Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-07-06

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Предлага ни се Закон за допълнение на Закона за адвокатурата. Всъщност това е един чл. 4а с три алинеи. Но той засяга много принципни въпроси в областта на правосъдието и правораздаването. Парламентарната група на Демократичната левица по принцип ще подкрепи този законопроект, но трябва да бъда откровен пред вас и да ви призная, че юридическата ми съвест се бунтува.
Този Закон за адвокатурата, който ни се предлага, е всъщност закон ад хок за случая, защото знаем кое го предизвика на дневен ред днес в пленарната зала. Проблемът безспорно е свързан с процеса срещу нашите медици в Либия. Убеден съм, че в тази зала няма народен представител, който да се съмнява в невинността на нашите съграждани, защото не може един български медик да извърши едно такова тежко престъпление. Въпросът е, разбира се, какво да направи всеки един от нас, за да помогне на нашите съграждани в Либия за един действително справедлив процес. И убедени сме, че ако този процес е справедлив, той ще стигне до една оправдателна присъда.
И от тази гледна точка веднага се поставя въпросът предлаганият законопроект ще постигне ли целта, ще може ли чрез този законопроект един български адвокат, нека да бъде и адвокатът Шейтанов или някой друг, да може да участва като пълноправен адвокат, ако мога да употребя този по-житейски термин, в процеса, който ще се развие през месец септември.
Отговорът е "не", защото Законът за адвокатурата, каквото и да пишем в него, той си действа на територията на България, той обвързва само българските граждани на територията на България и въобще териториалните граници на действието на един закон е само на територията на съответната страна. Следователно, той не създава абсолютно никакви права, ни най-малко пък задължения на други държави, включително ако щете в конкретния случай и за Либия. Така че този закон е един закон - удар във въздуха. Аз разбирам благородната цел, но дали тя се постига? И затова казвам - категорично не!
Кой е пътят, за да може българският адвокат, в който безспорно имаме доверие или близките имат доверие, без да подценяваме разбира се адвоката Бизанти или някой друг, който е адвокат в Либия, все пак един български адвокат дава друго психологическо чувство на този, който е поставен на подсъдимата скамейка, не толкова юридическата защита.
А кой е пътят? Аз неколкократно имах възможност да кажа пред медиите, че за мен, не само за мен, но и за редица юристи, това е договорът между България и Либийска арабска джамахирия, който, както ни е известно е от 1984 г., обнародван е 1985 г. Той е в действие сега, той обвързва двете страни и въпросът е само за един анекс, или бих казал за една алинея с едно изречение, който трябва да бъде към този договор за евентуално допускане на български адвокат в съда в Либия, респективно при взаимност за допускане на либийски адвокати в български съд. Този е пътят. Защото този международен договор, ако бъде сключен с този анекс, той ще обвърже двете страни. Иначе Законът за адвокатурата и в този му вид, абсолютно нищо не дава. Това е, от една страна, за конкретния случай. Конкретният случай, по повод на който е предложен този законопроект.
Но този законопроект, разбира се, не третира само процеса в Либия. Той дава въобще принципа, новия принцип, че евентуално чужд адвокат на чужда държава би могъл да участва в правораздаването. А правораздаването е една много деликатна сфера. Тя касае и суверенитета на съответната държава.
Първо, според мен, мястото на тази материя - дали трябва да участва, дали може да участва чужд адвокат в един процес, не е в Закона за адвокатурата. Законът за адвокатурата, колеги, регламентира устройството на адвокатурата. Той е един устройствен закон. И както виждаме чл. 4а следва след чл. 3, 4, които са регламентиращи и даващи възможност на съответните лица, които, когато са правоспособни, когато са налице определени условия, да станат адвокати. Но адвокати в България, български адвокати. Това третира Законът за адвокатурата.
Въпросът е за участието на адвоката, респективно пълномощника, повереника. В един процес са регламентирани процесуалните закони, а не в устройствения закон. Примерно, в ГПК чл. 20, НПК - съответния текст, респективно в административното правораздаване това е Законът за административното производство и Законът за Върховния административен съд. Там тези процесуални закони регламентират кога и при какви условия може да участва един пълномощник, една от формите на пълномощието е адвокат.
Така че, според мен, би следвало проблемът, ако въобще се допуска участието на адвокат, гражданин на чужда държава, то да бъде уредено в процесуалните закони, а не в един устройствен закон, който регламентира проблема с българската адвокатура. Това, първо.
Второ, текстът, който ни се предлага, ни казва, че гражданин на чужда държава, който е придобил адвокатска правоспособност, съгласно законодателството на страната... На страната, чийто гражданин е. И този текст се отнася не само до Европа, но и до всички държави, а те вече са над 200 в света. И аз веднага поставям въпроса - кой може да придобие юридическа правоспособност, по-точно адвокатска правоспособност? В Европа е ясно, или поне в почти цяла Европа е ясно - висше юридическо образование, стаж, полагане на изпити, записване в съответна адвокатска колегия. Да, така е в Европа. Или пак казвам - в почти цяла Европа. Но има системи, в които може да бъде адвокат и човек, който не е юрист. Междупрочем и в българската система в началото, след Освобождението около 1920 г. са били адвокати хора, които нямат висше юридическо образование. И аз поставям въпроса: добре, този чужд гражданин, той може да има правоспособност по своята система на съответна държава, но той може да не е юрист. И можем ли ние да допуснем в българското правораздаване да участва в качеството си на адвокат, извършващ много съществени процесуални дейности, касаещи съдбата на хора и имущество, хора, които даже не са и юристи?
Второ, има се предвид в текста, че може да се допусне чужд адвокат да се яви пред органите на съдебната власт. Тук господин Школагерски, когато вчера говори, се спря на този въпрос, а само ще го маркирам.
По нашата Конституция - право или криво, да оставим това на една страна, защото въпросът е спорен, той вечно ще бъде спорен - кой е органът на съдебната власт? Е, прието е в нашата Конституция, че това са и следователите, и прокурорите, и съдиите. Но, ако погледнем класически как стои въпросът, включително и в Европа, съдебната власт е съдът. Органите на следствието и прокуратурата обикновено са органи на изпълнителната власт. Така че, когато говорим за съдебна власт, едно е съдебна власт по българското законодателство, друго е по законодателството на Германия, Франция или друга държава. Следователно, ако въобще се допуска, по-правилно би било евентуално да се допусне участие на чужд адвокат само в съдебната фаза на процеса, тоест пред съда. Защото особено в наказателни дела, това е известно на юристите, има фази досъдебна, следсъдебна, и т.н., и т.н.
И трето, този законопроект предвижда участието на чужд адвокат, обърнете внимание, само по наказателни дела. Аз питам, поне вносителите да ми обяснят, защо само по наказателни дела? Има граждански дела и те са 90 на сто от живото правораздаване. Аз не съм за допускане на чужди адвокати по граждански дела, но защо казвате само по наказателни? Има търговски дела. Освен това има административно правораздаване. Защо не допускаме по административно правораздаване? Дайте отговор защо само по наказателните дела? Защото процесът в Либия ли е конкретният случай? Нека, ако решаваме въпроса, да го решим принципно, а не половинчато или полуполовинчато.
И накрая, колеги, по силата на нашата Конституция, това е чл. 5, ал. 4, международните договори, които са ратифицирани от този парламент или от друг парламент, имат предимство пред вътрешното ни законодателство. Точно така е, проф. Джеров потвърждава това, защото то е безспорно.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): Това е текст.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това е чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
Така че ако искаме конкретно да помогнем на хората, които са зад решетките в Либия, дайте тук да вкараме един анекс в този международен договор за правна помощ и въобще не ни трябва никакъв да променяме никакъв Закон за адвокатурата на този етап. Защото и с този текст без договора между Либия и България български адвокат не може да се яви.
И аз казах, че парламентарната група по-скоро от хуманни съображения ще подкрепи този законопроект, но юридическата ми съвест... Как да ви кажа, ще натисна зеленото копче, но ще ми горчи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители! Използвам случая, че е още рано, в кулоарите няма журналисти, за да поговорим малко по-откровено по този случай. Мисля, че парламентът изпада за пореден път в много деликатно положение, за което все пак би трябвало да си дадем сметка. Формално точката в дневния ред е изменението на Закона за адвокатурата, но фактическата точка в дневния ред е опитът да си измием ръцете, че сме направили всичко възможно в тази година за спасяване на шестте наши сънародници. Бих казала, че поводът е много по-голям и от това съм и в недоумение от речта на министър-председателя преди две седмици, който ни говори тук за презумпцията за невиновност.
Петнадесет години България обясняваше, че не е организирала атентат срещу Папата, независимо че съдебният процес срещу един български гражданин приключи с оправдателна присъда. Петнадесет години обяснявахме, че не сме ние тези, черните овце на света, които трябва да бъдат сочени с пръст. И аз не желая да бъдат депутат в българския парламент, от който ще последва 15 години българите по света да обясняват, че не са детеубийци.
Надявам се, че преди всичко трябва да си дадем сметка за това и че нито правителствени оставки, нито непредпазливи излияния на някой случайно попаднал на министерския стол, ще ни спасят.
Конкретният повод за изменението на Закона за адвокатурата е обстоятелството, че желаем адвокат Шейтанов да участва в процеса. Това има няколко съществени и предварителни въпроси. Първият от тях е: това ще помогне ли с нещо? Всеки един човек, бил в наказателни дела, знае, че пледоарията по делото е краят на делото. Това е все едно да ви извикат за финала на една дълга и часове продължила операция.

Казвам това, защото голямата част от залата са лекари. Операцията се решава във всичкото това време, а не в шиенето на раната, макар че то, разбира се, може да бъде сбъркано и това, шиенето.
Само по филмите един процес се решава в адвокатската пледоария. Всеки един практик знае, че един процес се решава от първия ден. Българската държава по делото "Антонов" от първия момент на задържането на Антонов прави брилянтна организация, която в много голяма степен решава делото.
Делото се решава от няколко основни фактора - добрите отношения на България и Италия, прекрасната работа на специалните служби, които в продължение на години - от първия ден на разследването до заключителните пледоарии на защитата прави прекрасни материали, които я улесняват, от работата на специален екип на следствената служба, от работата на екип на Министерството на външните работи, който да даде отпор срещу неимоверната пропаганда срещу България и от работата на българските политици на изключително ниво, без някой да си позволи да извади една майка, съсипана от скръб по телевизията, която да каже, че сме направили всичко възможно ние, българите.
Няма защо да показвате това! Това не е вярно! И дори тази жена да я снимате по телевизията и да я излъчвате на предизборен клип, след края на делото, ако този резултат е неудовлетворителен, тя ще ви съсипе с основание, но аз се питам за друго, защото извън тези шест живота, които са наистина нещо много ценно за всяка страна, има името на България, което до този момент е име на страна, където хората убиват деца и освен това име на страна, която нищо не прави за защитата на своите граждани. Кога ще говорим за това? Какво правим месеци наред? Имитираме съпричастност и желаем и резултата от днешния Закон за адвокатурата да бъде изводът, че ние сме направили всичко възможно. Чия съвест успокояваме? Какво значи "всичко възможно"?
Осем месеца оставяме посолството в Либия без посланик, миналата година, докато траят осем месеца от разследването. Оставаме няколко месеца без консул. Има безочието министърът на външните работи Надежда Михайлова вчера да заяви, че едно индивидуално посещение на една комисия от Министерството на външните работи от сегашния посланик Людмил Спасов било освободило 23 граждани. Нищо подобно! Българското разузнаване сигнализира в първия ден на първия арест, че специалната полиция на Кадафи се занимава със случая, което означава, че въпросът е изключително сериозен, че ще има политически привкус и ще се използва за много сериозно нещо. Две седмици никой не получава инструкции какво да прави, въпреки грамите си. Къде са тези хора? За какво им плаща българската държава и смятате ли, че с това изменение днес на Закона за адвокатурата ние ще поправим това? Няма да го поправим! Защото то не може да бъде поправено.
Знаете ли вие, че всъщност ние сме пропуснали първото заседание в процеса и че на 7 февруари всъщност е било второто заседание, за което ни е известно. Коя държава си позволява това? Какво... (Неразбираема реплика на господин Лъчезар Тошев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Лъчо Тошев, направете си справка.
Какво правим всъщност? Изменяме българския Закон за адвокатурата. Че, по какъв начин обвързваме либийците или които и да било други да пуснат един адвокат в процеса? И какво като го пуснат? Даже да допуснем, че в оставащото изключително кратко време до септември - 45 или 60 дни, либийската страна ще си наруши ваканцията, ще си приеме аналогична поправка в Наказателния закон, ще конституира Шейтанов, който каза, че още не е прочел една страница от материалите... И какво като ги прочете? И това ли е грижата на българската държава? Не Владимир Шейтанов, на когото това ще бъде първото наказателно дело... Мислите за това? Пращате ли хирург, на който това ще е първата операция да спасява тежко болни хора?
Но аз не коментирам това. Близките са си го наели. Това си е тяхна грижа, тяхно желание. Как ще кажем ние, че българската държава направи всичко възможно? Българската държава нищо не е направила. Нищо не е направила!
И не е проблемът в СДС, което щяло да носи отговорност и как щяло да се яви на изборите и т.н. Ами, ние в момента сме в ситуация, в която да връзвате ръцете на опозицията, която вижда безумието на тази поправка и абсолютно никаквата й практическа полза, но също водена от предизборни съображения, да подкрепи това с пълното съзнание да не може да бъде използвано в злоупотреба и пак този случая да бъде използван за политически цели.
Как ще измием петното върху България да започнем да мислим. Тази палеативна поправка, за която тук адвокатите мълчат, че срещат страхотен отпор в адвокатските среди и всъщност има трима подкрепящи - господин Караминков и господин Данов, свързани с правителството и по случая, господин Школагерски, господин Джеров и господин Соколов. Ние ще гласуваме, за да не бъде използван за политическа злоупотреба случаят и да не кажете: ами, те не желаят да помогнат, но аз като юрист и като човек знам, че това по никакъв начин няма да спаси хората и че онова, което правителството е направило абсолютно немарливо действайки по случая и с генерално сбъркана политика по отношение на арабския свят е безобразно!
Какво прави Надежда Михайлова при папата, прощавайте за отклонението. Да не би в Либия да живеят католици? Ами, да отиде при Кадафи. Там се решават тези неща, но ние тези връзки с арабския свят ги съсипахме и сега им берем плодовете. Без добри връзки с арабския свят, без изключителни контакти на политическо ниво с върховете на либийската държава, за да разберем основния въпрос - защо това ни се случва, защо се случва на България, има ли някой отговор на този въпрос? Частен случай било това, частно дело?! Нищо подобно! Най-вероятно това ще се окаже едно голямо политическо дело, отговор на Кадафи срещу други влиятелни страни, в които ние, българите, ще сме маши, нищо незначещи пионки, само че петното върху България ще стои много след като ние напуснем тази зала. И аз не знам защо днес продължаваме да имитираме нещо, което всъщност не води до нищо. И да водим тези хора като маймуни, за да ги показваме по телевизията, че сме много загрижени. Ама, нашата грижа можеше да бъде само една - от първия ден на този арест преди около година. Сега вече просто е "След дъжд качулка".
И в цялата тази работа аз не искам да имам причастие, защото като юрист и като човек знам, че това е една чиста симулация, която няма никакво практическо значение за българската адвокатура, няма и за чуждата. Изобщо не обсъждам въпроса, че Европейският съюз едва сега допуска такова процесуално представителство при унифицирано законодателство при граждански дела, но не и по наказателни, и че от тази поправка няма да се ползва и Шейтанов, нито българските медици в Либия, ами Майкъл Капустин или някой друг такъв фараон, който веднага си поиска адвокат от Канада. Ето това е резултатът от нашите усилия ние да маркираме дейност.
И аз апелирам към мнозинството да спрете да давате гръб на правителството дори за неща, които петнят всички ни. (Частични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата председателят Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз съм един от вносителите на законопроекта. Вземам думата като чух и последните изказвания.

