Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-07-12

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 5 до 11 юли 2000 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители са народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за държавния вътрешен финансов контрол. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби на територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на "Партньорство за мир" - "БРИЗ-2000". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители - народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение на Закона за фуражите. Вносител - народният представител Владислав Костов. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България - автомагистрала "Тракия"). Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка по договора за заем между Европейската инвестиционна банка и "Насърчителна банка" - АД. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на Трансевропейската автомагистрала "Север - Юг". Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение на Закона за администрацията. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По дневния ред има направени следните предложения:
- от народния представител Георги Пирински точка от дневния ред да бъде: "Проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях";
- от народния представител Стефан Стоилов точка от дневния ред да бъде: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност", вносители - Стефан Стоилов и Иван Иванов;
- от народния представител Иван Иванов точка от дневния ред да бъде: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане" с вносители народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов;
- от народния представител Васил Козалиев точка от дневния ред да бъде: "Проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи".
Има предложение и от Парламентарната група на СДС седмичната програма да включва:
1. Законопроект за ратифициране на Локарнската спогодба, учредяваща Международна класификация на промишлените дизайни.
2. Законопроект за ратифициране на Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация.
3. Законопроект за ратифициране на Виенската спогодба, учредяваща Международна класификация на образните елементи на марките.
4. Законопроект за ратифициране на Ницската спогодба, относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите с вносители Министерският съвет и народния представител Ивалин Йосифов.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител - Министерският съвет.
7. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за адвокатурата.
8. Второ четене на законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител - народният представител Иван Димов.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
10. Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на чужди въоръжени сили, чуждестранен военен кораб и военни въздухоплавателни средства на територията на Република България за участие в учението "Седем звезди - 2000" на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител - Министерският съвет.
11. Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби на територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на "Партньорство за мир" - "БРИЗ-2000". Вносител - Министерският съвет.
12. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред някой желае ли да се изкаже?
Господин Георги Пирински има думата.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Въз основа на ал. 3 на чл. 39, господин председател, отново искам да подновя предложението, което направихме още на 17 ноември м.г. за избиране на Временна комисия за проучване хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Иска ми се да вярвам, господин председател, че след тридневните занятия в Пампорово и мнозинството този път ще подкрепи това предложение. Тъй като това, което поне прозвуча в публичното пространство, е апелът да се подкрепи структурната реформа, да се възприеме един надпартиен подход и всички парламентарни и политически сили да допринесат за успешното развитие на реформата.
Искам да напомня каква е основната задача, която ние предлагаме да бъде поставена на тази комисия. А тя е да анализира хода на приватизационния процес, провежданите мерки и действия на изпълнителната власт във връзка със структурната реформа и да се предложат мерки за засилване на ефективността, прозрачността и защитата на националните интереси.
Имаме ли актуални проблеми в тази област, господин председател? Според мен те са повече от очевидни. И в сделката за БТК, и в реализацията на сделката за Булбанк, и къде ли още не - от ВЕЦ-овете до всички други злободневни въпроси на приватизацията. Съобщава се, че има нови условия по сделката за БТК, че едва ли не отново започват преговорите. Може ли да се очаква Народното събрание да седи настрани и да няма представа за какво става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Същото е и за Булбанк, господин председател. Къде ще отидат парите, къде е сметката на БКК и как ще се насочат тези средства?
Апелирам към мнозинството да бъдат верни на поетия курс на националноотговорно поведение и да гласуват "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Васил Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направил съм предложение на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата да бъде включена и точка от дневния ред - проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи, внесен на 23 юни 2000 г.
Това предложение го правим за трети път. Колегата Миков на 28 юни и на 5 юли направи това предложение. И ние се учудваме, че вие го отхвърляте.
Няма нищо по-логично от това след нашумелите скандали и в София, в Министерството на промишлеността, в областната администрация в Пловдив и на някои други места ние наистина да вземем едно такова решение - временно да спрем плащанията с компенсаторни записи в процеса на приватизацията.
Говорим за временно спиране, не говорим за пречки в процеса или забавяне на процеса на приватизация. Още повече, уважаеми колеги, че аз ви предлагам не да спрем временно строителството на къщи, мезонети, на вили от лидерите на СДС, а да спрем временно плащанията с компенсаторни записи.
Така че, надявам се този път вие наистина да проявите разум. По този начин ние ще избегнем една опасност от допускането на грешки, които биха допуснали в изпълнителната власт изпратените от вас лидери и сини активисти.
Аз ви благодаря предварително. Уверен съм, че вие ще изгласувате тази точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание ал. 3 на чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да включите в дневния ред внесения от мен законопроект за промени в Закона за данък добавена стойност.
Темата за промени в данъчните закони е актуална, не от днес, а от доста време, горе-долу от времето, когато в макрорамката на бюджета се залагаше растеж с немалки темпове, очертаваха се факторите. Един от тези фактори беше стимулиране на потреблението, стимулиране на инвестициите. Но и до този момент нито един от инструментите за осигуряване на такъв растеж на инвестициите, на вътрешното потребление, на износа не беше използван.
Една от причините да не заработят тези фактори, е данъчната политика на правителството, която многократно беше квалифицирана, в това число и от хора от средите на мнозинството, като пасивна, като неработеща по посока на икономическия растеж.
Това, което аз предлагам, включва две групи въпроси - едните се отнасят до режима на данъчното облагане, който е такъв, че създава една враждебна за бизнеса среда, това многократно е признавано от представители на икономическите среди, и втората група въпроси се отнася до равнището на данъчното облагане.
Господин председател, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол се отнася пренебрежително към този и други закони, които преследват изменение в материалните данъчни закони, целящи създаването на една по-благоприятна среда за бизнеса и намаляване на данъчното бреме, което е също така един безспорен проблем.
Аз моля да използвате възможностите на правилника и да включите този проектозакон в дневния ред на събранието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Иван Иванов, също вносител на предложение по дневния ред.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! С входящ № 054-01-31 от 12 април 2000 г. аз и колегата проф. Стоилов сме внесли един проект за закон, който предвижда известни изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане. Тези изменения, съществената част от тях, повечето от тях, съществените от тях е предвидено да влязат по този закон от 1 януари 2001 г.
Искам с няколко думи да ви кажа какво е същественото. Мотивите за предлаганите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане трябва да се търсят в намаляване на данъчното бреме за фирмите и стимулиране на инвестиционната активност.
Аз трябва да ви кажа, че посоката, в която са направени предложенията за промяната на този закон, по нищо не се различава, даже, бих казал, съвпада с това, което министър-председателят дискутира при последното си идване тук във връзка със споразумението с Международния валутен фонд.
Изтекъл е тримесечният срок. Аз също се учудвам, че не се проявява интерес към такива законопроекти. Няма никаква логика този законопроект да не бъде гледан.
Защо трябва да го внесе някой, примерно от вас - същия, за да бъде гледан в пленарна зала? Той просто е необходим за тази есен, необходим е за разработване на бюджета.

