Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-06-07

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 31 май до 6 юни 2000 г.:
Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Вносител е народният представител Борислав Китов. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за кредитните кооперации и сдружения. Вносител е народният представител Йордан Нихризов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 190 относно забраната и незабавните действия за ликвидиране на най-тежките форми на детския труд, приета на 87-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през месец юни 1999 г. в Женева. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 182 относно забраната и незабавните действия за ликвидиране на най-тежките форми на детския труд, приета от Генералната конференция на Международната организация на труда. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за избиране на народни представители за Обикновено и Велико Народно събрание. Вносител е народният представител Александър Каракачанов. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са народните представители Дора Янкова, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносител е народният представител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народният представител Арлин Антонов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1999 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1999 г. Вносител е председателят Йордан Соколов. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Преди да пристъпим към приемане на дневния ред, съобщения:
Има постъпило заявление от народния представител Бойко Кирилов Радоев - народен представител от Парламентарната група на Евролевицата:
"Уважаеми господин председател,
Уведомявам Ви, че на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание напускам Парламентарната група на Евролевицата, считано от 6 юни 2000 г."
Има постъпило и заявление от народния представител Николай Георгиев Камов - народен представител от Парламентарната група на Евролевицата:
"Уважаеми господин председател,
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, подавам оставка като народен представител от Тридесет и осмото Народно събрание."
И към него проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител:

"Проект!


Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Николай Георгиев Камов - народен представител от 25.многомандатен избирателен район, София."
По този проект за решение някой желае ли да се изкаже? Няма.
Поставям на гласуване проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Николай Камов.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 131, против 15, въздържали се 32.
Решението е прието.
Има постъпили следните предложения за дневен ред.
Предложение от народния представител Иван Зънзов да се включи като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси с вносители народният представител Любен Корнезов и група народни представители.
Предложение от народния представител Атанас Папаризов да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях с вносител народният представител Георги Първанов и група народни представители.
И предложение от Парламентарната група на СДС за седмична програма, въз основа на което е изготвен и проектът за седмична програма:
1. Първо четене на законопроекта за геодезия и картография. Вносител - Министерският съвет.
2. Проект за решение относно възлагане на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на Програмата към Декларацията за обучение за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май 1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
4. Второ четене на законопроекта за достъп до обществена информация.
5. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, върнат от президента на Република България с Указ № 150 по чл. 101 от Конституцията.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
7. Второ четене на законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел.
8. Парламентарен контрол.
Някой от вносителите желае ли да се изкаже по предложението за дневен ред?
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам в седмичната програма на Народното събрание за периода 7-9 юни да бъде включено като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси. Внесено е предложение под № 054-02-40 от 17 март 2000 г. Вносители са Любен Корнезов и група народни представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което внесе господин Първанов и група народни представители още на 17 ноември за създаване на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки и структурната реформа и за резултатите от тях, става все по-актуално във връзка с предстоящите значителни приватизационни сделки и приватизационни продажби, както се разглежда продажбата на "Булбанк". Смятам, че е редно заради бъдещето на страната, заради по-големия контрол над тези процеси, тази временна комисия да започне своята работа, за да бъде осигурена необходимата прозрачност на тези сделки, за да бъде изяснена процедурата, по която се осъществяват сделките и продажбите, осигурява ли се необходимото съответствие със закона, извършва ли се от работни групи, които носят нужната отговорност, води ли се по начин, по който в нашите чуждестранни партньори да се засилва или да пада доверието към България и към тези, които преговорят от нейно име.
Мисля, че приемането на такава комисия ще отговаря на ролята на парламента и на тези наши задължения като народни представители, които имаме към избирателите, които ние бихме могли да реализираме чрез работата на тази комисия. Затова още веднъж ви моля да подкрепим предложението, което е особено актуално днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Зънзов точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 76, против 77, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
След гласуването, само като информация за народните представители, този въпрос, както и аналогичния на него за изразходваните средства от Националния осигурителен институт, се разглежда от Комисията за противодействие на престъпността и корупцията. Разполагаме с пълната информация, която беше изпратена. И един от двамата докладчици е именно господин Любен Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 66, против 90, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за програма през седмицата така, както беше прочетен и раздаден на народните представители.
Гласували 157 народни представители: за 111, против 18, въздържали се 28.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕОДЕЗИЯ И КАРТОГРАФИЯ.
Водеща е Комисията по икономическата политика. Освен това има становище и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"На редовното си заседание, проведено на 17 май 2000 г., Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за геодезия и картография.
Законопроектът е насочен към създаването на условия за задоволяване потребностите на държавата, юридическите лица и гражданите от геодезическа и картографска продукция, предназначена за териториалното и селищното развитие и благоустройството, генералните планове на строителните площадки, подземните мрежи и съоръжения, инженерните проучвания, кадастъра и имотния регистър. Чрез него се хармонизира техническата нормативна уредба на България с нормативната уредба на Европейския съюз. Със законопроекта се създават условия за сигурност, еднозначност, достоверност и качество на картите за стопанството на България, уреждат се имуществените отношения, възникващи в процеса на геодезическата и картографската дейност. Чрез създаването на геодезическа камара се поставя началото на хармонизацията на обществените отношения, свързани с геодезията и картографията, с традициите на европейските държави. Със закона се регулират процесите на възлагане, изпълнение, проверка, контрол и приемане на картографската и геодезическата продукция, регламентира се институционалното управление по подобие на страните от Европейския съюз от национална геодезическа и картографска дирекция и регионални звена в областните градове. Финансирането на геодезическата и картографската дейност за държавни поръчки ще се извършва със средства от държавния бюджет.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпросите за степента на секретност на картографската и геодезическата продукция, както и за режима на достъп до тях.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за геодезия и картография." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Госпожа Мария Стоянова има думата да докладва становището на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2000 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект за геодезия и картография № 002-01-18, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Ваня Зегова. Тя отбеляза, че този законопроект, уреждащ обществените взаимоотношения, свързани с геодезическите и картографските дейности, е особено необходим и актуален, тъй като задачите и дейностите в областта на геодезията и картографията не са регламентирани в други закони. Досега съществуват нормативни технически документи за различните топографско-геодезически работи (повече от 28 наредби, инструкции и указания). По-голямата част от тях съдържат описание на остарели, неприложими в днешни условия технологии и са значително изостанали от съвременните тенденции в развитието на геодезическата наука и практика. Според изискванията на тези документи е абсолютно невъзможно да се въвеждат европейските стандарти, както и да се използват рационално съвременните високи технологии. В европейските страни съществува законова уредба на геодезията и картографията, с която се определят държавните задачи и се регулират обществените отношения в тази област.
Заместник-министър Зегова обясни, че със законопроекта се създават условия за задоволяване потребностите на държавата, гражданите и юридическите лица от геодезическа и картографска продукция, предназначена за: териториалното и селищното устройство и благоустройството; генералните планове на строителните площадки; подземните мрежи и съоръжения; инженерните проучвания; строителството и експлоатацията на сгради и съоръжения; парцелиране на земите; кадастъра и имотния регистър и др.
По време на обсъждането от изказванията на голяма част от членовете на комисията стана ясно, че законопроектът е необходим, тъй като предлага по-съвършена правна уредба и запълва съществуващата нормативна празнота. Изказани бяха мнения, че приемането на закон за геодезия и картография ще допринесе съществено и ще ускори процеса по създаването на кадастралната система в Република България. Отбелязано бе, че Националният съюз по геодезия и водещи специалисти в областта на геодезията и картографията подкрепят законопроекта, като предлагат само несъществени изменения в него с цел усъвършенстването му.
Направени бяха забележки относно терминологията, залегнала в законопроекта, разминаваща се с терминологията по вече приети закони. Обсъден беше широко и проблемът за създаване на геодезическа камара, залегнала в законопроекта. Членовете на комисията се обединиха около мнението, че в най-скоро време трябва да бъде приет закон за браншовите организации, по изготвянето на който е създадена работна група, състояща се от представители на различните браншови организации, експерти и членове на комисията.
След проведените разисквания и направените предложения с цел усъвършенстване на законопроекта Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството единодушно с 8 "за" предлага на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект № 002-01-18 за геодезия и картография да бъде приет на първо гласуване.
Председател: Илиян Попов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Имате думата за изказвания.
За процедура - господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допусната в пленарната зала по този законопроект заместник-министър Ваня Зегова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Противно становище? - Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър госпожа Ваня Зегова.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Зегова в залата.
Господин Звездалин Кафеджиев има думата.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изработването и приемането на Закона за геодезията и картографията е свързано с необходимостта от синхронизацията на нашето законодателство с европейското. С приемането на Република България на 7 септември 1998 г. за пълноправен член на Европейската организация по картография и геодезия и с поканата за членство в Европейския съюз се наложи разработването и приемането на нова законова база в областта на геодезията и картографията, а действащите технически наредби и инструкции да се приведат в съответствие с европейските.
Досега за нуждите на гражданското картографиране и изработване на кадастър на населените места през 1970 г. в страната е въведена координатна система - 1970 г. Тя се състои от четири отделни координатни системи, които не са изравнени, а само привързани към системата, ползвана за отбраната - 1950 г. Тези обстоятелства я правят нееднозначно определена и трудна за поддържане. Тази система съответства на един по-ранен стадий на развитие. Старата координатна система не е подходяща за мащабните съвременни проекти в инфраструктурата, екологията, комуникацията, транспорта и други дейности, които ще се организират съвместно в рамките на Европейския съюз.
Съществуващите досега нормативни технически документи за различните видове топографо-геодезически работи са създадени без законова рамка и не са съобразени с изискванията в страните-членки на Европейския съюз. По изискванията на тези технически документи е невъзможно да се въведат европейски стандарти, както и да се ползват рационални съвременни високи технологии.
С приемането на предложения закон страната ни ще хармонизира техническата нормативна уредба в областта на геодезията и картографията с тази на Европейския съюз. В страната ще бъде въведена референтната система с параметрите на европейската референтна система. Координатите на точките в държавната геодезическа система ще ползва световната геодезическа система.
За нуждите на отбраната ще се ползва международният стандарт на НАТО. Нивелачните репери ще се определят с геопотенциалните си коти по отношение на европейската унифицирана система. Те ще бъдат координатно привързани.
Този закон е насочен към създаване на условия за задоволяване на потребностите на държавата и гражданите, на юридическите лица от геодезическа и картографска продукция. Ще се ползва в териториално-селищното устройство, извършване на проучвателни и проектантски работи, инженерни проучвания в строителството и експлоатацията на сгради и съоръжения, дейности, свързани с въздухоплаването, корабоплаването, екологията, кадастъра и имотния регистър.
Геодезическата и картографската продукция е основа на вземането на важни управленчески решения на всички нива в управлението на държавата. Затова е важно, че със закона се осигурява сигурност, еднозначност и достоверност. С достоверността и качеството на картографските материали се гарантира общественият интерес на държавата и се удостоверява сертификат на инженерните кадри и с удостоверение за правоспособност.
Със създаването на геодезическата камара със законопроекта ще се делегира правото да определя правоспособността. Поставя се началото на хармонизацията на обществените отношения, свързани с геодезията и картографията, с традициите и опита на европейските държави по отношение на браншовите съюзи.
Със закона се регулира финансирането и инвестиционния процес. Финансирането на геодезическата и картографската продукция по държавни поръчки ще се извършва със средства от държавния бюджет. А геодезическите и картографските работи - със специално и отраслово предназначение - от съответните органи, заинтересовани от поръчката.
Въвежда се инвестиционен контрол, задължителни проверки, процедура на приемане и се избягва извършване и заплащане на едни и същи работи двойно и некачествено.
Даден е статут на държавния картографски и геодезически фонд. Геодезическите, картографските, хидрографските, аеро- и космическите снимки, включително и в дегитален вид ще образуват държавния картографо-геодезически фонд на Република България.
Уважаеми колеги, този проектозакон има определени слабости. Заглавието на закона би трябвало да бъде Закон за геодезическите и картографските дейности. Геодезията и картографията са науки, които е трудно и невъзможно да бъдат обхванати с подобен закон. Както личи от чл. 1, чл. 2 и т.н., които определят предмета на закона, става ясно, че става въпрос за геодезически и картографски дейности и това би трябвало да бъде заглавието на закона.
Според мен неясно са определени и органите за управление на дейностите по геодезия и картография на национално и териториално ниво. Не са определени ясно и точно техните правомощия и отговорности. Не е ясен статутът на органа на национално ниво - кой ще управлява геодезическите и картографските дейности, ще има ли органи на териториално ниво и какви ще бъдат техните функции. Не е ясно Съветът по геодезия и картография и Съветът по правопис и транскрипция на географските имена какъв състав ще има. Ако в тях влизат представители от други министерства - от Министерството на отбраната, от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на транспорта, според мен това трябва да се уреди в този закон.
Не е ясно кой е координиращият орган, свързан с еднозначност, достоверност и качество на геодезическата продукция между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи, с цел да се избегне ведомственият подход, който съществува досега в областта на геодезията.
На всички гореспоменати министерства се дава право по този закон да провеждат политиката в областта на геодезията и картографията.
Излишна подробно е представена в закона геодезическата камара. Много от нормите, залегнали в този Закон за браншовата камара, могат да залегнат в нейния устав.
Не съм съгласен с чл. 9, ал. 2, където е казано, че за членове на камарата се определят само инженери-геодезисти. Знае се, че до 1992 г. в Катедра "Геодезия" към Университета по архитектура, строителство и геодезия освен дипломи за инженер-геодезисти се издаваха и дипломи за специалностите геодезия, фотограметрия и картография, и земеустройство. Същите работят и могат да работят по геодезическите и картографски дейности, предмет на закона.
Необходимо е в чл. 9, ал. 2 или в Допълнителните разпоредби, § 2, т. 2 да бъде решен този проблем.
Може би в този закон трябва да се определи и режимът на достъпност до геодезическата и картографската информация, степента на секретност на отделните части от тази информация и как ще се ползва.
Уважаеми колеги, могат да се направят още забележки по този закон. Но по принцип той се посреща добре от геодезистите и може да се приеме на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кафеджиев.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е законопроектът за геодезията и картографията. Според мен това е един крайно необходим закон, който трябва да бъде част от обективното право на републиката ни.
Досегашната геодезическа и картографска дейност е твърде зле регламентирана, твърде разкъсано, твърде остаряло, по един начин, по който не можем да кажем, че в България има съответен регламент. Поради това аз приветствам изготвянето и внасянето в пленарната зала на проекта на закона. Безспорно е, че без геодезия и без картография не може да съществува никоя нормално развита държава. Ние не можем да говорим за устройство на територията, ако няма такъв регламент.
И въпреки това аз ще си позволя някои бележки, по-скоро някои критични бележки, защото ми се струва, че между първо и второ четене този законопроект трябва да бъде доста съществено допълнен и променен.
Първо. Ние гласувахме в края на м. април т.г. Закона за кадастъра и имотния регистър. Както ви е известно, той беше финансиран от Световната банка и ние поехме ангажименти по този закон да не правим каквито и да било корекции, още повече два месеца след неговото гласуване.
Но както виждам тук, в предложения законопроект, се отменят определени разпоредби от Закона за кадастъра, срещу което категорично реагирам. И ще моля съответната водеща комисия между първо и второ четене да направи необходимото за отпадане на тези текстове.
Мисля, че никой не спори, че има връзка между геодезията и картографията, от една страна, и кадастъра, от друга страна. И все пак, когато има Закон за кадастъра и когато той е гласуван в толкова близко време, ми се струва, че би трябвало да се помисли по редакцията на чл. 3, специално в неговата т. 1, буква "и", защото техническата инфраструктура е елемент и на кадастъра. Също така в т. 2 виждам буква "г" - за подземни и надземни проводи и съоръжения. Точка 6 говори за осигуряване на кадастъра. И тук пак навлизаме в кадастъра - подземния кадастър. След това има археологически кадастър и т.н.. Или това са все въпроси, които не би трябвало да заложим в този закон.

