Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-06-21

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Христо Иванов. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
Новопостъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 юни 2000 г.:
Годишен отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 1999 г., вносител - Агенцията за чуждестранна помощ. Отчетът е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, вносител - Ивалин Йосифов. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Внесени са няколко проекта за решения за промени в състава на парламентарни делегации и парламентарни комисии, които са приети, а те са:
- проект за решение за избиране на член на Парламентарната делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от Екатерина Михайлова;
- за освобождаване и избиране на членове на Комисията по национална сигурност, вносител - Александър Томов;
- за избиране на член на делегацията на Народното събрание в съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз", вносител - Екатерина Михайлова;
- проекти за решение относно освобождаване и избиране на членове в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, в Комисията по труда и социалната политика, в Комисията по образованието и науката, в Комисията по външна и интеграционна политика, внесени от господин Александър Томов;
- проекти за решение относно освобождаване и избиране на членове на Делегацията в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, вносител - Александър Томов;
- за член в Делегацията на съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз";
- проект за решение относно освобождаване на член на Парламентарната делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, внесен от госпожа Екатерина Михайлова.
По всички тези проекти за решения са приети решения от Народното събрание през миналата седмица.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, вносител - Мария Брайнова. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд, вносители - Меглена Плугчиева и Дора Янкова. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, вносители - Меглена Плугчиева и Дора Янкова. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Локарнската спогодба, учредяваща международната класификация на промишлените дизайни, вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация, вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Постъпило е писмо до председателя на Народното събрание от народния представител Лъчезар Тошев, с което го уведомява, че оттегля Проекторешение № 054-02-44, внесено на 17 април 2000 г., в полза на намирането на консенсусно решение на проблема за въвеждането на генетично модифицирани организми в селскостопанското производство.
По дневния ред има предложение от народния представител Любен Корнезов като точка в дневния ред да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация с вносители Любен Корнезов и Ремзи Осман.
Има предложение от народния представител Кръстю Трендафилов като точка от седмичната програма да бъде включен законопроект за изменение на Закона за кооперациите с вносители народният представител Кръстю Трендафилов и група народни представители.
Предложение от народния представител Михаил Миков точка в седмичната програма да бъде Проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях с вносител Георги Първанов и група народни представители.
Предложение от народната представителка госпожа Екатерина Михайлова, въз основа на което е направена и проектопрограмата за работа на Народното събрание, а именно:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета от Генералната конференция на Международната организация на труда. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения и на Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения. Вносител - Министерският съвет.
3. Проект за решение за разрешаване участието на Република България с кадрови офицери от Българската армия в органите за координиране на сътрудничеството цивилни - военни (СИМИК) на силите за стабилизиране в Босна и Херцеговина под командването на НАТО. Вносител - Министерският съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
5. Второ четене на Законопроекта за достъп до обществена информация - продължение.
6.  Първо четене на Законопроекта за пощенските услуги. Вносител - Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносители - Министерският съвет и народният представител Георги Шишков.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане. Вносител - Министерският съвет.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
10. Второ четене на законопроекта за животновъдството.
11. Парламентарен контрол.
Имате думата по проекта за дневен ред.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За 25-и път предлагаме на вашето внимание нашия проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Колкото повече време изминава, толкова повече сме убедени, че такава комисия е крайно необходима. Когато правих справка назад в стенограмите, видях, че там са споменавани едни имена, името на един ваш министър, който днес е следствен, Божков. Този министър, действията и политиката, която прокарваше в приватизацията като едно от основните направления на структурната реформа, създадоха ситуация в страната, при която приватизацията и следприватизацията се превърнаха в евтина разпродажба на машини и съоръжения, на производство, при което отрицателното външнотърговско салдо на България постоянно се увеличава. Тя стана символ на корупция и непрозрачни процедури. Масови са случаите на сделки с подставени лица и сделки, при които в българката икономика навлизат съмнителни капитали.
И ако аз пак упорито, за 25-и път от името на Парламентарната група на Демократичната левица ви предлагам да гласувате за това решение за избирането на такава комисия, единствената ми цел е поне малко вие като народни представители, най-вече от мнозинството, да разграничите своята отговорност от такива лица като споменатия министър, който днес е следствен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди три седмици беше включено в дневния ред на Народното събрание разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вече трета седмица този закон не се предлага в дневния ред на Народното събрание. Настоявам да бъде включен.
Проблемът е следният. В момента тече регистрация на измененията на уставите и управителните тела на кооперациите, а същевременно до края на месец септември трябва да приключи и подписването на арендните договори или договорите за наем за ползване на земеделски земи за производство на земеделска продукция. В същото време тече и подготовката в поземлените комисии за възстановяване на горите и земите от горския фонд. При положение, че арендните договори трябва да се заверяват при нотариус, при положение, че поземлените комисии трябва да издават скици и не само да издават, а да презаверяват скиците, които имат срок на валидност шест месеца, а работят само един ден в седмицата, тъй като не са в състояние с техниката, с която разполагат, да работят през цялата седмица, положението става много тежко и в края на месец септември ще се окаже, че голяма част от кооперациите, сдруженията е арендаторите, които са длъжни да подпишат договорите, няма да бъдат в състояние да имат перфектни договори за ползването на земеделските земи.
В този смисъл измененията и допълненията, които се предлагат в трите законопроекта, които са внесени за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, предлага известно облекчение на този режим. И аз много моля, ако искаме да се даде възможност за перфектно ползване на земеделските земи за производство на земеделска продукция, да се включи в дневния ред и да се обсъди от Народното събрание, за да можем да помогнем наистина на всички, които желаят да се помогне за възраждане на българското земеделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Отново ще кажа само три изречения. На думи всички сме за силна местна власт, за силно местно самоуправление. Този законопроект, който ви предлагаме ние с господин Ремзи Осман, е път за решаването на тези проблеми. Затова призовавам всички народни представители да гласуват за включване в днешния дневен ред на нашия законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да подкрепя предложението на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да подкрепите нищо, господин Нешев, по дневния ред няма дебат. По дневния ред могат да се обосноват само вносителите и няма нито "против", нито подкрепа. Могат да се правят и предложения за разместване на точки или за отпадане на някоя точка.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам т. 2 от дневния ред да бъде по моя преценка технически пропуснатият проект за Решение № 002-03-17 от 2.6.2000 г. от Министерския съвет за вземане на акт по препоръка № 190 относно забраната и незабавните действия за ликвидиране за най-тежките форми на детския труд. Тъй като в комисията тази препоръка е приета и разгледана, както и Конвенция № 182, това са два документа, които вървят неразривно, моля да бъде включено като т. 2 в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Наистина има техническа грешка. Като т. 1 са предложени двата акта - законопроект за ратификация на Конвенция № 182 и проекта за решение. При отпечатване на проекта за седмична програма проектът за решение е пропуснат. Това са два отделни акта, които не могат да бъдат в една точка. Затова аз ще се възползвам от правото, което ми дава чл. 39, ал. 5 да го предложа като част от седмичната програма, дори като т. 1.
Така че това, което предложи госпожа Масларова, го правя официално като предложение по чл. 39, ал. 5 - т. 1 от седмичната програма да бъде проект за решение за вземане на акт от препоръка № 190 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на 87-ата сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през юни 1999 г. в Женева.
Започваме да гласуваме предложенията по дневния ред.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов точка в седмичната програма да бъде законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Гласували 181 народни представители: за 75, против 99, въздържали се 7.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстю Трендафилов в седмичната програма да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с вносител Кръстю Трендафилов.
Гласували 174 народни представители: за 75, против 81, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 155 народни представители: за 65, против 81, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте формулираното от госпожа Масларова, а официално направено от мен, предложение точка първа в седмичната програма да бъда проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 190.
Гласували 171 народни представители: за 167, против 3, въздържал се 1.
Точката е приета.
Моля, гласувайте седмичната програма за работа на Народното събрание за периода от 21 до 23 юни, както ви я докладвах, и с приетата вече точка първа.
Гласували 151 народни представители: за 110, против 17, въздържал се 24.
Седмичната програма е приета.

Пристъпваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКА № 190 ОТНОСНО ЗАБРАНАТА И НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ЛИКВИДИРАНЕТО НА НАЙ-ТЕЖКИТЕ ФОРМИ НА ДЕТСКИЯ ТРУД, ПРИЕТА НА ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА СЕСИЯ НА ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА.
Моля госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 002-03-17 от 2.06.2000 г.,
внесен от Министерския съвет, за вземане на акт от
Препоръка № 190 относно забраната и незабавни действия
за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд,
приета на Осемдесет и седмата сесия на Генералната
конференция на Международната организация на труда

На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 14 юни 2000 г., бе разгледан проект за Решение № 002-03-17 от 2.06.2000 г., внесен от Министерския съвет, за вземане на акт от Препоръка № 190 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на Осемдесет и седмата сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда.
Господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика представи проекта за решение за вземане на акт от Препоръка № 190 на Международната организация на труда, внесен от Министерския съвет.
Бе отбелязана особената значимост на този международен документ, а така също, че неговите разпоредби допълват прилагането на Конвенция № 182 относно най-тежките форми на детския труд от 1999 г. и трябва да бъдат прилагани в съответствие с тях.
Препоръката изисква спешното разработване и изпълнение на програми за действие, които се отнасят до чл. 6 от Конвенция № 182, на основата на консултация със съответните правителствени институции, с организациите на работодателите и на работниците и служителите, като се вземат предвид мненията на децата, пряко засегнати от най-тежките форми на тежкия труд, на техните семейства и при необходимост на други заинтересовани групи, ангажирани с целите на Конвенцията и Препоръката.
Определя се насочеността на програмите към установяване и отхвърляне на най-тежките форми на детския труд, предотвратяването ангажирането на децата в такива форми на труд; защитата им от репресивни мерки, отделянето на специално внимание на по-малките деца, на момичетата, на формите на скрит труд, в които момичетата са изложени на особен риск; насочването към други групи деца, които са особено уязвими; установяването, обхващането и работата с общности, в които децата са изложени на особен риск; информиране и насочване на вниманието на общественото мнение и заинтересованите групи.
Бе обсъдено направеното в препоръката определение на понятието "опасен труд", свързано с определяне на видовете работа в чл. 3д от конвенцията. Такава работа е онази трудова дейност, която излага децата на физическо, психическо и сексуално насилие; работата под земята, под вода, на опасна височина или в затворени пространства; работа с опасни машини, оборудване, оръдие на труда или работа, която включва ръчни манипулации или пренасяне на тежки товари; работа в нездравословна среда под въздействието на вредни вещества, агенти или процеси, температура, шум или вибрации, увреждащи тяхното здраве, работа при особено трудни условия, като продължително работно време, работа през нощта или работа, при която детето е неоправдано затворено в помещението на работодателя.
В Препоръката са дефинирани конкретните мерки за нейното изпълнение и по прилагането на Конвенция № 182.
Бе отбелязано, че защитата правата на децата се гарантира с Конституцията на Република България - според чл. 14 "децата са под закрилата на държавата и обществото". Член 48, ал. 4 категорично определя, че "никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд".
В Кодекса на труда, който е основен нормативен акт в областта на трудовите правоотношения, в раздел "Специална закрила на непълнолетните" са предвидени редица норми по отношение упражняването на труд от малолетни и непълнолетни лица. Трудовите отношения са регламентирани в Наредба за работата на лицата, ненавършили 15-годишна възраст, в Наредба № 4 от 1987 г., обн. в "Държавен вестник", бр. 44 от 1987 г., изм. и доп. в бр. 44 от 1993 г., изменена в бр. 54 от 1999 г., за работите, които са забранени за лица от 15 до 18-годишна възраст.
В националното ни законодателство са предвидени текстове относно защитата на малолетните и непълнолетните лица - в чл. 155, ал. 6 от Наказателния кодекс се предвижда засилена наказателна отговорност на лица, които въвличат малолетни в развратни действия, в чл. 188 се предвижда засилена наказателна отговорност за лица, които принуждават малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпления или проституция. Във връзка с прилагане то на разпоредбите на препоръката за определяне на най-тежките форми на детския труд по смисъла на чл. 3 от Конвенция № 182 следва да се разшири защитата и контролът за спазването на действащото законодателство.
Република България е ратифицирала Конвенцията за правата на детето на ООН, Народното събрание прие Закон за защита правата на детето, където се защитават широк кръг права на малолетните и непълнолетните, които са под закрилата на структурите на държавата и обществото.
Препоръка № 190 е във връзка и с Декларацията на Международната организация на труда от 1998 г. относно основните принципи и права в областта на труда, където като едно от основните права на личността е поставено ефективното премахване на детския труд.
След проведено гласуване с 10 гласа "за", без "против" и въздържали се" Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Решение № 002-03-17 от 2 юни 2000 г., внесено от Министерския съвет, за вземане на акт от Препоръка № 190 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на Осемдесет и седмата сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през юни 1999 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За изказване има думата госпожа Емилия Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Вие чухте становището на комисията. Фактът, че няма нито един "против", даже и "въздържал се" говори недвусмислено, че Комисията по труда и социалната политика подкрепя вземането на решение на акт от Препоръка № 190 на Международната организация на труда. Аз се присъединявам към това становище на нашата комисия.
Искам да кажа на колегите, че освен определенията за опасен труд, освен всичко онова, което е свързано със защита на децата и тяхната експлоатация, програмата за действие, която ще бъде необходима, има т. 5 в раздел lll - "Изпълнение", който лично аз много се надявам, че ще подобри в голяма степен информираността на българската общественост и дейността на всички институции, които се занимават с проблемите на децата, а и всички ние, които сме съпричастни към техния начин на живот - това е подобряване на информацията и статистическите данни относно същността и обхвата на детския труд, тъй като в т. 7 на този раздел lll от Препоръката е цитирано, че тази информация, събирана съгласно изискванията, трябва да бъде предоставена на Международното бюро по труда.
Защо подчертавам това? Защото през последните години мое дълбоко убеждение е, че се събира твърде малко информация или може би твърде малко информация се предоставя относно условията, начина на живот и ситуацията на българските деца. Имайки предвид, че тези нормативни документи, аз казвам "тези", тъй като и конвенцията, която ще разгледаме след малко, е в тази насока, това са неща, които са неразривно свързани с изискванията за подобряване условията на живот на децата в България. А когато ние нямаме информация за това, когато статистиката не прави изследвания в тази насока, съвсем естествено е ние да не сме достатъчно подготвени в каква област трябва да акцентираме своето внимание.
Така че просто взех думата, за да подчертая, че много бих се надявала в най-скоро време, в изпълнение на тези два нормативни документа и, разбира се, приетите нормативни документи и от това Народно събрание в насока подобряване стандарта на живот на децата и по принцип грижата за децата в България, ще бъде постигната една по-голяма статистическа информираност, най-напред изследване и след това информираност на обществото, относно ситуацията и проблемите на децата в Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Ще ви прочета проекта за решение.
"Проект
РЕШЕНИЕ
за вземане на акт от Препоръка № 190 относно
забраната и незабавни действия за ликвидирането на
най-тежките форми на детския труд, приета на
87-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през юни 1999 г. в Женева

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 6, буква "б" от Устава на Международната организация на труда

Р Е Ш И:

Приема за сведение и взема акт от Препоръка № 190 от 1999 г. относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на 87-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през юни 1999 г. в Женева."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
За процедура господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, все пак предложението ми е да помолим, да дадем думата на господин Нейков - на министъра, и във връзка с онзи текст от нашия правилник, по който се изисква вносителят на законопроекта да го мотивира, но преди всичко във връзка с онова, което министерството счита да направи като реализация на това взимане на акт, както е формулирано решението и приемане за сведение и на конвенцията, и на решението. Тъй като е очевидно, че проблемите, които третират тези документи, са особено актуални за България днес, за децата, струва ми се, че е редно министърът да запознае и пленарната зала на Народното събрание, пленарният състав на парламента, с онова, което конкретно възнамерява да предприеме министерството и правителството за начало на подобряване на това наистина трагично състояние по отношение на детския труд и другите извращения, които се допускат днес. Кои са структурите на министерството и на правителството, които ще бъдат натоварени с тази задача, какви промени в законодателството евентуално предвижда правителството да внесе в изпълнение на този акт и по какъв начин действително на практика, както и апела на директора на Международното бюро на труда с политика и с промени в законите, а не с речи ще започне правителството да изпълнява задълженията си по тези актове, които сега утвърждаваме.
Молбата ми е да дадем думата на господин Нейков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Моята препоръка към него е да направи едно питане или актуален въпрос към министъра и във времето за парламентарен контрол да получи отговор на въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз това ще го направя, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, с гласуването по една точка, тази точка е приключила. Ние току-що гласувахме и приехме решението. По т. 1 сме приключили. Нищо не пречи министърът, когато пожелае да вземе думата. Дали сме в точката или не...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Бихте ли го помолили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз нищо няма да го моля. Не ми е задължение да моля или да апелирам към министъра или да му подсказвам какво да прави.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Бихте ли го попитали дали е възможно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, не ме учете как да водя заседанието и какво да правя.

По втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 182 ОТНОСНО ЗАБРАНАТА И НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ЛИКВИДИРАНЕТО НА НАЙ-ТЕЖКИТЕ ФОРМИ НА ДЕТСКИЯ ТРУД, ПРИЕТ ОТ ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА.
Има думата председателя на водещата комисия госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-25 от 2 юни 2000 г.,
внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Конвенция № 182, приета от Генералната конференция на Международната организация на труда

На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 14 юни 2000 г., бе разгледан законопроект № 002-02-25 от 2 юни 2000 г., внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Конвенция № 182, относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на 87-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през юни 1999 г. в Женева.
Господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, представи Конвенция № 182 и Препоръка № 190 на Международната организация на труда.
Тези документи на Международната организация на труда, които са задължителни за прилагане от страните-членки, изискват незабавни решения за ликвидирането на детския труд в най-тежките форми на неговото полагане. На заседанието на 87-та сесия на МОТ от всички участници се приема, че трябва да се предприемат незабавни и ефективни мерки, за да се забрани детския труд в посочената категория, която се дефинира в чл. 3 на конвенцията.

Като държава-членка на Международната организация на труда, Република България ще се задължи да предприеме такива мерки, за да предотврати ангажирането на деца в най-тежките форми на детския труд, като съвместно с организациите на работодателите и на работниците и служителите бъдат изградени съответните механизми за наблюдаване и контрол на разпоредбите на Конвенция № 182 и Препоръка № 190.
Препоръчва се спешното налагане на забрана на всяко полагане на детски труд, свързан с всички форми на робство или практики, подобни на него, като търговията и трафика на деца, крепостничеството в различните му форми, насилствен или принудителен труд, набирането на деца за използването им във военни конфликти. Страните трябва да забранят и използването, доставянето или предлагането на деца за проституция, за порнография в различните й форми, за незаконни дейности за производство и трафик на наркотици.
Забранява се категорично и такъв вид работа, която по своето естество или при упражняване може да увреди здравето, безопасността и морала на децата.
При установяване на такива най-тежки форми на детски труд, децата трябва да бъдат отстранявани от него, да се осигурява пряка помощ от държавата за тяхната рехабилитация и социална интеграция, на безплатно основно образование, а при възможност и подходящо професионално обучение за тези деца. Трябва да бъдат взети незабавни и ефективни мерки за установяване на децата, изложени на специален риск с оглед особеното положение на момичетата.
Защитата на децата се гарантира с Конституцията на Република България - според чл. 14 "... децата са под закрилата на държавата и обществото". Член 48, ал. 4 категорично определя, че "Никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд."
В Кодекса на труда, който е основен нормативен акт в областта на трудовите правоотношения, в раздел "Специална закрила на непълнолетните" са предвидени редица от норми по отношение упражняването на труд от малолетни и непълнолетни лица. Трудовите отношения са регламентирани в Наредба за работата на лицата, ненавършили 15-годишна възраст, в Наредба № 4 от 1987 г., обнародвана в ДВ, бр. 44 от 1987 г., измн. и доп. бр. 44 от 1993 г., изм. в бр. 54 от 1999 г. за работите, които са забранени за лица от 15 до 18-годишна възраст.
В националното ни законодателство са предвидени текстове относно защитата на малолетните и непълнолетните лица - в чл. 155, ал. 6 от Наказателния кодекс се предвижда засилена наказателна отговорност на лица, които въвличат малолетни в развратни действия; в чл. 188 се предвижда засилена наказателна отговорност за лица, които принуждават малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпления или проституция. Във връзка с разпоредбите за определяне на най-тежките форми на детския труд, по смисъла на чл. 3 от Конвенция 182, следва да се разшири защитата и контролът за спазването на действащото законодателство.
Република България е ратифицирала Конвенцията за правата на детето на ООН, Народното събрание прие Закона за защита правата на детето, където се защитават широк кръг права на малолетните и непълнолетните, които са под закрилата на структурите на държавата и обществото.
Ратифицирането със закон от Народното събрание на Конвенция 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на 87-ата сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през юни 1999 г. в Женева, е още едно доказателство за приоритетите на провежданата политика в посока на все по-пълна защита на човешките права и в частност правата на децата.
Бе прието да се обърне внимание на народните представители, че поради технически причини в текста на чл. 2, след думата "лица", следва да се чете "под 18-годишна възраст".
След проведеното гласуване, с 10 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 002-02-25 от 2 юни 2000 г., внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на 87-ата сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през юни 1999 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля госпожа Виктория Василева да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 002-02-25 за ратифициране на Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета от Генералната конференция на Международната организация на труда, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2000 г.

На свое заседание от 9 юни 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон № 002-02-25 за ратифициране на Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета от Генералната конференция на Международната организация на труда, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2000 г. и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на 87-ата сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през юни 1999 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Василева.
Имате думата.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, бих искал да спра Вашето внимание, на господин министъра, и на колегите върху текстовете от конвенцията от чл. 5 до чл. 8 включително. Нека да обърнем внимание, че тази конвенция е приета преди една година - на 1 юни 1999 г., като израз на една особено остра загриженост за много тревожните и много трагичните форми, които приемат практиките в различни страни, що се отнася до така наречения детски труд - най-тежките му форми. Конвенцията е колкото за забраната, така и за незабавни действия. Именно в контекста "незабавни действия" бих искал отново да се обърна и към господин министъра с молба да тълкува и да ни информира за намеренията на правителството и на министерството, което той оглавява, именно за такива незабавни действия.
По чл. 5 се предвижда да се изгради механизъм за наблюдаване на прилагането на разпоредбите, осигуряващи ефекта на тази конвенция. По какъв начин ще съберете достатъчно автентична и конкретна информация, господин министър, затова какво всъщност става в България днес по отношение на детския труд, така както той е определен в първите членове на конвенцията?
На второ място, и в становището, което госпожа Дянкова прочете, и в другите няколко изказвания досега, не беше споменато нищо за чл. 6. Той с две алинеи предвижда следното: "Като приоритет всяка държава-член трябва да разработи и внедри програми за действия за приоритетно ликвидиране на най-тежките форми на детския труд. Тези програми да бъдат разработени и изградени в консултации със съответни правителствени институции и организациите на работодателите и на работниците и служителите, вземайки предвид мненията и на други заинтересувани групи."
Има ли намерение правителството да разработи такива програми? Направило ли е нещо по този въпрос и въобще как гледа на този проблем?
По-нататък в чл. 7 и чл. 8 е казано какво всъщност трябва да се цели с тези програми. Сърцевината на действията очевидно се свежда до това да бъдат извадени, да бъдат отстранени от онези форми на най-тежък труд, където са ангажирани сега деца, и да бъде изградена система за тяхната рехабилитация, за образованието им, за интегрирането им в един нормален обществен живот.
Ясно е, че такива програми изискват средства. Ясно е, че те не са в излишък днес за правителството и за страната като цяло.
Ето защо следващият ми въпрос към господин Нейков е следният. В момента са в ход поредните консултации с Международния валутен фонд и Световната банка. Включен ли е в кръга въпроси, които се дискутират с тези институции - особено в сектора "Борба с бедността", където, доколкото разбирам, се съсредоточава сега вниманието на разговорите с тях - към такава именно целева програма за най-засегнатите, най-застрашените деца с необходимите разчети за разходите, които са необходими, които да бъдат отпуснати целево при възможно най-облекчени условия именно за тази цел?
Струва ми се, господин председателю, че колкото Комисията по външна и интеграционна политика има отношение към този законопроект наред с Комисията по труда и социалната политика за тази конвенция, не по-малко отношение имат и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по образованието и науката. И ако ние като парламент искахме по-сериозно да се занимаем с този въпрос и да дадем, ако щете, подкрепа на евентуални усилия на правителството да обоснове необходимостта от материално съдействие за решаване на тези въпроси, за да не останат те само благи пожелания в един или друг документ, който минава и заминава през парламента, трябваше и тези комисии да се произнесат и да излезем с ясно становище, че в днешна България, в съвременна България е недопустимо деца да пребивават в подобни условия, каквито са описани в тази конвенция.
Ето защо аз отново се обръщам с молба и съм сигурен, че министърът ще бъде готов да вземе отношение по тази точка от дневния ред, доколкото, господин председателю, и Вие неоснователно ме упрекнахте в отклонение от правилника, тъй като по Ваше предложение ние гласувахме тази точка като единна точка по двата акта, които разглеждаме. И аз в контекста на т. 1 се обърнах към господин Нейков. Сигурен съм, че той ще вземе думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има ли други изказвания?
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! На нашето внимание е един изключително важен законопроект, законопроект, който с цялата си сериозност поставя проблем, който пък поставя под въпрос - ако той не бъде изпълнен както трябва - нормалното физическо и психическо развитие на децата във всяка една страна.
Още в преамбюла на самия нормативен акт, който ние гледаме - на Конвенция № 182 - е посочено ефективното премахване на тези най-тежки форми на детски труд, като се взема под внимание значимостта на безплатното основно образование и необходимостта да се отстранят децата от всички тези видове труд и обезпечаване на тяхната рехабилитация и социална интеграция, отчитайки нуждите на техните семейства.
Неслучайно наблегнах на въпроса за безплатно основно образование. Казвам неща, които нормативно в Република България са решени, но така или иначе вече не са изолирани случаите, когато деца не могат да получат безплатно основно образование.
На следващо място искам да посоча и това, че е факт, че в Република България и Конституцията, и Кодексът на труда - основният трудов закон - и Наказателният кодекс имат необходимите текстове, с които се създава определена гаранция за защита на децата в Република България. Факт е и това, че само преди месец - даже няма и месец - Народното събрание прие и Закон за закрила на децата в България. Но всички тези нормативни документи така или иначе в голяма степен са де юре. Но де факто една голяма част от добрите намерения в тях не се изпълняват.
Имайки предвид строгостта на един такъв нормативен документ като конвенцията, която ние сега ще гласуваме, и нейното стриктно съблюдаване от Международната организация на труда, нейното спазване, се поставят под въпрос няколко неща, по които явно, че и този парламент, а може би и следващият, най-вече изпълнителната власт ще трябва да вземат бързи и спешни мерки. Имам предвид това, че още в чл. 3, точка "д" са поставени въпроси, свързани с дейности, които увреждат здравето, безопасността и морала на децата. Увреждането на здравето на децата ние с вас ежедневно виждаме всеки ден по софийските улици тогава, когато дечица мият стъклата на нашите автомобили. Там, където е най-мръсно, там, където е най-опасно, там в момента са българските деца, особено тези, които са точно в тази критична възраст и са най-вече от ромски произход.
Това са едни мерки, които ние трябва да вземем. В законите е казано, че децата трябва да бъдат предпазени, но така или иначе те са там. Ето ви един конкретен случай от живота, който ще наложи действително да се вземат спешни мерки, които не само да се разпишат, но и най-вече да се изпълняват.
Лично аз в интерес на истината трябва да посоча, че това, което преди малко каза и моят колега господин Пирински - за ангажиментите и на работодателите, и на работниците - това са неща, които трябва да се огледат от всички гледни точки. И тъй като аз не мога да кажа как изглеждат изменението и допълнението и новите виждания в Кодекса на труда - може би министър Нейков ще ни даде малко повече информация в тази насока - би трябвало тези изисквания на конвенцията да залегнат и в измененията, в новите варианти на Кодекса на труда.
Аз се притеснявам и от чл. 7, ал. 2, точка "б", където е посочено "осигуряване условия за отстраняване на тези най-тежки форми", това, от една страна, но от друга страна, за "рехабилитация и социална интеграция".
Уважаеми колеги, нито в нашия Закон за закрила на детето, който в голяма степен има много пожелателен характер, за съжаление -може би ще трябва бързо да се преосмислят някои от текстовете - нито пък и в Закона за рехабилитация и социална интеграция, който имаме, сме постигнали това, което сме желали с тези нормативни документи.
Така че действително има много какво да се пипне, когато трябва да се реализират намеренията, които ние сега ще приемем с гласуването си в Народното събрание.
Иначе аз смятам, че този документ е абсолютно наложителен. Смятам, че децата в България не са по-малко застрашени, особено в този период на криза, отколкото много други деца по света от увреждане на тяхното здраве - и психическо, и физическо. Смятам, че българският парламент ще подкрепи този документ, а всички ние ще насочим усилията си за изпълнение на поставените в този документ изисквания към правителството и към Република България като цяло, а към нас като законодатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложените на вашето внимание два законопроекта за взимане на решение по Препоръка 190 и законопроекта относно Конвенция № 182 са свързани дълбоко помежду си.
Конвенция № 182 е не само последната конвенция на Международната организация на труда, но тя е, бих казал, и най-модерната и единственият акт от десетилетия насам, който Международната организация на труда приема с пълен консенсус.
Всички демократични страни настояваха в продължение на няколко години да бъде разработена и приета тази конвенция. България участва много активно в предварителната, подготвителната работа и затова е достойно България да бъде сред една от първите страни в света, която ратифицира тази конвенция.
С Конвенция № 182 се допълват седемте фундаментални конвенции за основните човешки права, свързани с труда, които Международната организация на труда е създала. България е ратифицирала и седемте конвенции и ние сме сред онези 50 държави в света, които са ратифицирали всички тези седем конвенции. Затова присъединяването ни сега към Конвенция № 182 е естествено следствие от цялостната политика и позиция на България.

Надявам се, че днешното Ви решение в подкрепа на тези два акта ще бъде и продължение на политиката на българския парламент за създаване на една всеобхватна уредба за защита на детето.
Уважаеми народни представители, аз искам да обърна внимание на една особеност не само на дискусията, проведена досега, но и на съдържанието на Конвенция 182. Всички ние, убеден съм в това, знаем, че България е цивилизована държава, с традиции в отношението си към човешките права. България е демократична страна и аз съм абсолютно категоричен, че в България няма тези най-тежки форми на труд, които международната демократична общност отхвърля. В България няма робство или практика, подобна на робство на деца. В България няма търговия с деца, в България няма крепостничество заради дългове или други насилствени, подобни на крепостничеството действия спрямо деца. От тази гледна точка ние сме категорични - и правителството, и парламентът, и цялото ни общество, че мястото на България е в онази част от демократичния свят, която трябва да настоява да бъдат премахнати тези най-тежки форми на детския труд по света.
Повтаряйки отново, че ние сме сред тези страни, които заклеймихме съществуването на тези форми на експлоатация на детския труд другаде по света, искам да споделя, че проблеми с развитието на децата, проблеми с труда на децата не в тези, пак повтарям, екстремални, най-тежки форми, за които говори конвенцията, съществуват във всички развити страни в Централна и Източна Европа, съществуват и в страните на Европейския съюз. Тези проблеми съществуват и в България. Проблем в България е и непосещаването на училища, особено от деца на някои от малцинствата. Проблемът в България е и условията, при които се трудят деца в семейния бизнес, в семейни фирми, въобще в семейството, особено в земеделието.
Инструментите, с които в момента разполага Министерството на труда и социалната политика, това са съществуващите контролни органи, преди всичко Главната инспекция по труда; това е приетият от вас нов механизъм за закрила на децата, а именно - създаването на специални институции към службите за социално подпомагане по силата на Закона за закрила на децата.
Искам да обърна вашето внимание и на разработването в момента от Министерството на труда и социалната политика, съвместно със Световната банка, на един голям дългосрочен проект за развитието на децата, което според нас е сериозният въпрос, който трябва да бъде дискутиран в България. Проектът напредва успешно и предполагам, че неговите параметри и цели, които сме си поставили, ще бъдат на вашето внимание след два-три месеца.
Изпълнението на конвенцията задължава България не само никога да не допусне на своята територия и сред своите граждани тези най-тежки форми на детския труд - робството, крепостничеството, проституцията, трафикът на наркотици и т.н. Нещо повече, за нас цел е да създадем най-благоприятни условия за развитието на децата. Затова в измененията на Кодекса на труда, който, надявам се, ще бъде на вашето внимание през следващите седмици, предвиждаме допълнителни мерки за осигуряване безопасност при работа от страна на непълнолетни тогава, когато законът позволява те да работят. Предвиждаме промяна към още по-благоприятни параметри на времето, през което непълнолетните граждани могат да полагат труд.
Всичкото това, повтарям, е част от дълготрайната политика на България да създаде максимално добри условия за развитието на децата. В същото време всеки един ще се съгласи, че тогава, когато обществото ни минава през най-тежкия период на структурната реформа, няма част от нашето общество, от нашите граждани, които да не понасят тежестта на този преход. От тази гледна точка през последните години такъв дял от тежестта понесоха и децата.
Това, което предстои в следващите месеци да направи Министерството на труда и социалната политика, е да структурира специалните служби към Центровете за социално подпомагане, които ще се грижат за децата, да въведем в практиката новите институции - именно на приемното семейство, и по този начин да осигурим на българските деца нови възможности за развитие и, повтарям, да не допуснем никога на българска земя тези най-тежки форми на експлоатацията на децата, които конвенцията предвижда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за ратифициране на Конвенция 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета от Генералната конференция на Международната организация на труда.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта за ратификация на Конвенция № 182.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем към второ гласуване на този законопроект.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля госпожа Дянкова да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета от Генералната конференция на Международната организация на труда

