Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-08-03

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Дневният ред на настоящото извънредно заседание, свикано по моя инициатива и по искане на 53 народни представители, ще бъде:
1. Приемане на решение на Народното събрание, с което се задължава министър-председателят на Република България да се яви на заседанието на Народното събрание и да отговори на въпроса "Използвани ли са специални разузнавателни средства за подслушване на народни представители, главния прокурор и други висши магистрати".
2. Приемане на процедура за изслушване на министър-председателя.
3. Изслушване на министър-председателя.
4. Приемане на решение по изслушването на министър-председателя.
За процедура - господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Мое лично убеждение е, че целта на днешното извънредно пленарно заседание на Народното събрание е да бъде изяснен генезисът на проблема, който предизвика провеждането на това заседание, да бъде изяснено каква е ролята на българския парламент, на българското Народно събрание, на всички нас, за да подобрим нормативната, законодателната уредба, свързана с онази част от конституционно закрепените права на българските граждани, които, като обект на нарушение, са свързани с темата на днешното заседание.
Във връзка с това мое дълбоко убеждение е, че ние няма какво да крием от българското общество, че то трябва да научи онова, което ние, неговите избраници, смятаме да предприемем в тази насока. По тази причина и на основание чл. 37, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение днешното извънредно заседание на Народното събрание да бъде предавано директно по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 224 народни представители: за 221, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, С КОЕТО СЕ ЗАДЪЛЖАВА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ЯВИ НА ЗАСЕДАНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ДА ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСА "ИЗПОЛЗВАНИ ЛИ СА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ПОДСЛУШВАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР И ДРУГИ ВИСШИ МАГИСТРАТИ".
От името на вносителите - господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, поне най-новата ни история не познава такъв скандал, станал известен с името "Бръмбаргейт". Открити са подслушвателни устройства в жилищен блок, в който живеят представители на чужди държави, в жилището на главния прокурор, народни представители и други висши служители. Уронен е авторитетът на Република България. Засегната е националната сигурност. Погазен е конституционният ред в страната. Това принуди 53 народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица спешно да свикат Народното събрание, тъй като България е парламентарна република според чл. 1 от Конституцията и не може парламентът да остане безучастен наблюдател при бездействието на президента, премиера и правителството.
Президентът отказа да свика Съвета за национална сигурност и замина на посещение в южната ни съседка. Някои от министрите са по плажовете, а други - на воаяжи в Южна Америка. Министерският съвет досега не е свикан на заседание. Така всеки български гражданин си задава въпроса кой и как управлява държавата.
Изключителната обществена тревога във връзка с този скандал трябва да намери своя отговор в бърза и адекватна реакция на Народното събрание, изпълнителната и съдебната власт. Всяко мълчание или опити да се замаже положението по този въпрос злепоставя Република България като демократична и правова държава. Чрез тия действия се засягат конституционните права, огласени в чл. 32 от Конституцията, който гласи, че никой не може да бъде съден, фотографиран, филмиран, записван - подчертавам: записван или подлаган на други подобни действия, освен в предвидените от закона случаи.
Тези случаи са предвидени изрично в Закона за специалните разузнавателни средства, който гласи: "Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, който дава указания по прилагането му".
Още по-опасни са такива действия, когато става въпрос за подслушване на народни представители и висши магистрати, което подкопава принципа за разделение на властите и конституционното изискване, че България е правова държава според чл. 4 от основния закон.
Министерският съвет от своя страна е длъжен да осигури обществения ред и националната сигурност на държавата, а използваните специални разузнавателни средства без разрешението на компетентните органи подкопава националната ни сигурност. Под наказателна отговорност са подведени и задържани висши офицери от МВР и от службите за сигурност.

От друга страна, въпреки висящото наказателно производство, специална комисия от изпълнителната власт, състояща се от лица, отговорни за скандала де факто, водят паралелно разследване, като се срещат и разпитват обвиняеми, назначават експертизи, привиква се наблюдаващият военен прокурор, изнасят се факти, които представляват държавна тайна по смисъла на т. 20 от Списъка за държавната тайна. Така изпълнителната власт се превръща в съдебен орган, което е в грубо нарушение на чл. 8 от Конституцията и глава шеста от основния ни закон.
Крайно обезпокоителен е и фактът, че се нарушават конституционните права на задържаните лица. Въпреки изричната разпоредба на чл. 30, ал. 4 от Конституцията, който гласи, цитирам: "Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем", адвокатите не се допускат до последствените.
Днес трябва, дами и господа, да получим ясен отговор как министърът на вътрешните работи е изпълнявал Закона за специалните разузнавателни средства, които самият закон му вменява в задължение.
Второ, знаел ли е за подслушвателното устройство в жилищния блок в кв. "Витоша"? Кой конкретно е настанил главния прокурор точно в това жилище, оборудвано за подслушване, след като има други десетки свободни държавни жилища? Кой го е настанил? Посочете заповедта, господа!
Защо народни представители се настаняват в жилища, които се подслушват? Къде е документацията, господа, за това подслушване? (Шум и реплики в залата.)И кой, кой, господа, поема политическата отговорност? (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това налага на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България Народното събрание да задължи министър-председателя да даде ясни, а не мъгливи отговори, за да може парламентът да вземе правилно и, бих казал, мъдро решение, за да защитим страната си от позора. Затова ни трябва истината, господа! И дано от тази трибуна днес премиерът на България Иван Костов изнесе истината! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Господин Драгомир Драганов има думата за процедура.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Дотолкова, доколкото случаят с разкриването на специални разузнавателни средства започна от дома, в който живее главният прокурор, аз мисля, че е редно Народното събрание да покани господин Филчев, главния прокурор, да присъства на това заседание.
Правя формално процедурно предложение в този смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има ли някой срещу това предложение? Не.
Поставям на гласуване предложението да поканим главния прокурор на днешното извънредно заседание.
Моля, гласувайте!
Гласували 223 народни представители: за 217, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието, ще поканим главния прокурор на заседанието.
Някой желае ли да се изкаже по т. 1 - проекта за решение? Не.
Моля, гласувайте проекта за решение, който ще прочета:

"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Задължава министър-председателя на Република България да се яви на заседанието на Народното събрание и да отговори на въпроса: "Използвани ли са специални разузнавателни средства за подслушване на народни представители, главният прокурор и други висши магистрати?".
Моля, гласувайте.
Гласували 225 народни представители: за 225, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има проект за решение за процедурни правила, който е раздаден.
Някой желае ли да се изкаже по този проект? Не виждам желаещи. Чета проекта... (Шум и реплики в залата.)
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Запознах се внимателно с внесената от мнозинството процедура. Смятам, че тя се нуждае от някои корекции, за да може наистина тук, в Народното събрание, изслушването на министър-председателя да даде възможност на всички народни представители да зададат въпроси, разбира се, в рамките на разумното, и да вземат отношение по изнесеното от него.
В този смисъл ние имаме алтернативен проект на решение за приемане на процедурни правила, който във висока степен съвпада с внесения проект на мнозинството. Единственото различно предложение, което предлагам, за да не го внасяме отделно, да бъде гласувано към предложението, внесено от мнозинството, е всяка парламентарна група да има на разположение 30 мин. за задаване на въпроси и за вземане на отношение. Разликата с предложението на мнозинството е единствено във времето. В единия случай се предлага всяка парламентарна група да има по 6 мин. - нещо, което е невъзможно да осигури условия за един нормален дебат, за една нормална дискусия, а в другия случай се предлага всяка парламентарна група да има по 30 мин. на разположение, без оглед на нейния състав и големина.
Мисля, че едни такива демократични правила ще доведат до едно по-голямо осмисляне и изпълване със съдържание на днешното изслушване на министър-председателя.
Разбира се, към това предложение правя още едно - независимите народни представители да имат правото в рамките на 5 мин. да вземат отношение или да зададат свои въпроси. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Асен Агов.
Проектът за решение - само това искам да информирам народните представители - е съобразен с предишна практика, на предишните народни събрания.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми колеги! Разбираме отлично мотивите на опозицията да постави точно по този начин въпроса. Очевидно е, че ние не можем да останем в тази зала единствено с въпроси и отговори към министър-председателя. Изхождайки именно от това разбиране, ние сме внесли в току-що предложената процедура и в предложения дневен ред от председателя, който гласувахме, и проект за решение - това е следващата точка. По този проект за решение съвсем естествено е да очакваме да има дебат и съответно тези минути, за които говори колегата Миков, да бъдат дадени на всяка парламентарна група в рамките на дебата по проекта за решение.
Следователно, аз бих помолил колегата Миков да се съобрази с този дневен ред и без да искам да стигаме до някаква конфронтация по този въпрос да възприемем тази практика - съответните 30 минути за групата да бъдат дадени в точката. Ние сме предвидили това нещо, когато одобрявахме дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Току-що ми беше донесен и проект за решение за приемане на процедурни правила от Парламентарната група на Демократичната левица. Той се различава от направеното предложение на господин Миков. Аз не знам дали е раздаден, защото е внесен в 14,18 ч., тоест преди две или три минути. Затова ще го прочета:
"Народното събрание на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И :
1. Министър-председателят прави изложение по поставения въпрос.
2. Представители на всяка парламентарна група имат право да зададат до три допълнителни или уточняващи въпроса.
3. Представители на всяка парламентарна група имат право в рамките на 30 минути общо за група да развиват допълнителни или уточняващи въпроси или да заявят отношение по изложеното от министър-председателя. Всеки независим народен представител има право в рамките на 5 минути да развие допълнителен или уточняващ въпрос или да изрази отношение към отговора на министър-председателя.
4. След приключване на разискванията по отговора на министър-председателя Народното събрание приема решение."
Има два проекта за решение. Някой желае ли по тях да се изкаже или да преминаваме към гласуване?
Съгласно правилника, когато има по една и съща материя два проекта, гласуването става по реда на постъпването. Проекторешението от Парламентарната група на СДС е внесено днес в 12,00 ч. Както вече съобщих, проекторешението от Парламентарната група на Демократичната левица е внесено също днес в 14,18 ч.
Поставям на гласуване първия проект за решение за процедурни правила за изслушване на министър-председателя.
Моля, гласувайте!
Проектът за решение, който е внесен по-рано, е на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той е заместващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е заместващ текст, а е друг проект, колега Корнезов. Поне по правните въпроси се придържайте към правната логика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Придържам се. Вие не се придържате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз се придържам повече от Вас.
Гласували 214 народни представители: за 143, против 53, въздържали се 18.
Проекторешението е прието.
Госпожо Поптодорова, за процедура ли? Имате думата. Заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Евролевицата направи процедурно предложение за изслушване на главния прокурор на Република България и то бе прието с подобаващо мнозинство.
От решението, което току-що приехме, обаче, относно процедурата за изслушване на министър-председателя и дебата след това изслушване не стана ясно в кой момент ще говори главният прокурор. Тъй че може ли да внесете устно пояснение, което, предполагам, не е нужно да се подлага на гласуване, за да можем да структурираме целия ден по подобаващ начин? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова. Главният прокурор днес е извън страната по информация от прокуратурата.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата господин Иван Костов. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще започна с фактите, установени от проверките на изпълнителната власт.
1. Не е осъществявано използването на специални разузнавателни средства по реда на закона срещу главния прокурор, народни представители и магистрати.
2. Не е искано използване на специални разузнавателни средства в съответствие със закона срещу главния прокурор, народни представители и магистрати.
3. За апартаментите на всички народни представители е установено по безспорен начин, че специалните разузнавателни средства са неутрализирани напълно, включително в дома на госпожа Дора Янкова.
4. За дома на главния прокурор Никола Филчев е установено следното:
Специалните разузнавателни средства са установени там през 1994 г. с разрешението на тогавашния министър на вътрешните работи Виктор Михайлов, тогавашния ръководител на Националната служба за сигурност Арлин Антонов и главния прокурор Иван Татарчев.
Специалните разузнавателни средства не са функционирали при намирането им.
Специалните разузнавателни средства не са имали техническа възможност да осъществяват връзка с Министерството на вътрешните работи.
Теоретически съществува възможност със съответни допълнителни технически средства от апартамента на господин Пламен Арсов и в съучастничество със сътрудник от сектора на МВР, осъществяващ контрол по експлоатацията на специалните разузнавателни средства, да се осъществи подслушване. Следствието може да установи само дали това е направено и ако да - от кого е поръчано.
Главният прокурор сам избира за себе си апартамент измежду предложени му от фонда на Министерския съвет, което е практика за редица други представители на изпълнителната и съдебната власт. Той избира апартамент от предоставени допълнително на Министерския съвет жилища.

Решението за това предоставяне на допълнителни жилища във фонда на Министерския съвет е взето през месец март 1998 г. в присъствието на тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев.
Осъществена е специална проверка за наличието на специални разузнавателни средства в дома на главния прокурор по негово искане, която е завършила с резултат, че такива не са намерени.
Господин Филчев се нанася в този дом в началото на месец декември 1999 г., първата седмица на месец декември.
Благодарение на повдигнатия сигнал сега се осъществява проверка за наличие на специални разузнавателни средства във всички апартаменти от фонда на Министерския съвет.
На второ място. Нормативните основания задължават, това е една много важна констатация, Министерството на вътрешните работи да демонтира неизползваните по закона специални разузнавателни средства. Според Закона за специалните разузнавателни средства срокът за използването им е до два месеца. В случай на необходимост може да бъде удължен до шест месеца общо, като срокът тече от времето на разрешението. В случая това време е 1994 г.
Специалните разузнавателни средства се демонтират и тогава, когато използването им не дава резултат. Пак според закона.
По силата на вътрешните правила, действащи в Министерството на вътрешните работи, специализираната служба е била задължена още веднъж да демонтира специалните разузнавателни средства от дома на главния прокурор и изобщо от всички предоставени на Министерския съвет жилища. Това тя не прави.
Специално отговорният за тази дейност офицер е бил длъжен да докладва на ръководителя на специализираната служба в Министерството на вътрешните работи, а той на главния секретар на Министерството на вътрешните работи, който от своя страна е бил длъжен да докладва на Министъра на вътрешните работи за промяната в ползването на апартаментите и предоставянето им на Министерския съвет.
Главният секретар твърди, че не му е докладвано.
Задължението за демонтирането е на оперативно-техническите служби на Министерството на вътрешните работи и не е било необходимо да се издават допълнителни разпореждания.
Не е установено разпореждане на бившия вътрешен министър и на главния секретар наличните специални разузнавателни средства да бъдат оставени в апартаментите на Министерския съвет.
Относно поисканата проверка от главния прокурор. Проверката е извършена по устно разпореждане, което е практика на специализираните органи. Приключило е с устен доклад до съответния ръководител, който е докладвал на свой ред на главния секретар, а той е информирал главния прокурор.
Проверката съдържа два задължителни елемента. Първият - осъществява се по документи, по тях се констатира веднага, че са налице специални разузнавателни средства и вторият - чрез проучване на място и резултатът не дава 100 на сто сигурност за констатацията.
Следствието ще установи защо специалистите са докладвали, че отсъстват специални разузнавателни средства в дома на главния прокурор, ако са осъществили цялата проверка.
Независимо от докладваното, че отсъстват специални разузнавателни средства от дома на главния прокурор, отговорните служители от СОТИ знаят със сигурност, че ги има, защото са запознати с документацията.
Какви са предприетите действия от държавните институции? В момента се води следствие под надзора на Военна прокуратура.
На второ място. Министърът на вътрешните работи назначи комисия за проверка в Специализираната служба СОТИ на Министерството на вътрешните работи за изясняване на обстоятелствата и причините за наличието на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор.
Комисията приключи вече своята работа и министърът на вътрешните работи огласи резултатите на специална пресконференция.
На трето място. Възложих на министрите на вътрешните работи, на правосъдието и отбраната да изготвят доклад за фактическото положение за прилагането на Конституцията и Закона за специалните разузнавателни средства от органите на изпълнителната власт и да предложат конкретни мерки, за да имат всички български граждани гаранция, че се съблюдават техните конституционни права.
Резултатите от изпълнението на тази задача ще бъдат известни в началото на следващата седмица. Тогава Министерският съвет и аз лично ще предприемем съответните действия.
Четвърто. Извод, който може да бъде направен още сега, преди доклада на тримата министри. Щом служители на Министерството на вътрешните работи могат да укриват истината от ръководителите на изпълнителната и съдебната власти, реформите в Министерството на вътрешните работи не са осъществени с нужната дълбочина и решителност. В това отношение все още сме длъжници на обществото. Този дълг трябва бързо да изпълним.
Готов съм да отговоря на всички въпроси на народните представители, зададени от парламентарната група по току-що гласуваната процедура. Включително съм готов да отговоря и на тези въпроси, които не бяха записани официално в решението, предложено от Българската социалистическа партия, но които вече виждам да се задават от генерали от бившата Служба за държавна сигурност и Министерството на вътрешните работи. (Ръкопляскания в мнозинството. От Демократичната левица искат реплика.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Арлин Антонов. (Шум в залата.)
Моля за тишина в залата!
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Аз съм обезпокоен от липсата на конкретност в това, което доложи министър-председателят. Той е подведен. И забележете от кого - от неговото Министерство на вътрешните работи.
Аз съм уволнен на 21 септември 1993 г. (смях и ръкопляскания в Демократичната левица) с указ на българския президент. С указ на президента по предложение на кабинета на господин Беров.
Питам в 1994 г. по какъв повод аз съм правил такова предложение? Оттук се каза "1994 г.".
Това е въпросът ми. След като не съм бил на работа, да не би да съм бил и аз да не знам, кой ще ми плати заплатата в този период? Аз държа да си получа парите за директор на НСС. (Смях в Демократичната левица.)
И има още един момент, с който искам да ви запозная, тъй като уважаемият председател на Народното събрание беше вътрешен министър.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Вашият въпрос има лесен отговор.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Не го прекъсвай!
АРЛИН АНТОНОВ: Аз зная че е лесен, но все пак искам да се изкажа. Зная че е лесен отговорът, стига да е точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължавайте.
АРЛИН АНТОНОВ: В 1992 г., месец октомври, като директор на НСС изпратих писмо до Министерството на вътрешните работи, с което отказах всички точки за подслушване на българското контраразузнаване. Всички, на всички дипломатически представители. И след един месец близо, когато установихме, тъй като имаше голям обем от излишни точки, установихме към кого трябва да имат интерес службите, тогава направихме конкретни предложения.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кой демократ беше министър тогава?
АРЛИН АНТОНОВ: В тази връзка искам да ви кажа, че в този блок не съм правил предложение по линия на контраразузнаването, аз, въобще да има точки, за който говорим в момента, в който е настанен главният прокурор на републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ: Това е въпросът ми. Все пак да поясни господин премиерът в 1994 г. бил ли съм на работа или не съм и ако съм бил, моля министърът на вътрешните работи да ми заплати заплатата. (Смях в Демократичната левица: "Ха-ха-ха!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Изказването Ви, господин Антонов, което предизвика такава радост, има много лесен отговор - разрешението е искано в средата на 1993 г. (Ръкопляскания в СДС.) И Вие тогава сте изпълнявали тази длъжност. Друг е въпросът, че монтажът е завършил през 1994 г. Но разрешението винаги се иска предварително. Такава е била тогава практиката. Благодаря ви.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС, от място): Не е била такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
(Обаждания от Демократичната левица, искат думата.)
Така не може, трима души. Вие чухте ли какво гласувахме? (Обаждания от Демократичната левица.)
Кой иска да зададе въпрос?
Моля Ви се, господин Антонов. Сега няма да спорим били ли сте, не сте ли били, кога сте били! Отговори Ви се, че искането е от Вас по време, когато сте били. (Неразбираема реплика на господин Арлин Антонов.) После ще изяснявате с министър-председателя, не в пленарна зала.
Друг желае ли да зададе въпрос?
Господин Арлин Антонов има думата за процедура. Ако наистина е процедура, обаче ако не - ще Ви прекъсна.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Ще искам лично обяснение след края на заседанието, за да можем да се изясним. Няма в света служба, която да заявява нещо в 1993 г. и да го изпълнява в 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има.
АРЛИН АНТОНОВ: Такава служба няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Антонов, това не е процедура! Много Ви моля.
За втори въпрос от ОНС има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги! Имам един въпрос към господин Костов.
Десет година в крайна сметка видяхме докъде стигнахме с развитието на демокрацията в страната - дотам, че да не може да се твърди след последните открития, "Бръмбаргейт", никой не може със сигурност да твърди, че не бил подслушван главният прокурор, човекът, който трябва да следи за спазването на законите в страната.
Господин премиер, по пътя на евроинтеграцията сме. Има консенсус в този парламент и в обществото. Много говорите за европейска практика, европейска ценностна система. Питам ви вашите критерии за европейската ценностна система какво диктуват? Дали не трябва да искате вот на доверие или да си подадете оставката? (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За отговор има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин Еюп, очевидно не сте ме слушали съсредоточено. (Шум и реплики в опозицията.) Вие казахте така: не може да се твърди със сигурност, че не е осъществено подслушване. Тъй като това съвпадна с констатацията, която аз изнесох и сега ще повторя заради Вас, а именно, теоретически съществува възможност със съответни допълнителни технически средства от апартамента на господин Пламен Арсов и в съучастничество със сътрудник от сектора на Министерството на вътрешните работи, осъществяващ контрол по експлоатацията на специалните разузнавателни средства, да се осъществи подслушване.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: И какво повече от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вие стигате до абсурдното твърдение, че господин главният прокурор е подслушван от квартирата на Пламен Арсов, който е член на организация, която си поставя за задача да свали правителството. (Смях и реплики в опозицията.) Освен това е служител на бивша Държавна сигурност.
За да се поеме отговорност в случая, трябва да се изясни и аз казах, че следствието ще го изясни, кой е възложил или кой е поръчал, или кой е осъществил, ако е осъществявано послушване, но за да бъде осъществено това подслушване, там трябва да е замесен господин Пламен Арсов.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Защо не е демонтирана инсталацията?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Обяснението го чухте. (Шум и реплики в опозицията.) Очевидно ще трябва да се повтори отново. Последната проверка, която е трябвало да бъде осъществена по личното настояване на главния прокурор, която е трябвало да се осъществи по два начина - по документи и на място - е завършила със заключението, че няма специални разузнавателни средства в дома му.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: След това ли е сложено?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: След това не могат да бъдат сложени. Технически.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): А какво са намерили тогава?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това са онези разузнавателни средства, които са монтирани през 1993 и 1994 г. Това са доказали експертизите.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Значи МВР не са си свършили работата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Точно! МВР не са си свършили работата.
Аз направих още по-сериозен извод - аз казах, че независимо че са докладвали за отсъствие на специални разузнавателни средства, служители в Специалната служба "СОТИ" са знаели за наличието на тези, макар и недействащи, нефункциониращи, но способни да бъдат задействани специални разузнавателни средства. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Отговори на въпроса за оставката!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): За европейските ценности - нищо! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ангел Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, ако въпросът, който разискваме днес, не беше толкова сериозен, и ако скандалът, който се разрази от петък след установяването на наличието на технически устройства в дома на главния прокурор и на народни представители, не беше толкова очевидно изразен, поведението на вашия министър на вътрешните работи, неговите отговори и неговите реакции можеха да послужат за основа на един комедиен сценарий. Аз искам да попитам с какво, господин министър-председател, обяснявате подобна управленска немощ, непрофесионализъм, некомпетентност и неадекватност в един толкова скандален случай, в един толкова скандален проблем, какъвто е намирането на техническите средства, в действията на министъра на вътрешните работи? Ако не можете да представите достатъчно убедителни аргументи, а те не се съдържат в това, което Вие представяте днес пред Народното събрание, то буди недоумение фактът, че все още господин Йорданов е министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за отговор министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Найденов, отговорът ми на Вашия въпрос е следният. Вие не трябва да виждате в стриктното желание на министъра на вътрешните работи да спазва закона и само закона, да не навлиза в периметрите на съдебната власт по какъвто и да е начин, за което впрочем вече беше обвинен тук при представянето на проекторешението, Вие не трябва да виждате управленска немощ.
Първо, министърът на вътрешните работи с тази комисия не си поставя за задача да се произнесе окончателно за истината. Министърът на вътрешните работи назначава комисия за проверка на Специализираната служба "СОТИ" на МВР за изясняване на обстоятелствата и причините за наличието на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор и извършва тази своя функция. Той е завършил своята работа. Министърът не може да се произнася окончателно нито за вина, нито за отговорност, защото това не е негова работа. Той не е представител на съдебната власт. И изпълнителната власт не желае по този начин да изземва нейните правомощия.
Ние наистина видяхме неговото желание и аз съм информиран за това той да предостави материалите от работата на комисията, които впрочем в голямата си част носят секретен характер, на проверяващия военен прокурор. Това, което беше наречено тук "привикване", беше една покана да бъдат връчени материалите на военния прокурор. И след като той е отказал да ги вземе, са му изпратени по пощата. С това министърът на вътрешните работи е, първо, адекватен, точно действа съобразно закона и по никакъв начин не е проявил управленска немощ.

