Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-06-02

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Юнал Лютфи 
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 26 май до 1 юни 2000 г.:
Питане от народния представител Стефан Нешев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно действията, които ще предприеме правителството за овладяване на икономиката в сянка.
Питане от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно изпълнението на ангажиментите от страна на правителството, поети в актуализираната програма "2001".
И на двете питания следва да се отговори в пленарното заседание на 9 юни.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на три питания от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на външните работи Надежда Михайлова на питане от същия народен преставител;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- още един писмен отговор от същия министър на същия народен представител;
- два писмени отговора от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуални въпроси от народния представител Иво Атанасов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от същия народен преставител;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Донка Дончева;
- и от същия министър - на актуален въпрос от народния представител Станка Величкова;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Ангел Балтаджиев.
Пристъпваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! При дебата за недоверие към правителството на господин Иван Костов бе лансирана една основна теза, че вследствие на провежданата политика в България е създадена деформирана икономическа среда и корупцията се е превърнала в основен икономически фактор. Тезата, разбира се, е абсурдна и беше опровергана от господин министър-председателя най-категорично не само с политически аргументи, но и с данни за инвестиционен растеж. Тук ще спомена, че само преките инвестиции през 1999 г. са се увеличили спрямо 1998 г. с 43,4 на сто.
И както каза господин Костов, никой не инвестира в корумпирана икономика, където не е сигурен какво ще стане с неговите пари. Също така той спомена данни за увеличената парична маса, нарастването на брутния вътрешен продукт и др.
В отчета на Българска народна банка за 1999 г. има още доказателства, които опровергават тази теза на опозицията. От тях аз бих искал да отделя специално структурата на брутния вътрешен продукт. Делът на услугите в тази структура е увеличен от 50,2 на сто на 50,9 на сто. Делът на индустриалния сектор е намалял - от 28,7 на сто на 26,8 на сто, и на аграрния сектор - от 21,1 на сто на 17,3 на сто.
Тоест нашата икономика по този показател започва да придобива структурата на модерните икономики, където знаете, че делът на услугите е най-голям и достига до 85 на сто.
Мога да спомена също принадената стойност, която е създадена от частния сектор. Тя се е увеличила от 63,7 на сто на 65,3 на сто. Също така увеличеното крайно потребление и, да не изреждам други икономически показатели, бих искал само да добавя, че в годишния доклад на Агенцията за икономически анализи и прогнози тези данни от отчета на БНБ се потвърждават. И там също има категорични доказателства, че преструктурирането има положителен ефект върху икономиката, има положителни тенденции в ръста на промишлените продажби. Изобщо всичко това показва, че в България има действаща пазарна икономика, чиято продукция е ориентирана към европейските пазари.
На базата на тези данни искам да попитам господин министър-председателя дали тези положителни тенденции, които са очертани особено ясно през второто полугодие на 1999 г., продължават и през първите месеци на 2000 г.? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Може да се твърди, че положителните тенденции в икономиката от втората половина на 1999 г. продължават и през 2000 г. Ще направя преглед с числа.
"Широките пари", за които Вие споменахте, през първото тримесечие на 2000 г. са се увеличили с 19,3 на сто в сравнение с първото тримесечие на 1999 г. Съществен принос за увеличението на "широките пари" има растежът на по-неликвидната част, а именно срочните левове и чуждестранни депозити. За същия период растежът на "широките пари" е много по-голям от нарастването на цените, което е доказателство, че този растеж е вследствие на увеличаване на паричната маса на разположение в гражданите и фирмите.








Износът през периода януари-март 2000 г. се е увеличил с 27 на сто в доларово изражение, в сравнение със същия период на миналата година. Това увеличение означава, че българската икономика е започнала, макар и частично, да възстановява позициите си на международните пазари, изгубени в резултат на външните фактори, като затварянето на най-важните транспортни коридори заради войната в Косово.
Приходите от данък добавена стойност са се увеличили с 16 на сто в реално изражение през първото тримесечие на 2000 г., в сравнение с първото тримесечие на 1999 г., което показва увеличение на стокооборота и търговската активност. По-високата икономическа активност означава повече доходи, потребление и спестявания, което пък, както видяхме, се регистрира и от увеличаването на широките пари и по-специално на частта на депозитите в тях.
Данните сочат, че продажбите на дребно са нараснали с 6,7 на сто в реално изражение през първото тримесечие на 2000 г., в сравнение с първото тримесечие на 1999 г., а за същия период спестяванията на населението са нараснали с 10,7 на сто. Увеличените спестявания на населението в банковата система доведоха и до увеличаване на кредита за неправителствения сектор. В края на март този кредит е нараснал с 4 на сто, в сравнение с края на миналата година. Тъй като увеличението на кредита за неправителствения сектор е по-голям от увеличението на нетните чуждестранни активи в консолидирания паричен отчет на банковата система, може да се направи изводът, че са се увеличили кредитите за местния бизнес. Това пък от своя страна означава, че се възстановява и се възвръща доверието между банки, население и бизнес.
Цифрите показват още, че икономиката е генерирала повече доходи през първото тримесечие на 2000 г., в сравнение със същия период на миналата година. Стабилната макроикономическа среда, ниските нива на инфлация са предпоставка за нарастване на продажбите и потреблението на вътрешния пазар. Продажбите на дребно за първото тримесечие на 2000 г. в реално изражение нарастват със 178 млн. и 100 хил. лева или с 13,3 на сто, в сравнение със същия период на 1999 г. За първите три месеци на 2000 г. нетните приходи от продажби от търговия на едно и от търговия на дребно се увеличават с 1 млрд. 231 млн. и 400 хил. лв. или с 39,7 на сто спрямо същия период на миналата година.
Значително са нараснали и приходите от туризъм. За периода януари-март 2000 г. страната ни е посетена от общо 506 хил. 870 чуждестранни граждани с цел туризъм, което е с 27 на сто повече спрямо същия период на 1999 г. Само за април са пристигнали 138 хил. 170 чужди туристи, което е с 42,6 на сто повече от същия период на миналата година. Приходите за първото тримесечие на 2000 г. от туризъм са 158 млн. лв., което е с 14,5 на сто повече спрямо първото тримесечие на 1999 г. Положителното салдо за първото тримесечие на 2000 г. на статия "Туризъм" в платежния баланс е 40 млн. и 300 хил. долара или увеличение с 6,3 на сто. Очакванията за 2000 г. са за много силна туристическа година с очаквано нарастване на броя на туристите от над 20 на сто и вероятните приходи от международен туризъм да достигнат над 1 млрд. и 200 млн. долара. За миналата година приходите бяха 931 млн. и 700 хил. лева.
За периода януари-март 2000 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс възлиза на 359 млн. и 100 хил. долара и нараства със 104 млн. долара, в сравнение със същия период на 1999 г., когато отрицателният размер на текущата сметка бе в размер на 254 млн. и 400 хил. долара. Това влошаване се дължи най-вече на отрицателното търговско салдо, което за първото тримесечие на 2000 г. възлиза на 324 млн. и 700 хил. долара. В сравнение със същия период на 1999 г. търговският дефицит се е увеличил със 104 млн. и 100 хил. долара преди всичко заради увеличаване цената на енергийните суровини.
Разгледаното по месеци обаче отрицателно търговско салдо за 2000 г. намалява от 166 млн. и 300 хил. долара през м. януари, когато са внесени основно много газ, мазут, петрол и горивата за зареждане на ядрените електростанции, то отива на 109 млн. и 400 хил. долара през м. февруари с изтичането на зимата, през м. март вече е само 49 млн. долара. Търговското салдо през м. март 2000 г., съпоставено с това през м. март 1999 г., се подобрява с 31 млн. и 100 хил. долара.
Ако се разглеждат данните за вноса, ще стане ясно, че вносът за периода януари-март 2000 г. по цени ФОБ е 1 млрд. 410 млн. и 700 хил. долара и съпоставен със същия период на 1999 г. отбелязва увеличение от 318 млн. и 200 хил. долара или с 29,1 на сто. Това е резултат главно от внос на енергийни ресурси, за който споменах. Увеличение с 64,9 на сто повече спрямо същия период на миналата година преди всичко заради увеличението на цените. Този ръст се дължи и на цикличността в потреблението на тези енергосуровини.
Второ, внос на инвестиционни стоки. С 26,6 на сто повече е вносът на инвестиционни стоки. В дългосрочен аспект този внос е предпоставка за икономическото оживление на страната.
Износът за периода януари-март по цени ФОБ е в размер на 1 млрд. и 86 млн. долара. В сравнение със същия период на 1999 г. е нараснал с 214,100 млн. долара. Най-голямо е нарастването на износа на енергийни ресурси - със 137,9 на сто спрямо същия период на миналата година и на суровини и материали с 26,5 на сто. Само през м. март 2000 г. износът на енергийни ресурси, суровини и материали е нараснал спрямо март 1999 г. съответно с 84,5 на сто и с 22,5 на сто. Това позволява на икономиката да отрази натиска на международните цени. Нарастването на износа е в тясна зависимост от динамиката на международните цени. Запазването на тенденцията на увеличаване на цените на стоманата и на цветните метали и преустановеният растеж на цените на суровия петрол при други равни условия ще повлияят благоприятно на българския износ. Тенденциите на възстановяване на икономиките на страните, с които България има сключени преференциални търговски споразумения, също са фактор за нарастване на българския износ. Данните за външната търговия на Република България през първото тримесечие на 2000 г. дават основание да прогнозираме намаляване на отрицателното външнотърговско салдо. Притокът на преки чуждестранни инвестиции през първото тримесечие на 2000 г. е 75 млн. и 900 хил. долара, докато през първото тримесечие на миналата година са били 135 млн. и 400 хил. долара или има намаление с 43,9 на сто. Вярно е, че това е намаление, но данните на Българска народна банка са предварителни и претърпяват значителни промени по-късно през годината. Така например, през миналата година в края на първото тримесечие БНБ отчете чуждестранни инвестиции в размер на 100 млн. и 800 хил. долара, а реално те са възлизали на 135 млн. и 400 хил. долара. Освен това, известно е, че основната част от инвестициите през миналата година се реализираха през третото и четвъртото тримесечие.
Агенцията за чуждестранни инвестиции поддържа прогнозата си, че през настоящата година се очакват преки чуждестранни инвестиции на стойност около 1 млрд. долара. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър-председател! Явно опозицията не желае да слуша тези данни, защото те още веднъж потвърждават, че тяхната основна теза, която се срути по време на дебата, бе категорично опровергана от два независима източника - и от отчета на Българска народна банка, която, както знаете, не е подчинена на правителството, и от Агенцията за икономически анализи и прогнози, където основният извод или основната тема на доклада, господин Овчаров, ще кажа и за Вас няколко думи, е, че структурирането на българската икономика върви успешно.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Коя икономика, къде е тя?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: В българската икономика има създаден частен сектор, който създава голямата част от принадената стойност. Този частен сектор изнася продукция на европейските пазари и данните, които съобщи министър-председателят, са потвърждение на това.

Аз искам да завърша със следното твърдение,... (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Баташки, правя Ви бележка!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: ... че на правителството предстои много сериозна работа през 2000 г., особено в преструктуриране на монополите в енергетиката и транспорта, където вие ще срещнете много жестока съпротива от лявата страна, тъй като голяма част от бизнеса на БСП е в енергетиката.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Сериозно? Какво говориш ти? (Реплики от ДЛ.)
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да. И, господин Овчаров, въпреки всичко, въпреки Вашата съпротива, аз съм убеден, че правителството ще съумее да приведе и този отрасъл на българската икономика в пазарно състояние и ще съумее да постигне очаквания икономически ръст от 4,5-5 на сто и да изпълни своята програма за 2000 г. А какво сме направили ние, историята ще ни съди, а не Вие.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Историята, точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Искам да изразя от името на Парламентарната група на Демократичната левица нашата сериозна загриженост за начина, по който Вие, господин председателю, организирате парламентарния контрол. Един анализ на зададените актуални въпроси и питания, особено през последните няколко седмици, показва една много ясна тенденция - въпроси, зададени от Демократичната левица, се отлагат от седмица на седмица и изтичат месеци, без да им бъде даден отговор. Начинът, по който подреждате участието на министрите е такъв, че най-острите въпроси, които ние задаваме, за тях все не остава време. И едновременно с това напоследък започват да валят така наречени въпроси от мнозинството, които се използват от министър-председателя и членовете на кабинета за пропаганда на дейността на правителството. (Шум и реплики от СДС.)
Много красноречив случай и пример е днешният парламентарен контрол, уважаеми колежки и колеги. Ако Вие действително желаете да обсъждате хода на развитието на икономиката, насрочете такава точка в дневния ред, нека министър-председателят да направи своето изложение така, както той смята, че се развива икономиката, и да дебатираме по същество.
Две думи за съществото, което беше казано от господин Ляков и от господин Костов, без в случая специално да съм се готвил за такъв дебат. Но, уважаеми господа, вие твърдите, че цифрите, данните за инвестициите за 1999 г., свидетелствали за доверието към управлението на десницата и за позитивни тенденции в икономиката. Вземете същите данни на Българска народна банка за чуждестранните инвестиции за миналата година и ще видите, че това е абсолютно невярно. Вие самите бяхте си поставили за цел да постигнете милиард щатски долара чуждестранни инвестиции, отчетът е за около 750 млн. Но особено показателно е, че 312 млн. долара от тези 750, т.е. близо половината, са всъщност в графата "Други инвестиции". И ако ги разшифровате, ще видите, че това всъщност са дългове на приватизираните фирми, които чуждестранният инвеститор, поемайки фирмата, поема и дълговете и това едва ли не започва да се води като инвестиционен приток. Нещо повече, данните за реинвестирани печалби в икономиката от чуждестранни инвеститори са още по-показателни. За 1998 г. вие имате нетен приток от 49 млн. долара, а за 1999 г. имате минус 20 млн. долара. Нетният резултат е отрицателен, защото чуждестранните инвеститори са изтеглили повече печалби, отколкото средства са инвестирали.
Освен това данните за външнотърговския стокообмен са също много показателни. Първото тримесечие на миналата година пасивът по текущата сметка е около 200 млн. долара, тази година той надхвърля 300. 324 млн. долара е минусът. Тъй че ръстът на износа повече се надхвърля от ръста на вноса. Но това е в скоби.
Връщам се, господин председателю, към начина, по който Вие водите парламентарния контрол. За днес аз бях задал един простичък и според мен много актуален въпрос на господин министър-председателя, а именно: смята ли той, че има прозрачност в големите предстоящи приватизационни сделки? Основанието ми, освен убеждението в много широки кръгове на обществото, че такава прозрачност изцяло липсва, е и казаното от заместник-изпълнителния директор на Международния валутен фонд господин Фишер по време на посещението му в края на миналата седмица в София и то като настоятелно пожелание към правителството да осигури необходимата прозрачност за тези сделки. Всички знаем за кои сделки става дума - от Българска телекомуникационна компания, през банките, до всички останали. Вие, господин председателю, връщате този мой актуален въпрос, позовавайки се на правилника на Народното събрание. Но аз не мога да разбера какво е Вашето основание да злоупотребявате така с правилника. Е ли това актуален въпрос? Интересува ли се от него цялото общество - има или няма прозрачност? Разбира се, аз не зная кой е по-актуален от този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Зададен ли е погрешно? Да.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Казвате, че не бил в ресора на члена на правителството. Вие обиждате господин Костов. Вие искате да кажете, че той няма отношение към прозрачността в приватизацията ли? Що за аргументация, що за несериозно и безотговорно отношение? Аз съм сигурен, че този въпрос не е стигнал до господин Костов, защото всичко друго, но той не е страхлив човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма и да стигне.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той ще стане и ще обоснове своята теза, въпреки че аз не виждам какви аргументи ще изтъкне, примерно, защото по случая с Българска телекомуникационна компания миналата година приблизително по това време аз му зададох въпроса не смята ли, че Народното събрание трябва да има единна позиция по сделката с БТК. Той тогава каза, че народните представители няма какво да се занимават в парламента с тази работа, има една гражданска асоциация "Прозрачност без граници", някой народен представител, ако се интересува, да се запише в асоциацията и ще си получи информацията. Само че същата тази асоциация миналата седмица сне мандата от себе си, каза: не можем да осигурим никаква прозрачност, оттегляме се. Написали са цял доклад, че абсолютно непрозрачна е сделката с БТК. Но съм сигурен, че господин Костов, като изобретателен човек, ще намери някакви аргументи, които да изтъкне тук, колкото и да са половинчати. Но Вие не му давате възможност да направи това.
Ето защо още веднъж, господин председателю, най-категорично възразявам и протестирам от името на нашата парламентарна група за този така наречен парламентарен контрол и Ви призовавам от другия път да промените поведението си. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Пирински, първо, чл. 75 от нашия правилник: "Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председателя или до министъра актуални въпроси от текущ характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление." (Шум и реплики от ДЛ.)
Не е, защото има ресорен отговорник. Научете структурата на Министерския съвет, която е изпратена до всяка парламентарна група. Хубаво е не само господин Георги Пирински, а цялата ви парламентарна група, щом той се изказва от нейно име, най-после да научи поне два текста в правилника, които засягат основата на парламентарния контрол, за да не спорим излишно всеки път.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, взимам думата, първо, за да кажа, че този дебат, в който се включи и господин Пирински, трябва да се води точно по зададената тема, а именно какво се забелязва в първата четвърт на 2000 г. в сравнение с първата четвърт на 1999 г. или в сравнение с края на 1999 г., за да се проследят тенденциите в икономиката. Аз отговорих с числа и без да скривам къде има напрежение, а то е във външнотърговския баланс. Даже казах защо има такова напрежение. То се дължи преди всичко на поскъпването на енергийните суровини - на газа, поскъпването на петрола. И казах по какъв начин това е въздействало на българската икономика. Искам да уверя Народното събрание с това, че правителството ясно вижда както силните страни на икономическото оживление, така съответно и рисковете, които възникват.
Същото се отнася и за притока на чуждестранни инвестиции. Аз отчетох, че се забелязва известен спад на чуждестранните инвестиции в първите три месеца на 2000 г., но едновременно с това цитирах още един път поддържаната от Агенцията за чуждестранни инвестиции прогноза, че те ще надвишат 1 млрд. долара. За да надвишат обаче 1 млрд. долара чуждестранните инвестиции в България, ние трябва да осъществим сделката за продажбата на Българската телекомуникационна компания. От тази гледна точка правителството очаква, че Народното събрание ще подкрепи тази сделка, няма да я спира - нито под претекст, че тази Българска телекомуникационна компания се продава на Гърция и едва ли не от Гърция излиза някаква неясна, но скрита заплаха за българската национална сигурност, нито поради обстоятелства, които очевидно не са верни, а именно, че сделката е непрозрачна.
Защо не може да се твърди сега, че Народното събрание ще бъде в неведение по отношение на сделката?
Първо, защото в Народното събрание ще бъдат представени и ще бъдат обсъдени, а ние очакваме, че ще бъдат одобрени, промени в Закона за далекосъобщенията, които ясно отговарят на въпроса какъв вид сделка ние ще имаме за продажбата на Българската телекомуникационна компания. (Реплики от ДЛ.) Ще има възможност това да бъде дебатирано в залата на Народното събрание и по комисии. Правителството е готово да предостави всяка допълнителна информация.
От друга страна ние очакваме, че когато се подпишат споразуменията по сделката, най-важното споразумение, а именно това за поемането на гаранции от страна на българската държава, ще бъде внесено пак в Народното събрание - този път по съответния предвиден от Конституцията ред: във всички случаи ще бъде внесено за ратификация. Това ще даде възможност Народното събрание да се произнесе по същината, по сърцевината на сделката за БТК. И когато се дебатират условията по това споразумение, разбира се, правителството ще бъде напълно открито. Аз не мога да разбера каква по-голяма откритост, каква по-голяма прозрачност от това публично да се дебатират елементите на сделката и да се вземе съгласието на Народното събрание при сключването на самата сделка.
Ясно е, че продажбата на БТК предизвиква много големи вълнения в българското общество. Ясно е, че трябва да има много сериозна подкрепа от страна на правителството и на парламента, за да има успешна сделка. И точно заради това и посочвайки отново, че ако ние не осъществим една успешна сделка сега, малката ни слабост, малката ни грешка, малкият ни провал ще бъде това, че няма да достигнем предвидените 1 млрд. долара чуждестранни инвестиции. Напротив, ще унищожим шансовете да получим една значителна сума за Българската телекомуникационна компания поради очевидната причина за това какво точно се продава, когато става тази сделка, а именно тези специални права до 2002 г. за разпространяване на говорния сигнал. Колкото по-близо до 2002 г. отиваме, толкова по-голям удар ще се нанесе на българската икономика, ако сделката се бави. (Неразбираема реплика на народния представител Румен Овчаров.)