На второ място, имам и някои по-конкретни бележки. Ще ги споделя тук, за да може комисията в периода на преработването да вземе отношение и по тях.
Член 15 говори, че държавният геодезически и картографски фонд е държавна собственост. Известно е обаче, че чл. 17, ал. 2 от Конституцията определя, че собствеността в България е частна и публична, държавната се разделя на две. Към кой вид спада? Нека да бъдем по-конкретни и да кажем дали това е публична или частна държавна собственост. По чл. 15 от законопроекта точно това имах предвид.
Още две бележки, господин председател, ако ми разрешите.
Член 18 - "Българските и чуждестранните граждани и юридически лица, които притежават материали, предоставят копия от тях". Дали можем да задължим едно чуждо юридическо лице да изпълнява нашите закони, още повече, ако то няма седалище в България? Струва ми се, че това е един текст, който излиза извън нашите права, свързани даже с международното право.
Има и няколко неправилни текста. В чл. 27, ал. 1, т. 2 е определено, че "при поискване от правоспособно по този закон лице се представят част от строителните книжа". Какво означава това "част"? На какво съм задължен? Коя е тази "част"? Може ли в закон да се говори, че трябва да представя част от документация? Малко по-конкретно.
По чл. 31, който също така звучи много фалшиво, ал. 1 - "Правоспособните по този закон лица в едномесечен срок са задължени да съобщават за направени промени и открити грешки в държавната геодезическа система". Това означава всичките правоспособни лица да носят някаква отговорност.
Нека да погледнем и чл. 45, в който действително се предвижда глоба, санкция срещу това. Не можем да говорим, че всичките са длъжни да съобщават. Колективно ли тяло ще бъде и т.н.
И последната бележка - чл. 9 трябва да бъде прередактиран. Не може в чл. 9, който е авансов спрямо правоспособните лица, да се пише, че геодезическата камера регистрира правоспособните лица. Кои са те? За какво става дума? Ние още не сме говорили за правоспособни лица по този закон и изведнъж говорим за регистрация на някакви такива лица.
Също така "създава регистър със списък на имената на правоспособните лица". Много неопределено. Законът за кадастъра е много по-точен, говорим за правоспособни лица по този закон и т.н.
Тъй че споделям, че този закон трябва да влезе в българското законодателство, че такъв закон трябва да приемем. Ще гласувам в полза на този законопроект за първо четене, но моля водещата комисия да вземе предвид тези бележки и да прецени доколко те са основателни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Свилен Димитров има думата.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! На първо четене е представен Закон за геодезията и картографията, който се явява поредният закон от групата законопроекти, свързани с регламентиране на взаимоотношенията в този специфичен отрасъл - строителството, и устройството на територията, част от които ние вече приехме. Имам предвид промените в Закона за териториално и селищно устройство, миналия на първо четене Закон за устройство на територията и Закона за кадастъра. Предстои внасянето и разглеждането и на други законопроекти по тази проблематика.
Представеният законопроект третира въпроси прекалено специфични за конкретната дейност. Аз няма да се спирам, тъй като не съм специалист по геодезия и картография, но за мен представлява интерес въвеждането в този законопроект на една нова институция - това е геодезическата камара. Нейната цел е да регламентира взаимоотношенията и извеждането на взаимоотношенията в професионалните среди на геодезистите извън досегашната им регламентация, свързана преди всичко със съществуващите професионални институти и проектантски организации.
Предстои и приемането на законопроекти за камарите на архитектите и на инженерите в строителството и за мен този раздел в законопроекта представлява интерес и от тази гледна точка.
Аз приемам някои от забележките, направени от преждеизказалите се народни представители, и също имам такива, свързани с чл. 10, където се регламентират лицата, които имат право да получат правоспособност от бъдещата камара на геодезистите. В този смисъл аз бих помолил вносителите да преценят и евентуално за второ четене да бъдат направени промени в т. 3 към чл. 10, където се изисква петгодишен стаж в областта на дейностите геодезия, фотограметрия или картография. И когато погледнем допълнителните разпоредби, където е регламентиран т.нар. термин "диапазон на компетентност", т.е. обхватът в областта на геодезията и картографията, за който се издава удостоверение за правоспособност, ние ще видим, че фактически лишаваме всички специалисти, които не притежават такъв стаж, от правото да упражняват своята професия.
Аз мисля, че един по-малък стаж, например тригодишен, е достатъчен за специалисти, навлезли в своята професия, притежаващи достатъчно компетентност и професионални умения, да упражняват тази дейност.
В ал. 2 на чл. 10 е регламентирано кой не може да бъде правоспособно лице. Нямам нищо против включването на народните представители. Те не са твърде много, за да се притесняват от това, че няма да могат да упражняват в рамките на мандата си тази професия. Но тук са включени и общинските съветници. Не мисля, че трябва тези специалисти, които нашите избиратели в общините са преценили, че трябва да реализират компетентността си и политическите си качества като общински съветници, ние да ги лишим от правото да упражняват своята професия, защото в края на краищата това е основната им дейност. В рамките на техния мандат функциите, които изпълняват като общински съветници, в никакъв случай според мен не противоречат на изпълняваните професионални задължения. И аз бих предложил за второ четене в този текст "общински съветници" да отпадне. "Общински съвет" тук е формулирано.
Аз приемам методологията на законопроекта геодезическата камара да бъде включена в този законопроект, тъй като той обхваща почти изцяло дейностите по геодезия и картография. И е хубаво, че геодезическата камара е към него, а не е изведена с отделен законопроект - такава, каквато е идеята за браншовите камари на специалистите, които споменах преди малко.
Затова аз лично ще подкрепя законопроекта, защото мисля, че той е необходим на специалистите в бранша. Той е свързан и с всички тези законодателни промени, които ние имаме намерение да направим в този бранш, и призовавам и останалите колеги да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Ангел Малинов има думата.

АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз четох този законопроект като инженер, не като специалист по материята, но който е ползвал услугите на геодезията и картографията. Намирам, че законът е направен перфектно. Обикновено по такива специализирани закони аз правя по 30-40 предложения. В този закон не намерих дефекти, които бих могъл да поправя, с изключение на някои козметични поправки. Господин Джеров направи точно тези забележки, които и аз бях намерил. Например, чл. 1 казва, че този закон урежда обществените отношения. Той не урежда само обществените отношения, той урежда и технологиите на материята. Това трябва да се реши.
И едно нещо, което искам вносителите да погледнат още веднъж, а и Дирекция "Правна и законодателна дейност" да огледа, е законът да стъпи на Закона за кадастъра, да няма противобой. Много е важно нещата да се огледат от тази страна, тъй като този закон се прие съвсем наскоро, през април. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Господин Ивалин Йосифов има думата.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Несъмнено, както беше отразено и в становището на комисията, този законопроект попълва един правен вакуум и урежда някои неща в материята, свързана с геодезията и картографията. Но наред с това, че той е необходим, той има и своите слабости, които основно са свързани с противоречията, които възникват между този законопроект и закона, който приехме само преди две-три седмици, а именно Закона за имотния регистър и картографията.
Първо - по заглавието на закона. Аз съм напълно съгласен с колегата, който се изказа преди мен. Законът трябва да има друго название, защото наистина геодезията и картографията са науки и те не могат да се регламентират в закон. Може би заглавието трябва да бъде "Закон за геодезическите и картографските дейности". Това е едно приемливо заглавие и се надявам, че между първо и второ четене ще се стигне до консенсус относно наименованието на предлагания законопроект.
Забележките, които имам аз, а казвам, че тези забележки са изготвени от колектив, който доста дълго време е работил в дадената сфера, участвал е в разработки на съответните програми във военноотбранителния комплекс и в други дейности, свързани с геодезията и картографията, могат да бъдат групирани в няколко групи: противоречие на мотивите към Закона за геодезията и картографията с други закони и нормативни документи, както и противоречие вътре в самия закон; въвеждане на нови лицензии, разрешителни, свидетелства, служебни бележки и др.; недопустимо присвояване на права и възлагане на задължения; неидентифицирани, грешно дефинирани или объркани термини и понятия; монополизиране на ред дейности в областта на геоинформатиката. Така сме групирали основно в пет групи слабостите на предлагания от Министерския съвет закон.
Първата слабост е противоречието със Закона за кадастъра и имотния регистър. Проектът за закон е създаден при тотално игнориране на ред принципи и постановки, залегнали в току-що приетия Закон за кадастъра и имотния регистър, обезмисля ги, създава хаос в областта на събирането, натрупването, съгласуването, предоставянето на геодезически и картографски данни. Тук трябва да бъде отчетено, че законът, който приехме преди по-малко дори от месец, беше подложен на широка обществена дискусия, беше финансиран от международни финансови институции и един закон, който приемаме впоследствие, е недопустимо да влиза в противоречие с вече приетия закон, от една страна, а, от друга страна, е недопустимо при поетите ангажименти към световните финансови институции да допускаме съответния вид изменения.
Аз няма да се спирам на конкретните текстове, за да не отнемам време на Народното събрание, съответно изменението на текстовете ще бъде предложено между първо и второ четене. Ще се постарая само да рамкирам основните пунктове и позиции, по които законът е несъвместим с другите закони и внася известна неяснота в цялостното законодателно третиране на материята.
Другата слабост са неясните действия, свързани с изготвяне на кадастрални скици на недвижими имоти - по реда на кой закон ще се извършва, по този закон или по Закона за кадастъра. Проектозаконът за геодезия и картография въвежда индиректно едно разделяне на геофизическата дейност на два класа - неотговорни, свързани с дейности по кадастъра, и отговорни - за всички останали. Това според мен е изключително недопустимо, да се извършва такова разделяне на дейностите, а оттам и на съответните специалисти, които са разписани със съответния образователен ценз, кои специалисти могат да извършват картография и кои могат да извършват кадастър. Несъмнено, че има важни моменти при изготвянето на карти с малък мащаб, но при изготвянето на картите с голям мащаб и карти за географски нужди, ученически атласи и други подобни ученически пособия, необходимо е те да бъдат изготвени от така наречените отговорни специалисти. Така че този момент трябва да бъде прецизиран много точно - кой какви материали има право да изготвя в зависимост от нивото на база образователен ценз.
Странни са промените, които се извършват в Закона за геодезия и картография. Има неща, които - пак повтарям - са несъвместими с вече приетия Закон за геодезия и картография. Той отменя ролята на Агенцията за кадастъра или част от дейностите на Агенцията за кадастъра. Не е ясно кой ще възприеме следващите функции относно тази агенция. В закона това е пропуснато, а трябва да бъде отразено.
Въвеждайки появата на подземен кадастър и археологически кадастър, това довежда отново до едно несъответствие на вече приетия Закон за кадастъра и до известна степен го обезсмисля. Ако той трябва да бъде смислен, означава отново да се върнем на преработване на вече приетия закон. Казах, че това е недопустимо и практически невъзможно. По-добре е да се търсят методи и средства, които да бъдат регламентирани и да решат проблема в току-що приемащия се законопроект.
Предлаганият законопроект противоречи с други нормативни документи, като влиза в противоречие със списъка на сведенията, представляващи държавна тайна. Това е един много важен момент. Естествено е, че съществуващата единна картографска система не може да обслужва всички интереси, но какво ще възникне, при положение че тази единна картографска система, която се използваше от военните, бъде приложена за използване и за нуждите на цивилните? Това е един много важен момент, който трябва да бъде регламентиран - или в закона трябва да бъде ясно упоменато, или съответно трябва да се измени списъка на сведенията, които представляват военна и държавна тайна.
Общо взето законопроектът противоречи и с доста нормативни документи от европейското законодателство, това е "Програма 2000", Програмата на Европейския съюз, стандартите на Европейския съюз. И когато ние говорим, че нашето законодателство трябва да бъде синхронизирано с европейското законодателство, не трябва с лека ръка да пренебрегваме и пропускаме нормативните документи, които действат и са не само препоръчителни, а задължителни за нашето законодателство. Просто между първо и второ четене законът трябва да бъде съобразен с действащото европейско законодателство.
Въвеждат се нови лицензии, разрешителни, свидетелства, служебни бележки и други, които при положение, че правителството постоянно говори, че ще намали лицензионните режими, което намалява бюрокрацията и предпоставките за корупция, този закон отново въвежда такива ограничителни мероприятия от типа на лицензии, разрешителни, които общо взето нямат смисъл и стойност, както няма смисъл и лицензирането на съответните лица, които могат да извършват съответна геодезична и картографска дейност.
Още повече, създава се един, бих казал, изключително труден механизъм при решаването на въпроси, свързани с картографията, геодезията и кадастъра основно на частните лица и по-точно на физическите, не толкова на юридическите лица. Създава се един огромен омагьосан кръг и хората, за да си решат проблемите примерно за подялба или някакви други необходими от другата правна материя действия, ще бъдат изправени пред една колосална стена при решаването на тези проблеми, от една страна, и от друга страна - вкарва се в един огромен цикъл самото министерство, областните управители и кметовете, които съответно трябва да следят, да наблюдават, да контролират. Това са допълнителни разходи, които са за сметка на бюджета, и допълнително губене на време. Ако се пошегувам образно, мога да развия тезата какви пречки, какви действия би предприело лицето Хикс, когато реши примерно да извърши подялба на своето лозе или на наследствения си имот. Това означава, че той трябва да започне да изпълнява функциите на държавни органи, същевременно да информира държавните органи, да провежда търгове и т.н. Това според мен е една колосална пречка и бариера при решаването на опростени проблеми, които могат да бъдат решени по съвсем друг начин. Не говоря тук за глобалните, стратегически проблеми при създаването на карти и други необходими материали, които законопроектът третира.
От друга страна, законопроектът, който се предлага, внася известен смут, че освен дейност, свързана с кадастъра, се иска обявяване, сведения, данни за имота, за строителния план, архитектурния план на съответната сграда, която е собственост на физическо лице. Това го изисква единствено Законът за кадастъра и не е необходимо този закон отново да влиза в такива детайли, които се изискват от съответните лица при решаването и създаването на картния материал.
Законопроектът предвижда, от една страна, присвояване на права, а от друга - възлагане на задължения, които противоречат на Конституцията, европейското право, принципите на демокрация и пазарното стопанство. Аз се спрях на една малка част от това, която беше свързана с нарушаване на конституционните права за информация и изнасяне на данни от физическите лица.
Като цяло, законопроектът наистина има много слабости. Между първо и второ четене те трябва да бъдат отразени, особено що се отнася до информацията и използването на информацията. Там наистина има едно бяло петно, което трябва да бъде регламентирано много прецизно - кой и как има право да ползва информацията, която е събрана, как се събира тази информация, как се заплаща тази информация и може ли тази информация да се ползва за база данни от други институции, било държавни институции или юридически лица. Но независимо от посочените слабости, а има достатъчно слабости, на които аз не искам да се спирам детайлно, бих казал, че законът може да бъде приет на първо четене, защото той служи за основа на работата между първо и второ четене. Наистина за първи път в нашето законодателство влиза закон, третиращ подобна материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
За реплика има думата господин Свилен Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Йосифов, внимателно слушах изказването Ви, в което направихте наистина много аргументирани забележки към законопроекта. Във връзка с това ми се ще да чуя мнението Ви по въпроса, който пропуснах в моето изказване, касаещ изискванията за оправомощаване на лицата по този закон, а именно в чл. 10, т. 2 като такова изискване е поставено завършеното висше образование по специалностите "Геодезия", "Фотограметрия" или "Картография" със степен магистър или бакалавър.
Във връзка с това бих желал да чуя Вашето мнение какво ще стане със средните специалисти, завършили строителните техникуми в България, притежаващи също такава специалност? Досега тези специалисти имаха право да извършват определени дейности, свързани с геодезията, сега не ги ли изолираме и как ще регламентираме техните професионални права?
И още един въпрос, който е към Преходните и заключителните разпоредби, където в § 13 се казва, че в 3-месечен срок от влизането в сила на закона се провежда учредително събрание на Геодезическата камара. Това е хубаво, но в края на краищата аз не мога да разбера кой ще насрочи това събрание, кой ще създаде този организационен комитет или някакъв орган, който да подготви и съответните документи за провеждането на това събрание. Мисля, че това са текстове, които трябва да намерят тук някакво решение.
Моите въпроси са всъщност и към вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Аз съм съгласен с направената реплика и бих казал, че законът въобще не третира средните специалисти и то основно средните специалисти, които вече са завършили. Ако говорим за специалистите, които завършват сега в момента по новата образователна система и те завършват основно техникуми, там вече нещата можем да кажем, че до известна степен са уредени. Но тези, които са завършили, имат съвсем друго образование. Законът за средното образование вече позволява по-друга надстроечна образователна система, при тях нещата са решени, но за съжаление те все още не са завършили, защото в момента те са все още в първи курс на техникумите. Това е една част, която законът трябва да регламентира - ще бъдат ли лицензирани те, няма ли да бъдат лицензирани, как ще участват. Надявам се, че колегите между първо и второ четене и по време на дебатите в комисията ще изяснят това.
А що се отнася до свикването, наистина, самото учредяване е неясно, а камо ли да говорим за самото свикване. Там също има вакуум, който трябва да бъде решен между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Има ли други изказвания?
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за геодезия и картография № 002-01-18, внесен от Министерския съвет.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, правя процедурно предложение, отчитайки, че наистина в законопроекта има неща, които трябва да се пипнат между първо и второ четене и отчитайки също, че няма достатъчно специалисти в Народното събрание, включително и аз не съм специалист по геодезия и картография, които да внесат аргументирани предложения, а ще трябва да се работи с експерти, предлагам срокът между първо и второ четене да бъде удължен с 2 седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмените предложения между двете четения да бъде удължен с 2 седмици, което прави общо срокът да бъде 3 седмици.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Втора точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 954-02-19 ОТНОСНО ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ИЗГОТВИ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА КЪМ ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ОБУЧЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАТИЧНО ГРАЖДАНСТВО, ОСНОВАНО НА ПРАВАТА И ОТГОВОРНОСТИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ, ПРИЕТА НА 7 МАЙ 1999 Г. ОТ КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Водеща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
От ръководството на комисията има ли депутат в залата? Няма. Тогава член на комисията има ли?
Госпожа Анелия Тошкова има думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ ТОШКОВА: Благодаря, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 954-02-19 относно възлагане
на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на програмата към Декларацията за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май 1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев

На 29 септември 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди проекта за решение относно възлагане на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на програмата към Декларацията за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май 1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
На заседанието присъстваха 7 народни представители - членове на комисията.
Декларацията и програмата за образование за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, е приета единодушно от Комитета на министрите на Съвета на Европа в Будапеща на 7 май 1999 г., като инициативата е българска, лансирана през 1999 г. от посланика ни към Съвета на Европа господин Светлозар Раев. С приемането на този документ за първи път се говори за отговорностите на гражданина, които са морална категория и не се постигат чрез кодификация, а чрез възпитание и образование.
Приемането на програмата за образование за демократично гражданство е от ключово значение за изграждането на демократично общество. Особено важно това е за новите демокрации в Централна и Източна Европа. Това трябва да стане чрез приемането на Национална програма.
Като отчетоха значението на този документ за бъдещото развитие на Европа, народните представители - членове на комисията единодушно го подкрепиха.
Комисията предлага на народното представителство да приеме на първо четене предложения проект за решение № 954-02-19 относно възлагане на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на програмата към Декларацията за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май 1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
Кой ще докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика? Господин Тошев, заповядайте, Вие сте член на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю! Ще ви прочета становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
"На свое заседание от 30 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение относно възлагане на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на програмата към Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа за образование за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите и прие следното становище:
1. Отчита важността на програмата за образование за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, като ключово значим документ за изграждане на едно по-стабилно и по-демократично общество.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме решение относно възлагане на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на програмата към Декларацията за образование за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 май 1999 г.
Председател: Асен Агов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Георги Панев има думата да докладва становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 954-02-19 относно възлагане
на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на програмата към Декларацията за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май 1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа, внесен от Лъчезар Тошев

На свое заседание от 23 март 2000 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за Решение № 954-02-19 относно възлагане на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на програмата към Декларацията за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май 1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа, внесен от Лъчезар Тошев.
Комисията е убедена, че приемането на програмата за образование за демократично гражданство ще бъде съществен принос в изграждането на гражданското общество у нас. Още повече, че стъпки в тази насока вече са направени с приемането на закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който въвежда гражданското образование като една от задължителните матури за завършване на средно образование.
Комисията по образованието и науката единодушно предлага проектът за решение да бъде приет на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Може би е по-добре да ви прочета проекта за решение преди дебатите, защото едва ли всички имате материалите.
"РЕШЕНИЕ
относно Национална програма по Декларацията и програмата за обучение за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май 1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа

Народното събрание, като изразява удовлетворението си от Декларацията и програмата за обучение за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета единодушно от Комитета на министрите на Съвета на Европа в Будапеща на 7 май 1999 г., като взема предвид, че инициативата за приемането на тази декларация и програмата е българска, лансирана през 1992 г. от посланика ни към Съвета на Европа Светлозар Раев, като отчита фундаменталното значение на този документ за бъдещото развитие на Европа, като декларира категорично съпричастността си към принципите, включени в декларацията, и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Възлага на Министерския съвет да изготви Национална програма за приложение на програмата към Декларацията за обучение за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа."
Господин Лъчезар Тошев има думата.


ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да благодаря и на трите комисии, чиито становища бяха приети с консенсус.
Бих искал да отбележа също, че подкрепа за тази инициатива беше дадена и от Министерството на образованието и науката в едно специално становище. По време на приемането на документа правителството също упълномощи министър - това беше министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Гоцев - да подкрепи приемането на този документ, а по време на изработката на документа в Съвета на Европа той получи подкрепата на президента Петър Стоянов и на външния министър Надежда Михайлова.
В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ние постигнахме консенсус както между членовете на българската делегация, така и между различните фракции на Парламентарната асамблея в един проект за препоръка до Комитета на министрите за приемането на тази програма. В крайна сметка на 7 май 1999 г. по повод 50-годишнина от създаването на Съвета на Европа всички 41 страни-членки на Съвета на Европа подкрепиха приемането на този документ, който за Съвета на Европа има и програмен характер.
В моето предложение се предлага да възложим на Министерския съвет да изготви нашата национална програма за приложение на програмата към Декларацията за образование за демократично гражданство, основана на правата и отговорностите на гражданите.
В началото бих искал да отбележа, че когато говорим за образование, първоначално образованието имаше за цел познанието, тоест събирането на знания. Но след като обществената еволюция доведе дотам, че не можеше да се формират повече енциклопедисти поради големия обем от информация, целта на образованието се преформулира, като се включи и креативният елемент - създаването на навици и умения. Днес това също се оказва недостатъчно. Глобализацията на света възлага на образованието и създаването на умението да живеем заедно. Това означава, че можем да познаваме и възприемаме по-добре другите, за да бъдат избягвани конфликтите и да се създаде по-добра възможност на индивида да живее и да работи в едно мултикултурно общество, с други думи - умението да бъдем граждани.
Когато говорим за понятието "гражданин" би трябвало да го разграничим от понятието "поданик", тъй като те не са синоними. "Гражданинът" според Съвета на Европа е личност, която е автономна, наясно е със своите права и отговорности в обществото, участва в създаването на правилата за организиране на обществения живот. Освен това тези граждани определят рамката, в която правата и свободите на всеки се упражняват и където определянето и контролът на хората, които упражняват властта, е под супервизията на всички други граждани.
Европа дебатира дълго време по този въпрос, но аз бих искал да отбележа, че един от нашите големи юристи - проф. Стефан Баламезов, който е автор на учебника по конституционно право, писан в средата на 40 години, завършва своята книга с един призив, който накратко ще цитирам. Той казва: "Гражданино, не забравяй, че твоите права и свободи са извоювани с упорита и усилна борба. Те ти принадлежат и никой не може да ти ги отнеме. Защото инак, след всяко тяхно ограничаване или накърняване от управляващите или поради твоето нехайство, ти ще загубиш нещо, което не се вижда и е консумирано всичко. Това е съзнанието, че си свободен човек. Тогава неусетно ти се обръщаш в автомат, регистриран и номериран, вършиш само това, което ти се заповядва, и така сам се превръщаш в поданик".
Този финал на труда на проф. Баламезов беше причина за инициативата на посланик Раев, който от 1992 до 1997 г. беше посланик на България при Съвета на Европа, и за тези седем година с една забележителна упоритост преследваше своята цел и в крайна сметка тя беше увенчана с успех. Затова в Съвета на Европа тази инициатива е известна като българската инициатива. Имаше твърде много спекулации първоначално, когато в началото идеята не се приемаше - какво означава понятието "отговорности", отговорностите на гражданина. Всъщност отговорностите са свързани с осъзнаване на мястото ни в обществото, което не е околна среда, а е един общ организъм. Това означава още познаване и прилагане на нашите собствени права и уважаване и зачитане правата на другите. Нашите права свършват там, където започват правата на другите, и ние не можем да нарушаваме техните права, както и другите не могат да нарушават нашите права.
Следователно, отговорностите са морална категория, която се постига чрез образование и възпитание.
Накратко бих искал да ви представя декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която ще определя и занапред програмите на тази най-стара паневропейска институция.
Първо се подчертава целта на Съвета на Европа, която е да изгражда по-свободно, по-толерантно и по-справедливо общество, потвърждава се привързаността към духовните и морални ценности, които представляват истинския източник на личната свобода, политическия плурализъм и върховенството на закона, които са основа на всяка истинска демокрация. Подчертава се и първостепенната роля на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, която е един основополагащ документ за Съвета на Европа. Заявява се, че не търпи отлагане въпросът, който се поставя, и в крайна сметка неговото решаване ще доведе до по-добро познаване и разбиране от страна на отделните хора на техните права и отговорности, за да могат да упражняват правата си, да ги знаят и да уважават правата на другите.
Основополагаща роля в този процес играе образованието, но също така не трябва да забравяме, че медиите, неправителствените организации и семейството също имат място в този процес.
Съветът на Европа изрази загриженост заради развитието на ксенофобия, расизъм, агресивен национализъм и религиозна нетърпимост, които са характерни почти за всички страни в Европа и които са заплаха за мира и демокрацията както на национално, така и на международно равнище. Впрочем, мотивите, които посланик Раев изтъкна в своята инициатива в началото, бяха увеличаване на проявите на нетолерантност, расизъм и ксенофобия, зачестилата толерантност към нетолерантността, антисемитизъм, бягство при нужда от помощ, изостряне на етническите конфликти, егоизъм и егоцентризъм, несъобразяване на собствените права с правата на другите, апатия към общественото развитие, маргинализация на големи обществени групи, незаинтересовани от проблемите на обществото, невключване или недостатъчно активно включване на младежта в обществените процеси, които са индикации за една духовна и културна криза.
По-нататък Съветът на Европа осъзнава отговорностите към настоящите и бъдещите поколения за запазване на естествената и създадената от човека околна среда.
Бих искал да отбележа тук, че това е първият документ, където се говори за права и на бъдещите поколения.
Като взе това предвид, Съветът на Европа заяви, че обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, първо, е постоянна задача и процес на съпричастие, развиващ се в различните условия в семейството, в учебните заведения, на работното място, професионалните организации, неправителствените организации, политическите организации, а също така общините, медиите, културните занимания. Туризмът в случая играе също своята роля, тъй като по този начин се опознават другите, и дейностите по опазване на околната среда, които имат, първо, своя екологичен аспект и това е съзнанието, че принадлежим към една обща система, тъй като екологията е наука за взаимодействие, за отношенията между различните организми помежду им и с околната среда.
И вторият, е моралният аспект - опазването на околната среда като разбиране на това, че и следващите поколения след нас имат право да получат тази околна среда, която и ние сме получили от нашите предци.
Гражданите трябва да играят активна роля в обществения живот - е вторият акцент в тази декларация - да определят своята съдба и съдбата на своята общност сами. Да се внуши култура за защита на правата на човека и съзнание за отговорностите, произтичащи от тези права.
На четвърто място, подготовката на хората да живеят в мултикултурно общество, обогатено от различията, а не противопоставено от различията. Към различията би следвало да се отнасяме с толерантност, с разбиране и с морал.

Следващият акцент, това е укрепване на солидарността в обществото, включително притичване на помощ при нужда, естетизацията на градските зони и околната среда.
На шесто място, не трябва да се изолират възрастови групи от участие в този процес.
Съветът на Европа призова своите страни-членки, които към момента са 41, да насърчават демократичното гражданство, и, второ, обучението за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, да бъде основен елемент на всяка образователна, квалификационна, културна и младежка политика и практика.
Решението е първо да се придаде приоритетно значение на обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите в работната програма на Съвета на Европа, и второ, да приеме насоки и препоръки преди края на 2000 г. към страните-членки в светлината на предложенията, подготвени от съответните съвещания на ресорните министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Тошев, за момент. Тъй като времето Ви като вносител изтече, оттук нататък вече говорите като изказващ се в рамките на времето на парламентарната група.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, благодаря.
За да завърша, господин председателю, също ще акцентирам върху програмата, която дебатираме. Тя има за цел създаване на европейска рамка за засилване на обучението в демократично гражданство на всички равнища. Съветът на Европа ще активизира усилията си в близък план в следните направления: създаване на ефективни стратегии, средства и методи за укрепване на демократизма на обществото; проучване на главните въпроси, свързани с обучението в демократично гражданство; да осигурява помощ за реформиране на образователната политика; да обменя и разпространява знания, опит, положителни примери и успехи от Европа; да се разработва основа за взаимни връзки и партньорство; да насърчава общественото съзнание за правата на отделните лица и познаването на техните отговорности.
Основните въпроси, които ще бъдат разгледани в рамките на програмата, са следните:
Първо, една Концепция за демократично гражданство, включваща политически, правни, културни и социални измерения.
На второ място, правата на човека, включително тяхното социално измерение и задължението да се спазват правата на другите.
Трето, съотношението между права и отговорности и задължението, отнасящо се до всички, за борба с маргинализирането, с гражданската апатия и с нетолерантността и насилието.
Четвърто, основните компетенции на демократичното гражданство ще бъдат разгледани в тази програма.
На пето място, развитие на активното гражданство в дългосрочен план, свързан с едно активно обучение.
На шесто място, обучение на демокрация в училищния живот и в университетския живот, включително участие във вземане на решения в структурите и дружествата на учениците и студентите.
На следващо място, сътрудничество между училищата, неправителствените организации, общините и политическите власти.
Следващата точка е връзка между различните подходи на обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданина, което включва правата на човека, образованието, гражданското образование, междукултурното образование, преподаването на история, обучението за демократично лидерство, разрешаване на конфликти и изграждане на доверие.
Ролята на медиите и новите информационни технологии в обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, са също в приоритетите на програмата.
Изменение на установените начини на работа и тяхното въздействие върху процеса на социализация, формите на доброволна работа и участие в гражданското общество, особено на местно равнище.
И дванадесето, начинът на живот на младежите и тяхното включване в обществото, където може да се разгледа и начинът на живот като цяло.
Основните дейности на програмата включват: определяне на политиката, проучване и събиране на информация, подготовка и повишаване на знанията, като в първата точка - определяне на политиката, се включва: разработване на ръководствата и препоръките, които да се определят на предстоящата конференция на министрите на образованието в Краков през тази година, помощ при изработване на националните планове, в това число част от десетилетието на Организацията на обединените нации за обучение по правата на човека.
Третата точка - насърчаване на разработването на национални планове.
Следващата е помощ за страните-членки при реформирането на системите им за образование и квалификация.
И на последно място - да се създадат инструменти за признаване на правото на доброволно включване в обществото и на неформални периоди на обучение.
Проучването и събирането на информация ще включва семинари, колоквиуми и практически изследвания, ще се проучва ситуацията в различни страни в тясно сътрудничество с неправителствените организации, ще се осигури експертна помощ и информация за съществуващите проекти във и извън Съвета на Европа, ще се събират и оценяват примери за положителен опит.
Подготовката и повишаването на знанията ще включват: разработване на инструменти за обучение и подготовка, в това число с използването на новите технологии, ще се разработи форум на заетите с тази дейност по Интернет, ще се свържат със съществуващите програми на Съвета на Европа с тези въпроси, ще се подготвят материали за повишаване на знанията в тази област и ще се организира европейска кампания за обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите.
Работата ще включва изследователска и практическа дейност, концентрирана върху нововъведенията, обучението, повишаването на знанията и обмяната на опит.
Координацията ще бъде осъществявана в рамките на Съвета на Европа и страните-членки, като ще включва междуотраслова и междудисциплинарна координация. Взаимодействието и съвместните проекти с други международни организации, които действат в тази област, като Европейският съюз, Организацията на обединените нации, ЮНЕСКО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, неправителствените организации и частният сектор.
В страните-членки ще бъде създадена мрежа за взаимодействие с така наречените фокални или местни точки, фокусни точки, където ще се координира и разпространява информацията, съчетаването на изследванията с практическата дейност, с участие на засегнатите лица, включване на обикновените хора в използването на резултатите от изследванията.
По този начин тази програма ще доминира в дейността на Съвета на Европа през следващите години и ние трябва да бъдем горди, че една малка нация, като българската, даде своя принос в общоевропейския процес с един такъв програмен документ от общоевропейско значение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата госпожа Анастасия Димитрова Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че имам възможността да изразя подкрепата на Народен съюз за проекта за решение относно възлагането на Министерския съвет изготвянето на тази Национална програма за приложение - на Програмата към Декларацията за обучение за демократично гражданство. Защото посланик Раев ми е говорил много за своите идеи тогава и затова колко дълго е настоявал този проект да се превърне в действителност, да привлече вниманието на заинтересованите, на главните лица и в Съвета на Европа. Днес, когато изграждаме демокрацията не само тук, но и навсякъде, дори в Западна Европа, демокрацията не е нещо, което влиза наготово, това е един процес, който постоянно трябва да бъде защитаван и отстояван, така както и ние сега тук се учим и си изграждаме демокрацията, така и навсякъде по света. Защото проблеми се явяват непрекъснато и изискват нашето внимание. Така че тази програма е много навременна, особено пък за страни като нашата в посттоталитарния период, когато има наистина много криворазбрани понятия.
Френският поет, писател, публицист Пол Валери ненапразно в много от своите есета по различни теми на демокрацията, посвещава няколко от тях на темата на свободата. Какво значи свободата за един човек, за една държава, за едно общество?
И в това, което той казва доста отдавна, защото тези есета датират дори от 20-те - 30-те години, други са разширени и по-късно, той говори, че не е само въпросът да си свободен от нещо, а да си свободен за нещо. И това е, което в едно отговорно общество, за което се говори и в тази декларация, за която говореше и посланик Раев - за тази отговорност, която всички ние носим, защото и тук, в България, много често се отъждествяват произволи с това: "Ами, нали сега е демокрация.". Демокрацията не значи произволи. Тя не значи всеки да прави каквото му скимне в ущърб на другия. А напротив - това значи още по-голяма отговорност. Да се знае, че ти имаш права, но те не бива да накърняват тези на другия. И това е една много важна постановка в мисленето на хората.
И оттам-нататък, и за нас, като законодатели, в законодателството, което ние тук трябва да направим, защото някои от тези положения трябва да се превърнат в закони. Те да бъдат строго изпълнявани, за да могат хората да разберат, че нямат право да се отнасят пренебрежително или да пренебрегват правата на другите.
Както знаете, Камю е казал в едно от своите есета, също посветено на свободата, защото има един такъв период, в който това понятие се разисква много сериозно, че "твоята свобода завършва там, където започва моят нос". С други думи, ти нямаш право да посягаш през тази линия и да накърняваш моите права от криворазбраното ти чувство за някаква свобода, която няма нищо общо с истинската свобода.
Тук мерките, които се предвиждат, особено работата сред младите, са особено важни, защото има един вакуум не само тук, в България, но и в Западна Европа. Тези ценности, въз основа на които се гради една държава и едно общество, тези ценности трябва да се знаят и да се защитават. За тях да се говори. Защото много хора въобще не се замислят по този въпрос.
Защото тук има това, което се предвижда - за тази обща работа, е част от тази обща тенденция за децентрализация, за субсидиарност, да започва отдолу и полека-лека на всеки етап, на всяка част, на всеки елемент от нашето общество да се въвеждат тези норми, които ще доведат до по-хармоничното развитие на обществото.
В това отношение някои от мотивите тук, които са включени, България има български модел за решаване на етническите конфликти, така че ние сме направили доста по тези въпроси. Тук е и въпросът за антисемитизма в България - нещо, което в историческа перспектива ние сме доказали, че сме против подобни действия. Но в това гражданско общество, за което работим и което трябва да изграждаме тази национална програма ще помогне, защото само тогава демокрацията няма да бъде някаква дума, а ще се превърне в съзнание на всеки гражданин в нашата държава.
И аз подкрепям, ние ще подкрепим този проект. И се надяваме, че тази национална програма ще бъде изготвена в най-скоро време. И няма да последва участта на други национални програми в много области, които все още не са направени в нашата държава. Защото крайно време е да престанем да работим на парче и да изготвяме цялостни програми, които да могат да ни организират като държава и с подобни инициативи да дадат и този морален и ценностен облик или тази основа - морална и ценностна, която ще ни помогне да се справим с предизвикателствата на днешното време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Димитрова-Мозер.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Проектът за решение относно възлагането на Министерския съвет да изготви национална програма за приложение на Програмата към декларацията за образование за демократично гражданство, основана на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май 1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа и в отговор на необходимостта отговорностите на гражданите да се постигат и по пътя на възпитанието и образованието.
Приемането на национална програма в това отношение има важно значение за изграждането и утвърждаването, за развитието на демократичното общество в Република България.
В приетата програма от Комитета на министрите на Съвета на Европа в Будапеща от 7 май 1999 г. по случай 50-годишнината на Съвета на Европа се заявява, че обучението за демократично общество, основано на правата и отговорностите на гражданите, е не само постоянна задача, но и един дълготраен процес, който се развива в различни условия - в семейството, в учебните заведения, на работното място, чрез различните форми и средства за това. В този смисъл смятам, че Министерството на образованието и науката има възможност да се ангажира в изготвянето на национална програма по третирания от нас проблем.
Защо? Защото, първо, нека не забравяме, че вече повече от шест години в системата на средното образование се води специализирано изучаване на правата и отговорностите на гражданите чрез учебните предмети - етика и право, социология, социална философия, философията на правото и други предмети. Тази интердисциплинарна тематика е застъпена и в отделни раздели от учебните програми по история, география, биология и други предмети от задължителната подготовка.
Второ, изготвен е проект за държавен стандарт за учебното съдържание по гражданско образование, който учебен предмет веднъж вече е от задължителните матуритетни предмети за получаване на диплома за средно образование. И това също е една предпоставка в полза на идеята за такава национална програма.
Трябва да отбележа, че и системата за висшето образование също има възможност, има капацитет за мобилизиране на ресурсите по Национална програма за образование за Демократично гражданство. Нещо повече, при една добра, адекватна и съответна организация тази система е в състояние да изиграе положителна роля при разработването и реализирането на програмата. Освен подготовката на млади специалисти, квалификация и преквалификация на вече съществуващите, в системата на висшето образование има опит и възможности за научни изследвания със съответните цели. Има опит и установени контакти за сътрудничество с различни висши учебни заведения от другите страни в рамките на Програмата "Темпос" на Европейския съюз и на други програми.
Накрая искам да обобщя, че както средното, така и висшето образование е съпричастно към изучаването и развитието на демократичните ценности. И като имам предвид обективната необходимост да се развива процесът за обучение за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, а така също и натрупания опит в това отношение, подкрепям проекта за решение - да се възложи на Министерския съвет да изготви национална програма за приложение на Програмата към Декларацията за образование за демократично гражданство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Въпросът е тази национална програма да бъде направена своевременно, да бъде реалистична, но и същевременно с една дълготрайна перспектива в бъдещето, в името на свободните граждани на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз с удоволствие ще подкрепя едно такова решение с разбирането, че това е успех за България - да може да прокара една подобна интересна, при това нетривиална идея в процеса на оформяне на документи на всички европейски нива, особено на ниво Комитет на министрите на Съвета на Европа - това си е постижение. Всеки, който е бил на международни мероприятия от такъв характер, знае колко трудно свежа мисъл влиза в коридорите на обобщената европейска власт. Още повече, когато се внася от една, макар и велика като държава на духа, но сравнително малка и държана настрани държава.
Убеден съм, че трябва да поздравим екипа, който се е ангажирал с прокарването на тази идея - и посланик Раев, и тези, които в съответните среди са лобирали за едно подобно нещо.
Лично аз смятам, че в декларацията най-после се поставя един правилен акцент - правата на гражданина, разглеждани в общоевропейския дух, който е характерен с центриране върху правата на личността. Това идва още от Великата френска революция, балансира се с отговорности на гражданина - нещо, което малцина политици, политолози и лобита си позволяваха да прокарват като идея, защото знаем, че основната маса от увлечения е само по посока на права, които в крайна сметка, сблъсквайки се едно с друго, се банализират, а понякога се конфронтират.

