Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-06-22

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Има думата председателят на водещата комисия - господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин председател, вчера стигнахме до § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 3.
Моля, гласувайте § 3 както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията след думите в т. 1, ал. 6 "половината от" се добавят думите "размера на", а думите "по реда и условията на чужденци" се заменят с "при условия и по ред, определени от Министерския съвет". И навсякъде в закона ще бъде така - това е едно прецизиране на Правния отдел.
Моля, гласувайте!
Гласували 142 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Параграф 4. В допълнителните разпоредби се създава § 4б:
"§ 4б. При определяне броя на преподавателите на основен трудов договор в звената на висшите медицински училища могат да се включат и преподавателите на основен трудов договор в университетските болници."
Предложение от народния представител Георги Панев - в § 4 думата "медицински" се заличава, а пред думата "университетски" се добавя думата "съответните".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 4.
"§ 4б. При определяне броя на преподавателите, които са на основен трудов договор в звената на висшите училища, могат да се включат и преподавателите на основен трудов договор в съответните университетски болници."
Това е, господин председателю, § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 4, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Параграф 5. В § 11 от Преходните и заключителни разпоредби изречение второ се заличава.
Предложение от народния представител Георги Панев - прието от комисията.
Предложение на комисията за § 5:
"§ 5. В § 11, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби изречение второ се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 5 както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По раздел "Заключителна разпоредба" има предложение на народния представител Георги Панев - думите "Заключителна разпоредба" се заменя с "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народния представител Георги Панев - създава се § 5а:
"§ 5а. Разпоредбата на § 4б от Допълнителните разпоредби се прилага и за преподавателите на основен трудов договор в болниците и другите диагностично-лечебни структури до придобиване от тях на качество на университетски болници по реда на Закона за лечебните заведения, но не по-късно от 1 юли 2001 г."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По новия § 5а някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Панев за нов § 5а.
Гласували 145 народни представители: за 139, против 5, въздържал се 1.
Параграф 5а е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Следва предложение на комисията, оформено по време на заседанията.
Предложение на комисията - създава се § 5б:
"§ 5б. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование се правят следните изменения:
1. В § 60, ал. 2 думите "до една година" се заменят с "до 18 месеца".
2. В § 61, ал. 1 и 2 думите "до една година" се заменят с "до 18 месеца"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По новия § 5б някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 5б, така както е предложен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5б е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 6. В закона за научните степени и научните звания, обнародван в "Държавен вестник" - и т.н. - чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8. Министерският съвет утвърждава държавни изисквания за приемане и обучение на докторантите."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 6, така както е предложен от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин председател, тук има един срок, който е в тези текстове, ако не се лъжа 1 или 2 юли, и по съвет на Правния отдел, ако, разбира се, пленарната зала и вие не възразите, да добавим един § 7, че "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" - като Заключителна разпоредба.
Ако може да се наруши процедурата, в този смисъл, съвсем безобидно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Възразява ли някой срещу това?
Моля, гласувайте:
"§ 7. Законът влиза в сила от деня на неговото обнародване в "Държавен вестник"."
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет, а с това и целият закон.
Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ - продължение.
Има думата заместник-председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Александър Джеров да докладва.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние сме гласували законопроекта до чл. 31 включително. Продължаваме с чл. 32 на вносителя.
Господин Иво Атанасов предлага той да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага текста на вносителя по чл. 32, който става чл. 31, със следното съдържание:

"Удължаване на срока във връзка със защита
на интересите на трети лица

Чл. 31. (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни, и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й.
 (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24.
 (3) В решението си по чл. 28, ал. 2 съответният орган е длъжен да спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация.
 (4) При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган може да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице.
 (5) Не е необходимо съгласие на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон."
Това е предложението на комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По чл. 32 на вносителя, който след това ще стане чл. 31, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов чл. 32 на вносителя да отпадне.
Гласували 134 народни представители: за 38, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 32, който става чл. 31, така както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 104, против 18, въздържали се 5.
Новият чл. 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, като поставя заглавие, който става чл. 32.

"Препращане на заявлението за достъп

Чл. 32. (1) Когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице.
 (2) В случаите по ал. 1 срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление."
Член 34 на вносителя става чл. 33:

"Уведомяване на заявителя за липса на исканата
обществена информация

Чл. 33. Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя."
По двата текста не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като постави и съответните заглавия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 33 на вносителя, който става чл. 32, и чл. 34 на вносителя, който става чл. 33, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте тези членове с техните заглавия така, както са предложени от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 97, против 17, въздържали се 3.
Новите членове 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 35 на вносителя господин Иво Атанасов предлага ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като поставя заглавие, уточнява препращането и предлага на уважаемите колеги следното съдържание:

"Решение за предоставяне на достъп до
обществена информация

Чл. 34. (1) В решението по чл. 28, ал. 2, с което се предоставя достъп до исканата обществена информация, задължително се посочват:
1. степента на осигурения достъп до исканата обществена информация;
2. срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация;
3. мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
4. формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
5. разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация.
 (2) В решението могат да бъдат посочени други органи, организации или лица, които разполагат с по-пълна информация.
 (3) Решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка.
 (4) Срокът по ал. 1, т. 2 не може да бъде по-кратък от 30 дни от датата на получаване на решението."
Предложения не са постъпили, освен искането на Иво Атанасов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 35 на вносителя някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов в чл. 35 на вносителя ал. 4 да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 28, против 95, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 35, който става чл. 34, така както е предложен от комисията и с неговото заглавие.
Гласували 123 народни представители: за 103, против 19, въздържал се 1.
Новият чл. 34 с неговото заглавие са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 36 на вносителя има едно предложение на господин Иво Атанасов - ал. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 35 със следната редакция и заглавие:
"Предоставяне на достъп до исканата обществена
информация

Чл. 35. (1) Достъп до обществена информация се предоставя след заплащане на определените разходи и представяне на съответния платежен документ.
(2) За предоставянето на достъп до обществена информация се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от съответния служител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 36 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Да, има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, разглеждайки текстовете от чл. 32 насам ми прави впечатление, че авторът на тази материя е влюбен в прилагателното "съответния" или "съответното" и т.н.
Правя едно редакционно предложение. В чл. 35, ал. 1 да се премахне прилагателното "съответния" на израза "платежен документ". Просто може да си остане само "платежен документ". За да не се повтаря. А то се повтаря - "съответно" и в ал. 2.
Ясен ли съм? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов в чл. 36 ал. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 36, против 94, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Юрий Юнишев в чл. 36, ал. 1 да отпадне думата "съответния".
Гласували 121 народни представители: за 120, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 36, който става чл. 35, така както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 104, против 16, въздържали се 3.
Новият чл. 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 37 на вносителя, по който има предложение на господин Иво Атанасов -да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя като поставя заглавие и предлагам на уважаемите колеги да гласуваме:
"Отказ на заявителя от предоставения му достъп
Чл. 36. В случаите на неявяване на заявителя в определения по чл. 34, ал. 4 срок или когато не плати определените разходи, е налице отказ на заявителя от предоставения му достъп до исканата обществена информация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 37 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов чл. 37 да отпадне.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 93, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на чл. 37, който става чл. 36, и самият текст, така както са предложени от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 16.
Новия чл. 36 и неговото заглавие са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Раздел трети със заглавие "Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на раздел трети.
Не са постъпили нови предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел трети така, както е предложено от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на раздел трети е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 38 на вносителя, по който има две предложения на господин Илия Петров - за изменение на т. 1 и за отпадане на т. 2. И както е отбелязано в раздадения материал на стр. 3 господин Илия Петров е оттеглил всичките си предложения, включително и тези.
Единственото предложение, което остава, е на господин Иво Атанасов - в ал. 1, т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 38, който става чл. 37.
Комисията предлага на уважаемите колеги да гласуваме заглавие:
"Основание за отказ от предоставяне на достъп
Чл. 37. (1) Основание за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато
1. исканата информация е държавна или служебна тайна, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;
2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация;
3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните шест месеца.
(2) В случаите по ал. 1 може да бъде предоставен частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 38 на вносителя някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов в чл. 38, ал. 1 т. 2 да отпадне.
Гласували 98 народни представители: за 19, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 38, който става чл. 37 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Новият чл. 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 39 на вносителя, който става чл. 38, има следната редакция:
"Съдържание на решението за отказ за предоставяне
на достъп
Чл. 38. В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване."
Член 40 на вносителя става чл. 39 и има следното съдържание:
"Връчване на решението за отказ на достъп
Чл. 39. Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка."
Комисията подкрепя предложенията за двата текста на вносителя, като само поставя заглавия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 39 и 40, които стават съответно чл. 38 и 39 и техните заглавия така, както са предложени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Новите членове 38 и 39 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва раздел IV със заглавие: "Обжалване на решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация".
По чл. 41 на вносителя има две предложения на господин Илия Петров, но те са оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 40 със следното заглавие и съдържание:
"Подсъдност при обжалване на решенията по достъпа
или отказа от достъп
Чл. 40. (1) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред окръжните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта по реда на Закона за административното производство или на Закона за върховния административен съд.
(2) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство."
По чл. 42 на вносителя има също направено предложение от господин Илия Петров, но то е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 41 със следното съдържание:
"Компетентност на съда по обжалваните решения
Чл. 41. (1) В случаите, когато съдът установи незаконосъобразност, той отменя изцяло или частично или изменя обжалваното решение, като задължава органа да предостави достъп до исканата обществена информация.
 (2) В случаите по ал. 1 достъп до исканата обществена информация се предоставя по реда на този закон.
 (3) При обжалване на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 съдът в закрито заседание може да поиска от органа необходимите доказателства за това.
 (4) В случаите по ал. 3 съдът се произнася по законосъобразността на отказа и засекретяването."
Следва едно предложение на господин Илия Петров за създаване на нов чл. 42а в този раздел, но той го оттегля.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя, заглавието на раздел IV и докладваните членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV така, както е предложено от вносителя и членове 41, който става чл. 40, чл. 42, който става чл. 41 и техните заглавия така, както са предложени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел IV и новите членове 40 и чл. 41 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва: "Административно-наказателни разпоредби". По чл. 43 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 42 със следното съдържание:
"Административни нарушения и наказания
Чл. 42. (1) Длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 20 до 50 лева.
 (2) Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до исканата обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 300 лева.
 (3) За неизпълнение на задължение по чл. 31, ал. 3 се налага глоба от 50 до 100 лева за физическите лица или имуществена санкция от 100 до 200 лева за юридическите лица.
 (4) За непредоставяне на достъп до обществена информация от субектите по чл. 3, ал. 2 им се налага имуществена санкция от 100 до 200 лева."
По чл. 44 на вносителя комисията предлага същият да стане чл. 43 със следното съдържание:
"Административно наказващ орган
Чл. 43. Наказателните постановления се издават, както следва:
1. по чл. 42, ал. 3 - от съответния орган, а в случаите, когато задълженият субект е от посочените в чл. 4, ал. 2 - от министъра на правосъдието или от овластен него служител;
2. по чл. 42, ал. 4 - от министъра на правосъдието или от овластен от него служител."
Член 45 на вносителя става чл. 44 със следното съдържание:
"Приложим закон
Чл. 44. Нарушенията се установяват, наказанията се налагат, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
По тези текстове, които докладвах, господин председател, не са постъпили никакви предложения.
Комисията подкрепя текстовете в съдържанието, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Административно-наказателни разпоредби" и членове 43, 44 и 45, които стават съответно членове 42, 43 и 44 така, както са предложени от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 3.
Заглавието "Административно-наказателни разпоредби" и новите членове 42, 43 и 44 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага да се създаде Допълнителна разпоредба със следното съдържание:
"Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "материален носител на обществена информация" е текст, план, карта, фотография, изображение, дискета, аудио- или видеокасета и други подобни;
2. "лична информация" са всякакви данни, отнасящи се до определено физическо лице, чиято самоличност може да се установи пряко или косвено, независимо от тяхната форма и начин на записване и разкриващи неговата физическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или обществена идентичност, както и информацията, съдържаща посочените данни за неперсонифицирани групи от физически лица, както и данни за персонална, икономическа, културна или обществена идентичност на юридически лица, съставени пряко или непряко от физически лица, за които редът за събиране, обработване, защита и достъп са определени в закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 така, както са предложени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 7.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Заключителна разпоредба".
Комисията предлага следното съдържание на следващия параграф, който ще стане § 2:
"§ 2. Този закон отменя:
1. Указ № 1086 за работата с критичните публикации от 1997 г.
2. Член 14, чл. 19 и чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителна разпоредба" и § 2 така, както са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 90, против 16, въздържал се 1.
Заглавието "Заключителна разпоредба" и § 2 са приети.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 2 на вносителя, който трябва да определи срока на влизане на закона в сила. Той има следното съдържание:
"§ 2. Законът влиза в сила от" - определена дата през 1999 г.
Комисията предлага този параграф да отпадне, което означава, че законът ще влезе в сила съобразно разпоредбите на чл. 5 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 2 на вносителя да отпадне.
Гласували 100 народни представители: за 84, против 14, въздържали се 2.
Параграф 2 на вносителя отпада. С това е приет и целият Закон за достъп до обществена информация.