На второ място, по-големия въпрос - има ли някаква отговорност сегашният министър на вътрешните работи за това, което ние чухме да казва господин Корнезов при внасянето на предложението за проекторешение, а преди това го чухме от господин Димитър Иванов - генерал от бившата Държавна сигурност от VI управление.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не е генерал, не е генерал.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да не сте го произвели вие?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Е, полковник.
Ако министърът не е знаел, казва господин Корнезов, повтаряйки след господин Димитър Иванов, той не е никакъв министър и трябва да си подаде оставката. Ако е знаел - на подсъдимата скамейка, с неговия патос.
От това, което вие чухте от мен, трябва съвсем убедително да сте разбрали, че след като по силата на вътрешните правила в Министерството на вътрешните работи специализираните служби - СОТИ и Службата за технически контрол, е трябвало да демонтират тези специални разузнавателни средства още през 1998 г. След като през 1999 г. се извършва специална проверка за това има или няма специални разузнавателни средства, след като резултатът е отрицателен, няма как в ръководството на най-висшето ниво - на ръководството на Министерството на вътрешните работи, да се знае, и то след като тази процедура изтича в началото на декември и главният прокурор вече е влязъл в жилището, което е избрал, няма как новият министър на вътрешните работи да знае нещо друго, освен това, което е било известно и към момента на влизането на главния прокурор в неговия апартамент, а именно, че такива средства не са установени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Други въпроси има ли?
Има думата госпожа Мария Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! В тази зала винаги, когато е ставало дума за проблеми, свързани със структурите на Държавна сигурност и нейните прояви в обществото ни, е било много тежко. И днес в залата тегне това, което много хора в мнозинството помнят в половинвековната история на държавата ни - един мракобеснически режим. И рецидивите от този режим продължават да излизат наяве. Продължават да излизат тогава, когато трябва да бъде спряна една стартирала реформа. Реформата, която мнозинството - Обединени демократични сили, с ясно изразената си политическа воля, стартира и започна. Някой иска да спре тази реформа.
Моят въпрос към господин Костов е: нормална практика ли е, господин министър-председател, в структурите на силовите министерства, в службите, свързани със сигурността на гражданите, да работят хора от разформираната Държавна сигурност, служители, които нямат мярка и които вероятно не познават лоялността към държавата? Защото, питам аз, служителят, бившият служител на СОТИ - о.з. полковник Пламен Арсов: след напускането си той къде отиде да работи и с какво се занимава този служител? С какво се занимават и други служители, които напускат? Какво представлява информацията, която те знаят и която те продават или с която искат да взривят обществото ни? И препоръката ми към министъра на вътрешните работи е: реформата, която започна, да продължава, особено в частта на кадровата политика, защото структурата на министерството...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
МАРИЯ СТОЯНОВА: ... трябва да се отвори към гражданското общество. Там трябва да влязат цивилни хора, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА: ... нормални и необременени от миналото. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За отговор има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо Стоянова, истината е, че ние не сме подхождали към кадрите в Централното управление на Министерството на вътрешните работи по този критерий. Истина е, че всички тези лица, за които споменах сега - отговорните офицери, които са наблюдавали промяната на ползването на апартаментите, специалните служители, които са проверили апартамента на главния прокурор, началниците - там са се сменили двама началника на службата СОТИ, всички тези хора в миналото са били служители на Държавна сигурност, заедно с господин Пламен Арсов. (Шум и реплики в СДС.)
За господин Пламен Арсов аз не знам нищо, освен това, което сме установили като фактическо състояние, а именно, че след като се инсталират устройствата през 1994 г., той е настанен в квартирата, където на практика се намира устройството за управление на тези специални разузнавателни средства. Той е установен в тази квартира през 1994 г. Срокът му е продължен през 1997 г. - за пребиваването в тази квартира под наем. И аз искам да акцентирам върху това до кога му е продължен - до 1 август 2000 г. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): За протокола - Георги Дилков-Лорда. (Шум и реплики от СДС.)
Аз съм ченге и се гордея с това, колега.
Лошото е, че в залата има много малко юристи и аз затова се обръщам към господин министър-председателя с един въпрос, който касае точно тълкуването на термина "специални разузнавателни средства". И разширявам въпроса: дали само в квартирите на народните представители или са използвани други разузнавателни средства? Известни ли са Ви такива случаи, господин министър-председател, да са използвани други специални разузнавателни средства срещу народни представители - имам предвид проследяване, слушане на телефоните? Може би след известно време, когато освободите всички тия служители, за които стана въпрос в отговора на предишното питане, ще има и "маймунки-гейт" - лепнати маймунки на телефоните?
Конкретизирам въпроса. Преди свалянето имунитета на народния представител Цветелин Кънчев използвани ли са разузнавателни средства в нарушение на Конституцията и закона срещу него - проследяване и подслушване? Това, разбира се, не касае сегашния министър на вътрешните работи. Ноторно известно е кой беше министър на вътрешните работи тогава.
Аз си спомням, че Вие, господин министър-председател, заявихте, че една от причините да освободите тогавашния министър на вътрешните работи е било това обстоятелство, че той се е мъчил да превърне държавата в полицейска такава.
Моля Ви да отговорите: известно ли Ви е срещу народния представител Цветелин Кънчев да са използвани специални разузнавателни средства преди свалянето на имунитета му? Аз съм упълномощен от него да споделя, че той разполага със записи на телефонни разговори, включително и не само с криминално проявени лица, защото това беше тезата на предишния министър, а включително и с народни представители. Разговарял е с народни представители и тези записи са му предоставени впоследствие, и вероятно тепърва ще се предоставят такива факти. Благодаря Ви, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: В отговор на Вашия въпрос мога да кажа само това, което фактически е установено в съда, а именно обстоятелството, че прокурорът, който е защитавал обвинението, не е представил доказателства, свързани с използването на специални разузнавателни средства пред съдийския състав. Това мога само да кажа и не виждам как мога да кажа нещо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър-председател, за Вас най-напред е станало ясно, а сега и на нас, че това, което се лансира и се мъчат да ни убедят, че има подслушване на квартирата на главния прокурор и на други хора, не е съществувало. За нас е ясно също кой и с каква цел го прави. България, когато провежда трудни реформи, България, когато си извоюва престиж в международно отношение, някои хора, а те са ясни, се мъчат отново да окалят лицето на България, отново да спрат реформите, отново да дестабилизират държавата и да попречат на пътя, който е избрала България.
Моят въпрос към Вас, господин министър-председател, е: Вие мислили ли сте, назряват ли идеи какви действия и какви мерки ще вземе изпълнителната власт да се пресекат повече подобни гейтове? Защото България е тръгнала по този път и трябва да продължим. Мислили ли сте за някакви действия и мерки по този въпрос и може ли да споделите някои от тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Илиев, съвсем наскоро един бивш генерал от Държавна сигурност в изказване във вестниците, те сега в момента се изказват всичките, предрече, че ще има нов голям скандал с високопоставен дипломат и с някакъв друг високопоставен политик. Затова въпросът, който поставяте, е много сериозен.
След като в страната от 1956 г., поне е първото свидетелство, което имаме, че е установено специално разузнавателно средство, досега са монтирани неизвестен брой такива по домовете на видни български общественици и политици, и деятели от сферата на културата, и е унищожена информацията за това в голямата си част, изключва ли се възможността някой друг човек, известен, уважаван българин, изведнъж да намери такива специални разузнавателни средства в дома си. И кой ще отговаря тогава? Отново ще се събираме в парламента и отново ще слушаме министър-председателя и той ще се занимава с издирване, със следствие на случая.
Аз мисля, че всички вие, народните представители, разбирате в какво минно поле се намира страната. Ето защо наистина е крайно необходимо:
Първо, да се предложат, тук аз виждам, че министрите, на които това е възложено, слушат внимателно, наистина ефективни мерки, които да гарантират, че всички български граждани и специално тези политически среди, културни и прочие, които са най-уязвими в това отношение, ще бъдат със защитени конституционни права и ще предложат съответните ефективни мерки. Това ще стане вероятно в началото на следващата седмица.
Второ обаче, аз искам да кажа, че е необходимо наистина национално съгласие, за да се избавим от тази тема веднъж завинаги. Национално съгласие е необходимо поне за две неща:
Първо, да не се прекрачва границата. Аз се радвам, че едно гражданско обединение, уважавано от мен, се позовава на тази граница - границата да не се нарушават интересите на страната и специално интересите на националната сигурност. България има своите интереси. Те са ясно видими и в закона от 1994 г., и в новия Закон за специалните разузнавателни средства от 1997 г. Не трябва да се прекрачва тази граница. В това отношение всякакъв опит да се търсят доказателства извън сферата на позволеното, което виждаме да правят много бивши служители на Министерството на вътрешните работи и бивши служители на Държавна сигурност, не трябва да се прекрачва. Трябва да има пълен консенсус по отношение на това докъде свършва политическият дебат и къде започват специалните интереси на България в областта на националната сигурност при използването на специални разузнавателни средства. Защото, ако ние прекрачим тази граница, ние ще нанесем сериозни поражения на страната. Първото съгласие е необходимо по този въпрос и аз мисля, че трябва да стигнем до това съгласие.
Второто съгласие е да се разберем, че всяко лице, което е виновно, което се констатира, че е извършило нарушение на законите и на вътрешните правила, уреждащи реда в Министерството на вътрешните работи, да понесе своето наказание и да не бъде защитавано с политически средства, за да разберат тези, които разпалват този огън, че политиците не желаят да се греят на него. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Драгомир Драганов има думата за въпрос.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, господа министри!
Господин Костов, Вие преди малко заявихте, че Министерството на вътрешните работи не си е свършило работата, нали така? Това са Вашите думи. В Министерството на вътрешните работи според новия закон има две доста ярко обозначени звена: едното е политическият кабинет, политическото ръководство. Аз към тях нямам претенции и нямам въпрос, свързан с тях. Има обаче и една група хора, които заемат висши професионални длъжности.
Съгласно чл. 27 от Закона за МВР "Главният секретар организира, координира и контролира оперативно-издирвателната, агентурната и охранителната дейност."
Следователно, главният секретар, като професионалист, е бил длъжен да бъде запознат или е бил запознат с цялата тази история. Има още едно лице, още една висша професионална длъжност, която е пряко свързана с този случай, особено с това, което Вие говорихте, за минните полета, които са заредени в България. Това е началникът на Националната служба за сигурност. Ако той си беше свършил работата както трябва, може би нямаше да има нито минни полета, нито щеше да се стигне до този случай.
Моят въпрос към Вас е: ще поискате ли от президента на републиката освобождаването на главния секретар на Министерството на вътрешните работи ген. Божидар Попов и на директора на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Драганов, аз уважавам колегите си, на които съм възложил точно това да проверят. Тяхната роля е да проверят дали изпълнителната власт коректно е прилагала Закона за специалните разузнавателни средства и да отмерят степента на отговорност на всички длъжностни лица. Техният доклад ще бъде готов в края на седмицата и вероятно в началото на следващата седмица Вие ще знаете отговора на своя въпрос.
Аз не мога в момента точно да преценя тези размери на отговорности, защото те продължават своята работа. Затова, ако се заредите с търпение, само след няколко дни Вие ще имате отговора и на своя въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Веселин Бончев - независим депутат, има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, господин министър-председател, драги колеги народни представители! Господин Костов, аз имам към Вас следния въпрос: спешно беше събран българският парламент. Аз смятам, че Вие вече от Вашия пресцентър сте научили, че това което стана с жилището на главния прокурор, е национално предателство срещу България и срещу нейния международен авторитет. Кой ще поеме отговорността, господин министър-председател, за този гаф и за това предателство срещу България и срещу нейния международен авторитет.
И, второ, бихте ли казали и обяснили защо точно в този момент, когато спешно се събира българският парламент, извън пределите на страната е главният прокурор и президентът, който носи голямата отговорност, предприе своето поредно екскурзионно пътуване? Благодаря. (Неразбираеми реплики и възгласи от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Очевидна абсурдност има в това да ме карате да обяснявам къде е президентът и главният прокурор. Аз даже не знам къде са! Те са съвсем независими институции на държавата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А президентът?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Да, и президентът не знам точно къде е, господин Корнезов! Знам горе-долу територията, на която се намира, знам горе-долу как да се свържа с него и това ми е достатъчно. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Така че просто тук не търсете отговори от мен!
Що се отнася до националното предателство. Къде точно започва националното предателство е въпрос. Къде е националното предателство в случая? Когато се викат дипломати от европейските страни, за да се очерни страната (ръкопляскания от блока на Обединените демократични сили), без да се изслуша министър председателя, без да се съобразявате с фактите, без да се съобразявате с истината, такава, каквато тя е. Това ли е национално предателство?
Кога започва националното предателство и кога се предава международният авторитет на страната? Не е ли тогава, когато се твърди, че в България няма политическа стабилност, както беше на онзиденшния дебат? По-голяма щета върху авторитета на страната не може да бъде нанесена, като се твърди, че България е политически нестабилна страна. И когато всяко нещо, което се случва в страната, се използва, за да се докаже тази теза.
Политическата отговорност за авторитета на страната, аз много пъти съм го казвал от тази трибуна, е на всички политици в България. Не може управляващите да градят едно, а опозицията да нарушава всичко постигнато. Защото е казано, че в един дом мъжът да носи с колата, а жената да изнася с игла, пак няма да има нищо. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз се страхувам, че сега като не слуша част от българския народ, отново ще ни падне рейтингът с няколко процента. Знаете ли, имам чувството, че българите днес не се интересуват от конкретните случаи: дали някои от нас, народните представители, ни подслушват, дали главният прокурор или министър-председателят. Той се интересува от две простички неща: има ли доходи и има ли сигурност. А дали щели да подслушват Иван Иванов, като частен случай - това не е най-важното. (Неразбираеми реплики от блока на СДС.)
И в тази връзка имам няколко конкретни въпроса. Господин министър-председател, мислите ли, че съществуват условия и предпоставки, Ваше мнение, става дума за технически и организационни условия и предпоставки, за така нареченото нерегламентирано използване на специални разузнавателни средства? Дайте да не се заблуждаваме за така наречените стационарни подслушвателни устройства. Хиляди по-модерни способи има за това. Тоест, съществуват ли извън контрола на правителството, даже, ако щете, условия за грубо нарушаване на конституционните права на българските граждани и на Закона за използване на специалните разузнавателни средства? Грубо нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Второ, Вие лично имате ли бележки по закона, който приехме преди известно време за използването на специални разузнавателни средства или не? Ако имате бележки, защо приехме този закон в този вид? Защо не го доработихме, така както ставаше дума при дебатите в Комисията по национална сигурност?
Трето, ще бъде ли потърсена отговорност от длъжностни лица, които волно или неволно, или поради некомпетентност издадоха държавна тайна, като дават публичност на факти, сведения, посочени в т. 20 от действащия в момента Списък за фактите, сведенията и предметите, които представляват държавна тайна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Аз се учудвам как такива неща се появяват в пресата. Това е просто учудващо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Свършвам. И още нещо. Учудвам се при този факт - установяване на някакви подслушвателни устройства, главният прокурор реагира по такъв начин. На мен ми се струва, че това е някакъв сценарий.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Имало ли е среща между Вас и него, преди да изтече тази информация? Благодаря ви. Извинявайте, че нямах време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Виждам, господин председателю, че правото да се задават въпроси е в рамките на 2 мин., за да може колкото се може повече въпроси да бъдат зададени, защото господин Иван Иванов, уважаваният от мен народен представител, зададе няколко въпроса в тези 2 мин.
Аз ще бъда много откровен в отговора за това - съществуват ли възможности. В страната България, както и във всички демократични страни, изобщо във всички високоразвити страни и в голяма част от останалите страни в света на пазара се продават средства, които са пригодни да се осъществява запис, да се осъществява филмиране, проследяване и т.н. Навсякъде! Няма обаче страна в света, в която министър-председателят да отговаря кой ги купува, кой ги използва и срещу кого! Така е и според българския закон. Така че, Министерският съвет отговаря за това той да спазва Закона за специалните разузнавателни средства и да помага максимално на всички държавни организации, на обществени организации, на фирми на гражданите да се предпазват от специални разузнавателни средства, ако бъдат използвани срещу тях. Поне аз така тълкувам вътрешните разпоредби и закона, който действа в момента. Ето защо, ако изберем която и да е страна, нека да е Съединените американски щати, съществуват възможности някой да си набави специални разузнавателни средства и да ги използва срещу друг. Такава възможност има и в България. Но това, за което отговаря изпълнителната власт, е тя да съблюдава съвсем строго закона.
Имам ли бележки по Закона за специалните разузнавателни средства? Когато беше приет новият закон, той беше приет с почти пълно единодушие от всички народни представители. Вие и ние, които го предложихме, бяхме убедени, че това е законът, който върши работа. Аз и сега, занимавайки се дълго с изследване на текстовете в закона и на връзката между тези текстове и между вътрешните нормативи и секретни правила в Министерство на вътрешните работи съм убеден, че строго казано, служителите, отговорността на ръководителя на Специалната служба СОТИ е много точно дефинирана. Те не са изпълнили закона и вътрешните правила. Това е моята констатация.
Ето защо, преди да разберем защо те не са изпълнили тези вътрешни правила, да разберем тези мотиви, да се ориентираме изцяло - и аз се надявам, че ние в сферата на администрацията това ще направим, аз не бих желал да хвърлям върху тях специална отговорност, защото влизам напълно в положението на тези хора. Аз не желая да обявявам тези хора като предварително съвсем целенасочено замислили и осъществили престъпление. Това в никакъв случай. Но аз искам да знам защо не е сработило това, което е трябвало да ги накара тях да вършат работа.
Ако министрите направят следния извод, че независимо от правилата в Министерството на вътрешните работи има служители, които каквито и правила да им напишат, ще правят това, което сами са решили, в ущърб на правилата, то ние трябва да имаме много специални средства, за да се защитим от тези хора. Ето защо трябва да се постъпи като точно се отмери отговорността на всяко длъжностно лице и на всеки специалист, който има отношение по този случай и като се проанализира практиката.
Ще бъде ли потърсена отговорност на длъжностните лица, издаващи държавна тайна? Аз мисля, че тази идея е добре поднесена от вас сега пред тримата министри и им препоръчвам в доклада, с който те ще завършат, да проучат и тези случаи, в които във вестниците се появяват лица с твърдения, които очевидно нарушават държавната тайна и да предложат на прокуратурата (оживление сред ДЛ, ръкопляскания от СДС), да действа на свой ред.
Не мога пак да взимам отношение по въпроса къде е главният прокурор. Моля ви не ме карайте това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Госпожа Елена Поптодорова за процедура.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. В началото на това заседание Народното събрание прие с 223 гласа "за" решение да бъде изслушан тук главният прокурор. Както разбрахме от Вашия отговор, той отсъства от страната и затова ние днес не можем да го изслушаме. Но това означава, че решението на Народното събрание не може да бъде изпълнено. Затова би трябвало поне да знаем ние, народните представители, след като от началото на седмицата е известно, че ще бъде свикано извънредно заседание на Народното събрание, ръководството на Народното събрание предизвестило ли е главния прокурор да бъде на разположение на Народното събрание за изслушване в тази зала? (Недоволство от СДС.)
Защото, както разбирам от отговорите на министър-председателя досега, два основни въпроса остават без отговор. Кой всъщност е информирал главния прокурор за намиращото се устройство в неговата квартира и защо все пак той е предпочел да не се обръща към Министерството на вътрешните работи по този въпрос? Очевидно единствено главният прокурор може да даде адекватен отговор, тъй че аз моля за решение на ръководството на Народното събрание да се намери начин, по който да бъде действително поканен главният прокурор, особено след като имаше достатъчно време досега, дотук и да ни се изясни дали - повтарям - той е бил поканен да бъде на разположение на народните представители за това заседание? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Поптодорова, първо трябва да сте наясно, че Народното събрание не може да задължи главния прокурор - може да го покани. Аз не мога да го поканя преди Народното събрание да вземе такова решение, каквото то взе днес. Така че съобразявайте се с елементарни неща, за да не става дума само да губим парламентарно време.
Има ли други въпроси?
Господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин министър-председателю, Вие от тази трибуна неколкократно казахте, че Законът за специалните разузнавателни средства е нарушен. И фактите са такива. Моят въпрос е:
Известно ли Ви е, че въз основа на § 2 от този закон, изпълнението се възлага на министъра на вътрешните работи, който дава указания по прилагането му? Кои са министрите, които носят отговорност за нарушението на закона?
И още един уточняващ въпрос, министър-председателю:
Вие изложихте Вашата теза. Ето съобщението на Главна прокуратура на Република България или по-точно Прокуратурата, защото вече не се казва "главна". Прокуратурата твърди тъкмо обратното: че жилището на главния прокурор, заместник-главния прокурор и един народен представител се подслушват. Къде е истината? Вие ли което говорите или това, което казва Прокуратурата? Явно тук някой иска да заблуди парламента.
И сега, господин министър-председателю, Вие казахте, че през 1998 г. е правена проверка в жилището и не е установено да има подслушвателни устройства. След това, преди да влезе господин Филчев, отново е правена проверка. Установява се, че не е имало, въпреки документацията от 1994 г. През 2000 г., на 30 юли, се установява подслушвателно устройство. Кой е бил министър-председател от 1998, 1999 и 2000 г. и кой носи личната отговорност за тези нарушения? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Министърът на вътрешните работи е отговорен за спазването на Закона за специалните разузнавателни средства. Очевидно това е отговорност до нанасянето на главния прокурор в жилището и до проверката дали в това жилище има или няма специални разузнавателни средства.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): На коя дата е проверката?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На 5 декември се е нанесъл. Проверката е извършена в края на ноември по наши сведения. Тогава е извършена определено. Това е установено. Хората са го потвърдили.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Документите къде са?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Където трябва.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз ще повторя това, което казах. (Оживление.)
Относно поисканата проверка от главния прокурор казах следното, че е извършена по устно разпореждане, тоест няма документ за това, че е възложена, което обаче е практика на специализираните органи. Приключила е с устен доклад до съответния ръководител, който е докладвал на свой ред на главния секретар, който е информирал главния прокурор. Това е установено. (Реплики от ДЛ.) Казах съвсем конкретно каква е отговорността на главния секретар, на шефа на специалната служба СОТИ в Министерството на вътрешните работи и на министъра на вътрешните работи. Още при промяна на ползването на апартаментите те е трябвало да бъдат информирани. Кой не ги е информирал, защо не ги е информирал - това ще установи следствието. Ние не сме следствие. И тези хора в момента точно заради това вероятно са задържани в Следствието от съответната прокуратура.
Що се отнася до другата страна на Вашия въпрос - за различията, това, което аз изнасям пред Народното събрание, е категорично проверено. Проверено е със съответните експертизи от независими структури не само на Министерството на вътрешните работи, а и на други структури на изпълнителната власт и категорично е доказано, първо, че няма връзка между този апартамент и Министерството на вътрешните работи; че няма специално разузнавателно средство в дома на госпожа Дора Янкова. Има документи, в които е отбелязано, че във всички апартаменти на народните представители са напълно неутрализирани специалните разузнавателни средства по съответна процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А Главна прокуратура казва друго. (Оживление.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е, което сме установили ние. Реакцията и обясненията на Главна прокуратура ще имат значение тогава, когато Следствието навлезе в дълбочина и напредне в установяването на истината. Това мога да ви кажа за различията. Но ние сме категорично уверени в това, което казваме. И точно по това между другото съдим откъде е излязло и това различие в сведенията, тъй като определени лица са напускали или са били уволнявани от специалната служба СОТИ на МВР и не може да са знаели за мероприятията, които са провеждани след това. В частност за мероприятието напълно неутрализиране на специалните разузнавателни средства в домовете на народните представители. Знае само тази част от екипа на ръководството, която го е направила и която управлява министерството след това. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А кой е бил министър-председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров - трети въпрос от ОНС.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, уважаеми господин министър-председател! Не като народен представител, а като обикновен гражданин на тази страна аз, след като се запознах с този дебат по страниците на вестниците и другите масмедии, се чувствам несигурен.
Ние всички плащаме данъци. Ние тук, в Народното събрание, осигуряваме издръжка на МВР и очакваме от изпълнителната власт да ни защити срещу всякакви посегателства на нашата, да не кажа, сигурност, но на нашата свобода за изказване свободно на мнение, нашата свобода на личен живот. Във Вашето изказване преди малко пролича нещо друго. И аз ще се опитам така да развия въпроса, че Вие да ми отговорите в духа, в който аз искам.
Известни ли са Ви на Вас частни фирми или някакви други структури извън МВР, които се занимават с подслушване на политици, на стопански дейци, на обикновени граждани? Известно ли Ви е това, първо?
Второ, какво правите, за да спрете това?
Трето, известни ли са ви данни, че именно подобни структури работят в тясна връзка със служители на МВР и си обменят информация срещу заплащане или срещу някакво друго възнаграждение и даже без възнаграждение? Защото, наистина, ако това става, значи нашата държава е разграден двор и ние няма за какво да плащаме на МВР. Трябва и ние да си наемем частни охранители. Това ли искаме или да засилим българската държава чрез изпълнителната власт?
За съжаление, се оказа, че МВР не знае какво правят неговите служители, какво остава за другото?! Моля Ви да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Отговорностите на изпълнителната власт са в това да създава нормативи, да създава проекти за закони, да ги кове заедно с Народното събрание... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ... да създава вътрешни правила, да задължава министрите като отговорни в изпълнителната власт да провеждат законите на практика.
Ние сме създали тези нормативни основания. Така отговарям и на господин Корнезов на въпроса кой е бил министър-председателят. Цялата нормативна база съществува. Може тя да има несъвършенства. Аз не казвам, че тя е съвършена. Очевидно, щом се е стигнало дотук, има несъвършенства в нормативната база, но тази нормативна база, ако се прилага от хора с морал и съвест, с чувство за отговорност, нямаше да доведе до такива случаи, каквито ние дискутираме в момента. Ето защо аз мога да гарантирам поведението на изпълнителната власт. Вие всички виждахте и помагахте ние да създадем тези нормативни условия.
Няма система, която да е защитена напълно от престъпници. Винаги има хора, които желаят да извършат престъпления и които могат да заобиколят закона. От кого трябва да се иска отговорност за това? За всяко престъпление? Защото може да се докаже от следствието, водено от Военна прокуратура, че е извършено престъпление и може ли да се търси отговорност от изпълнителната власт за това, че някакви лица са престъпили закона и са извършили престъпление? (Шум и реплики от опозицията.)
Трябва да ги наказва, разбира се! Тогава трябва да има съд, трябва да има дело, тези хора трябва да бъдат наказани от съда, но не може да се иска нито политическа отговорност, нито да се отговаря на следния въпрос или да се търсят отговори на следния въпрос: съществуват ли и други структури? Съществуват ли други структури? - Аз какво мога да кажа? Съществуват ли? Аз съм чул, аз съм чул и съм видял, че един известен синдикалист разнасяше една касета, в която имаше някакви записи, който загуби месец и половина на Министерството на вътрешните работи, на разни лаборатории и на Прокуратурата, да установява тази касета и да се установи накрая, че тя е фалшифицирана. Тоест, на въпроса има ли такива структури - очевидно тези жалки случаи, които ние виждаме да са се случвали в последните месеци, говорят че като че ли има такива структури. Значи, очевидно някой го прави.
Що се отнася до това правени ли са заедно с МВР - разбира се, че няма никаква нормативна основа такова нещо да се прави заедно със служителите на МВР. И който служител на МВР си е позволявал такова нещо да върши, той е извършил престъпление.
Аз заради това на въпроса има ли война в държавата казах, че не може да има война тогава, когато очевидно сме изправени пред едно драстично нарушение на закона от хора, които съзнателно, според мен, са го направили. Ние, като законодатели и като изпълнителна власт трябва да създадем пълна гаранция - такава, каквато искате Вие, господин Димитров. Но това е постепенен процес. Аз и заради това свързвам и този въпрос - казват: "България върви към полицейщина". Откъде върви България към полицейщина? Преди, в миналото, какво беше България?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Нормална държава! (Оживление в залата, шум и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Преди, в миналото България беше нормална държава, а сега върви?!... Значи, тя е била изчистена, станала е демократична и в момента върви към полицейщина? Това са абсурдни твърдения! И тяхната абсурдност наистина не се нуждае от коментар! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание, има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Аз искам да поставя един въпрос, който изглежда страничен в днешния разговор, но е по същество: Вие, господин министър-председател, казахте, че няма презумпция за виновност за служителите на МВР, към които се предприети съответни процесуални действия. Нашата парламентарна група обаче се тревожи, че има сериозни сигнали за процесуални нарушения от прокурорите от Военна прокуратура, свързани със самото задържане на офицерите от МВР, с претърсването на жилището, с препятстването на правото на защита и срещата с адвокатите по време на това задържане. Затова моят въпрос към Вас е следният: какво е отношението на министъра на вътрешните работи, когато става дума за това бил ли е той информиран от прокурорите от Военна прокуратура и какво ще бъде отношението на министъра на правосъдието чрез Висшия съдебен съвет, ако се установи, че прокурорите са извършили груби процесуални нарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо Петя Шопова, Вие много точно казахте, че Вие имате подозрения, че има процесуални нарушения. Ако тези Ваши подозрения, те очевидно ще стигнат до вниманието на висшестоящите органи, в частност на по-висшестоящия прокурор, те са длъжни да ги проверят и да констатират дали наистина са извършени процесуални нарушения. Същото ще направи и министърът на правосъдието. Ако той се убеди, че това нещо е направено, с доклад ще информира Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси? Няма.