Намаляването на данъчните ставки не касае текущата година, не може да се отрази на приходната част на бюджета.
Аз мисля, че това е една своеобразна форма на пренебрежително, дискриминационно отношение към нашите предложения. И за мен, разберете, това е обидно. То не е нелогично. Ако вие разгледате какви са предложенията, ще видите, че след месец от дясната страна на залата или от някъде другаде ще бъдат внесени същите предложения. Защо да не ги вкараме в дневния ред? Защо да не ги обсъдим? Защо да не коментираме ставките - големи или малки? Защо да не го приемем, да си подготвим предварително базата за бюджета за 2000 г.? Благодаря ви и се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 184 народни представители: за 76, против 107, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов точка от дневния ред да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Гласували 180 народни представители: за 78, против 99, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов точка от дневния ред да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Гласували 178 народни представители: за 74, против 100, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Козалиев точка от дневния ред да бъде проектът за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи.
Гласували 169 народни представители: за 64, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за седмична програма на парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен и проектът за програма.
Гласували 159 народни представители: за 122, против 14, въздържали се 23.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЛОКАРНСКАТА СПОГОДБА, УЧРЕДЯВАЩА МЕЖДУНАРОДНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНИТЕ ДИЗАЙНИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов да изнесе становището на комисията.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 002-02-27 от 19 юни 2000 г. за
ратифициране на Локарнската спогодба, учредяваща
Международната класификация на промишлените дизайни,
внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 28 юни 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Локарнската спогодба, учредяваща Международната класификация на промишлените дизайни, приета на 8 октомври 1968 г. в Локарно, изменена и допълнена на 28 септември 1979 г.
Страните, за които се прилага тази спогодба, образуват Специален съюз. Те приемат обща класификация на промишлените дизайни, която включва списък на класовете и подкласовете, азбучен списък на стоките, включващи промишлени дизайни, с указание на класовете и подкласовете, към които тези стоки се отнасят, обяснителни бележки.
Самата спогодба регламентира прилагането и правния обхват на Международната класификация, органите на спогодбата, финансиране, ратификация и присъединяване, срок на действие, подписване, езици, уведомление.
Ратифицирането на спогодба, учредяваща една класификация, създава полезна система за международно сътрудничество. Всяка международна система за класиране в действителност позволява търсенето на информация в чуждите страни по еднообразен начин. Присъединяването определено ще бъде от полза на заявителите с цел разширяване на достъпа до информационните източници.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Локарнската спогодба, учредяваща Международната класификация на промишлените дизайни, с измененията и допълненията към нея." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 002-02-27 за ратифициране на
Локарнската спогодба, учредяваща Международната
класификация на промишлените дизайни,
внесен от Министерския съвет на 19 юни 2000 г.
На свое заседание от 22 юни 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон № 002-02-27 за ратифициране на Локарнската спогодба, учредяваща Международната класификация на промишлените дизайни, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Локарнската спогодба, учредяваща Международната класификация на промишлените дизайни, приета на 8 октомври в Локарно, изменена и допълнена на 28 септември 1979 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Имам процедурно предложение във връзка с тази точка, а също така и със следващите три ратификации: съгласно чл. 35, ал. 2 в залата да бъде поканен господин Мирчо Мирчев, председател на Патентното ведомство на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 117 народни представители: за 113, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Мирчев в залата.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се възползвам от току-що приетото решение господин Мирчев да влезе в залата, за да получим информация как след закриването на Института по промишлен дизайн, който дълго време се движеше между бившето Министерство на търговията и Министерството на промишлеността, и общо взето имаше своето място в държавното управление и неведнъж Народното събрание благодарение на няколко народни представители осигуряваше едни минимални средства за неговото съществуване, та въпросът ми е: как сега, след закриването на този институт, тази конвенция, която сега ще разглеждаме - Лукарнската спогодба, уреждаща международната класификация на промишлените дизайни, ще се изпълнява? Въпреки че, разбира се, навярно ще получим отговор, че в Патентното ведомство има специалисти по класификация и търсене, все пак на мен ми се иска да разбера дали функциите, с които се занимаваше този институт и оказваше доста сериозно съдействие на българските стопански организации и частни фирми в областта на дизайна, ще бъдат поети от някого, така че присъединяването към конвенцията да може да се използва ефективно, действително да има повече български заявки, които да се възползват от тази конвенция.
А ратификацията аз ще подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Техниците имат някакви проблеми с инсталацията - 15 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Друг желае ли да се изкаже по законопроекта?
За процедура има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да напомня, че преди почивката помолих господин Мирчев да вземе отношение към центъра за промишлен дизайн, защото според нас поне това е единствената институция в страната, която би могла да осигури ефективното използване при присъединяването към спогодбата, която разглеждаме. Моля да го поканите, ако желае, да ни даде малко информация по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов, аз не мога да каня никого. Този център за промишлен дизайн няма пряко отношение към законопроекта. Като ратифицираме спогодбата, тогава можете да поставите въпроса дали трябва да има такъв център по промишлен дизайн.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Локарнската спогодба, учредяваща международна класификация на промишлените дизайни № 002-02-27, внесен от Министерски съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене, тъй като по него няма никакви забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 114 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Има думата господин Атанас Папаризов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Локарнската спогодба,
учредяваща Международна класификация на
промишлените дизайни

Член единствен. Ратифицира Локарнската спогодба, учредяваща Международна класификация на промишлените дизайни, приета на 8 октомври 1968 г., изменена и допълнена на 28 септември 1979 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СТРАСБУРГСКАТА СПОГОДБА ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДНАТА ПАТЕНТНА КЛАСИФИКАЦИЯ.
Има думата заместник-председателят на Комисията по икономическата политика господин Атанас Папаризов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: 
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-28 от 19.06.2000 г. за
ратифициране на Страсбургската спогодба относно
Международната патентна класификация, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 28 юни 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация, приета на 24 март 1971 г., изменена и допълнена на 28 септември 1979 г.
Страните, за които се прилага настоящата спогодба, образуват Специален съюз и приемат обща класификация на патенти за изобретения, авторски свидетелства, полезни модели и свидетелства за полезност, която е известна като "Международна патентна класификация".
Класификациите, учредени от Страсбургската, Ницската, Виенската и Локарнската спогодба, са основи за адекватното администриране на една система за индустриална собственост. В противен случай би било невъзможно да се обработва огромното количество от заявки за различните обекти на индустриалната собственост. Приемането на единна система за класификация може да спомогне за установяването на по-тясно международно сътрудничество в областта на индустриалната собственост, както и да допринесе за хармонизация на националните законодателства в тази област. Трябва да се отбележи, че патентните документи представляват най-важния източник на техническа информация в областта на изобретенията. Тази информация е основна не само за промишлените дейности, но и за проследяване тенденциите в сферата на техническия прогрес.
Ратифицирането на спогодбата със закон ще регламентира точно отношенията, които възникват във връзка със създаването и защитата на обектите на индустриална собственост, което ще гарантира доизграждането на съвременна защита на правата на притежателите на интелектуална собственост, спомагайки за привличането на чуждестранни инвеститори.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация със измененията и допълненията към нея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Едуард Клайн да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.


ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"На свое заседание от 22 юни 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон № 002-02-28 за ратифициране на Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация, приета на 24 март 1971 г., изменена и допълнена на 28 септември 1979 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание върху този момент: дали точно така се наричат тези конвенции? Дали това е правилното наименование на конвенцията "Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация"? Вероятно става дума за спогодба относно Международната патентна класификация, подписана в Страсбург?
Не би могло, господин председателю, това да бъде същинското наименование на конвенцията, както и предишната спогодба "Локарнската спогодба". В говора вероятно така се нарича, в отношението между хората, но иначе самото наименование не може да бъде такова.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Точно такова е.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Такова ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има го в превода по-нататък.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Аз наистина се питам дали това е правилно?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Официално така се наричат тези спогодби.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Официалното е това, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация № 002-02-28, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвид на това, че нямаше изказани никакви съображения против конвенцията, моля да подложите на второ гласуване и обсъждане Законопроекта за ратифициране на конвенцията от страна на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 115 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Има думата господин Атанас Папаризов да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Страсбургската спогодба относно
Международната патентна класификация
Член единствен. Ратифицира Страсбургската спогодба относно Международната патентна класификация, приета на 24 март 1971 г., изменена и допълнена на 28 септември 1979 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВИЕНСКАТА СПОГОДБА, УЧРЕДЯВАЩА МЕЖДУНАРОДНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБРАЗНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА МАРКИТЕ.
Има думата заместник-председателят на Комисията по икономическата политика да изнесе нейното становище. Господин Папаризов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 002-02-29 от 21.06.2000 г. за
ратифициране на Виенската спогодба, учредяваща
Международната класификация на образните елементи
на марките, внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 28 юни 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Виенската спогодба, учредяваща Международната класификация на образните елементи на марките, приета на 12 юни 1973 г. във Виена, изменена и допълнена на 1 октомври 1985 г.
Договарящите се страни, съгласно чл. 19 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г. (с последна ревизия в Стокхолм на 14 юли 1967 г.) учредяват Специален съюз и приемат обща класификация на образните елементи на марките.
Класификацията на образните елементи се състои от списък на категориите, разделите и секциите, в които са класирани образните елементи на марките, придружена при необходимост от обяснителни бележки.
Подобно на Страсбургската, Локарнската и Ницската спогодби, и Виенската спогодба урежда прилагането на класификацията, органи на спогодбата, финанси, условия за членство, влизане в сила на спогодбата, срок на действие, денонсиране, спорове, подписване.
Подписването на Виенската спогодба, учредяваща Международната класификация на образните елементи на марките, допринася за изпълнението на задълженията, които Република България е приела като страна-членка на Маракешкото споразумение за създаване на Световна търговска организация и е важна предпоставка за по-бързото ни интегриране в европейските структури.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Виенската спогодба, учредяваща Международната класификация на образните елементи на марките, с измененията и допълненията към нея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Виенската спогодба, учредяваща Международната класификация на образните елементи на марките, № 002-02-29, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с това, че нямаше изказвания по законопроекта, предлагам на основание чл. 34, ал. 2 от правилника Виенската спогодба, учредяваща Международната класификация на образните елементи на марките, да бъде предложена за гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата заместник-председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Папаризов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Виенската спогодба,
учредяваща Международна класификация на образните елементи на марките

Член единствен. Ратифицира Виенската спогодба, учредяваща Международна класификация на образните елементи на марките, приета на 12 юни 1973 г. във Виена."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

