Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-06-28

Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев 
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Честит рожден ден на народния представител господин Георги Първанов! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 юни 2000 г.:
Законопроект за ратифициране на Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки - вносител: Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Виенската спогодба, учредяваща Международната класификация на образните елементи на марките - вносител: Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване - вносител: Панайот Ляков. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за рехабилитация и социална интеграция на лица с увреждания - вносител: Стефан Нешев. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи - вносители: Михаил Миков и група народни представители. Проекторешението е разпределено на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение по разискването по питането на Атанас Папаризов и Петър Димитров относно действията на правителството на Република България за осигуряване на прозрачност и задълбочен контрол на приватизационните сделки и продажбата на държавното участие в акционерни дружества - вносители: Атанас Папаризов и група народни представители.
Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - вносител: Калчо Чукаров. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения - вносител: Димитър Петров. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите - вносител: Ивалин Йосифов. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд - вносител: Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за допълнение на Закона за адвокатурата - вносители: Екатерина Михайлова, Васил Гоцев и Йордан Соколов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
В писмо до председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов народният представител Ивалин Йосифов уведомява, че оттегля законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен на 15 юни.
По дневния ред: Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков точка в дневния ред да бъде проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторните записи. Това предложение няма да го поставя на гласуване, тъй като то е постъпило на 27 юни и не е изтекъл двуседмичният срок за становище на комисията. След като изтекат двете седмици, може и без становище на комисията, но съгласно нашия правилник е некоректно това предложение.
Постъпило е предложение от народния представител Кръстьо Трендафилов точка в седмичната програма да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Постъпило е предложение от народния представител Татяна Дончева точка в седмичната програма да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки и мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов точка в седмичната програма да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация - с вносители Любен Корнезов и Ремзи Осман.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Подписано е: Любен Корнезов - заместник-председател на Парламентарната група на Демократичната левица.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Подписано е, но е от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, това ще го кажете, когато аргументирате предложението си.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Пинчев за законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюзът на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи.
Постъпило е предложение от народния представител Велко Вълканов точка в седмичната програма да бъде законопроекта за военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на българската държава.
На основание на предложението, направено от госпожа Екатерина Михайлова, е изработена проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода от 28 до 30 юни 2000 г.
1. Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1999 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" - вносител: Йордан Соколов.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди - вносител: Министерският съвет.
3. Проект за решение за даване на съгласие за увеличаване на капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа - вносител: Министерският съвет.
4. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Заемно споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие - вносител: Министерският съвет.
5. Проект за решение за изменение и допълнение на Списъка за фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България - вносител: Министерският съвет.
6. Второ четене на законопроекта за животновъдството.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
8. Второ четене на законопроекта за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.
9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество при предотвратяване и борбата с трансграничната престъпност - вносител: Министерският съвет.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията - на единия вносител е Министерският съвет, а на другия - Иво Атанасов.
12. Второ четене на законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел.
13. Парламентарен контрол, който включва разисквания по питането на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров относно действията на правителството на Република България за осигуряване на прозрачност и задълбочен контрол на приватизационните сделки и продажбата на държавното участие в акционерни дружества и отговори на актуални въпроси и питания.
Имате думата по предложенията за дневен ред.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За втори път излизам пред вас, за да защитя предложението си в дневния ред за седмицата да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Миналия път изложих мотивите. Сега искам да добавя още нещо.
В момента тече регистрацията на кооперациите и на сдруженията съгласно измененията, които ще настъпят в уставите на тези стопански субекти, свързани със сега действащия закон.
Предложенията, които сме направили в нашия законопроект и в законопроекта, внесен и подписан от господата Джеров и Димитър Абаджиев, има изменения, които касаят норми, които безспорно ще облекчат и ще прецизират дейността, свързана с организацията на кооперациите. Ще ги доближи до кооперативизма и ще се избегнат някои пропуски, които са допуснати в закона, свързани с държавната намеса в дейността на тези стопански субекти.
Освен това приключва стопанската година и се готви новата стопанска година, която ще започне септември месец. Много е важно в този период да се изяснят всички проблеми, свързани с организацията и дейността на кооперациите и сдруженията, пък и на арендаторите на земи, за да може да започне на чисто и спокойно новата стопанска година. В противен случай обричаме отново земеделските структури, които се занимават с обработка на земеделски земи и осигуряват продоволствения баланс на държавата, отново да имат затруднения и отново да се увеличат площите, които засега пустеят и не се обработват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки моето уважение към стриктния прочит на правилника от страна на господин Куртев, аз не виждам някаква пречка моето предложение да бъде поставено на гласуване. В правилника, в чл. 73 е казано, че постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни, тоест, може още днес да се направи едно извънредно заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да разгледа проекта за решение, направен от нас, и още вдругиден той да попадне в пленарната зала със следните мотиви.
В момента има издадени компенсаторни записи без основание. С тези компенсаторни записи в момента се участва в определени приватизационни сделки. Един такъв мораториум е крайно наложителен, за да се премахнат, както казах, тези мазни петна върху приватизацията, които слагат съмнение върху цялата приватизация. Това може да стане съвсем лесно, тъй като компенсаторните записи са с номера и поименни. Към момента в България няма човек, който да знае колко компенсаторни записи са издадени. Стават едни спекулации, че вече тези, които са купили търговски дружества с така наречените фалшиви компенсаторни записи, започват да ги прехвърлят на трети, добросъвестни лица - българи или чужденци. Такъв е примерът с мелницата на братя Джанкови, скандално известна. Загубите за бюджета са огромни. Всеки ден забавяне е много фатален и утре обществото нас ще ни обвинява в едно бездействие - без да го квалифицирам с някакви прилагателни - по отношение на източването на огромни държавни средства. Само един от случаите е за 70 млн. лв.
Затова пак ви моля, уважаеми господин председател, да включим точката в дневния ред, да апелираме към Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в спешен порядък да се приеме и да разгледа решението, което да влезе в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Фактът е, че в началото на това заседание нямаше становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и не е изтекъл срокът по нашия правилник. Следователно, никакво основание нямам да го поставя на гласуване.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Вече за пети път заставам пред вас да моля да включите в дневния ред законопроекта за военноинвалидите. Отдавна е внесен - преди повече от 5 - 6 месеца. Не виждам никакви сериозни основания да се откаже това да бъде направено.
Наистина съм много смутен от позицията на някои наши колеги. Говорих с госпожа Михайлова. Вие обещахте това да стане и да промените своето отношение, да внесете собствен законопроект. Бих приветствал това. Не държа мой законопроект или на нашите колеги да се разглежда, държа да влезе този законопроект.
Аз Ви моля, госпожице Михайлова, от името на парламентарната група да направите едно изявление. Да знаят хората какво могат да очакват от Вас. Настоятелно Ви моля да направите това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Георги Пинчев има думата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който предлагам на Вашето внимание да влезе тази седмица в програмата на Народното събрание, е внесен от нас още през месец декември 1997 г. Минал е с пълно единодушие, тоест подкрепен е от представителите на всички парламентарни групи в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията през януари 1998 г.
Законопроектът ни защитава една справедливост и правото на собственост на политическите партии, собственост, която е била конфискувана в резултат на преврата от 19 май 1934 г. В чл. 1, ал. 1 на закона ЗИПО - Закона за имуществата на политическите организации, е предвидено едно изключение, където се казва, че имотите на партиите, конфискувани през 1934 г. и възстановени след 9.IХ.1944 г., са изключение, което трябва да бъде уважено.
Тъй като това не беше направено при прилагането на закона, ние сме внесли една поправка, която именно представлява същността на нашия законопроект.
Аз се обръщам към всички вас, към всички парламентарни групи да подкрепите този законопроект, още повече че вече веднъж сте го направили в основната комисия на парламента - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и се надявам на подкрепата ви днес тук, в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Дами и господа! Мисля, че за 26-и път Парламентарната група на Демократичната левица предлага създаването на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Мисля, че към днешна дата ще се солидаризираме около становището, независимо от партийната си принадлежност, че приватизация е на път да стане мръсна дума, не защото тя не е необходима, не защото някой я поставя под въпрос тази необходимост, под съмнение, а защото начинът, по който беше направена, създаде у гражданите на България чувството на омерзение и направи приватизацията синоним на кражба.
На път сме да постигнем още нещо, което за мен като народен представител е много тревожно. Няма Народно събрание в тези 10 години, което толкова безконтролно да е оставило правителството към най-корупционната дейност, най-корупционната, говоря, като източници на изкушения, а не като предназначение.
Дори в предишното Народно събрание, където общо взето мнозинството е изпълнявало това, което правителството е поръчало, е имало механизми за спиране на някои процеси. В това Народно събрание такива механизми няма.
За голямо съжаление мнозинството е сложило чадър, който няма никаква пропускливост върху Министерския съвет, дори за процеси, които са създали в обществото тревога, за да не кажа - негативно отношение. От това обаче губи не мнозинството, губим всички. Вие сте свидетели какъв рейтинг има в момента парламента. Това е последната по влияние, по престиж държавна институция, независимо че в Конституцията пише, че сме парламентарна република, поради което моля този път мнозинството да прояви известна отстъпчивост в името на доброто име на институцията ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Отново три изречения за трети път.
Господа народни представители, всички сме на думи за силно местно самоуправление, за силна местна власт.
Законопроектът, който ви предлагаме с господин Ремзи Осман, е пътят, който ще помогне на местната власт. И всички вие, които не на думи, а на дело сте за тази силна местна власт, гласувайте за включването в дневния ред на нашия законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за отпадане на т. 10 от дневния ред за седмицата, тъй като не мога да разбера кое толкова много налага пришпорването на приемането на този законопроект за изменение на Закона за водите. Дори и Комисията по опазване на околната среда и водите заседава извънредно през почивката в петък в 10,30 часа.
Именно в комисията беше постигнат един консенсус, при който така предложения ни законопроект, трябва да бъде допълнително съгласуван с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Министерството на околната среда и водите, като се вземе също така и становището на Националното сдружение на общините. Защото в този законопроект има такива изненадващи, учудващи текстове, които на практика принизяват ролята на общинските съвети по един такъв важен за тях проблем. Дори именно отдаването на концесиите в този законопроект, само ще ви припомня някои от текстовете, е прието да се взема с обикновено мнозинство. Дори не и с 50% от броя на съветниците в общинския съвет! Не знам защо се бърза.
След това, има такива текстове, които на практика блокират така предложения законопроект. Например това, което каза в комисията и господин Малинов. Той каза за 12. Да не са 12 общините, да са 5, една от тях, ако не вземе решение за сключване на концесия, как ще стане сключването на концесията? Този законопроект, който ние предлагаме, отсега е неработещ.
Затова аз ви предлагам да отпадне от дневния ред тази т. 10, да може да се прецизира този закон, защото това е поредното недоразумение, което влиза в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се възползвам от формалната си възможност да направя процедурно предложение по повод включването на точката за Закона за военноинвалидите, направено от господин Велко Вълканов.
Господин Вълканов, обръщам се лично към Вас, като вносител на този законопроект, с желанието да Ви уверя, че преди две седмици трима народни представители от Съюза на демократичните сили - аз, госпожа Светлана Бончева и господин Иван Димов, се срещнахме с представители на Съюза на военноинвалидите и с още един екип от млади юристи, които направиха изследване на проблематиката на военноинвалидите, така както е решено в европейските страни, направихме екип, който всъщност си постави за задача да направи един Закон за военноинвалидите, доста различаващ се, но и приличащ на този, който Вие сте внесли.
Затова Ви уверявам, че по този законопроект се работи, военноинвалидите са информирани, те също изпратиха свои представители в екипа, който работи по закона, и Ви моля за това тази точка да не влиза днес в дневния ред, тъй като до две седмици ние ще сме готови с един законопроект, който ще удовлетвори, вярвам и Вас, а вярвам и военноинвалидите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Това изказване беше в разрез с правилника, не беше процедура.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, аз предлагам да разменим местата на две от точките в проекта за работа на Народното събрание през тази седмица.
Точка 4 е предложена да бъде проект за решение за даване на съгласие за сключване на взаимно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Става дума за споразумение, отнасящо се до размер на заем от порядъка на 15 млн. и 300 хил. щ.д. - една много сериозна сума.
Днес ние получаваме становището на Комисията по образованието и науката и мисля, че е редно народните представители да имат възможност да се запознаят спокойно с него, да се подготвят за дебат, защото и дебатът в комисията показва, че има сериозни различия и сериозни основания внимателно да се отнесем към това, което се предлага.
Затова аз предлагам да разменим местата на точки 4 и 9 в дневния ред, за да може в обсъжданията по т. 4 народните представители да имат необходимото време да се подготвят, за да участват в един ползотворен дебат и разисквания по този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Няма други изказвания по дневния ред. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов точка от седмичната програма да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Гласували 185 народни представители: за 85, против 95, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева точка от седмичната програма да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 202 народни представители: за 90, против 111, въздържал се 1.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов точка в седмичната програма да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Гласували 184 народни представители: за 74, против 100, въздържали се 10.
Предложението не се приема. (Неразбираема реплика на господин Михаил Миков.)
Господин Миков, не мога да Ви разбера! Нямате постановка на гласа такава, каквато имат някои други, така че ги чувам от място какво говорят. Ако искате нещо, заповядайте! Ако не, не пречете! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Нали дадохте процедура?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакайте, ако имате нещо по процедура, да свършим гласуването и тогава, защото сега сме в процес на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Велко Вълканов точка в дневния ред да бъде законопроектът за военноинвалидите и за пострадалите при или по повод отбраната на държавата.
Гласували 206 народни представители: за 93, против 52, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Пинчев точка в седмичната програма да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи.
Гласували 191 народни представители: за 129, против 14, въздържали се 48.
Предложението е прието. Това става тринадесета точка в седмичната програма.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има направени предложения най-напред и от господин Румен Такоров десета точка да отпадне от предложената седмична програма.
Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров.
Гласували 171 народни представители: за 71, против 92, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Пламен Славов точки четвърта и девета да си разменят местата в седмичната програма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов.
Гласували 162 народни представители: за 65, против 76, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма за работата на Народното събрание за периода от 28 до 30 юни така, както ви я докладвах с още една - точка тринадесета, приета по предложението на господин Георги Пинчев, а парламентарният контрол става точка четиринадесета.
Гласували 171 народни представители: за 128, против 34, въздържали се 9.
Седмичната програма е приета.
Господин Миков има думата за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Крайно съм учуден, след като така добре познавате правилника, защо не поставихте моето предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, обясних Ви защо няма да го поставя.
МИХАИЛ МИКОВ: Бих го приел като лично отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Обясних Ви...
МИХАИЛ МИКОВ: Именно и аз това Ви обясних, че четейки внимателно правилника, чл. 73, на който Вие се позовавате, излиза, че до 15 дни. Това означава, че още днес може да се събере.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отнемам Ви думата. (Изключва микрофона.) Седнете си на мястото! Вече се изказахте. Не беше редно да ви дам думата изобщо и преди това, тъй като Вашето предложение не съответства на правилника. Вие сега продължавате. (Господин Михаил Миков говори на изключен микрофон.) Отнех Ви думата. Прочетете внимателно. Юрист сте, трябва по-добре от мен да разбирате тези неща.
Преминаваме към първа точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНАТА СМЕТКА ЗА РАЗХОДИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 1999 ГОДИНА И ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИЗВЪНБЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА "Държавен вестник" ЗА 1999 ГОДИНА.
По доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има думата господин Васил Клявков.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще прочета:
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по проект за решение по Отчета за изпълнението на
бюджета на Народното събрание за 1999 г. и по Отчета за
изпълнението на извънбюджетната сметка на
"Държавен вестник" за 1999 г., внесен от председателя
на Народното събрание господин Йордан Соколов
под № 050-06-62 от 6.06.2000 г.

На 15 юни 2000 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол проведе заседание за обсъждане на внесения от председателя на Народното събрание Доклад по Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1999 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1999 г.
От името на председателя на Народното събрание докладът бе представен от главния счетоводител господин Симеон Иванов, който изтъкна, че с чл. 5, ал. 1 на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. на Народното събрание са утвърдени разходи и субсидия от Централния републикански бюджет в размер на 16 хил. 543 хил. лв. В хода на изпълнението на бюджета на Народното събрание в първоначалния размер на приходите и разходите на бюджета са направени следните изменения.
1. Включени са в бюджета собствени приходи от продажба на стоки, услуги и продукция и от наем на имущество в размер на 785 хил. лева.
2. Увеличена е субсидията на Народното събрание от републиканския бюджет с 1412 хил. лв. за капиталови разходи. Сумата представлява остатък към 31.12.1998 г. по извънбюджетната сметка за финансиране изграждането на мандатни жилища и е използвана през 1999 г. за довършването им.
3. Министерството на финансите за сметка на намаление на общодържавните разходи е увеличило разходите на Народното събрание за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения, и за социални осигуровки с общо 965 хил. лв.



