Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-09-15

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първите две точки от днешния дневен ред да бъдат:
1. Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб извън територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция в духа на Партньорство за мир "Черноморско сътрудничество 2000".
2. Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент на територията на Румъния и пребиваването на румънски военен контингент на територията на Република България за участие в българо-румънското учение "Съвместни усилия - Синия Дунав 2000".
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 146 народни представители: за 102, против 9, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Господин Иво Атанасов има думата за процедура.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Във връзка с днешния ден за парламентарен контрол предлагам, господин председателю, да влезете във връзка с премиера Иван Костов и да направите възможното той да се яви в пленарната зала, както обикновено - от 11,00 ч., тъй като ние към него имаме много въпроси и се опасявам, че ако дойде след 13,00 ч. няма да могат да му бъдат зададени.
Разбира се, днес е 15 септември. Пожелавам и аз успешна учебна година на всички онези ученици, чиито родители имат възможност да ги изпратят на училище. А на останалите - до следващия мандат и те да я придобият.
Но когато премиерът си е правил програмата, не е ли знаел, че днес е 15 септември?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, ние правим програмата на премиера за парламентарния контрол.
ИВО АТАНАСОВ: Защо не сте му я направили както трябва, след като в петък Вие му правите програмите? Купихте и хеликоптер за около 10 млн. лв. Моля, влезте във връзка с него и господин Костов да се яви в 11,00 ч. в парламента, както е по правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, пак не познавате правилника. Никъде в правилника няма записано премиерът да се явява в 11,00 ч.
Второ, мога да Ви информирам, че днес парламентарният контрол, ако продължи след 14,00 ч. ще се предава пряко по телевизията. Няма да има пряко излъчване на парламентарния контрол, защото Българската национална телевизия ще предава откриването на олимпиадата. След това парламентарният контрол ще се излъчи на запис.
Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОРАБ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ В ДУХА НА ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР "ЧЕРНОМОРСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО 2000".
Има становище на Комисията по национална сигурност. Господин Иван Глушков, ако обичате, да прочетете становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност
относно проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб извън територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция в духа на Партньорство за мир "Черноморско сътрудничество 2000",
№ 002-03-33, внесен от Министерския съвет на
12.09.2000 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на български военен кораб - корвета "Бодри" с бордови № 14 с щатното си въоръжение и екипаж 54 души на територията на Република Турция за времето от 18 до 23 септември 2000 г. за участие в учението на турските военноморски сили в духа на Партньорство за мир "Черноморско сътрудничество 2000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Чета проекта:
"РЕШЕНИЕ
за разрешаване изпращането на български военен кораб извън територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция в духа на Партньорство за мир "Черноморско сътрудничество 2000"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава изпращането на български военен кораб - корвета "Бодри" с бордови № 14 с щатното си въоръжение и екипаж 54 души на територията на Република Турция за времето от 18 до 23 септември 2000 г. за участие в учението на турските военноморски сили в духа на Партньорство за мир "Черноморско сътрудничество 2000"."
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РУМЪНИЯ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА РУМЪНСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В БЪЛГАРО-РУМЪНСКОТО УЧЕНИЕ "СЪВМЕСТНИ УСИЛИЯ - СИНИЯ ДУНАВ 2000".
Има становище на Комисията по национална сигурност.
Моля господин Иван Глушков да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност
относно проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент на територията на Румъния и пребиваването на румънски военен контингент на територията на Република България за участие в българо-румънското учение "Съвместни усилия - Синия Дунав 2000", № 002-03-32, внесен от
Министерския съвет на 12.09.2000 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на военен контингент от 50 кадрови военнослужещи, 3 парома (тип военен ферибот), 2 миночистача и 1 вертолет Ми-17 с техните екипажи на територията на Румъния и пребиваването на територията на Република България на 26 румънски кадрови военнослужещи, 5 парома (тип военен ферибот) и 1 вертолет IAR-330 с техните екипажи от 23 до 29 септември 2000 г. за участие в българо-румънското учение "Съвместни усилия - Синия Дунав 2000"." Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма.
Чета проекта за решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване изпращането на български военен
контингент на територията на Румъния и пребиваването на румънски военен контингент
на територията на Република България за участие
в българо-румънското учение
"Съвместни усилия - Синия Дунав 2000"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава изпращането на български военен контингент от 50 кадрови военнослужещи, 3 парома (тип военен ферибот), 2 миночистача и 1 вертолет Ми-17 с техните екипажи на територията на Румъния и пребиваването на територията на Република България на 26 румънски кадрови военнослужещи, 5 парома (тип военен ферибот) и 1 вертолет IAR-330 с техните екипажи от 23 до 29 септември 2000 г. за участие в българо-румънското учение "Съвместни усилия - Синия Дунав 2000"."
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 106, против 4, въздържали се 7.
Решението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Има думата Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми господин председател, продължаваме доклада от чл. 28.
По чл. 28 комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната подобрена редакция:
"Гласуване
Чл. 28. (1) Всеки член на Общото събрание има право на един глас.
(2) Член на общото събрание няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до:
1. него, неговия съпруг(а) или роднини по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
2. юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения;
(3) Едно лице може да представлява не повече от трима членове на Общото събрание въз основа на писмено пълномощно, освен ако друга норма на представителство или събрание на пълномощниците не са предвидени в Устава. Преупълномощаване не се допуска."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 28 няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 28 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"Вземане на решения
Чл. 29. (1) Решенията на Общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите.
(2) Решения по чл. 25, ал. 1, точки 1 и 7 се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите.
(3) По въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат решения."
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте текста на чл. 29 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 30 има направени предложения от народния представител Мария Брайнова. Текстът на чл. 30, ал. 1 да бъде променен, както следва:
"(1) Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Членовете на Управителния съвет се избират за срок до три години."
Предложение на народния представител Татяна Дончева - в чл. 30, ал. 1 думите "Те могат и да не са членове на сдружението" да се заличат.
И още едно предложение на народния представител Татяна Дончева - в чл. 30 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя направените предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 30 и предлага следната подобрена редакция:
"Управителен съвет
Чл. 30. (1) Управителният съвет се състои най-малко от три лица. Те могат и да не са членове на сдружението. Членовете на Управителния съвет се избират за срок до пет години.
(2) Управителният съвет избира от своя състав председател. В Устава може да се предвиди, че председателят се избира от Общото събрание или друг орган на сдружението.
(3) По решение на Общото събрание функциите на Управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице - управител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 30 някой желае ли да се изкаже?
Госпожа Мария Брайнова има думата.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател! Аз искам да защитя предложението, което съм направила и считам, че наистина членовете на управителния съвет трябва да бъдат и членове на самото сдружение, защото, ако те не са членове на сдружението, просто амбициите и желанието им за работа няма да бъде същото, ако са членове на това сдружение. Външните лица, ако има външно лице в управителния съвет на сдружението, как то би работило, с какво желание би работило за това сдружение и за изпълнение на неговите цели?
А колкото до срока, мога да се съглася с комисията, срокът да бъде до пет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Значи във втората част си оттегляте предложението за срока?
МАРИЯ БРАЙНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Мария Брайнова само за първото изречение. "Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението."
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 115, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Лучников има думата.


СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз искам да се прегласува това решение, защото очевидно не се разбра за какво става дума. Членове на юридическо лице с нестопанска цел могат да бъдат и юридически лица. Какво пречи тези юридически лица - членове да посочат едно лице от тяхната управа примерно, за да бъде член на управителния съвет? Ние с текста, който гласувахме, забраняваме това. Затова аз предлагам да се запази текстът, който е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников, тогава да го уточним и да кажем: юридически лица - членове на сдружението, могат да посочват от своята управа членове на управителния съвет, които могат да не са членове на сдружението.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Тази възможност трябва да се запази, защото иначе става безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да прегласуваме, съгласяваме ли се текстът да бъде така?
"Чл. 30. Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Когато членове на сдружението - юридически лица посочват членове на управителния съвет, те могат да не са членове на сдружението."
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Юридически лица - членове на сдружението могат да посочват и членове на управителния съвет, които не са членове на сдружението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В случая юридическото лице, което ги посочва, е член на сдружението.
Моля, гласувайте така ал. 1.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Алинея 1 е приета в този текст.
Има предложение на народната представителка Татяна Дончева в ал. 1 думите "те могат и да не са членове на сдружението" да се заличат.
Госпожа Дончева я няма да каже, но ми се струва, че с това, което приехме, всъщност става безпредметно да гласуваме тази част от нейното предложение.
Има предложение на същата народна представителка ал. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 36, против 64, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 30, както е предложен от комисията, като в ал. 1 се добавя предложението на народната представителка Мария Брайнова, така както беше уточнено.
Алинея 1 става: "Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до 5 години."
Моля, гласувайте чл. 30 с тези уточнения.
Гласували 103 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 15.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 31 има направени две предложения на народната представителка Татяна Дончева. Първото е ал. 2 на чл. 31 да отпадне, а второто е ал. 3 на чл. 31 да отпадне.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 31 и предлага следната подобрена редакция:

"Права на управителния съвет

Чл. 31. Управителният съвет:
1. представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове;
2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
3. разпорежда се с имуществото на сдружението;
4. подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет;
5. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на сдружението;
6. определя реда и организира извършването на дейността на сдружението, включително и тази в обща полза и носи отговорност за това;
7. определя адреса на сдружението;
8. взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на друг орган;
9. изпълнява задълженията, предвидени в устава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Тук е допусната една неточност специално в т. 3: разпорежда се с имуществото на сдружението. Както е написано, може да се разбере, че той безусловно и категорично ще се разпорежда с имуществото на сдружението, а в устава е възможно да бъдат направени ограничения - примерно, да е предвидено, че за недвижими имоти е необходимо решение на общото събрание.
Затова аз предлагам т. 3 да се допълни: "разпорежда се с имуществото на дружеството при спазване изискванията на устава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, не знам защо е променено заглавието на този текст и от "Правомощия на управителния съвет" е станало "Права на управителния съвет".
Аз смятам, че...
РЕПЛИКИ: Картата! Поставете си картата!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Стига с това! Няма да говоря толкова дълго.
Много по-правилно е да се каже "Правомощия", както е внесено от Министерския съвет. Тук става дума наистина за правомощия, не само за права. Правомощието е по-широко по обем понятие. То включва и елементи на задължение, на отговорност, както всъщност се и вижда, че става дума за отговорност. Така че смятам да се възстанови старата редакция, старият текст, старото заглавие на текста: "Правомощия на управителния съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилно.
Значи, заглавието става "Правомощия на управителния съвет", в т. 3 се добавя запетая след думите "разпорежда се с имуществото на сдружението при спазване изискванията на устава".
Моля, гласувайте чл. 31 така, както е предложен от комисията с тези корекции.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 32 има направени три предложения - две от народния представител Татяна Дончева и едно от колежката Мария Брайнова.
Първото предложение на Татяна Дончева е в чл. 32, ал. 3 да отпадне. Второто е в чл. 32 ал. 5 да отпадне.
Предложението на колежката Мария Брайнова е...
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Предложението се оттегля.
Комисията не подкрепя направените предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 32 и предлага следната подобрена редакция:

"Заседания на управителния съвет

Чл. 32. (1) Заседанията на управителния съвет се свикват и ръководят от председателя, освен ако уставът не предвижда друго. Председателят е длъжен да свика заседание на управителния съвет винаги при писмено искане на една трета от членовете му. Ако председателят не свика заседание на управителния съвет в седмичен срок, то може да се свика от всеки един от заинтересуваните членове на управителния съвет. При отсъствие на председателя заседанието се ръководи от определено от управителния съвет негов член.
             (2) Управителният съвет може да взема решение, ако на заседанието му присъстват повече от половината от неговите членове.
             (3) Присъстващо е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.
             (4) Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите, а решенията по чл. 14, ал. 2 и чл. 31, ал. 1, т. 3 и 6 - с мнозинство от всички членове. В устава може да се предвиди решенията, с изключение на тези по предходното изречение, да се вземат и с друго мнозинство.
             (5) Управителният съвет може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички членове на управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 32 някой желае ли да се изкаже?
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Просто е допусната една техническа грешка в ал. 4: "... по чл. 14, ал. 2 и чл. 31, ал. 1, т. 3 и 6". В чл. 31 няма ал. 1, а има направо само точки, т.е. да отпаднат думите "ал. 1".
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Тъй като комисията е променила текста на вносителя, затова се е получило това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Джеров предлага за подобрение в ал. 1 да отпадне думата "винаги": "Председателят е длъжен да свика заседание на управителния съвет при писмено искане на една трета от членовете му". Без думата "винаги", която е излишна.
Моля, гласувайте предложенията на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на ал. 3 и 5.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 74, въздържали се 7.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 32 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 във второто изречение отпада думата "винаги", а в ал. 4 отпада "ал. 1" след "член 31".
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Раздел II със заглавие "Фондации".
Няма направени предложения по заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложено от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 4, въздържали се няма.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 33 има направено предложение на Мария Брайнова - текстът на чл. 33, ал. 1 да бъде променен както следва:
"Чл. 33. (1) Фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел на стойност най-малко 10 хил. лева."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 33 и предлага следната подобрена редакция:

"Учредяване

Чл. 33. (1) Фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел.
 (2) За учредяване на фондацията приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени подписи.
 (3) Когато се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, учредителният акт се вписва от съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота.
 (4) Имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на наследството по случай смърт.
 (5) Учредителят има право да отмени учредителния акт до възникване на фондация, като това право не преминава върху наследниците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 33 някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. В текста, който предлагам по ал. 1, всъщност допълнението към основния текст на вносителите е поставянето на една стойност, на една сума, на един паричен минимум, с който може да бъде учредена фондацията.
Идеята за този минимум е, че досега част от фондациите, които са учредени, просто са недействени или се учредява фондация и след това започват да се търсят и да се набират средства, за да може тази фондация да осъществи своята дейност.
По принцип можем да говорим, ако има съгласие и за някаква друга сума. Но считам че е добре да има един минимум, над който може да бъде учредена фондацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Един от основните принципи, който е залегнал в целия законопроект, е принципът за възможно най-малко ограничения за гражданите, когато те упражняват своите основни права, като правото на сдружаване.
Считам, че ако ние приемем някаква парична бариера при учредяването на формирование на гражданско общество, ще въведем допълнително ограничение за тяхната дейност.
Именно от този принцип сме изхождали, като не сме предложили никаква парична бариера при формирането на тези образувания на гражданското общество. Затова предлагам да няма никаква парична бариера и в конкретния случай да се приеме текстът на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мария Брайнова.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 19, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 33 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 34 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната подобрена редакция:

"Съдържание на учредителния акт

Чл. 34. (1) В учредителния акт се посочва:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. определяне вида на дейност, съгласно чл. 2;
5. предоставеното имущество;
6. органите на фондацията;
7. клоновете;
8. правилата относно правата на органите;
9. правилата относно начина на представляване;
10. срокът, за който е учредена фондацията.
 (2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на ал. 1, т. 3 и 5.
 (3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията, съобразно учредителния акт.
 (4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по искане на заинтересованите заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените. Той е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Димов.

ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря. Една редакционна поправка - в ал. 4, изречение последно, думата "Той" да се замени със "Съдът". Така става още по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, по-добре е.
Господин Вълканов, заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Чисто редакционна поправка, уважаеми колеги - в т. 4 не "определяне вида на дейност", а направо "видът на дейност съгласно чл. 2". По-ясно и кратко.
И след това в т. 8 "относно правата" да стане "относно правомощията на органите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:Мисля, че и трите редакционни предложения са съвсем уместни.
Господин Марков, имате ли някакви възражения?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Не, мисля, че направените предложения са удачни като подобрение на редакцията. Затова предлагам в този вид да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да желае да вземе думата? Не.
Моля да гласуваме предложението на комисията за чл. 34 със заглавието и с редакционните корекции - в т. 4 думата "определяне" да отпадне, в т. 8 към ал. 1 вместо "правилата относно правата на органите" да стане "правилата относно правомощията на органите", и в ал. 4, последното изречение, вместо думата "Той", да се запише "Съдът".
Моля да гласуваме чл. 34 с тези редакционни корекции.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Член 34 с трите редакционни корекции е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 35 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 35 и предлага следната подобрена редакция:
"Органи
Чл. 35. (1) Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен.
(2) Когато учредителният акт предвижда повече от един орган, правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружение се прилагат съответно за върховния и управителния орган.
(3) Органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да по пълни състава на органите си в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.
(4) Когато в учредителния акт не са посочени органи на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и реда на чл. 34, ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Марков.
Само един момент, за да направим едно уточняване по предложение на господин Вълканов.
Господин Марков има думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми колеги, предлага се една корекция в ал. 2 на текста на чл. 35 - "Когато учредителният акт предвижда повече от един орган, правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружение се прилагат съответно и за другите органи", тъй като е възможно този допълнителен орган на фондацията да не бъде върховен орган, може да бъде контролен или някакъв друг вид орган по усмотрение на общото събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, благодаря на господин Марков.
Други колеги, които желаят да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за съдържанието на чл. 35 и заглавието, като в ал. 2, финалната част, третият ред, гласи така: "се прилагат съответно и за другите органи.".
Моля да гласуваме това съдържание на чл. 35.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Член 35 със заглавието, четирите алинеи, предложени от комисията, и редакционната поправка в ал. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 36 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 36, като предлага заглавието да се измени така: "Запазени права".
"Запазени права
Чл. 36. (1) Запазените права за учредителя или определено от него трето лице преминават върху съответния орган на фондацията, в случай че учредителят или лицето почине, бъдат обявени за отсъстващи или поставени под запрещение, съответно ако бъдат прекратени.
(2) Ако лицата по предходната алинея не упражняват правата си с необходимата грижа или са в трайна невъзможност да ги упражняват, съдът по регистрацията по искане на управителния орган може да постанови техните правомощия да бъдат предоставени на съответния орган на фондацията за известен период или завинаги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Няма предложение по този текст.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Моля да гласуваме чл. 36 с двете алинеи, предложени от вносителя, и със заглавието, предложено от комисията - "Запазени права".
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Глава трета - Организации за общественополезна дейност."
Комисията предлага заглавието на глава трета да се измени така - "Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Поставям на гласуване предложението на комисията за заглавие на глава трета.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава трета, предложено от комисията, се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Раздел l - Общи разпоредби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме заглавието на раздел l, предложено от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел l е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 37 има направени предложения от народните представители Татяна Дончева и Мария Брайнова.
Предложение на народния представител Татяна Дончева:
"Член 37 да отпадне."
Предложение на народния представител Мария Брайнова:
"Текстът на чл. 37, ал. 2 да бъде променен както следва:
"(2) Съдебните органи по регистрация на юридическите лица с нестопанска цел отказват вписването на организациите, определени за извършване на общественополезна дейност, когато разпоредбите на Устава и учредителният им акт противоречат на разпоредбите на глава трета от този закон."
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 37 и предлага следната подобрена редакция:
"Приложно поле
Чл. 37. (1) Разпоредбите на настоящия закон относно юридическите лица с нестопанска цел се прилагат спрямо организациите, определени за извършване на общественополезна дейност, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
(2) Съдебните и административни органи по регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел отказват вписване на организациите, определени за извършване на общественополезна дейност, когато разпоредбите на Устава или учредителният им акт противоречат на разпоредбите на тази глава.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел, които не са определени за извършване на общественополезна дейност, както и тези, на които е отказано вписване по реда на предходната алинея, могат да продължат да осъществяват дейност в личен интерес на членовете си или на определени лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Госпожо Брайнова, имате думата.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател! Предложението, което правя, е свързано с отказа на вписване на организациите, определени за извършване на общественополезна дейност. Считам, че единствено съдебните органи трябва да имат правото на отказ да впишат или не тези организации, ако Уставът или учредителният им акт противоречат на разпоредбите на глава трета от този закон. Защото административните органи могат да дадат становище, но все пак съдебните органи са тези, които трябва в крайна сметка да преценят дали да откажат вписването в регистъра на юридическите лица или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Господин Иван Димов има думата.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Колеги, по принцип между основния текст и предложението, което е направила колегата Брайнова, няма съществена разлика. Единствено в текста, който е подкрепен от комисията, след "съдебните" е добавено "и административни органи". Какво сме имали предвид? По принцип единствено съдебните органи би трябвало да имат тези правомощия. Тук се имат предвид административните органи, свързани със създаването на Централния публичен регистър за организациите, които работят в общественополезна дейност. Разбира се, ако те получат там отказ, този отказ също подлежи на атакуване пред съда по съдебен ред. Така че по принцип съдебната инстанция е тази, която има окончателната дума по възникналия спор.
Мисля, че изцяло в духа на законопроекта е добавянето на думите "и административните органи". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димов.
Други колеги, които желаят да вземат думата няма.
Мария Брайнова оттегля своето предложение.
В случая има само едно неприето предложение и това е предложението на госпожа Татяна Дончева да отпадне чл. 37. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 26, против 69, въздържали се 3.
Предложението на госпожа Татяна Дончева за отпадане на чл. 37 не се приема.
Поставям на гласуване чл. 37 в трите алинеи със заглавието на съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 38 има направени две предложения.
Предложение на народния представител Татяна Дончева - чл. 38 да отпадне.
Предложение на народния представител Мария Брайнова - в чл. 38 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 38 и предлага следната подобрена редакция:

"Определяне на извършваната дейност

Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:
1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.
             (2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел може да осъществява общественополезна дейност чрез негов клон в страната при условията на настоящия закон.
             (3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в Централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Доктор Брайнова оттегля предложението си.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Татяна Дончева за отпадане на чл. 38, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 79, въздържали се 2.
Предложението на госпожа Татяна Дончева за отпадане на чл. 38 не се приема.
Поставям на гласуване чл. 38 със заглавието и съдържанието, предложени от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Член 38 със заглавието в редакцията, предложена от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 39 има направени две предложения.
Предложение от народния представител Татяна Дончева - чл. 39 да отпадне.
Предложение от народния представител Мария Брайнова - текстът на чл. 39, ал. 2 да бъде променен, както следва:
"(2) Управителният съвет на организацията взема решенията си по реда на чл. 32, ал. 4."
Предложение от народния представител Мария Брайнова - в чл. 39 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя направените предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 39 и предлага следната подобрена редакция:

"Органи

Чл. 39. (1) Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност има колективен върховен орган и управителен орган.
             (2) Колективният управителен орган на организацията не може да взема решенията си по реда на чл. 32, ал. 3.
                    (3) Поне веднъж годишно организацията осигурява извършването на проверка на дейността си от лицензиран експерт-счетоводител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Едуард Клайн има думата.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Искам просто да задам един въпрос за изясняване на съдържанието на ал. 2 от разглеждания чл. 39. В ал. 1 е казано, че юридическото лице има колективен върховен орган и управителен орган, а в ал. 2 е направена една компилация от тези два органа - колективният управителен орган. Кой от двата? Или и двата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клайн.
Госпожа Брайнова има думата.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
По предложението, което правя за ал. 2. Считам, че е по-редно да бъде записано по реда на кой член управителният орган взема решения, а не по кой член не трябва да взема решения. Защото в чл. 32, ал. 4 се казва как се вземат решенията - при заседания на управителния съвет.
Второто си предложение оттеглям, тъй като в подобрената редакция на комисията на ал. 3 все пак е конкретизирано, че лицензиран експерт-счетоводител осигурява тази проверка, а не независим контрольор, както беше дадено по текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Съобразно с изказаните предложения предлагам в чл. 39, ал. 2, думата "управителен" да отпадне и да остане само "колективният орган". И както в ал. 2, така и в ал. 3 думата "организацията" да се замени с "юридическото лице", понеже ние вече приехме общият термин да бъде "юридическо лице". За да има съгласуваност, редно е да се каже "юридическото лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По предложението на д-р Брайнова какво е Вашето отношение?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Смятам, че може да се приеме. Да се каже не по кой текст не може да се вземат решения, а по кой текст може да се вземат решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И според мен това е по-правилно.
Сега ще поставя на гласуване отделните предложения, за да можем да стигнем до финалния текст.
Първото предложение е на госпожа Татяна Дончева, която предлага да отпадне чл. 39.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 45, против 62, въздържали се 2.
Предложението на госпожа Дончева за отпадането на чл. 39 не се приема.
Предложението на госпожа Мария Брайнова за отпадане на ал. 3 е оттеглено.
Моля, гласувайте заместващия текст, предложен от госпожа Брайнова, за ал. 2. Беше изказано положително становище спрямо това предложение.
Моля отменете гласуването.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Доколкото разбрах, колежке Брайнова, тук обаче запазваме терминологията, която предлага комисията. В първата част на изречението "Колективният орган на организацията взема решенията си по реда на чл. 32, ал. 4." Нали това е?
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Съгласна съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: А не "управителният съвет", както е в текста.
Моля да гласуваме това предложение "Колективният орган на юридическото лице взема решенията си по реда на чл. 32, ал. 4." Тук вмъкнах и още една редакционна промяна.
Моля да гласуваме това съдържание на ал. 2
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Алинея 2 в преди малко прочетената редакция е приета.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 39 - заглавие, ал. 1 и ал. 3, като в ал. 3 думата "организацията" се заменя с "юридическото лице".
Моля да гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Член 39 е приет, както следва: чл. 39 със заглавието, предложено от Правната комисия, ал. 1 в предложената редакция на Правната комисия, ал. 2 в коригираната редакция, предложена от госпожа Брайнова, и ал. 3 в редакцията на Правната комисия, като заместихме думата "организацията" с "юридическо лице".
Благодаря на колегите.
Давам почивка. В 11 ч. продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода 8 - 15 септември 2000 година:
Постъпило е питане от народните представители Тодор Костадинов и Ремзи Осман към Муравей Радев, министър на финансите, относно мерките на правителството за решаване на финансовите проблеми на общините. Следва да се отговори в пленарно заседание на 29 септември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Муравей Радев, министър на финансите, относно критериите на Министерството на финансите за разпределението на финансовите средства и конкретния им размер за всяка община извън предвидените по Закона за държавния бюджет за 2000 г. за подпомагане на общините. Следва да се отговори също в пленарно заседание на 29 септември.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от същия народен представител.
Това са два отговора на актуални въпроси. Заповядайте. (Председателят връчва писмените отговори на депутата.)
Постъпил е писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Получен е писмен отговор от министър Александър Праматарски на актуален въпрос от народния представител Анелия Тошкова.
Има писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Христо Смоленов.
Има писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Велислав Величков.
И последният писмен отговор е от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от същия народен представител.
За процедура има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Настоявам в днешното заседание да се включи моят актуален въпрос към премиера Костов относно негови твърдения, че в България се води компроматна война. Известни са негови изявления, че у нас се води информационна и дори компроматна война. Когато това е казано от един министър-председател и лидер на управляваща партия, това не вещае нищо добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте. Какво значи "да се включи"? Кога е подадено?
ИВО АТАНАСОВ: Подадено е във вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами като е подадено във вторник, министър-председателят ... (Неразбираема реплика от ДЛ.) Няма да го оставя да си губим времето.
По нашия правилник всеки министър има правото със седем дни да отложи отговора на въпрос. Като си упражнява това право, никой не може да протестира срещу това.
ИВО АТАНАСОВ: Вие не сте запознат, господин председателю. Въпросът е върнат затова, защото не засягал управленски действия на министър-председателя. Но аз точно това питам: ще има ли управленски действия от страна на министър-председателя? Защото, когато един премиер се чувства в положение на война и той реши да предприеме управленски действия, това е нещо много страшно. И не разбирам защо такъв въпрос трябва да се отклонява. Не зная дали се свързахте с господин Костов, за да му кажете, че го искаме тук в 11,00 ч. да даде обяснения по редица въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съм се свързал и няма да му кажа.
ИВО АТАНАСОВ: Вече има хеликоптер, над 10 млн. лв. дадохте за този хеликоптер. Предполагам, че няма мъгла на аерогарата. Моля, поканете го. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не знам за хеликоптер. Вие, ако знаете, действайте!
Пристъпваме към отговори от заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник министър-председател и министър на икономиката! В момента задълженията на Вазовските машиностроителни заводи - Сопот, към бюджета на община Карлово възлизат на близо 6 млн. лв. От поемането на управлението на дружеството от ръководния екип, начело с изпълнителния директор господин Атанас Димитров, от май 1999 г. досега задълженията възлизат на 1 млн. и 600 хил. лв.
Това поставя общината и нейното ръководство в изключително тежко положение и в невъзможност да изпълняват своите задължения за заплати на бюджетните служители, безплатните медикаменти, функционирането на здравната, образователната и социалната система в района, изплащането на средствата към енергоснабдяване, водоснабдяване и канализация, както и други неотложни разходи.
Като илюстрация на казаното от мен, мога да дам точни данни за задължения: за електричество - 622 хил. лв., за горива - 457 хил. лв., за вода - 214 хил. лв., за медикаменти и лекарства, в това число за безплатни лекарства - 405 хил. лв., храна за детските заведения и двете болници - 78 хил. лв., транспорт на ученици - 83 хил. лв.
До този момент ръководството на Вазовските машиностроителни заводи в лицето на Съвета на директорите и на изпълнителния директор Атанас Димитров на практика не изпълнява Вашите указания, дадени по време на срещата в Министерството на икономиката между ръководството на дружеството, ръководството на общината, народни представители от района и Вас, когато изрично беше подчертано, че е абсолютно задължително в тежката финансова, икономическа и социална криза, в която се намира Карловската община, Вазовските машиностроителни заводи, които са 100 на сто държавна собственост, редовно да провеждат отчисленията в общинския бюджет съгласно закона.
В тази връзка, господин Жотев, отправям към Вас следния актуален въпрос:
Какви мерки ще предприемете Вазовските машиностроителни заводи в Сопот да изпълнят своите задължения към местния бюджет на община Карлово и на практика да реализират дадените лично от Вас указания в тази връзка по време на срещите през месеците февруари и март 2000 година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов! Не отричам, че Вие сте много добре запознат с проблемите на ВМЗ - Сопот и правилно отбелязвате, че задълженията на дружеството към бюджета на община Карлово възлизат на около 6 млн. лв.
Не съм съгласен обаче с констатацията Ви, че не се изпълняват договореностите, постигнати на поредицата срещи, които проведох както с ръководството на дружеството, така и с общината и някои от депутатите от региона.
Това, което не споменахте, е, че най-сериозните задължения на дружеството към местния бюджет са натрупани в периода 1996-1998 г. и че тези задължения са резултат от съществуващите през този период обективни от гледна точка на дружеството обстоятелства - висока инфлация, стагнация в икономиката на държавата, недобра експортна пазарна конюнктура.
Разполагам с подробна справка за разпределението на задълженията на ВМЗ - Сопот към бюджета и общината и мога да Ви я представя, макар че смятам, че Вие имате подробна информация за това.
Не искам да отегчавам залата, но ще обобщя, че до момента общият размер на задълженията на дружеството към община Карлово е малко над 14 млн. лв. Те включват вноски за общинския бюджет, наказателни лихви, данък "Сгради", такса "Смет", такса "Пътни превозни средства", данък "Общ доход". От тях са платени 7 млн. 859 хил. лв. Това е почти 56 на сто. Дължими остават около 44 на сто от тази сума.

По решаването на проблема с тези задължения са предприети мерки, които бяха договорени с общината в началото на годината. Беше постигнато съгласие да се приложи схемата "дълг срещу собственост", за да се уредят взаимоотношенията с местния бюджет. Именно по тази схема са предложени осем обекта, които са собственост на ВМЗ. За нейната реализация, за реализацията на тази схема са водени разговори и предстоят нови срещи с представителите на община Карлово и на Министерство на финансите.
В края на май Териториалната данъчна дирекция "Големи данъкоплатци" в Пловдив разреши на дружеството да ползва постъпващите суми по банковите сметки на дружеството по схема, при която 20 на сто от средствата се превеждат за покриване на стари данъчни задължения, а 80 на сто остават на разпореждане на ВМЗ "Сопот" за плащания във връзка с дейността на дружеството. Според постигнатите договорености тези 20 на сто приоритетно постъпват за покриване на задълженията към община Карлово.
Има и постигнато споразумение между изпълнителния директор на завода и синдикалните организации да се изплатят компенсации на работниците за първото полугодие, а от 1 юли 2000 г. са увеличени работните заплати с 33 лева. Уточнени са и графиците за изплащането на тези суми. Въпреки трудностите тези графици се спазват. Заделени са и средства за увеличаване на заплатите. Предложени са и схеми за уреждане на взаимоотношенията с община Карлово. Така задълженията към местния бюджет се погасяват съобразно паричните постъпления в дружеството. Вие знаете много добре в какво тежко положение е дружеството. То се намира на ръба. Но мога да кажа, че през последните месеци то постепенно подобрява дейността си, което не сваля опасността от обявяването, от преминаването на това дружество вместо към приватизация, към по-тежки процедури.
Желанието на ръководството на завода е до края на годината да се погасят задълженията към общината на основата на сключените договори. Тази цел е реалистична, според мен, като се има предвид, че има една тенденция през последните месеци да се подобрява дейността на дружеството. За сравнение ще посоча, че нетните приходи от продажба на дружеството към 31 март са били едва 8 млн. и 500 хил. лева. Към 30 юни те са три пъти повече. Основен фактор за тези резултати е оживлението на производството и експорта на гражданска и специална продукция. Трябва да ви кажа, че като председател на Междуведомствения съвет по ВПК и мобилизационна готовност на страната и като ръководител на комисията, която разрешава конкретните сделки, не е имало случай, в който проблем на завод, който може да се реши от комисията, да не е бил поставян светкавично за разрешаване в рамките, разбира се, на нормативните срокове. Правим всичко възможно всички дружества от военно-промишления комплекс, когато имат да реализират някаква сделка с оръжие или някаква друга продукция, Министерство на икономиката да задейства с всички възможни законови средства.
Искам да кажа, че в програмата на правителството има една специална програма за развитие на община Карлово. По инициатива на Министерство на икономиката на 30 август в Карлово се проведе работно съвещание, в което участваше кметът и председателят на общинския съвет, представители на областната администрация, Регионалната служба по заетостта и местния бизнес. Бяха набелязани основните направления за индустриално развитие в региона и мерки за подготовка на програма, която да подпомогне да се осигури алтернативна заетост на региона. Естествено, ключовото дружество на община Карлово, това е ВМЗ.
В изпълнение на тази програма ВМЗ "Сопот" ще предложи на общината да ползва част от дълготрайните активи. Всичко това показва, че и Министерството на икономиката, и ръководството на дружеството предприемат необходимите мерки, за да решат финансовите проблеми на общината и да се преодолее тежката икономическа и социална криза в района. Постигнатото е в резултат на усилията на много хора, които обаче не могат да решат тези проблеми бързо и лесно. Едно доказателство за това е, че само преди няколко часа имам информация от изпълнителния директор на ВМЗ за възникнали временни финансови затруднения в дружеството отново. Тези затруднения са породени от настъпването на падеж по плащанията към японската корпорация "Ничимен корпорейшън" към края на месеца и необходимостта да се направят месечните разходи за работни заплати и задълженията към доставчици на суровини и материали. Тъй като договорът с тази японска компания е гарантиран от държавата, по нареждане на Главна данъчна дирекция към Министерство на финансите всички постъпления по банковите сметки на дружеството се прехвърлят в една специална целева сметка, от която ще се извърши погасяването на дължимата вноска на ВМЗ към японската страна по съществуващия кредит. За да се намери решение на възникналите финансови затруднения, вече се работи съвместно с ръководството на дружеството, Министерство на икономиката, заедно с Министерство на финансите. Очаквам още в понеделник да има предложение за решаване на поредния финансов проблем на дружеството. Имам основание да смятам, че тези финансови проблеми могат да се решат и този път.
Основното обаче си остава приватизацията на дружеството. По този въпрос Министерство на икономиката има затруднения от гледна точка на интерес, от гледна точка на качеството на информационния меморандум, който беше подготвен и поради това в момента се доработва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
За реплика, ако желае, има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник министър-председател и министър на икономиката! Истината е, че приказки и обещания община не хранят! И тези приказки и обещания, които се дават от месец февруари и март т.г. досега, на практика не доведоха до промяна в тенденцията да се увеличават задълженията на ВМЗ към бюджета на общината. Повтарям, за една година това ръководство, не коментирам предишните, коментирам това, което в момента ръководи ВМЗ, натрупа задължения към общината в обем на 1 млн. и 600 хил. лева. Смятам, че в тази ситуация Вие сте длъжен да предприемете необходимите административни и управленски действия, защото, ако не го направите и останете само с комисии и програми, които на практика не се реализират, това означава, че Вие сте съгласен именно с този тип действия, които демонстрира сегашното ръководство и изпълнителният директор Атанас Димитров. По този начин Вие освен това ще докажете, че над ръководството на дружеството и над неговия изпълнителен директор е широко разтворен управленски, политически чадър на мнозинството, на правителството и на Съюза на демократичните сили.
Трябва да Ви кажа, че този отговор, който Ви е подготвен от чиновниците на министерството, и предполагам с активното участие на ръководството на ВМЗ и на неговия изпълнителен директор отново е с неточна и невярна информация. Преди една седмица Вие отговорихте на мой актуален въпрос писмено и там отново бяхте подведен и злепоставен от тези чиновници и това ръководство с невярна и неточна информация. Аз съм готов на специална среща с Вас да Ви запозная с документи и материали, които доказват, че сегашното ръководство на ВМЗ, неговият изпълнителен директор работят по начин, който поставя техните лични, групови и политически интереси над интересите на българската държава и българския народ. Друг е въпросът, ако те реализират една политика на правителството и на мнозинството, която е насочена към съсипване и унищожаване на най-големия завод във военната промишленост в България, а именно - ВМЗ "Сопот".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов! Не приемам нито едно от обвиненията, които ми отправихте. Не чиновниците ми подготвят информацията за ВМЗ "Сопот". Всичките мои заместници, които имат отношение по въпроса, и аз лично се занимаваме с ВМЗ "Сопот" от момента, в който съм станал министър. Защото проблемите на дружеството са изключително тежки и те са критично важни за бъдещето на самата община, на цялата община. Няма друго голямо дружество, на практика това е единственото голямо дружество, което все още работи.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Това е най-слабото ръководство, което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не приемам обвиненията Ви, че се поставя някакъв чадър, та било и политически. Отдавна съм изяснил моето отношение към вас - политиците. Аз не съм политик.
Няма защо да се поставя чадър, защото няколко пъти правим консултации с всички, в т.ч. и с опозиционни народни представители. Вие сте един от малкото народни представители, които имат достъп до моя кабинет, защото общо взето работите конкретно и коректно. Думите Ви обаче днес не са коректни. Всяко предложение за смяна съм го разглеждал много внимателно. И няма никакво значение дали то е идвало от синдикална организация "Подкрепа", КНСБ, депутати от региона. Търсихме няколко пъти оптималния състав на това ръководство. Бяхме готови да сменим цялото ръководство. Синдикатите в дружеството, самите те застанаха зад сегашния изпълнителен директор. Повтарям всяко предложение за оптимизиране за управлението ще бъде разгледано. Не мислете обаче, първо, че са много кандидатите, които искат да водят това дружество. То е много тежко за водене. Искам да кажа, вярно е, че не се изплащат задълженията към общината. Но кажете какво ще стане, ако дружеството се затвори? Тогава и това, което капе към общината, ще изчезне. Нашият приоритет не е толкова смяната на ръководството на дружеството, макар че съм готов, повтарям, да разгледам Вашите данни, за които Вие твърдите, че моите данни са неверни. Покажете ги и тогава обяснявайте от трибуната на парламента, че аз съм представил неверни данни. Вие тук не ги представихте. Но това ще го уточним в допълнителна среща. Най-важното, пак повтарям, не е оптимизация на състава в този момент. Дружеството се движи към приватизация. Не съм сигурен обаче, че има необходимия интерес от страна на стратегически инвеститори да купят това дружество. Не се притеснявайте, ако си мислите, че някой ще прави РМД-та. И затова сега ще има смисъл да остава в ръководството на това дружество. Такива РМД-та за такова дружество отдавна съм казал, че не минават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! В моята тригодишна практика за втори път задавам въпрос за едно и също нещо и той касае управлението на Техноимпортекспорт.

Уважаеми господин министър, преди 6 месеца аз Ви зададох този въпрос, както и няколко конкретни подвъпроса. Вие се ангажирахте - отговорихте ми на 4, на 2 не ми отговорихте поради липса на данни. Аз си предоставих тогава моята папка с данни. Тези подвъпроси бяха за ремонта на сградата на дружеството, за финансовите резултати на фирма "Рационалинженеринг" - 100 на сто собственост на "Техноимпорт-експорт". Тогава също Ви питах какви мерки предприехте в резултат на данните, които Ви дадох и Вие ми отговорихте (стенограмата е пред мен), че в рамките на няколко седмици ще направите промяна в управителния съвет.
Междувременно нещата продължават в същия дух. Аз не знам да има промяна. Вие не ми отговорихте на тези въпроси. Затова бях принуден писмено и сега Ви ги задавам втори път:
Какви мерки предприехте през изминалите 6 месеца за промяна в начина на управление на дружеството? Потърсихте ли отговорност на виновните лица в рамките на Вашата компетентност?
Какви са резултатите от Вашите проверки по двете сделки, за които казах по-нагоре и за които не получих информация?
Какви са резултатите от проверката на Държавния финансов контрол, която разбрах, че Вие сте предизвикали въз основа на това, което Ви питах?
Това е моят въпрос към Вас, уважаеми господин заместник министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бойков! От март тази година работата на "Техноимпорт-експорт" се наблюдава много внимателно в Министерството на икономиката не само заради това, че Вие сте поставили този въпрос в питане до мен, а защото на дружеството му предстои приватизация. Във връзка с това искам да отбележа, че със заповеди от 25 април и от 31 август 2000 г. Съветът на директорите на дружеството е променян два пъти. С това смятам, че Ви отговарям на въпроса.
В момента в състава на управителния съвет на дружеството влизат само служители на министерството и то се контролира изцяло. Обикновено така постъпваме с важни дружества, в които или има сериозни проблеми, или са предмет на предстояща приватизация. Предвидена е и промяна на експерт-счетоводителя на дружеството.
Финансовата ревизия, за която Вие споменавате, наистина е изискана от мен. Тя се извърши от органите на Държавен финансов контрол и завърши с четене на ревизионен акт на 23 юни в присъствието на представители на ръководството на Министерството на икономиката. Заповедта за реализация на този акт, която е завършващ момент от всяка финансова ревизия, е издадена на 12 септември 2000 г. и е изискана в оперативен порядък от служители на Министерството на икономиката. Тя съдържа основни разпореждания за отстраняване на допуснати нарушения на финансовата и счетоводната дисциплина. До този момент в Министерството на икономиката не е постъпила преписката от финансовата ревизия, но това ще стане вероятно скоро. Съгласно изискванията на Закона за финансовия контрол тя трябва да съдържа освен ревизионния акт, така също и направените възражения по него, както и заключението на ревизора. Тоест, когато ние получим официално резултатите, в съответствие с нормативната уредба засегнатите лица трябва да направят обяснение или възражение и тогава вече ще има заключение.
По поставения от Вас въпрос за ремонта на сградата - става въпрос за сградата на дружеството, което е 100 на сто собственост на "Техноекспортстрой", мога да Ви кажа, че в изпълнение на заповед на министъра на търговията и туризма Валентин Василев от 23 юли 1997 г., е проведен конкурс за определяне на фирма, която да извърши ремонта на тази сграда. В събеседването и окончателното избиране на фирмата-изпълнител, освен представители на "Техноимпорт-експорт" са присъствали и представители на другите фирми и организации, които са съсобственици на сградата. В прочетения ревизионен акт по извършения ремонт се съдържат няколко констатации:
Една от констатациите е, че при направена съпоставка на фактически платени разходи по ремонта с тези по офертната цена има превишение над договорната стойност на обекта с 268 360 лв. без ДДС. Според ревизията превишението не е докладвано писмено на изпълнителния директор и на съсобствениците на сградата. Ето защо в акта като виновно за превишението е посочено длъжностно лице от дружеството, което отговаря за ремонта. По тази констатация има депозирано възражение в Главно управление "Държавен финансов контрол" както от изпълнителния директор, така и от съответното длъжностно лице, отговарящо за ремонта. Във възражението е отбелязано, че офертната цена не е превишена, като се мотивира с прилагане на нормативни актове в областта на строителството. Както отбелязах, получената заповед за реализация ми дава основание да считам, че възражението е прието.
Другата констатация относно ремонта на сградата се отнася до допълнително сключен анекс към договора за ремонт на покрива на сградата със същия изпълнител. Констатирано е, че изпълнителният директор не е бил уведомен от негов сътрудник, който е освободен от длъжност заради множество нарушения. Освен това е констатирано, че не е изтекъл гаранционният срок, даден от друга фирма, извършила ремонт през 1995 г. Констатирани са още различия по документи по два последователни ремонта на 254 кв. м, както и неправилно осчетоводяване на разходите по основния ремонт на сградата, което е по вина на главния счетоводител. По тази причина се стига и до деформиране на финансовия резултат за 1998 г. Вина за това според ревизията носи главният счетоводител. Вместо да се осчетоводят като разходи за дейността през 1998 г., те са били осчетоводени като разходи за бъдещи периоди. Заради това в заповедта за реализация на Главно управление "Държавен финансов контрол" е разпоредено да се окомплектова първичната документация за определяне стойността на актуваните строително-бояджийски работи на вътрешната част на сградата и е разпоредено да се осчетоводят разходите за ремонт съобразно изискванията на съответния счетоводен стандарт.
По въпроса Ви за "Рационалинженеринг" ще отговоря, че Министерството на търговията и туризма е дало съгласие на "Техноимпорт-експорт" да закупи всички дялове на "Рационалинженеринг" по номинал със заповед от 30 юни 1997 г. В Министерството на икономиката е постъпил годишният счетоводен отчет и баланс на това дъщерно дружество за 1999 г. Вие питате за финансовите резултати. От него е ясно, че дружеството е приключило 1999 г. със счетоводна минимална печалба от 2000 лв. След преобразуването на финансовите резултати и отразяване на внесените данъци, крайният резултат на дружеството е загуба от 6000 лв. Дружеството има както краткосрочни, така и дългосрочни задължения. Към 31 декември 1999 г. краткосрочните задължения са около 400 хил. лв., а дългосрочните - 100 хил. лв. В същото време краткосрочните вземания за този период са били 412 хил. лв., а паричните средства са 91 хил. лв. Искам да отбележа, че постъпленията на фирмата през миналата година в сравнение с предходната 1998 г. са значително по-ниски, което се дължи на свиване обема на дейността. Това пък от своя страна е породено от промяна на конюнктурата на пазара в Германия, а също така и от трудовото законодателство.
Вие твърдите, че не сте получил отговор на питането от 9 март за загубите на дружеството от нереализирана доставка по така наречената Програма GSM. Искам да допълня този отговор като кажа, че договорът е сключен след писмено съгласуване с тогавашния принципал на дружеството Министерството на търговията и туризма. Продължавам с допълнението: неизпълнението на договора не е по вина на дружеството. То е резултат от забавяне на Министерството на финансите при предоставяне на държавната гаранция за усвояване ресурса на кредитната линия пред обслужващата банка "Юнионбанк". Тази гаранция е издадена на 30 декември 1997 г. вместо в началото на октомври 1997 г., каквото е писменото искане на "Юнионбанк". Сделката не е освободена от ДДС, въпреки уверенията на ръководството на Министерството на търговията и туризма и на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и независимо, че целта на сделката и на програмата "GSM-102" е доставка на евтин фураж с цел намаляване цената на месото. Съществувала е реална опасност да не се реализира цялото количество соев шрот поради падането на борсовите цени и непопълнени заявки от потребителите. Промяната в условията на акредитива по искане на американската фирма-доставчик в най-съществената част - промяна на организацията, която сертифицира качеството на продукта, е била неприемлива за "Техноимпорт-експорт". Вместо утвърдена в бранша организация, е поискано сертификатът да бъде издаден от друга фирма, която е непозната за България.
Според съдебно решение и издаден изпълнителен лист задълженията на дружеството към "Юнионбанк" към месец април са били общо около 88 хил. долара, от които 74 хил. долара главница. Дружеството е обжалвало съдебното решение и издадения изпълнителен лист. Както проверката на Министерството на икономиката, така и финансовата ревизия не констатират еднолични действия по тази сделка на изпълнителния директор. Не се посочват и нанесени от него вреди на дружеството.
По сделката с "Елтекс холдинг" бих искал да Ви уведомя, че финансовата ревизия е разгледала подробно фактите и има съставени актове за начет срещу бивши длъжностни лица за действия, предприети преди назначаването на сегашния изпълнителен директор.
След постъпване на окомплектования ревизионен акт в Министерството на икономиката, а Вие можете да се запознаете с него, ще Ви го предоставя, така и с други материали по извършени проверки в дружеството.
На няколко пъти през тази година по моя инициатива аз правих проверки в това дружество, тъй като имаше различни сигнали за и против дейността на изпълнителния директор.
Искам с тези материали, ако желаете в допълнителен разговор, но да се уверите лично, че се предприемат действия за строг контрол върху управлението на "Техноимпорт-експорт". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев! Това, което Вие ми казахте прилича на отговора, който дадохте на колегата Славов. Аз се чувствам обиден като народен представител за това, което става, защото, господин Жотев, няма виновен главен счетоводител, без виновен директор. Просто не съществува такава практика. Като как така главният счетоводител ще свърши всичките тези работи без директорът да знае? И освен това, не Ви ли е ясно, че отговарят последователно по йерархията всички финансово? Може ли при едно дружество с 5 млн. загуба да няма никаква вина на директора? Загуба, която Вие казахте. Какво прави този директор там? За какво става въпрос? И това, ако не е политически чадър, извинявайте!
Миналия път Ви запитах колко трябва да злоупотреби един директор и донесе загуба за едно дружество, за да го уволните? Вие ми казахте, че няма такава граница. Оказа, че тази граница, която аз Ви посочих, е малка.
В цялата Ви реч, която я изнесохте тук, единственото нещо беше, че директорът не е виновен. Извинявайте, но като се смени управителният съвет и си остане същият изпълнителен директор, междупрочем, сигналите на Стопанска полиция се потвърждават от ревизията, от която Вие 3 месеца не може да получите акта, след като имате въпрос от народен представител, след като се потвърждават сигналите от ревизията, че са същите, след като загубите се потвърждават, че са същите, аз не знам какво друго?!... Как да го класифицирам това?
Извинявайте, ще бъда рязък, но бездействието в случая е съучастничество, а да действате сте сложен Вие като заместник министър-председател и министър на икономиката, защото Вие управлявате това дружество и Вие сте отговорен за него фактически. Вие сте принципал. И тук не става въпрос за счетоводителя, за портиера или за този, който е подписал акта. Тук става въпрос за действия. Ако едни действия могат да се извършат в едно дружество, без да знае директорът и да се нанесат щети за 5 млн. лв., какъв е този директор?
Междупрочем, аз не я познавам тази госпожа. Но за какво става въпрос в цялата тази история? И Вие се опитвате да ми докажете нещо?!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! И на този въпрос не мога да приема обвинението, че се поставя политически чадър върху един изпълнителен директор. С дейността си съм показал, че всеки ръководител на едно предприятие в страната си отива веднага, ако има срещу него доказани нарушения. Досега си отидоха много такива директори, отидоха си много ръководители в Министерството на икономиката, които стоят под мен. Няма политически чадър в Министерството на икономиката! Не съществува - нито отляво, нито от центъра, нито отдясно. В момента, в който усетя, че някой се опитва да ми налага дадена кандидатура, казвам: "Не!". Ако е много важен проблемът, ако е много тежък, аз ще си отида.
Престанете да спекулирате с тези политически чадъри! Сякаш в началото на политическия сезон ви вкарва в едни заключения, които поне досегашните двама народни представители аз не съм ги чувал така да говорят с мен... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Славов!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: На няколко пъти в Министерството на икономиката се обсъждаше необходимостта от смяна на изпълнителния директор. Няма достатъчно доказателства. Ако Вие ми ги покажете, тази жена ще си замине още утре. За да се осъществи контрол върху това дружество обаче, Министерството на икономиката чрез своите представители доминира в управлението и това е достатъчно според нас. Дайте ми други доказателства, ще сменя госпожата още утре.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Още една ревизия ли да направим? И какви доказателства? Аз да не съм следовател?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
Има думата господин Руси Статков да развие своето питане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Питането ми е относно мерките на Министерството на икономиката за осъществяване на професионално ориентиране, професионална квалификация и програми за заетост на уволнените при ликвидацията на "Пима" ЕАД, Монтана.
Веднага ще кажа, че това е свързано с една огромна трагедия на стотици хора, на хиляди, заедно с техните семейства. Защо е огромна трагедия? Защото вече повече от година не се изпълняват закони, не се изпълняват подзаконовите актове. И аз многократно съм поставял този въпрос от тази трибуна и, господин Жотев, надявам се, че няма да търси в това, което ще кажа след малко, личен упрек, а по-скоро ще види своята отговорност като министър, както и на неговите подчинени, и ще отговаря именно от тази позиция.
На 10 март 2000 г. господин Жотев в своя отговор, цитирам, казва: "Във връзка с освобождаване на работниците от 28 февруари 2000 г. ликвидаторът е започнал планово освобождаване на 517 работници, като тяхното разпределение по места е, както следва: Монтана - 137, Лом - 201, Чипровци - 77, Горни Лом - 102. До момента, т.е. до 10 март, от изброените по-горе съкращения са извършени 268".
И веднага - какво изисква законът при защита от безработица? При масово уволнение, защото става дума за масово уволнение, чл. 64 казва:
"Чл. 64. (1) При масово уволнение работодателят е длъжен да уведоми 60 дни предварително съответния териториален орган за тристранно сътрудничество, общинската администрация, териториалното поделение на Националната служба по заетостта.
              (2) При уволнение на повече от 150 души се уведомява и Централното управление на Националната служба по заетостта.
              (3) Уведомлението по ал. 1 и 2 съдържа информация за броя на лицата, които предстои да бъдат освободени, тяхната професионална квалификация, възраст, пол, както и за етапите и сроковете на тяхното уволнение.

