Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-10-20

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Борислав Джолев. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 318
София, 9 октомври 2000 г.

На 6 октомври 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Васил Стоянов Гоцев, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 14.многомандатен избирателен район - Перник.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 14.многомандатен избирателен район - Перник, Маргарита Милетиева Борисова от коалиция "Обединени демократични сили"."
Моля квесторите да поканят госпожа Борисова.
(Всички народни представители стават. Маргарита Борисова застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
МАРГАРИТА БОРИСОВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкоплясканя.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! По чл. 120 няма предложения.
"Чл. 120. За нарушения на утвърдените от министъра на транспорта и съобщенията правила за безопасност и техническа експлоатация в железопътния транспорт се налагат глоби и имуществени санкции по този закон, ако не подлежат на по-тежко наказание."
Комисията не подкрепя текста на вносителя и подкрепя отпадането на този член, който по-късно е инкорпориран в следващи членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение на комисията за отпадане на чл. 120.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 8.
Член 120 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 121 има предложение от народните представители Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов:
В чл. 121 накрая да се добави "и създава предпоставка за допускане произшествия в ж.п.транспорта. Конкретните случаи и размер на глобата се определят в наредбите на министъра на транспорта и съобщенията по чл. 114".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 120:
"Чл. 120. Наказва се с глоба от 3000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице от персонала на Национална компания "Железопътна инфраструктура" или на превозвача, което:
1. допусне подминаване на затворен сигнал, закриване на дистанция, срязване на стрелка, удар върху стоящ подвижен ж.п.състав или нагазване на "баластова призма";
2. пусне в движение влак или маневрен състав, неосигурени с необходимата спирачна маса;
3. допусне нарушения при извършване на проби на спирачките или при оформяне на документите за тях;
4. допусне удар с пътно превозно средство или дерайлиране на железопътно возило на прелез по негова вина;
5. издаде вътрешни разпореждания или заповеди, отнасящи се до безопасността в железопътния транспорт и свързани с безопасността на превозите, в противоречие с утвърдените правила за техническа експлоатация и безопасност;
6. предостави управлението на тягов подвижен ж.п.състав или осигурителни или енергозахранващи системи на лице без необходимата за това правоспособност."
Ще прочета и следващите членове, защото са свързани с този текст.
"Чл. 121. Наказва се с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице от персонала на Национална компания "Железопътна инфраструктура" или на превозвача, което:
1. превиши допустимите скорости за движение на влак или маневра;
2. работи с разпломбирани съоръжения или с нередовни пломби по тях;
3. не извърши или извърши некачествено проба за съответствие на положението на стрелка с показанието на пула за управление след извършване на ремонтни работи, определени в Наредбата за работа с устройствата за сигнализация, централизация и блокировка;
4. подаде сигнал за придвижване на маневрен състав преди подготвянето на маршрута;
5. потегли влак, маневрен състав, изолиран локомотив или друго самодвижещо се ж.п.возило без подаден сигнал;
6. не изпълни предписание или разпореждане на служител на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 122. Наказва се с глоба от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице от персонала на Национална компания "Железопътна инфраструктура" или на превозвача, което:
1. експлоатира или допусне в експлоатация подвижен състав с неизправности по спирачните системи, ходовите части, устройството за бдителност и регистриращия скоростомер;
2. разпусне през гърбица (полугърбица) вагони с опасни товари, вагони, шаблонирани със забранителен знак за преминаване през гърбица и друг подвижен състав, за който има ограничения в правилата за движение на влаковете и маневрената работа;
3. подаде несвоевременно или погрешно сигнал, довел до срязване на стрелка, до удар върху стоящ подвижен състав или до дерайлиране на баластовата призма;
4. наруши реда за приемане и изпращане на влаковете, за извършване на маневра по главни и други приемно-отправни коловози извън границите на гарата или не прекрати маневра преди пристигане на возило съгласно утвърдените норми в правилата за движение на влаковете и маневрената работа;
5. експлоатира срязана стрелка, без да й е извършен технически преглед от определените длъжностни лица;
6. назначи на длъжност лице, което няма необходимата правоспособност за това;
7. не спази изискванията за превоз на опасни товари, ако деянието не подлежи на по-тежко наказание;
8. не издаде или издаде непълни писмени предупреждения на влаковия персонал;
9. наруши правилата при подготовка на маршрут с осигурителна инсталация при загуба на контрол от стрелка;
10. заспи на работното си място."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иван Борисов има думата.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Изразявам становище, че предложените по чл. 121 глоби в размер от 3 до 5 хил. лв., чета дословно: "Ако не подлежи на по-тежко наказание лице от персонала на Национална компания "Железопътна инфраструктура" или на превозвача, което..." и се изброяват шест точки. Считам, че тези глоби са несъразмерно високи и ще кажа какви са моите съображения.
Първо, при средна работна заплата на експлоатационния персонал от 200 лв.; второ, при три години вече нередовно изплащани заплати с огромни закъснения от по половин година - например, за тази година имаме още неизплатени заплати в пълен размер за м. май, да не говорим за това, че храната не се плаща, считам, че тези глоби са изключително високи и поставям въпроса: като в закон вкарваме такива високи глоби в порядъка на 3 до 5 хил. лв., тоест европейски глоби, ако ми позволите така да се изразя, ще се осигурят ли на българските железничари заплати, каквито са на техните колеги в европейските страни, откъдето ние заимстваме тези глоби? Там заплатите са в порядъка на 5 до 6 хил. марки на железничар при средна наша - 200.
На следващо място, аз поставям въпроса, че тези високи размери на глобите създават изключително сериозни предпоставки за корупция. Всеки, който по някакъв начин е нарушил правилниците и инструкциите на железниците, ще предпочете да предложи сериозен подкуп на длъжностно лице, отколкото да плати глоба.
И не на последно място аз поставям въпроса - уважаеми колеги, не се ли страхуваме, че ще оставим железниците без кадри? Това са висококвалифицирани кадри, които се създават в продължение на много години. Това е още една предпоставка, освен всички други, част от тях аз споделих с вас, да оставим българските железници без квалифицирани кадри.
С една дума, аз считам, че тези глоби несъразмерни със заплатите на тези хора. Те са непосилни. Създават се предпоставки за корупция, създават се опасения за разгонване на хората от железниците. Считам, че тези размери на глобите са недопустимо високи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Друг желае ли да се изкаже?
За реплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да репликирам моя колега в онази част от неговото изказване, в която той твърди, че има предпоставка за корупция. Предпоставка за корупция има само, ако органът може да тълкува в тези граници, които са твърде широки, и може да налага наказание, което е ниско, или наказание, което е - обратното - високо. Ние винаги в Комисията по икономическата политика сме се стремили границата между минималния и максималния размер на глобата да бъде не повече от три пъти. Тук са даже по-малко от три пъти, което е нормалната практика, така че според мен не са източник на корупция тези глоби.
Уважаеми господин председател, аз предлагам да отложим гласуването на тези три члена, които касаят глобите, поради наистина, първо, твърде многото технически понятия в тях. Ние в Комисията по икономическата политика доста подробно говорихме на тази тема, но все пак нека да бъдем убедени, когато гласуваме тези текстове, и ви предлагам да отложим гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли друго предложение? Има ли някой да е срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 127 народни представители: за 126, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието - тези три текста се отлагат засега.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 123 на вносителя има предложение на нашите колеги Мутафчиев, Богданов и Папаризов, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 123. (1) Наказва се с глоба от 300 до 500 лв. и с временна забрана за упражняване на дейността за срок от 5 години лице от персонала на Национална компания "Железопътна инфраструктура" или на превозвача, което употреби по време на работа или работи с концентрация в кръвта на алкохол или друго силно упойващо вещество над 0,3 на хиляда.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 лицето е длъжно да се яви на проверовъчен изпит по правилата за техническа експлоатация и безопасност на превозите пред Изпълнителна агенция "Железопътна администрация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 122 на вносителя, който става чл. 123, някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте чл. 122, който става чл. 123, така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 6.
Член 123 е приет.
Има думата господин Иван Борисов.

ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз гласувах против чл. 122. Аз съжалявам, господин Джеров, Вие не следите текста. Алинея 2 гласи: "Работи се с разпломбирани съоръжения или с нередовни пломби по тях." Господин Джеров, тук не става дума изобщо за алкохол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие четете друг текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Ние гласувахме чл. 123.
ИВАН БОРИСОВ: Член 122 гласувахме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Член 123, извинявайте, отложихме ги другите.
ИВАН БОРИСОВ: Считам, че този текст е абсолютно ненужен. Той нищо не решава.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не, не, не го гласувахме него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На стр. 102 долу е текстът.
ИВАН БОРИСОВ: Този не е гласуван?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не, не, този го отложихме и ние въобще предлагаме да отпадне.
Понеже има преномерация и затова номерацията, която аз казвам, е валидната.
По чл. 123 на вносителя има предложение на нашите колеги Мутафчиев, Богданов и Папаризов, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 123, който става чл. 124:
"Чл. 124. (1) Наказва се с глоба от 200 до 400 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, лице от персонала на НК "ЖИ" или на превозвача, което:
1. наруши реда за приемане и изпращане на влаковете, за извършване на маневра по главни и други приемно-отправни коловози, извън границите на гарата, или не прекрати маневра преди пристигане на возило, съгласно утвърдените норми в правилата за движение на влаковете и маневрената работа;
2. работи по устройствата на осигурителните системи без писмено разрешение от лицето, експлоатиращо устройствата;
3. не отстрани своевременно възникнали повреди в отделни елементи на железопътната инфраструктура при получено уведомление за това;
4. не осигури подвижен железопътен състав против самопридвижване или остави тягов подвижен състав в работно състояние без надзор;
5. извърши маневра с вагони, натоварени с опасни товари без необходимата предохрана;
6. наруши реда за придвижване на изолиран локомотив в района на гара;
7. включи в състава на влак вагон с неправилно разположен или неукрепен товар, както и вагони, натоварени над товароносимостта им;
8. не регистрира или регистрира невярно движение на жп возило, диспечерска заповед и други разпореждания, определени в правилата за движение на влаковете и маневрената работа (в служебната документация);
9. наруши реда, определен в правилника за техническата експлоатация, за извършване на работа по гарови коловози или стрелки, застрашаващи безопасността на движението;
10. извършва маневра без подаване на ръчни и звукови сигнали;
11. работи по осигурителните системи в гари на централно диспечерско управление без гарата да е взела предварително на "Резервно местно управление", без разрешение на дежурния ръководител и завеждащ техническата смяна на централния диспечерски пост;
12. неправилно подаде ръчен или звуков сигнал;
13. допусне движение на подвижен жп състав при нарушени габарити;
14. разреши експлоатиране или експлоатира елементи на железопътната инфраструктура и подвижния железопътен състав с параметри, несъответстващи на техническите изисквания;
15. не предприеме мерки за своевременното уведомяване на заинтересуваните длъжностни лица за промени в условията за движение на влаковете или маневрената работа;
16. наруши реда за включване или подреждане на вагони в състава на влак;
17. сигнализира неправилно железен път, подвижен състав или съоръжения;
18. допусне нарушаване на определената видимост на сигналите или употреби нестандартни по форма, цвят и размери постоянни сигнали;
19. използва неизправна спирателна обувка за спиране на вагони при маневра или я използва неправилно;
20. не изпълни задълженията си за охрана на прелеза;
21. не извърши или извърши непълен периодичен преглед на железния път, на съоръженията или подвижния състав;
22. извърши маневра с отблъскване на подвижен състав в противоречие с изискванията на правилата за движение на влаковете и маневрената работа; извърши маневра с набутване на вагони без подсигуряване на човек начело на състава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 123 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Господин Иван Борисов има думата.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, аз считам, че предложеният по ал. 1 срок от 5 години е изключително висок, бих казал абсурден. Той е равносилен на отнемането на шофьорска книжка завинаги - нещо, което вече не съществува на практика. Считам, че това наказание би трябвало да се прилага след доказване, че има вредни действия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Борисов, прощавайте, Вие пак се изказвате не по текста, по който разискваме.
ИВАН БОРИСОВ: Вие четете чл. 123, ал. 1, където санкцията е 5 години за лицето... Това прочетохте сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Член 123 на стр. 104.
ИВАН БОРИСОВ: На вносителя?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Член 123 на вносителя става чл. 124.
ИВАН БОРИСОВ: Тогава по другия член ще го направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 123, който става чл. 124, така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7.
Член 124 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 124 на вносителя има предложение на нашите колеги Мутафчиев, Богданов и Папаризов, което е оттеглено от тях.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 124, който става чл. 125:
"Чл. 125. Наказва се с глоба от 50 до 200 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, лице от персонала на НК "ЖИ" или на превозвача, което:
1. не носи свидетелството си за заемане на длъжност по време на работа;
2. напусне работното си място без разрешение или неправилно приеме или предаде дежурство;
3. работи без или с нередовни ръчни сигнални принадлежности, инвентар и противопожарни средства;
4. предостави управлението на подвижен жп състав или работа с осигурителни системи на лице, което е правоспособно, но не е на работа;
5. допусне на работа работници с неосигурена междусменна почивка, както и лице, което работи, без да е ползвало такава почивка;
6. допусне в кабините на локомотивите и мотрисните влакове, в релейните помещения и в канцелариите на дежурните ръководители лица без право на това;
7. не спре в гара или на спирка спиращ по разписание пътнически влак;
8. извърши маневра в посредна гара, спирка или в отклонение на междугарие без план за маневрената работа;
9. не осигури обзавеждане и оборудване на прелезопазачниците;
10. не уведоми компетентните служби при възникнали повреди на жп прелез."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 124, който става чл. 125, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 14.
Член 125 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията по икономическата политика предлага чл. 125 на вносителя да стане чл. 126 със следното съдържание:
"Чл. 126. Наказва се с имуществена санкция от 50 хил. до 100 хил. лв. превозвач, който допусне, разпореди или извърши превози на пътници и товари без лицензия и сертификат за безопасност или с изтекъл срок на валидност на лицензията и сертификата за безопасност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 125 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 125, който става чл. 126, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 12.
Член 126 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 126 на вносителя има прието предложение на народните представители Мутафчиев, Богданов и Папаризов, а в същото време те са оттеглили второто си предложение.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 126 да стане чл. 127:
"Чл. 127. (1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция от 25 хил. до 50 хил. лв. и със заплащане стойността на повреденото имущество физическо или юридическо лице, което чрез действията си препречва движението, блокира или уврежда елементи на железопътната инфраструктура или извършва действия без съответното разрешение върху или в непосредствена близост до железопътни линии и други железопътни съоръжения.
(2) Наказва се с имуществена санкция или с глоба от 100 до 500 лв. превозвач или лице от персонала на НК "ЖИ" или от превозвачите, което откаже или осуети извършването на проверка от служители на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 126 на вносителя, който става чл. 127, както е предложен от комисията.
Отменете гласуването.
Има предложение този текст да се отложи, за да се огледа малко по-прецизно от правна страна.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието. Отлагаме този текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 127 на вносителя има предложение от народните представители Мутафчиев, Богданов и Папаризов, прието от комисията, да отпадне чл. 127.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 127.
Гласували 126 народни представители: за 113, против 13, въздържали се няма.
Член 127 на вносителя отпада.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 128 на вносителя има приети предложения на нашите колеги Мутафчиев, Богданов и Папаризов.
Предложение на комисията за съдържанието на чл. 128:
"Чл. 128. Наказва се с глоба от 5 до 50 лв. лице, което замърсява чакалните и гаровите перони, пуши на местата, където това е изрично забранено, или преминава през гаровите коловози и стрелки извън зоната, определена за обслужване на пътници, без специално разрешение за това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 128 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 108, против 13, въздържали се няма.
Член 128 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 129 има предложение на народните представители Мутафчиев, Богданов и Папаризов.
Предложение на комисията:
"Чл. 129. Наказва се с глоба от 50 до 150 лв. и със заплащане стойността на повреденото имущество лице, което поврежда или унищожава подвижен железопътен състав, сигнали, указатели или железопътни съоръжения, ако деянието не подлежи на по-тежко наказание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 129 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Член 129 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 130. (1) Наказва се с глоба от 200 до 500 лв. водач на моторно превозно средство, което преминава през железопътната линия извън определените за това места.
(2) Наказва се с глоба от 5 до 200 лв. пешеходец, водач на пътно превозно средство, теглено с жива сила, или водач на животни, който преминава през железопътната линия извън определените за това места."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 130 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Член 130 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Допълнителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителни разпоредби".
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 1 има пет предложения на народните представители Мутафчиев, Богданов и Папаризов. Първите четири са приети по принцип или буквално, а петото предложение е:
"5. Точка 22 се изменя така:
"22. "железопътна гара" включва коловозното развитие, сигналните съоръжения, сградата, в която се намира приемното помещение за пътници и багажи, служебните помещения на ж.п. персонала, магазините, складовете и други"."
Комисията не приема това предложение.
Има четири предложения от народния представител Кирил Ерменков. Приети са първото, второто и по принцип четвъртото. Третото предложение е оттеглено от колегата Ерменков.
Има предложения от народния представител Руси Статков. Първото предложение е прието, второто не се приема, а то е: "В т. 22 се добавя "коловозното развитие в района на гарата".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Железопътна инфраструктура" са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл. 2, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните линии и прилежащите и принадлежащите към тях терени и пожарозащитни пояси; изкуствените съоръжения - мостове, тунели, надлези, подлези и съоръжения за предпазване от лавини и падащи камъни; горното строене на железния път - релси, траверси, релсови скрепления, стрелки и баластова призма; железопътните прелези и техните съоръжения; коловозното развитие на посредните, участъковите, разпределителните, пътническите и товарните гари, пероните и товарно-разтоварните рамки към тях; осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и инсталациите и съоръженията за производство, преобразуване и пренос на електрическа енергия за тяхното захранване; осветителните съоръжения и инсталации за осигуряване на безопасно движение в района на гарите; съоръженията за трансформиране и пренасяне на електроенергия за тягови нужди, включително тяговите подстанции, захранващите линии и контактната мрежа, стълбовете и другите съоръжения на енергосистемата за тягови нужди; терените, служещи за осигуряване на контрола по поддържането на железопътната инфраструктура; фериботния комплекс; терените на службите по движението и другите спомагателни дейности, свързани с безопасността на движението, терените, върху които са разположени техническите средства за осигуряване безопасността на движението.
2. "Управител" е юридическото лице, на което е възложено изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура и управлението на системите за контрол и безопасност на движението, ползва железопътната инфраструктура по силата на този закон и предоставя на железопътните превозвачи достъп до нея по реда, предвиден в този закон.
3. "Задължението за експлоатация" като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие, когато инфраструктурата е в състава му, да поеме всички необходими мерки по отношение на железопътните линии и инсталации, включително допълнителните услуги за гарантиране равнището на транспортното обслужване.
4. "Задължението за превоз" като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие да приеме и да извършва всички превози на пътници и товари при определени превозни цени и условия за превоз.
5. "Тарифното задължение" като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие да прилага цени, които са в разрез с търговския му интерес, но са определени или установени от компетентните органи по съответния ред съгласно действащото законодателство.
6. "Поддържане на железопътната инфраструктура" е съвкупност от всички дейности по текущия ремонт на железопътните линии, гарите, съоръженията, осигурителните средства, електрозахранващите системи, железопътните телекомуникационни системи и др.
7. "Експлоатация на железопътната инфраструктура" е съвкупност от всички дейности по управлението на достъпа до железопътната инфраструктура, влаковата работа и системите за безопасност.
8. "Лицензия" е документът, чрез който на предприятието се предоставя статут на железопътен превозвач с права за упражняване на дейността по железопътен превоз на пътници и/или товари и правото да извършва проверка на техническата изправност на возилата и жп техниката за осигуряване безопасна експлоатация по инфраструктурата и на правоспособността на персонала, зает с управлението им.
9. "Интермодален транспорт" е превозът на товари в една и съща товарна единица или превозно средство при използване на различни видове транспорт без обработка на товари.
10. "Заместващ превозвач" е превозвачът, на който основният превозвач по договора за превоз е поверил изцяло или частично изпълнението на превоза.
11. "Тежки железопътни произшествия и инциденти" са произшествията и инцидентите, настъпили в резултат на дерайлиране или удар на подвижен железопътен състав, довели до човешки жертви, пълна негодност на подвижния състав или до значителни материални или екологични вреди.
12. "Сертификат за безопасност" е документът, издаден по реда на чл. 46, ал. 1, удостоверяващ, че собствените или наетите возила на превозвача, които ще се ползват за движение по инфраструктурата, и пряко заетият с експлоатацията им персонал отговарят на изискванията за сигурност с оглед осигуряване на безопасна експлоатация по инфраструктурата.
13. "Международни превози" са превозите на пътници и товари:
а) от място в Република България до място извън нея;
б) от място извън страната до място на територията на Република България;
в) между две места извън Република България;
г) между две места в Република България, когато превозите са част от превоз по предходните точки.
14. Един "фут" е равен на 30,8 см.
15. "Вагонна пратка" е товар, предаден за превоз с една товарителница, за който изпращачът е поискал отделен вагон.
16. "Дребна пратка" е товар, предаден за превоз с една товарителница, за който не е поискан отделен вагон, като теглото на отделния колет е до 3000 кг за открит вагон или до 1000 кг за покрит вагон.
17. "Багаж (багажна пратка)" е товар, предаден за превоз от пътника, при което той задължително представя билета си и пътуването се извършва с един и същи влак, но багажната пратка се превозва във фургон.
18. "Колетна пратка" е товар, предаден за превоз, който се извършва бързо, във фургона на влака или в багажното отделение на електрически мотрисен влак.
19. "Влак" е подреден и скачен състав от вагони с един или повече локомотиви в работно състояние, снабден със сигнали и влакови документи. Локомотиви, мотрисни влакове, мотриси, моторни дрезини и други моторни возила, несваляеми от пътя, отправени на междугарие, се смятат за влакове.
20. "Блок-участъци" са части от открития път между две гари, ограничени със специална сигнализация, осигуряваща безопасно движение.
21. "Железни пътища" са железопътните линии и съпътстващите ги съоръжения от железопътната инфраструктура, условията за използването на които са еднакви за всички участници в движението, с изключение на тези по чл. 2.
22. "Железопътна гара" е сградата, в която се намира приемното помещение за пътници и багажи, служебните помещения на жп персонала, магазиите, складовете и други подобни.
23. "Добра репутация" има кандидатът, чиито членове на органите на управление и други служители, назначени да ръководят превозната дейност, не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, не са лишавани от право да извършват превозна дейност на пътници и товари и не са били изпълнителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
24. "Финансово стабилен" е кандидатът, който докаже, че ще бъде способен да поеме своите действителни или потенциални задължения за период от 12 месеца.
25. "Професионално компетентен" е кандидатът, който:
1. има разработени вътрешни правила за функциониране на превозната дейност, а лицата, на които е възложено да ръководят транспортната дейност, имат познание и опит, необходими за упражняването на дейността, придобити чрез обучение или усвоени в транспортната практика;
2. разполага с персонал, отговорен за безопасността на превозите на пътници и товари, подходящо квалифициран за тази дейност;
3. може да осигури необходимото равнище на безопасност за извършване на услугите чрез персонала, подвижния състав и организацията си.
26. "Задължения за обществена превозна услуга" е съвкупност от договорни задължения, по силата на които превозвачът се задължава да постигне определено договорено равнище при транспортното обслужване и цени за определен вид транспортни услуги.
27. "Непосредствена близост" е онази близост, която създава опасност за произшествия поради физически контакт или промяна на параметрите на железния път.
28. "Возило" е локомотив, вагон или съоръжение, което се движи по железния път.
29. "Подвижен железопътен състав" са транспортните средства и специалните машини, които при изпълнение на функционалните си предназначения се движат по железен път."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Считам, че по този параграф трябва да бъдат направени някои уточнения, преди всичко от гледна точка на терминология и пълнота на съдържанието на точките, които са изброени в § 1. Аз ще посоча само малка част от тях.
Например, в т. 5, аз питам: кои са компетентните органи, които трябва да компенсират загубите от тарифното задължение? Тук се дава възможност за много и различни тълкувания и аз считам, че трябва да бъде направено уточнение, да се конкретизира. Става дума за това, че не е ясно кои са тези компетентни органи.
По т. 7 считам, че също са допуснати непълноти и аз питам: а къде тогава остават неизброените тук, в т. 7, локомотивните системи за безопасност? Те изобщо не са включени.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В системите за безопасност.
ИВАН БОРИСОВ: Там изброявате системи, но тези не се включват. Значи ли, че те се изключват?
В т. 9 считам, че тази вмъкната чужда дума "интермодален" би могла да се замени с някоя българска, например "междувидов".
В т. 11 след текста "пълна негодност на подвижния състав" трябва да се добави и текстът "инфраструктура". Той също отсъства.
По т. 18 не е ясно как да разбираме думата "бързо". Точка 18 е кратка и аз ще ви я зачета: "18. "Колетна пратка" е товар, предаден за превоз, който се извършва бързо,... - това е относително - ... във фургона на влака или в багажното отделение на електрическия мотрисен влак.". Считам, че думата "бързо" не е точна, като термин.
И става дума за термина "електрически мотрисен влак". Аз питам: а какъв друг има? Багажни отделения има и във вагони, мотриси и дизелови мотрисни влакове.
Например в т. 22, когато Вие цитирате по старата и нова терминология, става дума за "железопътна гара", изброявате какво влиза там. Но аз питам: защо не включваме там, да речем, коловозното развитие, - в някои от гарите има много коловози - стрелките, средствата за сигнализация, централизация и блокировка, товаро-разтоварна дейност и т.н.
С една дума, аз считам, че § 1 е разработен сравнително добре, но аз посочих само част от пропуските, които считам, че са важни и би трябвало да бъдат отразени. И ако Вие, господин Джеров, и Вие, господин Николов, нямате възражения, бих предложил да не гласуваме този параграф сега. Вече направихме това за няколко членове назад в закона. Ако сега нямаме готовност да отразим тези предложения, мисля, че нищо не пречи за пълнота на закона, за коректност и за добре свършена от нас работа, мисля, че няма да сбъркаме, ако направим така, че тези, бих могъл да направя и още такива конкретни предложения, бъдат обсъдени и в следващия ден, когато вече отложените членове бъдат гласувани, да гласуваме и § 1.
Това е моето предложение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи, Вие правите процедурно предложение за отлагане обсъждането на текста.
Противно становище има ли? Няма.
Постъпило е предложение за отлагане разглеждането на § 1.
Моля да гласуваме така направеното предложение от господин Борисов.
Гласували 103 народни представители: за 41, против 56, въздържали се 6.
Предложението за отлагане обсъждането не се приема.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! В комисията, когато се обсъждаше какво е гара, не се прие нашето предложение в гарата да се включва и тази част от жп инфраструктурата - коловозното развитие, което досега винаги в нашето понятие е било част от гарата. И затова сега в т. 22 железопътната гара е само сградата, в която се намира приемното помещение за пътници и багажи, служебните помещения на персонала и т.н., а в т. 1 в инфраструктурата е включено коловозното развитие. В същото време обаче, в т. 6, където пише какво е поддържане на железопътната инфраструктура, това е съвкупност от всички дейности по текущия момент на железопътните линии, гарите и съоръженията. Или тук трябва да отпадне думата "гарите", или отново трябва да помислим какво представлява гарата, защото така става неясно - хем не е част от инфраструктурата, но тези, които отговарят за инфраструктурата, трябва да я поддържат.
Вие не приехте предложението за отлагане, но най-малкото това нещо трябва да бъде коригирано по някакъв начин - или да се извади от т. 6 "гарата", или да се приеме другото разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Имате думата, господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Аз виждам тук, че предложението на Руси Статков, което е прието, не е отразено в текста на т. 14, а е оставено отново 1 фут да е равен на 30,8 см и така го прочете председателят на комисията. Един фут трябва да бъде 30,48 см. Това са 12 инча.
И в т. 12 има позоваване на чл. 45, ал. 1, но мисля, че там трябва да бъде не чл. 45, а чл. 46, тъй като има преномерация на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В текста след нашето предложение е писано, че приемате по принцип т. 4, а това са точки 9, 13 и 14 да отпаднат. За съжаление, като гледам новия текст, виждам, че и трите точки си стоят със същия текст, който е предложен от вносителя.
За какво става дума? За интермодален транспорт. Тук доста говорихме за комбинирания транспорт, че не може с два текста в една глава да бъде определен в този закон и е необходимо по-широко развитие на частта от този закон, свързано с комбинирания транспорт, та включително и с така наречения "интермодален транспорт". Да определяме в момента понятието, след като е толкова далечно за нас, мисля, че няма никакъв смисъл.
А що се касае до точки 13 и 14, смятам, че в никакъв случай 1 фут, равен на 30,48 см, не бива да се вписва в един закон. Ако ние включим всички мерни единици и сравнителни единици, които се използват в определена сфера на промишлеността, на транспорта, то може би няма да ни стигне още един подобен закон.
Така че колко е 1 фут всеки един инженер знае и трябва да знае по принцип, който работи в тази сфера.
А за т. 13 - какво са международни превози? Необходимо ли е въобще да говорим за едно такова определение? Явно е, че има недоразумение.
И аз все пак питам председателя на комисията: приема ли това наше предложение или не го приема? Какъв е принципът на комисията, по който е приела?
Що се касае до определението за инфраструктура, аз също искам да се спра с две думи по проблема за гарите. Не може с този закон гарите да ги разделим надве. От една страна, тази част, която ще обслужва превозите - пътническите и товарните, и от друга страна, там, където се намира техниката за управлението на железопътната инфраструктура. Какъв ще бъде подходът? Отговор вносителят не дава. Тук накрая говорим за терени, но никъде не става дума за сградите. Обърнете внимание: "Терените, служещи за осигуряване на контрола по поддържането на железопътната инфраструктура, терените на службите по движението и други спомагателни дейности, свързани с безопасността на движението." Да, ама към тези терени има сгради. Какво значи това? Тези сгради не са към железопътната инфраструктура? Защо бягаме от едно ясно и точно определение? Определението за железопътна инфраструктура ще спомогне по-нататък и ще реши някои спорове за разделянето на железницата, така както вие го желаете.
Моля, приемете нашето предложение в т. 1 да се добави "и сгради" след думата "пътища". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата господин Николов - директор на Дирекция "Железопътен транспорт" в Министерството на транспорта и съобщенията.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Един принципен въпрос, който предизвика много дебати, това е за коловозното развитие на гарите. Ако ние приемем включването на коловозното развитие в гарите, то тогава ние ще получим един парадокс. Парадоксът ще се състои в това, че тази комуникация ще трябва да бъде накъсана в зависимост от собствеността на съответните съоръжения.
Ние създаваме предприятие "Железопътна инфраструктура", докато гарите, както са описани, те ще бъдат предимно на превозната служба, с изключение на помещенията, които управляват влаковото движение и тези помещения, които осигуряват безопасността на движението. По този начин коловозното развитие е включено в инфраструктурата. Именно затова.
Разбира се, ние можем да правим различни класификации, различни включвания, но така е прието и в европейските страни, и в европейските директиви. Има списък какво представлява железопътната инфраструктура, която е приета към съответните директиви.
Това е по отношение на инфраструктурата и по отношение на коловозното развитие за гарите.
Там, където е записано за поддържането, което беше цитирано, за републиканската железопътна инфраструктура, вие сте обърнали внимание, че са включени към инфраструктурата в описанието рамките към гарата, съоръженията за безопасност, електротехническите, контактната мрежа, тягови подстанции и всичко друго. Следователно, това създава онзи комплекс, който трябва да бъде поддържан. Това е в експлоатацията.
По отношение на санкциите, които бяха посочени в предишните и в отложените параграфи, мога да кажа само две. Диференциацията на санкциите за превишена скорост е много важна, особено за железопътния транспорт. Тези влакове, с огромна маса, създават потенциална опасност за пътници и товари при превишаване на допустимата скорост. Това пояснение давам по отложените две точки. Затова санкцията за превишаване на допустимата скорост е огромна. Санкцията по отношение неосигуряването със спирачна маса може да бъде по-малка, що се отнася до конкретно возило, включено във влака. Специалистите знаят, че един влак трябва да има определена спирачна маса и по този начин се създава възможност да има возила и без необходимата спирачна маса. Затова там санкцията е по-малка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Никола Николов, председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да се изкажа в подкрепа на това, което каза господин Мутафчиев. Вярно е, че Комисията по икономическата политика е приела по принцип предложението по т. 4. Какво значи по принцип? Ако си спомняте дебата, ние не приехме това да отпадне т. 9. Приехме да отпадне т. 14 - мисля, че е тази, която определя на колко е равен един фут. Това не е отразено от комисията, но приехме едно много съществено предложение на нашите колеги. Вероятно те обаче не си го спомнят, а именно предложението да отпадне в определението "международни превози" точка "г", която третира като международни превози превоза между две места в Република България, когато превозите са част от превоз по предходните точки или точките, които наистина са международни превози - които описват международните превози. Това също не е отразено.
Аз предлагам да приемем тези предложения, макар и неотразени в нашия доклад, а именно отпадане на точка "г" в т. 13 и отпадане на т. 14 от текста, който аз прочетох като предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз чух обратната теза от представителя на железопътната администрация, че инфраструктурата не може да се накъсва и той е прав. Ние приемаме да накъсаме гарата като управление на части. Защото в гарата влизат част от системите за управление на безопасността, а ние разделяме железопътната структура на две части - на търговска и на инфраструктура. Тоест, това разделяне, което няма да се получи в инфраструктурата, ще се получи в гарата. Този въпрос не е изчистен. Аз исках да чуя как ще се разделят търговската част, която изпълнява гарата като сграда, от частта, която се занимава с безопасността на движението и която е включена в инфраструктурата. Там ще се получи конфликтна точка и колегите са прави. Така излиза по логиката. Защото в гарата освен частта, която се занимава с безопасност, има търговска част. Там се продават билети, обслужват се граждани, има чакални, магазини и тем подобни. Това са гарите. Аналогията, която мога да направя, е със Закона за автотранспорта, но там нямаме служби по безопасност на движението, каквито има на гарата.
Така че тази гара сигурно ще я разделим на някакви части като сграда. Тази логика би трябвало да я чуем. Иначе колегите са прави. Тя се получава точка, в която се разделят две дейности.
Ако може да обясните как си го представяте това като дейност и по тази логика са разделени като понятия "гара" от "железопътна инфраструктура".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин Бойков, различен статут има собствеността на железния път и гарата. По силата на Конституцията железният път е изключителна държавна собственост. Така че по никакъв начин не можем да дадем друг статут със закон на железния път. Железният път е изключителна държавна собственост. Гарата не е изключителна държавна собственост. Очевидно в експлоатацията на гарите оттук нататък те ще бъдат част от активите, които ще се притежават от онези дружества, които са или превозвачи, или търговски дружества за експлоатация на самата гара точно като търговска дейност. А онази част, която и сега физически е отделена, там, ако внимателно следихте, има специален режим на допускане на външни лица в тези помещения. Тя очевидно ще си остане като част от железопътната инфраструктура. Така че няма никакво противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Бойков има думата за дуплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колега Николов. Аз разбирам, но тези помещения са част от сградата. Те не са терен. Тук е конфликтната точка и трябва просто да обясним как да бъде. Естествено е, че помещенията на началника на гарата, който отговаря за безопасността на движението, е част от сградата "гара", то не е терен. Сега е единна структура, господин Николов. Ние сега ги цепим на две - инфраструктура и безопасност на движението са едната част. Тук не става въпрос за колонното развитие, това безспорно е така. Това е безспорна истина. Това е абсолютно публична държавна собственост и не може да се променя. Но сградата като сграда има функции, които са отнесени към частта "инфраструктура". Как ще разделим тези две неща? Наем ли ще плаща железопътната инфраструктура на търговската част на компанията или обратно ще бъде? Как ще стане? Не можем да нацепим сградата на зиг-заг. В този смисъл гарата е конфликтна точка и в този смисъл колегите са поставили въпроса към кое ще се съотнася гарата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Николов от Министерството на транспорта.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Действително гарата се явява онзи възел, който трябва да бъде разсечен или по някакъв начин разпределена собствеността. Всички гари на територията на Република България в основната си дейност са предназначени за службите по превоза. В по-голямата част от гарите са превозните служби. Службите по движението имат много малка част от гарите. Вие всички знаете добре това. Следователно, касае се за разпределение на някаква собственост. Затова гарите са причислени в другата част, извън инфраструктурата и там предстои решение за тези помещения.
В тези пунктове, като разпределителна гара, там това понятие го няма. Тези, които са изключително към инфраструктурата и към движението, те са си включени там като разпределителни мощности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Нешев поиска думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да започна от това, че ние правим една диференциация на подвижен жп състав и на инфраструктура, която го обслужва. Всяка една от тези основни части има своите функции и трябва да видим в кои функции се вписва гарата.
Ако едно депо обслужва подвижния жп състав, и това е съвсем нормално, където се извършват основни ремонти, техническо обслужване на подвижния жп състав и се осигурява сигурността на транспорта, гарата обслужва инфраструктурата, защото там са регулативните лостове на управление на самата инфраструктура. И може да има стаи за експлоатацията, но те могат да им се дават под наем. Основното предназначение на гарата е да обслужва преносната мрежа, да обслужва регулирането на преносната мрежа.
И господин Николов, обръщам се към Вас, като застанете тук, на тази трибуна, никога не забравяйте, че сте само началник-отдел в едно министерство, а тук е парламента на България. Укорния тон, с който ни говорите, аз не го приемам. Ние не сме събрани тук, нали, за да бъдем поучавани по този начин. С уважение към институцията и субординацията - това е една моя лична бележка към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Мутафчиев, ако желаете да се вместите в останалото време, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Тъй като господин Николов се включи така активно в дебата, аз искам да кажа нещо: ако все пак вие възнамерявате чрез този закон гарите да ги отдадете на превозвача, става дума на държавния превозвач, този, който ще се отдели от Български държавни железници, по принцип аз мога да се съглася. Да, така е. По-малка част от помещенията се използват за движението, тоест за инфраструктурата. Но тогава инфраструктурата трябва да си сключи договор с държавния превозвач и да си плаща наем.
Не може да има различна собственост. Не може една гара да я делим на две. Но трябва да се дадат гаранции, че гарите ще бъдат към държавния превозвач. И оттам нататък да се отдават, както го предвиждате в закона.
Или обратно, гарата да се даде на инфраструктурата и да се ползва под наем от превозвача. Но собственик на гаровата сграда трябва да бъде един. Изберете го вие, нека да го обсъдим в комисията, затова беше добро и предложението на господин Борисов да отложим гледането на Допълнителните разпоредби, в комисията да се реши този въпрос и да влезем в пленарна зала.
Благодаря и на господин Николов за подкрепата за отпадането на двете точки. Поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев. Часът е 10,30. Давам почивка от половин час, след което от 11,00 ч. продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 13 до 19 октомври 2000 г.:
Постъпило е питане от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно осъществените дейности по ликвидиране последствията от уранодобива в село Елешница, Благоевградска област. Следва да се отговори в пленарно заседание на 27 октомври 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Бойко Ноев - министър на отбраната, относно разпореждане в базата на военното поделение в град Свищов. Следва да се отговори писмено на 27 октомври 2000 г.
Питане от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов към Евдокия Манева - министър на околната среда и водите, относно забавеното въвеждане в експлоатация на новопостроеното депо за твърди битови отпадъци в град Гоце Делчев. Следва да се отговори на 27 октомври 2000 г.
Постъпило е питане от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов към Емануил Йорданов - министър на вътрешните работи, относно предприемане на незабавни мерки за противодействие на футболното хулиганство и опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия. Следва да се отговори в пленарно заседание на 27 октомври 2000 г.
Има за връчване 3 писмени отговора от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуални въпроси от народния представител Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на отбраната Бойко Ноев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министър Александър Праматарски на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народните представители Иван Зънзов и Кънчо Марангозов.
Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Започваме с отговори от Муравей Радев - министър на финансите.
Има думата народният представител Михаил Миков да развие своя актуален въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз съм задал, уважаеми господин министър, своя въпрос на 13 септември. Той и тогава беше актуален, но с оглед някои световни геополитически и икономически събития, свързани с петрола, той е актуален и днес.
През изминалата година наблюдаваме едно повишаване на цените, което е извършено на 17 пъти. По отношение на нафтата, трябва да посочим, че ако през 1999 г. нейната цена е била под 1 лв., в момента тя е 1,30 лв. Част от цената се формира, освен себестойността или заводската цена, от акцизите, които представляват около 15-16 на сто от цената, пътната такса - около 10 на сто, екотаксата - около 2 на сто и ДДС-то, от което, държа да отбележа, господин министър, бюджетът печели при увеличаване на цените на горивата и на световния, и на вътрешния пазар.
Но има един друг - по-голям проблем - че цените на горивата се отразяват на всички стоки в България. Високите цени на петрола и високите цени на бензините и на нафтата в България представляват един внос на инфлация в българската икономика. Но най-трагичното е, че сега, есента, когато трябва да се сее, цените на нафтата в България са по-високи от цените на нафтата в Гърция. По-трагичното е, че цените на нафтата за луксозни автомобили са същите, както и цените на нафтата за селското стопанство.
В този смисъл е и моят въпрос: предвижда ли се намаляване на акцизите и таксите за течните горива във връзка с високите цени на петрола на световния пазар и изключително високите и несъотносими към заплатите цени на течните горива у нас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители и уважаеми господин Миков! Това е един много важен и сериозен въпрос, който Вие повдигате - въпрос, който далеч надхвърля значението си. Той няма само национални измерения. Той е въпрос от световен мащаб, въпрос, който в момента и то вече доста време занимава световната икономическа общественост, правителствата на много страни, икономиките на тези страни, които дърпат света напред преди всичко, защото този проблем там се отразява най-сериозно.
Това, дали икономиката на света е в състояние да приеме тази или онази цена на петрола, е важно, разбира се. Но по-важно е по-нататък, ако това ненормално, неравновесно състояние на цената на петрола към настоящия момент продължи дълго време, то този фактор във всички случаи ще има негативна последица върху икономическия растеж на световната икономика, разбира се, в това число и на България, която вече е част от тази световна икономика и не е нещо отделно от нея. И така поставен въпросът: какво правим тук, в България, едва ли не някак си вътрешните фактори като че ли са причина за това поскъпване, трябва много ясно да си дадем сметка, че последицата от поскъпването е именно поскъпването на тази суровина от страните-производителки.
Аз няма да се спирам сега на мерките, които са предприети до този момент на световно ниво по отношение на ограничаване на това негативно влияние, нито да правя прогнози конкретно какво ще бъде оттук нататък, въпреки че твърде много неща вече са подготвени и в Европейския съюз, и в Съединените щати като ответни мерки на това поскъпване, целящи, разбира се, нормализирането на тази цена. И ако питате мен, лично аз се надявам, че в един непродължителен период, който във всички случаи, по най-негативните усещания, ще продължи не по-късно от края на тази зима. Тогава, ако не и по-рано, според мен цената на петрола ще отиде на нейното равновесно за състоянието на икономиката на света, размерът, величината на тази цена ще бъде вече уравновесена. Така че Вие поставяте един въпрос, пак казвам, от световно значение, от голям, изключително важен за България и по-нататък за икономиката на България въпрос.
Вие обаче поставяте въпроса за това как точно правителството да реагира и дали то няма да намали цените чрез намаляване на акциза. Това конкретно е Вашият въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И таксите. Акцизите и таксите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тук сте писали за акциз.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И таксите съм писал.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И таксите, добре.
Да Ви отговоря конкретно на въпроса. Господин Миков, бюджетът на България за следващата година, който днес имах честта да внеса в Народното събрание, е разчетен на определено равнище на цените на петрола - около 30 долара на барел. Аз съм убеден, че тази цена е висока и със сигурност следващата година средната цена за цялата 2001 г. ще бъде значително под този размер.
Има едно съображение, което вие, като народни представители, много скоро ще разглеждате в тази пленарна зала. Това е данъчната политика за следващата година. Това е само един елемент от нея. И онова значително, много голямо, според мен, намаление на данъчната тежест, което правителството заложи в разчетите за следващата година и на базата на което е изграден цялостният бюджет. Трябва да ви кажа, че едно следващо намаление на който и да било данък, ще постави под изключително сериозна опасност приходната част на бюджета за следващата година. Изключително сериозна опасност, защото това намаление в тези размери, в сегашния момент е на границата на постижимото. Без много сериозни усилия от всички държавни институции следващата година, бих казал и граждански вече, приходната част на бюджета в следващата година не би могла да бъде изпълнена. Тя е изпълнима, но изисква много сериозни усилия. Следващото намаление на данъчната тежест, на който и да било данък сега, за 2001 г., ще бъде точно онази малка крачка, която вероятно ще провали бюджета за следващата година. А това е нещо, което не е полезно за България, нито дори за опозицията. Провалът на един бюджет не е полезен за която и да било опозиция, защото тя също така живее в същата тази държава.
Някои по-конкретни неща. Защо според нас акцизът не бива сега, след като казах, че това явление е временно и не се очертава за дълъг период от време да влияе негативно, а става въпрос вероятно за няколко месеца, и то зимните, защо не бива да се намалява акцизът?
Най-напред, вие знаете, че акцизът не е процент към цената, както беше някога. Акцизът е една константна величина в цената на петролните продукти и увеличението на цената, като резултат на поскъпване на суровината, не води до увеличаване на размера на акциза. Той си остава в абсолютен размер един и същ и в относителен намалява към съответните равнища на новите цени. Значи той няма пряко отношение към това ценообразуване. Просто няма. Той би могъл, ако се намали, да намали малко номиналния размер на тази цена, но той самият не се увеличава с поскъпването, както, да кажем, данък добавена стойност и други, които са вързани за крайната цена. Така че това е много важно съображение и трябва да не се елиминира като влияние.
Второ, в България не се облага с акциз моторното гориво. Това моторно гориво, което в Европейския съюз неговият акциз е 100 евро за 1000 кг, за един тон. Тук в това отношение ние сме значително по-облагодетелствани от страните на Европейския съюз. Отделно от това нашите акцизни ставки са много по-малки от тези, които действат в Европа - значително по-малки.
Ще ви дам няколко примера.
За оловен бензин А-91 акцизът в България е 300 лв. на тон, или 115 евро за 1 тон. 34 на сто от минималния за Европейския съюз. Там е 337 евро за 1 тон. Значи за оловен бензин А-91 - 34 процента е нашата акцизна ставка от тази, която е в Европа.
За оловен бензин А-98 - 62 на сто от действащите в Европейския съюз ставки.
За безоловен бензин А-95 достигаме до 40 на сто от ставката за акциз в Европейския съюз.
За газьола. Забележете, газьолът е онова гориво, което най-много се използва в икономиката. Големите транспортни средства използват нафтата за задвижване, за дизелови двигатели. Горивото за дизелови двигатели е 19 на сто от ставката на Европа. Деветнадесет процента! Една пета! Пет пъти по-малко.
Може би трябва да споменем и това, че в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз е поет ангажимент, и това е задължително условие на Европейския съюз, стоките, които имат акцизи, да се изравняват като ставки с действащите в Европейския съюз. Това е задължително изискване на Европейската комисия. В този смисъл дори е много добре, ако повечето държави в Европейския съюз намалят своите акцизни ставки, за да доближат нашите. Това би било едно положително явление затова, защото ние така или иначе в бъдещите четири, пет, до шест години, когато са разчетите да бъдем готови за присъединяване към Европейския съюз, трябва да постигнем техните високи размери на ставките. Това е нещо, което очаква България, независимо кой управлява, независимо кое правителство ще бъде излъчено тук от следващите парламенти, то ще следва европейска политика на присъединяване, което означава, че ще трябва да увеличава по-нататък тези ставки, за да достигне европейските. Така че сега едно намаляване на акцизните ставки би имало само негативен ефект. Негативен по отношение на бюджета за следващата година и вероятно много проблеми по неговото изпълнение. И раздалечаване от действащите в момента в Европа ставки. Трябва да ви кажа, че европейските страни, освен тези две или три, които решиха да направят нещо със своите цени, всички останали твърдо са решили да не регулират тези взаимоотношения чрез намаляване на акцизите в своите страни. Така че този голям праг, тази ножица си остава за в бъдеще и ние не бива да я увеличаваме още повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министре, за акцизите всички знаем, че таксите са валорни. Но въпросът е защо нищо не казахте за таксите, които са около 11-12 на сто?
Аз много харесвам Вашия оптимизъм, че до края на зимата - колко ще продължи зимата, не е ясно, защото Вие тая година сте разчели 30 долара на барел, но Вие и бюджета миналата година смятахте на 1,8 лв. за долар, пък в момента е 2,30 лева. Казах, че 17 пъти се е вдигала цената нагоре, тоест макротенденциите на световния пазар са такива и аз се страхувам, че Вие сте прекален оптимист по отношение на тях.
Сравнението с европейските цени също не мисля, че е особено коректно. Аз имам пред себе си статистика колко литра нафта, бензин и пр. могат да се купят и в Европа, и в Полша, Чехия, Унгария, и в Гърция. Примерно в една Германия - 6 пъти повече, отколкото българинът със средната му заплата, а за безработните в България да не говорим - това е друг въпрос.
Пак Ви казвам, че в момента е необходима една много спешна реакция от страна на правителството в рамките на предвиденото намаление. Вие разчитате резерви в бюджета от ДДС и от тия увеличения. Тая година те бяха факт, защото увеличението Ви помогна да реализирате резерв. Но разберете, това са измислени цифри, защото това ще се отрази на стоките на пазара - ще има инфлация при една такава политика. Добре е сега незабавно да се направи опит, да се разберат по този въпрос всички политически сили, за едно осигуряване поне на сеитбата, защото става въпрос за хранителните стоки, при които високите цени на петрола, а оттам на нашата нафта и газьол, автоматично ще се отразят в инфлация и увеличаване на цените на пазара. Ето в тая насока ми се ще дори и в рамките на предвиденото от Вас намаление на данъците да се мисли спешно по един такъв въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател!
Господин Миков, Вие сякаш отново забравяте, че това е световен проблем, а не е само български и че ако има проблем в света, то България няма как да бъде един обетован остров или някакъв оазис в центъра на една пустиня. Това, което действа в света в лоша, негативна светлина, ще действа и в България. И обратното, това положително, което действа там, няма как да не се усети и тук. Аз трябва да ви кажа, че цената на българския бензин е една от най-ниските в Европа, с изключение на Румъния вероятно. Имам справка и мога да Ви я покажа. (Шум и реплики от ДЛ.)
Вие ми говорите тука освен за акциза, който приемате, че е това, което казах, и за таксите.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Дванадесет на сто.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Искате ли да Ви кажа и за таксите какво се получава като ги съберем? Слушайте тогава.
Оловен бензин А95 - акциз плюс такси - 58 на сто от минималния размер на акциза в Европейския съюз. Половината от този, който е в Европейския съюз заедно с таксите!
Оловен бензин А98, който карат най-скъпите коли - 88 на сто е сборната ставка на двете от минималната за Европейския съюз.
На газьола - 53 на сто сумарно е двойната ставка. Това са числа, които веднага можете да проверите.
Пак Ви казвам. Това е много важен въпрос. Той е и национален, и световен. Всичко онова, което важи за света, ще важи и за България. Ние ставаме част, която не може да се откъсне оттам. В този смисъл и светът няма да прави такова намаление, и България няма да го направи.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Франция не е ли светът? Французите защо го намалиха?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Методи Андреев да развие своя актуален въпрос.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Обстановката на тазгодишния пазар на винено грозде и въпросите, на които лозарите искат да получат отговори, са причина да се обърна към Вас с този актуален въпрос.
Вече трета година под натиска на нашето правителство Европейският съюз увеличава квотата ни за износ на червено вино. И вече трета година страната ни не може да изпълни тази квота. В същото време няма кой да изкупи тазгодишната златна реколта от винено грозде. Такова беше положението преди месец.
Особено голямо е напрежението в Родопската яка (Марково, Брестовица, Цалапица) и в района на гр. Мелник. Една от причините за тази парадоксална ситуация също се крие в опита на някои наши винпроми да правят българско вино с вносно грозде или от Македония, или от Молдова. Част от тези винпроми не внасят директно грозде, а гроздова мъст или други подобни полуфабрикати, от които тук, в България, произвеждат вино. По тази причина и по този начин от сравнително по-евтината, но далеч по-некачествена суровина от Македония и Молдова, те произвеждат съмнителни по качество вина, но извличат за сметка на това по-големи печалби.
Като се изходи от основните постановки на вече действащия Закон за виното и спиртните напитки и по-точно чл. 8 от този закон, става ясно, че тези винпроми не би трябвало въобще да произвеждат качествени вина от определен регион, носещи марката "българско вино". По този начин стремежът за лесна печалба компрометира марката "българско вино", свива пазарите ни, създава напрежение сред лозарите, демотивира ги да не се занимават с лозарство, унизява ги и поражда напрежение в родната винарска промишленост.
Най-трайният негативен ефект от този внос на грозде и полуфабрикати от грозде в крайна сметка ще е загубата на доверието в качеството на марката "българско червено вино", а това може да постави на карта бъдещето на лозарството и на винарството в България. Необходимо е да се предприемат конкретни действия за защита интересите на българските лозари, включително със средствата на една добре балансирана протексионистична политика на нашето правителство.
Във връзка с това са и моите актуални въпроси:
Уважаеми господин министър, имате ли информация за внос на винено грозде и полуфабрикати от него от Македония и Молдова, и ако има такъв внос, какви количества са внесени? Какви са митническите такси, които трябва да се плащат при внос на такива суровини? Съществува ли възможност при поетите от страната ни ангажименти - подписани търговски споразумения, да се ограничи вносът на винено грозде и полуфабрикати от него, за да се защитят интересите на българските лозари и качеството на българското вино?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Андреев.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Андреев, Вие наистина поставяте един много важен въпрос, който е гордост за България, защото България освен с много други неща, на едно от челните места в света е известна със своите маркови и качествени вина, които се търсят от любителите на виното в цял свят. Ние сме длъжни да съхраним това качество на България и тази слава на българските вина.
Действително са допуснати в последните няколко години известни пропуски най-вече от недобросъвестни винопроизводители. Въпросът, който Вие поставяте, като че ли клони към една недобросъвестност на производителите и несъхраняване на онази марка, която вече е пробила на външните пазари и която се търси. Но Вие имате няколко конкретни въпроса и ще се опитам да отговаря на всеки един от тях.
Вие питате какво е количеството винено грозде и полуфабрикати от него, внесени от Македония и Молдова, и каква е възможността за забрана на вноса на винено грозде и полуфабрикати от съседните на България страни? Поставяте и въпроса с лицензирането на тези наши производители. Не всички от тези въпроси са от компетенцията на Министерството на финансите, но там, където навлизам в други сфери, ще ме извините, ако говоря малко по-непрофесионално. Ще се опитам да отговоря и на трите въпроса.
На първия въпрос: какви са данните от митническата статистика до края на август 2000 г.?
Вносът на прясно грозде в този период на настоящата година е незначителен - 92 т за тази година и 161 т за миналата година при ставки на митата в зависимост от сезона. От юли до октомври ставката е 74 на сто, а за останалите сезони - 40 на сто.
Вносът за потребление на наливни вина през 2000 г. също е незначителен - 42 хектолитра, а ставките на митата - както за наливните вина, така и за виноматериалите, са едни и същи и са в размер на 12 на сто, плюс 35 евро на хектолитър.


Вносът за преработка на виноматериали за 2000 г. е 49 хил. хектолитра, от които 12 хил. хектолитра от Молдова и 37 хектолитра от Македония.
За сравнение през миналата година са внесени за преработка 207 хил. хектолитра виноматериали, от които от Молдова 20 хил. и 500 и от Македония - 186 хил. и 500 хектолитра, тоест наблюдава се едно рязко намаляване на внесените количества тази година спрямо миналата година.
При внос за преработка в страната независимо от вида на суровините не се събират мита и такси, когато идва да се преработва и да се създава заетост в България. Съгласно Закона за митниците и Правилника за приложението на Закона за митниците, за митническите икономически режими, които се прилагат при преработка на виноматериали или грозде за получаване на вино се изисква само обезпечаване на митните сборове и другите държавни вземания, а тогава, когато поръчката е пълно ишлеме, не се изисква и това обезпечение.
По следващия въпрос мога да Ви информирам следното: виноматериали се внасят предимно за преработка и износ от страни, различни от страните на Европейския съюз, а съгласно разпоредбите на новия Закон за виното и спиртните напитки и наредбите към него, производството на трапезни вина с използване на вносни виноматериали е допустимо. В самия този закон е допустимо използването на такива вносни виноматериали. Допуска се също така трапезни вина да се изнасят от България предимно за пазарите на Русия, Япония, САЩ и други страни, различни от страните на Европейския съюз.
Съгласно чл. 8 от Закона за виното и спиртните напитки обаче качествените, марковите вина тези, за които Вие питате, задължително се произвеждат от точно определени лозарски райони, микрорайони или дори масиви, чието име служи за означаване на виното. Смесването на местни маркови сортове с вносни виноматериали означава измама на клиентите, извършвана от недобросъвестни винопроизводители. Това разбира се подбива пазарите и намалява шанса на България за експорт. Може би е добре да се прегледат лицензираните винопроизводители за евентуалния внос на грозде, на виноматериали и на това дали те използват тези маркови етикети за бутилиране на вина, в които има и такива съставки.
По третия въпрос смятам, че възможностите и компетенциите са определени в Закона за виното и наредбите към него - става въпрос за контрола - и административно-наказателното законодателство. Контролът на качеството на произвежданите и изнасяните за страните от Европейския съюз български маркови вина е възложен на специализирани органи, които са отговорни за това да не се допуска компрометиране на изискваното качество съгласно Закона за виното, Споразумението по виното и Споразумението за взаимна защита и контрол на наименованието, на произхода с Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин министър, за отговора. Двете цифри, които Вие споменахте и направиха впечатления, това са - 49 хил. хектолитра тази година и 207 - миналата. Това означава, според мен, две неща - това е резултат от действието сега вече на Закона за виното и спиртните напитки. Явно някои винпроми са се включили и са започнали да се съобразяват с този закон.
Другото - предполагам, че това е благодарение на по-затегнатия митнически режим при внасянето на такива виноматериали. Действително разликата е съществена.
А що се отнася до това - за недобросъвестните винопроизводители, които ползват чуждо грозде и продукти от него за производство на качествени, маркови български вина, запазвам правото си като народен представител да задам актуален въпрос към министър Жотев по отношение на лицензионния режим, разрешаващ на тези винопроизводители да произвеждат българско вино.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Георги Пирински, за да развие своя актуален въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, в лекция в столицата на 3 октомври т.г. посланикът на Съединените щати в България засегна искането на американската администрация за намаляване на 68-процентна ставка за обмитяване на вноса на птиче месо от САЩ, прилагано от българската страна.
Посланикът тогава заяви, че за последен път е поставил този въпрос в разговор с министъра на земеделието и горите с аргументацията, че ставката е несправедливо висока, както и че на практика този внос не се обмитява и по такъв начин ставката не играе ролята на защитен механизъм.
Господин министър, във връзка с горното моят въпрос е: какви митни сборове върху вноса на птиче месо от САЩ са събрани от 1 януари 2000 г. до последната отчетна дата, за която разполагате с данни и намирате ли Вие за необходимо ставката да бъде преразгледана и намалена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, по повдигнатия от Вас въпрос мога да отговоря следното:
По данни от митническата статистика от 1 януари до края на м. август 2000 г. са внесени 9800 т птиче месо, от които 3400 т са от Съединените американски щати, което представлява около 35 на сто от целия внос за този период. За тези количества са събрани 1 млн. 616 хил. лв. мито и 1 млн. 586 хил. лв. ДДС. В това число за внесените от САЩ 660 хил. лв. мито и 600 хил. лв. ДДС.
Що се отнася до втората част на въпроса Ви относно необходимостта от преразглеждане и евентуално намаляване на ставката за митото така, както разбирам от въпроса Ви, дали ще има такова намаляване, мога да Ви уведомя, че прилаганите мита за пилешко месо са от порядъка на 68% и те не са с фискален характер.
За подготовката на митническата тарифа на България за следващата година - 2001 г. са предвидени консултации както между отговорните министерства, така и между браншовите съюзи, които имат пряко отношение към този въпрос. На тези консултации ще се потърси балансирано решение, за да се защитят както интересите на птицевъдите, които многократно са настоявали за по-високи защитни мита, така и интересите на вносителите на птиче месо и производителите на продукти от него, тоест там ще се изгради стратегията по този въпрос, включително с браншовите съюзи и от едната, и от другата страна, които имат в случая малко противоположни интереси.
Съгласно ангажиментите, произтичащи от присъединяването на България към Световната търговска организация всяка година, в началото на всяка година, и това е от 1997 г. насам, в приложение към митническата тарифа се предвижда тарифна квота от 1500 т замразено птиче месо, отворено за всички страни-вносителки, включително САЩ, при нива на митата 55 на сто, но забележете, не по-малко от 650 щатски долара на тон - другото ограничение, второто.

Процедурата за администриране на тази ниска на пръв поглед тарифа е прозрачна, изложена е в заповед на министъра на финансите, не изисква предварително разпределение на тези квоти, а се приспада от внесеното вече заявено количество по реда на постъпване на искането до изчерпването на тази квота.
Трябва да ви кажа, че до този момент заявки за ползването на тези тарифни квоти не са подавани, тъй като прилаганото минимално мито - 55 на сто, е ефективно само тогава, когато са достатъчно високи цените на вноса - от порядъка на над 960 щат. долара за тон, а очевидно до този момент сделки на цена като тази не са сключвани в България, поради което и квотата не е била използвана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин министър, може би сте информиран, онзи ден е проведена една среща-конференция, организирана от Съюза на птицевъдите в България, на която е отбелязано, че за изминалите 10 години производството на птиче месо в България е спаднало на половина - от над 200 хил. т на около 105 хил. т. Спаднал е съответно и износът на птиче месо от България. Ние сме загубили пазарите си в Русия, в Куба, в Япония, в Близкия Изток. Нещо повече, там с огромна тревога е било констатирано, че вносът на птиче месо в България поставя българските производители в невъзможни икономически условия да развиват това производство.
Данните, които Вие съобщихте за регистрирания внос, съм сигурен, че ще бъдат предмет на особен интерес от страна на производителите и търговците на птиче месо в страната, защото те очевидно отразяват една част от реалния внос. Онова, което казахте за регистрирани и нерегистрирани сделки по определена цена, също говори, че много голяма част от вноса минава без такава регистрация. И на практика се получава, господин министър, че се регистрират символични количества за внос със съответните митни сборове, а онова, което постъпва на пазара, съсипва българското производство.
Вие в предходните си отговори и във връзка с въпроса на господин Миков говорихте за участието на българската икономика в процесите на глобализация, необходимостта от приравняване към нормите на Европейския съюз. Господин министър, трябва да имате предвид, че вашето правителство по отношение на подкрепата и защитата на българските производители на селскостопанска продукция е на светлинни години далеч от практиката на Европейския съюз. Имайте предвид, че онзи плюс в нашия износ на храни, цигари и напитки, който 1997 г. даже беше около 234 млн. долара, за първото полугодие на тази година е една десета от това.
Завършвам със следното. Вашето правителство ще остане в историята от последните 10 години като администрацията, която унищожи икономическата основа за производството и износа на селскостопанска продукция от България. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, въпреки голямото ми уважение към Вас, Вие доста произволно интерпретирахте това, което съм казал. Аз съвсем не съм казал, че има нерегламентиран внос и че някой ще увеличава или пък има намерение да намалява тази ставка. Казах само, че този въпрос ще бъде решен с участието на заинтересованите браншови организации - нищо повече! - и съответните министерства. Вие съвсем произволно от тази трибуна споменахте, че има огромни количества криминален внос на птици. И аз бих задал въпроса: каква е тази подозрителна Ваша осведоменост? Може би трябва да кажете нещо по-конкретно - кой точно и колко внася в България нерегламентирано пилешко месо. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Кой точно и ако имате информация, моля Ви да я дадете на Народното събрание и на правителството, за да вземе мерки. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина, господин Марангозов!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз не мога да приема спокойно едно обвинение към действащата митническа администрация, която ежедневно доказва, ежедневно доказва себе си, като непрекъснато залавя всички тези минаващи и наркотрафиканти, и криминален внос, и криминален износ. Няма ден, без тази митническа администрация да има сериозен успех. Какво означава това? Че тя се бори с тези неща. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
По ваше време, господин Пирински, не се споменаваше нищо подобно. Което означава, че точно тогава имаше политически чадър над тези канали, които действаха на българската граница. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И ако вие си позволявате да обвинявате днешното правителство, че било съсипало, казвате, пилешката индустрия в България, аз мога от тази трибуна да кажа, че вашето правителство съсипа икономиката на България за двете нещастни години, когато управляваше България. (Силен шум, викове и ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За процедура - имате думата, ако наистина е процедура, обаче.
Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Процедурен е въпросът по какъв начин водите заседанието, господин председателю. Трябваше да обърнете внимание на господин министъра да не си позволява да квалифицира по какъв начин трактувам неговите думи. Имам право дотолкова, доколкото са ми способностите, да ги разбирам по начина, по който очевидно те означават онова, което той каза.
Но искам също да кажа, че нервниченето и повдигането на тона не са най-добрият аргумент. И препоръчвам на господин министъра да се успокои и да се насочим към една спокойна дискусия по бюджета и по данъците. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз ще бъда съвсем кратък и направо ще задам моите въпроси, тъй като темата, по която искам отговор от господин министъра, беше многократно обсъждана и по страниците на средствата за масова информация.
Моето питане е относно плащане на средства от държавния бюджет за покриване дълга на ЦКБ по така нареченото дело "Чорни".
Уважаеми господин министър, как защитихте интересите на българския данъкоплатец в горепосоченото дело? Какви мерки предприехте за търсене на отговорност от виновните лица, разбира се, в рамките на Вашата компетентност? Къде са парите по тази сделка и какви мерки предприемате за връщането им на българския данъкоплатец? Ако обичате да кажете и сумата, която е минала като плащане през Вашето министерство от държавния бюджет по това дело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Бойков, за разлика от господин Пирински, който преди малко каза, че има право да тълкува, както си иска, моите думи, според мен Вие сте се пообъркали малко този път. Защо сте се пообъркали? Ами, Вие говорите за държавен бюджет, говорите за разходи от държавния бюджет, говорите за ощетяване на българския данъкоплатец по един въпрос, който абсолютно нищо общо няма с държавния бюджет. Един депутат 4 години в този парламент трябва това да го знае. Защо трябва да го знае? Вие споменавате за нещо, което било отразено в пресата, във вестниците, но може би трябва малко повече време да отделите, за да разберете точно за какво става дума.
Сега ще се опитам да Ви обясня. Вижте, става дума за спор между търговски, юридически лица по Търговския закон. Става дума за това, че една частна банка в България, търговска банка получила финансиране отвън от друга частна институция. Не върнала навреме тези средства. Онази, другата външна частна институция, съди тази, първата. Губи първата две дела по ред, на път е да загуби и третото. В разговори и преговори между двете търговски институции се стига до извънсъдебно споразумение, в резултат на което това задължение, което се оспорва, е разсрочено по един подходящ начин и редуцирано, почти два пъти намалено.
В следващия момент тази частна българска банка, за която говорите Вие, съди онези фирми, на които е дала тези пари и които не са й върнали. Съди и някои недобросъвестни длъжностни лица, които са допуснали подобно изпращане на средства без съответно обезпечение или без гаранциите, че ще бъдат върнати тези пари. Но това е въпрос на съда и в момента се движат такива дела.
Аз просто не виждам къде е мястото на бюджета, първо, в този момент. И питайки ме каква е сумата, която бюджетът е изразходвал там, за да удовлетвори или да реши тази сделка, просто Ви казвам, че самият въпрос налага само този отговор, че никакво отношение няма нито бюджетът, нито данъкоплатецът, нито каквото и да било друго към... То е чисто търговски спор между два търговски субекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Когато ставаха споразуменията, банката беше държавна, доколкото си спомням. Имаше един период, в който ЦКБ от частна банка стана собственост, опосредствано, разбира се, по Търговския закон, на държавна институция. И точно тогава стана споразумението. И точно тогава Вие излязохте в пресата и казахте, че сте участвали в това споразумение, не знам дали пряко или чрез вашето министерство. И точно тогава се платиха средства.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Какви средства?
ИВАН БОЙКОВ: Аз не знам какви и затова Ви питам, за да ми кажете Вие какви, има ли или няма и ще търсим ли тези средства от тези, които са виновно причинили щетите. А от Вашия отговор разбирам, че Вие не знаете за какво става въпрос и нямате отношение към него, защото това е спор между две частни институции. Но точно в този период банката беше държавна. Имаше по-голямо държавно участие. В ЦКБ имаше смяна на собствеността. Затова ви зададох този въпрос и затова чакам отговор от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин Бойков, аз добре съзнавам, че наближават избори и всеки народен представител се опитва оттук да покаже някаква дейност, но точно Вие, господин Бойков, задавайте по-грамотни въпроси, защото тези въпроси може да се обърнат утре срещу Вас и да Ви окажат лоша шега. Вие ми зададохте един много ясен въпрос. Аз ще го прочета: "Как защитихте интересите на българския данъкоплатец в горепосоченото дело?" Абсолютно неграмотен въпрос! По този въпрос няма отношение нито българският данъкоплатец, нито българският бюджет, никакво отношение. Една стотинка не е изразходвана за подобен спор между две търговски институции. Аз мисля, че сте депутат от Бюджетната комисия. Ако е така, това е недопустим пропуск да не знаете разходната част и структурата на един държавен бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Радев, недейте да правите квалификации, а отговорете.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Съжалявам, извинявам се. Но просто недоумявам как се случва.
Второ, "Какви мерки предприехте за търсене на отговорност на виновните лица?". Ами министърът на финансите не е главен прокурор или съдия. Там, в съда се търси тази отговорност. И в момента се търси. Аз Ви отговорих на този въпрос, а Вие отново ми повтаряте, че аз трябва да потърся отговорност от този или онзи.
И "Къде са парите от тази сделка?". За какви пари говорим? Тук става дума за един кредит, който една търговска банка е получила и не е възстановила. Вие споменавате моето име. Къде е то тук? Истината е, че аз се застъпих за тази банка дотолкова, доколкото един следващ фалит на една банка щеше да окаже изключително негативен ефект върху стабилността на банковата система в България като цяло. Истината е, че се опитах да посреднича в тези преговори и благодарение на това се стигна до един изключително благоприятен завършек. Този дълг, който е безспорен, който следващият съд щеше да присъди в полза на онзи външен кредитодавател, в резултат на което или щеше да фалира тази банка, или най-малкото щеше да стане собственост в същия този момент на онзи, който беше дал парите... Тук става въпрос за около 10 млн. долара заедно с лихвите. Та тези 10 млн. долара в резултат на тези преговори между банката и институциите, които бяха дали тези пари, се разсрочиха за срок от пет години, гратисен период от пет години, един период от две или три години за изплащане на равни вноски и не 10, а 5 млн. Това са резултатите от тези преговори. Но тук бюджетът няма нищо общо, разбирате ли, нито бюджетът, нито разход на бюджета, това е сделка между два търговски субекта и нищо повече. Това искам да Ви обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, всъщност господин Радев ми отговори на въпроса, но след като изтече това. Той отправи квалификации към мен. Аз не съм член на Бюджетната комисия, господин Радев, освен това мога да задавам всякакви въпроси в Народното събрание. Помолих Ви да ми отговорите едно към едно, без да обяснявате за моята грамотност или за моето отношение, тъй като това не е Ваша работа. А Вие ми отговорихте накрая, след като излезе цялата провокация. Точно това и питах, което ми казахте накрая. Така че извинявайте, но Вие сте имали отношение по въпроса, посредничил сте, имал сте интереси, затова Ви питах. Отговорихте ми. Благодаря Ви. И България имаше интерес. Затова питах. Отговорихте ми, благодаря Ви. Но без квалификации. Благодаря и на господин председателя, че му направи забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следва питане от народните представители Тодор Костадинов и Ремзи Осман към министър Муравей Радев.
Има думата господин Тодор Костадинов да развие питането.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нашето питане с уважаемия колега Ремзи Осман е от 14 септември, но понеже става дума за свободното изпълнение на функциите на общините, то е актуално и днес, пет седмици след това.
Този въпрос е един от най-важните въпроси, тъй като синтезира едновременно необходимостта от развитие на местното самоуправление и отговорността на държавата за развитието на това местно самоуправление. За съжаление политиката, която се води в последните три - три и половина години, е политика на ограничаване на местното самоуправление, политика, която не допуска общините свободно да изпълняват своите функции. Ние сме свидетели, как редица общини затвориха и не работят. Други общини престанаха да дават публични услуги. Трети - влошиха качеството на тези услуги. Голяма част от общините изпитват много сериозни проблеми със своите бюджети. Това, че през последните две - три седмици този проблем позатихна не означава, че и в момента са решени въпросите на общините с бюджета. Изключително тежък е този проблем и той иска цялостно решение от страна на правителството, а не палиативни и особено пропагандни мероприятия, които заливат страната и създават впечатление, че едва ли не тези 105 - 110 млн. са дадени няколко пъти и едва ли не всяка община има пари в излишък. Създаде се илюзия сред учителите, сред лекарите, че парите са в общините, а тази илюзия ще бъде разбита още през месец ноември.
За да функционират свободно общините, трябва да има гаранция, че общината ще може да възстановява и да поддържа всички инженерни системи и мрежи, че общината ще може да не допуска декапитализиране на общинските системи. За да функционира свободно общината, както е записано в Конституцията и в Европейската харта за местно самоуправление, общините трябва да имат условия да осъществяват необходимите публични услуги, които предоставят на населението. Така ли е сега положението? Не. Общините затварят учебни заведения. Общините затварят детски градини, домове за стари хора. Общините намаляват транспорта в градовете и между селата. Общините влошават услугите, които предоставят на населението. Вината обаче не е в тях. Вината е в това, че те не получават подкрепата на държавата и на правителството, нямат необходимите приходи и доходи, за да могат да осъществяват тези услуги. На общините тежат неразплатените разходи от 1999 г. На общините тежат разходите, които извършват по нормативен път, без да са осигурени с приходи. На общините тежат 486-те милиона, които не влязоха в тазгодишния бюджет, въпреки че им се полагат по нормативните документи.
Искам специално да обърна внимание на един факт, който, дай Боже, да не се случи, но има много голяма вероятност да стане. Общините нямат пари да се подготвят за зимата, те нямат пари за горива, нямат пари за луга, нямат пари за ремонт на превозните средства и има много голяма вероятност и опасност през зимата да се блокират селищата, да се блокират общините. Пожарите, които бяха през лятото, бяха пожари в полетата и горите. Трудностите, които ще дойдат сега през зимата, ще бъдат в сърцевината на градовете и общините, ще бъдат точно в населените места, ще влияят точно върху конкретните граждани и жители.
Аз съм сигурен, че колкото и малка да е раждаемостта, много родилки ще трябва да родят в домовете си, защото няма да бъдат разчистени пътищата до общинските болници. Сигурен съм, че много пожари ще изпепелят къщите, защото пожарните няма да могат да влязат. Сигурен съм, че градският транспорт, включително и в София, ще рухне при първата снежна покривка. Сигурен съм, че ще има общини, които ще бъдат вцепенени в лед, ще останат без ток, без вода. Тревогата е изключително голяма. Общините не са подготвени да посрещнат зимата.
Затова нашият въпрос с колегата Ремзи Осман, уважаеми господин министър, е какви мерки ще предприеме правителството, в какъв срок и по какъв начин, за да могат общините свободно да изпълняват своите функции и отговорности до края на 2000 г. и през целия зимен сезон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Въпросът за общините е един от сериозните въпроси, които всяко едно правителство от 10 години насам решава според възможностите на държавния бюджет за съответния период и винаги съм бил противник да се прави политика от състоянието на общините. Никой никога не е казвал, че те са земният рай. Общинските бюджети, общинските функции, обезпечаването, осигуряването на достатъчно средства, за да функционират общините, е било грижа на всяко едно правителство. Включително надявам се и на вашето преди 4-5 години. Спомняме си тогава каква беше ситуацията, спомняме си и преди това каква беше, спомняме си я и отсетне насам каква е. Според мен по този въпрос трябва да изгоним политиката и да говорим като държавници. Защото освен политици народните представители са и държавници. Правителството и членовете на правителството по същия начин са и държавници. А общините са части от България. Като сумираме всички общини, то това е държавата България - сбор от всички общини. И не бива този проблем да го поставяме на една такава политизирана основа. Аз поне съм доказал в тези четири години, четвърта година правя бюджет, четвърта година се разправям с общините, че никога за нищо не съм си позволил да деля общините на едни или на други, каквито обвинения доскоро имаше. И нито един пример в потвърждение на тези обвинения до този момент аз не съм чул. Няма и да чуя дотогава, докато съм министър, защото никога няма да разделя едните от другите.
Какво е положението в общините в България днес? През 2000 г. на няколко пъти тези много важни проблеми стояха на вниманието на Министерството на финансите. Някъде през март-април беше първият път, вторият път - през юни и юли, и третият път - близо преди месец. Аз не мога да приема, ад хок казано, че се ограничава самостоятелността на общините и едва ли не те нямат никаква възможност да реагират на онези събития, които се случват на общинско равнище. Защото целият бюджет на общините средно за България за 2000 г. е разпределен така: 75 на сто са собствените приходи като относителен дял на общинския бюджет и 25 на сто - субсидия от републиканския бюджет. Така че и отговорността за това, което става там, най-малкото трябва да бъде в това съотношение - 75 на 25. Това - първо.
Второ. Основателна е претенцията на общините за това, че ако данъчната администрация е прогнозирала едни размери на собствени приходи - като казвам собствени, разбирайте данъчни, това са споделени данъци и изцяло данъци, които остават в полза на общинските бюджети, а другите са неданъчни, върху които общините пряко могат да влияят и като размер, и като възможност за събиране на по-големи суми от този втори източник - та, справедливо е тогава, когато данъчната администрация е подценила възможностите или е надценила възможностите на съответната община да събере тези собствени приходи, да намери начин да възмезди онези от тях, които поради тази причина са изпаднали в една незавидна финансова ситуация. И точно това направи правителството преди повече от месец, като взе решение да добави на всички общини, които до края на годината се очертава да не могат да съберат онзи размер на собствени приходи, който размер е посочен от данъчната администрация като прогноза през миналата година и на базата на който са изготвили съответния бюджет. И точно сега в резултат на това решение Министерството на финансите превежда 57 млн. лева на общините в размер, равен на очакваното неизпълнение до данъчната прогноза.
Следващият момент, който е решен и вече се изпълнява, една голяма част, около 80 на сто от неразплатените разходи на общините към края на м. август, за който месец имаме пълни данни, неразплатени приоритетни разходи, знаем кои са - заплати, социално осигуряване, медикаменти, стипендии и всички социални плащания - към тези приоритетни плащания, като добавим и разходите за ток и за вода, неразплатени към 31 август, 80 на сто от тях бюджетът разплаща. Финансово подпомага общините. Сега, тази година, в момента. По-големият транш вече е изпратен, около 70 млн. На две стъпки. Втората стъпка ще бъде в началото на следващия месец - разликата до 50 млн. До този момент от началото на годината общините са получили и ще получат до края на тази година средства за подпомагане на тяхната веществена издръжка, разплащане на неразплатени разходи общо в размер на 180 млн. лева. При субсидия от 395 млн. тази година това е близо половината, над онази субсидия, която е съставка на общия бюджет. Ще получат тези пари, за да могат да посрещнат, както казахте и Вие, проблемите, които до този момент са създадени, и тези, които се очертават до края на тази година предвид на отоплителния сезон и на увеличените разходи в системите на общинско равнище. Тези 180 млн. за това са предоставени и аз смятам, че няма да има община, която, ако съблюдава финансовата дисциплина, ако има съответния интелигентен финансов мениджмънт, който да ръководи и да управлява тези средства на общината, няма да може да свърже двата края тази година. Просто другото би било един неоправдан стремеж към харчене на пари в труден момент, най-меко казано.
Колкото до следващата година, защото във Вашия въпрос има засегнат зимен сезон, а по-голямата част от него е следващата година, това ще бъде предмет на следващия бюджет на България, от който основна съставка са и общините. Преди малко аз отвън казах на министрите при внасянето на бюджета за следващата година, че един от основните приоритети, които решава бюджетът за следващата година, е точно състоянието и финансирането на общините, на общинските бюджети. Спрямо отчета за тази година, включително тези 180 млн., добавени към субсидията от 395 млн. за тази година, следващата година са предвидени в бюджета, който се надявам, че вие ще гласувате скоро, 555 млн. лева субсидии на общините. Като прибавите тези 180 към сегашните и като извадите 204 млн., които следващата година няма да бъдат предмет на харчене на общините, защото ще бъдат за дейности, които отпадат от тяхното задължение, получава се на съпоставима база едно увеличение на бюджета следващата година към тази 150 на сто.

Така че това е нещо, което със сигурност ще облекчи значително проблемите на общините, без да претендирам, че ще бъдат решени всички те, тъй като проблеми има в България, като цяло във всяка една държава в преход, и проблемите на тези държави в прехода, поне така е навън, така е и в България вече, ще се поемат от всички системи равномерно. Така че и за общините няма да има това изключение.
Но аз искам да се върна на онова, което Вие казахте в началото - че се намалява самостоятелността на вземане на решения на общинско равнище. Аз не бих се съгласил с такова твърдение, но се съгласявам с другото - не е достатъчно висока самостоятелността на общините поначало. Тя трябва да се подобрява, трябва да се увеличава и точно в тази посока ще бъдат предложени вероятно скоро законодателни мерки, именно в посока на увеличаване на оперативната самостоятелност и на финансовата самостоятелност на българските общини. И аз много силно се надявам, че това, което казахте сега от тази трибуна, ще го поддържате и тогава, когато ще бъдете изправен пред въпроса да подкрепите ли една промяна на Конституцията или не в тази посока. И ако Вие сте последователен, след като заявихте от тази трибуна, че трябва да се работи за увеличаване на самостоятелността на общините, би трябвало и да гласувате за една такава промяна по-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Тодор Костадинов има думата за два уточняващи въпроса.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Преди уточняващия въпрос, ще започна с факта, че Демократичната левица, заедно с коалицията, вече има подготвена позиция по реформите в местното самоуправление, реформите в регионалното развитие, реформите в администрацията, така че яснота за финансовата децентрализация на местните финанси е налице и това е един пакет от закони, които ще бъдат подкрепени.
От отговора, който чух, господин министър, всъщност се убеждавам, че действително политиката, която водите към общините, е провалена. Самият факт, че се налага да давате допълнително пари, не е израз на добро. Тези пари се полагаха на общините, но не влязоха в бюджет 2000. Четиристотин осемдесет и шест млн. не влязоха в бюджета. Това е около 32 процента от целия бюджет на общините. Толкова, колкото е реалният дефицит на общините. От тези 32 процента вие отпускате около 30 процента и мислите, че ще изпълнявате нещата. Аз не бих могъл да се съглася с едно такова странично отношение, че едва ли не, ако крадецът върне една третинка, че той става благороден със своята постъпка. Той си е крадец.
Тези факти, които давате тук за това, че не постъпват планирани приходи, показва, че има провал и на икономическата политика. В 132 общини няма постъпления на планираните приходи. Това, че не постъпват и приходи от данък върху облагане на физическите лица показва, че има провал и в политиката на заетост. Фактически няма нови работни места, защото няма увеличение на приходите от данък на физическите лица. Всякакви пропагандни изказвания, че имало 130 хил. нови работни места рухват, защото няма тези...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Костадинов, времето ви изтече.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Аз имах желание само за един допълнителен въпрос - има ли критерии, по които разпределяте тези средства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е друг въпрос, който е зададен.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Как ще е друг въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг въпрос - следващият, на Руси Статков.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Това беше уточняващ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не може да имате такъв уточняващ въпрос. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Не се вълнувайте излишно, колеги! Уточняващият въпрос изобщо не го зададохте.
Имахте две минути да зададете уточняващи въпроси, но не зададохте нито един уточняващ въпрос. А въпроса, който задавате, е предмет на следващото питане на господин Руси Статков - това имам предвид.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Господин министърът ме разбра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Костадинов, аз не мога да се съглася с основната част на Вашите констатации. И Ви обясних защо в началото, според мен, пак казвам и пак подчертавам, че не бива да политизираме тези въпроси, а трябва да се постараем и народните представители, и правителството да направим максимално всичко онова, което зависи от нас, за да облекчим това състояние, което никога не съм казвал, че е леко. Казвал съм винаги, че може би е по-малко тежко отпреди, но това не означава леко. Това са наследени проблеми в годините. Това са неща, които трябва заедно с вас да се опитаме да оправим, а не да си пречим. Сега, в момента, така, както ми задавате въпроса, Вие се опитвате да ми пречите. Опитвате се да политизирате нещата, а не бива да го правим. Просто не бива да го правим затова, защото дори и един градоначалник на една община да е от БСП или от опозицията, или от управляващите, то там населението гласува за всички. Там няма само такова или само онакова и не можем да наказваме хората поради тази причина. Затова аз много разчитам на този ангажимент, който поехте, че ще подкрепите една по-нататъшна и по-сериозна стъпка към увеличаване самостоятелността на общините.
Вие казвате: провалила се е политиката на правителството. Това е основното, което казвате Вместо да задавате въпрос, мъчите се да докажете това. Но, как да Ви кажа, общините са онази съставка, заедно с още няколко, които нямат контрола на републиканския бюджет, както системите, които са включени в централния републикански бюджет. Те с тази си, както казвате Вие засега, възможност да имат малка самостоятелност, дори при тази малка самостоятелност, когато някой друг отговаря за тяхното финансиране, те правят разходи извън онези, на които имат право. Остават едни огромни сметки да ги плаща централният републикански бюджет в края на годината. Така беше преди една, преди две, така е и тази година. Тоест, правителството плаща една сметка, която е направил някой друг. И точно в това се крие този проблем, за който сега Вие казвате, че едва ли не е причината за една такава политика, която се е провалила. Не, провалът идва оттам, че тези системи вършат разходи, без да имат право, съобразно финансовия закон, съобразно своя бюджет, който имат, съобразно онова, че се взема решение на общинско равнище, че се взема решение някой път... (Неразбираема реплика от народния представител Иван Костадинов Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Невинаги, но някой път за разходи, за които нямат право да се извършват на място. Това е причината и затова ние плащаме тези сметки. Не казвам, че е нещо, което не трябва да правим за в бъдеще, но няма да бъде на тази база. Нека да има самостоятелност, нека да има и отговорност, права и задължения, ръка за ръка и чак тогава ще се изчисти този въпрос.
Затова апелирам: нека да дадем истинска самостоятелност на общините, но и истинска отговорност за това, което става там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Тодор Костадинов да изкаже отношението си към отговора.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми дами и господа министри!
Господин министър Радев, този отговор естествено не удовлетворява не толкова мен, колкото самите общини. Аз не вярвам в момента да има кмет, председател на общински съвет, съветник, човек от администрацията, който да е доволен, че нещата се прехвърлят така, заглаждат и се правят призиви да не се политизират, но всъщност те са си политизирани.
Дълбоко неправилно е да се казва, че правителството едва ли не плаща разходи на различни системи. Напротив, правителството не даде необходимите пари, които произтичат от нормативни документи, като задължение на общините и те трябва да ги изпълнят. Но, за да ги изпълнят, те трябва да се разплатят.
Аз питам следното: защо един квадратен метър ремонт в Здравната каса за отделен обект, изнесен в средствата за масова информация, струва 513 долара, а в цяла община - Враца, се отделиха по 467 лв. средно за ремонт на едно училище? Кое е по-важно - да се ремонтират училищата или да се ремонтира един етаж на сграда за Здравната каса? Кметовете не летят нито със самолети, нито с хеликоптери. На кметовете дори им забраняват да ремонтират отделения в болниците, защото, първо трябва да платят заплати. А това, че отделението е наводнено и не може да работи, никой не го интересува. И в тази връзка аз мисля, че правителството трябва да предложи наистина мерки.
По този повод, на основание чл. 86 от Конституцията и във връзка с чл. 85, ал. 1, 3 и 4 ние, заедно с колегата Ремзи Осман, внасяме искане за разискване и приемане на практически мерки от Министерския съвет за стабилизиране на общинските бюджети с проект за решение и мотиви към него.
Заповядайте, господин председател. (Народният представител Тодор Костадинов предлага проекта за решение и мотивите към него на председателя Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Съгласно нашия правилник, следващия петък от 11,00 ч. ще започнат, в рамките на един час, разисквания по това питане и по проекта за решение, който се предлага.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Питането, което съм направил, също е с отдавнашен срок, но е особено актуално. И бих искал да продължа този диалог, който започна, защото това питане, което съм направил, е за конкретните критерии за финансово подпомагане на общините и конкретния размер за всяка община на средствата, които се отделят за тази година.
Господин Радев, многократно от тази трибуна в последните няколко години по тези въпроси съм питал и Вас, и министър-председателя, и други министри, а освен мен, разбира се, и много други колеги от опозицията, не само от Демократичната левица. И днес бих искал, говорейки за критериите, за необходимостта наистина от работещи критерии - такива, които да доведат до това, че и общините, и особено хората да не страдат, да ви припомня следното.
От 1997 г. досега Вие не искахте да се вслушате в онази алтернатива, която Ви предлагаме. Защото например един материал, с който миналата година занимавах Вас и министър-председателя, е следният: че за 1998 г. приходната част на общинските бюджети спрямо брутния вътрешен продукт е 5,8 на сто и само 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт са собствените приходи на общините. Изразено в цифри, това са 830 млрд., тогава 830 млн. вече деноминирани, от които 400 млн. са само на 10 общини, господин Радев. Останалите 400 млн. са за 252 общини и от тези 252 общини преобладаващата част са на силно зависими от субсидията от републиканския бюджет. Тоест, първият факт, с който аз не съм се съгласявал и тогава, и днес особено, е Вашата позиция, че субсидията е 25 на сто, а 75 на сто са собствените приходи. Това е вярно само за много малка част от общините. Иначе обратното е вярно: 75 на сто и нагоре за мнозинството от общините и субсидията от републиканския бюджет, господин Радев.
Второ, Вие тогава не се вслушахте в онова, което Ви предлагахме, че след като се приеме Законът за държавния бюджет за съответната година има нови закони, които налагат отговорности във функциите на общините и съответно това прави невъзможно изпълнението на тези функции, защото няма средства.
Трето, ние непрекъснато Ви сигнализирахме за икономиката, която се руши, и за това, че няма да дойдат приходи за общините и съответно оттам допълнително средства няма да бъдат постъпили в бюджета.
Ето това е материал, който съм чел на министър-председателя и на Вас миналата година, а и по-миналата година. Вие, господин министър, говорехте за Вашия подход, а той с две думи беше следният: цялата тежест да падне върху общините, недоволството на хората, тогава повечето общини бяха с червени кметове, разбирам политическите ви цели и пристрастия, с една единствена цел да ги изкарате некадърни и накрая на годината Вие се явявахте на бял кон и давахте за социално подпомагане 80 или 100 млн. Оставаха обаче неразплатени в годините, и Вие го знаете много добре, от 1997, 1998 г. - 50, след това станаха 80, миналата година - 100, а тази година вече текущо 150-200-300 - стигнаха 400 млн.
Вие се смеете, господин Радев, но тези неща са Ви казвани многократно от трибуната. Миналата година имаше и на основата на питане на депутати от опозицията предложение за мерки за излизане от финансовата криза. Вие отново не се вслушахте. Както се смеете, тази година обаче стигнахте до прозрението, че може би, тъй като общините в голяма част са със СДС-управление и това ще навреди на авторитета ви, решихте да смените частично подхода. Като се вслушате в онова, което сме Ви казали много пъти вече, а именно, с постановление от м. юли Вие открихте, че има нови закони след бюджетната година.
Господин Радев, тази година го открихте и допуснахте, и правилно, разбира се, 40 млн. да бъдат отделени допълнително. Вие открихте, господин Радев, че има нарастване на безработните тази година и социално подпомагане, за които и другите години са били същите цифри и осигурихте допълнително пари. Вие открихте най-после, че има и други приоритетни разходи, които трябва да бъдат плащани, и още 120 млн. сега на два транша ще осигурявате.
Така че усмихвайте се колкото щете, Вие частично възприехте този подход, който трябваше още първата година по време на Вашето управление да възприемете, за да не страдат хората от такова управление.
С този подход обаче Вие не решавате проблема. Защо? Защото общините направиха бюджети за пореден път кои с дефицит, кои само за покриване на онези разходи, наречени "приоритетни", а другите - не, защото Вие не им приемате иначе бюджета и няма да има субсидия.
Така че, господин Радев, Вие трябва да решавате още въпроси и аз ще изчакам Вашия отговор за критериите и за парите, които сте отделили и това какво считате, че сте решили, и след това ще си задам допълнителните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Радев да даде своя отговор.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Статков, аз вече много пъти от тази трибуна съм казвал, че Вие сте най-добрият ми съветник и помощник в това Народно събрание, но не мога да разбера само едно нещо: след като Вие сте ме съветвали да давам пари на общините и аз ги давам сега, защо сте недоволен? Къде е логиката на Вашето недоволство? Вие казвате: "Дайте пари!" и аз давам пари, а след това идвате и казвате, че пак съм виновен. Не ми е ясно как да Ви угоди човек.
Аз съм убеден, че Вие достатъчно добре разбирате това, което Ви казвам, и за разлика от някои други народни представители много бързо схващате всички причинно-следствени връзки. Тези причинно-следствени връзки, за които ме питате сега от трибуната, във Вашия въпрос звучат малко по-иначе - че едва ли не има непрозрачност, пълна непрозрачност по разпределяне на тези средства. Аз твърдя и винаги съм казвал точно обратното. Това, че някой не знае какви са критериите и принципите на разпределяне на бюджетните средства не означава, че те не са верни, че те не са правилни. Вие преди малко атакувахте начина на определяне на субсидията на едни или на други общини. Ами че това е функция на една методика, математически израз, който се приема от Народното събрание всяка една година. И Вие като народен представител може да я променяте в една или друга посока и по този начин да облагородявате тези взаимоотношения между републиканския бюджет и местните бюджети. Така че това по-скоро е във вашите ръце, а не в моите, защото аз след това изпълнявам закона такъв, какъвто вече е приет от това Народно събрание.
Така че не виждам основание на този упрек, който в момента ми отправяте от тази трибуна. Но да отговоря конкретно на питането Ви. Вие се интересувате какви са критериите за разпределяне на средствата. Аз ще Ви разкажа още един път, въпреки че преди малко ги загатнах и до голяма степен като че ли покрих и този въпрос, отговаряйки на Вашия колега Костадинов.
През тази година, някъде през март или началото на април, имахме една от поредните си и то определено ползотворни срещи с ръководството на Националното сдружение на общините в България. Тогава ние договорихме няколко стъпки, които бяха приети от националното сдружение и се свеждаха до следното. Действително в началото на тази година, поради различни причини както обективни, така и субективни, на места собствените приходи на една част от общините бяха в значително намален размер и този намален размер не даваше възможност да се покриват финансово задължителни, законовоизискващи функции на общините. Това беше така.

Ние направихме един преглед и заедно с Националното сдружение на общините стигнахме до няколко решения, които Министерството на финансите последователно изпълни. Какви са те? Най-напред за онези общини, които със собствените си приходи и собствения си ресурс не бяха в състояние към този момент - първото четиримесечие на тази година - да покрият разходите по тези задължителни функции, ние изтеглихме от второто полугодие част от субсидията и я предоставихме авансово на тези общини, за да могат да се справят с този временен финансов проблем, ако той обаче е временен. Изтеглихме онези средства, които бяха за цялата година за доболничната помощ - за второто полугодие - и ги предоставихме на здравеопазването на общинско равнище през първото полугодие, подпомагайки по този начин разходите за болничните заведения. На няколко места се оказа, че средствата, които изтегляме от второто полугодие и предоставяме в първото, са по-малки от тези разходи, които трябва да покрият само там, само на тези места. Само в тези няколко общини си позволихме да додадем средства чрез безлихвени заеми. Единствените общини, които през първото полугодие получиха безлихвени заеми, са онези, на които собствената субсидия от второто полугодие не достигаше да покрие тези разходи към първото. Това са три общини. Може би е интересно да знаете кои са те - Бургас, Русе, Перник. Това са общините, които получиха безлихвен заем през първото полугодие.
Втората стъпка, която трябваше да направим и я направихме, беше да се убедим дали тези процеси, които наблюдаваме през първото тримесечие, са с постоянен или с временен характер. Това можеше да стане единствено, когато се приключи полугодието и това вече на базата на отчета за половин година да анализираме причините, които са довели до едно или друго състояние на общинско равнище. И точно това бе направено. Тогава междувременно беше взето решение - и това също е направено заедно с ръководството на Националното сдружение на общините - да се подпомогнат общините, които имат неразплатени разходи към топлофикация, натрупани до този момент през съответната зима 1999-2000 г. Всички тези разходи от порядъка на 19 млн. лв. бяха предоставени директно на топлофикациите и намалиха неразплатените разходи на общините толкова, колкото бяха те.
Втора сериозна финансова крачка, която направи тогава министерството, беше да предостави допълнителен финансов ресурс на всички общини, до една, за онези функции, които те изпълняват в резултат на влезли в сила закони или постановления, изобщо нормативна база, след като бюджетът е бил приет и за които действия общините правят разходи, но нямат средства в своите бюджети. 41 млн. лв. бяха предоставени на общините по тази причина. Така че да се говори, че не се покриват финансово задължения, които са вменени по силата на закони за тази година, просто не е сериозно. 41 млн. и 19 млн. - станаха 60 млн. лв., предоставени средства през първата половина на т.г.
Тогава, когато анализирахме ситуацията в общините в страната и всеки един като фактор, действащ за тяхното влошено състояние или най-вече липса на финансови средства, стигнахме до следните няколко извода. Това беше още в началото на месец септември. Имахме вече анализа, имахме данните от шестмесечието. Установи се, че в една немалка част от общините собствените приходи няма да достигнат така, както са заложени в бюджета, и това ще бъде една обективна причина те да бъдат в недобро финансово състояние. Немалко, половината общини няма да достигнат по разчет до това, което данъчната администрация е прогнозирала миналата година, а другата половина ще го преизпълни. И няма по-нормално и естествено нещо в една държава тогава, когато тя е в процес на преход, тогава, когато на регионално равнище икономиката е още твърде незастинала, твърде подвижна, твърде динамична, тогава, когато процесите там трудно могат да бъдат предвидени с година-две напред, тогава е възможно в някои общини данъчните приходи да се увеличат спрямо прогнозата, в други - да се намалят. И точно това се доказа. Половината имат повече приходи, половината имат по-малко. И онези, които имат повече приходи, като размер са по-голям, отколкото неизпълнението, което също е характерно и трябва да се знае.
Така или иначе общините нямат вина за това. Така или иначе бюджетът е длъжен, ако някъде в минус е предоставил нереални сведения на общините, той да ги компенсира. И това е следващият принцип, господин Статков. Следващият принцип - на всички тези общини, които до края на годината няма да достигнат прогнозния размер на собствени приходи, дадени от данъчната администрация, се предоставят средства. Тези средства общо възлизат на 57 млн. лв. за тази година.
Следващият принцип, за който Вие питате - всички неразплатени приоритетни разходи към 31 август. Осемдесет на сто от неразплатените приоритетни разходи, плюс още два разхода - за ток и за вода - се изплащат на общините като завишение на тяхната субсидия. Общата сума заедно с тези, за които казах преди малко - 57 млн. лв. - става 120 млн. лв., които през второто полугодие държавата предоставя на общините. С първите 60 - това е ресурс от 180 млн. лв. за цялата тази година. Тези 80 на сто, с които разплащаме всъщност натрупани неразплатени приоритетни разходи, плюс вода и ток, имат няколко особености. Разплащат се сто на сто натрупаните разходи в системата на здравеопазването на всички общини - областни центрове. Фактически там са съсредоточени големите болнични заведения. Сто на сто от разходите на здравеопазването са поети и са включени в тези средства. Признахме онези кредити от банкови институции, получени от общините, пари, получени за изплащане на тези приоритетни разходи, които са предмет на това бюджетно разплащане през втората вълна тази година.
Всичко това, събрано заедно като сума - 120 млн. лв. - се разплаща на два транша. Единият вече беше изплатен през този месец. Следващият ще бъде от порядъка на оставащи още около 50 млн. и ще бъдат изплатени в началото на м. ноември.
Пак подчертавам - всичко това е абсолютно прозрачно, на базата на много ясно изградени и предварително оповестени критерии по данни, получени от самите общини и със знанието на Националното сдружение на общините в България. Запознати са с методиката, запознати са с принципите и критериите, когато сега ви обяснявам. И на моята поредна среща преди няколко дни с това национално ръководство бе получено и признанието, че наистина това разпределение е съвсем прозрачно.
Така че можете да бъде абсолютно спокоен. Всички това, което сега Ви казвам, съм го казал на ръководството на Националното сдружение на общините. То може да бъде проверено от всеки един, който желае да направи това, като освен критерии и принципи, всичко това е предоставено и на Сметната палата, и на Държавен финансов контрол, които до края на тази година моля да извършат проверки по целевото изразходване на този допълнително предоставен ресурс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Господин Руси Статков има думата за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Изслушах господин Радев, но той не ме беше слушал мен. Накратко ще припомня, господин Радев. Казах Ви, че онова, което няколко години Ви поставям от тази трибуна - аз и други народни представители - във връзка с бюджетите на общините, Вие най-после тази година го чухте. Но го чухте едва, след като започна бюджетната година. И във Вашия разказ тук или информация дадохте онова, за което ние Ви казахме, че ще стане. Ние Ви казахме, че за 2000 г., както и за предишните години, има нови закони, които изискват пари. Казахме Ви, че ще има по-висока безработица, че рухва икономиката, че социалното подпомагане се нуждае от пари. Казахме, че общините няма да имат собствени приходи.
Вие тогава не приехте нашата прогноза. Сега казвате: през годината възникна тази ситуация. Кой плаща? Плащат общинските администрации - с нервите си. Плащат хората с това, че техните права не са гарантирани, господин Радев. Затова.
И моят първи уточняващ въпрос е: защо ви се срина прогнозата? Фактически сега вие давате допълнително 40 на сто средства. Около 40 на сто.
И вторият ми уточняващ въпрос, отново за критериите: считате ли, господин Радев, че с тези средства, които осигурявате, Вие наистина до края на годината гарантирате минималните нужди не само за приоритетните разходи, а и за енергия, топлината на децата и на всички онези, които са в болниците, за социално подпомагане?
И още по-конкретно: считате ли, че с тези критерии Вие покривате минималните нужди за физическото оцеляване на хората, тъй като мнозинството от безработните са на социално подпомагане и с така наречения "гарантиран минимален доход" от 30 и няколко лева, считате ли, че те могат да оживеят, господин Радев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Статков, аз преди 4 години бях народен представител. Сега не съм. Когато бях народен представител, наравно с Вас носех отговорност за съставянето на законите в България. Сега нося отговорност за тяхното изпълнение. И, ако имате въпроси по този повод, моля, задайте ги тук, от тази трибуна, на своите колеги.
Аз не си позволявам да изпълнявам нещо друго, освен онова, което пише в законите, приети от настоящото Народно събрание. И да ми задавате въпроса: защо правите това или онова извън закона, никога няма да мога да Ви отговоря, че подобно нещо съм свършил. Никога!
Така че, ако имате претенции към методиката, решавайте ги тук. Ако имате претенции към отделни размери на бюджета, решавайте ги тук. Следващата седмица, по-следващата, Вие сте член вече на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, там ще имате тази възможност. Но онова, което Вие решите, аз него ще изпълнявам.
Колкото до това, че тази година има предоставени средства в повече от планираните. Разбира се, че има. И съвсем не е само на общините. Та повече средства са предоставени и за увеличаване на заплати. Та повече средства ще бъдат предоставени за 13-та заплата, за 13-та пенсия, за редица други инфраструктурни обекти, свързани с допълнителна програма за инвестиции. Допълнителни средства ще бъдат предоставени и за така наречения "отделен допълнителен социален бюджет", господин Статков, тази година, който в момента се изпълнява и ще продължи и следващата година - за създаване на допълнителна трудова заетост и в общините, разбира се, които са най-силно засегнати.
Но всичко това е възможно да стане в резултат именно на този икономически растеж, на който сме свидетели, именно на онова по-голямо изпълнение, на което всички ние сме свидетели. На нашата икономика, която вече дръпва напред, и все повече и повече ще създава ресурс, който да може да бъде разпределян от всички нас по един подходящ и добър за България начин. Това е причината и това е изцяло в изпълнение на действащото в момента законодателство, на Закона за бюджета за 2000 г. и на устройствения Закон за съставянето и изпълнението на държавния бюджет.
Сметната палата е онзи орган, който може да се произнася и е задължен да го прави всяка година. Така че ще имате доклада на Сметната палата и по тези въпроси, когато му дойде времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Руси Статков да изкаже отношението си към получения отговор.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Удивен съм, господин Радев, че Вие избягахте от първия ми уточняващ въпрос: защо Ви се сринаха прогнозите за пореден път тази година и се налага няколко пъти да подпомагате общините? И то с 40 на сто. Не ми отговорихте на този въпрос. Задавал съм Ви го и миналата година, и по-миналата.
Второ, господин Радев, за законите и за критериите, господин Пламен Марков. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля тишина!
РУСИ СТАТКОВ: Даже тези закони, които прие мнозинството отдясно, които са антисоциални, и тях не изпълнявате.
Социалното подпомагане. Можете ли, господин Радев, да живеете без средства? Хората живеят така. Живеят няколко месеца не само в една община от моята област, а в почти всички общини. И днес разговарях с повечето от кметовете на общините. А те са на субсидия 75 на сто и са зависими от държавния бюджет, господин Радев.
И аз не мога да разбера усмивката Ви и големите приказки за икономически растеж, когато при направеното наскоро международно изследване с участие на английски и американски специалисти, се каза, че повече от 30 на сто от икономиката в България е сива.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кой я направи?
РУСИ СТАТКОВ: Кой я направи? Направихте я вие с тази приватизация, с онова, което в момента разграбвате. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
РУСИ СТАТКОВ: За критериите по-нататък. Не може, господин Христо Христов, когато се биете в гърдите, че мислите за народа, социалното подпомагане да е с 50 пъти по-малко, отколкото е в Германия. А командировките на уважаемите господа в секретното постановление само два пъти по-малко от техните началнически. (Силен шум и реплики в СДС.)
Не може, господин Радев, когато спазвате законите, да проверявате само фондацията на Иво Атанасов, а на госпожа премиершата да не проверите. Онзи ден това казахте - че сте проверили само на Иво Атанасов. А по закон сте длъжен и друго да правите.
Не може, колеги отдясно, когато ние ви предлагаме всеки бюджет да актуализирате и да приемате повече средства за общините, вие да се хилите, както в момента си хилите на нещастието на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Статков. Свърши времето. (Руси Статков продължава да говори при изключени микрофони.)
Свърши времето. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
Има думата министър Муравей Радев.
Господин Статков, Вие не разбрахте ли за командировките, че са от правителството на Луканов? То не беше наше, беше ваше правителство. (Силен шум и реплики в СДС, реплики на Руси Статков от място, които не се разбират.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Статков, аз отговорих на Вашия въпрос, обаче Вие явно не го разбрахте. Може би за това, че точно като един полупроводник само в една посока приемате, а не приемате второто. (Възгласи и ръкопляскания в СДС.)
Аз казах, че половината общини в България няма да изпълнят данъчната прогноза и това не означава, че се е срутила нашата прогноза, защото на другата половина пък се преизпълнява.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Защо? Защо?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И след като се преизпълнява повече, отколкото не се изпълнява, едно нещо, наречено салдо или разлика, то е в плюс и означава, че данъчната прогноза като цяло за страната си е свършила работата.
Но полупроводникът само в една посока пуска. Аз Ви съветвам да отпушите и другата. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към отговори на министъра на вътрешните работи.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам лично обяснение в края на заседанието. (Силен шум и реплики в СДС: "Руси, докажи, че си проводник!".)
Господин председател, искам лично обяснение накрая. Съобщете го! Заради това, че министърът непрекъснато обижда. Аз не съм го нарекъл "идиот", не съм го нарекъл "лъжец", а той ме нарече "полупроводник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, седнете си на мястото! (Силен шум в залата, реплики на Михаил Миков от място.)
Господин Миков, юрист сте поне. Седнете веднъж и този правилник го прочетете!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Той има право на лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, само че накрая. Ако искате, да излезе и да прекратим заседанието. Искате ли?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Обявете, че накрая ще му дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да обявя, ще му дам думата накрая. На Вас ли искате да обявявам какво ще направя в края на заседанието? (Реплика на Васил Козалиев от място.)
Господин Козалиев, пет пъти викате от място, отстранявам Ви от едно заседание.
Следващият актуален въпрос е към министъра на външните работи от народните представители Стефан Нешев и Любен Корнезов.
Има думата господин Стефан Нешев да го развие. (Реплики на Васил Козалиев от място.)
Господин Козалиев, за още едно заседание ще Ви отстраня.
Заповядайте, господин Нешев.


СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър и господа министри! Госпожо министър, това, за което Ви питам, вече е реален факт. За него обаче научих от радио "Дарик", от което периодически се информирам обективно, за чест на радиото, за текущата вътрешна и външна информация. Осигурен е на журналистиката достъп до процеса в Либия.
Преди да Ви поднеса благодарността за това, което е извършено от повереното Ви министерство, искам да обоснова и причинността защо зададох този въпрос заедно с колегата Корнезов.
В "Информация" течеше, че процесът ще отразява само госпожа Нина Спасова, която е съпруга на нашия консул там. Вие добре си давате сметка, че консулът е държавно лице, чието поведение...
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Тя е жена на посланик.
СТЕФАН НЕШЕВ: Греша. Може би съм погрешно информиран. Посланикът е държавно лице, което в изказа и в поведението си трябва да има рамка, в която да се побира, с оглед защита интересите на държавата. Естествено, неговата съпруга трябва да съблюдава този норматив, който е поставен пред едно длъжностно лице и се съмнявахме, че тя ще може да даде пълен достъп до информацията на българския народ.
Разбрахме, че освен радио "Дарик" и други медии ще присъстват на този процес и по такъв начин ще бъде защитено достойнството на народа ни да получи достъп до пълна и плуралистична информация по един важен за нас въпрос като държава със самочувствие и с изискването да бъдем уважавани, както и ние уважаваме останалите. Затова може би беше редно да се откажа от отговора си, на и Вашият парламентарен секретар не ме потърси да ме попита искам ли го. И удоволствието да Ви видя надделя. Ето, имах възможност. Благодаря Ви за това, че извършихте онова, което е необходимо, за да имат достъп нашите медии и народът ни да получи необходимата пълна информация по проблема. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест, смятате, че въпросът вече става излишен. Добре.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Само една дума искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙРОВА: Да, радвам се, защото е проява на добър вкус. И мисля, че това е една практика, която прави чест на парламента. В края на краищата има въпроси, които, ако бъдат решени, е редно да се отчете, че са решени. И мисля, че господин Нешев прави добър пример с това, което каза.
Аз искам обаче само за информация да ви кажа някои факти, за които си мисля, че си струва да бъдат информирани народните представители, тъй като те са част от действията, които бяха извършени от българската държава като цяло. И те визират един жест, който беше съответно направен от либийското правителство към нас, който е част от информацията, която аз считам като външен министър, че трябва да ви предоставя.
Всъщност, всичко започна на 29 юни, когато Либийското посолство в София връчи нота в Министерството на външните работи, която бе в отговор на осъществени дотогава дипломатически действия на българската страна както в София, така и в Триполи, с която се настояваше български журналисти да получат визи за Либия. В нотата се посочва, че не се позволява на журналисти, включително и на либийски, да присъстват на процеса. Независимо от това държавата в лицето на Министерство на външните работи продължи активно да поставя този въпрос пред либийската страна. На 14 септември 2000 г. по време на 55-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се срещнах с либийския външен министър Абдел Рахман Шалкам и освен по другите теми, свързани с предстоящия процес срещу нашите медици, с моя колега обсъдихме също и издаването на визи за Либия на български журналисти. Пред него аз подчертах още веднъж българската позиция, че присъствието на наши журналисти би било своеобразна гаранция пред българското общество, че процесът е прозрачен, обективен и справедлив.
Либийският външен министър пое още по време на разговора ангажимента, че ще направи всичко възможно да се издадат визи на българските журналисти. На провежданите редовни срещи в София и в Триполи нашите дипломати неотменно поставяха въпроса за допускането на българските журналисти на процеса срещу българските медици, а някои от срещите бяха и специално по този повод. Освен многократните устни демарши бяха връчени и три вербални ноти на либийската страна с такова настояване. С друга нота бе поискано и разрешение екип на телевизия БиТиВи да замине за Триполи, където включително да заснеме документален филм за Либия. Редакциите на вестниците "24 часа", "Труд", "Демокрация", "Монитор", "Дума", "Сега", "Дарик-радио", "Нова телевизия" и други се обърнаха за съдействие към Министерството на външните работи и ни предоставиха необходимите паспортни и други данни. Искам категорично да подчертая, че постъпките на българската дипломация пред либийската страна винаги са визирали издаването на визи за абсолютно всички журналисти, изявили желание да заминат за Либия, без да се прави каквато и да било диференциация.
За отразяване на последното заседание на съда - на 7 октомври тази година, от либийската страна, освен госпожа Нина Спасова, бяха допуснати общо четирима други български журналисти. Това са: Десислава Стоянова от вестник "Сега", Лиляна Динчева от вестник "Монитор", Венцислав Михайлов от вестник "Дума" и Асен Инджиев от "Нова телевизия". Всъщност впоследствие стана ясно, че редакцията на вестник "Дума" няма да изпрати свой репортер в Триполи.
След 7 ноември тази година ние предприехме необходимите контакти по дипломатически път, за да убедим нашите либийски партньори да разрешат достъп до делото на 4 ноември на всички пожелали български журналисти, без да се прави отново диференциация между тях. Разбира се, подборът на това на кого да бъде издадена визата в крайна сметка е изключително право на либийската страна, но ние се надяваме на тяхното разбиране.
Смятаме, че постигнатото до този момент е много важен пробив, още повече че до процеса в Триполи не са се допускали никога журналисти от страната-домакин. То е както и положителен атестат за направеното от държавата ни, така и свидетелство за добронамереността и положителното отношение на този етап от страна на либийските власти.
Надявам се, че на делото на 4 ноември Либия ще прояви добрата воля за непредубеден подход към всички български медии и да издаде визи за желаещите да отразят процеса.
И в края на своето кратко изложение, което се опитах предвид и на Вашите думи да редуцирам максимално, искам само това да подчертая, че ние благодарим на българските журналисти, защото те също дадоха един много ясен пример за това как може да се защитава интереса на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Преминаваме към отговори на министъра на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
Има думата господин Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос, който е задал заедно с народния представител Любен Корнезов. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Актуалният ми въпрос, който Ви отправям, е в битността Ви на председател на Междуведомствената комисия за процеса в Либия. И ще го прочета дословно:
Какви постъпки е направило правителството на Република България за осигуряване на ефективна защита на българските граждани по време на процеса срещу тях в Либия и за осигуряване на визи на техни близки за присъствието им в съдебната зала по време на процеса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Нешев. Аз имам чувството, че моят отговор ще се повтори в голяма степен с отговора, даден от министър Михайлова. Но все пак, съгласно закона, аз съм длъжен да отговоря на Вашето питане и на господин Корнезов, който отсъства от залата.
Действията и мерките, които правителството на Република България предприема след началото на съдебния процес срещу шестимата български медици в Либия, са продължение на действията на българските държавни институции по случая, осъществявани още от времето на задържането на българските граждани. Правителството предприе и в двустранен международен план всички необходими стъпки за осигуряване на ефективна защита на техните интереси и гарантиране на техните права. Целта бе да се осигурят гаранции за провеждане на обективен и прозрачен процес и да се обезпечат условията за осъществяване на ефективна адвокатска защита. В двустранен план бяха осъществени контакти с либийското ръководство на най-високо държавно равнище. Президентът Петър Стоянов разговаря по телефона с полковник Кадафи на 23 февруари 2000 г., а на 4 юли 2000 г. изпрати писмено послание до либийския ръководител. Министър Надежда Михайлова изпрати послание до нейния либийски колега на 22 февруари 2000 г. и на 14 септември 2000 г. проведе среща с либийския външен министър Шалкам в Ню Йорк. От 26 до 29 февруари 2000 г., заедно с главния прокурор господин Филчев и със заместник-министъра на здравеопазването посетих Либия, проведох разговори с моя либийски колега, господин Зуей с главния прокурор на Либия Хафиар. Бе оказано съдействие пи подготовката и провеждането на официалното посещение на българската парламентарна делегация, начело с господин Йордан Соколов в Либия на 15 и 16 юли 2000 г.
В международен план бяха осъществени контакти с редица влиятелни държавни ръководители и личности, от които бе поискано съдействие за осигуряване на справедлив и прозрачен процес срещу българските медици. За адвокатската защита на нашите сънародници посолството на Република България в Триполи ангажира либийският адвокат Осман Бизанти - адвокат с изключително голям опит, голям стаж, с отличен авторитет и отлична репутация. Държавата осигури изцяло средствата за изплащане на неговия хонорар. Той бе поет от държавната фирма "Експомед". На либийския адвокат бе осигурен висококвалифициран медицински експерт по въпросите на СПИН - д-р Данаил Бешков, директор на Националната лаборатория по СПИН. Доцент Бешков вече четвърти месец работи по медицинската страна на защитата, заедно с адвокат Бизанти. Правителството е осигурило средства и за поемане на разходите за оказване на експертна медицинска и юридическа помощ на адвоката, както и за плащане на медицинската експертиза, ако такава бъде допусната от съда.
Български експерти по СПИН установиха контакти със Световната здравна организация и с едни от най-големите учени по проблемите на СПИН - проф. Люк Монтание и проф. Люк Перен, които изразиха готовност да участват в медицинската експертиза, ако такава бъде назначена от Либийския народен съд.
Правителството оказа пълно съдействие по конституирането на наетия от близките на обвиняемите българи адвокат Владимир Шейтанов, осигуряване на условия за неговата адвокатска дейност, решаване на визови, битови и други въпроси. Както е известно, с цел допускането му до участие в процеса, бе допълнен Законът за адвокатурата. В отговор на молбата на близките на задържаните за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за покриване на разходите им по адвокатската защита - хонорар, командировки, преводач и други на адвокат Шейтанов, с решение на правителството от 16 август 2000 г. бе създаден фонд под разпореждане на Министерството на здравеопазването, в който фирма "Експомед" внесе веднага 18 хил. лв.
На адвокатите Бизанти и Шейтанов бяха предоставени медицински анализи и други материали, изготвени от работната група към Министерството на здравеопазването за ползване при подготовката на адвокатската защита. До настоящия момент двама от роднините на обвиняемите български медици - господин Емил Узунов, съпруг на госпожа Валя Червеняшка, и господин Иван Ненов, съпруг на госпожа Нася Ненова - са пожелали да присъстват на съдебния процес в Триполи и се обърнаха към Министерството на външните работи с молба за съдействие. Министерството на външните работи направи постъпки пред либийското посолство за издаване на входни визи за господин Узунов и господин Ненов с вербална нота № 00-262 от 18 април 2000 г. По-късно господин Узунов изтегли паспорта си от либийското посолство по причини, които не са ни известни. Въпросът за издаване на либийски входни визи на роднините и обвиняемите български граждани бе поставен и от министър Надежда Михайлова по време на срещата й на 14 септември т.г. с либийския външен министър Абдел Рахман Шалгам. Господин Шалгам се ангажира да проучи случая с визите. Освен това, въпросът за издаване на входни визи на въпросните господа е поставян нееднократно на почти всички срещи между отговорни служители на Министерството на външните работи и либийския посланик в София. На последната среща на 16 октомври т.г. либийският посланик отговори, че е уведомил Триполи и всички постъпки на българското Външно министерство по този въпрос, но досега няма указание за полагане на визите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Нешев, имате думата за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Господин министър, аз Ви благодаря, че застанахте на тази висока трибуна и уверихте народа, че правителството е солидарно към всички свои граждани и не ги оставя извън своите интереси и тази си солидарност. Аз се надявам, че това ще успокои националното ни самочувствие, защото в определен момент някой насаждаше, че държавата не застава зад гражданите си.
Искам да вярвам, че това успокоение ще бъде и впоследствие мотивиращ фактор за вас и вие няма да се откажете да настоявате пред либийското правителство да разреши визи на заинтересуваните лица, роднини на подсъдимите. С това аз смятам, че ние не се вмешаваме в процеса, а защитаваме националното си чувство, защото сме достойна държава и сме достоен народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Нешев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Нешев, аз Ви благодаря за този въпрос. Благодаря Ви и за добронамереното становище, което Вие изразихте току-що. Искам да уверя както Вас, така и цялата българска общественост, че грижата за нашите сънародници, които се намират в толкова тежко положение в Либия, по-точно обвиняемите наши медици, е наша ежедневна грижа. И дори вчера почти до 18 ч. междуведомственият съвет заседаваше и търсеше възможния най-добър модус за защита на нашите сънародници.
Но все пак, извън въпроса, искам да кажа още нещо, че е напълно възможно и на 4 ноември делото да бъде отложено поради факта, че адвокат Шейтанов все още не се е запознал с фактите по делото. Защо това не е станало, така и не можа ясно да се разбере, тъй като имаме информация от посланика ни в Триполи и от разговорите с господин Бизанти, че той се е постарал в максимална степен да го осветли по интересуващите го въпроси. Имаме информация, че адвокат Шейтанов се е срещал и с други защитници на другите обвиняеми в този процес. И да се надяваме, че изходът ще бъде благоприятен за нашите сънародници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Бончев, имате думата за процедура.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Господин председател, правя процедурно предложение следващият парламентарен контрол в петък да започне от 9,00 ч. Съгласно времето, с което разполагаме, и в днешния парламентарен контрол шест министри няма да отговарят на 25 въпроси. А следващият петък ще се прибавят и по правилник премиерът и вицепремиерът. Това са въпроси, които са важни за външнополитическия и вътрешнополитическия авторитет на България, особено като се вземе предвид и вчерашното късно изявление на господин Ферхойген, което подейства като леден душ на българите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Бончев.
Господин Бончев, ще поставите Вашия процедурен въпрос в сряда, когато се приема програмата и когато се решава разпределянето на времето.
Има думата госпожа Масларова за процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, моят процедурен въпрос е свързан със заповед на председателя на Народното събрание № 050-05-48 от 5 октомври, в която се разпорежда на народните представители, които използват личен транспорт извън избирателния район, от който са избрани, народният представител да уведоми писмено председателя на парламента и председателя на парламентарната група къде ще отива и посочва свързаните с дейността му като народен представител.
Тъй като днес получавам отговор за мое посещение в Добрички регион и се иска да посоча и залите, и клубовете, в които ще бъда, аз не питам кой ходи в чужбина, с какви пари, с кого се среща и т.н., но като народен представител, който ще посети регион, не избирателния си, искам да зная, като се върна, трябва ли да зная и да дам справка за ЕСГРАОН-ите на хората, с които съм се срещала? (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Масларова!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Много Ви моля, колегите не знаят. Това е важно. Ние пътуваме из страната, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не е процедурен въпрос, по който може някой да Ви отговори. Ще питате господин председателя на Народното събрание, който е издал заповедта. След малко ще бъде тук. Аз не мога да взема отношение. (Реплики.)
Много моля за тишина в залата!
Има думата господин Велислав Величков за своето питане, свързано с върнато за доразследване от Софийския градски съд дело срещу финансова къща "МЦС - България" ООД.
Заповядайте да поставите питането си.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане беше заведено в деловодството на Народното събрание точно преди три месеца, така че в някаква степен то може би е изгубило своята актуалност, още повече, доколкото разбирам от медиите, има движение по въпроса през последните седем дни от страна на прокуратурата.
Питането е относно върнатото за доразследване от Софийски градски съд дело срещу финансова къща "МЦС - България" ООД и е във връзка с постъпила жалба в приемната ми като народен представител от група граждани, които представляват вложители от Пловдив, Асеновград, Хасково, Смолян и други градове в скандално известната пирамида финансова къща "МЦС - България" ООД.
Питането е свързано с писмения ми въпрос към Вас по същия случай във връзка с движение на следствено дело № 137 от 1999 г. по описа на Специализирана следствена служба, на което Вие ми отговорихте с писмо от 4 април 2000 г. Обстоятелствата, които настъпиха обаче след това в рамките на съдебната фаза от производството, ме принуждават да се обърна отново към Вас с молба да внесем яснота пред хилядите вложители по това дело, което продължава повече от пет години.
Съгласно информацията, получена от Вас, фирма Финансова къща "МЦС - България" ООД е вписана в Регистъра на търговските дружества под № 2527, том 61, стр. 102, фирмено дело № 10130 от 1992 г. на 11 състав на Софийския градски съд. Сътрудници са "МЦС - Залцбург" - Австрия, Емил Тодоров Стоилов, Кирил Филипов Москов и Валери Тодоров Давидов. Според регистрите "МЦС" започва официално дейността си на 6 април 1992 г. с решение на Фирмено отделение на Софийския градски съд.
Уставният капитал в ООД е 100 хил. стари лева, разпределен, както следва: "МЦС - Залцбург", представляван от германския гражданин Феодор Йорг Чихи: 18 дяла по 5 хил. лв., общо 90 хил. лв.; и Емил Стойков, назначен за управител: 2 дяла по 5 хил. лв., общо 10 хил. лв.
На 5 август 1993 г. Емил Столов от името на "МЦС" получа искания лиценз за извършване на банкови сделки като финансова къща, а на 24 септември същата година Фирмено отделение на Софийския градски съд легитимира дейността на почти бездействащата до този момент фирма във финансова къща с предмет на дейност финансова и кредитна дейност. Тази дейност "МЦС" осъществява със специфични и примамливи за вложителите механизми: чрез договори за предоставяне на кредит, чрез участие в колективна инвестиционна схема, чрез договори за доверително управление на чужди финансови активи.
Примамката обаче е една и съща - огромна лихва върху паричните вложения и назначаване на групови отговорници срещу процент от сумите, влезли в пирамидата. Измамени по този начин са около 5 хил. вложители на обща стойност около 7 млн. долара. По време на съществуването си фирмата не е водила законно счетоводство и не е подавала данъчни декларации.
Пак по информация от Вашия отговор във връзка с криминалната дейност на финансовата къща, на 23 юни 1999 г. е било образувано следствено дело от Специализирана следствена служба, като следствието е приключило с мнение, че е налице престъпление по чл. 203 от Наказателния кодекс, извършено от Емил Стоилов и братята Феодор и Роналд Чихи. След промяна обаче на мярката за неотклонение на Стойков и Роналд Чихи през 1997 г., последният, който е германски гражданин, напуска страната, укривайки се от органите на съдопроизводството и срещу него и брат му наказателното производство се води задочно.
На 15 март т.г. след близо пет години предварително производство, Софийската градска прокуратура внася в Софийския градски съд обвинителния акт срещу тримата обвиняеми за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. И когато след пет години ходене по мъките от страна на измамените вложители съдът вече трябва да каже тежката си дума, настъпва една по моему голяма изненада. Изведнъж се установява, че делото трябва да се върне за доразследване, трябва да се разпитат нови свидетели, нужни са нови експертизи и така нататък. Тук вече прелива чашата на търпението на хилядите вложители, които чакат справедливост от съда.
Моето питане към Вас, господин министър, е: на какво основание Софийският градски съд в лицето на съдията-докладчик по делото "МЦС - България" ООД го връща за ново доразследване? Какви действия следват оттук нататък и в какъв срок органите на предварителното производство ще внесат делото отново в съда за разглеждане? Има ли и други подобни случаи на връщане на дела със значим обществен интерес от Софийския градски съд за доразследване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата министърът на правосъдието.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Величков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както е известно, в България има разделение на властите. Съдебната власт е независима от изпълнителната и моите функции в много голяма степен са ограничени, за да Ви отговоря в нюанса, в който Вие сте поставили въпроса. Но въпреки всичко аз ще цитирам данните такива, каквито са.
По повод питането на господин Величков относно върнато за доразследване от Софийския градски съд наказателно от общ характер дело 4631 от 2000 г., бе извършена подробна проверка от Софийския градски съд и Специализираната следствена служба, при което се установи следното:
Следствено дело № 137 от 1995 г. по описа на Специализираната следствена служба е образувано на 23 юни 1995 г. с постановление на Софийската градска прокуратура за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Разследването е приключило със заключително постановление на 13 декември 1999 г., с мнение за предаване на съд на обвиняемите: Емил Тодоров Стоилов, Роналд Михаел Чихи и Феодор Йорг Чихи за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1 и т. 2, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1, отменен в "Държавен вестник" бр. 60 от 1997 г., във връзка чл. 211, предложение първо, във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 3, предложение първо, във връзка с чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс. По отношение на обвиняемите Роналд Чихи и Феодор Чихи разследването се е провеждало при условията на чл. 217а във връзка с чл. 268, ал. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс поради това, че те са се намирали извън пределите на страната.
По делото са разпитани 4673 пострадали лица по 6835 сключени договора. Причинените щети са в размер на 280 910,011 деноминирани лева. Извършени са съдебно-счетоводни, съдебно-медицински, компютърни експертизи, както и преводи на документи от английски и немски език на български език.
Следственото дело се състои от 123 тома, съдържащи общо 25 000 листа.
Софийската градска прокуратура е изготвила обвинителен акт и е внесла същия в Софийския градски съд на 16 март 2000 г. По обвинителния акт е образувано наказателно от общ характер дело № 463 от 2000 г. на Софийския градски съд, наказателен ХV състав.
С разпореждане от 19 април 2000 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е върнал делото на Софийска градска прокуратура за допълнително разследване с подробни указания, изложени в обстоятелствената част на разпореждането.
Правно основание за прекратяване на производството и връщане на делото са чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 341, ал. 2, т. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс.
С оглед прегледа и преценката на събраните по делото доказателства, в съответствие с основните начала на Наказателнопроцесуалния кодекс - равенство на страните в процеса, право на защита, разкриване на обективната истина и решаване на делата по вътрешно убеждение, съдът е счел, че в досъдебната фаза на производството по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи непризоваването на двамата обвиняеми - Роналд Чихи и Феодор Чихи - на известния им адрес в чужбина, неприлагане към делото на всички договори, сключени с пострадалите граждани, неразпитването на всички пострадали, което е довело до непълнота на допуснатия събран доказателствен материал и други нарушения.
С постановление от 9 май 2000 г. Софийската градска прокуратура е върнала делото за допълнително разследване в Специализираната следствена служба с указание за допуснатите нарушения и обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, както и следствените действия, които трябва да бъдат извършени. Постановлението е с входящ № 2281 от 15 май 2000 г. в Специализираната следствена служба.
От страна на Специализираната следствена служба са предприети съответните следствени действия. Изпратени са писма за представяне на постановленията за възлагане на отделни следствени действия, на някои от които отговори са получени.
С постановление от 20 юли 2000 г. е назначен преводач на немски език, изготвена е и изпратена молба за правна помощ до Германия за връчване на призовки и приложенията към тях на пребиваващите там Роналд и Феодор Чихи.
С постановлението за връщане на делото е определен срок за доразследване 60 дни. С писмо с изходящ № 2082 от 24 юли 2000 г., на основание чл. 222, ал. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс, срокът за завършване на следственото дело е продължен със шест месеца.
По силата на чл. 222, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс в изключителни случаи срокът за завършване на предварителното производство може да бъде продължен до 9 месеца. Понастоящем шестмесечният срок за завършване на делото не е изтекъл. Срокът, в който органите на предварителното производство ще внесат делото в съда отново за разглеждане, е обусловено от множество фактори между които сложността на делото, големия обем от доказателствен материал, необходимостта от събиране на нови писмени и гласни доказателства и от осъществяване на процедурата по призоваване на двамата обвиняеми, пребиваващи извън пределите на страната.
Въпросът има ли и други подобни случаи на връщане на дела от Софийски градски съд не е конкретизиран по период от време, както и относно съдържанието, което се влага в понятието "значим обществен интерес".
С оглед конкретния повод, по който е отправено питането Ви, проверката се ограничи само до дела за престъпление срещу банковата и финансовата система, обществено известни като "финансови пирамиди", чиито значим обществен интерес е определен от големия брой пострадали лица и значителния размер на причинените имуществени щети.
За периода от 1 януари 1999 г. до 15 юли 2000 г. в Специализираната следствена служба има за разглеждане 4 бр. дела от посочената категория, от които са върнати за доразследване следствено дело № 137 от 1995 г. и следствено дело № 154 от 1995 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Величков, имате думата за два уточняващи въпроса.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор. Аз разбирам Вашето неудобство, което споделихте относно независимата съдебна власт, но мисля, че ние все пак като народни представители имаме право да задаваме въпроси просто за движението на делата и за спазването на процесуалните срокове, а не за решенията, които се постановяват по тях.
В такъв смисъл на мен ми направи впечатление от всички данни, които дадохте, че по това дело са разпитани 4673 лица, ако не се лъжа, по над 4800 сделки, установени са щетите, установен е засегнатият материален интерес. Аз се чудя, може би Вие ще ми отговорите, задължително ли е по едно такова дело при разпитани 4673 лица да се търсят останалите свидетели? И ако, примерно, в дадената финансова пирамида има 10 хил. вложители, а бъдат разпитани 9950, заради другите 50 дали делото няма да се разгледа от съда? Мисля, че доказателственият материал, събран от 4673 лица е достатъчно обемен по своето съдържание.
Втори уточняващ въпрос, който бих задал, е: действително ли не са изпратени призовки и не са издирвани германските граждани, срещу които наказателното производство по това дело се води задочно по време на предварителното производство и това е трябвало да става с допълнително указание на съда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Господин министър Симеонов, имате думата.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Величков, трябва да се знае, че дискреционно право на съда е да реши дали всички събрани по делото доказателства са достатъчни, за да му бъде даден ход и делото да се разглежда по същество. Министерството на правосъдието не е в състояние да повлияе в тази насока по какъвто и да било начин.
Това, което мога да Ви отговоря и това, което знам относно призоваването на братята Чихи, е, че единият от тях е намерен и му е връчена призовка, другият обаче все още не е издирен. Обявен е за издирване, както в Германия, така и тук, но договорът ни за правна помощ не разрешава повече от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКАСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Величков, имате право да вземете отношение.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, господин министър. Явно може би информацията, която се е появила в медиите, че обвинителният акт вече е готов за внасяне в съда, това все още не се е случило. Надявам се в най-бърз срок и преди изтичането на крайно позволения шестмесечен срок това да се случи. Тъй като аз разбирам преценката на съда в случая, разбирам, че е много сложно производството по едно такова дело, че има много измамени вложители, че се води задочно срещу част от обвиняемите, които са в Германия, но все пак ние трябва да дадем някакъв отговор на тези хиляди вложители, които чакат повече от пет години това дело да влезе в съда, да бъде разгледано и да бъде постановено решение. Защото тогава, когато правото не може да защити интересите на гражданите пет или шест години, ние няма как да убедим тях нито в правотата на така уредената съдебна власт, на независимата съдебна власт, нито в нашите действия като народни представители. Гражданите са в своето пълно право да питат какво става с едно дело, което се води повече от пет години, докога ще бъде връщано за доразследване, кога най-после ще има присъди и кога най-после ще бъде защитен техният интерес.
Именно в тази връзка аз се надявам наистина възможно най-бързо с оглед на това, че вече изтичат и всички разрешени от закона процесуални срокове, делото да бъде най-после внесено с обвинителен акт и разгледано от компетентния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Величков, благодаря Ви.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Величков, аз споделям Вашите изводи и като правник, и като гражданин.
Казусът, като юристки казус, не е сложен. Сложността идва от огромния обем на делото. Вие сам разбрахте, че се касае за над 100 тома. И в последна сметка, касае се до двама основни обвиняеми, които се намират извън пределите на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Панайот Ляков, за да постави актуалния си въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, Вашият отговор се очаква с надежда от жителите на много общини в България, защото при връщането на горите - един процес, който се надявам, че ще приключи до края на годината, възникна проблемът със собствеността върху тъй наречените "балтълъци". Това са гори дадени на общините за вечно ползване или за продължителен период от време - 25-30-50 години.
Поземлените комисии отказват по право да признаят това право на ползване като собственост. Между тях и кметовете на много места възникнаха остри конфликти, в които бе намесено и министерството. Но, ясно е, че законът не може да се нарушава.
Разбираемо е желанието на финансово-бедните общини да си върнат тези гори и от добива на дървен материал да получават сериозни приходи. Аз ще ви дам пример от моя избирателен район, където в миналото общини като Батак, Ракитово, Брацигово, Велинград са се изхранвали основно с тази дейност, а сега финансово вегетират при това огромно зелено богатство на териториите им.
Затова Ви питам: с промени в Закона за горите ще бъдат ли предоставени гори за ползване от общините и как средствата от дърводобива ще влизат в общинските бюджети? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Напълно сте прав, че на места се появиха конфликти между поземлените комисии и кметовете на общини. За да се разреши този проблем, работна група от министерството, заедно с представители на Националното сдружение на общините в България подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, който изцяло удовлетворява интересите и нуждите на общините.
Искам да Ви благодаря за поставения въпрос, тъй като ми давате възможност в аванс да разгледам основните положения на законопроекта. В него се регламентират два начина за подпомагане на общините.
Първият предвижда възможността на общините да се предоставят за стопанисване и ползване гори и земи от Държавния горски фонд. На практика ще се отстъпва право на ползване, известно в миналото като "балталък", във вариант, при който се гарантира правилното използване на горските ресурси. Редът е следният: предоставят се площи, обособени в басейни с трайни теренни граници в съответните землища на населените места. Учреденото право на ползване е със срок до 30 години. За учредяване правото на ползване и стопанисване кметът на общината, след решение на общинския съвет, подава заявление до началника на Националното управление по горите. Заявлението задължително съдържа информация за брой домакинства, количества дървесина, необходими за задоволяване на нуждите от дърва за горене, потребност от площи за паша, лесистус на землището и съотношение на частни, общински и държавни гори в землището.
Заявленията се разглеждат от комисия, в чийто състав има представители на Министерството на земеделието и горите, Национално управление на горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите, Министерството на социалната политика и Националното сдружение на общините в България.
Министърът на земеделието и горите внася в Министерския съвет проект за решение за учредяване правото на безвъзмездно ползване и стопанисване. Всички приходи от ползването на дървесина и странични горски продукти са приход за съответния общински бюджет.
Предвиден е и друг начин за подпомагане на общините, а именно: част от приходите, формирани от Държавния горски фонд на територията на съответната община, да се преотстъпват в приход на общинския бюджет от фонд "Българска гора". Редът за преотстъпване на част от приходите е аналогичен с този за предоставяне и безвъзмездно ползване.
Както казах в началото, тези начини за подпомагане на общинските бюджети бяха съгласувани, дори нещо повече - изработени съвместно с представители на Националното сдружение на общините в България. Затова се надявам, че причините за конфликтите вече са отстранени и че ще бъдат оценени усилията на правителството за увеличаване на общинските бюджети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Ляков, имате думата за реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз Ви благодаря, господин Върбанов, за отговора. Надявам се, че той ще задоволи и общинските ръководства, и жителите на общините, защото те ще имат възможност да използват, както казах в своя въпрос, това зелено богатство. Надявам се тази процедура да не бъде много забавена, както и промените, които Вие сте предложили, да влязат по-бързо в Народното събрание.
Аз мога да Ви уверя, че ще имате подкрепата от целия парламент, защото всички ние искаме да направим общините финансово по-силни и по-независими. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Преминаваме към втория актуален въпрос, поставен от господин Борислав Джолев, относно проблема с изкупуването на гроздова реколта от Санданско-Петричкия район.
Имате думата, господин Джолев, да развиете актуалния си въпрос.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Този въпрос го задавам с голяма загриженост и голяма болка от това, което тази есен стана с изкупуването на гроздето в нашия район, а информацията, която имам, и в почти цялата страна.
След двете последователни реколти за родното лозарство, които бяха пряк резултат от лошите климатични условия и изкривеното пазарно мислене, прибирането на реколта '2000 задълбочи още повече натрупаните проблеми.
Качественото грозде от тази есен е добра база за създаване на отлични и конкурентоспособни вина. Напрежението започна след прибирането на част от реколтата и винарските заводи спряха изкупуването поради липса на средства. Богатата реколта доведе до конфликт между лозари и винари. Тази есен голяма част от производителите на грозде бяха поставени на колене. В интерес на истината трябва да кажа, че през 1999 г. в подобна ситуация бяха поставени някои винпроми.
Уважаеми господин Върбанов, моето питане към Вас е продиктувано от тревогата на производителите на грозде от общините Сандански, Петрич, Струмяни и Кресна. След кризата в тютюнопроизводството голяма част от населението в този район заложи на лозарството. Подходящият климат - сухо и горещо лято, и почви са добра предпоставка за добиване на грозде с отлично качество. Има опасност въпросът да излезе от неговия земеделско-промишлен аспект и рискува да придобие политически оттенък. Затова е и това мое питане.
Трудно и мъчително е да се гледат хората в очите, чакайки край пълните чували с грозде с надежда някой да изкупи труда им на подходяща цена.
Имахме среща с производителите на грозде и представителите на двата основни изкупватели - Винпром "Дамяница" с управител господин Харманджиев и собственика на фирма "Мира" господин Костов, с повече от 200 души от катунския район. Срещата беше на тема: цена на гроздето и доколко тези основни изкупвачи от двата винпрома могат да изкупят гроздето. Наистина, станаха пререкания. Срещата премина не с един добър диалог.
В крайна сметка, моето питане, уважаеми господин министър, е следното:
Изкупуването на гроздето в Санданско-Петричкия район не е частен въпрос, а засяга цялата страна, тоест, хилядите производители на грозде. Моята молба е да отговорите: има ли възможност фонд "Земеделие" да кредитира винпроми, които да изкупят грозде при фиксирани цени по изработен ценоразпис? Едно такова решение на проблема ще има следните ефекти: ще стабилизира винпромите; ще бъде база за връщане на българските вина на европейските пазари; ще даде стимул на производителите и ще намали недоволството и натрупаното социално напрежение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Джолев.
Има думата министър Върбанов да даде своя отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Джолев, уверявам Ви от тази трибуна, че приемам присърце проблемите, свързани с изкупуването на гроздовата реколта, и в рамките на предоставените ми като министър правомощия ще се старая да помогна на този процес.
Ще акцентирам върху факта, че с § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за виното и спиртните напитки е в сила от 2 януари 2000 г. изменен и допълнен Закон за подпомагане на земеделските производители. С посоченото изменение за първи път от създаването на фонда сред мероприятията, обект на подпомагане, е включено и финансирането на дейностите по чл. 67 от Закона за виното и спиртните напитки, а именно: осигуряване на лозов посадъчен материал и създаването на пепиниерски стопанства, създаване на нови лозови насаждения, закупуване на техника и материали за провеждане на агротехнически мероприятия в съществуващите и новосъздаваните лозя, макрорайонирането на лозарството, създаване на лозаро-винарски кооперации и сдружения, целеви комплексни проекти за развитие на лозарски райони и райони с лозарски потенциал, стабилизиране на пазара на гроздето с цел защита доходите на лозарите.
Съгласно законовите разпоредби фондът подпомага земеделските производители в съответствие с приетия от Министерския съвет годишен доклад и програма за действието му.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, годишният доклад включва отчет и анализ на състоянието на земеделието за предходната година и програма относно целите, мерките и средствата за осъществяване на заложените в нея параметри.
Годишният доклад се изготвя и внася за разглеждане от министъра на земеделието и горите до 31 октомври и се приема от Министерския съвет преди внасяне на законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание.
В § 13, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за виното и спиртните напитки, в чл. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители е създадена нова ал. 3, съгласно която в годишния доклад се включва раздел за лозарството.
В приетия от Министерския съвет годишен доклад за 1999 г., съставна част от който е Програмата за развитие на земеделието през 2000 г., не е включен раздел за лозарството. Това се дължи на обстоятелството, че към момента на внасянето и приемането на годишния доклад Законът за виното и спиртните напитки не е бил обнародван, още повече че влизането му в сила е отложено с три месеца, считано от деня на обнародването.

Напълно съм запознат с проблемите, свързани с изкупуването на гроздовата реколта 2000, но към момента Държавният фонд "Земеделие" не би могъл да кредитира изкупвателните организации. Финансовите средства на фонда се разходват съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители за точно определени дейности, които са изрично изчерпателно изброени. Към момента на утвърждаване на приходната и на разходната част на бюджета на фонда за 2000 г. не е съществувал текстът на чл. 14, ал. 2, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, предвиждащ възможността за финансиране на дейности по чл. 67, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки, поради което не са били предвидени необходимите средства за подпомагането им.
Включването на раздел по лозарство в годишния доклад за 2000 г. съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки се извършва от министъра на земеделието и горите по предложение на Нациналната лозаро-винарска камара. Спазването на новите законови изисквания са предпоставка за предвиждането на средства в бюджета на Държавния фонд "Земеделие" за подпомагане на този отрасъл.
Разказвам ви всичко това, за да бъде ясно, че моите правомощия в тази насока са законово регламентирани. Но аз не искам това да звучи като оправдание и бягане от отговорност. Известно е на всички, че проблемите в подотрасъл "Лозарство" се дължат на застаряване и отпадане на значителна част от площите, пропуски в технологията на отглеждане. За създаване на нови насаждения са необходими големи капиталовложения, които не са във възможностите на производителите. Ето защо - забележете - през м. юни 2000 г. Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" е утвърдил параметри по финансова линия за пряко кредитиране за създаване на трайни насаждения с ресурси и риск за сметка на фонда, в това число и за лозя. По тази линия се утвърждават и инвестиционни проекти с минимален размер на инвестицията 150 хил. лв. и срок на погасяване до 10 години, в това число гратисен период от 5 години. Към 10 октомври 2000 г. Управителният съвет на Държавния фонд "Земеделие" е утвърдил 12 инвестиционни проекта за създаване на 10 567 дка лозя на обща стойност 15 млн. 488 хил. лв.
Питате ме какви гаранции могат да получат производителите за това, че следващите години тяхната реколта ще бъде изкупувана. Уважаеми господин Джолев, към настоящия момент, при тези конкретно регламентирани от закона функции на Държавния фонд "Земеделие" не бих могъл да очертая точно възможните гаранции, че през следващите години реколтата на производителите ще бъде изкупена със средства на Държавния фонд "Земеделие". Както вече казах, по законодателен път е създадена възможност за насърчаване на лозарството чрез финансово подпомагане от фонда. В рамките на тези правомощия аз ще направя всичко възможно за следващата година да бъдат предвидени средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Джолев, имате думата.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин Върбанов! Моята тревога е и друга. Знаете, че в Санданско - Петричко-Мелнишкия район имаме лозя от старата мелнишка лоза, подобрена - "Мелник 55", но тази година основният проблем беше не изкупуването на "Мерло" и "Каберне", а изкупуването именно на "Мелник 55", тъй като двата винпрома, а и другите изкупвачи от миналата година казаха, че гроздето от "Мелник 55" не се котира на външния пазар.
Моят въпрос е каква ще бъде стратегията, тъй като това не е пшеница или царевица, които тази година да се засадят, а следващата година да се изкоренят, това са инвестиции най-малко 2000 лв. на декар за 50-60 години. И хората от нашия район трябва да знаят могат ли да разчитат на старата мелнишка лоза "Мелник 55" или да се ориентират към някакви други сортове. Затова беше и моето питане. Защото тази есен мина както и да е, с конфликти, с псувни по политици и др., но оттук нататък ние трябва да имаме стратегия за лозарството, тъй като поне по моите разбирания освен с добива на пшеница, която гарантира хляба на народа, винарството и лозарството ги виждам като стратегия в земеделието. Благодаря още веднъж, дано този конфликт бъде решен и да намерим общо разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Джолев.
За процедура има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Във връзка с многото актуални въпроси и питания, които са се натрупали и чакат отговор, предлагам да бъде удължено днешното заседание за парламентарен контрол, но както е в правилника, с не повече от два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли противно становище? Колеги, постъпи предложение за удължаване на работното време. Питам има ли друго становище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 144 народни представители: за 43, против 61, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Кой ще развие следващия актуален въпрос, който е зададен от народните представители Георги Михайлов, Атанас Лозанов и Кръстьо Трендафилов?
Има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Днес, 20 октомври, изтича най-благоприятният агротехнически срок за есенната сеитба. Към днешна дата трябваше да са засети поне 12 млн. дка есенници, защото по-нататък засяването ще е по-трудно и по-скъпо заради дъждовете и, разбира се, ще бъде по-некачествено. Аз не знам какви цифри ще отчетете сега, господин министър, но трябва да Ви кажа, че човек трудно може да се добере до вярна и своевременна информация във Вашето министерство. Вчера след обяд направих няколко неуспешни опита да взема такава информация от вашия отдел "Информационно обслужване и технологии". Оказа се, че последният бюлетин е от 13 октомври. В този смисъл не знам как могат да се приемат управленчески решения без точна и навременна информация.
Всъщност главният проблем на земеделския производител, включително и на зърнопроизводителите, си остава недостигът, а по-точната дума е липсата на финансови средства. При обявеното намерение на правителството тази година да бъдат засети 14 млн. дка есенници на производителите са необходими 450-500 млн. лв. Сметките показват, че те просто няма откъде да ги вземат. Вярно е, че срокът за връщането на кредитите за пролетниците е удължен с една година, но е вярно и това, че земеделският производител трудно може да вземе пари от фонд "Земеделие" поради усложнените процедури, поради това, че трябва да представи заверени нотариални договори за аренда, а те струват, всеки един от тях по 20-30 лв., или поради това, че ако представи договор за обработка на земята под наем, то договорът трябва да е най-малко за две години.
Тази година земеделските производители не могат да разчитат и на собствени доходи, защото вследствие на засушаването през лятото добивите от царевица и слънчоглед са много ниски. Тези добиви не осигуряват доход дори за направените разходи. През тази година земеделските производители не могат да разчитат и на иначе добрата гроздова реколта, тъй като тя не се изкупува. Следователно земеделският производител няма финансови ресурси за извършване на есенната сеитба.
Затова нашият актуален въпрос към Вас, господин министър, е: колко и какви средства са осигурени на земеделските производители за максимално оползотворяване на земеделските земи като национално богатство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Четвърта есен говорим едни и същи неща. И след като успяхме четири години да вземаме политически и управленски решения, които не доведоха до Вашите мрачни прогнози и предсказания, значи е имало база-данни, върху която можем да стъпим и да вземем съответните управленски решения.
По отношение на спекулацията, която в последно време е изнесена в медиите и в обществения дебат, че било много скъпо сключването на договорите и че се искали големи такси от страна на нотариусите, с решение на Държавен фонд "Земеделие" се отпуснаха по 50 ст. на декар, за да могат да бъдат покрити тези административни разходи, за да не се оправдават председателите на кооперации, че поради липса на средства не могат да изпълнят Закона за кооперациите.
Факт е, че земеделието е един сложен и много важен отрасъл. Към неговото развитие и добра функционалност проявяват интерес всички. Затова считам, че е твърде тъжно, когато от тази парламентарна трибуна се спекулира, правят се неточни интерпретации и нападки и се провокира общественото мнение в посока, цитирам, "ние сме загрижени за последствията, за продоволствената и социалната несигурност на страната през следващата година, които с бездействието си управляващите ще предизвикат". Цитатът е от декларацията от името на Парламентарната група на Евролевицата, направена на 12 октомври, и този път посветена на есенниците.
Няма да коментирам и твърдението, че с такава декларация в никакъв случай не се цели извличане на политически дивиденти. Считам, че всеки гражданин може да направи сам своите изводи в тази насока.
По-важното е да напомня, че черните предсказания, обширно използвани в друга декларация на Евролевицата от 30 юни по повод зърнено-фуражния баланс на страната, не се потвърдиха в реалността. И за да приключа с тази тема, ще си позволя да припомня, че използването на неистини в политиката навежда единствено на мисълта за евтин популизъм.
Уважаеми господа! Сега бих искал да конкретизирам и респективно да разсея вашите опасения, които визирате в актуалния си въпрос. Не знам какво имате предвид под това, че най-благоприятните агротехнически срокове изтичат. За всеки специалист е ясно, че агротехническите срокове за есенната сеитба не са строго фиксирани. Това, което е важно за сегашната есенна кампания, е, че тя върви с темпове, много по-добри от предходните години. Към 15 септември 2000 г. завърши подготовката на наличната техника, която се използва за есенната сеитба. По набраната информация от земеделските производители в предсеитбената обработка и сеитбата на есенните култури ще участват: плугове - 13 782 бр. или 91,4 на сто от наличните в страната; брани-диск - 9000 бр. или 95 на сто от наличните; валяци - 6380 бр. или 92 на сто от наличните; сеялки за зърнено-житни култури - 7525 бр., 95 на сто от наличните. Около 10 на сто от тези машини са нови, закупени през 1999 и 2000 г. Складовете на търговските фирми и производители имат достатъчно количество резервни части за тези машини.
Окачествяването на семената се осигурява в ритъм спрямо сеитбата, като заявените количества семена дават основание да кажем, че тази година за първи път има възможност сеитбата да се обезпечи с класен посевен материал за над 80 на сто.
За стимулиране извършването на сеитбата с окачествен материал през 2000 г. е в действие целева финансова линия, включваща субсидия, семена за семепроизводство на масов посев и на пшеница за семепроизводство за реколта 2001.
За подпомагане на земеделските производители при закупуването на трактори и прикачен материал е предвидено финансиране чрез различните инвестиционни програми на Държавен фонд "Земеделие", за което аз нееднократно съм ангажирал вашето внимание.
Към 16 октомври 2000 г. по данни на областните дирекции "Земеделие и гори" е извършена предсеитбена подготовка на близо 10 млн. дка, а дълбока оран - на 4 млн. дка. Наторени със суперфосфати и калиев хлорид и азот са над 600 хил. дка. До момента са засети 7 млн. 800 хил. дка пшеница и 2 млн. 40 хил. дка ечемик, което прави общо 9 млн. 840 хил. дка.
Не мога да не направя сравнение с декларацията на Парламентарната група на Евролевицата, която изрично се абстрахира от популизма. Там се прави твърдение, цитирам: "За първи път през последните десет години са засети по-малко от 1 млн. 300 хил. дка пшеница и 485 хил. дка ечемик". Прецените сами дали тези твърдения са породени единствено от липсата на информация и по-важното - какво се цели с тях.
Ще акцентирам върху това, че броят на наличните сеитбени агрегати, почти 7500, позволяват при средна дневна производителност 750 - 800 хил. дка при благоприятни агрометеорологични условия сеитбата на пшеница и ечемик да бъде извършена за около 25 - 30 работни дни.
За финансовото обезпечение на есенната сеитба е открита преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на земеделските производители на пшеница за хляб и семепроизводство реколта 2001. Кредитната линия се предоставя на три транша, като гарантира финансирането на 50 на сто от преките материални разходи и субсидира лихвата върху предоставения от търговските банки кредит. Целевата финансова линия "Изкуствен тор за подпомагане на земеделските производители на пшеница, ечемик, царевица на зърно и слънчоглед за реколта 2001 г." стартира.
Уважаеми дами и господа народни представители! Оценявам загрижеността на всеки един от вас по отношение на прехраната на народа ни. Затова аз благодаря за поставения ми актуален въпрос. Онова, за което ще апелирам, е да не се правят дребни спекулации точно с тази жизнено важна за всеки един от нас тема, а именно хляба на народа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата господин Георги Михайлов за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър! Ние не правим евтин популизъм, още повече, че цифрите показват, че в 1996 г. в България са засети над 12 млн. дка земя с пшеница, миналата година са 9 млн., а тази година вие казвате, че към 16 октомври са 7,8 млн.
И за да Ви покажа, че ние наистина не търсим политически дивиденти, във времето, което ми дава правилника, ще си позволя да прочета нашите конкретни предложения към Вас:
1. Да се възстанови попълването на фонд "Земеделие" от държавния бюджет с 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, за което Вие да направите предложение пред правителството сега, преди приемането на бюджета за 2001 г.
2. Да съдействате, господин министър, пред Министерския съвет за облекчаване на условията при вземане на кредити от фонд "Земеделие".
3. Да предложите на Министерския съвет да приеме административни мерки за ускоряване на процеса за връщане на парите от длъжниците на земеделските производители, включително и мярката дълг срещу собственост.
4. Да предложите и Министерският съвет да приеме и предложи на Народното събрание мерки за субсидиране на земеделските производители.
Защото е ясно, господин министър, на всички, които са свързани с българското земеделие, че без субсидиране на българското земеделие ние изобщо не можем да осигурим производството за задоволяване на нуждите на народа от храна, а още по-малко - за получаване на доходи от земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата министър Венцислав Върбанов за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря за предложенията, господин Михайлов. Те ще бъдат обсъдени от екипа на министерството и ще ви бъде даден отговор за решенията по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков за лично обяснение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Днес министърът на финансите вместо да отговаря на моите въпроси си позволи да мине в друга област и да обижда един народен представител.
Господин председател, огорчен съм от Вашето поведение, че не пресякохте нарушението на правилника. Но аз няма да квалифицирам господин министъра като полуфинансист и като полуминистър, а по-скоро ще потърся действително проблема "полу", който той употреби като отговор на моите въпроси. Това очевидно е любимото занимание на господин министъра и на други министри, изключвам присъстващия тук в момента, защото онова, което предлагахме няколко години в мерките за общините, беше полувидяно. По-точно, нашите предложения не бяха видяни и чути, а бяха чути само тези на мнозинството. И ето докъде стигнахме!
Онова, което предлагахме като прогнози беше полувидяно и чуто, по-точно чу се само половината - на мнозинството, или повече, които са, и затова стигнахме дотук - да не се плащат много от разходите, които за общините са жизнено важни.
Полуподходът доведе дотам, че в моята област общините са на режим, няма вода. Полуподходът доведе дотам, че 90 на сто от децата не се дохранват. Полуподходът доведе дотам, че 90 на сто от хората живеят изключително трудно. И това са данни от статистиката. Полуподходът доведе дотам, че икономиката работи само за онези, които са на власт. Полуподходът на господин Муравей Радев доведе дотам, че само той и някои от неговите приближени са добре. Полуподходът доведе дотам, дами и господа отдясно, че държавата загубва своя международен авторитет. Защото ние говорим за прозрачност, колеги народни представители отдясно, а такава прозрачност няма. Когато Народното събрание трябва да разпределя средствата, се дава право по този полуподход на Министерския съвет да борави с бюджета. Когато Народното събрание трябва да контролира, трябва да идва Международният валутен фонд. Разбира се, вие и него лъжете. Защото този полуподход води до полу и цялостно унищожение на България!
Ето против това съм и искам, господин председател на Народното събрание, Вие да не бъдете полупредседател, а да бъдете председател! Иначе тежко на България! Ние предлагаме друго решение - да чуем хората цялостно, а не полу, да намерим програма за цялостно решение на проблемите и ще я намерим. Защото искаме и ще чуем, а не "полу" българския народ. Ето това ще направим вместо вас и не е далече времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Две съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 25 октомври, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 25 октомври, сряда, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е на 25 октомври, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:

Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков

Ивалин Йосифов