Преминаваме към следващата точка от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Моля квесторите да поканят господин Никола Николов, за да изнесе становището на комисията. Той беше тук преди малко.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-01-23 от 30 май 2000 г. за
пощенските услуги, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 7 юни 2000 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за пощенските услуги.
Приемането на законопроекта се обуславя от бързото развитие на пазара на пощенските услуги и навлизането на голям брой оператори, които осъществяват дейността си като търговски дружества, както и от необходимостта нормативно да се осигурят условия за либерализиране на пощенските услуги, създаването на свободен пазар в тази област и осигуряване възможности за навлизането на нови, съвременни пощенски услуги.
Законопроектът отразява равнището на развитие на пощенските услуги в сегашния момент както в национален, така и в световен аспект и от това равнище определя перспективното развитие на този икономически сектор за един сравнително продължителен период от време. Чрез законопроекта се постига интегриране на българското законодателство с това на Европейския съюз.
В законопроекта се прави разделение между универсални и неуниверсални пощенски услуги. Особено внимание е отделено на универсалната пощенска услуга с оглед значението й за обществото. Тя представлява набор от пощенски услуги, предоставянето на които държавата е длъжна да осигури на обществото съгласно документите на Всемирния пощенски съюз и директива на Европейския съюз. За изпълнение на това задължение законопроектът създава фигурата на основен пощенски оператор и определя търговското дружество "Български пощи" като такъв.
Законопроектът установява максимално опростен и достъпен режим за лицензии и регистрации, при който няма ограничение за кандидатстване и не се предвиждат тръжни или конкурсни процедури. Този режим на лизензиране е съобразен изцяло с Директива № 97/67 на Европейския съюз.
Изхождайки от особения характер на пощенските услуги, законопроектът създава някои специфични правила, различни от тези, уредени в Търговския закон относно реда и начина на предоставянето им при общи условия, довеждането им до знанието на потребителите и задължителната им сила.
В хода на дискусията беше поставен въпросът за отговорността и контрола върху целостта на пощенските пратки.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за пощенските услуги." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Руси Статков. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По стечение на обстоятелствата в последните 2 години паралелно с експерти работих по подобен закон и сега мога да констатирам, че това, което Министерският съвет е внесъл, в голяма степен отговаря на европейското законодателство и директивите на Съвета на Европа.
Считам, че като цяло законопроектът може да бъде подкрепен на първо четене, но наред с това и всъщност затова и станах, бих искал да насоча вниманието ви поне към два въпроса. Разбира се, те може би да не изглеждат най-същностните, но все пак според мен са важни.
На първо място - започвам с наименованието на законопроекта. Досегашният действащ закон беше Закон за съобщенията. Считам, че желанието на вносителя да ползва наименованието "Закон за пощенските услуги", който е взел директно от законодателството на някои европейски страни, не е най-точното. Не е най-точното, защото пощата се е породила като първата институция за пренасяне на съобщения от личен и обществен характер. Пощенските услуги не са същностната част от дейността на пощите. В този смисъл и поставям този първи въпрос от гледна точка на заглавието - не е ли редно то да си остане Закон за пощенските съобщения?
По-нататък - считам, че трябва да помислим и по един такъв принципен въпрос, който досега в други законопроекти не намери най-добро решение. В законодателствата на повечето страни е застъпена практиката да не се персонифицират институциите от изпълнителната власт, на които се възлагат съответни отговорности по смисъла на закона. Ние, за съжаление, в повечето от законите правим такава персонификация, което същевременно не дава гъвкавост, и свобода за търсене на ефективни форми, а непрекъснато изисква внасяне на промени, следващи промените на изпълнителната власт, което според мен е един недостатък на нашата законодателна практика и може би сега е моментът в този закон да потърсим по-добро решение.
Третото, на което бих искал да се спра, е свързано с необходимостта между двете четения от промени в много от текстовете. Разбира се, те не са най-съществени, но не бих казал, че са и само редакционни. И бих посочил като пример - в началото още чл. 2: "С този закон се осигуряват условия" и се изброяват определените условия, които трябва да се осигурят, но липсва например защитата на пощенската инфраструктура.
По-нататък бих откроил в дейността на основния оператор онова задължение да осигурява услуги до всички части на територията на страната, като обаче бих искал да внеса и ще го внеса между първо и второ четене, предложение да няма условности, когато трябва да се гарантират от основния оператор услугите до всяко кътче на страната, защото внесените сега в проекта условности, поставят в много неравностойно положение отделни населени места в страната.
Разбира се, има и други конкретни текстове, по които ще внеса своите предложения и считам, че между двете четения ние ще можем действително да направим още по-добър този законопроект, който още в началото казах, че ще подкрепя на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За процедура думата има господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде допуснат в пленарната зала заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Иван Таушанов. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Иван Таушанов в залата.
Друг желае ли да се изкаже по разглеждания законопроект?
Има думата господин Георги Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, този законопроект очевидно е един от съществените нормативни актове, които предстои да приемем в Народното събрание в тази негова сесия, тъй като се урежда една основна дейност, която е предмет на третиране и в Конституцията на страната, както е изтъкнато в мотивите към законопроекта, внесени от министър-председателя. И по-специално по въпроса за правата на държавата, включително да установява и монопол върху далекосъобщенията и върху пощенските услуги, в смисъла на пощенската мрежа.
Изтъкнато е в мотивите, че и Конституционният съд се е произнасял вече във връзка с тълкуване на чл. 18 от Конституцията, по-специално ал. 4, по проблематиката на такъв монопол. Заявява се в мотивите, че съгласно ал. 5 на чл. 18 законопроектът предвижда извършването на минималния обхват универсална пощенска услуга с разрешена индивидуална лицензия, както е казано, издадена от министъра на транспорта в качеството му на държавен изпълнителен орган.
Аз бих помолил и представителят на министерството господин Таушанов малко по-подробно да се спре, ако намери за възможно, на този въпрос - до каква степен се предвижда развитието на тази практика на индивидуални лицензии, на какви критерии се предвижда да отговаря издаването на тези лицензии. Доколкото в законопроекта, може би не съм имал възможност достатъчно подробно да го проуча, но в изброяването на компетентностите на министъра на транспорта в чл. 13, т. 5 се казва: "Издава и отнема лицензии за универсална пощенска услуга. Уредена ли е някъде по-подробно процедурата на това издаване, на следенето за дейността на лицензираните извършители на такава услуга, и въобще как вижда министерството съотношението между държавния монопол и лицензирането на частни фирми, които да оказват този минимален обем универсална пощенска услуга?
Отново считам, че малко формално гледаме на този законопроект, доколкото пощенските услуги опират до всеки гражданин, до всяка фирма, до всяка институция. С тях са свързани немаловажни аспекти на националната сигурност на страната. Пощите са една система, която във всяка държава е един от носителите на обществените функции практически във всички сфери на обществения живот. Ето защо струва ми се, че дебатът ни днес е малко бедничък и формален. Но може би не сме и в състояние на нещо повече.
Все пак бих очаквал от представителя на министерството да даде малко допълнителна информация по въпроса, който поставих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър! Аз оценявам, че този закон действително има съществено значение за развитието на комуникативните връзки в страната. Искам обаче да доразвия това, което господин Пирински каза. Той може би го каза малко под сурдинка, аз бих желал малко по-ясно да изразя своите виждания.
В Конституцията не случайно е записано - чл. 18, ал. 4, че държавата може да осигурява монопол върху далекосъобщителната мрежа и върху пощенските услуги. Аз мисля, че е направено с оглед на това, че е дадена преценка, че въвеждането на либерален режим, тоест на много оператори, които да извършват тази услуга, могат да доведа не до желания ефект - намаляване себестойността и стойността за потребителя на пощенската услуга, а обратно - могат да създадат предпоставки при това раздробяване услугата да бъде и по-скъпа.
И аз искам Вие да станете, господин заместник-министър, и ясно и категорично да заявите правили ли са икономически анализи с либерализацията на режима дали услугата ще бъде по-евтина или може да се яви икономическо влошаване по отношение на потребителя. Защото аз за себе си правя преценки, че различните оператори, които трябва да ползват различна материална база, сами да я изграждат, ще трябва да инвестират в това и може би ще трябва да отнесат всичко това към цената на услугата.
Вторият ми въпрос към Вас - засега пощенските услуги стават с определен вид, не бих нарекъл ценни книжа, но елементи, които имат отношение към ценните книжа. Например марката. Всеки оператор отделни марки ли ще си печати? По какво ще се различават извършеният вид пощенски услуги, за да вземе цената си, ако трябва да имаме една марка, както досега? И той трябва да си я купува и да я лепи тогава върху пликовете, които ние ще ползваме. Този начин на уреждане технологично аз поне не можах да видя как е застъпен в закона.
Искам също да ви запитам в коя страна от Европейския съюз има либерален режим на пощенските услуги? Има многообразие от оператори, които извършват пощенски услуги в Германия ли, във Франция ли, къде е това? С моя скромен опит не можах да видя по света такива неща. И дали ние не изпреварваме нещата, дали не вървим пред събитията и това да бъде пак за сметка на икономическата стабилност на потребителя?
Всички тези мои опасения не са породени от негативизма ми да не развиваме икономически отношения в страната, дали не ги правим прибързано и недобре осмислено? В противен случай това няма да доведе до положителен ефект. И законодателят, между които навремето бях, сътворявайки Конституцията, мисля, че добре обмислихме, че може със закон да въведем държавен монопол на пощенските услуги. За малка България, чийто дял в извършването на тези услуги не е толкова голям, за да има пазарни ниши на 5 или 6 оператора, което също е въпрос на икономически съждения и изчисления, може да се яви едно изхвърляне от страна на нашите амбиции да покажем колко по-велики сме от останалите, които все още не са го направили.
И затова се обръщам и към народните представители, и към Вас, господин заместник-министър, нека да седнем и добре да обмислим този въпрос. Да не направим нещо, което впоследствие да отчетем, че недобре сме го организирали и недобре сме го прогнозирали във времето. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Николаев Иванов. Заповядайте.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Няма съмнение, - това, което подчертаха и преждеговорившите - че разглежданият днес законопроект е един важен устройствен закон, който има за цел да осигури нормативната законова база на една важна обществена дейност - пощенските услуги.
Причините, които налагат създаването на Закон за пощенските услуги, определено са две:
Едната, за която спомена и господин Руси Статков, това е, че досега тази дейност беше осигурена законодателно чрез Закона за съобщенията от 1975 г. Но още с приемането на Закона за далекосъобщенията през 1998 г. този Закон за съобщенията действа само в частта си, която обхваща пощенските услуги.
Втората важна причина е появата на много и различни оператори за извършване на пощенски услуги от 1990 г. насам.
На тази база появата на закона е една необходимост. Целите, които се поставят със закона, са основно две:
Първата, особено след започването на преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз, е хармонизиране на нашето законодателство в тази област с европейското законодателство преди всичко с изискванията на Директива 9767 на Европейския съюз от 15 декември 1997 г.
Освен това, изпълнение на императивните изисквания, които се налагат от актовете на Всемирния пощенски съюз.
Заедно с това, във вътрешен план - това, което е особено важно - законът трябва да отговори на една основна цел: едновременно да създаде условия за либерализиране на пазара на пощенските услуги, като заедно с това осигури на всеки български гражданин пощенски услуги при напълно приемливи условия.
В този аспект ми се струва, че трябва да се отговори на няколко въпроса, които бяха повдигнати от колегите, които говориха преди мен:
Преди всичко на въпроса на господин Руси Статков, който беше дали законът трябва да бъде именно за пощенските услуги, или да бъде например "Закон за пощите", или "Закон за пощенските съобщения".
С развитието на сектора пощенските услуги са толкова разнообразни, че ние вече не можем да говорим единствено за съобщения, защото пощенските услуги далеч надхвърлят рамките само на съобщенията като вид пощенска услуга.
Що се касае до това да бъде само "Закон за пощите", очевидно също многообразието на оператори не дава достатъчно основание да ограничим закона само като "Закон за пощите".
Считам, че заглавието на закона така, както ни е предложен от Министерския съвет, най-адекватно отговаря на неговото съдържание и цел, която се поставя с представянето на този закон.
По отношение на следващия момент, свързан главно с индивидуалната лицензия, въпрос, който беше повдигнат и от господин Нешев, аз искам преди всичко да се спра на въпроса: какъв е видът на пощенските услуги, които са обект на регламент в закона?
Пощенските услуги, които най-общо представляват събиране, пренасяне и доставка на пощенски пратки, както и на пощенски записи, на колети и куриерски услуги, могат да бъдат разделени на две основни части: преди всичко това е универсалната пощенска услуга и, второ, неуниверсалните пощенски услуги.
В момента има немалко пощенски оператори, които изпълняват неуниверсални пощенски услуги. Тоест, пазарът в това отношение е достатъчно разнообразен. Но по отношение на универсалната пощенска услуга има едно изискване и то отговаря всъщност на въпросите, които бяха повдигнати, а именно: държавата има ангажимент да осигури универсалната пощенска услуга при три категорично императивно поставени условия. А те са: с високо качество, с приемлива цена за българските граждани и, трето, услуга, която може да бъде ползвана от всеки български гражданин независимо от неговото географско местоположение в страната, тоест, и до най-отдалеченото място в страната. В това отношение българските граждани са равнопоставени в Закона за пощенските услуги.
Осигуряването обаче на универсалната пощенска услуга, това, което е повече от очевидно, до голяма степен е икономически неизгодно, когато това осигуряване се извършва за слабо населените и отдалечени райони. Именно в този аспект и въпросът на господин Нешев - това няма ли да доведе до бързо повишаване на цените? Не, преди всичко законът създава основния пощенски оператор, това е "Български пощи" ЕАД, който има задължението да осигурява универсалната пощенска услуга. Поради това, че нейното осигуряване може да се окаже икономически неизгодно, което трябва обаче да бъде естествено доказано по съответния документен начин в края на всяка година, има основно три начина, които да компенсират това. Двата са чисто финансови - това е от бюджета на страната; второ, от наскоро създадената изпълнителна агенция Национална съобщителна система. Третият начин за компенсиране на тези загуби е чрез монопола, който се въвежда за основния пощенски оператор до 31 декември 2002 г. Както виждате, съвпада по срок с монопола върху телекомуникациите, върху така наречения "резервиран сектор".
Резервираният сектор обхваща един малък обем, но изключително важен и най-разпространен в страната, а това са пощенските пратки с тегло до 350 гр за вътрешна и международна кореспонденция, по цени, съответстващи по грамажа по отношение на стандартната кореспондентска практика.
Този монопол именно служи за икономическо стабилизиране на основния пощенски оператор по начин, че от началото на 2003 г. той да бъде практически в една равностойна позиция по отношение на другите фирми, които ще претендират да изпълняват функциите на пощенски оператори за универсалната пощенска услуга.
По отношение на изпълнението на универсалната пощенска услуга, тъй като изискванията, господин Пирински, са разписани в раздел ll на глава пета и те са 18 на брой, и това всъщност са изискванията за издаване на индивидуална лицензия, неслучайно в един момент, когато правителството на страната се стреми да намали индивидуалните лицензии за изпълнението на универсалната пощенска услуга, се запазва това изискване, защото то трябва да гарантира качество, цена и достъп до услугата за всички граждани. По отношение на неуниверсалните пощенски услуги съществува един изключително опростен регистрационен режим.
Искам да кажа, че Законът за пощенските услуги така, както ни е предложен, е разработван от Министерството на транспорта и съобщенията, при това от Комитета по пощи и далекосъобщения, в продължение на близо две години. При неговото разработване, с материалите от което разработване аз се запознах, е сондирано и отчетено мнението на участващите вече в страната пощенски оператори, като: "DHL", "TNT", "In time", "Artefact" и останалите и забележките такива, каквито могат да допринесат за подобряване на пощенските услуги, са отчетени в окончателните текстове на закона, които ни се предлагат.
Естествено, законът напълно съответства на европейските изисквания съгласно директивата, за която ви казах, и императивните разпоредби на Всемирния пощенски съюз.
Все пак - и това е съвсем естествено - между първо и второ четене на закона някои от текстовете трябва да бъдат прецизирани и разширени. Аз споделям казаното от господин Руси Статков, че трябва по някакъв начин в текстовете на закона, може би още в чл. 2, да се гарантира и защитата на пощенската инфраструктура. Но това ще го разшира и ще кажа: да се гарантира също така и защитата на пощенските служители, защото част от тях, служителите на основния пощенски оператор "Български пощи" ЕАД, представляват рискови професии и по списък, който ще бъде изготвен, би трябвало те да ползват специален режим на застраховане.
От друга страна, по отношение на пощенските марки считам, че в текстовете на закона трябва да бъде упоменато изрично, че до изтеглянето, изваждането от употреба на българските пощенски марки, те задължително трябва да бъдат продавани на номинал - нещо, което се явява като задължение на "Български пощи" ЕАД.
И на трето място, когато говорим за защита на националната ни сигурност, с което съм съгласен напълно, прави ми впечатление, че докато такъв текст за прекратяване на индивидуалната лицензия има и той е включен в чл. 57, ал. 1, т. 2 - "по предложение на компетентните органи, когато се установи действие на лицензирания, които застрашават националната сигурност или отбраната на страната, със заповед лицензията се отнема", аз считам, че е напълно разумно и следва смисълът на закона и неговата логика. Такъв текст следва да съществува и по отношение на регистрационния режим на операторите, които извършват неуниверсалните пощенски услуги.
В заключение, позволете ми да кажа, че представеният закон е действително важен. Той е една необходимост при това голямо разнообразие на услуги, предлагани в пощенския сектор. Той ще бъде последван от създаването и след това, разбира се, приемането от Министерския съвет на секторна политика, която е пощенската политика на Република България, в която на базата на закона, който ще приемем, ще бъде разработена детайлно политиката на Министерството на транспорта и съобщенията в областта на пощенските услуги. Апелирам към вас, уважаеми колеги, да подкрепите закона на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроект за пощенските услуги № 002-01-23, внесен от Министерския съвет.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроектите за изменение и допълнение на
Закона за митниците, внесени от народния представител
Георги Шишков на 20 април 2000 г., № 054-01-45 и от
Министерския съвет на 29 май 2000 г., № 002-01-21

