Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-07-19

Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев 
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Рожден ден днес има нашата колежка Мария Кунчева, да й е честито! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 12 до 18 юли 2000 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за набиране и разходване на средства по фонд "Жилищно строителство". Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за ратифициране на Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на европейска организация за спътникови съобщения ЕВТЕЛСАТ. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за разрешаване на транзитни преминавания на украински части през територията на Република България за участие в операции на КФОР. Вносител - Министерският съвет. Проектът е разпределен на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за даване на разрешение за участие на Република България в операцията на стабилизиращите сили ЕСФОР в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. Вносител - Министерският съвет. Проектът е разпределен на Комисията по национална сигурност.
Едно съобщение:
До председателя на Народното събрание е постъпило писмо от господин Жорж Ганчев, с което той уведомява, представя и решение:
"На основание чл. 12, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание долуподписаните народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание образуваме парламентарна група с името "БББ и Зелени" с ръководство и членове, както следва: Жорж Ганчев и Александър Каракачанов - съпредседатели, Яшо Минков - заместник-председател, Веселин Бончев - секретар, членове на групата: Нансен Бехар, Иван Колев, Георги Агафонов, Валентин Симов, Христо Смоленов и Христо Петров."
Съгласно правилника групата ще бъде вписана в специалния регистър.
По дневния ред са постъпили следните предложения:
- от народния представител Стефан Стоилов предложение като точка в седмичната програма да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, с вносители Стефан Стоилов и Иван Иванов;
- от народния представител Димитър Димитров като точка в седмичната програма да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- от народния представител Руси Статков в седмичната програма да бъде включен проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторните записи.
На основание на предложението, направено от госпожа Екатерина Михайлова, е изготвен проектът за седмичната програма, като проектът, който ви е раздаден и това, което аз ще ви предложа, търпи известна корекция в поредицата на точките поради липсата на готовност за някои от точките.
Проект за седмична програма за времето от 19 до 21 юли 2000 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Решение № 1906/99 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България относно приемане на условията за участие на България в програмите на Общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998-2002 г.) и програмите за изследвания и обучение (1998-2002 г.). Вносител: Министерският съвет.
2. Проект за решение за разрешаване на транзитни преминавания на украински части през територията на Република България за участие в операции на КФОР. Вносител: Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
4. Второ четене на законопроекта за пощенските услуги.
5. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект България - автомагистрала "Тракия"). Вносител: Министерският съвет.
6. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка по договора за заем между Европейската инвестиционна банка и "Насърчителна банка" АД. Вносител: Министерският съвет.
7. Второ четене на законопроекта за животновъдството.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
10. Парламентарен контрол.
Имате думата по предложенията за дневен ред.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След немалката шумотевица около обещаните за 2001 г. и половинчати, недостатъчни промени в данъчната политика на правителството внимателните наблюдатели не може да не забелязват, че в пресата продължава едно сериозно обсъждане на много сериозни проблеми на нашата политика - от експерти без цветове и от различни цветове.
Обсъждат се две големи групи въпроси - както за равнището на данъчната тежест, така и не по-малко, бих казал даже, със заострено внимание групата проблеми, които се отнасят до данъчно-облагателния режим, в която сфера са натрупани изключително много въпроси, водещи до влошаване на средата за бизнес, правещи я враждебна.
В проекта, който предлагам на вашето внимание, са поставени редица от въпросите, що се отнася до данък добавена стойност. На вашето внимание преди 3 - 4 месеца бяха предложени още два законопроекта - за корпоративното данъчно облагане и за подоходния данък. Имаше предложения и от колеги от други парламентарни групи. Аз съм дълбоко убеден, че ако парламентът иска да започне сериозна работа по проблемите на данъчната политика, може да започне с едно "загряване", поставяйки на обсъждане именно тези няколко законопроекта. Ще излязат и нови въпроси и така съвсем сериозно ще може да се отиде през есента към промени в материалните данъчни закони, които отговарят на потребностите, които наистина да бъдат адекватни на обявеното като задача № 1 осигуряване на стабилен икономически растеж и активизиране на всички фактори, които могат да гарантират такъв растеж.
Затова, господин председател, моля Ви да включите в дневния ред на Народното събрание предложения от мен законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Димитър Димитров има думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 предлагам в седмичната програма да бъде включено проекторешението за избор на временна комисия за оценка на хода на приватизацията, приватизационните сделки и мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Знаете, че това предложение не е ново за вас, то е от 17 ноември миналата година и редица мои колеги тук пред вас са аргументирали необходимостта от такава комисия. Необяснимо е упорството, с което досега мнозинството отхвърля формирането на такава комисия. Още повече, че ежедневно в обществото възникват проблеми по отношение на прозрачността и ефективността от темповете на приватизация.
Става дума за един от най-важните проблеми през последните десет години. Става дума за процесите по промяна собствеността на огромно национално богатство. И не е естествено висшият законодателен орган да е встрани от тези процеси. Искате или не искате, тази страница ще бъде отворена. Рано или късно тази страница ще бъде отворена. По-добре тази страница да бъде отворена и да бъде анализиран този процес на приватизация, да бъде анализирана ефективността от приватизационните сделки в момента, с ваше участие, а не на един по-късен етап. Това е във ваш интерес и аз ви приканвам да подкрепите предложението за формиране на такава комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, също не е ново. От няколко седмици вече ние го предлагаме. Става дума не толкова и само за временно спиране на плащанията с компенсаторни записи по чл. 8 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, а по-скоро за контрола, който министър-председателят и Министерският съвет трябва да извършат във връзка с установяване действителността, основателността и общата номинална стойност на всички издадени компенсаторни записи по този член. Защо? Защото ние предупреждавахме през 1997 г., че най-голямата слабост на закона, който беше гласуван от вас уж в името на социалната справедливост, ще бъде процедурата и контролът. Оказа се, че нашите предупреждения са основателни, защото затварянето на процедурата и механизма по тези компенсаторни записи само между един или двама министри от една политическа сила и ищеца и оценителите води наистина не само до онова, което беше изнесено за господин Божков, а и до други, неизнесени факти на нарушения и на престъпления, които, както господин Жотев подчерта от тази трибуна в последния месец, в момента се разследват.
Ние искаме не да отменим едно платежно средство, а действително да видим колко е нараснал вътрешният дълг. Защото според нас, нашите опасения са, че става дума за лавинообразно нарастване на вътрешния дълг. И когато, от една страна, говорим за справедливост, реализацията като платежно средство на тези компенсаторни записи в приватизацията би довела до гигантска несправедливост за онези, които не са компенсирани.
Така че, много са проблемите, които се трупат. И нас ни тревожи още повече изявлението на министър-председателя, че щяло да се направи национален регистър, но той не е направен. Ето затова подновявам предложението за това решение и считам, че колегите отдясно трябва да го подкрепят. Защото то действително касае не утрешната, а днешната задлъжнялост на страната, за която те много говорят. И не трябва утре да им търсим отговорност за това, искаме да им помогнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Няма други изказвания по дневния ред.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов за точка в дневния ред да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Гласували 191 народни представители: за 79, против 104, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Димитров в седмичната програма да бъде включен проектът за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 183 народни представители: за 79, против 90, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за точка в седмичната програма да бъде включен проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи.
Гласували 185 народни представители: за 73, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма за работа на Народното събрание от 19 до 21 юли така, както ви я прочетох.
Гласували 190 народни представители: за 139, против 18, въздържали се 33.
Седмичната програма е приета.
От името на парламентарна група има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едва ли има достоен българин, който да не изпитва недоумение и дълбоко разочарование от вестта, която дойде тези дни от Тел Авив. Решението за премахването на паметниците на българските държавници и духовници, които с действията си спасиха живота на 50 хил. български евреи, е акт, достоен единствено за съжаление.
Не е необходимо да припомняме тук, в пленарната зала, събитията от пролетта на 1943 г., които попречиха на депортацията на евреите, попречиха на тяхното прехвърляне в лагерите на смъртта в Германия.
Акцията на Димитър Пешев, автор на известното протестно писмо, подписано и от още 42 народни представители от Двадесет и петото обикновено Народно събрание, даде решителен принос, за да избегне България позора на еврейския геноцид. Но заедно с това, в интерес на историческата истина, трябва да заявя, че акцията на Пешев и неговите колеги получи категоричната подкрепа на българския интелектуаелен елит, на Българската православна църква и на всички малцинствени организации в страната.
В крайна сметка, решението трябваше да бъде взето от българския държавен глава, от българския цар Борис lll. За негова чест и за честта на България той не допусна депортирането на българските евреи, като по този начин упражни своето право и пое своята върховна отговорност пред нацията и пред всички български граждани.
По ирония на съдбата Димитър Пешев и неговите колеги, както и по-голямата част от българските държавници само две години по-късно бяха изправени пред така наречения комунистически съд и това, което е позорно, че те бяха обвинени в гонение на евреите, с което всъщност беше изцяло смазана от комунистическата власт тяхната горда и достойна постъпка. Ето, това е благодарността, която те получиха от тази власт за тяхната смелост, с която не толкова и не само защитиха живота на 50 хил. души, но защитиха честта на България.
Взетото преди няколко дни в Тел Авив решение поставя два въпроса - първият: в какъв момент това решение идва до нас? И вторият: има ли българи, има ли сънародници, които са подтикнали към това решение и са взели активно участие в това?
Когато говорим за момента, в който ние научаваме за това решение, трябва да отбележим, че след близо 50 години забрава на историческите факти и лицата, които допринесоха за спасяването на българските евреи, забрава, която беше наложена от комунистическата власт, която впрочем и фалшифицира действията от онова време, най-после спасяването на българските евреи получи своето национално и международно признание.
Аз няма да говоря само за книгите, които бяха издадени по този повод - от италианския писател Габриеле Нисим, от израелския професор Михаел Барзоар, от българския професор в Париж Цветан Тодоров. Няма да говоря и за филмите, последният от които беше документалният филм "Спасените" от нашата сънародничка Милена Милотинова. Но аз искам преди всичко да кажа, че в най-големите парламенти на Европа - в италианския парламент, в германския Бундестаг, в Европейския парламент, на тържествени заседания бяха чествани всички български държавници и техните имена бяха произнасяни с уважение и достойнство, които допринесоха за спасяването на българските евреи.
С гордост искам да отбележа, че бюстът на Димитър Пешев в кулоарите на Съвета на Европа стои редом с бюстовете на хората, които са създатели на обединена Европа, които са носители и пазители на европейския дух, каквито са Чърчил, Аденауер, Роберт Шуман, Де Гаспери и др. И не мога да не спомена думите, които председателят на делегацията на Израелския Кнесет заяви развълнувано, когато на 26 януари т.г. беше открит бюста на Пешев - "Адмирирам Димитър Пешев, който със своите действия спаси 50 хил. души български евреи. Ако по същото време, по времето на Холокоста ние имахме 50 души като Пешев не 50 хил., а 6 млн., които бяха екзекутирани в газовите камери, щяха да бъдат спасени." (Ръкопляскания от СДС.)
С гордост отбелязвам, че спасяването на българските евреи като една голяма и достойна постъпка в европейската история на ХХ в., беше отбелязано и в самия Кнесет на държавата Израел, както и тук, в българското Народно събрание, в присъствието на много държавници и на благодарни потомци.
В своето действие Димитър Пешев и неговите колеги от Двадесет и петото Народно събрание изпълниха своя морален и граждански дълг.
Днес, от тази трибуна, аз съм горд като член на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да заявя, че Парламентарната група на СДС пренася в ХХl век основните ценности на българския морал, а именно толерантността, етническата толерантност и демократизма. (Ръкопляскания от СДС. Неразбираеми реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, правя Ви забележка.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Той доказва това... (Шум и реплики от ДЛ.)
Управляващата политическа партия доказа това, като беше инициаторът и основният двигател за гласуване на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и показа, че духът на депутатите от Двадесет и петото Народно събрание, които защитиха изцяло едно друго малцинство в България - еврейското, е жив и се носи с достойнство от депутатите на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от СДС.)
Уважаеми колеги, ще ми позволите да прочета един цитат от историческото писмо на Пешев, за да си отговорим и на втория въпрос. Цитатът е следният: "Такава мярка, говорейки срещу идеята "за" и "против" на българските евреи", такава мярка е недопустима не само защото тези хора, нелишени от българското си поданство не може да бъдат изгонвани вън от България, но и защото това би било една пакостна и с тежки политически последици за страната мярка. Тя би лепнала на челото на България незаслужено петно, което не само ще тежи морално, но и политически." За чест на България тези депутати опазиха челото и честта на България.
Но днес, 57 години по-късно, един народен представител, при това заместник-председател на Народното събрание, лепна едно друго трудно изтриваемо петно. И не толкова, и не само на самия себе си, но на българското Народно събрание, което съгласно чл. 1 на нашата Конституция се явява върховният орган, върховната институция на страната. Неговият подпис под документ, зад който не застава нито една еврейска организация в страната за разрушаването на трите паметника в Тел Авив. Три паметника - на цар, на парламент и на духовенство, които в онази епоха олицетворяват единството и неразрушимостта на българската нация и на българската държава, не може да бъде квалифицирано по друг начин освен като национално предателство. (Възгласи: "У-у-у!", ръкопляскания от СДС.)
Това е акция срещу интересите на отечеството. Акция, която цели да злепостави България, акция, която цели да накърни нейния международен авторитет, и в крайна сметка да постави под съмнение неоспоримият факт, че България е единствената страна в Европа, която успя да спаси всички свои евреи на собствената си територия.
Ние, естествено, скърбим за депортираните 12 хил. евреи от Беломорска Тракия и от Вардарска Македония. Скърбим, защото, ако е вярно написаното в еврейския свещен "Талмут", че спасяването на една-единствена душа е все едно, че е спасен целият живот, то вярно е също така, и че смъртта на една душа е също така ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Приключвайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Завършвам.
... е загуба на един свят. Но България успя да спаси всичките 50 хил. български евреи.
Уважаеми колеги, благодарността като морална категория, е единствено проблем на този, който е получил добрина, а не на този, който я е сторил. Но оскърблението, господин Сендов, на нашите предци и нашите институции, които за спасяването на българските евреи дадоха най-ярко доказателство за принадлежността ни към Европа и към нейните ценности, е един обществен въпрос. (Шум и неодобрителни реплики в ДЛ.)
