Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-10-04

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес имаме двама рожденици - Дянко Марков и Златко Златев. (Ръкопляскания.) Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво!
Започваме с полагане на клетва от двама новоизбрани народни представители.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
София, 12 септември 2000 г.

На 16 август 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Петър Кръстев Стоянов, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 26.многомандатен избирателен район - София-окръг.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 26.многомандатен избирателен район - София-окръг, Цонко Илиев Цолев от коалиция "Обединени демократични сили"."

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
София, 3 октомври 2000 г.

На 27 септември 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Иван Людмилов Симеонов, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 24.многомандатен избирателен район - София.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 24.многомандатен избирателен район - София, Васил Павлов Станилов от коалиция "Обединени демократични сили"."
Моля квесторите да поканят новоизбраните народни представители за полагане на клетва.
(Всички народни представители стават. Цонко Илиев Цолев и Васил Павлов Станилов застават на трибуната и повтарят клетвата след председателя Йордан Соколов.)
ЦОНКО ЦОЛЕВ и ВАСИЛ СТАНИЛОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!". (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито!

Постъпили законопроекти и проекторешения от 27 септември до 3 октомври 2000 г.:
Проект за решение за промени в състава на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Вносител - народният представител Любен Корнезов.
Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - народният представител Александър Джеров. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Хартата за организация и функциониране на Регионалния център към инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за борба с трансграничната престъпност. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България, вносител - народният представител Любен Корнезов, и проект за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България, вносител - народната представителка Екатерина Михайлова.
По дневния ред има направени предложения по чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като днес е първият пленарен ден в месеца, от Парламентарната група на Демократичната левица, с предложение точка в дневния ред да бъде обобщеният законопроект - по чл. 67, ал. 2 от правилника - за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тази точка не се гласува. Ще започнем с нея.
Освен това за седмичната програма са направени предложения:
- от народния представител Иван Иванов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, с вносители Стефан Стоилов и Иван Иванов;
- от народния представител Стефан Стоилов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, с вносители народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов;
- от народния представител Андон Данаилов точка от дневния ред да бъде законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство, с вносители Георги Михайлов и група народни представители;
- от народния представител Татяна Дончева точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на Фондация "Бъдеще за България".
Има и предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен проект за програма след уточняване на Председателския съвет:
1. Избор на съдия в Конституционния съд на Република България.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република относно провеждане на учение на Италиански въоръжени сили на територията на Република България.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на Френски въоръжени сили на територията на Република България.
4. Законопроект за ратифициране на Третия допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
5. Първо четене на законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейската автомагистрала "Север - Юг".
7. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
8. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
10. Второ четене на законопроекта за посевния и посадъчен материал.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
12. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
14. Второ четене на законопроекта за устройство на територията.
15. Парламентарен контрол.
По седмичната програма някой от вносителите на предложения желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен и за вносителите на тези законопроекти, с които се предлагат промени в материалните данъчни закони, е непонятна съпротивата на мнозинството в течение на шест месеца - да не започне тази крайно необходима дискусия по данъчната политика във връзка с предложените промени. Известни са настроенията в бизнеса, внушенията, които правят българските икономисти от година и половина-две, внушенията, които правят неправителствените среди, външни консултанти. И особено като се има предвид, че предложенията, които вероятно в следващите дни ще получи парламентът като проекти на Министерския съвет, не задоволяват от никаква гледна точка.
Аз моля, господин председател, на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложите за включване в дневния ред за тази седмица предложения от мен законопроект за промени в Закона за данъка за добавената стойност. Не е въпросът само до предложенията, които се отнасят до равнището на облагане с този косвен данък, това е най-малкото. По-важни са онези промени, които са консултирани и обсъждани с широки среди и които касаят самото администриране на данъка, данъчнооблагателния режим, който е един силен, важен фактор за създаване на враждебна икономическа и по-специално данъчна среда в страната за фирмите. Нашите предложения са насочени именно към преодоляване на тези вредни елементи в данъчнооблагателния режим и приближаване в края на краищата към европейската практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Андон Данаилов има думата.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път предлагаме на вашето внимание съгласно чл. 39, ал. 3 законопроекта за развитие на промишленото и земеделското производство да влезе в дневния ред. Ние поставяме този въпрос неслучайно неколкократно, с оглед на това да се възбуди една дискусия и по време на дискусията вие да изразите вашето отрицателно отношение по тези въпроси, които са залегнали в законопроекта. Защото тези въпроси, които стоят за решаване тук, на практика решават голяма част от проблемите на българското население. И в този момент в голяма част от районите, където се произвежда грозде, където стои неприбрана продукция заради това, че няма кой да я изкупи, при положение, че българското вино намира добър прием на външните пазари, отново и отново възниква въпросът, че на българския земеделец проблемите не са му решени. И аз се учудвам как това мнозинство, при положение че има такива законопроекти, не приема в дневния ред да влезе този проблем, да се разгледа и да се приемат решения в подкрепа на нашите производители.
По същия начин стоят нещата и в малките предприятия, в средните предприятия, да не говорим, че се задушават вече и големите предприятия.
Именно затова още веднъж ви моля да подкрепите включването в дневния ред на този законопроект, за да започне една истинска дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Данаилов.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! За енти път предлагаме в дневния ред да влезе законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на физическите лица. Аз няма да правя пледоария за необходимостта от разглеждането в пленарна зала на подобно изменение. В кулоарите с редица колеги от всички страни на залата сме говорили много по тези кратки точки, които предлагат разумни промени. Всички сме единодушни, не разбирам защо този законопроект да не влезе в пленарна зала! Ние сме в навечерието на подготовката и приемането на промени в данъчните закони като основа за приемането на Закона за държавния бюджет. Това, което ние с проф. Стоилов предлагаме, е в тази посока. Не разбирам защо тази седмица, която ще бъде почти празна работна седмица, само ратификации, да не разгледаме един законопроект, който не противоречи на вижданията дори и на вашата политика.
Аз много моля и за енти път предлагам този законопроект за изменение на Закона за облагане на доходите на физическите лица да бъде включен в дневния ред на Народното събрание през тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! За пореден път Парламентарната група на Демократичната левица предлага решение за създаване на Парламентарна анкетна комисия за проучване финансирането и спонсорите на фондация "Бъдеще за България".
Нямаме никакво съмнение, че нито един от вас няма да се излъже да подкрепи това искане за включване в дневния ред. Но няма начин Съюзът на демократичните сили да избяга от отговора на въпроса как беше използвана държавната власт, за да се напълни касата на една неправителствена организация, уж, и как тя да се използва за укрепване на властта на правителството. Дали на този въпрос ще бъде даден отговор днес, дали ще бъде даден след два или след шест месеца, това няма съществено значение за опозицията, но има съществено значение за демокрацията. Демокрацията е правила, които изискват управление в общ интерес. Демокрацията изключва превръщането на премиерската съпруга, независимо как се казва премиерът и как се казва съпругата, реално в министър на финансите и министър на социалните грижи на държавата.
Не е допустимо пари, събрани по този начин, да се използват за укрепване на ничия власт. Защото това означава, че имаме нова тоталитарна държава. Няма начин СДС да избяга от въпросите по какъв начин бяха пълнени тези каси, защо държавни предприятия, които изнемогват и не плащат данъци, заплати, осигуровки, наливаха щедро пари в тази каса, защо директорите си купуваха директорски места, кой и защо след това приватизираше едри хапки, след като се беше отчел пред правителството в лицето на неправителствената организация на премиерската съпруга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: На тези въпроси трябва да се даде отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов точка в дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
Гласували 182 народни представители: за 63, против 111, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Гласували 170 народни представители: за 62, против 106, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Андон Данаилов точка от дневния ред да бъде законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство.
Гласували 172 народни представители: за 51, против 108, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Гласували 176 народни представители: за 56, против 116, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма така, както беше прочетен.
Гласували 175 народни представители: за 128, против 33, въздържали се 14.
Седмичната програма е приета.
Има едно предложение - проект за решение за промени в състава на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Проектът гласи:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Станимир Калчев Калчевски като член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
2. Избира Меглена Иванова Плугчиева за член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа."
Някой желае ли да се изкаже по това проекторешение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 167 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.


Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ОБОБЩЕН ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Председателят на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Илиян Попов е в чужбина.
Има думата госпожа Юлия Янева да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация". Това е заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 1. В чл. 22 ал. 1 се създава изречение второ със следното съдържание:
"Актовете на общинския съвет се излагат на определено от кмета място в сградата на общината и се довежда до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 2. В чл. 30, ал. 4, т. 2 накрая се добавят думите "от общ характер"."
Предложение от народния представител Тодор Костадинов:
В § 2, чл. 30, ал. 4, т. 2 накрая се добавя изразът "от общ характер".
Комисията подкрепя предложението, което е идентично с текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 3. В чл. 30, ал. 4, т. 5 думата "половината" се заменя с думите "две трети"."
Направено е предложение от народния представител Тодор Костадинов, което е идентично с предложението на вносителите.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 160 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 4. В чл. 37 думата "лични" се заменя с думата "имуществени"."
Направено е предложение от народния представител Тодор Костадинов, който го е оттеглил.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 147 народни представители: за 141, против 4, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: Предложение на народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман за § 5:
"§ 5. В чл. 42, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата "половината" се заменя с думите "две трети".
2. В т. 3 накрая се добавят думите "от общ характер"."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панчо Панайотов за § 5:
"§ 5. В чл. 42, ал. 1 т. 2 да придобие следното съдържание:
"2. при трайна невъзможност или при системно неизпълнение на функциите си за повече от 6 месеца - след решение на съда, сезиран най-малко от две трети от общинските съветници."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Томов за § 5:
"§ 5. В чл. 42, ал. 1, т. 2 думите "или при системно неизпълнение на функциите" се заменят с думите "да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване или фактическа невъзможност да изпълняват правомощията", а думата "половината" се заменя с думите "две трети"."
Комисията не подкрепя предложението в първата му част и подкрепя предложението за замяна на думата "половината" с думите "две трети".
Предложение на народния представител Тодор Костадинов за § 5:
"§ 5. В чл. 42, ал. 1, т. 2 думата "половината" да се замени с думите "две трети"."
Комисията подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панчо Панайотов за § 5.
Гласували 142 народни представители: за 33, против 43, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте първата част на предложението на народния представител Александър Томов.
Гласували 138 народни представители: за 37, против 87, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Другите предложения се покриват и се поддържат от комисията - думата "половината" да се замени с думите "две трети".
Моля, гласувайте § 5, така както е предложен от народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман и подкрепен от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 159, против 1, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 6. В чл. 42а, ал. 1, т. 3 думата "ефективно" отпада и накрая се добавят думите "от общ характер".
Комисията подкрепя текста на вносителите.
Предложение от народния представител Петя Шопова: в чл. 42а, ал. 2, изречение второ да придобие следния вид: "Решението на общинския съвет се взема с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците."
Комисията не подкрепя предложението.
И предложение от народния представител Тодор Костадинов: в чл. 42а, ал. 2 думите "една трета" да се заменят с думите "от половината".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 6 да придобие следното съдържание:
"§ 6. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 думата "ефективно" се заличава и накрая се добавят думите "от общ характер".
2. В ал. 2 думите "една трета" се заменят с думите "от половината".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Петя Шопова.
Гласували 129 народни представители: за 24, против 77, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6, така както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 7. В чл. 42в пред думата "невъзможност" се добавя думата "обективна" и се създава изречение второ със следното съдържание: "Решението на общинския съвет подлежи на обжалване пред окръжния съд."
Комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7, така както е предложен от вносителите.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 8. В чл. 44, ал. 1, т. 9 се създава изречение трето със следното съдържание: "Той има право да отменя техните актове".
Комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8, така както е предложен от вносителите.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 9. В чл. 44, ал. 1, т. 13 в изречение второ след думите "кметовете на кметствата" се добавят думите "и кметски наместници".
Има направено предложение от народния представител Тодор Костадинов, което е оттеглено, и комисията подкрепя текста на вносителите по принцип и предлага § 9 да придобие следното съдържание:
"§ 9. В чл. 44, ал. 1, т. 13 в изречение второто след думите "регистри за гражданското състояние" се добавят думите "кметските наместници".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 9, така както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "§ 10. В чл. 52, ал. 5 отпада."
Има направено предложение от народния представител Тодор Костадинов, което е абсолютно същото като § 10 на вносителите.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 10.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Параграф 10 отпада.
С това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Преминаваме към:
ИЗБОР НА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има две предложения, но има и проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България.
Проектът гласи:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
1. Изборът на Съдия от Конституционния съд става с явно гласуване.
2. Предложения за съдия в Конституционния съд се правят от парламентарните групи и народни представители.
3. Предложените кандидати се гласуват отделно по азбучен ред на имената.
4. За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
5. Ако никой от кандидатите не получи повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, се извършва повторно гласуване, като могат да се предлагат и нови кандидатури."
Първо трябва да приемем решение за процедурните правила по това предложение. Но това предложение е повторение на преди това приети процедурни правила от Тридесет и осмото Народно събрание, защото вече сме избирали съдия в Конституционния съд.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Не възразяваме срещу тези процедурни правила, които предлагате, но очевидно гласуването по азбучен ред цели да даде едно предимство на "В"-то пред "С"-то.
Има някакъв установен ред за гласуването на всички видове предложения. Те са по реда на внасянето. Надявам се, че няма да възразите и този път.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Този ред е приет от миналия път - за гласуването по азбучен ред.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така че ви предлагаме: вместо по азбучен ред да е по реда на внасянето. Останалото ще го подкрепим.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Какво предимство се дава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, и при Вашето предложение редът ще бъде същият: В 16,04 ч. е предложението за господин Васил Гоцев. В 16,10 ч. е предложението за Стефан Стойчев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Другата ще е обратна. Въпросът е принципен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава поставям на гласуване предложението на народната представителка Татяна Дончева за заместващ текст в точка 3 на проекторешението: "Предложените кандидати се гласуват отделно по реда на внасяне на предложенията."
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: за 62, против 99, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше прочетен.
Гласували 162 народни представители: за 131, против 28, въздържали се 3.
Решението за приемане на процедурни правила за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България е прието.
Преминаваме към предложения за съдии в Конституционния съд.
Има две предложения. Някой от вносителите желае ли да се изкаже или някой друг народен представител?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): По реда на гласуването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първият проект е проект на решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България:
"Народното събрание на основание чл. 147, алинеи 1, 2 и 3, във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд
Р Е Ш И :
Избира Васил Стоянов Гоцев за съдия в Конституционния съд на Република България."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение?
Има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата и като вносител на това предложение, тъй като нашата парламентарна група - на Съюза на демократичните сили, предлага господин Васил Гоцев да стане член на Конституционния съд. Аз няма да чета биографията на господин Васил Гоцев, която е приложена към нашето предложение... (Шум от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Още повече, че всички в тази зала добре познават работата и качествата на господин Васил Гоцев. И това е нещо, което мисля, точно тези негови качества са нещо, в което никой от присъстващите тук не се съмнява, а именно: на първо място, това е един почтен човек, човек, който никога не е изневерявал на своите принципи, човек, който поставя българските интереси пред всичко останало. И именно заради това ние смятаме, че освен че е добър професионалист, че заслужава да получи доверието на Народното събрание да бъде представител в Конституционния съд.
Именно това са аргументите, които ни водиха, за да предложим кандидатурата на господин Васил Гоцев за член на Конституционния съд и аз се надявам, че той ще получи една по-широка подкрепа от тази на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг някой желае ли да се изкаже?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Нека да представя нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали казахте по ред? Добре, чета вашия проект за решение:
"Народното събрание на основание чл. 86 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 и § 2 от Закона за Конституционния съд
Р Е Ш И :
Избира проф. д-р Стефан Петков Стойчев за член на Конституционния съд на Република България."
Имате думата по двете предложения.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да представя проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов има думата като вносител на предложението.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дами и господа народни представители! Днес всеки един от нас, бих казал всяка една политическа формация, представена в парламента, трябва да вземе едно много отговорно решение. Избира се съдия в Конституционния съд. Този съд, който е призван да защитава Конституцията - основният закон на държавата, да защитава демокрацията и свободата.
Правният, включително и конституционният нихилизъм, до днес съпътстват, за съжаление, нашата българска действителност. В миналото беше потъпквана даже и суспендирана Търновската конституция,...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Кой я е потъпкал?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... Конституциите от 1947 г., от 1971 г. Да, това е история. (Реплики от СДС.) Но днес пред нас се поставя въпрос каква ще бъде съдбата на Конституцията ни от 1991 г. Тя отново ли ще остане само къс хартия, прогласила в своите красиви норми порива на хората към свобода, равенство и справедливост? Дали Конституцията ще бъде жива до голяма степен зависи от Конституционния съд. И по-точно от 12-те конституционни съдии. И ние днес избираме един от тях - този, който трябва да защитава основния ни закон.
За своето 9-годишно съществуване може да се дадат различни оценки за дейността на Конституционния съд, но можем да кажем, че той се запази като относително независим орган, не участва пряко във войната между институциите, опази се от скандали и компромати.
Парламентарната група на Демократичната левица оценява институцията Конституционен съд и неговото място за развитието на демократичните процеси.
Днес изтича мандатът на конституционните съдии Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров и Александър Арабаджиев. Трябва да дадем заслуженото на тези висши магистрати, които в продължение на девет години изпълниха своя дълг според своите убеждения и съвест. Техните решения, позиции и особени мнения, възприемани или оспорвани от нас, трасират пътя на политическия плурализъм. Всъщност тези четирима магистрати са останалите четирима първоучредители на Конституционния съд.
Президентът назначи, както ни е известно адвоката Христо Данов, съдиите избраха Румен Янков и Людмил Нейков за членове на Конституционния съд. Мисля, че никой не може да отрече, че това са едни от най-известните български юристи, доказали своя професионализъм като практикуващи правници. Искаме да вярваме, че Конституцията ще стои над техните политически пристрастия, че те ще служат на правото и закона, а не на политически партии.
Парламентарната група на Демократичната левица се надява на тяхната безпристрастност при решаване на делата.
Днес парламентът трябва да извърви своя път към конституирането на Конституционния съд. Позицията на Парламентарната група на Демократичната левица е, че не е целесъобразно да се избира съдия в Конституционния съд, който е ярко оцветена политическа личност, която с действията си и длъжностите, които е заемала, недвусмислено показва, че е пряко обвързана с една от основните политически сили. Тоест със СДС.
Затова Парламентарната група на Демократичната левица предлага да бъде избран проф. д-р Стефан Стойчев - един всепризнат сред юристите и студентите авторитет с честност, порядъчност и бих казал изключителна скромност. Проф. Стойчев има значителен принос в изработването на днешната ни Конституция.
Позволете ми, дами и господа, да ви дам кратки биографични данни за проф. Стефан Стойчев, най-вече за колегите, които не са юристи.
Той е роден на 24 декември 1933 г. в град Харманли. След завършване на средното си образование е приет за студент в Софийския университет "Климент Охридски" и Юридическия факултет. От 1967 г. е редовен аспирант по конституционно право и защитава дисертация на тема - обърнете внимание - "Актове на Народното събрание". От 1974 г. се хабилитира като доцент, а през 1983 г. е избран за професор по конституционно право. Също той е ръководител на катедра, сега Група по конституционно право.
Проф. Стефан Стойчев е автор на четири учебника по конституционно право, като последният е претърпял четири издания. Той е също така автор на 14 монографии и студии и има над 90 научни и популярни статии. В момента чете лекционен курс по конституционно право пред студентите в Юридическия факултет на Софийския университет и ВИПОНД - МВР. Също така чете и лекционен курс "Избирателни системи и избирателни процедури".
Проф. д-р Стефан Стойчев е бил член на Централната избирателна комисия при изборите за Велико Народно събрание. Също така той е признат и в Кеймбридж, Англия, където е една от водещите личности и е публикуван в 500-те имена.