Ето защо ние трябва да приключим тази сделка в средата на годината без нерви, без притеснения, защото е прав господин Пирински, че ние не достигнахме предвидения обем на чуждестранни инвестиции през 1999 г. Защо?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Косово.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Разбира се, че е Косово. Косово повлия на абсолютно всички сделки в региона. Войната прогони чуждестранните инвеститори. Когато в началото на годината търсехме купувач за Булбанк и лично аз ходих да търся в големите германски банки интерес към Булбанк, те едва ли не казаха: какви 300 млн., каква България зад тая завеса на войната? ... Това бяха техните реакции. Тогава така изглеждаха нещата.
Затова сега, когато имаме шанса, ние трябва да държим шанса, а не да го пропиляваме заради вътрешни междуособици или за някакви партийни страсти. Защото това ще бъде наистина гибелно за интересите на страната или поне ще им нанесе много тежък ущърб. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура - господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, възразявам срещу начина, по който водите заседанието, тъй като Вие трябваше да отнемете думата на господин министър-председателя, защото според Вас не е негова работа да се занимава с продажбата на банки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, на Вас Ви отнемам думата. Напуснете трибуната. (Реплики от ДЛ.) Вие може да не зачитате Конституцията. В нашето Народно събрание тя се зачита. Може да не Ви е приятно и мнозинството да задава актуални въпроси, но то си е за Ваша сметка.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Трябва да се отнасяте сериозно към парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вторият актуален въпрос е от народните представители Пламен Марков и Росица Тоткова. Има думата госпожа Росица Тоткова да развие актуалния въпрос. Заповядайте!
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Известно е, че в публикации в българските печатни издания и от електронните медии беше изнесена информация за евентуално извършени неправомерни действия от висши държавни служители и аз ще си позволя да спомена някои от тях, защото те бяха споменати в нашите медии: господата Марин Маринов, Михаил Михайлов, Константин Таушанов.
Във връзка с това се обръщам към Вас със следния актуален въпрос заедно с колегата Пламен Марков:
Има ли отправени сигнали за извършени нарушения и престъпления от висши държавни служители?
Образувани ли са предварителни проверки или производства и на каква фаза се намират те в момента?
Какви конкретни мерки се предприемат за пресичане на прояви на корупция от държавни служители?
Мисля, че въпросите са ни кратки и ясни и очакваме от Вас такива отговори. Благодаря ви. (Смях, "Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаем и госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова, уважаеми господин Марков! По данни на министъра на вътрешните работи Върховната касационна прокуратура е възложила на Министерството на вътрешните работи предварителна проверка за обстоятелствата, свързани с предадена от д-р Константин Тренчев аудиокасета със звукозапис на проведен разговор между непосочен държавен служител и лице с неустановена самоличност с искане от служителя на парична сума във валута, за да извърши определено действие по служба. Информацията, която беше публикувана в медиите, ви е известна и искам да кажа, че в момента това, което ние знаем, е, че продължава проверката в търсенето на свидетели по този случай.
Също по данни на министъра на вътрешните работи Върховната касационна прокуратура е възложила на Министерството на вътрешните работи предварителна проверка по преписка относно наличието на 21 хил. английски лири по банковата сметка в "Бърклийз банк" - Великобритания, на името на Константин Таушанов - началник на Главно управление "Пътища". Министерството на вътрешните работи е извършило действията, изискани от прокуратурата и е изпратило събраните материали във Върховната касационна прокуратура по компетентност.
След публикации в средствата за масово осведомяване, Върховната касационна прокуратура е изискала от Министерството на вътрешните работи всички материали за Марин Маринов и за Едит Гетова. В изпълнение на исканията на прокуратурата, след извършени в дирекцията оперативни и справочно-аналитични мероприятия, са изготвени справки с данни за Марин Маринов и Едит Гетова, които са предоставени на прокуратурата чрез ръководството на Министерството на вътрешните работи.
Министерството на вътрешните работи е извършило и предварителна проверка и по отношение на обстоятелства, свързани с Веселин Балевски, резултатите от които също са изпратени във Върховна касационна прокуратура.
Искам да посоча, че посочените лица, както и господин Михаил Михайлов поискаха сами да бъдат отстранени от изпълнението на служебните си задължения до приключването на проверките и изясняване на всички обстоятелства по тях. Това е направено и в момента нито един от тях не се намира на работа.
Освен това искам да посоча, че за всички тези лица, с изключение на господин Таушанов, сигналите, които се разследват, са свързани с работата им в други ведомства, а не в Министерския съвет. Що се отнася до господин Таушанов, под натиска на медиите той беше освободен заради информация, че в парична сметка във Великобритания е преминавал оборот от средства, които са служели за комисионни или са плащани като комисионни за предоставени лотове от Главно управление на пътищата. Оказва се по данните, с които разполагаме ние с министър Евгени Чачев, че в тази сметка има преведена една единствена сума от 21 хил. лири, по която движението е само увеличаването на лихвите. Ето защо той беше възстановен на работа, но в никакъв случай неговото възстановяване не трябва да се тълкува по друг начин освен като възстановяването на справедливостта по отношение на невярно подадени сигнали в медиите като основание за освобождаване. Това не означава обаче по никакъв начин - и аз искам да го заявя, че както за него, така и за всички останали, Министерският съвет е упражнявал каквато и да е форма на закрила, спестяване на информацията или укриване на данни, с които ние разполагаме. Всички обстоятелства ще бъдат проверени и заключенията ще бъдат направени от Главна прокуратура. Тогава, съобразно с тези заключения, и ние ще постъпим по съответния, предвиден от закона начин.
Позволявам си да оглася пред вас част от тези данни, които бяха публикувани в медиите и в средствата за масово осведомяване, обаче искам веднага да направя следното уточнение, че съгласно чл. 191, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс дори разгласяването на обстоятелството, че започва извършването на предварителна проверка се забранява. Изричната законова забрана е безусловна и тя не може да бъде нарушавана при никакви обстоятелства, включително и при отговори на питания на народните представители. Предварителната проверка се извършва от органите на Министерството на вътрешните работи по тяхна инициатива или по разпореждане на прокурора. Във всички случаи тя се извършва под надзора и ръководството на прокурора, като съответните органи, които извършват проверката, са длъжни да го информират за получените резултати. Законовата забрана за разгласяване на предварителната проверка е валидна и за министър-председателя на страната, защото е свързана с този член в Конституцията, който защитава честта и достойнството, правата и свободите на българските граждани. Ето защо в мой интерес е като министър-председател, както и в интерес на цялото общество, в случаите на нарушение и престъпление тогава, когато са прекрачени законите, те да бъдат своевременно разкривани и санкционирани и едновременно с това да не се нарушават правата на българските граждани.
При това цялата дейност по разкриване и наказване на нарушенията и престъпленията трябва да се извършва по условията и по реда, предвидени в законите, а не чрез нарушение на същите тези закони! Общественият интерес налага не само да се защитава обществото от корумпирани служители, но и да се защитава честта и достойнството, повтарям, на всеки член на обществото от недоказани обвинения и твърдения.
Както досега, така и занапред, всеки сигнал за извършено нарушение ще бъде изпращан на прокуратурата от органите, които са получили или събрали информация от източника й. Във всеки отделен случай ще изисквам от органите на изпълнителната власт да оказват пълно съдействие на съда и прокуратурата в дейността им по разкриване и наказване на престъпленията, но няма да позволя както на себе си, така и на хората, които ръководя, да разпространяват информация, която са събрали и предоставили на съдебната власт в изпълнение на законовите им задължения. Това произтича не само от върховенството на закона, но и от морала, който трябва да изградим в съответствие с европейската ценностна система.
Конкретни мерки за пресичане на прояви на корупция от държавни служители - минавам към третата част на въпроса - включват създаване на необходимата нормативна база, която да определи механизмите за предотвратяване и разкриване на корупцията на администрацията. С Решение № 680 на Министерския съвет от 1999 г. за облекчаване на лицензионните разрешителни и регистрационните режими е предвидена отмяната на голям брой действащи нормативно установени режими, като са определени конкретни срокове и отговорници за това. Процедурата по изпълнение на това решение е в ход. Така например на заседанието си от вчера правителството одобри осем законопроекта за изменение и допълнение на действащи закони, с които се отменят и облекчават 17 разрешителни и лицензионни режими.
На същото заседание Министерският съвет прие решение за подобряване административното обслужване на гражданите и фирмите. Решението задължава министрите и другите органи на изпълнителната власт да предоставят в едномесечен срок:
Първо, анализ на законовата и подзаконовата нормативна уредба, чието изпълнение им е възложено и която е свързана с обслужване на граждани и фирми.
Второ, да предоставят анализ на дейността на ръководената от тях администрация в изпълнение на тази нормативна уредба и
Трето, да дадат проекти на актове за изменение и допълнение на нормативни актове с цел намаляване на сроковете, облекчаване на условията и реда и подобряване на обслужването на гражданите и фирмите, извършвани от съответната администрация с цел завишаване отговорността и санкциите на служителите при неспазване на нормативно определените условия и срокове.
В същия срок министрите и другите органи на изпълнителната власт трябва да определят със заповед реда и разпределението на функциите между отделните административни звена при осъществяване на дейността по обслужване на гражданите и фирмите, като посочват срокове за изпълнение на възложените функции на персонално отговорните за това служители.
От 1 юли министрите и другите органи на изпълнителната власт са задължени:
Първо, да предоставят периодично в Министерския съвет тримесечни отчети за дейността на ръководената от тях администрация, свързана с обслужването на гражданите и фирмите, не по-късно от 15-то число на месеца, следващ съответното тримесечие.
Второ, да обозначат местата, на които се извършват услуги на граждани и фирми, с максимално подробна информация относно реда и условията за извършваната съответна услуга.
Трето, да възложат контрола за своевременното и качествено изпълнение на услугите на инспектората или на друга вътрешноадминистративна структура на съответното ведомство.
Четвърто, да създадат вътрешна организация за служебно осигуряване на всички документи, които да се предоставят за извършване на услугата и които се издават от администрацията, от която се иска услугата на принципа на така нареченото "едно гише", тоест подаването на искането на едно гише, а администрацията да събере цялата необходима информация и да издаде всички необходими и възложени й разрешения и съответни документи на същото това гише, като реши въпроса за организацията вътрешноадминистративно.
И накрая, да организира дебат и диалог с гражданите и органите на местното самоуправление по проблемите на административното обслужване.
На същото заседание Министерският съвет утвърди образци на отличителни знаци на служителите на администрацията - баджове, с данни за името, длъжността и административното звено, към което принадлежат, за да извадим от анонимност държавните служители.
В Наредба № 1 от 2000 г. за документите за приемане на държавна служба, издадена от мен, в качеството ми на министър на държавната администрация, е одобрен образец на декларация по чл. 29 от Закона за държавния служител. Съдържащата се в декларацията информация дава възможност за ежегодно констатиране на несъответствие между доходите на държавните служители и стойността на придобитото от тях имущество, като за подаване на декларация с невярно съдържание се носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Всички лица, които са назначени за държавни служители в администрацията на Министерския съвет, в министерствата, държавните агенции, държавните комисии, в изпълнителните агенции и в общинските администрации, следва да подадат декларации за имотното си състояние по чл. 29 от Закона за държавния служител. Това става в момента. Въз основа на въведената система за деклариране на имотното състояние на държавните служители могат да се предприемат действия по сезиране на компетентните органи в случаите на несъответствие между стойността на придобитите от държавните служители имоти с декларираните от тях доходи.
Подготвен е проект на кодекс за поведение на държавния служител, който ще бъде предоставен за широко обществено обсъждане. В чл. 6, ал. 1 от Закона за административното обслужване на физическите и юридически лица се предвижда във всяка администрация, в която се осъществява административно обслужване, да се обособи отделно звено, чрез което да се подават исканията за извършване на административни услуги. Идеята е чрез това звено да се създаде дистанция между подателя на искането и служителя, който предлага на съответния орган на власт решение по искането с цел предотвратяване на корупцията.
На практика в почти всички министерства процесът на обособяване на тези звена е започнал. Всички мерки, които сме предприели и които ще предприемем занапред, са насочени към ограничаване възможностите за корупция и осигуряване на условия за професионално, честно и безпристрастно поведение на държавния служител както в службата, така и в обществото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Благодаря, уважаеми господин министър-председател. От мое име и от името на колежката Росица Тоткова искам да изразя изключителната си удовлетвореност от Вашия отговор, от който стана ясно, че българското правителство, ръководено от Вас, е предприело категорични и решителни мерки, включително и чрез приемането на подзаконови нормативни актове, целящи предотвратяването, разкриването и санкционирането на евентуални прояви на злоупотреба с власт от държавни служители и на корупция.
Мисля, че на всички е ясно, че борбата с тези негативни явления е дело на цялата българска общественост, дело на всички български политици, на всички български институции, на всички български държавни органи и тази борба трябва да бъде водена в рамките на закона и само и единствено със законови средства, което пролича и от отговора, който чухме днес от Вас. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
От името на парламентарна група има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Парламентарната група на Евролевицата наистина е изумена от фарса, в който се превръща парламентарният контрол. Цял народ знае какви злоупотреби с власт правите, а вие тук разигравате някакви наистина смешновати сцени.
Аз не мога да разбера защо министър-председателят изброи толкова мерки за борба срещу корупцията, след като в първата част на изказването си каза, че корупция няма. Къде е логиката? Или се борим срещу корупцията, защото я има, или, ако я няма, гледаме напред, както вие, задаващите въпроса, гледахте така розово напред. Всичко друго, дами и господа народни представители, е прикриване на корупцията и то използвайки, как да ви кажа, най-елементарното оправдание с разпоредбите на закона.
Вие, господин Костов, може би трябваше да кажете, като се позовавахте на медиите. Аз със собствените си очи, а предполагам и всички мои колеги, видяхме в един вестник Ваша резолюция, с която докладът за един заместник-министър се връща на министъра - на господин Александър Божков тогава - и питате: "Какво ще правиш по този въпрос?". Изведнъж се оказва, че Вие не знаете това нещо, че МВР дало на прокуратурата и т.н. Ако ще говорим сериозно за корупция, нека да кажем истината, самата истина.
Сега обяснявате, че отменяте 17 лицензии. Аз питам: защо ги вкарахте? Защо вкарахте 562 разрешителни режима? Изброил съм ги, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Ама не са от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Защо вкарахте вие за три години 562 разрешителни режима и сега започвате... (Силен шум в блока на СДС, реплики: "Не е вярно!".)
Колко са, господин Костов? Колко са? (Силен шум и реплики.)
Ами, добре, нашите специалисти са ги изброили. Може би вие... (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Добре, да се спазарим ли на 400, ако искате? (Смях.) Но вие сега започвате да ги отменяте. Защо? Защото часовникът вече отброява края на вашето управление и вие накрая, след като три години грабехте, рекетирахте, господин Цонев, след това вие решавате да започнете да отменяте режимите. Нали? И после ще кажете: абе, чакайте, ние оставяме едно чисто и честно управление след нас, видите ли. Не става така!
Изпращате уважаемия господин председател в момента господин Куртев в Свиленград и днес във в. "Сега" се появява един наистина хумористичен репортаж за грандиозните неразкрития. Цяла България знае какво става в Свиленград, само вие не знаете. Дайте да не се правим, наистина да не се правим на две и половина тук поне, в тази зала, и пред хората. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
За БТК, господин Костов. Много се радвам, че искате прозрачност. Миналата седмица прочетох във вестника изявление на един Ваш симпатизант, симпатизант на Вашата партия, който е дал много пари за Вашата партия. Пише го във в. "24 часа". И казва, че за всяка сделка... (Шум и реплики.)
Данчо, ще ти го кажа специално, за да отидеш да го поискаш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма "Данчо" в българския парламент. Научете обръщенията.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Добре, извинявайте, господин Цонев. Уважаеми господин народен представител Цонев, ще Ви кажа специално името, за да се възползвате от неговото желание. Ама той каза, че повече няма да ви дава пари. Защо? Защото изчезвали някъде, както и господин Куртев каза, не стигали до централата на СДС, а спирали някъде куфарчетата. Така ли сте казали, господин Куртев? Така сте казали. (Смях.)
Не, за БТК, съвсем сериозно. Този Ваш симпатизант казва, че между 3 и 10 процента е законният комисион, който вече е взет, както знаете, за тази сделка. Господин Костов, в името на прозрачността Вие ще кажете ли къде отиде този комисион, когато започнем да обсъждаме тук? ...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Няма такова нещо! Как може да се мърсува така!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Защо? Какво?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е мърсуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин премиер, не се изненадвайте, всичко може да се говори от тази трибуна. (Шум и реплики в залата.)
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Така. Добре, отново заявявам, че от името на Парламентарната група на Евролевицата категорично протестираме срещу цирка, в който участваме под формата на парламентарен контрол. Категорично протестираме срещу наивните ви и, естествено, безуспешни опити да убедите българското население и българското общество, че вие сте едва ли не херовимчета и че сте света вода ненапита, при положение, че всички знаем какво правите като управляващи. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Преди да дам думата на министър-председателя - господин Драганов, парламентарният контрол в българския парламент не е цирк и няма конституция или устав, който да отнема правото на когото и да било народен представител, от която и да е парламентарна група да упражнява правото си на парламентарен контрол. Ако под "парламентарен контрол" разбирате само правото на опозицията да задава въпроси, то поне опозицията да стои в залата, а не след 11 ч. да стоят трима души, които разиграват тогава може би цирк на парламентарен контрол.
Седнете си на мястото. Вие зададохте въпрос към председателя на парламента, а аз Ви отговарям какво е парламентарният контрол. И понеже няма на кого да оставя воденето, за да взема думата да Ви отговоря, тъй като споменахте няколко пъти моето име, съм принуден да го направя с едно изречение. В Свиленград основното оплакване беше: повече от 20 години стоят комунистите и на границата, и на митницата, или техните деца (шумна реакция в ДЛ и викове) и ако има куфарчета, най-вероятно отиват на "Позитано" № 20. (Шум и реплики в ДЛ.)
Господин министър-председател, имате думата.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Исках дуплика, за да взема отношение по най-важния въпрос, който беше повдигнат след моя отговор, а именно има ли корупция в страната. Да, в България има корупция и тази корупция се измерва по определен начин от международните финансови институции. Те имат своите начини, имат своята методика, с която измерват корупцията във всички страни по света.
Искам да използвам случая, за да кажа нещо, което всъщност е известно и на опозицията, че според тези критерии по две направления, по които се измерва усещането в обществото за разпространеност на корупцията, България се намира почти в средата сред останалите страни в преход от Източна и Централна Европа, някъде в центъра на множеството държави, измервана по обективни показатели за корупция. Искам да кажа на зрителите, че всеки един от народните представители вероятно е виждал тази информация. Това означава само едно, че в България много бързо трябва да се прави това, което е направено в страните, където усещането за корупция е много по-ниско, отколкото усещането за корупция в България. А страните, където това усещане е много по-малко, са много по-напред в своите социални, политически и икономически реформи. Това са Унгария, Полша, Чехия, Словения.
Ако България ускори темпото на промяната, ако България ускори темпото на реформите и ги завърши успешно, това ще бъде големият отговор и на предизвикателството, наречено "корупция". Ако България не го направи, ако България се върне назад, ако България спре приватизационните сделки, нивото на корупция неминуемо ще започне обратно да се покачва.
Това, което казвам, трябва да се разбира и така, че дори във високоразвитите страни има не само усещане, има и установена, има и наказвана, има и преследвана корупция. Корупцията е явление на съвременното общество. И никой не бива да бъде толкова високомерен или арогантен, за да твърди, че в България няма такова явление. Ние се различаваме по друго. Ние се различаваме по това откога е това явление в България, кога това явление е било най-остро, кога сме били най-силно предизвикани от корупцията, има ли положителна или има отрицателна тенденция по отношение на корупцията. Ето по този въпрос ние с опозицията се различаваме. Имаше един много обширен дебат, който завърши, без да могат да бъдат казани всички истини за това, което правителството прави.
Заради това аз благодаря за зададения ми въпрос, на който аз отговорих абсолютно честно. Освен това аз отговорих като министър-председател на страната, като човек, който трябва да щади и да уважава честта и достойнството на всеки български гражданин. Това е добре да стане и задължение на народните представители. Това е добре да стане и част от морала на народните представители. Защото, ако народните представители помежду си не използват само проверена информация, факти, данни, разбира се, и достатъчно аргументирани съмнения, те няма да се издигнат на това европейско ниво, на което трябва да се издигне българското Народно събрание.
