Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-06-14

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Моля квесторите да помолят господин Ивайло Калфин, ако е тук, да влезе в залата за полагане на клетва. Той още не е дошъл.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 до 13 юни 2000 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител - народният представител Иво Атанасов. Водеща комисия е Комисията по културата и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното обслужване на физически и юридически лица. Вносители са народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители са същите народни представители. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Вносител - народният представител Димитър Петров. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Проект за решение за разрешаване изпращането на български военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи извън територията на Република България за участие в учението на НАТО по Програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив партнер 2000". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за разрешаване участието на Република България с кадрови офицери от Българската армия в органите за координиране на сътрудничеството цивилни-военни (СИМИК) на Силите за стабилизиране в Босна и Херцеговина под командването на НАТО. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение на Закона за собствеността. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Дойде ли господин Калфин? Не.
За дневен ред на седмичната програма има направени следните предложения:
- от народния представител Георги Михайлов - да бъде включен като точка в дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите;
- от заместник-председателя на Парламентарната група на Демократичната левица господин Любен Корнезов - точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация;
- от народния представител Петър Мутафчиев - точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
И предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е съставен и проектът за седмична програма с едно прецизиране:
1. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България, правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за митниците.
7. Второ четене на законопроекта за достъп до обществена информация - продължение.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
9. Годишен отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 1997 г.
10. Годишен отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 1998 г.
11. Отчет за дейността на Сметната палата за 1997 г.
12. Отчет за дейността на Сметната палата за 1998 г.
13. Парламентарен контрол.
По дневния ред някой желае ли да се изкаже?
Думата има господин Георги Михайлов.

ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В края на миналата година ние приехме Закона за кооперациите - един закон, който всъщност беше най-добрият вариант от предлаганите проектозакони за кооперацията. Този закон обаче създава доста трудности на член-кооператорите, на кооперативните деятели и фактически той в някои от частите си не се изпълнява.
Имайки предвид това, за пръв път не, но за един от малкото пъти в тази зала се получи консенсус, т.е. и от дясната, и от лявата страна беше внесен проект за изменение на Закона за кооперациите, който проект беше внесен от ръководството преди няколко седмици в залата.
Аз не зная защо този законопроект не можа да влезе за обсъждане, но той е крайно необходим, за да може Законът за кооперациите наистина да бъде действащ закон за нашето селско стопанство.
Имайки предвид нуждата от промените в този закон и това, че всички ние в тази зала единодушно смятаме, че са необходими тези промени, правя предложение в седмичната програма за тази седмица като т. 2 да влезе - разглеждане на първо четене законопроекта за изменение на Закона за кооперациите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата за работа на Народното събрание за тази седмица да бъде включена точка от дневния ред - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Това предложение е внесено на 17 ноември 1999 г. с вносител Георги Първанов и група народни представители.
Уважаеми дами и господа! Днес в дневния ред на Народното събрание е включено изменение на Закона за приватизацията. От 1997 г. досега неколкократно беше променян този закон. За съжаление всички тези промени, които вие направихте в Закона за приватизацията, доведоха до пълен хаос в приватизационния процес, до съмнение на целия български народ, че нещата са направени така, за да се облагодетелства определена група хора.
Лошото е и друго, че вие поставихте завеса пред приватизационните сделки. Учуден съм, че когато група акционери в едно РМД желаят да получат информация за това какъв е договорът, който е сключил техният ръководител на РМД-то с министерството, такава информация нито от министерството, нито от Агенцията за приватизация може да се получи.
Парадокс е и аз не зная дали има друга европейска страна, в която народните представители да не получават информация за сключени приватизационни сделки, тъй като, разбирате ли, това било търговска тайна. Търговска тайна за кого? За РМД-то или за българската държава? Може ли от народния представител, който е представител на българския народ, да се крие подобна информация?
И накрая искам да апелирам към вас: гласувайте за нашето предложение, то ще бъде в полза на мнозинството.
Вие знаете, че голяма част от обвиненията в корупция идват точно от приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключвам, господин председател. По-добре е да приемем комисията сега, отколкото в следващото Тридесет и девето Народно събрание, когато да се констатират единствено нарушенията на законите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Три изречения. На думи всички сме за укрепване на местното самоуправление. И законопроектът, който ние ви предлагаме заедно с господин Ремзи Осман, е пътят в тази насока.
С вашето гласуване, господа народни представители, ще покажете кой е за и кой е против местната власт. Така че, гласувайте за този законопроект, да влезе в седмичната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Михайлов - точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Гласували 180 народни представители: за 73, против 90, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев - точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 187 народни представители: за 80, против 90, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов - точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Гласували 189 народни представители: за 83, против 89, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма така, както беше прочетен.
Гласували 185 народни представители: за 121, против 30, въздържали се 34.
Седмичната програма е приета.
"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
________________________________________________________


РЕШЕНИЕ
№ 313
София, 12 юни 2000 г.

На 7 юни 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Николай Георгиев Камов, избран с листата на коалиция "Евролевица" в 25.многомандатен избирателен район - София.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
Обявява за избран за народен представител от 25.многомандатен избирателен район - София, Ивайло Георгиев Калфин от коалиция "Евролевица"."
(Всички народни представители стават. Господин Ивайло Георгиев Калфин застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
ИВАЙЛО КАЛФИН: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
(Господин Ивайло Калфин подписва клетвения лист.)

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Никола Николов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-22 от 23 май 2000 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 31 май 2000 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 15 септември 1999 г. в София. Този договор е в съответствие с договорената практика на България в инвестиционната област и представлява елемент от международно-правната основа за изграждане и развитие на отношения на сътрудничество и партньорство между двете страни в условията на новите икономически реалности. Той урежда цялостно отношенията във връзка с инвестиционната дейност на територията на двете страни на основата на равнопоставеност, добра воля и има съществено значение за стимулирането на притока на инвестиции в Република България и за закрила на българските инвеститори на територията на Република Казахстан.
Ратифицирането със закон на договора и влизането му в сила е необходимо условие за гарантиране интересите на бъдещите български и казахстански инвеститори на териториите на двете страни и предпоставка за активизиране на деловите контакти и за засилване на доверието в сферата на инвестициите.
Договорът е потвърждение на политиката на Република България за възстановяване и укрепване на търговско-икономическите отношения с държавите от ОНД и за създаване на възможно най-благоприятни условия за интензивни стопански връзки на реципрочна основа.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика. Господин Захари Холевич ще прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за закон № 002-02-22 за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет
на 23 май 2000 г.

На свое заседание от 9 юни 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за закон № 002-02-22 за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет на 23 май 2000 г., и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 15 септември 1999 г. в София.
9 юни 2000 г. Председател на Комисията
по външна и интеграционна
политика: (п)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Никола Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да направя процедурно предложение да приемем този законопроект и на второ четене. Основание за това ми дава вашето гласуване за първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 15 септември 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта господин Борислав Китов да докладва.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
за второ четене относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта,
№ 002-01-15, внесен от Министерския съвет
на 21 април т.г.

Уважаеми господин председател, на пет заседание Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа приетия от Народното събрание на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения от народни представители, направените предложения по време на заседанията, както и предложенията на комисията.
В заседанието участваха министър Александър Праматарски, председателят на Комитета за физическо възпитание, младежта и спорта Цвятко Барчовски, експерти от Министерството на финансите и представители на спортни организации.
Въз основа на проведените разисквания и взетите решения предлагам на народните представители за второ гласуване "Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта".
Комисията приема текста на вносителя за заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложено от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 4.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Беше постъпило предложение от народния представител д-р Карафезов за създаване на нов § 1 със следното съдържание:
"§ 1. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) Обучението и управлението на физическото възпитание и спорта могат да се извършват само от лица, притежаващи съответната квалификация.
(2) Тренировъчната спортна дейност се извършва от лица с квалификация, която се определя чрез наредба на федерацията, към която членува спортната организация."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Карафезов оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 1 на вносителя са постъпили следните предложения.
Предложение от народния представител Велислав Величков.
Комисията приема по принцип предложението за § 1, чл. 8, ал. 1, както и предложението за ал. 2, т. 3, 4, 5, 7 и 11 и не приема предложенията за т. 6 и 10.
Има постъпили коректни предложения от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева.
Комисията приема техните предложения по принцип за § 1, чл. 8, ал. 7 (досегашната ал. 2), т. 1, т. 10 и не приема предложенията по т. 3, 4, 6 и 8.
Има направено предложение от народния представител Евгени Димитров, което комисията подкрепя.
Има още едно предложение на народния представител д-р Карафезов, което комисията подкрепя.
Предложение на народния представител д-р Марангозов, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага за § 1 следния текст:
"§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Държавната агенция за младежта и спорта е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет в изпълнение на държавната политика за младежта, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм."
2. Създават се нови ал. 2, 3, 4, 5 и 6:
"(2) Държавната агенция за младежта и спорта е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Държавната агенция за младежта и спорта се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.
(4) При осъществяване на своите функции председателят на Държавната агенция за младежта и спорта се подпомага от заместник-председател.
(5) Председателят и заместник-председателят на Държавната агенция за младежта и спорта се назначават от министър-председателя.
(6) Министерският съвет приема устройствен правилник, с който се определят структурата, дейността и организацията на работата и числеността на персонала на Държавната агенция за младежта и спорта."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 7 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 1 се изменя така:
"1. Разработва съвместно със спортните организации, ведомствата и Националното сдружение на общините в Република България формирането и реализирането на държавната спортна политика. Координира дейността на ведомствата, общините и спортните организации за изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта."
б) създава се нова т. 3:
"3. Взаимодейства и подпомага младежките организации и юридическите лица с нестопанска цел при реализацията на държавната политика за младежта."
в) Досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
"4. води регистър на спортните младежки организации, издава лицензии на спортни клубове, федерации и туристически дружества, в предвидени от закона случаи."
г) Досегашната т. 4 става т. 5 като думата "българските" се заменя с "лицензираните български".
д) Досегашната т. 5 става т. 6 като след думата "програми" се прибавя "и проекти".
е) Досегашната т. 6 става т. 7...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пропуснахте т. 6 - "разпределя субсидиите...".
Тук има подменени листове. Да, правилно.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "ж) Досегашните т. 7 и 8 стават т. 8 и 9.
з) Досегашната т. 9 става т. 10 и се изменя така:
"10. представлява страната пред правителствени органи на други държави, междуправителствени институции и международни организации в областта на физическото възпитание и спорта и спортната дейност на младежта и децата."
и) Създава се т. 11:
"11. предоставя средства за стимулиране и награждаване на медалисти и призьори от европейски, световни първенства, олимпийски игри и универсиади; средства за стимулиране и награждаване на медалисти и призьори от европейски, световни първенства, олимпийски игри за инвалиди, както и средства за млади таланти в различни сфери на обществения живот."
4. Досегашната ал. 3 се изменя.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея думите "Комитетът за физическото възпитание и спорта" се заменя с "председателят на Държавната агенция за младежта и спорта".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Имате думата, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тук явно има разминаване между доклада, който току-що прочете председателят на комисията и доклада по законопроекта, който ни е раздаден за второ четене.
Имаше поне 4-5 точки - аз не успях да заслушам всичките, които не се съдържат в доклада, като предложения за изменение и допълнение.
Моля председателят на комисията да изясни този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Страница 5, 6 и 9, от предварително раздадения доклад, са подменени с нови 5, 6 и 9 и не знам дали народните представители го имат. На мен ми го дадоха.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, това, което аз чета, е дадено за печат. Какво е станало при печата, аз не мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Проблемът, който поставя господин Мерджанов е следният. В раздадения доклад на комисията има три страници, които след това, поне до мен е дошло, тези три страници се подменят - това са 5, 6 и 9. Така че има различия между това, което Вие четете, господин Китов, и това, което е в ръцете на депутатите.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Не знам какво е станало. Аз не виждам разлика. Имате ли книжката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имам книжката.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде е разликата? Аз това не мога да видя. (Народният представител Атанас Мерджанов показва доклада на комисията, раздаден на депутатите.)
Извинявам се, това не съм го чел. Това са предложения на вносителите. Казвам какви предложения имате вие, но там е предложението на комисията. Ти четеш едното, аз - другото, и казваш, че има разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не спорете! Има разлика. Аз всъщност затова се подведох и Ви попитах за т. 6, защото гледах текста, който предварително е раздаден, а след това видях този, който е даден за подмяна. Аз гледам и двата текста, господин Китов, за да се ориентирам.
Петнадесет минути прекъсване, за да може да се уточни докладът, който господин Китов представя, и материалите, които са раздадени на депутатите. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Оказа се, че няма разлика в раздадените материали. Понеже господин Китов не е прочел дословно предложенията, които не са приети, оттам идват вълненията.
Уточнявам, че не са приети предложенията на господин Велислав Величков по т. 6 и т. 10, предложенията на господин Мерджанов и госпожа Дончева по т. 3, 4 и 8 и предложението на господин Марангозов по т. 10. Останалите предложения или са приети изцяло, или по принцип.
За процедура думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз предлагам всичко включено в доклада на комисията, включително и предложенията, които са отхвърлени от комисията, да се четат в пленарна зала, а не само предложението на комисията, след което да се предоставя думата за коментар на тези, които са ги внесли.
Правя това предложение с презумпцията, че настъпи объркване и за да не се получава по-нататъшно объркване, предлагам всяко предложение да се чете. Ако това не се възприеме, господин председател, предлагам точката от дневния ред да отпадне и да се оправи всичко така, както трябва да бъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За объркването съм виновен аз, господин Марангозов, а не докладът на комисията, защото бяха дадени три различни страници при мен от тези, които са раздаден на депутатите.
Що се отнася до искането Ви да се четат предложенията, които не са приети, съм съгласен с Вас и ще помоля господин Китов да докладва предложенията, които не са приети.
Затова, господин Китов, моля сега да докладвате тези предложения, които не са приети, и онази точка, която при прочита беше пропусната от предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател! Предложението на господин Велислав Величков, което не е прието, е следното: "Досегашната т. 6 става т. 7, като след думата "спортни" се добавя "и младежки", а в края на изречението след думата "туризъм" се добавя "и младежта".
И другото предложение: предложената нова т. 10 става т. 11, като в края на изречението след думата "универсиади" точката се заменя със запетая и се добавя "както и млади таланти в различни сфери на обществения живот".
Значи следните две предложения:
Досегашната т. 5 става т. 6 със следното съдържание:
"Разпределя субсидиите от държавния бюджет, другите държавни средства и средствата от други източници за физическото възпитание, спорта, социалния туризъм и реализацията на младежката политика, финансира одобрените програми и проекти на спортните и младежки организации и осъществява контрол за целевото изразходване на средствата, предоставени за развитието на физическото възпитание, младежта и спорта."
И другото предложение: досегашната т. 9 става т. 10, като след думата "туризъм" се добавя "и младежката политика".
Предложенията на господин Атанас Мерджанов, които не са приети, са следните:
Точка 3 да добие следния вид:
"3. води регистър на спортните организации, предоставя права на националните спортни организации и/или техни съюзи да лицензират спортни федерации и спортни дружества, а на българските спортни федерации да регистрират и лицензират спортните клубове по съответния спорт."
Следващото предложение е т. 4 да отпадне.
Следващото предложение, което не е прието, е т. 6 да придобие следната редакция:
"6. упражнява контрол и координира дейността на националните спортни обекти - държавна собственост, за пълноценното им използване за потребностите на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Изпълнява ангажиментите си на съсобственик на спортна база със смесено участие в размера на държавния дял. Прехвърля права за стопанисване на национални спортни обекти и съоръжения - държавна собственост, на регистрирани спортни организации."
Следващото предложение, което не е прието, е следното:
Предлага се нова редакция на т. 8 със следното съдържание:
"8. съгласувано с обществените спортни организации предлага за държавни награди спортисти, треньори, специалисти и спортни деятели за изключителни постижения в областта на физическото възпитание и спорта."
Предложенията на д-р Марангозов, които не са приети:
В § 1 се правят следните изменения: в т. 3 буква "в" да отпадне.
Следващото предложение е т. 10 да се измени така:
"10. Награждава и стимулира изявени спортисти и спортни организации."
Предложението на комисията, което беше пропуснато одеве при объркването, е т. 7:
"7. упражнява контрол по спазване режима за ползване на националните спортни младежки обекти и съоръжения - държавна или общинска собственост, за нуждите на физическото възпитание, спорта, социалния туризъм и младежта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Имате думата. Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако това не е грешка на отпечатването на доклада, който е в ръката ми, предлагам да се направи следната корекция в текста, тъй като се повтаря текстът на изречение второ на ал. 3 с ал. 4. Изречение второ на ал. 3 е безпредметно и трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това беше докладвано, господин Нешев, че е печатна грешка. Алинея 4 дублира текста на второто изречение.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Не съм чул, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Други изказвания има ли? Няма изказвания.
Поставям на гласуване двете предложения на господин Величков по т. 6 и т. 10, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 32, въздържали се 41.
Предложенията не се приемат.