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, приета на 87-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през м. юни 1989 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен така, както са предложени от вносителите.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Трета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПОДВИЖНИ СПЪТНИКОВИ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ И НА ЕКСПЛОАТАЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПОДВИЖНИ СПЪТНИКОВИ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Личев, ако обичате да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: 
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-23 от 30 май 2000 г. за
ратифициране на Конвенцията за Международната
организация за подвижни спътникови далекосъобщения
и на Експлоатационното споразумение за Международната
организация за подвижните спътникови далекосъобщения,
внесен от Министерски съвет

На заседанието, проведено на 7 юни 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за подвижните спътникови далекосъобщения и на Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижните спътникови далекосъобщения.
С тази конвенция през 1976 г. в Лондон е учредена Международната организация за морски далекосъобщения, която по-късно е преименувана на Международна организация за подвижни спътникови далекосъобщения. Промяната в наименованието е наложена от факта, че световната търговия е основана на превози по море, суша и въздух. Целта на организацията е да осигури космически сегмент, необходим за подобряване на подвижните спътникови далекосъобщения, в това число морски, въздухоплавателни и земни, както и предоставянето на услуги за радиоопределяне на местоположението.
Организацията се разграничава от дискриминацията на национална основа и работи изключително за мирни цели.
Всяка страна подписва Експлоатационното споразумение или назначава намираща се под нейна юрисдикция държавна или частна компетентна организация, която подписва Експлоатационното споразумение. То регламентира правата и задълженията на страните, вноските в капитала, инвестиционните дялове, финансовите разчети, разрешаването на споровете.
Поради настъпилите през последните години промени в предлагането на спътникови телекомуникационни услуги се появява и обективна необходимост от трансформация на организацията. В съответствие с това на 12-ата редовна сесия на Общото събрание се учредяват две независими структури - Междуправителствена организация за международни подвижни спътникови далекосъобщения и Търговска структура, регистрирана в съответствие с нормативната уредба на Англия като страна-домакин.
Българският участник в ИНМАРСАТ е Параходство "Българско морско плаване". Ратифицирането на конвенцията със съответните изменения и допълнения, приети на 6-ото, 10-ото и 12-ото общо събрание на ИНМАРСАТ, от страна на Република България ще осигури пълноправното му членство. Активите във вид на акции на Параходство "Българско морско плаване" са замразени до подписване от негова страна на учредителните документи на търговското дружество, което обаче е възможно само след ратификация на измененията и допълненията.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения от 1976 г. и на Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижните спътникови далекосъобщения от 1976 г. с измененията и допълненията към тях, приети на 6-ото, 10-ото и 12-ото общо събрание на организацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Какво чакаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакам да се появи член на комисията. Ето, търпението ми беше възнаградено.
Има думата госпожа Виктория Василева да докладва становището на комисията.
Ние сме избрали и секретари на парламента, които трябва да вършат и тази работа. В предишните парламенти поне стояха тук, сега съвсем изчезнаха. Очевидно в следващия парламент няма да има нужда от секретари, след като нищо не вършат.
ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:
"Становище
относно проект за Закон № 002-02-23 за ратифициране на
Конвенцията за Международната организация за подвижни
спътникови далекосъобщения и на Експлоатационното
споразумение за Международната организация за
подвижни спътникови далекосъобщения, внесен от
Министерски съвет на 30 май 2000 г.

На свое заседание от 9 юни 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон № 002-02-23 за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения и на Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, внесен от Министерски съвет на 30 май 2000 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения от 1976 г. и Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения от 1976 г. с измененията и допълненията към тях, приети на 6-ото, 10-ото и 12-ото събрание на организацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Василева.
Имате думата.
Господин Георги Пирински:
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, аз подкрепям становището на двете комисии. Действително трябва да ратифицираме тази конвенция. Но отново искам да поставя пред Вас въпроса за необходимостта вносителят да мотивира своето предложение. Както личи от мотивите, същността на трансформацията ИНМАРСАТ е приватизирането на търговската дейност на организацията. Това не е маловажен въпрос. Една дейност, която досега се е извършвала на нетърговска основа, се приватизира и ще се осъществява срещу заплащане. Вярно е, че БМФ става акционер, но тази промяна има очевидно съществено значение за всеки един, който ще ползва услугите на трансформирания ИНМАРСАТ.
Ето защо поставям на Вашето внимание, при цялата сериозност на организацията на работата на парламента, липсата на секретари и т.н., че подобни въпроси - очевидно това е една конвенция, която, както виждате е с много разгърнат обем - не би следвало така формално да минава през Народното събрание. Но пак предлагам да гласуваме "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Пейков.

ПЛАМЕН ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да поясня само защо се налага тази трансформация и приватизацията на търговската част. На този пазар конкуренцията вече е голяма. При това ИНМАРСАТ е нещо като монополист. Същността на трансформацията е в приватизирането на търговската дейност на организацията като досегашните участници придобиват правата на акционери. Това е важното, така че ние не губим от това нещо.
Също е важно да се знае, че при ратифицирането на измененията и допълненията, България няма да има финансови задължения към ИНМАРСАТ и не се налагат промени в действащото българско законодателство. Това е ясно на всички.
Подкрепям и предлагам да гласуваме законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Пейков.
Други изказвания има ли? Не.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения и на Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Йордан Нихризов има думата за процедура.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 66, ал. 2 от правилника предлагам законопроектът за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения и на Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има ли противно становище? Не.
Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене в днешното заседание.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Личев да докладва законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за Международната
организация за подвижни спътникови далекосъобщения и на
Експлоатационното споразумение за Международната
организация за подвижни спътникови далекосъобщения

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения от 1976 г. и Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения от 1976 г. с измененията и допълненията към тях, приети на шестото, десетото и дванадесетото Общо събрание на организацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Точка четвърта от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С КАДРОВИ ОФИЦЕРИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОРГАНИТЕ ЗА КООРДИНИРАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ЦИВИЛНИ - ВОЕННИ (СИМИК) НА СИЛИТЕ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
От Комисията по национална сигурност кой ще докладва становището?
Господин Пламен Марков има думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност относно проект за
решение за разрешаване участието на Република България с
кадрови офицери от Българската армия в органите за
координиране на сътрудничеството цивилни - военни
(СИМИК) на Силите за стабилизиране в Босна и
Херцеговина под командването на НАТО
№ 002-03-19, внесен от Министерския съвет на
12 юни 2000 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да разреши участието на Република България с пет кадрови офицери от Българската армия с личното си оръжие в органите за координиране на сътрудничеството цивилни - военни (СИМИК) на Силите за стабилизиране в Босна и Херцеговина под командването на НАТО за срока на мисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Имате думата.
Няма изказвания.
Чета ви проекта:
"РЕШЕНИЕ
за разрешаване участието на Република България с кадрови
офицери от Българската армия в органите за координиране
на сътрудничеството цивилни - военни (СИМИК) на Силите
за стабилизиране в Босна и Херцеговина под командването
на НАТО

Народното събрание на основание на чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

РЕШИ:

Разрешава участието на Република България с пет кадрови офицери от Българската армия с личното си оръжие в органите за координиране на сътрудничеството цивилни - военни (СИМИК) на Силите за стабилизиране в Босна и Херцеговина под командването на НАТО за срока на мисията."
Моля, гласувайте решението.
Гласували 95 народни представители: за 88, против 7, въздържали се няма.
Решението е прието.

Пета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Господин Георги Панев, моля да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Заглавието на законопроекта е: "Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Има предложение от народните представители Юлиян Буров и Иван Николаев Иванов:
Създава се нов § 1, а § 1 от законопроекта става § 2 и т.н.
"§ 1. В чл. 26д се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Ръководителят на катедра е хабилитирано в съответното направление на катедрата лице, което се избира с тайно гласуване за срок от 4 години от Съвета на основното звено въз основа на конкурс и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище."
2. Алинея 5 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Според сега действащия Закон за висшето образование катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, който осъществява учебна и научноизследователска, художественотворческа дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище. Изборът на ръководител на катедра съгласно сега действащия закон предвижда две възможности, съгласно ал. 4 и 5.
Алинея 4 гласи: "Ръководителят на катедрата се избира с тайно гласуване за срок 4 години от Съвета на основното звено по предложение на катедрения съвет и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище".
В случаите, когато не бъде направено предложение, в двумесечен срок от приключването на мандата на предишния ръководител на катедрата или предложеният кандидат не бъде избран по ал. 4, изборът се провежда от Съвета на основното звено въз основа на конкурс.
Преминалите конкурси за ръководители на катедри досега показаха, с 1-2 изключения, което на практика е потвърждение на правилото, което сега ще ви кажа, че се реализира изцяло презумпцията по § 4, т.е. отхвърля се изцяло конкурсното начало.
Уважаеми дами и господа народни представители, нашето предложение има за цел да възстанови изцяло принципа на конкурсното начало така, както той е бил въведен от нашите предци близо 100 години преди това, когато са се изграждали институциите на новата българска държава и когато основен спор за подбора на кадрите, включително и в областта на висшето образование, тогава също е бил дали това да става с конкурс или по някакъв друг начин. Може би тук е мястото да кажа, че в западноевропейските страни конкурсният принцип и тогава, и сега е основен при подбора на кадрите, включително и при избор на ръководители на катедри на висши училища.
Университетската криза от 1907 г., която възниква, както е известно, след освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър от група студенти и гражданство, ускорява решаването на този проблем и през 1909 г. една от първите работи на кабинета на Александър Малинов е подготовката и приемането на Закона за народното просвещение, в основата на който стои конкурсното начало въз основа на научни трудове, като научен критерий при избор на преподавателите в университета. Специално за ръководителите на катедра чл. 318 от този закон гласи: "Когато има вакантна катедра, Академичният съвет, по решение на надлежния факултет обявява конкурс. В конкурса за титуляр на катедра могат да вземат участие на равни права извънредни професори, редовни и частни доценти и свободни извън академическата кариера лица, отличили се с научните си трудове."
И ето как тогавашният министър на просвещението Никола Мушанов мотивира този член: "Горният принцип има неоценима сгода, че има всички средства да подбере най-добрите сили и да отстрани всяко съмнение за произвол и фаворизация било от страна на министъра, било от страна на академичната колегия". И всичко това, когато повече от ясно е, че в началото на нашия век у нас в България не е имало достатъчно ресурси в областта на висшето образование, тогава, както казах, институциите току-що са се изграждали. А днес имаме повече от 1000 професори, повече от 1000 доценти - една развита мрежа, не лоша, от висши училища, и наличието на Българска академия на науките.
Този, конкурсният принцип, е бил и в законодателството на България дори по времето, когато тя, съгласно своята Конституция беше Народна република.
За мен лично няма никакво съмнение, че този, конкурсният принцип, е в основата и на последния успех на България, когато по пътя си за присъединяване към Съюза на европейските държави нейното образование и наука бяха оценени като европейски и темите "образование" и "наука" бяха едни от първите, отворените и затворените.
Ето защо аз лично не виждам най-малко днес никакви основания за смяна на конкурсната парадигма, която, както всички ние знаем, е в основата на човешкия прогрес, най-общо казано. Тоест, аз се съмнявам, че някой тук, в тази зала, ще намери мотиви за смяна на конкурсна парадигма в областта на образованието и науката и то да стане точно в Тридесет и осмото Народно събрание.
Затова, уважаеми колеги, аз призовавам да гласувате за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Има ли други изказвания?
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Аз нямам нищо против конкурсното начало. Хубаво е да бъде за всички ръководни длъжности. Но когато ние говорим за конкурсното начало, то означава, че трябва да използваме един и същи стандарт поне в рамките на една система.
В случая, ако говорим за системата на управление на висшето образование, ректорът, който е органът на управление във висшето училище, деканът са длъжности, които въпреки че са ръководни, за тях няма конкурс. Те вървят по реда според Закона за избор. Не само това. С изменението на Закона за висшето образование от миналата година се въведе "председател на общото събрание" - нова длъжност, която въпреки че не е ръководна, има своето място и значение в работата на висшето училище. Тя е също с избор, а не с конкурс. По същия начин е и председателят на контролния съвет. И изведнъж тук това предложение за ръководител на катедра да бъде с конкурс.
Пак повтарям, нямам нищо против конкурса, но не може в рамките на една система ние да подлагаме ръководните длъжности на различен режим. Нещо повече, искам да заявя, че по смисъла на изменението на Закона за висшето образование катедрата вече не е основно звено. Ето защо по смисъла на закона ръководната длъжност "ръководител катедра" не съществува. Изведнъж с това предложение се въвежда ново изискване.
Същевременно трябва да обясня и нещо друго. За да се направи конкурс за ръководител на катедра, означава, че ние трябва да сме наясно с две неща: първо, че при всички случаи трябва да се открие длъжност, щат "ръководител катедра". Досега в нашите висши училища такъв щат няма. Едно от хабилитираните лица става и ръководител катедра. Тоест, щатът е свързан с едноименното научно звание "професор" или "доцент", но не и с "ръководител катедра".
В България има към 40 висши училища. Съответно, бих казала, средно към десет катедри най-малко в едно висше училище. Представяте ли си, като умножим 40 по 10, колко щата ни трябват за "ръководител катедра"? При това изискването екзистенцминимумът за една катедра е да има 7 души на основен трудов договор. Следователно, ние ще имаме повече на щат ръководители на катедра, отколкото са членовете в една катедра. Това за мен е една аномалия.
В случая най-много пледирам за факта, че ние ще затрудним изключително много бюджета на висшите училища. Засега в рамките на този бюджет, а по всяка вероятност и за 2000-2001 г. няма да има пари за откриване на нов щат. Ето защо аз съм против това предложение.
А доколкото може да се създадат екстрени ситуации, когато от катедрата не може да бъде избран човек за ръководител катедра, законодателят е предвидил тази възможност - на конкурсно начало да се избере ръководител катедра. Но това са извънредни ситуации и ако има такива, те ще бъдат единични случаи, както всяка една извънредна ситуация.
Повсеместното избиране на длъжността "ръководител катедра" ще се обезмисли преди всичко от финансова гледна точка. А от морална, коректна гледна точка също не е редно по простата причина, че деканът или ректорът не се избират чрез конкурс.
В крайна сметка, най-големите отговорности в едно висше училище има ректорът. Той ще бъде по пътя на обикновен избор, а ръководителят на катедра на 7-те души, които са на основен договор, ще трябва да бъде избиран чрез конкурс.
Смятам, че на този етап, колкото и да е добро конкурсното начало, е нереализуемо подобно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За реплика - господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо Величкова, аз излизам с известно притеснение на трибуната дотолкова, доколкото знам, че Вие би трябвало да имате известен опит и стаж във висши учебни заведения, дотолкова, доколкото Вие имате научно звание и научни степени. Най-малко Вашият опит трябва да Ви е показал досега как се е процедирало във висшите учебни заведения.
Аз неслучайно Ви говорих за стогодишния български опит във висшето образование. Вие сега правите, извинявайте, свободни съчинения върху текст, който е измислен в Тридесет и осмото Народно събрание. Ясно Ви казах, че досега конкурсното начало е работело в българското висше образование. Досегашният опит показва точно обратното - намирали са се начини тези конкурси да бъдат провеждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Втора реплика - господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Колежке Величкова, Вие казахте, че приемате това предложение като принципно правилно. Така ли е?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Тогава аз съм сгрешил. Защото аз лично го приемам като принципно правилно. А не приемам тази сметка, която направихте Вие за 400 души. Вие все едно приемате, че всички, които ще заемат тази длъжност, ще дойдат отнякъде. Може би да се налага да имаме 20 или 30 такива щатни бройки, но ако ние сме убедени, че този начин е принципно по-правилен, че това е една национална традиция и тази традиция е показала, че възпитава добри хора с висше образоваие, нека да направим този компромис и сметката как да го направим, тук е и министърът, за да изберем по-правилното. Защото от онова, което слушах от господин Буров, аз се убедих, че това е правилното. И ако то е правилно, да потърсим компромиса това правилно да го въведем в бъдеще. Нека да не слугуваме на неща, на които сме свикнали. Разбирате ли? Много лошо е, когато свикнем и влезем в един коловоз и не можем да се освободим от него.
Така че аз съм с нагласата да подкрепя това предложение.
Бих желал и господин министърът, ако има възможност, да обясни и да изясним този голям проблем, който Вие повдигнахте за тези допълнителни щатни бройки, което е ненормално и реално е невъзможно тогава да се реализира един такъв член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
За дуплика - госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Професор Стоянов, започвам с Вашата реплика. Аз пак повтарям, за да ме чуете добре: аз нямам нищо против конкурсното начало, но то трябва да бъде принцип за всички. Не може ректорът тогава да бъде избиран без конкурс, ако приемате другата версия за ръководител катедра; не може деканът по същия начин да бъде без конкурс, а ръководителят на катедрата да бъде с конкурс. Не е вярно, че традицията е такава.
Когато говорим за традиция, много моля механично да не пренасяме положителното, а трябва да се разглежда всичко строго конкретно. За тази традиция, за която говори проф. Буров, тогава в България, преди въпросната революция на 9 септември, не е имало 40 висши училища. Просто традицията не може да я разглеждаме механично.