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 8 юни 2000 г. разгледа двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесени от народния представител Георги Шишков и от Министерския съвет.
В мотивите на народния представител Георги Шишков се отбелязва, че предложените от него промени се налагат във връзка с приетите нормативни актове, касаещи устройството и функционирането на държавната администрация и държавния служител. Освен това от досегашната практика се налага да бъдат прецизирани и конкретизирани някои от разпоредбите на действащия закон. Според него предлаганите промени ще допринесат да се повиши ефективността и оперативността в работата на съответните митнически учреждения, както и да се опрости и подобри взаимодействието между тях.
От името на Министерския съвет вторият законопроект беше представен от господин Пламен Минев, заместник-министър на финансите и началник на Главно управление на митниците и ръководния екип на управлението. В мотивите към законопроекта и експозето на господин Минев се изтъква, че предложените изменения и допълнения в Закона за митниците се налагат от някои изменения и допълнения в нашето законодателство, направени след приемането на Закона за митниците, обнародван в "Държавен вестник", бр. 15 от 6.02.1998 г., както и за по-пълното хармонизиране на митническото ни законодателство с последните промени в митническия кодекс и правото на Европейския съюз.
Голяма част от предложените изменения и допълнения не засягат специфичната митническа дейност, а структурата на администрацията и статута на държавния служител. Осигурява се и съвместимост в действията на митническата администрация, данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания при принудително събиране от агенцията на установените от митническите органи публични държавни вземания.
Предлага се митническата администрация да се организира в Агенция "Митници" със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, структурирана в три управленски нива: Централно митническо управление, регионални митнически дирекции и митници, към които има изградени митнически бюра и митнически пунктове.
Предвид динамиката при осъществяване на митническата контролна дейност, която се влияе и от международната конюнктура, предлага се устройствените правилници на регионалните митнически дирекции, както и откриването, преобразуването и закриването на митнически учреждения, да бъдат в компетентността на министъра на финансите.
Предлага се законова уредба за уреждане на заварените случаи, касаещи безмитната търговия, след отмяната на Закона за сделките с валутните ценностни и за валутния контрол и на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. Сроковете на по-голямата част от сключените договори за безмитни зони изтичат до 31 декември 2002 г.
На поставения въпрос за становището на Министерството на финансите по законопроекта, внесен от народния представител Георги Шишков, господин Пламен Минев отбеляза, че този проект внимателно е бил обсъден при тях. Становището на министерството е изразено в писмо № 02-01-0059 от 2 юни 2000 г. на министъра на финансите до председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. В преобладаващата си част двата законопроекта се покриват. Различията са в предлаганата структура на Агенция "Митници", както и в някои процедурни правила.
Поставени бяха и други въпроси от членове на комисията, като:
- за числеността на митническата администрация и предлаганата структура;
- за отговорността на митническите органи при причинени щети на клиентите, както и по Данъчния процесуален кодекс за данъчната администрация;
- за очаквания ефект от предложените изменения и допълнения на закона по отношение събираемостта на митните сборове;
- за реалното определяне на митническата стойност, която по отношение на борсови стоки да не бъде по-ниска от борсовите им цени;
- за целесъобразността от закриване на безмитната търговия в срока 31 декември 2002 г. и др.
Отправено бе възражение по продължаващата практика с един закон да се изменят и допълват редица други закони и дори кодекси.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
- за проекта на народния представител Георги Шишков: 8 гласа "за", без нито един "против" или "въздържал се";
- за проекта на Министерския съвет: 8 гласа "за", без нито един "против" или "въздържал се".
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание:
1. Да обсъди и приеме на първо четене законопроектите на народния представител Георги Шишков и на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за митниците.
2. Въз основа на двата законопроекта комисията да подготви за второ четене и внесе в Народното събрание един общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! При обсъждането на двата законопроекта предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите и началник на Главно управление "Митници" господин Пламен Минев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят господин Пламен Минев в залата.
Кой желае да се изкаже по предложените законопроекти?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин заместник-министър! Предоставените ни два законопроекта бяха много внимателно обсъждани в комисията, както докладва нейният председател. Бих искал по някои от проблемите да насоча вниманието на колегите в залата, тъй като ние всички подкрепихме за първо четене тези законопроекти, но заедно с това изразихме и своите бележки, които между двете четения ще имат не само израз на предложения, но се надявам и да бъдат много сериозни предложения. Защо? Защото истина е, че всички ние бяхме убеждавани, че приетият Закон за митниците напълно съответства на европейското законодателство. Също така, че той ще доведе до решително, бих казал, много сериозно изменение в дейността на митниците. Но ето сега сме изправени пред едни сериозни изменения и от вносителя - Министерския съвет, а и от господин Шишков.
Първият въпрос е наистина ли има промяна в нормативната база в България, която да изисква тези промени? Отговорът частично е "да". Законът за администрацията, Законът за държавния служител изискват подобно привеждане в съответствие. Но тук веднага възниква другият въпрос: защо не се синхронизираха тези неща, за да няма толкова често изменения, които да създават допълнителна работа на Народното събрание, при положение че то си има достатъчно, за да приведе нашето законодателство в съответствие с европейското. Но, както и да е, това е по-малкият проблем.
По-големият проблем обаче е действително ли това са нужните изменения, които ще подобрят дейността на митниците. И тук бих искал да поставя първия въпрос, който поставих в комисията - от гледна точка на организацията и дейността на структурите в митницата. Предлага ни се от Министерския съвет ново звено - регионална структура. Веднага бих искал да подкрепя законопроекта на господин Шишков, който предлага да няма подобна структура. Не бих искал да противопоставям човек от мнозинството на мнозинството, но в случая става дума за съдържание. И аз винаги съм се стремял да виждам съдържанието, а не кой предлага даден проблем и неговото решение. Считам определено, че господин Шишков е прав. Независимо от това, че господин Минев даде подробна информация в комисията, че по този начин с регионалното звено структурата на митниците се привежда в съответствие на тази в съдебната власт, на тази на данъчната администрация, аз, разбира се, не изключвам подобна аналогия, но определено считам, че в този случай един такъв подход води до погрешна практика. Защо? Защото с тази администрация не се поемат допълнителни функции. С тази раздута администрация в това звено фактически се бюрократизира процесът. По същество обаче основното звено, там, където се извършват повечето от дейностите, не се влияе. Там не се увеличават хората, там не се дават допълнително възможности. Защо този ресурс не се насочи наистина там, където трябва, а се слага на едно равнище, в което повече от нещата, повтарям, ще се бюрократизират.
Господин Минев даде за пример и европейските страни. Да, обаче износът на една Франция или на други, които бихме могли да дадем като примери са в пъти повече от нашия. В пъти повече! И организацията е съвсем друга.
Следователно, без да засягам този или онзи, аз подкрепям господин Шишков в това, което е предложил, и между двете четения ще гласувам против това звено, което предлага Министерският съвет.
По-нататък. Принципен въпрос, който е поставен в измененията, е свързан с онова, за което всъщност и много пъти тук сме говорили. Аз с него започнах и ще продължа - до каква степен служителите в митниците и онези, които са най-отпред, вършат своята работа? До каква степен ние имаме механизъм те да не се корумпират? В измененията, които се предлагат, по-скоро се дава възможност за политически назначения според мен, отколкото да се потърси механизъм в посока на ограничаване възможността за корупция. И аз не зададох въпрос на господин Минев в комисията, но днес използвам обсъждането за да попитам господин Минев защо се различава информацията, която страни на Европейския съюз дават за износа към България, и това, което е декларирано в България? И то се различава в посока на по-малко декларирано това, което влиза в България. Не го зададох тогава, защото все още не разполагах с тази информация. Сега вече разполагам и този въпрос естествено възниква. И той отново опира до това как ние повишаваме отговорността и дейността като ефект на митническите служители и ограничаваме корупцията. Защото, повтарям, измененията, които се предлагат сега във връзка със Закона за администрацията, за държавния служител, са в посока и отварят вратичка на политически назначения и уволнения, но не и в тази посока, която е най-съществената.
Третият въпрос отново е свързан с отговорността на митническите служители. Ако ние търсим аналогия и правим сравнение с Данъчно-процесуалния кодекс например, там виждаме, че данъчните служители вече носят отговорност за своите действия и то много широка отговорност. Докато тук тази линия не е добре застъпена. И аз го казах в комисията: трябват много по-точни и ясни разпоредби в този закон този служител или служители, които причинят вреда, щети в своята дейност на лица, да поемат тази отговорност.
Беше даден отговор на един въпрос, който тук, в измененията, внесени от Министерския съвет, се поставя - за срока на действие на магазините в тези зони, които са били винаги апетитни. И господин Минев трябва днес да отговори защо се посочва такъв срок. Да го каже тук, за да може всички колеги да бъдат убедени, че това действително е необходимо като разпоредба в закона.
Тук вече е господин Венцеслав Димитров. Може би ние трябва отново да поговорим по един проблем, който досега няма решение. И може би господин Димитров по-надълго и широко ще го аргументира като идея за изменение, тъй като в момента това не е предложено, не е предмет на законопроектите - с митническата облагаема стойност.
Защото, аз подкрепям господин Димитров, не може и кафето, и други стоки по този начин, по който досега се действа с тях, да се продължи по-нататък. Но, разбира се, тук трябва да намерим заедно механизъм. Повтарям, тази идея не е заложена в измененията. Но след като правим изменения, които да повишат ефективността от дейността на митниците, трябва да вкараме действително по-широк кръг въпроси, които да водят до това.
И нека господин Соколов не го приема като лично отношение, но, отново, господин Соколов, за нещо, за което ме упрекнахте, като практика се действа и тук. С този закон се изменя кодексът, например Данъчно-процесуалният.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да се измени.
РУСИ СТАТКОВ: Няма да се измени, обаче така е предложено. Защото Вие искахте примери - ето още един пример.
Считам определено, че действително в изменения, които правим в други закони, ние трябва най-после да въведем практика тези изменения да се правят отделно. Така че действително да се осмисли от всеки един от колегите дали не се променя философията на основен закон и то в посока не на подобряване, а на влошаване.
Завършвам с това: подкрепих и двата законопроекта на първо четене, ще ги подкрепя и сега при гласуване в залата, но определено считам, че не само по тези въпроси, които поставих, а и на другите, които вероятно колегите от комисията най-малкото ще поставят, между двете четения ние трябва наистина да поработим много сериозно, за да не се получават конфузните положения и да се окаже, че вносителят например, когато е имал претенциите за това законопроектът за митниците да отговаря на изискванията на Европейския съюз да е превел един вариант на една страна, който не е най-пълният. Не го казвам като закачка, а сериозно. Нека да работим наистина много по-професионално и се надявам, че колегите от мнозинството ще приемат отправената за пореден път покана за такава работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Съжалявам, че тук не виждам ресорния министър - господин Радев. Може би има по-важни работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има Министерски съвет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сигурно, да, но все пак това е изключително важен закон.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Има заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заместник-министър...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Заместник-министър, да, но аз се оплаквам от този заместник-министър. На кой да се оплача, на Вас ли? Защото този заместник-министър, когато дойде в комисията, знаете ли каква информация даде за вноса на цигари? И това го казвам на господин Соколов, защото е шеф на "Антимафия". Даде информация в килограми. Вие някъде да сте си купували цигари на килограми? Аз лично не знам в България да се продават цигари на килограми. Каква е тая статистика, господин Минев, която се води при Вас на килограми, не мога да разбера. Знаете, че цигарите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се отклонявайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е точно по въпроса, господин Соколов. Ама абсолютно точно по въпроса.
Защото, когато ние упражняваме ролята си на парламентарен контрол, господин Минев води цялото войнство от митниците и ни дава информация колко цигари сме внесли в килограми. Ама цигарата един път е опакована в кутия или в пакет, после е опакована в кашонче, после е опакована в един голям картон. Откъде да знаем колко килограма са цигарите. Още повече, че съгласно българските закони цигарите се обмитяват не на килограм, както да кажем алкохола и така нататък, а цигарите се обмитяват на къс или на парче. Ето затова исках господин министърът да е тук. Защото, уважаеми господа, ако има някъде да смърди в държавата на корупция, това са точно митниците и свързаните дейности с митниците. Вие си мислите, че на Запад ей така взимат тия данни за корупция и ги публикуват - от вестниците ги публикуват или каквото говори опозицията. Въобще не е така. И друг път съм имал възможност да ви кажа, че на Запад разполагат с оригинална автентична информация не за корупцията, а за едни косвени показатели за корупцията. Аз имах възможност и миналия месец, когато разглеждахме този проблем, да говоря тук.
Най-простото - ние внасяме от Европейския съюз най-различни стоки и имаме статистика за тия стоки. Европейският съюз обаче също има статистика за износа на тези стоки към България. Е, познайте коя е по-голяма от тях като число и познайте с проценти ли е или с пъти. И ще разберете тогава за какво става дума. Защото проблемът с митническата облагаема стойност не е решаван толкова дълго време и сега умишлено господата от митниците на искат да го решат по един нормален начин. Знаете ли с какво се оправдават и какъв аргумент ми извадиха? Точно същият аргумент, един адвокат, който беше нает без пари от господин Радев да ви съветва за данъчните закони...
РЕПЛИКА: Тошо Табаков.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, Тошко Табаков - същият, благодарение на когото прокараха онзи член в Закона за облагане на общия доход, на който попадна вашата колежка Берберян. Аз съм бил против него. И други имаше против него, но той наложи - така трябва да се прокара. Преди три години тоя същия човек ми развиваше тезата, че Световната търговска организация не разрешавала ние да се месим в ценообразуването на митниците. Същият този аргумент, забележете, абсолютно същият, след една година в личен разговор и Муравей Радев ми го разви. Същият този аргумент, вече на заседание на Комисията по бюджета и финансите беше развит от господин Пламен Минев. Това и Вас интересува, господин Соколов, защото и до Вас съм пратил сигнал поне за кафето и за другите.
Когато му казах, че борсовите стоки, най-малкото пазарната им цена е борсовата цена, те друга пазарна цена нямат, той каза: ама ние сега не можем да изменим това, Световната търговска организация ще ни се кара. Ще ни се кара, господин Минев, Световната търговска организация, когато създаваме не пазарни условия с понижените митнически облагаеми стойности. Аз ще Ви дам един доклад от Вашия приятел, бившият министър ген. Бонев още в служебното правителство, където наистина засяга много правилно въпроса със занижените митнически облагаеми стойности. Маса стоки се внасят по ниски стойности. Вярно, че не всички можете да хванете. Един телевизор няма борсова цена, но за 5 или за 10 долара не можете да го хванете. Но кафето, да кажем, захарта, какаото - за какаото мисля, че няма сигнали, но за другите защо да не въведем в закона борсовата цена? Защото митниците се съпротивляват. Ама, извинете, това ми мирише на защита на престъпниците, господин Минев. Точно така е, защото Вие нямате сили да се преборите с тия хора. Защо не си приберете невнесените мита, ДДС и акцизи от кафето и от други стоки? Защото хора от вашето управление ги подкрепят. Хора от вашето управление, аз съм сигурен, че им казват какво да правят, как да лъжат държавата. Ето, затова искаме един свестен закон за митниците, който да ни вкара утре в Европейския съюз, а не закон, с който се прикриват престъпления.
Вярно, Вие казвате: нашият закон е такъв, какъвто е и техният. Погледнете само статистиката, насоките, които те внасят и изнасят, и ще видите, че техният закон се спазва за разлика от нашия. Ще донесете от девет кладенеца вода, за да кажете само, че те са прави.
Не знам, господин Минев, сигурно думите са остри, но аз се съмнявам, че Вие не ги знаете тези работи. Не изглеждате на човек, когото много лесно могат да заблуждават, още повече, че сте работили дълго време там и знам, че сте добър специалист. Но именно поради това, когато добри специалисти вършат такива работи, ръководят митниците, те знаят какво да направят, за да не влизат приходите. Защото митниците събират, забележете, не само митата, които падат непрекъснато, това е ясно, но митниците събират и ДДС, събират и акцизи и те са един от най-важните, бих казал, най-важния източник за приходи в държавния бюджет. И ако има някъде резерви в тази страна за това да се намалят данъците, това е да се подобри работата на митниците.
Когато направих питане на господин министъра Муравей Радев за кафето, той каза: "Ще ги проверим и всичко ще направим." Нищо не е направил. Абсолютно нищо! Защо? Вие отговорете защо. Вие управлявате в края на краищата и вие имате интерес не някакви чиновници да ви мотаят на пръст. Чисто и просто ще се хванете, като не искате да поставяте въпроса тук, в парламентарната група. Имате мнозинство в комисията "Антимафия". И към Вас се обръщам, господин Соколов, точно сега е моментът "Антимафия" да се намеси и да внесе подходящи промени в Закона за митниците, в главата "Митническа облагаема стойност", които няма да дават възможност на определени чиновници да се съюзяват с вносителите и наистина да лъжат държавата, да лъжат и нас и да карат всички да плащаме по-големи данъци.
Ето това ми е най-голямата забележка по работата на митниците и е удобен случай да се произнесем сега, когато гледаме закона, господин Минев. Вие вместо да ги защитавате с техните аргументи..., аз разбирам Тошко Табаков защо казва това - защото чисто и просто и до ден днешен е адвокат на фирма, която внася кафе, и той естествено не ще да плаща данъци или тази фирма не иска да плаща много данъци. Обаче защо пък и Вие ще използвате същите аргументи. Напротив, извадете споразумението с Международната търговска организация, за да видим какво пише там. Там пише, че стойността на стоките трябва да е пазарна. Но когато митническата облагаема стойност е доста намалена, тя чисто и просто не е пазарна.
Аз се обръщам, не знам дали към господин Минев да се обърна, защото не знам дали той наистина целенасочено може да направи такава проверка, но, господин Соколов, работата е максимум за два месеца да се сформира една група от 4-5 човека, аз мога да Ви посоча научни работници, които могат да направят такъв анализ, и да Ви покажат по какви цени например Европейският съюз изнася за България и по какви цени България ги внася тези работи, и как целокупният български народ се лъже чисто и просто. И аз ще Ви кажа, че докато съществува този проблем, ние няма да влезем в Европейския съюз.
Така че, колеги, съгласявайки се с голяма част от предложенията на господин Минев, фактически на Министерския съвет, на министър-председателя, сигурно трябва да бъдат направени такива, изразявайки известно несъгласие, че, видите ли, две години след като приехме този закон, веднага ще правим промени, но щом са необходими промени, нека да ги направим. Но нека да направим и другата крачка и да затворим вратата България да бъде лъгана по този начин.
Имах възможност, господин Минев, и на Муравей Радев да кажа: откъде накъде Министерството на финансите ще разполага с една информационна банка за вноса и износа, за дейността на митниците, а Главно управление "Митници" ще разполага със съвсем различна. И да ни казвате: ами те ще си оправят тяхната. Ами вие две губернии ли сте? Мисля, че България е една държава и Вашето ведомство се командва от Министерство на финансите и информацията трябва да е една навсякъде - и тази, която се подава на нас, и на практика първичната информация идва от митниците. Откъде накъде Министерство на финансите ще има друга информация? Или на Вас така по Ви отърва - да представяте някакви процеси, че не са чак толкова такива.
Ето пак се връщам на цигарите. Дадохте ни една информация в килограми и ние направихме сметка, че 3 тира цигари са вкарани миналата година. Три тира! Имате ли представа колко са 3 тира и колко цигари се пушат в България? Колко цигари продължават да се продават без бандерол в България?
За куриоз искам да ви кажа, че един мой познат преди няколко дни ми носи една кутия цигари и на нея някакъв бандерол от Прищина, от Косово. (Реплики от залата.) Да, какви са тези цигари, които се продават в България и аз не знам.
Е, кой е виновен? Парламентът ли е виновен или митниците са виновни?
Затова се обръщам и към господин Цонев: дайте, господин Цонев, да направим закона такъв, че те да нямат възможност много-много да го интерпретират. Защото се оказва, че държавни служители, когато интерпретират закона, те винаги го интерпретират във вреда на държавата. Защото заплатата винаги е по-малка от това, което те могат да получат. Не казвам кой колко е получил, дали е получил, за какво го е получил и т.н. Обаче факт е, че го има.
Неслучайно в изследванията на такава организация - казват на богатите страни, но нека да кажем на страните, към които се стремим - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, базирана в Париж, един от косвените показатели за корупция е състоянието с митническите облагаеми стойности. Когато те са доста по-ниски от пазарните, това е косвен показател за корупция, защото не могат сами търговците да измислят как да лъжат държавата, без съгласието на митничарите. Да не говорим и за Икономическата полиция и нататък, но това е друга тема за разговор. Сега гледаме въпроса за митниците.
Аз, господин Минев, Ви призовах да намерите човека, който е разрешил да се внася кафе по 320 марки за тон. Той още работи при Вас. Аз го знам кой е, но няма да го назовавам. Вярно е, че сега цените са по-високи - да кажем по 1500 марки за тон, но пак са по-ниски. Защо не уволните този човек? Защо не го дадете на прокурора? Защо не дадете всички тези фирми на прокурора? Вярно е, че друг ги дава на прокурора, обаче Вие каквото можете да направите заедно с господин Радев е да направите една масирана данъчна проверка навсякъде, където има наличие на митнически облагаеми стойности. И не само да констатирате нещата, а да пишете данъчни облагателни актове, както пишете на хората, които не са си ги платили, не Вие, разбира се, а други органи, но пак в същото министерство. И държавата да си събере парите, защото има 5-годишна давност за неплащане на данъци, тоест, те не могат лесно да се измъкнат. Със задна дата можете ли да съберете тези данъци?
Ето от тази гледна точка аз апелирам всички заедно да помислим, включително и комисията "Антимафия", защото това е работа да предлага законодателни промени там, където се оказва, че държавата не може да се справи със събирането на приходите си. Ето например да заложим борсовата цена като основа за пазарната цена за образуване на митническата облагаема стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направете предложение до комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, разбира се, че ще го направя. Аз един път го бях направил в един друг Закон за ДДС, тук го отхвърлиха, защото не му било мястото в ДДС. Знам, обаче, ето точно тук му е мястото и дайте всичките да се обединим зад едно такова предложение и наистина да не даваме възможност на митничарите изкуствено да заобикалят закона.
Аз подкрепям този закон, обаче ще настоявам той да се разшири в частта за митническа облагаема стойност.
Също, както господин Статков, изразявам своето учудване, че безмитните магазини ще бъдат закрити след една или две години. Вярно е, че в Европейския съюз се закриват безмитните магазини, обаче само за граждани, които циркулират вътре в пространството на Европейския съюз. За българите не са ги закрили. И когато влезем, нека да имаме нещо на масата и ние да предложим и да кажем: ето, от утре влизаме и от утре ги затваряме за тези. Обаче за тези, които излизат. Ние ще бъдем граница, предполагам, на Европейския съюз. Защо, господин министър, трябва да ги закриваме? Защо да ги закриваме за хора, които излизат, или за граждани на други държави? Това е бизнес. Ако Вие не може да контролирате добре този бизнес, кажете, за да се помъчим ние нещо да направим. Но по този начин трансферирате на практика бизнес от България в съседни държави. Аз наистина не мога да се съглася с това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Пламен Минев - заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Митници". Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Имам възможността да защитавам законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за митниците. Бяха поставени много въпроси, но до голяма степен извън обхвата на обсъждания законопроект. Смятам, че ако започна да отговарям на всеки един от тях, ще се получи едва ли не парламентарен контрол, на който заместник-министър трябва да отговаря на такива въпроси. Аз съм подготвен и мога да го направя, но ще се концентрирам предимно върху принципните въпроси, които се отнасят пряко до законопроекта.