Преминаваме към четвърта и последна точка от днешното извънредно заседание:
ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ИЗСЛУШВАНЕТО НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има внесени два проекта...
За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): На основание чл. 50, ал. 2 от нашия правилник от името на Парламентарната група на Демократичната левица искаме 30 минути почивка. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тридесет минути почивка! (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към точка четвърта:
ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ПО ИЗСЛУШВАНЕТО НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
Има внесени проекти за решения от група народни представители от СДС, от Парламентарната група на Демократичната левица, има два проекта за решения, и от група народни представители от Евролевицата. Всичките са раздадени. (Неразбираема реплика от малцинството.) Трябва да се раздаде.
Започваме разискванията по проекторешенията.
Проекторешението на тримата представители на Евролевицата е внесено в деловодството в 16 часа и 12 минути. Предполагам, че се разпространява, всеки момент ще бъде разпространено.
Кой желае да се изкаже? Някой желае ли да се изкаже или да преминем към гласуване? (Обаждания от Демократичната левица.)
Като няма, тя може и в 18 часа да го внесе, ние няма да чакаме!
ОБАЖДАНИЯ ОТ ДЛ: Прочетете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Понеже не е разпространено, ще го прочета:
"Проект!

РЕШЕНИЕ
на Народното събрание на Република България

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Народното събрание реши:
1. Оценява като незадоволителни действията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и на Прокуратурата на въоръжените сили по случая с откриването на специални разузнавателни средства в дома на главния прокурор на Република България. Тези действия навредиха на престижа и националната сигурност на страната. (Нещо... оценки на прокуратурата... трудно в наш акт може да има.)
2. Създава анкетна комисия на паритетен принцип, която:
- да проучи детайлно случая са наличието на специални разузнавателни средства в дома на главния прокурор на Република България, на други държавни служители, депутати, евентуалното им активиране в периода след тяхното монтиране и да излезе пред Народното събрание с подробен доклад;
- да предложи на Народното събрание необходимите законодателни промени по прилагането на специални разузнавателни средства и по дейността на специалните служби, които да гарантират спазването на конституционните права на българските граждани.
3. Настоява за незабавното освобождаване на главния секретар на МВР - генерал Божидар Попов и на директора на НСС - генерал Атанас Атанасов, доколкото те носят главната отговорност за нарушаването на законите на страната.
4. Обръща внимание на председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов за това, че не са осигурени конституционните права на народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание."
В кръга на шегата може би, господин Томов, ако бяха оставени в апартаментите на народните представители, щяха да бъдат осигурени техните конституционни права.
Кой желае да се изкаже?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! След този скандал, който предизвика прецедентното свикване в най-новата ни история, последната 10-годишна, на извънредно заседание... (обаждания от СДС) много по-нормално беше някой представител от мнозинството не да подвиква от място, а да вземе думата, за да чуем позицията на народните представители от мнозинството по изнесеното от министър-председателя, по задоволителността на отговорите, които той изложи пред нас, по всичко това, което тресе държавата от една седмица. Уви! Аз имам очакването, че след малко тук ще излязат представители на мнозинството, за да заклеймят за пореден път лошите ченгета, Държавна сигурност, ченгеджийницата и прочие. (Шум и обаждания от СДС.)
Проблемът всъщност, дами и господа народни представители, е много по-голям! И този случай, свързан с подслушването на главния прокурор, е само един скандален случай, и забележете, не по-малко скандален от подслушването преди време на един друг магистрат - Бойко Рашков, шеф на следствието, за който, тези от вас, които ходят в Европа, знаете, че и там в пленарната зала на Съвета на Европа е споменавано.
Кои са причините, които са довели до тази всеобща констатация за една разпуснатост в системата на Министерството на вътрешните работи? За една липса на порядък при боравенето със специални разузнавателни средства? Кои са тези причини, които трябва да тревожат най-вече народните представители, които отговарят и за политиката в тази област?
През 1997 г. месец октомври бе приет един чисто нов Закона за специалните разузнавателни средства, закон, приет от почти цялото Народно събрание с благовидния предлог, че той ще направи по-съвършена уредбата на тази иначе твърде чувствителна за обществото материя.
Какви са обаче, дами и господа, резултатите от приемането на този закон, измерени в конкретни текстове? Оказва се, че този закон дава много по-големи възможности за злоупотреба със специални разузнавателни средства в системата на МВР, отколкото старият действащ закон.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: А!
МИХАИЛ МИКОВ: В чл. 4 на стария закон от 1994 г. е предвидено, че тези средства могат да се използват само в изключителни случаи и когато това се налага за защита сигурността на страната. В чл. 4 от новия закон е казано, че те могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защита на националната сигурност. Тук става едно разширение на приложното поле на специалните разузнавателни средства.
В чл. 6 на стария закон изрично бяха определени субектите, които могат да искат използването на специални разузнавателни средства и те са на национално равнище - Националната разузнавателна служба, Националната служба за сигурност, Националната полиция и всички централни органи в тази сфера.
В новия чл. 13, който очертава субектите, леко е прокарано - и териториалните оперативни служби на МВР и ЦСБОП. Сами сметнете, дами и господа, с колко са се увеличили субектите, които могат да се занимават с тази твърде деликатна дейност.

В чл. 13 - стар, е предвидено използване на специални разузнавателни средства само в случаите на опасност от извършване на престъпления - забележете! - против националната сигурност.
В новия чл. 18, третиращ същата материя, е предвидено, че те могат да се използват само въз основа на решение на министъра на вътрешните работи, само при заплаха за националната сигурност. В единия случай става въпрос за конкретно престъпление - в стария закон, а в приетия и предложен, уважаеми господин министър-председател, от Вас, с Вашия подпис законопроект, е предвидено това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но приет от нас.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Всички.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, народни представители и от опозицията гласуваха за този текст. Те гласуваха за този закон, уважаеми дами и господа, защото тогава вие обещахте една твърда и решителна борба с престъпността. Резултатите от тази борба днес ги вижда цялото българско общество. Те напоследък интензивно пълнят и съдебните статистики, и броя на престъпността. И това са същите резултатите от тази политика, в името на която вие предложихте законопроект, с който да бъдат пожертвани гражданските права и свободи и който да нагази по-дълбоко в някои конституционни принципи, защитаващи гражданите.
Предложеният проект на решение от мнозинството визира Комисията по национална сигурност и Комисията по правни въпроси и борба с корупцията като органи, които сега трябва да започнат да работят по проблема. Но, уважаеми дами и господа, право на законодателна инициатива има всеки народен представител, а в това Народното събрание това право е упражнявано най-вече от вашето правителство, което сте избрали. И ако правителството има виждания по тези въпроси, то трябва да ги изложи пред нас. А най-добре е това да стори чрез един законопроект. Защото твърде смешно е да внесе веднъж един законопроект, а днес в отговорите си министър-председателят да казва, че "нормативната база като цяло е добра, но има някои слабости". Има някои слабости и голяма част от тези слабости, уважаеми господин министър-председател, са свързани със стремежа за подчиняване, за мачкане на всичко извън изпълнителната власт.
Случайно съвпадение ли е - пак Ви питам - подслушването на Бойко Рашков и на Никола Филчев? Случайно ли бившият главен прокурор Татарчев поиска този закон и беше атакуван пред Конституционния съд?
Много често ни обвиняват, че ние защитаваме главни прокурори - главни прокурори, които вие сте кадрували. Не защитаваме нито Татарчев, нито Филчев, нито Бойко Рашков - те са достатъчно големи и разумни хора да се защитят. А ако има нещо в България, което се нуждае от защита, това е пълната независимост на съдебната власт и налагане на трайното разбиране сред нас, сред политиците, че никой от нас не бива да си играе, колкото и да има голямото изкушение на силата от изпълнителната власт това.
Тук днес се споменаваха много имена, но с един странен подход - не този министър, друг министър. Но има поне две персони, уважаеми господин Костов, които са едни и същи - това е главният секретар на МВР Божидар Попов, който отговаря за тази дейност, и Вие. Всички други в персонажите са се завъртели. Завъртели са се хиляди служители през тия десет години. Ако направите справка, мисля, че ще се окаже, че са над 10 хиляди. Назначавани са и по време на управлението на БСП, назначавани са и от СДС. А най-интензивно политическите назначения са вършени по ваше време. И всякакви оправдания днес звучат смешно на фона на разразилия се скандал. Едно такова решение в никакъв случай не може да бъде достоен отговор от българския парламент на всичко това, което като политика става в България и се провежда от изпълнителната власт. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Странно ми е, че господин Миков се опитва да говори с такава вещина за системата на МВР. Мога да ви уверя, че МВР е една огромна, изключително консервативна система. Тя е създавана в продължение на години и за съжаление в тези дълги години МВР е било управлявано в твърде кратък период от хора, принадлежащи към СДС.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Които са били комунисти. (Смях.)
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Това прозвуча интересно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нещо сте се объркали, господин Димитров. Не съдете по Вас за другите. (Шум в залата.)
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Не мога да се съглася с твърдението за разпуснатост в системата на МВР. Мога да ви уверя обаче, че пътят от милицията, която един стар анекдот наричаше "биещото сърце на партията", до модерната европейска полиция е доста труден. По този път всеки един човек, който се опита да направи реформа, ще срещне един изключително силен отпор. Срещу него няма да се подбират средства, включително и такива, които днес са ви върнали от морето в залата на парламента. Но въпреки това аз мога да ви уверя, че в МВР понастоящем работят много честни и кадърни хора. От МВР просто трябва да си отидат някои, като примерно този човек - бившият служител на МВР Пламен Арсов, който живее в апартамента, в който се съсредоточават кабелите.
РЕПЛИКА: Кой му го е дал?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Кой му го е дал? Ами, познайте! 1994 г. кой му го е дал? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Тези хора именно и хора като тях нямат място в МВР. В МВР не трябва да работят хора, които са свикнали да записват политически вицове. Очевидна е необходимостта в МВР да дойдат млади хора с юридическо, с икономическо образование, компютърни специалисти. А тези, които помнят само миналото, трябва да се отдадат на спомени.
Има обаче един друг проблем, който за съжаление се поощрява от Вас и от такива като Вас - проблемът, който създават бивши служители на министерството, които напускайки министерството веднага започват да огласяват данни, които представляват държавна или служебна тайна и които са им станали известни благодарение на това, че са работили дълги години в МВР. Такъв е и случаят с бившия служител на МВР Захаринов, който собственоръчно в края на 1998 г. на доклада за пенсионирането си е написал: "Моето уволнение ще доведе до заплаха за националната сигурност и до създаване на дипломатически скандал". Ето го скандала.
Но що се отнася до дипломатите, мога да ви уверя в нещо и то съвсем ясно. Всеки ден ми се обаждат да ме питат колко оплаквания от посолства имам по случая. Отговорът е: нито едно. (Ръкопляскания в СДС.) Досега в тези пет дни, в които вие правите неимоверни усилия да раздухвате скандала, ми се е обадил един-единствен дипломат - това е посланикът на Република Турция, и ние разговаряхме с него конкретно за охраната на турските граждани, които дойдоха за мача "Левски" - "Бешикташ". Това е положението.
Що се отнася до това има ли подслушване на главния прокурор, към настоящия момент данни за извършено подслушване на главния прокурор няма, а още по-малко пък от служители на МВР. Това трябва да бъде казано съвсем ясно. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Обсъждаме три различни проекта за решение - три са вече...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Четири.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Четири нека да бъдат. Общото между тези различни проекти е, че са писани или преди да бъде изслушан министър-председателят, или по време на неговите отговори. И това не само че обяснява, но и донякъде оправдава тяхната незавършеност и несъвършенство.
Какво стана безпощадно ясно от изявлението на министър-председателя тук, от тази трибуна?

