Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-05-26

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Георги Карабашев. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да започнем с проект за решение за промяна в състава на Комисията по икономическата политика.
Има предложение да бъде избран за член на тази комисия от Парламентарната група на СДС Красимир Божидаров Каменов. Проектът за решение е представен.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 152 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Господин Асен Агов има думата за процедура.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Предлагам да отложим другите точки от дневния ред и да преминем към разглеждането на т. 9 от програмата на Народното събрание за тази седмица.
Предлагам също така дебатите по тази т. 9 да бъдат предавани по Българското национално радио и Българската национална телевизия. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Агов, много неясно си формулирахте предложението. Искате да започнем с т. 9 - проект за декларация относно подкрепата на правителството, така ли?
АСЕН АГОВ (СДС): Аз се извинявам много, господин председателю, ако съм бил неясен, но предлагам т. 9 да се гледа като първа точка от днешния дневен ред и след това, разбира се, ако остане време, ще гледаме и останалите точки. Не да отлагаме изцяло програмата за седмицата на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз правя противно предложение, защото вчера започна дебатът по изменението на Закона за висшето образование. Поради изтичането на парламентарното време естествено беше прекъснат този дебат и съвсем закономерно е, така както беше съобщено и по медиите, да продължим. Остава съвсем малко, ще отнеме не повече от половин час, предлагам да приемем законопроекта на първо четене, за да има време да се направят поправките за второ четене, след което да вървят другите точки, включително и тази, която предлага господин Агов. Защо да разкъсваме нещо сега, което не бива да се разкъсва като логика, като значимост на проблема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Асен Агов след проекта за решение за промяна в състава на Комисията по икономическата политика да разгледаме проекта за декларация относно подкрепата на позицията на правителството по глава "Обща външна политика и политика на сигурност".
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 101, против 27, въздържали се 18.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка от днешната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА.
Ще ви прочета проекта за решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Красимир Божидаров Каменов за член на Комисията по икономическата политика."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Има направено предложение от народния представител Асен Агов по точката, която приехме да е следващата, да има пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Има ли някой против това предложение?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 123 народни представители: за 113, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ПОДКРЕПАТА НА ПОЗИЦИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ПО ГЛАВА "ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ", ПРЕДСТАВЕНА НА 28 МАРТ 2000 Г. НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Имаше един проект за решение, внесен от народния представител Димитър Абаджиев.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
След това са проведени консултации на работна група, която е изработила проект за решение. При това положение е безпредметно да четем становището на Комисията по външна и интеграционна политика по декларацията.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Няма нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Ще разглеждаме проекта за решение, който беше прецизиран и от страна на Правния отдел по отношение на правната техника.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев като вносител.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ние също сме вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не сте формално вносители.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Напълно юридически сме вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един момент. Да Ви обясня нещо, което Вие го знаете, господин Корнезов, но сте го забравили. Съгласно нашия правилник, когато има по същата материя друго внесено предложение, което е внесено след заседанието на комисията, не се разглежда. Така ли е по правилника? Така е! Въпреки това има създадена работна група. (Реплика на господин Корнезов.) Ще Ви дам думата, но не като вносители.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ние сега декларацията ли разглеждаме или решението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам думата първо на вносителя на основния документ, след това ще разглеждаме решението.
Господин Абаджиев, заповядайте.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще се изкажа като вносител на Декларацията за подкрепата на позицията на българското правителство по глава "Обща външна политика и политика за сигурност", тъй като формално това е точката от дневния ред. По време на моето изказване ще внеса уточнения, свързани с изготвения общ проект за решение.
Вчера научихме новината, че са затворени четири от шестте глави, по които българското правителство започна преговори за членство с Европейския съюз само преди около два месеца. Една от тези глави е именно главата под № 27 "Обща външна политика и политика за сигурност". Може би днес ще се постави въпросът дали не е отпаднала актуалността на проект за акт на Народното събрание, с който да се подкрепи тази позиция на българското правителство? За да отговоря на този въпрос, трябва да се знаят няколко важни неща.
Преди всичко общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз като система за сътрудничество, основаващо се на Договора от Амстердам и Договора от Маастрихт, е система именно за сътрудничество в областта на международната политика, нарочена към защита на националните интереси на страните - членки на Европейския съюз, от една страна, и от друга страна - повишаване на идентичността и ролята на Европейския съюз като субект на международните отношения. С оглед на текстовете и на нашата Конституция, преди всичко чл. 24 от Конституцията, който определя, че нашата външна политика е насочена към защита на националните интереси и националната сигурност, ние можем да стигнем до извода, че тази тема е от ключово значение за нашата страна, от ключово значение за воденето на преговори за членство с Европейския съюз. Защото след като Европейската комисия е приела факта, че България прилага достиженията на правото на Европейския съюз в областта на общата външна политика и политика за сигурност, е от още по-голямо значение вътрешнополитическият консенсус, вътрешнополитическата подкрепа на основните принципи на българската външна политика сега, когато България вече е реално кандидат за член на Европейския съюз. Такъв акт безвъзвратно ще потвърди това, че България вече е скъсала с предишната си ориентация, с предишните геополитически условия на водене на външна политика и води външна политика на основата на евроатлантическите ценности.
Ето защо аз считам, че по тази глава трябва да бъде приет акт на Народното събрание за подкрепа на позицията. Такива актове трябва да бъдат приемани само по тези глави, по които наистина ние третираме въпроси от ключово национално значение.
Ето защо аз внесох проект за декларация за документ, с който да се изрази политическата воля на всички парламентарно представени политически сили за подкрепа на тези принципи на общата външна политика и политика за сигурност. В този проект са очертани основните акценти от самата позиция на българското правителство, от една страна, и, от друга страна, тъй като това е политически документ, са посочени факторите, които според мен имаха съществено значение именно по темата "Обща външна политика и политика за сигурност". Освен ключовите елементи на българската позиция, които са свързани с приемането на правото и достиженията на правото на Европейския съюз в тази област, с това, че ние приемаме ценностите и принципите на общата външна политика, приемаме инструментите за воденето на тази външна политика, ние подкрепяме водената досега регионална външна политика на българското правителство, аз изтъкнах и факта, че един от конкретните и най-ярки примери за волята на България да приема достиженията и да прилага инструментите на общата външна политика е именно позицията и по време на Косовската криза.

Естествено ключов елемент в тази декларация е и подкрепата на точката от позицията на българското правителство, която очертава нашата ясна цел освен за това да станем членове на Европейския съюз, да станем и членове на НАТО и Западноевропейския съюз.
Един от ключовите елементи също е и това, че с такъв акт ние трябва да подкрепим българското правителство в усилията му да преразгледа всички сключени досега двустранни и многостранни споразумения при други геополитически условия.
Този проект за декларация с някои корекции беше подкрепен от Комисията по външна и интеграционна политика, като в гласуването не участваха представителите на Парламентарната група на Демократичната левица.
Веднага след това беше внесен проект за решение, тоест за друг вид акт на Народното събрание, за подкрепа на позицията на българското правителство по тази глава, който се основава именно на ключовите елементи в приемането и прилагането на правото на Европейския съюз в тази област, които са отразени и в позицията на самото правителство. В този проект за решение липсваха ключовите елементи на самата обща позиция, която е всъщност първата глава от документа - позиция на българското правителство.
Именно в интерес на консенсуса нашата парламентарна група предложи да бъдат проведени консултации и на основата на тези консултации, в които участваха представители на всички парламентарни групи, ние стигнахме до общ проект за решение на Народното събрание за подкрепа позицията на българското правителство в областта на главата "Обща външна политика и политика за сигурност".
Кои са ключовите елементи и какво е значението на този общ документ?
Първо, искам да кажа, че за да стигнем до консенсус - и воля за такъв консенсус проявиха всички участници в преговорите - оказва се, че най-същественият елемент, който прегражда пътя на консенсуса, е текстът във внесения от мен проект за декларация, в който изрично се подчертава, че позицията на България по време на Косовската криза е пример за прилагане на достиженията и инструментите на Европейския съюз в областта на "Обща външна политика и политика за сигурност" и че тази политика допринесе съществено за това България да започне преговори за членство с Европейския съюз.
Аз тук искам да изразя моето становище по този въпрос. Господин Хавиер Солана, върховният представител в тази област на Европейския съюз, само преди около една седмица съвсем ясно очерта аргументите в подкрепа на това, като каза, че позицията на България по време на Косовската криза показа ясно, че "България вече е част от тази ценностна система и че води външната политика на Европейския съюз и тази политика, тази позиция откри нашите ясни перспективи за започването на преговори за членство с Европейския съюз и ясните ни перспективи за членство в НАТО". Това са точните думи на господин Хавиер Солана.
И наистина ние така или иначе не можем да пропуснем този момент, защото той е най-яркият пример за възможността България да споделя тази ценностна система и да води тази политика, тъй като по време на Косовската криза беше осъществен, беше прилаган един от инструментите на "Обща външна политика и политика за сигурност", каквито са общите позиции. Това е специфичен инструмент при прилагането на обща външна политика и ние на практика го направихме като страна и с това показахме, че можем практически да прилагаме принципите на "Обща външна политика и политика на сигурност".
Затова аз включих този елемент дотолкова, доколкото декларацията наистина е политически документ и не е част от фактическия състав по водене на преговорите, но е един документ, с който се изразява политическата воля на парламентарно представените сили.
Изричното посочване на Косовската криза като пример отпадна вследствие на водените преговори именно по искане на представителите на Парламентарната група на Демократичната левица и ние в интерес на консенсуса стигнахме до това съгласие. Но така или иначе, ние посочваме и внесохме текст за това Народното събрание да подкрепи българската външна политика, българската регионална външна политика и принципите на тази политика, които са прилагани до този момент, в които, така или иначе, несъмнено се включва и политиката и позицията ни по време на Косовската криза.
Кои са най-важните елементи на общия проект за решение на Народното събрание за подкрепа на позицията на българското правителство, който аз се надявам днес всички с консенсус да гласуваме?
На първо място, за първи път се очертават ясно в един документ на Народното събрание принципите на българската външна политика, основаващи се на евроатлантическите ценности.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Десет минути изтекоха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Още не са стигнали. Не са изтекли десетте минути. Виждам, ето, сега вече изтече времето.
Днес обещавам, че за всички ще бъда стриктен.
Приключвайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: По моя часовник са минали 6,29 минути.
Няколко са важните елементи. На първо място,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте вече. Няма да имате време.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Шест минути и двадесет и девет секунди са минали по моя часовник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Десет минути и двадесет и шест секунди показва при мен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нека да си довърши изказването.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Няколко са важните елементи.
За първи път с документ на Народното събрание се очертават основните принципи на българската външна политика, основаващи се на евроатлантическите ценности и показващи, че ние безвъзвратно се откъсваме от тази външна политика, която беше водена в други геополитически условия. За първи път България в лицето на Народното събрание ще подкрепи новата ориентация на нашата външна политика.
Освен това за първи път с акт на Народното събрание ще се подкрепи ясната ориентация на България за членство в Северноатлантическия договор, за членство в НАТО и то без да бъдат поставени никакви предварителни условия, без да бъдат поставени условия за референдум. В това отношение несъмнено приемането на такъв акт ще бъде една съществена крачка, която ще бъде направена, включително и от Българската социалистическа партия за първи път за разлика от досегашните й документи, които бяха приети, включително и на нейния последен конгрес.
И в това отношение не може да не се подчертае ролята на парламентарната група, която тя - ако приеме този документ - ще има в извървяването на тази крачка напред в постигането на пълен консенсус по отношение на нашето членство в НАТО.
За първи път ще се подкрепят ясно и от всички парламентарно представени политически сили принципите на нашата регионална външна политика, които, така или иначе, доведоха до това България да стане реален кандидат за член на Европейския съюз и България да има ясни перспективи за членството ни в НАТО. Не можем, така или иначе, независимо дали изрично ще бъде посочено това в документа, да отхвърлим факта, че позицията ни по време на Косово беше най-яркият пример за прилагането на принципите на "Обща външна политика и политика за сигурност".

Този документ за мен има основополагащо значение оттук нататък не само при воденето на външната политика, която трябва да следва националните интереси на България, но и въобще при воденето на преговори за членство в Европейския съюз, докато те приключат, тъй като не трябва да забравяме, че затварянето на главите има в известен смисъл символично значение. Те винаги могат да бъдат отворени до приключването на преговорите.
Затова вътрешнополитическият консенсус ще остане ключов фактор по време на воденето на преговори за членство в Европейския съюз. Благодаря ви.
Затова аз предлагам да се гласува постигнатият общ проект за решение на Народното събрание вследствие на проведените консултации между парламентарните групи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): След като господин Абаджиев говори точно 13 минути и 59 секунди...
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): 9 минути и 52 секунди.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е по таблото. В края на краищата призова вместо неговата декларация да се приеме решението. Това чухме.
Но, господин председателю, правя процедурното предложение да се даде думата и на другите вносители, включително и на решението, което ние сме представили - Парламентарната група на Демократичната левица - още на 12 май 2000 г. С Ваше разпореждане това наше решение е разпределено на Комисията по външна и интеграционна политика. Аз чух от Вас, че Вие се позовавате на чл. 67 от правилника, всъщност. Но чл. 67 от правилника, а именно, когато има два законопроекта по една и съща материя, те могат да бъдат разглеждани от парламента заедно само, ако водещата комисия не се е произнесла по единия от тях. Но тук става въпрос за законопроекти. В конкретния случай, господин председателю, имаме една декларация и всъщност - два проекта за решение. Единият проект за решение е внесен на 12 май от нашата парламентарна група и друг проект за решение, който в края на краищата е един съгласуван проект, но юридически внесен и разпределен от господин Агов и господин Лютфи.
Така че моля да дадете думата на вносителите извън процедурните правила за тези 30, респективно 40 минути, както дадохте и на господин Абаджиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз вече Ви обясних. Смятам, че 40 минути е предостатъчно време за всяка парламентарна група върху един документ, който е приет с консенсус. Не мога извън правилата на правилника да правя нещо.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ама времето на Абаджиев в 40-те минути ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е от 40-те минути, защото разглеждаме точка въз основа на материал, на който той е вносител. Този материал може да претърпи промени в хода на дебатите. Както виждаме, ще претърпи. Но това, че някой предлага промени, не става вносител на друг материал. Има друг материал внесен, с който по силата на нашия правилник комисията не се е занимавала, не е разглеждала. И затова не мога да приема, че авторите на другия материал са вносители. А времето, с което разполагате, е повече от достатъчно. Има си хас сега всяка парламентарна група по този документ по 40 минути да не й стигне да говори!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Дали ще ни стигне или не, е другата страна на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама, аз няма да наруша правилника, защото на вас няма да ви стигнат 40 минути. Излишно е да спорим. Вие цитирате правилника и искате в нарушение на тези правила да направя нещо. Няма да го направя сега.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие кажете един текст от този правилник. Защо ни лишавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Този, който Вие четете. С Вашия проект комисията не се е запознала.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е за законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е същото и за проекторешения. Не е решение. Ще станете сега тук и ще си го отстоявате като предложение. Щом не е разглеждано от комисията, то все едно не е внесено още в пленарна зала. Сега ще се внесе.
Защо има смисъл сега - отиваме към един важен акт, приет с консенсус, с такива процедурни закачки да губим времето?
Аз искам само господин Абаджиев да попитам, защото не ми стана ясно. Вашият проект за декларация оттегляте ли го при това положение? Остава да разглеждаме само проекта за решението.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Аз, ако го оттегля, няма ли и точката от дневния ред да отпадне? Поддържам проекторешението. Не оттеглям декларацията, защото ще отпадне точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да отпадне като точка. Поддържате проекта за решение.
Кой желае думата по проекта за решение?
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Тук стана вече доста досадна битката червени-сини и сини-червени. Абсолютно досадна.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Хайде, стига, де!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Абсолютно досадна и неприемлива, госпожо! Никой не ни е консултирал, Българският бизнесблок. Вчера стана ясно, че наследниците на Българската комунистическа партия желаят този блок да бъде елиминиран от българското политическо пространство. Вчера един бивш ваш заместник-председател каза, че щели сте да реструктурирате парламентарното пространство със създаването на нова парламентарна група. Знаем какво ни желаете, господа. Желаете смъртта на Българския бизнесблок. Това, което направиха сините господа в два парламента подред. И заради това сте досадни с тези невероятни, абсурдни диалози тук.
Никой не ни е консултирал, Българският бизнесблок, по този въпрос, а най-малко мен.
А Вие, господин Абаджиев, сте наясно, че аз съм една политическа институция! Следващите избори ще го докажат!
Оттук става ясно, че когато не сме консултирани, нито ние вас, а и вие - нас, аз съм постоянно в Комисията по външна и интеграционна политика и никой не е говорил с мен по този въпрос.
Господин Солана е много хитър оператор. Покланям му се. Вярно е, че вашето правителство беше много услужливо по отношение на вероломната атака срещу братския сръбски народ. Съвсем услужливо беше по отношение на издигането на един наркотрафикант, абсолютен убиец, лежал с Аркан в затвора, но почти с ранг министър-председател на Косово. Абсолютно ясно беше, че България се скарва с една съседна държава без причина. И ще ни държат гарез за 100 години напред. Че на нашите хора, които пътуват през Югославия, по земя, по въздух, и търговията ни ще бъде абсолютно увредена. И въпреки това господин Солана няма никаква вина. Той изпълнява една обща политика. Бяхме ли длъжни ние да се съгласим с тази политика? Отговорът е - не.
Оттук аз казвам на вас и на всички хора, които представляват външната политика, на вашето правителство и на Съюза на демократичните сили - колониалният тип на това правителство, неговата услужливост трябваше поне да вземе от господин Клинтън 3-4 важни споразумения за България. Френският посланик в "Шератон" каза: "Господин Клинтън за две седмици може по политически път да реши да вкара България в НАТО като компенсация за три ембарга, за услужливостта на коридорите по въздух и по земя." Поканиха ли ни? Отговорът е - не. Дойде ли със 100 бизнесмена в България? Отговорът е - не. Което значи, че на нашата външна политика нещо й куца. Ние просто даваме, даваме, даваме и не можем да вземем нищо "на оборот", както казваха някои наши приятели на Изток.
И оттук следва въпросът как да балансираме нашата политика и да разберем кои са нашите приятели по света? И дали някой ще се трогне за нас да ни даде, като на бедняци шанс, да влезнем в Европа. Отговорът е - не. Трябва да заработим, нашият продукт трябва да бъде продаваем в чужбина. Да влязат валута и нови технологии. Само така можем да мечтаем за Европа. А за НАТО? Господин Верхуве беше много честен. Единственият военен министър на Холандия, който каза: "Към 1,5 млрд. ще ви бъде само първата крачка за влизането в НАТО." А след това? От 5 до 7 години минаването от Варшавски към Натовски стандарт на въоръжение? Какво струва това? И прочие.
Абсолютно е вярно, господин Агов, не ми клатете глава. Аз съм бил в Англия през 1961 г. Аз съм зет на Уйлям Меткал - съветник на министър-председателя и шеф на универсалните магазини "Уур" в света. И съм чул още през 1961 г. отношението на тия хора към България. Вярно е - променено е. Вярно е - много по-добро е в момента. Вярно е - имаме шанс. Работено е, не мога да отрека. Има феър плей при мене. Но васалната политика е лош бизнес за България. Твърдата политика е нещо друго.
Оттук вече следва логиката: трябва ли ние да имаме една национално ориентирана политика? Разбира се. Трябва ли да имаме консенсус? Разбира се. Но да ми се цитира тук Хавиер Солана, който наистина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря. Едно изречение само.
Господин Романо Проди е единственият, който е бил в България и който на събирането на Атлантическия клуб каза: дребният, средният и семейният бизнес - средната класа е гръбнакът, който може да тласне България към Европа. Всичко друго е приказки. Цитирам. Това е начинът. Всичко друго е абсурд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Друг желае ли думата? Господин Евгени Кирилов.
Моля да се съсредоточим по проекта за решение, защото след това ще подлагаме на гласуване този проект.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че днешният ден и самата дискусия би трябвало да протече малко по-иначе, отколкото започна. Струва ми се, че не би трябвало да влизаме в нещата, да ги политизираме по начин, който е типичен за обсъждането на всички останали въпроси. За съжаление, така започна и господин Абаджиев - с търсенето на индулгенцията една година след това за Косово. Мисля, че не това би трябвало да целим днес специално с това кратко обсъждане.
Подтикнати от това, ние, като парламентарна група, подходихме отговорно не, защото бяхме убедени, че точно това решение и тази декларация са от такава особена важност за преговорите. И бяхме убедени от това вчера, когато се съобщи, че всъщност главата е затворена. Ние знаехме, че това не е труден въпрос, не е трудна глава и тема за обсъждане с Европейския съюз. По-важното беше по един такъв важен въпрос, свързан с основните параметри във външната политика и политиката ни на национална сигурност просто като парламент да подадем един общ сигнал.
Нашата парламентарна група подходи отговорно към този въпрос - внесе проект за решение, който в основната си част се покрива с внесената още преди два месеца позиция на България в Европейския съюз. Струва ми се, че с това би трябвало въпросът да приключи. Основните пунктове са очертани в тази позиция и в нашия проект за решение. Естествено, по време на консултациите с всички парламентарни групи бяха добавени няколко точки. Смятам, че бяха изработени добросъвестно и консенсусно намериха своето решение в проекта.
Основното, с което смятам, че ние би трябвало не сега да влизаме в дребни ежби и да експлоатираме нещата от една или от друга страна, е свършено. И все пак аз бих искал да подчертая няколко неща:
Ние тепърва започваме един дълъг период на преговори. Естествено е, че не по всички въпроси може да се намери съгласие, както по този, свързан с основните параметри на външнополитическата линия на България, естествено и на регионалната й политика, и от друга страна начина, по който ще процедираме занапред. Аз мисля, че Парламентарната група на СДС в случая подходи малко тромаво предполагам пак с цел експлоатиране на външнополитическа тема за вътрешнополитически цели. Защо тромаво? Поначало по важните теми, по които ние ще преговаряме като страна, която желае по-скоро да бъде приета в Европейския съюз, редно е тези позиции да се изработват съвместно още в преддверието, докато проектът за декларация беше внесен в края на април доколкото зная - повече от месец след като поначало позицията на правителството е официално внесена. Смятам, че това не е подход за в бъдеще. Не е подход за в бъдеще и начинът, по който се процедира: естествено, трябва да се разглеждат в отделните комисии, но ние създадохме Съвет по европейските въпроси. Някак си сами му отредихме една злощастна роля по начина, по който приемаме и този проект за решение.
Но аз бих желал да завърша с друго. Редно е в днешния ден да оставим мътната вода настрани. Става дума за очертаване все пак, нищо че главата е завършена, на едни външнополитически ориентири, които важат за цялата страна, които са в интерес на страната и аз мисля, че от това всички печелим. Най-после трябва да намерим нещо, на което да стъпим всички заедно и в случая това са теми, по които не можем да си играем. Дано да намерим и други по-нататък в името на националните интереси на България.
И пак подчертавам: това е важно за страната, това е важно за нашите партньори. Именно поради това ние намерихме общата почва, на която да стъпим и това е проектът за решение, който беше внесен. Аз смятам, че парламентарните групи са се запознали с него и няма нужда допълнително да подчертаваме нещата. Но нека, уважаеми колеги, първо в позицията на правителството това го няма - нека този дебат днес не се превръща в едно старание някой да получи индулгенция за поведението си по времето на Косовската криза. Това не е целта нито на позицията, която е внесена от правителството, още повече нашата парламентарна група по този въпрос не се чувства ни най-малко засегната. Просто събитията вървят в такава посока - дебатът върви вече и в Съединените щати. Открит дебат върви вече и на официално равнище в Европа за това кой е бил прав и кой не. В момента няма никакъв смисъл ние тук по повод проекта за решение да го изясняваме. Това трябва да се разбере. Всичко останало е някакво старание, пак повтарям, да се използва темата за вътрешнополитически цели.
От гледна точка на нашите външнополитически позиции Парламентарната група на Демократичната левица е спокойна. Все повече и повече се намира разбиране за онзи подход, който ние предлагахме тогава, а той е именно мирният подход чрез политическо решение, чрез преговори, търсене на разумния подход.
Аз смятам, че в общи линии ние днес можем да приемем един разумен проект за решение, който подкрепя вече така или иначе затворената глава, но подкрепя една трайна позиция на България. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Тодоров от Евролевицата.

ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Няма нищо по-логично от това, че след като България е кандидат за пълноправно членство в Европейския съюз една от първите затворени глави да бъде именно тази, чиято проблематика обсъждаме днес и няма нищо по-логично от това да приемем едно такова решение, тъй като общата външна политика, както се казва, не е от ден до пладне, всичко продължава. Продължава, тъй като ние живеем в една абсолютно взаимозависима и взаимосвързана Европа.
И аз искам да изразя своето отношение и отношението на моите колеги от Парламентарната група на Българската Евролевица, че ние ще подкрепим този проект за решение. Още повече, че за това имаме най-малко две съображения - едното е, че и аз тук изразявам и своето лично задоволство, че този проект, който стои пред вас, е действително резултат на един добросъвестен консенсусен в една съвсем толерантна, бих казал, дългоочаквана атмосфера на работа на колегите от всички парламентарни групи. Аз освен това си мисля, че няма нищо по-естествено от това точно по въпроси на външната политика ние да започнем от време на време, дай Боже, по-често, да се разбираме и да стигаме до такива общи решения. Специално подчертавам това свое задоволство, тъй като си мисля, че това е един сериозен и много добър знак - знак за зрелост на нашия парламент, знак за зрелост на хората, които се занимават с външна политика в парламента. И си мисля, че такива случаи ще бъдат все по-чести за в бъдеще, защото аз си мисля, че е крайно време България да може да каже, че имаме национална външна политика. Нямаме външна политика на СДС, външна политика на БСП, външна политика на Евролевицата даже, а имаме национална външна политика така, както това е в онази част на Европа, към която ние сме се устремили, за да членстваме пълноправно. Дай Боже, това да стане в действителност и в нашия регион, така че аз специално подчертавам начина на работа, който доведе до предлагането на това решение на вашето внимание.
И последното, което искам да кажа е, че за мен е особено важно това, което е написано в проекта за решение, свързано с регионалната външна политика на България. Не знам дали ще се съгласите, но за мен няма съмнение, че една от основните причини България да получи покана за пълноправно членство в Европейския съюз това е ролята, позицията и до голяма степен нещата, зависещи от България на Балканите и от нейната външна политика, изключително важната роля на България на Балканите. Аз бих казал, че това е може би основната част на политическото решение, което взе Европейският съюз за започване на преговори с нас. И, разбира се, ние трябва да оправдаем тези свои очаквания, тези очаквания на Европейския съюз и тези дадености, които нашата страна има - геостратегически и исторически. И в тази част на решението всъщност пак искам да подчертая от всички парламентарни групи, участващи в консултациите, позициите, които бяха изразени, бяха идентични.
И, накрая, изразявам отново благодарността си към колегите, с които работихме по този окончателен вариант и разбира се, отправям молба към всички да приемем заедно това решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Аз също малко бях изненадан, че тази сутрин нашият дебат по този изключително важен документ - проекта за решение, започна с известно суетене, което беше абсолютно излишно, защото налице е консенсуса, съгласието, както в обществото, така и ние тук, които сме призвани да представляваме волята и интересите на българския народ, България час по-скоро да бъде интегрирана в Европейския съюз.
Аз не знам наистина защо така вяло и с известно суетене започна нещо, по което всички сме съгласни и по което наистина ние постигнахме съгласие да се приеме едно решение на Народното събрание, което да даде морална и политическа оценка и подкрепа на преговорите, които води българското правителство за присъединяването на България към Европейския съюз.
Вярно е, че имаше един проект за декларация и по време на дебата в Комисията по външна и интеграционна политика не се стигна до консенсус за неговото приемане като документ на парламента. Демократичната левица представи свое проекторешение, което също според мен и според някои други колеги трябваше да бъде допълнено и накрая се излъчи една работна група с представители на всички парламентарни групи и се получи един друг продукт - едно ново проекторешение, повтарям, със съгласието на всички парламентарни групи. И ние с господин Агов сме вносители на това проекторешение, господин председател, което аз мисля, че така трябваше да бъде и обявено и по него да започне дебата.
Но, да преминем по същество. В проекторешението, уважаеми колеги, изготвено от тази работна група на членове на Комисията по външна и интеграционна политика се съдържа като цяло и по същество повечето от идеите и текстовете, които се намират в самата позиция на българското правителство. И аз мисля, че в това е силата на това решение. Тук, в това решение ние говорим и подчертаваме, че България споделя общите ценности, принципи и цели на Европейския съюз в общата външна политика и политиката на сигурност. Това е изключително важен документ, изключително важна позиция, изключително важно заявление на Тридесет и осмото Народно събрание.
Това значи следното, уважаеми колеги, че тъй като преговорите ще продължат още дълги години - дали до 2007, дали до 2010 г., но този документ, това решение на този парламент, задължава до известна степен поне морално, че онези, които ще дойдат след една година в Тридесет и деветия парламент и следващите правителства на България ще трябва да продължат именно тази позиция и тази политика на правителствата, на днешното правителство и подкрепата на днешния парламент. Ето това значение имат тези документи и конкретно това решение на нашия парламент.
Аз искам да изкажа становището на Парламентарната група на Обединението за национално спасение, че ние изцяло заставаме зад това решение, което предлагаме да бъде гласувано и прието с консенсус, защото това беше и значението - да се изготви едно такова проекторешение, което, наистина, да бъде подкрепено с максимален брой гласове на народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание.
Искам да отделя внимание и на онази част от проекта за решение, която третира проблема за регионалната политика на Република България. България през последните три години постигна изключително големи и успешни резултати в своята регионална политика. И, наистина, една от причините и то основната причина за поканването на България и за приключването на тази глава: "Обща външна политика и политика на сигурност" е именно правилната и конструктивна политика, регионалната политика на Република България, която съвпада с общите принципи, критерии и изисквания на общата политика на Европейския съюз и политиката на сигурност на Европейския съюз. Това е едно сериозно доказателство, че страната ни наистина е на правилен път по една от най-важните глави, по едно от фундаменталните изисквания по отношение на общата външна политика и на политиката на сигурност.
Ето защо, уважаеми колеги, приключвайки, призовавам всички народни представители да подкрепим проекта за решение и още веднъж с нашето гласуване да докажем, че е налице съгласие в Тридесет и осмото Народно събрание за това България час по-скоро да приключи преговорите и да стане член на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, госпожо министър, драги колеги народни представители! Аз смятам, че няма да се намери човек в тази зала и че няма български гражданин, който да не желае България да бъде в Европейския съюз. Няма да се намери български гражданин, който да не желае България повече да бъде дискриминирана, унижавана в черни списъци, шенгенски списъци и други ограничения.
Слушах много внимателно експозето на господин Абаджиев. Аз ще подкрепя тази декларация. Но преди известно време в пресата се появиха няколко хипотези. Първата беше на министър-председателя - 2005 г. Втората на господин Божков - 2009 г. И миналата седмица в проекта, работната хипотеза на правителството - 2007 г.
Аз се спирам на работната хипотеза на нашето правителство - 2007 г. То може би е проучило и затова дава такава хипотеза. Но мен ме смущава един факт. В публикации в пресата беше публикувано, че България желае да закупи за над 4 млн. долара сграда в Брюксел за главния преговарящ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, изказвайте се по проекта за решение.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Да, точно за решение.
Тази сграда ще изисква оборудване, персонал, местен и български и толкова голям период - 2007 г., при този дефицит в платежния баланс на България - това са огромни средства.
Аз подкрепям тази декларация, но ще помоля да се използват... И без това България има посолство в Брюксел, да не се харчат предварително толкова много средства при това състояние, в което се намира икономиката на България. В тези преговори да се използва нашето посолство, за да спестим тези няколко милиона долара на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Ако не витаеше този дух на съгласие в залата, аз не бих искал думата за реплика. Но тъй като тук се направи едно много интересно внушение, искам да съобщя следното. Всички преговарящи страни, всички страни-кандидатки закупуват сгради за постоянните си мисии в Брюксел, тъй като един ден те ще станат членове и там трябва да се помещава цялата онази администрация, която задължително контактува с брюкселската администрация. (Обаждания и смях в Демократичната левица.)
На второ място, за да няма неясноти за българското общество, трябва да знаем, че във всички случаи излиза по-евтино, когато преговарящите екипи, които непрекъснато пътуват до Брюксел, работят в тази сграда, а не взимат под наем други сгради. Онези, които са били в Брюксел, знаят много добре, че това е една скромна сграда в сравнение с другите стандарти и сградите, наети от други страни.
Така че, моля да не се правят спекулации с този въпрос. Това решение е крайно необходимо, за да бъде по-евтино за България да преговаря постоянно в тези шест или седем години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
За дуплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Господин Агов, покажете ми документ, в който е задължително изискване на Европейския съюз към България обезателно да бъде закупена сграда. (Оживление в залата.) Покажете такъв документ, че това е задължително изискване като другите условия.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Икономиката го изисква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се обаждайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Второ. Вие знаете много добре икономическото състояние на България и никой няма да ви упрекне, ако се използва и без това готовата сграда на нашето посолство. И този дълъг период, ако се окаже, дай Боже! - 2007 г., ще бъдат огромни разходи, ако закупим отделна сграда, с местен и български персонал и други разноски.
Така че, аз не вярвам Европейският съюз да е поставял като задължително условие на Република България да купува специална сграда за тези преговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Най-напред, господин председател, може да отбележите, че моето изказване е по чл. 44, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Сиреч, аз не изразявам становище, което е възприето от парламентарната група. Мисля, че с проекта за решение се целеше, особено с една от точките му, не толкова да се потвърди определена воля на България, на българския парламент да членува в Европейския съюз, колкото да се подкрепи членството на България в НАТО.
Аз приемам останалите пунктове на решението. Възразявам единствено срещу този пункт, където се казва: "Наред с интеграцията и в Европейския съюз, Република България се стреми активно към членство в НАТО и Западноевропейския съюз".
Ето защо ще наруша този консенсус и от името на Политическия клуб "Екогласност" няма да подкрепя проекта за решение, той е против влизането на България в НАТО.
Първо, мисля, че изобщо не е никакво изискване на Европейския съюз да се декларира принадлежност в бъдеще към НАТО. Ако някой - или министър-председателят, или министър, или други представители на управляващите заявят подобно нещо, моля да го обосноват. И примерът е такъв, че много страни, които членуват в Европейския съюз, практически не са членове на НАТО. При това много от тях са новоприети страни - Австрия, Швеция, Финландия, да не говорим за Ирландия, която отдавна членува в... немного отдавна, но все пак доста време. Явно е, че изискването за членство в НАТО стои, общо взето, на тези принципи, като на свиня звънче или пък зебло върху брокат и т.н. Абсолютно ненужно и е явно за всички, че това се прави с вътрешнополитически цели. Както и предишната точка, която отпадна, а именно за Косово, че Народното събрание одобрявало нашата позиция по Косово.
Как ще одобряваме? Митингите, които бяха проведени точно преди една година? А огромните писма и възвания срещу тази политика на НАТО спрямо Косово? Не става дума за нещо друго.
Явно е, че българският народ е разделен и, струва ми се, че в своето мнозинство е против членуването на България в НАТО. Не само защото това е скъпо. И не 1 милиард, както бе споменато, а над 10 милиарда ще са разходите, за да може действително Българската армия да може да членува в тази организация. Едно ненужно финансово бреме върху българския народ.
И второ. Не можем да искаме да членуваме в една организация, която нарушава международното право, агресивно определя кои са врагове, воюва, извън своя устав дори, извън своята територия.

Българският народ и Политически клуб "Екогласност" са против това България да членува в НАТО. Явно, че това беше вкарано не за друго, а за да може депутатите и от Българската социалистическа партия преди конгреса да се произнесат, за да може и сега да се прекършат те, за да се види, че, ето, Българската социалистическа партия, и тя дори, като най-голяма опозиционна сила, и тя тръгва към този курс към НАТО.
Смятам, че членството в НАТО е действително вредно за България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Да, ама тръгват.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Да, те действително може би тръгват, за което ще си носят последствията и отговорността. Прав сте, господин Костов, те действително тръгват към НАТО, това е и нашето заключение, от което ще следват и съответните ревизии на коалиционните ни споразумения. Така е.
Ние сме верни на това, което сме обещали на избирателите - неприсъединяване към военни блокове. И ще водим тази политика докрай. Ето защо апелирам към съвестта на всеки един народен представител действително той да помисли за огромната отговорност, когато гласува за едно подобно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първа реплика - господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гайтанджиев, аз се изненадвам как не можете да говорите от името на парламентарната група, а имате смелостта да говорите от името на целия български народ. Но Вие наистина напипахте есенцията на днешния акт на Народното събрание, а именно това, че с него ще се потвърди фактът, че българската външна политика стъпва на една нова ценностна система, съвсем различна от тази ценностна система, на която тя се основаваше преди около 10 години. Това е есенцията и тя преминава през членството ни в НАТО и Европейския съюз.
Аз мога само да изразя съжаление, че Вие все още нямате смелостта да извървите този път и да направите тази крачка, която се надявам, че ще направят днес Вашите колеги от парламентарната група, тъй като те ще направят една крачка напред в сравнение с техните решения на конгреса.
Надявам се, че и Вие ще стигнете до този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Втора реплика - господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Гайтанджиев, аз все пак съм Ви признателен за това, че направихте във втората част на изказването си уточнението, че говорите от името на Политически клуб "Екогласност", защото със същия успех господин Шопов може да говори от името на БЗНС, така както започнахте Вие.
Политически клуб "Екогласност", господин Шопов, се оказва изолиран не само в българския парламент, оказа се изолиран и от мнението на преобладаващата част от българското общество. Социалистическата партия така или иначе има проблеми със съгласието си, с вътрешното си предубеждение към НАТО. Вие се опитвате допълнително да разкрачите вашата парламентарна група. Разбира се, това си остава за Ваша сметка. Но когато излизате на трибуната в парламента, сте длъжен според мен да употребявате правилно абревиатурата, пълната абревиатура на организацията, която представлявате. Затова Ви моля за коректност.
А що се отнася за позициите на Политически клуб "Екогласност", те си остават точно толкова позиции на "Екогласност" като идея, когато се създава, колкото и това, което чухме току-що. Не може да говорите за нещо по-различно, освен от позицията на няколко души, които представляват вашия политически клуб, и, слава Богу, в изолация в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Трета реплика - господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Тук чухме едно честно становище и всеки има право на това. Но чух и нещо, че парламентарната ни група, респективно Българската социалистическа партия, била разклатена - преди малко чух този термин - разколебана.
Напротив, Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Демократичната левица стоят здраво на краката си, здраво на българската земя и има много ясна и категорична позиция, включително и по външната политика на Република България, включително и ясна позиция, взета почти единодушно на приключилия конгрес.
В областта на външната политика и в частност за това, което говорим тук, - националната ни сигурност - България стои над всичко. И трябва България да гарантира, включително и с европейските структури, включително и със структурите на НАТО, нашата национална сигурност. Това е позицията на Българската социалистическа партия.
Разбира се, според нас - многократно сме го казвали - този изключително важен въпрос трябва да се реши от българския народ, когато му дойде времето, когато бъдем евентуално поканени, чрез един всенароден референдум. Ние не бягаме нито от своите позиции, нито от своите отговорности, но в края на краищата искаме да чуем и българския народ по въпроса за членството ни в един такъв пакт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Относно изказаните становища на господин Абаджиев и господин Сунгарски. Мисля, че тук става дума за следване на нашите идеи още от времето на самото начало на "Екогласност", които сега ние защитаваме и в Политически клуб "Екогласност". Става дума за идеите на екологичния хуманизъм, за неприемането на войната, за неприемането на членуването във военни пактове. Не с разширяването на НАТО ще има мир в Европа, а само тогава, когато - както "Екогласност" съумя да наложи в първата програма на Съюза на демократичните сили - когато тези пактове се разпуснат и се установи единна и сигурна система за безопасност. Това са нашите идеи и едва ли някъде ще се намери екологична партия, която да защитава нещо по-различно от това.
И сега по отношение на репликата на господин Корнезов. Господин Корнезов, Политически клуб "Екогласност" и аз лично сме верни на това, което искат нашите избиратели. И мисля, че те искат точно това. Избирателите на Демократичната левица искат да не членуваме във военни пактове Това - първо.
Второ, ние сме верни и на нашето подписано предизборно политическо споразумение, в което ясно е казано, че коалицията трябва да води политика за неприсъединяване към военни пактове. Мисля, че тази позиция е достатъчно достойна. Ще се придържам към нея докрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за консенсус във външната политика и проблемите на националната сигурност на една страна е въпрос на зрелост на нейните граждани и политически групировки. Ние този консенсус трябва да го търсим и това Народно събрание даде един пример, който контактите, които имаме в чужбина, показват, че е уникален. И те търсят и от нас да възприемат този пример. И сега в залата горе ни чакат високопоставени представители на Европейската комисия, които искат и ще разговарят след малко с нас по този въпрос.
Разбира се, правителството е, което води външната политика на една страна, това правителство, на което народът е дал своето доверие. При преговорите с Европейската комисия, със страните от Европейския съюз правителството няма формалното задължение да иска съгласието на парламента при даването на своите позиции или при сключването на споразумения. Но обикновено правителствата правят в една или друга степен това.
И ние в Съвета по европейски въпроси направихме едно обсъждане, с един обстоен доклад на министъра на външните работи, на проблемите около позицията обща външна политика и политика на национална сигурност. Но поради това, че за разлика от хармонизацията на правото ние трябва да имаме тук гласувания, това при тези общи проблеми не е необходимо, ние не минаваме сега по специалната процедура на правилника всяка парламентарна група по един представител за краткото време, а внесено в Комисията по външна и интеграционна политика се излиза с различни проектодекларации или проекторешения.

Аз говоря всичко това, за да подчертая, че вземането на решение по една от позициите, по една от темите, които са предмет на разговор с Европейската комисия, съвсем не е задължително. И аз не виждам причина в бъдеще да се прави така, че по всяка тема или дори само по някоя, която е считана за особено важна, да търсим решение на пленарната зала и Народното събрание. Заради това първоначално беше внесено предложението да бъде декларация. Но да бъде решение в конкретния случай зависи и от трудностите, които ние срещнахме при желанието на България за участие не само в европейските структури, а и в евроатлантическите. Защото добрият път, който извървя Демократичната левица в лицето на Българската социалистическа партия, показа, че е добре с едно решение това да влезе в Народното събрание, за да може, както каза преди малко и колегата Абаджиев или Агов, не си спомням кой от двамата, и за в бъдеще народните представители от тази политическа сила да се съобразяват с това, което веднъж е решено.
Ние приветстваме това благоприятно развитие в техните виждания и особено това, което беше казано напоследък от господин Корнезов, че участието в НАТО е гаранция за националната сигурност на България, без да влизаме в разсъждения дали това е добро или е по-малко добро, с оглед казаното от господин Гайтанджиев. На нас решението ни е необходимо именно за това, не за да подкрепим правителството в конкретната позиция, а да осигурим бъдещото развитие в този парламент, когато се третират тези важни въпроси, с едно предварително решение, което се основава на националните интереси, на интересите на сигурността на тази страна.
Като гледаме проекторешението, което до голяма степен се покрива със закритата вчера тема във връзка с позицията, която правителството даде, ние не можем да не отчетем заслугата на този парламент, че можа да хармонизира нашето законодателство в степен нито да искаме деругации, нито някакви периоди на отсрочване, а това законодателство изцяло се покрива с изискванията на Европейската комисия във връзка с темата, която е закрита.
Ние виждаме по-нататък в позициите, които имаме, че България приема и всички онези действия, които тази комисия е направила до този момент и във връзка с регионалната политика, която води Европейският съюз. Разбира се, Съюзът на демократичните сили и Парламентарната група на Народен съюз и на Обединението за национално спасение предпочетоха да не се влиза в конфронтация във връзка с проблема за Косово. Това не беше и необходимо, защото в позицията ние не отчитаме какво сме направили, а казваме какво ще направим. Но заедно с това ние с удовлетворение приемаме консенсуса, който е постигнат, че България ще подкрепя и за в бъдеще всички действия във връзка със сигурността на региона на основата на едни ефикасни военни възможности, които Европейският съюз ще иска да предприеме сам или ще се присъедини към приемането от други. По този начин имплицитно, с приемането на това решение, ние заявяваме, че политиката на българското правителство от онова време беше правилна. Мисля, че е излишно да пледираме за това, че именно тази политика доведе до бързата покана на България за пълноправно членство в Европейския съюз.
И аз мисля, че атмосферата на консенсус, която съществува поне в Съвета по европейските въпроси, ще продължи и в тази зала. Ще продължи не само с голямо мнозинство при приемането на това решение, но ще продължи и за в бъдеще, когато се разглеждат въпросите на присъединяването на България към Европейския съюз. Дали в бъдеще нещата ще протичат така, че Българската социалистическа партия ще настоява да има референдум или тя ще направи и втората крачка, когато види, че това е в интерес на България, за да стане по-бързо, са неща, които ще се решат по-нататък. Но решението, което се предлага да бъде прието днес, е онази здрава основа, чрез която ние ще покажем на Европейския съюз, че това е решение на мнозинството от българския народ. Защото мнозинството от българския народ е представено от парламентарното мнозинство и от Парламентарната група на Демократичната левица в частта й, която поддържа и ще гласува за това решение.
Гласуването за това решение е гласуване за националните интереси и националната сигурност на нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
За процедура има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, тъй като наближава времето за парламентарната почивка, дебатът да продължи без прекъсване до завършването му, след което парламентарният контрол да бъде изпълнен в рамките на предвидените 3 часа. По такъв начин ние ще влезем в текста на чл. 34, ал. 1, който допуска 2 часа удължаване на работното време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да продължим работата по тази точка до приключването й и след това да продължим с парламентарния контрол в рамките на предвидените по правилника 3 часа.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Две причини ме водят към парламентарната трибуна, за да взема отношение към въпроса, една голяма и една малка причина. Голямата причина е значимостта на темата обща външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, вторият стълб на европейските структури.
Впрочем, вторият стълб и европейската идентичност в областта на отбраната и сигурността са двете страни на един и същ медал. Трябва да имаме предвид, че европейската идентичност във външната политика, отбраната и сигурността е все още цел, а не постигнат резултат. Към тази цел Република България следва да върви неотклонно заедно с другите европейски държави. Нейната цялостна реализация ще бъде сериозна гаранция за равнопоставеност на евроатлантическата връзка. Разбира се, в Римския договор няма да намерим клауза, която самостоятелно да третира външната политика на общността. Преди около 30 години обаче с доклада "Д'Авиньон" бе създадена основата за сътрудничество във външната политика под рубриката "Политическо сътрудничество между страните-членки на европейските общности". Договорът от Маастрихт предвижда преобразуването на европейските общности в Европейския съюз и чрез обща политика в отбраната и сигурността. За първи път се формулираха и целите на общата външна политика - опазване на общите ценности, основните интереси и независимостта на Съюза, укрепване на сигурността на Съюза и неговите страни-членки, запазване на мира, укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Договорът от Амстердам'97 добави към целите защитата на целостта и външните граници на Европейския съюз. Предвижда се ангажимент за засилване на взаимната политическа солидарност между членовете на Съюза. Този договор систематизира инструментариума на общата външна политика: общи стратегии, общи становища, общи позиции и действия, колективно гласуване и колективни проекти за международни организации и конференции.
Въведен бе принципът на конструктивното въздържане при вземане на решения в областта на втория стълб.
За съжаление, и Амстердам не даде конкретни институционални решения по отбраната и сигурността.
Уважаеми колеги, добре известно е, че НАТО и САЩ се възприемат от Европейския съюз като неотменима част от европейската идентичност в отбраната и сигурността. Заедно с това, не по-малко значение има формиращата се на континента тенденция и ориентация към по-голяма самостоятелност и по-голямо участие на европейските страни в собствените им дела. Независимо от задокеанските ограничения под формата на известните трите "Д"-та или трите "И"-та, Европа все повече ще търси свое място под слънцето. Ясно е, че Европейският съюз има нарастваща обективна потребност от обща външна политика и политика на сигурност.
В глобализиращия се свят Европа, за да се съхрани, трябва да има свой съсредоточен международен поглед, своя консолидирана външна политика, свой принос в отбраната и сигурността. Ето защо Европейският съвет през декември миналата година в Хелзинки, отдели толкова внимание на една засилена обща европейска политика по сигурността и отбраната и я определи като приоритетна и занапред.
В пункт 28-ми на заключенията на Европейския съвет се говори следното:
"Уповавайки се на насоките, установени на Европейския съвет в Кьолн, и на основата на докладите на Председателството, Европейският съвет съгласува по-специално следното: участвайки доброволно в операции, водени от Европейския съюз, членуващите държави трябва да могат до 2003 г. да разположат за 60 дни и да поддържат най-малко една година военни сили, наброяващи 50-60 хил. души, способни да изпълняват пълния набор Петерберски мисии. Новите политически военни органи и структури ще бъдат установени в рамките на съвета, за да се даде възможност на съюза да гарантира необходимото политическо водачество и стратегическо направление за такива операции, като зачита единна институционална рамка."
Ще подчертая и друго. Всяка страна - членка на Европейския съюз, и Европейският съюз като цяло винаги отбелязват принципната роля на Русия за континенталната и световната сигурност.
Иска ми се да се позова и на Върховния комисар на Европейския съюз по външната политика и отбраната Хавиер Солана. Цитирам: "В днешна Европа, Европа с общ пазар и обща валута, това, което ни остава действително да направим като европейци, са две неща - Европа с обща външна политика и сигурност и разширяването на Европа. Тоест, географската Европа, политическата Европа и институционалната Европа да станат едно цяло. Едни по-балансирани отношения между Европа и САЩ ще носят добро за Европа, добро за САЩ и добро за света изобщо" - заключава Солана.
Спрях се по-подробно на същността на темата, защото бих желал да направя, според мен, немаловажен извод, който пряко засяга ефективността на българската външна политика. В системата на дълбоко противоречивите и постоянно променящи се международни отношения България няма да загуби себе си и своя голям ориентир, ако евроатлантическите задачи решава през общата европейска призма от европейска гледна точка, от позициите на консолидирания европейски интерес.
Уважаеми господин председател, малката причина или поводът да взема думата се състои в това, че е налице дефицит на европейски стил, дефицит на европейски маниер, на европейско решаване на проблематиката, свързана с евроинтеграцията на България от страна както на правителството, а така също и от страна на така нареченото мнозинство. Казвам "така нареченото", защото в обществото, господа, вие сте вече малцинствена група, впила се жадно и алчно в снагата на българския народ.
Принуден съм да напомня, че дори по националната стратегия за присъединяване на страната към Европейския съюз вие отказахте тя да получи пленарно одобрение от Народното събрание.
По конкретната глава 27 - "Обща външна политика и политика на сигурност", вие криехте от опозицията месец и половина официалната позиция за преговори на Министерския съвет. Не искахте и не позволявахте парламентът да има по-солидно участие по евроинтеграцията.
От самото начало ние ви предлагахме едно по-солидно отношение на парламента под формата на решение. Вие предпочитахте декларация. И защо по начало отреждате на Народното събрание, през целия мандат на този парламент, една декларативна и постфактум роля? Защо бягате от истински конститутуивни парламентарни акценти, които не посягат на прерогативите на изпълнителната власт да води преговорите?
Утре, когато малцина от вас, колеги от СДС, ще бъдат в Тридесет и деветото Народното събрание, вероятно много ще говорите за парламентарния характер на републиката, който в рамките на Тридесет и осмото Народно събрание постоянно загърбвате и подкопавате.
Що за Съвет за евроинтеграция се създаде, след като той не е в състояние да предложи унифициран подход по съучастието на парламента в евроинтеграционния процес? Вие постоянно създавате различни звена и постоянно симулирате дейност. И днес, в началото на тази точка, председателят на парламента изпадна в цугцванг, тъй като не знаеше как да започне нейното разглеждане.
Господа от СДС, вие просто не умеете националното съгласие да го превръщате в работеща отговорна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Генов, говорете по проекта за решение, а не предварително написани изказвания.
ИВАН ГЕНОВ: Преди време вие допуснахте от името на България два пъти да се гласува в ООН по палестинския проблем по начин, който я противопоставя на Европейския съюз. И днес имахте намерение да искате индулгенция в друга посока. Продължавате да експлоатирате косовската криза, забравяйки, че агресията затормози обединителните процеси и нанесе жесток удар върху еврото. В момента тече сериозна преоценка на интервенцията не само в Европа, но и отвъд океана.
Вие, господа от СДС, може би, гледайки от самолет, както уважаемият министър-председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Генов, втори път Ви правя бележка: говорете по проекта за решение! Ще Ви прекъсна накрая.
ИВАН ГЕНОВ: ... няма да усетите старомодното си балканско поведение. Но тук, на Земята, и по темата за евроинтеграцията, блестите с неевропейския си стил. Знайте, че политиката за евроинтеграция не подлежи на приватизация и не употребявайте висши цели на нацията за плитките цели на "Раковски" 134. Обществото все повече разбира и ще оценява по достойнство по-големите възможности и по-голямата отговорност на Демократичната левица и на опозицията като цяло в управлението на българския евроинтеграционен процес. За нас присъединяването към Европейския съюз си остава главен приоритет в голямата национална политика на страната. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Има два пункта, които според мен трябва да откроим в тази дискусия и които правят това решение със своя особена значимост.
Първият пункт и първата негова особеност е, че по същество ние обсъждаме първата глава, която има шанс да бъде завършена в дългия процес на преговори за присъединяване към Европейския съюз. От това как ние подходим и по същество, и процедурно по тази първа глава, ще зависи не само знака, който даваме навън, но и в голяма степен как ще върви по-нататък работата по следващите глави.
На второ място искам ясно да подчертая: гласуването на тази декларация, по-скоро на това решение, уважаеми колеги, по същество определя дали ще има приемственост в българската външна политика. За съжаление, десет години такава приемственост няма. Това е може би първият шанс, първата възможност да покажем, че има политическа готовност от страна на извън мнозинството политически партии, които могат да дадат гаранции за такава приемственост. А тези гаранции са необходими за дългия път на преговори до пълноправното членство.
Самият текст на това решение е изготвен по начин, който прави труден отхвърлянето му. Отхвърлянето на текста би означавало да гласуваме против това, че Република България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото в Европейския съюз в областта на общата външна политика и политиката на сигурност, именно на Европейския съюз.
Да не подкрепим това решение ще означава, че в областта на общата външна политика и политиката на сигурност България няма да споделя общите ценности, принципи и цели на организацията, на която желае да стане член.
Ако не подкрепим това решение, ще означава, че ние правим отказ от участие в регионалната мрежа от дипломатически и политически действия за осигуряване на един регионален подход към европейско членство. Мисля, че е гибелно за отделни политици и за политически групи да се наемат на такъв риск.
Добре е това, че в текста отсъства всякакво по-задълбочено уточняване на елементи от тази обща външна политика и политика на сигурност. Добре е, че Косово отсъства, защото целта наистина е ние да дадем знак, че в България най-сетне приемственост има, макар и по един по-общ въпрос, какъвто е външната политика.
Аз оставам настрана спорният въпрос по Косово. Моята лична позиция е известна. Аз я декларирах и в медиите. Парламентарната ми група реши друго и аз се съобразих с нея. Така или иначе не за това говорим. Защото освен този наистина много тежък момент на решение, в момент на една военна интервенция към съседна страна, не бива да забравяме, че предстоят следващи събития в региона, не бива да забравяме, че предстоят избори в областта Косово. И това е един практически въпрос как постъпва отделната политическа партия, отделната парламентарна група, народното представителство като цяло, ние ще приемем ли едни такива избори, особено ако те бъдат приети и от международната общност и от Европейския съюз? Това са все конкретни въпроси, които неминуемо ще излязат в дневния ред включително и на следващото Народно събрание, и на следващото правителство, което, аз също мисля, че ще изключва днешните участници в управлението. Но именно затова онези, които имат амбицията и правят усилията да бъдат следващите управляващи, не могат да не дадат ясен отговор на тези въпроси днес.
Вярно е, че в Европа се заражда тенденция към създаване на европейски стълб по отбраната. Не бива обаче да поддържаме илюзия у нашите избиратели, у българските граждани, че този европейски стълб означава разцепление между Европа и САЩ. Че този европейски стълб ще означава край на Северноатлантическия договор. Отказ от откровеност с нашите избиратели само ще ни коства много по-скъпо в, повтарям, следващи моменти на взимане на конкретни политически решения. Днес е също така момента да кажем това ясно и изрично. Разбира се, всички искаме еднакво видима, по-силна европейска идентичност. Ние искаме да има една по-здрава европейска тъкан в областта на икономиката и на сигурността. Но, за да бъде изградена тази европейска тъкан, ние трябва да участваме в нея и трябва да бъдем в хомогенен състав в тази тъкан, а в никакъв случай не бримка, която единствено да препятства изграждането на тази хомогенна европейска тъкан.
Евролевицата, известно е, подкрепи концепцията за национална сигурност, подкрепихме и Военната доктрина при цялата тежест на военната реформа, която се извършва. Тук и веднага искам да кажа, че ние не даваме подкрепа въобще, а настояваме приетото в Народното събрание, текстовете, които ние тук гласувахме, да бъдат едно към едно спазвани от правителството и в никакъв случай да не се извършва подмяна на условията на военната реформа, които бяха одобрени тук, с гласуване от едно мнозинство в Народното събрание, което беше по-широко от формалното управляващо мнозинство.
Що се отнася до претенции към мнозинството и към правителството, разбира се, че ги имам и аз. Разбира се, че не може еднопартийно да се извършва този процес. Разбира се, че е непростимо опозицията да бъде изключена, особено в административните форми на подготовка на България за членство. Разбира се, че опозицията трябва да бъде по-пълноценно и ефективно включена и в парламентарната работа по това присъединяване. Но аз мисля, че това е друг разговор и него ние винаги ще го поддържаме и чрез парламентарния контрол, и чрез комисиите, в които работим.
Днес целта е друга. Повтарям, днес целта е да дадем знак, че България може да осигури най-сетне приемственост по терен, по въпрос, който въобще не е дискусионен в огромната част от европейските държави. За съжаление, ще добавя, че той отдавна не е дискусионен и сред останалите кандидатстващи за пълноправно членство в Европейския съюз.
Ще завърша с едно лично удовлетворение, че най-сетне стигаме до текст на такова решение. През м. март 1991 г. депозирах, заедно с четирима колеги, напомням, това е по времето на Великото Народно събрание, проект за решение за пълноправно членство на България в Европейския съюз, ЗЕС и НАТО. Ще напомня, че по онова време дори СДС в политическата си програма беше записал едновременно разпускане на двата блока. Повтарям, за мен е и лично удовлетворение, че днес можем да гласуваме, надявам се и аз, с едно внушително мнозинство настоящето решение. Благодаря Ви, господин председателю. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Поптодорова.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз с чувство за голяма отговорност слушам този дебат и ето, че участвам в него. Мислех си, преди известно време, каква трябва да бъде юридическата форма на реакция на българския парламент спрямо една идея, представена от правителството. Сега съм убеден, че такова решение трябва да има, и именно решение, а не някаква декларация от рода на категорията актове на Народното събрание, посочени в чл. 86 на българската Конституция.
За мен това решение, така съставено, с този текст, с това съдържание, което аз подкрепям, е необходимо, за да се подчертае ролята, ако искате, на новия млад български демократичен парламентаризъм. Необходимо е правителството винаги да знае, че неговите важни намерения, изразени и по този начин в това решение, трябва да бъдат под контрола на Народното събрание.
Аз споделям, и като говоря за съдържанието, включително тази идея, за която някои тук говорят много деликатно и излишно неясно. За мен, стремежът на нашата страна към йерархията от ценности, включени в Европейския съюз и НАТО като част от нашата българска система на национална сигурност, е необходимо да бъде казано така точно и ясно, както е направено това в представеното ни решение.
И нещо друго накрая. За мен е много важно начинът, обстоятелството, че се постигна най-после едно съгласие по един принципиален въпрос. Мисля, че е ясно за цялата общественост, и сигурен съм, предимството за хората, които сме събрани тук, че аз винаги съм считал, че консенсусният тип демокрация и консенсусният тип парламентаризъм е единственият, от който България има нужда днес. Това решение дава този знак. То е изработено с едно общо усилие и в името именно на този дух и на този парламентаризъм смятам, че трябва да бъде подкрепено.
Аз ще гласувам категорично и ясно за неговото приемане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател и господа министри на Република България! Предлагам като седма точка в това решение да фигурира следният текст: "Укрепването на националната сигурност и ролята на България за стратегическото равновесие на Балканите са принос в общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз."
Народното събрание препоръчва на правителството да развива тези приноси, да укрепва националната сигурност и да продължи да се придържа към стратегическото равновесие в този толкова важен регион.
Мотивите ми са следните. Разбирате, колеги, че нашата ценност като държава в един интеграционен процес, какъвто е европейското единство, се мери не само по това - какви са нашите добри намерения, какви са нашите декларации, какво правим, за да поддържаме общи инициативи на дипломатическото поприще. Нашият принос в една такава структура на сигурност, каквато изкристализира в момента в европейското пространство, се мери и по това доколко сме способни да участваме с нашите структури на националната сигурност и с нашата специфична тук, в този регион роля по създаването, опазването, поддържането на мирни процеси. Подчертавам, балканския мирен процес е не по-малко важен отколкото близкоизточния мирен процес.
Ето защо искам да отбележим в това решение нашата роля, нашите вътрешни проблеми и необходимостта ние да укрепваме като държава, а не да се разтворим, да се дисоциираме в очакване, че Европейският съюз ще решава и за в бъдеще всички наши проблеми. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов. Господин Смоленов, поставяте ме в много трудна ситуация!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Ето, оставям Ви го тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами не, Вие ми пишете текст и ми го оставяте тук. Но аз не можах да го запомня, което е съвсем естествено. И след като от две седмици има работна група, раздаден ни е материалът предварително, беше коректно да се отнесете към комисията да бъдат взети предвид и Вашите предложения, когато се обсъждат. Аз не виждам начин сега да се гласува, или да поставим на гласуване Вашето предложение, най-вероятно ще се отхвърли... Затова помислете пак.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Колеги, предлагам само едно изречение, което беше експлицитно прочетено и може още веднъж да бъде повторено. И то е: "Укрепването на националната сигурност и ролята на България за стратегическото равновесие на Балканите са принос в общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз."
Аз предлагам на тази пленарна зала да анализира това просто изречение, което изтъква необходимостта ние сами да се укрепваме, за да бъдем ценни и за Европейския съюз. Подчертавам още веднъж, че нас ще ни гледат и по това - доколко структурно, реално, с реални сили на националната сигурност можем да участваме в общоевропейската система на сигурност. С реална роля за поддържането на този стратегически баланс и мир на Балканите ще можем да участваме. Едно изречение, колеги, освен като седма точка, знаете, че 7 е по-хубаво число от 6, с това изречение ние показваме в известен смисъл собствения си ангажимент към собствената си страни и в този смисъл сме по-ценни и за Европа.
Предлагам ви да се отнесете към него... Ето, давам ви го. (Обръща се към стенографите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На стенографите е излишно да го давате. (Господин Христо Смоленов се обръща към председателя.) На мен няма да го дадете. Има председател на комисията, има работна група и т.н. Аз не съм секретарка на парламента. (Господин Христо Смоленов отива и предава материала на господин Асен Агов - председател на Комисията по външна и интеграционна политика.)
Други изказвания има ли?
Господин Асен Агов има думата.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, господин министре, Ваши превъзходителства посланиците на Франция и ръководители на Делегацията на Европейските общности в София, уважаеми колеги! Още от самото начало ще кажа, че като домакин на консултациите, довели до изработването на този документ, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили гледа с голямо задоволство на постигнатия резултат. Гледа с голямо задоволство, защото след дълги прения в този парламент, след дълги прения и в миналия парламент, ние стигнахме до съгласие по един изключително важен въпрос - общата външна политика и политиката на сигурност. И тя не е само обща политика на Европейския съюз. От днес нататък би трябвало да мислим с гласуването на това решение, че това ще бъде общата политика в областта на външните отношения, на сигурността и на България, на всички политически партии, представени в парламента на България.
Съюзът на демократичните сили винаги се е стремил към това - в страната да има съгласие по този изключително важен въпрос. И тук, като председател на Комисията по външна и интеграционна политика, който е участвал неотклонно във всички тези дебати, аз не мога да не изразя своето задоволство от обстоятелството, че именно по инициатива на Българската социалистическа партия за първи път в едно решение на българския парламент ние имаме ясно изразен стремеж за членство в Северноатлантическия съюз. Това е позиция, която не може да не удовлетворява мнозинството на българската общественост, защото мнозинството в българското общество настоява за съгласие по този въпрос.
Ние наблюдаваме също така една еволюция, позволете ми да използвам още веднъж тази дума, една еволюция в позицията на Българската социалистическа партия само в рамките на един месец. Едно решение беше взето на конгреса с неговите условности, впрочем, потвърдено тук от господин Корнезов, но това решение по законите и Конституцията на Република България едва ли би било по-валидно, отколкото решението, взето в този парламент. Става дума за решението, взето на последния конгрес на Българската социалистическа партия.
Българското общество следеше много внимателно това развитие. И ние сме доволни, че днес, благодарение на това развитие, на тази еволюция, ние имаме една ясно изразена воля от страна на Българската социалистическа партия за членство на България в Северноатлантическия съюз. Нещо повече, това решение не поставя никакви условия, не поставя и условието за референдум. И това решение е валидно за всички български граждани.
Аз, разбира се, искам да поставя ударението и върху един друг много важен проблем - дава ли си българското общество сметка за отговорностите, които лягат върху всички политици в момента в този парламент? Когато ние заставаме пред своите избиратели и ние го направихме през 1997 г., ние ясно и категорично поставихме членството в НАТО и в Европейския съюз високо в нашата предизборна платформа. И получихме подкрепата на нашите избиратели. Ние очакваме нашите колеги от Българската социалистическа партия да сторят същото със своите избиратели. Ние очакваме те да поемат отговорността и да обяснят, да разяснят на своите избиратели, че това е политика, която се води по решение на Тридесет и осмото Народно събрание, тоест, истинският изразител на обществената воля в България. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.) Даваме ли си сметка също така и тук се обръщам съвсем ясно към колегите от лявата страна на залата, че трябва да се помисли много сериозно готови ли сме да градим същия този консенсус и същото това съгласие по такива ключови въпроси като регионалната политика на България и по-конкретно търсенето на мир в съседна Югославия?

Нещо повече: готови ли сме да имаме консенсус и съгласие за участие в усилията да се намери този мир в съседна Югославия, която блокира на практика присъединяването на България към Европейския съюз?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Намеса във вътрешните работи.
АСЕН АГОВ: Готови ли сме? Готови ли сме, уважаеми колеги, да имаме същия консенсус по въпроса за защитата на човешките права и по-конкретно за защитата на националните малцинства? Готови ли сме отново да градим в тази посока, след като веднъж чухме вашето "не" по тази изключително важна харта на човешките отношения в Европа?
И още нещо. Не разбирайте думите ми като упрек. Разбирайте думите ми като пожелание. Готови ли сме оттук нататък, гласувайки днес в подкрепа на този документ, готови ли сме да участваме заедно в усилията за преструктуриране на българската войска? Готови ли сме да подкрепим българската концепция за национална сигурност? Готови ли сме да подкрепим българската военна доктрина? Въпроси, които все още стоят във въздуха и които все още нямат своя отговор, защото днес гласуваме документ, който не значи нищо по-малко от това да заявим своята готовност за консенсус по всички тези въпроси, уважаеми колеги.
И искам този дух на добронамереност в никакъв случай да не пречи ние да спорим по всички тези въпроси в бъдеще, защото в спора ние ще родим още по-голямо единство на тази политика.
Накрая ми позволете, уважаеми колеги, да подчертая един много важен въпрос, който именно в името на нашето съгласие тук, в този парламент, ние, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и от Парламентарната група на Народен съюз решихме да отпадне от тази декларация, да не създава допълнителни дразнители. Ние смятаме, че онзи консенсус, онова съгласие по членството в НАТО е най-скъпото нещо, което можем да постигнем днес в нашия парламент в този ден. И затова решихме, че въпросът за Косово може да бъде казан и по онзи деликатен и дипломатичен начин, който беше предложен от колегата Евгени Кирилов.
От тази гледна точка нашата позиция е много ясна. Косово беше вододелът. Косово беше онзи ясен знак, който България даде не само на света, но и на своето общество, че е готова да споделя човешките ценности на Европа. Косово беше ключът, който отвори вратата на Европа за България. И когато ние се обръщаме към вас (реплики от ДЛ) с молба да помислите още веднъж по този въпрос, това е, защото става въпрос за човешки права, за човешки ценности, които лежат в основата на европейската и атлантическата цивилизация, уважаеми колеги. (Шум и реплики от ДЛ.)
Господин председателю, аз мисля, че едно гласуване ще бъде една ясна демонстрация на воля от този парламент за едно бъдещо съгласие. И аз се радвам, че участвам в това съгласие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Евгени Кирилов за реплика.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
(Неразбираема реплика от ДЛ.) Да, точно това исках да кажа от името на колегите.
Господин Агов, тромаво се прави консенсус с вас - много трудно и много тромаво. И когато се постигне, не се и държите както трябва.
Въпросите, които поставяте - това не са въпроси, когато е постигнат някакъв резултат. По всички въпроси можем да говорим, но както вие започнахте: готови ли сте това, готови ли сте да подкрепите?... Тоест, грижите се за нашите избиратели. Не се безпокойте, два месеца обсъждаме тези въпроси с тях.
Готови ли сте да подкрепите регионалната политика? Зависи коя. Тази, която тук сме записали - да, политиката на добросъседство, всичките принципи, които сме ги очертали.
Не ме обвинявайте в дипломатичност. Моля ви се! Аз съм дипломат по професия, но в случая говорим за много точни неща тук.
След това по същия начин вие бихте продължили да говорите: ами готови ли сте да подкрепите икономическата политика на правителството? А готови ли сте да подкрепите и корупцията и т.н.?...
В този ден, когато обсъждаме нещо, по което наистина сме намерили съгласие, вие се опитвате пак да го експлоатирате по един доста неприемлив начин. Съжалявам за това. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика - госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Агов, уважаеми колеги от мнозинството. Аз моля, ако наистина имаме желание да постигаме съгласие, след като сте работили за него няколко седмици, да спрем с този театър. Ако вие искате да експлоатирате позицията на БСП по Косово, това можете да направите. Можете да ходите по света и у нас, да обяснявате какви сме ние, защото продължаваме да имаме тази позиция. За това никой не може да ви спре. Но целта на днешното парламентарно заседание е да подкрепим от името на парламента правителствената позиция по тази част от преговорите с Европейския съюз.
Какъв е тогава проблемът? Не стига, че стигнахме до смешната ситуация опозицията да внася декларация в правителствена подкрепа...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Не е смешна.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но вижте сега: и да се различавате вие от това, което правителството е поискало. И след като има готовност във всички да се окаже тази подкрепа, защо бяха тия четири часа? Е, добре, какво искате накрая? Да се гласува общата декларация, по която работите две седмици, и ако това е така: оти ги водиме тия разговори два часа?
Приемете просто константно факта, че по Косово БСП има друга позиция, по останалото нещо има съгласие. Гласуваме си за съгласието, пък различието си го експлоатирайте, както намерите за добре.
Ако искате все пак да се гласува вашата си декларация - не знам на базата на кое съгласие обаче, си я изгласувайте. Имате си 150 гласа. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трета реплика - господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Не стана ясно господин Агов за кои човешки ценности говори, когато ставаше въпрос и за Косово. За бомбардировките на училища, болници, детски градини и църкви? Дали заради тези човешки ценности, които се изповядват и се изповядваха и тогава още от наркотрафикантите на Хашим Тачи, когото вие почти легитимирахте като лидер на тази все още несъздадена държава? За тези ли човешки ценности? Ако е за тях, ние не можем да ги подкрепим, тъй като още по време на бомбардировките, в самия техен разгар тогава, в тази война, която се водеше в Косово и в Белград, точно ние, господин Агов, подкрепихме тези човешки ценности на преговорите на масата... И нашите срещи тогава бяха както с управляващите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Минков, Вие сте независим депутат, говорете от Ваше име.
ЯШО МИНКОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя Ви бележка да говорите от Ваше име. Не може да говорите "ние". Вие сте независим депутат. (Оживление.)
ЯШО МИНКОВ: Господин председател, аз съм избран с листата на партия "Български бизнесблок"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И сте независим депутат в момента.
ЯШО МИНКОВ: Избран съм с листата на Българския бизнесблок и претендирам да представлявам част от избирателите на партия "Български бизнесблок". Затова казвам "ние".
Позицията, която тогава защитавахме ние, господин Агов, беше точно за тези ценности, които да се решат и защитят на масата, а не с бомбите. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин Минков! Точно за тези ценности става дума. Става дума за ценностите, когато постигаме съгласие в най-висшия орган на властта в България. Да не наричаме това съгласие "театър", да не наричаме поведението ни "смешно". Изобщо да не виждаме в онова, което става в най-свещената българска институция, да виждаме място, където можем да говорим на престорен диалект. За това става дума. Точно за тези ценности става дума, господин Минков. Това са ценностите на демокрацията.
А когато говорим конкретно за онова, което се случваше в Косово, ние всички виждахме цели семейства унищожавани от една насилническа власт, от една окупационна армия. Ние видяхме как част от хората бяха прокуждани от домовете им, лишавани от тяхната самоличност. И когато всичко това става и се случва на 100 км от България, ако България наистина е европейска страна, тя не може да стои безучастна.
И най-накрая трябва да кажа, че съм учуден от реакцията на колегата Евгени Кирилов. Колега Кирилов, в крайна сметка аз изразих едно добро отношение към Вас и към Вашите усилия да се постигне нещо с този документ. Учудвам се на Вашата наистина обидена реакция. Вие не искате да приемете дори една добра дума от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Иска ли друг думата?
Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа! Винаги съм била убедена, че темите за стратегическия избор на България трябва да бъдат обсъждани пред българското общество, защото те са свързани с въпроса за отговорността, която ние, политиците, сме длъжни да носим пред онези, които са ни гласували доверие.
Днес аз слушах внимателно дебата и чух един коментар, че главата за обща външна политика и политика на сигурност не е трудна глава и че ние, както каза депутат от Народното събрание, сме били сигурни, че тя ще бъде затворена.
Искам обаче да подчертая още в самото начало, че главата "Обща външна политика и политика на сигурност" е в основата на изпълнението на политическите критерии и ясната ни позиция е гарант за ускореното водене на преговори във всички останали области, гарант за сигурността и стабилността на България в региона.
Защо преценихме, че е необходимо решение на Народното събрание в подкрепа на позицията? Защото, ако твърдим, че България е част от общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, то няма нищо по-естествено от необходимостта и вътре в страната да има обща воля и подход. Страната ни не може да претендира убедително за европейска ориентация и поведение, ако има политически сили, които се разграничават от европейските оценки.
Днешният дебат даде шанс на народните представители да приемат или да отхвърлят оценките на международната общност за външната политика на България през последните години, за поведението на страната по време на косовската криза, когато - искам да подчертая - много ясно България подкрепи политиката на Европейския съюз по косовската криза, за политиката на интеграция в системите за колективна сигурност на Европейския съюз и ускорената интеграция в НАТО.
Точната оценка по този въпрос е необходима като гаранция за необратимостта на политиката на България и като ясен сигнал към нашите партньори. България ще бъде много по-убедителна в преговорите, когато външната политика и позициите по преговорите са обект на парламентарно и обществено съгласие.
Само преди няколко дни върховният представител на общата външна политика и политика на сигурност към Европейския съюз Хавиер Солана каза: "България ясно показа, че споделя общите ценности, принципи и цели на Европейския съюз в общата политика на външните отношения и сигурността. Приемането за член на Европейския съюз и НАТО са главните стратегически цели на България и Европейският съюз напълно подкрепя този курс. Поведението на България по време на косовската криза бе отговорно и смело. То показа ясен ангажимент към универсалните стойности на човешките права. България остава активен участник във всички усилия за решаване на трудните проблеми."
По думите на господин Солана това е пример за зряла външна политика. "България" - казва той - "действаше като една от НАТО".
Нека бъде още веднъж ясно, че днешният проект за решение потвърждава политиката и позицията на България, включително и по косовската криза.
И за да не бъде поставена под съмнение българската подкрепа за усилията на международната общност за решаване на косовския проблем, аз ще се спра още веднъж само с няколко думи на тази тема.
Тогава, преди няколко месеца, сигурно някои се питаха, а вероятно очевидно и днес се питат дали това беше въпрос единствено на европейска солидарност или на ясно осъзнат български национален интерес. Истината е вероятно, че беше поравно и от двете. И ако тогава за част от народните представители солидарността с Европа може би все още не беше осъзната необходимост, то недоумение би предизвикало днес поставянето под въпрос на националните интереси на България. Нека да си зададем днес въпроса: какви щяха да бъдат последиците, ако не бяха успели международните усилия за прекратяване на хуманитарната катастрофа в Косово? Какви щяха да бъдат последиците, ако България заедно с останалите страни от региона - подчертавам - не беше се включила в търсенето на решение, включително и чрез подкрепата на Европейския съюз и НАТО в Косово? Милошевич днес щеше да е постигнал целите си. В Албания и Македония и днес щеше да има огромни лагери от бежанци. Стабилността и сигурността на целия регион, включително и на България, щеше да бъде поставена под въпрос. Мечтите ни за европейска интеграция и висок жизнен стандарт щяха да бъдат изместени във времето с десетилетия. Дестабилизация и криминализация щяха да залеят всички части на Югоизточна Европа. Чуждестранните инвеститори щяха да бъдат прогонени вероятно завинаги.
Но има и още нещо. В този конфликт бяха заложени на карта идеалите на Европа, сигурността на Европа, бъдещето на европейското разширение.
Ето защо днес е толкова важно вие да се произнесете по тази политика и да се определите ясно по отношение бъдещето на България. Защото днес е модерно да бъдеш за Европа. Това е сякаш пропуск за нормалния свят. Но Европа и европейската интеграция са споделени права и отговорности. В Европа съдят не по декларациите от партийните конгреси, а по готовността за споделяне тежестта на отговорностите в критични ситуации.
В увода към редовния годишен доклад на Европейската комисия за България се казва следното:
"Ангажиментите за интеграция бяха подчертани отново по време на конфликта в Косово, където България се представи като стабилна страна, уважаваща принципите на демокрацията, върховенството на закона, пазарната икономика и твърдо подкрепяше всички действия на Европейския съюз, присъединявайки се към позициите на Европейския съюз и НАТО."
И по-нататък:
"България продължи да ориентира своята външна политика и политика на сигурност към Европейския съюз. Тя редовно хармонизира позициите си с тези на Европейския съюз и когато е поканена за това, се присъединява към заявленията, декларациите, демаршите на съюза, включително и в контекста на ООН и ОССЕ. В този контекст страната се присъедини към общата позиция на Европейския съюз в Косово."
Искам да задам риторичния въпрос: къде щеше да бъде днес България, ако беше подкрепила режима на Милошевич така, както ни съветваха тогава някои депутати от българската левица? Щеше ли Европейският съюз и неговите лидери да подкрепят започването на преговори с държава, която се солидаризира с политиката на незачитане на човешките права, с погазване на демократичните свободи и подкрепя авторитарен режим? Подкрепата на международните усилия бе и си остава тест за мястото на съответната страна на политическата карта на Европа. И аз се радвам, че днес българската левица извървя още една крачка след своя конгрес и подкрепи политиката на българското правителство в сферата на общата външна политика и политика на сигурност. Решението, което взе българското правителство, подкрепено от мнозинството в парламента тогава, беше трудно решение. Но, подчертавам, това беше единственото правилно решение. Ние винаги сме искали Европа да припознае Балканите като неделима част от себе си, да се ангажира с проблемите не само от криза на криза, от война на война, а да отвори реална европейска перспектива пред държавите в региона.
Днес за България това е факт. Преговорите с Европейския съюз бележат поврат в отношението към България и уникален шанс да противопоставим на кръговрата на насилието на Западните Балкани притегателната сила на успешния ни европейски интеграционен модел. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Прочитам проекта за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за подкрепа на позицията на правителството на
Република България по глава 27 "Обща външна
политика и политика на сигурност", представена на
28 март 2000 г. на Междуправителствената
конференция за присъединяване на Република България
към Европейския съюз

Народното събрание, основавайки се на постигнатото национално съгласие за присъединяването на Република България към Европейския съюз, отчитайки, че главният път за това е изпълнението на критериите на Европейския съюз от Копенхаген и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Приема позицията за преговори на правителството на Република България по глава "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
2. Подкрепя изцяло ключовите елементи на тази позиция:
- Република България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на ЕС в областта на Обща външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз.
- В областта Обща външна политика и политика на сигурност България не предвижда необходимост от дерогации и преходни периоди.
- Република България споделя общите ценности, принципи и цели на Европейския съюз в областта на Общата външна политика и политика на сигурност, залегнали в Договора за Европейски съюз, и инструментите, които съставляват правото на ЕС в този раздел. Българската външна политика и политика на сигурност се основава на същите принципи и има ориентация, идентична с Общата външна политика и политика на сигурност. Република България е подготвена, способна да участва пълноценно и активно се присъединява към Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз.
- Наред с интеграцията в Европейския съюз Република България се стреми активно към членство в НАТО и ЗЕС.
- България подкрепя решенията на Европейския съюз по Обща европейска политика за сигурност и отбрана и по отношение развиването на капацитет на ЕС за автономни действия в управлението на кризи, основан на надеждни военни възможности.
3. Народното събрание препоръчва укрепването на съответните структури и административен капацитет за извършването на цялата организационна и техническа работа за ефективното участие на България във формулирането и прилагането на правото на ЕС в областта на Общата външна политика и политика на сигурност.
4. Приема позицията на българското правителство преговорите с Европейския съюз по глава 27 "Обща външна политика и политика на сигурност" да бъдат временно затворени на базата на съществуващото законодателство на Европейския съюз предвид динамичното развитие в областта на Общата външна политика и политика на сигурност понастоящем и готовността на българското правителство да открие допълнителни преговори преди края на Междуправителствената конференция, ако поради приемането на ново право на Европейския съюз възникне такава необходимост.
5. Препоръчва на правителството на Република България да продължи процеса на преразглеждане на досегашните двустранни и многостранни споразумения с цел пълното хармонизиране с европейското законодателство в областта "Обща външна политика и политика на сигурност". 
6. Като ключов фактор в региона на Югоизточна Европа България играе активна роля в развиване на регионалното сътрудничество. Геостратегическото разположение на България, нейният исторически опит и добрите отношения със съседните страни, както и с държави от близки региони, ще допринесат за успешната политика на съюза.
Народното събрание препоръчва на правителството на Република България да се придържа към тези принципи на националната и регионалната политика, които допринесоха страната да бъде поканена за започване на преговори за членство в Европейския съюз".
Това е съгласуваният текст. Има предложение от народния представител Христо Смоленов да има и т. 7: "Укрепването на националната сигурност и ролята на България за стратегическото равновесие на Балканите са принос в общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз".
Ще подложа на гласуване първо предложението за новата т. 7.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 181 народни представители: за 36, против 95, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както е предложен и както беше прочетен.
Гласували 192 народни представители: за 189, против 3, въздържали се няма.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)
За първи отрицателен вот думата има господин Велко Вълканов. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина в залата!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, искам най-напред да кажа, че говоря единствено от свое име.
Искрено съжалявам, че по обсъждания въпрос се намирам в съществено противоречие не само с мнозинството в парламента, но и със своята парламентарна група, но аз държа преди всичко да съм в единство със себе си, поради това именно приемам и всички неудобства, произтичащи от възникналото противоречие между мен и моята парламентарна група.
Аз, подобно на повечето български граждани, съм за интеграцията на България с Европа, но аз решително не мога да подкрепя приобщаването на България към НАТО. НАТО е за мен рудимент от едно изживяно вече минало. Тя е военна организация, която застрашава световния мир. Войната срещу суверената държава Югославия доказа това. НАТО разделя и ще разделя Европа, поради тази причина тя трябва да бъде разпусната.
По така изложените съображения, уважаеми колеги, аз гласувах против проекта за решение и ще продължам с всички средства и сили да се противопоставям на тази идея - България да влезе в НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
От името на парламентарна група думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Парламентарната група на Демократичната левица и аз лично гласувахме за това решение, тъй като споделяме безрезервно основните цели, които си поставя общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз. Те са формулирани в дял V от Европейския договор - договора за създаването на Европейския съюз и прозвучаха днес тук, в тази зала.
Накратко казано те се свеждат до това общата външна политика на съюза да защитава ценностите, интересите и независимостта на страните-членки, да се осигуряват най-добри условия за сигурността на страните-членки на съюза, да се съдейства за укрепване на международния мир и сигурност, на международното сътрудничество въз основа на Устава на ООН, на Заключителния акт от Хелзинки и на Парижката харта, да се укрепва режима, гарантиращ демократичните права на държавите и на гражданите на държавите на Европейския съюз и да се създават климат на обща европейска и световна сигурност. Ето защо се получи и това гласуване, което току-що беше засвидетелствано и фиксирано на таблото на Народното събрание.
Едновременно с това, господин председател, в хода на дебата днес и на работата по изготвянето на решението, в дискусията бяха вмесени още две групи въпроси, а именно, членството и участието в други организации извън Европейския съюз като мерило за привързаност към едни или други ценности и политиката на България по един особено спорен въпрос, какъвто е проблемът с Косово.
Тези въпроси не са тема на днешния дебат. Независимо от това аз ще заявя съвсем ясно, че по въпроса за членството в Северноатлантическия съюз нашата позиция е съвършено ясна и тя е в полза на референдум, при който народът, избирателите да изразят своята воля по този въпрос, а що се отнася до Косово, ние отново заявяваме онова, което и господин Кирилов заяви, че оставаме на онази своя позиция, която сме защитавали нееднократно в Народното събрание.

Българският народ и българската държава имат нужда от отговорно отношение към възловите въпроси на развитието на нашата страна.
Днес мнозинството и правителството (за съжаление), отново по един въпрос, именно такъв, от съдбовна важност за държавата ни, очевидно потърси вътрешнополитически и, ако щете, вътрешноопозиционни нюанси, които да внесе и цели, които да преследва с този дебат.
Не можем да имаме нищо общо с подобен подход, отхвърляме го. Но отново заявяваме своята недвусмислена привързаност към каузата за членство в Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата от името на парламентарна група госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Днес наистина в Народното събрание беше постигнат един забележителен консенсус, който е изключително важен за развитието на България оттук нататък.
Аз искам да поздравя всички парламентарни групи, които подкрепиха това проекторешение, защото с него, с изработването и подкрепата на позицията на България по обща външна политика и политика на сигурност, всъщност се заяви една много ясна политическа воля от основните политически сили за това, че до този момент е провеждана една целенасочена политика за европейска и евроатлантическа интеграция, тоест тази политика оттук нататък започва да става политика на всички политически сили, нещо което е изключително важно за развитието на България, за позициите й за по-бързо приемане и в Европейския съюз, и в НАТО.
Аз използвам случая да поздравя Българската социалистическа партия за това, че надмина партийното си решение (ръкопляскания в мнозинството) и го казвам съвсем откровено. Парламентарната ви позиция днес заслужава адмирации, защото вие в този момент казахте, че позицията на България, за първи път, за членство в НАТО не е необходимо да има референдум. И това е много силна позиция. Аз ви поздравявам, че се отказахте в този момент от референдума и наистина отворихте пътя на България, направихте го невъзвратим в посока - членство в Европейския съюз и НАТО.
Поздравявам ви най-искрено! И се надявам, че и в бъдеще наистина няма да следвате канона на партийното решение, а ще търсите парламентарна изява и позиция на парламента в интерес на България.
И с този акт, който днес приехме, всъщност отворихме безалтернативното развитие на България за години напред. И всъщност с това показахме, че имаме сили да търсим по най-тежките, по най-важните въпроси на България съгласие в името на това наистина България да няма друга алтернатива, освен алтернативата Европейски съюз и НАТО. (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа! Днес наистина нашият парламент прие едно изключително важно решение. Неговата важност произтича от две обстоятелства. Първо, от това, че ние се обединихме по съдържанието на самия текст на решението и, второ, това обединение стана по един много убедителен начин, а именно получи се един почти пълен консенсус по една от най-важните точки, по които България преговаря във връзка с нашето интегриране в Европейския съюз.
Искам да подчертая нещо много важно. Пътят на България към Европейския съюз е неразривно свързан с усилията, които полага правителството и всички български институции, включително и българският парламент, в посока на НАТО и другите европейски структури за сигурност.
Не може да говорим, че България споделя европейските ценности, споделя общата външна политика и политиката на сигурност, без да кажем и да заявим, така както заявихме с нашето гласуване днес, че споделяме и ценностите на евроатлантическата интеграция. Тези два процеса са неразделни, те вървят един до друг.
Ето защо нека да бъдем ясни в нашата позиция. Ние, нашият парламент, трябва да заявим, че, подкрепяйки усилията на правителството в посока на интегриране на страната ни в Европейския съюз, ние ще положим същите усилия и същата воля за интегриране на България и в НАТО. Благодаря ви много. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Правителството оценява изключително високо и благодари за приемането и подкрепянето изцяло на ключовите елементи на позицията за преговори на правителството на Република България по глава "Обща външна политика и политика на сигурност".
Ние ценим изключително високо постигнатото национално съгласие по тази тема. Няма значение, че темата е затворена, много важно е, че в българското Народно събрание едно много внушително мнозинство застана зад общата ни външна политика и политика на сигурност.
Аз слушах дебата и си мислех през цялото време за това, което се е удало най-трудно в тази обща политика, в консенсуса за тази обща политика. Коя част от консенсуса се удава най-трудно пролича и от заключителните изказвания.
На всички нас е ясно, независимо как го представяме тук, че решаваща причина за това България да получи покана и да започне преговори за членство в Европейския съюз, беше нейната солидарност по време на Косовския конфликт. Това го казваха даже и представителите на Българската Евролевица в онези трудни времена. Вярно е, че тази достойна позиция тогава стана доказателство, че България споделя едни и същи ценности със страните-членки на Европейския съюз.
Сега аз виждам наистина добре предложения и компромисен текст за това, че "Народното събрание препоръчва на правителството, цитирам, на Република България да се придържа към тези принципи на национална и регионална политика, които допринесоха страната да бъде поканена за започване на преговори за членство в Европейския съюз".
Тези принципи на национална и регионална политика, освен солидарността по време на Косово, бяха решаването на така наречения проблем с Македония за езика. Тези принципи бяха приемането на Конвенцията за защита на правата на националните малцинства.
Цялата тази регионална политика, която в тези години беше доста сурово и може би основателно на места критикувана в българския парламент, в момента все пак се разграничава на полезна за получаването на поканата за европейското членство, за началото на преговорите и това е изключително важно. Трябва недвусмислено да се заяви от трибуната на този парламент, че ние всички разбираме точно това обстоятелство.
Аз ще се присъединя и към поздравленията за това, че беше извървяна още една стъпка и беше обявено, че наред с интеграцията в Европейския съюз Република България, пак цитирам, "се стреми активно към членство в НАТО и Западноевропейския съюз".
Искам да кажа, че се отнасям напълно сериозно към дебатите, които протекоха в тези три години; че не съм склонен да обявявам тези дебати и тези противопоставяния в българския парламент само като продукт на някакво желание за партизанско или партийно противопоставяне и конфронтиране. Аз съм убеден, че тук народните представители не се движеха само от стремежа за някаква изява на различия или на лична позиция, която те са считали, че е абсолютно необходима, за да ги показва по един или друг начин пред българското общество. Това не са правили и парламентарните групи, парламентарните фракции. Аз си мисля, че това си беше тежък дебат в българското общество, който се прояви тук, в Народното събрание.
Трудни бяха тия решения за България, трябва да го кажем откровено. Не бяха лесни решенията и начинът, по който бяха взети, показва това. Ние всички имаме спомени от миналата година. Мина само една година от времето, когато бяха взети тези най-трудни решения. Ние видяхме за определен момент българското общество дори разделено.
Но сега виждаме нещо много по-ценно. Сега виждаме, че българското общество има желание да се обедини. И доказателство за това е поведението на народните представители при гласуването на това, според мен, историческо решение за България.
Аз си мисля, че заради това всички заслужаваме поздравления - и за това, че сме били верни на своите избиратели, и за това, че намерихме сили да стигнем до това съгласие. Бъдещето ще оцени високо това, което е постигнато, и ще отдаде заслуженото на всеки.
Аз си мисля, че от този момент България има наистина много по-убедителен европейски образ и благодаря на Народното събрание за това, че изгради този образ. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Новопостъпили питания в периода 19-25 май 2000 г.:
Питане от народния представител Господин Тонев към Димитър Димитров, министър на образованието и науката, относно вижданията и подготовката на Министерството на образованието и науката за организирането на задължителните зрелостни изпити съгласно чл. 7 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Питане от народния представител Димо Петров към Муравей Радев, министър на финансите, относно гарантиране на изпълнението на "Програма 2001" в частта й "Инвестиционна политика" и по-конкретно на довършване на преустройството на детски профилакториум в поликлиника, болничен комплекс и профилакториум, град Котел.
Питане от народния представител Руси Статков към Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, относно мерките на правителството на Република България за осигуряване на необходимите целеви социални помощи за общините от област Монтана.
Питане от народния представител Валентин Симов към Евдокия Манева, министър на околната среда и водите, относно процедурата по предоставяне на концесии върху минерални води с цел бутилирането им.
На всички тези питания следва да се отговори на пленарното заседание на 2 юни 2000 г.
Получени са писмени отговори: от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов; от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на три питания от народния представител Лъчезар Тошев; от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на два актуални въпроса от народния представител Георги Михайлов; от министъра на външните работи Надежда Михайлова на питане от народния представител Лъчезар Тошев; от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на три актуални въпроса от Иво Атанасов; писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов; от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Златко Златев; писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на три актуални въпроса от народния представител Лютви Местан.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Питане към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов от народния представител Татяна Дончева относно насилието, прилагано от служители на МВР по отношение на свидетели и обвиняеми при разследване на убийството на Андрей Луканов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви, че все пак след задаване на питането на 9 февруари сте готов да отговорите на него днес, и, както разбрах, миналата седмица, което все пак прави забавяне от три месеца и половина. Мисля, че ще се съгласите, че в този си вид парламентарният контрол става напълно безсмислен, защото част от неговото предназначение е не само опозицията да пребори за нещо министрите на управляващата партия, колкото за да може да се сигнализира за определени нарушения в изпълнителната власт, които да бъдат отстранявани с нашите общи усилия.
Делото за убийството на Андрей Луканов ще бъде едно от най-шумните дела в края на века. Не винаги се случва да бъде убит бивш министър-председател и издирването на извършителите на това деяние наистина би трябвало да е грижа на всяко правителство и решаването на тази задача да бъде и атестат за качеството на българската правораздавателна система и оперативните служби на страната.
През месец февруари обаче стана достояние странният начин, по който се извършва разследването по делото, особено от късната пролет на миналата година. Вярно е, че тогава Вие не сте бил министър при една голяма част от тези действия, но Вие сте министър от края на декември и една част от нарушенията, които станаха известни, са извършени именно тогава. А дори за онези, които са извършени преди встъпването Ви в длъжност, считам, че Вие следва да носите отговорност за това как и какви мерки сте предприели.
Стана ясно, че след смъртта на Иво Карамански има засилване на дейността на оперативните служби и на екипа, който е работил, и са извършени серия арести. Както сполучливо отбелязват медиите, вече са заловени към 30 и няколко убийци.
В рамките на тази операция обаче беше извършено и следното. При залавянето на един от евентуалните заподозрени - Шевчук, е арестуван шофьорът на автомобила, който го е возил, Илия Илиев. Оказва се, че това е съвсем случайно лице, което просто превозва лицето, обект на интерес на нашите специални служби. Четири дни това лице Илия Илиев, нищо неподозиращо, е държано в историческата къща в Копривщица. Боят върху него е започнал от самата граница. Според собствената му жалба той бил хванат на границата, ударен с пистолет в лицето, някой му скочил на главата, с крак му натиснал лицето, счупил му един зъб и му избил пломба, вдигнал го от земята, като започнал да го дърпа умишлено само за белезниците. В колата му омотали главата от челото до брадата с широк скоч. Бил закаран на вилата в Копривщица. Бил бит четири денонощия, като през цялото време, който е минавал покрай него, му е скачал отгоре или го е ритал за удоволствие. С него някакви оперативни действия не са извършвани, но той е бит за удоволствие в продължение на четири дни, след което господин Ботьо Ботев, шеф на отдел "Убийства" в Дирекцията на полицията му се извинил, че е станала грешка. Човекът, разбира се, се укрил в един манастир за няколко дни докато разбере за какво става дума, защото по негови признания, той смятал, че някой снима филм.
Един от свидетелите по делото - Юрий Ленев, роднина на един от потенциалните обвиняеми Ангел Василев, е бит още по-грубо. Негов протокол за разпит е публично достояние. Съгласно този протокол и неговите собствени признания, потвърдени и с разследване, става дума за набиване на клечки между ноктите, за стягане със специални предмети на ръцете, за набиване на предмети между пръстите и стягане, за прищипване на глезените на краката с врата от микробус и всякакви други съвсем инквизиционни методи.
Става ясно, че всичко това е използвано при разследване на делото спрямо свидетели и уличени лица. Бити са и украинските граждани, които може да са виновни, може да са невинни, нека това да се докаже с разследване, но е категорично, че насилие е упражнявано спрямо всички тези лица, без да се уведомяват чужди посолства.
Затова моят въпрос, зададен към Вас на 9 февруари, беше: има ли проверка на случаите от Вас и какви мерки смятате да предприемете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, както знаете, уличените лица по делото за убийството на Андрей Луканов са били задържани в периода 23 май до 1 юни 1999 г. При задържането на тези лица въпреки високата степен на риск и необходимостта от допълнителни мерки за сигурност служителите на НСБОП са използвали едно единствено помощно средство - белезници, и то при условията на чл. 78 от Закона за МВР.
Поради противодействие и отказ да се изпълнят полицейски разпореждания от страна на Владимир Шевчук, Георги Георгиев, Алексей Кичатов и Юрий Ленев при поставяне на белезниците е използвана физическа сила, изразяваща се в прилагането на задържащи и водещи техники.

При всички случаи на задържане служителите на НСБОП са действали с ясно виждащи се отличителни знаци - якета с големи надписи "НСБОП", като първоначално са използвали предупреждения, техниките, за които говорих преди малко, а накрая - и помощни средства.
При задържането на лицата Ленев и Шевчук те продължават да оказват противодействие след поставянето на белезниците и по време на конвоирането, но въпреки това други помощни средства не са използвани.
На 5 януари 2000 г. по следствено дело 1446 от 1999 г. на Софийска военна окръжна прокуратура е повдигнато обвинение срещу офицера от НСБОП, ръководил действията по задържането и конвоирането на Юрий Ленев. Същият офицер през лятото на 1999 г. е бил разпитан като свидетел по делото.
Проверка на случаите е извършена от комисия през 1999 г. и министър Богомил Бонев е бил запознат с резултатите. По силата на чл. 240, ал. 1 от Закона за МВР дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите. Тъй като в случая тогавашният директор на НСБОП не е установил извършени нарушения, не са налагани и наказания. Както знаете, по силата на чл. 236 от Закона за МВР дисциплинарно наказание може да бъде наложено до два месеца от откриването на дисциплинарното нарушение. В случай че обвинението, повдигнато срещу нашия служител, бъде доказано във връзка със следственото дело, за което говорих преди малко, същият следва да бъде уволнен дисциплинарно на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.
Междувременно, както знаете, обвинения са повдигнати и срещу други двама служители по същото следствено дело, така че и за тях резултатът ще бъде същият, ако има осъдителна присъда, която да влезе в сила. Вашият въпрос обаче е много по-различен, може би сте забравила текста му, защото сте го дала в канцеларията на Народното събрание на 9 февруари, Вие днес доста разширихте Вашия интерес. Що се отнася до закъснението от три месеца, мисля, че не мога да бъда обвиняван за това как работи Народното събрание. Вие знаете, че на няколко пъти идвах тук, но времето все не стигаше, за да се дойде до отговор на моите въпроси. А веднъж пък аз бях в залата, а Вас Ви нямаше и поради липса на кворум заседанието беше прекратено. Така че нещата се забавят по най-различни причини.
Що се отнася до своевременната намеса, която Вие искате при такива случаи, но не виждам как един случай от средата на миналата година може да търси своевременна намеса в началото на тази. Едва ли това е своевременната намеса.
Преди малко говорихте за моята отговорност за МВР преди встъпването ми в длъжност. Чудно ми е как юрист може да говори такива неща. В крайна сметка моята отговорност по отношение на това министерство е ограничена единствено в рамките, в които аз съм бил министър.
Що се отнася до това, че досега са разкрити тридесет и няколко убийци на Луканов, мисля, че грешно четете вестниците. Откакто аз съм министър, един-единствен път съм заявил, че е заловен физическият убиец на Луканов и това беше случаят, при който наши служители заловиха Александър Русов. Знаете, че при предишния арест не е говорено за убиец на Луканов, а за човек, който е участвал в извършване на престъплението. Пак като юрист би трябвало да знаете, че има различни категории лица, които участват в извършване на едно престъпление. Бих Ви помолил, когато следващия път отправяте към мен въпрос, той да бъде малко по-конкретен и да не се налага да го конкретизирате тук от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, не мисля, че трябва да си губя времето, за да отговарям на доста долнопробните Ви нападки, които не кореспондираха с фактите и които факти Вие не опровергахте. Вие знаете, че като министър сте длъжен да санкционирате лица, за които по време на Вашето пребиваване в министерството, установите нарушения. Тук са налице груби нарушения.
След Вашето встъпване в длъжност е започнало разследването. Бихте ли ни казали подполк. Андреев от НСБОП ли е или от НСС? Защото досега никой не е опровергал факта, че е от НСС, дори по следствен път. Ако е така, да ни кажете кой все пак е ръководил акцията по пребиването и по залавянето, ако Ви харесва повече? Кои служби са били включени? На какво основание? Къщичката в Копривщица е формално взета от РДВР - София, като какви в нея са Ботьо Ботев, службите на НСБОП, на БОИ или на когото искате? А Кимов и Шевчук са задържани на 23 май 1999 г. според пресцентъра на МВР, а са предадени на правосъдието на 27 май. Бихте ли ми казали как е валидиран този арест за 4 дни? Знаете историята с Ботьо Ботев. На 22.12.1999 г., тоест откогато горе-долу сте министър, лицето Ботев иска връщане на делото, защото 4 месеца не е предало доказателствата, събирани със специални разузнавателни средства, въпреки че са му поискани от следователя Емил Иванов на 12 август 1999 г. И тези спецсредства са предадени едва след това. С какво се занимават подчинените Ви служби - с разследване по делото, или с нещо друго?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Дончева, съжалявам, че пак трябва да Ви припомням част от закона. Аз не мога да наложа дисциплинарни наказания за нарушения, за които се твърди, че са извършени в средата на миналата година, тъй като срокът е изтекъл. Тогавашният директор на НСБОП е следвало да установи извършването на нарушения, ако е имало такива, и да предложи на министъра да налага наказания.
Що се отнася до безкрайните твърдения, вече с имена, дати и не знам какво още, които правите сега, преди малко Ви помолих: когато искате конкретен отговор, задавайте конкретен въпрос, но предварително! След като има следствено дело, най-малко на Вас като на юрист би трябвало да обяснявам, че не е моя работа да коментирам обстоятелства по делото. В момента, в който приключи наказателното производство с влязла в сила присъда, аз ще мога да взема някакви мерки. Ако присъдата е оправдателна, нашите служители няма да бъдат наказвани с нищо. Ако присъдата е осъдителна, самият закон ме задължава да ги уволня. Информацията, която имам, естествено не бих могъл да Ви я кажа тук, от трибуната на Народното събрание, защото ще се сметне, че се опитвам да се вмесвам в работата на съда, което е недопустимо. Но тъй като сме колеги-юристи, бих могъл, след като приключа отговора на въпроса, да Ви разкажа някои неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Дончева, имате думата да заявите дали сте доволна от отговора.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, съжалявам за Вас! Смятах, че Вие няма да се присъедините към лицата, за които това ще бъде професионално фиаско. Разследването по делото "Луканов" се води с изключителна злоупотреба с насилие. За съжаление дори разследването, водено в този вид, по начина на отговаряне, съдепокровителстван от Вас начин, дори то да разкрие истинските убийци, ще бъде минирано разследването и доказването, ако доказателствата са изтръгнати така.
Делото бъка от процесуални нарушения и за това носи отговорност Министерството на вътрешните работи, защото Министерството на вътрешните работи и при предишния, а виждам и при този министър, създаде условия за пълна безконтролност на лицето, което извършва разследването, и на оперативните служби, които работят заедно с него. То е дело, което не се наблюдава нито от завеждащ отдела в Националната следствена служба, нито от шефа на службата, нито от наблюдаващ прокурор. Има класическо укриване на доказателствата. Тези четири месеца, в които Ботьо Ботев ги е скрил, са факт. Но още по-тревожно е друго - когато Ботьо Ботев иска възобновяване на делото, какво мислите, че представя? Какви спецсредства? - Записани са побоите и отговорите: "Убийте ме, но не ме бийте!". Какво доказва това, освен побой? И как искате това дело да излезе? Нужно ли е на Вас, господин министър, като юрист да Ви напомням, че чл. 285 и чл. 287 въвеждат в престъпление злоупотребата със сила и изтръгването на показания с насилие? За да ми кажете Вие, че чакате за пореден път осъдителна присъда! Осъдителни присъди за корупцията, осъдителни присъди за насилието - ами Вие използвате правосъдието като щит! Доказано е насилието, извършено от ваши служители по разследването и трети месец делото стои при доверен на господин Филчев прокурор. Какво искате Вие? Да изпратите бияча за награда шест месеца в Америка? И да го криете от правосъдието месеци наред, което сте направили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Ето, накрая стигнахме до разковничето - някой се притеснява от това, че делото за убийството на Андрей Луканов може да завърши с разкриване на истината. (Смях и реплики в ДЛ.) Това обаче не е наш проблем.
Що се отнася до някакви процесуални нарушения, извършени по време на делото, бих ви припомнил, че това дело се води от следовател не от Националната следствена служба, а от Специализираната следствена служба.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той работи в Дирекцията на Полицията, все пак!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Досега аз не съм получавал никакви сигнали от Специализираната следствена служба за това служители на МВР да са извършвали някакви нарушения, когато са работили по случая. Дори и вчера се видях с господин Бойко Рашков и вчера не съм получил такава информация. Ако компетентно длъжностно лице ме уведоми за нарушения, извършени от служител на МВР, ще взема съответните мерки.
Що се отнася до събития, станали преди повече от половин година, ви обясних съвсем ясно, но на вас ви е трудно да чуете: законът въвежда давностни срокове, в които могат да бъдат наложени дисциплинарни наказания. Оттам нататък, каквото и да искам аз, не мога да направя нищо друго, освен да чакам присъдата на съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на външните работи Надежда Михайлова от народния представител Евгени Кирилов относно постоянния представител на България в Организацията на обединените нации.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, въпросът ми към Вас е: откога България е без постоянен представител в ООН? Какви са причините за това? И има ли друга европейска държава, останала без постоянен представител за такъв период от време? Периодът от време е доста дълъг, аз ще пожелая от Вас да го уточните Вие.
Преди да отговорите бих искал да изтъкна две неща. Когато една страна остане без посланик или без постоянен представител за продължителен период, 2-3 месеца, това е някакъв политически сигнал към тази държава или към тази организация. Когато този период продължи, значи има сериозни проблеми. Това е, погледнато от чисто външнополитическата страна.
От друга страна, няма ли държавата такъв представител, тя е лишена от съответното ниво на контакти. Тоест, това не е в интерес на самата държава, тъй като има ли я една мисия така или иначе, заплащат ли се средства за тази мисия, има ли тя някаква задача, тя трябва да я върши на съответното ниво. Когато липсва такова лице за продължителен период от време, нещата придобиват съвсем друг характер, т.е. преценявани откъм ефективност.
Аз бих желал във връзка с това да кажа, че редица посолства, които не са толкова приоритетни, вече са запълнени от бивши ваши кметове, включително и бивши кметове на райони в София. Значи за тези посолства са се намерили хора. Естествено постоянният представител в ООН сам по себе си се измерва с други качества и показатели и това във всички случаи трябва да бъде човек, професионално много добре подготвен.
Във връзка с това е интересно и друго - че в самото министерство като че ли вниманието към тази организация е намаляло. Но преди това аз бих желал да чуя Вашия отговор и ще се постарая да коментирам след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! До месец юли 1998 г. включително, постоянен представител на Република България към ООН беше господин Филип Димитров. След тази дата той беше освободен от посочения пост и назначен за посланик във Вашингтон. Тази промяна бе мотивирана от позицията, че във важни за външната политика държави освен лица с дипломатическа практика и опит, се назначават и български политици, участвали във формирането и провеждането на външната политика, какъвто е господин Филип Димитров.
Съгласно дипломатическата практика като ръководител на дипломатическото представителство временно управляващ бе определен и нотифициран пълномощният министър в Постоянното представителство господин Владимир Сотиров - дипломат от кариерата, бивш началник на управление "Права на човека, социално и хуманитарно сътрудничество" в Министерството на външните работи. Господин Сотиров притежава необходимата дипломатическа подготовка и опит да ръководи мисията ни и да координира участието на българските институции в работата на ООН в текущата обстановка. Досегашната му работа потвърди тази наша позиция. Считаме, че фактът на ръководството на мисията от временно управляващ не е пречка за успешното изпълнение на текущите задачи, израз на което е избирането на Република България за член на икономическия и социален Съвет на ООН (ИКОСОС), както и изборът на господин Сотиров за вицепрезидент на ИКОСОС през периода на 2000 г.
Налага се да изтъкна още едно много важно съображение. Известно ви е, че нашата страна официално е издигнала своята кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода месец януари 2002 - месец декември 2003 г. В началото на предстоящата 55 сесия на Общото събрание на ООН ние ще навлезем в активната фаза на предизборната кампания за утвърждаване на нашата кандидатура и за евентуално избиране на България за постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Ето защо сме на мнение, че мандатът на бъдещия постоянен представител следва да бъде определен във времето така, че да позволи извеждането до успешен край на предизборната кампания и участието ни в работата на Съвета за сигурност на ООН при евентуален избор.
Предвид тези обстоятелства, се налага да бъде извършена много внимателна преценка на кандидата с оглед успешното справяне с мисията, която ще му бъде възложена.
Що се отнася до въпроса дали друга европейска страна е оставала за такъв продължителен период от време без титуляр, постоянен представител, бих отбелязала, че в системата на ООН има немалко такива случаи. Сред тях например може да бъде посочена Словакия, тя е била представена на ниво временно управляващ от месец април 1994 г. до месец април 1998 г. Дори страни-членки на ООН, които носят основни отговорности за опазването на международния мир и сигурност, не проявяват прибързаност при подбора и назначаването на новите си постоянни представители към ООН. Като пример ще посоча Съединените щати, които от месец септември 1998 г. до месец септември 1999 г. също са били без титулярен постоянен представител в ООН. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Аз самият щях да Ви напомня, госпожо министър, че във вашата актуализирана програма този въпрос е записан. Как се постига това членство в Съвета за сигурност с равнище временно управляващ? Тук има нещо радикално сбъркано! Господин Сотиров, да, знаем го, той е дипломат от кариерата, ако може да свърши работа, въпреки че това също не е прието - човек, който е в мисията, да става по време на пребиваването си постоянен представител, но може и това да стане по изключение, защо досега не сте го направили? Вие се мотивирате с това, че трябва по-продължително време, за да изберете правилния човек. Две години на Вас не Ви стигат за това. Между другото, подобен случай има и в Страсбург, Съвета на Европа. Доста време не Ви стига. Аз не мога да разбера за какво става дума - за отношение към тази организация? Това е безспорно, след като толкова време няма постоянен представител. Изборът в съветите е на ротационен принцип, той така или иначе не е проблем. Въпросът е, че според мен Вие давате един много грешен сигнал към организацията, преди всичко.
И, второ, ако наистина трябва да се работи и трябва да се намери човек, а Вие толкова трудно вече 2 години не можете да го намерите, пак казвам, можете да нотифицирате самия Владимир Сотиров като постоянен представител. Аз разбирам, че след господин Филип Димитров Ви е страшно трудно да намерите човек с такива качества. Наистина това е много труден въпрос. Две години Вие не можете да намерите по-добър от господин Филип Димитров. Не зная дали чакате още някаква промяна в правителството, дали не запазвате тези места за някого в последния момент. Това са въпроси, разбира се, по които може да се говори. Но, пак казвам, в самото министерство Вие сте разделили компетенциите по ООН и сте ги разхвърляли на три места. Вие самите не отделяте нужното внимание на тази организация. Напомням решението от Хелзинки на Европейския съюз: 3 пъти в документа по сигурността се споменава Организацията на обединените нации. Добре е, че цитирате Словакия, но не виждам никакво основание за такова отношение към една организация, която е инструментална за международноправовия ред в света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
За дуплика, ако искате, имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Само един съвсем кратък коментар.
За ефективността на една политика се съди от резултатите, а не от процедурните правила.
Колкото до това какъв сигнал изпращаме и какво е нашето уважение към тези организации, ние сме го демонстрирали неведнъж. По-добре е да се грижите за сигнала, който дава вашата политика и изказвания в Страсбург, които в никакъв случай не могат да бъдат приети като политика, която е в контекста на европейските ценности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос към министъра на външните работи Надежда Михайлова от народния представител Жорж Ганчев относно оплакванията на нашата диаспора в чужбина от служителите на българските посолства зад граница по време на "Българския Великден 2000".
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Госпожо министър! Аз не съм тук да се заяждам. С тежко сърце идвам тук всеки път, когато трябва да адресирам към Вас и други министри такива въпроси.
Тъй като аз съм бил в Лондон през 1961 г. и помня и комунистическите посланици още преди да бъдете родена - д-р Петър Вутов, Митко Григоров и тем подобни. Те имаха едно много гадно качество - да служат главно на хората от тяхната партия. Същото качество го забелязвам сега и от абсурдни седесарско назначени личности. Едвин Сугарев - Индия, не се появява на разговорите с вицепрезидента на Индия Кришан Кант, Николай Апостолов ми проваля четири срещи в Германия тенденциозно, Стефан Тафров, познавате си стоката много добре, за Филип Димитров не ми се говори. Заплашва един човек от моя ранг с 24 на сто от българския мажоритарен вот: "Ще те смачкам и на следващите президентски избори!", пред Петьо Петев, съветника. Не е роден човек, който да ме смачка на следващите президентски избори. Това го знаят и кучетата на село вече. Това е обидно. Лазаров, някаква комунистическа отрепка в Ирак...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Нещастник!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Нещастник, пълен! И му казвам: "Момче, кой те е назначил тук?" Той ми вика: "Тук нищо не става, няма да видиме 2 млрд. долара дълг никога. Отивайте си, какво правите тук?" Защо не го махнете веднага този негодник? И прочие, и прочие, и прочие. Два часа работи посолството в Кишинев, Молдова. Пишат ни писма хората, които искат да се върнат в България, да инвестират тук, да търсят по изоставените села къщи. Вместо да ги привлечем, ние ги отблъскваме. Ами това е страшно. Разбутайте ги там, разбишкайте ги тези бюрократи!
Госпожа Бошкова в Съвета на Европа вярно, мъчи се жената. Но ние нямаме един сериозен амбасадор там. Това е причината в Съвета на Европа, където влязохме с толкова труд, с толкова похарчени пари от българска страна, Асен Агов ходи два пъти седмично в чужбина от джоба на този народ и прочие, и прочие.
Аз Ви умолявам, вземете, ама много строги мерки. Един Добрев в Лондон! Абе, момче, аз съм бившия зет на президента на "Уърд", съветник на министър-председателя Егор Хийф! Ти ще се заканваш, че нямал съм да влезна в посолството на Република България? Къде се намира точи човек? Казва го пред двама депутати, единият от депутатите е тук, в залата. Ами накажете ги тези хора. Не може такива байганьовски безчинства в едно министерство, което Вие наистина можете да поставите в ред, ако се нервирате и спазвате закона, спазвате правилата на служене на България, а не на червени, сини и тем подобни. Те са ми скучни на мен вече. Аз просто с неудоволствие стоя в тази зала, като гледам поведението на много от тях.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: И ти си същия.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз не съм същият, господине. Аз съм изучен 25 години в Англия и Америка, за да служа на България в най-добрия си период от живота си. Аз съм различен от Вас, да знаете. И съм по-богат от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Аз си позволявам да прочета Вашия въпрос към мен, тъй като той е доста по-широк от това, което Вие казахте и което коментирахте. Това е оплакване на нашата диаспора в чужбина от служителите на българските посолства зад граница по време на "Българския Великден 2000".
Въпросът Ви е: планира ли Външно министерство драстично подобрение в посока отношение, респект и помощ при връзките с българите зад граница чрез поверените на Външно министерство посолства на Република България по света?
Затова аз ще отговоря преди всичко в тази насока, тъй като отношенията между Външно министерство, между депутатите и българския парламент е тема на друг разговор и според мен всички онези хора, които днес следят парламентарния контрол, ще очакват именно отговор на Вашия първи въпрос.
Министерството на външните работи на Република България не само че е планирало, но е и извършило значително подобрение в посока на, цитирам: "уважение, респект и помощ при връзките и контактите с българите зад граница, за оказване на помощ и съдействие за защита на правата и интересите на българските граждани в чужбина чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България".
Ежеседмично ние получаваме писма за указана помощ при издирване на роднини, на адреси и на болници и университети, за издирване и получаване на наследства, за бърза легализация и заверка на документи, за помощ на задържани и подсъдими български граждани в чужбина, за посещение на осъдени български граждани в местата за лишаване от свобода в чужбина и въобще по всички въпроси от компетентността на консулските длъжностни лица.
В тази връзка могат да бъдат посочени случаите с екипажа на кораба "Водолей" и българския авиоекипаж, задържан на Малдивските острови, при които в резултат на ефективните мерки, предприети от компетентните дирекции на Министерството на външните работи и българските дипломатически представителства в чужбина българските екипажи бяха освободени и се завърнаха, слава Богу, благополучно в Република България. Единични са случаите на оплаквания от работата на български дипломатически и консулски представителства в чужбина, като преобладаващите причини за недостатъците в работата на мисиите ни зад граница имат обективен характер. От една страна, щатният състав на мисиите на Република България зад граница е ограничен до разумния минимум поради липса на финансови средства, продиктувана от политиката за цялата държава на бюджетни и финансови ограничения. От друга страна, значително са нараснали натовареността и обемът на работа на длъжностните лица, работещи зад граница. Това се дължи на увеличения обем от международно-правни връзки, в които влиза Република България, и на отворената българска политика при осъществяването на международните отношения. В преобладаващия брой от случаите служителите в българските дипломатически и консулски представителства съвместяват както функции по осъществяване на междудържавни отношения между Република България и приемащата страна, така и функциите на консулски длъжностни лица.
Успоредно с това в последните години се проявиха и неминуемите за процеса на приобщаване на Република България към общността на демократичните държави негативни моменти, свързани включително и с извършването на нарушения от страна на български граждани в чужбина, което допълнително изисква намесата и ангажираността на задграничните представителства на Република България.
В настоящия момент, когато Република България се намира в качествено ново положение на страна - кандидатка за членство в Европейския съюз, започнала преговори за присъединяване, за успешното провеждане на които се изискват усилията на цялото българско общество, и както в Република България, така и зад граница, българските дипломатически и консулски представителства трябва да бъдат онези свързващи механизми - и аз съм съгласна с Вас - които да обединят усилията на всички българи, независимо от това къде се намират те по земното кълбо.
С оглед постигането на тази изключително важна задача ние решихме посещенията на членовете на правителствения екип зад граница по възможност да бъдат съпътствани от срещи с представители на българската общност в съответната страна, с организирането на които ще бъдат ангажирани българските задгранични мисии. С цел оптимизиране работата на българските посолства през месец юни министър-председателят на Република България и министърът на външните работи ще проведат срещи с повечето български посланици, на които ще бъде разгледано извършеното от тях и ще бъдат очертани насоките за усъвършенстване работата на повереното им задгранично представителство.

Министерството на външните работи на Република България е в процес на изготвяне на специална информация за това какво трябва да имат предвид българските граждани, когато се намират в чужбина, която ще бъде и за в бъдеще разпространявана както на територията на Република България, така и от българските дипломатически и консулски представителства в чужбина. В нея ще бъдат описани различните аспекти на помощ и съдействие, които българските граждани ще могат да търсят от наши задгранични представителства, заедно с адресите на всички български мисии в чужбина.
От друга страна, Министерството на външните работи настойчиво осъществява политика на назначаване на квалифицирани и подготвени служители в задграничните представителства на Република България. В тази връзка е и процесът на подновяване на състава на министерството с квалифицирани млади дипломати, подбирани чрез конкурси въз основа на показани от тях знания и умения.
Съществуват, разбира се, случаи на основателни оплаквания от работата на наши задгранични служители. Но както бе казано вече, те са единични. Когато става въпрос за принципни въпроси, Министерството на външните работи предприема всички необходими действия и мерки.
И това, което трябва да бъде повторено отново, е, че когато се правят опити за подмяна на някои задгранични служители, които очевидно нямат необходимите професионални качества, за да се справят със служебните си задължения, въпросът с тяхното освобождаване се политизира, включително и в Народното събрание, което в никакъв случай не спомага за оптимизиране на работата на българските дипломатически и консулски представителства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Госпожо министър, аз най-добронамерено стоя зад микрофона тук. Аз продуцирах на Любо Левчев и на Стефан Цанев рецитала в Тел Авив. Те се връщат днес оттам. И аз представих вашия седесарски бивш кмет на Стара Загора на моя поетичен рецитал на 28 декември в Тел Авив, за да обединим диаспората, за да им помогнем, да им дадем рамо. Тъй че, аз нямам партийно поведение. Просто, искам да разберете за какво иде реч. А точно седесарският амбасадор в Кипър Подлесний не се е явил в Дружеството за приятелство един път. Отказва ми каквато и да била помощ. И аз се срещам с президента Главкос Клиридис по мои пътища, с бившия президент и главния преговарящ с Европейската общност Джордж Василиу, с новия шеф по управляваща партия Анастасиадис, с всички, от А до Я. Е? Ако ги нямах тези връзки и контакти, ако нямах дом в Кипър от 1987 г., щях ли да направя нещо за България? Отговорът е не.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: И на националния празник.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Отговорът е не! И на националния им празник. Просто да го знаете това. Накажете ги тези хора. Само това Ви питам. Защо с един силен замах не ги накажете? Както Ви цитирах тези хора от другата страна на листа: Едвин Сугарев, Николай Апостолов, Стефан Тафров, Добрев в Лондон, Филип Димитров, Лазаров в Ирак. Ами, те са и червени, и сини. Но те трябва първо да бъдат българи. Младите хора, като дойдоха тука, дойдоха с голямо доверие и желание. И говорих с много от тях, по частен път, отвън. И те казаха: "Третират ни като добитък в консулствата и в посолствата". Това им бяха думите.
Аз за тях съм бивш емигрант, 25 години. Аз за тях съм приятел. Аз за тях съм бъдещо рамо, защото нашата диаспора по света рано или късно ще инвестира в България. Тези 800 хил. души ще направят пари навън. Ще дойдат тук да инвестират. Ние трябва да ги привлечем, това е наше задължение да ги привлечем да инвестират. Те са българи, които не могат да забравят отечеството и не трябва да го забравят!
Извинявайте, че просрочих с 1 секунда, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз искам само да внеса едно уточнение, с което Вие, предполагам, че ще се съгласите. То е, че тези хора, които Вие персонално изброихте, не са консулите. Тъй че хората в чужбина не контактуват с тях, а с консулите на различните места, тъй като това е прекият контакт на българите в чужбина с нашите представители от дипломатическите посолства, така че не бива да смесваме посланиците с консулите.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Те са началници на консулите.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Така, така.
Аз съм готова, както подчертах, всеки един сигнал да бъде проверяван и може да бъде информирано Народното събрание. Но нека да не злоупотребяваме както с имената на консулите, така и с имената на отделните посланици и да не превръщаме от днешния дебат по един въпрос, който действително е много важен за България - за връзката с нашите сънародници в чужбина, отново в средство за политическо противопоставяне между различните политически сили, които са тук, в парламента. Мисля, че не такава е целта на въпроса, който Вие повдигнахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос към министъра на външните работи Надежда Михайлова от народния представител Жорж Ганчев относно процеса срещу българските медици в Либия.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Госпожо министър, само на последното Ви изречение - комсомолският секретар на Министерство на външните работи Сотиров за една нощ стана демократ. Аз 25 години живях в изгнание от комунистическия режим. Направете си равносметка. Комсомолският секретар на Министерство на външните работи господин Сотиров е в Ню Йорк, в ООН. За една нощ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, много Ви моля, не изливайте нападки към когото и да било.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Питам Ви за Либия.
Всеки знае в България, вече 7 месеца бяхме без посланик, когато беше фатално за нашите хора там. Вакуум. Рутинни бележки от господин Заимов от Министерство на външните работи до семействата. Ето ги, бележките са тук, рутинните, ще Ви ги дам, като свърша. Липса на реакция от Министерство на външните работи, докато назначеният от либийците защитник на шестимата обвинени българи започна да говори не за една кръвна банка, намерена в дома на една от нашите дами, а за пет кръвни банки, без никакви доказателства. Той може да каже за 105 и за 1005.
Признание за вина. Абсолютно не съм съгласен. Никакви признания за вина по нормален път не са дадени от българските медицински сестри и от д-р Георгиев.
Техните семейства ми пишат и желаят да се обърна към Вас. Защо защитата и работата на междуведомствените и оперативни групи за близките ни не е съгласувана с адвокат Шейтанов? Защо още не са предоставени на адвоката Шейтанов поискани от него материали, например: докладите на консула Олег Маринов - февруари, 1999 г.; Смилян Тачев - август, 1999 г.; къде са тези документи? Къде е информацията? Вие сте длъжни да я дадете на тези семейства.
Защо представителят на българското посолство в Триполи не провежда свиждания със задържаните медици? Редовни свиждания? Това е, за да им вдига морала, да ги защити психически, да не се чувстват забравени, измъчвани, низвергнати?! Това е задължение на вашето министерство.
Защо от м. ноември 1999 г., от този момент, няма отговори на писмата, които близките и адвокат Шейтанов са изпратили до вашето министерство, тоест, от: 13.11.1999 г., 13.12.1999 г., 22.02.2000 г., 15.04.2000 г., 18.04.2000 г., 20.04.2000 г. и 7.05.2000 г.? Къде са отговорите на тези писма на тези семейства? Тези хора не спят! Тези хора могат да се разболеят и да получат инсулт от напрежение. Абсолютно не приемам заспалите хора там. Разбишкайте ги, накажете ги!
Изпращам Ви копие от всички тези писма. Тук са. Абсолютно формални писма. На моя стар приятел господин Заимов, който е в Канада в момента, мижи да те лажем писма, тук са. Ще Ви ги дам, след като свърша въпросите си към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Категорично се противопоставям на опитите да се спекулира с трагедията на нашите сънародници в Либия. Казвам го още в самото начало на въпроса.
Аз, разбира се, съвсем внимателно, точно и коректно ще отговаря на Вашия въпрос, но тъй като неведнъж, включително и в тази зала, се спекулираше с това човешко нещастие, струва ми се, че е редно, поне от човещина, както се казва, да не се спекулира политически поне с трагедията на хората.
Министерство на външните работи и посолството на Република България в Триполи винаги са оказвали и ще оказват всякакво съдействие в рамките на компетенциите и възможностите си на адвоката Шейтанов, както и на всички органи, институции и лица, ангажирани със защитата на подсъдимите български граждани в Либия.

Преди да отговоря по същество, бих искала да отбележа, че господин Шейтанов се обърна с молба към Министерството на външните работи да му бъдат предоставени споменатите от Вас материали едва няколко дни, след като Вие сте депозирали в Народното събрания настоящия си актуален въпрос. Следва да имате предвид, че до 3 май 2000 г., когато българската страна бе официално уведомена за допускането на адвокат Шейтанов като защитник, той не притежаваше качеството на субект на наказателния процес съгласно наказателно-процесуалното законодателство на Либия. До този момент на господин Шейтанов бе оказвана помощ и съдействие от Министерството на външните работи главно по неговото конституиране.
Бих искала да Ви припомня, че благодарение на усилията именно на Министерството на външните работи и на посолството в Триполи, господин Шейтанов получи разрешение от либийските власти да участва в защитата по делото. Желая да подчертая, че това разрешение е изключителен прецедент, станал възможен единствено след дипломатическите усилия на българската страна. То бе дадено въпреки установените от либийското законодателство правила за упражняване на адвокатска дейност в страната, които изключват възможността чуждестранен адвокат да защитава пред либийски съд.
Водено от убеждението и от отговорността за осигуряване на максимално добра защита на българските граждани по това дело, Министерството на външните работи искрено предложи съдействието си на господин Шейтанов и се стремеше да установи и поддържа ползотворно сътрудничество с него. Той бе приеман по всяко време и на всяко равнище, което той е пожелал, от отговорните по случая служители от министерството. Предоставени му бяха множество материали, отчитани бяха предложенията и мненията му.
Министерството на външните работи осигури виза на адвокат Шейтанов и условия за повече от 40-дневното му пребиваване в Либия през март и април т.г. Отново с активното съдействие на министерството той получи виза за втори път и замина за Либия на 23 май.
Веднага след допускането му, на господин Шейтанов бяха предоставени всички явни служебни материали по делото, включително тъй наречения от Вас доклад на консул Олег Маринов от февруари 1999 г. Въз основа на многократно демонстрирания от Вас интерес към дейността на външнополитическото ни ведомства, предполагам сте добре осведомен, че част от кореспонденцията между министерството и задграничните представителства се осъществява при специален режим, регламентиращ опазването на държавната тайна. В съответствие с това законодателство е немислимо да бъде предоставен пряк достъп до такива материали на лице извън кръга на определените държавни служители. За съдържащата се в тях информация, отнасяща се до предмета на делото, адвокат Шейтанов винаги е имал възможност да се осведоми.
Що се отнася до така наречения от Вас доклад на Смилян Тачев, бих искала да подчертая, че господин Тачев не е служебно лице. Поради това той не би могъл да предоставя доклади до посолството ни в Триполи или до Министерството на външните работи. В случая става дума за негови лични впечатления, отнасящи се до към периода на задържането му, които не биха могли да се предоставят за ползване на неконституиран адвокат или който и да е друг, без изричното съгласие на господин Тачев. Освен това при първия си престой в Либия господин Шейтанов е имал възможност да се срещне и да разговаря с господин Тачев.
Бих искала също да подчертая, че не Министерството на външните работи следва да бъде основният източник на информация на адвоката Шейтанов. Министерството не е страна по делото и не би могло да се идентифицира с адвокатската защита. Като защитник той трябва да черпи необходимата му информация чрез предвидените от закона средства и вярвам, че ще го направи.
В заключение бих искала да отбележа, че загрижеността и съпричастността към решаването на този чувствителен за всички ни въпрос не би следвало да се изразяват в усилия за противопоставяне на ангажираните с него у нас държавни органи, институции и лица. Напротив, убедена съм, че всички трябва да си сътрудничим максимално и добронамерено за постигане на благоприятния изход на делото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз приемам Вашите обяснения като добронамерени и допълвам, че Вие просто си вършите работата с нещата, които изброихте сега, за което Ви поздравявам.
Трагедията е друга. Знаете, че аз павирах пътя на господин Жотев в Сирия с господин Имади - министър на икономиката, и вицепрезидента Ямасин Рамадан по отношение на шефа на икономиката на Ирак и господин Жотев ми благодари. Аз правя това за България, с най-топли чувства, защото това е удоволствие за мен.
Бих взел самолета и бих отишъл при господин Мобарак - най-близкият приятел на господин Кадафи в Кайро, но ми додея вече, след като ми пречат отвсякъде. Додея ми да ви върша работата. Нелсън Мандела - най-близкият приятел на Кадафи. Щях да взема самолета и да ида до Претория. И щях да свърша работата.
Какво направи господин президентът на Република България? Вдигна телефона и му се даде един абсолютно рутинен отговор, абсолютно нулев. И тогава вече топката е във Вашия корт - Вие сте външният министър. Ако обесят тези пет сестри и един лекар, Вие няма да спите нощем и ще имате причина - вакуума, който сте оставили не цяла година, но 7-8 месеца в това посолство. Вакуумът е факт и Вие не можете да го отречете. Това, че имало някакви хора, които не са били подготвени - господин Спасов се е адаптирал четири месеца там, докато се ориентира и това е човешко, напълно човешко - аз го разбирам. Адаптирал се е. Жена му - Нина Спасова, ни праща тука разни дописки, които са една хилядна от истината, защото тя знае колко е зловеща истината и не желае да ни скандализира и да ни атрофира психологически тук, в България. И е права.
И ви казвам: страшно е важно сега държавата България да застане зад нашите граждани докато се докаже, че са виновни, тъй като по цял свят, докато вината наистина не е доказана, никой не може да бъде третиран, както нашите хора там са третирани - като животни. Аз знам точно какво е ставало с три от жените. Роднините са във връзка с мене. Това е просто ужасно. Това е трагично. Една държава като България с 1300-годишна история да не си защити хората в една друга държава, в която законът явно е в ръцете на един човек! На един човек! Тогава се търси път към тоя човек. Пътят Мобарак, пътят Нелсън Мандела. Аз съм имал разговори с Евгений Примаков и съм го молил да направи нещо, без да ми говори руски дълги приказки. Помолил съм го - нищо не направи.
Помолил съм също един мой приятел в Италия. За Папата Вие направихте добра стъпка и аз Ви поздравявам. Някакъв вестник се изгаври с Вас тука напълно незаслужено. Аз Ви поздравявам. Всички възможности трябваше да бъдат експлонирани и Вие експлонирахте една от тях неотдавна. На доброто не може да се каже лошо. Аз Ви благодаря за този Ви жест и се моля Богу, нашите сънароднички и сънародникът ни там наистина да знаят, че Отечеството ни ги е защитило 100-процентово, с пълните си възможности. Всичко друго е порнография. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Пропуснахте да ми благодарите за минутата в повече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря много, господин председател. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо министър, за дуплика искате ли думата?
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Методи Андреев относно политиката на държавата спрямо напояването и отводняването на селскостопанските земи.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Все по-голяма част от селскостопанските земи в страната са върнати или са в процес на връщане на техните собственици. Тази политика по възстановяване собствеността на селскостопанските земи, колкото и да беше оспорвана, въпреки трудностите и пречките, вече е без алтернатива. Първата сериозна крачка вече е направена.
Сега ние, политиците, ще трябва да създадем онези условия, които да превърнат тази възстановена на хората собственост в собственост, ефективно работеща за тях и за държавата ни. Създаването на пазар на земята е важна стъпка, но тя не е достатъчна. Не може да има добър пазар, когато стоката е калпава, защото селскостопанска земя без възстановени системи на напояване и отводняване не само че не е толкова атрактивна като стока, но е и сериозен проблем за тези, които са нейни собственици и искат да развиват селскостопански бизнес. Напояването в земеделието е дългосрочна политика. Водата в селското стопанство е политика. След като върнахме земята на собствениците, ние сме длъжни да започнем една адекватна на новата структура на селскостопанските земи политика за тяхното напояване и отводняване.
Какво означава това? Спешно, по законодателен път да се разбие монополът на "Напоителни системи", наследен от времето на социализма и на текезесетата. Да се отстрани държавата от тази чувствителна за селското стопанство дейност, защото държавният монопол в напояването, респективно чиновниците, които го защитават, са лош стопанин на системите за напояване и отводняване. Те не само че не ги опазиха преди време от разграбване и разрушаване, но сега нямат и необходимия капацитет, за да ги възстановят. Интересът на чиновниците, управляващи "Напоителни системи" е чрез монополни цени да смъкват по две кожи от новите собственици на земя, без да се интересуват от качеството на извършваните от тях услуги за напояване, а там, където е необходимо - и отводняване.
Това са възможностите на една все още съществуваща социалистическа структура, работеща по социалистически, притежаваща социалистически манталитет, която в никакъв случай не може да реагира адекватно на бързо променилите се условия в този отрасъл. Спасението е в спешното внасяне в Народното събрание на Закона за сдруженията за напояване, който Вашето министерство вече е разработило.
Тук се обръщам и към ръководството на Народното събрание с молба този закон да бъде разгледан приоритетно, за да може бързо да се децентрализира структурата "Напоителни системи", да се образуват водните сдружения от водоползватели и само така ще можем да помогнем на тези хора да възстановят разрушената и ограбена система за напояване и отводняване.
Това децентрализиране безспорно ще създаде условия в много райони цената на водата да бъде намалена, ще доведе до ускорена реконструкция и възстановяване на хидромелиоративните съоръжения.
Проблемът вече толкова е наболял, че в момента хората се сдружават по Закона за кооперациите само и само да могат да получат тази жизнено важна за тях самостоятелност.
Въпреки заявената от Вас, господин министър, подкрепа за тези сдружения, въпреки указанията, дадени от Вас за безвъзмездно право на ползване на вътрешноканалната мрежа в комплект с технологично свързаните с нея хидромелиоративни съоръжения от тези сдружения, все още Негово Величество чиновникът от "Напоителни системи" пречи и спъва тази инициатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Ето и моят актуален въпрос: ще се ангажирате ли с ускоряване на процедурата по приемане на Закона за сдруженията за напояване и с реформата в тази система? Ще стимулирате ли като министър на земеделието частната инициатива на собствениците-водоползватели щото техните сдружения час по-скоро да придобият безвъзмездно право на ползване на вътрешноканалната мрежа и технологично свързаните с нея хидромелиоративни съоръжения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев! В отправения към мен актуален въпрос се открояват две основно значими теми: първата се отнася до проекта на Закона за сдруженията за напояване. Именно поради наличието на политическа воля да се проведе реформата в напоителните системи, министерството пое инициативата за разработването на законовата регламентация. Съвместно с експерти от Световната банка се разработи проект на Закона за сдруженията за напояване. С него се въвежда европейска законодателна уредба, която е по-близка до уредбата на водните синдикати в България и се гарантира демократично самоуправление на водния ресурс и напояването в страната.
Основополагащо е обстоятелството, че водата е обществен ресурс и че напояването е дейност в обществен интерес. Законопроектът е напълно готов, приключиха провежданите консултации с Министерство на финансите, които бяха наложителни заради облекченията от финансов характер, заложени в интерес на самите водоползватели. Проведохме обсъждания на проекта с народни представители от Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, и, естествено, с водоползватели. Ще разчитам, наистина, на съдействието на народните представители, за да бъде разгледан приоритетно този законопроект, след като бъде внесен в Народното събрание.
Втората повдигната тема от Вас се отнася до това дали ще стимулирам частната инициатива на собствениците и водоползвателите.
Господин Андреев, стремежът ми е от началния момент на встъпването ми в мандат като министър е бил да давам гаранции и стимули именно на частната инициатива.
През март 1999 г. утвърдих указания за учредяване на безвъзмездно право на ползване на хидромелиоративни съоръжения, включени в капитала на "Напоителни системи" ЕАД. При спазване на условията и реда, предвидени в тези указания до този момент на организацията на водоползвателите е предадена вътрешноканална мрежа за над 1 млн. и 100 хил. декара.
Искам да отбележа, че няма отхвърлена молба от организация на водоползвател, която да отговаря на утвърдените от мен условия.
Същевременно трябва да подчертая, че с указанията не се прехвърля правото на собственост върху съоръженията за напояване и отводняване. Въпросът за реда и начина за придобиване на собственост върху ползваните от всяка организация съоръжения, както отбелязах по-горе, ще бъде уреден със Закона за сдруженията за напояване.
Разполагам с точна справка по отношение на броя на организациите и конкретните обекти, върху които е отстъпено безвъзмездно право на ползване, която ще Ви бъде предоставена.
Конкретните мерки и мероприятия, изложени в Стратегията за развитие на поливното земеделие в условията на пазарна икономика и в Програмата за оздравяване и преструктуриране на напоителните системи в България, както и извършената към момента подготовка за технико-икономическа оценка на тяхната ефективност показват, че преструктурирането на "Напоителни системи" ЕАД е в ход и ще бъде извършено така, че да се запази и да се използва ефективната част от съществуващата в момента напоителна инфраструктура.
В заключение искам да заявя, че ще Ви бъда благодарен, ако ми дадете и данни за нарушения на конкретни лица и ще взема съответните мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Андреев, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър. Аз знам, че Вие сте дали указания действително в полза на частната инициатива, за което Ви благодаря от името на всички водоползватели. И тъй като се ангажирах да Ви съобщавам за чиновници, които спъват тази реформа или поне не съдействат тя да протича по законовия начин и в определените срокове, ето, аз ще Ви кажа едно име, което е от моя избирателен район. Казва се инженер Христо Бозов, той е директор на "Напоителни системи-юг", Пловдив със седалище - Асеновград, и този господин всячески пречи на създаваните по селата на Родопската яка водни сдружения и саботира политиката на правителството в тази насока.
Между другото, за господин Бозов, господин министър, има подадено предложение за смяна от страна на областния управител. Аз смятам, че Вие ще изпълните своя ангажимент, за което Ви благодаря. (Шумни реплики на народния представител Илия Баташки.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата народната представителка Росица Тоткова, за да зададе своя актуален въпрос относно реформата, която се провежда в горския отрасъл. Заповядайте. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина в залата! Ще наказвам! Господин Баташки!
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Признавам, че от формална гледна точка актуалността на моя въпрос вече е изчерпана, но от съдържателна гледна точка мисля, че въпросът, който поставих към министър Върбанов по отношение на реформата, която се извършва в горския отрасъл в нашата страна още дълго време ще има звучене и аз се надявам, че ние наистина и чрез парламентарния контрол, и чрез работата ни като народни представители ще спомагаме да се осъществи реформа такава, която да дава добри резултати за цялото общество.
В изпълнение на Закона за горите през 1999 г. бяха преструктурирани всички горски стопанства в нашата страна като се отдели стопанската дейност от охранителната и контролна дейност, която беше възложена на държавните лесничейства.
През 2000 г., господин министър, започнаха и се проведоха множество търгове, с които се целеше да се въведе пазарният механизъм в добива на дървесина и по този начин да се премахне монополът, който съществуваше от страна на горските стопанства.
Уважаеми господин министър, как Вие и Вашето министерство оценявате хода на реформата в горите и как Вие оценявате отражението на тази реформа върху живота на населението в планинските райони, който безусловно е свързан с планините, с възможностите, които дават горите за техния живот?
Аз, господин министър, имам известни притеснения.
Първо, много от търговете в Пиринска Македония, които бяха проведени, се спечелиха от фирми, които са известни на обществото, на цялото население с това, че добиват незаконно дървен материал или преработват незаконно добит такъв дървен материал и Ви питам, господин министър, дали в новите условия, които Вие поставихте в Наредбата за провеждането на търгове сте предвидили условия, които да не допускат законното влизане на тези фирми, извършващи незаконна дейност в горите?
Убедена съм, че прилагането на основния принцип, залегнал в Закона за горите, за разделяне на стопанската от контролната дейност може да стане успешно само с обществената подкрепа на живеещите в тези райони. И аз Ви уверявам, че такава обществена подкрепа Вие, Вашето министерство и ние като народни представители ще получим безрезервно, ако с реформата се създадат условия за пресичане на драстичните случаи на незаконно изсичане на дървесина, защото тези случаи, уверявам Ви, много вълнуват хората и даже с помощта на местните органи на властта ние се опитваме да намерим решение на тези въпроси.
И още един въпрос, който според мен е много важен - ще запази ли реформата възможността да се съхрани поминъкът на населението в тези райони, а не да се изнася дървесината в необработен вид и по този начин ние да лишаваме нашето население от основните възможности, които му е дал Господ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова!
Напълно съм съгласен с Вас, че реформата в горския отрасъл беше крайно наложителна. Както и Вие подчертавате, в изпълнение на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите през 1999 г. бяха преструктурирани горските стопанства като от тях се обособиха 176 държавни лесничейства.

Към 25 май 2000 г. броят на дружествата в подотрасъл "Горско стопанство" е общо 83, като 19 са едноличните дружества с ограничена отговорност, 64 са едноличните акционерни дружества.
Мога спокойно да заявя, че приватизацията на тези търговски дружества се извършва с доста бързи темпове. Сключените до този момент приватизационни сделки са 22, от които 19 са за цели предприятия и 3 за обособени части. Отделно от тях за 55 цели предприятия и 3 обособени части вече има открита процедура. От началото на годината са продадени три цели предприятия и една обособена част.
Считаме, че до края на годината ще бъде завършена приватизацията на обособените от горските стопанства еднолични търговски дружества.
Повдигнатият от Вас въпрос за организирането и охраната на горите е важен и аз много Ви благодаря за него. Както знаете, охраната на земите и горите от горския фонд се осъществява от горската стража към държавните лесничейства и регионалните управления на горите. В горите и земите от горския фонд, независимо от тяхната собственост, са определени 2480 охранителни участъка с площ до 20 000 дка. За всеки охранителен участък е назначен горски стражар.
Към регионалните управления на горите функционират звена от подвижна горска стража. Същите звена се създават и в държавните лесничейства.
За по-добър контрол при движението на дървените материали се изгражда и мрежа от контролни горски пунктове. Въведоха се нови контролни ликвидационни горски марки. Всички собственици на дъскорезници са длъжни да притежават собствена производствена марка.
Важен момент в организирането на охраната е създаването на обществена непримиримост към нарушителите. За тази цел се създават консултативни съвети по охраната на горите. Те се изграждат на национално, областно и местно ниво с участието на държавни органи и неправителствените организации.
С преструктурирането на горските стопанства на практика се реализира основният принцип на Закона за горите - отделяне на стопанската от контролната дейност в горите.
Важен момент в този процес беше създаването на нов нормативен ред, по който да се извършва ползването на горите.
С Инструкция № 33 от 6 декември 1999 г. за условията и реда за ползването на горите чрез търг, конкурс и преговори с потенциален ползвател се създадоха условия за премахването на близо 50-годишния държавен монопол при добива на дървесина. Въведоха се и основните пазарни принципи при предоставяне ползването на дървесина от Държавния горски фонд. Създава се възможност за развитие на средния и дребния бизнес в планинските и полупланинските райони, характеризиращи се с висок процент на безработица.
Искам да подчертая, че Инструкция № 33 е напълно хармонизирана с действащите в страните от Европейския съюз директиви и регламенти.
До настоящия момент са проведени 142 тръжни сесии за 891 обекта, 6370 куб. м лежаща маса, което представлява около 15 на сто от годишния лесосечен фонд за 2000 г.
Като цяло пълната прозрачност, която се целеше с избора и провеждането на тази процедура бе постигната. Не мога да скрия от Вас, че процесът на преструктуриране на горския отрасъл е тежък. В резултат на това бяха допуснати и много грешки. Виновните длъжностни лица бяха своевременно наказани, а някои от тях бяха отстранени от длъжност.
Остатъкът в размер на около 55 на сто от комплектования лесосечен фонд за 2000 г. ще бъде обособен в обекти и предложен основно на конкурс с цел комплексно изпълнение на предвижданите лесоустройствени проекти.
В заключение искам да Ви кажа, че всички фирми, които ще се явят на конкурса, ще бъдат обстойно проверявани, за да бъде избегнато допускането на фирми-фантоми и на фирми с неизяснен произход на средства да участват в тези конкурси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Тоткова, имате думата да изразите отношението си към отговора.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Зная, че се създават такива консултативни съвети, защото идеята за тези консултативни съвети тръгна от Разлог, където този проблем с изсичането на горите е особено драстичен. И там обществената непримиримост е стигнала до такива размери, че хората най-вероятно вече ще започнат и сами да се включват в този процес физически.
Но аз мисля, господин министър, че ние трябва да направим усилие по-бързо да придвижим започнатите консултации в Народното събрание за предоставяне на гори на общините. Защото според мен това е една възможност на общините да провеждат местна политика, т.е. да създават работни места и да задържат дървения материал в своята община и по този начин да реализират местната политика.
И още един въпрос Ви поставям, той е свързан с щетите, които заплащат нарушителите за отсечено дърво. Аз си позволих да направя справка, като ще Ви дам един пример набързо. Едно дърво приемаме, че ще израсне за 50 години. На същото място за още 50 години ще израсне подобно дърво. Тоест, за един 100-годишен период щетата за един кубически метър дървен материал в една такава гора за Пиринска Македония се движи между 30 и 60 стотинки. Това просто е абсурдно.
Моля Ви, господин министър, направете нужното. Ние като народни представители ще окажем всякакво съдействие, ако трябва и в Закона за горите да бъде предвидена такава норма. Не може за 100 години да се изчислява такава щета, защото гората не е само дървен материал, гората не е само стока, тя е това, което за нас означава живот. Имам предвид за хората, за всички нас, които живеем в гората. Защото без това ние просто няма да бъдем същите хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо Тоткова, аз Ви благодаря за препоръките. Искам тук, от тази трибуна, да се ангажирам, че ще направя всичко възможно да бъдат наказани всички нарушители. А също така, както вече сме започнали съвместно да работим по охраната на горите с органите на местното самоуправление, с неправителствените организации, това нещо ще продължи и за в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Илия Баташки относно дейността на председателя на Поземлената комисия в град Септември инж. Величко Байлов от земеразделителния план на село Славовица, община Септември, област Пазарджишка.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Наистина моят въпрос е доста дълъг. Уважаемият председател го прочете. И затова ми позволете веднага да се обърна към Вас, господин министър, с това, че случаят Славовица е нарицателен и има опасност да се превърне в отрицателна реклама на дейността на министерството, което ръководите.
Никой не се съмнява, че Вие като министър полагате особено големи усилия да решите изкуствено заплетения казус на земеразделянето в село Славовица. Този казус се превърна в ахилесова пета на министерството. И смятам, че той тревожи не само Вас като принципал, но и много други хора в община Септември и в областта Пазарджик.
В отговор на жалбата против Ваша Заповед № РД 462038 от 2 декември 1999 г. заместник-министър Каркъмов отговаря на господин кмета на село Славовица, че "Планът за земеразделянето на село Славовица действително е влязъл в сила и с тази заповед не се променят правата на собствениците по влезлия в законна сила план за земеразделяне".
Всичко това щеше да бъде прекрасно, ако председателят на Поземлената комисия в град Септември господин инж. Величко Байлов беше изпълнил добросъвестно задълженията си като добър администратор. След като беше трасирано половината от землището на село Славовица, господин Байлов прекрати връчването на удостоверенията на собствениците на земя и не позволи продължаването на трасирането.
В самия отговор, който дава заместник-министър Каркъмов обаче, той интерпретира изключително точно правата на собствениците в село Славовица.
Смятам, че в действията на господин Байлов прозира сериозна некомпетентност или нежелание да изпълни законови задължения.
В тази връзка, господин министър, Ви питам: законосъобразни ли са действията на председателя на Поземлената комисия в град Септември инж. Величко Байлов? И ако не са, какви мерки - административнодисциплинарни, би следвало да предприемете? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Баташки.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Баташки, както заявих в отговор и на друг Ваш въпрос, в с. Славовица действително има създадено напрежение. Пак ще повторя, че е трудно да се определи от какво точно се породи това напрежение, защото една част от собствениците поддържат изработения и влязъл в сила план за земеразделяне, а другата твърди, че при изработването са допуснати груби грешки и искат неговото преработване.
В съответствие с правомощията за осъществяване на контрол върху дейността на фирмата-изпълнител, със заповед от м. декември бе разпоредено извършването на нова анкета. Същата е възложена на друга фирма - "Агрогеометър" ЕАД, и се провежда в момента. След приключването й тя ще бъде съпоставена с вече проведената от фирмата-изпълнител на техническите дейности и в зависимост от резултата ще бъдат предприети следващите действия.
Тук искам да отправя и един апел към собствениците на земеделски земи в землището. За да може да се извърши реална преценка за създалата се ситуация, е необходимо те да бъдат по-активни и да участват в провежданата нова анкета. Докато тече проверката, необосновано е продължаването на трасирането на имотите, още повече че това би довело до ескалиране на напрежението между собствениците.
Аз смятам, че след привършване на анкетата, ако наистина председателят на поземлената комисия има допуснати нарушения, мога да се ангажирам пред Вас, че ще взема съответните административни мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колежки и колеги! Господин министър, това, което казвате, е истина и аз отблизо следя проблемите, които непрекъснато текат в с. Славовица, не само защото съм депутат оттам, но защото наистина Славовица се превръща в болката на поземлената реформа в България.
В тази връзка искам да Ви кажа, че вече доста време тече тази нова анкета - три месеца и повече - в тази болна българска земя. И затова Ви моля или да обърнете внимание на новата фирма, тя да свърши по-добре работата от предишната, а аз не вярвам, че предишната не си е свършила работата, да дадете възможност огромните количества, 8 хил. дка, трайни насаждения да бъдат обработени там, защото селяните от Славовица ще гладуват, а ние тук с Вас ще гледаме отстрани как те наистина не са в добра кондиция.
Но искам да Ви кажа, господин министър, и Вие сигурно знаете, че господин Величко Кирилов Байлов, вместо да си върши работата, участва в доста сериозни сборища на бракониери в тази област. И е хванат веднъж, на 16 март 2000 г., в група бракониери от девет човека, в това число сигурно и негов братовчед или брат Тодор Байлов. Вместо този човек да си върши работата и да ходи по землището, той ходи да убива дивеча, който и без това е изключително малко в нашата държава.
Затова не искам да казвам, че той е криминализиран човек, не искам да кажа, че той е некадърник, не искам да кажа, че той е човек, който не знае своите административни задължения, но обърнете му внимание на тоя човек или го сменете, за да се свърши с този проблем, за който и Вие нямате вина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Методи Андреев относно допуснати сериозни нарушения в работата на Поземлената комисия в гр. Пловдив - "Първенец", при възстановяване собствеността на земеделските земи в землището на с. Марково, община "Родопи".
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Ние, народните представители от Пловдив и областта, в това число и аз, по решение на областното ръководство на СДС започнахме поредица от срещи с населението на региона. Хората на места ни запознаха с най-актуалните и нетърпящи повече отлагане на решението им проблеми.
При посещението си в с. Марково - община "Родопи", бях записан от въпроси и изказвания, свързани със земеразделянето в селото. Препълненият салон на читалищната сграда и нескритото напрежение показваха недвусмислено, че тук има голямо недоволство от работата на Поземлената комисия в гр. Пловдив - "Първенец".
Преди да отида на тази среща, поканих председателя на комисията господин Методи Стойчев да посети заедно с мен събранието. Той отказа под претекст, че хората щели да му задават много въпроси, свързани с личните си проблеми. Изкупителната жертва за лошо свършената работа от въпросната поземлена комисия станах аз в качеството си на народен представител и вашето министерство във Ваше лице.
Господин министър, на това събрание бяха отправени сериозни обвинения за неправилни решения на Поземлената комисия в гр. Пловдив - "Първенец", които, ако при една сериозна ревизия се потвърдят, може да се окаже, че сегашният план за земеразделяне е тотално сгрешен. Например там беше казано, че в земеразделянето е допусната грешка от около 300 дка, които от землището на с. Марково са дадени на хора, които никога не са имали земя там. Бяха съобщени и много случаи на непризнати от поземлената комисия съдебни решения и документи за собственост. Твърди се, че по сегашния план на земеразделяне пътищата от землището на селото са вкарани в имотите на хората и така корекционният коефициент е 70-75 на сто. Тоест, около една трета от земята се губи.
Беше съобщено, че в регистъра на имотите, който се съхранява в кметството, по време на предишния кмет господин Шишков са правени поправки в партидите например с химикалка и флумастер. По времето, когато са съставяни обаче тези регистри, химикалът и флумастерът просто не са съществували като средство за писане. Хората признаха, че най-доволни са били от плана на инж. Митев, който е разработен още през 1992 г.
Господин министър, аз като народен представител, а и Вие като министър не можем да поемем вина за нередности, допуснати от други хора. Ние обаче сме задължени пред нашите избиратели да направим всичко, което ни позволява законът, за да поправим допуснатата несправедливост. Хората разбират добре това и затова те искат много малко от нас, а именно: да се направи пълна ревизия на плана за земеразделяне в с. Марково, като в комисията влязат независими експерти от София, както и да бъде поканен инж. Митев.
Господин министър, ето и моят актуален въпрос към Вас: ще се разпоредите ли да бъде извършена спешно ревизия на плана за земеразделяне на землището на с. Марково и ако се докаже, че са допуснати сериозни нарушения при изготвянето на този план, ще освободите ли от длъжност лицата от Поземлената комисия в гр. Пловдив - "Първенец", заради тези нарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, след като получих Вашия актуален въпрос, аз разпоредих веднага проверка в землището на с. Марково. И тъй като не се доказаха нарушения при изработването на плана за земеразделяне, аз не мога да издам заповед за неговото преработване.
Тук ще обясня, че описаното от Вас напрежение е породено от това, че планът за земеразделяне не отразява извършения през 1992 г. временен въвод. Характерно за него е, че имотите се предоставят за временно ползване предимно на хора, които живеят в населеното място към този момент. Собственици или наследници, които вече не живеят в съответното населено място, биха били ощетени, ако се удовлетворят претенциите на ползвателите. Поради тази причина и законодателят не свързва възстановяването на право на собственост с извършения временен въвод. Неговата цел беше да не пустеят земите до момента на реалното възстановяване на собствеността.
Вярно е, че от 1992 г. до 1999 г., когато влиза в сила преработеният план за земеразделяне за конкретното землище, са изминали седем години, през които ползвателите са обработвали тези земи. Но в закона ясно е подчертано, че те са предоставени само за ползване и ползвателите нямат основание да претендират за собственост върху тях. В този смисъл има императивна забрана за продажба, замяна, дори и за сключване на предварителни договори за каквато и да е сделка с тях.
В заключение искам да заявя, а предполагам, че и Вие ще се съгласите с мен, че Министерството на земеделието и горите никога не е отказвало да извърши проверка по подадени молби, жалби и сигнали от страна на гражданите. Винаги съм се стремял да направя всичко възможно, за да се постигне, естествено в рамките на закона, оптимално задоволяване претенциите на собствениците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Андреев, за реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Аз искам да благодаря за това, че Вие сте се разпоредили за бърза проверка. Ангажирам се да посетя с. Марково и да поговоря с хората, за да разбера дали хората, които са извършили проверката, са били достатъчно отворени към техните жалби и към техните забележки.
Благодаря Ви за това, че Вие действително много бързо сте извършили това, което аз исках в моя актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Велко Вълканов относно масовото нарушаване на закона при възстановяване на собствеността на земеделските земи.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Получавам писма от твърде голям брой граждани, които се оплакват от най-грубо нарушаване на закона при реституцията на техните земи. Общо правило е, изглежда, най-добрите земи да се отреждат на членове на поземлените комисии и на техни близки, а на останалите граждани, които са и същинските собственици на земите, да се дават неплодородни участъци в отдалечени райони на селището. За някои от тези случаи аз Ви писах, но получавах от вашето ведомство, за съжаление, съвършено формални отговори. Очевидно е, че действащият сега механизъм не гарантира на гражданите правото да получат своята собствена земя.

Господин Върбанов, позволете ми да Ви цитирам един случай, който да даде представа за нещата. Получих писмо от Рангел Георгиев Дойчинов от с. Казичане. Той се оплаква, че поземлената комисия отказва да му върне декар и половина земя, той обжалва пред съда и съдът уважава неговите претенции. Междувременно обаче земята му бива продадена на някой си Муса Кютук. Той я продава на друго лице и човекът не е в състояние да си вземе собствената земя, която е призната с акт на съдебните органи.
При тази ситуация се пита, господин министър, какво можем да направим срещу това очевидно масово зло? Масово се ограбват хората и нямат реална защита срещу тези прояви на обсебване на чуждата земя. Бихте ли предложили някаква идея в това отношение? Да предложите някаква законодателна мярка или някаква мярка на администрацията, за да се справим с това ограбване на земята на хората? Това е просто нетърпимо. Много Ви моля да се отнесете с цялата сериозност на проблема и да потърсите решение на тази ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълканов, тъй като въпросът, който Вие ми бяхте изпратили в писмен вид, беше от много общ характер, аз искам само да заявя, че на собствениците е дадена възможност, след като не са доволни от решенията на поземлените комисии, да търсят правата си по съдебен ред.
При конкретния случай, след като съдът е признал правото на собственост, поземлената комисия би трябвало да въведе във владение собствениците. Но доколкото разбирам тази земя вече е била продадена, тъй като някой друг е бил настанен върху нея с плана за земеразделяне. Така че в конкретния случай аз се заемам да потърсим решение. Най-вероятно собствениците ще бъдат обезщетени, както е регламентирано в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Аз няма да правя някаква особена реплика, а просто Ви запознавам с наистина неприятната ситуация, която съществува в случая. Искам оттук да се чуе, че този проблем ние го виждаме, схващаме значението му и Ви моля Вие да поемете ангажимент. Аз преднамерено поставих въпроса най-общо, за да потърсите решение на този именно по този начин поставен въпрос. Много Ви моля да имате предвид това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Иван Борисов относно възстановяване на лозята в България.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Известно е, през последните години площите с лозови насаждения в България рязко намаляха. Изключения са населените места, където се засаждат лозя. Обратното, лозови насаждения непрекъснато се изкореняват или се изоставят.
През последните години лозята в България намаляха с близо половин милион декара. Само през миналата година в страната са изкоренени над 30 хил. дка лозя. Сега в страната има около 1 млн. 105 хил. дка лозя, от които 966 хил. дка са винени сортове.
Господин министър, знаете и това, че отглежданите сега лозя не са в добро състояние. Само 2,8 на сто от лозята са до 5-годишна възраст, 34 на сто от лозята в страната са по-стари, отколкото биологията позволява за пълноценно плододаване. Едва 13 на сто от винените сортове са в активно плододаване. Около 33 на сто от винените лозя са от некомерсиални сортове с незадоволителни качества, като "Димят", "Памид".
От остарелите лозя се прибира и по-слаба реколта. През миналата година са набрани едва 338 хил. т грозде. С 35 хил. т по-малко е набрано през 1999 г. спрямо предната година. Добивите са рекордни ниски - 330 кг от дка. За сравнение в съседна Македония прибират между 1500 до 2000 кг от дка.
Лозарството в страната ни е пред големия въпрос как ще се подновят лозята, откъде ще се намерят пари. Засаждането на 1 дка лозе излиза 1800, дори 2000 долара и то, ако е на собствена земя. Груби изчисления показват, че са нужни огромни инвестиции - 2,5 до 3 млрд. долара. Необходими са 10-годишни кредити с 4-годишен гратисен период, за да се подновят лозята и да достигнат 1,5 млн. дка. Дори и да се намерят пари, проблем ще остане липсата на облагородени лозички, поне 300 бр. в дка. У нас облагородяването на лози е практически ликвидирано, а една вносна лозичка струва някъде от порядъка на 2 долара.
Няма да помогне и новият Закон за виното. Ако статуквото се запази, дори и век няма да стигне, за да се подновят лозята в България.
Господин министър, моят актуален въпрос е: какво предприема Министерството на земеделието и горите за възстановяване на лозята в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Лозовите насаждения в страната заемат 2,4 на сто от обработваемата площ по данни на Националния статистически институт. Общата площ на лозята е 1 млн. и 500 хил. дка. Плододаващите лозя за 1999 г. са 1 млн. и 100 хил. дка, от които 960 хил. дка, както Вие казахте, винени и 139 хил. дка десертни лозя. Около 400 хил. дка лозя са отглеждани за домашно производство и консумация.
От 1992 г. средните добиви от винените сортове варират между 400 и 500 кг от декар. Сравнително ниските добиви се дължат предимно на лошото агротехническо поддържане на лозята през последните десет години. Друг фактор, оказващ влияние върху ниските добиви, е моделът на засаждане в равнинни местности, разработен през 60-те години, с разстояние между редовете от 3 до 3,40 м и до 250 бр. лози на декар. Маточната база е силно редуцирана с влошена сортова структура, агротехническо и здравно състояние. Средногодишното производство на присадени вкоренени лози е в размер на 2 млн. 139 хил. бр., което не покрива нуждите на страната ни и поради това се налага внос. През 1999-2000 г. е извършен внос на 977 хил. бр. вкоренени присадени лозички от Франция. По експертна оценка от внос и произведен посадъчен материал в страната са създадени около 6000 дка нови лозя.
За подпомагане процеса по създаване на нови насаждения от Държавния поземлен фонд е предоставена земя под наем за срок от 10 години в размер на 16 хил. и 300 дка, като идеята е тази земя да бъде предоставена за закупуване на ползвателите. Необходимите инвестиции за поддържане на сектора при сегашните нива на производство са високи и през следващите 15 години е възможно да надхвърлят 750 млн. долара. Винопроизводителите няма да бъдат в състояние да понесат всички тежести, свързани с възстановяване на лозята.
Настоящето ниво на цените, които се изплащат за качествено грозде, дава възможност на лозарството да генерира значителни печалби. Земеделците обаче нямат достатъчно собствен капитал да инвестират в нови лозя, нито достъп до търговски кредити. Това предполага създаване на нови финансови схеми за задоволяване нуждите от инвестиции.
С цел да бъде повишен интереса на производителите за създаване на нови лозя от Държавния фонд "Земеделие" е внесено предложение за увеличаване на срока за погасяване на инвестиционните кредити от 8 на 10 години при гратисен период от 5 години. От 1998-1999 г. се наблюдава засилен интерес от страна на индивидуални собственици на земя, кооперации и винарски изби за създаване на маточна база и лозя. Състоялата се неотдавна "Винария 2000" показа твърдото желание на винарските изби за създаване на собствени лозя.
Заедно с преодоляване на кризата в лозарството предстои преструктуриране на подотрасъла съобразно нарастващите изисквания към качеството на посадъчния материал. В актуализараната "Програма 2001" на правителството в областта на земеделието приоритет е стимулиране на лозарството чрез промяна в условията за кредитиране на Държавния фонд "Земеделие", изграждане на маточна база и изграждане на национална система за производство на сертифициран посадъчен материал. Разработва се стратегия за развитие на лозарството и винарството, чиято основна цел е възстановяване на този сектор в страната и превръщането му във водещ в областта на земеделието.
В министерство се разработва наредба за условията и реда за предоставяне на финансова помощ за инвестиции в земеделското стопанство и по програмата "САПАРД". Приоритетно ще се подпомага създаването на маточна база, както и създаването на насаждения от местни сортове грозде - "Маврут", "Широка мелнишка гъмза" и пазарно ориентираните сортове грозде: "Каберне совиньон", "Мерло", "Шардоне", "Совиньон блан" и др.
На основание на Закона за виното и спиртните напитки, влязъл в сила от 1 януари 2000 г., за осъществяване на контрол по спазване на изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения и гроздето, предназначено за вино, се създава Изпълнителна агенция по лозята и виното, която ще функционира от м. юли т.г. Основните функции и задачи на тази агенция се изразяват в контрол по изкореняване, при засаждане и създаване на нови лозови насаждения, контрол по внос и производство на сертифициран посадъчен материал.
Стартира проект по Програмата ФАР на стойност 3 млн. екю за подпомагане развитието на лозарството в България. Проектът за подобряване, насърчаване на лозаро-винарския сектор за усвояване на методите и практиките по определяне на подходящите месторастения на съответните сортове и направления, както и за създаване на кадастър на лозята.
Освен финансовата помощ очакваме от френските експерти - консултанти по този проект, да окажат съдействие при създаването на Агенцията по лозята и виното и в подготовката на нейните кадри, а също така и при изготвянето на нормативната уредба към Закона за виното и спиртните напитки.
Уважаеми господин Борисов, в заключение искам да Ви уверя, че всички посочени току-що от мен възможности и мерки ще се предприемат с една-единствена цел - възраждане на българското лозарство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, моят въпрос беше как ще възродим лозята в България. Аз не получих пълен отговор. Три години вече минаха от Вашия мандат. Във Вашия отговор Вие говорите непрекъснато за това, че ще направим, внесли сме предложения. Явно, че времето на Вашия мандат е загубено за възстановяване на лозарството в България.
Много сериозна разлика се появи в цитираните от мен и от Вас цифри. Аз цитирах 1 млн. и 100 хил. дка, Вие твърдите, че в България сега има 1 млн. и 500 хил. дка - една сериозна разлика от 400 хил. дка. Нека специалистите кажат кой е прав - аз или Вие.
Истина е това, че от 10 години в България лозя не се садят, а само се унищожават. Истина е това, че през миналата година са получени 338 тона грозде, което е с 35 тона по-малко от миналата година, а някои източници дават, че разликата между последните две години е някъде в порядъка на 150 хил. тона. Не коментирам това сега.
Истина е това, че намалението на произведеното грозде в последните години е драстично и че на най-ниското ниво от половин век - това се отнася, разбира се, не само за гроздето, това се отнася за захарно цвекло, плодове и зеленчуци, и те са също на най-ниското ниво. Това пряко се отрази върху хранителната промишленост, която миналата година също достигна най-ниската си точка.
Тревожно е това, че българските вина имат добро име и са търсени на международния пазар, а постоянният ръст на вноса на вино в България продължава да расте и това също много тревожи.
Господин министър, аз не намерих нищо добро във вашата Програма за регионално развитие до 2006 г. Вие знаете, че в северозападния край и в Ново село, и в Горни и Долни Вадин, и в Георги Дамяново имаше огромни масиви с лозя. За това нищо не се говори сега. Прочутият "Врачански мискет", известен в цяла Европа, за него нищо не се споменава. В програмата и дума не става за тях.
Господин министър, явно че това, което беше направено във Вашия мандат, и това, което имате намерение да се прави във времето, което остава, няма да реши проблема с възстановяването на лозята в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика думата има господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Борисов, аз не мога да се съглася с Вашите констатации по простата причина, че наистина това, което беше по нашите възможности и което можем да направим, ние вече го правим. Обявили сме и вече над 16 хил. дка, както вече Ви казах, сме предоставили дългосрочно с договори за наем. В момента разработваме и арендни договори, с които ще предоставим отново земя от Държавния поземлен фонд. Но за да предоставим тази земя, някой трябва да я поиска. Нашата идея е в бъдеще наемателите да станат собственици на тази земя, защото си даваме сметка какви огромни инвестиции са необходими, за да се възроди лозарството.
Също така аз Ви отговорих, че Държавен фонд "Земеделие" освен да подпомага възстановяването на стари лозови масиви има и нова програма, по която срокът е 10 години за погасяване на кредит и 5 години е гратисният период. Не виждам какво повече може да се направи. Тук просто трябва да има една много по-голяма активност от страна на земеделските производители. Ние сме готови да приемем техните проекти. Дори и сега, по средствата, които очакваме да дойдат от предприсъединителните фондове, имаме разработена програма и очакваме, че и оттам ще могат да бъдат подпомогнати хората, които желаят да възстановят лозята или да засадят нови лозя. Това е, което правим и което може в момента да се направи в нашата страна. Но трябва да има активност от страна на самите производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Стефан Мазнев относно неправомерно изготвен план при възстановяване на земеделските земи в с. Мирово.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Планът за земеразделяне на с. Мирово - Старозагорска област, е обнародван на 13 януари 1995 г. и е частично коригиран на 4 април същата година. От тогава започват и жалбите на около 120 жители на селото срещу неправомерното възстановяване на земята. Землището на с. Мирово съдържа 11 хил. и 300 дка обработваема земя като заявената до Поземлената комисия в община Братя Даскалови е 17 хил. 648 дка, а признатата е 14 хил. 660 дка. Това означава, че са възстановени 3 хил. 360 дка повече от реално съществуващите площи. За това допринася и фактът, че Поземлената комисия и фирмата, изготвяща плана за земеразделяне, не са използвали запазените общински регистри и кадастралния план на землището от 1949 г. Допуснато е раздробяване на общинската земя и земите на училището, църквата и читалището, които не са възстановени в съответните им местности. В допълнение на всичко това не е проведена и предвидената от закона анкета с над 50% от собствениците.
За всички тези нарушения на среща през месец ноември м.г. подробно информирах заместник-министър Каркъмов. На тази среща присъстваха кметът на с. Мирово и заместник-председателят на Поземлената комисия - Братя Даскалови. Господин Каркъмов лично пое ангажимент да изпрати комисия, която да извърши проверка и се произнесе по случая.
Уважаеми господин Върбанов, моля да ми отговорите какви мерки ще предприемете за отстраняване на допуснатите нарушения и за постигане на справедливост при възстановяване на земеделските земи в с. Мирово? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! След като получих Вашия въпрос веднага разпоредих проверка, която в момента продължава. И след като приключи проверката и получа доклада на проверяващите органи ще преценим. Ако има нарушения от общ характер или ако изобщо има нарушения, за които Вие споменахте, ще се вземат и съответните административни мерки. Ангажирам се да Ви държа в течение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Отговорът на моя актуален въпрос се забави с около месец и половина и това може би се оказа за добро. Тук е мястото да благодаря на парламентарния секретар на Вашето министерство госпожа Милена Вълкова, която прие присърце проблема и изпрати специалисти, които посетиха селото. Наистина, вчера специалисти са посетили с. Мирово. И аз искрено се надявам, че тази петгодишна одисея на тези хора най-после ще приключи справедливо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мазнев.
Актуален въпрос към министъра на земеделието Венцислав Върбанов от народния представител Методи Андреев относно приемане на нормативни документи за сертифициране на посевния и посадъчния материал в Република България.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър! Вече въпросът ми не е актуален, тъй като благодарение на Вашата бърза реакция този закон влезна в парламента - това е Закона за посевния и посадъчен материал, и практически моят актуален въпрос вече няма смисъл да бъде зададен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Една препоръка: в подобни случаи е добре предварително да се оттегли, за да не разходваме парламентарно време.
Актуален въпрос към министър Върбанов от народния представител Методи Андреев, относно оказване на финансова помощ на Института по овощарство в град Пловдив.

МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Институтът по овощарство - град Пловдив, е уникален за целия регион научен център. Основните научни направления, по които могат да работят специалистите в този институт, са: "Селекция и сортоизучаване на нови сортове и подложки", "Биотехнологични методи в селекцията и размножаването на растенията", "Технологии за производство на безвирусен посадъчен материал", "Агротехника и физиология на овощните растения", "Защита на овощните насаждения от неприятели, болести и плевели", "Механизация на работните процеси", "Икономика, организация и маркетинг".
В обнародвания Национален план за регионално развитие за периода 2000-2006 г. с Постановление № 208 от 22 ноември 1999 г., "Държавен вестник", бр. 106 от същата година, са предвидени средства за развитието на селското стопанство през подписания период. Като един от приоритетите на Пловдивска област е посочено създаването на маточна база за лозо-посадъчен материал. Като получател за средствата за създаването на тази база е посочен Институтът по овощарство - град Пловдив. В момента този институт изпитва остра нужда от средства за възстановяване нормалната работа на лабораторно-оранжерийния комплекс към него.
Ето и най-неотложните нужди на института:
- частичен ремонт и дооборудване на лабораторията за ин витро размножаване и вирусология;
- възстановяване на "Кунин"-системата в оранжерийния блок;
- възстановяване на депо маточник от безвирусни сортове и подложки, от които се взема материал за ин витро размножаване;
- закупуване на химикали и стъклария за ин витро лабораторията;
- средства за серологични тестове и лист.
Общо необходимите за тези нужди средства възлизат на около 300 000 лв. Сумата не е голяма, като се знае целта, за която се отпуска.
Затова, господин министър, ето и моят актуален въпрос към Вас: ще се ангажира ли Вашето министерство и Вие като министър да потърсите начини за оказване на спешна финансова помощ от фонд "Земеделие" или от други финансови източници за Института по овощарство - град Пловдив, за изброените в изложението ми нужди на този институт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев! В "Програма 2001" на правителството се предвижда разработването на проект за развитие на овощарството в България, който ще се осъществява чрез използването на сертифициран посадъчен материал, създаден в научните институти по овощарство - град Пловдив и Кюстендил, Института по планинско животновъдство и земеделие - град Троян, Държавен овощен разсадник ЕООД - град Севлиево, и Овощен разсадник - град Сливен.
В изпълнение на тази програма стартира българо-немски проект по овощарство и лозарство в България. Подготвена е програма за възстановяване на маточната база в България за производство на сертифициран овощен и лозов посадъчен материал. От немска страна бяха предоставени реактиви на посочените по-горе институти за ретестиране на маточната база на стойност 32 000 марки.
Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители се подпомагат частни земеделски производители за производство на земеделска продукция с цел продажба. За финансовото подпомагане на инвестиционния процес в земеделието фонд "Земеделие" отпуска преференциални кредити от 20 000 до 1,5 млн. лв. Средствата по отделните програми могат да бъдат използвани за реализация на инвестиционни проекти за създаване или възстановяване на трайни насаждения, овощни градини, лозя и етерично-маслени култури с гратисен период 4 до 5 години и срок на погасяване на кредита до 10 години.
Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 фонд "Земеделие" отпуска и субсидии. В края на 2000 г., ако има неусвоени финансови средства, те ще бъдат предоставени на горепосочените институти. В бюджета на министерството за 2000 г. е предвидена субсидия на Националния център за аграрни науки в размер на 16 млн. 995 хил. лв., която е със 74 на сто по-висока спрямо 1999 г. Управителният съвет на Националния център за аграрни науки, като второстепенен разпоредител с бюджетните средства, следва приоритетно да разпредели субсидиите на научноизследователските институти и опитните станции в страната.
Уважаеми господин Андреев, проблемът за недостиг на финансови средства на Института по овощарство - град Пловдив, е валиден почти за всички институти в нашата страна. Министерството, в рамките на възможностите си, винаги е оказвало и оказва съдействие за решаване на проблеми на Националния център за аграрни науки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Андреев, желаете ли да изкажете отношение към отговора?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, разбирам, че все пак искането на финансови средства в този момент е проблем, но все пак ние трябва да защитим този научен институт, защото той е уникален. Той произвежда ин витро посадъчен материал. И за да знаем и колко е уникален този институт, ще Ви съобщя, че примерно от Германия той е получил поръчка за 1 млн. коренчета от ягоди. Това означава едно признание практически за нашия научен потенциал.
Аз Ви благодаря, че все пак Вие посочихте възможните източници и се надявам, че Вашето министерство ще следи и при възможност ще финансира този научен потенциал на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Борисов да зададе своя актуален въпрос относно изпълнението на програмата на правителството на Република България 1997-2001 г.
Заповядайте, другарю Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! В програмата на правителството на Република България 1997-2001 г. в раздела "Възраждане на българското земеделие" е записано, цитирам: "Ще се въведе специален контрол на съотношението между изкупните цени на селскостопанските суровини и цените на пазара на стоките от селскостопански произход." Край на цитата, стр. 52 от програмата.
Господин министър, започна четвъртата година от мандата на вашето правителство. Каква е ситуацията в страната знаем всички. Изкупните цени на селскостопанската продукция рязко паднаха. Цените на пазара на стоките от селскостопански произход рязко се увеличават. Ножицата между изкупните цени и цените на пазара все повече и повече се отваря. Селскостопанските производители са принудени да продават своята продукция на цени, много по-ниски от себестойността на продукцията. Потреблението рязко пада. По 265 броя яйца е консумирал българинът през 1989 г., а през миналата година едва по 162 броя. Потреблението на птиче месо е паднало съответно от 18 на 12 кг.
Фермерът Иван Иванов от Русенско поиска разрешение от премиера Иван Костов да напусне страната, заедно с племенното си стадо - над 200 крави, от които получава по 7000 л мляко. Той иска да прекара в Турция, където смята, че има по-добри условия за развитие. През миналата година в Силистренско изкупната цена на угоени прасета падна до 70 стотинки на килограм, а себестойността им е над 1,50 лв. Знаете какво стана с изкупната цена на млякото тази пролет. Жителите на село Брест, Плевенско, отказаха да продават млякото си. В Слана бара - Видинско, изливат млякото пред кметството. Във Великотърновско фермерите блокираха пътя София - Варна. Така беше и в село Веселиново - Ямболско. Така е и в Шуменско, Разградско. Тревожна е картината и в моя избирателен район - Врачанско. Така е в цялата страна.
През тази пролет изкупните цени на млякото паднаха до 10 стотинки на литър, а някъде и 8. Себестойността му е в пъти повече. Областното и общинско ръководство на БЗНС в Пловдив излязоха с декларация в подкрепа на протестите на млекопроизводителите. В декларацията се казва: "Тревога буди безхаберието на Министерството на земеделието и горите и безотговорното изявление на министър Върбанов, че министерството не може да се намеси дори производители и потребители да се договорят за 1 стотинка на литър." За по-малко от месец хлябът поскъпна в редица градове на България. Най-много скочи цената на насъщния във Враца - с 10 стотинки.
Господин министър, моят актуален въпрос е: какво е направено от Министерството на земеделието и горите за въвеждане на контрол на съотношението между изкупните цени и цените на пазара на стоки от селскостопански произход? Тоест, как се изпълнява "Програма 2001"? Какви механизми възнамерявате да въведете? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Хубаво е, че все пак Вие сте запознат с правителствената програма и действително ние сме поели подобен ангажимент, отчитайки, че поддържането на оптималното съотношение между изкупните цени на селскостопанските суровини и цените на пазара е от голямо значение за запазването на стабилното развитие на българското селско стопанство.
В изпълнение на "Програма 2001" бяха направени промени в нормативната уредба и административните процедури, които бяха насочени към създаване на нормална икономическа среда в областта на търговията. През месец юли 1999 г. влезе в сила и Законът за защита на потребителите, и за правилата за търговия, отменил Закона за цените. Новият закон урежда правилата за осъществяване на търговия и взаимоотношенията между държавните органи, сдруженията на потребителите и съсловните организации на търговците. Контролът по изпълнение на закона се осъществява от Комисията по търговията и защита на потребителите към Министерството на икономиката. Една от функциите на комисията е наблюдение на цените на дребно в магазинната мрежа и в цялата страна. Правителството се оттегли от изпълнението на несвойствените функции в областта на търговията и се съсредоточи в изработването на търговска политика в диалог с участниците на пазара чрез неправителствените организации.
През последните 3 години правителството стимулираше създаването на браншови сдружения на производителите и на търговците на селскостопанска продукция, които да спомагат за саморегулиране на отделните сектори. Такива организации вече са създадени във всички основни подотрасли на селското стопанство. Така държавата изпълнява ролята на посредник в търсенето на баланс в противоположните интереси, както вече има и конкретни резултати в постигането на споразумения между производители, преработватели, търговци на селскостопанска продукция.
Един съвсем пресен пример е подписаният през месец февруари 2000 г. меморандум между правителството на Република България и браншовите организации и съюзи на зърнопроизводството, търговията със зърно, мелничарската промишленост и хлебопроизводството. Неговата цел е изграждането на свободен и стабилен пазар на зърно и зърнени продукти. Основна част от неговите клаузи се отнасят до разработването на ефективна система за контрол и поддържане на цените по веригата зърно - брашно - хляб.
С цел да бъде проверено състоянието на пазара по тази верига бе създадена централна междуведомствена работна група и междуведомствени комисии във всички области в страната. За периода от 23 януари 2000 г. до 17 февруари 2000 г. бяха извършени 1145 проверки на зърнопроизводители, търговци на зърно, складове за съхранение на зърно и брашно, мелници и хлебопроизводители, търговци на хляб. След приключване на проверките междуведомствените комисии по места констатираха наличието на множество нарушения по Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за облагане на доходите на физическите лица, Закона за съхранение и търговия със зърно и Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия.
По отношение на цените се констатира, че те се формират в съответствие с принципите на пазарната икономика. Динамиката в изменението на цените е напълно в съответствие с промените в търсенето, предлагането и характера на стоката.
Ето защо няма основание за администриране на цените, в това число и за себестойността на продукцията по веригата зърно - брашно - хляб.
За по-голяма прозрачност на търговската дейност и с цел ограничаване на посредничеството при търговията със земеделски стоки държавата участва в създаването на тържища и стокови земеделски борси. По проекта за развитие на пазари, финансирани по програмата ФАР, в страната бяха създадени 5 пазара на живи животни. Това са пазарите в Хасково, Вълчи дол, Севлиево, Разград и Стара Загора. От 1992 г. Министерството на земеделието и горите координира проект за пазари на тържища на пресни плодове, зеленчуци и цветя. С консултантска помощ, осигурена от правителството на Федерална република Германия в България беше разработена концепция за вертикална пазарна инфраструктура за търговия на едро на пресни плодове, зеленчуци и цветя. Концепцията включва 10 пазара на едро от следните три типа: тържища, пазари на производителите и комбинирани пазари, като съвсем наскоро беше открито първото тържище в град Сливен. Очакваме тази година да бъдат завършени тържищата в Хасково и в Стара Загора. Започва строителството на такива тържища в София, Пловдив и Плевен. С реализацията на този проект се очаква да се постигне прозрачност на вътрешния пазар, задоволяване на населението с широк асортимент пресни плодове и зеленчуци при цени, постигнати в условията на конкурентен пазар. Изграждането на стокови борси и тържища допринася за създаването на съвременна пазарна инфраструктура като част от провежданата структурна реформа в земеделието.
По този начин се регламентира търговията на едро и се подпомага пазарното регулиране на цените.
В заключение, уважаеми господин Борисов, искам да подчертая, че за изминалите 3 години от мандата точно на нашето правителство беше направен големият и определено труден преход в създаването на реални пазарни отношения. Безспорно е, че единствено в условията на свободен пазар може да бъде постигнато оптимално съотношение между интересите на всички участници по веригата производители - търговци - потребители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Борисов, да изразите отношението си към отговора.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Да, аз ще изразя отношение по отговора на министър Върбанов и то не може да бъде различно от отношението, което имат млекопроизводителите след отговора, който току-що чухме от министър Върбанов.
Аз така и очаквах, господин министър, че Вие тази тема ще я избегнете и че няма и дума да кажете за това, че хората изсипват млякото на площада или затварят пътищата. Това и очаквах, че ще бъде прескочено от Вас. Действително тази тема е неудобна. Нищо не казахте и за декларацията на земеделците от Пловдив по този въпрос в подкрепа на млекопроизводителите.
Вие дадохте пример, и аз ще дам пример. Търговци внесоха през миналата седмица прясно мляко от Румъния въпреки драстичния спад на изкупните цени в България. И второ, не смятам, че това трябва да бъде и при нас, но наскоро Румъния въведе защитни изкупни цени на млякото, като в леи те се равняват на 25 стотинки за литър мляко.
Вие знаете, господин министър, че в отделни години сме изнасяли в Западна Европа 13 000 т свинско месо, 5000 т сирене, 11 000 т пресни домати - няма да изредя всички, мога да ги изброя. Ясно е, че който е дошъл в България през последните години, все иска да продава в България, а не да купува. В Добрич Франц Фишер заяви, че не трябва да се разчита на обемите - за селскостопанско производство става дума - от времето на социализма. Животновъдството в развитите страни се крепи на висока рентабилност плюс солидна подкрепа на държавата. Холандия внася фураж от цял свят, за да изнася във всички континенти животинска продукция. При нас земеделието е пренесено в жертва по пътя на присъединяването ни към Европейския съюз. Правителството загърби най-важните национални ресурси - хората и земята.
Не Ви ли смущава, господин министър, това, което заяви проф. Стив Ханке на 24 април 2000 г.? Цитирам: "Земеделието в България си остава занемарено и в него продължава да цари бъркотия". "Остава занемарено и в него продължава да цари бъркотия" - оценка за България, оценка за Вашето министерство, оценка за Вас, господин министър! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър, за реплика към казаното от господин Борисов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Борисов! Аз не искам да влизам в спор с Вас, но все пак 3 години вече няма никаква продоволствена криза, 3 години, колкото и да е трудно на българските производители, те произвеждат. И наистина се опитваме да създадем една пазарна среда.
Не мога да коментирам казаното от проф. Ханке по простата причина, че не съм много сигурен откъде той е получил тази информация и дали наистина това нещо, което Вие тук споменахте, е казано от него. Аз поне не съм го чул, макар че го четох на някои места.
Но все пак за миналата година секторът има 6,8 на сто ръст в сравнение с 1998 г.
Също така не искам да се връщам назад, за да Ви припомня каква беше основната причина, за да се стигне до това състояние, защото не искам да издребняваме и да започнем сега някакъв безсмислен спор. Наистина е тежко и никой не си пъха главата в пясъка. Вие знаете, че имах многократни срещи с млекопроизводители. Дори имахме среща в Министерския съвет, на която присъства и министър-председателят, и обсъждахме проблемите. Проблемът не е само едностранен и проблемът няма да се реши в никакъв случай с определянето на някаква защитна цена или минимална изкупна цена, защото веднага търговците ще я превърнат в максимална цена. И тогава няма да има никакъв стимул да се произвежда качествена продукция.
По въпроса за присъединяването ни към Европейския съюз. Ние в момента не изпълняваме квотите, които сме договорили с Европейския съюз, защото не можем да произведем продукция със съответното качество или ако я произвеждаме, не можем да я реализираме на пазара, защото се губи едно много важно звено - именно структурите, които трябва да организират изкупуването и които трябва да излязат на пазарите. И точно затова ние работим по тези проекти за създаване на инфраструктура.
Така че темата наистина е болезнена. Аз съм готов да я дискутирам. Не искам да губя времето на всички депутати. Но имайте предвид, че все пак това, което аз посъветвах млекопроизводителите, смятам, че те много добре разбраха за какво става дума и наистина започнаха да се организират. Започнаха да създават свои сдружения на млекопроизводителите и по този начин да отстояват цените си.
Има и още нещо, което е много интересно. Там, където животните се гледат в по-големи ферми, там, където тези ферми отговарят на зоохигиенните изисквания, там няма проблем с цената. Проблемът с цената е при дребните животновъди, които гледат по 2-3 животни в къщи и които отглеждат животните в по-лоши условия, а също така не са организирани и биват подлагани на натиск от страна на преработвателите.
Смятам обаче, че се получи един добър диалог и ще се договорят едни нормални цени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Кръстьо Трендафилов да зададе своя актуален въпрос относно изготвянето на плана за земеразделяне на село Кунино, община Роман.
Заповядайте, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, господа народни представители! Въпросът ми наистина е банален. Тук се повтаря много често. Става дума за това, че при посещението си в избирателния район гражданите от Кунино, община Роман, изразиха общо недоволство и ми връчиха писмена жалба против плана за земеразделяне. Те сочат груби нарушения в целия цикъл на възстановяване на собствеността върху земите, а именно: необективна, измислена, казано по-грубо, комасация и формиране, от друга страна, на малки парцели, несъобразяване на плановете за земеразделяне с решенията на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост, неспазване на законови процедури при изготвянето и приемането на плана за земеразделяне, неспазване на земеразделянето при въвода във владение, след като вече планът е влязъл в законна сила.
И аз се обръщам към Вас, господин министър, за да заявите от трибуната ще положите ли усилия да бъдат отстранени допуснатите нарушения и грешки при възстановяване на собствеността върху земеделските земи в с. Кунино, община Роман, още повече че става дума за една полубалканска община, където земеделската земя е особена ценна за собствениците на земя в селото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос на господин Трендафилов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Като мой уважаван колега, Вие сте добре запознат с разпоредбите на закона и добре знаете сроковете, даващи възможност на собствениците да възразят по отношение на плановете за земеразделяне.
Искам да отбележа още в началото, че изразеното остро недоволство от Вашите избиратели пред Вас, което е и повод за настоящия Ви въпрос, е възникнало при започването на трасирането на влезлия в сила план за земеразделяне в землището на с. Кунино, община Роман. Това е видно от приложената жалба.
Според жалбата масовото недоволство е изразено на проведеното общоселско събрание на 18 декември 1999 г. Извършено е съвместно уточняване със заявителите по реда на чл. 23, т."б" от правилника за приложение на закона. Има анкетиране на 58 на сто от собствениците. Изработен е проект на план за земеразделяне, обявен в "Държавен вестник" на 13 април 1999 г.
В законоустановения 14-дневен срок в Поземлената комисия в Роман са регистрирани 91 жалби, от които 52 са били уважени, 12 са били частично уважени и 27 не са уважени. В "Държавен вестник"от 17.09.1999 г. е публикувана обява за приет коригиран план за земеразделяне и в срока по чл. 25, ал. 6 от правилника не са постъпили никакви жалби.
Одобреният план за земеразделяне на землището на с. Кунино е влязъл в законна сила след изтичане на срока за обжалване. Може би знаете, че съм разпоредил и проверка в поземлената комисия в Роман. Прегледана е цялата процедура по изготвянето на плана за земеразделяне и не са установени обстоятелства, които да налагат преработката на плана, тоест, явна фактическа грешка не е установена.
Както по-горе споменах, към актуалния си въпрос Вие сте приложили и една жалба. Подробният ми отговор на всеки от повдигнатите в нея проблеми ще ви го дам в писмен вид.
Тук искам само да се спра на един въпрос, който многократно ми е задаван от граждани при моите срещи с тях, отнасящ се до различието в категорията на заявената и респективно възстановената земя. Искам да подчертая, че определянето на категориите в миналото се е извършвало на местен принцип в четири категории. С оглед унифицирането на категоризацията на земеделските земи в цялата страна е извършена нова такава от Научноизследователския институт по почвознание и агрохимия "Пушкаров" в 10 категории. Например, ако е заявена земеделска земя от втора категория, то сега тя, в зависимост главно от почвения тип, е възможно да отговаря на шеста категория.
Искам да посъветвам гражданите при съмнение по отношение в отразената почвена категория в получените документи за собственост да се обърнат с молба за проверка към Националната почвена служба към нашето министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Трендафилов, имате думата да изразите отношението си към отговора.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Да, аз благодаря на господин министъра за реакцията.
Ще си позволя само да се обърна към него с още една молба. Първо, анкетирането не само в Кунино, но и в други райони във Врачански окръг, се прави за съжаление не на място, а в канцелариите на кметствата или на поземлените комисии. И заради това възниква вече спорът едва тогава, когато хората отиват да бъдат въведени във владение, защото виждат онова, което им се предлага, че не отговаря на това, което те са си представяли, че ще отговори планът за земеразделяне.
Може би трябва да се направи сериозна бележка, особено на фирмите, които работят плановете за земеразделяне, че това е грубо изопачаване на идеята за анкетиране на собствениците на земя.
И второ, в Кунино част от оплакванията са, че не се спазва планът за земеразделяне при въвода във владение. И ако има такива нарушения, аз ще моля да бъдат наказвани онези, които си позволяват да не спазват законно приетия и влязъл в законна сила план за земеразделяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Уважаеми народни представители, до председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов е пристигнало писмо от президента на републиката. Ще ви прочета текста на това писмо:
"Уважаеми господин Соколов!
Поздравявам Народното събрание със забележителния консенсус по българската външна политика. Разглеждам съгласието на парламентарните политически сили по този ключов въпрос като доказателство за правилността на цивилизационния избор на България за членство в Европейския съюз и НАТО.
Изключително удовлетворен съм, защото чакам това съгласие от първия ден на предизборната си кампания до днес.
Убеден съм, че решението на Народното събрание ще засили българските позиции на преговорите за членство в тези организации.
Петър Стоянов,
президент на Република България".
(Ръкопляскания от залата.)
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Кръстьо Трендафилов относно възстановяване собствеността на земеделски земи, застроени с промишлени обекти или включени в техните дълготрайни материални активи.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът с възстановяването на собствеността на земеделски земи, върху които са построени промишлени обекти или са включени в техните дълготрайни материални активи, е уреден законодателно.
Министерство на земеделието и горите отчете, че възстановяването на собствеността на земеделските земи е приключило, което би трябвало да обхваща и земите под промишлените обекти и тези, включени в техните дълготрайни материални активи. Проблемът не само че не е решен, но изцяло е изоставен. На поставените въпроси не се търси решение, а се дават отговори, приповтарящи законите.
В този план остро стои въпросът с обезщетяването на собствениците на земеделски земи на територията на три общини, които аз съм извадил: Девня, Пирдоп и Раднево, върху които са построени крупни промишлени обекти, включени са в техните дълготрайни материални активи или се нуждаят от рекултивация.
Гражданите с признато право на собственост върху земеделските земи, от една страна, не са получили акции от приватизираните вече предприятия, а, от друга страна, са изключени или някои частично са изключени и от списъците за обезщетяване с компенсационни бонове.
Същевременно гражданите и общинските съвети от гр. Девня с жалбите си, които са постъпили в министерството, господин министър, сочат груби нарушения от Поземлената комисия в гр. Девня при изготвяне на плана за земеразделяне в община Девня.
Моля да ми отговорите кога и как ще бъде решен въпросът с обезщетяването на собствениците на земеделски земи от общините Девня, Пирдоп и Раднево, върху които са построени промишлени обекти, включени са в техните дълготрайни материални активи или се нуждаят от рекултивация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Трендафилов.
Имате думата, господин министър!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Основната задача на министерството след приключване на процеса по възстановяване на собствеността върху земеделските земи е да се обезщетят собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени. За целта беше разработен програмен продукт "Фермообезщетение" за определяне на размера и стойността на дължимото обезщетение на собствениците, внедрен в поземлените комисии през м. октомври 1999 г.
Към 20 април 2000 г. общо за страната са поставени решения за право на обезщетение на площ от 2 млн. 56 хил., 424 дка на стойност 1 млрд. 473 млн. 621 хил. лева.
В поставения към мен актуален въпрос Вие сте визирали няколко общини и аз конкретно ще взема отношение по тях.
Ще започна с малко предистория. На 24 април 1996 г., тоест, когато Вие бяхте министър на земеделието и хранителната промишленост, е сключен договор с фирма "Вертикал 1" за изработване на комбиниран план на промишлената зона в гр. Девня. Целта е да се уточнят имотите на бившите собственици, попадащи под предприятията. Срокът за предаване на плана е 30.08.1996 г. Тъй като не е изпълнен срокът, се наложи да се прекрати договорът и да се сключи нов договор с фирма "Геоит" в гр. Варна. По тази причина планът за земеразделяне в гр. Девня е приет на 25 април 2000 г. За община Девня размерът на дължимото обезщетение е около 7 хил. и 500 дка.

През 1994 г. 872 собственика на земеделски земи подават молби в община Девня по реда на чл. 18, ал. 2 от закона. По установения ред молбите им са препратени в предвидения срок с искания за обезщетение, представляващо съответна част от дяловете или акциите на дружествата в промишлената зона. Едновременно с това същите собственици подават и молби за обезщетение по чл. 10, т. "б" от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Тъй като министърът на земеделието не е орган по чл. 3 от Закона за приватизацията, за търговските дружества от промишлената зона на Девня, аз не мога да коментирам защо не е спазена процедурата по обезщетението. С оглед на моята компетентност аз следя спазването на процедурата по обезщетенията на собствениците, съгласно чл. 10, т. "б", ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Поземлената комисия в гр. Девня очаква собствениците да определят по кой от двата закона желаят да бъдат обезщетени, за да се постанови решение и съответно да се определи стойността на дължимото им обезщетение.
Относно сигналите за извършени груби нарушения от Поземлената комисия в Девня в процеса на изготвяне на плана за земеразделяне, смятам за редно гражданите да цитират конкретни данни, по които министерството може да извърши веднага проверка.
Сега бих желал да насоча вниманието ви върху процеса за обезщетяване на собствениците в другите две общини, визирани във Вашия въпрос - Пирдоп и Раднево. Общият брой на преписките с право на обезщетение в община Пирдоп е 894 за 5622 дка, в това число за 2994 дка с искания за обезщетяване със земя и 2628 дка с поименни компенсационни бонове. С писмо № 91-00-566 от 14 декември 1998 г., бившето Министерство на промишлеността е изпратило на общината в Пирдоп списък на собствениците, чиито земеделски земи са включени като дълготрайни активи в МДК "Пирдоп", за които е определен конкретен брой акции като обезщетение по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за приватизация. Общината в гр. Пирдоп е предоставила заявленията на собствениците в указания срок. До момента Министерство на икономиката не се е произнесло и не е подписало споразумение за прехвърлянето на тези акции. Във връзка с това Поземлената комисия в Пирдоп определя стойността на дължимото обезщетение на собствениците по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и пристъпва към издаване на решения, които ще бъдат връчени на лицата по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс.
За община Раднево общо образуваните 7299 бр. преписки за обезщетение, Поземлената комисия в гр. Раднево е постановила към настоящия момент решение за 1526 преписки за 19 156 дка земя на стойност 9 млн. 882 хил. 902 лева. За шест от землищата в общината поради липса на населено място формирането на цените стана възможно едва след допълнение на програмата за системата "Фермообезщетение", като версията е предадена в поземлената комисия на 17 март 2000 г. В настоящия момент поземлената комисия постановява решения по всички останали преписки.
Смятам, че изнесеното дотук показва, че от страна на министерството е направено всичко необходимо собствениците да получат дължимото обезщетение по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
За реплика има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Господин министър, аз Ви благодаря за това, което докладвахте пред уважаемите народни представители. Искам обаче да се обърна към Вас отново с една молба. Възстановяването правото на собственост върху земеделските земи законът възлага на Министерство на земеделието и горите. И в този смисъл Вие се явявате защитникът на собствениците на земя тогава, когато други Ваши колеги или други институции престъпват закона или не удовлетворяват исканията на собствениците на земя. В случая ще посоча само Пирдоп по простата причина, че аз се обърнах и към Вашия колега и заместник-председател на Министерския съвет господин Жотев. Какъв е случаят? Триста деветдесет и един са собствениците, на които е признато правото за собственост на земи, които са в територията на МДК-Пирдоп или "Юнион Миниер". При приватизацията са заделени 2,5 на сто от акциите официално, за да бъдат обезщетени тези собственици. Уважаемата Агенция по приватизация или органът по чл. 3, след като се увеличава капиталът на дружеството и от 67 на сто пада на 56 на сто и се дават възможности за 245 хил. държавни акции, прехвърля всички акции на "Юнион Миниер" и реално собствениците остават без право на обезщетение. Тоест "Юнион Миниер" им отговаря, че няма свободни акции и не може да ги обезщети. И им предлага, съвсем агитационно-пропагандно им обяснява колко са хубави компенсационните бонове и че трябва да си ги получат, защото са платежно средство и пр.
И аз се обръщам към Вас с молба заедно да атакуваме, ако трябва да предложим на Министерския съвет по линията на проверката на следприватизационния контрол върху приватизационната сделка на "Юнион Миниер" тези хора наистина да участват, защото те са подлъгани, на тях им е поискано от министерството документално да обработят молбите си, да ги представят. Всичко това е извършено в срок и в крайна сметка им казват: "Вижте, вие не можете да участват с акции в това предприятие".
Това ми е молбата. Надявам се, че в бъдеще ще продължим с обезщетяването на тези хора, защото наистина някои от тях могат да получат компенсационни бонове, но някои държат и имат правото, съгласно Закона за приватизацията, да участват с акции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Ева Жечева, относно приватизацията на "Мелница НЗ" - гр. Нова Загора.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, надявам се да отчетете цялата болка и тревога, с която Ви задавам този въпрос, защото се касае за поминака на една община, която в рамките на Сливенска област, е с най-голям процент земя.
Моят актуален въпрос е относно приватизацията на "Мелница Нова Загора" - ЕАД, гр. Нова Загора, чрез преговори с потенциален купувач, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Уважаеми господин министър, на 8 септември 1994 г. министърът на земеделието Танев издава заповед № 131, с която нарежда да се открие процедура за приватизация на "Мелница Нова Загора" - ЕАД. Три години по-късно със заповед № РД-42-900 от 30 септември 1997 г. Вие нареждате да се извърши продажбата на 31 859 бр. акции, представляващи 43 на сто от капитала на "Мелница Нова Загора" - ЕАД, чрез преговори с потенциален купувач. Потенциален купувач се явява "Българско зърно" ЕООД - гр. Бургас, представлявано от Стефан Янчев Николов, и на 30 декември 1997 г. се сключва сделка за приватизация на "Мелница Нова Загора" - ЕАД. По силата на този договор "Българско зърно" ЕООД се задължава:
За период от пет години, считано от 1998 г., да инвестира в дружеството 4 млрд. 468 млн. лева. За съжаление такива инвестиции няма.
Второ, да запази съществуващите 93 работни места при пълна заетост по трудов договор за срок от пет години, считано от 1 януари 1998 г., както и да разкрие 60 работни места. Към днешна дата, господин министър, - днешна дата е времето, към което съм задала въпроса, може би преди месец и половина - в "Мелница Нова Загора" работят около 10 човека.
С анекс към договора купувачът се задължава да погаси финансовите задължения на предприятието към Централна кооперативна банка до 31 ноември 1998 г. в размер на 2 млрд. 214 хил. 356 хил. лева.
На 21 декември 1998 г. Държавният фонд за реконструкция и развитие, който гарантира заема, го изплаща на банката и "Българско зърно" АД дължи парите на държавата. На същата дата за обезпечаване на вземанията по споразумението е сключен договор за залог между Държавен фонд за реконструкция и развитие и "Българско зърно" АД.
Господин министър, съгласно договора, купувачът е длъжен да Ви предостави необходимата информация за осъществяване на контрол по договорното изпълнение, а също така да се осигурява достъп на упълномощените от Вас лица да извършат проверки по изпълненията на задължението на купувача.
Господин министър, моля да ми отговорите извършвани ли са проверки и какви бяха резултатите от тях? Благодаря ви. Мисля, че моят въпрос е закъснял, защото от вчера "Мелница Нова Загора" има нов собственик. Как е извършена продажбата може би и Вие все още не знаете. Но да чуем отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Жечева! С приватизационен договор № РД-50-1008 от 30 декември 1997 г. е извършена продажба на 43 на сто от капитала на мелница - "Нова Загора", чрез преговори с потенциалния купувач "Българско зърно" ЕООД - гр. Бургас. Това е юридическо лице, вписано в Търговския регистър с решение на Бургаския окръжен съд - ф.д. № 2089 от 1997 г. и едноличен собственик на капитала е Ивайло Дражев Атанасов, представляван от Стефан Янчев Николов.
С анекс към същия договор под № РД-5047 от 6 февруари 1998 г. е извършена продажбата на още 7 на сто от капитала на мелницата на същия купувач.
Със следващ анекс под № 277 от 1 юни 1998 г. купувачът се задължава да погаси финансовите задължения на предприятието към Централна кооперативна банка в размер 2 млн. 214 хил. 357 лв. в срок до 31 ноември 1998 г.
До тази дата купувачът не е предприел действия по изпълнение на това свое задължение. Права сте, че договорените с приватизационния договор инвестиции, които купувачът се задължава да направи в мелницата, не са извършени. Съгласно клаузи в договора, купувачът е длъжен до 15 март 1999 г. да предостави информация в звено "Следприватизационен контрол" във връзка с изпълнението на всички поети с договора задължения, в т.ч. инвестиции, работни места, както и доказателства за това: фактури, заверена справка за движението на работната сила. Тази информация не е представена, въпреки изпратеното от Управление "Приватизация" писмо, придружено със съответните указания за изготвяне на следприватизационния отчет. Купувачът е нарушил т. 6, задължаваща го да съхранява и поддържа определени количества зърно и продукция за държавния резерв.
Поради неизпълнение на горецитираните задължения от страна на купувача, както и на т. 5.2. от приватизационния договор, определяща цената и начина на плащане, същият договор е прекратен, считано от 10 август 1999 г.
С Решение № 194 от 25 януари 2000 г. на Сливенския окръжен съд, мелница "Нова Загора" е обявена в ликвидация и за ликвидатор е назначен господин Владимир Райчев Йорданов, който преди няколко дни е сключил договор за продажба на мелницата с нов купувач, който се е ангажирал да поеме всички задължения на предприятието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Имате думата, госпожо Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин министър. Това, което чух, аз разбира се го знам, но го знаят и хората от Новозаторско, които са потърпевши от действията на собственика Ивайло Дражев. Но най-големият потърпевш от действията на този човек, който не знам всъщност докога ще разиграва държавата, ще разиграва Министерството на земеделието и горите и Министерството на финансите... Въпреки всички нарушения той продължава и неговите 13-14 регистрирани фирми продължават да извършват покупки в цяла България.
Аз искам да Ви кажа, че може би това, което имате като информация, че мелницата е продадена от ликвидатора... Искам само да Ви кажа, че новият купувач на мелницата е "Мултигруп". Преди няколко дни се е състояла среща на ликвидатора на мелница "Нова Загора" с Илия Павлов и с регионалния представител на "Мултигруп" в Нова Загора господин Паскалев и се надявам "Мултигруп" този път, ставайки собственик на една от най-големите мелници в региона, да изпълни поетите ангажименти, поетите финансови задължения, защото те към държавата - към Министерството на финансите, са огромни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Актуален въпрос към министър Върбанов от народните представители Красимир Каменов и Никола Николов относно необходимостта от промяна в нормативната уредба по влагането на сухо мляко в киселото мляко, сиренето, кашкавала и изварата.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Животновъдството е секторът, в който за 1999 г. се отбелязва ръст както на произвежданата продукция, така и на броя животни. Голям дял за този ръст има млечното говедовъдство. Броят на говедата в страната е 435 хил., като 430 хил. се отглеждат в частни стопанства. Неоправдани се оказаха прогнозите, че с разпускането на бившите текезесета ще настъпи криза за селскостопанска продукция. Напротив, оказва с, че единственият проблем са несработилите пазарни механизми, които по естествен път да регулират цените на млякото и да правят прехода от зимните към летните цени на млякото по-плавен.
Един от факторите за регулиране цените на млякото, е нормативната уредба по веригата млекопроизводител - млекосъбирателни пунктове - млекопреработватели - търговци на млечни произведения и създаването на ефективни механизми за спазването на хигиенните и търговските норми. В същото време продължават да действат и нормативни документи като Заповед № 1-4885 от 30.11.1995 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерство на здравеопазването и Комитета по стандартизация и метрология, с която заповед се разрешава влагането на сухи млека при производството на кисело мляко - до 20 на сто; сирена бели саламурени - до 30 на сто; кашкавал от краве мляко - до 25 на сто и в изварата, изваровите продукти и казеина - до сто на сто.
Освен че с влагането на сухо мляко се ощетяват българските млекопроизводители, продуктите, предлагани в търговската мрежа, без индивидуална потребителска опаковка, заблуждават клиентите, които няма как да научат, че в тези продукти са вложени вносни сухи млека.
Уважаеми господин министър, очевидно е, че с влагането на вносно сухо мляко в такива традиционни български продукти като киселото мляко, белите саламурени сирена и кашкавала се ощетяват българските млекопроизводители, изкуствено се занижава търсенето на краве мляко от млекопреработвателите и в крайна сметка се задържат реформите в сектор "животновъдство".
Затова нашият актуален въпрос е: какви мерки ще вземе Министерството на земеделието и горите за промяна на нормативната уредба, с която да се повиши търсенето на краве мляко, произведено от българските земеделски стопани и фермери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Каменов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каменов! През 1998 г. бе разработена и публикувана Наредба № 3 за добив, изкупуване и окачествяване на суровото мляко, която е в съответствие с Директива 9246 от 16 юни 1992 г. на Европейския съюз. Наредбата въвежда първичните изисквания на Европейския съюз относно добива, изкупуването, първичния контрол на добитото мляко, окачествяването на млякото, новия стандарт, с който се въвеждат и три качества за суровото краве мляко, както и показателят белтък. Освен наредбата са разработени и предметни стандарти за други видове сурови млека: овче, козе и биволско, и предстои те да бъдат въведени с нова наредба, която е в процес на разработка от Националната ветеринарномедицинска служба. Новата наредба касае здравните правила при производството и търговията със сурово и топлинно обработено мляко и млечни продукти и представлява окончателното въвеждане на европейските изисквания, залегнали в Директива 9246 на Европейския съюз.
Освен тази наредба предстои да бъдат разработени и въведени европейски стандарти, касаещи методите за определяне съдържанието на веществата, които са съставна част на млякото, както и методите за вземане на проби и методите за окачествяване на млякото. В действащите стандарти, отнасящи се до готовите млечни продукти, всички технологични инструкции са без влагане на сухо мляко, тоест традиционните производства като кисело мляко по БДС, краве сирене по БДС и кашкавал по БДС са без влагане на сухо мляко.
През 1995 г. бе издадена съвместна Заповед № 4885 от 30 ноември 1995 г. на Министерството на земеделието, Министерството на здравеопазването и Комитета по стандартизация относно влагането на сухо мляко в млечните продукти. Съгласно тази заповед всеки производител може да влага сухо мляко в млечен продукт при условие, че го произвежда съгласно собствена технологична инструкция към утвърдената техническа спецификация, като спазва посочените проценти на влаганото сухо мляко, съгласно заповедта. Всеки производител си изработва собствена техническа документация, която се утвърждава от Държавния ветеринарно-санитарен контрол на Министерството на здравеопазването, която се съхранява при контролните органи. С влизането в сила на Закона за храните, разработен от Министерството на здравеопазването, всеки производител на хранителни продукти трябва да се съобразява с изискванията към храните, както с изискванията към опаковането, етикетирането и рекламата на храните.
Влагането на сухо мляко в определени проценти се прави с цел да се подобри качеството на суровото мляко или по-точно да се коригира показателят "белтък" в суровото мляко, което води до по-качествен асортимент. Влагането на сухо мляко не води до занижаване търсенето на краве мляко от млекопреработвателите, а по-скоро до повишаването на качеството на млечни продукти, при които има включено в рецептурите сухо мляко и разнообразие на млечните продукти.
За да се избегне влагането на сухо мляко не би следвало да се променя нормативната уредба, а по-скоро да се засили контролът по спазването на изискванията на Българския държавен стандарт, на нормативните документи, свързани с качеството на суровото мляко, добива, изкупуването, окачествяването, преработката на млякото и неговите продукти от държавния контролен орган. Във всяко предприятие трябва да има входящ и изходящ контрол от органите на ДВСК.
За да се изяснят обстоятелствата, създали конфликта между производителите и преработвателите относно изкупуването на суровината в министерството съм определил със своя заповед Централна междуведомствена работна комисия, която за периода от 16 май до 12 юни да извърши проверки по веригата млекопроизводител - млекосъбирателни пунктове - млекопреработватели - търговци на млечни произведения. Целта на проверката е да бъде установено прилагането на нормативните документи по веригата, както и спазването на ветеринарно-санитарните изисквания от производителите и преработвателите.
В заключение искам да ви уверя, че с подготвяната нормативна уредба ще се подобри качеството и търсенето на суровото краве мляко, както и на млечните продукти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз благодаря за отговора. Напълно съм съгласен с Вас за това, че през последните три години се направи изключително много от органите на ДВСК както по изготвянето на нова актуализирана нормативна уредба, така и по следенето за нейното спазване и резултата от това, разбира се, е и лицензирането на три мандри за износ към Европейския съюз.
В същото време обаче ние с Вас знаем, че съществуват около 900 мандри в момента, ако не се лъжа, в страната като голяма част от тях, за съжаление, трудно биха отговорили на европейските изисквания и затова - това ще бъде една от първите задачи на органите на ДВСК - в края на краищата да пресеят тези мандри и да останат тези, които отговарят на изискванията, защото и нашите потребители имат право да потребяват продукти, както и европейците.
Що се отнася до влагането на сухо мляко аз съм съгласен, че това не може да бъде изцяло забранено, но в същото време продължавам да настоявам, че не бива да се продава краве сирене, знаем, че то се продава в тенекии, неопаковано и не е ясно обозначено, че съдържа сухо мляко. И тук търговците трябва да бъдат абсолютно задължени да има етикет, на който пише, че в продукта има сухо мляко. По този начин знаем, че сухото мляко все пак се внася, може и производителите да проявят един патриотизъм и да ползват продукти, в които няма внос на сухо мляко. Това беше и целта на моя въпрос - да засилим контрола за спазването на тези нормативи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Актуален въпрос към министър Върбанов от народния представител Велислав Величков относно обявените карти и регистър имоти в землището на Пловдив-юг, и обезщетяването на собствениците на земеделски земи.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Повод за моя актуален въпрос към Вас е двукратно внесената в приемната ми като народен представител молба-сигнал и проведената във връзка с това среща със собствениците на земеделски земи в района на Института по овощарство Пловдив-юг. Фактически днес за втори път ще стане въпрос за Института по овощарство - първия път за неговото финансиране, а сега за земите от неговия фонд.
Въпросните земи са внесени през 1951 г. за кооперативно обработване в ТКЗС, без да са отчуждавани по съответния законен ред, нито национализирани. Те са дадени за ползване на Института по овощарство, но са възможно възстановими в реални граници съгласно кадастралния план на община Пловдив. Същите не са променили характера си, ползват се като земеделски земи в момента и не са застроени с малки изключения.
След определяне на границите на института със заповед на Министерството на земеделието от 24 февруари 1992 г. Поземлената комисия - Пловдив, със свое решение от 8 април 1993 г. отказва да върне земята на собствениците в реални граници. Решението на Поземлената комисия е обжалвано от засегнатите лица пред съда, който излиза с решение в полза на собствениците, определяйки заповедта, на която се е позовала комисията за незаконосъобразна и преценява, че в конкретния случай чл. 24 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не намира приложение.
Въпреки съдебното решение обаче в "Държавен вестник", бр. 9 от 1 февруари 2000 г. са обявени от Министерството на земеделието и горите карта и регистър-имоти, според които 705,468 дка частни земеделски земи преминават към държавния поземлен фонд на основание чл. 24 от закона, като се цитира друга заповед от 24 ноември 1992 г., т.е. 9 месеца след първата, която става повод за съдебното решение. Така се избягва приложението на изменението на чл. 24 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според което за нуждите на правни субекти, какъвто в случая безспорно е Институтът по овощарство, се предоставят само земи, собственост на държавата. Така обаче собствениците остават необезщетени.
Факт е, че с цитираното съдебно решение техни права върху въпросните земи са признати и потвърдени и това е станало преди близо осем години, затова моят въпрос към Вас, господин министър, е - първо, ще бъде ли приложено на практика влязлото в сила съдебно решение, с което се признават правата на собствениците на земеделски земи в района на Института по овощарство - Пловдив-юг и, второ, как и кога ще бъдат обезщетени собствениците при положение, че техните земи съществуват в реални граници и не е променен техният характер. Тук е мястото да уточня, че част от собствениците в землището на Пловдив-юг са обезщетени със земи, които не попадат в границите на института, докато друга част не са обезщетени и това създава едно обяснимо социално напрежение в квартала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Със Заповед № 154 от 24 ноември 1992 г. на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на Научноизследователския институт по овощарство в град Пловдив е запазено правото на ползване върху 2400 дка земеделски земи, от които 1164 дка в землището на град Пловдив. На лицата, чиито имоти попадат на територията, предмет на заповедта, Поземлената комисия Пловдив - Първенец признава правото на собственост, но отказа да възстанови земите с мотив, че са предоставени по реда на чл. 24, ал. 2 от закона и същите имат право на обезщетение съгласно чл. 10б, ал. 1. Собствениците обжалват решението на Поземлената комисия по съдебен ред. Районен съд - град Пловдив, на основание кадастрален план от 1945 г. отменя решението на Поземлената комисия и възстановява правото на собственост на жалбоподателите в съществуващи или възстановими стари реални граници.
Във връзка с изпълнението на влезлите в сила съдебни решения с моя заповед назначих комисия, която да извърши проверка на начина на ползване на земите, предоставени на Научноизследователския институт по овощарство. Комисията излезе с предложение да се възложи изработването на нов кадастрален план на института, както и кадастрален план на собствениците на имоти, попадащи в неговите граници с цел редуциране на предоставения размер земи.
Фирма "Спел", на която е възложено изработването на кадастралните планове извършва заснемане на територията на института. С Протокол № 39 от 20 септември 1999 г. се приема окончателно завършената работа на фирма "Спел" по договора.
С изработването на кадастрален план на територията са определени прилежащите площи на съществуващите сгради и съоръжения, които нямат статут на земеделски земи. Имотите, попадащи в застроените територии не се възстановяват по смисъла на закона и собствениците им ще бъдат обезщетени по реда, предвиден по чл. 10б, ал. 1.
С моя заповед на основание чл. 24, ал. 1 и 2 назначих комисия, която на базата на приетите кадастрални планове да извърши оглед на място и уточни площите, върху които ще се запази правото на собственост на държавата за нуждите на Института по овощарство и площите, които ще бъдат освободени, за да бъдат възстановени на собствениците.
Отчитайки значимостта на института като основен научен център на овощарството в България, съхраняващ и поддържащ националния генофонд от основни овощни видове в изпълнение решенията на одобрения протокол на Научноизследователския институт по овощарство се редуцира предоставеният размер на земя като се запазва правото на ползване върху 614 дка в землището на град Пловдив, от които 591 дка обработваеми земеделски земи и 22 дка пътища с трайна настилка. Правото на ползване на института е запазено върху земи, които понастоящем са заети от ценни овощни видове, патентовани сортове и хибриди, договорирани на базата на международното сътрудничество и научния обмен. Останалите площи са освободени за възстановяване на собствениците им.
В момента Поземлената комисия Пловдив - Първенец изготвя решения и скици на възстановените имоти в района. Съдебните решения за възстановеното право на собственост на лицата, чиито имоти са включени в запазената територия на института ще бъдат изпълнени съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 6 от закона.
Господин Величков, надявам се, че гореизложените факти Ви убеждават, че от страна на министерството е направено необходимо за освобождаването на максимален размер земи за възстановяване на собствениците им. Със запазване правото на собственост на държавата върху 614 дка министерството се е ръководело единствено от задължението си да съхрани една от най-богатите генетични банки на Европа, включващи над 2 хил. овощни сорта и образци, събирани в течение на години, както и да осигури минимален размер земи за осъществяване на научноизследователската дейност на института. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър за отговора. Аз правилно съм останал с убеждението при разглеждането на въпроса за това колко декара земи ще останат като право на ползване от института. Станало е съвсем скоро. И от 1164 дка са паднали на 614 дка, тоест близо на половина и освободените земи ще бъдат възстановени на техните собственици.
Аз Ви благодаря за това, тъй като това е частично решение на въпроса. И ако има възможност, бих посетил министерството, за да се запозная с работата на въпросната комисия, която е преценила безспорно нужните земи за работата на Овощарския институт.
Аз тук искам да ви кажа, че не отричам нито правото, нито необходимостта Овощарският институт да извършва своите опити и научна дейност. Безспорно за това му е необходима земя. Но също така безспорно е, че трябва да бъде възстановено правото на собственост или обезщетени собствениците на земи, чиито размери попадат в границите на Овощарския институт.
Така че си запазвам правото в министерството, може би в разговор с Вас, да видим действията на комисията и да се стигне до най-благоприятния изход и за собствениците, и за Овощарския институт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Това беше за днес парламентарният контрол.
Искам накрая да благодаря на народните представители, които са в залата, че издържаха на днешния парламентарен маратон и дочакаха края на заседанието.
Съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 31 май от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 31 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е на 31 май от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,12 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев
 Благовест Сендов

Секретари:
     Васил Клявков
   Камен Костадинов