Първо, искам да кажа съвсем отговорно, че законопроектът наистина е хармонизиран с Митническия кодекс на Европейския съюз. Първо, законът е хармонизиран с Митническия кодекс на Европейския съюз, не е преписван от закон на една или друга държава, нито пък са правени някакви компилации от отделни национални митнически законодателства на държави - членки на Европейския съюз. Има Митнически кодекс на Европейския съюз, който е задължителен за всички членове на Европейския съюз, и там има разпоредби, които са европейски разпоредби. Те са хармонизирани с митническия закон, който в момента е в сила и който беше приет преди две години и половина от Народното събрание.
Измененията, които предлага Министерският съвет, в случая са свързани, както господин Цонев - председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, представи пред вас, с изменения на самия митнически европейски кодекс, който всъщност се променя. Той не е една постоянна величина.
Значи ние следваме измененията и на европейския митнически кодекс, следваме и измененията на българското законодателство, които имат пряко отношение към митническата дейност, и смятам, че нито е прибързано, нито е закъсняло това изменение, тъй като до голяма степен се отнася, първо, до функционирането на митническата администрация, което е свързано с устройствената част, с преминаването в агенция, с някои други функции, които са вследствие от промяната на Наказателно-процесуалния кодекс, вследствие на промяната в Данъчно-процесуалния кодекс и Закона за държавния служител и държавната администрация.
Това е наложително, тъй като ако няма промяна, тази диспропорция в законодателството в никакъв случай няма да работи за ефективността на митническия контрол и за европейската ориентация на България. Така че това са наложителни неща, които не би следвало да се смятат като слабости, които е можело да бъдат отстранени, когато е приеман Закона за митниците.
Законът за митниците беше приет през м. януари 1998 г. и тогава не е можело да бъдат предвидени тези промени в Закона за държавната администрация и държавния служител, още малко пък да се знае предварително какви ще бъдат разпоредбите в Данъчно-процесуалния кодекс или пък промяната в Митническия кодекс на Европейския съюз. Това са елементарни неща.
И за в бъдеще също ще се налага промяна в Закона за митниците, тогава когато трябва да отговаря на европейското законодателство. Това е накратко отговорът, според мен, на несъстоятелното обвинение, че е преписван някой от законите на определена държава.
В тази връзка структурата на митническата администрация, която в момента действа, и която не се предлага да бъде по начина, по който господин Статков каза - регионална, тя действа в момента и е аналогична на структурите на митническите администрации в Европейския съюз. По този параметър ние също трябва да сме хармонизирани с европейското законодателство. Тоест не само законът и процедурите да са хармонизирани, но и структурите на органите, които би следвало да го прилагат, трябва да са аналогични.
И аз не виждам място за съмнение между експорта на Франция и структурата на френската администрация и експорта на България и структурата на българската митническа администрация. Каквато и структура да направим на нашата администрация, пак няма да можем да настигнем размера на експорта на Франция. Това ви е ясно! Просто ние по този параграф, според мен, няма смисъл изобщо да водим дебати.
А дали нивото на вземане на решения е както е в момента и както Министерският съвет предлага със законопроекта, да се запази, тоест да има регионална структура, на което регионално ниво да се вземат съответни решения, които са и в действащия в момента закон и в предложените изменения се запазва тази възможност - нивото на решения е регионално, което означава, че и нивото на обжалване на тези решения да е регионално. В противен случай точно ще се създаде възможност за повече бюрокрация, тъй като колкото повече решения се вземат на централно ниво, това означава толкова по-бавна и мудна държавна администрация, толкова по-сложно обжалване за тези, които са ощетени или смятат, че са ощетени от решенията на администрацията. Ето, това е също едно от условията, един от факторите, които обуславят точно тази регионална структура.
Пред комисията аз защитих тази позиция. Друг е въпросът кой как възприема това. Смятам, че господин Шишков също е разбрал мотивите на Министерския съвет за запазването на тази структура, тъй като той предлага тя да отпадне. Но смятам, че това, което предлагам, е функционалното.
Беше споменато за разминаване в статистиките на износа от Европейския съюз и вноса в България и обратно - износа от България и вноса в държави от Европейския съюз.
Смятам, че много елементарно се разглежда този въпрос. Той не е толкова прост и не е въпрос само на една проста сметка - да се изважда и да се събира, тъй като става дума за статистика на обороти, които са в една изключително динамична област. Няма еднозначни сделки във външната търговия. Тоест една сделка, която е за износ от Европейския съюз, не означава в 100 процента от случаите, че това ще е внос в държавата, където се изпраща тази стока. Има много реекспортни операции, има много други операции, които са свързани с активно усъвършенстване, които са свързани с една изключителна динамика и в тази връзка тази проста статистика и тези разминавания, които се обсъждаха тук, не са показател, който еднозначно може да се тълкува. Ние това нещо го обсъдихме с Националния статистически институт. Те са на същото мнение.
И аз мога да ви кажа един пример, който може да действа и в обратната посока. Твърдението, че, да речем, в Германия износът, който се декларира за България, е огромен, а вносът, който е регистриран в България от Германия, е много по-малък, има и друго измерение. Значи от България износът, който е за Германия, е също много по-голям от вноса, който е регистриран в Германия. Това означава ли, че това е контрабанда в Германия? Значи по тази логика би трябвало да следва, че това е контрабанда в Германия!?
А истината е, че много от тези режими и процедури, които се прилагат, не могат да бъдат обхванати конкретно статистически. Много от процедурите започват в рамките на една година, а приключват в рамките на другата година. И затова не може толкова просто да се разглежда въпросът. Още повече, че, слава Богу, България е една държава, преходна към много пазари, които са в региона. Не може да се разглежда, че една стока от Европейския съюз, която е минала през България, непременно е останала в България. Тъй като реекспортът, ако се отчете за други, съседни държави, които са пазари за много от стоките на Европейския съюз, които се доработват в България, също има съществено значение, и слава Богу.
Така че не е толкова просто и ако тук елементарно подхождаме към въпроса и кажем: "Ето, от Германия има много по-голям износ за България, в България има по-голям внос, това е контрабанда в България". Ако кажем също, че "износът от България е по-голям, а в Германия по-малък, то това пак е контрабанда в България, която е свързана с фиктивен износ", защото крайно негативно и така може да се каже. Обаче ако обърнем от другата страна, можем да кажем: ето, от Германия е голям износът за България, но това е фиктивен износ. И в същото време нашият износ за Германия е по-голям, защото това пак е контрабанда. И става просто некоректно тълкуване.
Съжалявам, че толкова дълго отговарям на този въпрос, но наистина е много специфичен и пързаляйки се по повърхността, няма да стигнем до същността. Тепърва ще се прави този анализ и тепърва нашата статистика работи по това действително да се хармонизират процедурите и да се види как и по какъв начин по-пълно може да се обхване информацията.
Наистина има разминаване в Информационния център на Министерство на финансите с информацията, която може да се събира от митническата администрация, по простата причина, че Информационният център работи с въвеждане на информация от митнически декларации, което става на ръка и води до едно изоставане вече, слава Богу, не с месеци, но може би с половин месец. И затова има разминаване с нашата информация, която вече се набира до голяма степен по пряк информационен път, тоест с "онлайн връзка" и е малко по-различна в момента. Но с изграждането на информационната система, която ще бъде изградена над 90% до края на годината, този проблем вече ще бъде решен, няма да съществува този център в Министерство на финансите, а единствено информационната система на митническата администрация ще дава тази пълна и в по-кратки срокове информация.
Искам да отговоря и за облагаемите стойности, тъй като тук много се говори, направиха се аналогии, директно и индиректно беше обвинено ръководството на митническата администрация и митническата администрация във връзки с престъпността, в бездействие и т.н.
Проблемът за облагаемите стойности не е от вчера и не е от днес. Това е проблем, който е проблем във всяка една от държавите, особено в държавите, в които са въведени пазарните принципи. И в тази връзка нашето законодателство е напълно хармонизирано с Европейския митнически кодекс, т.е., ако ние направим някакви импровизации тук, които, дори да имат според нас много добър ефект и които могат да ни помогнат, това ще е в едно директно несъответствие с Митническия кодекс на Европейския съюз. Оттам нататък аз не съм съгласен с господин Димитров, че въвеждането на някакви регламенти от държавата или пък едва ли не администрирането на облагаемите стойности е в полза на пазарната икономика. Може да е по-лесно за контрола и аз казвам: да, може да е по-лесно, но не е в посока на пазарните принципи на икономика и пазарните принципи на търговия, където точно пазарът определя стойностите и всяка сделка се разглежда като самостоятелна сделка, при която цената се договаря. Ето, това е принципът и за съжаление той е много по-труден за контрол, отколкото държавата да извади един ценоразпис и да каже: ето, това са цените, по тях ще работим. Това вече са анахронизми, които, за съжаление, нямаме възможност да ги въвеждаме и не би трябвало да ги въвеждаме.
Имаше директни обвинения за това, че отделни стоки, кафета, цигари и т.н. през определени години не са били с адекватни облагаеми стойности. Да, само че вече процесът е съвсем различен. Ако става дума за един доклад през пролетта на 1997 г., тогава действително има основание да се говори, че облагаемите стойности в пъти са по-ниски. Но сега сме лятото на 2000 г. Ако господин Димитров си сложи ръката на сърцето, ще признае, че действително вече облагаемите стойности на любимото му кафе са близки до борсовите, които в момента падат. И качествата на кафетата също са различни. Не може да се смята, че на борсата се търгува само едно качество кафе, само от една държава и само на една цена, за да можем да го съпоставяме и да го налагаме на наши търговци и т.н. Не бягам от темата, но искам да ви кажа, че не е толкова проста, за да може с някаква норма може да се спъне и да се търси някакво адекватно решение. В момента облагаемите стойности в сравнение с 1997 г. на кафето са около 8 пъти по-големи, което вече е на прага на баланса между продажбата и потреблението, защото освен вносители и търговци на тази стока, има и потребители. И не може да се смята, че пазарът е само пазар едностранен, само продавачи, а няма купувачи. Така че тази тема и този въпрос, наистина, съжалявам, че аз го коментирам, но е доста по-сложен и не би следвало така да се сипят обвинения заради някакви данни. Аз имам пълната информация за вноса на цигари, кафе и алкохол, която ще Ви дам, господин Димитров, за да видите как през годините са повишени резултатите и това е един траен процес и който не може да се счита, че е слабост на митническата администрация. В пъти е увеличен размерът на събраните държавни вземания от тези рискови продукти.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Със задна дата ги съберете!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: И със задна дата. В момента е насрочена данъчна проверка на тези фирми, която продължава доста, всъщност, тя продължава във времето. И не е толкова проста проверка, за да кажем, че днес е поръчана, а утре е готова. Пази Боже да има такива проверки, които се правят за един ден, защото това означава нещо друго. Така че този резултат ще го имате, след като е обещан от министъра на финансите, тъй като аз съм свидетел, че той е възложил такава проверка и тя в момента се извършва от данъчната администрация.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Дано да ги съберете. Значи ви помагат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: Относно безмитната валутна търговия. Както беше споменато от господин Статков и от господин Димитров, действително в Европейския съюз има ограничения по отношение на безмитната валутна търговия. В България действаше законодателство по този въпрос, но Законът за сделките с валутни ценности и валутния контрол в тази си част и постановлението, което регламентираше безмитната валутна търговия бяха отменени, така че в момента няма законно основание за действие на валутната търговия, освен стабилни нормативни актове, каквито са заповедта на министъра на финансите от 1992 г., заповедите на министъра на финансите от 1992 г. и договорите, които са сключени с търговските оператори. За да избегнем този конфликт в момента ние предлагаме, т.е., Министерският съвет предлага да се въведе един срок, до който да действа този вид търговия, който срок е съобразен с изтичането на по-голямата част от договорите, т.е., до края на 2002 г. Това е отговорът ми на въпроса защо се предлага краен срок - за да има някакъв регламент, за да работят тези оператори до края на техните договори, които имат сключени с държавата на практика преди близо 10 години.
По отношение на вредите, които се причиняват от митническата администрация или от отделни нейни служители и отговорността, която би трябвало да носят. Като държавни служители причинените от тях вреди биха могли да бъдат потърсени от ощетените по много други закони. Не е необходимо в Закона за митниците да има специален регламент. В Закона за задълженията и договорите, в много други закони има такава възможност. И който е ощетен по общия ред може да си потърси правата. Аз искам да ви припомня, че спрямо митническите служители има много по-тежки наказания в Наказателния кодекс за престъпления по служба. Те са отделени от всички други служители и спрямо тях има много сериозни наказания. Така че не е вярно това, че те не са отговорни за действията си. Бих казал, че ограниченията за тях, които са в Закона за митниците, те нямат право да бъдат еднолични търговци, да участват в управлението на търговски дружества, трябва да си декларират всяка година имуществата. В същото време има и други подзаконови актове, с които те се ограничават. Дори трябва да си декларират парите, с които отиват на работа всеки ден. Това са много ограничения, от които повече от това няма накъде и няма смисъл, защото ефектът ще бъде обратен.
И в тази връзка смятам, че е достигнат максимумът в ограниченията и в забраните, и в притискането на митническите служители за извършване на нарушения.
Контрабандата в тази връзка е един процес и едно престъпно явление, което се забелязва във всяка една от държавите. И борбата срещу контрабандата не може да се води само законодателно и само в рамките на един закон и само в рамките на една администрация. Това, което се прави през последните години, тази политическа воля, която се демонстрира за борба срещу контрабандата, дава резултати в много области. Ако трябва да ви давам данни, мога да го споделя и тук, от тази трибуна, да кажа през годините колко в пъти е нараснал броят на разкритите нарушения, какви са основните и крупни разкрития, направени от администрацията. Аз мога да споделя, че България е на първо място през тази година по разкритие на наркотици в Европа, специално на хероин, което е един отличен атестат за дейността на администрацията, един отличен атестат за политическата воля за борба срещу наркотрафика, който е на върха на престъпността и на пирамидата на сивата икономика. Ето, това е една демонстрация. И ако сега се казва, че това не е ефективна администрация, че политически не може да се въздейства, отговорът е този - има резултати.
Освен това и приходите за бюджета, които всяка година нарастват, включително и от кафето, цигарите и алкохола и т.н., ето, това също е атестат. И наистина, митническата администрация събира една голяма част от приходите за бюджета и мога да кажа - по-голямата част от ДДС, която се събира в България.
И спирам дотук с отговорите на въпросите, тъй като разбирам, че наистина прекалих във времето, което господин председателят предостави. Благодаря ви за въпросите. Те бяха обсъдени в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. И по време на второто четене в комисията и тук, в Народното събрание, мисля, че ще получат отговор и други въпроси, които ще възникнат.
Моля ви, господа народни представители, да подкрепите законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за митниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Двама души са заявили желание за изказване - господин Стефан Стоилов и господин Жорж Ганчев.
Господин Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвършено ясно е, че след приемането на редица закони и продължавайки процеса на хармонизиране с европейското законодателство, трябва да бъдат направени по-голямата част от тези промени, които се предлагат. В комисията вероятно ще продължим дискусията по това нужно ли е това междинно звено, ненужността на което доказва един от внесените проектозакони. Но аз искам да прибавя няколко аргумента към казаното вече - съжалявам, нямах физическа възможност да присъствам в началото на дискусията - по повод на митническата облагаема стойност. Тема голяма и важна. Това се признава и от представителите на Дирекция "Митници", сега агенция, както ще бъде след броени дни.
Първо, наистина, господин Минев, това е сложна и трудна работа. Тя ако не беше сложна и трудна, и бабите от селата биха могли да я управляват.
Второ, съвършено ясно е, че аргументи като тези, които се чуваха и в комисията, чуват се и сега, вероятно ще бъдат лансирани в пресата, че пазарната икономика не приема администрирането, че пазарната икономика не приема установяването на някакви напред определени митнически облагаеми стойности. Казвам, ще продължат да звучат тези аргументи и в комисията, и в пленарната зала, както днес, но те са несъстоятелни.
Първо, не забравяйте нито за секунда, че ние с вас живеем в условия, които повечето от нас, особено тези, които отвън ни наблюдават и анализират, не приемат да е една изградена добре функционираща пазарна икономика със своите механизми. Тя, освен това, е и правно недоизградена. Правно все още несъвършено изградена. Но другото е по-важно, че много от механизмите, които са присъщи на онази икономика, не работят. Има прекалено голямо замърсяване, в което в различна степен участват и представители на администрацията. Затова има и корупция, затова има и далавери, затова има и проценти. Това е паричният израз на замърсяванията.
И щом е така, от една страна, а от друга страна аз много пъти съм подчертавал и тук в залата, когато гледахме и стария закон, и новия, стотици страни, над сто страни са обхванати от една система, която им осигурява ежедневно и ежечасно информиране за равнището на борсовите цени, на пазарните цени. И те работят, използвайки този инструмент. Отварям една скобка - много съжалявам, че 1996 г. не можах да проагитирам тогавашната държавна администрация за включване на България в тази система, макар че двамата председатели на тази Международна организация бяха в София и с Георги Николов лобирахме. И сегашната администрация не проявява интерес. А жалко. Тази практика не се разглежда като администриране, като привнасяне на чужди на пазарната икономика и присъщите й механизми елементи. Напротив, толкова повече при съвременните модерни ефективни информационни технологии и средства за комуникиране, това е нещо, което е напълно постижимо.
Първо, обществото няма да се сърди на държавната администрация, респективно на вашата агенция, че се прилага тази практика. А изключително широк е кръгът на стоките, за които може да се работи наистина с абсолютно свежи борсови пазарни цени. Много широк е. Тогава нито ще се внася бяла техника за лев и половина, три и половина, а за истинските борсови стоки нещата с часове се подават на точно измерване и тяхната динамика да бъде в основата на това, което вие приемате като база за облагане. И което е особено важно - фискът печели изключително много от тази работа, силно се стеснява пространството за далавери чрез използване на нереалистични митнически облагаеми стойности. И вие от обществото ще получавате тогава едно непрекъснато "Браво!".
Това са мотивите, които ръководят няколкото депутати в комисията, които подкрепят идеята да намерим едно по-точно юридическо формулиране на този проблем при второто четене, при подготовката за второ четене. Вие, като заинтересована страна, представляващи интересите на фиска да ни съдействате, а не да се съпротивлявате. Държавният интерес го налага. И привличайки експерти, ние можем да намерим някакво решение. И ако аз поставих отново на вниманието на уважаемите народни представители въпроса за това, че България няколко години обръща гръб на едно предложение за включване в тази система, оперирана от организацията, за която споменах, струва ми се, че си заслужава вие да провокирате държавната администрация. Не се съмнявам в това, че ще имате подкрепата на Бюджетната комисия да станем членка, страна на тази организация. И както над 100 други държави ползват тази информация, стъпват на нея и с това аргументират пред различните търговци онова, което трябва да бъде митническа облагаема стойност, да го правим и ние.
Наблюденията, правени в рамките на тази организация, показват, че първата и втората година, понеже се получава едно чувствително увеличаване на митническите облагаеми стойности, ефектът е огромен. След това намалява. Понеже се приближавате в първите тези две години до онова, което наистина трябва да бъде база на облагане. Ефектът е впечатляващ, той е десетки проценти към онова, което е било събирано. Защо да не бъде направено? Защо във фиска да не влизат повече пари?
Ето такива мисли би трябвало да има в главата на всеки един от нас, когато се разисква тема като тази, а не зад общите приказки за пазар и пазарна икономика да скриваме нежеланието да си създадем, макар и малко трудности и проблеми, за да отидем към събиране на повече пари. Иначе с тези общи приказки за пазарна икономика ние можем да обръщаме гръб на всичко онова, което наистина изисква и законодателни усилия, и усилия на изпълнителната власт, но е в интерес на обществото, в интерес на фиска. Много пъти сме казвали, казвал съм го и аз, никой от залата не реагира, че нашият пазар е все още полупазар. И в това сме единодушни.
Затова, господин председател, аз, като повечето изказали се, подкрепям проекта за промени в закона, но се обръщам към вас, към всички колеги в залата за второто четене Бюджетната комисия да положи усилия със съдействието на господин Минев и неговите експерти, да намерим някакво решение, макар да не бъде на 100 на сто съвършено, ще го усъвършенстваме впоследствие, в процеса на прилагането му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Използвам изказването на проф. Стоилов, за да направя една кратка реплика именно по въпроса за митническите облагаеми стойности и пазара.
Пазарната цена ще е гарантирана за всички еднакво, ако тези някои, които благодарение на тесните си връзки в митниците и в други държавни учреждения бъдат изгонени от пазара, господин Минев! Чисто и просто ние няма да поставяме някакви цени или ценоразпис, а ще поставим една долна граница - примерно за борсовите стоки долната граница е борсовата цена, защото върху борсовата цена се наслагват най-различни други ценообразуващи фактори, каквито са навло, каквито са застраховките и каквито са най-различните други неща... И по този начин пазарната стойност, пазарната цена ще бъде гарантирана, иначе пазарната цена - няма пазарна цена. Ще има една измамна цена и то със съгласието на държавни служители. Ето това искаме да изменим. Това ли е пазарна цена, когато мамиш държавния служител, митничар, министерство и те казват: да, аз искам да ме измамиш? Че какъв пазар е това? На Запад, ако няма такива клаузи, това е, защото там има култура и там се знае как да се работи. А ние, както каза проф. Стоилов, тръгваме по пътя на пазара и се използват всякакви дупки и то със съгласието, бих казал, даже и под диктата на самите служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Жалко, че на празна зала такъв сериозен закон минава пред очите ни днес.
Ще подкрепя закона. Колегите специалисти си казаха думата. Аз няма да ги повтарям, тъй като те са доайените в тази сфера. Аз съм политическо лице, което може само да Ви каже следното: Вашето изявление, господин Минев, че пазарната икономика, пазарът, отношенията, които той произвежда, не може и не трябва да се регулират от държавата или да се контролират от държавата, е абсолютно порочно. Уверявам Ви. Затова хаосът в България е такъв. Много преди Вас не са го казали, но са го подкрепили, затова народът ни е в такъв хал.
Венци съвсем ясно каза сега, че тези хора трябва да бъдат изкарани от бизнеса, ако един път ги хванете, два пъти ги хванете или три пъти... Това е раната! Това е пръстът в раната! Там е болката.
Един Стефан Стамболов през миналия век направи Закон за разбойничеството, ако си спомняте. Изчисти гнилоча в България доста бързо в някои сектори. Оттук следва логиката - аз със свито сърце ви казвам, че това, което наблюдавам 10 години е, че и кърджалии, и даалии не са грабили народа ни по този начин. Липсата на протекция към българския производител, вкарването на дъмпингови стоки от страни-свръхпроизводителки под масата, подкупвайки държавни чиновници и митничари, убивайки българския производител, води до това, че след 2-3 години те ще станат монополисти и ще си вдигнат цените така, както си искат. Това е престъпление към нашата държава! Това е съвсем ясно.
Докато има министри, които се занимаваха с кафе, други от една лява партийка, които бяха царе на цигарите... Знаем ги кои са. Ще дойде времето, ще се разправяме с тях, бъдете сигурни, уверявам ви. Народът ще го изиска това и няма да има скрито-покрито. Всичко е доказуемо, но дотогава народът ни не може да бъде грабен "ат ин финитум". Това трябва да спре. И вие можете да се намесите сега и на второ четене Венци много точно предложи - разширяване на този закон. Вслушайте се в добронамерените специалисти. Аз ги подкрепям с цялото си сърце и да изработим един закон, за който нашият изтормозен народ ще каже: "Браво! Тези хора свършиха нещо, макар и на празна зала!". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Само че не "Венци", а "господин Димитров"!
Други изказвания? Няма.
По реда на постъпване ще поставя на гласуване двата законопроекта.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците № 054-01-45, внесен от Георги Шишков.
Гласували 131 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците № 002-01-21, внесен от Министерския съвет.
Гласували 149 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Моля господин Никола Николов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-01-19 от 19 май 2000 г.
за изменение и допълнение на Закона за експортно
застраховане, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 31 май 2000 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане.
Предложеният законопроект цели усъвършенстване на действащата правна уредба в областта на застраховането на експортни кредити. Променят се правомощията на Междуведомствения съвет по експортно застраховане, като законът дава само обща рамка на сделките и видовете рискове, които ще се застраховат. Разширява се обхватът на експортното застраховане за сметка на държавата. Урежда се възможност за презастраховане. Допуска се възможност за извършване на услуги от "Българската агенция за експортно застраховане", АД за аналогичните чуждестранни агенции за експортно застраховане във връзка с извършване на основната дейност по закона и когато това е от взаимен интерес. Извънбюджетната сметка по закона се заменя с отделна банкова сметка, която се открива и води от "Българската агенция за експортно застраховане", АД. Предвижда се освобождаване на приходите от застраховането по закона от държавни и местни данъци и такси.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За процедура думата има господин Веселин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля в залата да бъде поканен господин Цвятко Горанов, изпълнителен директор на Българската агенция по експортно застраховане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чолаков.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Цвятко Горанов.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Горанов.
Има ли изказвания?
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Изказвам се, защото считам, че такова изказване трябва да влезе в протокола на Народното събрание, за да се знае за в бъдеще, че още при приемането на този закон някои депутати са видели, че той е вреден закон, опасен за държавата в този му вид, в който е приет първоначално и в този вид, в който се изменя сега.
Първият момент в законопроекта, на който искам да се спра, по важност, е § 10. В § 10 се предлага да бъдат заменени думите "глави трета и шеста от" - да отпаднат от чл. 10. Ако имате пред себе си Закона за експортното застраховане, вие ще видите пълната редакция на текста, който се получава. За дейността на ДЕАС АД по този закон не се прилагат разпоредбите - "отпадане на глава трета и шеста от" и остава "в Закона за застраховането". Следователно, с този текст на първо място се отменя един основен закон, регламентиращ една дейност от част от финансовия пазар, един закон, който беше журиран след приемането му и от германската страна, и познат в Европейската общност.
Не може да се въвежда застраховане на парчета в частта на застрахователния пазар и да се отменят основните принципи на застраховането, приети от Закона за застраховането. Това като техника е недопустимо най-напред в този закон. Ако трябваше да бъде, то трябваше да бъде в края на закона, изменение на други закони и да се измени Законът за застраховането, като се посочи, че той не се прилага за този случай.
Това обстоятелство е във фрапантно нарушение на директивите по въпросите на застраховането от Европейския съюз. Ние сме длъжни да се подчиним на тези директиви и да уеднаквим нашето законодателство с това, което представлява европейското законодателство. А тук ние въвеждаме норма, която е фрапантно против европейското законодателство.
На второ място по важност ви обръщам внимание на следното. Още с приемането на закона е направено нещо, което никъде го няма. Но сега този начин на регламентиране става фрапантен, защото този държавен орган се обявява за акционерно дружество. Аз не зная дали има някой в България, който да не знае, че акционерното дружество е дружество, което има определен капитал. В предишния закон и в този закон за това акционерно дружество не се предвижда капитал.
Не е посочено, че не действа Търговският закон. Значи за разлика от застраховането, където има специални изисквания и ние сме ги дискутирали, защото те са с оглед гаранция на застрахованите лица, зафиксирани от уставния капитал. Тук ние ще се върнем вероятно, но и това не е предвидено, към уставния капитал в обикновения текст на Търговския закон, който не изпълнява предназначението си като уставен капитал на застрахователно дружество. Така е приел този парламент.
На следващо място, в същия текст, чл. 5 и § 5 - за чл. 5 изменението, се предвижда, че държавното участие може да бъде не по-малко от 70 на сто в капитала, без определяне какъв е капиталът. Останалите 30 на сто, питам аз, ако са обект на приватизация, какво трябва да търсим оттук нататък? Отговорност ли - акционерите. Акционерите могат да бъдат и частни акционери, в това няма нищо лошо, напротив. Но капиталът 70 на сто трябва да бъде държавен, участието в капитала, но не е посочено какъв е останалият и колко е, за да можем да търсим това участие.
Следователно, ако се видят другите текстове, на които ще се спра, ще видите още по-причудливата обстановка, която ни се предлага. Допускаме, че в това дружество има 30 на сто частен капитал. Той не е определен, за да можем да кажем колко е, най-напред.
Но, второ, в § 6 на чл. 6 е посочено, че тази агенция извършва от свое има и за сметка на държавата дейност по застраховане и презастраховане срещу непазарен риск на кредити, гаранции, финансови загуби и т.н.
В закона има разноезичие, когато се говори за рисковете. Говори се за нетърговски риск, средносрочен или дългосрочен търговски риск в нормата на чл. 2, която е основна и е принципната норма в закона. Тук се въвежда и понятието "пазарен риск". Отличено ли е от другите понятия това понятие, никъде не е дефинирано. Прието е, че ще се отговаря.
Но сега чувате, идваме до най-важния момент, който е най-опасен, където законът е отворен. "Този закон може да послужи за източване на държавния бюджет без ограничение". Заявявам това най-отговорно. Тя извършва от свое име, но за сметка на държавата дейността по застраховането.
Вярно е, че в закона е предвидено, че всяка година така нареченият междуведомствен съвет предлага, вижте го как е предвидено най-напред, за включване в проекта на Закон за държавния бюджет. Включването на проекта дали ще се включи или няма да се включи, това е проект, редно е редакцията да бъде да се включи в Закона за държавния бюджет сумата.