Искам, дами и господа, да се обърна към всеки един народен представител и преди всичко към юристите в тази зала, да гласуваме по съвест, а не с партийно поръчение. Не трябва да превръщаме, дами и господа, Конституционния съд във филиал на една политическа централа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Първо, искам да поздравя новите съдии, които ще встъпят в Конституционния съд и които вече са определени, като им пожелавам да утвърждават с решенията си конституционализма в Република България. Щеше да бъде по-добре, ако днешната дискусия в парламента се предшестваше от обсъждане в Комисията по правни въпроси. Спомнете си, че когато парламентът е предлагал юристи за различни институции, по-специално за Висшия съдебен съвет, тези кандидатури винаги са били подлагани на обсъждане в Правната комисия. Не знам защо мнозинството избегна тази предварителна дискусия, след като трябва да се очаква, че всеки един от предложените кандидати има достатъчно качества и може да защити своите амбиции за участие в този толкова важен орган.
Искам да добавя само към казаното за проф. Стефан Стойчев, че той е утвърден конституционалист, дългогодишен преподавател в един от истинските юридически факултети - софийския, на многобройните вече у нас университети. Трябва да добавя и това, че в Конституционния съд е добре да има съчетание между хора, които дълги години са работили в магистратурата и такива, които са се занимавали с теоретичното изследване на правните проблеми.
Искам да отбележа, че в сегашния състав на Конституционния съд, като изключа енциклопедичните познания на неговия председател, няма нито един юрист, който да е специализиран в материята на конституционното право и затова участието на хора като проф. Стойчев, би могло да помогне да се покрие целият спектър от проблеми, по които конституционните съдии трябва да бъдат достатъчно компетентни и квалифицирани.
Аз представих за гласуване в предишното попълване на квотата на Народното събрание в Конституционния съд кандидатурата на проф. Стефан Стойчев още в Тридесет и шестото Народно събрание и се радвам, че тези години с нищо не са променили мотивите, които бяха представени в подкрепа на тази кандидатура. Затова и не смятам да се спирам повече на неговите професионални и лични качества, които смятам, че наистина могат да бъдат подкрепени от мнозинството от народните представители.
Интересно е защо в представената кандидатура на господин Гоцев и в неговата иначе подробна и впечатляваща професионална и биографична справка има съществени бели петна. Според мен никой юрист не би следвало да изключва определен период от своята биография. Аз смятам, че участието на господин Гоцев и неговата правна работа в Държавния съвет са допринесли за неговото изграждане като юрист, така че нека да не изключваме определени периоди нито от националната история, нито от личната биография на хората, ако те могат да отстоят своите позиции и професионални качества. (Реплики от СДС.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Има го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има го в биографията, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, да, просто допълвам това, което е казано в последния ред. Този Съвет по законодателството не е бил някаква институция извън институционната характеристика на страната.
Смятам, че изискването на Конституцията, което се съдържа - и това вече е един общ проблем, тук аз не говоря специално - за нравствени качества на магистратите - чл. 147, ал. 3, според мен би трябвало да съдържа като елемент от тези качества изискването наклонът на тялото спрямо кръста да не е повече от 10 градуса, защото господарите се сменят, но свикналият да се кланя променя не нрава си, а само посоката на навеждането. (Смях и ръкопляскания от ДЛ.)
Освен това в Конституционния съд трябва да бъдат изпращани хора, които не са оставили съмнение в българската общественост, че са се ангажирали прекалено много като отрицатели на основния закон.
Сега искам да засегна един по-общ въпрос, на който ви призовавам да обърнете внимание - за самата институция на Конституционния съд. Защото без оглед на политическите оценки, които можем да даваме на преминалите хора в тази важна институция, ние трябва да отбележим, че наред със силни юристи и силни личности, през него преминаха и хора без значителни професионални качества и без необходимата обществена и професионална популярност. Не такъв е сега случаят и аз съм удовлетворен, че в сега определените кандидатури и в тези, които се предлагат, без изключение, наистина става дума за хора с професионални възможности, които са популярни в юридическото съсловие.
Няма да се спирам на качествата на магистратите в Конституционния съд, нито на решаваните от тях дела, защото това винаги е деликатно и може да се възприеме като опит за някакво политическо давление или за политическо пристрастие, въпреки че някои от техните решения дават поводи за сериозна дискусия сред юридическата общественост. Днес тази дискусия за ролята на Конституционния съд не е безинтересна, защото тази дискусия се е водила и в много развити страни, които първи са установили конституционното правосъдие. И неслучайно част от левите партии на Запад са били първоначално доста резервирани към въвеждане на институцията на Конституционния съд, защото това е институция, която ограничава представителната власт. Добра или лоша, представителната власт все пак е отговорна пред обществото чрез изборите, така както и вие като мнозинство, независимо как се оценява вашата дейност, сте длъжни и обяснявате на своите избиратели действията, които предприемате, докато Конституционният съд се е наложил в институционната система като един необходим професионален ограничител на политическата власт. Но докато последната е производна непосредствено от гражданите, Конституционният съд съчетава качествата на юридически и политически орган и това е неизбежно.
За мен проблемът не е в това, че част от предлаганите хора или по-често предлаганите хора в Конституционния съд имат свои убеждения, дори хората, които се смятат за политически неутрални, а не рядко и проявяват някаква политическа ориентация. Това не всякога е противопоказно на професионалната обективност и партийната независимост. Смятам, че дори тази откровена ориентация поне трябва да бъде предпочитана пред често използваните маски на прехода, които станаха твърде популярни и които се толерират напоследък, като например тази на разкаял се комунист, кахърен социалдемократ или особено често употребяваната безпартиен седесар, както навремето безпартийните комунисти, които понякога трябваше да бъдат по-верни на партията или поне да се придържат стриктно към господстващата към даден момент идеология.
Конституционните съдии на практика са почти безотговорни, защото са напълно безконтролни и анонимни за широката гражданска публика. И това не е техен личен недостатък, но е един проблем в действието на самата институция. И той стана още по-голям, когато спряха да се публикуват особените мнения на конституционните съдии в "Държавен вестник". Коректив на това положение може да се търси само във взискателността към хората, които отиват в Конституционния съд и в начина на тяхното определяне. Затова аз искам да обърна внимание на начина, по който се избират и определят конституционните съдии и изискванията, на които те трябва да отговарят.
Добре е да бъде подчертана мъдростта на възрастта и естествено е, че в Конституционния съд трябва да има достатъчно хора, които са улегнали и които дори ще завършат своята професионална кариера и ще могат да вложат своя опит и познания. Но все пак не бива да се губи мярката, от която Конституционният съд може да се превърне в тих и добре осигурен пристан за пенсионирани политици - юристи. Трябва да застъпим при този избор не мажоритарния принцип на демокрацията, а консенсуалната страна на демокрацията. И тук аз смятам, че с оглед особено на българските условия ние сме направили пропуск в Конституцията, тъй като определянето на кандидати за Конституционния съд се прави, както се приемат всички останали решения на парламента - с обикновено мнозинство, което неминуемо, освен ако липсва добра воля, винаги ще отразява конюнктурното политическо съотношение на силите.
Спорно е дали един закон, какъвто съществува за Конституционния съд, може да предвиди квалифицирано мнозинство, с което да се избират конституционните съдии. Някои могат да кажат, че Конституцията не предвижда това и такъв закон може да бъде оспорен. Да, наистина този въпрос е дискусионен, но пречеше ли нещо това да бъде направено по общо съгласие на парламента и такъв закон да не бъде атакуван пред Конституционния съд? И той щеше да произведе своето действие. Пречи ли нещо друго - дори и без закон мнозинството от народните представители да влязат в дискусия по кандидатурите и една кандидатура да бъде излъчена с внушително мнозинство, което да убеди повечето от хората, че тя наистина е тази, която ще тежи най-много и ще повиши авторитета на конституционната институция? Защото такива случаи съществуват в други страни, както е например в Германия, където законът предвижда конституционните съдии да се определят от парламента с мнозинство от две трети, или в Испания, където Конституцията изисква това да бъде направено с три пети от гласовете на депутатите, както и в някои други страни, където се предвижда, че тези места се попълват от определен кръг хора, които отговарят на изискванията, с жребий. И аз се питам дали ние, ако говорим за истинска професионална власт, не трябва да мислим в едно по-далечно бъдеще за създаване на една широка среда от юристи с определени качества и стаж, от които дори с жребий да бъдат подбирани за кратък мандат членовете на Конституционния съд, за да не бъдат те просто обвързани от службите, които заемат в продължение на години.
И най-накрая аз знам, че каквито и аргументи да се изтъкнат, днес сме на финала не само на дискусията, но и на приемане на решението. Искам да пожелая на когото и да е от кандидатите, без оглед на ангажиментите, с които би могъл да отиде в Конституционния съд заради подкрепата, която ще получи днес, да се стреми да действа според своите професионални качества и свободна съвест, да се постараят да преодолеят дори някои от неизбежните огорчения в рамките на такава дискусия и да докажат, че те са хора, които могат да отстоят авторитета на институцията.
Правя това пожелание към господин Гоцев, защото знам, че той ще бъде днешният избор. Знам, защото мнозинството няма да пропусне да направи този избор, тъй като то естествено гледа на Конституционния съд като най-силната негативна блокираща власт в страната, която понякога дори и в разрез с Конституцията, може да се превърне в позитивен законодател, като власт, която, дори и да не си на власт, може да компенсира твоето по-слабо представителство в другите политически институции.
Аз имам една надежда и тя в някаква степен се потвърждава от практиката, че макар и бавно, но наблюдаваме последователно излизане и на правосъдието в България, и специално на Конституционния съд, от политическото давление, упражнявано върху тези органи. И затова на няколко пъти вие разбърквахте съдебната власт, която по свой образ и подобие конструирахте в последните години, но винаги след определен период тези институции се стремят към своята еманципация, към някаква независимост и към отстояване на своя собствен авторитет. Дано това да бъде направено така, както изглежда ще стане и с Конституционния съд. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Иван Тодоров има думата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези няколко изречения, които искам да кажа, разбира се, че са съпроводени с респект и уважение към кандидатите, които чухме днес - проф. Стефан Стойчев и господин Васил Гоцев, уважение към техните професионални качества, които те са доказвали в продължение на години.
Не е добре обаче, че днес отново парламентът е изправен пред избора на две кандидатури - едната предложена от СДС, другата предложена от БСП. Още по-лошо става като имаме предвид за какво са предложени тези кандидатури. А те са предложени за членове на Конституционния съд. Аз си мисля и моите колеги от Парламентарната група на Евролевицата, че поне Конституционния съд в България трябва да бъде опазен от политиката и от политическите цветове. И ми се струва, че много по-добре щеше да бъде, почти съвършено, както би казал господин Гиньо Ганев, ако днес ние обсъждахме една обща кандидатура на целия български парламент за член на Конституционния съд. Тогава всички щяхме да бъдем много по-убедени и изборът ни щеше да бъде много по-лесен. Аз си мисля, че това можеше да стане, въпреки че в очите на някои може да се сторя прекален идеалист, но Евролевицата предполагаше, че по този проблем предварително ще бъдат проведени сериозни, широки консултации между всички парламентарни групи с единствената цел, разбира се, да се стигне до една общоприемлива и общо предложена кандидатура. Впрочем, именно затова Евролевицата не предложи и не предлага и свой кандидат за член на Конституционния съд.
Казвам ви всичко това с пълното убеждение, че вие ще разберете позицията на Парламентарната група на Евролевицата, а именно, че тя ще се въздържи при гласуването и на двете кандидатури. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Въпросът, който разглеждаме, може да приключи за няколко минути по познатия образец в Тридесет и осмото Народно събрание, но аз искам да взема повод от мисълта и на господин Иван Тодоров, изказана току-що, че ние всъщност напълно изоставихме идеята за търсенето на някакво разбирателство в тази зала. Тук се изключват не само кулоарните разговори, изключват се и контакти предварително, преди да са се състояли.
Очевидно, когато става дума за избор от квотата на парламента на един конституционен съдия, би било най-добре да се постигне едно съгласие по тази кандидатура. Така то не се постигна, както беше преди известно време и за прочутия Съвет по радио и телевизия, но сякаш никак не е излишно в името на парламентаризма и на конституционализма да се напомнят други няколко неща и не като теория.
Ние трябва да изберем кандидат, който да е доказал привързаността си към българската Конституция. Тази привързаност има много изрази, но първата от тях е да вярваш в Конституцията, защото Конституцията е институт на доверието в обществото и между гражданите.
Аз не мога да се освободя от впечатлението, никого не обвинявам, че и днес в Конституционния съд заседават хора, които излъскаха блясъка на своята политическа кариера като писаха и говориха против днешната Конституция.
Аз не знам дали до края на живота си ще повярвам в прераждането на човека, но съм сигурен, че никога няма да повярвам, че един човек, който до вчера ясно е говорил против Конституцията, борил се е против нея, против принципите й и против духа й, изведнъж избран в този орган, той се осенява от нейния дух, започва да го следва, сякаш е истинският онзи Свети Дух. Тук има чисто политически мотиви и те, уви, трябва да бъдат отхвърлени.
Нали знаем, че в света, модерния, има идеята за така нареченото конституционно съзнание? Това значи най-напред да се признава върховенството на Конституцията, но не като правна норма само, а и като това, че тя е израз на обществения договор в обществото. А нали знаете, че в нашето общество се говори, че имаме някакъв друг обществен договор, който от началото на 1997 г. бил прононсиран, деклариран от едно мнозинство от хората и то вън от Конституцията. Ами, аз помня хора, които стояха в редиците на 39-те и с пишеща машина в ръка пишеха против Конституцията. Искате ли да ви кажа имената? Ще бъде неудобно!
Вижте, и едно друго впечатление! Той, господин Стоилов, говори много деликатно за това, но аз мисля, че трябва да се каже ясно - в конституционния състав днес преобладават юристи, които са били много добри съдии или адвокати. Добре. Вие знаете, че Конституционния съд просто не е съд. Ние го нарекохме така, но можехме да го наречем, както във Франция - Конституционен съвет. И тогава сякаш заблудата нямаше да бъде толкова автоматична и толкова елементарна. Тук трябват хора, които да носят принципите и идеите на конституционализма в себе си, и аз мисля, че обстоятелството, че стигнахме дотам, че в конституционната практика започнахме да образуваме дела, да ги прошнуроваме - това трябва да ви кажа, че не е повсеместна практика. Не е така. Но ние все повече се приспособяваме към обикновения съд по този начин.
Конституционализмът се измерва между другото и с видими доказателства. Аз наистина смятам, че проф. Стойчев, когото познавам не от днес, а и някои от вас го помнят, беше един от вещите експерти в подготовката на днешната българска Конституция.