И последната точка преди почивката е четвърта точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА НИЦКАТА СПОГОДБА ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МАРКИ.
Има думата господин Папаризов, заместник-председател на водещата комисия, да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-02-30 от 21 юни 2000 г.
за ратифициране на Ницката спогодба относно
Международната класификация на стоките и услугите
за регистрация на марки, внесена от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 28 юни 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроект за ратифициране на Ницката спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, приета на 15 юни 1957 г.
Спогодбата е ревизирана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и в Женева - на 13 май 1977 г. и е допълнена в Женева на 2 октомври 1979 г.
Страните, за които се прилага настоящата спогодба, образуват Специален съюз и приемат обща класификация на стоките и услугите за целите на регистрацията на марки. Класификацията включва:
1. Списък на класовете, придружен при необходимост от обяснителни записки.
2. Азбучен списък на стоките и услугите с указание на класа, към който се отнася всяка конкретна стока или услуга.
Текстът на Спогодбата урежда правния обхват и приложение на класификацията, органите по тази спогодба, начина на финансиране, начина на подписване на документи за ратификация и присъединяване, влизането в сила на конвенцията и срока на нейното действие.
Класификацията, приета от Ницката спогодба, улеснява търсенето на съответна информация, предназначена както за бизнессредите, така и за целите на развитието на експертизния процес в съответните административни звена на страните - членки. Всъщност тя представлява едно необходимо средство за осигуряването на нужната информация от търговски и технически характер.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Ницката спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Ницката спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, № 002-02-30, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с това, че нямаше предложения по законопроекта за ратифициране на Ницката спогодба, предлагам на основание чл. 34, ал. 2 от правилника законопроектът да бъде предложен за второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата господин Папаризов да докладва законопроекта на второ четене. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Ницката спогодба
относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки

Член единствен. Ратифицира Ницката спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, приета на 15 юни 1957 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
По време на почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на трима великотърновски художници - Марко Тупалов, Стефка Пърлева и Владимир Максименко.
Народните представители се поканват да присъстват.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, с вносители - Министерският съвет и народният представител Ивалин Йосифов.
От името на Парламентарната група на Евролевицата има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Упълномощен съм да прочета следната декларация:
"Изминаха 9 години от паметната дата 12 юли 1991 г., когато Великото Народно събрание прие новата, демократична и републиканска Конституция на България. Чрез този акт българският народ едновременно скъса със своето тоталитарно наследство и направи своя исторически избор в полза на свободата и демокрацията.
Общочовешките ценности - свобода, равенство и уважение към достойнството на индивида, залегнаха в основите на демократичното устройство на нова България.
Правата на човека, наред с неотменимия дълг за опазване на националното и държавното единство, са ядрото на общото благо, а оттук и на основополагащия обществен договор, около който се обединяват всички български граждани.
През тези 9 години България преживя драматични събития, но страната съумя да преодолее политическите кризи и да продължи напред по пътя на демократичното развитие.
В основата на политическата стабилност на Република България лежи нейният основен закон, изграден върху принципите на народния суверенитет, разпределението на властите, законността и политическия плурализъм. Проверката на времето потвърди правилността и далновидността на направения през 1991 г. фундаментален избор, който позволи на България и на нейния народ да се превърнат в неделима част от съвременния цивилизован свят.
В Конституцията на Република България е въплътен стремежът страната да се изгражда и развива като демократична, социална и правова държава. Този вълнуващ политически проект все още не е осъществен изцяло и напълно, но въпреки трудностите и грешките България се приближава към постигането на заложения в Конституцията национален идеал. За да успее България по този път, е необходимо отново и отново да се потвърждава и препотвърждава фундаменталният консенсус по ценностите и принципите на Конституцията от страна на всички отговорни участници в обществено-политическите взаимодействия.
Безусловното придържане към тези ценности и принципи е най-сигурната гаранция за нормалното функциониране на политическите институции и заедно с това е най-ефективната преграда срещу произвола и корупцията. Проявяваната от всички и всеки воля за Конституция изисква публичната власт да се упражнява преди всичко и най-вече от позициите на общото благо, а не в полза на едни или други частни или корпоративни интереси.
Конституцията на Република България не е поредният основен закон на страната, а целенасочен и премислен опит да се установи съвременна конституционна демокрация от европейски тип. Ценностният порядък на Конституцията и отразеното в нея разбиране за политическата държава и гражданското общество, несъмнено и неотклонно съответстват на европейските критерии и стандарти. Евентуалните промени в Конституцията с оглед присъединяването на България към Европейския съюз, трябва да допринесат не само за отварянето на националната ни държавност към Европа, но и да доведат до установяване на демократични механизми на взаимодействие, при което да се гарантират по възможно най-добрия начин националните ни интереси.
Деветата годишнина от приемането на Конституцията на Република България е основание за национално самочувствие. Това самочувствие, както и вярата в конституционализма, са духовните предпоставки за така необходимото единение в постигането на общите за всички български граждани цели. Така ще се проправи пътят към скорошното ни и равностойно приобщаване като държава и народ към обединеното европейско семейство.
Да пребъде духът и делото на националния конституционализъм и демокрация!"
Декларацията е подписана от представители на всички парламентарни групи, с изключение на Обединените демократични сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми народни представители, дами и господа! На 12 юли преди 9 години в тази зала беше приета демократичната Конституция на Република България. Триста и тринадесет народни представители от Седмото Велико Народно събрание положиха не само подписите си, но и своите идеали и мечти в основния закон на страната. Социалисти, социалдемократи, земеделци, еколози, либерали и патриоти си подадоха ръцете в името на демокрацията, в името на свободата и социалната справедливост. Те станаха изразители на волята на своя народ за създаване на демократична, правова и социална държава.
Конституцията въплъти в себе си най-прогресивните виждания на българския народ и затова неслучайно още в чл. 1 е записано, че цялата власт произтича от народа. Да, властта произтича от народа, но всеки от нас трябва да се запита дали днешната власт принадлежи на народа. От дистанцията на времето трябва да отдадем заслуженото на тези 313 мечтатели и идеалисти, които положиха основите на съвременния конституционализъм. Те не натрупаха богатство, не заеха високи постове, а жертваха не само политическата си кариера. Мнозина от тях днес са безработни, унижавани, но горди. Позорно е, че те даже нямат достъп в сградата на парламента. Но така е в българската история: ако искаш да оставиш диря в нея, трябва да я изстрадаш. Лаврите са за службогонците, тръненият венец е за будителите.
Конституцията не се роди в тихи научни кабинети, а в едно размирно, бурно време, когато хората бяха по площадите. Тя се роди при една бясна, бих казал, недостойна съпротива на шепа квазидемократи с тяхната бутафорна гладна стачка. Мнозина от тях осребриха, а някои се и позлатиха с всички високи постове у нас и в чужбина, а днес се кълнат в Конституцията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Недей да обиждаш!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господа народни представители! Преди 9 години в тази зала големият български поет, патриот и мъченик, доайенът на Великото Народно събрание бай Йосиф Петров гръмна бутилката с шампанско в чест на Конституцията. След 9 години ние, стоящите в тази зала, трябва да си отговорим на въпроса: какво правим тук? Ние, които се заклехме да спазваме Конституцията и във всичките си действия да се водим от интересите народни. Но едно е да произнасяш клетвени думи, друго е да ги спазваш, а трето е да станат част от теб.
Днешните реалности показват, че сме много далеч от принципите и духа на Конституцията.
Примерно в чл. 1 е казано, че България е република с парламентарно управление, но днес парламентът е превърнат в жалък придатък на изпълнителната власт.
В чл. 2 от Конституцията е казано, че България е държава с местно самоуправление...,
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, правя Ви бележка да не обиждате Народното събрание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... но днес местното самоуправление е смачкано от централната власт.
В чл. 4 изрично е посочено, че България е правова държава. Но днес законът служи единствено на силните на деня, а престъпността и корупцията е издигната в ранг на държавна политика.
В чл. 48 е казано, че всеки български гражданин има право на труд, но днес почти 1 000 000 са безработни и безхлебни.
В чл. 52 от Конституцията е казано, че гражданите имат право на достъпна медицинска помощ, а чрез синята здравна реформа имаш ли пари - ще те лекуват, нямаш ли пари - моли се на Бога!
В чл. 53 е казано, че всеки има право на образование, но днес нямаш ли пари, не можеш да изучиш децата си.
Примерите са безкрайни, но изводът е ясен. Днешните управници погазват Конституцията. Днес България се управлява не според Конституцията, а според властта на финикийските знаци. И неслучайно днешните властници, които преди 9 години бяха против Конституцията, надигат глас за нейната промяна. Те не се задоволяват само с нарушаване на нейните принципи и дух. Разпродали на безценица националното богатство, сътворено с труда на хората, като последният пример е "Булбанк", а следващият е БТК, те искат да изменят, примерно, чл. 22 от Конституцията, за да продадат българската земя на чужденци и окончателно ние, българите, да се превърнем в ратаи в собствената си държава. Те искат още десетки промени в Конституцията, за които нашепват техните чужди господари.
Парламентарната група на Демократичната левица ясно и категорично заявява, че на този етап от нашето развитие Конституцията не трябва да бъде променяна. Задачата днес е тя да бъде реализирана в живота!
Конституцията не е свещена, но е свята!
Парламентарната група на Демократичната левица и Българската социалистическа партия бяха едни от основните творци на Конституцията и ще направят всичко възможно да я защитят. Защитавайки Конституцията, ние защитаваме България! Благодаря ви. (Силни ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Някак си, съвсем неочаквано бях провокиран от изказването не толкова на Драгомир Драганов, колкото на колегата Корнезов. Аз съм един от тези, не виждам други тук в залата, които точно по времето, когато беше подписана Конституцията от 313 души при 400 души състав на Великото Народно събрание седяха отвън и гладуваха. Това сега се изкарва като едва ли не някаква жажда за постове, големи постове, които да завоюват тези, които гладуваха!
Господин Корнезов, тъй като вече девет години минаха и много неща се забравиха, аз имам задължението точно от името на тези хора, които преди това напуснаха парламента и гладуваха, да кажа няколко думи. Ако не беше напуснат парламента от групата на 39-те, нямаше да има нова Конституция в това време. (Възгласи: "Е-е-е!" от блока на Демократичната левица.)
Точно така е. Тук някои хора се смеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля ви се! Тишина в залата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Обаче забравят, че имаше идея Великото Народно събрание да продължи да работи като обикновено Народно събрание и то, доминирано от бивши комунисти, защото може би сегашните членове на БСП не са чак толкова комунисти като онези тогава.
Обаче виждам в думите на господин Корнезов, (неразбираема реплика от залата) ха така, възраждане на носталгията по комунизма! Наистина, те наложиха да не се продава земя на чужденци. Ами, идете в чужбина да видите как е, идете в Европа да видите как е! Като продават земя на чужденци, та какво става? Ами, нищо! Хората живеят много добре. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля ви се!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но искам и нещо друго да кажа. Той каза 313 души идеалисти. Не си ли спомняте Вие, господин Корнезов, че тези 313 души идеалисти си гласуваха грамадни пенсии, които впоследствие следващото Народно събрание отмени! Това ли са идеалистите?! (Шум и реплики.)
Наистина, Конституцията има много трески за дялане и има какво да бъде поправяно. За съжаление, ситуацията оттогава насам във всяко едно от обикновените Народни събрания - Тридесет и шестото, Тридесет и седмото, Тридесет и осмото е такава, че Конституцията лесно не може да се поправи.
Ами, какво да кажем за онези клаузи, които забраняват на практика народът да се произнесе директно? Какво да кажем за онези клаузи, които правят извънредно трудна промяната на всеки един от членовете на Конституцията?! И затова в Европа ни гледат накриво! И затова Европа си мисли, че ако ние не се оправим, наистина ще има да чакаме, за да влезем!
Затова аз съветвам онези парламентарни групи, които безпрекословно подкрепят цялата Конституция, да си помислят - това цивилизована Конституция ли е или не? А що се отнася до историята, нека да дадем на хората във времето да решат кой е бил прав и кой - не: дали тези, които набързо скалъпиха една Конституция под външен натиск, или тези, които им се противопоставиха? Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в средата на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев да изнесе становищата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Преди това бих искал процедурно да предложа в залата да бъде поканен заместник-министърът на околната среда и водите проф. Емил Маринов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Емил Маринов в залата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю!