4. На основание чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, Министерството на финансите е увеличило разходите на Народното събрание с 1 056 хил. лв., разпределени за:
- заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения - 732 хил. лв.;
- социални осигуровки за фонд "Обществено осигуряване" за щатния персонал, нает по трудови правоотношения - 254 хил. лв.;
- вноски за фонд "ПКБ" - 26 хил. лв.;
- здравни осигуровки от работодатели - 22 хил. лв.;
- друг разходи - СБКО - 22 хил. лв.
5. На същото основание Министерството на финансите е увеличило разходите на Народното събрание за придобиване на материални дълготрайни активи с 2 млн. лв. Средствата са предоставени целево за довършване на програмата за изграждане на мандатни жилища на народните представители - обект "Мотописта - II част".
В резултат на извършените промени размерът на субсидията от Републиканския бюджет нараства от 16 млн. 543 хил. лв. на 21 млн. 976 хил. лв. Едновременно с това се предвиждат и постъпления в бюджета на Народното събрание от собствени приходи в размер на 785 хил. лв. Или общият размер на приходите се формира на 22 млн. 761 хил. лв.
С нарастването на субсидията от Републиканския бюджет и планираните собствени приходи се увеличава общата сума на разходите по бюджета за 1999 г. от 16 млн. 543 хил. лв. на 22 млн. 761 хил. лв.
От отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1999 г. се вижда, че са постъпили приходи от 19 млн. 397 хил. лв., или с 3 млн. 364 хил. лв. по-малко от предвидените. Извършени са разходи в размер на 19 млн. 397 хил. лв., което е с 3 млн. 364 хил. лв. по-малко от предвидените в бюджета. За 1999 г. бюджетът на Народното събрание приключва с икономия на разходите в размер на 3 млн. 364 хил. лв.
Икономията идва главно от неусвоени средства за:
- придобиване на дълготрайни материални активи - 1 млн. 212 хил. лв.;
- основен ремонт - 189 хил. лв.;
- заплати и социално осигуряване - 177 хил. лв.;
- материали, горива, енергия - 109 хил. лв.;
- командировки - 447 хил. лв.;
- разходи за хотели, квартири, самолетни билети и други разходи, свързани с дейността на народните представители - 627 хил. лв.
По извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" са предвидени приходи от абонаменти и услуги за публикации общо в размер на 3 млн. 656 хил. лв., а са отчетени 3 млн. 757 хил. лв. Предвидени са разходи в размер на 3 млн. 085 хил. лв., а са извършени в размер на 2 млн. 210 хил. лв.
Превишението на приходите над разходите за годината е 1 млн. 547 хил. лв. С наличността в началото на годината от 2 млн. 840 хил. лв., общата наличност към 31 декември 1999 г. възлиза на 4 млн. 387 хил. лв.
По внесения проект за решение се направиха изказвания и зададоха въпроси, свързани с бюджетната дейност на Народното събрание, като:
- каква е средната заплата на служителите;
- кои са причините за реализираните икономии по бюджета;
- чия собственост са жилищата, получени от БОДК;
- какви трябва да бъдат разходите за нормално функциониране на Народното събрание;
- какво е качеството на работата и отговаря ли то на разходите;
- какво се прави с построените вече жилища, от които Народното събрание няма нужда;
- каква ще бъде съдбата на общата икономия. Необяснимо е бюджетът да приключва с такова превишение на приходите над разходите, а да се получава остра нужда от съвременна техника.
Предложено беше:
- на всеки народен представител да се осигури по един персонален компютър;
- да се купят повече леки автомобили от обикновен клас, например "Шкода";
- да се разширява книжния фонд на библиотеката.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" - 11, "против" - няма и "въздържали се" - няма.
В резултат на изложеното, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следното

"Р Е Ш Е Н И Е
по отчета за изпълнението на бюджета на Народното
събрание за 1999 г. и по отчета за изпълнението на
извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за
1999 г.

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 2 от бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник"

Р Е Ш И:

1. Приема доклада на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1999 г. и за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1999 г.
2. Приема отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1999 г. - Приложение № 1.
3. Приема отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1999 г. - Приложение № 2."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, правя едно процедурно предложение в пленарна зала да бъде допуснат главният счетоводител на Народното събрание господин Симеон Иванов, ако има нужда евентуално той да даде отговор на някои въпроси, които биха се поставили тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Соколов в залата да бъде допуснат господин Симеон Иванов.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Иванов в залата.
Имате думата, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! В изпълнение на моите задължения, възложени ми с чл. 2, ал. 2 от бюджета на Народното събрание, както и в изпълнение на дадените ми правомощия с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, аз съм внесъл за разглеждане в пленарна зала своя доклад относно отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1999 г. и отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1999 г. Всички вие разполагате с този доклад, както и с двете приложения към него, двата отчета.
Много от цифрите, основните цифри бяха прочетени и те се съдържат в становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Затова аз ще спестя времето да повтарям тези цифри.
На заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол са били поставени редица въпроси. Ще моля да ми бъде дадена възможност към края на разискванията да взема отношение по тях, както и по евентуално други възникнали въпроси, след като чуя разискванията по доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Имате думата.
Има ли изказвания?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, отчетът за изпълнение на бюджета на събранието ще приемем. Това са числа, които показват приходи и разходи. Възникват обаче няколко въпроса, които всъщност се повтарят. Тези от вас, които си припомнят дискусията от миналата година за бюджет 1998 ще видят, че има наистина характеристика на бюджета на събранието, които се повтарят, така както се повтарят редица характеристики и за бюджета на страната.
В отчета на комисията беше обърнато внимание, че на няколко пъти с постановления и решения ресурсът, предоставен на събранието, е увеличаван. Представена ви беше и картината на разходите. Очертава се една икономия от 3 млн. 364 хил. лева.
Не може да не възниква за всеки един от вас въпроса защо се получава тази голяма икономия, така както се получи икономия и миналата, и по-миналата година. В бюджетите на страната всяка година се получават, макар и в течение на годината с флуктуираща величина, солидни по размер излишъци. Сега не разискваме републиканския бюджет, консолидираната фискална програма. Но вие помните, трета година тези излишъци са една прилична величина. Разбира се, да се каже, към което са много изкушени в мнозинството и в изпълнителната власт, че това е в резултат на прекрасно бюджетиране, на висока събираемост на данъците и пр., и пр., ще звучи смешно. Много неща доказват, че и там бюджетът се прави много леко в приходната част, за да се преизпълнява. А в бюджета на Народното събрание имаме следната особеност. Предоставят се достатъчно и предостатъчно средства, според мен. И въпреки, в сравнение с условията, в които се намира България - основните системи, бюджетите на общините - събранието живее в условията на един, бих казал, бюджетен разкош. Нека не ви провокира това прилагателно. Затова защото много от разходите на събранието биха звучали напълно естествено при един друг икономически и социален фон в страната.
Всеки непредубеден читател, сблъсквайки се с тези числа, ще си каже: добре, колко пари са били предвидени за командировки, та се прави икономия от близо половин милиард стари лева? Става дума за числото 446.
Това важи и за другите пера на икономията, като разбира се, трябва в интерес на истината да кажем, че голямата икономия, която дава някъде около 35 на сто от общия й размер - икономията на капитални разходи, в частта й за придобиване на активи, до голяма степен се оправдава с факта на спиране на процеса на изграждане на така наречените депутатски жилища.
С други думи, в условия, когато всички социални системи са обект на нарастващи, засилващи се рестрикции, когато цялото общество призна, че бюджетите на общините за тази година, по линията на субсидиите, при смачкващи се доходи от собствени източници, не могат да осигурят даже минимално нормалното функциониране на общинските системи, Министерският съвет, Народното събрание работят и живеят при бюджети, които им осигуряват възможност да се разпростират нашироко без каквото и да е притеснение. Ще се съгласите, че възниква наистина един морален въпрос.
Както при правенето на републиканския бюджет, така и при правенето на бюджета на събранието, трябва да се прилага един подход, който отразява условията в страната, на действително устискване на всички онези разходи, без които сега може да се мине. Да осигуриш лукс в някои от структурите на събранието - добре, но при други условия. Да разходваш парите, които са разходвани, е позволимо, но при други условия. За това става дума. И това не е никакъв популизъм, затова защото средствата в страната при състоянието на икономиката не стигат за най, най, най-неотложни нужди. В такъв контекст разглеждам бюджета. Изпълнението му, реализираните икономии, разходите по отделните пера провокират именно разсъждения от типа на тези, които си позволявам да направя пред вас. Ако абстрактно подходите, може да си правим комплименти за това, че има икономии и пр., и пр.
По-голямата част от въпросите, които възникнаха в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол при гледането на бюджета ще се съгласите, са основателни. Аз си позволявам да кажа, че и предложенията, които намериха пълна, без гласуване, подкрепа, също са правилно поставени въпроси.
Наистина трябва да се отиде към по-радикални решения, за да се реши въпросът с изгражданите и изградените жилища, замразените там средства да бъдат деблокирани. Този въпрос да бъде изчистен. И усилията на ръководството на събранието в това отношение заслужават подкрепа.
Има един въпрос, по който аз ще кажа две думи, противно на широко разпространените настроения сред обществеността. Събранието, с този парк от автомобили, не може нормално да изпълнява своята работа в частта й - връзки на народните представители с избирателите, с гражданите.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, в комисията се получи подкрепа ни искането да се отиде към една нова доставка на коли, но от по-нисък клас, при което разходите за 30 до 50 коли, както тук е казано, се вместват в рамките на една не много голяма сума. И този автомобилен парк може да бъде използван предимно в по-близките дестинации около София.
Разумно е и предложението за доставка на персонални преносими компютри. Беше тук да се отива към някакво изсилване, да се прави доставка на най-доброто, което предлага световният пазар, но без да се внасят, разбира се, и боклуци или полубоклуци, което значително ще промени стила на работа в Народното събрание, на службите, свързани с обслужване на народните представители, техническите служби, размножителната работа и свързаните с това немалки разходи, ако влезете в един по-подробен анализ на разходната част на бюджета за 1999 г. Както и получилото пълна подкрепа предложение не само да се заделят средства за библиотеката и за научноизследователска дейност, но, в рамките на една програма, пак без изсилване, да бъде освежен чувствително библиотечният фонд. И, което е особено важно, да се отиде към финансиране на изследвания, които са важни във връзка със законодателната работа на Народното събрание, толкова повече в този нелек процес на синхронизиране на нашето законодателство с европейското.