И точно заради това, без да искам по никакъв начин да засягам господин Драганов, искам да дам пример за абсолютно некоректно боравене с несъществуваща информация. Някакъв си човек в някакъв си вестник написал нещо си. И тук от трибуната, позовавайки се на този човек, позовавайки се на написаното от него, неизвестно дали този човек въобще съществува, се иска обяснение от министър-председателя.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Не, не искам обяснение!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е глупост. Ще го кажа директно: това е простотия! Това не е парламент, тук няма нищо конкретно, нищо доказано. На тази база аз трябва да доказвам, че жена ми няма интерес към паркинга в Бобов дол. Моля ви се, осъзнайте се, в Народното събрание не може да се говори по този начин! Затова бъдете коректни помежду си. Ако искате, първо станете коректни помежду си и след това станете коректни и по отношение на другите държавни институции. Защото в противен случай това, което става тук в залата, няма нищо общо с европейския парламентаризъм. И вие трябва да го знаете.
Не искам да бъда неправилно разбран, но "Който живее в стъклена къща, не трябва да хвърля камъни по другите!" - казва една китайска мъдрост. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Питане към министър-председателя и министър на държавната администрация Иван Костов от народния представител Христо Стоянов относно прилаганите пазарни и социални механизми за косвено субсидиране на производителите на зеленчуци и консерви.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Както вече беше съобщено от председателя, моето питане е относно пазарни социални механизми за косвено субсидиране на производителите на зеленчуци и консерви.
Уважаеми господин министър-председател, по този въпрос се обръщам към Вас, защото той е свързан с Министерството на земеделието и горите, с Министерството на икономиката и с Министерството на труда и социалната политика. Практиката в развитите страни показва, че държавата е най-важният купувач на индустриалните пазари и чрез държавните поръчки косвено се субсидира националният производител. При нашите условия на продължаваща структурна криза в икономиката и намаляваща конкурентоспособност на българските аграрни продукти на международните пазари, българската държава е длъжна да подкрепи националните производители чрез активното използване на държавните поръчки. Поне така аз мисля. Това е един малък, но справедлив жест към българското земеделие, което трябва да се бори с нелоялната конкуренция на щедро субсидираните продукти в развитите страни и на аграрните стоки на нашите съседки.
В тази връзка е похвална тази практика, която въведохте, чрез Министерството на труда и социалната политика да се осигуряват социални помощи под формата на пакети и консерви. Предоставените на министерството средства за социално слабите членове на обществото би трябвало да бъдат използвани най-рационално, тъй като продуктите трябва да се купуват по производствена цена, а в някои случаи и по себестойност. Осигуряват се оборотни средства на консервните фабрики в момента, в който те трябва да планират своята производствена дейност. Тази подкрепа на производителите на консерви означава и подкрепа на всички свързани с тях сектори на икономиката, каквото е селското стопанство, стъкларска, хартиена промишленост, ж.п.транспорт, автомобилен транспорт и др.
С казаното аз изразявам моята подкрепа на тази идея. Но в същото време имам и едно питане.
Гарантират ли механизмите за определяне на доставчика на консерви рационално използване на бюджетните средства и не са ли те предпоставка, меко казано, за корупция? И в тази връзка, защо избраните консервни фабрики за 2000 г. са само 3? Не се ли пропуска възможността да се осигури допълнителна заетост в консервните фабрики в районите, където на практика те не работят? А безработицата е в огромни размери, какъвто е примерът с Монтана, Враца, Шумен и др. Защо се отказахте от утвърдения в Европа механизъм на договаряне между държавата и структурите на гражданското общество - браншовите съюзи, каквото на практика Вие миналата година започнахте, в случая между Министерството на труда и социалната политика и Съюза на производителите на консерви в България - един процес, който трябваше да продължи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
В подкрепа на казаното преди малко от мен за парламентарния контрол, ето, господин Драганов се показа по телевизията и за него парламентарният контрол за днес приключи.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, благодаря Ви за позитивното отношение към последователно провежданата от правителството политика, насочена към подпомагане и стимулиране на българските селскостопански производители и консервната ни промишленост.
През 1998 г., след кризата на руския пазар, правителството на Република България отпусна 14 млн. деноминирани лева за преодоляване на настъпилите затруднения при реализацията на зеленчуковата продукция. Целта беше защита на интересите на българските производители и осигуряване с консервирани храни през есенно-зимния сезон на 1998-1999 г. социални домове на бюджетна издръжка, подчинени на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Министерството на правосъдието.
Съгласно Постановление № 75 на Министерския съвет от 1999 г. 30 на сто от целевата субсидия, отпускана от Републиканския бюджет, беше определена за подпомагане в натура на правоимащите лица, дотирани при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и Указа за насърчаване на раждаемостта. Тези помощи представляваха индивидуални пакети с консервирани хранителни продукти, закупени от български производители.
Отчитайки добрия практически резултат, правителството с Постановление № 15 на Министерския съвет от 15 февруари 2000 г. отново осигури целева субсидия в размер на 9 млн. 521 хил. лв. за предоставяне на социална помощ в натура под формата на трайни хранителни продукти. Във връзка с това на основание чл. 4, т. 1 и чл. 13, ал. 2 от Закона за обществените поръчки... Всъщност тук искам да спра за малко и да отворя една скоба. Вие не сте от тези, които критикувате правителството, че предоставя такива пакети от хранителни продукти, но в медиите излязоха доста критики срещу това, че не се предоставят пари в наличност и аз искам тук отново да кажа коя е причината за това ние да се ориентираме към хранителни пакети, а именно желанието ни пакетът да достигне целта, заради която той е създаден, а именно да се подпомогне семейството в изхранването му, а не да бъдат похарчени парични средства на социалното подпомагане за други цели. И продължавам, че във връзка с това на основание чл. 4, т. 1, чл. 13, ал. 2 от Закона за обществените поръчки и в изпълнение на чл. 11 от Закона за социалното подпомагане и чл. 8 от Правилника за неговото прилагане Министерството на труда и социалната политика обяви конкурс за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет производство на пакети с консервирани и други трайни хранителни продукти и доставката им до всички общински служби за социално подпомагане.
Поканата за участие в откритата процедура беше обнародвана в "Държавен вестник", бр. 5 от 18 януари 2000 г. и публикувана в два ежедневника - "Труд" и "Демокрация". Право да участват в този конкурс при равни условия имаха всички, както частни, така и държавни предприятия, произвеждащи консервирани храни, Съюзът на производителите и всички заинтересувани. Конкурсът за определяне на изпълнител на обществената поръчка се проведе на 7 март 2000 г. и в него участваха с предложения 21 производители на консервирана продукция от цялата страна. Кандидати от посочените от Вас области - Монтана, Враца и Шумен - не се явиха.
Комисията класира предложенията на производителите, както следва: на първо място, обединена оферта, включваща фирмите "Пловдивска консерва", "Топконсерв" - Попово, "Петричка консерва", "Република консерв" - Свищов, и "Домат" АД - село Джулюница. На второ място, "Вемас", АД от село Гавраилово. На трето място, "Загорка фрут" АД - Стара Загора.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за обществените поръчки изпълнител на обществената поръчка е класираният на първо място - обединената оферта. С тези реално пет производители на консервирана продукция се сключи и договорът за изпълнение на поръчката. Предложението, с което те спечелиха конкурса, съдържа осем различни плодови и зеленчукови консерви, захар - 1 кг, брашно - 1 кг, олио - 1 л. Освен това към всеки пакет се прибавя и бонос от кетчуп, червен пипер, суха супа или макаронено изделие, макарони, фиде, кус-кус и др. Цената на един пакет с хранителни продукти е 9,90 лв., като в тази цена се включва данък добавена стойност, опаковка, транспорт до общинската служба за социално подпомагане.
Придържайки се стриктно към Закона за обществените поръчки, считам, че е изпълнена целта му, посочена в чл. 2, и са създадени условия за прозрачност на процедурата за договаряне и ефективен контрол при разходване на бюджетните средства. Поканата за участие в откритата процедура за възлагане на обществената поръчка беше обнародвана в "Държавен вестник", огласена от медиите и отправена към всички заинтересовани. Съюзът на производителите на консерви в България не прояви интерес към обявената процедура и не взе участие в осъществяването й. В конкретния случай не държавата се отказва от механизма на договаряне със структурите на гражданското общество - браншовите съюзи, а за съжаление те не са проявили интерес да участват в тази утвърдила се вече практика чрез подпомагане на социално слабите членове на обществото да се подкрепят и български производители. Аз се надявам, че в бъдеще тяхната активност и убедеността в положителния ефект от тази дейност пък за нас ще се увеличава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, на някои от нещата Вие дадохте отговор, но на някои аз не получих отговор и в тази връзка ще насоча двата си уточняващи въпроса.
Единият е каква е причината да не се използва възможността за стимулиране на зеленчукопроизводителя, консервопроизводителя и постигане на социално-икономическия ефект на регионално ниво? Защо не помислите? Какво имам предвид? Консервите се произвеждат в пет предприятия, но практически от три фирми. Това го знаем. Производствените мощности на тези фирми са в райони, в които безработицата е по-ниска и далеч различна от тази в Монтана, Враца, Видин, Шумен. Не се ли пропуска възможността в тези райони да се създаде една допълнителна заетост? Защо се провежда конкурс за обществена поръчка само на национално ниво? Защо не на областно, защо не на регионално, а защо даже не и на общини или на група общини?
И вторият ми въпрос е защо не се провежда конкурсът за обществена поръчка преди началото на стопанската година в зеленчуковото производство, месец март, като срокът за доставка да съвпада с производството на консерви за новата реколта - юли, август, септември? Сега предварително се прави конкурс и аз моля на това да обърнете внимание, за продукция, която е вече на склад. Тоест, това означава, че за да участваш в конкурса, трябва да имаш продукция, надвишаваща годишния капацитет на най-големите консервни предприятия у нас или да разполагаш със застояла продукция, каквато на практика има. Не Ви ли се струва, че - писна ми от тази дума "корупция", но че това е една комбинация? Знам, че ще ми отговорите на този въпрос, че производителите на консерви могат да се обединяват за участие. Но Вие имахте един въпрос, който поставихте публично - за нови работни места. Защо не се насочим към тези места и защо не помислим как ще създадем работни места и защо в това да няма и ангажимент за работни места? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин професоре, отговарям така на Вашите допълнителни въпроси. Според мен процедурата на възлагане чрез една единна държавна обществена поръчка е продиктувана от заинтересоваността да се постигне минимална цена на единичен пакет от хранителни продукти. Тоест, стремежът е колкото се може повече индивидуални пакети хранителна продукция да се получат срещу изразходваните средства съответно за министерствата, които споменах. Тоест, тук изцяло диктува условията желанието на потребителя. Ние така би следвало да разглеждаме и Министерството на здравеопазването, и Министерството на образованието и науката, и Министерството на труда и социалната политика. Всички министерства, които правят тези поръчки, са заинтересовани срещу парите, които държавата отпуска, да получат колкото се може повече пакети.
Идеята, която Вие поставяте, за провеждане на конкурси на областна основа не знам дали е разрешена според Закона за държавните общестени поръчки. Ще направя проверка на тази възможност и ще обсъдим с министъра на икономиката Петър Жотев, защото той има своя аспект, своя интерес, има своето отношение към този въпрос по начина, по който Вие го поставяте. Или ние можем да разглеждаме правителството като съставено от две страни: от една страна - тези, които са заинтересувани като потребители на пакетите от хранителни продукти, и от друга страна - тези, които ги произвеждат, а именно: Министерството на икономиката и Министерството на земеделието.
Ето защо ние ще обсъдим тази възможност, ако тя съществува в закона. Аз не знам дали вие сте проверили дали такова нещо може да бъде направено, тоест, дали могат областните управители да проведат търгове на място. Аз се боя обаче, че може да се получи резултат, който да не отчита интереса на възложителя. Тоест, може цената вместо 9,90 лв. да стане да речем 11,00 лв. или 12,00 лв. и тогава ние няма да сме постигнали целта, която искаме да постигнем. Това е по първия въпрос.
По втория въпрос. Аз сериозно ще се занимая с въпроса защо и кога се провежда конкурса и дали не може да се проведе или да се обяви по-рано този конкурс. При нас в момента процедурата е свързана с приемането на законопроекта за бюджета, постановлението за неговото изпълнение и веднага, както виждате по логиката на отговора, това нещо стига до съответните министерства и се провежда конкурса за държавна доставка. Това следва логиката на финансовите ми аргументи. Разбира се, тази логика може да се промени, може да се провеждат по друго време конкурсите, така че да не се провеждат за продукция, която е на склад. Но аз тук искам да разсея и най-малкото съмнение, че става въпрос за продукция, на която срокът на годност едва ли не е изтекъл или се доближава краят на срока на годност. Това е продукция, която е напълно годна за употреба и ние такива съмнения по никакъв начин не трябва да внушаваме.
Накрая искам да кажа, че аз съм се отнесъл много сериозно и съм проучил всички основания на Вашето питане за веригата по зърното и за начина, по който трябва да реализираме операцията с държавния резерв, а именно - къде и как това нещо да стане. При желание от Вас за среща съм готов да поговорим и да Ви разкажа абсолютно всичко, което няколко министерства, включително и ръководството на Държавния резерв и военновременни запаси, формираха като обща позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате думата, господин Стоянов, да изразите отношението си към отговора.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря и на Вас, господин министър-председател! Уважаеми колеги! Слушах внимателно Вашия отговор и човек добива впечатление, че от онова, което казвате, всичко е наред. Аз искам да Ви кажа, че всичко не е наред. Разрешавам си да Ви кажа нещо, което един път Ви казах - има едно средно ниво на чиновници, които много обичат да се харесват на началниците, но те никога не носят последствията. Искам да Ви кажа, като човек с този житейски опит: господин министър-председател, на политическата сцена ще плащате Вие. Не им вярвайте толкова.
В тази връзка искам да Ви дам един пример, за който Вие казахте, че е възможно да не бъдат 9,50 лв., могат да станат и 11,00 лв., възможно е. Но ако аз създам работни места, би трябвало да направим сметка дали това не е по-доброто.
А що се отнася за онова колко са точни, ще Ви кажа един такъв пример. Защо, господин министър-председател, примерно военните купуват консерви, буркани от домати и др. по 0,75 кг, когато хранят войници - 100-200-300? Защо те не заявяват консерва от 1 л - 3 л, или тенекиена консерва от 5 кг? Защото предварително е направена и оня си е осигурил, че ще спечели конкурса. Затова този конкурс се прави, когато е приключено производството. И затова аз поставям въпроса да се прави преди това, та онзи, който ще прави утре консервата от 5 кг или от 3 л, което е ефективно, естествено, че е по-ефективно, той не може да го направи, ако няма договор, защото нормалният пазар не търси консерви в такива съдове.
Затова поставям въпроса съвсем категорично да се провеждат конкурси, които ще дадат предпоставка за сериозна конкуренция, а не за предварително осигурена продукция, с която се гарантира.
В този дух си разрешавам да Ви кажа: как така на социално слабите ще даваме лечо с гъби? Лечо с гъби се дава на социално слабите! А аз ще Ви кажа, че има не само лечо с гъби, ами и сладко от смокини се дава. Дотам ли сме го докарали? Значи цялата тази работа е някаква далаверичка.
Затова Ви казвам, че не Вие сте виновен, но Вие ще го понесете и затова Ви предупреждавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз мисля, че Вие сте на прав път по основната тема. Повдигнатият въпрос е сериозен и ето сега разменихме мнения с господин Петър Жотев и ще проверим тези възможности. Ние сме заинтригувани от идеята с държавните поръчки да се създава заетост. Това е много важна идея. Заинтересувани сме и от Вашата идея да се промени времето на провеждането на търговете така, че да се постигне по-сериозна конкуренция и да се избегне предварително договаряне. Заинтересувани сме от идеята да се повиши ефективността, като се произвеждат по-големи габарити продукция специално за доставки за армията и т.н. Това ни интересува.
Аз не знам обаче защо в тези пакети да няма сладко от смокини, което разбрах. Другото за гъбите не го разбрах. Сладко от смокини никак не е лукс за страната. Вие знаете, че смокините раждат три пъти и се произвежда от зелени смокини, което не е сложно и това не е скъпо нещо като производство и не бива да се разглежда по този начин.
Аз си мисля освен това, че всичко зависи от предприятието и зависи от това дали пакетът, който се прави, е оптимален от гледна точка на изискванията и дали цената му е приемлива. Ако Съюзът на производителите на консерви, да речем, както Вие казахте, който не е проявил интерес, даде по-добра оферта, с по-добър оптимален състав в пакета от хранителни продукти, разбира се, че следващия път тази оферта ще бъде уважена. Но това всичко е въпрос на конкретно проведен конкурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За процедура думата има господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри!
Господин Куртев, преди малко Вие допуснахте министър-председателят да нанесе обида на целия парламент, като заяви, че тук се говорят простотии, мотивирайки се с това, което аз съм казал.
Господин Костов, не се карайте с медиите, изучавайте ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е процедура - да давате съвети на министър-председателя за медийната му политика. Кажете каква е процедурата Ви.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Процедурата е, че, първо, аз моля Вие да се извините за това, че си позволихте да наклеветите един народен представител, който отиде да прави справка, за да докаже, че министър-председателят не говори истината. Вестникът е от 21 май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Драганов, отнемам Ви думата. Това не е процедура. Знаете много добре. Аз все пак съм доволен, че с моята реплика Ви върнах в залата. (Господин Драгомир Драганов продължава да говори при изключени микрофони.) Напуснете трибуната. Трибуната за парламентарен контрол не е за четене на пресата. Сутрин радиостанциите правят преглед на дневния печат.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Защо не ми давате думата да си доразвия процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защото имаме правилник, където ясно е казано какво е процедура.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Защото изпитвате страх.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз изпитвам огромен страх от Вас, признавам го.
Питане към министър-председателя и министър на държавната администрация Иван Костов от народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов относно условията за приемане на България в Европейския съюз, отнасящи се за предсрочно спиране на блокове 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй".
Господин Нешев, извинявайте, министър-председателят иска преди това думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Аз съжалявам, че господин Драганов дори не е разбрал това, което му казах.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Вие казахте, че няма такъв човек, а аз Ви казвам, че има.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз не знам въобще дали има такъв човек. Аз знам какво има в Съюза на демократичните сили и Вие го знаете, защото има парламентарна комисия, която знае с какви средства разполага Съюзът на демократичните сили. Това, което Вие в момента правите, наистина е използване на абсолютно непроверени сведения, за да говорите наистина абсолютни небивалици.
Сега ще обясня защо е абсолютна небивалица, защо е невероятна глупост да се твърди, че по сделката с БТК може да има комисионна от порядъка на 3 до 8 на сто. Защото сумата е между 20 и 50 млн. долара. Чувате ли се какво говорите?! Е, кой може да вярва на такива работи? Как може така? Това е толкова несериозно!
Защо не направите следното: ето, тук често гостуват представителите на "OTE" и "KPN". Срещнете се с тях и им задайте директно въпроса: "Прочели сме в български вестник, че вие сте дали между 20 и 50 млн. долара комисионна. Моля ви се, бъдете добри да ни информирате." Ето Ви начинът. Много е просто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Нешев, имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Господин Костов, при посещението на Комисаря по разширението на Европейския съюз господин Гюнтер Ферхойден на 29 ноември 1999 г. в София беше подписано Споразумение между Република България и Европейската комисия, с което от българска страна се поеха следните ангажименти:
1. Окончателно извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" до 2003 г.
2. Съгласуване с Европейската комисия на решение относно датите за окончателно извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 до 2006 г.
От своя страна Европейската комисия поема ангажимента да осигури многогодишна финансова помощ, включваща:
1. Безвъзмездна помощ по Програма ФАР на обща стойност 200 млн. евро.
2. Заем от Евратом до 250 млн. евро за модернизиране и подобряване безопасността на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй".
От друга страна, на Шестата сесия на Борда на управляващите на Московския център на Световната асоциация на ядрените оператори (ВАНО), която се проведе в София от 22 до 24 ноември същата 1999 г., бе декларирано, че като надежден механизъм, който осигурява необходимото ниво на ядрена безопасност и защитава, от една страна, интересите на обществото, а от друга - на инвеститорите в света, се е наложил моделът за контрол и регулиране на АЕЦ от национален надзорен орган. Този модел се поддържа и подкрепя от всички страни, подчертавам, подписали Виенската конвенция за ядрена безопасност като единствено доказал се ефективен механизъм.
На Шестата сесия на ВАНО е било посочено като пример за нарушаване на този механизъм и негативните последици от това изискването на Европейската комисия за по-ранното затваряне на ядрените блокове в Словакия, България и Литва. В енергийните стратегии на горепосочените страни експлоатирането на ядрените блокове има ключово значение за запазване и развитие на тяхната икономика, а за България износът на електроенергия има положително влияние върху външнотърговското ни салдо.
Независимо от положителните резултати, получени от мисиите ОСАРТ'99 и WENRA, които показаха, че блоковете ВВЕР-440 отговарят на всички препоръки и мерки за безопасна работа, се оказваме в абсурдното положение да бъдат спрени от експлоатация преждевременно.