Лично аз смятам, че тази декларация е една голяма крачка по посока на просветената демокрация, за която сме се борили и се струва да се борим. Защото и демокрацията, както много други неща, бива различна. Бива инстинктивната демокрация на хората, излезли на площада да недоволстват, която, ако бъде манипулирана, може да се превърне в лумпендемокрация. Ето тук виждаме смисъла от това да има единна европейска и държавна, в рамките на всяка една държава, политика по просвещаване на младото поколение за това какво трябва да се разбира под демокрация. Тоест, виждаме качествено развитие на самото понятие "демокрация", защото знаем, че не само хората формират понятията, но и понятията в много случаи формират хората, респективно гражданите.
Лично аз смятам, че това е едно добро начало и ние сме в това начало по същия начин идейно, както например еврото, ако забелязвате, е обозначено с една буква, която идва от глаголицата. Обърнете внимание.
За мен е радостно, че имаме такъв приносен момент. За мен ще бъде много по-радостно, ако ние тук, в България, съумеем и със силите на Министерския съвет, но защо не и с работна група, излъчена от нашето Народно събрание? Защо не и с обобщаване на опита, който е натрупан в различни наши вузове, например Софийския университет, например Националната спортна академия, където има подобни разработки, да формулираме една програма, за я прокараме в живота през дебрите на бюрократичните параграфи и формулировки, за да може тя наистина да се възприема от хората не като дидактично, неморализаторско, не менторско четиво, а като нещо, което ще дава ефективна методология за изграждане на личности. Личности със съзнание и за правата си, но за отговорностите не само спрямо другите личности и спрямо държавата, която в крайна сметка е един допълнителен шанс за всички тези личности да развият потенциала си.
Ето защо аз приветствам най-после съчетаването на тези две неща - права на личността и отговорности на гражданина. Най-после в моята практика като човек, следящ международните процеси и съответния жаргон - политически, дипломатически и пр. - това е голям пробив. Лично аз приветствам и ще подкрепя тази декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преждеговорившите засегнаха почти всички аспекти на предстоящата за гласуване декларация. Едновременно с това смятам, че това е един изключително важен акт не само за нашето Народно събрание, но и в европейското демократично пространство. И ще ми позволите да се спра само на няколко аспекта, които приемам за твърде важни.
Преди всичко, това е първият документ на Съвета на Европа и на европейска институция, в която се равнопоставят и изпъкват двете дейности на човека в едно демократично общество. Едното е защитата на човешките права, а второто е изпълнението на отговорностите на гражданите.
Равнопоставянето им има всъщност своята история и тя произтича от развитието на човешкото общество. Още в ХVI в. немският математик и философ Лайбниц за първи път говори, че отговорностите на гражданите представляват една морална норма. Забележете, преди четири века се говори за морална норма, а не за кодифицирани правила. По-късно немският писател и общественик Едмонд Борг споменава за това, което е твърдо разпространено в нашето общество, а именно, че ние изпитваме удоволствие да говорят за нашите права, но винаги с досада слушаме за необходимостта да изпълняваме и нашите отговорности като граждани. И няма съмнение, че въпросът за отговорностите на гражданина излиза на преден план само в едно развито демократично общество. Реално това е проблем, който застава във фокуса на европейското внимание след Втората световна война, защото Втората световна война бележи края на един дълъг период, който завършва с всеобща декларация за правата на човека - права, които са били отстоявани в продължение на хилядолетия на тази земя.
Но в края на ХХ век - и тук ние трябва да бъдем горди с българския принос в това отношение - се прие както декларацията, така и програмата за обучение за демократично гражданство, основани на правата и отговорностите на гражданите по повод на 50-годишнината от Съвета на Европа. И тук е вторият акцент, на който искам да се спра - за българския принос за осъществяването на тази инициатива.
Твърде подробно говори както господин Тошев, така и госпожа Мозер, за заслугите на господин Раев. Едновременно с това искам да ви кажа, че ако се спрем дори на един от основните акценти в тази декларация и съпътстващата я програма, а именно необходимостта от една висока толерантност в обществото, България е доказала своя принос към тази общоевропейска ценност. Доказала го е със своята толерантност към българските евреи, изразяващи се в спасяването им през Втората световна война, инициативата на господин Димитър Пешев - заместник-председател на Двадесет и петото Народно събрание. Доказала го е с етническия модел в последните 10 години в развитието на демократична България. Доказва го чрез инициативата на господин Раев и отстояването й и развитието и гласуването през тези 7 години - от 1992 до 1999 г. Ще го докаже и с една скорошна инициатива за естетизиране на дефаворизираните градски зони - един проблем, който вълнува както България, така и страните от Източна Европа, със своите безжизнени огромни комплекси.
Третият въпрос, на която искам да се спра, е, че в обучението, което нормално засяга всички възрастови групи - обучението за демократично гражданство, ние трябва да отличим образованието, защото образованието е това, което формира гражданите на една страна. И тук също в Европа наблюдаваме едно силно развитие на този процес. Ако до края на Втората световна война образованието в европейския континент се основаваше на два принципа, които най-общо казано могат да се издадат така: да се научим да познаваме света и да се научим за творим, то в момента европейското образование все повече се доминира от третия принцип - да се научим да живеем заедно. В този принцип - да се научим да живеем заедно - се включва и цялата толерантност както етническа, така и социална. Включва се необходимостта от познаването на другия и неговото възприемане. Това са проблеми, които възникнаха със свободното движение на хора в европейския континент. Проблеми, които възникнаха със свободното движение на информацията.
Това представлява третия стълб на образованието в Европа - и аз съм убеден все повече и в България - на базата на които стълбове можем да кажем, че образованието отговаря на необходимостта за българските подрастващи деца да се научим да живеем, да се научим да бъдем.

И последният въпрос, с който ще завърша и който ми се струва, че не беше достатъчно изтъкнат, е, че в навлизащите наши общества в ХХI век в информационното общество, все по-голяма ще бъде ролята на медиите и на информационните технологии за възпитание на подрастващите и на всички граждани. Те просто ще носят една много висока отговорност, за да може нормите на демократичното гражданство, изразени чрез правата и отговорностите на всеки един от нас, да достигнат до съзнанието на всеки.
Уважаеми колеги, мисля, че днес ще бъдем свидетели на едно единодушно гласуване на решение, което, убеден съм, ще маркира поредната крачка на България към общоевропейските ценности и съпричастността ни към тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю, само няколко думи.
И аз като господин Иванов вярвам, че всички ще подкрепим предложения проект за решение и ще бъдем свидетели на едно консенсусно гласуване. Но все пак предлагам да осмислим малко, ако щете и за себе си като Народно събрание и народни представители, въпроса, който обсъждаме.
Преди всичко по самото понятие "демократично гражданство" все пак трябва да осъзнаем за какво говорим. Струва ми се, че то добре е систематизирано в мотивите, които господин Тошев е внесъл в тези няколко точки, така както ги е видял и посланик Раев в началото на своята инициатива. Но измежду тях ми се струва, че и за нас има смисъл да помислим върху това, което е записано тук: увеличаване на проявите на нетолерантност, ако щете, както е записано "зачестилата толерантност към нетолерантността", несъобразяване на собствените права с правата на другите и дали тези много важни характеристики на демократичното гражданство не са в дефицит и в Народното събрание, в поведението на народните представители много пъти.
На второ място, понятието "образование". Вие, четейки проекта за решението в началото на работата по тази точка, тук употребихте понятието "обучение". То също се появява в документа. Последно за образование ли или за обучение ще говорим?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): За обучение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Говорим за обучение. В този смисъл бих предложил да помислим и за самообучението и да обърнем внимание на този процес, който се залага тук и в работата на самото Народно събрание. Тъй като освен всичко ние сме и преподаватели, ако щете, по поведение, тъй като доста често цялото българско общество ни гледа, благодарение на телевизията, а обучението върви най-красноречиво чрез примера на собственото поведение, когато ние демонстрираме нетолерантност, когато демонстрираме неспособност да се вникне в гледната точка на другия и едно поведение, което е чисто стереотипно на базата на цвят, на предубеждения, ако щете на омраза, тогава колкото и планове и програми да приемаме, те ще бъдат обезсмислени от това, което се вижда като наше собствено поведение.
И накрая за това какво приемаме - програма или план, тъй като в т. 4.1.3. на стр. 3 от програмата, както прочете и господин Тошев в пространното си изложение, се говори да се насърчава разработването на национални планове за обучение за демократично гражданство. Ние сме кръстили нашия документ "програма". Разбира се, въпросът не е съдбовен дали ще го наречем план или програма, но може би, за да бъдем точни и в буквата на приетите документи, би трябвало да помислим и да назовем "национален план" документа, който възлагаме да се изработи.
Това са няколкото ми забележки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Бойко Великов има думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че ни предстои действително едно абсолютно консенсусно гласуване по решението, което се предлага и действително заслужават поздравление инициативата и предложената програма и декларация за образование на демократично гражданско общество. Има редица причини, които налагат приемането както на декларацията, така и на програмата, и на въпросното решение, което е внесено в Народното събрание. Има дълбочинни и социални процеси, които действително се нуждаят от едно обучение в обществото, обучение на всички нива, както беше казано и преди.
Промените, които настъпиха в обществото, създадоха условия за рязко повишаване и на основните права и свободи на българските граждани, но заедно с разширяването на правата, с разширяването на свободите, е добре известно, че се засилват и процесите на противопоставяне, засилват се процесите на агресия, увеличават се проявите на расизъм, на ксенофобия - нещо, което се създава от реалните демократични условия в обществото. Именно заради това е необходимо в тази национална програма, която се надявам, че в скоро време ще бъде приета след приемането на нашето решение, да се създадат необходимите условия за обучение, така че тази свобода да не се използва по начин, по който тя ще бъде вредна за народното здраве, както сме казали и в Конституцията.
Възниква още един много сериозен въпрос - за съобразяването на собствените права с правата на другите. Това е нещо, което влиза в противоречие с редица действия в съвременното българско общество и не само в българското общество. Това касае и другите общества на преход. Наблюдава се също така една маргинализация на големи социални групи, обществени групи и тяхното обезличаване по този начин. Все по-малко се разбира, за съжаление, и това е необходимо да бъде разяснявано и обществото е необходимо да научи голяма част от тези проблеми, че свободата освен всичко друго, в едно демократично общество, е една реална отговорност. Неслучайни са в последно време изявления, които ни тласкат към друг тип общество. Това идва в резултат именно на бягството от свободата, на бягството от отговорността, която носи свободата със себе си. Може, разбира се, свободата да се схваща само като възможност на силния да ощетява, да потиска слабия и тук демократичното общество създава други условия, условия, които трябва действително да се използват с онези демократични принципи, които са утвърдени и които са наложени в много от обществата на Запад.
Българските граждани, особено младите - тук съм за съжаление малко по-песимистично настроен за средното и по-възрастното поколение относно възможността за изграждане на тези демократични принципи и спазването на тези демократични принципи, но ние трябва да се обърнем преди всичко към младите и трябва да насочим тази програма - надявам се Министерският съвет да я направи достатъчно добре - именно към младите хора, защото те са тези, които могат да развиват и да утвърждават демократичните принципи в нашето общество.
Специално ще се спра на т. 2 от раздел II на декларацията, където се казва, че гражданите трябва да подготвят или да определят по отговорен начин собствената си съдба и съдбата на своята общност. Именно отговорността за собствената съдба и за свободата на общността трябва да бъде част от онова, което ще заложим в националната програма.
Неслучайно важен акцент в програмата са правата и съотношението между правата и отговорностите и спазването на правата на другите и компетенциите на гражданското общество - акцент, който заслужава специално внимание, както и т. 3.9. в програмата, където се поставя акцент върху медиите и тяхната изключителна роля за обучението на гражданско общество. Защото медиите както могат да играят положителна роля за обучението на гражданското общество, така те могат да изиграят и една негативна роля и да повлияят по един негативен начин именно във формирането на недемократични, във формирането на принципи и влияния върху обществото, което да оказва съществено въздействие преди всичко върху младите хора.
Медиите създадоха много добри условия през този период на преход, медиите бяха тези, които осъществяват част от свободата в българското общество по един, бих казал, недвусмислен начин. Но медиите биха могли да въздействат при определени условия и негативно. И аз се надявам Националната програма да не създава условия за ограничения, напротив, тя да създава условия, с които медиите ще продължат да развиват тези свои достижения от самото начало на прехода.
Ще завърша с това, че приемането на решения по приложението на декларацията и програмата за обучение за демократично гражданско общество е една наша съществена крачка към интеграционните ни процеси в Европа, крачка е към осмисляне на тези демократични процеси.
Възниква един въпрос, върху който сериозно трябва да се замислим - в състояние ли сме да реализираме целите, които си поставяме с тази програма, която ще изработи Министерският съвет? Защото добре ще бъде действително тази програма да стане факт. Но още по-важно е онова, което бъде заложено в програмата, да бъде реализирано във времето, да бъде реализирано така, че действително да може да бъде изградено едно обучение за въздействие, едно обучение за влияние върху младите хора, за усвояване на демократичните принципи на гражданското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте проекта за решение. Аз ви го прочетох преди да започнем дебата, така че сега няма да го повтарям.
Гласували 157 народни представители: за 156, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Сигурно е блокирал някой пулт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "Въздържал се" 1 от ОНС, не зная кой, или е блокирал някой пулт, защото и това се случва понякога.
Отменям гласуването, моля отново да се гласува, защото има опасения, че е блокирал пулт или карта. Цял ден дава 1 "въздържал се".
Моля, гласувайте повторно.
Гласували 171 народни представители: за 171, против няма, въздържали се няма.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)

