Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-11-03

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев 
Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Веселин Методиев и Раденко Пресолски. Честито и на двамата! (Ръкопляскания.)
Най-напред едно съобщение.
Парламентарната група на Обединението за национално спасение информира председателя на Народното събрание, че за заместник-председатели на парламентарната група са избрани господата Юнал Лютфи и Лютви Местан.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като т. 1 в днешното заседание да бъдат законопроектите на Михаил Миков и Татяна Дончева за Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и на Министерския съвет - също законопроект за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
По това предложение има ли някакви възражения?
Моля, гласувайте предложението за нова точка в програмата, с която да започнем работа.
Гласували 155 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
По тази точка има становище от Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-01-63 от 27 октомври 2000 г.
за изменение и допълнение на Закона за преобразуване
и приватизация на държавни и общински предприятия,
внесен от Министерския съвет и по законопроект
№ 054-01-83 от 7 юли 2000 г. за изменение и допълнение
на Закона за преобразуване и приватизация на държавни
и общински предприятия, внесен от Михаил Миков и
Татяна Дончева

На заседание, проведено на 1 ноември 2000 г. с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева.
Преобладаващата част от дружествата в промишлеността, търговията, транспорта, селското стопанство и други отрасли на икономиката са приватизирани. Предстои обаче приватизация в сектори, които са определящи за икономиката - енергетиката, телекомуникациите и други сфери на обществените услуги. Приватизацията на тези сектори налага балансирано участие на изпълнителната и законодателната власт в процеса на приватизация и засилване на парламентарното участие и контрол. За постигане на тази цел внесеният от Министерския съвет законопроект предвижда Министерският съвет да разработва, а Народното събрание да приема стратегии за приватизация на предприятията с монополно или господстващо положение, както и на предприятията, свързани с национални инфраструктурни мрежи, въз основа на които да се сключват приватизационните сделки. По същата причина решенията за приватизиране и приватизационни сделки за определени в годишната приватизационна програма държавни предприятия акции и дялове - собственост на държавата в търговски дружества, ще се сключват от Министерския съвет след одобряване от Народното събрание.
Представеният от Министерския съвет законопроект урежда промяна в органите на Агенцията за приватизация. Предлага се Надзорният съвет да се състои от 7 членове, като нито една парламентарна група да не може да предлага повече от 3-ма членове. Правомощията на Надзорния съвет значително се разширяват. Създава се нов орган на Агенцията за приватизация - Изпълнителен съвет в състав от 3-ма членове - изпълнителен директор и двама заместник-изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от длъжност от Министерския съвет.
Законопроектът ограничава преференциите за работническо-мениджърските дружества. Срокът, в който може да бъде разсрочено плащането по приватизационните договори с тези дружества, се намалява от 10 на не повече от 5 години без гратисен период, като неизплатените вноски се олихвяват с основния лихвен процент. Нормата на дисконтиране на офертната цена на тези дружества се увеличава от 10 на 16 на сто.
Министерският съвет се оправомощава да приеме наредба за провеждането на преговорите с потенциални купувачи, което ще създаде по-голяма прозрачност при използването на този приватизационен способ.
Режимът на приватизация се привежда в съответствие със Закона за публично предлагане на ценни книжа. Усъвършенства се и уредбата на административнонаказателната отговорност.
Представеният от народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева законопроект предвижда усъвършенстване на режима на приватизация с цел създаване на по-голяма прозрачност, по-широко представяне на работниците и служителите в работническо-мениджърските дружества и ограничаване на възможностите за разпореждане с имуществото на приватизираното предприятие преди изплащането на цената, въвеждане на изискване на оценка във всички случаи на приватизация, ограничаване на възможностите на осъдени лица и кредитни милионери да участват в приватизацията и разширяване на случаите, при които се разкрива произходът на средствата за приватизация.
В резултат на проведеното обсъждане и гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет, и да не приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Като вносител има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! От името на Демократичната левица, която представляваме, внесохме с колегата този законопроект на 7 юли т.г., водени от разбирането, че и опозицията трябва да даде своя скромен принос в ограничаване разграбването на държавата в процеса, който наричаме "приватизация". Този законопроект няма претенции да урежда всеобхватно материята. Той има предназначение да се занимава с някои конкретни законови текстове, които създават много сериозни възможности за подмасова приватизация. Така например един от проблемите в приватизацията е, че липсва обективен критерии за това какво се приватизира и на каква база. Много ограничени са случаите, в които се изисква оценка за имуществото, което подлежи на приватизация.
Всъщност, цялата приватизация мина без да се дават оценки на имуществото, което се раздържавява, и по този начин се създават огромни възможности за злоупотреби. В досегашния текст на закона се предвиждаше да има оценка само при приватизация чрез публично оповестен конкурс, но без да се изисква, при обявяване условията на конкурса, органът, обявил конкурса, да оповести кои са точните критерии за оценка и каква е относителната тежест на всеки от тях. Това даваше възможност на приватизиращия орган, в течение на процедурата и с оглед нагаждане на крайните резултати, да твърди, че един или друг фактор има по-голямо значение, без това да е предварително оповестено на кандидатите. В някои случаи водеща се оказваше цената, в друг случай - работните места, в трети случай - инвестиционната програма, в четвърти - нещо друго.
Нашето предложение за създаване на нова алинея в чл. 3 изисква при всички случаи чрез публично оповестен конкурс органът по чл. 3, ал. 1 да бъде длъжен да оповести критериите за оценка и относителната тежест на всеки, за да могат кандидатите да се съобразяват с това и да участват при равни условия.
В досегашната редакция на Закона за приватизацията се предвиждаше компетентността на Агенцията по приватизация да се определя от нея самата чрез вътрешния й правилник. Това, разбира се, не ставаше точно така, защото голямата част от сделките бяха прехвърлени де факто на Министерството на промишлеността и когато беше удобно Захари Желязков да няма на практика никакви права, това стана по един "елегантен" начин.
Считаме, че законът трябва да определи размера, над който сделките трябва да сключва задължително агенцията, поради което сме предвидили вместо да се определя в устройствения правилник на агенцията да има едно число, по наша преценка 100 хил. нови лева е добра такава сума. Разбира се, това също подлежи на допълнителна преценка.
В този скромен проектозакон сме предвидили задължителна оценка за всички сделки на имуществото, което подлежи на приватизация, а не само на това, което се приватизира чрез преговори с потенциален купувач и по реда на чл. 35 от закона.
Една съществена вратичка в досегашния Закон за приватизация, която дава възможност за много гъвкава схема за купуване без пари, е възможността чрез продажба на дълготрайни материални активи приватизиращото дружество, обикновено РМД, да купи цялото дружество, чиято оценка е предварително значително занижена. Изобилстват случаите, бих казала, хиляди са случаите, когато за изключително скромна цена се продава обикновено на братовчедско РМД едно сериозно имущество, след което с нищожна част от продажбата на тези активи се изплаща цялата сума по сделката.
Случаят с аптечните управления е само един. Такива приватизации има извършени във всички сектори и те са крайно дразнещи обществеността. Наскоро депутат от СДС ме попита за сделката на "Бороспорт" и за това как с минимална част от активите на практика ще се купи цялото дружество. Като сложите към това разсроченото плащане от страна на РМД-та, възможността за използване на други средства за разплащане, особено сега на компенсаторните записи, за сключване на анекси, с които на практика се променя съотношението между кешово плащане и плащане в други средства, добивате представа, че всъщност разграбването може само да се задълбочи.
В тази връзка ние сме предвидили до окончателно плащане на цената купувачът да не може да прехвърля акции и дялове в приватизираното дружество, както е досега, и сме добавили нещо, по наша преценка съществено - нито да се разпорежда с негови дълготрайни материални активи без разрешение на Агенцията по приватизация, като приемаме, че ще има и случаи, в които това наистина ще се налага. И нека това да бъде държавният орган, който да извърши такава преценка. При сегашната редакция дружествата без да продават акциите можеха просто да източат цялото дружество и да ви оставят едно кухо търговско дружество, в което има акции, но няма имущество. Смятаме, че това е полезно и достатъчно навременно.
В досегашната редакция на закона се съдържаше възможност да няма възможност един приватизатор и свързани с него лица да притежават повече от една трета от капитала на дружеството. Тази една трета създава достатъчно широки възможности за игра с подставени лица. Всички сме свидетели колко често се използва това.
Смятаме, че добър механизъм ще се създаде като свързаните лица не могат да бъдат повече от една десета, защото това означава автоматически разхвърляне на капитала на повече лица и по-сериозни затруднения в употребата на подставени лица.
Разсроченото плащане на РМД-та, което досега беше предвидено в закона и се изискваше за тази цел да участват 30 на сто от работниците, да се завиши на 50 на сто. Ако не участват поне 50 на сто, да не се прибягва до такова разсрочено плащане.
Досега се предвиждаше продажбата на обособени части от търговско дружество, в което държавата и общините не притежават пълен контрол, да се извършва само по предложение на органа за управление. Това създаваше обективна възможност органът за управление да бъде назначен от близки на правителството лица и от близки на мнозинството, които на практика оперираха и с обособените части. Смятаме, че всеки един от собствениците и от държавните органи би трябвало да има такова право и чл. 34, ал. 2 да бъде отменен.
В досегашния текст на закона правеха впечатление две много фрапантни обстоятелства. Едното беше забраната за кредитни милионери и осъждани лица за престъпления срещу собствеността и за подкупи по Наказателния кодекс да нямат право да участват в приватизацията, а в същото време да имат право чрез компенсаторни записи. Това е едно абсурдно положение. Или трябва да има общо изискване да не могат да участват, или няма защо да въвеждаме това. По наша преценка е справедливо досегашната редакция на закона да остане - че нямат право да участват в приватизацията кредитните милионери и лицата, осъждани за такива престъпления по глава пета, шеста, стара седма и чл. 301-307 - "Подкупи" от Наказателния кодекс. Но нека това се отнася и за компенсаторните записи. В противен случай стигаме до един абсурд - лица да си купуват компенсаторни записи, след което да участват изключително едромащабно в приватизацията.
Същото се отнася и по отношение на сключването на концесионните договори по реда на чл. 19, ал. 4 - "без търг и конкурс".
Съществува такава възможност в досегашния текст на закона по § 5а, ал. 5, която би трябвало, по наша преценка, да отпадне. Концесионните права, според нас, трябва да бъдат оценявани, а не просто вземани предвид, както досега предвижда законът, защото като кажеш "вземане предвид", означава, че можеш да го вземеш както си искаш. Хубаво е да има една оценка, която да задължава и органът да се съобразява с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, ако искате, може да продължите и като изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, няма да вземам от времето на колегите.
Ето, тези съображения са ни водели, когато сме направили тези 18 предложения. Те касаят конкретни хипотези и конкретен начин за злоупотреба с досегашната приватизация, който има сериозен икономически ефект и който създава едно, според нас, високо обществено напрежение на недоволство към приватизацията в много населени места, поради което мислим, че и нашият законопроект може да бъде приет просто, защото е навременен и необходим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За процедура - господин Михаил Карафезов.

МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглеждането на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията, предлагам да поканим в пленарна зала заместник-министър Левон Хампарцумян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Карафезов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът Хампарцумян.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин заместник-министъра в залата.
За процедура думата има господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Във връзка с разглеждания законопроект, предлагам в залата да бъде поканен и председателят на Агенцията за приватизация господин Захари Желязков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Пламен Славов в залата да бъде поканен и господин Захари Желязков.
Гласували 121 народни представители: за 105, против 6, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Моля да поканите и господин Желязков да присъства на заседанието.
Думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! В мотивите към законопроекта са посочени основания, които аз не смятам за определящи да бъдат предложени сегашните промени в Закона за приватизацията. Даже, ако подходим към въпроса в сравнителен план, ще видим, че страните, които вървяха преди нас или успоредно с нас в осъществяването на този процес на преструктуриране на собствеността, не са сменяли стратегиите поради това, че са се приближавали към секторите на услугите и прочие, и прочие. Причината е друга и тя беше обсъждана в българското общество от доста време. Причината и за нас, мисля за цялата опозиция, за голямата част от общественото мнение на България е, че се получи тотален срив в доверието към приватизацията. Това е голата истина. Този срив на доверие към приватизацията се превърна в срив на доверието към правителството, към СДС. Числата на агенциите са категорични, коментарите могат да бъдат само еднозначни и сега трябва да се направи маньовър, толкова повече, че сме в началото на един предизборен период. Неприятно звучат тези неща, но който ги е сътворил, трябва да изконсумира неприятните емоции.
От тази трибуна многократно сме се обръщали с призиви към вас, в комисиите на парламента се е получавало общо разбиране във връзка с искането на някои промени в приватизационния закон, които очевидно водеха към влошаване на приватизационната среда, към влошаване на нормативната уредба за провеждане на процеса. Така беше с прословутите работническо-мениджърски дружества. Те не са измислени в България. Някои се упражняваха, в това число и представители на Министерския съвет на темата, че те били измислени от БСП. Те не са измислени от БСП, не сме стигнали дотам. Световната практика ги е измислила, но винаги се е старала тази практика да бъде използвана така, както трябва - за решаване на определени икономически и социални цели.