Ето защо единственото Ваше достойно поведение е да се оттеглите. Да се оттеглите от поста заместник-председател на Народното събрание. (Ръкопляскания от СДС.) Недопустимо е един заместник-председател да иска разрушаването на паметници на българските държавници, спасили 50 хил. български евреи. Подайте си оставката, господин Сендов, ако имате достойнство! (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За процедура - господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Уважаеми господин председател! Моля в края на заседанието днес да ми дадете думата като лично засегнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов. Ще имате тази възможност.
От името на парламентарна група думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, разбира се, господин Сендов с основание поиска в края на това заседание да изрази личното си мнение, становището си във връзка с казаното от господин Иванов от името на Парламентарната група на СДС. Но ние всички разбираме, че онова, което извърши току-що господин Иванов, съвсем не се свежда до личен въпрос на господин Сендов. Всъщност заместник-председателят на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се опитва да даде начало на една доста сериозна политическа провокация (Смях от мнозинството. Ръкопляскания от опозицията.), да нагнети отново политическо противопоставяне, екзалтация, ако щете, на политически страсти в България в момент, когато нашето общество се нуждае тъкмо от обратното - нуждае се от едно много сериозно, обективно анализиране на това къде се намираме в момента като страна, какви са предизвикателствата пред българската държава днес и какви са онези националноотговорни действия, които са необходими на целия български народ, за да започнем най-накрая да излизаме от една безкрайно тежка и абсолютно неоправдано продължила национална криза вече десет години.
При това, господин Иванов, Вие си позволявате да използвате за тази провокация възможно най-деликатния, възможно най-чувствителния въпрос, както Вие казахте, и за отделния човешки живот и неговата загуба, и за една невиждана по размерите си човешка трагедия, сполетяла един народ в годините на Втората световна война. Намирам този опит за отвратителен. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Пред нас, като нация, стои предизвикателството да осмислим, ако щете, последните 100 - 120 години от историята на българския народ, в този смисъл да осмислим и периода до, през и след Втората световна война. Заслужава си да помислите върху следното, господин Иванов. Много говорихте кои са спасителите на онези 50 хил. български евреи. Задавате ли си въпроса: кой породи угрозата за техния живот? (Ръкопляскания от ДЛ.) Тази угроза я породи фашизмът, който, разбира се, първо намери почва не на българска земя, който се разрасна в едно чудовищно обществено явление, заплашило човешката цивилизация по един безпрецедентно остър начин, но за съжаление фашизъм, който е намерил почва за развитие и в България - със своите национални особености, със своите форми, разбира се. Но така или иначе, именно българският фашизъм постави на смъртна угроза живота на тези 50 хил души. (Ръкопляскания от ДЛ.) Този български фашизъм не е анонимен. Българският народ много добре знае кои бяха проводниците на фашистката политика в България.
Вие много добре знаете, господин Агов, че и господин Димитър Пешев е гласувал антиеврейските закони. Вие много добре знаете, че в този парламент е имало национална и националистическа екзалтация, която е приемала и расистки форми на изява.
Ако говорим за спасението на тези 50 хил. души, би трябвало всички да се съгласим до един в тази зала, че спасителят на тези хора е именно българският народ. (Ръкопляскания от ДЛ.) И това не трябва да е въпрос на разделение, а напротив, на обединението ни около това разбиране. Защото и хора като Димитър Пешев, безспорно проявили гражданска доблест, съвест, и хора като представителите на Българската православна църква, и много, много други от легалната опозиция са се събудили за гражданско действие, именно защото са усетили абсолютното отхвърляне от страна на редовия българин, на достойния българин на едно подобно убийство. Тогава, разбира се, те са почувствали, че нещата отиват до една точка, до един предел, зад който на България наистина би било хвърлено едно позорно петно. И им прави чест, че са едни от малцината, да не кажем почти единствените в Европа от онова време, които са се изправили срещу този опит.
Но ако вие не отдадете също така дължимото, поне в същата мяра, на всички онези от антифашистката съпротива в България, които през тези години са били единствените, които са заложили живота си, за да може България да се нареди в редиците на антифашистката коалиция, тогава именно Вие, господин Иванов, преиначавате историята, заравяте си главата в пясъка... (Ръкопляскания от ДЛ.) и отново провеждате разделителна бразда в съвременното българско общество. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Тъй като вие единствени в Европа си позволихте със задна дата, след 50 г. да оневинявате фашисти, да оневинявате фашистка власт, да оневинявате и да отменяте присъди, които в голямата си част са били справедливи.
Вие знаете много добре, че отчетохме и се съгласихме, че в Народния съд са допускани и крайности, и несправедливости, и че тези години се нуждаят от обективна и сериозна оценка, но вие не искате да направите това. Вас ви интересува съвършено друго. Вие отново искате да разделите българското общество, да посочите така наречените виновници за всички злини и по този начин да свалите от себе си своята отговорност за днешното положение в България. Един абсолютно недостоен, страхлив, но безуспешен опит, който правите. Мога да ви уверя. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Днешният български гражданин няма нужда от декларации и изказвания от този род, които вие днес направихте от тази трибуна. Категорично няма нужда. На него му дойде до гуша от това, което гледа десет години в този парламент. Вие смятате, че от нас им е дошло до гуша? Всеки, когото попитате, ще каже - и от нас, и от вас. (Шум и реплики в залата.)
Затова трябва да се замислим много добре какво правим тук и по какъв начин ще тръгнем отново да връщаме вярата на българина в това, че има кой, има коя държавна институция да защити неговите интереси, а не да се надприказваме тук кой е по-красноречив.
Ето защо, връщайки се към въпроса, който Вие повдигнахте, господин Иванов, тази сутрин, аз бих казал следното. Безспорно много е жалко, че е взето решение да бъдат свалени паметни плочи в Израел, в този парк, в който с цялото си достойнство трябва да бъде отчетен приносът на българския народ. Но аз не смятам, че мнението да бъде отстранена плочата в памет на тогавашния цар на България, е поначало мнение, което няма право един народен представител или една европейска общност, ако щете, да изрази с цялата си отговорност.
Аз лично смятам, че на мястото именно на тази плоча трябва да бъде издигнат мемориал на онези 11 000 евреи, които бяха пратени на смърт именно от цар Борис. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Бехар, от името на група нямате право на изказване, защото не сте в ръководството на групата.
НАНСЕН БЕХАР (БББ и Зелени): Аз искам да изразя отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, ние не сме в точка от дневния ред. Правят се изявления. Аз Ви разбирам, но се правят изявления от името на парламентарни групи.
Има думата господин Джаферов от името на парламентарна група.
ВЛАДИМИРОВ ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз. Аз слушах много внимателно това, което каза господин Иванов и слушах много внимателно това, което говореше господин Пирински.
Аз мисля, че днес господин Пирински и БСП отново се опитват да тълкуват по техния си начин историята на България. Дайте да не се ровим в миналото. Аз си спомням лично един период, в който по българските екрани се прожектираше един филм и в този филм главният спасител на евреите беше Българската комунистическа партия и лично тогавашния генерален секретар другарят Тодор Живков.
Мисля, че не трябва тук да се спекулира с фашизъм.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Имало ли е фашизъм?
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Винаги и Съюза на демократичните сили, и Демократическата партия, и БЗНС, респективно Народен съюз са казвали, че фашизмът е нещо, което не е трябвало да се случва на човечеството. Но винаги сме казвали и другото - че за нас между фашизъм и комунизъм трябва да има знак за равенство. (Ръкопляскания от блока на СДС и НС.)
Да, уважаеми дами и господа социалисти! Дайте да не се ровим в миналото. Европа е признала това, което е направил господин Димитър Пешев. Дайте да видим какво се е случило вчера, преди пет месеца, или преди половин година.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: А какво ще се случи утре?
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Утре няма да се случи нищо. Сега слушах дискусия по радиото. Имаше телефонни обаждания и от Израел. Винаги в тези обаждания се казваше нещо, което е вярно. Да, ние също казваме, че спасител на евреите е, първо, българският народ.
Второ, отчитаме голямата роля за това на тогавашния заместник-председател на парламента господин Димитър Пешев, което отчете и Европа. И не случайно, както каза и господин Иванов, паметникът му стои в Страсбург. Отчитаме и това, че много значителна и голяма е ролята на тогавашния български държавен глава цар Борис III. И това, което е поставено като три паметника в Българската гора в Израел, трябва да си остане.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Това не е наш проблем.
ВЛАДИСЛАВ ДЖАФЕРОВ: Не е наш проблем, но когато един български народен представител, когато един заместник-председател на българския парламент - господин Сендов - е поискал и се е съгласил да бъдат премахнати тези три паметника, аз лично очаквам в края на заседанието господин Сендов да си подаде оставката.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джаферов.
За процедура има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (БББ и Зелени): Уважаеми господин председател! Тягостно е, когато един въпрос, който има своите логични измерения и който е тягостен въпрос, разбира се, се политизира.
Искам, първо, да се обърна към моя приятел и колега Иван Иванов, който обича малко да се изживява като Цицерон. Не сте Цицерон, господин Иванов.
Аз правя изказване, защото с апломб се говорят неща, които не са ясни. Ние вчера от парламентарната група поканихме заместник-председателя на Съюза на българските евреи Зико Калев плюс Роберт Израелс - член на ръководството, за да дадат точно разяснение пред групата. И това ще стане може би в тези дни - утре или вдругиден. Въпросът е такъв: никой не отрича ролята на Цар Борис. Никой не отрича ролята на Пешев, не се свалят изобщо паметниците. Напротив. Защо смятате, че "Керен Каймет" - това е Земеделската каса, която е засадила гората в Израел - са по-глупави от нашите журналисти тук, които раздухват тази история.
Трябва да ви кажа, че аз лично исках да отида и да видя тази гора. Всеки божи ден македонски и тракийски евреи отиваха в тази гора и с кафява боя цапаха паметника на Цар Борис, защото те смятат, че за смъртта на техните бащи и деди е виновен Цар Борис. Фактически никой не обвинява българския народ. Напротив, уважението към българския народ е огромно.
Но няма какво да си кривим душата - виновни за експортирането, за депортирането, беше тогавашното българско правителство, под чиято юрисдикция се намираха тези земи. Така че аз искам просто да ви убедя, че на мястото на този паметник ще бъде издигнат един общ паметник. Аз също съм против свалянето на всякакви паметници, против свалянето на тези 300 паметника, които се свалиха в България през последните 7 - 8 години. Посягането на всякакъв паметник е престъпление и кощунство. Знаете, в Съединените щати, ако има паметник или гроб на индианец или някой друг, никой няма право да го бута. Дори и да е в частно имение, той се загражда.
Това действително е едно тягостно положение. Обаче от него ще бъде намерен най-правилният изход, а този изход е да се направи един общ монументален паметник, както и в България - в София, също ще се издигне. В момента Ставри Калинов при господин Кавалджиев работи по един проект да има два обелиска. Единият ще бъде бял обелиск за спасението и един малък черен обелиск за това нещастие, за тези 11 000 души.
Така че, много ви моля, господа, недейте политизира този въпрос. Нека след като изслушаме хората от Израел, ако трябва, да имаме един малък дебат тук. Това е моето процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нансен Бехар.
Господин Нансен Бехар, не знам комплимент, обида или какво беше това за Цицерон, с което се обърнахте към господин Иванов. Но за да имате възможност сега да бъдете на тази трибуна и да говорите, го дължите и на дядото на господин Иванов, който е един от 43-та народни представители, подписали писмото.
Преминаваме към първа точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РЕШЕНИЕ № 1906 ОТ 1999 Г. НА СЪВЕТА ЗА АСОЦИИРАНЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ - БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМИТЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ, ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ И ДЕМОНСТРАЦИИ (1998-2002 г.) И ПРОГРАМИТЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОБУЧЕНИЕ (1998-2002 г.).
Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля квесторите да поканят господин Йордан Цонев.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение при разглеждането на тази точка в залата да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката господин Христо Баларев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Марков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Баларев.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър господин Баларев в залата.
Къде е Цонев? Моля квесторите да поканят господин Цонев в залата.
Правя Ви забележка, че трябва да Ви чакаме!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моля за извинение!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за ратифициране на Решение № 1906 от
1999 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България
относно приемане на условията за участие на България
в програмите на Общността за изследвания, технологично
развитие и демонстрации (1998-2002 г.) и програмите за
изследвания и обучение (1998-2002 г.) № 902-02-53,
внесен от Министерския съвет на 2 септември 1999 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 8 юни 2000 г., разгледа проект на закон за ратифициране на Решение № 1906 от 1999 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България относно приемане на условията за участие на България в програмите на Общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998-2002 г.) и програмите за изследвания и обучение (1998-2002 г.), внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя проектът беше представен от господин Христо Баларев - заместник-министър на образованието и науката, който изтъкна, че предложеният проект за решение на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България от 30 юли 1999 г. е одобрен след провеждането на почти едногодишни преговори.
Това решение е рамково и е еднакво за всички страни-кандидатки. С него се определят условията за участие в програмите, финансовите ангажименти, правата върху интелектуалната собственост и координирането на съвместното сътрудничество. То регламентира еднакви условия, включително и митнически облекчения, за участието на всички потенциални партньори, независимо от коя страна са или от вида на организацията-участник.
Решението на Съвета за асоцииране е подписано чрез писмена процедура на 30 юли 1999 г.
Необходимостта от ратифицирането на решението на Съвета за асоцииране произтича от наличието на текстове в Анекс I, чл. 7, ал. 2 към решението, създаващи допълнително непредвидени в националното законодателство данъчно-митнически облекчения за част от потенциалните участници в проекти по програмите. Основание за това е чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от Конституцията на Република България.
На поставените въпроси от членовете на комисията изчерпателно отговори господин Христо Баларев.
Проведе се гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" - 8 гласа, без нито един "против" и "въздържал се".
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме внесения от Министерския съвет проект на Закон за ратифициране на Решение № 1906 от 1999 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България относно приемане на условията за участие на България в програмите на Общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998-2002 г.) и програмите за изследвания и обучение (1998-2002 г.) от 30 юли 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има и становище от Комисията по външна и интеграционна политика.
Моля, поканете и господин Агов. И той беше преди малко тук. И моля тези, които трябва да докладват становища, да следят седмичната програма и като им дойде редът, да са в залата, да не ги търсим.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 902-02-53 за ратифициране на
Решение № 1906 от 1999 г. на Съвета за асоцииране
Европейски съюз - България относно приемане на условията
за участие на България в програмите на Общността за
изследвания, технологично развитие и демонстрации
(1998-2002 г.) и програмите за изследвания и обучение
(1998-2002 г.), внесен от Министерския съвет на
2 септември 1999 г.

