Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-10-11

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 4 до 10 октомври 2000 г.:
Проект за декларация относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия - вносител народният представител Георги Първанов. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по опазване на околната среда и водите - вносител народната представителка Росица Тоткова.
Проект за решение за избиране на член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - вносител народният представител Георги Първанов.
Проект за декларация относно политическите промени в Съюзна република Югославия - вносител народният представител Стефан Гайтанджиев.
Проект за декларация относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия - вносители народните представители Асен Агов, Димитър Абаджиев, Веселин Методиев и Иван Тодоров. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика и на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за попълване състава на Съвета по европейски въпроси - вносител народната представителка Росица Тоткова.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - вносител народната представителка Росица Тоткова.
Проект за решение за промени в съставите на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - вносител народната представителка Росица Тоткова.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите - вносител народната представителка Росица Тоткова.
Законопроект за банковата несъстоятелност - вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за държавния дълг - вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Едно съобщение. Настъпила е промяна в състава на ръководството на Парламентарната група на Евролевицата - избира проф. Христо Николов Стоянов за заместник-председател на Парламентарната група на Евролевицата.
Ще положи клетва новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 317
София, 9 октомври 2000 г.

На 5 октомври 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Цонко Илиев Цолев, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 26.многомандатен избирателен район - София-окръг.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 26.многомандатен избирателен район - София-окръг Григор Методиев Григоров от коалиция "Обединени демократични сили"."
Моля квесторите да поканят господин Григоров за полагане на клетва.
(Всички народни представители стават. Господин Григор Методиев Григоров застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
ГРИГОР ГРИГОРОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
За процедура думата има господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Тази сутрин информирах Председателския съвет, че от мое име и от името на Парламентарната група на ОНС съм внесъл проект за декларация относно демократичните процеси в Югославия. Но, господин председател, не виждам тя да е размножена и раздадена на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: След като сте го внесли в 9,02 ч., ясно е, че не може в 9,03 ч. да се размножи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не в 9,02 ч., а в 8,25 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето Ви: 9,02 ч. е внесено. Аз виждам това, което е при мен.
Всички допълнителни проекти за декларации ще бъдат размножени и раздадени.
По дневния ред има направени предложения:
От народния представител Ремзи Осман точка в дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
От народния представител Михаил Миков - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
От народния представител Пламен Славов - проект за решение за мораториум върху разрушаването на паметници и паметни плочи, посветени на лица и събития, издигнати в периода 1878 - 2000 г.
От народния представител Васил Козалиев - законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Стефан Стоилов и Иван Иванов.
От народния представител Стефан Стоилов - законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане - с вносители Стефан Стоилов и Иван Иванов.
От народния представител Свилен Димитров - проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансиране на фондация "Бъдеще за България".
От Парламентарната група на СДС:
1. Проект за декларация на Народното събрание.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата - вносител Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за съсловните организации на архитектите и инженерите в строителното проектиране - вносител Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - вносител Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и 2 от Закона за чужденците, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон.
6. Второ четене на законопроекта за железопътния транспорт.
7. Второ четене на законопроекта за устройство на територията - продължение.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
9. Парламентарен контрол.
Някой от вносителите на предложения по дневния ред желае ли да вземе думата?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! За около тридесети път от тази трибуна от името на Парламентарната група на Демократичната левица правя предложение за включване като точка от дневния ред гласуване на проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Днес в нашето общество структурната реформа вече започна да се нарича структурна проформа, а всъщност зад икономическите идеи, заложени в нея, се получи едно голямо - в едни случаи - разграбване и незаконно обогатяване, а в други случаи - просто унищожаване на имущество, защото тези, които посягат да го вземат, после не знаят какво да правят с него.
Резултатите от тази структурна проформа са свързани с увеличаване на безработицата, с унищожаване на мощности, които, макар и остарели, биха могли да дават хляб на много хора, с източване на сметки и с ред криминални действия, за които междупрочем вече има и писмени документи. Много от подставените лица вече започват да се подписват. С наближаването на края на днешното управление сигурно ще се появят различни подписани вече материали, които ще хвърлят светлина върху всичко това, което се наричаше структурна реформа и приватизация у нас.
В този смисъл за пореден път предлагам на народното представителство да приемем създаването на една такава комисия, която още отсега да започне да работи и да даде на обществото една ясна представа какво става с приватизацията и структурната реформа в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включен в седмичната програма законопроектът за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане. От тази трибуна може би вече десетина пъти ви правим това предложение. Ако обърнете внимание на това, което съдържат предложенията на Министерския съвет за промяна в основните материални данъчни закони, ще видите, че в много голяма степен - и това е оценка на бизнеса, на специалистите - предложените промени имат половинчат, козметичен характер.
Би могло Народното събрание да започне обсъждането на тези предложения, да навлезе в широчина и в дълбочина на проблемите около необходимите промени в данъчното законодателство, за да бъде наистина превърнато то в едни инструмент за правене на растеж. Външни съветници внушават на България, че трябва да има агресивен икономически растеж. Как ще стане с една слаба, импотентна икономическа политика? Именно данъчната политика е един от инструментите да се прави такъв растеж.
Господин председател, моля да подложите на гласуване включването на този законопроект в седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Както и закона, който предложи проф. Стоилов, така и промените в Закона за данък добавена стойност, вече многократно се предлагат от нашата група - не случайно точно сега, преди внасянето на проекта за държавния бюджет за 2001 г.
Мотивите за това са ясни. И сдруженията на дребния и средния бизнес, и редица други сдружения по съответните направления предлагат час по-скоро да бъде променен данъчният режим, да бъде променен данък добавена стойност, за да се подобри икономическият климат в страната. Откликвайки на това, от април сме внесли този законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност с предложение за намаляване на данъчните ставки от 20 на 18 на сто и за възстановяване де факто на тази стартова данъчна ставка за данък добавена стойност. Намаляването на този косвен данък ще подейства и като един от факторите за увеличаване на потреблението, което в последните три години в страната се е свило драстично. Освен това реално според нас е да се потърсят онези доходи, да се обложат доходите от сивата икономика и чрез тях да се попълни бюджетът, а не чрез този косвен данък ние да се стремим всячески да напълним бюджета.
Втората ни група предложения тук са и по срока за връщане на данъчния кредит. Сдруженията предлагат даже един двумесечен срок. Ние в нашите предложения сме заложили тримесечен срок за връщане на данъчния кредит и смятаме това за нещо реално.
От тази гледна точка смятаме, че е крайно време точно сега, преди да обсъдим Закона за държавния бюджет за 2001 г., именно да приемем на първо четене тази група от данъчни закони, които нашата парламентарна група внася с цел, както казах, да се подобри драстично икономическият климат в страната и потреблението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Свилен Димитров има думата.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми също отново да подновя искането на Парламентарната група на Демократичната левица на основание чл. 39, ал. 3 от нашия правилник в програмата на Народното събрание през тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България", ръководена от съпругата на премиера госпожа Елена Костова.
Аз мисля, че изминалото време не ни дава основание да пренебрегнем интереса на обществото към този въпрос и мисля, че и СДС като управляваща сила, и семейство Костови също имат интерес да разсеят съмненията около начина за финансирането на тази фондация.
Няма да напомням скандалните изявления на чужди бизнесмени за начина, по който е финансирана тя, нито съмненията за рекета, който тя упражнява върху водещи стопански структури за дарения и др. Проблемът с фондация "Бъдеще за България" не е само личен, семеен или групов. В края на краищата съмненията около тази фондация засягат интересите на страната и в определена степен - и националната сигурност.
Затова моля да подкрепите нашето искане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър-председател, госпожи и госпожа министри! Предлагам на основание чл. 39, ал. 3 от нашия правилник в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение на Народното събрание за мораториум върху разрушаването на паметници и паметни плочи, посветени на лица и събития, издигнати в периода 1878-2000 г., внесен от Георги Първанов и група народни представители.
Какви са мотивите, за да предложа този проект за решение като точка от дневния ред? През последните 122 години в България бяха издигнати хиляди паметници на лица и събития от новата българска история от държавата, от политически и обществени организации, от частни лица. Освен че изразяват почитта и уважението на цялото общество или на определени обществени групи тези паметни знаци се превърнаха в част от културно-историческото ни наследство, свидетелство за мислите и чувствата, които са вълнували по-големи или по-малки групи българи в определени исторически периоди. Тези паметници и паметни плочи са част от историята, независимо доколко тази история ни харесва или не. За съжаление при всяко изменение на политическата конюнктура в България част от паметни знаци, смятани за идеологически или политически противници на спечелилите властта, биваха разрушавани. Паметници и паметни плочи се разрушаваха и преди 1944 г., и след тази дата, както и след 10 ноември 1989 г. Европейската демократична ценностна система изключва подобно отношение към паметните знаци, освен ако не става дума за знаци на хора, извършили персонални и доказани от съд престъпления срещу мира и човечеството.
Ето това са мотивите, които аз смятам, че вие отговорно и достатъчно разумно ще възприемете и ще подкрепите нашите предложения. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман точка от дневния ред да бъде - законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Гласували 198 народни представители: за 78, против 28, въздържали се 92.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков - проект на решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 191 народни представители: за 69, против 110, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов точка от дневния ред да бъде проект за решение за мораториум за разрушаване на паметници и паметни плочи.
Гласували 188 народни представители: за 63, против 111, въздържали се 14.
Предложението не се приема. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че по повод на някои неща, които се обсъждаха тук, вдясно от нас, не сте разбрали за какво става реч и какво е нашето предложение - мораториум върху събаряне на паметниците в Република България за близо един век.
Моля ви да помислите трезво и разумно, че това са национални паметници, че няма страна в света, която да взривява паметниците си, че става реч за историческата памет на България, била тя позитивна или негативна. И ние всички с вас сме длъжни пред бъдещето да бъдем коректни и да не позволяваме тази вандалщина, която наблюдаваме през последните години.
Моля Ви, господин председател, да подложите на прегласуване това наше предложение. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Това са паметници на убийци, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложение на народния представител Пламен Славов.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 72, против 106, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Козалиев за законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Гласували 185 народни представители: за 71, против 112, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов за законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Гласували 197 народни представители: за 77, против 106, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Свилен Димитров за точка от дневния ред: проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Гласували 192 народни представители: за 70, против 120, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен и проектът за седмичната програма.
Гласували 192 народни представители: за 139, против 35, въздържали се 18.
Седмичната програма е приета.
Преди да пристъпим към нея има няколко проекти за решения.
"Р Е Ш Е Н И Е
за освобождаване на член на Висшия съдебен съвет

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт, във връзка с чл. 6, ал. 3 от Закона за Конституционния съд

Р Е Ш И:

Освобождава Людмил Нейков Нейков като член на Висшия съдебен съвет."
Има подадена молба от господин Нейков.

Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Валентин Йорданов Христов и Стефан Николаев Мазнев за членове на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 154 народни представители: за 153, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по опазване на околната среда и водите:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Васил Павлов Станилов за член на Комисията по опазване на околната среда и водите."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Димо Петров Петров като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
2. Избира Иван Борисов Матев за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Не виждам.
Моля гласувайте проекта за решение.
Гласували 142 народни представители: за 141, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Проект за решение относно избиране на член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа:
"Народното събрание на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Меглена Иванова Плугчиева за член (заместващ представител) на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 158 народни представители: за 153, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието.
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Съвета по европейските въпроси:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17а и чл. 17б от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Димитър Иванов Абаджиев за заместник-председател на Съвета по европейски въпроси."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 139 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 6.
Решението е прието.
Проект за решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Димо Петров Петров като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
2. Избира Димо Петров Петров за член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
За процедура има думата господин Пламен Марков.

ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Предполагам никой от нас не се съмнява, че предстоящият дебат по т. 1 от дневния ред за тази седмица е изключително важен, поредният акт, който българският парламент трябва да приеме във връзка със събитията, развиващи се на запад от нашата граница.
Поради това и на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение дебатът по т. 1 от дневния ред да бъде предаван директно от Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 151 народни представители: за 151, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
По проектите за декларация има становища на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика. Те са по внесените преди заседанието на тези две комисии проекти за декларации, внесени от Георги Първанов; от Стефан Гайтанджиев; от Асен Агов, Димитър Абаджиев, Веселин Методиев и Иван Тодоров. Освен това допълнително са внесени още два проекта за декларации от народния представител Юнал Лютфи и от народните представители Георги Пирински, Ангел Найденов, Евгени Кирилов, Петър Башикаров и Меглена Плугчиева.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"Комисия по национална сигурност
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: проект за декларация относно политическите промени в Съюзна република Югославия, внесен от Стефан Гайтанджиев на 9.10.2000 г. и проект за декларация относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия, внесен от Асен Агов, Димитър Абаджиев, Веселин Методиев и Иван Тодоров

Комисията по национална сигурност обсъди внесените проекти за декларации на съвместно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика, проведено на 10 октомври 2000 г. В заседанието участва министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
В резултат на проведените обсъждания Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да не приеме проекта за декларация, внесен от народния представител Стефан Гайтанджиев.
Становището на комисията е прието с 8 гласа "за", 1 "против" и без "въздържали се".
По проекта за декларация, внесен от народните представители Асен Агов, Димитър Абаджиев, Веселин Методиев и Иван Тодоров се проведоха две гласувания. Диспозитивът на проекта за декларация беше подкрепен по принцип с 11 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се". Проектът като цяло беше приет с 8 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
ОТНОСНО: -  Проект за декларация № 054-03-3 относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия, внесен от Георги Седефчов Първанов;
- Проект за декларация № 054-03-4 относно политическите промени в Съюзна република Югославия, внесен от Стефан Веселинов Гайтанджиев;
- Проект за декларация № 054-03-5 относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия, внесен от народните представители Асен Агов, Димитър Абаджиев, Веселин Методиев и Иван Тодоров на 10 октомври 2000 г.

На извънредно заседание от 10 октомври 2000 г., проведено съвместно с Комисията по национална сигурност, Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проектите за декларация № 054-03-3 относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия, № 054-03-4 относно политическите промени в Съюзна република Югославия и № 054-03-5 относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия и прие следното становище:
1. Комисията отхвърля с мнозинство проектите за декларация № 054-03-3 относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия, внесен от Георги Седефчов Първанов, и № 054-03-4 относно политическите промени, внесен от Стефан Веселинов Гайтанджиев.
2. Комисията намира за основателни мотивите на вносителите на проектодекларация № 054-03-5 относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия, внесен от народните представители Асен Агов, Димитър Абаджиев, Веселин Методиев и Иван Тодоров на 10 октомври 2000 г.
Като отчита проведените консултации между парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, Демократичната левица, Евролевицата и Обединението за национално спасение, проведени на 10 октомври 2000 г., предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следната

"ДЕКЛАРАЦИЯ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България,

като потвърждава:
- приемствеността в балансираната и активната регионална политика на Република България;
- Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО;
- Декларацията на Народното събрание от 25 март 1999 г. относно изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност;
- Закона за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила";
- ратифицираните споразумения за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на държави, участващи в КФОР, като израз на последователното прилагане на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН;
- Решението на Народното събрание от 26 май 2000 г. за подкрепата на позицията на правителството на Република България по глава 27 "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
- Решението на Народното събрание от 25 юли 2000 г. относно годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г.
и като взема предвид проведените избори в Съюзна република Югославия,

ЗАЯВЯВА:

- България приветства началото на демократичния процес в СР Югославия и очаква отстраняването на Милошевич да доведе и до отстраняване на създадената от него политическа система. Нашата страна, която извървя дълъг и много труден път на демократични реформи, е готова да сподели своя опит в изграждането на нова политическа система в Съюзна република Югославия, отговаряща на изискванията за европейска интеграция.
- България потвърждава голямото значение на двустранните отношения със Съюзна република Югославия и изразява убедеността и желанието си те да се развиват, както в интерес на народите на двете страни, така и на целия регион.
- България очаква от Съюзна република Югославия да изпълни всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, включително и Резолюции № 808 и № 827 за международния трибунал в Хага. Това е първата ключова стъпка за завръщане на Югославия в международната общност и за ускоряване на демократичния процес.
- Провеждането на честни и свободни избори в Косово е необходимо условие за намаляване на рисковете за стабилността на Югоизточна Европа, а присъствието на КФОР остава неотменим фактор за стабилността в региона.
- България очаква развитието на демократичния процес да възстанови и гарантира правата и свободите на националните, етническите и религиозните малцинства, включително и на българското национално малцинство и тяхното представяне в съответните структури на властта. Очакваме Съюзна република Югославия да изпълни съответните резолюции от последните години на Комисията на ООН по правата на човека и на Трети комитет на Общото събрание на ООН.
- България понесе най-големи загуби след Югославия от наложените на два пъти санкции. Нашата страна е силно заинтересована от вдигане на тези санкции успоредно с развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия. България настоява спешно да бъде възстановено корабоплаването по р. Дунав и подкрепя бързото включване на Съюзна република Югославия в проектите на Пакта за стабилност.
- България потвърждава неотменната си воля да даде своя принос за трайното стабилизиране на Югоизточна Европа, за ускорено развитие на взаимното сътрудничество, насочено към пълноценното интегриране на всички страни от региона в обединена Европа."
Проектодекларация № 054-03-5 беше гласувана с 16 гласа "за" и 4 "въздържали се".
Беше проведено отделно гласуване по диспозитива на проекта за декларация № 054-03-5 с резултати от гласуването: 18 гласа "за" и 1 "въздържал се"." Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имаме пет проекти за декларации, три от които са разгледани от водещите комисии и два са допълнително внесени. Определям по 30 мин. на парламентарна група. Независимите депутати разполагат с 5 мин. общо в рамките на 30 мин.
Моля дебатите да бъдат по всичките декларации, след което ще преминем към гласуване.
Имат думата, ако желаят, вносители на отделните декларации.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, надявах се да имам възможност да кажа и "Господин министър-председател", но столът е празен.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Ще се върне.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще се върне, но временно, навярно. (Оживление.)
Госпожо министър, дами и господа! Бих желал да представя мотивите на Парламентарната група на Демократичната левица за проекта за декларация, който ние внесохме в Народното събрание на 6 октомври - петък.
Господин председателю, според нас има определена нужда Народното събрание на Република България да приеме обща декларация във връзка с много дълбоките, можем спокойно да кажем, с историческо значение промени, които настъпиха през последните дни и седмици в Съюзна република Югославия. Защо е нужна такава декларация?
Първо, защото ние трябва ясно и недвусмислено като Народно събрание да изразим отношението на българския парламент към тези промени.
Второ, защото ние сме изправени пред необходимостта да възстановим и развием, при това ускорено, много активни двустранни отношения със Съюзна република Югославия. За никого не е тайна, че днес тези отношения са на точката на замръзването и са с много силно отрицателни аспекти.
Трето, защото ние като страна трябва да намерим начин и аргументи, с които да обосновем онази регионална роля, която България трябва да има в района на Югоизточна Европа, като много активен фактор за развитието на регионално сътрудничество, на интеграционни процеси, водещи към интегрирането на региона и на всяка една от неговите страни в обединена Европа. Това означава за България, разбира се, ускоряването на процеса за членство в Европейския съюз. Всяка страна има да извърви свой път, но ние като страна, натрупала значителен опит, именно във връзка със събитията в Югославия трябва да отстоим тази своя роля.
Това бяха мотивите, с които ние внесохме нашия проект за декларация, като в него се постарахме да се придържаме към две изисквания: първо, текстовете, които предлагаме, да са приемливи, да са безспорни за всички парламентарни групи. Текстовете да отразяват позиции, които всички парламентарни групи, включително и в парламента, нееднократно са заявявали, че подкрепят и са гласували за такива позиции в едни или други решения.
И второто изискване, което искахме да спазим, е да бъдем последователни като Парламентарна група на Демократичната левица в собствените си позиции, да отстояваме и да предлагаме позиции, които винаги сме заявявали и от трибуната на парламента, и пред българското общество.
Какви са тези позиции? Те се свеждат до четири пункта, които са съвършено ясни.
Първият е ясната и недвусмислена подкрепа на промяната в Югославия, на избора на новия президент Воислав Кощуница и на разгръщането на целия демократичен процес в онази насока, в която всички ние бихме искали той да се развива - безспорна теза.
Вторият момент, който винаги сме защищавали: в Югославия в този много сложен процес на промени при всички случаи е необходимо да се запази гражданският мир. В петък този призив беше и актуален, и навременен. За щастие, събитията се развиха по начин, който като че ли за момента намали тази опасност. Но никой не може да гарантира, че предизвикателствата пред развитието в Югославия няма отново да изострят напрежението. Ето защо, както винаги сме заявявали, и във връзка с проблемите, пред които нашето общество е било изправено и в други страни, ние сме за избягване на гражданския конфликт, за конструктивния диалог. Всички усилия да бъдат направени, за да не бъде пожертван нито един човешки живот.
На трето място, ние отстояваме позицията, че в развитието на демократичните процеси в Югославия трябва да се търси конструктивният, националноотговорният подход, който на базата на принципния компромис - не на безпринципното шикалкавене, а на принципния компромис да търси трайни решения на едно общество, което дълго време е живяло в една по същество еднопартийна система и което тепърва ще трябва да намира в себе си нормите и средствата за търсенето на общото в обществото, за да върви напред.
И на четвърто място, заявяваме, че България, съзнавайки своята роля да дава своя принос за трайното стабилизиране на целия регион, е за ускорено развитие на взаимното сътрудничество, насочено към пълноценното интегриране на всички страни от региона в обединена Европа.
Струва ми се, господин председателю, че фактът, че миналия петък не стигнахме до гласуване по тази декларация, е един голям пропуск и минус за нашия парламент. Защо? Вижте какво стана и вчера, вижте какво става и днес. С новия югославски президент установяват пряк, личен контакт на най-отговорно равнище министърът на външните работи на Франция господин Ведрин, който е и председател на Европейския съюз. Очевидно с Гърция има един процес на много активно развитие на отношенията. Вчера премина съобщение, че министърът на външните работи на Румъния господин Роман се намира в Белград.
Къде се намираме ние? Седим си тук и възпроизвеждаме дебати и дискусии, по които неведнъж сме се сблъсквали и то остро в тази парламентарна зала и сме на прага отново да го направим днес пред очите на българските граждани. В интерес на кого? Може би на тези граждани? Ни най-малко. В интерес на авторитета на парламента? Още по-малко. След познатия дебат отново ще прочетем за поредното спадане на рейтинга на парламента. Не знам дали останаха проценти за спадане или бием към нулата.
Вчерашният ден даде известни надежди, че може би този път няма да се случи това. Известна надежда, ако щете, дадоха и думите на министър-председателя Иван Костов миналия петък от тази трибуна. Тогава той заяви, че като че ли виждал в позициите, които се огласяват, надежда този път да не се възпроизведе в българския политически дебат разделението по събития, които стават извън нас.
Вчера сутринта имаше едни контакти с отговорни представители на всички парламентарни групи, в които всички споделихме един много важен момент, че на България днес е нужна трайна позиция, позиция, която да бъде изразена единодушно, която да бъде основа за развитие на една последователна политика по отношение на Югославия в района, която да бъде една стабилна база в това отношение.
Ние, господин председател, се постарахме да извървим своя път към тази обща позиция, затова се получи и внесеният от нас текст, който днес Вие огласихте в резултат на дискусиите вчера сутринта като опит да намерим общото в позициите с другите парламентарни групи. Постарахме се да отразим петте пункта, които бяха предложени от Съюза на демократичните сили като съдържание на диспозитивната част. Разбира се, бяхме готови да дебатираме по редакцията на тези пет пункта и да търсим общоприемливи формули и едновременно с това много ясно заявихме, господин председател, че преамбюлът, който ни предлага Съюзът на демократичните сили е всичко друго, но не и някаква база за търсене на обща позиция, защото всички тези позовавания на актове на парламента, които и господин Агов прочете току-що от трибуната, разбирам защо с доста тих глас, седем позовавания на седем акта на парламента, по шест от тях ние сме имали много остри различия и сблъсъци. И то по един-единствен аспект от проблемите на кризата в Косово - средствата тя да бъде разрешена, не по принципите - принципите на международното право, на гражданския и на етническия мир, на защита на правата на отделната личност, на отделното малцинство, на правото на самоопределение и, разбира се, на териториалната цялост и ненарушимостта на границите. По всичко това бяхме съгласни, но имаше един въпрос, по който оставаме на своите различия.
Да речем, наш е проблемът, че не сме съгласни с тези актове, господин Агов и уважаеми дами и господа, но вярвате ли вие, че тяхното повтаряне днес в тази декларация ни отваря пътя към развитие на отношенията с Югославия?
Вярвате ли, че тези неща ще създадат условията ние да имаме други отношения с Югославия оттук нататък? Това е ново затваряне и ново усложняване, ако щете, на перспективите за развитие на отношенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пирински!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той да продължи да говори от името на парламентарна група!...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще се възползвам и от правото си на изказване по тази точка, но бих искал да апелирам към Народното събрание: представили сме проект, който не може да предизвиква противоречия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Пирински!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Призовавам ви, гласувайте! Имаме още един шанс да излезем с единна позиция. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
От името на вносителите господин Асен Агов има думата.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател, позволете ми преди да започна изложението на вносителите, да поздравя нашите сънародници от Западните покрайнини, които следят този дебат и да ги поздравя с отличните резултати в изборите. Честито! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Народни представители от парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, на Народен съюз и на Българската Евролевица представиха проект за декларация във връзка със събитията в Югославия.
Какви бяха мотивите на четиримата вносители? Във всички случаи това бяха мотиви, които се базираха на това, че този парламент в продължение на целия си мандат досега е излъчвал ясни послания за това какво е отношението на едно категорично квалифицирано мнозинство в него към всички онези кризисни явления в съседна Югославия, довели до толкова много човешка трагедия. И, солидаризирайки се с жертвите на тези войни, започнати от режима на Слободан Милошевич, солидаризирайки се с паметта на всички загинали в тези войни, от друга страна, ние смятаме, че тази последователна политика на българския парламент трябва да намери израз и в бъдещите ни отношения със Съюзна република Югославия.
Ние смятаме, че ако един български парламент, съставът на един български парламент е бил солидарен, бил е с едно категорично мнозинство в подкрепа на ясна политика заедно с международната общност, заедно с Европейския съюз, заедно със Северноатлантическия съюз, ние днес трябва да опрем и бъдещите си трайни отношения със Съюзна република Югославия на ценностите, които ни ръководеха, вземайки всички тези решения в тези драматични 2,5 години.
Ето това са били мотивите, които са ръководили вносителите за изготвянето на тази декларация.
Ние смятаме, че започналото демократизиране на Съюзна република Югославия е динамичен процес, който има трайно влияние върху развитието и стабилността на Югоизточна Европа. И тук вече опираме, господин председател, уважаеми колеги, до това готова ли е България да изработи една солидна позиция, която да отстоява трайно българския национален интерес? Какъв е този интерес? Ние сме го формулирали много ясно в своя документ. Този интерес се опира върху една група от европейски ценности, на които ние се подчиняваме, изграждайки собствената си демокрация, собствената си свобода, защитавайки правата на човека, на собствените си граждани.
Ние смятаме, че тази европейска система от ценности, концентрирана в така наречените Копенхагенски критерии за членство в Европейския съюз, трябва да бъде ръководното начало и в отношенията ни със Съюзна република Югославия, с демократична Съюзна република Югославия, с която ние искаме да извървим заедно - всеки според своите постижения и своята скорост на развитие, пътя към Обединена Европа.
Ние смятаме, че е израз на последователност, солидност и перспектива на българската външна политика, на българския национален интерес отношението ни към Косово. Косово престана да бъде вътрешен югославски проблем, вътрешен сръбски проблем в момента, в който той се превърна в проблем на цялата международна общност. Защо се превърна в проблем на цялата международна общност? Защото бяха нарушени по най-нагъл начин човешките права на хората там. Бяха прокудени хора от домовете им, бяха отнети документите им за самоличност и тези хора бяха лишени от досегашния си живот, от досегашните си домове и бяха прокудени насила в чужбина.
Ние смятаме, че тази рана още не е зараснала. Ние смятаме, че тази рана ще бъде един лакмус, едно изпитание за всички ни тук, в този район, и преди всичко изпитание за новото ръководство на Съюзна република Югославия. И ние искрено се надяваме, че предстоящите избори там, изобщо омиротворителния процес в Косово ще бъде едно много важно развитие, което би трябвало да доведе до по-нататъшната стабилизация на района. Именно заради това ние смятаме, че трайна, последователна, солидна и далеч отиваща българска позиция е съхраняването на присъствието на КФОР, на омиротворителните сили, на другите структури на международните организации в Косово, защото именно чрез тях ние можем да постигнем трайна стабилност и да избегнем, не дай Боже, евентуално повтаряне на всичко онова, което ставаше в миналото в една или друга посока.
И най-накрая, когато говорим за трайния български интерес, ние, вносителите на този документ, сме се мотивирали от всичко онова, което България претърпя в тези 10 години на военни авантюри на режима на Слободан Милошевич. Ние сме изгубили, както показват налаганите на два пъти санкции там, по данните на българското правителство, някъде сега изчислени около 180 млн. евро, благодарение на тези санкции. И въпреки това, слушайки вицепремиера на България онзи ден, останах с впечатлението, че има и още десетки милиони евро, които така и не могат да се изчислят като загуби.
Аз мисля, че България претърпя и сериозни политически загуби, благодарение на авантюрата на този режим, заради това, че беше откъсната от света и на България се гледаше като на едно неблагоприятно място за инвестиции във всичките тези години на войни и размирици, предизвикани от господин Милошевич в района на Югоизточна Европа.
Именно заради това аз смятам, че от жизнен интерес за България е бързото премахване на санкциите над Югославия. Ние приветстваме решението на Европейския съюз от понеделник, с което бяха премахнати ограничено санкциите, а именно върху доставките на петрол и върху полетите. Но се надяваме, че успоредно с напредването на демократичния процес постепенно ще отпадне и целият режим на санкции срещу югославския режим.
Ние смятаме, че това е траен, солиден, перспективен български интерес. Както, впрочем, такъв български интерес, уважаеми госпожи и господа, е и интересът да се отвори час по-скоро за свободно корабоплаване р. Дунав - въпрос, който вероятно осведомените знаят, беше спъван от правителството на господин Милошевич.
Дунавската комисия в миналото лято постигна едно забележително съгласие за откриването на този воден път. Но благодарение на упорството на Милошевич, който иска да размени свободното корапоплаване и на практика страданията на всички дунавски народи, искаше да го размери срещу определени средства, които светът не беше готов да му даде.
Именно ние смятаме сега, че тази политика с отстраняването на господин Милошевич ще бъде променена и час по-скоро Дунав ще бъде освободен за корабоплаване.
Ние също така смятаме, като вносители на този документ, и вчера бяхме подкрепени от двете комисии на Народното събрание, че изключително важен въпрос е бързото включване на Съюзна република Югославия в проектите на Пакта за стабилност. Възстановяването на Съюзна република Югославия ще бъде онзи резултат от усилията на сръбския народ да потърси своето свободно развитие. Те ще видят, че свободата и демокрацията са онези ценности, които носят постепенно и благоденствието.
И ние желаем час по-скоро резултатите от посещението на специалния координатор на Пакта за стабилност господин Бодо Хомбах, който днес е в Белград, да доведат до бързото включване на Югославия в проектите на Пакта за стабилност.
Най-накрая искам да кажа и няколко думи по повод на вчерашните усилия. Съюзът на демократичните сили, мисля, че ще ми позволят да говоря от тяхно име и колегите от "Народен съюз", мисля, че ще ми позволят да говоря от тяхно име и колегите от Българската евролевица, вчера дойдоха в 10,00 ч. с искрени усилия да се постигне съгласие по един документ, който да определя трайната политика на България.
И какви бяха усилията ни в тази посока? Ние на практика приехме в този диспозитив на декларацията да влезе всичко онова съществено от декларацията на господин Георги Първанов, която мотивира преди малко колегата ни Георги Пирински. Ние включихме най-важния абзац от тази декларация. Ние включихме и всички искания на Движението за права и свободи и на Българската евролевица, и на всички други, участвали в консултациите.
Ние вчера смятахме искрено, че работим за един общ проект. И вчера, няма да скрия, че се разделихме в 8,30 ч. вечерта след много усилия, много нерви, много увещания, и най-важното ръководени от едно общо желание да постигнем съгласие. Ние излязохме с един диспозитив на декларацията, който е абсолютно идентичен за всички парламентарни групи.
И затова аз призовавам този парламент - нека да се обединим около диспозитива, а не да търсим делението си по преамбюли или по минало време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев, той сащо е вносител на проект за декларация.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Тезата, която ще застъпя по този важен за българския парламент и общество дебат относно промените в Югославия, не е самоцелна, не е лична. Аз съм убеден, че много от вас, независимо кое място заемат в залата, споделят голяма част от тези аргументи и съображения. Защото ние живеем на един полуостров, в който са твърде големи близостите между това, което става сега в Югославия, това, което ставаше в Румъния или България, или някои други страни. Затова и българският парламент трябва да следи тези събития, за да може да извлече поука, за да може и да даде поука.
Струва ми се обаче, че много прибързано се обяви този консенсус, това съгласие. Явно е, че то не съществува - нито тук сред нас, депутатите, нито сред българското общество. Съществуват разделения, съществуват предпоставки за разлики. Но това не е трагично.
Разбира се, и аз смятам, че българската външна политика трябва да бъде единна, но всеки един общественик и политик трябва преди всичко да бъде верен на своите избиратели, на тези, които са го изпратили, на тези, които са му дали поръка в парламента каква политическа линия да следва.
Следвайки тази поръка на избирателите, които са ме изпратили в парламента, аз смятам, че трябва да бъдат оценени събитията в Югославия около изборите като един държавен преврат, осъществен от десницата в Съюзна република Югославия.
Преди всичко и като официален наблюдател на изборите в Югославия, мога да заявя, че не съществуват никакви категорични данни за победата на Воислав Кощуница. Данните, които постъпваха, това съм го заявявал, бяха в абсолютно насипно състояние. (Оживление в мнозинството.) Някои от вас продължавате да вярвате, че ето, нали, всичко това било решено, че от небето падат касети от Изчислителния институт, че се намират и протоколи, скатани под масата, в Скупщината. Няма такова нещо! Действително трябваше да се отиде на втори тур. И, ако така наречената демократична опозиция, беше действително демократична в Югославия, трябваше да отиде на втория тур. И ако действително имаше надмощие, щеше да победи. Това е елементарната азбука на демокрацията.
Явно е, че хората, осъществили щурма и потрошаването на Скупщината и десетки други сгради в Белград, и цяла Югославия за мен просто не са демократи.
И това много напомня събитията, които ставаха тук и след 10 ноември, и пожара около Партийния дом, и опустошаването, потрошаването също на Българския парламент на 10 януари.
Явно е, че става дума за определен сценарий, че тези, които са го писали, са едни и същи, че дори и хората, които в една или друга степен виждахме по кадрите, са един и същи тип. Защото тук беше агитката на "Левски" и Софийската организация на СДС, а там агитката на "Цървена звезда" и около 1000 човека от спортни клубове преди всичко, от кмета на Чачак - Ирич. Това са хората, които осъществиха действително тази промяна, съпроводена с насилие и убийства.
Но нас ни безпокои друго. Това си е вътрешна работа на Югославия, ние можем по партийному да вземем, всеки от нас, отношение. Безпокои ни, че това е една предпоставка за дестабилизация на вътрешносъюзните отношения, която може да доведе и до разпадане на федерацията.
Такива гласове вече се чуват и смятам, че те ще имат много сериозни последици, ако бъдат осъществени - в целия полуостров.
Отделянето на Черна гора, която практически е модел за едно такова "демократично", балкански демократично развитие. Защото Черна гора практически е превърната в една мафиотска държава. Единственото работно място там е полицията. И държавата се занимава с трансфер на контрабанда и забранени стоки. Отменен е динара. Там практически се търгува само с марки. Това са недопустими неща за една съюзна част от един съюз и от една федерация.
Нещо подобно се стреми да постигне и така наречената демокрация или демократична опозиция и в самата Сърбия. Преди всичко това ще доведе до отделяне на Косово. Най-после сега АОК има необходимия претекст да заяви, че няма нищо общо.
Вероятно такива тенденции ще се появят и във Войводина, в Санджака вече ги има - става дума за партията "Демократична акция", която има известни позиции там и която беше основана навремето от самия Алия Изетбегович. Същото е положението и в други райони.
Това не е добре за България. Защото ако този сценарий се анализира, за мен това е сценарий на определени натовски държави, въпреки официалните приказки и изявления, това ще доведе и до последствия, засягащи и България. И как ще се чувстваме ние утре, когато трябва да обясняваме имаме ли македонско малцинство или не и дали Благоевградска област не трябва да бъде също по някакъв начин съюзна територия.
Това са тежките последици, които са възможни и българският парламент трябва да мисли за тях.
Социалните последици и характеристики на този поврат. Народът на Югославия тепърва ще си дава сметка, че превратът на десницата ще доведе до загуба на социалните придобивки - работа, здравеопазване, образование и пр., както и определено ще влоши положението на националните малцинства, в това число и на българското малцинство в Югославия.