Вие четири пъти променяхте закона и влошавахте нормативната уредба, влошавахте средата, при която се осъществяваха тези практики. И в добавка, за да не губя време, година след като взехте властта, шефът на "Подкрепа" д-р Тренчев излезе с една голяма статия, в която обърна внимание, че масово към директорските постове се насочват хора некомпетентни, но партийно приближени, много от тях със съмнително криминално минало. При такъв човешки състав начело на предприятията трябваше да се направят и съответни промени - и започнаха: един ден си в предприятието, имаш право на участие, преференциален режим по чл. 25 и т.н., и т.н.
Трябва да призная, че много от колегите от мнозинството разбираха тези неща, осъзнаваха този вреден процес на влошаване на режима на нормативната уредба, на замърсяване на средата, но мълчаха. Защо ги казвам тези неща? За да бъдат за урок на всички - и на тези, които сега управляват, и тези, които утре биха управлявали.
Как можеш да изпратиш на "Химко" директор адвокат от София, който да пътува всеки ден и ще ми приказвате за приватизация, която отговаря на закони, на правила, на принципи, на елементарен морал!
Сега, разбира се, и Стефан Стоилов, и повечето от моите колеги, колкото и да се усмихвате на казаното от мен, ще приемат предлаганите промени в по-голямата им част, защото са в посока да се разчисти малко от това замърсяване, което вие допуснахте с парламентарни законодателни действия и с действия на изпълнителната власт. Сега в парламента всички са изправени пред свършения факт, пред необходимостта да бъдат приети по-голямата част от тези промени. И, ако аз се поколебая да вдигна ръка за приемане на законопроекта на първо четене, то няма да бъде израз на неприемане на много от текстовете, а на това, че вие сега с фалшиви мотиви правите една стъпка, за да оправдаете досегашната силно оспорвана практика на приватизация в България.
Аз съм дълбоко убеден, че повечето от предложенията в законопроекта на Михаил Миков и Татяна Дончева няма да бъдат приети. Много от тези предложения са правени в течение на последните години по различни поводи и те целят именно да бъде изчистена процедурата, да се постигне това, което сега при вас е като някаква фасада - по-голяма прозрачност, по-голямо доверие, по-пълно прилагане на принципите, на правилата, но всичко това са приказки. Когато ви се предлагаха такива неща именно през последните години, не се приемаха. Но вие не прилагате и закона както трябва, вие не прилагате и основните наредби в това отношение. Не от нашите среди, а от вашите среди излизаха най-силните категорични и аргументирани с факти оценки, че в основните структури, които приватизираха - и агенцията, и министерствата, при тази много обичана процедура "преговори с потенциален купувач", хората се подреждат не според критериите, произтичащи от закона и наредбите, а по политически и всякакви други съображения. Не аз, а човек, който много добре познава обстановката и нравите при вас, заяви, че в Министерството на търговията е било страшно, когато са приватизирани основните обекти на туризма.
Какви по-силни оценки? И вие сега ще говорите тук, че искате да направите по-прозрачен процеса в последните три месеца и половина.
В този си стремеж да представите нещата такива изкъпани, такива изчистени, отивате към нещо, което го няма никъде в страните в преход. Вие направо вмъквате парламента в това да участва пряко в приватизацията. Това е българско изобретение! Тези, които направиха далеч по-чиста и с много по-голям ефект за икономиката си приватизация, не вмъкнаха парламента пряко в приватизацията. Но сега нали трябва да шашнем света с нещо ново, българско, в търсене на оправдание, в търсене на нещо, което да послужи като параван?
Това са основните мотиви, уважаеми господин председател, поради които и аз, и много от моите колеги все още сме колебливи в заемане на позиция. Отново подчертавам, че някои от нещата, разбира се, при създадената обстановка са необходими, полезни са, изчистват в някаква степен силно замърсената обстановка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! Винаги, когато влиза такъв закон в парламента, има сериозен дебат, защото той засяга много интереси. Сега вече, след три години и половина интензивна приватизация, можем да обобщим някакъв опит. И сигурно и колегите, и колегата Стоилов обобщава такъв опит.
Аз се радвам, че неговото изказване, след като мина политическата част на въпроса, дойде близо до истината, че трябва да станат тези промени. Наистина трябва да станат тези промени!
Аз също ще направя една рекапитулация на това, което стана през тези три години и половина от моя гледна точка. Като започнахме работа в този парламент, предишният заместник министър-председател, който отговаряше по тези въпроси, декларира на първото заседание на Комисията по икономическата политика, че приватизацията чрез РМД ще бъде изключение. Аз искам да кажа, че тази приватизация, работническо-мениджърската приватизация, е нещо хубаво и винаги е била нещо хубаво, зависи за къде се прилага и как се прилага. В нашия случай се подмени, в масовия случай в България се подмениха работническите колективи и мениджърите в рамките на 6-7 месеца, създадоха се условия да влязат хора, които нямат нищо общо с предприятията. И през една ниска оценка на тези предприятия с мотива, че те нямат стойност и никой не иска да ги купи, се прехвърли голяма част от собствеността. Нищо лошо в прехвърлянето на собствеността. Лошото дойде след това, когато масово тези предприятия започнаха да се затварят. Когато започнаха да се продават машините и съоръженията и когато част от тези работническо-мениджърски колективи изобщо не помислиха да развиват тези предприятия. На база на ниската цена се получиха неправомерни, според мен, доходи на тези колективи.
Вторият проблем, който излезе при тях, беше, че зад тези колективи застанаха хора, които нямаха нищо общо с идеята за работническо-мениджърска приватизация.
И третият проблем, който възникна, беше, че тези работническо-мениджърски колективи нямаха възможност да инвестират, нямаха възможност да трупат средства и да развиват своите предприятия. Както и да е. Мина. Съотношенията по едно време бяха 80:20 на сто в полза на тези колективи от приватизираните предприятия. Въпреки нашите - и мои, и на колегите - призиви да се намали делът субективност в тези неща, това не стана.
Сега този процес приключва и идва напред друг процес - този, който се случи със сферата на обществените услуги и с БТК. Тръгна се на раздържавяване през работни групи извън Агенцията за приватизация по схеми, които не бяха ясни на обществото. Тези схеми, така или иначе, доведоха до конфликти, слава Богу, че тази сделка не стана. Но явно, че тук в процеса на приватизацията на големите предприятия в сферата на обществените услуги трябва да има друг подход. И този подход, както е заложен тук, аз го приветствам. Мисля, че точно това е пътят - програма, която да се приеме от Народното събрание, и Министерският съвет да продава тези предприятия на база на тази програма и да носи пълната отговорност за тази сделка. Това е един ред, който сме го виждали и на други места. Има такъв опит. Аз цитирах Комисията по икономическата политика, но преди три години имаше един икономически форум, в който един известен професор, който често излиза по вестниците, каза как се е продало едно предприятие в Южна Америка. Там две години президентът на тази държава е ходатайствал пред голяма фирма, за да може тя да влезе в страната и сега в тази държава има сериозни инвестиции и десетки милиарди долари. Мисля, че тук също трябва да се възприеме подхода, същия подход, когато се продават предприятия от този калибър.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това не е подход за България. В Южна Америка може!
ИВАН БОЙКОВ: Това е БТК, това е "Булгартабак", това са всички тези предприятия, които придават голяма част от стратегическото развитие на страната. Няма да ги изброявам.
Така че в тази си част аз подкрепям решенията, които са тук.
Проблемът с Народното събрание, който повдигна колегата Стоилов, е един от дискусионните проблеми в този законопроект. Аз мисля, уважаеми колеги, имаше такова предложение в стария законопроект. И той дойде от вас, уважаеми колеги от БСП. Тогава искахме Народното събрание да участва активно в приватизационния процес.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не сме го искали така!
ИВАН БОЙКОВ: И е записано, документирано е! Поне при нас нещата са написани. Да участва активно в приватизационния процес. Разбира се, това щеше да запуши нещата и нямаше да може да се приватизират тези няколко хиляди предприятия, които бяха в процеса на приватизация.
Тогава тръгна да работи интензивно Агенцията за приватизация и аз ще се спра точно на това, защото винаги съм повдигал въпроса за Агенцията за приватизация. Това е един орган, в който има по-опосредствено участие и Народното събрание, и пряко правителството. Но това е орган, който е направен специално да продава, точно да продава. Изведнъж се оказа, че в рамките на тези три години за приватизация този орган започна да прехвърля предприятията в рамките на отрасловите министерства.

И тук дойде, според мен, големият проблем, уважаеми колеги - проблемът със странни сделки, които се осъществиха. Започна една битка за прехвърляне на обекти от Агенция за приватизация към министерствата. Оправданието на колегата Желязков, когато съм го питал в комисията, беше, че те нямат капацитет. Обаче капацитетът се прехвърли в министерството. В момента 350 човека, нека ме опровергаете, работят по линия на приватизацията в отрасловите министерства. 350 човека! Това са моите цифри, вие може би ще ме коригирате. Това всъщност са две агенции за приватизация. Нещата се решават от отрасловия министър и вътре в тези министерства. Естествено, че няма да има прозрачност там. Естествено, че контролът ще бъде много по-малък, по-занижен.
Оправданието, че обектите над 500 хил., после станаха над 1 млн., както ги гласувахме в закона, трябва да излезат и да отидат по министерствата, не е оправдание. Прехвърлиха се и обекти, които са над тази рамка на отраслови министерства. Резултатът виждаме какъв е.
Точно тук е големият проблем, уважаеми колеги. След като свърши масовата приватизация през РМД-та, защо трябва министерствата в момента да стоят с тези органи за приватизация? Какви са им функциите на тези органи за приватизация и какво продават? И рентира ли се да плащаме на тези хора заплати, защото те са държавни служители за обема на предприятия, които трябва да се продават? Не трябва ли агенцията да стане звеното, което трябва да извърши цялостната тази дейност и новият орган по чл. 3 - Министерският съвет. Защото ние гласувахме на агенцията и фонд, и средства, и проценти. И там има специалисти, които работят. Там е цялата практика на този процес. Разбира се, ако имаше действен следприватизационен контрол, аз бих се съгласил в някакъв вариант в министерствата да останат такива органи. Но такива няма. Няма като действие, има като структура.
Миналата година в нашата икономическа комисия влезе отчет за приватизацията по отраслови министерства. Министерство на земеделието беше дало 3 листа и за другото пише: "Нямаме информация." Най-голямата информация беше на Министерството на икономиката, тъй като там по естество са най-многото продаваеми предприятия. И понеже този отчет беше насочен към това какво става с предприятията след като се продадат, там почти липсваше такава информация. Имаше клауза работни места, обещани инвестиции и след това - бяло поле. Значи следприватизационният контрол почти липсва в тази дейност, докато в агенцията има звено, което работи.
Аз мисля, че е целесъобразно част от тези хора, които работят по министерствата, да отидат в агенцията и агенцията да си вземе обектите и да започне да си продава нормално като орган за приватизация всички обекти, които са останали за приватизация, изключая тези, които са към Министерския съвет по новия закон. И вече е безмислено да поддържаме такава армия от чиновници, които ще имат намален обем от работа.
Това, че в надзорния съвет ще има представители на различните парламентарни групи от Народното събрание, негласно беше и досега. Имаше представител, който беше на Демократичната левица, имаше представител от Евролевицата, не съм сигурен дали имаше от колегите от другите парламентарни групи. Но имаше друг проблем - те съществуваха като надзорен съвет, но информацията и сделките, които те правеха, ги нямаше. Ние няколко пъти сме питали нашия представител в Агенцията по приватизация какво става с БТК? Бяло поле! Нищо не знаят, нищо не чуват. Така че ако ще правим такъв орган, който ще бъде с представители по този принцип, той трябва да е в центъра на нещата. Така е записано тук, така трябва да стане и на практика. Той трябва да е вътре и да упражнява действен контрол, и да има лостове за контрол, а не само да бъде за сведение. Просто няма да е действено в този смисъл на нещата.
В общи линии аз ще подкрепя този проект и ще направя предложение за закриване на органите на чл. 3 по министерства. Категорично не съм съгласен в сегашните ситуации на приватизацията да има такива органи по министерства. Един път, че там, пак ви казах с по-меки думи, контролът е особен и начинът на продажба е относителен, знаете за скандалите, които се развиха в страната по отношение на някои обекти за продажба и някои компенсаторни записи. Цялата система по реда на Закона за приватизация. Нека сделките да са в агенция, която продава и която естествено след това трябва да се превърне в агенция за следприватизационен контрол с всичките му атрибути и всичките му действия. И аз мисля, че крайно време е Министерският съвет да внесе такъв раздел в Закона за приватизация, ако ще да бъде и нов закон, който да урежда изцяло проблема със следприватизационния контрол, който тепърва ще възниква и ще тежи за решаване в страната. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от Министерския съвет и от агенцията! Някои от цифрите, които ще кажа сега, могат да стреснат уважаемото народно представителство. Аз се наемам да ги защитя, когато е нужно. Някои от аргументите ми могат да прозвучат катастрофически, въпреки че през 1990 г. Ганчо Ганчев и аз написахме книга "Революция без катастрофа". Боя се, че при нас нещата станаха катастрофа без революция.