На 9 септември 1999 г.... (Господин Гиньо Ганев говори с Велко Вълканов и други народни представители от Демократичната левица.) На 9 септември 1999 г., господин Ганев, Комисията по външна и интеграционна политика..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други неща ги вълнуват сега, господин Агов, така че не се смущавайте и продължете. (Господин Гиньо Ганев продължава да говори с народни представители от Демократичната левица.)
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Ама тази седянка, господин председателю, просто пречи на другите народни представители!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Хайде, говори си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не обръщайте внимание, продължете със становището!
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: "На 9 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект на Закон за ратифициране на Решение № 1906 от 1999 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България относно приемане на условията за участие на България в програмите на Общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998-2002 г.) и програмите за изследвания и обучение (1998-2002 г.) и прие следното
С Т А Н О В И Щ Е:

1. Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 21 т. 2, 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Решение № 1906 от 1999 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България относно приемане на условията за участие на България в програмите на Общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998-2002 г.) и програмите за изследвания и обучение (1998-2002 г.) от 30 юли 1999 г.
2. Счита за необходимо в закона да бъде употребено, в съответствие с установената практика, названието "Съвет за асоцииране България - Европейски съюз"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване Закон за ратифициране на Решение № 1906/99 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България, относно приемане на условията за участие на България в програмите на общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998 - 2002) и програмите за изследвания и обучение (1998-2002).
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Цонев, моля докладвайте закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Решение № 1906/99 на
Съвета за асоцииране Европейски съюз - България
относно приемане на условията за участие на България в програмите на общността за изследвания, технологично
развитие и демонстрации (1998-2002) и програмите
за изследвания и обучение (1998-2002)

Член единствен. Ратифицира Решение № 1906/99 на Съвета на асоцииране Европейски съюз - България относно приемане на условията за участие на България в програмите на общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998-2002) и програмите за изследвания и обучение (1998-2002) от 30 юли 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ТРАНЗИТНИ ПРЕМИНАВАНИЯ НА УКРАИНСКИ ЧАСТИ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В ОПЕРАЦИИ НА КФОР.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа! Докладвам становището на Комисията по национална сигурност относно проект за Решение за разрешаване на транзитни преминавания на украински части през територията на Република България за участие в операции на КФОР, внесен от Министерския съвет.
"Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да разреши транзитни преминавания на украински части през територията на Република България за участие в операции на КФОР за периода от 15 до 26 юли 2000 г., както следва:
1. Първо преминаване на контингент от 162 леко въоръжени военнослужещи, 10 БТР-Д, 15 автомобила и 9 ремаркета:
а) железопътен транспорт - влизане през ГКПП - Русе на 18 юли 2000 г., пристигане в Дупница на 19 юли 2000 г.;
б) сухоземен транспорт - потегляне от Дупница на 19 юли 2000 г., напускане на територията на Република България през ГКПП - Гюешево на 19 юли 2000 г.
2. Второ преминаване на контингент от 65 леко въоръжени военнослужещи, 22 автомобила и 16 ремаркета:
а) сухоземен транспорт - влизане през ГКПП - Гюешево на 20 юли 2000 г., пристигане в Дупница или Радомир на 21 юли 2000 г.; 
б) железопътен транспорт - потегляне от Дупница или Радомир на 21 юли 2000 г., напускане територията на Република България през ГКПП - Русе на 23 юли 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Имате думата.
Господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както и много пъти по подобни поводи заставам зад тази трибуна да ви призова да гласувате против преминаването на тези части. Причината е единствено в основното обществено-политическо и историческо заключение, че агресията, която НАТО извърши спрямо суверенна Югославия миналата година, практически не реши нито един от основните проблеми в Югославия с албанското малцинство, със сръбското малцинство в територията на Косово. Това само дава основание да се продължава агонията на тази част от Балканския полуостров, да се създава изкуствено напрежение и войските на КФОР, освен като чисто окупационни сили, практически задълбочават кризата с малцинствата и в другите Балкански държави.
Смятам за неприемливо българското правителство по-нататък да поддържа изкуствено тази ситуация. Смятам, че трябва да се даде място за инициативи за окончателното решаване на косовския проблем при запазване правата на всички хора, които живеят на тази територия, без това да е свързано с мерките, които досега вземаше международната общност и особено военния блок НАТО.
Ето защо ви призовавам да гласувате против тези непрекъснати преминавания на военни части през българска територия, които практически ни поставят като страна в сложните балкански взаимоотношения и като цяло имат една антибългарска насоченост и оценка за това сътрудничество на КФОР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте проекта за решение за разрешаване на транзитни преминавания на украински части през територията на Република България за участие в операции на КФОР.
Гласували 111 народни представители: за 110, против 1 въздържали се няма.
Решението е прието.