Трета точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата господин Джеров, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Второ четене на законопроекта.
Заглавието е: "Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс".
Параграф 1 гласи:
"§ 1. В чл. 93, т. 4, след думата "държавата" се поставя запетая и се добавя "на общините".
§ 2. В чл. 176 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата по заглавието и по § 1 и 2.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя, § 1 - както е предложен от комисията и § 2 - както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 8, въздържали се няма.
Заглавието и първите два параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Никола Николов предлага да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
"§ 3. В чл. 212 ал. 1 се изменя така:
"(1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински, или преправен документ получи без правно основание чуждо недвижимо имущество, или без- налични ценни книжа с намерение да ги присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години."
Параграф 3 от законопроекта и следващият би трябвало да се преномерират с едно число нататък.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията единодушно счита, че този текст не може да бъде подкрепен. Но и в комисията, и тук в пленарната зала, защото пленарната зала в края на краищата казва последната си дума, считам че този текст въобще не трябва и не може да бъде поставен за гласуване.
Защо? Проектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е внесен от Министерския съвет и съответните текстове, които Министерският съвет счита, че трябва да бъдат изменени или допълнени.
Този законопроект на Министерския съвет е приет на първо четене. Между първо и второ четене, не виждам тук господин Николов, се прави предложение за някакъв нов чл. 212, който няма никаква връзка, ама абсолютно никаква връзка със законопроекта на Министерския съвет, който е внесен. И практически сега се получава така, че ще гласуваме, приемем или не приемем, това е друга тема, един текст и то от Наказателен кодекс, който не е минал на първо четене, който въобще не е обсъждан. Всъщност ще приемаме на едно четене законопроекта. Това е принципен въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС, от място): Е, колко такива правим!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, за съжаление, има и такива случаи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС, от място): Да, непрекъснато.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но това е недопустимо, защото самата Конституция в чл. 87 казва, да оставим правилника, че всеки закон, а това означава и всяка правна норма, се приема на две четения - първия път по принцип и след това вече като текст. Така че това, което господин Николов ни предлага - § 3, за мен, още веднъж повтарям, не би следвало да бъде подлагано на гласуване.
Второ, по същество. От юридическа гледна точка текстът, който ни се предлага, е абсолютно непрецизен, абсолютно непрецизен. Аз не зная кой е помогнал на господин Николов да направи текста. Но това е чл. 212, ал. 1, 2 и 3 от сега действащия Наказателен кодекс, така наречената документна измама. Въз основа на документ с невярно съдържание получаваш нещо без правно основание - лично или на трето лице. Така че с този текст, даже и да бъде приет, по-скоро ще внесе бъркотия, отколкото някаква яснота.
Още веднъж, господин председателю, поставям този въпрос, който е принципен въпрос. Не може правни норми да се приемат на едно гласуване само на второ четене. Затова считам, че следва въобще да не се поставя въпросът както за § 3, така и за следващия § 5 от проекта, който ви е раздаден тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Аз съжалявам, че заседанието не се води от някой от заместник-председателите юристи. Но това, което мога да отговоря на въпроса, който Вие поставяте, е: този спор се разгоря още в Тридесет и шестото Народно събрание. Тезата, която Вие защитавате, беше защитавана от едни депутати, а от други - обратната теза, и в крайна сметка, поне доколкото си спомням, практиката, която се възприе, беше, че тогава, когато се приема закон за изменение и допълнение на..., и вече конкретен закон, могат да се правят такива предложения.
Аз не споря с Вас, че в някои, не в някои, а в много случаи предложенията, направени между първо и второ четене, противоречат на принципа на внесения от авторите за изменение и допълнение закон. Но в този случай мисля, че едно решение би било, ако комисията, която докладва, има становище. Становището на вашата комисия е, че не подкрепя предложението. А според мен, без да съм юрист, то би могло да бъде, че комисията изобщо не докладва това предложение, след като тя е решила, че това предложение не отговаря на принципа на приетия закон или че не му е мястото и т.н. Но след като вече е направен доклад в пленарната зала със становище на комисията, дали ще бъда аз или някой от моите колеги юристи, съм сигурен, че ще го постави на гласуване, защото той не може да не постави на гласуване предложение на комисията.
Не знам доколко към прав от юридическа гледна точка, но мисля, че това е правилното като практика, която досега сме прилагали.
Други изказвания няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Никола Николов за нов § 3, което не е подкрепено от комисията. Ето, напомням становището на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 41, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 3. Създава се чл. 220а:
"Чл. 220а. (1) Длъжностно лице, което употреби обществени имущества (пари, материали, труд) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, т. 6.
(2) Ако в резултат на деянието по ал. 1 са настъпили значителни щети, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, т. 6."
Господин Любен Корнезов предлага да отпадне чл. 220а, тоест, § 3.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! Аз предполагам, че това предложение е направено от някои кръгове в Министерството на финансите, които искат да стъпят на врата на някои кметове. Обаче трябва да знаете, че ако този параграф бъде приет, всички финансови министри, които аз съм познавал досега, би трябвало да попаднат под неговите удари. Няма финансов министър, който да не е нарушавал Закона за държавния бюджет, включително и този. Един лев да похарчиш отгоре... Или, не става дума за левове, естествено, кметовете харчат, но министърът на финансите харчи повече. Например утвърдилата се практика, по която аз винаги съм бил против, Министерският съвет и министърът на финансите да взимат решение как да харчат парите за преизпълнение на бюджета. Това в нито една цивилизована страна го няма. В бюджета могат да се харчат толкова пари, колкото са гласувани тук, в пленарната зала. А те винаги харчат повече. Сега дали е добре или не - това е отделен въпрос, дали е целесъобразно или не, дали трябва да минава през парламента или не - аз съм се изказвал. Но искам да кажа, че ако се приеме този член, те автоматически влизат в затвора. Това е. Не че не трябва да влязат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Предложението е за отпадане, а не за приемане.
За реплика - господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз ще бъда съвсем кратък.
Предложението на комисията, първо, е този параграф да отпадне, господин Димитров, но няма такова автоматично влизане в затвора. Първо, ако текстът бъде приет, ще важи оттук занапред, а не може да обхване периода назад. Законът не важи с обратна сила. Освен това влизането в затвора се постановява, знаете, от съдебни органи. Така, автоматично влизане в текста и хайде - всички бивши министри в затвора, просто няма как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Корнезов, Вие искахте думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията дълго обсъждахме и този текст. И за чест на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, както чухте, тя предлага да отпадне текстът.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: За съжаление.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ето, чу се глас "за съжаление".
Вижте, да оставим идеята, която е вложена в текста. Но като текст и то наказателноправна норма е безкрайно несъвършена и, бих казал, в този си вид тя не може да съществува, ако не искаме да се срамуваме от нея.
Вижте какво пише: "Длъжностно лице, което употреби обществени имущества (пари, материали, труд)..." Как така длъжностно лице започва да употребява някакъв труд, който бил обществено имущество - трудът като стока, да не отиваме сега към Маркс - и хоп- а-а, една година в затвора. Нали разбирате? Плюс това в наказателното право, тук има юристи, особено в наказателното право, камо ли да имаме пък и скоби в един текст.
Освен това, ако има някой от вносителите, да ми каже, винаги в наказателното право има вина, ясно е, каква е формата на вината по чл. 220а.
Тук госпожа Шопова казва "пряк умисъл". Ама не знам, така, както е написано, нищо не излиза. Защото може едно длъжностно лице и по непредпазливост, от незнание, ако щете, да извърши едно или друго разпореждане с обществено имущество. Ще носи ли наказателна отговорност, тоест, другата форма на вина? Защото по нашето право и непредпазливите деяния в някои случаи, по изключение, се наказват.
Така че пледирам и пред вас този текст да отпадне.
Освен това, и с това ще приключа, всъщност този текст, новият чл. 220а не е нищо друго, а един от вариантите на чл. 282 - "престъпления по служба". Нищо ново не казваме тук. Имаме си текста, имаме си съдебната практика по чл. 282 и когато едно длъжностно лица наруши закона, превиши правата си в някакъв интерес - личен или на друг, си носи наказателна отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Ако няма изказвания, може да гласуваме. Ако има изказвания, остават след почивката.
Господин Гоцев се отказва от изказването.
Поставям на гласуване предложението на комисията § 3 да отпадне.
Гласували 135 народни представители: за 115, против 12, въздържали се 8.
Параграф 3 отпада.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моля във връзка с дискусията по разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да допуснем в залата заместник-министъра на правосъдието господин Тончев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Тончев.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Тончев в залата.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"§ 4. Наименованието на глава седма от Особената част на Наказателния кодекс - "Престъпления против финансовата система", се заменя с "Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 4, както е предложен от вносителя, с една редакционна поправка: думата "система" да се замени със "системи".
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва предложение на господин Никола Николов за създаване на нов § 5:
"§ 5. Създават се членове 252а и 252б:
"Чл. 252а. Който без съответното разрешение, одобрение или потвърждение, издадено от Държавната комисия по ценните книжа, извършва или като управляващ и представляващ юридическо лице допусне извършването на дейности, за които се изисква такова разрешение, одобрение или потвърждение, и с това причини другиму значителни вреди, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 5 години и с конфискация до една втора от имуществото.
Чл. 252б. Който привлича или като управляващ и представляващ юридическо лице допусне привличането на парични средства и/или други имуществени права чрез покани, отправени до повече от 50 лица или до неопределен кръг лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване, без да е спазил изискванията на нормативните актове и с това причини другиму значителни вреди, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 5 години и с конфискация до една втора от имуществото."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Поставям на гласуване предложението на господин Никола Николов за създаване на нов § 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 4, против 75, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Любен Корнезов предлага § 5, с който се създава чл. 254а, да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 5. Създава се чл. 254а:
"Чл. 254а. (1) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.
(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.
(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба в размер 10 на сто от неправомерно разходваните средства, налагана по административен ред.
(4) В случаите по ал. 1 и 3 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Поне в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията аз останах с впечатление, че предложението ми за отпадане беше прието. Може би трябва да видим в протокола. Но така или иначе все пак комисията предлага, а залата решава.
Аз поддържам предложението си за отпадане на целия текст. В общественото съзнание, ако мога така да се изразя, това е текстът, насочен срещу кметовете, когато те изразходват по една или друга причина средства в рамките на своите бюджети, но не точно по съответното предназначение.
Разбира се, чл. 254а, който се предлага, няма предвид само кметовете, а всяко едно длъжностно лице, независимо каква служба заема, след като се разпорежда с такива бюджетни средства в нарушение на бюджетния закон, респективно подзаконов нормативен акт, да носи наказателна отговорност до три години лишаване от свобода, респективно квалифицираните състави до пет години. Това е, бих казал, един много опасен текст. Разбира се, че всеки от нас, включително и аз, сме категорични, че всяко едно лице трябва да спазва бюджетния закон и другите нормативни актове, че не може, водим от собствените си представи, да изразходва държавни или общински средства не по тяхното предназначение. Това нито може да бъде толерирано, нито трябва да бъде толерирано. Въпросът е, че ние днес като законодатели трябва да се съобразяваме с реалното състояние на нещата. Много често съответните длъжностни лица просто от обстоятелствата са принудени спешно да изразходват определени средства, било то за лекарства, защото в момента примерно в бюджета им няма такива средства, но трябва да се извършат някакви манипулации и трябва да се изразходват тези средства, а след това, като дойдат постъпленията, съответните сметки ще бъдат заверени, било то не само за лекарства, а за всякакви други спешни нужди. И който е бил административен ръководител, независимо на какво звено, много добре знае че е правил това, без да търси някакво облагодетелстване за себе си или за когото и да било друг.
Защото, обърнете внимание на ал. 1, не се изисква абсолютно никаква вреда - нито вреда за държавата, нито вреда за общината или за когото и да е друг, нито пък някаква облага. Самият факт, че изразходваш определена сума - може да е 1000 лева, може да е 500 лева - даже за нещо, което животът го налага, веднага попадаш на подсъдимата скамейка. Защото втората алинея казва "ако са настъпили вреди - пет години". Per argumentum a contrario следователно първата алинея няма никакви вреди, за никого няма вреди. И в края на краищата - на подсъдимата скамейка и то с едно много тежко наказание!
Също така - обърнете внимание колко е, извинявайте за този неюридически термин, хлъзгав текстът на ал. 1. Изисква се това длъжностно лице да наруши не само бюджетния закон, а бюджетният закон е този, който приемаме ние тук - било то за държавния бюджет, било то за някой друг бюджет от национално значение, но и всякакъв друг подзаконов акт. А подзаконовите актове, които се издават от органи на изпълнителната власт, даже не само от централните органи на изпълнителната власт, са хиляди. И още нещо - включително, когато се разпореди и със средства със специално предназначение. Чакайте, когато се разпределя един бюджет, той е по пера и всяка сума е дадена за съответно предназначение, за съответна цел. Какви са тези средства със специално предназначение? Следователно... Времето ми изтече, благодаря господин председателю, че ми напомнихте. Още веднъж повтарям, този текст е не наказателно правен, е санкционен, той няма да постигне целите си и моля ви да гласувате за неговото отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Корнезов, това, което казахте, може би е валидно за някой добронамерен кмет. Но масовата практика показа и показва, че преди изборите кметовете започнаха масови ремонти на градинки, тротоари. В град Дупница бившият кмет преди изборите сключи 40 договора, за които завеща на следващия кмет фактурите и празна каса. А за образованието и за лекарите няма вече пари. Категорично трябва да бъдат наказвани и да носят наказателна отговорност кметовете, които не спазват приоритетите при разпределяне на средствата. Категорично! Само така можем да се справим. Вие не знаете какви злоупотреби се допуснаха! Не може кмет да си прави предизборна кампания с парите на образованието и на здравеопазването. Това е недопустимо! Само с този закон можем да спрем това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
За дуплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Вие дадохте тук пример с бившия кмет на Дупница, но много добре знаете, че този кмет не е от БСП, нито е подкрепян от БСП, така че ако се обръщате към нас, просто трябваше да гледате не на ляво, а на дясно.
Действително, ако някой кмет, независимо кой го подкрепя, си прави предизборна агитация, както казахте, със средствата за учители, за лекари или пък други средства, разбира се, че той трябва да бъде санкциониран. За мен това е престъпление по чл. 282 и го има и сега. Разбира се, че може и трябва да носи наказателна отговорност. Но не можем да правим извод примерно от кмета на Дупница за абсолютно всички кметове и всички длъжностни лица в България! Защото вероятно и вие знаете, че има длъжностни лица, включително крайно добросъвестни, и няма да оставят през зимата старческия дом без отопление. Ще изразходват известни средства за седмица-две, след това ще ги наваксат. И сега трябва да отиде в затвора ли? И то без да има вреди? Разберете, текстът на ал. 1 е без вреди!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Такава дейност поначало е приоритет за кмета.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое е приоритет? Приоритет е сега всички - на подсъдимата скамейка! И като знаем що е прокуратура и има ли тя почва у нас, да избира кметове или длъжностни лица по избирателни списъци! Това практически ще стане с този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ставам, за да подкрепя, уважаеми дами и господа, предложението, направено от господин Любен Корнезов, със следните аргументи.
На първо място, текстът е изключително несъвършен като наказателноправно решение. Имам предвид, че никъде в наказателното право не се говори за средства, а се говори за пари. И е добре, когато се прави наказателен закон, да се съобразява това, което се пише, със сега съществуващия текст на Наказателния кодекс.
На второ място, подзаконов акт по прилагането му. Тук излиза, че дори заповед на министъра може да бъде такъв подзаконов акт, защото не е казано, че е подзаконов нормативен акт. Излиза, че може и с един индивидуален акт.
Но, на трето място, уважаеми дами и господа, искам да се замислите върху въпроса кой е предметът на престъплението. За мен е пари, за вносителите - средства. Чии са тези пари или средства? Тези пари на правителството ли са или, вече преведени от бюджета, отиват в разпореждане на съответния орган, на който е гласувано някакво доверие - дали от правителството или пък чрез избори. Защото явно нещата се въртят около ограничаване на местната власт.