Що се отнася до примерите на успешна приватизация, за които говори проф. Стоилов, може би те са най-вече от Германия, където 1000 млрд. марки бяха инвестирани в Източна Германия, за да потръгнат някои неща. При нас такива инвестиции нямаше, макар че съвкупно икономиката на България се оценяваше през 1989 г. за 400 млрд. долара, ние можахме да реализираме от тази икономика трохи. И аз съм дълбоко убеден, че след време за приватизацията ще се говори както за колективизацията в миналото. От нас до известна степен зависи дали ще се има предвид колхозният тип приватизация, колхозният тип колективизация - грешката между другото е вярна - или този тип, който позволи на Чехия, например, да си запази колективните селски стопанства и да е по-добре в областта на селското стопанство, отколкото сме ние.
Още през 1990 г. написахме черно на бяло, че така наречените после РМД-та са форма на колективно групов егоизъм и са възможно най-лошия начин за приватизиране. Що се отнася до другите методи, продължавам да твърдя, че можеха да бъдат изработени и по-ефикасни икономически инструменти за провеждане на една здрава приватизация след саниране, а не разпродажба за жълти стотинки на неща, които струваха далеч повече. Пример - "Балкан"!
Аз и досега се питам кой от народните представители е запознат с приватизационния договор за продажбата на авиокомпания "Балкан". Боя се, че никой от нас.
Така че има резон, колеги, и аз подкрепям идеята Народното събрание да е в курса на големите приватизационни сделки, защото някои от парадоксите на нашата приватизация, ретроспективно също могат да лъснат. Затова внасям едно предложение - не само оттук нататък, нека да погледнем и оттук назад, да хвърлим поглед върху големите приватизационни сделки, за да ни се уплаши окото и да си вземем някои бележки, защото аз съм дълбоко убеден, че това, което предстои в областта на нашата военна промишленост, например, в областта на БТК и други сериозни предизвикателства пред приватизационната ни мисъл, всичкото това нещо е едно наистина голямо страдание за мислещата българска душевност. Истината е, че ние при приватизацията би следвало да имаме механизъм за запазване на националните кадри, би следвало да имаме, ако щете, и закон за запазване на националните кадри, защото съм дълбоко убеден, че голяма част от приватизационните задължения, поети по един или друг повод, най-вече що се отнася до запазване на работни места и до развиване на тази компетентна част от българския народ, която е в състояние да произвежда високотехнологичен продукт, точно тези хора, за съжаление, са най-уязвими в процеса на раздържавяването, тоест на оттеглянето на държавата от нейните ангажименти спрямо собствения й народ.

В този смисъл аз съм раздвоен. От една страна, ми харесва идеята парламентът да поеме ангажимент и контрол над големите приватизационни сделки. Затова аз ще подкрепя този законопроект. От друга страна, оставам със силната неудовлетвореност на човек, който знае, че сме могли да направим много повече по линия на приватизацията, по линия на защитата на интересите на тези хора, които са били продукт на една доста напреднала в индустриално отношение държава, на една държава, която имаше своя наука...
Времето ми изтече. Ще продължа друг път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Уважаеми колеги, в залата се намира делегация на парламента на Бавария начело с президента господин Йохан Бьом, първият вицепрезидент господин Хелмут Ритцер и вторият вицепрезидент госпожа Розвета Рийс. Моля ви да ги поздравим. (Ръкопляскания, депутатите стават прави.)
Има думата народният представител господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много е странно да те учат как да приватизираш хора, които явно са показали, че не могат да приватизират. (Оживление сред ДЛ.) За 6 години, от които 5 години БСП беше на власт, в България бяха приватизирани около 20 на сто от активите. (Шум и реплики от ДЛ.) Това са данни, които можете да прочетете навсякъде, а аз дали ще се скрия - не е необходимо да слизам на вашето равнище и да ви отговарям.
Казвал съм и друг път: причината е, че БСП никога не е смятала да прави пазарна икономика в България. Затова тя за 5 години, в които беше на власт, приватизира толкова, включително с абсолютно порочната си и безумна масова приватизация, на която и в момента берем горчивите плодове. (Шум и реплики от ДЛ.)
И когато се говори дали приватизацията е мръсна или не, дали в нея има сделки, които са били замърсени, трябва преди всичко да се каже дали приватизацията изпълни двете си основни стратегически цели. Първата, да се смени собствеността, и втората - да се заздрави икономиката. Изпълнени ли са или не? Категорично да.
В момента са приватизирани над 50 на сто от всички активи на държавата и около 75 на сто от подлежащите на приватизация активи. Знаете, че две трети се произвеждат вече от частния сектор, а процесите, които настъпиха в българската икономика вследствие на този процес, са категорични и аз тук ще използвам един анекдот, който е действителност.
Когато в нашата комисия обсъждахме и господин Койчев говореше, че били закрити заводите за цимент, аз му отвърнах, че едно време имахме заводи за цимент, но нямахме цимент; сега обаче има цимент, но няма заводи. Кое е по-важното? (Силен смях от ДЛ.) На пазара да има цимент или да имаме заводи за цимент? Ето вие смятате, че е по-важно да има заводи за цимент, а на пазара да няма цимент. (Шум и реплики от ДЛ.)
Оздравителните процеси, които протекоха в българската икономика, бяха свързани с това, че предприятия, които трябваше да бъдат ликвидирани, продължиха да работят. Със смяната на собствеността в предприятията влязоха инвестиции, запазиха се работните места, започва технологично обновление. Това позволява на българската промишленост да става все по-конкурентоспособна, стъпила върху ясна частна собственост. (Шум и реплики от ДЛ.)
Можеше ли да започне по-рано тази нова стратегия или нова концепция за приватизация? Аз смятам, че тя е започнала, защото едновременно с приватизацията на големи или малки промишлени предприятия, течеше и подготовката за приватизация в монополните структури.
Вие знаете, че ние приехме Националната стратегия за развитие на енергетиката, беше подготвен и приет Законът за железопътния транспорт, където ясно са показани процедурите, по които ще бъдат приватизирани Българските държавни железници. Подготвен и внесен в парламента беше Законът за сдруженията за напояване. Следователно тази нова стратегия се е развивала едновременно с процеса на приватизация.
И аз не мога да приема, че сега, в момента ние правим промени само, за да изкупим "греховете", които сме имали в процеса на раздържавяване досега. Естествено е, че има сделки, които са направени не по правилата. Разбира се, че има такива сделки. Не може обаче заради отделни сделки да се нарече замърсен целият процес на приватизация и че причина за това била и законодателната база, а и нашето управление. Защото, ако това беше така, никога нямаше да има такива резултати, а българската икономика нямаше да се намира в това състояние, ако процесът беше изцяло замърсен.
Трябва ли сега, при новата, обновената стратегия, да има по-сериозна и внимателна подготовка при приватизацията на монополите и на останалите големи държавни предприятия? Естествено е, че трябва да има, защото вие знаете, че те са свързани с обществените услуги и практически засягат живота на всички в България. Тук и най-малкото сътресение може да се отрази много сериозно върху социалния статус на обществото. Тази ангажираност, в която ще бъде включен и парламентът, според мен, трябва да бъде поздравена.
Разбира се, трябва да се проведе много широк международен маркетинг, защото трансформацията на тези структури в гъвкави и ефективно работещи предприятия, според мен, ще бъде доста трудна. Основното тук ще бъде привличането на стратегически чуждестранни инвеститори. Те трябва да бъдат привлечени също така и от новите процедури, които са по-прозрачни и които увеличават конкурентното начало, които гарантират на чуждестранния инвеститор, че стъпвайки в България, ще може да развива една добра, работеща икономическа структура и, разбира се, ще може да печели.
Кои са основните цели, които аз обаче искам да отбележа категорично и оттам да разберете защо в подготовката на стратегиите и в тяхното подобряване трябва да участва и парламентът.
Според мен основните цели са в съответния сектор - било в железопътния транспорт, във водоснабдяването, напоителните системи, да бъде въведена конкуренцията. Конкуренция, която след това неизбежно се отразява на качеството на услугите и оттам естествено в защита интересите на потребителите.
Имайки предвид тези основни цели, ние много добре разбираме, че внимателната подготовка на стратегиите, на програмите за приватизация, ще включва много задълбочено обсъждане и в него е нормално да бъде включен и парламентът. Още повече, че имаме прецедент и аз вече казах: вие си спомняте, че ние много сериозно обсъдихме Националната стратегия за развитие на енергетиката и единодушно я одобрихме, т.е. ние имаме вече направени стъпки в тази посока.
Затова аз не искам да продължавам, за да остане време и за моите колеги. Смятам, че навлизането на приватизацията в нова фаза, тоест промяната на нейното качество, е неизбежна, задължителна. Тя трябва да бъде съпроводена с тези изменения, които засягат основно техниката на приватизация, свързана с процедурите, по-голямата прозрачност, разпределената отговорност, с тази промяна, която има в членовете на надзорния съвет, тристепенното управление на Агенцията по приватизация и разбира се възможността подготовката на стратегиите и тяхното одобряване да минава през парламента с широкото участие на членовете на комисиите към Народното събрание.
Аз ще подкрепя категорично промените в Закона за приватизацията и смятам, че заедно с моите колеги ще участваме активно в обсъждането на стратегиите и програмите за раздържавяване.
Според мен на нас не ни остават три месеца и половина, защото ни чака още един също така труден мандат, при който трябва да превърнем вече частната икономика в силно конкурентоспособна, да насочим инвестиции във високотехнологичните сектори, за което и друг път сме говорили. Аз смятам, че България вече има потенциал за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика думата има господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин Ляков. Шестдесет или седемдесет процента е структурен показател. Той сам по себе си още не значи нещо много, зависи какво се крие зад него, но вижте какво значи икономика - четири години приватизация и 60 или 70 на сто продадено, а и тази година за осем месеца по търговския баланс отрицателното салдо по цени CIF е 1 млрд. и 45 млн.! Каква е тази икономика?!
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): И 1 млрд. чужди инвестиции!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това е в долари. В долари по цени CIF! Това са официални числа. Това е икономика.
И когато говорите за икономика, бъдете така добър да си служите именно с показатели, които имат икономическо съдържание. Да, наистина БСП направи малко приватизация. Докато я започна в началото на 1996 г. не й стигна времето, но официално е признанието, че цените бяха далеч по-добри и никой не го оспорва от приватизаторите. А беше прозрачна. Вярно, не може да вземе парите за една от най-сполучливите сделки. Взема ги Александър Божков. Това са характеристиките на приватизацията тогава.
Какво ви пречеше и при вас да бъде прозрачна? Вие сте самата причина. Вие! Ако е прозрачна, няма да има паралелни потоци на комисионни. Няма да могат да се пълнят партийните каси.
И накрая - защо не дойдоха повече от 1-2 големи, както ги наричате, стратегически инвеститори? Те не идват при такава обстановка. И това е отговор на въпроса от външни наблюдатели, от външни анализатори, а не е мой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Желаещи за втора реплика не виждам.
За дуплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател!
Разбира се, че има показатели, но аз предпочитам да говорим за тях, когато мине и 2000 г., когато излезе отчетът на Българска народна банка, за да не ме обвините, че използвам числа, които не са подкрепени с авторитетни доказателства.
Аз в края на миналата година си позволих да цитирам отчета на БНБ, където имаше ясни показатели как се развива българската икономика, включително и делът на чуждестранните инвестиции, който и тази година ще бъде достатъчно голям, но, изключвайки обяснението за замърсеността на процеса, което аз категорично ви казах, че не приемам, че като цяло е бил замърсен, а това, че отделни сделки са замърсени - вие знаете, има всякакви хора. Те участват, интереси се сблъскват. Не смятам, че е станало нещо кой знае колко фатално. След това хората, които смятат, че са ощетени при такива сделки, имат право да си потърсят правата в съда. И има такива случаи, включително и на разтрогнати сделки. Ето, господин Жотев ще ви каже наскоро за случая "Ален мак".
Защо не дойдоха или по-точно защо не дойдоха достатъчно големи, стратегически чуждестранни инвеститори? Защото състоянието, господин Стоилов, на нашите предприятия през 1997 г. беше съвсем различно от състоянието им тогава, когато вие дойдохте на власт - през 1990 г. И ако имате огромна вина, тя е, че вие тогава не продадохте предприятията, когато нямаха тези задължения, когато не бяха източени, когато още не бяха в катастрофално технологично отношение. Вие тогава правехте имитация на приватизация, след това ни питате - след 7 години, защо не идват чуждестранните инвеститори. Ами, кой ще дойде да купува технологични гробници? За какво ще ги купуват - потънали в дългове?! Предприятията просто не бяха атрактивни. Кризите, които имаше на руския и азиатския пазар също се отразиха, така че има обективни причини, които спряха стратегическото инвестиране в българската икономика, но въпреки това аз ви казвам - направеното е според мен с историческо значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се спра на закона като такъв. Не бих могъл да участвам в тона и дебата, който току-що зададе господин Ляков. Човек трябва да има малко национално достойнство и да внимава какви думи използва за това, което е създал неговият народ. Не е редно да говорим за екологични гробници. Не е редно да говорим за предприятия, чиито аналози в другите европейски и източноевропейски страни работят, дават продукция и изнасят, но това нека си остане за сметка на господин Ляков. Нека да видим закона.
Целите на закона са разбира се приемливи - да се засили парламентарният контрол, да се засили общественото доверие към приватизацията, да се подобри прозрачността, ефективността на процеса. Със самите цели се признава, че приватизацията не върви добре, но законът изпълнява ли тези цели или би трябвало сериозно да бъде доработен и променен, за да може да отговаря на тях? Мисля, че това е въпросът, който следва да обсъдим.
