Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-05-11

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Юнал Лютфи
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме работа по точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
От името на парламентарна група има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател! Както знаете, тази седмица в дневния ред е включено обсъждането на предложена декларация на Народното събрание по повод позицията на България по общата външна политика и политика на сигурност. Както самата декларация подчертава, тук се визира и Решение на Министерския съвет, приета позиция на Министерския съвет още на 28 март 2000 г. Смятам, че е абсолютно необходимо както тази позиция, както всички съпътстващи документи по тази декларация, визирани тук, да бъдат раздадени на народните представители. Ние трябва да уважаваме своята институция и мисля, че не е редно да се обсъждат подобни документи, без да са раздадени съпътстващите документи за всеки един народен представител.
Този въпрос беше обсъждан в Съвета по европейските въпроси. И още тогава ние поставихме този въпрос. На срещата получихме обяснение, че ксероксът не работи. Смятам, че това са много несериозни неща. И още днес нашата парламентарна група настоява тези документи да бъдат раздадени.
Искам да подчертая в дух на конструктивност да се запознаят всички колеги с тези позиции.
Второ, ние смятаме наистина сериозно и конструктивно да подходим към този въпрос, подчертавам още веднъж. Но, започвайки един подход по този начин, трябва много внимателно още отсега да го огледаме. Примерно, за нас е абсолютно непонятно защо този документ не е раздаден за обсъждане в Съвета по европейските въпроси. Така ли ще определяме дали ще затваряме или ще отваряме глави в преговорите за членство? И защо създадохме тази суперкомисия, подминавайки я по един такъв лек начин?
Въпросите са интересни за обсъждане и в двете комисии, тъй като става дума за едно начало, за един подход, който целият парламент ще трябва да следва оттук нататък.
Много моля председателят на Народното събрание да сезира и съответната комисия, на която той самият е председател - Съвета по европейските въпроси. И във всички случаи документите да бъдат раздадени на всички народни представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Ще направя необходимото, за да получите исканите документи.
Господин Никола Николов моля да докладва становището на Комисията по икономическата политика по внесения законопроект.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика по
законопроект № 002-01-11 от 30 март 2000 г. за
изменение и допълнение на Закона за измерванията,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 12 април 2000 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
В законопроекта се дава по-подробна уредба на метрологичния контрол на опакованите продукти и на контрола върху дейността на лицата, които имат задължения, произтичащи от Закона за измерванията.
Законопроектът съответства на политиката на правителството за премахване и ограничаване на лицензионните режими. Представяните изменения целят премахването на техническите пречки при движението на стоките, като не се изисква повторно изпитване за одобряване на типа на средствата за измерване.
Създава се възможност производителите да въвеждат и да сертифицират системи по качество, което е в съответствие с основните европейски насоки за контрол на пазара.
Въведената схема за установяване годността на средствата за измерване отговаря на съвременните тенденции на метрологичното осигуряване и позволява безпроблемно премахване на лицензирането за извършването на проверки на средствата за измерване.
Урежда се контролът, който има за предмет проверка на дейността на лицата със задължения, произтичащи от закона.
Въвежда се разграничаване на метрологичния контрол от метрологичния надзор. Създава се нов административнонаказателен режим спрямо лицата, които ремонтират средства за измерване, опаковат продукти, съхраняват или продават предварително опаковани продукти.
С цел прецизиране на законопроекта са извършени и редакционни изменения и допълнения.
Предлаганите изменения и допълнения не изискват допълнително финансиране.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За процедура има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата председателят на Агенцията по стандартизация господин Цоньо Ботев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат господин Цоньо Ботев.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Цоньо Ботев в залата.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Ако няма, ще гласуваме.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията № 002-01-11, внесен от Министерския съвет.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Точка пета от седмичната програма е:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата да докладва господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа! Продължавам доклада с § 70.
"§ 70. В чл. 110, т. 2 думите "в граждански затвори" се заличават."
Има предложение на госпожа Поптодорова, което комисията приема.
Комисията предлага § 70 да добие следната редакция:
"§ 70. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите "в граждански затвори" се заличават.
2. Създава се нова т. 3:
"3. братята и синовете на военнослужещите, загинали или категоризирани първа група инвалидност при или по повод на изпълнение на воинските задължения, при условие, че са подали молба до министъра на отбраната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 70 така, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Параграф 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 71. Член 112 се изменя така:
"Чл. 112. (1) Военнослужещите на наборна военна служба могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след изслужване на две трети от законоустановения срок на наборната военна служба.
(2) За лицата по ал. 1, приети на кадрова военна служба и неотлужили пълния срок на наборната военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба."
Предложение на господин Валентин Симов - чл. 112 се отменя.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов за отмяна на чл. 112.
Гласували 99 народни представители: за 21, против 54, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 71, както е предложен от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 5.
Параграф 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на госпожа Поптодорова в чл. 113 да се създаде нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Писмата, изпращани от национално представените организации на военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на страната и техните структури се освобождават от пощенска такса."
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на госпожа Елена Поптодорова за създаване на нова ал. 6 на чл. 13.
Гласували 103 народни представители: за 29, против 65, въздържали се 9.
Предложението не се приема.


ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 71а със следното съдържание:
"§ 71а. Член 113 се изменя така:
"Чл. 113. (1) В мирно време пощенските такси за писмата от и за военнослужещите на наборна военна служба на територията на страната са за сметка на държавния бюджет.
(2) Във военно време пощенските такси за писмовната кореспонденция на целия личен състав на Въоръжените сили са за сметка на държавния бюджет.
(3) Пощенските такси за един пощенски колет, съдържащ облекло и обувки, подаден от военнослужещите на наборна военна служба и за един колет със същото съдържание, подаден от техните семейства, са за сметка на държавния бюджет. Максималната тежест на колета не може да бъде повече от 15 кг.
(4) Пощенските такси за индивидуалните пълномощници за получаване на пощенски пратки и суми по записи на военнослужещите на наборна военна служба са за сметка на държавния бюджет.
(5) Във военно време пощенските такси за колетите с личен багаж на мобилизираните военнослужещи са за сметка на държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 71а така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Параграф 71а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 72. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Министерството на отбраната и във Въоръжените сили при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 72 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Параграф 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 73. В чл. 116, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите "висше образование" се добавя "с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър".
2. Точка 3 се изменя така:
"3. да не са по-възрастни от 40 години за офицерите, 35 години за сержантите (старшините - за Военноморските сили) и 25 години за войниците."
По тази точка има предложение на Христо Бисеров - числото 25 да се замени с числото 30.
"3. Създава се т. 8:
"8. да не са освобождавани от кадрова военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение"."
Комисията приема предложението на господин Бисеров и предлага в т. 2 числото 25 да се замени с числото 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 73 така, както е предложен от вносителя с приетата по предложението на господин Бисеров корекция в т. 2.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 2.
Параграф 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложение на господин Бехар за изменение в чл. 117, ал. 2 от основния закон - след думите "професионална квалификация" се добавя "и резултатите от изпълнение на функционалните задължения".
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Нансен Бехар.
Гласували 112 народни представители: за 39, против 61, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 117 има предложение на господин Найденов за отпадане на ал. 2.
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов.
Гласували 97 народни представители: за 26, против 71, въздържали се няма.
Предложението на господин Найденов не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 74. Член 118 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 74 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 11.
Параграф 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложение на господин Бехар:
В чл. 120 се създават нови ал. 5 и 6 със следното съдържание:
"(5) Наборната военна служба, прослужена до постъпване във военните училища, се зачита за трудов стаж трета категория.
 (6) Разпоредбите на предходните алинеи се прилагат и за завършилите военни училища."
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Нансен Бехар.
Гласували 104 народни представители: за 24, против 71, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следват две различни предложения - едното е на господин Симов, а другото е на госпожа Поптодорова по текста на чл. 120, ал. 3 от основния закон. Те са свързани със срока за военната служба, поради което предлагам да прескочим двата текста и да продължим с § 75.
Докладвам § 75:
"§ 75. Член 123 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 75 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Параграф 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 76. Член 124 се изменя така:
"Чл. 124. (1) Условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на кадровите военнослужещи, както и минималният и максималният срок за престояване на длъжност се определят в Правилника за кадрова военна служба.
                (2) Договорът за кадрова военна служба може да се удължи със срок до 5 години, когато кадровите военнослужещи:".
По тази част от текста има предложение на господин Бехар:
В новия текст на чл. 124, ал. 2 изразът "до 5 години" да се замени с "до 10 години".
Комисията не приема предложението.
Продължаваме с т. 1:
"1. завършват Военна академия или приравнено на нея учебно заведение;
2. завършат курс за повишаване на квалификацията или за преквалификация с продължителност повече от 3 месеца.
                (3) Извън случаите по ал. 2 срокът на договора за кадрова военна служба може да бъде продължен със срок до 5 години при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нансен Бехар.
Гласували 108 народни представители: за 36, против 49, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 76 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 7.
Параграф 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: В § 77 се предлага изменение на чл. 124а.
Комисията приема предложението с редакционна добавка и предлага следния текст:
"§ 77. Член 124а се изменя така:
"Чл. 124а. Приемането на кадрова военна служба и присвояването на първо военно звание на сержантите и войниците се извършват от министъра на отбраната, ръководителя на друго ведомство или от упълномощени от тях длъжностни лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 77 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Параграф 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на господин Бехар за промяна в чл. 126. Той предлага след израза "кадровите военнослужещи" да се добави израза "могат да".
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нансен Бехар.
Гласували 95 народни представители: за 28, против 45, въздържали се 22.
Предложението на господин Бехар не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 78. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите "във Въоръжените сили" се заличават;
б) създава се нова т. 1:
"1. за войниците на кадрова военна служба - 35 години;".
Предложение на Христо Бисеров - числото "35" да се замени с числото "45".
Комисията не приема предложението.
"в) досегашните т. 1 - 4 стават съответно т. 2 - 5;
г) досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така:
"6. за офицерите със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 57 години;"
д) създават се т. 7, 8 и 9:
"7. за офицерите със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 58 години;
8. за офицерите със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 59 години;
9. за офицерите със звание "генерал", "адмирал" - 60 години."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките" е 57 години."
Предложение на Ангел Найденов - в чл. 127 ал. 2 да отпадне и да се запази предложеният текст на ал. 2.
Комисията не приема предложението.
3. Алинея 3 се отменя.
Предложение на Елена Поптодорова:
В чл. 127, ал. 2 да се запази сега действащият текст "Пределната възраст... е 60 години".
Член 127, ал. 3 да добие вида:
"(3) Офицерите, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, след освобождаване от кадрова военна служба поради навършване на пределна възраст 60 години, имат право по смисъла на този закон да бъдат назначавани на същата длъжност без конкурс, но като граждански лица (военни служители)".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Нансен Бехар:
В чл. 127 ал. 2 да не се променя.
В чл. 127 ал. 3 да не се отменя.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Христо Смоленов:
Член 127, ал. 2 да не се променя и ал. 3 да не се отменя.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Димитър Луджев:
Член 127, ал. 2 да има следния текст:
"Чл. 127. (2) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките" е 60 години".
Член 127, ал. 3 да има следния текст:
"Чл. 127. (3) Офицерите, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, след освобождаване от кадрова военна служба поради навършване на пределна възраст 60 години, имат право по смисъла на този закон да бъдат назначавани на същата длъжност без конкурс, но като граждански лица (военни служители)".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Ангел Найденов:
Член 127, ал. 3 - да се запази предишният текст.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Любомир Божков:
Параграф 78, в чл. 127 ал. 3 да се запази, като се измени и стане: "Доцентите, старши научни сътрудници II степен, професорите, старши научните сътрудници I степен и докторите на науките се освобождават от кадрова военна служба на 57 години и могат да продължат да заемат същата щатна длъжност, но като военни служители в съответствие със Закона за висшето образование и Кодекса на труда".
Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията по национална сигурност:
Приема текста на вносителя, като в т. 1, буква "б" числото 35 се замени с числото 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Найденов, аз не разбрах...
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Аз имам предложение, господин председател, което оттеглям. То е по § 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не разбрах, в първото ваше предложение коригирате второто предложение - за отмяна на ал. 3? (Неразбираема реплика от Ангел Найденов.) Алинея 3 няма в предложения от комисията текст. Може би имате предвид ал. 3 в основния текст?
Има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Има една техническа грешка. В текста на предложението вместо "да се запази предложеният текст на ал. 2" би следвало да се разглежда ал. 2 да отпадне и да се запази предишният текст, тоест на съществуващия закон - в чл. 127 предишният текст на ал. 2. И съответно предложението е да отпадне предложението за отпадане на ал. 3 в чл. 127, тоест да се запази ал. 3 в съществуващия текст.
Както виждате, уважаеми колеги, доста са предложенията, които са направени в тази посока за запазване на предишните текстове на ал. 2 и ал. 3. И считаме, че има определена логика с оглед на запазване възможността на хората, занимаващи се с наука и научни изследвания, да ползват критериите на пределната възраст съгласно Кодекса на труда - 60 години, независимо от текстовете, които визират по-ниска пределна възраст със съответното звание "полковник" или по-надолу.
Считаме, че хората, които са достигнали тази възраст, предвидена с промените, но притежават съответната хабилитация или научни звания и степени, с оглед на потребностите на военната наука могат да продължат да дават своите познания и своите възможности и над тази пределна възраст, предвидена с промените.
И съответно запазването на ал. 3 предвижда възможността уволняване от кадрова военна служба, но съответно запазване на длъжността чрез преминаването им и сключване на договори като военни служители без да преминават през реда на конкурсите, което като потенциална опасност се разглежда от страна на хората, занимаващи се с военна наука.
Има такава логика, защото, представете си, на 57 години хората, които биха излезли от научноизследователските звена във Въоръжените сили, биха се изправили на една достатъчно трудоспособна възраст пред невъзможността да се реализират в съответните научни области в цивилния живот. С оглед на това аз мисля, че и останалите колеги, членове на Комисията по национална сигурност са провеждали редица срещи с представители и на военните училища, и на сега съществуващите научноизследователски звена, които помолиха да се отнесем с необходимото внимание към предложенията за запазване на възрастта 60 години за хабилитираните лица и съответно за възможността без конкурс да сключват договори като военни служители, продължавайки своята научна кариера на съответните длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Бих искал да благодаря на народните представители, които акцентират върху този много важен въпрос. Взимам думата само да потвърдя, че политиката на Министерството на отбраната е да запазва способните специалисти, тези, които са се доказали като професионалисти и които поради това, че изпадат в несъответствие поради възраст и звание със сроковете за пенсиониране, постановени от закона, трябва да напуснат. Нашата политика е тези хора да получат възможности. Те имат възможността да продължат като военни служители.
А друг е въпросът, че това трябва да стане, разбира се, на основата на конкурс. Това трябва да стане на основата на конкурс. Това е нашето мнение. Тоест без конкурс ние не бихме подкрепили, защото понякога се получава така, че се живее на стари лаври, живее се на стари лаври.
Но във всички случаи... (Неразбираема реплика на Ангел Найденов.) Вижте, това вече е въпрос на правилник. И може да бъдете сигурни, че след като убеждението на Министерството на отбраната и Генералния щаб е тези хора, които са способни, да бъдат запазени, правилникът ще бъде направен по съответния начин. И начинът, по който се организират конкурси, ще бъде направен така, че тези хора, които са способни и са професионалисти, да продължат да работят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има ли други изказвания? Няма.
Предложенията на господин Найденов, господин Бехар и господин Смоленов са идентични, те са за това в ал. 2 да няма промени и ал. 3 да не се отменя.
Поставям на гласуване предложенията на тези трима народни представители - господин Найденов, господин Бехар и господин Смоленов.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 32, против 61, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Елена Поптодорова.
Моля, гласувайте!