Второ. Трябва да ви кажа, че днес може да не се провежда конкурс за ръководители на катедри, но след две или три години, когато изтече мандатът и този текст остане като законова норма, ще върви този конкурс. Питам аз рационално ли е това нещо? С какво ще извисим значението, мястото, ролята на катедрата? Катедрата ще бъде такава или по-добра, или по-лоша в зависимост от преподавателския й състав най-вече, а не само и единствено от ръководителя на катедрата. Тоест, ние трябва да имаме изисквания за конкурсното начало, когато стават асистенти, доценти, професори, а не толкова за ръководител на катедра. И пак казвам, в закона едноименната длъжност и научното звание са равнопоставени. Ние нямаме щат. Нека изкуствено да не поставяме висшето училище в една ненормална финансова ситуация. Други са проблемите във висшите училища - висшите училища имат нужда от пари, имат нужда от научноизследователска дейност. В Закона за висшето образование се дават 10 на сто от субсидията, които да бъдат за научноизследователска дейност. Питам аз кое висше училище в сегашния си бюджет има 10 на сто? Няма и няма скоро да има! Ето това са проблемите, а не че ръководителят на катедрата ще бъде избран с конкурс.
Това е моето мнение и считам, че трябва да се замислим върху обективните дадености. И аз никога не съм била за това механично да се пренася било чуждият опит, било българската традиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Позволете най-напред с едно изречение да опровергая госпожа Величкова: висшите училища си получават 10-те процента и много от тях са ги получили и ги оползотворяват. Така че това, което казахте, не беше докрай вярно.
А сега - по темата.
Отново ще започна с госпожа Величкова, тъй като тя изтъкна един формален повод за това да не се приеме предложението на господата Буров и Иванов, а именно, че няма еднородност в начина на назначаване на ректори, ръководители на факултети и ръководители на катедри. Докато едните са с избор, за ръководители на катедри се предлага да бъде с конкурс. Това е формално основание. Аз мисля, че едно формално основание не може да бъде повод, а повод трябва да бъде основание за целесъобразност. И на тази целесъобразност ще се спра. Защото ако е целесъобразно да бъде с конкурси, формалното основание отстъпва. Но по моето скромно мнение в момента не е целесъобразно да се въведе единствена форма за назначаване на ръководител на катедра чрез конкурс. И ще се опитам да се обоснова.
Преди всичко, известно е на цялата колегия и на една немалка част от народните представители, които са в сферата на висшето образование и науката, че катедрите като звена на висши училища в света се делят на два типа: катедри, в които има само един професор, той е ръководител на катедра и тематиката на катедрата като цяло се определя от него. Тоест той е ръководител на научната работа на всеки един от катедрата и отговаря за тази научна работа. Ръководителят на катедрата е и административно лице, и оглавява научната работа.
Друг тип катедри, където има по много хабилитирани лица, много доценти, много професори, особено в големите катедри, отделните хабилитирани лица работят по различни тематики, разбира се, в рамките на специалността на факултета и на тематиката на катедрата. Но водят изследвания в различни посоки. В такива катедри, а такъв тип катедри са и катедрите в България, ръководителят на катедра е преди всичко административно лице, което отговаря пряко за организацията на учебната работа на катедрата. Именно на учебната работа на катедрата. В този смисъл той е административно лице. И от тази гледна точка вече се пита доколко е целесъобразно конкурсът, който наистина е една гаранция за качество, да бъде приложен при нашите условия, за които ще говоря след малко, сега.
Второ. Основанието, че висшите училища ще имат затруднения с намирането на свободни щатни бройки за обявяването на конкурс е съвършено допустимо. Това е така. При проведените през декември и ноември избори в цялата страна за ръководители на звена във висшите училища се получиха три сигнала при мен, доколкото знам май има и в министерството, за случаи, при които катедрата не се е споразумяла кого да издигне за ръководител на катедра и факултетният съвет е бил принуден да обяви конкурс. И в трите случая затруднението с щатната бройка е налице, съответните факултетни съвети и ректори на висши училища не са знаели как да постъпят. Попитаха ме, аз тогава ги посъветвах да се обяви вътрешен конкурс, тоест конкурс в рамките на висшето училище, за лице, което може да бъде и от друга катедра или пък от същата катедра, но факултетният съвет вече да го избере. Така че в три, единствени три случая се почувства това затруднение.
Освен това искам да обърна внимание, че този начин на избор на ръководител на катедра, който предлага законът сега в алинеи 3 и 4 на чл. 26д, не е творение на Тридесет и осмото Народно събрание, както каза господин Буров. Когато законът беше приет в миналото Народно събрание, съществуваше единствената възможност: ръководителят на катедра се предлага от катедрения съвет и се избира от факултетния съвет. Ние разширихме тази възможност, ние въведохме възможността за конкурс. Това е втората алинея. И това е принос на Тридесет и осмото Народно събрание. Възможността за конкурс съществува. Ако в катедрата не се разберат, от една страна, или от друга - отбележете, това е много важно, ако факултетният съвет прецени по време на избора, че предложеното от катедрата лице няма необходимите качества да заеме поста ръководител на катедра, той спокойно може да не го избере и да обяви конкурс. Тоест, възможността за конкурс съществува, системата не е затворена докрай, тя не е заключена. Ключът към отварянето на системата е в ръцете на факултетния съвет. И вземайки такова решение, примерно за конкурс, той вече ще се съобрази с редица фактори, включително и с необходимостта от налично щатно място. А това е наистина една сериозна пречка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За реплика има думата господин Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Господин Панев, аз се чудя и искам да направя една реплика във връзка с Вашето изказване, че давате примери за катедри, където някои са се споразумели или не са успели да се споразумеят и някак си драматизирате тази работа. Аз отдавна работя в институт, знам, че същността на учебната работа и, по-важното, и на изследователската работа и нейният успех зависи от работата в катедрата. Мина времето според мен, и това беше много лошо, когато катедрите се оглавяваха от хора, които бяха назначавани по споразумение. Даже тези споразумения не се правеха вътре в катедрите, а се правеха отвън. А катедрите си предлагаха собствени личности и не можеха да се споразумеят. И аз искам да направя реплика: не може в едно звено, от което зависи фактически състоянието на университета, което определя и успехите - и научните, и учебните - на института, когато всяко лице е назначено с конкурс, не може да се оглавява от хора без конкурс. И аз лично ще подкрепя това предложение. В по-голямата част от света, сигурно има и изключения, това е съвсем нормално, не може хора, избрани чрез конкурс, да се ръководят от други, които са без конкурс. Това не е правилно.
Аз ще подкрепя конкурсното начало и смятам, че това е бъдещето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
За втора реплика - господин Велко Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, няма да отрека, че в едно конкурсно начало има разумен смисъл. Дума да не става! Но искам да видим как стоят практически нещата. Питам: когато се обяви конкурса какви хора могат да се явяват - само вътрешни от катедрата или и външни лица?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: И външни.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: И външни лица, казвате Вие.
Добре, явява се външен човек. В катедрата са пет души. Печели конкурса. Значи той трябва да бъде шестия човек в катедрата. Питам: има ли спусната бройка за него, щатна единица, има ли бюджет за него? Ако няма щатна единица какво тогава е станало? - Нищо не е станало. С този конкурс Вие не може да заставите администрацията не може да отпусне бройка. И тогава всичко това става безсмислено. Значи тази норма, която вие въвеждате сега...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Аз не я въвеждам. Аз съм против тази норма.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Искам да кажа, колеги, моля ви! Добре, искам да уточним нещата, да развием доводите. Трябва да се види смисълът на нормата, че тя всъщност не е обезпечена. Приема се едно решение, което практически не може да се реализира. Има нужда от допълнителна норма, която да каже, че администрацията в този случай е длъжна да осигури щатната бройка, но според мен това не може да стане.
Единственото решение е, ако се каже, че конкурсът е само за вътрешни лица, но тогава се пита какъв е смисълът. Така че, без да правя възражение срещу идеята за конкурса, смятам, че може да се намери някакво основание за конкурс тъкмо при катедрата. Може, но както виждате, реализацията вече се натъква на много сериозни затруднения. Аз моля всички да се отнесат сериозно към проблема, защото мисля, че не бива да се правят необмислени работи. Утре ще се наложи да коригираме нещата и ще сбъркаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов. Но, господин Вълканов, Вашата реплика беше неоснователно насочена към господин Панев, защото той поддържа същата теза.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Той не разви доводите, които аз развих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но това можехте да направите в изказване.
Имате думата за дуплика, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин Петров, тук очевидно е станало някакво недоразумение. Аз не съм говорил за някакво споразумение и прочие. Аз се позовах на член от закона, според който ръководителят на катедрата се предлага от катедрата на факултетния съвет, който го избира. Близко до ума е, че това предложение на катедрата ще дойде след някакъв избор в катедрения съвет. Така се и прави, такава е практиката. Значи тук не става въпрос за разбирателства, за споразумения.
Работата е там, че резултатът от този вътрешен избор може да бъде нулев в някои случаи. Ето защо в предишните поправки по Закона за висшето образование ние предвидихме и втората възможност - чрез конкурс. Ето, за това ставаше дума.
Репликата на проф. Вълканов, всъщност беше изказване. Той доизясни нещата. Това е, колеги.
Мисля, че в сегашния момент, отново това е дупликата ми към проф. Петров, конкурсното начало е безспорно един гарант за качество. Ако, разбира се, конкурсите се провеждат както трябва, в обстановка каквато трябва и от колегия, каквато е подходяща за един обективен конкурс. Но те така или иначе са гаранция за качеството. Проблемът е в това, че сега, и аз го твърдя, нашата система за висше образование, нашата колегия не е готова точно за такъв тип, за такъв начин на назначаване на ръководител на катедра, от една страна, и от друга - наистина проблемът за щатната бройка, който юридически аспект беше изяснен от господин Вълканов, е проблем. Той съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В нашето министерство сме обсъждали този въпрос много внимателно, тъй като всички тези поправки са внесени съвместно от комисията и от министерството.
Професор Буров има голямо основание във връзка с данните, които дава за един доста ранен период на нашето университетско образование. Аз съм съгласен с него, че тогава е било така. Но доц. Величкова каза, че от тогава са се изменили много нещата и ние трябва да гледаме ясно каква е академичната действителност днес - съвсем различна от тогава. Тогава е имало едно висше училище и с това се е приключвало всичко. Тогава са търсели даже хора да стават ръководители на катедри и са обявявали конкурси. Сега вече са изградени достатъчно добре структурите на висшето образование в България, на отделните висши училища, катедри и факултети. Следователно, сега изборът или начинът, по който могат да бъдат реализирани ръководители на катедри е много различен от тогавашното положение.
Но не само това е единствената причина. Тук трябва да се има предвид, че когато се обявява конкурсно начало и то стане единствената норма за избор на ръководител на катедра, това означава, че не за 400, те са над 700 катедри, трябва да се провеждат конкурси, които могат да се проточат много време в живота. И освен това, когато този ръководител на катедра заеме своето място в катедрата, той е длъжен да прочете, да води и основен курс лекции в тая катедра, тъй като той е, както се казва, научният и учебен ръководител на катедрата. А ако няма хорариум, както в момента се получава така, че се свиват много лекционни курсове, експериментални и други, тогава трябва да реализираме допълнителни предмети, допълнителни дисциплини, за да може този човек да се реализира в тази катедра.
Мисля, че вие тук, с приемането на Закона за висшето образование, сте реализирали две неща. Едното е изборът на ръководител на катедра от самата катедра, която познава най-добре възможностите, и второто е, че ако не може да се реализира такъв случай, е възможно да се обяви конкурс и да се приеме човек отвътре или отвън. Тук вече не е задължително да бъде вътрешен човек. Обикновено трябва да бъде външен. И тук има нещо, което също до голяма степен ограничава местното влияние на катедрения съвет. Това е, че сега вече факултетният съвет е този, който утвърждава избора, а не както по-рано беше с избора на катедрата и с това се приключва. Сега вече факултетният съвет, разберете, може катедреният съвет да избере дадено лице, но факултетният съвет не го утвърждава, при което вече не се провежда или се провежда, по решение на факултетния съвет, нов избор вътре, или пък евентуално тогава се обявява конкурс. Тоест, тук сега има много по-голяма възможност за избор.
Искам да добавя все пак и това, което казаха тук и някои депутати, и госпожа Величкова, и господин Панев. Не е съвсем формално това, че декан и ректор се избират по един начина, ръководител на катедра трябва да се избере по друг начин. Те вървят едно след друго в академичната йерархия на всяко висше училище и би трябвало да се поставят еднакви изисквания, еднакви условия, при които се избират съответните хора. Защото, вижте, аз имам известен опит като ректор. Не може един ректор, който се избира от Общо академично събрание на едно висше училище и излиза със съответна мандатна програма, в която изразява основните насоки, по които ще провежда своята научно-образователна и персонална политика за четири години, след това да се изберат декани, които ще кажат: ама аз имам друга програма, след това - ръководители на катедри, които са една малка част, примерно 1/50 или 1/40 част от университета: ние имаме друга катедрена програма, която не е съгласувана с общата академична програма. Това не бива да се допуска.
Искам да ви кажа и нещо, което сега се обмисля в нашите кръгове, но още не е споделено в комисията, но поне в някои от университетите на Запад, и то сериозни университети, катедрата, както ние я смятаме като една академична единица, тя изчезва, вече я няма. Тоест, старото виждане за това, че катедрата е основен крайъгълен камък на едно висше училище не издържа на съвременното развитие на нещата.
Сега например в Германия има професионално направление, което е гъвкаво, в рамките, да кажем, на някаква научна тема или на някакъв модул от занятия се събира, решава въпросите. След 2-3 години има нови задачи и по този начин се получава една гъвкавост.

