Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-07-05

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Юнал Лютфи
Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Атанас Папаризов, Румен Овчаров и Цветелин Кънчев. Да им е честито! (Ръкопляскания.)
Днес е първият пленарен ден от месеца. На Председателски съвет разгледахме внесените предложения и приехме, че по реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има внесено само едно предложение - от Парламентарната група на Демократичната левица: първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Това ще бъде първа точка от днешния дневен ред, която не се гласува.
По реда на чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направени предложения от Парламентарната група на Обединението за национално спасение точка от дневния ред да бъде проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители са народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман.
Има предложение от народния представител Георги Пинчев точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи.
Има предложение от народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи.
Има предложение от народния представител Любомир Божков точка от дневния да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
И предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
1. Законопроект за допълнение на Закона за адвокатурата.
2. Законопроекти за изменение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
4. Законопроект за изменение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелното оръжие и боеприпасите.
5. Законопроект за изменение на Закона за собствеността.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
8. Законопроект за животновъдството.
9. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон.
10. Законопроект за организациите с нестопанска цел.
11. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред някой от вносителите желае ли да се изкаже? Има ли предложения за разместване?
Има думата господин Георги Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Наново правя предложение. Знаете, и миналата седмица го направих - в дневния ред за тази седмица на Народното събрание да влезе нашият законопроект за поправка към Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи.
Този законопроект ние сме го внесли преди две и половина година и е минал с пълно единодушие в Правната комисия през месец януари 1998 г.
Аз обаче се обръщам към всички вас с още една допълнителна молба - той да бъде изтеглен напред. Да не се повтаря това, което стана миналата седмица и да бъде включен на мястото на т. 6, а тя автоматично да стане т. 7, за да бъдем сигурни, че този път това, което сме гласували тук, ще бъде една реалност.
Надявам се на вашата подкрепа и ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Любомир Божков има думата.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам като точка в дневния ред, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да влезе избор на временна комисия за проучване хода на приватизацията, приватизационните сделки по структурната реформа и резултатите от тях.
Комисията да се избира за срок от една година, като се състои от 12 народни представители, както следва: 6 - от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 3 - от Парламентарната група на Демократичната левица, 1 - от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, 1 - от Парламентарната група на Народен съюз и 1 - от Парламентарната група на Българската Евролевица.
Считам, че всички колеги биха подкрепили едно такова предложение за решение на Народното събрание, което е от интерес на нашата институция, която представляваме.
Така че апелирам по време на гласуването всички да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние внесохме предложение за включване в дневния ред на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация с единствената цел - една промяна - най-важната, за да не може общинските кметове да бъдат освобождавани след съответния срок, както е сега по закон - 6 месеца, с обикновено мнозинство, а да се възстанови предишното състояние - да е с мнозинство 2/3, защото според нас има опасност да се предизвикват по най-различни съображения, не само политически, да има повече частични избори. И това ще усложни работата и дейността в областта на местното самоуправление.
Станала е техническа грешка на нашата секретарка. Тъй като лично аз съм вносител на предложението за включване в дневния ред, вместо ал. 7 тя е вписала ал. 3. Молбата ни е, колеги, да подкрепите да влезе в дневния ред на Народното събрание за седмицата, поне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
Друг?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. За втори пореден път правя предложение в дневния ред да бъде включено разглеждането на нашия проект за решение за временно спиране на плащанията с компенсаторни записи, за възлагане на министър-председателя на проучване на броя и номиналната стойност на издадените компенсаторни записи и установяване дали има такива, които са издадени без правно основание или без фактическо основание, съответно при злоупотреба със служебното положение, каквито са случаите с компенсаторните записи, издадени от господин Александър Божков с участието на госпожа Едит Гетова, както и тези случаи, които в момента се проверяват в Пловдив.

Твърде опасно е, докато приключат проверките, че част от тези компенсаторни записи могат да бъдат използвани по приватизационни сделки.
Нашето предложение за решение по никой начин не предвижда спиране въобще на плащанията, възможността за плащания. Могат да бъдат договаряни плащания в компенсаторни записи. Става въпрос по-скоро за спиране на временното приемане до установяване. Защото загубите, които до момента са нанесени на държавата, са огромни, без никаква перспектива и правни механизми те да бъдат възстановени.
Именно, водени от това съображение, ние настояваме нашият проект за решение да влезе в дневния ред, спешно да бъде разгледан и да бъде възложено на комисия от Министерския съвет да провери издадените компенсаторни записи и дали има такива без основание измежду тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложенията за дневен ред по реда на постъпването.
Поставям на гласуване предложението на заместник-председателя на Парламентарната група на ОНС господин Кемал Еюп т. 1 от дневния ред да бъде законоппроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 95, против 51, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обясня още един път, че ако не беше техническата грешка, наш ред беше по ал. 7 да предложим първата точка от дневния ред.
Затова, тъй като виждам, че разликата е много малка - само 2 гласа, моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване същото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 101, против 51, въздържали се 49.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Пинчев - т. 6 от седмичната програма да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз и останалите организации, посочени в закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 129, против 10, въздържали се 40.
Предложението се приема.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 81, против 106, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Божков точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 79, против 89, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен проекта за програмата за седмицата с двете корекции, които вече сме гласували.
Гласували 180 народни представители: за 129, против 17, въздържали се 34.
Седмичната програма е приета.
Преди да преминем към първа точка, ще прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 28 юни до 4 юли 2000 г.
Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на чужди въоръжени сили, чуждестранен военен корпус и военни въздухоплавателни средства на територията на Република България за участие в учението "Седем звезди 2000" на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
Законопроект за Сметната палата. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за рибарството и аквакултурите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е и на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за приемане на годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители - народните представители Евгени Кирилов и Мариела Митева. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Преминаваме към точката по реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ.
Това всъщност са три законопроекта. Един, внесен от народните представители Димитър Абаджиев и Александър Джеров. Втори, внесен от народния представител Нансен Бехар. И третият, внесен от народния представител Кръстьо Трендафилов и група народните представители.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата заместник-председателят на водещата комисия господин Александър Джеров да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

Относно:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 054-01-53, внесен от народните представители Димитър Абаджиев и Александър Джеров;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 054-01-56, внесен от народния представител Нансен Бехар;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 054-01-57, внесен от Кръстьо Трендафилов и група народни представители.
На редовното си заседание, проведено на 25 май т.г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроектите. На заседанието присъства госпожа Златка Русева - заместник-министър на правосъдието, която не възрази по възможността трите законопроекта да бъдат разгледани и приети на първо четене.
Първият законопроект, внесен от народните представители Димитър Абаджиев и Александър Джеров има за цел да подобри нормативната уредба, създадена от Закона за кооперациите и да създаде един по-съвършен правен механизъм. С предложените промени се предлага да бъдат приети нормативни текстове, които бяха внесени от Министерския съвет при първоначалното разглеждане на Закона за кооперациите.
Законопроектът, внесен от народния представител Нансен Бехар, съдържа една малка, но съществена промяна на чл. 56, ал. 1 от Закона за кооперациите, която следва да се синхронизира с предложените промени в първия законопроект.
Третият законопроект, внесен от Кръстьо Трендафилов и група народни представители, също цели да приведе Закона за кооперациите в съответствие с практическите нужди. С него се цели да се обединят понятията делова вноска и имуществен дял и да се направят и други промени в действащия закон.
След станалите разисквания единодушно бе прието решение да се предложи на Народното събрание да гласува трите законопроекта, след което Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, съобразно резултатите от гласуването, ще изготви обединен проект, който ще предложи за гласуване на второ четене."
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Имате думата за изказвания по разглежданите законопроекти.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов - вносител на един от законопроектите.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Неприятно е, че само няколко месеца след приемането на новия Закон за кооперациите се налага да се внесат поправки в закона, а те са свързани с промяна на отношението към кооперациите и към тяхната дейност в страната на този етап и в последните десетилетия.
Бих искал да започна моето представяне на закона с един цитат от Митеран, който казва, че "Кооперативната собственост е способна да отговори на потребностите на бъдещето. Тя съставлява и ще съставлява по мое виждане един от определящите елементи на икономическите и социалните структури на утрешна Европа както на Запад, така и на Изток".
Подчертавам кооперативната собственост затова, защото в периоди на криза винаги малките и средни собственици са се обединявали, за да преодолеят кризата в борбата за оцеляване. Така е било и в нашата история, така е и сега. Това е един път, извървян от най-богатите страни в Европа и в света.
В момента в България има четири кооперативни съюза, които обединяват стотици кооперации. Става дума за Централния кооперативен съюз с над 1000 члена, става дума за Съюза на земеделските кооперации с повече от 3400 кооперации. Четиристотин са кооперациите в Съюза на Трудово-производителните кооперации и повече от 80 са кооперациите на инвалидите. Без държавна подкрепа и със силно политизиране на проблемите, свързани с развитието на кооперативизма в България, тези кооперации изпитват невероятни трудности.
Със закон, който приехме преди няколко месеца, вместо да се облекчи дейността и да се създадат предпоставки за развитие на кооперативизма в неговия класически вид така, както е започнало кооперативното движение преди 150 години и както се е развило в България, особено в периода през 30-те години, когато в България има регистрирани повече от 6900 кооперации и когато те са поели основната част от задоволяване потребностите в малките населени места, говоря за селата и малките градове, за съжаление в България в последните години принципите на кооперативизма са завоалирани, те са изместени от намесата на държавата, а със закона, който приехме преди няколко месеца, това разбиране на държавата към кооперациите и тяхното развитие се затвърди.
В този смисъл непрекъснатите атаки срещу кооперациите и системата като цяло с политически подтекст блокира общественото мнение, демотивира отделните граждани и дребни производители или предприемачи да се обърнат с лице към тази спасителна форма за излизане от тежката криза, в която се намира държавата. И сега, в момента, търговията на дребно в голямата си част, особено в малките села и полупланинските и планински райони изцяло се поддържа от системата на кооперативното движение. Кооперациите заемат съществен дял в развитието на леката и хранително-вкусовата, преработващата промишленост. Чрез кооперациите хората поемат социалната отговорност сами да се грижат за решаването на своите стопански, домакински и пр. проблеми.