Гласували 91 народни представители: за 17, против 56, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Луджев.
Гласували 86 народни представители: за 8, против 77, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Божков.
Гласували 103 народни представители: за 20, против 83, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 78, както е предложен от вносителя, с направената от комисията корекция в т. 1, буква "б".
Гласували 102 народни представители: за 81, против 20, въздържал се 1.
Параграф 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 79. В чл. 128 се създават точки 7 и 8:
"7. когато кадровият военнослужещ не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 134, ал. 2;
8. когато лицата, след приемането на кадрова военна служба не завършат обучението за придобиване и повишаване на военната професионална квалификация."
Комисията приема текста на вносителя, като в т. 7 се добави "освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини".
"§ 80. Член 132 се изменя така:
"Чл. 132. (1) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в зависимост от органа, издал съответния акт.
(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.
(3) По производството по ал. 1 не се събират държавни такси."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 81. Член 133 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 82. В чл. 134 ал. 2 се изменя така:
"(2) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, кадровият военнослужещ се възстановява на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако се яви в съответното военно поделение в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 83. Член 136 се изменя така:
"Чл. 136. (1) Кадровите военнослужещи могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от командира или началника при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, като се спира действието на договора за кадрова военна служба.
(2) Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването, когато спрямо кадровия военнослужещ наказателното производство бъде прекратено, приключи с оправдателна присъда или бъде осъден за престъпление от общ характер, което не е умишлено."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 84. В чл. 138 след думите "въоръжените сили" се поставя точка и текстът до края се заличава."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 85. Наименованието на раздел четвърти от глава осма се изменя така:
"Мобилизационен резерв".
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 86. Навсякъде в раздел четвърти от глава осма думите "служба в запаса" се заменят с "мобилизационен резерв" и думата "запаса" - с "в мобилизационния резерв"."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 87. Член 139 се изменя така:
"Чл. 139. (1)  Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационната готовност, за придобиване на военна специалност и за повишаване на военната квалификация.
(2) Мобилизационният резерв е предназначен за комплектуване на военновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили и на Министерството на вътрешните работи.
(3) Определянето на мобилизационен резерв, предназначен за комплектуването на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 88. В чл. 141 се създава т. 4:
"4. братята на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 89. Наименованието на раздел пети от глава осма се изменя така: "Служба в постоянния резерв"."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 90. Навсякъде в раздел пети от глава осма думата "резерв" се заменя с "постоянен резерв"."
Комисията предлага § 90 да добие следната редакция:
"§ 90. Навсякъде в раздел пети от глава осма думата "резерва" се заменя с "постоянния резерв"."
"§ 91. Член 150а се изменя така:
"Чл. 150а. Постоянният резерв е предназначен за комплектоване на мирновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 92. В чл. 150б ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думата "запаса" се заменя с "мобилизационния резерв".
2. Точки 4 и 5 се отменят."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте параграфи от 79 до 92, както са предложени от вносителя и с двете редакционни поправки на комисията в параграфи 79 и 90.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграфи от 79 до 92 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 92а със следното съдържание:
"§ 92а. В чл. 150г, ал. 2 думата "запаса" се замени с "мобилизационния резерв"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 92а.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 92а е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 93. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "определени от началника на Генералния щаб" се заменят с "при условия и по ред, определени от Министерския съвет".
2. Създава се ал. 3:
"(3) Длъжностните лица във военните окръжия по отчета на техниката по ал. 1 извършват преглед на допълнителното оборудване, необходимо за експлоатацията й, свързано с мобилизационното назначение."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 94. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя "при условия и по ред, определени от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на здравеопазването".
2. В т. 5 думите "личните и задграничните паспорти" се заменят с "паспортите"."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 95. Член 184 се изменя така:
"Чл. 184. (1) Лечебните заведения към Министерството на отбраната провеждат лечебно-оздравителни и профилактични мероприятия на наборниците, отговарящи на правилата на добрата медицинска практика, при условия и по ред, установени в наредба на министъра на отбраната и министъра на здравеопазването.
                (2) Разходите за провеждане на мероприятията по ал. 1 са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 96. В чл. 185, т. 1 думата "задгранични" се заличава, а накрая се поставя запетая и се добавя "както и за издадените свидетелства за управление на моторно превозно средство на гражданите - мъже до 30-годишна възраст".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте параграфи от 93 до 96 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграфи 93 до 96 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 97. Предлага се изменение на чл. 192, ал. 1. Към това предложение има предложение и на господин Валентин Симов.
Комисията приема предложението и на вносителя, и на господин Симов и предлага § 97 със следното съдържание:
"§ 97. В чл. 192 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите при изпълнение на воинските задължения."
2. В ал. 3 думите "доколкото тези мерки не накърняват изпълнението на задачите" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 97, както е предложен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Параграф 97 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 98. В чл. 193 се създава ал. 3:
"(3) На военнослужещите по ал. 1 се издават служебни карти, в които се отбелязват трите имена, единният граждански номер, военното звание и мястото на изпълнение на военната служба. Служебната карта съдържа снимка, както и други данни, определени от министъра на отбраната."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 99. Създава се чл. 197а:
"Чл. 197а. Кадровите военнослужещи - лекари и стоматолози, които упражняват своята професия, членуват в съсловните организации на лекарите и стоматолозите."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 98 и 99, както са предложени от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 4, въздържали се няма.
Параграфи 98 и 99 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 100. В чл. 198 ал. 3 се отменя."
По този параграф има предложения на господин Драгомир Драганов.
Комисията не приема предложенията.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложенията на господин Драгомир Драганов.
Гласували 93 народни представители: за 11, против 80, въздържали се 2.
Предложенията на господин Драганов не се приемат.
Моля, гласувайте § 100, както е предложен от вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 2.
Параграф 100 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 101. В чл. 203 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "една четвърт" се заменят с "една втора"."
Предложение на господин Божков - в § 101 т. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"2. В ал. 3 думите "се осигурява компенсация с допълнителни почивни дни" се заменят със "се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет"."
Предложение на госпожа Поптодорова - в чл. 203 т. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Не съм направил предложение по закона, тъй като всички тези изменения изискваха една старателна подготовка, но ви моля да обърнете внимание на предложеното изменение. Става дума за чл. 203, който касае продължителността на служебното време на кадровите военнослужещи и по-конкретно за предложеното изменение в ал. 2.
Сегашният вариант е, че общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една четвърт максималната продължителност на работното време, установено в трудовото законодателство. Предложението, което прави вносителят, е "една четвърт" да се измени и да стане на "една втора". Тоест, това време да се увеличи и да стане дванадесет и половина часа. Фактически се получава така, че и без това напрегнатият труд на военнослужещите, защото колкото и да го сравняваме с други, постоянното напрежение се увеличава рязко и става 60 часа в работна седмица. Нещо, което според мен не е нужно да допуснем, ако вникнем в това, което ни се предлага. А и освен това считам, че някои командири могат да проявят и своеволие.
Предложението ми, господин председател, е да си остане досегашният текст, който наистина е обмислен и прецизиран в закона, който действа.
Надявам се, господин министър... (Министър Бойко Ноев разговаря с народните представители госпожица Екатерина Михайлова и господин Христо Бисеров.)
Господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, аз слушам, но господин министърът не води заседанието.
РУСИ СТАТКОВ: Надявам се, че господин министърът ще вземе отношение, тъй като става дума не просто за защита на кадровите военнослужещи, а действително за едни изисквания към всеки труд и в случая той като основен работодател би трябвало не толкова да проявява пристрастие, а наистина се налага да защити хората, които работят в системата на Министерството на отбраната и въобще във Въоръжените сили. Ако, господин министър, Вие не го приемате това като аргумент, да кажете ясно защо не го приемате.
Господин Бисеров, обръщам се към Вас като председател на комисията. Считам, че това увеличение на времето на кадровите военнослужещи на 60 часа седмично и на 12 часа дневно не е решението, от което се нуждаем. Затова предложих да отпадне предложението на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Това предложение е направено от господин Любомир Божков и от госпожа Елена Поптодорова.
Има ли други желаещи за изказване?
Поставям на гласуване предложението на народните представители Любомир Божков и Елена Поптодорова за отпадане на т. 1.
Гласували 135 народни представители: за 38, против 90, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 101, така както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 94, против 11, въздържали се 4.
Параграф 101 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 102. В чл. 204 се създават ал. 3 и 4:
"(3) Времето за дежурство е служебно време.
(4) В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 226, ал. 1 за часовете над служебното време по чл. 203, ал. 2 или за почивни, или празнични дни."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 103. В чл. 205, ал. 3, т. 4 след думата "преподавателска" се добавя "медицинска"."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте параграфи 102 и 103, така както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграфи 102 и 103 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на госпожа Поптодорова за създаване на нова ал. 2 към чл. 207 на основния закон:
"(2) Лицата по предходната алинея за всяка прослужена година на кадрова военна служба ползват 5 процента отстъпка при закупуване на личното си оръжие."
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка госпожа Елена Поптодорова.
Гласували 131 народни представители: за 22, против 95, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има едно друго предложение - на господин Бехар, за създаване на нов параграф, което комисията приема и предлага да се създаде нов § 103а, който гласи следното:
"§ 103а. В чл. 211 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба се зачита за трудов стаж първа категория."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаването на нов § 103а.
Гласували 108 народни представители: за 100, против 8, въздържали се няма.
Параграф 103а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 104. В чл. 213 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "школи" се заличава.
2. Алинея 4 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 105.  В чл. 214, ал. 1 т. 2 се отменя.".
Предложение на господин Бехар - в чл. 214 ал. 1 се изменя така:
"(1) Военното образование се осъществява в:"
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нансен Бехар към § 105.
Гласували 105 народни представители: за 30, против 61, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 104 и 105, така както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 104 и 105 са приети.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на госпожа Елена Поптодорова за промяна в чл. 212, ал. 2, т. 2 от основния закон - да отпадне изразът "ако грижата за пълната материална издръжка на последните е лежала върху тях".
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Елена Поптодорова.
Гласували 101 народни представители: за 14, против 81, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 106. В чл. 215 алинеи 4 и 6 се отменят."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 106 така, както е предложено от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Параграф 106 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 107. В чл. 216 ал. 2 се отменя."
По същия член, само че за ал. 4 има предложение на госпожа Елена Поптодорова, което не се приема.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елена Поптодорова по алинеи 4, 5, 6 и 7.
Гласували 101 народни представители: за 20, против 76, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 107 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Параграф 107 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 108. Член 217 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 108 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 4.
Параграф 108 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на госпожа Елена Поптодорова по чл. 218 от основния закон за създаване на ал. 4.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на госпожа Елена Поптодорова.
Гласували 98 народни представители: за 5, против 72, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: В § 109, в чл. 219 се предлага изменение. Комисията го приема по принцип и предлага следния текст:
"§ 109. В чл. 219 накрая се добавя "при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 109 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 109 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 110. Член 221 се изменя така:
"Чл. 221. Военната подготовка на военнослужещите на наборна военна служба и на лицата от постоянния и мобилизационния резерв се извършва по утвърдени от началника на Генералния щаб на Българската армия мирновременни и военновременни учебни планове и програми."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 110 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Параграф 110 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 111. Член 222 се отменя."
Има предложение от господин Христо Бисеров, което се приема по принцип.
Има предложение на господин Найденов, което комисията не приема.
Комисията предлага § 111 да добие следната редакция:
"§ 111. Член 222 се изменя така:
"Чл. 222. (1) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за обучение в центрове за подготовка на сержанти.
(2) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за стипендианти на Министерството на отбраната за обучение във висши военни и граждански училища при условие, че сключат договор за кадрова военна служба със срок до навършване на пределна възраст.
(3) Редът и условията за прилагането на алинеи 1 и 2 се определят от министъра на отбраната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Руси Статков има думата.


РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! По този закон има доста изменения, които според мен влошават, и то сериозно, отбраната и въоръжените сили. Конкретно предложението чл. 22 да се отмени в посока именно на влошаване на отбраната и въоръжените сили, защото се предлага да отпаднат досега действащите разпоредби, а именно за това, че за осъществяване на военнонаучни изследвания, свързани с националната сигурност, отбраната и въоръжените сили, се създават военнонаучни организации и изследователски звена. Предлага се също така да отпаднат и възможностите във Военната академия и в други звена да се създават такива структури.
Аз разбирам желанието за някаква реформа, но не мога да приема, че например за Военната академия ще ограничим възможността законодателно да има научни изследвания. Също така не мога да приема, че няма да има някакъв център за военни изследвания.
Тази седмица имаше една съвместна среща в БАН по въпросите на взаимодействието с БАН. Но аз не смятам, че БАН само и единствено трябва да извършва тези военни и научни изследвания.
Господин министър, не мога да разбера мотивите на вносителя. Не мога да приема, че ликвидирането на тези звена, които са се утвърдили, е по-доброто за отбраната и въоръжените сили.
Затова подкрепям предложението на господин Найденов да отпадне предложението за отпадане на този член.
Също така обаче искам да кажа, че предложението на господин Бисеров е добро и може да бъде в отделен член. То по същество повтаря един опит, който съществува досега - за да получат званието "сержант" в училищата, сержантите учеха три години. Така че това е добро предложение и аз не се противопоставям на него, но държа на другото. Смятам, че не бива като законодатели да отнемаме тези възможности, които досега ги е имало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър Ноев има думата.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Статков, аз напълно споделям Вашата загриженост за военната наука. И това не е само моя загриженост, а е загриженост на ръководството на министерството и на Генералния щаб.
Това, което е ново в подхода по този въпрос, е не по законодателен път да се утвърждават съществуващи структури, които не винаги са работили, а да се даде свобода за действително развитие на военната наука по силата на това, че тя е целесъобразна и необходима точно в конкретен вид. Това, че в закона не се вписва къде конкретно ще се правят научните изследвания, съвсем не означава, че те няма да се правят. Нашето желание е да се развива военната наука, но не е необходимо това да се слага в закона, тъй като запазването на старото положение няма да ни помогне. Многохилядни научни институти на този етап, а и в бъдеще, на България, на българската отбрана няма да бъдат необходими. На нас ще ни бъдат необходими учени с утвърден авторитет, на които ще бъде дадена възможност да работят по перспективните направления, които са важни за отбраната.
Аз ви предлагам да ни повярвате, че ние сме загрижени за военната наука и също ви предлагам да влезете в нашето положение, когато ние трябва да бъдем загрижени едновременно и за други неща. Особената наша грижа е какво да правим с хората, които ще си тръгнат. Много от тях са давали голям принос. Други са давали по-малък принос. Едни са носили други на гърба си. Ние се опитваме с новите форми на организация на военната наука всеки военен учен да може да даде всичко от себе си. И това трябва да го направим заедно, но не фиксирайки това по един категоричен начин в закона. Фиксирайки нещо в закона, това би дало възможност според мен хора, които не могат да дадат достатъчен принос, да имат законово основание да поддържат структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов.
Гласували 120 народни представители: за 41, против 76, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 111 така, както е предложен от комисията, в редакцията, която господин Бисеров прочете.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 14, въздържал се 1.
Параграф 111 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 112 предлага изменение за чл. 223. По този текст има две предложения на госпожа Поптодорова. Комисията приема по принцип първото й предложение, но не приема второто.
Комисията предлага, като приема по принцип първото предложение на госпожа Поптодорова, § 112 да добие следната редакция:
"§ 112. Член 223 се изменя така:
"Чл. 223. (1) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация и при промяна в изискванията за заемане на длъжността - по чл. 128б, ал. 1, т. 2 и 3, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения - по чл. 128, т. 4, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца.
(2) За обучението по ал. 1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до шест месеца. Разходите за обучението са за сметка на Министерството на отбраната.
(3) Условията и редът за организирането, провеждането и участието в курсовете по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.