Казвам това, защото определено досега опозицията спрямо Милошевич беше винаги пронационалистична. Вижте Шешел, вижте Драшкович. И сегашната част от опозицията в значителна степен, за съжаление, мисли не в категориите на социалните и класовите понятия, а мисли в категориите на една велика Сърбия. За съжаление, това е факт и има да съжаляваме просто за една такава по-лява и социално ориентирана политика, каквато водеше Милошевич спрямо малцинствата, и най-вече нашите сънародници от Западните покрайнини. Не случайно победата там не е за опозицията, а практически е за коалицията за Югославия.
Смятам също, че народът на Югославия тепърва ще види какво означава това, което стана и в България - разграбване на националната промишленост. А в Югославия не е така унищожена промишлеността, както в България. Всеки, който е пътувал в едната и в другата страна, ако един аржентинец или малаец го попитате коя страна е бомбардирана, ще каже: България е бомбардирана, защото няма керемиди, защото има опустошени селскостопански сгради, защото индустриалните предприятия са ръждясали, в тях не влиза никой, докато в Югославия, колкото и да е тежко и на югославския народ, и на югославската икономика, все пак, макар и малко, промишлеността нещо работи. Аз бях свидетел на това как за няколко дни буквално възстановиха един от мостовете на Нови сад изцяло със собствени средства и не за пет години, както сега се предвижда при Видин, а за три месеца и половина.
Така че досегашният режим, както го наричате, на Милошевич, си имаше своята социална подкрепа и тя няма да спада. Друг е проблемът, че, както виждаме по този сценарий, който беше осъществен и в Югославия, практически там не се е минало без съучастие и предателство от страна на кадри от самата Социалистическа партия на Сърбия. Пак аналогии можем да направим и тук със събитията около 4 февруари и с позициите на някои основни политически сили.
Народът на Югославия тепърва ще види какво е това масово обедняване, национално унижение. Бих казал дори, има сериозна опасност от фашизация на югославското общество. Там нямат балканските демократи за съжаление други ресурси, освен да се опрат именно на другата сила, на въздействието върху структурите на гражданското общество. И рано или късно ние ще трябва пак да помагаме на Югославия, но вече от други позиции.
Въпреки всичко Народното събрание на Република България трябва да изрази надежда, че отношенията между двете страни и двата народа трябва да се развиват. Какъвто и режим да е установен там, ние трябва чрез нашите декларации и нашите позиции действително да допринесем за едно позитивно развитие на отношенията, защото сръбският народ и другите народи в Югославия са наши съседи. Ние трябва да работим с тях, независимо от това всеки от нас според партийните си убеждения дали има или няма предубеждение към характера на новото управление. Аз имам тези предубеждения и много бързо всички ще се убедите, че съм прав. Но проблемът е, че ние трябва да запазим действително толерантност и без да се намесваме във вътрешните работи да се опитаме да обединим усилията си около възприемането на една обща позиция. За съжаление, вчера такъв опит не беше успешен. И смятам, че не беше правилно да се извиват ръцете на участниците, да кажем, от БСП. Те търсят някаква пронатовска реализация, но не е необходимо да им се напомня непрекъснато, че решенията за миналата война, за даване на коридори, което Югославия винаги ще помни, на всяка цена трябва да бъдат вписани, на всяка цена трябва да бъдат наказани определени хора и за тяхното минало. По този начин действително не се постига това помирение да не го нарека, но все пак съгласие около общи национални интереси.
В заключение, обръщам се към всички колеги да подкрепят моя проект за декларация, защото, убеден съм, това е горчивата истина, която ние като народни представители трябва да я кажем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
От името на вносител има думата господин Юнал Лютфи - заместник-председател на Народното събрание.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Слушах много внимателно моите колеги Георги Пирински и господин Асен Агов, който го няма в момента в залата, и много странно - аз споделям абсолютно всички идеи, всички позиции, всички тези, които бяха изложени и от двамата.
На пръв поглед изглежда, че всъщност ние тук нямаме съществени различия по отношение на българската позиция във връзка със събитията в Югославия. Така ли е всъщност, обаче? Десетчасовите преговори вчера с участието на всички парламентарно представени сили в зала "Запад" показаха, че за голямо съжаление българският парламент няма сили и воля да се стигне до една единна позиция по един толкова важен проблем, а именно да бъде изразена волята и позицията на България в подкрепа на демократичните процеси в съседна Югославия.
Уважаеми колеги, оказа се, че динамичните промени в демократична посока в съседна Югославия са едно сериозно предизвикателство за нас, едно изпитание, което показва до каква степен политическа зрелост има в нашия парламент.
Движението за права и свободи и, разбира се, Обединението за национално спасение нямаше намерение да готви своя проектодекларация за събитията в Югославия след тези неуспешни преговори.
Тук обаче трябва да кажа ясно и категорично, че всъщност аз лично се съмнявам дали всички участници седнахме с доброто желание, с искреното желание да се стигне до един консенсус по отношение на позицията на България за събитията в Югославия. Лично аз не съм убеден, че имаше една такава искрена нагласа.
Всъщност, има вече нови реалности, уважаеми дами и господа, на Балканите. Ако до вчера Съюзна република Югославия генерираше напрежение, политиката на Милошевич извършваше кръвопролитни войни, геноцид в Косово, грубо нарушаваше човешките права, водеше политика на конфронтация със своите съседи, то днес, след изборите, проведени преди 15 дни в съседна Югославия, нещата са съвсем други. Текат бързи демократични процеси на базата на европейските ценности и принципи.
Днес вече България наистина трябва бързо и адекватно да заеме своята позиция, когато на Югославия трябва да се погледне вече като на една бъдеща демократична държава, съседна на България, и от страна, която генерира нестабилност и заплаха за сигурността на региона, на една страна-конкурент, която заедно с България, от една страна, желае да стане участник в Европейския съюз и останалите европейски структури и същевременно да има съществен принос за гарантиране на мира и стабилността в региона.
Какво ние трябва да направим оттук нататък? Естествено е, че ние не само че трябва да подадем ръка и да подкрепим с ясен политически знак, с декларацията на нашия парламент, че стоим твърдо и непоколебимо зад тези политически промени, но същевременно тази декларация наистина трябва да получи максимален консенсус сред нас.

Разбира се, другата част от моите мотиви е, че този консенсус все още аз вярвам, че може да бъде постигнат. Действително по диспозитивната част, аз обичам да я наричам декларативната, обичам българските думи, има консенсус. Наистина има консенсус. Там ние получихме консенсус. Там са дадени ясни и точни акцентите на нашата българска позиция. Тук са дадени и основните принципи за правата на човека, правата на малцинствата, които са гаранция за демократичните процеси в съответната страна, респективно в Съюзна република Югославия, проблемът за вдигане на санкциите, проблемът за бързото уреждане въпроса за корабоплаването по река Дунав, прилагането на всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Разбира се, че имаме консенсус.
Къде нямаме консенсус, уважаеми колеги? Ние не можахме да преодолеем изреждането на онези актове, декларации на българския парламент преди година, година и половина, когато действително повечето от тях не бяха подкрепени от Парламентарната група на Демократичната левица. Имаше предложение, за да се стигне до консенсус, да се намери друга форма, не така императивно изреждане на тези декларации, а в една омекотена, разказвателна форма да се изведе философията, политическата философия на съдържанието на тези документи, за което трябва да ви кажа, че крачка направиха и колегите от Демократичната левица, и да се стигне до пълен консенсус. За голямо съжаление този компромис не беше направен от колегите от Обединените демократични сили. Е, какво спечели България от тази работа, какво спечели българският парламент? Докога ние ще търсим онова, което ни разделя и противопоставя? Нали има диалектика, нали се променят реалностите около нас? Нали искаме и колегите от Демократичната левица да се демократизират, да се социалдемократизират? А ние, избутвайки ги така или притискайки ги до стената, изолирайки ги по един силов начин, какво ще постигнем?
Колеги, аз считам, че ако днес, както по време на дебата, а може би някои от колегите ще предложат да има почивка и да се проведат допълнителни консултации, ще ми се да вярвам, че при едно по-голямо желание за постигане на консенсус можем да преодолеем някои от онези пречки - за мен те са преодолими - които могат да ни докарат до постигане на една декларация, която ще бъде подкрепена с пълен консенсус.
Разбира се, като вносител на проекта за декларация аз ще апелирам да подкрепите моя проект, проекта на Обединението за национално спасение. Аз смятам, че в него са съчетани и се съдържа голяма част от онова, което се съдържа в проекта за декларация на Демократичната левица и от проекта за декларация на четиримата колеги от Обединените демократични сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лютфи.
За изказвания са направили заявка от парламентарните групи на СДС, на Евролевицата и един независим. Другите не са дали списък.
Пръв има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! През последните десет години името на Югославия често се споменаваше в нашия обществен живот, споменаваше се от хората в България, защото процесите в Югославия пряко влияеха върху развитието на процесите в нашия регион, пряко влияеха върху развитието на процесите в България. Постоянните войни и санкциите, които се налагаха, влияеха директно върху живота на хората в България, влияеха директно върху развитието на всички процеси в България. През всичките тези години Съюзът на демократичните сили като политическа сила имаше ясна и последователна позиция, позиция отхвърляща тоталитарния режим на Слободан Милошевич, който генерираше тази нестабилност, който възпрепятстваше демократичните промени в Югославия, позиция, основаваща се на спазването на човешките права и на демократичните ценности, позиция, подкрепяща всички политически сили в Югославия, които желаеха реална демократизация, които желаеха реална промяна на политическата система. Защото ние сме убедени, че само замяната на мита за великите държави в нашия регион с реалността на силните демокрации е сигурната предпоставка за развитието на нашия регион и приобщаването му към обединена и просперираща Европа.
Ето защо ние с всички сили подкрепяхме всички, които желаеха този демократичен процес да започне. Ето защо ние подкрепяхме и политическите сили, всички демократични сили, които сега създадоха демократичната опозиция на Сърбия за развитието на този процес. През това време за съжаление позицията на всички политически сили в България не беше еднозначна, не беше единна. През това време за съжаление други политически сили по един или друг начин, по явен или неявен начин подкрепяха политиката на Слободан Милошевич. Преди всичко имам предвид, естествено, Българската социалистическа партия. И това не е теза, хвърлена в пространството, това е реалност, която беше доказана с реални факти, с писма, с посещения, дори и включително в най-тежките моменти на развитие на кризата. А в тези моменти нашата позиция, както и позицията на други политически сили в българския парламент, беше също така последователна. Тя продължи да се основава на основните човешки принципи, на основните демократични принципи. Тя беше непопулярна, естествено. Трудно е да поддържаш такава позиция в такъв регион, но това беше единствено възможната позиция, отговаряща на националните интереси и на България, и на целия регион.
Сега именно благодарение на усилията на тези демократични сили, които желаеха Югославия да се промени, именно благодарение на ясната позиция на цялата международна демократична общност, именно и благодарение на ясната позиция на България в този момент, която подкрепи тези позиции и международната общност, процесите в Югославия се развиха по начин, по който вече беше направена първата стъпка към реалното демократизиране на Югославия. Защото въпреки манипулациите на режима, въпреки опитите този процес да се спре, демократичните усилия на югославския народ успяха и беше направена в рамките на Конституцията, в рамките на закона първата крачка, първа крачка, която обаче предпоставя още много трудности, предпоставя един тежък път, предпоставя много условности. За съжаление, господин Гайтанджиев, това не бяха събития, подобни на събитията от 10 януари в България.

Това бяха събития, подобни на много по-раншни събития в България, според мен. Затова пътят, който предстои на Югославия, за съжаление все още е дълъг и труден. Затова обаче ние можем да приемем, че обстановката в Югославия и в региона вече е коренно променена, вече има наистина реални предпоставки за започване на истински демократичен процес. Но именно поради това ние трябва да заемем ясна и отговорна позиция, позиция, очертаваща новите двустранни отношения между нашите страни, от една страна, и от друга страна - позиция, очертаваща новите реалности, позиция, която очертава новото развитие на регионалната политика.
Ето защо миналата седмица ние считахме, че не е достатъчно само едно еуфорично поздравление от българския парламент като институция, необходимо е освен поздравление, да се очертаят границите, рамките на една ясна и последователна консолидирана българска политика в региона. Ето защо ние считахме, че това трябва да стане след конституирането, след легитимирането на новата власт, което вече се случи.
Именно поради това ние поканихме, инициирахме консултации с всички политически сили, които се проведоха вчера, консултации с цел да се постигне тази единна и консолидирана позиция. Ние предложихме следния подход: да очертаем тези граници, да очертаем тези ясни акценти, които формулират и българските национални интереси, които формулират и интересите на демократичните процеси в целия регион, от една страна, и от друга страна - да продължим нашата последователна политика, да продължим принципите, въз основа на които ние заемахме нашите позиции в тези трудни времена. Защото ние сме убедени, че именно благодарение на позицията на международната демократична общност тези процеси в Югославия се ускориха. Защото ние сме убедени, че винаги в това време, независимо от развитието на процесите, винаги сме заемали ясна позиция, основаваща се на едни и същи принципи и ценности.
Тази конструкция по принцип беше приета на вчерашните консултации. И може би заради това ние успяхме да стигнем по отношение на посланието, по отношение на диспозитива, въпреки трудностите, въпреки няколкото пъти повтаряне на консултациите, до единна позиция, позиция, която очертава тези основни акценти.
Вследствие на проведените консултации вече ние внесохме един проект за декларация, който е пред вас, който в частта на диспозитива очертава всички тези предложения и идеи, които бяха направени от всички политически сили. Ние включихме и най-важните послания от проекта за декларация на Демократичната левица, тъй като този проект, това беше признато вчера и от всички колеги, сега вече не е актуален в останалата си част. И по този начин изработихме един общ проект.
Акцентите в този проект, в това послание, в този диспозитив са известни, но аз искам да се спра все пак на някои от тях.
На първо място, освен поздравлението, ние отправяме посланието за това, че пътят е труден и той трябва да бъде свързан с ясното и с радикалното разграждане на политическата система в Югославия, а не само с отстраняването на режима на Слободан Милошевич. Ние очертаваме основните принципи на нашите двустранни отношения. Ние очертаваме ясния ангажимент, очакването на България, че всички резолюции на Организацията на обединените нации ще бъдат изпълнени. Защото поемането на такива ясни ангажименти е ясен знак за това, че демократичните процеси в Югославия са реални. За първи път в документ на Народното събрание през последните може би 50 - 60 години ще има ясно послание към Югославия по отношение на спазването на правата на всички хора, включително и на правата на националните малцинства, на всички национални и верски малцинства, включително и на правата на българското национално малцинство, чиито представители има и днес в тази зала. За първи път след колебливата политика на предишния комунистически режим в България българският парламент ще отправи такова ясно послание към нашите сънародници в Югославия. Естествено, че ние отправяме послание, свързано и с обстановката в Косово - проблем, който, както беше казано тук, не е вътрешен, а международен. Естествено, че ние отправяме послание, свързано и с Пакта за стабилност, с нашите очаквания от този Пакт.
По този начин ние очертаваме най-важните акценти, включвайки между другото и посланието, което беше в декларацията на Демократичната левица, с което ние потвърждаваме нашата неотменна воля за принос в трайното стабилизиране на региона.
В същото време, действително различията ни останаха по отношение на преамбюла, по отношение на оценката за това по какъв начин ние сме стигнали до това послание, по какъв начин ние заемаме тази наистина отговорна позиция, по какъв начин се стигна до събитията в Югославия. Ние продължаваме да считаме, че всичко това се случи именно благодарение на усилията на международната общност, именно благодарение на нейната твърда позиция по отношение на режима на Милошевич. Защото това беше единственият начин да започнат реалните демократични процеси в Югославия.
Ние в преамбюла сме включили всички тези актове на Народното събрание, в които изразявахме нашата позиция в тези трудни времена. Но това не е обикновено изреждане, както беше казано тук от господин Люфи, това е препотвърждаване на всички тези принципи и ценности, на основата на които ние заемахме нашата позиция в целия този период. Това е препотвърждаване на ценностната система, от една страна, и от друга страна - на ясната и последователна политика на българския парламент. И между другото, консенсусът в българския парламент, макар и да не беше пълен по тези въпроси, постоянно се разрастваше, постоянно обхващаше и други политически сили, стигайки до общата външна политика и политика на сигурност, до ясните послания за интеграцията ни и присъединяването ни към НАТО, към която се присъедини и Българската социалистическа партия.
Затова ние не изискваме да бъде преоценено гласуването, но ние желаем да стъпим на тези позиции, на които вече е стъпил българският парламент. Защото в политиката могат да се правят промени на позиции, но никога не може това да се направи, без да се плати политическата цена. Защото тогава излиза, че позицията, която уж е променена, всъщност не е позиция, а е поза, която се заема за пореден път по определен начин, по конюнктурен начин и която, за съжаление, излиза, че не е осъзната.
Затова ние считаме, че трябва да бъдем последователни в нашите позиции и затова ние включваме всички тези актове, които, пак повтарям, не са само едни сухи актове, в тях има ясни формулировки за принципите, за ценностите, за аргументите, които са ни довели до заемането на тези позиции и вследствие на което ние заемаме и сега тази позиция по отношение на Югославия.
Видя се, че различията са принципни и именно поради това ние предложихме, след като този път не е извървян достатъчно от колегите от Демократичната левица, да се предложи разделено гласуване на декларацията. От една страна, да се гласува диспозитивът, посланието, самата декларация, която е истинското послание и към Югославия, и към международната общност, по която ние очевидно сме извървели нашия път и имаме пълен консенсус, и от друга страна - отделно да бъде гласуван преамбюлът, който е свързан с разбирането ни за миналото, свързан е с това дали в познанието ни за миналото ние виждаме настоящето, дали наистина имаме последователни позиции. Но след като тук продължава оценката да бъде различна, нека гласуването да бъде отделено.
И въпреки всички тези усилия, въпреки това, че ние изработихме декларацията, пак повтарям, на основание на всички предложения, самото послание, самия диспозитив, ни беше отговорено, че тогава не може да има гласуване на декларацията. Реакцията беше поразителна, особено от колегата Кирилов, който едва ли не очакваше именно това, за да каже, че няма да се гласува декларацията, след като няма консенсус и по отношение на преамбюла.
Аз разбирам позицията на господин Кирилов, но не мога да разбера защо няма желание да се постигне консенсус по отношение на посланието, по отношение на диспозитива. Защо нямат желание колегите от Демократичната левица да разберат, че наистина може да се променят позиции в политиката и ясно да се каже защо тези позиции са променени. Ясно да се каже защо в един момент някой е заемал една позиция, в друг момент - друга. Да се плати политическата цена. Тогава вие ще имате наистина отговорна позиция по тези важни проблеми на България.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Правете си вашите оценки.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Но въпреки всичко аз считам, че ние можем да отправим това общо послание и съм убеден, че ще го направим с декларацията, която днес ще приемем. Затова аз ще предложа гласуването да бъде отделно, за да бъде ясно и единно нашето послание по отношение на международната общност и Югославия. Защото успоредно с развитието на демократичните процеси в Югославия ще се развиват и възможностите за приобщаването на нашия регион към обединена и просперираща Европа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
За реплика - господин Стефан Нешев.
Малка промяна в реда - след това няма да бъде господин Иван Тодоров, а господин Александър Томов.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър!
Господин Абаджиев, аз имам два въпроса към Вас. Мислите ли, че може да се направи консенсус само върху една ценностна система и тя трябва да бъде доминанта, когато се търси общото решение на един парламент и това не доведе ли до обезсмисляне на политическия живот в една страна?
И вторият ми въпрос към Вас, който ме смути: не усещате ли, че чувството за безпогрешност е началото на деградацията? Всеки, който се е обявил за безпогрешен е деградирал и в политиката, и в обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика - господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Господин Абаджиев, аз оставам настрана Вашия менторски тон и инсинуациите, които направихте, и грубите намеци за някакви измислени подкрепи, които някога е оказвала Българската социалистическа партия на един или друг режим. Вие знаете, че нашите спорове бяха на принципна основа и бяха свързани със средствата за разрешаване на конфликта в нашата западна съседка. Но искам да Ви попитам: по така наречения диспозитив Вие считате ли, че ние имаме някакво основание да се държим по такъв наставнически начин и да държим такъв поучителен тон, обяснявайки в декларацията, в нейния първи абзац в диспозитива, че сме готови да споделяме своя опит в изграждането на новата политическа система и т.н., че очакваме едно или друго? Не би ли било по-добре вместо да се изживяваме като стахановци на демократичните реформи, които са готови да внедряват челния си опит тук или там по света, да изразим една готовност и подкрепа за онова, което така или иначе ще се случи в Югославия, вместо да говорим за нашите очаквания, да изразим очаквания, че всичко това ще се случи?
Аз намирам този тон за крайно неуместен и мисля, че в тази посока ние бихме могли да намерим едни по-приемливи изрази и средства, за да поясним българската позиция, която не би могла да бъде позиция на превъзходство и надменност на базата на онова, което се е случило в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
За трета реплика - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Абаджиев, колеги! Към много неща бих се отнесъл снизходително и може би се налага, за да стигнем и до обща позиция, но вие продължавате да искате от Демократичната левица да се съгласи с признаването на войната срещу Югославия. Това е един от пунктовете, във връзка с които ни притискате. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.) Тоест, нещо което не приема сегашното ново ръководство на Югославия, на Сърбия. Не приема!
Второ. Цяла държава-членка на НАТО не прие тази политика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Коя е?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Гърция.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Но участва в него.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Макар че изпълняваше решенията на НАТО, но тя не прие войната като метод за решаване на проблемите в Косово.
Далновидните политици на Европа, за разлика от вас, цяла година подхвърлят на една засилваща се преоценка: дали това беше решението, нужно на Европа и на Югославия? Клинтън изказва съмнение. Вие се държите като извънземни. Факт ли е всичко това? Факт е! Вие уж търсите консенсус, а ни притискате към съгласяване с нещо, което днес не приема официално Югославия, утре и Европа ще отсъди като една грешка. Отстъпете поне от този пункт, проявете елементарен разум.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Много искаш от тях. Не могат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Да, наистина много искаме от вас и не можете.
Първо, по отношение на господин Нешев. Действително, по една ценностна система пълен консенсус не може да се постигне, защото това е въпрос на осъзнаване. Аз разбирам, че Вашата ценностна система е градена върху други условия, при други обстоятелства. Но разчитам, че мнозинството от българския народ ще я подкрепи и ще подкрепя и за в бъдеще тази ценностна система, която е ценностната система на демокрацията.
А по отношение на безпогрешността - никой не твърди, че е безпогрешен, ако той наистина е демократ. Ще напомня думите на Чърчил, който казва, че демокрацията е наистина несъвършено устройство на обществото, но то е най-съвършеното и това, което дава най-добри възможности за развитие.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Не е точно така. Чети точно цитата! Чети какво е казал Чърчил!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: По отношение на измислените различия. Именно по време на събитията в Косово, именно, когато ние заемахме нашата позиция по отношение на акцията на Северноатлантическата общност, именно тогава различията не бяха само по отношение на средствата. Защото именно в този период вие и вашият лидер даже си пишехте писма със Слободан Милошевич, срещахте се, правихте посещения, с което показвахте, че не само средствата на международната общност не приемате.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Иван Костов срещал ли се е? Да каже Иван Костов срещал ли се е! (Шум и реплики от ДЛ.)
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Аз знам, че имате да извървите много път и по отношение на Вашето възпитание, но все пак ме изслушайте.
По отношение на поучителния тон. Да, аз съм съгласен, че това изречение трябва да отпадне. Това беше предложение на Движението за права и свободи. Ние вчера, по време на консултациите, именно, желаейки да постигнем този консенсус, се съгласихме това изречение да отпадне и то ще отпадне. Ще бъде направено процедурно предложение, защото приемам изцяло вашите аргументи.
Що се отнася до снизходителния и далновиден господин Стоилов. Да, ние много неща казахме по отношение на мотивите по време на събитията в Косово. Но аз отново повтарям, че именно благодарение на ясната и последователна реакция на международната общност, включително и свързана с акцията на НАТО, се генерираха и започнаха тези процеси, които се развиха в Югославия. И тази позиция беше единна - на целия Северноатлантически договор, на цялата международна демократична общност. Ние тогава стояхме на нея, сега продължаваме, независимо от позициите и на сегашното управление в Югославия. Това показва, че ние имаме последователна и ясна позиция, основаваща се именно на ценностна система, а не на конюнктура. Благодаря ви.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Това е типична Сталинска позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Господин Марангозов, ще Ви моля малко по-тихо!
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна своето изказване искам да внеса едно формално предложение.
Очевидно е, че такива външнополитически дебати са централна тема в дейността на един парламент. Всички ние знаем, че навсякъде по света при такива дебати се събират всички лидери на партии, правителството, говори се пред пълни аудитории. Ние няма да можем да повишим цената на българския парламент, на нашата собствена работа, ако не променим нещо в правилника за своята работа и ако не въведем друг порядък и ред при такива дебати. Защото днешният дебат като тема, като значимост за нашата собствена страна и нашия народ, не заслужаваше това отношение. И липсата на партийни лидери, и общият тонус, и даже, ако щете, съдържанието на този дебат. А събитията в Югославия, дами и господа, са повод за важни решения и заключения, които ние, българите, трябва да вземем.
Откакто живеят по тези земи балканските народи са били разделяни, владяни, унижавани, експлоатирани. Но, както винаги става в историята, причина за това е неравномерното развитие на народите по света, изостаналостта на Югоизточна Европа от западната част на континента. Впрочем, много или почти всичко от това, което днес ни възхищава в Рим, Париж или Лондон, всичко, което ни радва като архитектура и напредък, е станало по времето, когато ние пъшкахме под робство. Тогава, когато на запад имаше Ренесанс и Възраждане, нови открития, у нас по същото време Паисий - един монах, събуждаше паметта и вярата на своя народ. Когато в западната част на Европа се строяха дворци, пускаха парни машини, локомотиви, у нас се пишеше първият буквар и бедни килийни училища всяваха светлина в умовете на малките българчета. Днешните западни европейци нямат знанието и съзнанието за това, че пет века ние пазихме културата на Европа, идентичността й. И ние, сърбите и гърците, и черногорците пропуснахме част от историята, загубихме историческия темп, отстоявайки вяра, култура, език.
Обсъждайки днешната декларация на Народното събрание, ми се иска да се върнем поне за малко назад към историята, за да разберем задачите и целите ни като народ в контекста на събитията в Югославия. Защото изостаналостта, която идва от миналото, винаги е причинявала разделение. Бедността е сестра на войните между народите. Цялата история на българо-сръбските отношения, а и на българо-югославските отношения е история на вражди, спорове и войни. Цялата история на Балканите e история на разделението и противопоставянето. Тази лоша традиция не бе променена нито от Фердинанд, нито от Живков и Тито.
Падането на Милошевич е уникален шанс ние да променим традицията. Падането на Милошевич е не просто падането на един диктатор, а възможност ние да осъществим коренно различна политика. Това, което сме длъжни да подкрепим, не с менторство, а с политически действия, с дипломация, е преди всичко да подкрепим изграждането на цялостни демократични институции в Съюзна република Югославия, първа стъпка от коeто е избирането на Воислав Кощуница за президент. И ако аз държах много в петък миналата седмица да подкрепим Воислав Кощуница и неговото избиране, то е защото тогава това беше актуален момент и беше точно в момента, в който хората, югославяните в демократичната общност на Югославия чакаха това от нас.
На следващо място, ние трябва да подкрепим ясно и категорично разграждането на тоталитарната машина, която казва или казваше досега кой да изнася, кой да внася, кой да произвежда, кой да говори и кой не може да говори. И по-нататък, нашата най-важна задача като народ и политика е да установим трайни добросъседски отношения, да намерим мостовете към новите днешни и утрешни демократични ръководители на Югославия, към това, което трябва да стане демократична същност на Югославия. Ако повишим доверието помежду си, ако завоюваме свои стратегически позиции като страна и като народ, ако строим стабилни междуличностни, междудържавни, дори междупартийни отношения, това може да промени лошата традиция на българо-югославските отношения. Нещо повече, това може радикално и за поколения напред да промени към добро отношенията между нашите два народа. Нашите два народа заслужават това.
Нашето общо бъдеще e в обединена Европа. От 1991 г. насам, въпреки изкушенията и натиска, България не влезе в никакви балкански оси. И това беше далновидна политика, заслуга на лявото правителство. Ние сме убедени, че демократизирането на Югославия означава отваряне към нейните съседи, а не ново групиране и прегрупиране на държави и етноси. Югоизточна Европа следва като цяло да се отвори към Европа, а и да се отвори като държави и народи помежду си. Добросъседството в епохата на глобализация означава по-малко граници, по-малко войски и повече обмен на стоки и хора. Винаги съм казвал, че са щастливи и прогресивни тези народи, които не строят бункери около границите си, а хотели. По-добре два хотела, отколкото два батальона.
Декларацията, която предлагаме днес е силен документ. Защото тази декларация показва волята на българските депутати за нов тип отношения със Съюзна република Югославия, за начало на нова политика по повод на тези отношения. В този смисъл демократизацията на Съюзна република Югославия трябва постепенно да се използва като процес и стимул за демократизацията на целия регион.
Парламентарната група на Българската Евролевица гласува единодушно в подкрепа на внесената декларация по една много важна причина - че в тази декларация не само се изразява волята на нашето Народно събрание за сближаване с демократична Югославия, но се определят и принципите, върху които това сближаване може да стане. Не са прави повечето от колегите от Социалистическата партия, които възразяват срещу преамбюла на декларацията. Аз намирам в този преамбюл принципно политическо основание. В него е заложен един фундаментален принцип - този на приемствеността в политиката на българската държава. Това е заслуга на този български парламент, това е заслуга на тези, които осъществяваха постоянна политика по повод на процесите в Югославия.
Изброяването на цяла поредица решения и актове на Тридесет и осмото Народно събрание прави декларацията не събитиен документ, а документ, който показва нашето отношение и принципи в развитие. От всички изброени седем документа в преамбюла Българската Евролевица не е гласувала само един - този за коридор от 5 май миналата година. Но ние не се страхуваме да понесем и минусите и плюсовете от това решение, не се страхуваме да направим своите изводи, да огледаме това решение от дистанцията на времето.
Едно е безусловно и трябва да се каже днес: без намесата на НАТО Косово щеше да се превърне в нов барутен погреб на Балканите, много по-страшен и много по-кръвопролитен от Босна. Толкова по-важно е днес да кажем, че българският национален интерес изисква съхраняване на ролята на КФОР, а не пренебрегване на тази роля. Началото на демократичния процес в Съюзна република Югославия означава да разберем, че ни предстоят важни решения във връзка и с Косово, че падането на Милошевич ще тласне много други процеси в Черна гора, в Сърбия, в самото Косово.
Тук е мястото да откроя един принцип или система от принципи, на чието включване в декларацията Българската Евролевица много държеше - защита правата на малцинствата и самата конвенция, която четири от пет парламентарни партии гласуваха в този парламент. Ако конвенцията се разглежда в нейния частен вид, вероятно тя може да се смята като документ неприсъщ на тази декларация. Но ако конвенцията се погледне от нейната принципна страна като елемент на националната сигурност, а и на европейската регионална сигурност, тя би трябвало да влезе в преамбюла. И ние вероятно ще направим такова формално предложение днес.
Демократизирането на Съюзна република Югославия може да се извършва успешно само върху основата на зачитане на правата на човека, на правата на малцинствата, върху основата на европейските стандарти и критерии по този въпрос. Без да бъдем малко егоисти и без да натрапваме собствените си интереси, ние ще споменем, че тук става дума и за българското национално малцинство. Това, което не разбра Милошевич и неговите поддръжници повече от десет години, е, че няма демокрация и съвременна европейска цивилизация без зачитане правата на малцинствата. Затова, когато говорим за честни и демократични избори в Косово в самата декларация, ние нямаме предвид разкъсване на териториалната цялост на Югославия, а имаме предвид истинското самоопределение, крайните стабилни отношения между всички етноси и в Съюзна република Югославия, и в Югоизточна Европа като цяло.
Дами и господа, нашата парламентарна група беше поканена два пъти на консултации по повод на днешната декларация. Ние участвахме в тези консултации и поддържахме идеята за консенсус, за консенсусна декларация, но за съжаление и сега нашето Народно събрание се раздели. Аз се отнасям с насмешка към формалните поводи днешната декларация да не бъде обща. Още по-смешно ми е когато представители на политическия център се опитват да социалдемократизират една или друга партия. Но най-жалкото е, че ние в този ден и по този важен геополитически, а и национален повод не бяхме заедно. Може би това не е възможно, може би все още разделенията са по-силни от това, което като вербалистика формално ни обединява. Няма обаче оправдание за подобно поведение в момент, когато единството на позицията беше демонстрирано от всички парламентарни и политически лидери на Консултативния съвет при президента, когато единството автоматически се превръща в сила и в силна национална и държавна позиция.
Ето защо нашата парламентарна група ще продължи да работи за единна и консолидирана външнополитическа линия, обаче не безпринципна, а върху основата на европейските стандарти и критерии за такава политика. Това е наше задължение и наша мисия като депутати. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Владимир Джаферов от Парламентарната група на Народния съюз.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Взимам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз, за да изразя нашата позиция по проектите за декларации, които трябва да обсъдим и да гласуваме днес.
Преди това искам да се обърна към целия парламент от името на госпожа Мозер, която се извинява и която не отсъства по неуважителна причина днес от заседанието, а като председател на Интерпарламентарната група от българския парламент води делегация в чужбина.
Ако анализираме внимателно направените изказвания до този момент, ще видим, че разликите във внесените декларации, изключвам декларацията на господин Гайтанджиев, се състоят в основната си част в преамбюла.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ами махнете го преамбюла!
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Няма да го махнем.
Аз мисля, че след вчерашното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента на Република България, което действително беше едно ползотворно, добро и полезно заседание, на което сериозно беше обсъден проблемът за състоянието в Югоизточна Европа и най-вече на Балканите и в Съюзна република Югославия, там по принцип позициите на всички политически партии и коалиции, които са представени в парламента, бяха еднакви.
Снощи, пътувайки, слушах по радиото, че в края на краищата в групата, която консултираше и трябваше да изготви една съвместна декларация на българския парламент, не се е стигнало до консенсус и до съгласие. И това несъгласие е точно в тази част - в преамбюла.
Не искам да коментирам проекта за декларации и това, което каза господин Гайтанджиев тук в своето изказване. Но все пак не зная, може би България щеше да бъде в друга ситуация днес, ако в 1990 г. пред НДК тогава Съюзът на демократичните сили не беше признал изборите, които бяха проведени за Велико Народно събрание, за легитимни. Мисля, че това, което се случи в Югославия и признаването на Кощуница за законно избран президент, е нормално, демократично и законно.
От какво се нуждае Югославия днес? От какво се нуждае по пътя си към демократизиране? Нуждае се според нас, от коалиция Народен съюз, от по-чести избори, от по-чести демократични избори. Защото колкото по-чести и демократични избори има, толкова повече демокрация ще има във всяка една страна.
Да се върнем на преамбюла на декларацията, която е внесена от Съюза на демократичните сили, Народен съюз и Евролевицата. Разбира се, тук искам да подчертая и това, че всички тези актове на българския парламент, които са изброени в преамбюла, са били подкрепяни и от Движението за права и свободи или от Парламентарната група на Обединението за национално спасение. И аз мисля, че е нормално и сега те да подкрепят това, което е внесено от четиримата народни представители - господата Агов, Методиев, Абаджиев и Иван Тодоров. Българския парламент се нуждае от това нещо. Българският парламент, включвам и Парламентарната група на Демократичната левица, мисля, че и те ще гласуват за този проект за декларация, включително и с това, че ще гласуват за преамбюла, защото тяхната позиция е по-различна от тази, която имаха примерно, когато се гласуваха тези декларации и тези решения на българския парламент. Когато се гласуваше за НАТО, те бяха против НАТО, но вече са за НАТО. Така че нищо не пречи да гласувате декларацията, включително и с нейния преамбюл. Бих ви казал и нещо друго. За да бъде силна българската външна политика, за да бъде силна позицията на България, българският парламент се нуждае от една обща, консенсусна позиция по този проблем в Югоизточна Европа. Аз мисля, че в името на България, в името на нашата държава вие сте длъжни - и мисля, че ще го направите - да изпиете тази горчива чаша и тези неща, които са включени в преамбюла, и да гласувате декларацията така, както е предложена от Обединените демократични сили.
Аз мисля, че ще го направите. Да, това би ви помогнало да се очистите. Благодаря ви за вниманието и се надявам да подкрепите декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин премиер, господа министри, госпожо министър, драги колеги народни представители! Аз съм против приемането на всякаква декларация за Югославия. Защото това е поредният гаф и намеса във вътрешните работи на една суверенна държава.
Уважаеми господин председател, съгласно Вашата препоръка, тъй като аз съм против приемането на всякаква декларация, ще взема отношение само по декларацията на мнозинството, защото три години този парламент показа, че каквото предложи мнозинството, това се приема, независимо от неговото качество.
По раздел I - "Нашата страна, която избра пътя на реформите, е готова да сподели своя опит". Какъв опит, уважаеми дами и господа? България се котира като най-корумпираната държава в този регион, център на наркотрафиканти, нелегални емигранти, разбито земеделие. Отварям скоби: по международни данни Войводина може да храни половината от Балканския полуостров. Какво можем да им предложим ние от нашия опит? Тези данни бяха потвърдени и преди две седмици от бившия вицепремиер и министър на икономиката, главен приватизатор и главен преговарящ господин Божков, който заяви: в България икономиката е разсипана, няма ръст, чужди инвеститори бягат.
По раздел II - за резолюцията относно предаването на Милошевич в Хага. Как можем ние да подкрепяме тази резолюция, когато в Германия, най-мощната държава в Европейския съюз, която плаща 40 млрд., и ако не е Германия, няма да има Европейски съюз, господин Шрьодер вчера заяви: "Не се месете относно Милошевич и Хага във вътрешните работи на Югославия, това е въпрос на новото югославско правителство".
По раздел III - относно Косово и Черна гора. Погледнете днес изявленията на Кощуница: "Няма да има независимост за Косово и Черна гора, те са част от Югославия". Следователно, ако той постигне тази своя политика, това значи, че натовските войски, КФОР, включително и българските омиротворителни сили трябва да напуснат Косово. А само преди броени дни ние гласувахме 400 хил. долара, за да поддържаме тези войски там. Питам ви: какво ще стане тогава?
Раздел последен - разчистването на Дунава. И господин Костов си спомня, и бившият министър господин Краус, че още през месец септември аз питах: кога ще бъде разчистен Дунава, защото България губи по 30 хил. долара на ден от 30 блокирани кораба в Унгария и 400 души от персонала е уволнен, защото ги няма корабите, които да работят. Отговор на министър Краус: до края на годината. Отговор на Дунавската комисия към Европейския съюз в Будапеща: ще бъде разчистен пролетта на 2000 г. Пролетта на 2000 г. без обяснения Европейският съюз отговори: отлагаме разчистването на Дунава за 2002 г. Питам: кой е виновен за това отлагане? Европейският съюз, защото той трябваше да събере 24 млн. екю.