Преди това искам да не се съглася обаче с една от поставените цели. Разбира се, че трябва да се засили парламентарният контрол и затова ние правим вече за тридесети път предложение за създаване на парламентарна комисия, тъй като този контрол досега не се осъществява в специализираната Комисия по икономическата политика, колкото и предложения да сме правили за това. Но е абсурдно да се засили парламентарното участие в процеса на приватизация, ако това се подразбира като участие във вземането на решения на някакъв етап от съответната приватизационна сделка.
Има един такъв текст в закона, който буди сериозно недоумение - създава се списък на предприятия, решенията за приватизирането на които се приемат от Министерския съвет след одобряване от Народното събрание. Съвсем аналогичен е той със следващия текст: списък на предприятията, решенията за приватизирането на които се приемат от Агенцията за приватизация след одобряване от Министерския съвет. Ако този текст - достатъчно неясен - иска да представи тази практика, която в момента се прилага, т.е. Министерският съвет по доклад на агенцията взема решение и след това агенцията подписва договора, ако тази практика се желае да се възпроизведе сега на ниво Народно събрание, тоест Народното събрание като някакъв нов вид изпълнителен орган над Министерския съвет взема решения, а след това подписва министър-председателят, то това е една абсурдна практика. Дори в Закона за концесиите, където решенията се вземат от Министерския съвет, вие знаете, че има ясна процедура, когато след едно колективно решение се натоварва компетентен министър да извършва съответните процедури. И едва ли има такъв случай, когато Министерският съвет като колективен орган си създава собствен апарат, за да извършва тази дейност, по която са компетентни отделните министри.

Ако това се цели с този текст - да се узакони безотговорната практика на работни групи, която беше въведена, след като вицепремиер стана господин Жотев, мисля, че ние въобще няма да знаем кой пие и кой плаща в приватизацията.
Редно е, каквито и решения да взима Министерският съвет, след това той да определя компетентен министър да ги изпълнява, който се ползва със съответния апарат на своето министерство.
Би било абсурдно Министерският съвет като цяло да стане един нов орган по чл. 3. Ако това се има предвид, както разбираме и както горе-долу пише неясно в мотивите, и както ни информира по същество господин Желязков в Комисията по икономическата политика, - ако това се има предвид, това е един не само икономически абсурд, допускам, че е и правен абсурд. Защото може ли да си представите случай, когато парламентът като цяло одобрява по принцип една сделка и я възлага след това на министър-председателя? Подобна конструкция имаше във връзка със Закона за концесиите, против която остро възрази тогава господин Лучников. Тя не беше приета. Какъв е този принцип, който тук се прилага, и след това беше отменен подобен текст, както казва господин Николов? Но онзи текст значеше нещо съвсем друго - парламентът по принцип даваше съгласие дали да се дава на концесия или не дадена дейност. Сега парламентът да дава съгласие за сделка би било напълно абсурдно.
В този смисъл, ако Министерският съвет желае да разшири прозрачността на приватизацията, не трябва да ни предлага в закона, наред с програмата, най-различни стратегии за приватизация на един или друг сектор, а е редно да предлага на парламента стратегии за развитието на тези сектори, както беше направено с енергетиката. Вие много добре знаете, че тази стратегия, която одобри парламентът, имаше и раздел "Приватизация" и този раздел логично обосноваваше тези мерки в областта на приватизацията, които произтичаха от цялостната стратегия. Но парламентът не взе отношение по конкретните сделки за приватизация на една или друга водна централа или топлоцентрала. Парламентът прие принципите.
Ако това има предвид вносителят и е готов така да промени текста на закона, тоест не стратегии за приватизация, а стратегия за развитие примерно на важни сектори на обществените услуги, в които ще има разбира се и приватизация, това би имало смисъл. Редно би било тези стратегии да станат част от приватизационната програма, тя да се допълва. И ако действително Министерският съвет желае да има прозрачност, трябва да предложи да се възстанови този текст в закона, според който отчетът за приватизацията се разглеждаше в пленарната зала. Сега вие знаете, че този текст отпадна по предложение на сегашното мнозинство и отчетът на Агенцията за приватизацията стига до Комисията по икономическата политика. Там се приема едно становище, което ви се раздава, и той не се обсъжда в пленарната зала.
Истинската прозрачност би била именно отново да се засили ролята на програмата за приватизация, като тя включва и отделни стратегии за важни сектори на обществените услуги, а не документ на 4-5 стр., подхвърлени тук, така, между другото, както последните стратегии, и тази програма след това действително да се отчита пред Народното събрание.
Предлага се в закона да се разширят функциите на надзорния съвет и, разбира се, да се измени начинът на определяне на надзорния съвет изцяло от парламента. Това, разбира се, може да е стъпка в правилна посока, но това не означава, че като се увеличи броят на надзорниците, се разширява контролът на парламента. Агенцията за приватизация и с надзорен съвет, изцяло избран от парламента, продължава да бъде орган на изпълнителната власт. Както по никакъв начин Висшият съдебен съвет, понеже има квота от парламента, или Конституционният съд, понеже има квота от парламента, не се превръща в орган на парламента, така и Агенцията за приватизация, включително и нейният надзорен съвет, продължават да са си орган на изпълнителната власт.
Затова, ако действително мнозинството желае да се разшири контролът на парламента, редно е да приеме нашето предложение за създаване на специална комисия в парламента чрез съответно изменение на правилника, на която именно да се предоставят компетенциите, които сега мнозинството предлага да се дадат на надзорния съвет в т. 8 и т. 10, които се създават допълнително в чл. 13, а именно: тази комисия, а не надзорният съвет, да упражнява контрол на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки от Агенцията за приватизация и т. 10 - да осъществява следприватизационен контрол по приватизационните сделки за държавни предприятия и на акции и дялове, собственост на държавата и търговските дружества.
Как си представяте тези функции иначе да ги изпълнява надзорният съвет? Той очевидно трябва да ги възложи пак на Агенцията за приватизация. Или надзорният съвет, за да извършва този контрол, който предлагате, ще има друг състав от служители. Струва ми се, че това ще бъде някаква много странна структура, ако това се има предвид, само и само да се каже, че опосредствено Народното събрание участва в контрола над приватизациите.
Така че, ако действително вносителят желае да усили контрола на парламента, нека действително мнозинството тук да се съгласи да се създаде една специална комисия за това и тя да има право да получава цялата информация, но не в някакъв етап да се намесва в самото решение за сключване на сделка. Никога ние не сме предлагали подобно нещо. Не знам господин Бойков къде го е чел, но документът, който подписа и неговият лидер и който от наше име подписа господин Първанов, и който подписа господин Доган, говори именно за контрол над сделките, а не за участие във вземането на решения по сделки. Тия две неща трябва да бъдат ясно разграничени, за да е ясно чия е отговорността.
Следващият елемент, който има значение, когато се обсъжда този закон, са въпросите, свързани с много частичните промени по отношение на работническо-мениджърските дружества. Но мисля, че по този въпрос ще вземе отношение колегата Миков, още повече че по-удачни решения се предлагат и в неговия законопроект.
В заключение бих искал да кажа, че на този етап ще се въздържа от подкрепяне на закона на правителството, тъй като само в дискусията на второ чете ще стане реално ясно дали целите, които са записани отзад в мотивите, съответстват на предлаганите текстове или ще се приемат текстове, които по същество няма да отговарят на тези цели.
Ще подкрепя закона, предлаган от колегите Миков и Дончева, тъй като те внасят някои съществени допълнения в контрола над чистотата и яснотата на приватизационния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата за процедура господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предвид особената важност на дебата, който тече в момента по точката от дневния ред - и по двата законопроекта, правя процедурно предложение този дебат да продължи до изчерпването му и до гласуването на точката от дневния ред, след което да бъде дадена почивка и да продължим с парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Противно становище има ли?
За противно становище има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, изказвам противно мнение, тъй като знаете всички много добре колко много актуални въпроси и питания има и е некоректно да се използва мнозинството, за да се съкращава времето за парламентарен контрол. Това е недемократично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Пламен Марков.
Гласували 189 народни представители: за 111, против 77, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За реплика към господин Папаризов има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Папаризов, ако мога да се пошегувам, Вие се въздържате постоянно и станахте въздържател с гласуванията си. Но това е в рамките на шегата.
Не съм казал никога, че Надзорният съвет като представител на квоти от Народното събрание трябва да работи по този начин. Аз казах, че Народното събрание в стария закон, който действаше и който имаше приложение, беше конституиран като орган, който трябваше да контролира процеса. Не знам дали си спомняте стария Закон за приватизация, който променихме. Говоря за най-първия вариант, който действаше по ваше време.
Освен това не е коректно да казвате, че Надзорният съвет не е участвал в сделките. Участва и още как! Сегашният Надзорен съвет подписва сделките, тук е господин Желязков, ще ви каже. Така че формата на контрол също е участие. А тук беше повече от контрол - без подписа на Надзорния съвет не можеше да стане сделка в Агенцията за приватизация. И в този Надзорен съвет вие имахте свой представител, имахме и ние свой представител. Имаше предложение и за други представители. Така или иначе, през този Надзорен съвет минаваха много интереси. Това, че сега се променя в този смисъл и се узаконява, е друга теза, друга теория, но не ме вкарвайте в нещо, което не съм казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Николов за втора реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз отправям репликата си към господин Папаризов по повод на неговото твърдение, че не е достатъчен или не е ясно парламентарното участие в процеса на приватизация, като е ясна целта - да направим този процес по-прозрачен, тъй като оттук нататък на нас ни предстои приватизация на монополни структури и на структури, които произвеждат обществени услуги.
Аз твърдя, че това не е вярно, защото текстовете, които са в закона, показват, че имаме участие на парламента първо при одобряване на стратегиите за приватизация, както е записано в § 1, третото предложение. Министерският съвет разработва стратегии за приватизация с монополно положение и т.н., а стратегиите по тази алинея се приемат от Народното събрание. Така че тук е ясно участието на парламента.
Създадената нова т. 5 не означава, че министър-председателят подписва сделки, означава, че Министерският съвет взема това решение и той, разбира се, натоварва някой от своите членове или директора на Агенцията за приватизация да подпише сделката. Така че тук не виждам някакво противоречие. Обратното би дало възможност да бъде атакуван този законопроект пред Конституционния съд.
Изборът на Надзорен съвет от 7 членове, които да представляват квота на всяка една парламентарна група и нито една от тях да няма възможност за мнозинство в този Надзорен съвет, означава един наистина по-сериозен контрол. В момента вие знаете, че половината от парламентарната квота в Надзорния съвет е на опозицията. Така че на мен ми се струва, че това е правилна теза, която е добре разработена в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По репликата на господин Бойков. Досега Агенцията за приватизация има естествено двустепенно управление с Надзорен съвет, който избира изпълнителен директор и много от функциите на Агенцията се осъществява чрез персонала на агенцията като такава. Аз сега не мога да си представя една агенция, където изпълнителният директор се назначава от министър-председателя, Надзорният съвет се назначава от парламента и след това Надзорният съвет, който се бърка на всеки етап на сделката. Така пише в т. 8. По-рано той на един определен етап осъществяваше контрол - когато сделката беше пред подписване. Сега вие го карате на всеки етап да навлиза в сделката. С какъв апарат? Това би могло да прави Народното събрание, то да осъществява такъв контрол.
А как Надзорният съвет ще осъществява следприватизационен контрол, ако не го възложи на самата агенция? Тогава какво предлагаме на този Надзорен съвет? Ще си създаде отделен щат ли? Редно би било агенцията да получи повече права, в нея да преминат всички приватизационни сделки, които остават по ведомства, и тя като изпълнителен орган да може да контролира отделните ведомства. И тя да осигури този ефективен контрол чрез своя апарат и изпълнителен директор. А надзорът да бъде над дейността на агенцията като орган, като ефективна структура на изпълнителната власт. Като контролът естествено бъде в парламента на това дали една сделка е подписана в съответствие със закона, дали една сделка отговаря на изискванията на закона, дали условията в следприватизационния контрол се изпълняват по отделните сделки. Би трябвало това да бъде такъв орган, какъвто е парламентът. Това е моето предложение и аз не виждам противоречие в него.
Господин Николов, ако това, което Вие казвате, се изпише точно, какво значи Министерският съвет да се превърне в нов орган по чл. 3 и че това означава отново да се възлагат задачи на отделни министри, това ще стане по-ясно, когато пристъпим към закона на второ четене. Все пак аз твърдя, че не е редно парламентът да приема стратегии само за приватизация на отделни предприятия, парламентът трябва да приема стратегия за развитие на даден отрасъл, за неговата конкурентоспособност и в рамките на тази стратегия да има, разбира се, и приватизационни цели, методи, предпочитани методи на приватизация, предпочитани инвеститори. Дайте да погледнем още веднъж стратегията за развитие на енергетиката, която е един добър пример как трябва да се постъпва в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Аз мисля, че този законопроект на правителството е един от малкото негови законопроекти, които, поне така ми се струва, изглеждат като философия, т.е. за първо четене, законопроекти, които няма основание да не бъдат приети от повечето народни представители. Това, разбира се, не означава, че те ще бъдат приети, но ако не бъдат приети, струва ми се, че причините ще бъдат свързани не с текста на закона, а с неща извън този текст. Може би с контекста и с други неща.