Имайки предвид всичко това, ние предложихме поправки в закона, които целят да дадат възможност за един нов тласък в развитието на кооперативизма като цяло и в частност на кооперациите, които сега съществуват в страната.
За съжаление това, което приехме миналия път не подпомага тази дейност. Ще започна с разбирането за кооперативната собственост. В закона, който приехме, изрично е записано, че, примерно, земеделските кооперации могат да произвеждат земеделска продукция, но не могат да придобиват вещни права върху земеделска земя.
Интересно е с какво право и как можем да забраним на едно юридическо лице, каквото и да е то, в случая кооперация, да няма право да придобива определена собственост, каквато е земята, и която по принцип сме приели, че тя оттук нататък трябва да променя собствеността си на пазарен принцип.
Освен това в закона сме ограничили правото на собствениците на земя да участват в такива сдружения или кооперации, но, изрично подчертавам, само с договори за наем и под аренда.
В същото време в Европа и навсякъде по света има най-различни форми на стопанисване на земята. Става дума за кооперации за съвместна обработка, става дума за кооперации за извършване на механизирани услуги, става дума за кооперации за снябдяване на земеделските производители, за изкупуване на продукция и пр., и пр., най-разнообразни форми на реализиране на кооперативизма в действие и решаването на конкретния проблем.
В този смисъл ние сме предложили промяна, която в никакъв случай не нарушава принципите на кооперативизма, нито пък нарушава някои законови норми, свързани с правото на собственост, с упражняване правото на собственост от дребните производители. Още повече, че когато говорим за земеделските кооперации специално, трябва да знаем, че земеделската кооперация е една от структурите, която е най-близо и до собственика, и до проблемите, които трябва да се решават - и социални, и производствени, на територията на малките села и малките градове.
Следващият момент, който предлагаме да бъде променен, е свързан с една поправка, която беше внесена тук в залата и беше приета от уважаемото Народно събрание. Става дума за това, че беше прието ежегодно да се преоценяват имуществените дялове на член-кооператорите. Това е една изключително трудоемка, скъпоструваща и, за съжаление, нямаща реална стойност дейност за съществуването или за добрия ред, ако бих се изразил така, в развитието на кооперацията. Преоценка на имуществените дялове може да стане, когато се ликвидира кооперацията. Тогава трябва да се раздели имуществото и наистина всеки да получи своя дял. Но по време на съществуването и дейността на кооперацията член-кооператорът разполага със своята дялова вноска, а имущественият дял е нещо, което се формира от кооперацията чрез реинвестицията и чрез дейността на това юридическо лице в процеса на неговата дейност.
Освен това в закона сме записали, че в кооперациите могат да се назначават изпълнителните директори, които оперативно да управляват дейността на кооперацията. Това безспорно е един положителен факт в дейността на кооперациите и в закона, който действа в момента. Но, една подробност. Правомощията, които дава законът на тези изпълнителни директори, от една страна, и изискванията към тях, от друга, не отговарят на основните принципи на кооперативизма. Не може изпълнителният директор да има права равни или дори по-големи от председателя на кооперацията, или от председателя на управителния съвет. Или пък не може изпълнителният директор да не отговаря на условията, които са предявени към председателя на кооперацията, още повече, че той в основни линии носи отговорността за развитието на това юридическо лице и носи отговорността пред член-кооператорите.
В закона, на последно място, има направено едно предложение, впрочем прие се една законова норма, че финансовите ревизии в кооперациите се извършват от Държавен финансов контрол под методическото ръководство на министъра на финансите или на специализирани звена към съответните съюзи, но също под методическото ръководство на министъра на финансите.
Това противоречи на основния принцип, на който е изградена структурата Държавен финансов контрол, тъй като тук става дума за едно дружество или една кооперация, която е частно сдружение и няма място Държавен финансов контрол. Има специализирани структури, които могат да извършват тази дейност и да осигуряват контрол върху дейността на кооперацията.
Искам да завърша с един проблем, който е на пръв поглед чисто технически и който ние в Преходните разпоредби предлагаме да бъде променен - Законът за арендата.
При сега действащия Закон за кооперациите всяка кооперация трябва в срок до 9 месеца, тези 9 месеца изтичат в края на м. септември, ако иска да произвежда земеделска продукция и да ползва земеделската земя на член-кооператорите, да се подпишат нотариално-заверени договори за аренда или договори за наем.
Уважаеми колеги народни представители, само за да се извадят скиците, с които трябва да се придружи молбата за подписването на договора за аренда, са необходими като технологично време толкова месеци, че поземлените комисии не са в състояние да осигурят чисто технологично издаването на скиците. А това, че трябва да се издадат скици, произтича от нормата, че една скица е валидна в продължение на шест месеца, а голяма част от скиците, придружаващи констативните нотариални актове, са издадени преди година, две, три и сега се налага буквално всички кандидати за сключване на договори да извадят такива скици.
В същия момент поземлените комисии работят ускорено по проблемите с възстановяване собствеността на горите и земите от поземления фонд. И в мнозинството от случаите в цялата страна работят по принцип един ден в седмицата и то за два часа с клиенти, които искат да получат такива скици.
Като прибавим и този факт, че чисто технологично, за да се оформи нормално един аренден договор с придружаващите го документи, са необходими 27 лв. такси, които задължително трябва да се платят, ако е само един договор, ако трябва да се покани и нотариуса, а по принцип това става на място, тъй като придвижването на хората лично да заверят подписите си при нотариуса е едно допълнително препятствие за извършването на тази дейност, нещата се усложняват невероятно.
И ние предлагаме или да се удължи срокът, или да се разреши заверката на договорите да става от кмета на общината. Тъй като не става дума за заверка на договор, свързан с неговата съдържателна част, а става дума за легитимиране подписа на лицето, което участва в тези две договорни отношения.
Завършвам с това, че предложенията, които правим, не са свързани с някакви реверанси към кооперациите или към кооперативните деятели. Става дума за едно съдействие - една структура, която е доказала своята социална, организационна и производствена валидност в нашето време, една структура, която ще помогне, особено в земеделието и в търговията на дребно, и в снабдяването, да се решат редица невероятно трудни проблеми, свързани с обработката на земята и с получаването на търговски услуги от населението, да бъде подпомогната с промяната на закона и да осигури нормално развитие на кооперациите и на кооперативното движение в България.
Убеден съм, че няма човек в залата, който да е против развитието на кооперациите. И тук намесата на политически отношения към тази дейност би била твърде некоректна не към съответната политическа сила, която поддържа развитието на кооперациите, а към дребните и средни собственици, които по принцип в цял свят се обединяват в кооперации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Трендафилов, не Ви прекъснах, но това го считам и като изказване.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Естествено е, че този законопроект, който цели изменение и допълнение в приетия през месец декември миналата година Закон за кооперациите, предизвиква определен интерес. И бих казал, че този интерес е продиктуван още от самото приемане на Закона за кооперациите миналата година. Защото този закон за кооперациите, който беше приет миналата година и който и в момента действа, създаде една нова нормативна уредба именно за това, за което говори и господин Кръстьо Трендафилов, за да могат тези кооперации да станат действително такива кооперации, каквито съответстват на икономическите условия и икономическите тенденции в нашата страна по пътя ни към членството в Европейския съюз и по пътя към демократична пазарна икономика.
В това отношение аз в никакъв случай не възприемам тези внушения, което пролича от Вашето изказване, господин Трендафилов, че се прави едва ли не някаква пречка в развитието на кооперациите и едва ли не тя не използва своето конституционно право на равнопоставеност на различните видове собственост. Напротив, искам да ви уверя, че тя напълно свободно, демократично и конституционно съществува в нашето общество, в нашата страна и върши една полезна работа и никой няма никакво намерение да спира или да възпрепятства нейното развитие и нейната стопанска дейност.
Именно в тази насока бяха приети и тези изменения или този нов Закон за кооперациите, който ние приехме през миналата година. Обратното, аз смятам, че измененията и допълненията, които са предложени основно в двата законопроекта, създават един друг режим по отношение на кооперациите и по-специално на земеделските кооперации, който е коренно противоречив с този режим и с тази идея, която е заложена в Закона за кооперациите, и в никакъв случай не съдейства за тяхното развитие, бих казал. Напротив, аз мисля, че с тези изменения и допълнения в този си вид не съдействат за развитието на кооперацията, а по-скоро връщат едно статукво или едно положение, което ние имахме преди 1999 г. И за съжаление това положение съвсем не е добро, защото в момента болшинството от кооперациите не са добре финансово, не реализират добре своята стопанска дейност. Дори земеделските земи, които те обработват, има вече сигнали, че се опитват да ги дават под наем или под аренда на други юридически лица, а те се оказват в невъзможност да извършват тази добра стопанска дейност.
Ето, това е особено характерно - ще се връщаме ли назад или ще гледаме напред?
В закона, който съществува, се прави разграничение между встъпителната делова вноска и деловата вноска, чиито размери и ред на внасяне и форма се определят конкретно с устава на всяка отделна кооперация. Значи уставът на всяка кооперация определя даден режим, който ще може да бъде различен, но в рамките на условията на закона. Тяхната сума образува началния дял от капитала на кооперацията.
В закона се създава едно ново понятие "имуществен дял", който притежава всеки член-кооператор и представлява израз на дела на кооператора от имуществото на кооперацията. Имуществените дялове, разбира се, са една подвижна величина, която се актуализира в зависимост от направените инвестиции, от резултатите от дейността на кооперацията и т.н., което е предвидено в чл. 29, ал. 3 и 4 от закона, и е много съществена. При напускане на кооперацията, имущественият дял или неговата равностойност - забележете, или неговата равностойност, защото не винаги имущественият дял може да бъде върнат на напусналия кооператор, а неговата равностойност би трябвало да се върне и то не веднага, а в срок от три години. Това дава възможност кооперацията действително да създаде един охранителен режим за запазване правата и интересите на член-кооператорите. Като, естествено, е въведен един принцип, който е характерен и за капиталовото дружество.
Като естествено продължение на този принцип идва и правната уредба на чл. 53, който създава правния статут на кооперативното и междукооперативното предприятие. Не може то да съществува в някаква измислена среда, вън от икономическата среда в нашата страна. Предвижда се кооперативното предприятие да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност, а между кооперативните предприятия съответно акционерно дружество и да се регистрира по реда на Търговския закон. Защото те осъществяват такава стопанска дейност и в това отношение те трябва да се подчиняват на съответния закон, който определя режима и реда на работа в тези дружества, с произтичащите от това правни последици.
Като отзвук на този правен принцип е и предвидената възможност управителният съвет на кооперациите да избира и председател на управителния съвет от своя състав и да назначава изпълнителен директор.
Тук аз не съм съгласен с господин Кръстьо Трендафилов, че правомощията на изпълнителния директор са по-високи от тези на председателя на управителния съвет, който по същество се явява председател на кооперацията. Изпълнителният директор изпълнява решенията на управителния съвет - това категорично е записано в закона - и управителния съвет може да отмени решения на изпълнителния директор, ако той ги счита за нецелесъобразни или противоречащи на устава и интересите на кооперацията.
Така че интересът да се създаде еднолично управление на кооперацията тук е заложен именно в това, че трябва да има възможност управителния съвет да си назначи изпълнителния орган и той да осъществява контрол върху неговата дейност и да му възлага съответното ... Защото днес кооперацията се нуждае действително от професионален мениджмънт - едно от основните неща, които в момента липсват в кооперациите, не са в достатъчна степен развити. А то си е едно стопанско предприятие само по себе си, било, да го наречем, предприятие, било, да го наречем, кооперация, било, да го наречем, дружество.
Необходим е мениджмънт. Защото той влиза в икономическата среда като част от икономическата среда на нашата държава, на нашето общество.
Какво наблюдаваме в законопроектите, които са внесени за изменение? Фактически се отнема възможността за назначаване на изпълнителния директор. Предлага се да отпадне понятието "имуществен дял", което аз аргументирах защо е необходимо, и всички членове и алинеи, свързани с него. Отпада понятието "начален дял от капитала", посочен в чл. 31, ал. 2 от закона. Предвижда се дяловият капитал на кооперацията да се състои само от деловата вноска, без да се има предвид придобитото и новосъздадено имущество; при напускане на кооператора, на същия му се възстановява само дяловата вноска, но не и равностойността на дела му в имуществото на кооперацията, както е предвидено по досегашния закон. Предвижда се да отпадне текстът от закона, създаващ това право, и вместо това се предлага да се създаде текст, че не му се възстановява или му се възстановява само тогава, когато се прекрати кооперацията. Това е записано в текстовете. Предлага се кооперативните и междукооперативните предприятия да не бъдат търговски дружества, а някакви предприятия, уредени с правилник от управителния съвет на кооперацията.
Предлага се да отпадне изискването за задължителна проверка и заверка на годишните счетоводни отчети на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия от дипломиран експерт-счетоводител.
Предлага се да отпаднат преклузивните срокове за преобразуване по Търговския закон на кооперативните предприятия и предвидените санкции при неспазването им в § 4 и § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Нещо повече, в законопроекта, внесен от група народни представители от Демократичната левица, се предлага в деловата вноска да влиза и земята - нещо, което в края на краищата вади живеца на закона, който сме приели през месец декември.
Тези съображения и редица други по-маловажни, спестявам времето, но които преследват определена цел, ме карат да смятам, че и трите законопроекта, включително и на господин Бехар, който е много кратък и по същество също не удовлетворява, не са от полза за развитието на кооперациите. По-скоро, искат да се създаде един режим, който е по-специфичен не само по отношение на икономическата обстановка в страната, но и прави опит за възстановяване на някои рецидиви в кооперативното движение, с което аз лично не мога да се съглася. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
За реплика - господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Има сериозно разминаване между това, което говори господин Костов, и това, което съществува в законопроектите, които са внесени. И аз искам да кажа тук, че не се връщаме нито преди 1999 г., нито преди 1989 г. Напротив, нашата редакция на чл. 31 по същество осигурява същата дейност, само като разрешава и други форми на стопанисване на земята, а няма нищо общо с признаване на земята като дялова вноска и пр. Това просто го няма в законопроектите!
И две думи за междукооперативното предприятие. Господин Костов, то е междукооперативно, но то е кооперативно по своята същност, защото е една кооперация на друго ниво. И няма в света кооперативно предприятие, което да е просто кооперативно, то винаги е междукооперативно. Вземете френските мандри, вземете преработващите предприятия в Италия и на други места - те са по същество междукооперативни. Но по своята същност те са кооперации и нямат нищо общо с Търговския закон. Говоря за България.
За дяловите вноски и пр. Не може да се прави ежегодно преоценка на имуществените дялове. Това е, меко казано, несериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За дуплика има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Трендафилов, по отношение на текста на чл. 31 искам да Ви кажа, че той в ал. 4 по действащия закон казва, че собственост и вещни права върху земеделска земя не могат да се внасят в имуществото на кооперацията или да се учредяват в нейна полза.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Да.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Кооперацията може да ползва - казва второто изречение - земеделска земя на своите членове само по договор за аренда и наем, сключен в писмена форма. Абсолютно точно и конкретно! Какво Ви смущава от този текст?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): А мога ли да сключа договор за обработка на земята?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Къде е казано, че може да го спре?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Казано е "само"!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Текстът е абсолютно ясен, точен и конкретен и аз не виждам смисъл в това да го променяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата за изказване господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Склонен съм да приема, че когато е подготвян, обсъждан и приеман Законът за кооперациите, вносителите и мнозинството са се ръководили от съображения да бъде създадена нормативна уредба, подкрепяща, подпомагаща развитието на кооперативните структури. Приемам това. Но на практика се получи в значителна степен обратен ефект. Разбира се, в 1999-2000 г. няма това тотално, абсолютно неприемане на кооперациите, на кооперативните структури, каквото имаше в началото на прехода. То беше някакво безумие! Има го и сега у някои представители на изпълнителната и законодателната власт по непонятни за мен причини. Защото кооперациите не са измислени в България, а и трудно могат да бъдат намерени сериозни аргументи, с които да се докаже, че те вредят, раждат минуси, отрицателни ефекти.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Никой не го говори!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Правилно, за това и говоря. Но на практика се получава с редица норми създаване на режим, който затруднява при тези трудни икономически условия, когато повечето от кооперациите са финансово маломощни, да стъпят на краката си и по-спокойно и безпроблемно да вършат своята трудна работа. Факт е например, че през тази година по-голям процент кооперации са затруднени, отколкото миналата година. И във връзка с това, признава се и от съответните държавни органи, по-голям е процентът на необработената земя, отколкото миналата и по-миналата година. Това са факти, от които не може да се избяга. Лично аз, например, винаги бих работил за създаване на по-благоприятен режим и на кооперациите, и на арендаторите, тъй като смятам, че в редица райони на страната крупните арендатори са тези, които могат да дръпнат бързо и рязко напред развитието на земеделието. Особено, ако държавата не стои отстрани и не наблюдава този процес, а го подпомага поне в рамките и в степен, в която това се прави в модерна Европа. Нещо, което го няма у нас.
Първо. Господин Костов, никога преди Търговският закон не е участвал в регламентирането на отношенията, които се пораждат във връзка с кооперативните структури. Никога! Ние отново сега в 2000 г. правим юридическо изобретение! Защо? Не знам защо, но на практика това създава допълнителни проблеми. Това усложнява и без това трудния живот на кооперациите, на кооперативните и междукооперативните предприятия. Нали искате и този субект в земеделието възможно по-бързо и да завърти в степента, в рамките, в които законът позволява. И тези, които участват в кооперацията, решават, че чрез кооперацията ще се опитват да правят трудно земеделие. На своето съвещание миналата година крупните арендатори от Република България казаха, че е безумие сега да се занимаваш със земеделие в България. Не го казвам аз, повтарям това, което е тяхна оценка именно в тези години.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Да, ама никой не се отказва.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ами тръгнал е веднъж. И с хиляди мъки едва успява да възстанови инвестираното. Вие, ако сте прекален оптимист от залата на Народното събрание, те не са такива напудрени оптимисти като Вас. Защото те се пържат, а Вие си получавате заплатата, без да се мъчите и на горещината да отглеждате зърно или ечемик. И е лесно оттук да приказвате, че арендаторските стопанства цъфтят.
Второ, за земята. Защо кооперацията да няма право да получи земя?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Кой я спира? Вие не сте чели закона!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, закона сме го чели...
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Не сте го чели! Къде пише, че е забранено кооперацията да има земя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Чукаров, моля Ви, след малко ще се изкажете!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Юристите, за разлика от Вас, който с Вашия колега подкрепяхте при приемането на закона текста, според който всяка година трябва да се актуализира дяловата вноска.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Разбира се!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Едно гениално изобретение, над което се смеят и котките!
Нормативната уредба по отношение на земята, предвиждайки, от една страна, задължението в рамките на договор да бъде обработвана земята, която внасяте, е правилен елемент. Но не трябва да има никакви формални пречки кооперацията като всеки един юридически субект да притежава земя - купена, подарена. И ако юристите намират пречка в сегашната уредба, седнете, колега, и с тях се разберете!
По-нататък. Ако вие уважавате кооперативната философия, кооперацията, не й налагайте неща, които са извън тази природа. Съвършено вярно, в новите условия, когато решат, могат да си ангажират един управител, един изпълнителен директор, един можещ човек. Толкова повече, че в по-голяма част от кооперациите преобладават възрастни хора, в голяма степен вече немощни, и един енергичен млад, умеещ човек е фактор, който може да динамизира допълнително работата и живота на кооперацията. Но не трябва да има смесване, господин Костов! Както във всяко търговско дружество, това е човек управляващ. Казано на високопарния език, стратегията, решенията за развитие на кооперацията, нейната политика и прочие, и прочие, ще я прави управителния съвет. Председателят на управителния съвет ще изразява позицията, философията на това колективно тяло, а мениджърът е този, който организира работата за практическо реализиране на решенията на това колективно тяло. И нещата да дойдат на своето място. Ако се избегне това разбъркване, ще бъде ясно и вкарването на този субект е нещо положително. Но при изясняване на отношенията.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Те са изяснени.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Щом всички, които са гледали закона, които имат отношение към кооперацията - и юристи, и икономисти, и практици - виждат, че там скърцат нещата, значи не са уредени, уважаеми колеги!
Публична тайна е, че в кооперацията, както и във всички останали търговски дружества във всички сектори на нашия живот има далавери. Това никой няма да отрече. Ето например вчера и днес вестниците съобщават, че над 1 млрд. 200 млн. нови лева е размерът на далаверите във връзка с неплащане на данъци, източване на данъчни кредити по ДДС и прочие. Да не спорим за числата. Има кооперации, в които възниква по-кратък или по-продължителен финансов батак. Но няма защо кооперацията, която си е имала режим на контрол, на финансови проверки, да бъде изведнъж прехвърлена в положението на държавните предприятия. Ето още един момент, където трябва да има едно изчистване. Когато кооперацията реши на свое събрание и се обърне към Държавния финансов контрол да бъде направена такава проверка, това е напълно възможно, няма никакви пречки. Тоест, по отношение на кооперациите и възникващите отношения и проблеми във връзка с кооперацията не трябва да се допуска намесване на регламенти, които не се отнасят до нея. И такова положение не е имало и до 1944 г.
Господин председател, това са някои от съображенията в допълнение на онова, което беше казано от представилия законопроекта господин Трендафилов. И аз мисля, че дотолкова доколкото по-голямата част от предложенията се повтарят в двата представени на вниманието на Народното събрание законопроекти, разумно ще бъдат огледани още веднъж и ще се отиде към решения, които наистина да разчистят тези пречки, за да може и кооперативната структура в земеделието, в търговията и в другите сфери да участват като структура, която да подпомогне, особено в земеделието, излизането от това тежко, трудно положение.
И накрая. Беше внесен един законопроект от господин Нихризов за кредитните кооперации. Аз мисля, и голяма част от депутатите ще се съгласят, че българският парламент е в дълг към кредитните кооперации. На няколко пъти беше правен опит съвместно с Българска народна банка, с представители на изпълнителната власт, с експерти, с привличане на експерти и от Европа да бъде подготвен един законопроект, който да положи основата за създаването и действието на кредитните кооперации. Има и един запис в сега действащия Закон за кооперациите, който също, направен тогава по предложение на господин Лучников, създава основа да се тръгне към разработването и решаването на тези въпроси. Припомням това, тъй като есента вероятно ще трябва Народното събрание да се върне към този проблем и да потърси решението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Калчо Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме едни предложения по промяна на Закона за кооперациите. Този закон го приехме само преди шест месеца, той влезе в сила от 1 януари т.г. А преди това повече от една година той бе в работна форма и имаше предостатъчно време да се направят всички предложения и да се огледат от всички страни нещата, за да може той наистина да бъде в полза както на член-кооператорите, така и на кооперативното движение и въобще за земеделието в страната.
Господин Трендафилов тук каза, че едва ли не законът, който сме приели преди шест месеца, пак повтарям, е бил политизиран. Напротив, в този закон няма политика. Вярно е, че има неща, които не съвпадат с политиката на левицата, но вашите виждания за развитието на земеделието са едни, а нашите виждания са различни и естествено е, че ще има различия.
В този период от шест месеца аз съм обиколил повече от 70 населени места, в които съм правил общоселски събрания, така да се каже, за всички желаещи да дойдат и да беседваме по Закона за кооперациите. С небивал интерес хората са се отзовавали на тези мои срещи и не знам дали вие сте посещавали такива срещи, дали сте правили подобно нещо, но всички до един със задоволство, и то с голямо задоволство, са приемали приетия нов Закон за кооперациите. Най-болните въпроси, които ги вълнуват и които искат да се сложат в ред, това са изключително големите злоупотреби, които са правени в кооперациите. Дори казват така: вие отново не направихте така, че със закона тези злоупотреби да излязат наяве. И тук в тези предложения, които се правят за промените в закона, се говори, че държавният финансов контрол няма място в кооперациите. Аз ще ви прочета сега действащия закон, че те и сега нямат силово наложен държавен финансов контрол.
Ами чл. 63 казва: "Специализираните финансово-контролни органи, създадени към кооперативните съюзи, осъществяват финансови ревизии по реда на член еди-кой си от закона".
И ал. 2 гласи: "Финансовите ревизии на кооперациите и междукооперативните предприятия, и кооперативните съюзи могат да бъдат извършвани и от органите на държавен финансов контрол." Могат да бъдат извършвани. А това "могат да бъдат извършвани" се взема и се иска именно от управителните съвети или от общите събрания. Няма нищо лошо в това.
Аз не виждам защо отново атакувате този текст, който, повтарям ви, хората с голямо задоволство го приеха, но казват: недостатъчно строго е. Нима не знаете за тези огромни нарушения, които са правени в кооперациите? Нима не сте ходили в кооперации, в които по две, по три години не са им изплащали нищо или са изплащали по един литър олио и един или два лева рента. Ами, има ги. Затова се въведоха и тези договорни отношения между кооперациите и собствениците на земеделски земи.
Вярно е, че в тези договорни отношения има затруднения и затрудненията са, както упомена тук и господин Трендафилов, нотариалните заверки, които трябва да се правят. Тук може наистина нещо да се направи. И аз съм склонен да приема това, че е възможно, нека помислим дали не може това да става и от кмета на населеното място, в което се правят.
Не приемам обаче и оставам учуден от предложението и от мотива на господин Трендафилов, че при сключването на договори трябва всички хора да отиват и да си вадят скици за това. Това не е задължително. Това задължение го няма никъде в закона. Казва се, че ще се сключват договори. Всеки, когато си е получил протоколното решение, когато си е извадил нотариалния акт, той има скица и тази скица си има валидност. Това не е изискване и това не създава пречка. Отново повтарям, че затрудненията идват донякъде от нотариалните заверки, които се изискват от тях. Но това не е пречка за провеждането на тези събрания, за сключването на тези договори.
Да се удължи срокът за пререгистрирането на кооперациите. Предостатъчен е срокът за пререгистриране на кооперациите. Девет месеца е. Това какво означава? Това означава, ако се удължи този срок, че селскостопанската година започва от 1 октомври и тече до 1 октомври. Означава ли, че ако се удължи този срок, след започването на стопанската година ще се приемат нови правила за работа на кооперацията? Това е невъзможно. Защото нагласата, защото планът, който си е създала кооперацията, и начинът, по който е устроена работата на кооперацията, се базира именно на това, което е било към момента на учредяването й и към момента на пререгистрирането й. Срокът е предостатъчно голям.
Въпросът е друг, че наистина сред кооперациите и сред член-кооператорите се говори и се пущат такива слухове: вие не бързайте да си правите общи събрания, защото в Народното събрание ще помислим и този закон ще го променим. Дори това си позволиха и от програма "Бразди", без да има още внесени законопроекти, да казват: не бързайте с тези действия, Законът за кооперациите ще бъде променен.
Атакува се и длъжността "изпълнителен директор" или "прокурист", както е записано. Изпълнителният директор с нищо не наврежда. Напротив, тук се цели разделението на властта, така да се каже, на законодателната власт. Законодателната власт в една кооперация е управителният съвет или общото събрание. Но управителният съвет има право да спре изпълнението на каквито и да е решения на директора. А това по какви правила, какви правомощия ще има той, зависи от общото събрание, зависи от управителния съвет, които ще му ги делегират.
Кооперацията не може да придобива земя. Отново ви боли за това, че кооперацията няма да разполага със земите на собствениците, така както разполагаше досега. Няма да бъде това нещо. Дори да го влагате в този закон, дори да предлагате и друг, това няма да стане. А след като кооперацията има финансовите възможности, има желанието, нека си закупи земя. Никой не я спира. Никой и никъде няма ограничения за това кооперацията да придобива земя.
Вие оспорвате актуализирането на вноските на член-кооператорите. Добре, същата ли е цената, която при учредяването на кооперациите имаше един плуг, едно животно, когато тогава бе разпределено и хората с тези си дялове влязоха в кооперациите? Естествено, че не е същата. Пречките са достатъчно много и сега. И тук господин Костов каза достатъчно добре и ясно, че е създаден един режим, с който се пази имуществото на кооперацията. Но този тригодишен срок, който ние приехме, за изплащането на дяловите вноски и петгодишния за встъпителните вноски е достатъчно голям и достатъчно осигуряващ работата, действието на кооперациите. Че трябва да има актуализиране, трябва да има. Пет хиляди лева през 1993 г. не са тези 5 хил. лева, които бяха 1997-1999 г. и които са сега - 2000 г.
Тези, които искат, а те не са малко, да напуснат кооперацията, много ясно е, че на тях трябва да им се възстановят и да се изплатят дяловете им, встъпителните им вноски, имуществените им вноски, които те имат, актуализирани към момента на напускането.
Защо оспорвате това и какво целите? То е доста прозрачно, но аз не искам да го казвам. Да, все едно внесъл кон, получава кокошка. Ако не му актуализираме дела, това е. И за кого остава това? На кооперацията.
Отново казвам, че със закона не се целеше никаква политическа атака, никакви други действия, а той единствено цели защита интересите и правата на собствениците.

Грях ни е на душата, ако вие при вашите посещения, които сте правили - защото и вие правите такива посещения сред член-кооператорите - не сте чули или не искате да признаете за огромните нарушения, които се правят в тези кооперации именно за това, защото със земята разполагаха засега именно тези, защото не им изплащаха вноските, защото имаше несменяеми председатели, защото финансовият контрол не беше достатъчно силен.
Така че с тези думи аз завършвам, като казвам моето мнение, а и на част от нашата парламентарна група, че сме против тези промени в Закона за кооперациите. Твърде малко, те почти още не са заработили и няма нужда от тези промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
За реплика има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чукаров! Вие казвате, че сте посетили над 70 селища и основното, което сте разбрали при Вашите посещения, са финансовите нарушения. Вярно е, че има финансови нарушения в кооперациите. Те се отнасят преди всичко към председателите, макар че не са само те виновните. Но при Вашите посещения Вие би трябвало да сте разбрали, че хората наистина държат на кооперативното движение, на кооперациите и както каза и сегашният министър-председател при срещата си с млекопроизводителите: "Създавайте кооперации!", трябва да сте разбрали, че наистина има неща в новия Закон за кооперациите, които не сработиха. Първото нещо е, че всички са притеснени от 9-месечния срок, т.е., че до 30 септември трябва да пререгистрират кооперациите. Притеснени са и наистина има опасност на 30 септември не всички кооперации да се пререгистрират и трябва да влезе следващият параграф - за обявяване в ликвидация на кооперациите.
Този § 4 трябва да отпадне.
След това Вие казвате, че никой не забранява на кооперацията да ползва земя, т.е., да я купува, да се дарява и т.н. Българинът обича всичко да му е записано. А българските кооперации са уникални. При това Вие и всички присъстващи знаем, че благодарение на кооперациите, благодарение на земеделието България е излизала от икономическите си кризи. И сега ние трябва да дадем възможност и наистина ясно да е записано в закона - както тук ние предлагаме в § 8, чл. 30 да се създаде нова ал. 2:
"(2) Кооперацията може да придобива право на собственост и вещни права върху земеделски земи, включително и по пътя на дарителството."
Има хора, които желаят тяхната земя да я дарят на кооперацията, защото в следващите години, когато трябва да плащат данък, няма да могат да го плащат този данък и казват: по-добре да го дам на кооперацията. Той иска да знае, че това нещо е записано в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
За втора реплика има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз се извинявам, господин председател, че ставам да правя реплика на господин Чукаров, но вероятно ще трябва да правим едно колективно четене на закона преди да започнем да се изказваме.
Кооперациите се регистрират, не пререгистрират, а регистрират измененията в устава и управлението. И това се прави и са регистрирани вече почти всички кооперации в България.
Аз говоря за нещо друго. Изтича 9-месечният срок, когато трябва да ползват земята и ако не са сключили арендни договори, вашите послушни областни управители ще отидат и ще ги изгонят и няма да им дадат право да работят земята. За това става дума.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Точно така трябва да бъде.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Да, но това е страшно. Кой ще работи земята на тези хора, господин Ляков? Решете го това нещо! Нямам нищо против, както искате.
Аз Ви казвам, че в този срок договорите за аренда или за наем не могат да бъдат сключени. Аз съм за договорите.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Защо?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Вие кажете защо. Вижте технологията. Аз имам тук при себе си цялата технологична карта как ще стане една регистрация. Елате и вижте какво става по селата. Ваше право е. Щом сте решили, че трябва да се затрие основно този отрасъл - българското земеделие - затривайте го, но ще носите отговорност за тази работа.
Калчо Чукаров говори, че съм против изпълнителния директор. Не съм против, напротив, мениджъри са нужни в кооперацията. Въпросът е, че трябва да се определи неговият статут и изискванията към този човек. Не може просто някой политически или по друг начин оцветен да дойде и да бъде избран за изпълнителен директор. Трябва да има критерии. Затова става дума, а не за това, че съм против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За дуплика има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Трендафилов! Защо е необходимо в закона да вписваме статута? Частната кооперация е кооперация на собственици на земи. Тя си избира управителен съвет, тя си избира и директора. А той може да бъде избран и от управителния съвет. Естествено е, че те ще му създадат правата и изискванията, които са предявени към него, които те ще предявят към него. Защо ние да го вписваме в закона, излишно да утежняваме с правилата този закон? Нека това да си го реши общото събрание, да го решават управителните съвети.
За срока, за който Вие казвате. Сроковете никак не са малки, отново повтарям, че не са малки, не са кратки. В тези кооперации, в които наистина член-кооператори, председатели на кооперации, на управителни съвети, действащи допреди влизането на закона, които наистина разбраха за какво става въпрос и подхванаха нещата навреме, без никакви проблеми те се оправиха - сключиха и договорите с член-кооператорите, направиха си и промените в устава и регистрацията в съда. Не това е причината. Причината е друга - че отново така, както навремето при приемането на Закона за земята се прокламираше и се казваше, че това няма да стане, земята няма да се върне, по същия начин сега тези хора отново се объркват и им се казва: "Недейте бърза, защото ние този закон ще го променим."
Недейте подвежда хората! Не ги подвеждайте, отново Ви казвам. Това Ви го казвам съвсем добронамерено. Не сме против кооперациите и не сме само ние. Кооперативното движение е почти 100-годишно в България. И това, че сме и за кооперация, подсказва и последният акт на министъра на земеделието и горите, който откри жътвата в Добруджа именно в кооперация. Да, в кооперация.
Ще кажа и друго. Аз скоро посетих, господин Трендафилов, Вашия регион, посетил съм и нашия регион. Какъвто е законът за Видин, Враца, такъв е законът и за Добруджа. Но, елате там да видите има ли изоставени земи. Елате там да видите има ли необработени земи. Няма. Защото начинът, по който се подхожда в единия случай към земята, към земеделието в един регион, е съвсем друг в друг регион. Тук много зависи и от ролята на политическите организации, от ролята на нас, политиците, които сме ангажирани с това как ще се стремим да прилагаме тези закони, които ние сме приели, а не как да ги атакуваме и как да объркваме допълнително хората за неспазването им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Чукаров, аз действително съм малко затруднен, че ще говоря след Вас, защото за мен кооперацията е плод на политическа концепция.
Преди това искам да Ви кажа, че това, което каза господин Костов, не го намирам за вярно. Не кооперативното движение ще ни изведе към Европа. Преди 75 години Европа дойде в България, за да види как България прави кооперативно движение.
И само Дания имаше по-добре развити кооперативни връзки, поради географската си особеност, че там географските условия налагаха да се сплотят хората, за да преодоляват трудностите в прехраната си. Тук, в България, го бяха направили. И го бяха направили левите партии, господин Чукаров - земеделци и социалдемократи. Те създадоха кооперативното движение.
Е, господин Корнезов, ако трябва да говоря и за друга партия, ще се въздържа малко, защото в един период от време тя имаше малко резерви към тази демократична форма на собственост, наречена кооперация. Няма по-демократична форма на собственост от кооперацията. И затова малко ми е трудно, когато партии отдясно искат да правят внушения как да се изгражда една кооперация. Техните интереси не са свързани с интересите на дребноимотните, малоимотните хора, които се обединяват, за да преодоляват социалните трудности и да си изкарват прехраната. Това е основната предпоставка за изграждането на кооперациите. И нека да оставим ония, от които произтичат кооперациите, да си ги правят. Защото аз имам известни съмнения, че в определени райони, където се опитваме да възстановим едрото арендиране, ние отиваме срещу кооперацията, срещу кооперирането. Интересите на арендатора не са интересите на кооператорите. Те са принципно различни.
И затова ние трябва да сме ясни, когато даваме оценки за този процес. Аз съм напълно съгласен, че има извращения в някои кооперации, но...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Не в някои, а във всички.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Ляков, нека и аз да имам някаква позиция и малко акъл в главата си да разсъждавам. Нямам нужда от Вашата помощ, честна дума.
Но какво е пречело досега да бъдат отстранени всички тези напрежения, които са съществували? Какво е пречело да се използват най-демократичните форми на гражданското общество - общото събрание да се събере и да се смени ръководството? Аз не виждам причината. Какво е пречело да бъде заменен този председател или това ръководство, което е злоупотребявало с доверието на кооперативните членове? Самите членове! Не са го пожелали, не са го направили. Е, ние какво? С нормативни актове ли ще им внушаваме чувство за демокрация? Или чувство за лична отговорност към формите на сдружения, които те създават?
И тук с подобна физиология не бива да се заиграва.
Имам още една причина да подкрепя този законопроект - тъй наречените междукооперативни предприятия. Трябва да ви кажа, че заедно с делегацията, с която посетихме Кралство Мароко, видяхме форма на корпоративност в земеделието - добре организирана, в резултат на която фермерите или дребните кооперативи не бяха затруднени със селектиране, пакетиране и реализация на стоката си - нещо, което в България го няма. И вие искате именно затова да го няма, за да нямат сила кооперативните форми, които са изградени. Защото междукооперативното движение е онази форма, която сглобява интересите на отделните кооперации, методически ги ръководи и фактически прави това, което вие говорите - мениджмънта на кооперациите. И ние сме длъжни да насърчаваме такъв тип форма.
Освен това тя има още едно голямо преимущество - че може да създава кредитна политика, може да прави преразпределителни процеси в отделни кооперативни региони, с оглед укрепването на кооперациите. И това е силата на кооперативното движение. Не трябва да ликвидираме един инструментариум за развитие на обществото и за демократичното му управление, благодарение на това, че определени десни формации не искат да приемат тази форма на сдружаване на хората. Като ляво ориентиран човек, аз заставам зад кооперациите. Аз бих насърчавал кооперациите и бих казал, че няма по-добра форма от кооперациите за създаване възможности дребният човек да успее в живота. Казвам "дребния" с финансовите си възможности, а не ония които преразпределиха държавното имущество и си купиха имоти зад граница. Те не ме интересуват. Интересуват ме тези, които тук правят България и ще правят България.
И накрая бих завършил, един от вносителите е от и вашата формация, господин Чукаров, недейте отрича това, че и той има право да вижда прогресивно развитието на този тип междучовешки и трудови отношения. Затова мисля, че както аз, така и Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи тези промени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За изказване се е записал господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, като слушам изказванията на господин Нешев и на проф. Стоилов, имам чувството, че те просто не са виждали жива кооперация.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ти виждал ли си? (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, виждал съм, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде, бе?!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Виждам непрекъснато, защото аз си обикалям региона. Във всяко село първото нещо, което казват хората и от което се оплакват, е за състоянието, в което се намира кооперацията.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Вие ги докарахте дотам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Марангозов.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Кое докарахме дотам... (Неразбираема реплика на Георги Михайлов от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Михайлов, правя Ви бележка.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Какво целите Вие с тези промени? И защо искате, след като беше приет наскоро законът за кооперациите, да го ревизирате и да върнете отново онази форма на заробване на собствениците, като уж член-кооператори, които имат някаква земя, която трябва да бъде обработвана от някаква кооперация?
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Голям познавач сте явно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, и на Вас Ви правя бележка.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Във всички кооперации, аз имам информация за кооперациите на територията на Пазарджишка област, без изключение, продължава ограбването на член-кооператорите. Категорично продължава! Защо?
Първо, защото се води абсолютно свободна финансова отчетност. Никой в кооперацията не знае какво влиза в нея и какво излиза. Никой не знае какви са добивите от съответните насаждения - било плодове или житни култури, за колко се продават, какво влиза в кооперацията и съответно какво трябва да получат накрая на годината член-кооператорите. И всъщност вие това нещо искате сега с промените да го засилите. Тоест кооператорите да продължават да не могат да излизат, когато поискат, тоест да не получават имуществения си дял, защото какво значи това "когато се развали кооперацията"? Значи никога.
Продължавате да искате да влизат със земя, което е абсурд, защото няма в света такива кооперации, където има обща собственост върху земята и е за общо ползване. Много е ясен чл. 31, ал. 4 - как се уреждат взаимоотношенията между член-кооператорите и кооперацията по отношение на земята - или аренден договор, или договор за наем, сключен в писмена форма. Ясно и категорично!
Не можели да спазват срока. Защо не могат? Защото не искат. Защото като се сключи този договор, по него има задължения и трябва да се плаща.