И след като те включват такава сума, но никъде не е казано, че ще отговаря държавата до размера на тази сума, а навсякъде е казано, както е посочено в този текст: "От името и за сметка на държавата", какво става? Ограничена, държавата може ли да се екскулпира за сделка, за която тя трябва да отговаря, над капитала, предвиден в бюджета? В никакъв случай, щом е предвидена изцяло държавна отговорност.
Аз ви връщам още по-назад - към това, което ви казах преди това. Ами, ако има 30 на сто частно участие? Само за сметка и от името на държавата? Това значи, че за частния капитал, който участва вътре, ще има само ползите, а разходите и тежестите ще останат за сметка на държавния бюджет.
Така не може да се законодателства, уважаеми колеги! И това е опасно.
Следващата точка, на която искам да спра вниманието ви, е, че така нареченият "Междуведомствен съвет" се разпорежда за видовете... "Търговски и нетърговски рискове се определят с размерите на Междуведомствения съвет по експортно застраховане, наричан по-нататък "Междуведомствен съвет". Следователно, ние нямаме ограничение и изчерпателно изброяване на рисковете. Законът стои отворен отново към бюджета за видовете рискове. Следователно, този Междуведомствен съвет може да натовари по такъв начин бюджета на базата на този закон или да бъде поставен пред свършен факт, че държавният бюджет е натоварен... Защото има транспортно застраховане, което е от минала година и са отпаднали условията ужким за нас, но те са валидни за хората по света и ние ще отговаряме по тези застраховки. Следователно този Междуведомствен съвет се превръща, измествайки Министерския съвет, като един разпоредител с държавния бюджет.
Следващият момент, на който искам да спра вниманието ви, това е разширението на предмета на застраховането. Предметът на застраховането е разширен и то разширен по начин, който според мен е изключително опасен. Включени са български инвестиции в чужбина.
Знаете ли каква хубава фигура се получава от български инвестиции в чужбина тогава, когато ние навсякъде се борим за инвестиции в България? Ние навсякъде се борим да имаме инвеститори при нас. Но в определени отрасли, където България подчертано е постигнала успехи, да кажем, в областта на тютюнопреработването, ние можем да строим банки, можем да строим фабрики в чужбина. Те ще бъдат застраховани по експорта, защото те са инвестиция. Но когато отидете и прочетете в чл. 3 нетърговските рискове, които се обхващат, вие ще намерите и стачката като обикновена, вие ще намерите обявяване на мораториум върху плащането, без да е посочено какъв е мораториумът - временен или постоянен.
Така че този закон дава позволение на недобросъвестни да създадат обстановка, при която да се получи от държавния бюджет в един аспект 90 на сто от щетата, в другия аспект - 85 на сто. Това е при нетърговския риск - 85 на сто. Ами, когато отмине временното понятие "стачка"?! Една стачка в чужбина, вие знаете, гледаме филми, ако не знаем друго, се плаща и се прави. Аз мога да ви инсценирам една стачка в чужбина и да прибера от бюджета парите. След това стачката свършва. Какво става? Този, който е инвеститор, си получава своите средства и си продължава да си прави, но той е източил вече от бюджета 85 на сто от неговата инвестиция.
Виждате ли, неща, които са опасни и от които този законопроект страда поначало и не знам защо в края на краищата е направен.
По отношение дейността на надзорния орган, който се предвижда в тази - как я казваме тук - Междуведомствена комисия. На нея е възложено текущо ръководство. Не е възложено тя да одобрява предварително един застрахователен продукт, който да се предлага и да се продава. Тя може да взема решения за застраховане срещу средносрочен, дългосрочен непазарен риск за всеки конкретен случай. Е, извинявайте, това вече не е застраховане, нито е дейност на орган от финансовия пазар, нито пък се създава елементарна защита за държавния бюджет. Посочва, че и по този път държавният бюджет може да бъде източен.
Така че така предлаганият законопроект страда от съществени, съществени, съществени непълноти, част от които аз бях длъжен да покажа.
Виждам, че има известно отегчение, няма да ви отнемам повече от времето, но запомнете трите неща: отменя се действието на цял фундаментален закон, регулиращ една огромна част от финансовия пазар на България, без да се прилага за конкретния случай; създава се акционерно дружество, на което не са посочени капиталите, и то оперира, задължавайки държавния бюджет и то неограничено... Тази разпоредба, която е направена, не може да спре, защото никой не може да направи сбора от щетите и, след като има застраховане, никой не може да прави годишен сбор "ние ще застраховаме до толкова лева", защото този риск не може да бъде, щом е инвестиция, само за една година. От тази страна помислете: разширението на риска, включително инвестициите и всичките останали. И последното, което аз ви казах: неограничената власт за текущо ръководство на една застрахователна дейност изправя нашата държава пред рискове, които тя досега по закон не е приемала.
Искам да съобщя само едно, което, ако искате, го чуйте, ако искате, не го чувайте. Ние въвеждаме в Европа за пръв път това и то е във фрапантно нарушение на Директивите на Европейския съвет в областта на застраховането.
Аз предлагам, ако си го приемете - приемете го, но Министерският съвет да оттегли този закон. Министерският съвет може да внесе една елегантна промяна в Закона за застраховането, където, това попада в т. 3, се изискват 4 млрд. постарому, 4 млн. поновому капитал на акционерното дружество, да се знае колко е държавният - нека да бъде 70 на сто, нищо страшно няма. Но малко ми е чудно как ще одържавяваме и ще правим държавни органи, когато ние раздържавяваме ДЗИ. Следователно, квотата на държавата във всеки случай трябва да бъде под 50 на сто. Тогава тя може да създаде ново акционерно дружество, може да участва в създадените акционерни дружества, защото ние имаме на нашия застрахователен пазар много мощни вече застрахователни дружества - по отношение на "Алианц - България" и другите, които боравят с чуждестранно участие и то решаващо, които дават добър гръб. Но, разбира се, държавното участие в едни такива дружества е необходимо с оглед насочване на политиката на застрахователното дружество към извършването на такава дейност.
Този застрахователен продукт, който ние го обобщаваме в общата приказка "експортно застраховане", го има раздробен. И ако отидете да проверите на "Алианц" в България, акционера на "Алианц" в Германия, вие ще намерите застраховка на кредити, застраховка на инвестиции, вие ще намерите застраховка на износ, застраховка на отговорност срещу неизпълнение на договор за внос и т.н. Тези неща не са нови, те са разработени в Европа. Интересно, защо ние ги обобщаваме под едни наименования, които са чужди на европейското застраховане?
Затова аз мисля, че най-добре би било, ако Министерският съвет измени Закона за застраховането в този аспект, въведе онези необходими норми; оттук нататък внесе и с това изменение на закона се отмени и Законът за експортното застраховане.
Аз мисля, че този закон има живот до момента на приключването на нашите преговори в Европа. С този закон за експортното застраховане и със сегашното му изменение ние не можем да влезем в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Малко съм изненадан, че законопроектът не е разпределен и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Нека Комисията по икономическата политика да е водеща, но тъй като има съществени задължения, както подчерта и господин Школагерски, законопроектът би трябвало да мине и през нашата комисия. Аз току-що говорих с господин Цонев. Той каза, че не е запознат с въпроса, ще прочете законопроекта. Но мисля, че би трябвало поне да се вземе становището на комисията, защото там биха могли да се разчепкат някои от проблемите, които повдигна и господин Школагерски. А виждаме, че това са наистина много сериозни проблеми. Може би в Комисията по икономическата политика не са свикнали да обръщат внимание на тези проблеми, но ние винаги се спираме на тях, когато се окаже, че държавата може да бъде натоварена с много големи плащания. Доколкото знам, те трябва да влязат в годишния Закон за бюджета. Какво ще стане, ако плащанията, които предстои да прави това дружество, са много по-големи, отколкото може да поеме бюджетът? Аз не знам. По закона той е задължен да плаща, а бюджетът не му дава пари. Може би ще чакат за следващия бюджет? Или кой ще се вреди да получи пари, ако има примерно 10 или 15 фирми, които искат пари? Има ли система, която да покаже коя фирма колко пари ще получи? Или една ще я обезщетите с 90 на сто или с 85 на сто, а другите ще останат да чакат за следващата година? А ако междувременно през следващите години се натрупат още пари?
Аз мисля, че този въпрос не е отработен в законопроекта, не е предвидена схема как държавата да участва, как да покрива тези щети. И мисля, че законопроектът трябва да бъде или преработен от вносителя, или сериозно преработен вътре в Народното събрание с участието и на членове не само на двете комисии, а също и на юристи.
С какво България се различа от някои други страни, които наистина покриват така наречения политически риск или непазарен риск? Силните страни покриват този риск. Примерно инвестирате в някоя страна и там стане някакъв метеж. Казват, че ще конфискуват всичко, че ще го национализират. Обявят мораториум или пък някоя друга държава обяви ембарго. Не можем да си вземем парите, както ние имаме да взимаме пари от Ирак. Може ли нашата държава да се сравни с една друга държава, която може да плаща за такива неща? Аз мисля, че не.
И друго. Силните държави могат да инвестират навсякъде, те избират къде да инвестират. Вие знаете, че е безмислено, господин Христов, да смятаме, че този закон може да се приложи за български фирми, които изнасят примерно за Европейския съюз. Европейският съюз е такъв, че ние си мислим, че в близко бъдеще, може и в далечно бъдеще там няма да има непазарен риск. Непазарен риск може да има в някои африкански държави, азиатски държави, в някои други държави, в които ние не сме сигурни, нашите износители, когато изнесат нещо, дали ще си получат парите, или ако евентуално наши хора направят там инвестиции, ако утре се промени режимът, дали ще могат да си вземат тези пари. Това е сериозният проблем според мен. И ако не могат да си ги вземат, бюджетът ще ги покрива.
Аз ще ви разиграя следната хипотеза, която се оказва, че може да се разиграе утре от гледна точка на това, което става в момента в България. В момента много приватизирани фирми - не всички, разбира се - правят много голям внос на инвестиционни стоки. Защо? По най-различни причини, но едната хипотеза, която се утвърждава, е, че внасят стари машини на страшно високи цени, защото по този начин перат пари, тоест изнасят пари в чужбина, които не могат да изнесат по друг начин. Защо да не помислим обратната хипотеза? Избираме си една африканска държава, без да имаме нищо против нея, и някои тарикати казват, че изнасят там, правят инвестиции. Но дали те ги правят или не, въобще не е ясно. Особено ако те са запознати с политическата обстановка там или какво ще стане утре, ако дойде някоя нова политическа сила на власт. Казват: ние изнесохте това, това, но на практика кой да провери какво са изнесли? Агенцията ли ще го проверява? Тя няма тази възможност. Утре може да обявят мораториум, те да не могат да си вземат парите, не могат да си докарат инвестициите обратно и ще накарат държавата да плаща. Ще се съгласим ли ние да плащаме или не, господин Николов? Ако това е целта,...
Наистина тук има съществени неясноти. На закона не би могло да бъде даден бърз ход, примерно след една седмица да го обсъдим и да го приемем, защото наистина се отваря голяма дупка за измамване на държавата, голяма дупка - както подчерта господин Школагерски - за източване на държавния бюджет. Това е едно грамадно финансово задължение на държавата. Знаете, че винаги, когато държавата взима заем, а на практика уж е нещо сходно с това, защото е финансово задължение, ние винаги гледаме всеки договор под лупа преди да го ратифицираме. В случая става дума за едно подобно действие. И наистина аз не знам държавният бюджет при една предварително създадена система от определени фирми, може и с подкрепата на някои служители, какво може да стане. Виждаме в каква афера отидохме с тези компесаторни записи. Жалко, че господин Лучников го няма тук, за да разкаже дали той така си го е представял. Обаче и аз не знам какво ще става, ще се развалят ли тези сделки. Тръгне ли, ще стане един ужас. Да не стане и тук същото нещо?
Затова аз наистина се присъединявам към господин Школагерски. Жалко, че няма представител на тези, които са вкарали закона. Нека още веднъж да го огледат. Нека още веднъж да преценят рисковете и наистина да предложат нещо по-приемливо за Народното събрание. Аз специално не бих могъл да подкрепя на първо четене с две ръце един такъв законопроект, въпреки че винаги съм бил за това да се създаде система за експортно застраховане, включително и както е този случай - за непазарни рискове. Естествено, че те ще се дефинират и ще се напише точно какво се разбира. А иначе, що се касае за пазарните, че някой вече е изпаднал в несъстоятелност, че някой не може да плаща, да ги оставим. Толкова застрахователни дружества направихме, те трябва да се развиват и да си гледат работата. Няма защо държавата да се намесва в този проблем. Особено що се отнася за развитите страни.
И нещо друго. Аз не знам дали това е предвидено - пак подчертавам, - защото не можахме да разгледаме подробно законопроекта - и предишния вариант, и този. В развитите страни нормална практика е да се прави различна защита за всяка една страна или за всяка една група страни. Казва се, че за тези страни защитата е такава или покриваме дотолкова, или пък за тези - не покриваме. Аз знам, след като България обяви мораториумът през 1990 г., каква борба беше ние да се включим в схемата, по която западногерманският тогава "Хермес" да защитава експорта за България. И се радвахме, когато ни дадоха един таван, първият беше 50 млн., после беше 100 млн. Такова нещо предвидено ли е в този закон, господин Школагерски, аз не знам? Ще се покрива всичко ли?
Затова пак повтарям моето предложение - още веднъж законът да се прегледа и ако вносителите нямат сили да го направят, тогава да се даде един по-дълъг срок и с обединените усилия на Комисията по икономическата политика заедно с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да бъде решен проблемът, като законопроектът се оправи съгласно европейските стандарти. И с една важна цел - да не се натоварва излишно държавният бюджет. И без това там пари няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Изказването на господин Димитров наведе на една мисъл, която трябва да бъде доразвита. Явно става въпрос за така нареченото имуществено застраховане. Основният лост при имущественото застраховане, с който застрахователят възстановява своето имущество, е обратният иск. В този закон никъде не е предвидено, че след като покрие 85 или 90 на сто и отмине рискът, или се дава право на държавата да встъпи в правото на кредитор към този, при който са настъпили условията и който е причината за настъпване на застраховката, или да се даде право, че тя встъпва в неговите права с оглед реализирането на отговорността на тази страна, в която се прави инвестиция, или на този, на който се прави инвестицията, утре тя да реализира правата и да си попълни бюджета с изразходваното от нея, за да покрие риска. В този закон това не е предвидено. Тук върви - за държавата са само загуби, а ако има печалби, те ще са за други. Във всеки случай трябва да се въведе този основен принцип при имущественото застраховане - правото на обратния иск и встъпването в правата на застрахованото лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Цвятко Горанов.
ЦВЯТКО ГОРАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От експертна гледна точка се налага да внеса някои пояснения, които са във връзка с изказванията, които бяха направени досега.
Първо, това вреден и опасен са малко силни думи за един такъв закон, при положение, че например в Германия абсолютно същото застраховане съществува от 74 години и се изпълнява от "Хермес".
Нашата агенция е държавна, както например е и в Италия агенцията "Сачи". Тук има нещо, което много се бърка, според мен. Агенцията извършва две дейности - едната е за своя сметка, а другата е за сметка на държавата. Този закон де факто регламентира дейността, която е за сметка на държавата. За сметка на държавата - това са понятията пазарен-непазарен, търговски-нетърговски риск.
По принцип рисковете в експортното застраховане са два. Това е търговският риск, който идва от фирмата-вносител. Тоест, нашата фирма като изнася, другата внася. Рискът е от това, че фирмата-вносител от другата страна няма да плати. Това е търговският риск. Той бива краткосрочен, средносрочен и дългосрочен. Нетърговският риск - това вече, най-общо казано, е политически риск. Агенциите, които са аналогични на нашата в развитите държави в Европейския съюз, разграничават между пазарен и непазарен риск. Пазарен е рискът, който частен застраховател би покрил. Непазарен е този, от който нашите износители имат нужда, но никой частен застраховател няма да го покрие. И този закон работи точно за това да бъде регламентирано застраховането на непазарните рискове.
Както казах, има търговски и нетърговски риск, разделени на три - краткосрочен, средносрочен и дългосрочен. Пазарен риск е, както пише в § 17 на законопроекта, рискът, който е краткосрочен търговски риск, който идва от страни, които са от ОИСР, а също Канада, Австралия и други развити страни. Краткосрочен търговски риск, който идва от страни, примерно казано, Русия, Узбекистан или други, които са в по-висока рискова група, и всички останали - средносрочен и дългосрочен търговски, и всички нетърговски, това са непазарни, които навсякъде в развитите страни ги покрива държавата.
Другият въпрос беше защо в този закон не се споменава нашият капитал. Пак казвам, защото този закон регламентира нашата дейност за сметка на държавата. А това също отговаря и на въпроса защо искаме да изключим за този закон и Закона за застраховането. Законът за застраховането важи изцяло за нашата дейност, която ние извършваме за наша сметка. За наша сметка, казвам. Това е пазарният риск. Законът, който важи там, и общите условия, които имаме ние за застраховане на краткосрочен търговски риск, те са одобрени от ДЗН. И там вече законът важи. А закона искаме да не важи за тази дейност, която е за сметка на държавата, и тя да се регламентира само от този закон. Разбирате ли каква е разликата?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Това, което казвате Вие, не е изразено в закона.
ЦВЯТКО ГОРАНОВ: Не е изразено, защото този закон разглежда само дейността за сметка на държавата. А за наша сметка ние си действаме по Закона за застраховането.
Държавното участие. По принцип тук се цели, ако се привлекат чужди капитали, имам предвид на дружества, идеята е да влязат или в банки със символично участие, 2-3%, защото нашата работа е предимно с банките. По този начин ние завъртаме кръга с клиентите ни, така че те примерно да могат да вземат кредити. И затова е направено 70 на 30, за да може винаги да се запази държавният процент 70%. Винаги да е държавата този, който ще решава какво ще става с експортното застраховане.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Имате ли печалба? Къде ще отиде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Школагерски, моля!
ЦВЯТКО ГОРАНОВ: Имаше повдигнат въпрос от двамата народни представители какво би станало, ако примерно средствата от бюджета за сметка на държавата са отпуснати 30 млн. лева, както е тази година, и примерно ние застраховаме повече от 30 млн. В § 8 от законопроекта изрично се казва, че БАС АД може да сключва застрахователни договори по чл. 6, ал. 1 и 2 до максималния размер на предвидените по този закон средства. Ние за тази година имаме отпуснати 30 млн. - това е за нетърговски рисове и за средносрочен и дългосрочен търговски риск. Ако ние стигнем този таван от 30 млн., просто спираме да застраховаме. Няма вариант ние да застраховаме 60 млн. и после някой да чака, както каза господин Димитров, да му дадем 30 млн. другата година. Няма как да стане това.
За предмета на разширяване. Пак казвам, всички тези промени са направени, за да можем да уеднаквим нашето законодателство с някои директиви на Европейския съюз. Това са ИСИ 97-С 281-03, която ни дава тези формулировки на пазарен и непазарен риск, и другата е 98-29 ИСИ от 7 май 1998 г.
Това е едната причина. Другата причина е, че просто няма застрахователна агенция в развитите държави, която да не застрахова и своите инвеститори в чужбина. Пак казвам, има междуведомствен съвет, който регламентира и следи изцяло дейността за сметка на държавата, така че няма как просто да стане това източване. Плюс това, има нещо друго - ние в агенцията преди да направим всякаква застраховка, първо, използваме услугите на кредитни агенции, които ни дават информация за фирмата, която изнася, второ, сега вече, като е български инвеститор, ще проверяваме и българския инвеститор в чужбина, да видим тази фирма реално какво представлява. Няма как да дойде човек, регистриран примерно с един мобифон някъде, и да каже, че инвестира за 10 млн. еди-къде си, да застраховаме. Проверките при нас са много сериозни и това няма как да стане.