Този законопроект е приемлив за Парламентарната група на Евролевицата, тъй като той по същество отговаря и на наши виждания, а някъде и в конкретния текст и на конкретни формулировки на наши позиции, които ние отстояваме вече 3 години. Бих казал даже, че това са позиции и постановки на по-голямата част от опозиционните народни представители. Аз лично не се дразня от това. По време на заседанията на комисията имаше гласове, че това е дразнещо, че това не е коректно, че след като 3 години мнозинството не се е вслушало в тези наши виждания, не е коректно сега в навечерието на едни избори или пък след смяната по върховете на мнозинството, изведнъж тези виждания и позиции да станат доминиращи. Както се казва, да вървим напред, да спи зло под камък.
Но за да вървим напред, аз бих искал още веднъж тук, от тази трибуна, може би, за да остане в стенограмите, да подчертаем някои неща, по които ние само преди няколко месеца хвърлихме много сили и които срещнаха много яростен, неразбираем за нас отпор тогава. Един отпор, стигащ до неприемливи обвинения.
Аз искам да припомня например каква беше реакцията на мнозинството във връзка с нашето нормално искане да се въведе един парламентарен контрол. Даже не съвсем контрол, но една форма на парламентарно информиране по голямата сделка с БТК и то при положение, че се настояваше от нас да приемем конкретни предложения, конкретни промени в редица важни закони, и то свързани точно с реализацията на тази сделка. Тоест, парламентът се въвличаше като страна в сделката. И вместо това да се приеме за съвсем логично, както сега се приема в закона, се срещна една яростна съпротива. Стигна се дотам, че на заседание на комисията нашето поведение беше отъждествено с национално предателство от уважавания колега Рафаилов. Ние бяхме отъждествени като национални предатели. И аз тогава си казах: извадихме късмет, сега ще дойдат хората с белезниците, защото така са извеждани националните предатели от тази сграда и ще влезем в историята. Но и това не стана. Останаха само плюнките и обвиненията. Тук, от тази трибуна, в един ироничен подигравателен стил господин Нешев и моя милост бяха отъждествявани с Раймонда Диен, легнали на линията против сделката на века за България. След това, знаете, оказа се, че 70 на сто от нашите аргументи са основателни и сделката не стана по същите тия причини.
Що се отнася до конкретния законопроект, той, разбира се, не е съвършен. Аз приемам аргументите, които се изложиха в Комисията по икономическата политика, че той не решава големите проблеми на приватизацията. Мисля, че не е реалистично да очакваме той да реши всичките. Има и непоследователност, и нелогичност. Аз например също считам, че този Надзорен съвет, функциите, които са му предоставени, в крайна сметка не са такива, че той да се реализира като един истински Надзорен съвет. Той просто е едно място, където представители на парламента биха могли да получат пълна информация за хода на големите приватизационни сделки. Защото какъв е смисълът на контрола, на утвърждаването, при положение, че този съвет не формира изпълнителното ръководство на агенцията.
Няма нищо казано по огромната маса издадени непарични платежни средства в страната - 4 вида. Аз разбирам, че това е една много неприятна ситуация, една много неприятна реалност, но тя е реалност. Ние по някакъв начин трябва да вземем отношение по нея.
Но въпреки тези непълноти и недостатъци, както и другите, споделени тук от колегите Папаризов и Стоилов, ние считаме, че този законопроект има основание да бъде подкрепен и ще го подкрепим.
В същото време аз лично считам, че и законопроектът на господин Миков и на госпожа Дончева трябва да бъде подкрепен, заради елементарната коректност даже, ...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не, благодаря, само за коректност.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: ... въпреки, че той отделя прекалено внимание и много текстове на РМД-та, които очевидно оттук-нататък ще бъдат със затихващи функции.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): С разширяващи се.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Аз считам, че и двата законопроекта могат да минат на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, господин вицепремиер, колеги! Аз мисля, че днешният закон е еманация на новата икономическа политика, която декларира кабинетът. В Комисията по икономическата политика беше подчертано, че тази нова икономическа политика очевидно е предизборна политика на СДС. Аз не мисля, че това е главното. Естествено, това е едно признание за СДС. СДС След три години и половина приватизация заявява, че приватизацията не е била чиста, не е била честна, не е била ефективна. И в тази посока това признание е ценно. Но по-важно е другото все пак - защо все пак сега се вкарват тези промени в закона? И аз се радвам, че в мотивите в общи линии истината е казана. Влиза се в приватизацията на монополите. Това е последната експроприация на българското общество, последното отнемане на собственост. Интересното е, че една част от монополите работят на субсидия от държавата, една част биха могли да работят без печалба, а само на себестойност, ако са държавна собственост. Очевидно управляващите искат да отидат към схемата работа на печалба, което многократно ще натовари цената за потребителите на тези услуги. И тук естествен е стремежът на правителството да си измие ръцете и да прехвърли отговорността към парламента, тъй като скокът на цените ще бъде съществен.
Много от идеите звучат добре и те по принцип би трябвало да бъдат приветствани. Добре звучи идеята за засилване ролята и функциите на Надзорния съвет, в т.ч. и изборът на членовете му от Народното събрание. Но - радвам се, че господин Жотев е тук - предложената схема е "всяка парламентарна група, не повече от трима души". По тая схема, при недоброжелателност от управляващите, ще имаме трима от СДС, ще имаме трима от "Народен съюз" и ще имаме един независим - мога да ви кажа как му е името. При благоволение на управляващите и другите парламентарни групи ще имат свои представители. Аз си мисля, че законът не бива да бъде благоволение, а трябва да дава права. И, ако това се коригира, аз бих подкрепил тази промяна.
Много важно е другото, което се прави в тая схема. Господин Божков прехвърляше сделките от Агенцията за приватизация към отрасловите министерства. Направи ги черна кутия, там се краде, корупция, никой не знаеше какво става. Сега би било редно да стане обратното - да се върнат в Агенцията за приватизация. Наблюдаваме нещо друго - от Агенцията за приватизация те се прехвърлят към Министерския съвет. Така че, ако по-рано имаше децентрализация на сделките, сега има централизация на приватизационните сделки. Аз си мисля, че във всяка диктатура има нещо добро. Доброто на диктатурата е, че крадецът е само един. В това отношение диктаторите са по-евтини на обществото, но все пак на този етап да концентрираме всичко в Министерския съвет, което е важно, едва ли е целесъобразно.
На обсъждането в Комисията по икономическата политика господин Захари Желязков изплю камъчето: в Агенцията за приватизация остават 50-ина сделки. Всичко друго отива към Министерския съвет.
Втората идея, която по принцип е добра, големите сделки да минават през парламента. Само че и тук има едно голямо "но". Какво от това, че ще минат през парламента? Ще си повикаме, това не е истински контрол. Какво от това, че за Булбанк примерно си говорихме в парламента? Господин Жотев подари 150 млн. долара на купувача, които той ще инкасира още след 31 декември. Какво от това, че мина през парламента? Мнозинството си има мнозинство. Тук ще си повикаме, ще си повикаме. Това не е истински контрол.
Затова и аз тук съм категоричен, че ни трябва контрол, а не парламентарно надвикване. Това е необходимо на българското общество.
Тук много се говори за приватизационните стратегии. В закона е записано, че по този начин Народното събрание ще определи основните насоки за развитието на тези отрасли от икономиката, а съответно и основните насоки за икономически растеж в страната. Слага се знак за равенство между приватизационна стратегия и стратегия за развитие. Това, че казахте, че структурна реформа е равно на приватизация, го преглътнахме. Но да кажете, че сега и развитие е равно на приватизация, според мен, не е сериозно. В тая посока най-малкото трябва да се коригират нещата.
Интересно звучи намерението да се превърне Министерският съвет в орган на приватизацията по чл. 3. Нали Агенцията за приватизация е приватизиращият орган на Министерския съвет? Като не вярва на органа си Министерският съвет сам се превръща в орган. Пълен абсурд! С какви кадри Министерският съвет ще готви тези сделки? - Триста и деветдесет човека в отрасловите министерства. Апаратът на Агенцията за приватизация и сега ще направим апарат и в Министерския съвет, за да бъде по-евтино на българските данъкоплатци. Не говоря за това, че нищо не се променя за анексирането, което практикувате вече много широко и с което на практика стигате до сключване на нови договори.

И тъй като времето ми е съвсем малко, завършвам с две думи за ефективността на приватизацията.
Господин Жотев, от 1997 г. приватизацията в България излезна на червено. Българската държава плаща, за да приватизира, да продава. През 1997 г. това са 216 млн. долара, 1998 г. - 370 млн. долара, 1999 г. - 223,9 млн. долара, тоест, българските данъкоплатци плащат, за да може СДС да приватизира.
Аз категорично ще гласувам "против", но призовавам и колегите от мнозинството да гласуват "против".
Вижте, колеги, когато се появиха скандалите за корупция в изпълнителната власт, премиерът се опита да прехвърли нещата към парламента - те са корумпирани и понеже са неприкосновени, не можем да ги хванем. Сега се прави същото. Мръсотията на приватизацията се опитва да се отточва в Народното събрание, без реални права, без реален контрол, без повишаване на чистотата на сделките, без подобряване на морала и ефекта от тези сделки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Думата има заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря за подкрепата, която доминира в изказванията досега. Надявам се, че народните представители ще подкрепят този законопроект на първо четене. Убеден съм, че ще се намери начин да се отразят целесъобразните предложения при подготовката и при обсъждането на второ четене.
Искам да взема отношение по някои от изказванията.
На първо място, не мога да споделя резервираността на господин Стоилов, че са записани мотиви, които не отговарят на действителността, които не обосновават причината, поради която Министерският съвет прави тези предложения за промяна в Закона за приватизацията. Има няколко ключови изречения, има две основни цели - подобряване на прозрачността, подобряване на ефективността на приватизационните сделки. По никакъв начин тези две кратки цели не могат да бъдат поставени под съмнение. По никакъв начин. Не е необходимо да се спори кой е авторът на тези промени - дали те някога преди години са били обсъждани и прилагани от представители на малцинството. Тук става въпрос за уроци, които трябва да се изведат от досегашната практика по приватизацията в България.
На следващо място трябва да се вземе предвид, че предстои преструктуриране и приватизация на големи монополисти, които предлагат обществени услуги. Много малко е опитът поначало в света по преструктуриране и приватизация на монополи. Това е един дълъг процес, който винаги отнема много години. В България този опит въобще го няма. Нямаше опит и в банковата приватизация.
Моля, господин Димитров, да си мерите думите, когато казвате, че съм подарил 150 млн. щатски долара на "Уникредито италиано". Много Ви моля да използвате факти, ако можете да подкрепите това твърдение, но на мен ми звучи като една обида и Ви моля, независимо че сте депутат, да не си служите с този език.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Опровергайте го.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Няма нужда аз да го опровергавам. Цената на едно дружество, било банка или предприятие от реалния сектор, се определя от пазара. Приватизиращият орган трябва да направи така, че да сработят тези две цели, които са записани в мотивите: процесът да бъде прозрачен и ефективен. Приватизиращите органи трябва да генерират максимално конкуренция. Те трябва да предоставят максимално обемна и говореща сама по себе си информация на потенциалните купувачи. Приватизиращите органи трябва да оставят достатъчно време на купувачите, за да се запознаят с тази информация и да им дадат възможност да отидат в предприятието или в банката, която се продава, и да преценят плюсовете и минусите, да оценят рисковете, да видят какви ангажименти поема приватизиращият орган и да представят своята оферта. Само пазарът знае колко струва една банка, едно предприятие. Само в социалистическото минало някой си е мислел, че може от правителствена гледна точка да знае по-добре от това, което само бизнесът може да прецени. Няма такъв орган, който да направи такава преценка, такава оценка на активите, какъвто и да било метод да се използва - както и да смеси тези методи, дали да използва методът на паричните потоци, дали да сложи някакво тегло за метода на ликвидационна стойност и т.н., това са упражнения, които са теоретични. Единствено конкуренцията генерира интерес и единствено финансовото състояние и перспективите пред едно предприятие или банка водят до това дали ще дойде един купувач или ще се появят десет.
По отношение на приватизацията на Булбанк, господин Димитров, имаше максимална прозрачност и максимална конкуренция. И именно пазарът реши колко струва Булбанк. Моля Ви се, не говорете, не ставайте говорител на чужди корпоративни интереси, на корпоративни индивидуални интереси при тази банка. Никога Банковата консолидационна компания не е взимала еднолично решение. Тя се управлява от Съвет на директорите и тя изразява интересите на държавата като собственик на държавните банки, които се продават. Така се продаваше, така се продават българските банки, така ще се продаде и "Биохим", която е последната банка в портфейла на Банковата консолидационна компания.
По отношение на мотивите искам да кажа и още нещо. Освен Законът за приватизацията, който надявам се ще бъде подкрепен на първо и второ четене, трябва да се направят промени и в подзаконовите нормативни актове, тоест, да се променят всички наредби на Министерския съвет, на които се стъпва, за да се провежда приватизацията. По този начин ще се увеличи срокът, през който потенциалните купувачи ще могат да се запознават с предприятията и ще могат да разработят своите оферти.
