Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-10-13

Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев. 

Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Ганчо Стоянов. Да му е честито, желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Шеста точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! "Закон за железопътния транспорт" - глава първа "Общи разпоредби".
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на законопроекта и заглавието на глава първа има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и заглавието на глава първа, така както са предложени от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Заглавията на законопроекта и на глава първа са приети.
За процедура - господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение, по време на разискването и приемането на законопроекта на второ четене, в залата да бъдат допуснати госпожа Красимира Мартинова - юрист в Министерството на транспорта и съобщенията, и господин Любомил Иванов - заместник-министър на транспорта и съобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Противно становище има ли?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Заместник-министър - да, но юристи и експерти!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат поканени заместник-министърът Любомил Иванов и юристът Красимира Мартинова. (Шум и неодобрителни реплики в ДЛ.)
Имате някакво възражение ли? Ако има - аз питам има ли "против"?
Кой иска думата да изкаже противно становище, да заповяда. Никой не иска.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите в залата господин Иванов и госпожа Мартинова.
Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 1 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов - чл. 1 се изменя така:
"Чл. 1. Този закон урежда:
1. изграждането, поддържането и експлоатацията на железните пътища в Република България;
2. правата, задълженията и основния предмет на дейност на физическите и юридическите лица от железопътния транспорт;
3. издаването и одобрението на основните подзаконови разпоредби в железопътния транспорт;
4. взаимоотношенията между държавата в лицето на нейните органи и стопанските субекти от железопътния транспорт."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 1. Този закон определя условията и реда за изграждане, поддържане, развитие и използване на железопътната инфраструктура, изискванията за достъп до нея, основните правила за движение на влаковете, както и взаимоотношенията между превозвачи и клиенти при предоставяне на превозните услуги в съответствие с международните договори и споразумения, по които Република България е страна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение цели да даде пълнота и изчерпателност на закона, защото не е възможно в един закон да се уреждат само взаимоотношенията във връзка с железопътната инфраструктура и някак си на заден план да отиде въпросът за превозвача. Не може превозвачът по въпросите за железопътния транспорт да бъде третират като всеки един превозвач. Сегашният закон иска да въведе една радикална промяна, която с нищо не се налага спрямо приетия през 1995 г. закон, който в съответствие с европейските норми, осигуряваше ясен контрол за дейността както по поддържане на железопътната мрежа, така и по отношение на държавния превозвач - "Български държавни железници", в рамките на едно предприятие, което имаше публичен характер.
Сегашният закон се стреми да замени това предприятие с предприятие, занимаващо се единствено с въпроса за поддържане на железопътната инфраструктура, - мярка, изключително преждевременна и прилагана единствено във Великобритания от европейските страни.
Считаме, че такъв подход към закона и към взаимоотношенията между железопътния транспорт и тези, на които той служи в Република България е преждевременен, недобре обмислен и затова правим това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, вярвам, че вие ще подкрепите нашето предложение, тъй като то е ясно и точно, и оформя границите, по които законът определя правомощията и функциите на железопътния транспорт.
Аз трудно мога да възприема, че в този последен текст, който предлага комисията, че законът трябва да се занимава с основните правила за движение на влаковете. Правилата за движението на влаковете винаги са се определяли чрез правилници, наредби и т.н., с поднормативни актове, включително на Министерство на транспорта и на железниците. Ясен е стремежът на управляващото мнозинство, което в последно време често се опитва да вкара в законите и някои отношения, които се регламентират с поднормативни актове в законите. Но всички тези опити, които са правени до този момент по този начин в закона - да се утежнява, да се натоварва, са неуспешни. Има подобен подход в този закон - част от правилниците да бъдат включени в закона. Но, честно казано, това няма да бъде в никакъв случай в полза както на безопасността, а също така и на нормалния ред в железопътния транспорт.
Затова аз ви предлагам, ако все пак се ориентирате към предложението на комисията, то оттам да отпадне "основните правила за движение на влаковете". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че приехме и закона на първо четене, и философията на закона е ясна. Той наистина предвижда радикална реформа и се прие. А в чл. 1 влизаме в спор по съществото на философията на закона.
Господин председател, ние сме в процес на гласуване на второ четене. Философията на закона е описана, ясна е, приета е от Народното събрание и чл. 1 точно описва каква да бъде философията. Естествено, че трябва да има радикална реформа в железниците, тъй като състоянието им е много тежко. И то е много тежко благодарение на това, че те работят по много остарели методи и нормативи, а ние вървим напред като държава.
Предлагам прекратяване на разискванията по чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има ли противно становище?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Това реплика ли беше или изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложение за прекратяване на разискванията по чл. 1.
За противно становище има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Искам да изкажа противно мнение на господин Бойков.
Тук, с този текст, господин Бойков, не се определя философията на закона. И съжалявам, че един народен представител, с авторитет като Вас, не е разбрал това. Тук са определени функциите на този закон, тоест какво се третира в него. А философията на закона е една и аз съжалявам, че Вие лично подкрепяте този закон. Това е разбиването на "Български държавни железници". Това е философията на закона. И ако бързаме да направим това, кажете, че Вие и вашата парламентарна група заставате зад една такава позиция. Това е закон за унищожаване на "Български държавни железници". Това е неговата философия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Това беше противно становище на предложението за прекратяване.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Иван Бойков за прекратяване на разискванията по чл. 1.
Гласували 129 народни представители: за 87, против 36, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов.
Гласували 121 народни представители: за 45, против 66, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев за отпадане на думите "основните правила за движение на влаковете".
Гласували 128 народни представители: за 46, против 78, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1, така както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 85, против 27, въздържали се 17.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 2 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов - чл. 2 се изменя така:
"Чл. 2. Разпоредбите на този закон се отнасят доколкото не е установено друго в специални закони за:
1. републиканската железопътна инфраструктура;
2. индустриалните жп клонове и железни пътища;
3. метрополитена."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 2 се създава нова т. 4:
"4. пътническите и товарните висящи въжени линии като вид специални железници".
Комисията не приема това предложение.
Предложение на комисията:
"Чл. 2. Не са предмет на този закон дейностите на:
1. метрополитена;
2. градския трамваен транспорт;
3. вътрешния железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и други ведомства, дружества или предприятия, с изключение на дейностите, свързани с изискванията по техническата експлоатация и безопасността на движението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложението, което сме направили, третира въпроса за включването в този член на разпоредбите на закона да се отнасят, доколкото това не е установено в други закони, и за метрополитена, индустриалните клонове и републиканската жп инфраструктура. В предложението, което направихме, имам предвид, че, метрополитенът е една високоскоростна железопътна организация, бих казал, която на настоящия етап в други закони не се третира. В нея, поне в момента, може би не е толкова голямо участието на пътуващите, но във всички случаи това е едно средство, в което би следвало да се спазват законите, особено по безопасността на движението. Считаме, че засега е необходимо метрополитенът да бъде включен в тази разпоредба, за да може поне в тези първи етапи на неговото установяване да има законова форма за контрол по отношение на безопасността на движение и по отношение на всички изисквания, които са както към останалите жп транспортни средства, така и към него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов.
Гласували 136 народни представители: за 57, против 71, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Петър Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване на нашето предложение. Какви са ми мотивите? Много ви моля, обърнете внимание, че Метрополитенът е част от железопътния транспорт. По-нататък в текстовете ние сме дали ясни и точни критерии кой ще определя съответно и правилата, функциите на Министерството на транспорта и съобщенията и съответно функциите на Столичната община, т.е., на общините, там, където, дай Боже, в бъдеще да бъдат повече от една, ще има и Метрополитен.
В повечето от страните от Европейския съюз, а също така и в страните в преход, най-вече в Чехословакия, този закон урежда и взаимоотношенията с Метрополитена. Виждате, че тук не сме включили трамвайния транспорт, и то най-вече за това, за да не стигнем до един максимализъм. Но се надявам, че за Метрополитена вие ще приемете това наше предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Поставям на повторно гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов.
Гласували 138 народни представители: за 52, против 82, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 80, въздържали се 2.
Предложението на господин Статков не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 21.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 3 има направени предложения от народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов.
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Обектите на железопътната инфраструктура са публична държавна, публична общинска и частна собственост. Обектите на държавната железопътна инфраструктура образуват единна мрежа, наречена "Републиканска железопътна инфраструктура" (РЖИ). Конкретни обекти, участващи от РЖИ, могат да бъдат отдавани на концесия."
Комисията не подкрепя това предложение.
Второто предложение по ал. 2 е оттеглено от народните представители.
Третото предложение е прието от комисията.
Предложение от народния представител Кирил Ерменков:
В чл. 3, ал. 2 думите "публична държавна собственост" се заменят с "които са придобити при съответния законов ред".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ерменков го оттегля.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: И предложението на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 3. (1) Обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени, или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" или от търговци, получили концесия, при условията и по реда на Закона за концесиите.
            (2) Нови обекти на железопътната инфраструктура могат да се изграждат само върху земи публична държавна собственост.
            (3) Железопътната инфраструктура се стопанисва и управлява съобразно предназначението й за нуждите, за които е предоставена.
            (4) Обектите на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение, които не са пряко свързани със системите за управление и сигурност на движението, могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до 3 години при условие, че не се нарушава безопасността на движението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Нашето предложение е свързано с настояването ни предмет на закона да бъде цялата железопътна инфраструктура, включително и тази, която е със специфичен статут, защото не е възможно условията и редът за нейното изграждане, поддържане, развитие и използване да не бъдат предмет на този закон, а законът да се занимава само с въпросите, както сега се прие, на техническата експлоатация и безопасността. Именно за това в ал. 1 сме се опитали да обхванем всички видове железопътна инфраструктура и считаме, че те трябва да бъдат предмет на този закон. Ограничаването на обхвата на закона, както и преди малко отбелязахме, считаме, че ще създаде сериозни проблеми за нормалната експлоатация на цялостната железопътна мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов.
Гласували 127 народни представители: за 40, против 80, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 92, против 5, въздържали се 13.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение от народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов да се създаде чл. 3а, което е прието от комисията.
Окончателен текст на комисията за чл. 4:
"Чл. 4. (1) Железопътната инфраструктура има от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 60 м от оста на крайния ж.п.коловоз или на 100 м от нея за магистрални ж.п.линии, построени за скорост, по-висока от 160 км в час. В чертите на населените места ограничителната строителна линия се определя с градоустройствените и застроителни планове.
            (2) Зоната на отчуждение или сервитут на железопътната инфраструктура е площта, върху която са разположени земното платно и елементите на железопътната инфраструктура заедно с въздушното пространство над него, определени в проект. Минималната зона на отчуждение или сервитут е 6 м от крайната релса, мерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на железопътния път.
            (3) Стандартното междурелсие на железните пътища в Република България е 1435 мм. По изключение и при доказана необходимост министърът на транспорта и съобщенията може да съгласува и други европейски междурелсия."
Може би накрая се има предвид други размери междурелсия. Според мен последното изречение се нуждае от редакция, защото изразът "европейски междурелсия" е доста странен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков подсказва да отпадне думата "европейски" и да остане само "междурелсия".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Добре, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата.
Моля, гласувайте чл. 4, както е предложен от комисията, като в ал. 3 думата "европейски" отпада.
Гласували 114 народни представители: за 102, против 12, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 4 на вносителя има предложения на народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов, като първото предложение е прието от комисията.
Второто предложение е в ал. 2 думите "непосредствено управление и координация" да се заменят с "Контролът".
Комисията не подкрепя това предложение.
Третото предложение е в ал. 3 да се създадат нови т. 8 и 9:
"8. извършва административен (апелативен) арбитраж при решаване на спорове между стопански субекти от железопътния транспорт, които са в договорни отношения (инфраструктура и превозвачи);
 9. изпълнява функциите на специализиран строителен контрол на обекти от железопътната инфраструктура, независимо от техния собственик."
Комисията не подкрепя и това предложение.
Предложение на народния представител Кирил Ерменков:
В чл. 4, ал. 1, т. 1 да се измени така:
"1. утвърждава програма за реконструкция, модернизация и развитие на железопътната инфраструктура;"
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 4 на вносителя, който става чл. 5, 6, 7 и 8:
"Чл. 5. Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в железопътния транспорт, като:
1. предлага за утвърждаване от Министерския съвет програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура;
2. осигурява изпълнението на поетите от държавата ангажименти, произтичащи от двустранните и многостранните споразумения в областта на железопътния транспорт и развитието на железопътната инфраструктура;
3. съгласува проектите за пресичане на железопътните линии от железопътната инфраструктура с пътищата от републиканската пътна мрежа, местни пътища, улици и тръбопроводи, кабелни и въздушни високоволтови и нисковолтови линии и др.;
4. издава Правилника на Национална компания "Железопътна инфраструктура", назначава и освобождава генералния директор и управителния съвет;
5. назначава комисия за разследване и установяване на причините за железопътните произшествия, при които са настъпили смърт, тежки телесни повреди или значителни материални вреди.
Чл. 6. Непосредственото управление и координация на дейността в областта на железопътния транспорт се осъществява от железопътна администрация със статут на изпълнителна агенция по Закона за администрацията със седалище София и с териториални звена.
Чл. 7. Изпълнителната агенция "Железопътна администрация":
1. контролира достъпа до железопътната инфраструктура и изпълнението на задълженията за обществени услуги;
2. проверява изпълнението на изискванията за издаване на лицензии на превозвачите и на лицата, осъществяващи проверка на возилата за техническа изправност и транспорта годност;
3. събира такси за издаване на лицензиите по този закон в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията;
4. издава документи за правоспособност на персонала в железопътния транспорт;
5. води регистър на подвижния железопътен състав на лицензираните превозвачи и набира статистически данни за дейността им;
6. разработва и предлага на министъра на транспорта и съобщенията проекти на подзаконови актове в областта на железопътния транспорт;
7. изпълнява и други функции, възложени й със закон или с акт на Министерския съвет.
Чл. 8. (1) Финансирането на дейността на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията чрез:
1. такси за издаване на лицензиите по този закон;
2. 5 на сто от инфраструктурните такси по чл. 32;
3. средствата от глобите и имуществените санкции по този закон;
4. лихви по депозитите на собствени средства и по просрочени плащания.
           (2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз искам да обърна внимание във връзка с нашето предложение в ал. 2 думите "непосредствено управление и координация" да се заменят с "контрол". Това наше предложение не е прието от комисията и то е намерило място в новия чл. 6, който е сформиран като предложение от Комисията по икономическата политика.
Какво пише там? Член 6: "Непосредствено управление и координация на дейността в областта на железопътния транспорт се осъществява от железопътна администрация със статут" и т.н.
Какви са функциите на железопътната администрация в чл. 7? Обърнете внимание: "контролира достъпа до железопътна инфраструктура", "проверява изпълнението на изискванията", "събира такси", "издава документи"... Никъде тук не става дума нито за координация между отделните търговски предприятия - едното държавно, а другите вероятно частни. Не става дума и за някакво непосредствено управление.
Аз се чудя защо наистина, господин Николов, отхвърлихте нашето предложение? Може ли железопътната инспекция непосредствено да управлява дори една държавна фирма, която приехте преди малко като "РЖИ"? Как ще я управлява, след като там има управителен съвет, назначен от министъра? Ще видим това по-нататък в текстовете. Е, как ще осъществява непосредствено управление на железопътния транспорт, след като превозвачите, примерно, ще бъдат частни? За държавния в закона не е ясно какво ще стане оттук натам, така че аз предлагам - приемете нашето предложение. То има основание. Функциите на железопътната администрация основно трябва да бъдат контролни, в никакъв случай управленски и координиращи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин Кирил Ерменков има думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз преди всичко бих искал да подкрепя предложението на колегите по отношение функциите, именно контролните функции на инспекцията и съм малко учуден защо не е прието от Комисията по икономическата политика.
Освен това аз съм направил едно предложение, мисля, че е принципно предложение, за изменение в чл. 4 по старата номерация, ал. 1, т. 1, където е записано в основния текст, че министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в железопътния транспорт и утвърждава програма за развитие на железопътния транспорт.
Аз съм убеден, че развитието на железопътния транспорт не обхваща всички процеси и проекти, за които ние говорим и участваме даже и досега в тяхното приемане, ратификация на споразумения за финансиране и държавни гаранции. Затова аз съм предложил да разширим текста в смисъл, че утвърждава министъра на транспорта и съобщенията програма за реконструкция, модернизация и развитие и изхождайки от това, че развитието, по мое мнение, не обхваща именно първите два процеса - реконструкцията и модернизацията, а има предвид преди всичко новото строителство.
Убеден съм и в това, че в инвестиционната програма за развитие и модернизация на железопътния транспорт са включени именно такива проекти и те са точно наименовани. Освен това и в Националния план за развитие на страната са изписани конкретни проекти. Връщам се отново в началото на моето мотивирано изказване, поне опит за мотивация, че проекти, даже има решение на Министерския съвет за тази година, наша ратификация именно за гарантиране на финансирането на проекти, значи, с държавно участие и отговорност, за модернизация и развитие на железопътния транспорт.
Поради това, много ви моля, да се приеме направеното предложение за промяна в чл. 4, ал. 1, т. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
За реплика думата има господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се възползвам от тази реплика, за да я отправя и към двамата мои колеги, които преди малко се изказаха.
Значи, според мен ние сме приели по-общите текстове - на господин Ерменков предложението е: утвърждава програма за реконструкция, модернизация и развитие на железопътна инфраструктура. А това, което ние приемаме, е: предлага за утвърждаване от Министерския съвет на програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура. Развитието изобщо, така че ми се струва, че това предложение, което Вие правите е просто по-малко, отколкото е записано в текста и би следвало да приемете нашата логика.
А, когато... Искам да направя и на господин Мутафчиев реплика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нe, реплика на господин Мутафчиев - не. Това вече е изказване. Това е изказване вече!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Отказа се да направи реплика.
Искате ли думата за дуплика, господин Ерменков? Заповядайте.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз разбирам, че това е едно принципно решение на Комисията по икономическата политика, въпреки че не мога да бъда съгласен, че моето предложение, включвайки всички елементи или процеси за модернизация и развитие, е по-кратко. Напротив, то е по-обхватно, но при положение, че и нататък в закона е прието този принцип за развитие, обхващащ всички процеси, елементи и проекти, би могло да се приеме и в такъв вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Да разбирам ли, че оттегляте Вашето предложение?
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го, благодаря Ви.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, но още веднъж Ви моля да погледнете все пак какъв закон приемаме. Когато ние искахме предмет на този закон да бъдат въпросите на железопътния транспорт като цяло, това беше отхвърлено. Ние приехме Закон за железопътната инфраструктура в т. 1. Сега се занимаваме с развитието на железопътния транспорт, в същия закон, в чл. 5. Все пак трябва да има някаква логика - ако законът е, както в чл. 1: "Определя условията и реда за изграждане, поддържане, развитие и използване на железопътната инфраструктура, изискванията за достъп до нея, основните правила за движението на влаковете, както и взаимоотношенията между превозвача и клиенти", нека с това да се занимава и министъра в рамките на този закон. А къде ще се развива железопътният транспорт ще се реши в някакъв друг документ, а не в този, ако сме последователни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Николов иска да направи реплика на господин Папаризов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Папаризов, аз сега ще се възползвам да отправя реплика въобще към Вашата форма на защита на Вашите предложения.
В Комисията по икономическата политика ние това приехме, че този закон - дали е навременен или не, както Вие казахте при първото си изказване, той е стъпка в правилната посока. Стъпката в правилника посока е да разделим операторите на железопътния транспорт от железопътната инфраструктура и това е философията на закона. Това е философията и на Европейските директиви. Някъде те са реализирани, някъде не са, но във всеки случай последната насока на Европейската директива за железопътния транспорт и точно такава, така че аз считам, че наистина предмета на дейност на този закон е преструктурирането на железопътния ни транспорт в тези два елемента - железопътен транспорт и развитие на железопътната инфраструктура. Затова целият закон е подчинен на тази логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Аз предлагам да прегласуваме тогава чл. 1 и да запишем точно това, което каза господин Николов, че предмет на този закон е развитието на железопътния транспорт и използването на железопътната инфраструктура, защото това, което приехме и вие тогава отхвърлихте нашето предложение, съвсем не съответства на това, за което в момента говори господин Николов. Аз предлагам да се върнем към чл. 1 и все пак да изясним закон за какво приемаме - само за релсите ли закон, или за релсите и за влаковете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Няма да се върнем и да прегласуваме, защото вече сме на чл. 5. Единственият начин да направим това, което сме правили и друг път - да се върнем към приет по-рано член е комисията да се събере и да излезе с предложение да се върнем и да прегласуваме, иначе аз не мога да го върна сега за прегласуване.
Трябва да има становище на комисията, за да има прегласуване.
Господин Иван Бойков има думата.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Да се върнем на члена, който гледаме. Аз бих се съгласил с това, което предложи Петър Мутафчиев, като определение на агенцията - Железопътна администрация, с изключение на това, че има една т. 7, господин Мутафчиев, която казва, че изпълнява и други функции, възложени със закон или с акт на Министерския съвет. Така че тя трябва да бъде изпълнителна агенция при всички положения, не може да бъде контролна агенция, в този смисъл, в който е записано в закона. И само това е разширението на нещата, които ще управлява по смисъла на изпълнителна агенция.