Мерки за трудов преход

Чл. 65. След получаване на уведомлението, общинските администрации и териториалните поделения на Националната служба по заетостта, с участието на териториалните органи за тристранно сътрудничество, съвместно с работодателите, предприемат мерки за професионално ориентиране и професионална квалификация на подлежащите на уволнение лица и осъществяват програмите за заетост.
Чл. 66. Когато уволнението на повече от 50 на сто от работниците и служителите е резултат от нормативен или индивидуален административен акт, предвидените в този закон обезщетения на освободените лица за срок от 3 месеца се осигуряват от органа, издал съответния акт."
И веднага ще кажа, че нито една от тези разпоредби не е изпълнена в срок, напротив. Започнахме многократни срещи с участието на КТ "Подкрепа" като представител на териториалното сътрудничество, народни представители, областен управител, представители на Министерството на икономиката, разбира се, по поръчение на господин Жотев, но през всичките тези срещи и разговори при областния управител в Монтана се обещаваше, непрекъснато се обещаваше и се казваха едни след други нови срокове. През това време работниците, въпреки че имаше срок от 14 дни, не получиха своите обезщетения. През това време, въпреки че трябва да има програми за преквалификация, това не се случваше. През това време, въпреки че трябваше да се прави алтернативна заетост, това не ставаше.
На среща, една от поредните срещи, беше обявено от представител на министерството и областния управител на Монтана, че до 30 март ще има програма за заетост и от 1 април ще бъде предоставена и ще стартира. След това, на друга среща беше казано: изчакайте до 3 месеца, ще има между 600 и 800 работни места. Повтарям, че нищо от това не се случваше! Напротив, работниците все повече се осъмняваха в това, че се разграбва предприятието от ликвидатора, сигнализираха на тези срещи, искаха срещи с господин Жотев. Аз настоявах, но господин Жотев разчиташе на някой, който, за съжаление, го подвежда. Това е и категоричният извод, който може да се направи, защото, господин Жотев, продажбата на безценица, за което Вие информирате, защото не може другояче да се квалифицира, Вие казвате в един от своите отговори през месец юни: В съответствие с условията по подписаните предварителни договори, досега са изплатени 55 на сто от цената за производствена площадка в Горни Лом и 30 на сто от цената за обособена част от град Лом. Именно тази продажба на безценица не водеше до нищо добро. Тя продължи с продажба на машини, за която също има информация.
И накрая ще завърша с днешното питане: в края на краищата не искам да ме лъжете, господин Жотев. Искам ясно и категорично да отговорите защо досега не изпълнявате законите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Статков! В резултат на прекратяване дейността на ПИМА - Монтана, и последвалата ликвидация са освободени от работа 429 работници и служители, които са разпределени в зависимост от териториалното местоположение на различните обособени производства на дружества по следния начин. В град Монтана - 208 човека, в град Чипровци - 90 човека и в село Горни Лом - 131 човека. От тях 221 човека са пренасочени към други фирми, с които са в трудово-правни отношения, а именно: в град Монтана - 50 човека, в град Чипровци - 71 човека и в село Горни Лом - 100 човека.
От справка на регионалната служба по заетостта в Монтана през периода 1 януари - 31 юли тази година, са регистрирани 64 работници като безработни с право на парично обезщетение. За тази цифра говорим, а не за измислените стотици от Вас.
Без право на обезщетение са 17 човека, защото не са имали необходимия трудов стаж съобразно изискванията на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
По тази причина не са налице условията за приложение на чл. 65 от закона при масово уволнение на работници и служители, съгласно който общинските администрации, териториалните поделения на Националната служба по заетостта, съвместно с работодателите предприемат мерки за професионално ориентиране и професионална квалификация на подлежащите за уволнение лица и осъществяват програми за заетост.
Независимо от това Министерството на икономиката в своята "Програма 2001" предвижда изготвянето на шест регионални индустриални програми. Това са програми за развитие на Чипровци, Лом, Перник, Карлово, Стара Загора и Смолян. Целта е да се идентифицират отделните проблеми на региона и да се изгради адекватна икономическа политика на базата на местната териториална географска характеристика, като се вземат предвид икономическата и социалната оценка. Чрез тези програми се създава нова и се разширява дейността на работещите индустриални фирми.
В региона, в който се намира ПИМА, вече са представени програмите на община Чипровци и община Лом. По предложение на областната администрация на Монтана допълнително се разработва индустриална програма за общината, която трябва да бъде завършена и приета на 30 октомври тази година.
Създадените междуведомствени работни групи по общини извършват селекция и одобряват идеите за проекти. Във вече приетите програми те са следните: за община Чипровци - 20 идеи за проекти по отделни сектори на обща стойност 14 млн. лв. и очаквани около 500 работни места. В последствие от страна на общината бяха предоставени допълнително още 10 проекта. За община Лом - 24 идеи за проекти по отделни сектори на обща стойност около 13 млн. лв. и очаквани около 700 работни места.
Съответните държавни структури, финансови институции и неправителствени органи работят по реализацията на тези проекти. Те ги представят на потенциални външни инвеститори по програмите - ИСПА, ФАР, "2001", ФЛАГ, БЛЕЧ и други. Дефинират проектите, които отговарят на условията и могат да бъдат финансирани по програмата за ФАР и ги предоставят.
Работата по програмата за община Чипровци е в по-напреднал етап и вече са изяснени схемите за финансиране на шест проекта. Сред тези проекти ще кажа четири: проект "Модернизация на производството на мандра "Милана", проект "Доизграждане на пътя Чипровци - Копиловци", проект за изграждане на покрит градски пазар и проект "Реконструкция на Чипровския манастир". Налице е проявен интерес и към проекта "Добив и преработка на флуоритна суровина".
За да се върна към темата за положението на освободените от ПИМА работници и служители искам да отбележа, че са изплатени всички задължения към работниците и служителите на дружеството, трудови възнаграждения и обезщетения общо в размер на 703 хил. лв.
В заключение искам да подчертая, че процесът на ликвидация на ПИМА се извършва на минимална социална цена и от страна на Министерството на икономиката се прави всичко възможно да бъде запазено предназначението на съществуващите производствени мощности, с оглед на това новите собственици да могат да ползват вече квалифицираната работна ръка в региона.
Не приемам квалификациите Ви във Вашето представяне на въпроса, че са нарушавани изискванията на законодателството в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Аз ще започна с това, че и идеите, които имате за Чипровци, и другите неща, с които завършихте, са нещо добро, но те са все още идеи.
И ще продължа във връзка с двата уточняващи въпроса със следното: цифрите, които цитирахте във Вашия отговор от 10 март, повтарям, са за 517 работника. Това е Вашият отговор, това е стенограмата, ако искате ще Ви я подаря. Става дума за 517 работника, а не за 429, както Вие казахте.
По-нататък, не зная дали умишлено или неволно Вие пропуснахте 209 човека в Лом. А още по-нататък, Вие сам казахте, че 50 работника в Монтана са насочени, 150 остават.
Следователно дори и само за Монтана да гледаме, изискването на закона казва, че когато има 150 освободени, има условие на масово уволнение. Много Ви моля, четете законите! Обикновеният човек ще го убиете когато е нарушил буквичка, а тук, когато става дума за драстично нарушение на закона, Вие си позволявате да не го погледнете. Вижте, няма да Ви обучавам от тази трибуна тук. И да се засягате, и да не се засягате, това са условията на закона.
По-нататък. Искам най-после ясно и категорично да кажете ще изпълните ли до край закона? Това е първият ми уточняващ въпрос. Защото парите, които ги дадохте, ги дадохте след осем месеца битки - и от тази трибуна, и на хората, а не ги дадохте в законния срок. Четиринадесет дни беше. За постановлението на Министерския съвет - 100, и останалите също.
И второ. Господин министър, Вие като заместник министър-председател имате огромни отговорности. Но, повтарям, това не оправдава неизпълнението на определени закони. Такъв е Законът за териториалното и селищно устройство, който изисква Вие да сте вносител в Народното събрание на единен план за развитие на страната. И в него има генерална схема за териториално разпределение на производителните сили. Това е чл. 6, т. 1.
Ще Ви цитирам и други конвенции и закони, които не изпълнявате. Кога най-после ще ги изпълните?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Статков, много надценявате ролята си в този парламент, според мен. Не в резултат на Вашите многомесечни битки, които сте водили тук (неразбираема реплика от Руси Статков) се върви по процедурата за ликвидация в съответствие със законите. Ликвидаторът и принципалът си вършат работата в съответствие с тези закони.
Аз твърдя, че няма нарушение на законите, Вие ми говорите за драстично нарушение на законите. Къде е това драстично нарушение?
Вашата роля общовзето се изчерпва на срещите, на които присъствахте, с това да създавате напразни очаквания в Чипровци със странната Ви идея България да поставя световни рекорди в използването на находища на желязна руда с изключително малкото съдържание на полезен метал. Тези Ваши идеи не бяха подкрепени от никого, макар че Вие цитирахте учени, които на практика не бяха застанали зад Вас със становищата си. Животът показа, че там където има някакъв шанс, там се появява интерес. Има минимален интерес за разработването на флуоритовата суровина в Чипровци, нищо повече. Но не и за находище, което съдържа желязна руда. Това е истината.
Програмата се изпълнява в сроковете, които са договорени с общинското ръководство. В Чипровци е започнало нейното изпълнение. А Вие казвате, че са малко идеите, че са малко проектите.
Освен това трябва да има инвеститор. Държавата използва само функциите, които са по законите. Какво може да направи? Да тръгне да финансира отделни регионални програми без това да влиза в нейните правомощия? Това не е възможно.
За голяма радост има все пак някакъв интерес към Монтана. Монтана и другите селища в региона, където наистина безработицата е много висока, се гледат внимателно от Министерството на икономиката и от Министерския съвет. Не аз, а Министерският съвет има право на съответната инициатива. И каквото е необходимо за по-нататъшно урегулиране на високата безработица, Министерският съвет ще предприеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Статков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател! Аз имам ролята на народен представител, която ми е гласувана от хората, и искам от Вас да спазвате законите на Република България. Цитирах Ви Вашите данни, по които Вие не изпълнявате законите. Няколко закона до този момент не изпълнявате и се опитвате да търсите някакви други доводи. Много бързо се научихте да бягате от отговорност, господин заместник министър-председател.
Мисля, че ясни са правилата на закона при безработица: имате масово уволнение, трябва да го изпълнявате - откъде средства? 170 млн. лв. има във фонд "Структурна реформа".
Така че, господин министър, прочетете, парите ги има и ги насочете към района с най-голямата безработица, защото не е само Чипровци, това е Монтана, Лом, Вълчедръм...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Това е България.
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, това е България - правилно подсещат колегите. И ако Вие наистина искате да работите, поне малко от малко нещо направете, а не се опитвайте да говорите, че не сте политик, че сте експерт. А същевременно политиката е управление, осъществяването на конкретни идеи, налагане на воля. Каква е тая воля да се лъже непрекъснато от трибуната и да казвате, че толкова са били настанени, като хората са без работа и са там, в Монтана, в Лом са? Защо не дойдете пред тях да застанете и да им кажете с какво да нахранят децата си, да тръгнат на училище на днешния ден? Най-високата безработица в целия регион, в Монтана, в Лом!
Вие се опитвате за пореден път, господин министър, да отложите нещата, да обещаете. Но на това вече никой не вярва. Разбира се, питат: докога ще ви търпим? Аз казвам: с бюлетината, господин заместник министър-председател. Всички тези, които ви излъгаха, да си отидат! И ще си отидете. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Статков, хич не ме плашете с дружествата, които имат проблеми. Аз не си стоя в кабинета. Всеки съботен и неделен ден почти без изключение аз съм при работници в общини, където има проблеми. Познавам много по-добре проблемите на региона, откъдето те са Ви избрали. Познавам много по-добре металургичните и рудните предприятия, за които Вие адвокатствате, без да познавате технологията и проблемите. Затова всъщност ми създавате проблеми - с Вашите напразни очаквания. И затова съм принуден да Ви го казвам непрекъснато от парламента.
За тези осем месеца Министерството на икономиката успя да задържи дейността на някои дружества, които си бяха отишли в несъстоятелност по принцип. Ще Ви припомня "Микропроцесорни системи" в Правец. Дадохме шанс на Варненската корабостроителница. В момента даваме шанс на Завода за захар, за който след малко ще отговоря. В момента даваме шанс чрез приватизацията на някои обособени части в рудниците в Златоград, Рудозем.
Аз мога да говоря тук поне един час, само да ви изброявам имена и проблеми на дружества в България. Аз ги познавам проблемите и въобще не бягам от тези проблеми.
А що се отнася до политическата бюлетина, аз ще си свърша работата, Министерството на икономиката ще си свърши работата. Не може да се направи чудо за дружества, които са потънали в миналото във финансови задължения...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Стига с това минало!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ами, миналото - да. Всичките площадки на "Пима" са в тежко финансово положение не защото тази година се е появило това положение. Военнопромишленият комплекс в България се преструктурира. Други са възможностите в момента за производство и експорт на военна продукция. България вече не нарушава по никакъв начин и по никакъв начин не допуска търговията със специална продукция в критични региони. (Реплики в ДЛ.) Няма такива критични региони. Нищо подобно! Не четете и не познавате така наречената "Васенарска спогодба". Не познавате изобщо ангажиментите на развитите държави да не се подкрепят огнищата на напрежение в редица региони в света. България вече престана да бъде онзи сателит, който изпраща оръжие, където му се нареди. Това го няма и заради това всъщност предприятията, които произвеждат тази продукция, страдат. Така е. Но България не може да си затвори очите пред реалностите и да търгува с държави, където не бива да подклажда огнища на напрежение.
Тези проблеми сме ги изяснили с ръководителите на всички дружества от Военнопромишления комплекс. Посъветвали сме всички външнотърговски организации, които имат лиценз за търговия със специална продукция, да не провеждат реекспорт, за да не въвличат държавата ни в конфликти, да не създават на държавата ни проблеми в ООН и т.н.
Тези дружества ще продължат да имат проблеми дотогава, докато не се насочат към такава продукция, с която да се търгува не защото просто се преминава някакво ембарго с ниско качество, а за да може да се пробие в една ниша, където качеството на българската специална продукция да отговаря на съответните стандарти. За съжаление, не навсякъде, не във всички дружества проблемите са решени. Това важи и за "Пима", това важи за ВМЗ - Сопот, и за множество дружества, които са във ВПК и вече са в частни ръце.
За голяма радост, искам да ви информирам, че по-голямата част от тези дружества, след тяхната приватизация, в момента успяват да преструктурират своята продукция. И ние в тази комисия, която разрешава конкретните специални сделки, имаме все по-малко проблеми в това отношение. "Пима" обаче ще продължи да има своите проблеми. Затова не беше възможно, господин Статков, "Пима" в съвкупността от всички площадки да продължи да работи, както е работила в миналите години. Запази се онова чрез ликвидацията. Продължи дейността само в онези площадки, където има бизнес, където има пазарна ниша.
Министерството на икономиката подкрепя и нищо не обещава извън компетенциите. Не ми говорете, че аз обещавам и нищо не изпълняват. Това, което говорите, не е вярно и аз не приемам Вашите обвинения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За процедура - господин Статков, с надеждата, че ще бъде процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господин председател! Мисля, че Вие допуснахте нещо, господин председател, което не е редно. По правилник Вие сте длъжен да водите заседанието и да не проявявате пристрастност. А господин заместник министър-председателят започна да дава оценки на един народен представител. "Защо пита?" Питам, защото не се изпълняват законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, не ме учете как да водя заседанието. И напуснете трибуната. Такава процедура няма. (Председателят изключва микрофоните.) Трябваше на Вас да направя забележки за обидни квалификации - нещо, което също не направих. Затова напуснете трибуната. (Господин Руси Статков говори при изключени микрофони.)
Господин Статков, напуснете трибуната! Второ предупреждение Ви правя. (Господин Руси Статков говори при изключени микрофони.)
Не ме принуждавайте към по-строги мерки. (Господин Руси Статков говори при изключени микрофони.)
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на икономиката! Една от най-дискутираните сделки завърши на 31 юли, като фактът е известен на всички - преговорите за продажбата на 51% от Българската телекомуникационна компания бяха прекратени.
Българското правителство демонстрира национално самочувствие и не направи сделка на всяка цена. Обвиненията, че се продават държавните интереси рухнаха. Медийните трибунали не се състояха и стратезите им изпаднаха в безтегловност. Те сега мълчат и си намериха други теми.
А сега накъде? Отговорът, разбира се, не е за медийните трибунали, а засяга новата процедура за приватизация на компанията, която ще бъде открита - аз съм писал през м. септември, но може би по-късно.
Купувачът, тоест българската държава, трябва да формулира ядрото на сделката, обхващащо и националната сигурност, така че на бъдещите купувачи да е ясно, че то не може да бъде разрушавано със законодателни промени и договори за гаранции и неустойки, ощетяващи българската държава.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А кой искаше да направи това?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Тук ще направя едно отклонение, за да изясня въпроса на господин Божинов, който задава въпрос от залата. Когато го обсъждахме в парламента и специално в Икономическата комисия, ние се съобразихме с оценката, която беше дадена от работната група, че договорът за гаранции и неустойки е неизгоден за България, защото държавата поема едностранни задължения и то в голям размер. И тогава казахме, че докато ние не видим този договор, няма да кажем "да" или "не" на сделката. Между другото, според мен именно този договор препъна сделката и я катурна.
Затова Ви питам, уважаеми господин Жотев, ще има ли нова стратегия при продажбата на БТК? Тя ще засегне ли инвестиционната програма на компанията, предлагането на нейни акции на световните фондови борси и отделянето на втория GSM-оператор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ляков! Намерението на правителството, което беше обявено още през декември миналата година, е Българската телекомуникационна компания да бъде продадена, но не на всяка цена, а само на основата на взаимноизгодна сделка. След тежки и продължителни преговори с консорциума KPN - OTE в края на юли тази година ръководената от мен работна група установи, че не е възможно да се постигне разумен компромис по отношение на десетте последни, но съществени за българската страна различия в позициите. Правилно е, че един от тези проблеми е проблемът с договора за обезщетение и гаранции, за който Вие говорите. Затова и до сделка не се стигна.
Опитът от досегашните усилия за приватизация на БТК ще използваме при изработване на новата стратегия за приватизация на телекомпанията. Поне шест са стратегическите компоненти на сделката през изтеклите три години, които от днешна гледна точка можем да оценим като грешни и които във всички случаи трябва да се стремим да избегнем в бъдеще.
На първо място, това е пряката обвръзка на приватизацията на БТК с лицензирането на втори GSM-оператор. Докато течаха усилията на правителството да продаде БТК, създаде се възможност една компания да държи монопол на един много чувствителен и бързоразвиващ се пазар. Това скоро ще бъде преодоляно чрез стартирането на процедурата за издаване на лиценз на втори GSM-оператор. Пряката обвръзка, макар и продиктувана от някои договорености между съдружниците на така наречената радиотелекомуникационна компания, или позната като RTK, доведе до недопустимо закъснение на този втори GSM-лиценз. Ние нямаме илюзии относно интереса към БТК, докато телекомпанията не е свързана с мобилен и то с цифров бизнес. Занапред ще трябва да реализираме тази връзка по начин, който не поставя лицензирането на втори GSM-оператор в зависимост от успешното приключване на сделката за БТК.
На второ място, това са промени в законодателството на страната, пряко свързани с приватизацията на БТК. При изготвянето на Закона за далекосъобщенията от 1998 г. бяха взети предвид две основни цели - хармонизацията с европейското законодателство, но с отчитане интересите на страната във връзка с бъдеща успешна приватизация на БТК. С малки изключения, съгласуваните на даден етап през 2000 г. промени усъвършенстват закона в посока реализация на тези цели. Последователността на действие и явната обвръзка с продажбата на дял от БТК превърнаха приемането на тези промени от Народното събрание в крайно непопулярна стъпка, включително и сред представители на управляващото мнозинство.
На трето място, това са инвестициите в БТК и значението им за далекосъобщителния център в нашата страна. Смятам, че беше подценено значението на инвестициите в БТК като фактор за развитие на съобщителната индустрия в България. При сделката с консорциума KPN - OTE инвестициите бяха минимални, ограничени от нежеланието на държавата да отдели част от получената сума за инвестиционен дял в компанията и стремежът на работната група да ограничи до максимум възможността за разтваряне на държавния дял в компанията.
На четвърто място, това е делът за раздържавяване, който беше предложен. Ако през 1997 г. имаше смисъл българското правителство да подава сигнал на международния бизнес и на международните финансови среди за своята готовност да се оттегли от пряко участие в реалната икономика чрез предлагането на 51 и повече процента от акциите на БТК, в момента България е дала достатъчно доказателства за твърдата си решимост да извършва приватизация. Продажбата на 51 процента в условията на напрежение около границите на нашата страна представлява голяма рискова инвестиция и това се видя от тежестта на преговорите с KPN - ОТЕ. Възможно е сега като опция да се мисли за по-гъвкаво предлагане на пакет от акции. Такова предлагане, за което ние предварително да проучим, че би привлякло по-голям инвеститорски интерес. По отношение на тази четвърта забележка трябва обективно да кажем, че през 1997 г. работната група не би могла да постъпи по друг начин и тя е работила съвсем правилно.
На пето място, това е медийното присъствие. Не беше отделено необходимото внимание на формирането от медиите на обществено мнение. Не бяха обяснени целите, които се поставяха пред екипа за приватизация. Не се изясняваха основанията за поставяне на тези цели. Аз смятам, че беше недопустимо всяка крачка и на чуждестранните купувачи, и на българския екип да бъде следена под лупа от медиите и да се формира напрежение около преговорите. Това в определена степен според мен повлия по същество върху сделката. И кандидат купувачите, и продавачите се чувстваха длъжни да обясняват всяко свое действие. Трябва да уважаваме интересите и на продавача, и на купувача и затова в бъдеще ние ще информираме обществеността в рамките на обичайната търговска практика.
Не на последно място, това е времето за приключване на сделката. Независимо от някои постигнати подобрения в офертата, особено във финансов план, 18 месеца преговори се оказаха прекалено продължителен период.
Що се отнася до новата стратегия за приватизация на БТК, господин Ляков, тя е все още в процес на разработка и не е реалистично преди края на септември Народното събрание да бъде запознавано в детайли с подхода на работната група. Обаче отсега е ясно, че новата работна група ще положи максимум усилия за възможно най-бързо лицензиране на оператор, който в най-кратки срокове да осигури ефективна конкуренция в пазара на цифровите мобилни услуги. Това ще стане непременно. Освен това ще осигури бързо предоставяне на парламента на промени в законодателството и по-специално в Закона за далекосъобщенията, които са в защита на интересите на страната.
Заедно с това ще се прави внимателна количествена преценка на последиците от едно или друго решение при предоставянето на достъп до мобилен бизнес на БТК при планиране на инвестициите в БТК както в краткосрочен финансов план, така и в средносрочна и дългосрочна перспектива.
Във всеки случай ще има гъвкаво предложение за подлежащия на продажба дял от БТК. Ще се предложи вероятно между 35 и 51 на сто при предаване на оперативното управление на компанията на инвеститора, независимо от придобития дял. За допълнителния дял ще се преговаря за механизъм за двустранна компенсация по отношение на бъдещо сериозно отклонение от реализираната цена на акциите при продажбата, тоест да се защитят интересите на държавата, ако в бъдеще примерно БТК се развие още по-успешно, ако акциите й бъдат регистрирани на фондовия пазар, на вторичния пазар на ценни книжа, на някоя фондова борса. Тогава държавата чрез миноритарното си участие да получи съответните парични средства за тези акции.
Намерението ни е да се включат възможно най-широк спектър от консултиращи екипи, които да подпомогнат работната група за оптимизиране на решенията, както и да има максимална прозрачност и публичност на предлаганите решения в рамките на търговската конфиденциалност, така че да има подобряване на обществения климат около бъдещата сделка. Ще се търсят съпътстващи решения, които да подобрят конкурентната среда на далекосъобщенията в България, например ще се мисли за трети GSM-оператор.
Ние направихме анализ за Европа и другите развити страни. За мащабите на нашата страна и за броя на сегашните клиенти и тенденциите в развитието на тази високотехнологична сфера ние смятаме, че в България трябва да оперират три GSM-оператора, за да има висока конкуренция, да може да расте качеството на услугите, да падне цената на услугите и да могат българските клиенти да бъдат доволни. Всичко това ще се направи с цел постигане на кратки срокове за приключване на сделката с БТК. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз благодаря на господин Жотев за изчерпателния отговор и за оценката, която направи както на сделката, така и на това, което предстои да бъде извършено. Радвам се, че ядрото на сделката е оценено и в него ще бъдат гарантирани националните интереси. Бих изказал едно мое мнение, ,свързано с инвестициите.
Когато говорих за инвестиционната програма, аз нямах толкова предвид това, което Вие казахте - за оценяването на инвестициите, които ще вложи бъдещият купувач в компанията, а дали БТК ще продължи да изпълнява своята собствена инвестиционна програма, защото голямата опасност не е, че БТК ще бъде продадена рано или късно, а, че тя като компания, която осигурява комуникациите в България, изостава от техническото развитие. Вие знаете, че вече има GSM-оператори от трето и четвърто поколение, а в България все още има райони, в които телефонната връзка е с аналогови централи. Затова ще се радвам, ако наред с вашата работа и преговорите самата инвестиционна програма на Българската телекомуникационна компания не се забавя и продължи. Когато господин Славински представи мнението на работната група в Комисията по икономическата политика, каза, че министерството няма желание да забави инвестиционната програма, нито да я подценява. Надявам се, че когато купувачите дойдат, ще намерят в една степен малко по-добре комплектована технически компания, която естествено ще получи и по-добра цена. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев. Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ляков! Благодаря Ви, че ми направихте бележка, че не съм коментирал точно инвестициите на БТК. Както и през миналата година, БТК приключи с голяма печалба и основната част от тази печалба се насочи към инвестиции. Имаме консенсус в това число и с икономическата комисия на парламента, че БТК ще продължи с инвестиционната си програма, независимо колко дълго ще продаваме това дружество. Може да се продаде за няколко месеца, а може и процедурата да отнеме повече време. БТК и през тази година генерира много печалба. Всичко, което по Търговския закон може да се насочи, ще отиде за инвестиции, тъй като до края на 2002 г. БТК ще бъде своеобразен монополист, след което следва либерализация в съответствие със законите, които вие сте приели.
БТК ще се подготви за този преход, който не е лесен, защото тогава вече тя ще се сблъска с много сериозна конкуренция. На практика сегашните клиенти ще имат възможност да избират между множество, предимно най-развити частни дружества, които ще предлагат подобна услуга. БТК се готви и ще се готви за този момент.
Спомням си, че един от аргументите на кандидат купувача беше, че много бързо на БТК ще й се загуби стойността именно заради тази крайна дата, за тази фатална дата от началото на 2003 г. Това не е вярно.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Премиерът го твърдеше.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: БТК е ценно дружество в момента и то, изпълнявайки инвестиционната си програма, за която Вие говорите, ще продължи да остава една атрактивна компания. Затова казвам, че още през декември миналата годна правителството каза, че ще продаде БТК, но не на всяка цена. Ние знаем добре плюсовете и минусите на сегашното БТК. Разбира се, държавата не е най-добрият собственик и ние това знаем добре. Но съответно ръководството на дружеството в момента изпълнява своята инвестиционна програма и ще получава инструкции от Министерския съвет тази програма да се реализира така, че да се обновява технологията на дружеството.
По отношение на аналоговата мрежа - тя трябва да се заменя с цифрова. Вярно е също така, че в резултат на дългите преговори за приватизация на няколко места, в няколко селища в страната тази замяна на аналоговата мрежа с цифрова се забави. Дори бих казал - с препоръка от потенциалния купувач да не се бърза. Това вече не важи. Програмата за инвестиции на БТК се изпълнява и аз съм убеден, че в края на тази година вие ще чуете добри резултати за дейността на тази компания. Всичко, което може да се използва, ще отиде за инвестиции и независимо кога ще дойде приватизацията, БТК ще се готви за изпълнение изискванията на Закона за далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много Ви благодаря, господин Жотев.
Последното питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката е това на Петър Владимиров Димитров относно събиране на дължимите неустойки и развалянето на договора за приватизацията на Завода за захар в гр. Девня.
Господин Димитров, имате думата да развиете Вашето питане.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Жотев, уважаеми колеги! За разлика от много колеги аз задавам въпроса си за четвърти път към господин Жотев. Затова няма подробно да описвам казуса. Но все пак искам да напомня някои неща. Става въпрос за Захарния завод в Девня, който след приватизацията беше източен и затворен - при това съзнателно, манипулативно, арогантно. Ефектът е главно за купувача, който се освободи от задължения за 10 млн. долара инвестиции и от задължението да поддържа 400 работни места.
С голяма предпазливост, но все пак използвам думата: измамникът е известен, тъй като и господин Жотев при личната ми среща в министерството каза същия израз: че това са мошеници, че това са измамници и сделката трябва да бъде развалена...
Този, който е измамил държавата, е Бедри Шефик и неговата фирма "Бесим". Измамените също са известни. На първо място е измамена държавата, която губи един от най-модерните заводи за захар на Балканите; губи въпросните инвестиции и доходи от преки и косвени данъци, както и 400 работни места, и загуба естествено на пазарни повици.
На второ място, работниците, които губят акциите си и до ден-днешен, работата си, не получават възнагражденията си за минали периоди, губят квалификацията си и в крайна сметка губят поминъка си.
Губи и общината, която естествено се лишава от приходи от данъци и губи работни места.
Каква беше реакцията на господин Жотев на последното ми питане от 2 юни? Признавам си, че реакцията беше достойна. От дълго време на бях усещал, че България има държава и лично аз бях впечатлен. Разбрах, че България има държава, България не шепне чрез вицепремиера си, България говори твърдо. Какво твърдо заяви господин Жотев?
Той зае категоричната позиция, че ако до средата на юли 2000 г. не бъдат издължени съществуващите задължения към работниците, не се възстанови производствената дейност на дружеството и не бъдат изплатени всички дължими неустойки, Министерството на икономиката ще предприеме действия за развалянето на договора и събиране на дължимите неустойки, включително и по съдебен ред. Това го заяви вицепремиерът на държавата, а не някой случаен човек.
Затова сега Ви питам, господин Жотев. Днес сме 15 септември, а не 15 юли. Първо, към определения от Вас срок изплатени ли са дължимите плащания към работниците? Възстановена ли е производствената дейност на дружеството? Изпълнени ли са договорните трудови и инвестиционни задължения съгласно клаузите на приватизационния договор?
Второ, изплатени ли са всички дължими неустойки и ако не са изплатени, защо не ги търсите по съдебен ред, както обещахте?
И трето, защо не пристъпвате към разваляне на договора, въпреки изтичане на определения от самия Вас ултимативен срок?
Това са ми въпросите. Понеже преди малко споменахте за чудо, искам да напомня, че "Бейпър шугар" дължи на държавата с неустойките около 20 млн. лв., а на други кредитори поне 15 млн. лв. Спрете се и на този въпрос как ще стане чудото, че този длъжник, който дължи горе-долу половината от бюджета, който има Варна, му давате някакъв шанс и иска да се оправи в тази ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Преди да отговоря конкретно на въпроса, нека да уточня, че не съм говорил за чудо. Опитваме се да дадем шансове в онези дружества, където има възможност нещо да оцелее - обособени части или самите те. Чудеса в икономиката поне аз не вярвам да стават.
Преди отново да отговаря конкретно на поставените от Вас въпроси, искам да Ви припомня, че събитията около Захарния завод в Девня претърпяха развитие от началото на лятото, откогато датират и фактите, които Вие споменавате. Действително възнамерявах да разваля приватизационния договор за 80 на сто от капитала на "Марцианопол". Този договор е сключен между Министерството на промишлеността и турската фирма "Сака Коркмаз Пазарлъма" на 22 юли 1997 г. Бях поставил срок до 27 юли тази година да се изплатят дължимите неустойки за неизпълнените ангажименти по този договор.
След като се запознах с резултатите от проверката на служителите от дирекция "Следприватизационен контрол" в министерството и проведох срещи на място в завода, за да си изясня ситуацията, установих, че трябва да избирам между два варианта - да разваля приватизационния договор с един собственик, който фактически вече не притежаваше акциите на дружеството или да потърся и намеря възможности за запазване на предприятието при наличието на нов мажоритарен собственик. Няма да коментирам качеството на договора, който е бил сключен в миналото. В момента, в който изтече този срок, за който говориме, се оказа, че тази фирма, която е страна по договора между Министерството на промишлеността, не е собственик на акциите. Тя вече ги е прехвърлила и това е факт.
Тук ще отворя една скоба. Случаят със Захарния завод е пример как държавата действа според обстоятелствата в следприватизационния етап, за да защити своите интереси и интересите на работещите в приватизираните предприятия и на икономиката в даден регион. Отчитайки всички фактори, се стигна до подписване на тристранно споразумение между Министерството на икономиката и "Сака Коркмаз Пазарлъма". Тази фирма, която се е освободила от акциите, продала ги е и новият собственик на акциите - това е фирмата "Бен Дъш Тиджерет Аноним Шеркети". Това позволява да се продължи производствената дейност на предприятието при запазване на приватизационния договор.
Следва да се отбележи, че "Сака Коркмаз Пазарлъма" не плати в изисквания срок до 27 юли неустойките по приватизационния договор, които са в размер на около 631 хил. лв., заради неразкрити работни места, и 1 млн. 700 хил. долара, заради неизпълнението на инвестиционната програма. Затова Министерството на икономиката си запазва правото да претендира за неплатените неустойки от страна на "Сака Коркмаз Пазарлъма". По линията на съдебното производство Министерството на икономиката ще си свърши работата. Но тъй като не са платени доброволно, единствената възможност е тези претенции да бъдат предявени по съдебен ред. Поради факта, че ответникът по евентуалния иск е със седалище в Република Турция юристите на Министерството на икономиката проучват възможностите за завеждане на дело пред турски съд за принудително събиране на дължимите суми.
Според клаузите на подписаното тристранно споразумение "Бейпар Шугър" отново ще започне работа до 30 октомври 2000 г. Вече е закупена сурова захар и предстои разтоварването й. По справка, предоставена от изпълнителните директори на "Бейпар Шугър" към 1 септември броят на заетите в дружеството е 155. Продължава набирането на персонал заради предстоящата преработвателна кампания. До 18 септември броят на работниците ще достигне 200 човека. Предвижда се общият брой на персонала, зает в основната дейност, да достигне 201 работника през 2001 г. Наистина не е това, което се е очаквало от тази приватизационна сделка. Спомням си, че това беше една от сделките в миналото, която беше обявена за една от добрите сделки. Това са фактите обаче, това са реалностите, това бяха двете алтернативи, пред които Министерството на икономиката беше изправено и които трябваше да избираме.
"Бен Дъш Тиджерет Аноним Шеркети" е задължен да финансира строителството и пуска в експлоатация на ново предприятие за производство на слънчогледово масло с капацитет 150 тона на денонощие. Общият размер на инвестицията е 1 млн. долара. Новото предприятие се намира на територията на Захарния завод и в момента в строежа са заети около 40 човека. Преработката на суровата тръстикова захар ще започне от 18 септември. След това ръководството на дружеството предвижда да изплаща всеки месец по 10 на сто от дължимите суми на висшите работници на "Бейпар Шугър".
От предоставените в Министерството на икономиката справки е ясно, че до този момент ангажиментите по това тристранно споразумение се изпълняват добросъвестно. Нищо не мога да кажа как ще се изпълняват тези ангажименти в бъдеще. Ако те не се изпълняват, ще предприемем съответните действия.
Ще Ви припомня, че самият приватизационен договор не съдържа клаузи във връзка с изплащането на трудови възнаграждения на работници и служители на приватизираното дружество, което означава, че Министерството на икономиката няма правомощия да осъществява контрол върху трудовите правоотношения в дружеството, освен по отношение на броя на заетите места. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Жотев.
Господин Димитров, ако желаете, можете да изразите отношението си.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, повтаря се в общи линии историята от миналия път. Аз не бих желал да използвам изрази, които използваха колегите преди мен. "Бейпар Шугър" е един голям длъжник, в който има назначени трима души - изпълнителният директор и две майки, пуснати в отпуск по майчинство. Фирмата, която е източила "Бейпар Шугър" нагло, безотговорно, пред очите на всички, се казва "Бесин". Хората, за които Вие говорите, са назначени в "Бесин". Захарта, която е внесена, е внесена от "Бесин". "Бесин" е заграбила цялата собственост. Това е измамникът. И това е една фирма, регистрирана в България, в Дулово. И аз съм безкрайно изненадан, че Вие, вицепремиерът на България, говорите сериозно за "Бейпар Шугър". Тя просто не прави нищо. Тя е длъжник, на който отдавна би трябвало да поискате неговата несъстоятелност, вместо това Вие не искате държавните задължения. Министър Муравей Радев трябва да поиска поне 15 млн. Вие предявихте някакъв иск, но в общи линии нищо не се събира.
Така че тук измамата е пълна. И в момента се симулира възраждане на "Бейпар Шугър". Няма нищо такова. Обратното, вкарани са еднократно 10 хил. т. захар, за да се завърти, за да може да се отговори, че е създаден поминък, че е имало доброжелателно отношение. Ще мине време и пак ще затворим завода.
И тъй като трябва да Ви задам уточняващите въпроси, те са два много прости:
Първият е: господин вицепремиер, пет пъти Ви канят работещите, измамените да се срещнат с Вас. Вие не отивате, а отидохте да се срещнете с тези, които са направили измамата и са източили завода. Питам Ви: защо? Обяснете тук на хората защо го направихте?
И второ: продължава издевателството над правоимащите за тези 20 на сто от акциите. Нито им ги джиросвате, нито им обяснявате, те вече са без покритие, дори и да ги получат, няма да получат нищо. Това е престъпление, което прави държавата. Каква е Вашата позиция в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин Димитров, не е вярно, че Министерството на икономиката не желае да реши проблема с миноритарните акции, които могат да бъдат купени от работниците. Макар и с голямо закъснение, но в момента, в който научих за проблема, изпратих писмо до работниците, които имат право да закупят акциите, и им дадох да избират между две възможности - или да се откажат от закупуването на тези акции, или да ги купят в съответствие с една предварителна договореност. Работниците обаче са в едно неясно положение, тъй като не могат да преценят дали има изгода в момента да станат собственици на тези акции, защото не са уверени, че ще работи предприятието. Министерството на икономиката, освен да предложи на работниците, които имат право да купят тези акции, да ги купят или да не ги купят, какво друго да направи? Да стане финансов експерт и да им каже какво ще се случи. Аз имам своите резерви и те по никакъв начин не са се променили от това дали третата страна, с която сме сключили договора, ще развива дружеството или няма да го развива.
Ние сме избрали двете възможности: от една страна, да си потърсим вземанията по съдебен ред, което ще стане много трудно, особено в турския съд, и, от друга страна, да дадем възможност, ако тези собственици желаят да внесат захар и да работят, да дадат поминък поне на 150 - 200 човека. Вие и в пресата обявихте, че захар не се внася. Моята информация е малко по-друга.
Хора, които не са добронастроени към този анекс, към този нов договор, обявиха, че са изсечени дървета, които пречат и без които не може да се извърши технологичният процес. Оказа се лъжа. Не твърдя, че стоя зад тази сделка. Не твърдя, че това дружество ще продължи да се развива. Ние даваме шанс в условията на реалностите такива, каквито са. Проблемът е в договора, който е сключен отдавна. Но той вече е факт. Ще си потърсим правата по съдебен ред и ще чакаме решението на съда.
Същевременно обаче, ако дойдат корабите с меласа и започнат да работят 200 човека в това дружество и ако същевременно новата турска фирма желае да построи още една инсталация в рамките на територията на това дружество, какво лошо има в това?
Така че аз не разбирам защо се присъединявате към оценките, които получих на първия и втория въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Господин Димитров, ако желаете, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Жотев, аз днес официално обявявам, че сезирам Главна прокуратура и комисия "Антимафия" за това, което става в това предприятие, тъй като, пак повтарям, държавата има вземания и не си ги търси. Тоест, Вие като представител на държавата, като вицепремиер, не искате милиони, които са така необходими на българския бюджет. Не ги искате тогава, когато хората ровят в кофите за боклук и когато умират от глад. На мен това ми е непонятно. Да се намеси прокуратурата. Не се анулира договорът въпреки въпиющите нарушения, които и Вие признавате и които не отричате.
И накрая, последното, което е капакът на всичко, което се случва. "Дъстин" е заграбил и пристанището в Тополица, което е изключителна държавна собственост. Трябва отново Министерство на икономиката, тъй като Вие сте реалният собственик, да поиска обявяване на сделката за нищожна. Нищо не правите. Защо не правите? Каква е тази доброжелателност на държавата към тези мошеници, които работят в българската държава?
Така че това е крайната ми позиция. Ще представя всички документи на Главна прокуратура. Аз вече веднъж поисках проверка, но Главна прокуратура тръгна да проверява турската страна от договора. Аз искам да проверим българската, българското правителство и незаинтересоваността на правителството да вземе това, което принадлежи на България и да запази онова, което е изключителна държавна собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на земеделието и горите.
Първият актуален въпрос към господин Венцислав Върбанов се поставя от Владислав Костов относно одобрението на Националния план за развитие на селските райони и свързаните с това резултати за реалното стартиране на програмата САПАРД.
Господин Костов, заповядайте. Имате думата да развиете актуалния си въпрос.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър Върбанов! Нашата общественост научи, че е проведено в Брюксел заседание на Комитета по управление на земеделски структури и развитие на селските райони към Европейската комисия.
Предмет на разглеждането са били плановете на 6 от 10-те страни - кандидат-членки, включени в програмата САПАРД - България, Чехия, Унгария, Латвия, Полша и Словения.
България е представила един от най-добрите планове за развитие на земеделието и селските райони по програмата САПАРД и Комитетът по управление към Европейската комисия го е одобрил единодушно и без забележки. С това безспорно страната ни се нарежда в първата група от 10-те кандидатки, включени в първата програма на Европейския съюз за подпомагане на земеделието и селските райони.
Искам със задоволство да отбележа, че одобряването на националната стратегия на България в земеделието от Брюксел е безспорен успех за водената от правителството политика.
Моят актуален въпрос към Вас е следният: какво следва от одобрението на националния план с оглед стартирането на програмата САПАРД и в по-общ контекст - за реалното подпомагане на земеделските производители, развитието на българското земеделие и селските райони?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Венцеслав Върбанов, министър на земеделието и горите, за да даде своя отговор.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Добрата новина за България е, че Брюксел не само ни нареди в първата група страни, включени в Програмата на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони САПАРД, но и че имаме реалния шанс да бъдем първите, които ще получат одобрението на Европейската комисия за акредитация на Разплащателната агенция за отпускане на ежегодна субсидия от 53 млн. евро.
На заседанието си на 13 септември в Брюксел Комитетът по управление на земеделските структури и развитие на селските райони към Европейската комисия разгледа националните планове на 6 от 10-те страни-кандидатки по програмата САПАРД, сред които и този на България. Въпреки че получихме по-късно покана, България бе включена в групата на първите кандидатки за членство като Чехия, Унгария, Латвия, Полша и Словения, което говори за постигнатия напредък в прилагането на реформите.
Според последната информация, която имаме от Брюксел, Комитетът по управление е оценил високо Националния план на България за развитието на земеделието и селските райони, определил го е като изключително балансиран по отношение на мерките за преструктуриране на аграрния сектор и финансирането на отделните проекти. Гласувал го е единодушно, без забележки и е препоръчал на Европейската комисия да го одобри. До една седмица решението ще бъде факт, с което Националният план става официален документ, по който ще работим през следващите седем години.
Както знаете, Националният план за развитието на земеделието и селските райони бе изработен в Министерството на земеделието и горите в съответствие с Националния план за икономическото развитие на Република България и Националната програма за възприемане на европейското законодателство, а именно постигане на нискоинфлационен икономически растеж като предпоставка за решаване на доходите и подобряване условията на живот на населението в селските райони с цел по-бързото интегриране в европейското икономическо и социално пространство.
Националният план бе приет в Министерския съвет и изпратен в Брюксел през април т.г., когато започна 6-месечната процедура по разглеждане, одобрение и активни преговори с Дирекцията на Европейската комисия и страните-кандидатки. С приемането му на 13 септември ние изпълнихме първото и задължително условие за стартирането на специалната Програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони САПАРД. С вчерашното решение на българското правителство да промени Устройствения правилник на Министерство на финансите и да създаде две дирекции, които ще контролират изразходването на отпуснатите средства от европейските програми ФАР, ИСПА и САПАРД ние изпълнихме и второто изискване на Европейската комисия. Затова очаквам България да е първата от 10-те страни-кандидатки, която ще получи акредитация на Агенцията по прилагане на САПАРД, а в края на октомври ще подпише и финансовото споразумение с Европейския съюз за отпускане на субсидията от 2000 г. до 2006 г. Директната помощ за страните-кандидатки бе гласувана от Европейската комисия на 20 юли 1999 г. на база на обективни критерии като селско население, земеделска площ, брутен вътрешен продукт, специфични териториални особености на страната. За България тя е 52 млн. 124 хил. евро. Като сума спрямо всичките останали 10 страни-кандидатки е трета по големина след Полша и Румъния. С лихвите за 2000 г. европейската помощ за България вече се изчислява на 53 млн. и 26 хил. евро. И това са средства, които ще се разпределят според мерките на националния план.
Това, което е особено важно да се знае, е, че средствата по предсъединителните фондове на Европейския съюз се отпускат не като заем, а като директна помощ за българското земеделие и няма да бъдат връщани. Програмата САПАРД бе създадена от Европейския съюз за подпомагане на страните-кандидатки за членство в областта на селското стопанство. Тя е първата програма, по която заетите в селското стопанство на страните-нечленуващи в Европейския съюз, ще се финансират по същия принцип като земеделските производители на страните-членки.
В този смисъл стартирането на програмата САПАРД в България означава навлизане в една нова фаза от преструктурирането на българското земеделие, неговото европеизиране и модернизация. Защото средствата ще бъдат насочени към обновяване на технологичните линии на преработвателните предприятия, обновяване на използваната селскостопанска техника и подобряване на съществуващата селска инфраструктура.
Затова при изработването на Националния план в съответствие с целите на САПАРД и предвид ограничените възможности за вътрешно финансиране при валутен борд на страната ние заложихме на следните стратегии за развитие на ефективно земеделско производство и конкурентен хранително-преработвателен сектор чрез подобряване на пазарната и технологичната инфраструктура, устойчиво развитие на селските райони чрез използване на най-добрите екологични практики и създаване на алтернативна заетост.

Стратегическите цели на българското земеделие са разпределени в Националния план на България с 12 мерки и 4 приоритетни области, както следва:
- подобряване на условията за производство, преработка и маркетинг на земеделска продукция, горски и рибни продукти, съгласно европейските стандарти;
- развитие на екологосъобразно селско стопанство, както и подобряване на дейностите по опазване на околната среда в земеделието и горите;
- интегрирано развитие на селските райони с цел съхраняване и укрепване на техните икономики и ограничаване на процесите на обезлюдяването;
- инвестиции в човешки ресурси, квалификация и обучение на заетите в производството и преработката на селскостопанска, горска и рибна продукция;
- техническа помощ за осигуряване на ефективна информация по прилагане на Програмата "САПАРД".
Условията по изработването на проектите в частния сектор, като инвестиции в земеделските стопанства, подобряването на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти и мерките за създаване на алтернативна заетост вече са ни известни. Ясни са и критериите за оценка на кандидатите за финансиране по "САПАРД". В началото на следващата година ще бъдат готови и изискванията за инвестиционните проекти в публичния сектор.
Това, което ни се иска, е земеделските производители и преработватели да разберат, че сега единствено и само от тях зависи колко бързо те ще се организират, за да получат отпуснатите средства по "САПАРД". Набирането на проектите трябва да стартира през месец ноември. И колкото повече производители кандидатстват, толкова повече шансове имаме да усвоим цялата финансова помощ на Европейския съюз.
Инвестициите в земеделските стопанства включват секторите: мляко и месопроизводство; трайни насаждения; плодове, зеленчуци и лозя. Вторият тип проекти са за подобряване преработването и маркетинга на вино, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо, риба и рибни продукти.
Мерките за алтернативна заетост са свързани със стимулиране на селския туризъм, агроиндустрията и местното занаятчийство, дървообработването, бубарството, пчеларството, коневъдството, билкарството, гъбарството и отглеждането на етеричномаслени култури.
Минималният размер на допустимите разходи за един проект в частния сектор е 10 хил. евро, а максималният - 1,5 млн. евро. Проектите могат да бъдат 7-годишни, като собственото участие на кандидата за отпускане на субсидията от Европейския съюз и самата субсидия ще бъдат разпределени поравно. Например, ако един проект за изграждане на кладенец струва 100 хил. евро, субсидията от Европейския съюз ще бъде 50 хил. евро. Парите няма да се дават на ръка, а ще се превеждат по банков път след представяне на документи за реално извършените разходи. Големите очаквания на земеделските производители към Програмата "САПАРД" са разбираеми, защото те ще получат средства за повишаване качеството на продукцията и преструктуриране на техните земеделски стопанства.
Убеден съм, че засилен интерес към тази програма ще проявят и търговските банки, защото 50 на сто европейска субсидия е един сигурен паричен ресурс за тях, най-малкото, защото тя е един вид гаранция за възвръщаемост на отпуснатите кредити.
В заключение, искам още веднъж да подчертая, че "САПАРД" е първият сигнал на Европейския съюз, че ни възприема наравно със страните-членки, защото чрез отпуснатите средства реално ще се субсидира българското земеделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми министър Върбанов! Аз съм доволен от изчерпателния отговор и се надявам да бъде създадена ефикасна организация по предоставянето на средствата от Програмата "САПАРД", последващ контрол по усвояването на тези средства и изпълнението на проектите, които ще бъдат одобрени, както, разбира се, и една широка публичност на дейността на акредитирания функционален изпълнител с цел развитието на българското земеделие и превръщането му във високотехнологичен, ефективен, експортноориентиран и конкурентоспособен отрасъл на нашата икономика и, разбира се, цялостното му вписване към високите критерии и изискванията на страните от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин министър, желаете ли думата? Не. Благодаря.
Преминаваме към втория актуален въпрос. Това е актуалният въпрос на господин Петър Димитров относно незаконосъобразно връщане на община Девня на 680 дка земеделска земя.
Имате думата, господин Димитров, да развиете актуалния си въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, уважаеми колеги! В процеса на връщане на земята Девня заема особено място. Това е особено дискриминиран район, тъй като знаете, че там, под заводите, около една трета от обработваемата земя беше на практика иззета. И в тази връзка разбирате, че е много важно това, което е останало, да бъде върнато на хората. За голяма изненада на девненци, пък и за моя голяма изненада, в навечерието на утвърждаването на последния план за земеразделяне председателката на поземлената комисия, понеже й артисали 680 дка земя, вместо да си играе да ги преразпределя отново, ги е признала на общината и по този начин ги е национализирала.
В тази посока аз си спомням сърцераздирателните сцени по повод на онези 600 квадрата, които се даваха по някои постановления и си дадох труда да го разделя и се оказа, че 1133 семейства в Девня са могли да получат по 600 квадрата от тази земя. Значи, като имате предвид, че правоимащите са 1600, излиза, че горе-долу всички са ощетени.
В тази посока Вие сте сезиран в края на годината от членка на поземлената комисия.
Интересува ме какво сте направили?
И така, и така Ви питам, отговорете ми и на другия въпрос. Значи, един план за земеразделяне беше направен. Плати се за него. Той беше отхвърлен, беше развален договорът с фирма "Гео - Ит" от същата председателка. Сключи се и втори план. Той отново е с недостатъци и отново трябва да бъде преработван. И данъкоплатецът ги плаща всичките тези развлечения и в края на 2000 г. Девня все още няма един реалистичен план за земеразделяне.
Така че, обяснете ми как е възстановена, на какво основание е възстановена тази земя и какви мерки ще вземете спрямо тази председателка на поземлена комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Давам думата на министъра на земеделието и горите, за да даде своя отговор.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Поземлената комисия в град Девня е възстановила собствеността върху земеделските земи в общината по силата на разпоредбите на чл. 45, ал. 1 от Правилника за приложение на закона. Освен това от община Девня е постъпило заявление с входящ № 286 от 5 ноември 1999 г. за признаване правото на собственост върху 727,3 дка земи. Към заявения доказателствен материал за собственост е приложен и препис от емлячния регистър, в който са записани като общинска собственост - 10 693 дка земеделски земи, в това число 727,3 дка ниви. Поземлената комисия е признала правото на собственост на община Девня с Решение № 16-40 от 16 декември 1999 г. върху 727,3 дка земеделски земи, респективно е постановила решение за възстановеното право на собственост върху 618,23 дка земеделски земи след прилагането на коефициент за редукция, като във възстановими стари реални граници - върху площ от 64 дка.
От проверката, която беше извършена в Поземлената комисия - Девня, не са установени никакви нарушения. Община Девня е доказала своята собственост върху цитираните във Вашето питане земеделски земи и не е нанесла никаква щета на останалите собственици. Големият коефициент на редукцията е наложен от внушителната площ на промишлената зона - приблизително 13 хил. дка от бившите земеделски земи сега са в тази промишлена зона. Така че собствениците не бива да упрекват за това възстановената собственост на общината.
Но Вие знаете, че започна вече и процесът за обезщетяване на собствениците за невъзстановена земя, така че те ще бъдат справедливо обезщетени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате право на реплика. Заповядайте!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър! Значи, има решение на съда от 6 март 1996 г., с което тези претенции на общината се отхвърлят. И при решение на съда, разбирате, че поземлената комисия не е органът, който може да преразглежда решение на съда. Просто грубо беззаконие! Затова Ви питам какво ще направите Вие в тази ситуация? Ако искате, ще Ви дам решението на съда.
И понеже споменахте за земите, които са под заводите. Вижте, само от "Соди" - Девня, са получени 160 млн. долара. С тези пари по тази цени на земята, които вървят в момента, от земята биха могли да се купят 3 млн. 500 хил. дка земя. Значи, представете си какво е получила държавата, а тя не дава нито лев на девненци. И в тази посока си спомням не особено приличната препоръка на Берлускони към безнадеждно болните по няколко часа на ден да се заравят в земя, за да свикват. Моля, спрете ги тези самозабравили се председатели на поземлени комисии. Земята е над всичко. От кал сме направени, в кал ще отидем. Да погледнат реално. Българинът се е бил заради синори, а в момента се изземва земята им. Направете нещо, за да ги спрете, ако наистина отстоявате интересите на собствениците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Димитров, ще Ви помоля да ми дадете решението на съда и ще се направи нова проверка.
По отношение на обезщетяването на собствениците смятам, че в Народното събрание е приет законът и ако Вие сте имали някакво особено мнение за начина, по който трябва да бъдат обезщетявани собствениците, е трябвало тогава, при приемането на закона да го споделите. Така че ние изпълняваме стриктно закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Преминаваме към третия актуален въпрос, поставен от народния представител Кръстьо Трендафилов, относно компрометиране на реколтата от пролетни култури поради сушата и липсата на възможност за поливане на засетите площи.
Имате думата, господин Трендафилов, да си развиете актуалния въпрос.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Въпросът разбира се беше актуален, когато го зададох. Сега вече не е толкова, но пак е актуален, защото ние вчера разглеждахме проблема, свързан с подготовката за напояване в следващите години. Аз ще развия моя въпрос.
Известно е, че от пролетните култури в България дори в нормални години трудно се осигуряват добиви, гарантиращи добри доходи на селскостопанските производители. По тази причина бяха изградени съоръжения, гарантиращи поливката на над 12 млн. дка, а в последните години 6 млн. дка все още могат да се поливат в България. Тази година засушаването започна твърде рано. Това предполагаше своевременна подготовка на съоръженията и максимално използване на наличните води за преодоляване на последствията от сушата.
Господин министър, питам първо коя е причината да не се осигури навреме поливането на посевите от царевица, слънчоглед и други пролетни култури, нуждаещи се от живителната влага, за да осигурят нормални доходи? Високите цени на таксите на водата да поливане или негодността на съоръженията? Тоест, вода не достигаше или негодността на съоръженията са причината?
Второ, колко средства са заделени от закрития фонд "Мелиорации", т.е. прехвърленият фонд "Мелиорации" към бюджета на министерството или от бюджета на министерството за поддържане на иригационните съоръжения? Как са изразходвани и какво е състоянието на годност на тези съоръжения сега?
И трето, как ще се компенсират загубите на земеделските производители, причинени от сушата и липсата на адекватно управленско решение за използване на наличните водни съоръжения и наличната вода във водоемите, тъй като тези съоръжения са изградени с пари на данъкоплатците, за да се решават именно кризисни ситуации, какъвто е случаят със сушата тази година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министърът на земеделието.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Аз също съм на мнение, че темата, която Вие коментирате във Вашия актуален въпрос, е винаги актуална не само за България, а и за всички страни, които развиват модерно земеделие.
Три са основните теми, които Вие засягате във въпроса си и аз ще Ви отговоря последователно. На първо място обаче аз не съм съгласен с Вашата констатация, че не е осигурено навреме напояването на земеделските култури. По данни на областните дирекции по земеделие всички пролетни култури, изискващия напояване, са засети навреме и до края на месец май са се развивали нормално. По данни на "Напоителни системи" ЕАД, към тази дата всички съоръжения, за които са подадени предварителни заявки за ползване на вода и са сключени договори за доставка, са били своевременно ремонтирани и в готовност за поливния сезон. Съгласно Закона за водите, влязъл в сила в началото на настоящата година, хидромелиоративна такса за напояване не се начислява и водоползвателите заплащат само реалната стойност на ползваната вода.
Трябва обаче да отбележим, че е въпрос на преценка от всеки един отделен стопанин дали да отглежда културите си със или без напояване. Като пример за това мога да посоча, че в някои райони с помпена вода при по-високи цени процентът на напояваните площи е по-висок от тези в площите с гравитачна и по-евтина вода.
В бюджета на Министерството на земеделието и горите за 2000 г. са предвидени около 6 млн. лева. Те са за довършване на започнати по-рано хидромелиоративни обекти. Същото това нещо е възложено на "Агроводинвест". Поддържането и експлоатацията на обектите с общонационално значение, отводнителни системи, корекции на реки извън населените места, дунавските диги и предпазни диги по вътрешните реки - това е възложено като дейност на "Напоителни системи"; възстановяване на вътрешноканалната, разпределителната мрежа от заявки на водоползвателите, основен ремонт на главната напоителна мрежа и съоръжения, главни канали, помпени станции, язовири, основни изпускатели, водни кули, опазване на годни, но неработещи помпени станции и съоръжения, които предстои да бъдат предадени за ползване от водоползвателите след приемането на Закона за сдруженията за напояване.
Следствие на необичайното засушаване през месеците юни и юли издадох заповеди РД-09-760 и РД-09-764 и с тях бе разпоредено на клоновете на дружеството "Напоителни системи" ЕАД, да осигурят незабавно подаване на вода за напояване при поискване от водоползвателите безплатно за гравитачните системи и с разсрочено плащане на 50 на сто от себестойността на водата в системите с помпено подаване.
Освен това Управителният съвет на Държавния фонд "Земеделие" одобри облекчения при издължаване на земеделските производители, ползвали краткосрочни линии за царевица и слънчоглед през пролетната кампания на 2000 г., които пострадаха от сушата. Това означава, че при издължаване в срок до 20 декември 2000 г., сумата на задължението се намалява с 20 на сто. Кредитополучателите, които не могат да се издължат до края на 2000 г., могат да подпишат анекс с фонда за издължаване на 20 декември 2001 г. с годишна лихва 3 на сто. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Звучи добре Вашият отговор. Истината обаче е неприятна. По официални данни, които Вие цитирате в пресата, 3 на сто от подлежащите на поливка площи са полети. Вероятно има причина и в това, че водоползвателите не са проявили достатъчно настойчивост, за да ползват водата. Но при таксите, които бяха определени, независимо от облекченията, това беше просто невъзможно или просто неизгодно. А Вашата заповед и мерките, които взехте през месец август, бяха мерки, които вече бяха твърде закъснели. Заради това аз казвам, че може би е имало наистина готовност "Напоителни системи" да гарантират поливката на площите, но фактът, че водата не се използва, би трябвало да разтревожи министерството далеч по-рано от месец август, когато наистина щеше да има ефект от използването на наличната вода, колкото и оскъдна да е тя тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Венцислав Върбанов за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Трендафилов, това решение за безплатно подаване на вода не беше взето през август, а през юли. Никой не е предполагал, че ще бъде толкова тежка сушата.
Но аз искам да се възползвам да оправя един апел към самите водоползватели, защото според мен основната причина за неизползването на възможностите за напояване е именно при тях. Вие знаете какво е състоянието на техническите съоръжения на някои места. Тези съоръжения бяха разбити от хората, които сега трябва да ги ползват. И точно затова вчера в комисията беше приет на първо четене законопроект за сдруженията на водоползвателите, защото нашето желание е безвъзмездно да им бъдат прехвърлени за стопанисване и ползване всички хидромелиоративни системи и наистина през следващите години те да бъдат ефективно използвани и да бъдат опазвани, тъй като дори и безплатно да подаваме водата, вие видяхте, че ненавсякъде собствениците на земи, земеделските производители се възползваха от тази възможност. Благодаря ви за вниманието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Пламен Славов, за да зададе своя актуален въпрос.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Независимо от огромните поражения, които нанесе пеперудата златозлатка в редица райони в страната, липсваше своевременна реакция от страна на Министерството на земеделието и горите.
Златозлатката е пеперуда, която снася яйцата си един път годишно. Възрастните летят от края на м. юни до края на м. юли, тоест в строго определен период. Една оплодена женска снася 500-600 яйца, от които след 15 дни се излюпват гъсеници, които се хранят обилно до падането на температурите. Те преживяват до пролетта в зимни гнезда. През пролетта ги напускат и унищожават пъпките и листата.
Актуалният въпрос беше зададен в момент, когато действително беше актуален, защото в средата на юли излезе новото поколение на вредителя.
Факт е, че над 560 хил. дка. широколистни гори са опоскани от гъсениците на златозлатката. Само в Пловдивския регион са опустошени 215 хил. дка. широколистни дървета. Най-засегнати са общините Карлово, Брезово, Асеновград, Кричим, както и други райони в Централна Средна гора, Източните Родопи и Южна България.
Не от липса на пари, а заради размотаване, лоша организация и бездушие от страна на Министерството на земеделието и горите се провали първото пръскане срещу опасния вредител през месец май, което доведе до екологична катастрофа на практика. Всяко забавяне оттук нататък може да се окаже фатално за нападнатите дървета. Ето защо аз зададох тогава въпроса - кои бяха причините за бездействието и бездушието на Министерството на земеделието и горите в тази тежка ситуация за много селища, общини и области и как по-нататък ще осъществите неутрализирането на този опасен вредител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Констатацията Ви относно бездействието и бездушието на министерството по отношение на проблема със златозлатката са единствено Ваши. Явно, изобщо не сте запознат с начина на прогнозиране и водене борба с листогризещи вредители.
Ръководството на Националното управление по горите към министерството прие с цялата сериозност информацията от лесозащитните станции за очакваното развитие на златозлатката. Специалистите от тези станции, регионалните управления по горите и държавните лесничейства проведоха системно наблюдение по отношение на летежа, разпространението на пеперудите и хода на яйцеснасянето. Преди периода предвиден за авиоборба през тази година настъпи необичайно и трайно затопляне в цялата страна. Точно поради тази причина още в началото на месец април ларвите на златозлатката се развиха преждевременно. Към 25 април вече те преминаха възрастта, в която третирането с биологични и хормонални препарати е ефективна. Тя се проведе през лятото, когато гъсениците бяха отново в първа и втора възраст и имаше ефект от третирането им с този вид препарати.
На база на направените нови анализи бе изготвена краткосрочна прогноза за очаквания размер на нападнатите площи от златозлатката и се взе решение за третиране на 333 хил. дка. дъбови гори. От 1 август 2000 г. своевременно започна авиоборба на силно нападнатите райони в страната. За седем дни при много тежки условия вследствие на високите температури бяха третирани всички силно нападнати площи. В края на месеца отчетеният ефект от борбата е много добър - над 91 на сто смъртност на гъсениците средно за страната, като за определени места процента на смъртност е 97.
От всичко изложено дотук става ясно, че Министерството на земеделието и горите, респективно Националното управление по горите, не е проявило бездействие, а напротив, своевременно са предприети всички възможни - подчертавам - възможни, и необходими мерки за ограничаване на нападенията от златозлатката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Вие, както и други Ваши колеги от правителството всеки път, когато народните представители изнасят пред Вас информация, която е от районите, на която те са свидетели със собствените си очи, се отнасяте резервирано, отговаряте, че това не отговаря на истината и едва ли не, че тук съзнателно се поставя въпрос, който не е от съществено значение за населението от тези общини и тези райони и едва ли не, че не става дума за въпрос, който е от изключителна важност и за страната, и за правителството, и за Вас, като министър на земеделието и горите.
Аз говоря с факти и неща, които са от избирателния район, от който съм народен представител и от общината, в която живея.
Ангажирахте се с конкретни цифри от 333 хил. дка. Бихте ли посочили колко от тези планирани декари са напръскани и са обработени по съответния начин, защото за община Карлово ще Ви кажа - напръскани са едва 25 хил. дка. от всичките засегнати 65 хил. дка. Пораженията, които продължават да се осъществяват вече са стигнали до Беклемето, тоест до билото на Стара планина и по никакъв начин този въпрос не може да се подценява. И Вие няма как да избягате от тази отговорност, че сигналите, които имахте от общините, от лесничействата още през миналата година трябваше да дадат възможност на министерството своевременно да организира първото пръскане още през пролетта на тази година, а не да чака втория възможен вариант през лятото.
В края на краищата Вие трябва да признаете, че става дума за един биологичен пожар, наречен златозлатка, който подпали вече страната и който ще се окаже не по-малко страшен от този огнен ад, в който горяха селища и райони през лятото и който правителството не можа да овладее. Вие трябва да се постараете този биологичен пожар да бъде овладян, защото тогава наистина екологичната катастрофа ще бъде страшна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Благодаря.
Има думата за дуплика министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Славов, никой не е подценил проблема, който Вие поставяте във въпроса си. Напротив, ние си даваме сметка за неговата важност и както вече Ви отговорих, сме предприели съответните мерки. Предполагам, че и двамата с Вас не сме достатъчно компетентни по отношение на това в кой период от развитието на тези гъсеници трябва да се пръска, затова си има съответните специалисти. И точно тези специалисти са преценили, че трябва да се изчака за втората фаза от развитието на тези вредители, за да има ефект от пръскането.
Аз се заемам и се ангажирам с това да назнача комисия, за да проверим сигнала Ви относно ефективността на последното пръскане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Александър Каракачанов, за да развие своето питане към министър Върбанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният - съвсем кратък, ще го прочета и също ще го развия:
Уважаеми господин министър, многократно получавам оплаквания от производители на плодове и зеленчуци във връзка с проблемите, които имат при отглеждането и реализацията на пазара на своята продукция.
Уважаеми господин министър, моето питане е следното: каква е политиката на Министерството на земеделието и горите за развитието на производството на плодове и зеленчуци в България и защитата на интересите на производителите на същите?
Накратко обяснение на това питане: имах възможността да направя една обиколка в Петрич. Това беше още преди ваканцията, през юли. При всичките ми спирания на различни пазари срещнах един и същи проблем - няма купувачи, отделно от това има вносители отвън. Хората просто бяха просълзени от проблема, когато ми го обясняваха. А Вие този проблем го знаете. Още повече, че подобни питания на това, което аз Ви задавам в момента, са Ви задавани периодично всяка година - намерих такива от 1998, от 1999 г., включително и от 2000 г. Затова аз естествено няма да скрия, че не съм доволен от политиката, която провежда не само вашето министерство, но като цяло правителството в тази област и, за да бъда по-конкретен, ще посоча моето недоволство в какво се състои. Да се надявам, че Вие ще отговорите на тези подвъпроси, които са в рамките на зададения въпрос, естествено. Това е следното: докога ще продължава да има контрабанден внос? Всеки път си говорим за това, а той продължава, като под контрабанден внос включвам включително и внос по занижени цени, които са просто нереалистични.
Второ, докога ще се оправдаваме със споразумения от международен или междудържавен характер, които да позволяват вече в случая легален внос, но който убива нашия производител? Докога? И въпросът е защо са подписани такива споразумения, ако те убиват нашия производител?
Докога ще има или по-точно докога ще липсва всякакво подпомагане на производителите в България, включително и на тази продукция, но то се касае и за всички останали?
Докога развитието на оранжерийното производство ще бъде забравена тема, знаете, че това е също от огромно значение?
Докога понятието "стимулиране на износа" ще бъде нещо непознато също за правителството? Няма такова нещо в България, за съжаление, не се предвижда.
И още един важен въпрос. Какво се направи за възстановяването и развитието на консервната промишленост, която е основен потребител на тази продукция?
В крайна сметка естествено аз няма да Ви питам, това го оставям вече може би за министър-председателя, какво се направи за повишаването на покупателната способност на населението, което просто няма пари, за да отиде на тези тържища и да си купи?
Тоест, в крайна сметка има ли някаква ясна политика, която да не се основава на принципа "Ние сме либерална държава и нищо не ни интересува", която да не се основава на принципа, тъй като ще влизаме в Европейския съюз - "каквото кажат, това правим" и която ще бъде ясна и категорична в интерес на тези хора, които са и ваши избиратели?
Кажете по точки с времето, в което тя ще бъде приложена. Защото вашият мандат вече свършва, а тази политика я няма.
Добре, дотук ще спра, надявам се да чуя Вашия отговор, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Нашият мандат вече свършва, затова да си довършим политиката, която е безалтернативна, ще продължим да управляваме и следващия мандат!
Българското селско стопанство има голямо значение за успеха на икономиката в страната и на цялостната реформа. Затова неговото възраждане и устойчиво развитие е един от основните приоритети, залегнали в "Програма 2001" на правителството. Реализирането й изисква изпълнението на мерки в следните насоки: създаване на благоприятни условия за повишаване на инвестициите в земеделието и целенасочено държавно подпомагане; внедряване на ефективни технологии и обучение на земеделските производители чрез осигуряване на научно обслужване в земеделието; производство на висококачествени хранителни продукти, отговарящи на международните стандарти; експортна ориентация на земеделието; държавно подпомагане на земеделските производители за производство на непреработена растителна и животинска продукция с цел продажба, е регламентирано със Закона за подпомагане на земеделските производители.
За финансовото подпомагане на инвестиционния процес в земеделието Държавният фонд "Земеделие" предоставя възможност на земеделските производители да ползват преференциални инвестиционни кредити за активи, включени в инвестиционните програми на фонда. Преференциалното инвестиционно кредитиране обхваща инвестициите за дълготрайни материални активи, пряко свързани с производството на плодове и зеленчуци и за закупуване на дълготрайни материални активи, като земя, сгради, машини, съоръжения и земеделски техника, свързани с производството и съхранението на растителната продукция, както и строителството, реконструкцията и модернизацията на собствени такива, изграждане и възстановяване на оранжерии, създаване и възстановяване на трайни насаждения.
Инвестиционното кредитиране е подчинено на изпълнението на осем програми. Всяка от тях включва кредитирането на посочените по-горе активи. И аз ще ви ги предоставя.
С активното съдействие на министерството в страната бяха създадени и 33 кредитни кооперации с 10 хил. души членска маса, които финансират проекти на земеделски производители.
В изпълнение на Решение № 555 от 19 октомври 1998 г. на Министерския съвет на Република България за участие на страната ни в специализираната подготвителна програма за структуриране на фондовете на Европейския съюз беше разработен и Националният план за развитие на земеделието и на селските райони за периода 2000-2006 г. Той бе одобрен на 13 септември от Комитета по управление на земеделски структури и развитие на селски райони към Европейската комисия.
В предходния мой отговор аз отговорих изчерпателно на актуалния въпрос на господин Владислав Костов относно това, което следва от одобрението на Националният план за развитие на земеделието и на селските райони по програмата САПАРД, така че не искам отново да се повтарям. Може би знаете, че Министерството на земеделието и горите координира проект "Пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя".
През 1992 г. с консултантска помощ, осигурена от немското правителство, бе разработена концепция за вертикална пазарна инфраструктура за търговия на едро с пресни плодове, зеленчуци и цветя.
Основната функция на пазарите и тържищата е осигуряване на зависещото от пазара градско население с широк асортимент от пресни плодове и зеленчуци.
През 1999 г. бяха планирани пазарите в град София, Стара Загора, Хасково и Сливен. Строителството на пазара в Сливен приключи в края на месец април 2000 г. Реконструкцията на пазара в София ще стартира през следващия месец. Вече започна строителството на пазарите в Стара Загора и Хасково. В зависимост от по-нататъшния ход на проекта постепенно ще бъдат разработени и всички останали пазари - в Монтана, Плевен, Сандански, Пловдив, Бургас и Варна и събирателните пунктове за плодове и зеленчуци около тях.
Реализацията на този проект преследва следните цели: подобряване на условията за продажба на пресни плодове, зеленчуци и цветя; увеличаване на конкурентноспособността им на вътрешния и външните пазари; постепенно възвръщане на традиционните за българските плодове и зеленчуци пазари; въз основа на това увеличаване на продажбите и косвеното стимулиране на по-голямото производство, без да се забравя, че то представлява интензивно земеделие и увеличението на относителния му дял спрямо екстензивното е един положителен фактор.
Постигането на прозрачност на вътрешния пазар, задоволяването на зависещото от пазара население с широк асортимент пресни плодове и зеленчуци при конкурентни цени, разкриване на нови работни места при производството на търговията на едро с пресни плодове, зеленчуци и цвета, при строителството на тези пазари.
Отговорих Ви подробно на зададения въпрос. Надявам се, че сте останал доволен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За два уточняващи въпроса има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Господин министре, това на времето, когато бяхме студенти, ние с Вас сме почти набори, се наричаше "леене на вода". Защото аз Ви попитах за конкретни неща. Вие единственото, което ми казахте, що-годе конкретно, но без цифри, естествено, е, че имало кредитиране в селското стопанство. Колко процента от желаещите са кредитирани от вашия Земеделски фонд? Ще кажете ли цифра? Аз ще Ви кажа, че няма повече от 15 на сто от искащите. И Вие това го наричате кредитиране. Това е факт.
Вие ми приказвате за програмата САПАРД. Това са жълти стотинки. С това ли ще правите политика? Това е политика на Европейския съюз, в техен интерес. Правилно, ще ни дадат нещо, за да не убият останалото, което е в техен интерес да го няма. Но това са жълти стотинки за нашето селско стопанство, те за никого не стигат. И Вие това го знаете.
Аз Ви зададох конкретен въпрос за контрабандния внос. Думичка не казахте за него. Може би не сте предвиждали, че това влиза в тази политика. Аз Ви казвам, че влиза и че е нещо много важно. И се надявам след малко да ми отговорите.
Аз Ви попитах за тези международни споразумения, които не са в интерес на българското земеделие и с които Вие винаги се извинявате. Либерален внос имало.
Либерална Америка спира всякакъв внос, когато не й отърва. Либерална Америка изкупува млякото със законови инструкции и с държавно определени структури. Ние ще приказваме за либерализъм, дето нямаме долни гащи!
Така че, аз, за съжаление, не съм доволен от Вашия отговор, защото в него нямаше конкретни неща. И конкретни неща не които мен ме интересуват, а хората, които са там, долу. Тези приказки няма да им помогнат, защото те ще кажат: моята продукция не се изкупува, мен с нищо не ме подпомагат, а отвън внасят и законно, и незаконно, и защита от тази държава няма.
Ето, на тях отговорете! Оставете на мен тези приказки. И аз съм завършил университета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Каракачанов, аз Ви отговорих на въпроса, който в писмен вид сте ми задали. Вие тук импровизирахте и зададохте още няколко въпроса. Също мога да Ви отговоря.
Първо, явно че се опитвате да извлечете някакви евтини политически дивиденти, заставайки тук, пред медиите и пред депутатите в пленарната зала. Но искам да Ви кажа, че може по-подробно да си поговорим, за да Ви обясня либералната политика на българското правителство.

Именно благодарение на либералната политика на българското правителство в момента няма такъв конкурентен натиск на вносни селскостопански стоки. Да, точно така е, защото от юли месец действа Споразумението за либерализация на търговията със селскостопански продукти с Европейския съюз. И това го потвърждават самите браншовици. Само преди два дни имах среща с тях и там бяха отчетени положителни резултати от това споразумение.
Също така искам да ви припомня, че не по вина на правителството не се изпълняват договорените и от правителството квоти за европейските пазари. Ами, не се произвежда достатъчно с необходимото качество. И големият проблем е в липсата на големи търговски фирми, които да могат да отговорят на изискванията на европейските пазари. И точно затова, както Ви казах в своя отговор, ние работим по една цялостна стратегия за изграждане на пазари, на тържища, за да могат там да се срещат производителите на селскостопанска продукция с големите търговци и да въведем европейската и световна практика, за да може наистина качествените български стоки да отидат на европейските пазари.
През последните три - четири години не си изпълняваме квотите. И това не е по вина на правителството, защото правителството носи отговорност за договарянето. И всяка една измината година ние увеличаваме тези квоти, без да ги изпълняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Каракачанов да заяви своето отношение към отговора.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин министър! Може би започнахме да стигаме до съществото на въпроса, макар че свърши времето.
За контрабандния внос не ми отговорихте, но въпросът е за конкурентния натиск. Даже и да е намалял някъде в близките дни по някой параметър, това е било нещо временно. Аз не знам с кои производители говорите. Отидете долу, на пазара даже в София, и вижте какво продават, откъде са ябълките, откъде са крушите - тях още ги няма, откъде са доматите, откъде е гроздето и тогава ще разберете какво значи конкурентен внос. И тогава ще разберете, че няма защо да говорим наистина за конкурентен внос, защото нашето производство го няма и Вие току-що го казахте.
Как може да кажете, че не е по вина на правителството, че няма производство в една държава?! Ами, че тогава за какво ви избираме? За да си получавате заплатите или за да помогнете на тоя производител да стъпи на краката си? Ето това е принципната разлика в политиката, която ние не можем да приемем! Аз говоря от името на Зелената партия в случая, от никой друг, не ангажирам никого. Не можем да приемем това нещо, защото това е абсурд! Едно правителство, което казва: не е наша вина, че не произвежда тая държава - ами за какво е това правителство?
Аз ще Ви кажа следното. Отидете без бодигард, но по-добре с бодигард отидете, по тържищата в Петрич и кажете тези неща, които казахте на мен, на хората и ще видите каква не топла, гореща реакция ще имат към Вас.
Нещо друго, и това вече не е обръщение към Вас - видяхме всеки ден какво става в една демократична Франция. С толкова им ухапват интересите на хората - вдигнали цените на нещо си. Отиват пред съответното министерство и са готови да ги убият, извинявам се за израза. А ние мълчим. Къде може да ти убиват интереса и то всяка седмица да ти вдигат цените по различни параметри с по 30 процента, с по 5 процента и ние да мълчим! Аз това не мога да го разбера, господин министър, но това вече не е към Вас, това може би е към българския народ. Но към Вас е следното: не мислете, че като народът мълчи, това значи, че всичко е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! След като ръководството на парламента положи неимоверни усилия да укрие министър-председателя и той си намери благовиден предлог; след като бяха върнати на неизвестно основание голяма част от зададените въпроси, които така или иначе витаят в обществения въздух и са свързани с финансирането и произхода на парите на фондацията на премиерската съпруга; след като все пак министър-председателят трябваше да бъде тук в 13,00 ч., за да отговаря на едни много удобни за него въпроси и не знам защо допуснати - часът вече е 13,30, а парламентарният контрол по правилник е до 14,00 ч.
Правим процедурно предложение на основание чл. 34, ал. 1, изречение последно за удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението за удължаване с два часа на работното време.
Гласували 176 народни представители: за 126, против 45, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Пристъпваме към отговори от министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народната представителка Елена Поптодорова да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, двата актуални въпроса, които имам, датират още от м. юли, преди ваканцията.
Използвам повода най-напред да се извиня на онези мои избиратели от Каварна, които поставиха своя актуален въпрос доста по-рано. Въпросът, най-общо казано, е свързан с третирането на роми в публични заведения в гр. Каварна. По време на приемен ден в града при мен дойдоха с оплакване представителите и ръководството съответно в града на сдружението с нестопанска цел "Рома 2000". Те ми представиха един списък от 30 души, които принадлежат към организацията "Рома 2000", от кв. "Хаджи Димитър" на гр. Каварна, на които им е било отказано обслужване в обществени заведения под различни предтексти. Един от ръководителите на организацията намясто дори свидетелства как той и семейството му са били реално прогонени от едно заведение, като им е било наредено да си потърсят друго място да пият кафе.
Ръководството на организацията надлежно ми донесе нещо, което добре познавам и което всички народни представители добре познават, а това е не само решението, а и ратификацията на Народното събрание за присъединяване на страната и приемане на Рамковата конвенция за малцинствата на Съвета на Европа. И, разбира се, оказвайки се грамотни хора от това малцинство, те поставиха въпроса защо все пак им се отказва едно основно право, а именно посещаване на обществени заведения, при положение, че това става по ред и начин, който е напълно съвместим с порядките, с обществения ред и с приличието, което важи за всички останали граждани.
Очевидно е, че такова агресивно поведение не е изключение - говоря за агресивно поведение към представители на ромското население, и съвсем не се ограничава само до този град в моя избирателен район или само до отделни епизоди в страната. По сведение от представители на ромската организация "Рома 2000" такива случаи не са рядкост и в други части на България.
Ето защо въпросът ми е: какви механизми има изпълнителната власт, включително и Съветът за работа с малцинствата към Министерския съвет, за да може да санкционира подобно публично поведение, защото говорим за поведение на лица, ангажирани в обществени отношения, и оттам нататък какъв е начинът, по който все пак тази интеграция на малцинствата или групите, които определяме като такива, може да бъде подпомогната чрез този съвет, за който в интерес на истината не чуваме особено много напоследък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожо Поптодорова, въпросът, който поставяте, е много сериозен. Защо поне не кажете кои са тези заведения? "Някои заведения" ...
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Мога и да поискам заведенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, хубаво, да се знаят.
Нека първо да отговори министър-председателят, а след това ще имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! По повод Вашия актуален въпрос беше направена проверка от органите на РДВР - Добрич, при която се установи, че на 13 и 25 юли 2000 г. в община Каварна са постъпили две жалби, заведени с вх. № ПЖ 19 от 13 юли 2000 г. и ПЖ 21 от 25 юли 2000 г. В жалбите е цитирано, че в кафе-аперитив "Аркада", дискотека "Югоагент" и бар "Алиби" в Каварна се отказва обслужване на местни жители от ромски произход и се проявява дискриминационно отношение към тях. Подписани са от Демир Чакъров, Алеко Бочаков и Себастиян Романов. Проверката по жалбите е възложена на заместник-кмета по икономическата политика на община Каварна господин Георги Ляпов, защото са подадени до общината, тъй като до РДВР - Добрич и прокуратурата не са подавани никакви жалби. В местния вестник "Пулс" е публикувана статия със съдържанието на жалбите.
При проверката се установи, че повод за отказа да се обслужват ромите са два конкретни инцидента. При първия, в началото на юли Гюнадин Анифер Уфи посетил кафе-аперитив "Аркада" с компания. В заведението същият въпреки направените забележки демонстративно е боравел с газов пистолет. В резултат на неговите действия другите клиенти, между които и чужди граждани, напуснали заведението.
При втория случай, няколко дни по-късно между роми, посетили същото заведение, възникнал скандал, вследствие на което била счупена витрина. В повечето от случаите клиентите роми, посещавали това и съседните заведения в неугледен външен вид.
В резултат на тези инциденти собственичката на кафе-аперитив "Аркада" и дискотека - пицария "Югоагент" Живка Гаич наредила на персонала да не допуска в заведенията лица от ромски произход. Живка Гаич е съпруга на сръбския гражданин Миролюб Гаич, създател на известната финансова пирамида "Югоагент".
На 27 юли 2000 г. Живка Гаич е предупредена от служители на РДВР - Добрич да отмени забраната си за достъп на роми в нейните заведения. Както виждате, това е станало една седмица след втората жалба. След тази дата не са установени случаи на отказ за обслужване на клиенти роми.
На 31 август 2000 г. в ресторант "Югоагент" в Каварна се е провела среща между Живка Гаич, Алеко Бочаков, Себастиян Романов и Георги Ляпов, заместник-кмет на община Каварна и служител на РПУ - Варна. Между Живка Гаич и жалбоподателите е постигната договореност за толерантност и недопускане на инциденти от двете страни.
За третото упоменато в жалбите заведение - бар "Алиби", се установи при проверката, че не работи от м. май и вероятно е цитирано погрешно.
Равенството, което предвижда чл. 6 от Конституцията на Република България по отношение правата на всички граждани, означава и равенство на техните задължения. И както виждате, намесата на РДВР - Добрич е била своевременна и резултатът е виден.
Що се отнася до втория инцидент, отношенията са били изгладени пак със съдействието на РДВР - Добрич, РПУ - Каварна и заместник-кмета на община Каварна.
Уважаема госпожо Поптодорова, Вие се интересувате от механизмите на изпълнителната власт за санкциониране на собствениците и съдържателите на обществени заведения. Както Ви е известно, на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му може да издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби. Правомощията във връзка със спазването на обществения ред са възложени и на областния управител, визирани в чл. 31, т. 7 от Закона за администрацията. От своя страна, съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи органите на МВР самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи, овластени за това, осъществяват дейностите, свързани с обществения ред. Както това се установи, при двата инцидента в Каварна всички са се задействали.
По Вашия въпрос относно правомощията и дейността на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Започна създаването, първо, на областни общински съвети по етническите въпроси, където по пътя на диалога и сътрудничеството ще бъдат решавани подобни проблеми, включително чрез предприемане на мерки на общинско ниво. Така например след проведените консултации в Пазарджик между представители на Националния съвет по етническите и демографски въпроси, кмета, областната управа и представители на малцинствените общности в общинския съвет на община Пазарджик, бе внесено предложение от партия "Свободна България" за изменение на наредбата за спазване на обществения ред. С предлаганите промени се предвиждат санкции за собствениците на заведения при отказ да се сервира на клиенти роми, включващи отнемане на търговския лиценз.
Второ, съгласно предвидения в Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество текст за предприемане на антидискриминационни мерки бе създадена работна група под председателството на министър Александър Праматарски, чието организиране бе пряко възложено на Метин Казак, експерт от политическия кабинет на господин Праматарски.
Трето, в момента в българското законодателство не съществува ясна дефиниция на съвременното понятие за дискриминация. Националният съвет по етническите и демографските въпроси предприе мерки за запознаване с опита на страните от Европейската общност и САЩ в развитието на законодателството в тази област. На посещение у нас беше господин Боб Пъркинс, комисар на Британската комисия за расово равенство във Великобритания и заместник-председател на Европейския център за мониторинг по въпросите на расовата дискриминация и нетолерантността, с който е постигната договореност за съвместно сътрудничество в тази област. Средствата за развитието на подобни мерки са предвидени в съвместния проект със Световната банка за институционалното развитие на Националния съвет по етническите и демографските въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Въпреки този отговор не можем да отречем нито Вие, нито ние като народни представители с преки впечатления от ситуацията в страната, господин министър-председател, че проблемът за общуването все още е налице и не е решен. Похвална е инициативата да се търсят опит и практика от страни, които са по-напреднали в регламентирането на тези отношения. И остава само да се надяваме, че скоро Министерският съвет ще внесе в Народното събрание детайлни критерии за расова дискриминация. Между другото, един от тях е недопускане в магазин или в заведение на хора от различен етнически произход.
Аз искам обаче само да Ви прочета това, което казва самият Себастиян Романов: "Ако хора от квартала правят бели, има си ред и начин да им се потърси отговорност. Аз не съм се отрекъл от България. Като войник съм се клел пред българското знаме и ме боли, когато ни възприемат за по-долна категория българи". Ето това трябва да е амбицията на съвета и той не бива да остава само в рамките на своите административни функции.
А що се отнася до газовия пистолет, който е бил използван като претекст, може би тогава би следвало да се забрани влизането на синове на министри в обществени заведения. Защото напоследък чуваме, че далеч по-опасно синове на министри работят с газов пистолет. И това вече наистина е въпрос, който министърът на държавната администрация трябва да реши по отношение на своя министерски състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Госпожо Поптодорова, Вие имате още един актуален въпрос. Заповядайте да го развиете.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин министър-председател, и този въпрос има известна давност, но той пък за разлика от конкретния случай, за който разговаряхме преди малко, е въпрос, свързан с едно най-малко средносрочно бъдеще на страната и е свързан с функционирането и ефекта на Пакта за стабилност.
Ще въведа въпроса с няколко изречения, за да не изглежда самотен и епизодичен, както изглежда в писмения си вид. Ясно е за всички, че има и много очаквания към Пакта за стабилност, много недоволства, много критики. И всички тези оценки към него са напълно основателни. Известно е, че процесът на селекция на проекти е тромав, бавен. Известно е, че донорите са тези, които в крайна сметка взимат окончателните решения за това кому и какъв проект да бъде одобрен. Намирам за особено неприемлива практиката фактически страните-участнички, имам предвид страните от нашия регион, по същество да не участват във взимането на решения, а да чакат решението, което ще им бъде спуснато. Знаете добре, че неотдавна Европейската комисия гласува едно предложение до Съвета на министрите някъде 5-6 млрд. евро да бъдат отпуснати за Западните Балкани, което изключва България и Румъния. Знаем обяснението, че трябва да избираме: или сме страна апликант, или сме страна реципиент. Всичко това не дава удовлетворение според мен на българската страна в лицето и на нейното правителство, и на нейния парламент, и на нейните граждани. Всичко това обаче са все решения, които се взимат в Брюксел. Мое дълбоко убеждение е, че онези европейски чиновници, или бивши сановници или политици, които са се ангажирали с една добра кауза за Югоизточна Европа, би следвало да бъдат по-близо до нея.
Мое разбиране е, че въпросният Пакт за стабилност чрез своя офис, чрез своето Бюро трябва да се настани именно тук в региона, а защо не и именно в България.
Затова, господин Костов, моят въпрос към Вас е: по време на вече отдавнашното, въпреки че тук съм записала неотдавнашното, посещение на координатора на Пакта за стабилност господин Бодо Хомбах в България беше ли поставен въпросът за откриване на офис на Пакта у нас и каква беше реакцията на госта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Думата има министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Аз не разбирам защо непрекъснато акцентирате върху това закъснение, тъй като Вашите въпроси са получени много навреме. Вие и по първия въпрос казахте, че имате жалба от миналия път, но всички знаят, че Народното събрание приключи работата си на 27 - 28 юли и я възобнови на 7 септември. По оня случай, който разказахте преди малко, жалбата е от 20 юли. Да се иска сега по-висока скорост при положение, че миналия петък тук имаше само един неотговорен въпрос, според мене е някакъв опит сега да изкривявате нещата.
Сега също, коментирайки въпроса си, отново правите внушение, че той бил зададен преди, че сега трябвало да се отговаря, прередактирате го в движение. Това не са добри похвати, защото аз отложих миналия път отговора на въпросите, тъй като имаше само един въпрос. Това искам да се чуе ясно. Аз не съм бягал от въпроси, но за един въпрос да създавам друг ред при отговарянето, няма да си позволя и друг път, защото искам повече министри да излязат на трибуната.
Ето сега отговарям на следващия Ви въпрос за откриване в София на филиал на офиса на специалния координатор по Пакта за стабилност. Този въпрос за пръв път бе поставен от правителствен администратор - от българския национален координатор господин Никола Карадимов по време на Третата работна среща на националните координатори, състояла се в Загреб на 2 юни тази година, така че е негово авторството на тази идея.
С мотива, че офисът на специалния координатор по Пакта за стабилност е ситуиран твърде далеч от Югоизточна Европа и нейните проблеми, българският координатор е предложил да се открие филиал на този офис в една от страните от региона, като изразил готовността нашата страна да направи това. Наличието на такъв филиал освен големите организационно-технически предимства, би позволило на всяка страна от региона да има свой постоянен представител там, при много по-малки финансови разходи за пътуване, отколкото това би коствало на тези страни в Брюксел, а и много по-малки разходи за издръжка.
Участниците в работната среща са реагирали различно на това предложение, като повечето страни от региона са го подкрепили с уговорката, че те също биха могли да открият такъв филиал. Поради тази причина в заключителния документ на срещата, озаглавен "Заключение на председателстващия" българското предложение не е било включено, но в т. 4 се отбелязва: с оглед да се препотвърди, че страните от региона владеят процесите по Пакта за стабилност, те изразяват надеждата си, че всяка една от тях ще бъде представена в офиса на специалния координатор и че необходимите връзки между офиса на специалния координатор и националните ще бъдат допълнително заздравени. Този по-засилен глас на региона в Секретариата на Пакта за стабилност не трябва да създава някаква нова структура, а ще служи само за укрепване на неговия оперативен капацитет.
По-нататък, в т. 5 на същите заключения на председателстващия, по предложение на Хърватска е записано: част от страните от Югоизточна Европа са на мнение, че за един от представителите от региона в Секретариата трябва да се обезпечи пост на високо ниво. Този човек трябва да бъде определен с консенсус на среща на министерско ниво на страните от Югоизточна Европа.
Шест дни по-късно, на Второто заседание на Регионалната маса по Пакта за стабилност, състояло се в Солун на 8 юни тази година, заключенията на председателстващия са били прочетени от националния координатор на Хърватска. В своето изложение, разпространено в писмен вид, българският национален координатор отново е поставил въпроса за откриване на филиал на офиса на специалния координатор в една от страните от региона, заявявайки следното:
"Трябва да се засили постоянното присъствие на специалния координатор в региона. Един от начините за това е откриването на филиал на офиса му в една от страните от региона. България би могла да предостави домакинството си за този филиал. Така ще се реализира заложената в Пакта за стабилност идея за регионално участие на страните от Югоизточна Европа."
За съжаление, участниците в Регионалната маса, в това число и специалният координатор, не са реагирали на заключенията на председателстващия от Загреб и на изложението на българския национален координатор.
През месец юли тази година в Охрид, на срещата на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа в присъствието на господин Бодо Хомбах, българският външен министър Надежда Михайлова отново поставя въпроса за откриване на регионален офис в София.
На 17 юли тази година в Брюксел по време на Четвъртата среща на националните координатори, посветена специално на проблемите на координацията в Пакта за стабилност, българският национален координатор за пореден път поставя въпроса за откриване на филиал в една от страните от региона, като приканва специалния координатор да даде конкретен отговор на това предложение. От своя страна господин Бодо Хомбах заявява, че той и неговите сътрудници от офиса прекарват близо 80 на сто от времето си в страните от региона, а останалата част те отделят за контактите си със структурите на Европейския съюз и НАТО и международните финансови институции, ситуирани в Брюксел и Люксембург. Така че той засега не вижда необходимост от филиал на неговия офис в региона. Разбира се, ако страните от региона намират за особено необходим такъв техен регионален офис, те биха могли сами да се организират и да си открият такъв офис в региона.
Взимайки предвид тази категорично изразена позиция от страна на официалния координатор, правителството прецени, че не бива да поставя отново този въпрос по време на посещението му в България от 19 до 23 юли тази година. Същевременно считаме, че с развитието на Пакта за стабилност необходимостта от филиал на офиса на специалния координатор в региона още повече ще нараства. Координацията, управлението и контролът по реализация на над 200 проекта, тук, в региона, трудно може да се осъществи само от Брюксел. Вярваме, че практиката скоро ще докаже това и нашето предложение отново ще бъде актуализирано в дневния ред на Пакта за стабилност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Госпожа Поптодорова има думата за реплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз се радвам, господин министър-председател, че е осъзната необходимостта на правителствено равнище от представителство на място на тези, които взимат решения за нас.
Мисля си обаче, че може би поставянето на въпроса в общ формат винаги ще го отлага по обясними причини, включително и местни, имам предвид регионални съперничества. Затова аз си мисля, че може би би било редно правителството да използва своите двустранни възможности, двустранни контакти, за да може да се придвижи този въпрос по-бързо. Ние четем и чуваме за ред високи оценки от страна на различни авторитетни източници в Европа, от страна на отделни партии. Европейската народна партия неотдавна чрез своя заместник-председател направи тържествена декларация при това тук, у нас, на място. Много пъти се говори за значението на България в поддържането на обръча около режима на Милошевич и така нататък. Всички тези високи оценки, това значение, което се отдава на страната ни, искам да мисля не само куртоазно, не биха имали реална стойност, ако те не се материализират по два пункта според мене. Единият е Шенген и това ще видим в края на годината като резултат. Другото е наистина да придвижим Брюксел насам чрез такъв офис, за да можем да разчитаме действително на по-ефективно включване на страната в средствата и в проектите, които се финансират оттам.
Аз апелирам към Вас: направете тези високи оценки реалност чрез тяхното материализиране в тези две посоки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Георги Пинчев да развие своя актуален въпрос към министър-председателя. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председателю! През това лято на пожарите изгоря и вилата на покойния министър-председател на България Александър Стамболийски в село Славовица, Пазарджишко. Като паметник на българската държавност и като лобно място на Александър Стамболийски след Деветоюнския преврат през 1923 г., ежегодно тя бе място за посещение и поклонение от десетки хиляди български граждани, които се стичат в селото от цялата страна. След опожаряването на сградата се нароиха разни инициативни комитети за събиране на средства за нейното възстановяване. Колкото и да са благородни подбудите, те като осъществяване са един продължителен процес. Необходимо е опожарената вила да бъде възстановена преди есенните дъждове да съсипят грозно зеещите сега нейни зидове.
Уважаеми господин министър-председателю, опожарен е един паметник на българската държавност, изгорена е една българска светиня, която като музей се намираше и все още се намира под ведомството на Министерството на културата в Република България.
Аз няма да задавам излишни въпроси от рода на тези: кои бяха тези ръце, които в късния следобед на 27 юли 2000 г. хвърляха огъня само на 80 м от тази вила. Мен по-скоро ме интересува другият въпрос, а и не само мен, и аз съм длъжен да Ви го задам: ще вземе ли ръководеното от Вас правителство необходимото и достойно решение в кратки срокове и с държавни средства да бъде възстановена историческата сграда в село Славовица?
Позволявам си с надежда да отбележа, че един такъв държавнически акт на българското правителство и лично на Вас ще бъде по достойнство оценен и в днешно, и в утрешно време, защото ще покаже, че ние, българите, умеем да ценим и да отдаваме дължимото към паметта на големите строители на българската държавност.
Благодаря Ви за вниманието и очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! На 27 юли 2000 г. при пожар в землището на село Славовица, община Септември, действително беше опожарена вилата-музей "Александър Стамболийски". Тя се стопанисва от община Пазарджик чрез историческия музей в града. Опожарен е един музей, исторически паметник на културата с национално значение - място за преклонение на не едно поколение българи. Правителството дълбоко цени и отдава дължимото за възстановяването на тази историческа сграда.
Към настоящия момент е извършено следното. Със Заповед № 968 от 8 август 2000 г. на кмета на община Пазарджик е назначена комисия за оценка на нанесените от пожара щети и изготвяне на проект на решение относно бъдещата съдба на музея. Включени са представители на общината, Министерството на културата, Националния институт за паметниците на културата, Гражданската защита, Историческия музей в Пазарджик, специалисти в областта на строителството, архитектурата, художествената реставрация и др.
С протокол от 10 август 2000 г. комисията констатира, че са напълно изгорели покривната конструкция и таванските помещения на двуетажната сграда, наличната художествена украса е унищожена, изгоряло е и оригиналното обзавеждане. Малко са запазените фрагменти, които дават само графична информация за съществуващите орнаменти. За щастие кървавият надпис, който има своята емоционална историческа стойност, е непокътнат.
Съгласно оценката на комисията за ликвидиране на нанесените щети е необходимо да се извършат възстановителни, проектни и строително-монтажни работи, възлизащи на 81 хил. 835 лв. Музейният комплекс за съжаление не е застрахован, поради което щетите не подлежат на обезщетение от застрахователна институция.
В докладни записки от 22 и 24 август 2000 г. на кмета и на областния управител на област Пазарджик до Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет се сочи, че реално нанесените щети на вилата са в размер на 109 хил. 835 лв., от които 81 хил. 835 лв. за проектни и строително-монтажни работи и 28 хил. лв. за художествено изписване и възстановяване на изгорелите музейни вещи. Искането до комисията е за отпускане на средства в размер на 81 хил. 835 лв.
Въпреки ограничените възможности, дни след сезирането, с Решение № СБ-9 от 11 септември 2000 г. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи осигури 60 хил. лв. на община Пазарджик за извършване на проектни и строително-монтажни работи по възстановяване на вилата-музей "Александър Стамболийски".
Община Пазарджик е изготвила искане чрез Националния институт за паметниците на културата до Министерството на културата за допълнително отпускане на 28 хил. лв. за художествено изписване и възстановяване на изгорелите музейни вещи, които да бъдат включени в бюджета за 2001 г. За осигуряване на останалата значително по-малка част от сумите за пълно възстановяване на вилата-музей вероятно биха могли да помогнат със средства и собствен труд политически партии, съюзи, организации с нестопанска цел и граждани. Разбира се, сигурно може и при икономично изразходване на парите, щетите не са чак толкова големи, все пак това са 30 хил. долара, с които хората сега и цели къщи строят, биха могли евентуално да се справят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Георги Пинчев за реплика.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Аз няма да правя реплика, а ще изразя удовлетворение от отговора на министър-председателя на моя въпрос.
Искам да кажа на него и на всички уважаеми колеги в Народното събрание, че когато преди няколко дни си пишех въпроса до министър-председателя, добре съзнавах колко е трудно в условията на валутен борд държавата и общините да отделят средства и за такива нужди.
Аз се надявам, господин министър-председателю, че следващата година през месец юни, когато хиляди хора се стекат в село Славовица, те ще видят, че вилата в крайна сметка е възстановена.
Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пинчев.
За процедура думата има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! На баскетболен език това се нарича "заслон". Няма защо толкова да криете министър-председателя, който обича да отговаря на въпроси, свързани с общуването и офиса и особено с историческото минало, но не и с въпроси, касаещи отхвърлянето на обвиненията за свързаност на семейството му и на фондацията на съпругата му с парите с неясен произход.
Такъв въпрос тази седмица ми беше върнат от председателя на Народното събрание под предлог, че не бил от компетентност на министър-председателя.
Моля Ви, господин министър-председателю, ако смятате, че бихте били готови да отговорите на този въпрос, защото всеки български министър-председател би трябвало да може да отговори на такъв въпрос, да помолите председателя на Народното събрание да не Ви прави тази лоша услуга, създавайки изкуствено шизофренична атмосфера около Вас. Съчувстваме Ви, разбираме, че всеки министър-председател има и неудобни моменти, но просто мисля, че слугинското поведение на ръководството на парламента в случая само подхранва тези обвинения и обществени подозрения. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, изкуствено шизофренична атмосфера създавате Вие и Вашата парламентарна група. Освен правилника, научете и законите и тогава ще видите кой отговаря за дейността на фондациите. Ако и това не знаете, трудно ми е да го повярвам, след като сте завършили право. Това се учи доста в началните години.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо коментирате? По коя процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър-председател, тъй като ние Ви избираме, тук е парламентарна република, моля Ви, следващия път не ни карайте да Ви чакаме до безкрай. Ние, народните представители, имаме право да Ви задаваме въпросите, а Вие с удоволствие би трябвало да ни уважавате и да бъдете тук навреме.
Искам да Ви дам като подарък една книга за научен костовизъм, кратък курс. Нейният автор ме помоли да Ви я предам. (Господин Ганчев предава книгата на министър-председателя Иван Костов.)
Интересува ме какъв беше поводът и причината нашият беден народец да понесе на гърба си повишение на нашата вноска в ООН с 200 хил. долара! От 200 хил. да стане на 400 хил.! Всеки в България се пита защо Америка не си плаща таксите с години наред и дължи милиард и кусур на ООН, а ние слугински първи се втурваме да бъдем услужливите приятели на Европейската общност. Не го разбирам и много хора в България не го разбират и затова моля за изчерпателен отговор.
Бих Ви помолил като министър-председател да посъветвате външната си министърка да ни направи развиваща се нация, да паднат поне митата за България на много по-ниско ниво, най обаче за Русия ще паднат доста бързо и т.н., и т.н., вместо да се изсилваме и да бъдем кръводарители на огромни световни организации.
Страшно ме смущава решението на вашия тъмносин колега да отиде в Сидней с ТУ-154, да потроши 200 хил. долара, когато дефлацията е в такава страшна сила, развиваща се в джоба на българина, че той, миличкия, се чуди...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Каква дефлация?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Казвам дефлация, защото вие вкарвате държавата в дефлация, мили мои. Това го знаят вече и децата от предучилищното образование.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: С Овчаров да отидете на училище!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председател, аз моля да се намесите Вашият нагъл съпартиец да не..... народен трибун с 24 процента от българския вот. Някакъв случаен човек от улицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля тишина в залата. Недейте да си служите с квалификации.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Някакъв случаен човек от улицата. Повтарям, някакъв случаен човек от улицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, недейте да обиждате, ще Ви отнема думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Санкционирайте го да не прекъсва народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, отнемам Ви думата и Ви отстранявам от заседание за обида на Ваш колега. Напуснете трибуната.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Нещастник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Искаме думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дал съм думата вече.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Искаме думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Група - негрупа, дал съм думата на господин Руси Статков.
Думата, включително от парламентарна група, се иска преди да бъде дадена думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Тя беше поискана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не беше поискана. Аз виждам, когато се иска.
Господин Статков, заповядайте. Давам Ви думата да си развиете питането.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Най-после след отлагане може да чуя отговор на своето питане. Не знам от какво се е ръководил министър-председателят, но аз лично смятам, че подобни действия говорят само за неуважение към Народното събрание, когато по подобен начин се отлага отговор на подобно питане.
Питането ми е свързано с изпълнение на Закона за подпомагане при обществени бедствия във връзка с пожарите, които, за съжаление, не са престанали и до ден-днешен в България.
Защо го направих въпреки изявленията на определен етап на министър-председателя, че всичко ще бъде изпълнено? Направих го, защото вече имахме опита от наводненията миналата година, когато същият този закон не беше изпълнен или по-скоро беше изпълнен частично и много, много неща и до ден-днешен не са реализирани по силата на този закон.
На следващо място, признавам, че като народен представител бях искрено възмутен от изявлението на министър-председателя, че хората трябвало да се застраховат, когато една голяма част от тях получават по 46 лв. пенсия.
На по-следващо място, уважаеми дами и господа, констатирах, че отново министър-председателят, въпреки призивите ми от миналата годна, не е прочел този закон. Ще кажа конкретно какво имам предвид.
Законът за подпомагане при обществени бедствия е съставен в едно отдавнашно време, но при конкретна обстановка, подобна на настоящата, когато волята на онези, които са го направили, е била действително да се мобилизира цялото богатство на държавата и да се подпомагат онези, които действително са пострадали от обществени бедствия, каквито са пожарите, наводненията, земетресенията и т.н.
Какво трябваше да бъде направено по този закон до този момент?
"Чл. 5. Подпомагането при обществени бедствия обхваща:
1. даване на първа социална помощ на всички пострадали от бедствието лица;
2. даване на възстановителна помощ само на ония физически и частноправни лица, които не могат със свои собствени средства да излязат от бедственото положение;
Забележка: когато пострадалите от общественото бедствие се подпомагат или обезщетяват чрез застраховки или по друг начин, предвиден в други закони или по административен път, същите не получават възстановителна помощ."
Така че, господин министър-председател, няма какво да говорите за застраховане. Изключено е. А става дума всички други случаи.
По-нататък. Какво включват всички тези мерки, на първо място, за даване на първа социална помощ? Те включват: "изхранване на пострадалото население и добитъка; даване подслон на пострадалите; даване облекло на пострадалите; улесняване с всички възможни средства превоза на пострадалите или ако се налага, даже изселване и преместване в друго населено място".
Възстановителната помощ се провежда след приключване на първата социална помощ. Какво включва тя? Тя включва комплекс от мерки, които са: "възстановяване и построяване на жилищни и други сгради за пострадалите, като строежът се подпомага от държавата; определяне на обществените мероприятия, които трябва да се извършат за възстановяване на населеното място и за предотвратяване и ограничаване на бъдещи бедствия; отпускане парични помощи на пострадалите; цялостно или частично изместване на селището; даване отсрочка и разсрочка за заплащане на задължения, спиране течение на лихви, на давностни срокове, законови и договорени срокове, както и облагане плащането на данъци, налози, такси, вулби и други задължения от публичноправен характер; набавяне на необходимите строителни материали и инвентар, семена и фураж за нуждите на пострадалите, а може вместо парична помощ, да се даде изгоден заем при изключително изгодна лихва, която е записана в закона.
И забележете, всичко това трябва да става под цялостното ръководство и решение на Министерския съвет, като отново ще се върна към следната разпоредба, която ще цитирам дословно, за волята на онези, които са направили закона, а именно, че освен по линия на държавата, може и по обществени начинания да се събират пари. Само че сумите, добити от обществени начинания за подпомагането при обществени бедствия, се използват по ред, определен от министър.
Това означава, уважаеми дами и господа отдясно, и онези активни фондации, в това число фондацията на съпругата на премиера, които събират такива пари, да ги изразходват по ред, определен от министър не само по този закон, но и по Закона за лицата и семейството, тъй като има такива министри, които наблюдават големи фондации.
Уважаеми дами и господа отдясно, няма какво да се вълнувате. Аз искам да чуя от министър-председателя днес дали всички тези записани в закона - и така съм формулирал своето питане - разпоредби се изпълняват. Защото, повтарям, имам достатъчно основания от онези изявления - и днешни - да смятам, че законът не се изпълнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Както е известно, в Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. са заделени целеви средства като резерв, чието предназначение е да бъдат поети неотложните и непредвидени държавни разходи при възникване на различни по обхват стихийни бедствия и аварии.
На основание чл. 2 от Постановление № 27 на Министерския съвет от 1984 г. тези средства се използват с решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, която осъществява общата организация и ръководство на дейността по преодоляване на последствията от създалата се обстановка.
През периода от края на м. юни, юли и август т.г. възникнаха големи пожари на горски и полски масиви, които нанесоха материални щети не само на горското и селското стопанство, но и на имущества на земеделски производители и отделни граждани. По този повод Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет прие пет решения за предоставяне на общо 8 млн. 950 хил. 175 лв. от резерва за преодоляване на последствията от стихийни бедствия съгласно чл. 1, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.

От посочената сума 7 млн. 200 хил. лв. са в изпълнение на Решение № 568 на Министерския съвет от 2000 г. за ликвидиране на последиците в селското стопанство, причинени от продължителното засушаване и за провеждане на превантивна дейност за намаляване на по-нататъшните загуби, а останалите 1 млн. 750 хил. 175 лв. са разпределени, както следва: 586 хил. 990 лв. - за подпомагане на домакинства със строителни материали за възстановяване на изгорелите им жилища и за задоволяване на неотложните им потребности от подслон; 1 млн. 7080 лв. - за възстановяване на разходите за гасене на масовите пожари, извършени от поделенията на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност", за поделенията на Въоръжените сили и Гражданската защита към Министерството на отбраната, от областните и общинските администрации, от привлечени сили и средства на търговски дружества, кооперации и участващи доброволци; 46 хил. 500 лв. са за възстановяване на съоръжения от системата за водоснабдяване, помпени станции на териториите на областите Хасково и Ямбол; 26 хил. лв. - за техническата екипировка на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" и средства за гасене на пожари в труднодостъпни и непроходими места, и 2000 лв. - за транспортно осигуряване на дейността по разпределяне на зърнени храни, предоставени като хуманитарна помощ от "Американ еър" - САЩ чрез Агенцията за чуждестранна помощ.
В съответствие с чл. 10, буква "а" от Закона за подпомагане при обществени бедствия по предложение на общините, получени в Постоянната комисия възстановителна помощ е оказана на 73 пострадали домакинства, от които в областите Хасково - 22, Ямбол - 19, Бургас - 11, Стара Загора и Софийска област - 6 домакинства, в Шумен - 3, в Благоевград и Кюстендил - по 2 и по 1 домакинство в областите Монтана и Търговище.
На основание чл. 10, буква "в" от Закона за подпомагане при обществени бедствия с Решение № СБ-6 на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, на 4 август 2000 г. е предоставена парична помощ в размер на 5000 лв. за семейството на Дянко Георгиев Дянков от село Банево, Бургаска област, който загина на 13 юли 2000 г. при гасене на пожари.
На поредното заседание на комисията на 18 август 2000 г. са приети допълнителни превантивни мерки за подобряване организацията на действие при пожарна обстановка, като е обърнато внимание на следните въпроси:
1. предприемане на спешни мерки за възстановяване на минирализованите ивици, почистване около стърнищата и трасетата под далекопроводите, заораване в близост до горските масиви и населените места;
2. изключване на далекопроводи с високо и ниско напрежение да се извършва по предложение на регионалните органи на електроснабдяването, които имат техническата възможност за предаване на най-точната информация до диспечерските служби на електроснабдителната мрежа;
3. осигуряване на средства от държавния бюджет на Република България за 2001 г. за дооборудване на дирекциите на националните паркове с необходимите технически средства за действия при пожари;
4. разработване на планове за противопожарно устройство на национални паркове, резервати и поддържаните резервати, като се подготвят и проекти за необходимите инженерни съоръжения;
5. разработване на организационна схема за по-ефективни контролни дейности по компонентите на околната среда за селища и обекти, разположени в близост до инциденти и възникнали пожари и попадащи извън обсега на действия на стационарната апаратура за контрол на околната среда;
6. провеждане от областните управители и кметовете на общините на мерки за контрол и, събиране и докладване информация в ситуационния център на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Протоколното решение на комисията на основание чл. 10, буква "е" от Закона за подпомагане при обществени бедствия и чл. 12 от Закона за подпомагане на земеделските производители, се препоръчва Министерството на земеделието и горите да предприеме мерки за компенсиране на щетите от пожари на селскостопанската продукция, като:
Първо, се трансформират в субсидии разрешените кредити за реколта 2000 г. на земеделски производители, пострадали от пожарите в съответните райони;
Второ, се предоставят на пострадалите стопани, земеделски производители семена за посев, пшеница от реколта 2000 г. и изкуствен тор, амониева селитра, суперфосфат, калиев хлорид;
Трето, в есенната кампания с предимство бъдат кредитирани земеделските производители, които са пострадали от пожарите.
Към всичко това следва да се отбележи, че бяха осигурени средства за покриване на транспортните разходи за разпределяне на зърнени храни за населението на общините, засегнати от пожари, както и инициативата на правителството за събиране на парични помощи за пострадалите по набирателна сметка в Банка "ДСК" ЕАД за разпределяне на събраните средства под контрола на областните управители.
С Решение № 569 от 4 август 2000 г. правителството прие доклад на председателя на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет относно дейността по време на пожарната обстановка през месец юни и юли 2000 г. и набеляза някои конкретни задачи за повишаване на готовността за действия при пожарна обстановка. На министри, ръководители на ведомства и областни управители, кметове на общини беше разпоредено да подобрят превантивната си работа при спазване на съществуващата нормативна уредба, за недопускане и намаляване на вредните последствия от пожари. С решението беше възложено до днес, 15 септември, да се разработи проект на целева програма, съдържаща предложения за осигуряване на неотложно необходимите техника и средства за действия при кризисни ситуации, както и за създаване на организация за ефективно използване на вътрешните резерви на държавните органи и организации, за използване на техника и средства при кризисни ситуации.
Проектът на целевата програма е възложен за изпълнение на министър Александър Праматарски и ще бъде разгледан на заседание на Министерския съвет. В цитираното решение на Министерския съвет се възлага на министъра на земеделието и горите и на министъра на външните работи да изготвят иск от името на Република България за оказване на международна помощ за компенсиране на щетите, нанесени на горските насаждения от пожари в размер на 18 млн. лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Руси Статков за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Този път с отлагането господин министър-председателят се е постарал някои от нещата, предвидени в закона, да бъдат свършени. Казвам обаче, някои. Защо? Защото, господин министър-председател, и първият ми уточняващ въпрос ще бъде в тази посока, мен многократно ме питаха и ми поръчаха да Ви питам и Вас: с 46 лв. как може да се живее? И ако Вие сте реализирали някакви средства в размер на няколко милиона, господин министър-председател, отговорете ясно на първия ми уточняващ въпрос - с 46 лв. как хората ще се хранят, как ще си купят дърва, въглища, как ще се застраховат, въобще, как ще живеят? Защото казахте дотук, че много е направено. А същевременно едно от изрично записаните неща в Закона за парична помощ не само на загинали, а и на другите, не е реализирано. А това е най-същественото, наред с други, за които аз не искам да губя време заради следващия си уточняващ въпрос.
Значи, първият ми въпрос е с 46 лв. как се живее и ще изпълните ли цялостно закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е въпрос. какво е питането Ви, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ: Това е уточняващ въпрос във връзка с това, което е направено - достатъчно ли е или не е достатъчно? Хората считат, че е много малко. И затова питат как ще се живее с 46 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои са тези хора, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ: Втори въпрос. Господин председател, моля Ви, не ме прекъсвайте! Водите разговор с мен и ми отнемате време.
Вторият ми въпрос е свързан с чл. 11, който не е изпълнен до този момент, че всички обществени начинания за подпомагане при обществени бедствия, като събиране на парична помощ и нейното разпределение се провеждат с решение на Министерския съвет. Аз питам, господин министър-председател, фондация "Бъдеще за България" и всички фондации минали ли са по този ред? Защото, господин министър-председател, миналата година за наводнението се оказа, че в някои райони са дадени пари и то от застрахователите - 400 хил. лв., които са отнети от печалбата им за сметка на други райони, в които хората нямат нищо. И например, днес в Долно Белотинци децата пак няма да отидат на училище от ромски произход, които пострадаха от наводнението, защото там пари не пристигнаха от фондация "Бъдеще за България". (Говори при изключен микрофон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, има два уточняващи въпроса. Единият го разбирам така: как с 46 лева ще се живее и едновременно ще се застрахова имущество?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ама не на ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: моля!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Искам да уточня, че става въпрос за застрахователни вноски в размер на 12 лева годишно за неголямото имущество, с което разполагат обикновените български граждани в провинцията. Това прави около лев - лев и нещо на месец.
Искам да ви кажа, че в момента не се виждат възможности един лев наистина да се махне от минималните плащания за социално осигуряване. Това е вярно. Но ако, казвам "ако", допуснем, че държавата не извършва тези разходи, които извършва, а има развита система за застраховане на имуществото, която да поема всички тези разходи, включително и това, за което отговорих на въпроса на господин Пинчев, ако има такава развита система, както в напредналите страни, тогава правителството ще има много по-голяма възможност да даде този лев или два в повече на пенсиите.
Така че това е въпрос само на разпределение на отговорностите, а не е въпрос за някаква органична невъзможност, която в момента Вие виждате. Така виждам аз Вашия въпрос.
Що се отнася до втория Ви въпрос, този закон, който Вие цитирате непрекъснато, е приет през 1948 г., изменен е през 1955 г. и накрая през 1976 г. Разбира се, през последните 10 години бяха приети закони със съвременно европейско законодателство, където ясно са уредени действията на обществените организации така, че през никакъв начин да не зависят от правителството. Нещо повече, законодателят в момента е защитил и конституционно, и чрез законите обществените организации да бъдат неправителствени, т.е. да извършват действията си далеч от правителствения контрол. А въпросният чл. 11, на който Вие се позовахте, вижте как звучи. Ще Ви го прочета, за да видите колко е архаичен от гледна точка на днешното българско претендиращо да се хармонизира с европейското законодателство: "Всички обществени начинания за подпомагане при обществени бедствия като събиране на парична помощ и предмет за бедстващите, материали за възстановяване и други се провеждат с решение на Министерския съвет по доклад на министъра на народното здраве, като за целта се образуват специални общонародни комитети. Сумите, добити от обществени начинания за подпомагане при обществени бедствия се разходват по реда, определен със заповед на министъра на народното здраве."
Явно е, че поне с няколко принципа това влиза в противоречие с дейността на неправителствените организации, например със строго съблюдаване волята на дарителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Статков да изкаже отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги, аз мисля, че господин министър-председателят не се е посъветвал както трябва с водещи юристи. Първо, законът, който обсъждаме, действа. Има § 3 на Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, който казва, че този закон, който противоречи, трябва да се отмени до една година от приемане на Конституцията. Такова нещо няма. Второ, господин Бакърджиев миналата година прие, че действа, господин Соколов - също. Трето, има тълкуване по теория на правото, която казва, че волята на законодателя в конкретната обстановка трябва да бъде спазена. Обстановката е същото. Хората са мизерно бедни, хората загиват! Хората нямат жизнен стандарт, господин министър-председател, както Вие твърдите!
Тогава всички ресурси трябва да бъдат събрани в едно. Има ли друг нормативен акт, който изисква това? Има! Това е Законът за лицата и семейството, който казва че министрите наблюдават фондациите. Да, вярно е, няма нужда от международни комитети, защото има фондации. Така че това е въпрос на тълкуване или не е. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
Така че Вие трябва да кажете в тази зала тук, като министър-председател, два закона - по този и по Закона за лицата и семействата как се разходват семействата? Как се разходват тези средства и на застрахователите, господин Христов, които Вие съдействахте като рекет да бъдат получени. Къде отидоха? Защото ние най-малкото ще се съмняваме, че има извършено престъпление отново по този закон. Злоупотреба със средства.
На следващо място, господин министър-председател, най-после Вие трябва да видите истината в очите. Вашето правителство, Вашето управление не само, че не прави жизнено равнище, а унищожава българския народ. Вижте справката за последните три години колко са умрели, колко са болестите. Вижте! Отворете си очите, защото хората това питат: нямат ли срам управляващите от правителството?
Аз мисля, че е крайно време...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте, времето Ви изтича.
РУСИ СТАТКОВ: ... с онзи виртуален свят, в който живеете, да скъсате. И да видите, че България загива...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече! (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони. Шум и реплики в залата. Ръкопляскания от ДЛ.)
Има думата министър-председателят.
Господин Статков, недейте се позовава на други хора, включително и на мен, защото отново показахте немного висока правна грамотност. Дори в този закон е казано: "Средства, които се събират за тези действия", как се изразходват, а не събирания от фондации за други цели и средства да се изразходват от правителството. (Шум и реплики в ДЛ.)
Има думата министър-председателят.
Моля за тишина! (Шум и реплики в ДЛ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз взимам думата отново, за да не се остане с впечатление, че въпросите, които ние дебатираме, са някакви общополитически, че се готвим за избори. Бяха зададени въпроси за това как е действало правителството, за да подпомага пострадалите от стихийните пожари през месец юли в съответствие със закона. И аз отговорих и бих желал този отговор, особено в някои негови основни моменти, да бъде подчертан. И най-вече обстоятелството, че Министерският съвет съумява в тези условия, в които сме поставени и наистина при непознато досега по размерите си бедствие, каквито бяха летните пожари тази година, ние съумяхме да организираме една сериозна сума в размер на 8 млн. 950 хил. лева от резерва, за да бъдат преодолени стихиите. И спазихме закона.
На хората не трябва да им се внушава друго. На хората не трябва да им се внушава да бъдат против това да бъде въведена съвременна система за защита от стихийни бедствия. Защото системите, които са свързани със застраховането на имуществото, които правят споделена отговорността между всички ни, без да се преминава през правителството, са по-добри. Те са по-гъвкави, те са по-жизнеспособни. Те гарантират повече средства при възстановяване на щетите, отколкото системата, която функционира в момента в България.
Цялата тази пледоария, която чухме от господин Статков, беше в полза на една система, която ние сме на път да оставим в миналото и да изградим нова. Да изградим системата на застраховането на всички видове имущество, като развием, разбира се, застрахователното дело и споделим отговорността с хората. Защото няма как държавата да претендира, че е в състояние да се справи със стихийните бедствия или с щетите на хората, ако самите хора не са ангажирани в това възстановяване, ако те не споделят отговорността.
Аз бях казал тук, от трибуната на Народното събрание, че съм виждал как в Косово хората стоят настрани и не участват във възстановяването на домовете им тогава, когато не носят никаква отговорност за това възстановяване. Ние не трябва да правим така българите да се отчуждават тогава, когато се справяме с щетите. Защото спомнете си, че в началото, когато избухваха пожарите, единствените, които проявяваха солидарност и които влагаха усилия, бяха войниците от Българската армия и служителите от Противопожарна охрана. Ако и в бъдеще насърчаваме това отношение, което тук може да се усети като дух, ние няма да изградим това, от което България се нуждае, а именно съвременна, модерна, европейска система за компенсиране на всякакъв вид щети, каквато дава модерното застраховане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.


ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Добре си тече парламентарният контрол - тихо, кротко, сякаш в държавата нищо не е станало, но аз бих искал от името на Парламентарната група да поставя комплекс от проблеми, които според нас са най-актуални в момента.
Преди няколко дни стана ясно, че фондация "Бъдеще за България" е получила 80 хил. долара - тогавашни 128 млн. лв., от бизнесмен, който се свързва с руската мафия. Първоначално госпожа Костова не можа да си спомни за случая, тоест тя или излъга, или наистина е забравила, защото сумата е очевидно едно от твърде скромните дарения за семейството.
Не знам дали си даваме сметка, че тази афера всъщност е най-големият скандал около изпълнителната власт на нова България. Няма друг премиер за последните 120 години след Освобождението, който да е уличен в такава далавера. (Смях от СДС.)
Впоследствие целият син елит беше впрегнат да обяснява и да доказва, че всички мръсни пари, прекарани през пералнята на фамилия Костови, стават чисти.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): През какви банки минават парите?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Никой обаче - нито от СДС, още по-малко Елена Костова и нейният съпруг, дадоха отговор на следните въпроси:
Още от колко мафиотски структури са получавали подобни дарения? Колко милиона долара са се превъртели през "Бъдеще за България"? Какво стана с онези пари, които хората даряваха за пострадалите от наводненията и които бяха прокарани през фондацията на Костови в разгара на кампанията за местните избори? Колко са даренията от държавни предприятия, които имат тежки финансови проблеми? Има ли случаи, в които ръководители на държавни фирми са си позволявали подобно спонсорство, макар че заплатите на работници и служители не са плащани месеци наред?
Впрочем аз вярвам на госпожа Костова, че тези и други подобни пари не са отишли в черната каса на СДС, а че те са за семейна консумация. Ако не е така, опровергайте ме, господин Костов. (Смях и викове "Е-е-е!" от СДС.)
Днес повече от ясно е, че Иван Костов и елитът на Съюза на демократичните сили са заложници на мръсните пари. Ако тази връзка не се прекъсне, заложник на мафията става България.
Самоочистването по върховете на СДС е невъзможно просто, защото всички са икономически и организационно обвързани. Сегашната акция за единение в отговор на пампоровските призиви на господин Костов ще завърши без съмнение със 100-процентов успех, защото корупцията отдавна здраво е консолидирала лидерите на СДС. Поради това мълчанието на агнетата от вътрешната опозиция в СДС ще продължи.
Сега вече е ясно защо господин Костов така упорито прикриваше корупцията, защо така здраво крепеше политическия чадър над корумпираните управляващи. Обяснението е в това, че той е в основата на тази обърната пирамида, че той е идеологът и двигателят на корупцията и клиентелизма. Той е не командирът. Всъщност той е кръстникът.
Компроматна война няма. Това не е времето, в което господин Костов, а преди него и Стоян Ганев, важно се разхождаха с папки, в които така и не се разбра какво има. Ако изнесените в медиите факти, илюстрирани впрочем документално, са компроматни, неверни, аз питам: ще съдите ли, господин Костов, всички онези, които петнят доброто име на фамилията и на синия елит?
Преди време, когато заявих, че ваш министър лично се е облагодетелствал от властта, Вие, господин Костов, ме заплашихте със съд. И досега, около 10 месеца по-късно, чакам съдебната призовка. Но ето сега аз Ви казвам: Вие, Вашето семейство, господин Костов, сте се облагодетелствали лично от управлението, от участието Ви във властта.
Любимата тема на премиера е, че някои били работили за чужди интереси. Това го слушаме като грамофонна плоча вече месеци наред. (Реплики от СДС.) Кажете, господин Костов, дали тези 80 хиляди долара и многобройните подобни дарения са Ви били дадени, за да защитавате националните интереси на България? Мислите ли, че има наивници, които да повярват, че тези дарения са безкористни?
Премиерът досега не е отговорил на нито един от конкретно поставените му въпроси. Във всички случаи отговаря с обвинения и квалификации главно с идеологически характер. Политическият език на господин Костов звучи все по-мракобеснически, но не внушава страх, а само съжаление. Премиерът гради баригади. Той търси сблъсъка и конфликта. Господин Костов залага на стратегията на конфронтацията за разлика от първите месеци на управлението си. Той търси конфликта и произвежда врагове навсякъде - в политическата опозиция, в гражданските структури, в медиите. Просто, защото това е най-лесният път да се размият отговорностите, в това число и неговите.
Премиерът Костов е заплаха за политическата стабилност. Със своето поведение, със своята политика той е източник на напрежение и политически конфликт. (Неразбираема реплика от господин Христо Христов.)
С това ръководство, уважаеми господин Христов, СДС се държи като окупационна армия. Каквото може да заграби - граби. Каквото не успява - минира, за да може да гръмне под краката на онези, които ще дойдат след тях. (Шум и реплики от мнозинството.)
Господин Костов подчинява цялата държавна машина изключително на собствените си интереси. Той се опитва да се прикрие зад СДС, жалко, че не го разбирате, да натопи цялата управляваща партия и да се измъкне сух. В този смисъл господин Костов се превръща в заплаха за СДС. Той е на път да компрометира ... (Смях и реплики от СДС.)
Твърде смешно е за кредитни милионери като Вас, господин Агов. Какво да се прави?
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Стига лъжи, стига лъжи.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Излезте и ме опровергайте.
Премиерът не може да разбере, че единственият начин да се ограничи агонията в държавата и в управляващата партия е той да освободи мястото, тоест казано на боксов език - да хвърли кърпата.
Както се разбра, председателят Соколов разтвори отново политическия чадър за семейство Костови - отхвърли всички въпроси за парламентарния контрол, свързани с аферата. Не включи темата в дневния ред на комисията "Антимафия".
Парламентарната група на Демократичната левица ще продължи да търси истината, първо, чрез искане за създаване на парламентарна анкетна комисия. Такова искане вече е постъпило в деловодството на парламента. Второ, чрез непрекъснато поставяне на въпроса в парламентарния контрол. Няма да има покой за Вас, господин Костов, докато не дадете ясен и убедителен отговор или не подадете оставка. Този път снишаването няма да Ви помогне. Трето, смятаме за необходимо този въпрос да бъде поставен в извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, защото връзките на премиера с мафиотски структури пряко засягат националната сигурност. (Оживление.)
И накрая, уважаеми госпожи и господа, Съюзът на демократичните сили тръгна към властта с висок морален патос, като непримирими борци против мафията. И затова провалът ви сега не е само управленски, не е само политически, но и дълбоко морален. Затова няма друг изход освен незабавната оставка на министър-председателя и на целия му екип. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Бяхме свидетели как господин Георги Първанов даде своя скромен принос към това, което четем по медиите, и това, което аз наскоро нарекох компроматна война. За да бъде това истина, разбира се трябват доказателства. Защо не може да е вярно това, което той твърди, според мене е очевидно за всички. Аз си мисля, че господин Георги Първанов въобще не прави разлика между хиляди долари и милиони долари, защото аз чух, че през фондацията са минали милиони долари, които са отишли за семейство Костови. По-безумно твърдение от това аз не съм чувал.
И в такъв прав текст толкова нахално формулирано, аз не съм виждал. И не съм го чел никъде в медиите, защото там е ясно какъв ще бъде изходът. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вие се прикривате от своя парламентарен имунитет. (Реплики на недоволство от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, моля!...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Криете се зад имунитета си на народен представител, за да сеете нова порция лъжи тук! Всъщност даже, за да повтаряте чужди лъжи! Вие собствени даже не можете да измислите. (Реплики от блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, правя Ви бележка!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Обаче има нещо, на което аз искам да отговоря и аз си мисля, че то е много важно. Това е абсурда, до който се стига, когато едно правителство предприеме силни мерки срещу организираната престъпност, то да бъде обвинено във връзки с руската мафия. (Слях от опозицията, провиквания: "Е-е-е!".)
Защо не е възможно това нещо? Първо, защото ние изгонихме тези хора независимо, че не сме ги пускали ние в България. (Шумни реплики и провиквания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ако имаше някаква обвързаност, нямаше да бъдат изгонени! Ако имаше обвързаност... (Силен шум в залата, провиквания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, втори път Ви правя забележка!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ако имаше обвързаност така, както се твърди клеветнически в печата от този, който беше набеден, че е касичка на руските специални служби, а не на мафията, той трябваше да е получил лиценз в България, а е ясно, че такъв лиценз, първо, "МобилТел" тогава имаше и няма как да е получил и че той беше същият този в преговори, за да закупи "МобилТел" от тогавашните притежатели. Притежатели, на които господин Коларов и правителството на господин Жан Виденов дадоха първия лиценз през 1995 г., така че това просто няма как да е възможно!
Това, което Вие говорите е поредната порция несериозни приказки. Ако Вие разчитате, че с такива смехотворни твърдения сте в състояние да повлияете по какъвто и да е начин, както на мен, така и на моите приятели тук, на моите съратници, аз мисля че няма да успеете! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Що се отнася до начина, по който очевидно ще протече кампанията на Българската социалистическа партия оттук нататък аз си мисля, че този начин в никакъв случай няма да докаже вашата годност да управлявате страната с подобни порции лъжи, с подобни порции клевети и инсинуации вие не можете да убедите българите, че им предлагате положителна перспектива в бъдеще и това много лесно ще се види. Впрочем, то се вижда още сега по това, че на вашите митинги се горят знамената на Европейския съюз, че се вика: "Долу НАТО!". И по расистките ви възгласи!..
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Аз разбирам затруднението на премиера, безпомощността, в която той изпадна, но, господин председателю, в началото на заседанието поставих един процедурен въпрос, на който ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Три пъти го поставихте! Отнемам Ви думата.
ИВО АТАНАСОВ: Но, как може?! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се! Няма три пъти да Ви слушаме с едни и същи искания! Моля Ви се, отнемам Ви думата! Напуснете трибуната. (Народният представител Иво Атанасов продължава да говори на изключени микрофони.)
Напуснете трибуната! (Реплики на недоволство и провиквания отляво. Скандирания: "Мафия! Мафия!")
Моля, тишина!
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Но това е за компроматната война! Премиерът също го постави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е управленски въпрос! Отнемам Ви думата! (Шум и реплики в залата.)
Отнемам Ви думата! Ще Ви отстраня от заседанието, господин Атанасов!
Има думата господин Христо Стоянов, за да развие своето питане. (Провиквания отляво: "Процедура! Имаме процедура!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После!
Има думата господин Христо Стоянов, за да развие своето питане.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, встрани от микрофоните): Ние заявихме процедура преди него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Стоянов. Не съм Ви дал думата! (Обръща се към Татяна Дончева.)
Господин Христо Стоянов, заповядайте. (Шум на недоволство и реплики от народния представител Татяна Дончева.)
Не съм Ви дал думата! Не сте заявили процедура преди него!
Господин Христо Стоянов, имате думата. (Много от депутатите на опозицията напускат залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, встрани от микрофоните): Преди него бяхме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е преди него, нали гледам! Но Вие не гледате той кога вдига ръка!
Господин Христо Стоянов, имате думата.
(Народният представител Татяна Дончева продължава да спори с председателя Йордан Соколов.)
Излишно е да спорим. Когато вдигнете преди - Ви давам думата... Моля! (Шумно недоволство от опозицията, народният представител Татяна Дончева шумно репликира председателя.)
Госпожо Дончева, отстранявам Ви за едно заседание! Госпожа Дончева, напуснете трибуната! Госпожа Дончева, напуснете трибуната!... (Реплики.)
Единствените мръсни изпрани пари досега от политическа партия са 315-те хиляди марки, които ги е получил господин Кирил Добрев! Напуснете трибуната! (Ръкопляскания от мнозинството. Татяна Дончева продължава да говори от трибуната на изключени микрофони.)
Моля, напуснете трибуната!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, встрани от микрофоните): Недейте да лъжете от тези микрофони!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали той призна, че е трябвало да получи тези пари и да ги охранява? (Шум и реплики от опозицията.)
Кого, кого да накажем? Аз съм председател на Народното събрание, аз не съм изпълнителна власт! (Силен шум в залата.)
Прекратявам заседанието.
Следващото заседание ще бъде в сряда, 9,00 часа сутринта! (Звъни.)

(Закрито в 14,52 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков

Камен Костадинов