Излагайки пред вас горната информация, нашето питане към Вас е следното:
Безвъзмездната помощ по Програма ФАР от 200 млн. евро ще компенсира ли икономическите щети, които се нанасят върху националната ни икономика, поради неизползвания ресурс от 30 реакторгодини на блоковете от посочената марка?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Нешев, уважаеми господин Борисов! Даденият от Народното събрание разширен мандат на правителството за водене на преговори с Европейската комисия осигури възможността за тяхното продължаване в частта "Ядрена енергетика". Постигнатото споразумение по сроковете за експлоатация на блоковете 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" даде възможност страната ни да бъде поканена за преговори с Европейския съюз на 10 декември 1999 г. и това Народното събрание не бива да забравя.
Българската страна подготви и реализира програми за модернизация на АЕЦ "Козлодуй", които позволяват да се покрият техническите критерии за експлоатация на този тип блокове в рамките на споразумението с Фонда за ядрена безопасност. Разработи се комплексна програма PRG-97. Целта беше да се обобщят резултатите от направените подобрения и чрез допълнителни мерки да се защити възможността за експлоатация на блокове 1, 2 , 3 и 4, извън предвиденото в споразумението.
При съставянето на тази програма е използвана експертизата на руски проектанти и на експерти от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Предварителните оценки за необходимото финансиране възлизаха на 150 млн. щ.д., а сроковете за изпълнение на мерките се предвиждаха до 2001 г. В програмата се разчита основно на собствено финансиране от страна на Националната електрическа компания в рамките на Инвестиционната програма за ремонт и рехабилитация. Концепцията за експлоатация чрез рехабилитация на блокове 1, 2, 3 и 4 е заложена в Националната стратегия за енергетика и енергийна ефективност, където тя е обвързана с баланса на страната и възможностите за инвестиране.
Постигнатите резултати бяха оценени високо от мисията ОСАРТ'99. Освен предприетите мерки международните мисии наложиха допълнителни изисквания за въвеждане на нови технически мерки.
Аз тук искам да отворя една скоба и да кажа защо договарянето по въпроса за блоковете 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" даде възможност страната да бъде поканена за преговори с Европейския съюз.

Всичко това, което казвам след като направих тази констатация, означава, че България напълно споделя една основна тревога, която е и ценност на европейските страни, а именно тревогата за това в каква степен е гарантирана ядрената безопасност.
И всички тези мерки, които ние сме се съгласили да предприемем, и това извеждане от експлоатация, трябва да се вижда преди всичко през тази призма - през призмата на възприемане от страна на България на загрижеността на европейските страни, на членките на Европейския съюз за ядрената безопасност, първо, за България, след това и за тях самите, и на тази база да си обясним всички тези мерки, които ние осъществяваме.
Преговорите бяха водени в съответствие със сроковете и плановете, предвидени в Националната стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., приета с решение на Народното събрание от 12 март 1999 г., и се основаваха на следните принципи:
Първо, изграждане на обоснован модел за развитие на енергийния отрасъл, отчитащ съвременната среда и съгласуван с нашите международни партньори, за което говорих.
Второ, реализация на техническа програма за осигуряване на приемливо ниво на безопасност.
Трето, техническо и икономическо осигуряване на процеса по извеждане от експлоатация.
В резултат беше постигнато споразумение за по-ранно извеждане от експлоатация на блоковете 1 и 2, при което Европейската комисия осигури на Република България конкретна финансова помощ в размер на 200 млн. евро. По отношение на блоковете 3 и 4 преговорите бяха отложени за 2002 г. и ще се концентрират върху техническите им показатели към този период.
Реалистичния подход при воденето на преговорите за блокове 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" налага да се отчита актуалното състояние на енергийния сектор в Република България. Това включва: намаленото енергопотребление.
Тук трябва да отворя една скоба и да кажа, че независимо от очакванията и предположенията, които залегнаха по отношение на бъдещото енергопотребление в Националната стратегия за енергетика и енергийна ефективност, параметрите, които трябваше да бъдат постигнати за консумация на електроенергия през 1999 и 2000 г., не бяха достигнати. Икономическият растеж, който ние регистрираме, е свързан с намаляване на енергопотреблението, преди всичко поради това, че той не е индустриален растеж, а е предимно растеж в сферата на услугите. Затварям скобата.
Второ, производствен капацитет, голяма част от който се нуждае от рехабилитация за подобряване на ефективността и надеждността.
Трето, необходимост от максимално оползотворяване на наличните местни енергоресурси.
И четвърто. Гъвкавост на самостоятелните дружества при реализация на мащабни инвестиционни програми.
Направените анализи показват, че завършването на комплексната програма в кратки срокове за четирите блока тип "Вер 440" е нереалистично и не води до подобряване условията за енергийния баланс в периода 2002-2006 г., основно поради ниското потребление. Поради това сега усилията са насочени към подобряване състоянието на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", тъй като липсата им би довела до необходимост от изграждане на нова ядрена мощност.
По отношение финансовата страна на въпроса следва да се посочи, че за нуждите на преговорите бяха направени предварителни оценки на загуби, които би понесла нашата икономика от по-ранното извеждане. Преките загуби от извеждане на един блок "Вер 440" за една година по-рано възлизат на около 25 млн. щатски долара. Непреките загуби са свързани и с повишаване разходите за внос на гориво, възможно повишаване разходите за електропроизводство от АЕЦ и други, като обобщено може да се приеме, че възлизат на около 15 млн. щатски долара.
Предвидените в споразумението средства покриват преките загуби и като се отчете отпадането на необходимостта от инвестиране на около 50 млн. щатски долара, се вижда, че страната не понася финансови загуби.
Значи преки загуби - 25 млн., 15 млн. - непреки, повтарям, защото не се чуваше преди малко.
И изводът: предвидените по споразумението средства покриват преките загуби и като се отчете отпадането на необходимостта от инвестиране на около 50 млн. щатски долара, се вижда, че страната ни не понася финансови загуби, а напротив. Средствата по споразумението ще бъдат използвани за извеждане от експлоатация, за изпълнение на проекти на АЕЦ "Козлодуй", свързани с изграждането на допълнително междинно хранилище за отработеното ядрено гориво, за проекти в областта на енергетиката и енергийната ефективност.
Предвидено е насочване на средства за решаване на социални проблеми, възникнали вследствие спирането на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй". Средствата по това споразумение трябва да бъдат усвоени за периода 2000 - 2006 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Първият уточняват въпрос към господин премиера е свързан със становището на Световния съвет на ядрените работници за АЕЦ "Козлодуй". То е изпратено до българското правителство чрез посланика на България в Париж на 24 март т.г., цитирам:
"Не разбираме как вашето правителство е могло да се съгласи с възможността вашата страна да бъде приета в Европейския съюз при условия, че спре първи и втори блок, след това трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", в която условията на работа са на същото ниво на сигурност, както и в останалите централи в Западна Европа.
Всички членове на Административния съвет, чиито страни са част от Европейския съюз, горещо желаят и България скоро да стане член на Европейския съюз. Нужно ли е да се поддадем на шантажа, предизвикан без никаква причина, от една-единствена страна - Австрия, имайки предвид нейната добре позната антиядрена истерия?
Истински се надяваме нашият призив да бъде чут от вашето правителство и гласът на разума да отвори вратите на бъдеще, в което ще се отнасяме внимателно с околната среда, бъдеще - създател на богатство и работни места, синоним на икономическа мощ на България и на мир и благоденствие. Това значи бъдеще, в което ядрената промишленост ще заеме полагащото й се място до другите форми за производство на електроенергия.
Приемете нашето най-голямо уважение, Андре Мосю, президент на Световния съвет на ядрените работници."
Господин премиер, моят уточняващ въпрос е: запознати ли сте със становището на Световния съвет на ядрените работници относно закриването на ядрените блокове на АЕЦ? Какво е отношението Ви по тяхното становище?
Предоставям Ви копие от тяхното писмо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз не мисля, че най-силният, смачкващ въпрос е: "Познавам ли писмото?". Защото чух оттам: "Смачкай го! Смачкай го, Иване!"
С такъв въпрос: познавам ли писмо на някакви ядрени работници, не може да бъде смачкан който и да било в тази зала.
Как интерпретирам обаче писмото? Като абсолютен законен интерес на всички хора, обединени в една организация на ядрени работници, към запазването на техните работни места. Няма как да бъде другояче становището на Световния съвет на ядрените работници, защото то е свързано преди всичко и защитава интересите на техните членове, които работят в АЕЦ "Козлодуй".
Там обаче има абсолютно невярна констатация, която на мен не ми убягва от погледа и без да съм специалист, като господин Румен Овчаров, категорично не мога да приема, че нивото на ядрена безопасност и степента на защита на блоковете "Вер 440 1-4" е равна на тези в другите страни. Вие отлично знаете, а ако не знаете, попитайте господин Овчаров да Ви обясни в какво се състои голямата технологична слабост на конструкцията на "Вер 440".
Тя се състои в следното: че при екстремални ситуации, ако се разкъсат основните паропроводи, кожухът, където ще се освободи огромно количество пара, не може да ги издържи и цялото това нещо ще се превърне в емисия в атмосферата.

Това е основният технологичен недостатък. И аз мисля, че това Световният съвет на ядрените работници може би дори не го и знае. Това е причината, поради която се настоява, тъй като се счита, че няма техническо средство, с което да се постигне решение на този конструктивен проблем в АЕЦ "Козлодуй". Точно заради това не може да бъде сравнявано нивото на ядрена безопасност на реакторите ВВЕР 440 с това на другите в Европа. Извинявайте за закачката в началото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате възможност да изразите отношение към отговора.
Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател, господа министри, колеги! Господин министър-председател, в най-добронамерен вид го казвам, Вие преди малко казахте, че трябва да имаме манталитета на Европа и на европейски парламент.
Аз бих искал да Ви кажа, че бих искал да имам културата на Вазов и на Славейков и да подражавам на тази култура, отколкото на някои други хора в западноевропейски страни. А искам да имам държавническия манталитет на Буров или на Никола Мушанов. И да имам отношение към националните интереси така, както те са имали.
Защо ви го казвам това? Вие казахте, че от закриването на Първия и Втория блок търпим 25 млн. преки и 15 млн. непреки разходи. Аз искам да Ви кажа, че в момента произведената електроенергия от Първи и Втори блок носят 50 млн. щ. долара годишно. Те имат най-малко още 10 години ресурс. Това означава, че те ще произведат - само Първи и Втори блок - за десет години 500 млн. долара печалба за майка-България. Затова претенциите на Европа към България не могат да бъдат основание за пълната подчиненост интересите на България към тези страни. Във Франция, знаете, че работи много мощна ядрена електросистема за производство на електроенергия. Знаете, че в Англия работи такава система. Знаете, че в Съединените американски щати работят. Е, Вие знаете, че колкото е по-скъпа стойността на електрическата енергия, толкова е по-голяма себестойността на редица производи, които вече спират да бъдат конкурентоспособни, включително и химическата ни промишленост, включително и металургията ни. И ние сме изхвърлени от пазарите и не можем да влезем с конкурентна продукция. Това е болката ми, че ние се съподчиняваме на чужди интереси, а не защитаваме националните си интереси. Благодаря ви за това, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър-председател.
Господин Даракчиев, моля за тишина.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Нешев, аз отново взимам думата, за да кажа, че когато правим тези изводи на базата на разчетите, ние наистина трябва да имаме пълна представа и старателно да изброим всички разходи по производството. Няколко са важните условия на тази задача. Не за колко милиона лева произвеждаш електроенергия, тъй като това не е достатъчно, а за колко, тъй като Вие използвахте понятието за 50 млн. печалба.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Печалбата, господин министър-председател, 50 млн., извинете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Печалбата обаче е въпрос на доказване в счетоводния баланс на АЕЦ "Козлодуй". И то ще си излезе това нещо. И то е направено, тъй като те счетоводно са отделени. И сведенията, които има правителството, информацията, която имаме ние, не съвпадат с това, което Вие казвате.
Освен това искам да обърна внимание, че досега не съществуваше практика и едва от последните три години ние започнахме да калкулираме всички разходи, които са необходими, за да се произвежда електроенергия по този начин - с ядрено гориво. Защото досега една значителна част на тези атомни електроцентрали, на разходите на атомните електроцентрали, се поемаше по други начини. И специално грижата за отработеното ядрено гориво. Една от най-големите инвестиции, които трябва да бъдат направени, е свързана с начина на съхраняване на ядреното гориво, свързана е със заплащането за преработката и т.н. Това сега едва започва да се появява в сметките и в разчетите. Освен това всички тези инвестиционни разходи, които са свързани с покачване на нивото на безопасност, които, между другото, се оказаха огромни за мащабите на АЕЦ "Козлодуй", също трябва да бъдат вписани и на тях също трябва да бъдат начислявани амортизационни отчисления. И тогава вие ще видите, че по никакъв начин не може да се говори за такава печалба. И тъй като въпросът е счетоводен, въпрос икономически и финансов, аз мисля, че той има лесно решение.
Но от този въпрос не трябва да се прави лоша политика. А лоша политика е от този въпрос, който има очевидни финансови измерения и лесно се вадят изводите, да се използва, за да се създават настроения срещу европейската интеграция на България, защото Вие казахте, че ние подчиняваме България на други интереси. А всъщност ние уважаваме интересите първо на собствената си ядрена безопасност, първо на собствената си. Ние се грижим първо за себе си.
И още един момент, на който Вие не обърнахте внимание в отговора, а той е много важен. А той е в обстоятелството, че българската електроенергийна система не достигна очакваните мощности и не произведе тези количества електроенергия най-вече поради ограничено потребление. В условията на ограничено потребление квотите за производство се разпределят по начин, който се стреми да поддържа жизнеспособността на много български електроцентрали, не само на атомната електроцентрала. Търси се решение, което да ги запази в момента така, че да продължи съществуването им. Но въпросът не е само в това да се дадат 8 хил. или 7800 часа производство на атомната електроцентрала и да се спрат останалите, защото навсякъде се появява въпросът за работната ръка и за безработицата. Въпросът е навсякъде да се поддържа това ниво. И точно то пречи атомната електроцентрала да достигне този върхов капацитет и там някъде да търси покриване на всички разходи за своето производство. И когато тя произвежда значително по-малко, а прави значителни разходи, тогава и ефектът от нейното производство не е чак такъв.
Ние имаме общ проблем. Общият проблем трябва да решаваме с общи усилия. Но трябва преди всичко да се вниква в дълбочина в тези проблеми. И аз пак казвам - това не трябва да става, като се създават настроения срещу интеграцията на България в Европейския съюз, още повече че данните, които аз Ви посочих, финансовата страна на въпроса показва, че българските финансови интереси, икономическите интереси са напълно и добре защитени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Петър Димитров относно едностранно разваляне на договора за приватизация на Завода за захар, гр. Девня, от страна на продавача поради виновно неизпълнение от страна на купувача.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! На 22 юли 1997 г. Заводът за захар в гр. Девня "Марцианопол" е продаден на турското акционерно дружество "САКА КОРКМАЗ". Според медиите истинският купувач е турската "Белги Комерс" на Бедри Шефик, гражданин на Република Турция, но тъй като фирмата е компрометирана, закупуването става чрез "САКА".
Междувременно се прави елиминиране на конкурентите. Първоначално продавач е Министерство на земеделието. Месец преди продажбата Министерството на промишлеността изземва сделката, без да уведоми кандидат-купувачите, чиито документи са депозирани в Министерство на земеделието.
Реалната цена, за която е продадено предприятието, е символична: около 500 хил. долара, от които 200 хил. долара са дадени в брой, 800 хил. са платени в ЗУНК, тоест, около 300 хил. долара, но другите ангажименти впечатляват: инвестиции за 10 млн. долара, запазване на съществуващите и разкриване на нови 90 работни места и поемане на дългове за около 7 млн. долара.
Сделката е подписана лично от Александър Божков и на 14 август 1997 г. "Марцианопол", Девня, става "Бейпар Шугар".
На 19 март 1998 г. започва втората част от действието. Силистренският окръжен съд регистрира акционерно дружество, аз го наричам вампир, което трябва да източи "Бейпар Шугар", като го прелее в новото дружество. Дружеството се казва "Бесин" АД като го освободи от всички следприватизационни ангажименти. Дружеството е със седалище в Дулово. Централна фигура в дружеството е Бедри Шефик, но този път като български гражданин Бедри Ахмедов Шефиков.
Тук е и родата на Бедри: Басри Шефик и Месру Шефик. Всички от с. Боил, Дуловска община. Дружеството се представлява от Басри Шефик, Юксел Хатиб - запомнете това име - и Петя Хирувимова.
На 4 септември 1998 г. става нещо интересно - БЕСИН получава банков кредит от Българска държавна банка, тогава "Експресбанк", в размер на 3,6 млрд. лева, като залага познайте какво? - залага Захарния завод в Девня "Бейпар Шугар"!
На 1 октомври 1998 г. "Бейпар Шугар" "продава" на БЕСИН 14,5 дка земя за 168 млн. лева. Върху тази земя БЕСИН и до днес строи цех за олио с 12 работника.
На 3 януари 1999 г. заводът за захар е спрян, а работещите - освободени.
На 22 декември 1999 г. Варненският окръжен съд вписва нов Съвет на директорите на "Бейпар Шугар" в състав: Юксел Хатиб - същият, който е и на БЕСИН, и самият "БЕСИН" АД. Същият ден "новият" Съвет на директорите решава да удовлетвори иск на БЕСИН към "Бейпар Шугар" в размер на 2 млн. 1999 хил. нови лева, като "продаде" и останалите имоти на "Бейпар Шугар". Купувач, естествено е БЕСИН!
На 11 февруари 2000 г. всичко е прехвърлено на БЕСИН. "Бейпар Шугар" е куха промишлена пирамида, в която "работят": изпълнителният директор, заместник-директор и 4 жени в отпуск по майчинство. Зад акциите на "Бейпар Шугар" вече има само дългове и никакви активи. Затова пък БЕСИН е напълно реален и е погълнал всички активи на "Бейпар Шугар", но без неговите задължения. Източването е приключило!
Господин министър, във връзка с това са и моите въпроси към Вас.
Първо, какви преходи е инкасирала "Бейпар Шугар" от продажбата на земята, сградите и съоръженията на завода? Какво е станало с тези приходи?
Второ, какво е обезпечението по приватизационния договор от страна на купувача и ако няма такова кой е отговорен? Как изобщо държавата е защитила интересите си и тези на работещите в случай на неизпълнение на поетите в приватизационния договор ангажименти?
Трето, има ли в приватизационния договор клаузи, които да предпазват дружеството от източване чрез продажба на земята, сградите и съоръженията и ако не са предвидени, кой е отговорен за това?
Четвърто, по отношение на инвестиционните ангажименти още за 1998 г. е констатирано неизпълнение, за което купувачът дължи неустойка в размер на 257 802 долара. Тази неустойка не е потърсена и до днес. Защо господин министър? Неустойка се дължи за 1999 г., която също не се търси. Защо не се търси?
Пето, Министерството на икономиката ще пристъпи ли към едностранно разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на купувача и ще бъдат ли потърсени по съдебен ред полагащите се по договора неустойки?
И шесто, с което завършвам, какви мерки ще предприеме Министерството на икономиката за разваляне на продажбите на земята и сградите и обявяване на сключените договори и нотариални актове за нищожни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за отговор на питането господин Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! По повод на поставени по-рано от Вас актуални въпроси относно приватизацията на "Марцианопол" в град Девня, подробно Ви информирах за поетите задължения от купувача и извършените от Министерството на икономиката проверки по документи и проверки на място. Последната проверка беше от 4 ноември 1999 г. Поради тази причина ще постъпя конкретно към отговора на Вашите въпроси, които развихте в края на въпроса.
Продажбата на дълготрайни материални активи на приватизираното дружество и размерът на реализираните приходи не представляват предмет на приватизационния договор, тъй като нито приватизационният договор, нито законът създават някакви ограничения за купувача в тази посока. Министърът на икономиката в качеството на продавач по приватизационен договор би могъл да предявява някакви претенции по отношение на разпоредителна сделка с активи само в случай, че същата води непосредствено до неизпълнение на договорени задължения и записани в приватизационния договор.
В Министерството на икономиката е представена справка за извършена продажба на материални дълготрайни активи, според която средствата от нея са използвани за погасяване задължения на дружеството. В приватизационната практика, основана на нормативните разпоредби, се обезпечава заплащането на цената по приватизационните договори тогава, когато изпълнението на това задължение е разсрочено за известен период от време. В този договор цената, договорената цена е изплатена изцяло, съгласно клаузите на договора без разсрочване, и затова именно обезпечение не е било учредявано. Когато става въпрос за общо обезпечение на кредитора, то съгласно разпоредбите на гражданското право, като такова обезпечение служи цялото имущество на длъжника. Интересите на държавата в случай на изпълнение на поетите в приватизационния договор задължения, са защитени с три вида санкции в този договор. Първо, в размер на годишния либор за депозити в щатски долари, увеличен с 4 пункта върху размера на договорените, но неизвършени инвестиции. Втората клауза в договора е в размер на 150% от средната работна заплата за страната, за всяко договорено, но незаето работно място за съответния период. И третата санкция е едностранно разваляне на договора при забава повече от 30 дни при изплащане на неустойките. След проверка е констатирано неизпълнение на инвестиционната програма за 1998 г. Вследствие на това на купувача са начислени неустойки в размер, както казахте, над 258 хил. щ.д. За последното същият е надлежно уведомен със срок за заплащането й. Към настоящия момент не е установено неизпълнение по приватизационния договор за миналата година, тъй като предстои да се представи отчет за изпълнение на договорните задължения в Министерството на икономиката. Основание за едностранно разваляне на договора от страна на продавача, съгласно точки 14 и 17 от договора, представлява неизпълнението от страна на купувача на задължението за плащане на цената в договорения срок, задължението за запазване предмета на дейност на дружеството и непрехвърляне на закупените акции в срок от три години, както и забава при изплащане на неустойките за изпълнение на договорните задължения повече от 30 дни, след като продавачът отправи покана.
Изброените предпоставки дават основание на мен, като министър на икономиката, да предприема действие за разваляне на договора, без това да е задължително. Вземането на подобно управленско решение обаче би могло да доведе до отрицателен социално-икономически ефект по отношение на дружеството и заетите в него лица. Поради тази причина към разваляне на договора като крайна мярка следва да се прибегне тогава, когато са изчерпани всички възможности за изпълнението му. Бих казал, че тези възможности общо взето се изчерпват в този момент. Министърът на икономиката няма основание и правна възможност за разваляне на сключените договори от дружеството за продажба на тези дълготрайни материални активи, за които Вие говорихте. Всяко едно дружество, регистрирано по Търговския закон в България може да се разпорежда с активите си. "Бейпар Шугар" като собственик на активите, е свободен да се разпорежда с тези активи, съгласно устава на своето дружество и законодателството на България.
За да се решат проблемите в дружеството, бяха проведени две срещи. Първата среща беше проведена в Министерството на икономиката на 23 март т.г. Срещата беше с представители на синдикатите в дружеството. Втората среща беше на 26 април, на която взеха участие представители на синдикатите и изпълнителните директори на дружеството. На втората среща бяха постигнати договорености и тези договорености бяха отразени и в протоколи, които бяха подписани. Това всъщност е последният шанс, което Министерството на икономиката дава на това предприятие. Поети бяха ангажименти до средата на юли 2000 г. да бъдат издължени съществуващите задължения към работниците, да се възстанови производствената дейност на дружеството и да бъдат изплатени всички дължими неустойки. В случай, че след изтичане на посочения срок не бъдат изпълнени поетите задължения, от страна на Министерството на икономиката ще бъдат предприети действия, свързани с развалянето на договора и събиране на дължимите неустойки, включително и по съдебен ред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Димитров, имате право на два допълнителни уточняващи въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Жотев, меко казано съм шокиран от това, което ми отговорихте и не го очаквах от Вас. Всичко е източено! Всичко от предприятието е продадено! Има акции без покритие! Хартийки без покритие! Ами как остава капиталът непроменен? Нали това е основно задължение и на тази основа Вие можете да промените договора?
Вие казахте другото основание да не се променя предмета на дейност. От януари 1999 г. заводът не работи. И Ви казвам - един директор, един заместник-директор и 4 жени в отпуск по майчинство. Какво още трябва да се случи, за да развалите договора? На мен лично не ми е ясно. Аз действително съм шокиран.

И във връзка с това аз Ви задавам втория въпрос: на 1 юли 1999 г. Министерството на промишлеността, т.е. това, на което Министерството на икономиката е наследник, сключва договор с правоимащите за покупко-продажба на 65 432 броя поименни акции от капитала на "Бейпар шугар" за сумата от 159 млн. Хората са събрали парите, преди една година са ги внесли в министерството. Министерството и до ден-днешен не ги джиросва и аз ще Ви кажа защо не ги джиросва, тъй като тогава тези хора щяха да участват в управлението и щяха да знаят, че ги ограбват. Но най-странното е, че министерството вместо да прати свой представител, тъй като Вие и досега сте собственик на 20 на сто от акциите, понеже не сте ги джиросали, няма представител. Така че по-голямо разбойничество от това аз просто не съм виждал.
И втория въпрос аз не знам дали да задавам: българското правителство ще конфискува ли незаконно заграбеното от Бесин? Вие разбирате ли, че се взимат пари от българска банка, залага се българско предприятие, за да може някой да го източи и да му паднат всички инвестиционни ангажименти? Няма нито лев инвестиции, които да е направил "Сака Коркмаз". Нито лев! Инвестициите, които уж се правят, са или от Бесин, който няма пряко юридическо отношение към "Сака Коркмаз", или са правени от "Бейпар шугар". Така че, господин министър, дори работещите в завода турци казват: ако това се беше случило в Турция, днес щяхме да бъдем изгонени от полицията или сами щяхме да се намираме в полицията. Какво прави българският министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз долових повече от 2 въпроса. Първият е защо държавата няма свой представител в акционерното дружество, след като държи 20 на сто от акциите? Именно, защото държи само 20 на сто от акциите. По Търговския закон се свиква общо събрание на акционерите, на което при гласуването се взема решение дали държавата може да има свой представител. При 20 на сто притежание на акции е съвсем естествено, че държавата не е могла да наложи свой представител в това акционерно дружество. И това няма нищо общо с джиросването. В момента Вие казахте, че Министерството на икономиката държи 20 на сто от акциите. Няма начин по Търговския закон, освен по някакъв революционен начин, да се наложи включването на държавен представител. Просто се провежда гласуване и този, който притежава мажоритарния дял от акциите, гласува по начин, по който той желае. Доста се учудвам, че ми задавате този въпрос.
Вярно е, че има нарушение по този договор. Именно заради това бяха проведени тези две срещи, за които Ви казах: първата - със синдикатите; втората - със синдикатите и с изпълнителните директори. Даден е срок до средата на юли. Лично на мен не ми се иска в този момент да изразявам убеждението си какво ще се случи. Най-вероятно няма да бъдат изпълнени тези ангажименти и Министерството на икономиката и по съдебен път ще си потърси правата. Какво друго обаче освен само по съдебен път? Ако намеквате за конфискация, това аз няма да направя, защото законът не ми го позволява. Ако Вие сте радетел на такава идея по някакъв друг път, извън съдебния, пледирайте на следващите парламентарни избори България отново да се върне в един хаос. Аз трябва да спазвам законите, които вие тук, народните представители, сте гласували и утвърдили. Законът ми дава възможност да работя в неговите рамки и аз стриктно ги спазвам. Именно поради това не приемам Вашите обвинения в началото на Вашето питане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Димитров, имате думата да изразите Вашето отношение по получения отговор.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Жотев, аз ще прочета част от протокола, който Вие цитирате. Споразумението е:
"Социалното напрежение в дружеството е преодоляно." - Прекрасно! "Дружеството в момента не е в експлоатация, не се произвежда захар." Как Ви звучи? Това са го подписали Вашите представители, които Вие сте изпратили.
"Извършена е митническа проверка и са установени заварени нарушения от режима на временен внос и са констатирани задължения към бюджета в размер на 2 млн. 800 хил. лв." Да Ви чета ли другите задължения? Срокът е изтекъл.
"В изпълнение на оздравителната програма до края на май тази година да издължат съществуващите задължения към работниците." Срокът изтече. Дали са ги издължили? Кажете!
"Второ, в същия срок да се възстанови производствената дейност и трудовата заетост на персонала." Там няма нищо и никой, господин Жотев.
"Трето, да окажат съдействие за провеждане на среща с представителите на собственика." Тоест, оня, който е източил дружеството, сега го молите да Ви помогне да се срещнете със собственика.
Най-грубо какви са загубите на държавата? Според мен са не по-малко от 20 млн. долара. Няма да постъпят никога 10 млн. инвестиции, до края на 1999 г. "Сака" е трябвало да направи инвестиции за 6,5 млн. долара. Само неустойките по тях са за 700 хил. долара. Закрити са 300 работни места и не са разкрити нови 90. Неустойките за неизпълнените трудови ангажименти само за 1999 г. са за над 2,5 млн. лв. Митническите задължения към бюджета са за 2,8 млн. лв.
Но аз Ви задавам главния въпрос, господин Жотев: как ще компенсирате тези хора, които сте измамили? Тези 20 на сто, които са си платили, за да получат акции, но зад тези акции вече има нула лв. активи. Как ще компенсирате тези хора?
И за да не кажете, че нямате информация, искам да завърша с това: изпълнителен директор на "Бейпар шугар" през всичките тези години е Георги Христов - съпруг на синята съветничка от Варна и доскорошна кореспондентка на "Демокрация" Емилия Христова. Така че отново замирисва на братовчеди, отново мирише на корупция. Бедри Шефик е издирван и от Интерпол за трафик на дрога и т.н. И в тази ситуация българската държава във Ваше лице съзерцава, след като аз половин година се опитвам да Ви скандализирам. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В Министерството на икономиката и в този момент се обсъжда възможността за предсрочно предприемане на действия във връзка с поетите ангажименти в това споразумение между синдикати и работодатели.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Хайде, предприемете ги!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Много по-добре е да изчакаме средата на юли, за да имаме възможността, евентуално, когато някой оспори това действие на министерството, да няма законово основание за разваляне на договора. Аз имам цялата тази информация, която и Вие имате, с изключение на последното - за изпълнителния директор.
Що се отнася до компенсацията за тези 20 на сто от акциите, Министерството на икономиката не е допуснало никакво нарушение. Единственото забавяне, за което Вие казвате, е, че на 26 април ние можехме да вземем решение за развалянето на този договор. Все пак дадохме някакъв последен шанс на това предприятие при срещата със синдикатите. Това беше и желанието на синдикатите, за да се даде някакъв шанс да заработи това предприятие. Ако не, просто министерството ще си изпълни всичките ангажименти и в средата на юли ще пристъпим към развалянето на договора. Но аз се надявам това да не бъде необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Имаме 6 минути и ще дам почивка половин час. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Преминаваме към отговори на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Има думата народният представител Иван Костадинов Иванов да развие своя актуален въпрос.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър!
Бюджетната политика, която Вие водите през последните години е достатъчно ясна и мисля, че вече всички я разбраха - поставяне на една ниска летва на приходите, която Вие лесно прескачате, превръщате се в отличника на правителството и разполагате с един огромен ресурс от преизпълнение, който Вие разпределяте по свое усмотрение без санкциите и извън контрола на парламента.
Един от елементите на тази бюджетна политика е постоянно намаляване дела на общинските бюджети и увеличаване на парите за Министерския съвет и централните ведомства. И това е факт, който не може да бъде оспорен. Достатъчно е само да погледнем числата и да видим, че разходите по републиканския бюджет за последните две години са се увеличили с 36,16 на сто, а по общинските бюджети са намалени с 11 на сто.
Делът на общинските бюджети от общия бюджет падна от 10,5 на сто през 1998 г. на 6,94 на сто през 2000 г. В резултат общините изнемогват финансово, съкращават лекари и учители, закриват училища, гасят уличното осветление. В цялата страна лекари, учители, общински служители получават заплатите си с голямо закъснение. В същото време никакви подобни проблеми няма в министерствата - средствата са достатъчни за заплати и за огромни ремонти в Министерския съвет, и за командировки в чужбина, и за купуване на нови самолети, нови автомобили, нови компютри, нови сгради в Брюксел и т.н.
Вашите обяснения, господин министър, за тежкото финансово състояние на общините са доста несериозни и бих казал, непрофесионални. Вие обвинявате кметовете, че са престъпници, които харчат безконтролно парите предимно за инвестиции, като не спазват изискваните от закона приоритети. И това изтъквате като причина за недостига на средства за заплати на лекари и учители, за социално подпомагане на нуждаещите се.
Сериозните професионални анализи обаче, направени от независими експерти като тези от Американската инициатива за местно самоуправление, например, доказват по категоричен начин, че парите на общините не достигат дори само за приоритетните разходи - заплати, осигуровки, социални помощи, че заложеният бюджетен дефицит на общинските бюджети възлиза на 486 млн. лева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иванов, имате съвсем конкретен въпрос - за община Сливо поле.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Точно аргументите си казвам за този конкретен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво казвате? Вие говорите за цялостната политика.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Вие, разбира се, знаете, господин министър, че в края на бюджетната година имате големи излишъци, които трябва все пак да насочите към общинските бюджети, за да се предотврати окончателният разпад на цели системи като образование и здравеопазване, но Вие не правите едно просто разпределение на тези средства, а принуждавате общините да приемат някакви измислени стабилизационни програми, с които да съкращават хора, цели структури, за да може да им дадете по някой лев. Нищо оригинално, разбира се, типично във Ваш стил на прехвърляне на отговорности и вина.
Такава стабилизационна програма представи община Сливо поле, Русенска област, но срещу нея общината получи само 5 хил. лева и затова моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е:
Какви са причините и аргументите по оздравителната програма на община Сливо поле да бъдат преведени само 5 хил. лева в края на 1999 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вие по стар навик задавате един конкретен въпрос и около него още десетина, които не сте задали писмено, но аз независимо от това, ще Ви отговоря на обвиненията и най-вече за бюджета на Министерския съвет и този на общините.
Да, в абсолютни суми общинските бюджети тази година в частта "Субсидия" са по-малки от миналата година, затова защото отпаднаха редица функции тази година, които бяха задължение на общините. Ако направим съпоставим бюджет - и аз това сто пъти го казвам от тази трибуна в Народното събрание - то на съпоставима база общинските бюджети са се увеличили спрямо миналата година средно с 3 на сто, ако премахнем влиянието на Софийската голяма община. Ако сложим и нея, увеличението е 9 на сто. Така че нека да не спекулираме толкова евтино. Всичко вече разбраха, че става дума за намален ресурс в резултат на отпаднали функции. И точно обратното е в Министерски съвет.
Много от предишните първостепенни разпоредители на бюджетни средства престанаха да бъдат такива, станаха второстепенни и преминаха към Министерски съвет. Те отиват там със своята структура, със своята издръжка и механично увеличават субсидията на Министерски съвет. Ако ги извадите тях, всички тези новоприсъединени към Министерския съвет структури, то онова, което беше миналата година Министерският съвет, ще го видите сега - казвам ви - рязко са намалени субсидиите на Министерския съвет и на всички останали министерства. (Шум и реплики сред опозицията.)
Това може да се направи обаче само от един обективен анализатор, а не от човек, който иска да извади и покаже нещата такива, каквито му са удобни. (Реплики на недоволство от опозицията.)
Сега Вие ще видите в отговор на второто, което ме питахте - във вашата община Сливо поле как нещата са докарани дотам, че отговарят сами на Вашия втори въпрос - дали правилно се планират субсидиите и въобще бюджета в една община и кой как се разпорежда с тези средства. Един много ясен пример е точно тази община, за която ме питате.
Може би трябва да Ви напомня нещо, което или не сте разбрали миналата година, или старателно забравяте в момента. Миналата година беше особена календарна година. Това беше година на местни избори и на много места и кметовете, и кметските администрации, изобщо местната власт направи твърде много разходи, бих казал, до голяма степен някои от тях безотговорни, не всички, но много и това доказаха проверките и на Сметната палата, и на Държавен финансов контрол. И това е безспорен факт. Имаше цяло разискване миналата година на тази тема. Може би, ако не го помните, вземете стенограмите. Ще ги прочетете, ще видите, ще се убедите.
Какво става със Сливо поле? В края на миналата година общините в България като цяло натрупаха неразплатени разходи в порядъка на една много висока сума - около 240 млн. нови лева извършени, но неплатени разходи, в резултат може би на тази особена характеристика на миналата година.
Правителството взе мерки, за да може по-нормално общините да влязат в новата 2000 г. Какви мерки бяха те? Ние казахме така: действително онези разходи, социални разходи, приоритетни разходи, те са много точно определени - това са работна заплата, това са начисления върху работна заплата, това са средства за медикаменти и лекарства, това са стипендии, това са всички взети заедно социални плащания... (Шум и реплики сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, още веднъж ако се обадите, ще Ви отстраня!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сборът от тези разходи беше предмет на едно споразумение между Министерския съвет, от една страна, и Националното сдружение на общините, от друга. И там беше казано много ясно така: всички тези разходи, за които споменах преди малко, не въобще, а към 31 октомври 1999 г., държавата поема да ги плати на общините, но не въобще, не като подарък, а срещу такива програми - стабилизационни, които да дадат необходимата възможност следващата година да не се повтори историята на 1999 г.
Онези общини, които имаха нужда, направиха такива стабилизационни програми, представиха ги, ние сключихме тази договореност помежду ни - Министерството на финансите и всяка една община, и преведохме преди края на м. декември миналата година точната величина - сумата на тези 4-5 вида разходи, които преди малко изчерпателно Ви изброих - не целия размер на всички неразплатени разходи, а тези, които са приоритетни. На всяка една община точната сума беше преведена до края на 1999 г.
Това нещо го проверявахте самите вие като народни представители, като ми искахте писмено и аз ви дадох още преди два месеца на всяка една община колко пари са преведени по какви причини. Надявам се, ако сте ги забравили, да си вземете тези данни и да ги проверите отново.
Но вижте какво иска вашата община Сливо поле - тя е поискала 539 хил. лева допълнителни средства за миналата година, от които признава, че тези приоритетни разходи, за които става дума, че са предмет на такова плащане, са 190 хил. лева.
Моля Ви много внимателно да наблюдавате как се движат неразплатените разходи в община Сливо поле - през м. юли те са били 54 хил. лева. От тях нито един лев приоритетен неплатен разход не е имало - юли миналата година. За август и за септември няма подадени данни от общината - нито за неразплатени, нито за приоритетни, в това число. Идва м. октомври, възловият м. октомври. В м. октомври общината посочва нереална сума, като включва работните заплати и някои плащания, които са за следващия месец - ноември, но ги включва в справката за октомври. Като се изчистят тези заплати, които се начисляват в този месец, но се изплащат следващия месец, се получават следните величини - неразплатени разходи от 8,2 млн. лева стари пари, а 8 хил. и 200 лева нови. От тях приоритетни - 5 хил. и 800 лева. Приоритетни разходи са тези четирите, за които Ви говорих, като изчистим неправилно вкараните заплати за следващия месец.

И вижте какво става през ноември. През ноември неразплатените разходи стават 216 хил., а през декември те са 277 хил. От тези 277 хил. 272 хил. са изцяло приоритетни разходи. Деветдесет и няколко процента от неразплатените са приоритетни само за 2 месеца, което означава една изключително порочна политика на управление на финансовите средства. Тоест, плаща се всичко неприоритетно, а приоритетните разходи си остават до края на годината с надеждата Републиканският бюджет, т.е., данъкоплатецът, да ги плати отново. Ето това е некоректното, господин Иванов. Не може да имаш 5800 лв. през месец октомври и следващия месец да станат 270. Може, ако се държиш некоректно. Това е логиката на тези числа.
Въпреки това, след представяне на стабилизационна програма Министерството на финансите е изплатило, превело е 5000 лв. на общината. Но те не са единствените средства, с които е завишена субсидията на община Сливо поле за миналата година, независимо, пак казвам, от този опит. Как да Ви кажа, това е елементарна хитрост, която е толкова елементарна, че се вижда отвсякъде за онзи, който иска да я види, обаче.
Освен тези средства, общината е получила още и преведени парични средства за изплащане на горива на учебните заведения около 62 хил. лв. и допълнително преведени суми за възнагражденията на учителите - трите възнаграждения, които бяха дадени миналата година, общо в порядъка на 125 хил. лв. допълнителна субсидия над тази, която е била определена по Закона за държавния бюджет за 1999 г.
Така че това е моят отговор на Вашия въпрос. Толкова, защото толкова са били приоритетните неразплатени разходи към 31 октомври 1999 г., както, между другото, на абсолютно всички общини в България, които са били в такава ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господин министър, Вие само пропуснахте да кажете, че исканията по тази програма е направил кметът, който е от Обединените демократични сили. Всички обвинения трябва да ги насочите към него в такъв случай.
Но споменахте нещо за горивата, за които сте им дали допълнително средства. Знаете ли как са похарчени? Вместо да се достави промишлено гориво, каквото горят котлите, кметът тогава, казах вече кой, решава да достави нафта. Но при доставката на нафта, тя е осъществена, защото ето я фактурата, се оказва, че това не е нафта, а е промишлено гориво, което е с 300 лв. на тон по-евтино. Нали знаете и разбирате каква е далаверата? Петдесет тона по 300 лв. - 15 000 лв. чиста печалба за доставчика, 15 000 лв. кражба от общинския бюджет, който и без това е немощен и сега е с 400 000 лв. вътре. И естествено, доставката е направена от фирмата на регионалния координатор на СДС в Русе Цветан Стефанов. Ето Ви документи, които показват, че същата фирма е финансирала кампанията на СДС. Ясен Ви е механизмът.