За пореден път Демократичната левица използва един случай, който наистина засяга и България, засяга и по един трагичен начин български семейства, български граждани, за да оплюе страната ни.
По повод на поправка в законопроект чухме много неща, които нямат никакво отношение към въпроса - какво била направила навремето България. Ами, госпожа Дончева, без да искам, и никога не бих си позволил да Ви обидя, като Ви слушам наистина разбирам защо навремето Висшият съдебен съвет Ви освободи поради липса на професионализъм. (Ръкопляскания в мнозинството.) Сергей Антонов не е участвал в атентата. Но Вие знаете ли как беше оправдан той? Справете се и когато говорите от тази трибуна, не казвайте неистини.
Трябвало да поправим либийския закон. Може на много от нас, аз си признавам и на мен да ми се струва странно, но тази поправка, която ние предлагаме сега, я има в либийския закон, госпожо Дончева и господин Корнезов. Тоест, ако ние приемем поправката, няма защо да се променя либийския закон.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А! Е-ей! Добре, ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще ми отговорите, ако можете, разбира се, защото там изрично е казано, че се допускат адвокати от други държави при условия на взаимност.
И нека от тази висока трибуна веднъж завинаги да спрем да говорим така наизуст.
След Освобождението в България човек можело да бъде адвокат без висше образование. Това беше така. Кажете ми, господин Корнезов, един случай сега където по света това го има, не само така празни приказки, хвърлени тук, пред тази зала от една висока трибуна.
Второ. Вие като юрист ако сте прочели закона, изрично се казва, че това може да стане с договор при условия на взаимност. Ако има такава държава, аз не познавам и нямам претенции да познавам законодателството на всички държави в света - 200 на брой, както изглежда Вие го познавате, няма да сключим договор с тази държава и няма да има условия на взаимност. И това решава въпроса.
Може ли един юрист да предлага едно анексче към договора с Либия? Ами, господа юристи от БСП, аз ли трябва да ви казвам, че договорът е двустранна сделка, че има две страни и че не може ние да си направим едно анексче към който и да било договор, в който България е само една от тези страни? И всичките тези празни приказки, които, за съжаление, се изприказваха. България имитирала загриженост по отношение на нашите сънародници. Тук няма никаква имитация. И правителството, и всички ние, и едва ли има българин, който да не е загрижен. Но ние си даваме сметка и трябва да си даваме сметка, че наистина в България имаше хора, които се опитаха от този трагичен процес да извлекат политически дивиденти.
Точно такива се показахте и вие днес. По повод на един законопроект, който наистина, ние не крием това, има като повод този процес - да изразим нашата загриженост и ако може да помогнем. А не да слушаме приказки какво навремето хубаво било направено и колко сега не било направено.
Ами ваши колеги и съмишленици от опозицията, нали имаше една статия от един виден, аз бих го сложил в кавички юрист, доктор на правните науки, мисля и сега още прокурор във Върховна касационна прокуратура.
Българското разузнаване не си било свършило работата. Защо? Защото ако то предварително било сигнализирало, щели сме да изтеглим тук тези хора и въпросът щял да бъде решен. Как ще бъде решен въпросът, когато има и ако има 393 заразени либийски деца със СПИН?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Те не могат да бъдат заразени по този начин.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако има... Аз не казвам по какъв начин могат, господин Марангозов. Вие ще кажете по какъв начин могат. Ако има 40 смъртни случая?
Защо България била набъркана? Кой от нас може да каже защо. Това обаче, което ние знаем, че твърденията на обвиненията са... Аз съм юрист, нито съм запознат с делото, нито познавам доказателствата, за да мога да взимам отношение. Обвинението е изградено върху това - тези деца са заразени в тази болница и в тази болница работят, за съжаление, тези наши шестима сънародници.
Когато онзи ден аз имах среща с техните роднини и те ми поставиха редица въпроси, и аз им поставих въпроси, просто за да получа информация. Вие знаете, че бяха задържани не само тези шестима, а 23-ма. Седемнадесет други наши сънародници бяха освободени. Седем от тях се върнаха. Другите дори пожелаха, това си е тяхно право, да останат да продължат да работят в Либия.
Какви са основанията, за да бъдат освободени едните, да бъдат задържани с обвинение срещу тях другите, аз сега не мога да кажа. Но нашата цел е наистина това, което ние се мъчим да постигнем - да има един справедлив процес.
Днес чета в един вестник писмо на наша българка там - лекарка, която продължава да работи. Тя твърди, че най-голямата грешка е нашето искане процесът да бъде открит. Аз не мога да преценя, не познавам нито обстановката в Либия, нито всички особености на народопсихологията на либийците, на арабския свят. Други хора може да кажат това. Тя твърди: има ли открит процес, българите ще бъдат осъдени. Защото, за разлика от нашата преса и нашите медии, медиите в Либия досега нищо не са казали по отношение на този процес. И всички трябва да си даваме сметка че това е благоприятно. Една демонстрация, за разлика от нас, няма в Либия по този случай. Да не говорим за демонстрация пред Либийското посолство, което за мен беше не грешка, едно безумие. И фактът, че следващият път не се повтори там, макар че първоначално от същите тези хора и от един вестник имаше призив - всяка неделя хората да отиват пред Либийското посолство. И щяхме да освободим нашите българи!?
Това са според вас нещата, които помагат на нашите сънародници. Аз ви казвам: това са нещата, които обричат нашите сънародници.
Сега по отношение на конкретния текст. Първо. Аз едва ли смятам, че някой от тримата вносители ще скрием, че поводът е наистина процесът в Либия, че поводът е, след като българското правителство, без дори да е задължено, направи всичко необходимо те да имат защита от либийски адвокат, отпусна и средства, ангажира такъв човек. Роднините на нашите сънародници пожелаха български адвокат да се яви там. Редно е ние да се съобразим и с това.
Въпросът обаче е в друго - рано или късно ние ще трябва да я приемем тази поправка. Защото така е съгласно правото на Европейския съюз.
Вътре в Европейския съюз, между страните-членки на Европейския съюз, както и по отношение на редица други страни, съществуват аналогични текстове. Разбира се, ние трябва да се помъчим да направим текста колкото се може по-добър.
Вчера аз чух изказването на колегата Школагерски изцяло по същество. Имаше много силни моменти в него, с които може би трябва да се съобразим. Понеже става дума за явяване на адвокат по конкретно дело при определени предпоставки, лично аз не бих приел предложението на колегата Школагерски такъв един човек, който е адвокат в своята страна, но по силата на договор на нашата страна с друга държава или при условията на взаимност, на реципрочност, когато трябва да се яви по определено дело, той да получава пълните права на адвокат в България. Защото по едно дело той може да се яви, а по друго може да не може да се яви.
На второ място, аз за себе си поставям въпроса кой трябва да реши кой чужд адвокат има право да се явява - дали това да бъде, както предлага колегата Школагерски, съответният адвокатски съвет или трябва да бъде съответният съд. Защото става дума за определено процесуално положение по конкретно дело. И лично на мен ми се струва, че съдът, който разглежда конкретното дело, трябва да прецени, както всеки съд в България - изглежда колегите, които се изказаха преди мен и това са забравили - преценява дали един адвокат може да се яви по това дело. Може би сте забравили, колега Корнезов, дали е редовно упълномощен например. Има много случаи, когато ...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Леле, и това ли не знаете, господин Соколов? Как съдът ще Ви каже дали да се явявате или не?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сте го забравили!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как съдът ще Ви каже?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина в залата!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, ако ми е нередовно пълномощното, ще ми каже. Значи и това сте забравили, припомнете си го! Това са основни неща.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ако Ви изпитам и двойка няма да Ви пиша!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, моля Ви за тишина, много Ви моля!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, съмнявам се, че някога Вие може да ме изпитвате. По-скоро тази двойка си я пишете на себе си, защото ако Вие не сте правил това като съдия, това е пропуск във Вашата дейност, да преценявате как е упълномощен един или друг адвокат. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, не диалогизирайте! Господин председател, продължете.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето защо на мен ми се струва, че ще бъде добре да приемем на първо четене предлаганото изменение. То не злепоставя в никакъв случай българските адвокати и българската адвокатура.
Първо, ако сте забелязали в текста изрично е казано, че чужд адвокат може да се явява при условие - оказа се, господин Корнезов, че това е по либийския закон, - само когато по същото дело се явява и български адвокат.
На второ място, при условията на взаимност това ще даде възможност и на наши български адвокати да се явяват в чужбина, каквото право досега те не са имали никъде.
Затова аз апелирам народните представители да подкрепят на първо гласуване внесения законопроект, на който и аз съм вносител. А в срока за предложения, разбира се, могат да бъдат направени такива, преценени от комисията и приети тези от тях, които са уместни. Защото иначе аз не мога да приема и за сетен път се убеждавам в абсолютната непоследователност в поведението на Демократичната левица. Тук се наслушахме на изявления: "Ние сме против този закон". Излизат колеги народни представители, правят изявления, една хубава дума не казват за законопроект, който разглеждаме, а след това теглят чертата, че ще гласуват за него. За мен това означава да гласувате срещу съвестта си, ако наистина тя ви говори това, което вие говорихте тук. Ако не е така, недейте оттук да говорите неща, които дори вашата съвест не ви подсказва. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Думата за реплика има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви! Господин Соколов, не се безпокойте за моята съвест, безпокойте се за Вашата съвест. Та толкова за съвестта.
Аз обаче се учудвам как може един юрист и то дългогодишен адвокат да говори от тази трибуна, че съдът решава кой да бъде защитника, адвокат по едно дело.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС, от място): Не кой да бъде!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това го чухме тук. Щом едно лице е адвокат, има правоспособност, и гражданинът го е упълномощил, той определя кой да го защитава в съда, а не съдът. Съдът не може да каже: ти ще ме защитаваш, а не онзи или друг. Това е, господин Соколов, така е по граждански, по наказателни и по всички видове дела. Не съдът определя адвоката, а гражданинът определя адвоката.
Но Вие започнахте, господин Соколов, с думите, цитирам Ви: "Парламентарната група на Демократичната левица използва случая, за да оплюе страната, да оплюе!" И това го казва председателят на Народното събрание! Демократичната левица, а предполагам и всеки един честен български гражданин и в конкретния случай иска да защити както нашите съграждани, които са задържани, така и честта на България, господин Соколов. А вашето правителство не прави необходимото, за да защити и честта на България. Осем месеца нямате посланик. Външният ви министър ходи на воайяж на Червено море по плажовете, а не да върши работа като дипломат. (Реплики на възмущение и недоволство от СДС.) Вашият премиер Иван Костов преди седмица говори по Българското национално радио и по Българската телевизия, че евентуално българските медици са виновни. Това го каза вашият премиер, господин Соколов. Те са срам за България. Те оплюват България, а не Демократичната левица! (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от ДЛ.)
Вие, господин Соколов, ни казвате тук, че трябвало да има някакъв анекс. Разбира се, че трябва и либийската, и българската страна да сключат този анекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Корнезов. Времето за реплика изтече.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, времето ми изтече и затова приключвам. Срамът е другаде, господин Соколов, и той е във вашите редици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Думата за втора реплика има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Соколов, за Ваше сведение по същото дело, в същата фактическа обстановка имаше арестувани поляци и филипинци, които съответните правителства при същата ситуация извадиха от процеса още в самото начало на разследването. Ние не просто не знаем, но сме длъжни да знаем защо ни се случва това. Длъжни сме да знаем като хора, които претендират да са политиците на България, а не адвокати по брачни дела на висшата номенклатура, които, пиейки си с нея кафето, установяват по някои клюки - какво станало със Сергей Антонов. Не желая да се занимавам с вашите дребнави и злобни подмятания. Защото поведението Ви на председател на парламента по никакъв начин не го издигна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въздържайте се от обиди!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но Вие използвахте тук трибуната, за да уязвявате народни представители, без да говорите по същество, изпадайки в пълни юридически глупотевини. Това си е за Ваша сметка. По брачни дела и за клиента може да се пледира всякак. Това обаче може да си позволи брачен адвокат пред клиента. Не може да си позволи третият човек в йерархията на българската държава, който носи отговорност за нейните съдбини и трябва с всяка своя дума да отговаря за това, нито пък да назначава на министерски длъжности хора, които, говорейки за бялата и черната държава, само ни създават в момента проблеми. Като не познавате обстановката в Либия, има хора, които я познават, има хора, които са строили резиденциите на Кадафи, има хора, които са лекували цялото му семейство, да я бяхте научили обстановката. Вие дори в този случай подхождате като адвокат, а това е случай на голяма политика. Ако не можете да я правите, си вървете! (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето на Парламентарната група на Демократичната левица свърши.
За трета реплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги, уважаеми господин Соколов! Наистина в този момент българският парламент трябва да вземе едно решение, защото процесът в Либия е само повод. Но аз смятам, че имаше достатъчно много процеси, които злепоставяха България вече над две десетилетия. И в края на краищата след този морален тормоз и падане на авторитета на страната, се оказа, че нещата са били съвсем други.
Връщам се малко на историята. Знаете, че 20 години заради процеса "Антонов" в Европа почти не влизаха чужденци в представителствата на Българска гражданска авиация. И се говореше, че българин е искал да убие папата. Оказа се, че това не е така, но 20 години авторитетът на България беше сведен почти под нулата.
Да се върнем на другия процес - чадърите на Георги Марков. Вие знаете ли, уважаеми господин Соколов, че когато излезе тази версия, като дойде българин на Пловдивския панаир с чадър, чужденците го караха да го оставя отвън. България понесе огромни морални щети. Питам аз: кой набеди Сергей Антонов - КГБ, ДС или ЦРУ? Никой не знае!
Сега - по този процес. Не става въпрос само за петте български медици. Вчера тук имаше ръкопляскания, че няма да има Шенген след няколко месеца. Но, ако те бъдат осъдени, авторитетът на българските лекари ще бъде нулев. Нито един български лекар няма да може да работи по света, освен в България, ако този процес докаже, че българи са заразили деца със СПИН. Това е най-голямото престъпление след камерите на Хитлер във Втората световна война. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се помъча по ред да отговоря.
Уважаеми господин Корнезов! Пак не сте точен! Никога не съм казал, че съдът решава кой да бъде адвокат по едно дело. Може би Вие като съдия така сте решавали. (Ръкопляскания в мнозинството.) Никога нашият закон не е бил такъв. Казах, че съдът допуска един адвокат дали да бъде адвокат по конкретното дело. Той преценява всички обстоятелства, включително и това дали е надлежно упълномощен. Изглежда, и аз се учудвам, не сте ме разбрали.
Отново неточност - никакви 8 месеца България не е била без посланик!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Добре, колко месеца е била без посланик?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Научете колко бяха месеците! И научете защо България остана без посланик. Защото се оказа, че предишният посланик нищо не беше направил, не беше дори информирал България, че нашите сънародници са задържани там. (Шум и реплики в ДЛ.) И това ли не го знаете? Затова беше освободен.
Как наш министър бил по плажовете на Червено море. Помните ли защо беше? (Смях и реплики в ДЛ.) Помните ли? Защо изчакваше нашият външен министър връщането на президента Мубарак?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: По бански!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: За да говори с него! И защо се наложи тя да чака? Защото след реакцията на либийската страна една предварително уговорена и насрочена среща беше просрочена. И наистина един български външен министър се принуди да чака среща, за да помогне на нашите сънародници. Това, което вие никога не сте правили и не бихте направили.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Времето Ви изтече!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Под достойнството ми е да отговарям на госпожа Дончева. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много хора в България, и аз се учудвам, и колеги смятат, че е много обидно да кажат за някого, че е бракоразводен адвокат. Първо, аз трябва да ви кажа, че от всичките дела, които съм гледал, по изключение най-малка е бройката на бракоразводните ми дела.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо се оправдаваш тогава?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съм бил адвокат на елита освен, признавам си, на този елит, за който писа един вестник - бил съм бракоразводен адвокат на заместник-председателя на Народното събрание господин Сендов. (Ръкопляскания в мнозинството.) Ако това е номенклатурата на миналото, тя е при вас. Не е при нас! И на господин Александър Томов никога не съм бил адвокат и не знам дали той се е развеждал.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Времето! Времето!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спазвам времето, за разлика от вас. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Соколов.
Доктор Шишков има думата за изказване.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Три години съм работил в Либия - 1981-1984 г. Имам право...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо те пратиха комунистите?
ГРИГОР ШИШКОВ: Комунистите ме пратиха, защото отиде жена ми и аз отидох като втори член.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Е, как пратиха жена ти?
ГРИГОР ШИШКОВ: Само че българските власти, когато слязох от самолета, ми взеха паспорта и го държаха 3 години в касата на главния лекар на болницата, който беше българин. За сведение, 3 години бях без паспорт, а само с либийска лична карта.
И още нещо за сведение - разбрахте периода, в който съм бил, че беше по времето на вашето великолепно управление половин век. Аз искам да кажа от тази трибуна, че тогава всички българи, които бяха може би около 20 и няколко хиляди човека, бяха въобще изоставени от българското правителство в правно отношение. (Ръкопляскания в мнозинството.) Всички българи, които съм бил свидетел, че са били съдени, са нямали никога никаква защита, даже една-единствена дума от българския посланик, казана в тяхна полза по това време. (Ръкопляскания в мнозинството.)
И сега ви гледам и исках да не се изкажа, обаче гледам ви и ви се чудя - вие българска организация ли сте наистина? (Ръкопляскания в мнозинството.) Вие сте били и си оставате все още една чужда организация! Вие сте едни псевдопатриоти, които искате да използвате трибуните, за да кажете колко сте велики.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): По темата! Говорете по Закона за адвокатурата!
ГРИГОР ШИШКОВ: А темата, господин Корнезов, е много проста. Господин Соколов я каза. В този закон ние правим поправка, която е необходима и за нашето членство в Европейския съюз. И толкоз! С това се приключва! И това трябваше да бъде дебатирано. Гюрултията, която вие вдигате на този псевдопатриотизъм, е много смешна. И трябва да ви кажа едно и ви го заявявам оттук: нашето правителство, нашата дипломация, нашето уважение към Либийската република - те ще постигнат успех за освобождаването на българите, а не вашата гола и празна пропаганда! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Соколов! (Шум и реплики в блока на СДС.)
Аз исках да ме чуете. Първо, искам да декларирам, че ще подкрепя законопроекта. Има нещо, което ме смущава, и като вносител искам да се обърна към Вас.
Аз зная, че квалификацията се придобива чрез дипломата за висше образование и Вие правилно казахте това - трябва да имаш диплома за висше образование, и да упражняваш професия "адвокатура". Обаче знам, че не всички дипломи се признават в различните страни.
В този закон, затова се обръщам към Вас, няма ли да допуснем слабост, ако не се обърне внимание върху това, че можем да дадем правомощие и българи да получат правомощие чрез някакъв нормативен международен акт, в който да се признават или се признават дипломите за висше образование. Само затова, понеже не получих реплика, излязох на трибуната. Иначе ще подкрепя законопроекта. Не е ли това празнина, която би трябвало да се запълни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Репликите бяха три по правилник.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам желаещи за изказване.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за адвокатурата № 054-01-80.
Гласували 195 народни представители: за 195, против и въздържали се няма.
Законопроект № 054-01-80, внесен от Екатерина Михайлова, Васил Стоянов Гоцев и Йордан Соколов е приет на първо гласуване.
За процедура има думата Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното процедурно предложение: тъй като текстът на законопроекта е много кратък и каквито и предложения да постъпят, то те могат да бъдат неголеми по обем, затова срокът за подаване на предложения между първо и второ четене да съкратим на три дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това предложение?
Има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Аз изказвам противно становище със следното основание и бих желал за второ четене да получим едно официално становище от страна на Министерство на правосъдието, първо, има ли условия "взаимност" в отношенията ни с Либия. Постигната ли е такава взаимност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каква взаимност, по-конкретно?
МИХАИЛ МИКОВ: Така е казано: "или, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност". Тоест, официално това да бъде изпратено като документ - произнасяне по този въпрос, и да дадем достатъчно време, защото иначе в никакъв случай не можем да се разделим с този привкус, че става въпрос за някакво по-скоро политическо, отколкото за реално действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Юрий Юнишев, срокът за предложения за второ четене да бъде намален до три дни.
Гласували 173 народни представители: за 143, против 5, въздържали се 25.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
от Комисията по здравеопазването, младежта и спорта
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина
№ 054-01-62, внесен от Борислав Китов на 31 май 2000 г.,
и законопроект за изменение и допълнение на Закона за
лекарствата и аптеките в хуманната медицина
№ 054-01-69, внесен от народния представител Димитър
Петров на 9 юни с.г.
Уважаеми господин председател,
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа на две заседания законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 054-01-62, внесен от народния представител Борислав Китов, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 054-01-69, внесен от народния представител Димитър Петров на 9 юни.
На заседанията присъстваха д-р Атанас Кондурджиев - заместник-министър на здравеопазването, както и д-р Стойчо Кацаров, д-р Бойко Пенков - изпълняващ длъжността Директор на Националната здравноосигурителна каса, Снежана Михайлова - заместник-директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, представители на Съюза на фармацевтите в България, Българската стопанска камара на търговците на едро с лекарства, на "Балканфарма", "Софарма" и Асоциацията на чуждестранните фармацевтични производители.
Въз основа на проведените разисквания и взетите решения, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта реши да предложи на Народното събрание следния проект: "Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина".
Комисията подкрепя текста на вносителите за заглавие на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложен от вносителите.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) За подаване на заявления за издаване на разрешения по реда на този закон, за подновяване и промяна на издадени решения, както и за регистрация и промяна в регистрацията, се заплащат такси, определени от Министерския съвет."
2. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
"2. тридесет на сто за обезпечаване работата на комисиите по чл. 21 и на Висшия съвет по фармация и за други разходи по разрешаването за употреба, регистрирането и обявяването на пределни цени на лекарствените продукти."
Уважаеми господин председател, тук има една редакционна поправка - "както и за регистрации и промяна в регистрациите" - в множествено число, защото са повече от една.
Комисията подкрепя текста на вносителите с промяната - в множествено число.
"§ 2. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. Министърът на здравеопазването издава наредба за заплащането на експертизите и за одобряването на рекламата по този закон."
Комисията подкрепя и двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте § 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграфи 1 и 2 са приети.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 3. Лекарствените продукти, за които са подадени молби за подновяване на разрешението за употреба до влизането в сила на този закон, могат да се внасят и произвеждат в страната до получаването на разрешение за употреба по реда, предвиден в него, но не по-късно от 31 декември 2001 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 3:
 "§ 3. Лекарствените продукти, за които са подадени молби за подновяване на разрешението за употреба в срок до 21 януари 2000 г., могат да се внасят, произвеждат и рекламират в страната до получаването на исканото разрешение за употреба по реда, предвиден в него, но не по-късно от 31 декември 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходна разпоредба" и § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходна разпоредба" и § 3 са приети, а с това и целият закон.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! По този въпрос има внесени два законопроекта.