(4) Уволнените от наборна военна служба на основание чл. 110, т. 1 имат право да участват в курсове за квалификация и преквалификация.
(5) Условията и редът за обучение се определят от министъра на отбраната. Разходите за обучение са за сметка на министерството, в което е отбивана наборната военна служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Елена Поптодорова за създаване на нови алинеи 4, 5 и 6, което не е прието от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 19, против 74, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 112 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 112 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 113. Член 231 се изменя така:
"Чл. 231. Кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури получават основни и допълнителни месечни възнаграждения и обезщетения по този закон за сметка на бюджета на съдебната власт."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 113 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Параграф 113 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на господин Бехар по чл. 234, ал. 3, което комисията приема, и предлага да се създаде § 113а:
"§ 113а. В чл. 234 се прави следното допълнение: в ал. 3 след думата "дежурство" да се добави "занятия, учения, тренировки и лагери".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 113а, така както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 113а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 114. В чл. 236 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, ползват 7-дневна безплатна почивка във военнопочивните домове на Министерството на отбраната през времето на домашния отпуск по ред, установен от министъра на отбраната.
(3) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, ползват санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната като продължение на лечението в лечебни заведения през времето на домашния отпуск по болест по ред, установен от министъра на отбраната."
Има предложение на господин Любомир Божков в чл. 236, ал. 2 и 3, тоест в същите текстове, да се добави думата "могат".
При това положение, приемайки предложението на господин Божков, комисията приема текста на вносителя, така както ни е предложен, като в ал. 2 и 3 след думата "сираци" се добавя думата "могат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 114, така както е предложен от вносителя, с приетата от комисията добавка - след думата "сираци" да се добави и думата "могат".
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 114 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 115. В чл. 240 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) В Министерството на отбраната се създава ведомствен жилищен фонд, който се състои от жилища, ателиета и гаражи, изградени със собствени средства, и от жилища, наети за отдаване под наем. Условията и редът за отдаване под наем се определят от министъра на отбраната, а за разпореждане - от Министерския съвет.
2. В ал. 2 думите "имат право" се заменят с "могат", а предлогът "във" се заменя с "в Министерството на отбраната и във".
3. Алинея 3 се отменя.
4. В ал. 4 думите "съответното министерство или друго ведомство" се заменят с "Министерството на отбраната".
5. Алинея 5 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 116. Създава се чл. 240а:
"Чл. 240а. (1) Върху незастроени имоти, отчуждени за нуждите на Министерството на отбраната до 1 юни 1996 г. и отредени за жилищно строителство, могат да се изграждат жилища, ателиета и гаражи за задоволяване на жилищните нужди на кадрови военнослужещи.
(2) За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учредява право на строеж за срок до 10 години със заповед на министъра на отбраната.
(3) Правото на строеж се учредява възмездно след провеждане на търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(4) На основание на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната сключва договор.
(5) Новоизградените обекти се използват за отдаване под наем или за продажба на кадрови военнослужещи по реда на Закона за държавната собственост."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 115 и 116, така както са предложени от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграфи 115 и 116 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 117. Член 242 се изменя така:
"Чл. 242. (1) Здравното осигуряване на военнослужещите се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за здравното осигуряване."
Има предложение на господин Бехар - след "военнослужещите" се добавя и "военноинвалидите" (или "пострадалите при или по повод отбраната на страната").
Комисията не приема предложението.
Има предложение на Ангел Найденов след "военнослужещите" да се добави "и членовете на техните семейства".
Комисията не приема предложението.
"(2) Заплащането на оказаната медицинска помощ на неосигурените военнослужещи на наборна военна служба е за сметка на държавния бюджет.
(3) Медицинската помощ, която се оказва във войсковите единици от Въоръжените сили, е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната."
Предложение на господин Бехар за нова ал. 4:
"(4) Здравното осигуряване на военноинвалидите е за сметка на държавния бюджет".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Елена Поптодорова за нова ал. 4:
"(4) Здравното осигуряване на военноинвалидите е за сметка на държавния бюджет".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Елена Поптодорова чл. 242 да добие вида:
"Чл. 242. Здравното осигуряване на военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, пострадалите при или по повод отбраната на страната и ветераните от войните е за сметка на държавния бюджет".
Комисията не приема предложението.
Становището на комисията е да се приеме текстът на вносителя.
ПРДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложенията на господин Нансен Бехар.
Гласували 92 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 11.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на господин Ангел Найденов.
Гласували 97 народни представители: за 17, против 75, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Елена Поптодорова.
Гласували 104 народни представители: за 16, против 87, въздържал се 1.
Предложенията на госпожа Поптодорова не се приемат.
Моля, гласувайте § 117 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 117 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 118. Член 243 се изменя така:
"Чл. 243. (1) Военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, пострадалите при или по повод отбраната на страната и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване."
Предложение на народния представител Ангел Найденов - след "ветераните от войните" да се добави "и членовете на техните семейства".
Комисията не приема предложението.
"(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база към Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната."
Тук има предложение на господин Валентин Симов, но той го оттегли.
Има предложение на госпожа Елена Поптодорова за нова редакция на чл. 243, ал. 1 и ал. 2.
Комисията не приема това предложение.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на господин Ангел Найденов.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 81, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елена Поптодорова.
Гласували 102 народни представители: за 23, против 76, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 118 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 3.
Параграф 118 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 119. В чл. 245 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Условията и редът за материално подпомагане се определят от министъра на отбраната."
По този текст има предложение на господин Симов, което той оттегли.
Комисията при това положение приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 119 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 119 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 120. Член 246 се изменя така:
"Чл. 246. Задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет."
Госпожа Поптодорова предлага след думата "военнослужещите" да се добави и "военноинвалидите".
Комисията не приема това предложение.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Елена Поптодорова.
Гласували 98 народни представители: за 13, против 83, въздържали се 2.
Предложението на госпожа Поптодорова не се приема.
Моля, гласувайте § 120 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 120 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 121. В чл. 247 ал. 2 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 121 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 85, против 15, въздържали се 4.
Параграф 121 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 122. В чл. 248 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "полагащите се" се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Военни почести при погребението на военнослужещи се отдават при съгласие на родителите или близките на починалите военнослужещи."
Госпожа Поптодорова предлага нова ал. 3:
"(3) При смърт на военноинвалид разноските по погребението се поемат от общината, в която е било последното му местоживеене."
Комисията не приема предложението на госпожа Поптодорова за ал. 3.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Елена Поптодорова.
Гласували 93 народни представители: за 18, против 72, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 122 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 122 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 123. В чл. 249 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "На военнослужещите" се заменят с "На кадровите военнослужещи" и думите "на служебните задължения" с "на военната служба".
2. Ал. 2 се изменя така:
 "(2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на кадровия военнослужещ, загинал по време на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ."
3. В ал. 4 думите "се изчислява на база на минималната заплата за кадрови военнослужещ в съответното министерство или ведомство" се заменят с "е 36 минимални заплати на войник на кадрова военна служба при смърт, 30 - при тежка телесна повреда, и 18 - при средна телесна повреда"."
Господин Симов предлага - в чл. 249 ал. 4 се изменя така:
 "(4) Размерът на обезщетението по ал. 1 и 2 за лицата във връзка със служещите на наборна военна служба е равностойна на това за кадрови военнослужещи, съобразно съответната заплата на заеманата длъжност и звание."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Елена Поптодорова - в чл. 242, ал. 4 думите "се изчислява на база на минималната заплата за кадрови военнослужещ в съответното министерство или ведомство" се заменя с "42 брутни заплати на войник на кадрова военна служба при смърт, 36 - при тежка телесна повреда и 24 - при средна телесна повреда".
Комисията не приема предложението.
"4. Създава се нова ал. 5:
 "(5) Обезщетение по алинеи 1, 2 и 4 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск или при самоволно отклонение от военна служба."
5. Досегашните алинеи 5 и 6 стават съответно алинеи 6 и 7."
Предложение на Елена Поптодорова - да се създадат нови алинеи 7 и 8:
 "(7) Молбата за обезщетение по предходните алинеи се подава до министъра на отбраната. Обезщетението се изплаща в срок от три месеца от датата на подаване на молбата.
 (8) Сумите по ал. 4 не се облагат с данък."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 93 народни представители: за 13, против 75, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на госпожа Елена Поптодорова.
Гласували 85 народни представители: за 14, против 71, въздържали се няма.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 123 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 123 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 124 се отнася до чл. 252. По него има предложение на госпожа Елена Поптодорова, което не се приема.
Комисията предлага редакция на § 124:
"§ 124. Чл. 252 се изменя така:
"Член 252. (1) Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи и организации като им оказва финансова или материална помощ.
 (2) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване помещения във военните клубове за осъществяване на тяхната обществено полезна патриотична дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елена Поптодорова.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 87, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 124 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 124 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Прескачаме, господин председател, предложението за § 124а, тъй като той е свързан с основния текст по срока на службата.
Докладвам предложение за § 124б. То е изработено на база предложението на господин Бехар.
Комисията предлага да се създаде § 124б:
"§ 124б. В чл. 254, ал. 1, т. 1 и 2 думата "календарни" се заменя с "работни"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 124б така, както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 124б е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 125. В чл. 257 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
 "(1) Кадровите военнослужещи имат право на отпуск за временна нетрудоспособност в размер, определен или потвърден от органите на експертизата на работоспособността съгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване.
 (2) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на отпуск по болест в размер, определен или потвърден от военномедицинските органи, но не повече от 3 месеца за целия срок на службата."
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинея 4 се изменя така:
 "(4) По време на отпуск по ал. 1 кадровите военнослужещи не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен при навършване на пределна възраст или поради осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер."

4. Създава се ал. 5:
"(5) По време на лечение във ведомствените лечебни заведения на Министерството на отбраната с изтичането на срока на наборната военна служба военнослужещите се уволняват, като лечението им продължава до възстановяване на работоспособността им или до установяване на инвалидност. Разходите за лечение са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната."
Комисията приема текста на вносителя, като в т. 1 - ал. 2 се добавя изречението: "След изтичане на този срок се взема решение за годността му за военна служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Руси Статков иска думата и я има.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Съжалявам, че пропуснах чл. 243, ал. 3, но сега този не бих искал да пропусна, защото вие вече приехте за кадровите военнослужещи не само да отпадне задължението, че трябва да си купят жилище, а което е по-лошо - тия, които не са си купили, след това да не могат да се настанят във ведомствен фонд, т.е. да останат без жилище. Както и да е, вие сте го приели. Но сега поне трябва да спрем с това, което правим или по-точно правите, колеги от мнозинството - да влошавате положението на кадровите военнослужещи.
Предложено е да отпадне ал. 3 и това според мен е крайно нецелесъобразно, защото кадровите военнослужещи, които работят и както приехте, вече и по 12 часа на ден и то в служба на България, могат да се разболеят, а вие искате да отпадне ал. 3, която даваше възможност на кадрови военнослужещи, страдащи от болести, определени по списък, утвърден от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването, да имат право на непрекъснат отпуск по болест до 3 години, т.е. да се възстановят.
Господин министър, уважаеми колеги! Аз съм за това ал. 3 да си остане. Нека да не отпада. Още повече, след като тези военнослужещи, които ще бъдат изгонени на улицата и няма да имат и жилище, ако не са закупили, защото отпадна ал. 3 на чл. 243 - да бъдат настанени във ведомствени. Нека не влошаваме положението на тези хора, които искаме да служат на Отечеството.
Моето настоятелно обръщение към вас - към мнозинството, е ал. 3 да си остане, да не отпада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
На практика Вие предлагате отпадането на т. 2.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Статков! Аз не зная къде прочетохте Вие, че военнослужещите няма да имат право на жилище. Извинявайте, бих казал, че малко несправедливи са думите, които изрекохте преди малко. Вие знаете, че политиката на Министерството на отбраната и на Генералния щаб винаги е била, че човешкият фактор е фактор № 1 във военната реформа. И ние правим всичко възможно тези хора да получат максималното, което може, включително да бъдат задоволени с жилища, както и да имат всички останали социални придобивки.
Взимам думата, за да изразя едно неразбиране за това отношение. Или тук водим сериозен разговор, или правим популизъм. Текстовете, които съдържа законът, са точно обратното на това, което Вие казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на господин Статков за процедура, но го моля наистина да бъде процедура, а не отговор на министъра, за да не го пъдя от трибуната. (Оживление.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Най-малкото съм искал да използвам тази трибуна за популизъм. Напротив, господин министър, обърнах внимание върху това, че е изпуснат или по-точно може би и Вие не сте го огледали: в чл. 240, ал. 3 и ще Ви моля, господин председател, да го прочетете, но кадровите военнослужещи запазват правото си на ведомствено жилище - това отпада сега, господин министър, ако не са закупили жилище. И затова казах, че съм пропуснал да Ви обърна внимание на този текст. И сега, при махането на ал. 3 в чл. 257 с това се влошава положението на военнослужещите, защото тия, които са болни, като отпаднат тези 3 години, фактически те ускорено ще бъдат освободени от армията, а те няма да ползват и ведомствено жилище, т.е. остават на улицата. И това не е популизъм, това е грижа за тия хора, съществуваща в закона досега. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Нямаше и една дума процедура във Вашето изказване, поради което Ви правя забележка. (Оживление.)
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на т. 2 от § 125.
Гласували 99 народни представители: за 37, против 62, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 125, както е предложен от вносителя, с промяната, направена от комисията в т. 1, отнасяща се за ал. 2.
Гласували 98 народни представители: за 87, против 5, въздържали се 6.
Параграф 125 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 126. В чл. 260 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "хранене на малко дете" се поставя запетая и се добавя "за гледане на болно дете".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) В случаите, когато кадровият военнослужещ - жена, не ползва разрешения отпуск за отглеждане на малко дете или прекъсне неговото ползване, той получава освен възнаграждение и месечно парично обезщетение в размера, определен в Кодекса за задължително обществено осигуряване."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 127. Член 261 се изменя така:
"Чл. 261. За времето на ползване на платен годишен отпуск кадровите военнослужещи получават брутното си месечно възнаграждение."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 128. В чл. 262, ал. 2 думите "във Въоръжените сили" се заличават."
Комисията предлага § 128 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 126 и § 127, както са предложени от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграфи 126 и 127 са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 128 да отпадне. (Шум и реплики от опозицията.)
Гласуваме § 128 да отпадне, защото параграфът прави промени в член от закона.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 128 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 129. Наименованието на глава десета "Военни служители и работници" се изменя така: "Граждански лица в Министерството на отбраната и Въоръжените сили".
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 130. Чл. 269 се изменя така:
"Чл. 269. В Министерството на отбраната и във Въоръжените сили могат да работят граждански лица при условията и по реда, определени в този закон, в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте параграфи 129 и 130 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 129 и 130 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 131. Член 270 се изменя така:
"Чл. 270. Длъжностите, които се заемат от граждански лица в Министерството на отбраната и във Въоръжените сили, се определят в щатните разписания."
Господин Найденов предлага този параграф да отпадне.
Комисията не приема неговото предложение.
Комисията приема текста на вносителя, като думата "щатните" се замени с "длъжностните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Найденов си оттегля предложението.
Моля, гласувайте § 131 така, както е предложен от вносителя и с редакционната поправка, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Параграф 131 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 132. Член 271 се изменя така:
"Чл. 271. (1) Гражданските лица, които заемат длъжности за държавни служители в Министерството на отбраната, се назначават при условията и по реда на Закона за държавния служител.
(2) Трудовите правоотношения с гражданските лица в Министерството на отбраната и във Въоръжените сили възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда. Трудовите договори се сключват, изменят се и се прекратяват от министъра на отбраната, от ръководителите на юридическите лица към него или от упълномощени от тях длъжностни лица."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 133. В чл. 272 - 276 думите "военните служители и работниците" се заменят с "гражданските лица в Министерството на отбраната и във Въоръжените сили"."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте параграфи 132 и 133 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфи 132 и 133 са приети.