Уважаема госпожо министър на външните работи, във връзка с тези събития и тази декларация как ще коментирате вчерашното изказване на господин Бодо Хомбах без обяснения, че започването строежа на моста "Видин - Калафат" се отлага с две години, когато само допреди броени дни Вие говорехте, че през 2002 г. ние ще минаваме по този мост?
Уважаеми колеги, нека да не правим поредния гаф и унижение на България, като се мешаме във вътрешните работи на суверенната държава Югославия с нейното ново правителство с тези декларации, като доказателство за това е, че в петък господин министър-председателят Костов ни увери с Бойко Ноев - министър на отбраната, че: "Няма опасност за българската граница." Имаме сведения, че Милошевич се крие някъде около българската граница. Три часа след това изказване Милошевич говореше сигурно в Белград. Един час след Кощуница и даде и интервю по Българската телевизия. Благодаря. (Смях и реплики в залата.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не съм казал такова нещо.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Казахте го!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Изобщо не го е казал! (Неразбираема реплика от народния представител Веселин Бончев.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо се обаждаш, бе! Не съм казал, че е в Бор. Може ли такива лъжи? Не съм казал такова нещо. Може ли такова нахалство? Как може, нали сте хора?! Как може да се говорят такива глупости?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата народният представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата за реплика към колегата Бончев, защото не съм съгласен, че декларацията, която българският парламент ще гласува, е намеса във вътрешните работи на Югославия. Без значение е кой от двата основни варианта разглеждаме, и в двата варианта се подчертават някои основни неща. Първо, че България приветства началото на демократичните промени в Югославия. Аз мисля, че това не е намеса във вътрешните работи, а е нещо съвсем нормално. Един наш съсед, който до момента създаваше само проблеми, вече се демократизира и е въпрос само на време отношенията между двете страни да станат нормални.
Вторият пункт, България потвърждава голямото значение на двустранните отношения между България и Съюзна република Югославия. Никаква намеса във вътрешните работи няма!
Най-важният момент, който е, и който за съжаление всички колеги, които до момента възхваляваха и защитаваха Милошевич, се пропуска, а той е най-важният момент поне за онези народни представители, които са българи, а той е правата на българското етническо малцинство в Югославия. Никой не каза дума за правата на тези наши сънародници в продължение на тези години, имам предвид колегите, които до момента защитаваха Милошевич.
Аз искам да призова всички колеги поне един път, когато става дума за един важен национален въпрос, какъвто е отношението към една съседна държава, от лошото отношение, от което произтичаха само беди, ограничения и загуби за България, нека един път да се обединим около един общ документ, без да търсим нюансите, които ни разделят, защото поне един път в края на краищата ние трябва да демонстрираме като български парламент и като българи, че преди всичко, преди да бъдем леви или десни, ние сме български народни представители. И нека не забравяме, че основният критерий, по който ние ще съдим оттук нататък за демократичните промени в Югославия и за това, колеги, доколко се променят нашите отношения, е отношението на новите югославски власти към българското население в Западните покрайнини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Бончев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Извинете се сега!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин Каракачанов, в тази декларация не се третират само правата на българските малцинства, първо.
Второ, по-многобройни, много по-многобройни и още няма декларация и са по едни и същи закони, това за малцинствата на румънците, на словаците и на унгарците. Недейте да раздухвате въпроса с тези малцинства, което не е вярно и Вие го знаете много добре.
Трето, господин Каракачанов, не забравяйте изказването на господин Кощуница, че за него остава най-големият враг Дейтън и НАТО. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Това няма нищо общо с българските интереси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата народният представител Иван Глушков от Парламентарната група на СДС.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да се спирам в моето изказване на свободното съчинение на колегата Гайтанджиев, който чухме тази сутрин. То не изразява позициите на нито една парламентарна група в това Народно събрание, а неговите лични позиции.
Разбира се, може да се съжалява, че вчерашните маратонски дебати за изготвяне на една обща позиция по проблема за демократичните промени в Югославия, не можаха да постигнат необходимия резултат. Съжалението е толкова по-голямо, като се има предвид, че в един момент позициите на всички представени политически сили по диспозитива на декларацията, бяха почти уеднаквени. Може да се каже, че разликите бяха в някакви минимални нюанси.
Искам да изясня на народното представителство за какво по-точно става въпрос. Резервите на Демократичната левица по първия абзац на диспозитива - става въпрос за необходимостта, която е изразена там, от смяна на установения от Милошевич тоталитарен режим. Аз питам - след като ние стигнахме до общо съгласие, че демократичните процеси в Югославия трябва да бъдат подкрепени и трябва да се развиват, може ли да има народен представител, който да не подкрепи една теза за необходимостта от смяна на установения от Милошевич режим или система? Едното изключва другото. Не може да има успех на демократичния процес в Югославия, ако се запази установеният, наложеният със сила тоталитарен режим от Милошевич. Това е първият нюанс. И както виждате, този нюанс не може да бъде защитен от Демократичната левица.
Другото несъгласие или резерва на Демократичната левица - за необходимостта Съюзна република Югославия да спазва всички приети резолюции от Съвета за сигурност на ООН. Мисля, че по този въпрос всички в тази зала сме единодушни. Разбира се, става въпрос за резолюции преди всичко за съблюдаване на човешките права, за възстановяване правата на националните и верски малцинства в Съюзна република Югославия и по-специално българското малцинство.
Следователно, погледнато реално, различия по диспозитива на тази декларация просто не съществуват. Защото в самия втори вариант на проекта за декларация, представен от Демократичната левица, съществува елементът за спазване на резолюциите на Съвета за сигурност, без да се подчертават включително и резолюциите, засягащи Международния съд в Хага. Но то се подразбира, след като се приема, че трябва да се спазват всички резолюции на Съвета за сигурност.
Аз разбирам много добре нежеланието на Демократичната левица да приеме преамбюла на декларацията, предложена от Съюза на демократичните сили, Народен съюз и Евролевицата. Аз разбирам тяхното нежелание да признаят, че позицията им през последната година и половина срещу намесата на международната общност в Югославия е погрешна. А тя е погрешна, защото за всички е ясно, че без тази намеса на международната общност днес нямаше да има възможност изобщо да се развива някакъв демократичен процес в Югославия. Нещо по-лошо - без тази намеса днес щяхме да бъдем свидетели много време явно на една дестабилизация в Македония, на една дестабилизация в България и може би на една дестабилизация в целия Балкански регион.
Но, ако приемем, че по този въпрос Демократичната левица не може да направи крачка назад, аз не виждам причина да не се гласува с мнозинство в този парламент диспозитива на декларацията, където има абсолютен или почти абсолютен консенсус. Ако ние не стигнем до това единодушие, ако Демократичната левица не желае да бъде гласуван и диспозитивът на декларацията, това ще рече - изводът е ясен - че Демократичната левица изобщо не желае да бъде гласувана една обща декларация от българския парламент, за да бъде изразена една обща политическа воля, една обща позиция, която ще представя достойно България в бъдещите разговори и със Съюзна република Югославия, и на международното поле.
Аз се надявам, че колегите от Демократичната левица ще проявят здрав разум и в крайна сметка ще подкрепят този диспозитив. И не мога да приема аргумента, изложен от проф. Стоилов, че тъй като президентът Кощуница бил против тази намеса, ние трябва да коригираме нашата позиция. Всеки има право на позиция. Ние уважаваме новоизбрания президент на Съюзна република Югославия, но ние защитаваме и нашата позиция по тези проблеми. Защото в крайна сметка едно е ясно - когато българският парламент приема тази декларация, целта е не само да изкажем нашата подкрепа за демократичния процес в Югославия, целта е да защитим и националните интереси на България. Българският парламент, българското общество да каже високо и ясно какво очаква България, какво очаква българският народ от Съюзна република Югославия, от новото ръководство на Югославия и по отношение на омиротворяването на региона, и по отношение на урегулирането на проблемите в Косово, и по отношение на българското малцинство в Югославия.
Аз още веднъж изказвам надежда, че в крайна сметка всички ние ще се обединим около този диспозитив и поне ще гласуваме тази част на декларацията с пълно единодушие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Глушков, опасявам се, че никой извън тази зала няма да разбере защо ние не можем да се разберем, след като позициите бяха толкова близки.
Не искам да хвърлям упрек върху никого, всеки си взема решението сам, но ми прави потресаващо впечатление фактът, че в София направихме пресцентъра, в София координирахме паралелното преброяване, но отиде Георгиос Папандреу както преди изборите, така и веднага след тях и Гърция беше провъзгласена за най-приятелската на Югославия страна.
Днес стане Петре Роман.
Аз, независимо че съм опозиционен депутат, бих желала сегашният български вътрешен министър, който вие сте излъчили да бъде следващият приет там, да бъдем приети като приятелска държава. Няма начин да отидеш в който и да е дом и да започнеш от вратата с нещо, което ще притесни домакина.
Съществуват проблеми. Те не могат да бъдат заличени бързо. Това е ясно за всички ни. Нужно ли е да тръгваме, да пращаме външния министър или да подплатяваме позицията му с нещо, което ще прехвърли сянка още с ръкостискането, ако такова въобще се състои? Има ли нужда ние да акцентираме на нещо, по което ще срещнем в момента съпротива?
Никой не оказва давление върху България нещо да приема. Вие сте били мнозинство в този парламент. Независимо че сме имали различия, приели сте някаква позиция, която смятате за правилна. Правилна ли е или не - да каже времето, но сега в момента е жизненоважно да се установят колкото се може по-добри контакти там и България да бъде с други очи!
Ако вие искате индулгенция, че решенията, които сте приемали са правилни, дори сега да го приемете с вашето мнозинство, тя няма да играе ролята на такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Поради което ви моля да не настоявате за неща, които само ще ни влошат позицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Червено-синият спор продължава и ние умираме от скука. И не знам дали някой от вас може да се постави на наше място и да слуша празните дебати. Искам само да ви кажа, че е срам и позор нито сини, нито червени да не пратят наблюдатели в една съседна държава, с която внуци и правнуци ще живеят. Това е първото.
Второ, абсолютно задължение е това правителство веднага да отиде и да установи най-искрени контакти, които заслужават доверие в следващите години.
Кощуница беше този, който каза на Милошевич, че е национален предател след Дейтън. Следователно, Кощуница е още по-дълбоко националистично ориентиран и нашата съседна приятелка Югославия има огромна заплаха от пълен хаос, от пълен глад и да мине по стъпките, по които мина нашата измъчена България - разграбването, и мафията, и невероятните закононарушения. Ние не им желаем това. Искаме нашето правителство да отиде и да се намеси и да каже: "Имате нашата подкрепа, имате нашето рамо, само Бог избира съседите, ние сме с вас!" Всичко друго ще бъде абсолютна порнография. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Глушков, в един пункт съм съгласен абсолютно с Вас - всеки има право на позиция. Вие имахте своята позиция, ние имахме своята позиция. Мина почти една година - малко време, но достатъчно се натрупаха основания да смятаме, че погледнато перспективно исторически, все повече и повече ще натежават аргументите в полза на нашата позиция, но вие си имате правото, въпреки че се усмихват някои високомерно, как можете да отидете вие при един ръководител на държава и да искате от нас да препотвърдим вашата позиция?! Това е някакво безумие! Аз и преди един час го казах. Това е безумие!
Защо вие няма да бъдете поканени или защо не сте поканени, или защо не ви се подсказва? Съвършено ясно е! За 8-те милиона българи е ясно, само на вас не е ясно! Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! Разбира се, че ние нямаме намерение да налагаме нищо на Съюзна република Югославия и ние нищо не налагаме в тази декларация. Ние не даваме никакъв акъл. Ние просто имаме право заедно с пожеланията за успех на демократичния процес в Югославия като българи, като български парламент да изразим нашата надежда какво очакваме в бъдеще от Югославия, нашите най-добри чувства към Югославия и към югославския народ... (Шум и реплики, подвиквания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ИВАН ГЛУШКОВ: Това е целта на тази декларация. И това е именно защита на националните позиции на страната, на позициите на националната сигурност.
Господин Ганчев, аз не се съмнявам, че когато госпожа Михайлова посети Белград, тя ще предаде най-добрите чувства на България и на българския народ за развитие на приятелските отношения между двете страни и двата народа. По този въпрос не може да има абсолютно никакъв спор, а що се отнася до репликата на проф. Стоилов - господин Стоилов, аз съм убеден и всички в България, мисля по-голямата част са убедени, че колкото повече минава времето, толкова по-ясно става, че именно това е било правилното решение и за региона, и за демокрацията в Югославия, за нормалните добросъседски отношения между България и Югославия. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Целият вчерашен ден беше изпълнен с надежда и днес отново чувам в залата да се говори за надежда. Надеждата, която се свързва не с илюзорни очаквания, не с илюзорна нагласа, а е с реално желание, с готовност и воля да се постигне съгласие по един общ документ, който да представлява наистина трайната основа за формиране на една позитивна политика на България спрямо съседна Югославия и същевременно да съдържа основните ориентири за развитието на двустранните отношения.
Присъстваше и уж общият стремеж да се изчистят различията, демонстрирани по първоначално внесените текстове. Сякаш нямаше съществени различия в разбирането, че при постигане на максимално съгласие по текстовете на проектодокумента, ще постигнем едно по-силно и по-солидно звучене, ще избегнем конюнктурния прочит на събития, развивали се в миналото или развиващи се сега, ще демонстрираме наистина националноотговорен подход, не подход, доминиран от партиен егоизъм.
Като участник в тези консултации мога да заявя, че поне от наша страна - от страна на Българската социалистическа партия, всичко това беше не само демонстрирано за показност, но и защитено с конкретни усилия и с конкретно приети текстове в хода на консултациите или предложения по преформулиране на някои от текстовете.
Този проект на декларация, който внесохме от името на четирима народни представители, се роди именно в стремежа ни да приближим схващанията си по основните проблеми и всичко това е недвусмислено потвърждение на твърдението за нашата готовност и за нашето желание.
Аз няма да се занимавам с очевидно липсващата информация на господин Глушков и за изразените от нас резерви. Те не само, че са некоректно поднесени, но не са и верни. И държа да го подчертая това! Защото в последните разговори част от тези резерви по отношение на текстовете, те въобще не са свързани с отхвърляне на политиката, наложена от Милошевич. Ставаше дума за претенцията някой да учим, ние, за това ставаше дума! Но така или иначе в последните разговори тези различия бяха изчистени. В това число и по отношение на резолюциите.
Напротив, ние също настояваме да бъдат изпълнени всички резолюции, но нашият проект, който внесохме, е свидетелство и за още нещо - и това е, за съжаление, госпожи и господа от мнозинството, че вие до голяма степен очевидно нямахте подобно разбиране. И аз няма да припомням средата на тези разговори, тъй като ние подготвихме текст именно в желание да бъде основа, по която да се разсъждава за общ документ.
Признавам, че това е една тъжна констатация, която правя в момента, макар че не е изненада. Тъжна е, не защото бяха похабени доста усилия или защото беше пропилян цял един ден, а защото за пореден път беше доказано, че в това Народно събрание под въпрос се поставят конструктивните разговори, че консултациите по начина, по който се провеждат и се проведоха вчера, до голяма степен са един ненужен декор, че дори при наличие на сериозни предпоставки усилията за консенсус в крайна сметка се превръщат в една бутафория. И това, дами и господа от ОДС, колкото и да е неприятно за вас, е заради вас.
Не държа да го признавате. Достатъчно според мен е споменаването на неловката ситуация от 20,00 ч. снощи, когато вашите представители в разговорите трябваше да признаят, че не сте готови на компромис спрямо първоначалните си позиции. Детайлите по отношение на диспозитивната част, декларативната, преформулирането, прередактирането не определят същността на това, което се случи, те само потвърждават впечатлението за евтина имитация в търсенето на съгласието.
Няма как да се възприеме, разберете, вашето разбиране за консенсуса или може би разбирането, което беше демонстрирано в петък от господин Джаферов. Вие пишете текстовете - ние всички сме длъжни да ги гласуваме. Няма как да стане просто!
Нямаме, държа да подчертая, притеснение от факта, че Парламентарната група на Демократичната левица отново не би се присъединила единствено, но разбирам, че няма да бъдем единствени вероятно, към един документ, който е внесен в Народното събрание, няма да подкрепи вашия текст. Нямаме притеснение, защото имаме своите ясно изразени политически позиции и схващания. Имаме изразената воля да съблюдаваме изискванията в процеса на европейската и евроатлантическа интеграция. Имаме трайната си привързаност към принципите и нормите на международното право.
И няма да загубим ние, губи българският парламент, който отново пропилява възможността да излезе с общ документ, което щеше да бъде по-силен външнополитически знак и от най-силните думи, и от най-силните формулировки, които могат да се използват в текстове на отделните парламентарни групи.
И тук мисля, че се появява още една причина за вашето нежелание. Струва ми се, че вие и на този документ, съдейки и днес по редица изказвания, гледате като на инструмент за вътрешнополитическа употреба. Вие отново търсите някакво легитимиране на действия в миналото. (Неразбираема реплика от народния представител Асен Агов.) И именно това прави вашата позиция за консултациите поза, а не позициите, изразявани от различните парламентарни групи. Нима не мислите, че това неистово желание за препотвърждаване отново и отново на документи и решения, свързани в конкретния случай с кризата в Косово, поражда най-малкото много въпроси, ако не да говори за гузна съвест?
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Принципност.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Какво ви носи това безкрайно споменаване, изреждане и препотвърждаване на тези решения? Ако мислите, че по този начин можете да убедите мнозинството от българските граждани с антивоенни настроения, забравете. Това е една напразна илюзия, забравете! Оставете НАТО! Очевидно не можете да ни убедите. И не това търсехме в желанието си за постигане на съгласие по документа.
От друга страна, мислите ли, че може да се постигне съгласие по документ, който се основава на други документи, които не са приети със съгласие? Напротив, дори в някои от документите - с ясно изразеното убеждение и позиции против. Че кой сериозен и последователен политик и партия биха си позволили подобно нещо? А ние имаме претенцията да сме точно такива - и сериозни, и последователни.
И днес продължавате да говорите за горчиви чаши, за цена, която някой трябва да плати, за позиции в минало и пр., и т.н. Това е нелепо.
Ето, това, което изброявам, са само част от аргументите, които ни дават основание да твърдим, не просто да изпитваме подозрението, да твърдим, че вие не бяхте готови. Вие не искахте да извървите своя път по постигането на консенсус.
И трябва да подчертая още нещо, което мои колеги подозираха вчера и което се натрапваше като нюанс във вчерашните разговори в различни часове, повече или по-малко. Но това е нещо, в което в крайна сметка сякаш се съдържа истината за вчерашното фиаско на консултациите.
А може би вие наистина не търсехте сближаването и изчистването на различията, които имаше в първоначалните документи? Не искахте постигането на консенсус. И сякаш при изчистването на едни или други различия отново се появяваха от ваша страна причини, които да отлагат съгласието по един общ документ.
И трябва да подчертая, че ако днес българските граждани не могат да разберат защо при сходството, което се демонстрира и по диспозитивната част, и по съществени текстове, позиции, изразявани от различните партии в подкрепа на демократичния процес, в отхвърлянето на политиката, наложена от Милошевич, в отстояването на правата на малцинствата и защитата, естествено, на правата на българското малцинство в необходимостта от изпълнението на решенията на международните организации и т.н., съгласие по основните позиции в диспозитива, за да се стигне до общия документ, ще си позволя непарламентарни изрази - топповредата не е по трасето, не е в телевизора.
ГЛАС ОТ СДС: Във вас е.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Причината сте вие, мнозинството. Причината е във вашето разбиране за консенсуса, във вашите нагласи, изключващи съгласие в крайна сметка. Дори при максимум предпоставки, дори и при липса на различие дори в интерпретирането на българския национален интерес, който е бил водещ при предложенията, които направихме.
Защо ли? Отговорът се крие и в текстовете на вашите документи до голяма степен. Забележете само, че по отношение на някои формулировки се натрапва убеждението за поведение в двустранните отношения, приличащо на поведението на слона в стъкларския магазин.
Във външнополитическо звучене се усеща една нотка на чуждо звучене. Искате сякаш да кажете нещо от името на някой друг, но не желаете да го признаете откровено. Това се натрапва.
И във вътрешнополитически план - поредният опит да се мултиплицира разделението и в обществото, и в парламента.
Каква подкрепа можете да получите и очаквате за подобен документ? Очевидно само вашата и на авторите на този документ. Затова, приключвайки, госпожи и господа народни представители от мнозинството, моят апел към вас е: размислете, струва ми се, че има още възможности за постигане на съгласие по един общ документ, изчиствайки различията, за които вече неколкократно става дума в изказването. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! В началото бих искал да кажа, че мисля, че изготвянето и приемането от Народното събрание на един толкова важен документ няма задачата да социалдемократизира или християндемократизира някого в България, а да изрази нейната ясна и категорична позиция по изключително важен външнополитически въпрос. Мисля, че това е нещо изключително важно за това, което обсъждаме днес в пленарна зала и за това, което в края на краищата трябва да решим.
Аз също изразявам своето съжаление, както направиха много колеги преди мен, за това, че вчера за пореден път се убедих, че е изключително тежко в българския политически живот, в това число и в българския парламент, да се стигне по пътя на търсенето на компромиса до една действително национална българска външна политика. Това се оказа изключително трудно и по един проблем, който има непосредствено значение за България, а именно това, какво се случва и какво очакваме да се случи в една съседна на България страна.
Но аз не съм толкова песимист, колкото някои от моите колеги, говорили преди мен, защото имаше и разбирателство, и неразбирателство. Аз си мисля, че беше постигнато разбирателство по по-важната част на документа, който днес обсъждаме, а именно това, че всеки тръгнал отнякъде, изразявал различни позиции - грешни или по-малко грешни, или верни, по този път, в края на краищата е стигнал до едно положение, когато...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Влиза в правия път.
ИВАН ТОДОРОВ: Точно така, господин Божинов, - когато всички в така наречената диспозитивна част на проекта за декларация бяхме на едно и също мнение. И аз мисля, че точно това е най-важното, господин Божинов, - днес и от днес нататък по отношение на проблеми, свързани с външната политика на България, ние да сме на еднакво или на близко мнение и позиции, а не така, както беше в миналото, включително и на този парламент.