Тези предложения си струва да бъдат подкрепени. За тяхната реализация не се изискват кой знае какви средства на фона на това, което е разходвано по редица пера, и с оглед на тези големи икономии, които всяка година, поне последните две години, събранието реализира в резултат на това, че не му се осигуряват в началото на годината твърде много средства.
Мисля, че такъв един акцент при обсъждане и приемане на отчета за бюджета за 1999 г. е основателен и той трябва да бъде опорна точка при правенето на бюджета на събранието за 2001 г., да се вземе под внимание и да не се сблъскваме с такива големи излишъци при отчитането на бюджета за следващата година. Което означава следващата година събранието, народното представителство да се вмести в едни по-тесни, по-скромни рамки, което отговаря на необходимостта при предвиждане разходването на средствата в Република България при сегашните условия. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, уважаеми дами и господа! Бих искал да подема една тема в края на изказването на проф. Стоилов, а именно за осигуряването на работата на Народното събрание с достатъчно висока степен на експертна помощ, на информационен ресурс така, че законите, които приема Народното събрание, актовете, които се гласуват тук, да бъдат на онова равнище, да отговарят на онези критерии за качество, на които е нужно, да бъдем на такова равнище, че да оправдаваме средствата, които се харчат за Народното събрание.
Има основание, разбира се, професор Стоилов да заявява, че Народното събрание работи в бюджетен комфорт. Но въпросът е как да мерим дали оправдаваме или не тези средства, които се заделят за парламента.
Безспорно, трябва да държим сметка за положението в страната, за всички проблеми с бюджетните разходи и т.н. Но аз не бих предложил ние да си самоналожим някакъв полугладен режим на работа, независимо че това може би ще спечели някакви дивиденти пред обществото, които не бива да свеждаме до чист популизъм. Но мерилото, критерият за това дали си оправдаваме средствата, които се разходват за издръжка на Народното събрание за заплати, за материални разходи, е дали приемаме такива закони, които отговарят на потребностите на страната днес и не само днес. И тук ми се струва, че на този критерий не издържаме. Не издържаме, защото ако сравните работата на нашето Народно събрание с работата на източноевропейските парламенти, да не говорим за утвърдените парламентарни институции в Западна Европа, в Северна Америка, сигурен съм, че ще установим, че ние работим всъщност в един режим на абсолютен глад от гледна точка и на изследвания, които прави парламентът, и на експертни комисии, които се съставят по един или друг актуален въпрос, и на информационни източници, с които разполага Народното събрание, постоянните комисии.
Защо смятам, че имам основание да направя такова заключение? Вземете този наистина възможно най-отрицателен показател за нашата работа, какъвто е внасянето на законопроекти за изменения и допълнения на закони, които сме гласували преди няколко месеца само, преди половин година, преди по-малко от година. Три, четири, пет поправки и то по закони, които не са какви да е, а са свързани с основни сфери на социалната реформа - същото това здравеопазване, пенсионното осигуряване, целият режим на приватизация.
Обръщаме ли внимание ние в парламента, в постоянните комисии на всички онези предложения, доклади, заключения на дискусии на кръгли маси било на делови среди, било на синдикати, било на, ако щете, сдружението на общините и т.н., които те отправят до Народното събрание и очакват да има някакъв отговор? Наясно ли сме ние с това, че този нисък рейтинг на Народното събрание, тези двайсетина процента, където сега се намираме, са резултат и на това, че хората не чувстват, че в парламента има някой, който обръща внимание на предложения, на искания, на очаквания, които те отправят до Народното събрание?
Не искам да заемам много време и да продължавам на тази тема, но моето предложение, господин председателю, е следното. Ние ще приемем това решение, което одобрява отчета за 1999 г., но очевидно сега сме вече в период на интензивна работа по бюджета за 2001 г. и на национално равнище би трябвало да правим същото и в рамките на Народното събрание. Нека се възложи, ако щете, на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да направи едно разгърнато, разумно, премислено предложение пред ръководството на Народното събрание за обсъждането му в началото на есенния сезон, в което да се направят такива предложения за подобряване на качеството на работата преди всичко в комисиите, в различните помощни други служби на парламента така, че действително да не се създава впечатление, че тук се харчат пари за разкош или за нещо, което е от интерес и в полза за самите народни представители, а средствата се усвояват по начин, който прави законодателната дейност и парламентарния контрол на парламента такива, каквито са необходими.
Аз бих искал да завърша със следното разбиране. Ние всички сме отговорни пред избирателите и пред обществото за това Народното събрание да се утвърждава като институция, в която хората виждат отговор на своите очаквания и на своите проблеми. Тъй като иначе много можем да говорим за законност, за правов ред и т.н., но ако самото Народно събрание е под минималните очаквания на хората, че това е институцията, където в края на краищата намират решение техните проблеми, това ще си останат празни пожелания. И тук безспорно основната отговорност е на ръководството на парламента и на мнозинството.
Аз бих искал да заявя, че ние в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол изразихме готовността да работим именно по такъв начин, за да можем да съставим бюджет на парламента, който отговаря на изискванията за качество на неговата работа. Но ние не можем да наложим това, ако нямаме подкрепата на ръководството и на мнозинството.
Бих задал и следния въпрос в заключение: в предходното Тридесет и седмо Народно събрание имаше една добре работеща служба - Информационна, която не беше предназначена за външната публика, а за самите народни представители и за комисиите, която разработваше изследвания по ключовите проблеми, с които се занимава парламентът - и местни бюджети, и държавен бюджет, проблеми на приватизацията и т.н., по заявка на комисиите, с привличане на специалисти, с изготвяне на доклади, които всеки народен представител може да ползва като минимум информационен файл, с който да разполага. По непонятни причини в Тридесет и осмото Народно събрание тази служба беше ликвидирана. Очевидно не става дума за липса на пари, след като ги има в излишък.
Нека да помислим за възстановяването на такава служба в парламента, но само като първа крачка към издигането на качеството на нашата работа на едно друго равнище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Нямаше да взема думата, ако не бях видял някои от онези препоръки, правени от мен при предишни обсъждания на бюджета на Народното събрание, че не са взети предвид. Същевременно някои от онези, които са взети предвид, са взети предвид много частично. А действително са необходими, защото в края на краищата бюджетът на Народното събрание е за това - както посочи и господин Пирински - да осигурява наистина условия за качествена работа на Народното събрание.
Вярно е, и аз се присъединявам към онова, което беше казано, че смущават многото икономии. Те са действително факт, който правеше впечатление и миналата година, и по-миналата година, и винаги след това следваше констатацията дали не могат да се планират разходите така, че наистина да се изпълнят по обем, разбира се, да се реализират и икономии, но да не са такива смущаващи не толкова за нас, народните представители, аз наистина имам обяснение като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но много от хората не могат да ги получат за някои от тези разходи. А като цяло - повтарям - са смущаващи. Още повече на фона на проблемите, които имат различните системи и най-вече общините.
Също така съм съгласен с господин Пирински, че ние не трябва да отиваме към популизъм, когато говорим за качеството на работа на Народното събрание. Бих искал да повторя някои от предложенията, които съм правил и не са реализирани, а са свързани с качеството на работа на Народното събрание.
Ще започна оттам, където завърши господин Пирински. Имаше отдел "Парламентарни изследвания". Този отдел в предишното Народно събрание подаваше много качествени разработки, като сравнително законодателство на други страни от Европейския съюз и т.н., които аз и днес, тъй като си пазя част от разработките, ползвам. А това би било наистина необходимо за всички колеги.
Ще отида по-нататък. Не само, че трябва да се възстанови този отдел, но трябва на базата на динамичните звена да се ангажира българската наука, нейният цвят. Констатирал съм от тази трибуна, че водещи професори по финансово право или други, от които съм търсил съдействие, се чувстват пренебрегнати от това, че не са ангажирани с българското законодателство. Това е факт, който не говори добре за нас. А не пречи нищо, напротив, нужно е тези хора да бъдат ангажирани.
Много от вас, колеги, се докосват до библиотеката под една или друга форма, но тук въпросът не опира толкова и само до увеличаване на библиотечния фонд. Въпросът опира до нещо, което служителите от библиотеката, колкото и да искат, а те са прекрасни хора, не могат да го свършат, защото трябват технически средства. Например, не е нужно да се ходи в печатната база, господин Соколов, когато се налага някоя статия или нещо съвсем конкретно да се извади от фонда, тъй като има архивни единици, които вече са употребявани дълги години и не могат да се изнасят навън. А трябва да се ползват, даже да се цитират в залата. Трябва там, на място, да има поне един размножителен апарат, който тези прекрасни хора, работещи в библиотеката, говоря за библиотеката в тази сграда, да ползват и да подсигурят народните представители.
Не е разкош, напротив, необходимост е от гледна точка на по-добрата работа на народните представители, осигуряване на преносими компютри, за да може действително и в командировка, и на срещи с хората, народният представител да ползва и база данни, и информация, която ще издига авторитета на всеки един народен представител, защото ние наизуст не можем да помним много неща. И не е нужно. А това са технически средства, за които говорим, че вече за другите страни са елементарни.
Не знам, по-точно получих частичен отговор, когато говорим за обслужването, на въпроса защо не са били заети 60 бройки миналата година. Получих такъв частичен отговор, но ми се струва, че тук не става дума за разкош, не става дума за привилегии. В това отношение наистина трябва да видим и тези бройки, които не са заети, ако продължава така и втора година, да ги пренасочим към други нужни дейности, ако действително това не ни трябва. Но има дейности, не само този Отдел за парламентарни изследвания, а и други, които трябва да бъдат подсилени. И Дирекцията по европейските въпроси - от гледна точка на информация не толкова и само за мегакомисията "Съвет по европейски въпроси", а и за всеки народен представител.
Прав беше господин Пирински, че въпросът не е само, тъй като вчера се откри Информационният център на Народното събрание, да се общува с гражданите и да се чуят техните предложения, а и всеки народен представител да може да ги получи. В тази посока възможностите трябва да се доразширят, за да може действително да се повишава качеството на работа на Народното събрание, да се издига неговият авторитет.
Мисля, че не на последно място трябва да се потърси един по-различен подход по отношение на ползването на транспортните средства. Очевидно въпросът с купуването на други автомобили, различни от тези, които са купени, е по-скоро не толкова на наша преценка, колкото на техническа от гледна точка на това какви средства са необходими, колко хора за обслужването на един такъв автомобил. Но този проблем стои. Този проблем стои от гледна точка на възможностите на всички народни представители, а не да се стига до тези фрапиращи случаи, в които народните представители ползват собствени коли или коли на приятели, без да се плащат амортизации, без да се включват други разходи и в края на краищата да се получават неща, които се коментират по различен начин, който не води до повишаване авторитета на Народното събрание. Но този въпрос е важен. Този въпрос е важен на фона на онова, което става в цялата транспортна система в страната. Наскоро срещнах едни цифри, мисля, че госпожа Масларова ги беше извадила: 700 влака и 800 автобусни линии са закрити. На този фон народните представители дори да искат да отидат някъде с друго транспортно средство, не могат да отидат. Тази връзка наистина трябва да се поддържа и то много сериозно.
Има, разбира се, и други въпроси, които биха могли и трябва да бъдат поставени при обсъждането на новия бюджет и най-после наистина да се вземат предвид, за да може хората, които подготвят бюджета, да направят един бюджет, по който не догодина да отчетем огромни икономии, а бюджет, в който балансирано да намерят място всички онези дейности и функции, които трябва да реализираме по-качествено и в края на краищата да има по-добър резултат от работата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за изказване председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам първо да благодаря за изказаните днес мнения и предложения. В много от тях считам, че има неща, които могат да бъдат използвани и са изключително полезни.
Благодаря и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за прецизния доклад и за поставените въпроси.
Наистина днес ние отчитаме едно изпълнение на бюджетната сметка на Народното събрание за 1999 г. и на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" с реализиране на значителни икономии. В доклада по отделните пера и параграфи е посочено точно откъде и на какво се дължат тези икономии. И затова за мен е трудно да се съглася, а не бих искал да го приемам като популизъм, с някои от изказванията, че в 1999 г. ние сме работили при бюджетен разкош, че едва ли не морален въпрос е какъв ще е бюджетът на Народното събрание, едва ли не неморално е, ако има реализирани икономии. Аз смятам, че бюджетът за 1999 г. беше направен съвсем реално. Посочено е на какво се дължат икономиите, основното перо наистина е ограничаване, искам да си позволя да се изразя така, на строителството на мандатните жилища. Вие знаете, че това е един много болезнен въпрос. Болезнен въпрос не само с оглед на това, че ние получихме с акт на Министерския съвет 103 жилища от БОДК, в които бяха настанени народни представители. Обзаведохме ги прилично, спестихме немалки разходи от това, което се плащаше на хотели за нощувките на народни представители от провинцията. Но въпросът е болезнен от друга гледна точка - има сключени договори за тези мандатни жилища от Тридесет и седмото Народно събрание. Тези договори предвиждат точни задължения от страна на Народното събрание, включително нелеки санкции при тяхното неизпълнение. С оглед на това независимо дали тези жилища вече са необходими или не, ние трябваше да изпълняваме нашите задължения.
Не мога да отмина и един въпрос, който е основен във връзка с тези мандатни жилища. Вие знаете, че има становище на Сметната палата, с което те приемат, че при сключването на тези договори Народното събрание, респективно държавата е ощетена с една сума от близо 5 млн. долара. Защото са сключени договори за сто деветдесет и няколко обекта. От тези обекти 145 са апартаменти. Има гаражи, което е добре, но има сключени договори за строителство на ателиета. И когато навремето аз попитах за какво са тези ателиета, отговорът беше: ще се преустройват в жилища. Има сключени договори за магазини. За какво са тези магазини? - Ами, Народното събрание може да ги продаде.
И съгласно изчисленията на Сметната палата се оказва, че всеки един обект, който се явява със средна квадратура около 102 кв. м. излиза 52 хил. долара. И Сметната палата е тази, която заявява, с оглед на цените на пазара в София, с оглед местонахождението на тези имоти, с оглед начина на изпълнението, което в никакъв случай не е луксозно, реалната цена на един такъв обект би трябвало да бъде 25 хил. долара, или около 250 долара за квадратен метър. А не цената, която се получава - 520 долара за квадратен метър.
Голямото перо е оттук и то се дължи на това, аз искам да информирам уважаемите народни представители, че ние спряхме изпълнението само по един от тези договори за строителство на мандатни жилища с фирмата "Бокар", защото тя не е изпълнила своите задължения. Водим преговори с нея да се уредят отношенията, преговори, които за съжаление не дават резултат, защото всеки пък се изявява добро желание от двете страни да се намери решение, стига се до някакви положения, след което получаваме предложения, които се различават коренно от това, за което е говорено, и които са неприемливи за нас. На тази фирма са преведени, закръглям сумите, около 450 хил. долара. Защото дължимата сума, която е трябвало да плати Народното събрание, е над 2 млн. долара. Почти нищо не е направено от тази фирма в строителството. Когато са плащани сумите, е уговорено те да се плащат като левова равностойност на долара. Даже в предварителния договор от 1996 г. е отбелязано, когато се посочва в какви срокове какви суми трябва да се платят, че се изхожда от цена за 1 долар 77 лв., колкото е бил тогава курсът. Сега тази фирма предлага да ни върне това, което сме платили, ни повече, ни по-малко, вместо 450 хил. долара - 160 хил. лв. За мен, а смятам и за всички вас, това не може да бъде приемливо предложение.
Постави се въпросът за командировките. Наистина, следващата по размер голяма икономия е от командировките. И аз трябва да ви кажа, че тя се дължи, посочено е и в доклада, на няколко причини. Основната причина обаче е икономиите, които се реализират при закупуването на самолетни билети. Първо, аз разпоредих, имаме назначена служителка, която се занимава само с това, при всеки полет да се дават няколко варианта по различни линии, по различни направления. Понякога това поражда недоволство от страна на народни представители. Защото се оказва, че ако полетът е с прекъсване, но от друга самолетна компания, се реализира икономия от порядъка често пъти на няколко стотин долара. Разбира се, с неудобството, че народният представител ще трябва да престои на едно междинно летище час или два.
На второ място, ние преминахме към удължаване на командировките, обикновено с един ден, за да хванем уикенд-тарифата. Аз не знам дали всички вие имате представа, оказва се, че разликата между обикновена тарифа и уикенд-тарифата е огромна, някъде повече от три пъти. Примерно казано, София - Страсбург и обратно едната тарифа е четиристотин и няколко долара, другата е 1400 долара. И когато се удължи командировката с един ден, това са 25 или 30 долара, дори с едно преспиване, което е в размер до 120 долара, пак икономията е от порядъка на 500 - 600 и повече долара.
Наистина, аз искам да се спра на поставените въпроси в доклада на комисията и на тези, поставени днес, и да се помъча да отговоря накратко.
Първо. Става дума за качеството на работата - изказването на господин Пирински. Аз съм съгласен, че ние трябва да правим всичко възможно да подобряваме качеството и да създаваме условия за това. И аз съм готов да разгледам и с ваша помощ да се вземе най-доброто решение.
Вчера беше открит един Информационен център, който ще се разширява. Ние смятаме, че до края на м. юли, въз основа на вече открития парламентарен информационен център, ние ще получим статут и от Европейския съюз, който ще ни даде възможност да получаваме цялата литература безплатно. Трябва да се засили нашата Библиотека. Не е вярно, че не е имало средства. Просто всичко, което е необходимо, трябва да се прави. Но аз искам вашата помощ за това какво е необходимо.
Примерно казано, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага - имало е направено такова предложение, да се закупи персонален компютър за всеки депутат. Ние не бяхме далеч от тази мисъл и миналата година.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Преносим, лаптоп.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, лаптоп. Имаме такава възможност, виждате. Макар че аз и тук искам да открия една скоба - нека да не забравяме, че ние разглеждаме бюджета за 1999 г. и че за 2000 г., за настоящата година, бюджетът ни беше намален с повече от 3 млн. деноминирани лева. Така че сегашният бюджет не е този, който беше 1999 г. Въпросът е, че, първо, много колеги казаха, че не могат да работят ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ще се научат.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: ... и не желаят да се научат.
И на мен ми е малко неудобно да го казвам тук, при мен дойдоха не малко колеги да ме питат - ние сме съгласни да се закупят лаптопове, но дайте да решим, който не иска лаптоп да си получи парите за един лаптоп. (Смях и весело оживление, възклицание: "Е-е-е!")
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Е, това не може.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз Ви казвам тук с какво предложение дойдоха колеги при мен.
На второ място. Ако има средства, аз нямам нищо против да закупим коли. Да решим кой са най-удачните. Това, което се предлага - мисля, че е предложение на господин Стоилов, за "Шкодите". Аз никак не съм против, защото "Шкода"-та е една добра марка с двигател на "Фолксваген" - също много добър. Въпросът е, първо, за щата на шофьорите, защото не трябва да се забравя, че на една кола на Народното събрание трябват най-малко двама шофьори. Тоест, това, което за други учреждения, с оглед начина на използване на леките коли, е по-лесно за решаване, при нас идва това усложнение.
По отношение използването на собствен превоз. Ние си имаме това положение. Никой от нас не е против. Но аз искам да предупредя, че смятам за свое задължение да се въведе някакъв ред и това ще го направя с ясното съзнание да предпазя колеги-народни представители от извършване на нередни неща. Аз не искам да цитирам имена. Всеки един от нас може би е шофьор. Аз съм шофьор повече от 30 години. За мене е абсурдно да се твърди, че народен представител, непрофесионален шофьор, със собствен лек автомобил, не от кой знае каква марка, може в рамките на една календарна година да измине 160-170 хил. км. Това са абсолютно неверни цифри. Не може да стигаме дотам един народен представител, който има годишна заплата, да кажем, 6000 лв. или малко сега над 6000 лв., да получи от ползване на собствената си лека кола 19 хил. лв. - три пъти годишната си заплата. Не може, дори да приемем, че всичко това е вярно, народните представители да си позволяват такъв начин на използване дори на собствените си леки коли. Един ден София - Шабла и обратно - става дума за народен представител, няма да цитирам името, от един избирателен окръг, който е на 80 км от София. На следващия ден София - Русе и обратно. Не е ли могъл да преспи някъде, щом от Шабла ще ходи в Русе? Защо трябва да се върне в София и пак да отиде? На третия ден, забележете, в рамките на почивните дни на една седмица, София - Ямбол и обратно. И на четвъртия ден София - Казанлък и обратно. Дори и да приемем, че това е вярно, аз го изключвам, защото при ограничението на скоростта, която съществува в България, на мен ми се струва, че този народен представител, да приемем, че е пътувал по тези маршрути, отишъл е до Шабла и веднага е тръгнал да се връща, отишъл е до Русе или до Ямбол и веднага е тръгнал да се връща. И затова може би ще се въведе някакъв норматив. Има една идея, която ми беше подсказана, трябва да се разгледа и аз ще искам и вашата помощ - няколко категории по-близки, които са народни представители от окръзи, по-близки области до София, по-далечни, да се предвиждат достатъчно суми, но не и такива суми, които очевидно не се използват по предназначение.
Става дума за информационната служба. Информационна служба съществува и сега. Няма никаква пречка да се обръщате към нея и към този информационен център, към новата Дирекция по европейските въпроси, която сега се създава, с щат 13 души експерти. И пак повтарям, там, където има необходимост от техника, от експертна помощ и всичките постоянни комисии разполагат със собствен бюджет, който им позволява да изразходват не малки средства. А има възможност и за пренасочване на средства от един в друг параграф дори през течение на бюджетната година. Щом това ще подобри качеството на работа, аз съм убеден, че никога няма да се получи опониране на едно такова предложение.
Сега се връщам на поставените въпроси в доклада на комисията.
Каква е средната работна заплата на служителите? - За 1999 г. средната месечна работна заплата - справката ми я даде главният счетоводител, е 372 лв. Кои са причините за реализираната икономия по бюджета? - Посочени са във всяко перо и параграф. Чия собственост са жилищата, получени от БОДК? - Те са все още собственост на БОДК. Правим постъпки да бъдат прехвърлени в собственост на Народното събрание. Какви трябва да бъдат разходите за нормално функциониране на Народното събрание? - Аз не знам тук какво се има предвид - дали завишаване на тези разходи, за да функционираме нормално. Аз смятам, че нашето Народно събрание, без да може да се говори, за мен това е абсурдно, за лукс или за разкош, защото по нито едно перо аз не мога да кажа, че имаме лукс или разкош. Напротив, в сравнение с много други парламенти, ние сме в много по-тежко бюджетно състояние. А що се касае до качеството на работата, тук вече искам да изразя несъгласие с господин Пирински.
Първо, признато е по линия на Европейския съюз, че България е на второ място измежду 12-те страни-кандидатки за членство в Европейския съюз по хармонизиране на нейното законодателство с правото на Европейския съюз. Само Унгария е преди нас.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Това е количествен показател.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е количеството.
Качеството. Миналата година беше подписан договор между Народното събрание и посланика на Съединените щати за една програма за обучение на 30 стажанти в парламента. Американската страна отпуска 100 хил. долара, Народното събрание отпуска 50 хил. долара, забележете, в помещения и техника, каквато ние имаме - само я предоставяме.