Трета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Господин Цонев, имате думата да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение във връзка с второто четене на закона за изменение и допълнение на Закона за митниците в залата да бъде поканен господин Пламен Минев - заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Митници", и господата Ангел Първулов и Ангел Дончев от същото управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господата Пламен Минев, Ангел Първулов и Ангел Дончев.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 4, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата Пламен Минев, Ангел Първулов и Ангел Дончев в залата.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за митниците"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. В чл. 2, ал. 1 след думите "митни сборове" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думата "разпоредби" се добавя "и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс"."
Ще прочета и § 2, тъй като и по двата текста няма предложения.
"§ 2. Член 7 се изменя така:
"Чл. 7. (1) Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" - тук искам да добавя "към министъра на финансите,", тъй като вчера го приехме в комисията, но не е отразено в доклада - "която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
            (2) Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции.
            (3) Регионалната митническа дирекция е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалното митническо управление са организирани в отдели.
            (4) Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели.
            (5) Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.
            (6) Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция "Митници", извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление.
            (7) Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.
            (8) Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.
            (9) Агенция "Митници" може да издава специализирани печатни издания."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения и за § 1, и за § 2.
Ще прочета и § 3, тъй като народният представител Георги Шишков оттегли предложението си.
"§ 3. Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. Регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 1, 2 и 3 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 3.
Параграфи 1, 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. Чл. 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Агенция "Митници" се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите.
(2) При осъществяване на своите функции директорът на Агенция "Митници" се подпомага от заместник-директори. Броят на заместник-директорите се определя в устройствения правилник на агенцията.
(3) Заместник-директорите на Агенция "Митници" се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията.
(4) В структурата на Агенция "Митници" се включва инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията, който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Шишков, Вие всички неприети предложения оттегляте ли? Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага в края да се добавят думите: "съгласувано с министър-председателя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя и с направената добавка от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. В чл. 10 се създава ал. 3:
"(3) Митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител".
Няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 100, против - няма, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема устройствен правилник на Агенция "Митници" и определя числеността на персонала в агенцията и в Централното митническо управление.
(2) В Устройствения правилник на Агенция "Митници" могат да бъдат определени допълнителни изисквания за заемане на длъжности в митническата администрация.
(3) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" приема устройствените правилници на регионалните митнически дирекции".
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 3 да добие следната редакция:
"(3) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" приема правилници за организацията и дейността на регионалните митнически дирекции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя с направената редакция от комисията в ал. 3.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ в т. 6 цифрата "8" се заменя с "9";
б/ в т. 7 накрая точката се заменя с точка и запетая;
в/ създават се т. 8 и 9:
"8. приходите по чл. 17, т. 3 от Валутния закон;
9. приходите по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" определя служителите, които имат право на допълнително възнаграждение за участие в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления и за материално стимулиране."
3. Създават се ал. 3 и 4:
"(3) Средствата по ал. 2 се определят в размер на 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция "Митници" за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.
(4) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с наредба, издадена от министъра на финансите".
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага в чл. 14, ал. 2 текста: "които имат право на" да се замени с "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя с редакцията на ал. 2, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а/ в т. 5 след думата "нарушения" се добавя "и престъпления в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс" и текстът до края се заличава;
б/ създават се т. 9, 10 и 11:
"9. организират и осъществяват дейността по разследване на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс;
10. осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;
11. участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи".
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи".
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4".
Това може и да отпадне, тъй като това номериране не е необходимо.
"§ 9. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 10 думите "съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи" се заличават.
2. Алинея 2 се отменя".
Това е. Третото, което е в текста, също отпада.
Предложението на народния представител Георги Шишков е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 8 и 9 така, както са предложени от вносителя... (Шум и реплики в залата.)
Отменете гласуването!
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя предложението на господин Шишков и да го призова да не го оттегля. То е много по-добро от това, което е представено от вносителите. Практиката показва, че както органите на Министерството на вътрешните работи, така и органите на Министерството на финансите, когато не са заинтересовани да се преборят с контрабандата, с корупцията, създават условия, които дават възможност за ограбване на държавния бюджет. Аз не искам пак да привеждам случая с кафето. Обаче има мозъци, които работят и в Министерството на вътрешните работи, или са работили и в Министерството на вътрешните работи, които са създали такава система за проверка, мудна система, която пречи и на едните, и на другите да вземат ефективни мерки срещу контрабандата и срещу източването на бюджета.
Ето тук е господин Минев, нека да ви каже, че от три години държавата продължава да се ограбва по най-различни способи с подценени митнически облагаеми стойности. И това се знае и в МВР, и в Министерството на финансите, и в прокуратурата. И никой не може да вземе мерки, за да спре това ограбване. Защото те изглежда искат да бъдат ограбвани. А на практика се ограбват нито Министерството на финансите, нито Министерството на вътрешните работи, а всички данъкоплатци в България.
Затова ми се струва, не зная дали текстът на господин Шишков ще работи по-добре от предложения от Министерския съвет, но при всяко положение е по-добър, защото дава по-задължителни действия и за едните, и за другите и им казва какво да правят. А иначе те се обграждат с инструкции. В тези инструкции ще пишат какви ли не глупости. Вие сте чули преди малко изявленията на господин Минев, че имало някъде по света световна търговска организация, има, разбира се, такава, която давала инструкции държавата да се лъже.
Аз зная кой ви е посъветвал за това нещо, един от адвокатите на фирмата за кафе, господин Минев! И Вие искате да Ви съветва така, и Муравей Радев иска да го съветват така, и бившият министър Богомил Бонев искаше да бъде съветван така. За сметка на кого?
И не се смейте! Защото аз ще Ви поздравя първи, когато намерите стоте милиона лева, нови лева или марки, които са ограбени по време на вашето управление от държавния джоб - от търговията с кафе. И Вие за това нищо не можете да кажете - нито министърът, нито никой. Хората са ограбени и край! Затваряме си очите и не може да търсим нищо! Защо? Защото са изключително мудни процедурите, зад които заставате, криете се зад това, че, видите ли, от чужбина не ви изпращали данни и т.н., и затова държавата е ограбвана.
Аз мисля, че в Европа, наистина, там има култура, там се знае когато има закони как да се спазват. А в България когато има закони, се създават наредби, инструкции и практика, която ги заобикаля.
Ето затова, господа, аз съветвам господин Шишков да не си оттегля предложението. Не го виждам обаче. А предложението да бъде гласувано. Защото то създава императив какво да правят митническите органи при положение, че са констатирани нарушения. А иначе, разбира се, България е разграден двор, те си правят всичко каквото си искат и заблуждават народните представители, че много добре работели. Ето затова и данъците са високи.
Не зная повече какво да говоря, след като се отхвърлят смислени предложения. Тук ви заблуждават с разни работи. Да покаже световната търговска организация къде пише, че митническите органи могат да бъдат мамени. Могат да бъдат мамени, ако те самите искат, ако не искат, не могат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Димитров, ще стигнем и до митническата облагаема стойност. Вие изпреварвате събитията.
Това предложение е оттеглено, защото тази възможност е вече дадена в новосъздадените точки 9, 10 и 11 в предложения от вносителя § 8. Там е казано, че всички тези функции, които изпълняват органите на МВР по Наказателно-процесуалния кодекс могат да бъдат изпълнявани и се изпълняват от митническата администрация, когато става въпрос за разкриване и действия по разкриване и доказване, и т.н. на митнически нарушения и престъпления.
Така че това не е крачка назад, тоест да се бяга от тази отговорност, а тъкмо обратното - вменява се задължение на митническата администрация и права да го прави, както го правят органите на МВР.
Поради тази причина следващото е оттеглено, защото в предния параграф то се съдържа в по-голяма степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За изказване има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Просто искам да допълня и да прецизираме онова, което беше казано в репликата от господин Цонев.
Колеги, ако си припомните, ние направихме едно изменение и допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс, съобразно който от 1 януари 2000 г. се създадоха дознателски служби към Главно управление "Митници" и респективно към Гранична полиция. Следователно онези престъпления, които констатират митническите органи, ще бъдат предмет на дейност точно на тези служби. И няма да е необходимо в случая, какъвто предлага господин Шишков, след като се констатира един такъв акт на такова престъпно деяние, да бъдат изпращани в МВР, господин Димитров, а ще започне незабавно следствието там на място от дознателите на митническата администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Моля, гласувайте параграфи 8 и 9 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 10. Чета направо предложението на комисията, тъй като в него е отразено и предложението на народния представител Георги Шишков, което е прието:
"§ 10. В чл. 17, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 4 точката и запетаята се заменят със запетая и се добавят думите "когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция "Митници".
2. В т. 5 след думата "задължения" се поставя запетая и се добавя "определени от този закон като служебна тайна", а изречение второ се изменя така: "Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна на друг митнически орган, се определят от директора на Агенция "Митници".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че тук би трябвало да се направи една редакционна поправка - като остане текстът "В чл. 17, ал. 1 се правят следните допълнения:", да се постави тук "1. В т. 4...", а т. 1 да бъде т. 2 - "В т. 5...", за да бъде по-коректен текстът. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вече направихме тази поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря на господин Костов.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от комисията, с редакционната поправка.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 11. В чл. 24 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А преди това има предложение за § 10а.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, извинявайте, господин председател. Има предложение на народния представител Георги Шишков за нов § 10а:
"§ 10а. В чл. 23, ал. 7, думите "ал. 5, т. 1 или 2 и ал. 6, т. 1 или 2" се заменят с: "ал. 5, т. 2 или 3, или ал. 6, т. 2 или 3"."
Комисията подкрепя това предложение на народния представител Георги Шишков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 10а.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 11. В чл. 24 ал. 3 се отменя.
§ 12. В чл. 26, ал. 1, т. 3 думите "и други елементи за облагане" се заличават."
За тези два параграфа няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Цонев, докладвайте и § 13, защото след това предложението на господин Димитров е за нови параграфи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 13. Член 28 се изменя така:
"Чл. 28. (1) Условията, при които определени стоки могат съгласно Митническата тарифа да ползват по-благоприятно тарифно третиране поради тяхното специфично предназначение, се определят в правилника при спазване разпоредбите на чл. 92 и 93.
(2) По смисъла на ал. 1 под "по-благоприятно тарифно третиране" се разбира всяко намаляване на или необлагане с вносни митни сборове, дори в рамките на тарифна квота."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте параграфи 11, 12 и 13 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 11, 12 и 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има три предложения за нови параграфи 13а и 13б. Двете са на народния представител Венцеслав Димитров...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Параграф 13а е различен.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ще прочета първо § 13а:
"§ 13а. В чл. 34 след думите "целите на прилагане" се добавя "на данъчните закони"."
Комисията не подкрепя това предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Хайде, другото предложение е по-спорно, обаче аз се чудя защо комисията не е подкрепила това предложение, като става ясно за какво става дума в чл. 34. Става дума за митническата облагаема стойност, за какво се определя тя - целите на прилагане на данъчните закони. Освен че върху нея се начисляват митата, то си е ясно, че затова е митническа, обаче върху нея се начисляват акцизите, начислява се ДДС. И ако има още нещо утре, на някой ако му текне да измисли още някой закон, сигурно и за него ще стане дума.
Мисля, че ще стане по-ясно, ако се добавят думите "данъчните закони", макар че, разбира се, това не е най-важното, така или иначе тя се прилага точно за това. Но все пак е хубаво законите да се пишат ясно. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Цонев - реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Само да поясня, тъй като господин Димитров нямаше възможност да бъде на комисията.
В данъчните закони навсякъде има препратка към този термин - "митническа облагаема стойност", от Закона за митниците. Затова тук сметнахме за необходимо, че няма нужда да правим препратка към данъчните закони, тъй като там има във всеки един от тях ясна препратка към този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 13а.
Гласували 117 народни представители: за 22, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложения за нови § 13а и 13б. Ще прочета и двете, тъй като те се отнасят до чл. 35 и третират една и съща материя.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 13б:
"§ 13б. В чл. 35 се създава нова ал. 5:
"(5) При всички случаи на внос на стоки, котирани на международните борси, митническата облагаема стойност не може да бъде по-ниска от съответните борсови котировки към момента на придобиването на стоката плюс добавките по чл. 38."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов за нов § 13а:
"§ 13а. В чл. 35 се създава нова ал. 6:
"(6) Митническата стойност на внасяни стоки, които се котират на международните борси, не може да бъде по-ниска от борсовите котировки към момента на придобиване на стоката, коригирана съгласно чл. 38."
Комисията не подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Първото предложение, което е направено от мен, господин Цонев пропусна да прочете няколко думи, които са в скоби...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото в закон не може да има изброяване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо да не може? "Например метали, захар, кафе, какао и други." Аз съм го предложил, вие сте го отхвърлили. Тогава защо да не може? Нали всичко може?
Уважаеми колеги, стигаме до едно предложение, виждате, че това предложение, което съм направил аз, и това, което е направил проф. Стоилов, са идентични, има само малка разлика в редакцията, това наше предложение е породено от една съществена слабост в работата на митническата администрация, може би и на онези органи, които следят за нарушаване на законите в България, примерно от МВР. Това е, че в България се внасят много стоки със силно понижени митнически облагаеми стойности. Нашето предложение е само за борсовите стоки. Защото за тях има ясна международна пазарна цена. Международната пазарна цена, господин Минев, е цената на борсата, а не някоя друга цена, измислена. Вярно, че има още много измислени цени. Има измислени цени, с които митниците се съгласяват, например за внос на бяла техника, внос на телевизори. Има телевизори по 5 долара. Как Ви звучи това нещо? Това ли е пазарната цена? Не това е пазарната цена. Кой ще каже каква е пазарната цена?
Господин Минев ще каже, че сме поели някакъв ангажимент по Световната търговска организация вносителите да ни лъжат по непазарна цена. Ако сме поели ангажимент, господин Минев, към Световната търговска организация, това е ние да използваме пазарната цена, а не да се правим, че използваме пазарната цена и да се правим, че вярваме на онези, които ни лъжат, че използват пазарната цена. Този проблем не е създаден от Вашата администрация, той е наследен от предишни администрации, но все пак е един доста сериозен проблем. И ако по времето, когато имахме съществена инфлация, по някакъв начин държавата можеше да се излъже, примерно да казваме в левове и така нататък, защото ние работим в левове, откакто вече трета година ние сме в условия на валутен борд, това не бива да го правим.
И тук проблемът е какво да прави митницата, когато вижда, че вносителят я лъже. Там е работата, че митническите служители искат да ги излъжат и те учат вносителите как да ги излъжат и как да не ги наказват. Аз не мога иначе да си обясня тяхната твърда опозиция на това предложение. Борсовата цена е борсова цена. Естествено, ако една стока не е борсова, вие нямате борсова цена за нея. Ако сте подмели един трюм, където са пренасяли кафе и сте го внесли, това не е кафе с борсова цена. Никой няма за това да ви кара да слагате борсова цена. Обаче когато кафето е свестно, ще го обложите по борсовата цена минимум плюс надбавките, господин Минев. Това е толкова просто.
Аз съм изненадан, че Вие се позовавате на Европа. Идете в Германия да видите как в Германия знаят какво качество кафе се внася, а вие не знаете. Знае ли митническата администрация колко кафе "Робуста" се внася, колко "Арабика" и така нататък? Защо нямате такава класификация? Защото цената между тях е доста съществена, примерно 1:2, а някой път 1:3 в полза на "Арабика". Вие не отчитате това нещо. Защо? Защото е по-лесно да бъдете лъгани всички вие. Но те не лъжат вас, лъжат българския народ като му бъркат по-дълбоко в джоба. А вие на всички тези мошеници, които казват, че това било пазарната цена, отваряте широко вратата. Ето това е най-сериозният въпрос. И затова ние с проф. Стоилов още преди три години искахме да направим предложение за такова нещо. Смятахме, че с новия закон нещата ще се оправят. Обаче те не се оправят.
И тук искам да кажа, че има една конвенция, Международна конвенция за борба с корупцията. Има изследвания на тези, които инициираха тази конвенция - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които оценяват корупцията в страната по косвени показатели. Едни от тези косвени показатели са митническите облагаеми стойности. Те много добре знаят какви са митническите облагаеми стойности, защото ние публикуваме статистика, както и те. И когато видят, че митническите облагаеми стойности са ниски, казват, че България е на едно от първите места в корупцията - това, което някои, включително и министър-председателят не знаеше. Той смяташе, че единствен критерий в борбата с корупцията е колко души са осъдени. Но ако искате наистина да се борим с корупцията, трябва да приемем поне такова долно облагане. Не става дума за някаква налагана цена, измислена цена, а става дума за цена, под която наистина не трябва да се пада. Чисто и просто митниците тогава ще връщат документите на тези, които внасят на по-ниска цена и ще им кажат: дайте ни една цена, каквато има наистина на международните пазари. Това ще бъде един индикатор, че митниците са лъгани. Ето това е, господин Минев, а не да се налага нещо против пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Господин Димитров, съгласен ли сте да гласуваме формулировката, предложена от господин Стоилов, защото тя е по-издържана? Господин Цонев е прав, че не може в закона да има такъв израз "като например". Досега няма такъв случай. На господин Стоилов формулировката е по-точна от законодателна гледна точка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Съгласен съм, разбира се, тя е същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не възразявате.
Господин Пламен Минев има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Отново обсъждаме една тема, която беше предмет на абсолютно същата дискусия и при първото четене. Съжалявам, че господин Димитров не присъства вчера на заседанието на Бюджетната комисия, където дискутирахме този въпрос, представихме всички аргументи, които са достатъчни, и комисията взе решение на базата на тези аргументи, които ние изложихме. Но все пак, за да не останат народните представители с впечатление, че митническата администрация и вносителят на законопроекта, в случая Министерският съвет работят по повърхността, действително проблемите с облагаемата стойност не са малки, пак го казвам, има ги навсякъде по света. Никъде, в нито един нормативен акт, включително в Споразумението за присъединяване към Световната търговска организация не пише кой трябва да бъде лъган и кой не трябва да бъде лъган.
Така че, митническите администрации винаги са атакувани с натиск за контрабанда на всякакви стоки, включително и един от по-интелигентните начини, какъвто е занижаването на облагаемата стойност. Във връзка с това обаче Световната търговска организация, която не е някакъв измислен фактор, това е една много сериозна организация и ако някоя от държавите има проблеми в Световната търговска организация, те стават икономически и политически проблеми за самата държава. И във връзка с това през ХХХVII Народно събрание, когато Вие, господин Димитров, сте били народен представител, е ратифицирано Споразумението със Световната търговска организация. По силата на тази ратификация тя става нормативен акт, който е над силата на нашите закони. Дори и само по тази причина, дори и само поради причината, че в Митническия кодекс на Европейския съюз по същия начин, както и в нашия закон, който и в момента действа - Закона за митниците, по същия начин се определя формирането на митническите облагаеми стойности. Такава е и практиката, такава е и препоръката на Световната търговска организация за образуване на митнически облагаеми стойности. Всяка една промяна по посока на това да се формират някакви минимални стойности, да се формират някакви пределни или борсови и така нататък, означава ревизия на Споразумението за Спогодбата със Световната търговка организация, ревизия на постигнатото хармонизиране на нашия Закон за митниците с Митническия кодекс на Европейския съюз.
Това са принципите, които казвам. И това, че, да речем, Вашият частен спор с друго лице и твърденията на адвокат се покриват с това, което Министерският съвет предлага, не означава, че това е повлияно решение на Министерския съвет от един адвокат. Просто това е принципът, който е в Световната търговска организация и Европейския съюз.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И представят фалшиви фактури, господин Минев, и Вие ги приемате!
ПЛАМЕН МИНЕВ: А това, че се опитват престъпници и нарушители да измамят митническата администрация, не само на България, а на всички администрации, това не означава, че ние трябва да нарушаваме основни принципи.
Това е принципният въпрос. Ако тръгнем емоционално да коментираме темата, аз лично не приемам една квалификация, че митничарите дават съвети на престъпниците. Може да има единици, но митническата администрация е сериозна държавна администрация. Пак се връщам на темата, за съжаление, защото това кафе вече къде ли не сме го коментирали, но ако говорим за 1997 или 1996 г., тогава един тон кафе е било по 200 марки, а сега отива към 2000 марки. Разликата е факт, митническата администрация работи по-добре. Не бива да се подценява и да се омаловажава дейността на администрацията, тъй като успехите на тази администрация са успехи и за България, включително и в борбата срещу контрабандата. Това, че има нарушения, е факт, аз не го отричам. Но такива нарушения има навсякъде. Когато имаме по-големи успехи, когато има събрани повече приходи, когато има разкрити повече нарушения, това също е един пряк показател, не косвен, а пряк показател за борбата срещу корупцията в митническата администрация. Както и пряк показател за борбата срещу корупцията са разкритията на наркотици, разкритията на валута, на оръжие и така нататък. Споделям това нещо пак, защото обвиненията се повториха. И за да защитя достойното име на митническата администрация на България, която е добре приета и е на почит в Европейския съюз, просто тези думи, емоционално казани от господин Димитров, не би следвало да се имат предвид от уважаемите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник-министъра.
Има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! От това, което каза господин Минев, разбрахме, че митницата знае, че се внасят стоки под митническата стойност и се ощетява бюджетът и нищо не може да направи против това нещо. Защото тя не може да определя митническата облагаема стойност. Аз това разбрах. А не може да я определя, понеже държавата ни е поела ангажимент към Световната търговска организация. Това чухме, господин Минев призна, че се внасят стоки под облагаемата стойност, нали така? И в същото време митницата не може да им определи стойността заради нашите ангажименти.
Последно нещо, което Световната търговска организация стимулира, е подфактурирането на границата. Нейната основна цел е развитие на свободна търговия и минимални пречки пред търговията в света. Ако действително има такъв ангажимент, аз си признавам, че нямах възможност, вчера в заседание на Бюджетната комисия разбрах, че страната ни има ангажимент към Световната търговска организация да не определя по никакъв начин и да не влияе върху митническата стойност на цените. В такъв случай обаче имаме един друг закон, който даже в момента Народното събрание променя, и това е Законът срещу изпирането на пари. Според този закон всяка институция, включително митническата, има задължение там, където има съмнения, че има изпиране на пари, какъвто класически случай е, когато се внася подфактуриране или когато се укриват доходи по този начин, тя да алармира и да изпрати сигнал в Бюрото за финансово разузнаване, което ще стане агенция. Дотук има ли такива сигнали, изпратени от митницата? Вчера разбрах от господин Минев и колегите му, че в митниците се следят и борсовите котировки, включително има договор с Института по търговия. Когато борсова стока се внася в България, вчера разбрах в Комисията по бюджет, че в митницата са наясно каква е цената и виждат на каква цена тя се обмитява. Когато има разлика, колко такива сигнала са изпратени от митницата в Бюрото за финансово разузнаване, така че тя да не влияе върху цените на облагане, обаче това бюро да си свърши работата? То има и достатъчно международни контакти и може да види защо този вносител внася на много по-ниска, скандално ниска под борсовата цена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
За реплика има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една кратка реплика на това, което каза господин Калфин. Не че не съм съгласен с него, но тук въпросът е, че вносителите внасят явно с фалшиви фактури. И тези фалшиви фактури нямат контрагенти в чужбина. При условие че това се знае в митниците, въпреки това им пропускат стоките! Разбирате ли за какво става дума? Всичко е напълно фалшиво и въпреки това се приема. Е, това ли е спазването на изискванията на Световната търговска организация? Не мога да го разбера! Хора, които са приели тези фактури, още работят при господин Минев! Приели са по 20 цента кафе, приели са по 5 долара телевизор - още работят при него! Е, какво искате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов за създаване на нов § 13а.
Гласували 124 народни представители: за 47, против 72, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думата "които" се заменя с "в който".
2. Създава се нова ал. 4:
"(4) В тази глава терминът "комисионна за покупка" означава възнаграждението, платено от вносител на неговия агент за услугата да го представлява при доставката на остойностяваните стоки."
§ 15. Създава се чл. 66а:
"Чл. 66а. (1) Директорът на Агенция "Митници" със заповед може да определи отделни митнически учреждения, които извършват митническа дейност по отношение на определени видове стоки и/или в зависимост от митническите режими, под които те ще бъдат поставени.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
§ 16. Член 67 се изменя така:
"Чл. 67. (1) Декларирането пред митническите учреждения се осъществява:
1. писмено;
2. по електронен път;
3. устно;
4. чрез друго действие, с което държателят на стоките изявява своето желание да ги постави под митнически режим.
               (2) Условията и редът за деклариране в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се определят в правилника."
§ 17. В чл. 70 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Митническата декларация може да се изготви" се заменят с "Декларирането може да се извърши".
2. В ал. 2 думите "тази декларация трябва да бъде изготвена" се заменят с "декларирането трябва да се извърши".
3. В ал. 3, т. 1 думите "изготвят декларации" се заменят с "извършват деклариране".
§ 18. В чл. 83 след думите "по електронен път" се поставя запетая и се добавя "устно".
§ 19. В чл. 92 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "осигурят всички необходими гаранции за" се заменят със "са в състояние да осигурят" и след точката и запетаята се поставя съюзът "и".
2. В т. 2 думата "същност" се заменя с "нужда от ползване".
§ 20. В чл. 95, ал. 1 думата "преработени" се заменя с "обработени", а след думата "ново" се добавя "допустимо".
§ 21. В чл. 97, ал. 1, т. 2 думата "износ" се заменя с "изнасяне".
§ 22. В чл. 102, ал. 1 думата "положение" се заменя със "състояние" и се създава изречение второ:
"В правилника могат да бъдат предвидени и допълнителни изисквания във връзка с издаване на разрешението".
§ 23. В чл. 108, ал. 1 думите "чл. 107, т. 1 и 2" се заменят с "чл. 107, т. 1 и/или т. 2".
§ 24. В чл. 111, ал. 3, т. 1 думите "чл. 107, т. 1 и 2" се заменят с "чл. 107, т. 1 и/или 2".
§ 25. В чл. 117 думата "данните" се заменя с "елементите за облагане".
За § от 14 до 25 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § от 14 до 25 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Параграфи от 14 до 25 са приети.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Уважаеми народни представители, гост в българския парламент е вицепремиерът на Украйна господин Микола Жулински. (Депутатите стават прави и аплодират украинския вицепремиер.)
Искам да ви предам горещата благодарност на господин Жулински за приетото днес решение, което в ранните часове на заседанието приехме, за преминаването на украинските части. Още един път неговата искрена благодарност.