И не защитавайки една кауза на БСП или на друг, а просто обсъждайки обективно всичките възможни идеи, само 16 бяха българските проекти, за да се стигне до този резултат сега, наречен "12 юли 1991 г."
И забравихме сякаш да споменем, че се стигна до това великолепно дело - българските юристи да направят конституционалистите един писан коментар на българската Конституция само 11 или 10 години след нейното приемане. Вижте този текст, той е изключителен. И там името на проф. Стойчев стои като организатор и главен автор на този коментар.
Искам да ви кажа, че духът на конституционализма наистина брани от хора, които са убедени в неговите принципи. Кандидатурата на проф. Стойчев, казвам ви ясно и на висок глас, е кандидатура на човек, който не само брани, отстоява и вярва в принципите на модерния конституционализъм.
Въпреки моето чувство, че не трябваше в никакъв случай да се стига до две кандидатури, правя тези разсъждения, за да се изправи всеки от нас пред себе си преди да натисне това прочуто зелено или червено копче. Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев. Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на гласуване проекта за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България:
"Народното събрание на основание чл. 147, ал. 1, 2 и 3, във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд
РЕШИ:
Избира Васил Стоянов Гоцев за съдия в Конституционния съд на Република България."
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 128, против 57, въздържали се 18.
Решението е прието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Искам да честитя на господин Гоцев избора и да ...
За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове.
ГЛАС ОТ ДЛ: Има и друго предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, правилно. Чета втория проект за решение.
"Народното събрание на основание чл. 86 и чл. 147, ал. 1 от Конституция на Република България и чл. 4 и § 2 от Закона за Конституционния съд
РЕШИ:
Избира проф. д-р Стефан Петков Стойчев за член на Конституционния съд на Република България."
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 63, против 121, въздържали се 19.
С оглед на резултатите, получени при гласуването, избран за съдия в Конституционния съд на Република България е господин Васил Стоянов Гоцев. (Ръкопляскания в мнозинството.) Да му е честито! Пожелаваме му успешен мандат!
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕ НА УЧЕНИЕ НА ИТАЛИАНСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има становище на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика.
От Комисията по национална сигурност - господин Глушков, ако обичате да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност относно законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република относно провеждане на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет
на 19 септември 2000 г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на свое заседание на 27 септември 2000 г. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната.
Споразумението има за цел да уреди статута на формирование от италианските сухопътни войски при пребиваването им на територията на Република България и условията за ползване на военния полигон в Корен за периода от 9 октомври до 17 ноември 2000 г. във връзка с провеждане на учението "Корен - 2000".
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република относно провеждане на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 9 август 2000 г. в София.
Становището на комисията е прието на 27 септември 2000 г. с 13 гласа "за", 0 гласа "против" и 1 глас "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
От Комисията по външна и интеграционна политика - господин Холевич, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 002-02-40 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република относно провеждане на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2000 г.