Първо, че главният прокурор на Република България не е подслушван. Нали така, господин министър-председател? Че няма достатъчно основание, той не е извършил деяние и не е разпоредено по законен път да бъде подслушван главният прокурор на Република България.
Второ, стана ясно, че има теоретическа възможност да бъде подслушван главният прокурор, а аз ще добавя, има, съществува и практическа освен теоретическата възможност при тази ситуация да бъде подслушван главният прокурор.
Следователно, следвайки законите на логиката, може да се направи неопровержимото твърдение (реплики и подвиквания в СДС), не подвиквайте, сега ще го чуете, неопровержимото твърдение въз основа на изнесените от министър-председателя факти, че по времето, когато министър-председател на България е Иван Костов, има теоретически и практически възможности да бъдат подслушвани незаконно граждани на Република България, в това число и главният прокурор на републиката. (Шум и викове в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми дами и господа отдясно, с подвиквания няма да преодолеете това логическо твърдение, което градя въз основа на факти, изнесени от министър-председателя. Защо стана практически възможно това?
Уважаеми господин министър-председател, ще се спра на четири тези от Вашето изказване.
Първо, Вие заявихте и посочихте факти, въз основа на които посочихте народния представител Арлин Антонов, че е сложил подписа си под документи, които и днес съществуват, за това, че тези точки са оборудвани. Второ, Вие посочихте, че направената проверка не е установила. Не Ви ли прави впечатление, господин министър-председател, че щом съществуват документи и проверката не е установила, има достатъчно основания да бъдат проверени причините за тези различия. Те или са недобросъвестност на хората, или съпричастност в това мероприятие, или че устройствата са поставени след датата, на която предишната проверка не ги е установила.
Всичко това, уважаеми господин министър-председател - и наличието на документи, и първата, и втората проверка - става по време, когато Вие сте министър-председател и Вие сте определили министрите и заедно с президента сте назначили лицата на ключовите постове.
Извеждам този въпрос на преден план, за да се обърна към Вас, уважаеми господин министър-председател, и да Ви посоча, че за Вас не е достоен изход да снемете и отклоните политическата отговорност от себе си и да я прехвърлите на бивши или настоящи недобросъвестни служители.
Вие имате два избора, господин министър-председател: единият е да застанете на тази трибуна и ако сте едро скроен държавник на България, да понесете и да признаете отговорността, за да бъдете оценен от своя народ. А другото, ако нямате сили за това, е просто преди проверката или след нея да си подадете оставката (ръкопляскания в ДЛ. Смях и викове в мнозинството.), защото подслушването е възможно тогава, когато Вие сте министър-председател на Република България! Нямате друг изход, уважаеми господин Костов. Имате още малко време, не слушайте тези, които Ви акламират и фалшиво подкрепят! Вие имате един изход от тази ситуация - това е да застанете на тази трибуна, да сложите ръка на сърцето и да признаете пред българския народ своята отговорност. (Смях и викове в мнозинството.)
Казвам всичко това, уважаеми дами и господа, защото най-неприемливото решение от тези четири е онова, което предлага мнозинството. То е неприемливо, защото предлага да се затвори в кръга на политическата сила, която носи политическата отговорност за това събитие, и разследването на фактите. Не може господин Бисеров да ръководи групата, която ще Ви разследва, господин Костов. Не можете да възложите на комисията да провери как се извършват тези работи в България и не можете да възложите на министъра да извърши структурните промени. Драмата е такава и гафът е с такива размери, че се иска радикално решение - или Вие да го водите, ако сте едро скроен държавник, или да си отидете, като освободите България от този срам, който й причинихте! Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ. Шум и викове в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на отбраната господин Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Вземам думата като един от министрите, на които беше възложено да участва в проучването на обстоятелствата и фактите от гледна точка на изпълнителната власт около случая с откритите в апартамента на главния прокурор специални разузнавателни средства. Казвам това най-напред, тъй като народният представител Ангел Найденов обвини Министерството на вътрешните работи и хората, които се занимаваха с проучването, в немощ, в некомпетентност и т.н. Категорично възразявам, господин Найденов, против тези обвинения не само като колега на министър Емануил Йорданов, но и като един от хората, които участваха и участват на този етап в това проучване, което е много професионално, хората, които участват в него, са всеотдайни и правят всичко възможно да бъде разкрита истината.
В своето изказване господин Божинов каза, че недвусмислено се установява, че главният прокурор не е подслушван.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това го каза премиерът.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Очевидно това е една точка, около която Народното събрание ще постигне съгласие. (Реплики в ДЛ: "Не, не бързайте!")
Също така, господин Божинов каза, че е съществувала теоретична възможност и практическа възможност да бъде подслушван главният прокурор.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това го каза премиерът!
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Това беше едно от заключението на специалистите на Министерството на отбраната.
Въпросът обаче е кой е можел да се възползва от тази теоретическа и практическа възможност?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Властта!
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Можел е да се възползва от тази теоретическа и практическа възможност единствено човекът, при когото са излизали жиците. (Смях и викове в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Ще се изкуша да Ви прочета кадровата справка на този човек, но няма да го направя. Но ще ви кажа за жиците това, което беше категорично и недвусмислено доказано от специалистите. И ще бъде потвърдено, очаквам, и от заключението на Главна прокуратура.
Категорично беше ясно, че жици към Министерството на вътрешните работи или към който и да било друг държавен орган няма. (Смях и реплики в ДЛ.)Има обаче едни други невидими жици и тези невидими жици водят от тези микрофони и не само от тези микрофони към силовите центрове на една политическа сила, която се опитва да дестабилизира държавата. (Викове: "Е-е-е!" "Браво!")
Някои от специалистите, които имат отношение към тези жици, и сега са в коридорите на Народното събрание и се опитват да обясняват как те се използват.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Бойко, виж си кадровата справка! (Реплики и подвиквания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: В своето встъпително изказване господин Корнезов зададе въпроса кой и как управлява държавата. Очевидно кой и как управлява държавата е ясно на всички и тези, които го правят, се отчитат пред Народното събрание и пред обществото. Има обаче един друг въпрос - кой се опитва, кой се опитва да управлява държавата? Кой се опитва да промени курса, който държавата е поела? Този въпрос вече беше дискутиран по време на дебатите за националната сигурност. Ясно е, че това са същите тези онези, които са опитват да тласнат държавата към безвремието, в което тя беше. Това са същите тези, които искат да се върнем към времето, когато могат да трупат незаконните пари. Същите тези, които са против ориентацията на държавата към Европа и към НАТО.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Каква връзка има между едното и другото?
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Аз бих приключил своето изказване с това, че има много голяма вероятност проучването, което се извършва в момента, да отиде по-надълбоко натам къде водят невидимите жици. И вероятно този дебат ще бъде възобновен, когато този въпрос бъде установен. (Шум и реплики в опозицията: "Блестящо изказване!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бойко Ноев.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Досегашният дебат ме мотивира да разгледам един друг, малко по-специфичен аспект на проблема, който днес ни е събрал. В случая няма никакво значение осъществено ли е или не подслушването. Това наистина е без съществено значение. Факт е обаче, и това стана ясно, че в България все още съществуват и работят механизми, които правят обществото ни, меко казано, недемократично. В дома на главния прокурор има микрофони. Този факт е достатъчен, за да покаже няколко неща.
Първо. Че в България няма реално разделение на властите. Защото не може една власт да подслушва друга пак толкова независима власт. Защото самият факт, че МВР знае, че у дома на главния прокурор има средства за подслушване, говори, че те се опитват да го държат под контрол, или още по-лошото - контролират го. Тоест, целта е да притежават чрез него властта, която има.
На второ място. Че у властимащите няма никакъв страх от парламентарната опозиция. Защото това не би си позволило нито едно правителство, което, най-малкото, се съобразява с парламентарния контрол върху себе си. Създава се тягостното впечатление, че България сега само на книга е парламентарна република.
На трето място. Че липсва контрол на гражданското общество, или по-ясно казано, правителството прави всичко възможно и невъзможно, за да няма такъв контрол.
Случайно ли, питам аз, в интервю пред "Свободна Европа" един от лидерите на управляващата партия и заместник-председател на СДС споделя. Цитирам: "Само преди няколко месеца беше назначен политически кабинет на МВР, който гарантира гражданския контрол върху работата на това министерство." Това дотук е много добре, но по-нататък същият господин продължава, че за него няма разлика между политически контрол на управляващата партия върху работата на МВР, гражданския контрол върху това ведомство и парламентарния контрол. Простете, но това вече доказва друго - че тук отново се надига един добре познат лозунг: "Вся власт советом!". А свръхконцентрацията на власт, уважаеми госпожи и господа, ще се съгласите, е най-големият враг на демокрацията и затова не бива да се допуска. Защото би означавало не просто край на гражданското общество, а на всички основни права и свободи на гражданите, включително и на правото им на частен живот. Защото така наречените бръмбари бяха открити не в кабинета, а в дома на главния прокурор, което пък говори, че стремежът е бил да се узнаят някои негови лични и семейни тайни. Впрочем, това е трети скандал за подслушване на висш държавен служител само за мандата на това правителство и това вече е твърде много и твърде обезпокоително.
Какво ще ни се предложи сега? Вероятно засилен контрол върху службите, но отново от страна на кабинета, като бъде игнориран или ограничен достъпа на президента и на председателя на Народното събрание до информацията, набирана чрез тях. Защото следващият председател на Народното събрание най-вероятно няма да бъде оцветен в тъмносиньо. Това е съмнително и за следващия президент.
Тайни служби, подчинени на един политически кабинет, на една само политическа сила, могат да поработят и на тема: "Как да спечелим изборите като пренасочим вота", например. Тогава за какъв граждански контрол може да става дума? Просто казано - за никакъв. Този скандал доказа, че върху определени властови структури няма и не се допуска никакъв парламентарен, та камо ли граждански контрол, което е най-опасното в случая.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС, от място): Това е форма на граждански контрол.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че е назрял моментът наред с отговорността на ниво министри и на целия кабинет за този случай да се търси и такъв механизъм за засилен парламентарен и граждански контрол върху работата на МВР. И това е основният извод, който сега всички трябва да направим.
А що се отнася до другите страни на скандала, работата е ясна и много миризлива.
Несъстоятелен и жалък е опитът да се прехвърля отговорността върху други политически сили и върху друго време, защото днес СДС разполага с цялата власт. Ако тази партия не е в състояние да осигури основните права и свободи на гражданите, нека се оттегли от властта. Защото не е работа на едно управляващо мнозинство или на една партия да се рови и слуша какво става между чаршафите в спалните на депутати и магистрати.
България днес се нуждае от управление, което да гарантира баланс и прозрачност във взаимодействието между властите. България днес се нуждае от управление, което ще се вслушва в гласа на гражданите, а няма да ги подслушва. Българската граматика казва, че "вслушвам се" и "подслушвам" са еднокоренни думи, но с твърде различно значение. (Ръкопляскания от опозицията.) Разликата между тези думи е в разликата между свободата и механизмите на подчинение.
И затова, в заключение още веднъж ще се спра на необходимостта от гражданския контрол върху МВР. Този въпрос е решен във всички страни, към които се стремим. В условията на демокрация и в България МВР - този, както го нарече и господин министърът на вътрешните работи, консервативен орган, следва да промени функцията си на репресивен апарат, който ограничава правата и свободите на гражданите, в орган, който да ги защитава. И ако тази идея ви е органически чужда, тя явно ще се реализира от едно следващо парламентарно мнозинство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Асен Агов - Парламентарна група на СДС.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! С тъга наблюдавах, с истинска тъга и огорчение, как уважаваният, многоуважаваният от мен колега Лютви Местан беше аплодиран само от Българската социалистическа партия в това Народно събрание.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ОНС, от място): Жалко за Вас. (Шум и неодобрителни възгласи от опозицията.)
АСЕН АГОВ: И искрено съжалявам. Искрено съжалявам, че истините от десетгодишната история на България не са забравени. Искрено съжалявам, че те не са забравени обаче само от тази страна на залата и затова тя не ръкопляска. Защото не вижда естествено дясната страна на залата да ръкопляска заедно с лявата страна на залата и защото не вижда за естествено тогава, когато в тази страна, ...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Говори по проекторешението, не ни учи на политика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АСЕН АГОВ: .... както разбрахме от изложението на министър-председателя, подслушвателните устройства в този апартамент, където по-късно е настанен главният прокурор, са поставени по времето на правителството на Любен Беров. А това правителство, уважаеми госпожи и господа, беше избрано с мандата на Движението за права и свободи и беше подкрепяно от Българската социалистическа партия. Ето, затова казвам, че ние не забравяме историята в това Народно събрание. Не забравяме тази история! (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АСЕН АГОВ: В крайна сметка аз искрено бих искал този дебат да доведе до онова зърно разум, което е изключително необходимо на изстрадалата ни България, за да можем един път завинаги да зачеркнем страницата на тоталното присъствие на Държавна сигурност в българския живот и продължаващото присъствие на Държавна сигурност в българския живот.
Да, госпожи и господа, те са сега навън в кулоарите на този парламент и те са поканени от вас. Това са вашите сътрудници и това са вашите симпатизанти, и те са навън в тези коридори. (Ръкопляскания от СДС.) Те са в коридорите на парламента на демократична България. И аз питам от тази трибуна: имат ли право хората, които газеха личните права и свободи на българите, днес да бъдат нашите съветници по демокрация в коридорите на храма на демокрацията в България? Питам ви и искрено се вълнувам от този въпрос. Днес аз питам: защо в този парламент един път завинаги не дойде обяснението защо беше необходимо да бъдат открити досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност?
И аз още питам, господин председателю: защо ние не стигнахме докрай в своите решения? Аз мисля, че този случай, който днес ни събра в тази зала, трябва да ни накара да стигнем докрай с въпроса за сътрудниците на Държавна сигурност. (Ръкопляскания от СДС.)
Искам да се обърна и към зрителите, които днес стоят пред телевизорите, и слушателите, които слушат по Българското радио нашия дебат: днес могат да разберат, когато става дума за Пламен Арсов, когато става въпрос за бившия агент на Държавна сигурност Захаринов, който е снесъл информацията на главния прокурор, когато става въпрос за десетки други генерали и полковници от Държавна сигурност, които днес шестват и ни учат на демокрация от страниците на българския печат. Искам да разберат нашите зрители защо ние искахме лустрацията и декомунизацията в България - за да не съществуват повече тези прецеденти, за да не може днес да ни учат хората от Шесто управление и хората, които ръководеха Шести отдел на Шесто управление, които вас ви следиха, господа комунисти, днес да ни дават акъл по демокрация. Ето това не трябва да става повече в тази страна.
Затова аз се надявам, госпожи и господа, че зрънцето разум ще излезе днес от днешното заседание. И когато говорим за истински граждански и парламентарен контрол над службите за сигурност, това означава наистина българското гражданство да каже веднъж завинаги сбогом на Държавна сигурност. (Ръкопляскания от СДС.)
Признавам, че днес заставам улеснен тук на тази трибуна, защото на днешното заседание на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, на което заседание присъстваха и нашите коалиционни партньори от Народен съюз, днес те дадоха тези тези. Днес аз изразявам политиката на обединените демократични сили, защото този мандат беше даден днес на нашето съвместно заседание.
Нещо повече, аз съм горд да заявя от тази трибуна от името на тези две парламентарни групи, че ние подкрепяме усилията на министър-председателя да се сложи един път завинаги край на присъствието на Държавна сигурност в българския политически живот. (Ръкопляскания от СДС.) Парламентарната група на Съюза на демократичните сили днес гласува с единодушие доверие на министъра на вътрешните работи и ние се надяваме, че той ще осъществи тази политика. (Ръкопляскания от СДС. Възгласи "Браво!" от ДЛ.)
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, уважаеми госпожи и господа, се обръща към левицата с това да скъса пъпната си връв с Държавна сигурност. (Смях от ДЛ.) Скъсайте тази пъпна връв, за да може България да се изчисти един път завинаги от тази тегоба на миналото. Скъсайте тази пъпна връв, изгонете генералите от вашите редици, защото те правят само интриги и те правят интриги, които се насочват срещу вас самите. Това ли е реформираната партия, която ще води България по пътя към Европа? Или това е партията, която заедно с генералите, може да заведе България единствено на връх Бузлуджа.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Бузлуджа е началото.
АСЕН АГОВ: Госпожи и господа народни представители, парламентарната група на Съюза на демократичните сили е убедена в едно - онова, което се случи в последната седмица няма да доведе до война между институциите в България. Такава война няма да има. Никога няма да има повече такава война, защото ние сме убедени, че единството на институциите в преследването на демократичните цели и гарантирането на конституционните права на българския народ може да доведе до истинска свобода на българина.
Затова, госпожи и господа, ние внесохме и този проект за решение. Внесохме проект за решение, който оттук нататък ще реши въпросите, които бяха така задълбочено поставени по време на консултациите по годишния доклад на правителството за националната сигурност, а това именно е създаването на законодателство, което да регламентира дейността на специалните служби така, че те да бъдат прозрачни за обществото и в същото време да гарантират националната сигурност на България.
На второ място, това е оглед на практиките и законодателствата, които гарантират конституционните права на българите. Ние, мнозинството, поемаме този ангажимент пред българското общество именно с това решение, заради което сме се събрали днес.
И най-накрая искам да посоча, че ние сме поели тези задължения пред собствените си избиратели. Ние защитаваме правата на собствените си избиратели и ще ги защитаваме докрай и в следващия парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
За реплика думата има господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Агов, не ми е в стила да персонифицирам какъвто и да е проблем, но понеже в изказването си засегнахте и част от моето изказване и направихте опит да дадете оценка, аз се чувствам задължен да Ви кажа и следното...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Кажи как се нареди до генералите на Държавна сигурност.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин премиер, аз говоря за необходимостта от граждански контрол върху структурите на МВР, защото моите избиратели и днес, когато видят облечен полицай, треперят, сещайки се за времето на възродителния процес. (Шум и реплики от СДС.) Момент! Аз питам господин Агов по време на този процес къде беше и какви изявления правеше в подкрепа точно на тази политика? (Ръкопляскания от ДПС.)
Освен това, за да се възстанови доверието в структурите на МВР, ще доживеем ли времето когато в коридорите на тази власт ще заработи поне един прислужник от нашите избиратели? Защото даже в региони, уважаеми господин министър-председател, където нашите хора са близо 100 на сто от населението, те нямат даже един сержант в структурите на МВР. Какво Вие направихте за 4 - 5, че и 6 години управление вече за интегрирането на нашите хора в структурите на МВР? Благодаря. Чакам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика думата има господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Агов, аз очаквах от Вас изказване като председател на Комисията по външна и интеграционна политика. Въпросът, който днес се обсъжда, мисля, че трябваше да получи нужната тежест от гледна точка на външнополитическите аспекти.
Уважаеми господин Агов, аз напълно уважавам Вашето право да говорите от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Не можах да разбера през цялото време защо вие хленчехте като една опозиция. Или сте решили да минете на тези релси? Защо вие се оплаквате от това, че някой бил подвел главния прокурор? Кой предложи и кой избра този прокурор? Това, че този прокурор се оплаква публично, че е подслушван, чия вина е? На опозицията ли?
Вие хленчите, говорите и се жалвате след три години и половина управление. Защо стана този скандал?
И нека да погледнем в международен план. Къде е вече представата за България като за правова държава, когато един ваш главен прокурор се подслушва и никоя власт не може да му гарантира имунитет? Да не говорим за депутатите!
След миналата седмица, когато по повод на дебатите във връзка с освобождаването на акад. Сендов вие наистина създадохте един лош имидж на страната, въпреки че се опитахте да се дистанцирате, днес, разберете, с всички тези действия от последните дни, вие доведохте наистина до един срив в представата за България. Вие ни отдалечавате от Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Трета реплика - господин Ремзи Осман.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Ремзи, кажи им за имената!
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател! Да, тези, които ни взеха имената, една част са освободени, но другите, които им смениха имената, днес са на работа в МВР.
И моят въпрос е, господин Агов - имаше офицери, които са наградени с един Указ № 1113 за престараване, защото споменахте за граждански контрол. Престараване, когато се сменяха имената на българските турци. Да разбирам ли Вашето изказване, че ще настоявате от министър-председателя и от министъра на вътрешните работи, че тези офицери и сержанти, които бяха освободени, в интерес на истината от господин Соколов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нито един от тях няма в МВР, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: Въпросът не е към Вас, господин Соколов! Не е към Вас!
Да разбирам ли, че Вие ще предложите тези хора да бъдат освободени? И включително сержанти и офицери, които обикаляха като дерибеи в Кърджали и днес са на висши държавни постове в Регионалната дирекция - това ли да разбираме под граждански контрол? Или обратното - че просто тези хора ще продължават в региона да ги заплашват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Госпожи и господа, уважаеми господин Местан! И като казвам уважаеми, не използвам това от куртоазия. Наистина, аз храня точно тези чувства към Вас. Храня ги не само защото сме колеги в този парламент, а защото през 1989 г., когато сменяха имената, аз говорих в защита на етническите турци пред радио "Свободна Европа". (Шум и реплики от блока на Демократичната левица.) Там бях.
И се гордея с тази своя постъпка. (Неразбираеми реплики от блока на ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АСЕН АГОВ: Това беше през май 1989 г.
РЕПЛИКА ОТ ОНС: През 1984 сменяха имената!
АСЕН АГОВ: През май 1989 г.!
И пак казвам, тъжно ми е, господин Местан, когато хората, в чиито редици все още има бивши сътрудници на Държавна сигурност, Ви ръкопляскат. Един от тях дори застана на тази трибуна, за да ме упреква. Просто за мен е унизително тук, в това Народно събрание, да отправям дуплики към хора, чиито досиета бяха отворени в това Народно събрание и които продължават безсрамно да седят на банките на Народното събрание на демократична България! Аз мисля, че това е срам за този парламент! (Шум и ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Днес присъстваме на нещо, което по-опитните депутати познават достатъчно добре. Подобни скандали като днешния, които обсъждаме, не са нещо необичайно за изминалите 10 години. През 1991 г. един вицепремиер откри подслушвателна апаратура в кабинета си. По-късно подобна забравена апаратура бе намерена в Американското посолство. През следващите години, в зависимост от това кой беше на власт, и БСП, и СДС последователно се оплакваха, че МВР ги подслушва. Имаше оплаквания за подслушвания на журналисти, лидери на политически партии, бизнесмени. Сега дойде сензацията за подслушване на главния прокурор. Вижте, уважаеми колеги, каква закономерност! Едни и същи въпроси, една и съща сянка, която тегне над всички ни. И винаги скандали без краен резултат! А истината е повече от ясна - в България рецидивите от времето на старата Държавна сигурност продължават. Част от информационното пространство на българския гражданин не е защитено. Независимо дали е положена или не апаратура в жилището на главния прокурор, независимо дали той е бил подслушван или не, наличието на тази апаратура показва колко голям е хаосът в тези отношения. Именно поради това днес, уважаеми дами и господа, главната ни задача не е само да установим, а ние едва ли ще можем да направим това нещо, дали е подслушван главният прокурор или не, а да признаем, че системата за ръководство на специалните служби е недостатъчно ефективна; че контролът върху тези служби е недостатъчно ефективен; че ние сме длъжни с вас заедно да променим тази система и да гарантираме ефективен парламентарен контрол върху нея. Това е за мен смисълът на днешния дебат. Това е главната цел на този дебат, а не тези безкрайни скандални, дребни и често жълти инсинуации, на които сме свидетели през последните дни.
Упълномощен съм от името на нашата парламентарна група - на Българската евролевица, да ви запозная с мерките, които ние предлагаме за решаване на тези въпроси. Но аз не мога да не спомена за равносметката до момента - тази равносметка, която вече е факт, която е олицетворена от печата, от безкрайни изявления на бивши и на настоящи ръководители на специалните служби. И тази равносметка мога да систематизирам по следния начин.
Първо, върху престижа на страната и на държавата ни е нанесен един тежък удар. Давате ли си сметка какво означава това - да се каже колко са бройките на поставените специални разузнавателни средства? Даваме ли си сметката от това колко са демотивирани служителите от МВР? Колко много хора, които трябва да вършат тази нелека дейност, тази тежка дейност за в бъдеще в момента ще бъдат не само демотивирани, но ще бъдат и уплашени от последствията? Това застрашава ли или не застрашава националната сигурност на страната? Естествено, че застрашава. Влошава се и международният авторитет. Защото тези неща опират и до международни отношения, и до външна политика.
Ето защо аз смятам, че ние трябва да направим до този момент един много ясен, но принципен извод. Той е, че ние не можем да управляваме и кризи, които възникват по този повод. Нещо повече, че в момента не могат да се решат въпросите на специалните служби, ако няма поне минимум национално съгласие, за което ние пледираме от Евролевицата вече години наред. Няма как да се реши този въпрос, ако няма доверие в специалните служби, ако няма взаимен контрол и взаимно участие при решаването на тези въпроси. Защото страда родината ни, страда майка България преди всичко, а не ние тук, в тази зала.
Недоверието, дами и господа, политическата конфронтация убиват по същество спецслужбите. В момента те са жертви на това, което става. Да, може да има отделни хора, които имат и зла умисъл и работят непрофесионално. Вероятно има и такива, които се опитват да използват собственото си положение с користни цели. И такива има. Но е ясно, че ние сме длъжни да намерим някакъв тип взаимно доверие по този въпрос, както е във всяка една цивилизована европейска държава.
Аз припомням, че вече три години на бюрото на президента лежи предложение на Българската евролевица по този въпрос, че има чужд опит, който може да се приложи и който не го прилагаме у нас.