Не искам да се спирам на това, че един ежедневник писа, че "Само болен мозък можел да подпише такова споразумение", защото то било неизгодно за България. Излиза, че обучението на 30 българи в България, излизащо без пари на Народното събрание, е неизгодно.
Но когато поставих въпроса: защо с нашия парламент само се сключва такъв договор, отговорът беше: защото се смята, че българският парламент е един от най-добре работещите парламенти. Вземете колко акта са отменени или отделни членове от Конституционния съд и сравнете с минали години. Цифрите са почти пет пъти към едно в полза на Тридесет и осмото Народно събрание. Вярно е, че има много случаи или редица случаи на закони за изменения и допълнения на съществуващи закони, включително и приети от Тридесет и осмото Народно събрание. Никой не трябва да забравя, че ние приемаме много закони за пръв път, че създаваме нови институти, че даваме редица нови решения, защото това изисква реформата. Аз винаги съм смятал, че там, където се окаже, че някой текст не е удачен, може да се подобри, не да заставаме на фалшивата позиция, че гласуваният от нас закон само защото е гласуван от нас, е най-добрият, а веднага да го коригираме. За мен това не е знак за лошо качество, а е по-скоро едно доказателство, че ние се отнасяме отговорно към нашата работа и винаги, когато можем да я подобрим, го правим. Аз бих препоръчал да продължим да го правим.
Какво е качеството на работата и отговаря ли то на разходите? Смятам, че качеството е по-добро от разходите.
Какво ще се прави с построените вече жилища, от които Народното събрание няма нужда? Това също е един голям въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Да ги предложим на БОДК.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма проблем, но ако може от БОДК да ги вземем без смяна, смятам, че ще е по-добре. (Реплика от Венцеслав Димитров) Трябва това да го решим. Истината е, че ако ние тръгнем да ги предлагаме - такава идея, каквато е имало, ние никога не можем да получим сумата, която е броена.
Каква ще бъде съдбата на общата икономия? Необяснимо е бюджетът да приключва с такова превишаване на приходите над разходите и да се чувства остра нужда от съвременна техника.
Аз също смятам, че парламентът трябва да си подобрява работата и ние правим това. Аз неотдавна подписах заповеди за конкурс именно за обновяване на немалка част от техниката. Основната техника, сървърите вече са обновени с много по-модерни. Вие знаете, че допреди няколко месеца редовно тук ми се сигнализираше да вървят по-бавно гласуванията, защото след не знам си колко броя гласувания вече техниката започвала да работи по-бавно. Сега това е преодоляно. Но, разбира се, много бързо се променя тази техника. Ако ние искаме да сме на ниво, трябва да имаме готовност за това. Специалистите смятат, че статистически, сигурно тук има хора, които повече разбират от мен, на година - година и половина излизат нови поколения компютри и те трябва да навлизат и при нас.
На този въпрос за персонален компютър донякъде дадох отговор. Аз съм готов да разгледам този въпрос, да седнем с представители на парламентарните групи и, ако има средства по тазгодишния бюджет и има такава нужда, да я удовлетворим. Но аз се страхувам, че наистина отново ще се постави другия въпрос: този, който не иска персонален компютър, може ли да получи нещо друго?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той не е негов. Все едно шефовете на комисии да поискат парите за беемветата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ви казвам и не искам поименно да цитирам кои дойдоха при мен с този въпрос.
За 2000 г. е предвидено закупуването на две леки коли. Знаете, че това е един болезнен въпрос. Аз самият бях привърженик още миналата година да се купят много повече леки коли, стига медийно да издържим, стига между нас да не се намерят хора след това да плюят по институцията, защото имаме много леки коли. Редно е да имаме, редно е наистина, когато един народен представител пожелае да пътува, да разчита на транспорт от страна на Народното събрание. Това е някакъв архаизъм, който не знам дали го има някъде по света - народният представител да си кара някаква собствена лека кола, често пъти на 20 или 30 години, да закъсва с нея по пътищата и да се чудим след това как да решаваме този въпрос.
Да се разширява книжният фонд на Библиотеката. Категорично - да. Смятам, че не може да има никой срещу едно такова предложение.
С оглед на всичко това аз смятам, че реализираните икономии при упражняването на бюджета на Народното събрание за 1999 г. говорят за една добра финансова дисциплина, добро изразходване на средствата, в никакъв случай не за нещо неморално, в никакъв случай не мога да нарека тези икономии смущаващи. Напротив, бих се радвал, ако можеше те да бъдат още по-големи, защото това са пари, които са на държавата, които са на данъкоплатците.
Благодаря за всички тези бележки. Разчитам и апелирам наистина на вашата помощ по-добре да упражняваме бюджета през настоящата 2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
За реплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Соколов, българският парламент и сега, и много години подред, няма да прави разходите, които примерно прави германският парламент. В това отношение аз съм съгласен. Ние живеем и ще трябва да живеем много по-скромно, но такова е положението със страната и ние трябва да бъдем функция в голяма степен, ако не на 100 на сто. За това става дума.
Второ, аз сам отбелязах, че трябва да бъде приветствана политиката на ръководството на парламента по така наречените депутатски жилища, но икономията, за която и Вие говорихте по тази линия, е около 40 на сто от цялата икономия. И звучат до голяма степен несериозно приказките, че чрез такива процедури за оптимизиране на разходите примерно около командировките, а погледнете другите пера, са постигнати останалите икономии в размер на около 60 на сто, тоест около 2 млрд. 100 млн. лв. - аз все още в стари пари ги смятам.
Ето, за това става дума, че продължава практиката на едно доста свободно формиране на бюджета. В този смисъл аз говоря за бюджетен комфорт, за бюджетен уют и същевременно големите социални системи, бюджетните системи на общините от година на година са обект на все по-големи рестрикции. За това става дума.
Същевременно вие трябва да се съгласите с това: какви са тези доставки на автомобили с висока проходимост? Парламентът къде ходи - горе на старата граница с Турция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ходи.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Къде ходи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ходи не само до Перник.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Учудвам се за лекото настроение, което предизвиках.
Второ, защо трябваше да купувате 18 БМВ-та за шефовете на комисии, а да не увеличите автомобилния парк на парламента? Има и други пера, които са трудно защитими от такъв един критерий, за който аз говорех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата председателят господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз съм съгласен, че парламентът трябва да е функция на народа. И аз не смятам, че като сме реализирали икономии, ние сме престанали да бъдем функция. Вие или не сте се запознали детайлно с доклада, или не сте слушали моето обяснение. Спестените пари от мандатни жилища нямаше да бъдат спестени, ако не бях спрял плащанията на фирмата "Бокар", защото на тази фирма съгласно сключения договор - и там излизат може би най-скъпите жилища - са преведени 400 хил. долара. А общата сума е над 2 млн. долара. Тоест не само нямаше да има икономия, но тази икономия от 1 млн. и 200 хил. лв. представлява по-малко от половината от това, което, ако този договор е в сила, би трябвало да платим.
За високопроходимите коли. Тук чух реакция на колеги дали са необходими. Необходими са. Това са коли за зимни условия и когато се наложи и на депутати да пътуват при лоши атмосферни условия, те ги ползват.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Кажете името поне на един депутат, който ги е ползвал?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви кажа, Вие може да не сте, но има депутати, които са ги ползвали. Кой ги ползва тези коли? Те не стоят в гаража. Цяла зима те са в движение, включително и в София.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Кажете колко километра са минали и колко депутати са ги ползвали?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега не мога да кажа колко километра "Х"-джип е извървял. Отидете в гаража, ще Ви дадат сведенията, щом толкова Ви интересуват.
Що се касае до тези прословути БМВ-та. Ние взехме БМВ за председателите на комисии.
Беемветата бяха закупени, защото тази фирма предложи по-добри условия от фирмата "Мерцедес", макар че бяхме съветвани, че е по-добре да не променяме марката автомобили, че е по-добре те да са еднакви и за поддържането.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Точно така е.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но както е "Точно така", това, което говорите за БМВ-та, мога да си представя пък какво щяхте да говорите, ако бяхме взели 14-те мерцедеса, а не беемвета, тоест още по-скъпите коли.
Дайте наистина да спрем с този популизъм. Дали една политическа сила е мнозинство, дали е в опозиция - ние сме народни представители и трябва да мислим за институцията. Аз се наслушах, когато се разпределяха жилищата от БОДК на колеги, за съжаление, предимно от опозицията, как не им трябват големи жилища, как това щяло да бъде излишен лукс. И когато предложих на господин Иво Атанасов, който беше казал, че една стая му стига, и на господин Руси Статков, който също беше казал, че една стая му стига, да заповядат в един двустаен апартамент, в по една стая, съгласихте ли се?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Аз съм готов!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, ето, утре господин Марангозов и господин Руси Статков ще получат един двустаен апартамент. Защото не от друга парламентарна група, а от Парламентарната група на Демократичната левица беше поставен въпросът да се даде още един четиристаен апартамент и беше даден. Четиристаен, да. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
За процедура ли искате думата?
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много уважавам всеки един от вас и държа в това, което говорим, да бъдем наистина на висотата на един народен представител.
Ако господин Соколов продължава така, процедурното ми предложение ще бъде, господин Соколов, и то е да се донесе списъка, господин Цонев, кой какво е взел и защо го е взел. Аз ползвам един от най-малките апартаменти, такова беше желанието ми - 81 квадрата. Ако имаше една стая, щях да я ползвам. Така са и повечето колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само че това не е процедура.
РУСИ СТАТКОВ: Защото тук, господин председател, става дума за манипулация в момента. Много от колегите - и господин Атанасов, и господин проф. Зънзов - искаха по една стая. Тръгна се към друго решение и няма смисъл в тази посока да се манипулира общественото мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В момента Вие го манипулирате, като нарушавате правилника.
РУСИ СТАТКОВ: Напротив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, това не е процедура и го знаете много добре.
За изказване има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Разглеждаме доклада за изпълнението на бюджета на Народното събрание. Хубаво е, че имаме време в пленарната зала всички народни представители да обсъдим по-надълбоко някои работи, защото се оказва, че една част от народните представители не са осведомени за това как се управляват средствата на Народното събрание, как то харчи парите си.
В тази сграда работя вече десета година, май че и тя изтече, и винаги съм бил активен участник в обсъждането на проблемите за разпределението на парите на Народното събрание. Тук споделихме с колегата Гиньо Ганев някои неща и си спомнихме как преди десет години направихме схемата за изплащане заплатите на народните представители. Господин Джеров е тук, мисля, че е единствен, може би и господин Пирински беше, да, и още някой, проф. Зънзов също беше, защото си спомням, че той участваше в комисията. Където сега е стаят на президента, измислихме това три средни работни заплати. И мисля, че това действа много добре, тъй като действа със закъснение спрямо средната работна заплата в икономиката на България.
Все пак ми се струва, че тогава още в самото начало недооценихме нещо, което тепърва ще се развие - дали благоприятно или неблагоприятно, нека да не разсъждаваме по това - но мисля, че когато поправяме правилника, господин Соколов, ако ще даже да не е в това Народно събрание, може би в следващото - то няма чак толкова време - може би трябва да напишем "три средни работни заплати в държавния сектор". Защо? Защото хубаво, частният сектор се развива. Обаче частният сектор така или иначе лъже. Сивата икономика си намира своето място да живее в частния сектор и хората там нарочно обявяват по-ниски заплати, за да плащат по-ниски данъци. Дали това зависи от нас? Може и да зависи. Дали зависи от данъците, от нашите гласувания - както и да е - но това е един факт.
Така че, ако трябва да сме по-точни, би трябвало да направим тази поправка.
Други разсъждения по нещата, които се обсъждат тук. Жилищата! Винаги съм бил против тези жилища. Даже едно време, когато бях председател на Комисията по бюджет и финанси, мисля че гласувахме - господин Пирински също си спомня, проф. Стоилов - също - тези жилища, които започнаха да ги строят горе в "Дървеница", да ги прехвърлим. Мисля, че ги прехвърлихме на Николай Василев в Министерството на образованието. Някак си се отървахме от тях. После пак на някой текна, че народните представители трябва да живеят в общежитие. Винаги съм бил категорично против това. Имам практиката на други парламенти. Дайте лимит на народния представител и той да си избира жилище там, където иска да живее. В момента в София не е както преди, по живково време - да няма жилища. Има толкова жилища, предлагат се толкова жилища, че всеки може да си избере това жилище, което иска - една стая, който иска десет стаи. Но тъй като всички народни представители са равни, би трябвало да имат един лимит. Ако някой се побере в него - добре е, ако не се побере - да си бърка в джоба и да си плаща. Ето това трябва да стане.
Може би същото, господин Соколов, трябва да се направи и за командировките вътре в страната. Все пак трябва да има някаква съпоставимост. Когато видите колко пари харчат, да кажем, председателите на комисии - не става дума, че те ги харчат, господин Цонев, но чисто и просто около тях: двама души шофьори, амортизация на колата и т.н. Вярно е, че се плащат личните коли. Мисля, че това в миналия парламент добре залегна. Но никакви амортизации не се плащат. В края на краищата има и консумативи и т.н. Но хайде да не издребняваме чак толкова.

Мисля, че някакъв лимит трябва да определите и това е, няма какво да карате хората да лъжат там. Всеки да си получава лимита за превоз и толкоз!
Естествено, който ползва непрекъснато държавна кола, от Народното събрание с шофьор и т.н., той няма да получава този лимит и тогава няма да се получават неудобни неща.
Сега това може би е добра идея, но споделих тук с колеги - дали тези, които са избрани от по-наблизо, те да получават по-малко, но мисля, че тук ще нарушим Конституцията, господин Соколов. Вие сте юрист, в Конституцията пише, че след като изберат народния представител, той става народен представител на всички. Той не е народен представител на определен регион. Поне така е по конституция.
Значи на някои от народните представители тогава ще им нарушим правата - да представляват и други райони, в които не са избрани. Още повече, че, знаете, нашата система е пропорционална, знаете, че става прехвърляне на гласове и по някой път става така, че един народен представител, макар и конкретно да е избран от даден регион, откъде са му прехвърлени гласовете, и на тях ли им е народен представител? А въпросът е решен.
Мисля, че за жилищата е най-добре тези, които сме започнали да ги строим, да ги прехвърлим на друга държавна организация, която има опит в строителството. Каквото било - било. Даже, господин Соколов, не искам да защитавам никой - нито предишния ръководител на парламента, нито предишните, които са започнали това нещо, нито тези, които са гласували, но ако попитате един строителен предприемач, той ще ви каже, че преди 3-4 години пазарът беше друг. Тогава се продаваха спокойно жилища по 600, по 800 долара квадратния метър. Сега такива почти няма. Пазарът е свит и нещата са други.
Така че, който си е мислел, че ще построи жилище и ще може то да струва 500 долара квадратния метър, той се е излъгал тогава. Обаче той се е излъгал не защото е бил председател на Народното събрание, а защото чисто и просто пазарът е бил такъв. Макар че може да има и друга конкретна вина. Знам, че тогава имаше най-различни договори, които могат да се оспорят.
Аз Ви съветвам, господин Соколов, да направим необходимото тези жилища, които сме започнали да ги строим и са стигнали независимо до каква степен, да ги прехвърлим на БОДК, а БОДК да ни прехвърли тези жилища, които са ни ги дали в момента. И по този начин става една чиста сделка. В края на краищата между две държавни учреждения никой няма да ни кара да изравняваме на сто процента това, което ние даваме, и което взимаме.
Чисто и просто парламентът сбърка, че се нае със строителството, защото не му е това работата на парламента. Той не е строителна организация. Той няма необходимата експертиза и много лесно може да бъде подведен един ръководител, който си мисли, че разбира от всичко, да подпише един неизгоден договор.
Сега нещо друго. Казахме за книгите. Аз и миналата година поставих този въпрос, даже сега чрез господин Цонев предложих един списък, пратихме го някъде, но вече минаха 4-5 месеца и няма нито книги, нито отговор. Въпреки че книгите по Интернет могат да се купят, дето се казва, за един час. Още повече разбрах, че парламентът разполага с кредитни карти за тази цел. Много бързо може да стане.
Но нещо повече - те, книгите, сами по себе си няма да стигнат до народните представители. Една част от тях не са запознати с проблема, една част от тях не знаят езици, но, от друга страна пък, всички народни представители намират за необходимо по тези важни закони, по които съм поръчал книги - данъчните и финансовите например, да се изказват. Затова на нас ни е необходимо някакво звено вътре в парламента, което да смила тази информация и да я докарва до всеки един народен представител във вид, удобен, ако щете, за дебати вътре в парламента или за политиканстване, ако щете, ако щете и за провеждане на една определена икономическа политика.
Тези, които са ходили, да кажем, в други държави, например в Съединените щати, знаят, че само по отношение на бюджета има един бюджетен офис, който е към техния конгрес и е от 400 души. Разбира се, аз не казвам, че трябва да бъде от 400 души, нали, но спокойно може да бъде от 10 човека. И тези 10 човека аз мога да ви ги посоча изрично - какви специалисти има в България, които в момента нямат работа. Занимавали са се цял живот с наука и т.н., и сега, ако им намерим ние подходящо занимание и им дадем подходяща заплата, те ще обслужват целия парламент, без разлика кой какъв е, парламентарна група и т.н.
Не знам, мисля, че в миналия парламент имаше някакви наченки на създаване на подобен център, обаче кой знае защо по време на това Народно събрание той беше разпуснат. Все пак те издаваха нещо. Далеч съм от това да кажа, че работата ни е била перфектна, но това нещо, ако се направи, и то не към комисиите, а може би към библиотеката, като един център, между другото аз си спомням, че още на кръглата маса, господин Пирински също може да си спомни, ние искахме да направим един научен център към Народното събрание. После кой знае защо беше решено този научен център, сигурно знаете, няколко души, отидоха да работят към президента, осигурихме им компютри от банката и т.н.
Но мисля, че има място за научен център и за повече, хайде да не казвам, наука в Народното събрание, обаче за повече професионализъм и експертиза. Всички народни представители така ще могат да вземат отношение, ако щете, и по най-важните проблеми, а не да бъде оставено на самотек, всеки да се образова, да чете, да купува книги на собствени разноски.
Сега за компютрите. Защо съм предложил, аз и миналата година бях предложил да се купят тези лаптопи за всички. Има го в редица други парламенти. Ето, за тази година видях разходите за хартия и консумативи - 300 хил. лева. И за поддържане на този център, дето непрекъснато горе печата. Ами, само 300 хил. лева предполагам, че ако се обърнем към подходяща фирма, да ни направи една добра оферта, не става дума да взимаме последния модел, можем да вземем по 1000 лв. един - 300. Значи, освен че ще има за 240 народни представители, ще има и за други - и за технически персонал могат да се раздадат, и т.н.
Но, господин Соколов, вижте какво става, обиколете някой път да видите каква хартия се изхвърля всеки ден. Тези закони, които ни се раздават, една малка част от хората ги четат. Сигурно тези, които ще взимат отношение по тях. Друго всичко се изхвърля. Но ако се даде на всеки по един лаптоп, като го включи сутрин тук, законите веднага му идват в него. И забележете, сигурно и вие сте имали същия проблем, и аз го имам. Сега непрекъснато се поправят закони. Не се приемат само чисто нови закони. И когато се поправят закони, едно време идваха от Министерския съвет стар текст - нов текст. Сега вече въобще такова нещо няма и сигурно отдел "Правна и законодателна дейност" няма тази възможност в момента да каже какъв стар текст се поправя и с какъв нов текст се замества, особено в контекста на целия закон.
Аз специално какво правя всяка година при данъчните закони? Чисто и просто ги пускам на компютъра и използвам или "Норма" или "Апис", някоя от тези свестни програми, които са много добри наистина, и ми изкарват целия закон към днешна дата и тогава налагам поправките, да видя какво става.
Ако обаче всеки има компютър, поправките автоматически ще бъдат наложени върху действащите текстове. Затова ви казвам, че още една икономия можем да направим - да спрем с това раздаване на "Държавен вестник" на всеки народен представител. Аз, право да си кажа, не ги хвърлям в кошчето, но ги оставям в парламентарната група. Но там и колегите ги оставят. Значи безсмислено е тези закони, както ги поправяме в момента, да се публикуват в "Държавен вестник" и вие да си мислите, че аз като си събирам "Държавните вестници", мога да се ориентирам по някой закон. Въобще не е така!
Онзи ден обсъждахме Закона за приватизацията. Двадесет и пет поправки в сравнение с оригиналния закон!
Сега, ако действахме така, както действахме преди - без компютрите, без да ползвам тези две програми, аз ще трябва двадесет и пет пъти да го наложа и да се чудя един текст сега в какъв вид е. Ама, просто е невъзможно така да се работи.
Така че аз ви предлагам: спрете да раздавате "Държавен вестник". То е безсмислено. Който иска, веднага може да си включи компютъра, вярно в парламентарната група сме много хора, не винаги човек може да се вреди, но ако се раздадат тези преносими компютри за всеки народен представител, тогава ще има възможност веднага да види всеки закон в актуализиран вид. И ето ви още една икономия.
Аз не знам колко струва един "Държавен вестник". Едно време беше 1 лев. Сто и два броя - сто и два лева от всеки народен представител. И по 1000 лв. има още от икономията на хартия. Вярно, че ще работи някакъв размножителен център, да кажем, да има в парламентарната група по един закон, но пък другите?
Освен това, когато снабдим с тази техника всеки един народен представител, ами, той ще се научи. На мен ми се струва, че този аргумент не е сериозен - че човекът искал пари.