Моята оценка поне е, че скоростта е била за сметка на качеството в много от приватизационните сделки. Затова поне моето предложение ще бъде да се даде един много голям срок, но именно чрез наредбата, законът няма нищо общо с това нещо, законът не пречи и сега да се предоставя колкото искаме време, с изключение на конкурсите, на потенциалните купувачи да се запознават и да представят своите оферти.
Така че работата ще бъде свършена добре само когато парламентът направи тези промени в Закона за приватизацията, след което Министерският съвет да промени наредбите, след което органите по чл. 3, приватизиращите органи, да спазват правилата на играта.
По отношение на засиления контрол от страна на парламента аз смятам, че това е едно мнение на обществеността, което намира отражение в предлаганите промени. Много е хубаво, че Министерският съвет се отказва от правото си да посочва трима свои представители в надзорния съвет. Във всяка една държава има специфика по отношение на приватизацията. В България първите години от реформата след 1989 г. протекоха в спорове между политиците в тази страна как да се приватизира, дали да се приватизира, колко да се приватизира. Има достатъчно опит, има достатъчно ясна политическа воля, поне на мнозинството, да се започне с преструктурирането и подготовката на монополите за приватизация, на някои от тях - там, където е целесъобразно. Не е задължително при приватизацията на тези монополи, които предоставят обществени услуги, драстично да растат цените. (Реплики от Петър Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: В областта на енергетиката например свалянето на монопола означава първо съкращаване на разходите, които досега монополистът правеше. Именно поради това първо се пристъпва към преструктуриране, към обособяване в независими дружества в тези сфери от услугите, които трябва да бъдат притиснати именно чрез конкуренцията да свалят разходите, след което да бъдат предложени за приватизация. Няма такива стратегически чуждестранни инвеститори, които при сегашното високо ниво на разходите в областта на енергетиката, да дойдат и с удоволствие да се конкурират в България. Просто това не е икономически целесъобразно.
Идеята на вносителя е парламентарните групи наистина да имат своите активни представители в работата на Надзорния съвет. Ако текстът не е достатъчно ясен, може би тук трябва да се направи някаква промяна. За мен предложението е ясно: идеята е да не се монополизира, да не се контролира дейността на Надзорния съвет само от една политическа сила, за да може наистина Народното събрание да има участие в дейността по взимането на решения по особено важни сделки за икономиката на България.
Добра е идеята, че Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация ще бъде назначаван от Министерския съвет. Защото това е отговорност действително на изпълнителната власт, а не на законодателната власт. Добра е идеята, вместо един изпълнителен директор, да има трима ръководители, които работят в този изпълнителен орган, за да не се допуска да се вземат еднолични решения, за да няма обслужване на корпоративни интереси. Не казвам, че сегашният изпълнителен директор обслужва такива корпоративни интереси. Говоря за това, че със закона ще се създадат ясни и по добри правила на играта.
Искам да благодаря за особено балансираното изказване на представителите на Евролевицата. Много е възможно да са отчетени някои от критиките, които бяха направени от тях. И затова аз благодаря, че повече от една политическа сила в този парламент е готова да подкрепи приемането на закона на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз също искам да благодаря на Евролевицата, но да кажа, че такава подкрепа като тяхната - от съчувствие - не е необходима на нашия законопроект с госпожа Татяна Дончева. (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми господин министре, изслушах с голямо внимание Вашето политическо слово, което акцентира на няколко пункта - прозрачност, ефективност, резултати. Резултатите от приватизацията, която извършихте в Пощенска банка, са от 67 млн. долара печалба преди приватизацията до 200-300 хил. лв. печалба след приватизацията! Това е резултатът в цифри. И ако Вие искате да ни забълбукате тук, че оценките не могат никога да бъдат точни и пр., то в пазарната икономика има точни критерии - това е резултатът "печалба за ефективността", резултатът "печалба". И всякакви други приказки за добрите пожелания, за добрата воля, за пазарната икономика, апропо, там оценка ви дава и Ферхойген, за резултатите от тази приватизация, са за политическа консумация. И неслучайно вие бързате днес, бързате сутринта, без да е включен в дневния ред, законопроектът да мине, ако може, и да не се чуе в обществото какво правителството прави. Да звучат по радиото прозрачност, ефективност, нова фаза.
Каква е новата фаза и какъв е отговорът на тези предложения, които ние сме внесли още през месец юли 2000 година? Законът да създаде предпоставки, за да не може да има субективни действия от страна на администрацията. Напротив, вие правите само структурни изменения. Тук ще участват и представители на парламентарните групи. Ами, разберете, не може парламентарните групи да имат един свой представител в този орган. Това ще бъдат избрани от парламента хора. Представителите на парламентарните групи могат да бъдат народни представители. Едва ли това Ви е минало през главата.
И втори въпрос, свързан с Вашето изказване преди малко - подзаконовите актове. Ами, кой ви пречи досега да ги измените? Защо в Агенцията за приватизация има от четири години правила за преговори с потенциални купувачи, а в министерствата няма? Защо, кое ви пречеше досега? Някой каза ли Ви на Вас или на Вашия предшественик господин Божков, с който в Банковата консолидационна компания сигурно си имате някакви вътрешни правила? Какви са тези правила - писани или неписани, или правилата "събрали сме се, за да оправим определени интереси"? Това са въпросите и Вие отново не бива да прехвърляте в парламента отговорности, които в никакъв случай не са негови!
Какво става по отношение органите на Агенцията за приватизация? Разкъсва се връзката между тях. Но аз имам спомени от 1996 г., когато станаха трусове в обществото, в икономиката, Надзорният съвет на Агенцията за приватизация започваше да пречи на някой, почваше на пречи на изпълнителната власт. И как Вие решавате проблема? Ние ще си назначим изпълнителните директори, а вие, мили народни представители, тук изпратете уж много представителна група от хора, на които им се разширяват правата. Ами, отнема се най-голямото право на Надзорния съвет - да назначава и да освобождава изпълнителния директор. И говорите, че давате права?! Какви са тези права? Тоест, въвеждате една линейна структура: Министерският съвет ще хване изпълнителните дейци, а другите там, ще участвате хей така, от време на време, за да ги запознаете с някои материали. Защо го правите това? Ами, защото сделката за БТК, въпреки че Надзорният съвет и Агенцията за приватизация бяха компетентен орган, една хартийка от нея не беше стигнала до Агенцията за приватизация в грубо нарушение на закона. Сега вие искате чрез закона да легитимирате това, което правихте и досега! Работните групи се събират, експертите преговарят тук, а тези, които отговарят по закон - Агенцията за приватизация, те казват: "Ами, до нас тази сделка не е достигала". Сега вие чрез закона вече няма да имате нужда да ходи в този орган, който уж трябваше да следи за чистотата на приватизацията и за спазването на законите. Това искате вие!
Отговорът на нашия законопроект, който предлага конкретни решения за работническо-мениджърските дружества - по отношение на техния статут, по отношение на броя работници, които промениха въобще идеята за РМД, Вие там нищо не коментирате, Вие пак заблуждавате обществото и нашите, като променяте условията по сделките. Кой ви пречеше досега пет години по договорите да сключвате договори? Никой! Сега го сваляте от 10 на 5 и 20 процента да се плащат. Но статутът на РМД-тата, че участват само 30 на сто от работниците, не искате дори да приемете нашето предложение за намаляване на процента, който може да се притежава от свързани лица, защото това ви пречи за "братовчедската приватизация". И как да ви вярваме на мотивите, че, видите ли, въвеждате административно-наказателна отговорност? Ами, тя е въведена още през 1992 г, когато е приет законът. И как да ви вярваме на мотивите, че в крайна сметка значително разширявате правата и отговорностите на Надзорния съвет? Ограничават се преференциите на РМД-тата. Но мръсотията, която е при създаването и участието на подставени лица в приватизацията, не се изчиства.
И в крайна сметка аз няма да гласувам "за" този законопроект, защото нито по отношение на естествените монополи, където казвате: "там ще се вземат предвид правата", а не да се прави оценка, както ние предлагаме конкретно. Тоест, вие не искате ясни правила. Вие искате общи приказки за стратегии и други дълбоки думи от Хартата на християндемократическите ценности, но това в никакъв случай няма да успее да убеди обществото в тези цели, които са прокламирани, и зад които се крият съвсем други цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Понеже господин Рамадан Аталай също се записа и те не са се изказвали, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Днес може би обсъждаме един от законопроектите, които са променяни неколкократно през мандата на това Народно събрание. Колеги, аз искам да започна от мотивите, които са ни представени, за да се променят някои основни членове в Закона за приватизацията. Основно искам да наблегна, че целта на промените е да се подобри прозрачността на приватизационния процес и неговата ефективност.
Във всички членове, които ни се предлагат в закона, аз още отначалото искам да ви кажа, че виждам духа, виждам философията, виждам началото, виждам, може би, онова начало, за което ние от една година насам като Движение за права и свободи прокламирахме, искахме, желаехме най-после да се въведат онези правила, за които говори господин Жотев; онези правила, за да убедим обществеността, че всичко онова, което се прави във връзка с приватизацията, е прозрачно; всичко онова, което става с приватизацията, е законно.
На всички присъстващи тук ни и ясно, че приватизацията е основната същностна съставна част на извършвания в страната стопански икономически преход. В това нямаме никакво двусмислие. Обаче в близко бъдеще сключване на сделки на приватизационни обекти, които ще окажат решаващо значение за структурата на собствеността и цялостното функциониране на цялостната икономика вече е факт. Идва време да се приватизират отрасли от национално значение. Да ги изброим, според мен, е излишно - телекомуникации, железници, пътища, тютюнева промишленост. Ето защо интересите, които се преплитат в тези сделки, не само че са големи, но и засягат пряко националния интерес и сигурността на страната.
Изхождайки именно от това ние още през месец май внесохме в парламента едно наше искане за решение да се създаде комисия, която да проследи прозрачността и ефективността на сделките. Още тогава сме ви казвали, колеги от мнозинството и може би господин Жотев, че утвърдилата се обща процедура за провеждане на търгове и конкурси не отговаря на характера и мащабите на сделките. Още тогава сме ви казали, че в резултат на това при редица сделки се стигна до отхвърляне на оферти, сриване на търгове, конфликти, претенции. И в крайна сметка до бламиране на самия приватизационен процес. И излишно е да казваме, че дори страната ни беше дискредитирана пред сериозни инвеститори. Даже за тези сериозни инвеститори приватизационните механизми се оказаха непосилни, бюрократични и генериращи корупция. И тогава казахме, че проблемите са както при самите приватизационни процедури, така и в цялостната организация, равнище, органи и структури, които участват в приватизационния процес.
Днес ние виждаме, че имате политическата воля да промените всичко това, което тогава сме искали. И мога да кажа, че това е похвално. Още тогава наблегнахме, че при редица сделки основни клиенти са работническо-мениджърските дружества. И сега, и тогава аз ви казвам, че механизмът на РМД-та бе създаден през 1995 и 1996 г. и се утвърди като масова практика през 1997 и 2000 г. За това време ясно пролича, че той дава приоритет на групови и лични интереси на фирми и лица, свързани с управляващия политически елит. И сега в промяната, която вие предлагате, виждам, че също имате воля, имате желание да спрете по-нататъшния разкол и участие на РМД-та в основни сделки, където те и досега не можаха да се представят в онази си форма, в която ние искахме да ги видим.
Утвърдената практика показва, че при сключваните приватизационни договори са налице значими бели петна по отношение гарантирането на следприватизационните инвестиции. Колеги, искам да се спра точно в тази си част - за следприватизационния контрол и особено в инвестициите.
На всички ни е ясно, че по време на приватизацията в нашата страна в процеса на приватизацията основният аргумент не беше цената, а бяха и други изисквания, други предпочитания, представени от редица фирми, според които бяха избрани фирмите или бяха класифицирани фирмите, които да могат да спечелят търговете. А впоследствие пред нас се появиха и проблеми, че тези фирми, които спечелиха търговете, вече не могат да си отстоят на сключените договори. Сега пред нас се изтъква и още един аргумент, че евентуално, ако стриктно проследяваме следприватизационния контрол и инвестициите, които трябва да се направят, вижте, едва ли някои предприятия вече ще фалират, и оттам ще настъпи крах в икономиката ни, с което категорично не сме съгласни. Не сме съгласни затова, защото още веднъж искам да повторя, че ако в сключените анекси от фирми, които са спечелили вече търгове, не се направят едни общи правила, едни общи изисквания с цел ако спечелилата търга фирма се откаже от част от работните си места, ние да му искаме да направи инвестиции в по-големи размери, за да може тази фирма да допринесе в България нови технологии, нови машини. И оттук нататък да не предопределяме ние, отново да пререждаме фирмите, които по един или друг начин са си спечелили търга.
Искам обаче да наблегна на още един аспект в законопроекта, който ни се представи.
Колеги, аз виждам едно несъответствие с програмата на управляващото мнозинство и в актуализираната програма, която ние приехме, впрочем вие си я приехте в залата, където точно и ясно е казано, че приватизацията ще бъде ускорена, а всъщност със законопроекта, с изменението, което вие днес ни предлагате, тя се забавя.
Не зная, нима управляващото мнозинство се отказва от актуализираната си програма? Или да не кажа по-силни думи, може би програмата на Движението за права и свободи или на всички онези, които в момента прокламират, че приватизацията е в основата и трябва да бъде ускорена, вие сте тръгнали да изпълнявате тази програма.