Нека да вземем за пример сегашния случай, сегашния скандал и фактите около него.
Факт първи: този, който е сложил, който е насочил и който дори се е съгласил с това главният прокурор да бъде настанен в жилище с вече поставена апаратура. Този, който се е съгласил на това нещо, е заложил мина и вероятно много добре е знаел, че рано или късно тя ще избухне. И въпросът е кой е той. Той има име и аз съм убеден, че това име е известно.
Втори факт: за нас в БЕЛ е безусловно, че главният прокурор е поискал специално да се провери домът му и да се направи проверка. Ако след тази проверка апаратурата, за която се е знаело, че е там, беше демонтирана или поне на главния прокурор беше съобщено за нея и той беше успокоен, вероятно нямаше да се стигне до днешния случай - този скандал през последните 5-6 дни.
За проверката в МВР няма документално потвърждение. Тогава възниква въпросът кой персонално носи отговорност? И аз ви моля във връзка с това да разберете предложението, което Евролевицата прави днес. Ние търсим конкретния отговорник, а не абстрактно политическо лице, за да кажем: свалете този, качете онзи... Ние няма в парламента никога да въведем ред, ако не се знае кой персонално носи отговорност. Този човек пак има име. И по втория случай той има име. И този човек също е известен поне на една част от присъстващите в тази зала.
Факт трети: много непредпазливо и неоправдано председателят на парламента оповести бройката на специалните разузнавателни средства, инсталирани в София и в страната. Но той пропусна да каже колко от тези специални разузнавателни средства могат да бъдат активизирани веднага или за кратко време и колко са наистина далеч от тази възможност.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Тези са активните.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ако всички са активни, тогава аз поставям въпроса, но той не засяга само сегашния кабинет: защо въпреки че приехме закона, те продължават да стоят? А в този закон точно се казва кой и кога разрешава да се използват специални разузнавателни средства. Колко време е необходимо на определени служби в МВР? И затова в нашето решение се казва, че има проблеми вътре в МВР. Но вие можете да ги отнесете към старото ръководство на МВР. Добре, към което искате, но те са факт. И тези проблеми пак имат конкретен носител и конкретен виновник. И той трябва да бъде известен на обществеността.
Когато ние казваме, че е нарушена сигурността на депутатите, господин председател на парламента, нямаме предвид нещо друго, но по същия начин, по който главният прокурор не може да бъде настаняван в жилища със специални разузнавателни средства, по същия начин и народни представители не могат да бъдат настанявани там. И това е принципен въпрос също. Не защото нещо се е правило, а защото се формира недоверие и пак възниква старият рецидив, за който тука се говори - че един контролира всички останали. И това е тъгата, сянката, наследството от миналото, която обаче прониква и продължава и днес.
Факт пети и последен: информация за наличието на предварително монтирана апаратура в дома на главния прокурор са имали две служби на МВР най-малкото. За това е знаел и е бил длъжен да знае главният секретар на МВР, а също така шефът на НСС. Ясно е от само себе си, че са знаели. Вижте законите. И това не са, както един мой колега преди малко ми каза, хора, които не са неподвластни на този парламент. Вероятно тези хора имат заслуги за определени неща, но днеска те са отговорни. Те са отговорни, защото те са упоменати в закони, които ние сме приемали. Техните отговорности са разписани от нас с вас. И точно се казва, както проф. Драганов цитира тука, кой за какво отговаря. И това е другият елемент от нашето решение. Аз го аргументирам по този начин.
В крайна сметка какви са нашите обобщения и обвинения? Аз смятам, че ръководството на МВР и досега през изминалите години е могло да демонтира подобни подслушвателни устройства и да ги приведе в съответствие със закона. Законът не е спазен, дами и господа. Това е истината. Законът за специалните разузнавателни средства като част от законите за МВР, които ние приехме. Ясно е кой е отговорен и кой носи отговорност за това.
Второ, аз съм съгласен с извода, че реформите във Вътрешното министерство са по средата, защото след като има възможност да се правят и да се допускат подобни неща, тези реформи трябва да бъдат задълбочени и завършени, поставени на масата пред обществото ясно и открито, а не както стана сега. Ние се разголихме като държава, ударихме си националната сигурност и спецслужбите, без да сме намерили точните решения, които трябва да намерим и без да сме направили точно това, което е необходимо, за да завършим тези реформи. Ние се каним скоро и искаме, мечтаем за това, борим се за това да излезем от негативния визов списък. Даваме ли си сметка колко много зависи от реформите в МВР това.
Преди три месеца аз поставих тук въпроса. Беше излязло в два вестника за проблеми в спецслужбите. Тогава на това беше погледнато формално. Когато разглеждахме доклада, който ние подкрепихме за националната сигурност, аз поставих въпроса, че има празнота в този доклад - голяма празнота свързана със спецслужбите. Ето днеска резултатът и ние да искаме от правителството на Република България такова, каквото е в момента, искаме го като опозиция, то да представи конкретни и ясни виждания спешно как тези въпроси да бъдат решени, как реформите в МВР да се задълбочат, кой персонално носи отговорност. И това не може да се отлага. Това трябва да стане решение на днешния дебат, а не след четири или пет месеца, когато нещата отшумят или се замажат.
Аз искам обаче да се обърна и към Социалистическата партия и нейния ръководител господин Първанов. Тези дни чух десетки изявления. Видяхме сто интервюта. И аз питам: била ли е тази апаратура - същата, монтирана по време на правителството на БСП? Тя е била там. Имало ли е държавни служители, които са били настанявани в тези блокове? Да, имало е такива държавни служители. Кои са били? Същото ли е било основанието, което и днеска съществува? Същото е било. И аз питам тогава не е ли неморално един път да замазваме един въпрос, втори път да го поставяме?
Връщам се към конкретен случай през 1995 г. И аз казвам следното нещо: този въпрос се отнася за всички. Един път завинаги трябва да сложим край на тези неща, за да има доверие, защото става дума за отговорността на отделния служител, но става дума и за правото на всеки от нас и на обикновения български гражданин.
С едно от изявленията на премиера аз не съм съгласен. Той казва: премиерът ли е отговорен за това, че има лица, които се занимават с подобна дейност? Дами и господа, всички вие, всички ние пряко или косвено сме били подложени през тези години на нещо подобно. Всеки, който се е занимавал с политика по-активно и е бил в челото на дадена политическа формация, е бил подложен на подобни неща. И ние го знаем с вас.
Знаем ли ние като държава и като парламент колко частни структури разполагат с апаратура и се възползват от правата да търгуват с информация? Колко депутати са подложени на натиск по този начин. Колко пъти информация, получена по такъв нерегламентиран начин, се използва, за да се постигат политически цели? Колко партии имат собствени разузнавателни служби и ги използват? (Реплики от ДЛ.) Колко пъти и колко фирми разполагат с такава техника?
Е, добре, вие искате да кажете, че няма ред за това - не може да има ред за това. Че в други държави го няма? Има го. И аз апелирам: дайте да го въведем у нас. Затова трябват съвършено конкретни и ясни действия. Тогава ще излезе призракът на тайните дейности. Тогава няма да се търгува от бивши служители с информация, да се подхвърля и да се създават интриги. И ще има нормална, открита и публична политическа дейност. И това е принципен въпрос. Това е задължение и на правителството, и на парламента, и на всички ни. Следователно реформите в специалните служби трябва да бъдат регламентирани по нов начин. И нашата парламентарна група апелира за такъв специален закон за специалните служби. Много пъти този въпрос е поставян. Докато този въпрос не се постави по този начин, той няма да се реши, както трябва.
Нужна ли е анкетна комисия? Според мене една анкетна комисия на паритетен принцип би могла да успокои решаването на този въпрос. Но тук има и още нещо. Ние виждаме в една анкетна комисия и бъдеща постоянна може би подкомисия на Комисията по националната сигурност, която постоянно да може да контролира специалните служби. Това е парламентарният контрол. Гражданският контрол върху специалните служби не е абстрактно понятие. Той е парламентарен контрол. И този парламентарен контрол, както в други цивилизовани страни, изисква да може да се извика не само вътрешният министър, който си има други свои политически отговорности, но да се извикат и ръководителите на отделните служби и да има ред и начин, по който тези въпроси да се контролират. Това е парламентарният контрол. Ако се остави спецслужбите да бъдат контролирани само от Министерския съвет, от изпълнителната власт, никога няма да има нужната доза доверие. И аз ви моля, внесете това като предложение. Това предложение наистина може да реши много въпроси.
Съжалявам, че днес го няма президента. Неговото отсъствие от тази зала е ненормално, защото неговият подпис стои под назначаването на много хора, които са съпричастни към тези неща, защото той може би единствено в тази област - на националната сигурност, има определени правомощия и задължения.
Но аз мисля, че още по-тежко е отсъствието на главния прокурор, който разпали този случай и който също беше длъжен да бъде в тази зала. Смешно е, че днес него го няма. Нещо повече, несериозно е и неуважително към всички нас. Той не е извън тази страна, извън отговорност! (Шум и реплики в залата.)
Това, което днес стана, ме кара да мисля, че ние по друг начин... И аз се обръщам към народното представителство - ако се наложи да направим допълнителни промени в закона, с който се уреждат отношенията около Консултативния съвет по национална сигурност към президента... В една цивилизована държава този въпрос още повече, ако е нямало никакво подслушване, можеше да бъде решен без всякакъв скандал и без днешния дебат. Ако този съвет си вършеше работата, но той е обезличен и аз съжалявам, че го казвам в отсъствието на държавния глава, но не приемам това, че той бяга от такива въпроси. Не е нормално в такъв момент. Ние сме длъжни да решим и да използваме този Съвет по национална сигурност по-ефективно и винаги, когато възникнат конфликтни въпроси, защото са застрашени основни служби на националната сигурност и на страната....
В заключение - аз смятам, че от днес ние можем да излезем и със скарване, и с поредна разправия и отново нещата да отминат, когато никой няма да повярва, че от утре специалните служби и всички специални разузнавателни средства ще бъдат използвани само в интерес на нацията, а не на отделна партия. Но, ние имаме и друг начин да излезем - най-малкото да направим крачка след десет години. Десет години този въпрос виси и поставените жици и в момента стоят и не се знае дали още няколко Арсовци някъде ги има, някъде... Възможно е да ги има. За да излезем от тази ситуация и да вървим напред, ние трябва да вземем позитивни решения.
Нашата парламентарна група очаква българското правителство да излезе с незабавни и спешни решения, очаква всички хора, които са били безотговорни към прилагането на закона, който се прие през 1997 г. да понесат своето, очаква тези, които са виновни да бъдат назовани поименно и в крайна сметка очаква оттук нататък да има публичен, парламентарен, граждански контрол над специалните служби. Това ще ни направи по-уверени в себе си и по-уверени за бъдещето. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ЕЛ и ПГ на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
За реплика думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Томов! Вашата пледоария беше дълга, пространна и ние всички забравихме с какво започнахте в началото, но това е по-малкият проблем.
Аз намирам, че дългите екскурзии в миналото са нещо много полезно и там човек може да срещне себе си. Не разбирам как тогавашният заместник-председател на Българската социалистическа партия Георги Първанов е могъл да предотврати или да премахне съществуващите от време оно устройства, както и никак не разбирам защо Вие в качеството си на член на един кабинет и на заместник министър-председател навремето не сте предприели нищо в тази насока, па макар и това да не Ви беше ресор.
Аз лично много се надявах да чуя във Вашето изказване неща, свързани с днешния дебат и днешния ден и с онова, което се случи преди седмица. За съжаление, вие се пренесохте задълго в миналото и се надявам, че и Вашата политическа сила ще намери един ден сили да се пренесе в настоящето, а, дай Боже, и в утрешния ден, и в следващия парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Любомир Пантелеев.
Искате ли думата, за дуплика, господин Томов? Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Пантелеев, през 1991 г. беше приет за първи път нов Закон за МВР. Тогава беше прието и решение за промяна в системата, която дотогава шестваше в страната и господстваше. Ако вие везете в историята, ще се убедите бързо в това.
Второ, ако аз говоря, това е не защото се връщам към миналото, а защото мисля за бъдещето. Много ви моля, помислете върху присъствието, защото ако аз говоря за конкретни данни тук, няма да бъде много удобно и за двама ни, но помислете върху присъствието на методи и форми на работа, които са свързани с това, за което говорим днес и в дейността на собствената Ви партия. Помислете за това дали е възможно в момента такива методи да бъдат прилагани по отношение на други партии и аз мисля, че ще намерите отговор на много въпроси.
Говоря ясно, защото чувствам тези неща на гърба си и говоря съвършено откровено.
И в заключение - аз направих точно десет конкретни предложения, свързани с бъдещето, така че това заема моите мисли, а не миналото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Господин Гиньо Ганев има думата, а след него - господин Венцеслав Димитров.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа народни представители, министри! Аз все още се страхувам след толкова време говор, че това разискване може да остане на някакво техническо равнище: специални средства за разузнаване, устройства, инсталации, вграждане, разграждане, демонтаж, поправки и т.н. - къде била централата, дали някой е бил слушан или не. Много могат да бъдат техническите и инженерните въпроси, но има един-единствен, който стои над тях и той е оценката на българското Народно събрание във връзка с този случай и по-точно - говори ли той за посягане върху най-висши конституционни и демократични ценности или пък не говори. Иначе Народното събрание ще заприлича на ателие, както сполучливо писаха днес в един вестник, за прахосмукачки, а аз ще прибавя - и за поправки на бойлери.
Работата е друга - не става дума, господин Димитров, за един битов инцидент, а става дума за един политически прецедент, който трябва да бъде отсъден със строгата мярка на конституционализма. Въобще, цялата модерност, за която говорим в света и в Европа днес е равна със свободата и правата на индивида, на човека. Той трябва да бъде свободен да преследва своите цели и намерения, а не да бъде преследван и подслушван тъкмо за тези цели и за тези намерения.
И сега аз, господин Агов, искам с кротост, но все пак ясно да Ви кажа, макар че не сте в залата: голямата промяна в 1989 г., в която разбира се, че участваше и партията на българските комунисти и цялата левица, беше борба да се преодолее всеобхватната и вездесъщата държава, която се намесваше във всички сфери на обществения и ще прибавя - и на частния живот. И затова големият смисъл на нашия нов национален конституционализъм беше да се разграничи политическата държава от гражданското общество и да се запази една съвършено свободна територия за така нареченото в теорията "частно пространство". И частното пространство в същината си, това не е леглото за спане, а спокойствието на духа, която е истинската дефиниция на свободата, както казваше още Монтескьо, така че ние трябва да стоим на стража да се създават автономни условия за всеки човек и за всички граждани те да вървят по своите собствени пътища на развитие, а не на всеки ъгъл и кръстопът от тези пътища да ги дебнат устройства технически, физически и чисто персонални.
Аз мисля, че ние във връзка с това сме длъжни не толкова да се спираме на отделните текстове, те се споменаха в началото - чл. 32 - никой да няма право без съгласие да те фотографира, да те заснима и т.н. Даже в този дебат те трябва да отсъстват. Нещо друго е много по-важно. Аз не искам да се позовавам на тези текстове на Конституцията, а на нейните истински ценности. Затова в преамбюла й още сега казва, че върховен принцип на нашата нова държава са правата на личността, нейното достойнство и сигурност.
Ние имаме една Конституция от така наречените автентични конституции. Автентичните конституции са тези, които най-високо въздигат правата на човека.
И сега аз мисля, че правата на личността, достойнството и т.н. не е само върховен конституционен принцип, стигам до същността, а е критерий за работата на органите на държавата. И ще кажа вече ясно: ако органи на публичната власт правят или не правят нещо, което посяга върху правата на човека и на индивида, те всъщност стават точно по същия начин и нелегитимни, колкото е нелегитимно и самото нарушение на Конституцията.
Ето защо аз искам да стъпя накрая върху логиката си така. Това, което разискваме днес, не е ли ясно, че е рецидив от едно време и от онези държави, които в целия бял свят се наричат "полицейските държави"?
Изведнъж какво се оказва? Уж са отречени, уж са отхвърлени, уж 9-10 години конституционализъм, уж демократичен парламент, свободни избори - и съоръжения за подслушване? Валидни, действени. Никой не ги бил премахнал. Защо? - е другият въпрос. Но вижте по-същественото - те стигнали до жилището на главния прокурор, до тази институция, която в очите на гражданите, на самата Конституция трябва да брани техните права. И ако те са качени на този висок етаж, какво да кажем всички ние други, които живеем в партера и в сутерена даже на днешното наше общество?
Накрая ми идва наум нещо като заключение. Това подравя устоите на Конституцията, на правовата държава. Тук не може да се говори за отговорност на технически лица или на държавни служители. Ясно трябва да се знае в парламентарната зала - при тези разсъждения може да става дума само за един вид отговорност и тя има чисто политически характер. Защото този, който постъпва така, той след толкова години конституционализъм си позволява отново превес на политическата държава над правата и свободите на гражданите.
И сега едно решение - комисия да прави поправки на нормативни актове, да дава предложения за по-добра кадрова политика в МВР, да се правят проучвания - това ли й е работа? Има ли нужда от такава комисия и такива решения? Да чакаме техните резултати, за да кажем на висок глас, както аз искам да направя това, следното, накрая. Личната свобода - едно от най-големите достижения на цивилизацията. И тя върви точно 200-250 години изглежда, за да стигне най-после до стълбището на господин Филчев. И нещо по-важно - до кабинета на министъра на вътрешните работи.
И аз чувам сега: "Но той не знаел". Боже мой, той е юрист! Той не знае ли, че девствеността на незнанието просто не е невинност. Обратно, незнанието е равно на вина. От римско време и до ден-днешен! Особено в политическите режими. Особено когато става дума за политическа отговорност!
Ако аз бях (оживление в залата) щях веднага, без никаква комисия, повярвайте ми, да напусна поста "министър на вътрешните работи". Ако бях аз! Но има и други, а за тези "другите", се прилага принципът, на който служим - България е парламентарна държава и волята на общественото мнение е повеля за българския парламентаризъм! Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, господа министри! Аз конкретно по случая не искам да се спирам, искам да говоря обаче малко по-общо. Ще продължа оттам, както когато спрях, когато правех репликата. И като народния представител, и още повече като гражданин, аз искам някой да ме защити от тези лични посегателства срещу моята свобода, срещу моята личност! Към кого да се обърна, господин министър-председател, ако не към Вас и към Вашето правителство, към Вашия министър, към полицията? Когато ме ограбват, аз не търся някой друг, бандит или мутра, да ходи да търси ограбеното. Аз се обадих на полицията и те свършиха там някаква работа.
Когато посягат обаче на моята лична свобода, аз пак няма към кого да се обърна. И днес изведнъж чувам, че, видите ли, изпълнителната власт не ловяла бандитите по улицата, защото за нея тези са бандити и престъпници, които подслушват, а тя правела нормативни актове. (Оживление в залата.) Значи, нормативни актове, ние законите ги правим тук. Вярно е, че и те ги правят. Но там има доста хора, които не правят нормативни актове, доста хора, които са ангажирани точно с това да ни защитават - нашата лична свобода, нашето право на мнение.
От този дебат обаче на мен ми стана ясно, че те не знаят какво става там. Колко въшки ли са, дървеници ли са, бръмбари ли има из България? Някой каза, че имало 700 апартамента. Не разбрахте централи ли са, от които се командват съседните въшки или не? Това не разбрах.
Колко души се занимават там, колко души работят? Казваме "обществен контрол". Колко души в този парламент или министрите, или министър-председателят знае ли колко пари харчат те на народа? Защото в края на краищата това са пари от народа, от данъците, които отиват за там. И ние се лишаваме, да кажем, от социални помощи, от заплати, за да се издържат тези хора. А ние знаем ли ги какво правят? Колко още такива има, които не се знае къде са, които сигурно някой ги е поставил? Някакви лоши хора, които бродят из страната, казаха "из коридорите на парламента" и правят комплоти.
И тази изпълнителна власт е за това - тези всички хора да ги вкарат където им е мястото. Вярно е, прокурори, съдии и т.н. и те ще си дадат приноса. Но именно полицията, изпълнителната власт трябва да ги вкара тези хора и да ги лиши от такава дейност, за да ни защитят нас!
Има ли политици, които да са подслушвани? Ето например днес, отворете вестник "Труд", да кажем, има едно интервю на вашия министър, който беше преди - Богомил Бонев. Да не повтарям пак - най-младият член на партията, и т.н. Не зная из кои служби е работил. Но фактът си беше факт. Знаете, че аз най-малко го обичам, може би, в тази зала. Но не за това ми е думата.
Той казва така: "Министър-председателят реже клона, на който седи, защото властта се крепи на тези служби." И ме побиват тръпки. Защо на тези служби се крепи властта? Напротив, тези служби са за това да разкриват бързо престъпниците, да разкриват, да кажем, някакво чуждо разузнаване и т.н. Нали са за това тези служби? А не са, не са да подслушват политическите противници или даже политическите съюзници, ако щете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Така е, така е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И аз не съм сигурен сега дали в кабинета и на председателя на парламента, и на министър-председателя, и на министъра на вътрешните работи, даже и на президента дали няма такива неща, дали не са изостанали отпреди, да кажем, и дали някой не ги активира, както той си знае?
Ето, аз където живея, отсреща има една антена. Един комшия вика: "Е от там те подслушват тебе!" (Смях в залата.)Не се смейте, може и така да е, всичко е възможно. Тези хора ги маскират като радиолюбители и те служат за връзка с полицията, както разбрах.
И тези работи сега ги активират, господин Ноев, не от човека, който живее там, а от полицията, без той да знае. Негова работа било той да заключи там уредбата и да я пази децата да не я пипат, доколкото ми казаха. (Смях в ДЛ.)
Затова сега не е ли правилно според вас един определен кръг от държавните служители или които са избрани и така нататък - ние ги определихме тия, които са с повишено обществено внимание, тия, които трябва да попълнят имотна декларация - да се създаде една група, ама група, на която ще вярваме, защото се оказва, че ние не вярваме на това, което полицията прави, една група, ако щете от чужбина да я изпишем, и първоначално да провери всички жилища и кабинети на тези хора има ли изостанали "въшки" или не. Защото полицията ще ви каже: ние проверихме - няма. Ама аз не им вярвам. Това нещо би могло да се направи.
Много се говори тук за гражданския контрол, ако щете, парламентарния контрол. Ами как става най-просто това? Да, нека комисията да си направи подкомисия по национална сигурност и да проверява.
Най-простата форма на контрол, което го е измислила парламентарната демокрация, това е контрол чрез парите. Аз съм бил в други държави, примерно в Германия - един семинар, как примерно Бюджетната комисия от своя страна и как Сметната палата контролират специалните служби. Не правят открити заседания, естествено, но по един човек от група се определя, когато се определя бюджетът, и разглеждат тия служби там колко такива устройства има, кой се подслушва, колко души са хванали и всичките неща. Но забележете, там бюджета! Винаги съм го казвал, че и у нас трябва да е така. Защото уж, господин Ганев, вие правихте тази Конституция, аз не съм я подписвал и не съм я подкрепял, уж сме парламентарна република, а парламентът няма никаква възможност да ги контролира. Защо? Защото дават парите накуп на МВР и те си правят с тях каквото си искат и прехвърлят пари оттук - там.
Идете, господин Костов, или пратете някой да види в Германия - тук видях, че е посланикът в Германия Ники Апостолов - да ви каже как става, в бюджета по деветстотин и колко пера се приемат. Включително има отделни пера за специалните служби.
Ето, една президентска република, където се предполага, че парламентът е по-слаб - Съединените щати. Там над 1000 пера се приемат в бюджета и там също така във всяка една комисия има хора, които се подписват. Естествено, не плямпат насам и натам, пред масмедиите колко такива подслушвателни устройства има и т.н. И сигурно не е само за това. И по този начин парламентът контролира специалните служби. У нас има ли го? У нас го няма. Дори да се направи анкетна комисия, това пак няма да го има.
Значи трябва нещо друго да се направи, господин Костов - бюджетът да се приема подробно. И по този начин и народните представители после не могат да избягат от своята отговорност. Те са казали: вие ги проверихте, вие дадохте парите.
Сега не знам, някои казват колко души - стотици хора работят в тези служби. И каква работа вършат те? Каква е гаранцията, че не си продават информацията на някой друг?
Едно време, при предишния ваш министър, да не го споменавам пак, като му казах, че ми подслушват мобифона, защото го имах това сведение от един негов приятел, който по случайност е и мой приятел, и му казах. Отговори: не сме ние, някаква частна агенция е. Аз затова повдигнах въпроса за тия частни агенции - какви са те, кой ги финансира и на кого продават информацията.
Но мисля, че докато ние не изградим нашата демокрация по този начин - ето, в случая да контролираме чрез парите в тези служби - ние нищо няма да постигнем. Ще си говорим оттук-оттам, никой няма да знае какво става в това министерство или ще знаят 4-5 човека и ще се оправдаваме с някакви лоши, сатанински сили, които обикалят насам-натам и комунисти ли са, от Държавна сигурност ли са - и аз не знам какви са.
Къде са кадрите на СДС, ако вие разчитате на тях? Колко души комунисти, бивши комунисти има в това правителство - не знам, или в тази парламентарна група - и това не знам. Не че съм против тях, но ако се опитвате да се оправдавате с тях... Изгонете ги, за да има с какво да се оправдавате наистина.
Така че, уважаеми колеги, ако трябва да вземем едно такова решение: анкетна комисия - анкетна комисия, от повече комисии беля няма, но трябва да го сложим като задължение и на бюджета, и на Комисията по сигурност, тия служби да се контролират от нас, от Народното събрание, за да изпълним изискването на Конституцията да сме истинска парламентарна държава.
А за другото - аз съветвам парламентарните групи, всички колеги, правителството да се помисли как поне еднократно да се проверят всичките жилища, да кажем, и кабинети, където работят, живеят народни представители, министри, съдии, прокурори и т.н., за да се разбере един път завинаги има ли такова нещо или няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата народният представител господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! От 10 години България извършва реформи от едно тоталитарно общество към общество, основано на демократичните принципи.
Какви бяха основните характеристики на това тоталитарно общество? Всъщност една от основните характеристики беше насочена към накърняване на личната свобода на гражданите и то чрез съответни инструменти, свързани именно със службите за сигурност.
Какво беше направено през тези 10 години, сега, когато България вече започна преговори за членство с Европейския съюз, сега, когато вече е признато, че ние изпълняваме политическите критерии за членство в Европейския съюз? През тези 10 години всъщност на два пъти бяха правени сериозни реформи именно в тази област - в областта на установяването на граждански контрол в тези служби. Първия път това беше през 1991-1992 г., именно по време на правителството на Съюза на демократичните сили, когато за първи път започна този процес, за първи път имаше граждански министър, и втория път - по времето на това парламентарно мнозинство, когато отново се създаде политически кабинет и бяха приети съответните промени в законодателството.
Какъв е важният въпрос днес? Защото казвам всичко това не случайно. Съгласен съм с тези, които считат, че не е важен въпросът извършено ли е или не е извършено подслушване в конкретния случай. Важният въпрос е: теоретично възможно ли е било това да стане, дори не от органите на Министерството на вътрешните работи? Важният въпрос е и този, който господин Местан постави: защо все още съществува сред българското общество психоза от службите, от представителите на органите на Министерството на вътрешните работи и защо те свързват всичко това със стари рецидиви, със стари спомени? Каква е основната причина за това?
Първият отговор може би е свързан с нормативната база. Но аз считам, че това не е правилният отговор, защото така или иначе вече има нормативна база, която създава гаранции, която съответства на европейското законодателство и на Конституцията. Може би трябва да се направят съответни промени и по отношение на нормативната база и ние трябва да направим такова проучване. Но по-важният въпрос е за приложението на тези норми, които съществуват. Самият Европейски съюз вече поставя акцента за това капацитетът на България да прилага тези норми.
А с какво е свързан този капацитет? Той е свързван преди всичко с човешкия фактор, с възможността на тези, които прилагат законодателството, да го прилагат, да имат нагласата, морала и лоялността за прилагането на това законодателство особено в тази дейност.
Ето защо възниква въпросът за хората, за човешките ресурси, които извършват това приложение, за това дали е възможно хора, които са работили в тази част от тези институции, които са били част от политическата милиция, от репресията към обществото, дали е възможно те отново да прилагат законодателство в тази област в условията на демокрацията. И този въпрос не е абстрактен, този въпрос не е клише - така, както се твърди през последните дни.
Трябва да е ясно защо в тези служби се е създавал определен манталитет.
Първо, защото националната сигурност тогава не е била свързана с интересите на цялото общество. Националната сигурност или държавната сигурност, както тогава се наричаше, беше свързана с корпоративни интереси. Тя беше свеждана до сигурността на класата, на управляващите. Затова тези, които работеха в тези служби, всъщност придобиваха такъв манталитет - корпоративен манталитет за защита не на цялото общество, не на държавния интерес, а на интересите само на една определена част - всъщност това е класата, която управляваше към този момент.

Затова и в момента тези, които имат такъв манталитет, са склонни по този начин да работят. Затова 10 години българското общество продължава да бъде жертва на тези интереси. И отговорът, който трябва да даде българското общество, е именно този - ще продължи ли то да бъде манипулирано, какви гаранции ще се създадат за това да бъде прекъсната тази кръвна връзка? Не е възможно в сегашния момент националната сигурност на България да бъде източвана така, както се източва едно фалирало държавно предприятие. А това се случва в момента. Не е възможно да се създава клиентелизъм в тези служби и то повод за този клиентелизъм да бъде информация, свързана с националната сигурност. Всичко това е свързано именно с капацитета, с нагласата на хората, които извършват приложението.
Ето защо основният отговор трябва да бъде свързан с продължаването на реформата от ниво на законодателна дейност до ниво на кадрова политика - ясна, целенасочена кадрова политика, свързана с отварянето на тези структури към гражданското общество. Защото тези корпоративни интереси между другото не се припокриват с определени политически интереси. Между другото, и отделни политически сили стават жертва или маша на тези корпоративни интереси. Типичен пример в това отношение е именно Българската социалистическа партия. И ако наистина господин Първанов е в час, така както твърди по медиите през последните дни, той трябва да даде много ясен отговор на обществото защо хора, които са идеолози, които са създатели на тези практики, влияят на решенията на тази политическа сила и са даже част от ръководството на тази политическа сила. Ако той е в час по демокрация, ще даде този отговор.
Всъщност това дава отговор на въпроса защо Българската социалистическа партия поставя именно тези интереси пред националните. Защото това, което се случва в момента през последните дни, отново показва нейната склонност към национално предателство, към това да се поставят тези интереси пред националните интереси. И случаят със срещата със западните дипломати, и тази цел, която беше формулирана преди малко, да се накърни това, което е постигнато като политически критерии от България, са многозначителни.
Иронично е през последните дни и това, което се поставя като въпрос: кой се страхува от главния прокурор? Всъщност тези въпроси, ако забелязвате, се поставят именно от тези, които се страхуват от него. Защото Съюзът на демократичните сили няколко пъти и постоянно доказва, че няма политически чадър по отношение на хора, които са свързани с управлението. И това е първата изпълнителна власт, която дава възможност на прокуратурата да си върши работата. Всъщност от главния прокурор се страхуват тези, които се страхуват от върховенството на закона. Защото този главен прокурор за първи път, според мен, доказа, че може да бъде символ на върховенството на закона, може да бъде безпристрастен и да представлява авторитета на тази институция. Тези, които се страхуват именно от този принцип, те се страхуват и от главния прокурор.
Уважаеми дами и господа! С днешното решение ние трябва да дадем ясен отговор на обществото именно в тази посока - прекратяване на възможностите за рецидивите от миналото, създаване на гаранции на обществото за това, че тези рецидиви няма да се повтарят. Не създаване на анкетна комисия, която всъщност ще преповтори дейността на вече започналото следствие и няма да доведе до конкретни резултати, а проучване на законодателството и даване на ясен политически отговор, подкрепен от едно много по-голямо мнозинство, отговор, насочен към отваряне на системите на Министерството на вътрешните работи и на специализираните служби към гражданското общество. Затова аз считам, че трябва да бъде подкрепено нашето решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Господин Михаил Миков - първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми господин Абаджиев! Много хубави думи чух от Вас, но чух и някои думи като "клиентелизъм", "корпоративни интереси" и "политически чадър". Нима не е именно политически чадър, прокаран в Закона за специалните разузнавателни средства, един нов текст, който не е съществувал през 1994 г.: "Министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него секретар на МВР може преди изтичане на срока да прекрати прилагане на специални разузнавателни средства, за което писмено се уведомява органът по чл. 15". Чрез закона - кабинетът е внесъл този проект - е дадена възможност на министъра на вътрешните работи в определени случаи да прекратява използването на специални разузнавателни средства по искане примерно от орган на прокуратурата. Как ще ми отговорите като юрист за този текст? Преди това той не е съществувал.
Как ще ми отговорите и за текста на чл. 30, също нов текст: "При получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него секретар на МВР, който взема решения за ползването на специални разузнавателни средства".
Ето го политическият чадър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, колеги! Уважаеми колега Абаджиев, аз имам особени симпатии към Вас като към млад демократ. Защото Вие сте новото лице на демокрацията в България. И искрено споделям всички Ваши мисли, които казахте преди малко.
Специално за службите. В края на април месец с господин Касим Дал бяхме при господин министъра. И една от точките беше присъствието на бившите оперативни работници в Шести отдел на Държавна сигурност в сегашните служби на МВР. И отговорът беше следният: господин Юсеин, аз не мога да ги изчистя, даже и министърът, който ще дойде след мен, няма да може да и изчисти.
Изчистете ги бе, господа! Изчистете ги! Защото на нашите тържества идват репресирани. Даже аз имам мнение, председател на една такава комисия, която да определи кои са тези хора, да бъде бай Петко от СДС. От всяка парламентарна група да има по един, който е лежал по затворите. И тези хора да бъдат изчистени. Защото пак ще има проблеми, пак ще има проблеми! Ние в ДПС нямаме генерали. Тук при вас има. Тук при тях има. Играят си някакви игри и ние сме по средата.
Искам да споделя и нещо друго. На мен като народен представител ми се налага понякога да говоря на турски език по телефона. И колегите разговарят с възрастни хора, налага се просто. От "Батенберг" ми се прекъсват телефоните! Е, как аз да обясня на обикновения гражданин с тези големи съмнения, които от една седмица, от 10 дена се налагат в българското общество, че няма? Проблем има. Ако нямаше проблем, господин министър-председателят, за когото аз гласувах два пъти да бъде министър-председател на тази страна, щеше да бъде на море, а той от една седмица е тук.
Така че, много ви моля, да бъдете отбор, който да не рита топката в публиката. Топката е при вас, решете тези проблеми! Благодаря ви. (Реплики от СДС: "Добре, ще ги махнем!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви.
За дуплика има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Аз в своето изказване споменах наистина думите политически чадър и корпоративни интереси, защото, убеден съм, че ние дадохме доказателства в това отношение за даване на възможност на съдебната власт да върши своята работа. Като казвам за политически чадър, в същото време имах предвид и това, че други политически сили не правят такива знаци, например вашата политическа сила. Спомняме си случая за господин Кирил Добрев, когато цялата политическа сила застана и предварително влезе в защита на някого за нещо, без вие да сте запознати.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място):  Това беше полицейски произвол! Много добре бяхме започнати.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Докато примерите в обратната ситуация, и то на управляващата политическа сила, са много.
Що се отнася до законодателството, вие знаете, че с това законодателство се създаде възможност за съдебен контрол при използването на специалните разузнавателни средства.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как, нали министърът ги спира?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Ние заедно с вас в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще направим преглед на основание на решението, което ще приемем, и ще дадем идеи. Ако е необходимо, ще бъдат направени такива промени.
Но важният въпрос е въпросът, който постави господин Юсеин и аз му благодаря. Аз също го уважавам. Защото ако преди три месеца, ако преди три години беше абстракция това, че ние говорихме, че служители на бившата Държавна сигурност влияят върху политическите процеси в България, влияят върху нашето общество, сега това вече не е абстракция. Сега цялото общество осъзнава всичко това и трябва да даде своя отговор. Да, аз като народен представител, като политик, като заместник-председател на СДС ви гарантирам, че ще направя всичко възможно това ваше желание и желанието на цялото общество да бъде доведено докрай - да бъдат изчистени тези хора от тези структури и от цялото общество в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата господин Владимир Джаферов.

ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Доста мислих откъде да започна днес своето изказване, но като слушах тук няколко изказвания в залата и това, което се лансира като една от версиите за това, което протича с така наречената афера "бръмбаргейт", е да се насажда, нали, една от тезите, че едва ли не правителството на Обединените демократични сили, оглавявано от господин Иван Костов, прави България полицейска държава. Със съжаление чух, че и няколко колеги днес го изказаха тук от микрофоните. Дори един от тези, които се изказваха, каза, че България си била добра държава, но едва ли не е започнала да става полицейска държава след приемането на новата Конституция и демократизирането на процесите в страната. Това според мен е смешна теза. Смешно е да се твърди от тези микрофони това нещо.
Аз го казах и в своето изказване, когато се дебатираше докладът за отчета на правителството за националната сигурност. Казвам го и сега: категорично не! Правителството на господин Иван Костов не води политика към създаване на България като една полицейска държава.
Кога са монтирани тези истории тук? Съжалявам, че господин Антонов не е в залата, но аз случайно снощи разбрах, че този технически ръководител на обекта е мой съученик, състудент, приятел. Той е ръководил точно тези обекти. В действителност тези уредби там са монтирани в 1994 г., а заповедта е разписана в 1993 г. Така че това, което каза тук министър-председателят, е вярно и точно.
И, разбира се, аз си зададох въпроса: защо тези толкова добри професионалисти са монтирали тези подслушвателни уредби с жици? Днес, мисля, че един колега на общото заседание го каза.
Аз си спомням, че прочетох една книга преди 15 г. и тази книга се казваше "Промишленият шпионаж".
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Научна фантастика четеш?
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Не, не е фантастика. Не е фантастика!
Мисля, че в 1994 г. аз съм имал случай да прослушам една касета, която е направена от 200 м през една витрина. Така че никакви жици не им трябват на новите съвременни модерни устройства. И вие много добре знаете това.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Защо са сложени?
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Те са сложени от правителството на господин Беров.
Кои са целите, според нас, които се цели да постигне този скандал? Това е да се създаде едно напрежение, една конфронтация между различните власти - едната от целите, и това са вече реални политически цели. И това нещо, което се случва, трябва да го наречем с истинското му име. На това нещо в тези специални служби му казват "активно мероприятие". Става въпрос за това, че една от целите е да се създаде напрежение между изпълнителна и съдебна власт. Другата цел е да се създаде напрежение между съдебната и законодателната власт. И не по-маловажното нещо, което прозираше и в изказванията на хората, които говориха досега от лявата част, че трябва да омаловажаваме въпроса и едва ли не да се настрои целият личен състав от служителите на Министерството на вътрешните работи срещу изпълнителната власт, срещу политическата власт. И, разбира се, ние много пъти сме го казвали - да, в системата на МВР има много честни и почтени служители. Хора, които си вършат работата съобразно закона. Но в системата на МВР от 1990 г., а и преди това, винаги е имало едно напрежение между хората, които са работили в чисто полицейските служби, срещу тези, които са работили в системата на бившата Държавна сигурност. Няма какво да се правим на хора, които не сме наблюдавали детайлно и точно процесите. Това си беше политика, която започна още от правителството на Луканов - хората от бившата Държавна сигурност да преминават в такива служби, като СОТИ или просто така да се прикриват, да отиват на други места, а да не остават в Националната служба за сигурност. Е, тези, които бяха малко по-почтени, ги оставиха там. Но бившите служители на Държавна сигурност бяха галените деца, а хората, които вършеха черната работа в системата на МВР, бяха хората, които работеха в действително полицейските служби.
И бих искал да ви кажа и това, че нашата коалиция, имам предвид "Народен съюз", респективно и Демократическата партия, винаги сме били за това, въпреки че и аз съм един от тези, които не подписаха тази Конституция. И мисля, че правилно не сме я подписали, защото виждаме колко трудности ни създава в момента този текстови вид на Конституцията и нейните действия не са в добра посока, най-вече в процесите, които текат при интегрирането ни в европейската общност. И ние сме били винаги за това, че Конституцията трябва да се спазва, че правата и свободите на българските граждани трябва да бъдат гарантирани и запазени, че нито един български гражданин не може дае бъде подслушван без, разбира се, да има основателна причина за това, съобразно закона.
Мога да ви кажа, че ние, от Парламентарната група на "Народен съюз", ще подкрепим проекта за решение, който сме внесли съвместно с коалиционните партньори в ОДС, с нашите колеги от Съюза на демократичните сили.
И искам да завърша с това, че май, май, май ще трябва да извадим от "Деловодство"-то на парламента двата проектозакона, които внесохме преди три години от името на Коалиция "Народен съюз". Единият проектозакон беше за отварянето на досиетата на бившите служители от "Държавна сигурност" и т.н. - нашия вариант. И другият проектозакон, който си остана проектозакон. За съжаление, аз мисля, че в момента нашите колеги от Съюза на демократичните сили, съм сигурен, че съжаляват, че тогава не ни подкрепиха. Но трябва да ви кажа, че май ще трябва да извадим и Закона за лустрацията. И ако бяхме гласували тогава тези два закона, сега нямаше да има такива мини и нямаше да има никакви проблеми, и нямаше да се занимаваме с такова нещо, за което днес тук парламентът губи толкова ценно време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Ангел Найденов.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! Отговорността, независимо от досегашните изявления и изказвания, изисква все пак да признаем, че от петък до днес станахме свидетели на един скандал и на неговото развитие с трудно преодолими последици за страната, със силно негативно и, бих добавил, дестабилизиращо влияние върху престижа и авторитета на България - и в международен план, и във вътрешнополитическата ситуация, до накърняване на принципа за разделение на властите и не на последно място до накърняване на права и свободи на българските граждани.
Прави впечатление обаче, че цялостното проследяване на действията, изявленията и поведението на отговорните нива и на отговорните личности в управлението на държавата, освен че дават основание да се говори за неадекватност, използвам отново този израз, не самоцелно, а защото той е факт, да се говори за скандална некомпетентност в определени действия и реакции, да се говори за безпомощност очевидно доказват и една определена неспособност да се оцени ставащото и съответно управляващите да демонстрират и предприемат удовлетворяващи обществото конкретни действия.
Накратко казано, в рамките на днешната дискусия и на предложенията, които се правят, имаме очевидно нарушаване на Конституцията, имаме погазен демократичен процес, имаме и погазени и като цяло застрашени права и свободи. (Реплики от СДС.) И толкова по-зле, ако не ги виждате с подвикванията си, изразявайки това нещо, господин Глушков.
Какво друго трябва да се прибави, за да се види, че ситуацията е много сериозна и с опасни последици в различни посоки? Констатацията, която може да се направи на фона на този факт, е, че след като главният прокурор и народните представители не са гарантирани срещу следене и подслушване, всеки друг от българските граждани може да бъде незаконно следен и подслушван, да бъдат нарушавани основни права и демократични принципи и ценности. И толкова по-жалко е за страната, когато управляващите и във ваше лице, колеги от мнозинството, и във ваше лице, като представители на изпълнителната власт, не съумяват да дадат задоволителни обяснения или не смеят да поемат своята личностна и политическа отговорност.
Всеки опит да се профанизира ситуацията, да се вкарва в употреба забравената лексика, да се изравят стари плашила само засилва убеждението, че партийният чадър се опитва да прикрие злоупотребата с права и власт, че патетичните думи прикриват недемократични нагласи и амбиции, че изкушението да насаждаш страх и послушание е голямо.
Днес за съжаление и мнозинството, и министър-председателят не успяват да разсеят тези опасения, които вярвам, че се споделят от една значителна част от слушателите и зрителите на днешната дискусия. Демонстрира се неистово желание за дистанциране и дори за отхвърляне на присъща отговорност. Всъщност, колкото по-очевидно е, че управлението е с изчерпан идеен, практически и кадрови ресурс, колкото по-ясен е управленският провал и колкото по-несъстоятелна и непродуктивна е налаганата политика, толкова по-ясно е проявен стремежът да се използват всички средства и на всяка цена.
Няма да се опитвам да коментирам има ли предварителен сценарий и какъв е той. Едно обаче искам ясно да заявя: Парламентарната група на Демократичната левица и Българската социалистическа партия нито имат някакво отношение, нито имат желание да предизвикват подобен скандал. И нека да се сетим, че реакцията в основата и на това искане, и на последвалата обществена и медийна реакция беше реакцията на главния прокурор, не изявленията на парламентарната група, нито наши опити да истеризираме ситуацията.
Факт е наличието на подслушвателни устройства, факт са и последвалите реакции и на народни представители, и очевидно, че в конкретния случай се изискваше една спешна и абсолютно адекватна реакция, позиция и намеса на Народното събрание. Ясно става и от изявленията на министър-председател, и от информацията и изявленията на двамата министри, че съществуват възможности за набиране и контрол върху информацията, че съществуват възможности тази информация да бъде обект на политически шантаж и манипулиране, че съществуват възможности за налагане на партиен контрол. Всичко това вие го заявявате и аз се учудвам на арогантността, с която го отстоявате, за поредната кадрова чистка прикрита този път под реформиране. Ами над 200 са само служителите, освободени от 1997 г. в рамките на националната разузнавателна служба. (Реплики от СДС: "Малко са".) Да кажа ли, че са над 60 хиляди освободените именно по политически причини в рамките на вашето управление? Създават се възможности за използване на силовите структури за политически цели и за гарантиране в частност на управленска неприкосновеност.
Има четири групи въпроси, които следваше и следва да се изяснят и които за съжаление не получиха своите убедителни отговори и от информацията на министър-председателя, и от двамата министри, доколкото тези проблеми присъстваха в изказванията.
Първо, техническата страна на скандала. Тя очевидно в конкретната ситуация е доста назад по степен на важност за оценка на скандала, но така или иначе е без значение.
Господин Ноев и господин Йорданов, наивно звучат вашите изявления и вашите опити да ни убедите, че само неутрализирането, че не активирането, че липсата на жици до МВР могат да гарантират всичко срещу възможностите за злоупотреба. Това просто не е вярно. И всеки един от хората, които ви слушат, било експерти или със съответната техническа грамотност, ще ви кажат, че до 30 минути могат да бъдат активирани и могат да бъдат използвани. Тук големият въпрос, който трябва да получи своя отговор, е: какви документални следи се съхраняват и как се съхраняват? Какви писмени разпореждания има, въз основа на които са извършени съответните проверки, и какво е констатирано въз основа на тези писмени разпореждания, а не на устни уговорки и съобщения.
Мистерията около тази страна на скандала, искам да подчертая, господин министър-председател, и да обоснова защо зададох въпроса, се засилваше и от странните отговори от министъра на вътрешните работи и от липсата, която той показа, на информираност от страна на подчинените му в рамките на Министерство на вътрешните работи. Аз няма да се спирам на въпроса за главния секретар и за неговите задължения.
Нима не е изумително, че в ситуация, когато се задържат висши служители на национални служби в рамките на Министерство на вътрешните работи, министърът не е уведомен. Тогава, когато главният прокурор информира за наличие на технически средства главния секретар, той пак не уведомява министъра на вътрешните работи. Това просто е неубедително като аргумент и то очевидно присъства като основна причина за това, което споменавам.
Поведението на отговорни лица и управляващи. В дните на скандала, няма да пропусна да отбележа, имаме ярка демонстрация на некомпетентност, на управленска безпомощност, на некоординираност и на бягство от отговорност. Това, че потърпевши са служителите на изпълнителното ниво, не е изненадващо. Това, че скандалът е повод да ни върнете към темата за дългата ръка на Държавна сигурност - също. Не са изненада и нотките на политическо мракобесие, които се съдържаха в изказването, за съжаление, в изказването на председателя на Комисията по външна и интеграционна политика. Той очевидно има запазеното право да изразява особено мнение.
Всъщност, връщането в миналото междупрочем се превръща в един рецидив в политиката на управляващото мнозинство. Сякаш някой друг, а не вие, дами и господа, управлявате вече четвърта година. Вместо осъзната отговорност и оставки, управляващите ни предлагат поредна доза политически реваншизъм, репартизиране, разчистване на неудобни служители, депрофесионализация на системата на МВР и на специалните служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Завършвам, господин председател, за да кажа, че за съжаление ние не чухме нищо за отражението на този скандал върху националната сигурност. Не чухме за отражението върху политическия престиж, авторитета, в това число външнополитическия авторитет на страната ни и онова, което е необходимо да бъде предприето, за да се преодолеят негативните последици от този скандал.
Аз апелирам, дами и господа народни представители, да подкрепите предложението за временна парламентарна анкетна комисия, защото съм убеден, че само по този начин, а не чрез Комисията по национална сигурност, съдейки от собствен опит, можем да стигнем до същността на проблема, до изясняване и до предприемане на необходимите действия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, Вие в продължение на доста време повтаряхте едни и същи тези, с които обаче ми е трудно да се съглася. Говорите за наличието или липсата на писмени разпореждания. Ако бяхте обърнали малко повече внимание на конкретния случай, може би щяхте ... (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Да, твърдя го. И сега пак ще го повторя. От самото начало на този скандал досега аз винаги съвсем честно и ясно съм казвал каква е обстановката около случая. Никога не съм се крил. Винаги съм стоял с лице към обществото, без да се стремя да защитавам някого, в това число, и самия себе си.
Всички знаят, че откакто съм министър на вътрешните работи, никой не се опитва да разкраси дейността на МВР. Информацията се предава на обществото 1:1. Каква е тя в случая? Писмени разпореждания в този случай има само към 1993 г. и това е лесно обяснимо. През 1993 г. е дадено разрешението за поставянето на тези специални технически средства. Оттам нататък те не са били използвани. И именно заради това липсват други писмени документи, защото ако погледнете закона, там ще видите как се издава разрешение за използване на специално разузнавателно средство, кои длъжностни лица подписват това разрешение, защото върху него стоят няколко подписа, последният от които е подписът на министъра на вътрешните работи. Ако има някакъв съществен проблем около документацията, за мен това е проблемът, че когато служители на Министерство на вътрешните работи са ходили в жилището на главния прокурор да го проверяват, не са отишли там на базата на издадена писмена заповед. И след като са се върнали, не са изготвили писмен доклад. За съжаление обаче...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ето, това е въпросът!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Да, точно това е въпросът. Само че когато е стоял този въпрос, аз работех заедно с вас в тази зала. Припомнете си го. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Недейте да търсите отговорност у министър-председателя за неща, които стават на далеч по-ниско ниво.
Аз получих серия от упреци, че съм уволнил изпълнители. Да, съвсем нормално е да уволня тези служители, които не са си изпълнили задълженията. Тези служители, които с престъпната си небрежност доведоха до възможността този скандал да възникне.
Обаче ми е странен двойният стандарт, който вие показвате. Кой може да бъде подслушван? Какъв сериозен проблем е това - да се следи или подслушва някой? Защо не се възмутихте толкова, когато Константин Тренчев извади монтираната касета? И занимаваше с нея обществото в продължение на няколко месеца. Един груб и манипулативен монтаж. Защо не се възмутихте, когато беше подслушван и записван български министър? Къде бяхте тогава?
Казвате, че трябвало да се предприемат удовлетворяващи обществеността действия. Да, такива действия ще бъдат предприети. Съмнявам се обаче дали те ще се харесат на вашата партия!
Що се отнася до политическия реваншизъм, такъв няма, няма и да има. В целия период, в който съм бил министър, МВР са напускали само тези хора, които не си гледат работата и които увреждат интересите на министерството и на държавата.
Вие виждате колко уволнения в МВР са преминавали по един и същи начин. Преди няколко часа говорих за това. Отива си човек, който не си е гледал работата и след това става медийна звезда. Очевидно, ще има и други такива случаи. Но те не са нещо, което може да ни уплаши.
Що се отнася до репартизирането, обърнете се към собствените си редици. Вижте колко бивши служители на МВР заемат висши постове във вашата партия. Дори понякога си задавам въпроса каква е разликата между ръководството на БСП и ръководството на бившата Държавна сигурност. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
За процедура има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Предлагам да удължим днешното заседание с два часа или до приключване на самото заседание, до изчерпване на дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 203 народни представители: за 172, против 26, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Действително този дебат е много нужен на нашето общество, но мисля, че не беше навременен поради отсъствието на президента и на главния прокурор. Но аз искам да взема отношение по това защо дебатираме и непрекъснато се набива на обществото, че някой е виновен от много по-преди? (Оживление.) Говорим за бившата Държавна сигурност, че тя била три години и половина неразградена в структурите на правителството, което е излъчено от мнозинството. Какво отношение имат останалите политически групи, партии и сили, че вие не сте си свършили работата, ако това е проблемът ви на управление? От вас си е министърът, ваши са кадровиците, ваш е психоцентърът. Вие може да си ги смените. Сменихте и щата, сменихте и състава на съответните служби. Можехте да ги смените всичките. Значи това не ви е бил проблемът.
Като депутат от Обединението за национално спасение по всички основни моменти от подкрепата на кабинета, ние сме го подкрепяли по основните тези за членство в Европейския съюз, в НАТО. Във всички основни моменти нашето Обединение ви е подкрепяло. И на нас не ни е безразлично дали вие искате да се провалите или не искате, или умишлено, или някой ви тласка към провал. Една част от вас са били депутати в Тридесет и шестото Народно събрание, когато аз бях директор на Националната служба за сигурност. Аз искам да попитам министър-председателя - той ме цитира, че съм подписал този документ. Не зная него как са го информирали, но такъв документ не изготвя Националната служба за сигурност. Такъв документ, повтарям - министърът е тук - се изготвя в един екземпляр и се изготвя от служба СОТИ. И този документ се преподнася на директора на Националната служба също да го приподпише. Те двамата го предлагат на съответния министър, прокурор и т.н.
Питам аз кои са другите хора, които са го подписали, ако аз съм си дал съгласието на този документ този блок да бъде монтиран преди да са сложени хора вътре, тоест в неговото изграждане. След което, като излизам аз в края на септември 1993 г. от службата, службата автоматически получава нов директор. Изпълнението вече става през 1994 г. при друг директор. Не е ли искало СОТИ тогава съгласието на този втори директор, примерно? Налагала ли е вече оперативната обстановка там да има такива неща?
Тук даже се подхвърли: дайте да уволним, да видим Националната служба за сигурност какво прави... Нямат отношение колегите в Националната служба за сигурност и нямат вина, за да може да искаме и оставката на генерал Атанасов. Просто те си вършат работата в друга сфера. Те не са виновни, че такъв документ има.
И аз искам още един въпрос да задам, господин министър-председател. В качеството си на директор в този период аз изпълнил ли съм закона и действително честно и почтено съм си свършил работата или съм направил някакво нарушение? Това ме интересува да го чуе обществеността. И аз искам да го чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето за въпроси мина, господин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ: Това е моето изказване. Поставям го като дебат и като теза.
И искам да ви кажа, че проблемът не е да уволним още 1000 души или 500 души. Проблемът е да създадем механизъм, с който да създадем условия за безупречна работа на службите. Това е в основата. Следователно трябва добре да се прецени какво да се направи, кой да се премести или кой да се освободи. Но в основата на цялата дейност стои да се намери механизмът на управление на службите и те да работят за обществото и да ни приближат към главната цел: Европейския съюз, членство в НАТО, което да даде оттук нататък възможност нашата страна да излезе от кризата.
Затова искам да ви прочета един документ, който сме заснели в един областен град. Ще го дам на господин премиера да види какво е записано. Това не е елемент на този дебат, но е елемент на държавността. Намира се в един областен център на България. Заснет е преди няколко дни. Случайно бях в този областен център и видях нещо, което ме ужаси. Това е липса на държавност на местническо ниво. Чета:
"Вход забранен (това стои пред някаква частна фирма) за следствени органи, полиция, прокуратура, съд, данъчни власти, никакви ревизии, следствени действия, експертизи и справки.
Президент на фирмата."
(Смях в залата.)
Питам ви аз в кой областен център е? Виновна ли е старата или новата Служба за сигурност? Кой е виновен? Аз ще ви дам този документ, защото отдолу пише името на фирмата. И дайте да говорим принципно и да намерим хората, с които да направим България, а не да си хвърляме вина тези или онези са виновни... Дайте да създадем условия да се работи професионално в името на България и когато гласуваме тук, действително да има две трети мнозинство по всички основни моменти, а не да има политически нюанси и да хвърляме вината върху бившите служби.
Бях в "Баретите", когато някога един президентски съветник, когато пазехме митингите на София и когато имаше вълнения, държеше и говореше за "червените секуритате на България", които всеки момент можели да го убият... Отрядът за борба с тероризма си изпълни задълженията. Колегите ми от Националната служба за сигурност си изпълняват задълженията и ги изпълняват честно и почтено. Дайте с лека ръка да не хвърляме обвинения към службите. Аз познавам много хора като бивш директор, които са работили и се намират и във вашата среда в момента, сътрудничили са на службата. Познавам хора и от центъра, познавам хора и оттука, но не съм си позволил да ги назовавам поименно, независимо че не са прочетени от тая трибуна, когато разглеждахме сътрудниците на бившата Държавна сигурност. (Оживление.)
Дайте да намерим сътрудниците на нова България, с които да направим тази държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми отиващ си господин министър-председател (оживление), господа министри! Прав е Арлин Антонов като каза, че днешният дебат наистина е много необходим на България. Не ми харесват обаче посоките, в които той тръгна и в които той върви. Не ми харесват още като предложение за решение от двете големи парламентарни групи отляво и отдясно, не ми харесват и като аргументация в дебата на тези предложения.
Какво предлага в своя проект Българската социалистическа партия? Между другото, господин Корнезов, тука виждам, че сте се подписали под "председател на Народното събрание". Да Ви честитя ли? (Смях от СДС, реплики от ДЛ.) Добре, ще почерпите... (Оживление.)
Какво предлага Българската социалистическа партия? В т. 1 констатира, че мерките по подслушването не са задоволителни. Мерките на правителството, тоест правителството не си е свършило работата. В т. 2 предлага временна комисия, която да изследва само и единствено периода 1997-2000 г. А в дебатите многократно чухме, че всъщност тя аргументира тези си предложения с тезата за полицейската държава в момента и за възраждането на политическата полиция.
Вярно е, има нещо такова. Не можем да го отречем. Но аз ще ви дам и конкретен пример. Миналата година по повод на едно мое питане към господин Костов, той директно възложи... Благодаря на връщащия се министър-председател. Той възложи на генерал Атанасов, шефа на Националната служба за сигурност, да търси компромати срещу мене. Да, по повод на великите Елени... (Оживление.)
Значи, когато срещу политическия опонент се дирят компромати, то това е наистина възраждане на политическата полиция, господин Костов. Да, ще Ви го докажа. И ние имаме възможности за доказване.
Това от една страна, обаче от друга страна, уважаеми колеги от БСП, хайде спомнете си кой първи заговори за опасността от възраждане на политическата полиция? Господин Андрей Луканов през март 1996 г. - на 15-ия месец от вашето управление, предупреди че съществува опасност от възраждане на политическата полиция.
Не ви го казвам, за да се ровя в историята. Казвам го, за да направя една тъжна за България констатация - в условията на двуполюсния модел нито една от двете големи партии, които се редуваха на власт в последните 10 години не е имунизирана срещу съблазънта да използва структурите и службите на Министерството на вътрешните работи за свои политически и партийни цели. Така че, уважаеми колеги от БСП, когато препоръчвате на СДС, която сега управлява, ваксина срещу подобна съблазън, много ви моля, сетете се, че и вие се нуждаете или се нуждаехте от тази ваксина. (Шум и реплики в залата.)
Любо, нямам предвид тебе!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Затова Евролевицата няма да стане голяма партия!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Какво предлага в своето решение Съюзът на демократичните сили?
В първите две точки то възлага две конкретни неща на Комисията по национална сигурност, т.е. общо взето за пореден път предава цялата власт в ръцете на Христо Бисеров: "Вся власть Бисеровым!" - Нали така би трябвало да звучи на един доскоро познат за всички език?
И в третата част възлага на министъра на вътрешните работи да представи програма за подобряване на кадровата политика. Цитирам просто решенията.
Уважаеми колеги от СДС, съвсем колегиално ви го казвам - няма по-глупава посока от тази във вашите евентуални бъдещи действия. Няма по-глупава посока! Значи, вие веднага сте готови и го показахте и в последните няколко дни - веднага сте готови да хвърлите вината върху професионалистите на изпълнително равнище.
Господин Димитров преди около час... Да, господин Емануил Димитров каза: да, ще уволняваме такива като Арсов! (Шум и реплики в залата: "Министърът се казва Емануил Йорданов! Йорданов, а не Димитров!".)
Извинявайте, грешка. Господин Емануил Йорданов каза: ще уволняваме такива като Арсов!
Между другото, аз и в пресата, пък и по свои собствени канали се позаинтересувах за този човек и трябва да ви кажа съвсем откровено, от негови бивши и настоящи може би колеги не чух нито една лоша дума срещу този човек. Какво е направил този човек? Той е изгонен преди две години от службите и две години продължава да служи на отечеството, съхранявайки това, което му е възложено дали тогава или преди това. (Оживление и смях в залата.)
Да, да! Вие се смеете. Вие се смеете, защото на вас ви е най-лесно да посегнете точно на такива като Арсов, точно на професионалистите. И затова ви е смешно! Но, като посегнете на тях след 8 месеца, когато дойдат новите избори, ние няма да започваме отново в тази работа, заради това, че сега се смеете! Не посягайте на такива като Арсов! (Шум и реплики в залата.) Не посягайте на хора, които при различни правителства след 1990 г., понасяйки всякакви политически претенции и капризи продължават да служат на отечеството, защото са дали дума да го правят. Те ще са нужни и на вас, и на вас, и на всички нас, и днес, и догодина, и след десет години! Не посягайте на капитани, на майори, на подполковници, гледам, че сега всеки си позволява да ги арестува, които служат на България! Не посягайте на онези, които... Ще ви дам един пример, той е известен, той е в букварите. Професионалисти срещу които 30 години посолството на САЩ в София беше безсилно да се справи. Не посягайте! И когато на 30-ата година един предател, естествено пак от български произход, посочи къде е там специалното разузнавателно средство, пак капитанчетата го извадиха. И аз се гордея с такива хора и ви казвам: не посягайте на тях! Те ще са необходими на България! Търсете, уважаеми колеги от СДС, кадровите решения сред онези, които се пребоядисаха политически и от професионалисти се превърнаха в политически слуги. Търсете кадровите решения сред онези, които вие набедихте за професионалисти само и единствено, защото ви се харесваха политически или ви се подмазваха политически. Ето това ще бъде верният път, не този, който вие сега предлагате във вашето решение.
И тъкмо поради това аз апелирам внимателно да се вгледате в умереността и рациото, в разума на нашето предложение за решение, да подкрепите него. В противен случай ние няма да подкрепим нито лявото, нито дясното, защото смятаме, че те са едностранчиви, силно политически оцветени и не вършат никаква работа, не носят никаква полза за националната сигурност на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз ще започна с едни странни думи на господин Ангел Найденов, който каза, че БСП не иска скандали. След което ще отбележа забележителните думи на господин Драганов, че едва ли не оттук нататък вече всички професионалисти в МВР щели да бъдат изчистени, защото са работели по онова време. (Силен шум в залата, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, нищо не е казано!...
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Сега, Иван Абаджиев какво е казал вие помните по-добре, защото сте им учили произведенията наизуст. Аз не съм!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той искаше да каже: "Димитър Абаджиев"! (Весело оживление в залата.)
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Но не чух от тази конструктивна опозиция от нито един, че виновните за този гаф са бившите служители от Държавна сигурност, които бяха назовани и от министъра на вътрешните работи, и от премиера в неговото експозе.
Защо никой от вас не спомена за методите, с които си служеше вашата БКП и нейната послушна ДС? Защо? Които създадоха от хиляди хора живи микрофони и живи магнетофони, които трябваше да ви носят информация. По този начин вие смачкахте толкова хора! Вие дискредитирахте толкова хора! Вие направихте една част от този народ предатели на собствените си синове и дъщери! Някои от тях трябваше да докладват какво се говори в семейството, от майките и бащите им. За всичко това има документи. Историята помни! (Шум и реплики в залата.)
Говорите за репартизиране, господа от ляво. Кой се репартизира? Кой? Бригадирът Аспарухов, Цвятко Цветков, Димитър Иванов? Кой? Кажете един, посочете! Може би някой пенсиониран старшина, със сигурност.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Богомил Бонев, казаха! (Оживление в залата.)
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми госпожи и господа, този дебат можеше изобщо да не се провежда, но трябва да върнем лентата малко назад. Ако беше приет Законът за лустрацията нямаше да има този дебат. Ако Законът за отваряне на досиетата беше такъв, какъвто беше първоначално изготвен... (Силен шум в залата, реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: И само поради нашата демократичност и нашата толерантност не бяха приети текстове, които просто нямаше да дадат възможност за подобен дебат тук! Ако бяха приети доста сериозни текстове в Закона за МВР, всички тук знаем тези текстове, в архивите ги има, може би ако се наложи ще ги извадя, за да ви ги цитирам, на което вие реагирахте бурно!
Госпожи и господа от ляво, на вас ви се даде шанс, който вие проиграхте. Даде ви се шанс, наистина, да се модернизирате, даде ви се шанс наистина вие да бъдете честни в този парламент, честни към своя народ. Наистина тогава, когато вие казахте, че ще подкрепите правителството, ще подкрепите неговата програма, неговата декларация, с която то започна своето управление, ако тогава бяхте достатъчно добронамерени и бяхте дошли да кажете за многото неща, за които сега става дума тук, този дебат нямаше изобщо да се състои.
Проиграхте шанса си. Оттук нататък на ход е ОДС! Наистина, може би сме били прекомерно наивни, може би сме били прекомерно доброжелателни, за да не създадем едни доста по-сурови текстове, които няма да дадат възможност повече на подобни ченгета да вършат провокации и това ще стане, бъдете уверени! (Ръкопляскания от мнозинството, шум и реплики в залата.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Днес слушах много често думата "скандал". Аз ще изразя своето мнение, че скандал няма. (Звъни GSM-ма на господин Петко Илиев. Смях в залата.) Да, те са от Държавна сигурност, моите приятели! (Смях в залата.)
Вие тук, господа отляво (шум в залата) днес се изкарахте големи защитници и много загрижени за главния прокурор на държавата. Ако наистина има подслушване на апартамента на главния прокурор, аз мисля, че той е достатъчно разумен и опитен, за да разбере дали има или няма. Но от всичко това, което се изнесе, се разбра, че няма. Значи няма скандал.
Тогава какво има? Има една чиста политическа провокация, направена, възпроизведена по един строго криминален сценарий. И за жалост авторът е Държавна сигурност. (Смях в Демократичната левица.) Не се смейте, господа! Въпросът е много сериозен! Защото винаги когато се спомене Държавна сигурност, е опасно за обществото, опасно е и за вас, опасно е за всички ни, опасно е за държавата!
Какво беше Държавна сигурност? Държавна сигурност беше една репресивна машина, която 50 години поддържаше устоите на един тоталитарен режим! И тук трябва да отбележим в интерес на истината - държавна сигурност беше съставена от хора и умни, и красиви, и школувани, подбрани хора! Те бяха и психолози, социолози, икономисти, всичко. Защо? Защото работата им беше такава.
Какво стана с Държавна сигурност след 10 ноември? Като институция тя беше закрита. Но какво стана с хората, защото Държавна сигурност беше институция съставена от хора, която имаше и огромен материал архиви. Една част останаха, другите бяха разграбени от тях, една част от тези служители-хитреци, школувани, опитни, влязоха в икономиката и станаха първи бизнесмени на България, взеха икономическата власт или част от икономическата власт. (Оживление в залата.)
Какво стана с друга част? Друга част беше останала и се внедри в органите на Министерството на вътрешните работи, а някои успяха при различните видове управления да влязат и в другите управленчески структури.
ГЛАС ОТ ДЛ: На СДС!
ПЕТКО ИЛИЕВ: И като че ли в него момент обществото и всички ние казахме, и в интерес на истината трябва да ви кажа и моето мнение, като че ли вие за момент, говоря за БКП, после БСП се дистанцира от тази репресивна машина - Държавна сигурност. Но дойде времето, когато тази нелегалност вече я няма. Държавна сигурност действа! Дали вие сте много слаби и я потърсихте, дали тя разбра, че вие сте именно политическата база, на която тя може да вирее? Но от днес вече стана ясно, досега само имаше нотки, че вашата политика в момента се определя именно от Държавна сигурност! Това е страшното за държавата!
И когато тогава тя е поддържала тази власт, сега тя се бори с всички прийоми, с информация. Тук пропуснах да кажа, че една част от техниката, с която тя разполагаше, я взе и сега те разполагат с нея. Вие се сработвате с нея. Те работят да дойдете вие на власт. И ако не дай си Боже дойдете на власт, най-страшното ще бъде за България и за всички ни, че те ще определят вашата управленческа политика! (Възгласи от СДС: "Браво!" и ръкопляскания.) Ето къде е опасността за България и за всички нас! (Ръкопляскания в СДС.)
И тогава какво трябва да направим всички ние? Аз апелирам към всички: ако наистина аз съм вярвал, че и във вашите редици има хора, които си промениха мисленето или никога не са имали тоталитарно мислене, дайте да си обединим усилията. Държавна сигурност и като отделни хора, и като информация не трябва и няма правото да определя политиката на България, независимо кой управлява, и да влияе на политиката на управлението. (Ръкопляскания в СДС.)
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Защо да влияе, нали вие сте на власт?!
ПЕТКО ИЛИЕВ: И другото, което също искам да споделя. Тя не определя политиката за сегашното управление, но тя влияе по всякакви начини. И не зная дали това достатъчно ясно се разбира и от министър-председателя, и от целия министерски кабинет, и от всички хора, които ръководят управленческите структури? Държавна сигурност днес вдигна глава и е навсякъде и това е опасността за България!
Кой ви накара вас, господа, да правите среща с Дипломатическия корпус, за да ги запознавате с подслушване и да намеквате, че и техни посолства са подслушвани. Не никой друг - Държавна сигурност. И това бие по авторитета на България, на оня образ, който ние изграждаме и който се възприема сега, за да бъдем приети в Европа.
Не се смейте, господа! Това е жестока истина! Аз не се страхувам от това нещо, аз съм минал през тази месомелачка. Тук става въпрос за България, разберете и поемете своята политическа отговорност! И ние ви зовем, дайте с общи усилия да елиминираме тези хора! Трябваше ли те да станат обикновени граждани на България и всеки един да заработи? Трябва. Но години наред на тях е внушавано, те са също психологически обработени, те са хора, които са възпитани, школувани да правят само зло на хората, само мръсотии. Затова е нужда хигиена тези хора да не бъдат в управленческите структури. (Ръкопляскания в СДС.)
Аз се обръщам към министър-председателя, обръщам се към всички министри: дайте да огледаме нещата има ли изход от това положение! Ние не се страхуваме от тези хора. Ние не искаме чрез това, което вие искате да лансирате, да всеем страх сред обществото с подслушване и да ги държим! Това са ваши прийоми. Това е ваш политически морал и по-точно на Държавна сигурност.
Ако трябва ние да печелим доверието на хората, това е с реформите, които правим, с подобряване на социалното положение на хората.
ГЛАС ОТ ДЛ: Спечелете!
ПЕТКО ИЛИЕВ: Пречи, пречат...
ГЛАС ОТ ДЛ: Държавна сигурност.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Да. И докато Държавна сигурност не бъде изкоренена, докато Държавна сигурност, господин министър-председател, не бъде вън от всякакви управленчески структури, ние не може да чакаме добро за България. Затова вън Държавна сигурност от силовите министерства и другите управленчески структури! (Ръкопляскания в СДС.) Вън всички закоравели комунисти от управленческите структури)
Говорим за онези комунисти... А тук вие, които сте отляво и някои от средата говорят за бръмбари, за подслушване... (Реплики от ДЛ.) Ало, ало! Внимавайте! (Смях в ДЛ, шум в залата.) Озъртайте се малко, огледайте се и поне нас когато ни има, не говорете за бръмбари и за подслушване. Ние цял живот живеем до бръмбари. И то живи бръмбари като вас! (Смях в залата, ръкопляскания в ДЛ и смях.) Бръмбари, които Държавна сигурност поставяше наред с металните пластинки зад шкафове и ги вграждаше в дувари, вас поставяше на столовете около нас на масата, поставяше ви в шкафове, поставяше ви под прозорци, поставяше под леглата, а трябва да ви кажа, че и в леглата бръмбарки и бръмбари поставяше. (Смях в залата, ръкопляскания в СДС.) И то това бяха също прийомите само и само да слухтите, за да настроите мъж срещу жена, брат срещу сестра, син срещу баща! Кой може да отрече това нещо?!