Поставям на гласуване предложенията на господин Мерджанов и госпожа Дончева по т. 3, 4 и 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 18, против 64, въздържали се 5.
Предложенията не се приемат.
Последните предложения са тези на господин Марангозов.
Имате думата, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Вижте какво пише по моето предложение:
"В § 1 се правят следните изменения: т. 3, буква "в"."
Става ли ви ясно за какво става дума? След като не ви става ясно, тогава какво ще гласувате? Да отпадне, да го приемете или да го отхвърлите? Какво е? Пропуснал, пропуснал. Вие ми го раздавате днес, аз трябва да си разгърна документите, за да видя какво съм предложил. Вие ми го раздавате преди 20 минути и искате да знам.
Извинявайте, но дори и компютърът не може толкова бързо да го направи. Извинявайте за тона, но това, което е написано тук, какво значи? Вижте: "В § 1 се правят следните изменения: т. 3, буква "в"."?
Аз не мога да приема такова гласуване, господин председател, и затова беше моето предложение.
Крайно некомпетентно, грешно, технически объркано е цялото предложение на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Параграф 1, т. 3, буква "в", както виждам, е досегашната т. 3, която става т. 4 и се изменя... Предложен е текст за изменение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, аз правя следното процедурно предложение. Да отложим специално гласуването на тази точка, за да види точно господин Марангозов какво е предложил. Ние ще му припомним какво е внесъл. В крайна сметка, така, както е дадено, наистина той има своето основание. Това е печатна грешка, господин Марангозов.
В крайна сметка не се знае дали дори вината е в комисията, но приемам, че е в комисията. Нека да отложим гласуването. До половин час ще стане ясно какво сте предложили и ще го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не можем да отложим само неговото предложение. Можем да отложим целия § 1.
Поставям на гласуване процедурното предложение да бъде отложено гласуването на § 1.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане гласуването на § 1.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 2. В чл. 9 думата "регламентират" се заменя с "утвърждават"."
Има направени предложения от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева:
В чл. 9 предлаганото изменение да приеме следната редакция:
"Министерствата, ведомствата, общините и спортните организации приемат и осъществяват свои и съвместни програми в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, които не противоречат на закона и подпомагат реализацията на националната програма. Програмите на министерствата, ведомствата и общините се съгласуват с Държавната агенция за младежта и спорта."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Мерджанов има думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, разбира се, поддържам направеното с колежката Донка Дончева предложение, тъй като текстът, който ние предлагаме, в пълна степен обема дейността, свързана с действителното изясняване на потребностите и интересите, които касаят всички занимаващи се и практикуващи както масов спорт, така и професионален спорт. Смятаме, че този текст дава повече гаранции за пълноценното участие на всички заинтересовани институции в изработването на програмите, разбира се, в един диалог, съгласувайки с държавния орган - в случая - Държавната агенция за младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева за заместващ текст на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 23, против 49, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 11, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 3. В чл. 10 ал. 4 се изменя така:
"(4) Спортните организации в едномесечен срок от придобиване качеството на юридическо лице подават документи за лицензиране в Държавната агенция за младежта и спорта при условията и по реда, определени в този закон."
Има направено предложение от народния представител д-р Марангозов и аз ще го чета, защото той наистина не си ги помни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, моля без такива забележки, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам. Извинявам се.
"В чл. 10 ал. 4 се изменя така:
"(4) Спортните организации, желаещи да получат лицензия, се регистрират в Държавната агенция за младежта и спорта при условията и по реда, определени в този закон."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева:
В чл. 10 ал. 4 да отпадне.
Комисията също не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Мерджанов, Вие ли искате думата?
Има думата господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението, което правим ние, е за отпадане на този текст на вносителя, тъй като с него се внася един от задължителните крайно неприемливи моменти в този закон, а именно лицензирането.
Веднъж спортните клубове са регистрирани по Закона за лицата и семейството, те си имат свои основания, свой начин на живот, гарантиран, регламентиран и съгласуван с правилниците на международните федерации. Смятаме, че този акт на лицензиране от страна на държавния орган внася едни директиви, които са абсолютно излишни в гарантирането на спортните занимания на всеки един от тези спортни клубове.
Затова предлагаме предложението да отпадне. Предишният член на закона е достатъчно добре оформен и смятаме, че дава повече възможности за нормалното функциониране на спортните клубове. Иначе лицензирането като аргумент фактически се заменя, т.е. предполага един разрешителен режим. Държавната агенция би трябвало да преценява кой има право и кой няма право да се занимава със спорт. Това е недопустимо от гледна точка на гарантирането на общественото начало в спорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз приемам закачката, че не помня. Да, ако човек помнеше всичко, няма да живее, нали? Приемам го съвсем приятелски.
Моята точка предлага спортните организации, желаещи да получат лиценз, да се регистрират в Държавната агенция за младежта и спорта при условията и реда, определени в този закон. Но защо трябва да задължаваме всички?
Значи предложеният текст съответства на регистрационния режим. В България вече думата "лицензия", няма да употребявам тежки квалификации, знаете като чуят "лицензия" хората за какво си мислят. Затова ние предлагаме клубовете, които не желаят да се лицензират, да не са длъжни да спазват това изискване. Това е целта на точката, която предлагаме. Има клубове, които няма да желаят да получат лиценз. Защо трябва да ги лицензираме? Това не значи, че няма да упражняват спортна дейност. Просто отхвърляме за всички клубове задължението да имат лицензионен режим. Знаете един лицензионен режим колко е труден, колко документи се изискват, през колко препятствия трябва да минеш, на колко чиновници трябва да се поклониш, колко чиновници трябва да погледнеш оттук и оттам, да ги заведеш някъде другаде.
Затова аз предлагам да помислим добре върху това предложение, което съм направил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Марангозов, уважаеми колеги! Става въпрос за две неща. Значи никой не задължава клубовете да се лицензират. Който не желае да се лицензира, не получава пари от държавата и си осъществява спортна дейност.
Проблемът, уважаеми колеги, е, че лицензът е необходим, първо, за да може да се получава държавна субсидия.
Второто нещо е да има гаранции, че спортът е наистина такъв, който да подпомага развитието на децата, да съдейства за тяхното израстване, но да не причинява нарушения на тяхното здраве.
Освен това най-интересното, колеги, е, че самите спортни федерации и клубове държат на този лицензионен режим. Държат, защото в противен случай се разходват много голяма част от средствата, като от тотото става въпрос, които от държавата отиват за спорта.
Това е моята реплика, уважаеми д-р Марангозов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За дуплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Ние по-нататък в закона създаваме инспекторат. А от този инспекторат клубовете, които не са лицензирани, да кажем, това, което спомена и доц. Китов, които не са получили лицензия, ще бъдат ли проверявани от този инспекторат?
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Не!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Не. Ами, тогава? Тогава защо вменяваме задължение на всеки спортен клуб да бъде лицензиран? Аз така го разбирам.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Не е задължително.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Аз така го разбирам. Защо да го няма този текст? Пречи ли този текст на закона? Че в крайна сметка ние не задължаваме, да стане категорично ясно, че лицензия получават само тези, които желаят. В България може един спортен клуб да не желае да лицензира и законът трябва да му даде това право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Излязох на трибуната, защото аз също имам предложение, само че в Допълнителните и заключителните разпоредби - в целия текст на закона думата "лицензиране" да бъде заменена с "регистриране". Разбрах, че дискусията започна и затова ще си позволя да кажа няколко думи.
Първо, когато аз спортувах, бях член на доброволна спортна организация.
Второ, спортът отколе в България е доброволно начинание, обществен продукт.
Трето, досега управлението се кълне, че ще премахне лицензионния режим, защото е повод за извращения на администрацията в полза на облагодетелстване. Аз не знам докога ще има разминаване между думи и дела. Защо трябва един чисто обществен продукт, какъвто е спортът, спортната организация, където се събират единомишленици и създават едно дружество, за да реализират цели с идеална постановка, да бъде лицензирано от държавен чиновник? Регистрират го, след като не спазва законите на България, то бива извадено от списъка на регистрация и отпада като такъв субект. И искам господин Китов да ми обясни, а и министърът, който защитава този закон, защо е лицензионният режим в такъв елемент на обществото, който е чисто доброволен, който има чисто обществен характер и създава идеални нагласи в обществото, а не комерсиални. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Ще дам думата на господин министъра, но преди това, съзнавайки, че не е много редно, няма обаче на кого да оставя воденето на заседанието, една забележка.
Господин Нешев, по това време и аз спортувах и много добре си спомням, че доброволните спортни организации бяха създадени и съвсем не бяха доброволни. Те закрепостиха клубовете към определени ведомства и с тях се ликвидираха независимите спортни клубове през 1948 г. Помните го толкова добре, колкото и аз. Нали? В интерес на историческата истина.
Господин министърът има думата.
Думата беше "доброволно".
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Никой не ме е бил по главата. Аз станах член на "Торпедо".
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът с лицензирането, който беше поставен тук и от господин Нешев, беше предмет на един много сериозен дебат. Аз споделям онази част от мотивите Ви, в която казвате, че там, където по принцип има лицензиране, се дава възможност на бюрокрацията субективно да преценява. И в тази част като общи мотиви съм абсолютно съгласен с Вас.
В какво се състои обаче въпросът?
Първо, искам да стане ясно, че лицензирането тук като термин няма нищо общо с лицензиране в икономическия смисъл на думата. Просто двата термина са със съвсем различно предназначение.
Второ, когато се говори за общественото начало и упрека в тази част на закона, че едва ли не държавата се бърка. Господин Нешев, това е едно искане, което преди всичко беше подкрепено и в първоначалния дебат, който се проведе с един много широк кръг от хора, свързани със спорта, основно по искане на федерациите. Българските федерации, както знаете, са обществени организации. И това трябва да стане много ясно. Защото когато се говори за общественото начало, някак си се забравя, че и клубовете, и федерациите, това са своего р ода обществени организации, които се регистрират по Закона за лицата и семейството.