Другото, което искам да подчертая, е, че всички тези промени, които се правят, са абсолютно в линия със законодателството в Европейския съюз. В момента ние имаме проект, който върви с "Хермес" - немските застрахователи. Така че в момента ползваме техния опит. От една година те постоянно идват в България и ни казват как те го правят, казано най-просто. В момента също имаме проект, който върви с "Куфаз" - с французите. В София сме се срещали лично с президента на "Саче" - италианците. Така че това, което правим, е свързано със съблюдаване на това какво става в Европейския съюз и какво е ставало там десетки години назад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Горанов.
Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. От това, което чух - част от дискусията чух, всъщност и преди всичко от това, което беше казано от моя колега Школагерски, аз мисля, че противопоставянето по-скоро е към действащия закон, отколкото към измененията. (Неразбираема реплика от народния представител Йордан Школагерски.) И сега той го потвърждава.
И всъщност, кои са атаките към действащия закон и косвено вече и срещу измененията.
Първото нещо, което чух, беше защо трябва да има закон, може да се уреди без закон. Има материи, които могат да се уредят и без закон.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Такова нещо не съм казал.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: С това впечатление останах, защото се каза, че и този закон ще действа малко време.
Няма никаква пречка материята да бъде уредена със закон и уреждането е по-стабилно тогава, когато е уредена със закон.
Каза се, че този закон противоречи - аз разбирам, че целият, на директивите, на достиженията на европейското право. Не беше цитирано на коя директива противоречи. Не беше казано, за да можем да видим дали има наистина противоречие с някаква директива. Но ако се има предвид, че става въпрос за създаването на един монопол - това се има предвид, то това не е така. Никой не пречи и при наличието на този закон коя да е застрахователна фирма или застрахователно дружество да има куража и да започне да застрахова рисковете, които са изброени в чл. 3. Въпросът е, че досега никой не се е наел да направи това, защото много голям е рискът да се покрият тези рискове.
Следователно, ако държавата в този случай иска да го направи чрез тази агенция, която по същество върши застрахователна дейност, то е с оглед на определени стопански интереси, за които аз мисля, че отляво и отдясно, и от средата, всички имаме еднакъв интерес - да бъде защитен българският експорт в чужбина. Казва се: ама, какви инвестиции ще прави България в чужбина, когато тя самата има нужда от инвестиции в страната? Ние имаме нужда от инвестиции в страната, но ние имаме и безработица. Ако ние можем да направим някаква инвестиция в чужбина и ако ние покрай това можем да помогнем на нашата безработица, какво лошо има в това? А държавата има финансови отношения с много чужди държави. Ако една друга държава, и стане нещо от обстоятелствата, изброени в чл. 3, кой ще трябва да покрие риска? И страха от търгуване с едни държави, в които този риск може да съществува, ще бъде преодолян, ако тази агенция поеме задължението да обезщети този риск в рамките на един застрахователен договор между нея и между този, който пък е имал куража да има търговските отношения, всякакви стопански отношения с тази страна. Така че наистина онези неща, които чухме като възражение срещу приемане на закона, аз мисля, че не са основателни. Една агенция, която по съществото е един застраховател, но която в никакъв случай не пречи на който и да било друг застраховател, ако желае да поеме тези неща.
Аз, между другото, вече добих информация, че и в други европейски страни - Франция, Германия, съществува подобна институция и тя също така е държавна. Страни, където традиционно имат развита частна дейност.
По тези съображения аз мисля, че без никакво колебание би трябвало да се гласува този закон, защото няма нещо, което да уврежда нашата икономика със създаването на тази агенция, която в момента съществува, и с уточненията, които се правят с този закон, със съответните нейни разграничения от общия режим на който и да било друг застраховател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има ли други изказвания?
Реплика на господин Гоцев от господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Искам да репликирам моя колега Гоцев в две направления. Това, което каза, е безспорно. Никой не е против него.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): Не Ви чух.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това, което казвате Вие, да съществува една агенция, която да поеме риска, за което казахте, че го има в Германия, че го има в Италия, че ще го създаде Франция, само че това го правят, за да стимулират частния капитал за инвестиция в друга страна и покриват евентуалния риск от държавата срещу една такава инвестиция. Те не покриват търговска сделка, съжалявам, нито търговски, нито извън друго. Това е първото: недейте идентифицира тази агенция, която вие създавате, с онези органи, които съществуват в Германия, в Италия.
Самото изказване на уважаемия господин - Италия се занимава с две дейности. Тя един път работи за собствена сметка и един път работи с държавните средства. Направете го, няма нищо лошо. А Вие съгласен ли сте, господин Гоцев, да не е показано в един закон каква ще бъде резултативната дейност на тази дирекция и къде ще влязат парите? Ако тази дейност се кредитира само от бюджета, както е направена, тогава би приличала на немската и на другите, за да гарантираме инвестициите и другите. Добре, чудесно! Но вие сте предвидили до 70 на сто участие, а останалите 30, ако са частни, пак ли работят с държавния бюджет?
И, трето, съгласни ли сте да има едно акционерно дружество, една агенция, която да няма определен капитал? И това не е предвидено в закона. Това са нещата, за които говорим. И оттук, когато говорим за отговорността...
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Нали има капитал?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво казвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, господин Христов! Не го слушайте, господин Школагерски. Вие правите реплика на господин Гоцев и не слушайте господин Христов. (Неразбираема реплика от народния представител Христо Христов.)
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не чух нищо. Ако ми кажете, ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма да им отговаряте.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това, че се определя размерът на капитала на отговорността всяка година, това не е капитал на дружеството, господине. Ако трябва да ви отговоря, попитайте господин Гоцев, той ще Ви каже. Това е елементарното, което поне трябва да знаете.
И затова този закон стои отворен към бюджета. Опасностите, които аз изразих са тук в съотношение с бюджета, във възможността за източването на бюджета. Това не може да го прескочите със сега редактирания закон. Това е моята реплика към Вас, господин Гоцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
За дуплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, благодаря Ви. Уважаеми колега Школагерски, Вашата реплика ме убеди в едно, че категорично сте против закона, без оглед на аргументите защо сте против закона. Защото това, което казвате: какъв ще бъде капитала? има ли примерно в Закона за ДЗИ казано колко капитал точно трябва да има ДЗИ?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Има го в общия закон.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Но при лицензирането на всяка една от застрахователните институции се вижда какъв капитал има.
Ще се източи държавният бюджет. Държавният бюджет ще се източва, ако никой не плаща застрахователните вноски. Но всеки, който се застрахова, плаща застрахователната вноска. И аз ви питам: знаете ли някой застраховател на сериозно дружество, което да не печели? Защо именно застрахователните дружества са тези, които са най-големите капиталистически сдружения? Защото застраховането е дейност, при която се печели. И тази агенция също ще печели. Къде ще отидат парите? Ами тя, когато е държавна агенция, и тук в проекта е записано, ще е под контрола на Сметната палата. И второ, парите на агенцията отиват там, където отиват обикновено парите на застрахователните дружества - за плащане на застрахователната стойност при настъпване на риска - това е един, и на други дейности, които биха били законосъобразни. Тяхната законосъобразност ще се контролира от Сметната палата.

