Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-10-25

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 до 24 октомври 2000 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител - народният представител Михаил Карафезов. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Вносител - народният представител Александър Каракачанов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение във връзка с разискването по питането на Тодор Костадинов и Ремзи Осман относно приемането на практически мерки от Министерския съвет за стабилизиране на общинските бюджети. Вносители - Георги Първанов и група народни представители.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2001 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на останалите постоянни комисии на парламента.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за социален инвестиционен фонд. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Проект за решение за избиране на член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Вносител - народният представител Пламен Марков.
Проект за решение за избиране на член на Висшия съдебен съвет. Вносител - народната представителка Екатерина Михайлова.
Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
По седмичната програма има предложения от народната представителка Татяна Дончева - точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях с вносители Георги Първанов и група народни представители.
Има предложение от народния представител Илия Баташки точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България", ръководена от съпругата на премиера госпожа Елена Костова. Вносител - Георги Първанов и група народни представители.
Има предложение от народния представител Иво Атанасов точка от дневния ред да бъде проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносител Георги Първанов и група народни представители.
Предложение от Парламентарната група на СДС - седмична програма, както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Хартата за организация и функциониране на Регионалния център към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за борба с трансграничната престъпност. Вносител - Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за Националния дарителски фонд "13 века България". Вносител - Министерският съвет.
4. Първо четене на законопроекта за сдружения за напояване. Вносител - Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител - Министерският съвет.
6. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда. Вносител - Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекта за научните звания за образователната и научна степен "доктор". Вносител - Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за държавния вътрешен финансов контрол. Вносител - Министерският съвет.
9. Проект за решение за избиране на член на Висшия съдебен съвет.
10. Второ четене на законопроекта за устройство на територията - продължение.
11. Парламентарен контрол.
Има и направено писмено предложение от народните представители Жорж Ганчев, Веселин Бончев и Нансен Бехар петъчният парламентарен контрол на 27 октомври 2000 г. да започне в 9,00 ч., предвид на големия брой на въпроси към министрите, изостанали от предишния парламентарен контрол, както и поради това, че времето за отговори ще се съкрати и от разискванията по питането на народните представители Тодор Костадинов и Ремзи Осман.
По дневния ред, по седмичната програма думата имат вносителите.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги! Изминалата седмица имаше два важни знака, които останаха малко встрани от общественото внимание - след срещата БСП - ДПС и на нейния фон.
Първото беше новият напън на правителството да сменя стратегията за приватизация. Естествен е въпросът: защо, като свърши приватизацията, сменяме стратегията? От пролетта опозицията безуспешно, всяка сряда полага усилия да вкара в дневния ред точка за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. И винаги мнозинството, повече от 30 пъти отклонява точката, след като е повече от ясно, че тя е актуална, не само актуална, а особено актуална.
Вторият знак беше - привличането на бившия министър Вилхелм Краус като обвиняем по едно следствено дело за незаконна приватизация.
Онзи ден прочетох не във вестник "Дума", във вестник "Стандарт" интервю с изтъкната столична СДС-активистка, която недвусмислено сочи за връзка между депутати на СДС, министъра Краус и извършената приватизационна сделка.
Струва ми се, дами и господа, че каквито и нови стратегии да измислите, те ще звучат "след дъжд - качулка", ако не приемете най-накрая парламентът сам да излъчи такава комисия и да започне проверка. В противен случай няма как да се отграничите корумпирани от некорумпирани, виновни от невинни, поради което апелирам към мнозинството този път, за 30-и и не знам кой път, да приеме направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг?
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа! Предлагам в дневния ред да бъде включена точка за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - проекторешение, внесено от господин Георги Първанов на 24 октомври.
Парламентарната комисия за противодействие на престъпността и корупцията", известна като "Антимафия", има за задача да разработва анализи и стратегии, да извършва анкетни проучвания, да съдейства за координацията между различните власти относно дейността им в областта на противодействието на престъпността и корупцията.
По силата на чл. 17, ал. 4 от нашия правилник председателят на комисията "Антимафия" е председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов. Вече повече от две години изминаха от създаването на комисията, но няма положителни резултати от нейната дейност. Главната отговорност за тази незадоволителна работа носи нейният председател. Комисията работи неритмично, в продължение на седмици не се свиква на заседания, занимава се с второстепенни въпроси. Нито една от задачите, които са поставени на комисията с чл. 17, ал. 3 от нашия правилник, не е изпълнена.
Последният ярък пример в това отношение е политическият чадър, който председателят Соколов опъва над фондацията "Бъдеще за България". Той нито позволява дейността на тази фондация да бъде разгледана в комисията "Антимафия", нито пък позволява комисията да се занимава с действията на държавните органи, които по закон са задължени да контролират подобен тип сдружения.
Нелепо е председателят на Народното събрание, който е в ръководните органи на СДС, да председателства такава специализирана комисия, призвана да се бори срещу престъпността и корупцията. Нелепо е, защото корупцията е предимно в изпълнителната власт, излъчена от парламентарното мнозинство.
Ето защо чл. 17, ал. 4 трябва да бъде отменен и за председател на комисията да се избере народен представител, който не е от управляващото мнозинство.
Така че моля да подкрепите моето предложение за включване на това проекторешение на господин Първанов от 24 октомври в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колежки и колеги! За пети пореден път се прави предложение за създаване на временна комисия за проучване на финансирането и изразходването на средствата на фондация "Бъдеще за България".
Публичната дейност на фондацията в някои аспекти е добре известна на обществото ни и никой не се съмнява в благородните цели, с които е създадена. Но фактът, че съпругата на уважаемия министър-председател на Република България разполага с огромни средства, чийто произход не се знае, в някои случаи с доказан мафиотски такъв, не може да не се отрази върху общественото мнение и в политическия живот на страната ни.
Упоритото отказване на комисията "Антимафия" към парламента, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и прокуратурата да се запознаят поне с дейността на "Бъдеще за България" най-малкото е демонстрация на зле прикрит слугинаж. То е демонстрация на отказ от реализацията на една от главните цели на правителството на господин Костов, а именно борбата с корупцията и негативните явления в обществото ни.
Затова, господин председателю, обръщам се към всички колеги в тази зала - нека да изчистим името на любимия ни министър-председател и на основание чл. 39, ал. 3 в програмата на Народното събрание през седмицата да бъде включена и тази точка. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложенията за дневен ред.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева.
Гласували 199 народни представители: за 78, против 113, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Илия Баташки.
Гласували 187 народни представители: за 71, против 112, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов.
Гласували 196 народни представители: за 83, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС за седмична програма, въз основа на което е изготвен и проектът за програма.
Гласували 188 народни представители: за 129, против 35, въздържали се 24.
Седмичната програма е приета.
Преди да поставя на гласуване предложението на народните представители Жорж Ганчев, Веселин Бончев и Нансен Бехар, има ли някой срещу това предложение парламентарният контрол в петък да започне от 9,00 ч. сутринта?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 198 народни представители: за 86, против 105, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да се прегласува току-що взетото решение, тъй като вероятно колегите не разбраха, че ние предлагаме парламентарният контрол да започне в 9,00 ч. Има повече от 50 въпроса, телевизията ще показва непрекъснато всичко, което се върши в парламентарната зала, включително и ефектните прояви на министрите от кабинета Костов. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението.
Гласували 197 народни представители: за 83, против 108, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Преди да пристъпим към първа точка, има един проект за решение за попълване състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, внесен от заместник-председателя на Парламентарната група на СДС господин Пламен Марков.
"РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:
Избира Григор Методиев Григоров за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството."
Някой желае ли да се изкаже по това проекторешение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към точка първа от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА И ТРАНСПОРТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ с вносител Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят на комисията господин Йордан Цонев да изнесе нейното становище.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-44 за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2000 г.

На заседание, проведено на 5 октомври 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Виктор Майсторов, директор в Министерството на финансите и господин Иван Господов от Агенция "Митници" при Министерството на финансите.
Проектът за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа е част от регионалната програма на Международната банка за възстановяване и развитие, подкрепяща Пакта за стабилност и включваща шест страни - Албания, Босна е Херцеговина, България, Хърватска, Македония и Румъния. Той подпомага осъществяването на текущите реформи в митниците, като съществена част от действията на нашата страна във връзка с присъединяването й към Европейската общност.
Общият размер на разходите на проекта за България възлиза на 12,6 млн. долара, или 13,2 млн. евро. Средствата се осигуряват от следните източници: заем от Международната банка за възстановяване и развитие - 7,73 млн. евро; държавния бюджет на Република България - 3,87 млн. евро и други външни източници (безвъзмездна помощ от правителството на САЩ) - 1,57 млн. евро.
Заемът се отпуска за срок от 20 години, с пет години гратисен период, с променлив лихвен процент на база либор и начална такса 1 на сто от размера на заема. Освен това ще се заплаща периодично такса-ангажимент, възлизаща на 0,75 на сто годишно върху неизтеглената сума от главницата по заема.
Средствата на заема ще се използват за финансиране на обекти, свързани с укрепването на българската митническа администрация, на нейната интегрирана информационна система и регионално сътрудничество в граничните пунктове Русе, Видин, Гюешево, Кулата, Капитан Андреево и Бургас. Разпределението на средствата по категории разходи е посочено в Приложение № 1 към Споразумението за заема, а именно:
- строителни работи - 6 млн. 120 хил. евро;
- консултантски услуги и обучение - 730 хил. евро;
- пределни оперативни разходи - 130 хил. евро;
- такса - 77 хил. и 300 евро
- неразпределени - 672 хил. и 700 евро.
Проектът ще се изпълнява за период от три години.
По проекта се поставиха въпроси от членовете на комисията, на които представителите на вносителя дадоха необходимите разяснения. Поставен на гласуване, проектозаконът бе подкрепен от 10 гласа, при 4 "въздържали се", без нито един "против".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проекта на Закон за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, в размер на 7,73 млн. евро."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Асен Агов, председател на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно   проект за Закон № 002-02-44 за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерски съвет на 27 септември 2000 г.

На свое заседание от 28 септември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 21 юни 2000 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата за изказвания по внесения законопроект.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В комисията стана обсъждане върху няколко проблема на този законопроект и аз се чувствам задължен, независимо от това че по тези въпроси се получиха частично отговори, да ги поставя и днес в залата.
На първо място, има разминаване в онова, което е изложено в мотивите на господин заместник министър-председателя Петър Жотев, и след това в клаузите по заема.
В мотивите на господин Жотев се твърди, че България не участва със средства от държавния бюджет. Това не е така! По-нататък се вижда, че участва.
След това. По отношение на разни проекти, които трябва да бъдат представени във връзка със заема за развитие на митниците, въобще за развитие като цяло на търговията, ние не получихме тази информация.
По-нататък. За пореден път се предлага един много висок процент на консултантски услуги - нещо, което многократно е поставяно тук в тази зала.
Ето това най-общо, наред с недостатъчната информация досега за получените по различни заеми средства във връзка с развитието на митниците къде са отишли, ни накара няколко човека да се въздържим. Бихме желали още веднъж тук в залата, за да може всеки един от народните представители да получи тази информация, която да определи неговата позиция, да има представител, който да даде отговор, за да не се чувстват всички народни представители, така да се каже, подведени или манипулирани в гласуването.
Аз отново ще се въздържа и настоявам, господин председател, да се поканят представители на вносителя, които да отговорят на тези въпроси тук днес в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 002-02-44, внесен от Министерски съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение да преминем към второ гласуване на току-що гласувания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за заем
(Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 21 юни 2000 г."
Господин председател, в комисията решихме да направим предложение да се отрази и сумата, защото има такава практика. Затова правя предложение член единствен да изглежда така:
"Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем (Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 7,73 млн. евро, подписано на 21 юни 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта с направеното допълнение от господин Цонев?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен с предложеното допълнение.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 13.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ХАРТАТА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР КЪМ ИНИЦИАТИВАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (ИСЮЕ център) ЗА БОРБА С ТРАНСГРАНИЧНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, с вносител Министерски съвет.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Пламен Марков да изнесе становището на Комисията по национална сигурност.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря, господин председател.


"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за ратифициране на Хартата за
организация и функциониране на Регионалния център към
Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа
(ИСЮЕ център) за борба с трансграничната престъпност,
№ 002-02-45, внесен от Министерския съвет на
2 октомври 2000 г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на своето заседание на 18 октомври 2000 г., в което взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Хартата за организация и функциониране на Регионалния център към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за борба с трансграничната престъпност.
Становището на комисията е прието на 18 октомври 2000 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Асен Агов да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 002-02-45 за ратифициране на
Хартата за организация и функциониране на Регионалния
център към Инициативата за сътрудничество в
Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за борба с
трансграничната престъпност, внесен от
Министерския съвет на 2 октомври 2000 г.

На свое заседание от 12 октомври 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон за ратифициране на Хартата за организация и функциониране на Регионалния център към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за борба с трансграничната престъпност и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Хартата за организация и функциониране на Регионалния център към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за борба с трансграничната престъпност от 26 май 1999 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Хартата за организация и функциониране на Регионалния център към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за борба с трансграничната престъпност, № 002-02-45, внесен от Министерския съвет.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам да преминем към второ четене на току-що гласувания законопроект за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата господин Пламен Марков да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Хартата за организация и
функциониране на Регионалния център към Инициативата
за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за
борба с трансграничната престъпност

Член единствен. Ратифицира Хартата за организация и функциониране на Регионалния център към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център) за борба с трансграничната престъпност от 26 май 1999 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието, член единствен и параграф единствен на Заключителната разпоредба на законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието, член единствен, заглавие "Заключителна разпоредба" и параграф единствен на законопроекта.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 4.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към трета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ДАРИТЕЛСКИ ФОНД "13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ".
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата нейният председател господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-01-48 за Националния дарителски
фонд "13 века България", внесен от Министерския съвет
на 21 септември 2000 г.

На заседание, проведено на 28 септември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за Националния дарителски фонд "13 века България", внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от госпожа Рада Маркова - главен секретар на Фонда.
На заседанието присъстваха и господин Христо Илиев - началник на отдел към Министерството на финансите и госпожа Юлия Цанева - държавен експерт към същото министерство.
В експозето и към мотивите към законопроекта се отбелязва, че с § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. е предвидено Националният дарителски фонд "13 века България" да бъде на извънбюджетна сметка, като за целта му се създаде нова законова регламентация в съответствие с чл. 45, ал. 1 на Закона за устройството на държавния бюджет.
Понастоящем статутът, целите и дейността на този фонд се регламентират с Постановление № 21 на Министерския съвет от 1983 г. и от Правилник, приет с Постановление № 303 на Министерския съвет от 1994 г. Съгласно тези нормативни актове Националният дарителски фонд "13 века България" е юридическо лице към Министерския съвет за организиране и контролиране на дарителската дейност. По изложените съображения се предлага неговият статут да се уреди със закон.
Във внесения законопроект се предвижда наименованието на фонда да се запази изцяло, тъй като от създаването му досега същият е страна по над 75 000 дарителски договора с български и чуждестранни физически и юридически лица и е гарант за изпълнението на дарителската воля.
С приемането на закона ще се постигне публичност и прозрачност в дейността му не само пред дарителите, а и пред българската общественост. Създават се ясни правила относно начина за управление и възможността за разпореждане с имуществото, дарено, завещано или предоставено за оперативно управление и стопанисване от Фонда. С него се определят и правомощията на органите на управление на Фонда.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 9 гласа "за", "против" - 2, без "въздържали се".
Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за Националния дарителски фонд "13 века България", внесен от Министерския съвет на 21 септември 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение във връзка с първото четене на законопроекта за Националния дарителски фонд "13 века България" в залата да поканим господин Ким Стоянов - изпълнителен директор, и госпожа Рада Маркова - главен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 113, против 19, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, във връзка с приемането на закона на първо четене моля да поканим в залата заместник-министър госпожа Райна Гаврилова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 124 народни представители: за 105, против 14, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Райна Гаврилова.
Има думата господин Стоян Райчевски да изнесе становището на Комисията по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за Националния дарителски фонд
"13 века България", внесен от Министерския съвет
на 21 септември 2000 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28.09.2000 г., Комисията по културата и медиите разгледа законопроект за Националния дарителски фонд "13 века България" № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2000 г. На заседанието присъстваха госпожа Райна Гаврилова - заместник-министър на културата, и господин Ким Стоянов - изпълнителен директор на Националния дарителски фонд "13 века България", които представиха законопроекта от името на вносителя и участваха в дебатите.
На проведеното заседание с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се" бе прието следното решение:
"Комисията по културата и медиите подкрепя законопроект за Националния дарителски фонд "13 века България" № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2000 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Преминаваме към разисквания по законопроекта.
За изказване думата има господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по културата и медиите подкрепи законопроекта за Националния дарителски фонд "13 века България", внесен от Министерския съвет, подкрепям го и аз със своето изказване, с което призовавам и народните представители да го подкрепят на първо гласуване. Искам да направя обаче няколко бележки, които мисля, че между първо и второ четене би трябвало да се обсъдят добре и съответно да се направят предложения.
От текста на законопроекта не е съвсем ясно точно каква структура е той - държавна структура ли е, както е по старите нормативни документи? Наистина в глава втора е казано, че управителният съвет се избира от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, но не е съвсем ясно дали той е към Министерския съвет, тъй както бе в постановлението от 20 декември 1994 г., където се казва, че фондът е юридическо лице към Министерския съвет за организиране и контрол на дарителска дейност.
Защо казвам това? Защото според нормативните актове на фонда даренията се правят в полза на българската държава, която е и гарант за изпълнението на дарителската воля. Струва ми се, че това изисква да има изричен текст, който да подчертава това, тъй като волята на дарителя е свещена и неприкосновена и всяко съмнение относно нейното спазване би могло да разколебае дарителя.
По отношение на неговите регионални структури. Новото административно деление на страната предлага областна структура и би могло да се помисли не е ли по-целесъобразно, при положение, че фондът е държавна структура, да има и свои областни поделения, вместо общо казани "регионални", тъй като "регионални" не е съвсем уточнено.
Няма текст, който да определя мястото и ролята на структури извън страната - такива, каквито би следвало да има и с каквито фондът е разполагал.
Искам да направя още една последна бележка. В текстовете няма изрична разпоредба за контролните органи. Не е предвиден контролен съвет. Вярно, като поделение, което е пряко под контрола на Министерския съвет, тъй като той избира неговия управителен съвет, има форми и начини, по които може да бъде упражняван контролът, но мисля, че би следвало да има контролен съвет и в самия закон. Затова аз правя такова предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Емилия Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С Постановление № 21 на Министерския съвет от 24 юни 1983 г. се създава именно фонд "13 века България", за да се създадат условия за развитие и задълбочаване на идеите и целите на 13-вековната юбилейна история на Република България.
Защо се връщам към тази стара дата и защо споменавам точно целта, с която е създаден фонд "13 века България"? Защото днес обсъждаме един законопроект, в който ние ще обсъждаме именно този национален дарителски фонд "13 века България". Смятам, че такъв фонд на Република България е абсолютно необходим. Смятам, че нашата култура, нашата наука имат нужда от стимулиране и от подпомагане. Но искам да изкажа своите съображения, изключително и само свързани с юридическия начин на предоставяне на закона и неговата позитивна и негативна страна и там, където нещата се сблъскват.
Аз не съм юрист и бих могла може би в интерпретацията и в изказа си в някои неща да не съм много точна. Аз моля колегите да ме извинят. Но имам предвид, че в залата има достатъчно много юристи и то юристи с изключително голям опит, и ще разберат това, което искам да кажа в моето изказване.
В законопроекта правният статут на фонда според мен не е определен точно. В текста се посочва, че фондът е юридическо лице със седалище София. Но въпросът е какво точно юридическо лице е този фонд - със стопанска цел, с нестопанска цел, като публично-правна юридическа личност ли е той? В законопроекта има текстове, от които се вижда, че фондът реализира приходи от управлението и стопанисването на имуществото като постъпления от лихви, приходи от ценни книжа, дивиденти от участие в търговска дейност и дружества. Това създава впечатление, че се извършва стопанска дейност.
Същевременно още в самото начало - в чл. 2 - е определена целта на фонда - да организира и подпомага дарителска дейност, извършвана от български и чуждестранни фирми и юридически лица. Това създава убеждението, че дейността на фонда е с нестопанска цел. След това в глава втора на законопроекта "Структура и управление" и по-специално по начина на утвърждаване на ръководните органи е видно, че става въпрос за юридическо лице към Министерския съвет. Следователно, фондът е орган на публичната власт.
Изводът е, че тук редакцията е изключително неточна и некоректна и по моя преценка това просто подлежи на едно много сериозно преосмисляне.
По-нататък, при определяне целта на фонда е казано, че фондът "организира и подпомага дарителската дейност в сферата на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на историческите и културни ценности", което е напълно в съответствие със замисъла, с който е създаден фонд "13 века България" и не случайно аз в началото ви прочетох какъв е смисълът и как е създаден този фонд.
После обаче към това нещо - извинете ме, може би ще ви прозвучи не съвсем коректно - много конюнктурно и според мен много предизборно се добавят изведнъж, закърпват се "въпроси, свързани с подпомагане на здравеопазването и други социални цели". Смятам, че стратегическата цел на фонда трябва да бъде подпомагане развитието на науката, на научните изследвания, в областта на новите технологии, в сферата на хуманитарните и обществените науки. Неслучайно тук е заместник-министър на културата, а не заместник-министър на здравеопазването или на социалната политика. От тази гледна точка определено ми се струва, че това "зашиване" - много конюнктурно - на социалните дейности и на здравеопазването към дарителския фонд "13 века България" е нецелесъобразно.
В законопроекта се казва, че фондът управлява и се разпорежда с имоти, активи и т.н., няма да споменавам целия текст. Този текст смятам, че е в противоречие с формулираната цел. В чл. 2 е казано "да организира и подпомага дарителската дейност в подкрепа на образованието, науката и културата". Това означава, че субект на дарителската дейност следва да бъдат съответно образователни, научни или културни институции. Но по-нататък, в чл. 3 се казва, че самият фонд е субект на дарението и че той придобива безвъзмездно движими и недвижими имоти, финансови активи, права върху обекти на интелектуална собственост и т.н.
В законопроекта, пак в този член се сочи, че фондът не само придобива дарения, но той и се разпорежда с тях. В какъв смисъл? Тук може би юристите трябва да кажат - той дава под наем ли, продава ли, отдава в заем ли, прехвърля върху други възмездни или безвъзмездно тези права?
Тук има неща, които явно не са избистрени. Какво значи "фондът управлява" и "фондът се разпорежда"?
Има неща, които по мое дълбоко убеждение са дълбоко неверни от юридическа гледна точка.
Вървя по реда на законопроекта, който ни е предложен. По-нататък се посочва, че имуществото на фонда се образува от дарения и завещания в полза на фонда. Смятам, че редакцията на този текст - сигурно той, разбира се, ще има много конкретни точки - но логиката е, че фондът трябва само да управлява даренията съобразно волята на дарителя. Струва ми се, че е абсурдно да се приеме, че приходите от даренията или завещания могат да бъдат ползвани за управленчески и административни нужди, освен ако няма, разбира се, изричната воля на дарителя.
В противоречие с това, което аз казвам, в по-нататъшната логика на закона се сочи точно обратното - че вместо приходите от дарения или завещаните имоти да се прибавят към самите дарения и от тези приходи да се черпят средства за подпомагане на образованието, на науката, на културата, на тези институции, се посочва, че администрацията се издържа от тези дарения. Нещо повече. Посочва се също, че и ликвидационните дялове или дяловете от участия в търговски дружества се използват за издръжка на фонда, което на практика означава, че не само плодовете, тоест, резултатите от управлението, но и самите дарения се предоставят в този закон за издръжка на фонда, нещо, което е абсолютно абсурдно с логиката на дарителското право.
В заключение, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз смятам, че в законопроекта са допуснати редица правни абсурдни и той се нуждае от сериозно доработване, с което предлагам той да бъде върнат на вносителя за доработване.
Аз ще гласувам против този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За реплика има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова, подкрепям Вашите разсъждения, че този фонд трябва изключително да насочи своята дейност към областта на културата, към паметниците на културата, за опазване на културните ценности, тъй като той е създаден във връзка с 13-вековния юбилей на България преди време и изпълнява тези си функции и досега.
Но в основните документи по създаването му - цитирам ви постановление от 1995 г., бр. 1 от "Държавен вестник" - за устройството и дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" между другите негови дейности се посочва "здравеопазването и други социални сфери, оказване на помощ при съхраняване на националното културно наследство".
Така че здравеопазването и социалната сфера фигурират и това не е нещо ново и аз мисля, че няма да влезем в конфликт, ако ги съхраним.
Това е моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
За втора реплика има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Масларова! Знаем, че Вие сте достатъчно добре запозната с дейността на фонда. Но аз искам да Ви обърна внимание върху чл. 8, т. 5: "приема годишния отчет за дейността на фонда и го изпраща на Министерския съвет и на Сметната палата".
Смятам, че механизмите за контрол и регулиране постъпленията и даренията във фонда са достатъчно добре защитени. Това е структурата на всеки един фонд.
И в тази връзка мисля даже, че няма нужда от контролен съвет, който да бъде изграден в структурата на фонда.
И още нещо, Вие обърнахте внимание на чл. 15, където в т. 2 се казва: "отчисления върху постъпилите дарения в съответствие с волята на дарителя".
Във всеки един фонд, набиращ средства, има такива отчисления. Ще ви дам само за пример, че "УНИЦЕФ" отчита 75 процента от набраните средства за централата. Така че тези 15 процента, или колкото всъщност са предвидени тук, в закона, са съвсем нормални.
В тази връзка аз искам да се обърна към Вас да подкрепите закона и да внесете своите предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Трета реплика - господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От чутото досега се остана с впечатление, че ние не гледаме закона на първо четене, а дебатираме по един или друг текст от него на второ четене.
В крайна сметка, госпожо Масларова, не можах да разбера: на Вас не Ви харесват определени текстове или не Ви харесва изобщо този устройствен закон като такъв?
И ако не Ви харесва и този устройствен закон не е необходим, то тогава следва ли, че Националният дарителски фонд "13 века България" следва да се регистрира по режима на юридическите лица с нестопанска цел? Ако не е така, то тогава следва ли да се запази статуквото на този фонд, такова, каквото е до този момент?
В крайна сметка нека да обърнем внимание на обстоятелството, че ние гледаме един закон в неговите принципи и философия на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За дуплика има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би сте ме слушали, че в началото аз казах недвусмислено, ясно и категорично, че необходимостта от фонд, който да подпомага българската култура, българската наука, българското образование в този период е изключително голяма.
Друг е въпросът, че, извинявайте колега, този законопроект е само с 15-16 члена и няма начин човек да не се опре на някой от текстовете, които са посочени в него.
Но аз искам да кажа нещо на господин Райчевски. Господин Райчевски, ако през 1995 г. е допусната една грешка - че в един фонд, който е за култура и наука, са добавени и социални дейности, защо да не я оправим сега? Защо да я мултиплицираме? Още повече ние сме свидетели, че толкова много фондове и фондации има в социалната област в държавата. Защо фонд "13 века България", който носи своята идентичност с нашата история, с културата, с културните традиции, да го натоварваме с нещо неприсъщо? И аз се учудвам, че именно Вие като председател на тази комисия, не защитавате една такава позиция.
Аз съм за това да бъде един фонд за културата и науката. Но да не му се влагат несвойствени за него неща.
Що се касае до това, което каза моята колежка Ева Жечева, би могло действително да се мисли върху това, но мисля, че независимо от нашите реплики, мнозинството си има своите гласове законопроектът да мине на първо четене. Лично моето дълбоко убеждение е, че един такъв национален фонд трябва да бъде под наблюдението и да отчита своята дейност пред българския парламент, а не пред Министерския съвет. Това е една логика, която е свързана именно с онези големи неща, които се приемат в областта и на културата, и на науката.
Така че, уважаеми колеги, аз казах, че е възможно някъде в юридически план да не съм много точна, защото не съм юрист, но считам, че в България има достатъчно социални фондове и институции, които се занимават с такива дейност, и фонд "13 века България" трябва да бъде за наука, за култура, за образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в комисията аз гласувах за този закон, давайки си сметка, че е устройствен закон, давайки си сметка, че това е една институция, която съществува от дълги години, която досега не е била упреквана за дейности, които да са съмнителни. Тя е подпомагала волята на дарителите, спазвала е законовите правила.
Това, което не казах в комисията, е, че винаги съм бил, недоволен не, но може би недостатъчно задоволен от размаха на дейностите на този фонд.
Когато говорим за децентрализация на културата, ми се струва, че фонд "13 века България" можеше да изиграе и все още не е късно да изиграе една много по-съществена роля.
Обсъждали сме тези въпроси, аз навремето обсъждах въпроса за преобразуването на фонда във фондация, държавна фондация. Такива в България няма. Но такива по света има. Това е "Фондасион дьо Франс", това е "Фондация про Хелвеция", има немски фондации и т.н.
Има държавни институции, които са единствени. У нас няма друг такъв държавен орган, който да се преобразува в държавна фондация. Фонд "13 века България" е единствената такава възможност за нас.
Аз напълно разбирам тезата на госпожа Масларова и в нея има много истина, защото тук сега, с този закон, ние фактически узаконяваме съществуващия статут на фонд "13 века България" и запазваме неговите функции, които според мен са ограничени от волята на дарителя. Но във фонда се събират средства. Понякога тези средства са свободни, понякога има натрупване на средства. И аз съжалявам, че Министерството на културата не използва този момент, за да децентрализира своите дейности. И ще ви кажа в каква насока. През 1990 и 1991 г., когато говорехме за децентрализация, аз казвах, че краят на тази децентрализация трябва да бъде със закриване на Министерството на културата. Тоест трябва да бъдат създадени тези институции, които да могат да действат независимо и свободно от държавата. Този статут не освобождава фонд "13 века България" от зависимостта си към държавата. Държавата, ако той, примерно, би бил една фондация "България", ще подпомага тази фондация, тя ще бъде задължена именно със закона, с който ще бъде създадена, да подпомага дейностите. Тогава, естествено, мястото на културата, на образованието, на науката ще бъдат много по-съществено защитени и ще има приток на нови средства.
И освен това, винаги голям спор се е водил за ефикасността на институциите, които се занимават с културна дейност извън страната. Спори се доколко националните центрове по изкуствата могат да вършат тази дейност. Но винаги се казва: да, но ако ние на тях им дадем власт, която да ги освободи от опеката на държавата, как ще ги контролираме? Как ще контролираме средствата, които идват? Изобщо въпросът за контрола винаги е възпирал децентрализацията.
Разбира се, аз не съм готов в момента да изложа една цялостна картина за тази фондация "България", но с този закон ние отдалечаваме възможността да създадем тази държавна фондация. И ако някой пита: ама, защо хем фондация, хем държавна, именно защото държавата ще даде една пълна свобода за развитие на нейните дейности, но ще гарантира финансовата подкрепа на държавата и нейната ангажираност. И държавните институции, които се отчитат пред Народното събрание, биха могли да се увеличат с още една такава крупна формация, защото сега, според този закон, ние запазваме един таван на фонд "13 века България" и не му даваме разрешение да се развива. Аз не виждам заложени в този закон възможностите за неговото развитие.



Знам, че в мотивите пише, че фондът е страна от над 75 000 дарители, дарителски пожелания и даване на средства. Според мен това не може да бъде сериозен довод. Първо, тези 75 000 дарения, които са направени, много от тях са свършили своята дейност и те са прекратени. А за средствата, които са останали, и волята на дарителите не е обрисувала докрай какво трябва да стане с тях, ето една от възможностите държавата да ги разпределя по друг начин.
Иначе ми се струва, че ние не бихме могли да се възползваме. Не може, вътре в закона се казва, че създава комисии. Какви комисии, за какво? Не е описан този механизъм. Аз лично чувствам нужда и може би има Правилник за дейността на фонда. Сигурно има такъв. Но чувствам нужда от много по-точно казване на това какво става със свободните средства във фонда.
И пак повтарям, нека министерството да помисли, аз съм готов да участвам в работата на една такава комисия, сигурно това може да стане и в Комисията по културата и медиите към Народното събрание, която да помисли за една такава институция. И пак повтарям, там би могла да влезе цялата международна дейност на Министерството на културата. И тогава да се води като една държавна политика извън рамките на всяко правителство, извън рамките на политизирането на дейностите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Димов.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! При създаването си фонд "13 века България" е бил структура на Министерския съвет, която за времето си е трябвало да отговори на определени обществени нужди. Той е бил създаден с цел да могат да се приемат дарения от частни лица и различни по статут органи и организации в страната и в чужбина, които да подпомагат развитието на българската култура.
По време на създаването на фонда не е съществувала институция, която да е имала право да приема дарения от чужбина. Затова той е бил създаден с цел да бъде един от гръбнаците на националните култура. Именно по тази причина към фонда са били прехвърлени правото да ползва и стопанисва няколко недвижими имота, къщи, представляващи паметници на културата в различни части на страната, някои от които тогава са били собственици на окръжните комитети на БКП. Повечето от тези имоти са с неизяснен правен статут и съответно не са ясни правата на фонда върху тях.
За съжаление, централното ръководство на фонда не е отделяло през последните 10 години никакви средства за поддръжка и ремонт на къщите, които са били предадени в добро състояние, ремонтирани и мебелирани. Такива недвижими имоти, например, са:
Двуетажна къща, намираща се на ул. "Акация" № 16 в София. Имотът е дарение от проф. Васил Геров Митев. Противно на волята на дарителя от 1992 г. в къщата се помещава администрацията на Централното управление на фонда, може би, защото дарителят няма наследници и няма кой да сезира съответните органи за това, че е нарушена волята на дарителя.
Апартамент на ул. "Емил Берсински", бл. 75, вх. А, ап. 12 в София, с обща площ 75 кв. м. Фондът е собственик по силата на завещание от 1987 г. Апартаментът е неправомерно отдаван под наем от изпълнителния директор, но със знанието на Управителния съвет на фонда. След като е извършен основен ремонт за сметка на фонда, преди 2 години същият е предоставен за ползване срещу договор за наем на фондация "Съгласие", като в него живее семейството на Николай Колев - Босия. Нямам нищо против господин Босия, но е редно законът да предвиди възможности за перфектни правни основания при подобни отдавания под наем, ако, разбира се, изобщо се приеме, че това е допустимо.
Апартамент в ж.к. "Красно село", бл. 223, вх. А, ет. 10, ап. 27 с обща площ 70 кв. м, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизно помещение. Фондът е собственик по силата на дарение от 1988 г. Допреди 2 години в стаята на апартамента е живял господин Николай Колев - Босия, който е плащал една втора от разходите за парно отопление, вода и електричество, тъй като в хола се е помещавал отдел на Централното управление на фонда. Договор за наем е бил сключен пак с фондация "Съгласие". В момента апартаментът е заключен и не се ползва.
Недвижим имот в София, кв. "Княжево", 10-и км, в местността "Клисурата", ул. "Мала кория" № 23, отдаден под наем също без правно основание.
Недвижим имот с постройка в село Оризаре, Бургаска област. Представлява дворно място от 850 кв. м. Въобще не е стопанисвано от фонда. Дарение от 1987 г.
Сарафска къща в Самоков, паметник на културата, който представлява жилищна сграда със застроена площ от 360 кв. м, предадена от Комитета за култура през 1986 г. в Оперативно управление "Стопанисване на фонда". Къщата е дарение от Цвета Шуманова, българка, живееща зад граница, чието желание е къщата да се използва за музейни нужди. В момента различни помещения от къщата са предоставени под наем без правно основание на няколко субекта. И т.н., и т.н.
Кораб "Чайка" в Бургас. Дарение на фонда от 1982 г. Дарителят е "Океански риболов", чиято воля е да се ползва за целите и задачите на комплекс "Знаме на мира", Бургас. Тъй като през 1990 г. център "Знаме на мира" е закрит, то е необходимо Управителният съвет на фонда да вземе решение за по-нататъшната му съдба. В момента корабът се руши, бил е и обект на кражби.
Кораб "Велико Търново". Дарение от "Океански риболов", Варна. Води се по книгите като имущество на фонда, но не е известно в чии води и под чий флаг плува. Изпълнителният директор не е проявил необходимата грижа за издирването му.
При основаването си фондът е имал голяма мрежа в страната: 28 окръжни и 300 селищни центрове. По-късно, след административната реформа, остават 28 окръжни във всички бивши окръжни центрове, като работещите в него лица са работели на обществени начала. Сега фондът вегетира, като извършва много слаба дейност, насочена главно към осигуряване заплатите на служителите в Централното управление.
През 1997 г. неправомерно средствата на поделенията са прехвърлени към общата сметка на фонда, с което на практика регионалните структури са лишени от възможността да разполагат със средствата, които сами са събрали.
Фондът е собственик на много произведения на изкуството, но в момента в страната не съществува държавна институция, която да осъществява контрол върху съхранението и стопанисването на това имущество. Фондът притежава цигулки - уникати, купени от Министерството на културата, за да се ползват от известни наши изпълнители, чийто статут, начин и място на използване не са регламентирани. Това е особено важен въпрос, чието изясняване, ако е възможно, трябва да се направи в този закон.
Особено важен е въпросът за правния статут на имуществото на фонда. Необходимо е точно и ясно да се разгледа този въпрос, да се изясни статутът на всеки един имот, а това ще определи и бъдещата му съдба. Всички неясноти по този въпрос водят до широки възможности за злоупотреби.
Ето защо моята надежда, че всички тези въпроси ще бъдат изяснени в предлагания законопроект, не се оправдава.
Предполагам, че законопроектът ще бъде приет на първо четене, но той би могъл да изпълнява целите си на базата на многобройните предложения, които ние ще направим за второто четене, насочени към подобряването на закона. И ако вие, като парламентарно мнозинство, ги приемете, в една голяма степен този закон ще може да изпълнява своето предназначение, а фонд "13 века България" - своите цели. Ако не ги приемете, аз се съмнявам, че всички въпроси, които изброих, както и много други, които вероятно ще станат обект на разглеждане при второто четене на законопроекта, няма да бъдат решени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Аз мислех да направя изказване по темата, но това, което изнесе господин Иво Атанасов, ми дава основание да ползвам само правото си на дуплика, за да изразя своята загриженост също по темата, по която говори господин Атанасов. Действително фондът трябва да има ясна регламентация на начините, по които управлява собствеността. И аз си мисля, че във връзка с това ще бъдат много нужни усилията на всички ни при второ четене да подобрим закона, по-точно да конкретизираме всички тези въпроси, които смятаме, че не са достатъчно уредени. Толкова повече, че основания да смятаме, че не всичко по управлението на това имущество през годините е било наред има достатъчно.
Аз съм поръчал на ръководството на фонда в качеството ми на председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, във връзка с контрола върху финансовата дейност, един отчет за тези неща, един доклад, тъй като ние имаме сведения, че е имало много тежки злоупотреби с имуществото на фонда и по-точно с паричните средства през периода 1996-1997 г.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Само тогава ли?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не само, но понеже господин Иво Атанасов се спря на другите периоди, без този, аз добавям и този към всички останали, за да бъде грижата ни обща. И ако в тези доклади, които ще бъдат дадени, данните, които вие предоставяте, които сега изнесохте, има достатъчно основания, може би ще трябва да сезираме и Комисията "Антимафия", която да разгледа въпроса и да внесе нужните предложения и към съдебната власт, и към законодателната.
Така че аз правя тази реплика по-скоро, за да уточня, че съм съгласен с проблема и че е нужно да приемем закона на първо четене като основа за решаване на тези проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това не беше реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не желаете дуплика.
Проф. Стоилов, имате думата за изказване.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидна е необходимостта законово да бъде регламентирана дейността на фонд "13 века България". Многократно в пресата са изнасяни данни, че не всичко в работата на този фонд е в ред и същевременно почти всеобщо е разбирането, че това може да бъде един от най-солидните фондове, представящ ни пред света, във връзка с грижите на държавата, на обществото за развитие на науката, културата, за поддържане на културни и исторически паметници и т.н. Това от една страна.
От друга страна, сблъскваме се с факта, че при опитите да регламентираме законово една или друга сфера правим полустъпки. В много случаи даже - говорили сме неведнъж от тази трибуна - се отива към създаване на уредба, която съдържа в себе си възможности за по-малки или по-големи злоупотреби за замърсяване на атмосферата и т.н., както беше във връзка със законите за приватизация и пр.
На мен, както и на повечето от вас предполагам, ми се иска щом се прави закон за дарителския фонд "13 века България" той да реши ако не всички, то поне повечето от проблемите, почти всички. Във връзка с това, за да тежи не само пред българската общественост, но и пред света, на мен ми се иска в управителните структури на този фонд да участват не толкова чиновници, които не придават никаква тежест, а едни от най-големите имена на българската култура и наука не само за българите, а и за международната общественост. Те да бъдат марката на този фонд с името си, с това, което са направили и правят за България, те да правят фонда привлекателен, те да демонстрират политиката, която той ще провежда. Дали това да бъде управителният съвет в по-широк състав, където няма и да се плаща, тези личности няма да искат да им се плаща за заседание веднъж на два-три месеца, или да бъде някакъв надзорен съвет, ще го решаваме във времето между първо и второ четене, но на всяка цена трябва да има една такава структура най-горе във фонда, която да бъде достатъчно солидна, повтарям, особено за външния свят.
Оттук обаче мисълта на всеки, който прави подобни предложения, да не тръгва по посока на Народното събрание. Този фонд да бъде подотчетен на Народното събрание. Тук да се отчита. Това ще придава допълнителна тежест. Под доклада-отчет на този фонд ще стоят именно имената на тези големи личности. Мисля, че не трябва да се отнасяме пренебрежително към такива едни неща, които, повтарям, на всяка цена трябва да осигурим да придадат солидност на фонда пред външния свят.
Ако искаме до стотинка постъпващите ресурси съответно на волята на дарителите, да отиват за целите, които са залегнали в основата на създаването на този фонд, да не се прибягва към практики на отлагане на средства, на поддържане на ресурс в банките, за да има лихви, чрез които да се осигурява текущото финансиране дейността на фонда, целесъобразно е парламентът да реши при една икономична управленска структура разходите да се поемат от държавата. В този случай всички средства, попадащи във фонда, ще отиват строго по предназначението си. И цялата дейност на апарата на фонда ще бъде насочена именно към максимално бързото, ефективно, рационално, целесъобразно, съответно волята на дарителите, използване на тези ресурси.
При една такава издръжка на фонда в значителна степен се приближаваме към виждането на неговия статут, изразено в няколко изказвания преди мен.
Разбира се, с оглед на характера на фонда, на неговите цели и особено във връзка с намеренията ни да го направим още по-известен и вътре в страната, и пред международната общественост чрез привличане на хора в тези сфери, трябва да се отиде към рационализиране на неговите регионални структури и минимизиране на разходите в това отношение.
И накрая, за да засилим ролята на управителния или надзорния съвет, нещо, което ще решим във времето между първо и второ четене, и имайки предвид състава, който ще има този орган, целесъобразно е някои от правомощията, предвидени сега за изпълнителния директор, да бъдат адресирани към този управителен съвет. Това ще засили още повече неговата тежест и ще се получи една уредба, която отговаря именно на този замисъл.
Аз мисля, че това са неща, които, ако бъдат уважени от уважаемите народни представители и бъдат реализирани като предложения за подобряване на закона между първо и второ четене, можем да постигнем едно уреждане на нещата, което да бъде по-близо до преобладаващата представа за онова, което трябва да бъде този дарителски фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Има думата господин Лучников.



СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Идеята да се отделят известни обществени функции от изпълнителната власт и да се прехвърлят на самостоятелни организации е залегнала в основата на повечето модерни правни тенденции. У нас само преди седмица-две ние приехме Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Именно този закон имаше за задача да уреди тези обществени организации, които поемат част от общественото обслужване на някои дейности. В този закон се предвидиха два вида организации: едни, които обслужват частна полза, частни интереси, и други, които обслужват обществени интереси и тях нарекохме организации за общественополезна дейност.
Няма нищо странно и лошо, ако и държавата бъде една от тези, които вложат свои средства в такива организации за общественополезна дейност. Когато ние гледахме Закона за юридическите лица с нестопанска цел, там се беше предвидило да има някакви специални фондове към такива организации. Тази идея беше отхвърлена, защото се сметна, че фондациите, които се уреждат в този закон, са достатъчна правна форма за посрещане на всички обществени нужди.
Сега тук явно този закон не е съобразен, не е предвидено да бъде съобразен със Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Оттук идват много и много недоразумения. Например, чия собственост е имуществото на фонда? Тук се казва, че той е организация юридическа личност. Щом е организация юридическа личност, той, както показва и самото му заглавие, може да бъде само фондация. Тогава въпросът се изчерпва. Цялото имущество, което принадлежи на фондацията, е нейна собственост, освен ако е предоставено под някакви други условия само за ползване. Но поначало имуществото на фондацията е нейна собственост.
Аз смятам, че този законопроект не би трябвало да се връща за преработка. Той не е голям, малък е и това само ще забави времето на неговото приемане. Но той абсолютно задължително трябва да се съгласува със Закона за юридическите лица с нестопанска цел. И то в какъв смисъл? Първо, да се уреди ясно неговият правен статут като такава фондация с общественополезна дейност.
Второ, да се предвиди, че тази фондация, въпреки че е създадена с държавно имущество до голяма степен, освен, разбира се, даренията, които се получават, поначало подлежи на същия режим на обществен и държавен контрол, на който подлежат и другите фондации. В раздел III от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е предвиден специален режим на тези организации, когато те са за общественополезна дейност. Те подлежат на специална регистрация и тяхната дейност подлежи на специален текущ и периодичен контрол.
По този начин ние ще избегнем всякакво недоразумение за възможностите от такива безстопанствени действия, за които говори колегата Атанасов, или за други нередни разпореждания с имуществото. Много важно е да се разбере тази работа и когато се разглежда законопроектът на второ четене, специално да се предвиди начин за неговото съгласуване с основния Закон за юридическите лица с нестопанска цел и да се подчини на общия режим.
Няма никакво значение кой е дал имуществото, кой е създал имуществото в неговия начален вид - дали частни лица, дали държавата. И едните, и другите са извадили от своя патримониум известно имущество, посветили са го на определена цел и тази цел е образуване на отделна юридическа личност - фондация. Така че в статута на фонда може да се предвиди, разбира се, известна намеса в неговата работа от страна на Министерството на културата, но поначало този фонд ще се подчинява на общите правила на фондациите. Тогава именно ще се постигне целта част от културното, научното и социалното обслужване на обществото да се извърши не пряко от държавата, не държавно, не чиновнически, а чрез съответната организация във формата на фондация.
Аз настоявам, разбира се, при това положение законопроектът да бъде приет от нас на първо гласуване именно по съображения да се ускори неговото придвижване. Колкото за предложенията, които ще се направят, това е малък закон и тези предложения могат много спокойно да го приспособят, да го поставят в съгласие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Затова предлагам да приемем законопроекта на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаемият господин Лучников говори по това, което аз поставих в комисията, а именно, че след като наскоро сме приели Закон за организациите с нестопанска цел, би трябвало да разсъждаваме върху философията на това, което ни се предлага и да търсим връзка върху онова, което се нарича общ закон и специалния закон, който ни се предлага.
В комисията този разговор не се получи, защото очевидно като бюджетна и финансова комисия се търсеха другите аспекти, които трябва да бъдат анализирани, за да се даде становище. Но наистина не може в пленарната зала и правилно бяха посочени тези аспекти, че когато се говори за философията, трябва наистина да се даде отговор на това какво правим с този специален закон - нещо по-различно и в името на какви цели.
Аз не бих искал да полемизирам с уважаемия господин Лучников, но очевидно не е така просто да се приведе в съответствие сегашният вид на този специален закон с онези идеи, които са заложени в закона, който приехме за организациите с нестопанска цел, господин Лучников. Става дума за различни идеи. Наистина за различни идеи и в целта, и във финансирането, и в организационните структури, и т.н. И аз лично, с цялото уважение, което имам към сегашното ръководство на фонда, смятам, че действително трябва да се потърси едно много по-добро решение и това решение предполага извеждането на законопроекта и неговата преработка, като отново бъде внесен в пленарната зала, за да може действително да има една философия, която ще се подкрепя, а не ние да седнем сега на коляно между двете четения да правим закон, който ще има съвсем различна философия. Защото аз споделям липсата на много важни моменти в тази идея, която иначе е добра сама по себе си. Да, трябва да има такъв специален закон и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол стана дума, но ние не можем да не уредим по най-добрия начин онова, което се нарича акумулиране на средства, тяхното управление, разходване, контрол. Да, в закона, който приехме за организациите с нестопанска цел, това беше уредено по един приличен начин и има специални разпоредби, например, които казват, че когато се решава въпросът за подпомагане на близки или на бивши членове и т.н., решенията се взимат по особен начин - с две трети мнозинство и т.н. Неща, които наистина са необходими. Необходими са и в този специален закон.
И като говорим за философията, тук проф. Стоилов предложи нещо, което си заслужава да бъде обсъдено - да не се взимат от отчисленията от имуществото, от финансовите активи и т.н. на фонда, а да се отиде на държавно заплащане на онези, които се ангажират с тази дейност.
Но, това е една философия, а другата е тази, която прозира тук, но не е достатъчно добре разработена, защото аз дадох пример тогава в комисията, че имаше данни на Фондация "Бъдеще за България", че само 1,75 на сто от онези средства, които са дошли, се разходват за управленска дейност. Ние също така залагаме и в Националния осигурителен институт, и в другите институти, които ползват такива средства, процент на разходването на тези средства за издръжка на администрацията, но това е друга философия, повтарям.
Очевидно има и други проблеми, които не са предмет тук в момента на обсъждане, свързани с блокирани средства. По-нататъшното тяхно управление изисква може би в Преходните разпоредби на този специален закон, тъй като става дума за спор с банки и за немалко средства, става дума поне по онази информация, която ни се изнесе в комисията, и след като тези въпроси не са решени досега, наистина трябва да бъдат заложени в Преходните разпоредби на този специален закон.
И аз много моля мнозинството, тъй като ние вече гледахме в началото на тази седмица, преди повече от час тук един закон, който решаваше пак въпроса за акумулиране на финансови средства, за тяхното разходване, нека да не се отминават, бих казал, с пренебрежение онези същностни проблеми, които поставя опозицията, защото ние не ги поставяме, за да се заяждаме, а искаме да се намери най-доброто решение. Защото вие отминахте с мълчание онова, което поставих по отношение на заема за търговията и за митниците, защото там се хвърлиха много средства - и за компютри, и за други неща, които остаряха морално. Сега отново се искат средства. Така е и тук, в случая. Става дума за финансови средства - и на физически лица, и на държавата, които трябва да бъдат акумулирани по най-добрия начин, привлечени, след това разпределени, управлявани и отчетени.
И пак казвам, с цялото уважение, което имам и към господин Стоянов, и към другите, които са експерти в момента и действат по това, което има като разпоредби - считам, че наистина в името на по-доброто решение, на по-доброто оформяне на тази философия на един специален закон, защото ако ние ще отидем да действаме по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, няма смисъл от специален закон. Няма смисъл, господин Лучников, тогава.
Затова най-доброто решение е да се оттегли законопроектът, много бързо да се преработи и да се внесе отново. Аз се надявам, че тогава ние всички ще го подкрепим, но да има една изчистена философия и разпоредби, които действително решават по най-добрия начин тази материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:  Благодаря на господин Статков.
Два пъти чух искания за оттегляне на законопроекта. Знаете, че такова нещо не може да стане, след като вече е започнало първо четене. Оттук нататък или се приема, или се отхвърля.
Други изказвания има ли? Не.
Поставям на първо гласуване законопроекта за Националния дарителски фонд "13 века България" № 002-01-48, внесен от Министерския съвет.
Гласували 152 народни представители: за 105, против 45, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам да увеличим срока между първо и второ четене за внасяне на предложения до един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагат увеличаване три седмици? Добре.
Противно становище има ли? Не.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Димо Димов срокът за писмените предложения преди второ четене да бъде удължен с три седмици.
Гласували 127 народни представители: за 68, против 39, въздържали се 20.
Предложението е прието.

Четвърта точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СДРУЖЕНИЯ ЗА НАПОЯВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Господин Владислав Костов има думата за процедура.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя предложение по точка четвърта от приетия дневен ред да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Къркъмов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът Георги Къркъмов.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Къркъмов в залата.
Имате думата, господин Костов, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената
реформа относно законопроект за сдружения за напояване
№ 002-01-41, внесен от Министерския съвет на
19 юли 2000 г.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 14 септември т.г., на което обсъди законопроекта за сдружения за напояване, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, и представители на Министерство на финансите и Министерството на околната среда и водите.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че след възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи е необходимо да се приеме закон, който да регламентира правоотношенията, свързани с ползването на напоителните системи като важен фактор за създаване на конкурентно земеделие.
Целта на законопроекта е създаването на устройствен закон за организациите на земеделските стопани - водоползватели, които са пряко мотивирани от ефекта на дейността по напояването и поради това им се възлага да поемат непосредствено отговорността за нейното осъществяване в свой и обществен интерес.
Основни характеристики на сдруженията за напояване са:
- сдруженията могат да се учредят от собственици или ползватели на земеделски земи;
- предметът на дейност на сдружението се ограничава изключително до дейностите, необходими за експлоатацията и поддържането на напоителните системи;
- територията на сдружението се определя от министъра на земеделието и горите като надзорен орган;
- законът съдържа минимум разпоредби, които трябва да бъдат включени в устава на дружеството;
- регламентират се принципите за определяне на правото на глас предвид на осигуряването на демократичност с коректив за икономическите интереси на всеки от членовете;

- сдруженията се подпомагат и насърчават от държавата;
- държавата упражнява пряк правен, технически и финансов надзор върху сдруженията чрез надзорния орган, в лицето на министъра на земеделието и горите.
Предвидени са и допълнителни правни гаранции за дейността на сдруженията, произтичащи от обстоятелството, че те са задължени да спазват приоритета на публичния интерес, като:
- изключване действието на придобивната давност по отношение на вещите, собственост на сдруженията;
- облекчен режим на предоставяне на общински недвижими имоти за нуждите на сдруженията.
Законопроектът създава правна уредба относно предаването на сдруженията за напояване на напоителната инфраструктура и съоръженията от държавата и общините.
Народните представители изразиха задоволство от подготовката на този законопроект. Въпроси, като необходимост за определяне на цената на водата преди започването на стопанската година или преференциална цена на електрическата енергия, ще се третират като предложения за второ четене на законопроекта.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за сдружения за напояване № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 19 юли т.г."
Това становище е гласувано с 20 гласа за, против и въздържали се няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От всички законопроекти, които бяха внесени в Народното събрание в последните две години, отнасящи се до проблемите на земеделието, това е може би най-сериозният законопроект, който предстои да обсъждаме.
Проблемът с използването на водите е бил проблем, който е определял развитието на човешката цивилизация от времето на маите, Египет, древния Рим и до наши дни. Това е история, свързана със създаването на условията за живот на гражданите. Специално в Република България този въпрос се поставя още в периода 1942-1943 г., когато явно тогава държавата разбира, че без използването на водите не е възможно развитието на отрасъл земеделие, който и тогава, и днес, смея да кажа, е един от основните отрасли в народостопанския комплекс на Република България.
Състоянието в момента на мелиоративните обекти е повече от тежко. В България има изградени над 900 язовира и микроязовира, България имаше подготвена инфраструктура, която гарантираше в определени моменти поливането на повече от 12 млн. дка земя. Възможностите да се използва водата, са възможности, които гарантират първо, увеличаване на доходите на земеделските производители, произвеждане на качествена, с ниска себестойност конкурентоспособна продукция, даваща перспективи за експорт и участие в световните пазари със земеделска продукция. За съжаление тези възможности в България в момента не се използват.
Аз приемам основанията, че след промените, които настъпиха с разформироването на организациите по чл. 12, се промениха условията за използването на инфраструктурата и цялата иригационна система в България. Но трудно бих могъл да приема, че съоръженията за капково напояване, които бяха разграбени и унищожени, са пречели, тоест са влезли в противоречие със стопанисването на земите, когато те са преминали в ... или са с доказана собственост от физическите лица. Трудно бих могъл да приема, че разграбването и унищожаването на подземните хидранти и на онази модерна система, създадена за напояване, е в противоречие с промените, които настъпиха вследствие избухването на демокрацията в България от 1989 г.
И аз мисля, че сега, когато приемаме Закона за сдруженията за напояване, е редно държавата, в лицето на управляващите от 1989 г. до днес, да поеме своите отговорности за онова, което стана с този национален капитал.
За съжаление в закона тези въпроси и сега не са уредени. Фактически промените, които се налагат, са промени, свързани с разрушената вече система, а не заради това, че тя просто не отговаря на сегашната структура на собственост.
В този смисъл аз няма да се спирам на устройствената част на закона, където наистина има бележки, защото този хибрид, както е казано в мотивите, който се създава с юридически лица, с държавен надзор, с ограничаване на възможностите за стопанска дейност и т.н., е по-скоро проблем на колегите-юристи, за да прецизират тази част. Но в закона не е ясно регламентирано какви ще бъдат задълженията оттук нататък на държавата. Защото, отново казвам, тук става дума за един национален ресурс като водата, който е изключително държавна собственост, чието ползване се определя и от Закона за водите, и в същото време отговорността на държавата в този закон не се вижда.
Какво значи това "сдруженията имат право на помощ от държавата"? Добре, имат право. В закона е казано, че годишните инвестиции са съобразно възможностите и капиталните вложения на Министерството на земеделието. Ами Министерството на земеделието в определени моменти може да няма достатъчно средства, какво ще стане с тези мелиоративни обекти? Кой и за чия сметка ще бъдат възстановени тези разграбени повече от 500 мощни помпени станции? Кой и за чия сметка ще се възстановят основните магистрални водопроводи, канали, които бяха разрушени със съдействието на хора, някои от които са в тази зала? Имаше моменти, в които ми се заявяваше: "Аз съм пратен да руша!".
И аз мисля, че държавата трябва да поеме своите ангажименти. И тук трябва да бъде регламентирано това нещо в закона. Защото много удобно става в момент, в който има разградена, има разграбена една огромна материално-техническа база, държавата да се освободи от своите задължения и да го прехвърли на водоползвателите - на тези, чийто труд е ограбен от разни бандити и други хора!
В закона е записано, че собствеността на организациите по чл. 12 автоматично се прекратява, когато се учредят сдруженията за напояване. Извинявайте, но тези сдружения по чл. 12 са частни сдружения, част от тях са разпределили това имущество в съответни дялове на хора, които са участвали в изграждането на тези съоръжения. Добре, национализираме ли ги?
След това. Мощните язовири, големите язовири, които са предадени на НЕК и се стопанисват от НЕК. В закона се казва, че "безвъзмездно инфраструктурата, която обслужва енергийните обекти, се предава на НЕК". Защо?
И без това и в момента, и в продължение на години нашите взаимоотношения - казвам нашите в смисъл на земеделските производители - с НЕК нито едно правителство досега не изясни така, както трябва. Примерно, огромни съоръжения, свързани с деривации, които захранват енергийни мощности, са се изграждали, поддържат се и в момента от хората - или от общините, или от съответните ползватели на вода, а ние за енергията, която получава НЕК от тези съоръжения, без да има никакъв принос за поддържане на съоръженията, си плащаме. Защо? След като сме в условия, които са регламентирани от едни пазарни взаимоотношения, да бъдат така добри уважаемите собственици на енергийните мощности да ни платят това, което ще получат от нас, изграждано или от държавата като цяло, или изграждано целево във връзка с поддържането и създаването на система за напояване и получаване на продукция от земеделското производство.
В закона има и още нещо, което ме смущава, това е надзора на Министерството на земеделието. Разбира се, при условие, че има едни сложни взаимоотношения между собствеността на държавата като институция и на сдруженията за напояване, държавен орган би трябвало да се грижи за тази собственост и да регламентира тези взаимоотношения. Но тук има нещо, което ме смущава. Министърът утвърждава включително и устава на тези сдружения. Вижте, има си закон. Съгласно закона уставите на тези юридически личности се регистрират в съда. Тогава защо трябва да се регистрират, след като в закона ясно е казано как това става, и да се утвърждават от министъра на земеделието? Нямам предвид конкретния министър, имам предвид министъра като институция въобще.
Аз смятам, че този закон е повече от необходим. Крайно време е да се изясни кой, кога и как ще стопанисва и как държавата - отново подчертавам - ще поеме своя ангажимент към земеделския отрасъл, за да го изправим на крака и той да бъде конкурентоспособен особено сега, когато ни предстои присъединяване към Европейския съюз. Не бихме могли в никакъв случай да бъдем достойни партньори на европейските държави, ако в относително средносрочен план не възстановим мелиоративната система в България и не гарантираме едно нормално водоползване за целите на земеделското производство. Защото - и друг път съм казвал, и сега ще го повторя - земеделското производство не е само проблем на създаване или гарантиране на продоволствената сигурност на България, това е една от задачите. По-главната задача според мен е осигуряване доходи от този национален капитал, какъвто е обработваемата земя в България, осигуряването на достатъчно по количество и качество селскостопанска продукция за експорт и на тази основа ние да бъдем достойни партньори на европейските си колеги.
Завършвам с това, че аз ще подкрепя с много колебания приемането на първо четене на този законопроект. И правя формално предложение, господин председател, ако приемете, още сега - обръщам се и към колегите, които ще се изкажат след мен - да се даде един достатъчно дълъг срок между първо и второ четене, за да можем наистина този много труден и същевременно изключително полезен закон да го направим така, че да ползва земеделските производители в интерес на самите производители и в интерес на българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Определено искам да ви кажа, че днес приемаме на първо четене, и казвам, че приемаме, защото съм убеден, че трябва да приемем този закон, един наистина фундаментален закон за българското земеделие. Ние се намираме в един географски пояс, в който, ако нямаме напояване, ние в определена част на нашето производство ще бъдем неконкурентни и страна, която ще загуби и последните възможности за пазари. Това се обуславя от много причини, но едната е това, че ние имаме годишни валежи на квадратен метър два пъти, два пъти и половина по-малко отколкото тези страни, в които ние търсим своята пазарна ниша. Ето защо казвам, че всичко онова, което се каже, в това число и критика към законопроекта, вносителите трябва сериозно да го помислят, за да направим закона наистина такъв, че да направи конкурентно земеделското ни производство.
Аз съм от тези, които вече втори мандат пледират от тази трибуна за приемането на този закон. Доста дълго време съм си мислил защо не се приема. Добре е, че вече се предлага. Още през 1997 г. поставих този въпрос. В началото на 1998 г. министър Върбанов ми отговори, че законът е готов. Господин министър-председателят ми каза, че до края на 1999 г. ще бъде предложен. В края на 2000 г. ние вече ще имаме закон. Необясними са тези причини, след като такъв закон след войната, през 1920 г. вече има - за водните синдикати. Отменяме го след 9 септември. И след като през 1994 г. Световната банка под ръководството на един от водещите специалисти, признат в света, се предлага закона и ние оттогава насам все го бавим. Ще отворя малка скоба. Имах възможност да погледна записки от заседанието на колегиума на Министерството на земеделието през 1995 г. Учуден съм, че бележките, които този водещ специалист прави и казва, че определени неща не трябва да съществуват, вие сега сте ги сложили. Вие, които критикувате предишните за неща, точно тях защитавате и точно вие сте ги сложили в закона. Пълен парадокс.
В моето изказване аз ще се спра на три момента: актуален ли е законопроектът, кои са положителните страни на законопроекта и какво считам, че трябва да направим за второто четене, за да бъде законът адекватен на пазарния механизъм, който ние искаме да вкараме в земеделското ни производство.
Без преструктурирането на "Напоителна система" ЕАД не може да се извърши тази реформа. И трябва да бъдем откровени и да си кажем, че закъсняхме с пет години. Ние тук закъсняхме така, както закъсняхме и ненавреме решихме въпроса при възстановяване на собствеността на земята да направим комасацията. При възстановяване на собствеността на земята, да направим Закона за водните сдружения и собствениците на земя вече да имат и водоползване под тяхно управление. Това за мен е нещо, за което аз продължавам да мисля, не съм мнителен човек, но мисля, че това бяха някакви лични интереси на хора. Понякога си казвам, че те не само пречеха, те просто ползваха този етап, за да оползотворят за себе си натрупаното национално богатство.
Кои са положителните неща в закона? Повтарям категорично: от всички закони, приети в направление земеделие от Тридесет и осмото Народно събрание, това за мен е най-пазарният закон. Казвам го открито: най-пазарно сложен закон, отговарящ наистина на пазарната схема, която имаме да внедрим в земеделието. Ние искаме да децентрализираме управлението и стопанисването на напоителните системи и да се създадат частни организации с изключителна обществена полза.
В този смисъл оценявам законопроекта много положително.
Нормативно ще се регламентират пазарните взаимоотношения между държавата и водоползвателите. Държавата ще се освободи от задължения - в интерес на истината тя в последните десет години не ги е изпълнявала - и до максимум ще се ограничи в онова, за което непрекъснато пледирам: премахване на този чиновнически подход при решаване проблемите с напояването. Ние казваме, че вече 90 на сто от земята е в собствениците и е естествено чиновникът да няма какво да се меси тук. Единственото, което може да прави, е да създава условия за реализиране на законите.
Дава се възможност на сдруженията като реални собственици на вътрешноканалната мрежа и съоръженията за напояване да се разпореждат, сами да определят разпределението на водата на територията и да решават всички проблеми, свързани с напояването.
Паралелно с тези 3 - 4 въпроса, които поставям като положителни, казвам, че по този начин ние ще се доближим до законодателството, което имат страните от Европейския съюз, имащи напоителни системи.
Поздравявам вносителите за смелостта им да допълнят една промяна в Закона за водите на Република България, с което се създават по-реални предпоставки за ползване на водата за напояване.
Какво друго считам аз, че трябва да направим, за да подготвим законопроекта и той да бъде полезен или по-близък до проблемите на ползвателите? Считам, че в законопроекта не се разграничават достатъчно ясно двата пазарни субекта. Много Ви моля, господин Къркъмов, да помислите наистина в това отношение. Собственици на поливни земеделски земи и земеделски производители - водоползватели. Какво имам предвид? Една част от собствениците на земя ще ползват, но една друга част от собствениците на земя предоставят своята земя на арендатори, на кооперации или на някакви сдружения. Но със закона ние даваме пълномощията на водоползвателите. Добре, но аз съм си дал земята под наем, под аренда, за една, за пет години. Но утре ще си взема земята, намерил съм сили да стана земеделски стопанин, да развивам лично стопанство, или да намеря друга комбинация. В такъв случай аз ще имам проблем, защото ние създаваме условията на водоползвателите. А ние трябва да възстановим собствеността на собствениците на земя и водоползвателите да бъдат техни представители. В закона не се казва, че те са техни представители, че те ще ползват напояването, защото са упълномощени от собствениците на земя да ползват тяхната канална мрежа. Ето един въпрос, който ако не премислим и не му придадем законност, можем да се поставим в положение утре да предрешим инициативността на отделните собственици.
Искам да ви кажа, че процедурата по създаването на сдруженията в сегашния им вид е сложна, дълга, много тромава. И като казвам тромава, искам да спестя едно друго определение - спирачка за влизането на закона в действие. Някому трябва това. И не мога да разбера защо още му трябва.
Ние сме казали нещо, което за мен е абсурдно - че инициативността за създаване на регионалното водно сдружение е на надзорния съвет. Представяте ли си, този надзорен съвет е чиновническа организация, той е административна организация, той е на министъра на земеделието, днес той е министър, утре ще бъде друг! Не може орган, назначен от изпълнителната власт, да създава частно сдружение на собственици на земеделски земи. Откъде накъде? И той ще определя и ще поема инициативата в кой регион да се създаде или да не се създаде на този етап или чак догодина да се създаде водно сдружение. Защо? Ами аз подозирам, повтарям, не съм мнителен, но подозирам, че той не иска в еди-кой си район да прояви инициативност, защото още има възможност да продаде нещо. И дотогава той може да го продава, защото не съм прехвърлил собствеността на тези хора. Тоест мисля, че тази постановка е принципно съвсем погрешна.
Не е регламентирано задължителното присъствие на държавното финансиране за привеждане в използваеми съоръженията, които ще се предават. Няма да бъда много прав, че не е съвсем предвидено, предвидено е, но има нещо, което трябва да отчетем и което преди малко беше казано от господин Трендафилов. В последните десет години ние освен да сме разваляли и да сме разсипвали, пак повтарям, от чиновника, защото имаше някакви интереси, не сме правили. И аз ще ви кажа, че това, което се предвижда - че държавата ще участва, че ще се правят програми и така нататък - искам да ви кажа, колеги, че това се правеше! Десет години ! От информацията, която имам от Световната банка, за десет години ние сме налели 70 млн. долара все в тази посока. Но сме стигнали до този период, след като сме налели 70 млн. долара, по същата схема, ние сме стигнали до положение, че сме имали 9 млн. дка поливна площ, 6 млн. дка поливна площ и сега специалистите казват: 2,5 млн. дка. Значи схемата, която се предлага, е схема, която ни доведе до това положение! Значи схемата, която сега се предлага, не трябва да бъде такава, защото тя ни доведе до едно разпродаване на онова, което държавата беше направила, инвестициите, които бяха предоставени.
Не е фиксиран срок, в който държавата ще осигури финансови средства за пълното привеждане в годност на напоителните системи. Е, как може? Може да бъдат 5, може да бъдат 10 - ще си правим сметка, но трябва да бъде ясно.
Не е показано как да се даде една гаранция за предимство на тези земи, които се ползват интензивно. Колеги, ако поставя така въпроса, тогава трябва да възстановим 9-те милиона ли? Ами някоя постановка може да ни показва, че не е рационално да ги ползваме. Значи трябва да прегледаме още един път. Но къде да дадем парите - тия финанси от държавата? По някакъв начин чрез закона трябва да се оцени и да се сложи ред, че това са земи, които ще се поливат или се поливат.
Даден е срок за предаване на собствеността пет години. Според мен, ние искаме да се освободим и да дадем тая собственост на хората, които ще я ползват. Тогава защо не я дадем след 2-3 месеца? Има друг въпрос - че, когато му дам тази собственост, да го поставя в другото задължение - че 3 или 5 години той няма право да се разпорежда, да я продава. Това е друг въпрос. Но не ние да определяме такъв дълъг срок. Колеги, в момента не е негова собственост. Тя е собственост на другиго. Значи той може да я продава.
Има и още една такава неудачна постановка - за правото на глас за вземане на решения в сдружението. Казано е, че се има предвид размерът на земята. Но той е собственик на земя, или получил право да ползва тази земя, не може да има повече от 20%. Значи може да се получи така, че трима собственика, които ще имат 30% от земята, но ще имат 60% от броя на гласовете и фактически ще монополизират управлението. Значи и тук не сме го измислили добре.
Има един друг въпрос, който се повдига - това е във връзка с ползването на енергията. Трябва да бъдем много внимателни и трябва да прецизираме още един път. Една моя сметка показва, че тази енергия, която ние изнасяме - говоря за електроенергия, ако ние с 30% я даваме по-евтино на нашия земеделски производител ще ни даде два пъти повече национален доход отколкото, когато я продадем. Трябва да си правим сметка в интерес на държавата, в интерес на ползвателя, в интерес на нацията. Така че в тоя беден период за земеделския производител и тук трябва да потърсим една резерва.
Искам да поставя още един въпрос. Тук искам да поставя въпроса, че за периода докато влезе законът със своите нормативни разпоредби, да има един мораториум, че "Напоителни системи" ЕАД няма право да продава нищо. Защото те от утре могат да продават, както продадоха сградите на водните стопанства. Ами тия сдружители, които направихме тия регионални сдружения - Пловдив и еди-къде си, те нямат ли нужда от регионална сграда, но я продадохме. А те продадоха и много други неща и от това живяха, щастливо живяха.
Накрая искам да спра вашето внимание по един сериозен пропуск. Европейската практика е цената на водата да се дава, както беше отбелязано и в коментара на комисията, през месец август. Тогава започва стопанската година. Нали искаме да накараме нашия собственик на земя да структура пазарно своето производство? Ами, ако ние му даваме, както е сега традицията, цената на водата през месец април и май, той вече е засял всички пролетници. Е, какво? Той има само едно решение - да полива или не. Но нали искаме да дадем пазарна схема и да си прави сметка от какво печели. Той трябва да направи това нещо през август.
Ето защо цената, по отношение на водата, трябва да предшества стопанската година, която започва от месец август.
Обявяването на цената на водата за стопанската година е задължително при създаване на сдружение на водоползвателите и за това трябва да намерим място и да го отбележим. Тук става дума за цената от водоизточника, тоест, между държавата и ползвателите.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Не таксата, а водата.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Не такси.
Трябва да бъде ясно какво ни дава държавата, а оттук нататък те да си направят такава организация, че с по-малко такси - на някои видове производства може дори да намерят формулата да дадат и по-малко плащане - това си е техен въпрос. Но те могат да го правят реално тогава, когато е ясен механизмът на пазара, на водата, държавната вода и водоползвателя, каквито ще бъдат тези регионални сдружения. И в тоя смисъл аз мисля, че ние трябва да намерим общ език в закона задължително да се предвидят механизми за навременно договаряне на цената на водата между държавата и водоползвателите.
И накрая, завършвам - законът е фундаментален, беше казано и го повтарям. Аз също бих помолил да дадем максималния срок от три седмици, за да може всеки според своите възможности да добави по тези въпроси, за да дадем един закон, с който да отстраним и досегашните грешки в създаването на закони в областта на земеделието. Благодаря ви за вниманието.
Повтарям: аз ще подкрепя законопроекта с удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов. (Народният представител Стефан Нешев иска думата за реплика.) Реплики - след почивката, защото закъсняхме.
А сега, може би вече е и започнало, в Клуба на народния представител Британската правна асоциация чрез Британския съвет в София дарява на Народното събрание библиотечна колекция "Британски закони", съдържаща 170 заглавия в областта на английското право. Тук е и негово превъзходителство посланикът на Великобритания господин Ричард Стак, който ще връчи дарението. На церемонията ще бъде и господин Кевин Луис - директор на Британския съвет. Каня и народните представители да присъстват на връчването на това дарение.
Почивка до 12,10 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Стефан Нешев има думата за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Проф. Христо Стоянов действително трябваше да бъде тук, защото като един добър специалист в областта на селското стопанство и на механизацията на селското стопанство исках с него да коментирам следния въпрос. Открай време във всички цивилизации въпросът земя - вода в диалектическата си връзка е социално неразривно свързан. Където е имало земя, трябва да има вода, за да бъде оптимално експлоатирана земята и да дава продукция, която е полезна за човечеството и за неговото битово устройване.
Ние бяхме направили една добра система за напояване на земята си и в частност говоря за Бръшлянската напоителна система, свързана с инфраструктура, т.е., с канали, свързана с помпени станции, но всичко това е разрушено.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Защо?
СТЕФАН НЕШЕВ: Разрушено е, Христо, поради вандалското отношение на определено управление. Виж колко съм коректен и не ти казвам на кое.
Ние искаме тези налични материални ресурси, свързани с напояването, да ги предоставим на един нов юридически субект - да създадем една фирма, която да извършва тази дейност. На всеки от вас е известно, че няма свежи пари в момента. (Реплика от Христо Христов.) И този термин ли те затруднява - що е "свежи пари"? Има достатъчно литература. Направи нещо като чукчито - първо прочети, тогава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не влизайте в диалог! Довършете си репликата.
СТЕФАН НЕШЕВ: За да се възстановят тези материални ресурси, са необходими кредити, които трябва да се погасяват, защото те носят немалки лихви. Следователно стойността върху извършваните възстановителни процеси трябва да се сложи върху цената на водата, с която ще се полива, да се увеличи прекалено много тази цена за сметка на себестойността на произвежданата продукция, която ще бъде съвсем непродаваема и реалните потребители на тази вода ще отбягват да я потребяват, защото не могат да изплатят тези суми за напояването и да ги възстановят с продадената продукция.
И аз питам проф. Стоянов: кой ще погаси това противоречие? Ще дадем ли ние на тези нови юридически дружества изправна материална база и те само от експлоатация и поддръжка на експлоатацията да правят материални разходи или ще трябва да търсят кредити, които да отчисляват към себестойността на водата за сметка на цената на селскостопанската стока, която трябва да отиде на нашия и на външния пазар? И ако ще трябва това да се отнася към цената на стоката, няма ли да бъде достатъчно основание ние да излезем от пазарите вече като селскостопански производители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Четири минути реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика думата има господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми колега Нешев, Вие ми поставяте един въпрос, който по-скоро е въпрос към всички от 10 години насам управлявали и няма какво да се крием. Това трябва да се знае. Ако Вие погледнете един период от 10 години преди 1990 г., ще видите, че ежегодно, няма да бъда точен и затова ориентировъчно, инвестицията е от 250 до 300 млн. лв. във водното стопанство, в напоителната система на България. Огромна инвестиция и аз един път я казах. Инвестицията в напояването на България представлява може би повече, отколкото АЕЦ "Козлодуй", само че от АЕЦ "Козлодуй" 50 на сто ползваме и получаваме енергия, а оттук поливаме 3-4 на сто от онова, което може да се полива. Това е положението. Ще дадем ли? Абсурд! Това са наивни неща, че мислим да ги дадем. Това са огромни инвестиции. Аз заради това Ви споменах, че в продължение на 10 години 200-300 млн. годишно, 300 млн. долара са били тогава.
Защо никой не поиска досега това, което аз пледирам от 5 години - че всички началници от министерството си получаваха апартаменти, правени от "Напоителни системи"? Защо никой не повдигна въпроса, че продаваме чудесните сгради, направени от "Напоителни системи" в окръжните градове? Защо никой не повдигна въпроса, че в продължение на 10 години 3000-5000 души работеха, когато поливаха по 200, по 300, по 400 хил. дка земя, а не 6 и 7 млн.? Когато се поливаха 6 млн. дка, имаше 5000 души работещи, а когато се поливаха 300 хил. дка, имаше 3500 души. Защото в този период тази инвестиция се разпродаде и направо забогатя един малък кръг от хора на гърба на населението. Ако Вие видите колко напоителни системи сме имали и колко от тях изнесохме без пари за Гърция, но трябва да Ви кажа, че в миналия парламент бяха тези, които бяха правили тези сделки. За мен това вече е минало. Дайте да видим какво да направим и да почнем да поливаме.
Затова се съгласих с този компромис да ви кажа, че законът е пазарен, да удължим срока и да помоля вносителите да се вслушат повече в предложенията, които в това число и аз ще направя, а предполагам и други ще направят. Всичко друго е само да се караме. От кавгите дотук го докарахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросът с напояването е въпрос на цивилизация от време оно. Всъщност държави са се създавали, за да се осигури напояване, и държави са падали, когато се е разстройвало напояването на определени земи. В крайна сметка нашата цел е да запазим България като държава.
В този смисъл аз искам да добавя нещо, което ме е притеснявало от много време насам. Ние много бързо се хвърляме от крайност в крайност, от крайността на централизацията, която не оставя инициатива долу, по места и естествено влиза в конфликт със закона за необходимото разнообразие - кибернетичен закон, обърнете внимание - който показва, че не може сложна дейност, сложна среда да се ръководи от един-единствен команден център. Та от тази крайност понякога минаваме в противоположната - децентрализация такава, че да не остава никакво място за централизирано вземане на стратегически решения.
Аз искам да обърна внимание, че въпросът с хидромелиорацията, с инвестициите в тази област, с планирането на напояването в условия, когато има глобално затопляне, признато включително и от кандидат-президента от Демократическата партия Ал Гор, в условия, когато климатичните ни особености се променят към по-лошо, към по-големи засухи, в такива условия е нужно стратегическо планиране и в тази, особено в тази толкова важна дейност.
Аз ще се радвам в новия закон да залегнат положения, които да гарантират това, и ще разчитам много на времето между първо и второ четене да бъде направено необходимото и в тази насока.
Второ, убеден съм, че това е закон, който може и трябва да се приеме с консенсус. Хайде да се опитаме този път наистина да изработим такъв закон, че да го приемем с консенсус и да сме с чувство за изпълнен дълг. Не че ще ни бъде казано "благодаря", тъй като отдавна сме превърнати в изкупителни жертви за други процеси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Когато това лято от тази трибуна поставях на няколко пъти въпроса за напояването, аз и моите колеги от Демократичната левица бяхме водени от желанието не да търсим изява, а затова защото ние се оказахме в една ситуация, в която държавата се провали, по-точно правителството с политиката, която провежда в напояването, се провали. Ние застанахме между хората с тяхното недоволство за загубата на техния труд, за неефективността и онова, което сме били длъжни и сме длъжни да направим.
Затова с този увод казвам, че наистина ние трябва да уредим трайно тези отношения на базата на горчивия, на лошия и, разбира се, и добър в някои области опит, да намерим онова, от което наистина страната се нуждае.
Тук господин Смоленов даде един факт, който действително е много важен и трябва да се има предвид - общата прогноза е към онова, което се нарича не само затопляне, а и ограничаване на водните ресурси, които хората ще ползват. Даже имаше такива статии, че следващата война евентуално ще бъде за вода.
Така че ние наистина трябва да имаме стратегия. Длъжен съм днес да споделя, че приемането на ежегодни програми от Министерския съвет за развитие на селското стопанство за нас, народните представители, за съжаление остава една дейност, която е почти нелегална. Ние не сме видели тези програми, не сме се запознали с тях.
Днес се иска от нас да подкрепим една философия, един законопроект, който без тези виждания, без тези програми трудно бихме могли да подкрепим. На мен ми се искаше и винаги ми се е искало да казвам много добри думи за онези, които внасят законопроекти, в подкрепа на техните идеи. Тук има доста рационални неща, но същевременно има нещо, което изключително ме тревожи. Знаейки състоянието на инфраструктурата в тази дейност, знаейки възможностите на хората, не може да не ме тревожи след провала на държавата през тази година отстъплението на държавата от тази дейност. Защото навсякъде, където е записано, че сдруженията могат да ползват кредити от фонд "Земеделие" или, че сдруженията могат да бъдат финансирани, това означава, че няма императивност на разпоредбата. За всеки един, който се занимава с право повече, една императивна разпоредба има едно значение, а пожелателната - друго значение. А тук става дума именно за това, за философията, която може да получи, а не, че трябва да получи.
Повтарям, провалът на държавата и прехвърлянето на цялата отговорност върху тези, които ще ползват водата, не е онова решение, от което се нуждае страната. Очевидно трябва да се търси решение, при което наистина държавата на базата на една не едногодишна, а по-дългосрочна програма, във времето ще създаде онези условия, при които хората постепенно да поемат съдбата в свои ръце. Своята съдба! А просто така да им се хвърли нищото, защото това, за голямо съжаление, в момента е състоянието на много от съоръженията, които са съществували, това просто ще бъде цинично. Да кажем: "ние приехме един закон" и да си измием ръцете. Това е цинично.
Затова трябва да си дадем сметка като народни представители именно за сложността на материята, която уреждаме, за реалното състояние на тези отношения и наистина да продължим по-нататък.
По отношение на конкретните текстове в Преходните разпоредби, променящи отделни закони, тук също на базата на една по-дългосрочна стратегия трябва да има в тези разпоредби виждане.
На следващо място, аз също така не мога да приема, че в наредба на министъра на земеделието ще се уреждат много важни отношения. Ние не можем да си позволим този въпрос или тези въпроси, които са с друг характер, не с подзаконов, а със законов характер, да ги оставим да се уреждат така по-нататък. Защото действително този път без протакане - сега сме края на октомври - ние много бързо трябва да уредим тези отношения, за да може още от следващата селскостопанска година по друг начин да се решават нещата. Не го ли направим, ние обричаме и следващата селскостопанска година на агонията, която съществуваше тази година.
Мисля, че независимо от този тон, който прозвуча в много от изказванията - остро критичен, отговорен, вносителите трябва да не реагират емоционално.
Аз за трети път днес така поставям нещата: тук не е нужна емоционална реакция, а е нужно вслушване, вглеждане и много трезво и реално оценяване на нещата, които се случиха тази година, и на тази база действително действени мерки, в това число и по отношение на този закон.
В този му вид, бих казал, част от него би могла да служи като разпоредби, които да се вземат предвид, защото има и някои добри решения, но по отношение на държавната политика, по отношение на императивността за създаване на условия и подпомагане, за решаване големите задачи, които си поставя този закон, той не може да стане. Защото който го е прочел, трябва да види, че в чл. 3 се залагат следните дейности, които са много широки като факт:
"1. Експлоатация, поддържане, реконструкция на съществуващата инфраструктура.
2. Изграждане на нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения.
3. Доставяне или разпределяне на водата..." Да кажем, това се правеше досега.
"4. Отвеждане на излишните води от земеделските земи.
5. Изпълнение на агромелиоративни и агротехнически мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи..."
Това е огромен спектър от дейности, по които до този момент държавата има ангажименти. Например по последното - за възстановяване на качествата на земята там, където поради различни дейности тези качества са нарушени. Тук също трябва да има приемственост, а това нещо е пропуснато и се поставя задача такава дейност да се извърши. И не само в уранодобива, не само във въгледобива, не само в други такива производства.
Става дума за огромни средства, които наистина не са по силите на което и да е физическо и юридическо лице в България. Става дума за един преходен период, в който действително подходът трябва да бъде смесен, а не от една, от две години. Ако наистина ние искаме да решим и да създадем действащи разпоредби. Другото просто ще бъде отбиване на номера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За изказване има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидно, както признаха и някои от хората, които са вътре в нещата в селското стопанство, това е един законопроект, който е необходим. И това е така, защото елемент от модерното земеделие е поливното земеделие. Защото без една развита система на напояване на селскостопанските площи, ние не можем да решим насъщните проблеми в земеделското производство, за да стане то ефективно, висококачествено и конкурентоспособно. По това няма никакъв спор.
И тук като че ли прозира къде повече, къде по-малко една леко или по-силно изразена ревност, че именно този закон се внася от правителството на ОДС, на коалицията ОДС. Тази ревност особено ясно се изрази в изказването на господин Статков. Ние трябвало, и трябваше, и т.н. Ами, хубаво де, като трябваше, толкова правителства минаха - на Беров, подкрепяно от вашата партия, ваше лично, на вашата партия, ами да го бяхте внесли, като толкова мислите за земеделието, бе, господин Статков. Но не го внесохте! Именно това правителство видя и сложи пръст в раната на едни проблеми, които дълго време се замазваха. И намери сполучливо разрешение. И това е достойнството на закона. Дай Бог, този закон действително с общи усилия да стане и още по-добър, и още по-приложим, за което аз подкрепям и предложението да се удължи срокът за внасяне на предложенията между двете четения.
Искам да изтъкна и друго нещо, което, разбира се, е едно от достойнствата на закона. Защо е необходимо да има надзорен орган в лицето на министъра на земеделието? Това е един основен проблем. Искам да кажа, че тук ние не само изхождаме от традицията, съществувала в миналото, защото и в Закона за водните синдикати е имало надзорен орган и той пак се е осъществявал от министъра на земеделието, а от друга страна, когато ще се променя един начин на стопанисване, на ползване, а по-късно и на собственост на тези съоръжения и инфраструктура в напояването, този надзорен орган е необходим.
Опитът показва също така, че вече няколко програми се изредиха и една от тях беше на програма ФАР във връзка с напояването. Създадоха се някои такива сдружения за напояване, които не можаха да докажат своето съществуване и ефективност, повече или по-малко те не можаха да свършат това, за което бяха създадени, и една от причините беше, че не съществуваше и тази законова рамка, която сега се създава, или тези законови условия.
С този законопроект също така се стремим да осигурим и единство във взаимоотношенията между ползватели, между държава, между обществена значимост на услугата, която ще се върши, или нуждите на обществото като цяло, които да се съчетаят с нуждите и със стопанската дейност на тези сдружения, които ще я извършват. И ненапразно в закона е поставен този член, че положителните резултати от стопанската дейност няма да се разпределят като печалба, а ще бъдат влагани именно за подобряване на тази инфраструктура, за разширяване на поливните площи и за осъществяване на целите и намеренията на тези сдружения.
Искам да изтъкна тук нещо, което и господин Христо Стоянов каза - че ние трябва да създадем възможност за едно по-добро регламентиране на взаимоотношенията, които съществуват, между този, който ще подава водата, и този, който ще я получава. Вярно е, че в законопроекта е казано, че това ще става по линията на един договор, но както ние сложихме параметри в Закона за арендата за този договор, също така можем с някои предложения да осъществим една по-добра координация и справедливост по отношение на получаването на водата и по-нататък нейното разпределение, такси върху водоползвателите и пр., което ще е вече функция на самите водни сдружения.
Искам да изтъкна тук един особено положителен момент - за прехвърлянето на ползването на тези микроязовири и тези язовири, които са служили за напояване, техните съоръжения, хидромелиоративната структура към тях, които са били включени в имуществата на прекратените организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Вие знаете, че това имущество, което остана неразпределено, и това, което остана, се прехвърлиха в патримониума на общините. Именно сега вече по реда на § 3 на Преходните и заключителни разпоредби на този законопроект те се предоставят на тези сдружения на водоползвателите. Това е изключително важно. И освен това всички утежнения с договори, които са били сключвани за водоползване или да се извършва някаква стопанска дейност, се прекратяват и при това положение те преминават вече за ползване от самите сдружения за напояване.

Защо се предвижда един петгодишен период, както мисля, че казаха преди мен и господин Трендафилов, и господин Христо Стоянов, след като те получат правото на безвъзмездно ползване на тази собственост след пет години? Вие знаете, че това е един охранителен срок. На практика това е един охранителен срок, за да може тази собственост или тези сдружения действително да заработят. За да може тези сдружения с помощта именно на държавата и аз ще се спра на този въпрос как именно става това... да могат през този период те действително да могат да възстановят тази инфраструктура и вътрешната канална мрежа и някои съоръжения към тях. И да може този процес за напояване да протича така, както е необходимо.
Не на последно място е необходимо също така едно организационно и структурно укрепване на тези сдружения, на което се надявам, че всички ние, като народни представители, ще помагаме, бих казал и по-нататък, като творци и като деятели в тази област, ако искате да кажем, защото все пак да се гледа само отстрани на тази дейност, без да се участва активно в нея, също не е правилно. И аз смятам, че в това отношение също има какво да се поработи.
По отношение на поставените няколко въпроса във връзка с преференциите, които се създават, или какви възможности създава държавата. Смятам, че там е описано ясно и точно какви са законовите рамки. Ясно и точно е записано, вярно е казано, че сдружението има право на финансово подпомагане, обаче се пропуска цял абзац откога има право. Когато то си изготви след преценка на социално-икономическата ефективност, на намеренията, на плана, на проекта на това сдружение за напояване. Защото, съгласете се, че във всички случаи, когато трябва да се кандидатства за някакви кредити или помощи, или за какъвто и да е начин на финансиране, преди всичко трябва да има създаден проект. Първо да има намерение, а след това намерението да бъде облечено в определен проект. И именно заради това се казва, че може. Ако този проект не се защитава нормално или трябва да се преработи, естествено е, че тогава и самото финансиране няма да може да бъде осъществено. В този смисъл не може, а не че се отказва априорно, че може, ама и не може. Напротив, съвсем ясно е. И по-нататък, в следващата алинея на чл. 49 е казано, че финансирането се извършва по програма, извършена в рамките на ежегоден лимит на капиталовите разходи на Министерство на земеделието. Този лимит се слага в капиталовите разходи на Министерство на земеделието. Откъде идват средствата на Министерство на земеделието? Естествено, че са от бюджетна субсидия. И по-нататък е казано, че това се извършва с наредба от министъра на земеделието и министъра на финансите, забележете. Тук е съвсем ясен и точен подходът. И не е само въпрос за добри намерения, а за реално изискване да се осъществи това, което е предвидено като идея в закона.
Освен това искам да изтъкна и нещо много важно, което го казвам не само за народните представители, които са прочели този законопроект, но и за тези, които ни слушат, че сдруженията се освобождават от всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство и т.н., и т.н. Отчуждаването на земи, което може да се извършва в интерес на тези сдружения, ще се извършва като за отчуждаване на държавни нужди, като на сдруженията се предоставя безвъзмездно право на строеж за изграждане на хидро-мелиоративните съоръжения.
Разбира се, не на последно място е това, че тук се поставя и въпросът, който отсъства... Отсъства такава постановка в Закона за подпомагане на земеделските производители, че сдруженията ще ползват и кредити от фонд "Земеделие". Да не говорим освен това, че самите сдружения ще могат да бъдат и подпомагани по линията на международната помощ и на помощта от предприсъединителните фондове и от различните програми на различни страни по оказване помощ на нашето земеделие. Това е една много широко разгърната работа, която изобщо не може да бъде рамкирана, защото това е една работа, която се извършва от едни стопански предприятия, едни хора, които ще извършват стопанска дейност. Тя има едно многообразие и ние не бива да го ограничаваме, а напротив, да го поощряваме.
Разбира се, аз не искам да бъда многословен. Тук има и други неща, поставени в закона.
Но искам да изтъкна това, което един от изказващите се изрази като опасение, да не би арендаторите да могат да лишат собствениците от право на глас в тези сдружения. Аз искам да Ви уверя, че тук има такава охрана. И в чл. 24, ал. 1 е казано така: че "сдружението е длъжно да приема за свои членове всички собственици и ползватели на земеделски земи на територията му, които отговарят на условията на закона". Но второто изречение е, че "за приемането на ползвателите се изисква съгласието на собственика". Тоест, собственикът може да иска той да си представлява земята. И тогава ползвателят няма да узурпира това право на собственика, а собственикът ще си го упражнява. Така че тук съществува една възможност за договаряне вече между собственика и ползвателя кой ще го представлява - дали самият собственик или самият ползвател. Това е въпрос на едно частнособственическо договаряне. Това е въпрос от частен характер на взаимоотношения между две страни по един договор, който те са сключили, когато са отдавали тази земя за ползване, било под наем, било под аренда, и т.н., и т.н.
В края аз искам да кажа, че този закон в комисията ще бъде разгледан внимателно. Искам да уверя, че всички предложения, които целят действително подкрепа на идеята и конкретизиране по-точно на идеята, която е заложена в този закон, ще бъдат разгледани и възприети с подобаващо внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Костов! Нямаше нито нотка ревност, защото се ревнува от нещо, което си заслужава. В случая онова, което изложих, беше тревога и загриженост, защото моят опит на народен представител в региона, който тази година и даже сега продължава да има воден режим и много от културите, буквално казано, изгоряха, ми подсказа да споделя тези неща. И ми подсказва да търсим други решения. А вие се връщате на онова, което преди четири години, защото вече четвърта година трябваше да направите нещо, а не сте направили. Ами, тук е господин Трендафилов, той много повече може да говори от мен. Но аз имам спомен отпреди 4 години за това какво направи нашето правителство. Да, земеделието се нуждаеше и се нуждае от реформа във връзка с новите условия. Но тогава този механизъм, който съществуваше, трябваше да бъде укрепван, докато се търси новото решение. Нямаше такси. След като реколтата изгоря тази година, вие трябваше да се сетите да намалите плащанията.
След това, господин Костов, дадоха се средства във валута, за да се поддържат и да се направи мониторинг на съоръженията преди няколко години. И за съжаление една част от тези съоръжения, които се възстановиха, сега от тази безстопанственост през последните години, остават безстопанствени и съсипани. Унищожени са.

Имаше и фонд "Мелиорации" - няма го. Пак казвам, че това беше дейността на двегодишното управление, която беше в посока именно на решаване на част от проблемите и търсене на новия механизъм. Затова не е нужно да се връщате в тази посока с други факти, които не са истински, а действително без емоции да видите реалността такава, каквато е. А тя действително, тази година особено, беше провал на правителствената политика специално в тази област. И именно, за да няма провал по-нататък, защото това е провал и за България, са и нашите мнения и предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За втора реплика - господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Костов, мисля, че днес дебатът по този закон върви съвсем коректно. Имам две неща, които искам да ви кажа:
По това, което казвате за някаква ревност, че ОДС са предложили закона и това влезе къде по-малко, къде повече в изказването, винаги съм смятал, че това е фундаментален закон и съм го казвал. Не може друг, освен управляващия, да предложи такъв закон, защото той е свързан с изключително много синхронизиране и съгласуване от правна гледна точка, финансови въпроси, въпроси за бъдещ бизнес на държавата и т.н. Много са нещата и не би могло да се мисли така, меко казано, несериозно.
Що се отнася за срока от 5 години, аз бих приел и 6 години, ако ние разбираме и добавим, че в този период възстановяват каналовата мрежа или нещо конкретно. А казано само така, аз се съмнявам, че е за други цели.
И основното, за което правя репликата: не затваряйте решаването на проблема за напояването с възможностите на Министерството на земеделието и горите. Не го затваряйте - че щял да се ползва и фонд "Земеделие". Всички знаем колко пари има във фонд "Земеделие". И остана за това да даваме. Такива пари няма. Тук става въпрос за много милиони.
Затова в онази част, в която коментираме за възстановяване, трябва да знаем, че нацията, държавата трябва да намерят начин, за да се създадат предпоставки за бъдещо земеделие, тъй като казах и още един път повтарям, че нямаме предпоставки за конкурентност, ако не напояваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
За трета реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Костов, аз очаквах друг да Ви зададе този въпрос, който аз искам да задам. Водоизточниците ще влизат ли в материалната част, която ще се предостави на новите юридически лица?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Чети закона! Има закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ляков!
СТЕФАН НЕШЕВ: Много сте умни.
Ще Ви кажа защо Ви попитах. Бях на среща в Първомай и там чух доста критични неща за това, че микроязовирите са предоставени под аренда на определени лица за рибовъдство. Когато дойде периодът за използване на рибната продукция, те източват безогледно водата и оставят микроязовирите без вода. Този процес трябва да се управлява, тъй като има вътрешно противоречие: от една страна, микроязовирите се предоставят за ползване за рибовъдство, за промишлено развъждане, а от друга страна, се ползват за напояване. Мисля, че този проблем би трябвало да го решите като човек, който създава политиката в селското стопанство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Господин Стоянов, естествено Вие сам знаете, че моята забележка не се отнасяше за Вашето изказване. Ако сте разбрали така, декларирам, че не се отнасяше за Вашето изказване.
Що се отнася до това, което Вие казахте, аз съм убеден, че ние ще намерим възможност да решим това и ще очаквам съответните предложения, както казах. Но те трябва да бъдат не като идея, а като конкретни текстове, както е необходимо в съответните предложения между двете четения.
Господин Нешев, в закона е казано точно какво се прехвърля: микроязовири и язовири, които се използват за напояване или са част от напоителната инфраструктура. Има микроязовири от национално значение, които са в Националната електрическа компания. Те, разбира се, са по друг статут и ние в закона не говорим за тях, но вода за напояване се взима и оттам и затова говорим за определено заплащане. Иначе стопанисването на тези микроязовири и язовири, които се предоставят на водните сдружения, ще бъде така, че да изпълняват преди всичко онова предназначение, което е поставено в самия закон и в създаването на тези сдружения.
По отношение на Руси Статков, какво да кажа? Аз не можах да разбера точно какво ме пита, но ще му кажа, че ако той е намерил себе си в тези думи, които казах, значи съм ги казал правилно. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Други изказвания няма.
Ще преминем към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за сдружения за напояване № 002-01-41, внесен от Министерския съвет.
Гласували 157 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с много големия обществен интерес и необходимостта от по-продължителен период от време за подготовка между първо и второ четене, предлагам да отложим разглеждането на т. 5 и 6 от програмата за работата на Народното събрание и да преминем към т. 7 - първо четене на законопроекта за научните звания и за образователната и научна степен "доктор" и на законопроекта за научните степени и научните звания с вносители Министерският съвет и народният представител Станка Величкова с група народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова, но преди това очаквам друга процедура.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Повтарям отново формалното предложение, което вече направих: срокът за предложения за второто четене по законопроекта за сдружения за напояване да бъде 3 седмици, което означава увеличение с две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): В комисията говорихме за увеличение с 3 седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Три седмици е максималното. Господин Трендафилов, с колко предлагате - с 2 или с 3 седмици да се увеличи?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Ако е възможно, с 3 седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Възможно е да се увеличи с 3 седмици. Предлага се срокът да се удължи с 3 седмици.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмени предложения за второ четене да бъде удължен с три седмици.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Беше направено и още едно процедурно предложение от госпожа Росица Тоткова.
По него за противно становище думата има господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз предлагам да не се приема това предложение, тъй като няколко души от нашата парламентарна група, които имат готовност да се изкажат по законопроекта, като видяха, че няма да има време за това, ги няма в залата. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля! Имам правото да си кажа думата. Нали така, господин Панев? Имам! Затова предлагам да не се приема това предложение.
В противен случай, ако не се приеме това предложение, ще искам кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Росица Тоткова за отлагане на т. 5 и т. 6 от седмичната програма.
Гласували 154 народни представители: за 104, против 49, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към седма точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ И ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН "ДОКТОР" С ВНОСИТЕЛ - МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ С ВНОСИТЕЛИ СТАНКА ВЕЛИЧКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Кворум искам! Моля да се провери кворумът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов, нека поне на Вас да не напомням правилника. Вие знаете кой и как може да поиска проверка на кворума.
Водеща комисия по тези законопроекти е Комисията по образованието и науката.
Има думата председателят на комисията господин Георги Панев, за да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект № 954-01-40
за научните степени и научните звания, внесен от
Станка Величкова и група народни представители,
и законопроект № 002-01-45 за научните звания и за образователната и научна степен "доктор", внесен от Министерския съвет

Комисията по образованието и науката на две свои заседания разгледа законопроект № 954-01-40 за научните степени и научните звания, внесен от Станка Величкова и група народни представители, и законопроект № 002-01-45 за научните звания и за образователната и научна степен "доктор", внесен от Министерския съвет .
В работата на комисията взеха участие проф. Димитър Димитров - министър на образованието и науката, проф. Христо Баларев - зам.-министър на образованието и науката, проф. Борислав Тошев - зам.-министър на образованието и науката, акад. Иван Юхновски - председател на БАН, проф. Никола Съботинов - зам.-председател на БАН, проф. Александър Попов - научен секретар на БАН, проф. Георги Марков - председател на Президиума на Висшата атестационна комисия (ВАК), доц. Георги Николов - главен секретар на ВАК, проф. Ангел Попов - зам.-ректор на СУ "Св. Кл. Охридски", доц. Мая Пенчева - зам.-ректор на СУ "Св. Кл. Охридски", проф. Дамян Дамянов - председател на Съюза на учените в България. Писмени становища бяха представени от БАН, СУ "Св. Кл. Охридски", Съюза на учените в България, ВАК и Федерацията на научно-техническите съюзи в България.
В мотивите към законопроекта за научните степени и научните звания, внесен от Станка Величкова и група народни представители, се посочва, че е необходима промяна към демократизиране и децентрализиране на системата за оценка и израстване на научните кадри. Проектът предвижда запазване на досегашните научни степени и научни звания, премахване на ВАК и създаване на Национална комисия за научно атестиране, като нейните органи се формират изборно отдолу нагоре чрез номиниране и избор на хабилитираните лица от научните организации. Присъждането на научните звания се децентрализира, като те се присъждат от факултетните съвети и научните съвети във висшите училища и научните организации, валидни са за цялата страна и са пожизнени. Опростява се процедурата по присъждането на научните степени, които се присъждат от специализираните научни съвети. Ръководният орган на Националната комисия за научно атестиране - Атестационният съвет, няма право да променя решението на специализираните научни съвети. Проектът предвижда създаване на Апелативна комисия от юристи към Националната комисия за научно атестиране, която ще разглежда евентуални процедурни нарушения при присъждането на научните степени и научните звания.
Законопроектът на Министерския съвет предвижда въвеждане на едноинстанционна система за присъждане на научните звания и на образователната и научна степен "доктор", като изборът или защитата се провежда от научно жури от хабилитирани лица, компетентни по съответната научна специалност и избрани за всеки конкретен случай. Компетентността на научните журита се гарантира с избора на членовете им от списък на Национален експертен състав. Проектът премахва втората научна степен "доктор на науките", която ненужно усложнява системата за научно израстване и въвежда държавни критерии за присъждане на научните звания и на образователната и научна степен "доктор". Присъденото звание или степен се свързва с конкретната научна организация, обявила конкурса или защитата, с което се повишава нейната отговорност при избора на журито. Създава се Държавна атестационна агенция, която ще контролира спазването н процедурите и на държавните критерии без да се произнася по същество.
При станалите разисквания комисията се обедини около необходимостта от актуализация и усъвършенстване на съществуващата система за оценка и израстване на научните кадри, съобразена както с добрите български традиции, така и с практиката на европейските страни.
Изразени бяха мнения, че законопроектът за научните степени и научните звания с вносител група народни представители запазва в голяма степен сега съществуващата система и не води до осъвременяване на нормативната база, свързана с присъждането на научни звания и степени.
Разискванията бяха съсредоточени предимно върху законопроекта на Министерския съвет. Изказани бяха мнения, че представените мотиви не обосновават убедително нуждата от нов закон и че целите, които си поставя новият закон, не са ясно прецизирани. Би следвало преди приемането на нов закон да се създаде нова номенклатура на научните специалности и направления и да се разработят държавни критерии за придобиване на научни степени и научни звания. Синхронизирането на системата за присъждане на степени и звания с европейската практика не е достатъчен аргумент за премахване на научната степен "доктор на науките" без заместването й с ясни и ефективни допълнителни критерии за придобиване на званието " професор", което би довело до девалвация на системата. Не са достатъчно добре регламентирани разпоредбите, които предвиждат заседания на научно жури в непълен състав (5 души) и избор при положителен вот само на 4 от членовете. Националният експертен съвет следва да се създава по предложение на научните съвети, атестирани по различните научни специалности.
Наред с критиките, отправени към законопроекта, бяха изтъкнати и неговите достойнства. Предимствата на проекта са: значително се опростяват процедурите чрез въвеждането на едностепенна система за присъждане на званията и на степента "доктор"; повишава се нивото на компетентност и лична отговорност при оценката на кандидатите за научни звания и степен чрез въвеждането на 7-членно жури от специалисти в конкретната научна специалност; премахва се научната степен "доктор на науките" и се заменя с обзор на личните научни приноси със съответните научни публикации за придобиване на званието "професор", което е добро и гъвкаво за различните научни области решение, в унисон с европейската практика и съответства на българската традиция. Присъденото звание или степен се свързва с конкретната научна организация, обявила конкурса или защитата. Гарантира се прозрачност на процедурата чрез поименно и явно гласуване на членовете на журито.
Възприето бе становището, че много от посочените забележки ще бъдат отчетени на второ четене на законопроекта, като за целта ще се изиска максималният срок, предвиден от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за внасяне на предложения.
С 4 гласа "за", 7 гласа "против" и 5 гласа "въздържал се", Комисията по образованието и науката не подкрепя законопроекта за научните степени и научните звания с вносител група народни представители и предлага да не бъде приет на първо четене.
С 11 гласа "за" и 5 гласа "против", Комисията по образованието и науката подкрепя законопроекта за научните звания и за образователната и научна степен "доктор" и предлага да бъде приет на първо четене". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
От вносителите иска ли някой думата?
Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Законопроектът за научните степени и научните звания, внесен от Станка Величкова, Георги Първанов, Пламен Славов, Донка Дончева, Дора Янкова и Любен Корнезов е в отговор на необходимостта от нов закон за възпроизводството на кадрите в науката и висшето образование за преодоляване на редица негативни явления в досега действащата система на Висшата атестационна комисия.
Законопроектът е раздаден в парламента на 10 юни 1999 г. Почти година и половина той бе в забвение и отлежаваше в парламентарната комисия.
Въпреки това ние като вносители сме удовлетворени, че най-големите научни институции, като Българската академия на науките и Софийският университет, а така също Съюзът на учените в България, Федерацията на научно-техническите съюзи, Президиумът на ВАК, позовавайки се на несъгласията си по законопроекта и показвайки, по-точно, несъгласията си по законопроекта, внесен от Министерския съвет, защитаваха принципи, които и ние отстояваме в нашия законопроект. И това е така, защото той е разработен върху вариантите, обсъдени в Тридесет и седмото Народно събрание и предложенията, получени от научните организации и висшите училища.
Философията на предложения от нас проект е, че в науката и висшето образование е необходима действителна промяна към демократизиране и децентрализиране на системата за израстване и оценка на кадрите, работещи в тази сфера, без да се създават предпоставки за девалвация на научните степени и звания.
Днес, когато науката и висшето образование са изправени пред предизвикателствата на ХХI век, на информационното общество, обезценяването на научните степени и звания е недопустимо.
Ето защо философията на законопроекта е демократизиране и децентрализация без девалвация.
Основното в проекта искам да ви подчертая, колеги. Първо, принципът на демократизирането се отстоява, както следва: правата за присъждането на научните звания и степени се дават там, където компетентността в отделните научни области е най-голяма, а именно за присъждане на научните степени това са специализираните научни съвети, а за научните звания - са факултетните и научните съвети на висшите училища и научните организации.
Премахва се Висшата атестационна комисия и нейната многостепенна структура, създава се Национална комисия за научно атестиране, чийто Атестационен съвет е от 15 души, избрани чрез номиниране от научните общности.
Тази комисия не имитира Висшата атестационна комисия. Нейната роля е твърде ограничена и затова тя има единствено функции за изработване на критерии при атестирането за съставянето на списъка на научните области и научните специалности, и за издаване на национални дипломи. Комисията не разглежда жалби и няма право да променя решенията на научните съвети.
И това е най-голямата разлика между нашия законопроект и все още действащият закон.
Демократизирането като принцип, залегнал в законопроекта се защитава и чрез изборността на специализираните научни съвети. Те се конституират след предварителна номинация от работещите в съответната научна област, имат постоянен състав от 15 души и в случай на необходимост ползват учени от разширения състав до 10 души.
Изборността от долу нагоре от съответната научна колегия досега в практиката не е съществувала. В този смисъл в законопроекта е приложен подход, показващ доверие към учените, на които се дава правото да изберат действителните авторитети сред тях.
В посока на демократизиране на системата е и въвеждането на възможността кандидатите да участват във всички етапи по процедурата за тяхното атестиране, с изключение на самото гласуване.
В проекта се децентрализира присъждането на научните звания, засилва се ролята на преподавателската дейност за присъждане на научните звания - професор и доцент. Отново подчертавам, че научните звания се присъждат от факултетните и научни съвети в самите висши училища и научни организации.
Званията на хабилитираните преподаватели и хабилитираните изследователи са валидни за цялата страна. Ето защо факултетните и научните съвети трябва да отговарят на общи изисквания за качеството и състава им, постановени в проектозакона. Само при невъзможност да се изпълнят тези изисквания, присъждането на научните звания се извършва от специализираните научни съвети.
В проекта се отстояват двете научни степени - доктор и доктор на науките. Втората степен в никакъв случай не е задължително условие за присъждане на научното звание "професор".
И понеже често се твърди, че в европейския модел не съществува научната степен "доктор на науките", искам да подчертая, че такъв общ европейски модел няма. Всяка страна има свой начин за атестиране. Всяка система е според националната традиция и практика и е част от конкретната национална правна уредба. На много места уж липсващата втора научна степен всъщност съществува под формата на национално одобрение за наука или пък така наречената научна хабилитация.
По този начин Европа не иска да има обезценяване на научните кадри и не допуска пробойни в тази сложна и особено важна сфера за общественото развитие.
Ето защо в нашия законопроект съществува степента "доктор на науките". За нас, като вносители, тя има значение за по-нататъшното развитие на науката, а така също и за качеството на научноизследователската и преподавателската работа. Нещо повече, тази степен има и друго значение, тя дава на притежателя му ценз на професор, респективно старши научен сътрудник - първа степен, без всякакви административни затруднения, свързани със свободна длъжност и щат.
Така научната кариера на един способен млад човек е в неговите собствени ръце. Защото не е нормално такива млади хора да чакат реда си, докато се освободи щат за професор.
И тук отново трябва да подчертая, че присъждането на научните степени става чрез специализираните научни съвети.
В законопроекта съществува и Апелативна комисия от 7 хабилитирани юристи. Нейната функция е да разглежда възражения за процедури, без да има право да присъжда научни степени и звания.
Това са основните моменти в законопроекта, които не влизат ни най-малко в противоречие със съответното законодателство на европейските страни. Напротив, водени сме от идеята, че българските учени са получили значително световно признание. Голяма част от тях участват в крупни международни проекти и тази висока летва не бива да бъде смъквана от нас като законодатели.
Скоропостижното производство за научно атестиране само и единствено в името на бързата кариера, илюзията за подмладяването на научната общност, изкуственото и фрагментарното заемане от опита на някои страни за жури в малоброен състав не решава проблема за качеството на науката и висшето образование.
Подмладяването на кадрите в системата е изключително важен въпрос. Неговото решение зависи от много фактори и преди всичко от една далновидна и трайна държавна политика. Тази държавна политика трябва да стимулира развитието на младите хора. Защото дори от студентската скамейка направо да ги направим доценти и професори, младите няма да влязат в науката и висшите училища с тези мизерни заплати и пълната липса на условия за работа.
Противопоставянето на генерациите в науката и висшето образование не решава проблема за научния ръст на младите хора. Връзката между опита на утвърдените учени и стремежа на младите за научна изява е необходима предпоставка за академична атмосфера, нужна за всеки, който се е посветил на наука и преподавателска работа във висшето училище.
Това са основните моменти, залегнали във внесения от нас законопроект за научните степени и звания, за който апелираме да получи одобрението на пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря и аз на Вас.
Има думата проф. Димитров, министър на образованието и науката.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам с няколко думи да защитя внесения от Министерския съвет законопроект за научните звания и научната степен "доктор".
Първо, с този закон ни най-малко няма да се подцени научната общност в страната, нито пък ще се стимулират некадърни учени да заемат съответни професорски звания. Това е един ненужен и безполезен страх, който се внушава на нашето общество вече години наред. Искам да ви кажа, че в Европа няма големи доктори и малки доктори, кандидати на науката и доктори на науката. Искам да кажа както на госпожа Величкова, така и на уважаемите депутати, че например тази година лауреатите на Нобелова награда по химия са "доктор философи", което отговаря на български "доктор", което ние приемаме. От 2500 най-добри химици в света няма нито един български химик, но повечето от половината са "доктор философи" и това не им пречи да бъдат най-добрите химици в света с най-много публикации. Нито един български химик не влиза в тези 2500 човека.
Трето, във Франция законът до 1991 г. предвиждаше да има "доктор д'ета", което е втората степен на "доктор" и отговаря на нашето "доктор на науките". През 1991 г. се отменя тази втора степен, след което не настъпва срив. И тогава някои хора от френските научни среди са смятали, че ще се намали нивото на науката. Нищо подобно, още повече и по-добре се развива науката във Франция. Същото е в Англия, същото е в Щатите, същото е в Унгария. Няма други държави, освен България и Русия, а и някои от бившите държави на ОНД. Скоро имаше конференция в Краков на министрите на образованието от Европа, на което аз присъствах. Трябва да ви кажа, че такива видове степени и звания, които съществуват в България и които и сега се предлагат в законопроекта на уважаемата госпожа Величкова, просто ги няма. Те са отживяло явление.
И ние смятаме, че с новия законопроект, който се поднася на депутатите, се премахва нещо, което 40 години тегне над българската наука. Време е вече да престанем с това наследство, защото този Закон за научните степени и звания от 1957 г. има най-малко 20 и няколко поправки. И те са така наречените външни поправки, които не изменят същността на закона.
Сега се предлага една нова философия на този закон, което е в съответствие с това, което правят другите държави. Какво е то? Предлага се да има "доктор", което отговаря на титлата в САЩ "доктор философи". Трябва да ви покажа списъка на учените от Лосанжелиския университет и от MIT, за да видите какви са техните научни степени. Те безспорно имат професори, но най-високата степен в образователната система на Щатите е "доктор философи". Същото е в Англия. Това госпожа Величкова го знае, ние с нея многократно сме водили разговори по този въпрос.
Искам само да добавя нещо. Най-именитите учени на България, които разнесоха славата на страната ни, не говоря за сегашното масово явление на много учени, на много хабилитирани, когато най-големите учени на България - това, което аз не казах пред комисията - Методи Попов, Наджаков, Обрешков, Чакалов и редица други, са били само доктори. Как можаха тези хора да създават теории и хипотези и целият научен свят на Европа да ги признава, без да имат втора докторска степен? И защо е необходимо човек да защитава втора докторска степен на 55-60 години? Кому е нужно един професор на 60 години? В Германия има специално разпореждане, в което се казва, че човек, който не може да се хабилитира до 45 години, не бива да остава по-нататък на научния фронт.
По повод усмивката на госпожа Величкова само ще й каже следното: Гьоте е казал, че когато даден опонент се усмихва, той очевидно не разбира за какво става дума и това е единственият начин на реакция.
Сега искам да продължа по същността на нашия закон.
Първо, за "докторите" казах нашите съображения.
Второ, изискванията за професура ще бъдат увеличени със съответните държавни изисквания.
Трето, ще има жури, както е в другите държави, от 5-7-9 човека. Това е въпрос, който ще бъде доуточнен за второто четене. Това е процедурата, за да може в рамките на няколко месеца до една година съответното лице да получи своето звание, своята научна степен. Не е необходимо, както сега се получава у нас - тъй като аз съм бил член на Научния съвет 30 години, на Президиума на специализираната комисия и знам как тези процедури се влачеха в течение на 3-4 години, когато дадени рецензенти от различни съображения, доста пъти лични, бавеха процедурите на хора, които заслужаваха да станат хабилитирани лица, които бяха водещи в съответните отрасли. Но нарочно не ги пускаха. Това е недопустимо.
Първото е премахването на големия "доктор".
Второ, процедурата се опростява и се дава възможност на младите хора по-бързо да получат това, което им е необходимо.
И трето, създаването на жури не е нещо, което е непознато явление. Напротив, то съществува в Европа, съществува в Щатите. Това е една нормална процедура. Какво значи Специализиран съвет и какво значи жури? Специализираният съвет е съвет, който се избира за четири години от едни и същи хора, които четири години затъват в рутина. А тук при всеки избор, при всяка защита се избира жури, което е от различни хора. И по този начин се премахват някои от лошите процедури, които съществуват при един твърд, консервативен Специализиран съвет.
Така че тези три основни пункта, които са гръбнакът на закона, както и редица други допълнителни членове, които ограничават възможностите за плагиатство, възможностите за надзор и т.н., дават възможност чрез този законопроект, който се надявам да стане закон, да се даде много по-добър простор за развитие както на българските кадри в областта на висшето образование, преподавателски, така и в областта на науката. Това само ще стимулира развитието на нашата научна и преподавателска общност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
Кой желае да се изкаже по двата законопроекта?
Има думата народният представител Юлиян Буров от Парламентарната група на СДС.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! На вниманието на Народното събрание са представени два законопроекта с едно и също заглавие - "Закон за научните звания и научната и образователна степен "доктор", предложени от Министерския съвет и от госпожа Станка Величкова и група народни представители. Предмет и на двата закона са процедурите и институциите, които дават възможност въз основа на постижения в науката и културата да се присъждат научни степени и звания и да се заемат съответните длъжности "асистент", "доцент", "професор", "старши научен сътрудник II степен", "старши научен сътрудник I степен", както и да се получава научната и образователна степен "доктор".
Двата закона обаче имат съвършено различна философия, за което ще стане дума след малко. Както вие разбрахте обаче, в крайна сметка тези научни степени и звания се получават въз основа на определени научни постижения. Разбира се, има процедури, но е много важно научните постижения да бъдат защитени.

Разбира се, може да бъде поставен въпросът имаме ли действително значими научни постижения в България, за да можем да говорим за закон, който въз основа на научни постижения да дава съответни степени и звания. Аз ще дам само два примера. Единият, вие всички знаете като политици, е свързан с отварянето и затварянето на областите образование и наука и култура и аудиовизия. Което означава, че европейският стандарт вече е оценил тези области и което също означава, че средният европейски стандарт е равен на средния стандарт у нас, в България. И още един пример - Петата рамкова програма, която директно е свързана с научни постижения. Имам статистика, мога да ви я кажа: 55 научни проекта са защитени от български учени вече по Петата рамкова конвенция в конкуренция с други участници от Европейския съюз и финансовият им ефект надхвърля пет или шест пъти средствата, които са вложени като първоначална вноска. Което очевидно е един много добър атестат.
Законопроектът на Министерския съвет преди всичко предвижда една едноинстанционна система за присъждане чрез решение на седемчленно научно жури и отказ по-нататък да се използва като необходимо условие за присъждане на степента професор степента доктор на науките. Тук веднага се поставя въпросът дали този отказ няма по някакъв начин да влоши качеството, има ли някакви гаранции, някакви механизми, за да бъде поддържано едно високо качество, за което аз споменах преди малко. Вие знаете, че в наукометрията има наукометрични показатели, които могат да бъдат използвани в основата на държавните изисквания, които законопроектът, предложен от Министерския съвет изисква и дефинира една определена летва, която няма да бъде никак лесна за прескачане. Аз също имам една статистика, която ще ви дам, за да разберете как досегашната система повдигаше летвата по един съвсем според мен недобре дефиниран начин. Докато този, който се предлага от законопроекта на Министерския съвет, дава възможност тази летва да бъде унифицирана.
За какво се касае? Аз имам статистиката на цитируемостта на българските автори от 1990 г. насам. Оказва се, че българските автори, тези, които са получили своите постижения в България, имат цитируемост, която не се различава силно от европейските учени. Това е така например за математическите науки, за физическите науки, химическите, техническите, главно за природните науки. За съжаление не такова е положението в хуманитарните науки, разбира се, по понятни причини. Има и парадокси. Например в областта на правото ние нямаме нито един цитат от 1950 г. насам. Нито един цитат! И всеки човек в крайна сметка би се запитал как се дават професорските звания, как се дават научните звания и т.н. в тази област. С това предложение, с тези държавни стандарти, които има в този законопроект, е възможно да бъде регламентирано това значително по-ясно. И ние като политици знаем, че това е една от причините, когато много често обсъждаме въпроса защо нашата съдебна система невинаги изпълнява своите функции такива, каквито би ни се искало. Когато няма достатъчно прости и ясни критерии, се получават подобни неща.
Разбира се, към закона могат да бъдат предявени и определени изисквания. Аз лично ще направя предложения на второ четене, които се надявам, ако бъдат преценени, че са уместни, да бъдат приети. Ще гласувам, разбира се, за първия законопроект, за законопроекта на Министерския съвет, дотолкова доколкото той се опитва рязко да съкрати технологичното време за получаване на научните степени и звания у нас, без да промени качеството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Буров.
Академик Сендов има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Системите за висше образование и наука във всяка страна са обикновено много тясно свързани и от тяхното състояние зависи дългосрочното развитие на страната. Тези системи са твърде деликатни, тъй като са консервативни, а трябва да реагират на бързите изменения на средата, в която функционират. За да се разреши това противоречие, исторически се е наложила характерна автономия на тези системи. Тази автономия има различни форми при различните обстоятелства, но основна нейна характеристика е стремежът към самостоятелност на вътрешното им устройство. Няма да се връщам на Оксфорд, Кеймбридж и т.н.
Системите за висше образование и наука в България имат вече значителен опит и световно признание за качеството на техния продукт. С това можем да се гордеем. Но рязкото изменение в условията, в които тези системи функционират от 11 години насам, налагат изменение в съответното законодателство. Затова разглежданата точка от дневния ред на Народното събрание може да се смята за напълно обоснована - има нужда нещо да се направи в законодателството по този въпрос.
На нашето внимание са представени два законопроекта. Разбираемо е желанието на мнозинството да отхвърли проекта на опозицията по една такава важна и престижна материя, независимо от качествата на този законопроект. Трябва да си признаем, че някак си никой не може да преглътне такава хапка - да се прави нов Закон за науката и висшето образование и той да е представен от опозицията, даже и златна да е тя, каквато е.
Затова аз ще се спра повече на законопроекта, внесен от Министерския съвет. Няма да анализирам другия законопроект, който има много качества, защото, както казах, безперспективно е да се защитава един законопроект на опозицията, когато има законопроект на мнозинството. Ще се опитам да защитя тезата си, че този законопроект не е полезен за нашата наука и образование в този момент. Той не трябва да се приема по принцип, с надеждата да се пооправи между първо и второ четене, тъй като е построен на лоша основа и не отговаря на собствените си мотиви.
Основният ми аргумент в защита на тази теза е мнението на едни от най-авторитетните структури в науката и висшето образование у нас, като Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Съюза на учените в България. Не е добре за управляващите, а още повече за България да се пренебрегва категоричното им мнение, че този законопроект е неприемлив. Присъединявам се към мнението на Българската академия на науките и Софийския университет не само защото повече от 40 години съм работил на всички равнища в тези две български светини. Присъединявам се, защото те имат най-дълъг и най-изстрадан исторически опит в научните изследвания и висшето образование у нас.
Законопроектът на Министерския съвет се характеризира с две нововъведения. Едното е по процедурата за присъждане на научните звания и научните степени заедно със системата за контрол на тяхното качество, а второто е за премахването на научната степен доктор на науките. Взети изолирано от нашата действителност и традиции, тези текстове в законопроекта не могат да се атакуват по принцип. Това е една възможна система, елементи на която могат да се намерят в редица високоразвити страни. Но те не подхождат и не са полезни за нас сега, на този етап от развитието на нашето общество и на нашата наука и висше образование. Това могат да почувстват и осъзнаят най-добре тези, които са живели и работили дълго време в тези системи и са крепители на тяхната характерна и необходима консервативност.
Тук ще направя малко отклонение от написания текст. Специално написах този текст, за да не се впускам в остри реплики, тъй като смятам, че се занимаваме с материя, в която трябва да бъдем много внимателни.
Тук уважаваният от мен господин министър на образованието и науката, професор, доктор на техническите науки Димитров казва, че това го няма никъде. Първо, това не е съвсем вярно и, второ, сравняваме се със страни, в които състоянието на науката, финансирането на науката, състоянието на кадрите е просто несравнимо с нашето. Ние се намираме в една дупка, ние се намираме в положение, в което младите, най-талантливи, бягат от страната и сега, с този закон ще напълним... Хайде да не продължавам нататък.
Да вземем за пример проекта за премахване на научната степен "доктор на науките", която е обвързана с професурата и с изискването за израстване в научната йерархия. Като че ли тук има една антилогика. За да стане един човек доктор на науките трябва да гласуват само доктори на науките, за да се премахне тази степен трябва да гласуват само хора, които не са доктори на науките. И това ще стане изглежда, за съжаление.
Спомням си времето, когато се въведе степента "доктор на науките". И тук искам да коригирам уважаемия министър - акад. Обрешков и акад. Чакалов не бяха доктори на науките, защото тогава нямаше такива титли.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: И въпреки това бяха световно известни.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ами Нютон пък може би съвсем не е бил и кандидат на науките, обаче когато давате пример с такива върхове - ами аз мога да ви дам пример и за хора, които нямат висше образование и са направили пробив в науките. Обаче това не е масовият случай. Това не е масовият случай! Това е най-лошият начин да се дават примери за изменения на закона. Доктори на науките трябва да минат тези, които са регулярните. Има, сега не мога да си спомня, един академик-физик в Русия, в Съветския съюз навремето, той нямаше звание "кандидат", нямаше "доктор", а стана академик. Но това са изключения от правилото. Затова с тях ние не трябва да си служим.
Но, след като се въведе званието "доктор на науките", проф. Тагамлийски и проф. Илиев - младите математици, веднага се явиха и защитиха докторат. Защото има такава поговорка, в която навремето се казваше, че обикновено кандидатските дисертации са по-добри от докторските, защото кандидатските дисертации ги правят доктори, а докторските дисертации ги правят кандидати. Така че тази степен при нас изигра изключително голяма роля. И това, което казвате вие, че 40 години тежи на науката, моля, не го повтаряйте, защото не е вярно. Никога не е тежало на българските учени да станат доктори. Тежало е на тези, които не са могли да минат през тази степен, а тя изигра изключително положителна роля. Друг е въпросът ще дойде ли време, когато няма да има нужда от нея. Ами, защо не премахнете матурата на учениците. По-лесно ще завършват.
Очевидно, много ще се облекчи кариерата на младите учени и преподаватели, които се стремят към професорско звание. Наистина, младите учени ще се радват и ще ви ръкопляскат. Но тази лекота ще бъде вредна за цялостната ни система за наука и висше образование. Още повече като сложите сега критериите, че трябва да има еди-колко си професори, еди-колко си доктори и така нататък, с тази лекота ще напълните тези 50 университета в България и след това ще ги атестирате.
Най-добрият пример, който може да се използва за обосноваване на вашата теза са Съединените американски щати, където не е имало, няма и сигурно няма да има такава степен. Но спомнете си, проф. Димитров, че в Съединените щати преди този век на професорите не е давано право да се занимават с наука, защото са смятали, че те си губят времето като се занимават с наука. След това идва европейският стандарт в Европа и сега Съединените щати са най-големият производител на наука, най-висока наука. Но в Съединените щати не се става професор наведнъж. Там може да станете професор за една година, за две години, но знаете много добре, че там има така нареченият тенюр. Кой взема тенюр? Трябва много да се напънете и трябва да получите референции от много места, за да получите неограничено по време професорство. А при нас какво ще стане? - Защитил кандидатската дисертация, станал доктор и става професор за вечни времена. В Съединените щати няма научна степен "доктор на науките", но например за математическите науки знам, че всяка година има няколко десетки много високи награди за постижения в математическите науки.
МИНИСТЪР ДИМИТРОВ: Награди - да.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Награди, много високи, за които там се бият и състезават изключително много хора. И като получите една награда на името на Ли, ами това е много повече от доктор. Къде са у нас тези награди? Получава се една награда на Съюза на учените и една награда на Академията, които даже не ги публикуват и в "Работническо дело".
Младите учени не трябва да се страхуват от трудности. Да станеш доктор на науките е предизвикателство, от което ние сме на път да ги лишим. Аз искам да се обърна към младите учени: нека да си спомнят мъдростта, че когато се стремиш към върха не трябва да забравяш, че щастието е по пътя към върха, а не на самия връх. Като станеш професор, доктор, академик и така нататък, виждаш, че всъщност, какво? - Голяма работа. Но по пътя към това нещо е щастието на учения. И ученият в дейността си изпитва това, а не в края, когато го е получил.
В законопроекта има разграничение в процедурата за хабилитиране в науката и изкуствата, но според мен тя не е доведена до съвършенство. Аз съм съгласен, че е безсмислено един композитор да става доктор и да става доктор на науките. Един художник, един творец, един писател, един поет и така нататък. Но там трябва да има друга система. И за тях един световно известен изпълнител дали ще го блазни толкова званието "професор" не знам, но този въпрос не е развит в законопроекта в нужната степен.
Стремях се да бъда много внимателен при подбиране на думите си при този дебат и затова четох предварително написан текст, който не винаги спазвах. Но бъдещето на България зависи много повече от нашето висше образование и от нашата наука, отколкото от политическите ни пристрастия. Затова моля, даже умолявам мнозинството да не се втвърдява от своето самочувствие за непогрешимост и да се вслуша в мнението на тези, които правят науката и висшето образование.
Предлагам на всички, които милеят за България, следователно и за нейната наука и образование, да се въздържат от гласуване на първо четене на представения от Министерския съвет законопроект за научните звания и образователната и научна степен "доктор". Нека това, господин министър, не се възприема от Вас като бламиране на Министерството на образованието и науката, а за желание да се изработи по същество нов вариант, който предварително да се приеме с ентусиазъм от водещи структури на науката и висшето образование у нас.
Няма да бъде добре за България, ако се приеме Закон за науката и висшето образование, основен закон, който да не се възприема с ентусиазъм от Българска академия на науките, от Софийския университет, от Съюза на учените, от основните наши структури в това управление. Аз знам, че е ходено, кандърдисвано, обяснявано и т.н., и т.н. Нека тези институции представят законопроект, вие го прегледайте, направете това, което смятате, че е нужно, за да се приеме в нашето Народно събрание един действително нужен законопроект. Защото науката ще определи нашето бъдеще, висшето образование ще определи нашето бъдеще.
Съгласен съм, че всичко, което е писано в този законопроект, е възможно. То не е изсмукано от пръстите ви, има го някъде, но така събрано за България в този момент не е полезно, то е вредно. Тук беше казано, че българските учени днес получават много повече от проекти, които се финансират отвън, отколкото се финансират от България. Ако нашите учени нямаха авторитет в чужбина, те нямаше да могат да вземат тези проекти.
Затова не правете нещо, което няма да донесе полза. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Има думата министърът на образованието и науката проф. Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз благодаря на акад. Сендов, моите уважения към него, отдавна се познаваме и знам за неговите изключителни научни постижения като ръководител на академията и на Софийския университет, и в областта на математиката и информатиката.
Но искам само да отбележа, проф. Сендов, следното нещо, което Вие, общо взето, в сдържания академичен тон, с който разкритикувахте проекта, казахте, че знаете, че хора са ходили да убеждават на някои места в правилността на този закон. Аз лично декларирам, че нито аз, нито проф. Баларев, нито други хора от Министерството на образованието и науката са ходили някъде. Абсолютно никъде. Ние участвахме в дискусии само там, където бяхме официално поканени. Това - едно. Това ви го декларирам тук пред цялото Народно събрание. Аз не съм отишъл да агитирам нито един човек. Водил съм спорове с някои колеги - професори, които ги познавам отдавна, но не съм отишъл да убеждавам: гласувайте за този закон.
Второ, уважавам докторите на науките, спор няма по въпроса, това е втора степен, това говори за кастата на даден човек. Вие одеве казахте една много хубава мисъл, която аз отдавна също така изповядвам - кои правят докторските в България и кои правят кандидатските. Аз съм съгласен с Вас. Вие знаете, че практиката беше такава за така наречените "бели якички" - събират се кандидати на науките и съставят една докторска работа, която даден човек я защитава. Това беше практика. Но това не показва достойнствата на даден човек...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): То и на Запад е така.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, не е така, уважаеми господин Стоилов. Защото, уважаеми господин Стоилов, искам да Ви кажа, че за разлика от други области, не искам да цитирам какви, в науката няма така или иначе, половинчати работи, или е научна работа, или е наука, или не е наука. Това е положението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Големият екип е за големите работи.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Големите работи се правят от големи екипи и това е очевидно. Но докторските работи не трябва да се правят от големи екипи, за което ставаше дума.
Така че с този закон няма да нанесем никаква вреда, уважаеми проф. Сендов. Напротив, ще отворим възможност за по-добро развитие на нашата наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Следващият записан оратор е Веселин Методиев от Парламентарната група на Народен съюз, но ми се струва, че няма да има време.
Господин Методиев, мисля, че за няколко минути не заслужава да взимате думата.
Преди да закрия заседанието, ще прочета няколко съобщения.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес, сряда, 25 октомври, от 15,00 часа.
Заседанието на Комисията по образованието и науката, насрочено за днес, се отлага.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 26 октомври, четвъртък, от 17,00 ч. в кабинет 226.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 26 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще заседава на 26 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, четвъртък, 26 октомври, от 9,00 часа с продължаване на приетия днес дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Христо Димитров
Калчо Чукаров