Самите федерации, като обществени организации, които си приемат своя устав, в които членуват клубовете, в които изработват своите правила, които правила се съобразяват с изискванията на международните организации, в които те членуват, необходимостта да бъдат лицензирани е много голяма. И ще ви кажа един съвсем прост пример. Една федерация, която е приела своите правила, има своите клубове и тези правила са утвърдени, в един момент се създават пет други клуба, недоволни от тази федерация, и казват: "Ние нямаме лиценз, не сме подкрепени от федерацията." Но текстът, който предлага господин Марангозов, означава, че щом отидат и си подадат, те веднага се узаконяват. Повярвайте, това ще стане, както стана със Светия синод и с много други неща в страната. Ще има роене на клубове, на федерации, което страшно много ще затрудни не само работата на държавния орган, не само работата на това ръководство, на което и ръководство да е от гледна точка и на подпомагане развитието на тези клубове.
Така че казвам две неща: първо, това искане е преди всичко от федерациите, които са точно обществените организации; и на второ място, ако това нещо не бъде прието по начина, който е тук, опасността в България да се разроят и спортните организации е не само реална, но и напротив - ако този текст не се приеме, ние, всъщност вие като хора, които трябва да приемат този закон, ще ги стимулирате в тази посока. Затова е този текст по този начин направен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Господин председател, уважаемо народно представителство! Аз смятам, че точно този закон е една добра основа за едно консенсусно решение. Аз съм дълбоко убеден, че точно по въпроса за спорта ние можем да сме единни! И като малък принос към изясняването на нещата и като основа на това единство аз искам да продължа в този ред на мисли, в който господин Праматарски започна.
В крайна сметка, свободата на сдружаване означава, че всеки може да стане член на спонтанно възникнал клуб. Хора, обединени около една идеална цел, могат да развиват един определен спорт в съответствие със своите симпатии, навици, интереси, могат да се сдружават, да се обединяват съобразно Закона за лицата и семейството.
Това е универсално право и то е гарантирано. Нещо повече. Създадените по такъв начин клубове са напълно нормални, реални, функциониращи и без да е необходимо те да бъдат лицензирани. Но, лицензирането, и тук аз съм склонен да подкрепя министъра, тук не става дума за лицензионен режим в смисъл на икономическите лицензи. Става дума за процедура, по силата на която клубове, желаещи да влязат в определена федерация, например Федерацията по спортна стрелба, Федерацията по ловна стрелба или разни други, биват представени от съответната федерация пред Комитета за младежта и спорта за лицензиране, което им дава право на държавна субсидия. Всъщност лицензионният механизъм тук няма нищо общо с кранчето да бъдат или да не бъдат. Дава им правото да кандидатстват за държавна субсидия, което е важно, защото, разбирате, че в тези трудни времена самоиздръжката на високото спортно майсторство е много проблематична, а от друга страна - и работата с младите хора, с подрастващите спортисти също не бива да зависи единствено и само от волните пожертвования на един или друг дарител. Трябва да има и държавно начало. Аз съм дълбоко убеден, че формулата - държавно-обществено и обществено-държавно начало, не е изхабила своето значение именно заради това - да се регламентира по някакъв начин, и аз бих казал, тук съм категоричен привърженик на необходимостта още по-силно държавата да се намеси във финансирането на спортната дейност. Не може държавата да абдикира и от такъв ангажимент като развитието на младото поколение, здравето на младото поколение, спорта. Значи, за да се регламентира тази възможност - за получаване на пари, да кажем от спортния тотализатор, от разни други фондове, които държавата би следвало да организира за поддръжка и развитие на спорта, се въвежда процедура, забележете, при която клубовете се предлагат за лицензиране от съответната федерация. Прав ли съм, господин Китов?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, да, прав сте.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Предложението за лицензиране или за издаване на регистрационен документ, че те са член на една законноутвърдена федерация с международни контакти, приета в съответната верига от международни връзки и спортна йерархия - ето, това е смисълът на лицензионният режим в спорта.
И аз съжалявам, че го няма тук господин Нешев... (Господин Нешев се обажда от залата.) Исках да Ви кажа, приемете го на моята отговорност, че в случая не става дума за неща, които ограничават спонтанното начало в спорта. Тук просто се дава възможност федерациите да вършат една от присъщите им функции за регламентиране на членството в тях, защото самите федерации се състоят от клубове, не от отделни лица.
В крайна сметка, аз съм склонен да подкрепя точно тази точка. И се обръщам към моите колеги - лично аз не виждам нищо страшно и нищо недемократично в подобна функция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Госпожа Юлия Берберян има думата.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание какво всъщност се получава на практика, когато гражданите искат да използват своето право на свободно сдружаване. Правят се спортни клубове по Закона за лицата и семейството, обаче някои от тези клубове всъщност не изпълняват главното си предназначение - да развиват спортна дейност. Като пример мога да дам специално в тениса - много често към нашата федерация постъпват предложения от новосформирани клубове по тенис от цялата страна за тяхното одобряване преди всичко във федерацията. Тези клубове, регистрирани по Закона за лицата и семейството, ние много често установяваме, даваме им един изпитателен срок, за да видим те вършат ли спортна дейност, и се оказва, че те много често дори нямат и назначен при тях треньор, , не провеждат никакви състезания и единствената дейност, която се развива там, е да функционира барчето. Например, в един малък град има една добра състезателка, която отскоро тренира в София и която е толкова добра, не чак толкова добра, но те на място в това градче не я искат в нейния клуб, защото там няма спортна дейност и те не могат да й осигурят нейното съществуване. В същото време барчето работи с пълна сила. Ако оставим, ако премахнем този лицензионен режим, на практика по Закона за лицата и семейството страната ще се залее от толкова много клубове и от толкова много федерации по един и същи спорт, че направо ще изпуснем дирята.
И аз искам също да защитя тезата, че тук не става дума за лицензионен режим в онзи икономически смисъл, в който в повечето случаи се разбира, когато става дума за лиценз. Тук става дума за спазване на основното правило, по което една спортна организация, било тя клуб или федерация, изпълнява основната си дейност, а именно - за развитие на спорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Берберян.
За реплика има думата господин Атанас Мерджанов.

АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо Берберян! Моята реплика, насочена към Вашето изказване е и към министър Прамарски. Наистина с този ред за лицензиране, който Вие внасяте с предложенията по второ четене на закона, действително се цели едно администриране и въвеждане на лицензионен режим, който надвишава този в икономическите отрасли. Защото само изискванията за лицензирането на един спортен клуб са над 17. Обяснете ми Вие поради каква причина досегашното държавно ръководство на спорта отказа да лицензира спортни дружества и спортни клубове? Какъв беше предлогът?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Те не са поискали.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Не е вярно, че не са поискали. Не е вярно, че не са поискали и на заседанията на комисията това беше заявено и от спортните деятели на "Славия", на "Левски" и на "Локомотив - София". Това е големият проблем, че действително по този начин държавният орган, държавната агенция действително ще сложи ръка, ще лицензира клубове, които са й симпатични и по този начин ще разпределя държавната субсидия. Това е големият въпрос. И няма какво да го подминаваме с псевдопредложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин председател, колеги, господин министър! Философията на вносителя е не само създаването на един лицензионен режим, който да бъде свързан с контрола, но има нещо друго, което в момента се отбягва. Вносителят се е съобразил с конституционното право на всеки един в Република България да се сдружава. Друг е въпросът как той ще се сдружи и каква дейност впоследствие ще развива в рамките на своето ново сдружение. Но когато става дума за развитие на спорт, когато означава, че трябва да изпълнява една държавна програма, когато говорим за едно държавно финансиране, когато говорим за едно стопанисване на цялата спортна база, това не може да бъде предоставено на случайни юридически субекти, които, независимо че отговарят на закона и са се сдружили, имат своята легитимност и регистрация в съда, но означава, че имат пълното право впоследствие да развиват спортна дейност в Република България.
Именно в тази точка вносителят има предвид, че трябва да се съобразим с изискванията и държавната програма. Самата целева дейност, която предоставят спортните обекти и спортните структури, както и възможността само и единствено да се развива тази дейност, без да се създават прецеденти, които до момента сме свидетели, че ни съпътстваха - като неправомерно използване на спортни обекти; неправомерно използване правата и функциите на дадени спортни сдружения, федерации и клубове, независимо какви са те, извън спорта, който те имат право да развиват; и да развиват и осъществяват друга дейност.
Така че именно във връзка с това създаването на един лицензионен режим е съвсем уместен и удачен, когато говорим за една държавна програма. Друг е въпросът дали съответно всички тези спортни структури ще съумеят да отговарят на изискванията. Това е вече право те самите да направят така, че тяхната дейност да бъде подчинена на това, което се иска от закона.
Във връзка с това аз определено подкрепям - и съм го направил в самата комисия - предложението на вносителя. Друг е въпросът, че впоследствие вносителят би трябвало да обърне внимание за елиминиране на субективния фактор, който плаши някои - дали ще бъде даден лиценз на всеки един или ще се отиде на една бюрократичност при предоставянето на лиценз. Но това е един следващ етап. И аз мисля, че тук вече вносителят ще трябва да създаде един нормален механизъм за работа и да не се създаде такъв прецедент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Евгени Димитров.
Реплика от господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Димитров беше много точен и ясен защо се създава лицензионния режим. Той го потвърди - създаване на бюрократична държавна система в спорта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Той не се създава. Има го.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Ще изпълнява държавната поръчка. Само държавна поръчка ли ще изпълняват тези клубове или ще изпълняват и нещо друго? Ако ще изпълняват само държавна поръчка, да се направи една държавна организация за спорта, да се изпълняват държавните поръчки, да се грижи за онова, което държавата иска от спорта и да остави хората, които искат да спортуват каквото желаят, или каквото желаят да развиват да си го правят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Искате ли дуплика, господин Димитров? Не, не иска.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 130 народни представители: за 33, против 86, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 75, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 93, против 23, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
Господин Марангозов, получих и копие от Вашите предложения. Вашето предложение дословно гласи: "В т. 3 буква "в" отпада".
Предлагате отпадане на буква "в", така че сега можем да се върнем към § 1, който отложихме.
Искате ли да вземете сега отношение?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
Отново се връщаме на § 1, където отложихме гласуването. Гласувахме предложенията на господин Величков и на господин Мерджанов. Стигнахме до предложенията на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложенията на господин Кънчо Марангозов към § 1.
Гласували 103 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 75, против 20, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНСЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам, тъй като вече беше прогласувано предложението на вносителя за лицензирането, да обърна внимание - не исках да го казвам в началото на дебата - на това, което беше казано от тази трибуна от господин Мерджанов.
Господин Мерджанов, действащият до момента закон, приет от вашето мнозинство - не искам да политизирам въпроса - ще ви прочета текста, който сте приели и който, между другото, аз подкрепям:
"Чл. 8. (2) Комитетът за физическо възпитание и спорт: ...
3. води регистър на спортните организации и издава лицензии на спортните...".
Това е текст... Не ми махайте с пръст, господин Мерджанов, защото текстът е в ръцете ми. Вижте действащият в момента закон, приет по времето на предишния парламент от вашето мнозинство. Аз ви казвам, че подкрепям този текст. Затова не бива да политизираме. Текстът, който преди малко беше приет, е само въвеждане на едномесечния срок, за да има по-голяма оперативност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Китов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 4. В чл. 11 ал. 3 и 4 се отменят".
Има направени предложения от Атанас Мерджанов и Донка Дончева:
В чл. 11, ал. 1 те предлагат нов текст:
"Спортните клубове са доброволни сдружения на граждани, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и състезателна дейност по един или няколко вида спорт. Те могат да имат юридическа регистрация като юридически лица с нестопанска цел. Спортните клубове, които нямат юридическа регистрация, могат да се сдружават с клубове по техния или друг спорт с юридическа регистрация и да бъдат представлявани от тях в спортно дружество и спортна федерация по съответния вид спорт".
Следващото им предложение е в чл. 11, ал. 2 т. 3 да добие следната редакция: "организират, участват и администрират спортни състезания", както и в чл. 11, ал. 3 т. 2 да добие следната редакция: "предоставят, отнемат и прекратяват клубните, състезателни и трансферни права на спортистите".
Имат предложение освен това за изменение на чл. 11 - ал. 3 и 4 да отпаднат.
Комисията не подкрепя техните предложения.
Предложение от народния представител д-р Марангозов:
В чл. 11 ал. 4 се изменя така:
"(4) Спортните клубове на висшите и средни училища са юридически лица, учредени при условия и по ред, определен от управителния орган на училището (министъра на образованието)".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Мерджанов има думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата в подкрепа на предложението, което сме направили с моята колежка госпожа Дончева, тъй като с този текст на закона ние гарантираме права на спортните клубове, които разбира се имат право на осъществяване на своята дейност и, забележете, правото на сдружение с други спортни клубове в спортни дружества. Това действително е една необходимост, която ще се разкрива и ще се налага все повече и повече с оглед и на регионалната специфика на някои от съществуващите вече спортни клубове.
И тъй като според чл. 69, ал. 3 от правилника, господин председател, ние имаме право да коментираме и да обосноваваме нашите предложения в рамките на 5 минути за всяко едно направено предложение, аз ще си позволя да коментирам това, което каза министър Праматарски. Това просто не е вярно! Ние не искаме да бъде отменен лицензионният режим. Ние не искаме лицензионния режим вместо регистрационен да бъде разрешителен, господин министър! И това е големият смисъл.
Аз не опровергавам това, което казвате Вие от формална гледна точка, а от съществена гледна точка, защото Вие налагате разрешителен режим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сложете си картата, господин Мерджанов!
Благодаря на господин Мерджанов. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Тъй като в проекта на правителството се предлага в чл. 11 ал. 4 от сега съществуващия закон да отпадне, аз искам да ви запозная с ал. 4. В нея пише така: "Ученици могат да членуват в училищни спортни клубове по ред, определен от министъра на образованието, науката и технологиите". Тогава така се е казвало министерството.
Ние предлагаме тази ал. 4 да придобие следния вид: "Спортните клубове на висшите и средни училища са юридически лица, учредени при условия и по ред, определени от управителния орган на училището или от министъра на образованието".
Какъв ни е мотивът? Съществуващите сега, например, академични клубове, реално са частни сдружения на граждани, ползващи държавна или общинска собственост под прикритието на учебната институция. Това сега в момента съществува.
Причина за това е липсата на нормативно установен ред. Ако не се регламентират тези клубове, ние сме категорични, че се създават условия за злоупотреба. Ето защо ние считаме, че тези клубове трябва да се регламентират чрез автономията. (Шум и реплики в залата.)
Да, регистрационен режим чрез регистрация, защо не чрез регистрационен режим? Тези клубове трябва да се регламентират към висшите и средни училища, защото наистина на учащата се младеж трябва да й се предоставят такива условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева по § 4.
Гласували 98 народни представители: за 26, против 66, въздържали се 6.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Аз имам процедура! Как така, с едно гласуване - всичките предложения?!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставих на гласуване предложенията Ви заедно. Предложенията Ви са по един член. Погледнете правилника. Там е казано: глава по глава, раздел по раздел, член по член се приемат.
Прекратете гласуването, обявете резултата.
Гласували 106 народни представители: за 38, против 64, въздържали се 4.
Предложението на господин Марангозов не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 12, въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, има направено предложение от народния представител д-р Деспотов за създаване на нов § 4а със следния текст:
"§ 4а. В чл. 12 се създава нова ал. 2 със следния текст:
"(2) Спортните клубове се категоризират в три категории:
1. първа категория има обхват от 180 до 200 трениращи, щатен изпълнителен директор, най-малко пет щатни треньори с висше образование и най-малко 5 хонорувани треньори;
2. втора категория има щатен изпълнителен директор, най-малко трима щатни треньори с висше образование и най-малко 4 хонорувани треньори;
3. трета категория има изпълнителен директор на обществени начала, до трима щатни треньори и до пет хонорувани".
Алинея 2 става ал. 3".
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Деспотов, искате ли думата? Заповядайте.
ТОМА ДЕСПОТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Става въпрос за следното - и сега съществува една категоризация в спорта, но тя е само частична, в областта на колективните спортове. Така съществува, например, "А" и "Б" футболна група.
Тук идеята е да се обхванат и така наречените индивидуални спортове и то в условията на пазарна среда. Категоризацията по този начин би създала условия за конкуренция между различните категории спортни клубове, да разширява тяхната спортна дейност и услуги и по този начин да откриват и нови работни места и да подобряват дейността си.