"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за водите № 002-01-25, внесен от Министерския съвет
на 12 юни 2000 г.

На своето извънредно заседание, проведено на 23 юни 2000 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
Становището на комисията по законопроекта, внесен от Министерския съвет, е в подкрепа на аргументите на вносителя, тъй като с предложените изменения и допълнения се регламентира съкращаване на съгласувателните процедури; лицензионният режим се заменя с регистрационен за експертите, извършващи екологични анализи; съкращава се времетраенето на разрешителния режим за водоползване, като разрешението ще се издава при всички случаи в едномесечен срок.
Съгласуването за издаването на разрешителните с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията ще се извършва служебно.
Облекчава се и концесионният режим при предоставяне на концесии на водно-стопански системи - публична собственост.
Дават се правомощия на концесионерите за начисляване на амортизационни отчисления, което ги поставя в равноправно положение със собствениците на дълготрайни материални активи.
Разписани са и принудителните административни мерки в случаи на нарушения на закона, с което се коригира допуснат пропуск.
Комисията констатира, че проблемът с ВиК-дружествата и концесионният режим се нуждае от допълнително прецизиране след съгласуване с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите, като се вземе мнението и на Националното сдружение на общините в България.
Становището на комисията в подкрепа на законопроекта е прието с 8 гласа "за", без "против" и 2 гласа "въздържали се"."
И второто

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за водите № 054-01-77, внесен на 23.6.2000 г.
от народния представител Ивалин Йосифов


На своето редовно заседание, проведено на 5 юли 2000 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от народния представител Ивалин Йосифов законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
Предложеният законопроект е съгласуван с Министерството на околната среда и водите след предварително обсъждане в комисията.
Поправките, които предвижда текстът, засягат минералните води и по-специално тези обекти, които все още не са отдадени на концесия по реда на Закона за концесиите. За да се изпълнят изискванията за съгласуване, според Закона за концесиите, са нужни понякога от 9 до 12 месеца. През това време, съгласно законопроекта, ползвателят може да получи временно разрешително за ползване, ако обектът отговаря на законовите условия и заплаща съответно такса.
Като намира предложението за обосновано и целесъобразно, както и че то се подкрепя от Министерството на околната среда и водите, комисията предлага на Народното събрание да приеме предложения законопроект на първо гласуване.
Становището е прието единодушно с 10 гласа "за"."
С други думи, комисията предлага и двата законопроекта да бъдат приети и след това да бъдат обединени в един общ, съгласно чл. 67 от правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
От името на вносителите има думата господин Ивалин Йосифов - вносител на втория законопроект. Заповядайте!
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече шест месеца, откакто Законът за водите е в действие. Това е, според мен, един закон, който е съобразен с европейското законодателство. И, бих казал, добре функционира, но в процеса на прилагането се забелязаха няколко празноти и точно това е целта на внесения от мен законопроект - да бъдат допълнени празнотите в Закона за водите.
Основната идея при внасянето на този законопроект е следната: да се защитят държавните интереси в един такъв особено важен и чувствителен за нашата страна ресурс, какъвто е минералната вода, и от друга страна, всички юридически субекти, които експлоатират за различни нужди минералните води, да бъдат поставени в равноправни финансови и съответно, законови основи.