Продължаваме работата си по Закона за митниците.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател! Стигнахме до § 26.
"§ 26. В чл. 118, ал. 1, т. 2 след думата "възстановени" се добавя "или опростени".
§ 27. В чл. 122, ал. 2 се създава изречение трето:
"Митническите органи могат да допуснат срок, който започва да тече в рамките на календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден от последващ календарен месец, съответно тримесечие."
§ 28. В чл. 125 ал. 2 се изменя така:
"(2) Ако при приемане на декларация за внос съществува преференциално тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или плафони за идентични на декларираните стоки, тези стоки могат да ползват предвидените преференции, при условие, че в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим активно усъвършенстване вносните стоки са отговаряли на условията за преференциално тарифно третиране."
§ 29. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "вносни митни сборове" се заменят с "вносните митни сборове за тези продукти".
2. В т. 4 след думите "по-благоприятно тарифно третиране" се добавя "поради специфичното им предназначение".
3. В т. 5 накрая се добавя "в случаите по чл. 181, ал. 1".
§ 30. В чл. 127, ал. 2, т. 1 точката и запетаята се заменят със запетая и се добавя съюзът "и".
§ 31. В чл. 131, ал. 5 след думите "компенсаторните продукти" се добавя "или стоките в непроменено състояние".
§ 32. В чл. 135, ал. 2, т. 1 думата "внесените" се заменя с "вносните".
§ 33. В чл. 142 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата "месеца" се поставя запетая и се добавя "като се спазват разпоредбите относно специфичните срокове по чл. 143. Митническите органи могат да определят по-кратък срок със съгласието на заинтересуваното лице".
2. В ал. 3 след думите "заинтересуваното лице" се поставя запетая и се добавя "в разумни граници, за да се осъществи разрешеното ползване".
§ 34. В чл. 146, ал. 1, изречение второ думите "В случаите по чл. 143" се заменят с "В случаи по чл. 143, определени в правилника" и се поставя запетая.
§ 35. В чл. 165, ал. 2 запетаята след думата "износ" и думите "както и разрешаването временно изнесените стоки да не бъдат реимпортирани" се заличават.
§ 36. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "една година" се заменят с "три години".
2. В ал. 2 думите "една година" се заменят с "три години" и накрая се добавя "или упълномощено от него лице".
3. В ал. 3 думите "внесени за ползване за определени цели с намалени или нулеви митни сборове" се заменят с "оформени на режим внос с намалени или нулеви митни сборове поради ползването им за специфични цели".
§ 37. В чл. 185 ал. 1 се изменя така:
"(1) Разпоредбите на чл. 183 и 184 се прилагат, като се отчита съответната специфика, и за връщаните компенсаторни продукти, които са изнесени или реекспортирани, след като са били под режим активно усъвършенстване."
От § 26 до § 37 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте параграфи от 26 до 37 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Параграфи от 26 до 37 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 38. В чл. 197 ал. 1 се изменя така:
"(1) Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне."
Предложението на народния представител Георги Шишков е оттеглено.
"§ 39. В чл. 202, ал. 1, т. 3 се създава буква "в":
"в) лицето или лицата, неизпълнили изискванията, произтичащи от временното складиране на стоките или от ползването на митническия режим, под който са били поставени".
§ 40. В чл. 203 се създава ал. 3:
"(3) В случаи, определени в правилника, при възникване на вносно митническо задължение, свързано с режими с отложено плащане, длъжникът заплаща лихва в размер на законната лихва върху размера на вносните митни сборове поради отлагане на датата на възникването или вземането му под отчет."
§ 41. В чл. 205 се създава ал. 3:
 "(3) Когато е възникнало митническо задължение, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 1, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 1, и липсват данни за вида на стоките, се счита, че е възникнало задължение:
1. в случаите, когато има данни за определена група стоки - за стоката с най-високата митническа ставка от всички стоки, които се обхващат в тази група;
2. в случаите, когато няма никакви данни за вида на стоките - за най-високооблагаемата стока, като се отчитат всички събирани от митническите органи държавни вземания."
§ 42. В чл. 211 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 изречение второ се отменя;
б) в т. 2 думите "лихви за просрочие, начислени" се заменят със "законната лихва".
2. В ал. 2 думите "с дължимите лихви за просрочие" се заменят със "със законната лихва".
§ 43. След чл. 211 се създава раздел III:

"Раздел III
Постановления за принудително събиране на
публични държавни вземания, издавани от
митническите органи

Чл. 211а. Постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания.
Чл. 211б. Постановлението се издава в три оригинални екземпляра - за длъжника, за митницата и за Агенцията за държавни вземания.
Чл. 211в. (1) Постановлението се издава в писмена форма и съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. наименование и номер;
3. фактическите и правните основания за издаване;
4. данни за длъжника;
5. размера на дължимите митни сборове и на другите публични вземания;
6. датата на възникване на публичните вземания;
7. срока за доброволно плащане, който не може да бъде по-дълъг от 10 дни;
8. евентуални мерки за обезпечаване или предварителното му изпълнение;
9. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;
10. датата на издаване и подписа на съответния началник на митница.
 (2) Връчването на постановлението се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 211г. Когато след връчване на постановлението длъжникът плати задълженията си заедно с лихвите, преписката се приключва служебно от началника на митницата.
Чл. 211д. Когато след влизането в сила на постановлението длъжникът внесе доброволно само част от дължимата сума, това обстоятелство се посочва в придружителното писмо до публичния изпълнител.
Чл. 211е. Постановлението може да се обжалва чрез началника на митницата, който го е издал, пред директора на съответната регионална митническа дирекция в 14-дневен срок от връчването му.
Чл. 211ж. (1) Обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение.
 (2) Изпълнението на постановлението се спира по искане на длъжника, ако представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде в паричен депозит или в банкова гаранция.
 (3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение.
 (4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.
Чл. 211з. Началникът на митницата, чрез който е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно със становище и комплектуваната преписка на съответния директор на регионална митническа дирекция, в чийто район се намира съответната митница. Когато е направено искане за спиране, то също се прилага заедно със съответните доказателства. Ако подадената в срок жалба е била адресирана неправилно, тя се препраща служебно на компетентния орган, като срокът се счита за спазен.
Чл. 211и. (1) Директорът на регионалната митническа дирекция разглежда жалбата по същество и преценява всички обстоятелства по постановлението.
 (2) Директорът се произнася в тридневен срок от получаване на жалбата с мотивирано решение, с което потвърждава или отменя изцяло или отчасти постановлението, като в мотивите си излага позициите на страните и основанията за решението си. Той се произнася и по искането за спиране на изпълнението, когато това е било направено.
 (3) Когато се установи, че издаденото постановление е незаконосъобразно и вместо него трябва да се издаде друго, директорът на регионалната митническа дирекция отменя обжалваното постановление и връща преписката на съответния началник на митница със задължителни указания.
 (4) Решението се издава в четири оригинални екземпляра - за длъжника, за митницата, за регионалната митническа дирекция и за Агенцията за държавни вземания, на които се изпращат не по-късно от седем дни след изтичането на срок по ал. 2.
 (5) Постановлението, потвърдено с решение на директора на регионалната митническа дирекция, подлежи на обжалване пред окръжния съд по местонахождението й в 14-дневен срок от получаването на решението по ал. 4. Жалбата се издава чрез съответния началник на митница.
 (6) Постановлението не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е било обжалвано по административен ред или в частта, в която жалбата е изцяло или частично уважена.
Чл. 211к. (1) За производството по съдебното обжалване и за касационното производство се прилагат съответно разпоредбите на членове от 121 до 132 от Данъчния процесуален кодекс, а отменяне на влезли в сила постановления може да се иска от заинтересованата страна при условията и по реда на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс.
 (2) При разглеждането на жалбите в съда се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и данъчната администрация, когато е заинтересована страна.
Чл. 211л. Постановлението влиза в сила, когато:
1. не е било обжалвано в срок пред съответния директор на регионална митническа дирекция;
2. е било обжалвано в срок пред директора на регионалната митническа дирекция, той не е уважил жалбата и постановлението не е било обжалвано в срок в съда;
3. постановлението на началника на митницата е било потвърдено от съда.
Чл. 211м. (1) Подлежащото на изпълнение постановление се изпраща с обратна разписка от началника на митницата до Агенцията за държавни вземания за изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.
 (2) В придружителното писмо се посочва датата на влизане в сила на постановлението и към него се прилагат решението на директора на регионалната митническа дирекция и решението на съда, когато постановлението е било обжалвано.
 (3) Получаването на подлежащото на изпълнение постановление се удостоверява от публичния изпълнител пред митницата, която следи за постъпването на сумите за митните сборове по сметката й. Митницата приключва преписката служебно, след като получи от Агенцията за държавни вземания информация за събраните публични вземания, както и когато постановлението е било отменено."
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 38 до 43 включително, като има само следните предложения:
1. в чл. 211к., ал. 1 думата "постановления" да се замени с "решения";
2. в чл. 211л, т. 3 да отпаднат думите "постановлението на началника на митницата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Тези поправки на комисията са към § 43.
Имате думата.
Моля, гласувайте параграфи от 38 до 43 включително така, както са предложени от вносителя, с двете поправки в § 43, предложени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 11.
Параграфи от 38 до 43 включително са приети.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, в чл. 211 и в ал. 2 директорът се произнася в 30-дневен срок. Аз съм го прочел в "3-дневен срок".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да се коригира в протокола. Това е техническа грешка. Няма нужда да го прегласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 34. В чл. 212, ал. 2 думите "считано от датата на възникване на митническото задължение" се заменят със "считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с постановление за принудително събиране."
§ 45. В чл. 226 алинеи 1 и 2 се изменят, както следва:
"(1) Административнонаказателно отговорни са лицата, извършили митническо нарушение на митническата територия на Република България, както и подбудителите, помагачите, укривателите и допустителите.
         (2) Лицата по ал. 1 отговарят солидарно за възникналите в резултат на нарушението митни сборове и други публични държавни вземания, с изключение на наказанието "глоба".
"§ 46. В чл. 229 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2)  До приключване на административно-наказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение.
2. Създава се нова ал. 3:
"(3)  Митническите органи задържат и съхраняват под митнически надзор стоките, които са предмет или средство, или доказателство за извършено престъплението до извършване на митническите формалности по отношение на тях, съобразно действащото законодателство.
3. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
"(6)  В случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание."
Предложението на народния представител Георги Шишков е оттеглено.
"§ 47. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения:
1 Създава се ал. 1:
"(1)  Когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва."
"И се връчва"? "И не се връчва" или "и се връчва", извинявайте, питам вносителите от Главно управление "Митници"?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: Не се връчва.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи, коректен е текстът, който ви е раздаден.
"В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила един месец след издаването му."
Досегашният текст става ал. 2 и в нея думите "не е известен или" се заличават.
"§ 48. Член 234 се изменя така..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, само за секунда! Редно би било последното изречение, което прочетохте, да бъде т. 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "2. Досегашният текст става ал. 2 и в нея думите "не е известен или" се заличават." Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да бъде дотук, защото има желаещи за изказване. Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще се върна на началния текст, защото така общо се четоха.
"§ 45. Член 226, алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1)  Административно-наказателно отговорни са лицата, извършили митническо нарушение на митническата територия на Република България, както и подбудителите, помагачите, укривателите и допустителите." Какво се разбира под "допустителите"? Щом като го е допуснал, той или е помагач, най-малкото е помагач! Каква е другата хипотеза, при която някой ще отговаря, без да е помагач, без да е подбудител и без да е укривател? Аз предлагам тази дума "допустителите" да отпадне, защото тя ще те доведе само до смущения и до търсене на някаква хипотеза, която, ако вносителите я имат предвид, аз моля да я кажат, за да видим кой е допустител, без да е укривател, без да е помагач и без да е подбудител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Искате ли да вземете отношение от министерството?
Господин Пламен Минев има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Тук с включването и на допустителите се определя точно кръгът на лицата, които е възможно да са субект на нарушение, което е в контекста на Закона за административните нарушения и наказания. Там също има такъв кръг от лица, включително и допустителите. Специално в тази група на лица, които могат да извършат нарушение като допустители, това са различни длъжностни лица, които са директори на предприятия, някои са длъжностни лица във фирми и т.н. За тях е този текст, тъй като в много случаи се използва такава формулировка, че някое лице, което заема съответна длъжност, то на практика е допуснало извършването на такова нарушение, но тъй като не влиза в групата лица, които могат да бъдат санкционирани, не може да му се състави акт. И това е напълно прилагане на Закона за административните нарушения и наказания, където това е принцип. Там има и допустители.
Това е на практика нашето предложение, тъй като в сегашния закон нямаше на практика и в тази група не влизаха помагачи, откриватели и допустители. Бяха само преките нарушители и при това положение много от нашите актове падаха в съда поради това, че не попадаха в групата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Но какво значи допустители? Обяснете го това! Не ни е ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: Допустител - това е точно лице, което със своето бездействие по определена сделка и т.н., за която е имало информация, за което той е можел да въздейства, той е допуснал извършването на нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е ли той помагач?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: Не, това не може да е помагач! Това е точно допустител.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той ще бъде наказан за своето бездействие като извършител.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН МИНЕВ: Той не е извършител, а е допустител.
Това е спор, който е спор точно по Закона за административните нарушения и наказания. И там е направено това. Просто ние правим нашият закон да съответства на ЗАНН, за да няма разминаване, което да ни пречи в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минев.
Господин Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, отговорът не задоволява. Аз поисках да ми се даде хипотеза. Даде ми се една хипотеза, но тя се покрива или с помагач, или със спомагател. Ние не разглеждаме в момента Закона за административните нарушения и наказания. Ще има проект. Като дойдем до него, сигурно ще направя предложение, щом това е така, и там това нещо да отпадне.
Това нещо може да има значение само в един случай, ако това желаете, но трябва да го кажете, че се наказват и тези, които, без да имат никаква вина, са допуснали нарушението. Защото това, което се казва тук: "подбудители, помагачи, извършители" - тези нарушения са умишлени. Те не са нарушения при обективно поведение без умисъл.
Примерът, който давате, е пак с умисъл, че въпреки сигнали, той е допуснал. Това си е помагачество или съизвършителство.
Ако Митниците имат намерение да санкционират и този, който невиновно е допуснал такова нещо, срещу което аз бих се противопоставил, тогава да го кажем: "както и невиновните допустители" за еди какво си.
И другото е, може да се преповтаря Законът за административните нарушения и наказания. Това показва, че терминологията му не е съвършена. Като дойде ред да го променяме, пак ще имам думата.
И предложението ми е да отпадне "допустител".