На свое заседание от 28 септември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република относно провеждане на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република относно провеждане на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 9 август 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Имате думата за изказвания.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на италианската република относно провеждане на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Бисеров - за процедура.




ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да гласуваме законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Бисеров.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Бисеров да докладва закона за второ гласуване.
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между
правителството на Република България и правителството на
Италианската република относно провеждане на
учение на италиански въоръжени сили на
територията на Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република относно провеждане на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 9 август 2000 г. в гр. София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Точка трета от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕ НА УЧЕНИЕ НА ФРЕНСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕТУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Бисеров има думата да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност
относно законопроекта за ратифициране на
Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на
френски въоръжени сили на територията на
Република България, внесен от Министерския съвет

Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на свое заседание на 27 септември т.г. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната.
Споразумението има за цел да уреди статута на формирования от френските сухопътни войски при пребиваването им на територията на Република България и условията за ползване на военния полигон в Ново село и прилежащите зони за периода от 11 октомври до 17 декември 2000 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 4 август 2000 г. в София.
Становището на комисията е прието на 27 септември т.г. с 13 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля господин Иван Тодоров да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със становището на Комисията по външна и интеграционна политика относно проекта за закон № 002-02-41.
На свое заседание от 28 септември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 4 август 2000 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Имате думата.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, предлагам да разгледаме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Бисеров.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Христо Бисеров да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между
правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на
френски въоръжени сили на територията на
Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 4 август 2000 г. в гр. София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Бисеров.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Четвърта точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Имате думата, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Докладвам ви становището на комисията относно законопроект за ратифициране на Третия допълнителен протокол към Споразумението на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет.
Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на свое заседание на 27 септември т.г., в което взеха участие представители на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
В протокола обект на правна регламентация са статутът на щаба като организационна структура в системата на бригадата, статутът на неговия персонал, както и задълженията на страната домакин по практическото им прилагане.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Третия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 21 юни 2000 г. в Атина.
Становището на комисията е прието на 27 септември т.г. с 13 гласа "за", 1 "против", без "въздържали се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Тодоров, моля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
"На свое заседание от 28 септември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроекта за ратифициране на Третия допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Третия допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 21 юни 2000 г. в Атина."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По същество договорът е едно техническо доуточняване на статута на военнослужещите при препредаване, минаване през страната и т.н. Моите задръжки са не в характера на самия договор, колкото в предхождащата го целесъобразност от създаването на този тип омиротворителни сили.
В Югоизточна Европа в момента тези сили представляват по-скоро едно продължение на политиката на един военен блок НАТО, който в своята политика на Балканите показа достатъчно много и антисоциалност, и антиправославност, и антиславянския си характер. Тези многонационални сили са насочени срещу една страна - става дума за Югославия.
Смятам и съм убеден, а и "Екогласност" категорично е на това мнение, че продължаването на статута на тези така наречени "омиротворителни сили" или "мироопазващи" няма да е от полза дългосрочно за нашите национални интереси.
Ето защо ви призовавам, уважаеми колеги, да гласувате против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Третия допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да разгледаме законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Бисеров.
Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
"ЗАКОН
за ратифициране на Третия допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа

Член единствен. Ратифицира Третия допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 21 юни 2000 г. в Атина."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Сега през почивката в Клуба на народния представител предстои да бъде открита изложбата "Живопис" на художника Крум Костов. Каним всички народни представители да уважат откриването на изложбата.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.

Пета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е народният представител Александър Джеров.
От Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията кой ще докладва законопроекта?
Господин Юнишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за допълнение
на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-99,
внесен от Александър Джеров

На редовно заседание, проведено на 28 септември 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-99, внесен от Александър Джеров.
В предложенията за изменение и допълнение на Търговския закон бяха включени правила за поставяне на нашия режим за вписванията в съответствие с Първата директива за публичността в областта на дружественото право на Европейската общност - 68-151 на ЕИО. Тези предложения не бяха включени в приетите изменения и допълнения на Търговския закон, тъй като те касаят Гражданския процесуален кодекс, който съгласно постоянната практика в Народното събрание не може да се изменя с друг закон.
Ето защо е необходимо да се приеме предложението на заместник-председателя на Народното събрание господин Александър Джеров за приемане на съответните изменения на Гражданския процесуален кодекс.
Комисията реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-99, внесен от Александър Джеров."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Джеров, като вносител, искате ли думата?
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Пред вас е едно поредно предложение за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс. За съжаление, може би вече има не по-малко от 20 или 30 изменения.
Целите на това изменение, които си позволявам да представя на вашето внимание, са две. Едната е следната. В четвъртък ние завършихме обсъждането и приехме измененията в Търговския закон, твърде обемна, голяма материя, която безспорно дава своето отражение и върху Гражданския процесуален кодекс.
Същевременно практика на Народните събрания от 1990 г. досега е, че с Преходните и заключителни разпоредби на един закон не може да бъде променян кодекс. Поради това се наложи да бъде внесен в Народното събрание за обсъждане самостоятелен закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс.
На второ място, цели се да бъде съобразено българското законодателство и по-специално уредбата на търговските дружества с изискванията на Първа, Втора, Единадесета и Дванадесета директиви на Европейската общност в областта на дружественото право.
Както виждате, всъщност това е основата и за изменението, което приехме в Търговския закон, това е и изменението или по-скоро предложението, което внесох в Народното събрание.
Аз смятам, че това изменение, което предоставям на вниманието на моите колеги, не само е полезно, но то е и необходимо. Освен това то е съгласувано и с Министерството на правосъдието, откъдето подкрепиха законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносител народният представител Александър Джеров.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като текстът е кратък, нещо повече, той е обсъждан във връзка с разискванията по Търговския закон, затова на основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да гласуваме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Юрий Юнишев.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Ще помоля господин Джеров, в качеството му на заместник-председател на комисията, да докладва законопроекта за второ гласуване.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
"Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс". Следват броевете на "Държавен вестник" и "Известия", в които е обнародван.
"§ 1. Създава се чл. 491а със съдържание:
"Чл. 491. (1) Когато закон предвижда, че в Търговския регистър се представя документ, съдът по седалището на търговеца с определение допуска прилагането на документа по съответното фирмено дело и това обстоятелство се вписва в Търговския регистър.
(2) Когато закон предвижда, че се обнародва представянето в Търговския регистър на документ, това става чрез съобщение на съда, в което се посочват документът, дружеството, до което се отнася, и фирменото дело, по което е представен."
§ 2. В чл. 493 се създава ал. 4:
"(4) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство третите лица могат да се позоват на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство."
Това е съдържанието на закона, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на закона и параграфи 1 и 2, така както са предложени от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към шеста точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТРЪСТОВ ФОНД ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГРАЖДАНЕТО НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА АВТОМАГИСТРАЛА "СЕВЕР - ЮГ".
Вносител - Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Моля господин Панайот Ляков да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-32 от 11.07.2000 г. за
ратифициране на Споразумението за създаване на тръстов
фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на
Трансевропейската автомагистрала "Север - Юг",
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 13 септември 2000 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на Трансевропейската автомагистрала "Север - Юг", подписано на 28 февруари 1992 г. в Женева.
Споразумението урежда комплекса от отношения между ИКЕ на ООН, като изпълнителна агенция на проекта, от една страна, и страните - участнички в него, от друга страна.
Понастоящем в споразумението участват 13 страни, между които и България, а две страни (Швеция и Украйна) имат статут на наблюдатели.
Целта на проекта е да съдейства на страните-участнички при изграждането, поддръжката, експлоатацията и управлението на магистралната мрежа на трансевропейската магистрала (ТЕМ) - неразделна част от европейската пътна инфраструктура.
Според клаузите на подписаното споразумение участващите правителства ще заделят средства за посрещане на разходите по изграждане на проекта в размер на 7 хил. и 500 щ. долара годишно. Годишните вноски ще бъдат превеждани по сметката на фонда най-късно през януари всяка година.
Значимостта на проекта ТЕМ за нашата страна е продиктувана от факта, че най-дългият изграден магистрален участък у нас, а именно участъкът "София - Пловдив - Оризово" от автомагистрала "Тракия" е по направлението на ТЕМ. Автомагистрала "Марица" също е разположена по това направление.
Главно управление на пътищата като държавна пътна администрация активно е участвало в работата по проекта ТЕМ още от самото му начало през 1997 г., а от 1992 г. редовно е превеждало от своя бюджет по сметката на тръстовия фонд дължимите годишни вноски.
Ратифицирането на споразумението със закона означава, че процедурата по обвързването на Република България с него ще бъде окончателно завършена съгласно изискванията на българското законодателство.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за създаване на тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейската автомагистрала "Север - Юг".
13 септември 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има становище и от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Моля някой от членовете на комисията да докладва становището. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Ами освен да поискам списъка за поименната проверка.
Има думата господин Иван Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ:
"ДОКЛАД
по законопроект № 002-02-32 за ратифициране на
Споразумението за създаване на тръстов фонд за
сътрудничество във връзка с изграждането на
трансевропейската автомагистрала "Север - Юг",
внесен от Министерски съвет на 11 юли 2000 г.