И вие днес отново с вашия политически морал защитавате именно това. Така политика няма да се води!
Аз искам да ви кажа, че ако вие наистина искате да помогнете на България, ако наистина искате да стане нещо хубаво за тия хора... Аз не съм наивен като моя добър приятел лидерът на Евролевицата, когато търсейки управляващи, го били подслушвали и негови хора, и журналисти. Съжалявам, че го няма, но има негови хора. Евролевицата и Томов вие го подслушвате, защото той не е опасност за нас, той е опасност за вас - утре ще ви вземе електората. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Аз искам да се обърна към моя приятел Местан - и него го няма тук. Той говори, съдията Корнезов - автор на 25 дела по възродителен процес, му ръкопляска и той се усмихва. Ей, ало! (Смях в залата.) Дайте да не ги забравяме тия! Не дай си Боже, ако вземат властта, не знам вие дали ще сте там или не с тях, имената ви наново ще сменят. (Силен смях в мнозинството.) Да не говорим за нещо по-друго.
Наивно прозвучаха и някои думи на моя приятел Асен Агов. Говори за зрънце, говори за диалог. За диалог впрочем говори и многоуважаваният от мен президент Петър Стоянов. Обществен диалог с комунисти! Как стават тия работи? Може ли да има диалог между ястреб и гълъб или вълк и агне? Ние знаем какъв ще бъде диалогът. (Ръкопляскания в мнозинството.) Това тактичност ли е? Но разликата между тактичността и наивността е само един пръст. Дайте да не се заблуждаваме! Дайте да обединим усилията и наистина да изхвърлим Държавна сигурност от структурите на управлението във всички видове. Това е изходът, друг изход няма!
Впрочем, виждам Стефан Гайтанджиев и ми идва наум: има още един изход. Стефко, ти щеше да образуваш партизанско движение. Хайде, повеждай ги към Балкана! (Бурен смях, ръкопляскания от мнозинството.) Повеждай ги! Повеждай ги в редица по един! (Смях, силен шум в залата.)
Господин министър-председател, аз Ви моля: кажете на финансовия министър да отдели известна сума да им построим мандри, фурни, колбасарници в Балкана, вечерно време да крадат (силен смях в залата), да се забавляват (ръкопляскания в мнозинството, силен смях), а през деня - през деня идеологът Велко Вълканов ще ви чете лекции под сенчестите буки как се завръща социализмът пречистен, научният социализъм наново как се завръща. (Скандирания в мнозинството: "Браво!") И тогава обществото ще бъде изчистено не само от Държавна сигурност, а и от вас, и от вашето тоталитарно мислене.
Не пречете на България! Вие никога не сте мислили с добро за България. Вие не мислите добро и за себе си. Оттеглете се! Вие нямате право на политически живот, след като не сте си променили мнението. (Скандирания в мнозинството: "Браво! Браво!") Тия, които са си променили мнението, имат право. Но в мнозина от вас не е променено, затова - на политическото бунище! (Бурни ръкопляскания в блока на мнозинството, скандирания "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика ли? Демократичната левица няма време - 41 мин. и повече е говорила.
Първа реплика - господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една кратка реплика на моя приятел Петко Илиев, защото наистина го схващам като приятел. Петко, аз сега, доколкото разбрах от това, което каза, оказа се, че вашето правителство се контролира от Държавна сигурност. Добре ли го разбрах? Добре, може би съм сбъркал. Кажи ми ти, обаче, като на приятел тук пред всички: колко бивши комунисти има във вашето правителство? (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Приятелю Венци, когато Народното събрание ми възложи аз да правя министерски кабинет и съм министър-председател на България, ще ви кажа колко комунисти има в това правителство. (Смях.) Ето го министър-председателят - той ще ви отговори, аз не мога да ви отговоря на този въпрос. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Това е второто смешно и страшно заседание на парламента за последните десетина дни - все извънредно заседание. Няма да се спра на предишното, но в сегашното извънредно заседание се стигна дотам - да прекъсне ваканцията на народните представители, за да се съберем тук. И резонно идва въпросът: има ли извънредна ситуация в България? Аз твърдя: да, защото е застрашена демокрацията в България според последната информация и дебата, който се води в обществото и, бих казал, и между институциите.
В главата ми се зародиха маса въпроси, на които още не мога да дам ясен отговор. На въпроса ни, зададен и от председателя на Народното събрание, че времето за въпроси мина, той беше към предишната точка и нямаше достатъчно време, а един депутат винаги може да задава въпроси, пък не винаги може да получи отговор. Предполагам обаче, че не само аз не мога да си отговоря на тях. Затова първо ще изложа въпросите, които ме тревожат, а сетне ще изкажа една възможна хипотеза за този случай.
И така, на въпросите. В деня, в който се разгоря въпросът около намерените в дома на главния прокурор подслушвателни устройства, медиите попитаха управляващите за случилото се. Какви бяха реакциите? На господин Костов - че е информиран; на господин Йорданов - че от медиите е научил. Ако това е вярно, очевидно премиерът няма доверие на вътрешния си министър. Не че има особени поводи да му вярва, но все пак, нали са в един и същи отбор! Защо господин Костов не се е обърнал към вътрешния си министър?
Второ, съобщението за подслушването е пристигнало в БТА с подпис: Пресцентър на Главна прокуратура. Ведомство "Главна прокуратура" няма. Тогава кой е пратил факса до медиите и дали неговото изпращане е съгласувано с премиера, примерно? "Примерно" казвам.
Трето, в съобщенията на ръководителите на МВР категорично се отрича да има подслушване. Но в съобщенията на техния Пресцентър изрично се подчертава, че подслушване е имало. Съобщението е от 31 юли, може да проверите, където се говори за случая с подслушването на главния прокурор. Не за опит, не за открита подслушвателна техника, а за осъществено подслушване. Кой не знае? Или може би някой лъже!
Четвърто, с идването си в кабинета на главния прокурор първото действие на господин Филчев е да нареди да бъдат остъргани стените на кабинета му до тухла. Очевидно се е безпокоял от подслушване. Защо така предпазливият в кабинета си господин Филчев е така детински непредпазлив със собствения му дом? Или там стените са били остъргани, а въпросните съоръженията са се появили по-късно? Немарлив ли е господин главният прокурор или някой разиграва поредна играчка, или е бил подведен?
Пето. Часове преди арестуването на обвинените Пламен Арсов и Светозар Спасов в БТА пристига съобщение от Главна прокуратура, че двамата са задържани. Съобщението е от 17,05 ч., а арестът на господин Арсов е извършен в 20,15 ч.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Каква е тази структура?
КЕМАЛ ЕЮП: Кой е подготвил предварителния сценарий и е предвидил кога какво ще се случи? Но се е олял в реализацията.
Шесто. Защо е задържан бивш служител на МВР на особено отговорен пост, който сутринта е гонил престъпници, а следобед е бил в белезници? За такъв арест се иска съгласието на министъра на вътрешните работи. По думите на господин Йорданов той и бъкел не е знаел за случая. Дали само министърът е очевидно доста под компетентността, изисквана за доста по-ниска длъжност в това министерство, отколкото заеманата от него, или просто всичко е станало през главата му и той играе ролята на добрия стар войнишки пешкир? (Смях в ДЛ.)
Седмо. А как се връзват с всичко това изявленията на господин Соколов в предаването "Гласове" на БНТ? Там господин Соколов развихри фантазията си, че в основата на това, забележете, на точно това подслушване е било ДПС. Защото сградата на БОДК е била завършена през 1993 г., тоест при министър Виктор Михайлов. До него седеше министър Йорданов и жално връткаше очи в знак на съгласие и очевидно примирен.
Осмо. Министър Йорданов няколко пъти смени версиите си за случая. Хипотеза първа: това било измишльотина; хипотеза втора: СОТИ участвало в разкриването на подслушвателната апаратура; хипотеза трета: имало подслушвателна апаратура, ама той не знаел, пък и тя не работела; виновен бил Бонев, преди него Начев, още преди него Виктор Михайлов. Тук беше пропуснато името на ген. Червенков, министър по времето на госпожа Инджова, очевидно по неосведоменост и на господин Соколов от страх, и се продължи с името на ген. Семерджиев, защото от незнание или поради особените му функции по процеса в Либия беше пропуснато името на адвоката Христо Данов.
Защо лъже или кого лъже господин Йорданов, или просто се е оплел като пате в калчища?
Девето. Господин Филчев мълчи. Неговото мълчание, така дълго и така двусмислено, след като той даде знак за скандала, на какво се дължи? И това ли е част от играта, питам се.
Девет въпроса стигат, въпреки че можем да прибавим примерно този: защо един така разтревожен министър, на върха на един огромен национален скандал, в чиято основа е той, намира време и сили да куфее на концерт на Алис Купър? Питам, но няма да го задължим да отговаря. Защото няма смисъл. Всички отговори подозрително водят към една нишка. Явно е имало някакъв план, добър план, изпълняван от посредствени изпълнители, които са оцапали метеното.
И тук вече е главният въпрос: дали пък този план не е онзи същият, който премиерът цели да постигне отдавна - да сложи под шапката си всички тайни служби и да работи с тях и чрез тях? Опасна практика, която значи смърт за демокрацията. Дано не съм прав. Но това може да стори само господин премиерът, не с думи, а с действията си. Не като свали пагоните на двама - трима офицери от МВР, а като свали от креслото очевидно неадекватно реагиращия министър, неговия главен секретар, отговарящ точно по тези въпроси, и позволи граждански контрол и пълен достъп до всички действия на МВР по случая на всички депутати, повечето от които живеят в апартаменти на БОДК. Това засега въобще не се и мисли. Точно това е страшното. Това е най-страшното, господа!
Сега - за главните актьори в така очертаващата се пиеса: господин Филчев - в миманса, господин Соколов - главен клиновед, господин Йорданов - услужливият послушко, съгласен с всички. И уредите за подслушване неясно кога ще се появят на сцената. Режисьор - засега неизвестен, зад кулисите, но със сигурност разполагащ с голяма власт. Мръсна пиеса! Но към въпроса щом има подслушвателни устройства, те не са за украшение, те са да се ползват. Няма никакво значение дали са ползвани или не, те са там и значи са ползвани. И сега няма човек, който да каже кога, как и от кого, защо са ползвани. Това е страшното, господа!
Управляващите няма нужда да доказват ползвали ли са уредите или не, защото има твърде много изобличаващи факти. Например в 1992 г. централата на ДПС е подслушвана, министър на вътрешните работи е Йордан Соколов, главен секретар е Бонев; в 1998 г. е подслушван вицепремиерът на Република България, министър е Бонев, председател на Народното събрание е господин Соколов; в 1998 г. е подслушван шефът на Следствието Бойко Рашков, пак Бонев и Соколов са във върховете. Сега пак се вихри такъв скандал, това вече не е изключение, а практика, мръсна, страшна и смъртоносна за демокрацията практика. Каквато и да е целта сега, дали да се хванат службите под шапката или друга, стига! Трябва да принудим някой да забрави тези похвати. България трябва и ще бъде нормална държава, дори и с оставките на не едно правителство. И аз съм оптимист, колеги, в европейското поведение на кабинета и призовавам към вот на доверие от страна на кабинета или за генерален ремонт. (Ръкопляскания в ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата господин министър Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Трудно можех да си представя, че в един толкова кратък отрязък от време може толкова много пъти да се изопачи истината. През всичките тези дни аз съм говорил съвсем ясно и съвсем конкретно по случая. Казвал съм това, което беше събрано като доказателства. Казвал съм всичко, което можеше да се каже, без да бъде издавана държавна тайна. Срамно е някой да седи отстрани и да се опитва да спекулира с този скандал. Срамно е да се опитвате да предизвикате допълнителни усложнения в отношенията между МВР и прокуратурата. Няма да го допусна!
Аз лично разговарях с господин Филчев в събота миналата седмица и му обясних как се извършва проверката в МВР. Защото е съвсем нормално ние да извършим своя вътрешна проверка, на базата на която да се вземат съответните управленски решения. Това е положението. Може би не ви харесва, но е така. Всеки носи своята отговорност.
Що се отнася до поредната спекулация, която се опитвате да препишете от вестниците - за концерта на Алис Купър, да, аз бях там, но не бях нелегален. Аз работя по 12 часа на ден, включително и събота, и неделя работих по толкова. Само че освен министър аз съм и баща и след като работих от 8 до 20 ч. в събота, в 9 часа заведох детето си на този концерт. И мога да ви кажа съвсем ясно и всеки един родител ще ме разбере: аз съм министър за кратко време, но съм баща за цял живот. Благодаря. (Бурни ръкопляскания в мнозинството, "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В това извънредно заседание на Народното събрание сме изправени пред един проблем, аз го наричам проблем, а във вашите уста звучи скандал. Аз ще кажа по-нататък защо го направихте скандал. Поставям въпроса като проблем от гледище на това, че след 1989 г. досега този проблем не е разрешен изцяло - говоря за конституционните права на българските граждани. Говоря за правата на всеки един български гражданин било то депутат, министър, главен прокурор и т.н.
Защо обаче не сме го решили? Аз бих казал това, че което говори колегата Петко Илиев, в него има наистина голяма доза истина. Не голяма доза, а наистина истина. Защото основните проблеми, които се появиха в нашето общество, и оная песничка, която зазвуча още 1990 г. - за 8-те милиона мишлета, нейният рефрен в продължение на 10 години продължава и често се припява. Разбира се, това не бива да звучи като оправдание и не бива да звучи, че политическите сили в България не могат да се справят с този въпрос. Въпросът е обаче, за да се справят политическите сили, именно по конституционните права, те да имат еднакво отношение, когато са на власт и когато са в опозиция. Тоест, когато трябва да гарантират тези права, те да се съобразяват с това дали са защитени тези права.
Как стои въпросът към наши дни? Трябва да погледнем в себе си и като народни представители да кажем, че ние сме свършили една добра работа във връзка с приемането на този закон за ползването на специалните разузнавателни средства. Министър-председателят тук подчерта, че този закон е приет с абсолютното мнозинство, тоест от всички парламентарни групи и с консенсус. Значи българският парламент е изразил своята воля за приемането на този закон.
Тук вече идва въпросът за изпълнението на закона и за остатъците отпреди това. И веднага стигаме до естеството на нещо много важно - един закон се изпълнява от служители, които имат освен професионализъм, за който тук много се говори, но които имат лоялно отношение към тези, които днес са на власт. Тоест, тези, които им определят задачите. Тези, които просто извършват в момента политиката в държавата. Същевременно трябва да имат нормално отношение към всички, които в момента представляват някаква институция било това главен прокурор, било съдебна система и т.н.
На какво се натъкваме ние обаче? Ние се натъкваме в системата на МВР, че има служители, които фактически не изпълняват това. И тук аз искам да кажа, че ние не бива да упрекваме цялата система на МВР и не бива да говорим срещу МВР като орган и структура, а трябва наистина в това решение, което е записано, да посочим конкретните неща, които трябва да се извършват в органите на МВР, за да има, освен професионално отношение, да има и лоялно отношение към поставените задачи, които са професионални.
Що се отнася до това защо този проблем стана скандал, аз мисля, че основната причина е за това, че миналата година имаше едно генералско движение. Това генералско движение взема, че миналата година се разпусна.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Тази година.
МОНЬО ХРИСТОВ: Защо се разпусна генералското движение? Защо повече то не съществува? Защото то започна да ръководи Българската социалистическа партия. Това генералско движение влезе в ръководството на Българската социалистическа партия. Това генералско движение помогна на Българската социалистическа партия и й помага в продължение от местните избори до днес, а може би и по-нататък. Това генералско движение, чиято цел, насочена в три фактора: дестабилизация точно в силовите министерства; дестабилизация чрез медиите; дестабилизация, бих казал, и чрез създаване на сериозни икономически затруднения на правителството и на мнозинството - имам предвид пожарите и други неща, които се случиха през тая година.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Какви доказателства имаш за това?
МОНЬО ХРИСТОВ: Да, да, да! Точно така е.
И опитът, съставен и на базата на тези три фактора, показва, че или вие като политическа формация нямате необходимия кураж и в продължение на две години вие не можахте да се изправите с лице и да признаете някои неща, и отново тръгнахте по другия начин - чрез генералите, чрез спекулации, чрез други интервенции от този род, за да можете да си повдигнете малко имиджа. Но генералите могат да ви вдигнат имиджа само временно. Защото днес притеснителната страна в този дебат сте вие, защото, първо, няма какво да кажете. Вече дори сте гузни, че напереността ви, която беше на Бузлуджа и се задъхвахте от злоба, когато говорехте там, днес вече е изчерпана. Даже половината от вас вече ги няма. Нямат никакво желание да участват в дебата и разбраха само, че просто беше един кьорфишек. Мисля, че така се казва.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Къде е Доган? Доган къде е?
МОНЬО ХРИСТОВ: Така че какво можем да кажем ние като заключение? Вие започнахте вече мръсната предизборна програма, която сте си заложили. И вие, чрез тези генерали, през цялото време в тези 8-9 месеца ще ни правите такива номера. И това е ясно, защото го започнахте и просто трябва да се каже на българския народ. Понеже не може да покажете нищо позитивно, не може да дадете нещо позитивно, защото го показахте в периода 1995-1997 г. Какво ви остава друго освен да насочите усилията си само в негативен план, само в негативна атака? Кой може да ви услужи? Само те могат да ви услужат. Само те могат малко да ви издигнат нагоре. Но това, както каза господин Илиев, в чия полза е? Може да спечелите някой и друг процент отгоре, но в полза ли е на България, в полза ли е за вас като партия? Не е в полза. И вие трябва да си отговорите на тия въпроси, а не да се перчи господин Първанов, че му се вдигнал рейтингът 1 процент над министър-председателя.
Значи, стоят основни въпроси, по които ние можем да разговаряме с вас, но вие готови ли сте да разговаряте или искате да използвате точно това генералско движение, няма да казвам, хайде, и Държавна сигурност, за да си правите своя имидж. Не става така. Просто не става.
Така че това, което като предложение, внесено като решение от ОДС е, мисля, едно разумно предложение. Мисля, че и колегите от Евролевицата, които посочиха и някои по-конкретни имена и по-конкретни неща в тяхното решение, и сигурно са прави в частта си за отговорността на отделни висши служители в Министерството на вътрешните работи, мисля, че също трябва да се вземе предвид, в смисъл, техните аргументи. Така или иначе всеки висш служител, който е допуснал небрежност, нехайство или със зла умисъл, просто не може да стои в министерството. А това не може да бъде само за това министерство. Това явно е...
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): А министърът?
МОНЬО ХРИСТОВ: Министърът, какво министърът? Министърът със своите заместник-министри са един политически екип. В края на краищата има няколко души, които носят персонална отговорност по тези въпроси.
Така че аз ви предлагам на вас следното нещо. Казвал съм ви много пъти, че има шанс за развитие и в Българската социалистическа партия. Но шансът за развитие е когато започнете да доказвате думите, които изхвърляте, със съдържание. Както казахте, че сте за НАТО, така по същия начин трябва да кажете какви стъпки ще предприемете като политическа формация, точно в полза за това, че България, тоест, вие виждате, че България ще влезе в НАТО. Какво конкретно, какво подкрепяте, какво давате за това нещо? Това е много важно, а не да кажете: ами, ние сме за това. Ами, като сте за това, дайте да видим какво предлагате! Дайте да видим точно как е и т.н. Това са по-важните неща. А този скандал, както вие го наричате, ще бъде от полза, мисля, че за целия парламент, а и за самото правителство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Стефан Гайтанджиев.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Много бъркате. Рядко съм виждал такъв анализ, който да е почти изцяло интересен, но все пак на погрешна теза.
Първо, скандал има. Не може да се отрече това нещо. В цял свят има и в много по-недоразвити демократични държави да се намерят подслушвателни устройства, да съществува такъв хаос в МВР, а това си е скандал.
Така че да се наруши интимността на семейството на един главен прокурор, който знаем, че има такива проблеми, или на една госпожица депутат, ами, извинявайте, това не са маловажни неща от гледна точка на човешкото достойнство, а отделно са вече тези, които са чисто обществени и конституционни. Скандал има. Друг е проблемът кой го раздуха. Тук вече можем да намерим различни интерпретации.
И второ. Не знам защо се хванахте с тези генерали. Аз нямам положително отношение към генералското движение в БСП. Те са едно дясно либерално пронатовско движение. Така че не ги обичам, но въпреки всичко, нямат нищо общо. Вашето беше малко сценарий в стил "кулаци палят сеновал" - някъде края на 40-те години по време на кооперирането. Не са такива хора. Те гледат да се нагодят, да си влязат в бизнеса и нямат никакво намерение да свалят правителството на Иван Костов, а напротив, биха го подкрепили според мен.
Истината е друга поне по мое лично убеждение. Тук става дума за борба вътре в различни кланове в самите управляващи. Ето да вземем проекта за решение на Евролевицата. Какво цели този проект за решение? Да се махнат хората на господин Соколов, а може би това са и хора на господин Бонев. Това е вътрешна битка в самото СДС. И тук трябва да го признаете. Има такива битки. Човешко е, нормално е, може би са различни позиции, изповядвани са може би материални интереси, може би различен морал. Но защо трябва да се губи и нашето време, защо действително ние всички трябва да се занимаваме с този проблем? Мисля, че причината е българският народ да забрави сериозните проблеми и да обсъжда проблемите на тайните служби...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ни губете и Вие тогава времето, господин Гайтанджиев.
За дуплика думата има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин Гайтанджиев, аз мисля, че казах, че това е съществен проблем. Не го олицетворих като скандал, защото това, което прочетох в пресата, и това, което знам по случая, ми се струва, че беше търсене на начина на уголемяване на скандала. (Смях от ДЛ.) Като казвам на уголемяване на скандала, имам предвид търсене начина как от съществения проблем да стане един голям скандал, който да има онзи международен оттенък във вреда на самата държава.
Що се отнася до това, Вие сам накрая обаче признахте нещо, което аз казах, че едва ли беше необходимо, защото това е допълнението на скандала, да се свиква Народното събрание. Вие сам го признахте в своето изказване. Но аз искам да Ви кажа нещо друго. Ние няма да успеем да решим въпросите, тези въпроси и сигурността на българските граждани и тяхната гарантираност, докато от политическия и обществен живот не бъдат изключени за определен срок от време, говоря от политическия и обществения живот, от заемане на определени длъжности не само управленчески, хора, които са работили дейно като служители на Държавна сигурност. Защото винаги веригата ще ражда нова верига. Аз говоря от икономическата област, тъй като не можем да ограничим правата на тези граждани. Но иначе винаги ще има последствия и винаги ще се стига до някакъв нов проблем, който наново ще се заражда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Последен, който се е записал, е господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин премиер, господа министри! Днешният дебат и събитията, които го предхождаха, а може би и тези, които ще очакваме, отвориха една много важна тема. Аз искам да акцентирам на това, не искам да повтарям изказвания и казани вече неща, темата за реформата в Министерството на вътрешните работи. Това, от което аз съм най-удовлетворен, е обстоятелството, че министър-председателят в своя доклад маркира обстоятелството, че реформата в Министерството на вътрешните работи не ни задоволява. И това е позицията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, това е и позицията на Парламентарната група на Народен съюз. Това е нашата политическа воля. Затова ние предлагаме такова решение, което да доведе до темп в реформата в Министерството на вътрешните работи. Това е новото, което ще последва.
Ние искаме нов тип политика в Министерството на вътрешните работи. Искаме нов тип политика и по отношение на кадрите в Министерството на вътрешните работи. Това трябва да очаква българското общество през следващите девет месец от мандата на този парламент. Когато казваме, че бившите служители на бившата Държавна сигурност работят против интересите на държавата и че такива има в Министерството на вътрешните работи, това не го казваме просто така, за да изваждаме призрака на Държавна сигурност. Защото основният проблем на тази система е обстоятелството, че тя не е отворена към гражданското общество. Все още тя продължава да бъде затворена система - система, която не допуска да влязат в нея цивилни лица, цивилни граждани с ново мислене, необременени със стари формули, със стари клишета. Ето за това става въпрос. И точно затова в третата част на нашето решение ние казваме: искаме от министъра на вътрешните работи да представи програма, а не просто концепция и идея, а конкретна програма за това как структурите на Министерството на вътрешните работи ще се отворят към гражданското общество. Защото не може Министерството на вътрешните работи да живее извън обществото.
Това, което казаха и други мои колеги - Министерството на вътрешните работи и структурите на Министерството на вътрешните работи са част от българската държава, те са част от българското общество. Затова ние искаме да станат като българската държава и като българското общество. И затова, когато влязат нови хора, цивилни хора, когато влязат и хора -български граждани, които не са от български произход, просто няма да има място за хората на Държавна сигурност, те просто ще бъдат изтласкани навън. Ето за това става въпрос. За такава политика става въпрос.
Затова нашето решение предлага тези три точки, господин Драганов, а не Ви предлага да чопли случая с бръмбарите в квартирата на господин Филчев, защото за тази работа си има Следствие. Ние не искаме да дублираме Следствието.
Затова ние си харесваме нашето решение и ще гласуваме за него. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване на проекта за решение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): За процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура Ви е изтекло времето. (Неразбираема реплика от място на господин Корнезов.)
А бе, господин Корнезов, всичките процедури влизат във времето на парламентарната група. Дали е по начина на гласуване, дали е друга процедура, е все процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ще ви прочета стенограмите от 25 юли. Там има един проект. Вие сте длъжни да подложите на гласуване нашия проект, който е заместващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го поставя. Как ще е заместващ, като е основен проект. Седнете си, няма какво да гледам, аз съм ги видял по-добре от Вас.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ще ми дадете ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да Ви дам думата, защото нямате време, в което да искате думата. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
Сега, прочетете най-после, научете го, ако имате възможност, чл. 55, ал. 2: "Когато има две и повече предложения от едно и също естество..." В момента има четири проекторешения. "... те се гласуват по реда на постъпването им". Никакъв заместващ текст не е.
И това ли трябва да Ви уча? Заместващ текст е, ако кажете: в еди-кой си проект за решение ние предлагаме друго. Вие си предлагате свой проект.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А-а-а!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, бе, това е!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А нашето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето ще го гласуваме, няма да го прескочим. Всичките ще гласуваме по реда на постъпването.
Първо е постъпил проект за решение на 3 август в 12,22 ч., внесен от народните представители Христо Бисеров, Васил Гоцев, Димитър Абаджиев, Асен Агов, Екатерина Михайлова, Владимир Джаферов и Стефан Личев.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 215 народни представители: за 136, против 71, въздържали се 8.
Решението е прието. (Силни ръкопляскания от блока на СДС.)
За отрицателен вот има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги!
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Моят глас не е отчетен. Апаратурата ми не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, увеличете с още 1 броя на гласувалите "за".
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Гласувах "против" това формално решение, защото то няма да извади България от черната хроника на световните събития, хроника, в която СДС набута страната. (Шум и реплики.) За едно десетилетие СДС еволюира от Съюз на демократичните сили в същинска Държавна сигурност. С тази си физиономия и с това формално решение СДС става абсолютно противопоказен на демократичната сигурност, на основната философия на Съвета на Европа, чийто редовен член е България. С полицейското си поведение и практика СДС поруга и Конституцията на страната, и Европейската конвенция за защита правата на човека.
Гласувах "против" това формално решение, защото вместо държавническо отношение към проблема за специалните разузнавателни средства вече цяла седмица ... (Шум, силни реплики и скандирания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата! Моля, тишина в залата!
ИВАН ГЕНОВ: Вече цяла седмица, вече цяла седмица СДС хаотично мистифицира фактите и бяга от създадената от самия него грозна действителност. Президентът бяга в Турция и не свиква Консултативния съвет за национална сигурност. Мнозинството бяга от отговорно заседание на парламента. Министърът на вътрешните работи се превръща в антиминистър. Премиерът прикрива всички основни замесени фактори, за да концентрира след време още повече власт, безконтролна власт.
Премиерът не отговори дали е морално от политическа и морална гледна точка СДС, вече като същинска Държавна сигурност да продължава да управлява България и да я превръща все повече в полицейска държава.
Господа от СДС, вие просто нямате европейски манталитет. При подобни скандали ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Генов. Времето изтече. (Шум и реплики. Господин Иван Генов продължава да говори на изключен микрофон. Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
Следващият проект за решение, внесен също на 3 август в 14,42 ч., е от народните представители Любен Корнезов, Емилия Масларова, Михаил Миков, Свилен Димитров, общо от 27 народни представители.
Моля, гласувайте за този проект за решение.
Гласували 213 народни представители: за 70, против 132, въздържали се 11.
Проектът не се приема.
Следващият проект за решение е внесен на 3 август в 15,39 ч. от Парламентарната група на Демократичната левица.
Поставям на гласуване този проект за решение без т. 2, която гласи:
"Създава Временна анкетна комисия за изясняване случаите на незаконно използване и прилагане на специални разузнавателни средства в периода 1997 - 2000 г.", на основание чл. 30, ал. 2 от правилника, че предложение за временни анкетни комисии могат да се правят от председателя или най-малко от една десета от народните представители.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 209 народни представители: за 55, против 137, въздържали се 17.
Проектът не се приема.
И последният проект за решение е внесен на 3 август в 16,12 ч. от народните представители Александър Томов, Драгомир Драганов и Кирил Ерменков.
Поставям го на гласуване също без неговата т. 2, предвиждаща създаване на анкетна комисия, тъй като няма необходимите 24 подписа.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 15, против 123, въздържали се 35.
Проектът не се приема.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Само една първоначална забележка. Четохме по вестниците, че положението е извънредно, а тук не чухме да се изказва лидерът на най-голямата опозиционна партия. Не видяхме точно човека, който твърдеше, че е извънредно положението и че е надвиснала някаква страшно смешна опасност над България... Аз си мисля, че това е доста характерно и показателно за това какво се прави днес и какво ставаше през последните дни.
Аз искам да декларирам, че изпълнителната власт има достатъчна воля да изпълни своите ангажименти по решението, гласувано от парламента. Министрите на вътрешните работи, на правосъдието и на отбраната в своя доклад ще вземат предвид всички предложения на народните представители, насочени към засилване на гражданския контрол върху Министерството на вътрешните работи, решително осъществяване на реформите в системата и гарантиране на конституционните права на гражданите.
Във връзка с това аз искам да кажа, че ние отчитаме, че една значителна част от народните представители не се поддадоха на тази психоза, която цареше в началото на дебата, преди свикването на това извънредно заседание и благодаря на всички, които наистина успяха да превъзмогнат дори тогава, когато са се почувствали лично засегнати и дадоха конструктивни предложения. Ние ще отчетем всички конструктивни предложения в тези действия, които ще предприемем в бъдещето.
Докладът и мерките в своята публична част ще бъдат обявени в първите дни на следващата седмица, а изпълнението на тези мерки ще става под обществен контрол на гражданското общество. И надяваме се с ангажиментите на гражданското общество.
Пред нас е една голяма сянка от миналото. Няма смисъл да го гледаме под някакъв друг ъгъл, за да видим в тази сянка уплътнен реален образ. Тази сянка, която тегне 10 години в България, трябва по някакъв начин да остане в миналото. И аз най-много се радвам на това, че в парламента се чуха много гласове в тази посока. И от ляво, и от дясно, и от центъра се заговори, че тези хора трябва да престанат да се опитват да определят темите на политиците.
В края на дебата искам да подчертая, че изпълнителната власт винаги се е отнасяла и ще се отнася и в бъдеще към всички форми на парламентарен контрол. Една от най-висшите форми на парламентарен контрол ние виждаме в проведеното заседание днес. Ето защо се постарахме в самото начало да ви запознаем с конкретните фактически състояния по този случай, с всичката истина, с която разполага правителството. И аз искам да изразя огромното съжаление, че имаше народни представители, които въпреки очевидните факти и категорично доказаните факти продължиха да говорят не с езика на фактите, а с езика на провокацията и на опита да се създават митове. Това не бива да се прави, когато се засягат въпросите на националната сигурност. Това е противопоказно.
От всеки дебат както правителството, така разбира се и Народното събрание също ще си направи изводите, но и обществото също ще направи изводи за това какво видя и какво чу днес тук. То видя и чу, че голяма част от политическата класа, от политиците в парламента никак не желаят повече да бъдат употребявани от бившата Държавна сигурност. Това е истината. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
Във връзка с това с голямо огорчение, с голямо огорчение и голямо разочарование аз искам да кажа, че не познах моя стар колега, уважаван приятел господин Местан тук, от тази трибуна, с тази негова реч. Съжалявам, че сега не е тук и аз трябва да говоря зад гърба му. С тази реч, с която той се нареди точно зад същите тези, които 7-8 генерали или бивши полковници пласираха в българските медии в последните дни. Това е ужасно за кариерата на този млад човек. За мен е огромно огорчение, защото си давам сметка докъде може да се стигне в пречупването на характерите на хората, когато ето такава тема се постави на дневен ред. (Реплики от ДЛ.)
Дебатът в публичното пространство и в парламента позиционира всички, които са в демократичното политическо пространство. Това беше ролята - да излезем от тази сянка, но позиционира и тези, които са извън демократичното пространство. И аз искам да посоча съвсем точно кои са извън това пространство: остатъците от комунистическата Държавна сигурност със сигурност са извън това демократично политическо българско пространство. (Реплики от ДЛ.)
Извън това политическо пространство останаха всички изказвания от Българската социалистическа партия с опита да превърнат в истерия този случай. Българското общество има право да знае кой олицетворява неговото минало. Аз си давах сметка докато слушах тук, че за 10 години десет млади поколения са станали избиратели. Тези хора не знаят какво е Държавна сигурност. Тези хора днес научиха какво е Държавна сигурност. Държавна сигурност беше репресивната машина на тоталитарния комунистически режим. (Реплики от ДЛ.) И тя трябва да остане изцяло в миналото.
Изпълнителната власт ще положи всички усилия да пресече тези манипулации, тази информационна война, която се води срещу демократичния избор на България.
В същото време обществото само трябва да си отговори адекватно на всички онези, които продължават да тровят публичното пространство с манипулации и политически спекулации и да минират настоящето. За съжаление, за пореден път ние видяхме как Българската социалистическа партия използва момента не за да се разграничи категорично от практиката на Държавна сигурност, а използвайки гласове на нейни бивши шефове и агенти дори тук, в парламента, да внушава на обществото представата за напрежение между институциите в държавата и за политическа несигурност.
Искам категорично да заявя, че за изпълнителната власт е напълно неприемливо единомислието между политическите лидери на Българската социалистическа партия и о.з. генерали и бивши служители на Държавна сигурност и Министерството на вътрешните работи. Това единомислие може да доведе до единодействие и оттук до заплахи за националната сигурност на страната и за избрания от огромното мнозинство на българския народ път.
Не може да бъдат определени като полицейщина действията на изпълнителната власт, насочени към изкореняване точно на репресивната машина и за гарантиране интересите на гражданите. Изявленията, които прочетохме по вестниците и които чухме по медиите, в огромната им част не бяха повторени в сградата на парламента. Защо? Защо се посвениха политиците да използват този инструментариум, който беше пуснат в действие? Какво ли не се изприказва, какво ли не се изписа! Но аз се радвам, че нито един - макар народен представител да стигна дотам да говори за извънредно положение, не стигна до заглавието "Война в държавата!". И това е голям напредък, според мен.
Няма по-голям абсурд от това създателите на репресивната държавна машина, на полицейската държава и техните наследници да стават съдници на демократично правителство на България. Реакцията на Българската социалистическа партия показа, че както в много случаи, и този се използва, за да бъде спекулирано с представите на хората. И точно на тази основа непрекъснато да се пресъздават рецидивите от миналото и бих казал страховете от миналото, защото тази кампания направи още един опит да разгори най-старите страхове. Всички тия, които сме на моята възраст и сигурно и по-възрастните знаят, че 40 години и ние, и родителите ни научиха да шепнем вкъщи. Ето го същият този страх. (Смях и реплики от ДЛ.)