Само че като започнат да плащат, къде е авантата за председателя и близкото му обкръжение?
Кооперациите в момента работят като ТКЗС-та. И затова те са в такова финансово състояние, защото никой не знае финансовата сметка на кооперацията, защото всички или са фалирали, или са пред фалит. Всички са взели заеми, които не могат да обслужват, включително са заложили имущество, което не е тяхно, а са придобили, за което техните деди и бащи са плащали едно време от залъка си. Типичен пример - Винарската кооперация в с. Ветрен, която в момента ще бъде "глътната" от една мощна фирма за продажба на вино, защото ръководството на кооперацията така е водило делата на кооперацията, такива заеми е взело, че не може да ги обслужва. И сега тази изба, вместо да работи за член-кооператорите, вместо те да получават съответните дивиденти, модерна изба, строена през 30-те години, с голям капацитет, целият район може да бъде обслужван от нея, кооперацията сега ще го изгуби поради такава политика.
И всъщност, защо вашите кооперации не се заеха с втория етап - изграждането на предприятия за обработка на продукция и за нейното пласиране. Има ли едно такова предприятие, създадено от кооперации в България, ми кажете Вие, големите специалисти, които имате много информация? Кажете, има ли такова предприятие? Няма такова предприятие. Няма. Защото е много по-лесно да вземеш земята на хората, да садиш нещо на нея, да прибираш продукцията, да им дадеш трохите, а ти да обереш лъвския пай и никой не ти води сметката. Много е хубаво така! И всъщност, така работят вашите кооперации! Ето, това искате вие не само да продължи, ами да го направите в още по-жестока, заробваща форма по отношение на член-кооператорите. А всъщност, големият смисъл на кооперацията не е в общата обработка на земята, господин Нешев. Тя е в следващата фаза. Затова хората се сдружават на Запад - да изграждат преработващи предприятия, да изграждат винарски изби, да правят маркетинг, пазарни проучвания, предприятия за пласиране на продукцията. Това вашите кооперации никога няма да го направят, защото там вече влиза друга процедура на отчетност. Затова и вие сте против там да влиза финансов контрол, защото веднага ще хване далаверите!
Да не ви говоря и за продължаващата продажба на имущество и т.н. Нямате изобщо представа какво става в кооперациите! Изобщо нямате представа!
Аз ви казах, това продължават да бъдат структури за ограбване на член-кооператорите, за разбойническо ограбване на член-кооператорите. И понеже повечето хора там са възрастни и стари, в които продължава да живее страхът от времето, когато сте пребивали техните роднини, за да ги вкарате в ТКЗС-то, те продължават от този страх да подкрепят този и онзи председател, който продължава да се държи като председател на ТКЗС. Те продължават да ходят въоръжени и продължават да плашат хората.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): С какво въоръжение?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: С пистолети, господин Корнезов. Да. Само че...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Пускайте нормално да се изказват, все пак! (Шум и реплики от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Само че хората усетиха силата на собствеността на село. И там е вашата трагедия. Вие още не сте го разбрали това! Те усетиха, че когато си собственик на земята, когато ти си я експлоатираш, ти можеш да печелиш от нея. И много хора вече печелят от земята. Няма да ги върнете назад, каквото и да правите! И затова, спрете с тези опити за възкресяване на ТКЗС. Няма никакъв шанс на село този опит! Гарантирам ви го и вие ще го разберете.
Затова аз призовавам моите колеги категорично да отхвърлят и двата законопроекта. Категорично! Да оставят Закона за кооперациите такъв, какъвто е, защото той е справедлив. Може да не е съвършен, но той дава много ясна и категорична защита на собствениците, че няма да бъдат ограбвани, че тяхната земя ще бъде арендувана срещу достойно заплащане, че няма да бъдат мамени, че когато искат, могат да напуснат и да си получат своя имуществен дял, а няма да бъдат заробени към тази структура. И че ако участват в кооперации, то ще бъде в такива, които в перспектива ще имат възможност селскостопанската продукция да бъде оползотворявана, да бъде обработвана и продавана. И те ще се сдружават там, а не върху кооперативните блокове. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
За реплика има думата Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Много ми е интересно, че от тази трибуна се изказват хора, на които наистина не е ясно какво е това земеделие. И тук става дума за неща, за които говорите от трибуната безотговорно.
Никога, никога земя не е внасяна като дялова вноска в кооперациите! Никога! И преди, и след 9 септември 1944 г.! И когато говорите това, мислете и носете отговорност за приказките си!
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: С какво да мисли, бе?!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: И второ, аз съм за това и твърдо подчертавам, че не може да се работи в кооперацията както можеш и да делиш, каквото Бог дал. Аз съм против това. Тази структура трябва да работи ефективно и да решава и социалните проблеми.
Но, господин Ляков, когато преди 10 години един литър нафта се купуваше за килограм и половина жито, сега се купува за девет килограма жито. Когато сега реализацията на селскостопанската продукция се предоставя на така наречения свободен пазар - нещо, което го няма в света и което вие го налагате в земеделието, и искате те да бъдат ефективни и да печелят, това просто няма да стане! И не защото са толкова калпави, а защото просто икономическата среда е невъзможна за ефективна работа.
И трето, Вие казвате: "Къде има междукооперативни предприятия?" Вие наистина не знаете, че има великолепни междукооперативни предприятия. Но какво направихте вие? Избата в Кортен я продадохте за жълти стотинки на "Винпром" - Русе, а тя е кооперативна собственост, строена с пари на кооперацията. Вие разпродадохте оранжериите на частни, приближени към вас лица, а те са междукооперативни и кооперативни предприятия.
И мога да ви изредя десетки такива случаи. За това става дума. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето.
Втора реплика - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Господин Ляков, не може да ме обвините, че имам комунистически симпатии, но Вие наистина прекалихте с "наши" и "ваши". Вие наистина прекалихте с темерутлука, неспомняйки си какво направи Филип Димитров с едно мелионирано, механизирано и все пак организирано земеделие, което все пак в Полша, Унгария и Чехия беше трансформирано. Тези хора станаха акционери. А тук стана ликвидацията, потопът, погромът на едно земеделие, което не можем да го изправим през следващите 20 години.
Така че, престъпниците са както между вас, така и от другата страна. Само че, докато си играем на "наши" и "ваши" в тази зала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... народът ни не издържа. Издържа ни с пот и с кръв, и с последни стотинки.
И аз Ви призовавам - никога да не държите такива партизански речи от тази трибуна, тъй като виновните за ликвидацията на българското земеделие са точно толкова във вашите среди, в лицето на тази малка кохорта, и бащата на президента Стоянов в Пловдив-окръг...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много Ви моля, господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ликвидаторите на тази държава, както и господата, които Вие много точно обяснихте какво са правили от 9 септември 1944 г. досега, до 1989 г. Само че те построиха нещо и това нещо беше ефективно. И не трябваше да се разбива, а трябваше да се трансформира.
Всичко друго е приказки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, винаги обичате да обиждате колегите си. Не можете да ги наричате престъпници!
Най-много подсъдими в момента има измежду средите на Българския бизнесблок. Ясно ли Ви е това! Колко Ваши депутати са подсъдими? И от миналите Народни събрания? Тези неща ги забравяте!
За трета реплика има думата господин Стефан Нешев.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не коментирайте оттам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще коментирам. Председателят има право да прави бележка, господин Вълканов. Научете правилника!

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Ляков, по два въпроса искам да Ви репликирам, понеже и персонално се обърнахте към мен - майката на моя баща се казва Стефана Лафчиева и ако си направите труда, ще разберете, че директорът на Популярна банка - София е Лафчиев, така че познавам кооперативното движение и съм го проследил с помощта на близки за мен хора, които са ми внушавали какво е кооперация и каква е ползата от кооперацията.
И второто, на което искам да Ви обърна внимание - Вие говорихте за това, че кооперациите трябва да доразвиват не само земеобработване, но и преработвателна промишленост. Аз, когато говорих, говорих за междукооперативни юридически лица, които могат да проведат този тип политика, защото не е по силите на една кооперация сама да изгради преработващо предприятие. Това е един сериозен кредитен процес и ако бяхте слушали, когато говорих и за животновъдството, че държавата трябва да се ангажира с кредитната политика, тогава щяхте да разберете, че не за една или за две крави става дума да се прави това, а за ферми, които трябва да бъдат кредитирани, но така кредитирани, че те да могат да реализират продукция, от която да възстановяват кредита и да съществуват. А това е въпрос на управление. А управлението е мисловна дейност! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Действително, господин Трендафилов, трябва да работят ефективно кооперациите. Проблемът, аз това Ви казах, е, че те изобщо нямат и намерение да се превърнат в такива структури. Те в момента са структури за ограбване. В това е проблемът.
И не ми говорете за оранжерии и за разни други неща. Аз Ви питам за нови предприятия колко са направени. И защо тази насока за развитие изобщо е забравена за тях, след като тя трябва да е основна? (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Защото е много по-лесно да се краде, отколкото да създаваш нещо ново, това е! (Шумна реакция на опозицията, ръкопляскания отляво.)
Да, пляскайте, пляскайте!
Господин Нешев, аз не говоря за това дали Вие познавате кооперативното движение или не. Аз говоря, че не знаете какво значи жива кооперация днес, затова. Идете и вижте. Ако нямате примери, ще Ви заведа в Пазарджишко, за да Ви покажа какво представляват кооперациите. (Шум и реплики отляво.)
И ако говорим за това какво е било селското стопанство, господин Ганчев, трябва да знаете, че нашето така наречено механизирано и не знам си какво селско стопанство, беше фалирало през 1989 г. Тотално беше фалирало! Беше дълги години на дотации и не правете сравнение с останалите източноевропейски страни, защото там никога не е имало селско стопанство от съветски тип. Там винаги е имало частна собственост върху земята, частни предприятия. Те никога нямаха проблемите, които имаха нашите селски стопани. И затова преходът в България е толкова труден, но аз съм сигурен, че хората, усетили силата на собствеността, ще преодолеят всичко, а държавата, смятам, че им помага достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други изказвания?
Госпожа Донка Дончева има думата.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съжалявам, че се допусна в тази зала такова сериозно политизиране към въпрос, към който би трябвало да се отнасяме много отговорно, но считам, че жегите в Пазарджишкия и Пловдивския край са дали необходимото, за да имаме такива изказвания от рода на това, което господин Ляков направи след много ходене по кооперациите.
Аз също ходя по района си в Пловдивския избирателен район и най-отговорно, господин Ляков, Ви казвам, че хората обсъждаха всички въпроси, това е, което и господин Калчо Чукаров искам да чуе, и те направиха необходимото да коригират уставите си и приемат Закона за кооперациите, защото считаха, че той трябва да донесе най-после развитие в този сектор, но Вие изваждате от контекста въпроса, свързан с кооперациите, без да отговаряте на поредица от сериозни въпроси, които тези хора като производители нямат и не получиха в лицето на тази държавна политика, която СДС показа в селското стопанство.
Не може игнорирано от всичко друго вие да говорите за кооперациите, когато нито с пазара решихте въпросите, нито по отношение на преференции, нито по отношение на субсидиране на селското стопанство, респективно на кооперациите. И това, което международната общественост в това стогодишно кооперативно движение имаше и е дала на кооперациите и ние се опитахме към този закон, който правихме преди шест месеца с голяма, с огромна отговорност всички ние да дадем възможност да го направят, чувстваме, че има неща, които спъват по-нататъшната дейност на кооперациите. И с оглед на това днес внасяме тези предложения, а не, за да правим местен популизъм и да политизираме тази тема.
И в тази връзка има неща, които определено трябва да кажем, трябва да се пипнат. Не е свещена крава законът и да говорим, че само защото е приет преди шест месеца, той не може да бъде коригиран. Много примери имаме в това Народно събрание, когато пипваме закони, които се оказва, че не работят. Просто защото, господин Ляков, на мен избирателите от Пловдивския край ми казаха, че ако не оценим обективно обстановката, те също искат да се разграничат от председатели, които не работят съвременно.
Също искаме нашите членове-кооператори да застанат в ролята си на хора от общото събрание и да коригират работата на кооперациите, но те ме предупреждават - ще имате нулева стопанска година и тогава това, за което говори господин Чукаров, че зажънва господин Върбанов в кооперациите, догодина няма да се получи, просто защото този закон ще унищожи и това, което правим в момента. И аз съм длъжна да напомня, че хората ни говорят за изводи, които никак не са лицеприятни за това управление на СДС, и че те смятат, че последното убежище, което остана - кооперациите - нещо неразрушено, самостоятелно, работещо, с политиката на управляващите просто си отива. Затова ние се отнесохме отговорно и затова, което ние предлагаме, е съвсем логично.
В момента по отношение на дяловите вноски ние нищо друго не правим, уважаеми колеги от Народното събрание, скъпи депутати, ние просто коригираме законодателството в рамките на Закона за счетоводството и на всичко, което действа съобразно Генералната харта на Международната асамблея на този 120-годишен съюз, какъвто е в България и 100-годишен, какъвто е в Европа. Нека да има еднакви правила! Не може да има "или-или". Какво значи "имуществен дял"? Това бърка хората.
Никой от нас не е против, излизайки си, хората да си получат това, което трябва. Много често, когато сигнализират за сигнали, свързани с безобразията в кооперациите, аз съм била една от тези депутатки, които искаха да застане в ролята си общото събрание и да извадят тези председатели на показ, да се дадат съответно на Държавния финансов контрол. И сигнали аз съм носила в прокуратурата в Пловдив, за да могат хората да се успокоят и да работят. Така че вашите половинчати аргументи тук просто не минават.
А какво да кажа за чл. 31, ал.4? Ами, не може Конституцията на България да дава еднакво право на всички лица за стопанска дейност, а в същото време ние да го ограничаваме. Като допълнителен мотив ще напомня, че и Законът за ползването на земеделските земи дава право на гражданите да се обединяват в кооперации или дружества за съвместно обработване на земеделските земи и ние просто искаме да възтържествува правото на закона. Нищо повече не предлагаме с отпадането на чл. 31, така че, уважаеми колеги, нека говорим с аргументите. Не съм съгласна с начина, по който се търсят мотиви да се отхвърлят трите законопроекта.
Мисля, че всички, които ще се занимаваме сега с предложенията между първо и второ четене, трябва да се отнесем изключително отговорно към това и да възтържествува този принцип, който в момента може да даде работещ характер на българските земеделски кооперации. Нека като Народно събрание бъдем на висотата на тази задача всички ние, еднакво отговорно, а не търсейки дивиденти и евтин популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Калчо Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Госпожа Дончева, аз ще Ви кажа само това, че не отговаря на истината това, което Вие казахте, че нищо не е направено за кооперациите и със законите и че това, което в момента изпълнителната власт прави, е в ущърб на кооперациите. Не! Може би не е направено всичко, което ни се иска, на всички ни се иска да бъде направено, но не можете да отречете, че това, което се прави, все пак е нещо. И защо го казвам?
Така, както Вие се изказахте тук излиза, че средствата, подпомагането на земеделието е единствено за арендаторите, за частните стопани, а против кооперациите. Това не отговаря на истината. В Държавен фонд "Земеделие" всички линии, които са по този фонд, са еднакви за всички форми и начини на стопанисване и обработка на земята - както за арендатора, така и за частния стопанин, така и за кооперациите.
Но ако сте си направили една справка, ще видите, че 90 на сто от длъжниците към Фонд "Земеделие", които не са се издължили, са именно кооперациите, не са арендаторите. Има и сред тях такива, има и частници. Добре, но не си ли задавате въпроса защо е така. Защо е така?
Аз ще Ви отговаря защо е така, защото група хора, които управляват тези кооперации, са тръгнали само те да обират благата, а не да ги разпределят на останалите. Да, това е истината! Вие сте права, че има такива. Има, аз също го казвам, но има и много съвестни председатели на кооперациите и те не роптаят против този закон. Роптаят онези, които са в техен ущърб.
Завършвам с това, че не приемам това, което Вие казвате, че нищо не е направено за земеделието и се прави в ущърб на кооперациите. Равнопоставени са всички, но начинът на ръководството, начинът на управлението е различен както при арендатора, така и в кооперациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
За дуплика има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм съгласна, че е направено, може би неправилно изтълкувахте цялостно изказването ми, но въпросът е, господин Чукаров, дали то е добро, дали е направено такова, каквото трябва да бъде в тази полза. Не приемам обяснения от тази трибуна, че има друг субективен фактор, който влияе върху тези процеси.
Ние с вас сме законодатели. Ние трябва да изчистим перфектно тези отношения, за да не може днес да се оправдаваме с това, че има стар стил, че има стари текезесари и други формулировки, които се правят. Въпросът е, че това, което е направено е недостатъчно и не бива да се откъсва от всичко, което цялостно сме длъжни да направим. Така че аз не казвам, че е направено малко, но дали е добро поставих въпроса. В този контекст вие вероятно сте счели, че изказването ми е в това, че аз отричам всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че всички, които се изказаха днес по двата проектозакона по един или друг начин казаха една истина. Всички до един казаха истината. Въпросът е на базата на тази истина да си направим извода. Но преди това искам да помоля онези колеги, които направиха някаква категоричност, да не бързат. Някои казаха, че земеделието преди 1989 г. е било дотирано и то е било умряло още тогава.
Колеги, в онова време, за което говорите, земеделието дотираше българската икономика. И това ви го казвам аз! Тогава една кожа агнешка струваше 1,20 лв. С 14 кожи се шиеше кожух и цялата стойност на изкупуването на кожите, обработката и ушиването струваше между 40 и 45 лв., а се продаваше за 250 лв. Тези 200 лв. не отиваха в селското стопанство.
По 4 ст. беше килограм домати, а един буркан от 800 гр. струваше 28 ст.
Всички винпроми бяха изградени на гърба на тези хора, които днес в тази жега все още намират сили да ни хранят. Така че недейте да обиждаме тези, които са останали да работят и да омърсяваме паметта на онези, които работеха и мислеха, че правят нещо хубаво.
Калчо, това, което казваш, приятелю, че много е важно и едва ли не излезе, че понеже ти си в Добруджа, земеделието е хубаво, а в другите части на България не е хубаво. Вярно е, но и при Вълкан Шопов, и при Димитров, и при Жельо Добрев, при Александър Петков, земеделието в Добруджа беше по-хубаво, така че земеделието в Добруджа си е отдавна хубаво и то има своето обяснение, но не е тук мястото да даваме това обяснение.
В онова, което казах, че всички казахте истината е това, че земеделието на България не е добре, не е добре, ето това е! Всички го казахте. Едните търсят в подобряване условията и намиране на формула да бъдат защитени кооперациите с оглед то да стане по-добре, другите казват по друг начин да стане, но на мен все ми се струва, че началото на тази наша трагедия започна през 1917 г. с онзи Василий, който разпореди да се стреля срещу Зимния дворец като последна крепост на царизма, а един друг Василий 1991 г. започна да доказва разрушаването на кооперациите като последна крепост на комунизма. Ето оттам!
Жалкото е, че пренасяме вече години наред този дух, а на нас той не ни трябва. Не ни трябва този дух! Защото самото земеделие, уважаеми колеги, не е сложно. От 4 до 7% са собствениците на земя в Европа. Четири - 7 - 9%, максимум 15 на сто са собствениците в Полша, а ние сме с над 65%. И искам да ви кажа, че самата ни ситуация, обстановката, в която се намираме е изключително трудна и различна и не можем така директно да прекопираме една или друга формула.
И е вярно това - да дадем възможност на трите основни форми на земеделие - арендаторска, кооперативна, сдружителска и частна и да дадем равнопоставеност. И те в тази конкуренция всеки да намери своето място, защото личната ферма има определени места. Арендаторът никога няма да отиде в планината. Никога, но личният стопанин може да отиде там и може тези 30 на сто земя да са в планините, значи има място! Кооператори и арендатори наистина имат мястото в производството на зърното, но другите форми имат мястото си в производството на грозде, в производството на семепроизводството, в животновъдството и така нататък, и затова дайте да не скарваме обществото си и да намерим по някаква формула да ги ангажираме и инициираме за работа.
Това ви го казвам с идеята, че в онова, което се казва тук в предложението и обосновката от господин Трендафилов има и истина. И не всичко е така, както той го предлага, но има неща, които наистина трябва да се направят.
Може ли един човек, който иска да сее земята на аренда - било то арендатор, било то в кооперация в случая да плати 20 - 30 лв.? Да не говорим, че трябва да ходи и два - три пъти до съответната община, до града - нови разходи. И все пак това са много наши собственици, казах ви 65 на сто от българския народ е собственик на земя.
Ето, един въпрос, който аз ви го предлагах преди година - да направим друга формула, че в тези случаи кметът да получи права допълнително, специално за случая - не го приехте. Нищо, минало време!
Аз ви предлагам следното: нека като философия да приемем законопроектите. Нека онези, които сме в комисията да имаме професионалното задължение да отсеем онова, да допълним онова, което трябва да направим и наистина да внесем, ако трябва ей-толкова - мъничко, но да създадем една предпоставка за утре за по-добро земеделие.
И много ви моля, не носете в духа си, когато става въпрос за земеделието, тази политическа пристрастност. И друг път съм го казвал, и сега ви го казвам - най-голямата трагедия е, че вие всички искате своята идеология да я направите идеология в земеделието. Това е трагедията. Аз ви повтарях много пъти, че трябва да направим идеология на земеделието, стратегия на българското земеделие и всяка партия да намери начин със своята идеология как да се адаптира и с механизми и законодателство да изгради тази стратегия и да я осъществи.
И затова аз ви помолвам този път: нека да прекратим с тази политическа пледоария, каквато правим, а не правим защита на българското земеделие, да приемем тези законопроекти. А ние, които, повтарям, имаме тази професионалност и това задължение, да потърсим начин кое от онова, което може да остане, и кое е онова, което по друг начин трябва да се формулира. Защото не мога да си представя да не се намери форма да се контролира дали този начин е най-важен и дали по някакъв друг начин, но дали да нямат те право да изискват и държавна ревизия - защо не?
Но нека да не ви увличаме днес с политическото си пристрастие. Има място да допълним законопроекта, да стане с мъничко по-добър от онова, което е той. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Христо Иванов за реплика.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Професор Стоянов, уважавам винаги вашите позиции, когато се говори за въпросите на селското стопанство. Защото в този парламент има и много хора, които взимат отношение по всеки един въпрос без да са в час, но това си е техен проблем.
Затова аз смятам, че това, което казахте Вие, е много сериозно. И аз също отдавна споделям това виждане, че ние не отделихме специално внимание на селското стопанство във връзка с разработването на една национална стратегия. Защото селското стопанство съществува във всички развити страни. И ние като страна, в която то традиционно е заемало своето място, и както казахте Вие, било рамо на икономиката, ние не можем да бъдем безотговорни към този проблем.
Но ми се ще, и това липсваше във Вашата позиция, което е поводът да Ви репликирам, във всичко това, за което говорим, когато аргументираме дадени идеи и проекти, аз смятам, че в центъра трябва да бъдат собствениците на земята.
На мен ми липсва в аргументите, в досегашната философия именно този основен проблем - как да превърнем земята в средство на доходи. Защото това е кардиналният проблем на селското стопанство в момента. Земята не е източник на доходи на нейните собственици. И Ви моля в това отношение да внесете яснота във Вашата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За дуплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Христо Иванов! Винаги съм казвал, и не от днес, и не след 1989 г. - земеделието е много сложно производство и понякога в кръга на шегата казвам - най-простото. Само че може да се върши от умни хора, това е. Не може в земеделието да съществува приоритет, тоест развитие, ако не съществува хъсът, хъсът на човека - собствеността, и да намери от тази собственост да произведе и качествено, и количествено най-хубавото. Това е в бита на селянина - да покаже, че в селото най-хубавата крава е негова, и най-хубавото лозе. Така че винаги, и продължавам да считам, че собствеността трябва да влезе като предпоставка.
Но в същото време допуснахме една огромна грешка, която продължава - че тази земя е на 25 млн. парчета. Средно при 49 млн. дка, значи едно парче е по около 2 дка. Такова конкурентно стопанство от това не можем да правим.
Затова когато ви казах да трансформираме поземлените комисии от ниво административно, подчинено на министъра, да го трансформираме като звено към общината и то с тези избирани от хората, да намерят онази форма да комасират земята за производство. Не говоря на този етап комасиране на земята физически, защото този процес ще продължи не по-малко от 25 години. То е късно. Но можем за три години да комасираме собствеността на земеделските производители по предназначение за производство. Схемата съм ви я казвал. Ако трябва, някога ще я развия допълнително. Не е никакъв проблем.
И това е втората предпоставка - земята да се даде, вече икономическият интерес. И когато създадем икономически интерес, в това участва в определена степен влизането и защита от държавата, да създадем от тази земя вече обществена нагласа, че тя дава, че тя е интересна. Тогава ще се развие пазарът на земята. Пазар на земята няма да има никога, докато не се създаде философията "Интересът клати феса". Докато не се почувства, че земята е интересно производство, няма такъв, който да дава пари да купува и да инвестира там, ако явно отпреди това му е известно, че няма да печели.
Ето, това е проблемът, господин Христо Иванов. Ето, това е, което ние тук не разглеждаме, а се делим до максимум на партии и партийки и парчета, за да можем да се покажем пред нашите избиратели, че ги обичаме. Те обаче разбират, че всички ние не ги обичаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване по реда на постъпването на законопроектите.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на кооперациите № 054-01-53, внесен от Димитър Абаджиев и Александър Джеров.
Моля, гласувайте!
Гласували 185 народни представители: за 76, против 72, въздържали се 37.
Законопроектът не е приет.
Поставям на гласуване законопроект за допълнение на Закона за кооперациите № 054-01-56, внесен от Нансен Бехар.
Моля, гласувайте!
Гласували 188 народни представители: за 78, против 97, въздържали се 13.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 054-01-57, внесен от народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители.
Моля, гласувайте!
Гласували 188 народни представители: за 73, против 109, въздържали се 6.
Законопроектът не се приема.
Обявявам почивка до 12,00 часа. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Колеги, постъпили са 5 законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ще ви ги прочета по хронологичния ред на постъпване.
Първият законопроект е внесен от народния представител Александър Трифонов Томов.
Вторият законопроект е внесен от името на народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман.
Третият законопроект за изменение и допълнение на същия закон е внесен от народния представител Панчо Панайотов.
Четвъртият законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация е внесен от народния представител Гюнер Тахир.
И последният законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация е на народния представител Пламен Стоилов.
Първо, има думата председателят на водещата комисия народният представител Илиян Попов да прочете становището на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството по петте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 054-01-39 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от народния представител Любен Корнезов и народния представител Ремзи Осман

На две свои редовни заседания, проведени на 26 април 2000 г. и на 10 май 2000 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект № 054-01-39 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман.
На основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха обсъдени едновременно пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като уреждат една и съща материя - законопроект № 054-01-39, внесен от народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман; законопроект № 054-01-25, внесен от народния представител Александър Томов; законопроект № 054-01-38, внесен от народния представител Панчо Панайотов; законопроект № 054-01-46, внесен от народния представител Гюнер Тахир, и законопроект № 054-01-48, внесен от народния представител Пламен Стоилов.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Ремзи Осман. Той заяви, че Законът за местното самоуправление и местната администрация, приет от Великото Народно събрание през 1991 г., е многократно изменян и допълван, но все още не е намерено оптималното законодателно разрешаване на проблемите на местното самоуправление. Законопроектът предлага изменение и допълнение в няколко члена на закона - в чл. 22, 30, 37, 42, 42а, 42в, 44 и 52. Най-важното и нетърпящо отлагане изменение на чл. 42, ал. 1, т. 2 е свързано преди всичко с недопустимостта на факта пълномощията на кмет на община или кметство, пряко избрани от населението, да могат да се прекратяват предсрочно с абсолютно, а не с квалифицирано мнозинство на общинските съветници. Предложението на вносителите е това да може да става с квалифицирано мнозинство от две трети от общия брой на съветниците. Тази промяна на разпоредбата според вносителите ще стабилизира кметската институция и ще позволи по-голяма оперативна самостоятелност на кмета.
В същата насока е и предлаганото изменение на чл. 30, ал. 4, т. 5, което гарантира стабилността на общинския съветник от евентуално субективно "касиране" на неговия избор.
Законопроектът предлага предсрочното прекратяване на мандата на кмета и общинските съветници да става само ако те са осъдени за престъпления от общ характер.
Част от членовете на комисията и представителят на Националното сдружение на общините в Република България поддържаха изразеното от вносителите мнение за изменение на чл. 42, ал. 1, т. 2. Прекратяването на пълномощията на кметовете на общини или кметства с абсолютно, а не с квалифицирано мнозинство на общинските съветници крие възможност от политически пристрастия, които подменят народния вот.
По предложените изменения в други членове на закона почти всички членове на комисията бяха единодушни, че измененията например в чл. 22, предлагани от вносителите, са регламентирани в чл. 27, ал. 5 на закона и не допринасят с нищо ново за неговото усъвършенстване. По формулировката "системно неизпълнение на функциите", която вносителите свързаха с възможността за различни тълкувания и злоупотреби, беше отбелязано, че тя е придобила гражданственост и е намерила своето място в разпоредби на различни закони.
Повечето от членовете на комисията изказаха мнение, че не е необходимо изменение на чл. 42, ал. 1, т. 2, тъй като всички кандидати за кметове са знаели и са били съгласни с разпоредбата на горецитирания член. Отбелязано бе още, че общинският съвет е органът на местното самоуправление в съответната община, а кметът е органът на изпълнителната власт.
След проведените разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 6 гласа "за", 0 гласа "против" и 8 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание внесеният от народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман законопроект № 054-01-39 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация да не бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Попов.
Имате думата да представите следващото становище.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 054-01-25 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от народния представител
Александър Томов

На две свои редовни заседания, проведени на 26 април 2000 г. и на 10 май 2000 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект № 054-01-25 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от народния представител Александър Томов.
На основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха обсъдени едновременно пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като уреждат една и съща материя - законопроект № 054-01-25, внесен от народния представител Александър Томов; законопроект № 054-01-39, внесен от народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман; законопроект № 054-01-38, внесен от народния представител Панчо Панайотов; законопроект № 054-01-46, внесен от народния представител Гюнер Тахир, и законопроект № 054-01-48, внесен от народния представител Пламен Стоилов.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Обсъждането на законопроект № 054-01-25, внесен от народния представител Александър Томов, предизвика оживени дискусии. Част от членовете на комисията изказаха мнение, че предложеното изменение на чл. 42, ал. 1, т. 2 е необходимо и навременно, тъй като прекратяването на пълномощията на кметовете на общини с абсолютно мнозинство на общинските съветници е недопустимо и поставя кметовете в положение на зависимост. Изказани бяха становища, че от провеждането на местните избори са изминали повече от 6 месеца и в много общини в страната съществува объркване относно тази разпоредба на закона. Друга, по-голяма част от членовете на комисията изразиха обратното мнение, като се обосноваха с Конституцията на Република България и Закона за местното самоуправление и местната администрация, които изрично регламентират, че общинският съвет е органът на местното самоуправление в общината, а кметът - орган на изпълнителната власт в нея. Заявено бе, че кметът в никакъв случай не се явява зависим от мнозинството, а действащата разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2 е по-скоро допълнителен фактор за добросъвестно изпълнение на функциите на кмета на общината. В становището на Конгреса на местните и регионалните власти към Съвета на Европа беше изрично отбелязано, че последните промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация не противоречат на Европейската харта за местно самоуправление.
Изказани бяха и други становища в подкрепа на последната теза.
След проведените разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 6 гласа "за", 3 гласи "против" и 5 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание внесеният от народния представител Александър Томов законопроект № 054-01-25 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация да не бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Попов. Има още три становища.

ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 054-01-48 за изменение
и допълнение на Закона за местното самоуправление
и местната администрация, внесен от народния
представител Пламен Стоилов
На две свои редовни заседания, проведени на 26 април 2000 г. и на 10 май 2000 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект № 054-01-48 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от народния представител Пламен Стоилов.
На основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха обсъдени едновременно пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като уреждат една и съща материя: законопроект № 054-01-48, внесен от народния представител Пламен Стоилов; законопроект № 054-01-46, внесен от народния представител Гюнер Тахир; законопроект № 054-01-39, внесен от народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман; законопроект № 054-01-25, внесен от народния представител Александър Томов и законопроект № 054-01-38, внесен от народния представител Панчо Панайотов.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Законопроектът предлага промени в чл. 23, ал. 1 и 6, чл. 30 и чл. 38, регламентиращи конституирането на общинския съвет след провеждане на местни избори и възникването на пълномощията на общинския съветник.
От името на вносителя законопроектът бе представен от народния представител Гюнер Тахир. Той обясни, че законодателната промяна се налага, тъй като повече от шест месеца след провеждането на местните избори съществуват все още общински съвети, които не са конституирани съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вследствие на този факт не възникват и пълномощията на общинските съветници и кметове, свързани с полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 на закона. Клетвата се полага на първото заседание на новоизбрания общински съвет, което се свиква от областния управител. Тъй като в тези общини няма проведено първо заседание на общинските съвети и съответно общинските съветници и кметове не са положили клетва, следва, че техните пълномощия не са възникнали. Този факт води до липса на ефективна местна власт, до невъзможност за избор на кметски наместници, неприемане на общинските бюджети и др. За решаване на този и други подобни случаи се предвижда в чл. 23, ал. 6 да се добави ново изречение: "Ако до шест месеца от провеждането на изборите не се конституира новоизбраният общински съвет, се насрочват нови избори."
За възникване на пълномощията на общинския съветник се предлага в чл. 30, ал. 1 възможност за полагане на клетвата по чл. 32, ал. 1 освен пред областния управител - и пред изрично упълномощен от него заместник областен управител.
По предложените изменения и допълнения на Закона за местното самоуправление и местната администрация бяха изказани мнения в посока, че те не са необходими, тъй като няма информация за неконституирани общински съвети. Предлаганата промяна е свързана с единични изолирани случаи, за които на този етап не се изисква законодателна промяна. Изразени бяха становища, че предлаганото изменение в чл. 23, ал. 6 - напротив, може да внесе допълнителен хаос и напрежение в страната.
След изказаните мнения и проведените разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 1 глас "за", 2 гласа "против" и 8 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание внесения от народния представител Пламен Стоилов законопроект № 054-01-48 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация да не бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата по становищата на другите два законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 054-01-46 за изменение
и допълнение на Закона за местното самоуправление
и местната администрация, внесен от народния
представител Гюнер Тахир
На две свои редовни заседания, проведени на 26 април 2000 г. и на 10 май 2000 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект № 054-01-46 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от народния представител Гюнер Тахир.
На основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха обсъдени едновременно пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като уреждат една и съща материя: законопроект № 054-01-46, внесен от народния представител Гюнер Тахир; законопроект № 054-01-39, внесен от народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман; законопроект № 054-01-25, внесен от народния представител Александър Томов; законопроект № 054-01-38, внесен от народния представител Панчо Панайотов и законопроект № 054-01-48, внесен от народния представител Пламен Стоилов.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Законопроектът бе представен от вносителя му народният представител Гюнер Тахир. Той обясни, че след провеждането на местните избори в отделни общини в страната съществуват прецеденти общински съветник в една община да бъде едновременно и заместник-кмет в друга. Според вносителя е недопустимо член на органа на местното самоуправление, избран пряко от населението на една община, да бъде избиран от общински съвет в друга община като заместник-кмет. Предлага се промяна на сега съществуващия текст на чл. 30, ал. 4, т. 4, който регламентира предсрочното прекратяване пълномощията на общински съветник, като се добавя изразът "в съответната или друга община".
Бяха изразени становища, че не е невъзможно общински съветник в една община да бъде заместник-кмет в друга, ако притежава необходимите качества и затова е предпочетен като такъв.
Изказани бяха мнения, че съществуването на такива прецеденти е наистина недопустимо, но едновременно с това беше заявено, че това са единични случаи и не би следвало да се извършва законодателна промяна, която по същество не регламентира трайни обществени отношения, а обслужва частни случаи.
След изказаните мнения и проведените разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 0 гласа "за", 4 гласа "против" и 9 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание внесеният от народния представител Гюнер Тахир законопроект № 054-01-46 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация да не бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Остава становището по последния законопроект.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 054-01-38 за изменение и
допълнение на Закона за местното самоуправление и
местната администрация, внесен от народния
представител Панчо Панайотов
На две свои редовни заседания, проведени на 26 април 2000 г. и на 10 май 2000 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект № 054-01-38 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от народния представител Панчо Панайотов.
На основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха обсъдени едновременно пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като уреждат една и съща материя: законопроект № 054-01-38, внесен от народния представител Панчо Панайотов; законопроект № 054-01-48, внесен от народния представител Пламен Стоилов; законопроект № 054-01-46, внесен от народния представител Гюнер Тахир; законопроект № 054-01-39, внесен от народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман и законопроект № 054-01-25, внесен от народния представител Александър Томов.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Законопроектът бе представен от вносителя народния представител Панчо Панайотов. Той обясни, че предложеното от него изменение на чл. 42, ал. 1, т. 2 на Закона за местното самоуправление и местната администрация отива много по-далече от това на неговите колеги. Предлага се не само квалифицирано мнозинство най-малко от две трети от общия брой на общинските съветници, необходимо за предсрочно прекратяване пълномощията на кметовете на общини или кметства, но и решение на компетентния съд.

Господин Панайотов заяви, че според него отстраняването на мажоритарно избран след народен вот кмет чрез гласуване на неколцина е нарушаване на чл. 1 на Конституцията на Република България. Вследствие на сега съществуващата разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2 е настъпил хаос, комбинации в общинските съвети и е застрашено доброто управление на общините чрез създадените предпоставки за дестабилизация на местната власт.
Бяха изказани подкрепящи вносителя мнения, но едновременно с това беше заявено, че предложението за намесата на съда в процедурата по предсрочно прекратяване пълномощията на мажоритарно избран кмет е неуместно и недопустимо. По-голямата част от членовете на комисията не подкрепиха предложението и се изказаха категорично против него. Според тях разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 в никакъв случай не е предпоставка за дестабилизация на общината, а още по-малко е нарушение на чл. 1 на Конституцията на Република България. Заявено бе, че промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация получиха одобрението на Конгреса за местните и регионалните власти към Съвета на Европа, в чието становище, получено в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, е отбелязано, че те не противоречат и на Европейската харта за местното самоуправление.
След изказаните менения и проведените разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 0 гласа "за", 4 гласа "против" и 10 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание внесеният от народния представител Панчо Панайотов законопроект № 054-01-38 за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация да не бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Попов.
Уважаеми колеги, откривам разискванията по петте законопроекта.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние с господин Корнезов сме вносители на един от законопроектите. Бих искал да изложа нашите мотиви.
В глава осма от Конституцията са прогласени принципите на местното самоуправление и местната администрация. Тези принципи трябва да намерят своята реализация в законодателното регламентиране на тези обществени отношения и оттук - в практиката на местното самоуправление.
Законът за местното самоуправление и местната администрация многократно е изменян и допълван, както изтъкна преди малко и господин председателят, но оптималното разрешаване на проблемите на местното самоуправление все още не са намерили съответното място в закона. А без силно и авторитетно местно самоуправление, с неговите правомощия, не може да има демократична централна държавна власт и една силна държава, а в този дух беше и ратифицираната от Народното събрание Европейска харта за местно самоуправление.
Законопроектът, в рамките на сегашната нормативна база, предлага по-целесъобразни разрешения. Те са в следните насоки.
Тъй като кметът на общината се избира пряко от населението, това означава, че той трябва да има правомощия, а не да става заложник на политическото мнозинство в един общински съвет. Недопустимо е кметът на общината, който е пряко избран от населението, да бъде де факто касиран от един общински съвет, от едно политическо мнозинство със съответните политически пристрастия. В някои случаи този общински съвет е от 7 или 8 човека, които могат да подменят вота на 5 - 10 хил. избиратели в една община. Това крие възможност тези политически пристрастия в един общински съвет да подменят народния вот чрез предсрочно прекратяване правомощията на кмета на общината при така нареченото "системно неизпълнение на функциите си". Тази формулировка в чл. 42, вие знаете, колеги, според сегашния текст, е "при трайна невъзможност или при системно неизпълнение на своите функции, или за повече от 6 месеца, след решение на общинския съвет с мнозинство от половината от общия брой на съветниците". Преди промяната на закона този текст беше с две трети и ние предлагаме да се възстанови тази възможност - правомощията на кмета на общината да бъдат прекратявани на основата на този член с две трети от общия брой на съветниците.
Аз разбирам, убеден съм, че голяма част и от залата ще подкрепят и бих приел при повече от половината да бъде касиран един кмет на община, ако кметът на общината не се избираше пряко, а беше чрез избор от общинския съвет.
Нашето предложение е - едно такова предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета, да става с мнозинство повече от две трети от общия брой на съветниците. Това ще стабилизира кметската институция и ще даде по-голяма оперативна самостоятелност на кмета.
Многократно всички политически сили в залата и в това Народно събрание, и в предишните, са заявявали, че желаят едно много силно местно самоуправление и по някакъв начин да помогнат за авторитета на кметската институция в България.
В същата насока е и чл. 30, ал. 4, т. 5, която гарантира общинския съветник от евентуално субективно касиране, пак по същите правила - вместо с половината плюс един, правомощията на един общински съветник да бъдат прекратени с две трети от общия брой.
Общинският съвет приема правилници, наредби и други актове, като ги изпраща на областния управител. Законът обаче не задължава тези актове да бъдат доведени до знанието на населението. Гражданите имат право на информация и затова в законопроекта се предвижда тези актове на общинския съвет да бъдат изложени на видно място в сградата на общинската администрация и да се доведат до знанието на населението, чрез местния печат, радиоуредба или по друг подходящ начин.
В проекта в чл. 44, ал. 1, т. 9 се дава право на кмета на общината, който е изпълнителен орган в общината, да отменя актовете на кметовете на кметства и кметовете на райони, като по този начин той реално може да осъществява контролните си функции.
Уважаеми колеги, накрая бих искал да кажа също, че подобно предложение беше адресирано до народните представители и до Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството от Националното сдружение на общините, където като членове на Националното сдружение не участват само кметове. В управителния съвет има и представители на общинските съвети - от органа на самоуправление. Всички са единодушни, че този текст в закона трябва да бъде изменен, а вие знаете, че в Националното сдружение участват вече, доколкото знам, почти всички общини в страната.
Мисля, че е необходима една такава промяна и се надяваме на вашата подкрепа при първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има думата д-р Панчо Панайотов - един от вносителите на един от законопроектите.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа! Мое мнение е, не че Картаген трябва да бъде разрушен, а че някои членове от тази Комисия по местно самоуправление, трябва да вземат да се гръмнат. Значи, да се гръмнат. Хората казват: "Моли се Бог да те пази от глупак, от безобиден глупак, но дваж по вече се моли да те пази от глупак с власт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, без обиди!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: И аз се чудя и мая как е възможно демократ да мисли по комунистически?!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Значи не е демократ.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Значи, в Конституцията ни, новата Конституция, не оная, в която пише - член 1, - че има ръководна роля партията и пр., е записано: "Властта се дава от народа." - това е записано. Не се дава от партия, от народа се дава.
Кой е начинът, по който народът дава властта? Кой е тоя начин - под тезгяха ли е, със сделка ли е, с далавера ли е, по кой начин? Начинът е един-единствен: провеждат се избори, на които народът казва: "Този човек получава моето доверие, правомощия и власт.". Това е начинът! Властта произлиза и принадлежи на народа. На избори за местна власт единственият, който получава пряко, директно власт от народа, е кметът. От което следва, че никой не може да му отнема властта. Да, ако тоя кмет краде, изнасилва, убива - има го в закона, има си прокуратура, има си съд, забележете, за тези случаи е предвиден съд.
Защо аз пиша, че не две трети или 50 плюс 1? Логиката, смисълът дали ще бъдат две трети или само половината плюс един е един и същ. Може ли някой да ми каже кой е най-политизираният орган в общината? Не, кой е най-политизираният, кой е най-политическият орган в общината? Това е общинският съвет. Няма друг общински орган, който да е партиен орган. Откъде-накъде партиен орган ще взима решение да отнема власт, дадена от народа? Няма такива филми! Такива филми в Съединените щати не съм видял. Бях там един месец. На такова нещо хората се смеят и умират от недоумение, припадат - как може, нали е избран от народа, как ще го сменят? Така че нещата са много ясни. Тая тъпотия - общински съветници да сменят мажоритарно избран кмет, е тъпотия, разберете го.

Едно време - по времето на Тодор Живков, кой назначаваше кметовете? Назначаваше ги градското ръководство на партията. Събират се вечерта 10 човека и казват: този ще бъде кмет и така ги отстраняваха. Каква е разликата сега? Разликата е още по-лоша, защото, ако се оставят 15 човека да гласуват против това решение за кмета, тогава един човек се търси. И знаете ли какво става по общините? Дай да му дадем на него една обособена част от тази фирмичка и той да гласува така, дай да му дадем една поръчка - ето това става. Това става! И знаете ли къде е проблемът? Проблемът е, че хората вече виждат, а тези хора дават власт.
Резюмирам нещата. Не е приемливо изобщо, не само 50 плюс 1, а и 2/3 общински съветници да отнемат права, дадени от народа. Ако има случай, при който кметът - дали е в България или е извън България - шест месеца го няма, не си извършва задълженията, това са нови обстоятелства, фактически обстоятелства, които се доказват в съда. Кой е този, който ще докаже? Съдебната институция. Така че това е начинът. Така е и в Съединените американски щати. Не е по друг начин. Ако някой се отстранява, там и президентът отстранява, но знаете каква е процедурата - там няма част от едно мнозинство да гласува. Има си прокурор, има си съд, доказва се, че е виновен и си заминава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
От вносителите желае ли някой думата?
Има думата народният представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Евролевицата от името на нейния председател господин Томов внесе също законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление. Той касаеше само един текст, а това е текстът, който регламентираше предсрочното освобождение на кметове след 6-месечното им встъпване в мандат.
Ние смятаме, съгласувано с Асоциацията на общините, че промяната, която касае да бъде освобождаван кметът с 50 на сто от гласовете на общинските съветници, създаде опасна тенденция за местното самоуправление, т.е. така наречените плаващи мнозинства. Кметовете бяха принудени не да си изпълняват задълженията като водачи на съответните местни общества, а да търсят подкрепа, за да не би определени групови интереси да се съюзят и да ги изведат от правомощията, които им е дал народът със своя пряк избор. В това отношение д-р Панайотов е прав. Да, кметът избра от народа и той има съответните правомощия на този свой избор.
Аз не бих приел и крайната позиция, че той би трябвало да бъде несменяем, защото в процеса на своите функционални изяви той може да допусне грешки, които да накарат голямата част от мнозинството на общинските съветници да поискат неговото предсрочно отзоваване. Но това не може да стане само с 50 на сто от гласовете. Би трябвало да стане с едно квалифицирано мнозинство и тогава да сме сигурни, че общественият интерес е сериозно застъпен от тези 2/3 от гласовете. И по-трудно би се стигнало до една интрига, при която определена група от народни избраници в общинския съвет биха се събрали, биха направили, не по политически признак, а по някакъв групов интерес, едно мнозинство, за да отзоват кмета от властта.
Ето защо ние пледираме, че трябва да се възстанови онази норма, която казваше, че трябва с 2/3 от гласовете да се търси предсрочното освобождаване на кмета.
Успоредно с това си позволявам обаче да споделя с вас, че като прегледахме предложенията, които бяха направени от господин Ремзи Осман и господин Корнезов, те съдържат също доста добри внушения. Добри внушения по отношение на това, че местното самоуправление прави истински инструментариум на волеизлеянието на регионалните интереси. Призовавайки да подкрепите законопроекта, който ние внесохме, аз си позволявам да апелирам да бъде подкрепен преди всичко законопроектът, който са внесли господата Ремзи Осман и Любен Корнезов, защото освен точката, за която говорих, в този законопроект се съдържат допълнително неща, които го обогатяват и го правят по-близък до истинските цели на местното самоуправление и на демокрацията. С това аз се надявам, че вие ще дадете шанс законът да стане демократичен, да стане отговарящ на потребностите на съвременното развитие на политическата обстановка в България и за него да се говори като един закон на истинското самоуправление. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нешев.
Има думата народният представител Любен Корнезов като съвносител.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Обръщам се към всички народни представители: дано поне този път по този законопроект гласуваме с разума си, а не с пристрастията си. И лично аз още отначало в своето изложение апелирам всички народни представители да подкрепят петте законопроекта, които са внесени, да ги приемем на първо четене и, разбира се, между първо и второ четене, ако трябва, някои неща да се изглаждат, да ги направим с общи усилия. Защото общата цел на тези пет законопроекта е укрепване на местната власт, на местното самоуправление. Нали на думи все за това говорим? Нека поне веднъж с общи усилия да направим по законодателен път това усилие.
Известно ви е, че въпросът за местното самоуправление е регламентиран в нашата Конституция, не само в чл. 1. Основно в чл. 2 се казва, че местното самоуправление е всъщност основата, един от основните жалони на местната власт, на държавната власт. Цяла глава има в Конституцията за местното самоуправление. И тези конституционни принципи, които, убеден съм, всички ние споделяме, трябва да намерят своето практическо приложение в специалния закон - в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това е идеята. И какво предлагат народните представители, не говоря само за нашия законопроект с Ремзи Осман?
Сегашният чл. 22, който и председателят на комисията тук отбеляза, посочва, че общинският съвет приема правилници, наредби, решения, инструкции по въпросите за местното управление, които ги изпраща на областния управител. Да, даже част от тези актове, които ги приема, бих казал, имат и нормативен характер или много близко до нормативния характер, защото засягат една територия, едно население на дадена община.

Ако изхождаме от принципа на Конституцията, че нормативните актове даже се публикуват в "Държавен вестник" - но хайде, това е община - ние предлагаме тези актове, които касаят всички хора на дадена територия, даже те може да не са и жители, но живеещи или пребиваващи там, тези актове да бъдат обнародвани било в местната преса, било в местното радио, било по друг подходящ начин. Какво лошо има в това? Нали говорим за правото на информация като конституционно право на гражданите - чл. 41 от Конституцията?! Говорим за прозрачност и т.н.! Може ли някой да възрази срещу една такава идея, която се предлага? Мисля, че не.
Вторият пункт, на който ще се спра и, разбира се, един от основните проблеми на съотношението общински съвети и кметове. Тук вносителите говориха по този въпрос. Аз просто няма какво допълнително да добавя, но не може един пряко избран от хората, от населението кмет, някой, избран сигурно с десетки, ако не и със стотици хиляди гласа, гласували му доверието, този човек го е спечелил, общинският съвет от десетина или петнадесет човека, а реално, както казвате, може да бъде с гласовете на един или двама, да бъде той касиран?! Това е нито юридически, нито политически, нито, бих казал, логически разумно. Защото този кмет, който е избран, той даже може да не бъде представител на една политическа или на няколко политически сили. Той може да бъде действително един независим човек, авторитетен човек, човек с име, с възможности. И ако ние дадем правото на общинския съвет да го касира, т.е. да го отстранява, това означава той да стане заложник на едни политически сили. Защото знаете, че общинските съветници се избират - как? - с листи от политическите сили. И играта между политическите сили ще даде възможност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, моля Ви да привършвате, ако обичате.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате по 5 минути с Ремзи Осман като вносители. Те изтекоха.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, аз говоря от името на парламентарна група в рамките на 40 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: А, извинявайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да ви отегчавам.
Затова едно предложение, което е направено не само от вносителите - Ремзи Осман и от мен - а виждам и господин Панчо Панайотов, господин Александър Томов, техните предложения са все в същата насока и мисля, че по принцип трябва да бъдат приети. Това е в интерес не на червени, не на сини, не на други кметове. Това е в интерес на утвърждаване на кметската институция.
И още нещо по това, което ви предлагам, което е по-новичко, ако мога така да се изразя, и го няма в другите законопроекти.
Сегашният чл. 44 от действащия закон изрично казва - това е т. 9 - че кметът на общината възлага изпълнението на своите функции на кметове на кметства, на райони и т.н. и упражнява контрол върху целесъобразността и законосъобразността на техните актове. Веднага се питам: добре де, упражнява, упражнява, но как я упражнява, с какви действия ще я упражни? Само ще го наблюдава, ще го констатира, ще се муси, ще се кара?
Затова нашето предложение е следното. Щом като един акт на кметски наместник или кмет на район съответно е незаконосъобразен от гледна точка на кмета или не е целесъобразен за общината, да има право да го отменя. Иначе тази контролна функция, която е дадена в т. 9, е само едно пожелание. Мисля, че също няма да се намери народен представител в тази зала, който да бъде против това пълномощие. Разбира се, върху актовете на кмета пък има съответния съдебен контрол. Така че тук не може да се касае за някаква злоупотреба с права на кмета над съответните кметове на населени места, кметски наместници или кметове на райони.
В заключение ще кажа, че ясно е, че не може да има силна държава, силна държавна власт без силна местна власт. Знам, че само с един закон не можем да направим силна местна власт. Но поне това, което се предлага от група народни представители, виждам, без да сме се консултирали един с друг, това е разумното и нека да направим и тази крачка към действително изграждане на силно местно самоуправление, на силна местна власт и оттук на силна държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли желаещи от останалите двама вносители? Не ги виждам тук господин Гюнер Тахир и господин Пламен Стоилов. Желае ли някой от тяхно име да защити техните законопроекти? Няма желаещи.
Продължаваме с разискванията по петте законопроекта.
Имате думата, уважаеми колеги.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предпочитах преди да взема отношение по законопроектите, освен вносителите да изслушаме и някои представители на мнозинството, които да изразят своето мнение, да представят аргументи за позицията, която те отстояват по предложените теми, не защото с нещо моята позиция по този въпрос ще бъде разколебана, а защото всяко едно политическо действие трябва да бъде предшествано от сериозен публичен дебат и открито споделяне на мотивите, които карат една или друга политическа група, един или друг народен представител да заеме съответната позиция.
Аз ще говоря само по трите законопроекта, които засягат въпроса за отстраняването на кметовете, защото смятам, че това е един от ключовите въпроси, които опират до самата природа на демокрацията.
Неслучайно се прави връзка между предлаганите изменения и чл. 1 от Конституцията. Аз ще ви прочета ал. 2 и 3, които според мен имат отношение към разискваната тема. Алинея 2 на чл. 1 посочва, че "цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено или чрез органите, предвидени в тази Конституция".
Независимо от това, че по-нататък Конституцията определя общинските съвети като органи на местното самоуправление, а кметовете на общини като органи на изпълнителната власт в общините, и едните, и другите органи се включват във втория начин на осъществяване на властта от народа, а именно чрез изборите, които се провеждат за тези органи, за определяне на техния персонален състав. И се пита: логично ли е, ако ние поддържаме върховенството на избирателите, на българските граждани при формиране на различните институции, които се излъчват чрез пряко гласуване, една от тези институции да е в състояние да прекратява мандата на другата - общинският съвет на кмета или кметът на общинския съвет? Според мен такъв абсурд не би могъл да се поддържа, което не означава, че при определени условия и при наличието на определени факти общинският съвет не трябва да констатира тези факти, които са някаква обективна пречка за осъществяване управлението в общината. Не това е спорното. Но, ако се допусне по общия механизъм на приемането на решението от общинските съвети, както е сега всъщност, да бъде прекратяван мандатът на пряко избраните кметове, то тогава наистина се отказваме от самия смисъл на прекия избор и обществената тежест, която имат тези представители на изпълнителната власт. Защото иначе се оказва, че се допуска със закона да бъде нарушен смисълът на ал. 3 от същия чл. 1 на българската Конституция: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".
Та не е ли едно такова решение, взето с обикновено мнозинство от общинския съвет, присвояване по същество на държавния суверенитет от една държавна институция, от една институция в държавата, ако трябва да сме по-точни?
Ето тази логика трябва да бъде прекратена, която, за съжаление, беше заложена в закона още с неговото изменение - когато то беше направено преди изборите. И тук почти единственият аргумент, който се излага, че, видите ли, кметовете са знаели при какъв закон се кандидатират, едва ли може да се противопостави на всички останали аргументи. Или в подтекст, какво искате да кажете? Че ако някой човек наистина е решил независимо да действа като кмет, по вашата логика той въобще не трябваше да се кандидатира, тъй като всички, които са се кандидатирали, трябваше да приемат своята обреченост или своето пълно политическо послушание, и само такива марионетни фигури да участват в изборите. Това ли е била вашата цел, нали, да предупредите от какви хора се нуждаете в местната власт?
Ако не била такава целта, вие трябва да се откажете от нея, защото и досега Законът за местното самоуправление посочва, че когато повече от 6 месеца кметът по обективни причини не изпълнява своята длъжност, може да се постави въпросът за неговата смяна. Дори ако не се злоупотребява с не много ясното допълнение "системно не изпълнява своите функции", той отново трудно може да бъде отстранен, дори и с това мнозинство на общинските съветници.
Какво значи "той системно да не изпълнява своите функции"? Употребата на пълния член означава той да не се занимава с бюджета, да не предложи бюджет, който да бъде обсъждан и приеман от общинския съвет, да не ръководи и управлява текущата дейност на общинската администрация, да не се занимава с въпросите на благоустрояването, на социалното подпомагане и всички тези основни функции, които се включват в дейността на кметовете. Е, наистина, ако някъде има община, в България, при която без да съществува обективната невъзможност, а по някакви субективни причини, кметът не прави това, защото той отказва да ходи на работа или пък проявява пълно безхаберие, тогава наистина може да се постави въпросът за липсата на ефективно управление и упражняване на функциите и да се констатира този факт, след което да се пристъпи към искането за смяна. Но на много места аз забелязвам, че се очертава тенденция общински съвети или определени мнозинства в общинските съвети да злоупотребяват с тази разпоредба. И вече има случаи, когато те гласуват не за това, че кметовете не правят тези неща или не полагат усилия да ги вършат в рамките на реалните компетенции и ограничените финансови и икономически условия, а просто защото някой смята, че те не го правят така, както искат други да го правят.
И какво става? Политически въжеиграчи, и то често от малки и слабопопулярни партии, които променят своята позиция, много често мотивирани, както беше казано, и от користни подбуди, или преследвайки болезнени политически амбиции, без да са могли да получат доверието на своите избиратели, защото някои от тях са били дори и кандидати за кметове, сега решават, че е дошъл техният златен политически шанс и чрез 5-6 или 10-12 гласа могат да се окажат в тази печеливша позиция.
Възможно ли е, когато един кмет е избран с хиляди или десетки хиляди гласа, 6-7 или 10-12 души да решат съдбата на неговия мандат?
И това, което най-много ме безпокои в цялата ситуация, е, че не само се дестабилизира местната власт, но че такава злоупотреба задълбочава разочарованието на българските граждани към политиката. Как ние ще мотивираме хората да направят някакъв политически избор, в чиято и полза да е той, ако след 6-8 или 10 месеца, след политически комбинации един общински съвет реши с мнозинството на съветниците да прекрати мандата на този кмет. И утре да ги накараме отново да гласуват! Ами, естествено е, че те ще се изсмеят в очите на повечето от тези, които апелират за тяхната гражданска и политическа активност, казвайки им: защо, какво значение има кой ще изберем ние, като след 6 месеца вие отново ще си изберете който искате, след някакви ваши комбинации в тази община?
Не съзирате ли каква опасност се очертава за българската демокрация при съществуващия политически паритет между основните политически сили? В момента БСП и СДС имат еднакъв брой съветници. Следователно разширяването на тази тенденция - да се променя вотът на гражданите, ще провокира ответни политически реакции и в двете посоки, ще се търсят различни политически варианти, и ще се окаже, че в повечето от общините на страната може да се поставя проблемът за смяна на кметовете. Не заради това дали и как изпълняват своите функции, а заради това какви политически възможности се очертават, за да се влияе на тяхната дейност.
Или ако има един независим кмет, който иска да убеждава гражданството, да убеждава политическите сили и отделните съветници, ами, той е обречен да бъде бламиран именно защото няма да робува на някакви конюнктурни политически сметки и на корпоративни и индивидуални икономически интереси.
Какво препоръчвате на кметовете? На всеки един да отделят и да удовлетворят някакви икономически изгоди чрез общинската приватизация, чрез назначаване на определени длъжности? Така ли те трябва да формират необходимото мнозинство, за да изпълняват своите функции?
И при този финансов недоимък, вместо да се съсредоточат върху проблемите, които има населението, да се занимават с процедури в общинските съвети и пред съдилищата да доказват състоятелността на своето положение, да доказват, че имат основание да продължат да бъдат кметове.
Според мен тук нещата не опират до партиен избор. И аз съм привърженик на това, че кметът може да е от СДС, от БСП или от друга политическа сила, ако той е получил подкрепата на гражданите, ако той не е прекратил фактически осъществяването на своите функции, тези граждани са същите, които ще му дадат оценка за неговия мандат. Той трябва да бъде понякога и партньор, и опонент в общинския съвет, но трябва да е самостоятелна институция и да се запазва разделението на властите.
Аз се надявам, че самите съдебни органи ще бъдат обективни при прилагането на тази разпоредба и ще преустановят злоупотребите, които вече на места се извършват. Но не е достатъчно само да разчитаме на силата на правосъдието. Българският парламент е длъжник да коригира посочената разпоредба, защото тя нарушава самия принцип на демокрацията и на представителността. А няма истинска демокрация без гарантирана представителност, тоест без възможността на тези, които са направили своя избор, да определят резултатите от провежданата политика.
В заключение, аз не знам дали ще мога да повлияя на мнението на тези от мнозинството, които поддържат друга позиция, но те трябва да знаят, че гласното или мълчаливо поддържане на обратното становище наистина твърде сериозно ги злепоставя. И не е въпросът кой днес е в мнозинство или малцинство в този парламент, защото в него трябва да бъдат отстоявани и утвърждавани принципи, които да не се влияят от временните мнозинства, които неминуемо ще се формират в него.
И тук, когато господин Панчо Панайотов употребяваше остри думи по отношение на част от членовете на комисията, в случая бих казал, срещу местното самоуправление, той трябваше да предложи и нещо повече: самите политически фактори, от които зависи този избор, да преценят дали такива хора трябва да ги представляват в подобни органи. Защото не може ти да си принципен противник на местното самоуправление и да участваш в такава комисия. Това е вече един по-сериозен дебат, който надхвърля темата. Не искам той да бъде възприеман като провокация, но аз не се притеснявам да разобличавам такава позиция, защото не е важно какъв политически етикет си си сложил, важното е дали наистина си в състояние да възприемеш и отстояваш определени принципи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Тодоров.

ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Аз не се изказвам, за да убеждавам някого в ползата от промените, които се предлагат от проектозаконите, които обсъждаме, за това, че трябва да се промени начинът, възможностите за освобождаване на кметовете предсрочно. Защото аз си мисля, че ако одобрим едно такова предложение, това ще бъде и свидетелство за все по-повишаващата се политическа култура както на нашия парламент и на всеки един отделен депутат, така и на цялото общество.
Казвам това с пълна убеденост, тъй като искам да припомня, че ние като парламент сме ратифицирали Европейската харта за местното самоуправление. И в нея се говори точно за това - за много по-голяма стабилност на местната власт. И е логично всеки от нас да си мисли, че след като една местна власт е все по-стабилна, това ще означава, че и една централна власт ще е все по-стабилна, а това ще означава, че и една държава, и едно общество ще бъдат все по-стабилни!
Това е, според мен, философията и най-важното на тези предложения. И затова без всякакво колебание аз и моите колеги от моята Парламентарна група на Евролевицата ще ги подкрепим.
Действително, абсолютна аномалия е това кметът да бъде избиран пряко. И той сигурно е избран с гласовете не само на една политическа партия, а много често, убедени сме в това, знаем и такива примери, получават и от гласовете на противоположната политическа сила. И не е логично един кмет, който е избран пряко, да бъде свалян и правомощията му да бъдат прекратявани предсрочно от някакво временно или по-дълго политическо мнозинство в съответния общински съвет.
Свидетели сме и на това колко много проблеми бяха създадени и продължават да съществуват в редица общини, проблеми между общинския съвет и кметовете, именно поради това несъвършенство, което, предполагам, болшинството от нас днес в тази зала искаме да променим.
Така че, без да ви убеждавам, аз може би много смело си позволявам да изразя увереността, че тези промени, които ни се предлагат днес, ще бъдат подкрепени от болшинството от моите колеги. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте. Имате думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че на трибуната не застават хора от мнозинството да защитят блестящата обща идея в тези четири законопроекта или поне да отстоят позицията си, която миналата година доведе до промяна в Закона за местното самоуправление - промяна, която ни отдалечава от европейските критерии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Пет са.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Аз бих искал и да апелирам, и да припомня, че процесът на интеграция не означава само да се спазват буквални стандарти и директиви, а трябва да се създаде, да се прилага и да се усеща духът на европеизма в практиката на управлението и на държавата, и в местната власт.
В този смисъл, основна характеристика на всеки орган, на всяка институция, е нейната устойчивост. И в този смисъл устойчивото местно самоуправление има твърде голямо значение и в процеса на присъединяване към европейските структури, и ползата, която ще донесе едно такова отношение към местните власти ще бъде много голяма.
И аз тъкмо от тази позиция апелирам за едно по-сериозно, по-зряло и по-перспективно виждане, а не за ограничаване на нашия подход или на подхода, който досега е залегнал в поправките на Закона за местното самоуправление, което ни прави повече балканци, отколкото европейци.
Бих искал да подчертая една важна характеристика, според мен, на Закона за местното самоуправление и местната администрация, а това е, че този закон отразява съвременната европейска тенденция за развитие на органите на местното самоуправление. Заедно с това той носи и белега на традиционната българска характеристика на местната власт. Не само в България, но в България кметът винаги е бил една важна, основна, централна фигура, фигура, която се грижи както за населението, така и фигура, която е получавала доверието през много дълъг период от нашата история пряко от своето население.
И тъкмо този принцип - на баланс между интересите на двата органа - на органа на местното самоуправление и органа на местната власт, с промените, които се опитват и се направиха през миналата година в Закона за местното самоуправление, всъщност се наруши балансът и се създават предпоставки за неустойчиво развитие на местното самоуправление. Тази беда и тази беля могат лесно да бъдат поправени и техните последици да не бъдат толкова големи. Защото, каквото и да говорим, освен фактите, които изнесоха уважаемите колеги преди мен, искам да подчертая, че съставът на общинския съвет не само е избран пропорционално, с партийни листи, а ние миналата година предупреждавахме, че промените, които са направени миналата година по отношение броя на съветниците, ще докарат корпоративното влияние, влиянието на корпоративните интереси върху работата на общинските съвети, ще засилят груповите интереси, ще засилят егоистичните интереси, които ще надделеят над общото благо. И тези процеси вече започват да се усещат и да се виждат. Шест човека в случая с община Априлци, шест души гласуват "за" свалянето на кмета, след като кметът е получил 70 на сто от гласовете на населението в мажоритарния избор! Това е парадокс. Това е стъпка, която в никакъв случай не ни води към Европа. Защо обаче тази стъпка е реална? Защото е направена тази поправка в противоречие с европейския дух, в противоречие на елементарната логика. И тази стъпка беше направена и по други причини. Тази стъпка предшестваше лозунга: "Избори се печелят с бой и с пазаруване.". Тя беше записана с надеждата, илюзорна, разбира се, което беше доказано в самите избори, че преобладаващият брой от кметовете ще бъдат от ОДС и отделни единици, които ще бъдат избрани от левицата, могат да бъдат съборени по някакъв начин след изборите.
Разбира се, българският избирател е зрял, с опит, и той показа отношението и се оказа, че мнозинството от кметовете действително са от опозицията, представена в парламента. Категоричен факт е и самият избор на ръководството на Националното сдружение на общините и фарсът, който се разигра за един период от време с цел да се овладее това ръководство от малцинството.
Но този политически подход, партиен подход, започна наистина да противоречи и на фактическата обстановка в страната, и на европейските цели, които ние преследваме. Освен че има вече такива 4 - 5 случая, когато са поискани оставките, аз напълно се присъединявам към съвсем конструктивния изказ на колегата Янаки Стоилов, че при един паритет на съветници, макар в конкретните общини съотношението да е твърде шарено, ако искате да получите чисто партийна реакция, бихте могли да я получите. Но ние няма да пристъпим към този ход, защото мислим за населението, за българите и за България, а не за теснопартийни интереси. Но аз мога да ви уверя, че има поне 7 - 8 области, в които има, така да се каже, натиск от страна на общински съветници за сваляне на кметове, които са сини. Така че този въпрос, ако държите да си проверим силите, можем да го разиграем. Пак повтарям обаче, ние няма да пуснем стартовия механизъм на този процес, тъй като мислим за населението. Но ние апелираме и искаме да се прояви зрялост, за която вие сте дали сериозни доказателства, зрялост по този въпрос, да отменим тази грешна норма в закона, която се появи миналата година и да стабилизираме нещата.
Уважаеми колеги, в тази драстична обстановка на финансов недостиг, на финансов колапс, на фалит, който очаква две трети от общините, само един такъв скандал, едно такова заиграване между кмет и общински съветници трябва и ескалацията на напрежението ще започне точно от най-малките части от територията на страната и може да обхване цялата страна. Необходимо ли е това, когато за първото тримесечие постъпленията в бюджетите покриха едва 75,9 на сто от разходите само за трите приоритета; необходимо ли е, когато на общините, на всички - на сини, на червени, на зелени, на всички общини не достигат собствените приходи, не достигат да се разплатят разходите по част от приоритетите, а не по всичките приоритети; нима сега, когато общините от 70 и над 70 на сто собствени приходи, когато те дават 95 на сто от тези приходи за приоритетните разходи, нима трябва да навлизат нови фактори и да се създава ново напрежение? Но аз мисля, ние сме разумни хора всички, и не е необходимо за една дребна чисто партийна закачка с чисто партиен привкус и мотив, да я подкрепяме и да стои още в нормативните документи.
И четирите законопроекта носят белези на една конструктивност, на една доброжелателност, на едно добро отношение към населението и българския народ и аз мисля, че имаме всички основания да подкрепим тези законопроекти на първо четене и в един кратък срок между първо и второ четене да се намери окончателният текст, който да сложи нещата на мястото им в името на доброто развитие на местното самоуправление. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Имате думата за разисквания.
Има ли други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване петте законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване законопроект № 054-01-39 с вносители Любен Корнезов и Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 99, против 63, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект с входящ № 054-01-25 с вносител Александър Томов.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 95, против 75, въздържали се 19.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване законопроект с вносител Пламен Стоилов № 054-01-48.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 86, против 54, въздържали се 41.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроект с вносител Гюнер Тахир с входящ № 054-01-46.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 39, против 26, въздържали се 116.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроект с вносител народният представител Панчо Панайотов № 054-01-38.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 98, против 16, въздържали се 62.
Законопроектът е приет на първо четене.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Кой ще представи становището на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ):
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за допълнение на Закона за адвокатурата № 054-01-80, внесен от народните представители Екатерина Михайлова, Васил Гоцев и Йордан Соколов

На редовно заседание, проведено на 29.06.2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за допълнение на Закона за адвокатурата № 054-01-80, внесен от Екатерина Михайлова, Васил Гоцев и Йордан Соколов.
Членовете на комисията се изказаха положително по отношение на предложеното допълнение на Закона за адвокатурата. С оглед и на конкретния момент тази промяна ще бъде полезна и необходима. Налагат се обаче и други промени в закона и по-специално такива, свързани с качествата на лицата, които кандидатстват да бъдат приети за адвокати. Необходимо ще бъде изискванията, предвидени в Закона за съдебната власт да бъдат пренесени и по отношение на адвокатите.
Предложеният законопроект не противоречи на принципите на българската Конституция и е съобразен с правилата на наказателния процес.
Комисията реши с 12 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат внесения законопроект за допълнение на Закона за адвокатурата."
Господин председател, искам да направя само едно уточнение по повод на становището, тъй като другата тема извън тази, която поставят вносителите за допълнителни изисквания за професионалните и моралните качества на адвокатите беше поставена в хода на дискусията, но тя не беше обсъждана, смятам, че в становището е лансирана авансово и мисля, че днес трябва да се съсредоточим именно върху този проблем, който е накарал вносителите да представят законопроекта и по който ви съобщих, че комисията почти нямаше разногласия и той беше подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги! Действително трябва да се приветства внесеният законопроект за допълнение на Закона за адвокатурата. Още навремето, когато след реформите се замисли и се направи новият Закон за адвокатурата, в него бяха залегнали клаузи, които допускаха адвокатстване в България на адвокати, добили тази правоспособност в чужбина.
При защитата на този проект в министерството тези разпоредби отпаднаха тогава и е навременно сега, и трябва да се приеме, че е необходимо отварянето на българската адвокатура към света, бих казал, защото не говорим само за европейските принципи, така както се отварят другите адвокатури и са отворени вече за това други, чужди лица да могат да упражняват тази професия.
Аз съм един от благоприятно потърпевшите, господин председател, в тази насока, защото при посещението на наша делегация в Израел аз бях приет за адвокат в Израел и зачислен в Телавивската адвокатска колегия, без нищо да попречи на колегите от Израел да направят това, като един жест тогава може би към едно политическо лице, което посещава страната, да давам пример за една адвокатура, която е отворена.
Приветствайки идеята, искам да предпазя нашите практикуващи колеги от плъзналите слухове за масовото нахлуване на чужди адвокати, които ще изземат работата и които ще влошат състоянието на нашите практикуващи колеги. Опасения за това не може да има. Защото в законопроекта е посочено, че създаването на така наречената временна правоспособност, да я наречем, само по конкретно дело, се изчерпва в момента, когато делото приключи. Следователно този адвокат не остава практикуващ постоянно в страната.
Второто изискване, което е направено и което е много важно, и е уместно направено е, че той може да се явява само с български адвокат.
В това отношение ми позволете, въпреки моята и на нашия председател, който има малко по-голяма адвокатска практика от мен, да кажа, че едно такова сътрудничество между Българската адвокатура и чуждестранните адвокати не ще се отрази лошо, а напротив, ще влезем в онзи интеграционен процес, в който ние, в общуването чрез тях, добиваме информацията и познанията за правоприложението и за характера и вида на действащото право в Европа и в другите страни в света.
Наред с всичко това е необходимо, господин председател, за което аз заявявам, че поддържам законопроекта и ще го гласувам за него, за което приканвам и моите колеги, считам, че предложеният проект страда от редица недостатъци, които бихме могли да поправим. И аз съм си позволил да изложа някои от тях, и едно предложение до Вас, с оглед текстовете и изправянето на текстовете.
Какво имам предвид на пръв поглед, което бих желал да се чуе от залата. Когато работите вие с така наречените органи на съдебната власт, струва ми се, че този текст създава известна опасност и известни дисонанси. Не във всички страни в Европа съдебната власт е конструирана, както е в България. Например конкретно мога да ви кажа за една Федерална Германия, където Конституцията, органите на следствието и прокуратурата са обявени като органи на изпълнителната власт. Следователно, ние не можем, приемайки органи на съдебна власт, да приемем по същия начин и да търсим от същите тях паритет по отношение явяването на нашите адвокати в Германия и другите страни.
На второ място. Всяка страна, организирайки досъдебната фаза на процеса, влага изключително голяма част индивидуални норми. Например, различните норми в различните направления, които се прилагат в Италия, не се прилагат в Германия, не се прилагат във Франция, не можем да ги приемем ние в България, защото ние си имаме също нашите процесуални норми за досъдебното производство. Но не бихме могли, струва ми се, в тази досъдебна фаза да приемем участие на чуждестранни адвокати. Чуждестранните адвокати участват тогава, когато се решава спорът, тогава когато спорът добива своята публичност, когато ще се финализират с акта, който или ще признае, или няма да признае лицето за виновен, от една страна, или по отношение на гражданските дела, ще присъди или ще отхвърли иска.
Затова ми се струва, че тази редакция, в тази част, да се даде възможност на органите на съдебната власт, е неточна и трябва да се даде изключителната възможност само по отношение явяването пред българските съдебни органи, пред съда. Във всичките му радновидности, като тръгнем от районния, окръжния, апелативния, Върховния касационен и Върховния административен съд. В това отношение не можем да имаме спор и не можем да ограничаваме, и не бива да ограничаваме.
На следващо място. Аз подкрепям изискването, и така беше в първообраза на закона, че може да се допусне чуждестранно лице да упражнява, макар и еднократно по едно дело, адвокатска професия само ако му е признато в неговата страна правото да упражнява такава професия. Това е гаранцията първо за професионализма, второ за ангажимента, който той има към неговия съгражданин, с когото той ще защитава, и трето, това е основанието да се доверим на неговите професионални способности, за да бъде допуснат той пред българския съд.