Вие сигурно няма да обърнете внимание на това, но трябва да Ви кажа, че избирателите обръщат внимание. Миналия месец беше проведен частичен избор за кмет на община Сливо поле. 62 на сто от първия тур гласуваха за кандидата, подкрепен от БСП, ДПС и Евролевицата Георги Големански. А знаете ли колко гласуваха за кандидата на ОДС? 17 на сто, господин министър. И това е знак, който Ви дават избирателите за Вашата политика и отношение към общините. Ако Вие не разберете този знак, ако Вие не промените политиката си към общинските бюджети, ако не изпълнявате обещанията, които сте дали, аз Ви уверявам, че на следващите парламентарни избори тези 17 на сто ще бъдат една несбъдната мечта за СДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, както винаги, Вие се опитвате отново да политизирате въпроса, а той е много важен.
Вижте, това е един изключително важен национален въпрос, но недейте да спекулирате политически с него. Не ме интересува кой кмет и какъв цвят има този кмет, ако той е нарушил тези разпоредби, които съществуват в закона. Ако той е нарушил тези споразумения, които са подписани...
Сега тук да започна да Ви убеждавам, че единият е хубав, а другият е лош - не. Вие имате конкретен случай, който в края на това питане ми поставяте, че имало злоупотреба с онези средства, които Министерството на финансите съвсем добросъвестно е превело съгласно тези програми на всички общини в България. Вие казвате за конкретен случай, че там имало злоупотреба. Аз Ви обещавам, че ще изпратя проверка, финансова ревизия, тематична и ако това, което казвате, се потвърди, има си закони и по действащото законодателство в момента в България всеки един виновен ще си получи заслуженото. Това е позиция, господин Иванов, а не политизиране. Не политизиране. Ето, Вие сега сигнализирате и по този въпрос ще бъде извършена проверка. Ако има виновни лица, законът ще каже как да ги накаже...
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): От 3 месеца сигналът е при Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Иванов!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ..., но недейте отново цвят - синьо, кафяво, зелено, червено. Тук това е националноотговорен въпрос. Моля Ви, нека да бъдем коректни! По този въпрос да бъдем коректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народната представителка Ева Жечева да развие своя актуален въпрос.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Радев! Моят актуален въпрос е относно споразумение между Държавен фонд за реконструкция и развитие, Централна кооперативна банка АД и "Българско зърно" АД, град Нова Загора, сключено на 21 декември 1998 г.
Уважаеми господин министър! Със Заповед № РД 42900 от 30 септември 1997 г. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов нарежда да се извърши продажба на 31 859 акции, представляващи 43 на сто от капитала на мелница "Нова Загора" ЕАД чрез преговори с потенциален купувач.
На 30 декември 1997 г. се сключва сделка за приватизация на мелница "Нова Загора" ЕАД, като купувач е "Българско зърно" ЕООД - град Бургас, представлявано от Стефан Янчев Николов. С анекс към договора купувачът се задължава да погаси финансовите задължения на предприятието към Централна кооперативна банка до 30 ноември 1998 г. в размер на 2 млрд. 214 млн. 356 хил. лв.
На 21 декември 1998 г. е сключено споразумение между Държавния фонд за реконструкция и развитие, Централна кооперативна банка АД и "Българско зърно" АД - град Нова Загора, по силата на което фондът изплаща на Централна кооперативна банка АД 2 млрд. 214 млн. 356 хил. лв.
Съгласно чл. 4 от споразумението фондът и "Българско зърно" АД - град Нова Загора, се договарят за разсрочване на изпълнението на задълженията на споменатата сума за срок до 30 ноември 1999 г. На същата дата за обезпечаване на вземането по споразумението е сключен договор за залог между Държавния фонд за реконструкция и развитие и "Българско зърно".
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите погасено ли е задължението от 2 млрд. 214 млн. 356 хил. лв. към Държавния фонд за реконструкция и развитие в срок до 30 ноември 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Жечева, не, не е погасено в срок това задължение. Това е най-краткият отговор на Вашия въпрос. Нещо подобно Вие преди известно време запитахте и министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и той Ви отговори на пленарно заседание от 26 май тази година.
От днешното Ви питане аз потвърждавам, че задължението по сключеното на 21 декември 1998 г. споразумение между Държавния фонд за реконструкция и развитие и Централната кооперативна банка с "Българско зърно" АД - Нова Загора, не е погасено в срок до 30 ноември 1999 г. Не е погасено в срок.
На 24 юли 1997 г. между мелница "Нова Загора" ЕАД - град Нова Загора, и Централна кооперативна банка АД - клон Нова Загора, е сключен договор № 59, по силата на който ЦКБ предоставя на мелница "Нова Загора" кредит в размер на 3 млрд. тогавашни пари, 3 млн. нови деноминирани лева. Кредитът е бил обезпечен с държавна гаранция, издадена от ДФРР на 29 юли 1997 г. въз основа на Решение № 705 на Министерския съвет на Република България от 14 юли 1997 г. и съответно Решение на Управителния съвет на ДФРР с Протокол № 9 от 10 юли и Протокол № 10 от 17 юли същата тази 1997 г.

На 15 септември 1998 г. с Решение № 1334 на Сливенския окръжен съд е вписано преобразуване на мелница "Нова Загора" ЕАД в "Българско зърно" АД, гр. Нова Загора. Същата тази година, на 23 декември 1998 г., Държавният фонд за реконструкция и развитие като гарант по кредита е изплатил задължението на "Българско зърно" АД към Централна кооперативна банка в размер на 2 млн. 214 хил. деноминирани лв. и се е суброгирал в правата на единствен и пряк кредитор.
От датата на подписване на споразумението за обслужване на дълга не са извършвани никакви плащания по главницата. Плащани са само лихви и то частично, което представлява нарушение на поетите в приватизационния договор ангажименти за погасяване на задълженията на дружеството, за което нашето Министерство на финансите своевременно е уведомило Министерството на земеделието и горите.
С цел обезпечаване на своето вземане и предотвратяване разпродажбата на активите на този длъжник, по искане на министъра на финансите бе наложена възбрана върху всички недвижими имоти на това дружество. Независимо от наложената възбрана обаче, новият собственик прехвърля нотариално зърнобазата, която е обособена част от дружеството, на една друга негова фирма - "Фина механика" АД. Чисто криминално деяние.
С молба от 1 ноември 1999 г. до Сливенския окръжен съд Министерството на финансите заведе иска за обявяване на сделката за недействителна и имотът да се върне на прехвърлятеля. Към настоящия момент това дело още не е приключило. Надявам се съдебната система да си свърши акуратно работата този път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): И аз Ви благодаря, министър Радев, с надеждата това чисто криминално деяние да бъде осъдено. Въпреки всичко тези недвижими имоти, на които е наложен запор, както и транспортният парк, няколко пъти са били препродавани от Ивайло Дражев.
Но аз искам да Ви попитам, министър Радев, в споразумението, което е сключено на 21.12.1998 г. между Държавния фонд за реконструкция и развитие, Централната кооперативна банка и "Българско зърно" и последващият договор за залог - избирателите ми от Нова Загора ми зададоха въпроса - как може срещу 3 млн. марки да бъдат заложени: хладилник "Мраз", производство 1980 г.; телевизор, производство 1985 г.; радиоприемник; пръскачка - гръбна; маса; килим; вентилатор - всичко, което де факто е толкова остаряло и въобще не е на цената, която е обявена в договора за залог. Освен това зърното и брашното, които са в този договор, въобще не са били на склад в тази мелница.
Въпросът, който те ми зададоха, е може ли срещу тези неща Държавният фонд за реконструкция и развитие да обезпечи залога срещу 3 млн. марки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, че не може! Това, което казахте, е пълно безумие. Само че аз не съм проверил, тъй като във въпроса Ви липсваше подобен оттенък, точно какво съдържа гаранцията. Най-напред Централната кооперативна банка е онази банкова институция, която е длъжна да провери обезпечението, съгласно действащото банково законодателство, в онзи размер, който да обезпечи бързо ликвидно вземане, ако се случи така, че длъжникът престане да плаща. Така че най-напред тази институция е имала думата по тези списъци, за които говорите. Аз съм сигурен, че не са само тези неща, които казахте, гаранция, въпреки че е възможно да бъдат и надценени част от тези обезпечения, за които става дума. След това Държавният фонд за реконструкция и модернизация също така е проверявал тези обезпечения.
Ако ми дадете възможност, мога и аз да проверя точния списък на онези недвижимости и вещи, които са служили за обезпечение и допълнително ще Ви кажа дали има елемент на подценяване на тази маса, която е за обезпечение на подобно вземане. Аз лично не допускам една банкова институция и специалистите от ДФРР да са били подведени по този въпрос. Но нека да проверя и допълнително ще Ви информирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Димо Петров да развие своето питане към министър Муравей Радев.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, преустройството на Детския профилакториум в поликлиника, болничен комплекс и детски профилакториум беше стартирано през 1998 г. с оглед сложността на община Котел в географско отношение и от необходимостта от укрепване на болничния комплекс в общината, тъй като сегашният му вид и функционално състояния са под всякакви норми за извършване на здравна дейност. Имайки предвид трудният полупланински район на общината, отдалечеността й от по-големите областни центрове и съответно болниците в тези областни центрове, правителството на Република България включи в "Програма 2001" този обект, за да бъде осигурено нормално и отговарящо на съвременните изисквания здравно осигуряване на жителите от община Котел.
До 1999 г. финансирането на реконструкцията се извършваше от Централния републикански бюджет по утвърдена финансова схема и утвърдени архитектурни проекти. За календарната 2000 г. от републиканския бюджет са гласувани 900 хил. лв. целево за продължаване на реконструкцията на болничния комплекс с разчети през 2001 г. тази реконструкция да приключи и обектът да влезе в експлоатация.
Къде тогава е проблемът и защо се налага да Ви поставям този въпрос от трибуната на Народното събрание? Проблемът е в това, че новоизбраният кмет на общината започна веднага след избора си да саботира довършването на реконструкцията на болничния комплекс. Какво ми дава основание за тези твърдения? За първа година от започване на ремонтните работи като инвеститор е посочена община Котел. Въпреки че общинският бюджет за този обект не е отделил нито една стотинка, а финансирането е централно, но чрез общинския бюджет, господин кметът решава, че може да прави каквото си иска. През м. януари 2000 г. са преведени целево, конкретно по сметките за реконструкция на обекта, от Министерството на финансите 75 хил. лв., които са задържани в общината до средата на м. април, без да бъдат използвани по предназначение, въпреки възможността да бъдат усвоени. В същото време в общинската администрация са правени нецелесъобразни разходи, като подмяна на осветителните тела на площадното пространство в Котел в размер приблизително на 6-7 хил. лв., макар че няма никаква нужда от такава промяна, тъй като сменените осветителни тела са на не повече от година-година и половина и с енергоспестяващи лампи. В края на отоплителния сезон се закупуват големи количества нафта и дърва, като държа да направя уточнението, че предварителната информация, която съм Ви подал, е не съвсем точна, става дума за цялото количество за годината, но са доставени приблизително 50 т горива, с което са изядени бюджетите на общинските мероприятия до края на 2001 г.
На всичкото отгоре през цитирания период не са изплащани редовно заплати по общинските мероприятия - здравеопазване, образование, не са изплащани редовно помощи и майчинство. Определените средства за леглоден в общинската болница са 0,80 лв., а средствата за издръжка на едно дете от Дома за деца с тежки умствени недостатъци в с. Медвен са в размер на 0,30 лв., което е пълен абсурд.
На питанията, поставени в общинския съвет, господин кметът отговаря, че новите осветителни тела му харесват повече, което е достатъчно основание да похарчи приблизително 6-7 хил. лв. За дизеловото гориво отговаря, че не е платил, което според него означава, че му е подарено и няма задължението да го плаща.
Аз съм убеден, че през този период средствата, предназначени за реконструкция на болничния комплекс, са били изразходвани за други цели въпреки забраната за това в Закона за държавния бюджет. Считам, че това лесно може да бъде установено.
След тези протакания на ремонтните работи в края на месец април започват други процедурни опити за саботиране довършването на болничния комплекс в град Котел. Търси се възможност да се отклонят средства от вече приетите за препроектиране на отделни звена от комплекса, закупуване на машини, съоръжения и т.н. Целта на всички тези действия според мен е една - да се злепостави правителството и ОДС, да се внуши, че не се изпълняват поетите ангажименти и се лъже обществеността в Котленска община за предстоящото пускане в експлоатация на болничния комплекс. Как на практика ще се постигне това? - Със съответните протакания, за които ви споменах.
Уважаеми господин министър, преди да задам въпроса си настоявам от трибуната на Народното събрание да се извършат две неща: за да се гарантира изпълнението на поетия в "Програма 2001" ангажимент за довършване на болничния комплекс, настоявам да бъде определен за инвеститор на реконструкцията още през тази година Министерството на здравеопазването; второ, настоявам да бъде извършена тематична финансова ревизия на община Котел, за да се проконтролира законосъобразността и целесъобразността на изразходването на бюджетните средства.
Питането ми към Вас е: уважаеми господин министър, какви мерки ще предприемете, за да се пресекат опитите за саботиране на изпълнението на "Програма 2001" в частта й, касаеща конкретния обект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Действително на основание чл. 35, ал. 2 от Устройствения закон за държавния бюджет и Решение № 488 на Министерския съвет от 17 септември 1998 г. за извършване на допълнителни разходи от републиканския бюджет за същата 1998 г. за основен ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи на община Котел е увеличена целевата субсидия от бюджета с 200 хил. лева за обект конкретно преустройство на детски профилакториум в поликлиника, болничен комплекс и детски профилакториум - град Котел. До края на същата 1998 г. са извършени и разплатени разходи в размер точно на тези 200 хил. лева. Общата стойност на строително-монтажните работи на този обект по данни от община Котел възлиза на 3 млн. 547 хил. лева. За продължаване на строително-монтажните работи на обекта със Закона за държавен бюджет на България за 1999 г. на този обект целево бяха утвърдени средства в размер на 750 хил. лева, които са изразходвани до края на годината за разплащане на извършените също през тази година строително-монтажни работи. Изцяло са изразходвани.
Към 1 януари 2000 г. следователно за обекта общо са усвоени 950 хил. лева, а това са всички целево предвидени средства, които към този момент са изразходвани за този обект по предназначението им. Утвърдената целева субсидия за капиталови разходи на община Котел със Закона за бюджета за тази година, всички целеви разходи възлизат на 1 млн. лева. На основание чл. 10, ал. 1 от закона община Котел е представила за утвърждаване в Министерство на финансите документация за капиталовите си разходи за тази година. Този обект - преустройство на детски профилакториум в поликлиника, болничен комплекс и детски профилакториум - град Котел, съгласно Приложение № 5 на обектите с регионално и местно значение от Закона за държавния бюджет е заложен с годишна задача от 900 хил. лева за тази година, като цялата сума е за строително-монтажни работи и в нея няма предвидени разходи за машини, съоръжения и никакви - за проучвателни работи.
През месец януари т.г. на основание чл. 12, ал. 3 от Постановление № 15 на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България - това е постановление за изпълнение на бюджета за всяка една година - на общината е преведена целева субсидия за същия този обект в размер на 75 хил. лева. След сключването на Допълнително споразумение от 9 март 2000 г. между общината и изпълнителя с оглед актуализирането на елементите на ценообразуването въз основа на извършени строително-монтажни работи сумата е преведена на изпълнителя. Община Котел с писмо № 04-00-3197 от 25 май 2000 г. до Министерство на финансите е направила заявка за превеждане на целева субсидия за разплащане на извършени строително-монтажни работи от изпълнителя през 1999 г., извършени но неплатени тогава, актувани едва през месец май т.г. разходи в размер на 272 189 лева. Същите ще бъдат преведени на общината в съответствие с графика за превод на целевите субсидии за капиталови разходи на общините.
Уважаеми господин Петров, в заключение искам да Ви уверя, че с писмо № 02-01-0004 от 30 май 2000 г. на началника на Главно управление "Държавен финансов контрол" до началника на Териториално управление "Държавен финансов контрол" - град Сливен, е разпоредено да се извърши незабавно тематична ревизия на община Котел по поставените във Вашето питане въпроси. За резултата от извършената финансова ревизия своевременно ще бъдете уведомен, а Министерството на финансите ще предприеме необходимите мерки съобразно направените от ревизията констатации и заключения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Димо Петров има думата за два уточняващи въпроса.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз на първо място искам да изразя удовлетворението си и благодарността си за разпоредената финансова ревизия. Още повече, мога да кажа, че там има сигнали за продадени значителни количества месингова сплав от обшивката на Пантеона на Възрожденците от Котел, но това е тема на ревизията и ще я коментираме тогава, когато имаме данни от нея.
Моля Ви да обърнете внимание на следното. Обектът е 100% държавна собственост. Той е в активите на Министерството на здравеопазването, тоест не са ни необходими за довършване на изграждането и реконструкцията посредници, и то недобросъвестни посредници като кмета на общината. Обектът е държавен, финансирането е държавно, общината не плаща стотинка и няма един квадратен сантиметър участие в този обект. За да не бъдем компрометирани и тази лента, която постоянно я въртят, особено в червените общини "онези горе са лошите, а ние тук сме добри и въпреки всичките си усилия не можем да се оправим", аз Ви предлагам да обърнете внимание на тази възможност и още тази година да гарантираме довършването на изпълнението на тази програма с определяне на нов инвеститор, тоест Министерството на здравеопазването.
И, накрая, искам от политическа гледна точка да Ви обърна внимание и на факта, че това е един конкретен случай, но аз съм сигурен, че не е единственият. Тоест, в цялата "Програма 2001", във всичките й части там, където има участие и намеса на кметове, които са от опозицията, съм убеден, че те ще направят всичко възможно, за да саботират изпълнението на програмата. Благодаря.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Боже! Боже!
ДИМО ПЕТРОВ: Боже - не Боже, това е!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Те искат да довършат болницата, за да си я купят готова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
Благодаря на господин Петров.
Свършихме с питанията към министъра на финансите.
Преминаваме към отговори на госпожа Емма Москова.
Има думата народният представител Георги Шишков да развие своя актуален въпрос.

ГЕОРГИ ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Москова! Векове наред рилските монаси са събирали и съхранявали в своята обител дарове и предмети, наследство и спомен не само за манастира, но и за националната ни история. През всичкото това време те са успели да ги опазят от крадци, природни бедствия и всякакви посегателства. Не така стоят нещата в последните години. Става въпрос за следното.
Голяма част от музейните експонати на Рилския манастир са изнесени оттам с цел да бъдат включени в изложбени експозиции, представяни както у нас, така и в чужбина. В това няма нищо лошо, стига въпросните експонати след това да се върнат на законния им собственик, а именно Националния музей "Рилски манастир".
Оказа се обаче, че през последните години над 11 хил. от музейните експонати, собственост на Рилския манастир, се намират в сбирките на Националния исторически музей и криптата при храм "Свети Александър Невски", въпреки че през 1992 и 1993 г. Министерството на културата предприема необходимите действия и посочва условията, при които те трябва да бъдат върнати на законния им собственик. Това и до днес не е сторено. Например от около 2040 пафти са върнати само 40, а останалите 2000 ги няма. При реставрацията на параклиса в Хрельовата кула са открити зазидани 40 златни и 85 сребърни монети, както и други накити, които са предадени в Националния музей "Рилски манастир". След това историята им се губи и не се знае в момента къде се намират. Двата иконостаса от "Свети Лука" и от "Покров Богородичен", които заедно с изографисаните храмове образуват едно цяло и мястото им е в съответните параклиси, също липсват.
Уважаема госпожо Москова, отчитайки факта, че за всичко това отговорност носят Вашите предшественици, се обръщам към Вас със следния въпрос: какви мерки ще предприемете Вие и повереното Ви министерство и в какви срокове сте готови да извършите необходимите проверки, за да бъдат върнати музейните експонати, притежание и собственост на Националния музей "Рилски манастир" - част от Светата рилска обител? Ще поемете ли ангажимент да се издирят изчезналите предмети и да потърсите отговорност от онези, които са ги взели и не са счели за нужно да ги върнат или са допуснали да изчезнат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шишков! Поставеният от Вас актуален въпрос е повод не за първи път да припомня, че опазването на културното ни наследство е дейност, предполагаща непрестанни грижи и усилия. Музейните експонати на музея "Рилски манастир" са безспорен и ценен дял от това културно наследство. Информацията, с която разполага министерството, както и действията и намеренията ни в бъдеще по повдигнатия от Вас въпрос са следните.
Националният музей "Рилски манастир" е създаден през 1961 г. с указ на тогавашното правителство, който е обявил Светата рилска обител за общонародна собственост. Тоест, извършен е акт на национализация - сам по себе си недопустим спрямо характера и традициите на тази светиня. В него са включени музейни експонати, които са принадлежали на манастира преди 1961 г., но също и нови, издирвани и закупувани от Комитета за култура.