Аз съм склонен, след като не е прието от комисията, това да бъде включено като допълнение в чл. 13, ал. 4, като се допълни: "да извършват спортни услуги според категоризацията на клубовете". Това е идеята на предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Деспотов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тома Деспотов за създаване на нов § 4а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 35, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 5. Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. Спортните клубове по чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 имат право:
1. да предлагат на съответните спортни федерации предоставянето, прекратяването и отнемането на състезателните права на спортистите;
2. да извършват трансфер на спортисти;
3. да притежават правата за реклама, за телевизионно и радиоразпространение на спортни състезания, организирани от тях, при условия и по ред, определени от съответната спортна федерация;
4. да извършват спортни услуги."
Има предложение от народния представител д-р Марангозов: съществуващият чл. 13 да отпадне, а да се създаде нов чл. 13 със следното съдържание:
"Чл. 13. Спортните клубове по чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 имат право да предоставят, прекратяват и предлагат за отнемане (лишаване) клубните, състезателни и трансферни права."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева е предлаганото изменение в чл. 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Яшо Минков беше оттеглено от него в хода на дискусията в комисията.
Комисията приема текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! В сега действащия закон чл. 13 гласи:
"Чл. 13. (1) Спортните дружества са доброволни сдружения на спортни клубове, развиващи различни видове спорт на териториален или ведомствен принцип, които обединяват техните усилия и възможности за по-пълноценно практикуване и развитие на спорта, създаване и използване на материално-спортната база, взаимодействие и координация със съответните държавни органи и общини.
              (2) Спортните дружества се регистрират като юридически лица с нестопанска цел."
По този начин, с така предложения текст на внесения законопроект се отменя правото на сдружаване и самоуправление на спортните организации. Доколкото ми е известно, това е предложение, което е направено в различни спортни харти и това противоречи на Конституцията. Не можем да лишим хората да си създадат едно дружество. На каква основа? Това е в противоречие с конституционните текстове - спортните дружества да нямат право на сдружаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Атанас Мерджанов има думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям предложението, което сме направили с колежката Дончева - изменението на чл. 13 да отпадне, тъй като с него фактически се прави ликвидация на досега съществуващите спортни дружества. Питам аз: след приемането на законопроекта какво ще се получи с досега съществуващите спортни дружества?
Както е известно, през последните няколко седмици се направиха няколко пресконференции, на което беше заявен явен протест на досега съществуващите дружества. Къде ще отиде базата? Кой ще координира дейността им по места между различно съществуващите и организиращи своята дейност спортни клубове? Да не говорим за страната, където има регионална специфика. Общините нямат достатъчно кадри и персонал, който да организира тези координиращи функции на спортните клубове.
Спортните дружества така или иначе са се изградили като общности, като организации, които могат да поемат този род функции. С едно подобно решение ние наистина ще поставим пред голяма бъркотия спортния живот в страната и най-важното - на улицата ще останат маса спортни деятели и кадри. Аз питам Държавната агенция в този смисъл ще се погрижи ли за устройването на работа на дългогодишни наши треньори, спортисти и спортни деятели, които така или иначе са работили десетки години за този спорт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
За реплика - господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мерджанов! Това, което е факт от Вашето изказване, е, че наистина дружествата развиваха спорта по хоризонтала. Но, забележете, уважаеми колеги, в чл. 11, който не се променя, ясно е казано, че спортните клубове могат да развиват един или няколко вида спорт, което само по себе си вече дава предпоставка за съществуването на обединени спортни клубове.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): И защо тогава е този текст?
БОРИСЛАВ КИТОВ: В закона, уважаеми колеги, няма нито един текст, който да казва, че не бива да се правят дружества и че някой им забранява. Няма такъв текст в закона! Те досега не са лицензирани според думите на Атанас Мерджанов, но съществуват и действат. Въпреки че по-рано в закона, който съществуваше и беше направен от специалистите, сред които участваше и господин Мерджанов, че дружествата трябва да бъдат лицензирани, те досега не само че не бяха лицензирани, но продължаваха да действат.
А истината е, че именно дружествата, за които той говори, не са изпълнили закона да подадат необходимите документи за регистриране. И "Левски", и други са обединени спортни клубове. Те не са и дружества. Не се и водят така. Затова няма никакви причини тук да се плаче за дружествата. Може би и в Допълнителните разпоредби трябва да кажем точната формулировка за това какво представлява обединен спортен клуб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Китов, няма смисъл от взаимно палене на страстите. Искам да Ви обърна внимание, че в предлаганите изменения и допълнения никъде не съществува, както и Вие самият подчертахте, обединени спортни клубове.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Трябва да пише.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Е, как ще го направим сега? След като в комисията ние на няколко пъти поставяхме този въпрос и той беше избегнат съвсем елегантно от Вас.
И ви моля: нека да не се подлага още веднъж под съмнение досегашната процедура, защото наистина така съществуващите обединени спортни клубове, известни като спортни дружества, действително подадоха документи за лицензиране, но им беше отказвано лицензирането по един или друг предлог лично от господин Цвятко Барчовски. Благодаря.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Не са подавали, защото нямат предложение на кмета. Виж стария закон. Не са подавали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Евгени Димитров има думата.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин председател, колеги, господин министър! Действително в новата възприета структура, която се коментираше в комисията, имайки предвид вносителя Министерският съвет и съответно другите предложения, се възприе, че има Държавна агенция, Национална спортна федерация и съответно спортни клубове. Никой не отнема правото на спортните клубове на регионален принцип да се сдружават и да представляват своите интереси, но на регионален принцип. Тук въпросът е до каква степен може да продължават дружествата, които ги имаме в момента като една даденост. През последните години се получи практиката, че единствено спортните клубове, които участват в структурата на дадено дружество, са само носител на името на дружеството, но нищо повече, което те да могат да ползват. Дружеството беше субектът, който по своето право и по своята възможност развиваше стопанската дейност и предоставяше част от своите обекти на своята територия. Но тук не може да се каже, че самите спортни клубове и съответно федерациите са били облагодетелствани и са ползвали тази база.
В дадения случай философията на закона и това, което е от вносителя и което аз лично съм подкрепил пред комисията, е, че, елиминирайки структурата "дружество", се създава един по-нормален ред за контрол от страна на Националната спортна федерация и спортните клубове на регионален принцип да ползват своята база по целесъобразност. И не да има междинни звена, които не развиват спортна дейност, не са субект, който да участва във финансирането и развитието на програмата, а само субект, който има дадена възможност да извършва съответните договаряния и да развива стопанска дейност, която, не бих казал, че е в интерес на самите спортни структури.
В тази именно връзка моето мнение и моето предложение е, че не е необходимо в момента да бъдат поддържани тези дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов за заместващ текст на чл. 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 27, против 76, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева - за отпадане на § 5.
Гласували 100 народни представители: за 20, против 76, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 2, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, има направено предложение от народния представител Борислав Китов за създаване на нов § 5а:
"§ 5а. В чл. 16, ал. 3, след думите "олимпийските игри" се добавя "и олимпийските игри за инвалиди"."
Комисията приема предложението за създаване на нов § 5а, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по това предложение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов за създаване на нов § 5а, който става § 6.
По-нататък ще следва преномериране на всички параграфи.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 5а, който става § 6, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: § 6. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 7, след думите "в този закон" се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. В ал. 5 т. 3 се отменя.
Има предложение на народния представител Кънчо Марангозов - чл. 17, т. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева:
В чл. 17 ал. 1 да се измени така:
"(1) Спортните организации, които осъществяват социалнозначима спортна дейност, съгласно чл. 3, спазват уставите си и тези на организациите, в които членуват, имат право да получат спортен лиценз."
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Следващото предложение е:
В чл. 17, ал. 2, т. 3 се изменя така:
"3. да провеждат тренировъчния и състезателния процес в съответствие с тенденциите в развитието на световния спорт и решенията на европейските и световни спортни федерации по вида спорт, в който членуват."
И това предложение не се подкрепя от комисията.
Следващото им предложение:
В чл. 17, ал. 2, т. 5 се изменя така:
"5. спортните клубове да членуват в регистрирана спортна федерация."
Това предложение също не се подкрепя от комисията.
Следващото предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева е следното:
В чл. 17, ал. 3 се създава нова т. 4 със следното съдържание:
"4. едно физическо или юридическо лице не може да притежава мажоритарните дялове или контрола на два и повече професионални спортни клуба, участващи в едно състезание или първенство."
Това предложение се приема по принцип от комисията.
Следващото им предложение е следното:
В чл. 17, ал. 4 т. 1 се изменя така:
"1. признаване от страна на държавата и Националната спортна организация, че съответната спортна организация има компетенциите да организира физическо възпитание и спорт за гражданите и да изгражда организационно-административна и спортно-техническа уредба по съответния вид спорт."
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Следващото предложение:
В чл. 17 ал. 5 се изменя така:
"(5) Спортните лицензии се издават от регистрирани национални спортни организации и/или тяхно сдружение (съюз или асоциация), както следва:
1. спортните клубове се лицензират пряко от спортните федерации, в които членуват;
2. спортните дружества се лицензират от съответния национален спортен съюз или асоциация, в който членуват и/или по предложение на съответната община;
3. регистрираните спортни федерации се лицензират от съответния национален спортен съюз или асоциация, в който членуват. Спортен лиценз може да получи само една спортна федерация по определен или сходен видове спорт и една многоспортова спортна федерация, изградена по съответния обединяващ признак, представляващи страната в съответните международни спортни федерации по този вид спорт или спортове;
4. други обединения на спортни организации се лицензират от съответните национални спортни съюзи или асоциации, в които желаят да членуват."
И това предложение не е подкрепено от комисията.
Следващото предложение, неподкрепено от комисията, е предлаганото изменение на чл. 17, ал. 5, т. 3 да отпадне.
Следващото предложение:
В чл. 17, ал. 6 да добие следната редакция:
"(6) Националните спортни съюзи или асоциации и спортните федерации могат да откажат или отнемат спортен лиценз, ако констатират, че не са спазени или са нарушени изискванията на този закон и определените в наредбите им ред и условия за лицензиране на спортни организации."
Това предложение също не е подкрепено от комисията.
Следващото предложение:
В чл. 17 ал. 8 да добие следната редакция:
"(8) Националните спортни организации и техните обединения водят регистри на лицензираните спортни организации и упражняват надзор по спазване на задълженията и предоставените им правомощия по отношение на работата им по изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта."
Това предложение не е прието от комисията.
Следващото предложение е отново на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева:
В чл. 17 се създава нова т. 10 със следното съдържание:
"10. Членството и взаимоотношенията между спортните организации се регламентират с техните устави и съгласно принципите, отразени в чл. 3 на този закон."
Това предложение също не е подкрепено от комисията.