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лечебните заведения № 054-01-74, внесен
от народната представителка Мария Светлозарова
Брайнова на 16 юни 2000 г.
На заседание, проведено на 28 юни 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-74, внесен от Мария Светослозарова Брайнова-Доксимова на 16 юни 2000 г.
В заседанието взеха участие министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев и заместник-директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Димитър Илиев.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя. Предлаганата промяна на чл. 63, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, която третира тяхното управление, има за цел да направи валидни за всички лечебни заведения условията и реда за провеждането на конкурс за техните управители. Народните представители приеха философията на предлаганата поправка и препоръчаха да отпадне изискването за конкурс само при определяне управителя на лечебното заведение Медицински център.
Народните представители приеха необходимостта от допълнение и на чл. 81 от Закона за лечебните заведения, според което лекарите и стоматолозите с основна или профилна медицинска специалност, които работят на основен трудов договор в болницата и на втори трудов или граждански договор в медицински или диагностично-консултативен център, не могат да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса като специалисти на индивидуална практика за извънболнична помощ.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 13 гласа "за" и 1 "въздържал се", Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение: предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-74, внесен от Мария Светослозарова Брайнова-Доксимова на 16 юни 2000 г.

СТАНОВИЩЕ

по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лечебните заведения № 054-01-78, внесен
от народния представител Димитър Владимиров Петров
на 23 юни 2000 г.

На заседание, проведено на 28 юни 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-78, внесен от Димитър Владимиров Петров на 23 юни 2000 г.
В заседанието взеха участие министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, заместник-директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Димитър Илиев и ректорът на Медицинския университет в София проф. Владимир Овчаров.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя д-р Петров. Целта на предлагания законопроект е да допълни някои неясноти, възникнали при прилагането на закона. Необходимо е да бъдат защитени интересите и правото на медицинските специалисти каква практика да изберат - на трудов договор с лечебните заведения за доболнична помощ, индивидуална или групова практика като наематели.
С настоящия законопроект се създава законова база, която регламентира условията, реда и начина на финансиране на обучението и продължителната квалификация на медицинските специалисти. Уреждат се и отношенията между висшите медицински училища и лечебните заведения към тях след преобразуването им, както и трудовите отношения на преподавателите.
Народните представители приемат философията на законопроекта и препоръчват на вносителя да прецизира за второ четене текстовете за чл. 98, свързани с разпределението на средствата за заплащане на специалистите, работещи в медицински, стоматологични и диагностично-консултативни центрове.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 13 гласа "за" и 1 "въздържал се", Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение: предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-78, внесен от Димитър Владимиров Петров на 23 юни 2000 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Кой желае да се изкаже по двата разглеждани законопроекта?
Има думата господин Димитър Петров, който е вносител на единия от законопроектите.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Целта на внесения от мен законопроект се свежда в три основни аспекта.
Първото - това е вследствие на неколкократните дискусия в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта по отношение на прилагането на чл. 102 от досега действащия Закон за лечебните заведения. Предварително трябва да подчертая, че тези корекции можеше да не се наложат, ако не е налице недобронамереното прилагане на закона в някои общини в медицински диагностично-консултативни центрове. Факт е, че има над 300 такива центъра в 250 общини и прилагането на закона не може реално да се контролира от Министерството на здравеопазването и от други органи в аспекта му по отдаването на наемните договори.
В този смисъл досегашният текст задължаваше управителите на преобразуваните лечебни заведения да отдадат под наем помещенията в тези центрове на лекарите, които желаят да упражняват индивидуална или групова практика. Забелязват се в определени общини от определени управители действия, които пречат реално на този процес. В този смисъл - предлагат се 6-месечни краткосрочни договори, дават се обикновени помещения без оборудване и кабинети.
Именно в този смисъл аз искам да прецизираме този текст, като по този начин принудим общините и управителите да спазват закона. Тоест, текстовете се правят по-императивни, което значи, че всеки правоимащ може да поиска кабинета заедно с оборудването, с апаратурата в него.
Освен това, създават се предпоставки за някои бъдещи проблеми, които могат да възникнат, тоест, за преобразуването на лечебните заведения едно в друго, тоест, диагностични центрове в медицински и обратно. Също така се решава и проблемът там, където тези здравни заведения не могат да се преобразуват, тоест, в общините, където няма специалисти, не могат да се регистрират медицински центрове и там правата за отдаване под наем се прехвърлят на кметове на общини и създадени от тях търговски дружества.
В този смисъл са и няколко допълнителни поправки в други членове, които са свързани с чл. 102.
Втори основен проблем, който се решава, това е в § 8, който урежда отношенията между висшите медицински училища и лечебните заведения към тях след преобразуването им, както и трудовите правоотношения на преподавателите в тях при преобразуването им от 1 септември 2000 г.
Третият проблем, който съм поставил, това е възможността да се създаде четвърти тип лечебно заведение, освен съществуващите досега болница за активно лечение, болница за хронично лечение и болница за рехабилитация, тоест, обща болница за рехабилитация и хронично лечение, които в много случаи е уместно и е по-ефективно.

Има още един текст, по който аз приемам забележките на комисията и вероятно ще го изтегли или той ще придобие един по-общ вид. Това е текстът в § 5, чийто смисъл е да гарантира една реална и ефективна система на заплащане на труда на специалистите в медицинските и диагностично-консултативните центрове в зависимост от приноса им, тъй като те са преките изпълнители и носят всички приходи на тези центрове. Подобен текст има в Националния рамков договор и мисля, че в случая една най-обща регламентация би била по-уместна, отколкото конкретизацията в закона.
В § 3 аз мисля да представя законопроекта и на д-р Брайнова, която отсъства. Параграф 3 в моя законопроект има същия смисъл, но е представен в по-друг вид - като този на д-р Брайнова. Ние вероятно ще изработим един общ текст.
Става въпрос за следния проблем. Медицински специалисти, работещи в болнични заведения, регистрират центрове или участват в такива центрове и се опитват по този начин да сключат договор с касата. Това противоречи на Закона за здравното осигуряване и на принципа за разделяне на болничната и доболничната помощ. Има нужда от ясна регламентация, тоест, не само те да не могат да сключват договор на индивидуална практика, а и участвайки в диагностично-консултативни и медицински центрове. Вече има няколко такива прецеденти, например, във Велико Търново.
Ще спомена и другия текст на д-р Брайнова. Тя предлага освен управителите на лечебни заведения за болнична помощ, които се назначават с конкурс по сега действащия закон, да се допълни това да се отнася и за лечебните заведения за извънболнична помощ, което комисията смята за уместно това да се отнася за диагностично-консултативните центрове и го приема.
Това е в най-общи линии.
Аз ви призовавам да подкрепите предложените законопроекти, тъй като те действително ще решат някои проблеми, възникнали в хода на прилагането на закона, от една страна, и второ, ще подсигурят едно действително спазване и едно по-императивно законодателство, за да спре недобросъвестното отношение поради едни или други причини - може би поради незнание на някои места, поради други подбуди на други - от кметове и управители на центрове, които реално не искат да спазват духа на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петров.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законът за лечебните заведения е приет на 9 юли 1999 г. Изменен е първи път октомври 1999 г., изменен е втори път 28 декември 1999 г. Има поправка - трети път - 30 декември 1999 г., изменен четвърти път 2 май 2000 г. Днес правим петата промяна за една година преди този закон да е започнал да действа.
Вероятно ще ми отговорите, че е по-добре преди да е започнал да действа да се поправи, отколкото след това. Но щом самите вие виждате дефекти преди действието, можем да направим извода колко е "добър" този закон.
В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения се казва "да бъдат премахнати някои неясноти". Добре, защо ги допуснахте тези неясноти? Казвам "защо ги допуснахте", защото аз съм гласувал против този закон. Вземете нашите стенограми, прочетете ги. Целият закон е една голяма неяснота по всичко онова, което пише в него, меко казано. Обяснявам това, защото законът представлява едно еклектично смесване, ако вземем дори на общинска, държавна собственост и действията с нея. Не се променял духът и смисълът на закона в досегашните текстове, а им се дава по-императивен характер, защитавайки интересите на медицинските специалисти - това пише в мотивите на д-р Петров.
Въобще целият Закон за лечебните заведения няма дух, не го е имал. Духове е имало в мозъците на тези, които са го разработвали. Смисълът на един устройствен закон е да създава нещо. Смисълът на Закона за лечебните заведения е да ликвидира нещо, което е било създадено в България. А основният принцип е: не ликвидирай нещо, преди добре да си осмислил и създал новото. Междупрочем, основната цел на управлението на Съюза на демократичните сили е да ликвидира. Ликвидира индустрията, ликвидира селското стопанство, ликвидира със смисъла на този закон и здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, не разглеждаме закона, а законопроект за изменение и допълнение. Спрете се на тези предложения.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Изказвам се по закона, господин председател, ако на Вас Ви тежат моите думи, оставете ме да си свърша изказването. Имам право на това. Говоря по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате право, защото не говорите по темата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Говоря по закона и той има пряка връзка с измененията и допълненията. Съветвам Ви в качеството си на председател на Народното събрание, когато се разглежда на първо четене законопроект, да оставите хората да се изказват така, както мислят по законопроектите, а не да действате по унтерпрешибиевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се изказвате изобщо по законопроекта.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: На 27 юни 2000 г., вторник, Общинският съвет в Ловеч решил да се прекрати дейността на "Медицински център - Ловеч" ЕОД и откриват производство по ликвидация по този закон, чиито изменения и допълнения обсъждаме и има пряка връзка с това. Причината е, че лекарите сключили индивидуални договори. Същия ден се ликвидира и дейността на "Зъботехническата медикотехническа лаборатория - Ловеч" ЕОД, защото в пакета на Националната каса липсва ортопедична дейност. Значи фалит на тези лечебни заведения преди старта на здравното осигуряване! Защо го създадохме? Защо ги ликвидираме преди да сме ги създали?
Подобна ситуация има и в Силистра. В Перник въобще няма да има диагностично-консултативен център. В Пазарджик на бърза ръка се извърши приватизация, преди да е започнал да действа диагностично-консултативният център.
Ето, в това се състои духът и смисълът на създадения Закон за лечебните заведения.
"Императивен характер" - се посочва в мотивите на д-р Петров. Какво значи това? Та вие си противоречите с духа. Нима можете да се месите в дейността на едно търговско дружество? Нали всички лечебни заведения станаха търговски дружества? Как императивно ще се намесвате в дейността на търговското дружество?
Това го има и в допълнението на § 5, за който говори и д-р Петров. Пълно противоречие с Търговския закон! Като че ли забравихте за духа на закона, особено след водосвета в "Александър Невски".
Аз винаги съм говорил за тези търговски дружества, които се създават. Казвал съм го и до ден-днешен и не ми е отговорено, не ми отговарят и измененията и допълненията - откъде ще дойде печалбата в тези търговски дружества? От пациентите? Седемдесет на сто в България живеят на жизнения минимум, а 60 на сто - под жизнения минимум. Не могат да дойдат оттам. Данните са от синдикат "Промяна". Безработните пациенти ли ще плащат в системата на здравеопазването".
Вчера министър-председателят тук каза, че ще се откриват до 1 юли 250 хил. работни места - има го в актуализираната програма - и каза, че още 50 хил. ще се открият. Откриването на едно работно място струва 5 хил. долара. Откъде ще се вземат 1,5 млрд. долара, за да се разкрият работни места? На моя въпрос към министър-председателя колко от тези работни места ще бъдат за медицински специалисти, които ще се съкратят именно по Закона за лечебните заведения и допълненията към този закон не третират този въпрос, Вие, господин председател, ми върнахте моя въпрос, като казахте, че не е в ресора на господин министър-председателя. Тогава той вчера защо говори от трибуната за безработицата, след като това не му е в ресора? Да беше оставил господин Нейков, господин Семерджиев и останалите министри да говорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После ще Ви обясня.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Освен това няма и алтернативна програма по това. Откъде ще дойде печалбата? От Националната здравноосигурителна каса? Едва ли. От държавата? Тя има достатъчно много да плаща за спешна помощ и виждаме, че парите не стигат. Какво става с много малки общини, където се закрива спешната и неотложната помощ и пак по този закон става това - по Закона за лечебните заведения? В духа и смисъла на този закон имало закриване.

Недейте, доц. Китов, трябва да се казват тези неща! Аз съм подкрепил закона и ще кажа защо съм го подкрепил.
И сега по закона.
Най-напред искам да попитам добронамерено д-р Петров: минал ли е този закон в Съвета по законодателство в Министерството на правосъдието, за да видят текстовете на закона, през Правния отдел на Министерския съвет, през Правния отдел на Министерството на здравеопазването? Учудвам се, че днес няма представител на Министерството на здравеопазването. Минал ли е през Дирекция "Правна и законодателна дейност" на Народното събрание? Ако е минал, то тези текстове, които се предлагат, за това стана дума и в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, не са юридически издържани. Аз не съм юрист, казват го юристи - че не са юридически издържани, и те трябва наистина да бъдат направени така, че да стават за закон.
И все пак, защо подкрепих...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, прощавайте, слушайте ме сега!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Няма да Ви слушам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще ме слушате, защото накрая ще Ви отнема думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Най-лесно е да отнемате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един законопроект, внесен от народен представител, ако Вие след 3 години седене тук, не сте разбрали, че не минава през никое ведомство...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Вие сте управляващи и трябваше да го вкарате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: ..., а се внася в пленарна зала, защо сте тук тогава, самият Вие?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Ами, за да Ви противореча. Затова съм тук. И това е достатъчно, дори като опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е полезно.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: За нашата група е полезно.
И все пак, защо подкрепих в комисията тези текстове?
Първо, защото съм категорично против всякакви пречки от законодателно естество за старта на здравното осигуряване и организацията на това осигуряване, независимо от калпавото законодателство, което приехме по тези въпроси.
Все още все пак има няколко текста в законопроекта на д-р Петров, които могат да бъдат полезни, макар и с чисто палиативен характер.
Един колега, д-р Петров, е започнал да вижда, че законът става пречка и предлага текстове, макар за промяна, за по-добро, макар и малко от тези текстове да са приемливи.
И трето, искам да знаете, че ние, от опозицията, сме готови дори и най-малкото, което може да направим, за да помогнем, да подкрепим, независимо че целият закон не става за това, за което е предназначен.
Конкретно по закона.
В чл. 17, който предлага д-р Петров, се правят изменения, като думата "открит", както е написано в чл. 17 на сега действащия закон, а именно, че "Диагностично-консултативният център е лечебно заведение, което осъществява диагностика и лечение в областта на специалностите, за които е открит", се заменя с думите "осъществява специализирана доболнична помощ".
Аз питам: след като вече има регистрация за дейности, за които е открит, предстои ли нова регистрация - в РЦЗ, в съд и т.н.? Знаете колко документи се изискват за това. Мисля, 17 или 16 на брой. Всичко това отново ли ще трябва да се прави? Няма ли да създаде това нов хаос в системата, която така и така съществува? Целесъобразно ли е?
След като е така, цялото второ изречение, д-р Петров - "в него работят не по-малко от 10 лекари с призната специалност", трябва да падне, според Вашето предложение.
По чл. 22а. Вижте, този член според мен е излишен. Член 21 на сега действащия закон категорично казва какво представлява болницата за долекуване и продължително лечение:
"В болницата за долекуване и продължително лечение се приемат лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психично състояние".
Това е прието от сегашното Народно събрание.
"Чл. 22. В болниците за рехабилитация се приемат лица, нуждаещи се от физикална терапия, моторна и психична рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение".
А в текста на Вашия закон в чл. 22а казвате: "В болниците за долекуване и продължително лечение и рехабилитация се осъществяват дейности по чл. 21 и чл. 22".
Искаме да кажем, че квадратът е квадратен. Това е целта на този текст. Защо трябва да се занимаваме с него, когато ясно и категорично в чл. 21 и 22 сме казали какви са тези болници?
По-нататък. Член 81. Според мен, д-р Петров, чл. 81 променя философията на закона.
Член 81 казва: "Лекари и стоматолози с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ, могат да:
1. регистрират индивидуална практика за извънболнична и специализирана помощ, ако в същото населено място няма регистрирана такава...", няма да чета цялото.
"2. регистрират индивидуална практика за извънболнична и специализирана помощ, извън случаите по т. 1. В тези случаи лицата не могат да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса.
3. работят по договор с групова практика за специализирана извънболнична помощ с центровете по чл. 16 и 17 и с лечебни заведения за болнична помощ."
Защо тогава отделихте поликлиниките от болниците? Защо ги отделихте, след като сега във Вашия текст казвате следното: "Лекари или стоматолози с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ, могат да:
1. регистрират индивидуална или участват в групова практика за извънболнична специализирана помощ;
2. работят по договор в центровете по чл. 16 и 17;
3. работят по договор с други лечебни заведения за болнична помощ".
Това предлагате.
"(2) Районната здравноосигурителна каса може да сключи договори с практиките по ал. 1, т. 1 за дейности, за които лицата по ал. 1 имат договори с центровете, по ал. 2, т. 2, само ако са изпълнили условията на чл. 62 от закона".
Защо тогава навремето не разрешихме на лекарите от болниците да работят? А сега им разрешавате. Защо тогава махнахме поликлиниките от болниците? А не оставихме болниците да си направят диагностично-консултативни центрове.
Може ли една голяма болница да няма диагностично-консултативен център? Само задавам въпрос.
И по-нататък - чл. 93.
В чл. 93 се казва: "Условията и редът за провеждането и обучението, както и лечебните заведения, се определят с наредба. По чл. 91 и 92 - с наредба на министъра".
Аз категорично, д-р Петров, подкрепям Вашите промени, защото те наистина са много добри. Това са промени, от които се нуждае законът. Вие казвате: "Условията, редът и начините на финансиране", много точно, "на обучението и продължителната квалификация", много добре за това, "и критериите", отбелязвам, "на които трябва да отговарят лечебните заведения по чл. 91, се определят от министъра на здравеопазването".
Значи тук вече се взема отношение по квалификацията на лекарите, които ще работят по така наречената нова система. Това беше един от мотивите да подкрепя закона.

Член 98 на закона на д-р Петров. Значи, за мен, извинявай, д-р Петров, това е абсурд на абсурдите! Ние с Вашия текст, който Вие предлагате да станат промените, Вие се намесвате във вътрешните работи на търговските дружества.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС, от място): Казах, че ще го оттегля още на комисията.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Добре, щом го оттегляте, съгласен съм. Защото, това, извинявайте, това наистина е намеса в работата на комисиите, на търговските дружества - нещо, което вие сте приели като алтернатива.
И стигаме до прословутия чл. 102. Значи, чл. 102 е изменян вече няколко пъти. И все не можем да налучкаме точния текст. Алинеи 3 и 4, които Вие предлагате по чл. 102, извинявайте, но трябва да бъдат коренно променени, защото не стават ясно за какво е. А не може, в ал. 4 Вие предлагате безсрочен наемен договор. Безсрочен. Не може да има безсрочни наемни договори, след като Националният рамков договор важи една година. Така ли е, д-р Игнатов? Една година. Значи, колегата сключва безсрочен наем договор, но Националният рамков договор е за една година! Не може да се разминават тези две неща!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: За шест месеца.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Хубаво, и за шест!
И не можем ние да се месим за колко време ще се сключи договорът и да определяме императивно, дори от тази страна погледнато, договорът за наем ще бъде просрочен.
Алинея 6, която Вие предлагате, аз напълно я подкрепям, д-р Петров. Подкрепям ал. 6 на Вашето предложение, че договори за наем на помещения на лечебни заведения по ал. 1 с други външни физически лица, могат да се сключат само при наличие на свободни помещения, обзаведени, с апаратура, след сключване на договорите с правоимащите лица. Този текст е точен и това беше една от презумпциите да подкрепя закона на първо четене.
Подкрепям и ал. 8. Тя е правилна, защото управлението на съществуващите публични здравни заведения за извънболнична помощ, които не могат да се преобразуват, се осъществява от кмета на съответната община или от упълномощено от него лице. Напълно правилно - кметът трябва да има отношение по тези въпроси. И вие правилно в ал. 8 предлагате това нещо. Ето защо аз подкрепям този текст.
Но, ал. 9? Алинея 9, д-р Петров, също противоречи на Търговския закон. Лечебните заведения по чл. 16 и 17 при промяна броя на работещите в тях специалисти могат да се пререгистрират от един вид в друг като дружества по реда на чл. 108, без промяна на формата на регистрация на Търговския закон. (Неразбираема реплика от д-р Петров.)
Не може така лесно да стане, без промяна във формата на регистрация по Търговския закон. Нали целият Закон за лечебните заведения е създаден на база на Търговския закон?! Значи, влиза в противоречие с Търговския закон? За мен това също е неправилно сложено.
Колкото до новия параграф, това изречение в чл. 105, ал. 1 според мен е излишно. Да не влизаме в подробности.
Но колкото до § 8, Преходни и заключителни разпоредби, § 14, напълно съм съгласен с Вас, защото действително държавните институтски болници трябва да приемат тези функции, които вие им определяте в закона.
Не приемам и аз съм единственият "въздържал се" по закона на д-р Брайнова. Въздържах се, защото ми се струва, че не е редно да ограничаваме лекарите по отношение на това - да, един основен трудов договор, но колко други граждански договори ще има едва ли е нужно да ги ограничаваме, още повече, че основната теза на тези, които работят по условията на Националния рамков договор е, че вече работещият лекар няма работно време, лекарите нямат работно време, могат да работят, могат да сключват договори на различни места. Може да отиде един час седмично някъде да работи на граждански договор. И не бива в никакъв случай това да бъдат ограничения.
Ето защо аз подкрепям на първо четене закона на д-р Петров и съм "въздържал се" по отношение закона на д-р Брайнова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Друг желае ли да се изкаже?
За първа реплика - господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин Марангозов, аз наистина се надявах да стане една ползотворна дискусия. Тя обаче, мисля, че не стана. С цялото ми уважение към Вас ще Ви кажа, че там, където сте разбрали текстовете, Вие ги подкрепяте! Там, където не сте ги разбрали, не ги подкрепяте!
Значи, § 1 просто уеднаквява режима между медицинските центрове и диагностично-консултативните центрове. Не можем да оставим един център да бъде открит и той вечно да бъде открит с 15 специалности. Утре да остане с 5 специалности и пак да се води диагностично-консултативен център. Това е смисълът на поправката.
В § 2 се създава четвърти тип болница, която комбинира тази за долекуване и тази за рехабилитация, защото този тип болница досега я няма. Вижте хубаво закона. Такъв е смисълът. Министърът там изрично се съгласи и приветства идеята, защото там е подходящо да се създадат такъв тип смесени лечебни заведения, каквито няма в закона.
Параграф 3 има точно обратният смисъл на този, който Вие говорите и представяте. Целта е да се спрат опитите на хора, които работят на основен трудов договор, да правят медицински центрове, да сключват договор с Касата. Такъв е смисълът на поправката, а не този, който Вие говорите. Точно обратното е!
Параграф 4 Вие го подкрепяте.
За § 5 Ви казах. Аз ще го изтегля в този вид текста, въпреки че в рамковия договор има такава регламентация.
Параграф 6. Значи, аз повтарям още веднъж - тук Вие веднъж говорите за намеса в търговските дружества. Ние в първоначалния вариант сме предвидили още... Ние правим реформа в здравеопазването. Тези лекари, дали ще стават джипита, дали ще минават на индивидуална специализирана практика, ние им даваме правата да си вземат тези кабинети. И ние конкретизираме текста, за да може хората да си вземат кабинетите, които искат, защото е добре ние да насърчим процеса хората да минават на индивидуална и групова практика. Това е нашата философия. Това беше философията на закона.
И тези неща нямаше да се наложи наистина да имат по-императивен характер, ако на много места по общини не се извращаваше смисълът на закона - значи, да се правят номера, да се дават за шест месеца. Ами, за шест месеца кабинет кой може да инвестира в него? Дори в един ремонт? Кой наемател? И защо вие свързвате рамковия договор с наема на кабинета? Той ще си сключи безсрочен договор. Всеки безсрочен договор може да се прекрати при неспазване на клаузите в него, например, като не се използва по предназначение помещението, като не се плаща наем. Но защо свързвате рамковият договор. После ще има друг. Пък и да не подпише с Касата, той може да осъществява лечебна дейност и без да е подписал с Касата. Защо вие връзвате двете неща - правото на работа с договор с Касата. Договорът с Касата е просто един от източниците на финансиране.
Другите неща, които казвате, явно Вие се съгласявате. Но аз ще Ви кажа следното нещо. Значи, досега Вие казвате, че този закон наистина е поправян. Досега тези поправки, които изредихте, бяха главно технически. Съвсем минимални технически поправки. Но ние правим ново законодателство. Дори в законовата база и в рамковия договор ние правим нещо, което не е правено в България. И действително ще възникнат проблеми в хода на прилагането им. Но разликата между нас и вас знаете ли каква е? Вие не сте предложили нищо по този закон, в който сте видели проблемите, а само говорите, че законът е калпав. А законът е хубав. Той е устройствен, хубав закон, в който обаче се налагат корекции. Могат да се наложат и още. Но разликата между нас и вас е, че ние правим реформа, виждаме проблемите и тръгваме да ги коригираме. А вие говорите през цялото време, аз не говоря въобще за всички от групата, говоря за д-р Марангозов в момента конкретно, а Вие правите само най-общи изявления за това, че законът бил калпав и т.н.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Преди две години ви казвахме още!
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Но мисля, че е по-добре и е по-достойно една политическа сила, като види нещо и види проблемите, да ги коригира. Защото, ако не го правим това, вие говорите, че нищо не правим! Така че мисля, че нашата позиция е по-достойна. И в момента визирам само Вас, защото тук винаги сме водили ползотворни дебати с други колеги от други групи в парламента, включително и в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Драги колега Петров, не е вярно, че не съм правил предложения по този закон. Извинявайте, аз по този Закон за лечебните заведения имах над 30 предложения. Друг е въпросът, че вие нищо не сте приемали и не искахте дори да ги обсъждате. Вие ги отхвърляхте с абсолюта на абсолютното мнозинство.
А колкото до комбинирането на двете болници. Аз не съм за тази комбинация, защото между болницата за рехабилитация и болницата за възстановяване и продължително лечение има известни съществени разлики. Добре, това е мое мнение. Приемете го като мое мнение.


Колкото до наемните договори, нали целта е най-напред да реализираме онова, което поставя Националният рамков договор. Нали всички това си казваме, защото има ли сега по-важна задача от това да наложим здравното осигуряване. Нали уж има консенсус по правното осигуряване. Ние трябва да подпомагаме всячески това. Аз така мисля. Ако вие мислите иначе, си остава ваш проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път се учудвам как е възможно непрекъснато нещата да се политизират от тази трибуна. След като нещата са толкова простички и ясни, че в крайна сметка просто е излишно да търсим политически ефект от тях. За какво става въпрос в предложението на Брайнова, уважаеми колеги. Става въпрос, че така, както за болничните заведения да има конкурс, хубаво е и в диагностично-консултативните центрове управителят да става с конкурс. И какво по-добре от това?
Второ, извинявайте, но когато един лекар работи в болница, той има право по закон да сключи договори, ако не е изпълнена здравната карта и с Националната здравноосигурителна каса. Но извинявам се, може ли един лекар, който е на договор в болницата, работи на договор в диагностично-консултативен център, да сключи договор като индивидуална практика с касата? Той дублира нещата, защото веднъж е в специализирания център, веднъж е като... Такова нещо не може да има. Да не говорим, че от чисто практична гледна точка кой ще е този човек, който ще работи на три места и ще си изпълнява задълженията както трябва? Никой не му пречи, като човекът е толкова кадърен, той да си излезе на кешовия пазар в индивидуалната си практика и да си работи на частна практика, за която му се плаща. Но от гледна точка на абсолютните противоречия, защото има смесване на потоците, едното е като самостоятелна практика, другото е в диагностично-консултативния център, това от практическа гледна точка е невъзможно. Но сега със закон казваме, че такова нещо не може да стане. И това е един естествен подход към нещата.
Що се отнася до останалите предложения в другия законопроект, не може примерно, в момента се преобразуват университетските болници, ще има някакъв период за тяхната акредитация, а те са университетски болници, трябва да имат този статут. Аз не говоря за Вас, господин Марангозов. Безспорно е, че те трябва да си запазят този статут до акредитацията.
Второто нещо. Наистина трябва да има някаква наредба, както и вие казахте за обучението и продължаването на квалификацията.
Уважаеми колеги, вярно е, че основното нещо, което трябва и ние да запазим е работните места на лекарите. И лекарите трябва да имат възможността сами да си преценяват дали да влязат в медицински център, дали да са на индивидуална практика, дали в диагностично-консултативен център. За съжаление законът дава това като възможност, но на много места колегите бяха принуждавани под една или друга форма от общините, от общинските съвети, от някои директори да влизат само и единствено в диагностично-консултативния център. При това положение е явно, че те трябва да имат тази свобода да избират. И не може наистина да му се сключва за шест месеца наемен договор, защото той дори утре да не сключи договор с касата, какво му пречи да продължи да работи там сам? Трябва да изпълни едно-единствено условие - той да върши тази дейност.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): А тези където са сключили договор с касата къде да отидат?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Тези, които сключват с касата, безспорно, за да му се предостави помещението, той трябва да е сключил договор с касата. Но, когато се насити утре, може да не сключи договор с касата. Така че няма нищо лошо за една по-голяма сигурност и на колегите.
Изобщо в повечето от представените поправки се търси наистина онази по-добра яснота не защото тя липсва напълно в закона, а защото все пак законът дава възможност на някои недобросъвестни ръководители да си го тълкуват по друг начин. Защото е факт, колеги, и вие всички го знаете, че на много места хората бяха принуждавани, имам предвид колегите, да влизат в диагностично-консултативни центрове, да се запази старият обем на кадри. А един диагностично-консултативен център, за да е такъв, какъвто трябва да бъде, се иска преди всичко да има един добър мениджърски екип, една обосновка на нещата, да има нужната апаратура. В това отношение предлаганите поправки с малки изключения, за които и самият д-р Петров каза, че ще ги оттегли в комисията, освен това бяха обсъдени нещата, че ще има и текстови поправки, някои от нещата ще бъдат обединени, ще бъдат направени наистина по най-добрия начин, като цяло всеки, който познава материята отвътре вижда, че е налице желанието нещата да станат малко по-добри.
При това положение аз мисля, че е излишно да говорим и да бабуваме тук какво ще стане, защото в крайна сметка, да, допуснати са някои грешки. Грешки са допуснати може би наистина от сроковете, в които се приемаха тези закони. Но в предлаганите промени е налице едно-единствено желание от колегите нещата да станат по-ясни и наистина да се даде възможност да няма злоупотреби.
Защото е факт и другото - пак се връщам на закона на д-р Брайнова, - че на места в диагностично-консултативните центрове има фиктивни специалисти. А в същото време те са сключили договор с касата. Е, това нещо не бива да се допуска, защото наистина там, където имаше добронамереност, добро желание и стария закон позволяваше нещата да станат както трябва. И няма нищо страшно, че на някое населено място, макар и по-голямо, няма да има диагностично-консултативен център. И това не значи, че той е фалирал. Защото той ще се преобразува в медицински център. И това до известна степен третира поправката, която вкарва Митко Петров. Защото какво значи диагностично-консултативен център, ако не са налице условия наистина той да бъде такъв. Само желание да бъде вписан такъв, десетте специалисти ли? Абсолютните минимални изисквания в закона не изпълват със съдържание понятието диагностично-консултативен център. И на много места аз съм убеден, че колегите правилно постъпват, като не правят диагностично-консултативни центрове, а си правят медицински центрове, правят си групови практики, което ще им даде възможност по-лесно да обхващат контингента от пациенти.
Така че извадим ли нещата от контекста, ако искаме да ги видим под друг ъгъл, ще се получи наистина паралакса и няма да видим голямото, а ще видим само малкото и лошото. Няма смисъл от тези неща, защото в крайна сметка само преди няколко дена тръгна Здравноосигурителната каса. И аз искрено се надявам, че вярно, пътят може би ще покаже, че някои неща ще трябва да се отправят ад хок, но в крайна сметка това е един нов етап. И този нов етап бележи желание. И аз съм убеден, че след 5 - 6 месеца българските лекари ще бъдат доволни. Защото аз не познавам нито фризьорка, нито бръснар, които искат да работят държавно.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Е, с бръснарите не ни сравнявай! Извинявай.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз не сравнявам професиите, но искам да ви кажа, че само след шест месеца българските лекари няма и да искат да се върнат към държавното. Затова бъдете убеден. Защото това е световна практика. Това не го е казал нито Китов, нито Игнатов или който и да било. Аз съм убеден, че след шест месеца много повече от българските лекари ще бъдат много по-добре. И ако са недоволни от бъдещото си положение, то никога няма да искат да се върнат в старото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
За изказване има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм доволен, че така се развиват полемиките в залата, защото е ясно, че ние се отнасяме отговорно към този закон. Мисля да не правим квалификации за политически изяви или политиканстване, защото подобни истории се случват и с нас в комисията, тъй като нито едно от нашите предложения не беше прието. Аз смятам, че от наша страна е имало разумни предложения. Ние не сме искали да блокираме закона. Това, което предлага сега д-р Петров, аз се отнасям с уважение към него, защото то е в полза на здравноосигурителната система.
Здравноосигурителната система е в ход. Ако ние смятаме, че сме приели един идеален закон, ще сгрешим. Аз няма да се изненадам, ако в хода на живота се появят и други предложения за промени. И сигурно ще се появят.
Добре беше, че се изказаха колегите, но ми се струва, че всички говореха подробно и аз след изказването на д-р Марангозов и доц. Китов няма какво особено да кажа. Смятам, че нашите принципи при първо четене на законите са били да се гледа тяхната философия. Обаче беше добре, че имаше и подробности по някои от параграфите, които се приемаха.
Смятам, че тези промени, които се предлагат от д-р Петров, целят да доближат колкото може по-близо до реалния живот проблемите на здравеопазването. И тук ние знаем, че има две страни, които трябва да бъдат задоволени от нас близо до максимума. Едната страна - това е на здравните работници, а преди това бих казал - на пациентите. И ние трябва само да се ръководим от тази философия.
Това, което се предлага - конкретно ще посоча един-два въпроса - за висшите учебни заведения, е абсолютно необходимо, защото, ако не се направи тази промяна, на практика ние закриваме висшите медицински училища. Смятам, че това предложение е абсолютно реално и аз ще го подкрепя.
За наемите, колеги, има някои неща, които сега стават в здравноосигурителната система или подводни камъни, които не са сложени от опозицията. На една голяма среща в Североизточна България казах, че не са сложени и от опозиция, ако има вътре в СДС - аз не знам да има такава, но те са резултат на недоглеждане или на професионално немощие, защото голяма част от документите се пишат от едни и същи хора, които са били само теоретици, главни лекари или съветници и т.н. Трябва да се включат повече хора от практическото здравеопазване.
Освен това по места някои от висшите чиновници в регионите също волю или неволю, съзнателно или не пречат на хода на здравноосигурителната система. И аз ще ви кажа следния пример:
Казаха ми, че в Чирпанския регион има лекари, които са сключили договори с фелдшери да работят по селата, но не искат да сключат договори за наем със здравните служби, които са по селата, където фелдшерите трябва да работят. Аз се обадих и помолих да ми кажат колко са тези места, евентуално аз да сключа договор с тях, да платя до края на годината и фелдшерите да работят.
Оказа се, че нещата не са така. Оказа се, че електроснабдяването иска нови електромери с максимални изисквания; ВиК иска отново да се регистрират водомери; пощите искат нови телефонни постове. И излиза 200-250 лв. на един фелдшерски пункт. Общината няма откъде да ги плати, фелдшерите нямат откъде, а и докторите нямат.
Аз смятам, че има някои неща, които министерството трябва да види. И когато ние се обаждаме, моля ви, нека да не се приема, че политизираме. Аз говорих за региона на едно кметство, което е със син кмет. От другата страна ми се каза: "Ами това са вашите кметове..." Аз не споменах нито една лоша дума за този син кмет. Само казах, че става в този регион. И тогава казах на колегата: "Съжалявам, но този кмет е ваш, не е наш." Това може да се случи и с наши кметове. Има някои неща от реалната действителност, които висшата администрация трябва да гледа реално. В противен случай ще има сътресения и цената на цялата тази история ще бъде недоволството на здравните работници и смъртни случаи от страна на болните.
Има и още един проблем, който не е погледнат в тези закони, тъй като ние отиваме към Европа. Проблемът за укрепване на здравето на здравите хора никъде не е поставен. Аз смятам, че в бъдеще ние трябва да помислим и за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че този дебат е добър, но той навлезе много в политическата част на нещата.
Господин Марангозов, стига политизирахте този закон! Стига политизирахте. Вие създадохте чувство в целия български народ, че законът е толкова калпав, че нещата са толкова лоши, че България от 1 юли я няма... Обаче България я има, здравна реформа има и затова писъкът е толкова тежък, защото вие просто знаете, че ние го направихме. (Оживление.) И сигурно като сме го направили, има грешки, които искаме да поправим.
Какво значи наемни отношения? Естествено ние детайлизираме това нещо, защото не може да има лекар без кабинет. Не може да има своеволия. Искаме точно това да направим: да се намесим в местната власт, защото там има хора прости. Хора прости, независимо от коя политическа сила са, които не разбират важността на тази реформа - че на този лекар му трябва кабинет, за да работи. И няма защо това да се обвързва с Националния рамков договор. Дали той ще бъде на либерална практика, дали този лекар днес ще е сключил договор с Касата, ние искаме да получи кабинет и след това да мине през фазата на преференцираната приватизация. Нали затова се обърнахме към българските лекари, за да кажем колко много нацията ги уважава чрез Народното събрание? И казахме какъв ще бъде наемът: една десета от общинския наем. Какви са тези общински съвети, които се събират и решават, започват да готвят тежки методики за остойностяването, за даването под наем на някаква апаратура, която е отживяла от времето и физически, и морално, и пр.? Така ли трябва да се гледа към тази реформа?
Второто, което искам да кажа, е за диагностично-консултативните центрове. Ние затова подкрепяме ДКЦ-та, защото част от хората, които управляват диагностично-консултативните центрове, мислят точно като директорите по времето на Семашко-системата. Досега парите бяха от бюджета, сега парите идват от Касата - каква е разликата? Аз командвам, аз разпределям, аз определям всичко...
ДКЦ е диагностично-консултативен център. Фондовата медицина не е единственият приход за този център. Аз ще ви дам един конкретен пример, но вие нито идвате на пресконференцията, нито идвате на водосвета, нито идвате на дебата по телевизията подготвени с факти и данни, а си говорите непрекъснато колко са калпави законите. (Оживление сред ДЛ.)
В Добрич има два диагностично-консултативни центъра. Единият в бизнес-плана дава 440 лв. заплата на лекарите, работещи там. Другият е дал 205 лв.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Нали беше във Враца?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: В Добрич е, може да съм сбъркал. Това е в Добрич и там е фактът.
Идете и вижте как ръководи единият управител и вижте как другият ръководи. Вижте как единият работи с хората, които ще му носят парите и вижте високомерието на другия. Ето затова се налагат тези поправки, защото ние искаме по същество там, където има възможност, действително да се запазят консултативните центрове, тази помощ да стане на високо европейско ниво по отношение на квалификацията и на оборудването. Ние нямаме сметка от лекари, които са от ерата на английския лекар преди 110 години, вървящ с чантичката. Ние искаме днес да постигнем сътрудничество не само заради намаляване на разходите, а именно заради доброто обслужване на пациента. Но това да стане по волята на тези хора, а не да бъде спуснато от някакъв управител.
Заради това там, където хората мислят по проблемите, решиха и няма диагностично-консултативни центрове. Там има индивидуални практики и те ще бъдат подкрепени от нас. Ще се сключи наемен договор на една десета, нищо че няма ДКЦ. В София има 28 диагностично-консултативни центрове - сгради, построени сякаш ние тук ще лекуваме половин Франция и още половин Германия. И естествено директорът на ДКЦ, воден от своите приватизаторски амбиции, какво казва? "Аз ще си пазя сградата, няма да я давам под наем или ще я дам под наем за други цели..."
Ето срещу това трябва да се борим, господин Марангозов и то заедно. Да отидем и да се направят тези останали от едно време сгради, които са български, с оборудване и да отидат у хората, които работят като лекари, а не да отидат у търгашите. И това, че в нашето съсловие някой си някъде бил търгаш, тогава ние трябва да отидем срещу него - и вие, и нашата парламентарна група, и всички представени в парламента. Това разбирам аз като националноотговорни хора, които мислят за здравето и за бъдещето на България.
Тази реформа нито може да бъде наречена, че е реформа на една политическа сила, нито ще бъде реформа на една политическа сила. Но не може да се отрече фактът, че тя е започната от една политическа сила и това ще остане в историята. И тази политическа сила е СДС. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика думата има господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми д-р Игнатов, напълно не съм съгласен с Вас, че в местната власт работят прости хора. Не забравяйте, че за разлика от нас кметовете в страната са избрани мажоритарно.
Много пъти по телевизията, аз следя редовно предаванията сега и за Националната каса, и Вашите изяви, изявите на други хора, в които казват, че българският народ не можел да разбере за какво става дума. Българският народ много добре разбира за какво става дума и българският народ не иска да му се отнеме правото на достъпна медицинска помощ! Ей, за това става дума, д-р Игнатов! (Шум и реплики в залата.) Ако не сте го разбрали, разберете го!
А за местната власт работят умни хора и недейте казва, че местната власт се дистанцира от здравеопазването. Напротив, местната власт желае да помогне на здравеопазването независимо какъв цвят има тя. Нима д-р Чомаков в Пловдив не желае да помогне или Йоан Костадинов в Бургас не желае да помогне? И двамата желаят да помогнат, само че с тях трябва да се разговаря не менторски, а да се води диалог.
Колкото до политизацията - ние сме политически орган. Аз винаги съм го казвал и винаги ще има политически смисъл. Разликата между системата "Семашко" и системата "Бевъли рич" е много близка. Системата "Семашко" е започнала като фондово здравеопазване. Прочетете историята, за да спрете най-после да говорите за системата "Семашко". Онова, което беше до 10 ноември 1989 г. не беше системата "Семашко". Това беше друга система, изучете я.
С последната част на изказването аз съм напълно съгласен с Вас. Но това, което стана - преразпределението на имуществото между извънболничната и болничната помощ беше недопустимо. Лиши се извънболничната помощ от много параклинични, от лабораториите, от парамедицинските специалисти и т.н.
А колкото до фондовата система, ние сме за нея. Вие казахте, че не щете Арчибал Кронин. Ние пък още по-малко искаме да се върнем към д-р Куин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Според мен предлаганият законопроект от народния представител Димитър Петров се опитва да направи някои корекции в действащия Закон за лечебните заведения и както вече в дискусията беше споменато, част от тези изменения се стремят да установят по-добро взаимодействие между лекари, които работят в лечебните заведения за болнична помощ, и другите форми на медицинско обслужване, така че това разкъсване, което беше създадено чрез пълното разделяне на доболничната и болничната помощ се коригира, но само в частта му за възможното съвместяване на такива дейности от различни специалисти.
Тук се говори доста и за взаимоотношенията между местните власти и различните лечебни заведения. Проблемът възниква, според мен, до голяма степен от това, че местните власти не са включени в тристранните отношения в системата на здравното осигуряване, което е един дефект на тази система. Тъй като вие сами се убеждавате, че неизбежно на тези институции трябва да се възложат и отговорности, и задължения, но и права, защото хората се обръщат към своите представители в местната власт очаквайки, че те ще им съдействат, за да получават необходимото медицинско обслужване и не може след като тези институции притежават определена собственост, която трябва да бъде включена като база и недвижима собственост, и апаратура за нуждите на здравното осигуряване, да бъдат пасивни и само изпълнители на някакви задължения. Напротив, практиката е обратна в повечето случаи на тази, за която говори д-р Игнатов, а именно, че в много случаи общинските съвети и кметовете търсят възможно най-облекчени условия за предоставяне на това имущество като в някои случаи те дори не се възползват напълно от тези нормативи, които са дадени по закона, а търсят допълнителни облекчения, но не може да не се заплаща някакъв наем за ползваната апаратура, който по същество представлява амортизационни отчисления, тъй като кой ще закупи след 3-4 години нова апаратура на мястото на тази, която и морално, и физически няма да бъде годна? Една отговорна местна власт трябва да мисли по тези въпроси, тъй като в много случаи това няма да могат да го закупят лекарите, въпреки своето желание, а няма и предвидени изисквания към Здравната каса, която трябва да осигури средства за такова оборудване, не само за неговото поддържане, но и за неговото обновяване с оглед на развитието на съвременната медицина.
Но големият проблем, който за мен продължава да възниква, се дължи на избрания модел на здравната реформа. И тук никой няма защо да ви оспорва това, което вие искате да получите като признание, че вие сте въвели здравната реформа, но аз се опасявам, че този спомен ще бъде по-скоро мрачен, отколкото положителен и то се дължи на обстоятелството, че в България не се намери такъв модел на здравната реформа, който да съчетае предимствата на данъчно-бюджетното финансиране на здравеопазването с въвеждането на елементи на здравноосигурителна система.
И ви казвам неща, които вие трябва да знаете. Затова си позволявам да се намеся в този дебат, който понякога изглежда чисто медицински, но той в редица случаи, а в някои от тях и в по-голяма степен, е дебат по организацията и управлението на здравеопазването, тъй като аз не говоря за диагностиката и за специфичните изисквания, които се предявяват към медицинското съсловие, защото поликлиниките не са само социалистическо изобретение. Независимо дали ще ги наричаме лечебно-диагностични центрове или поликлиники, не в това е същината, а възможността да не бъде допуснато разрушаването на една система за обществено здравеопазване, градена в продължение на десетилетия - нещо, към което се стремят в течение на десетки години редица развити страни. И те много добре си дават сметка какво са постигнали и какво още трябва да правят, за да подобрят качеството и достъпа до обществено здравеопазване, тъй като ако отидете, например в скандинавските страни и специално във Финландия ще видите и надписът "Поликлиника". Ако отидете в други страни ще видите, че държавата е тази, която поема основните разходи за здравеопазване.
Отделен въпрос е, че всяка една здравна услуга трябва да бъде остойностена и че трябва да се въведе практиката на общопрактикуващите лекари, за да се доближи лицето до определени медицински специалисти. Но след като българското общество беше достигнало една по-висока степен на развитие в здравното обслужване не беше ли по-добре да се запази един комплекс от квалифицирани специалисти, който да включва терапевт, педиатър и гинеколог, за да не се налага българската жена да ходи при общопрактикуващия лекар, който в повечето случаи по дефиниция не може да й даде тази помощ, която ще й даде другият човек, който е работил дълги години и е получил необходимата квалификация? Защо вие се опитвате да се върнем на точката на д-р Куин-лечителката, за да извървим пътя, който вече сме достигнали и да се убедим, че някои неща в тази система не само няма да заработят добре, но ще върнат здравеопазването назад в редица отношения?
Ще дам и друг пример, който се позовава на един последен анализ на Световната здравна организация, данни за който са публикувани в редица западни издания. И там се получава един интересен резултат. Аз ще ви го цитирам. Това е според критерия "ефективност на здравеопазването", който включва няколко елемента като някои от най-важните са: какъв обем от здравни услуги се оказват с едно и също количество финансови средства и какви са възможностите на лицата, независимо дали те са бедни или богати, да получават безплатен достъп до медицинско обслужване? И, забележете първите страни в тази класация. Те са: Франция, Италия, Сан Марино, Андора, Малта, Сингапур, Испания, Оман, Австрия, Япония, Норвегия, Португалия и т.н., тоест виждате, че тук има много страни, които далеч не са сред най-развитите в икономическо отношение, но те са намерили такъв модел на организация на своето здравеопазване, който съответства на техните възможности и който дава възможност на повече хора да се ползват от общото равнище, до което е достигнала тяхната здравна система.
В тази класация Съединените щати са на 37 място. Германия, чийто модел вие механично прекопирахте, където той работи добре, защото е въвеждан в продължение на дълги години и в една страна, където самите хора и работодателите дават големи средства, също не се намира на челните места в тази класация. Великобритания е на 18 място, но забележете, когато се обединят общественото и частно здравеопазване. Само според качеството и ефективността на общественото здравеопазване тя се намира на 9 място и, забележете, постига този резултат, тъй като има приблизително съответствие на оказваните здравни услуги с твърде различни средства - 700 лири на човек, докато в Америка това става с 2200 лири, а във Франция с 1300 лири.

Давам ви тези примери, за да разберете, че в една страна като България в много по-голяма степен трябва да се потърси ефективността на влагането на обществени средства в здравеопазването, а не създаването на множество структури и една до голяма степен такава паразитна система като здравната каса. Защото трябва да има самостоятелност на управлението на финансовите средства, но не една огромна администрация, която да изразходва средствата и която в много случаи да дублира една друга съществуваща администрация, която с нищо не е намалена.
Ето, това са порочните страни на този модел. И затова ние ще страдаме от пороците на това, което вие не приехте, предлагано още преди 2-3 години не само като един преход, но и като съчетаване на елементите на различни системи, които щяха да доведат до по-добри резултати. Защото днес много от хората не могат да получат реално здравно обслужване. И защото здравната реформа знаете, че се натъкна на големи препятствия и даже сътресения в редица от централноевропейските страни, които я възприеха, и които бяха в много по-добро икономическо положение от България, тъй като те надминаха обема на своя брутен вътрешен продукт отпреди годините на промяната.
И затова аз се опасявам, че ще се задълбочава колапсът на здравната система, независимо тук от различните палиативни предложения, които ще се правят и независимо от понякога тези плакатни изказвания, които се правят.
И затова моят съвет към всички е наистина да проявим максимална загриженост, тъй като здравното състояние на нацията се влошава по редица причини, които не са само медицински.
И най-после трябва да се разбере, че не може една такава реформа, правена схематично, без достатъчно съобразяване с условията и без въвличане на всички страни, от които зависи нейният успех, да доведе до положителни резултати.
Казвам го това и защото в една друга развита страна, ако тези неща, които се случват в България, се бяха случили, може би част от инициаторите и провеждащите подобни действия нямаше да бъдат прогонени с камъни, но те може би щяха да се скрият, образно казано в миша дупка и да изпитват известно неудобство, когато продължават да говорят от името на медицинското съсловие, да дават нови напразни обещания на българските граждани, без да виждаме в скоро време реализацията на много от тези резултати. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Първо. Нищо все още не се случва, системата в момента стартира. Второ. Ние сме избрали действително системата с един Национален здравноосигурителен фонд, имайки предвид опита на по-либералните модели, които се пробваха например в Чехия. Защото държавата можеше наистина въобще да не се занимава с национална каса, а да пуска само частни фондове, с риска обаче те да фалират, както стана в Чехия. Държавата си пое отговорността на този етап. Естествено е, че и частната инициатива ще намери място на втория етап. И това е израз на отговорността и сигурността, която ние търсим в този преходен период.
Но в момента аз мисля, че дебатът се отвлече. Това, което касае пациентите, взаимоотношенията с касата, типа на реформата и т.н., това е предмет на Закона за здравното осигуряване главно, на рамковия договор, който се подписва и т.н.
Тук става въпрос за Закон за лечебните заведения. Значи Закон за лечебните заведения, устройствен закон за тях, това е Закон за организацията на труда на лекарите, а не толкова за пациентите и взаимоотношенията с тях.
Значи за пациента - по принцип има общопрактикуващ лекар, има и лекар-специалист. Той има право на достъп и до двамата. Дали този общопрактикуващ лекар или специалистът работят на индивидуална, групова практика, ДКЦ, медицински център и т.н., това не е от съществено значение за пациента. Той отива при лекар.
Значи Законът за лечебните заведения, тези имуществени отношения, наемни отношения, преференции, които ние създаваме със закона, това е организацията на труда в практиките - индивидуални и специализирани. Тоест, ние се стараем с този закон и с промените в него да подпомогнем лекарите да оптимизират практиките, да им създадем условия да си вършат дейността по-ефективно. Това е смисълът на закона. И в момента обсъждаме това, а не взаимоотношенията между пакети, каси, типа здравна система и т.н.
И мисля, че ако правим дебат, все пак би трябвало да бъде конкретен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Григор Шишков - втора реплика.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с последните думи на колегата Петров. Значи става въпрос за един законопроект, който подобрява технологията на работа на лекарите и техните взаимоотношения с общините и другите институции, от които зависят.
Изведнъж обаче дебатът се превръща в дебат за философията на здравната реформа. И аз искам да кажа тук на колегите отляво: говорите, че сме сбъркали философията на здравната реформа, говорите, че има алтернатива. Защо не станахте един път да я изградите тази алтернатива и тази философия, че да я чуем от вас, каква е вашата философия и каква е вашата алтернатива? А само разхвърляно говорите непрекъснато за апокалипсис, за катастрофа, за недостъпност на медицинската помощ.
Аз обаче искам да ви кажа нещо много простичко. Вие ни създавахте огромни трудности, когато създавахме законите. Вие непрекъснато ни пречехте. Вие с нищо не ни помогнахте. Ние и сега, обаче, ето, каза д-р Игнатов, казваме, че реформата засяга целия народ и всички политически сили. Значи ние ви признаваме сега едно участие в тази реформа. Но ние не можем да ви признаем вечно това пречене, извинявайте! Значи не можем да признаем това, че вие в момента правите всичко възможно да саботирате тази реформа. И защо го правите?
Аз искам да ви кажа нещо простичко: каквото и да правите, реформата ще се утвърди, тя ще се подобрява, разбира се, в движение, и всичко ще остане един празен лай, разбира се, за ваша сметка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Вярно е, че ние разширихме дискусията. Но не съм съгласен с д-р Петров, че няма връзка между проблематиката на лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване. Защото те са различни елементи в организацията на реформата на здравеопазването.
Аз ви питам: в коя друга страна публичното здравеопазване е организирано чрез търговски дружества? Ето тези неща трябва да бъдат добре изяснени. И ако казвате, че това се случва на много места, трябваше да посочите поне едно-две. И да кажете как действа и какви са резултатите от такава организация. Защото в редица случаи съществува специален статут на тези заведения, който не ги приравнява нито към някакви организации с идеална цел, нито към търговски дружества и те се подчиняват на специфично регулиране, което не ги привежда в редица случаи към общите изисквания на търговското право.
А що се отнася до обема на медицинските услуги, той е много важен. Защото на книга може да е голям, но практиката ще покаже каква част от него ще бъде изпълнявана. Защото рисковете са или да има един фиктивен пакет на медицинските услуги, или пък той постоянно да бъде свиван и на това място да се появяват все повече преките финансови взаимоотношения по принуда между пациенти и лекари.
В резултат нали на промяната в тази организация в момента са най-големите сътресения в неотложната помощ? И това се стоварва върху лекарите и медицинския персонал, който работи в спешната помощ. Как вие ще гарантирате преминаването на тази система при новите условия и нейното запазване? Защото нито един лекар не може да работи по 24 часа в денонощието и по 365 дни в годината, ако той е на индивидуална практика.
Кой ще осигурява обслужването на пациентите? Тези хора нямат ли право на 8-часов работен ден, който е едно завоевание през последното столетие?
Следователно трябва да се създадат някакви стимулиращи условия за обединяването в тези групови практики, за да се осигурят подобни звена, които са една от опорите на системата, без което ще възникнат много рискове в обслужването. Може ли да има приблизително еднакви критерии за лекарите, които работят в големите градове, и тези, които работят в малките населени места, когато той трябва да вземе поне две-три населени места, за да покрие изискванията за необходимия брой пациенти и за тяхното обслужване? И ред други проблеми.
А за това, което говори господин Шишков, това просто не е вярно, тъй като ние предложихме Закон за финансиране на здравеопазването. От наша страна може би имаше повече предложения, редица от тях стремящи се да коригират и усъвършенстват Закона за здравното осигуряване. Но има хора, на които може да се помогне, а на други хора, може би към които той принадлежи, на които не може да се помогне. Защото неговите идеи са били много по-малко в тази област, независимо че той произлиза от това професионално съсловие.
И най-накрая, отговорете си сами на един въпрос: защо социалистическото здравеопазване си отива най-късно от високите етажи на властта? Защото и днес има правителствена болница и всеки от нас може да ползва освен системата на здравното осигуряване и системата на последното, остатъчно социалистическо здравеопазване. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-74, внесен от Мария Светлозарова Брайнова-Доксимова.
Гласували 146 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-78, внесен от Димитър Владимиров Петров.
Гласували 147 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 30.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Вносител на Законопроект № 002-01-27 е Министерският съвет, а на Законопроект № 054-01-58 са народните представители Александър Каракачанов и Валентин Симов.
Има думата господин Глушков да прочете становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона
за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите № 054-01-58, внесен от Александър Панайотов
Каракачанов и Валентин Симеонов Симов на 17.05.2000 г.,
и законопроект за изменение и допълнение на Закона
за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на
12.06.2000 г.
Комисията по Национална сигурност разгледа предложените законопроекти на своето заседание на 21.06.2000 г.
1. Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 054-01-58, внесен от Александър Панайотов Каракачанов и Валентин Симеонов Симов.
Становището е прието с 10 гласа "за", 1 глас "против" и 1 глас "въздържал се".
2. Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 002-01-27, внесен от Министерския съвет.
Становището е прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи от вносителите да вземат думата? Няма.
Има думата от името на парламентарна група господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Българската Евролевица ще прочета следната декларация на парламентарната група.
На 5 юли 2000 г. Европейският парламент гласува с голямо мнозинство България да бъде извадена от негативния списък на страните-членки на Европейския съюз. Това решение има изключително голямо значение. С него се създават предпоставки в началото на 2001 г. българските граждани свободно да пътуват по европейските страни. Същевременно ние съзнаваме, че от днес до окончателното решение на Европейската комисия за визовия режим има още немалко път. Именно в този неколкомесечен период страната следва да реши съществуващите открити въпроси, да даде ясни признаци, че прилага всички стандарти и критерии на Европейския съюз по отношение сигурността на границите и визовия режим.
Във връзка с това Парламентарната група на Евролевицата смята, че в Народното събрание следва да бъде обсъден въпросът за състоянието на българските граници и граничния контрол в пряка връзка с ангажиментите на страната, произтичащи от започването на преговорите за присъединяването и решението на Европейския парламент от 5 юли 2000 г. Българската Евролевица смята, че наред с извършеното в тази област има още много открити и нерешени въпроси. Ние разполагаме с анализ, който показва, че престъпни групировки системно нарушават границите на страната, че заобикалят митническите власти при влизане в престъпен сговор с отделни служители на митницата и Гранична полиция; че използват нерегламентирани проходи и канали през границата за трансфер на хора и стоки; че ощетяват със стотици милиони лева българския бюджет; че създават ненормална обстановка на българския пазар и засягат интересите на стотици български производители.
Особено тревожно стои въпросът с нелегалния внос на петролни продукти. Фирми или отделни лица с престъпен характер фалшифицират документи, не плащат определените от закона мита и акцизи. Не по-малко тревожно стои въпросът с нелегалния трансфер на тютюн и тютюневи продукти, превоза на имигранти от Близкия Изток към Европа, търговията с наркотични вещества, перилни препарати и т.н.
Безконтролният внос и неплащането на мита на много стоки създават нелоялна конкуренция. Стотици български производители вече фалираха само по тази причина.
Българската Евролевица ще запознае със своите изводи и установените факти министър-председателя и министъра на вътрешните работи. Ние смятаме, че следва да се проведе извънредно заседание на Комисията по национална сигурност, която да обсъди въпроса и да запознае представителите на изпълнителната власт.
Същевременно смятаме за необходимо да се извърши проверка на всички сигнали за нарушаване на границите и режима на граничния контрол. Да се установят и пресекат нелегитимните гранични контролно-пропускателни пунктове. Да се вземат срочни мерки за спиране на нелегалния внос на петролни продукти, особено по поречието на река Дунав и черноморските пристанища. Да се вземат неотложни мерки за повишаване на лабораторния и експертен контрол при вноса на петролни продукти. Да се пресекат проявите на корупция сред отделни служители на Гранична полиция. Да се увеличат наказанията за всички видове престъпления, свързани с нарушенията на граничния режим на Република България и особено тези, свързани с нелегалния превоз на хора.
Убедени сме, че ако се решат тези проблеми, ще бъде нанесен категоричен удар върху организираната престъпност. Това ще повиши авторитета на страната, ще увеличи приходите в бюджета и ще спомогне за по-пълното интегриране на страната към европейските структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Уважаеми колеги, преминаваме към разисквания по двата законопроекта за изменение на закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Имате думата по законопроекта, внесен от Министерския съвет, и законопроекта, внесен от колегите Александър Каракачанов и Валентин Симов.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма ги вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Те са длъжни да бъдат тук. Всички имат дневния ред - и вносителите, и онези, които се интересуват от темата. Така че по правилник имам право да поставя на първо гласуване двата законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 13.06.2000 г.
Гласували 154 народни представители: за 152, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, гласувах "против" не по съществото на предложения законопроект, а по процедурни причини.
Смятам, че напълно неприемливо и ненормално е да гласуваме законопроекти, без да присъстват вносителите и на единия, и на другия, без нито едно изказване и в явно нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Напротив!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тъй като аз продължавам да твърдя, господин председателю, - чувствам, че може би по тоя въпрос съм малцинство, от един, - но ще продължавам да отстоявам тезата, че правилникът изисква, задължава вносителите до 10 мин. да мотивират законопроекта в пленарна зала. Текстът на правилника няма пожелателен характер. Той не означава, че и 10 мин. вносителят може да мълчи. Той е задължен, може и за 3 мин., ако се вмести, може и за 1 мин., но трябва да дойде тук, да бъде видян от залата, да бъде и чут по възможност и след това да се премине към гласуване.
Ето защо гласувах "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Аз, като председател на заседанието, се възползвах именно от правилника, който ми дава право, след като няма разисквания, да го поставя на гласуване.
Преминаваме към първо гласуване на втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от народните представители Александър Каракачанов и Валентин Симов, № 050-01-127 от 18 май.
Гласували 161 народни представители: за 22, против 133, въздържали се 6.
Законопроектът на Александър Каракачанов и Валентин Симов не е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА. Вносител е Министерският съвет.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля Ви да се направи справка, тъй като вчера, при гласуването на дневния ред, т. 6, ако не ме лъже паметта, от седмичната програма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сега е пета точка.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... се гласува, а вече сме на седма точка - е законопроектът, внесен от група народни представители, начело с господин Петко Илиев.
Моля да се направи справка това не е ли т. 6 от дневния ред. Според мен, даже е и т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точка 5, съгласно нашата програма, в момента е т. 5.
Вашата точка, господин Корнезов, е след тази точка, която сега ще обсъдим.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи първите две точки не ги броите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, първите две не ги броим. Както знаете, те бяха внесени по време на Председателския съвет и след това бяха приети.
Преминаваме към първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността. Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата господин Пламен Марков да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря, господин председател.
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение на
Закона за собствеността № 002-01-31, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 22 юни 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Закона за собствеността № 002-01-31, внесен от Министерския съвет.
При сега действащата разпоредба чуждите правни субекти могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната с разрешение на министъра на финансите. Министерският съвет предлага да отпадне изискването тези правни сделки да стават с разрешение на министъра на финансите. С това изменение се премахва разрешителният режим, с което ще стимулираме навлизането на чужди инвестиции у нас, като същевременно се премахва едно изискване, което не е в унисон с принципите на правото в европейските страни.
Комисията единодушно предлага на народните представители да приемат предложения от Министерския съвет законопроект, като е налице и възможността той да бъде гласуван и на второ четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Чухме становището на водещата комисия.
Няма представител от Министерския съвет.
Заповядайте, господин Пирински. За изказване или процедура?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): За кратко изказване.
Господин председателю, въпросът за това да отпадне правомощието на министъра на финансите за даване на разрешение чужди правни субекти да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти не е формален, не е процедурен, не е прост въпрос. Той безспорно е част от режима, който влияе върху чуждестранни инвестиции в страната, но той не е ограничен само до инвестиционния процес, тъй като и много други чуждестранни поданици, по различни други причини, желаят да придобият такива права.
Бих посочил тук, ако щете, от чужди правителства, които търсят да закупят, за нуждите на свои посолства, на свои консулски служби и на свои дипломатически и други представители, сгради, включително в центъра на столицата, включително в много такива квартали, в които всеки желае да придобие такава собственост.
Второ. Този въпрос е свързан и с принципа на реципрочността. Ние в много и съседни други държави, в които имаме представителства, сме в спорове по това какъв е режимът на сградите, какви имуществени права се предявяват към тях, включително и в една Гърция, да речем, където отдавна стои един спор за сграда в центъра на Атина, и т.н.
Аз отново се обръщам към вас най-конструктивно и ви моля, съгласно правилника, да подложите на гласуване отлагане на разискванията по този законопроект, докато в залата дойде представител на вносителя, който малко по-подробно да информира народните представители за мотивите и спешността за приемането на този законопроект сега, да отговори на въпросите, които възникват във връзка с приемането на този законопроект. Важно е да знаем и личното становище на министъра на финансите, тъй като в случая се отнема едно негово правомощие.
Навярно повечето от тези въпроси, които аз поставям, са били предмет на преценка, навярно по тях правителството има отговори и те би трябвало да са отговорни и сериозно премислени, но ние днес тук нямаме възможност да ги изясним, защото отсъстват представители на вносителя.
Ето защо подновявам процедурното си предложение да подложите на гласуване отлагане на разискванията. Утре е пленарен ден и можем да започнем с тази точка, но да сме наясно и да гласуваме с цялата отговорност, която едно такова решение предполага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Пирински да бъде поканен и да присъства по време на разискванията министърът на финансите.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 74, против 53, въздържали се 32.
Процедурното предложение, направено от господин Пирински, не се приема.
Продължаваме разискванията по първо четене на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Вярно е, че този законопроект всъщност е един текст, бих казал, даже половин текст, но с изключително важно, съществено значение, колеги, даже допиращо до конституционни принципи.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Национална сигурност.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не национална сигурност. Даже, ако щете, има някакъв резон да гледаме и националната сигурност, както ми подсказвате. Но вие много добре знаете, че има известна конституционна забрана за придобиване право на собственост върху българска земя от чужди граждани, включително и юридически лица. Тук не се касае обаче за земя, а се касае за сгради, респективно вещни права върху пак българска земя. Затова казвам, че има и проекции върху конституционна материя. Това имах предвид. Но самото отпадане, без да имаме яснота по проблема за изискването, което сега съществува, министърът на финансите да дава разрешение при закупуването на такива вещни права, респективно собственост върху сгради, би отворило евентуално вратата до известни злоупотреби и играем сега в момента, образно казано, на тъмно.
Защо? Защото има различни видове собственост - не само публична и частна, но имаме, както знаете, и държавна, и общинска, собственост на граждани, собственост на юридически лица.
И сега аз поставям въпроса поне пред себе си, ако вносителите ги няма тук да ми отговорят: добре, ако се продава общинска собственост, какви изисквания ще има при продажба на една общинска собственост? Ама, общинската собственост е публична и частна. Значи, имаме различен вид режим на собствеността в България. И едно отпадане на такова изискване, което все пак е някаква гаранция за защита интересите на държавата, бихме ли могли да отворим вратите, бих казал, за всичките видове собственост и за всички режими на собствеността?
Освен това, ние направихме, поне в областта на Гражданскопроцесуалния кодекс, вижте чл. 18, респективно чл. 19, че щом се касае до собствеността, ерго това означава и държавната собственост, представител на държавата не е вече министърът на финансите, а министърът на регионалното развитие и благоустройството. Това е, бих казал, в неговия ресор, който да защитава държавната собственост, респективно собствеността в страната.
Колеги, затова предлагам на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от нашия правилник да отложим разискванията, за да дойде вносителят, за да обясни кое принуждава поне на този етап отпадането на изискването за разрешение на министъра на финансите и евентуално какви други правни механизми ще трябва да бъдат създадени за защита на собствеността или, ако мога по този начин да се изразя, за евентуална злоупотреба с продажбата и придобиване на вещни права от чужди граждани - юридически или физически лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Направено е предложение за отлагане на разискванията по законопроекта. Има ли някой против това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 187 народни представители: за 70, против 105, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Друг желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение на Закона за собствеността № 002-01-31, внесен от Министерския съвет.
Гласували 143 народни представители: за 110, против 15, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа! Предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта. Става дума за една промяна, която мисля, че е осъзната от всички, която се налага и не виждам никаква причина да отлагаме разглеждането, защото по тази промяна не могат да постъпят никакви нови предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любен Корнезов да изкаже обратно становище.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Просто необяснима ми е тази бързина. Необяснима! Не е до инвестициите. С една седмица или с 3 дни, като премахнете това изискване, няма да дойдат инвестициите. Това е просто илюзия на някого.
Вижте колеги - поне тези, които имат поглед върху практиката сега, даже и в пресата пишат - при сегашното състояние на нотариалната дейност на вписванията, където не всичко е изрядно, знаете, че един апартамент се продава понякога по 5, по 6, по 7 пъти - при състоянието, в което сме реално, без възможност за едно компютризиране на тази система, включително на вписванията, все пак министърът на финансите, респективно някой друг, защо не министърът на регионалното развитие и благоустройството, ще бъде една гаранция, че сделката ще бъде перфектна. Дайте да огледаме нещата. Вносителят да дойде и да обясни защо е толкова наложително. С 3 дни няма нищо да направите. Защото, доколкото разбрах, в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията вносителят също не е присъствал. Сега тук го няма.
Така че, моля да не се приема.
Ако искате, дайте 3 или 4, или 5 дни за предложения, но нека да огледаме текста, а не да правим нещо слепешката, защото имам чувството, че точно нататък върви мнозинството в този парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на заместник-председателя господин Александър Джеров да преминем към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 111, против 61, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата господин Джеров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.

"З А К О Н
за изменение на Закона за собствеността

§ 1. В чл. 29, ал. 3 думите "с разрешение на министъра на финансите" се заличават.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Това е съдържанието на законопроекта, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и текстовете на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието, § 1, Заключителна разпоредба, § 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 12.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към шеста точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИМУЩЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ, ДИМИТРОВСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ, СЪЮЗА НА АКТИВНИТЕ БОРЦИ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА И БЪЛГАРСКИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение
и допълнение на Закона за имуществото на Българската
комунистическа партия, Българския земеделски народен
съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически
младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма
и капитализма и Българските професионални съюзи
под № 54-01-118, внесен от Петко Илиев Пенев и група              народни представители

На заседание, проведено на 22 януари 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи, № 54-01-118, внесен от Петко Илиев Пенев и група народни представители.
Комисията прие, че е основателно да се признае правото на собственост на политическите организации, посочени в Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи върху имуществата, притежавани от тях преди конфискуването им през 1934 г. и съществуващите реално по време на влизането на закона в сила.
С оглед на това комисията приема по принцип предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи и предлага същият да бъде приет на първо гласуване.
Някои неясноти в предложения текст следва да бъдат отстранени между двете гласувания на законопроекта.
Решението беше подкрепено единодушно от членовете на комисията."
Това е становището на комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Пинчев от името на вносителите.



ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за имуществото на политическите организации, приет през 1991 г. от Народното събрание, обяви за незаконно придобитото имущество от политическите и професионалните организации, съществували през тоталитарния период, и както е записано в ал. 4 на чл. 1, това имущество, цитирам, "по силата на този закон става държавно".
Това имущество включва недвижими имоти и вещни права върху тях, движими вещи, ценни книжа, вземания, парични средства, дялово участие в търговски дружества, създадени фирми, вноски в сдружения с нестопанска цел, както и всички други права и обекти, които представляват имуществото на юридическо лице.
Законът за имуществото на политическите организации трябваше да бъде приет и незаконно придобитите имущества трябваше да бъдат върнати на обществото в лицето на държавата. Това беше и един справедлив закон. Създателите на този закон обаче са предвидили, че покрай сухото не трябва да гори суровото. Те са били добре информирани, че има политически организации, които са придобили по законен път недвижими имоти още преди 9 септември 1944 г., че тези имоти са били конфискувани от превратаджийското правителство през 1934 г., а след 9 септември 1944 г. тези имоти са били върнати на противофашистките организации, използвам терминологията от акта, с който това е било направено, или са получили равностойни компенсации за тях.
Съобразявайки се с всичко това създателите на Закона за имуществото на политическите организации са предвидили едно изключение в чл. 1, ал. 1, целта на което е придобитата по законен път собственост от партиите преди 9 септември 1944 г. да си остане тяхна и да не им се отнема.
Начинът, по който е формулирано това изключение обаче, го е направил нефункционално, неработещо. Цели девет години то не позволява определени юридически лица да си възвърнат законно придобитата собственост и незаконно направената конфискация от Кимон Георгиев след 19-о майския преврат продължава де факто да си бъде в сила. Явно това е несправедливо. Като законодателен орган, който точно спазва изискванията на сегашната ни Конституция - за уважение правото на собственост, ние сме длъжни да направим така, щото изключението за собствеността на партиите, предвидено в чл. 1, ал. 1 на Закона за имуществото на политическите организации, да стане работещо. Точно тази цел преследва и внесената в законопроекта поправка на 10 народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Нашата поправка цели да внесе ясно уточнение, има за цел да прецизира точния обхват на въпросното изключение, за да може то да проработи. След пълния текст на чл. 1, ал. 1 ние предлагаме точката да бъде премахната в края на последното изречение и да се добави следният текст, цитирам: "както и имотите, конфискувани през 1934 г. на тези организации и възстановени им след 9 септември 1944 г.". Край на цитата.
Предлагаме още да се създаде нов § 3 в Преходните и заключителни разпоредби със следния текст: "Изменението на чл. 1, ал. 1 се прилага и за случаите на иззетите имоти по силата на чл. 6".
Разбира се, между първо и второ четене тези текстове може още по-добре да бъдат прецизирани и още по-добре да бъдат уточнени, за да станат наистина функционални. Аз се надявам, че народните представители ще внесат своите предложения точно в тази посока, за да подобрим Закона за имуществото на партиите и организациите в предлаганата от нас посока.
Дами и господа, внесеният от нас законопроект цели само едно: да се защити правото на собственост и на политическите партии, които са я придобили преди 9 септември 1944 г. Мисля, че народните представители от сегашното Тридесет и осмо обикновено Народно събрание имат всички законови и морални съображения и основания, за да защитят това справедливо право и горещо пледирам към всички вас да подкрепите на първо четене внесения от нас законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Кой желае да се изкаже?
За процедура има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Правя предложение за отлагане разглеждането на законопроекта.
Първо, становището, което преди малко изнесох - на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, е отпреди две години и половина.
Второто ми съображение е това, че междувременно е постъпил и друг законопроект, който би трябвало да бъде обсъден заедно с внесения от господин Пинчев.
И на трето място, бих предложил да вземем становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като касае държавната собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има ли някой срешу това предложение?
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Противно становище. Преди минути гласувахте Закона за собствеността, който касаеше и министъра на финансите, и на държавната собственост, но нямаше никакъв представител тук. В края на краищата даже го гласувахте на първо и на второ четене.
Сега със същите аргументи обаче искате да отлагате законопроекта.
Второ - че становището било отпреди две години. Ами, да, даже е по-позорно, че преди две години има единодушно становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и още не е внесено в пленарна зала. Няколко пъти колегите, които са го внесли, а това са вносители от СДС, не са от БСП, сега е дневният ред, защо да не се разгледа днес? Нека с гласуване да се приеме или да се отложи.
Трето, че имало някакъв друг законопроект. Въобще няма юридическа пречка. Общо законопроектите се гледат до становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. И сега да има нов законопроект, който не ми е известен, все пак той не може да се разглежда в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и да се направи един общ законопроект, тъй като правилникът не го позволява.
Така че, като сме направили първата крачка, нека да продължим нататък, а не с такива процедурни хватки в края на краищата да отлагаме един въпрос, който справедливо би могъл да бъде разрешен от народните представители. Благодаря ви.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте. Преди процедурата ще има гласуване.
Господин Корнезов, само да Ви припомня, може би и Вие сте забравили, другият законопроект по този закон, който не Ви е известен, е внесен от Вас - от Велко Вълканов и Любен Корнезов. (Смях и оживление в блока на СДС.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той е внесъл толкова законопроекти, че не може да ги помни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да помни, добре.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): На още по-голямо основание, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, добре.
Има направено процедурно предложение за отлагане разискванията по законопроекта.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 187 народни представители: за 107, против 77, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Негативен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма негативен вот по процедура, господин Ганчев. За процедура има думата господин Георги Пинчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): От 10 минути искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние изчерпваме една процедура. Докато тя не приключи, не можете да искате друга процедура.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Искам да обясня моя отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не може да има отрицателен вот.
Добре, заповядайте, за процедура има думата първо господин Георги Пинчев, защото той иска прегласуване.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми колеги, обръщам се към всички парламентарни групи. Повече от две години в нарушение на Правилника на Народно събрание, след единодушното одобрение на този законопроект от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, най-после той влезна в пленарна зала. Аз искам да припомня на колегите от Народен съюз, че те също са участвали при гласуването в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на този законопроект и там не са възразявали. И както прочете господин Джеров, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията единодушно го е приела.
Аз се обръщам към колегите от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Във вторник вечерта достатъчно ясно и обосновано пледирах към тях защо ние молим за тяхната подкрепа. Искам тук да изтъкна, че между десетте народни представители, внесли този законопроект, а те всички са от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, е и господин Светослав Лучников, който никога не би се подписал под един незаконосъобразен, един несправедлив законопроект.
И аз се обръщам към колегите си от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили: колеги, подкрепете внесения от нас законопроект да се гледа днес. И не се поддавайте на обструкции, зад които е ясно кой стои. Много ви моля, подкрепете нашия законопроект. Аз се надявам, че ще го направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението за отлагане разискванията по законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 83, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Кой желае да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Парламентарната група на Демократичната левица по принцип ще подкрепи законопроекта, внесен от групата народни представител за изменение и допълнение на Закона за имуществото на политическите партии. Подкрепяйки по принцип този законопроект, разбира се, ние имаме юридически възражения върху правната прецизност, върху обхвата, но крайната цел - една справедливост, ние я подкрепяме. И затова ще гласуваме "за" този законопроект.
Всъщност Законът за конфискацията, както накратко казваме, от 1991 г. за мен е един позорен закон. Но, така или иначе, той е факт. Той е една правна и юридическа даденост. Разбира се, този законопроект за конфискацията на партийно имущество от 1991 г. не е първият законопроект в българската ни история - тази трагична българска история. И той изхожда от презумпцията, че след 9 септември 1944 г. партиите и съответните организации, като Отечественият фронт, Димитровският комунистически младежки съюз, Съюзът на активните борци против фашизма и капитализма, включително Българската комунистическа партия (Българска социалистическа партия) и Българският земеделски народен съюз, цялото имущество, което те са придобили след 9 септември 1944 г., е, хайде да го кажа, незаконосъобразно, не е придобито със средства от съответните организации и затова трябва да се конфискува в полза на държавата. Добре, слагам точка. И анализирам проблема.
Добре, имуществото на тези партии и организации стана държавно имущество. Но веднага се поставя въпросът, колеги. Добре, а какво стана с имуществото на тези политически партии, а не само на тези политически партии, но и на други политически партии, което имущество, движимо и недвижимо, те са имали преди 9 септември 1944 г.? Ние знаем, не само това Народно събрание, но и предишните народни събрания приеха редица закони, те са 7-8 закона, така наречените реституционни закони. Дали са правилни или не е друга тема, но това и една линия на поведение от 10 години насам. Върна се и земята, което също е реституционен закон. Върнаха се определени имущества, фабрики, заводи, жилища и т.н. на хора, които са притежавали тези имущества преди национализацията, респективно, преди 9 септември 1944 г. И ако следваме тази логика за реституиране на имущество, което граждани, физически и юридически лица са имали до 9 септември 1944 г., следва въпросът следва ли да се реституира и партийно имущество, включително и на Българския земеделски народен съюз, за който тук става дума, тъй като те са вносителите, инициаторите, което те са имали преди 9 септември 1944 г. Според мен - безспорно да. Защото никой не може да каже, че преди 9 септември 1944 г., когато тези организации са били в опозиция, а някои от тях не са и съществували, много пъти техни лидери са арестувани, затваряни, за съжаление и разстрелвани, понякога са и бесени, респективно организациите им - разтуряни, ще бъдат облагодетелствани от държавата. Разбира се, че не, защото голяма част от това имущество, придобито преди 9 септември 1944 г., е придобито и по дарение от техни членове или симпатизанти.
И когато казах, че това не е първият закон - 1991 г., за отнемането на това имущество, на партийно имущество, трябва да имаме предвид какъв е бил режимът на това имущество преди 9 септември 1944 г.
Потрудих се да се поровя из тази материя. И трябва да ви кажа, че има над 10 наредби, закони, защото наредби-закони са след 1934 г., които всъщност уреждат тази материя.
И първият закон е Законът за защита на държавата. Този прословут Закон за защита на държавата, който от 1924 г. търпи няколко изменения, за да стигне до парадокса, че почти всеки негов текст завършва със смъртно наказание. Бих казал един от най-най-позорните закони в българската история - Закон за защита на държавата! И не случайно го определят като фашистки закон - и историята, и правото.
Та с този Закон за защита на държавата, колеги, се разтурят политическите партии непосредствено след събитията от 1923 г. и тяхното имущество пак се отнема в полза на държавата.

Ето го Закона за защита на държавата - този позорен закон. И тогава имуществото на политически партии, които са съществували, но не са били в Сговора, а са били превратаджийски, направили преврата срещу Стамболийски - едно законно избрано правителство, разтурят партиите и отнемат имуществото. Голяма част от това имущество, което е отнето със Закона за защита на държавата, и сега съществува. Сега съществува! След това историята върви около 1926 и след 1926 г. - ледовете малко се разтопяват в политическия живот, има известен политически живот, независимо как са наименувани политическите партии, защото някои от тях по различни съображения сменят наименованието си и придобиват известно имущество. Но идва превратът на 19 май 1934 г. Ето какво издава правителството: "Наредба за разтуряне на партийните политически организации", утвърдена с Указ № 28 от Негово Величество Цар Борис III.
"Чл. 1. Всички образувания, политически партии и организации се забраняват."
Следващата наредба също е утвърдена с царски указ - да не я чета, ето я. Цялото имущество на всички политически партии се конфискува отново в полза на държавата. И до 1944 г. практически няма политически партии, защото те са забранени и имуществото им е конфискувано. Следователно няколко пъти преди 9 септември са конфискувани имуществата на политическите партии.
Тук са копията и ако искате, който желае, може да ги види. И това не се отнася само за БЗНС и Българската комунистическа партия. Вие ще видите, че след 9 септември примерно се конфискува имущество и на Радикалната партия. Следователно се поставя въпросът: Добре, защо следва да отнемаме едно имущество, което е придобито след 9 септември, даже и по пътя на членски внос и дарения и имущество, което е преди 9 септември, за което при всички случаи държавата няма никакъв принос в тази насока, то да не се реституира - поне това, което е останало към този момент, към днешния момент. И още повече, когато ние днес, почти всички единодушно тук, обсъждайки Закона за политическите партии, който се надявам, че ще влезе и в пленарната зала, говорим за финансиране на политическите партии, даже от бюджета да се финансират политическите партии и т.н., а в края на краищата това имущество не следва ли да се върне...
Затова аз по принцип, а и нашата парламентарна група по принцип ще подкрепим този законопроект и нека между първото и второто четене намерим действително най-справедливото разрешение, защото никой от нас няма никаква лична полза, а става дума за една справедливост, която би следвало да бъде за всички партии и организации, не само за една или друга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Аз ще бъда пределно кратък.
Всички в тази зала знаем, че става дума за една неправда. Става дума за една мъченическа партия, която е над 100 години и която всеки се е опитвал да разбива в различни периоди на нашата история. Всички знаем, че ако го нямаше българският земеделец да спаси България след две национални катастрофи, България щеше да бъде в много незавидно положение днес.
И когато има някои Мики Маус-организации в нашия политически живот, които винаги гледат да разбиват земеделците - и в СДС нарочно са разбити на три крила, и извън СДС са разбити отново на 11 други крила, това е просто нетърпимо.
Аз ви призовавам да дадете право - специалистът Корнезов каза всичко, което трябваше да бъде казано. Аз нямам неговите познания и не искам да повтарям. Само апелирам към всички вас: дайте рамо да бъде поправена една неправда. Не може някакви измислени партийки поради присъствието на някакъв министър като дървеници да се пълнят с народна кръв в момента, а истинската, легитимната партия да бъде държана извън и имуществото да не й бъде връщано. Умолявам ви, подкрепете една честна и почтена кауза, за да може българският политически живот да функционира най-сетне нормално в края на ХХ век. Законът от 1991 г. е Мики Маус-закон по същата логика на Мики Маус-законите, които цитира за предишни дати в нашата история Любен Корнезов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът, засягащ имуществата на политическите партии, е изключително важен, определящ структурата на гражданското общество и политическия живот в бъдеще в страната. Решаването на тези проблеми в областта на финансирането и имотите частично и персиално не би било правилно. Ето защо аз ще изразя една по-различна, противна позиция на изразените досега.
Смятам, че в този си вид законът, премахвайки една безспорно историческа несправедливост от предишните години, създава обаче условия за неравноправност между сегашните политически партии и възсъздава нови политически, а оттам и имотни несправедливости в българския политически живот. Повече или по-малко българското общество стартира с един истински консенсус по времето на кръглата маса. Той беше партиите да започнат от нула. Разбира се, всяка партия си има своето значение и влияние на идеи и съмишленици, но поне от гледна точка на имотите те трябва да върнат това, което е в една или друга степен придобито с участието на държавата.
Ето защо Законът за конфискация на имотите на тоталитарните партии освен че имаше може би някои едностранчивости или несправедливости, като цяло беше един справедлив закон, защото поставя и другите политически формирования, възникнали около 10 ноември, в равноправно положение с малкото политически субекти, които на 10 ноември всъщност бяха господстващите тогава в политическия живот.
Според мене предлаганите промени от колегите от Българския земеделски народен съюз няма да решат техните въпроси, за съжаление. Първо, господин Пинчев и повечето около него знаят, че имуществата, конфискувани през 1934 г. от Наредбата-закон, са били на БЗНС "Врабча". След това част от тези имоти обаче са предадени на БЗНС-Пладне като противофашистка организация. Как ще се докаже правоприемността при това положение сега? През 1934 г. ги отнемат от БЗНС "Врабча", която е била най-влиятелната. "Пладне" след това набира някаква възможна инерция.
Освен това и самата правоприемност между различните партии. Дори и сегашното БЗНС знаем, че през 1992 г. на Арахангелов ден беше създадено на основата на регистрацията на БЗНС "Никола Петков", а БЗНС-Единен, формално погледнато, се отказа от съществуването си. Друг е проблемът дали това е сторено в правния смисъл и БЗНС "Никола Петков" прие регистрацията на БЗНС, пазена дотогава от лицето Димитър Баталов, което обаче в момента предявява нови претенции, че той е носител на името, тъй като по надлежния ред в съда не са постъпили съответните документи за ликвидиране на партията, а отказът е бил пред едно множество от хора.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Това не е вярно.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Това знам, господин Пинчев, въз основа на документи. Аз просто искам да Ви подскажа, че дори и при най-добра воля на Народното събрание, то няма да може да извърши този акт, както Вие смятате, че лесно може да стане.
Разбира се, тук са в правото си и колегите отляво, от БСП, която е правоприемница на бившата Българска комунистическа партия. Техните имоти са отнети не с Наредбата-закон на Кимон Георгиев, а още по Закона за защита на държавата. Те ще искат и с право тогава и щом като на БЗНС се възстановява, защо и те да не получат партийните имоти, които им бяха грубо отнети.
По принцип знаете, че не съм привърженик на реституцията, но все пак има правен смисъл, ако едно лице е владеело нещо, отнели са му го, след това да му го върнат. Има смисъл дори и при търговски дружества, когато те са владеели някакви идеални дялове от стойности. Партиите са особен род формирования. Те не са търговски дружества. Когато те се закриват, дори и по законите на Царство България, имуществото им е преминавало в ръцете на държавата, а не в ръцете на членовете на партията, примерно. Знаете, че един такъв казус е труднорешим в наше време. Как ще се докаже, че сегашните членове на една партия са наследници на тази, която е била закрита през 1934 г.? Това е направо абсурдно и от правна гледна точка е невъзможно. Другото пак се доказва - с акции, вписан си с някакви дялове и т.н. Но тук е изключително сложно. Хайде, с ВМРО случаят е отделен. Знаете, че ВМРО като сдружение с идеална цел с помощта на бившия главен прокурор възстанови собствеността си. Такава партия все още няма и знаете, че ВМРО е една коалиция...
Затова смятам, че проблемът трябва да бъде решен глобално, трябва да бъде решен за всички партии. Всички партии трябва да имат право да ползват собственост, а защо не след време и да я придобиват. Но да се връщаме назад в историята и да възстановяваме едни такива несправедливости, ще бъде грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика - господин Георги Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин Гайтанджиев, слушах Вашето 6-минутно изказване и особено ме впечатли абсурдът в твърдението Ви как ще се докаже, че ние сме наследниците. По същата логика ние би трябвало да не можем да докажем, че сме наследници на тази държава, която е създадена някога от хората, които са дошли от далечните източни степи и са се съединили тук с местните славяни. Моля Ви, оставете настрани тези абсурди.
Вие просто не познавате някои процеси, не знаете сегашното състояние на земеделското движение. Простете ми, господин Гайтанджиев, нямам намерение да Ви обиждам, но се изказахте по проблематика, която не познавате. Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика - господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Господин Пинчев, жена ми беше дълго време член на БЗНС, така че мисля, че покрай нея познавам донякъде земеделското движение.
Разбира се, правоприемността, когато става дума за партия, за духовна връзка, може да съществува. Но когато става дума за правни основания, които да дават възможност да наследяваш имоти - движими или недвижими, това е нещо друго. В това отношение смятам, че действително правоприемството на една партия е твърде усложнено. Защо да не бъде наследник на имотите на "Врабча - 1", примерно, Българският земеделски народен съюз "Александър Стамболийски" на господин Шиваров? Или пък най-вероятно ще я върнат, за съжаление, на БЗНС "Врабча". Вие няма да се оправите, законът трябва да ви оправи, ние го правим този закон...
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Оставете тези неща, Вие не ги знаете.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И затова е толкова настоятелно според мен единственото и може би най-демократичното партиите да започнат на чисто - част от държавната собственост да бъде обявена от публичен характер и да задоволява изключително нуждите на партиите според тяхното влияние в обществото и след парламентарни избори да се извършва такова преразпределение на имоти. Това не пречи оттук нататък и всяка партия да придобива нови имоти, ако събере средствата по законен начин. Благодаря. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина ние днес гледаме една поправка в един несправедлив закон. Аз искам да кажа само няколко изречения преди да навляза в същността на въпроса. Не само българин, но който и да дойде и да застане на ул. "Врабча" 1, дори и чужденец, ако го попитате чия собственост е тази сграда, аз смятам, че без да се замисли ще каже, че това е собственост на Българския земеделски народен съюз.
Искам също да кажа на господин Гайтанджиев, че той въобще не познава историята на БЗНС и неговите аргументи не издържат. С няколко изречения искам да поясня на тези, които не знаят и на него:
Наистина тази сграда е построена на земеделска земя. Има документи, които доказват, че е собственост на земеделски деятели, които дават дарение тази земя на Българския земеделски народен съюз и това е още преди 19-майския преврат през 1934 г. Събират се средства за построяването на дом още през управлението на Александър Стамболийски, но поради историческите събития - всички знаете какво става, не е възможно да се построи такъв дом. Наистина това става собственост на "Врабча - 1".
След 9 септември 1944 г. се възстановява собствеността на антифашистките организации. БЗНС с гордост заявяваме, че също сме били антифашистка организация. С вкарването на Димитър Гичев в затвора непосредствено след 9 септември 1944 г. и излизането преди разтурването на БЗНС "Никола Петков", "Врабча" 1, Димитър Гичев и Никола Петков правят обединение. Обединение на членска маса, обединение на двете организации, обединение на имуществото. Автоматично имуществото на "Врабча - 1" или респективно земята, която е там, става собственост на БЗНС "Никола Петков", защото тогава името се взема от другото БЗНС, което на 9 май с Оббов тръгва с комунистите, обсебва името и по неволя се нарича БЗНС "Никола Петков", но собствеността е на БЗНС "Никола Петков"...
Разтурва се БЗНС "Никола Петков", забраняват се всички опозиционни политически партии и започва строежът на сградата на "Врабча" 1. Средства няма. Има документ, който доказва, че по изричното нареждане на Вълко Червенков и неговия апарат - тогава той е министър-председател, а мисля, че финансовият министър се казваше Захариев - не мога точно да си спомня, но името му започваше със "з"... И има решение на Министерския съвет сградите, които са притежание на БЗНС - това е западното крило на голямата сграда на пл. "Славейков", където сега е Градската библиотека - половината от 6-етажната сграда, на "Витоша" 16 има една голяма сграда и още на две места - нямам документите сега, за да ги посоча - тези сгради и сега да ги оценявате струват няколко пъти повече от това, което струва сградата на "Врабча" 1. Вярно е, че тя е масивна сграда. Но тогава комунистите управляват и те нареждат.
Следователно се вземат сгради и имущество на БЗНС и държавата взима това имущество, тия сгради, а дава пари в допълнение, защото има събрани пари от БЗНС, има и доброволен труд, но държавата дава пари, за да се построи сградата на "Врабча" 1. Взема се имущество - дават се пари. (Неразбираема реплика на народния представител Любен Корнезов.)
Това е друг въпрос. Аз искам с тези обяснения да отделим случая "Врабча" 1 и сградата на БЗНС от този закон, който е приет и важи. Не знам как е с другите политически партии. Нека те, ако са имали имущество преди 9 септември 1944 г., също да си го търсят и е редно да си го търсят. За това, което е построено след 9 септември 1944 г. с държавни средства, аз смятам, че ЗИПО действа. Но случаят с "Врабча" 1, защото някой може да стане и да каже, че сградата е строена след 9 септември 1944 г., значи е строена с държавни средства и ЗИПО действа със сила, не е така. Тук в случая става дума за това, че се вземат сгради, които струват много повече по стойност от "Врабча" 1, и сега да ги оценяваме говори, че не само... Ние държим за тази сграда, че трябва да бъде върната на БЗНС.

И ако някой има претенции защо е строена с тези средства, да се знае, че е взето имуществото. Или, ако по този закон не се приемат поправките, или ако някой оспорва този закон и с тези поправки, аз тук, от тази трибуна трябва да кажа, аз съм се консултирал и с мои приятели, ние поне ще си искаме на пълно основание да ни се дадат сградите и да видим държавата тогава дали ще печели или ще губи. Да ни се дадат големите сгради, които са на площад "Славейков", на "Витошка". Ние ще си ги вземем. Вярно, ако трябва, ще преместим бюста на Стамболийски, но ще си построим по-хубав дом.
Но, понеже всичко това е направено и има традиции там и се знае, че това е седалище на БЗНС, аз смятам, че трябва да вложим малко морал, трябва и така да направим закона, щото наистина е морално и справедливо, тази сграда да си остане собственост на БЗНС, а не, както господин Гайтанджиев прехвърля: ама, защо да не бъде на БЗНС "Александър Стамболийски". Това е креатурката, която е образувана сега, след 10 ноември, както и вашата партия с БСП, затуй те нямат нито юридическо, нито фактическо, да не говорим, морално право за претенции за този дом. Този дом е собственост единствено и трябва да бъде на БЗНС!
Затова аз смятам, че когато се говори и се обсъждат подобни въпроси, когато се говори за приемане на такива закони, аз смятам, че и разцветките трябва да избледнеят, и все пак аз не съм юрист, но смятам, че като българин, като човек, занимаващ се с политика, смятам, че законът е закон и е твърд, непоклатим, когато наистина лежи на основата на един висок политически морал.
И аз смятам, че няма по-морално и по-справедливо от това наистина домът на "Врабча" 1 да бъде върнат на БЗНС.
И спирам дотук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Направо ще кажа, че аз ще подкрепя внесения законопроект. Намирам, че той внася една корекция в закона съвършено оправдана, необходима.
Мисля, че общо взето този закон, за който става дума, може да се оцени като справедлив, но ще кажа, че той не е насочен срещу съответните партии. Това не е репресивен закон. Той иска само да постави всички политически партии в страната на една равна основа, като отнема само това, което се смята, че е превърната форма на държавната собственост, иначе тази е идеята - всичко останало трябва да си остане собственост на съответната партия.
От тази гледна точка става съвършено оправдано да се иска да се върне това имущество, което всъщност е придобито на собствено основание, което е собствено имущество в истинския смисъл на думата, а не е превърната форма на държавната собственост.
Освен това намирам, че и политически ще бъде справедливо една организация като БЗНС да си получи своите имоти, но искам да предупредя своите приятели, към които изпитвам най-добри чувства - те сами заявяват, пък и не е необходимо да го казват, то се знае, това е една антифашистка организация, към която изпитвам лична симпатия.
Искам да им кажа, че проблемът не е лишен от своите усложнения. Господин Гайтанджиев ви насочи вниманието към някои от тези възможни усложнения, но от друга страна пък това не е работа на закона, смятам аз. Законът трябва да реши нещата по принцип - да освободи от конфискация това имущество, което е придобито преди 9 септември, а как по-нататък ще бъдат решени отношенията между отделните организации, които претендират да са приемници на БЗНС от онова време, е друг въпрос.
Иначе, не може да бъде, смятам аз, ще възникнат много трудни проблеми. Аз очаквам, например, госпожа Мозер да заяви своите претенции в случая. Те също се смятат, че са наследници на БЗНС. Така че вие в това отношение бъдете готови за съответно решение на проблемите след приемането на поправката, на корекцията в закона.
Искам, уважаеми колеги, да кажа още две думи, които са свързани с внесения от нас законопроект. Вероятно той няма да бъде предмет на разглеждане сега, остава извън материята в случая, но ми се струва, че ние бихме могли в периода между първото и второто четене да внесем някои свои предложения, пак свързани с тази идея, която е ръководила колегата Пинчев и колегата Петко Илиев. Става дума за това да бъде освободена от конфискацията тази собственост, която е придобита на собствено основание. Да кажем, дарение. Това са безспорни неща - дарение е една картина от голяма художник, дарена на една партия. Това няма нищо общо с идеята на Закона за конфискация на това, което е придобито с държавни средства.
Защо, например, това имущество, което е придобито чрез дарение, да не се върне? Или пък се доказва по един съвършено безспорен начин, че едно имущество е придобито чрез трансформация на собствено имущество преди това. И това би трябвало, колега Пинчев, да се върне.
Изобщо, искам да видим идеята на закона - този, стария закон за конфискацията. Той не е насочен против тези партии, срещу тяхното имущество. Той иска само да бъда справедлив. А той ще бъде справедлив изцяло, като отчете и тези моменти - да не посяга на това имущество, което е придобито на собствено основание и въз основа на дарение.
И във всички случаи, както и да се развият дебатите, аз ще подкрепя този законопроект, внесен от колегите, като заявявам отсега, че ще направя предложения между първото и второто четене в този смисъл, за който говорих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Димитър Божанов има думата.
ДИМИТЪР БОЖАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да правя анализ защо ние внесохме този законопроект. Защото, моите колеги от БЗНС бяха напълно изчерпателни. Аз само искам да призова колегите към разум, защото с приемането на този закон ще се реши една историческа справедливост. Една стогодишна партия, една стогодишна организация не може да бъде току-така лишена от собствеността, която е създавала. И смятам, че здравият разум ще надделее в тази зала.
В противен случай земеделците, които не са малко в България ще погледнат на нашето Народно събрание, че то гласува несправедливо спрямо тях. Тази сграда я населяват земеделци. И аз се обръщам специално към господин Гайтанджиев: господин Гайтанджиев, на сградата е написано "БЗНС". Всички, когото и да попитате в България, ще каже, че това е храмът на земеделците. Затова, гласувайте да се върне храмът, защото всички земеделци имат една религия и те утре ще бъдат там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители!
Накратко искам да поставя няколко принципни въпроса във връзка с внесения законопроект.
Предварително искам да декларирам своята позиция, както и тази на моите колеги от парламентарната група, че ние ще подкрепим това изменение. Преди това обаче съм длъжен да кажа, че законът, който се променя, според нас е репресивен и дискриминационен. Не просто затова, че негов обект са няколко партии, а за това, че той не прави разлика в придобивните основания и източниците на средствата, с които са придобити конфискуваните по силата на този закон имущества, защото вярно е, че когато в България се възстановява политическият плурализъм, е необходимо различните партии да бъдат поставени при относително равни условия.
Безспорен факт е, че тези партии, които са били допускани в миналия политически режим, са ползвали държавни средства, за да придобият значителна част от своите имущества.

Следователно, при тези обстоятелства би трябвало да се направи преценка каква част от тяхното имущество, като имоти и като относителен дял, са придобити въз основа на дарения, на членски внос, на наследство и каква част чрез използване на държавни средства. Нещо, което, както тук говори господин Петко Илиев, в някаква степен е било правено поне по отношение на част от партиите в един минал период.
Затова аз призовавам вносителите на законопроекта, въпреки че той има конкретен повод и също не е за подценяване, да разширят мащаба на своето мислене. Защото ние не можем да правим закона само заради една сграда, колкото и съществено значение да има тя. Това означава законът да не фиксира своето внимание само към определена година на конфискацията, а да обхване целия исторически период, през който е конфискувано имуществото на политически партии.
Освен това трябва да се прецени коя да бъде тази дата. Вие вземате като дежурна дата във всички подобни случаи 9 септември. Но историческата картина е по-сложна, защото в България, поне в някаква степен, политически плурализъм съществува до 1946 г. Както казахте, отношението не е едно и също към антифашистките и профашистките партии. Но, следователно, трябва да се направи преценка към кой момент да се отнесат тези имущества, които подлежат на възстановяване.
Освен това трябва да бъдат предмет на обсъждане потенциално всички имоти на различни политически партии, които безспорно са придобити от тях и в нарушение на демократичните принципи и норми са им били отнети. Дори бих казал нещо повече, трябва да се прецени каква част от техните имущества и след тези дати, които ще определим за възстановяването, могат да бъдат претендирани за възстановяване пряко или по някакъв компенсаторен механизъм, които са придобити с доброволни отчисления на техните членове.
И ще ви дам примера. Защото сградата на партийния дом, сега другата, работната сграда на Народното събрание, която беше бившата сграда на Централния комитет и строена не само с държавни средства, но и с дарения на тогавашните членове на партията. Вие ще кажете, че тя е построена върху имоти, които са били частна собственост. Да, и ако е възприет този принцип, те трябва да бъдат по съответен начин компенсирани и обезщетени. Но трябва да се прецени относителният дял, защото иначе всички от вас седят на равно основание в тази сграда, а родителите на някои от народните представители от левицата са с пряк принос, за да съществува тази сграда, защото те са отделяли от своите средства. (Обаждания от мнозинството.) Ами ако има от вас, още по-добре, нали? Всъщност да, в България има много сини и червени комунисти, така че вероятно този спектър е по-широк.
Затова аз, подкрепяйки внесения законопроект, предлагам в обсъжданията по-нататък преди второто четене той да бъде разширен, така че да не изглежда като законопроект за една партия и за една сграда, а да се поставят принципно въпросите. Тъй като, ако липсва подобен принципен подход, тогава ние ще имаме възможност да калкулираме своето поведение и да казваме дали да подкрепим едното БЗНС или другото.
Ние не поставяме така въпроса. Ние призоваваме всички тези, които смятат, че са демократи и защитават историята и имуществото на своите партии, наистина да се отнесат принципно към такова изменение. А след това вече ще бъдат решавани конкретните спорове коя организация за какво може да претендира.
И не става дума винаги да започваме отначалото и от нулата, което за съжаление прави България неведнъж в своята история. Ние трябва да създадем относително равни възможности на партиите, като същевременно защитим това имущество, което те са притежавали. А общият режим на имуществото на политическите партии ще се урежда и в специалния закон. Така че не трябва да очакваме, че сега обсъжданият законопроект и законът, който се изменя, може да реши всички въпроси, които се отнасят до тези имущества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждайки този законопроект, той поражда доста мисли. Аз смятам, че много от колегите се заблуждават когато считат, че тук земеделците, независимо в коя организация или регистрация са, ще имат различно отношение. Тук става въпрос за имуществото на Земеделския съюз.
Аз като човек, който 10 години съм се занимавал с този въпрос мога да ви кажа, че в един или друг период всички лидери и ръководства на земеделски организации от 10 години насам са искали този закон да отпадне и да не важи за Земеделския съюз. Това наистина е една 100-годишна организация, която е дала твърде много на България и на която в еуфорията в 1990 г. беше отнето всичко. Това беше нещо наистина несправедливо.
Аз не говоря тук за това кой ще бъде първоприемник, това са въпроси доста сложни. Аз съм се занимавал, мисля че съм доста запознат с тези въпроси. Може би това вече е въпрос на съда и не тук ще се решава, в Народното събрание. Но този закон, този законопроект трябва да бъде приет, за да бъде изчистена наистина една политическа несправедливост.
Тук искам да припомня, че става дума за отмяна, това е наредбата-закон от 1946 г., с която се възстановяват имуществата. Тя е имала друга цел. Тогава е имало също регистрирани две земеделски организации. Там също могат да се водят спорове. Но те са вече съдебни спорове, те не са за тази зала.
Затова аз смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен. И да бъде решена наистина една голяма несправедливост към една 100-годишна организация - Българския земеделски народен съюз. (Ръкопляскания в СДС.)
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Благодаря ти, Стефане!
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС, от място): Няма защо да ми благодариш.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Благодаря ти, благодаря ти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи № 54-01-118, внесен от Петко Илиев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 188, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На пръв поглед този кратък текст едва ли ще създаде някакви главоболия и едва ли ще създаде предпоставки за много разисквания по него между първо и второ четене. Но все пак беше направено предложение от заместник-председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията проф. Джеров - да се вземе становището и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което още повече с изменението, което беше прието в Закона за собствеността, става принципал на държавната собственост.
Следователно правя процедурно предложение на основание чл. 68, ал. 1 да увеличим срока за разглеждане на законопроекта между първо и второ четене на три седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 112, против 25, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Съобщения за парламентарен контрол на 7 юли 2000 г., петък.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Жорж Ганчев и Иван Генов, и на три питания от народните представители Александър Каракачанов, Валентин Симов и Румен Такоров.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Чачев ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Иван Борисов и Петър Башикаров, Татяна Дончева и Свилен Димитров, и на три питания от народните представители Димитър Абаджиев, Станимир Калчевски и Петър Ненов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Христо Иванов и на три питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Господин Тонев и Станка Величкова.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Велислав Величков, Христо Иванов, Валентин Симов, Михаил Миков, Яшо Минков и на питане от народния представител Яшо Минков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Йордан Бакалов и Александър Томов и на питане от народния представител Калчо Чукаров.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев и на питане от народния представител Валентин Симов.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Стефан Стоилов, Дора Янкова, Йордан Нихризов, Кръстьо Трендафилов, Руси Статков, Татяна Дончева и на три питания от народните представители Дора Янкова, Руси Статков и Васил Клявков.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на осем актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Станимир Калчевски, Иван Борисов, Веселин Бончев, Георги Шишков, Михаил Миков, Атанас Богданов, Христо Иванов и Емилия Масларова и на питане от народния представител Юлиян Буров.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Хасан Адемов и Лютви Местан, Руси Статков и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджив ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Руси Статков, Христо Смоленов и Анелия Тошкова.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Ангел Малинов, Меглена Плугчиева и Георги Божинов, Иван Борисов и Александър Каракачанов и на питане от народния представител Дора Янкова.
Министър Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Анелия Тошкова.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов е поискал отлагане със седем дни на отговорите на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Борисов и Румен Такоров.
На основание чл. 76, ал. 4 от правилника поради отсъствие на народния представител Янаки Стоилов се отлага отговорът на негов актуален въпрос от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Занапред съобразно решение на Председателския съвет ще има подреждане за парламентарния контрол, както следва: първо ще отговаря министър-председателят, второ ще отговаря заместник министър-председателят и министър на икономиката, а след това ще следват министрите - отсега въвеждаме този ред, - по който те бяха избрани при гласуване на правителството. И всеки следващ парламентарен контрол ще продължава оттам, докъдето сме стигнали на предишния. Винаги министър-председателят и вицепремиерът ще водят.
На Председателски съвет се обединихме да отправим един призив към всички народни представители, които са задали актуални въпроси или питания, с оглед на това, че те наистина вече са много на брой, да преценят и на тези от тях, които може да бъде отговорено писмено, да преминат към такъв отговор, за да останат в пленарната зала тези от актуалните въпроси и питания, на които трябва да бъде отговорено в пленарно заседание.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9,00 ч.  сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Васил Клявков

Ивалин Йосифов