Това са двата мотива, които предизвикаха внасянето на съответния законопроект за изменение на Закона за водите.
Минералната вода е един много важен ресурс за България и добра перспектива за увеличаване както на приходите в бюджета, така и за подобряване общото икономическо състояние на страната. В закона в Приложение № 2 са посочени 102 находища, които регламентират минералната вода. Трябва да се отчете, че на територията на страната данните са за 240 минерални извора. Оставащите извори съгласно Закона за водите са публична общинска собственост. Естествено, общините не разполагат с достатъчно компетентни органи, които да направят съответно обосновано предложение за отдаване на минералните води за експлоатация и това може да доведе до изключително пагубно въздействие върху този природен ресурс. Затова основно предложението е Министерството на околната среда и водите да оказва методологична помощ и отдаването на водите от страна на общината да бъде предварително съгласувано с министерството, защото експлоатацията на минералните води е комплексна дейност и в зависимост от дебита и от начина на експлоатация може да се нанесат непоправими вредни въздействия както върху минералните води, така и върху цялостния баланс на водите, а оттам и върху екологията.
Това е основната презумпция, основният мотив при внасянето на законопроекта.
И накрая, съществуват много бутилиращи фирми, които бутилират минерална вода без до настоящия момент да са получили концесия. В законовите изисквания съгласно Закона за концесиите и спазвайки ги, това е една дълга процедура, която продължава 10-12 месеца. При условие, че тези експлоатиращи минерални извори предприятия отговарят на всички законови и подзаконови нормативни уредби, да бъдат поставени като равноправни субекти, като именно да плащат такса, определена в закона. Така от една страна те да не подлежат на затваряне, а от друга страна те да се изравнят като финансово-юридически субекти с останалите юридически субекти, които са получили съответно концесия.
Това са основните мотиви при внасянето на законопроекта. Пак повтарям, че първият и основен важен мотив е да бъдат защитени интересите на държавата както в експлоатацията на минералните извори, така и в защита приходите в бюджета, във фиска на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йосифов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроектите?
Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, преди да започна по същество, бих попитал господин Тошев като председател на водещата комисия, тъй като накрая в нея единодушно стигнахме до становището, както е записано и аз ще прочета становището на Комисията по околната среда и водите: "Комисията констатира, че проблемите с ВиК-дружествата и концесионния режим се нуждаят от допълнително прецизиране след съгласуване с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите, като се вземе мнението на Националното сдружение на общините в България." Имаме ли тези становища? Изпратени ли са писма до тези министерства и до Националното сдружение? Имаме ли техни становища, за да ги чуем? Аз мисля, че би трябвало, когато се изпратят и получат техните становища, комисията да се събере и да ги чуем. Аз не съм ги чул и в момента искам да разбера има ли такива становища и ако ги има, преди да започне действителният дебат по законопроекта, да ги чуем, тъй като такова беше решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как ще ги чуете, господин Такоров? Вие отново нещо бъркате процедурата.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз Ви чета текста, който сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като сте го приели, като има становище, ще си го разгледате в комисията.
РУМЕН ТАКОРОВ: Затова питам господин Тошев дали е изпратил това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тука сега искате да чуете становище на една неправителствена организация.
РУМЕН ТАКОРОВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите не е неправителствена организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никакви становища не могат да се чуват в пленарната зала и това трябва да го знаете.
РУМЕН ТАКОРОВ: Това е ново тълкуване за министерствата и аз не мога да го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не можете да го приемете, но правилникът го е приел.
РУМЕН ТАКОРОВ: Добре, щом ще се събираме на комисия и ще вземаме решения по дадени въпроси и те само ще остават писани на книга, за да видим колко сме демократични, благодаря Ви, господин председател. В края на краищата това е Ваша воля. Вие сте мнозинството и вие решавате какво трябва да правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо поставяте така въпроса - да спорим. Какво предлагате Вие?
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз не споря. Аз искам думата и говоря, питам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Говорите, но говорите несъстоятелни неща.
РУМЕН ТАКОРОВ: Защо несъстоятелни неща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото не знаете правилника.
РУМЕН ТАКОРОВ: Добре, ще ме оставите ли да говоря по същество по предложения законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се, ще Ви оставя, но Вие не говорите по същество.
РУМЕН ТАКОРОВ: Напротив, благодаря Ви, господин председател.
Предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за водите съгласно приложените мотиви към него е разработен въз основа на Решение на Министерския съвет № 685 от 1999 г. Декларираната цел на законопроекта е премахването на облекчението на разрешителните режими за съкращаване на времето за съгласувателни процедури с оглед осигуряване на равнопоставеност и облекчаване на инвестиционния процес. Но един по-задълбочен анализ на предлаганите изменения и допълнения показва, че те не преодоляват принципно грешните постановки, заложени в съвсем наскоро приетия закон, без да променят неговата същност.
Логично възникват въпросите: кое налага спешно промяната на наскоро влязъл в сила закон - да бъде променен или коригиран? Какви са истинските мотиви един и същи вносител преди една година да защитава дадена теза, а само няколко месеца след публикуването, да предлага изменения и допълнения, които в отделни части са пълна антитеза на защитаваното преди? Защо се налага драстична промяна на механизма на вземане на решение, в противоречие на работещия механизъм на чл. 21 от Закона за местно самоуправление и местна администрация?
Освен тези принципно поставени въпроси, възникват и конкретни, свързани с текстове от предложения законопроект. Например, в чл. 47, т. 1 от действащия Закон за водите е написано: бутилиране на натурална минерална вода и производство на безалкохолни напитки. И аз питам кое налага да сменяме този така добър текст с: бутилиране на натурална минерална вода и/или други напитки? Предложението "и други напитки" дава възможност за заобикаляне на добре може би според мене на сегашния етап уредената подзаконова нормативна уредба за минералните води и създава предпоставки за увеличаване на хаоса на пазара и допълнителното му насищане с известни според народностното тълкуване група ментета. Тези "други" са висящи. Няма нормативна уредба за тях, няма сертификати. Какво значи "други"? Искам това нещо някой да го обясни в залата.
Например в чл. 64, ал. 1 от действащия закон е записано "в едномесечен срок". Той се променя сега в 14-дневен срок. Предлаганата промяна рязко намалява възможностите за искане на аналогично разрешително и възразяване срещу издаване на разрешенията по реда на т. 1, ал. 1, 2 и 3. По този начин се ограничава, а може би се и ликвидира възможността за предлагане на условия по реда на т. 3, с които се гарантират личните и обществените интереси.
С приложението на новия чл. 96а в закона за водите, се обръща надолу с главата същността на приетия закон, която се базира на басейния принцип и се връща към старата практика на суперцентрализация с цел уреждане на групови и лични интереси.
Какво ще стане на практика с взетите решения от общинските съвети за преструктуриране на ВиК-дружествата и какъв ще е изходът от целия хаос? Например, как ще се процедира с разходването и възстановяването на средствата от водния заем, разпределен по общини на базата на вече взети и в процес на изпълнение решения на общинските съвети? Защо не се помисли за тази промяна преди приемането на закона? Защо бяха натоварени общинските съвети с вземане на решения и извършване на излишни процедурни разходи и огромна по обем дейност?
Искам да ви върна няколко години назад, когато общинските съвети на практика бяха принудени да вземат решение, когато собствеността беше изцяло 100 процента на общините, за гарантиране на водния заем, да вземат решение 51 на сто от своята собственост да я дадат на държавата, с което да се гарантира водният заем. И навсякъде, където се ходеше в тези общини, се обясняваше, че след като приключат процедурите на тегленето на заема и бъдат върнати парите по този заем, ВиК-дружествата ще станат 100 процента общинска собственост. С този законопроект, с това нещо, на практика се лишават общините да се изпълни именно тази добронамереност, която беше при тегленето на водния заем.
Не мога да си обясня това, че съгласно § 6 от чл. 96а, ал. 5 - кое налага на общинските съвети на съответните общини да дават съгласие по предложение за предоставяне на концесия с решение, прието с обикновено мнозинство, а не с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Аз мисля, че това изцяло принизява ролята на общинския съвет по такъв важен, с общинско значение въпрос, а вие всички знаете чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация за какви по-дребни проблеми се иска гласуване в общинския съвет с половината от общия брой на съветниците.
В чл. 151, т. 2, буква "п" утвърждава експлоатационния ресурс. В досегашната практика ресурсът винаги се утвърждава на ниво министър. Няма никакви мотиви и причини да се сваля нивото за взимане на едно такова отговорно решение от гледна точка на ясна процедура, предлагана в Закона за концесиите.
Аз искам да се обърна към вас и да помислим наистина малко по-държавнически - защо, нима не се знае, че в момента в България пристигат много донори, външни финансови институции, които искат да инвестират във вътрешноводопроводната мрежа на общините, но тяхното единствено условие, което те поставят, е фирмите ВиК да бъдат общинска собственост. Защо да спираме този процес? Нима не е редно най-напред да видим къде има възможности, кой има създадени предпоставки за финансиране в тези общини и наистина държавата тогава да каже: да, ще преструктурираме дружеството в общинско, за да може да се използва този финансов ресурс. Защо трябва да се отказваме от него, господа? Аз не разбирам това нещо. Ако трябва да дадем някакъв гратисен период - 4 или 5 месеца и всичките общини, които са си намерили такъв донор, да го декларират и да отидем до преструктурирането на ВиК-дружествата.
Аз ще ви кажа, че преди две седмици говорих с един мой колега сенатор от Испания, кмета на Сурути. Той каза: да, аз мога да ви подсигуря финансова линия за някоя от общините, но задължително трябва ВиК-дружеството да е общинска собственост. Защо не направим това, а отиваме към другото? Аз не мога да разбера този замисъл, но този закон явно отново не решава проблемите на обществото, а решава някакви отново лични интереси.
Защо, например, преди да се внесе този закон, не се проучи опитът на Чехия и Полша, които наистина бяха едни от новаторите за въвеждането на концесия в областта на ВиК-дружествата? Те наистина вкараха големи компании вътре, а сега, в момента се мъчат да намерят начин как да се отърват от тях, защото мисля, че всички знаем, че водата, освен стока има и огромно социално значение и мисля, че не трябва в момента заради един, двама, които изявяват желание да получат някаква собственост от ВиК-дружествата на концесиите, да объркваме целия процес във водоползването в нашата държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За реплика думата има господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми господин Такоров! Аз съм изненадан, че Вие, който имате вече три години стаж в парламента, така да се каже, предлагате нещо да се променя в закона преди първо четене. Това беше Вашата реплика към мен и аз Ви казвам, че не би могло, преди да приемем на първо четене закона, да правим каквито и да било други промени.
И по някой път се питам дали не се противопоставяте само заради самото противопоставяне? Заради "спорта", така да се каже?
И много уместно господин Корнезов преди малко зададе въпроса - какво правите в парламента. Много уместно! Можете да си го зададете този въпрос. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
В случая ние не можем да придвижим никакви процедури напред, преди да приемем закона на първо четене. След като го приемем на първо четене, разбира се, ще го разгледаме в комисията, ще променяме текстовете и т.н. Това е толкова очевидно, че не се нуждае от обяснение и затова съм изненадан, че Вие поставяте този въпрос след три години в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
За дуплика искате ли думата?
Господин Такоров има думата за дуплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Аз не можах да разбера, господин Тошев, Вие питате какво правя аз в парламента или Парламентарната група на Демократичната левица, защото не се разбра от това, което казахте?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Господин Корнезов зададе въпроса!
РУМЕН ТАКОРОВ: Ако искате едното и другото да разберете, идете да питате избирателите, които са гласували за нас, но ... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, моля! Без диалог!
РУМЕН ТАКОРОВ: Вижте, аз разбирам, ако бях говорил нещо друго от трибуната на Народното събрание от това, което казах и в комисията. И мисля, че Вие ще се съгласите, че аз точно тези тревоги ги изразих и по време на първо четене в Комисията по опазване на околната среда и водите, господин Тошев, така че това мое мнение Вие още оттогава го знаете. Но аз и тогава казах и сега пак го повтарям, защото си държа на мнението, че този законопроект не трябва да бъде приеман на първо четене. И аз, и моите колеги от парламентарната група няма да го подкрепим, защото той не решава проблемите на собствеността. И пак ви казвам, ако не сте чули и това, което казах досега - защо трябва да изтърваваме милиони довари, които ще се дадат за реконструиране на вътрешноводопроводната мрежа в общините? Защото и това, което чух и разбрах, е, че следващият елемент от поправката на този закон ще бъде линейната част да остане държавна собственост, а вътрешната водопроводна мрежа да стане на общините. Как ще стане това нещо? Отново държавата да взема, отново общините да бъдат сложени под похлупак? Аз никога няма на де съглася с такава теза. А в момента това, което се предлага, е точно така! Прочетете точно изменението на новия чл. 96, ал. 1. Там се казва буквално, че отделни системи от една обща система могат да бъдат отдавани на концесия.
Вие знаете ли в момента как се образува цената на водата в едно ВиК-дружество? Събира се себестойността на всичките водоизточници и се прави средна цена. И аз ви питам, например, където средната цена, хипотетично говоря, за да може да се разбере от другите, е 10 лв., но някъде, където е гравитачно, е 1 лв. И вие именно този ще го дадете на концесия. И той ще смъкне водата от 10 лв. на 5 лв., но тези, които са плащали 10 лв., ще плащат по 15 лв.! Това не го ли разбирате? Не разбирате ли, че в момента заемът, който е теглен, той, като се отдели от него, той ще продължи ли да плаща или няма да плаща?
Ето тези са проблемите, а не какво ни е мястото - дали да съм тук или да съм там. Идете и питайте избирателите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За изказване има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Такоров! Аз се учудвам на Вашето изказване, след като в комисията нямаше нито един глас "против" при гласуване на законопроекта на първо четене. Нито един глас "против" нямаше! Имаше един "въздържал се".
Учудвам се, че Вие поставяте въпроса как така един закон, който няма и година, откакто е влязъл в сила, се променя.
Господин Такоров, Министерският съвет гласува едно постановление - Протокол № 5, от 3 февруари т.г., с което вкарва в Народното събрание един пакет от законопроекти - около 30 законопроекта, които премахват лицензионните режими и облекчават разрешителните режими. Това е целта на тези законопроекти. Другата седмица ще влезе и Законът за опазване на околната среда, който също премахва лицензионни режими. Няма да се променя законът по същество!
Както и да е, законопроектът на Министерския съвет премахва лицензионните режими и облекчава разрешителния режим за ползване на водни обекти и съоръжения, както и на минерални води. Той съкращава съществено сроковете за съгласувателните процедури и улеснява концесиите и инвестициите във водния сектор.
Досега концесионният режим или разрешително можеше да се вземе с една борба от 7-8-9 месеца. Сега вече това може да стане и ще става за 1 месец. Срокът е променен на 1 месец! И освен това в този срок ще стават и съгласуванията с другите министерства.
Облекчава се, не както Вие казвате, че се затруднява, облекчава се даването на концесия на дружества със смесен капитал, каквито са дружествата с 49 процента общинско участие и 51 процента държавно участие. Досега това не можеше да стане.
Например, във ВиК - Кюстендил участват 8 дружества от 8 общини. При прехвърлянето на капитала на общините - 49 на сто, една община - Сапарева баня, отказа да гласува и не го е гласувала и тя не може да ползва заема сега.
"Водоснабдяване и канализация" - Варна, има 12 общини с различни водоснабдителни системи - едните са общи, едните са различни хидротехнически системи. Те не могат да бъдат дадени на концесия, защото концесионерът трябва да сключи 12 отделни концесии с отделните общински съвети. С държавата - хайде, лесно ще сключи.
По този законопроект, тази материя, предложението урежда въпроса много лесно. Когато някоя община не иска да сключи договор за концесия, Министерският съвет сключва концесия по предложение на кметовете на общините.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Те съгласни ли ще бъдат?
АНГЕЛ МАЛИНОВ: Дава се правото... Господин Такоров, ако една община иска сама да сключи концесия, тя може да я сключи. Но никой няма да сключи с малка община. Крупните инвеститори и хората, които имат пари, ще искат да сключат концесия с големите ВиК дружества.
Например, известните инвеститори, които кандидатстваха за концесията на ВиК - София, се интересуват само от градове над 500 хил. души. Те не се интересуват от малките общини и малките ВиК.
Дава се правото на концесионера с тази поправка сега да отчислява амортизационни отчисления, което ще увеличи инвестициите в поддръжката на системата.
Освен това с този законопроект се увеличава контролът на министъра на околната среда и водите при нарушения на разрешителните режими и се нарушават обществените интереси.
Аз искам да кажа няколко думи и по законопроекта, внесен от господин Ивалин Йосифов. Предложенията по този законопроект уреждат концесиите на минерални води - публична общинска собственост. Досега този въпрос не беше добре изяснен. За минералните води, които са изключително държавна собственост, беше лесно. Общините могат да направят грешки при сключването на концесии, защото при тях не са достатъчно компетентни. И затова в този законопроект се предлага да се уреди начинът за контрола на минералните води - общинска собственост, със сертификати и утвърдени експлоатационни ресурси и концесионни анализи.
Предложението на кмета за концесия ще се съгласува с Министерството на околната среда и водите. Също и мониторинга.
Урежда се и се допълва списъкът на таксите, които ще се заплащат за издаване на разрешителни за ползване на минерални води.
Урежда се и процедурата за издаване на разрешителни за концесии и концесия на ползвателя на минерални води на основание на по-ранното законодателство.
Единственото, което ме смущава в законопроекта на господин Йосифов, това е последното му предложение - досегашните ползватели на минерални води да имат предимство при взимане на концесията.
Аз говорих и с господин Йосифов по този въпрос. Съгласен съм това да стане, но само ако досегашните ползватели на минерални води са започнали своята дейност по досега действащите закони, а не със силови методи. Точно това трябва да изключим.
Затова ще помислим за второ четене, ние сме говорили с господин Такоров, че на второ четене можем да променим много неща.
Така че предлагам да приемем и двата законопроекта и да се гледат на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
За реплика има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Малинов, Вие правилно казвате, че се мъчат да се премахнат лицензионните режими. Но аз няма да се връщам назад и да казвам кой ги въведе и сега се мъчи да се освободи от тях. Но чл. 64 - вие казвате, че от един месец се намалява на 14 дни - цялата ал. 1. Разбирам, че в т. 1 пише: "поискат същото или аналогично на заявеното разрешително". Но прочетете т. 2 и 3. Там пише: "възразяват срещу издаване на разрешителното". Е, как може да се намали срокът на 14 дни, който е бил ощетен, да му се намали срокът за възражение, питам ви аз?
И второ. Когато общинският съвет не даде решение - аз съм изненадан от вашия начин на мислене, - кметът щял да даде разрешение. Че кой е кметът? Кметът не е носител на общинската собственост, господин Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): По предложение на кмета.
РУМЕН ТАКОРОВ: Е, как по предложение на кмета? Това е общинска собственост.
ГЛАС ОТ ДЛ: Не е редно на става.
РУМЕН ТАКОРОВ: Без санкция на общинския съвет това просто не може да стане и не е редно да става. Как ще стане това нещо?
И аз ви питам: как може, наистина една система, както е записано и в мотивите, да минава през 12 общини? Една да не даде съгласие и кметът ще каже: "Да, съгласявайте се". Ха! Това са различни принципи на собствеността. Аз не мога просто да си обясня как вие казахте това нещо тук от трибуната на Народното събрание. Просто нямам думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За втора реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че не трябва прекомерно да се експлоатира отсъствието на гласували "против" в комисията, защото вотът беше постигнат, след приемането на моето предложение, този особен чл. 96а да бъде предложен за оглеждане и експертно становище от двете заинтересовани министерства и от Националното сдружение на общините.
Не приемам квалификацията, че това е някаква неправителствена организация. Това е Сдружение на общините с България, това е съсредоточието на интереси. Без отчитането на мнението на хората, които изразяват тези интереси, ние с лека ръка да гласуваме?
И ето го този член - особено право на ползване върху водостопанските системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска публична собственост и принадлежат към една технологична система или имат една система на управление на територията на повече от една община, се предоставя на Министерския съвет по реда на Закона за концесиите.
Тук, господин Малинов, и затова Ви правя реплика, Вие фетишизирате интереса на концесионера със съкращаването на процедурата, облекчаването и т.н. Но тук не неговият интерес е водещ. Става дума за вода. Става дума за природно богатство и за нещо, без което не може да се живее. Цената и плащането на цената е проблем за хората. Ние трябва да отчетем с вас и баланса на интересите, защото може да ни се струва, че лесното решение е по-добро, но то ще бъде по-трудно за реализиране и няма да бъде прието от хората. Затова думата на господин Тошев, че моето предложение се приема и ще бъде условие да чуем това становище преди да пристъпим към разглеждане, трябва да се спази, за да разчитате и друг път на нашето консенсусно поведение и компромис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин Тодор Павлов.

ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Пред нас наистина съществуват два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, които ние в комисията доста обстойно дискутирахме и обсъждахме, и аз не виждам причината защо тук, в залата, днес трябва да има толкова противостоящи мнения. Още повече, че Закона за водите наистина го приехме във вид, в който той наистина е с европейски измерения, един всеобхващащ закон. Така или иначе, няколко месеца, след като неговите разпоредби влязоха в сила, излязоха наяве и някои практически проблеми, които разбира се налагат, а предполагам и в бъдеще ще налагат, промени в този закон именно в смисъл тези проблеми да бъдат преодолявани.
По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, аз ще кажа само, че приветствам основната цел, а именно за рязко съкращаване на тежките процедури по съгласуване, на скъсяване сроковете за издаване на разрешения и в някои случаи облекчаване на концесионния режим, както тук споменаха преждеговорившите, когато наистина водостопански системи и съоръжения, за които има интерес за концесиониране, се разпростират неделимо върху границите на няколко общини. Тоест, не може един юридически субект като общината да вземе решение по отношение на процедурата за отдаване на концесия.
Аз приветствам Министерството на околната среда и водите, което не само в Закона за водите, ние малко по-късно ще разглеждаме и закона за опазване на природата, където също се предвижда съкращаване на тези тежки процедури по ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда). Наистина това министерство се стреми като част от общата идея на нашето правителство да облекчава инвестиционните процеси - там, където лицензионните режими могат да се заменят с разрешителни, това да стане; там, където наистина тези тежки административни и продължителни административни процедури могат да се съкратят, да се съкратят. Защото вие знаете, че през последните няколко години водите на България - трапезните води, минералните води, добиха изключително значение. Бизнесът разбра, че това може да бъде един добър стопански продукт и насочи инвестиционния си интерес именно натам. Разбира се, и наше задължение е ние да се стремим да облекчаваме тези инвестиционни инициативи, да ги индуцираме, да ги защитаваме.
Така или иначе, между двете четения - между първо и второ четене, ще направим съответните поправки. Аз също имам някои предложения за редакционни поправки.
Искам да взема отношение по законопроекта на господин Йосифов. Има един много силен момент в неговото предложение за чл. 21, а именно, че предложенията за концесиониране, които постъпват от общините, а разбира се кметът на общината, след решение на общинския съвет, ще пусне процедурата за отдаване на особено право на ползване, това предварително да се съгласува с органите на Министерството на околната среда. Защото налице излизат много практически проблеми - някои общини започват да отдават на концесия не минерални води, ами някакви други води, някакви други съоръжения и това не бива да се случва. Затова виждам голям смисъл в това предложение на господин Йосифов и ще го подкрепя.
Така че нека да не напрягаме нещата. Между първо и второ четене ще вземем съответните становища на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на околната среда и водите по този прословут нов чл. 96а, който се стреми да реши един много тежък практически въпрос, според мен, и за второ четене отново да стигнем до консенсус в изменението и допълнението на Закона за водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Павлов.
Господин Емил Маринов - заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Аз съм проф. Емил Маринов - заместник-министър на околната среда и водите.
Бих искал да започна с това, с което завърши говорилият преди мен. Извънредно важно е, извънредно важно е тези природни дадености, тези изградени системи за водоснабдяване, за напояване, за енергодобив да бъдат експлоатирани по целесъобразен начин.
Искам да ви обърна внимание върху следните едно или две неща - страшно важни. Ами, цялото Черноморие се водоснабдява от един язовир! Това са десетки селища. Имаме водостопански системи, каквато е примерно системата на "Батак - Пещера"; имаме водостопанска система, която е водеща в нашата енергетика и в нашите мелиорации - това е системата "Белмекен - Сестримо". Цяла Тракия се напоява от "Белмекен - Сестримо". Цяла зима ние получаваме отопление от централата "Белмекен", която е с едни от огромните падове на Европа - 700 метра пад. Е, няма как нещата да бъдат оставени на отделни общини да ги решават. Уверявам ви, няма как в една страна, която има претенции да е бяла страна.
Това е бележката ми по така наречената централизация.
Напълно съм съгласен обаче, и господин Тошев каза тази реплика, че между двете четения, тъй като въпросът за водоснабдителните системи е предимно в приоритетите на нашите колеги от Министерството на регионалното развитие, в този период, между двете четения да видим техните мнения, да вземем включително и мненията на общините и да направим съответни корекции.
Ще ми позволите само по същество едно - две неща да отбележа.
Член 47. Ами, в чл. 47 е направена една добавка, която е по изричното настояване на нашите колеги, които врят и кипят в тази работа, - това е Министерството на здравеопазването. Освен газирани напитки се оказва, че минерална вода с голям успех се използва - това, което аз знам - включително и за производство на бира. Ето, с този малък детайл! Никакви специални замисли няма. Това е детайл, който узаконява една даденост, която в момента съществува.
Член 64 - за 14-дневния срок. Имам чувството, че невнимателно е прочетен текстът. Ами, в тези 14 дни местният кмет на дадена община просто трябва да приеме и други предложения към първото предложение, което е направено. Нима 14 дни не са достатъчни този, който проявява интерес, да даде своето предложение?! Никакви други правомощия няма кметът.
За ал. 5, от новото предложение става дума, в която се твърди, че се принизява ролята на общините. Това е елемент, който може да бъде спокойно уточнен между двете четения. Но струва ми се, че когато от една голяма, една огромна, бих казал, водостопанска система се подава вода за най-различни нужди, с различни приоритети на десетки селища, би трябвало, ако ние сме бяла страна, кметовете на тези общини да бъдат достатъчно разумни и да знаят, че общата природна даденост, изградените водостопански съоръжения са тези, които диктуват, които дирижират и налагат решения на отделните общини.
Иска ми се само да спомена последно - и това трябва направо да го кажем, че в нашия закон е един пропуск, тъй като цялото ни внимание беше върху изключителната държавна собственост върху тия около 120 минерални извора и сондажа, които трябва да бъдат управлявани - остана извън нашето внимание въпросът за управлението на общинската собственост. И с тези няколко разпоредби, които са разписани, смятам, че се влага много сериозен ред в бъдещото ползване на минералните води общинска собственост, които са почти още толкова, колкото са изключителна държавна собственост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Маринов.
Друг желае ли да се изкаже?
Ако няма друг желаещ, преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 002-01-25, внесен от Министерския съвет.
Гласували 160 народни представители: за 115, против 39, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 054-01-77, внесен от народния представител Ивалин Йосифов.
Гласували 146 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 3.
И този законопроект е приет на първо гласуване.
От името на парламентарна група има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 12 юли 1991 г. Великото Народно събрание прие Конституцията на Република България. Безспорно датата на приемането на в момента действащата Конституция е необходимо да бъде почетена с добри думи, които трябва да се кажат както за парламентаризма в България, така и за Конституцията.
Конституцията по своето съдържание и място в законодателството на една страна се явява крайъгълен камък за изграждането на правова държава. От друга страна, Конституцията се явява именно гарантът за спазването на основните права и свободи на човека в една страна, а също и за отстояване върховенството на закона.
Това, което искам да отбележа с нескрито огорчение, да не кажа възмущение, е, че в този ден, когато трябва да се изтъкне това значение, което Конституцията има за всяко едно Народно събрание, включително и за Тридесет и осмото, в същото време от трибуната на Тридесет и осмото Народно събрание прозвучаха груби, с нищо неоправдани квалификации и обвинения както към част от депутатството, защото тези обвинения прозвучаха от господин Любен Корнезов от името на Парламентарната група на Демократичната левица и той отправи нападки към нас, колегите от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на Народен съюз, но така също прозвучаха груби нападки и към другите власти, включително към изпълнителната власт. Нещо повече, беше поставено под въпрос дали в България се отстоява основното право на Република България, а именно, че Република България е парламентарна република.
В този контекст аз не мога да не отбележа риторичния въпрос, който зададе господин Корнезов - какво правим всъщност ние тук. Очаквах той да даде отговор, след като той поставя този въпрос, но той не даде отговор. И тъй като въпросът беше поставен към всички депутати в тази зала, аз искам да кажа от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че депутатите от СДС са тук именно за да отстояват принципите на правовата държава. Депутатите от Съюза на демократичните сили са тук, за да хармонизират българското законодателство със законодателството на Европейския съюз. И ако вие сравните законодателството на България преди три години, когато беше конституирано Тридесет и осмото Народно събрание, със сегашното състояние, лесно е да се отбележи, че от 20 процента, колкото беше хармонизирано нашето законодателство, в момента то е хармонизирано на 70 на сто със законодателните изисквания на Европейския съюз. (Ръкопляскания от СДС и Народен съюз.)
Заедно с това Парламентарната група на Съюза на демократичните сили по един решителен начин допринесе Тридесет и осмото Народно събрание да гласува редица международни законодателни актове, преди всичко на Съвета на Европа, сред които ще отбележа приемането и ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, чието съдържание съответства на членове от българската Конституция. Българският парламент с решителното действие на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ратифицира Гражданската конвенция за корупцията, ратифицира също така Протокол № 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и редица други актове, които дават европейски облик на най-висшия законодателен орган на Република България.
И в този контекст аз ще кажа: разбирам господин Корнезов, който не отговори на риторично зададения от него въпрос, защото той трябваше да допълни, че Парламентарната група на Демократичната левица не съдейства, а напротив, се противопостави на приемането на по-голямата част от тези актове и на почти всички закони, които хармонизират нашето законодателство с Европейския съюз. Ако това е принос към нашия път към Европа, аз считам, че няма нормална логика.
Това, което също предизвиква голямо безпокойство е, че в своето изявление Парламентарната група на Демократичната левица даде ясна заявка, че тя по никакъв начин не би съдействала, ако това се наложи, Конституцията на Република България да бъде променена по начин, за да стане съответна на изискванията на Европейския съюз, които повеляват свободно движение на хора, на информация, на капитали и на стоки. Такъв акт, направен под формата на заявление на една политическа сила в парламента, по същество означава, че тя се противопоставя на Декларацията за национално съгласие, която декларация беше гласувана при конституирането на Тридесет и осмото Народно събрание.
Връщайки се отново към същия въпрос - какво правим ние тук, - аз ще кажа с две думи: Парламентарната група, народните представители от Съюза на демократичните сили са тук, за да отстояват преди всичко, над всичко и въпреки всичко принципите на правовата държава в интерес на българското общество и да допринесат по решителен начин за интегриране на Република България към Европейския съюз и НАТО! Благодаря ви. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от СДС и Народен съюз.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.