Ами ето, на господин Цонев му дадохме, можех и някой друг да посоча, но сега той ми е пред очите, нямам срещу него нищо персонално, дадено му е да ползва като председател на комисия едно "БМВ". И той сега какво да каже? Извинете, аз имам "Мерцедес", аз ще си го карам. Дайте ми парите за "БМВ". Това е несериозна работа. Това "БМВ" не е негово! То е на Народното събрание. Тези компютри не са наши. Сега, все едно да ми кажете, че пултът за гласуване е мой, аз да си го сложа в джоба и да си ходя в къщи. Така че, вярно е, че компютъра ще си го сложите в къщи, той се води само на народния представител. Обаче той му се води на народния представител. Аз ще ви го кажа, то ще бъде манго просто: последната му работна заплата, след като се разпусне парламентът, няма да му я изплатите, преди да си върне компютъра. А пък като се има предвид животът на един компютър, той е толкова - три-четири години, колкото, четири години е и животът на един нормален парламент.
Така че мисля, че само за една година от икономията на хартии и от разпространението на "Държавен вестник" ние можем да икономисаме тези пари и наистина нашият парламент да работи по-ефективно и по-цивилизовано.
Сега, повдигна се и въпросът за командировките. Аз и друг път съм го повдигал. Едно време народни представители не са пътували в "икономическа" класа. Някак си е унизително, господин Соколов, да отиваме в "икономическата" класа. Народният представител, не искам да кажа, че е много велик, може да има всякакви хора, но все пак те изпълняват някаква държавна функция. Те заемат определено място в държавната йерархия. По отношение на изпълнителната власт ние би трябвало да имаме върховенство. Вижте обаче как пътува изпълнителната власт! Не става дума за министрите. Ние сега имаме, вие можете да пътувате в първа класа, обаче ние обикновено пътуваме в "икономическа" класа. Не че ми е лошо да пътувам в "икономическа" класа", но е унизително за народен представител. Един народен представител би трябвало да има ранг на един заместник-министър, да кажем, или не знам как. Горе-долу - това. Ами, аз съм виждал държавни чиновници, въобще - нито заместник-министри, нито шефове на управления, които пътуват до края на Земята в първа класа. А ето, ние тук се мъчим да свържем двата края с уикенд-тарифа и т.н. А тях това нещо въобще не ги интересува. А имайте предвид, че парите се взимат от едно място - от държавния бюджет, и те взимат, и ние взимаме.
И ако искате, господин Соколов, да инициираме тази дискусия, тогава Вие би трябвало да се свържете с министър-председателя и този въпрос да се реши - кой държавен функционер или служител как трябва да пътува. Все пак това е част от държавния протокол. Сега, може ли цяла група народни представители, тръгнали да спасяват България в Страсбург или в Брюксел, или да я представляват, както и да е, и отиват на едно летище и седят там три-четири часа излишно? А пътят не е чак толкова много, пътят е два и половина часа.
Това са моите бележки.
И пак казвам, в предишния парламент функционираше една Административна комисия. Сега не знам, може би нещата се решават на Председателски съвет така, както бяха тогава, но тогава някак си имаше по-голям вътрешен дебат в парламента за това как трябва да се харчат парите в Народното събрание.
Аз също съм готов с този опит, който съм придобил тук, да помогна за решаване, но мисля, че доста от проблемите имат доста лесно решаване, а не толкова сложно, което сме намерили в момента.
Естествено, ние ще подкрепим изпълнението на този бюджет, но нека този дебат ни помогне в бъдеще да работим по-добре и да управляваме, и вие, специално, да управлявате по-добре тази институция - Народното събрание, с помощта на всички народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Димитров каза много съществени неща, но има и въпроси, които, разбира се, като се поставят, трябва да се огледат от всички ъгли. Такъв е и въпросът за обосновката за купуване на персонални компютри. Аз също съм правил това предложение, но не считам, че "Държавен вестник" трябва да бъде спрян за народните представители, защото в него излизат и други документи. Това е всъщност официалният вестник, с който всеки един от нас трябва да разполага.
И второ, господин Димитров, напълно съм съгласен с Вас, и Вие трябваше да подчертаете това, че един народен представител, след като си плаща жилището - и това господин Соколов трябва да го каже ясно от трибуната, за да не остават журналистите с впечатление, че не си плащаме жилищата, ще се стреми да има само една стая. Защото Вие правилно казахте, че има цени в София, които могат да се договорят и всеки ще се стреми да се договори толкова, колкото му е по джоба. Така че това трябваше да го допълните, за да не останат другите с впечатление, че някой ни плаща консумативите и ние сме пълни с пари и ламтим да ползваме дворци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Статков, аз, като казвах за "Държавен вестник", аз казвах, че това можем да го заменим с тези преносими компютри. И вътре - в преносимия компютър, ще намирате всичко, което го има в "Държавен вестник", обаче в много по-добър вид, отколкото го има в "Държавен вестник", във вид, удобен за използване. Единствено, каквото няма в тези две, то вече има и повече - и "СИЕЛА", и "АПИС", и "НОРМА", единственото, което го няма, това е неофициалната част, където пишат регистрации и т.н., но това на вас за какво ви е? В края на краищата по един "Държавен вестник" в парламентарна група ви стига.
Сега, за жилищата. Добре, стига с тези консумативи. На мен кой ми плаща консумативите? Защото съм от София, нали? Всеки си ги плаща! Сега, така е. Ако отидем нататък, аз едно време бях предложил и нещо друго и може би пак ще го предложа, ако стане на дневен ред приложението за бюджета на Народното събрание - народните представители да не вземат командировъчни. Толкоз. Нито в провинцията, нито в София, защото е смешно. Да работите тук и да взимате командировъчни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Иван Зънзов има думата. (Шум и реплики в залата.)
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Соколов! Прозрачност в нашата работа, особено във финансовата област, трябва да има. Тя трябва да бъде много коректна и да не бъде политизирана, защото непрекъснато се бие по авторитета и достойнството на българските граждани, които са в Народното събрание. Аз смятам, че законите за пазене на човешкото достойнство важат и за нас, независимо от това, че сме в Народното събрание. Но аз смятам, че и ние с някои излишни приказки по оценка на бюджета и някои други неща допринасяме да говорят срещу нас.
Ще ви кажа последния път - в събота, ми стана изключително неприятно, когато един специалист по музиката говори за фолкмузиката и непременно вмъква вътре за народните представители и за Народното събрание, че те нищо не разбират от този проблем. Вие виждате, че непрекъснато се сипят хули срещу народните представители. И смятам, че реакцията от страна на Народното събрание трябва да бъде адекватна.
Моля ви, ликвидирайте, ако трябва, бара долу и храната. Персоналът, който работи, е много добър. Храната обаче не е здравословна. Това ви го говоря като лекар. Съобщете колко струва едно кебапче в парламента и колко струва другаде. Завишете ги тройно, но трябва вече да спрат тези, грубо казано, гаври с нашето достойнство. В крайна сметка и представителите на артистичния свят, които излизат по телевизията, нека те да докажат с какво повече са по отношение на своето достойнство от народните представители - говоря за всички парламентарни групи. В крайна сметка, ако погледнем по региони, избирани са все пак хора, достойни за уважение.
А също моля, обърнете внимание и на това - с какъв автопарк разполага Министерският съвет и някои други институции. Дали те са повече или по-малко от нас? Много повече! Какъв е комфортът при придвижването на министри и на заместник-министри?
И накрая, моля ви, направете някакво преразпределение на квотата на колите - тази квота, която е дадена на парламентарните групи, смятам, че вече не е много равностойна.
И накрая, хората, които моделират някои становища по бюджета, аз съжалявам, че трябва пак да спомена едно име, обърнете внимание на главния секретар, вижте с какви коли разполага, къде живее, по колко пъти на ден ходи извън София, там, където живее.
Когато се говори за лимит на командировките, направете лимит, това ще е много добре. Но аз ви моля също да отчетете бройката личности по специалности, защото има хора, които ги канят в цялата страна. И те ще бъдат принудени да отказват да посещават там, където са поканени. Сега сме под ударите на журналистите за това, че пилеем много пари за командировки, но когато спрем да ходим и да посещаваме местата, където сме канени, тогава ще бъдем под ударите, че ние не си вършим работата, че не искаме да отиваме.
Завършвам с това - прозрачност в бюджета трябва да има в името на нашето достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Зънзов.
Има ли други изказвания? Няма.
Чета проекта за решение:



"Р Е Ш Е Н И Е
по отчета за изпълнението на бюджетната сметка за
разходите на Народното събрание за 1999 г. и по отчета
за изпълнението на извънбюджетната сметка на
"Държавен вестник" за 1999 г.



Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 2 от бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник"
Р Е Ш И:

1. Приема доклада на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1999 г. и за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1999 г.
2. Приема отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1999 г. - Приложение № 1.
3. Приема отчета за приходите и разходите по извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1999 г. - Приложение № 2."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 163 народни представители: за 155, против 4, въздържали се 4.
Решението е прието.
През почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба живопис, икони, дърворезба, керамика, посветена на 150 години от рождението на Иван Вазов. В изложбата участват художници от Карлово и Троян под мотото "Отечество любезно, как хубаво си ти!". Всички народни представители могат да се считат за поканени.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПОРЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО ОБОСНОВАНО СЪГЛАСИЕ ПРИ МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ С ОПРЕДЕЛЕНИ ОПАСНИ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА И ПЕСТИЦИДИ.
Водеща комисия е Комисията по околната среда и водите.
Има думата господин Ангел Малинов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чета ви
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на Конвенцията
относно процедурата за предварително обосновано съгласие
при международната търговия с определени опасни
химически вещества и пестициди № 002-02-24,
внесен от Министерския съвет на 31.05.2000 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2000 г., Комисията по опазване на околната среда и водите се запозна с Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди, внесена за ратификация от Министерския съвет съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията. На заседанието присъстваха зам.-министърът на околната среда и водите господин Нено Димов, както и главният секретар на Министерството на околната среда и водите, господин Атанас Каймакчиев, който представи проекторешението и доклада от името на вносителя.
Конвенцията е подписана на 11 септември 1998 г. в Ротердам и затова е известна като Ротердамска конвенция.
Тя е създадена на базата на декларацията от Рио де Жанейро по околна среда и развитие.
Цел на конвенцията е и предотвратяване на незаконния международен трафик на токсични и опасни продукти в съответствие с програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) и организацията на ООН по прехраната (ФАО).
Конвенцията дава възможност за успешна политика по отношение на опасните химически вещества, които ще бъдат опаковани и етикетирани по начини, гарантиращи опазването на човешкото здраве и околната среда. Създават се възможности за международен обмен на информация, обмен на технологии между страните по конвенцията.
Вземайки предвид аргументите на вносителя, комисията предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди.
Становището е прието единодушно със 7 гласа "за".
Председател - Лъчезар Тошев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Кой ще прочете становището на Комисията по икономическата политика?
Има думата господин Чолаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-24/31.05.2000 г.
за ратифициране на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди,
внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 7 юни 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди, подписана на 11 септември 1998 г. в Ротердам.
Конвенцията е подписана от 61 държави. Основание за създаването й е Декларацията от Рио де Жанейро по околната среда и развитие, посветена на правилното управление на химическите вещества, съобразено с опазването на околната среда, включително предотвратяването на незаконния международен трафик на токсични и опасни продукти.
Тази конвенция урежда търговията с определени опасни химически вещества, като оказва съдействие при споделяне на отговорността от потенциални увреждания на човешкото здраве и околната среда. Нейна цел е облекчаване обмена на информация относно свойствата на гореспоменатите вещества, чрез подпомагане на националната процедура по вземане на решения за техния внос и износ и чрез разпространяване на тези решения сред страните, подписали конвенцията.
Конвенцията подлежи на ратифициране, приемане или одобряване от държавите или от организациите за регионална икономическа интеграция. Документите за ратифициране, приемане, одобряване и присъединяване се депозират при Генералния секретар на ООН, който е депозитар на конвенцията.
Конвенцията съдържа пет приложения, улесняващи прилагането й, конкретизиращи свойствата на определените опасни химически вещества и пестициди, самите вещества, които подлежат на процедура за предварително обосновано съгласие.
Конвенцията ще съдейства за провеждане на политика в областта на опазването на околната среда, при която опасните химически вещества, предмет на споразумението, ще бъдат опаковани и етикетирани по начин, който ще гарантира опазването на човешкото здраве.
Конвенцията отчита условията в развиващите се страни и в страните с икономика в преход с акцент върху обмена на технологии и предоставянето на техническа помощ от страните с по-напреднали програми за управление на химичните вещества.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди.
Председател на Комисията по икономическата политика - Никола Николов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Третото становище е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Заповядайте, господин Клайн, да докладвате
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 9 юни 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект на Закон № 002-02-24 за ратифициране на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди, внесен от Министерския съвет на 31 май 2000 г. и прие следното становище:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди, подписана на 11 септември 1998 г. в Ротердам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
на Комисията по външна и
интеграционна политика: (п)"
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Имате думата.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля на основание на правилника на Народното събрание законът да бъде гласуван и на второ четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Божинов, искам да Ви поканя да докладвате закона за второ четене - заместник-председател сте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията относно процедурата за
предварително обосновано съгласие при международната
търговия с определени опасни химически вещества и
пестициди

Член единствен. Ратифицира Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химически вещества и пестициди, подписана на 11 септември 1998 г. в Ротердам."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Трета точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА КАПИТАЛА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля господин Стефан Стоилов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по проекта за решение за даване на съгласие за увеличаване на капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа:
"Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 8 юни 2000 г., разгледа проект за решение за даване на съгласие за увеличаване на капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 2 май 2000 г.
От името на вносителя проектът беше представен от господин Димитър Радев - заместник-министър на финансите, който изтъкна, че увеличението на капитала е по предложение на Административния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа и въз основа на Резолюция № 321 на Управителния съвет на банката.
Предвижда се Република България да запази своето участие в капитала на банката на досегашното си равнище от 1,15 на сто, което означава да подпише сертификати за участие за 21 млн. 321 хил. и 80 евро. Платената част от записания капитал ще бъде покрита чрез включване на резервите на България в капитала на сума 2 млн. 353 хил. 847 евро.
Операцията не изисква ефективно плащане на държавния бюджет. След нейното осъществяване участието на Република България в капитала на банката ще възлезе на 37 млн. 491 хил. и 80 евро, в т.ч. платени 4 млн. 138 хил. 847 евро.
Увеличението на капитала е от изключителна важност за постигане на целите на банката, чийто основен приоритет е финансирането на проекти с висока социална значимост в страните от Централна и Източна Европа.
От народните представители бяха поставени въпроси за получените досега суми от нашата страна и за проектите, към които те са насочени. На поставените въпроси отговори господин Димитър Радев, като посочи финансирането на обектите от здравния сектор, за укрепване на свлачища и за социални жилища.
При гласуването всички членове на комисията гласуваха за приемане на проекта. Въз основа на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме проекта на решение за даване на съгласие за увеличаване на капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа в размер на 21 млн. 321 хил. и 80 евро чрез увеличаване на изискуемия капитал под формата на гаранции, чрез 18 млн. 967 хил. 233 евро и частично включване на резервите в платения капитал на сума 2 млн. 353 хил. 847 евро."
Господин председател, вероятно и в момента най-голям интерес представлява, поне за присъстващите народни представители: налага ли се бюджетът да извършва ефективни плащания? И в становището е казано, искам да препотвърдя: схемата за увеличаване на нашето участие е такава, че в момента не се налагат такива ефективни плащания чрез средства от бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Имате думата.
Няма изказвания.
Чета проекта за решение:

"Проект!

РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за увеличаване на капитала на
Република България в Банката за развитие на
Съвета на Европа

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Дава съгласие за увеличаване на капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа в размер на 21 млн. 321 хил. и 80 евро чрез увеличаване на изискуемия капитал под формата на гаранции с 18 млн. 967 хил. 233 евро и частично включване на резервите в платения капитал на сума 2 млн. 353 хил. 847 евро."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Решението е прието.


Точка четвърта от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Стоилов, моля да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
"Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседание на 25 май разгледа внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие за сключване на Заемно споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха: министърът на образованието и науката господин Димитров, експерти от същото министерство - госпожа Диляна Микова, господин Александър Иванов, господин Адриан Андреев и господин Пенчо Михнев, както и господин Марин Богданов, началник на отдел в Министерството на финансите.
От името на вносителя министър Димитров представи проекта, като изтъкна, че заемът се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие за модернизация на българското образование и повишаване на неговата ефективност съобразно европейските образователни стандарти. Заемът ще подобри управлението на финансовите ресурси в сектора на висшето образование чрез реформа в разпределянето на финансовите ресурси, обединяването в единен процес на разпределянето на ресурсите и определянето броя на местата за всяко висше училище.
Този заем ще представлява първата фаза от предложеното от банката "адаптиращо се програмно кредитиране", състоящо се от три фази, на обща стойност 63 млн. щатски долара за период от девет години. За всяка фаза ще се сключва отделен заем в зависимост от резултатите на предходната фаза.
За тази първа фаза заемът е в размер на 15 млн. и 300 хил. щатски долара. Схемата за изплащане е 20 г. с 5 г. гратисен период. Върху изтеглената и неиздължена сума заемополучателят ще заплаща периодично лихва, като процентът за всеки лихвен период е равен на основния либор плюс общия спред на либора. Ще се заплаща и такса, възлизаща на 1 на сто от сумата на заема. Заемополучателят ще заплаща периодично и такса "ангажимент", възлизаща на 0,75 на сто годишно от неизтеглената сума от главницата по заема.
По проекта за решение се проведе обстойна дискусия. Изтъкнати бяха някои положителни постижения в нашето образование, както и съмнения за целесъобразността от изразходване на средствата в предлаганата насока, като се има предвид, че секторът изпитва остър недостиг преди всичко от съвременни технически средства, подпомагащи учебния процес.
Отбелязва се също, че независимо от безспорните успехи на част от учащите се в средните училища, като цяло нашата образователна система не отговаря на европейските стандарти. Това обуславя актуалността на предлаганата програма за модернизация на образованието, която сега може да се финансира единствено по пътя на предложеното заемно споразумение.
Министърът и неговият екип дадоха изчерпателен отговор на поставените от народните представители въпроси.
След приключване на дебатите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" - 6, "против" - няма, "въздържали се" - 3.
Въз основа на изложеното и на резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 15 млн. и 300 хил. щатски долара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Становището на Комисията по образованието и науката ще докладва господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по образованието и науката
относно проект за Решение № 002-03-15 за
даване на съгласие за сключване на Заемно споразумение
(проект за модернизация на образованието)
между Република България и Международната банка
за възстановяване и развитие, внесен от
Министерския съвет

На заседание от 31 май т.г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за Решение № 002-03-15 за даване на съгласие за сключване на Заемно споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесено от Министерския съвет. В работата на комисията участва заместник-министърът на образованието и науката проф. Борислав Тошев.
Заемът представлява първата фаза от предложеното от банката "адаптиращо се програмно кредитиране", като основна цел е подобряване на ефективността на българската образователна система в съответствие с европейските стандарти.
Предвидените в заема средства ще бъдат използвани за въвеждане на национални учебни планове и стандарти, за квалификация на учители, директори на училища и общински служби по образование, за въвеждане на система за външно оценяване на учениците, за оптимизация на училищната мрежа, за разширяване на прилагането на делегираните бюджети и за подобряване на управлението на финансовите ресурси, за създаване на информационна система за управление на образованието, за преструктуриране на мрежата на висшите училища, за подобряване на управлението във висшите училища и качеството на преподаване, за създаване на система за студентски заеми.
Размерът на заема е до 15 млн. и 300 хил. щатски долара, като схемата на изплащане е 20 г. с 5-годишен гратисен период.
В процеса на разискванията бяха отправени критични бележки от редица народни представители, като акцентът им бе върху липсата на достатъчна аргументация за защита на заема. Поставен бе въпросът за необходимостта от сключване на заем по компонента "делегирани бюджети", при положение, че в страната вече се работи по тази система и има достатъчно натрупан положителен опит. Според някои народни представители не са добре обосновани средствата, предвидени за дейности, които са присъщи на Министерството на образованието и науката, свързани с административното управление на образователната мрежа. Предвижда се създаването на допълнителни звена, които биха дублирали вече съществуващи такива. Основателно бе поставен въпросът дали целите, заложени в споразумението, не могат да се постигнат с наши средства и какъв ще е крайният резултат за българската образователна система.
След разискванията комисията се обедини около мнението, че при наличието на финансов дефицит този заем е целесъобразен и ще спомогне за реализиране на реформа в образованието, адекватна както на българските традиции, така и на световната практика.
Със 7 гласа "за", 3 гласа "против" и 1 глас "въздържал се" Комисията по образованието и науката предлага проектът за решение да бъде приет от Народното събрание." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Имате думата за изказване.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Разглеждаме един заем от Световната банка не за подобряване на нашето образование, а за да подобрим състоянието на някои чиновници в сферата на образованието. Заемът според мен е нецелесъобразен. Той е заем, който ще тежи на гърба на държавния бюджет, тоест на всички български данъкоплатци. Вярно е, че Министерството на образованието го взима директно, обаче Министерството на образованието няма да го изплаща. Заемът ще бъде изплащан от държавния бюджет.