В проекта обаче това изискване не е подплатено в изпълнение. Пожелателно е - той трябва да има. С какво ще го удостовери и как ще бъде прието - остава открит въпросът.
Остава още един въпрос, на последно място, напипана е вярната посока в законопроекта - че той трябва да уведоми председателя на съответната адвокатска колегия.
Уважаеми колеги, като дългогодишен адвокат не бих се съгласил, а мисля, че и господин Соколов не би се съгласил с такава редакция, а мисля, че и моята колежка, която знае много добре още началния законопроект, който правихме в така наречения Демократичен адвокатски съюз. Не може уведомление на председателя на колегията да създаде правоспособност на едно лице, макар и за едно дело, да се яви пред български съд. Затова аз се връщам за кратко, без да ви отнемам много време, към сега действащия Закон за адвокатурата.
В сега действащия Закон за адвокатурата ние пипаме материята в глава втора, раздел I - "Придобиване правата на адвокат". Придобиването на правата на адвокат, уважаеми господин председателю, са разгледани в чл. 3. А в чл. 4 са разгледани пречките, които пречат едно лице да бъде адвокат. И предлагам, мисля, че има разум в това, помислете го и Вие, Вие сте един от вносителите, защо ще създаваме чл. 4а към текста, който говори кои не могат да бъдат адвокати, а да не го създадем към чл. 3 - които могат да бъдат адвокати? Член 3 посочва кои могат. В новата разпоредба, която се създава по Ваша инициатива, Вие създавате адвокатска правоспособност за чуждестранен адвокат. Значи той може да бъде адвокат и естествено трябва да бъде в т. 3.
Това е едно от конкретните ми предложения.
Второто ми предложение, и в тази насока аз съм си позволил, господин председателю, нека да не прозвучава дисхармонично с това, което Ви казвам, но аз съм си позволил да Ви предложа един текст, който да замести текста, който се предлага, като текст на чл. 3а.
Има още един момент в предложението, който заслужава да бъде обсъден - това е така наречената "взаимност" на другата държава. Посочена е в два етапа тази взаимност и на мен ми се струва, че това не е необходимо - "..., когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност...". Когато е предвидено в договор на основата на взаимност, само че тя е легализирана на писмена взаимност, а в другия случай трябва да бъде призната взаимност и то правилно призната от министъра на правосъдието. Щом това е така, можем да обединим всичкото в тезата на взаимността. Или текстът по мое предложение, ако го приемете, би добил следният вид:
"Чл. 3а. (1) Гражданин на чужда държава, който е придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, - това е точно повторение на закона - може да придобие право на адвокат в Република България, за да се яви като защитник или повереник на гражданин от своята страна пред българския съд, заедно с български адвокат, на основание на взаимност, когато пред съдилищата в неговата страна български адвокат може да се яви като защитник или повереник на български гражданин, като предварително направи искане за това пред председателя на съответната адвокатска колегия."
Не уведомлението, а да направи искане пред него.
В ал. 2 - "Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието с индивидуален административен акт по искане на председателя на съответната адвокатска колегия." Тоест, когато вече пред него е направено това искане, председателят на адвокатската колегия поставя пред министъра. Тоест, тръгва едно легално производство.
"Разпоредбите на глава втора, раздел IV..." - абсолютно повторено - "намират приложение..." - точно така, както при Вас.
Предлагам обаче да се създаде един нов текст и този нов текст да бъде чл. 5а, защото чл. 5 разрешава въпроса как се придобива адвокатската правоспособност в България.
В чл. 5 е записано: "Кандидати за адвокати подават молби..." и т.н., както е.
В чл. 5а предлагам да създадем тази процедура за признаването на това качество на чуждестранния адвокат вече с определена форма:
"На основание на молбата до председателя на адвокатската колегия и приложеното към нея удостоверение, че лицето е придобило адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята страна, и акта на министъра на правосъдието за признаване на взаимност Съветът на адвокатската колегия взема решен ие да бъде признато качеството на адвокат на чуждия гражданин, на основание на което и той може да се яви като защитник или повереник на гражданин от своята страна по наказателно или гражданско дело пред българския съд. Препис от горното решение се издава на чуждия гражданин, на основание на което българският съд му признава...". Как иначе ни признават нас? Признават ни, след като придобием правоспособността и бъдем приети за адвокати. Затова и за него - "Препис от горното решение се издава на чуждия гражданин, на основание на което българският съд му признава качеството на адвокат и го приема за защитник на чуждия гражданин по конкретното гражданско или наказателно дело. Решението прекратява действието си..." - ето това е, което искам да чуя от колегите, за да не се опасяват - това разрешение, което се дава от решението, "прекратява действието си с приключването на съдебния процес".
И едно задължение в ал. 4 - "В адвокатската колегия се води регистър за чуждестранните лица, на които е признато качеството на адвокат в страната, в което се отбелязват името, гражданството, по кои дела са се явили като защитници или повереници."
Тези данни трябва да се водят с оглед нуждата ни, ако щете, и при преговорите с Европейския съвет.
Господин председателю, това са моите предложения. По този начин аз изразявам отношението си към закона, който подкрепям. И ако комисията, разбира се, и Вие счетете, че това, което предлагам, е уместно и заслужава внимание, можете да го приемете. Аз съм го направил писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря на господин Школагерски.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да ви информирам официално за резултатите от приключилата мисия на Международния валутен фонд, тъй като тези резултати до голяма степен ще предопределят действията на правителството, а и характера и съдържанието на приеманите закони за бюджета - за бюджета на Националния осигурителен институт, както и промените в данъчните закони тази есен.
Ще започна с това, че договореното от правителството по време на последната мисия на представителите на Международния валутен фонд представлява съществен обрат във взаимоотношенията между България и Фонда. Целта на първия меморандум, който си спомняте, че ние изпълнихме успешно, бе изпълнение на стабилизационна стратегия и ядрото на стабилизационната стратегия беше въвеждането на валутен борд, подпомаган от разумна фискална политика и политика на доходите; амбициозна приватизационна програма; мерки за възстановяване на доверието в банковата система и въвеждането на други структурни реформи в икономиката.
Сега вече нашите главни средносрочни цели са устойчив растеж на брутния вътрешен продукт от поне 5 на сто реален растеж годишно и насърчаване на напълно конкурентна пазарна икономика. И по този начин разглеждаме растежа и конкурентната пазарна икономика като ключ за намаляване на безработицата и бедността и приближаване на България към целта й за присъединяване към Европейския съюз.
Искам да започна с припомняне, че правителството е поело вече ангажиментите да продължи провеждането на структурната реформа чрез довеждането докрай на изпълнението на следните мерки.
Първо. Продажба на остатъчните дялове в предприятията, които не са стратегически, без дяловете, задържани от държавата за реституционни или правни действия, или запазени за работниците.
Второ. Остава нашият ангажимент да приключим продажбата на активи на предприятията в изолация от група "Б", които са навлезли в процедура на ликвидация.
Трето. Засилване на изискванията за избор, отстраняване и надзор над ликвидаторите на държавните предприятия.
Четвърто. Приемане от парламента на поправките в Търговския закон за ускоряване приключването на процедурите по несъстоятелност, включително и за държавните предприятия.
Пето. Приключване на големите приватизационни сделки (вие знаете, това е Булбанк, Българската телекомуникационна компания), където поради структурната сложност на "Булгартабак" и нуждите за осъществяване на отделни одити на голям брой балансови отчети на дъщерните предприятия решихме да удължим крайния срок за подаването на оферти до 24 юли. Независимо от това забавяне, необходимостта от приключване на сделката с оглед привличане на инвестиции и увеличаване на конкурентоспособността, експедитивното приключване на сделката е условие за изпълнение на меморандума.
В енергийния сектор настъпиха известни промени в договореното вследствие на тази мисия. Ще напомня, че правителството имаше ангажимент да увеличи заложено в изпълнението до м. януари едно увеличение на цените на електроенергията от 14 на сто, което правителството не направи и отчитайки тогава социалните последствия и поносимостта на едни увеличени енергийни цени, ние решихме увеличението да е само от 10%. Неизпълнението на тази предвидена мярка, която е част от първоначалния вариант на споразумението, не стана мотив за неизплащане на поредния транш от Международния валутен фонд, но доколкото е условие за получаването на този предишен транш, българското правителство пое ангажимента за изпълнението му, което не можем да избегнем, ако не искаме да предизвикаме изключително големи усложнения в отношенията си с Международния валутен фонд. Така че този остатък от 4-процентно увеличаване, напомням, ние увеличихме с 10 на сто, а трябваше с 14 на сто, ще стане през това лято.
Правителството обаче успя да убеди Международния валутен фонд, че задържането на цените на електричеството за домакинствата няма да доведе до спиране на реформата в енергийния сектор. Нашата стратегия за намаляване на цените се базира на технологични подобрения и по-добра финансова дисциплина в отделните компании. С оглед на това вместо да бъдат увеличени на два пъти до близо 18% цените на електроенергията за домакинствата, ние се договорихме за следните конкретни мерки за преструктуриране на Националната електрическа компания.
До септември 2000 г. да бъде договорен одит за обследване на откритите сметки и за вътрешносчетоводен контрол на тези предприятия. Министерският съвет ще предприеме останалата част от вторичното законодателство, свързано със Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Едновременно с процеса на реформата ще осигурим независимостта и силата на Държавния комитет за енергийно регулиране, така че електрическият сектор да се преструктурира по прозрачен начин в съответствие със Закона за енергетиката.
На следващо място, ние се съгласихме да предприемем редица мерки за намаляване на технологичните загуби и кражби. Считаме, че оптимизирането на разпределението на електроенергия и подмяната и пломбирането на търговските електромери ще доведе до подобряване на финансовите резултати на компаниит. Чрез увеличаване на събираемостта в размер на 70 млн. лв. само за втората половина на 2000 г. очакваме от прилагането на тези и други конкретни мерки. С помощта на мерките за намаляване на разходите и увеличаване на приходите ще сме в състояние да въведем малко по-умерени увеличения на цените за крайния потребител през следващата година в сравнение с първоначално планираното.
Правителството успя да убеди Международния валутен фонд в необходимостта от задържане на цените на топлоенергията до края на следващия отоплителен сезон, тъй като еластичността на потреблението на топлинна енергия е стигнала на такова ниво, при което увеличаването на цените води единствено и само до увеличаване на загубите на топлофикационните дружества след изключване на абонати. Периодът до средата на следващата година ще бъде използван за преструктуриране на топлофикационните дружества и усъвършенстване на системата за целево субсидиране на социално най-слабите потребители, както и предприемане на мерки за осигуряване на събирането на приходите от бюджетните организации. За оперирането на системата е увеличена субсидията от 38 млн. лв., както беше първоначално, до 91 млн. лв. след договарянето.
В социалната сфера.
Ще бъде подготвена стратегия за целенасочено изплащане на детски добавки.
На второ място, увеличаване на средната работна заплата в бюджетния сектор с 10 на сто от 1 октомври 2000 г., което ще доведе до средно увеличение за цялата 2000 г. от 10 на сто, което е повече от планираното в началото на годината.
Трето, увеличаване на социалните програми чрез осигуряване на допълнителен социален бюджет в размер на около 350 млн. лв. за:
1. Нови програми за заетост в размер на около 75 млн. лв., създадени да осигурят поне 50 хил. работни места за следващата зима, особено в районите с най-висока безработица.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Нали бяха 250? (Шум и реплики в опозицията.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е допълнително. Допълнителен бюджет.
2. Увеличаване на средствата за социално подпомагане с 55 млн. лв., насочени към тези, които имат най-голяма нужда от тях, като инвалиди, деца, самотни хора, за допълнително енергийно подпомагане на социално слаби домакинства. (Шум и реплики в опозицията.)
С оглед резултатите и след прегледа през септември на състоянието на бюджета ще бъде взето решение за даване на 13-а заплата в бюджетната сфера и допълнително коледно плащане на пенсионерите. (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: 3. В резултат на този преглед ще бъде взето решение и за допълнително подпомагане на определени държавни предприятия с особено силно влияние върху социално-слабите слоеве от населението, в това число топлофикациите и Българските държавни железници, които независимо от засилените ни мерки за преструктуриране имат нужда от още средства, за да преодолеят влиянието на увеличението на международните енергийни цени.
В допълнение към програмата за преструктуриране на Българските държавни железници бяха договорени допълнителни мерки за оздравяване на компанията, както и допълнителни субсидии в размер на 20 млн. лв. с оглед избягване драстичното увеличение на цените.
През 2001 г. предвиждаме ново увеличение на работната заплата в бюджетния сектор с 13 на сто.
Във фискалния сектор.
Договорихме се за запазване на постигнатата финансова стабилност чрез постигане на следните макроикономически показатели:
1. поддържане на широко балансиран бюджет с дефицит от 1,5%;
2. реален икономически растеж от поне 5 на сто и номинален от 12;
3. инфлация в края на годината от 3,5 на сто.
Второ. Изграждането на единната агенция по приходите, която да подобри взаимодействието между главната данъчна администрация и Националния осигурителен институт и координацията по събирането на приходите от тези две ведомства беше договорена.
Договорен беше от правителството пакет от мерки за намаляване на данъчната тежест, насочен към рязко насърчаване на икономическия растеж и преди всичко към малкия и средния бизнес.
1. Опростяване на патентния данък за намаляване на тежестта на малкия бизнес при наемане на допълнителни служители чрез премахване на изискването за плащане на 25 на сто от патентния данък за всяко ново работно място.
2. Намаляване на данък печалба до най-ниската данъчна ставка в страните от Източна Европа - от 20 на 15 на сто за малките и средни фирми и за големите - от 25 на 15 на сто, но на две стъпки: до 20 на сто от 1 януари 2001 г. и до 15 на сто от следващата, 2002 г.
3. Намаляване на тежестта на данъка за облагане на личните доходи, данък общ доход, както е по стария запис, чрез:
първо, най-голямото в последните десет години повдигане на границата на необлагаемия доход - от 80 на 100 лв., което е с 25 на сто, и повдигане на другите граници за облагане;
второ, намаляване на данък общ доход с два пункта, което е една десета от сегашната данъчна ставка.
Общата данъчна осигурителна тежест, на трето място, се намалява с 2,6 пункта.
4. Намаляване с една десета от 35 на 32 на сто на социално-осигурителната тежест за всички работодатели и работници - за работодателите с 2,4 на сто, за работниците с 0,6 на сто, което означава намаляване с 3 на сто и на социалноосигурителната тежест за всички самонаемащи се.
5. Намаляване на възстановителния период за платците на данък добавена стойност, които не са износители, защото за другите има намаляване на такъв период и в момента, от 6 на 4 месеца.
6. Съгласуване на програмата за обществените инвестиции с процеса на изготвяне на бюджета и създаване на механизъм за наблюдение на проекти в началните им фази на планиране, което ще позволи в бюджета да се включват само рентабилни проекти, залегнали в публичната инвестиционна програма и влизащи в лимитите по външния дълг.
7. Ускоряване на публичната инвестиционна програма, което ще се осигури с допълнително финансиране от около 200 млн. лв. за проекти, насърчаващи растежа.
Искам да кажа накрая, че възможността от този наистина значителен успех - постигането на пълно съгласие между правителството на Република България и Международния валутен фонд за приемане на силни мерки за рязко стимулиране на икономическия растеж, стана възможно благодарение на успешно проведената реформа дотук, довела до икономическа стабилност и условия за висок и устойчив икономически растеж. Това ни дава възможност освен да преследваме ускоряване на икономическия растеж и това да предложим на народните представители през есента на т.г. да постигнем увеличаване на реалните доходи, повишаване на заетостта при гарантиране на финансовата стабилност на страната. Благодаря за вниманието. (Бурни продължителни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура - госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да съобщя още една много хубава новина, току-що случила се. В Шенгенския списък, в който влязохме по времето на управлението на БСП, вече сме на път да излезем. Току-що Европейският парламент е гласувал с 437 гласа "за", 98 "против" и 19 "въздържали се" в полза на това България да отпадне от негативния списък. (Бурни продължителни ръкопляскания от цялата зала. Депутатите от мнозинството стават прави. "Браво!", "Браво!", ръкопляскания.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие часовник нямате ли, госпожа Масларова? (Шум и протести в ДЛ.)
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 5 юли, сряда, от 15 часа.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание на 5 юли, сряда, от 15 часа.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 5 юли, сряда, от 15 часа.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание в сряда, 5 юли, от 15 часа.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 6 юли, четвъртък, от 15 часа.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 6 юли, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Юнал Лютви
Секретари:
      
Христо Димитров

      Свилен Димитров