Преминаваме към точка шеста:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Има думата заместник-председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Александър Джеров да докладва.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В момента ви е раздадена първата част на Доклада на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, за второ четене. Предполагам, че в предстоящите седмици ще бъде готова и втората част. Става дума за един твърде обемен проект, поради което считам за правилно да го разделим на две части. Първата част е самостоятелна, тя не обхваща несъстоятелността, поради което съвсем основателно можем да разглеждаме двете части отделно.
Господин председател, докладвам заглавието:
"З А К О Н
за изменение и допълнение на Търговския закон
§ 1. Създава се чл. 4а:
"Действие на вписването
Чл. 4а. Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването."
Има направено предложение от господин Михаил Миков § 1 да отпадне, оттеглено.
Комисията подкрепя предложеното от вносителя заглавие и съдържание на § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и § 1, както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 4.
Заглавието на законопроекта и § 1 са приети.
Има думата за процедура заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъде допусната и да участва заместник-министърът на правосъдието госпожа Мария Серкеджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър госпожа Серкеджиева в залата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По § 2 има предложение на народния представител Михаил Миков - новата ал. 2 на чл. 13 да се измени така:
"(2) В търговската кореспонденция на клона освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът, в търговския регистър към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от госпожа Мариела Митева по § 2:
"В чл. 13 се правят следните изменения:
а) след думите "съда, където е регистриран" се добавят думите "и номерът на неговата регистрация";
б) в края на първото изречение се добавят думите "факта, че търговецът е в процедура на ликвидация или на несъстоятелност, когато е открито производство за това".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 2 със следната редакция:
"§ 2. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
(2) В търговската кореспонденция на клона освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мариела Митева за заместващ текст на § 2.
Гласували 110 народни представители: за 27, против 70, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2, както е предложен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва предложение на Мариела Митева да се създаде нов § 2а:
"§ 2а. Създава се чл. 19а:
"Задължение за посочване на данни
Чл. 19а. В търговската кореспонденция и формулярите, използвани от клона, наред с данните по чл. 13 се посочва и съдът, където е регистриран клонът, и номерът на неговата регистрация."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е всъщност прието предложение и се съдържа във втората алинея на приетия вече § 2. Различието е само "и формулярите, използвани от клона".
Някой желае ли да се изкаже по предложения § 2а?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мариела Митева за нов § 2а.
Гласували 95 народни представители: за 17, против 72, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва предложение на господин Георги Божинов, което частично се подкрепя от комисията и въз основа на него комисията предлага да се създаде нов § 2а със следното съдържание:
"§ 2а. Създава се чл. 60а:
"Прекратяване и заличаване от регистъра
Чл. 60а. Вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър:
1. при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина - по негова писмена молба до съда;
2. при смъртта му - по писмена молба на наследниците;
3. при поставянето му под запрещение - по писмена молба на настойника или попечителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз приемам тази редакция. Мотивите да направя това предложение бяха липсата на правната уредба в Търговския закон и използването на друг закон - Данъчно-процесуалния кодекс, който от чисто фискална гледна точка разглежда тази проблематика.
Правилно е, редно е в Търговския закон да бъде уредена и тази материя. Редакцията на комисията удовлетворява и аз ще го подкрепя в този вариант, в който те са го редактирали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Моля, гласувайте § 2а така, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 2а е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва предложение на господин Иван Димов в чл. 65 да се създаде нова ал. 3:
"(3) Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява или от изрично упълномощено лице."
Комисията подкрепя предложението на народния представител, като предлага да се създаде § 2б с прочетеното от мен съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Димов за създаване на нов параграф - § 2в, който всъщност ще стане § 2б.
Гласували 74 народни представители: за 67, против 5, въздържали се 2.
Параграф 2б е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 3. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Учредяването на дружеството е недействително, само когато е допуснато някое от следните нарушения:
1. липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;
2. в случай на акционерно или командитно дружество с акции не са спазени изискванията на чл. 159 и 163;
3. дружеството е вписано не от съда по седалището му;
4. предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;
5. учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;
6. не е внесена предписаната от закона част от капитала;
7. в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица.
2. В ал. 2 думата "съдът" се заменя с "окръжният съд по регистрацията на дружеството" и се създава изречение второ:
"В случаите по ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 съдът обявява дружеството за недействително, само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение."
3. Създава се ал. 5:
"(5) Член 498 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага относно учредяването на търговско дружество."
Има предложение на господин Лучников § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Мариела Митева:
Параграф 3 да има следната редакция:
"§ 3. В чл. 70 ал. 2 се изменя така:
"(2) Всеки заинтересован, както и прокурорът, може в шестмесечен срок от обнародване в "Държавен вестник" на решението за регистрация да поиска от съответния окръжен съд да обяви дружеството за недействително."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на § 3.
Гласували 101 народни представители: за 40, против 20, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мариела Митева за заместващ текст на § 3.
Гласували 89 народни представители: за 11, против 75, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 4. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение първо, думите "и на учредителите" и цялото изречение второ се заличават и се създават нови изречения второ и трето:
"Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър при вписване след приемането му от съда."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица в съда."
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5."
Предложение на Михаил Миков:
"По § 4 изразът "метода на оценка, получената оценка" в предлаганото ново изречение второ в ал. 2 на чл. 72 да се замени с "метода на оценка и получената оценка", след което да се постави точка и текстът до края на изречение второ, както и предлаганото ново изречение трето да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 98 народни представители: за 16, против 82, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 5. В чл. 73, ал. 3 се създава изречение второ: "Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото дружество."
Има предложение на Мариела Митева § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева за отпадане на § 5.
Гласували 101 народни представители: за 12, против 84, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 6. Създава се чл. 73а:
"Забрана за опрощаване и прихващане