И от тази гледна точка много по-добре е контрагент на Световната банка в случая да бъде не Министерството на образованието, а Министерството на финансите или правителството, или българската държава. Защо? Защото ако е Министерството на образованието, решенията по него ще се вземат от чиновниците, не казвам на господин министъра, нямам нищо против, но той днес е министър, утре по разбираеми причини може да не е, но чиновниците ще останат. Те ще вземат решения по отношение на това как да се изразходват парите. А всички ние, всички българи ще трябва да ги изплащаме. Много по-целесъобразно в случая е да се направи него друго, аз съжалявам, че го няма министъра на финансите. Не искам да се произнасям по целесъобразността на заема, макар че мога и да кажа няколко думи. Но ако наистина заемът е целесъобразен, тъй като става дума за едно министерство, не става дума за някаква държавна фирма, която има собствени приходи, много по-добре е България да вземе заем за подкрепа на платежния баланс от Световната банка в същия размер и същите пари, които ще се дават на Министерството на образованието или на чиновниците от Министерството на образованието, да се контролират от нашия министър на финансите, независимо от това кой ще бъде той.
По този начин ще се постигнат няколко неща. Първо, най-малкото ще си икономисаме онези пари, които даваме на консултантите, посочени от Световната банка. Тези пари не са малко, господин Панев, доколкото знам, са между 3 и 4 млн. долара. Казвам това на Вас, понеже ние с Вас разменихме няколко реплики, а с господин министъра си говорихме по време на заседанието на комисията. За какво да даваме грешни пари на чужди консултанти? Да ни направят нашите учебни програми? Да направят схема на нашите висши учебни заведения? - Че ние глупаци ли сме! Нямаме ли експерти в тази държава? Нямаме ли назначени чиновници в министерството да вършат тази работа? Имаме! И сега из един път казваме: тези хора нищо не струват, дайте да търсим чужди специалисти или български специалисти, които не са в тази сфера и трябва да им даваме пари. За българските специалисти - лесно. Чрез схемата подкрепа на платежния баланс Министерството на финансите и бюджета на Министерството на образованието този проблем прекрасно може да бъде решен. И най-простото - ще икономисаме тези пари, които даваме на чужди хора. Това ли е най-належащото - да търсим чужди специалисти да оправят нашата схема на образованието? И, забележете, не от Европа, а от Световната банка. За сведение на тези, които не знаят, Световната банка не работи със страните от Г-24, тоест с развитите страни, към които ние се стремим, не работи със страните от Европейския съюз, с които искаме да синхронизираме и адаптираме нашата система на образованието. Световната банка работи със страни, които са в страшна нужна, които не могат да си посрещат дълговете. Това са някои от страните от Източна Европа, с африкански страни, с някои други страни. Но ако за икономиката може да се приеме една теза, че примерно по брутен вътрешен продукт на глава от населението ние сме на едно от последните места в Европа, между страните от Централна и Източна Европа и т.н., то за образованието това не е така. И мисля, че това се знае от всички, включително от хората в министерството. Българската система на образование е много по-добра от това, което сме ние в икономическата стълбица, ако направим класификация на страните по брутния вътрешен продукт на глава от населението. За съжаление, заемът и съответно Световната банка нас ни третират като някоя съвършено изостанала страна. Не искам да обиждам африканските страни, тук един министър се изцепи за тях, но примерно някои африкански страни сигурно са такива, не казвам, че всичките са такива. Но ние не сме такава. И затова не смятам, че е целесъобразно получаването на този заем. Ако трябва да вземем заем от Световната банка, то трябва да го вземем съвсем определено за подобряване на материалното осигуряване на българското образование.
В нашата комисия направихме простата сметка: ако тези пари не отиват за квалификация на служителите от министерството, ако не отиват за разни семинари за чужбина, за чужди лектори и т.н., ако отидат примерно за компютризиране на български училища, се оказа, че ние можем да купим по 5-6 хубави компютъра за всяко българско училище. Със същите тези пари! Ами вие кажете какво е необходимо за страната - дали са необходими компютри за училищата, да дадем на тези хора, които не могат да работят, знаете, че компютърният проблем и квалификацията ще стане след време и за нас проблем за интеграцията ни в Европа, а не учебните програми. Учебните програми не са чак толкова лоши! Какво им е на учебните програми? Ето примерно наши деца, когато ходят на конкурси по математика, съжалявам, че го няма тук акад. Сендов, ами че те непрекъснато печелят челни награди! Това значи, че нашата система не е чак толкова лоша. Имам и друга представа. Български ученици стават студенти, отиват в Съединените щати и са на едно от водещите места. Те казват, че равнището там е много ниско. На Съединените щати равнището на средното образование е много ниско, а нашето е по-високо и те като отидат там, са водещи. Обаче става така, че изведнъж поради тези, предполагам, недоимъци в материалната база, изведнъж, когато станат висшисти, всички студенти дръпнат много по-напред от нашите. И затова нашите завършващи висшисти са на много по-ниско равнище от равнището, на което завършват, да кажем, в Съединените щати. Защо? Защото нямаме материална база.
Аз разбирам чиновниците от Министерството на образованието, даже разбирам и министъра. Министърът не може да се обяви срещу тях, защото те са чисто и просто негови служители. Той е длъжен да защитава техните интереси, за да може да работи добре. Той не може да се обяви срещу чиновниците си, защото ще изгуби почвата си като министър. Но ние като народни представители трябва да погледнем на нещата от малко по-различен ъгъл и да преценим как да вземем този заем, ако е възможен. Ако не е възможен, въобще да не го вземаме. Защото всички ние утре ще режем от парите на образованието. Съгласен ли е господин министърът от образованието спрямо тазгодишния му бюджет непрекъснато да бъдат рязани пари? Вярно е, че той няма да е министър след 5 години, обаче от образованието да бъдат рязани пари? Такова нещо няма да стане! Това ще бъде рязане на пари поголовно, отвсякъде!
Затова е много по-удобно да се насочим към една друга схема. Ако ние наистина в България имаме приоритет, че много по-важно - това ще каже господин министърът - от компютрите в средните училища е да оправяме програмите на средните училища, тогава нека ние да си го финансираме. Може пак да се вземе заем от Световната банка, Може пак да се подкрепи платежният баланс, обаче по начина, по който се предлага сега вземането на заем, за мен това е изразходване на грешни пари, които ще тежат на бъдещите поколения в България да ги плащат. И съвършено нецелесъобразно е по този начин да се процедира.
Аз ще направя друго предложение: да няма право нито едно министерство самостоятелно да сключва договори със Световната банка. Защо? Защото министерството не разчита на собствените си пари, министерството разчита на парите, които ще му се дадат от бюджета, т.е. от Народното събрание. Народното събрание ще ги разпредели. Затова е много по-целесъобразно Министерският съвет сам да кандидатства за тези пари и да каже за какво ще ги изразходва. И тогава ние ще решим. Защото министърът на финансите утре ще трябва да се чуди: толкова пари за образование, толкова пари за здравеопазване, за други социални дейности, за държавни служители и т.н. и ще прави баланс. А когато едно министерство само си взема парите, този баланс вече е нарушен. И той ще е нарушен за целия период на изплащането на заема.
Така че, уважаеми колеги, колкото и да ви е чудно, аз призовавам всички вас да проявите малко разбиране в случая и да отхвърлим предложението на правителството. Не че ние сме против това да вземаме пари от Световната банка, без парите от Световната банка ние не можем да се оправим. Обаче по начина, по който ни ги дава в момента Световната банка, ние няма да се оправим. Защото тя ще си вземе една голяма част от тях обратно. Защото тя посочва кои да са консултантите. Много добре знаем в най-различни заеми как се процедираше.
Изразявам моето лично становище и призовава всички вас да отхвърлите предложението на правителството. (Частични ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина бих бил щастлив, ако имам самочувствието на...
Какво да кажа? Такова самочувствие, в смисъл да се обсъждат и да се правят заключения по проблеми от най-различен характер, аз не мога да го разбера. Далеч по-скромен съм и мисля, че макар и да познавам системата на образованието и специално средното образование, смея да твърдя, че са необходими редица действия и много действия, които да осигурят неговото развитие в перспектива. Това, че системата ни е все още добра, това е факт и никой не го отрича. Но, за да се задържи такава и да се развива, са необходими поредица от действия. Затова става дума и затова се иска този заем. С него се покриват дефицити от дейността на правителството в отделни направления, за които направления просто не достига държавната субсидия. В изказването ми това ще стане ясно. Но репликата ми най-вече е по отношение на твърдението, че следващите 1, 2, 3 години - докато трае периодът на този заем на постъпване на парите, чиновниците ще взимат решения как да се харчат тези пари. Това просто не е така.
Схемата на ползване на този заем е същата, каквато е схемата на ползване на подобен заем от държавната и Световна банка от други ведомства, а не само от Министерството на образованието и науката. И в тази схема, преди сключването на договора, по всички видове дейности и по детайли от тези видове дейности и приоритети, са разписани съответните суми. Тоест, решенията вече са взети и върху тези решения се упражнява строг одиторски контрол от страна на Международната банка и от българска страна. Тоест, решенията вече са взети. Никой не може да измени самоволно сумата по дадено перо, по даден вид дейност, по даден приоритет или под приоритет. Това всъщност е репликата ми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Втора реплика - господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, аз също така бях доста критичен в комисията дотолкова, доколкото познавам нашето висше образование, неговата стойност, неговата цена, и оценката, която, разбира се, дават за него в чужбина. Не само примерите, които дадохте вие как се държат нашите студенти, но ние съвсем скоро бяхме оценени и от Европейския съюз по пътя си към европейските държави и знаем много добре, че темата "Образование" беше отворена и затворена успешно.
В това отношение обаче се оказва като че ли тези, които работят добре, поне с Вашето предложение, едва ли не трябва да бъдат санкционирани, че просто работят добре. Ние взехме твърде много заеми, включително и от Световната банка за области, включително и в областта на икономиката, включително и в областта на банковото дело, където Вие сте специалист, където по обща оценка просто не се работи добре. Каква е сега тук, все пак във Вашата теза, която Вие защитавате и казвате, че Народното събрание не трябва да гласува за този заем е, че едва ли не чиновниците ще бъдат тези, които ще управляват и ще бъдат облагодетелствани максимално. Това, разбира се, не е така. Не е така, защото схемите, по които Световната банка отпуска парите, а Вие го знаете това много добре, са свързани включително и за закупуване и на апаратура, техника, включително и за компютри. Разбира се, не да отидат конкретно в училища, но всички онези системи, които поддържат образованието ще бъдат с определена техника и технология. Но Световната банка също така взима парите за свои специалисти и във всичките други области, на които тя е отпускала заем.
Аз призовавам все пак народните представители да гласуват този заем дотолкова, доколкото това е областта, където е призната за една от най-добрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Ще направя кратък отговор на репликите.
Уважаеми господин Панев, аз мисля, че ние сме тук да решаваме. Ако щете, кажете вие, мнозинството, вие решавате. Не че някой друг вместо нас взима решенията - Вие се опитахте да кажете точно това. Кой вместо нас взима решенията, господин Панев? Народът нас ни е избрал. И ако смятате, че някой чиновник е казал: "Народното събрание трябва да гласува", посочете кой е този чиновник. Няма такъв чиновник. И Вие не разбрахте това, което аз Ви казах.
Ако наистина е необходим по целесъобразност този заем - не да се дадат на училищата, да се дадат на чиновниците да развиват тая дейност - между другото аз познавам няколко души активни, даже не бих казал, че са и толкова чиновници, които няколко пъти обиколиха света покрай реформата в образованието. Но както и да е, може и да е за добро. Но, ако от тези пари наистина трябват на училищата за компютри, а трябват на чиновниците да си правят програми и да ходят насам-натам, имаме друго решение, което е много по-подходящо - да вземем заем за подкрепа на платежния баланс. Тия пари влизат в Министерството на финансите и Министерството на финансите вече финансира цялата тази дейност. Тоест, вярно е, че субсидията е малка и т.н., но да не направим така, че ако го вземем от Световната банка, една голяма част от парите да утекат и ние вместо да плащаме 8 на сто, колкото е нормалната лихва на Световната банка, да отидем някъде към 30-40 на сто да плащаме лихва, включително с техните чужди специалисти, които кой знае какво ще разберат.
Знаете ли, господин Панев, за какво ходят парите на консултантите? Вие казвате, че аз съм имал самочувствие. Самочувствието съм го добил от работата си в парламента и в тая комисия като гледаме парите за какво отиват - някъде по 10, 20 на сто обикновено от парите от Световната банка отиват на консултации в посочени от нея фирми. Една голяма част от парите отиват не толкова за хонорари на тия хора, колкото за пътувания в I класа, докато Вие и аз пътуваме в туристическа класа; да спят в скъпи хотели; да си осигуряват преводачи или нашите съответно да отиват нататък. Ето, затова го взимаме на практика тоя заем.
Ако направим тази схема, която Ви предложих - заем за подкрепа на платежния баланс, и министърът на финансите да разпредели парите, ние ще можем да икономисаме доста голяма част от тези пари и ще можем да ги разпределим. Хайде, като ги подкрепяте толкова много тия чиновници, подкрепете ги, но подкрепете и самите училища. Вие ходили ли сте в българско училище, за да видят как работят те, особено по селата? Ха, кажете, кое е приоритет на България - дали да си оправя програмите със специалисти от Световната банка, или да се обърне към българските специалисти, които работят там или които работят в университетите, които за минимален хонорар, без I класа и без скъпи хотели, ще се съгласят да оправят българските програми или да ги актуализират, да направят нови, или да дадем излишните пари за компютри в училищата? Ето, това кажете Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Георги Панев има думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да направя изказването си по същество, ще се спра на някои цифри,...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Казва се числа, ти си математик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: ... които оборват популистки развитата от господин Димитров теза, а именно, че заемът отива, за да обслужи интересите на чиновници от министерството, или по принцип на каквото и да е министерство, а не интересите на страната и интересите на българското образование.
Прословутите консултанти. За консултантски услуги в заема са предвидени 93 000 долара спрямо 15 млн....
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): 2,7 млн., господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: За консултантски услуги са предвидени 93 000 долара спрямо 14 млн. 380 хил. долара общ заем. От тези консултантски услуги за 93 000 долара... (Неразбираема реплика от народните представители Станка Величкова и Венцеслав Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: После вземи реплика. Сега, моля за тишина!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин председателю, просто ми пречат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, аз им правя забележка. Не ми правете Вие на мен.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Не на Вас. Аз се обръщам към Вас, моля Ви!
Повтарям отново: за консултантски услуги са предвидени 93 хил. - ето, документът е пред мен, това е окончателно сключеното споразумение, което трябва да бъде ратифицирано. (Господин Панев показва документа на народните представители.) От тези 93 000 долара спрямо 14 млн. 370 хил. долара за национални консултанти, т.е. за българи, за наши консултанти са предвидени 66 хил. долара, а за международни консултанти - само 17 000 долара. Просто не ми се смята. Оставям на народното представителство да пресметне 17 000 долара спрямо 14 млн. 370 хил. долара какъв процент представляват и по какъв начин се връщат тотално парите на Международната банка обратно. Как става това с един процент от порядъка на единици?!
В интерес на истината, това се отнася и за представителите на опозицията, които след това сигурно ще вземат думата, след дебатите в Комисията по образованието и науката от мен беше поискан допълнителен материал по този заем от Министерството на образованието и науката, който да бъде структуриран така, че да стане ясно точно за какво ще бъдат изразходвани парите, по какви пера и колко ще бъде в крайна сметка крайната сума, разбира се, и какви резултати се очакват. Материалът е пред мен, той е раздаден на членовете на Комисията по образованието и науката, те също го имат и ще бъде наистина много добре, ако в своите изказвания всеки се позовава на тези материали. Това са последващи материали, които уточняват нещата докрай.
От тези материали става ясно най-напред, може би най-важното, основанието за заема, а то е, че по отношение на редица национални приоритети в образованието, дейностите по които трябва да бъдат извършени, и за това ще говоря след малко, субсидията от държавата, бюджетът не достига, а тези дейности трябва да бъдат извършени и те трябва да бъдат извършени, защото това е една органична дейност на Министерството на образованието и науката, която обезпечава сигурността и съществуването на образователната система, а и нейното развитие занапред. Тоест, тези дейности трябва да бъдат извършени, но бюджетната субсидия не достига и ето тук е смисълът на този заем, като междупрочем, отново повтарям, е 15 млн. и 370 хил. долара. Тук е смисълът на този заем - да покрие дефицита спрямо държавния бюджет. До това се свежда цялата философия на заема. И ако се атакува това основно положение, то значи се атакуват по принцип всички дейности на министерството, свързани със сферата на образованието, най-вече със средното образование.
Какви са тези компоненти или както ги наричат още приоритети, или основни дейности, които, повтарям отново, са присъщи, трябва да се развиват от министерството, без тях образователната система е обречена на влошаване, а не на подобряване като цяло.
Компонент "Оптимиране на училищната мрежа". Мисля, че това понятие е вече достатъчно ясно за всички нас. Поради редица причини намалява броят на училищата, създават се средищни училища - с други думи, по някакъв начин се преструктурира и оптимизира спрямо сегашните условия училищната мрежа.
Тази дейност изисква някакви суми, изисква финансиране. И ето тук са посочени някои разходи, но може би основният разход това са средствата за около 312 хил. долара, които средства ще бъдат използвани за създаване на специален софтуер с географска карта на месторазположението на училищата, с обучение на общинските администрации и за непрекъснат контакт и консултации с местните общини. Това е един процес, който не се завършва за една или две седмици, за месеци, а той ще трае години и той консумира пари.
За компонента "Управленска информационна система на образованието" е излишно да говоря. Самият господин Димитров пледира за такава информационна система. Много пъти тук, в тази зала, по различни поводи се говори за необходимостта от управленска информационна система. Това е вторият компонент. Общата сума за създаването на тази система е 1 млн. и 700 хил. долара.
Българското училище, цялата система на средното образование в момента е изправена пред усвояването на една нова форма на изразходване от държавния или от общинския бюджет средства. Това са така наречените "делегирани бюджети" - в смисъл, че училището вече изцяло разполага с бюджета, който му е определен от общината и от държавата, и разполагайки с него, то трябва разумно да изразходва тези средства и да има опит в боравенето със собствен бюджет.
За тази дейност - за обучаване на учители, директори, за връзки с общини и пр., също са необходими средства. Те са изредени: обучение на директори и общински служители, участници в работна група; посещение в общините по повод на делегираните бюджети - това са командировки, дами и господа. Всяка дейност в системата на образованието е дейност, която трябва да си представим изнесена по места. Това са командировки. Те струват пари.
Колегите от министерството са били така любезни да посочат основните дефицити в направлението "Делегирани бюджети". Ще ви ги прочета.
Дефицитите са:
"- дефицит на хора, подготвени да ръководят и организират прилагането на делегираните бюджети;
- дефицит на знания и умения за новите права и отговорности при по-голямата самостоятелност при взимане на решения за целесъобразното изразходване на средствата;
- дефицит на оборудване за училищата, обслужващите звена и общинската администрация;
- дефицит на специализирани софтуерни продукти, които да гарантират възможността на всяко училище да предоставя данни за интегрираната система, включително изразходваните средства."
И сега стигаме до един много съществен компонент, по който предполагам, че ще има най-много критика, поне така беше в комисията и неоснователна според мен - това е доста сериозният факт, че през 2003 г. в България ще има зрелостен изпит, матура по три предмета, съгласно учебния план, единият от тях е гражданско образование. Това нещо предстои.
Във връзка с тази национална матура имаме компонент "разработване, наблюдение и контрол на образователните стандарти и оценяване на резултатите от прилагането им". Средствата са 85 хил. и 200 долара. За какво? - Техническо оборудване, принтери, компютри - ето компютрите, за които Вие говорите, господин Димитров. Ще има компютри в училищата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Два милиона за чиновниците и 80 хил. за компютри! Браво, бе!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Техника, окабеляване и пр., и пр. - това са разходи, които няма начин да не бъдат извършени.
Какви ще бъдат резултатите от тази дейност по стандартите и по оценката, и то външна, след проведените изпити? Какво се очаква от реализацията на проекта?
Външно проведени и външно оценени зрелостни изпити. Добре е народните представители да обърнат внимание върху това обстоятелство, че ще има и външно оценени зрелостни изпити.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Дайте по-сериозни аргументи. Ще има външна оценка!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Други компоненти: това са квалификации на учителите. За квалификациите на учителите мисля, че изобщо не може да се възразява по отношение на средствата.
Това са основните дейности, по които ще бъдат вложени пари от заема, за да попълнят, отново повтарям, недостига от държавни средства чрез бюджета по дадената дейност, които са необходими наистина, защото попълват дефицит, попълват недостиг. Тази дейност трябва да бъде извършена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Господин Венцеслав Димитров има думата за реплика.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Уважаеми господин Панев, аз не знам какъв материал четете Вие. Ние четем това, което са ни раздали на нас като обикновени народни представители. На Вас сигурно са Ви дали нещо по-различно. Но мисля, че точно в Приложение № 1 - отворете го на 21 страница - и там ще прочетете това, което аз казвам. Там пише: "Консултантски услуги - 2 млн. 750 хил. щ.долара". Вие колко казахте? 80 хил. ли казахте? "Обучение - 3 млн. и половина щ.долара, неразпределени - 2 млн. долара". "Неразпределени" - какво значи това? Тук Драгомир Драганов каза, че преразпределението предстои.
Това, което аз разбрах, господин Панев, понеже Вие намекнахте за това, аз разбрах, че Вие от финанси не разбирате.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Аз не съм твърдял, че разбирам от финанси.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А така! Заемът е финансов преди всичко. Консултирайте се с финансови специалисти и тогава поемайте финансови задължения на държавата. Защото тези пари, които взимаме, ще тежат върху българския народ в бъдещите години, докато не изплатим този заем.
Затова аз Ви казвам: помислете още веднъж дали няма да е по-целесъобразно тези пари да се вземат по друг начин и да се изразходват за други цели, а не да ги изразходваме за тичане насам-натам и за реене в безтегловността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика ли искате думата?
За втора реплика има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Силно ме впечатли изказването на господин Панев в частта, където той говори, че с този заем се покрива дефицитът на бюджета, касаещ образованието.
Внимателно четох и предложението на Министерския съвет, и мотивите и следях и дискусията в комисията. И досега, господин Панев, аз не разбрах какъв дефицит на бюджета покриваме със заема? Това е една съвсем друга дейност по усъвършенстване на административното управление на образованието в частта, където е средното, където Вие много добре знаете, че ще се закупят 3 хил. и 700 компютри и се цели да се усъвършенства административното управление на образованието, и другата страна е за висшето образование.
И аз моля тук, присъединявайки се към това, за което говори и господин Димитров, Вие да се изкажете нещо друго ли има вписано и някакви други мотиви ли се визират, към които ние не сме съпричастни, и моля и министърът в този смисъл да вземе отношение. Защото за мен никъде няма компенсиране дефицита на бюджета на образованието с този заем. Аз призовавам Вие като председател, тъй като тук срамежливо се борите и отстоявате този заем, все пак призовавам и народното представителство, Вие да вникнете в това, което предлага господин Димитров. Има смисъл да бъде подпомогнато българското образование, но в другия смисъл - да подпомогнем целия този учебен процес, а да не отиваме само към усъвършенстване административното управление на образованието, защото заемът е за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За трета реплика има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Колега Панев, Вие споменахте за консултантските услуги числа, на които се позовавате от разбивката, която Министерството на образованието и науката ни е дало. Но мисля, че има някакво разминаване, защото, освен че в официалния документ, който ние гласуваме като проект за решение, се говори за 2 млн. 750 хил. щ.долара общо за консултантски услуги, а само за подкомпонента "Учебен план и стандарти" за чуждестранни консултанти се иска една не чак толкова скромна сума и тя е 128 хил. и 400 щ. долара. Това е на стр. 6 от материала на министерството.
Същевременно искам да Ви кажа, че пак на тази стр. 6 се дава, че Министерството на образованието и науката, което ще има ключови служители - според проекта на Световната банка, такъв е терминът - ще се обучават и в чужбина. И само за това обучение на този подкомпонент ще трябват 45 хил. долара, за да ходят служителите в странство.
Аз питам: Вие убеден ли сте, че тези 128 хил. и 400 долара за чуждестранни консултанти при подкомпонента "Учебен план и стандарти" ще бъде целесъобразно да се дадат? Какво ще ме консултира чуждестранният служител, колкото и да е висококвалифициран, по български език и литература, по история на България, по география на България, по какво? Защо трябва да се харчат грешни пари? Защо е необходимо ние да се превръщаме в изпълнители на чиновниците в министерството и на техните приумици?
Все пак аз смятам, че ние, народните представители, трябва да бъдем на висотата на своите отговорности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Искате ли думата за дуплика?
За дуплика има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Това, че членовете на Комисията по образованието и науката и нейният председател в частност сигурно не разбират от финанси на професионално ниво, просто не се нуждае от коментар. Но аз тогава питам: тези, които разбират от финанси, а именно от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, в нея няма дори нито един глас "против" този заем. Има 6 гласа "за" и 3 гласа "въздържали се". Така че тук нещо наистина не разбирам, но както и да е. Ще го преживея.
Да, аз се позовавам на тези документи, които получихме в комисията впоследствие по мое искане и които наистина показваха необходимостта от заема, който е за покриване на дефицити. В крайна сметка това е така. Защото дейностите, отново повтарям, са дейности, които не могат да не бъдат извършвани от Министерството на образованието и науката. Ако тези дейности по някакви причини замрат или не са пълноценни - хайде да не е докрай, но непълноценни все пак в някаква степен - това застрашава системата на образованието. По тези дейности просто трябва да се работи. Има дефицит - покрива се. Схемата за покритието на този дефицит чрез заем от Международната банка, както казах, не е практика само за Министерството на образованието и науката, а и на другите ведомства в нашата страна. Ето, пред мен е заем от Световната банка за проект за модернизация на образованието, в който е записано така: "Консултантски услуги - 93 хил. долара". Уточнена сума след техническите разговори - 93 хил. долара.
Ще се спра и на повдигнатия от госпожа Величкова въпрос. За неразпределените средства - тук искам да обърна Вашето внимание. Тези неразпределени средства, които от посочените - не си спомням точната цифра, 2 млн. и нещо в първоначалния вариант, това, което ви е представено, сега са сведени след завършването на преговорите до 1 млн. и нещо. Тоест от 2 027 965 долара са сведени до 1 414 000. И сега в момента това е окончателното споразумение по заема.
Госпожо Величкова, аз наистина не мога да намеря тези 120 хил. долара за ... Ако обичате (госпожа Величкова показва на господин Панев своя материал). Но това е за местни консултанти, госпожо Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Аз чета за чуждестранните консултанти - 128 хил. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вземете си материалите и идете встрани да си ги сверите.
Господин Панев, свършихте ли?
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Дори и да са 128 хил., това не са 2 млн. и половина долара. Нали? Не са, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има ли други изказвания?
За процедура има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз се обръщам към Вас. Тъй като ни е предоставено решението за даване съгласие за сключване на заемно споразумение (проект за модернизация на образованието) и на стр. 21 има едно приложение за теглене на средствата по заема и разбирам, че има някакви други - преразпределени и други доуговорки. Значи ние днес ще гласуваме едно по това, а след това ще бъде съвсем друго.
И аз ви моля да направите консултации, и ако ние ще даваме съгласие за нещо, да го даваме и да е ясно за какво даваме съгласие. А не по принцип да ни се иска съгласие, да го дадем и с някакви други цифрички, с които тук се жонглира, те да бъдат други.
Затова може би към споразумението трябваше да има и един друг документ, който да го съпровожда, и да е конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Народните представители работят с материалите, които са им раздадени, и те са единствените автентични материали. Други няма.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Аз ще засегна съвсем накратко един-единствен момент във връзка с този проект за заем, а той е: 10 години Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол винаги е била много, много критично настроена към структурата на разходване на средствата. А, повярвайте ми, почти, с малки изключения, сме били единодушни, независимо кой към коя парламентарна група е, когато усещаме, че голяма част от отпусканите средства се разходват за цели, които бяха коментирани преди малко. Ще ви спестя няколко минути.
От тази гледна точка искам да разберете: отпусканият заем е с най-неблагоприятна, с най-лоша структура. Това е заем, който се откроява с това, че голям процент от средствата отиват за тези цели. Трудно някой може да намери убедителни аргументи, че толкова много пари България, при финансовото състояние, в което се намира, при големите външни задължения и масата нерешени проблеми вътре в страната, трябва да разходва за целите, които бяха коментирани.
Аз не съм готов да кажа, че България по едни или други въпроси не трябва да използва консултантска помощ. Но по моему те не са в тази сфера - толкова много. И да ни заставят да разходваме такива суми!
Какво значи "за оптимизиране на училищната мрежа"? Нека излезе някой и тук убедително на български език да ни каже какъв е този труден проблем за оптимизация на училищната мрежа? Безмозъчни ли са работещите в България?
От тази гледна точка само да тръгнем към заема, господин министър, вярвайте ми, аз съм един от тези, които смятат, че на образованието в България трябва да се помага финансово, и когато гледахме бюджета, разисквахме тази тема, но не мога да приема, че българското образование при тази структура на разходване на средствата, на искания заем, получава нещо значително. Аз съм готов, като повечето от колегите, които се изказаха, вие да получите необходимата на системата финансова помощ, но тя да не бъде прахосана по този начин в една значителна степен.
Затова се присъединявам към направените вече внушения да бъде върнат този въпрос за ново обсъждане, за ново разглеждане. Непростимо е парламентът да се подпише, да приеме решение за такава структура на разходване на отпусканите средства. Това е най-лошата структура за 10-те години, които Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е обсъждала при искани заеми за такива структурни реформи.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Защо не е била против?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Само една реплика. Господин Панев, моите уважения, тримата "въздържали се" са именно това. Ние бяхме така критични в дискусията, както сме и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин министър, колеги! Проектът за решение за даване съгласие за сключване на взаимно споразумение за модернизация на образованието между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, е първата фаза от предложеното от банката адаптиращо се програмно кредитиране, състоящо се от три фази, всяка от които е с продължителност три години.
Заемът за първата фаза е до 15 млн. 300 хил. щатски долара, а иначе е възможно да бъде до 63 млн. долара. Схемата за изплащане е 20-годишен период, с 5-годишен гратисен период.
Какви са мотивите за сключване на заема от така наречената първа фаза, това, което е пред вас като проект за решение, даден от Министерския съвет?
Първо, за да се въведат национални учебни планове и стандарти, които са основата на образователната реформа.
Второ, за да се подобри оценяването на резултатите в училище чрез въвеждане на система за външно оценяване на учениците.
Трето, за да се даде възможност на обучение по новите образователни изисквания за повишаване квалификацията на учители, директори и общински служители по образованието.
Четвърто, за да се насърчи и улесни оптимизацията на делегираните бюджети и да се въведе информационна система за управление на образованието, управление на финансовите ресурси във висшето образование, преструктуриране на мрежата на висшите училища, разделяне по подходящ начин на академичното от стопанското управление, система за студентски заеми.
Това са накратко мотивите. Преди да взема отношение по тях искам да акцентирам върху една съществена подробност. В така нареченото описание на проекта, разработено от МОН, има график за подготовката и преговорите със Световната банка по тази първа фаза от заема. От този график става ясно, че времето за проекта е било 14 месеца, като първата мисия на банката е дошла на 22 ноември 1998 г. Тоест работата на МОН е започнала от есента на 1997 г. През това време парламентарната комисия работеше интензивно с МОН, с екипа на ексминистър Методиев по Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, по Закона за учебния план, по Закона за професионалното образование, по Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. И през цялото това време нито веднъж в парламентарната комисия не е ставало въпрос, че изпълнението на тези закони изисква заем от Световната банка, нито веднъж не е казано на депутатите, че служителите на МОН не са в състояние да направят държавните образователни изисквания, учебните програми и учебните планове.
И изведнъж сме сюрпризирани с въпросния проект за заем. Големият въпрос е дали той е целесъобразен с така посочените мотиви. Моето мнение е, че в този вид заемът не е в полза на българското училище, на българското висше училище, на българските учители и ученици, а само и единствено, за съжаление, в полза на служителите от министерството.
Защо така смятам?
Първо, държавните образователни изисквания, или така наречените стандарти, вече са готови и публикувани в "Държавен вестник". Тяхното въвеждане не изисква заем, защото те са задължение на служителите и на учителите и досега няма държавни стандарти - лоши или добри, които да са били осигурявани със заем. Нещо повече, искам да попитам: кого лъжем в случая? Световната банка ли, като казваме, че ще правим държавни образователни изисквания, които вече са публикувани в "Държавен вестник"? Учители ли, учениците ли? Отговорът е: българският данъкоплатец. Защото той ще връща този заем.
Второ, в мотивите се подчертава, че ще започне обучение по държавните образователни изисквания.
Питам аз: кого ще обучавате? Учителите ли, които ще бъдат съкратени? И кои служители от така наречените в проекта "общински служби по образование", след като тази общинска администрация няма да преподава и няма да контролира образователния процес според държавните образователни изисквания?
От кого ще се прави това обучение, след като в описанието на проекта така наречените ключови служители на МОН подчертават, че нямат необходимата подготовка и квалификация?
Ето какво е дадено на депутатите от парламентарната комисия и чета дословно: "В МОН не е достатъчен капацитетът за управление на разработването и внедряването на стандарти и учебни планове. Недостигът е по отношение, забележете, на знания и на умения." И по-нататък, чета дословно: "Като първа стъпка, обучение както в периодични, краткосрочни семинари, така и по-систематично и продължително - на експертите от Дирекция "Общо образование" на министерството. Малък на брой кратки работни посещения в други страни, по 10 души за всяко посещение".
Затова аз питам - след като служителите сами трябва да се обучават чрез този заем, по тяхно признание, у нас и в чужбина, то тогава за какво работят в министерството? За какво получават заплати? За какво ни уверяваха в комисията, когато обсъждахме съответните закони, че имат готовност дори учебният план да бъде въведен още миналата година за първи и за пети клас, а в крайна сметка беше въведен само в девети клас?
Две думи за така нареченото оптимизиране на учебната мрежа, за което отново се искат пари. И в описанието се казва, че предстоят да бъдат закрити 500 училища. Този проблем също законодателно е решен и то - нелошо. Процесът върви и миналия петък министър Димитров на мой актуален въпрос отговори, че до 31 май 2000 г. са оптимизирани, тоест преобразувани и закрити, 290 училища. Питам, как това стана без заем от Световната банка, а за продължаването на този процес вече трябва заем?
Що се отнася до мотива за делегираните бюджети, ще уведомя народното представителство, че по програма "ФАР" още преди четири години беше направен модел за делегираните бюджети. Проектът стартира в четири региона. Сега обаче, вместо да се използва този пилотен проект по "ФАР", за който беше отчетено, че е много добър и че много добре се осъществяват делегираните бюджети в тези райони, сега обаче ще се искат пари за нов софтуер, в който, забележете екзотичния израз: "ще има географска карта на училищата". На кои училища, питам, след като в описанието се предвижда поне 500 училища да бъдат закрити? Излиза така, че тези безработни учители, които ще излязат, след като се закрият училищата, попадайки в бездната на бедността и на мизерията, ще плащат заема, за да могат служителите на МОН да се обучават в чужбина.
Претенциите ми в частта "висше образование" също са големи поради нецелесъобразността в мотивите. За какво преструктуриране на висшите училища ще трябват пари, след като този въпрос трябва да върви и в този момент е въпрос, който трябва да се реши най-вече от самите висши училища и от Националната агенция за оценяване и акредитация, която трябва да направи институционална и програмна акредитация? И още нещо, след като ще се прави преструктуриране, как ще стане едновременно, за което ще се искат и нови пари, разделянето на академичното от стопанското управление на висшите училища, тоест, на кои висши училища, като едновременно те ще се преструктурират и затова пак трябват пари?
Същото е и с мотива за кредитиране на студентите. Тук също се създава поредната структура, тоест, служители. Междупрочем, трябва да ви кажа, че в описанието на проекта е написано, че ще се създадат осем структури. Същевременно такива структури, като Националният тестов център и Институтът по образование и други според мен не работят достатъчно интензивно, защото не получават необходимите задания от МОН и по този начин са елиминирани от същностната им работа.
Накрая, още един момент към въпросното описание. Тъй като новият учебен план, се казва в описанието, "ще използва, забележете, по-малко дидактични методи за преподаване, потребностите от консумативи за учениците, като например хартия, моливи, лепило...", господин Венцислав Димитров, Вие искате компютри, а тук служителите пишат за лепило, миличък! "И така нататък, ще се увеличават. Това ще доведе до допълнителни текущи разходи от почти 5 млн. долара годишно в средносрочен аспект." Та, след като трябват пари за лепила, а не за дидактични методи за преподаване, защо ще се харчат пари за обучение? Модернизацията на образованието, както е наречен този проект, не е ли за компютри на учениците? Явно, не! А за лепила! Голяма модернизация!
Накрая искам да кажа още и следното. За мен този проект е един цинизъм. Описанието на министерството е едно словоблудство. Същото това министерство не каза, че заемът от Световната банка се предхожда от така нареченото Японско дарение. Колко пари са от това Японско дарение никой от нас не знае. Колко консултанти са го изконсумирали това Японско дарение никой не знае! За колко дни колко експерти от Министерството на образованието и науката са кръжали по тези японскодарителни - консултантски услуги никой не знае. За съжаление, обаче, българският народ, българският данъкоплатец ще знае много добре, защото, ако този заем се ратифицира, всъщностq ще се бръкне много дълбоко в джоба на обедняващия българин.
И ще стане така, уважаеми господа, че българското образование, вместо държавната субсидия да не бъде 2,9, а толкова, колкото е необходимо за издръжка, и до ден-днешен не се знае колко струва издръжката на един ученик в българското училище. Вместо това да се знае и да се направи, ние ще взимаме заем от Световната банка - заем, който ще ипотекира образованието. И по този начин ще бъде ипотекирана България!
Аз призовавам народните представители да отхвърлят този заем, безкрайно неправилно формулиран, безкрайно неправилно искан да бъде потребен. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ако човек или институция, на която имам доверие, ме информират, че са осигурили допълнително или както казва господин Панев - даже за покриване на дефицита за образованието - 15 млн. са осигурени допълнително, аз ще ги поздравя. Ако искат от мен съгласие, ще ги подкрепя. Но понеже се надявам, че в такива случаи уважението трябва да е взаимно, ще ги попитам: ако сте суверенни и професионалисти в тази област и тези 15 млн. са от залъка и от ризата на българския народ...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Хайде, стига с този популизъм! Хайде, престанете!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така е, така ще се връщат. Недейте да възклицавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина. Моля за тишина!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Разбойници!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Той за коя част от залата говори?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И така, аз направих уговорката...
Господин председател, аз моля към господина, който твърди за разбойници в залата да вземете отношение от трибуната!
Но аз неслучайно направих уговорката, уважаеми колеги, за професионалисти, които са партньори и между които има доверие. И само на тях поставям въпроса: дали биха изразходвали тези 15 млн. долара за това, което се предвижда в договора? Аз смятам, че ако следваме българската възрожденска традиция, върховете на българското образование и ума и интелекта, който имаме днес в актуално състояние в българското образование, в Българската академия на науките и в българското училище, той никога няма да разпише такава структура на изразходването на тези средства. Ето, това е въпросът! Те са ни нужни, но те никога не биха отишли за тези пера, за тази мимикрия и за тези дейности!
Тук възниква другият голям въпрос. Залата е празна, но аз искам да го поставя. Суверенни ли сме ние с вас, като народни представители, суверенни ли сме като държава? И може ли да бъдем уважавани по цвета и да се сдобием с успех за България, ако сме приели, съзнателно или не, че сме лишили от суверенитета си?