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има ли други изказвания? Няма.
Предложението на господин Гоцев означава отпадане на запетаята между думите "помагачите" и "укривателите", слагане вместо запетаята на "и" и точка след думата "укривателите". С други думи, да отпадне текстът "и допустителите". Така текстът ще стане: "както и подбудителите, помагачите и укривателите".
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Гоцев.
Гласували 114 народни представители: за 91, против 11, въздържали се 12.
Предложението на господин Гоцев е прието.
Моля, гласувайте § 44, 45, 46 и 47, както са предложени от вносителя, с приетата вече поправка в § 45.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 44 - 47 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 48. Член 234 се изменя така:
"Чл. 234. (1) Който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, се наказва за митническа измама с глобата, предвидена в чл. 233, ал. 1 или 2, а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките.
                 (2) В случаите по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 3, 4 и 5."
§ 49. Създава се чл. 234а:
"Чл. 234а. (1) Който отклони временно складирани стоки или стоки, на които са дадени митнически режим или митническо направление, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глобата, предвидена в чл. 233, ал. 1 или 2, а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките.
                  (2) В случаите по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 3, 4 и 5."
"§ 50. В чл. 235 ал. 1 се изменя така:
"(1) Който продаде, купи или направи опит за това, даде или приеме като подарък, за пазене, за ползване, под наем или като залог стоки, за които е знаел или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че са внесени в нарушение на митническото законодателство или в нарушение на нормативно определените ограничения и условия за безмитно внесени стоки или за стоки, внесени с намалени или нулеви митни сборове поради специфичното им предназначение, се наказва с глоба до 1000 лв."
"§ 51. Създава се чл. 238а:
"Чл. 238а. Който не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи срокове, се наказва с глоба до 2000 лв."
Предложението на народния представител Георги Шишков е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Господин Цонев, в текста на § 48 има нещо, което ме смущава: "който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или забрани (?) или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането...". Тук някак си увисва изречението. Моля ви, изчистете малко текста.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В чл. 234, ал. 1 ударението в думата "забрани" е върху втората буква "а".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При така поставеното ударение - "забрани" върху второто "а" или ограничения, смисълът е ясен. Благодаря за пояснението.
Моля, гласувайте § от 48 до 51 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 48 - 51 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 52. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 16 се изменя така:
"16. "Титуляр на режим" е лицето, за сметка на което е извършено декларирането, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на първото лице относно митнически режим."
2. Точка 23 се изменя така:
"23. "Декларатор" е лицето, което извършва декларирането от свое име, или лицето, от името на което се извършва декларирането."
3. Създават се т. 24 и 25:
"24. "Служебна тайна" са:
а) конкретните индивидуализирани данни, вписани в митническите декларации и в приложените документи, с изключение на данните, включени в публичните регистри;
б) данните от търговските договори, включително за размера и начина на плащания;
в) други конкретни индивидуализирани данни, получени или събрани в процеса на осъществяването на митнически надзор и контрол или на други действия, предвидени в този закон.
25. "Митнически учреждения" са:
а) Централното митническо управление;
б) регионалните митнически управления;
в) териториалните митнически управления;
г) митническите бюра;
д) митническите пунктове."
Предложението на народния представител Георги Шишков е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 52, както е предложен от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграф 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 53. В чл. 13, 14, чл. 183, ал. 2, чл. 186, ал. 4, чл. 231 и § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за митниците думите "Главното управление на митниците" се заменят с "Агенция "Митници", а в чл. 21, ал. 4 думите "Главното управление на митниците" се заменят с "Централното управление на митниците". Навсякъде в Закона за митниците думите "началникът на Главното управление на митниците" се заменят с "директорът на Агенция "Митници", а думите "началниците на районните митнически управления" се заменят с "директорите на регионалните митнически дирекции".
§ 54. Агенция "Митници" е правоприемник на Главното управление на митниците, районните митнически управления, митниците, митническите бюра и митническите пунктове към тях.
§ 55. Лицата, получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим" - следва изброяването на обнародванията в "Държавен вестник" - "и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия (ДВ, бр. 64 от 1991 г.), могат да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора, сключен между тях и Главното управление на митниците, но не по-късно от 31 декември 2002 г.
§ 56. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ, бр. 30 от 1999 г.) навсякъде думите "Главното управление на митниците" се заменят с "Агенция "Митници".
§ 57. В чл. 71 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ДВ, бр. 114 от 1999 г.) думите "началниците на Главно управление "Митници" и на районните митнически управления" се заменят с "директорът на Агенция "Митници" и директорите на регионалните митнически дирекции".
§ 58. В чл. 52, ал. 5, т. 4 от Закона за банките" - следва изброяване на обнародванията в "Държавен вестник" - "думите "началниците на Главното управление на митниците и на районните митнически управления" се заменят с "директорът на Агенция "Митници" и директорите на регионалните митнически дирекции".
§ 59. В чл. 59 от Закона за Данък върху добавената стойност"- следват изброяванията в "Държавен вестник" - "се създава т. 20:
"20. безвъзмездно се предоставят изоставени и отнети в полза на държавата стоки по Закона за митниците, с изключение на моторни превозни средства."
§ 60. В Данъчния процесуален кодекс" - следва изброяване в "Държавен вестник" - "се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 2, т. 1 след думата "данъци" се добавя "акцизи".
2. В чл. 67, ал. 3 се създава изречение второ:
"Когато проверката се извършва при другия данъчен субект, тя завършва с протокол, екземпляр от който му се предоставя."
3. В чл. 72, ал. 4 се изменя така:
 "(4) В случаите по чл. 67, ал. 3 органът, определен да издаде данъчния ревизионен акт, може да изисква и писмено данни от друг данъчен орган за друг данъчен субект."
4. В чл. 73 се правят следните изменения:
а) Ал. 2 се изменя така:
 "(2) Проверките по ал. 1 се извършват по реда на чл. 67, ал. 6."
б) Ал. 3 и 5 се отменят.
5. В чл. 109, ал. 12, т. 2 думата "този" се заменя със "съответния".
6. Чл. 135 се отменя.
7. В чл. 137, т. 1, буква "г" се изменя така:
"г) постановлението за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо от това дали е обжалвано".
8. В чл. 146, ал. 1 след думите "данъчни задължения" се поставя запетая и се добавя "установени от данъчните органи".
9. В чл. 226 се правят следните изменения:
а) В ал. 1, изречение второ след думите "данъчни задължения" се добавя "за имота".
б) Ал. 4 се изменя така:
 "(4) когато прехвърлителят и учредителят имат публични държавни и общински вземания, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяване на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет."
10. В чл. 227 думите "или удостоверяване по чл. 226" се заменят с думите "или при неспазване разпоредбата на чл. 226, ал. 4".
§ 61. В чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за събиране на държавните вземания" - следва изброяване на "Държавен вестник" - "след думата "вещи" се добавя "след заплащане на дължимите за стоките публични държавни вземания и разходите по издирването, превозването, съхраняването и оценяването на стоките и извършването на продажбите им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тези текстове се подкрепят от комисията, нали?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, подкрепя ги, затова ще ги прочета. Те, фактически, тъй като са относно Закона за събиране на държавните вземания, няма да бъдат § 61, а са си § 61а.
Предложенията, които Йордан Цонев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, това - след това, после. Сега спираме дотук - до § 61.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз исках само да ви кажа, че тези предложения не са за нов § 61а, тъй като става въпрос пак за Закона за събиране на държавните вземания. Ние с § 61 сме в този закон.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ти кажи, че си сбъркал и че не е § 61а, а е § 61.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така, това исках да кажа.
Или, ако обсъждаме § 61, трябва да прочета и предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: После. Сега - до § 60.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Чакайте да видя къде бяхме, защото много членове прочетохме...
Става дума за § 55.
Господин Цонев, аз мисля, че бях направил подобно предложение, но след като предложението ми е за отпадане на една част от текста мисля, че може да бъде подложено на гласуване, макар че сте пропуснали да го запишете в предложенията.
Става дума за последните думи от § 55: за лицата, получили разрешение за извършване на безмитна търговия и т.н., могат да я извършват до срока на изтичане на договора, но не по-късно... Сега, мен ме притеснява това нещо: "не по-късно". Ако договорът изтича след 31 декември 2002 г. какво ще стане с тези договори? Как ще се развалят, кой ще води дела, кой ще плаща, най-вече и че трябва да се предвидят някакви може би обезщетения или, де да знам?... Затова аз смятам, че този текст е неуместен в момента. Неуместно е в момента точно да го гласуваме още повече, че и мотивите не са ясни за това.
Аз категорично и винаги съм се противопоставял на желанието на някои да затворят безмитната търговия в България. Желанието им да затворят нормалната безмитна търговия е породено от неспособността именно на изпълнителната власт да се справи с контрабандата. И като не може да се справи с контрабандата, дайте да затваряме безмитната търговия! Има безмитна търговия навсякъде, включително и в страните на Европейския съюз.
Ето, онзи ден отидохме, господин Гоцев ще Ви каже, господин Цонев, на летището в Париж - безмитна търговия има колкото искате, но казват: безмитна търговия само за излизащите от Европейския съюз. Значи, излизащите от Европейския съюз плащат, примерно, за един стек цигари 200 франка, а тези, които летят за Европейския съюз пак могат да си купят, никой не им пречи, обаче плащат, господин Цонев, 400 франка! Така че те и там казват, че ще забранят и т.н., обаче не са забранили. А ако са я забранили, то са я забранили вътре в рамките на Европейския съюз.
Има ли някой в тази зала, който да си представи, че ние ще станем членове на Европейския съюз в 2002 г.? А, дано всички да си помислят, че ще стане, но и тогава няма смисъл да я забраняваме. Както и те не са я забранили, т.е. за излизащите, още повече, че ние ще станем външна граница на Европейския съюз и за излизащите от Европейския съюз защо да не я оставим да работи? Примерно, съседни държави, ако не станат членове на Европейския съюз, каквато тенденция има, защо да не оставим тази търговия да съществува?
На последна страна да оставим пък, че ние няма да станем до 2002 г. членове на Европейския съюз, така че аз се обръщам не само към господин Минев, но и към хората на изпълнителната власт да помислят дали е целесъобразно закриването на безмитните магазини, дали не е по-добре да се засили така контролът, че да не става контрабанда чрез тях, защото ако ги закрием, най-простото - ще преместим бизнеса от България в съседните държави. Те няма да купуват от България, ще купуват от другите държави. И кой ще загуби от това нещо? Според мен ще загуби българската страна.