Да направим сега редовната почивка, а след това ще продължим със законопроекта.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 134. В чл. 275, ал. 1 думите "основно месечно трудово възнаграждение, което включва заплата за длъжност и" се заличават."
Предложение на Ангел Найденов - § 134 да отпадне.
Комисията не приема предложението, приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Народният представител Ангел Найденов оттегля предложението си.
Моля, гласувайте § 134 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 134 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 135. Член 277 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 135 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Параграф 135 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 136. Член 278 се изменя така:
"Чл. 278. Гражданските лица, които работят в Министерството на отбраната и във въоръжените сили се ползват с правата по чл. 227, чл. 240, ал. 1, чл. 243, чл. 244, чл. 245 и чл. 247, ал. 3."
Предложение на народния представител Валентин Симов:
В § 136 се заличават думите "чл. 240", "чл. 243" и "чл. 245".
Предложение на народния представител Ангел Найденов:
В § 136 текстът "..., чл. 240, ал. 1, ..." да се замени с "..., чл. 240,...".
Досегашният текст на чл. 278 да стане ал. 1 на чл. 278, изменена съгласно § 136 от законопроекта.
Създава се ал. 2 на чл. 278 със следното съдържание:
"(2) Лицата по ал. 1, чиито служебни или трудови правоотношения с Министерството на отбраната и въоръжените сили се прекратяват поради организационно-щатни промени при условията на чл. 106, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 от Кодекса на труда имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца. Разходите за обучение са за сметка на Министерството на отбраната. Условията и редът за организирането, провеждането и участието в курсовете се определят от министъра на отбраната."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на господин Симов и предлага § 136 да добие следната редакция:
"§ 136. Член 278 се изменя така:
"Чл. 278. Гражданските лица, които работят в Министерството на отбраната и във въоръжените сили се ползват с правата по чл. 227, чл. 243, чл. 244 и чл. 247, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Думата има господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, ако ви прави впечатление в предложенията, които засягат чл. 278, има две крайни предложения. Едното е за максимално ограничаване на правата на военните служители, на гражданските лица и на работниците, които в системата на Министерството на отбраната и въоръжените сили могат да ползват определени привилегии в предишни текстове, а другото е за максимално разширяване, което на практика е моето.
Аз приемам, че няма достатъчно логика да се направи предложение правата по целия чл. 240, в това число и допълнителния новосъздаден чл. 240а да бъдат текстове, които да се отнасят към гражданските лица и към работниците в рамките на отбраната и на въоръжените сили. С оглед на това бих направил предложение да остане така, както е предложено в предишния текст правото за ползване на предимствата, съгласно чл. 240, ал. 1, т.е. да отпадне моето предложение в ал. 1 - предвидена замяна с чл. 240.
Същевременно не мога да се съглася, че в предложението, което прави колегата Симов и окончателното предложение на Комисията по национална сигурност трябва да отпадне въобще правото на гражданските лица да ползват ведомствения жилищен фонд, който се създава в рамките на Министерството на отбраната и на въоръжените сили. Първо, това ще създаде едно силно напрежение между работещите в рамките на отбраната и на въоръжените сили. Второ, няма логика това, което е като ведомствен жилищен фонд, да бъде своеобразна забранена зона за гражданските лица и да се ползва само от кадровите военнослужещи.
И второ. Считам, че предвид на специфичните условия на някои работни места, които така или иначе се заемат от граждански лица в рамките на Министерството на отбраната и на въоръжените сили, при съответните съкращения би следвало да се запази тяхното право за преквалификационни курсове и за преподготовка за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
Записано е не императивно, а е дадена възможност да ползват това свое право по ред и при условия, определени от министъра на отбраната, което не би следвало да се приеме като общо право и задължение съответно на министъра да организира и да заплаща курсовете за всички граждански лица на работа в системата на отбраната и на въоръжените сили.
С оглед на това предлагам и ви моля да подкрепите предложението за създаване на ал. 2 в рамките на чл. 278, която да се отнася за правото на гражданските лица, по аналогия с кадровите военнослужещи, при определени структурни и организационни промени в рамките на отбраната и на въоръжените сили да имат право и те да ползват съответните условия за преподготовка и преквалификация с оглед на тяхната социална адаптация и реализация в гражданския живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов.
Гласували 123 народни представители: за 38, против 64, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 136, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 15.
Параграф 136 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 137. В чл. 283, ал. 2 думите "посочени в уставите на Въоръжените сили" се заличават."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 138. В чл. 284 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание "уволнение", командирът на поделението или прекият началник е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Извършването на служебна проверка по ал. 2 не е задължително, ако нарушението е констатирано с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда."
3. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 139. В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите "отпуск по болест или е на лечение в болнично заведение" се заменят с "отпуск при временна неработоспособност".
2. Създава се ал. 4:
"(4)  За дисциплинарни нарушения, които съставляват и престъпления или административни нарушения и са установени с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, сроковете по ал. 2 започват да текат от датата на влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 140. Член 291 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте параграфи от 137 до 140 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Параграфи от 137 до 140 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 141 - предлага се промяна на чл. 300.
По този текст има предложение на господин Бехар: в ал. 2 след думите "се дължат" текстът да се промени и да стане "се дължат такси в размер на 30 на сто от издръжката за обучение".
Комисията приема по принцип предложението на господин Бехар и предлага § 141 да получи следната редакция:
"§ 141. Член 300 се изменя:
"Чл. 300. (1) Кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл. 128, точки 1 и 8, чл. 128а и чл. 128в преди изтичането на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл. 124, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.
(2) За срока, който се зачита за наборна военна служба, се дължат само разходите за обучение в съотношението, определено в Закона за висшето образование.
(3) За разходите по алинеи 1 и 2, установени с извлечения от сметките, издадени от съответния компетентен орган, определен от министъра на отбраната, съдът издава изпълнителен лист."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 141, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Параграф 141 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 142. В чл. 302 накрая се добавя "и извънредно положение"."
Господин Симов предлага параграфът да отпадне.
Комисията приема предложението на господин Симов и предлага § 142 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 142 да отпадне.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 142 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 143. В чл. 303 думите "3 до 30 минимални работни заплати" се заменят с "225 до 2250 лв."."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 144. Член 304 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 145. В чл. 305 думите "3 до 25 минимални работни заплати" се заменят с "225 до 1875 лв."."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 146. В чл. 306 думите "5 до 50 минимални работни заплати" се заменят с "375 до 3750 лв."."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 147. В чл. 307 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "5 до 10 минимални работни заплати" се заменят с "375 до 750 лв.".
2. В ал. 2 думите "5 до 10 минимални работни заплати" се заменят с "375 до 750 лв.".
3. В ал. 3 думите "10 до 15 минимални работни заплати" се заменят със "750 до 1125 лв."."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 148. В чл. 308 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите "1 до 5 минимални работни заплати" се заменят със "75 до 375 лева";
2. в ал. 2 думите "5 до 10 минимални работни заплати" се заменят с "375 до 750 лева"."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 149. В чл. 309 се правят следните изменения:
1.  в ал. 1 думите "10 до 50 минимални работни заплати" се заменят със "750 до 3750 лева";
2. в ал. 2 думите "20 до 100 минимални работни заплати" се заменят с "1500 до 7500 лева"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 150. Създава се чл. 309а:
"Чл. 309а. Военнослужещ или гражданско лице от състава на Министерството на отбраната или на въоръжените сили, който не изпълни разпореждане на длъжностни лица от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" на Министерството на отбраната, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 150 до 500 лева."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 151. В чл. 310 се правят следните допълнения:
1. в ал. 1 след думата "окръжия" се добавя "и от органите на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване";
2. в ал. 2 след думите "се издават от" се добавя "началника на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 152. В чл. 311 думите "за фонд" се заличават."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Бисеров.
Моля, гласувайте параграфи от 143 до 152 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 4.
Параграфи от 143 до 152 включително са приети.
Господин Венцеслав Димитров има думата за процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, аз предлагам да се върнем на онзи параграф, който урежда срока на военната служба, и да го гласуваме. И без това виждаме, че сега са 100 души в залата, после ще намалеят на 50 и няма да имаме кворум. Хайде да свършим тази работа, стига са писали до вестниците най-различни работи. Да го обсъдим и да се произнесем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Но заседанието си върви по определен ред. Имаме още малко, ще довършим работата си. Защото по Вашата логика, като приемем другия член, след това няма да можем да приемем закона, защото няма да има хора. И без друго някои депутати идват само за определени текстове, нека да използваме присъствието им, за да приемем с по-голямо мнозинство, с по-голям кворум по-голямата част от закона.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По § 153 има едно предложение, което се приема по принцип.
Комисията предлага следния текст на § 153:
"§ 153. В Допълнителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения.
1. В § 1:
а) Точки 1 и 2 се изменят, както следва:
"1. Годността за военна служба се удостоверява с документ, издаден от компетентни военномедицински органи при условия и по ред, определени от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на здравеопазването.
2. Отпускът по болест на военнослужещите на наборна военна служба включва отпуска при временна неработоспособност поради общо или професионално заболяване, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение като продължение на стационарното лечение в лечебно заведение."
б) Създава се т. 4:
"4. Ръководител на друго ведомство "са ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана"."
в) Точка 14 се отменя.
г) Създава се нова т. 15:
"15. Семейство са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак."
"2. Създава се нов § 1а:
"§ 1а. Навсякъде в закона думите "министърът на транспорта" и "председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения" се заменят с "министъра на транспорта и съобщенията"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 153, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 153 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 153а със следното съдържание:
"§ 153а. Навсякъде в закона думите "запас" и "запаса" се заменят съответно с "мобилизационен резерв" и "мобилизационния резерв", а думите "запасни" и "запасните" се заменят с "резервисти" и "резервистите".
На база на предложение на господин Бехар комисията предлага да се създаде нов § 153б със следното съдържание:
"§ 153б. В Преходните и заключителни разпоредби в § 8 цифрата "5" да се замени със "7"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на два нови параграфа - § 153а и § 153б.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Параграфи 153а и 153б са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието ""Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложение на господата Ахмед Доган, Димитър Луджев, Осман Октай и Арлин Антонов за създаване на нов параграф със следното съдържание: "Във Военната доктрина на Република България, приета от Народното събрание на 8.4.1999 г., се променя чл. 93, като цифрата "45 хиляди" се заменя с "65 хиляди"."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Димитър Луджев има думата.

ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председателю, господин министър, дами и господа, колеги! Най-напред бих искал да кажа, че аз всъщност съм много доволен от работата на Комисията по национална сигурност. Работихме много конструктивно и мисля, че заедно с представителите на Министерството на отбраната направихме един по-добър закон, отколкото беше досега. Разбира се, че може да се желаят много неща, но в момента сме стигнали до един ключов момент. И този момент е може би най-същественият за нашите разногласия и най-отговорният. Той е свързан, разбира се, и с много други неща, като например и със срока за военната служба, който ще бъде следващият пункт, по който ще има, явно, разногласия.
Когато приемахме доктрината за национална сигурност, от тази трибуна аз представих мнението на Обединението за национално спасение, както си спомняте, то беше като цяло позитивно. Като цяло беше базирано на идеята, че трябва да бъде използвана новата стратегическа, военностратегическа, външнополитическа обстановка, мирният дивидент за България. Но още тогава казахме, специално по повод числеността на българската армия, че това е едно число, което за нас не е обосновано, и че бихме искали да видим разработките, плановете на Генералния щаб, на Министерството на отбраната и на базата на тези разработки да вземем нашето становище. В Комисията по национална сигурност аз казах, че ние такива разработки не видяхме. Разбира се, че ни бяха представени таблици, в които се правят едни съотношения между демографския ръст, цифров състав на армията, броя на поделенията и най-вече числото на издръжката.
Общо взето, искам да осведомя господата народни представители, че числото "45 000" е избрано не от военностратегическа гледна точка, не от гледна точка на структурата на българската армия, не от гледна точка на някакви изисквания, които някой отвън ни е поставил, а от гледна точка на бюджетния капацитет, бюджетната способност, която държавата е имала, за да издържа българската армия. Ние не видяхме разработки, които да ни дават представа за някои съществени елементи, от които бихме могли да изходим при определяне числото на българската армия.
Най-напред, каква армия ние искаме да имаме? Да, казва се: малка, по-малка, по-мобилна, по-модерна и по-добре въоръжена. Това е много хубаво да го кажеш, но практически ние разполагаме с определен материално-технически ресурс, с определени условия, в които ще се развива българската армия поне до периода 2004 г., докогато, както и самото Министерството на отбраната заявява: не сме в състояние да направим някакви сериозни технически иновации, някакви сериозни промени във военната техника или в снаряжението на българската армия. Следователно, господа, ние можем, така, образно - сега не искам да навлизам в подробности, в които влязохме в дебата в Комисията по национална сигурност. Пак повтарям, той беше сериозен и конструктивен, - но ние можем да искаме да имаме, да кажем, бързоподвижни, мобилни поделения, разположени в центъра на България, които да бъдат бързопреносими с хеликоптери, с други технически средства. Но ние разполагаме с това, с което разполагаме. Ние разполагаме с определен брой танкове от модерна система "55" и "Т 72", ние разполагаме с ограничен брой хеликоптери, и то вече не всички са в добро състояние. Ние разполагаме с определен малък брой самолети "Миг 29" и "Миг 21 БИС". Ние разполагаме с определен тип техника за придвижване - камиони, верижна техника и пр., и пр. Следователно, когато ще трябва да се прави изчисление какво ни е необходимо за осигуряване на така наречения отбранителен минимум, така наречената отбранителна достатъчност, ние трябва да разсъждаваме от гледна тока на реалните възможности, реалния технически потенциал на българската армия. А той е такъв, че за да се покрие едно направление, едно стратегическо направление, откъдето може да има ... (Председателят подава сигнал, че времето на народния представител Димитър Луджев е изтекло.)
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Това ли е времето ми, господин председателстващ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да. На второ четене сме.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Съгласен съм, забравих, извинявайте. Ще помоля за съвсем малко време.
За да покрием едно стратегическо направление за минимална отбранителна достатъчност, за три-четири дни отбрана на България, са необходими до две бригади. Техният пренос, тяхното разположение, тоест, окомплектоването на българската армия трябва да бъде такова, че да дава възможност за тяхното придвижване и за тяхната действителна боеспособност да посрещнат определени рискове. Тези рискове съществуват и от геостратегическа гледна точка, и от военностратегическа гледна точка, и тези рискове са отбелязани в концепциите на Съединените американски щати, на НАТО, на Русия и на всички останали държави. Ние не можем да изхождаме от някакви си имагинерни понятия. Ние трябва да изхождаме, че България се нуждае от такава армия, която може да й осигури минимална защита срещу военния риск, минимална защита срещу риск на терористични и други действия на територията на България, минимална защита срещу кризи и ситуации от всякакъв характер. Българска армия с число 45 000 души не е в състояние да осигури отбранителния минимум, отбранителната достатъчност на България. И ние пледираме тя да има такава численост, от каквато се нуждае България при днешните обстоятелства и при обстоятелствата, които се очертават в следващите пет години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Господин министър Ноев има думата.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувствам се задължен да взема отношение по въпроса, поставен от господин Луджев, тъй като той е много важен.
Първо, похвален е стремежът въпросите на националната сигурност и отбраната да се дискутират в дълбочина. От една страна, това е така. Но, господин Луджев, ние имаме разчети за 45 000, а вие нямате за 65 000.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Генералният щаб има.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: И искам да Ви кажа, че Генералният щаб и Министерството на отбраната знаят какво имат предвид под 45 000, как те ще бъдат организирани. И мога да потвърдя от тази трибуна, че това са силите, които са достатъчни за отбраната на България днес. Всякакво изместване към по-високи цифри, първо, ще означава неоправдано похарчване на парите на данъкоплатеца за безсмислени военни разходи. И, второ, ще намали боеспособността на българската армия. Това е ясно на всички сериозни военни специалисти.