Има направено предложение от народния представител д-р Карафезов - в чл. 17, ал. 3, т. 1, текстът след "дружества" се заличава, и в чл. 17, ал. 3, т. 3, след "договори" се добавя изразът "или предварителни договори".
Комисията приема предложението за чл. 17, ал. 3, т. 1.
Предложението за чл. 17, ал. 3, т. 3 бе оттеглено от народния представител д-р Карафезов в хода на дискусията.
Комисията предлага на уважаемите народни представители следния текст за § 6, който става съответно § 7:
"§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 7 след думите "в този закон" се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. В ал. 3:
а) в т. 1 текстът след думата "дружества" се заличава;
б) създава се нова т. 4:
"4. едно физическо или юридическо лице да не притежава мажоритарните дялове или контрола на два и повече професионални спортни клуба, участващи в едно състезание или първенство".
3. В ал. 5 т. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Господин Атанас Мерджанов има думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Очевидно, че при така приетата процедура на гласуване, която е най-малкото странна, за днешното гледане на закона е нелогично да се направи обосноваване на всяко едно от направените от нас предложения. Общо взето те гарантират и уреждат режима, по който се издават лицензии - забележете, господин министър - лицензии в смисъл на регистрационен режим. По този начин се дава правото и на спортните клубове, членуващи в съответната Национална спортна федерация, разбира се, лицензирана от съответния държавен орган.
Аз мисля, че направените предложения имат смисъл и те до голяма степен ще облекчат цялостния режим, като същевременно гарантират правата на спортните клубове и на спортните федерации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние пак се връщаме към темата за спортните дружества. Аз съм предложил точката на чл. 17, ал. 5 да не се отменя и да остане така, както е била в сега съществуващия закон, защото възниква въпросът за имуществото на тези спортни дружества. Да, в Преходните и заключителни разпоредби се третира въпроса, че част от имуществото, това, което е държавно, ще отиде към областната управа, това, което е общинско, ще се предаде на общините им. Но тук сега възниква въпросът, че в това непрекъснато предаване и прехвърляне на собственост в един такъв момент, когато в цялата държава, в България в момента се говори какво става с прехвърлянето на собствеността въобще - простете ми за откровеността, но отново, след всичко написано и казано, този въпрос замирисва на поредната далавера, която се готви със спортните имоти, на дружествата става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов в чл. 17 т. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте.
От народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева има направени десет предложения, от които само предложението с пореден номер 4 е прието по принцип. Така че него няма да го поставям на гласуване.
Моля, гласувайте останалите предложения. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ами то е по един член, колеги! Това са предложения по един член. Ние гласуваме един член в един параграф. По един-единствен параграф един-единствен член. (Реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, ама аз както чета Вашите предложения, те освен че са по един член, те са свързани помежду си. Ние не можем да приемем едно и да откажем другите. Или обратно - като откажем това, което е в основата, всичките останали вече отпадат.
Ние не сме обявили резултатите от гласуването на предложението на народния представител Кънчо Марангозов. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 126 народни представители: за 29, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева - 9 на брой, за заместващи текстове и нови текстове в чл. 17 на закона.
Гласували 114 народни представители: за 21, против 93, въздържали се няма.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 6 на вносителя, който става § 7, така както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 94, против 22, въздържали се 7.
Новият § 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 7. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 6 след думите "клубове за лицензиране" се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. В т. 9 думата "регламентират" се заменя с "приемат правила.
3. Точка 10 се изменя така:
"10. предоставят, прекратяват и отнемат състезателните права на спортистите и притежават правата за реклама, за телевизионно- и радиоразпространение на спортни състезания, организирани от тях, като предоставят на договорна основа процент от постъпленията на спортните клубове - участници в състезанието."
Има направени две предложения от д-р Марангозов. Първото е в чл. 19, ал. 1 т. 1 да отпадне. Второто си предложение той оттегли в хода на дискусията.
Има направени предложения от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева:
Предлаганото изменение в чл. 19, ал. 1, т. 6 да отпадне и да добие следния вид: "лицензират спортните клубове по съответния вид спорт".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 7 на вносителя? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 101 народни представители: за 18, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 79, въздържали се 7.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте § 7 на вносителя, както е предложен от него.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 8. В чл. 20, ал. 2 думата "регламентират" се заменя с "уреждат" и след думите "спортно развитие" се поставя точка и текстът до края се заличава."
Няма постъпили предложения.
Комисията приема текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8 на вносителя, както е предложен от него.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Параграф 8 е приет.
Всички народни представители са поканени на откриването на изложбата на художника Бончо Асенов в клуба на народния представител.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Има думата председателят на водещата комисия господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Има предложение от народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 8а със следното съдържание:
"§ 8а. В чл. 22, ал. 3 след думата "клубове" се поставя запетая и се добавя "и училищните настоятелства".
Комисията приема предложението за създаване на нов § 8а, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за нов § 8а, който става § 10.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Параграф 8а, който става § 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 9 - на вносителя:
"§ 9. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, 2 и 3 думите "специални средни спортни училища" се заменят със "спортни училища".
2. Създава се ал. 4:
 "(4) Директорите на спортните училища се назначават след конкурс, проведен при условия и по ред, определени от министъра на образованието и науката съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.".
Има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева - в чл. 23, към предложението по ал. 1, предлагаме следното допълнение:
"Чл. 23. (1) Учениците-спортисти, завършили средни специални спортни училища придобиват специалност инструктор по съответния вид спорт.".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител д-р Марангозов - в чл. 23 се създава ал. 1а със следното съдържание:
 "(1а) Завършилите специални средни спортни училища придобиват спортна специалност.".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител д-р Тома Деспотов - в § 9, т. 2 към текста на новата ал. 4 се добавя: "в конкурса имат право да участват само специалисти с висше спортно образование".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 23 се създава нова поредна ал. 5 със следното съдържание:
 "(5) Министърът на образованието и науката, съгласувано с министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта разработват учебна програма в спортните училища за професионално обучение и придобиване на професионална специалност на учениците в областта на полицията, пожарната защита и сержантския състав на армията.".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 9 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Самият текст казва, че "завършилите специални" - спортните училища са специални училища. Всяко специално училище дава някаква определена професия. Например едно специално училище - Строителен техникум, дава някаква специалност. Един Механотехникум - дава някаква специалност. Същото се отнася и за средните спортни училища. Така че, завършвайки спортното училище, освен общообразователната подготовка, която е получил и с която той може да продължи своето образование във всички висши учебни заведения, в които той желае, да си има и съответна спортна специалност, като да кажем инструктори, или както и да ги кажем. Това е вече въпрос на технология.
В тези спортни училища ние не бива да разчитаме, че децата отиват там, за да станат само спортисти, независими в професионалния спорт, защото идва време, когато професионалният спортист, бил такъв, останал със средно образование по една или друга причина - не можал да завърши друго образование, остава пак в спорта. И защо да не му предоставим възможността да бъде със редно образование, да има някаква спортна специалност, за да продължи своята дейност, своята работа за развитието на спорта и за това, за което все пак е учил и което познава много по-добре от един младеж, който е завършил общообразователно училище, и, да кажем, познава много по-добре даден вид спортна дейност.
Това е била презумпцията, от която съм изхождал, предлагайки този текст в Закона за физическата култура и спорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми колеги, по принцип никой не е против всички тези предложения. Целият въпрос е, че комисията прие, че не е мястото това да става в този закон, а в Закона за професионалното обучение. И ние се набъркваме в една материя, която не е специфична за комисията.
Именно затова се прие, че трябва да бъде в Закона професионалното образование, защото той прави нужните категории за съответните професионални спортни училища. Защото там влизат държавните изисквания - тук е господин Панев, пък и останалите колеги от комисията казват на какво трябва да отговарят. Просто не е работа на този закон ние да разрешаваме държавни изисквания по отношение на приемане на специалност. Това са били мотивите. А по принцип ние сме "за".
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Да го предложим като допълнение към Закона за средното образование.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е съвсем друго и това е право на всеки един народен представител, но просто не е мястото ние да правим това в този закон. Това е бил смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Атанас Мерджанов има думата.

АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Китов! Аз приемам Вашите мотиви и съм благодарен, че Вие изразихте това положително становище по принцип на комисията. Няма ли да бъде по-удачно, ако в нашето предложение с госпожа Дончева бъдат добавени думите "могат да придобиват специалност "инструктор", а след това в съответния закон ще бъде конкретно разписано.
Все пак този закон урежда взаимоотношенията във физическото възпитание и спорта. Добре би било тази възможност да съществува в този закон. Това не е излишно. Смятам, че и господин Панев няма да има нищо против да подкрепи това предложение, още повече, когато говорим за едно осъвременяване и доближаване максимално до европейските изисквания.
След като това Народно събрание почти с пълно болшинство прие Закона за професионалното ориентиране, смятам, че една такава добавка би могла да облекчи целия този процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева.
Гласували 110 народни представители: за 36, против 57, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 117 народни представители: за 34, против 71, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тома Деспотов.
Гласували 106 народни представители: за 13, против 32, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев.
Гласували 104 народни представители: за 14, против 77, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9, който става § 11, така както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 84, против 17, въздържали се 7.
Новият § 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има направено предложение от народните представители Иван Иванов и Юлия Берберян за създаване на нов § 9а, който госпожа Берберян оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се, добре.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложение от народния представител Кънчо Марангозов за създаване на нов § 9а:
"§ 9а. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2)  Спортистите, включени в специализираните формации по ал. 1, се предлагат от лицензираните федерации и могат да запазят клубната си принадлежност, регистрирана преди включването им в тях."
Комисията приема предложението за нов § 9а, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов за нов § 9а, който става § 12. Предложението е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 3.
Параграф 9а, който става § 12, е приет.


ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Чета § 10 на вносителя:
"§ 10. В чл. 32, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя: "като спазват предписанията на Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст относно условията за сигурност"."
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10, който става § 13, така както е предложен от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Параграф 10, който става § 13, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложение от народния представител Борислав Китов за създаване на нов § 10а:
"§ 10а. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Физическото възпитание и спортът за инвалиди цели подобряване качеството на живота и допринася за рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите. За тях се осигуряват необходимите условия за занимания със спорт във всичките му разновидности - от възстановителни такива до елитен спорт."
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Държавната агенция за младежта и спорта подпомага с целеви средства подготовката и участието на спортистите-инвалиди на олимпийски игри, световни и европейски първенства."
 (3) Физическото възпитание и спортът за инвалиди се осъществява чрез проекти, програми и методически указания в домашни условия, в здравни и специализирани учебни заведения, спортните клубове и организации за инвалиди се координират от Националната федерация "Спорт за инвалиди". Необходимите за тази цел средства се осигуряват от държавата и общините."
4. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
В хода на дискусията вносителят оттегли предложението си за т. 3.
Комисията приема предложенията за създаване на останалите точки и предлага създаването на нов § 10а, който става § 14, без ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! По принцип подкрепяме идеята, вложена в този нов § 10а. Разбира се, че трябва да се подпомага спортуването и на инвалидите.
Но аз поне питам д-р Китов: тук се говори за - цитирам - "до елитен спорт". Въпросът е за "елитен спорт".
Доколкото знам, в закона, пък и в другите нормативни актове, никъде не е определен кой е елитен и кой не е елитен спорт. Примерно, аз питам вдигането на тежести и борбата примерно, елитни спортове ли са? Тенисът на маса или тенисът на корт елитен спорт ли са?
Нали разбирате? Защо трябва да употребяваме един термин, за който, в края на краищата, няма юридическа дефиниция? Разбира се, че инвалидите за всички видове спорт, включително, ако щете, и в професионалния спорт, трябва да бъдат подпомагани, тъй като те имат игри, включително и олимпийски.
Но "елитен спорт" поне на мен не ми е ясно и ако може, обяснете ми го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук не става въпрос за вид спорт, а за елитни постижения в спорта. Под елитен спорт се разбира примерно "А" група. Това се разбира под елитен спорт. Така че, това не е елитен спорт, а елитни постижения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, като човек от сферата на инвалидите, искам да Ви поясня за какво става дума. Наистина не става дума за определен вид спорт - баскетбол, футбол, атлетика или нещо такова. Затова е използван този термин. Под "възстановителен" става дума за хора, които в резултат на увреждането, което имат, се нуждаят от някакви спортни процедури, за да си възстановят здравето.
Но в същото време онова, което се разбира като елитен спорт за инвалиди, са онези европейски, световни първенства и олимпийски игри за хора с нарушения. Това са имали предвид законодателите - да могат да бъдат подпомогнати и онези български инвалиди, които ще участват в по-елитни състезания от рода, например, на световните тихи игри, които са за глухите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На мен ми се струва, че пак трябва да се погледне текстът. Не е много хубаво стилно казано: "за тях се осигуряват необходимите условия за занимания със спорт във всичките му разновидности - от възстановителни...". Какво "възстановителни"?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук, уважаеми колеги, редакцията, която дава господин Соколов, аз напълно я приемам. Текстът става така:
"... занимания със спорт във всичките му разновидности - от възстановителен до елитен спорт".
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Предлагам изречението да спре до "разновидности".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "За тях се осигуряват необходимите условия за занимания със спорт във всичките му разновидности."
Приемаме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов за нов § 10а, който става § 14, като в т. 1 отпадат думите "от възстановителни такива до елитен спорт" и отпада т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10а, който става § 14, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, има направено предложение от народния представител Валентин Симов за създаване на нов § 10а:
"§ 10а. Създава се нова глава пета "а":
Глава пета "а"
Социален туризъм
Чл. 34. Социален туризъм се осъществява чрез общуване с природата посредством формите на туристическа дейност при използване на създадената материална база - хижи, заслони, домове, спални, маркировка и др."
Комисията приема по принцип този текст.
"Чл. 35. (1) Министерският съвет, съответните министерства, другите компетентни държавни органи и обществени организации създават условия и поощряват практикуването на социалния туризъм от гражданите на Република България.
(2) Българският туристически съюз и неговите структури - туристическите дружества и федерациите, членуващи в БТС, организират и осъществяват дейности на социалния туризъм."
Комисията приема по принцип ал. 1 и не приема ал. 2.
"Чл. 36. (1) Министърът на образованието и науката определя с наредби държавните изисквания, свързани с практикуването на социалния туризъм от учащите се, осъществяван чрез екскурзии, излети сред природата и други форми на туристическа дейност.
(2) Министерството на образованието и науката и неговите специализирани структури и звена организират през неучебно време почивки, оздравителни и екологични лагери, зелени училища, усвояване на различни видове туризъм, ориентиране, алпинизъм, спелеология и др."
Комисията по принцип приема това предложение за чл. 36.
"Социалният туризъм се финансира от държавния бюджет, бюджета на общините, бюджета на Българския туристически съюз, дарения и други, предвидени от закона източници."
Комисията не поддържа този член.
"Чл. 38. Изградената туристическа база от Българския туристически съюз и неговите организационни структури, негова собственост или предоставена му за стопанисване, се използва за практикуването на социалния туризъм по ред и начин, определен от Държавната агенция за младежта и спорта и Българския туристически съюз."
Комисията не приема този текст.
Комисията прави предложение за § 10а, който става § 15:
"§ 15. Създава се нова глава пета "а".
Глава пета "а"
Социален туризъм
Чл. 33а. Социален туризъм се осъществява чрез туристическа дейност при използване на създадената материална база - хижи, заслони, домове, спални, маркировка и др.
Чл. 33б. Министерският съвет, съответните министерства, компетентните държавни органи и обществени организации подпомагат практикуването на социалния туризъм от гражданите на Република България.
Член 33в. Министърът на образованието и науката определя държавните изисквания, свързани с практикуването на социалния туризъм от учащите се в учебно и неучебно време."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Валентин Симов има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искам да се обърна към вас да подкрепите предложенията, които ние сме направили, като, разбира се, трябва да благодаря на комисията, че е приела част от моите предложения и редакцията на чл. 36, както е формулирана в новия чл. 33в, ни удовлетворява.
За какво става въпрос? Става въпрос за това да подкрепите, може би странно ще прозвучи, за първи път една неправителствена организация да бъда включена в закон. Такова нещо може да стане с волята на законодателя и Конституционният съд се е произнесъл по този въпрос един път.
Ако ние решим, това нещо можем да го направим. Въпросът е да се запази една развита структура, да се запазят хижите, които в момента съществуват, и нашата философия - на моите предложения, и на туристическия съюз, е да запазим всичко това, което за съжаление десетина години беше разграбвано, беше зле стопанисвано. И всичко нова ние искаме да правим заедно с Държавната агенция по младежта и спорта.
Обръщам се още един път към вас с молба да подкрепите моите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов. Първа реплика - господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Беше отделено доста време за дискусия по този въпрос в комисията. Всички бяха много добронамерени, но реално ние нямаме нищо против да се направи един отделен закон за Българския туристически съюз. Просто в този устройствен закон не е мястото ние да включим и да разпишем една-единствена федерация. Какво става с останалите федерации? И просто създаваме една неравнопоставеност на нещата, което просто не биваше да става в този закон. Това са били мотивите да не приемем неща, за които иначе ние сме "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Китов, уважаеми господин министър! Аз се радвам, че Вие приемате така нещата. Дълго време ние се колебахме дали да пишем отделен закон. Това бяха нашите колебания и може би наистина трябваше да го напишем. Факт е, че в този закон вече ще има част за Българския туристически съюз, ме удовлетворява. Оттук нататък аз ще концентрирам моите усилия върху един отделен законопроект и се надявам, че до края на Тридесет и осмото Народно събрание той ще бъде приет, за да регламентира едни трайни отношения, които трябва да съществуват в обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, да не гласуваме тогава Вашите отхвърлени предложения.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Да, това на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
Моля, гласувайте предложението за нов § 10а, който става § 15, така както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 3.
Новият § 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, по § 11 на вносителя има направено едно-единствено предложение - от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева, което комисията подкрепи, и комисията предлага на уважаемите народни представители следния текст за § 11 на вносителя:
"§ 16. В чл. 35 ал. 1 се изменя така:
"(1) Тренировъчната и състезателната дейност за високо спортно майсторство се осъществява от спортисти-аматьори, спортисти-професионалисти и спортни съдии, чиито статут се определя с правилници на българските спортни федерации, утвърдени от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Вносителите на предложението приемат ли този текст? Да.
Моля, гласувайте § 11, който става § 16, така както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Параграф 16 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 12 на вносителя:
"§ 12. Чл. 39 се отменя."
Има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева - в § 12 предлаганото изменение в чл. 39 да отпадне. Предлагат нов текст със следното съдържание:
"Чл. 39. Държавната агенция за младежта и спорта създава собствена информационна система за събиране и съхранение на статистическа информация за системата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Държавната агенция за младежта и спорта издава годишен статистически справочник."
Комисията не подкрепи това предложение.
Комисията приема текста на вносителя за § 12, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 12 има думата господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ние поддържаме нашето предложение, направено в комисията, макар че имаше дискусия по този въпрос и бяхме уверени от министър Праматарски, че така или иначе се създава цялостна държавна информационна система. Но в по-нататъшния ход на разискванията, на дискусията изобщо в комисията, стана ясно, че т.нар. институт или център "Спорт и здраве" ще мине към Държавната агенция за младежта и спорта. По този начин в държавния орган за младежта и спорта още отсега, изначално се създава един доста сериозен административно-управленски апарат. И аз смятам, че една от съществените негови функции е тъкмо в събирането, обработването на информацията, в т.ч. и издаването на годишен статистически справочник. Как иначе ще се осъществява съответната методологическа, научна, спомагателна и прочие работа от научните звена на института, без набирането, обобщаването и съхраняването на тази информация?
Смятам, че това трябва да бъде една съществена функция на държавния орган. И затова поддържаме нашето предложение. И призоваваме колегите да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика - господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Никой не е против това предложение. То не може да не е. Но въпросът е собствена информация или част от единната информационна система на цялата страна? Защото се оказва, че създавайки насочена информация, не може изобщо да се получи цялостна информационна система в страната. Това е единственият мотив. Даже ние много говорихме, оттегляхме го. Господин Мерджанов проверява. Това е.
Иначе, естествено е, че информация се събира и обработва, но на единната информационна система на страната, а не всеки да си създава отделно. Излиза и по-скъпо и не винаги могат да си обменят информация. Такъв е бил смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева за заместващ текст на § 12.
Гласували 110 народни представители: за 46, против 59, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 12, който става § 17 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 79, против 33, въздържали се 3.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 13 на вносителя:
"§ 13. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
 "(2) Изискванията за сигурността на спортните имоти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрителите преди, по време и след провеждането на спортни прояви, организирани на стадиони и спортни зали, се определят с наредба, приета от Министерския съвет."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Няма други предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13, който става § 18.
"§ 14. В чл. 42 думите "непристойното" се заменят с "лошото".
Тук има направено предложение от народния представител д-р Карафезов, което той оттегли в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 19.
"§ 15. В чл. 45, ал. 4 думата "републиканската" се заменя с "националната"."
Комисията приема текста на вносителя за § 15, който става § 20.
Няма други предложения.
"§ 16. В чл. 36, ал. 2 се изменя така:
 "(2) Специализираните контролни органи на Министерството на здравеопазването и Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст спират провеждането на спортни състезания и спортно-туристически прояви, когато не са осигурени медицинска помощ и планинско спасяване. Не се допускат или се отстраняват от тренировъчни занимания и състезания лицата, които не са преминали медицински прегледи, съгласно наредба на министъра на здравеопазването."
Няма други предложения.
Комисията приема текста на вносителя за § 16, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи на вносителя 13, 14, 15 и 16, които стават съответно параграфи 18, 19, 20 и 21 така, както са предложени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 18, 19, 20 и 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, има предложение, направено от народния представител Борислав Китов, за създаване на нов § 16а:
"§ 16а. В чл. 47, ал. 1, т. 3 след думата "съоръжения" се добавят думите "изискванията за достъп и ползването им от инвалиди".
Комисията приема предложението за § 16а, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Китов за нов § 16а, който става § 22.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 2.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 17 на вносителите:
"§ 17. В чл. 48, т. 1, пред думите "спортните обекти с национално значение" се добавят думите "статута на"."
Има направено предложение от народния представител д-р Марангозов - в чл. 48 се правят следните изменения:
"1. В точки от 1 до 4 пред думите "спортни обекти" се добавя думата "държавните".
2. В т. 1 се създава второ и трето изречение със следното съдържание:
"Управлението им се осъществява от Национална спортна база, която не е търговско дружество, при която капиталът се притежава изцяло от държавата. Националната спортна база е към Националната агенция за младежта и спорта."
Комисията не подкрепи предложението.
Предложение от народния представител Атанас Мерджанов и Донка Дончева - § 17, чл. 48, т. 1 да се допълни с израза "държавна собственост".
Комисията аналогично не прие предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 17, който става § 23.
По § 17 на вносителя има думата господин Кънчо Марангозов.



КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ние предлагаме в чл. 48, където Министерският съвет определя - в стария закон - пред т. 1, 2, 3 и 4 пред "спортни обекти" да се постави "държавните". Тези текстове уреждат режима на обектите, които са във владение и ползване от държавата и осъществяват нейни функции в областта на спорта. Това е презумпцията, поради която искаме да поставим "държавните" пред този текст.
И по-нататък, искаме към т. 1 да се добави изречението: "Управлението им се осъществява от Национална спортна база, която не е - подчертавам - не е търговско дружество. Капиталът се притежава изцяло от държавата. Националната спортна база е към Държавната агенция за младежта и спорта".
Какви са били мотивите ми? В крайна сметка не всичко е търговия. Ако се създаде едно търговско дружество - аз тук влизам малко в друга материя, но така стана и с прословутите търговски дружества-лечебни заведения - аз питам в тези държавни спортни обекти откъде ще дойде печалбата? И когато едно дете на 5, 10-12 години, пък и възрастен човек, иска да отиде в един държавен обект, за да спортува, ще трябва да плащат там за всяко влизане в обекта, за да ритне два пъти топката или ще ги пращаме да играят само върху асфалта и по улиците? Тази е била презумпцията, когато предлагаме това да не е търговско дружество и да се стопанисва от Национална спортна база. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, аз Ви умолявам процедурно да се коригирате. Връщате ми за, не знам кой път, въпрос, но този път, след като се е провалила вашата министърка, след като е държала 7 месеца без амбасадор нашето Отечество в Либия. Аз питам тук за отношението на правителството на господин Костов - как ще изгладят отношенията, как ще се коригират някои ходове с арабските държави, тъй като това касае България? И Вие ми връщате въпрос, който е от национално значение. Защо го правите това, нямам представа. Само Ви казвам - това, че 3 години сте ме изолирали от политиката, или сте ми взели медиите, или сте ме изкарали от парламента миналия парламент, няма никакво значение. Значение има какво ще стане с България. И затова, моля Ви, коригирайте.
Обяснявам Ви, ето - вербално, пред цялата зала, че идеята тук е как господин Костов и неговото правителство ще коригират това, което наистина е надробено от външната министърка, защото, ако обесят тези хора, вие всички ще отговаряте! Вие сте управляваща партия и вие сте управляващо правителство! Аз не желая да ги обесят. Искам да направим всичко възможно да помогнем по наш си начин, ако може. Затова и предложих да отида при Мубарак, но не отидох да й върша работа. Аз можех да отида и знаете, че мен ще ме приемат същия ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо не отидохте?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: По две причини - направих на Жотев - павирах пътя в Сирия, състоя се комисията. Павирах му го в Ирак - състоя се... Човекът има достойнството да дойде и да благодари. Направи го! Следователно, тук аз отказвам да й помагам - в този случай и затова желая господин Костов да ми каже какво неговото правителство готви, за да излезем от този трап, защото това наистина е трап за България! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, тук не става въпрос... Статут на нещо е значението, което то има за страната. Беше даден пример и аз пак ще си позволя да го кажа - гребният канал в Пловдив, който е общинска собственост трябва ли да има статут на обект с национално значение? Естествено, че трябва! Стопанисва си го общината. При даването на статут за обект от национално значение безспорно е, че ще има след това и съответни изисквания за стопанисването му, съответни средства, които държавата ще трябва да дава за това. Тук не става въпрос за статут на държавна или частна собственост, а става въпрос, че обектът има национално значение. Затова е въпросът и тук като че ли малко се разминаваме с д-р Марангозов, защото за различни неща говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов за заместващ текст на § 17.
Моля, гласувайте!
Гласували 107 народни представители: за 24, против 80, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева по същия § 17.
Гласували 99 народни представители: за 25, против 73, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 17, който става § 23 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 11, въздържали се 5.
Новият § 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 18 на вносителите:
"§ 18. Създава се чл. 48а:
"Чл. 48а. Държавната агенция за младежта и спорта води публичен регистър на спортните обекти".
По този член има предложения от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева. Те предлагат текстът на новия чл. 48 да отпадне и да се замени със следния:
"Чл. 48а. Държавната агенция за младежта и спорта води публичен регистър на спортните обекти - държавна и общинска собственост:
1. спортни обекти и съоръжения, построени и/или оборудвани със собствени средства на спортните организации или техни търговски дружества не могат да бъдат определяни като държавна или общинска собственост. Тяхното управление се определя по ред, утвърден от общите събрания на спортните организации;
2. спортните обекти и съоръжения, построени със смесен капитал от държавата, общините и спортните организации се стопанисват като акционерни дружества или по ред, утвърден от съсобствениците им на договорна основа;
3. държавата и общините могат да оказват съдействие при строителството, оборудването, експлоатацията и ремонта на спортните съоръжения - собственост на регистрираните спортни организации;
4. промяна в собствеността на спортни обекти и съоръжения, собственост на спортни организации, може да се направи след решение на общите им събрания;
5. държавните и общински терени, определени за строителство на спортни и туристически обекти, както и спортни туристически обекти, вече построени върху тях, не могат да се отчуждават, както и да се изменя тяхното социално предназначение".
Комисията не приема предложенията по чл. 48а, т. 1, 2, 3 и 4 и приема по принцип предложението за т. 5, за която комисията счита, че нейното място е в следващия параграф и там е приета.
Комисията предлага на уважаемите народни представители следния текст за § 18, който става § 24:
"§ 24. Създава се чл. 48а:
"Чл. 48а. Държавната агенция за младежта и спорта води публичен регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 18 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смисълът и логиката на нашето предложение се съдържат в това, че ние не оспорваме правото и задължението на държавния орган да води публичен регистър, очевидно това е една назряла необходимост, която се налага в повечето от приеманите закони. Но смисълът на този закон е действително по възможност да бъдат разписани, с цел да не се спекулира, функциите на държавния орган.
И затова считаме, че предложението, което ние правим, до голяма степен гарантира правата на спортните клубове, в това число и на общините, като собственици на голяма част от материалната спортна база. Иначе какво бихме могли да си представим в целия този процес на прехвърляне на собствеността ли и упражняване правата на държавните органи? Ще се получи един сблъсък на интереси между държавния орган, между общините, между спортни клубове, между федерации. По този начин действително ще се загуби смисълът от въвеждането и воденето на този публичен регистър. Това е целта, колкото е възможно повече законът да гарантира, а не чрез подзаконови нормативни актове, правата на собствениците на материална спортна база. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В публичния регистър това го има, то е там.
По отношение на собствеността тук ли е мястото да го правим, в този закон? Собствеността се определя по законите на България и съдът е инстанцията, която, ако има спорни неща, ще ги каже. Може ли ние тук да пишем всички казуси, които евентуално могат да възникнат? Води се публичен регистър, там има тенис-корт, там има стадион. А чия собственост е, вече се доказва в съда, ако има спорни моменти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева за заместващ текст на § 18.
Гласували 131 народни представители: за 40, против 78, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 18, който става § 24 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 91, против 23, въздържали се 4.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател! По § 19 нямаше постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя като смята, че там беше мястото на това, което тя подкрепи по принцип по предното предложение на господин Мерджанов.
По този начин комисията предлага на вашето внимание текст на § 19, който става § 25.
"§ 25. Създава се чл. 51а и чл. 51б.
Чл. 51а. (1) Службите "Държавна собственост" към областните управи и "Общинска собственост" към общинските администрации следят за ползването на държавните и общинските спортни обекти съобразно предназначението им и условията, при които са предоставени.
(2) Не могат да се отчуждават държавните или общинските терени, определени за строителство на обекти за спорт и социален туризъм.
(3) Не може да се изменя социалното предназначение на съществуващите обекти за спорт и социален туризъм, държавна или общинска собственост.
(4) В случай че се установи, че държавни или общински спортни обекти или части от тях се ползват не по предназначение или в нарушение на условията, при които са предоставени, те се изземват по реда на чл. 80 от Закона за държавната собственост, съответно на чл. 65 от Закона за общинската собственост.
(5) Държавните и общинските спортни обекти, ползвани от спортните организации, на които е заличена съдебната регистрация като такива, се изземват по реда на ал. 4. (Тук има техническа грешка.)
(6) Службите "Държавна собственост" и "Общинска собственост" уведомяват Държавната агенция за младежта и спорта за констатираните нарушения от спортните организации при ползване на държавните и общинските спортни имоти.
Чл. 51б. Общините предоставят за ползване на Българския спортен тотализатор при облекчени условия подходящи помещения и терени за неговата дейност, включително в спортните обекти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 19 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин министър! В досега действащия закон категорично беше казано, в чл. 51, че спортни обекти могат да се дават само на основание на концесия. До настоящия момент ние концесия открита за предоставяне на спортни обекти и съоръжения нямаме. А в същото време имаме предоставяне под наем на редица спортни обекти.
В тази именно връзка искрено се надявам, че така предложеният текст от вносителя ще бъде много точно и стриктно спазван. И действително обекти, които се дават не по целесъобразност, извън тяхното предназначение, извън това, което е регламентирано в договорените взаимоотношения между агенцията и Националната спортна федерация, както и съответните спортни клубове, просто ще бъдат прекратени, защото в един противен, така, момент ние ще опорочим философията на този закон. Тоест ще допуснем действително спортни обекти да продължават да се ползват не по целесъобразност, както беше до сега действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте § 19, който става § 25 така, както е предложен от комисията, като в ал. 5 последните думи стават "по реда на ал. 4".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Печатна грешка е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 116 народни представители: за 95, против 18, въздържали се 3.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Част втора.
§ 20. Създава се чл. 57а и 57б:
"Чл. 57а. По бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта постъпват средства от:
1. постъпленията за развитие на физическото възпитание и спорта, разпределени по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1 от Закона за хазарта;
2. три на сто отчисления от сумите, реализирани при трансфер на спортисти; отчисленията се внасят от спортната организация, която преотстъпва състезателни права на спортисти; при трансфер на спортисти - чуждестранни граждани, отчисленията се внасят от българската спортна организация; тези средства се използват за финансиране на дейности с деца и юноши по съответния спорт, от който са направени трансферните вноски;
3. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица;
4. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
Чл. 57б. Министърът на финансите утвърждава използването на приходите от Българския спортен тотализатор за подпомагане на физическото възпитание и спорта по предложение на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта."

Направени са следните предложения:
Предложение от народния представител д-р Марангозов: в чл. 57а думата "бюджета" да се замени с думата "сметка".
Предложението беше оттеглено в хода на дебатите.
Д-р Марангозов предлага също в чл. 57б изразът "използването на приходите" се заменя с израза "всички приходи".
Комисията не подкрепи предложението за чл. 57б.
Предложение на народния представител Валентин Симов:
В чл. 57б след думите "физическото възпитание и спорта" да се добави "и социалният туризъм".
Комисията не подкрепи предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
Създава се нов чл. 57в със следното съдържание:
"Член 57в. Министърът на финансите съвместно с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, в изпълнение на Закона за регионалното развитие, осигуряват средства от Българския спортен тотализатор за изграждане и поддържане на спортна база, даваща възможност за пълноценно развитие на спортната култура в общини с над 10 хил. жители."
Господин Нешев предлага да се създаде и нов чл. 57г със следното съдържание:
"Чл. 57г. Министърът на финансите съвместно с министъра на образованието и науката осигуряват средства от Българския спортен тотализатор за изграждане и поддържане на спортна база, позволяваща пълноценно развитие на физическата и спортна култура на учащите се в средни и висши учебни заведения с над 250 обучаващи се."
Комисията не подкрепя и двете предложения на господин Нешев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Имам две основания да защитя предложенията си. Първото ми основание: държа в ръцете си "Държавен вестник", в който е обнародван Указ за Закон за физическото възпитание и спорта, приет в Царство България през 1931 г. Искам да ви прочета нещо. Тогавашните законодатели добре са разбирали социалните и обществени процеси и искам да ви прочета какво са приели:
"Във всяка градска или селска община се образува местен съвет за физическо възпитание и спорт. Тези съвети са длъжни: да избират и да посочват общински или държавни места за игрища, да се грижат за тяхното уреждане съгласно специалния правилник, изработен от Министерството на народното просвещение; да се грижат за постройка на гимнастически салони и за обзавеждането им с уреди, инструменти и пособия и където позволяват условията - за уреждане и на плавални."
И чл. 21: "Всяка община е длъжна да отделя от мерата си или от частни имоти необходимите места за игрища, салони, туристически домове и хижи и за плавални в размер от 10 до 50 дка за население до 20 хил. жители, а за такива с повече от 20 000 жители - до 3 кв. м на жител."
Естественият подбор в онези страни, които просперират, става в училищата, става в университетите. Оттам тръгва първият стадий на високото спортно майсторство и към Националната баскетболна лига в Съединените американски щати, и към Хокейната лига, и към редица други неща. Затова смятам, че ние действително сме в задължението си част от средствата, които се набират чрез спортния тотализатор, чрез активното участие на министъра на финансите, а защо не и чрез Закона за държавния бюджет, да се отделят за създаване и поддържане на такава спортна база както в училищата и университетите, така и в общините, където трябва да се култивират спортни навици, физическа култура и да тече един активен процес за обществено развитие на държавата като цяло.
За съжаление, ОДС показа, че не разбира обществените процеси, не може да ги овладява и да ги регулира. И това, че комисията, която е оглавявана от ОДС, не е приела това предложение, показва, че не стават за управляване на държавата. Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 83 народни представители: за 14, против 49, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев за създаване на нови членове 57в и 57г.
Гласували 101 народни представители: за 27, против 67, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 20, който става § 26, както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 15, въздържали се няма.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 21 има направени предложения от народния представител д-р Марангозов, като той оттегли едното си предложение, а другото беше подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Велислав Величков, което беше подкрепено по принцип.
Има и предложение от Иван Куртев, което също беше подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага на уважаемите народни представители следния текст за § 21, който става § 27:
"§ 27. Създават се членове 59а и 59б:
"Чл. 59а. Средствата по бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта се разходват за:
1. финансиране на дейността на Държавната агенция за младежта и спорта;
2. подпомагане на реализацията на младежката политика и финансиране на младежки дейности и проекти, определени със закон, акт на Министерския съвет, в партньорство с чужди организации или по европейски и световни програми;
3. подпомагане на талантливи деца и юноши с възможности за спортно развитие;
4. подпомагане на целеви програми и проекти на училищния спорт и на спорта сред студентите и срочнослужещите;" - това, което искаше господин Нешев.
"5. финансиране на целеви програми и проекти за физическо възпитание, спорт и социален туризъм на инвалидите и спорта за всички;
6. стимулиране и награждаване на медалисти и призьори от европейски и световни първенства и олимпийски игри и от аналогични първенства и игри за инвалиди;
7. социално подпомагане на спортисти и спортисти-инвалиди;
8. други спортни и спортно-туристически дейности;
9. реализация на основните насоки на Националната програма за развитие на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм в Република България.
Чл. 59б. (1) Разпределените средства от постъпленията на Българския спортен тотализатор по чл. 9, ал. 3, т. 1 от Закона за хазарта, без средствата по чл. 57а, т. 1, се съхраняват и отчитат от Държавната агенция за младежта и спорта по реда на чл. 50 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят за:
1. дейности на лицензирани спортни организации;
2. организиране на вътрешни първенства и международни състезания на територията на страната, включени в държавния и международния спортен календар;
3. подготовка и участие на български спортисти в европейски и световни първенства и в олимпийски игри;
4. изграждане, възстановяване и стопанисване на спортни обекти с национално значение;
 (3) Средствата по ал. 1 се предоставят въз основа на договори за спортно развитие при отчитане на социалната значимост на спортните дейности - обект на подпомагане.
§ 22. Членове 60 и 61 се отменят."
Няма други предложения.
Комисията приема текста на вносителя и за § 22, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Изказвания няма, но понеже сигурно ни слушат, искам да направя едно разяснение. От организациите на инвалидите искаха в ал. 2 на чл. 59б, в т. 3 да бъде допълнено и за аналогичните игри на инвалидите. Техните организации са лицензирани и фактически те попадат в т. 1, където е казано "дейности на лицензирани спортни организации". Така че по този начин се решава и техният проблем.
Моля, гласувайте § 21, който става § 27, и § 22, който става § 28.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 27 и 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, има предложение от народния представител Михаил Карафезов за създаване на нов § 22а, а именно: в чл. 62, ал. 1, т. 7 след думата "общините" се поставя точка и текстът до края се заличава.
Комисията приема предложението за създаване на § 22а, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 29 така, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, по § 23 има направени предложения от народния представител д-р Марангозов. Едното му предложение бе прието абсолютно, а другото - по принцип.
Предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева:
"§ 23. Предложението за нова глава дванадесета и последващите изменения да отпаднат."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя и дава следната редакция за § 23, който става § 30:
"§ 30. Създава се глава дванадесета "а":