Въобще мотивите, които стоят зад този текст и специално зад тази последна част от изречението не са ми ясни. Затова предлагам да се гласува да отпаднат последните думи "но не по-късно от 31 декември 2002 г."
Нека да оставим за хората, които имат сключени договори, да изтекат сроковете на договорите, а после да решим. Аз съм сигурен, че дотогава вече ще има и някакво решение по въпроса за безмитната търговия, още повече, че най-малкото ще има един нов парламент, ново Народно събрание, което може да реши, друга изпълнителна власт да реши въпросите в интерес на страната, а не в интерес на съседните страни, както сега това се предлага.
Така че, колеги, формално предлагам след запетаята след "Главно управление на митниците" да се сложи точка и думите "но не по-късно от 31 декември 2002 г." да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздела е прието.
Моля, гласувайте § 53 и 54 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Параграфите се приемат.
По § 55.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров - думите "но не по-късно от 31 декември 2002 г." да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 30, против 45, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 55 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Параграф 55 е приет.
Моля, гласувайте параграфи от 56 до 60 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Параграфи от 56 до 60 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще прочета § 61 - текста на вносителя, заедно с предложението на народния представител Йордан Цонев, които са приети.
Моля, за протокола, изброяването на обнародването да се вземе от предложението на народния представител Йордан Цонев, защото там е по-пълно.
"§ 61. В Закона за събиране на държавните вземания (обн. ДВ., бр. 26 от 26.03.1996 г., изм. ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., изм. ДВ, бр. 51 от 27.06.1997 г., изм. ДВ, бр. 59 от 26.05.1998 г., изм. и доп. ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., изм. с Решение № 2 на Конституционния съд на Република България от 30.03.2000 г. - ДВ, бр. 29 от 7.04.2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 85, ал. 1, т. 2 и 3 се изменят така:
"2. установява и събира определени със закон частни държавни вземания;
3. представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания;"
2. В чл. 90, ал. 1, т. 3 след думата "вещи" се добавя "след заплащане на дължимите за стоките публични държавни вземания и разходите по издирването, превозването, съхраняването и оценяването на стоките и извършването на продажбата им"."
Същото предложение го има, но в по-добра редакция, направено и от мен. Така че за това 2., което касае изменение в чл. 90, ще прочета редакцията, която трябва да бъде приета. Така че тази, която прочетох, отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам никаква разлика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точка 2 става така:
"2. В чл. 90, ал. 1, т. 3 след думата "вещи" се добавя "след заплащане на дължимите за стоките публични държавни вземания и разходите по издирването, превозването, съхраняването и оценяването на стоките и извършването на продажбата им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Но, господин Цонев, аз току-що направих сверка, няма разлика. Но понеже Вашето предложение засяга и чл. 85, т. 1 и 2 остават както сте ги предложили.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Даже, за да има пълна яснота, тъй като изброяването на държавните вестници във Вашето предложение е по-пълно, направо, както гледам, Вашият текст е заместващ, но по-пълен, на предложения § 61.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи гласуваме това предложение, което аз съм направил и е прието от комисията, само с една разлика - че не е за нов § 61а, а е за § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно така.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 61, както е предложен от комисията, по предложението на господин Йордан Цонев.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Параграф 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 62.  Параграф 7, т. 1 и § 55 влизат в сила от 1 януари 2000 г., а § 7, т. 2 и 3 влизат в сила от 1 януари 2001 г."
Това е текстът на вносителя за § 62. Имаше корекция на комисията, но сега, след кратка консултация, се съгласихме, че е по-добър текстът на вносителя. Така че моля да подложим на гласуване текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 62 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Параграф 62 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.

Точка четвърта от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Има думата господин Никола Николов да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"Закон за пощенските услуги" - това е заглавието на закона, което се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложен от вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на законопроекта за прощенските услуги, моля в залата да бъде допуснат господин Иван Таушанов - заместник-министър на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат господин Иван Таушанов.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Иван Таушанов в залата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с извършването на пощенски услуги в Република България.
Чл. 2. С този закон се осигуряват условия за:
1. задоволяване потребностите на обществото от пощенски услуги;
2. извършване на универсална пощенска услуга на територията на цялата страна при достъпни цени и определено качество;
3. либерализиране на пощенските услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;
4. защита на интересите на потребителите.
Чл. 3. Пощенските услуги включват:
1. приемане, пренасяне и доставка на пощенски пратки;
2. приемане и/или доставяне като пощенски пратки на съобщения, предавани чрез далекосъобщителни средства;
3. пощенски парични преводи;
4. куриерски услуги.
Чл. 4. Пощенските услуги са универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги.
Чл. 5. Пощенските услуги се осъществяват чрез пощенски мрежи.
Чл. 6. (1) Пощенските пратки съдържат предмети с такива физически качества и технически параметри, които позволяват пренасянето им чрез пощенска мрежа.
(2) Пощенските пратки по ал. 1 са кореспондентски пратки, печатни произведения, малки пакети, секограми, както и пощенски колети, които съдържат стоки с или без търговска стойност.
Чл. 7. Пощенски оператори са лица, регистрирани по Търговския закон, които извършват пощенски услуги въз основа на индивидуална лицензия или регистрация.
Чл. 8. Не са пощенски услуги по смисъла на този закон:
1. пренасянето и доставката на собствени пратки, извършвани самостоятелно от една лице между неговите офиси, клонове или поделения, без да се използва пощенска мрежа;
2. пренасянето на собствени пратки от едно лице и доставката им на друго лице, като призовки, повиквателни и други подобни, без да се използва пощенска мрежа;
3. разпространяването на вестници и периодични издания, които не са оформени като пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби и/или не се използва пощенска мрежа."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на глава първа и членове от 1 до 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа и членове от 1 до 8 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Глава първа и членове от 1 до 8 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ГЛАВА ВТОРА
УПРАВЛЕНИЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ

Чл. 9. Министърът на транспорта и съобщенията осъществява държавното управление и регулиране на пощенските услуги в Република България в съответствие с този закон.
Чл. 10. Министърът на транспорта и съобщенията разработва секторна политика (пощенска политика) за стратегията и принципите на развитието на пощенските услуги, за етапите и насоките на развитие на пощенския пазар и на пощенската инфраструктура и за задачите, свързани с евроинтеграцията. Секторната политика се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 11. (1) Административна структура към министъра на транспорта и съобщенията организира приемането, пренасянето и доставката на секретна кореспонденция на органите на държавната власт и местната администрация, както и на други юридически лица, които са получили разрешение от органите на Министерството на вътрешните работи и са сключили договор с административната структура.
(2) Организацията, структурата и функциите на административната структура по ал. 1 се определят от Министерския съвет.
Чл. 12. Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано със заинтересуваните министри организира пощенските услуги при извънредни обстоятелства, като режим "военно положение", "положение на война" и/или кризи и може да възлага на пощенските оператори конкретни задачи и изисквания, както и да въвежда ограничения при изпълнението на пощенските услуги."
Комисията подкрепя заглавието на глава втора и членове от 9 до 12 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора и членове от 9 до 12 включително.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава втора и членове от 9 до 12 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 13 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 13. Министърът на транспорта и съобщенията регулира пощенските услуги, като:
1. издава нормативни актове, предвидени в този закон;
2. осигурява условия за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на страната;
3. определя със заповед нормативи за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване, които се отнасят до срока за изпълнение на услугата, редовността на събиране и доставка на пощенските пратки и осигуряване надеждността на услугата; заповедта се обнародва в "Държавен вестник";
4. осигурява условия за конкуренция на пощенския пазар и равнопоставеност на пощенските оператори;
5. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за универсална пощенска услуга;
6. издава удостоверения за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги;
7. защитава интересите на потребителите на пощенски услуги;
8. осигурява мерки за опазване тайната на кореспонденцията;
9. може да изисква от всеки, който извършва пощенски услуги, информация, необходима за изпълнението на регулаторните функции, като гарантира опазването й, ако тя е търговска тайна на оператора;
10. утвърждава пощенските кодове за мрежите на операторите на универсална пощенска услуга, както и на баркодовете на пощенските пратки и на пощенските записи в съответствие с международните изисквания, и води регистри за тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 13, както е предложен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 14. Министърът на транспорта и съобщенията:
1. представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури на органите по управление и регулиране на пощенските услуги;
2. утвърждава годишен тематичен план за издаване на български пощенски марки;
3. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитване по важни проблеми на пощенските услуги.
Чл. 15. Министърът на транспорта и съобщенията контролира спазването на:
1. нормативните актове в областта на пощенските услуги;
2. лицензионните условия;
3. изискванията за извършване на неуниверсални пощенски услуги;
4. нормативите за качество на универсалната пощенска услуга;
5. изискванията за тайната на кореспонденцията;
6. изискванията за опазване на околната среда при изпълнение на пощенските услуги, като взаимодейства със съответните органи.
Чл. 16. Министърът на транспорта и съобщенията с наредба, съгласувана с министъра на вътрешните работи, определя изискванията за пощенската сигурност, отнасяща се до охраната и опазването на пощенските пратки, паричните средства, персонала на операторите и тайната на кореспонденцията, както и за контрола за тяхното изпълнение.
Чл. 17. Министърът на транспорта и съобщенията ежегодно подготвя и представя пред Министерския съвет доклад за своята работа в областта на пощенските услуги, който задължително съдържа анализ на пазара на пощенските услуги, перспективи на развитието и състояние на конкуренцията. Резюме от доклада се публикува."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 14 до 17 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове от 14 до 17 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Членове от 14 до 17 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава трета - Пощенски оператори", "Раздел I - Общи условия за пощенските оператори".
Има предложение на комисията заглавието на раздел I да стане "Права и задължения на пощенските оператори".
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на глава трета, както е предложено от вносителя, и заглавието на раздел I, както е предложено от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Заглавията на глава трета и на раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 18. Пощенските оператори изпълняват дейността си при условия на равнопоставеност и публичност.
Чл. 19. Всеки пощенски оператор може да извършва универсална пощенска услуга или част от нея на основание на индивидуална лицензия или неуниверсални пощенски услуги на основание на регистрация."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 18 и 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте членове 18 и 19, както са предложени от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Членове 18 и 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 20 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 20. (1) Пощенските оператори са длъжни:
1. да осигуряват тайната на кореспонденцията;
2. да изпълняват изискванията, уреждащи сигурността на пощенските пратки;
3. да оказват съдействие при осъществяване на пощенски услуги при обстоятелствата на чл. 12;
4. да осигуряват опазването на държавната тайна в Република България;
5. да създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от страна на компетентните органи.
              (2) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга задължително застраховат срещу злополука работници и служители, които заемат длъжности, определени в списък, съгласуван с министъра на транспорта и съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 20, както е предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 21. (1) Пощенските оператори са длъжни да осигуряват на потребителите равнопоставен достъп до пощенските си мрежи и ползване на пощенски услуги при договори по Общите условия. Подписването на отделни договори не е необходимо.
(2) Пощенските оператори включват в Общите условия на договорите си с потребителите характеристики на услугите, условия за достъп, нормативи за качеството, начин на заплащане, ред за рекламации и опростен начин за решаване на спорове, отговорности и други съществени въпроси по предоставянето и ползването на услугите.
(3) Договорът по Общите условия се счита сключен с приемането на пощенската пратка или паричния превод от пощенския оператор в местата за достъп и заплащане цената на услугата.
(4) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга вземат становище от Комисията за защита на конкуренцията по проекта за Общи условия на договора с потребителите, след което ги представят на министъра на транспорта и съобщенията за съгласуване.
(5) Пощенските оператори довеждат Общите условия до знанието на потребителите, като ги публикуват преди влизането им в сила в един централен всекидневник и ги поставят на видни и достъпни места в пощенските служби, в които приемат пощенски пратки и парични преводи.
Чл. 22. Пощенските оператори имат право да сключват договори с други лица за изпълнение на части от дадената им лицензия.
Лицезираният и в тези случаи носи отговорност за цялостното изпълнение на лицензията.
Чл. 23. (1) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга осигуряват взаимен достъп до мрежите си при условия на обективност и равнопоставеност. За взаимният достъп се сключват договори, в които страните уговарят техническите, технологичните, финансовите и други условия на свързване.
(2) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга могат да осигуряват и да договарят достъп до мрежите си и на мрежи на оператори на неуниверсални пощенски услуги, когато това е практически възможно."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за членове от 21 до 23 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 21, 22 и 23, както са предложени от вносителя.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Членове 21, 22 и 23 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел II
Основен пощенски оператор
Чл. 24. Основен пощенски оператор е търговското дружество "Български пощи", което въз основа на този закон и индивидуална лицензия задължително предоставя чрез пощенската си мрежа универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, включително при икономически неизгодни условия.
Чл. 25. (1) Основният пощенски оператор освен универсалната пощенска услуга извършва абонамент, пренасяне и доставка на вестници и периодични издания на физически и юридически лица, когато е сключил договор за разпространяване със съответните издателства.
(2) Основният пощенски оператор може да осъществява и други пощенски услуги по реда, установен в този закон, както и други дейности, включени в предмета му на дейност като търговско дружество.
Чл. 26. (1) Основният пощенски оператор може да участва с имущество, което е част от пощенската му мрежа, само в търговски дружества, които поемат с договор по реда на чл. 22 да изпълняват част от лицензията му.
(2) Ако частта от имуществото му по ал. 1 не затруднява изпълнението на лицензията, основният пощенски оператор може да участва с това имущество и в търговски дружества, които не поемат задълженията по чл. 22.
Чл. 27. Основният пощенски оператор е задължен да изпълнява актовете на Всемирния пощенски съюз, които са ратифицирани от Република България, обнародвани са и са влезли в сила.
Чл. 28. Основният пощенски оператор може да членува в международни организации на пощенски оператори."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на раздел II и членове от 24 до 28 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и членове от 24 до 28 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
Заглавието на раздел II и членове 24 - 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 29 има предложение на комисията.
"Чл. 29. (1) Основният пощенски оператор получава компенсация от държавния бюджет за доказания от него дефицит от изпълнението на универсалната пощенска услуга.
(2) Размерът на средствата за компенсиране на намалените приходи от изпълнение на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия с оглед осигуряване на достъпни цени за всеки потребител на територията на страната се определя в държавния бюджет на Република България за съответната година.
(3) Основният пощенски оператор организира и осъществява счетоводното отчитане както общо за търговското дружество, така и аналитично и поотделно за:
1. универсалната пощенска услуга;
2. неуниверсалните пощенски услуги;
3. други търговски дейности.
(4) Приходите от универсалната пощенска услуга не могат да се използват за покриване на разходи за неуниверсални услуги или за други дейности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 29 така, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 30. Държавата или общините могат да продават или да предоставят за ползване на основния пощенски оператор без търг или конкурс недвижими имоти, които са държавна или общинска частна собственост.
Чл. 31. Основният оператор ползва безвъзмездно държавни и общински имоти за монтиране на пощенски кутии за приемане и за доставка на непрепоръчани кореспондентски пратки и печатни произведения след съгласуване с компетентните органи."
По чл. 30 и 31 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 30 и 31 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Членове 30 и 31 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Пощенски услуги
Раздел I
Универсална пощенска услуга
Чл. 32. Универсалната пощенска услуга се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 13, т. 3, при достъпни цени и възможност за ползването им от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение.
Чл. 33. (1) Универсалната пощенска услуга се осигурява през всички работни дни най-малко пет дни в седмицата, освен:
1. в случай на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 12;
2. в селища, намиращи се в трудно достъпни райони; конкретните селища се определят от основния пощенски оператор, съгласувано с кметовете на съответните общини и списъкът им се утвърждава със заповед на министъра на транспорта и съобщенията; в заповедта се определят и работните дни, в които се осигурява универсалната пощенска услуга.
(2) Предоставянето на универсалната пощенска услуга предвижда най-малко едно събиране на пощенски пратки през всеки работен ден от местата за достъп и на една доставка на получателите в нормативно определените срокове.
(3) Броят и разположението (гъстотата) на местата за достъп отчитат нуждите на потребителите.