До кога, питам се аз, чувството за отговорност на Българската социалистическа партия ще се изразява в това тя да търси отговорност от тези, които реално са я поели? Тук беше направен опит да бъде подменен сериозният дебат по случая с призовки за оставки и така стана ясно, че целта на БСП не е истината, а бламирането на правителството и истеризиране на обстановката по времето на августовската ваканция.
Намираме за особено тревожна и пълната липса на ориентация на членове на Българската социалистическа партия за разделението на властите и независимостта им. Аз се удивлявам как може народни представители да предлагат да се дава оценка на действия на Военна прокуратура или да бъде питан министър-председателят къде е главния прокурор на страната или къде е президента на страната. С това ниво на подготовка по първия раздел на демократичния учебник, на учебника по демокрация, вие категорично не можете да се справите с управлението на една демократична държава, щом вие от мен търсите обяснение къде се намира главния прокурор и искате да оценявате действията на Военна прокуратура. Вие се връщате към онова време, когато Жан Виденов искаше да заклеймява Конституционния съд на Република България!
Аз благодаря и искам да подчертая, че благодаря на главния прокурор за неговата реакция. В една демократична система винаги, когато една власт се почувства засегната в своите права, тя трябва да реагира в рамките на своите правомощия. Това е демократичната държава. Другото е срастване на партията и държавата. Вие твърдяхте тук от тази трибуна през цялото време в какво качество е избран господин Никола Филчев за главен прокурор. Даже си позволихте и сега да го твърдите, въпреки фактите. Очевидно главният прокурор е човекът, който си върши работата. Благодаря на главния прокурор, че за пореден път откри един рецидив от миналото. Той отвори тази врата към мазето на най-черното ни минало, откъдето лъхва застоял въздух на подслушване и следене.
Намирам за окуражителен факта, че освен парламентарното мнозинство в този парламент има и други гласове, ангажирани с необходимостта от реформи в Министерството на вътрешните работи и засилване на гражданския контрол, а за решаване на въпросите на сигурността днес повече от всякога, съгласен съм с тези, които го казаха, е необходима споделена отговорност и консенсус на политиците.
Правителството и парламентарното мнозинство поемат своята отговорност със съзнанието за дълг към обществото и тъй като тук в парламентарната зала не чух какъв е ангажиментът, който Българската социалистическа партия ще поеме към решаването на тези въпроси, отчитам и следното, че от утре техните говорители ще кажат всичко в публичното пространство, което не пожелаха или по-скоро не посмяха да кажат в тази зала в лично качество.
Обществото обаче не трябва да се обезкуражава от говоренето на ченгетата - прощавайте ме за думата - а повече от всякога да ги следи какво правят. Какво правят, а не какво говорят и да не им позволява по този начин да тровят настоящето ни и да обезсмислят нашия избор.
Затова искам да кажа ясно какво следва оттук нататък - сериозен анализ на ситуацията, решителни мерки за задълбочаване на реформите в Министерството на вътрешните работи. Правителството ще направи всичко възможно в името на спокойствието и сигурността на гражданите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Преди да закрия заседанието искам да обясня, че няма да използвам правото си на лично обяснение по повод някои лични нападки на господин Кемал Еюп докато не проверя дали той не беше в списъка на сътрудниците на бившата Държавна сигурност. (Ръкопляскания в мнозинството, провиквания: "Беше! Беше!".)
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,15 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева

Атанас Мерджанов