"Глава дванадесета "а"
Надзор на дейността на спортните
организации

Чл. 64а. (1) На пряко подчинение на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта се създава инспекторат.
 (2) Инспекторатът упражнява надзор за законосъобразност върху дейността на спортните организации и лицата, които са получили лицензия да предлагат публично спортни услуги.
 (3) Служителите на Инспектората имат право да изискват от лицата по ал. 2 всички необходими счетоводни документи във връзка с основната им дейност по предоставената им лицензия, да получават информация за дейността им и да извършват проверки на място.
Чл. 64б. При извършване на проверки на спортните федерации и спортните клубове, учредени като сдружения с нестопанска цел, Инспекторатът на Държавната агенция за младежта и спорта има право:
1. да изисква документи и да събира сведения във връзка с изпълнението на възложените му задачи;
2. да предлага на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта да сезира съда с искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществата на лицата, причинили щети, и да образува искови производства срещу тях;
3. да присъства на заседанията на управителните и контролните органи на проверяваните спортни организации или изисква техните решения.
Чл. 64в. (1) Спортните федерации упражняват надзор за спазването на този закон от своите членове съобразно техния устав.
 (2) Спортните федерации могат да изискват от Държавната агенция за младежта и спорта да извършва проверки на спортни организации, които са техни членове.
Чл. 64г. (1) При констатиране на нарушения служителите на Инспектората правят предложения до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, с които мотивирано предлагат да бъдат сезирани съответните държавни органи.
 (2) Специализираните държавни контролни органи могат да изискват информация и друго съдействие от Държавната агенция за младежта и спорта при осъществяването на контрол върху спортните организации и тяхната дейност.
Чл. 64д. (1) Спортните организации, които са получили средства от държавния или общинския бюджет, отчитат и доказва пред Държавната агенция за младежта и спорта целесъобразността на разходваните средства.
 (2) Инспекторатът на Държавната агенция за младежта и спорта извършва текущи проверки на спортните организации за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата.
Чл. 64е. (1) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта може да иска от компетентния съд, в чийто район се намира седалището на спортната организация, отменяне на решенията на общото събрание на спортните организации, които противоречат на устава им или на нормативен акт.
 (2) При отказ, отнемане или неподновяване на лицензия на спортна организация, ако тя продължава да извършва спортна дейност, председателят на Държавната агенция за младежта и спорта изпраща сигнал до прокурора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Мерджанов има думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност цялата тази глава е най-скандалното предложение в новия Закон за физическото възпитание и спорта. Със създаването на т.нар. "Надзорен инспекторат" фактически държавата слага пълна, бих казал, повсеместна ръка върху дейностите на спорта, в т.ч. и на спортните клубове, и на федерациите - пълна намеса, независимо че те са самостоятелни клубове, които са длъжни да изпълняват задълженията и своите ангажименти спрямо желанията на членовете, които привличат.
Затова и нашето предложение е да отпадне тази глава. Тя е несъвместима с европейските норми и стандарти, противоречи на Европейската харта и е пълна намеса в самостоятелната работа на клубовете и на федерациите. Нещо повече, в консултациите, които ние водихме с голяма част от спортните клубове, със спортните специалисти, те категорично се изказаха против действието на такъв член от закона. Самият факт на наличие на Инспекторат до голяма степен дисциплинира, но, забележете, в негативния смисъл на тази дума, изричните функции на държавата по регламентирането на живота и дейността на спортните клубове. Държавата по този начин не само че няма да контролира, напротив - тя ще се намесва и ще се проявява като един полицай, като жандарм в дейността на спортните клубове и федерации.
Ето защо е недопустимо и то крайно недопустимо приемането на такъв държавен орган в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Господин Любен Корнезов има думата.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ясна е целта на глава дванадесета "а", господин Мерджанов я изтъкна. Държавата явно вече слага ръка върху всякаква дейност и самостоятелност в областта на спортните организации и дружества.
Аз обаче от юридическа гледна точка ще се спра само на чл. 64е, ал. 1. Тук проф. Вълканов в движение също спомена, но той ще има възможност да каже своето. "Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта - казва чл. 64е, ал. 1 - може да иска от компетентния съд..." Кой е този компетентен съд? Има районен съд. Има окръжен съд. Има апелативен съд. Кой е компетентният? Има така наречената родова подсъдност. Трябва да кажете кой съд ще трябва да бъде сезиран. Чувам, че някой казва районният съд. Ако обаче е по Закона за административното производство, трябва да бъде окръжният съд. Кажете го. Аз няма да ви го казвам, вие го кажете.
Второ, като се сезира така нареченият "компетентен съд" - дали ще е районният, дали ще е окръжният, решавайте, решението на този съд, който е първа инстанция като съдебна инстанция, ще подлежи ли на контрол чрез обжалване на по-горния съд? Не знам, кажете го вие. Защото в края на краищата, като кажете "компетентният съд", всички съдилища в България, които са над 200, са все компетентни да прилагат закона.
Второ, казва се "може да сезира". Значи това е една преценка на председателя. Не може да има такава преценка, след като има акт, който противоречи на устав или на нормативен акт. Щом като противоречи на устава и на закона, респективно на нормативен акт, председателят е длъжен да сезира съда, а не да преценява.
Алинея втора също юридически за мен буди много възражения, да не кажа нещо по-остро. "При отказ, отнемане или неподновяване на лицензия на спортна организация, ако тя продължава своята дейност, председателят на Държавната агенция за младежта и спорта изпраща сигнал до прокурора." Какъв е този сигнал? Вероятно писмен, добре, но прокуратурата и по Конституцията, и по Закона за съдебната власт има своите правомощия. И тези правомощия са, ако има извършено престъпление. Е, ако има извършено престъпление от дадено физическо лице, разбира се, че всеки един, включително и председателят на агенцията трябва да изпрати своя сигнал, даже не се казва сигнал, а се казва съобщение за извършено престъпление, което, да не обяснявам по-нататък, е един законен повод. Но самото отнемане или неподновяване на лицензията още не е престъпление. Ако вие изпратите такъв сигнал, аз питам какво ще го прави прокурорът, освен да го сложи в чекмеджето си или в кошчето? Така че прецизирайте нещата. Ако сигнализирате прокурора, дайте някаква процедура - какво да прави по-нататък прокурорът. Аз ви казвам, че прокурорът ще го сложи в кошчето си или пък в някаква папка. Безмислица! Член 64 в този си вариант е една безмислица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Юлия Берберян.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Не знам дали наистина не искате да разберете за какъв надзор става дума? Става дума за надзор по отношение на средствата, които държавата осигурява за спортните организации. За такъв надзор става дума, а не за намеса на държавата върху дейността на обществени организации.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Точно е намеса!
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: Става дума за надзор върху средствата, които държавата осигурява. И е нормално този, който дава пари, да извършва такъв контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Берберян.
Думата за реплика има господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Берберян, моята реплика е насочена към Вашето изказване в смисъл, че щеше да бъде добре, ако надзорът се упражнява само в размера на отпусканата държавна субсидия. Но съвсем не е така. Защото от предложените текстове е видно - "с основната им дейност по предоставената им лицензия...." Ето за какво значи ще се дава лицензия. "Да получават информация за дейността им и да извършват проверки на място". Ние действително ставаме свидетели на някакви чрезвичайни полицейски функции от страна на държавния орган към спортните клубове. Да, действително става въпрос за чрезвичайни мерки. "Да изисква документи и да събира сведения във връзка с изпълнението на възложените му задачи" - прекалено общ текст, който фактически не регламентира точно и правомерно задълженията на инспектората.
Извинявайте, но с тези предложения действително се насажда едно изключително дискриминационно отношение, един командно-административен модел на управление на спорта. По този начин ние в никакъв случай няма да облекчим дейността на спортните клубове на федерациите, камо ли да стимулираме по някакъв начин развитието на спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, имам някои бележки по чл. 64е. Колегата Корнезов вече направи някои според мен съвършено основателни възражения срещу текста, които трябва да се вземат под внимание на всяка цена.
Но сега искам да насоча вниманието ви върху това, че в този текст става дума, както е написано, не за правомощията на съда, а за правото на председателя на Държавната агенция да иска нещо. Всъщност текстът трябва да се обърне и да се каже какви правомощия има съдът. Защото именно това липсва в този случай.
Аз предлагам следната редакция: "По предложение на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта компетентният съд, в чийто район се намира седалището на спортната организация, отменя решенията на Общото събрание..." Това е коректният текст. Вече фиксираме правомощията на съда по предложение на председателя на съответната агенция.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние не възразяваме.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Но обърнете внимание и на това, което каза колегата Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, аз приемам тези редакционни бележки.
Какво иска да каже всъщност чл. 64е? Една федерация взема едно решение, което е несъобразно с устава й. Има много причини за това, че е взела това решение. Но едва ли някое от заинтересованите лица ще иска да оспорва това в съда. Значи тогава някой трябва да има възможност да посочи на съда, че има нарушение на устава и той да го реши. Това е смисълът.
Както и смисълът на следващата алинея е, когато лицензът е отнет, той има възможност да се обжалва, има текстове в закона, които казват, че той подлежи на обжалване. Но след като лицензът е отнет категорично, ако някой продължава да извършва спортна дейност, едва ли прокуратурата сама по себе си ще стигне до него. Трябва някой да я сезира. И това трябва да го вменим като задължение на структурата на агенцията.
Но ние приемаме всяка редакция, която ще изчисти текста в това отношение.
Може би текстът трябва да стане така: "По предложение на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта съдът по Закона за административното производство - предлагаше господин Корнезов, - в чиито район се намира седалището на спортната организация, отменя решенията на Общото събрание на спортните организации, които противоречат на устава им или на нормативен акт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Да, аз редактирах текста в този смисъл, но вижте, когато една организация, в случая спортна организация, вземе някакво решение, което противоречи на нормативен акт, значи противоречи на закон, на постановление на Министерския съвет, нормално е председателят на Държавната агенция да сезира съда. Това е така нареченият контрол за законосъобразност. Но прокуратурата също има правомощия в тази насока. Даже прокурорът би следвало да е длъжен, ако по някакъв начин научи за това, също да има възможност да отнесе въпроса до съда. Ако запишем само "председателят на Държавната агенция", може би само тясно тълкувайки текста, ще изземем правомощия на прокуратурата, които тя има по така наречения общ надзор.
Предлагам следния текст, господа народни представители, без да изменям смисъла: "Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта или прокурорът сезират по реда на Закона за административното производство съда за отмяна на решението на общото събрание...". И текстът вече си върви нататък. Когато кажем Законът за административното производство, юристите знаят, те уреждат и процедурата, и начина на обжалване. Всъщност това е административният процес и той е уреден там. Това е достатъчно, като го кажем.
Що се отнася до ал. 2, казвам ви го, не ми е много ясно защо трябва да изпращаме сигнал до прокурора. Добре, изпратете го, какво ще направи прокурорът? Ако ние въздигнем в престъпление в Наказателния кодекс, ако една организация без лицензия или с отнета лицензия извършва някаква дейност и това е престъпление, да сезираме прокуратурата. Но поне в момента нямаме такъв текст в Наказателния кодекс. Тази алинея виси във въздуха, ако не е обвързана с Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това, което беше казано от господин Корнезов и от господин Вълканов, мисля, че създава един по-коректен текст. Но идеята, която е заложена в текста остава, и затова аз смятам, че една такава редакция е по-добра. Така че го подкрепям. Идеята е била наистина тук в случаите, когато - и това искам да обясня на господин Корнезов - е отнет лиценз на една организация, примерно, занимава се с един опасен спорт и такива случаи в България има, провеждат се спортни състезания дори и по бойни изкуства, които не са лицензирани, и Държавната агенция няма какво да направи. Затова тази алинея не виси толкова, но създава предпоставки в тези случаи председателят на Държавната агенция поне да има възможност да сезира прокуратурата, а прокуратурата вече да преценява оттам насетне това представлява ли или не представлява престъпление, за да образува производство. Но приемам аргументите Ви за текстовете.
Категорично обаче не мога да се съглася тук с господин Мерджанов, който се опитва на няколко пъти по различни текстове в закона, и личи, че много му се иска тези изменения да създадат някакви много страшни и тъмни краски в българския спорт и предвестник на някаква трагедия. Господин Мерджанов, това няма да се случи, уверявам Ви! Първо.
Второ, искам да Ви кажа, че много подозрително ми става, когато някой тук от тази висока трибуна претендира да няма надзор върху дейността. Защото състоянието на българския спорт към днешна дата, може би и Вие го знаете какво е, ако не го знаете, питайте хората, които са в спорта, ще Ви кажат. И по отношение на имотите, и по отношение на лицензирането, и по отношение особено на средствата, които държавата, данъкоплатецът от джоба си дава за развитието на физическото възпитание и спорта в България, е хаос. Това е истината. И аз Ви питам: Вие, като претендирате от тази трибуна да няма надзор от страна на държавата, как се харчат парите, които държавата е дала на тези клубове, за какво претендирате? Да продължи досегашната практика? - Да се раздават пари, парите да не отиват по предназначение, да не се развива дейността, за която са дадени, и Държавната агенция, органът, който е оторизиран да върши работата в този ресор, да няма никакви правомощия и да няма механизъм, по който да провежда своята политика. За мен наистина не е логично предложението да отпадне въобще главата с инспектората. Такава практика има във всички страни, господин Мерджанов. И тук въобще не става въпрос за някаква държавна намеса в онзи смисъл, в който Вие го приемате, а в този, в който аз Ви казвам. Да, държавата ще се намесва тогава, когато нейните имоти, държавна собственост, се превърнат в кафенета и дискотеки. Да, държавата ще се намесва тогава, когато парите, дадени за българския спорт или за развитието на училищния спорт, не се използват за това, а се използват за някакви други неща. Или когато държавата осигурява средства за капитални вложения, за поддръжка и ремонт на една или друга сграда, а парите се изразходват да не Ви казвам за какво, държавата да стои и да каже: не, ние сме много либерални, няма да се месим, харчете парите както искате.
В този смисъл да, държавата категорично се намесва. Защо не четете коректно и другите текстове, когато отправяте тези обвинения? Примерно, чл. 64в, в който казваме, че спортните федерации упражняват също надзор. Какво е спортната федерация? - Обществената организация. Спортните федерации могат да изискват от Държавната агенция да извършва проверки на техни организации. Разбира се! Една обществена организация, каквато е федерацията, констатира, че в един неин клуб парите, които държавата дава, не се харчат по предназначение, сигнализира държавния орган и Вие казвате: не, няма нужда държавният орган да се намесва. Категорично не приемам оценките, които давате по отношение на инспектората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Аз бих препоръчал на председателя на комисията господин Китов с юристите от парламента да погледнете и ал. 2 и утре, когато ще гласуваме този параграф, да имате готовност и по нея. Защото дори в текста на вносителя, без да ги разбирам много-много тези неща, така както виждам "уведомява прокурора" като че ли е по-добро, отколкото сигнал. Да се види съответствието с административнонаказателните разпоредби. Но това няма да можем да го решим сега в движение, поради което гласуването ще остане за утре, а в това време да се помогне от юристи на комисията да изчистят този текст.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 42 и извънредно заседание - утре, четвъртък, от 15,00 ч. също в зала 42.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 15 юни, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
 Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Анелия Тошкова
     Атанас Мерджанов