Аз имам известен опит, проф. Стоянов, и знам, че катедрите в този вид, в който ние искаме сега да ги направим или пък с конкурс, означава да закрепим тяхното положение на феоди. Катедрите в момента са страшно много ограничени в своята научна дейност, в своята учебна дейност. Те просто не искат да имат контакти с катедри от същия факултет, при което се получава едно раздробяване, едно несинхронизиране на усилията на отделните професори, преподаватели и така нататък, при изработването на някои по-крупни проблеми. Тоест, мисля, че катедрата след някоя и друга година ще изживее своето място. На други места - в американските университети, са департаменти, които са образувани, и е много повече от катедра, там пък няма и факултети.
Така че академичната структура на висшето училище в България ще изживее в недалечно бъдеще една много сериозна реформа, която няма да бъде наложена отвън, а просто вътрешно, както казват някои хора, иманентна нужда на самите академични структури и вероятно тогава вече ще се помисли за една по-строга организация. Но аз мисля, че това, което председателят на комисията е предложил, да не се приема такава точка, се споделя от нашето министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, много ми се иска по това предложение да получим консенсус. В какъв смисъл? Ние всички в 8-годишната дейност в парламента привеждаме държавата ни в пазарна система. И когато говорим за пазарна система, по един или друг начин пазарните елементи трябва да влязат и във всички останали институции. В пазарната система основният елемент е конкуренцията.
Аз си задавам въпроса: ако една отделна катедра с 10 души ..., ние искаме да лишим евентуално един кандидат, който не е от тази катедра, разбира се от същата професионалност, от същата професия, но е от друго висше учебно заведение или от друг научен институт, да не може да кандидатства, той да няма право, защото всички знаем как се кандидатства и с какво се представя. Това е нелогично, това е срещу нас, срещу нашето поведение.
Предварително искам да изразя, че имам чувството, че господин Буров и колегата Иванов нямат тази въведена партизанщина, с която сега искаме да се освободим от някои, които не са удобни, а съвсем в национален, градивен интерес искаме да създадем предпоставки за развитието на това основно звено във всяко научно учреждение и висше учебно заведение - катедрата, научното звено, каквато е секцията в научните институти.
Аз добре разбирам тази реакция. Добре я разбирам по следното обстоятелство, тъй като съм бил 13 - 14 години директор на научен институт и там съществуваше едва ли не нагласа, че след този идва следващият. По този начин институтът, който аз ръководех, консервира отделните научни звена. И когато успях да направя промяната - да сменя трима души чрез външни хора, аз ви казвам, че смених манталитета в научното учреждение, в научното звено.
Така че си мисля, че предложението е твърде добронамерено, твърде принципно и отговаря на един основен принцип - правото на конкуренцията, правото на другия.
Тук може би да се поставят някои други проблеми, което и министърът постави, но искам ние, като законодатели, да не сме управници. Ама няма щат. Ама ние не сме тези, които ще определяме щата. Ние определяме фундамента, върху който ще се изгради това научно звено.
По моя преценка това предложение е по-правилно, по-перспективно, а нека господин министърът днес и утре да си търси пътищата с бюджет и прочие за защитаване на една законодателна дейност, която да се изпълнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
За реплика думата има госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Проф. Стоянов, знам, че щом сте професор и всички, които сме хабилитирани лица, в пленарната зала всеки може да даде пример от своята практика било в положителен аспект или като горчилка от това, което се е случило с него. Но аз искам да излезем от нашите конкретни ситуации, от нашата житейска мъдрост и опит. Искам тази мъдрост да я проявим конкретно в системата, сега съществуваща. А сега съществуващата система ни показва, че катедрата не е основно звено. Тази катедра рано или късно може би ще има една мобилност, може да се обедини с друга катедра, предстои да се направи регистър на специалностите и може би ще се укрупнят, ще се направят професионални направления. Сега, като въведем този конкурс, вие застопорявате, значи вие бягате от феодалния начин на мислене и поведение на някои ръководители катедри от едно време, а въвеждате нов феодализъм, ново застопоряване на нещо, което е гъвкаво, модерно, динамично и което не бива да го правим изкуствен проблем. Защото ние създаваме изкуствен проблем и въздигаме катедрата в изкуствена ситуация. Това го имайте предвид.
И второто, което искам да кажа, е, че конкурсното начало трябва да бъде за всички. Не може ръководителят на катедрата, която не е основно звено, десети път го повтарям, да бъде в положение на конкурс, а ректорът и деканът да не бъдат в положение на конкурс. Тогава ще трябва да въведете навсякъде конкурс. Защо не говорите подобно нещо за тях? Защо не говорите нищо за ректора? И правилно е, че не е с конкурс. В случая това е изкуствена ситуация, върху която не желая повече да разсъждаваме и да се създава едно неправилно впечатление за нашите катедри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За втора реплика думата има господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Репликата ми формално е отправена към проф. Стоянов, но всъщност искам още един път да стане ясно нещо много важно - това, че сега действащите два текста дават две възможности.
Първата възможност - ръководителят на катедра да бъде предложен от катедрата чрез избор от катедрения съвет и след това избран от факултетния съвет. Ето тук, повтарям го отново, е ключът към отварянето на системата.
Ако факултетният съвет прецени, че лицето няма необходимите качества, няма да бъде перспективен ръководител на катедра, просто факултетният съвет няма да го избере и ще обяви конкурс. Това е втората възможност - когато катедрата не може да излъчи предложение, или когато факултетният съвет не одобри предложеното лице. Тоест, възможност за отваряне на системата има и тя е в ръцете на факултетния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За дуплика думата има господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви. Аз разбирам от последното казано от госпожа Станка Величкова, която уважавам, че тя приема принципа конкурс и че го приема като най-добрият вариант. Единственото й несъгласие е, че предлагаме да има конкурс тук, а не предлагаме за другите.
С господин Панев ние си имаме неща, които са ни труднички, той знае защо.
Господин Панев, разбирам това, което ни казахте, обаче не става и не става! Винаги се е избирало онова, което досега е ставало. Значи не променяме. А сега искаме да променим. И разбирам, че всички сме съгласни, в това число и министърът е съгласен. Той казва, че приема това нещо, но си има други проблеми.
Аз ви предлагам, уважаеми колеги, като законодатели да предложим онова решение, което е рационално и което ще създаде предпоставки за нормална работа в катедрата. А оттам нататък да се мисли как последователно ще го реализираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
На господин Иван Иванов няма да дам думата, защото вносителите имат право на 5 минути - дали е един или са пет - а господин Буров говори 6 минути.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. По съществото на материята напълно споделям казаното от министъра и становището на комисията. Въпросът е може ли въобще Народното събрание да разглежда този проблем.
Изрично чл. 88 от Конституцията казва, че законите се обсъждат и приемат на две гласувания. Две гласувания! Член 69 от нашия правилник също преповтаря и развива конституционния принцип, че предложения, които противоречат на принципите, които са извън материята на първоначалния, приет на първо четене законопроект, въобще не могат да бъдат разисквани, въобще не могат да бъдат гласувани.
Ето законопроектът, приет на първо четене. Аз не съм гласувал за него. Но парламентът го прие. В този законопроект на тримата народни представители въобще не се касае въпросът за катедри и за чл. 26, буква "д". Това е една материя, която въобще не е разисквана тук, в Народното събрание, защото не е била предмет. Изведнъж между първо и второ четене уважаемите колеги Буров и Иванов правят едно предложение, което е извън материята на закона.
Така че, господин председател, този въпрос е типично юридически, но той е принципен и Вие въобще не можете да поставите на гласуване предложението на господата Буров и Иванов. Законите се гласуват на две четения, а не, промъквайки се между първото и второто четене, да приемаме такива съществени изменения във връзка с висшето образование.
И още веднъж: нямаме право въобще да се занимаваме с този въпрос. Ако колегите желаят, да си направят нов законопроект, да си го предложат. Ще има две четения, ще го разискваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Съгласен съм по принцип с това, което казва. Но за съжаление, парламентарната ни практика от 8 години е точно обратната на това, което казвате и с което аз съм съгласен. След като Комисията по образованието и науката го е гледала и го докладва и прави предложението да не се приеме, аз не мога да не го поставя на гласуване. В крайна сметка гласуваме доклада на комисията.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Комисията не е парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да преминем към гласуване, все пак искам да се съобразя и с една друга точка от правилника, където пък е казано за аргументация на разходите в случай, че се налагат нови разходи. Защото за мен прозвуча много несериозно тук: "Да му мисли министърът на финансите, като изберат външен човек". Ако катедрата се увеличи от 6 на 7 души, този седми щат кой ще го осигури? Не чух отговор. Ако някой може да отговори? Поставям въпроса, но не виждам отговор. Ето, господин Буров ще ми отговори.
Имате думата, господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Този въпрос също беше разискван - дали е възможно подобно нещо да бъде направено. Но аз се учудвам защо той изобщо се поставя, защото и в сегашния закон тази възможност се предвижда. Нали досега колегите ни убеждаваха, че такава възможност съществува? Аз питам господин министъра: как ще намери тези пари за онези хора, които реализират конкурса по ал. 5?
Следователно, това изобщо не може да бъде мотив.
Господин Корнезов, на Вас искам да кажа нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, на господин Корнезов не казвайте сега. Аз молех на мен да ми дадете разяснения.
ЮЛИЯН БУРОВ: Искам да се изкажа под формата на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Като реплика - добре. Имате думата за реплика.
ЮЛИЯН БУРОВ: Имам право на реплика. В действителност аз съм много добронамерен и Вие след малко ще разберете защо. Аз никак не съм забравил колко патетично тук, от тази зала, Вие търсехте възможност за Вашия любим учител - председателят на Конституционния съд проф. Живко Сталев - как той да стане ръководител на катедрата.
Уважаеми господин Корнезов, по този закон той никога не може да стане ръководител на катедра. А с това предложение, което ние даваме, той може да стане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Ако ще има други изказвания, ще дам думата след почивката.
Господин Нансен Бехар е изявил желание да се изкаже, но очевидно това не може да стане преди почивката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Той искаше думата само за една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Една минута за изказване, три реплики и гласуването след това и вече сме извън времето.
Няма да гласуваме нищо. Отлагаме всичко за след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):  Продължаваме заседанието.
Продължаваме с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
По § 1 има думата господин Нансен Бехар. Заповядайте!
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Обсъжданият текст е свързан до голяма степен със съдбата на висшето образование и на науката. Не мога да се съглася с тези колеги, които смятат, че постепенно намалява или ще намалява ролята на катедрите. Това не е световна практика. Разбира се, усъвършенстването на тази роля върви успоредно с изграждането все повече на програмен принцип на колективи за научни изследвания, свързани с преподаването, защото ние не можем наистина да разделим тези неща, ако искаме да имаме едно качествено висше образование.
Въпросът за ръководителите на катедрите, който се обсъжда тук, като че ли отново показва една слабост в нашата дискусия - ние смесваме конституционни принципи със законодателна практика и с идеята за автономност на висшите учебни заведения. Защо не погледнем това, че даже вече в съществуващата подзаконова база, в редица правилници на висши учебни заведения са заложени принципи, по които се избират, по които се лансират или се предлагат съответните ръководители на катедри? Самата катедра най-добре знае и най-добре има усета за това кой може да бъде неин ръководител. В никакъв случай не бива да се допуска да се подменят с "пускани отгоре" един или друг ръководител, който катедрата го е приела.
Ето, например, в Правилника на Софийския университет има едно положение, което като че ли обезсмисля страховете на някои от нас тук, че може да се постави въпросът за нови щатни бройки. Там е записано, че ръководителят на катедрата се избира от членовете на катедрата и че се утвърждава от Факултетния съвет за хора, за преподаватели, хабилитирани лица, които имат най-малко пет или шест, не си спомням точно, години на основен трудов договор в самото висше учебно заведение, в Софийския университет. На тази база беше избран и ръководителят на катедра "Икономика" в Стопанския факултет на Софийския университет.
Така че нека ние тук да не се намесваме директно и пряко в този процес, а просто да оставим на базата на автономията самите катедри да тръгнат да инициират въпроси, за да може да се стигне до това, което наричаме избор, защото изборът не винаги е свързан с конкурс, външен конкурс. Може от няколко души, които са в съответната катедра, въпреки че ние нямаме много такива случаи, за съжаление все повече намаляват хабилитираните лица и по биологически причини в катедрите, но от няколко души самата катедра може да представи този, който е най-добър.
Затова аз считам, че не трябва да бягаме от това изборно начало. В същото време не трябва да се бъркаме в работата на отделните висши учебни заведения, на които един път им признаваме автономност в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Друг? Има думата заместник-председателят господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Вземам думата, тъй като смятам, че действително въпросът е много важен и той е свързан до голяма степен с традицията на висшето образование. Нашите университети до голяма степен са построени и са следвали традицията на немските университети. В немските университети ръководителят на катедрата е нещо много, много сериозно. И сега, за да се избере ръководител на катедра в солидните университети се обявява международен конкурс. Назначава се независима комисия, за която се канят и специалисти извън Германия. Така че много често за такива важни катедри в германските университети, за ръководители на катедри се избират водещи професори и от други страни. И даже българи са избирани за водещи катедри в университети.
Сега, знам, че има различия в тези неща. Но тук въпросът не е политически. И затова в никакъв случай не трябва Народното събрание да разделя този въпрос по политически принцип, защото нещата в университетите са много по-стабилни, отколкото политическите настроения.
За съжаление обаче у нас катедрите все по-малко и по-малко играят ролята на центрове на наука. Аз си спомням навремето в Софийския университет преди много години, когато ръководители на катедри в нашия факултет бяха акад. Обрешков, акад. Илиев, акад. Петканчин и т.н., ръководител на катедра значеше нещо много, много сериозно. И затова моето виждане на този въпрос е като се остави на университетите според своя облик да решават въпроса си колкото се може по-самостоятелно, но в никакъв случай аз не съм против това - да има някакъв механизъм за избор на ръководител на катедрата.
Даже навремето имаше професор и професор - ръководител на катедра, което вече е, така да се каже, най-високата степен на университета. Друг е въпросът сега как се провежда конкурсът. Много е лошо, когато в един университет, в едно научно учреждение се капсулират хората и не пускат външни лица. В немските университети например е невъзможно да завършиш един университет и да станеш асистент в същия университет. Трябва да отидеш в друг университет. Ако си асистент в един университет, трябва да станеш доцент в друг университет. Ако си доцент в един университет, професор не можеш да станеш в този университет, трябва да станеш в друг университет. За да могат нещата, да има по-голям живот. Но в Германия има много равноправни университети. Тук нещата са малко по-други, защото Софийският университет е едно, а другите университети са друго. Сега, да не споменавам другите.
Така че нещата не могат да бъдат копирани така, както са в другите университети. Но това - да се издигне ролята на ръководител на катедра като човек водещ учен, около който се създават школи и т.н., аз смятам, че трябва да се направи всичко възможно или поне законът да не пречи този въпрос да бъде решен по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Друг желае ли да се изкаже? Има думата министърът на образованието и науката господин Димитър Димитров.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съжалявам, че проф. Сендов не беше тук, когато направих моето по-продължително изказване. В Германия е било така, но сега вече не е така, проф. Сендов. Аз също знам, че Айнщайн е избиран с конкурс в Пражката политехника преди години. Но това е било 1908-1909 г. В Германия вече тази практика за търсене на чуждестранни професори от най-висок ранг за ръководители на катедри, вече не съществува. Аз казах, че катедрата като академична структура е изживяла своя живот. Вече почти я няма там. Има "факберайх". "Факберайхът" е, както каза тук преди малко проф. Нансен Бехар, той фактически потвърди моята теза, че това е един програмен колектив, който се събира за решаване на определена тема, в която развива и съответни образователни предмети. Но той трае 2-3 години и след това си отива, идва друг. И това са новите динамични структури.
Това, което се предлага, е по-добро решение. То дава възможност за редица места известни учени, факултетният съвет... Аз имах такъв пример като ректор да взема физик от Българската академия на науките, тъй като ние нямаме подходящ човек в ТУ. Именно такива хора са подходящи да станат ръководители на катедрите и аз винаги съм бил - проф. Сендов знае моето становище - университетите да бъдат отворени към Академията на науките и най-добрите учени оттам да станат ръководители на наши звена, на наши научни колективи, да се вплетат в работата на Академията на науките. Но сегашната структура, както се иска да се въведе тази практика, е невъзможна за България.
Вижте, в Германия има такъв закон. В Щатите - също. Аз зная този закон. Там е така. Който завърши Чикагския университет, не може да остане асистент там, той трябва да отиде в друг университет, тъй като е много ясна презумпцията. Един човек, който е обучаван 4 или 5 години от даден професор или от дадени 3-4 човека, той добива същия начин на мислене, поведение и стил. И той вече не може да излъчи други идеи, трябва да отиде на друго място, за да се съчетае с други хора. Това е великолепен принцип, уважаеми проф. Сендов, само че в България положението е коренно различно. Дали си професор по електротехника или математика в Хамбург или Гьотингер, или в Берлинския технически университет, или на други места - там няма разлика. В България не е така. В България висшите училища са силно диференцирани от гледна точка на възможностите за развитие на науката и прочие. Вие знаете данните за научната продукция в България - къде се прави тя, от които хора се прави и т.н. Тоест, това, което се предлага от комисията, е едно добро решение и то трябва да бъде прието, според мен, от народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много неща се казаха "за" и "против" предложението на комисията и аз нямам намерение да повтарям онази част от аргументите, с които съм съгласен. Особено внимание обаче заслужава това, което каза преди малко акад. Сендов във връзка с практиките в света. Всички ония, които са работили в западни институти - аз съм имал тази възможност да работя повече от 6 години във водещи институти в Западна Германия - знаят, че катедрата отживява, катедрата има съвсем други функции и тя не е източник на наукопроизводство. Навсякъде, където възникне интересна авангардна идея, се формират програмни колективи. Чест беше например за България, че във връзка с нашата идея за органичния магнетизъм се формира един програмен колектив, в който дойдоха да работят професори от Орегон, професори от Франция, от други бивши социалистически страни, което идва да покаже, че подходът към решаването на научните проблеми е съвсем различен от този, който се следва в България, бих казал, по един изоставен вече и в Съветския съюз образец. И там науката се прави по съвсем друг начин.
Аз виждам в опитите да се подкрепи старата система нищо друго, освен да се търси една сигурност по един казармен начин в научните звена да се наследяват определени ръководни позиции, да се спре кръвообръщението на научни кадри, което, пак повтарям, както каза акад. Сендов, е една от най-важните гаранции да има свежи идеи, да има нови авангардни решения, да има връзка на науката с изискванията на високите технологии. Затова аз изцяло подкрепям предложението, което се предлага от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз използвам реплика не толкова, за да направя реплика на преждеговорившия, а нямах възможност да направя реплика на уважаемия господин министър.
Аз нямам нищо против това, което ще предлагате да решите. Искам само да не се правят ограничения да идват в катедрите външни, силни хора и да не се капсулират научните звена. А това, че сега се правят много по-динамични структури, това е вярно. Но се правят много по-динамични структури в направления, които са динамични. Но по диференциално и интегрално смятане структурата не може да бъде мръдната от Нютон насам. И няма да бъде мръдната. Така че има някои катедри, които ще бъдат много солидни и много постоянни. А други ще бъдат динамични. И това е динамика на нещата. Така че аз не искам в никакъв случай да се поставят ограничения, които ще капсулират катедрите. Катедрите трябва да бъдат открити. Как ще се реши вече правно, това е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по повод казаното от моя колега Христо Иванов за динамизирането на структурите, които се занимават с научноизследователска работа. Безспорно в ХХI век това ще бъде един факт. Но, за да преминем именно към такава форма на организация на научноизследователската работа, е необходимо да отговорим на едно основно изискване. То е да приближим и много по-силно да внедрим научните изследвания и изобщо подхода към научноизследователска работа в катедрите.
С голямо съжаление искам да отбележа, че уви, това, което сега се казваше от някои от ораторите, че едва ли не длъжността ръководител катедра е длъжност на един администратор, е един отрицателен факт. И ние това нещо трябва да го видим. Защото приучим ли се да не виждаме нещата, ние ще се приучим и да не ги казваме. И, за да се промени в крайна сметка това, е необходимо Народното събрание, като законодателен орган, да си постави своята цел, а тя е да се поддържа и подобри качеството на образованието, включително да се засили научноизследователската работа в катедрите. Това може да стане само на базата на всепризнатия принцип за качество, а именно конкурсното начало, което не само в икономиката, но по същия начин и във всяко едно звено във висшето училище, каквото към момента е катедрата, трябва да бъде приложено.
Ето защо аз не само като вносител, но и като преподавател, поддържам и апелирам да бъде гласувано предложението за промяна в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Може би е полезно да изясним едно нещо. Сегашният чл. 26д забранява ли за ръководител на катедра да бъде избрано външно лице?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото така, както го чета, няма забрана и сега.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Точно така, господин председател, ако позволите, още едно изяснение е необходимо. Като че ли за някои от нашите колеги не стана ясно, че всъщност предложение на комисията по този параграф, по този проблем, няма. Има предложение на господата Юлиян Буров и Иван Иванов конкурсният принцип да бъде единственият начин за избиране на ръководители на катедри, а комисията няма предложение. Тя има становище и комисията не подкрепя това предложение, поради ред основания, които бяха изтъкнати.
И само за последен път - ще продължа мисълта на господин председателя - съществуващите в момента два текста на ал. 3 и 4 по чл. 26д дават в ръцете на факултетния съвет ключа към отвореност на висшето училище за външни лица, за външни известни учени, защото факултетният съвет може да прецени, че предложеното от катедрата лице не е подходящо за ръководител на катедра и тогава да обяви конкурс, съгласно следващата алинея.
Това е, уважаеми господа народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Христо Стоянов, заповядайте. (Реплики от залата.)
Вие изказвали ли сте се? Заповядайте, заповядайте... (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Вижте какъв парадокс - членът, който господин председателят продиктува, господин Панев казва, че урежда този въпрос, а досега спорихме, че това, което се предлага, не е правилно, не е добро и създава проблеми за бройки. Това беше основният проблем. Ама, в същото време казваме, че предният член урежда този въпрос, а отхвърляме този, защо? Какво? - Защото има проблеми с хората.
Тогава аз Ви казвам: господин председател, прочетете го и нека още един път да се върнем, а господин Панев или някой друг да каже освен по онзи начин на решение - да бъде винаги от тази катедра - колко души са били избирани, по този начин, по който се предлага в този член?
Този член нима отрича правата и възможностите да бъде избран човек от същата катедра? Нищо подобно, но е съвсем определен, че всичко това става с конкурс. Нищо повече. Така че, ако говорим откровено разбирам, че така текстът създава определени проблеми с това, че могат да бъдат хората седем души и че когато се избере един външен човек, ще станат осем. Ето го, това е един наистина реален проблем, но на базата на това, което каза господин акад. Сендов, не трябва да се капсулира, нямаме интерес, а в същото време искам да ви уверя, че ако имаме петдесет катедри, то ще настъпи в рамките на 3-4 катедри, ще има външен човек. А защо ще го ограничаваме? Защото, когато идват и се създават предпоставки за външен човек, това създава друго движение и друго мислене на тези катедри, в които утре някой от вътрешните ще кандидатства. Нека да създадем тази възможност - да не се капсулират и да не ограничаваме правата на хората да се движат в науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Юлиян Буров и Иван Николаев Иванов за нов § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 76, против 53, въздържали се 17.
Предложението се приема. (Шум и реплики в залата.)
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя процедурно предложение за прегласуване.
Специализираната комисия не подкрепя текста. Още веднъж повтарям това. (Шум на неодобрение и провиквания.)
Чакайте!... Въобще няма конкурс тук! Вижте го, тук има едно гласуване на хората, които са от катедрата. За какъв конкурс става дума? Това не е текст, това не е правен текст! Знаете ли какво гласувате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, поставям на прегласуване същото предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: за 86, против 56, въздържали се 24.
Предложението се приема. (Силен шум в залата.)
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре, господин председател, след като предложението е прието, в него е необходима една редакция, задължителна, а именно...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не може! Вече е гласувано!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Това е редакция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не може.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ами, да си влиза така в закона, както са си го предложили - тромаво... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Наистина, в сегашната ал. 3 на чл. 26д е казано: "Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице", това го има в приетата сега ал. 4. Може би решението е да отпадне сегашната ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Това е най-доброто, господин председател.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Но няма такова предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще се направи. (Провиквания: "Е-е-е!".)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Вижте, колеги! Ако правим закони, нека да ги правим. Разбира се, че можем да имаме различни становища, но нека да законодателстваме, както подобава на едно Народно събрание.
Първо, този текст - чл. 26д, буквално е пробутан! Него го няма в първоначалния проект. Въобще, тази материя не се третира в първоначалния проект, приет на първо четене. Даже нямахме право въобще да се занимаваме с тази материя. Сега изведнъж, след като вече е гласуван текстът, изведнъж се поставя - ама, чакайте, да отпадне ал. 3. Е, как ще отпадне ал. 3? То няма такова предложение! Така че, господин председател, така или иначе 86 човека подкрепиха този текст, да си носят и моралната отговорност за текста. Това е!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 1 има направени четири предложения.
Предложение на народната представителка Станка Величкова:
Параграф 1 се изменя така:
"§ 1. В чл. 31, ал. 4 се заличава".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велко Вълканов:
В § 1, т. 1 след думите "освен по общия ред" се добавят "може да ".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев:
В § 1, т. 1, ал. 3 се изменя така:
"1. (3) Мандатът на лица, заемащи длъжностите по ал. 2 в държавните висши училища, освен в случаите по чл. 35, се прекратява предсрочно и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до два месеца".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Пламен Славов:
В § 1, т. 1, ал. 3 се изменя така:
"1. (3) Мандатът на лица, заемащи ръководните длъжности по ал. 1, освен по общия ред, може да се прекратява предсрочно и при навършване на 65-годишна възраст, само ако за това има решение на съответното общо събрание".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 1:
"§ 1. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Мандатът на лицата по ал. 2 в държавните висши училища се прекратяват предсрочно, освен в случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до два месеца".
2.  Досегашната ал. 3 става ал. 4, като думата "преждевременно" се заменя с "предсрочно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по § 1 на вносителя.
Кой желае да се изкаже?
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Този текст, който ние сега обсъждаме и за който трябва да гласуваме, като че ли обезсмисля това, което току-що приехме. Ние искаме да има една приемственост, катедрите като основни учебни научни звена да се оглавят от най-добрите.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Господин Панев излиза, да се върне, това е негов въпрос.
НАНСЕН БЕХАР: Това е негов проблем.
Да се оглавят от най-добрите учени, най-добрите преподаватели. А знаете колко трудно се изгражда един добър учен, един добър преподавател. Не случайно в напредналите страни има редица титли и звания, например "професор емеритос" или професор, който продължава да осъществява своята дейност на базата не на трудов договор, да кажем, но той продължава да бъде дори в определени случаи, и затова имаше една справка миналата година, която господин Панев разпространи, до 70-годишна възраст той продължава да изпълнява определени ръководни функции, ръководи аспиранти, осъществява дейности, свързани с управлението на това звено и тъй нататък.
Така че аз смятам, че трябва да намерим по-гъвкав текст. Още повече самият текст като че ли не е редактиран добре, защото не се казва "може да", а направо се казва "се освобождават преждевременно" в случаите, когато навършват 60 и 65 години и по чл. 35.
Така че аз лично категорично възразявам в малка България, където има такъв недостиг на научни кадри, да определяме тази граница да бъде непременно 65-годишна възраст. Това е възраст, в която един човек с творческите си възможности може да даде действително големи плодове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз ви моля да подкрепите моето предложение. Мисля, че е съвършено погрешно в правото да се дават безалтернативни решения, особено в една такава област, каквато е научната област, където, както преди малко беше казано, става дума за изключително ценни кадри. Винаги е разумно да имаме някакъв шанс за отстъпление. Има ситуации, при които едно отстъпление от принципа е съвършено необходимо. И мисля, че този компромис се постига, като добавим към текста думите "може да". Тоест когато едно лице навърши 65 години не автоматически да бъде освобождавано екслеге от съответната длъжност, а да се прецени все пак - да, вече е навършил тази възраст, оправдано е да напусне, но все пак да преценим дали пък не е необходимо да остане още известно време.
Така че корекцията, която предлагам, според мене е съвършено разумна. Тя се оправдава от цялостното състояние на научните кадри у нас. Моля ви да подкрепите предложеното от мен допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Преди една година, когато в пленарната зала окончателно обсъждахме и гласувахме измененията и допълненията в закона за висшето образование, не само членовете на Комисията по образованието и науката, но и народни представители от мнозинството заявяваха категорично, че с тези промени се гарантира един от основните и най-важни принципи за развитието на висшето училище, на университетите и на системата на висшето образование в България е принципът на академичната автономия.
Истината е тогава, че и аз, и моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица, членове на Комисията по образованието и науката не бяхме съгласни с тези твърдения, а заехме точно обратната позиция - че с измененията и допълненията тогава в Закона за висшето образование академичната автономия беше намалена, беше ограничена, засили се административното начало и администрирането във висшите училища и в академичната общност като цяло в страната.
За мен ще бъде много интересно след малко, когато гласуваме тези текстове, да видя дали народните представители, които преди малко не се съгласиха със становището на комисията, ще продължат да не се съобразяват с него, тоест дали ще заемат принципна позиция, която ще бъде в защита на академичната автономия или, напротив, ще подкрепят този текст, който не дава възможност на органа, който е извършил избора, да прецени дали при навършване на определена възраст един човек, който е получил доверието на своите колеги, може да продължи да изпълнява длъжността, за която е избран.
Аз съм категорично против да се прекратява предсрочно, при навършването на възрастта, която е предложена от колегите Панев, Буров и Иванов, мандатът на заемащите ръководна длъжност на различни нива от управлението на висшето училище.
Затова и аз, наред с предложението на проф. Вълканов, давам една възможност, която позволява органът, който е избрал, аз тук бих направил една чисто редакционна корекция на предложеното от мен, не съответното общо събрание, а да бъде органът, който ги е избрал, да прецени действително целесъобразността на това предсрочно прекратяване на мандата.
Мисля, че академичната общност в България е достатъчно зряла, за да направи такава преценка. И тя най-добре може да се ангажира с кадровите решения, свързани с ръководството във висшето училище на различни нива.
Определено смятам, че това предложение, което се прави, за пореден път поставя под съмнение действително правата на академичната общност на самоопределение на автономия при взимането на тези изключително важни решения за нейния живот - начина на самоорганизация и на самоуправление. Затова подкрепям проф. Вълканов, че трябва да има възможности, които да позволявам в различните ситуации именно органът, който е провел избора, да има правото на последно и на решаващо мнение и становище.
Мисля, че с гласуването, което ни предстои, на практика ние или ще потвърдим, или ще отхвърлим твърдението, че промените, които продължаваме да правим в Закона за висшето образование, дават възможност за свобода и за демократичен избор на академичната общност или напротив, правят точно обратното, така както го направихме преди една година - ограничават нейната свобода и възможност тя действително сама да решава тези въпроси, кадровите, по целесъобразност така, както в най-голяма степен това съответства на нейните интереси, на интересите на различните звена във висшето училище и на самото висше училище като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Мен са ме учили да уважавам старостта като свое недалечно бъдеще. Това важи за всички нас. Подчертавам, става дума за една краткосрочна перспектива, защото средносрочните перспективи са още по-лоши. Както казва Кейнс - забележителният икономист, "От гледна точка на средносрочната перспектива всички ние сме мъртви".
Като стана дума за Кейнс, искам да кажа, че неговият портрет виси в Лондън скулъв икономикс и това, че е бил на 80 години, не му е пречело да бъде ценен, уважаван и активно използван като ум.
Аз съм имал контакти с проф. Рашко Зайков, който до последните си дни беше един забележителен физик; с проф. Дацев, който до смъртта си остана един забележителен физик. Казвам го неслучайно, знаейки специалността на господин Панев.
Тук възникна едно много добро предложение, направено от господин Бехар, и аз желая да заема позиция в подкрепа на това. Нашите професори могат да имат статут на професор емеритос след своето навършване на определена година - 65, да кажем. Нищо не пречи те да участват в ръководството и в управлението дори на своите научни звена. Не е задължително да бъдат шефове на секции или нещо друго. Смятам, че ще бъде и справедливо, и далновидно, ако ние направим този жест на внимание, ако щете, не само на внимание, но и на разумно отношение към кадровия потенциал на България.
Твърдя, че на България й липсва закон за запазване на националните кадри. И в този смисъл не смятам, че в тия трудни времена, когато трудно се създават научни работници, а още по-трудно се реализират, трябва с лека ръка да махнем и да пратим на заслужен отдих - иронизирам тук, разбира се - хора, способни с мозъка си да допринесат за по-добрия хал на страната, хора, способни да респектират своите възпитаници и да ги направляват все още. Шестдесет и пет години е една творческа зрялост, която аз лично смятам, че може да бъде оценена и използвана.
Обръщам се към вносителите: имаме възможност с редакционна корекция да дадем шанс на тези хора да се чувстват полезни, защото усещането за полезност на тези години поддържа най-дълго живота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Господин Иван Зънзов има думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това нещо, ако трябваше да става, за да бъдем убедителни и разумни, трябваше да стане преди отчетите и изборите на висшите учебни заведения.
Аз съм абсолютно убеден, че това, което представлява господинът с компанията около него, не е за да се доведе до някаква справедливост, да се подобри работата в катедрите и да се освободят на 65 години.
Заявявам тук и моля в протокола да се отбележи дебело: след тази работа ще последва редица вузове да изчезнат. Това е целта на господин Панев.
Аз ще ви кажа, че него го разбирам. Хора, които са работили в Дубна, са минали през най-страшното чистилище на тоталитарната система. Каквото и да ми разправя, утре може да бъде това, което той прави сега с българската наука, един актив...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Зънзов, говорете по текстовете, а не по отношение на Ваши колеги.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Аз исках, господин председател, и нещо много силно да му кажа, но ще го направя друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Най-добре.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Така ще е по-добре действително за ръководството, защото той няма никога да разбере.
Аз също не разбирам хора, които не са създали нито школи, нито под тяхно ръководство да е защитена една дисертация, да предлагат текстове за подобряване качеството на работата в катедрите.
Специално за медицинските вузове господин Панев и компанията, която предлага тези промени, могат да бъдат спокойни. Те ще напуснат, преди да влезе законът в сила. А аз ще ви кажа, и това са много хора, българската медицина, държавната медицина ще се освободи от най-добрите специалисти. Мога да ви цитирам и имена. От тях само трима са членове на БСП, а над 36 души са говорили с мен. Вече дотегна на нашия професорски състав такива проблеми да се разглеждат в Народното събрание.
С това решение ние нарушаваме изцяло автономността на висшите учебни заведения. Господин председателю, налага се пак да кажа, че там, където не позволиха да се наруши автономността и господин председателят на комисията ги заплашваше със съд и т.н. и не постигна, сега ще го постигне с едно решение в Народното събрание.
И накрая искам да кажа на моите колеги: ние трябва да бъдем много доволни. В научната общност в България, бих казал и в медицинската, сега стават някои неща, подводни камъни, които не сме сложили ние, не ги е сложила и опозицията вътре при вас, ако имате такава, а вие нямате. Сложил ги е лошият професионализъм и ние трябва да бъдем доволни, защото всички тези хора ще започнат да гледат към нас, защото смятаме, че ние имаме справедливо отношение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първа реплика - господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Взимам реплика, за да не правя изказване. Две минути ще ми стигнат.
Най-напред искам да обърна внимание на уважаваното народно представителство, че опасенията на господин Зънзов и мотивите, които той изтъкна против направеното предложение, са напълно неоснователни, защото досега действащият текст от Закона за висшето образование, приет от миналия парламент, изработен и подкрепен от парламентарната група и правителството на Парламентарната група на левицата тогава, текстът е много силно ограничителен. Той предвижда, че не могат да се заемат ръководни длъжности за лица, които до момента на избора са добили право на пенсия за прослужено време и старост. Освен че той е много по-силно ограничителен, той е и дискриминационен, защото поставя водораздел между кандидати мъже и кандидати жени. Известно е, че жените се пенсионират с 5 години по-рано. Това в академичните кръгове не е справедливо и не е допустимо.
Предлаганата норма е много по-либерална и тя единствено е съобразена с тази възраст от 65 години, която е всепризната, световно и европейски призната възраст за пенсиониране изобщо на преподаватели и научни работници, разбира се, с всички възможности, които законът предлага след това те да продължат своята научна и преподавателска дейност, но незаемайки щатно място, небидейки на основен трудов договор. Възможностите са много, може би други оратори ще говорят за това.

