Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-06-01

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес е 1 юни - Международният ден на детето. Да пожелаем на нашите деца по-радостно, по-щастливо детство! Да са живи и здрави, да ни радват и да стават добри граждани на България! (Ръкопляскания.)
Починал е господин Петър Младенов, първият председател на Република България след промяната от 1989 г. Предлагам с едноминутно мълчание да почетем неговата памет. (Депутатите стават прави.)
Благодаря.
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, като оспорвам разпоредбата на § 62 в частта относно израза: "а думите "9 месеца" се заменят с "6 месеца".
С § 62 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България се изменя чл. 98, като срокът на наборната военна служба се намалява от 12 месеца на 9 месеца, а за завършилите висше образование със степен "бакалавър" или "магистър" или приравнените на тях образователно-квалификационни степени - от 9 на 6 месеца.
В разпоредбата на чл. 9 от Конституцията са определени основните функции на Въоръжените сили. Те са гарант на най-висшите конституционни ценности - суверенитета, сигурността, независимостта на страната и защитник на нейната териториална цялост. Този конституционен принцип е развит и конкретизиран и с приетите от вас, народните представители, Военна доктрина на Република България и Концепция за национална сигурност на Република България. Организационното изграждане на Българската армия като основна съставна част на Въоръжените сили изисква окомплектоването й да се извърши както от кадрови, така и от наборни военнослужещи. Тенденцията в Българската армия е тя да се превърне в армия от професионални войници. Преходният период на преструктуриране обаче изисква да се направи точен и конкретен анализ на всички фактори, от които днес зависи поддържането на висока боеспособност и постоянна бойна готовност, както и успехът на военната реформа. Един от тези фактори е и срокът на наборната военна служба.
Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България си позволявам да обърна още веднъж вниманието на народните представители върху аргументите, които според мен налагат срокът на наборната военна служба за всички донаборници да бъде 9 месеца. Такива са аргументите, посочени и в доклада на Генералния щаб на Българската армия, възприети от Министерството на отбраната и от мнозинството в Комисията по национална сигурност в Народното събрание.
Първо. На уважаемите народни представители бяха представени от военните специалисти етапите на обучение, през които преминават наборните военнослужещи. Първият етап - обучение в учебен център за повишаване на първоначална общовойскова подготовка с продължителност 45 дни. Вторият етап - обучение по определена войскова специалност с продължителност от 45 дни до 3 месеца. И третият етап - сглобяване действията на отделението, взвода, ротата и провеждане на батальонното учение с продължителност до края на 9-те месеца.
Мнението на военните специалисти, което като върховен главнокомандващ не мога да поставя под съмнение, е, че първият и вторият етап за добиване на индивидуална подготовка са сведени до допустимия минимум.
Второ. Направените разчети установяват, че срокът на обучение и в третия етап не може да се намали, тъй като сглобяването на организационните единици ще бъде изключително трудно и ще забави процеса на реформата в армията. Има един минимално необходим период от време за добиване не само на индивидуална подготовка на срочнослужещия, но и минимално необходим срок за сформиране на едно бойно формирование като колектив от отделни войници, като организационна боеспособна единица, независимо от образователния ценз и интелекта на военнослужещите в него.
Програмата през този трети етап е единна за всички формирования и при по-кратък срок на службата част от състава - уволнените по-рано - никога няма да стигнат до края на подготовката и следователно няма да се сглоби напълно съответната бойна единица.
Трето. По-големият състав на Българската армия в миналото даваше възможност на почти всички висшисти да служат в школите за запасни офицери и много рядко да служат в едно формирование заедно с останалите войници. С намаляването числеността на армията намалява необходимостта от командни кадри за запаса и само около 25 на сто от висшистите ще постъпят в школите за запасни офицери. Останалите висшисти ще служат заедно с всички други войници. И ако се уволнят 3 месеца по-рано, ще се наруши много тежко синхронът на подготовката и способността на бойните единици в Българската армия, защото на тяхно място - на уволнените по-рано - ще постъпят нови, непреминали никаква бойна подготовка наборници. Това ще доведе до необходимостта в Българската армия да се създадат два вида формирования - едните, сформирани само от завършилите висше образование, и другите - от останалите наборници. Такава сериозна реорганизация на Българската армия изисква много време и сили, които са по-необходими за провеждането на други неотложни реформи в армията.
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че намаляването на военната служба от 12 на 9 месеца за военнослужещите без висше образование ще наруши за немалък период от време окомплектоваността на Българската армия от наборни военнослужещи до равнище, което намалява нейната боеспособност поради едновременното уволняване на военнослужещи и изслужили срока на наборната служба по досега действащия закон и тези, за които ще се приложи намаленият срок на военната служба. Намаляването обаче на срока на военната служба за висшистите от 9 на 6 месеца ще задълбочи още повече този проблем и то за немалък период от време.
Изграждането на армия от професионални войници е свързано както с необходимост от повече финансови средства, така и с извършване на редица организационни действия, които изискват известен период от време.
Ето защо до създаването на такава армия от професионални войници е необходимо воинските задължения да се изпълняват освен от кадрови, но и от наборни военнослужещи с по-висок образователен ценз, с повече знания и умения. Щом все още не разполагаме с професионални войници, не можем да си позволим да намаляваме срока на наборната военна служба за завършилите висше образование така, че да допуснем дори и най-малък риск за боеспособността на Българската армия и националната ни сигурност.
Тези аргументи очевидно са били взети предвид и от онези държави, с които имаме обща цел - членство в НАТО - но и общи проблеми, които са свързани с реформите в нашите армии.
Ето какъв е срокът на наборната военна служба в тези държави: Чехия - 12 месеца за всички военнослужещи; Полша - 12 месеца за всички наборници; Унгария - 9 месеца за всички наборници; Словакия - 9 месеца за всички наборници; Латвия - 12 месеца за всички наборници; Естония - 12 месеца за всички наборници; Македония - 9 месеца за всички наборници; Албания - 12 месеца за всички наборници.
Уважаеми госпожи и господа! Позволете ми към тези мотиви, изложени от мен като върховен главнокомандващ на Българската армия и продиктувани от загрижеността ми към боеспособността на армията, да добавя и още някои като президент на републиката, загрижен за морала на българската нация.
Част от аргументите на народните представители в подкрепа на тезата за 6-месечна военна служба за завършилите висше образование се основават на факта, че от тях благодарение на високите им знания и интелект се очаква твърде много за успеха на българските икономически реформи. И в този смисъл с основание те бяха наречени утрешния елит на нацията.
Не оспорвам тези оценки, защото те са напълно заслужени от българските младежи. Намирам за необходимо обаче да доразвия тези разсъждения в две посоки.
Първо, дали успехът на реформата и изобщо успехът на България зависят само от икономическата реформа и от нейните показатели?
И второ, за призванието на българските елити - в историята и днес.
Моят отговор на първия въпрос е: "Не!" Успехът на българската реформа не се измерва само с нейната икономическа част, тоест само с нарастването на брутния вътрешен продукт, с цифри, проценти и статистики, въпреки че това е най-важната й част, защото от нейния успех зависи жизнения стандарт на българските граждани.
Но хлябът, уважаеми госпожи и господа, никога не е бил единствената грижа на българския народ, дори и във времена, по-тежки от днешните. Освен от него хората имат нужда и от обществен морал, национално самочувствие, от сигурност и спокойствие, включително и от сигурността и спокойствието, че живеят в държава, която може да бъде защитавана от своята армия.
Така че говорейки за успеха на българската реформа, ние не трябва да забравяме, че част от тази реформа е и реформата на Българската армия. Нима за успеха на военната реформа не са нужни високоинтелигентни и добре обучени младежи, след като е верно, че днес всички парламентарни сили приемат интеграцията на България в НАТО като едно от най-важните условия не само за националната ни сигурност, но и за бъдещия просперитет на страната? Не е ли вярно също така, че членството ни в НАТО минава и през успеха на нашата военна реформа? Нали крайната цел на тази реформа е съвременна и боеспособна армия, а това значи армия, основана не само на реда и дисциплината, но също така и на последните постижения на науката и военното изкуство. Кой, ако не завършилите висше образование, може да помогне за постигането на тази цел? Нали затова казваме, че тези младежи са елитът на българската нация?
Така стигаме до втория въпрос. Разбирането, което се изразява в част от изказванията по дебата, че бъдещият елит на нацията може да служи и по-малко от останалите, е абсолютно неприемливо от гледна точка на традиционния български морал и не е най-добрият атестат за политическия морал в страната днес. Подобно схващане за съхраняване на елита, като му спестяваме задължения, неотменими за останалата част от обществото, може да направи от България страна без истински елит, готов да води Родината си в тежки за нея моменти. Защото, уважаеми госпожи и господа, елитът на българската нация, с който с основание се гордеем в дни на исторически юбилей, не е роден елит. Той е елит, който се е създавал в години на изпитания и се е доказвал в моменти на върховно национално напрежение. Националният елит не се създава с дипломи. Те са много важна предпоставка за изграждането му, но далеч не са единствената. Той се създава и с формирането на висок морал, мъжки характер, отговорност към обществото, в което живеем, и към държавата, чиито граждани сме. Затова този елит не може да има по-малко отговорности и задължения от останалите граждани. Точно обратното, той трябва да има повече отговорности и задължения от всеки друг. Националният елит не се създава със закони, постановления или решения на партиен конгрес. Той не се създава и в резултат на избори, колкото и демократично проведени и безапелационно спечелени да са те. Елитът се създава чрез признанието на гражданите, а те го дават на онези, които особено в момент на национални изпитания са готови не да вземат от държавата си, а да й дадат.
Моята позиция днес най-вероятно ще остане неразбрана от висшистите, на които предстои казарма. Но искам да изразя още веднъж пред вас: не отнемайте на тези младежи правото да бъдат утрешният български елит, като ги поставяте в привилигирована позиция спрямо всички останали момчета на България тогава, когато става въпрос за изпълнение на дълг към Родината. Разбира се, друг е въпросът, че не само висшистите, но и всички останали войници, на тях Българската армия трябва да предлага истинско военно обучение и служба, както и гарантиране достойнството и честта на всеки български войник. И за това трябва да отговарят не само Министерството на отбраната и Генералният щаб на армията, но и всеки български офицер и сержант.
Ето защо моля народните представители отново да обсъдят аргументите "за" и "против" намаляване на срока на наборната военна служба за завършилите висше образование, като преценят още веднъж обективно и отговорно кое е общественополезното, националноотговорното и приоритетното законодателно решение, изхождайки единствено от интересите на отбраната и националната сигурност на страната.
Тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, като оспорвам разпоредбата на § 62, чл. 98 в частта относно израза: "А думите "9 месеца" се заменят с "6 месеца". Благодаря ви за вниманието. Заповядайте. (Президентът връчва ветото на председателя на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Днес е първият пленарен ден на месеца. По реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направено само едно предложение от името на Парламентарната група на Демократичната левица - да бъде разгледан законопроект за недопустимостта на верижните трудови договори с вносители народните представители Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев.
Освен това, на основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение след законопроекта, който ще разгледаме по реда на чл. 39, ал. 7, да бъдат разгледани следните законопроекти:
- Законопроект за ратифициране на кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество.