На свое заседание, проведено на 18 юли 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейската автомагистрала "Север - Юг".
От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Димитър Коевски и господин Петър Костов - от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които представиха проекта.
В мотивите към законопроекта и направеното изложение се изтъкна, че под егидата на Комитета за вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации и с финансовата помощ на програмата за развитие на организацията на Обединените нации, от 1 септември 1997 г. се изгражда трансевропейската автомагистрала "Север - Юг", като колективен проект с участието на 10 страни, включително Република България.
Целта на проекта е да съдейства на страните-участнички при проектирането, идентификацията на инвестиционните нужди и приоритети, строителството, поддръжката, експлоатацията и управлението на магистралната мрежа. Създадени са единни технически стандарти и практически препоръки за унифициране на дейностите по реализацията на проекта.
Общата проектна дължина на трасето е 20 300 км. На наша територия са разположени транспортни коридори № 4, 8, 9 и 10 с обща проектна дължина 925 км, от които в експлоатация са 288 км.
В края на 1990 г. поради необходимостта от насочване на средствата по линия на ПРООН към Нови международни проекти, е взето решение да бъде сключено споразумение за създаване на тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейската магистрала "Север - Юг". По този начин проектът става независим и на самоиздръжка.
С Решение № 43 от 1992 г. Министерският съвет одобрява проекта за създаване на тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейската автомагистрала "Север - Юг", като упълномощава ръководителя на постоянното представителство на Република България при Организацията на Обединените нации в Женева да подпише споразумението със заявление, че същото подлежи на ратифициране от парламента.
Според клаузите на подписаното споразумение годишните вноски в размер на 7 хил. и 500 щ. долара следва да бъдат превеждани по сметката на създадения фонд към Икономическата комисия за Европа на ООН.

От 1992 г. Главното управление по пътищата е превеждало от своя бюджет по сметката на Тръстовия фонд годишните вноски от 7500 щат. долара. През настоящата година предстои процедура по продължаване на мандата на проекта за периода 2001-2004 г. Във връзка с това е установено, че Министерският съвет не е внасял в Народното събрание доклад с предложение за ратифициране на споразумението, което означава, че процедурата за обвързване на Република България към споразумението не е завършена в съгласие с изискванията на Конституцията, поради което сега се предлага проект на закон за ратифициране на посоченото споразумение.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" приемането на проекта гласуваха всички присъстващи членове на комисията - 9 души, без нито един "против" и "въздържал се".
Въз основа на горното, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проект на Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на Тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейската автомагистрала "Север-Юг"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Георгиев.
И третото становище е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Холевич има думата да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на закон № 002-02-32 за ратифициране на
Споразумението за създаване на Тръстов фонд за
сътрудничество във връзка с изграждането на
трансевропейската автомагистрала "Север-Юг", внесен от
Министерския съвет на 11 юли 2000 г.

На свое заседание от 20 юли 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на Тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейската автомагистрала "Север-Юг" и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за създаване на Тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейската автомагистрала "Север-Юг", подписана на 28 февруари 1992 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Ляков има думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаеми господин председател, след като чух становищата и на останалите комисии и резултатите от гласуването, предлагам законопроектът за ратифициране на това споразумение за създаване на Тръстов фонд да бъде предложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 94 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Ляков, ако обичате да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря, господин председател.
"Проект!

З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за създаване на
Тръстов фонд за сътрудничество във връзка с
изграждането на трансевропейската автомагистрала
"Север-Юг"

Член единствен. Ратифицира Споразумението за създаване на Тръстов фонд за сътрудничество във връзка с изграждането на трансевропейска автомагистрала "Север-Юг", подписано на 28 февруари 1992 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Моля, гласувайте заглавието на проектозакона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Законът е приет и на второ гласуване.

Точка седма от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ. Вносител е Министерският съвет.
Господин Ляков, отново ще Ви помоля да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-02-33 от 11 юли 2000 г. за
ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република
Словения за взаимно насърчаване и защита на
инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 13 септември 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 30 юни 1998 г. в София.
Този договор е в аналогия с договорната ни практика в инвестиционната област и същевременно представлява важен елемент за активизиране и укрепване на търговско-икономическите отношения между двете страни.
Договорът урежда отношенията между двете правителства в сферата на инвестициите като дефинира понятията "инвестиция", "инвеститор", "приходи", "територия" и регламентира условията, при които се насърчават и защитават инвестициите, обезщетенията за загуби, преводи, суброгация, разрешаване на споровете между договарящите се страни, влизане в сила, продължителност и прекратяване на споразумението.
Ратифицирането на този договор със закон е необходимо условие за гарантиране интересите на бъдещите български и словенски инвеститори на териториите на двете страни и е потвърждение на политиката на Република България и Република Словения за създаване на възможно най-благоприятни условия за интензивни стопански връзки.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Господин Холевич, моля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 002-02-33 за ратифициране
на Договора между правителството на Република България
и правителството на Република Словения за взаимно
насърчаване и защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет на 11 юли 2000 г.
На свое заседание от 20 юли 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 30 юни 1998 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, тъй като законопроектът беше приет единодушно на първо гласуване, моля да го подложите и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Панайот Ляков.
Гласували 105 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
Господин Ляков, имате думата да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството
на Република България и правителството на Република
Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Словения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 30 юни 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Точка осма от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ СПОРОВЕ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ И ГРАЖДАНИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ.
Вносител - Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Ляков, заповядайте отново.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 002-02-38 от 31 юли 2000 г. за
ратифициране на Конвенцията за уреждане на
инвестиционни спорове между държави и граждани на
други държави, внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 13 септември 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави.
Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г., е подписана от името на Република България на 21 март 2000 г.
По силата на тази конвенция се учредява Международен център за разрешаване на инвестиционни спорове. Целта на центъра е да осигурява механизми за помирение и арбитраж на инвестиционни спорове между договарящите се държави и граждани на други договарящи се държави, в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.
Разпоредбите на конвенцията са обособени в следните основни направления:
1. Общи положения.
2. Състави.
3. Юрисдикция на центъра.
4. Производства съгласно конвенцията.
5. Спорове между договарящите се държави - страни по конвенцията.
Посредством ратифицирането на конвенцията Република България ще се приобщи към държавите, установили благоприятни условия за привличане на стабилни чуждестранни инвестиции, което би създало допълнителен стимул за частни капиталовложения на територията на страната.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Господин Холевич, моля Ви да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 002-02-38 за ратифициране на
Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между
държави и граждани на други държави, внесен от
Министерския съвет на 31 юли 2000 г.

На свое заседание от 14 септември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави от 18 март 1965 г., подписана на 21 март 2000 г. във Вашингтон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Имате думата.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаеми господин председател, моля да подложите на второ гласуване приетия на първо гласуване законопроект, тъй като резултатите от гласуването са убедителни, смятам, че всички са убедени в ползата от този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Панайот Ляков.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 3, въздържали се няма.
Предложението на господин Ляков е прието.
Моля да докладвате за второ четене законопроекта, господин Ляков.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря, господин председател.
"З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията за уреждане на
инвестиционни спорове между държави и
граждани на други държави