Чл. 34. (1) Универсалната пощенска услуга включва следните услуги:
1. приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки, както следва:
а) кореспондентски пратки, печатни произведения и малки пакети - до 2 кг;
б) секограми - до 7 кг;
в) колеги - до 10 кг.
2. парични преводи;
3. допълнителни услуги "препоръка" и "обявена стойност".
(2) Границата за тегло по ал. 1, т. 1, буква "в", когато се отнася за колети от други страни, може да бъде по-висока и да достига до границата за тегло, определена в актовете на Всемирния пощенски съюз.
(3) Пощенските пратки по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавия на глава четвърта, раздел първи и членове от 32 до 34 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Никола Николов.
Монотонността е нарушена.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, това, което ме мотивира да наруша монотонността, е чл. 33 или по-точно т. 2.
От приеманите от нас разпоредби досега се уредиха изисквания и принципи, които ние трябва да продължим. В този смисъл аз приемам, че универсалната пощенска услуга, както е записано в ал. 1, може да има само едно изключение, когато да не се осигурява най-малко пет дни в седмицата - това са извънредните обстоятелства, по смисъла на чл. 12. Но категорично, господин председател, не мога да приема, че трябва да изключим селища, независимо от това колко труднодостъпни са в страната, защото България е 111 хил. квадратни километра. Много ви моля, колеги отдясно, тъй като става дума за селища, които са български. Не трябва да допускаме изолация на такива селища и да ходи някой, както тук се пише - по наредба, един или два пъти. Гледали сме много филми, особено в Съединените американски щати, където има една къща, вее се флагът и има пощальон.
Моето предложение, господин председател, е т. 2 да отпадне.
Аз нарочно не направих предложение, защото можех да ползвам процедурата и в случая се възползвам от нея - т. 2 да отпадне. И ние, като български парламент, да защитим целостта на страната, да защитим целостта на онова, което имаме като разбиране за българско населено място. Да няма категории - първа и втора, български населени места, а да има равнопоставени български населени места.
Затова, много ви моля, колеги отдясно, особено, подкрепете това предложение и т. 2 да отпадне. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
По-скоро става дума не за равнопоставеност на населени места, колкото на гражданите. Нали така, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): И на гражданите - също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания има ли?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков в чл. 33, ал. 1 т. 2 да отпадне.
Гласували 127 народни представители: за 42, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавията на глава четвърта и раздел първи и членове от 32 до 34 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Заглавията на глава четвърта и раздел първи и членове от 32 до 34 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 35 има предложение на комисията:
"Чл. 35. (1)  Формата, минималните и максималните размери и начинът на адресиране на пощенските пратки по чл. 34, ал. 1, т. 1 се определят в съответствие с изискванията на актовете на Всемирния пощенски съюз.
(2)  Пощенските оператори на универсална пощенска услуга са длъжни по подходящ начин да уведомяват всички свои потребители за изискванията за форма, размери и тегло на пратките съгласно ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 35, така както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 36. (1)  Доставката на пощенските пратки и колети по чл. 34, ал. 1, т. 1 се извършва, както следва:
1. непрепоръчаните пощенски пратки с тегло до 1 кг - в пощенските кутии на получателите, инсталирани на адреса на получаване;
2. препоръчаните пощенски пратки с тегло до 1 кг - на адреса на получателя - лично на него, на негов пълномощник или пълнолетен член на домакинството му;
3. пощенските пратки с тегло над 1 кг и колетите - в пощенските служби на операторите.
(2) Пощенските парични преводи се изплащат на получателите по начина, посочен от подателя - в пощенските служби или на адреса на получателя в брой или чрез превод по посочена сметка.
(3) За извършване доставката на непрепоръчани пощенски пратки получателите поставят пощенски кутии на подходящи, достъпни и безопасни места на адреса на получаване."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 36, така както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел II
Неуниверсални пощенски услуги
Чл. 37. Неуниверсални пощенски услуги са всички услуги по приемане, пренасяне и доставка на пощенски пратки извън универсалната пощенска услуга.
Чл. 38. Неуниверсалните пощенски услуги включват:
1. пощенските колети с тегло над 10 кг до 20 кг;
2. куриерските услуги;
3. услугите по чл. 3, т. 2."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на раздел втори и членове 37 и 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел втори и членове 37 и 38, така както са предложени от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел втори и членове 37 и 38 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глава пета
ИНДИВИДУАЛНИ ЛИЦЕНЗИИ И РЕГИСТРАЦИИ
ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОЩЕНСКИ УСЛУГИ

Раздел I
Индивидуални лицензии"

Комисията подкрепя заглавията на глава пета и раздел I така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава пета и раздел I така, както са предложени от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава пета и раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 39 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 39. Индивидуална лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава извършването на универсалната пощенска услуга."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 39 така, както е предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 40. Индивидуална лицензия се издава за извършване на универсалната пощенска услуга или на част от нея на територията на страната.
Чл. 41. Изискванията за издаване на индивидуални лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид пощенски услуги, освен ако в този закон е предвидено друго.
Чл. 42. Издаването на лицензии се осъществява при условия на публичност и равнопоставеност.
Чл. 43. (1) Лицата, които кандидатстват за издаване на индивидуална лицензия за универсалната пощенска услуга, подават заявление до министъра на транспорта и съобщенията, в което посочват:
1. идентификационните данни за заявителя;
2. услугите и срока, за който ще се извършват;
3. началото на започване на дейността.
 (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. заверено копие от съдебното решение за регистрация;
2. удостоверение за актуално състояние на заявителя;
3. копие от картата за регистрация по БУЛСТАТ и удостоверението за данъчна регистрация;
4. декларация, че на заявителя не е била отнета лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга или ако е била отнета - срокът, в който той не е имал право да кандидатства за такава лицензия;
5. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността като годишен счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, писмена гаранция от банка за отпускане на кредит при издаване на лицензия, документи за ликвидност на дълготрайни активи;
6. описание на технологията, осигуряваща качествена универсална пощенска услуга, което съдържа сроковете за доставка, мерки за опазване на тайната и сигурността на пощенските пратки, както и схема за разположението на местата за достъп до пощенската мрежа, отговарящи по брой и гъстота на нуждите на потребителите.
 (3) Всички документи се подават на български език в два екземпляра.
 (4) Заявления и приложенията към тях, които формално не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, не се приемат.
Чл. 44. (1) За разглеждане и решаване на постъпили заявления за издаване на индивидуални лицензии министърът на транспорта и съобщенията назначава петчленна специализирана комисия от служители на министерството в състав - трима специалисти по пощенски услуги, финансист и юрист, и определя трима резервни членове, които при отсъствие на редовните членове ще ги заместват.
 (2) Заседанията на комисията по ал. 1 са редовни, когато в тях участват всички членове.
 (3) Комисията взема решения с мнозинство повече от половината от състава си. Несъгласните с решението членове представят писмено особеното си мнение.
Чл. 45. (1) Комисията разглежда всяко заявление и приложенията към него в 14-дневен срок от датата на подаването им и проверява верността на декларацията по чл. 43, ал. 2, т. 4.
 (2) Ако комисията констатира пропуски и недостатъци спрямо изискванията по чл. 43, тя писмено уведомява кандидата и му дава 10-дневен срок за отстраняването им, считано от датата на получаване на уведомлението.
 (3) При неотстраняване на пропуските и недостатъците комисията не разглежда заявлението, като в 10-дневен срок с писмо с обратна разписка уведомява заявителя.
 (4) Комисията не разглежда заявлението и в случаите, когато установи, че представената декларация по чл. 43, ал. 2, т. 4 не отговаря на истината, тъй като на лицето е била отнета лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга и срокът, в който няма право да кандидатства за нова лицензия, не е изтекъл. Заявителят се уведомява с писмо с обратна разписка."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 40 до 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николов, би могло според мен да докладвате и чл. 46, и чл. 47.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 46. В срок до два месеца от подаване на заявлението по чл. 43 комисията проучва представената технология за извършване на универсалната пощенска услуга и доказателствата за финансови възможности и предлага на министъра на транспорта и съобщенията да издаде или да откаже лицензия.
Чл. 47. (1) Министърът на транспорта и съобщенията в срок до един месец от предложението на комисията със заповед издава или отказва да издаде лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга и уведомява кандидата писмено с известие за доставяне, като в случай на отказ му изпраща и заповедта.
 (2) Министърът на транспорта и съобщенията може да откаже да издаде лицензия в случаите, когато комисията е констатирала от представените от кандидата документи, че:
1. са налице обстоятелства, които застрашават сигурността и отбраната на страната;
2. липсват доказателства за достатъчни финансови възможности за извършване на универсалната пощенска услуга;
3. описаната технология не осигурява качествено извършване на универсалната пощенска услуга.
 (3) Заповедта, с която министърът на транспорта и съобщенията отказва да издаде лицензия, се мотивира.
 (4) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 46 и 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте членове от 40 до 47 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Членове от 40 до 47 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 48 има предложение на комисията:
"Чл. 48. (1) Издадените индивидуални лицензии са лични. Те могат да бъдат прехвърляни на трети лица търговци само със съгласието на министъра на транспорта и съобщенията след изтичане на една година от издаването им.
 (2) Прехвърлянето на лицензията на трето лице може да се извърши само заедно с изградената и действаща пощенска мрежа.
 (3) Лицензиран оператор, който иска да прехвърли издадената му лицензия на трето лице, подава заявление до министъра на транспорта и съобщенията. Третото лице също подава заявление, в което изразява съгласието си и прилага доказателства за финансовите си възможности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 48 така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Член 48 е приет.
Утре ще продължим по този закон.
Сега господин Сендов има правото на лично обяснение.


БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Днес бяха отправени към мен обвинения, които аз искам да опровергая с доказателства.
Първо, ще чета от стенограмата, господин Иванов каза: "Неговият подпис - има се предвид моя - под документ, зад който не застава нито една еврейска организация в страната за разрушаване на трите паметника в Тел Авив..." и т.н.
Пред мен е писмо от 18 септември 1999 г. на еврейската организация "Шалом" - Грабец, в което се обосновава искането, изпратено до "Керен Каймет" в Израел, с което се иска премахването на плочата на цар Борис III от Българската гора.
Обосновките за това са следните. Няма да чета цялото писмо, то е дълго.
"По какви критерии бяха събрани на едно място името на владетеля, който потъпка с антисемитския Закон за защита на нацията една от най-демократичните конституции - Търновската, с благодарната памет на онези, които паднаха в борбата срещу фашизма и в името на хуманните принципи, залегнали в основата на тази Конституция, в това число и за защита на гражданските свободи и правата на евреите? Как наред с името на Димитър Пешев, обявен от Ят Вашев за праведник, който възглави протеста на група депутати срещу депортирането на евреите, стои името на царя, който го наказа за тази му постъпка, като го смъкна по най-брутален начин от поста му на подпредседател на Народното събрание?" - нещо, което и вие днес искате да направите.
Въз основа на това писмо, което е изпратено на 18 септември 1999 г., на 20 октомври ние пишем писмо в подкрепа на това писмо до Негово Превъзходителство господин Езер Вайсман, президент на Държавата Израел.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кои сте вие?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние сме... - сега ще кажа, няма тайни: акад. Благовест Сендов, проф. Нора Ананиева, акад. Илчо Димитров, Анжел Вагенщайн, проф. Нансен Бехар.
Второто твърдение, че ние сме искали свалянето на трите паметника...
Ще ви прочета текста на писмото, защото ние сме обвинени, че сме искали свалянето на трите паметника. Това твърдение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Писмото е следното:
"До Негово Превъзходителство господин Езер Вайсман, президент на Държавата Израел! Ваше Превъзходителство, долуподписаните имаме честта да се обърнем към Вас с молба да направите всичко възможно да се махне името на цар Борис III, който управляваше България през Втората световна война, от мемориалните плочи и всякакви други възпоменателни мероприятия в гората, посветена на България в зоната на Йерусалим.
Борис III утвърди със своята собствена ръка антисемитския акт - Закона за защита на нацията, който причини неизброими страдания на българските евреи. Той също беше един от тези, които подписаха Декрета, оторизиращ всякакви възможни мерки срещу евреите. Той персонално е отговорен за депортирането на 11 363 евреи от територията на Тракия и Македония, 11 351 от които намериха своята смърт в Треблинка, към чието число трябва да бъдат добавени други 8000 български евреи, определени за депортация.
Само хора, които не са запознати с всички детайли от българската история и които не са изследвали внимателно резултатите от българо-германския съюз по време на Втората световна война, могат да си позволят да защитават Борис III и даже да предлагат възпоменателни актове в негова чест. Подобни действия нарастват напоследък, причинявайки сериозни вреди.
Ние, долуподписаните, запознати с историята на България, молим за Вашата интервенция пред Борда на "Керен Каймет", към който други кръгове - имаме предвид тези на българските евреи - също са се обърнали с молба да премахнете възпоменателната плоча с името на цар Борис III от Българската гора в покрайнините на Йерусалим.
Моля, Ваше Превъзходителство, приемете уверенията в нашите най-високи почитания."
Това е цялата история и никакво искане за сваляне на плочи на Димитър Пешев, възпоменания за Българската православна църква няма и не може да има. (Викове: "У-у-у!" от блока на СДС, ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание утре от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по културата и медиите ще заседава утре от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание утре, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 20 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председател:
          Иван Куртев

Секретари:
       Илия Петров
      Атанас Мерджанов