- Първо четене на законопроект за изменение на Закона за защитените територии.
Доколкото виждам, става дума един съюз "и" да се замени със запетая.
- Първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
Има ли някой срещу тези предложения? Ако няма, ще ги поставя на общо гласуване.
Моля, гласувайте предложението след точката "Законопроект за недопустимостта на верижните трудови договори" точки в дневния ред да бъдат: законопроект за ратифициране на кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество; първо четене на законопроект за изменение на Закона за защитените територии; и първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
Гласували 151 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
За процедура има думата госпожа Тоткова:
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение утрешното заседание на Народното събрание да започне с парламентарен контрол. Мисля, че по този начин ще дадем възможност на колегите народни представители, задали свои въпроси и питания към министрите, да получат отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, ние вчера приехме законопроекта за посевния и посадъчния материал. И след един разговор, който проведохме с колеги от комисията след приемането на законопроекта, смятам, че имаме нужда от едно удължение с една седмица на срока за даване на предложенията.
Във връзка с това моля, господин председател, да подложите на гласуване това предложение за удължаване с една седмица на срока за даване на предложенията на народните представители към този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Срокът за предложения преди второ четене на Закона за посевния и посадъчен материал се удължава с още една седмица.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕДОПУСТИМОСТТА НА ВЕРИЖНИТЕ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ.
Няма становище на водещата комисия.
От името на вносителите някой желае ли думата?
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! В кратките мотиви към внесения от нас законопроект, е казано същественото. С няколко думи аз ще сведа това съществено в още по-малко изречения и думи.
С постоянната практика да се сключват един след друг срочни трудови договори, които в проекта сме нарекли "верижни трудови договори", всъщност се създава една верижна реакция на страха. Никаква сигурност в трудовите правоотношения. Тази практика трябва да спре, защото по този начин, като се сключват непрекъснато с един и същи човек един след друг срочни трудови договори, и то за кратки срокове, се заобикаля принципът за законоустановеността на основанията за прекратяване на трудовия договор така, както те са посочени в чл. 328, 330 и още няколко от Кодекса на труда. Затова тези договори трябва да бъдат спрени, трябва да бъдат обявени за недопустими.
Това значи ли, че в Кодекса на труда трябва да остане понятието за срочния трудов договор? Разбира се, че трябва да остане, но такова, каквото е било намерението не само на нашия законодател, като е приемал този кодекс, а въобще на всички модерни законодателства, които си служат с понятието "срочен трудов договор". Срочният трудов договор ще се запази само за случаите, когато характерът на работата е срочен. И нищо друго.
Затова молбата е наистина да се приеме и то час по-скоро този законопроект. Той ще прекрати, както казвам, една не само недопустима от морална гледна точка практика, но ще направи и погледа ни към Конституцията с едно по-голямо доверие там, където се говори за правото на труд и за гаранциите за неговото осъществяване.

Аз искам да напомня, уважаеми господин председателю, - четох по вестниците и аз, че така наречената Тристранна комисия скоро се е споразумяла по този въпрос и че тя мисли по този начин, включително чрез представителите на днешното българско правителство. Така че нашият законопроект идва в тази посока и ако ние направим това законодателно действие сега, всъщност ще сме отговорили на едно широко убеждение, наречено позитивно обществено мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги, вносители на този законопроект, аз бих искала да започна с това, че ако ние имахме един европейски Кодекс на труда, вероятно вие нямаше да достигнете до усещането и до убеждението, че ни трябва такъв закон за недопустимостта на верижните трудови договори. Истината е, че ремонтът на Кодекса на труда се забави и с това ние продължаваме да имаме доста неуредици в трудовото законодателство по принцип.
Аз искам да кажа няколко мотива, заради които няма да подкрепя този законопроект. Наистина срочни трудови договори няма да има, ако, както казах вече, имаме трудово законодателство, което съответства на всички норми, както е във всички европейски страни. В тези норми, разбира се, се включват и сключването, и прекратяването на безсрочните трудови договори. Вместо това, практиката, която имаме в момента - практиката на прилагането на Кодекса на труда, приет през 1986 г. при пълното господство на държавната собственост - така беше и с този закон ние продължаваме да работим и всъщност този закон беше направен в онези години, когато се поддържаше една пълна заетост на работната ръка.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Лошо ли е това?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Промените от 1993 г., които направи Народното събрание, не успяха да отстранят генетичните недостатъци на този Кодекс на труда, приет в 1986 г. и тези недостатъци продължават и досега всъщност да не съответстват на сегашните пазарни условия и въведения валутен съвет, който изисква една много строга финансова дисциплина.
Искам да кажа защо говоря всичките тези неща. Тук вече е вървяла тази дискусия по други поводи, по други законопроекти, които са били инициатива на народни представители. Един от основните недостатъци на Кодекса на труда е фактическата невъзможност работодателят да прекрати по своя инициатива безсрочния трудов договор с неефективно работещ работник; да предприеме съкращение на персонал при свиване на пазара и неблагоприятна стопанска конюнктура, при влошаване на икономическото състояние на предприятието.
Каква е практиката в момента и аз мисля, че никой от нас няма да я отрече, защото достатъчно познаваме тази практика. Сега, за да прекрати безсрочни трудови договори, същият този работодател е принуден да закрива части от предприятието, да съкращава щата, да доказва пред съда, че е намалял обемът на работата, да спира работата за повече от 30 дни. Всички тези причини той трябва да доказва и да защитава в съда.
В историята на българския съд обаче - господин Корнезов, вероятно ще ме подкрепите в това, което казвам - няма случай този работодател да е доказал - просто няма, аз поне не познавам - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Аз поне не познавам такъв случай. За мен това всъщност е един популизъм и обяснява до голяма степен ниската производителност на труда, слабата трудова и технологична дисциплина в българските предприятия, раздутия персонал на същите тези наши предприятия.
От друга страна, той има и отрицателни социални последици, защото води до ниско заплащане на труда, често и до фалит на предприятията. Предприятие, което може да бъде оздравено чрез съкращаването на 10 или на 20 на сто от персонала, често фалира и тогава целият персонал остава без работа. А ако се либерализира сключването и прекратяването на безсрочните трудови договори, никой няма да сключва срочни трудови договори.
Третият ми аргумент: защитата на определени категории работници. Знаете как става, как е сега. Това са бременните, майки, трудоустроени, синдикални ръководители. При прекратяването на трудовия договор трябва обаче да бъдат запазени рамките на приетите от Международната организация на труда конвенции и съответните актове на Европейския съюз. Аз мисля, че и в това нашият Кодекс на труда и нашето трудово законодателство не съответства на тези международни актове.
Четвъртият ми аргумент: необходимо е трудовото ни законодателство да бъде съобразено не само с директивите, с регламентите на Европейския съюз, но и с националните законодателства на европейските страни, към които ние се стремим или поне много често опираме като опит до техните законодателства. Такива са страните Белгия, Холандия, Дания. Никъде в европейските страни работодателят не среща такива ограничения, когато икономическата целесъобразност налага прекратяването на трудовите договори или извършването на подбора на персонала. Този проблем придобива особено значение във връзка според мен с предстоящите преговори, които ние водим за присъединяването ни към Европейския съюз. При свободното движение на капитали и хора европейските инвеститори ще очакват да срещнат трудово законодателство, което е синхронизирано със законодателството на останалите страни от Европейския съюз, а не с бивше законодателство, каквото е нашето - специално Кодексът на труда, който е от 1986 г.
Петият ми аргумент: в непродължителен срок предстои разработването на нов Кодекс на труда и аз ви уверявам в това, че до края на тази сесия вероятно на вниманието на Народното събрание ще бъде този нов Кодекс на труда. Приемането на един закон, какъвто днес вие искате да приемем, регулиращ само един частичен проблем на трудовото право, създава опасността той да не бъде синхронизиран с философията и основните насоки на изменения Кодекс на труда, който аз истински се надявам, че до края на тази сесия или в началото на следващата ще бъде факт.
И шестият ми аргумент: в мотивите на вносителя неточно е формулиран смисълът на срочния трудов договор като проверка на професионалните качества на работника или служителя. За тази цел е предназначен договорът с изпитателен срок. Аз мисля, че вносителите тук наистина са объркали срочния договор с договора с изпитателен срок. Срочният трудов договор трябва да се сключва за работа с временен характер. Ако случайно работата не бъде изпълнена в договорения срок, чл. 2 от законопроекта на практика лишава работника от възможността да бъде нает за останалото време до нейното завършване. Погледнете как е формулиран чл. 2 от този законопроект за недопустимост на верижните трудови договори.
И последното, с което искам да завърша. Според мен още по-странна е разпоредбата на чл. 3, който предлагате и който представлява всъщност намеса на държавата със задна дата в свободно изразено волеизлияние от страните на договора. Защото това на практика е един договор между работодател и работник. Такава намеса противоречи на един от основните принципи всъщност на пазарната икономика - това е свободното договаряне, и на чл. 19, ал. 1 от Конституцията - така мисля аз, която разпорежда, че икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива.
Заради всичките тези аргументи, които аз изложих тук, няма да подкрепя този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Може би за съдебната практика, госпожо Дянкова, сте права, но с нищо друго освен това не мога да се съглася - с Вашите 5 или 6 точки, т.е. 5 или 6 аргумента против този законопроект.
Този законопроект, макар и състоящ се само от три текста, разкрива различната ни философия към проблема - Вашата и моята, и на моите другари отляво. (Оживление в залата.)
Не, Вие се усмихвате, но е така! Защо? Защото, в края на краищата в едни трудови правоотношения какво има - работник и работодател - този, който си продава работната сила, за да спечели някой и друг лев и да изхрани семейството си, себе си и другият, който е, разбира се, по-силният, по-мощният, този, който му плаща. Разбира се, между тях, между работника и работодателя - този, който си продава работната сила и този, който има парите - е хубаво да има хармония. Хармония май няма никъде, пък камо ли в днешните български условия.
И въпросът е - с един законопроект, включително в областта на сключването на верижните трудови договори, ние като парламент или като народни представители, кого би следвало да защитим? Поне аз като социалист, казвам ви го, заставам на позицията на човека, който си продава работната сила, на по-слабия в момента. В този момент!
Аз чух Вашата, може би, християндемократическа позиция - Вие заставате на позицията на работодателя даже и това - да може да уволнява работника, т.е. да прекратява, както Вие го казахте, без предизвестие, когато си иска, независимо дали предприятието му работи, следователно: наемам те, а когато искам, ще те изхвърля от предприятието. Да, защото съм силен, парите са в мен! Ето различната философия!
И сега - какво предлагаме ние? Нашият законопроект - не го виждам на банките на народните представители, затова ще ви го припомня, това са два текста: "Верижните трудови договори са недопустими", т.е. веригата от срочни договори - четири, пет, шест, седем, десет.
Второ, "Верижните трудови договори по смисъла на чл. 1 са срочни трудови договори, сключени последователно" - обърнете внимание - "два или повече пъти", следователно може да се сключи веднъж и втори път срочен трудов договор.