От представения законопроект наистина със създаването на предпоставка най-после, че Народното събрание или законодателният орган най-после ще започне да контролира процеса, наистина е добре. Но не мога да се съглася, че Надзорният съвет ще се състои от 7 членове, които, представете си, ще бъдат избрани от Народното събрание и никоя парламентарна група не може да предложи повече от 3 членове на Надзорния съвет. Тук, разбира се, ние ще си дадем нашето предложение между първо и второ четене, но с този текст ние не виждаме и няма философия, в която да е наблегнато, че парламентът ще бъде основния контролиращ елемент, без да има мнозинство нито една от парламентарните групи.
Разбира се, има и ред други наши забележки, които ще представим между първо и второ четене, но аз искам да заявя, че ще подкрепя измененията, предложени в Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с мисълта, че правим първата крачка за прозрачност и законност при провеждане оттук нататък на приватизационните процеси. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Аталай.
Има думата господин Атанас Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми гости! В моето изказване искам да наблегна на въпроса, който господин Жотев постави - за едно удължаване на срока на приватизацията. Това е в рязък противовес с програмите, които досега бяха изтъкнати, като "Програма 2001" и Актуализираната програма, с която сроковете действително ще бъдат изменени.
В "Програма 2001" основният принцип, на който беше поставена приватизационната процедура, беше "Бързи, смели и сръчни". Това нещо много успешно господин Александър Божков на 30 юни 1999 г. декларира от тази трибуна. Той каза, че структурната реформа почти е свършена, продали сме всичко и оттук нататък ще има действително други посоки.
Ако се спрем на хронологията, ще се види, че през декември месец десетина министри, а след това и други заместник-министри, сега и двама председатели на комисии в Народното събрание напуснаха постовете си. Явно бързината, смелостта и сръчността даде отражение.
И по-нататък, през м. март, в актуализираната програма на Министерския съвет "2001", четем: Нарушен е балансът в инвеститорския интерес и предлагането в полза на предлагането. Обществените очаквания по отношение на прозрачността, маркетинга и привличането на стратегически инвеститори останаха неудовлетворени. Това стана дори и в случаите, когато приватизацията се извърши чрез чуждестранни консултанти.
И сега, когато четем мотивите в този законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация, виждаме, че действително тази първоначална тактика и стратегия за бързина, смелост и сръчност, е заменена с някои нови действия, които явно да създадат предпоставки, че ние сме осигурили балансирано участие и на изпълнителната, и на законодателната власт в процеса на приватизация.
Аз считам, че това допълнение, което се предлага, е една приватизационна застраховка в този закон на тези, които в момента извършиха доста неща от приватизацията. Защото не може Министерският съвет отново, както четем в някои от новите предложения, след одобряването от Народното събрание да извършва приватизацията на значителни монополни структури и в същото време Народното събрание, което ще одобрява тези актове, да прехвърли своите по-нататъшни задължения на надзорен съвет, който не е орган на Народното събрание. Ако трябва да се прави контрол и ако трябва да се одобряват сделките в Народното събрание, Народното събрание има всички възможности чрез своя правилник да създаде необходима структура, която да извършва този контрол и да се докладва в пленарната зала. В противен случай всичко това ще бъде една застраховка.
По-нататък не би могло да се говори, че ние имаме възможност приватизацията да бъде чрез внасяне от Министерския съвет, чрез стратегии за приватизацията, защото ние трябва да знаем развитието на тези отрасли и именно по този начин да могат да бъдат решавани въпросите.
Аз считам, че в този си вид законът не е достатъчно добре разработен и считам, че ако вносителите смятат, че трябва действително Народното събрание да бъде ангажирано, трябва да бъдат поети и съответни изменения в така предложения законопроект, за да могат да се включат и отговорностите, които ще отчита Министерският съвет в Народното събрание. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От станалия досега дебат аз очаквах да се разискват философията и принципите на предложения законопроект - нещо, което е принцип при гледане на първо четене. Разбира се, от колегите от парламентарните групи на Евролевицата и ДПС аз видях нещо в подобна насока и подкрепа. Единствени, които пак не подкрепят този законопроект, са колегите от Българската социалистическа партия. И за съжаление аз очаквах дебат по същество на принципи, но вместо това чух опит отново за превръщането на дебата по този законопроект в извличане на политически дивиденти. Както и друг път съм имал възможност да кажа, мисля, че е още рано за избори - изборите ще бъдат догодина.
Ще се опитам да коментирам философията и принципите - това, което направих и в комисията. Законопроектът има за цел да регулира отношения във връзка с етапа, до който е достигнала приватизацията в България. Досега принципите на приватизацията бяха, че за сделки, които са в размер под минимума, определен от закона, орган по чл. 3 са министерствата, а тези, които са над определен размер, се гледат от Агенцията по приватизация. Тъй като по-голямата част от този процес завърши, тоя законопроект предлага със сделките за тези предприятия, които представляват или са от съществено значение за икономиката на България - структуроопределящи или естествени монополисти, с тях самата приватизация да се извършва от Министерския съвет.
Тук чух много критики в тази насока, като например защо Министерският съвет иска да изземе властта. Тогава, когато Агенцията като орган на Министерския съвет е разгледала всички сделки и са останали само най-големите, и тогава, когато Министерският съвет предлага да поеме цялата отговорност за тези сделки като решение, тук се казва, че това било, виждате ли, лош ход. Защо? Ясно е за този, който познава системата, че Агенцията беше орган на изпълнителната власт, но тя беше агенция. Сега се предлага Министерският съвет да поеме тази отговорност.
Тук изказването особено на колегата Петър Димитров беше: виждате ли, нямало ефективен контрол от парламента. Колега Димитров, четете законопроекта, който се предлага. Тук е казано, че сделки, които ще бъдат одобрени от Народното събрание по решение на Министерския съвет... Това означава, че този списък от сделки няма да могат да бъдат сключвани от Министерския съвет, ако Народното събрание не ги одобри. От това по-голям контрол аз не виждам какъв може да бъде даден.
Коментирахме в комисията едно предложение да се създаде комисия по следприватизационен контрол в парламента. Колеги, разберете, това е практически невъзможно. Следприватизационен контрол да се извършва от Народното събрание с комисия - тази комисия трябва да се състои от 250 народни представители да ходят да извършват следприватизационен контрол. Това възможно ли е?
Народното събрание може да осъществява контрол не само като законодателен орган, а като върховния държавен орган на тази република по две направления: с контрол и даване на съгласие за сключване на големите сделки - това, което искаха и колегите от БСП, и които сега се отричат от това свое искане; и на второ място, чрез одобряване на стратегия за приватизация, което също е добро. Това е линията на контрола на Народното събрание.
По отношение на работническо-мениджърските дружества колегата Миков каза, че нямало да подкрепи правителствения законопроект. В комисията аз казах, че по тая причина аз пък няма да подкрепя техния законопроект и ще кажа защо.

Защото досега РМД-тата имаха за цел да участват в сделки там, където няма интерес от стратегически инвеститор. Знаете много добре, и се изнесоха факти, че в голям процент от случаите за малките фирми участват само РМД-тата.
В законопроекта на колегите се предлага РМД-то да се превърне в кооперация, защото една десета от капитала това означава. И аз ще ви кажа: то, като е така, по-добре да ги няма въобще, защото няма смисъл те да бъдат кооперации. Те или са търговски дружества или не са нищо.
На следващо място бих искал да подкрепя принципа на законопроекта, който е за контрол на парламента чрез участие на избрани от него представители изцяло в надзорния съвет на агенцията, защото агенцията ще има и друга функция - за тези, които внимателно са се запознали със законопроекта. Тя ще бъде органът, който ще извършва основния следприватизационен контрол над всички сделки, така че това е добро. Друг е въпросът дали текстът трябва да бъде прецизиран между първо и второ гласуване.
От всичко казано дотук ми се струва, че принципите в този законопроект следваха да намерят подкрепа от абсолютно всички колеги от всички парламентарни групи. Наместо това аз виждам, че една парламентарна група отново не е съгласна, но доводите, които се довеждат, са предимно политически, не са конкретни и свързани със законопроекта.
Целта да се намалят привилегиите на РМД-тата е пак във връзка с философията на този законопроект, защото при участието в големи приватизационни сделки РМД-тата така или иначе имат право да участват. Използвайки правото си, дадено им по закон, те могат да конкурират стратегическите купувачи за тези големи сделки. И понеже нашата философия за тези големи сделки е да участват действително стратегически инвеститори, с този законопроект им се намалява възможността - на РМД-тата, да бъдат нелоялни в конкуренцията за големите сделки. Това е философията на ограниченията на тези привилегии и нищо друго.
И последно - бих искал да кажа - тук се изказаха мисли, колегата Миков мисля, че каза, че виждате ли, РМД-тата и досега можело да сключват договорите за 5 години.
Аз не знам точно на колегата Миков трябва да му обяснявам, че когато има дадени права по закон, а по чл. 25 право на РМД-то е да иска разсрочване до 10 години, но това е негово право, много трудно това право законово, когато законово е дадено, може да бъде ограничено. Затова сега законово се слага таван 5 години.
В заключение искам да кажа, че законопроектът не е средство или не е начин за, виждате ли, по-голяма прозрачност. В контекста на изказванията това едва ли не означава, че досега няма прозрачност.
Уважаеми колеги, ако ние живеем в правова държава, трябва да знаем, че изпълнителната власт се контролира един път от законодателната и втори път от съда. Всички сделки, който не е доволен и който участва и има правен интерес, може да ги обжалва. В дебата за приватизацията тук казахме какъв е процентът на сделките, които са обжалвани и които са отменени от съда, така че не ми говорете, че по този начин, виждате ли, се целяло - досега нямало прозрачност, пък сега ще има голяма прозрачност. Философията тук е друга - да се поема отговорност за големите сделки директно от изпълнителната власт, а не от неин орган и това да става под контрола на парламента.
За това аз ще подкрепя този законопроект и ви призовавам и вие да сторите същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Няма други записали се за изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата!
Ще гласуваме законопроектите по реда на тяхното постъпване в Народното събрание.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия № 054-01-83, внесен от Михаил Райков Миков и Татяна Дончева Тотева.
Моля, гласувайте!
Гласували 210 народни представители: за 79, против 127, въздържали се 4.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия № 002-01-63, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 210 народни представители: за 149, против 51, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот думата има господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против законопроекта на Министерския съвет, въпреки че в него едно основно предложение повтаря моя позиция в качеството ми на председател на Икономическата комисия от Тридесет и седмото Народно събрание и спор между Икономическата комисия тук и тогавашното българско правителство, но гласувах против, защото не това са големите проблеми на провеждащата се българска приватизация, защото това не решава нито финансовите проблеми, нито принципността в провеждане на приватизацията и разпореждането с огромното национално богатство.
И, господин Жотев, ще Ви кажа две числа - приоритет в "Програма 2001" е приватизацията. Основно достойнство на отчета на това правителство ще бъде приватизацията - 47 на сто от активите на българската икономика са вече приватизирани. Получени са - обърнете внимание, господин Жотев - по-малко от 3 млрд. долара кеш при стойност на тези активи от порядъка на, нека да са с грешен валутен курс, при старта - 133 млрд. Четиридесет и седем на сто овехтяване, амортизация, нека да са 30 млрд. (Шум и реплики в залата.)
От икономика не разбираш, мълчи, господин Глушков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Койчев!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Нека да са 30 млрд. Но, 3 млрд.?!
Става дума, че не се осъществява контрол. Ами, не се осъществява - втора година по закон се внася годишен отчет за изпълнение на програмата и не влиза в пленарна зала. Прави ли парламентът контрол?!
Да оставим качеството на документа "Програма за приватизация". Това е под достойнството на висш държавен орган. Вижте какво съдържание има програмата. Вижте какво съдържание има отчетът.
Господин Желязков, три пъти задавам въпрос!
Има графа "Поети задължения", господин Жотев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: В милиарди долари, а изплатени задължения към фиска, към общественото осигуряване - нула! И вие това правителството го пропускате, великодушно го приемате и го внасяте в парламента. Вие ни унижавате като висш държавен орган! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот думата има господин Стефан Нешев.


СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! Не подкрепих законопроекта на Министерския съвет по две причини.
Първата причина е, че при приемане на промени в Закона за приватизация на предприятията ние предупредихме, че не трябва да се изкористява позицията РМД, а да се даде възможност да се интегрират определени интереси - интересите на външнотърговските организации, интересите на финансовия капитал заедно с интересите на производството.
Тогава - искам да доуточня - водещата личност Александър Божков каза, че те няма да го допуснат, защото не биха разрешили на користолюбив капитал да влезе в приватизационните сделки. В резултат на това вие направихте именно користолюбивия капитал по пътя на братовчедските ви отношения.
Второто нещо. След като говорите, че има допуснати грешки, моля, посочете кой е наказан за това, че общественият интерес беше поруган и беше пренесен в групово-личен интерес? И ако бяхте показали, че има наказани за това, че се изврати общественият интерес, аз щях да ви подкрепя в добрите ви намерения. А сега искате да направите параван на користолюбивата икономическа политика, която не доведе до положителни икономически ефекти, а доведе до разпиляване на обществено имущество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Трети отрицателен вот - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, дами и господа народни представители! Гласувах против законопроекта на Министерския съвет, защото считам, че механизмът, който се предлага, не е решение на проблемите на приватизацията в България. Считам, че той отново ни отдалечава от онова, което Конституцията на Република България изисква. Считам, че без ясна стратегия, приоритети...