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави от 18 март 1965 г., подписана на 21 март 2000 г. във Вашингтон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Девета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносители са - Министерският съвет; втори законопроект с вносител господин Калчо Чукаров; трети законопроект с вносители народните представители Стефан Нешев и Пламен Славов и четвърти законопроект с вносители народните представители Евгени Кирилов и Мариела Митева.
Моля господин Владислав Костов да докладва становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Преди това за процедура, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за участие в заседанието на Народното събрание по т. 9 от дневния ред да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Каркъмов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Каркъмов.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Прието е предложението.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Каркъмов в залата.
Господин Костов, докладвайте становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-59, внесен от Стефан Нешев и Пламен Славов на 19 май т. г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 12 юни т.г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-79, внесен от Калчо Чукаров на 23 юни т.г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-81, внесен от Евгени Кирилов и Мариела Митева на 4 юли т.г.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа обсъди внесените четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на заседания, проведени на 28 юни и 20 юли  2000 г.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Каркъмов и експерти.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становище по законопроектите, както следва:
По законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Целта на законопроекта е премахване на лицензионните режими, предвидени за изпълнители, които изработват плановете за земеразделяне и ги поддържат в актуално състояние. С предлаганите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи всички квалифицирани физически и юридически лица ще бъдат поставени при равни условия за осъществяване на конкурентност при възлагането на обществените поръчки за изработване и поддържане на плановете за земеразделяне, като се премахва излишното администриране.
По законопроекта, внесен от народния представител Калчо Чукаров.
Със законопроекта се променя идеята за еднократно освобождаване от държавни и местни данъци и такси при прехвърлителните сделки, тоест само при първото прехвърляне. Разширяването на приложното поле на разпоредбата и по отношение на данъчното облагане за приобретателите по сделките със земеделски земи комисията счита, че е правилно и следва да бъде подкрепено, като бъде направена една по-точна редакция на § 1 и § 2 в проектозакона, с което да се разшири не обектът на закона към второто прехвърляне, а към разширяване изобщо на някои сделки при първо прехвърляне. Има се предвид арендни и други сделки.
Предлага се и удължаване на срока за подаване на заявления от лицата по чл. 10в, ал. 2 и 4.
Членовете на комисията считат, че това предложение също следва да бъде подкрепено.
По законопроекта, внесен от народните представители Стефан Нешев и Пламен Славов.
Със законопроекта се предлага планът за земеразделяне да се разработва след анкетиране на не по-малко от 70 на сто от собствениците. Сега се изисква при анкетирането да участват не по-малко от половината собственици или техните наследници.
Участниците в дискусията изразиха становище, че предложението е неприемливо поради това, че процесът по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи е почти приключил. Също така преобладаващата част от плановете за земеразделяне са изготвени и влезли в сила. Въвеждането на една подобна процедура е нецелесъобразно и би довело до неравнопоставеност на собствениците с възстановено вече право на собственост.
С проекта се предлага също за териториите по § 4 да се въведе анкетиране на 70 на сто от собствениците. Предложението също е неприемливо, счита комисията, поради това, че сега е предвидено анкетирането да се извършва при условията и по ред, определени с правилника за прилагането на закона, като одобреният план на новообразуваните имоти подлежи и на съдебен контрол.
По законопроекта, внесен от народните представители Евгени Кирилов и Мариела Митева.
Законопроектът предлага собствениците на земеделски земи, които попадат в чашите на язовири, във военни полигони или други обекти с важно държавно значение, да се обезщетяват със земи от държавния поземлен фонд по новото местоживеене на собствениците. Участниците в дискусията изразиха мнение, че предложението е неприемливо по две съображения:
- въпросът за обезщетяването на собствениците е уреден в съществуващите вече членове 10б, чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 25 от същия закон и чл. 16, ал. 3 от Закона за водите;
- създава се неравнопоставеност на всички други собственици на земеделски земи, чиято собственост реално не може да бъде възстановена и те се обезщетяват по реда на генерално действащия чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

След станалите разисквания и на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2000 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-79, внесен от народния представител Калчо Чукаров на 23 юни 2000 г.
3. Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-59, внесен от народните представители Стефан Нешев и Пламен Славов на 19 май 2000 г.
4. Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-81, внесен от народните представители Евгени Кирилов и Мариела Митева на 4 юли 2000 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има ли желаещи от страна на вносителите да защитят своите проекти?
Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Каркъмов, колеги! Мотивът да внесем с господин Савов този законопроект беше честите срещи с редица граждани на Република България, които се допират до Закона за възстановяване на земите отпреди колективизацията и изказващи недоволство от начина, по който е извършено земеразделянето.
Има няколко предпоставки, които искам да споделя с вас и които ми се струва, че вие трябва да имате предвид, когато по съвест решите как да гласувате за този законопроект.
Първата предпоставка е, че сегашният закон не урежда ясно критерия по контрола за извършване на действията на земеразделната комисия. Те предават своята работа без да има страна, която да я приеме, която да извърши необходимата проверка за това дали е извършена добросъвестно или не работата от подобен вид комисия.
Вие си давате сметка, че поначало няма безгрешни институции. Когато не са притеснени от това, че трябва да има приемане на извършената от тях работа, това прави още по-голяма свободата на качеството на извършената от тях работа.
Втората предпоставка, която искам да споделя, е, че колкото е по-голям броят на хората, които трябва да бъдат удовлетворени, аз не казвам на сто процента, от извършената работа, толкова по-голяма е и прецизността на работата от извършителите. Защото ако трябва да се приеме само от един човек, качеството винаги ще бъде не дотам високо, да не казвам ниско. Но ако трябва да се приеме от две трети от засегнатите хора, тогава ангажиментът на извършващите услугата или работата ще трябва да бъде много по-прецизна, за да може да даде необходимата правна гаранция, че те са си свършили така нещата, че да удовлетворят тези две трети от заинтересованите ползватели на услугата.
И третото, което искам да споделя с вас. В момента законът дава възможност некачествено свършената работа да се обжалва в съдебната система.
Аз искам да ви кажа, че съдебната система е крайно притеснена от малките финансови ресурси, с които разполага. И тя ранжира нещата така, че иска да свърши онези дела, които са свързани със сериозни углавни престъпления. Защото те имат най-голяма обществена нетърпимост.
Делата, свързани с възражение по процесите на земеразделянето, са ресурсоемки, тоест финансовоемки, защото се насрочват комисии, те трябва да правят анализ, трябва да изготвят своята експертна оценка, да я представят в съда, в резултата на което съдът да вземе решение. Те отбягват да го правят, защото съдът не разполага с тези средства. Вие знаете за ограничения бюджет, с който разполага съдът.
Нашата идея е това да се извършва от областния управител. То е при положение, че няма достатъчна сигурност, че работата е приета от ползвателите, да може да разтрогне земеразделния проект и да насрочи изработването на нов такъв от същата или друга комисия.
Аз не виждам защо да нямате доверие на административното лице областен управител, защото поне засега те са назначени от мнозинството, което управлява България. Така че неговата добросъвестност и неговите реално точни административни действия, ако ги подложите на съмнение, значи подлагате на съмнение собствената си кадрова политика, която провеждате.
А резултатите от извършеното, господин Костов, са онези граждански неподчинения, които стават в момента от този вид земеразделяне, от недоволството, което се питае в обществото, и от обстановката, която се създава, че те тръгнаха вече да търсят своите права по един неканонизиран и неприемлив демократичен ред. Това е в резултат на неразбирането именно от Вас, господин Костов, като председател на тази комисия, че този проект трябва да бъде такъв, че да даде шанс на този народ да се чувства не ощетен, да се чувства не ограбен.
И ако бяхте внимателно следили народпсихологията, щяхте да знаете, че тя не търпи да бъде ограбвана. И затова Стамболов навремето е спечелил изборите с либералите, защото е знаел, че народът няма да допусне чорбаджии от България. Ако приема отвън, поради военни действия, той български чорбаджии няма да допусне.
Аз ще ви прочета как при земеразделянето се дава замяна хора, които никога не са живели в едно населено място. (Неразбираема реплика от Панайот Ляков.) Имам право на десет минути, господин Ляков. Научи правилника, както казва господин председателят на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много моля за по-голямо спокойствие в залата.
СТЕФАН НЕШЕВ: Аз смятам, че с тези поправки, които внасяме, ние даваме шанс на два основни аргумента, които съпътстват демокрацията: първо, гражданското общество да се произнесе дали администрацията си е свършила работата или не, и, второ, да дадем шанс на администрацията да бъде контролирана и да бъде качествена при изпълнение на служебните си задължения с оглед да не се създава напрежение в обществото.
И ако имате нагласа да отговорите положително на тези съществени елементи, на които ви обърнах внимание, аз не виждам защо този проект трябва да бъде отхвърлен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има ли други желаещи вносители да защитят внесените от тях законопроекти? Няма.
В такъв случай давам думата на уважаемите колеги за обсъждане на четирите законопроекта.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че всеки има право да говори това, което си мисли, тук, или както го мисли и, дето се казва, има такива хора, които могат да мислят по-мащабно. И благодарим на тези колеги, които така успяват да ни кажат някоя истина от първа инстанция, че да се поучим, нали? А пък човек се учи докато е жив.
Само че тук с нищо не ни учи господин Стефан Нешев. Иска просто да се увеличи процентът на анкетираните собственици - от минимум 50% да стане 70% и то в един момент, когато решенията на поземлените комисии за всички подадени заявления вече са предоставени, плановете за земеразделяне в 98% от случаите са приключени, влезли в законна сила и около 2% или 3% - господин Каркъмов ще знае по-точно, защото той ръководи процеса - предстои да бъдат дооформени и коригирани плановете за земеразделяне, където има явни фактически грешки или възникнали нови обстоятелства.
Това е едната страна на въпроса - сега да създаваме един нов режим, при който 70% от плановете за земеразделяне и последващите, предложени от уважаемия господин Нешев поправки там, където не е направена анкета с минимум 70%, тези планове имат право да бъдат коригирани по-нататък, за да се изправи положението. Това би ни въвело в един тупик, в който вече ние просто не можем да излезем от етапа, в който се намираме, и би довело дори до голяма неравнопоставеност за тези, за които вече процесът е абсолютно приключен и връщане назад няма.
Обаче независимо от това, при всички случаи конституционното право на собствениците е запазено, тъй като те имат право по съдебен ред - и това е във всички правови държави в света - по единствения ред, по който ще се отсъди кой има право и кой няма право, това е съдът. А представете си да възложим и на областните управители да бъдат в ролята на съдии. Мисля, че не би трябвало да разрешаваме една такава постановка.
Също така резултатите от анкетата, която се прави там - не е така, както ви представи господин Нешев, защото той може би не е обърнал внимание в чл. 23, ал. 4 в Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където се предвижда, че анкетата се документира върху работната карта на територията, върху която се изработва планът за земеразделянето и за което се съставя и съответният протокол, подписан от участниците.
Така че тази материя така или иначе е намерила своето отражение. И това е един елемент - ако не е станало това, вече страната, която е изпуснала 14-дневния срок за обжалване на решението и ще трябва да си търси решението по съдебен път, може вече да се отнесе с една искова молба към районния съд за решаване на този проблем.
Така че тук, господин председател, въпросът е ясен и точно отразен в последните изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и всякаква по-нататъшна промяна на този режим не е необходима.
По-нататък, в останалите параграфи от предложението на господин Нешев следват изменения на отделни членове, които са във връзка с предложението за 70% отново да се извършва анкетирането и свързаните с това последици по-нататък в дейността на поземлените комисии.
Тук също така той прави едно предложение за изменение по т. 3 в § 4к, ал. 3 и 6. Тук вече е направено едно погрешно предложение - погрешно просто от една техническа или систематическа гледна точка, бих казал, защото при действието на § 4к, ал. 3 и 6 не се прави земеразделителен план, а се прави кадастър и план на новообразуваните имоти, тоест, кадастър на собствениците и план на новообразуваните имоти на тези, на които се признава правото на ползване и които могат да закупят вече, както им определихме, по 600 кв.м заедно с прилежащата сграда, която са си построили законно, и сервитута към нея.
Така че тук не става въпрос за земеразделителен план и за никакви анкети, а тук става въпрос за един процес, който се върши съгласно изменението миналата година на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от съответните общини.
Така че, господин Нешев, комисията взе предвид всичките тези съображения и не от някаква политическа позиция или както опитахте тук да вмените. Защото в края на краищата ние разглеждаме закони и когато разглеждаме закони, които имат приложение като технологично и технично решение на дадени въпроси, не трябва... Това не е нито Закон за политическите партии, нито Закон за изборите, за да се упражняваме в политическа риторика тук.
Другото, което искам да изтъкна, това е законопроектът на господин Калчо Чукаров. Искам да кажа, че ние го приехме по принцип. Разбира се, искам за протокола да кажа, че по отношение на § 1 и 2 от неговото предложение се разбрахме в комисията известна идея да се взаимства от неговото предложение. Но що се касае до това да се промени идеята за еднократно освобождаване от държавни и местни данъци и такси, първоначалната идея на закона беше именно това - еднократно освобождаване в срок от пет години. Тук подлежи на известна дискусия и предложението в § 2 той да продължава да действа и за третите собственици, които по-нататък ще прехвърлят правата си или ще извършват сделки върху тези имоти, което би довело процеса много далеч, а законодателят не е имал предвид това. Но може би именно приложното поле на § 1 и § 2, така както го е предложил господин Чукаров, ще трябва да се разшири и по отношение на другите разпореждания с тези имоти на собствениците - да кажем, отдаване под аренда. Става въпрос за освобождаване от местни данъци и такси. Също така и с възможността за прехвърляне на известно вещно право върху тези имоти.
Що се касае до т. 3 от § 2 от предложението на господин Чукаров, има се предвид нещо, което комисията възприе като целесъобразно - това, че за засегнатите лица в Добруджа, които не са имали възможност да предявят заявленията си съгласно сроковете, които бяха в закона за едната третина, която им беше отнета по Крайовското споразумение - запознати са депутатите, които са от Добричкия регион - тъй като такава спогодба не беше подписана между Република България и Република Румъния относно достъпа до архивните материали. С това фактически срокът, с който те разполагаха, де факто нямаха възможност да го използват. Затова комисията счете, че след справка с Министерството на външните работи относно сключването на тази спогодба ще е целесъобразно да предложи на пленарната зала един разумен срок за продължаване на тази възможност да предявят своите претенции по отношение на обезщетенията си по този чл. 10г, ал. 2 и 4. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Нешев - за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Костов, искам да Ви обърна вниманието върху четири неща.
Първо, казахте, че само 3% от земеразделянето имат бележки към извършената дейност. Това е още по-добре - да се съберат подписите на тези 70%, защото тези, които са доволни, ще се подпишат веднага. Няма никакъв проблем и там няма да има никакви търкания. Никой не бяга от меда, всеки бяга от жилото.
Второто, на което искам да ви обърна вниманието. Казахте, че съдът е висшата инстанция, която определя правото. Преди три дни гласувахте обратното, като дадохте на министъра на вътрешните работи да определя еднолично, а не съдът, имат ли право изгонените да се жалват или не. Имайте достатъчно последователност в аргументите си, иначе едно говорите, друго вършите, както обикновено става.
Третото нещо, което искам да ви кажа: науката е казала, че достоверността на едно изследване е толкова по-голяма, колкото повече опити са направени. Колкото повече хора подпишат един протокол, толкова по-достоверна е информацията, която съдържа.
Четвъртото, което искам да ви кажа. Казахте, че съм допуснал някаква грешка. Възможно е. Затова има второ четене, за да оправите техническата грешка и да спазите замисъла. Не бих се разсърдил, аз не съм светец, нито идеален. Такива няма.
А петото е: имам самочувствие защо, защото нищо, което съм започнал, не е свършило фатално, срещу обществения интерес. Като ви заведа да видите нивята, ще разберете вие какво сте свършили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! В своето изказване аз ще се опитам да допълня казаното от господин Нешев не само за мотивите, които стоят в основата на законопроекта, който ние сме предложили на вашето внимание, но и за тези принципи в земеразделянето и аграрната реформа, които с основание предизвикват изключителен обществен отзвук, свързани са на места с драматични процеси, които няма да е пресилено да кажа, че стигат вече и до открити физически стълкновения.
Ще си позволя пред вас да кажа неща, които вече заявих на заседанието на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и в присъствието на заместник-министъра господин Каркъмов, и на експерти от министерството. Заедно с господин Нешев имахме поредица от срещи в 17.Пловдивски избирателен район и на други места в страната. На една от последните срещи в Карловска община, с проблемите на която господин Каркъмов е много добре запознат, дори и затова, че родното му с. Дъбене също ври и кипи, образно казано, по отношение на земеразделителния план, представители на инициативни комитети на собственици на земя и на техни наследници от цялата община, както и на изградения общински инициативен комитет поискаха специална среща с народните представители от 17.Многомандатен избирателен район, представители на всички парламентарни групи и политически сили, представени в Тридесет и осмото Народно събрание. В тази среща те виждаха последна възможност да се предложат пътища, начини и средства за излизане от тежката ситуация, в която се намират повечето от селищата в Карловска община, и постоянно нарастващото и ескалиращо напрежение. Там те настояваха и за внасянето на законопроекти и за използване правото на законодателна инициатива от страна на народните представители, за да могат да се търсят тези механизми, които ще гарантират намирането на справедлив начин или поне опит за справедливо решаване на тези противоречия и тези проблеми, които с всеки изминат ден се задълбочават, а не се разрешават. За това, разбира се, основната отговорност носи Министерството на земеделието и горите, а до края на миналата година и на аграрната реформа, носят общинските поземлени комисии. В този наш стремеж ние се опитахме да потърсим начин, който да отговори на обективни потребности, на назряла необходимост за търсенето на промяна, която може да даде гаранции за справедливо решаване на този въпрос.
С внимание изслушах преди малко изказването на господин Владислав Костов. Надявам се, че той говори тук не само в качеството си на председател на парламентарната Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, но и като народен представител, свързан с проблеми от своя избирателен район, както и с проблеми от всички избирателни райони, в които земеразделянето, особено по селата, а и не само там, е един от първите, ако не и най-важният въпрос, който се поставя на всяка среща, която провеждаме. Тези проблеми се поставят с много по-голяма болка. Тази болка на места вече прераства в отчаяние, че една немалка част от собствениците на земи и техните наследници ще получат гаранции за справедливо решение на техните основателни права на собственици, тъй като има въпиющи нарушения на закона, в които или чрез които на практика се осъществява пладнешки грабеж по най-безочлив, по най-безцеремонен начин. А когато става дума за земя, когато става дума за основно средство за производство, което е източник на поминък за стотици хиляди семейства в тежката икономическа ситуация, в която се намира страната, това вече се превръща във въпрос на физическо оцеляване, въпрос от първостепенна жизнена важност. И аз мисля, господин Костов, че това е истината от първа инстанция, която съм убеден, всеки един от нас чувства по време на тези срещи. Друг е въпросът дали той го признава открито, дали той приема действително тези мотиви, съображения и болка, които обстойно се излагат от нашите избиратели независимо за кой избирателен район става дума.
Ако погледнем обективно това, което днес става в землищата, където има много сериозно напрежение във връзка с влезли в сила планове за земеразделяне, откровено трябва да признаем, че напрежението нараства постоянно.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Къде нараства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, без реплики от залата! Колега Ляков, моля Ви!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Нараства именно поради това, че тези планове за земеразделяне предизвикват антагонизъм, на места доведоха, повтарям, до открити физически сблъсъци, при които се пролива вече и кръв. Поставят се под въпрос здравето и животът на хората, които влизат в открит конфликт помежду си.
В комисията аз заявих, че ние като народни представители не можем да не си даваме сметка за това, което става и че въпросът трябва да бъде решен именно в Народното събрание. Защото дори и политиката на Министерството на земеделието и горите да бъде една управленска политика, налагана от правителството, от управляващото мнозинство, има неща, които тук, в пленарна зала, трябва да бъдат обсъдени такива, каквито са те в момента. Нека да отидем заедно в различни избирателни райони, в различни селища, където има това напрежение, за което аз говоря. Да се изправим заедно пред хората...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Къде има напрежение, кажи!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз казах, господин Ляков. Ако Вие имате да кажете нещо, застанете тук на трибуната и го направете съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В целия 17.Пловдивски избирателен район ври и кипи! Във всички общини! Идете в родното село на господин Каркъмов, елате да отидем заедно, предлагам ви да отидем заедно и с господин Каркъмов, нищо че това е друг избирателен район, и да се изправим пред неколкостотин собственици на земя, които са готови на крайни стъпки и действия, за да защитават своите интереси.