Аз предлагам този закон, това гласуване да бъде едно отправно начало, в което да покажем, че искаме, сме и ще бъдем суверенни, защото можем да мислим по-добре за страната си. Имаме глави и интелект да решаваме по-добре проблемите си и молим, и предлагаме на партньорите си, ако не ни питат, как ще връщаме заема? И ние, господине, ще го връщаме, и тези, които ще го връщат, наистина от залъка и от дрехата на българския народ.
ГЛАС ОТ СДС: Ние връщаме вашите...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да бъдат така добри, щом не ни питат как ще го връщаме, ще ни уважават като суверенни и да не ни разписват как ще го изразходваме. Защото вече имаме страшна практика. Тук преди време гласувахме за 50 млн. долара кредит, който една частна чужда фирма получи срещу гаранции, които ние с вас дадохме, и средства, които ще връща българският народ, да отстрани старите замърсявания върху обект, който придоби чрез приватизация.
Вече има неопровержими доказателства, че голяма част от тези средства отидоха за технологична реконструкция, подобрения и повишения на нивото на техниката и технологиите вътре в производството, а не за отстраняването на старите замърсявания. И синьото езеро никога няма да стане синьо, и лагуната никога няма да стане покрита с трева, както пишеха в мотивите.
Миналата седмица гласувахме, гласувахте заем за 63 млн. за здравеопазването, от които 19 млн. за консултанти. Тук спорят професионалистите колко. Но ясно е, че около 20 на сто отиват отново за пътувания и за безсмислени разходи.
И така, големият въпрос е: ще пожелаем ли и ще бъдем ли суверенни и самоуважаващи се, за да ни уважават и признават другите, или ще пропадаме с всяко едно гласуване до ниво, при което никой няма да ни уважава и зачита, а ще ни гледа с пренебрежение и презрение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За реплика ли желаете думата, господин Панев?
(Министър Димитър Димитров казва на председателя, че трябва да излезе.)
Ами ще си отидете, то, виждате, дебатът... Докато дойде господин Панев... Коментар на водещия... По-слаб дебат за десет години не съм слушал. Аз след всяко изказване се колебая как да гласувам. Но точно в обратна посока на този, който е защитавал нещо.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Репликата ми, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Толкова популизъм, толкова демагогия, такъв приповдигнат тон, просто нещо до болка познато в продължение на десетки години.
Аз задавам следния въпрос: има дейности, основни дейности на Министерството на образованието и науката, които трябва да бъдат извършени вътре в системата и те са: оптимизиране на училищната мрежа; разширяване системата на делегираните бюджети, на национално ниво; разработване, наблюдение и контрол на образователните стандарти и оценяване на резултатите от прилагането им; подготовка за национална матура; подготовка на тестове и ред други подробности, които са професионални детайли; квалификация на учителите; повишаване качеството на преподаване, на организацията и управлението на висшите училища. Казва се, че за тези дейности има дефицит. Този дефицит се покрива в рамките на тези три години със скромния заем от 14 млн. 730 хил. долара.
След като никой не отрече необходимостта от тези дейности, как отричате необходимостта от заема? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За дуплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаваният, уважаваният проф. Панев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В Народното събрание няма професори и доценти, има "господин народен представител".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз подчертах, че казвам "уважаваният" доц. Панев ме обвини в популизъм.
Аз си спомням с каква енергия той отстояваше внесените от него закони за декомунизацията, които щяха да "решат" проблемите на българското образование, и колко безпомощен беше днес, когато доказваше, че трябва да гласуваме този закон.
Уважаеми господин Панев, Вие с нищо не ме убедихте и не приведохте аргументи срещу моята теза, че ако българският интелект, дори смея да кажа, че ако служителите в министерството на господин Димитров са свободни и суверенни да разпоредят тези средства, ще го направят много по-рационално, много по-полезно и много по-ефективно. Към този размисъл исках да Ви провокирам. Ясно е, че няма чуваемост. Тогава Вие го разбирайте като популизъм, а от мен като обръщение към здравия разум на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Лютви Местан, Вие думата ли искате? Изчакайте за момент, господин министърът иска думата.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много внимателно слушах днешната дискусия. Не зная дали сте обърнали внимание, никога не съм си служил с квалификации, с тежки думи, с обидни думи, както тук преди малко казаха, че този проект е "цинизъм", че този проект е "словоблудство", че този проект е "подигравка" с българското образование.
Ако вярвате на един човек, който се занимава 30 години с образование, с висше образование, с преквалификация на учители в цюрк и който е давал дипломи и е бил ръководител на 14 докторанта, не зная тези, които в момента се изказаха, знаят ли всички тези неща? Да наричат един такъв проект "словоблудство" и "цинизъм", е просто недостойно за самия мен. Аз не бих останал повече да им отговарям, на госпожата, защото не съм заслужил такива квалификации. Това е първо.
Този проект не е словоблудство, този проект не е цинизъм, господа и госпожи народни представители! Тук госпожа Янкова постави един много хубав въпрос, но тя излезе. Този проект не иска пари, за да покрие дефицита на Министерството на образованието и науката, този проект е необходим на Министерството на образованието и науката, а не на чиновниците. Защото, ако вие поставите въпроса за нашите чиновници, за това, че се подхвърли, че са пътешествали и т.н., аз съм готов и на този въпрос да отговоря с точни данни, стига да ги поставите. В последните две години аз този въпрос го разглеждам.
Тук госпожа Величкова каза, че от 1998 г. са започнали преговорите, но никой досега не се е изказал в заседателната зала, а едва сега се внася за пръв път и трябва да се разгледа. Не мога да кажа за предишния период, аз отговарям за последните шест месеца.
Искам да ви кажа само с две думи как протекоха преговорите.
Първо. Преговорите бяха за 80 и няколко милиона долара, които предлагаше Световната банка. В резултат и на моята лична намеса, уважаема госпожо Величкова, в резултат на много сериозни преговори със Световната банка през април и май ги сведохме до 60 и няколко милиона долара. Заемите бяха разпределени на траншове, тоест да се гласува от Народното събрание общата сума от 60 и няколко милиона долара и 3 и еди-колко си стотин хиляди долара наведнъж. По мое искане, и с това се съгласиха експертите и представителите на Световната банка, заемът е разпределен на три фази, тоест всяка част от тези 63 млн. долара са независими една от друга. Така че сега в момента ние гласуваме 15 млн. и нещо.

В резултат на преговорите, които водихме с Вашингтон, директен канал, намалихме на 14,7 млн. - много намаления. Освен това, по мое лично настояване, а не на чиновниците, за които Вие говорите неколкократно и уважаемият господин Венцеслав Димитров, имайте предвид, че беше предвидено 20 души служители от министерството да отидат командировка в Щатите за инструкция и на семинар и това се отмени. Тук се направи семинарът, в нашето министерство.
Така че искам да ви обърна внимание: този процес, който протече през тази пролет, беше доста интензивно наситен от наша страна с много сериозни преговори.
Искам също така да обърна внимание на една принципна позиция, господин Божинов, - за суверенитета на България. Аз не вярвам да смятате, че аз съм против суверенитета на България. Ако Вие смятате, че е така, декларирайте го. Не знам сега кой от мен и от Вас е повече за суверенитета, аз не искам да правя никакви сравнения, но дължа да Ви кажа, че хората, с които водехме преговори и аз лично водих преговори в течение на 15 дни, разпределени в 3 месеца, не са хора случайни, не са хора, които искат да вземат парите на държавата, не са хора, които налагат някакви финансови ограничения и т.н., че ние едва ли не сме заробени. Тези хора, които бяха изпратени от Световната банка, са преподаватели, професори, такива като мен и като Вас, хора, които се занимават с образованието. Това са хора професионалисти. Ние не можем да смятаме, че те гледат на образователната политика само като финансов инструмент за изтръгване на средства от българската държава и едва ли не за вкарване на България в непрекъснати заеми. Няма такова нещо! Хората проявиха много сериозен професионализъм и много от нашите предложения бяха приети. Много предложения бяха приети!
Искам да допълня нещо, което е много важно за Народното събрание. По наше искане, на министерството, ние ще правим, нашето министерство, всяка година финансов контрол - не за трите години, а всяка година и на всеки 6 месеца, за изразходваните средства. И там има една точка, че при положение, че парите не се изразходват съобразно предназначението и целта, ние имаме право да прекратим този договор не когато минат трите години, а много по-рано.
Така че в това отношение също имаме известни възможности да маневрираме по отношение на тези финансови задължения, а това е много важна точка. Те се съгласиха с нас.
Също така те ще правят финансов одит. Аз отчасти познавам какво представлява одитът на французите, тъй като с тях имах работа в продължение на 3 години в една съвместна разработка с Гренобъл. Одитът на французите на Международната банка е нещо, което тук, в България, не могат да си го представят някои наши специалисти. То е нещо страшно, когато се проверява всяка стотинка. На мен са ми искали да давам отчет за билетите в метрото в Париж, въпреки че бях ръководител на българската част.
Така че одитът, който се провежда за изразходваните средства, ще бъде много точен, много коректен и там не може да се каже, че тия пари ще бъдат изразходвани нецелесъобразно.
Известно време бях председател на Комисията по енергийно регулиране - около 4 месеца. Трябва да ви кажа, че през този период най-малко 15-20 души от Щатите, от Англия, от Германия и от Франция в областта на енергетиката бяха в Комисията по енергийно регулиране. Непрекъснато имаше консултанти, но по наше искане те идваха в България, а ние не пращахме хора. Докато аз бях там, само един човек изпратих за тези 4 месеца, а идваха тук да се учим съвместно. Защото някой казва: нямаме ли в България достатъчно национален капитал, достатъчно национален потенциал в областта на образованието и науката, та да търсим консултанти отвън? Имаме, но най-важната работа в една дейност е консултантът от високо ниво. Това е очевидно. Когато един човек работи някаква тема и когато може да се консултира с друг, който е работил по тази тема, и много по-бързо стига до резултатите, това е изключително ефективна дейност.
Не можем ние без консултанти. Това е основата на всяко едно изследване, на всяко едно образование, на всяка една система. Разбира се, консултантите да бъдат дозирани. Ние ги намалихме изключително много. И пак ние поискахме от господин Коадра, от техния представител тук Томас О'Брайън да намалим броя на чуждестранните консултанти, да бъдат включени главно български професори, български изследователи.
Но вижте сега, говорим за "Държавни образователни изисквания". Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители: Държавните образователни изисквания не е проста работа. Държавните образователни изисквания дават рамката на новата система на средното образование в България. Те са много сериозни документи. Въз основа на тези Държавни образователни изисквания се правят рамките, след това учебните програми и след това учебните планове - една дълга и продължителна задача, която води към оптимизация на съдържанието на учебния материал. Освен това начинът, по който ще бъдат обучавани директори, учители, изисква изключително много суми, които не са предвидени в нашия бюджет. В какъв смисъл искам да кажа? Ами, примерно, трябва да се обучават 250 директори в първата фаза, в първата година. Те трябва да преминат един курс, който трябва да се осигури в София. Ще има 1-2 лектори, но основните ще бъдат българи.
Така че това са неща, които са изключително важни. Всяка една от този вид дейности, които тук са описани, не твърдя пред уважаемите финансисти - пред проф. Стоилов или тук господин Димитров, че е напълно добре финансово обоснована. Защото действително трябва да се обоснове всеки един долар, който получаваме, но все таки сме вложили това, което имаме възможност да го направим, за да бъдат тези пари целесъобразно изразходвани.
Ние не може да смятаме, че всички неща може да ги решаваме в България сами. Една система може да се развива само, когато е отворена система. Когато тази система се затвори вътре в себе си съгласно термодинамиката и другите закони на механиката, такава консервативна система загива. Една система, която е отворена система, която има връзки с други, по-добри образователни системи, се развива и когато може да се използват консултации в рамките на целесъобразното.
И още няколко думи, с които завършвам. Не мога да разбера защо толкова много се дебатира днес - близо час и половина, върху един въпрос, който би трябвало да се възприема от всички народни представители като израз на най-върховно уважение към нашето образование, а не да се смята, че там работят едва ли не хора, които са непрофесионалисти, хора, които нищо не разбират, хора, които харчат парите. Кога за нашето образование са давани пари за нещо? Кога? Винаги върху най-малкия разход в българския бюджет са такива жестоки изказвания, такива дискриминационни...
Искам да ви кажа, че в продължение на 10 години участвам в такива прения. Господин Божинов не знае някои мои спорове още 1992, 1993, 1994 г.... Трябва да го потвърдите, защото беше така и аз се занимавах много с бюджетите на висшите училища. И винаги, всяка година Народното събрание, не това - Тридесет и осмото, а другите, всяка година намаляваха непрекъснато. И сега, когато става дума за 5 млн. долара, едва ли не ние продадохме държавата. Не може така! Има нужда образованието от тази сума, уверявам ви. Има нужда и то за реални неща, за реални категории, за реални разходи. Разберете го!
И накрая да ви кажа едно число - защото някои грешат "число" и "цифра". (Смях.) Не, не говоря за никой, аз говоря общо. Искам да ви кажа, че за тази година - 2000 г., бюджетът на Министерството на образованието и науката е 363 млн. лева. Разделено на две, както е сега курсът 2,06, това е към 182 млн. долара. Спрямо тия 5 млн. долара, за които ние тук говорим два часа и се упражняваме върху някои тези, направете сметката колко са 5 млн. долара на 183. Една тридесета, 2% са.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това Ви казвам - министърът да ги даде.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ама не, чакайте малко сега! Господин Димитров, аз Ви разбирам Вас от гледна точка на един финансист как разсъждава. Аз влязох вътре във Вашия мозък и разбрах как разсъждавате Вие. (Смях.) Вие разсъждавате по следния начин. Какъв Ви е на Вас критерият? Парите не могат да бъдат изразходвани от това министерство разумно; парите трябва да се контролират от някой друг, защото на тях им имам доверие. И Вие имате доверие само на Министерството на финансите и нищо повече.


Да, драги колега, обаче Министерството на финансите няма абсолютно никакво отношение по въпроса на съдържанието на учебния процес, основно висшето образование. Искате те да контролират неща, които не познават? Можете ли Вие да контролирате неща, които не познавате? Одеве се даваха примери за българската индустрия. Работите са съвсем различни. Съвсем различни са плоскостите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това е животът! Министерството на финансите и на нас ни дава пари.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Животът е такъв, какъвто ние го правим. Така и ние го обясняваме. Но все пак не може едно министерство да няма възможност да разпределя ограничен контингент от средства. А трябва да пита Министерството на финансите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): А кой ще ги плаща?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ще ги изплащаме заедно с Вас, а може би, тъй като сте по-млад, Вие ще плащате по-дълго от мен.
С това приключих моето изказване. Мисля, че обосновах тезата.
Само искам да ви каза, че скоро ще се разглежда бюджетът на Министерството на образованието и науката. Ще помоля народните представители да бъдат много внимателни, когато оценяват средствата за образование и наука, защото това, което аз съм преценил в тези десет години и това, което се направи в Министерството на финансите по-нататък на експертно ниво, народните представители не дават нито стотинка допълнително към нашия бюджет. Вие сте абсолютно безпомощни. Направете така, че да дадете повече пари за нашето образование. Вие знаете, че трябва да се дадат повече пари. Утре ще кажете, че тези пари са много. Един Ваш колега финансист ни обясняваше колко много пари се хвърлят в образованието.
Госпожа Величкова ме попита за специфичния разход за един ученик в България. Не може да се направи такава сметка, уверявам ви. Не може да се направи по простата причина, че паричните потоци не са достатъчно добре обосновани. Нямаме достатъчно добре обоснована училищна мрежа - точно колко трябва да бъдат училищата, колко да бъдат паралелките. Преди да дойда тук имах тричасов разговор с трите синдиката и със Съюза на работодателите. Въпросите не са много прости - колко струва един ученик, в какво училище. Ние имаме 11 вида училища в страната. За кое училище става въпрос? И за колко бройки? Работи се по този въпрос. Сега не можем да дадем отговор.
Аз моля народните представители, ако имат доверие на Министерството на образованието в лицето на министъра, на заместник-министрите и на чиновниците, които толкова много упреквате, гласувайте за тази сума. Тя не е чак толкова много, а действително ще помогне за нашето образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Ще гласуваме, но това ще стане утре, тъй като има още желаещи за изказване, а работното ни време свършва.
Съобщения:
Насроченото за днес заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите се отменя.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание утре, 29 юни, от 17,00 ч. в кабинет 226.
Комисията по културата и медиите ще заседава утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 29 юни, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Анелия Тошкова
Атанас Мерджанов