През 1991 г. Великото Народно събрание гласува Закон за отмяна на горецитирания указ и постановление на Министерския съвет № 75 от април 1991 г. за възстановяване на монашеския статут на Рилския манастир. В изпълнение на постановлението и във връзка със закриването на държавния музей, наречен Национален музей "Рилски манастир", със заповед от 9 януари 1992 г. е назначена 17-членна ликвидационна комисия. Именно тази комисия отделя музейния фонд, придобит допълнително, от Националния музей "Рилски манастир", държавния музей, в периода 1961-1992 г., както и инвентарните книги, в които е вписан, и те са предадени безвъзмездно - такава е формулировката - на Националния исторически музей. Това са общо 18 784 инвентарни номера, от които 3000 са постъпили в основния музеен фонд и 15 000 в научно-спомагателния и обменния фонд на музея и се съхраняват там, смея да ви уверя, съгласно изискванията на Закона за паметниците на културата и музеите.
Сред музейните предмети - държавна собственост, предадени на Националния исторически музей, са и пафтите, за които става дума във Вашия въпрос. Произходът и държавната собственост на тези накити са доказани. През 1965, 1966 и 1968 г. упълномощени служители на тогавашния Комитет за изкуство и култура и с негови средства, тоест държавни средства, са закупили с фактури от "Златарска промишленост" общо около 1054 кг сребърни накити, между които и пафтите, които са предадени в единствените по това време държавни музеи на територията на София - Музея на революционното движение и Политехническия музей. По-късно през 1970 г. със заповед на председателя на комитета посочените по-горе сребърни накити са прехвърлени на Националния музей "Рилски манастир", където са инвентирани в неговия музеен фонд. Впоследствие ликвидационната комисия ги предава на Националния исторически музей, където са и сега, но те са придобити по-късно.
Същевременно, съгласно разпределителните протоколи, придружаващи акта за предаване на имуществото на Светата рилска обител през 1992 г. на отново създадения или по-скоро върнатия към живот църковно-исторически музей "Рилски манастир", са предадени музейни ценности с 25 хил. инвентарни номера. Тази цифра включва и музейни предмети, накити, мебели, художествени произведения, новопридобити части от библиотечния фонд - всички закупени със средства от държавния бюджет. Вероятно това е преценено като компенсаторен акт спрямо загубените ползи, които би имал манастирският музей, ако не е бил национализиран. Друг е въпросът дали това е достатъчно.
Коректно е да съобщя, че още тогава Министерството на културата е предоставило безвъзмездно на Светата рилска обител и всички технически съоръжения, осигуряващи физическото опазване на библиотечния и музейния фонд - пожароизвестителна, сигналноохранителна и климатична инсталация, с което съхранява музейната експозиция на автономния Рилски манастир и гарантира физическото й запазване.
Към момента в Националния исторически музей и Националната художествена галерия се намират 30 музейни експоната, върху които собствеността на Рилския манастир е безспорна. 14 от тях са в Националния исторически музей и 16 в отдел "Средновековно българско изкуство" в Националната художествена галерия, в криптата на храм-паметника "Свети Александър Невски". Тяхното оставяне в представителните национални експозиции на двата музея ще бъде оформено чрез писмен договор по ред и условия, определени единствено със съгласието на монашеското братство и преди всичко на игумена Негово преосвещенство Драговитийския епископ Йоан. Затова са започнати преговори и е предложен примерен договор от страна на Националния музей и Националната художествена галерия. Част от тези 30 експоната веднага ще бъдат върнати.
Дължа да посоча, че за тези музейни ценности е полагана грижа за опазването. Създадени са условия за тяхното представяне и те са в добро състояние. Това е истината.
Във връзка с изнесените данни за монетите и накитите, открити при реставрацията на Хрельовата кула през 1966 г., на този етап, поради отдалечеността на времето и липса на всякакви документи, в това число и в полиция, и в следствени органи, където беше направена проверка, не може да се даде окончателен отговор. Факт е, че те не са постъпили в музейния фонд на Националния музей "Рилски манастир", тъй като не са вписани в инвентарните книги и не са установени в наличност при ликвидационната комисия от 1992 г. Поради давност от 34 години компетентните органи не са предприели действия за издирването им, а и единствените двама свидетели, имащи отношение към намирането на монетите и накитите в Хрельовата кула, са били вече покойници.
Уважаеми господин Шишков, разбирам и споделям Вашата грижа и позиция. Нещо повече, известна е личната ми принципна позиция музейните ценности да се връщат там, откъдето те неправомерно, а често и арогантно, са били изземвани. Немалко музеи получиха вече своите ценности, разбира се, там, където има необходимите условия за опазване, защото другото би било също престъпление. Така ще се постъпи и с ценностите на Рилския манастир. Очевидно обаче има разлика в числото на ценностите, което вие изнасяте, и посоченото в информацията, с която разполага Министерството на културата.
Ето защо назначавам комисия, която отново да прегледа всички документи и да продължи започналия диалог с Рилския манастир.
Искам да Ви уверя, че министерството има и разбирането, и волята да намери справедливото решение на проблема, който за съжаление въпреки безспорно положените големи усилия през 1992 г. не е окончателно приключен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика, ако желае, има думата господин Георги Шишков.
ГЕОРГИ ШИШКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз изказвам своето удовлетворение от госпожа Москова, но се обръщам към Вас с молба за малко по-личен ангажимент наистина тази светиня да получи своето подобаващо място в историята на страната ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Стоян Райчевски да развие своя актуален въпрос.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Съобразно нашето законодателство в областта на културата и конкретно - Закона за закрила на културата, следва да се създадат регионални културни институции в редица сфери на културния ни живот. Те имат специфични задачи и отговорности, надхвърлящи възможностите и правомощията на съществуващите сега местни структури. Техният брой естествено ще бъде ограничен. Те няма да повтарят непременно съществуващите административни единици нито като местонахождение, нито като териториален обхват. Знаем, че се търси най-оптималният вариант те да отговарят на историческите дадености, на потребностите и на традициите на съответните региони. Знаем също така, че това не е лека задача и тя изисква доста време. Но от приемането на Закона за закрила и развитие на културата все пак измина една година и предвид на законодателните инициативи, които се готвят в тази сфера, аз съм поставил следния конкретен въпрос към Вас:
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата от 1.06.1999 г. регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
Моля да отговорите на какъв етап е изпълнението на това изискване на Закона за закрила и развитие на културата по отношение на библиотеките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Вярно е, Законът за закрила и развитие на културата регламентира функционирането на регионалните културни институти, които предоставят своя културен продукт и осъществяват дейност в определени насоки на една по-голяма територия. Сред тях са и библиотеките, утвърдили се като центрове на териториалното библиотечно-информационно обслужване.
В изпълнение на чл. 9, ал. 2 от закона в Министерството на културата бяха разработени показатели, които да послужат като основа при определяне възможностите на определен брой бивши окръжни библиотеки, които по-късно станаха общински, да получат нов статут и да изпълняват регионални задачи.
С писмо от 14.10.1999 г. тези показатели бяха изпратени до библиотеките, за да отразят библиотечните дейци дейността си и тенденциите за развитие на техните библиотеки, което да даде представа за възможностите им по отношение възлаганите им нови функции. На основата на постъпилата информация и обработка на изходните данни бе направен подробен анализ, който ни даде възможност да се спрем на 11 библиотеки, които да поемат допълнителни отговорности и да получат статут на регионални. Отчетено беше и териториалното им разположение, и икономическата и демографска специфика на отделните региони, и необходимостта от професионално библиотечно-информационно обслужване. Имаме предвид и значението на тези библиотеки за изграждането на бъдещата обща автоматизирана информационна мрежа, в която на един следващ етап се очаква да се включат и други обществени библиотеки.
На 30 март т. г. се проведе работна среща под ръководството на ресорния заместник-министър с участието на представители на Съюза на библиотечните и информационни работници и експерти от министерството. Имаме и писмените становища, и подкрепата на областните управи, и на общинските ръководства за предложените библиотеки. Съвсем скоро - вероятно до края на този месец - предстои внасяне на изготвения проект за постановление на Министерския съвет за утвърждаване статута на регионални културни институти - библиотеки и музеи.
Надяваме се, че след приемане на бюджета за следващата година тези основни културно-информационни институти ще могат да работят в съответствие със своите нови отговорности. Системата на регионалните библиотеки е част от предвиденото по закона оптимизиране на националната мрежа на културните институти. Тя е отворена система. Тя ще се попълва във времето тогава, когато съответните културни институти - в случая библиотеките, които са извън предвидените на този етап, продължат своето развитие и станат адекватни на обявените изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Има думата господин Стоян Райчевски за реплика, ако желае.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Благодаря, аз няма да направя реплика, а ще благодаря на министър Москова за информацията и за това, че тази процедура вече е завършена. Ние знаем бройката - 11 - но не знаем кои са те. Вероятно още малко търпение и колегите от регионите ще установят имената на регионалните културни институти по отношение на библиотеките.
Но все пак нека да не забравяме, че предстоят и промени в законодателството в областта на библиотечното дело. Ще ми се да вярвам, че това деление, тоест това определяне на 11, не е непременно търсене на оня брой, по който законът трябва да гарантира задължителен депозит, тъй като по разпоредбите от новото законодателство, с които ние се съобразяваме, по депозита тази бройка е твърде голяма, но аз съм доволен, че 11 културни института от библиотеките имат този статут, което ще им гарантира една по-солидна държавна подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Последният актуален въпрос е от народния представител Валентин Христов.
Имате думата, господин Христов, да го развиете.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, колеги!
Църквата "Св. Димитър" в гр. Бобошево е обявена за паметник на културата от национално значение. Тя е една от първите църкви, строена след падането на България под турско робство, с изключително ценни стенописи.
За жалост, времето, природните условия и недостатъчните финансови средства за поддържане бавно, но сигурно унищожават този ценен исторически паметник на културата. Не бих казал, че държавата не полага грижи. Напротив. От Националния институт за паметниците на културата има изготвен проект за реставрация.
Уважаема госпожо министър, във връзка с мое устно запитване до Вас от м. март тази година получих изчерпателен писмен отговор с Ваше писмо от 4 април относно механизмите за финансиране, за което благодаря както от мое име, така и от името на обществеността в Бобошево, а и в гр. Дупница. В писмото Вие отбелязвате, че в резултат на многократно организирани срещи от Министерство на културата и Национален институт за паметниците на културата, разговори, посещения е постигната договореност с госпожа Джинон Уокър - зам.-председател за Европа на Международната организация за консервация - Световен фонд за паметниците на културата, за даряването на сумата от 30 000 щатски долара за реставрация на църквата "Св. Димитър".

Половината от тази сума - 15 хил. долара, ще бъдат осигурени от програмата на Робърт Уилсън "Предизвикателства за опазване на световното наследство" от Световния фонд за паметници на културата, а другата половина от фондация "Левентис".
До настоящия момент няма осигурени средства за изпълнение на проекта. Състоянието на църквата е лошо и ако не се предприемат незабавни мерки, ценните стенописи ще бъдат безвъзвратно загубени за българската култура и история.
За огромна жалост това се случи със стенописите в другата църква "Свети Тодор".
В тази връзка, уважаема госпожо министър, моля за отговор на следния актуален въпрос:
В рамките на какъв период от време ще бъдат получени принципно договорените 30 хил. долара и възможно ли е поне част от тях да бъдат осигурени и използвани за реставрация и консервация на църквата "Свети Димитър" в Бобошево преди началото на есенно-зимния период? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Наистина, в писмо до Вас от 4 април 2000 г. вече имах възможността да Ви информирам, че Министерството на културата се отнася с необходимото внимание към въпроса за възстановяване на архитектурно-художествените паметници на културата от национално значение, към които принадлежи и църквата "Свети Димитър" в Бобошево.
Поради недоброто физическо състояние на този паметник на културата и необходимостта от значителни средства за неговата реставрация през 1994 г. той бе включен в списъка, който изготвихме заедно с Българския национален комитет за ИКОМОС - Списък за застрашените паметници на културата. Всъщност, такъв списък има за цяла Европа.
Ще припомня още веднъж това, което Вие вече знаете, а именно, че през 1999 г. с посредничеството на американския посланик в България госпожа Ейвис Боулън проведох среща с госпожа Джина Уокърс, заместник-председател на Европа на Световния фонд за паметниците на културата. Разбира се, тема на нашия разговор беше обсъждането на кандидатурата на архитектурни и художествени паметници на културата, нуждаещи се от финансиране за тяхната консервация и реставрация.
Необходимостта от опознаване на спецификите в националната ни система за опазване на паметниците на културата с цел нейното подпомагане и характера на културно-историческото ни наследство стана предпоставка за работно посещение на господин Марк Уебърт - технически директор на Световния фонд за паметници на културата. Той се запозна с голям брой различни кандидатури на обекти, между които такива като Мадарският конник, Казанлъшките гробници, църквата "Свети Йоан Алитуритос" в Несебър и други, включително и църквата "Свети Димитър" в Бобошево.
В резултат на многократно организираните срещи, разговори и посещения се стигна до изготвяне на програма за реставрация и на църквата "Свети Димитър" в Бобошево.
Като отговор на проявената активност и осъществените контакти в Министерството на културата се получи писмо от госпожа Уокърс. В него се съобщава, че е постигнато принципно договаряне за даряването на сумата от 30 хил. щат. долара за реставрацията на тази църква. Половината от помощта ще бъде осигурена от програмата "Предизвикателство за опазване на световното наследство" от господин Робърт Уилсън, а другата половина ще бъде получена от фондация "Левентис", която е приела предложението на господин Уилсън.
В момента се работи върху подготовката на договорите. В съответствие с установената процедура по превода на парите, те би следвало да се получат в България - би следвало - до края на месец юли. В този смисъл може да се предположи, че реставрационните работи ще започнат в началото на месец август, за което има създадена готовност и са поети съответните ангажименти. Съгласно изготвената програма и графика за нейното изпълнение още през 2000 г. би следвало да се усвоят 20 хил. щат. долара от помощта.
Междувременно Министерството на културата е отделило 2 млн. 700 хил. лв. стари пари от държавната субсидия за 2000 г. за неотложни работи по обекта - аварийни, дотогава докато се получи помощта. Държавната задача е вече в ход, така че тези пари са предвидени и те ще бъдат получени за църквата. Има се предвид сондажи за довършване на конструктивния пакет, пакетиране на стенописите и направа на укрепващо скеле на свода и други - тези аварийни неща, които ще позволят на църквата да дочака същинските консервационно-реставрационни работи, което е и Ваша грижа.
През 2001 г. ще се усвоят останалите 10 хил., т.е. тази година повече ще се усвоят от половината. Това поне е предвидено.
Още веднъж използвам възможността да Ви уверя в ангажираността на Министерството на културата за съдействие при окончателното реализиране и успешно приключване на консервационно-реставрационните работи по този значим обект в националната ни културна съкровищница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика, ако желае, има думата господин Валентин Христов.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Госпожо министър, аз съм удовлетворен от Вашия отговор и благодаря още веднъж от името на обществеността на град Бобошево. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към отговори от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев.
Има думата народният представител Велислав Величков, за да развие своя актуален въпрос.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е свързан с приватизацията на сградата на проектантска организация - Пловдив и осигуряването на подходящ сграден фонд за дейността на органите на досъдебното производство.
На 6 юли 1998 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в лицето на министър Евгений Бакърджиев, е сезирано от Пловдивския консултативен съвет за противодействие на престъпността, в който участват представители на всички власти - от областния управител, от директора на РДВР - Пловдив, директора на Окръжна следствена служба - Пловдив и апелативния прокурор от името на районна, окръжна и Апелативна прокуратура, за острата нужда от осигуряването на подходящ сграден фонд за осъществяване дейността на правозащитните и правоохранителни органи в Пловдивския регион.
Посочено е, че най-подходяща за целта е сградата, находяща се на пл. "Съединение" № 3 в Пловдив, която с Постановление № 90 на Министерския съвет от 1997 г. е частично обявена за публична държавна собственост. В нея по това време се помещават Районна, Окръжна и Апелативна прокуратура.
Около идеята се обединяват всички институции, които водят досъдебното производство, като посочват, че настаняването им в обща функционална сграда изключително би улеснило тяхната работа и би спомогнало за по-ефективна връзка с гражданите.
Не е без значение и фактът, че тази сграда се намира в естествения център на Пловдив и е в непосредствена близост до Съдебната палата и Регионалната дирекция на вътрешните работи. В нея се предвиждаше настаняването на Второ районно полицейско управление, което и досега се помещава в реституирана сграда, както и на Базовата научно-техническа лаборатория на МВР, която обслужва цяла Южна България, а също и на цялата Следствена служба.
За реализацията на този проект бяха проведени много разговори, поети конкретни ангажименти от министър Бакърджиев и заместник-министъра на министерството Борис Милчев, за което бе информиран и другият заместник-министър - господин Тодор Вачков.
По тяхно уверение при приватизация на фирмите, помещаващи се в сградата от уставния им фонд трябваше да бъдат извадени съответните части от сградата, за да бъде обявена цялата сграда за публична държавна собственост и да се предостави за нуждите на посочените държавни институции. На практика обаче се случи точно обратното, въпреки многократно водените разговори и изпратеното на два пъти в министерството писмо от 6 юли 1998 г. - това е копието от писмото.
След първоначалните стъпки за реализация на проекта, той бе забравен и в края на 1999 г. бе продаден 5-я етаж от сградата в рамките на приватизацията на "Водоканалпроект". Приключена е и процедурата за другите етажи в рамките на приватизацията на проектантска организация. На практика има сключена приватизационна сделка, която проваля добрата идея, зад която бяха застанали всички отговорни институции в Пловдив. Тази приватизация поставя в изключително затруднено положение органите на досъдебното производство, които стават неподходящи помещения за осъществяване на специфичната си дейност.
Затова моите въпроси към Вас, господин министър, са:
Защо не бе изпълнен поетият ангажимент от страна на министерството за предоставяне на сградата на пл. "Съединение" за нуждите на РДВР, следствието и прокуратурата и кое налагаше приватизацията на сградата на части? Как ще бъде осигурен сега подходящ сграден фонд за дейността на органите на досъдебното производство и най-вече на тези, които се помещават в реституирани сгради? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Величков!
На 25 юни 1997 г. в министерството е постъпило писмо от председателя на Пловдивския окръжен съд, кмета на Пловдив и областния управител, с което се поставя въпросът за предоставяне на подходящи помещения за нуждите на държавната и местната администрация.
На 8 септември същата година е постъпило искане от Главната прокуратура на Република България и Националната следствена служба за осигуряване на помещения за нуждите на окръжна и районна прокуратура и следствената служба на гр. Пловдив. Тези искания са разгледани в министерството и след съгласуване с областния управител на Пловдивска област, кмета на Пловдив и с председателя на окръжния съд - удовлетворени. С Разпореждане № 90 от 6 октомври 1997 г. на Министерския съвет на тези ведомства са предоставени исканите помещения, както следва:
- на Националната следствена служба, за нуждите на районната следствена служба, са предоставени втория етаж от сградата и 4-етажната пристройка към нея на пл. "Съединение" № 3;
- на Главна прокуратура на Република България, за нуждите на окръжната и на районната прокуратура в Пловдив - 6, 7 и 8 етаж от сградата на пл. "Съединение" № 3 и две гаражни клетки.
От друга страна, не трябва да се пропуска и фактът, че целият имот на пл. "Съединение" № 3 е бил включен в капитала на търговски дружества и от 1991 г. с приемането на Търговския закон, Закона за местното самоуправление и местната администрация, а след 1 юни 1996 г. и на Закона за държавната собственост, не е държавна, а корпоративна собственост. В този смисъл няма правна възможност да се извади изцяло правото на собственост от капитала на тези дружества, тъй като това означава тяхната декапитализация и същите да бъдат обявени в ликвидация.
С оглед нормалното осъществяване на дейността на дружествата и успешните приватизационни процедури в активите на цитираните във Вашия въпрос дружества остават, както следва:
- в активите на "Водоканалпроект" ЕООД, гр. Пловдив - част от 3 етаж и две стаи в сутерена;
- в активите на "Пловдивпроект" ЕООД, гр. Пловдив - сутеренът от сградата и части от партера, 3 и 4 етаж.
Със Заповед № РД-02-14-1429 от 21 юли 1999 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е открита процедура за приватизация на "Водоканалпроект" ЕООД, Пловдив, и с договор от 4 ноември същата година са продадени 80 на сто от дяловете от капитала на дружеството.
Със Заповед № РД-02-14-1241 от 1 юли 1999 г. на министъра на регионалното развитие, публикувана в бр. 68 на "Държавен вестник" от 1999 г. е открита процедура за приватизация на "Пловдивпроект" ЕООД, от които също са продадени 80 на сто от дяловете на капитала на дружеството.