Чл. 73а. Задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и на акционерите за вноски в капитала не може да бъде опрощавано освен при неговото намаляване, нито да се прихваща."
Предложение на Мариела Митева - § 6 да има следното съдържание:
"§ 6. Създава се чл. 73а със следното съдържание:

"Забрана за опрощаване и прихващане

Чл. 73а. Задължението на съдружник да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор, както и задълженията на акционер да направи в капитала вноски, съответстващи на записаните акции, може да бъде опрощавано при намаляване на капитала. Това задължение не може да се прихваща със задължение на дружеството към съдружника или акционера."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепа текста на вносителя по § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева за заместващ текст на § 6.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 85, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 7. Създава се чл. 73б:
"Скрита непарична вноска

Чл. 73б. (1) Когато акционерно дружество в 2-годишен срок след учредяването си придобива права по цена, която надхвърля 10 на сто от капитала, от лице, записало акции при учредяването на дружеството, за това се взема решение на общото събрание на акционерите и за прехвърлените права се прилага чл. 72, ал. 2.
(2) Сделката има действие след вписване на решението на общото събрание в търговския регистър, което се обнародва.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за права, придобити в хода на обичайната дейност на дружеството, на борсата или под надзор на административен или съдебен орган."
Предложение на Михаил Миков - в § 7 чл. 73б да се измени така:
"Чл. 73б. (1) За сключване на сделка, по силата на която дружеството придобива права от акционер или съдружник, по цена, която надхвърля 10 на сто от капитала, е необходимо съгласието на общото събрание.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага в случаите, когато правата се придобиват на борсата."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 7? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за заместващ текст на § 7.
Гласували 89 народни представители: за 11, против 78, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
Спираме дотук.

Няколко съобщения:
Заседанието на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, насрочено за днес, се отлага за 19 юли, сряда, от 15,00 ч. 
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, 12 юли, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава на 13 юли, четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 12 юли, сряда, от 15,30 ч.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 13 юли, четвъртък, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч. 
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,55 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
     Виктория Василева

    Калчо Чукаров