Защо тази агенция - казвате Вие - във Франция, в Италия те се занимават само с този риск, който е най-тежкият - военният риск, и тежките случаи на неплатежоспособност, когато една държава създаде..., това казахте преди малко (реплики от господин Школагерски), аз не очаквах тази реакция от Вас, която направихте точно сега.
Какво пречи ние да създадем една организация, която не е копие на една друга, която съществува? Нищо не пречи. При условието, че всеки друг застраховател може да поеме същата дейност, стига да желае, и той ще бъде винаги добре дошъл в България, ако е чужд застраховател, или ако български застраховател желае по този начин да работи с тези рискове. Никой няма да му попречи - нито Надзорният съвет на застрахователите, нито някой друг.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Няма финансирано от държавния бюджет.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз казах, че това финансиране в последна сметка ще доведе до печалба, то няма да доведе до източване. Кажи ми кой застраховател губи в света?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): "Хермес" е на загуба, господин Гоцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ще започна с онова, с което господин Школагерски се опита да насочи вашето внимание, че ние, когато се обсъждаше на първо и второ четене този законопроект, и не само от Демократичната левица, а и от Евролевицата, имахме, от една страна, подкрепа за това, че най-после се намира някаква форма, с която да се стимулира българският износ. Но, от друга страна, имахме много въпроси и предложения по отношение на конкретната правна уредба в България. Защото цитирането на международния опит, разбира се, е нещо, което трябва да имаме предвид, но българската практика би трябвало да бъде наистина българска на базата на отчитане спецификата на България.
В този смисъл бих започнал с положителното, което се предлага в измененията. Има няколко неща, които ние сме предлагали и които се приемат. Тук е господин Бойков, който също е предлагал между двете четения. Значи се приема, че държавата действително трябва да има преобладаващо участие в това акционерно дружество и се казва "процент". Но веднага ще отворя скоба и ще кажа, че е прав господин Школагерски, че ние тогава сме имали претенции за изясняване на механизма на това дружество. Защото ставаше дума, че ще има стратегически инвеститор, въобще кои ще бъдат останалите. И не става ли така, че на яслата на държавата ще се присламчи някое дружество, което да е пак на приятели, и то корумпирани приятели? На този въпрос няма отговор и вие няма защо да се дразните на господин Школагерски, че трябва действително да има механизъм. Аз споделям напълно тази настоятелност и отново между двете четения ние ще правим предложения в тази посока, за да има решение.
По-нататък. По отношение на другите проблеми, които бяха поставени тук - за рисковете, които ще се осигуряват.
Аз слушах много внимателно шефа на агенцията. Според мен той за съжаление не можа да защити новото предложение, казвам "за съжаление", защото не обичам да обявявам каквото и да е, новото предложение за разделението на търговския риск и въвеждането на пазарен риск, като вид на търговския. Очевидно затруднен е, защото този въпрос според мен вносителят не го е решил добре и той затова не може да го защити. Вижте сами какво е в Преходните разпоредби определението за пазарен риск и след това на непазарен риск. Тук например се отива на противоречие с един от основните принципи в европейското законодателство, който е за единно покритие на рисковете. Няма в европейското законодателство разделение на износ само за някои страни, в които не съществува висок риск.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Има, има.
РУСИ СТАТКОВ: Няма такова разделение, господин Димитров.
Така че наистина ние, говорейки за рисковете, които трябва да се осигуряват, трябва да внесем в сега действащия закон много повече яснота и действително да определим кръга на тези рискове, съобразно националните интереси и възможностите на държавата. Защото иначе възникват много въпроси, тук господин Школагерски ги постави, които говорят за това, че ние в стремежа си да направим една сериозна институция, да кажем, копираме опита на Германия или на Франция, където има такова юридическо лице, само че много, бих казал, без да отчетем спецификата, много повърхностно, защото самото преписване не означава реализация на съдържание в България.
Вярно е, че в Германия се осигурява и износ на капитали. Обаче прав е господин Школагерски, аз се връщам на тази тема, ние когато говорим за привличане на чуждестранни инвестиции и се борим за това, и когато констатираме, че те намаляват, не можем да си поставим такава цел и да уреждаме в момента тези отношения от гледна точка на износа на капитали.
Не можем, господин Димитров, защото в края на краищата ние трябва да имаме определена политика като държава и тази политика да не бъде противоречива, да не бъде такава, че да си задава човек въпроса: в края на краищата какво правим, къде насочваме държавните ресурси? Дали в собствената ни страна или някъде навън. Защото, господин Гоцев, с всичкото ми уважение към Вас, с износа на капитали не се разкриват работни места в България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Напротив, закриват се.
РУСИ СТАТКОВ: Закриват се, господин Димитров, прав сте, а се разкриват някъде другаде. При положение, че безработицата в България - тази, която е неофициална, обаче е същинската, е в критичния си размер или по-скоро около него икономиката се разпада именно защото е достигнала - това е едно от правилата специално - при достигане на определен процент на безработицата има разпад на икономиката.
Ето затова ние не можем да си поставяме с преписване на текста от германското законодателство или от френското, че се осигурява този риск с износ на капитали, просто в момента не е нужно да става. Може да стане след 10 години, след 20, когато ние имаме вече една друга икономика, друга структура със заетост, но днес - не. Давам го като пример само - нещо, което не трябва да бъде преписвано формално.
По отношение на бюджета и гаранциите. Прав е господин Школагерски - механизмът и на сега действащия закон не е добре огледан, а още повече на това, което се предлага. Защо? Защото бюджетната година е от - до. А застрахователната година кога е? И ние можем ли, когато се прави бюджетът - по същество септември се внася или ще се внесе октомври един вариант, да предвидим онова, което ще се гарантира? Или ще направим един бюджет, който уж е балансиран, а ще се окаже, че ние можем да го разтресем сериозно, да го дебалансираме с един такъв момент, в който не се отчита, няма работещ механизъм за гаранциите.
По-нататък тук щефът на агенцията говори за един проблем, по който аз още по време на представянето на закона, а и между двете четения, имах сериозни предложения - за общия Закон за застраховането, за структурите по общия Закон за застраховането, които осъществяват държавната политика, и спецификата на дейността на Агенцията за застраховане. В случая това, което мен ме смути, е, че ние продължаваме да имаме дублиране от гледна точка на националния орган, който осъществява надзор върху застраховането. И второ, което е по-смущаващо, агенцията ще може да извършва и за своя сметка дейност, но тук също няма разграничение, няма добро разграничение и ние с това, което се предлага, не го намираме между онова, което ще върши за сметка и от името на държавата, и онова, което ще прави за своя сметка.
Вярно е, отчетено е нашето искане, когато беше обсъждан законопроектът за контрола, който трябва да се осъществява в посока на това Сметната палата да го реализира. Това е добре.
Отчетено е също така онова, което беше много дребно на пръв поглед - за заплащането на министрите. Беше смешно тогава да им се определя възнаграждение с този закон, сега отпада.
Тоест направен са някои крачки, но те не са достатъчни. Тези крачки не са достатъчни и аз миналата година питах тогавашния министър господин Валентин Василев как действа законът в края на краищата, особено в условията на риска с войната в Косово. Тогава получих един, за мен, неудовлетворителен отговор, защото законът беше приет през май 1998 г., той можеше да бъде заложен в следващата бюджетна година по-сериозно, но това нещо не беше направено. Сега е много интересно да чуем какви са действително резултатите. Това би трябвало да го каже председателят, защото в края на краищата ние правим промяна на закон и трябва да я направим не на сляпо, а на базата на това какво действително показва действащият закон и тази структура, която се създава и е създадена. И да уредим отношенията, така че да има по-висока ефективност, да има в края на краищата постигане на целта, на предмета на този закон.
Много съм смутен от предложението за отпадане на § 3. Какво означава, че ще отпадне изпълнението на закона да се възлага на Министерския съвет? Междуведомственият съвет ли ще го прави това или въобще кой ще го прави?
Когато говорим за това, че тук ще има огромно насочване на ангажименти на държавата и ние да предложим сега да отпадне изпълнението на закона от страна на Министерския съвет! Добре, предлагате да отпадне Министерският съвет. Кой тогава?
Защото, връщам се отново на едно от нещата, които сме предлагали. Ние бяхме притеснени от това, че хем създаваме някаква структура, хем я пришиваме към Министерство на търговията тогава със сметката, която трябваше да бъде вътре в Министерство на търговията. Сега правилно отпада и сте го предложили да отпадне - сметката фактически да си бъде самостоятелна, онова, което трябва, да бъде една структура, но в края на краищата трябва действително да има ангажимент на Министерския съвет. Не защото трябва да го възложим някому, а Министерският съвет трябва да носи този ангажимент.
Презастраховането, което се предлага да се въведе. То ще изисква допълнително ресурси. Въобще това е една много сериозна област, която допълнително, повтарям, ще пренасочи или ще изисква пренасочване на такива ресурси. И трябва да се види този механизъм също. Нямаме такава информация за идеята по-разширено.
Въобще много са въпросите, които изискват най-малкото вносителят да ги чуе. Не споделям раздразнението или незаинтересоваността, която се изрази от част от колегите. Ние не заставаме на тази трибуна, за да работим срещу българските национални интереси. Ние заставаме водени именно от конституционното си задължение и сме се постарали и се стараем да предложим нещо, което да даде най-добър резултат. Или поне такава да бъде посоката.
Мисля, че поне аз ще се въздържа, тъй като има неща, които са добри, не мога да отида в другата крайност, но мисля, че е прав господин Школагерски с призива си между двете четения този въпрос да се обсъди не само в Комисията по икономическата политика, тук е и господин Венцеслав Димитров, а и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. И, господин председател, действително ние да използваме внесеното предложение и да направим закона такъв, какъвто искаме - не само отдясно, а българският парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ние се върнахме на дискусия отпреди година и половина, когато приемахме този закон. Тя тогава също беше такава дълга, сериозна и се сблъскаха много позиции.
Но аз ще започна от това, че преди шест месеца, а може би и повече вече станаха, зададох въпрос на тогавашния министър Валентин Василев как се изпълнява законът. Той вече беше работил една година. Актуален въпрос имах.
Той ми отговори, че има, сега по памет ще цитирам, може би колегата ще ме поправи, сключени две сделки. Едната беше може би с Унгария, а другата с Румъния - силно рискови държави, точно от този тип, за който говорихме.
Вижте, уважаеми колеги, когато приемахме закона, ние спорехме по принцип. Имаше два подхода.
Единият подход беше агенцията с парите от бюджета ползва услугите на застрахователните компании, които са конструирани, които работят под строг надзор и под строг закон. Има такава практика в развитите страни. Ползва услугите на застрахователните компании по отношение на онзи прословут риск, който стои в заглавието - "За експорта в рисковите държави".
Всичко друго, което се внесе в закона, под формата на участие в застрахователния пазар, аз тогава казах, че е нелоялна конкуренция. Защото имаме силно развит застрахователен пазар и много застрахователни дружества, които извършват именно тази дейност. А това тук дружество-хермафродит извършва тази дейност при облекчени условия и при гаранции. И се нарушава принципът на конкуренцията.
За какво едно дружество, създадено с пари от бюджета, един път създадено по извънредно законодателство, извън Закона за застраховането, извън контрола на застрахователната дирекция, да прави обикновено търговско застраховане? Сега отиваме още по-далеч, сега ще ви презастраховаме даже.
За какво е нужно това, след като имаме достатъчно големи, мощни, нормални вече чужди застрахователни компании в България? Каква търговия ще правим с парите от бюджета? Нали целта на този закон е именно гарантиране от риск в рискови държави над компаниите?
Че този закон не работи! Какво му поправяме в момента? От година и половина на практика той не прави нищо! В коя рискова държава някой застрахова в тази агенция? Нека каже колегата, да го чуем тук всички. Че сега му правим и още един голям бизнес, частен при това, презастрахователен. Какъв е смисълът на всичко това? Извънредно законодателство, извънредна компания, та тогава имаше и двойно счетоводство, доколкото си спомням в закона. Значи държавните пари от бюджета се водеха в една сметка, а тези от търговската част - в друга сметка, по различни способи и начини.
Още не мога да чуя убедително защо беше направена тази комбинация? По извънредно законодателство! Може би тогава надделяваше принципът, че застрахователните компании са такива, не толкова стабилни, да кажа, че още не са ясни, че не са утвърдени, че има голям риск за парите. Вече няма такова нещо! И през 1999 г. нямаше такова нещо!
След като няма цел, няма функция и няма съдържание, за какво се занимаваме тук? За това, че трябва да имаме заглавие и да имаме такъв институт?! Ами, то не работи! Дайте да видим защо не работи по същество, а не да му притуряме някакви търговски дейности.
Та тогава още имаше спор трябва ли да има и частни лица в този тип дружества. Също спорехме трябва ли към бюджетните пари да има и частно участие. Обяснението беше, че частното и държавното участие ще бъдат вътрешно разделени и регламентирани, така че да не може да има преливане.