Информацията във Вашия въпрос, касаеща 5 етаж от сградата на пл. "Съединение" № 3 е неточна, тъй като "Водоканалпроект" ЕООД няма активи на този етаж. Понастоящем 5 етаж от сградата е зает от Пловдивски териториален кадастър ЕООД, Регионалната дирекция за национален строителен контрол, Регионалната служба по гражданска регистрация и административно обслужване и Регионалната служба по кадастър и геодезия, които са структури на Министерството на регионалното развитие.
Не се предвижда процедура за приватизация на "Геодезия" ЕАД, гр. Пловдив и Пловдивски регионален кадастър ЕООД. Тяхната дейност е свързана с изискванията от приетия вече от Народното събрание Закон за кадастъра и имотния регистър.
С факс от 20 януари т.г. на областния управител на Пловдив, кметът на община Пловдив и група депутати поставят въпроса за предоставяне на община Пловдив на недвижими имоти в града на пл. "Централен", пл. "Съединение" № 3 и сградата на бившето общежитие на виетнамските студенти. По това искане на следващия ден в министерството е проведена работна среща, в резултат на която за сградата на пл. "Централен" е изготвен доклад до Министерския съвет и с Решение № 51 от 7 февруари т.г. на Министерския съвет на община Пловдив се прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху недвижим имот, представляващ част от административна сграда със застроена площ 436 кв.м, двуетажна сграда със сутерен и 9 гаражни клетки, заедно с целия терен от 6500 кв.м
За сградата на пл. "Съединение" в министерството няма друга образувана преписка, освен цитираните в началото на този отговор искания от областната управа и от прокуратурата, които са удовлетворени.
За сградата на бившето общежитие на виетнамските студенти - също корпоративна собственост - в министерството е образувана преписка от Министерство на образованието и науката за предоставянето му за нуждите на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Към момента на искането дружеството, чийто актив е имотът, е било в процедура по приватизация към Агенцията за приватизация, за което са били съответно уведомени Министерство на образованието и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
В заключение, следва да се има предвид, че на община Пловдив са предоставени и други имоти частна държавна собственост, като сградата на ул. "Младежка" № 1, сградата на операта, два киносалона и сградата на Филхармонията.
Уважаеми господин Величков, предвид на гореизложеното считам, че Министерство на регионалното развитие и благоустройството е изпълнило поетите ангажименти за предоставяне на подходящи помещения за нуждите на местната администрация в Пловдив. Община Пловдив в рамките на тези имоти - държавна собственост - следва да потърси възможност за устройване на Второ полицейско управление с подходяща сграда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, дали става въпрос за третия или петия етаж на "Водоканалпроект" не е толкова съществено. Аз обаче не считам, че е изпълнен ангажиментът от страна на Министерство на териториалното развитие и благоустройството. И ще Ви кажа защо не считам. (Шум и реплики "Е-е-е!" от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, отстранявам Ви за едно заседание.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Въпросното писмо от 6 юли 1998 г. е на два пъти предавано в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Самото министерство в лицето на министър Бакърджиев тогава и на заместник-министър Борис Милчев са провели нееднократни срещи с народни представители, областния управител, кмета на Пловдив и са поели ангажимент за нещата, за които в момента се каза, че не могат да станат. Защо тогава не беше обяснено, че съгласно действащото законодателство това не е държавна, а кооперативна собственост и въпросните искания не могат да бъдат удовлетворени. При това съвсем не съм сигурен, че въпросната собственост не е държавна и не може да бъде изкарана от уставния фонд на фирмите. Въпросът е в момента, че бяха приватизирани няколко етажа части от сградата, а нуждите на органите на досъдебното производство в Пловдив не бяха решени и задоволени. И тук не става въпрос само за Второ РПУ, тук става въпрос и за Окръжна следствена служба, тук става дума и за Базовата научно-техническа лаборатория на МВР. Сградата на пл. "Централен" има съвсем друго предназначение, задоволяващо нуждите на общината. А тук идеята беше така, както всички органи на съда се помещават в една сграда, където беше бившата областна управа, всички органи на досъдебното производство за улеснение на гражданите функционално да бъдат във въпросната сграда на пл. "Съединение" № 3.
Това не беше изпълнено, но аз съвсем отговорно твърдя, че тези ангажименти бяха поети. И това нещо могат да го потвърдят и настоящият кмет на гр. Пловдив, и областният управител, и народните представители. Изложено е в писмото, всички органи на досъдебното производство са се подписали под това писмо. И аз не мога да се съглася, че е имало поет ангажимент, който е бил изпълнен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За дуплика има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Величков, що се отнася до поетия ангажимент, аз не съм присъствал на тези разговори и не мога да Ви отговоря на въпроса, но що се отнася до спазването на законността при провеждането на приватизационните процедури на двете търговски дружества и до това доколко е имало възможност те да бъдат прехвърлени по искането, което Вие сте имали, аз Ви обясних, че по този начин нямаше да бъдат спазени законовите процедури.
А що се отнася до необходимостта от предоставяне на помещения на районното полицейско управление и това, което сега за първи път чувам от Вас - за лабораторията, аз поемам ангажимент да окажа помощ при предоставяне на тези помещения.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): На следствените служби.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: На следствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Мина доста време от деня, в който поставих своя въпрос, но той все още е актуален. Защо? Защото войната в Косово и след това Пакта за стабилност на Балканите очевидно прекроиха приоритетите на паневропейските транспортни коридори, направиха актуален коридор № 4 и съответно мост при Видин - Дунав мост-2. И тук вече възникнаха проблемите, защото румънската страна настоя, за да реши проблемите на високата безработица в долината Жио, трасето на транспортния коридор № 4 на нейна територия да преминава през Карпатите. Съответно това го удължи със 120 км, разбира се е и оскъпено, това е въпрос, който трябва да ни служи само за изводи - как се търсят средства, защото Бодо Ханбах, координатор на Пакта за стабилност, обеща и подкрепи Румънската страна и за трасето, и за намиране на кредитиране, а то не е малко - 1 млрд. лева.
И ето тук действително освен поуките ние трябва да намерим и решение, по-точно българското правителство. За да зачертае съмненията в ефективността на коридор № 4, съответно на моста, трябва да се намери такова решение на трасето през българска територия, което да го скъси и като цяло да скъси целия транспортен коридор. И това решение е изграждане на едно уникално съоръжение - тунел под прохода Петрохан, за който има изработени няколко проекта досега. Те скъсяват пътя от 50 до 70 км. Разбира се съоръжението ще струва скъпо. И това е известно и на Вас, господин министър. Но това е единственият път за скъсяване на трасето на българска територия. Разбира се има и друга възможност - изграждане на скоростна железница като част от инфраструктурата към моста Видин - Лом - Берковица - София.
Уважаеми господин министър, очевидно пътят е този. Българското правителство, което е заявило досегашните си намерения да изгражда нова инфраструктура в страната, да развива икономиката - това е в няколко документа: Националният план за развитие, "Програма 2001" - има наистина трудната задача да съчетае всички тези цели и да реши проблема за коридор № 4, да го направи наистина привлекателен. В този смисъл е и моят въпрос: какви са мерките на правителството, за да може да се изгради наистина уникалното съоръжение - тунел под прохода Петрохан, и съответно да се направи ефективно и съоръжението Дунав мост-2, и като цяло коридор № 4? Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Статков! С подписването на Споразумението с Румъния за определяне на местоположението на втори мост при Видин - Калафас, се конкретизира един ключов проект върху трасето на европейски коридор № 4. С основание поставяте въпроса за изследване на евентуалната връзка на проекта за моста с проекта за тунел под прохода Петрохан, тъй като и двата проекта са ситуирани върху направлението на коридор № 4. За участъка от коридора между Монтана и София са възможни две принципни схеми.
Първи вариант. Доразвиване на съществуващата пътна връзка Монтана - Враца - Мездра - Ботевград и включването в съществуващия участък от автомагистрала от Хемус до София. В този случай разстоянието Монтана - София е около 145 км.
Втори вариант. Развиване на връзката Монтана - Бързея - Петрохан - Годеч - София. Този вариант предвижда изграждането на тунел под прохода Петрохан. За последните 15 години са изработени пет различни проектни решения за този тунел, като дължината му варира от 3 до 9 км. При тези решения транспортните разстояния в отсечката от Годеч до Бързея се скъсяват с около 11 км. Изграждането обаче на обходни пътища на населените места Бързея - Берковица и Боровци се явява задължително условие, за да бъде привлекателно за трафика трасето на този втори вариант.
За сравнението на тези два варианта трябва да се вземат предвид следните моменти. При втория вариант с тунел под Петрохан, се получава намаляване на разстоянието от Монтана до София с около 57 км спрямо първия вариант. Съществуващите проучвания за картината на транспортните потоци по коридор № 4 в участъка Видин - София и прогнозата за тяхното развитие в следващите 5-6 години, не позволяват да се получи категоричен положителен резултат за икономическата рентабилност на проекта за тунел Петрохан, тъй като строителството на тунел под прохода Петрохан, подходните пътни връзки и големи виадукти, както и обходни пътища за три селища, ще са необходими значителни капитални вложения. По експертна оценка те ще бъдат от порядъка на над 300 млн. долара. Мобилизирането на такива сериозни финансови средства би предизвикало тотално преразглеждане на приоритетите в Националния план за регионално развитие за периода до 2006 г.
От няколко години вече ние изпълняваме програма за рехабилитация на пътните отсечки по първия вариант. През 1997, 1998 и 1999 г. в рамките на Програмата "Транзитни пътища 1" и "Транзитни пътища 2" се рехабилитира почти цялото направление София - Ботевград.
По направлението на първия вариант за настоящата 2000 г. и за следващата 2001 г. се предвижда рехабилитацията на следните участъци: път 1-1 Монтана - Враца с дължина 15 км; път 2-15 Враца - Оряхово с дължина 61 км; път 2-11 Мизия - Оряхово с дължина 5 км; и път 1-1 Видин - Монтана с обща дължина 71 км. Те ще се изпълняват в рамките на програмата "Транзитни пътища 3".
Като отчита всички тези моменти, Министерството на регионалното развитие и благоустройството възнамерява да продължи да изпълнява инвестиционните проекти така, както са заложени и приети в Националния план за регионално развитие, съобразно техните планирани приоритети.
Конкретно за проекта тунел под прохода Петрохан ние ще продължим да доразвиваме съществуващите проектни разработки. Водят се разговори с японски и европейски фирми за евентуално изграждане на тунела и отсечката на принципа на "Биоти".
Реализирането на моста при Видин и увеличаването на графика по коридор № 4, би могло да направи икономически обвързан проекта за тунел под прохода Петрохан в бъдещ период. Нашата преценка е, че в момента не са налице необходимите икономически условия за предприемането на конкретни действия за реализация на този проект.

По смисъла на втория Ви въпрос, уважаеми господин Статков - за компенсиране в известна степен на направеното от румънската страна удължение на трасето, ние предвиждаме изграждането по програма ИСПА на ново трасе на отсечката от Бяла до Ружинци, с дължина 21 километра. По този начин ще се избегне преминаването на транзита по сегашното направление на третокласния път 3-112.
С рехабилитацията на посочените участъци и с изграждането на новата отсечка Бяла - Ружинци, ще подобрим чувствително транзитно-експлоатационните характеристики на пътя и времетраенето за пътуването в участъка от Видин до София през Ботевград, а в следващия план за регионално развитие това ще бъде един от основните приоритети в областта на транспортната инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Внимателно изслушах Вашия отговор, господин министър, и съм длъжен да констатирам следното: Вие засилвате непрекъснато транспортното направление София - Ботевград - Враца. Същевременно като цяло остава изолирано другото направление, което отваря по друг начин не само Берковица, Монтана и Лом, а като цяло Видинска област. Това противоречи на Вашите обещания в "Програма 2001" и особено актуализираната програма за нов инвестиционен подход към Видинска и Монтанска област. По същество всякаква идея за инвестиции там ще се опре на проблема транспортни разходи и ще ги направи непривлекателни.
Ето затова, господин министър, Вие трябва да съчетаете наистина своите обещания с оня подход, който румънската страна реализира, а именно: румънската страна постави въпроса за долината Жиу, където има много безработни. Монтанска област е на едно от първите места по безработица, на едно от първите места по ликвидация на предприятията, за съжаление, на едно от първите места - даже първо по смъртност и демография - всички най-негативни показатели, в т.ч. и Видинско. Важният въпрос за инфраструктурата трябва действително да бъде решен по друг начин. Друга политика трябва да реализира правителството.
Това са очакванията - не мои като народен представител, а на всички хора от двете области. И вие, господин министър, знаете, че има възможности. Споменахте за японски и други фирми. Законът за чуждестранните инвестиции позволява приоритетни инвестиционни проекти в глава четвърта да бъдат реализирани и струва ми се, че тези 300 млн. долара, ако сравним с 1 млрд. долара, които румънците искат от Пакта за стабилност и за който са получили обещание, са много по-малко, а същевременно става дума за голяма част от България - за целия Северозапад.
Ето затова настоявам и се надявам, че Вие като министър, който сериозно се отнася към своите ангажименти, ще внесете в Министерския съвет необходимите корекции, за да изпълните своите обещания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Статков, напълно съм съгласен с това, което казахте. Що се касае до обещаните 1 млрд. долара на Румъния за изграждане на магистралата, те са само на книга. Ние правим също всичко необходимо за привличане на максимални инвестиции от донорите по Пакта за стабилност.
Това, което аз изнесох от моя отговор на Вашето питане, се основава на финансовите възможности на страната и на финансовите ресурси, разчетени в Националния план за регионално развитие до 2006 г. - което далеч не отговаря на изискванията на страната и на изискванията на региона, който е в едно много тежко положение в страната в областта на безработицата и своето развитие. Имам подобен въпрос от господин Борисов, на който след малко ще отговоря по-конкретно. Бъдете уверен, че ние правим всичко възможно за привличане на чужди инвестиции не само за тази област, а за обновлението на цяла България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев от народния представител Георги Шишков относно статута и таксите, които се събират по МРРБ по Закона за държавните такси от собствениците и ползвателите на крайпътни обслужващи обекти.
ГЕОРГИ ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Към настоящия момент правителството е съсредоточило голяма част от своите усилия за развитието на пътната инфраструктура на страната и влага значителни ресурси за нейното подобряване. Бяха осъвременени или приети нови нормативни документи за това, например Законът за пътищата. Естествено е като резултат от всичко това да се очаква увеличаването на броя и вида на крайпътните обслужващи обекти и рекламните съоръжения, както е известен и фактът, че в по-голямата си част хората, ангажирани с подобен род дейност, са представители на малкия и средния бизнес.
Аз съм народен представител от район, където минават някои от най-важните пътни артерии на страната и където подобни дейности са особено силно развити. Както е известно, всички крайпътни обслужващи обекти са създадени и функционират благодарение на това, че ползват трафика на пътя, покрай който са изградени, и че без него и без връзка с него тяхното съществуване е безпредметно. Факт също така е и това, че всички тези обекти заплащат съответните данъци и такси, за да могат да развиват своята дейност.
В отговор на поставен преди време от мене въпрос дали съществува възможност част от тези такси да бъдат коригирани от повереното Ви министерство, бе заявено, че се подготвят корекции с цел разширяване на номенклатурата и прецизирането на някои такси, което да доведе до облекчаване на ползвателите на обекти с ограничени възможности за осъществяване на своята стопанска дейност, каквито са повечето от тях.
Във връзка с това е и моят въпрос: какви изменения е направило Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да подпомогне хората, осъществяващи въпросната стопанска дейност?
Предвижда ли и предприело ли е някакви мерки самостоятелно или съвместно с други заинтересовани ведомства и служби да се установи контрол и изисквания, които да задължат собствениците на въпросните обекти и съоръжения тези обекти и съоръжения с външния си вид и архитектура, с качеството на услугите и хигиената, които предлагат, да отговарят на европейските изисквания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шишков! Вашият въпрос се отнася до вече предприети мерки от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за промени на Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на министерството. Конкретно Вие визирате един-единствен неин член - чл. 24, който определя таксите за крайпътните обслужващи обекти и разбира се дава отражение върху стопанската дейност на съответните предприемачи.
Развивайки въпроса си, Вие го допълвате и с питане за мерките, които е взело министерството за установяване на критерии по отношение на външния вид, архитектура, качество на услугите и хигиена на обслужване.
В Закона за пътищата, приет от Народното събрание на 16 март тази година, чл. 18 определя освен регулярното ползване на пътищата, и така нареченото специално ползване. Един от начините за това специално ползване е изграждането и експлоатацията на крайпътни обслужващи обекти. Както е записано в ал. 2 на същия член, физическите и юридическите лица заплащат такси за специално ползване на пътищата. Тези такси, както и номенклатурата на разрешените дейности, са разписани в Тарифа № 14, одобрена с Постановление на Министерския съвет № 175 от 5 август 1998 г.

Както става явно от гореизложеното, въпросната Тарифа 14, по която се събират таксите предхожда по време действащия в момента Закон за пътищата и Вие, господин Шишков, имате пълното основание да зададете настоящия въпрос.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството също смята въпроса за изключително актуален и в момента, както бе споменато в началото, подготвя редакция за новия вариант на Тарифа № 14.
Конкретно по първия поставен въпрос - в процеса на прилагане на тарифата нещата се промениха. Разнообразието на крайпътните обекти нарасна много бързо. Появиха се както много малки, така и много големи обекти и съществуващата за всеки един от тях една и съща такса създава неравнопоставеност. Поради тази причина в момента се подготвят корекции и допълнения. Това се прави с цел облекчаване на таксовия режим за малките и средни обекти. Тези промени ще бъдат внесени в Министерския съвет до края на месеца, заедно с правилника и наредбите към Закона за пътищата.
По същество за собствениците на крайпътните обслужващи обекти тази такса е паричен израз на ползвания за стопанска дейност пътен трафик. Не така стои въпросът обаче пред пътните органи, изграждащи и поддържащи републиканската пътна мрежа. Пътните връзки към крайпътните обекти, както и непосредствените пред тях и след тях зони от пътя по-бързо се износват, поради което държавата в лицето на Главно управление на пътищата прави повече разходи за тяхното поддържане. Оттук е въпросът за размера на тези такси. В началния период се сключват индивидуални договори за всеки отделен крайпътен обект.
С влизане в сила на Тарифа 14 таксите се определят на база вид на обекта и класа на пътя. Сега в новата редакция на тарифата таксите се оптимизират с допълнителни параметри и на първо място - големината на обекта.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството смята, че по този начин ще се облекчат и подпомогнат представителите на малкия и среден бизнес.
На въпроса какво е направило министерството извън Тарифа 14 за подпомагане на хората, осъществяващи въпросната стопанска дейност отговорът се съдържа в чл. 25 на новия Закон за пътищата. В него се определя зона покрай пътя, изключително за изграждането на крайпътни обслужващи обекти. Това не само дава големи възможности на този бизнес, но и го облекчава, като му определя специална територия за развитие.
Пътната администрация оказва помощ чрез създаване на ясна и проста процедура за разкриване на тези обекти. Дребните търговци, не спазили тази процедура поради незнание или липса на средства, бяха подпомогнати от районните пътни управления. На много места обектите бяха разглеждани на групи, поради което финансовите разходи по разкриването им бяха намалени до минимум.
Само в община Свиленград това също беше направено за голяма част от стихийно изградените над 300 такива обекта.
Но тук въпросът има и друго измерение - външният вид на преобладаващата част от тях не отговаря и на най-занижените естетически норми. Хигиената също не е на необходимата висота. Това доведе до отказване на разрешение за експлоатация от страна на компетентните общински власти. Основно вината бе в собствениците, но въпреки това министерството прави необходимото предишната ситуация да не се повтори.
Предвижда се процедурата за получаване на разрешение при изграждане на такива обекти вече да се състои в подаване на документите само на едно гише. Органът, който издава разрешението ще извършва междуведомственото съгласуване по служебен ред. Това ще бъде не само голямо облекчение, но ще съкрати неколкократно необходимото за това време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чачев! Аз изказвам своята благодарност за изчерпателния отговор. Както е известно, вчера Министерският съвет е приел подобно постановление, което ще облекчи до голяма степен хората, които се занимават с крайпътните обекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
С това приключваме парламентарния контрол. (Шум и реплики в залата.)
Не ви чух, но ако имате претенции за следващия въпрос - просто времето няма да стигне.
А, имената на присъстващите?! Аз ви обещах миналия път, но сега сте повече. Но, например, от Демократичната левица най-редовни днес бяха господин Георги Михайлов и господин Атанас Богданов. Господин Борисов не го съобщавам, защото има въпроси и затова стои. (Весело оживление в залата.)
Две съобщения:
- Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 7 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 232;
- Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 7 юни, сряда, от 14,00 ч. в зала 142 и на 8 юни, четвъртък, от 14,30 в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 7 юни, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Юнал Лютви

Секретари:
      Христо Димитров

     Калчо Чукаров