И тук е същностният въпрос. Какво излиза? Ако ние приемем един такъв текст, това ще означава, че избраните общински съвети и кметове няма да имат право свободно да се разпореждат, извън писмата или подзаконовите нормативни актове на министъра на финансите или съответно на Министерския съвет, със средства, които са в техния бюджет. Този текст ще бъде един изключително голям удар върху автономията на местното самоуправление.
Прав е уважаемият Корнезов, когато казва: "Да, ако има някакво нарушение или престъпление, има достатъчно текстове в Наказателния кодекс", включително той цитира наказателната отговорност по чл. 282, въз основа на които тези длъжностни лица да носят своята отговорност.
На кого е необходимо това? Само за да се вдига шум как ние сега затягаме финансовата дисциплина.
И тук много правилно беше посочено, че не е необходимо да има вредоносен общественоопасен резултат. Нещо повече, възниква простият въпрос: ако резултатът е общественополезен, трябва ли да се предвижда наказателна отговорност? Това е един правен абсурд. Ако това разпореждане е станало поради крайна нужда - наводнение, природно, стихийно и пр. бедствие, ще носи ли наказателна отговорност длъжностното лице или тогава ще се позове на института на крайната необходимост?
Все недомислици, които показват, че този текст е изсмукан от пръстите. В него са вложени ред мисли, идеи, помисли, които са по-скоро от политически, а не от правен характер. Неслучайно неговото място е отредено в глава "Престъпления против финансовата система". За какво престъпление против финансовата система става въпрос, когато никой не може да ме убеди, че има вредоносен резултат. Даже аз пак ви повтарям, че може тези действия да са свързани с общественополезен резултат. Нима чрез индивидуалното писмо, индивидуалният подзаконов акт на министъра може по-добре да прецени нуждата в една община от съответното лице, избрано от гражданите там?
В този смисъл ал. 4 предвижда хипотезата "Средствата да бъдат възстановени изцяло". От кого да бъдат възстановени? От длъжностното лице или пак от бюджета на общината? Може да се стигне до парадоксалната ситуация, че в тази ситуация кметовете да правят икономически игри на прехвърляне по сметки - от собствените приходи да прехвърлят към бюджетните средства и пак да си правят това, което е необходимо за общината, или разхода, който са си намислили.
Уважаеми дами и господа, още веднъж ви казвам: има достатъчно текстове в Наказателния кодекс, които могат да послужат като правно основание за търсене на наказателна отговорност тогава, когато едно длъжностно лице, независимо дали е кмет, дали е в общинската власт, дали е в изпълнителната власт, извърши някакво деяние, с което причинява вредоносен резултат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът, който се предлага от вносителите, е текст, който трябва да ни накара да се замислим всички.
Първият въпрос, по който ви моля да разсъдим заедно, е: трябва ли целият ни живот да бъде криминализиран? Това, което става в България, управлението на България да бъде въведено в правни норми на наказателния кодекс и длъжностните лица, а в случая става дума специално за кметовете, макар че текстът не ги визира, под страх от наказателна отговорност да не могат да вършат своята дейност.
Аз съм пеналист, занимавала съм се с наказателно право дълго време, но никога не съм считала, че трябва наказателното право да навлезе в подробностите на живота. Напротив, смятам, че другите клонове на правото трябва да създадат възможности, правни норми, които да се спазват. Ние с вас носим отговорността за това дали в общините, защото тук става въпрос за общините, сме създали такива правни норми, при които да е ясна общинската собственост, да са ясни общинските финанси и оттам хората, които ги управляват - кметовете и общинските съвети, да знаят с какво разполагат.
Вие сте народни представители, които общуват с общинските съвети и кметовете, и знаете, че не сме си свършили докрай работата. Ако погледнем нашето законодателство - нито има пълна яснота по собствеността, нито по финансирането на общините. Ако има кметове, които действат злонамерено, или други длъжностни лица, техните престъпления и досега можеха да бъдат квалифицирани, както всички добре знаете, по чл. 282 като престъпления по служба или по други текстове на Наказателния кодекс.
Тогава защо е това? Това е предложение-пропаганда. Но то не помага на никого, тъй като кметовете са многоцветни, както са многоцветни и общинските съвети.
Защо едно парламентарно мнозинство, което и да е то, трябва да се ангажира с такъв текст? Че този текст действа и за в бъдеще. Той е еднакво добър и еднакво лош за всички. Защо утре, когато отидем в общините и се срещнем очи в очи с хората, които се занимават, и с други длъжностни лица, ние няма да можем да им отговорим защо правим това, тази безсмислица, след като има текстове, тогава, когато има престъпление.
Аз категорично подкрепям колегата Корнезов. И ви моля, тъй като зная, че всички ходят в районите си и знаят какво става в общините, да отхвърлим този текст. Ако обаче вие сте решили да го приемате, има части от текста, които са абсолютно недопустими. Затова защото и досега, ако има нарушение на Закона за държавния бюджет, може да се носи отговорност по чл. 282. Но какви са тези "подзаконови актове" и "целево предназначение"?
Затова, ако все пак мнозинството реши на приеме текста, настоявам да отпаднат думите "или подзаконов акт по прилагането му", както и думите "или със средства с целево предназначение".
Повече аргументи не искам да давам, но ако има разум и ние приемаме законодателство, което да бъде полезно, този текст изобщо не трябва да се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За първа реплика думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаема колежке Шопова! Позволявам си да направя тази реплика по отношение на няколко от аргументите, които Вие изтъкнахте.
Първо, действително тази разпоредба касае всички кметовете без оглед на цвят и т.н. и тя наистина ще действа така, както Вие казахте, и занапред. Искам да ви кажа, че е от изключително голямо значение финансовата дисциплина на всички, които се разпореждат с бюджетни средства, тъй като вие знаете, че в условията на валутен борд това е едно от много важните условия за запазване на цялостната макроикономическа стабилност в страната.
Примерите от последните години, без да навлизам в подробности, в населени места и т.н., подсказват, че оскъдните средства, с които разполагат общините и държавата, трябва да бъдат харчени съобразно волята на законодателя. Тоест, след като законодателят е определил, че те трябва да бъдат харчени по определен ред, а той го е направил, защото съзнава, че те не са достатъчни, за да могат да се разпореждат с тях както реши всеки един кмет и съобразно нуждите, а съобразно приоритетите. Тук искам да ви уверя, че много ясно са разписани как трябва да бъдат харчени. Няма неяснота, както Вие казахте, че имате съмнение по това дали той знае, дали ще има страх да се разпорежда с тези средства. Да, той трябва да има страх, че когато харчи средства, които са за заплати на лекари, на учители и т.н., и за други неща, той трябва да носи отговорност. Защото тези хора имат семейства и те не могат по 3-4 месеца да работят и да не получават пари, а пък парите да са изхарчени за друго.
Това е само един фрагментарен поглед върху нещата. Нещата са далеч по-сложни.
Приключвам, но по последния аргумент за подзаконов акт ще кажа, че такъв подзаконов акт е постановлението за прилагането на бюджета, в което много детайлно и точно се характеризират тези неща. Затова съм съгласен с предложението на колегата Миков да стане "подзаконови нормативни актове", но да остане, защото без постановлението не бихме могли да я прилагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За втора реплика думата има господин Ангел Малинов.

АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Шопова, господин Корнезов! Не са единични случаите, не са изолирани и не можеш да подведеш под наказателна отговорност един кмет, който е направил тротоар или градинка. Той не е направил нарушение. Не е единичен случай, господин Корнезов. Повече от половината общини влязоха с милиарди вътре в новия бюджет и още не могат да се оправят. Затова не стигат парите на много от общините. Зимата училищата нямаха нафта заради това, че кметовете си бяха правили площадки, градинки, тротоарчета с политическа цел, пак казвам. Повече от половината от общините, знаете много добре, че бяха вътре. Трябва да се спазват приоритетите. Досега не можехме да търсим на никого наказателна отговорност. Затова това трябва да бъде регламентирано и това е за всички - не само за кметовете на СДС и на кметовете на БСП. От това ще има полза. Това ще сложи дисциплина и в разходването на бюджетите. Това ще гарантира, че училищата ще имат нафта през зимата и че ще има заплати за учителите. Това е толкова ясно, че не бива да спорим по това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
За трета реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Шопова, аз взимам тази реплика не само към Вас, но и във връзка с това, което каза преди господин Миков...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само към госпожа Шопова!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Добре, ще го използвам само към госпожа Шопова.
Първо, длъжностно лице, така, както е записано тук, всички говорим само за кметове. Става въпрос за всички длъжностни лица. Става въпрос и за министъра, за всички тези хора, които могат да издадат разпоредителни актове, с които неправомерно да се разпоредят бюджетни средства в нарушение на закон или подзаконов нормативен акт.
И второ, аз не съм съгласен, че тук се застрашават по какъвто и да е начин устоите на местното самоуправление, тъй като кметът е представител на местната изпълнителна власт. Местното самоуправление е общинският съвет. Според мен предложеният текст на чл. 254а в никакъв случай не касае гласуванията и действията на общинските съветници, тъй като, първо, там се взима колективно решение, и второ, ако този кмет иска все пак да каже, че тези средства трябва да бъдат разходени в крайна нужда или в друга хипотеза, може да внесе предложението за решение в общинския съвет и той да го потвърди или не. Ако говорим само за кметовете и много ясно става въпрос тук, че става въпрос за индивидуален разпоредителен акт на кмет на съответна община, който в нарушение на закон е насочил бюджетни средства на друго място или средства с целево предназначение. Тоест, става въпрос за едно умишлено действие на кмет, несанкционирано от никого, от което могат да настъпят вредни последици за съответната община.
И неслучайно ал. 3 казва, че ако имаме маловажен случай, наказанието е глоба в размер на 10 на сто от неправомерно разходваните средства, налагана по административен ред. А ал. 4 казва, че когато до приключване на съдебното следствие противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени, деецът не се наказва. Значи дава се възможност да се ликвидират последствията от този противозаконен разпоредителен акт и да се носи само административна отговорност.
Така че не мога да се съглася, че всеки кмет, който наруши Закона за бюджета, ще бъде съден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За дуплика има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Нещо не сме се разбрали. Ако има нарушения на финансовата дисциплина и оттам - престъпление, се носи наказателна отговорност и по досега действащия Наказателен кодекс в текстовете, които предвиждат наказателна отговорност на длъжностните лица. Това е първият ми аргумент и моля да няма никакви съмнения в това.
Текстът, който сега се предлага, е една - хайде така да го нарека - волна интерпретация на конкретен житейски казус. Когато Наказателният кодекс се превърне в интерпретация на конкретни житейски казуси, той вече не е Наказателен кодекс.
Що се отнася до общините, тъй като това е една много болна тема, общинските бюджети ще бъдат добри тогава, когато има развита икономика и има приходи - и местни приходи, и приходи от големите предприятия, които трябва в бюджета да внасят онова, което е необходимо. Живеят добре само тези общини, в които има развита икономика. И под страх от никаква наказателна отговорност вие, уважаеми дами и господа, не можете да бъдете по-силни от живота. Това е една норма, която само ще конфронтира парламентарното мнозинство с местната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Първото, което искам да кажа, уважаеми дами и господа народни представители, е всъщност още веднъж да повторя, че текстът не е само срещу кметовете, а срещу всички длъжностни лица. Примерите могат да бъдат много. Министърът на правосъдието използва средствата, които са по фонд "Съдебни сгради", които се разпределят, и с тези пари, да кажем, закупува мебели за своя кабинет и съдебните сгради стоят неремонтирани. Или една друга организация, вместо да си разходва средствата по тяхното предназначение, започва да купува скъпи леки коли или да строи жилища. Нали от левицата се правят много пъти изказвания и сигнали в това отношение, че не трябва да бъде така и ние се стремим, където имаме сигнал, да проверим, да видим дали това е така.
Тук бурният дебат с кметовете е свързан с това, че учители останаха без заплати, болници останаха без лекарства и се твърди, че кметовете са разходвали тези средства за други неща.
В приемната, която редовно поддържам в гр. Перник, се оплакват, че не получават, например, социалните помощи, които са редовни. Влизам във връзка с министъра на труда, казват: на тази и тази община, за която ме питате, парите са преведени, похарчени са за нещо друго.
Поставят се два въпроса. Единият въпрос е правен - дали текстът е необходим с оглед на други текстове в закона, които съществуват. По това с господин Корнезов говорихме дълго преди да се гласува в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Вторият въпрос е: налага ли се един такъв текст?
По първия въпрос, който и юристите тук знаят, че този чл. 282 не е същият по фактически състав, който е тук. Аз го взех, но не искам сега да губим време, особено на тези, които не са юристи. Там има елементи от фактическия състав, които са различни от това, което тук се иска. Тук се искат две прости неща: да си разходвал тези средства, които по бюджет са ти дадени, или, разбира се, по подзаконов нормативен акт - и тук е грешка, когато е посочено или недостатъчно е мислено - да ги разходваш не за това, за което са ти дадени.
Член 282 във всички тези наглед невинни случаи няма да намери приложение. Колегата Миков говореше за "крайна необходимост". Разбира се, той още като говореше, разбра, че "крайната необходимост" води до ненаказуемост. Така че очевидно този пример, който даде, той самият видя, че не е точен и останах с впечатлението, че вече не го повтори.
Остава другото: ами ако с тези разходвания е станало нещо добро? Разбира се, в живота може да се намери и такава хипотеза. Но кое е добро и кое е зло, е преценило Народното събрание, когато е гласувало бюджета. Много е рисковано да се даде възможност на длъжностните лица да преоценяват това, което Народното събрание е казало, че е добро, за да дадат средствата за нещо още по-добро с тяхната субективна преценка.
Така че дублиране на двата текста няма, макар че текстовете са близки до своя фактически състав. Затова от чисто нормативно гледище е правилно да има такъв текст.
Другият въпрос е трябва ли да го има и това, което казва колегата Шопова, дали наистина не отиваме много с наказателноправни санкции да регулираме един живот. Ами, ако този живот ни показва, че нещо представлява обществена опасност, трябва да го регулираме.
Общественоопасно ли е учителите да не си получат заплатите? Общественоопасно ли е болниците да останат без лекарства? Общественоопасно ли е социално слабите да не получат своите помощи? Общественоопасно ли е да не функционира една институция със средствата, които Народното събрание е предоставило, а в замяна на това да се строи, да кажем, един хубав Дворец на културата, който да служи като едно помощно звено към тази институция? Общественоопасно е.
И в условията на борда, и в условията на една завишена обществена опасност в този ред от случаи, аз мисля, че ще бъде полезно да приемем този текст и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ние стигнахме не до големи различия с колегата Корнезов. От своята парламентарна група присъстваше само той, работихме много активно през цялото време и по другите текстове мисля, че даже постигнахме единомислие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Първа реплика - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Гоцев, аз не съм преосмислил позицията си. Ако такъв нюанс сте усетили, криво сте ме разбрали, а това е въпрос на правен спор. Но аз искам да поставя тук един друг въпрос, свързан и с текста.
Бюджетни средства от кой бюджет, бе, дами и господа? От държавния бюджет или от общинските бюджети? Като се казва "бюджетен закон" това Законът за бюджета ли е, дами и господа, който се приема, или е бюджетен закон, както наричате някои други, свързани със съставянето и изпълнението на бюджета?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Всички.
МИХАИЛ МИКОВ: А, всички. Господин Цонев така го разбира, ще видим прокурорите и съдиите.
Но като стигнахме до целевото изразходване на средства, искам да кажа само едно: кой е онзи в България, чиито средства нямат цел, а се трупат в резерви? Министерският съвет. Вие, дами и господа народни представители, да сте давали съгласие да се харчат пари за аероплан и вертолет? Защото Вас в Перник ви питат за социалните помощи и мен в моята приемна във Видин ме питат: "А бе, господин Миков, като няма за социални помощи, защо се купува вертолет и аероплан?"
Така че тук въпросът е друг: защо позволихме ние, Народното събрание, на вашето правителство, подкрепяно от вас, да осигури един огромен нецелеви фонд? А всички други искате да ги поставите до стотинка, без възможност да упражняват властта и да се справят с ангажиментите, които са им възложили избирателите, според нуждите пак на тези избиратели, единствено и само според преценката на господин Муравей Радев. Много често тази преценка на министъра е общественоопасна. И за това има достатъчно факти, и тепърва ще има.
Така че още веднъж пледирам да отпадне този текст, за да не създаваме излишни бъркотии в Наказателния кодекс, и да не политизираме излишно и без това тежката обстановка в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Миков! Вашата реплика не беше по темата и не е свързана с текста, който се приема. Тя може да бъде една широка тема на дискусия, ако някъде пред група избиратели или журналисти пледирате, както и може да бъде тема на парламентарен контрол. Но нямам какво да Ви отговоря, защото това, което казахте, не беше по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подтиква ме да участвам в дискусията един конкретен факт в община, но няма да споменавам имена на общини и на хора, мога поотделно да ви информирам.
Когато се предприема определено отклонение на средства, имайки предвид приоритета и тяхното подреждане, за да се запуши част от очерталата се дупка по линията на задължения към енерго, за да могат да работят операционните зали в болницата. Преди тези плащания, според приетата схема, стоят заплати, лекарства и т.н.
Казано беше и там наистина е заровено кучето: в една нормална обстановка, когато средствата в държавата се разпределят значително по-справедливо между центъра и местните органи на властта, имам предвид трансферите към общините, не би възникнала тази остра, дълбока финансова криза в общините, което се признава и от Министерството на финансите. В течение на месец и половина изучаването на тази дупка доведе именно до стъпките, които бяха предприети тези дни при договарянията между Обединението на общините и Министерството на финансите. Обещанието да бъдат изучени натрупаните въпроси и да се отиде към допълнителни стъпки.
С други думи, ако има много измъчени дейци в страната, в чиито ръце има власт, може би на едно от първите места ще бъдат кметовете, независимо от това с кои листи са избрани. При това положение вие да измислите този престъпен състав, ми това е... Излиза извън фантазията и тук юристите го назоваха юридически много справедливо. Значи няма злоупотреба! (Реплика от СДС: Как да няма?") Няма прахосване на средства! (Реплика от СДС: Има! И то голяма!")
Няма облагодетелстване на трети лица! И вие обявявате за престъпник кмета. (Реплики от СДС.)
А бе, крещете на митинга, а не крещете тук, защото юрист ли сте, педагог ли сте, не внимавате какво говорят юристите.
Много са прави, когато ви обръщат внимание, че ако след време бъдат възстановени тези средства, когато общината се сдобие с малко повече ресурс било по линията на собствените приходи или така, както министър Радев обеща - че ще има допълнително увеличение на субсидиите за общините, при които има очевиден срив в собствените приходи, значи този престъпен състав изчезва. Това е логично.
По-нататък. Господин Гоцев, Вие говорите за социалните плащания. Тези дни на това официално съвещание беше признато, че има една категория общини, в които потребностите от тези плащания за социално слаби надскачат онова, което е било предвидено поради повече безработни, по-голяма бедност от прогнозираната, и че именно във връзка с това се оформя една категория общини, в които министерството допълнително ще преведе средства и по тази линия.
Откъдето и да подходите към проблема, който искате да криминализирате, се вижда, че просто се отива към една репресия, поради това, че министър-председателят преди 2 месеца предупреди. Да, трябва да има толкова повече в трудни финансови условия желязна финансова дисциплина, но от това не следват стъпките, които вие искате да превърнете в законови норми. Не там е решението. Според мен нормалните човешки решения са по линията на това, което започна да се прави. Договорят се, търсят се решения от макар и флуктуиращата величина на излишъка в бюджета, заделят се допълнително средства, за да се запушат поне най-крещящите дупки във финансите на местните органи на властта. Всичко останало е политика, политизиране, репресия.
И когато, в заключение, някои от вас казва: да, ама съдът е съд за всички, извинявайте, цялото общество, всички масмедии са категорични и единодушни в това, че българският съд е доста политически пристрастен.
И накрая, дайте да не превръщаме живота на хората, защото в общините живеят хора, а не добичета, в още по-тежък, отколкото е. Вслушайте се в това, което е решение на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, която не е приела този текст. И аз моля парламентът да отхвърли този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията е приела текста.
Реплика - господин Йордан Цонев, и втора реплика - господин Васил Гоцев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми проф. Стоилов! Тук става въпрос за това, че ние, поради особено голямото значение на спазването на финансовата дисциплина в условията, в които се намира страната, за страната, за развитието на страната, за хората, изобщо за цялата тази система, която обслужва финансовата система, е важно спазването на закона - на Закона за бюджета, на Устройствения закон за съставянето на бюджета, на Закона за общинските бюджети. Затова е писано бюджетен закон, защото има няколко бюджетни закона. Значи, ние искаме с това предложение да накараме длъжностните лица, сред които са и министър-председателят, министрите, всички разпоредители с първостепенни бюджетни кредити да спазват финансовата дисциплина, защото ние намираме, че спазването на тази дисциплина е от изключително значение за страната. И защото ние намираме, че досегашните мерки, досегашните наказания - административни и каквито бяха предвидени спрямо нарушителите на разпоредбите на тези закони, тук не говоря кой, къде, какво... Нарушава се Законът за бюджета. Който нарушава Закона за бюджета, ние предвиждаме сега наказателна отговорност. Досега имаше друга и понеже се нарушаваше масово, смятаме, че тя не е достатъчна. Затова променяме, разширяваме тази отговорност с наказателна. И не само за кметовете, а и за всички първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Там влизат и министър-председателят, и министрите, и всички други.
За това става въпрос, проф. Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Стоилов! Като доскорошен министър на правосъдието не мога да премълча оскърблението, което нанесохте към българския съд. Българският съд не е политически пристрастен. И Вие не можете да ми дадете нито един пример за дело, което съдиите, претоварени изключително много от работа, добросъвестно правораздават, съобразно закона и своята съвест.
Аз мисля, че е недопустимо в Народното събрание да се отправят такива оскърбления към една институция, която крепи устоите на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
За трета реплика има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми проф. Стоилов, това, което казахте, бяхте абсолютно прав, но не се доизказахте докрай. Защото, ако се приеме този текст и със Закона за бюджета, който е приет с неговите приоритети, просто няма да има кмет, който да не влезе в затвора - на базата на тези текстове.
И аз сега ще искам да коментирате, въпреки че никой не може да коментира нещо, което е написано от Сметната палата. Ще ви прочета една извадка от една община, също няма да кажа коя е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров, това не е реплика към господин Стоилов.
РУМЕН ТАКОРОВ: Реплика е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поискайте думата. След това ще Ви дам думата. За пет минути можете да си прочетете всичко.
РУМЕН ТАКОРОВ: Само 40 секунди, господин председател.
"При съставянето на бюджетите след определянето на кредитите за заплати и свързаните с тях плащания - здравни осигуровки, медикаменти, стипендии и социални помощи, обезщетения от собствени средства за разпределение през 1999 г. остават 1,8 на сто от приходите от собствени средства и обща субсидия. А за 2000 г. не достигат 1,7 на сто. Това определя гласуваните от общинските съвети бюджети като нереални и предпоставка за нарушаване на бюджетната дисциплина и увеличаване размера на неразплатените разходи."
Коментирайте го това, господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това ще го коментираме друг път, а не в момента. И не господин Стоилов. (Шум и реплики в залата.)
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имаше произведени от Министерство на финансите таблици, които бяха използвани при това съвещание. Обърнете внимание там на числата - тези от вас, които са членове на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Ще видите, че от неразплатените средства от общините минимална е сумата по линията на задължения за заплати. Тя е някъде от около 8 на сто. С хиляди мъки общините се опитват именно да обслужват този приоритет над приоритетите.
Второ, дайте да не се правим на глупаци. Публично беше обявено, че ще има такива текстове. Че ще бъде предложен такъв състав. И бяха визирани общинари. Разбира се, нормата важи за всички, но се знае какво се има предвид.
И трето, господин Гоцев, аз нищо не прибавям, както в много други случаи, към една оценка, която е дадена отдавна, през последните години на съдебната система от обществеността, от масмедиите. Аз нищо не прибавям.
Така както, няма да открием Америка, ако повторя отново, че наистина центърът живее в условията на един фискален уют трета година. Залагайки тези големи излишъци и разполагайки с тях както реши. Добре, че част от тях отиват и за такива цели, за които говорих преди малко.
И обратната цена на медала е силно рестриктивна политика към основните социални системи. И тази година особено - по отношение на общинските бюджети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Преди да дам думата на следващия, господин Стоилов, и съгласно Правилника на Народното събрание от тази трибуна не трябва да се нанасят обиди и към лица, и към институции. Трябва да се пази авторитетът на всички. А във Вашето изказване - позовавайки се на медии, ние сме народни представители, не сме журналисти - прозвуча не само към съдебната система, само с една дума, която споменахте, едно недобро отношение към цяло едно съсловие, към българските педагози. Предполагам, че и това не беше най-доброто, което трябваше от тази трибуна да правите. Сещате се какво имам предвид. Обърнахте се с педагог, там към някой от колегите. Едва ли не като обида. В случая и аз съм засегнат като български сурдопедагог. (Неразбираеми оправдания от място на господин Стефан Стоилов.)
За процедура има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да спрем дискусията по този член и ще се обоснова защо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Не може, искам да се изкажа!
АНГЕЛ МАЛИНОВ: Защо БСП настоява така активно този член да не мине? Ами, направете си сметка вие, колеги от дясно. Естествено, когато кметът от червената община има възможност да изразходва парите по друго направление, ще възникне социално недоволство, което те ще го насочат към правителството. Именно заради това те са против. (Шум и неразбираеми реплики от блока на Демократичната левица.)
Защо са вкупом против?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това вече не е аргумент, а предложение за прекратяване на дебата.
Противно становище?
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, налага се да възразя срещу процедурата и да използвам нейното време едновременно, за да направя и предложение по същество, тъй като господин Малинов използва дискусията, за да прави постоянни реплики и процедурни предложения, вместо ако има теза, по същество да я отстои.
Аз възразявам все още да се прекрати дискусията, тъй като ние не сме обсъдили следната възможност. Ако не се приеме предложението на господин Корнезов, което аз също подкрепих в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, предлагам на мнозинството и на вносителя да обсъди следния вариант: да отпадне текстът на ал. 2, но думите, които се съдържат в нейното начало: "Ако в резултат на деянието са настъпили вредни последици за държавата или общината", да бъдат добавени като елемент на изпълнителното деяние по ал. 1, защото в тези случаи наистина ние можем да смятаме, че тези хора са действали и нецелесъобразно, и неправомерно.
А защо да увеличаваме примерите и да ви кажа, че понякога се налага да се закупи кислород за болниците, за да не спрат операционните, за това, че понякога се налага да се направи един спешен ремонт, за да могат след това да учат децата и учителите да си получават заплатите? А тези средства по някакъв начин да бъдат възстановени или да се търси друго разрешение?

Господин председател, затова моето предложение е текстът да бъде следният: длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или нормативен акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства - думите "или със средства по целево предназначение" са излишни, тъй като те са също част от този бюджетен ред - не по предназначението им, ако в резултат на деянието са настъпили вредни последици за държавата или общината, се наказва с това, което е предвидено по ал. 1. И тогава наистина можем да оправдаем всичко това, което става, и да санкционираме това, което е нередно.
В противен случай наистина се проявява един опит за наказателна репресия и стигаме до нещо, което е неуместно, за да не кажа нелепо или тенденциозно: господин Гоцев да твърди, че в повечето случаи не се плащат заплати и осигуровки, защото кметовете са злонамерени, а не защото средствата от местните приходи и от субсидията не достигат.
Така че, ако възприемете това предложение, смятам, че ние можем да постигнем едно решение, което да бъде обосновано и целесъобразно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 153 народни представители: за 81, против 71, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Съгласно правилника, господин Венцеслав Димитров има право да се изкаже, защото от тяхната група никой не е взел думата.
Имате думата, господин Димитров.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедура за прегласуване ли искате? Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Правя процедура за прегласуване. Колеги, това е един изключително важен текст. Нека да се чуят аргументите на народните представители. Защо трябва да претупваме един текст и да отиваме към едно механично гласуване?
Освен Венцеслав Димитров, има и други народни представители, които са заявили своето желание. От Народния съюз също би следвало да се изкажат. Има и ново предложение, което направи Янаки Стоилов. Нека разумно да подходим към въпроса, а не само с натискане на копчето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има записани двама души от Парламентарната група на СДС, но и на тях няма да дам думата.
Поставям на прегласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 176 народни представители: за 97, против 74, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Каква процедура, господин Такоров? Да не е като предишната реплика, защото за нарушение на правилника веднъж съм Ви направил забележка...
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Аз искам да отстраните от залата господин Величков, който излиза. Погледнете на неговия ред с колко карти гласува и затова искам да се прегласува това предложение, защото много от колегите от СДС гласуваха с по няколко карти. Затова според правилника, моля Ви, отстранете господин Величков от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Четете правилника. Чухте реакцията и от вашата страна, че не може и знаете защо - защото в правилника е казано. Справка с правилника. Господин Корнезов и господин Миков ще Ви обяснят защо. (Шум и реплики.)
Господин Венцеслав Димитров, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че не трябва да се нагнетява обстановката около гласуването на този текст, още повече, че има съществени неясноти, които ще се опитам да ви представя под малко по-различен ъгъл.
Мисля, че е хубаво да взимат участие юристи, но текстът не е само за юристи. Вижте какво пише тука: длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон... Хайде да вземем Закона за държавния бюджет. Законът за държавния бюджет се състои от приходи и разходи. Нарушение ли е, ако министърът не си събере приходите? - Нарушение е. Нарушение ли е, ако събере повече приходи? - Пак е нарушение. Нарушение ли е, ако не изпълни разходите? - Нарушение е. Нарушение ли е, ако преизпълни разходите? - Нарушение е. И тъй като думата "нарушение" не е дефинирана нито в един закон - нито в устройствения Закон за бюджета, нито в конкретния закон за държавния бюджет, нито в Закона за местните финанси, аз ви казвам, че всеки, който се разпорежда с бюджетни средства, включително и председателят на парламента, е винаги в нарушение.
Ето онзи ден виждам председателят по телевизията да връчва някакви награди от бюджета на парламента. Но никой не му е дал това право. Тоест, когато ние приемаме бюджета на парламента, такова перо "Награди" не сме гласували. Не че е кой знае какво - сигурно е хубаво, представя парламента в благоприятна светлина, обаче върши нарушение. Е, добре, кажете за това нарушение всичките тия трябва да отидат в затвора ли?
Аз тук 10 години се боря с министрите на финансите да им кажа, че нямат право да харчат една стотинка повече от това, което им е гласувано по всеки ред. Засега това остава глас в пустиня, включително и при Муравей Радев. Един бивш син министър на финансите ми каза: съди ме, нарушавам го... Това е.
Добре, следва ли за всяко нещо, по което няма подходящо уточняване на термина "бюджетно нарушение" човек да отиде в затвора? Представете си един съдия - аз също ги уважавам. Отива там и казва: ето има... Нарушение ли е? - Нарушение. Но ние му казваме: то не е нарушение, защото примерно е с 1 на сто, а не е с 50 на сто. Но за него това няма да важи, естествено. Той ще каже: вие в Народното събрание не сте се разбрали какво е нарушение, та аз ли ще тълкувам какво е нарушение?
И ние поставяме цялата съдебна система в едно крайно неблагоприятно положение спрямо законодателя, защото ние тия работи, господин Цонев, не сме ги уточнили в закон. И Законът за местните финанси, и устройственият Закон за бюджета са направени по такъв начин, че позволяват всякакво тълкуване. А примерно една Германия, която е една стабилна страна, когато трябва да похарчи една марка повече, макар че не става дума само за една марка, а за повече, винаги правят актуализация на бюджета. Не от гледна точка на приходите, а от гледна точка на разходите. Дори, когато са събрали повече пари, пак Народното събрание трябва да ги разпредели. Всяко едно друго нещо е нарушение.
И аз мисля, че с приемането на един такъв текст без да са направени съществени уточнения какво е това нарушение - дали на основния закон, дали на бюджетните закони, поставяме и хората, които се разпореждат с бюджетните средства, и самата съдебна система в крайно неблагоприятно спрямо Народното събрание положение. И те казват: вие се карате там и ние не знаем как да прилагаме законите. На практика точно от такава позиция ще ги прилагат.
Аз съветвам колегите, които са предложили този текст, ако искат наистина той да действа, да оправим и Закона за местните финанси, да оправим и устройствения Закон за бюджета и да кажем точно какво е това "бюджетно нарушение". Иначе всеки човек може да го тълкува, както си иска, включително и съдиите. Не знам, колеги, разберете, че без да сме уточнили какво е това нарушение в онези закони, този текст чисто и просто не може да работи. За мене е нещо важно да се поправи наказателният закон, защото човек, като го наруши, след като го осъдят, автоматично трябва да ходи в затвора. Това е опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
За реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин Димитров, мисля, че стремежът да се даде легално определение на това какво е бюджетно нарушение, е една почти нерешима задача, тъй като това означава по негативен път да бъдат пренаписани тези задължения, които съществуват във финансово-бюджетната област.
Затова аз смятам, че другият подход е продуктивен - този, който предлагам. Ако текстът не отпадне, като задължително условие, като елемент в изпълнителното деяние да се включи условието "ако в резултат на това действие са настъпили вредни последици за държавата или общината". Тоест, органът, който претендира, че това нарушение наистина е довело до подобно увреждане, трябва да го докаже. Дали то е вече малко или голямо, е отделен въпрос. По този начин ние можем да обърнем философията на текста и наистина да бъдат санкционирани, включително и по наказателен път, само такива деяния, които не са били в интерес на общината, на държавата и не просто са формално нарушение на предвидения бюджетен ред, а водят до последици, които имат подобна квалификация.

По този начин ще бъдат защитени добросъвестните разпоредители с бюджета. И в края на краищата ние няма да ги лишим от възможността да водят политика. Кой печели от това кметът, или друго длъжностно лице да бъде само един счетоводител или един сляп администратор на тези и без това ограничени средства, с които разполага?
Затова нека да има по-голяма гъвкавост, но нейната преценка да идва от гледна точка на резултатите, на последиците от това негово действие. И се надявам, че и вносителят, и мнозинството ще се замислят сериозно върху тази идея. Защото иначе ние трябва да санкционираме наистина и висши длъжностни лица. Да не отварям тук голямата тема за широките пари на министър-председателя, защото той трябва да обясни откъде са се увеличили широките пари без да се е увеличил реално ръстът съразмерно на тези широки пари. И кой тогава подрива борда?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Тук си далече от тази тема, много далече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не знам колко съм далече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За втора реплика има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Димитров, Вие като един прекрасен икономист сте наясно, че когато има иск от страна на един кмет за целево превеждане на средства, примерно за заплащане заплатите в образователната сфера, същевременно от момента на правенето на това искане до момента на вземането на решението, на индивидуалния акт на органа на министерството, в случая Министерството на финансите, при него влезат постъпления от лични приходи, които той разпределя само като авансови суми и приключват с исканията от страна на образователната сфера, а успоредно с това постъпят и тези целеви средства, той обаче спокойно ги изразходва някъде по друго направление. В случая няма щета нито на общината, нито на държавата. Но има ли щета по отношение на онези, които трябва да получат изцяло своето възнаграждение? Има.
Ето защо вие съвсем неправилно говорите и тук, че няма нарушения на бюджета. В случая изпълнителното деяние - разпореждане не по предназначение на целевите средства, ето, това е нарушението. Това е изпълнителното деяние, което, обаче, ако не е криминализирано тук, то не е съставомерно съобразно наказателния състав на чл. 282, което вие много добре знаете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За трета реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Димитров, използвам репликата, която ще направя към Вас, освен да Ви подскажа нещо, да обърна вниманието на народните представители.
В Наказателния кодекс има наказателна мярка за подбудител за извършване на престъпление. Ако тези, които изграждат бюджетните разходи на общините, съзнателно или несъзнателно са създали такъв бюджет на общината, тъй като не се прави въз основа на реални баланси по отношение на приходите и разходите на общината, ще носят ли наказателна отговорност за това, че не са създали възможност да се изпълнят в реалния си вид приоритетните разходи и трябва да бъде наказан един ръководител на общината за това, че не са му създадени предпоставки да извърши обществено полезните приоритетни разходи?
Ако такава наказателна мярка се възлага, то тогава ще има баланс между двете страни. А вие искате да пренесене в жертва само кметовете на общините, без да носите отговорност, че залагате цифри, които не отговарят на реалните потребности на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, най-напред към господин Стоилов - за вреда. Под вреда разбирам само ако отклони средствата от общината и ги даде на някакви други институции, фирми и т.н.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Бюджетни средства.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, бюджетни средства. Но, примерно, ако той преразпредели средства между две от перата, примерно вземе от образование и даде за здравеопазване, взема от здравеопазване и даде, да кажем, за водопровод, той нанася ли тогава вреда на общината? Не зная. Вреда нанася този, който дава малко пари на общината, естествено. И тогава знаете кой е най-големият вредител - това е централната власт, която дава малко субсидии. Но парите са толкова.
И за да стане ясно, аз не искам да кажа, че никой не трябва да спазва финансовата дисциплина. Напротив, аз съм за това стриктно да се спазва финансовата дисциплина. И затова сме ние Народно събрание, за да наложим как всички в България - и държавата, и общините, да спазват финансовата дисциплина.
Но ви казвам, че при съществуващите основни закони - Устройственият закон за бюджета и Законът за местните финанси, финансова дисциплина стриктно не може да се спазва. Тоест, че ние избързваме с тази много сериозна наказателна мярка срещу някого, който нарушава. А може да се окаже утре, че всички разпоредители с бюджетни средства нарушават. Това беше лайтмотивът на моето изказване.
И да не бързаме с тази мярка. Нека да направим най-напред другите закони. И да дефинираме много добре какво е това финансово нарушение. Но то не е само така. Тоест и финансови нарушения, и в банките, и за другите неща - знаете, че не могат да осъдят един банкер, който е дал непокрит заем и т.н. Че няма финансов съд, че не са и достатъчно опитни в пазарната икономика и съдебните средства, да не кажем и следователите, и други.
Но преди всичко да изведем напред наказателната мярка при маса неуточнени други неща, мисля, че това няма да говори добре за Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има предложение на господин Корнезов, с което се прадлага отпадането на целия § 5.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 195 народни представители: за 83, против 103, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Петя Шопова - за отпадане на текста или "подзаконов акт по прилагането му", или "със средства с целево предназначение" от ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 80, против 87, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което разбрах, че и председателят на комисията подкрепя, това е, което направи господин Михаил Миков - след думата "подзаконов" да се добави "нормативен".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не съм правил такова предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Как да не сте го направили? Аз съм си го записал.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не съм правил такова предложение! Аз съм питал само. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, не, сега няма да Ви дам думата. Няма какво да пояснявате. (Силен шум в блока на ДЛ.)
Ама, Вие ме правите на луд! Аз тук съм си записал какво е предложил Михаил Миков. Ето го - "нормативен".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз питах защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, ще гласувате "против". (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Ще гласувате "против".
Поставям на гласуване предложението след думата "подзаконов" да се добави думата "нормативен". Става "подзаконов нормативен акт".
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията. (Силен шум в блока на ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Янаки Стоилов има предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако е ново предложение, е излишно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Не, не, не е ново предложение. Моето предложение е за отпадане на една алинея, а в другата си част то е редакционно - за прехвърляне на част от текста към ал. 1. И чета текста, за да се ориентират народните представители:
"Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или нормативен акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства - или със средства с целево предназначение, ако този текст остане, по него не се произнасям - не по предназначението им, ако в резултат на деянието са настъпили вредни последици за държавата или общините..." и текстът продължава до края.
Тоест, предложението ми е да отпадне ал. 2, а фразата, която прочетох, се добавя като финал на наказателния състав по ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега аз ще поставя на гласуване предложението за отпадане на ал. 2. Не мога да поставя на гласуване другото Ви предложение, защото това не е никаква редакция, а това изменя изобщо смисъла на ал. 1.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Няма възможност как и мнозинството да го подкрепи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Напротив! Тогава излиза, че само ако са настъпили вредни последици, се носи отговорност. Не това е идеята.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е това идеята.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на ал. 2 в чл. 254а.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 71, против 111, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 201 народни представители: за 120, против 79, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, господин заместник-министър! Току-що мнозинството прие със своите гласове един незаконосъобразен текст. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма незаконосъобразен текст.
РУСИ СТАТКОВ: Вчера в "Държавен вестник" е обнародвано от името на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Европейската харта за местно самоуправление. Текстовете, които приемате и които по същество санкционират местната власт, са в условията на едно действащо бюджетно законодателство, противоречащо на Европейската харта за местно самоуправление, което трябва да бъде ремонтирано и тогава да имаме действие на тези текстове.
Защо казвам "да бъде ремонтирано"? Защото чл. 9 на тази харта, която вече наистина действа съгласно Конституцията, за да бъде действаща, тя трябва да бъде и обнародвана, чл. 9 говори за това, че органите на местно самоуправление трябва да имат достатъчно собствени средства. А те не бяха достатъчно по сега действащото законодателство.
Точка 2 - да бъдат съобразени с правомощията им. Не бяха съобразени и не са съобразени със сегашното законодателство.
След това: "Мнението на органите на местно самоуправление как да разходват субсидиите трябва да бъде взето предвид", това е т. 6, не е взето предвид. И т. 7.
Така че, колеги, вие гласувахте един текст, който противоречи на тази харта. Противоречи по всички параграфи. Той може да бъде обжалван и по надлежния ред, а съответно, аз мисля, че ние ще го направим, и пред онези институции в Европейския съюз, които наистина се интересуват доколко вие спазвате европейското законодателство. Днес вие го нарушихте по най-грубия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 6 със съдържание:
"§ 6. Заглавието "Престъпления против данъчната система" в глава седма от Особената част се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 120, против 8, въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 7.
Има текст на вносителя в три алинеи, като господин Корнезов предлага текстът да отпадне.
В комисията беше обсъдено предложението на господин Корнезов за отпадане на текста и комисията с 8 гласа "за", 5 гласа "против" и 1 глас "въздържал се" подкрепи предложението за отпадане на § 7.
Същевременно в комисията беше само обсъдена и следната редакция за § 7:
"§ 7. Създава се чл. 259а със следното съдържание:
"Чл. 259а. (1) Длъжностно лице или работодател, които системно разрешават изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви."
Това е едно обсъдено и негласувано предложение в комисията.
Ще прочета и предложението на вносителя, който предлага чл. 259а със следното съдържание:
"Чл. 259а. (1) Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения или на части от тях, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Самоосигуряващо се лице, което не внася дължимите от него задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(3) В случаите по алинеи 1 и 2 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви. Тази разпоредба не се прилага повторно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Всъщност това, което ни се предлага - чл. 259, е един парадоксален текст. Парадоксално се предлага и от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Това е безпрецедентен случай в нашата практика, не само на Тридесет и осмото Народно събрание.
Всъщност за какво става реч? Мнозинството в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията гласува за отпадане на текста. Всъщност малцинството от комисията е изработило някакъв текст и сега ни го предлага като нещо, което не е гласувано, но ако може да мине под някаква форма. Такава процедура няма.
Защо текстът е парадоксален? Защото всъщност един дълг, който има да се заплаща към, в конкретния случай, задължителните осигурителни вноски, значи дължиш някакви средства, някакви пари, се превръща в престъпление. В почивката говорихме с уважаемия проф. Джеров, а и всички юристи знаят, че това е било още в римското право преди повече от 2 хил. години, че който дължи нещо и не го плати, само че там няма затвор, са го затваряли в мазето на кредитора. Значи сега ние се връщаме 2 хил. години назад. И веднага се поставя въпросът: добре, защо за задължителните осигурителни вноски ще се ходи в затвора, ще бъде престъпление, включително 3 години, а за други дългове - било към здравноосигурителната каса, било към банка, било към гражданин... значи можеш да дължиш милиарди на един гражданин, даже да си го измамил, и ако не си върнеш заема, няма да бъде престъпление. Въз основа на какви критерии?
И още нещо, колеги. Ние трябва да стоим и като законодатели на земята, да виждаме реалностите в днешния живот. А какви са те? Нека да вземем примерно БДЖ. От екрана на телевизията и в пресата шефовете на БДЖ казват: няма средства в момента, какво да направим, финансово сме безкрайно затруднени и затова от 7-8 месеца плащаме на служителите на БДЖ не заплата, а само някакви авансови вноски, за да могат хората горе-долу да преживеят, да закърпят положението. Е, ако това е така, а това е така, значи е престъпление по чл. 259, защото когато даваш само един аванс, ти не плащаш задължителните осигуровки. А това не е само в БДЖ. Вземете предприятията. Масова практика е поради финансовите затруднения, които изпитват съответните фирми, няма значение дали те са държавни или не, в много случаи за два и три месеца заплащат някакъв аванс, а след като дойдат средствата - заплатите, а оттам нататък и осигуровките. Не е ли така? Така е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Не е така, изобщо не плащат!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, ако не плащат нищо или не сключват трудови договори, това е друга тема.
И сега всичко това ще се въздигне в престъпление, включително в затвор. Отново правим текстове, които водят към затвора, но не оправят нищо. И все пак има ал. 2, за която чух от заместник-министъра на правосъдието в комисията, че може би не я поддържат. Но да станат тук и да я оттеглят. Тя пък въобще е абсурдна - самоосигуряващото се лице, което не внесе дължимите от него задължителни вноски - три години затвор. А, значи, освен че земеделският стопанин едва свързва двата края, че няма и пари, че ако не си плати и тази вноска, ще отиде в затвора. Като отиде в затвора, какво ще направите? Ще напълните касата ли? Нищо подобно, ще изразходваме средства от държавния бюджет. Това не знам кой го е измислил, но като гледам какво чета, просто настръхвам. Надали това е бил юрист.
Затова, моля ви, колеги, това, което прие мнозинството в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, този текст да отпадне, нека да бъде подкрепено от цялото Народно събрание поне за малката чест, която ни е останала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Този текст беше предмет на задълбочено и колегиално разглеждане в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Наистина се постигна този резултат, който беше докладван от господин Джеров.
Аз искам да обърна вниманието ви обаче на моето виждане и на виждането на тези, които гласуваха текстът да остане. Защо настоявахме, настояваме и сега текстът да остане? Кой е предметът на защитеното благо? Всяка наказателноправна санкция има едно благо, което защитава. Аз мисля, че не трябва да има никакво съмнение, че тук предмет на защитеното благо е работникът, който трябва да бъде общественоосигурен. И ние знаем, че има много случаи, в които се плащат заплати с разписки, с някакви недостатъчно прецизни ведомости. Работниците вземат някакви заплати, но те не са общественоосигурени. От това печелят работодателите, които не внасят вноските за обществено осигуряване. Заедно с това има държавни предприятия, които в последните години не могат да платят заплатите на работниците и които задлъжняха към общественото осигуряване. Категорично е, нека да го чуят и тези, които не са юристи, че текстът няма да засегне състави, които са станали досега. Той ще важи отсега нататък.
Желаем ли да защитим работниците да бъдат общественоосигурени или не желаем? Да гласуваме за отпадането на текста означава да гласуваме срещу интересите на работниците, които трябва да бъдат общественоосигурени.
Заедно с това в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се представи и практика, че поради липса на средства някои предприятия изплащат суми авансово. Във връзка с това аз няма да се спирам можем ли или не можем да обсъждаме неща, които са били предлагани от народни представители в комисията, а ще се спра на онова, което правилникът ми позволява да направя.

Аз предлагам ал. 2 от този текст да отпадне. Защото наистина ал. 2 първо е в противоречие с ал. 1. Алинея 1 говори за големи размери, а едно физическо лице, което се самоосигурява, то не може да не внесе в големи размери суми. Следователно и този, който сам се осигурява, трябва да си носи последиците от това, че не си внася вноските. По тази причина аз предлагам ал. 2 да отпадне и това е първото, което предлагам да бъде гласувано.
Второто нещо е в ал. 1 да отпаднат думите "или на части от тях". Тоест текстът да бъде гласуван така: "Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва...". Защото "или на части от тях" може да доведе до някакво тълкуване, че и авансово платените суми могат да бъдат части, а някога се налага да се плащат такива авансови суми. Това е второто, което предлагам да се гласува.
Тук не слагам онова, което аз предложих в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но не се прие при гласуването - да бъде особено големи размери, по чисто формалните съображения, че не може да бъде гласувано това, което беше отхвърлено в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Затова ал. 1 да остане така, както току-що я казах, а в ал. 3 да отпадне последното изречение - "Тази разпоредба не се прилага повторно". Нека да се прилага толкова пъти, колкото работодателят внесе дължимите вноски за обществено осигуряване на работника. Не ги е внесъл, застрашава го наказателната санкция и той тогава внася вноските. Ние целим, аз пак повтарям, не да бъде санкциониран работодателят, а да бъде санкциониран работодателят в защита на работника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз също участвах в дебата по § 7 на вносителя и ще си позволя да изложа и моите виждания. Аз бях от хората, които се присъединиха към предложението на колегата Любен Корнезов и изпитвах в комисията сериозни смущения поради следните причини.
Ясно е желанието и никой не оспорва необходимостта от спазване на Закона за обществено осигуряване и от задължението всеки да осигурява работещите при него и да се вземат мерки за затягане на тази дисциплина. Но тези мерки, тъй като това са взаимоотношения между данъчни органи или между осигурителни органи и субекти, за мен са чисто административни. И така както при плащане на данъчните задължения се налагат фискални санкции, нормално за мен би било и биха били приети приемливи финансови санкции, включително глоби, включително наказателни лихви, ако това осигуряване бъде забавено. И аз бих приел това нещо за нормално. Това, което ме смущава в § 7, е, че за съжаление според мен сега имаме действащи закони, които ни поставят в едно деликатно положение и аз много трудно мога да гласувам наказателна разпоредба, която влиза веднага в сила, при наличието на действащи разпоредби в момента. Какво имам предвид? Съгласно Кодекса на труда работодателят е длъжен да плаща минималната заплата на работника независимо от това дали има или няма средства, независимо дали има желание или няма желание за това. Това е императивна разпоредба на Кодекса на труда. Стига се до парадокса, че понеже не сме променили тази разпоредба, ако той я изпълни и плати поне минималната заплата, той автоматично ще понесе наказателна отговорност за това, че е изпълнил свое задължение по Кодекса на труда. Това е първото, което ме смущава.
Второто, което ме смущава, е, че по сега действащите закони за обществено осигуряване при плащането на авансови вноски, на заплати не се дължи обществено осигуряване, то се дължи при плащането на самите заплати. Затова текстът с "и части от тях" просто е неприемлив, защото той при плащането няма задължения за общественото осигуряване, а пък носи наказателна отговорност по този текст на § 7.
Аз се радвам, че все пак във втория текст, който комисията предлага, са отпаднали нещата и за авансовите вноски, и за еднократността на прилагане на тази разпоредба. Но аз лично не споделям § 7 за наказателната отговорност, бих препоръчал да се вземат други законодателни мерки за чисто фискални санкции. Мисля, че те ще бъдат по-ефективни и ще действат дисциплиниращо.
Не ми се говори за умисъла, за пряка и непосредствена връзка, която ще трябва да се доказва, защото липсата на пари много трудно може да доведе до носене директно на наказателна отговорност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бях приятно изненадан, когато срещнах разбиране в комисията от колеги юристи и особено от господин Гоцев и съм крайно учуден, че тук те отново се връщат към едно безумно решение, което е предложено от вносителя. Кое предизвиква внасянето и на този текст, и на предния текст, който беше предмет на дълги дебати? - Крайно тежкото положение и финансовата неосигуреност на общините, от една страна, и крайно тежкото положение в икономиката, свързано с взаимна задлъжнялост между предприятията, свързано с липсата на кредитен ресурс, който да отиде в икономиката, и чрезвичайната обстановка, в която работят маса стопански ръководители само и само за да се произвежда нещо. В комисията аз си позволих, и мисля, че тогава убедих колегите още на първо четене, да дам онзи прост пример, при който работодателят, за да произвежда, плаща заплатите и начислява осигуровките. И когато влезе този текст, той просто ще каже: "Скъпи работници, довиждане, извинявайте, че се запознахме!". Защо той да отиде в затвора за това?
Но той има и един друг подход, уважаеми дами и господа: да не начислява осигуровките, за да не ги дължи! Вие искате чрез този текст да постигнете един ефект, а ще доведете до още по-голямо криминализиране, ако щете, още по-голямо потъмняване в определени сфери.
Имате и трети вариант: да затворите тези търговски дружества, които все още произвеждат, да изкарате работниците на улицата. Но те няма да отидат само на улицата, ще дойдат тук на пл. "Народно събрание".
Ето това е безумието на всички тези идеи, които обсъждаме надълго тук. Като изключвам пристрастността, господин Гоцев, към самоосигуряващите се, защото адвокатите са в тази категория, но нека се приеме и този текст, за да видите тогава Вашите колеги какво ще Ви кажат.
Правителството си позволи през последните две години на приватизирани вече предприятия да опрощава средства, дължими и за социално осигуряване, и данъчни, включително и да субсидира, а в същото време предлага този текст и то ще засегне най-много търговските дружества с висок органически състав на капитала, където работят много работници, където се дължи много социално осигуряване. Той няма да засегне толкова търговските фирми, които въртят средствата в оборот. Но там, където има 100-200-300 работници, в един момент ще затвори предприятието и ще каже: имам пари само за заплати! Такава е обстановката, вътрешният кредит, задлъжнялостта между предприятията достига вече 60 на сто от брутния продукт. Това е обстановката! И вие в този момент като щрауси въвеждате един такъв текст, който в крайна сметка ще демонстрира само едно - крайно неразбиране на реалните проблеми в икономиката. Защото, уважаеми дами и господа, не може със сила да се вкарат пари в икономиката, след като ги няма! Пратете мениджърите в затвора, нима в тези предприятия ще дойдат пари?
И, на последно място, все пак правото и задължението за внасяне на социални осигуровки, което е задължение достатъчно обезпечено с начини за събирането им, включително приравнено на данъчните задължения, включително и с принудителна продан... Ами нали създадохме данъчна агенция, нека да събират, когато има несъбрани вземания. Сега господин Гоцев казва: ами като даде парите до приключване на съдебното следствие и изпълни задълженията си, да не се наказва. Е, ще въртим цялата съдебна система, следствие, обвинителен акт, съд, първо заседание, съдебно следствие и изведнъж той внася парите, приключва всички. След един месец пак - следствие, прокуратура, обвинителен акт, съдебно следствие. Тези съдии просто ще ни се смеят. Или трябва веднъж да се прилага, господин Гоцев, повторността да е невъзможна, или просто няма смисъл. Защото мениджърът е човек хитър и ще каже: ами аз тогава ще бавя и ще мотая цялата наказателна процедура и като дойде моментът на последното заседание, ще внеса парите. Хиляди още идеи за избягване на тази наказателна отговорност ще измислят животът и мениджърите. Няма пари в икономиката и това е истината. И ако някой мисли, че с наказателни средства ще постигне изпълнение на задълженията, жестоко се лъже.
Колеги, моля ви съвсем сериозно още веднъж да преразгледате позицията си и да не приемаме този текст. Той само ще доведе до допълнително потъмняване в определени икономически сфери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Утре ще продължим с разискванията по този текст.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, от 14,30 часа.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава днес, сряда, от 15,00 часа.
Комисия по образованието и науката ще проведе заседание днес, сряда, от 15 часа.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще заседават днес, сряда, от 15,00 часа.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава също днес, сряда, от 15,00 часа.
Комисията по културата и медиите ще има заседание утре, четвъртък, от 15,00 часа.
Следващото заседание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
      Васил Клявков

     Камен Костадинов