Така че това са основанията за моя по-голям оптимизъм в сравнение с позиции, изразени от мои колеги преди това.
Имаше мнения, изказани в хода на вчерашното обсъждане на заседанието на двете комисии, дали е необходима такава декларация на българския парламент. Аз изразявам своето мнение и мнението на моята парламентарна група, че важността на събитията в Съюзна република Югославия, това, че тя е наша съседна страна, изисква българският парламент и нашата страна да изрази своето отношение към това, което става там, и, разбира се, своите надежди и добро желание за бъдещо сътрудничество. Още повече че, както знаем, от двустранните ни отношения със Съюзна република Югославия зависят много неща на Балканите, зависят много неща в нашия регион. И затова Българската Евролевица настояваше обезателно в проекта за декларация да има елемента двустранни отношение с Югославия. Защото ние всички казахме, и се потвърди в тази зала и досега, че нашата страна е изключително заинтересована от развитието на нови двустранни отношения, по-добри двустранни отношения със Съюзна република Югославия и такива отношения ще имат изключително важно значение за целия балкански регион. В това няма съмнение.
Аз си мисля, че когато се приема един такъв документ, така или иначе трябва да се спомене и това, което е било преди това, за да се стигне до този документ. Преамбюлната част според мен изразява последователността на позицията на българския парламент, независимо от това, че по различни проблеми различни политически сили са били на друго мнение, включително и политическата сила, която аз представям. Но така или иначе това са решения на българския парламент, те фигурират и не мисля, че е неистово да се преповтарят или да се споменават такива документи и решения на Народното събрание. Защото и ние трябва да знаем, че който не идва отнякъде, той никъде не отива и всички сме грешили или почти всички сме грешили. Аз нямам претенциите да съм представител на безгрешна политическа сила. Но и този парламент със своите решения има своята история.
Както ви казах, диспозитивната част на проекта, за който аз говоря, включва предложения абсолютно на всички участници във вчерашните консултации - и на ДПС, и на Евролевицата, и на БСП. И пак повтарям, това за мен е най-важното. Това ме прави повече оптимист, отколкото, да речем, до вчера.
И последното, което искам да ви кажа, то има вече съвсем конкретен характер: аз в качеството си на един от съвносителите на единия проект имам едно предложение. Предложението ми е в преамбюлната част на декларацията, внесена от четиримата колеги, след споменаването на Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО да се добави и: "Закон за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от 18 февруари 1999 г." Абсолютно съм убеден, че е напълно излишно да аргументирам това свое предложение, още повече че аз споделих това свое намерение с моите колеги вчера по време на консултациите и получих уверението, че това предложение ще получи подкрепата им.
С това завършвам и внасям в писмен вид предложението, което направих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Веселин Методиев.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да започна своето изказване като един от вносителите на един от проектите и като участник във вчерашните консултации с една констатация, която досега не прозвуча в залата. Може би защото сме свикнали винаги да търсим нюансите на лошото, на онова, което е конфликтното, но днес забравихме да кажем, че и вчерашният ден, а и днешният дебат, който върви до момента, носят в себе си едно истинско политическо съгласие в българското Народно събрание и това политическо съгласие е изразено както от Съюза на демократичните сили, така и от Демократичната левица, така и от Народен съюз, който аз представлявам, така и от Обединението за национално спасение, така и от Българската Евролевица. Това съгласие, уважаеми господи и господа, е най-важното нещо според мен, което се случва, и то се изразява в следното: всички парламентарни групи отхвърлят от българския политически речник, че практически в Белград бе извършен "десен преврат, съпроводен с насилие и убийства". Това е един от документите, който е внесен днес за разглеждане. Срещу този документ има абсолютно политическо съгласие, че в нашия политически речник в България в 2000 г. подобна терминология няма място. Ако ние не сме доволни от това, значи не зачитаме собствения си труд, труда си във всичките тези десет години, труда на всички български политици, които са платили доста висока цена за цялото това време, за да се стигне до такава ситуация, в която всички политически партии в българския парламент отхвърлят подобно твърдение.
Всички политически партии в българския парламент отхвърлят още едно твърдение, което за мен е изключително важно и то е: "Съчетанието на балканския демократизъм, служенето на чужди интереси и сръбският шовенизъм могат да родят само фашизъм". Фактът, че ние отхвърляме подобен политически жаргон в българското Народно събрание е изключително важен и не трябва да бъде подминаван с лека ръка. По това ние всички имахме съгласие и вчера по време на консултациите, имаме го това съгласие и днес в залата. Искам да кажа от формална процедурна гледна точка как ще се реализира това съгласие: когато всички гласуваме против този документ. Защото в момента, в който се появи нюансът на "въздържал се" по такъв документ, тогава ние отново ще се върнем крачка назад. И затова моята първа молба към всички народни представители в залата е категорично с гласуване "против" да отхвърлим подобна възможност за политически дебат в българското Народно събрание. Ако ние днес затворим само тази страница, това е предостатъчно, това е доказателство, че европейските ценности не са само част от преамбюли и диспозитиви, а че те са наша политическа работа в нашето политическо ежедневие.
Къде са събрани политическите ни възгледи на всички нас? Искам да ги кажа, за да можем наистина да защитим доброто име на българския парламент в днешния ден.
На първо място, няма политическа формация в България, която да не приветства началото на демократичния процес в Югославия. И това не е нещо, което днес трябва да се подмине. Това не е нещото, което днес трябва да забравим и да остане встрани от дебата в Народното събрание.
Второ нещо, изключително важно, е, че България потвърждава голямото значение, своя български национален интерес от двустранните отношения с Югославия. По това също няма никакво различие.
Трето, тук искам да обърна внимание и на колегите от опозицията, всички се съгласихме, че България очаква от съседна република Югославия да изпълни всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Съгласихме се, че това е ключова стъпка при завръщането на Югославия в международната общност и ускоряването на демократичния процес. Сега тук, когато това само се каже, а започнат да се оспорват конкретни документи на международните институции, започва да проличава дали имаш само декларативната готовност да спазваш определена политика или ти наистина я спазваш. От това, както и от следващото твърдение, че България потвърждава неотменимата си роля да даде своя принос за трайно стабилизиране на Югоизточна Европа, за ускорено развитие на взаимното сътрудничество, насочено към пълноценното интегриране на всички страни от региона в обединена Европа - искам да отбележа, че този текст е написан от Парламентарната група на Демократичната левица - зависи каква ще бъде бъдещата ни политика и какви ще бъдат отношенията ни с нашите съседи.
И оттук започват различията. Как можем ние, без да заявяваме, че България ще има воля за спазване на всички международни договорености и да кажем, че през изтеклия период по време на кризата в българското Народно събрание е имало политически формации, които са отказвали да спазват тези международни ангажименти. Ако вие, уважаеми колеги от опозицията, сте последователни, вие трябваше да искате ревизия на това, което се е случило в миналото, за да можете да излезете на тази позиция, че днес вие сте за ускорено развитие на взаимното сътрудничество, насочено към пълноценното интегриране на всички страни от региона в обединена Европа.
Вторият момент, по който се появи различие и то се очерта много повече днес в залата, отколкото вчера на консултациите, е, когато се опитваме да даваме оценка за това каква политика ще следва избраният президент на Република Югославия господин Кощуница. Ако в тази политика не се осъществи българската убеденост, че ще се спазват всички решения на международната общност, вие казвате, че това няма никакво значение. Дори нещо повече, казвате, че двустранните отношения ще трябва да се регламентират не от принципите и ценностите на международната общност, а от това, което е тук, в региона. Тоест вие отново се връщате към онзи текст, който аз прочетох в началото - за "балканския демократизъм". Имаме ли желание да изграждаме принципи на политическо общуване, които да са валидни само за нашия регион? Имаме ли желание да продължаваме да товарим региона си с негативизъм? Имаме ли желание ние да се сепарираме от Европа? Имаме ли желание в двустранното си сътрудничество, а такива прецеденти за съжаление в ХХ в. има достатъчно много, ние да работим с инструменти, които са отхвърлени от международните институции? Този въпрос днес трябва да има ясен отговор. И от наша страна, от тези, които са вносители, отговорът е ясен и точен: не, ние нямаме такова желание, нашето желание е да работим с принципи и ценности, с които работи международната общност, с които работи Европейският съюз, с които работи Северноатлантическият съюз. Когато започнем тук да се разминаваме, естествено, че постигането на текст, какъвто и да било той, общ текст, ще бъде голяма трудност.
Защо няма чувство за приемственост и защо няма желание за приемственост в Тридесет и осмото Народно събрание? Ако тук се предлагаха документи в целия 10-годишен период, тогава аз щях да бъда склонен да кажа: да, наистина няма защо тези документи, приемани през 1998, 1999 или 1993 г. да бъдат сумирани точно днес.
Но когато това е работа на българския парламент, на Тридесет и осмото Народно събрание и когато сега кажем, че нямаме нужда от тях , те ни разделят, а не ни събират, ние отпращаме едно ясно послание и аз искам да го формулирам. Това ясно послание е, че когато в българския парламент има мнозинство на Обединените демократични сили, то България ще бъде страна, която спазва европейските ценности. (Ръкопляскания в мнозинството.) Когато в българския парламент няма такова мнозинство, има възможност те да не бъдат спазени. Това се случва днес, когато ние отказваме тази приемственост на самото Тридесет и осмо Народно събрание. И това послание, ако смятате, че не се чува и не се разбира в политиката на Югоизточна Европа, на Европа и в света, то горко се лъжем. И това, че ние помежду си се заблуждаваме, е малката беля. По този начин заблуждаваме българското общество! А на хората в страната ние сме длъжни да казваме нещата така, както те са в реалностите на политиката не само в нашия регион, не само в Европа, а в света.
И ще завърша с това: няма да има проблем в добросъседството на България тогава, когато българският национален интерес е в стабилност, сигурност и сътрудничество в региона. Такъв е той и така е защитаван от ОДС. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За първа реплика има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Господин председателю, госпожо министър, колеги! Мисля, че господин Методиев трябва да повтори това, което каза пред микрофоните, още веднъж - че няма значение дали е от интерес на България и Югославия двустранно или не, важно е, че то е в това, което се нарича синхрон на международната общност, на интересите на НАТО. И тогава вече ние ще градим отношенията си с бъдеща Югославия, стига и те да приемат тези стандарти на НАТО, които и ние приемаме. Извинявайте, това не е българска позиция! Всяка международна организация, и ООН дори, за НАТО да не говорим, е правила достатъчно много груби политически, военни и стратегически грешки. Ние не можем да залепим нашия национален интерес изцяло и напълно с това, което предлага НАТО! Мисля, че подобна идея трябва да бъде отхвърлена категорично! НАТО и международната общност не са гаранции нито за демокрация, нито за съвпадение с нашите интереси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател
Госпожо министър! Господин Методиев, аз с интерес слушах Вашето изказване. Имам два аспекта в репликата си. Единият е защо не затворихме общата декларация до онези общи моменти, които Вие изредихте и които обединяват всички политически групи? Не беше ли това консенсус? Другото не е ли инат? Не е ли показване на мускули?
И вторият въпрос, който искам да Ви задам: чета в декларацията на Парламентарната група на Демократичната левица: "Очакваме Социалистическа република Югославия да гради цялата своя политика въз основа на основните принципи и норми на международното право, както и да съблюдава основните решения на международните организации". И допълвам: "Решимостта на България да се придържа и последователно да прилага ценностите и принципите на общата външна политика в политиката на сигурност на Европейския съюз и да играе активна роля в развитието на регионалното сътрудничество".
В крайна сметка аз бих ви попитал: какво не приемате от внесената от Парламентарната група на Демократичната левица декларация, за да се ориентирам къде са разминаванията ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин Гайтанджиев, съжалявам, че Вие сте вносител на този документ. Но ще Ви отговоря с думите на Петко Каравелов в Учредителното събрание, когато той е казал: "А на такива думи погледни и отмини!" (Ръкопляскания и смях в мнозинството.)
Господин Нешев, аз го казах, явно, че не съм бил достатъчно ясен. Когато се декларира една позиция, когато се декларира защита на определени ценности, има конкретен политически инструментариум, с който се реализират тези ценности. Има конкретни документи политически, които отразяват вижданията на една или друга политическа сила за спазването на тези ценности. Когато ние взимахме тежките решения през миналата година всички заедно и когато вие не посмяхте да вземете част от тях, това беше ваше право. (Възражения в ДЛ.) Вие до ден-днешен защитавате тази позиция. Аз съм убеден, че твърде скоро, може би в близките месеци и година вие ще намерите, защото сте добри политици, начина и формата да я реализирате. Това съм 100 процента сигурен, така както направихте ревизия на една друга ваша позиция само преди броени месеци. И това ми дава основанието в началото, когато говорих, че в българския парламент наистина има съгласие отхвърлянето на тоталитарната идеология като практика в България да не е голословно. Защото имам достатъчно много примери, които обхващат абсолютно всички парламентарни групи. Фактът, че от вашата парламентарна група напусна господин Гайтанджиев, това ви прави чест!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Все пак какво не одобряваш в нашата декларация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, госпожо външен министър, уважаеми колеги! Цялата международна общност приветства началото на демократичните процеси в Югославия и изразява надежда те да бъдат твърди и трайни. Като страна съседка България не може да остане встрани от тази подкрепа. Защото докато Югославия е изолирана от световната общност, нейната сянка ще тегне и върху България, и върху целия регион като една взривоопасна зона, като район на повишен инвеститорски риск.
Ето защо бъдеща демократична Югославия ще бъде и партньор, и наш конкурент в програмите на Пакта за стабилност. Това ще създаде условия за преодоляване на исторически насложени вражди и тежнения между нашите народи и държави.
Уважаеми колеги! С днешна дата Югославия направи действително своята първа крачка, разбира се, много решителна, но само първа. Ситуацията е все още двузначна и противоречива. Избраният от демократичните сили президент Кощуница като че ли носи духа на стария сръбски национализъм, като, разбира се, аз не изключвам в това да се крие и известна доза електорална стратегия. И именно поради тази нееднозначност и съществуващи въпроси около Косово и Черна гора не е неуместно да се маркира последователната линия на българския парламент по кризата в Косово и Югославия. Сигурно ще дойде моментът, когато ще е излишно да напомняме на демократична Югославия, на нейните политици българската позиция в хода на югославската криза. И все пак, ако обсъжданата декларация има не интровертен, а външнополитически характер, то в името на консенсуса можеше хронологията от решения на българския парламент да намери място например в мотивите на документа. Това вероятно щеше да поощри консенсуса. Иначе в персонален план мен преамбюлът не ме притеснява, защото аз направих своя избор в решителния момент, а именно, гласувах на насилието в Косово да се противопостави сила. Милошевич не даде друг избор на международната демократична общност. Неслучайно Кощуница използва в изборите ключовата фраза "Милошевич докара НАТО в Югославия!".
Призовавам към широк консенсус при приемането на този важен във външно- и вътрешнополитически план документ. Това, което изискват днес българските интереси, е бърз дипломатически демарш, поставяне на взаимоотношенията с Югославия на нова, добросъседска, приятелска основа и не на последно място защита на интересите на българското национално малцинство в Югославия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, вече три часа и повече обсъждаме текста на Декларацията по събитията в Съюзна република Югославия. Това, разбира се, поставя изказващите се в този момент на деня в по-неизгодно положение - да не могат да почерпят ораторски предимства от вече използвани многократно аргументи, затова няма да го правя и аз. Няма смисъл отново за пореден път да се убеждаваме в необходимостта от декларацията и нейната полезност. Искам да посоча обаче един щрих, едно значение, което тя без значение има, извън тези глобални ракурси, които бяха очертани от колегите, говорили преди мен.
В медиите, в коментарите по Националното радио, по други източници на информация в началото на успешно завършилите събития в Югославия се появиха, прокраднаха се някакви страхове за това какво би се случило на България и на отношенията й с другите й партньори при това развитие на събитията в съседната страна.
Тази декларация, според мен идва да покаже нещо съвършено ясно - че България няма причини, никакви причини, да има нюансирано отношение към процеса на демократизация, който започва сега в Сърбия. Че той не само няма да ощети страната, а напротив, ще й даде редица предимства - оставям настрана отпушването на прехода през Югославия, но добавям тук - и едно по-бързо развитие на Пакта за стабилност, което няма да ощети, а напротив, ще помогне и на българските интереси, които са заложени в неговото успешно изпълнение.
Оттук нататък ми се иска също така да сваля поне собственото си изказване до по-прагматични измерения на днешната декларация и поначало на последиците, които не просто тя, а цялостната ситуация ще има в бъдеще. И затова искам да кажа, че така, както ние и единодушно, и еднозначно подкрепяме процеса, който започна в Югославия, трябва да си дадем сметка, че той няма да бъде в никакъв случай нито бърз, нито лесен. Аз мисля, че именно политиците в страната, които в различни свои роли - било на мнозинство, или на опозиция взимат решения, включително и по отношение на събитията в региона и може би най-вече по отношение на геополитическите въпроси, пред които е изправена страната, би трябвало да имат абсолютно трезва преценка за обстоятелствата. Да избягаме от емоциите, да избягаме от това какво искаме или бихме искали да се е случило или да се случва и да преценим какво може да се случи, и как да го направим така, че то да работи наистина в наша полза. Сигурно има причини, има обстоятелства, които в близко минало или в настоящето не са по вкуса на всички, но когато нямаш това, което ти харесва, харесваш това, което имаш. И ние имаме една такава реална сцена в най-тясно съседство.
Казах вече, че няма да бъде нито бърз, нито лек процесът, който вече започна в съседна Югославия. Няма да има бързи успехи в регионалната реконструкция и стабилизация и трябва да бъдем готови за този по-бавен темп на развитие в региона. Политическият процес в Сърбия едва сега започва. Това също трябва да бъде ясно отчетено. И той предстои да слиза по вертикала на властта, по вертикала на политическата демокрация.
Не можем да отминем сложните проблеми, които са свързани и с бъдещето на Черна гора, и със статута на Косово. Не можем да отминем въпроса за съдбата на военнопрестъпниците - не само в Хърватска. Това е едно основателно искане, което президентът Кощуница вече постави в свои интервюта. Да, военнопрестъпниците в Хърватска следва да бъдат по същия начин държани отговорни, както и останалите виновни, пряко виновни говоря, във военния конфликт лица. Между другото това е един от преките ангажименти за Република Хърватска пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Но по същия начин Трибуналът в Хага трябва да свърши своята работа, повтарям, и по отношение на всички останали военнопрестъпници. И не е нужно да бягаме от името Милошевич, когато говорим за този остър проблем, който без съмнение ще бъде един от проблемите, които ще се следят в най-близко бъдеще от онези международни фактори, които искаме или не - повтарям отново, нещата се случват понякога с нас, понякога и без нас - искаме или не имат пряко отношение към развитието на процесите в региона.
Така че двата въпроса - Косово и Трибуналът в Хага, не могат да бъдат отминати от управляващата класа в България. Те ще бъдат предмет на решения и на поведение и на следващи правителства. Аз неведнъж съм говорила точно за този тип прогнозиране и политически ангажимент, който може да бъде взет именно тук, в парламента, където сме всички - и потенциални, и реални, и бъдещи управляващи на страната.
Икономическата ситуация в Югославия е също така трудна, защото в продължение на десет години реално тя беше контролирана от един кръг олигарси около Милошевич. Там също процесът няма да бъде нито лек, нито бърз, но България има интерес от бързите признаци на начало на този процес, на този преход именно, за да реши собствените си икономически въпроси. И това нещо ние във всички случаи ще подкрепим.
Проблемът, имам предвид цялостния проблем, и политически, и военен, и икономически, който започва поне да очаква своето решение, има пряко значение за регионалната сигурност, има пряко значение за сигурността на една държава като Македония, чиято съдба, чиято независимост, чиято стабилност са ключ и към регионалната стабилност в региона.
Говори се много за значението на сътрудничеството между България и Сърбия. Това са христоматийни истини и няма да ги повтарям, но ще кажа, че ако този процес в Сърбия е успешен, това ще бъде всъщност регионален успех. И Балканите, може би наистина в едно немного леко и близко, но в едно обозримо бъдеще, ще престанат да носят своята вековна квалификация като огнище на напрежение. Имаме и по-тежка квалификация - барутен погреб на континента. Така че развитието на процесите ще регулира и отношенията между останалите страни в региона. В това не бива да имаме никакво съмнение.
Няколко думи по основния въпрос, който се разискваше тук - консенсус докъде, дали и по какво.
Разбира се, че всички текстове трябва да бъдат безспорни за всички парламентарни групи. Това е идеалното решение, но според мен също толкова важно, а бих добавила даже и по-важно е тези текстове да отговарят на едни поне средносрочни позиции на България и средносрочно политическо, практическо поведение на България. Защото трайните решения стъпват на базата на реалности, а реалностите са не винаги право и пряко пропорционални, и пряко съответни на партийните ни или лични, или сантиментални виждания.
Няма да ви изненадам, като кажа, че тези думи въвеждат няколко изречения по Косово, които искам да споделя с вас. Докладчик съм на Съвета на Европа по ситуацията в областта. Посещавала съм я във всички критични периоди от началото на конфликта до днес. И искам да кажа, че силово решение по областта е невъзможно. Да, разбира се, съблюдаване на Резолюция 12/44. Да, разбира се, съхраняване на териториалната цялост на Съюзна република Югославия. И още нещо - да, разбира се, един много по-висок статут на автономност за област Косово. Всичко друго, всичко по-малко от това ще означава отново кръв, отново кръвопролитни сблъсъци между две ключово важни етнически общности, етнически състава на областта.
Аз само синтезирам впечатления от разговори, от събития, които съм регистрирала, и те не са само в една посока. Това са разговори и със сръбската общност, и с албанската общност, и със съответните международни организации, представени на място. И, ако България не формулира точно такава ясна позиция, то тогава рискуваме едно - да създадем възможност за илюзия за обрат на събитията в Косово, който е невъзможен. И, второ, да останем извън едни конструктивни, едни полезни усилия за регулиране на вътрешната стабилност в Съюзна република Югославия.
Аз затова не считам, че спорът по декларацията е самоцелен, защото тази декларация точно в този детайлен вид, в който е формулирана, реално слага политическите подходи и политическите ориентири, върху които стъпва българската политика. И е много важно тя днес да бъде приета в този си вид и с този си текст, за да бъде тя ангажимент и в бъдеще.

Сигурно ставам повтаряща се за тези, които слушат дискусиите по геополитика, но отново ще кажа: без приемственост в областта на сигурността и в областта на външната политика - и особено по регионалните въпроси, особено по геополитическите въпроси - рискуваме да останем на една неутрална дистанция от партньорите, с които вече е започнат интензивен диалог по взаимоотношенията с България.
Така че нека погледнем с няколко месеца, с няколко години в бъдеще и на тази основа да обсъждаме и гласуваме текста, а не толкова със стремеж да запазим позиции, да запазим някакво достойнство от предходно защитавани позиции, които днес вече не са съответствие на новата действителност.
Така че, пак казвам, нямам колебания в необходимостта от подкрепа на декларацията така, както е предложена и гласувана от Комисията по външна и интеграционна политика, и повтарям, че това вече е една своеобразна рамка за едно българско поведение и в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Евгени Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Струва ми се, че ако има достатъчно издръжливи зрители, които отначалото следят този дебат, вече вероятно доста са изморени.
Смятам, че достатъчно ясно се казаха позициите. Смятам, че всички имаха възможност да изразят съответните аргументи. Хубавото е, че в по-голямата си част се избегнаха личните обвинения и нападки. Аз мисля, че това е една добра част от този дебат. Лошата част обаче естествено си остава - че ние не успяхме да сближим позициите нито вчера по време на консултациите, нито днес. Аз изразявам искрено съжаление за това, съжаление за това, че управляващите, мнозинството не проявиха тази воля, а в много случаи естествено вие знаете, че зависи от тях.
Когато обсъждахме декларацията по общата външна политика и политиката на сигурността на Европейския съюз, ние успяхме да намерим тази воля. Успяхме много бързо да намерим и ценностната система. Но тогава нещата бяха съвсем други. Имам предвид, че имаше воля от двете страни. Сега волята е единствено от една част от колегите и парламентарни групи. В тази връзка бих желал да отбележа и вчера, и днес конструктивната роля на Движението за права и свободи, което въпреки че е заело същата позиция като вас, но търсеше този път. За съжаление тази воля се показа в друга посока.
За тези, които следят дебатите, струва ми се, че многото думи, като че ли замъглиха ситуацията. Нещата са доста прости. Наистина, по основното послание ние нямаме различие. Достатъчно е даже да прочета основното, за да се разбере: "Народното събрание потвърждава принципните интереси на обменната воля на Република България да дава своя принос за трайното стабилизиране на целия регион и за ускореното развитие на взаимното сътрудничество, насочено към пълноценното интегриране на всички страни от региона в обединена Европа". Едно послание на този етап, след като закъсняхме в петък - вие знаете, че ние внесохме своя проект и той също е приемлив, даже вчера и доста колеги от СДС казаха, че е приемлив, кратък и ясен - пропуснахме това време. На този етап това послание на нашия парламент всъщност главно ще се проследи, ще се прочете внимателно от нашата съседка. Те са съседи, те трябва да се интересуват от това какво казва парламентът.
Значи, по основната част сме наясно, но с прости думи къде ни смущава преамбюла. В него основната част, която нас ни смущава, е там, където казваме: "Като ви напомняме, че България, българският парламент гласува решението за коридорите и съответно за бомбардировките, ние съответно даваме посланието. Конструктивно ли е това за нашите съседи? Очакваме ли, примерно, ако госпожа Михайлова след тази декларация посети Югославия, бившата опозиция, новите управляващи да кажат: благодарим Ви, госпожо министър, за това, че вие дадохте коридор. Благодарим ви, че ни бомбардирахте, защото благодарение на това ние дойдохме на власт. Няма логика. Много е неконструктивно, не е професионално. Още повече, напомняйки го, казвайки го така, то на дипломатически език звучи и малко по-остро . Значи, като ви напомняме, имайте предвид, че можем пак да го направим. Никак не е дипломатично, разберете, това не е послание. Отделен е въпросът кой как е гласувал и какви позиции е заемал. Ние не се срамуваме от нашите позиции, виждам, че и вие не се срамувате от вашите. Защо тогава? Мисля, че трябва да се разберем по този въпрос.
Аз не искам в случая нещата пак да минат в позицията "черно и бяло". Това е доста аматьорски и неграмотен подход в дипломацията. Когато една малка страна, още повече, когато си съсед и искаш сега, след замразените отношения да ги развиваш, трябва да гледаш на тези факти отговорно. Ако е въпросът за "черно и бяло" много малко съседи проявиха същите отношения. Знаете позицията на Гърция, знаете даже позицията на Македония, която направи много, но въпреки това каза, че от нейна територия няма да има нападение, няма да има коридор. Международната общност призна ли тяхната позиция? Естествено! Значи няма нищо страшно. Тоест, бихме могли да се обединим. Можем да го кажем съвсем естествено и ясно.
По тази въпроси от кризата аз бих ви напомнил и друго нещо. Спомняте си мисията на господин Талбод, който дойде тука да поиска да приемем част от този поток. Малка част от този поток! Това ли бяха привързаностите към ценностната система, когато му беше отказано от раз? Това е голямата политика, която, когато се правят неразумни ходове като съседи, носи последствия. Това трябва да го кажем ясно.
Аз бих казал и нещо по-откровено. Защото по естествен начин се връщаме към този период, а не трябваше. Днес можеше за половин час да приемем декларацията. Казвам по-откровено в такъв план: не им трябваха нашите коридори. Това искане всъщност беше според мен, по мое дълбоко убеждение ответната реакция на господин Талбод, докато знаете какво направиха другите останали страни.
Ето какво виждаме днес. Няма нужда да се връщаме. Виждаме пак едно отношение, при което всъщност главната грижа би трябвало да бъде да възобновим тези отношения. Не го правим. Аз мисля, че трябва да бъдем прагматични, трябва да мислим в крайна сметка за интересите на това сътрудничество, за ролята, която можем да играем. Съжалявам, и вчера, когато попитах госпожа Михайлова какви са пресиращите инициативи, които ние трябва да поемем, след като другите страни вече го правят, тя каза, че ще изчака декларацията. Госпожа Михайлова много добре знае, че по диспозитива ние нямаме проблеми. Значи какво ще изчака? Да добавим това, което искате да добавите: "Искаме още веднъж да ви информираме, че ние се гордеем с това, което направихме". Възможно е. И една част се гордеят. Друг е въпросът какво мислят хората, но това е наистина друг въпрос.
Важното в момента не е това. Важното е наистина да направим един пробив в отношенията с нашата съседка, която стои на запад от нас, която на дело ни разделя от Европа. Ако искаме да бъдем прагматични в интерес на държавата ни, ние би трябвало да направим това. Това е основното според мен. Е, разбира се, последно време виждаме ясна тенденция СДС да използва външния ресурс, така да се каже, тъй като вътрешният е вече почти ликвидиран, да се опитва и по този начин да показва: вижте колко антиевропейска сила е БСП! Нали поканихме господин Иван Велцен лятото да почива в Евксиноград и той заяви, че само СДС да вкара България в Европа. Сега ви съветвам след тази декларация да го поканите и на зимна почивка и пак да му кажете да повтори това.
За ваше сведение холандските социалдемократи изпаднаха в бурен смях, когато ги информирах за това, след което се учудиха невероятно, че обръщаме внимание на думи на един политик, който в собствената си страна няма тежест. Защо правим всичко това? Защо правим днешния дебат? Може ли да правим нещо, което да ни обединява? Доказали сме поне един път, че можем. За съжаление аз не мога да разбера другите мотиви. Просто не мога да разбера, тъй като за разлика от нас европейската общност е много по-мека, конструктивна, тя в момента не напомня неща. Даже и преди изборите президентът Клинтън и висши политици от Европа не говореха и не заплашваха със сила. Напротив, казаха: каквато е волята на сръбския народ. Година и половина след това много политици си направиха изводи. Нашите колеги отдясно, за съжаление, не ги правят.
Съжалявам, но ми се струва, че ако продължаваме с тази непрагматична линия, силно идеологизирана линия, линия, която главно е насочена за вътрешнопартийна и вътрешнополитическа употреба, продължаваме ли така, ние ще гълтаме праха на доста наши съседи, докато ние продължаваме по този начин.
Благодаря за вниманието, господин председател. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
За процедура думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Тъй като вече наближава краят на редовното време на днешното заседание, на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължаване на работното време до два часа - до изчерпване на тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 139 народни представители: за 127, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието. Работното време се удължава с два часа до приключване на тази точка от нашия дневен ред.
Думата има господин Асен Агов - Парламентарна група на СДС.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че днешният дебат не е дебат за това има ли консенсус или няма консенсус, това е дебат за бъдещата политика на България спрямо Съюзна република Югославия. Дебат за това как България да се отнася със своя съсед след промяната на обстановката там, как България да реагира на онова, което ние наричаме в своите документи, казвам "своите" и ще мотивирам защо след малко, начало на демократичния процес в Югославия. Аз мисля, че във всички документи фигурира една ясна фраза, която демонстрира по недвусмислен начин волята на България и на всички парламентаристи в този парламент за нов развой на тези отношения, отчитайки промените в Югославия.
Аз мога да заявя категорично от името на Съюза на демократичните сили, че ние сме за развитието на тези отношения на основата на общоевропейските принципи, на принципите, които ние отстояваме в този парламент и които са отстоявани от българското правителство във всички негови актове, свързани с кризата в Югославия. В мотивите си, когато сме гласували всички онези важни, драматични решения в този парламент, внасяни впрочем с не по-малко усилия и от самото правителство, ние сме се ръководили единствено от тези европейски ценности - а това е демокрацията, това е защитата на човешките права, защитата на човешката свобода. Какво друго освен принос за развитието на нашите бъдещи отношения именно в тази светлина представлява документът, който Съюзът на демократичните сили ще подкрепи заедно със своите колеги от Народен съюз и от Евролевицата, а надяваме се и другите колеги от другите парламентарни групи.
България приветства началото на демократичния процес в Съюзна република Югославия. Но ние също с това приветствие изразяваме надеждата, че отстраняването на режима на Милошевич ще доведе и до отстраняването на наложената от него политическа система. И мисля, че по това няма никакво несъгласие в този парламент. Няма несъгласие в този парламент. И аз ще се опитам да развия още мисълта си. Ние трябва да настояваме за това като парламентаристи, защото именно с нашия труден и мъчителен път по реформата в България на прехода ние знаем всички онези капани, които останките от един тоталитарен режим поставят пред пътя на младата демокрация. Именно затова ние подкрепяме усилията да се отстрани политическият режим.
И тук ще си позволя да цитирам британския вестник "Дейли телеграф", който писа в неделя: "Представете си Хитлер как излиза от бункера, отупва прахта от мундира си и казва: Аз излизам в опозиция."
Ние не искаме това да се случи в съседна Югославия. Ние не искаме онези, които са насилниците, които са носителите на тоталитарния режим, да останат в политическия живот на Югославия, защото знаем, че колкото повече те остават, колкото повече им се чува думата, толкова повече преходът в Югославия към демокрацията и към свободната пазарна икономика, към истинската защита на човешките права ще бъде по-бавен.
Ние смятаме също така, че е ключов въпрос спазването на всички резолюции на Организацията на обединените нации, на нейния Съвет за сигурност. От Съюза на демократичните сили ние смятаме, че това е ключов елемент не за друго, а защото не може да има мир в района, не може да има стабилност в района, ако ние не видим нашите югославски приятели да прилагат всички онези резолюции, които са резултат от волята на цялата международна общност.
И аз също, като други колеги, ще изразя позицията на Съюза на демократичните сили по въпроса за Косово. Косово многократно е будило нашите тревоги и е тласкало онези, които носят отговорност за политиката в тази страна, за нейното отношение към тези кризи, да прекарат редица безсънни нощи, защото тогава трябваше да се вземат мъчителни решения, решения, които трябваше да отворят пътя през България за една операция, която трябваше да сложи край на насилието в Косово. Това не са лесни решения. И никой в Съюза на демократичните сили не е взел лесно тези решения. И аз съм уверен, че никой в правителството не е взел лесно тези решения. Това са решения, които са взимани след дълги преценки, това са решения, които са взимани след дълги изстрадани нощи, разговори, контакти и т.н. Ние знаем това, защото сме свидетели и защото сме участници в тези решения. И когато си участник в тези решения, ти не можеш днес с лекота да кажеш: това беше минало, ние повече не стоим зад това минало. Не, защото ние смятаме, че днес в Косово резултатът от тези решения, а именно пътят на омиротворяването на тази област минава и през присъствието на КФОР, и през присъствието на УНМИК, в което участва и България, и през присъствието на цялата онази администрация, която международната общност е наложила в Косово.