В този смисъл смятам, че вашето е стеснение на функциите. А тук е разширение на функциите - в закона. И то, между другото, съответства на вашата логика, че трябва да се управлява транспортът. Досега поддържахте тази логика, а преди малко - друга. Затова не зная вашата логика на вашата партия ли е, господин Мутафчиев, или е ваша логика. Защото аз говоря като народен представител. Преди малко си позволихте да направите забележка.
И нека сме коректни в случая, като водим този диалог. Ние гледаме Закон за ж.п. транспорта и говорим като народни представители. Ние нямаме официално становище на парламентарната група по този закон. Моля ви, нека сме коректни в спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Аз благодаря на господин Бойков, че направи уточнение по отношение на първото му становище - за философията на закона, че е негово мнение, а не на Евролевицата, което може само да ме радва, че една лява политическа партия не може да има такива позиции. Но искам да добавя, господин Бойков, нещо.
В никакъв случай не можем да говорим за непосредствено управление, в никакъв случай! Железопътният транспортът, всяка една част от него, дали ще е РЖИ, тоест републиканска железопътна инфраструктура, дали превозвачите ще са държавен, частен или друг, той си има определено управление.
Какво означава "непосредствено управление"? Може да се каже, примерно, управление на транспортните взаимоотношения или нещо такова. Променете го, намерете точната дума. Но "непосредствено управление" в никакъв случай не е точната дума, която трябва да бъде употребена в този текст, когато става дума за конкретните пълномощия на железопътната инспекция. Тя е основен контролен орган, орган, който цели да контролира и безопасността, и нормалните взаимоотношения в железопътния транспорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За дуплика има думата господин Бойков, за да протестира против опита да монополизирате лявото пространство.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Господин председател, няма да взема така дупликата, а искам само да кажа на господин Мутафчиев, че "непосредствено управление" означава, че техните разпоредби имат непосредствено действие върху... Така че, колега Мутафчиев, в желанието си да спорите по принцип и постоянно, просто не сте вникнали в същността. "Непосредствено управление" значи, че имат непосредствено действие разпорежданията на изпълнителната агенция. И те имат непосредствено действие. Имат също и разпоредителни функции. Тоест, цялата тази софистика, която водим с Вас, е просто излишна в момента, излишна е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания няма.
За да гласуваме предложенията, трябва да ги насочим към новите текстове. Така, както виждам, първото предложение на господата Мутафчиев, Богданов и Папаризов трябва да отнесем към новия чл. 6. Нали така, господин Мутафчиев? Фактически Вашето предложение, което е било по-рано към ал. 2, сега трябва да го отнесем към новия чл. 6. Предлагате заместване на думите "непосредствено управление и координация" с думата "контрол".
Поставям на гласуване това предложение на господата Мутафчиев, Богданов и Папаризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 39, против 85, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господата Мутафчиев, Богданов и Папаризов, което е към ал. 3, сега ще го преформулираме като предложение за нови точки 8 и 9 към чл. 7, нали така?
Моля, гласувайте второто предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов.
Гласували 121 народни представители: за 40, против 79, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Господин Кирил Ерменков оттегли своето предложение.
Моля, гласувайте членове 5, 6, 7 и 8 така, както са предложени от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 22.
Членове от 5 до 8 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има оттеглено предложение за нов чл. 4а от нашите колеги Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов, които правят и предложение за промяна на заглавието на раздел първи от глава втора.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Глава втора
ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА
Раздел I
Управление на железопътната инфраструктура".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава втора и раздел първи така, както са предложени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава втора и на раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 5 има предложение на народните представители Мутафчиев, Богданов и Папаризов.
Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Образува се Еднолично акционерно дружество "Български железници" или съкратено "БЖ" (BZ), което е юридическо лице със седалище София.
(2) БЖ управлява републиканската жп инфраструктура."
Във всички останали текстове от закона наименованието НК "РЖИ" да се замени с "БЖ" - ЕАД.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 5, който става чл. 9:
"Чл. 9. (1) Образува се Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(2) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е юридическо лице със седалище София.
(3) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е управител на железопътната инфраструктура.
(4) Националната компания "Железопътна инфраструктура" стопанисва и управлява предоставеното й имущество, публична и частна държавна собственост."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Петър Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Оттук, от чл. 5 на вносителите е ясно каква е философията на закона. До този момент чухме и от страна на председателя на Комисията по икономическата политика, че това е закон за разделяне на функциите в железопътния транспорт, тоест инфраструктура с превозваческа дейност, за което няма спор между никой от нас. Обаче обърнете внимание: тук се говори единствено за държавното предприятие, което ще остане като управление на инфраструктурата. Тук не става дума въобще дали ще се образува от Български държавни железници предприятие -превозвач, включително да се каже, че първоначално ще има такова предприятие и по-нататък ще работи в конкуренция с останалите превозвачи.
Тоест, целта на вносителя и, за съжаление, целта май на мнозинството е да остави само инфраструктурата и да развие превозваческата дейност като ангажимент на държавата и то, вървейки към Заключителните разпоредби, ще видим в какви кратки срокове.
Защо ние ви предлагаме заглавието да бъде "Еднолично акционерно дружество "Български железници" или съкратено "БЖ"? Това личи от Заключителните разпоредби, които сме ви предложили. Там ясно и точно е казано:
"В рамките на БЖ - ЕАД се създават организационно и счетоводно следните самостоятелни поделения:
1. БЖ - инфраструктура;
2. БЖ - товарни превози;
3. БЖ - пътнически превози."
Тоест, приемаме немската система. Разделена е дори на пътнически и на товарни превози.
След това какво казваме? "От БЖ - ЕАД най-рано три и най-късно пет години от вписването му в търговския регистър се отделят поделенията, посочени в § 5, в нови акционерни дружества. След отделянето на дружествата БЖ - ЕАД може въз основа на закон: да се преобразува в холдингово дружество; да се слее с едно или с няколко дружества или да бъде закрито." Даваме правото на Министерския съвет да направи това, но да прецени кога е най-удобният момент.
Приемайки текста, който звучи много като че ли лековато - дайте да приемем наименованието на фирмата, която ще създадем - оттук нататък ни вкарва във философията точно на закона. И аз мисля, че трябва да дебатираме този въпрос и да не се облягаме единствено на становището, а да говорим по философията на закона. Трябва да има разделение, но няма яснота.
Тук е заместник-министърът на транспорта. Аз искам да попитам: има ли някакви счетоводни разчети, на които може да се каже, че след това, след една година можем да си представим какви ангажименти ще има държавата и до каква степен ще може да се издържа РЖИ; какви ще бъдат взаимоотношенията с държавния превозвач - ще има ли такъв; в момента оформят ли се нови фирми, които ще бъдат превозвачи? Защото лично аз имам такива съмнения с продажбата на вагони, че правителството май си прави сметка кои ще бъдат и превозвачите за в бъдеще. Затова избързахме като че ли със закона, независимо че имаше съмнения вашата парламентарна група.
Нека тези въпроси добре да ги обмислим. Нищо не пречи, за да има един плавен преход, да ги оставим в едно акционерно дружество, да разделим отделните дружества със самостоятелна сметка. Такъв е опитът в Германия, такъв е опитът в Чехия. Дайте да не надскачаме себе си! Говорим за европейския опит, а се опитваме да направим нещо повече, което не е по нашите сили. Ако можехме да го направим това, то досега щяхме да бъдем член на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По същество гледаме "Железопътна инфраструктура", а колегата мина на последващите раздели в закона и започна да ги обсъжда в комплекс с железопътната инфраструктура.
Да, такава е философията на закона - разделяне не само с отделна стопанска сметка, каквито ги имахме досега и доникъде не доведоха, а разделяне на дейностите... (Реплика от Петър Мутафчиев.)
Колега Мутафчиев, извинявайте, но аз си мълчах през цялото време. Изслушайте ме внимателно и ако не сте съгласен, ще ми направите реплика - има правилник на Народното събрание.
Разделят се нещата и тук спорът по същество не е този, господин Мутафчиев. Спорът е каква да бъде организацията на тази компания - дали да бъде национална компания с непосредствено управление от министъра, с назначаването от министъра на управителя и съвета на директорите, както е по Търговския закон, или да бъде еднолично акционерно дружество. Това е спорът. Вие предлагате да бъде единолично акционерно дружество, което предполага няколкостепенна звенност на управлението, тоест, да има надзорен съвет, управителен съвет, общо събрание и т.н., или да има непосредствено управление, през министъра, на ръководителя. И Вашата логика - искате държавното начало да е силно развито в този раздел, и предложението на министерството - да има национална компания, - тоест, министърът непосредствено през човека, който назначава за управител, да управлява железопътната инфраструктура, уважаеми колега. И това е нормално, тъй като железопътната инфраструктура е основата, базата, върху която се развива цялата система. Там са съсредоточени нормите на безопасност, там са съсредоточени всичките неща, които гарантират нормалната работа на транспорта.
А търговската дейност е съвсем друга история. Сигурно ще спорим по този въпрос по-нататък. Има и държавна компания БДЖ с търговска цел, която се създава в закона, има и частни компании на превозвачи, които се разрешава със закона да съществуват. И това е в контекста на всичко това, което правим.
Колкото до това, че се позовавате на немския опит, има и други опити - има английски опит, има френски опит и т.н., и т.н. Дайте сега да не вадим от контекста на закона да си доказваме нашата теза едностранно, а да гледаме нещата в тяхната цялост и да спорим по същество по смисъла, за каквото става въпрос тук, в тази точка. И тогава двете гледните точки ще излязат - аз мисля, че ги формулирах горе-долу - нормално и да гласуваме коя да надделее, тоест, какъв смисъл, каква философия да надделее в този раздел.
Това е целият спор по т. 5 като предложение на вносителя и Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Стефан Нешев - за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги! Господин Бойков, аз искам да Ви попитам: защо ставаме по-големи католици от папата? Няма да говоря по същество дали е редно такова деление на подвижния жп състав и на инфраструктурата.
За Англия искам да Ви кажа, че е ставала приватизация и национализация на железниците по време на едно и също правителство - при Тачър. Но тук ние променяме имена, които години наред са се вписвали в съзнанието на хората и на международните ни партньори. Сега има да се чудят туй пък какво е - туй животно, дето го изкарахте на белия свят.
Български държавни железници се знаят от цял свят и от народа, а тази "Национална компания за инфраструктура", докато я разберат, ще минат 30 години. И се съмнявам дали ще остане, защото това е действително икономическо недоразумение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Втора реплика - господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин Бойков, преди да направите изказването си, много добре преценете обаче в каква степен в този момент имаме разделение на балансите и на сметките на двете предприятия, които по стария закон са направени.
Да, аз Ви казвам: ние сме съгласни да бъдат разделени, но този преход да бъде бавен. И затова моля Ви, не спекулирайте политически за това, че ние искаме някаква държавна опека и т.н. Не! Чрез отделянето и създаването им се дава възможност даже нови превозвачи, частни превозвачи също да влязат в жп мрежата. Така че, много Ви моля, не спекулирайте!
А що се от нася до европейския опит, експеримент по този въпрос се върши само в една държава и това е Швеция. И за съжаление, ако сте присъствали на семинара, който организира Комисията по икономическата политика, там представителите на Европейския съюз също казаха, че това е един много радикален закон, който в никакъв случай не бива да приемаме, който ще бъде в ущърб не само на Български държавни железници, не само на транспорта, но и включително на националната ни сигурност.
Така че нека да не бъдем, както каза Нешев, по-големи католици от папата. Нека да не ставаме от социалисти либерали и накрая радикали. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Иван Бойков има думата за дуплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Господин Нешев, аз съм социалдемократ, не съм католик, а Вие сте останали във времето на Тачър.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): По делата ще ги познаете!
ИВАН БОЙКОВ: Точно така, господин Нешев, по делата ще ги познаете! В момента в Англия е Тони Блеър, който е социалдемократ и раздвижва точно такава система в жп транспорта. Ако не знаете, с удоволствие ще Ви обясня.
Господин Мутафчиев, не става въпрос за никаква политика. Аз Ви обясних веднъж, обаче Вие изглежда не чувате и продължавате да си правите Вашата политика. Става въпрос за разделение и за философия на един закон, който Вие не приемате и го казвате направо. Разбирам, че не го приемате. Това е Ваше право, господин Мутафчиев, тук сме парламент и всеки може да си изказва мнението. Моето мнение е такова. Аз го защитавам без всякакви странични уклони. И изобщо дайте да престанем с този спор кой е направил по-ляв завой, а да си гледаме законите. Ако искаме да направим един професионален закон, с всичките му раздели, разбирам, че сте против. Уважавам Вашето мнение, категорично го уважавам, но аз мисля различно от Вас и го заявявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз считам, че започнахме да се отклоняваме от въпроса, който е подложен на гласуване в този член. Ние не сме против институционалното разделение на тези структури, господин Бойков, но това институционално разделение може да стане и в рамките на една организация, защото се изисква и по директивите, и по другите европейски норми да има финансово и институционално разделение. Това обаче във всички случаи би могло да се осъществи и по предлаганата от нас схема. Тук се напомни, че във Велинград сме разговаряли по този въпрос. Нека да бъдем честни и да докажем, че ако в Швеция и във Великобритания се прави някакъв опит за това разделение, не можем да вземем тези две страни като европейски страни, които имат това предназначение, което имат българските железници в рамките на това, което е една островна или полуостровна държава. В този смисъл считам, че нашето предложение не противоречи на разделянето, но искаме да съхраним българските железници такива, каквито са. И ако някой във Велинград се изрази малко по-културно, аз бих казал, че ние в момента макар и от един по-слаб кон искаме каруцата да се води от две крантави магарета. Това е, което се предлага, или държавата да се оттегли от това, което е все още задължение на българските железници. Защото в момента и Световната банка дава определени стимули не на инфраструктурата, а ги дава на "Българските държавни железници". Ако си спомняте, срокът за нашето влизане в Европейския съюз ще бъде минимум след 2007 г. Нека да оставим да се развият железниците така, както сме предложили, а има време след това, ако в 15-те членки на Европейския съюз се извърши това, и ние да бъдем заедно с тях в синхрон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 5 на закона фактически е основен за по-нататъшната работа по новия закон. Както един от нашите колеги заяви: ние сме приели вече една философия за разделяне, какво се обаждате, защо обсъждате и защо сега ще предлагате да се променя философията на този закон. Мисля, че уважението към "Българските държавни железници", които се изграждат от първия ден след получаването на независимостта на България, всички средства за повече от 100 години, които са отделени както от българския народ, така и с редица международни заеми, изискват към понятието БДЖ, съществувало толкова години, да се отнасяме с малко по-голямо уважение и да се опитаме да разберем каква е логиката на вносителите да променят един подход, който неотдавна, през 1995 г., беше приложен пак в съответствие с европейското законодателство, да се раздели БДЖ финансово, да се създадат две самостоятелни дейности, но да се запази това, което в България е изграждано от нашите прадеди и деди и е дало едно име, известно в цяла Европа. Много малко български марки и понятия са така известни, като БДЖ. И затова премахването на БДЖ, заменянето му с някакво НКРЖИ и превозвачът, дори ни е срам да кажем, че превозвачът ще бъде БДЖ, както личи от § 3, това не е една проста мярка, която ние трябва да приемем, защото днес се е изменила философията на закона и сме решили, че ще изпълняваме европейските критерии, като направим разделението не само финансово, но и юридически. Никой тук не обоснова защо се налага тази промяна, какви разчети показват, че ще бъде по-добре и по-ефективно "Българскитe държавни железници" да бъдат премахнати като понятие, като държавно предприятие и те да се заменят с едно публично предприятие, наречено РЖИ и с някакво предприятие - превозвача. Какво пречи в България да има много превозвачи? Но защо трябва единият от тях, който е известен по света, сега да бъде наречен по някакъв друг начин, да не може да се нарича така, както се е наричал повече от 100 години, само защото някой смята, че по този начин ще изпълни някакви европейски критерии?
В Европа няма нито един случай, когато което и да е законодателство да изисква дадена страна да намалява своята национална идентичност. Всички законодателства, всички така наречени придобивки - acquis communautaire, разчитат на това да се спазват някакви правила, но и да се засилва националната идентичност. Аз мисля, че трябва да пристъпим много внимателно към чл. 5. Каквато и форма да намерим, все пак да запазим това, което е традиционно за България. И едва ли е редно сега с лека ръка да създадем превозвач "Х" и една компания РЖИ, без да обсъдим тези предложения, които ние сме направили, поне да запазим някаква приемственост. И ако вие не сте убедени, че трябва да има само финансово разделяне, то нека намерим форма за юридическа самостоятелност на двете звена - едното инфраструктура, другото превозвач, но при това разделение поне да запазим традиционните за страната известни по целия свят наименования.
Затова аз ви предлагам, ако сега не сме в състояние да приемем чл. 5, поне да го отложим. Да го обсъдим в комисията, за да запазим това, което е типично за нашата държава в рамките на тази философия, която вие решите да приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма реплика, приемам го като процедура, защото той предложи отлагане. Освен ако някой иска да вземе думата, за да изрази противно становище.
Господин Папаризов предложи отлагане на разглеждането на този член. Има ли противно становище?
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Аз искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не съм виновен, сърдете се в групата си, че комбинирате изказвания с процедурни предложения. На него се сърдете, не на мен.
Поставям на гласуване предложението на господин Папаризов за отлагане на разглеждането и приемането на чл. 5.
Гласували 133 народни представители: за 49, против 82, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има думата господин Никола Николов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Наистина се разгоря някакъв доста странен спор. Същественият текст е в чл. 5 по този закон, не спорът за името е съществен, защото в законопроекта по никакъв начин не е записано, че "БДЖ" изчезва като абревиатура на държавния превозвач в България. Това никъде не го пише. Обратното, в § 3 и в § 5 е ясно, че Министерският съвет ще създаде точно такъв превозвач и вероятно този превозвач ще носи точно това име. Докато философията на нашите колеги е точно различната - те предлагат да се промени името и по някакъв странен начин обясняват как те не са го желаели, пък искали да запазят името "БДЖ". А в края на краищата какво предлагат те? Аз ще го прочета, за да бъде абсолютно ясно. Господин Мутафчиев, господин Богданов и господин Папаризов предлагат чл. 5 да се измени така: "Образува се еднолично акционерно дружество "Български железници".  А не "БДЖ".
След това в ал. 2 казват: "БЖ" управлява републиканската жп инфраструктура.
Моля ви, вие се обяснете с колегите, защото вие сте предложили промяна на името, а не да говорите, че в закона било предвидено ликвидирането на БДЖ и щяло да бъде загубено това име за националния превозвач, след като в § 5 и в § 3 е записано. Прочетете закона докрай и ще видите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мутафчиев има думата за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Аз не знам колко пъти трябва да обясняваме едно и също нещо, за да се разбере, че имаме два различни подхода, но целите ни са едни и същи - да има някакво разделяне.
Господин Николов, защо ние сме предложили да бъде "Български железници"? Вие знаете ли, че навсякъде във всички бивши социалистически страни при реформата, която се направи в железниците, отпадна държавата. И ние сме направили точно това. Същото стана и с железниците на бившата ГДР.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Кажи го на господин Папаризов.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Защо на господин Папаризов? С господин Папаризов такъв спор няма. Той казва да се запази името. "БЖ" е запазване на името на българските държавни железници и приемане на една практика, каквато има в цяла Европа. А вие какво предлагате? Само "РЖИ"! Вие не предлагате превозвач, господин Николов. В този закон превозвача го няма. Може Министерският съвет да реши да има държавен превозвач. Знаете ли какво означава това? Нови 15 хиляди безработни! Защото знаете, че 15 хиляди човека бяха съкратени през последните три години от БДЖ. А за резултатите да не говорим.
Къде е превозвачът? Защо говорим за разделяне? Вие в момента говорите само за инфраструктурата. Тоест, за една единствена държавна фирма, която ще управлява инфраструктурата на железниците - гари, железен път и т.н. За друго не се говори в този закон. Ако ще говорим за разделяне, нека тогава да видим къде е мястото на държавния превозвач. Ще избяга ли държавата от социалните си функции, след като няма да има държавен превозвач? Казвате, че от януари 2002 г. ще започне действието на закона. Това е една година! За една година БДЖ не може да се раздели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За втора реплика има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Господин Николов, Вие самите си противоречите. Ето какво е записано в § 3: "Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на финансите в 6-месечен срок след обнародването на закона назначават комисия за разпределяне на активите и пасивите на НК "БДЖ" между НК "ЖИ" и превозвача по § 5."
Няма го "БДЖ". Така че, недейте да се опитвате да спекулирате тук и да заблуждавате залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
За трета реплика има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Господин Мутафчиев се позова на практиката на бившите социалистически страни. Аз знам, че дясната половина на залата се дразни от тези примери, затова ще си послужа с примери от индустриалните демокрации и развитите индустриални държавни. Германия прави същата реформа на своите федерални железници. И запазва името. Там думата "бундес" остава. При това с един адаптивен период от 5-6 години - разбиване на досегашната обща експлоатационна техническа единица на пет дирекции и пет направления в холдинг, но, пак повтарям, с един преходен период. Ние по-гениални ли сме от германците, чиито опит е заложен в генетиката на организацията на Българските държавни железници, че от раз, от днес за утре да правим тези волунтаристични промени!
Тук става въпрос дори до семантичното значение на понятието. Инфраструктура е доста общо, философско, нуждае се от пояснение, бяга се от традицията. Дори робувайки на налагането на английски понятия у нас, "Български железници", преведено "релуейс" - железницата е железопътна линия. Нека да не бъде само железници или вариант - български железопътни линии. Това е най-точното. Линията е с атрибути - и съобщителните връзки, и всичко останало.
Какво е железопътна инфраструктура? Дълговременно пречупване на езика на хората в една силно консервативна система, каквато са железниците. Защо бягате от едно понятие, което е съдържателно и ясно, ефективно в международно звучене, за да се наложи някаква субективна форма, която се предлага от чиновниците? Имам дълбоко уважение към чиновниците, но това е чиновническо творчество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За дуплика има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, аз си мисля, че след изказването на господин Мутафчиев стана ясно, че вие предлагате промяна на името.
Освен това аз бих ви посъветвал наистина да прочетете предложението на комисията по параграфи 3 и 5, където ясно става дума, първо, за сроковете, в които се създава национален държавен превозвач. И ако ние наистина считаме, че трябва да задължим Министерския съвет, той е убеден в това, защото аз разговарях току-що със заместник-министъра, че този превозвач ще се нарича "БДЖ" отново, "Български държавни железници". Не виждам къде е този спор за името. Спорът по същество, такъв, какъвто го водихме, е наистина съществен.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Промени го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Богданов, Мутафчиев и Папаризов.
Гласували 128 народни представители: за 46, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 5, който става чл. 9, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 88, против 46, въздържали се 2.
Член 9 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Новопостъпили питания в периода от 6 октомври до 13 октомври 2000 г.:
Постъпило е питане от народния представител Методи Андреев към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно кризата при изкупуването на тазгодишната реколта от винено грозде.
Постъпило е питане от народния представител Ивалин Йосифов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно състоянието и перспективите за пускането в експлоатация на "Плама" АД.
Постъпило е питане от народния представител Иван Борисов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изкупуване и оползотворяване на гроздето реколта 2000.
На трите питания следва да се отговори на 20 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно дела за обезщетение на собствениците на земи в курорта "Пампорово" по повод предстоящата приватизация.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Бойко Ноев - министър на отбраната, относно разпореждане с базата на военното поделение в град Свищов.
На тези две питания следва да се отговори на 27 октомври.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов. Същият народен представител има и писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народната представителка Меглена Плугчиева.
От министър Върбанов има писмени отговори и на въпроси на народните представители Георги Карабашев и Румен Такоров.
Господин Такоров има отговор и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, а също и от министъра на отбраната Бойко Ноев.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Георги Агафонов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министър Върбанов на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки.
От господин Семерджиев има писмен отговор и на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов.
От господин Семерджиев има отговор на господин Бойко Великов.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За процедура думата има господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
Господин председател, моля редът за отговорите на министрите да се спазва, затова защото миналия път, когато се прекъсна, бях 13-ти, а сега съм 20-ти. Нямам претенции относно отговорите на министър-председателя и на заместник министър-председателите. Имах въпрос към министър-председателя, той беше отклонен към министър Нейков. Аз не знам дали не е актуално 30 000 пенсионери да не си получават от година и половина пенсиите. Аз държа този ред да се спазва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин. Спазваме си реда. Миналия път бяхме стигнали до господин Муравей Радев и той отговори. Ако питате сега тези, които имат сега въпроси към господин Радев, ще възразят пък на Вашето.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо Емануил Йорданов идва преди Муравей Радев? Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втора процедура думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Позовавам се на чл. 90 от Конституцията на Република България, където е казано, че народните представители имат право на въпроси и питания до Министерския съвет или до отдели министри, които са длъжни да отговарят. През последните месеци са ми върнати три въпроса до министър-председателя.
Първият въпрос е по актуализираната "Програма 2001" - кога и как ще се осигурят 250 000 работни места и колко от тях ще бъдат за лекари и за други здравни специалисти. Осем хиляди лекари трябва да бъдат съкратени и 220 000 средни медицински кадри. Трябвало да бъдат зададени до ресорния министър. Кой е ресорният министър за работните места - министър Семерджиев, министър Нейков или може би министър Емануил Йорданов, който трябва да осигури допълнително полицаи?
Вторият въпрос беше за стоте дни толерантност, поискани от министър-председателя и министъра на здравеопазването във връзка със здравната реформа. Как се отразиха Вашите управленски действия като министър-председател в тези 100 дни толерантност? Не бил ясно и точно формулиран и не бивало да искам самооценка.
Известно ли Ви е, че 80 000 само в Бургаска област не внасят здравни вноски и тези 100 дни толерантност помислих, че затова ги искате. Двеста и петдесет хиляди са хората, които не плащат здравни вноски в Пловдивска област. В "Бюджет 99" бяха изхарчени 120 млн. марки и информационната система не е започнала да действа. Националният рамков договор е израз на дипломирана некадърност и пречи на работата на здравните кадри и на населението.
Третият въпрос беше във връзка пак с "Програма 2001" по качеството на живота на българските граждани, където здравеопазването има да играе важна роля. Как да питам министър Семерджиев за това, когато той каза, че старта на здравната реформа е грандиозен успех, а директорът на касата, че ние сме изпреварили Швейцария, на която й трябвало шест години за здравната реформа и милиони долари.
Искам министър-председателят да отговори на тези въпроси.
Моята процедура е: когато министър-председателят го питаме и ни пишете, господин председател, че неясно и неточно формулираме въпросите, моля да посочите кое е неясно и неточно формулирано. Защото аз наистина искрено завиждам на колегите журналисти, които могат да искат коментар всякога, а аз като народен представител не мога да поискам коментар от министър-председателя, въпреки че не съм гласувал за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Въпросите се задават към ресорния министър и когато са адресирани не към министъра, към който трябва да бъдат предназначени, ще бъдат връщани.
Преди да започнем с парламентарния контрол, искам да информирам народните представители, че в момента наши гости са депутати от Парламентарната асамблея на Западноевропейския съюз.
Добре дошли в българския парламент!
(Депутатите стават и приветстват гостите с бурни аплодисменти.)
Актуален въпрос към министър-председателя и министър на държавната администрация Иван Костов от народния представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Предварително благодаря на господин министър-председателя за отговора. По правилник нямам право да задавам лични въпроси, но го съветвам него при отговора да не избягва личните моменти.
Не искам да повтарям това, което съм написал. Господин министър-председателят сигурно го има. Става дума за това прословуто постановление. Нека каже кое е то, кога е изменяно и кои лица са ползват, в какъв размер и т.н.
Искам да се спра само на няколко момента.
Първо, знаем, че в Конституцията данъчните облекчения следва да се определят само със закон. В този смисъл и Наредбата за командировките би следвало да се замени със закон, също и онази част, която не е публикувана и която се съдържа в постановлението. Това много пъти съм го предлагал, но за съжаление не е прието нито в този, нито в предишния парламент. Ако това беше станало, сега нямаше да имаме такъв проблем.
Също така тези натрупани икономии от някои лица от задгранични командировки чрез дневните е направено в нарушение на Конституцията и Закона за облагане на доходите на физически лица, тъй като те са капитализирани като доход и за тях не е платен данък, защото, пак казвам, това облекчение не е фиксирано със закон.
Бих желал и още да се уточни каква част от тези командировки са изплатени само на една трета, когато са по покана на приемащата страна.
И най-сериозният въпрос, той касае морала. Не е ли цинично при настоящото състояние на доходите, господин министър-председателю, да се капитализират и то без данъци подобни суми? Ако тези лица наистина нямат нужда от такъв голям размер на дневните, защо Вие не предложите тяхното значително съкращаване? Това не е гледане в чинията на някого, защото всичко това идва от чинията на данъкоплатеца. Не мога да си представя как едно лице може да спести от дневните само, от командировки повече, отколкото е получавал чрез заплатата си. Как, хляб и лук ли яде там? Вади кашкавал от дисагите си като Бай Ганьо, а в къщи жена му брои после колко долара й е донесъл от командировката? Даже по времето на комунизма, господин Агов, само 25 на сто от тези командировки можеха да се капитализират като личен доход. Не знам дали си спомняте това време. Тук виждам господин Бончев, той може да Ви каже повече, защото е ходил повече от мен по това време.
Знам обаче, че това не е така, защото цяла свита се върти около тези лица и всеки се надпреварва да ги кани на обяд или на вечеря, още повече, че когато са на официално посещение, всичко това е осигурено. Знам, че не им остава време да харчат, да погледнат магазини и т.н., а освен това има и представителни средства, доколкото знам. Но има и нещо друго. По този начин, чрез капитализирането като лични доходи се създават вредни стимули за командироване заради самите дневни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Нормативният акт, който определя разрешаването, отчитането и контролирането на командировките и специализациите в чужбина, правата и задълженията на координиращите органи, на органите, имащи право да командироват, както и правата и задълженията на командированите, е действащата Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
Вашият конкретен въпрос е има ли непубликуван нормативен акт, който да изменя и допълва тази наредба. Да, имаше такъв акт. Сега коментарът е, че, първо, практиката на европейските страни е тази материя да се урежда с правителствено постановление или решение. В това отношение нашият опит да проверим има ли някъде уреден този въпрос със закон, показва, че такава практика, каквато Вие подсказвате, че трябва да има в България, не сме установили досега.
По въпроса за това явно или дискретно са дефинирани тези неща, европейската практика пак е различна. Някъде това са явни постановления на правителството, някъде това са дискретни документи. Някъде самите ведомства - Президентство, Народно събрание и изпълнителна власт - самостоятелно са уредили явно или дискретно тази материя.
Така че имаше Решение № 219 на Министерския съвет от 7 ноември 1990 г. за определяне размера на командировъчните пари на държавните ръководители. Както се вижда от датата, решението е прието след първите демократични избори в Република България и в този смисъл не може да бъде наречено, че идва от тоталитарния режим.
Напълно естествено е държавата официално да командирова президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министрите, заместник-председателите на Народното събрание, вицепрезидента и т.н. с оглед на това, че те изпълняват служебни задължения. Абсурдно е да се мисли, че отделни дружества, организации или частни лица могат да спонсорират командировките на държавниците на Република България. Това би се отразило без съмнение на тяхната независимост.
Съвсем нормално е, от друга страна, с оглед йерархията в държавата определени контингенти от държавните служители да получават различни размери на командировъчните и различни облекчения и привилегии при командироване. В това отношение в България практиката следва почти много близко практиката в страните, където ни се отдаде възможност да направим проверки. Девет скали или четири скали, или осем скали, това са различните нива, на които са уредени привилегиите при командироване.
Решението ни да разсекретим акта и да се присъединим към тези страни в Европа, които публично са оповестили правната регламентация на тази материя, дойде след съгласуване с президента на Република България и с Председателството на Народното събрание.
Що се отнася до Вашата идея за евентуална промяна на тази правна регламентация, правителството е готово да прояви максимална конструктивност, ако възникне подобна инициатива от президента или от председателя на Народното събрание, тоест от другите заинтересовани институции, които стоят по-високо от правителството в държавната йерархия.
Едновременно с това обаче искам да кажа, че що се отнася до този размер на командировъчните, нашата справка показа, че в страните, откъдето успяхме да получим информация, командировъчните са дори до два пъти по-високи от тези, които в момента получава президентът - до 270 долара.
Вие, господин Димитров, сам разбирате, че няма никакво нарушение нито на Конституцията, нито на който и да било от законите в страната. Няма практика - нито европейска, нито световна - при която да се връщат командировъчните дневни на лицата или те да се облагат с данък. (Неразбираема реплика от залата.) Като знаете, не трябва да питате по този начин. Може би по друг начин трябва да поставите въпроса.

Според закона, който вие тук сте приели, и то с ваше участие, няма изискване да се заплаща данък върху командировъчните. Въвеждането на изискване командировъчните разходи по закон да бъдат облагани с данък, ще доведе до завишаване на данъчната тежест, което противоречи на политиката, която ние искаме да следваме, и ще има отрицателен социален ефект. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Още един отговор на въпрос, който Вие поставяте. Това не е единственото изключение. Данък не се заплаща и върху режийните, върху предметни награди и върху други приходи, както Ви е известно.
Разбира се, съществуват практики в държави, където всеки приход се облага, включително и получения от сервитьора бакшиш трябва да се декларира и да се облага. В настоящия момент обаче за България това би увеличило данъчната тежест, а и не може да бъде реализирано практически.
За съжаление във Вашия актуален въпрос не се търси задълбочен анализ и очевидно се преследва един ефект, с който предварително се вижда, трябва да бъдем убедени, че разходите за командировъчни в държавата са се завишили. Ето защо аз направих едно усилие и ще Ви предложа една кратка справка за това как Министерският съвет от 1995 г. изразходва средствата за командировки в щатски долари.
Ето какво е направила администрацията на Министерския съвет в този период:
1995 г. - разходи за командировки в щатски долари - 376 хил. 200 долара;
1996 г. - 400 хил. 130 долара;
1997 г. - 263 хил. 756 долара;
1998 г. - 350 хил. 224 долара;
1999 г. - 293 хил. 177 долара.
И очакваме през 2000 г. - 249 хил. 875 долара. (Силен шум и реплики в залата.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): В тази сума какво се включва? Командировките на министрите и заместник-министрите включват ли се?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Мисля, че с този отговор се получава и категорично уверение противно на това, което се опитвате да внушавате, а именно, че това правителство си позволява в рамките на неговите компетентности, там, където регулира командировъчните разходи, да преразходва суми. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС, шум, реплики и възгласи в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Моля ви се за малко тишина!
Оттеглям предварителната си благодарност. Крайно недоволен съм от отговора на господин министър-председателя, защото той не ми отговори по същество. Аз го питах аз командировките на три лица в страната, а не за целия Министерски съвет и не каква е практиката по света.
Ще му кажа практиката по света. В Съединените щати един сенатор се отчита за разходите си с точност до 10 долара.
И аз мислех, че тук той ще поеме гражданска позиция и ще каже: "Връщам парите, дето съм ги натрупал без данъци." Не го направи. Призовавам го да направи и да изчисти всичките проблеми. (Силен шум и реплики в залата ръкопляскания в блока на ДЛ.) Защото този проблем, господин Костов, ще Ви тежи. И ще тежи на СДС, към когото не съм безучастен - създаването му и израстването му като политическа сила. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
Обществен проблем, господа, е харченето на държавните пари и особено от лицата, които стоят на върха на държавната власт. И то не само дневните пари, но и пътуванията.
Как президентът може да си позволи да отиде да подкрепя спортистите с 250 хил. долара? За път можеше да даде 50 хил., а другите 200 хил. да ги раздаде като премии.
Как председателят на парламента си позволява да даде 200 хил. долара за път до Канада, защото обичал културата? Да отиде евтино и да ги даде за културата! Защо не го прави?
Имайте предвид, господа, че преди тези въпроси да бъдат решени, в България винаги ще има съмнения, че има наистина демократично правителство. И винаги ще получаваме подобни отговори, които не са демократични.
Когато го попиташ: защо си откраднал парите от държавата, поне аз така го виждам този въпрос, може и да не ги е откраднал, взел ги е, не са му трябвали, занесъл ги е на жена си, при положение, че увеличават заплатата на лекарите със 7 лв., на Бърза помощ - минимално. Знам, че тези пари няма да стигнат, обаче, господа, отгледайте се малко и мислете за морала. Моля Ви се, господин Костов, върнете тези пари. Знам, че не са много за Вас. Знам, че семейството Ви е богато. Дайте един пример и за другите, които ще бъдат след Вас. (Ръкопляскания в блока на ДЛ, шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата министър-председателят господин Иван Костов. (Силен шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз отговорих, че практиката, която съществува в Република България, първо, не натоварва данъкоплатците, така както натоварва в богатите страни с разходи за командировки. Мисля, че това се разбира.
Второ, казах, че тази практика е уредена и е действала в продължение на 10 години и е имало пълно съгласие между институциите, затова, че този въпрос трябва да бъде решен така, при това много близко до начина, по който е решен в другите страни. Сега изведнъж изскочи въпросът с това кой как харчи парите и аз си мисля, че това вече е абсолютно неприемливо.
Искам да завърша с една реплика, като напомня съвсем страничен спор в българското общество. Той беше за това къде е гробът на Левски. Много месеци, години търсехме гроба на Левски, докато един умен човек - проф. Киров, каза: "Едни търсят духа на Апостола, а други му търсят опинците".
Сега, ако позволите да перифразирам, едни гледат как управляващите изпълняват програмата си, а другите им гледат опинците. Благодаря. (Бурни ръкопляскания в блока на СДС, възгласи и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Моля за тишина!
Господин Марангозов, какво Ви вълнува? (Силен шум и реплики в залата.) И мен има неща, които ме вълнуват - че хора, които цяла седмица не влизат в залата, използват им картите и си получават надницата. И ако трябва, ще посоча такива имена. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Господин Божинов, Вие за процедура ли?
Има думата за процедура господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля да направите остра забележка на премиера, защото обиди цялото Народно събрание, всеки един от народните представители с това, което преди малко изрече. Това е парламент, а не опинци, както се изразихте, господин министър-председателю. Моля Ви от тази трибуна да се извините на всеки един народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, министър-председателят не е обидил парламента, защото по-голямата част от парламента го аплодира след неговото изказване. Очевидно не се чувстват обидени. (Възгласи: "Е-е-е!" и силен шум в блока на ДЛ.)
Пак ли за процедура? Заповядайте за процедура, господин Зънзов.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Баташки да върне парите също.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги народни представители! Моля господин Куртев да ръководи събранието. Не е завършил право, за да играе ролята на адвокат. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов, не беше процедура.
Следващото питане е от народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов към министър-председателя и министър на държавната администрация Иван Костов... (Силен шум и реплики между Петко Илиев и Илия Баташки.)
Господин Петко Илиев и господин Илия Баташки, правя ви забележка и на двамата. И на него направих забележка, той послуша и си седна, седнете си и Вие.
Имате думата, господин Борисов. (Силни възгласи и реплики в залата.)
Моля за тишина!
Господин Величков, правя Ви забележка и на Вас. Ще го изпъдя, разбира се. (Силен шум и реплики.) Сега нека да чуем господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин премиер, уважаеми колеги! Господин премиер, преди да развия питането, което имаме с господин Нешев към Вас, ще си позволя да споделя малка част от нашите актуални въпроси достигат до Вас. Досега към Вас имам внесени 7 актуални въпроса, от тях само 2 са достигнали до парламентарната трибуна. Останалите са върнати. Вчера, 12 октомври, имах писмен актуален въпрос към Вас. Той също беше върнат.
Ако погледнете темите, с които Ви занимавам, ще се убедите, че не става дума за регионални проблеми. Става дума за приемането на България в Европейския съюз, за еврокоридори, за АЕЦ "Козлодуй", за трансгранични проекти и т.н., а това са все теми, за които Вие твърдите, че са приоритетни направления в политиката на ръководеното от Вас правителство. Уверявам Ви, че всички актуални въпроси са добронамерени, както и днешното ни питане. Аз не използвам тежки квалификации като "цензура", "политически чадър" и т.н., но съгласете се, че не е нормално от седем актуални въпроса четири да бъдат върнати.
А сега за питането за глобализацията и националните интереси на България.
Основен белег на съвременния свят е процесът на глобализация. Той се определя със следните по-общи характеристики: намаляващо значение на разстоянията и териториалните граници; финансова хипермобилност и промяна във формата на парите, те вече съществуват във формата на байтове в паметта на персоналния компютър; промяна на факторите на конкурентоспособност на националната икономика. От икономика, изградена от факторите земя, природни богатства, евтина работна ръка, тя се превръща в икономика, при която преобладаващият дял има науката, знанието, а не енергията, суровините и физическият труд. Характерно е и глобалното неравенство и съпътстващата го социална диференциация. Сега светът е разделен на една пета богати и четири пети бедни. Понастоящем икономически и социално развити са не повече от 15 на сто от човечеството. Те потребяват 80 на сто от богатствата. Съществува опасението, че глобализацията ще направи богатите още по-богати, а бедните - относително много по-бедни.
Основна характеристика на конкурентната държава е големината на нейния износ, съпоставен с външния й дълг. През 1939 г. България е имала износ за 6 млрд. лв. и външен дълг за 12,6 млрд. лв., тоест външният дълг е бил 207 на сто спрямо износа. През 1989 г. България има износ за 16,3 млрд. лв. и външен дълг 10,5 млрд. лв., тоест, за 1989 г. външният дълг на България е 64 на сто от износа. За 1999 г. е реализиран износ в размер на 3 млрд. 967 млн. щатски долара при външен дълг 9 млрд. 889 млн. щатски долара, тоест, външният дълг на България през 1999 г. е 251 на сто спрямо износа за същата година. 251 процента - число, значително по-голямо от това през 1939 г. Тези числа не се нуждаят от коментар и достатъчно ясно обясняват защо България е на едно от последните места по конкурентоспособност в света.
Господин Костов, за да съм сигурен, че сме правилно разбрани с господин Нешев, държа да поясня и следното. Първо, ние добре разбираме, че технологиите диктуват и ще продължат да диктуват новия световен ред. Второ, ние не сме против глобализацията. Но, съгласете се, че има редица смущаващи фактори, например: за десет години преход България намаля с повече от 1 млн. души. Прогнозите са, че след 30 години оставаме само 5 млн. Много тревожен е въпросът докога ще продължи деиндустриализацията на България. Деиндустриализация означава и голяма безработица. Към 1998 г. броят на заетите в промишлеността е намалял два пъти в сравнение с 1989 г., съответно от 1 млн. 570 хил. души в промишлеността през 1989 г. към 814 хил. през 1998 г. А, съгласете се, че връзка между тези въпроси има.
Нашето питане е какви управленчески и законодателни инициативи ще предприеме ръководеното от Вас правителство, за да се приспособи българската икономика към условията, поставени от процеса на глобализация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Нешев и Борисов! Глобализацията е многоаспектно явление и включва елементи от икономически, политически и социален характер. В икономически план процесът на либерализация на международните икономически отношения, който протича през втората половина на столетието, е естествен резултат на непрестанно развиващия се научно-технически прогрес. Скоростта, с която се разпространяват ефектите на технологичния прогрес зависи от степента на икономическата свобода. От своя страна високата степен на икономическа свобода води до все по-голяма интегрираност на националните икономики. По своята същност глобализацията представлява разширяване на глобалното икономическо пространство, достъпно за икономическите агенти. Това означава, че световната икономика се възприема като един общ пазар и производствена зона, която има национални и регионални подсектори, а не като множество от национални икономики, свързани помежду си с търговски и инвестиционни потоци.
Счита се, че процесът на глобализация се движи от три основни фактора: първият - научно-техническият прогрес, вторият - либерализацията на търговията и капиталовите потоци и третият - интернационализацията на икономическата дейност на фирмено ниво. Глобализацията и интеграцията имат положителен ефект малко малките отворени икономики, каквато е българската. В рамките на подготовката за членство в Европейския съюз се извършват радикални промени в законодателството на страната, реализират се крупни инвестиционни проекти за модернизация и разширяване на инфраструктурата, провежда се икономическа политика, която отговаря на изискванията за членство на страната в икономическия и валутен съюз на Европейския съюз.
Ето някои от основните елементи в процеса на подготовката на страната ни за членство в Европейския съюз и приспособяване към процеса на глобализация.
Първият, либерализацията на търговските потоци започна в средата на 90-те години и представлява основен инструмент за осъществяване на този процес. Поетите ангажименти към Световната търговска организация, Европейското споразумение и подписаните споразумения за свободна търговия с ЦЕФТА и други страни създават условия за приобщаването ни към световната икономика.
Вторият, свободният режим, третиращ чуждестранните инвестиции, осигурява достъп на големи международни компании на българския пазар със съответния приток на технологии, ноу-хау и инвестиционен ресурс.
Третият, хармонизиране на законодателството ни с това на Европейския съюз. С влезлия в сила на 1 януари 2000 г. Валутен закон напълно се либерализира движението на паричните потоци по текущата сметка на платежния баланс и в много висока степен се освобождава движението на капиталовите потоци. Приетият Закон за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности дава институционалната рамка за развитието на високите технологии. Приетият Закон за обществените поръчки регулира по нов начин обществените отношения, съобразно с европейските изисквания. Създаде се регистър на възложителите на държавните поръчки.
На 28 септември т.г. Министерският съвет прие законопроект за електронните документи и електронния подпис, който предстои да бъде разгледан в пленарната зала. С оглед приобщаването на икономиката и нейната конкурентоспособност към условията, поставени от процеса на глобализацията в света, България изпълнява всички поети от Световната търговска организация ангажименти, сключва двустранни и многостранни споразумения за свободна търговия, споразумения за защита и насърчаване на инвестициите, споразумения за взаимно насърчаване и защита на сертификатите. Поет е и ангажимент за започване на преговори по споразумението в рамките на Световната търговска организация за държавните поръчки.
В резултат на сътрудничеството на Министерството на икономиката с фирмите "Ериксон" стартира работата по проекта за обмяна на информация в реално време по електронен път. Във връзка с либерализацията на търговията България се стреми към сключване на споразумения за свободна търговия с редица страни в света. Такива споразумения вече има сключени със страните от Европейския съюз, Източноевропейската зона за свободна търговия и Централноевропейската зона за свободна търговия. Двустранни споразумения са подписани и с Турция и Македония. Преговори за създаване на зони за свободна търговия се водят с Балтийските страни, Израел и Мароко.
По този начин се създават предпоставки за премахване на търговските бариери, по-добри експортни условия и увеличен размер на пазара за привличане на чуждестранни инвестиции, а оттам и за нарастване трансфера на модерните технологии. Споразуменията за свободна търговия спомагат за увеличаване на взаимните изгоди от търговията, например, държавните помощи, конкуренцията, стандартизацията като допълнение процеса на митническа либерализация. Тези документи създават предпоставки за участие в общи инфраструктурни проекти между страните, а това значително улеснява търговските взаимоотношения между тях, конкурентоспособността и приобщаването към процеса на глобализация.
Една от основните задачи на правителството е привличане на чуждестранни инвестиции. Споразуменията за взаимно насърчаване и защита на инвестициите са от особена важност за глобализацията на търговията. Република България има подписани 49 споразумения с основните си търговски партньори: Австрия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Македония, Румъния, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Хърватска, Швеция, Югославия и други, като 36 от тях са действащи. Преговори по кореспондентски път се водят с някои страни. Финализирани са спогодбите с Тунис, Пакистан и Кипър. С Япония са проведени предварителни разговори и предстоят преговори по споразумението. Предстои започване на преговори с Обединените арабски емирства, Азербайджан, Австралия, Норвегия, Перу, Палестина, Туркменистан, Таджикистан, Уругвай, Чили и др. Проекти на споразумения са изпратени на Сирия, Саудитска Арабия и Хонконг. Изграждането на подходяща договорно-правна база създава условия за инвестиции в страната, а по този начин за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика.
От особена важност за България са спогодбите за сътрудничество в областта на взаимното признаване на резултатите от изпитанията и сертификатите. Те са един от начините за преодоляване на търговските бариери и за облекчаване на търговията. Нашата страна е сключила такива спогодби с Украйна, Русия, Казахстан, Грузия, Армения, Азербайджан, Литва, Молдова, Хърватска, Македония и Словакия. Подготвя се подписването на такива споразумения с Беларус и Чехия.
Проектът за бизнесадминистрация и електронна търговия има за цел да установи единна система за предоставяне на българските бизнессреди на достъп до държавната администрация чрез Интернет в реално време. В света съществуват само три системи от този род: в САЩ, Финландия и Хонконг. Създаването на подобна система ще подпомага и насърчава търговията в България и търговските взаимоотношения на страната ни с други страни, ще подобри условията за постигане на икономически растеж и ще спомогне за ограничаване на корупцията.
Първият етап на проекта за бизнесадминистрация и електронна търговия ще предостави на потребителите възможност да получават на едно място цялата информация и документи, които са им необходими за извършване на външнотърговски сделки, обект на лицензиране, регистрационен и разрешителен режим, сертифициране, квоти и други, издадени от държавната администрация.
Втората фаза на проекта се състои в създаване на интерактивна система за обмен на данни, съдържаща информация за електронен обмен на документи с различните държавни институции. Тази фаза на проекта ще съвпадне с приемането на Закон за електронните документи и електронния подпис.
Третата, финалната фаза на проекта за обмяна на информация в реално време по електронен път е свързана с изграждането на система за електронни разплащания. Проектът вече е стартиран и се предвижда да бъде завършен до средата на 2001 г. В сферата на индустрията страната вече е получила одобрение за финансиране на проекта по линията на третия предприсъединителен документ на Европейския съюз, програмата ФАР 2000, наред с ИСПА и САПАРД. На 22 юни 2000 г. Управителният комитет в Брюксел одобри предложените проекти, които включват следните предложения на Министерството на икономиката:
Първи проект. Грантова схема за въвеждане на системи за управление на качеството; управление на качеството, оборудване и обучение. Целите на проекта са: изпълнение на политиката за стимулиране на качеството, изграждане на пилотна грантова схема, чрез която да се покриват разходите за сертифициране за малки и средни предприятия и за закупуване на оборудване, свързано с въвеждане на системата. Двадесет и пет на сто от разходите по време на сертификационния процес ще бъдат за сметка на самото предприятие и ще се организира и обучение по управление на качеството.
Проектът предвижда подпомагане на българските фирми - износителки от Северозападния и Южния централен район на страната, в това число и на малките и средни предприятия, за получаване на необходимите сертификати за качество - документи, осигуряващи им място в свободното движение на стоки, в контекста на подготовката за присъединяване към единния вътрешен пазар. Общият бюджет е 8 870 000 евро, от които 5 000 000 се осигуряват чрез финансиране от програмата ФАР, 1 670 000 евро - от държавния бюджет и 2 220 000 евро - от частния сектор.
Вторият проект е инвестиране в изграждането на бизнесинкубатори в районите в индустриален упадък. Целите на проекта са подкрепа за районите в индустриален упадък, за съживяване и стимулиране на предприемачеството чрез изграждане на седем бизнесинкубатора: в Северозападния район - 3 и в Южния централен - 4. Общият бюджет е 3 750 000 евро, от които 3 000 000 се осигуряват чрез финансиране от програмата ФАР и 750 000 - от държавния бюджет.
В заключение следва да подчертая, че реалното осъществяване на стратегията на правителството за подготовката на страната ни за членство в Европейския съюз представлява и средство за адаптиране на икономиката ни към общия процес на глобализация. Нещо повече ще кажа: не е възможно друго адаптиране на българската икономика към съвременните явления на глобализацията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Светът познава две схеми за развитие на капиталистическите икономически отношения. Едната на Англия, впоследствие приета и от САЩ, позната като "Лесеферски капитализъм", и тази най-характерна за икономическите отношения в Германия и Франция, позната под името "Организиран капитализъм" и характерна със създаването на конгломерати между фирмите, основаващи се на индикативното планиране и регулативните функции на държавата.
Нашият въпрос е на коя от двете системи се гради стратегията на управление на вашето правителство?
Второ, изучаването на кризите в Мексико, Азия, в това число и на кризата в България през 1997 г. показа, че тези кризи са породени от действието на глобалните финансови пазари, довели до дългови кризи, в това число и в България. Това поставя въпроса за икономическата сигурност като основен фактор за сигурността на държавата. Като противодействие на това Франция създаде през 1995 г. Постоянен правителствен комитет за конкуренция и икономическа сигурност.
Нашият втори въпрос е: предвижда ли правителството да създаде сходна структура, за да може неукрепналата ни национална икономика да се запази от разрастващата се дългова криза у нас, имаща пряко отношение към сигурността на държавата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Нешев, уважаеми господин Борисов, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който се поставя за двете стратегии, изглежда има лесно решение и ясен отговор. Той е, че България, стремейки се към присъединяване към Европейския съюз, възприема европейския модел за организация на бизнеса, за организация на пазарните отношения и за ролята на институциите, на държавата за регулирането на икономическите процеси. Аз си мисля, че този ясен отговор е продиктуван от обстоятелството, че България е в процес на хармонизиране на своето законодателство към това, което е преобладаващо за европейските страни - членки на Европейския съюз.
Разбира се, това е единият отговор на въпроса. Трябва обаче да имаме предвид, че в страната през последните десет години се изпробваха и други модели. В този смисъл въпросът е легитимен, той е обясним.
Например, в България, в самото начало на 90-те години и даже още в края на 80-те, се изпробва модел на пълна либерализация на икономиката. Вие знаете, че този модел се оказа неприложим за страната. В този смисъл, ако трябва да отговарям за това какво може да стане в България, кое по-лесно може да бъде създадено, това безусловно - признавам историческия ни опит, е европейската практика.
Едновременно с това обаче аз искам да кажа, че в последните месеци и последната година на изпълнение на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд се проявиха известни различия между това, което се препоръчва в тригодишната програма с Международния валутен фонд, което може да се каже, че в известна степен се влияе от англо-американския модел и това, което България трябва да изпълнява в контекста на присъединяването си към Европейския съюз.

Аз искам да Ви кажа, че представителите на мисиите на Международния валутен фонд и Световната банка проявиха висока степен на кооперативност и в повечето случаи приемаха решенията така, че да се стимулира адаптирането и приспособяването на България към европейските изисквания и отстъпваха от някои свои настоявания. Примерно, в сферата на либерализацията на търговията, снижаването на митата и т.н.
По отношение на втория въпрос аз мисля, че не е обосновано в момента в България да се говори за дългова криза. Първо, не е обосновано да се говори за това, че дълговата криза през 1997 г. възникна под влиянието на външни кризи на пазарите на дълговете на страните, които имат дългове. България уреди своите отношения по задълженията си към Лондонския клуб със споразумение, по което издаде брейди облигации и на тази база тя застана встрани от тези процеси с уредени и тогава редуцирани дългове към банките-кредитори.
Едновременно с това започна и процес на изплащане на тези задължения, но само със силите на българското правителство и на българската държава. Това изтощи бързо валутния резерв на страната и изправи страната пред дългова криза. Това е причината за появата на кризата през 1997 г. в по-общ мащаб, ако говорим за криза на обслужването на публичния дълг на страната.
Но от втора гледна точка вътрешната причина за дестабилизация на финансите на страната е известна на всички. Това са крупните нарушения в банките, отпускането на кредити без гаранции, което доведе до масирани банкови фалити. Фалираха 15, а впоследствие още една-две банки и това подкопа силно доверието в българската банкова система. Това принуди правителството да поеме една значителна част от задълженията на тези банки към лицата - физически вложители в тях. Това обремени държавата с нов дълг от фалиралите банки и този дълг се прибави към общия размер на публичния дълг на страната, така че истинските причини за кризата бяха изтощаването на валутния резерв, неспособността да се сключи споразумение за подкрепа на платежния баланс на Република България и разбира се, на първо място, вътрешно генерираната финансова нестабилност.
Аз Ви уверявам най-категорично, че не е възможно да възникне дългова криза в настоящия момент.
Първо, по направлението на обслужването на публичния дълг. В страната в момента има около 3 млрд. и 700 млн. с последните постъпления валутен резерв на правителството и на Българска народна банка. Това значително надхвърля необходимия валутен резерв за гарантиране на вноса на страната. Вие знаете, че 50 на сто от размера на вноса лимитира размера на валутния резерв на страната и в този смисъл не съществува каквото и да било напрежение.
На второ място - в зависимост от позицията на българското правителство, ще бъдат определени отношенията с международните финансови институции, но ние чухме пълната готовност на Международния валутен фонд и Световната банка да продължат отношенията си с България, ако България пожелае това. Така че е напълно гарантиран достъпът до евтини кредити за обслужването на външния дълг на страната. Ние наистина имаме известни големи обеми за обслужване в следващата и по-следващата година, но след това път започва бързо намаляване на дълга и тези две години ние спокойно можем да преодолеем, аз тука се осмелявам да кажа дори без да бъдем подпомагани отвън.
И, накрая искам да кажа, че по отношение на второто направление е абсолютно невъзможно в сегашната ситуация в България да бъде генерирана дългова криза на финансовите институции на страната.
Първо, държавният бюджет е в изключително добро финансово състояние и няма как да се окажем сред тези, които не са способни да изпълняват своите задължения по разходите.
Другите финансови институции на страната - българските банки, преминали вече предимно в чужди ръце, в ръцете на сериозни външни инвеститори, се държат много стабилно на пазара. Няма никакви признаци за отслабване на банковия надзор върху дейността на българските банки и по този начин мога да уверя категорично всички, които слушат този дебат, че в България няма каквито и да било предпоставки за възникване на някаква, пък макар и минимална форма на банкови напрежения. Не искам да използвам въобще други по-силни думи, защото те ще бъдат абсолютно неподходящи.
Българската банкова система е трайно и дългосрочно стабилизирана. Българският фиск, българският държавен бюджет е трайно и дългосрочно стабилизиран, така че не може да се очаква основните финансови институции да генерират нестабилност в нашата страна.
Ето защо ние считаме, че това, което Вие питате, дали ще се създаде структура за икономическа сигурност - не е нужно да се създава друга структура освен тази, която в момента се грижи за икономическата сигурност на страната, а това е Съвета по валутна политика, който се събира редовно. Той заседава и открито дискутира всички проблеми, взима навреме своите позиции, съветва най-важните органи на страната по тези решения. На този Съвет по валутна политика ние дължим едни много смели решения, които облекчиха задълженията на Република България в последните години - уреждането на големи количества външен дълг на страната и то по един изключително добър начин, така че Вие можете да бъдете уверени, че икономическата сигурност на страната се контролира и е в ръцете на един много стабилен орган.
Аз искам да използвам тук, от тази трибуна, да благодаря на управителя на Българска народна банка, на подуправителите за тяхната работа в този съвет, както и на моите колеги - министъра на финансите, на господин Петър Жотев и другите, които участват в съвета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Нешев, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Днес светът се намира в условията на агресивна конкуренция на световните пазари. Факторите на производството, особено капиталът, стават все по-мобилни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
СТЕФАН НЕШЕВ: По-големият експорт е символ на националния икономически успех и конкурентоспособност. Това изисква гъвкава реакция в конкурентните условия в различни диферсифицирани пазари, привличането на чужди инвестиции не заради ниска работна заплата или лоши екологични условия. За цял ред сфери е необходима намесата на държавата, тъй като частният бизнес по различни причини не може да реализира сам тези дейности.
Новите икономически условия в света изискват, на първо място, да се инвестира в човешкия капитал и във висшите технологии. Това означава създаване в държавата на необходими условия за конкурентност или обобщено, бих казал, на конкурентна държава.
За правителството трябва да има ясна и правно гарантирана държавна индустриална политика, характеризираща се от: производство на високотехнологични продукти, в т.ч.:
- възстановяване производството на ДЗУ - Стара Загора, и "Оптикоелектрон" в Панагюрище;
- държавно подпомагане за внедряване в производството на биотехнологии, микроелектроника и нови материали;
- утвърждаване на дългосрочни програми за инвестиране във високотехнологични отрасли;
- възстановяване на загубената конкурентоспособност в стратегически отрасли за България като каростроене, металорежещи машини с цифрово програмно управление, фармацевтика и военнопромишления комплекс.
И тук, господин министър-председател, искам да Ви обърна съзнателно вниманието - използване огромната роля на промишления шпионаж за завоюване на пазари, технологии, информация и привличане на необходимия интелектуален потенциал.
Не случайно първото, което поискаха от нас САЩ след 1989 г., бе да закрием научно-техническото разузнаване, което имаше основна причина за големия ни експортен дял дотогава, до 1989 г.
Всичко това изисква дългосрочни кредитни програми, финансово стимулиране на образованието. Обръщам Ви внимание, уважаеми господин председател, че днес България заделя 22 долара на глава от населението за образование, а САЩ - 1230 долара!
Вие казахте, че трябва да се финансира програма за повишаване качественото ниво, това го правите, разбрах от отговора Ви, и целенасочено управление на външнотърговската ни политика от държавата, господин министър-председател!
Моята преценка е, че във Вашия отговор тези въпроси не бяха акцентирани и аз Ви моля да направите съответните изводи като управленец. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Първият актуален въпрос е от народния представител Стефан Нешев. Имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Въпросът, който ще Ви задам, господин заместник министър-председател, има известна личностна позиция. Неотдавна една посредствена журналистка в Русе по поръчкова статия искаше да дискредитира моята позиция, че съм завършил "Технология на машиностроенето". Явно тази жена не знаеше, че достиженията на човечеството в индустриалното общество са базирани върху машиностроенето и това й е простено.
Но аз мисля, че Вие не споделяте тези възгледи.
Прочетох една статия във в. "Икономически живот". Надявам се, че и двамата проявяваме интерес към този тип писания в пресата, в който председателят на браншовата камара на машиностроенето прави редица критични бележки за състоянието на машиностроенето в България. В резултат на това си позволих да Ви задам въпроса: каква е стратегията на повереното ви министерство за развитието на българската промишленост като основен фактор за подема в националната икономика?
Искам да споделя нещо с Вас. Внесен е закон от специалисти от Съюза на индустриалната политика, което още през 1997 г. искаха от нас като парламентаристи - да дадем законова форма на индустриалната политика. Аз не зная защо, но се надявам, че има съгласуваност между постоянната Комисия по икономическата политика и Министерския съвет, респективно вашето министерство за задължителна информация по тези законодателни инициативи. По този закон също няма никаква реакция.
Ако Вие ме осветлите, това стратегия на правителството ли е - да не дадем законодателна форма на индустриалната ни политика? Може би затова е така. Благодаря ви. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Нешев, въпросът Ви наистина е актуален. Чета с интерес всичко, което се публикува в областта на промишлеността и в машиностроенето като цяло.
Ако си спомняте, преди няколко месеца, когато започнах работа като министър, тук, в парламента, аз подчертах особеното значение на промишлеността. Тогава споделих с вас, че, за съжаление, промишлеността продължава да се срива. И споделих с вас моите оценки, че очаквам към края на 2000 г. този негативен тренд да бъде прекратен. Сега мога да ви кажа, че аз съм бил малко повече песимист, отколкото е трябвало, или просто частният бизнес, който работи в промишлеността, ме опровергава, което е много хубаво. Към този момент промишлеността в България вече не се срива. Налице са вече първите сигнали на оживление и това е оценка, която се потвърждава от официалните данни на Националния статистически институт.
Важен е и въпросът, разбира се, за стратегията на правителството за развитие на българската промишленост. В тази връзка ще Ви отговоря следното.
Стратегията на правителството и на Министерството на икономиката за развитие на българската промишленост като основен фактор за подем на националната ни икономика се базира на няколко документа. Първият, това е правителствената програма "България 2001", вторият е Националният план за развитие на България 2000-2006 г. и третият е Актуализираната програма "България 2001". Отношение към тези проблеми има и документът Национален план за регионално развитие до 2006 г.
Развитието на промишлеността в България е насочено към изграждане на модерна индустрия на основата на жизнеспособни предприятия в условията на пазарна среда, както и на конкурентоспособни и експортноориентирани производства.
Приоритетите в промишленото развитие са няколко: първо, изграждане на стабилен частен сектор; второ, подпомагане на малки и средни предприятия с потенциал да произвеждат изделия с високо качество; трето, развитие на високотехнологични производства; четвърто, обновяване на крайните изделия и производствените технологии, намаляване на енергоемкостта и повишаване на производителността на труда.
В изпълнение на правителствената програма "България 2001" през периода 1997-1999 г. в Министерството на промишлеността са били разработени девет краткосрочни стратегии на основните сектори на индустрията, а именно: рудодобив, стоманодобив, машиностроене и металообработване, електротехническа и електронна промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, текстилна, трикотажна, шивашка и хранително-вкусова промишленост.
На основата на анализ и оценка на потенциала на отраслите, в който анализ се включва анализ на производствените мощности, продуктовата структура, суровинната обезпеченост и пазарните позиции, естествено също така и финансовото състояние на дружествата и техния кадрови потенциал, са очертани основните направления на секторната политика и бъдещото развитие на отраслите в условията на пазарна икономика и насоката за интегрирането ни към Европейския съюз.
Секторните програми и стратегии се намират в Министерството на икономиката и Вие, господин Нешев, сте добре дошли, за да се запознаете с тях.
В рамките на същинската Инвестиционна програма за публични инвестиции на Република България 1998-2001 г., така се нарича документът, Министерството на икономиката отговаря за изпълнението на проекти с бюджетно финансиране, свързани с техническата ликвидация и консервация на обекти по Постановление № 140 на Министерския съвет от 1992 г. и последващите го изменения. Това са проекти, които се финансират за техническата ликвидация и консервация на неефективни рудници и участъци, както и за рекултивация на нарушени терени от минната дейност.
Освен това в програмата се съдържат и проекти, за които Министерството на икономиката съдейства за осигуряване на средства от външни финансови институции. Като пример мога да посоча проекта "Екологично оздравяване на производството на КЦМ - Пловдив". Този проект се финансира от японска институция, но по нея държавата е дала държавни гаранции.
Както вече информирах народните представители в един предишен мой отговор, в актуализираната програма "България 2001" е предвидено да се разработят шест индустриални програми. Това са програми за развитие на регионите с нарастваща безработица, като следствие от преструктурирането на местната икономика. Това са програми за развитие на общините Чипровци, Перник, Лом, Карлово, Смолян и Стара Загора. По предложение на областната администрация на гр. Монтана допълнително се разработва индустриална програма за община "Монтана".
Индустриалните регионални програми за развитие се разработват от междуведомствени работни групи с представители на Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика, областните и общинските администрации на съответните общини, Агенцията за малки и средни предприятия, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Агенцията за чуждестранни инвестиции, синдикалните организации както на местно, така и на централно ниво.
Целта на програмите е на базата на териториално-географската характеристика, икономическата и социалната оценка на региона да се идентифицират отделните проблеми и да се изгради икономическа политика, насочена към създаване на нови дейности и разширяване дейността на работещите индустриални фирми, които имат най-голям потенциал за развитие и които разполагат с необходимите човешки и материални ресурси.
Повишаването на предприемаческата инициатива на местното население и подпомагането на начинаещите предприемачи за стартиране на собствен бизнес ще доведе до създаването на жизнеспособни малки и средни предприятия с пазарна насоченост.
Този процес е изключително важен и представлява източник за създаване на постоянна заетост на населението, за повишаване на доходите и за подобряване качеството и живота в общините. Той се осъществява със съдействието и участието на частни инвеститори и финансовата помощ от страна на различни международни програми и предприсъединителните структурни фондове на Европейския съюз.
До този момент са разработени и са приети три регионални програми - за общините Чипровци, Лом и Перник. В процес на разработване са регионалните програми за Карлово и Монтанската община.

В хода на работата от страна на общинските администрации и предприемачите от региона са предложени идеи за проекти, които да бъдат реализирани на териториите на съответните общини. След проведени дискусии междуведомствените работни групи селектираха идеи за проекти. Аз ще дам пример в три общини за какво става въпрос.
Например за община Чипровци са избрани 20 идеи за проекти по отделни сектори на обща стойност 14 млн. лв. и очаквани около 500-700 работни места. Впоследствие, след разработването на регионалната програма, от община Чипровци бяха добавени 10 проекта. За 5 от проектите вече са изяснени фирмите за финансиране и някои са започнали своята реализация.
За община Лом - 24 идеи за проекти по отделни сектори на обща стойност около 13 млн. лв. и очаквани около 700 работни места.
Два проекта са включени в програмата за регионална заетост на Лом, за които е осигурено финансиране. За други 6 проекта се осигуряват схемите за финансиране в момента.
За община Перник - 26 идеи за проекти по отделни сектори на обща стойност около 12 млн. лв. и очаквани около 1000 работни места.
Предложените идеи на проекти в по-голямата си част са от секторите "Лека промишленост", "Хранително-вкусова промишленост", "Туризъм", "Селско стопанство", "Екология и изграждане на инфраструктурата на регионите". При подбора на проектите се отчиташе специфичният човешки и индустриален потенциал, традициите в региона и възможностите за осигуряване на финансиране и пазари.
Съгласно Националния план за икономическо развитие на България 2000-2006 г., в това число и по програмирането на проекти в сферата на икономическото сближаване, се разработиха следните стратегии: Национална стратегия за развитие в областта на човешките ресурси; Национална стратегия за развитие в производствената сфера, в това число преструктуриране на промишлеността, подкрепа на малки и средни предприятия и туризъм, и Национална стратегия за развитие на бизнесориентирана инфраструктура.
В заключение искам още веднъж да подчертая, че стратегическата цел за развитие на българската промишленост е изграждането на динамични и конкурентоспособни производствени сектори, които се основават на жизнеспособни предприятия, които са ориентирани към пазара и са способни да постигнат устойчив растеж. Това са градивните елементи, за да може България трайно да се насочи към генериране на растеж на вътрешния продукт в реално изражение, който да бъде по-висок от страните от Европейския съюз, към които се стремим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Нешев, имате думата за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин заместник министър-председател, в по-голямата си част от това, което казахте, удовлетворението за мен е ясно изразено. Но въпреки всичко ми позволете да дам и някои препоръки към това, което казахте.
Притеснително е, че днес основният дял при формирането на брутния вътрешен продукт има селскостопанският отрасъл, което представлява съществена аномалия на фона на световните тенденции. Това задължава изпълнителната власт, основаваща се на обективни научни достижения в света, да гарантира и безпроблемен преход между изискванията на съвременната икономика и реалните дадености на националната ни икономика.
Вашето министерство трябва да създаде предпоставки и да организира достигнатото в края на 80-те години високо ниво на периода "Интензификация на технологиите" от стадия "Промишленост" в развитието на човечеството.
Искам да Ви обърна вниманието, че, нещо повече, в тази посока общият обем на държавната намеса ще се увеличава, а няма да намалява, тъй като от държавата се изисква подпомагане, подкрепа утвърждаването на разширяващия се спектър от социални и икономически дейности. В този смисъл конкурентната държава участва на пазара, за да създаде регулаторни рамки, необходими за противопоставяне на дисфункционалните тенденции на пазара, а не на заеманите от него субекти. Намесата на държавата е индиректна, като се стреми да променя стимулите в конфронтиращите се агенти.
Вие не ми отговорихте защо никакъв интерес не се проявява към закона, който Ви цитирах. Също бих желал Вие да имате конкретно отношение. Просто не желаете такава правна норма или не знаете за нея, или я отлагане във времето?
Затова аз мисля, че мога да си позволя да направя следната препоръка: излезте в печата, изложете тенденциите, които имате. Нека всички ние, които имаме пряко отношение към проблемите на машиностроенето, да знаем какво иска правителството и как ще го постигне. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Жотев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Нешев, и аз, както и Вие, в по-голямата си част от допълнението, което развивате, съм съгласен с Вас. Напълно съм съгласен, че държавата не бива да се дистанцира от промишлеността, както и от всички сектори на икономиката, които имат важно значение. Само в някои крайни теоретически разработки има идеята, че държавата в пазарната икономика оставя всичко на пазара и пазарът работи автоматично. Само човек, който не е работил в практиката! Но този, който е бил министър, знае, че държавата не бива да се дистанцира. И мисля, че в момента нашето правителство с всички възможности, които позволява пазарната икономика, помага, съдейства на бизнеса в промишлеността да се развива. Много трудно се обръща тази негативна тенденция, която се пречупва именно сега, в средата на тази година.
Разбира се, аз не мога да поема ангажимент, че нашето правителство ще финансира, ще разработва проекти. Това не е ролята на държавата в пазарната икономика. Но по отношение на изграждането на една стратегия, която да е приемлива за институциите, които представляват бизнеса - за Търговско-промишлената палата, за Стопанската камара и т.н., за институцията, която представлява интересите на чуждестранните инвеститори у нас, аз мога да кажа, че редовно провеждаме такива срещи и редовно се вслушваме в предложенията, които идват от бизнеса - от българския и чуждестранния. Не приемаме всичко, разбира се, но приемаме доста неща. И диалогът продължава - нещо, което се потвърждава много често от ръководителите на тези асоциации на бизнесмените у нас. И това ще продължи. Това е нормалният път, по който държавата съдейства. И това съдействие трябва да бъде особено активно сега, когато все още тече преходът, когато все още държавата ни е достигнала до едно прилично равнище на изграждане на нормативна база, на изграждане, както Вие казахте, на правилата на играта. Но все още намесата трябва да продължи - може би малко по-активно, отколкото в страните, които отдавна са приключили прехода и отдавна се намират в една пазарна икономика, където има голям пазар.
Спомнете си какво направи правителството преди няколко месеца, когато се появи спекулативно нарастване цената на олиото. Правителството само заплаши, че ще помоли Държавния резерв да интервенира на пазара. Държавният резерв направи само едно символично вмешателство и пазарът се успокои, цената на олиото падна и продължава да пада.
В една нормална пазарна среда държавата, правителството не би трябвало да прави това нещо. Но тогава, когато субектите са още малко на брой, когато все още тук-таме има спекула, тогава, когато се създават картели или опити за картели, държавата трябва да бъде по-строга и с малко по-активни административни мерки да се вмесва.
Аз съм убеден, че този период се изживява, след което нашата държава, нашето правителство ще се намесва, ще създава правилата на играта по начина, по който това става във всички високоразвити страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Жотев, знаете, че аз съм винаги добронамерен към Вас като експерт, не Ви смятам за политическа личност в това правителство. Моля се Богу България да има едно експертно правителство с подкрепа и отляво, и отдясно догодина и наистина ще го наречем правителство на националното спасение, и такива хора като Вас пак ще намерят място в него.
Моят въпрос днес е във връзка с покупката на "Софарма" от "Елфарма":
Разрешено ли е от Министерския съвет плащането по горната приватизационна сделка с ценни книжа и какво е обезпечението към "Булбанк" за отпускането на кредит - банка, която е в приватизационен процес?
На общо събрание на акционерите на "Софарма" от 28 септември 2000 г. беше съобщено, че Централният депозитар прехвърля 67 на сто от капитала на фирмата на "Елфарма".
Подвъпрос: на какво основание са прехвърлени 67 на сто от капитала? Плащането, ако има такова, се извършва три месеца след подписване на договора. Какви са наказателните лихви и платени ли са те? Защо се дава такава отсрочка, след като се елиминира стратегически инвеститор като да кажем "Балканфарма" или кобанката - Американска банка за нови технологии? Общинската банка и Брибанк стратегически инвеститори ли са? Кое е основанието на Агенцията за приватизация да даде такова удължаване на срока, а другите кандидати да бъдат елиминирани точно заради срока? Кое е обезпечението към Булбанк, за да отпусне кредит от 20 млн. щатски долара и как е организиран кредитът? Не е ли втори прецедент ала Божков или Ингибарова-Смит? Банка в приватизационна процедура да отпуска кредит, след като законът го забранява... Нашите слушатели и зрители разбират това изречение болезнено.
Става ли дума за пореден фарс в българската икономика, подигравка с нейния имидж, което пролича на Олимпиадата в Сидни с продуктите на "Софарма"? Ние сме номер едно държава по вдигане на тежести. Бяхме съсипани!
И накрая, не става ли въпрос за тотално източване в този случай? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ганчев! Въпросът за "Софарма" е един от много отразяваните в пресата, както и един от най-често дискутираните от трибуната на Народното събрание. В тази връзка искам да припомня, че в приватизационния договор от 27 юли т.г. не съществува възможност покупно-продажната цена на акциите, които са предмет на договора, да бъде заплащана с непарични платежни средства. Това е отговор на част от Вашия въпрос. Предвидената в договора за приватизация схема за плащане е в съответствие с Решение № 272 на Министерския съвет от 18 май т.г. в допълнение на Решение № 191 на Министерския съвет от 10 април 2000 г. Това е решение за определяне на държавни предприятия, при приватизацията на които през 2000 г. не се допуска плащане с непарични платежни средства. Това решение на Министерския съвет беше взето по моя инициатива и по мой доклад. В изпълнение на това решение на Министерския съвет Агенцията за приватизация промени първоначалното си решение и обяви, че кандидатът, спечелил преговорите, заплаща цялата покупно-продажна цена в брой чрез платежно нареждане за банков превод по сметка на Агенцията за приватизация.
Аз смятам, че когато е възможно, колкото се може повече държавни предприятия би трябвало да влизат в така наречения списък за целева приватизация. Това всъщност е формулировката, зад която стои решението на Министерския съвет, за да могат наистина стратегически инвеститори да се конкурират поне наравно с работническо-мениджърските дружества.
Към момента цената по договора от 27 юли т.г. е изцяло изплатена чрез банков превод по сметка на Агенцията за приватизация и съответните суми са приведени в държавния бюджет. Освен това съгласно § 11, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация данните за извършените приватизационни продажби, като обекти, купувачи, цена и начин на плащане и др. всеки месец се обнародват от органите по чл. 3 от Закона за приватизацията в "Държавен вестник". Тази информация по отношение на сделката за "Софарма" е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 71 от т.г.
Що се отнася до втората част от актуалния Ви въпрос относно вида на обезпечението по договора за кредит между Булбанк и "Елфарма" за финансиране на сделката по закупуване на акции от капитала на "Софарма" ще ви кажа, че обезпеченията са два вида. Първо - залози и ипотеки върху активи, собственост на "Елфарма" и икономически свързани с него лица - "Унифарм" и "Електроимпекс". Вторият вид обезпечение това е залог върху придобитите от приватизационната сделка акции, учреден с отделен договор след придобиване на собствеността върху тях, тоест акциите са наредени по сметка на "Елфарма" в централния депозитар на 12 септември 2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин вицепремиер, Вие казахте истината! Микимаус-залози, за да се грабне от един седесарски банкер и усмихнатия му партньор в град София с подставени лица една прекрасна хапка. Това е истината. Народът вече го знае. Това е истината! Няма да излезете от този капан. Вие сами се вкарвате в него. Вие не сте виновен. Вие наложихте на господин председателя на Агенцията за приватизация касовия вариант. Вие застанахте достойно на тази позиция. Представиха ви господата за 26 млн. долара letter оf credit, имам копия тук, от американска банка, кобанк. Това писмо, тази оферта не беше приета, за да се правят такива фиктивни микимаус-залози и наистина да се ограби още един път народна собственост.
Искам да Ви питам само едно: Вие тормозите ли се от такива действия на хора все още с власт, хора с огромен имидж, граден от всички медии години наред, едно момченце, което го помня от 1989 г. в СДС, подкрепаджия, който в момента чрез една банка върти тези недостойни далавери не в полза на партията си даже, а в полза на една малка група от хора, които наистина рано или късно законът ще ги достигне? Благодаря Ви за добронамерения отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика има думата господин заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ганчев! След като Министерският съвет взе решение за включването на дружеството в целевата приватизация, аз като министър на икономиката имах и още едно предложение до Агенцията за приватизацията - самата приватизационна сделка да бъде извършена от Министерството на икономиката. По силата на Закона за приватизация, който е гласуван тук преди няколко години, Агенцията за приватизация доминира над другите органи по чл. 3 по Закона за приватизация. Независимо, че по ранг, по статут като заместник министър-председател може би си мислите, че аз имам някакви права да нареждам как да работи Агенцията за приватизация, трябва да кажа, че надзорният съвет е структуриран по такъв начин, че там доминират представителите на парламента. Но дори да оставя настрана този въпрос защо е необходимо аз да отговарям за действията на Агенцията за приватизация, просто по Вашия правилник ръководителят на Агенцията за приватизация не идва тук да се отчита. Голяма част от въпросите, които ми задавате, са именно по повод на сделки на Агенцията за приватизация. От време на време наистина на мен не ми се иска да отговарям за тези сделки.
В случая обаче няма нарушение на закона. Законът не е нарушен, изплатена е цялата сума в брой. Има някои оттенъци, бих казал морални, дали е избран най-добрият стратегически купувач. Формално нарушение на процедурите няма и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и Надзорният съвет на агенцията не могат да бъдат обвинявани. Въпросът е дали това е стратегически купувач, който ще осигури развитието на "Софарма". И другият въпрос, също с лек оттенък в посока на етичността, е доколко беше коректно Булбанк в етап на приватизация да осигури финасирането на тази сделка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И как се отрази върху цената на банката това?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Участието на Булбанк във финансирането на тази сделка не се е отразило негативно по никакъв начин върху приватизационния процес на банката, по никакъв начин. Защото офертата на потенциалните купувачи за приватизацията на Булбанк бяха предоставени преди Булбанк да финансира тази сделка. И такава малка сума за мащабите на Булбанк по никакъв начин не може да се отрази негативно върху финансовите резултати на банката.
Не е тайна обаче, че между предишното ръководство на Булбанк и Банковата консолидационна компания нямаше особено добри отношения от момента, в който банката навлезе в решаващата процедура по приватизация. Така се е случвало през годините, че Банковата консолидационна компания не е имала своите достатъчно на брой представители в Съвета на директорите на Булбанк, така че да се гарантира вземането на решения, които държавата желае да се вземат от тази банка. Няма да коментирам повече, защото това всъщност е история. Уникредито вече ръководи Булбанк. Смятам, че това е един стратегически купувач, който в този момент е най-добрият в банковия сектор заедно със Сосиете женерал и се надявам, че и при "Биохим" ще дойдат още двама-трима такива потенциални кандидати от този калибър, за да може банковата ни система да не бъде онзи проводник, при който по същество се получава така, че банките в България купуват определени атрактивни, както Вие ги наричате, хапки от приватизиращия се сектор предимно в индустрията.
Въпреки това аз считам, че Агенцията по приватизация трябва да засили своите функции. И именно поради това в последно време аз препоръчах на Агенцията по приватизация да вземе обратно упълномощаването си, да оттегли пълномощията си към Министерството на индустрията в миналото, през миналите години, защото това е органът, който трябва да приватизира големите предприятия. Това е специализираната институция за това сте гласували този орган и той би трябвало да разполага с компетентни специалисти и юристи, които да разрешат и най-тежките и заплетени реституционни претенции, свързани с дадени предприятия.
Аз бих препоръчал, ако има възможност, парламентът да обсъди въпроса Агенцията по приватизация да приватизира и предприятия, чиято стойност на активите е под 1 млн. лв., но които имат определени тежести, трудности и които не би трябвало да се приватизират от секторните министерства, тоест от другите органи по чл. 3 от Закона за приватизация. Това е само една идея, която, надявам се, скоро парламентът ще обсъди. Но така или иначе агенцията трябва да засили своето място. Ако има някакви проблеми с ръководството на агенцията, това просто трябва да стане. Каквото е било необходимо, моето предложение съм направил отдавна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Втори актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев към вицепремиера господин Жотев.
Има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз благодаря на вицепремиера за смисления отговор и технократската позиция, която зае. Прави му чест!
Понеже споменахте Сосиете женерал, бях на гости в Бейрут на собственика на 67 процента от Сосиете женерал, стария Халил Сехнай, 85-годишен. Неговото мнение за Булбанк беше, че поне още 200 млн. можехме да вземем за тази банка. Давам ви референция, ако познавате Халил, звъннете му и той ще Ви го каже лично.
Монголско-българското предприятие "Монголболгаргео". Защо правителството на Република България не поднови лиценза за добив на злато в Баяммонгорската рудна зона през юни 1997 г., когато лицето Александър Божков стана вицепремиер на Република България? За някакви кирливи 8 хил. долара ние загубихме 8 хил. квадратни километра златна лицензия! Не е ли този човек за прокурор и съд? Ако 220 хил. долара може да си позволи президентът Стоянов, за да ходи до Сидни за три дни, ако 200 хил. долара може да си позволи външната министърка да ходи в Буенос Айрес и къде ли не, с никакъв икономически резултат, 8 хил. кирливи долара за 250 кг злато годишно! И то е на повърхността, то не се копае подземно.
Питам Ви от позицията си на човек с 24 процента от българския мажоритарен вот. Защото много малко от тези господа и моя колега тук, дето ми се усмихва, беше на комунистическите митинги в 1990 година...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Това не е вярно! Лъжеш!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... на комунистическите митинги със знаменце на пл. "Девети септември"! Това момченце сега Асен Агов да ми се усмихва на мен! Човека, който си хвърли американския паспорт в канавката, за да служи на България за нищо единадесет години! От тази позиция Ви питам: 8 хил. кирливи долара - 8 хил. квадратни километра наша лицензия, неподновена! Дайте ми отговор! Дайте го на прокурора въпросния Александър Божков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ганчев! Преди да отговоря на Вашия въпрос не мога да подмина репликата, която отправихте за пропуснатите 200 млн. щатски долара. С всичкото ми уважение към един от съсобствениците на Сосиете женерал, искам да кажа две неща: първо, само пазарът знае колко струва една банка, колко струва едно предприятие. Това, което направихме като подготовка на Булбанк за приватизация, беше да финализираме максимално възможна конкуренция около тази банка. И това го постигнахме. Това, което трябваше да направим и го направихме, беше да привлечем стратегически купувачи, които да продължат успешното развитие на банката. И това го постигнахме. Това, което трябваше да направим и го направихме, беше да направим една оценка на стойността на банката и да получим справедливата цена. Това е направено и цената, която е платена от Уникредито, това е справедливата цена за Булбанк. Не ми се иска да Ви асоциирам с онези заинтересовани лица, които ескалираха напрежението по време на приватизацията на Булбанк със спекулацията, че стойността на банката е подценена.
По повод на Вашия въпрос искам да кажа, че в началото на 80-те години в Байамхонгорския район на Монголия започна работа международна геоложка експедиция, наречена "Межгео" за проучване на полезни изкопаеми, в частност, на злато. От българска страна участват специалисти и геолози от бившия Комитет по геология.
През 1984 г. след подписване на спогодба между правителствата на България и Монголия на 6 юни 1979 г. и на база на част от направените от "Межгео" геоложки открития в Монголия е учредено смесено дружество - българо-монголско дружество с ограничена отговорност "Монголболгарметал". На дружеството е предоставен периметър за извършване на геологопроучвателна дейност и за добив на злато в размер на 8 хил.  квадратни километра.
Съгласно устава на смесеното дружество българската страна притежава 51,55 процента от уставния капитал и участва пряко в управлението му, като основните ръководни длъжности се заемат на ротационен принцип от български и от монголски специалисти. До 1989 г. смесеното дружество добива злато от предоставения му периметър, като част от добитото злато се транспортира до България. Изкушавам се с тези подробности, тъй като по това време съм работил в сектор, който беше близко до тези проблеми, за които говорим, и съм участвал лично във времето, когато България експлоатираше успешно разсипното злато в Монголия.
През 1990 г. монголската страна едностранно прекратява дейността на смесеното дружество. На мястото на "Монголболгарметал" в продължение на едностранните действия на монголската страна дейността по добива на злато се поема от монголско дружество, поема се от "Жаргалант". Участието на българската страна под каквато и да било форма не е било допускано.
От 1991 г. до октомври 1997 г. от българска страна на междуправителствено и на фирмено ниво са отправени многократно, но безуспешно искания за компенсиране на понесените щети от едностранното прекратяване на дейността и за възстановяване на направените инвестиции. От юли 1997 г. в Монголия влиза в сила закон за минералните суровини. Този закон регулира подробно изискванията за извършване на проучвания и добив на полезни изкопаеми. Конкретизирани са два вида лицензии - за проучвателни работи и за добив на полезни изкопаеми. Определена е процедура за придобиване на лицензии и е въведена годишна лицензионна такса, която в случая достига до 10 щатски долара на хектар. За 8 хил. квадратни километра лицензионната такса се изчислява на 8 млн. щатски долара годишно.
През 1997 г. на предоставения периметър на "Монголболгарметал" продължава да се извършва добив на злато, само че от монголска страна в лицето на дружеството "Жаргалант". Българската страна не е била допускана и физически.
Както вече отбелязах, българската страна няма нито юридическо, нито физическо присъствие.
През 1997 г., съгласно изискванията на закона, дружество "Жаргалант" получава исканите от това дружество лицензии за добив на злато само в участъци, където реално се извършва производствена дейност. Става въпрос за осем от участъците.
Решението на монголската страна вероятно се е основавало на възможностите на дружеството "Жаргалант" да заплаща комисионната такса, при която добивът на злато да бъде икономически ефективен. Останалите площи от периметъра от 8 000 кв.км. са освободени, като в последствие някои от тях са придобити от други фирми.
В края на 1997 г. монголската страна предлага като единствено решение на натрупалите се проблеми и задължения да бъде възстановена съвместната дейност и да бъде учредено ново смесено дружество.
Още през октомври 1997 г. в София е подписана междуправителствена спогодба, която:
Първо, прекратява дейността на междуправителствената спогодба от 1997 г. и
Второ, взема решение за създаване на ново смесено дружество - вместо "Монголбулгарметал" да се създаде "Монтолбулгаргео", като правоприемник на всички активи и пасиви на съществуващото монголско дружество "Жаргалант".
Съгласно текста на спогодбата, преди да бъде учредено новото смесено дружество, съвместна група от оторизирани български и монголски оценители е трябвало да извърши преоценка на активите и пасивите, в това число и на извършените през 80-те години геологопроучвателни работи и на притежаваните от монголското дружество "Жаргалант" лицензии.
На базата на извършената оценка е определен уставен капитал на смесеното дружество в размер на 3 800 000 щатски долара, от който капитал българската страна да притежава 50% от дяловете.
Връщам се към поставения от Вас въпрос. Той е кратък и предполага връзка с множество подвъпроси, на които също може да бъде даден отговор. Въпросът засяга период от време, през който българската страна не е имала нито юридическо, нито физическо присъствие при добива на злато в Монголия. Дейността се е извършвала само от монголското дружество "Жаргалант".
През 1997 г. в Монголия е приет Закон за минералните суровини, който наред с останалите нови нормативни актове въвежда пазарни отношения. При тези пазарни отношения икономическата целесъобразност има съществено значение. В тази връзка не може да се очаква, че българската страна ще продължава да се облагодетелства от позициите, които е имала преди 1990 г.
Налице е и фактът, че през 1997 г. чрез Комитета за държавна собственост на Монголия и Службата за геоложки и минен кадастър са били предоставени лицензии за добив на злато на редица фирми, някои от които работят и до днес. Част от тези параметри са били проучени от Международната геоложка експедиция, която е работила в Монголия, както казах, в началото на 80-те години, когато е имало и българско участие.
Не трябва да се счита, че българската страна, като участник в Международната геоложка експедиция "Межгео" притежава някакви специални права върху извършените геоложки открития, от което автоматично да следва притежание на лиценз за добив.
От 1997 г. получаването на лицензии за проучване и за добив на полезни изкопаеми става по изискванията на Закона за минерални суровини на Монголия, при заплащането на лицензионна такса. При всички случаи придобиването на нови лицензии през 1997 г. би изисквало значителен материален ресурс за рискови капиталовложения, които през този период българската страна е оценила като неизгодни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Ганчев, имате думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин вицепремиер, бяхте професионален и изчерпателен.
Моят въпрос е следният: вашият велик кинжал Едвин Сугарев беше амбасадор в Монголия. Осем хиляди кирливи долара не са никакви пари за разходите на вашето правителство, където всеки си ходи по чужбина всяка седмица. В момента абсурдни пътувания се правят до Джакарта, включващи и червени, и сини. Харчат народна пара за някаква Интерпарламентарна група по 6 хил. долара на калпак. В момента! Осем хиляди долара много ли бяха, за да турим крак във вратата и с "Монголбулгаргео" да направим нещо, за да си вземем поне обратно това, което сме инвестирали там от 70-те години? За което Вие говорихте.
Не трябва ли ние да защитим българските интереси по дипломатически и политически път и най-вече изпълнителната власт в лицето на Александър Божков да се намеси и да направи нещо целесъобразно за България? Това е дълбочината на моя въпрос. Иначе всичко, което Вие ми казахте е издържано и проверено, за което Ви благодаря.
Ще завърша с думите, че аз съм потресен от несъответствието на разходите, които нашата малка държавица прави за издържане на политическата класа. Аз не съм част от тази политическа класа. Срамувам се от тази политическа класа! В два парламента нямам офис в Партийния дом, един самолетен билет, една хотелска стая. В два парламента! От тази морална позиция аз Ви питам: защо всеки един от тези хора на изпълнителната власт, в това Народно събрание, председателството, президентството, не си стегнат колана, както българският народ всеки ден си стяга колана и едвам оцелява на ръба?
Вие сте честен и почтен технократ и се моля Богу да попаднете и в следващото правителство догодина. Но Ви казвам: за Вашата позиция трябваше да се пребори Захари Желязков и Агенцията по приватизацията. Това момче в "Държавен вестник" не позволи Ваша заповед да бъде реализирана. И това момче е човек на господин Бисеров, и всеки го знае. Намесете се и спрете цялата тази вакханалия вътре във вашата партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Искате ли думата? Не искате. Има право на дуплика и трябва да го попитам.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми, многоуважаеми и изключително честни господин Жотев! Вам се падна честта да превземете "Бороспорт", който безуспешно беше продаван на няколко пъти.
Може да се каже, че след като подписахте миналата събота, не знам защо тия важни сделки все ги подписвате в почивен ден, но то сигурно е защото работите денонощно и без отдих, и Ви беше кеш платена, може би нашият въпрос в момента не е особено актуален, но утре може би ще стане по-актуален.
Обявената за трети път приватизация на "Бороспорт" събра няколко сериозни кандидати, между които две чужди фирми. Сделката беше наблюдавана от Санчес, във връзка с която през 1999 г. България е подписала договор за заплащане на дълга на "Минералбанк" и Стопанска банка чрез приватизационни сделки.
Обявена е процедура "преговори с потенциален купувач", започва като преговори с потенциален купувач, на четвъртия кръг се явяват някои от кандидатите с пликовете с офертите и един кандидат - "Самоков - Боровец 21" без плик с оферта.
Тогава господин Хампарцумян, когото Вие вероятно сте натоварили да води сделката, сменя изведнъж регламента и обявява на участниците, че приватизационната сделка ще продължи като търг с явно наддаване. Такава заповед никой не е виждал и до момента.
Един от участниците - Петер Редей - австрийска фирма, обявява, че няма да участва, няма да продължи участието си и си депозира плика, заявявайки, че ще обжалва. Продължават само "Велест", която представлява италианската фирма "Джеспи" и "Самоков Боровец 21", обявява се, че правят стъпка сто и така известно време продължават до 4 800 000.
Първи прави офертата "Велест", втори - "Самоков Боровец".
Изненадващо господин Хампарцумян и комисията се оттеглят на съвещание, обявяват след съвещанието, че отново продължава процедура в пликове и получават пликовете. Тук вече в плика на "Самоков Боровец 21" пише по-висока цена.
Каква е тази процедура, господин министре, има ли нарушение, след като сте обявили, че се касае за преговори с потенциален купувач, няма ли, има ангажирани чужди посолства тук, които наблюдават сделката, има ли нарушения, и ако има как ще излезете от ситуацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Дончева! Фактът, че отново се вдига шум и около втората процедура за приватизация на "Бороспорт" е още едно потвърждение, че е било правилно решението преди няколко месеца да не сключим договор при първата процедура за приватизация на дружеството, а да поискаме по-висока цена за продажбата на 60 на сто от дружеството.
Искам да ви припомня, че публичните атаки относно начина за водене на преговорите се появиха едва в края на процедурата и бяха провокирани от неуспелите кандидат-купувачи по време на наддаването, което, общо взето, е една обичайна практика.
До последния състезателен кръг и дори по време на този последен кръг, тези, които възразиха по-късно, не са имали възражения и бяха доволни от прозрачността на процедурата, която им позволяваше във всеки един момент да се убедят, както в коректно отношение на преговарящия екип към сделката, така и в коректно отношение на техните конкуренти.
Преди конкретно да отговоря на поставените от Вас въпроси, ще поясня, че законовата уредба в страната не налага строги ограничения при водене на преговорите, които в по-голямата си част са чисто търговски преговори. И това всъщност е един плюс на създадените от вас, депутатите, закони, които позволяват на държавата в качеството си на продавач, да запази интересите си.
По време на първия ни опит да продадем "Бороспорт" достигнахме до цена, която според нас не беше справедлива и затова проведохме втори кръг. Мисля, че сега, след приключването на втората процедура, ние сме достигнали до тази справедлива цена.
Представете си какво би станало, ако продавачът нямаше свободата да използва всички възможни инструменти при воденето на търговски преговори. Тогава ние бихме се явили в позицията на хора, чиито ръце се извиват от купувачите. И такива случаи в миналото е имало, най-често, когато продавачът е изправен лице в лице само с един единствен кандидат.
Аз бих казал, че един добър пример това е опитът ни да приватизираме БТК. Много е трудно, когато за една голяма сделка продавачът е изправен срещу един консорциум, мощен икономически, но той е единствен. Именно тогава най-често продавачът остава с извити ръце, той стои в ъгъла.
Смятам, че вие като народни представители, щяхте да ни атакувате много повече за една такава сделка, ако не бяхме генерирали максимално конкуренцията за "Бороспорт" и ако екипът не беше водил преговорите по такъв начин, спазвайки изискванията на Закона за приватизацията, да достигне до справедливата цена, която да удовлетворява продавача.
Искам да направя едно пояснение: методът на преговори с потенциални купувачи е предпочитан при приватизацията на големи дружества, при които има проявен голям инвеститорски интерес. Този метод дава възможност на екипа, който води сделката, да се запознае с възможностите на потенциалните купувачи и с техните намерения за бъдещото развитие на дружеството. Този метод позволява също така да се търсят възможности за покачване на предложената от кандидат-купувачите цена.
В случая със сделката с "Бороспорт" приоритетни условия при определяне на купувача беше цената и начинът на плащане, който се предлага. Информацията за това беше предоставена на всички кандидат-купувачи. Този приоритет беше известен не само на кандидатите, но и на обществеността, защото по мое настояване дружеството беше включено в списъка за целева приватизация.
Запознат съм със забележките на някои от неуспелите кандидат-купувачи. Мога да ви кажа, че те са неоснователни. Особено що се отнася до провеждането на процедурата и до въпроса за пренебрегването на комплексната оценка на офертите.
Ще ви дам един прост пример: колкото по-висока цена даде един кандидат-купувач, толкова по-голям интерес ще има да инвестира в дружеството, за да може колкото се може по-бързо да покрие разходите, които купувачът е направил по тази сделка. Ако един купувач даде ниска цена, колкото и голям размер на инвестициите да обещае в бъдеще, няма никакви гаранции, че ще ги изпълни. И аз тук съм в състояние да ви дам десетки примери, без да правя справки в министерството, за случаи, когато при недостатъчна конкуренция по време на приватизацията се достига до ниска цена, при обещания за големи инвестиции в бъдеще, след което една година по-късно най-често купувачът идва в Министерство на икономиката и предлага да се прави анекс с отлагане на инвестиционната програма.
В случая тук нещата стоят по добър за продавача начин. За да дадем възможност на потенциалните купувачи на "Бороспорт" да направят проучване на финансовото състояние на дружеството и да подготвят своите оферти, определихме достатъчно дълги срокове за подготовка - 35 календарни дни за закупуване на документацията и общо 50 дни за подготовка и подаване на оферти. Напълно съзнателно удължихме крайния срок за подаване на оферти с още 15 дни, защото първоначалният срок съвпадаше с летните отпуски през август. Офертите на петимата кандидати бяха отворени на 4 октомври, буквално минути след като изтече крайният срок за представяне на офертите. Отварянето на офертите стана в присъствието на потенциалните купувачи, то стана в присъствието и на медиите. Те сами имаха възможност да се убедят, че офертите са редовно подадени и придружени с необходимата документация.
Самите преговори се проведоха в четири състезателни кръга. Първият от тях беше насрочен на 7 октомври, когато на потенциалните купувачи беше дадена възможност да представят комплексно своите оферти. Тук се включва стратегията за бъдещото развитие на дружеството, перспективите за избор на управленски екип и източници за финансиране на сделката и плановете за инвестиции.
В същия ден бяха отворени и пликовете с първите ценови предложения на потенциалните купувачи в тяхно присъствие и всички бяха поканени на втория състезателен кръг, който се проведе на 13 октомври. На този втори кръг трябваше да се представят запечатани пликове с подобрени ценови предложения.
Един от кандидатите - Българска холдингова компания, се отказа от процедурата преди третия кръг. След него от класирането отпадна и "Бороспорт 2000". За четвъртия кръг останаха "Петер Редей - България", "Самоков - Боровец 21" и "Валест".
Според резултатите от проведения четвърти последен кръг преговори, окончателните ценови предложения на потенциалните купувачи, са както следва: "Самоков - Боровец 21", "Курортен комплекс Боровец".
Предложената цена беше 4 млн. и 900 хил. щатски долара, платими изцяло в деня на подписване на договора. И 40 цента, благодаря за уточнението.
Второ, предложената цена от "Валест" беше 4 млн. 850 хил. щатски долара, платими изцяло в деня на подписване на договора.
И трето, "Петер Редей - България", предложена цена 4 млн. и 10 хил. щатски долара, платими 50 на сто в деня на подписване на договора и другите 50 на сто в едномесечен срок след това.
Тези постигнати цени са значително по-високи от получените по време на предишната процедура за "Бороспорт", когато се допускаше разсрочено плащане и използване на други финансови инструменти.
На последния кръг от преговорите, поради значително увеличените ценови предложения на потенциалните купувачи, беше постигната договореност между преговарящите, която изискваше до 17 часа на 3 октомври кандидатът, предложил най-висока цена - "Самоков - Боровец 21", да представи необходимите документи, които удостоверяват произхода на средствата и гаранциите за изпълнение на инвестиционната програма. Като краен срок за подписване на договора беше определен 9 октомври. В случай, че това не беше направено, преговорите трябваше да продължат със следващия кандидат в класирането - "Валест".
"Самоков - Боровец 21" представи в Министерство на икономиката в срок необходимите документи и договорът за продажба на 50 хил. 812 броя акции, които представляват 60 на сто от капитала на "Бороспорт", беше сключен на 9 октомври.
Във връзка с всичко изложено дотук, смятам, че не са допускани нарушения при провеждането на приватизационната процедура. Още повече, че избраният метод на продажба - "преговори с потенциални купувачи", дават достатъчно свобода на договаряне при провеждането й, както за приватизиращия орган, така и за участващите потенциални купувачи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата госпожица Дончева.


ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, очевидно има смесване на процедури, защото преговори с потенциален купувач се отличават от търг с явно наддаване. Но така или иначе аз няма да адвокатствам на неуспелите купувачи, които да си потърсят правата в съда. Все пак обаче, вероятно Ви е направило впечатление кой е "Самоков Боровец 21". Това е онази фирма, която притежава хотела, в който СДС си прави семинари. Същата фирма, която дълго време по време на вашето управление е председателствана от господин Александър Димитров - в момента посланик в Киев, и който, говорят злите езици, може би си заслужава да проверите, и в момента е сред акционерите на въпросното дружество "Самоков Боровец 21" и чиято съпруга раздава лицензии за аптеки в Министерството на здравеопазването. Парите, разбира се, е осигурила вездесъщата БРИБАНК и Славчо Боянов Христов, както и гаранцията за участие в наддаването.
Мисля, че кръгът "Боровец" се сдоби освен с хотел "Самоков" още и с "Бороспорт". Разбира се, че Вашето решение е правилно с оглед на интересите и нуждите на това правителство, а дали е с оглед на нуждите и целите на България, това е доста спорно. А че чуждите посланици щели да ни обвинят в некоректност и вероятно собствения ни народ в поразграбване на държавното имущество за правителствени цели, това е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Госпожо Дончева, във Вашата реплика нямаше въпрос, но аз взимам думата, защото във Вашите думи има некоректно обвинение към мен и към Министерството на икономиката. Обвинението е неоснователно. Екипът работи прозрачно по време на четирите трудни състезателни кръга, почти до края беше в отлични взаимоотношения с кандидат-купувачите, а и самите кандидат-купувачи бяха в отлични взаимоотношения, докато водеха преговорите. Естествено накрая има един победител. И който има възражения срещу процедурата, както Вие казахте, ние сме законова държава, цивилизована държава, може да отнесе въпроса до съда и каквото постанови съдът, това ще бъде крайното решение, разбира се.
Фактите, които излагате тук, са нови за мен. Изобщо не ме интересува кой кому принадлежи и какви кръгове организира. Не ме интересува, когато вече сме обявили като критерии при продажбата на едно предприятие, че цената решава. Друг е въпросът, когато търсим стратегически купувач, на който искаме да му поставим определени условия. Тогава вече има значение кой е, къде е регистрирал фирмите, с какви е свързан в България и в чужбина.
Практиката ми през последните 3 години показа, че никога не съм нарушил тези принципи на бизнесетика и никога няма да ги наруша, независимо кой управлява, какви кръгове формира или иска да лобира за тях. Нямам основание да се съмнявам в лоялността и на моя заместник Хампарцумян, като ръководител на екипа, който води преговорите. И той като мен е достатъчно икономически независим, и той като мен е достатъчно богат човек, за да може да работи за това правителство, просто защото е поел ангажимент, без да има повече ангажименти за следващо правителство, каквито и аз нямам повече.
В началото на Вашето изложение, когато развивахте въпроса, долових някаква ехидност. Не съм Ви дал повод лично на Вас с моите действия. Всичко, което ще се приватизира от Министерството на икономиката и което е приватизирано до този момент, доколкото е възможно, в рамките на закона ще се приватизира прозрачно. След няколко дни ще направя предложение, което, надявам се, ще мине през Министерския съвет и ще дойде тук в залата за дискусии, ако е необходимо да се промени Законът за приватизация. Задължително според мен трябва да се променят някои от наредбите за приватизация, за да може да се достигне до много по-голяма прозрачност. Аз не съм участвал и никога няма да участвам в непрозрачни процедури. Няма да позволя на служителите си и никога не позволявам на служителите си да участват в непрозрачни процедури. Тези, за които имах съмнения, макар и без достатъчно формални доказателства, напуснаха вече министерството.
Мисля, че в бъдеще трябва да се помисли за още по-голямо удължаване на срока за маркетинг. Преди малко Ви казах, че за "Бороспорт" сме дали един доста дълъг период за маркетинг - да дадем възможност да се купи документацията, да се разгледат съоръженията в Боровец и да се направят добри оферти. Моето лично убеждение обаче е, че тези срокове са малки. Правя ги значително по-дълги в сравнение с това, което заварих, когато имаше случаи, когато и за 7, и да 10, и за 20 дни се даваше време за маркетинг, когато не беше възможно един истински стратегически чуждестранен купувач дори да си преведе информационен меморандум. Според мен трябва да се запише, че поне 60 дни задължително трябва да се дават, та дори и за най-малката сделка по отношение на маркетинга, за да може приватизиращият орган да не може да спекулира с монополното си право да държи информацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За процедура думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз Ви поднасям най-искрени и дълбоки извинения за проявената ехидност, ако считате, че има такава. Но не ме карайте да напомням чий син е господин Александър Димитров. Все пак става дума за син на член на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отнемам Ви думата. Това не е никаква процедура. И когато се обръщате в парламента за процедура, се обръщайте към този, който води заседанието, а не към гостуващите министри.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин заместник министър-председател! Сключеният договор на АЕЦ "Козлодуй" с фирмата "Уестингхауз" е причина да бъдат внесени за нуждите на централата електродвигатели, електрозадвижки и електрооборудване, работещи при 60 херца, докато в България и Европа се ползва електротехника, работеща на честота 50 херца, което знае всеки електротехник със средно образование. Има електрооборудване на 460 волта, а българската система е 220-380 волта. Има внесени уреди, между другото част от тях втора ръка, работещи при 120 или 115 волта. Тази техника не може да се използва в този си вид.
В момента се правят експерименти за регулацията на уредите, т.е. допълнителни разходи и нови проблеми. Регулаторите, които биха решили проблема, изискват допълнително да бъдат изградени трансформатори за 460 волта, защото иначе тези регулатори могат да не издържат при натоварване.
За вноса на тази техника, който е поискан с писмо от АЕЦ "Козлодуй" № РД 33-03 от 2 юли 1993 г., под което писмо стои името на инж. Кузманов, но е подписано със запетайка, т.е. от някой от заместниците му, е дадено съгласие за внос на фирмата "Енергоимпекс" ЕООД - София от Инспекцията за безопасно използване на атомната енергия, подписано от тогавашния й началник господин Румен Овчаров, който е № 256 от 23 юли 1993 г., с което се разрешава вносът на тази техника. Условието, което се поставя, е, че при всички изменения и възникване на обстоятелства, имащи значение за безопасността и изпълненията на сроковете, следва да бъде своевременно информирана Инспекцията за безопасно използване на атомната енергия, т.е., не се поставят никакви условия, свързани с факта, че тази техника не може да работи при нашата система от 50 херца честота. През 1998 г. договорът е прекратен.
Моето питане към Вас е: при какви условия е прекратен договорът с "Уестингхауз"? Изгодни ли са те за нас? Изгоден ли бил този договор за българската страна и ако не - кой носи отговорността и в какво се изразява тя? Каква в крайна сметка ще бъде съдбата на закупената техника? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тошев! Договорът между "Уестингхаус ентърджи системс" и Комитета по енергетика, представляван от "Енергоимпекс", е сключен на 25 октомври 1991 г. Предмет на договора е бил разработване на идеен и технически проект с доставка на инсталация за преработка на нискоактивни отпадъци от АЕЦ "Козлодуй", включително и резервни части за срок от 10 години, след като изтече гаранционният срок. "Уестингхаус" е поел задължението да достави използването на ноу-хау и технология, оборудване и услуги за обработване и съхранение на нискоактивни отпадъци, които са изброени в техническо описание от октомври 1990 г. Американската фирма е била задължена да осигури ефективна обработка на радиоактивните отпадъци, която включва извличане, предварителна обработка, преработка и междинно съхранение съгласно изискванията, действащи в САЩ. Според договора българската страна е трябвало да изготви работни проекти по някои части от цялостния проект. Крайният срок за изпълнение на договора е бил през месец октомври 1994 г. Българската страна не е била изрядна при сключването на договора и тук аз бих посочил поне три причини.
Първо, липсва техническа спецификация на оборудването, което ще бъде доставено.
Второ, липсват изисквания за стандартите, на които трябва да отговаря оборудването.
Трето, предвидено е 20 на сто авансово плащане и откриване на акредитив за всички останали плащания.
Заради първите две причини действително е била допусната доставката на електродвигатели, електрозадвижки и електрооборудване, които работят при 60 херца, както и електрооборудване на 460 волта и 220 волта междуфазно напрежение. Компютърните системи, хардуерът, мониторите и междинната комутация също са били на 60 херца. Това оборудване не може да се използва и трябва да бъде подменено с оборудване, което да съответства на българските стандарти. Подмяната по експертна оценка ще изисква около 500 хил. щатски долара. За осигуряване на срочното и качествено изпълнение на дейностите по договора със заповед на управителя на НЕК - клон АЕЦ "Козлодуй" и генералния директор на "Енергопроект" от 9 ноември 1992 г. е била създадена специална група от експерти, отговарящи за ръководството на реализацията на този договор. Съгласно заповедта, ръководителят на групата е определял техническата и търговската политика на договорните отношения с "Уестингхаус" и е бил отговорен за цялостния анализ на техническите приложения и за оценката на тяхната целесъобразност.
Първата доставка по договора е била извършена през юни 1993 г., а последната - през октомври 1994 г. Последната доставка е представлявала инсталация за изгаряне на масла. Под формата на технически проект, който е трябвало да послужи като основа за обосновка на безопасността и издаване на разрешение за проектиране и строителство, "Уестингхаус" е представил някои изчисления и няколко чертежа, които могат по-скоро да се нарекат скици. Тези разработки са били в противоречие с изискванията на действащите у нас нормативни технически документи за осигуряване на безопасността на такъв тип съоръжения.
Въпреки продължителните разговори, не е било постигнато съгласие и е взето решение проектирането да започне изцяло отново. Били са разработени предпроектни проучвания и технически проект, въз основа на които са получени необходимите разрешения. "Енергопроект" е разработил технически проект, технология за преработка на радиоактивни отпадъци по договор между НЕК и "Уестингхаус". Това е станало въз основа на възлагателно писмо на НЕК - клон АЕЦ "Козлодуй", от 9 октомври 1992 г. и е в съответствие с условията на Разрешение № 92 на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
Техническият проект е бил разгледан през юни 1993 г. от специализиран научно-технически съвет на "Енергопроет". Заключението на съвета е, че трябва да се възложат допълнителни разработки, за да се отстранят недостатъците на проекта, които са свързани с липсата на обосноваващи анализи и данни. Те засягат главно осигуряването на радиационната безопасност и осигуряването на нормални условия за работа на персонала. Проектът е гледан и на експертен технико-икономически съвет на АЕЦ "Козлодуй" на 17 юни 1993 г. и е бил върнат за доработване. След това е изпратен за становище и в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Мнението на комитета е било, че изпратената информация е недостатъчна и не съответства на установените изисквания, а редица технически решения не са приемливи от гледна точка на радиационната безопасност.
В тази връзка Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели поддържа решението за връщане на проекта за доработване.
На 23 юли 1993 г. началникът на управление в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Румен Овчаров е издал разрешение на "Енергоимпекс" да изпълни доставките по договор № 594-038, без да се съобразява с решението на техническия експертен съвет за необходимостта от доработване на проекта. На 14 август 1993 г. зам.-председателят на КИАМЦ господин Христов е издал разрешение № 275 на "Уестингхаус" да извърши проектиране, изработване и доставка на оборудване по този договор - № 594-038. Новият технически проект на обект "Цех за преработване на радиоактивни отпадъци" с главен проектант "Енергопроект" и с изпълнител - Институтът по корабостроене - Варна, е приет с уговорката в него да се отразят забележките от становищата, които общо са около няколко десетки страници.
Резултатът от отстраняването на забележките се вижда все по-отчетливо с напредване на строително-монтажните работи. Завършването на техническия проект съвпада с настъпването на финансови затруднения на НЕК. Поради това в периода 1994-1997 г. строителството е било практически замразено. Завършени са само фундаменталната плоча и част от стените. Поради липса на средства не е било договорено нужното оборудване. Не е било завършено работното проектиране поради отсъствие на данни за машините и съоръженията, които е трябвало да бъдат монтирани. Едва през 1997 г. с частично финансиране по програмата ФАР и с кредити от фондовете на Министерство на околната среда и водите строителството е започнало да се изпълнява с нарастващи темпове. Поради недоброто управление на проекта от неговото начало през 1997 г. се е стигнало до състояние, при което и двете страни са имали основателни финансови претенции една към друга. След доста трудни преговори и поради факта, че всички гаранционни срокове по договора са били изтекли, на заседание на съвета на директорите на НЕК от 10 февруари 1998 г. е взето решение за прекратяване на договора с "Уестингхаус". На 20 февруари 1998 г. Договор № 594-038 е бил прекратен със споразумение за освобождаване от отговорност и уреждане на отношенията между купувача - Комитетът по енергетика, и "Уестингхаус". Съгласно това, "Уестингхаус" е бил задължен да окаже при поискване помощ при монтажа и въвеждането в експлоатация на инсталацията за циментиране. С това споразумение въпросът е бил уреден юридически с "Уестингхаус", но са останали редица наследени технически проблеми. Още от 1995 г. "Енергопроект" е констатирал, че възлов проблем е документацията за споменатата инсталация - циментиране - и е предложил да бъде възложена адаптация на този проект най-вече в частта "Контрол и управление на процесите". Тогава ръководството на АЕЦ "Козлодуй" е отказало възлагането.
Като се има предвид, че е трябвало да бъде проучен голям обем документация и да се направят сравнения между голям брой стандарти, времето за адаптиране е било пропуснато.
Понастоящем мога да кажа, че "Уестингхаус" изпълнява коректно своите ангажименти за предоставяне на експертна помощ при извършване на инсталационните работи в хода на 2000 г. без допълнително заплащане.
От тези факти, които Ви излагам, се вижда, че е допуснато подписването на неизгоден за страната ни договор и до 1997 г. не е предприето необходимото за осигуряване на ефективен краен резултат от възложената дейност. В края на 1997 г., когато всички гаранционни срокове по договора са били изтекли, от страна на председателя на Комитета по енергетика - сега Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, са започнали активни действия за юридическото регламентиране на взаимоотношенията, както и за ефективно завършване строителството на цех за преработка на радиоактивни отпадъци на площадката на АЕЦ "Козлодуй".
От 1997 г. до 2000 г. е осигурено необходимото финансиране за завършване на обекта. Доставено е допълнителното оборудване и приключи изпълнението на строителните работи по сградата на цеха. По този начин е осигурено въвеждането му в експлоатация през 2001 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател!
За два уточняващи въпроса има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин Жотев, моят уточняващ въпрос към Вас всъщност е следният. След като Вие констатирахте, че договорът е неизгоден, кои са отговорните за сключването на неизгодния договор и в какво се изразява тяхната отговорност? Смятате ли Вие да потърсите тази отговорност като заместник министър-председател? Това беше и част от въпроса, който бях задал писмено към Вас.
Благодаря за изчерпателния отговор в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Моят отговор на Вашето уточнение е кратък: ще направя консултации с ръководството на Държавната агенция по енергетика и след това ще предприема необходимите мерки за защита интересите на страната. Благодаря.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
От името на парламентарна група има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Току-що станахме свидетели на поредния опит да бъде изместена истината и да бъде прехвърлена вината там, където тя не може да бъде.
Уважаеми господин Тошев, тук съм Ви цитирал няколко пъти една мисъл на Лихтенберг, която казва, че най-мръсната лъжа е леко извратената истина. Този договор е подписан през 1992 г. Всички договорки са правени през 1991 г., в края на 1991 г. Спомняте ли си кой управляваше тогава България? Даже беше крупно анонсиран като един от първите големи договори с великата американска държава, с фирмата "Уестингхаус". Така че ако има някой отговорен, потърсете сред тогава управляващите енергетиката.
Що се отнася до гнусничките инсинуации на господин Жотев, който тук от всички документи, които можеше да бъдат извадени по това дело, извади само едно-единствено разрешение, което е подписано от мен, но не каза примерно кой е отказал останалите разрешения. Не е ли бил същият този началник на управление в КИАЕМЦ Румен Овчаров? Не е ли бил същият този заместник-председател Владимир Христов? И какво значи разрешението за доставка, господин Жотев? Знаете ли Вие, когато цитирате тук и търсите отговорност от началника на управление в КИАЕМЦ? Разрешението за доставка по Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, уважаеми господин Жотев, означава само, че фирмата "Уестингхаус" отговаря на изискванията за доставка на оборудване в България. А пък фирмата "Енергопроект" отговаря на условията за проектиране на обекти в България. Не по конкретния договор и не по конкретното оборудване.
И КИАЕМЦ никога не е носил отговорност, за да ми се прехвърля на мен тя за извършването на сделки и заплащанията на сделки. Това си беше отговорност на изпълнителната власт, а не на регулиращите органи в атомната енергетика. А изпълнителната власт тогава беше на Съюза на демократичните сили. Енергетиката тогава се управляваше от Никита Шервашидзе, от проф. Генов, ако сте ги забравили. Те си бяха ваши хора. Господин Филип Димитров ги беше назначил, освен ако и него вече не го смятате за някаква опозиция.
Така че много моля, когато се правят подобни внушения тук, в тази зала, най-малкото да постъпвате коректно към народните представители, които също стоят в тази зала. Това, че се опитвате да лъжете българския народ наляво и надясно и да оправдавате мръсотийките си, си е Ваша работа, но не го правете просто пред очите ми, защото изглежда прекалено нагло и нахално. Всъщност, това като че ли за Вас стана нещо обикновено. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Пак имаше леко изкривяване на истината. Аз, поне от отговора на министъра чух, че договорът е подписан през м. октомври 1991 г. Правителството на Съюза на демократичните сили беше избрано на 8 ноември 1991 г. Да уточним нещата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А кой беше финансов министър? (Оживления в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека не изкривяваме истината. И като се говори за октомври 1991 г., днешният ден е точно годишнина - 13 октомври, от изборите през 1991 г., а за правителството... Просто ви казвам датата, на която беше избрано.
Питане към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов от народния представител Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е относно финансови операции на Финансова къща "Фактор И.Н." и съмнения за нарушаване на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
На 17 май 2000 г. полицията задържа лицата Кирил Добрев и Илиян Насков, съответно председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Финансова къща "Фактор И.Н." с 215 хил. германски марки, внесени по-рано през границата от сръбския гражданин Бранислав Жечевич. Разбира се също, че това не е първият случай на внасяне на подобни суми на ръка в кратък период от време от страна на господин Жечевич като клиент на финансовата къща на Насков и Добрев. В свое интервю от 20 май с.г., тоест, три дни по-късно, господин Кирил Добрев заявява, че неговите функции във финансовата къща са предимно представителни, като задачата му, забележете, е да осигурява клиенти. Това той разбира под "представителни функции". От думите на Добрев се разбира също, че господин Жечевич е VIP-клиент на Финансова къща "Фактор И.Н.", който се радва на специално внимание. Интересно е, че Добрев и Насков, по думите на господин Добрев от интервюто, дори са се ангажирали да бъдат гаранти и да наблюдават протичането на операцията. Интересно точно в какъв смисъл означава това - да бъдат гаранти и да наблюдават протичането на операцията.
Разбираме също, че за случая господин Добрев своевременно е информирал ръководството на БСП и лично председателя господин Георги Първанов, от които веднага е получил подкрепа. Това става два-три дни след задържането на границата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Може би същия ден!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: През 1998 г. Народното събрание... Да, може би и същия ден, може би е прав господин Овчаров! Същия ден получава подкрепа господин Добрев.
През 1998 г. Народното събрание прие Закон за мерките срещу изпирането на пари, в който има строги разпоредби относно контрола върху произхода на средствата по финансови операции на обща стойност над 30 хил. лева, тоест, към момента на опериране с въпросните суми законът е в сила и трябва да бъде изпълняван от всички български граждани.
Във връзка с това, уважаеми господин министър, въпросите в моето питане към Вас са следните:
Първо, установено ли е за кого са били предназначени въпросните пари?
Второ, колко пъти са внасяни такива суми от сръбския гражданин Жечевич, в какъв период от време и на каква обща стойност са тези суми? И ползвани ли са и в тези случаи услугите на същата Финансова къща "Фактор И.Н."?
Трето, какви обяснения по случая са дали господата Кирил Добрев и Илиян Насков?
Четвърто, има ли и други фирми с участието на господин Добрев и какъв е предметът на тяхната дейност?
Пето, изпълнени ли са от страна на Финансова къща "Фактор И.Н." разпоредбите на закона...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А бе, колко въпроса задаваш?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Това е питане, господин Корнезов! ...разпоредбите на Закона за мерките срещу изпиране на пари при финансовите операции с тези суми? И заведено ли е следствено дело по случая и на какъв етап се намира то? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата, господин министър!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! На 17 май 2000 г. около 21,20 ч. на ГКПП "Калотино" са задържани сръбският гражданин Бранислав Жечевич, който е внесъл голямо количество валута в Република България - 215 хил. германски марки и 43 хил. 159 долара, и двама български граждани, които получили сумата - Кирил Добрев и Илиян Насков. Причината за задържането им е следната. Същия ден, около 14,00 ч. в страната е влязъл с лек автомобил "Фолксваген - Пасат" с № РУ-170-60 сръбският гражданин Бранислав Жечевич, роден на 27 декември 1967 г., който е декларирал пред митническите власти цитираната вече сума. След около 30 минути лицето се е явило за излизане, като е представило митническа декларация, че изнася 600 германски марки. Това обстоятелство е направило впечатление на митническите служители, които са задържали чуждия гражданин. По време на краткия си престой в страната Жечевич е разговарял с лица, пътуващи с лек автомобил "Мерцедес" с № С 55-66 РД. По разпореждане на главния дежурен на СДВР на КПП "Милево ханче" около 16,20 ч. е спрян горецитираният "Мерцедес". След снемане на установъчните данни на пътуващите в колата лица е установено, че това са Илиян Йорданов Насков с ЕГН 7004076429, шофирал лекия автомобил, и Кирил Николаев Добрев с ЕГН 7204180169. Автомобилът е собственост на Георги Александров Георгиев от град София. От лицата са иззети ключове за автомобила, 2 бр. мобилни телефона и GSM и един брой пистолет "Зигзауер" с пълнител, законно притежаван от Насков. Лицата са върнати на ГКПП "Калотино" за изясняване на случая, където са им снети писмени обяснения, след което са освободени. Върнати са им оръжието и мобилните телефони.
С разпореждане от 19 май 2000 г. на Районната прокуратура - Сливница, на МВР е възложена проверка по прокурорска преписка с регистрационен № 542 от 2000 г. с оглед събиране на достатъчно данни за извършения от Кирил Добрев, Илиян Насков и Бранислав Жечевич престъпление по чл. 251, ал. 2 и чл. 252 от Наказателния кодекс.

Бившият главен секретар на МВР генерал-майор Божидар Попов възлага проверката на ДНСС. От събраните данни е установено следното:
На 20 април 2000 г. сръбският гражданин Бранислав Жечевич, живущ в град Сремска Митровица, е влязъл на територията на Република България през ГКПП - Калотина. Според разпечатките от регистрационния дневник на финансова къща "Фактор И.Н." АД в същия ден Жечевич е обменил 50 000 долара, равни на 103 600 лв. по курса за деня във финансова къща "Фактор И.Н." АД - София, която сделка е отразена от финансовата къща с бордеро № 104. На същата дата е закупил 104 129 германски марки на стойност 103 599,40 лв. от същата финансова къща, която сделка е регистрирана с бордеро № 105. Според обясненията на Жечевич тези суми са внасяни по сметка на фирмата на Илиян Насков в изпълнение на сделка.
На 4 май 2000 г. Жечевич отново е влязъл на българска територия. В митническата декларация е обявил пренасянето на сумата 42 000 долара и 290 000 германски марки. В същия ден е напуснал страната през ГКПП - Калотина. Според неговите обяснения и тази сума е внесъл във финансова къща "Фактор И.Н." АД - София, която от своя страна е отразила това действие отново като обмен на валута, продадена от Жечевич с дата 5 май 2000 г. Бордерото е с № 56 за сумата 45 434 долара равни на 99 500 лв. Същото лице е закупило в този ден 100 000 германски марки за сумата от 99 500 лв. от финансовата къща, отразено в бордеро № 248.
От тези данни е видно, че към тази дата Жечевич не се е намирал на територията на Република България. Отразените обменни сделки от финансовата къща "Фактор И.Н." АД са с невярна дата на регистрацията - ден по-късно от действителния момент на сключване на сделките, което съставлява нарушение на указанията за регистриране и отчитане на сделките с чуждестранна валута на БНБ и Наредба № 26 за сделките на финансовите къщи с чуждестранна валута. Направено е невярно отразяване на несъществуваща сделка между лицето и финансовата къща. Според обясненията на Жечевич парите, които е обменял, са собственост на фирма "Панония" от град Сремска Митровица с директор Драган Касич. Основание за пренасянето им през границата на Република България и предаването им на финансова къща "Фактор И.Н" е сделка за доставка на дизелово гориво. Жечевич само е пренасял парите срещу комисионна от 700 германски марки. Повече данни в подкрепа на тези негови твърдения не са събрани.
От друга страна, изпълнителният директор на финансовата къща Илиян Насков и председателят на Съвета на директорите Кирил Добрев твърдят първоначално, че тези суми са пренасяни през граница, за да бъдат инкасирани от трезор в София. В обясненията си от 16 юни 2000 г., тоест месец по-късно, вече и двамата твърдят, че целта на пренасянето на валутата е била обмяна в същата финансова къща. Противоречие съществува и по отношение на всички обяснения, дадени от Добрев, Насков и Жечевич относно това къде се намира горепосочената валута.
В заключение могат да се направят следните изводи:
Първо, не може да се установи дали се касае за обмен на валута или плащания по сделки. Обясненията от Добрев и Насков, дадени първоначално и месец по-късно, са противоречиви. Те противоречат и на тези, дадени от Жечевич. Независимо от вида на сделката и целта на пренасянето на валутата през граница, не са събрани данни, които да установят къде се намира валутата, предмет на престъплението. Ако целта на внасянето е нейният обмен, то същата би следвало да бъде изнесена от Жечевич по законно установения ред.
Второ, регистрираната от финансова къща "Фактор И.Н." обменна сделка с дата 5 май 2000 г. е невъзможна предвид на това, че датата, която е отбелязана в регистрационния дневник, не съвпада с датата, на която страната по нея - Жечевич, е влязъл и напуснал територията на Република България. Това съставлява нарушение на указанията за регистриране и отчитане на сделки в чуждестранна валута на БНБ, като в случая стойността на предмета на престъплението е в големи размер.
Материалите по случая са изпратени в прокуратурата. Кирил Добрев освен във "Фактор И.Н", където и в момента е бил съдружник, е бил управител на още една фирма - "Доминат" ЕООД - град София, с предмет на дейност търговия. Прекратил е участието си в нея през октомври 1999 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, господин министър. От така предоставената информация от Вас, си отбелязах няколко неща: съмнение за извършване на престъпление по чл. 251, ал. 1 и чл. 252 от Наказателния кодекс; на три дати внасяне на въпросната валута; невярна дата на регистрация на сделките във финансовата къща; невярно отразяване на несъществуваща сделка; противоречиви обяснения относно валутата на лицата Жечевич, Насков и Кирил Добрев. Стойността на предмета на престъплението е в големи размери. Поне това отбелязах от Вашия отговор.
Останаха обаче без отговор за мене въпросите: изпълнени ли са от страна на финансовата къща разпоредбите на Закона за мерките срещу изпиране на пари, тъй като там има категорични разпоредби по този повод и явно става въпрос за суми над 30 000 лв.? В крайна сметка има ли заведено следствено дело по случая? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Що се отнася до това заведено ли е следствено дело и на какъв етап от работата по него се намира то, би следвало да се обърнете към органите на прокуратурата, тъй като всички материали са изпратени на тях по компетентност. Ние нямаме обратна информация за това какво е извършено, нито пък е искано допълнително съдействие от органите на МВР.
По другия Ви въпрос - за Закона за мерките срещу изпиране на пари, като юрист и човек, който заедно с вас е гласувал този закон смятам, че в случая има нарушение на закона и би следвало информация за тези сделки да бъде подадена на Бюрото за финансово разузнаване. Но също така мисля, че подобен въпрос би трябвало да бъде отправен към министър Радев, който във всички случаи е по-компетентен от мен в тази материя. Благодаря. (Реплики на недоволство от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Величков има думата да изрази отношението си към отговора.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Разбрах от господин Овчаров, че няма нужда да си изразя отношението към отговора, но правилникът постановява да изразя такова отношение. При това получих тук отговор все пак на тези въпроси, които бях поставил пред министъра на вътрешните работи.
Господин Радев, използвам присъствието Ви в момента и не знам дали в писмен или в устен вид ще отправя подобен въпрос към Министерството на финансите за нарушение на Закона за мерки срещу изпиране на пари (неразбираеми реплики от Стефан Нешев), който заедно тук сме гласували с Вас, господин Нешев.
Относно следственото дело явно ще трябва да отправя въпрос към съответната окръжна прокуратура дали има заведено такова следствено дело и ви уверявам, че ще го направя.
Относно това, което се е случило и тези суми, този предмет в особено големи размери, а също така невярна дата на регистрация на сделките, невярно отразяване на несъществуваща сделка е явно боравене с много сериозни пари. Тук господин Овчаров каза, че господин Добрев е получил още същия ден подкрепата от ръководството на своята партия. Може би така е нормално - без да се извърши съответната проверка, да се получи тази подкрепа.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Недей да лъжеш! Не съм ти казвал такова нещо!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Но господин Овчаров, искам да Ви цитирам. Понеже все се казва, че ние цитираме господин Костов, сега ще цитирам господин Първанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се обръщайте към господин Овчаров, а към парламента.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Искам да цитирам господин Първанов, който казва в едно свое интервю през месец юли тази година във вестник "Труд": "Партията не бива да прави компромиси по темата корупция. Този, който иска да печели, трябва да го прави извън политиката."
В случая явно господин Добрев печели, както е явно, че е член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. Интересно е какво е отношението на господин Първанов към този случай? Благодаря ви. (Реплики на недоволство от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков. Когато се върне, ще го попитате.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Драгомир Шопов.

ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Моят въпрос днес навършва точно един месец - заведен е на 13 септември, но мисля, че е актуален, имайки предвид морала и манталитета на управляващите в България.
Уважаеми господин Радев, нашето общество е сериозно разтревожено от небивалия размах на корупцията в най-горните етажи на властта. Едва ли не всеки ден ни поднася нови факти в това отношение. Те са красноречиво доказателство за липсата на морал и почтеност на управляващите, за тяхната ненаситна жажда за обогатяване, за облагодетелстване, като се пренебрегват дори най-елементарните норми на лично и обществено поведение, каквото би подобавало на съвременни държавници и политици, които се ръководят от благородни и народополезни амбиции. Това в никакъв случай обаче не може да се каже за днешните управляващи, за правителството, за премиера на Република България. Гафовете следват един след друг, непознато в историята на нашата страна и затова съвсем основателен и тревожен е въпросът докога ще се продължава по този начин?
Един от последните засега скандали с прословутите 80 000 долара, които е получила фондацията на госпожа Елена Костова с право резонира по особено болезнен начин сред всички слоеве на населението, все повече обедняващите българи. Това е нечуван скандал и е необяснимо поведението на премиера, който по стар навик се опитва да излезе чист от тази позорна афера, свързана с неговата съпруга.
Доста необяснимо е и Вашето поведение, уважаеми господин министър Радев, след като казахте, че нечистите пари, употребени за благородни цели, били се пречиствали. Наивно, несериозно и недопустимо като позиция, особено за един министър на финансите! Това, което става във фондацията на госпожа премиершата предполага възможността там да са били извършвани и други финансови операции, вероятно също с нечист произход.
Затова, уважаеми господин министър, искам да Ви попитам - ще назначите ли в качеството си на министър на финансите на Република България финансова ревизия на фондация "Бъдеще за България" от създаването й до днес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Сагата от миналия петък продължава. Надявам се да приключи днес. Два въпроса имам по тази тема. Това е сага, която, надявам се, вече доскуча на всички, които слушат това, което става, дори и в парламента, затова защото, господин Шопов, Вие като народен представител, ако по-малко разчитахте на литературните си заложби, изнасяйки тук една литературна сказка с недомлъвки, опити за обвинения - казани, но недоказани - от нищо от това, което чух като въпрос от Вас, ако наместо да залагате толкова много на тези Ваши литературни дадености, ако бяхте вече, както сте вече втори мандат народен представител, ако бяхте си дали малко труд да наблегнете на законовата база, действаща в страната и ако бяхте прочели един-два закона с по няколко страници, Вие щяхте да спестите днес на българските зрители и на българските данъкоплатци 15 минути загубено парламентарно време, затова защото в България има закони и тези закони трябва да се познават не по-малко от народните представители.
Самият Ваш въпрос, който Вие ми задавате - как да кажа - невероятна некомпетентност лъха от него. На всичко отгоре миналия петък аз отговорих на подобен въпрос и ако си бяхте дали труда поне малко да слушате това, което казах, щяхте да разберете, че не може финансовият министър, той няма правомощия да изпраща финансова ревизия в частна фондация по действащото законодателство.
Сега ще Ви повторя още един път, научете го най-после: частната фондация може да бъде проверявана от Държавен финансов контрол единствено в два случая - ако това го поиска главният прокурор и ако това стане по искане на ръководните органи на фондацията срещу съответно заплащане. Ако тази фондация има държавно или общинско участие, колкото и малко да е то, тогава Държавен финансов контрол може да влезе и по разпореждане на финансовия министър. В случая обаче такова нещо няма.
Аз много ясно, на чист на български език, няколко пъти го повторих миналия петък и ако Вие внимавахте в това, което казвам, сега просто нямаше да проявявате тази юридическа неграмотност.
Аз трябва да Ви кажа, че няма да си позволя, господин Шопов, независимо от това Вие или който и да било друг народен представител изисква от мен, да нарушавам действащите в България закони. Това няма да стане по простата причина, че финансовият министър не само законът го ограничава, той не бива да си позволява да използва своите подчинени структури и органи избирателно и да посочва кой къде да отиде да провери. Всичко това, което се върши в Министерството на финансите и всички структури към Министерството на финансите извършват своята дейност изцяло и изключително облягайки се на действащото законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Явно, господин министърът беше повлиян от стихосбирката на неговата съпруга, която предстои да излезе и в която преобладава, както пише пресата, доста червеният цвят и обичта. В това няма нищо лошо, разбира се. И аз мисля, че премиерата ще мине при голям успех в Пловдив.
Вероятно оттук идва и тази терминология, която ме изненадва, от един професионалист, какъвто смятам все още, че е господин Радев. Той говори за саги, за литературни заложби, литературни дадености. Това, което аз тук си позволих да изложа, няма никаква литературна стойност, разбира се. Друг е въпросът, че се търсят много обходни начини и пътища, за да не се постави пръста в раната и министърът да отговори по такъв примитивен начин. По такъв примитивен начин! Частна фондация, и т.н.... Проверка от главен прокурор или от ръководните органи на фондацията при заплащане... Според Закона за лицата и семейството, който действаше до скоро не сте ли натоварен Вие като член на правителството да отговаряте за фондациите, господин министър? Защо става това - тези обходни движения? Защото Вие се боите от това да се каже истината и заблуждавате тези, които ни слушат, нещастните българи, които сега все повече и повече потъват в мрежата на Вашата некомпетентност - не само на Вас, господин Радев, изобщо на управляващите. Така не може! След като има подобни явления, след като има такива ракови образования в нашето управление - съвременно, днешно, те трябва да бъдат изтръгнати и Вие сте длъжни да направите това, което може да се направи, за да се спаси този организъм, наречен България, а не всячески да използвате властта и положението, което имате, за да тормозите българския народ, да го подлагате на истински геноцид! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
За дуплика има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател. Аз недоумявам, господин Шопов, начинът, по който се опитвате да оригиналничите от тази трибуна, намесвайки събития, неща и лица извън мен, извън въпроса, който сте задали, отивайки някъде неизвестно къде във Вашите дебри на виртуалното Ви съзнание по тези въпроси, но това е отделна тема. Аз няма да говоря за нея, въпреки че бих могъл да се спра спокойно и да разгледам и Вашето семейно положение, но въпросът е друг и той е много по-важен, този, който поставяте. Аз изпитвам вече определено опасение от това, което Вие на тази трибуна днес за втори път много ясно дадохте да се разбере.

Вие не разбирате какво е това закон. Вие смятате, че законът се пише, за да бъде някъде на хартия, а не да се спазва. Това, което чух преди малко, означава ни повече, ни по-малко "Влез и направи проверка, независимо от закона". Ами Вие сте народен представител, или не сте? Какъв сте? Ами Вие, ако сте народен представител, дайте предложение, променете като народни представители закона и аз ще бъда задължен да вляза там.
В противен случай Вие разбирате ли какво става? Вие едва ли не карате изпълнителната власт, в случая в лицето на министъра на финансите, да не изпълнява действащите закони. И затова Ви казвам; обърнете повече внимание, наблегнете върху действащото законодателство и по-малко на литературата. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, изненадите, които поднася Семейството, са толкова много, че задаваните въпроси бързо остаряват, без обаче да губят своята актуалност.
Безспорен хит на седмицата са спестените от премиера 15 хил. долара от командировки. Няма да питам колко е взел, за да спести толкова. Няма да уточнявам дали "командир" идва от "командвам" или от "командирован". (Оживление в ДЛ.) Няма да гадая дали човек може да стане за пестил и когато много е пестил. Защото моят въпрос е свързан не с премиера, а със съпругата.
Миналия петък, министър Радев, отговорихте на два въпроса, свързани с взетите от фондацията на премиерската съпруга 80 хил. долара от мафията и днес на още един. Много говорихте, но нищо не казахте. Всъщност най-важното не казахте. И тъкмо Вашите опити да заобикаляте отговорите, както посочи колегата Шопов, прави въпросите отново и отново актуални, независимо от това, че са вече стари.
Може да се каже, че в известна степен Вие обявихте мнението си и по моя въпрос.
Аз питам: как Вие прилагате Закона за мерките срещу изпирането на пари спрямо фондация "Бъдеще за България"? Вие отговаряхте, включително и преди малко, че до средата на 1988 г. тогавашният Закон срещу прането на мръсни пари не е задължавал специално фондациите да идентифицират своите партньори и при съмнение да сезират съответната служба, която вашето правителство така и не е създало.
Новият закон предвижда такова задължение, но пък фондация "Бъдеще за България" е получила мръсните 80 хил. долара през месец април 1997 г. И затова според Вас тези пари не са предмет на идентифициране?
Но, ако прочетете чл. 18 на новия, на действащия закон, ще се уверите, че когато лицата по чл. 3, алинеи 2 и 3, в това число и фондациите, установят данни за изпиране на пари, трябва незабавно да уведомят Бюрото за финансово разузнаване.
Приемам, че през 1997 г. госпожа Костова действително не е знаела и е нямало как да знае, че взетите 80 хил. долара са от мафията. Приемам също, че тя случайно не е посочила източника на тези мръсни пари между дарителите.
От миналия месец обаче тя вече знае, или най-малкото има основание да се усъмни. Щом тя сега е установила този факт, изпълнила ли е тя своето задължение по чл. 18 - незабавно да уведоми Бюрото за финансово разузнаване? Ако не е, Вие пък дали сте изпълнили своето задължение по чл. 19, да предприемете конкретни мерки, включително и да изискате отнемане на разрешението за упражняване на съответната дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Атанасов, Вие, за разлика от Вашите колеги, сте си направили труда да прочетете задълбочено закона.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Но това не е достатъчно.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Чест и почитания, само че го тълкувате като дявола - Евангелието. (Смях в СДС.) Вие искате един закон, господин Атанасов, да се върне с обратна сила и да действа за период и за време, когато той по никой начин не е създавал задължение за това юридическо лице, за което Вие говорите. Тази, как да кажа, Ваша презумпция, тя е много интересна и създава впечатлението едва ли не, че има акт на пране на пари. Но това е нещо, което не Вие трябва да тълкувате и да обозначавате, а самото лице, което е задължено да сигнализира Бюрото съгласно действащия закон. Там много ясно е казано, че трябва да се идентифицират двете страни, които извършват тази транзакция и при наличие на съмнение за изпиране на пари да се сигнализира Бюрото за финансово разузнаване.
Ако ние тръгнем сега с Вас да коментираме какво значи "изпиране на пари" и ако ние с Вас сега завъртим целия цикъл от създаването на условията на предоставянето на едни средства от едно място на друго и на връщането им обратно на първото място, сигурно ще ни трябват още два часа, а има само четири минути.
Аз бих Ви препоръчал, господин Атанасов, прочитайки добре закона, да го приложите много добре за фондацията, която Вие ръководите. Защото в нея, в резултат на една финансова ревизия бяха открити такива невероятни нарушения, за които, ако аз бях на Ваше място, нямаше никъде да задавам въпрос за друга фондация. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС, обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата за реплика господин Иво Атанасов.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): А бе, Муравей, като има нарушение, защо не го дадеш на прокуратурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, моля Ви! Същото можете да направите и Вие, като има нарушение. Не задавайте излишни въпроси.
Господин Атанасов има думата, не му пречете.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Ако смятате, че фондацията, на която аз съм председател, действително има нарушения и престъпления, моля да постъпите по съответния ред. Вие сте ме глобили 200 лв. за това, че нямам счетоводител. Нямам счетоводител, защото от три години фондацията няма никаква дейност.
И тъй като изобщо не се притеснявам, че нещо може да има срещу мен в този случай, аз няколко пъти поисках да бъда вкаран в комисията "Антимафия".
Предлагам Ви още веднъж, ако Вие се съмнявате, че има нещо нечисто в дейността на фондацията, на която аз съм председател, която за три години събра 1000 лв., вкарайте ме в "Антимафия". И обратно, ако смятате, че фондацията на госпожа Костова е чиста и при положение, че вие имате мнозинство в комисията "Антимафия", вкарайте я и нея в "Антимафия" и я оневинете. (Ръкопляскания и възглас "Браво!" в ДЛ.) Само че Вие се боите да направите това.
Аз ще Ви припомня един друг закон, който е действал по времето на тези 80 хил. долара. Това е Законът за сделките с валутни ценности и валутния контрол. Според чл. 7 Министерството на финансите упражнява контрол върху сделките и действията с валутни ценности на юридическите и физическите лица. А според чл. 12 - всички действия с валутни ценности могат да се извършват от физически лица само с предварително разрешение на Министерството на финансите, освен когато със закон или акт на Министерския съвет е разпоредено друго.
Аз тогава Ви питам: Вие разрешили ли сте на фондация "Бъдеще за България" да извърши тази сделка за 80 хил. долара? Ето един закон, който тогава е действал. Моля, отговорете дали Вие сте действали според закона като министър на финансите? В противен случай остава впечатлението, че тук се опитвате с различни хватки да контрирате нещо, което, ако вие сте чисти, ще влезете и ще го обясните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За дуплика има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Атанасов, този път надценихте своите юридически способности. Аз Ви моля... На Вашия въпрос отговарям съвсем точно и категорично: не, нито аз съм нарушил закона и правомощията, нито фондацията по отношение на този акт, за който питате. Ако Вие се съмнявате в обратното, моля, съдебната система е насреща, повдигнете обвинение. И там в съда Вие ще намерите онова, което търсите. (Смях в ДЛ.)
Колкото до това, че преди малко ме обвинихте, че съм казал нещо за вашата фондация не много ясно и точно, ще се наложи да го повторя.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): 200 лв. глоба, ясно!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нито един лев от събраните средства в тази фондация не е отишъл по предназначение.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Никъде не е отишъл, стои си там.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нито един лев! Всички средства, които вие сте събирали, са отивали за издръжка на вашия апарат.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Никакъв апарат няма фондацията, не лъжи. Лъжете!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: А не за манастира, първо. Второ, никаква счетоводна отчетност не сте създали. Направили сте един благотворителен концерт и две години по-късно сте внесли 150 лв. като резултат от приходите на този концерт, по време на финансовата ревизия.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Е, какъв е проблемът?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Никаква отчетност! Едно лице, бивш Ваш колега, народен представител от БСП, подписва приходни и разходни документи и то документи, с които е давал възнаграждение на своя син и на своята дъщеря, без дори да е в договорни взаимоотношения с Вашата фондация. На това нещо се казва - невероятно нарушение. На това нещо се казва - злоупотреба с доверието на хората, които са внасяли средства в тази фондация. И ако имахте поне малко съвест, от този въпрос щяхте да бягате като дявол от тамян. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо не провериш и Костова така внимателно? Провери и другарката Костова и докладвай какво прави с милионите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото заседание на Народното събрание е на 18 октомври от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева
Ивалин Йосифов