Господин Костов, Вие говорите за съдебния ред и за тази процедура, която е най-справедлива, но не говорите за нещо, което на практика я прави неприложима за хората. Те нямат финансовите възможности да я започнат и да я доведат докрай, защото те са бедни, те нямат тези пари. Едно е това, което Вие искате те да имат, а други са реалностите в тази тежка икономическа и финансова ситуация, в която е поставена страната днес и в която се намират българските семейства и българските граждани.
На места този произвол, който осъществиха общински поземлени комисии пренебрегна проведения и анкетирания, съобразно изискванията на закона, и доведе до нерегламентирани контакти с тези ръководства на определени личности и семейства, които се броят на пръстите на двете ръце. И бяха зачертани резултати от едно анкетиране, което отговаря на всички изисквания на закона. Резултатите от анкетирането бяха хвърлени, образно казано, в кошчетата. И всички сигнали, включително и в законоустановения срок, останаха без последствие от тези общински поземлени комисии. Мога да Ви кажа за Общинската поземлена комисия в Карлово, Общинската поземлена комисия в община Хисар.
В заключение бих искал да кажа още веднъж, че ние с господин Нешев направихме това, което ни диктуват нашата съвест и морал - да ползваме правото си на законодателна инициатива и да предложим един законопроект, който според нас помага на управляващото мнозинство да излезе от тази безизходна ситуация, в която вкара аграрната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Славов.
Реплики има ли към господин Славов? Няма.
Давам думата на господин Ляков за изказване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, първият законен въпрос е: защо представителите на БСП, които са толкова загрижени за собствениците, не внесоха тези предложения тогава, когато приеха първия вариант на закона през 1990 г.? Защо тогава, когато имахте абсолютно мнозинство и бяхте толкова загрижени за собствениците, не внесохте тези поправки в закона, а заложихте една фалшива схема на връщане на земята, т.е., на не връщане на земята? И сега, след 10 години, изведнъж се сещате за собствениците и смятате, че с тези демагогски поправки ще им защитите правата. Чист популизъм! Нищо друго.
Защото, ако има някъде нарушения, ако има допуснати фактически грешки, вие знаете, че в закона е предвиден ред те да се оправят и не само по съдебен път. Има пресен пример от моя избирателен район в село Бъта, където има действително допуснати такива грешки - ощетени са собствениците, допуснати са фактически грешки при връщане на земите им, министърът се е разпоредил да бъде изпратена комисия и сигурно ще има частична корекция на плана за земеразделяне. Много чиста и ясна процедура. Между другото, на няколко места в моя избирателен район това беше направено и хората останаха удовлетворени, с изключение на единици, които смятат, че планът за земеразделяне трябва да бъде направен така, че само те да са доволни. Затова аз не приемам, че вие с тези предложения защитавате собствениците на земя. Според мен истинската причина е по някакъв начин да спрете връщането на земята и реформата в земеделието. Фактически връщането на земята според мен е приключило в страната. То е приключило.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Това е според Вас.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не е само според мен, господин Славов. Поне в моя регион е така. Информацията, която имам от моите колеги също е такава. Има отделни селища, където има спорове, има назначени комисии, плановете са върнати за доработване, но това е работа, която всъщност не променя същността.
Ние извършихме голямото през тези 3,5 години - възстановихме собствеността, хората си разполагат със земята, едни я работят, а други - не, всеки според възможностите си.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Голяма идилия.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Но не трябва да се използва по този начин и да демонстрирате, че единствени вие сте загрижени за собствениците, след като аз ви казвам: ако вие бяхте действително загрижени за собствениците на земеделски земи, щяхте да направите 1990 г. такъв закон, че отдавна да сме забравили проблемите с връщането на земята. И примерно за 3-4 години - до 1994-1995 г. този въпрос да беше приключил и тогава да бяхме почнали да правим онова, което следва в земеделието - за което и господин Трендафилов е говорил, и аз съм говорил, и много хора са говорили на следващия етап, след като се върне земята, какво се прави. А ние загубихме всички тези години изключително заради вас. Защото вие никога не сте искали да върнете земята на хората. Това е истината.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Стига, разсипахте земеделието!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Кой е разсипал земеделието? По този спор ще се произнесе историята. Само че в момента, господине, в България, въпреки ниското равнище на селскостопанско производство, въпреки разпокъсаната земя, се произвежда земеделска продукция, която стига не за една, а за няколко Българии. (Смях от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ляков.
Господин Трендафилов, имате думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Една реплика към господин Ляков, тъй като ме цитира, разбира се, с добри думи, но искам да кажа няколко думи.
Господин Ляков, през 1990 г. ние имахме мнозинство и ние приехме Закона за възстановяване правото на собственост на земеделските стопани в България. Не мнозинство на Съюза на демократичните сили. Грешката и онова, което стана, и защо досега не е възстановена, и защо досега още 2000 плана не са публикувани и узаконени в "Държавен вестник", е изменението на този закон. И онези, които постъпиха не като нас - съседи и по-близки, и по-далечни, отдавна са възстановили правото на собственост. Защото вие въведохте така наречените "реални граници", започнахме да правим планове за земеразделяне, разпределихме хората с възстановими, невъзстановими, в реални и т.н. граници, вследствие на което създадохме този хаос и от 11,5 млн. парчета земя, каквито е имало до 1944 г., сега официално се водят, че са над 23, а аз ви казвам, че са някъде над 30 млн. парчета земя. И ако ние отложим така наречените планове за земеразделяне, защото аз ги казвам "така наречени планове за земеразделяне", ние ще загубим нови 3,5 млн. дка земя само в пътища, при положение че България не разполага с достатъчно количество земеделска земя.
А за това дали произвеждаме, за да изхранваме 2 или 3 пъти България, е въпрос, по който би трябвало да си направите добра справка. И не трябва да говорим само за земя, която изхранва България, а за земя, която трябва да носи доходи на хората. Защото земята освен лична, частна собственост, е преди всичко и национално богатство, което трябва да носи доходи на това население.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Излязох, господин Ляков, защото засегнахте въпроса за закона от 1990 г., на който един от съавторите беше един мой приятел - покойният Стефан Радославов. Искам да Ви кажа, че законът беше направен така и беше доста близко адаптиран до чешкия закон. И ако отидете да видите как е земеделието в Чехия, ще разберете какъв закон беше приет в 1990 г., закон, който отговаряше на обществения интерес, не създаваше ликвидационни комисии. И аз се чудя как можете да имате претенциите, че в едно село на една дама е продаден имот от ликвидационната комисия и вината е в купувача, а не в продавача! Оттам ще се съди кой е причината за разбиването на българското земеделие. Аз като отида на пазара, цената я определя продавачът. Начинът, по който беше ликвидирано земеделието, се определяше от извършителите - от ликвидационните комисии, не от тези, които очакваха какво ще свършат те. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друга реплика? Няма.
Господин Ляков, имате думата за дуплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Отговарям на господин Трендафилов. Ако законът е бил толкова добър, защо вие до 1997 г., когато дойдохме на власт, върнахте по-малко от 50 на сто от земята?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Пропускате 1992 г.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Оставете 1992 г. Десет месеца от 1992 година! Ако беше толкова добър, значи вие трябваше до 1996 г. да сте на равнището, на което сме сега - приключена поземлена реформа, а в същото това време за тези три и половина години ние освен че върнахме останалите 50 на сто, коригирахме една трета от това, което вие дадохте, защото имаше явно ощетяване на собствениците. Плановете за земеразделяне бяха изцяло направени в полза на селскостопанската номенклатура. Изцяло! Това ли ще отричате сега? Да ви давам примери - колкото искате!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Давайте, те са актуални!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не знам дали са актуални.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, без реплики от място.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Освен това във вашия закон го нямаше принципа на анкетирането. Ние го въведохме, господин Трендафилов. Така е, нали?
Ето затова ви казвам, че просто е късен този плач за собствениците. Ако вие бяхте загрижени, защо не въведохте принципа на анкетирането във вашия закон? А трябваше ние да го въвеждаме, за да изправяме едни несправедливости. Просто нямате аргументи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Професор Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ние разглеждаме четири законопроекта, а пък го ударихме съвсем на друга страна.
Що се отнася до първия законопроект, който е внесъл Министерският съвет, целта на законопроекта е премахване на лицензионните режими. Аз казвам: да, правилно. Но аз съм свидетел на нещо, което - радвам се, че и господин Каркъмов е тук - за което непрекъснато молех, настоявах - до максимума да се освободим от този централизъм и понякога употребявах определението "даване властта на чиновниците" и бях определен от вашия министър като човек, който е намразил чиновниците. Аз не съм намразил чиновниците, а исках чиновническият маниер и философията в закона да ги няма.
Аз това сега го одобрявам като идея, но си задавам въпроса: господин Каркъмов, защо, след като сме върнали 98 на сто от земята, се освобождаваме от лицензионен режим? Защо чак след като сме върнали земята, даваме възможността на физически и юридически лица, годни, способни да участват в земеразделянето, те сега да излизат на едно конкурентно място? Така е. Навярно имате предвид, че на нас ни предстои в бъдеще и поддържането на тези планове. Беше редно по един коректен начин да кажете, поне така лекичко, тихичко, че се допусна една грешка по този въпрос - централизирахте всичко, лицензирахте, определяхте кой може да раздава, кой може да разпределя и кой може да прави планове. Ето това беше една голяма слабост.
Затова аз казвам, че ще гласувам за законопроекта, но нека да не повтаряме грешките, защото и сега продължаваме в някои неща отново да не изписваме закона както трябва, да пишем в над 10-12 параграфа "това се урежда с правилника" и този правилник да е разпоредба и право на централното ръководство в лицето на министъра.
Вторият въпрос е по законопроекта на Калчо Чукаров. Аз съм солидарен с онова, което господин Костов каза, че като философия я приемам или по-скоро приемам идеята, която Калчо Чукаров предлага. Но нито първата алинея, нито втората алинея са коректни. Има място нещата да бъдат разширени и поставени в едно равноправно положение и на други видове дейности, и на друга част - също собственици на земя. Това е въпрос и на арендатори, това е въпрос при даване под аренда. Да облекчим хората и да им дадем възможности наистина този режим да стане по-либерален, по-свободен.
Затова ще подкрепя като предложение това на Калчо Чукаров, но, повтарям - и с господин Костов говорихме - че ще намерим един допълнителен, по-точен и по-коректен текст на двете алинеи.
Четвъртият законопроект нямаше защитници, нямаше представител и по него няма да взема отношение.
По третия законопроект - на Стефан Нешев и Пламен Славов. Трябва да си сложим ръката на сърцето и да помислим. Ако възприемем, че 98 на сто от земята е върната, създаваме законов път, с който да започнем преразглеждане. Аз се страхувам от много следващи разходи. Там е проблемът.
Но в същото време съм напълно съгласен, че редът, който е предложен - чрез съда - е коректен. Коректен, но неравноправен. Защото тези хора нямат пари. Искам да помислим, а не така лесно да го отхвърлим. В това предложение има определена идея. Аз ще помоля господин Каркъмов да помислим. Явно сме направили много грешки. Аз по време на местните избори съм обиколил 70-80 села. Знаете, че аз не съм конфликтен човек, за да предизвиквам конфликти, но няма място, където да не е станал конфликт или да не са показани конфликтите при земеразделянето. Значи има неща, които не са редовни, не са добри. Не искам да определям, че като има места, където нещата не са решени, видите ли, всичко не е добре и оттам да започваме този конфликт, който се започна тук преди малко. Не в това е нашата цел. Може би трябва да помислим нещо друго. Ако ние създадем една такава постановка - 70 на сто да бъдат преразглеждани - аз имам едно чувство, че ще злоупотребим. Ще ви кажа какво имам предвид. Аз бях този, който публично настоявах, че в тази критичност, която имахме при поливането, трябва да намерим решения водата да се пусне свободно, да се даде без пари. Аз съм доволен, че стана. Няма да коментирам, че малко стана като след дъжд - качулка. Но аз с очите си видях, че когато се ползваше водата безплатно, как някои поливат стърнищата, а други не можеха да си поливат градината.
Страхувам се от една такава категоризация - 70%. Дали няма да тръгнем към един популизъм и да създадем проблеми.
Ако обаче помислим другото - че тези хора нямат пари, и ако ние създадем възможност, господин Нешев, така, дали тези пари няма да са много по-малко, отколкото ако създадем нещо друго, с което да облекчим хората, за да могат по съдебен път да си решат проблемите. Тоест има проблем за решаване. Този проблем недейте го политизира. Не го политизирайте! Има региони и селища, където нещата не са решени добре. Нека да потърсим начин да облекчим хората.
Ето това е, според мен, един нюанс, една идея, която в този вид, в който е предложена, може да не го приемем, но да си поемем ангажимента да потърсим решение, с което да облекчим проблема. Повтарям, тези хора нямат пари, но тези хора са наши съотечественици. Ние сме им взели земята, ние сме морално задължени да намерим формулата да станат собственици и то справедливо, по един коректен, човешки начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-59, внесен от Стефан Нешев и Пламен Славов.
Гласували 142 народни представители: за 61, против 78, въздържали се 3.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 002-01-32, внесен от Министерския съвет.
Гласували 125 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-79, внесен от Калчо Чукаров.
Гласували 136 народни представители: за 110, против 19, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-81, внесен от Евгени Кирилов и Мариела Митева.
Гласували 142 народни представители: за 33, против 106, въздържали се 3.
Законопроектът не се приема.
Съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 4 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 4 октомври, сряда от 15,00 ч.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 4 октомври от 15,30 ч. вместо от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 4 октомври, сряда от 15,00 ч.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 5 октомври, четвъртък от 14,30 ч.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов