Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-11-01

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да поздравя всички народни представители, българските учени, преподаватели, учители, ученици и всички, които празнуват днес, с големия български празник Денят на народния будител. Да е честито на всички!
Искам да поздравя и колегата Иван Борисов, който днес има рожден ден. Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 25 до 31 октомври 2000 г.:
- Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват силна суша или опустиняване, особено в Африка. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители: народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносители: народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносители: народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Европейската агенция по околна среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдения. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по опазване на околната среда и водите и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за ратифициране на актове на ХХII конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Проект за бюджет на Българската народна банка за 2001 г. Вносител - Българската народна банка. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Вносител: народният представител Тодор Костадинов. Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Няколко съобщения.
Заявление от народния представител Анатолий Величков, с което изявява желанието си да напусне Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Заявление от народния представител Красимир Каракачанов, който също изявява желанието си да напусне Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Заявление от народния представител Христо Бисеров, с което заявява, че подава оставка като председател на Комисията по национална сигурност, но запазва членството си в същата комисия.
Заявление от народния представител Йордан Цонев, с което подава оставка от поста председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но остава редови член на същата комисия.
Предстои да приемем седмичната програма. Но преди това искам да ви кажа, че днес е първият пленарен ден от месеца. Има подадени две предложения по реда на чл. 39, ал. 7.
От Парламентарната група на Евролевицата се предлага да бъде разгледан проект на закон за свободните икономически зони в България, внесен на 13 януари 1998 г. от Александър Томов и група народни представители. Знаете, че тези предложения не се гласуват. Това предложение влиза в дневния ред.
По реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение от заместник-председателя на Парламентарната група на Демократичната левица господин Иво Атанасов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с вносители Татяна Дончева и Михаил Миков, внесен на 7 юли 2000 г. На Председателски съвет се занимахме с това предложение, защото то поражда известни проблеми. Първо, дали е изтекъл 3-месечният срок по нашия правилник, в който водещата комисия трябва да даде свое становище и ако не е изтекъл този срок, не може да се внася за разглеждане в зала съответният законопроект. Проблемът е, че в изтеклото време от 7 юли досега влиза времето от 1 до 31 август, когато Народното събрание е във ваканция. По досегашната практика и на Тридесет и седмото, и на Тридесет и осмото Народно събрание по време, когато Народното събрание е във ваканция или не заседава, срокове не текат. Това положение, създадено като постоянна наша практика, намира и правна основа в нашия правилник, чл. 71, ал. 3, който при хипотезата на върнат за ново обсъждане закон от президента казва: "Когато Народното събрание не е в сесия, този 15-дневен срок тече от първото пленарно заседание".
Вторият проблем, който възниква във връзка с това предложение, е, че освен този законопроект има още два законопроекта по същата материя. Това е законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народния представител Светослав Лучников, и законопроект за изменение и допълнение на същия закон, внесен от Министерския съвет, който днес ще бъде раздаден. По силата на нашия правилник, ако ние пристъпим към разглеждане на този законопроект, трябва да разгледаме и трите законопроекта. Затова искам да чуя становището на Парламентарната група на Демократичната левица дали поддържа това свое предложение. За информация: тези три законопроекта ще бъдат разгледани съвсем наскоро, може би още до края на тази седмица или в началото на следващата.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Демократичната левица поддържа направеното предложение със следните аргументи. Случаят, на който вие се позовахте по отношение на президентското вето, е свързан с някакво действие на президента, когато Народното събрание не заседава. Другите случаи, на които вие също се позовавате от практиката на тази и предходната легислатура, са свързани с някакви срокове, които започват да текат или изтичат в момента на парламентарната ваканция. В дадения случай и именно поради това ние настояваме законопроектът да бъде гледан, той е внесен преди започването на ваканцията и 3-месечният срок е изтекъл след нея. Тоест по време на парламентарната ваканция не е имало никакви основания, свързани с действия или бездействия, които да налагат мораториум върху срок.
Така че аз мисля, че онези случаи от практиката, върху които Вие се позовахте, са неотносими за хипотезата, когато един законопроект е внесен преди ваканцията, а пък срокът, определен в правилника, изтича след нея. Нищо не става по време на ваканцията и затова няма никакво основание да приемаме, че срокът е спрял да тече.
Ето това са аргументите, поради които аз моля и Вас, и уважаемото народно представителство да започнем гледането на внесения от нас законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Както се разбрахме и на Председателския съвет, аз ще поставя на гласуване един въпрос, по който е добре Народното събрание да се произнесе изрично и да има становище - предвидените в нашия правилник срокове текат ли по време, когато Народното събрание не заседава и е във ваканция. Просто да вземем едно принципно решение, за да се знае тази практика, която съществува досега, дали ще се възприеме и занапред или просто я изоставяме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): По същата логика събота и неделя изключват ли се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не става дума за неработните дни, а става дума за времето, в което Народното събрание е във ваканция. Вие знаете, че Народното събрание има три ваканции: лятната ваканция от 1 до 31 август, коледната ваканция от 21 декември - 20 дни, и 10 дни великденска ваканция.
За да не се връщаме всеки път на този въпрос, моля народните представители, които считат, че предвидените в нашия правилник срокове не текат по време на тези три ваканции на Народното събрание, през което то не заседава, моля да гласуват със зелено; които са против - с червено.
Гласували 194 народни представители: за 129, против 57, въздържали се 8.
Прието е.
За процедура има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз не знам какво сте решили на Председателския съвет и какъв орган е той, и кои са били там, но за първи път се случва един въпрос от тълкуването на правилника да се решава с гласуване. Направихме един прецедент на базата на един старинен Указ за нормативните актове да приемем тълкуване на един закон със закон, но сега пък с гласуване да тълкуваме правилника, което е отговорност на ръководството на Народното събрание и след това на съгласуване на волята на отделните парламентарни групи и тук само да се съобщи разбирането, това аз не го разбирам. Ако има такъв проблем, внесете го в комисията, която изработи правилника и днес е наследена от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Какво е това гласуване? Знаят ли половината за какво гласуват въобще?
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Да!
ГИНЬО ГАНЕВ: Да? Другата половина не знаят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не разбрах каква Ви е процедурата, господин Ганев. Искате прегласуване ли?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не прегласуване, а да се отмени гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е как ще се отмени гласуване, което е станало?
ГИНЬО ГАНЕВ: Идеята е, че порочно сте го поставили на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но вече е гласувано. Трябваше преди това да се изкажете, за да не гласуваме. След като е гласувано...
ГИНЬО ГАНЕВ: Няма нищо страшно и по-късно да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не е страшно.
Госпожа Дончева има думата за отрицателен вот.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, опасявам се, че пропуснахте най-важния си аргумент. Вече два месеца сащисвате българското общество, че ще въвеждате прозрачна приватизация и че страхотни мерки ще вземете, за да бъде тя брилянтна и достойна за Европа. Като свършихте приватизацията, започнахте да я правите прозрачна. Не знам какво точно обаче вие правите прозрачно.
Демократичната левица е внесла своя законопроект на 7.7.2000 г. Цялото съдържание на законопроекта, което не е особено дълго, е предназначено наистина да направи процедурите прозрачни и да затвори някои вратички за злоупотреба с властта на държавната администрация. И вие, след като толкова много бързате да правите приватизацията прозрачна, сложихте този закон в някакво странично чекмедже, убеждавате ни, че тук текли срокове по време на парламентарната ваканция, от два месеца пълните медиите с това колко сте нови в разбирането за приватизацията, не знам откъде ще докарате тази новост, и накрая идвате днес, за да кажете, че няма да се разглежда проектът на Демократичната левица, защото, видите ли, трябва да се насади в обществото, че вие сте тези, които правите ревизия на собствената си приватизация. Това е крайно несериозно! Вече месеци наред групите на Демократичната левица и на Обединението за национално спасение се мъчат неистово, сизифовски да се въведе някакъв ред, да има някакъв контрол на парламента. Сега изведнъж СДС е измислил представяне на всички парламентарни групи. Вие ако наистина сериозно мислехте за това, просто нямаше днес с това йезуитско тълкуване, в интерес на обществото, независимо че нямате право с гласуване да тълкувате, да го направите. Вие нямате воля нищо да променяте в приватизацията, имате волята да замазвате с баданарката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
Госпожа Дончева, изглежда Вие не сте разбрали за какво сте гласували. Не за Закона за приватизация, а по принципен въпрос във връзка с нашия правилник. Нещо сте се объркали.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Без коментар! Нямате право на коментар оттам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имам право! Имам право, как да нямам право! Вие искате и моите права да изземете!

По дневния ред има направени, по реда на постъпването, следните предложения:
- от народния представител Ремзи Осман - точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация;
- от народния представител Михаил Миков - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- от народния представител Стефан Нешев - проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на Фондация "Бъдеще за България";
- от народния представител Андон Данаилов - проект за решение за мораториум върху разрушаването на паметници и паметни плочи, посветени на лица и събития, издигнати в периода 1878-2000 г.;
- от народния представител Любомир Божков - проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;
- от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - седмичната програма да обхваща:
1. Проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г.
2. Първо четене на законопроекта за банковата несъстоятелност.
3. Второ четене на законопроекта за устройство на територията - продължение.
4. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда.
5. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
7. Парламентарен контрол.
По дневния ред. Някой от вносителите иска ли думата за предложения, разместване или отпадане на точки?
Господин Данаилов има думата.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам на вашето внимание да приемем проект за решение за мораториум върху разрушаването на паметниците и паметните плочи, посветени на лица и събития, издигнати от 1878 до 2000 г.
За 122-годишната наша история има много паметници, които са поставени от признателния български народ. За голямо съжаление, в различни периоди отделни паметници се рушат и се поругава паметта на българския народ.
Повод за настояването от моя страна за включване в дневния ред е и идеята в скоро време да се разруши Братската могила в Плевен и започналото в понеделник действие в нашия град - Петрич, да се поругава паметника на Антон Попов.
Днес Вие, господин председател, честитихте паметника на народния будител. Антон Попов е един будител, който е дал и живота си против антифашистката борба и имаме издигнат паметник и от 17 години никой не си позволи да поругава тази памет, но в днешен ден това се получава и, за голямо съжаление, се свързва именно с името на председателя на Народното събрание.
Аз моля и Вас Вие да подкрепите този законопроект, защото Вие бяхте в събота на посещение и в понеделник започна тази срамна изява в нашия град. Аз не допускам, че Вие можете да бъдете инициатор и именно затова Ви моля да настояваме този проект за решение да влезе в дневния ред, да се вземе такова решение, за да няма възможност всеки свободно да интерпретира кой паметник е за разрушаване и кой не. Да направим така, че паметниците, които са построени от признателния български народ да останат за историята и нека тя се произнася по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Данаилов.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за 36-и път в Тридесет и осмото Народно събрание Парламентарната група на Демократичната левица прави предложение за включване в дневния ред на решение за избиране на временна комисия за проучване хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Както преди малко спомена народният представител Татяна Дончева, от няколко месеца правителството започна да забълбуква общественото мнение, че то, видите ли, било за прозрачност в приватизацията. В мотивите на внесения днес сутринта законопроект също се говори, че то било за приватизация. Но в същото време ние не можем да обсъждаме този законопроект и тези мерки преди да разберем какво всъщност стана с приватизацията последните три години. Вече лъсват резултатите от една такава приватизация. А те са: корупция, корупция на министри. В днешния материал във вестниците пише пак за народни представители, които са давали подкупи. В един от най-тиражираните сутрешни вестници също има интервю, в което един известен български експерт заявява, че знае за народни представители, които са давали подкупи. Лъха на неефективност, затварят се предприятия, изнасят са машини, хората остават на улицата, като резултат от тази приватизация.
Пак по повод на резултатите от нея Ферхойген заяви, че в България няма действаща пазарна икономика. И в крайна сметка има един обективен резултат - продаде се имущество за около 50 млрд. и в същото време външният дълг се увеличи с 1 млрд. Какъв беше този процес, ето, това е въпросът, с който трябва да се занимае тая комисия. Аз апелирам да подкрепите нашето предложение за включване в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Госпожице Михайлова, обръщам се към Вас. Снощи, след избирането Ви за главен секретар, слушах и Вие казахте, че искате да гледате свободно всички членове на СДС в очите. Аз искам да гледам всички граждани на България свободно в очите, затова се надявам, че ще сме в корелация.
В община Садово бях на събрание. Стана един гражданин и каза: ти като народен представител ми кажи вярно ли е това, което е написал "24 часа", че "Бъдеще за България" като фондация е дала 2500 долара на село Поройна за развитие на училищната дейност? От 30 години в туй село няма нито училище, нито детска градина. (Шум и възгласи от ДЛ: "Е-е-е!") Аз мълчах, защото нямам никаква фактология. Не мога да кажа има ли корупция, няма ли корупция.
Ето, избирайки една временна комисия, ние ще възложим на министъра на финансите да изпрати финансов контрол и да каже какви финансови потоци влизат в тази фондация, какви излизат, който ги разпределя, на кого ги разпределя и тогава ще мога да гледам хората право в очите и да им кажа има или няма. Докато нямам твърда аргументация не мога да го направя.
Помогнете ми да гледам хората право в очите. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Само дето вестникът е сбъркал името на селото и днес се е поправил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Любомир Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за включване в дневния ред на Народното събрание на проекторешение за изменение Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно § 1, чл. 17, ал. 4 да бъде отменена.
Мотивите са изложени още при първото внасяне на това проекторешение и касаят Комисията за противодействие на престъпността и корупцията, известна като Комисия "Антимафия".
Трите основни задачи, които имаше тази комисия, а именно: да разработва анализи и стратегии, да извършва анкети и проучвания и да съдейства за координация между различните власти относно дейността им в областта на противодействие на престъпността и корупцията. Две години и половина откакто е създадена, комисията всъщност не е изпълнила нито една от тези три основни свои задачи. Поради тази причина и още повече, че председател на тази комисия е представител на мнозинството, а в случая съгласно правилника, който беше приет и изменен - председателят на Народното събрание, считаме, че чрез действията, които извърши председателят на Народното събрание като председател на Комисия "Антимафия", не изпълни своите пълномощия, които имаше съгласно правилника, наложи един политически чадър по много от случаите, включително и за преди малко споменатата фондация "Бъдеще за България", поради което считаме, че за да има ефективност в работата на тази комисия, следва да бъде променен именно този текст от правилника на Народното събрание и да бъде избран на мястото на председателя на Комисия "Антимафия" представител на опозицията, независимо от коя парламентарна група. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Бончев.
Господин Бончев, Вие нямате внесено предложение.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Имам процедура по дневния ред. Може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Процедура - да.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Моята процедура е по дневния ред. Предлагам в петък парламентарният контрол да започне в 9,00 ч., за да има време да бъде изслушан министър-председателят относно ситуацията на България, която върви към пълна изолация от европейските структури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има ли други желаещи да вземат думата по дневния ред? Няма.
Сега ще поставя на гласуване направените предложения за дневен ред.
Първо ще поставя на гласуване предложението на господин Андон Данаилов да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за мораториум върху разрушаването на паметници, паметни плочи, посветени на лица и събития, издигнати в периода 1878-2000 г.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 179 народни представители: за 81, против 93, въздържали се 5.
Предложението на господин Андон Данаилов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Михаил Миков за включване като точка в дневния ред на проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Гласували 178 народни представители: за 89, против 88, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедура да прегласуваме така предложената точка от дневния ред, защото може би болшинството от хората не разбраха за какво гласуваме в момента. Именно гласуваме за приватизацията, за комисия. Сега ще разберете. Вие 3 години нищо не можете да разберете. Мисля, че и сега не може да разберете нищо. Вие освободихте Бисеров, за да правите прозрачна приватизация. Сега в момента какво правите? Когато купихте предприятията, когато вашите РМД-та унищожават българската икономика, вие тръгнахте да правите по-утежнени процедури. Какво искате да кажете с това? Че приватизацията приключва? Но тя приключи за вашите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Такоров, не говорите по същество.
РУМЕН ТАКОРОВ: По съществото ми е предложението, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата за процедурно предложение.
РУМЕН ТАКОРОВ: Добре. Правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е друго вече, разбира се.
Поставям на прегласуване предложението на господин Михаил Миков като точка в дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Гласували 207 народни представители: за 92, против 115, въздържали се няма.
Предложението на господин Михаил Миков не се приема.
Следва предложението, направено от Стефан Нешев, да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 77, против 119, въздържали се няма.
Предложението на господин Нешев не се приема.
Следващото предложение е направено от господин Ремзи Осман - в дневния ред на заседанието да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 181 народни представители: за 90, против 83, въздържали се 8.
Не се приема и това предложение.
Следва предложението на господин Любомир Божков да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 83, против 113, въздържали се 4.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на господин Бончев в петък парламентарният контрол да започне от 9,00 ч.
Гласували 205 народни представители: за 100, против 99, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Кирилов.
ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз искам да помоля да прегласуваме последното предложение на колегата Бончев, тъй като всички знаем, че има много въпроси, които чакат своя отговор. Има изоставане в парламентарния контрол.
Освен това си мисля, че по време на самото гласуване може би не всички колеги са разбрали за какво става дума. Затова моля за прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Бончев в петък парламентарният контрол да започне от 9,00 ч.
Гласували 204 народни представители: за 97, против 104, въздържали се 3.
Предложението не се приема и при повторното гласуване.
Поставям на гласуване предложението за програма за работата на Народното събрание през тази седмица от седем точки:
1. Проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г. Вносител: Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекта за банковата несъстоятелност. Вносител: Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за устройство на територията. Продължение.
4. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда.
5. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
7. Парламентарен контрол.
Петък, 11,00 ч.
Моля да гласуваме предложението.
Гласували 194 народни представители: за 136, против 53, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата господин Кемал Еюп от името на парламентарна група.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Парламентарната група на Обединението за национално спасение с тревога и загриженост посрещна скандалното изявление на председателя на парламентарната Комисия по външна и интеграционна политика господин Асен Агов, в което категорично се застъпва тезата, че Република България следва да излезе от Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, ако на заседанието на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на страните от Европейския съюз на 30.11.2000 г. не се вземе решение страната ни да бъде извадена от негативния визов списък.
Нашата парламентарна група, за която евроатлантическата ориентация е постоянен и неотменен приоритет, възприема изявлението на господин Асен Агов като груба провокация, поставяща под сериозно съмнение последователността на българската външна политика по отношение на интегрирането в Европейския съюз и НАТО, около който външнополитически приоритет през последните три години с много усилия е постигнат пълен парламентарен и обществен консенсус.
Безпринципното и безотговорно смесване и обвързване на въпроса за негативния визов списък с участието на България в Пакта за стабилност и неразбирането на мястото и ролята на Пакта в контекста на регионалното сътрудничество и евроинтеграцията е насочено срещу националните интереси на страната ни.
Тревогата ни се засилва още повече от факта, че управляващото мнозинство и правителството не се разграничиха от изявлението на господин Агов. Дори напротив. Отделни министри от кабинета Костов се изказаха в подкрепа на тези теза, която може да доведе до самоизолация на страната ни и с която се насажда необоснован и опасен европесимизъм в обществото.
Парламентарната група на ОНС твърдо и последователно полага усилия за бързото изваждане на Република България от този негативен списък, но съзнава, че това е проблем преди всичко на нашата страна и радикалното и бързото му разрешаване минава през стриктното изпълнение на всички критерии на ЕС, а не през действия, които довеждат до влошаване на взаимоотношенията със съседните нам страни и със страните - членки на Европейския съюз.
Още по-недопустим е опитът стратегическите за националните интереси на страната ни външнополитически приоритети да бъдат употребени за вътрешнополитически цели. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блоковете на ОНС и Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Еюп.
Преминаваме към разглеждане на законопроектите, но тъй като днес е първият ден от новия месец, на основание ал. 7 на чл. 39 от нашия правилник, на първо място ще обсъдим:
ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА СВОБОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗОНИ В БЪЛГАРИЯ, внесен от господин Александър Томов и група народни представители.
Няма становище на водещата комисия.
Вносителят или някой от вносителите желаят ли да вземат думата?
Господин Александър Томов има думата като вносител.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 15 януари 1998 г. Парламентарната група на Евролевицата внесе Закон за свободните зони в българския парламент. От тогава до сега са минали почти три години. Този закон още не е разгледан в Комисията по икономическата политика, където беше разпределен от председателя на парламента. Нещо повече, в отговор на питане на депутат от нашата парламентарна група министър-председателят изрази становището, че след като отиваме към Европейския съюз, а Европейският съюз е една обща свободна зона, това нещо не е нужно. И второ, че редица разпоредби на Европейския съюз пречат на подобно решение.
Искам да възразя срещу това становище официално. Ние направихме проучване в Европейския съюз и в други страни. И аз нямам време в момента да излагам всичко това, което сме направили като анализ. Но само ще прочета чл. 3 от наредбата на комисията, на Европейската комисия от 30 юли 1990 г., установяваща разпоредбата за установяване на свободни зони и свободни безмитни зони и складове.


Там се казва, че всяко лице може да кандидатства за част от митническата територия на общността да бъде обявена за свободна зона или да бъде създаден свободен склад.
Въпросът, дами и господа, е принципен. България няма достатъчно чужди инвестиции, България се нуждае от чужди инвестиции. И не виждаме никакви аргументи против това да се създадат свободни зони на територията на България както в периода до приемането на страната в Европейския съюз, така дори и след това.
За сведение на народното представителство искам да дам само едно кратко разяснение, че в Дания има свободна зона - една; във Федералната република - шест; в Република Гърция - три; в Испания - три; в Ирландия - две; и т.н. По-голямата част от тези зони, дами и господа, са създадени след приемането на съответните страни в Европейския съюз. Ето защо ние не разбираме каква е причината, поради която българското правителство и мнозинството отлагат приемането на подобен закон. Ние не разбираме защо парламентът и специално ръководството на Комисията по икономическата политика, не разрешава обсъждането на този закон в комисията и съответно внасянето в парламентарната зала.
Използвайки правото си на опозиционна сила и съгласно правилника на парламента, ние искаме този въпрос да бъде разгледан днес, да бъде разгледан в сегашния дневен ред и да бъде приет. Анализите и проучванията, които имаме, а някои от тях са от години, както е случаят с Варна, показват, че това може да доведе до големи икономически, а и други изгоди за България. Убедени сме, че подобно решение ще разкрепости българската икономика, ще създаде по-голяма пазарна среда, ще помогне за това ние да имаме повече чужди инвестиции. България не може изведнъж да се придвижи към равнището на обмен на инвестиции, както е в цивилизования свят. Но България може да направи това чрез влекачи, може да направи това чрез отворени зони.
И нашето предложение е много конкретно. Ние не искаме собствения ни закон да бъде партизиран и да бъде само от името на Евролевицата. Ние сме готови с други парламентарни сили да обсъдим варианта за съвместно внасяне на закон и промени в закона, ако са необходими. Но този наш проект е началото на една дискусия, от която ние няма да отстъпим. България се нуждае от свободни зони, съгласно наредбата на Европейската комисия и тя рано или късно ще ги има. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Томов.
Имате думата за разисквания по обсъждания законопроект.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мога да изложа много аргументи срещу това, което каза господин Томов. Но ще го направя следващия път, а сега предлагам да отложим разискванията по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Постъпило е процедурно предложение за отлагане на законопроекта.
Има ли противоположно становище?
Имате думата, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, правя противоположно предложение. Предлагам да продължим разискването по законопроекта. Достатъчно отлагаме този въпрос. Три години вече законопроектът не се обсъжда. Погледнете хората, които са внесли този законопроект. Оказва се, че той има подкрепата на Парламентарната група на Евролевицата, той е подписан от членове на Парламентарната група на Демократичната левица, от независими народни представители. Има много народни представители от мнозинството, които проявяват голям интерес към този законопроект.
Нека тези неща, които господин Ляков има като аргументи "против" да си ги изложи, другите да изложат аргументите "за" и да видим как ще изглежда гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване направеното предложение за отлагане разглеждането на законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чакайте, има направена процедура. Длъжен съм да я поставя на гласуване, господин Папаризов. Направено е процедурно предложение.
Моля да гласувате предложението, направено от господин Ляков, за отлагане разглеждането на законопроекта.
Гласували 146 народни представители: за 106, против 39, въздържал се 1.
Разглеждането на законопроекта се отлага.
Господин Папаризов, имате думата за процедура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че малко късно ми дадохте думата, защото аз исках да поставя процедурен въпрос относно коректността на току-що извършеното гласуване. Ако ние приемем, че когато се разглеждат законопроекти, внесени от парламентарни групи, могат да бъдат прекъсвани по този начин, то ние напълно обезмисляме това, което е записано в правилника, че на първия ден на всеки месец някоя от другите парламентарни групи, която няма мнозинство, може да предложи законопроект. Би трябвало за такива законопроекти да не може да се прекъсва работата веднъж започнати да бъдат разглеждани. Може би, теоретично, ако има да се изясняват някакви въпроси, може би гласуването може да се отложи за някакъв период след изискванията, но преди да са започнали разискванията, ние да можем да отлагаме законопроекта ми се струва некоректно и неотговарящо на специалната процедура, която ние сме приели за тези закони.
Освен това ние като казахме, че отлагаме разглеждането, за кога имате предвид че го отлагаме? За утре, за други ден, или за следващия път, за следващия месец декември, или за следващата година на 1 ноември?
Мисля, че извършихме едно гласуване, което превърна във формалност и подигравка с парламентаризма това правило, което приехме, а именно правото на групите, които не са мнозинство в парламента, да предлагат законопроекти. Благодаря ви.
Затова исках да Ви призова да не поставяте на гласуване предложението, което направи господин Ляков и предлагам да отменим това гласуване, или най-малкото народните представители, осъзнавайки, че по този начин обезсмисляме правилника, да прегласуват предложението за прекратяване на изказванията.
Моля да подложите на прегласуване прекратяването на разискванията и като в момента ръководещ заседанието, да призовете всички да гласуват срещу такова прекратяване, ако не желаете да обезсмислим правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Подчинен съм на правилника, господин Папаризов, и след като има процедурно предложение, аз не мога да го обсъждам. Нямам това право. Длъжен съм да го поставя на гласуване.
Постъпило е предложение за прегласуване.
Поставям на прегласуване предложението за отлагане разглеждането на законопроекта.
Гласували 194 народни представители: за 111, против 82, въздържал се 1.
Обсъждането на законопроекта се отлага.
Преминаваме към приетата програма за работата на Народното събрание за периода 1 - 3 ноември 2000 г.
Точка първа от нашата седмична програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРЕЗ 1998 Г.
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите е следното:
"На своето редовно заседание, проведено на 31 май 2000 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет Доклад за състоянието на околната среда през 1998 г. На заседанието присъства заместник-министърът на околната среда и водите господин Нено Димов, който представи проекторешението и Доклада от името на вносителя.
Докладът за състоянието на околната среда през 1998 г. е изготвен и представен за приемане от Народното събрание, съгласно чл. 4 от Закона за опазване на околната среда.
Представеният текст включва описание на екологичната обстановка и природните ресурси, инструментите на политиката в тази област, въздействието на стопанските отрасли върху околната среда и информация за процеса на интеграция на Република България към Европейския съюз в областта на околната среда. Посочени са и реализираните и одобрени проекти за опазване на околната среда.
Докладът дава възможност обществеността да получи обобщена информация за околната среда, да оцени постигнатия напредък, оставащите проблеми и намеренията за действие от страна на правителството в тази област.
Като приема аргументите на вносителя, Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме Доклада за състоянието на околната среда през 1998 г., предложен от Министерския съвет, за което са гласували всички присъстващи 11 членове на комисията."
Проекторешението гласи:

"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за опазване на околната среда

Р Е Ш И:

Приема годишния Доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1998 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Има ли желаещи да вземат думата?
Кой желае да вземе думата по внесения проект за решение?
Госпожа Плугчиева има думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председател. Аз съм затруднена да направя коментар по така предлаганото решение поради факта, че докладът, който се предлага в Народното събрание, касае най-вече констатации по състоянието на околната среда в Република България за 1998 г. Виждате, че след като изтича вече и 2000 г. и е имало един период от 2 години, след като е направен този доклад, на практика ние сме изправени пред едно може би чисто формално разглеждане на един доклад, който за съжаление в 90 на сто има констативен характер и почти никаква аналитична част, никаква сравнителна характеристика, никакъв оценъчен елемент. Има само едно изброяване на съответните законови и подзаконови нормативни актове, които в тази изключително важна сфера са били приети през 1998 г. Смятам, че на практика това прави чисто формално и безпредметно разглеждането на този доклад, което пък е в пълен разрез с изключително важната тема на опазването на околната среда и изобщо на екологичната политика на нашата страна и нашето правителство. И то не само поради факта, че ние сме страна по редица международни спогодби и имаме съответните ангажименти в чисто международен план, но и на първо място, защото ние като парламент трябва да носим отговорност за утвърждаването на дадена екологична политика и за съответно отношение към тази изключително приоритетна сфера от националната държавна политика, която трябва да води правителството.
Затова лично аз смятам, че това е един много голям пропуск или това е една много голяма слабост, че 2 години след определения период от време този доклад влиза за разглеждане и на практика той в момента, както виждате, и за съжаление, залата е полупразна, което означава, че и народните представители или не оценяват по значимост тематиката, или за съжаление приемат това като един формален акт, който само в рамките на няколко минути трябва да бъде гласуван и с това да се приключи.
Лично аз не споделям, че екологичната политика на България не спада към приоритетите на страната и както към приоритетите от държавната политика на правителството, така и от ангажиментите на парламента.
Конкретно по самия доклад, който ни е представен от Министерството на околната среда и водите пак повтарям, че там има изключително описателна констативна част, от която не става ясно нито каква е тенденцията в развитието или в промяната на състоянието на околната среда у нас. Има изброяване на цифри, констативни по отношение на степента на замърсяване на отделните компоненти на околната среда - вода, въздух, почви, и съответно разгледани отделни елементи като горските екосистеми или пък дивата фауна, защитени растения и т.н.
Но от тази така обемиста информация не става ясно изобщо каква е цялостната ни политика по отношение на околната среда, какво се е подобрило, какво се е променило и ако някой се заблуждава, че с дадените цифри на намаляване на емисиите на прах или на съответните аерозоли или тежки метали и т.н. и особено голямото хвалебствие, което е свързано с намаляване на серния двуокис и замърсяването със серен двуокис и това се свързва, без да се даде съответната причина и анализ на тези причини, а именно, че това е в резултат на блокираната и неработеща икономика, а не защото са внедрени нови технологии и съответни съоръжения - пречиствателни или прахоуловители и всички други познати в съответната модерна екологична техника и технология, то това затваряне на очите пред тази фактология смятам, че не допринася и не спомага на абсолютно никого.
Оттам нататък има редица чисто формални заключения или пък даже погрешни констатации, едната от които искам само да спомена, тъй като е свързана с увеличаването на замърсяването с въглероден оксид от изгарянето на дърва или от увеличеното потребление на дърва за огрев в страната. Това говори донякъде и за некомпетентност на хората, които са изготвили този доклад. Бих искала да им препоръчам да се запознаят със съответните редица международни документи, които касаят точно въпросите на ролята и мястото на горите в кръговрата на въглеродния оксид и съответно необходимостта и напредъкът, който светът и то цивилизованият европейски свят постига точно с увеличаване на ползването на дърва за огрев, за да се намали като цяло замърсяването на околната среда и отделяне на огромното внимание за увеличаване на горите като един от малкото естествени природни възобновими ресурси и съответно поглътител на тези замърсители.
Аз искам да кажа няколко думи още. Искам да се спра с няколко думи на тази част, която касае проблематиката за състоянието на горите, дивата фауна и ловната фауна в страната. За съжаление, там констатациите са също толкова тъжни, да не говорим, че това е след като те са тъжни за 1998 г. не искам да хвърлям мост и да правя анализ на състоянието за тази година - на 2000 г., когато катастрофалните пожари унищожиха и ликвидираха над 46 хил. хектара гори. Но се връщам на 1998 г., когато е заложена вече тази тенденция на намаляване на залесената площ на страната и още повече - увеличаване на недървопроизводствената площ на страната. Това са два критерия, които говорят изключително зле за нашата страна. В съвременния свят, когато се хвърлят огромни пари и това е въпрос не само на държавна, но на трансгранична политика - да се увеличава площта на горите в цял свят, то в нашата страна, която има съответните традиции и постижения и винаги е била сочена за пример, ние в последно време, когато имаме и желанието, и възможностите да докажем своята в това отношение принадлежност към развита Европа, поне по отношение на развитие и организиране на горското ни стопанство, ние показваме една отрицателна тенденция.
Вторият момент е още по-опасен, а именно тенденцията за увеличаване на недървопроизводствената площ. Това разшифровано на обикновен език означава, че териториите, които са застрашени от ерозия, които не са пригодни за залесяване и са тотално загубени не само за селското стопанство, но за създаване на каквато и да е дървесна растителност на тези територии, тази тенденция е изключително опасна. Това е един процес, над който всички ние трябва да се замислим. Това е не само проблем на специалистите. Това става проблем не само на Министерството на земеделието и горите, но и на Министерството на околната среда и водите, става изобщо проблем за нашата държавна политика. Ако ние допуснем тази тенденция да се разшири и задълбочи, опасността да се зароди една сериозна екологична катастрофа и пред нас да се оформи един, за съжаление, лунен пейзаж или най-малкото пейзаж от типа на това, което познаваме от близка Турция и голите скали и зъбери на Гърция и даже на Македония, изобщо няма да бъде в далечното бъдеще. Така че, за съжаление, единствено като констатации фигурират тези цифри в доклада без никакъв, пак казвам, сравнителен, аналитичен елемент, нито пък със съответните мерки и тенденции или съответния инструментариум за противодействие и за преодоляване на тези проблеми.
По отношение на санитарното състояние на горите също има една чисто формална и констативна част, която не дава изобщо представа за качественото санитарно състояние на горите и влошаването, което настъпва през последните години.
Затова лично аз си позволявам да кажа, че този доклад, за съжаление, не изпълнява своето предназначение, макар че по закон той би трябвало да даде наистина една точна количествена и качествена оценка за състоянието на околната среда в нашата страна, да даде необходимия отчет пред нашата общественост, ако щете - да заложи съответния инструментариум и да даде съответните елементи на политика, с които да се противодейства и да се преодоляват отрицателните тенденции. Затова лично аз, за съжаление, освен да го взема за сведение, нищо друго не мога да направя с този доклад. Той няма никакъв принос към съответно, наистина една задълбочена и националноотговорна екологична политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Има думата господин Тошев за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо Плугчиева, понеже Вие отскоро сте народен представител в това Народно събрание не си спомняте, че ние сме поставили въпроса по време на дебатите на предишните доклади защо толкова късно се дебатират и не загубват ли те своята актуалност. За съжаление, обаче, трябва да се изчака получаването на данните от статистиката, които се обработват твърде дълго време, поради което Министерството на околната среда и водите започва да готви на базата на тези данни своя доклад сравнително с едно голямо закъснение. След това докладът трябва да се приеме от Министерския съвет и затова той дойде в Народното събрание през май 2000 г., така че това е година и половина закъснение, но в крайна сметка целта на такъв вид доклади е да се даде една официална информация, която се публикува веднага след като Народното събрание приеме решението и докладът не може да се разглежда взет сам за себе си, трябва да се сравнява с предишните доклади за състоянието на околната среда, които се внасят.
Затова смятам, че приемането на този доклад е полезно, защото дава официалната информация.
Впрочем, потвърждавам това, че всички народни представители, включително тези, които са от вашата партия - членове на комисията, гласуваха в подкрепа на приемането на това решение и становището на комисията е взето единодушно. Защото ние си даваме сметка, че имаме нужда от този официален източник на информация, който да бъде публикуван и той ще бъде публикуван, каквато е и традицията на Министерството на околната среда и водите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Госпожа Плугчиева, имате думата за дуплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Тошев, аз приемам Вашия аргумент, макар че не знам доколко тромавостта и бюрократичността в статистиката могат да бъдат оправдание в случая.
Вторият аргумент обаче от Ваша страна не мога да приема, а именно - аз мога да направя наистина сравнителна справка с предишния доклад в библиотеката на Народното събрание, но какъв е смисълът и каква е стойността на доклада за нашата широка общественост? Струва ми се, че този дебат или приемане на този доклад се прави точно, за да се запознае, на първо място, обществеността и тя да знае каква е ситуацията, какво е положението, каква е тенденцията. Това е жизнено важен проблем за цялото ни общество, така че в случая тези пропуски, които аз споменах в доклада, за съжаление, те си остават и те не говорят нищо на широката общественост, за която ми се струва, че е предназначен този доклад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Имате думата, заповядайте, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, като член на Комисията по опазване на околната среда и водите аз гласувах за приемането на годишния доклад за състоянието на природната среда през 1998 г.
Искам да изкажа моите виждания по отношение на доклада.
Докладът наистина представлява една моментна снимка за състоянието на околната среда в този период и ако някой по-задълбочено го разгледа ще разбере, че има неща, върху които правителството би следвало да приеме определени ангажименти, изхождайки от това, което е описано в доклада. Какво имам предвид?
Ние разглеждаме 1998 г., в която, аз бих казал, нито икономиката е работила толкова добре, с висок темп, нито някой е пречил да се решават някои проблеми, свързани с опазването на околната среда и водите и сравнявайки самия доклад, някои от данните по отношение на замърсяването с вредни емисии, се стига до заключението, че през 1998 г. не са били вземани достатъчно мерки по отношение на опазване на околната среда особено в такива райони, каквито са Пирдоп, каквито са районите около Асеновград, където работи Комбинатът за обработка на цветни метали, в които райони в сравнение с 1997 г. ние имаме завишаване на вредни емисии, на някои аерозоли, които влияят върху здравето на населението.

Мен особено много ме тревожи тази част от доклада, в която са разгледани въпросите за замърсяването вследствие на недостатъчни мерки, взети по отношение на закриването на уранодобива и в района на Бухово, и в района на Елешница, и в района на Сливен, където многократно аз съм поставял този проблем. Докладът доказва, че срещу тези вредни емисии, които са не само опасни за хората, но и за животните, които обитават тези райони, не са предприети необходимите мерки и продължават да бъдат реална предпоставка както за замърсяване на продуктите на животинския свят, така също оказват и пряко влияние върху човешките организми.
Считам, че този въпрос заслужава много сериозно внимание, защото в самия доклад е подчертано, че планираните средства в държавния бюджет за 1998 г., които са предвидени като средства за изпълнение на програмата по Постановление № 74 за отстраняване на недостатъците от уранодобива, са били изключително малки и просто не са използвани необходимите финансови средства за решаването на тези проблеми.
В този смисъл считам, че както и Агенцията по приватизация, така и Министерството на околната среда не са предприели достатъчно мерки по отношение на някои въпроси, свързани със следприватизационния контрол, по отношение на мерките за защита на околната среда през 1998 г. Не са взети достатъчно мерки, въпреки че аз писмено поставих въпроса и пред министър-председателя господин Иван Костов. В резултат на този доклад поставих въпроса за това какви са неговите действия като министър-председател и на правителството по отношение на това, че Агенцията по енергетика и енергийни ресурси не е взела достатъчно мерки. Отговорът действително имаше някакъв характер, че са потърсени отговорности, но при един по-задълбочен поглед се вижда, че само изпълнителният директор на това предприятие, което беше създадено в резултат на Постановление № 74, е бил сменен, без да се оцени действително ролята на Комитета по енергетика тогава, в 1998 г., след това Агенцията по енергетика и енергийни ресурси, чието ръководство и в момента считам, че не полага необходимите грижи за решаването на проблемите по отношение на пострадалите от последствията от уранодобива.
Считам, че в това отношение докладът може да бъде приет на днешното заседание, но правителството би следвало да потърси действително точните изводи от този доклад и да предприеме незабавно мерки както към нарушителите на изпълнението на тези задачи, които са били поставени през 1998 г., така също и за перспективата, която следва да бъде изпълнена в настоящата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата госпожа Росица Тоткова за процедура.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглеждането на годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г. моля в залата да бъде поканен заместник-министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение в залата да присъства господин Нено Димов - заместник-министър на околната среда.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господин Нено Димов да влезе в залата, за да вземе участие в дискусията.
Давам думата на заместник-министъра господин Нено Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна малко отзад напред това, което исках да ви кажа, тъй като чух последните думи, свързани с безпокойството за процедурата по отстраняване на последствията от уранодобива и това, което е написано в доклада по околната среда през 1998 г. в тази връзка. Искам да кажа, че тук наистина се гледа един доклад за 1998 г., в който се констатират някои неща, но междувременно започнаха доста процеси, които са вече към своя край, в някои сфери, които показват последствията, тоест, какви поуки сме си извадили през 1998 г. и какво сме направили впоследствие. Разбира се, това, което сме направили, не може да бъде отразено в този доклад, тъй като то е снимка на момента от 1998 г.
Само за ваша информация ще кажа, че например проектът в Бухово, който имаше за цел решаването на един такъв проблем, вече приключва. Най-вероятно ще бъде приет в началото на следващата година в окончателен етап. В Елешница също започна проектът. Там бяха осигурени 12,5 млн. евро от Министерството на околната среда и се изпълняват от фирмата на Агенцията по енергетика. Така че действително към онзи момент имаме определен резултат, а в следващите години това е започнало да се изпълнява и да се ликвидират последствията. То ще бъде отразено съответно в докладите 1990-2000 г.
А що се отнася до общото състояние, което се отразява в доклада през 1998 г., бих искал да наблегна, че това е първата година, в която се забеляза намаляване на емисиите от различните замърсители във въздуха спрямо продукт емисия, тоест на единица брутен вътрешен продукт. Това показва, че намаляването вече не е следствие от спада на производството, а е следствие от мерки, които се взимат. Такива тенденции има и в замърсяването с тежки метали вследствие на мерките, които са взети в някои предприятия, като "Кремиковци", ОЦК "Кърджали - Асарел", КЦМ - Пловдив. Също така се наблюдава и намаляване на отпадните води отново при повишаване на производителността.
Разходите, които са направени за решаване на проблемите в околната среда, нарастват от 1% от брутния вътрешен продукт в предходните години на 1,3%. Относителният дял, който имаме през 1997 г. от бюджета, е 1,1%, нараства до 3,1% през 1998 г. Дялът на фонда за опазване на околната среда от 4,4 нараства на 15,9%.
Тоест, виждаме колко много средства са насочени през 1998 г. към решаване на проблемите за опазване на околната среда. Имайки предвид всички изследвания, които са правени, необходимостта от прилагане на законодателството, което вече сме приели, и оценката колко ще ни струва това, е ясно, че тези средства ще продължат да нарастват. Но само спрямо 1997 г. това нарастване е повече от четири пъти.
Още едно важно нещо, което искам да отбележа, това е развитието на мониторинговата система. За първи път през 1998 г. ние започваме да докладваме на Европейската агенция по околна среда данни, които са включени в европейската мрежа за мониторинг. Това са санкции за въздуха, впоследствие се добавиха, но това не е отразено, разбира се, в този доклад, тъй като е станало през следващите години, и за станции за замърсяване на водите. Най-вероятно от 1 януари следващата година ние ще бъдем пълноправен член на тази агенция, но вече ще имаме тригодишен период от време, в който ние сме се стиковали поне с предаването на данни и там нямаме съществени проблеми. Тоест, нашите данни вече са достатъчно достоверни и се приемат от Европейската агенция.
Така че това е един много съществен напредък, който бележим в 1998 г. спрямо 1997 г. Аз тук няма да говоря за следващите години, тъй като ще има време и място за това. Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Друг някой желае ли да се изкаже?
Преминаваме към гласуване на проекторешението.
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за състоянието на
околната среда през 1998 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за опазване на околната среда
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1998 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 99, против 8, въздържали се 25.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Има думата господин Велислав Величков да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за банковата
несъстоятелност, № 002-01-50, внесен от
Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 19.10.2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за банковата несъстоятелност, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители на Българската народна банка и Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Милети Младенов, директор на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Изработването на нов Закон за банковата несъстоятелност има за цел осъществяване на бързина в производството и засилен контрол върху дейността на синдиците. В сега действащите разпоредби на Търговския закон съдът е натоварен освен с правораздавателни и с административно-охранителни функции, което усложнява и най-важното забавя процеса на несъстоятелността. С представения проектозакон административно-охранителните функции се прехвърлят върху Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Изработването на нов закон, а не на съответни допълнения в част четвърта на Търговския закон се налага по съображения на целесъобразност.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките поема фактически и функциите на събранието на кредиторите. Това се налага, защото се касае за несъстоятелност на банкови институти, където вложителите са основна част от кредиторите. Фондът, който гарантира безусловно влогове в размер до 7 хил. лева, е безспорно най-заинтересован от правилното и ефикасно провеждане на несъстоятелността.
По законопроекта се направиха и някои критични бележки. Трябва да се помисли дали Фондът за гарантиране на влоговете в банките може наистина да замести изцяло събранието на кредиторите. Кредитори на банки могат да бъдат и други банки, и особено чуждестранни такива. Може да се очаква, че изключването на тези кредитори от процеса по несъстоятелността ще затрудни желанието им да кредитират местните банки, което не е особено полезно, когато се очаква чуждестранно кредитиране у нас. Обърна се внимание и върху противоречието между чл. 16, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от законопроекта. В първия се предвижда всички решения на окръжните съдилища да се обжалват пред Софийския апелативен съд, а във втория - пред съответния апелативен съд. За уеднаквяване на практиката по несъстоятелността по целесъобразност е всички обжалвания да стават пред Софийския апелативен съд. Препоръчва се на вносителите да помислят върху така направените забележки.
След приключване на разискванията комисията реши с 8 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за банковата несъстоятелност, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет.
Председател на комисията: (п) Светослав Лучников"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания. Кой желае да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Учудваща е бързината, с която беше придвижен внесеният законопроект. И този глас "въздържал се" в комисията беше моят глас, доколкото тогава, раздаден същия ден, ние обсъждахме един законопроект, с който аз успях да се запозная донякъде. От тогава до сега имах време да се запозная с целия законопроект и това мое становище "въздържал се" вече като че ли по-категорично отива към гласа "против".
Ще си позволя да изложа аргументите пред вас, които оформят тази моя мотивация.
Първият въпрос, който възниква, е коя е причината да се прави един специален закон, който изцяло изключва приложението на разпоредбите за несъстоятелността, по която в българските съдилища вече има практика и която наистина крие особености по отношение на банките, но която процедура, процедурата на несъстоятелността, има една основна цел - удовлетворяване на кредиторите, независимо дали те са чуждестранни кредитори или са обикновени вложители, когато е засегнат много широк кръг от лица. Вносителят, Министерският съвет, е поставил като мото на своя законопроект "Защита на обществения интерес". Но нима не е обществен интересът на кредиторите? Нима тези, които дават своите средства в една банка, ще трябва изцяло да се доверят на една процедура, която става административна, и да се изключат изцяло правилата на състезателното производство?
По никой начин не мога да приема тази част от мотивите, в която се казва, че съдиите не разполагат с достатъчно време, специална подготовка - финансова, счетоводна, както и със съответния специализиран контролен апарат, за да упражняват административно-охранителна функция, адекватна на обема, особеностите и сложността на правоотношенията, които се пораждат при обявяване на банката в несъстоятелност. Това е една констатация, която звучи най-малкото обидно за българските съдилища.
И тук директно ще направя връзка със споменатия от господин Величков преди малко текст на чл. 16, в който се предвижда тази процедура да се движи единствено пред Софийския апелативен съд. Веднага възниква простият въпрос: нима правителството като вносител няма доверие на другите съдилища в България. Защо само едно съдилище, определено в закона, ще трябва да разглежда дела, които в крайна сметка касаят казуси, при които проблемите са едни и същи? В мотивите са направени някои упражнения, за да се стигне до истини, които би трябвало човек, който си е взел изпита по търговско право, да е констатирал, включително и една такава констатация, че е необходим специфичен законодателен подход, че първоначалната идея е била той да бъде само административен, но в крайна сметка от немай къде, а не защото процедурата по несъстоятелност трябва да се движи от съда, са оставени някои функции на съда. Разбира се, по-нататък в своето изложение ще се опитам да представя пред вас колко са орязани тези функции. "Участието на съда - има се предвид процесът на състоятелност - е неизбежно, доколкото при отнемането на лицензията на банката поради неплатежоспособност, както и в процеса на самото производство по несъстоятелност, възникват отношения, изискващи извършването на правораздаване." Чуйте какъв сериозен мотив излага вносителят, за да предложи този законопроект.
За какво става въпрос? Става въпрос за предоставяне на процедура, много често спорна, свързана с големи интереси, на един административен орган. Включително голяма част от актовете са необжалваеми и то с онзи мотив, че по Закона за банките и кредитното дело актовете на Централната банка не се обжалват. Хайде сега и тук по Закона за банковата несъстоятелност да не се обжалват тези актове.
Аз разбирам желанието на вносителите, прогласено като мотив, за бързина на банковата несъстоятелност. Но съвсем спокойно би могло да се търсят процедури в рамките на съдебното производство, при които да се постигне тази бързина.
Какъв е обхватът на закона? Обхватът на закона, уважаеми дами и господа, не покрива тези банки, които в момента са в процедура по несъстоятелност и които наистина са големият проблем на българското общество и в които синдици от списъка, одобрен от Централната банка, който преди две-три години беше коментиран при едни поредни промени, се обещаваше, че там процедурите по несъстоятелност изключително бързо ще доведат до осребряване на активите. Да не говорим за другата част от обещанията - как банкерите, които не са банкирали добре или са банкирали престъпно, ще попаднат в затвора. Този закон ще действа отсега нататък, тоест той няма да постигне онази бързина, която е необходима именно в онези случаи на закъсали банки, които ние заварихме и които все още са проблем на обществото, проблем на държавата. Може би единствено не са проблем, а средство за препитание на тези, които се въртят около тях - синдици от списъка на Централната банка, консултанти и пр. В пресата многократно бяха изнасяни скандални случаи на осребряване на имущество на фалирали банки, при които най-малко беше мислено за интереса на кредиторите или за интереса на вложителите, или за интересите на фонда.
Всички тези аргументи очертават една друга философия на банковия закон - административна философия. Философия, в която два органа - Централната банка и Фондът за защита на влоговете - ще изпълняват функции, които по-скоро са свързани с гражданския процес. Вносителят Министерски съвет си е позволил в тази типично гражданско-правна, търговско-правна материя да ползва не правилата на Гражданско-процесуалния кодекс, а да вкара правила, които са на Данъчно-процесуалния кодекс, правила, които във висока степен водят до невъзможност за защита на кредиторовите интереси.
В какво се превръща Фондът за защита на вложителите? Макар че в закона е казано, че той е контролна институция, то поне на две места се показва и законово се разписва, че той е една управляваща институция, защото синдиците са длъжни да изпълняват неговите указания. Но нещо повече, Фондът за защита на влоговете се превръща и в юрисдикция. Жалбите, които постъпват по отношение на определени действия на синдиците, се обжалват пред него. И няма обжалване пред съд. След като в мотивите подробно се описват всички неудачи с досегашната банкова приватизация, извършвана от синдици от списъка, който е направен от Централната банка, сега отново Централната банка и фондът искат още права и още права за тези същите синдици и кадри, които самите те са вписали в този списък.
Възниква следващият въпрос - къде остава кредиторовият интерес? Той изцяло е игнориран. Кредиторът и въобще събранието на кредиторите се превръщат в някаква периферна структура, независимо от това че именно за техните пари става въпрос. Структура, която има изключително малко права в процедурата по осребряване на имуществото. Има и друго смущаващо - в закона много фино е прокарано, че разходите по несъстоятелността отиват доста напред в реда на кредиторовите вземания, отиват на трето място. Предвидени са включително, уж законово, а всъщност по-нататък ще бъде развито и с наредби на Централната банка, доста добри приходи за тези, които са в списъка на синдиците. Те стартират, ако не ме лъже паметта, със 7 или 10 минимални заплати, а след шестия месец започват да договарят проценти от разпродаваното имущество. По договор с фонда, забележете! Никой кредитор няма права според този закон да отиде и да каже: чакайте, вие продавате имуществото, от което аз трябва да се удовлетворя. Аз имам интерес да знам как се продава то, имам интерес да знам за колко се продава, имам интерес то бързо да се продаде и при минимум разходи. Не, тези актове кредиторът нито може да ги обжалва, нито може да се намеси при тяхното постановяване. И пак в името на имагинерния обществен интерес. Общественият интерес тук е тъкмо такъв мотив, какъвто и разлятото понятие за национална сигурност в Закона "Анти-Чорни".
И аз си задавам следващия въпрос. Това, че явно има противоконституционност на определена част от текстовете, е едната страна на въпроса. Това, че всички искаме бързина на процедурите по несъстоятелност, включително и е записано в Споразумението с Международния валутен фонд, това също е ясно. Но каква е гаранцията, а аз мисля нещо повече, няма никакви гаранции, че тези хора, избрани люде от списъка на Централната банка, утре ще се разпореждат с това имущество под мотото "в обществен интерес" не в името на кредиторите, не в името на вложителите, а в името на техните лични интереси. Ние трябва да вярваме на същата тази Централна банка, която знаете как организира, ръководи процеса на несъстоятелност, трябва да вярваме на същия този фонд и на същите тези хора.
Но, забележете какво става при институционализирането на тази несъстоятелност: в Преходните и заключителни разпоредби са вкарани направо звучащи куриозно, бих казал, и обиждащо българския парламент като логика на разсъждение понятия. Не може да бъде заместник-председател на управителния съвет лице, което не е щатен служител на БНБ. Уважаеми дами и господа, на този фонд се дават определени конкретни функции. Всички, които са в управителния съвет, трябва да работят денонощно. И аз си задавам простия въпрос: този човек, като е на щат в БНБ и работи на 8-часов работен ден, как ще успява всички тези неща, които са разписани в закона, да ги върши и в другата институция? Ежедневно да работи там, за да може да функционира тази система! Или какво става? В Преходните и заключителни разпоредби някои, които смятат, че народните представители не четат мотивите и текстовете на законите, са решили в закона да пробутат такива текстове! Ами трябвало е поне да си запишат имената тези хора, че да минат те като закон през Народното събрание и директно да се оформи още с гласуването на закона и съставът на този фонд, който има изключително големи права по несъстоятелността.
Още веднъж подчертавам, в никакъв случай ние не можем да приемем логиката, че всички тези процедури, свързани с цени на имуществото, свързани с продажби на доста значително по размер имущество, няма да подлежат на съдебен контрол, няма да могат кредиторите да оспорват една цена. Цената ще се определя чрез оценка от специализирано одиторско предприятие, пак включено в списъка пак на Централната банка! Това специализирано одиторско предприятие, аз не знам кои са тези отбрани одиторски предприятия...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На Емилия Миланова!
МИХАИЛ МИКОВ: Това специализирано одиторско предприятие ще извършва и инвентаризацията на имуществото на фонда. Уважаеми дами и господа, каква е тази процедура? Гражданска? Административна? Или процедура, направена от определени лица в името на някакви определени корпоративни интереси.
Защо не е предвидено в закона поне търговете, които ще се провеждат, за имущество, когато то е на по-значителна стойност, да се пускат обяви за тях в ежедневниците, да има една по-голяма публичност, а се прилагат правила в седалището на банката, в общинския съвет по местонахождението на банката?
Има и един друг принципен въпрос. Какво става с тези институции, които извършват банкова дейност? Законът визира в себе си само банките, чиято съдебна регистрация и седалище са в Република България. Какво е положението с тези финансови институции, които по закон знаем, че има, които в крайна сметка също извършват по лицензия от Централната банка определени дейности? Ами, там има и едни кооперации, чието функциониране се урежда с наредба от Министерския съвет. Там също може да бъде накърнен в много висока степен обществения интерес. Защо всички тези институции не са включени в този законопроект, който претендира за една универсалност при уреждането на материята?
Не може, уважаеми дами и господа, да се приема един закон, уреждащ такава важна материя, единствено по съображения на целесъобразност. Пак заявявам: няма българин и няма народен представител, който да е против ускоряването на процедурите на банковата несъстоятелност. Но ускоряване в рамките на съдебната процедура, а не в дебрите на администрацията, където винаги условията за корупция, условията за съмнение при ликвидацията на имуществото са по-големи. И в крайна сметка трябва да се направи такъв закон, който да обхваща всичките случаи и другите институции, които извършват банкови операции, и да се помисли много сериозно за защитата на кредиторите. Защото обществен интерес в крайна сметка е интересът на кредиторите, независимо дали те са вложители или са хора, които са предоставили големи парични ресурси на една банка.
Още веднъж заявявам и ви призовавам да не приемаме този закон, чиято материя няколко пъти вече ни беше сервирана - един път като Преходни разпоредби в Търговския закон, втори път като Преходни разпоредби в Данъчния закон, а сега доби самостоятелна същност в Закона за банковата несъстоятелност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков, слушах Ви внимателно, когато говорихте. В крайна сметка означава ли, че избързването на правителството да внесе този закон и ние да го приемем е с цел преразпределителните процеси във финансовата система да се извършват от затворен кръг хора в полза на този затворен кръг хора срещу кредиторния интерес, който създава финансовият капитал в кредитната политика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ще ви прочета само чл. 8 от закона: "Производството по несъстоятелност за банка се открива, когато Българската народна банка, наричана по-нататък Централната банка, е отнела лицензията й за извършване на банкова дейност на основание чл. 21 от Закона за банките.".
Какво излиза? Че един кредитор може да вижда, че една банка е неплатежоспособна или най-малкото свръхзадлъжняла, но той няма самостоятелното право в защита на собствения си интерес, на собствените си пари да поиска обявяването на банката в несъстоятелност. Един е органът, който ще взема решението дали една банка е неплатежоспособна и трябва да бъде обявена в несъстоятелност и това е Централната банка. Защо да не може всеки кредитор, чийто пари се вижда, че изтичат, че потъват по-овреме да удари камбаната за болестта на това търговско дружество? Защо само Централната банка?
Но тук възниква още един въпрос, господин Нешев. Добре, де, нали на Централната банка й дадохме толкова много права да регулира банковата дейност. Малко ли са й тия права? Малко ли са й? Тя би трябвало овреме да следи, за да не се стига въобще до това състояние. А стигне ли се до състояние свръхзадлъжнялост и на неплатежоспособност, ами всеки трябва да може. Именно това е общественият интерес. Дори гражданинът, който отиде на касата и не му плащат депозита, веднага да пусне един сигнал, че има нещо около ликвидността на каса на тази финансова институция по-рано и по-бързо, а не администрацията, която винаги може да намери поводи да отсрочи този момент. Ето, това са въпросите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз мислех отначало да не вземам думата, но след като чух изказването на колегата Миков, реших и аз да се изкажа. И то е това, защото мен ме подразни различната позиция на колегата, която изрази на разискването в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията по този законопроект и позицията, която изрази тук пред вас. Въпреки че ние имаме общи становища и успяхме да ги изразим в заседанието на комисията, аз съм учуден как тук колега Миков не каза една добра дума за тоя законопроект, въпреки че на разискванията в комисията отстоя забележки, които, разбира се, и аз споделям. Общо взето той каза, че тоя закон е навременен. Сега виждам тук съвсем друга позиция - на тотално отричане на законопроекта. Затова ще си позволя малко по-обстойно да ви запозная с логиката на тоя законопроект. Тя е много проста.
Държавата със Закона за гарантиране на влоговете на гражданите направи така, щото при евентуално обявяване в несъстоятелност на една банка, тя да не позволи вложителите да бъдат ощетени. Тоест, да покрие техните вложения в тази банка. Това много скоро става система на определени икономически кръгове особено в периода 1994-1996 г., които започнаха да правят много проста схема - да създават банки, да карат вложителите да влагат пари, след това да източват тия банки чрез необезпечени кредити и добрата държава да отиде и да покрива тези кредити на вложителите, т.е. да ги обезщетява, така че всичко е пито-платено, само че ония пари излизат от банката и изчезват в неизвестна посока.
Проблемът, който се поставя, е, че след като държавата е създала такъв фонд, който гарантира тия вземания, не е ли редно тоя фонд да има по-сериозно участие в защита на интересите на тия вложители в банката? И не следва ли тоя фонд по-активно да участва в едно административно производство по обявяване на несъстоятелност, като по този начин той да може да гарантира осребряването на по-голям обем имущество на по-справедлива цена, защото в края на краищата той ще обезщетява тия вложители? Това е логиката, поради което този законопроект се предлага на вашето внимание като действително по него могат да бъдат правени поправки, като важните въпроси, които и аз споделям, са следните.
Аз твърдя, че вложителите също са кредитори...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Всички така твърдим.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: ..., така че не би следвало да се твърди, че не са защитени правата на кредиторите.
Действително, и тук аз споделям, че тези кредитори, които са извън вложителите в банка, би трябвало да имат възможност да обжалват актовете. Аз това го споделих в комисията, споделих го с господин Миков и го подкрепям. И между първо и второ гласуване това може да бъде поправено.
На следващо място, бих искал да кажа, че действително изключително сложен е въпросът за това откога да влезе законът - дали да влезе напред или да влезе със задна дата. Вносителите, които бяха в комисията, споделиха виждането, че въпросът е много сложен и биха могли да обсъждат възможността той да влезе и със задна дата. Но въпросът с уреждане на правоотношенията, които вече са създадени в сега обявените в несъстоятелност банки, е действително много сериозен и не е толкова прост.
Господин Миков знае много добре, че те го споделиха и аз бих се радвал, ако господин Миков направи между първо и второ гласуване предложения, които да уреждат този въпрос. Тогава ние ще ги споделим. Защо не?
Аз обаче не приемам тезата на колегата, който говори преди малко, че този закон не би следвало да бъде приеман, че той не гарантира или не урежда някакви правоотношения по един по-добър начин, по който бяха уредени досега. Аз пък не споделям виждането статутът, който е до момента, да остане по една много проста причина. Добре е имуществото да бъде осребрявано възможно по-бързо, за да могат да се защитят интересите и на кредиторите, както колегата Миков каза, така и на вложителите.
Не е възможно на практика това съкращаване на процедури да стане в съда и това хората, които работят в съдебната система, го знаят много добре. Защото и сега колегите съдии, които работят, са вдигнали ръце, защото при този щат и при тези хора те имат да изпълняват по много закони изключително съкратени срокове и просто не са в състояние да насмогнат. Това не е възможно на практика. Заради това тук е предвиден механизъм това да става по една по-бърза процедура, в която по-активно да участва този фонд за гарантиране на влоговете в банките.
Да, разбира се, и аз имам забележки за кръга лица, които могат, примерно, като професионални качества да бъдат посочени, да бъдат включвани в списъка на синдиците. Да, аз съм готов също да обсъждаме в комисията и възможността този закон да регламентира вече създадени правоотношения.
По отношение на дупликата, репликата на колегите от Демократичната левица, бих искал да заявя следното. Нима не може физически кредитор или лице, което има да взема пари от банката, да реализира своите вземания по реда с изпълнителен лист, ами трябва да ходи да обявява банката в несъстоятелност? Защо? Какво се цели с това? Та нима аз, като имам вземане, няма да си изкарам изпълнителен лист и да отида и да си реализирам правата, ами ще тръгна да обявявам банката в несъстоятелност? Сякаш тя няма достатъчно имущество, което да ме удовлетвори? Напротив, банката има интерес, когато станат много такива кредитори, да изпревари и да се обяви в несъстоятелност, защото тогава тръгва една процедура, която е много по-добра, отколкото отделни кредитори да вадят изпълнителни листа и да започнат да реализират вземанията си.
Така че, когато говорим за този законопроект, аз го намирам за достатъчно добър и даже бих казал - ненавременен, защото още колегите в миналото Народно събрание е трябвало да приемат подобен законопроект. Аз питам защо не са го приели те и да го направят така, както намерят за добре?
Аз смятам, че този законопроект е добър. Разбира се, по въпросите за обжалванията, възможността за обжалвания и на други кредитори - аз споделям едно такова виждане, че не е възможно да не се даде такава правна възможност и на други кредитори да обжалват актовете, защото те също имат интереси. Не само интересите на фонда, респективно на вложителите, са тук.
Също така съм готов да разработим евентуално текстове, които да реализират урежданията на отношенията по сега откритата несъстоятелност на банки.
Но така или иначе, аз смятам, че това е голяма крачка напред в уреждане на тези правоотношения с една единствена цел - да престане порочната практика банките в несъстоятелност да се точат с 5-6 години, където осребряваното имущество прогресивно да намалява, а да направим общи усилия този процес да стане по-кратък, по-ефективен, разбира се, при адекватна защита на кредиторите.
В този смисъл аз ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За първа реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз казах защо съм променил становището си. Просто прочетох целия законопроект и се хванах за главата.
Господин Рафаилов, Вие по същия начин и със същия ентусиазъм защитавахте промените в Търговския закон, свързани със синдиците, и със същите мотиви. И те се приеха от залата. Ние не ги подкрепихме тогава.
Констатацията и мотивите на правителството са: "В много случаи синдиците на банките не упражняват правомощията си и не изпълняват задълженията си с дължимата грижа." Това е ефект от онези промени, които Вие тогава така възторжено защитавахте.
Но, забележете, след тази констатация в мотивите какво предлага на нашето внимание правителството - става въпрос за чл. 35, ал. 5: "Синдикът дължи обезщетение за виновно причинените вреди." Значи само за виновните, трябва да се доказва вина. А иначе, че там е загинало имуществото, няма да носи отговорност. Хем казва в мотивите, че не си гледат работата, хем от списък, подбран от Централната банка, хем ги защитаваме, че само за виновното ще носят отговорност. Нали затова взимат големите заплати - да има грижа по-висока от обикновения гражданин, на добрия търговец, на човек, който има и уменията, и опита да не загине имуществото.
Нещо повече. Тук има едни мерки, които се налагат на синдиците. И какви са мерките? За нарушение на закона го викат да го мъмрят или му намаляват заплатата! Може ли това да бъдат наистина строги мерки? Защото има наистина нещо гнило - казват "системата не функционира, не е добре" и в същото време създаваш една каста, на която по закон й даваш супер права и там отношенията ще се решават между нея и фонда. Че къде са кредиторите в цялата тази игра? Те са изключени от нея.
Нещо повече. Има още едно нещо, което прави този закон недопустим. Има поне по четири основни състава и основни материи в закона предвидена делегация на Централната банка с наредба да урежда права, забележете, не процедури, права, включително и по отношение на заплатите на синдиците, въпреки че в мотивите е казано, че те са уредени в закона. Четеш текста в закона и виждаш, че в закона е казано: толкова минимални, може и процент, ама иначе ще го уредим в наредба на Централната банка.
В крайна сметка това е закон, направен от Централната банка за нея си, пробутан на правителството и за кръга от синдици и одиторски предприятия и не решава по никакъв начин тези въпроси, които вие поставяте и цялото общество. Какво става с процедурите на фалиралите банки, които се точат, точат, точат, и нищо освен големите разходи за издръжка на тези, които са сложени, за да осребряват имуществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря. Може да го приемете като реплика, може и като молба, но ми се струва, че материята за банковата несъстоятелност има толкова важно значение за държавата, та спекулирането с исторически факти не показва уважение към нея.
Законът за защита на вложителите е приет през 1996 г. и беше приет, защото недобросъвестни длъжници и недобросъвестни банкери източиха една част от банковата система. Наистина гражданите трябваше да бъдат защитени и никой не спори за това.
На второ място, според мен, този закон се явява един етап в уреждането въобще на проблема за банковата несъстоятелност, проблем, който е сравнително нов за нашето общество.
Аз лично ще го подкрепя, защото, според мен, той съдържа принципи, гарантиращи, от една страна, оздравяване на банките. Според мен целта на една банка в несъстоятелност е не толкова да се осребри имуществото. Много по-добре е банката да се стабилизира. Ако я сравним с пациент, който се е разболял, синдикът е лекарят, който трябва да го излекува, а не да го умори.
Така че аз лично смятам, че синдиците имат важна роля. Във всеки списък може да има неподходящи хора. Критериите могат да се прецизират.
Разбира се, законът има и недостатъци, но, според мен, те могат спокойно при добра воля да се изчистят на второ четене. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Друга реплика няма.
За дуплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Ще отговоря на дупликите по обратния ред.
Първо, искам да благодаря на колежката Мариела Митева, защото тя доказва, че когато говорим за сериозна юридическа материя, няма значение общо взето кой от коя политическа сила е. И аз й благодаря за това.
По отношение репликата на колегата господин Миков, бих искал да кажа следното: господин Миков, аз съм учуден, защото ние сме хора, които говорим на един език, но тук май че много често говорим на различни езици! Когато говорим за законопроекта, аз говорех за него, имайки предвид, че той е на първо гласуване и трябва да говорим по принцип. Във Вашата реплика Вие дадохте примери, които касаят отделни текстове на закона. Тоест, ние сега в момента текстове ли разискваме или говорим за принципите на закона?
По отношение на Вашия текст аз ще кажа, че Вие прочетохте чл. 35, ал. 5, но забравихте да прочетете чл. 35, ал. 1, която казва, че "за виновно поведение на синдиците се налагат глоби по реда на глава десета". Друг е въпросът, че аз считам, че по глава десета предвидената санкция от 400 до 2500 лв. е занижена. (Неразбираема реплика от място на господин Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: И аз ще приема завишаване на тези глоби или Вашето предложение между първо и второ гласуване, което предвижда и допълнителни наказания. Но това касае предложение между първо и второ гласуване. Поне аз знам, че Вие сте човек, който има добри познания по тази материя. Затова аз Ви призовавам и Ви моля със съвместни усилия в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол между първо и второ четене да направим този закон по-добър. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Той виновно изпомпал, пък ти ще го глобяваш! Махаш го веднага!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Такава е философията...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Каква философия? Махаш го веднага!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма други желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за банковата несъстоятелност № 002-01-50, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 107, против 14, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
От 11,30 ч. се откриват две изложби в Клуба на народния представител. Фондация "Свят на радост" представя изложба на детска хартиена пластика "Да живеем заедно" и Пламен Стоилов, наш колега, и пернишките художници Емил Попов, Иван Стратиев, Иван Букарски, Антоний Киров, Емил Младенов и Ангел Атанасов ви канят на откриване на изложба също в Клуба на народния представител. Това е благотворителна изложба.
Почивка до 12,00 часа. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Има думата господин Методи Андреев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 43 няма предложения на колеги народни представители.
Комисията предлага следната редакция на чл. 43, преномериран в чл. 33:
"Чл. 33. В урегулиран поземлен имот за жилищно застрояване с повече от една сграда, както и при комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси разстоянието между сградите на основното застрояване се определя с наредбата по чл. 13."
По чл. 44 също няма предложения на колеги народни представители.
Комисията предлага следната редакция на чл. 44, преномериран в чл. 34:
"Чл. 34. Във вилните зони сградите са на разстояние най-малко 4 м до страничните граници и най-малко 6 м до дъното на урегулирания поземлен имот. Най-малкото разстояние между сградите през улицата и през дъното на имота се определя по реда на чл. 32."
По чл. 45 също няма предложения на колеги народни представители.
Комисията предлага следната редакция на чл. 45, преномериран в чл. 35:
"Чл. 35. (1) Разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради. В този случай дълбочината на застрояване на нежилищната сграда се определя по реда на чл. 31, ал. 4.
               (2) Разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м, а между тези сгради в урегулиран поземлен имот - съобразно подробния устройствен план и при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите изисквания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 43, 44 и 45 на вносителя някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 43, който става чл. 33, чл. 44, който става чл. 34 и чл. 45, който става чл. 35 така, както са предложени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Членове 33, 34 и 35 са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Раздел V - "Отклонения от правилата и нормативите за застрояване".
По наименованието на раздела няма предложения от колеги народни представители.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за раздел V.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел V така, както е предложено от вносителя.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на раздел V е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 46 има предложение на народния представител Юрий Юнишев - в чл. 46, ал. 2, на втория ред съюзът "с" да се замени с израза "със или без".
Комисията не подкрепя предложението.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Предложение от народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Пламен Славов - чл. 46 придобива следната редакция:
"Чл. 46. С работен устройствен план се допуска отклонение от нормите от раздел IV, чл. 41, 42, 43, 44 и 45 съобразно архитектурно-устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарни правила и нормативи."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 46, преномериран в чл. 36:
"Чл. 36. (1) За запазване на заварени годни сгради се допуска в работните устройствени планове фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години, или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за паметниците на културата и музеите. В тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда.
               (2) Въз основа на работен устройствен план заварените масивни сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В този случай се допуска разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване.
               (3) При архитектурно-градоустройствено оформяне на кварталите със свързано застрояване, когато височината на сградата трябва да се съобрази с височината на заварените сгради, се допуска въз основа на работен устройствен план разстоянието между съседните сгради откъм дъното на урегулирания поземлен имот, както и разстоянието между линиите на застрояване от двете страни на улицата да се намалява най-много с една трета.

(4) По предложение на общинския съвет с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството могат да се допускат и по-големи отклонения от установените в алинеи 1, 2 и 3 за квартали и улици с предимно застроени урегулирани поземлени имоти (50 на сто и повече) в централните части на градовете."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 46 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Има и предложение на народния представител Пламен Славов.
Предложенията на народните представители Юрий Юнишев и Методи Андреев се оттеглят.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов.
Гласували 85 народни представители: за 18, против 65, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 46, който става чл. 36, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 14.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: "Раздел VI - Изисквания към жилищните сгради и жилищата".
Тук няма предложения на народни представители.
Комисията предлага следното заглавие на раздел шести: "Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и жилищата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел шести, както е предложено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на раздел шести е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 47 има предложение от Тодор Костадинов, което по принцип е прието от комисията.
Комисията предлага текстът на чл. 47 да се премести в "Допълнителни разпоредби".
Комисията предлага чл. 47, преномериран в чл. 37, да придобие следното съдържание:
"Чл. 37. (1) Сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план.
(2) Сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.
(3) В сградите със смесено предназначение помещенията и обектите за нежилищни нужди, свързани с масов достъп на външни лица, се разполагат под жилищните обекти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заместващия текст на чл. 47, който става чл. 37, както е предложен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Новият член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 48 и ма предложение от народния представител Тодор Костадинов, което се подкрепя по принцип от комисията, и предложение от народния представител Методи Андреев, което също се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 48, преномериран в чл. 38:
"Чл. 38. (1) В надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, а в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземните етажи - гаражи, по изключение трафопостове, както и други обекти и съоръжения на техническата инфраструктура при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност.
(2) Обекти за стопански и обслужващи дейности в новоизграждаща се жилищна сграда се предвиждат в подземните, в полуподземния и в първите етажи, ако са осигурени самостоятелни входове към тях и са съобразени със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания.
(3) В съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия етаж, преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обектите. По изключение може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа на решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и с изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта.
(4) Съществуващо жилищно помещение или самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда може да се преустрои с промяна на предназначението му за магазин или за други обслужващи дейности, извън тези по ал. 3, при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и ако се осигури самостоятелен вход извън входа и общите помещения на жилищните етажи. В тези случаи се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта.
(5) Съществуващи законно изградени помещения и обекти за нежилищни нужди в жилищна сграда могат да бъдат преустроявани по общия ред.
(6) Към проектите за преустройства по алинеи 3, 4 и 5 задължително се представя становище на инженер-конструктор, а когато се налагат изменения в строителната конструкция или се увеличават натоварванията - конструктивна част към проекта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст има две приети по принцип предложения.
Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Господин председател, колеги! Аз мисля, че предложението на господин Костадинов, няма го в залата, съжалявам, но не виждам как му е прието по принцип предложението да отпадне думата "трафопостове" и какво е това написано "по изключение трафопостове". Щом има изключение, винаги могат да се слагат трафопостове в жилищните сгради.
Но аз знам в Търговище, откъдето е избирателният ми район, че има два апартамента, в които никой не желае да се настани, които са в непосредствена близост до трафопостове. И аз мисля, че един трафопост, поставен под жилищен етаж, направо ще стане необитаем за живущите в тази жилищна постройка. Затова мисля и предлагам наистина да отпадне думата "трафопостове".
Но както е написан така текстът, може би трябва да отпадне "по изключение трафопостове, както и други", а да остане "обекти и съоръжения от техническата инфраструктура", без трафопостове, "при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарни и други технически изисквания".
Това е моето предложение, господин председател. Защото на практика пише, че е прието по принцип, но си остава да съществува в текста, което дори е предложено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има думата господин Димитър Желев.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще опонирам на колегата, говоря за техническия смисъл.
В целия свят се правят трафопостове под жилищни сгради, като се спазват съответните пожарни изисквания и хигиенни изисквания. За да се правят трафопостове под жилищни сгради, има специални изисквания, специални трансформатори, аз съм електроинженер и познавам тази материя и зная, че навсякъде се прави това нещо.
Няма смисъл да се пише това нещо. При полагане на взривозащитени трансформатори и при спазване на звуковите норми и вибрационните, няма никакъв проблем. Проектантът е длъжен да направи това нещо, когато проектира съответните трафопостове.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): В България няма.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Има, да. Не мога да ви кажа като бройки, но поне във Варна аз знам няколко. Вижте, в България може нищо да няма в момента, но техниката го налага в следващия момент да има. Ще дойде момент, в който в центровете на градовете няма да има къде да се строят трафопостове. Предполагам, че сте съгласен с това, освен под сградите. Няма друго място.
При спазване на съответните изисквания няма причина да не се впише това нещо в закона. Той се прави с оглед да работи поне 30-40 години, както при предишното ТСУ - 30 години се променя, не се променя, но 30 години просъществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Желев, аз съм съгласен с това, което казвате. И по много други области в света има много по-напреднали технологии, които се изпълняват. Но за съжаление в България ги няма. И аз затова Ви попитах - кажете какъв процент има в България изградени такива трафопостове? Аз искам да Ви кажа, че няма и един процент изградени такива трафопостове, за които Вие говорите. Другите са с абсолютен, но огромен шум и с вибрации, които са направени в момента.
И ще Ви кажа, че когато се изготвя един подробен градоустройствен план, той не може да бъде приет, без да са определени местата на трафопостовете. Така че това изискване е изискване при проектирането на този подробен градоустройствен план и там са определени местата на трафопостовете.
Аз мисля, че този проблем не съществува поне в 90 на сто от населените места в България. Това са само за изключителни случаи, когато може да се иска изграждането на трафопостове в населените места и то предимно под жилищните сгради.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за отпадане в преномерирания чл. 38, ал. 1 думите "по изключение трафопостове, както и други".
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 63, против 74, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има думата господин Димитър Желев.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (СДС): В чл. 38 предлагам там, където пише "изрично писмено съгласие на всички собственици и непосредствени съседи на обекта", в ал. 3 да стане: "изрично писмено нотариално заверено съгласие". И ще ви кажа защо.
От опита, който имам, аз работя в системата на Държавен технически контрол в строителството, Националния строителен контрол, всички тези обекти подлежат на държавно приемане и преди това издаване на редица документи. Не е документ, когато ти донесат писмено съгласие на някой непосредствен съсед, който го няма, примерно, в София, във Варна или не знам къде. И ти не можеш да приемеш това писмено съгласие, без то да има нотариална заверка, защото не знаеш дали това е същият този съсед или просто ни е написал едно удостоверение. Може да се направи и се правят тези нередни неща.
Затова най-точното писмено съгласие е "писмено нотариално заверено съгласие". Те не са толкова много и не създават такива трудности на собствениците. Предлагам това нещо. Ще улесните работата на службите, които се занимават с проблемите на териториално и селищно устройство. Това важи за ал. 3 и ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За противоположно становище има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Ще изкажа противно становище на това, което изказа господин Желев, защото над 7 години съм работил именно в тази област. Ще ви кажа, че досега само два пъти при подписано съгласие от собствениците са идвали да оспорват, че не са техните подписи. Когато той дойде и каже, че не е техният подпис, разбира се, цялото това съгласие става незаконосъобразно и процедурата не може да мине. Но, както предлага той - нотариално заверено - аз съм единият от собствениците и за някой друг, който трябва да направи нещо, ще ме задължите аз да отида да дам 3,00 лв. в Нотариата, за да си извада нотариално заверено съгласие? Никога няма да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами ще ви построят, като не го направите.
РУМЕН ТАКОРОВ: Е, как? Като не дадете съгласие, той не може да построи, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За 3,00 лв. ли ще спорим тук?
РУМЕН ТАКОРОВ: Не, говорим по принцип, че такава практика няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е една гаранция точно за тези хора, за които Вие преди малко се изказахте.
РУМЕН ТАКОРОВ: Напротив, Вие в момента работите против хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всеки, който е заинтересован, три пъти ще си завери, това ще е гаранция точно за тези хора.
Моля, гласувайте чл. 38 така, както е предложен от комисията, като в ал. 3 и 4 след думите "изрично писмено" се добавят думите "нотариално заверено".
Гласували 97 народни представители: за 84, против 12, въздържал се 1.
Новият чл. 38 е приет с посочените корекции.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Член 49. По чл. 49 няма предложения на колеги народни представители.
Комисията предлага следната редакция на чл. 49, преномериран в чл. 39:
"Чл. 39. (1) Във вилна сграда могат да се изграждат гаражи в първия етаж или под терена, както и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност в етажите и подпокривното пространство.
(2) При промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38, е необходимо и изрично писмено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти."
По чл. 50 няма предложения на колеги народни представители.
Комисията предлага текстът на ал. 1 да се премести в Допълнителни разпоредби и предлага следната редакция на чл. 50, преномериран в чл. 40:
"Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
(2) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват."
Както беше при предишния член - чл. 38, тук също е необходимо да се впише, че има изрично нотариално заверено писмено съгласие. Става дума ал. 2 на чл. 39, по същата логика, както беше в чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 49 или 50? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 49, който става чл. 39, и чл. 50, който става чл. 40, така, както са предложени от комисията, като в чл. 39, ал. 2, след думите "изрично писмено" се добавят думите "нотариално заверено".
Гласували 103 народни представители: за 87, против 14, въздържали се 2.
Новите чл. 39 и 40 са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: За чл. 51 има предложение от народния представител Тодор Костадинов.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 51 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов, подкрепено от комисията - чл. 51 да отпадне.
Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1.
Член 51 на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Раздел Vll.
По заглавието на раздел Vll няма предложения на колеги народни представители.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за раздел Vll: "Допълващо застрояване, стопански и второстепенни постройки, огради."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел Vll така, както е предложено от вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел Vll е прието.


ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Член 52. Има предложение от народния представител Тодор Костадинов в чл. 52 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 52, преномериран в чл. 41:
"Чл. 41. (1) Постройките на допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се разрешават съобразно режима на ползване и застрояване, определен с подробен устройствен план.
              (2) Постройките на допълващото застрояване са едноетажни и се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващото застрояване в съседен имот.
              (3) Когато постройки на допълващото застрояване не са предвидени с действащия подробен устройствен план, те се допускат въз основа на скица за проектиране по чл. 140, ако се застрояват свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане в чл. 52 на ал. 3.
Гласували 90 народни представители: за 12, против 78, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 52, който става чл. 41, така както е предложен от комисията, като в ал. 3 чл. 140 се посочва условно - може да се промени номерацията, тъй като ние не сме го приели още.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Новият чл. 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Член 53. Има предложение от народния представител Тодор Костадинов в чл. 53 ал. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение и от народния представител Пламен Славов - в чл. 53 да се създаде ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Постройките могат да се разполагат на вътрешната граница на имота и без да се покриват калканните стени в съседния урегулиран имот при наличие на нотариално заверена декларация (заявление) от собствениците на съседния имот."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 53, преномериран в чл. 42:
"Чл. 42. (1) Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот.
              (2) При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване, с изключение на стопанските постройки за отглеждане на домашни животни и второстепенните постройки, са с височина до 3,6 м и трябва да са на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, могат да бъдат най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот (при отклонение от южната посока до 45 градуса).
              (3) Свободно разположените полуподземни постройки с превишение до 1,2 м над прилежащия терен могат да са на разстояние не по-малко от 1,5 м от вътрешната граница на урегулирания поземлен имот."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст и по предложенията някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на ал. 2 и 3 на чл. 53.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов за нова ал. 4.
Гласували 83 народни представители: за 6, против 73, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 53, който става чл. 42, така, както е предложен от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Новият чл. 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Член 54. По него няма предложения на колеги народни представители.
Комисията предлага следната редакция на чл. 54, преномериран в чл. 43:
"Чл. 43. (1) За нови сгради необходимите места за гариране и/или паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот.
              (2) Във вилни зони могат да се изграждат гаражи като допълващо застрояване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще направя процедурно предложение този текст да се върне за разглеждане отново в комисията. И ще ви кажа защо.
Аз мисля, че този текст не е работещ. Какво показва досегашната практика? Навсякъде се изисква необходимите паркоместа или гаражи да бъдат изградени в дадена жилищна или нежилищна сграда. Ние вече гласувахме текст, който пък разрешава тяхното преустройство. И на практика с този текст ние нищо не правим. Ние изискваме при проектирането да има необходимият брой гаражи и необходимият брой паркоместа, но ние не гарантираме въобще докога тези гаражи няма да могат да бъдат преустройвани в магазинчета или в нещо друго. Ние не решаваме проблема с този текст. Или трябва да сложим някаква забрана примерно за 5 или за 10 години, че тия гаражи не могат да бъдат преустройвани, или да променим текста, който гласувахме, където да запишем, че не може гаражи да бъдат преустройвани в обекти за обществено хранене. Само по този начин ние ще решим този проблем. В противен случай това е един кух текст, който не действа на практика - правиш го за гараж и още на втората седмица можеш да го преустроиш. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Такоров. Вашето предложение е за отлагане на този текст. Добре.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението за отлагане разискванията по чл. 54 на вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 83, против 27, въздържали се 2.
Предложението е прието. Отлага се разглеждането на чл. 54.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Член 55 - има предложение на народния представител Тодор Костадинов ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 55, преномериран в чл. 44:
"Чл. 44. (1) В селата могат да се изграждат стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид.
 (2) В градовете и във вилните зони стопански постройки за отглеждане на домашни животни могат да се изграждат по изключение само съобразно единен за зоната режим на ползване и застрояване, приет от общинския съвет.
 (3) Стопанските постройки за отглеждане на домашни животни се изграждат с височина до 5,5 м над прилежащия терен и до 8,5 м до най-високата част на покрива. В рамките на тези височини се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Андреев.
Желаещи за изказване няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на ал. 3.
Гласували 88 народни представители: за 21, против 67, няма въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложения от вносителя чл. 55, преномериран в чл. 44, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Член 44 преномериран е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Член 56 - има предложение от народния представител Тодор Костадинов чл. 56 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, преномериран в чл. 45 по принцип и предлага след думата "урегулиран" да се добави думата "поземлен".
"Чл. 45. Стопанските постройки не могат да се разполагат на калкан на стена на жилищна сграда в съседен урегулиран поземлен имот."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Андреев.
Не виждам някой да желае да вземе думата.
Моля да гласуваме предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на чл. 56 по номерацията на вносителя.
Гласували 74 народни представители: за 10, против 64, няма въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 45, както беше прочетен от господин Андреев.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Член 45 в новата номерация е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Член 57 - има предложение от народния представител Тодор Костадинов ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 57, преномериран в чл. 46:
"Чл. 46. (1) Второстепенни постройки (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.
 (2) Второстепенните постройки са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 метра."

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте неприетото предложение на господин Тодор Костадинов за отпадане на ал. 2 на чл. 57.
Гласували 78 народни представители: за 3, против 70, въздържали се 5.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте преномерирания чл. 46 така, както е предложен от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Член 46 в номерацията и редакцията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 58 има предложение от народния представител Тодор Костадинов - ал. 1 на чл. 58 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 58, преномериран в чл. 47:
"Чл. 47. (1) Летни кухни се разполагат свободно или свързано, без да се спазват изискванията за разстояния от сградите на основното застрояване.
(2) Басейни, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от три метра от границите на имота."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложението на господин Костадинов за отпадане на ал. 1.
Гласували 100 народни представители: за 24, против 76, въздържали се няма.
Предложението на господин Костадинов за отпадане на ал. 1 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за преномерирания чл. 47 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 3, въздържали се няма.
Член 47 в редакцията и номерацията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 59 има предложение от народния представител Тодор Костадинов - в чл. 59 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 отпада.
2. Алинея 3 става ал. 2.
3. Алинеи 4, 5 и 6 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Пламен Славов - ал. 2 в чл. 59 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 59, преномериран в чл. 48:
"Чл. 48. (1) Урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти.
(2) Видът, формата и височината на оградите се определят от главния архитект на общината съобразно характера на населеното място, теренните особености, предназначението на урегулирания поземлен имот и в съответствие с правилата и нормативите към действащите подробни устройствени планове.
(3) Оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата.
(4) Допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен. При денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти височината на плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен.
(5) Към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м.
(6) Изключения от изискванията по алинеи 4 и 5 могат да се допускат съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряване на архитектурно единство, както и за обекти на културно-историческото наследство въз основа на индивидуален архитектурен проект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз ще подкрепя предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на ал. 2. И бих направил пак процедурно предложение този член да се отложи и отново да бъде разгледан в комисията. Съгласен съм, че видът, формата и височината на оградите би трябвало да се определят от главния архитект, но само в кварталите, в които има сгради, обявени като паметници на културата и др. На човек, който си е взел индивидуален парцел и иска да си осигури някакъв собствен уют на живеене, който оградата ще му даде именно като си загради по някакъв начин поземления имот, главният архитект ще му каже: не, няма да правите плътен зид, а ще направите решетъчен зид през 15 см и т.н. Аз мисля, че това ще противоречи на личния избор на самия човек за начина му на живот в поземления имот, който е негов. И може би ще създаде предпоставка някъде главният архитект по лични взаимоотношения или поради нещо друго да предписва неща, които самият собственик не може да изпълни като ограда.
Правя процедурно предложение за отлагане разглеждането на този текст и връщането му отново в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Постъпило е предложение на господин Такоров за отлагане обсъждането на текста.
Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане обсъждането на текста на чл. 59 в основната редакция, преномериран в чл. 48.
Гласували 102 народни представители: за 66, против 36, въздържали се няма.
Отлага се разглеждането на чл. 48 в новата редакция, 59 - в основната редакция на вносителя.

ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: "Раздел Vlll - Временни строежи".
По отношение на заглавието няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за раздел Vlll.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Друго становище?
Моля, гласувайте заглавието на раздел Vlll.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел Vlll е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 60 има предложение на народния представител Тодор Костадинов - в чл. 60 изразът "поземлени имоти" да се замени с думата "парцели".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Пламен Славов - чл. 60 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 60, преномериран в чл. 49:
"Чл. 49. (1) Собствениците на урегулирани поземлени имоти, за които с подробните устройствени планове е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на държавата и общините, имат право, по изключение, да изградят временни строежи за задоволяване на неотложни жилищни, професионални, обслужващи и стопански нужди, ако общината:
1. откаже да измени подробния устройствен план поради липса на условията по чл. 134, ал. 2;
2. откаже да изкупи имота при условията на чл. 199, ал. 2 или в месечен срок не отговори на направеното предложение за продажба.
(2) Освен в случаите по ал. 1 временни строежи могат да се разрешават по реда на този раздел в урегулирани поземлени имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване или е наложена строителна забрана, с изключение на свлачищни райони.
(3) Строежите по ал. 1 се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителство да започне през следващите три години. Отчуждаването на тези временни строежи се извършва при условията и по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Андреев.
Господин Такоров, имате думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще направя само една редакционна бележка - да отпаднат думите "по изключение" в ал. 1. Ами, ти имаш право. И отдолу сме изредили кога може да се изгради временен обект. Значи той има право. Къде е изключението? Изключението е посочено.
Мисля, че няма смисъл да създаваме такива тежки текстове - "има право, но по изключение...".
Затова предлагам думите "по изключение" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Първото неприето предложение е това на господин Тодор Костадинов - да се заменят думите "поземлени имоти" с думата "парцели". Няма да го поставя на гласуване, тъй като понятието "парцели", с гласуване на Народното събрание, е отпаднало още през м. април, когато гледахме Закона за кадастъра и имотния регистър и приехме новото понятие "урегулиране поземлени имоти". Ако го приемем, ще объркаме цялото законодателство. По този начин сме гласували и текстовете дотук.
Моля, гласувайте предложението на господин Пламен Славов, което не е прието от комисията, чл. 60, в номерацията на вносителя, да отпадне.
Гласували 88 народни представители: за 13, против 74, въздържал се 1.
Предложението на господин Славов не се приема.
Имате думата, господин Андреев.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Смятам, че предложението на господин Такоров има логика. След като изброяваме надолу тези изключения, за които става дума, изразът "по изключение" става излишен.
Предлагам да подкрепим предложението на господин Такоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Андреев.
Моля, гласувайте предложението на господин Такоров в преномерирания чл. 49, ал. 1, третият ред думите "по изключение" да отпаднат.
Гласували 84 народни представители: за 73, против 11, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на думите "по изключение" в ал. 1 на чл. 49 е прието.
Моля, гласувайте чл. 49, преномериран в редакцията, приета от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Член 49 е приет.
И тук ще направя същата забележка, която преди малко направи председателят на Народното събрание - препращането към следващите текстове е условно, като номерация.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 61 има предложение на народния представител Тодор Костадинов - чл. 61 да отпадне. Същото е предложението и на народния представител Пламен Славов - чл. 61 да отпадне.
Комисията не приема предложенията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 61, преномериран в чл. 50:
"Чл. 50. В случаите по чл. 49 лицата могат да изградят следните временни строежи:
1. в застроени урегулирани поземлени имоти:
а) едноетажна пристройка към законно изградена сграда със застроена площ до 40 кв. м; ако пристройката е двуетажна, тя може да бъде до 30 кв. м на всеки етаж;
б) преустройство на таванско помещение, вместо пристрояване по буква "а", като се изгради надзид по 1,5 м и се направят капандури, независимо от етажността на сградата;
в) ателие или обект с обслужващо предназначение за задоволяване на други нежилищни (професионални или стопански) нужди на собственика при спазване на ограниченията по буква "а";
г) второстепенни постройки, свързани с жилищните нужди и леки стопански постройки при условията на чл. 46;
д) гараж, а при съсобственост на имота - гараж за всеки съсобственик;
е) лека ограда;
2. в незастроени урегулирани поземлени имоти:
а) жилищна сграда със застроена площ до 60 кв. м на два етажа;
б) жилищна сграда на един етаж до 80 кв. м;
в) строежи по т. 1, букви "в", "г", "д" и "е".".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Андреев.
Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Не знам, не съм присъствал на разискванията на този закон в комисията, но не мога да си обясня нещо. Например, в чл. 50, ал. 2 - "в незастроени урегулирани поземлени имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е т. 2.
РУМЕН ТАКОРОВ: Точно така! Ако неурегулиран поземлен имот е за жилищно строителство и ние му разрешаваме да построи застроена площ от 60 кв. м на два етажа - 120 кв. м, кое му пречи на базата на площта, ако поземленият имот е за жилищни нужди, той да си направи проекта за отреденото му петно по подробния градоустройствен план и да си предвиди етапност за застрояването. И мисля, че това нещо може да се направи единствено, ако урегулираният поземлен имот е за нежилищни нужди. Тогава да, съгласен съм, ако общината има някаква необходимост от жилищни нужди, но има хора, които са съгласни да изградят временни постройки в посочената тук квадратура, но ако поземленият имот е за жилищни нужди аз не виждам никакъв смисъл! 60 кв. м на два етажа, това са 120 кв. м жилищна площ. Той ще си направи на един етаж етапното застрояване на парцела, на обекта, сградата, която му е дадена и така ще продължи напред.
Затова мисля, че тези квадратури, които са дадени тук, могат да останат, но да допълним само: "незастроени урегулирани поземлени имоти за нежилищни нужди".
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (СДС, от място): Става въпрос точно за началото.
РУМЕН ТАКОРОВ: Това нещо може да се приложи.
Моля? Никъде не пише. Никъде не пише!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, не с реплики от място. Господин Желев, ако желаете, можете да направите реплика на господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не, прав сте. Вземам си думите обратно, защото тези имоти наистина са публична общинска собственост. Аз мислех, че това, което е направено, е за частна собственост. Оттеглям си предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата? Моля да гласуваме неприетото предложение на господата Тодор Костадинов и Пламен Славов за отпадане на текста, за отпадане на цялата правна норма, което не е прието от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 3, против 71, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на чл. 61 в номерацията на вносителя не се приема.
Поставям на гласуване преномерирания чл. 50 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Преномерираният чл. 50 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 62 има предложение от народния представител Тодор Костадинов:
В чл. 62 се правят следните изменения:
"1. В ал. 1 да отпадне изразът "по чл. 61", както и второто, и третото изречение на алинеята.
2. В ал. 2 след думата "имота" се добавя думата "временни", а изразът "по чл. 61" отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Пламен Славов - чл. 62 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 62, преномериран в чл. 51:
"Чл. 51. (1) Временни строежи по чл. 50 се разрешават само еднократно в един урегулиран поземлен имот въз основа на скица по чл. 140 с указан начин на застрояване, издадена от главния архитект на общината, и на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж по общия ред. В тези случаи може да се допусне намаляване до една трета на изискващите се разстояния до имотните граници. По-големи отклонения могат да се допуснат със съгласие на заинтересуваните, изразено в заявление до общинската администрация с нотариално заверени подписи.
(2) При съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат да се разрешават на всеки от съсобствениците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Андреев.
Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Колеги, мисля, че има възможност така, както е написан чл. 51, да се получи един неработещ текст във времето. Хипотетично си представете, че собственикът на един урегулиран имот поиска да построи някаква временна постройка, дали за обществено обслужване, за търговско или за жилищни нужди, но в един момент на него му се променят исканията и той премахва този обект. И след като го премахне, на практика той вече няма право да направи нищо в него, както е записан текстът, че в един парцел само еднократно може да се разреши временна постройка. Това така ли е, госпожа Зегова, или не е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ЗЕГОВА: Това е един работещ текст!
РУМЕН ТАКОРОВ: Но аз Ви моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Без въпроси! Направете си изказването, ако някой желае да вземе думата, ще я вземе.
РУМЕН ТАКОРОВ: Защото, разберете, че в момента динамиката в обществото е много голяма. Той днес може да поиска да направи временен обект, примерно, за търговско обслужване. Но утре той може да намери друго място, където да си изнесе търговския обект, но на него му е необходимо за жилищни нужди. Значи, и на него ще му се забрани, въпреки че парцелът е собственост, общината не го е изкупила, и на него му се забранява възможността да прави това, което иска. Това е нереалното в този текст, което искам да ви кажа.
Затова пак правя процедурно предложение да отпадне този текст. Да се върне в комисията за преразглеждане. Просто няма логика в него така, както е предложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Андреев има думата.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Аз смятам, че господин Такоров не е прав в случая. Тук става въпрос за временни строежи.
След като е временно ползването на конкретния имот, то няма да е толкова дълго, че един човек да построи нещо, после да го бутне, пък накрая - нещо друго. То е все временно. Ако се водим от логиката, че всяко временно нещо е най-постоянно, той може би има право. Но в случая няма предвид комисия с такава логика. Става дума за временна постройка. Затова не бива да подкрепяме предложението на господин Такоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата за дуплика господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Аз мисля, че не ме разбрахте, господин Андреев. Помислете си, пак Ви казвам. Той използва временната постройка за жилищни нужди. В момента си е решил жилищния проблем и иска да го направи търговски обект и вие му забранявате. Как ще стане това нещо? Вие му забранявате в момента той да го направи от жилищни нужди за търговски, когато ние гласувахме текстове, че може да се променя предназначението. А той е временен обект. А вие знаете, че има урегулирани обекти за общински и за държавни сгради, които 10 години стоят така, без да се използва тяхното предназначение и без да започне строителството. Вие знаете, че един подробен устройствен план не се прави за един период от 5-6 години. Той се прави с една перспектива от 25-30 години напред. И там са предвидени именно такива сгради, които ще обслужват населението на общината именно в този краен период на този подробен градоустройствен план. А ние, какво? Мислим само за година или за година - две напред? Не може така да се мисли, разберете го!
Затова пак ви казвам, дайте да го отложим! И мисля, че има абсолютна логика в това нещо, което го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата арх. Зегова - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.


ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ЗЕГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа депутати, искам да направя едно уточнение, че тук става въпрос за случаите, когато за отчуждаване на публична държавна или общинска собственост вече срокът е намален на 5 години. Тоест все пак ние имаме един период, в който се дават тези възможности от пет години. Освен това е посочено какви видове сгради еднократно могат да бъдат използвани. Както виждате, тук става въпрос общо взето за масивни сгради, които изискват повече средства. Ако междувременно в този петгодишен срок инвестиционните намерения или нужди на собственика са се променили, той може да реагира и с преместваеми обекти. Тук беше даден пример, че ако изградена жилищна сграда има нужда от търговски обект, законът му дава възможност, само че в други текстове, да монтира преместваеми търговски обекти, дори гаражи. Така че смятаме, че за този петгодишен срок инвестиционните намерения и конституционните права на собственика не се засягат. Това се доказва и от текстовете, които и в момента са действащи по ЗТСУ и ППЗТСУ. И аз ви призовавам да подкрепите така внесения от вносителя текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на арх. Зегова. Желаещи да вземат думата няма.
Постъпи предложение за отлагане разглеждане на текста.
Моля да го гласувате.
Гласували 86 народни представители: за 17, против 69, въздържали се няма.
Предложението на господин Такоров за отлагане разглеждането на текста не се приема.
Предложение от господин Пламен Славов - чл. 62, предложен от вносителя, да отпадне. Предложението не се приема от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 79 народни представители: за 17, против 62, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на господин Тодор Костадинов, което не е прието от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 1, против 75, въздържал се 1.
Предложението на господин Костадинов не се приема.
Други неприети предложения няма.
Моля да гласувате чл. 51 с номерацията и съдържанието, предложени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против 1, въздържали се няма.
Член 51 в номерацията и редакцията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 63 има предложение на народния представител Пламен Славов - чл. 63 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 63, преномериран в чл. 52:
"Чл. 52. (1) Условията, при които се разрешават постройките, се вписват в одобрения инвестиционен проект и в разрешението за строеж.
(2) Временните строежи се свързват със съществуващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласувате предложението на господин Пламен Славов за отпадане на чл. 63, неподкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 11, против 67, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 52 в редакцията и номерацията, предложени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 64 има предложение на народния представител Тодор Костадинов - в чл. 64 след думата "заварени" се добавя думата "временни", изразите "в недвижими имоти по чл. 60" и "при спазване на изискванията на този закон" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 64, преномериран в чл. 53:
"Чл. 53. Заварени сгради в урегулирани поземлени имоти по чл. 49 могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещи конструкции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме неподкрепеното предложение, направено от господин Тодор Костадинов.
Гласували 86 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 2.
Предложението на господин Костадинов не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията за преномерирания чл. 53.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Член 53 в номерацията и редакцията, предложена от комисията, е приет.

ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 65 има предложение на народния представител Тодор Костадинов:
"В чл. 65 да се направят следните изменения:
1. В ал. 1 да отпадне последното изречение.
2. Алинеи 2 и 3 да отпаднат."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 65, преномериран в чл. 54:
"Чл. 54. (1) Временни строежи могат да се правят и за нужди, свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на органа, който издава разрешението за строеж. Временните строежи се премахват при завършване на строителството. Ако инвеститорът не направи това, за обекта не се издава разрешение за ползване, а Дирекцията за национален строителен контрол премахва временните строежи за сметка н инвеститора.
(2) Ако строителството не започне в срока, до който разрешението за строеж е в сила, Дирекцията за национален строителен контрол премахва временните строежи за сметка на инвеститора.
(3) В случаите по ал. 2 се прилага чл. 226."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Андреев.
Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, мисля, че текстът, както е направен, е работещ, но в него би трябвало да отпадне правото на Дирекцията за национален строителен контрол да премахва временните строежи за сметка на инвеститора. Eдин обект, който се изгражда, на който не му е издадено разрешение за ползване, на практика не може да се обитава. Вие всички знаете какво значи това: токът му върви по цените за промишлени нужди, водата му върви по цени за промишлени нужди - по-скъпи вода и ток.
Тук не става въпрос само за премахване на временни постройки. По тия временни постройки трябва да се прави благоустрояване. Кой ще направи след това благоустрояването? Отново Дирекцията за национален строителен контрол ли? Затова мисля, че трябва да се премахне възможността на дирекцията да премахва временните строежи, защото при всички случаи, дори и инвеститорът да е закъсал, премахването от дирекцията ще му струва по-скъпо, отколкото той да го направи. Това е първото като факт. А второто, което съществува, е, че ако той няма пари да ги премахне, откъде след това ще намери пари да плати на дирекцията направените разходи?
Затова мисля, че текстът на закона, както е записано - да не издава разрешение за ползване - е съвсем работещ и трябва да остане дотам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вие предлагате ал. 2 ли да отпадне?
РУМЕН ТАКОРОВ: Не, ал. 1 да спре до израза "разрешение за ползване", запетаята да стане точка и целият текст до края да отпадне. Текстът "а Дирекцията за национален строителен контрол премахва временните строежи за сметка на инвеститора" да се заличи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Няма други изказвания и ще преминем към гласуване.
Току-що господин Такоров направи предложение за отпадане на финала на чл. 54, ал. 1, тоест след думата "ползване" да се постави точка.
Моля да гласуваме предложението на господин Такоров за отпадане на втората част от третото изречение на ал. 1.
Гласували 122 народни представители: за 45, против 76, въздържал се 1.
Предложението на господин Такоров не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Тодор Костадинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 56, против 40, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, аз смятам, че много от колегите не успяха да разберат за какво става въпрос, така че предлагам да се прегласува предложението, направено от господин Тодор Костадинов. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Ще повторя предложението, за да бъде разбрано. Постъпило е предложение от господин Тодор Костадинов за отпадане на последното изречение в ал. 1 и отпадане на алинеи 2 и 3. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 58, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме преномерирания чл. 54 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕТОДИ АНДРЕЕВ: По чл. 66 има предложение от народния представител Тодор Костадинов в чл. 66 изразът "поземлени имоти" да се замени с думата "парцели".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, преномериран в чл. 55:
"Чл. 55. До реализирането на подробния устройствен план незастроени поземлени имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, детски и спортни площадки и други подобни открити обекти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Андреев.
Няма да поставя на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов, тъй като понятието "парцели" отпадна от м. април.
Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, ето го вече противоречието, което излезе наяве. Кажете ми как с едно разрешение в един такъв парцел можете да направите детска площадка и да направите пазар, да направите сергийната търговия и всичко, което сте описали в този текст? Ето противоречието на практика с това, което Ви казах преди 15-20 минути. Вие заковавате да се издава само едно строително разрешение за такъв урегулиран имот, а тук пишете, че може да се изграждат сто вида работи, написани в текста, независимо че едното е за временни строежи по чл. 50. Питам ви как ще стане това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Зегова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ЗЕГОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа депутати! Искам да направя едно уточнение по въпроса на господин Такоров. Ако внимателно погледнете текста, ще се убедите, че тук не става въпрос за сгради, за които досега дискутирахме, че могат да бъдат еднократно разрешавани при еди-какви си условия в поземления имот.
Тук става въпрос за открити паркинги, сергии, детски и спортни площадки. Сами виждате, че не се говори за сгради. Така че те не попадат под разпоредбите, които вече гласувахте. Тук става въпрос за открити обекти, а не за сгради.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на арх. Зегова.
Моля да гласуваме предложението на комисията за текста на чл. 66 в редакцията на вносителя, преномериран в чл. 55.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Преномерираният чл. 55 е приет.
Ще спрем дотук нашата работа, за да може утре да продължим със същия законопроект.
Има няколко съобщения:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, 1 ноември, от 15,00 ч. в зала № 142.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала № 238.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание утре, 2 ноември, от 17,00 ч. в кабинет № 226.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 2 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 134 в сградата на пл. "Александър Батенберг".
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание в четвъртък, 2 ноември, от 15 ч.
Приятна почивка. Продължаваме утре, четвъртък, 2 ноември, от 9 ч. със същия законопроект.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров

Секретари:
      Анелия Тошкова
     Ивалин Йосифов