Така че новата норма е много по-либерална. Тя е в съзвучие с автономията на висшите училища, защото те могат, те си избират, те могат да изберат и за половин година ректор, и за половин година декан - въпрос на целесъобразност, преценен от тяхна страна. Но не да не може да бъде избран на 60 години, както е сега, и на 55 - за жените.
Завършвам репликата си с това, че аз не знам за други, мога да говоря за себе си, но моят аспирант, доктор на науките сега е световноизвестен учен - ето я школата, проф. Зънзов, ето ги и хората, които идват след. В момента той ще заеме моето място във Физическия факултет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми проф. Зънзов, аз наистина не мога да разбера това, което Вие казвате, защото от която и гледна точка да погледнете промяната, която се предлага, се премахват две несправедливости - едната, че досега до 60-годишна възраст можеха да бъдат избирани на тези ръководни длъжности хабилитираните преподаватели мъже, а за жените възрастта беше 55 г. С промяната, която се предлага, първо, възрастта се вдига до 65-годишна - такава, каквато е възрастта в целия Европейски съюз, мога да Ви уверя в това. Второ, премахва се и една несправедливост по отношение на професорите и доценти жени. Това, което, признавам, беше един дефект на закона такъв, какъвто действа до момента.
Освен това, обръщам се специално към Вас, това е официален документ, който Комисията по образованието и науката разглеждаше в едно заседание преди една година. В него има Ваше официално предложение, ще го чета в частта, която засяга днешния дебат, в която вие настоявате - това е действащо в момента, възрастта за професорите за пенсиониране да стане 68 години, но, цитирам: "На професорите, навършили 65-годишна възраст, да им се отнеме възможността да бъдат избирани на административно-ръководни длъжности". С тази промяна всъщност реализираме Вашето предложение, че до 68-годишна възраст е пенсионната възраст и до 65-годишна възраст е заемането на административно-ръководните длъжности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика - господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Зънзов! В действителност и по тази тема преди около сто години нашето общество също е водило спор на каква възраст трябва да бъдат пенсионирани преподавателите, включително и професорите. И аз тук сега ще ви прочета член, който дискутира и който постановява за тази възраст, от закона, поддържан и внесен от Никола Мушанов. Това е от кабинета на Александър Малинов 1909 г. Ето, вижте чл. 432: "Преподавател, навършил 65-годишна възраст, може да бъде уволнен направо от Министерство на народното просвещение".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Но "може"!
ЮЛИЯН БУРОВ: Ясно, обаче аз мога да Ви кажа защо е било това, тъй като тогава, съгласно тогавашния действащ закон, хората са могли да бъдат пенсионирани и на 62, и на 63 - нещо подобно като нашия, определено произведение, което трябва да изпълни човек. Понеже често пъти 65-годишната възраст е била надвишавана, Министерството на образованието поема ангажимента да уволнява без никакво предизвестие. Това казва. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, че това е по-либерално, но след като има прието нещо, което е нарушило автономността на вузовете, ние сега искаме да го задълбочим.
Второто нещо. Аз съм правил тези предложения, но защо не извадите разпечатка какви изказвания съм правил преди това. Аз трябваше на един комсомолец от наша страна да опонирам, че нарушава автономията и да го подкрепят останалите. И той беше комсомолец. Той удари първия пирон, закова автономията в отрицателен смисъл. Това е било моето становище.
А сега искам да кажа и на господин министъра: няма да се притеснявате, в България има достойни учени, които ще напуснат и без закона, но това не е целта. Вие сте се подготвили добре. Целта е друга и затова аз моля пак да отбележите за протокола: след време, може би ние вкупом да носим отговорност за тези зулумлуци, които ще направим в българската наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин министър, колеги! Моето предложение е основано на идеята, че щом като има академична свобода във висшето училище, след като висшето училище има право да се самоуправлява, то трябва да може и само да реши кого да избира и за колко време, в смисъл, във връзка с неговата възраст. Не може академичната автономия, която включва академична свобода и тази свобода да се изразява - цитирам чл. 20: "Свобода на преподаване, свобода на провеждане на научноизследователска дейност, свобода на творчески изяви и свобода на обучение", в крайна сметка същите тези свободни учени да нямат право и да нямат свобода кого да избират. Не може възрастовият ценз да решава въпроса за същността и работата на едно висше училище.
В чл. 19, ал. 4 е казано, че висшето училище осъществява цялостната си дейност върху правата на академичната автономия в съответствие със законите на страната. И именно във връзка с тази втора част от ал. 4 питам: в кой закон на страната има подобно изискване за прекратяване на мандата при навършване на 65 години - за магистратите ли, за НСРТ ли, за депутати, за съветници, за конституционни съдии? В кой закон ние имаме такъв възрастов ценз? - Безспорно, никъде, и правилно е, че няма в нито един друг закон.
Защо сега, от една страна ние говорим, че има академична свобода, а от друга страна ограничаваме тази академична свобода, като ще цепим месеците на ЕГН-то на един или друг ректор.
Искам да ви кажа, че в крайна сметка това предложение на колегите се отнася само за държавните висши училища. В чл. 36 на Закона за висшето образование се потвърждава, че частните висши училища могат да имат друга структура, начин на управление и определяне на ръководни органи, при условие, че с това не се нарушават академичните свободи. Следователно, може да се получи така, че тези наши учени, които са избрани на ръководна длъжност, но са навършили 65 години и 3 месеца, биха могли да бъдат избирани в едно частно училище, а да не могат да бъдат избрани в държавно висше училище. Ето го отново двойният стандарт, за който преди малко се обявих по повод друго предложение.
Нещо повече, бих казала, че частните висши училища с тоя текст имат по-голяма свобода и ще имат възможност да се ползват от тези учени. За разлика от стагнацията, която се прави в държавното висше училище същото това частно училище, на което му се дава право с една година повече да обучава студенти по неакредитирани специалности, в сравнение с държавното училище.
С други думи, държавното висше училище във всички норми ние го стагнираме, постулираме, слагаме различни норми, които го ограничават, за сметка на частното висше училище. Аз не съм против частното висше училище, но режимът е двоен. А в крайна сметка дипломата на студента - било от държавно висше училище или от частно е една и съща. Дипломите са равнопоставени, имат герб, имат държавен печат. Тогава може ли едно частно висше училище да приеме за ректор 68-годишен човек? Да, може. Но в държавното - не може. Помислете защо се прави това. Нека обаче и колегите, които са вносители, да мислят за в бъдеще как по-нататък ще се разширява академичната автономия и академичната свобода, а не по пътя на администрирането да се ограничава.
Затова аз държа на моето предложение в чл. 31 ал. 4 да бъде въобще заличена и по този начин без никакъв възрастов ценз всичките учени, целият академичен състав да избират когото те сметнат за необходимо. Нещо повече, по този начин те да носят своята отговорност за това кого избират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господинц Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Искам да започна изказването си с една мисъл на ръководителя на Римо-католическата църква Папа Йоан Павел VI. Когато му предлагат да се откаже от върховната си роля в Католическата църква поради физическа немощ, той отговаря: извинете, аз не управлявам църквата с краката си, а с главата си.
Това ме кара да ви напомня, че хората, които ще ръководят катедри или университети, се надявам, че няма да управляват нашите висши учебни заведения, и то държавни, с краката си, а с главата си. А това, което влиза в главата, е един продукт, който трудно се създава и трябва дълго да се ползва, колкото може по-дълго да се ползва.
Искам в същия дух да ви кажа, че ме притеснява като че ли една тенденция за едно ортодоксално мислене, едно мислене, което навремето аз познавах като болшевишки стил на управление. Имах един професор по физика, когото изключително много уважавам, който имаше неблагоразумието да защити докторат при Ръдърфорд в Кембридж. И това му тежеше навремето, твърде дълго беше дамгосан с това. Сега вие, като правите това предложение, си правите сметката: тези хора са родени в 1935 г. След 20 години, когато са получили своята квалификация, е 1955 г. Хайде да ги махнем, защото не са получили квалификация по време, по което политическата система не е била такава, каквато на мен ми се иска и на много други хора - да бъде демократична, да бъде плуралистична и така нататък. А те дали не могат да бъдат полезни на тези цели и тези идеали, които днес сме си поставили? Защо трябва да ги отстраняваме?
И, проф. Буров, аз излизам на трибуната и искам да Ви подкрепя. Надявам се, че и Вие ще се съгласите с мен, след като разговаряхме и с Вас, и Вие говорихте за предложението на Мушанов. Нека текстът, който предлага доц. Панев, да гласи така - и това, господин председател го правя като редакционно предложение: "Мандатът на лицата по ал. 2 в държавните висши училища се прекратява предсрочно, освен в случаите по чл. 35 се допуска при навършване на 65-годишна възраст..." Ако той има творчески качества, ако ... (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.) Ето ортодоксалното мислене, господин Иванов, ти не можеш да слушаш другите! Освен себе си ти не смяташ, че другите знаят или могат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател, за забележката.
И друго. Не можем да делим и по Конституция висшите учебни заведения на държавни и на частни. Това не е конституционно, не са равнопоставени. Видът собственост не може да бъде сегрегиран. И ако аз разчитам, че в бъдеще моята държава чрез държавните учебни заведения ще даде шанс на бедни, но талантливи деца да получат квалификация и да бъдат полезни на нацията си, на държавата си, в частното училище това няма да стане. Защото то е меркантилно, защото частното училище е създадено за печалба. А държавното училище може да даде шанс на тези деца. И защо да ги лишаваме от един научен продукт, който носи една изградена личност.
Ето затова ви моля с тази поправка да приемем текста. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Една добронамерена реплика само. Албърт Айнщайн в Университета в Принстън има много снимки в анцуг и една писалка - на 74 години е. Повтарям, на 74 години е! Той беше гордост за университета в Принстън. Той остави след себе си невероятни спомени у всички негови колеги не само като уникален учен, а като уникален личен пример за подражание. Затова ви моля оценката за хората, които са се изградили на такова ниво, да не бъде субективна, да не бъде административна, а да бъде по съществото на техните постижения, уважението на гилдията към тях и най-вече знания, опит. Така се предава щафетата от поколение на поколение в големите университети в света. Бил съм в Хайделберг още в 60-те години и началото на 70-те години на състезание по фехтовка и съм виждал такива професори на такава преклонна възраст, които бяха боготворени. Направо боготворени!
Затова ви моля с най-голямо уважение, вземете предвид качествата на хората, а не тяхната възраст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изслушах много внимателно мненията на много народни представители. Във всяко от тях има частица истина, но не пълната истина. Защото тук вие преплитате две функции и се опитвате чрез някои емоционални изказвания да управлявате научната и преподавателската общност на страната. Тук става дума за друго нещо - за административни функции и за научни функции. С този закон не се пренебрегват учените на България, които са гордостта, богатството, силата на една нация. Тук се коригира едно очевидно несправедливо решение на Народното събрание за 55 и 60 години. Вие тогава сте го гласували, а днес изведнъж казвате, че не се спазва автономията. Цялото Министерство на образованието стои зад тази поправка. И тя е много важна поправка.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Вие ще напуснете ли?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще напусна, проф. Зънзов, когато ми каже министър-председателят. Аз съм избран от Народното събрание. Ако вие не ми гласувате доверие, аз си тръгвам. И го казвам директно. Хич не съм се вързал за министерския пост. Но не мога да разбера някои хора, които не са били един ден ръководители даже и на катедри във висши училища, а аз съм минал през всички етапи - катедра, факултет, университет, и то един от най-големите в България, и много добре знам вътрешния живот. Много добре знам колко избори ние проведохме от 1991 г. до 1999 г. 2 декември. Просто, господа народни представители, вие нямате представа за вътрешния академичен живот. Нямате представа, проф. Зънзов, декларирам ви го! С Вашето изказване, което направихте тук, просто намалихте уважението, което имах досега към Вас. Вие казахте така: ако се приеме възрастта 65 години, в която ректорът прекратява своите пълномощия, това означава унищожаване на висшите училища. Това е такава дебела лъжа, която не може да бъде по-силна отколкото Вие казахте в момента. Какви висши училища ще унищожим ние, когато увеличаваме възрастта на хората с 10 е с 15 години. Какви висши училища!
Второ, аз проверих всички висши училища. Хората, които са избрани, са до 59 или 60 годишна възраст. Само един човек има в България - директора на НАТФИЗ, който е над тази възраст, и той си подава оставката. Всички други са под 59 години. С този закон те имат право на още един мандат. Никой няма да бъде изгонен, нито едно висше училище няма да остане без ръководител, без ректор. Напротив, дава се възможност на жените, които са активни, да работят до съответната възраст.
Искам да обърна внимание за великите учени, за които тук уважаемият господин Ганчев каза, като Алберт Айнщайн. Законът не се прави за гениите. Висшето и средното училище не се създават за талантливите, а се създават за средното ниво на ученици, на студенти, както и на преподаватели. Има изключения, безспорни, и в България ги има такива изключения, но законът не може да санкционира тези изключения и да ги привежда в една норма. Това е категорично.
Искам да ви кажа един прост пример, който имам от моята практика. През 1989 г. бях поканен в големия Брюкселски университет, един от най-известните в Европа, от проф. Ноел Анри - един от най-големите професори в света по електротехника, който е създал теория на графите в Канада. И след това се връща в Белгия. Той казва: Вие сте последният професор, който аз приемам тук. След два месеца навършвам 65 години. Аз му отговарям: Вие сте световноизвестен. Да - казва - но нашите закони са категорични. И тук никой не спори по този въпрос. Тук се казва 65 години. Аз продължавам да бъда в тази катедра, да правя научни изследвания, да участвам в цялата научна продукция, да ръководя аспиранти и т.н., но аз не мога да изпълнявам административни задължения. И когато едно нещо се приеме като норма, като закон, този закон вече се изпълнява. Тук не става дума за никакви ограничения на автономията, както някой тук пледира. За каква автономия тук става дума? Вярно е, че аз не би трябвало да говоря по този въпрос, защото съм над 65 години, но съм длъжен да ви кажа, че човек след 65 години или малко преди това, а за някои хора много преди това просто вече няма достатъчно волеви усилия да ръководи един огромен колектив. Тук става дума за ректор, за човек, който ръководи цялото висше училище. И тук става дума за огромни усилия. Тук не става дума за научни изследвания, които той може да прави и то след 50 години с помощта на докторанти и на школата, която е създал.
Така че разликата е огромна. И аз тук искам да опонирам малко и на уважаемия колега проф. Бехар. Едно е да правиш научна кариера, научни изследвания, друго е да си администратор, да ръководиш, да администрираш. Работите са много различни. И това нещо е прието като една законна, една логична норма в Европа. Аз не мога да разбера какво пречи даденият професор, който е известен учен, да си остане и след 66 и след 67 години. Затова има съответни параграфи, в които се казва, че по гласуване на академичния съвет му се продължава с една, с две години. Може да бъде преподавател и на 75 години. Законът е много демократичен в това отношение, той дава огромни възможности. Но все пак не може да се разчита на Общото събрание да каже: хайде сега, той е на 65 години, ще му продължим още 4 години. След това някой ще каже: още 4 години.
Много пъти много катедри и факултети от практиката, която имам в техническите вузове, си избират ректори или декани, или ръководители на катедри, които нищо не правят, които не дават никакви възможности хората да се развиват, обаче са добри за тях, за да си живуркат.
И най-важното. Опитът на Европа е такъв - трябват млади хора, хора, които имат нови идеи. Младият човек има новите идеи, той е носителят на новите идеи. Не може да се разчита на един човек на 67, 68, 69 и 70 години, който е напълно изчерпан, който вече няма никакви гаранции за своята по-нататъшна творческа дейност да създава някакви нови виждания за устройството, вие да му давате възможност да си продължава, докато иска. Това не е закон, това е беззаконие - да отлагаме последната граница в безкрайността. Тоест, да оставим Общото събрание да решава въпроса. Няма такива закони в Европа, уважаеми проф. Зънзов. Няма такива закони! И вашите медици, които са ректори на петте висши училища, всички са под 60 години. И те поддържат това становище. И ще Ви кажа. Когато миналата година правихме избори в Техническия университет и се явиха 7 кандидати, всички бяха под 60 години, единият беше на 61 година. Аз го подкрепих него, защото знам, че е много кадърен човек. И го подкрепих с всички сили на моя авторитет. Оказа се, че Общото събрание не го прие, Общото събрание го отхвърли. Хората не искат да ги управляват хора, които вече са изчерпани.
Така че много моля народните представители да имат предвид, че този закон разширява демократичността в изборите, но трябва да се сложат някакви граници. Не може да се продължава до безкрайност всичко.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А защо само държавните?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Корнезов, аз не съм съгласен с позицията, която тук някои народни представители изказаха, че няма никаква разлика между държавните висши училища и частните висши училища. Разликата е съществена. Частните висши училища дават дипломи, които могат да не бъдат акредитирани от държавата и държавата не носи отговорност за тях. Това си е диплома на съответното висше училище. Ако искат, ще го приемат, ако не искат, няма да го приемат. Това - първо.
Второ, за държавното висше училище. Държавните висши училища се издържат от държавата. Малко са парите, всички критикуват. 170, 360 млн. лева! Но така или иначе тази държава с нейния бюджет ги осигурява. А това, че другите правят комерсиализация и че вземат по 4-5 хил. лева, за да си издържат техните преподаватели, те носят съответна отговорност както за техните учебни програми, така и за качеството на техните дипломи. И скоро ще се уверите, че тези неща ще бъдат много ясни на академичната общност.
Искам да ви кажа нещо друго. Преди две години бях на семинар в Англия. Една жена ни изнесе лекция за качеството на висшето образование в Англия. И аз я попитах колко частни висши училища имат в Англия. Знаете ли колко са частните училища в Англия? - Две! При 132 общо. И аз я попитах: Госпожо, Вие ни говорите тук за либерализация на висшето образование. Англия, която е страната на класическия капитализъм, от 160 години започнаха да се развиват там тези форми, вие не можахте да направите повече частни училища, а препоръчвате на нас - на България, на Словения, на Румъния и другите - да си правим частни висши училища. Защо не ги направите при вас, за да имаме вашия пример?
Така че, когато една държава плаща за издръжката на висшето образование, по мое мнение тя е длъжна да постави и съответни изисквания. Никъде го няма това нещо: аз съм напълно автономен, аз мога да си правя каквото искам, аз мога да си избирам специалности, както сега се получава в България, при което се случиха маса несъобразни специалности, от които няма нужда и хората са безработни, тъй като имат автономия. Не може така! Трябва да се провежда единна политика, свързана с икономиката, свързана и със специалностите във висшето образование, защото това е една взаимна връзка.
И после. Националното образование е национална политика на всяка държава. Тя трябва да има възможност чрез съответните органи да контролира и да управлява това образование. Това не е само предмет на автономия и на частни лица, които ще определят националната политика. Тя трябва да се определя на базата на други критерии, на базата на общоевропейските критерии, на базата на световните критерии и т.н., на базата на нашите тенденции.
Така че, аз не съм съгласен, че трябва да се поставят наравно частните висши училища и държавните и от тази гледна точка ние можем да дадем пълна автономия на държавните висши училища. Това е дълбоко погрешно становище на хора, които не са се занимавали достатъчно с проблемите на ръководството на висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря.
Аз ставам, защото почувствах, а и животът ме научи, че когато започваш да правиш нещо и го правиш, като се оправдаваш с лошото, обикновено получаваш и лоши резултати. Колегата Иван Николаев и господин министърът обосноваха колко е добро това, защото преди това в Тридесет и седмото Народно събрание се реши, че се лишават определени специалисти да поемат административни длъжности след определена възраст.
Аз предния път го казах, и на Вас, господин министър искам да Ви кажа, че имаше един такъв, който по аналогичен начин предлагаше на практика тези хора да бъдат освободени, да бъдат пенсионирани. И такива като мен и някои други отидохме да го кандърдисваме да остане. И с компромиса направихме записа да не заемат административни длъжности. Ето оттам започна тази грешка, която я продължаваме. Защото той правеше още по-голяма грешка, тъй като беше амбициозен на следващата година, докато е на власт, да стане завеждащ катедра. Ето такава беше философията.

Така че моля Вас и колегата Иванов да не започваме оттам, защото е било по-лошо. Вярно е, че е по-лошо и не искам сега да стане още по-лошо.
Всички ние от някого сме възпитавани - и Вие, и аз, и всички останали, но просто се притеснявам, че тези хора, за които коментираме, дано не ни слушат, ще изпитат срам и страх, че хора, които те са възпитавали, са толкова неблагодарни.
Затова искам да помоля още един път за оня компромис, изхождайки не от редакционен характер, а изхождайки от предложенията на трима депутати, които са предлагали различни варианти - на Величкова, на Вълканов и на Пламен Славов, което ми дава основание на базата на техните предложения и на базата на решението на комисията да подкрепя онова, което колегата Стефан Нешев каза, да включим в предложението на комисията "се допуска и при навършване на 65-годишна възраст" - един такъв текст, господин министър.
Ще се даде и едно предупреждение на тези хора. Те самите ще се оттеглят при една такава постановка. Но ще изглеждаме по-умни и по-мъдри, и по-спокойно ще го направим. Тоест, Вие сам гарантирахте, че няма да се допусне това нещо, от което се страхуваме. Тогава нека да го направим и нека това да бъде един подход, с който своего рода превантивно създаваме предпоставките и те да разберат, че това е естествен път, а другото, видите ли, наложиха ни, изгониха ни.
Не искам да постъпваме в това общество с тези хора с тази категоричност, която не говори, а сме длъжни към тези хора да се отнасяме спокойно и твърде национално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на предложенията по § 1 на вносителя.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Станка Величкова.
Гласували 167 народни представители: за 60, против 83, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Велко Вълканов.
Гласували 162 народни представители: за 67, против 83, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов.
Гласували 161 народни представители: за 72, против 86, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тъй като предстои гласуването на предложението на народния представител Георги Панев, което е инкорпорирано в предложението на комисията, аз приемам, че висшите училища в страната трябва да бъдат равнопоставени по един такъв важен показател, какъвто е възрастта за заемане на административно-ръководни длъжности, каквито изказвания бяха направени в този смисъл, поради което си позволявам да направя устно предложение, господин председател, думата "държавните" да отпадне от предложението на комисията, а думата "висши" да се членува - "висшите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Лаконично: подкрепям направеното предложение - нека да отпадне думата "държавните" и да се членува думата "висши".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И ще стане "във висшите".
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много ви моля не отнемайте правото на частната инициатива. Иначе ще трябва да предложим в бизнеса и т.н. Народното събрание да вземе отношение.
Ако аз направя едно частно училище, един тридесетгодишен, който е с белези на атеросклероза, няма да го взема при мен, но ще взема един опитен преподавател, който ще ми върши работа.
Моля Ви, господин Панев, не посягайте докрай на професорския състав и на преподавателите в България. Грехът Ви е един след друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Искам реплика, защото Вие надхвърляте всякакви норми, господин Зънзов. Моето предложение беше да се отнася само за държавните, а от вашата група протестираха, че се отнася само за държавните. Моля Ви се, недейте така да спекулирате! Просто прекалявате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Зънзов.

ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин Панев, не съм казал всичко и се въздържам. Ще бъде грозно, ако го кажа. Уважавам председателя на Народното събрание и присъстващия министър. Вие може да не сте го предложил, но ставате като председател на Комисията по образованието и науката и го подкрепяте. Какво значи това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението в § 1 така, както е предложен от комисията, в ал. 3 да отпадне думата "държавните".
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Вие нямате право да предлагате това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не чухте, че има предложение за отпадане. Предложението на комисията е да отпадне думата "държавните" и текстът ще стане: "Мандатът на лицата по ал. 2 във висшите училища..." и следва текстът.
Моля, гласувайте.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): И аз имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето предложение, господин Стоянов, не е за отпадане. Ние не можем да гласуваме предложения, които сега правите.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Това, което предлагате да се гласува, не е толкова несъществено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е за отпадане - така, както правилникът позволява да се правят предложения за отпадане по всяко време. А за заместващи текстове има срок.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 101, против 59, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията, с вече направената корекция.
Гласували 143 народни представители: за 101, против 40, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Може ли да взема думата за реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може реплика, господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): За процедура, за да бъда по-точен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура може. Заповядайте.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин председател, тъй като нещата са изключително сериозни не само сега, но и за в бъдеще, аз предлагам, без да се викат депутатите, да се види какъв е кворумът тук сега, за да разберем, че всичко е фалшиво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към § 2.
Кой иска проверка? Прочетете правилника. Вие колко сте? Да ви кажа ли колко гласувахте? Да ви кажа ли колко гласувахте преди малко?
Има думата господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. По § 2 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите, като думите в т. 2, ал. 3: "по ред и условия" се заменят с "при условия и ред" - една редакция от правно-юридическа гледна точка.
"§ 2. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост.
 (3) Недвижимите имоти по ал. 2, както и обособени части от тях, могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица, без да се променя предназначението им, при условия и ред, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Отменете гласуването.
Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че е по-добре да остане текстът, както е в първоначалната редакция. Първо е по какъв ред ще става това нещо - да се спази редът, и вече спазеният ред трябва да бъде при условия, които се дават.
Това едва ли има някакво значение, но мисля, че това е по-точното.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: В текста на комисията е "по ред и условия". Дирекция "Правна и законодателна дейност" предложи "при условия и по ред" или "при условия и ред".
Господин председател, Вие кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-добре е да стане "по ред и при условия".
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Тоест, текстът на вносителя с корекция "при" пред думата "условия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 3 след думите "по ред и" се добавя "при".
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 3. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
"(6) Лица с двойно гражданство, едното от което е българско, заплащат половината от определената по ал. 5 такса, когато кандидатстват и са приети по реда и условията на чужденци."
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
"(7) Таксите по ал. 5 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите, като в т. 1, ал. 6 след думите "половината от" се добавят думите "размера на", а думите "по реда и условията на чужденци" се заменят с "при условия и ред, определени от Министерския съвет".
Тук отново имаме тази препоръка от Дирекция "Правна и законодателна дейност", но, както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, въз основа на чл. 38, ал. 3 Ви моля да извършите проверка на кворума по искане на нашата парламентарна група чрез преброяване на народните представители от парламентарните секретари.
Искаме тази проверка, защото начинът, по който се дискутира този закон, е под всякаква критика и е обидно и Вие като председател да допускате така да се гласуват текстове, които са с такава висока степен на чувствителност и изискват сериозно отношение и максимално участие на народните представители при гласуването на този законопроект.
Ето защо Ви моля да приложите правилника и да проверите кворума. Повече от очевидно е, че той е под необходимия по изискванията на правилника и Ви предлагам да прекратите това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете да ми предлагате да прекратя заседанието, ако има кворум!
Правите предложение.
Преминаваме към проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля квесторите да поканят народните представители в залата за поименна проверка на кворума.
Започваме проверката.

АЙРУШ ИБРАХИМ ХАДЖИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ ДЖЕРОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЛИЛОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ЗЛАТАНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ КАРАКАЧАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ТРИФОНОВ ТОМОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ПИНДИКОВ - отсъства
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА МОЗЕР - отсъства
АНАТОЛИЙ МЕТОДИЕВ ВЕЛИЧКОВ - отсъства
АНГЕЛ БОРИСОВ МАЛИНОВ - тук
АНГЕЛ ВАСИЛЕВ БАЛТАДЖИЕВ - отсъства
АНГЕЛ ГОСПОДИНОВ ТАКЕВ - тук
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - отсъства
АНДОН СТОИЛОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
АНЕЛИЯ ВАСИЛЕВА ТОШКОВА - тук
АРЛИН ГРИГОРОВ АНТОНОВ - тук
АСЕН АСЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - тук
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - отсъства
АТАНАС БОРИСОВ БОГДАНОВ - тук
АТАНАС ЛОЗАНОВ МЛАДЕНОВ - отсъства
АТАНАС ТОДОРОВ МЕРДЖАНОВ - тук
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - отсъства
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - тук
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - отсъства
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - тук
БОРИС ЛЮБОМИРОВ СПАСОВ - тук
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - тук
БОРИСЛАВ ИВАНОВ ДЖОЛЕВ - тук
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ - тук
ВАЛЕНТИН СИМЕОНОВ СИМОВ - тук
ВАНЬО МИТКОВ ЦОНОВ - тук
ВАСИЛ ЙОРДАНОВ КЛЯВКОВ - тук
ВАСИЛ НЕДЯЛКОВ КОЗАЛИЕВ - отсъства
ВАСИЛ ПАНЧЕВ МАНДЕВ - тук
ВАСИЛ СТОЯНОВ ГОЦЕВ - тук
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ ВЕЛИЧКОВ - тук
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ИВАНОВ - отсъства
ВЕНКО СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ - тук
ВЕНЦЕСЛАВ АСЕНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ВЕНЦИСЛАВ СТАНИМИРОВ МАРКОВ - тук
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - тук
ВЕСЕЛИН МИЛКОВ ЧОЛАКОВ - тук
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ БОНЧЕВ - тук
ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА - отсъства
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - тук
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - тук
ГАНЧО ДОБРЕВ СТОЯНОВ - тук
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ШИШКОВ - отсъства
ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ КАРАБАШЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - тук
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДИЛКОВ-ЛОРДА - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ МАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ИВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ АГАФОНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - тук
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ДЖОДЖЕВ - отсъства
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - тук
ГОСПОДИН ТОНЧЕВ ТОНЕВ - тук
ГРИГОР ДИМИТРОВ ШИШКОВ - тук
ГЮНЕР БЕХЧЕТ ТАХИР - отсъства
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА НИКОЛОВА - отсъства
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ ПЕТРОВ - тук
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЖЕЛЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ СТЕФАНОВ - тук
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - тук
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ПЕТРОВ ЛУДЖЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ТОЧКОВ БОЖАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦОНКОВ ИВАНОВ - отсъства
ДИМО ВАСИЛЕВ ДИМОВ - отсъства
ДИМО ПЕТРОВ ПЕТРОВ - тук
ДОНКА СТЕФАНОВА ДОНЧЕВА - тук
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА - тук
ДРАГОМИР ГЕОРГИЕВ ШОПОВ - отсъства
ДРАГОМИР ПАВЛОВ ДРАГАНОВ - тук
ДЯНКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ - отсъства
ЕВА ДИМИТРОВА ЖЕЧЕВА - отсъства
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - отсъства
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕДУАРД ХАНС КЛАЙН - отсъства
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕЛЕНА БОРИСЛАВОВА ПОПТОДОРОВА - отсъства
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ТОДОРОВ ЛИЛОВ - отсъства
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - тук
ЖЕКО СТОЯНОВ ИВАНОВ - отсъства
ЖОРЖ ГАНЧЕВ ГАНЧЕВ - тук
ЖУЛИЕТА ЛЮБОМИРОВА КАЛЧЕВА - тук
ЗАХАРИ ПЕТРОВ ХОЛЕВИЧ - отсъства
ЗВЕЗДЕЛИН ВЕКИЛОВ КАФЕДЖИЕВ - отсъства
ЗЛАТКО ТОНЕВ ЗЛАТЕВ - тук
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ КАЛФИН - отсъства
ИВАЛИН КОСТОВ ЙОСИФОВ - отсъства
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ - отсъства
ИВАН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ - отсъства
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕНОВ - отсъства
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ДИМИТРОВ БОЙКОВ - тук
ИВАН ДИМОВ ЗЪНЗОВ - тук
ИВАН ЗАПРЯНОВ ГЛУШКОВ - отсъства
ИВАН ИВАНОВ ДИМОВ - отсъства
ИВАН ИВАНОВ СУНГАРСКИ - тук
ИВАН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ЛЮДМИЛОВ СИМЕОНОВ - тук
ИВАН МИЛКОВ КУРТЕВ - тук
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ - тук
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - отсъства
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ - тук

Господин Сендов ми подсказа, че е станало 14,00 часа. И ако беше целта да съберем... Сега, наистина, вече са повече от 120 души. Аз не знам, може би трябва да направя консултация с колегите си, след като сме започнали една процедура, не е ли редно да я довършим? (Консултира се с председателя господин Йордан Соколов.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След 14,00 часа не може да се прави продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, но може да се констатира липсата на кворум и да загубят надниците си!
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: И аз съм тук! И аз съм тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кворум има. Санкции няма.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 21 юни, сряда, от 15,00 часа в зала № 134.
Извънредно заседание ще проведе същата комисия утре от 15,00 часа в зала № 142.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание в петък, 23 юни по време на почивката от 10,30 часа.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, 22 юни, от 15,00 часа в зала № 134.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 часа в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре - 22 юни 2000 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
      Илия Петров

     Свилен Димитров