Дебатът за българската армия, няма да приключи днес. Това е ясно, тъй като армията, като всички останали обществени структури, е жив организъм. И това са дебатите, които текат днес в Европа. Но предлагам на народните представители да не променят числеността, както те оправдават военната доктрина, тъй като днес за България това няма да бъде полезно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Илия Петров има думата.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което каза господин Луджев, не е точно така. Преди една година, когато ние приемахме военната доктрина, неговите точни думи бяха следните: "Аз считам, че цифрата 45 000 или 50 000 в тази зона е една благоприятна цифра за България и това трябва да става много внимателно, разбира се, и в процес на един балансиран преход.". Значи ние възраждаме един дебат за числеността на българската армия, една годна след като той беше проведен. Защо това се прави е очевидно.
Нека обаче припомним, че една такава държава като Чехословакия, която е сравнима с нас, притежава 50 000 - 55 000-хилядна армия - говоря за Чехия. В същото време Великобритания прави драстични съкращения на въоръжените си сили. И накрая, последен пример - какво от това, че в съседна Сърбия имаше 124-хилядна армия и 60 000 полкполицаи по време на натовските операции. Помогна ли това на сръбската армия ефективно да отблъсне съвременната техника на Атлантическия пакт?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Ти откъде знаеш, че не помогнало?
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Така че, аз също предлагам да спрем да водим безсмисления дебат, който на всичко отгоре беше проведен, когато му беше времето, и да преминем към гласуването на предложеното от вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
За реплика има думата господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Колеги, аз благодаря на господин Петров, че цитира тези мои думи. Разбира се, той ги цитира без продължението. Но там става дума за един плавен и последователен преход. И по-нататък в продължението точно се казва, че на нас ни е необходимо да видим разчетите, плановете за преструктуриране на армията.
По този повод искам да кажа и на господин Ноев, че Генералният щаб, поне доскоро, нямаше разработки на по-ниско ниво от 60 000. Кога успяха да ги направят, това е друг въпрос. Но ние не сме ги виждали в Комисията по национална сигурност. И може би това е пропуск на Министерството на отбраната. Така че все пак народното представителство прави дебата преди година върху една доктрина, а не върху точни разчети, на базата на които може да вземе днес решение. Днес да вземе решение! Това вече е много важен въпрос, защото ние фиксираме. И не е проблем дали ще ни струва по-скъпо или по-евтино, а проблемът е как ще ни струва по-скъпо и по-евтино.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Не мога да се съглася с преждеговорившия, на който отправям реплика, по-точно не на господин Луджев, защото ние не приехме със съгласие концепцията за национална сигурност и военната доктрина. Напротив, вие не дадохте, уважаеми дами и господа отдясно, въобще възможност да се постигне съгласие по тези въпроси, просто ги наложихте.
Второ. Това, което каза господин Луджев, записан е срок дори във вашето решение да има преход до 2004 г. на този числен състав, а днес със закона наистина се отива на една цифра, която...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма нищо такова в закона.
РУСИ СТАТКОВ: Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бисеров, не влизайте в диалог.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Бисеров и уважаеми колеги отдясно, третият аргумент ми е, че ако ние държим в тези условия да сравняваме с Чехия нашата геостратегическа среда, то просто е несериозно. И един внимателен анализ на цялостната обстановка изисква ние да правим своите сравнения на друга база. Защото и договорът за съкращаване на въоръженията не се изпълни както трябваше да бъде. Защото се въоръжиха други армии, които са нам съседни. Ако ние ще оценяваме средата, да я оценяваме на тази база и тогава да предприемаме такива драстични решения.
Аз съм съгласен с господин министъра, че ние трябва да водим сериозен разговор. Той е прав по повод на това, което направи по отношение на изказването на господин Луджев. Тогава да го отложим, но нека действително да водим този разговор, а не да правим неща, които според мен са опасни за националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Руси Статков.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър на отбраната! Когато преди време тук в пленарната зала в присъствието на началника на Генералния щаб се дискутираше броят на армията, аз се ангажирах с твърдението, че под 60-70 хил. души Българската армия не може да бъде ефикасна с оглед на задачите за териториална отбрана на страната и всички усложнени функции, които тя има в един геостратегически регион между два продължаващи конфликта: на запад от нас - на територията на бивша Югославия, и на изток от нас - Кавказ.
Странно ми беше, че тогава не беше дадена думата на началника на Генералния щаб да говори като професионалист. Тук, уважаеми колеги, не са много хората, които могат професионално да вземат отношение към този въпрос. Но освен всичко друго, аз ви питам: смятате ли, че е нормално народното представителство, състоящо се от хора с различни професии, да взема решение по един толкова важен въпрос и да фиксира някаква численост ад хок, подчертавам, ад хок, без да сме могли да чуем в пленарна зала разчетите на професионалистите и без тези разчети да бъдат доказани със сериозни числа, факти и данни.
Лично аз съм за това, численият състав на Българската армия да бъде над 60 хил. души. Точно в този дух се изказах и когато се обсъждаше тогава и нямаше за съжаление хора, които да подкрепят тази теза, включително не беше дадена думата, напомням, на началника на Генералния щаб.
Разбирам, че трябва да правим икономии, но не разбирам защо след като сме принудени да държим малка постоянна армия, се отхвърля идеята за национална гвардия в България? Не разбирам кому е нужно България да бъде не толкова добре подготвена да отразява всякакви текущи заплахи в един свят, който не е станал по-сигурен.
Уважаеми колеги, ще кажа една тъжна тенденция. Боя се, че въпреки единодушието, което има в тази зала по въпроса за членството в НАТО, това членство е зад хоризонта на реалностите. Нека да бъдем реалисти, нека да не надценяваме сроковете, с които можем да си служим в розовото ни очакване, че ще станем един ден скоро членове на НАТО. Аз лично дълбоко се съмнявам, че ще ни поканят скоро. Ние дотогава, докато ни поканят, трябва да поддържаме отбранителна способност, която по мое мнение не се осигурява от бройката 45 хил. души.
Предлагам едно конкретно решение. Ако все пак, съобразно закона, ние трябва да се произнесем за бройката, да се произнесем, както правят математиците, да бъде минимум еди колко си, но да дадем право и възможност в крайна сметка бройката на Българската армия да не се фиксира от хора, които не са професионалисти в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля, господин Смолен, парламентът има право.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Аз лично предлагам да се фиксира бройка от 60 хил. като минимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Аз, уважаеми колеги, участвайки в дискусията по доктрината, защитавах тезата за липса на достатъчно аргументи, нещо повече - един достатъчно повърхностен анализ, който беше в основата на взетото решение за намаляване на числения състав на 45 хил. души. Следователно няма да бъде изненада моето становище в подкрепа на предложението, което се прави за промяна в чл. 93 на военната доктрина и фиксиране на числен състав от 65 хил. души.
Използвам обаче случая да заявя, че и Парламентарната група на Демократичната левица също ще подкрепи направеното предложение за промяна и увеличаване на числения състав на българските Въоръжени сили на 65 хил. души. Няколко аргумента.
Първо, възраждането на дискусията по числеността на Българската армия не е нещо лошо. В крайна сметка това показва едно достатъчно отговорно отношение на народните представители към темата за националната сигурност и на отбранителния потенциал на Република България. Показва една ангажираност с необходимостта от търсене и намиране на реални гаранции за защита и на интересите на обществото и на държавата, и за защита на самата държава.
Възниква въпросът: от какво ще защитава Българската армия държавата и обществото? Трябва да се подчертае, че един основен принцип, който следва да стои в основата на нашите разсъждения, мисля, че до голяма степен се подминава с едно твърде лековато отношение и това е принципът за адекватна на военностратегическата среда политика и отношение от страна на държавата и на ръководството на държавата.
На второ място, става дума за характера на съвременните предизвикателства.
И на трето място, разбира се, за възможността на българските Въоръжени сили да гарантират най-добрата отбрана в рамките на разполагаемите ресурси.
Ако се държим по тази схема на разсъждение, ние ще видим, че числеността в рамките на 45 хил. души не е достатъчна. Има един определен критичен минимум и този минимум беше част от аргументите, които сподели и колегата Луджев, правейки предложението за увеличаване на 65 хил. души. И съобразно тези разчети се вижда, че не би следвало да се дава предимство на принципа на икономическата целесъобразност, който продължава да диктува и предложенията, и решенията, които се правят в рамките на изпълнителната власт и в частност на Министерство на отбраната, за съжаление тогава, когато се подхожда по темата за Българската армия.
Трябва да заявим съвсем отговорно, че в рамките на Балканския регион, на региона на Югоизточна Европа за разлика от много други региони в Европа с преобладаващ рисков характер са именно заплахите от военнополитическо и военно естество, с оглед на което и България трябва да има такъв военен потенциал, който да отговаря адекватно на други военни потенциали. Той не се създава сам за себе си. Той отговаря на някакви военни потенциали, които съществуват, независимо дали става дума за непосредствена близост или до потенциалната заплаха, които създават тези военни потенциали.
В този смисъл трябва да се каже, че са пренебрегнати всички принципи на реципрочност, на адекватност, на доктринална съпоставимост или най-малкото народните представители не са чули оценка от страна на натоварените с подобна отговорност в рамките на изпълнителната власт, която да бъде представена пред народните представители.
Използвам още веднъж възможността да подчертая, че съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили министър-председателят е длъжен ежегодно да внася доклад за състоянието на отбраната, нещо, което не се прави. Именно при наличието на подобни доклади ние бихме били в състояние да вземем и съответното достатъчно аргументирано решение.
Вярно е, че има много разчети. Вярно е, че в момента не само в рамките на Югоизточна Европа, а в рамките на цяла Европа се правят съкращения на въоръжените сили, в това число и на срока на военната служба. Но това почива на многовариантност. За съжаление ние тази многовариантност - с малки изключения в рамките на Комисията по национална сигурност - не сме я виждали и не могат народните представители да разсъждават по нея.
Има няколко принципа на съвременната военна наука, които се изразяват в принципи на разкриване, идентификация, оценка на рисковете и поразяване на съответните опасности. Аз питам: е ли в състояние Българската армия да следва тези принципи на съвременната военна наука и на водене на бойните действия, за да бъдем достатъчно спокойни тогава, когато разсъждаваме от гледна точка на най-добрата отбрана, която да ни гарантират въоръжените сили? Мисля, че не сме в състояние, с оглед на което ние трябва да разчитаме най-вече на достатъчен числен състав, който да гарантира нашите интереси.
В този смисъл ще подкрепя предложението на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата министърът на отбраната господин Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще бъда много кратък.
Оставам с впечатлението, че има едно неразбиране у някои народни представители, че вносителят на промените в Закона за въоръжените сили настоява числеността да бъде отразена в закона. Това не е наше предложение. Ние не предложихме дебат по числеността на армията. Това беше направено от народния представител господин Луджев. Аз вече предложих да не се спираме сега на тази тема, тъй като просто няма да ни доведе доникъде.
Обаче взимам думата отново с извинение поради това, че тук бяха казани отново неща, които не са верни.
Съвсем накратко. Връщането към една цифра 60-65 хил. души означава по-малко полети на летците, по-слаба бойна подготовка, означава продължаване на кризисното състояние във войската. Най-голямата заплаха за националната сигурност на България днес е продължаващата криза във войската, продължаващата криза от наследените от миналото проблеми, проблеми, които "План 2004" се опитва да преодолее и да изведе войската в едно действително добро положение. Цифрата 45 хил. не е цифра, която ние постигаме днес. Това е цел, която трябва да бъде постигната след пет години - в края на 2004 г.
Аз мисля, че въпросите на отбраната ще бъдат добър повод да се обсъждат и когато се обсъжда бюджетът на страната и може би тогава ще може в по-голяма дълбочина да се вникне и в тези въпроси, които бяха поставени тук от народните представители.
Отново подчертавам, че Министерството на отбраната и Генералният щаб са категорични и абсолютно уверени, че цифрата 45 хил., която е един от елементите на "План 2004", е вярната цифра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин министъра.
Има думата народният представител Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не съм такъв изтънчен военен специалист като господин Статков, тъй като съм редник от запаса. Пардон, отпреди малко вече станах редник-резервист.
Ще се опитам да разсъждавам като юрист. Обърнете внимание на факта: ние приехме Военната доктрина, която бих могъл да я нарека като един катехизис на законодателството в отбранителната система и Въоръжените сили. Бих я нарекъл конституцията. Защо не?
В такъв случай какво правим сега? Ние искаме с едно допълнение и едно изменение в един закон от един член да променим един факт, който сме приели във Военната доктрина на страната ни.
Аз мисля, че юристите от лявата страна биха ме подкрепили чисто професионално. Не е тук мястото и не е сега моментът да дебатираме поне върху този проблем. Нека да се направи всичко възможно, ако пожелаят те, да променят Военната доктрина на страната, но не и сега, не и по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Юнишев.
Подлагам на гласуване, уважаеми колеги народни представители, предложението на народните представители Ахмед Доган, Димитър Луджев, Осман Октай и Арлин Антонов.
Моля, гласувайте!
Гласували 181 народни представители: за 72, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 154. В Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба (обн., ДВ., бр. 131 от 1998 г., изм., бр. 69 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 37 се създава ал. 4:
"(4) Разпоредбите на алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато молбата е подадена от Министерството на отбраната и от Въоръжените сили."
2. Наименованието на раздел VI се изменя така:
"Служба в мобилизационния резерв на гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба."
3. В чл. 50, ал. 3 думите "Централния военен архив" се заменят с "Главното управление на архивите при Министерския съвет".
4. В чл. 58 ал. 2 се изменя така:
"(2) Събраните суми от наложените глоби се внасят по бюджета на Министерството на труда и социалната политика."
5. Навсякъде в раздели V, VII и VIII думите "запаса за алтернативна служба" се заменят с "мобилизационния резерв за алтернативна служба" и думата "запаса" се заменя с "мобилизационния резерв".
Комисията приема текста на вносителя, като в т. 5 след "V" да се добави "VI".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата по въпроса? Няма.
Подлагам на гласуване § 154 с поправката, която комисията прави - в т. 5 след "V" да се добави "VI".
Моля, гласувайте!
Гласували 115 народни представители: за 106, против 5, въздържали се 4.
Предложението се приема.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на господин Божков в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 154а със следното съдържание:
"§ 154а. Министърът на отбраната в срок от 7 години от влизането на закона в сила привежда в съответствие званията на военнослужещите с длъжностите, които заемат".
Становището на комисията е, че практически предложението на господин Любомир Божков е отразено в § 153б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Божков, имате ли някакви възражения, след като Вашето предложение е включено в § 153б?
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Тогава оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегляте предложението си.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Докладвам § 155.
"§ 155. В чл. 3, ал. 2 от Закона за ветераните от войните (ДВ, бр. 152 от 1998 г.) думите "Министерството на отбраната" се заменят с "Главното управление на архивите при Министерския съвет".
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 156. В чл. 1 от закона за изпълнение на наказанията (обн. ДВ, бр. 30 от 1969 г. ...) ал. 2 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 157. В чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г., доп. бр. 70 от 1999 г.) т. 2 се изменя така:
"2. службите "Военна информация" и "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 158. Отменя се Указ № 1241 за уреждане редовната военна служба на младежите, постъпили на работа в геоложките проучвания и добива на нефт и газ, както и в проучванията на Добруджанския въглищен басейн."
Комисията предлага § 158 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да процедираме така: подлагам на гласуване § 155, 156 и 157, така както ги предлага комисията.
Моля, гласувайте трите параграфа.
Гласували 117 народни представители: за 104, против 5, въздържали се 8.
Параграфи 155, 156 и 157 са приети.
Подлагам на гласуване § 158, който комисията предлага да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 8.
Приема се предложението на комисията § 158 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 159. (1) Строителните войски и войските на Министерството на транспорта и съобщенията - поделение 58900 и поделение 68050, прилагат този закон и правилника за кадрова военна служба до преобразуването им.
(2) Предоставянето на бюджетни средства на войските по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(3) Министрите и ръководителите на ведомства, на чието подчинение са войските по ал. 1, имат правата на министъра на отбраната по този закон спрямо тях."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага да се създаде и нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Назначаването и освобождаването на офицерите с висши офицерски звания, както и удостояването с висши офицерски звания в Строителни войски и войските на Министерството на транспорта и съобщенията, се извършва по реда на чл. 28, т. 4 и чл. 32, т. 20, до преобразуването им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 159, така както е предложен от вносителя - ал. 1, 2 и 3, и ал. 4, както е предложена от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 101, против 9, въздържали се 6.
Параграф 159 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага следната редакция на § 160:
"§ 160. Кадрови военнослужещи от служба "Военна информация" и от Националната разузнавателна служба при изпълнение на служебните им задължения могат да заемат и длъжности в държавната администрация, съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, при условия и по ред, определени от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте § 160, така както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграф 160 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 161. Наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 161, така както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Параграф 161 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на господин Симов за нови параграфи 161а и 161б. Комисията не ги приема.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Симов оттегля предложенията си.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият текст е § 63а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А § 162?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Той ще се гласува след това, защото засяга текстовете. Напомням, че това е текстът относно срока за военната служба на наборните военнослужещи. Той е докладван от комисията и дебатът е започнал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме дебата по § 63а.
Има ли още изказвания?
Има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, уважаеми колеги! (Шум и реплики от блока на СДС: "Той е председател на заседанието!".)
Имате ли още възражения, господине?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: И за облеклото!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър, дебатираме може би най-важния член, който породи може би и най-много спорове вътре в пленарната зала, а и по средствата за масова информация.
Аз лично още в началото казвам, че подкрепям онова предложение, което направи председателят на комисията господин Христо Бисеров. Сега, дано и той да го подкрепя, естествено, да не излезе така, че аз подкрепям неговите идеи повече, отколкото той самият.
Искам да ви кажа, че аз съм служил 2 години. Имал съм син, който е отслужил. Имам друг син, който е в казармата. Имам трети, който сигурно ще влезе.
Сега, казват, че висшистите трябвало да служат колкото другите хора - останалите, които не са висшисти - среднисти или без образование. Казват, че това било неравенство. Неравенство винаги има. Знаете, че има страни, където служат и жените. Аз не искам да кажа, че жените трябва да служат. И жените служат. Но жените, естествено, раждат и се предполага, че те вършат друга социална функция. (Шум и оживление в залата.) Мъжете трябва да служат, естествено. Българската традиция обаче, българската традиция диктува висшистите да служат по-малко, отколкото другите.
Тук има много аргументи. Могат да се приведат и допълнителни. Губят време за учене. Значи, имат по-изявени социални проблеми, отколкото другите, които влизат по-рано да служат. Някои са се оженили от тях. Някои са глави на семейства, издържат жени, деца и т.н. Мисля, че е по-справедливо да служат по-малко.
От гледна точка на икономическия растеж, на стопанското развитие, е по-добре по-квалифицираните младежи да служат по-малко, за да могат да дадат своя принос във възстановяването на българската икономика.
Ето, аз не виждам на този аргумент как видните специалисти от Министерството на отбраната ще отговорят. Още повече, че досега същите са отговаряли по друг начин на същия този проблем.
Така че аз моля народните представители да подходят отговорно към гласуването по този проблем. Доколкото знам и в парламентарната група на мнозинството има различни мнения. И е добре хората да гласуват по съвест.
Аз не мога да си обясня, господин Ноев, как Ваши подчинени, генерали си позволяват да кажат, че срокът на службата трябва да е такъв. Те служат на народа. А срокът на службата се определя от Народното събрание. И този, който иска да определя какво да върши Народното събрание, да стане народен представител! Не може един генерал да казва какво да прави Народното събрание, господин Ноев!
Те могат да кажат как ще повишават боеспособността на Българската армия, как ще обучават войниците и т.н., как ще командват. Но да казват Народното събрание какво да прави - накъде отиваме ние?
Аз просто съм изненадан, че нито президентът като върховен главнокомандващ, нито министър-председателят се изказаха по този въпрос, нито самият министър. Или може би самият министър ги подклажда да говорят такива работи?!
И някои хора си мислят сега. Ако Народното събрание не възприеме тяхната теза, силата е в тях. Какво ще направят? Има ли такъв момент, господин Ноев? Или няма? Някой може и да си го помисли. Някой може да се страхува от военните и тук да каже: "Щом военните казаха, ние ще гласуваме". Е, това ли е парламент, това ли е Народно събрание? Нека всеки в тази държава да си намери мястото и да си изпълнява функциите в държавната система, да не кажа в държавната йерархия.
Освен това, казва се, че хем има много чакащи, хем, че ако намалим срока на службата, макар че това е друг параграф - 162, вече, мисля, господин Куртев, това да стане от 1 октомври следващата година. Ама, хайде сега да разсъждаваме. Ние, ако не друго, поне това правим тук, в този парламент, като се изказваме.
Обръщам се към парламентарната група на мнозинството, която предстои да вземе решението. Кой глупак, като знае, че от догодина, ако влезне, ще служи само 9 месеца, ще влезне сега? Мисля, че няма такъв?!
Така че, уважаеми колеги, аз ви призовавам да гласувате за предложението на господин Бисеров, което беше повторено тук и от други мои колеги - 9 месеца общ срок за службата, а за тези, които имат завършено висше образование - 6 месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Христо Смоленов.
Господин Димитров, докато дойде господин Смоленов, Вие обвинихте неправилно министъра. В миналото заседание, когато Вас Ви нямаше, министърът се изказа 2 пъти по въпроса и изрази становище.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не, не, аз казвам за тия, генералите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Министърът изрази становище.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми колеги, аз също съм за това висшистите да служат 6 месеца. Аз лично съм служил 24 и не искам да си отмъщавам на следващите поколения. Напротив, радвам се, че те са по-умни и че живеят в по-спокойни времена. Но съм "против" това, с уважение към аргументите на Венцеслав Димитров, "против" това съм да се ругаят българските генерали. Офицерският корпус, генералитетът са част от българския народ. И те никога не са размахвали пръст на Народното събрание, за разлика от други, които размахваха и пръти.
За това с уважение към офицерския корпус, сержантския състав и към генералитета на Република България, защото тези хора не са предавали своята страна досега. Те не са губили сражения, за разлика от политиците, които са губили кампании и са водили до национални катастрофи! Точка! (Единични ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А колко са служили войниците?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики, оживление в цялата зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Виждам, че много от вас са склонни да дадат някакво преимущество на знанието, на квалифицирания човек, за да не стои той дълго време в казармата.
Аз мисля, че по-скоро тук трябва да се застъпят едни обратни аргументи. И мисля, че тази логика просто не е построена на правилни основи!
Кой най-добре би се справил в съвременните условия в армията със сложната техника? Ами, това са хората с висше образование, хората, които имат квалификация! Респективно, вие всички знаете колко трудно се справяха дори с елементарните воински задължения тези, които бяха призовавани в Строителни или пък в Транспортни войски. Армията действително има нужда от квалифицирани хора. Така тя ще може да изпълни основните си задачи. А не толкова от хора, както е имало случаи - пристига в трудово поделение и едва там научава, че има такова нещо като четка за зъби! Явно е кой по-добре ще служи на Отечеството, кой по-добре ще го прави.
И аз мисля, че тук трябва да направим всичко възможно тези хора, които са с висока квалификация, те също да бъдат в армията, и то достатъчен срок. Даже, ако от мен зависи, знам, че това ще срещне отпор, аз бих направил така: висшистите да служат 9 месеца, а хората, които нямат начално образование или са прости и неграмотни - не повече от 3 месеца или даже 60 дни. Да знаят, че са отритнати от обществото. Да знаят и това, че поради слабата си квалификация, поради ниските си знания и поради липсата на диплома за висше образование ще ги презират, ще им казват: "Ти защо не влезе в казармата?", ще чакат на дълги опашки, жените няма да ги обичат, няма да се оженят, и т.н. (Шум и оживление в залата.) Това е истинската защита. И като не е, да си ходят в "Спартакус", ако искат. Но истината е, че България има нужда от квалифицирани мъже в армията.
И знам, че това няма да се възприеме. Но с това ви призовавам към онова, което е като основно предложение за днешния дебат - поне да има равенство в изпълнението на задълженията. Има конституционен текст, вероятно това е казано, че образованието не може да създава привилегии при изпълнение на основните конституционни задължения.
Напълно неправилно е само защото някой е грамотен и с това ще бъде по-полезен на армията, да го изтикваме да служи само шест месеца, да допринася по-малко за нейната боеспособност. Ето защо ви призовавам най-настойчиво да подкрепим това, което е конституционното изравняване на задълженията, които всеки един български гражданин мъж има - да служи на отечеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За първа реплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Не мога да приема аргументите на моя колега отляво господин Стефан Гайтанджиев. Аз съм от хората, които съм служил шест месеца, след завършване на висшето образование, на 26 години, защото шест години се учи медицина. И сега ще е така, защото средно образование вече се завършва на 20 години, 12 клас, доколкото ми е известно. И не се смятам неподготвен да изпълнявам воинските си задължения като запасен офицер, ако сега ме призоват.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): И да стреляш с автомат.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Не, не съм стрелял с автомат, защото съм в такава служба, която изучава организация и тактика на медицинската служба. И се смятам подготвен за тези шест месеца. Защото към онези знания, които придобих в университета, видни преподаватели от Висшата военномедицинска академия ме научиха що е това военнополева терапия, що е военна травматология, що е военна хирургия и как трябва да се справяме при масови бедствия и ситуации, което ми беше нужно и по-нататък в медицинската дейност.
Затова аз смятам, че шест месеца медицинска служба за един висшист, който профилирано ще изучава воинската наука вече и в армията, са напълно достатъчни. И ви призовавам да приемете този текст. Възразявам на господин Гайтанджиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Вече се предава и по телевизията и аз се чувствам даже неудобно от някои аргументи. Гледат ни.
Има думата за втора реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една кратка реплика на това, което каза господин Гайтанджиев.
Господин Гайтанджиев, Вие май не чухте моите аргументи. Страната има нужда от квалифицирани хора навсякъде, даже и в парламента. Подчертавам - даже и в парламента. Вярно е, че и в армията трябва да са квалифицирани, но много по-важно е да отидат в стопанството квалифицирани хора, за да ни хранят. Защото иначе ще стане така, че и армията ще гладува, и парламентът ще гладува, а знаем, че хората и без това гладуват. Това ли искате? Ако искате това - кажете. Най-добрият начин да съсипете една икономика е да пратите всички квалифицирани хора в армията. Ние в момента не сме във война, за да ги пращаме там. Не воюваме. Ние воюваме срещу бедността. Ако искате да воювате срещу бедността, трябва да възприемете другата теза, точно обратната на тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За трета реплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин Гайтанджиев, аз съм сигурен, че Вие също се надявате, че България ще навлезе в ерата на новата информационна цивилизация на прага на новия век, след като развитите държави вече 50 години изграждат такова общество. В тази глобализирана икономика, когато капиталите, когато материалните активи са напълно интернационализирани и дори такива понятия като национален ръст, национален прираст и национална икономика губят смисъл, истинското богатство на държавите са нациите, хората. Богати ще бъдат онези нации, които имат подготвени и квалифицирани специалисти. Междупрочем много често се замисляме защо не идват инвестициите у нас. Не са само проблемите с корупцията. Липсва квалифицираният мениджмънт, който да привлече инвеститорите в България.
Как ще противодействаме на центробежните сили, които засмукват българския интелект днес навън? Вижте опашките пред английското, пред американското, пред немското посолство. Затова наша първостепенна задача е първо да имаме икономическа стратегия, която да създаде работни места за българския интелект. И второ, да вкараме този интелект в българската икономика, да се създаде национален ръст, да се създаде икономически растеж. Защото без това армия и национална сигурност не може да има.
Аз поддържам предложението висшите да служат шест месеца, защото смятам, че за тези висококвалифицирани специалисти този срок е напълно достатъчен да усвоят всички свои воински, в това число и научно-технически задължения, и да бъдат в критични ситуации напълно ефективни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
За дуплика има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Да, господин Марангозов, вярвам Ви, че след шест месеца обучение Вие можете да развърнете полева болница. Аз съм служил 26 месеца, повече от срока, също съм запасен офицер...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Значи си бил в дисципа. (Весело оживление.)
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И ако искате можем да си направим състезание - Вие развръщайте Вашата полева болница, аз ще развърна свързочен възел, да видим кой по-добре ще се справи. Мисля, че това не е основата на спора тук. Явно е, че има хора, които могат да се справят и по-бързо, и други, които и десет години да служат, пак няма нищо да научат.
Аз мисля, че тук въпросът е принципен и мисля, че вземам отношение и към другите реплики. Когато се пледира за девет месеца служба и за висшисти, и за другите хора с друг тип образование, се няма предвид, че висшето образование ще ти позволи по-бързо да се обучиш. Армията не е само да се обучиш. Някои хора могат да се научат и за два месеца и това им е напълно достатъчно. Но проблемът е, че армията трябва да бъде боеспособна и комплектована. Не случайно разчетите, които са правени в Генералния щаб показват, първо, че няма да можем да отговорим на изискванията за комплектовка на екипажи, на разчети, на подразделения и т. н., ако се възприеме този ритъм на шест и на девет месеца. Въпреки че висшистите са някъде около 10 на сто.
Именно с оглед на тези изисквания за комплектовка, ние не сме ги проверявали внимателно, но все пак сме склонни да повярваме на представителите на Генералния щаб и ръководството на армията, и смятам, че проблемът е именно в това. Значи проблемът не е в това дали ще се научиш или няма да се научиш, а проблемът е, че трябва известно време - за година или за две, да поддържаме точното ниво на комплектоване на танкови екипажи, на свързочни подразделения и т. н. Това е смисълът, а не просто, че виждате ли едните се учели по-бързо, а другите по-бавно.
Моите уважения, пак повтарям - висшето образование е предимство да влизаш в армията, но не непременно най-важното.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Висшето образование е качество.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Ако зависи от войнишките майки, значи няма да има армия изобщо. Моля ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Разменените реплики и емоциите, които доминират в момента в пленарна зала, подсказват, че това е действително един изключително сериозен въпрос.
Аз искам веднага да оглася позицията на Парламентарната група на Демократичната левица, която ще бъде в подкрепа на предложението шест месеца срок на наборната военна служба за младежите с висше образование и девет месеца за младежите с образование, различно от висшето.
Няма да скрия, разбира се, че в парламентарната ни група има различни становища. И аз самият в качеството си на заместник-председател на Комисията по национална сигурност имам определени резерви. И те са свързани преди всичко с нивото на бойната готовност, със загрижеността да не се доведе до намаляване на боеспособността на Българската армия и разбира се за преценката за този необходим срок, в който да няма драстичен спад на качеството на обучението, което се осъществява в Българската армия. Отварям една скоба, за да кажа, че ние се отнасяме с изключителна загриженост към изнесените данни от статистиката за 29 смъртни случая в Българската армия през 1999 г., настъпили в резултат на неправилно боравене с оръжие или на други нарушения на воинската дисциплина. Което, разбира се, при един недостатъчен срок на подготовката, би могло да бъде достатъчен аргумент в посока на по-отговорното отношение към срока на военната служба.

Същевременно ние си даваме сметка, че това натоварва офицерите, кадровите военнослужещи в Българската армия, осъществяващи подготовката на наборните военнослужещи, с една по-голяма отговорност и по-голяма интензивност на учебния процес, което очевидно ще доведе и до промяна на етапите, така както те са разчетени в доклада на началника на Генералния щаб - най-вече по отношение на третия етап: сплотяване на действията на военнослужещите в различните организационни и функционални единици в рамките на Българската армия. Съответно си даваме сметка, че това ще доведе и до известно напрежение в начина, по който ще се осъществяват и натренираността, и ученията, които се провеждат в рамките на Българската армия.
Разбира се, имаме и съответните резерви по отношение на възможността на Българската армия да реагира при съответни кризи с възможно най-големия и най-добрия потенциал, което съответно ще бъде резултат от различните степени на обучение като продължителност, ще бъде и резултат от различните срокове, в които ще се приемат наборните военнослужещи в Българската армия. Но в крайна сметка, представяйки тези аргументи пред парламентарната група, се взе решение, че трябва да има съответното предимство на хората с висше образование, които ще се нуждаят от по-малко време за усвояване на първоначалните и необходимите, минимално задължителните в определени случаи срокове за придобиване на определени умения, навици до усвояването на военноучебните специалности в Българската армия, които като брой и като сложност никак не са малко. Но ние смятаме, че именно по-високата им квалификация и необходимото време за придобиване на тези минимално необходими качества и знания биха били именно в посока на разделянето на срока на наборната военна служба в полза 6 месеца за висшисти и 9 месеца за младежите с различна от висшето образование подготовка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
За процедура - господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Предлагам предвид вече възбудения интерес към този проблем, да продължим да работим докато гласуваме този текст, защото има опасност да не можем да го гласуваме до 14 часа...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Остават още само три текста.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, докато се приеме целият закон. Господин Бисеров каза, че другите текстове не са много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време до приключването на тази точка от дневния ред в рамките на два часа, разбира се.
Гласували 155 народни представители: за 143, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Христо Бисеров има думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! За да охладим малко страстите в залата, искам да ви върна към същността на проблема. Темата за срока на службата още на първо четене, пък и в комисията, никога не е била стеснявана до такива рамки 9-6. Въпросът за срока на службата възникна по друг сериозен проблем, а не за това дали студентите да ходят 3 месеца повече в казармата или не.
Въпросът за срока на службата възникна тогава, когато ние, в комисията още на първото четене констатирахме, а ни беше известно обстоятелството, че при тая численост и при тая реформа на армията тя не може да поема целия контингент от младежи, които подлежат на набор. И аз от името на комисията докладвах пред непълната зала тогава, че това е проблемът, а не е проблемът дали студентите ще служат малко по-малко или колкото другите.
Затова тогава ние като комисия заехме позицията, че срокът на службата, който е 12 месеца, трябва да бъде намален за всички. И след това се стигна вече до отделните варианти. Това е проблемът, господин Венци Димитров, а не дали синът ти, третият ти син ще служи 3 месеца по-малко или не. (Оживление.) И аз искам да върна нещата там.
Със задоволство ние констатираме, че тази позиция беше приета с уважение от Министерството на отбраната, от генералитета, от върховния главнокомандващ и всички приеха, че да, това трябва да бъде подходът. Оттам нататък, когато стигаме до детайлите, няма ли да послушаме специализираните структури?
Искам да подчертая обстоятелството, че 4 институции, които някак си би трябвало да бъдат най-наясно с проблема, заеха еднаква позиция. Върховният главнокомандващ на Република България, Министерството на отбраната, генералитетът и Комисията по национална сигурност в крайна сметка, след като много обсъждахме, стигнахме до една обща позиция - позицията 9 месеца за всички, независимо от тяхното образование. И това ме мотивира мен, господин Димитров, да оттегля това предложение, за да не влияя в качеството си на председател на вземането на решението. И ако тая позиция е единна, тя е продиктувана от съображенията за сигурност.
Три групи са съображенията за тоя срок. Едната група е свързана с обстоятелството, че наистина в крайна сметка има един минимален срок за индивидуално обучение. Вярно е, че за по-образования срокът за индивидуалното обучение може да бъде и по-малък.
Но има и още две съображения. Съображението за това, че армията не разчита на отделния войник. Тя разчита на екипите. Тя разчита на отделенията, на взводовете, на ротите. И сега, когато има едно текучество, особено от по-необразованите, военните казват и ние може би трябва да им повярваме, че това разбива екипа. Още повече, че по-образованите обикновено са лидерите в тези структури - по-интелигентни са, вероятно повече знаят. И ако там въртележката е по-голяма, това някак си създава ненатренираност на самото отделение.
Третият аргумент, който не беше изложен, е обстоятелството, че тази по-бърза ротация по-бързо ще доведе може би - така твърдят и нямаме основание да не го приемем, до едновременно освобождаване на три набора, защото към една дата ще излязат и хората, които са на 12 месеца вече, тези, които са направили 9 месеца и не са висшисти, и висшистите, които са направили 6 месеца. Да не стане така да опразним казармите и тогава ще трябва да ни взимат нас запас. (Оживление.)
Има още едно съображение: бързата ротация винаги води до повече харчове. Само да облечеш тези момчета... Някой се пошегува и каза: ще трябва да извадим старите дрехи... Но ние не искаме в армията да вадим старите дрехи.
Това са професионалните съображения. Всички знаят, че има и съображения от друго естество, които трябва да отговорят пък на очакванията на хората. Българският парламент е изправен пред тоя избор: да избере сигурността, малко повече сигурността или да отговори непременно на всички обществени очаквания.
Комисията по национална сигурност застава на позицията, че сигурността в момента е по-важна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
За реплика - господин Валентин Симов.

ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Бисеров! Аз не мога да разбера защо Вие като председател на Комисията по национална сигурност в момента се опитвате да оправдаете Министерството на отбраната? Вие сам казвате във Вашето становище на първо четене, че в този законопроект Министерството на отбраната не третира въпроса с донаборната служба. И аз питам: защо след като преди една година сме приели Военната доктрина и се знае, че това е огромен проблем, защо хилядите експерти в Министерството на отбраната мълчат и се разсейват? Защо предишното ръководство на това министерство, тъй като господин министърът, който стои тук е от скоро и ние добре знаем това, защо предишният ръководител на това ведомство се опитваше да мине между капките? И защо трябваше да инициираме всичкото това, което се случи днес, а да не го поставят те този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
За втора реплика думата има господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз не мога да разбера логиката - настояваме висшистите да са по-дълго в казармата, а в същото време по силата на чл. 127 и особено ал. 2, да изхвърляме от армията висококвалифицираните хабилитирани лица? Защо, къде е логиката?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Защото не можеш да накараш едно хабилитирано лице да мие чинии!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Не, тези хабилитирани лица са част от националния кадър и аз тук ви хвърлям едно предизвикателство. Крайно време е този парламент да помисли за един закон за запазване на националните кадри, защото работната сила на България е не по-малко ерозирана от реформата, така да се каже. И това важи с пълна сила и за хората, които са под пагон.
В този смисъл аз подчертавам още веднъж, че има логика да се настоява за служба от 6 месеца за висшисти и 9 месеца за останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
За дуплика думата има господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Симов, извинявайте, че ще дам такъв отговор, но ако знаехте отговорите на въпросите, които зададохте, нямаше да внесете предложение за 3-месечна служба. Толкова е абсурдно е това! Просто това е моят отговор.
Господин Смоленов, двете неща, които Вие смесвате, някак си не се връзват едно с друго. Сега - редникът и хабилитираният са толкова различни теми, но по принцип темата е важна, но някак си не е в днешния дебат по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров. (Шум и реплики в залата.)
Има думата министърът господин Ноев. (Силен шум в залата, реплики.)
Моля за тишина!
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз взех отношение по въпроса, който разглеждаме в момента, на миналото заседание, на което, за съжаление, тогава не присъстваха всички парламентарни групи. Аз много се радвам, че днес всички парламентарни групи са тук.
Честно да си призная, малко съм учуден от критиките на една от парламентарните групи, която е в известно противоречие с другите им позиции по въпроса на отбраната, но това е въпрос на друг разговор.
Господин Бисеров изложи накратко отново аргументите, които бяха разглеждани в Комисията по национална сигурност. И аз бих искал да кажа на господин Димитров: господин Димитров, генералите не казват на Народното събрание какво то да прави, нито са имали някога такова намерение. Народното събрание е този орган, който казва на правителството, а то на армията: вие трябва да защитите националната сигурност на страната, вие трябва да организирате отбраната по най-добрия начин. Вие възлагате тази отговорност на нас, освен това ни давате този бюджет. И ние сме длъжни, когато се обсъждат такива национални и важни въпроси, да ви предложим най-добрия начин, според нас, понеже сте ни възложили тази отговорност, най-добрия начин, по който това може да стане. И затова Генералният щаб и Министерството на отбраната на въпроса как в момента армията да бъде най-боеспособна и в частност по въпроса за наборната служба, казва: най-доброто за България днес е 9 месеца за висшистите и 9 месеца за хората без висше образование.
Ние не тръгнахме да ви предлагаме съкращаване на военната служба, защото това е добре за войската в момента като подготовка, а както каза и председателят на Комисията по национална сигурност - ние сме принудени да отидем на тази стъпка, защото армията се намира в един преход. Тогава, когато се засили професионализацията и тогава, когато има достатъчно бойци, за да заемат длъжности, които в момента се заемат, включително от висшисти, нуждата от висшисти за тези места очевидно ще спадне.
Като слушах аргументите на народните представители от всички парламентарни групи, си мислех: във всеки един аргумент има нещо вярно. И моят син е на 18 години. И аз съм служил 2 години. Да, майките, които гледат в момента това предаване, искат техните синове да служат по-малко в армията. Къде обаче е отговорността за отбраната? Вие можете да решите да няма армия. Вие можете да решите службата да бъде 3 месеца. В края на краищата това е суверенната воля на народа, така че въпросът, който обсъждаме днес е - отговорността, която Народното събрание ще поеме с едно такова решение.
Категоричната позиция на Министерството на отбраната и на Генералния щаб днес е - 9 месеца за всички войници! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Александър Пиндиков - 1 минута с три реплики и дуплика - стават 10! Но, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм от хората, които са от тези, които ги защитава господин Симов. Аз съм служил 3 месеца, господин Симов. (Оживление в залата.)
Навремето - 1950 г. - Министерството на народната отбрана тогава въведе служба в Катедра 22. И за разлика от твърденията на господин Кънчо Марангозов, че той за 6 месеца може да развърне военна болница, ние, които служихме 3 месеца, нищо не можахме да научим. Но, моля ви, онези, които твърдят и които настояват за това диференциране в сроковете, струва ми се, че плащат данък на евтин популизъм, за да бъдат харесани от хората, които са с висше образование.
Аз подчертавам още един път, че фактически става дума за намалените 12 месеца на 9 месеца и за едните, и за другите.
Към казаното ще добавя: нека, колеги, да погледнем близката и малко по-далечна история на България и с Българската армия, която исторически е защитавала нашето Отечество и струва ми се, че тези безбройни доблестни синове - нашите деди и прадеди, ако присъстват на нашите разисквания, биха леко се изчервили и срамували от нас.
Искането 9 месеца въобще военна служба е преди всичко продиктувано и нека да се отнесем с уважение към мнението на военните специалисти, че нима днес България няма да бъде много сериозно облекчена, ако висшистите служат 6 месеца, с което ще падне едно бреме от бюджета? Но нека да се вслушаме първо в мнението на военните специалисти.
И накрая аз бих искал да подчертая - да влезеш в казармата не е да караш 3-месечни счетоводни курсове и да научиш счетоводството. Това е преди всичко един процес, при който морално се изгражда войникът, при който човек трябва да придобие психиката на човек - военен. Нека да не забравяме, че наши деди са идвали от чужбина тогава, когато се обявява Сръбско-българската война, за да се сражават. Нека да не подценяваме патриотичния момент.
И затова аз предлагам да прекратим изказванията и да подложим на гласуване въпроса за срока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков, но когато се прави изказване, то не може да бъде придружено и с процедура.
Господин Ангел Найденов има думата за реплика.
Прав ще се окаже господин Пиндиков за едната минута...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Вземам думата за реплика, господин председател, защото се подразних от използваната дума "популизъм". Няма никакъв популизъм в становището, което изразих от името на парламентарната група. Става дума за сблъсък на достатъчно сериозни аргументи и на различни гледни точки.
Ние си даваме добре сметка, че боеспособността на Българската армия не означава само бойна готовност - окомплектовка, въоръжение и бойна техника. Даваме си сметка, че това означава придобиване на определени морално-волеви качества, придобиване на определени навици, на определени умения, придобиване на определена квалификация. Разбира се, не забравяме и функцията на Българската армия при възпитанието в определени добродетели и в идеали.
Но има три аргумента, които не бива да бъдат подценявани тогава, когато се разсъждава в полза на предложението за срок за висшистите за служба шест месеца.
Първо. За какъв процент става дума? Става дума за младежи от порядъка на 10-15 на сто, в крайна сметка. Следователно, става дума за едно число, което няма да се отрази фатално по начина, по който иска да ни го представи колегата Пиндиков.
На второ място. Става дума за това, че върви процес на професионализация. Следователно високотехнологичните места, изискванията за висококвалифицирани специалисти, рано или късно по начина, по който се осъществява реформата, ще бъдат заети от кадрови военнослужещи. Следователно и този аргумент не може да послужи в посока на друго решение.
И трето. В крайна сметка се осъществява такъв тип реформа, естествено, тук аз не бих приел като цяло да се говори за реформа или за тази реформа, която се осъществява в Българската армия, при която няма съществено значение начинът, по който ще бъде определен срокът за наборната военна служба за висшисти и за среднисти. Просто защото използването на качествата на висшистите не става по начин, което да предполага по-висок срок на наборната военна служба за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
За втора реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз чух внимателно това, което каза господин министърът. Сигурно е така, Генералният щаб, военните си имат свои съображения. Но аз искам да се обърна към всички вас, към моите колеги народни представители, че Народното събрание не трябва да слуша само военните. То трябва да балансира интересите вътре в тази страна.
Аз ви казах вече за икономическия растеж, за стопанско оживление, за стопанска дейност и т. н. Сега ще ви приведа още един аргумент. Вярно, моралът е важно нещо. Как да накараме младежите да учат висше образование? След като обикновено тези, които заемат държавна длъжност след висше образование взимат много по-малко пари от тези, които са отишли в частния бизнес. Нали досега това беше един от стимулите хората да запишат висше учебно заведение, защото знаят, че като го завършат, вярно, създават и разходи на родители и т.н., да не говорим за това, после ще служат по-малко. А сега за съжаление службата е еднаква. И те ще имат стимул да се запишат преди да влязат във висшето учебно заведение. Но след като се уволнят не е ясно дали ще имат пак същия стимул да се запишат да следват.
Мисля, че всички народни представители са съвсем наясно, че на България и трябват висшисти. Така ли е? Или ще кажете, че не ни трябват? Ако ви трябват висшисти, дайте им нещо от гледна точка на по-малка служба, за да имат интерес да учат и тогава да отидат да станат войници. Не да станат войници и тогава да учат, а да се квалифицират и тогава на базата на тази квалификация да отидат и да видят какво могат да вземат и какво могат да дадат на Българската армия за нейната боеготовност. За това се замислете.
А за това в армията не мислят. А ние като народни представители сме длъжни да мислим за всичко. В края на краищата гласувайте каквото искате! Но здравият разум диктува, че трябва да гласувате девет месеца и шест месеца за висшистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Трябва да ви кажа, че странно изглежда дебатът днес в залата по два принципни въпроса - численост на армията и срок на служба във Въоръжените сили. И аз дори мислех въобще да не взимам отношение, но съм длъжен и искам да кажа три неща.
Първо. Много колеги разсъждават за армията с критериите от Първата световна война - брой щикове и продължителност на военната служба. Това не може да бъде основание за вземане на решение.
И за да се аргументирам, ще ви цитирам Хелмут Кол още при първия му мандат. Задават му въпроса: "Как може да екзалтирате армията чрез повишаване на бойния дух, за да има боеспособността на армията на Третия райх?" Отговорът му, тогава аз не вярвах, че може да даде такъв отговор, е: "На мен не ми трябва огромна екзалтирана армия, на мен ми трябват 10 хиляди отлично обучени и заплатени оператори." Проблемът на Българската армия, и това Генералният щаб отлично го знае, не е срок на военна служба и численост на армията, проблемът е съвършено друг. Проблемът е свързан с качеството и структурата на въоръженията и бойната техника.
Второ. И до ден днешен една голяма част от оперативните специалисти в различни родове войски са срочно служещи.
И трето. Ако искаме да водим правилна политика, ние трябва да вървим в посока на намаляване на разходите за жива сила с оглед да въвеждаме в кондиция бойната техника.
В този смисъл предложението за шест и девет месеца е разумно. И ще ви кажа защо. По шестмесечна военна служба за запасни офицери главно има методика за обучение, има практика, има резултати. Тяхното място в бойния ред главно в техническите служби се знае. Говоря за технически офицери. Когато става дума за политически офицери, вече такива няма. Редица филологии и т.н. - работиш в това направление.
Какво коментираме? Главното, което трябва да осъзнаем, ако искаме да говорим сериозно за армията, това е относителният дял за подготовка и издръжка на живата сила, да бъде не повече от 30 на сто от разходите за армията. А сега сме във вариант 90 на 10 - издръжка, текуща издръжка, вместо към превъоръжаване.
Състоянието на армията не може да бъде дискутирано в тази зала така набързо и как трябва да изглежда тя. И не може от Генералния щаб и ръководството на армията да искаме ефективни решения, когато ние им слагаме две рамки - численост, ако щете и структура, и разходи. Той нищо не може да направи.
И завършвам с това. Първо, подкрепям шест и девет месеца и ви моля да го подкрепите.
Второ. Нашата работа ми прилича малко на един шестмесечен дебат в Швейцарския парламент. Обсъждат да имат или да нямат армия. Шест месеца. Те имат време, не като нас. И стигат до извода, че и да имат, и да нямат - все тая, но по-добре да имат. (Оживление в залата.) Моля ви, гласувайте за девет и за шест месеца. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Иванов! (Оживление в залата.) Чакайте сега, вие не знаете какво ще кажа, взехте да оспорвате. Аз имам реплика, за да се съглася с част от нещата, които каза господин Иванов, въпреки че там видях едно малко противоречие в това, и съм съгласен с тази мисъл, че ние не може тук да обсъждаме ефективността, боеготовността на армията, без да познаваме специализираните разчети. Затова всеки един от нас, който се изказа в момента за 9:9 или 9:6, го прави малко наизуст. Дайте да си го признаем. Има малко хора в тази зала, които разбират специализирано по тези въпроси и те могат да кажат.
Затова аз, също казвайки, че говоря малко като лаик в това отношение, искам да подкрепя тезата, която защитих и миналия път - че аз съм за шест месеца за висшистите и девет месеца за всички останали, тъй като считам, че техните знания в българската икономика и в българското управление могат да бъдат използвани с много по-голям успех, отколкото в Българската армия.

Сега искам тук да изтъкна още един факт. В момента хората, завършили висше образование...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ама Вие вече не правите реплика на господин Иванов, а правите изказване.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Във връзка с това, което каза господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма връзка! "Реплика" означава противно становище, а не подкрепа.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Завършвам, господин председател, само един факт. В момента хората, завършващи висше образование, си търсят връзки, за да влязат в казармата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Е, това не е толкова лошо.
Има думата господин Дянко Марков за реплика на господин Иван Иванов.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Аз бих се подписал под това, което изложи колегата Иван Иванов, ако България беше страна в нормално състояние. България не е страна в нормално състояние и България може да се осланя на своята армия, като един от главните фактори, за да се превърне в нормална страна. Тоест, преди всичко да внуши на своята младеж, че тя принадлежи към тази нация и тази държава, дължи й нещо и на нея се надява този народ, за да мине на едно по-високо ниво. С оглед на това, колкото е повече времето, което ще прекарат младежите в една казарма, устроена именно като институт за национално възпитание, толкова по-добре за бъдещето на страната ни.
А онова, което стои в технически план, то е въпрос, който ще решаваме на правителствено и на наше, законодателно ниво. България има нужда от армия, която да подготви защитници на тази земя дори с голи ръце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Госпожа Мариела Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
За да не бъда обвинявана в евтин популизъм, от трибуната на парламента искам да помоля всички, които подкрепят идеята за 6-месечна военна служба за висшистите, да не изпитват симпатия към мен.
На второ място, смятам, че когато парламентът преценява срока на военната служба, трябва да има предвид, че висшистите са с по-високо образование в сравнение с останалите и една част от знанията, които се научават в казармата, вече са ги усвоили. Освен това голяма част от тях вече са създали свои семейства. С влизането в казармата раздялата поставя семействата пред изпитания и смятам, че нашето общество няма интерес от подобна криза в отношенията между тези млади семейства.
Настъпва деквалификация по време на престоя в казармата. Няма смисъл тези младежи да губят своята квалификация, а след това, връщайки се в обществото и в икономиката, да трябва да наваксват своите знания.
Намирането на работа на завършилите висше образование млади хора е изключителен проблем, защото те не могат да градят перспективни жизнени планове, тъй като не знаят кога ще бъдат призовани в казармата. На практика една част от тях изпитват риска безработица поради тази причина. Да не говорим, че условията в самите казарми са унизителни, финансовите средства не достигат, на практика учения почти няма. И от тази гледна точка ми се струва неразумно високоинтелигентни млади хора, образовани хора, от които страната ни се нуждае, обществото има нужда от техните знания и опит, да бъдат държани в казармата повече, отколкото е полезно.
Ето защо аз призовавам всички народни представители да подкрепят предложението именно за 6 месеца военна служба за висшистите и 9 месеца за всички останали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Митева.
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Взимам думата като дългогодишен преподавател и веднага ще кажа, че рискувам да предизвикам обвинения в популизъм. Но не, искам спокойно и умерено да изложа това, което считам, че е разумно в случая.
Да, действително завършилите висше образование имат много по-голяма възможност за кратко време да усвоят необходимите знания и умения. Това го казвам и от личен опит, защото също съм служил и съм споделял с близки.
Какъв е проблемът? Действително трябва да се уважат и мотивите на военните, че трябва да се сформира група, трябва да се комплектова съединение. Но все пак това не трябва да става на принципа на колективийното училище - учителят да учи големите, те после да учат малките, а той с голямата пръчка само да поддържа дисциплината. Би могло евентуално - само че на този етап това предполагам, че е невъзможно - да се предложи някакво компромисно решение все пак да се намали службата на висшистите, но службата на висшистите да бъде такава, че да има достатъчно припокриване между престоя на висшистите в казармата и на останалите, които не са с висше образование. Това обаче е проблем на военните. Министерството на отбраната и съответните специалисти в армията трябва да преценят как точно това да стане. И тук искам да кажа, че те са тези, които трябва да осигурят разделно обучение на висшисти и на останалите. Как ще стане това, по какъв начин - не мога аз да преценя, защото не съм специалист по това. Но не трябва висшистите да страдат поради това, че другите възприемат по-бавно и по-трудно и трябва да научат много допълнителни неща. На един висшист, след опита, който има в университета, е достатъчно да му дадеш, както се казва, конспекта и написания текст, за да научи теорията, а за практиката има достатъчно време. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Двама души има за процедура. Кой по-напред или е една и съща процедура? Господин Зънзов, заповядайте.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин председател, аз специално Ви благодаря за вниманието.
Колеги, предлагам да прекъснем дебатите и да не гласуваме. Защо? Тук се говори за отговорност на Народното събрание, много хора употребяват тази дума "отговорност". Аз винаги си задавам въпроса на такива обществени форуми: кой е крайният продукт на тази отговорност или само приказваме?
За мен, сигурно не съм разбрал нещата, ние убихме Българската армия. Ние нямаме армия, която да може да ни защитава. Колко ще служат, колко няма да служат - това вече е въпрос на възможности на икономиката. И затова предлагам да прекратим, а аз ще подкрепя за 6 и за 9 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, за колко ще подкрепите в процедурата не казвайте.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Иван Зънзов за прекратяване на разискванията по този параграф.
Гласували 182 народни представители: за 160, против 18, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към гласуване на предложенията по реда на тяхното постъпване. Понеже очевидно не знаете кой какво е предложил, аз ще чета и предложенията.
Най-напред предложение от господин Христо Бисеров и госпожа Елена Поптодорова, то е идентично, което гласи:
"Наборната военна служба е 9 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяването на наборника на военна служба и издаването на заповед."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 185 народни представители: за 70, против 70, въздържали се 45.
Това предложение не се приема.
Има думата министър Ноев. (Силен шум и реплики от залата.) Може ли малко тишина! Ще ви обясня защо давам думата на министъра. (Шумът и репликите от опозицията продължават.) Вносител на законопроекта е Министерският съвет. (Силният шум и репликите продължават.) Хайде изслушайте ме, защо сте така нетърпеливи комунистите? Извинявайте за обидата. Изслушайте две изречения. Съгласно правилника между двете четения са направени писмени предложения. Направено е писмено предложение от няколко народни представители за създаване на нов параграф. Такъв не е предложен от вносителя. Всяко едно предложение - било от вас, било от вносителя, по този нов параграф, предложен между двете четения, по който никой от вас вече не може да прави писмени предложения, може да стане само тук, в пленарната зала. И никой не може да отнеме правото на вносителя да направи предложение дори и по време на гласуването, защото може да се предложи друг срок, различен.
Имате думата, господин министър.
Проявете малко търпимост и изслушайте министъра.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Аз искам да предложа парламентарните групи да обсъдят възможността да се намери компромис между цифрата 6 и цифрата 9. Ако има такава възможност и ако такъв компромис бъде намерен, това ще бъде добро за войската.
Ползвам случая, че съм пред микрофоните за последен път този ден, да изкажа категоричния си протест срещу всякакви реплики против българските офицери и генерали, против Българската армия. Това, което се говори тук за неспособността на Българската армия, не отговаря на достойнството на парламента, господине с жълтата връзка от БСП! (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
За процедура има думата господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз смятам, че затова, че имаме някакво убеждение, не можем да бъдем прицел на обиди. И моля господин министъра да направи извинение. Ние бяхме в процедура. Това Вие казвате много често. Ние искахме да се спази процедурата. И нека някои хора да спрат да се големеят. В тази зала всички сме еднакви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е процедура.
Има думата господин Иван Иванов за процедура.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно въпросът, който обсъждаме, е изключително важен не само за Въоръжените сили, но и за цялото население на Република България. В изказванията, които бяха направени, се очертаха твърде полярни становища. Все пак ние трябва да имаме предвид, че, от една страна, трябва да се съобразим със становището на хората, които са професионалисти в лицето на българския Генерален щаб и Министерството на отбраната, от друга страна, ние все пак трябва да отчетем, че в началото на ХХl век, когато навлизаме в информационното общество, когато бързата реализация на хората, завършили висше образование, е един императив, това по някакъв начин трябва да се окаже влияние при вземане на нашето решение.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Това не е процедура.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това не е процедура, аз правя предложение. (Силни протести от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз попитах за процедура ли е, Вие казахте, че е за процедура. Не давам думата за изказване.
Ако е за процедура, кажете.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Позволете ми да завърша. Именно по този повод правя официално предложение от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да обединим нашите становища около компромисния вариант седем месеца и половина... (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, можете да предложите прекъсване на заседанието и комисията да обсъди някакво предложение. В момента не можете да предлагате друго.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Тогава правя именно това предложение, господин председател, заседанието да бъде прекъснато с оглед да се проведе заседание на Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно предложение?
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Под формата на противно предложение: в края на краищата трябва да спазваме точно правилника и разумно да решим този важен въпрос за държавата и за армията. Ние сме започнали гласуването на чл. 98 от закона. Предложението, което беше направено от група народни представители, в конкретния случай двама, беше отхвърлено. Трябваше да подложите на гласуване другото направено предложение. Него го има и в писмен вид - наборната служба в Българската армия да бъде 9 месеца като принцип и 6 месеца за висшистите. Това предложение е направено и моля, господин председателю, подложете го на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Първо ще поставя на гласуване предложението за прекратяване на заседанието. Заседанието може да бъде прекратено по всяко време. След това, не го приемайте като препоръка, а като един съвет, за да може да се намери по-добро решение, най-добре ще бъде комисията наистина да обсъди идеята на министъра и следващия път, когато се обсъжда, да има становище и на комисията.
Поставям на гласуване предложението за прекратяване на заседанието.
Гласували 184 народни представители: за 104, против 78, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Съобщение за парламентарен контрол на 12 май 2000 година:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Стефан Нешев, Кемал Еюп, Панайот Ляков и Димитър Иванов и на питане от народния представител Ивалин Йосифов.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Атанас Лозанов и Илия Баташки, Михаил Миков (два въпроса), Хасан Адемов, Ангел Малинов, Бойко Великов и Борислав Китов и на пет питания от народните представители Ева Жечева, Иван Костадинов Иванов, Илия Баташки, Велислав Величков и Панчо Панайотов.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Илия Петров.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Чачев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Велислав Величков, Руси Статков и Георги Шишков и на две питания от народните представители Иван Борисов и Димитър Абаджиев.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Александър Томов, Хасан Адемов и Лютви Местан и на питане от народния представител Асен Христов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ангел Малинов, Меглена Плугчиева и Георги Божинов и на питане от народния представител Дора Янкова.
Министър Александър Праматарски ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Ева Жечева, Драгомир Драганов и Лютви Местан (три въпроса).
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Евгени Кирилов и Жорж Ганчев (два въпроса).
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на тринадесет актуални въпроса от народните представители Методи Андреев (четири въпроса), Росица Тоткова, Илия Баташки, Велко Вълканов, Иван Борисов (два въпроса), Стефан Мазнев, Ева Жечева и Кръстьо Трендафилов (два въпроса) и на три питания от народните представители Дора Янкова, Руси Статков и Васил Клявков.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Станимир Калчевски, Иван Борисов, Веселин Бончев, Георги Шишков, Михаил Миков и Атанас Богданов и на питане от народния представител Юлиян Буров.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Шишков и Стоян Райчевски.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министър-председателят на Република България Иван Костов е поискал отлагане със седем дни на отговорите на актуален въпрос от народния представител Панчо Панайотов и на питане от народния представител Христо Стоянов.
На основание чл. 76, ал. 4 и чл. 81, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народните представители от заседанието се отлагат отговорите на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на три питания от народния представител Лъчезар Тошев и на две питания от народния представител Елена Поптодорова; отговорът на министъра на външните работи Надежда Михайлова - на питане от народния представител Лъчезар Тошев; отговорът на министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на питане от народния представител Елена Поптодорова; отговорът на министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгений Чачев - на питане от народния представител Елена Поптодорова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов и не може да отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов, Кънчо Марангозов, Станимир Калчевски и Стоян Райчевски и на три питания от народните представители Венцеслав Димитров, Татяна Дончева и Яшо Минков.

Следващото заседание на Народното събрание е утре, 12 май, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,35 ч.)

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Юнал Лютфи

Секретари:
Анелия Тошкова

Свилен Димитров