Ние очакваме също така, изграждайки своите добри отношения с Югославия, изграждайки своите отношения на базата на европейските ценности, да видим националните, етническите и религиозните малцинства със защитени права и свободи. И не само това, а и с едно пропорционално участие - такова, каквото диктува присъствието им в органите на властта. Ние смятаме, че това е много важен елемент, когато става въпрос за тези хора, които са на балкона тук, в Народното събрание, защото за първи път, за първи път в документ на българския парламент се поставя въпросът за българското национално малцинство. И Съюзът на демократичните сили стои зад тези думи в защита на българското национално малцинство. И защото ние не смятаме, че поставяйки този въпрос ние внасяме някаква капка отрова в нашите бъдещи отношения с Югославия, а защото смятаме, че веднъж завинаги този въпрос трябва да се постави честно и открито. И ако ние сме домократи от тази страна на границата, и ако от другата страна на границата има хора, които споделят нашите ценности, ние няма да имаме проблем да решим този въпрос. Ето, това е подходът. И затова аз не приемам изказаните принципи тук, че видите ли, ние трябва да имаме вяла и мека позиция, едва ли не, да не казваме нищо, за да оправим отношенията си с Югославия. Та това беше позицията на правителството на БСП по времето на Жан Виденов, когато правеше мили очи на Милошевич. И в никакъв случай не искаше да признае неговите престъпления. Това беше позицията на БСП, когато господин Първанов като заместник-председател на партията се прегръщаше с господин Милошевич. Когато вие изпращахте свои делегати на конгресите на господин Милошевич. Изведнъж ние виждаме, че всичко това изведнъж някак си се изпарява в миналото.
Казвам всичко това не като упрек към вас. Аз, например, съм изключително доволен от обстоятелството, че има една еволюция в позицията на Българската социалистическа партия.
Но, уважаеми колеги, ние не можем да градим нашите отношения, ако ние честно и ясно не поставим своите принципни виждания за това как трябва да се развиват отношенията между две съседни страни по европейски модел, а не по балкански модел.
И тук искам да подчертая, че във всичко това, което се съдържа в този документ, ние всички в този парламент сме съгласни. Онова, което се нарича диспозитив на тази декларация, е одобрено от абсолютно всички. Това донесоха вчерашните консултации. И аз съм доволен, наистина съм доволен, че тези консултации донесоха общо съгласие за бъдещата политика на България.
И искам да кажа няколко думи за онова, което ни разделя - за изброяването на всички онези трудни решения, които ние трябваше да вземем, които не постигаха консенсус. Но които, аз продължавам да твърдя и моите колеги от Съюза на демократичните сили стоят на тази позиция, са правилните решения. Те предотвратиха човешката трагедия. Те предотвратиха повече убийства. Те предотвратиха в крайна сметка влошаването на кризата в региона в степен, в която тя можеше да се разлее и в Македония, и в България. И аз поздравявам моите колеги от Съюза на демократичните сили, които тогава проявиха доблест и гласуваха всичките тези решения. И мисля, че и днес трябва да се поздравим с това. Ние се гордеем с тази политика и смятаме, че това беше правилната политика. Това беше успешната политика за България. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Веднага искам да подчертая още нещо. Миналото не може да се изпари като облак пара в пространството. Не можем да забравим какво е било само преди месеци. Не можем да забравим, че дори и в ясното за всеки що годе политически прогнозист развитие на Югославия, тоест, ние знаехме накъде вървят нещата, все още депутати от БСП да ходят като наблюдатели на изборите в Югославия, поканени от режима на Милошевич, за да удостоверят, че Милошевич не фалшифицира изборите - нещо, което се оказа точно обратното в реализацията на изборния процес.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Не е вярно.
АСЕН АГОВ: И аз се чудя, аз се чудя, БСП стои ли зад тези свои депутати или стои зад тези позиции, по които ние вчера постигнахме съгласие? И ако не стои зад тези свои депутати, БСП никъде не заяви, че не стои зад тези свои депутати, никога не се разграничи от действията на своите наблюдатели и клакьори на режима на Милошевич.
И за да не изглежда това като припирня за миналото ще кажа още, че БСП никога не е била склонна да анализира своето минало в името на изграждането на общо настояще на България. Вие не си... Нека да започнем оттогава, когато вождовете на Септемврийския пуч или бунт, или както щете да го наречете, бягаха в Югославия и се криеха в Югославия. Вие не признахте тогава своята грешка. Вие не признавате всички онези престъпления, които бяха извършени срещу българския народ и не намерихте сили да се извините за тях. Вие не признахте дори и сега, че подкрепяхте Милошевич през цялото това време. И казвате: "Ние не сме подкрепяли Милошевич." Но, кажете веднъж: "Извинете, сбъркали сме!"
Ето, когато ние искаме да гласувате за този преамбюл, ние ви даваме шанс вие днес да кажете: "Да. Ние грешахме. Да, ние смятахме, че това беше вредната политика за сигурността на района." Докато не го кажете, госпожи и господа, аз не се безпокоя, че няма консенсус в този парламент. И моите колеги от СДС не се безпокоят от това. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
За първа реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Намирам, че в началото на своето изказване господин Агов направи една много съществена констатация. Вие казахте, че днешният дебат залага политиката ни занапред. Питам, в политиката ни занапред, каквото и да се случи, войната ще бъде ли допустимо и приемливо средство за решаване на проблемите или не? Ние казваме категорично: нито тогава, нито сега, нито утре в Югославия и където и да е по света войната не може да бъде приемливо средство за решаване на проблемите. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.) Оставете Милошевич.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Е, как? Той проведе четири войни?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Става дума за войната като средство. Ние смятаме, че именно войната в Югославия задълбочи проблемите и отложи тяхното решаване. Това е нашата позиция и всички жалки опити за спекулация с нея правят жалки тези, които се опитват да спекулират с нашата позиция. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Защо подкрепяхте тази война десет години?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ти тогава беше в ЦК на комсомола!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Божинов, моля!
Има думата Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз уважавам желанието на господин Агов да се връща далеч в миналото. Вероятно, разхождайки се в тази посока, би трябвало да ни каже дали би бил съгласен да осъди собствената си роля на глашатай на реалния социализъм навремето! Има достатъчно документи в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Пантелеев, без лични нападки!
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Никога не съм бил такъв, за разлика от Вас!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Неговата апологетика на войната, казана на по-ясен език, за да бъдете разбран докрай, в крайна сметка се свежда до това: Вие де факто твърдите, че избиването на малки сръбски деца би могло да бъде компенсация на избиването на малки албански деца. Това излиза от всичко, което Вие току-що ни казахте.
И аз имам един въпрос, който увисна във въздуха и не знам дали бихте могли да му отговорите. Какво от тази декларация, която БСП предлага, Вие не харесвате, не приемате или отхвърляте.
Ако не сте в състояние да отговорите на този въпрос, аз бих помолил да отговори на него госпожа Михайлова. И на още един въпрос: този документ, който ние очевидно ще приемем, това ли е документът, който тя би желала да има в дипломатическия си багаж, появявайки се един ден в Белград, защото вероятно този ден не е толкова далеко, както се струва на мнозина днес.
И аз бих желал да зная този документ ли е мекият килим, по който тя ще стъпи и ще изрази нашите намерения за добросъседство и приятелство или той ще бъде едно малко минно поле, което за сетен път ще попречи на развитието на българо-югославските отношения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друга реплика не виждам.
За дуплика има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Така е, в СДС мислим еднакво. Мислим еднакво по въпроса за войната, защото смятаме, че войната не е средство за решаване на проблеми - първо. Но, второ, аз не случайно направих алюзия с онзи коментар на "Дейли телеграф". Когато Хитлер започна агресивните си войни, целият свят се опълчи срещу нацизма, защото искаше да спре този тоталитарен режим. Когато Милошевич започна агресивните си четири войни, четири войни, ние не чухме никой от вас да протестира срещу тези войни. (Ръкопляскания в мнозинството.) Няма в аналите на този парламент и на предишния парламент една реплика срещу започнатите войни от Милошевич от името на Парламентарната група на Демократичната левица.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Има! Има! Не си ги чел!
АСЕН АГОВ: И, най-накрая, аз смятам, че тогава, когато се погазват човешките права, когато агресията се осъществява като плесница срещу всички хора, които изповядват принципите на свободата и човешките права, когато тези хора са предизвикани дотам да виждат и убийствата по улиците, да виждат прокуждането на хората от домовете им, светът има малко средства. И в крайна сметка този свят действа заедно. Действа заедно срещу всеки агресор! И аз се надявам, че всеки агресор ще бъде спрян точно по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният дебат възобнови няколко важни и много големи въпроса, с които българското общество се занимаваше през последните няколко месеца, а защо не и през последните няколко години.
Първият от тези въпроси е има ли повод за ревизия на досегашната българска регионална политика? Вътрешен проблем ли Съюзна република Югославия бяха всичките четири войни, довели до дестабилизацията на региона на Югоизточна Европа, до кръвопролитие и огромни загуби за всички съседни на Съюзна република Югославия държави? Можеше ли международната общност да не се ангажира с търсенето на решение на поредицата от кризи вследствие на режима на Милошевич, включително и кризата в Косово, кризи, които обезкръвиха и разсипаха Съюзна република Югославия и я изолираха за дълъг период от време от нормалните процеси в Европа, но кризи, които струваха много страдания и загуби на всички съседи?
Отговорът, който дават днес различните политически сили, е различен. И ако Съюзът на демократичните сили, Народният съюз, Движението за права и свободи и Евролевицата са убедени, че ускоряването на свалянето на Милошевич беше в резултат от активната политика на международната общност, политика, от която беше част и България, то очевидно, че българската левица дава точно обратния отговор. Тази политика на България през последните няколко месеца, а и на цялата международна общност беше последователна и принципна и почиваше на ясно дефинирания интерес на Европа от стабилни, сигурни и проспериращи Балкани. Нещо, което междупрочем включително и депутатите от левицата неведнъж са подчертавали.
Тази политика на Европа и международната общност не е ревизирана, уважаеми дами и господа от левицата, а тя се развива в новите условия и посещението на Юбер Ведрин в Белград донесе именно този знак. Да, наистина Ведрин, Папандреу и Петре Роман отидоха в Белград, но, забележете, те имаха зад себе си силата на консолидираната позиция на своите държави както по време на кризата, така и днес, в отношенията си с нова Югославия. Защото наистина имаше настроения в някои европейски държави и е нормално хората, които застават на различни позиции, да има и протести срещу военните действия. Но политиците в Европа бяха единни по отношение на това, че трябва да бъдат спрени кризите и кръвопролитията, които рискуваха да дестабилизират не само региона на Югоизточна Европа, но да спрат и да направят невъзможен идеала за обединена и просперираща Европа.
Днес разбирам от господин Пирински, че БСП е извървяла своя път и от подкрепата на Милошевич днес вие признавате и подкрепяте Кощуница, което за мен е признание и на отговорността на Милошевич за кризите през последните няколко години. Разбира се, тази позиция на БСП днес има и други обяснения и аз с голяма изненада чух, че някои от депутатите обявиха, че подкрепят Кощуница, защото е срещу НАТО. Това е също едно възможно обяснение, което не знам как точно кореспондира с обявеното желание за членство.
Но аз искам да се спра на българската позиция и защо Съюзът на демократичните сили, Народният съюз, Евролевицата, защо Движението за права и свободи влагат толкова много надежди спрямо избора на Воислав Кощуница. Защото очакваме с неговия избор да се постави началото на смяната на политическия модел на Милошевич, замяната му с европейска политика, основана на принципите на зачитане на човешките права, на правата на малцинствата и ние очакваме да изградим отношенията си на принципна, а не на конюнктурна основа, на основата на взаимното зачитане на интересите. Ние очакваме с него, именно с Кощуница да възобновим диалога с Югославия и да решим въпроси, които лежат в отношенията между двете държави от години.
И тук стигам до още един въпрос, който искам да поставя пред вас, и това е въпросът кой беше виновен за влошените отношения през последните години между България и Югославия. И на този въпрос вие и ние даваме също различен отговор. Според вас влошените отношения между България и Югославия през последните няколко години се дължаха на българското парламентарно мнозинство и българското правителство. За нас тези отношения бяха влошени заради политиката, която беше провеждана от Милошевич. Тази принципна разлика прави невъзможно и постигането на съгласие по преамбюла на днешната декларация. И аз се радвам, че мога да го заявя това пред вас днес и то в присъствието на българите от Западните покрайнини. Защото тази принципна разлика обяснява, че ние сме стигнали до днешната декларация с вас по два различни пътя.
Различни са позициите ни по правата на малцинствата и вие го доказахте с това, че не подкрепихте Рамковата конвенция. Различни са позициите ни по ангажирането на международната общност с проблемите на Югоизточна Европа. Различно беше и отношението ни към Милошевич - нашето принципно срещу неговата политика от самото начало, вашето - конюнктурно и продиктувано от промените в Югославия.
Днес аз обаче бях изумена в последното изказване и от още нещо, а именно от това, че определени хора и депутати от българската левица се поставят в ролята на миротворци, на пацифисти. И това ми напомня в последните дни, когато се чудихме дали ще се стигне до признаване на изборите и дали ще има опасност от гражданска война в Югославия, ми напомня, че самият Милошевич се опита да постави отново света пред проблема за мира и войната в неговата собствена страна. И така както лидерите на опозицията и вече управляващи в Югославия подчертаха, че онези, които печелят изборите, нямат нужда от войни, така аз искам да ви уверя, че Съюзът на демократичните сили, Народният съюз, ДПС, Евролевицата нямат нужда от война, за да докажат, че бъдещата политика е политиката на Европа и на уважението на човешките права и защитата на основните човешки ценности. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Предстои гласуване на проектите за декларации. Ще ги подлагам на гласуване по реда на тяхното постъпване в Народното събрание, както изисква нашият правилник.
За процедура има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, преди малко в изказването си тук аз споменах, че вчерашните консултации донесоха един общ текст на декларацията. Този общ текст е принципно еднакъв, той е текст, който е залегнал и в декларацията, внесена от Българската социалистическа партия, текст, който е залегнал и в декларацията, внесена от Движението за права и свободи. На практика това е същият текст, който е и в декларацията, на която аз имам чест да бъда вносител, заедно с колегите Методиев, Абаджиев и Тодоров.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Но след нашата! Това е плагиатство!
АСЕН АГОВ: Става въпрос за онези декларации, които са резултат от вчерашните консултации. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
АСЕН АГОВ: Декларациите, внесени през вчерашния и днешния ден и техният диспозитив. И тъй като диспозитивът е абсолютно еднакъв, аз предлагам декларацията, на която сме автори с колегите Тодоров, Абаджиев и Методиев, да бъде гласувана на две - веднъж по преамбюла, който ни разделя очевидно и втори път по диспозитива, който е общ за всички останали документи. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Така ще го поставя на гласуване.
За процедура думата има господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър! Наистина, диспозитивите и на трите декларации са почти, за да не кажа абсолютно еднакви.
Но, господин Агов, аз предлагам следното: след като по това имаме абсолютно съгласие и съгласно правилника, аз правя едно процедурно предложение - да отпадне... Значи, нас ни разделя преамбюлът. Предлагам да поставите на гласуване да отпадне онова, което нас ни разделя. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Няма нужда! Моля! (Весело оживление в залата.)
За да се получи наистина един консенсус. Нека да помислим върху това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правите предложение за отпадане на преамбюла, добре.
И друго искам да поясня - при извършване на гласуване, ако бъде приета някоя декларация, следващите няма да бъдат поставени на гласуване.
Поставям на гласуване проект за декларация относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия № 054-03-3, внесен от Георги Седефчов Първанов на 6 октомври 2000 г.
Моля, гласувайте!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Тук предложиха процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедурата, когато стигнем до съответната декларация.
Гласували 195 народни представители: за 53, против 133, въздържали се 9.
Проектът не се приема.
Поставям на гласуване проект за декларация относно политическите промени в Съюзна република Югославия № 054-03-4, внесен от Стефан Веселинов Гайтанджиев на 9 октомври 2000 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 180 народни представители: за 2, против 177, въздържал се 1.
Проектът не се приема.
Пристъпваме към проект за декларация относно развитието на демократичния процес в Съюзна република Югославия № 054-03-5, внесен от Асен Агов, Димитър Абаджиев, Веселин Методиев и Иван Тодоров на 10 октомври 2000 г.
Има направено предложение от заместник-председателя господин Юнал Лютфи за отпадане на преамбюла. Преди това обаче вносителите направиха една добавка в преамбюла - във втория абзац след думите "Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО" се добавя "и Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от 18 февруари 1999 г.".
Поставям на гласуване предложението за отпадане на преамбюла на този проект за декларация.
Моля, гласувайте!
Гласували 202 народни представители: за 65, против 134, въздържали се 3.
Дайте гласуването по групи.
Поставям на гласуване само преамбюла на този проект за декларация.
Моля, гласувайте! (Силен шум в залата.)
С какво не сте съгласни? Има предложение отделно да ги гласуваме... (Шум и реплики в залата.)
А, искате това да гласуваме? Добре.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Асен Агов за гласуване поотделно на преамбюла и диспозитива на този проект за декларация!
Гласували 190 народни представители: за 135, против 55, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте преамбюла на този проект за декларация. Само преамбюла!
Гласували 193 народни представители: за 141, против 51, въздържал се 1.
Преамбюлът е приет.
За отрицателен вот има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, гласувах против преамбюла, ще гласувам и против самата декларация. Намирам, че те съдържат много съществени недостатъци. Декларацията на колегите от СДС се основава на една оценка на изборната победа на Кощуница. Пренебрегва се обаче твърде същественият факт, че изборите, макар мирни и спокойни, бяха изключително несвободни, те бяха извършени при един изключително брутален натиск отвън, в резултат на който беше невъзможно да се формира свободно волята на избирателите. (Оживление в мнозинството.)Не мога да приема, че тези резултати са адекватни на волята на сръбския народ.
На второ място, дава се оценка на режима на Милошевич в Югославия, като той се обявява за тоталитарен. Няма да влизам в спор по този въпрос, само искам да попитам: може ли да се смята за тоталитарен един режим, при който има действащи силни опозиционни партии? Един режим, при който има свобода на волята, на печата, един режим... (Смях и оживление в мнозинството.) Именно свобода на печата, на медиите, каквато тук у нас няма. Може ли да се смята за тоталитарен един режим, при който има различни форми на собственост? Знаете, че в Югославия частната собственост не е била ограничавана.
Но аз мисля, че вие не сте толкова срещу Милошевич, не сте дори срещу тоталитарната система. Вие търпяхте тоталитарни системи преди десетина години, сега вече проявявате някаква нетърпимост към тях. Всъщност вие не понасяте единствено волята за независимост на сръбския народ, неговата воля да живее достойно, суверенно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: След падането сега на Милошевич ще стане ясно, че всъщност проблемът не е Милошевич, а проблемът е отношението към ценностите, на които държи сръбският народ. (Оживление в мнозинството.)
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Ето това е позицията на БСП.
ГЛАС ОТ СДС: Оригиналната позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Позицията на Парламентарната група на Демократичната левица е в нейната декларация, която за съжаление преди малко мнозинството отрича.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Разграничете се от Вълканов!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Лично аз гласувах "против" този така наречен преамбюл на декларацията, както и цялата Парламентарна група на Демократичната левица, защото тази част, този преамбюл от декларацията не е в интерес на Република България, не е в интерес на нашата национална сигурност. Гласувах "против", защото този преамбюл не е в интерес на отношенията между Република България и нашия съсед - Югославия. Ние сме съседи днес, ще бъдем съседи и за в бъдеще и трябва да бъдем добри съседи, а не да се нападаме и даваме оценки един спрямо друг. Гласувах "против", защото в тази част на декларацията не се говори за мирно разрешение на възникналите конфликти, а за военно разрешение, във вашия преамбюл.
Нашата парламентарна група е за мир и мирно разрешение, а не за барут и война. Така че ние гласувахме "против" с пълното съзнание, че бъдещето предстои на нас. Благодаря ви. (Оживление и смях в СДС, възгласи : "Е-е-е!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да поставя на гласуване диспозитива на този проект за декларация, ще посоча, че в него има две промени, които са внесени от вносителите. В първия абзац второто изречение да гласи: "Нашата страна, която извървя дълъг и много труден път на демократични реформи, ще подкрепи усилията за изграждане на нова политическа система в Съюзна република Югославия, отговаряща на изискванията за европейска интеграция." И в третия абзац, в първото изречение "България очаква от Съюзна република Югославия да изпълни всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН" вместо запетая се слага точка и останалият текст отпада. Става дума за резолюциите за Международния трибунал в Хага.
Моля, гласувайте диспозитива на тази проектодекларация с тези промени.
Гласували 139 народни представители: за 138, против 1, въздържали се няма.
Приет е диспозитивът, а с това и цялата декларация. (Ръкопляскания в СДС.)
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата в края на това изключително важно дебатиране и гласуване, да кажа няколко думи по отношение на политиката на България на Балканите, част от която е политиката ни към Югославия след изборите, които се проведоха в Съюзна република Югославия.
Първото нещо, което трябва да се каже за политиката на България към съседната ни страна е, че това не беше последователна политика. В последните десет години след падането на Берлинската стена отношението към режима на Милошевич се движеше между конюнктурна подкрепа за режима и се сменяше от принципна и непримирима позиция против.
Аз няма да коментирам от каква конюнктура е била продиктувана подкрепата за Милошевич - дали от някакъв интернационализъм, носталгия към последния тоталитарен режим в Европа или нещо друго. Но днес очевидно трябва отново да се каже защо ние сме против, защо сме били винаги против, защо Обединените демократични сили събраха куража да бъдат против режима на Милошевич.
Първо, защото този режим беше източник на дестабилизация в Югоизточна Европа, защото разпали четири войни, защото причини смърт, разрушения и страдания, защото извърши военни престъпления, защото направи опит да депортира и успешно депортира стотици хиляди и стотици хиляди хора на Балканите.
Основната причина обаче да сме против, са преди всичко българските национални интереси, най-вече защото режимът причини най-тежките икономически загуби на Република България. Първите и вторите санкции срещу Югославия, спирането на корабоплаването по р. Дунав, нанесоха щети на българската икономика за милиарди долари, лишиха от работни места много, десетки хиляди българи.
Ние сме против и не ни е срам, че сме били против, напротив, гордеем се, защото предишна Югославия нанесе тежък ущърб на доверието в региона на Югоизточна Европа и оттам на доверието към нашата страна. Лиши ни от чуждестранни инвестиции, от касови постъпления от приватизацията.
Много пъти съм казвал, сега ще кажа отново: България понесе най-тежки икономически загуби от санкциите след самата Югославия. Днес ние имаме в наследство два оспорвани мирни процеса, които се крепят от международни и мироопазващи сили. Там има български военнослужещи и полицаи. България плаща солидарно с останалите страни от Организацията на обединените нации тяхната издръжка. Доскоро тази позиция - на Обединените демократични сили и правителството, беше определяна като партийна и противоречаща на интересите, забележете, първо на Югославия и след това имаше мотивация за това, че противоречала и на интересите на самата България, въпреки че никой не можа да обясни защо противоречи тази позиция на националните интереси на нашата страна.
В трудните дни на април-май 1999г. българското общество беше разединено от отношението си към Югославия. И ние не трябва да забравяме това.
Днес позицията на Обединените демократични сили е реална основа за национално съгласие не защото се гласува тук или не, а защото е потвърдена от живота. И това е най-важното за нас. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За нас отстояването на принципна позиция по отношение на Съюзна република Югославия за подкрепа на нейната демократизация никога не е била лесна. Не за това, че беше атакувана безпринципно, не за това, че бяхме наричани национални предатели и престъпници, че в тази парламентарна зала стояха черните знамена на военни поражения, не за това, че в един момент нашата позиция не бе разбрана и подкрепена от мнозинството на българското общество. Тази позиция беше много трудна, защото изискваше от самите нас да израснем като демократи, да преодолеем своите национални предразсъдъци, да преминем своя труден път към ратифициране на Конвенцията за защита на националните малцинства.
Днес виждаме колко важно е, че България стана положителен пример за политическа стабилност, етническа толерантност и икономическа стабилност и развитие.
В какво се състои националното съгласие, което трябва на България, - защото тук няколко пъти се попита каква основа трябва на българската външна политика - какво национално съгласие трябва да стане основа на новата българска балканска политика и въобще дали трябва да има ново? Отговорът беше даден от министър Михайлова.
Първо, по отношение на победата на д-р Воислав Кощуница и падането на Милошевич. Това е голяма победа на югославяните, но и на международната общност. Защото, както всеки тоталитарен режим, така и този на Милошевич падна под вътрешен и външен натиск. Разбира се, решаващ беше вотът на избирателите. Но той дойде след категоричния крах на политиката на Милошевич. Въздействие оказаха и санкциите върху Югославия на Съвета за сигурност и на Европейския съюз, както и въздушните операции на НАТО за мира в Косово, които препятстваха депортирането на 1 млн. косовари.
Своя принос за победата на демократичната опозиция в Югославия има и нашата страна с последователната си и принципна политика в последните три и половина години и ние трябва да потвърждаваме този свой принос. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Второ, ние трябва да имаме национално съгласие при отговор на въпроса: каква Югославия искаме да имаме на западните си граници? Ние си поставяме този въпрос сега, защото сръбското общество вече отговори на въпроса каква държава не иска да има в самата Югославия. То не иска държавата на Милошевич. И за нас днес е лесно да търсим отговор на въпроса каква Югославия искаме до себе си. Отговорът е единствено възможният: ние искаме за съсед държава, спазваща международното право, източник на стабилност и уважаваща правата и свободите на своите граждани, на своите национални малцинства; Югославия, която създава положителен образ на цяла Югоизточна Европа, която е източник на доверие сред европейските и световните политически фактори и инвеститори. Такава Югославия ние искаме до себе си и такава Югославия ще приветстваме.
Искам накрая да кажа, да информирам Народното събрание, че правителството след анализ ще снеме програмата за неутрализиране на последиците от югосанкциите върху България и ще разработи програма за бързо възстановяване и развитие на икономическите отношения с Югославия. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание днес, 11 октомври, от 15,00 ч., както и Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
Комисията по културата и медиите ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч. и утре, четвъртък, също от 14,30 часа.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч.
Следващото заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,30 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Анелия Тошкова

Калчо Чукаров