И сега: "Заварените верижни трудови договори се преобразуват в безсрочни трудови договори".
И уважаваната госпожа Светла Дянкова казва: "О, този чл. 3 противоречи даже и на чл. 19 от Конституцията". Не противоречи на чл. 19 от Конституцията, но разбира се, че има един проблем за обратното действие на закона. Но интересно ми е това, което се каза, аз го чух не само от вас, че видите ли, имало свобода при договарянето. Значи, работникът и работодателят, сключили си свободно трудовия договор - срочен и, видите ли, тук нашият български законодател, т.е. държавата, ще ги принуди, въпреки тяхната воля, договорът им да стане безсрочен. Няма такова нещо!
В момента има диктат, безкрайно груб диктат над хората, които продават работната сила - работници и служители. Готови са на всичко и за 50 лв., и за 60 лв., с осигуровки, без осигуровки. При тази безработица просто някак си трябва да съществуват! И като му кажат: ха, ще сключиш за един месец договор, за всеки месец или за 2 месеца договор, какво? Какво да направи този човечец, да отиде на борсата? Така че нашите трудови договори сега, доколкото даже и ги има и дали ги има, но доколкото ги има, не са никакво свободно договаряне. Това просто е диктат и изнудване на хората на труда. И затова ние като законодатели трябва да подпомогнем по-слабата страна в това правоотношение.
Разбира се, проблемът, който ние сме го поставили като отделен законопроект би могъл да се разгледа и трябва да се разгледа от гледна точка на Кодекса на труда, на който тук и Гиньо Ганев, и Вие се спряхте. Но, интересно ми е, че Вие казахте: "Нашият Кодекс на труда - цитирам - е с генетични недостатъци".
Аз за пръв път чувам, че един закон може да има гени. И какви са тези гени? Може да има някакви несъвършенства (смее се), но въпросът за гените е извън юридическата наука! (Шум и реплики от мнозинството.)
Е, аз цитирам: "Генетични"! Дали са гените сега мъжки или женски, или някакви други...
Плюс това казвате: "Нашият Кодекс на труда не е европейски". Напротив, нашият Кодекс като кодекс е добър Кодекс на труда, съвременен Кодекс на труда. Е, можем да пипнем един или два текста. Не е проблемът там. Въпросът е обаче, че той не се спазва. Реално той е полумъртъв Кодекс на труда, поради обективните условия.
И да вървим напред - ето какво казва българската Конституция, не че вие не я знаете: "Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване условия за осъществяване на това право"!
Аз няма да се спирам на това, че по официалната статистика днес над 20 на сто от работоспособното население е безработно, т.е. над 700 000, но поне тези, които имат работа, държавата е длъжна да им подсигури това право. И това се мъчим с нашия законопроект за забрана на тези верижни трудови договори, така че държавата не само трябва да се дистанцира, ами днес много по-силно трябва да се намеси не само при създаването на работни места, евентуално пряко или косвено, но и в защита на хората на труда, защото в противен случай чл. 48, за съжаление, също е един конституционен принцип, конституционен текст, но е мъртъв текст. "Гражданите имат право на труд", но какво да кажем на хората, които са безработни? Цели семейства са безработни. Че какво ги топли чл. 48 от нашата Конституция?!
И по-нататък - Гиньо Ганев определи в своето изказване - той е един от вносителите, ние сме трима - цитирам го, че "верижните трудови договори са всъщност верижна реакция на страха"! И напълно съм съгласен с него, но въпросът е чий страх? Разбира се, страхът на работника да си запази работното място, да направи всичко възможно в края на краищата да получава, макар и минимални, някакви възнаграждения. Страхът е за хората, които си продават работната сила днес!
Тук ще посоча, а това е вече и известно от средствата за масова информация, че синдикатите в България публично заявиха и то многократно, и в последно време включително, че са против тези верижни трудови договори.
Също синдикатите имаха срещи и с премиера, с представителите на правителството и доколкото поне в пресата беше изложено, че има известна договорка между синдикати и правителство за промяна на Кодекса на труда, респективно в отделен закон за ограничаване и недопускане на тези верижни срочни трудови договори, така че проблемът стои.
Плюс това Демократичната левица не го поставя за първи път само с този законопроект. Както ви е известно преди 3 или 4 месеца пак от тази трибуна, само че чрез изменение на Кодекса на труда, нашето предложение беше отхвърлено, така че проблемът стои и не стои в тази зала, а стои в обществото, в хората, навсякъде, включително с него вече се занимават и синдикати, и правителство.
И аз сега се учудвам как представители на мнозинството казват: "Но ние няма да гласуваме, трябва да го отхвърлим!". Е, работодателите не са съгласни, разбира се че е така! Защото много по-лесно за него е когато си иска да уволнява, да назначава и каквото иска да прави със съдбата на хората.
И така, приключвайки - нашият законопроект, законопроектът на Демократичната левица, макар и състоящ се само от 4 текста, засяга стотици хиляди българи, хората, които чрез труда си вадят своя хляб. И ще бъде недопустимо едно Народно събрание да не им помогне в борбата за оцеляване. Това не е само социален закон, това е и морал.
И се обръщам към всички народни представители в полупразната зала, за съжаление няма повече от 20 депутати и 240 карти, разбира се, при гласуването да подкрепят на първо четене този законопроект. И между първо и второ четене, разбира се, ако има и други идеи, включително и идеи на правителството, бихме могли да ги обсъдим и да решим въпроса в полза на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За изказване има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че ние днес дискутираме по нещо, което не е съвсем на мястото си. Аз не говоря дали е добре или не е добре да може да се продължава договорът. Ние дискутираме по един текст от Кодекса на труда и за да го изменим, искаме да направим закон. Първо, по Закона за нормативните актове кодекс се изменя само с кодекс. Следователно това, което биха искали да направят вносителите, и тук мисля, че няма да ми възрази и колегата Корнезов, е да имаше един законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. И тогава тези текстове, там, където им е мястото да се сложат и да дискутираме по тях. Но да се приема закон, с който да се изменя текст от Кодекса на труда, това досега не е било. И аз не допускам, че може да стане.
Отделен въпрос е второто - добре ли е или не е добре. Въвежда се един термин, в един член се употребяват за първи път думите "верижни договори". Аз толкова години съм юрист, като го прочетох, се учудих какви са тези верижни трудови договори. Но вторият текст пояснява какви са. Няма нужда от тази терминология, ако това, което се иска, влезе в Кодекса на труда.
И на последно място. Аз съм един от тези, който не съм уволнил никого в министерството, когато бях министър. И, за да направя това, ми е помогнало именно, не на мен, а на служителите, че ги има тези срочни трудови договори. Със срочните трудови договори дори да се повтарят повече пъти, човек се убеждава в качествата на един друг. Особено тогава, когато има звена, които са нови, каквото беше Евроинтеграцията, където за едно министерство не е лесно да се намерят хора, особено в министерство, където извън него хората печелят много повече, каквото беше правосъдието. И заради това го слагаш под срочен трудов договор и трябва да видиш - той първия път нищо не прави. Първия път, когато го назначиш, той е готов за уволнение поради непригодност. Но виждаш в негово лице един човек, който желае да стане добър служител. И след това му продължаваш трудовия договор с втори трудов договор. И накрая вече самият ръководител на учреждението, който търси работна ръка, ще го назначи.
Ние вече за държавните служители имаме другия закон. Но кой работодател в което и да е звено няма да назначи на постоянно един човек, ако той работи добре? А ако ние направим трудовия договор утре, когато го разсъждаваме по Кодекса на труда, да може да бъде само веднъж, при най-малкото колебание, когато той още не е навлязъл достатъчно в работата, ще предпочете да не сключи с него втори договор.
Така че аз мисля, че тази възможност, от малкия професионален опит, който имам за назначавания, е възможност по-добра за работника, отколкото за този, който назначава. Особено при безработица. При безработица има много кандидати за работа.
Следователно, аз, ако първите 3 или 4 месеца не ми хареса, веднага го сменям с друг, пред вратата има много. Но аз може да имам чувството, че от този човек ще стане един добър работник. И тогава ще сключа втория договор, който го има. Но това е въпрос, който ще третираме тогава, когато променяме Кодекса на труда.
Аз мисля, че е абсурдно да говорим по един законопроект, който противоречи и на Закона за нормативните актове, който все още действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
За реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Гоцев постави много точно юридически, типично юридически въпроси и аз съм длъжен да отговоря дали може с отделен закон де факто да се регулира една материя, регламентирана сега с Кодекса на труда. И Вие засегнахте и Закона за нормативните актове. Този проблем безспорно стои. Защо стои? И тези, които сме го подписали, не мислете, че не сме го имали предвид.
Първо, защото преди три месеца, вижте протоколите на Народното събрание - същата идея, разбира се, с други текстове, да го кажа съвсем открито и откровено. Чрез изменение на Кодекса на труда поискахме промяна и отпадането на т.нар. "верижни договори". За съжаление мнозинството тогава го отхвърли.
И, разбира се, тази идея не може по друг начин отново да бъде поставена на вниманието на народните представители, ако искаме отново чрез изменение на Кодекса на труда да стане. Това не е, разбира се, юридически аргумент, аз ви казвам фактическия аргумент.
Възможно ли е обаче с отделен закон? Да, според мен, защото в края на краищата ако се приеме този Закон за забрана на верижните трудови договори, това ще бъде легспециалис, специален закон спрямо общия закон - Кодекса на труда.
Но аз също нямам нищо против, пък и вносителите, и нашата парламентарна група, ако по принцип приеме днес тези три текста, между първо и второ четене тези текстове да станат част от Кодекса на труда. Според мен това е правно възможно. Въпросът е да приемем идеята за забрана на верижните договори. А другото, правнотехнически дали ще е в отделен закон или в Кодекса на труда, ние, юристите лесно бихме могли да излезем от това положение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Благодаря на колегата Корнезов за искреността. С него професионално винаги много добре работим. Но и аз ще бъда искрен. Ами като не е приело Народното събрание веднъж едно, ами, няма как, ще се подчиним на това, което е приело. Друго решение няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, давайки си ясно сметката, че ще водим политически разговор върху една законодателна материя. Защото тук вече се показва, че на трибуната застават хора с различна ценностна система съгласно политическите си убеждения.
Говорим за производствени отношения. Аз не мога да не си спомня класикът, който написа "Жерминал" и поводите, за да напише "Жерминал". Това беше усещането му за унизителното положение на наемния работник. В същия момент си спомням за още един известен писател - Джек Лондон, който написа "Сияйна зора" и в нея показа, че ония, които търсят своята реализация, могат да бъдат корпорирани в мината със съответните достойнства, да бъдат гарантирани и техният труд да бъде гарантиран.
Ето, тук е разковничето - от коя гледна точка ще погледнем на тези производствени отношения, дали ще позволим наемният работник да бъде не свободен, защото унизителната зависимост не е свобода. А ние с тези временни трудови договори го лишаваме от чувство на достойнство, карайки го да бъде постоянно в зависимост от работодателя си. Не му даваме никаква гаранция, че той достойно, макар и беден, може да живее като човек.

Виждате, че всичко еволюира. Еволюцията е и в производствените отношения. Днес капитализмът разбира, че старият тип производствени отношения не могат да мотивират наемния работник. И той търси новата форма - прави го съсобственик. Не случайно акционерните дружества и разпределението на собствеността чрез акции са създадени от идеолози на съвременния капитализъм. Не може с пръчка, не може с принуда, не може с натиск да увеличаваш производителността на труда. Защото вие тук говорите за производителност на труда. Това е отживял момент в производствените отношения.
Човек трябва съзнателно да отива в производствения процес, ангажиран от личната си изгода, а не с принудата. И този аргумент не мога да го приема. В това е приносът на социализма, на социалния човек - че се стреми ония ценности, които издигна Френската буржоазна революция, да ги превърне в нов тип ценности - свобода, справедливост и солидарност, солидарност между различните социални групи, солидарност между работодателя, собственика и наемния работник, който работи при него.
В този аспект малко съм притеснен, че днес, когато вашите идеолози говорят, че сте нов тип политическа сила, народна партия, не виждам акцента на това къде е народната партия. Народна партия е оная партия, която се интересува от достойнството и от интересите на голямото мнозинство от своя народ, а вие сега радикално заставате в името на интереса на една малка група от нашия народ, на една малка група от обществото.
Големият капитал, собствениците на капитала - те не могат да бъдат българския народ. Те трябва да бъдат солидарни с интересите на целия български народ. Иначе ние не можем да говорим, че като политици работим в името и в интерес на българския народ.
Затова аз ще подкрепя този проект, защото той е в полза на голямата част от народа, а не радикално защитаващ и то по най-грубия начин само 1-2 на сто от този народ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорно е, че прилагането на Кодекса на труда, приет през 1986 г., особено в последните години създава доста проблеми в обществото. И всички изказвания, които вие, уважаеми колеги, направихте, сочат само едно според мен - че наистина този кодекс не отговаря на съвременните условия, защото неговите норми, неговите разпоредби са написани за други условия. Самият факт, че вие внасяте такива промени, означава, че този Кодекс на труда, който сега функционира, не може да отговори на обществените потребности - както на работниците, така и на работодателите. Тоест, не може да осигури едно нормално функциониране на обществените отношения в областта на труда.
Известно е на всички нас, не само на вас, на всички нас е известно, че срочните трудови договори представляват един много сериозен проблем в обществото. И непрекъснатото продължаване на срочните трудови договори създава напрежение в отношенията между работниците и работодателя и в цялото общество. И към нас се обръщат много хора с такъв въпрос: как бихме могли да променим тези норми така, че да се гарантира едно спокойствие във взаимоотношенията между работника и служителя.
Аз обаче мисля, че когато говорим за тези трудови правоотношения, ние трябва да разглеждаме трудовия процес в неговата цялост, тоест, по отношение на възникването, изпълнението и прекратяването на трудовите договори. И ако ние се опитваме в този кодекс, който очевидно е неадекватен на съвременната ситуация, да променим една част от този трудов процес, тогава ще нарушим баланса, който е търсен през 1986 г.
Аз мисля, че наистина трябва да търсим и да намерим такива механизми в целия този процес на възникване, изпълнение и прекратяване на трудовите договори. Защото вярно е, че работодателят до известна степен е по-силната страна. Казвам "до известна степен", защото работодателите са тези, които носят отговорност пред всички, пред цялото общество за това, че трябва да осигуряват работниците, за това, че трябва да плащат здравните осигуровки, за това, че трябва да плащат данъци, за това, че трябва да създават работни места и т.н., за това, че изпитват затруднения при днешната ситуация, което е безспорно и никой не го отрича. Работодателите са част от този процес и ние не трябва да смятаме, че само едната страна е ощетена в тези трудни условия. И затова според мен ние трябва да търсим именно този баланс във взаимоотношенията - както във възникването, както в изпълнението, така и в прекратяването на трудовите договори.
Мисля, че не трябва да се възприема като агресивна политика спрямо работещите, ако ние приемем такива норми, които да ограничават поредица от сключване на срочни трудови договори, възможността на работодателя да прекратява при по-либерален режим безсрочните трудови договори. Казвам "при по-либерален режим" и моля ви, колеги, недейте да изопачавате мненията и становищата, които се изразяват от моите колеги. Тук не става въпрос за пълната възможност работодателят да прекратява, когато си иска и при каквито и условия иска, защото това ще означава точно срочен трудов договор при същия режим на работа. Значи аз говоря за по-либерален режим.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Какво означава това практически?
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз ще ви кажа какво разбирам аз, господин Корнезов. И моля Ви, по-спокойно приемайте това, което искам да кажа.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Спокоен съм.
РОСИЦА ТОТКОВА: Съгласно разпоредбите на действащия Кодекс на труда, чл. 328, ал. 1 има точно определени условия сега, при които работодателят може да прекрати един безсрочен трудов договор. И какво среща работодателят, когато той изпитва икономически затруднения, когато иска да спаси част от производството, което дава хляб на част от неговите работници? Какво може да направи той? Да си измисля примерно и да симулира действия, при които, да речем, предприятието спира, или част от предприятието спира работа за повече от 30 дни. Защо трябва да търсим изкуствено тези условия, които са поставени в чл. 328, ал. 1? Защо работодателят да не може да се освободи от хора, които не носят принос не за него, а за производствения процес? Защо да не създадем такива норми? И аз не виждам каква е причината. При наличие на една такава норма работещите също ще бъдат стимулирани да могат да отдават цялата си енергия и всичките си познания в производствения процес.
Ама, не се смейте! (Обръща се към господин Любен Корнезов.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Много сладко звучи.
РОСИЦА ТОТКОВА: Изобщо не звучи сладко, защото ние познаваме социалистическата система, при която се ходеше 8 часа на работа, но не се работеше 8 часа. И това е проблемът.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие не работехте ли 8 часа?
РОСИЦА ТОТКОВА: А Вие да не би да сте работили 8 часа?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място):  Работех не 8, а 12 часа.
РОСИЦА ТОТКОВА: Ами, Вие никога не сте били в производствено предприятие и едва ли знаете какво значи български работник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, без диалог! После си направете реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА: Най-малкото Вие ще кажете какво значи едно производствено предприятие. Познавате ли как се ходи на работа? Не познавате. Не познавате трудовия процес, защото сте имали други функции в обществото. И затова аз Ви го говоря съвсем откровено и добронамерено това. И затова аз си мисля, че когато ние се опитваме да правим нещо в интерес на цялото общество, трябва да направим така, че да съчетаем интересите на всички.
Моето убеждение е, че когато ние подготвяме Кодекса на труда - и аз се надявам, че това в Министерството на труда и социалната политика се прави - ще настъпят промени точно в тези три части от трудовия процес - както във възникването, така е много важно, и специално искам да подчертая, в изпълнението на трудовите ангажименти и от двете страни и при прекратяването на трудовия договор.
Аз напълно споделям голяма част от Вашите аргументи, но смятам, че когато търсим решение на този въпрос, трябва да търсим цялостно решение. И аз мисля, че ние трябва да настояваме всички пред Министерството на труда и социалната политика по-бързо да приключи с новия Кодекс на труда, или радикално променения Кодекс на труда, за да можем наистина да решим тези изключително важни въпроси, които, признавам, вярвам и знам, че е така, засягат голяма част от населението в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Думата за реплика има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Госпожо Тоткова, не със зло сърце Ви репликирах от място. Но Вие засегнахте до известна степен моята работническа чест. Да, както се казваше едно време, произхождам от работническо семейство, пък съм и работил на смени в "Ямболен", в строителството. Така че преди да отида да уча в Софийския университет, съм бил работническа класа. Затова, някак си като че ли го нося в себе си и винаги ще защитавам хората на наемния труд.
Защо сте против това да прекратим верижните трудови договори? Дайте да помогнем на хората, които са в по-тежко положение, а дано когато се съвземе тази държава, да хармонизираме отношенията и с работодателите. Вие казахте, че работодателите носели отговорност. Разбира се, че и на тях им е изключително трудно. Но тук е въпросът да защитим поне хорицата, които с минималното си възнаграждение изхранват семействата си. А има работодатели, нали знаете, с мерцедеси и ...
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Те са мутри!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И те са работодатели. И те са работодатели - с тъмните стъкла и големите вратове. Какви работодатели са те? Те само смучат от народа. Ето това е разликата може би между нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. И все потомци на работническата класа, и те.
Господин Стефан Нешев има думата за втора реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Тоткова, искам да Ви кажа нещо, което приемете едновременно и като въпрос. Аз мисля, че за всеки един наемен работник, който нарушава технологичната и производствена дисциплина, има установен ред за освобождаване от работа за това, че той е вреден в производствения процес. Освен това аз се надявам, че господин министърът на правосъдието ще потвърди, че в Търговския закон има достатъчни основания за обявяване в несъстоятелност на цялата или на част от стопанската дейност, в резултат на която могат да настъпят съкращения. Тук става дума за произволно прекратяване на трудови правоотношения с хора, за които няма обоснована причина за това.
Веднъж Ви бях казал, че един човек е болен и в момента, в който трябва да получи защита, защото трябва да възстанови здравето си, работодателят, който няма полза от това да го изтърпи на работа докато се възстановява, просто му прекратява временния трудов договор. Ето това достойнство на един човек, който е работил 30 години и е дал достатъчно много на обществото, ние искаме да защитим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Корнезов, господин Нешев! Ние очевидно не можем да се разберем, защото не се чуваме.
Господин Корнезов, аз много съжалявам, но всичко това, което говорих, е в една посока с това, което казахте Вие. Само че аз предлагам друг начин за решаване на този въпрос в съчетаване на интересите между работодателя и работниците, защото мисля, че те са едно цяло. Ние не можем да ги отделяме един от друг. Работодателят не може да съществува без своите работници, както и работниците не могат да съществуват без своите работодатели. Но аз през цялото време, когато се опитвах да излагам своята теза, нито веднъж не съм се подвела да обиждам българските работници, както Вие направихте това. Вие нарекохте работниците "хорица". Защо да са хорица? Това са хора, които отиват и при тези не съвсем нормални условия в нашата страна, полагат своя труд. И ние трябва да уважаваме този труд. Не съм казала, че има хора, които са вредни за производството.
Аз като човек, работил дълго време пряко в производството, искам да ви кажа, че почти няма такива хора, които да са вредни за производството. Има хора, които не са достатъчно полезни. И аз говоря точно за такива хора. Работодателят трябва да има възможност да се освобождава от хора, които не са достатъчно полезни за неговото производство. И ако трябва да свържем това с безработицата, аз мисля, че когато има голяма конкуренция за едно работно място, тогава трябва да дадем възможност на работодателя да подбира хора, с които ще даде най-голям продукт не само за себе си, не само за работниците, а и за цялото общество.
Така че много ви моля, колеги, нека да се отнасяме с разбиране към проблемите на хората, да не спекулираме с тях, а да търсим решението там, където им е мястото, в цялостния процес - и ще го повторя още веднъж - по възникване, изпълнение и прекратяване на трудовите договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Ще говоря кратко и ще ви предложа начин, по който можем да постигнем съгласие. Но за това накрая.
Сега ще добавя само няколко аргумента към дискусията. Явно инициативата за внасянето на този законопроект е продиктувана от загрижеността на народните представители от Левицата да бъдат преустановени злоупотребите със срочните и многократни трудови договори - един безспорен факт за всички не само в тази зала, но и в цялото наше общество. Имат отчасти основания тези, които опонират на предлаганото разрешение, че то може да срещне затруднение да се впише в новата икономическа и социална система, защото това разрешение е свързано с други проблеми, които се уреждат и от действащия Кодекс на труда, и от, надявам се, скоро предстоящото за обсъждане негово изменение.
Според мен обаче решението на въпроса, пред който ние сме изправени, не може да бъде намерено само в полето на трудовото законодателство. Дори и да приемем тази разпоредба, тя ще подобри положението на работниците, но няма съществено да измени социално-икономическата ситуация. Големият проблем е в това, че българската икономика не работи, че у нас беше лансирана през последните години и широко поддържана тезата, че държавата има ангажимент единствено да създава някакви условия за икономическа активност и трудова заетост, но тя няма никакви ангажименти пряко да участва в стопанския живот - според мен една теза, по която ние се различаваме и една теза, по която за съжаление България се различава от съвременна Европа. Защото има сектори извън държавното управление и сферата на някои от публичните услуги, където държавата се опитва да играе активна роля и пряко да участва дори в стопанска дейност.
Тъй като искате примери, ще ви кажа, че много от европейските държави имат авиокомпании, които са с преобладаващо държавно участие. И те са в по-добро икономическо състояние от българската авиокомпания "Балкан", за която бях свидетел на един гротестен и неприятен факт, че се бяха събрали и петте самолета на "Балкан" на Аерогара "София", когато на новото летище в Будапеща, което не отстъпва с нищо на това във Виена, за един час излитат и кацат около 15-20 самолета.
Ето за тези неща става дума. И когато се прави приватизацията, тя трябва да създаде условия и за икономическа активност, и за заетост. А при нас едновременно в много случаи приватизацията довежда до допълнителна декапитализация и до съкращаване на заетостта. Да не говорим, че има много договори за приватизация, в които се включва като изискване гарантирането на определен брой работни места - отделен въпрос е дали това е най-сполучливият начин за решаването на въпросите с безработицата - но липсва почти всякакъв реален контрол дали този, който е придобил собствеността, спазва тези поети ангажименти. За тези проблеми става дума и те не се свеждат до текстовете на Кодекса на труда.
Другият проблем, който според мен ние трябва да решаваме във връзка с обсъждания проблем, е за цялостна промяна в данъчните и осигурителните задължения в данъчната и осигурителната система. Днес се получава така, че само фискът, само бюджетът трябва да търси от собственика, от работодателя това, което се дължи на държавата. Защо не се помисли в България за създаване, да го наречем, на един корпоративен модел, но не корпоративен в смисъла, в който се употребява на сегашната данъчна система, а корпоративен, който да съчетае в по-голяма степен интересите на работодателите и работниците. По-облекчен данъчен режим за сметка на по-облекчени задължения на работодателя да гарантира определено равнище на заплащане, да поеме значителна част от осигуряването и за безработица, и за здравеопазване, и т.н. Тоест да може самият работник да потърси от този, който му дължи възнаграждение, това, което му се полага, ако той не изпълнява тези задължения, държавата да му отнеме определени преференции, която тя би предоставила за тези категории инвеститори, работодатели и т.н. Следователно свалянето на проблемите по-близо до трудовите отношения може да създаде по-добри условия и по-големи стимули. Да не говорим за това, че други страни вече се опитват да практикуват и една стимулираща данъчна система, в която хората могат да насочват един минимален процент от дължимите задължения към определени дейности преди всичко от социален характер. И ако ние направим всички тези неща, ще можем да намерим допълнителни пътища за подобряване на състоянието в обсъжданата сфера.
Следващ проблем - почти липсващия или много занижен контрол от страна на държавните инспекции по труда. Аз вече имах възможност да спомена в мандата на този парламент: никога в новата българска история контролът на държавата за спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност на труда не са били толкова лоши! Това е било и в първата половина на века, и във втората половина на века допреди няколко години. Защото много хора работят без всякакви договори при изключителни нарушения на условията за безопасност и здравословни условия на труд. Къде са тези държавни служители, които не са толкова малко на брой, и колко са санкционираните реално лица? И тук наистина трябва да се изисква от всички тези длъжностни лица да вършат своята работа, защото това е друго средство за защита на работниците извън формалните изисквания на това, което предопределя техният трудов договор.
Тук трябва да защитим и работодателите, тъй като те изпитват в някои случаи не по-малки затруднения. Защото какво става в момента? - Едно лице постъпва на работа, получава възнаграждение, работи минимално изисквания срок, но то не е мотивирано да работи, защото след това знае, че ще напусне, ще се регистрира като безработен, оттам ще получава помощите като безработен и заедно с тези помощи той ще извършва неофициално трудова дейност при някакво друго лице, от което ще получава фактически трудово възнаграждение, без за това да се плаща от другите необходими задължения. Този омагьосан кръг работи срещу истинските и добросъвестните работодатели, той по този начин демотивира и работната сила да повишава своята квалификация, да свързва своите интереси с бъдещето на определено предприятие.
И най-накрая, поставям и въпроса за работното време. Защото има места, в които се работи продължително, но там не е написано колко души са ангажирани в този магазин или в това предприятие, което явно пък показва, че се нарушават други изисквания на трудовото законодателство.
Няма да увеличавам повече примерите и секторите, в които е разположен обсъжданият сега проблем.
Предлагам ви следното решение: днес ние да подкрепим законопроекта, с което засега да изразим своята воля, че ние се противопоставяме и ще прекратим практиката на така наречените верижни трудови договори, каквато е преобладаващата европейска практика. Заедно с това да отчетем необходимостта за известна либерализация, която да бъде предоставена на работодателите, една по-гъвкава система, съответстваща на днешните икономически условия и която ние ще обсъждаме при предстоящите изменения на Кодекса на труда. Достатъчно е днес този текст да бъде подкрепен на първо четене. После той може да бъде включен, дори и в друга редакция, в измененията на Кодекса на труда, които ние, надявам се, че ще гледаме в най-скоро време, и по този начин ние можем да не дадем засега ход на финализирането на законопроекта, но това да бъде отсега заангажиране на парламента с едно принципно решение. Мисля, че това ще бъде един много важен сигнал към цялото общество, който ще заангажира волята на парламента за окончателното законово решаване на проблема. И мисля, че за това има не само воля в българското общество, но това съответства и на идеологията на основните политически партии. След като още в Стокхолмската декларация на социалистическия интернационал бяха прокламирани ценностите за свобода, справедливост, солидарност, след като БСП се опита към тях да добави нови и да развие тези ценности, напоследък виждаме, че от името на Народната или Хлистияндемократическа партия в България се повтарят буквално тези ценности, тогава трябва тази обща основа, поне в ценности, в идеи, в принципи, да намери изражение в защитата на по-голямата част от българското общество на хората, които работят или които искат със своя труд да осигурят благоденствие за себе си и за своите близки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря но господин Стоилов.
За първа реплика има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин Стоилов! Моята реплика към Вас е към първата част на Вашето изказване. Аз съм съгласна, че трябва да се осъществява по-пълноценен и навременен следприватизационен контрол, макар че не напълно споделям това, че в приватизационните договори трябва да има фиксиран точно определен брой работни места, макар че съзнавам напълно ясно какво казвам и как би могло да се изтълкува. Но искам да Ви попитам, Вие, господин Стоилов, поемате ли своята отговорност като народен представител от предишното Народно събрание, което прие една схема за приватизация в нашата страна - с приватизационни фондове? Аз мога да Ви дам много примери от моя избирателен район....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не може да поеме, защото не е бил депутат в предишното Народно събрание.
РОСИЦА ТОТКОВА: Не беше ли депутат? Извинявайте, мисля, че не съм Ви обидила с това, защото Вие сте един добър народен представител. Но бихте ли поели Вие като член на БСП, която имаше мнозинство в предишното Народно събрание, за това, че прие Закон за масовата приватизация? Мога да ви дам такива примери за закупени предприятия от фондове, където хората си внесоха своите бонови книжки и изобщо не получават нищо от това. А на всичко отгоре тези предприятия сега не работят и на всичко отгоре ние дори не можем да поискаме следприватизационен контрол! Просто кажете ми как да се отнасяме към този въпрос? И какво да правим по този въпрос? Защото това е част от проблема и то немалка част от проблема в нашата страна. Специално в моя избирателен район преобладаващата част от предприятията са закупени по този начин. Какво да правим с тях? Кажете Вие, ако можете да ми отговорите, носите ли такава отговорност? Защо тогава не предвидихте следприватизационен контрол? Защо тогава не предвидихте запазване на работните места? И какво да правим ние сега, които носим отговорност за управлението на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова?
За втора реплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колега Стоилов, аз нямам времето, с което разполагахте Вие, за да анализирам всичко онова, което казахте и което почти нямаше нищо общо с проблема, който третираме. Дали държавата се меси или не в икономиката, Вие дадохте примери, които очевидно не са подходящи. Авиокомпанията! Да, авиокомпании има, има и железници, макар че на много места и те сега се приватизират. Но като махнем авиокомпаниите, железниците и бих могъл да изредя още няколко, държавата не се занимава да прави това, което Вие казвате, че тя трябва да прави.
Но сега искам да се спра на второто. Аз съм изненадан от предложението Ви. Вие предлагате да се приеме на първо четене един закон, който после изобщо да не стига до пленарната зала. Такова предложение никой от нас досега не си е позволил да направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, благодаря, че съм оставил такава дълбока политическа следа в съзнанието на госпожа Тоткова, без да съм бил народен представител в предишното Народно събрание. Аз няма да се дистанцирам от проблема, който тя постави, тъй като той е достатъчно важен и наистина е свързан до голяма степен с управлението на БСП. Така както СДС днес и утре няма да може да се дистанцира от проблемите, които възникват в много от работническо-мениджърските дружества, така както СДС няма да може да се дистанцира от погрома върху българската индустрия, както не може да се дистанцира от това, което направи с българското земеделие, това са за съжаление горчиви реалности, които се пишат в сметката на България, а оттам нататък те си остават и част от политическата биография на различните политически партии.
За приватизационните фондове. Аз споделям донякъде, без да абсолютизирам, тъй като не е проблемът, че в България се използваха различни приватизационни техники, но че те не бяха добре дозирани и не бяха съпроводени с необходимия контрол.
Аз мога да ви предложа да обсъждаме една идея как сега да реагираме на създадената ситуация. Аз мисля, че ако се предвиди определено задължение за търговските дружества, които са се получили в резултат на извършената масова приватизация, те да плащат дивиденти, които не са по-ниски от официалната лихва, която би се дължала за тези парични средства, тогава може да се задължат тези търговски дружества да работят в интерес... (Реплики от Росица Тоткова.) Някои от тях съществуват. Те съществуват като холдинги. Тяхната история е известна. Това може да стане един общ принцип, че не може едно лице, което притежава акции в дадено предприятие, да не получава за тях поне толкова, ако тези средства бяха внесени в банката. И така може да бъде оздравена нашата икономика. Ако това предприятие не е в състояние да дава подобен икономически резултат, то може да бъде обявено в несъстоятелност, да бъде ликвидирано.
По другия въпрос за икономиката, който постави господин Гоцев, аз мога да му дам и примера с Българската телекомуникационна компания, тъй като тя е на печалба, тъй като държавата в нея инвестира, тъй като, ако България наистина иска да стане информационен и телекомуникационен център на Балканите, тя трябва да има някакви средства, чрез които да заяви подобна амбиция в сферата на инфраструктурата и т.н. Та не е ли същото положението в банките? Забележете цените, на които се продават българските банки и как някаква малка банка трябва да купи една от банките с най-голяма клонова мрежа. Все едно мухата, която се е качила на гърба на слона, да каже, че тя става негов собственик.
Това са икономическите абсурди, които ни се предлагат днес. Затова си мисля, че трябва да се гледа много по-сериозно на тези въпроси.
И последното, господин председател, аз не предлагам този закон да остане в небитието. Аз казах той да бъде приет на първо четене, да се изчака внасянето на измененията в Кодекса на труда и тогава могат да бъдат включени по същество приетите текстове при последващата дискусия във връзка с второто четене. Така ще можете да изразите и вашата готовност, ако тя е налице. Иначе ще се окаже, че не сте искрени в много от мотивите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Ангел Балтаджиев има думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми колеги народни представители, първо, искам категорично да отхвърля опита, който беше направен тук, на СДС да бъде преписана ценностна система, която той не изповядва. Беше направен опит да бъде казано, че ние защитаваме само интересите на работодателите.
Трябва да ви кажа, че съгласно нашата ценностна система, която е приета с Хартата на ценностите, един от основните принципи, който изповядва Съюзът на демократичните сили, това е принципът на баланс в обществото. Така че ние гледаме да съчетаем интересите на всички групи в обществото, а не да ги противопоставяме, както се опитват да правят някои други. Това не е модерно, не е съвременно. Това е обект на мисленето от ХIХ век да се представя работодателят като кожодер и експлоататор, който не е заинтересуван да има добри отношения с работниците и добри и хармонизирани отношения с тях, и да стимулира добрата им работа.
Но има икономически причини, които бяха изтъкнати тук от моите колеги, които в определени условия карат работодателят да освободи определена част от работната сила без никаква зла умисъл, а просто по икономически съображения.
Беше изтъкнато тук и от изказващите се от вносителите на законопроекта, че действително сегашният Кодекс на труда не решава този проблем, той не дава тази възможност на работодателите. И това, което е факт от съдебната практика, е, че не е възможно освобождаване на работниците по такива икономически съображения.
Затова от всичко казано досега става ясно, че с този частичен законопроект, оставям настрана правния въпрос, който беше изтъкнат достатъчно добре от господин Васил Гоцев, че с такъв частичен законопроект първо не може да се третира материя, защото противоречи на Закона за нормативните актове, та, основната ми мисъл е, че основно преработеният Кодекс на труда ще даде решението и то именно в този дух на баланс на интересите както на работодателите, така и на работниците.
Така че аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект, поради изказаните съображения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не може в днешната дискусия обсъждането на проблема да не се свързва със състоянието на икономиката - едно, и с провежданата икономическа политика - второ. Изцяло прав беше моят колега Янаки Стоилов, когато направи тази връзка, затова аз няма да се спирам на този въпрос, имайки намерение поначало да тръгна именно оттам.
Обърнете внимание на условията, в които този въпрос се превръща в изключително актуален, остър за широката общественост. От една страна, прилагането на инструмента на срочните договори се превърна в една непоносима практика. И трябва да си дадете сметка, колкото и да ви е безразлично в момента, че вие сте един от факторите, които стимулираха широкото разпространение на тази практика - що се отнася до бюджетната сфера.

Вие от първия ден използвате този инструмент за разправа с десетки хиляди служители до такава степен, че този факт беше атакуван от всички опозиционни парламентарни групи, от синдикатите и от външни наблюдатели, колкото и вие да не искате да се съгласите. В реалния сектор експлозивно увеличилата се безработица стимулираше тази практика на верижните срочни договори. А този експлозив на безработицата е свързан съвършено ясно не с нещо друго - с извънземни фактори, а с провежданата икономическа политика в България. И когато 3 години от тази трибуна и в комисиите ние буквално повтаряме едни и същи и внушения, и оценки по отношение необходимостта да се използват инструментите на различни политики за стимулиране създаването на една благоприятна среда за растежа на българската икономика, вие нехаете. Тези оценки и внушения започнаха да се правят систематично от външни анализатори и наблюдатели, в това число и от хора, които сте ангажирали като официални съветници. И аз вчера си позволих да ви кажа, че накрая една от водещите ваши фигури отиде при премиера и му заяви: "Вашата политика е пасивна!"
Не може в тази обстановка въпросът да не се превърне в изключително остър, непоносим. Аз съм склонен да приема, че във вашата философия са разписани всички тези хубави неща, за които говорихте и че имате желание да ги прилагате, да ги превръщате в социална и икономическа практика. Ами, изправени пред остротата на проблема, дайте да направим първата крачка, толкова повече, че и вие сте привърженици на създаването на едно социално пазарно стопанство и това няма да падне от небето. Дайте малко по малко, особено в тази трудна, изключително трудна обстановка, да го съзиждаме. Иначе си оставате само в сферата на общите приказки. Но с общи приказки няма да заблудите никого в България. Числата на всички проучвания на общественото мнение са категорични. Тъпани трябва да ви накарат да се стреснете.
Вие, които сте запознати със законопроекта - поне тези от вас, които са запознати - виждат, че там не се изключва използването на срочни договори един, два, три пъти, нещо, което ще влезе като елемент на утрешната практика, която ще създаде новият Кодекс на труда. Става дума за онова безумие, на което е обект работникът, служителят и което не може да продължава и за което на няколко пъти се дават такива получили гласност съгласия - поне пред синдикатите.
Иначе всичко останало си остава една чиста фарисейщина - харти, философии, обещания и неготовност да се направи една елементарна стъпка. Когато парламентът на България ще обсъжда новия проект на Кодекс на труда, всичко може да бъде, от една страна, вградено, както следва - което е работило и работи - и да бъде преработено, прередактирано онова, което недостатъчно работи.
Вие казвате, че след 3, 4, 5, 6 месеца България ще има нов Кодекс на труда. Добре, нека да има. Но дайте за тези 3, 4, 5, 6 месеца, в които практиката е мъчителна в тази област за стотици хиляди хора, да излезем с едно решение, което малко от малко регулира процесите и това да бъде съчетано с една наистина нова активна политика за създаване на работни места и да се прекрати с тази спекула, че са създадени еди-колко си стотици хиляди нови работни места и в същото време официално отчитаното число на безработицата расте. Фактът на необходимостта хората да се зарегистрират за социални, за здравни осигуровки допълнително увеличава количеството на безработните и се оказват наистина прави синдикатите, които заявяват, че вероятно в България над 1 млн. 200 хил. - 1 млн. 300 хил. човека са без работа.
Приключвам. Тази среда, уважаеми колеги от всички части на залата, е основният фактор, който стимулира тази безобразна практика, при която човек е в непрекъснато стресово състояние - ще бъде на работа, няма да бъде на работа. Простичко казано, но до това се свежда въпросът. И с големи теории, и с големи обещания от този малък човешки проблем не може да се избяга.
Призовавам ви да бъде приет законопроектът на първо четене и след това да се седне, да се види какъв може да бъде окончателният му вариант, за да бъде приемлив за всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз бих подкрепил един такъв закон и бих подкрепил някои от аргументите на господин Янаки Стоилов. Става дума за това, че ние сме в дълг пред българските труженици. Казвам го в най-широкия смисъл на тази дума, включвайки висококвалифицираната ни работна сила, която за съжаление няма нужните законови протекции в сложното общуване с пазарната среда, която още не е изградена, с работодатели, не всички от които са на висотата на сериозни организатори на производството.
Между другото, тук искам да кажа, че аз не приемам догмата, че държавата, видите ли, не можела да създава работни места. Тази догма доста силно се тиражира през последните десетина години, но тя е дълбоко порочна. Тя не отговаря на функциите на една държава в кризисна или преходна ситуация. Давам веднага пример с това, което Рузвелт е правел в САЩ в момент на криза. Могат да се намерят и европейски примери, но те за съжаление са обременени от последващото развитие на страните, които са ги използвали.
Става дума обаче за това, че в момент на криза държавата не само че може, но и е длъжна да се самоизтегли от блатото едва ли не по баронмюнхаузеновски, като създаде работни места, разшири възможностите за потребление, чрез което потребление се стимулира собственото й производство. Има такива примери в историята на икономиката, уважаеми колеги.
Второ, има примери на пари от хамилтонов тип, които са неинфлационни, не се използват за разплащане и купуване на стоки, например, а само за инвестиции. Подчертавам, грешката с употребата на инвестиционните бонове от самото начало беше, че вместо да бъдат такъв тип финансов инструмент, те и досега се гледат като пари, с които може да се купува каквото и да било.
Трето. Връщайки се на въпроса за незащитеността на българската работна сила, мога да заявя отговорно, че икономическите реформи, които според мен текат не в правилната насока, които според мен могат да деформират развитието на България в началото на ХХI век, тези реформи би следвало да запазват поне работната сила на България. За съжаление, работната сила на България търпи най-тежки удари през последните години. Работната сила на България бива дисквалифицирана в прекия и преносния смисъл на тази дума и тя не е защитена със закон за запазване на националните кадри, на работната сила, закон, какъвто например има нашето приятелско Мароко.
Като председател на групата за приятелство ви заявявам, че ще ви представя техния вариант на подобен закон и ще попитам защо ние тук, в България, да не се погрижим за националните ни кадри - от най-високо ниво до обикновените ни труженички по Родопите, които работят буквално ангария, подчертавам, на фирми, не всички от които са български.
Тук не става дума за ксенофобия. Става дума, за съжаление, за ксенофобско отношение към българската работна сила от страна на някои предприемачи, работодатели, понякога и в кавички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за недопустимостта на верижните трудови договори № 054-01-6, внесен от Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев.
Гласували 191 народни представители: за 77, против 70, въздържали се 44.
Законопроектът не се приема.
Почивка до 12,00 часа. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КРЕДИТНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЯПОНСКАТА БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по проекта за закон за ратифициране на Кредитното
споразумение между Република България и Японската банка
за международно сътрудничество № 002-02-21, внесен от
Министерския съвет на 19 май 2000 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседание, проведено на 25 май 2000 г., разгледа внесения от Министерския съвет на 19 май проект на закон за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество № 002-02-21.
От името на вносителя в заседанието участва госпожа Рая Узунова - екперт в Министерството на финансите. Докладвано беше, че със свое решение от 6 април 2000 г., обнародвано в "Държавен вестник", бр. 31 от 2000 г., Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Кредитно споразумение с Японската банка за международно сътрудничество за заем в размер равностойността на 50 млн. щат. долара в японски йени. На 24 април 2000 г. от името на Република България министърът на финансите господин Муравей Радев е подписал Кредитното споразумение с Японската банка за международно сътрудничество за заем в японски йени, равностойни на 50 млн. щат. долара. Това е третото по ред съфинансиране, отпуснато от японското правителство, след съфинансиранията по споразуменията със Световната банка съответно САЛ (1991 г.) и ФЕСАЛ I (1998 г.)
При проведеното гласуване всички присъстващи членове на комисията единодушно подкрепиха законопроекта.
Въз основа на изложеното и на резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме внесения от Министерския съвет проект на закон за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество в японски йени, равностойни на 50 млн. щат. долара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"На 31 май 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество, подписано на 24 април 2000 г. в Токио."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество № 002-02-21, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 126 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Кредитното споразумение между
Република България и Японската банка за международно
сътрудничество

Член единствен. Ратифицира Кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество, подписано на 24 април 2000 г. в Токио."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието на законопроекта и неговия член единствен? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Има думата нейният председател господин Лъчезар Тошев да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю!
"На своето редовно заседание Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от народния представител Лъчезар Тошев законопроект за изменение на Закона за защитените територии.
Комисията взема предвид, че проблемът, засегнат в законопроекта, свързан с приложението на закона, беше поставен от министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева в писмо до Народното събрание, което беше обсъждано и в Комисията по опазване на околната среда и водите.
С предложената поправка се цели избягване на недоразумения и различия в тълкуването на текста на чл. 21, т. 1, който разрешава ремонт на съществуващи сгради, пътища, спортни и други съоръжения.
Като смята, че с предложената поправка възможността за различно тълкуване и недоразумения по прилагането на закона ще бъдат отстранени, комисията предлага Народното събрание да приеме предложения законопроект.
Становището е прието единодушно със 7 "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Лъчезар Тошев като вносител.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми колеги, преди известно време госпожа Манева се обърна към Народното събрание и ни обърна внимание, че има различно тълкуване в чл. 21, т. 1, където се казва, че в национални паркове се забранява строителство и т.н., освен ремонт на съществуващи сгради и пътища, спортни и други съоръжения. Някои от тези, които са прилагали закона, имат различно тълкуване за смисъла на съюза "и", като смятат, че ремонтът се отнася само до съществуващите сгради, но не също и до пътищата, спортните и другите съоръжения.
Със замяната на съюза "и" със запетая, всъщност недоразуменията отпадат, защото тогава става ясно, че ремонтът се отнася за всички изброени по-нататък обекти: съществуващи сгради, пътища, спортни и други съоръжения.
Това е причината, за да направя това предложение и аз го направих, след като обсъдихме предварително въпроса в Комисията по опазване на околната среда и водите и решихме, че Народното събрание не може да тълкува закона, но би могло да направи корекция в него. Затова предлагам съюзът "и" да се замести със запетая. Това премахва недоразуменията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за защитените територии № 054-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Тошев. Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 142, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, поради яснотата на въпроса и липсата на други гледни точки, предлагам да преминем и към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 130 народни представители: за 123, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата господин Лъчезар Тошев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"ЗАКОН
за изменение на Закона за защитените територии,
обн., в ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., ДВ, бр. 98 от
12.11.1999 г., изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 4.04.2000 г.

Параграф единствен. В чл. 21, т. 1, след думите "съществуващите сгради" съюзът "и" се замества със запетая."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието на закона и по параграф единствен? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и параграф единствен на закона.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата госпожа Даниела Николова да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика по
законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за търговското мореплаване,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 10 май 2000 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
Предложеният законопроект е насочен към утвърждаване принципите за безопасност в корабоплаването, опазване на околната среда чрез ефективен контрол върху корабите, осигуряване на свободен достъп до пазара на корабоплаването и лоялна конкуренция между участниците в него. Той обединява уредбата на морския и речния транспорт и създава единен режим, съобразен със съвременните обществено-икономически условия и хармонизиран с действащото международно и европейско право. Законопроектът усъвършенства изискванията към професионалната подготовка и знания на екипажа и медицинското обслужване на кораба и урежда правомощията на морската администрация при разследването на аварийни случаи.
Друго достойнство на законопроекта е, че с него се създават условия за равен достъп до професията на морските лица. Запазено е единствено изискването за българско гражданство по отношение на капитана на кораб, плаващ под българското знаме. Усъвършенства се режимът за националността и регистрацията на корабите, като се усъвършенства дефиницията за "български кораб". Законопроектът създава правна уредба на договора за наем на кораб без екипаж. Създава се нова глава относно морската администрация, която отразява както стремежа за осигуряване на безопасност и опазване на околната среда, така и необходимостта от въвеждане на държавен пристанищен контрол.


Уредени са конкретни мерки за ускоряване на съдебното производство, свързано с диспаша, както и редът за продажба на извадено от морската администрация потънало имущество, като се прецизира изпълнението на обезпечителната заповед при задържане на кораб.
Законопроектът актуализира терминологията и усъвършенства режима на административнонаказателната отговорност.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Имате думата за изказвания. Някой желае ли да се изкаже по предложения законопроект?
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се спра накратко върху предложения законопроект.
По принцип той обхваща доста цялостно изменение на Кодекса за търговското мореплаване, не частично.
Във Варна преди известно време беше проведена една среща - обществено обсъждане по Закона за изменение и допълнение на кодекса, на 17 май по-точно, на която са присъствали редица специалисти в областта на търговското мореплаване. Техните изводи са, че на този етап не е необходимо да се правят такива задълбочени промени в кодекса, тъй като голяма част от тях явно са писани вероятно от добри юристи, но от хора, които не познават спецификата на законопроекта.
Ще ви дам такива примери - например в законопроекта не се прави разлика между влачене и тласкане или теглене и тласкане. Това са съвсем определени неща. Явно е, че хората, които са имали желанието да напишат новия кодекс не са добре запознати с тези условия.
Второ, явява се изведнъж тук някакъв нов вид управление - хем има морска администрация, която контролира, хем изведнъж се появява капитан на порта. Създава се някакъв дуализъм - не е ясно кой ще управлява - дали морската администрация, дали този капитан на порта. В кодекса това не е ясно изчистено.
Има още редица текстове, които водят до безпокойство. Не е регламентирано точно министърът какви правомощия ще има, тъй като той би следвало да има правомощия само в наши териториални води. Кодексът обаче важи и извънтериториалните морски води на Република България.
Общо взето мнението на специалистите е, че би следвало този закон да се внесе в един пакет от законопроекти и като се определи отношението първо, на Република България към международните договори, по които тя е страна, тъй като това е от изключителна важност - да има корелация между международните договори и Кодекса за търговско мореплаване.
Второто, по което също ми се струва, че много принципно трябва да се подходи - не може с един законопроект да се третира и вътрешното корабоплаване и това по р. Дунав, и това в морето. Това са съвсем различни дейности.
Следователно, мисля, че трябва да има отделен кодекс за речното корабоплаване, закон за вътрешните морски водни пътища, които ясно и дефинирано да ни посочат разликите.
Струва ми се, че Народното събрание би следвало да върне законопроекта обратно, за да може той да бъде доработен и направен така, както трябва да бъде, да бъде съобразен с международните договори, по които Република България е страна и да имаме вече представен един документ, който има ясен по същество и характер запис, ясна реч вътре да се чете и да няма възможност за тълкувания. Вие знаете, че в морето тълкуванията са много опасно нещо. Там, ако позволим всеки да си тълкува както си иска един кодекс, ще настъпят големи катаклизми. Ето защо аз предлагам на уважаемите народни представители да не подкрепят на първо четене законопроекта, да го върнат на вносителя и да ни го представят в съвършено друг вид. Да не говорим вътре за правописните грешки, които изобилстват в този законопроект. На тях няма да се спирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата господин Васил Гоцевн.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът е изменение и допълнение на един стар закон, който съществува и който закон е в добро съответствие с международното право и с международното морско и търговско право.
Измененията, които се правят, не са материя, която е извън закона. Те са материя, която е вътре в закона.
Ние едно време имахме отделен Закон за българското речно плаване. Сега всичко е в този закон - Закон за търговското мореплаване, така че това, че казва "мореплаване", пък се уреждат и въпроси за речното плаване, не бива да смущава.
А дали има правописни грешки в закона, това е въпрос, който не е въпрос на народните представители. От друга страна, има възможност те да се поправят между първо и второ четене, но решенията, които се дават в законопроекта, са свързани с икономическата необходимост да се направят поправките, измененията и допълненията на действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Друг желае ли да се изкаже?
За първа реплика има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Гоцев! Аз имах предвид, че законът е приет преди около двайсетина години. Оттогава досега са настъпили значителни изменения в международните договори, по които Република България е страна и те не са огледани в новите предложения на кодекса - първо.
И, второ, не зная на вас, но на мен ми е изключително обидно, когато като народен представител ми се представи един документ, който е пълен с правописни грешки. Това говори, че - първо - неграмотни хора работят там и не си дават труда да погледнат какво дават на уважаемото народно представителство и, второ, извинявайте, ние ако седнем да четем тези правописни грешки, то вече става съвсем много... Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване № 002-01-16, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има госпожа Даниела Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Моето процедурно предложение е да бъде удължен срокът за предложения за второ четене с две седмици по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С още две седмици? Да, благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 121 народни представители: за 109, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието - срокът за предложения преди второто четене се продължава с две седмици.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИПОТЕЧНИТЕ ОБЛИГАЦИИ.
Бяхме стигнали до реплика на господин Руси Статков.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Имах възможност вчера и тази сутрин да се среща с истинските автори на законопроекта и действително да получа повече информация за философията, която залагат. В този смисъл обаче, уважавайки тяхното виждане, искам да използвам правото си на реплика, което вчера по друг повод направих, да кажа, че действително между първо и второ четене трябва да се работи много сериозно, за да се направи наистина един добър закон.
И да Ви припомня, господин председател, че Вие поехте ангажимент със закон да не изменяме кодекс. А тук това е предложено и ще създаде сериозни проблеми, ако Вие спазите този принцип. Всъщност затова използвах и Вашата покана за реплика, за да Ви кажа, че наистина ще има много сериозни проблеми. Така че Вие трябва да намерите решението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изкушена да взема думата по този законопроект, тъй като в мотивите към законопроекта има твърдения, които действително са така. Там се казва, че това е един нов инструмент, който се предлага в момент, важен за извършващата се пенсионна реформа и безспорно ще предизвика сериозен интерес сред портфейлните инвеститори - пенсионните фондове, а също и други животозастрахователни дружества. И в този смисъл наличието на такава инвестиционна възможност на практика ще подкрепи пенсионната реформа. Действително това е така. И действително това е един механизъм, един инструмент, който ние сме предвидили донякъде в новите закони, които направихме, предлагайки тази пенсионна реформа. И действително този закон, така както е предложен, създава необходимите гаранции за потенциалните инвеститори с този нов финансов инструмент.
Известно е, че на сегашния етап не съществуват такива богати възможности за инвеститорите. И в известен смисъл въвеждането на този нов инструмент, а именно ипотечните облигации, ще се отрази положително и на разширяването на възможностите за инвестиране.
Действително е така, както казват и вносителите - пенсионната реформа стартира. И ние по-добре от всички знаем това. От началото на тази година започва и функционирането на професионалните фондове, което ние направихме с Кодекса за задължителното обществено осигуряване. А също така функционират и фондовете, които са по Закона за доброволното допълнително осигуряване. Очевидно е, наистина, че са необходими нови инструменти, възможности за финансиране на големи по размери финансови ресурси.
В този проект наистина правилно се обръща сериозно внимание, че точно тези ипотечни облигации ще представляват интерес за пенсионните фондове. Защото на сегашния етап възможностите за инвестиране на средства от пенсионните фондове са наистина крайно ограничени.
И аз искам да припомня какво е състоянието на този етап и какви са възможностите на пенсионните фондове за инвестиране. Фондовата борса наистина в момента не предлага реални възможности за такива инвестирания, за каквито би трябвало да имат възможност пенсионните фондове.
Ограничени са емисиите на държавни ценни книжа. А ние знаем, че в закона предположихме и дадохме възможност да се правят инвестиции над 50 на сто в държавни ценни книжа. Няма финансови инструменти, които могат да донесат добра доходност на инвестиране.
Липсват и такива финансови инструменти, които да гарантират сигурност и ликвидност при инвестирането. Това е за пенсионните фондове. И това е в момента истинското състояние на нещата и на тяхната инвестиционна политика.
Какво ми се иска да предложа по този законопроект? В Преходните и заключителни разпоредби, в § 3, т. 4, в чл. 46 се казва, че се създава ал. 3:
 "(3) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира до 25 на сто от активите на пенсионния фонд в ценни книжа, издадени по Закона за ипотечните облигации."
Мисля, че 25 на сто, както е записано, ще бъде едно доста рисково за пенсионните фондове инвестиране. Защото в България все още нямаме такъв инструмент, нямаме такава практика. Досега пенсионните фондове не са правили това нещо. Истината е, че в много развити страни това се прави, имат много по-големи възможности.
Но истината е, че ние тук все още нямаме такава практика. В момента тя се въвежда. И ми се струва, че е доста рисково да се дава такава възможност на пенсионните фондове - да инвестират до 25 на сто от активите на пенсионния фонд в ценни книжа.
Мисля, че би било разумно, при положение, че досега нямаме такава практика, това да бъдат 10 на сто. И, разбира се, ще направя едно такова предложение за второ четене и ще го обсъдим и с вносителите. Защото много ми се иска да направим така, че да предпазим пенсионните фондове от възможен риск, който те да поемат, при въвеждането на една такава нова практика, каквато им предлагаме.
И второ. Допълнителна сигурност и яснота би осигурило предприемането на единни изисквания от Комисията по ценни книжа, като орган, контролиращ публичното предлагане на ценни книжа.
За какво казвам това? Защото, както сега са написани нещата, всъщност се създават различни режими за различните банки. А би трябвало да има формулиране на вътрешни правила за банките, имитенти за ред на достъп до регистър на ипотечни облигации (чл. 7, ал. 3). И второ, формулирането на вътрешни правила за извършване на ипотечни оценки (чл. 15, ал. 2).
Мисля, че на банките наистина трябва да се даде възможност да бъдат в един и същи режим. И това да се определя от Комисията по ценните книжа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Панайот Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, слушах с голямо внимание дискусията за този нов закон и не бих искал да повтарям аргументите, които бяха изтъкнати от моите колеги. Но в дискусията, която проведохме в Комисията по икономическата политика, от господин Спас Димитров - председателя на Банка "ДСК", беше обърнато внимание на един съществен момент, а именно: по какъв начин този закон ще повлияе върху жилищното кредитиране. Защото пазарът на този род облигации в страните от Западна Европа, разбира се, там процентите варират, но примерно за Германия мога да ви кажа, че основният дял от пазара на облигации е точно този тип облигации и изключително чрез този механизъм там се финансира строежът на жилища.
Вие знаете, че в момента държавата вече не строи жилища; общините, тук-таме, където са останали общински фирми, строят много малко жилища. Този отрасъл е изцяло частен. В момента се намира в стагнация и една от причините това е липсата на свежи пари, липсата на кредити.
Господин Спас Димитров каза, че възможностите, които има ДСК с наличния финансов ресурс в момента, позволява кредитите за жилищно строителство да бъдат с максимален срок 6 години. При това това е максимален срок. А при влизането в този закон привличането на свеж паричен ресурс този срок ще се увеличи между 3 и 4 години, тоест ще стане между 9 и 10 години, което веднага много добре можете да си представите как се отразява на възможността на много хора да използват този механизъм за кредитиране и да си построят хубави и качествени домове.
Така че, когато претегляме плюсовете и предимствата на Закона за ипотечните облигации, аз не искам тук да се спирам на теснопрофесионалния спор дали е необходим отделен закон. Аз съм категоричен, че в Закона за ценните книжа много ясно е показан механизмът, по който се емитират облигации, които са вид ценни книжа, и според мен няма нужда изобщо от специализиран закон, защото там е очертана ролята и на имитентите, контрола върху този пазар - изобщо са изяснени всички неща. Този закон е всъщност един спомагателен закон, който позволява на всички банки - това също е едно от предимствата на закона, което беше подчертано от господин Николов, а не само на специализирани банки, каквато обикновено е практиката в западните страни - да пуснат ипотечни облигации и да разширят до голяма степен възможностите за жилищно кредитиране. Затова аз мисля, че и колегите, когато подкрепят закона, трябва да имат това предвид и вероятно, ако се правят промени в текста на закона, те трябва да бъдат в тази насока, че да облекчат тази процедура. И след като имаме гаранциите от Закона за ценните книжа, че тези облигации няма да се превърнат в някаква възможност да бъдат източвани пари било от пенсионни фондове или от гражданите, според мен такава възможност изобщо не съществува, тъй като правилата на пазара с ценни книжа са много жестоки и са много точно указани в Закона за ценните книжа. Просто никой не трябва изобщо да му минава през ум, че ипотечните облигации могат да служат за някакви финансови измами. Защитата е категорична в Закона за ценните книжа. И да се помисли дали този механизъм за жилищно кредитиране чрез ипотечни облигации да бъде облекчен, за да могат те действително да изиграят една мощна роля, да бъдат един мощен стимулатор на този пазар.
Има нужда от раздвижване на строителството. Знаете, че всъщност основната част от този отрасъл е в строежа на жилища, тъй като много малка част вече от промишлените предприятия се строят по стария начин. Там обикновено се използват друг тип строителни технологии, с готови елементи, бързо свързване, докато традиционното строителство с традиционните български материали ще бъде един от приоритетите в развитието на отрасъла. Защото вие знаете, голяма част от построените жилища, особено панелните гета, на определени периоди трябва да бъдат подменяни.
Аз ви призовавам всички заедно да помислим за пазара на ипотечни облигации точно в насоката за жилищното кредитиране, където според мен ще бъде основното приложение на закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Друг желае ли да се изкаже?
За реплика има думата господин Стефан Стоилов. Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Ляков знае, че в комисията всички подкрепихме този закон. Аз изразих това и тук, в залата. Но както вчера, така и сега искам по повод на двете изказвания - на госпожа Дянкова и Вашето, още веднъж да подчертая, че не трябва да напомпваме обществото с прекалени илюзии. И вие ще се съгласите, сривът на тези илюзии след това е нещо много неприятно. А има предостатъчно факти. Има връзка с обстановката в страната, условията, динамиката на пазарите на ценните книжа - и корпоративни, и държавни, и опита на Европа, на по-голямата част от Европа, които показват, че трудно можем да разчитаме на едно бързо разширяване на пазара на този тип облигации.
Вие сте прав, в Германия действително ипотечните облигации имат приличен дял в общия облигационен пазар. Но това е единствено в Германия, а край нея и малки, и по-големи, и средни страни показват съвършено други числа. Това още веднъж идва да покаже, че да, нужно е едно законово регламентиране на този сектор от пазара, но не трябва да се разчита както и откъм това, че осигурителни фондове, било пенсионно- или здравноосигурителни, ще получат изведнъж възможност за изключително доходно инвестиране на своя ресурс, така и в тази сфера, която също е изключителна важна, съгласен съм с Вас, можем да разчитаме на приток на голям ресурс, за да бъде финансиран секторът "Жилищно строителство". Тоест, не трябва да подхранваме илюзии, като същевременно да поработим законът да бъде наистина работещ закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на първо гласуване законопроекта за ипотечните облигации № 054-01-54, внесен от народния представител Никола Николов.
Моля, гласувайте!
Гласували 117 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 41, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам отлагане на разискванията по следващите две точки от дневния ред - законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с вносители народните представители Димитър Абаджиев и Александър Джеров, Нансен Бехар, Кръстьо Трендафилов и група народни представители, и законопроект за Семеен кодекс, второ четене, с вносител Министерски съвет. Нужно е да се съобрази законопроектът за Семейния кодекс, който вече мина през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, с приетия вчера окончателно Закон за закрила на детето и текстовете в него. Поради това предлагам отлагане на разискванията по тези две точки. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 114 народни представители: за 97, против 9, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол 2 юни 2000 г.:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Панайот Ляков, Пламен Марков и Росица Тоткова, и на две питания - от народните представители Христо Стоянов, Стефан Нешев и Иван Борисов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Иван Костадинов Иванов и Ева Жечева, и на питане от народния представител Димо Петров.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Георги Шишков, Стоян Райчевски и Валентин Христов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на пет актуални въпроса - от народните представители Велислав Величков, Руси Статков, Георги Шишков, Панайот Ляков и Валентин Симов, и на четири питания - от народните представители Иван Борисов, Димитър Абаджиев, Елена Поптодорова и Стефан Мазнев.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на пет питания - от народните представители Дора Янкова, Елена Поптодорова, Руси Статков и Васил Клявков.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Мария Брайнова и Елена Поптодорова, и на питане от народния представител Панчо Панайотов.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на седем актуални въпроса - от народните представители Юрий Юнишев, Станимир Калчевски, Иван Борисов, Веселин Бончев, Георги Шишков, Михаил Миков, Атанас Богданов и Христо Иванов, и на питане от народния представител Илиян Буров.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Хасан Адемов и Лютви Местан и на три питания - от народните представители Асен Христов, Елена Поптодорова и Руси Статков.
Министър Александър Праматарски ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Велислав Величков и Христо Иванов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговор със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев на три актуални въпроса - от народните представители Кирил Ерменков и Руси Статков;
- министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Илия Петров;
-  министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуални въпроси от народните представители Янаки Стоилов и Лъчезар Тошев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: министърът на отбраната Бойко Ноев и министърът на образованието и науката Димитър Димитров.
Поради заболяване в парламентарния контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Евдокия Манева.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе извънредно заседание на 1 юни, четвъртък, от 15 часа в зала 42 на "Батенберг" № 1.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9 часа сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,00 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
      Виктория Василева

     Ивалин Йосифов