Опитът ми показва в рамките на тези три години законодателство, че такъв тип комбинации просто не работят или пък са създадени за нещо друго. Не искам сега да го дефинирам какво е то.
Не става така, колеги. Ние направихме комбинация между два типа застраховане, два типа експортно застраховане плюс българския вариант, малко и търговия да направим, така, обикновена! Няма да сработи законът, колкото и още поправки да направим. Той просто не е предназначен за това, което пише в заглавието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Други изказвания?
Господин Цвятко Горанов - изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане, има думата.
ЦВЯТКО ГОРАНОВ: Благодаря за дадената дума.
Ще се опитам да отговоря кратко на зададените въпроси.
Първият беше за капитала на новосъздаденото дружество. Да, пропуснах първия път да го спомена. Капиталът на дружеството... Дружеството, първо, е 99,995 на сто собственост на Министерството на икономиката. Капиталът е 10 млн. нови лева, т.е. еквивалентът на 10 млн. марки. Значи, това не е споменато в Закона за експортно застраховане, защото той не е за Българска агенция за експортно застраховане, а е Закон за експортното застраховане. Затова не е споменато какъв е капиталът на агенцията. Това е по отношение на капитала.
Дотук поне два пъти се каза, че се нарушава законодателството на Европейския съюз, като не се споменаха нито директиви, нито комюникета на Европейската комисия. В предишното си изказване аз споменах, че основната причина сега да предлагаме промени е това, че ние искаме да актуализираме нашия закон с Комюнике на Комисията по държавите-членки на Европейския съюз № 97/С-281/030-03 и другото - Директива № 98/29 ЕС от 7 май 1998 г. Просто конкретно се позовавам на директивите и комюникетата, които ни принуждават да направим тези промени.
Другият въпрос беше за чуждестранните инвестиции. В Европейския съюз тази дейност - застраховането на чуждестранни инвестиции, се осъществява от агенциите, които правят експортно застраховане. И тук ние гледаме да се уеднаквим с тях - с агенциите, които примерно 70-80 години правят тази дейност, която ние извършваме от година-две.
Разкриване на работни места. Със сигурност мога да кажа, че например тези предприятия, като Булгартабак разкрива в Русия. Там има командировани български работници. Българи, които тук не са работили поради това, че вече Булгартабак не работи толкова добре, сега в момента са намерили възможност да намерят работа в Русия.
Сега скоро имахме среща с монголска делегация, която беше в България. За мое голямо учудване се оказа, че в Монголия имало към 15 смесени българо-монголски дружества. Тези хора, които ще застраховат инвестицията си, българи, защо да не го направят? Просто им даваме тази възможност.
По отношение преписването на текстовете. Текстовете не са приписвани дословно, а просто на водещите организации са взети текстовете и е взета просто основната концепция. Иначе сме си го направили точно, както е в България, в смисъл, за да отговаря на нашето състояние тук.
По отношение на предвижданията в бюджета. Тези предвиждания се правят година за година. Ще ви дам пример с миналата година: примерно в края на 1999 г. ние идеално знаехме колко ще имаме, колко пари ще бъдат отпуснати на агенцията за дейност за сметка на държавата. Това бяха 30 млн. лева. И няма как да преминем тези 30 млн. Първо, знаем колко ще имаме за тази година и колко - за следващата година.Така че колко пари ще се отпуснат от бюджета, това е абсолютно ясно.
Ставаше въпрос за резултати. Стана въпрос, че имало само две застраховки, че дейността не работи, че законът не работи. Това е правилно. Може би преди 7-8 месеца, когато сте говорили с господин Василев, тогава са били 2. До края на миналата година станаха 3, сега вече са 10. Значи, вас ви разсмива, но е факт. Ние имаме много повече запитвания. И ако искахме, сега можехме да имаме вече примерно 50 застраховки и да сме изразходили целия лимит, който имаме. Но просто ги пресяваме. Всяка една застраховка я гледаме много внимателно дали да я сключим или не. Идеята е просто да няма загуби накрая, които да са фрапантни.
По отношение на думата, която използвах, хермафродит. Искам само да кажа, че и в Европейския съюз има много хермафродити като нашия. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Горанов.
Други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане № 002-01-19, внесен от Министерския съвет.
Гласували 142 народни представители: за 108, против 10, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имаме още време, така че можем да отхвърлим малко работа и по следващата точка.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Закон за изменение и допълнение на Закона за измерванията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
За процедура има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в залата да бъде поканен господин Цоньо Ботев - председател на Агенцията за стандартизация и метрология, както и Иван Темнисков - главен секретар на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Нихризов.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Ботев и господин Темнисков в залата.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 1 думите "на единиците" се заличават.
§ 2. В чл. 4 думите "държавни" се заличават.
§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата "транспортната" съюзът "и" се заменя със запетая, след думата "пожарната" се добавя "и аварийната", а думите "и охрана на труда" се заменят с "безопасни и здравословни условия на труд".
2. Точка 7 се отменя.
3. В т. 8 след думите "за осигуряване на" се добавя "обществения ред и".
§ 4. В чл. 9 т. 3 се отменя.
§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "контрол по чл. 50" се заменят с "метрологичен надзор".
2. Точка 3 се отменя.
§ 6. В чл. 14, ал. 2 изречение първо се изменя така:
"Националният съвет по метрология се състои от представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и горите, Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели."
§ 7. В чл. 27, ал. 2 думите "директора на Главна дирекция "Национален център по метрология" се заменят с "председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология".
§ 8. В заглавието на глава четвърта думите "и разрешителен режим" се заличават.
§ 9. В глава четвърта се създава раздел I:

"Раздел I
МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ НА СРЕДСТВА
ЗА ИЗМЕРВАНЕ"

§ 10. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "изпитване за" се заличават.
2. Ал. 2 се отменя.
§ 11. В чл. 29 думите "изпитване за" се заличават.
§ 12. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения.
1. Алинея 1 се изменя така:
 "(1) Директорът на Главна дирекция "Национален център по метрология" одобрява типа на средствата за измерване:
1. когато са с положителни резултати от изпитвания, извършвани от Главна дирекция "Национален център по метрология" или от акредитирани лаборатории;
2. при представяне на сертификат на Международната организация по законова метрология или на протокол от изпитване и издаден сертификат за одобрен тип на метрологичен орган на страна-членка на Европейския съюз."
2. Създава се нова ал. 3:
 "(3) Средствата за измерване от одобрен тип се вписват в Държавния регистър на одобрените за използване в страната средства за измерване."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Параграф 13 в чл. 32, ал. 4 след думите "одобрени от" се добавя "директора на"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя по параграфи от 1 до 13 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте параграфи от 1 до 13 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 1 до 13 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 14. Член 33 се изменя така:
"Чл. 33. (1) Първоначалната и периодичната проверка се извършва от Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди".
 (2) Първоначалната проверка след производство може да се извършва и от производителите на средства за измерване, когато имат система по качеството, сертифицирано от акредитиран орган по сертификация."
Предложение на народните представители Йордан Нихризов и Юлий Славов - в § 14, чл. 33, ал. 1 след думите "Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" се добавя "и акредитирани лаборатории".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С настоящите предложения се отменя един лицензионен режим. В същото време в текста на § 14 се въвежда един държавен монопол, който бих казал дори, че дава съмнения за въвеждане на скрит чиновнически режим за лицензиране. Какво имам предвид?
Досега в текста на чл. 31, съгласно § 12, който приехме, на акредитираните лаборатории се признава правото да правят предложения за определяне на типа на измервателното средство. В същото време в текста на § 14 се казва, че първоначалната и периодична проверка се извършва само от Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди". Тоест, по елементарното нещо, което включва първият чл. 31, не се разрешава на тези акредитирани лаборатории.
В сега действащия текст се предвиждаше да има лицензирани лаборатории, които да извършват тази дейност. В Допълнителните разпоредби съществуваше понятие "акредитирана лаборатория", която я нямаше в закона.
С това аз искам, господин председател, ако разрешите, тъй като единствените предложения по този закон са само нашите с господин Славов, да разгледаме и § 35, където е определението за акредитирана лаборатория. В § 12 вече е вкарано понятието "акредитирана лаборатория". Разбира се, това понятие такова, каквото съществува в настоящия закон, според нас е написано до половината, тъй като европейският стандарт 45-003, освен за калибриране, говори и за изпитания. Тоест обхватът на акредитацията включва калибриране или изпитване, или видове калибриране, или видове изпитвания. Тоест ние въвеждаме европейското понятие в пълната му яснота такова, каквото то съществува. В България съществува Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", която е създадена с Постановление № 270 от 1999 г. Фактически със смисъла на това изменение, което се прави, се оказва, че акредитираните лаборатории са лаборатории с ограничена дейност, като дейността им се ограничава от този държавен монопол и се обезсмисля дейността по самата акредитация. Тук могат доста колеги да имат становище, че фактически на основание чл. 7 се въвежда задължителност на проверката. Така е приел законодателят. Но никъде в целия закон не се предвижда тази задължителност на проверката в определени области, в интерес на защитата на потребителя, в здравеопазването и т.н., да бъде държавен монопол.
Поради всичко това, което казах, ние предлагаме на първо място, към текста на мерки и измервателни уреди да се добави "и акредитираните лаборатории". Тоест, ние не желаем да запазим лицензионния режим, но не желаем да въвеждаме и чиновническа лицензия, която е скрита под този държавен монопол. По този начин смятаме, че дейността и на дирекцията, която е по акредитацията на лабораториите, ще се осмисли, а няма да се получи случай, с който в един вариант ще премахваме едно ограничение, а в друг текст фактически ще правим неговото разширяване. Европейската практика и в конвенциите - с една от тях разполагам, Европейската спогодба за работа на екипажите и превозните средства за извършване на автомобилни превози - в контрола също е казано, че няма изрично изискване за държавен монопол в тази дейност.
Поради което аз ви предлагам да преосмислим текста, който е направен от вносителя, тъй като тук, според нас, има не държавни, а вътрешноведомствени интереси. И ние трябва да поддържаме държавните, а не вътрешноведомствените интереси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Господин Славов, разполагате само с 20-ина секунди, защото двамата имате общо 5 минути.
Има думата господин Цоньо Ботев.
Аз бях смутен, господин Нихризов, във Вашето изказване, че използвахте термина "монопол" за една дейност, която не е търговска, а е контролна. По същия начин можем да търсим и някаква такава конкуренция - примерно монопол на Сметна палата или на Комисията по конкуренцията, или на контролни органи.

ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Неприятно ми е, че по такъв повод трябва да вземам думата и да се наложи да обяснявам на господин Нихризов някои неща, в които той явно не е вникнал и явно е много далеч от проблема...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не на господин Нихризов, а на парламента обяснете.
ЦОНЬО БОТЕВ: ... както и на останалите народни представители.
Значи, не знам защо може да се говори за монопол наистина, за нещо, което не е търговска дейност, нещо, което е в обхвата на законовата метрология. Нещо, по което Европейският съюз вече се е произнесъл, че законът е такъв, какъвто трябва да бъде. И не виждаме разлика между текстовете, които бяха досега в закона, и това, което се предлага специално в тази част.
В чл. 43 пише, че председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология издава лицензия за извършване на проверка на определени типове средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, когато Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" не разполага с еталон и технически средства за проверката.
Долу-горе същото е и сега, което се предлага в чл. 34а, в § 15, но за какво става дума?
Тук се бъркат понятията "измерване", "проверка" и калибриране. Вярно е, че в Европейския стандарт 45 003 е записано, че могат да се акредитират лаборатории за изпитване и/или калибриране, но никъде не пише, че се акредитират лаборатории за проверка. Никъде и просто няма такова нещо, така че тази теза, на която е изградено изказването на господин Нихризов, подведено от един човек, който също е толкова некомпетентен и който единствен от 200 акредитирани лаборатории в България протестира, просто няма никаква логика в него.
Аз ви моля да не приемането предложението, внесено от народните представители Йордан Нихризов и Юлий Славов, защото то противоречи на европейската практика. То няма нищо общо с това, което говорят в момента. Вярно е, когато има една акредитирана лаборатория за изпитване, тя може да извършва изпитвания, да издава протоколи с резултатите от изпитванията и тези резултат да послужат при сертифицирането, примерно. Вярно е, че може да бъде акредитирана лаборатория за калибриране и резултатите от калибрирането да се признават за това, за което са направени, за средствата за измерване, за които са направени, но в случая, когато става дума за проверка, това е нещо съвсем различно. Това е дейност, която се извършва от държавни органи преди всичко, а там, където икономиката не е достатъчно развита, за да може държавата да поддържа такива еталони и средства за измерване, може да се преотстъпва на онзи, който има възможност да върши тази дейност под метрологичния надзор на държавата. Но само в тези случаи. И има такива случаи, но трябва да ви кажа, че и досега при лицензионния режим в България са издадени само 20 лиценза за такива дейности. И никой друг не протестира освен една-единствена фирма, за която в момента лобира господин Нихризов... (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ботев, народните представители не лобират за никого!
ЦОНЬО БОТЕВ: Извинявайте, извинявайте, господин Куртев, но не би трябвало частните случаи да се приемат като нещо, което може да влезе в закон. Просто аз ви моля наистина да не приемате това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев. (Шум и реплики в залата, народният представител Йордан Нихризов иска думата за процедурно предложение.)
Не, Вие процедура не искате. Вие ще искате лично обяснение и ще Ви го дам в края на заседанието. За всяко нещо, произнесено в залата от когото и да е, имате право на лично обяснение и ще Ви дам думата.
Има още желания за изказвания, поради което ще прекратим дотук. Утре ще продължим, за да мога да ви направя и съобщенията за парламентарен контрол.
Господин Нихризов има думата за лично обяснение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че е недостойно господин Ботев да вмесва името ми по един или по друг начин в лично лобиране на каквото и да било становище, тъй като в България има 250 фирми, които работят, и аз считам, че тези 250 фирми са засегнати от този текст.
Правилникът на парламента не ми дава възможност да правя забележка на хора, които са поканени в залата, при това при процедурно предложение, което лично аз направих пред вас, но респективно тези хора, които са поканени в залата, нямат правото да правят забележки в една или друга насока или да отправят обвинения към народните представители за лобиране за тази или онази дейност.
Ние, народните представители работим законите и тези закони са не за отделната фирма, а за всички българи и трябва да спазваме правилата такива, каквито ги предвижда законодателството и Конституцията!
Благодаря за вниманието.
Повече забележки към господин Ботев нямам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов. Затова и аз веднага реагирах.
Съобщения за парламентарен контрол на 23 юни 2000 г., петък:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кемал Еюп и Лютви Местан и Жорж Ганчев.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Михаил Миков, Драгомир Драганов и Стефан Нешев и на три питания от народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, Петър Ненов и Иван Костадинов Иванов.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на питане от народния представител Панчо Панайотов и на два актуални въпроса от народните представители Мария Брайнова и Панайот Ляков. (Силен шум в залата.)
Господин Цоньо Ботев и господин Нешев, продължете разговора си в кулоарите!
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Иван Борисов, Веселин Бончев, Георги Шишков, Михаил Миков, Атанас Богданов, Христо Иванов и Емилия Масларова и на питане от народния представител Юлиян Буров.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Илия Петров и Ивалин Йосифов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ева Жечева и на три питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Господин Тонев и Станка Величкова.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Янаки Стоилов, Иван Борисов и Стефан Стоилов и на три питания от народните представители Дора Янкова, Руси Статков и Васил Клявков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Петър Башикаров и на питане от народния представител Димитър Абаджиев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на питане от народния представител Веселин Бончев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Велислав Величков, Христо Иванов, Валентин Симов, Михаил Милков и Георги Дилков-Лорда.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуални въпроси с писмен отговор от народните представители Методи Андреев и Пламен Славов;
- министърът на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуални въпроси от народните представители Дора Янкова, Йордан Нихризов, Кръстьо Трендафилов, Руси Статков и Александър Каракачанов.
На основание чл. 76, ал. 4 от правилника, поради отсъствие на народните представители от заседанието, се отлагат отговорите на министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народните представители Хасан Адемов и Лютви Местан, министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Станимир Калчевски, министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на питане от народния представител Станимир Калчевски.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Евдокия Манева.
Комисията по културата и медиите ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 23 юни, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Васил Клявков

     Ивалин Йосифов