А вие, дами и господа отдясно, досега не се вслушахте в онова, което ви се предлага не само от лявата част, а и от опозицията. Вие досега потъпквахте всички онези предложения, които бяха в името на България. Затова с механизма, който предлагате и искате да ви станем съучастници, ние няма да се съгласим.
Искам да ви кажа и още нещо - че няма да скриете мазните петна от Божков и компания.
Господин Жотев, в Банковата консолидационна компания, за която Вие говорехте професионално, участва господин Божков, участва господин Радев. В новия механизъм Вие ще предложите същите хора.
Не, няма, повтарям, да скриете мазните петна! Няма да скриете хищническите намерения на кръга "Олимп". Затова помислете си кого защитавате, ако наистина, господин Жотев, държите да бъдете все пак с някакъв авторитет на българин, а не слуга на кръга "Олимп".
Ето, дами и господа отдясно, затова гласувах против, а вие продължавайте да ги поддържате. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура - господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Поради това, че този законопроект е от съществено значение за българската икономика, от съществено значение за процеса на приватизацията, който мисля, че всички не искаме да бъде стопиран, както и поради това, че идеите, заложени в него, бяха отдавна дискутирани в нашето общество, аз предлагам между първо и второ четене срокът за подаване на предложения да бъде определен на три дни. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Изказвам противно становище.
Уважаеми господин Нихризов, вижда се, че доста от въпросите, които бяха поставени, не са така безспорни, както звучат от две-три седмици в правителствената пропаганда. Вижда се също така, че нищо не пречи на господин Жотев - оня ден агенцията продаде ВЕЦ-овете или по-скоро каскадите, които лятото ги беше продала на едни РМД-та, инфраструктури - също, и си се продават. Само нови приватизационни решения се взимат за нови процедури, ама те вече са взети! Кого баламосваме с тая работа? Нищо няма да се промени, ако се спази нормалният срок. И това ще бъде едно все пак ясно доказателство пред обществото. Оставете ни нас, от опозицията! Ние нашите предложения можем да ги направим за 15 мин. Ние сме ги правили три години и половина и ги имаме готови. Въпросът е, че когато се обсъжда такава важна тема, наистина трябва да се обсъжда по подходящ начин, за да вярва обществото в тия уж цели, които вие сте прокламирали. Иначе процедурата, която предлагате, само потвърждава нашите съмнения - бързо, извън програмата, в петък сутринта и в събота и неделя, за да не може, сакън, никой да вземе отношение и тия процеси пак да се развиват на тъмно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за скъсяване на срока за предложения между първо и второ четене.
Гласували 189 народни представители: за 106, против 80, въздържали се 3.
Предложението е прието.
За процедура - госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, оня ден тълкувахте тримесечния срок по правилника, като изключихте времето на парламентарната ваканция.
Сега имаме събота и неделя. Те ще текат ли, тези срокове, считано и събота, и неделя? Поне го изтълкувайте от понеделник, за да има техническо време за внасяне на каквото и да било! Защото, ако това не е така, извинете ме, почнете си направо да го гледате на второ четене още отсега! Какъв ви е проблемът? Дайте да го свършите днес и другата седмица си сменяйте, кадрувайте, каквото искате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво Ви беше процедурното предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да кажете понеделник...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да казвам нищо. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Миналия път парламентът гласува.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Соколов, тогава го подложете на гласуване, ако не Ви е неудобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никак не ми е неудобно. Направете си процедурно предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Направих го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво е? Да го чуя.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Соколов, направете предложение за гласуване на залата събота и неделя да не влизат, ако не Ви е неудобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ми е неудобно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако Ви е мъничко неудобно, понеже сте и юрист, просто уточнете, че срокът изтича в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение - събота и неделя да не влизат в тридневния срок?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 95, против 63, въздържали се 31.
Предложението е прието. Срокът изтича в сряда.
Почивка до 12,10 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 27 октомври до 2 ноември 2000 г.:
Постъпило е питане от народния представител Борислав Джолев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно жалбата на господин Иван Зисов Попов по повод продажбата на държавна фирма "Пирин-мрамор", град Сандански. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 ноември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно законосъобразността на търга и изпълнението му за автомобилния път село Сумер - град Монтана. Следва да се отговори писмено до 10 ноември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно спешни мерки на Министерството на труда и социалната политика за изплащане на парични средства на желаещи работници и служители от площадка Чипровци на "Плама" ЕАД - Монтана. Следва да се отговори писмено до 10 ноември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Орфей Дуевски към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно неправомерна замяна на земеделска земя от землището на град Петрич със земеделска земя от землището на област Силистра от лицето Петър Бръчков. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 ноември 2000 г.
Постъпило е питане от народните представители Георги Божинов, Кръстьо Трендафилов и Иван Борисов към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно работата на Поземлената комисия в село Хайредин, област Враца. Следва да се отговори в заседанието на 10 ноември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Луджев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно "Нова Плама" АД, град Плевен. Следва да се отговори писмено до 16 ноември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изпълнението на ангажиментите по договора за приватизация на "Дунавска коприна" АД - Русе. Следва да се отговори в заседанието на 10 ноември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Борисов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно мерките, които Министерството на здравеопазването предприема във връзка с рязкото увеличение на раковите и белодробните заболявания в Северозападна България. Следва да се отговори в заседанието на 10 ноември 2000 г.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народните представители Георги Карабашев и Атанас Лозанов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Ангел Такев.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на господин Иван Борисов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономика Петър Жотев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Атанас Лозанов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
Господин Статков има отговор и от министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев.
Писмен отговор от министъра на отбраната Бойко Ноев на питане от народния представител Лъчезар Тошев - 2 отговора има от господин Ноев на господин Тошев.
От името на парламентарна група има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Единадесет години от началото на прехода към демократично гражданско общество в Република България последиците от позорния възродителен процес, довел до първото етническо прочистване на Балканите и Европа, все още не са преодолени. Най-ярък пример за това е нерешеният до днес проблем с възстановяването на насилствено променените имена на българските граждани. Независимо че така нареченият "възродителен процес" е без прецедент в най-новата история на Европа, управляващите мнозинства в България, без изключение, не намериха политическа воля за неговото реално и радикално обсъждане. Тъкмо напротив, всички усилия и законодателни инициативи на ДПС през тези години за решаването на въпроса в съответствие с международните договорености бяха отхвърлени.
Движението за права и свободи внесе по време на Великото Народно събрание, Тридесет и шестото, Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Обикновено Народно събрание поредица от законопроекти за установяване на административна процедура за възстановяване на насилствено променените имена. Тези законопроекти бяха отхвърлени с опасен в контекста на евроинтеграционните процеси консенсус между левите и десните политически сили.
В резултат се наложи съдебна процедура, която поставя българските граждани в унизителното положение да доказват пред съдията рождените си имена. Така де факто дискриминационната политика и етническото прочистване се узаконяват. Тази порочна практика, естествено човешко право като правото на име да се поставя в зависимост от субективната воля на един съдия, продължава и сега, когато България вече ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и е в преговори за пълноправно членство в Европейския съюз.
След като години наред законопроектите на ДПС, респективно на ОНС, по този проблем даже не се допускаха за обсъждане в комисии и в пленарната зала, неотдавна поредния наш законопроект за приемането на който бе постигнато съгласие на предварителни консултации с управляващите ОДС, именно представителите на това управляващо мнозинство в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в противоречие с постигнатото съгласие и с обещанието на министър-председателя господин Иван Костов, дадено пред хиляди прогонени български граждани в град Бурса по време на официалната му визита в Република Турция през 1998 г., го отхвърлиха по един безотговорен начин.
Движението за права и свободи, респективно Обединението на за национално спасение се обръща с призив към всички парламентарно представени политически сили законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация да влезе час по-скоро в пленарната зала. Той следва да се приеме с пълен парламентарен консенсус, защото засяга въпроси, които предполагат национално съгласие, доколкото адекватното решаване на проблема с правата и свободите на малцинствата е главно условие за реализиране на най-важния национален приоритет - пълноправното членство в Европейския съюз и НАТО.
Движението за права и свободи и Обединението за национално спасение поставят за пореден, но и за последен път този въпрос на вниманието на политическите сили в българския парламент и със съжаление заявяват, че ако те отново не намерят воля за решаването му, ще бъдат принудени да ангажират вниманието на различните международни организации. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, използвам възможността на процедурата, за да Ви обърна и на Вас внимание относно отговора, който ми е даден от министъра на здравеопазването господин Илко Семерджиев. Ето го този писмен отговор.
Вие знаете, че по силата на чл. 90 от Конституцията и чл. 75 и следващи от нашия правилник, всеки народен представител има конституционното право да зададе въпрос, респективно питане, към съответния министър и министърът е длъжен да му отговори. Това е конституционно задължение на всеки един министър.
В конкретния случай, господин председателю, министърът на здравеопазването вместо да отговори на народния представител, е дал съответния въпрос на своя заместник и заместникът е иззел функциите на министъра. Ето подписът със запетая на този заместник-министър, който не зная даже и как се казва.
Това е грубо нарушение на Конституцията и на правилника и моля да потърсите персонална отговорност от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев за грубо нарушение на Конституцията и формалното отношение към зададения от народния представител въпрос. Всъщност, касае се за стотици семейства в град Ямбол - медицински кадри, съкратени от няколко месеца, стоят без работа и никой не им заплаща даже обезщетенията, които им се полагат по закон.
Моля, господин председателю, още веднъж обърнете внимание на господин Семерджиев за грубото нарушение на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Аз отговорност не мога да търся, но мога да обърна внимание и това ще бъде направено. Междувременно ми съобщиха, че поради отсъствие от страната на господин Семерджиев, за да не се забави отговорът, за да се спази срокът, писмото е изпратено от името на министъра и подписано със запетайка. Но сте абсолютно прав, че това е задължение на министъра и трябва да се спазват задълженията.
Преминаваме към актуалните въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата господин Михаил Миков да развие въпроса, който е от негово име и от името на господин Георги Михайлов.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, днес разбирам, че има питане и от народния представител Ивалин Йосифов от Евролевицата и питане от Димитър Луджев по същата тема. Явно, че този проблем е разтревожил доста народни представители и с голям интерес ще чуем Вашия отговор.
За съжаление "Плама" не е проблем само на това правителство. Казусът "Плама" се забърка още през есента на 1996 г. и оттогава до ден-днешен като че ли държавата не може да намери някакво решение, което да е приемливо за обществото.
През 1998 г. в опит на търсене на такова решение беше сключено едно споразумение с регистриран в Кипър "Плама консорциум лимитед", който пое определени ангажименти, разбира се, в рамките и на дотогавашните задължения на предишния купувач. Но от декември 1999 г. се спира работата на предприятието. Има грубо нарушение на споразумението от 1998 г. И в крайна сметка не само това, все пак държавата има 25 на сто, а това е дял, който осигурява възможни лостове за намеса. Защото държавата не е мажоритарен собственик, но по Търговския закон има такива възможности и в никакъв случай по-малкият пакет от акции не бива да дезинтересира държавното управление. Защото аз много пъти съм чувал приказки от рода на това ние имаме миноритарен пакет. Не, има права по Търговския закон, когато може да се действа дори в рамките на такъв процент. Вече под 10% става практически невъзможно.
В момента от 2000 работници в нарушение на това споразумение има около 300 пазачи. По-интересно е, че има влезли в сила решения, по които се присъжда трудово възнаграждение на работници. И аз тук имам един отговор от "Нова Плама" АД до Лилия Христова. Тя иска да се плати по влязло в сила съдебно решение, а такива съдебни решения са много на работници срещу дружества, има съдебно решение, но се отказва: "Моля да се обърнете към надлежния държавен орган по съответния законов ред". Съдебно решение в България и този, който трябва да го изпълни, да плати неплатените заплати на работниците, им казва да се обърнат към съответния държавен орган. Тоест, виждате какви тревожни индикации има, знаете сигурно по-добре от нас положението. Народните представители, които споменах, сигурно ще поставят още детайли в тази мрачна картина. Какво ще стане оттук насетне с "Плама"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Йосифов, имате думата да изложите и Вие Вашето питане, за да може да Ви отговори господин заместник-премиерът едновременно.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Моето питане е относно състоянието и перспективите за пускане в експлоатация на "Плама" АД.
Уважаеми господин министър, загрижеността ми относно предприятието е свързана с това, че "Плама" е съдба за хиляди семейства от Плевенска община, които са пряко свързани с нейното състояние и с това дали тя ще работи или няма да работи и съответно още десетки хиляди, които са косвено свързани със съдбата на "Плама". Не трябва да забравяме и факта, че "Плама" беше един от основните източници за приходи в община Плевен. Но аз няма да се спирам на възможностите, които при нейното евентуално непускане в действие биха възникнали, като например екологична катастрофа. На това няма да се спирам, по моя преценка това е известно на госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда. Но ще се спра на няколко други момента, по които бих желал да чуя от Вас съответния отговор.
Агонията на "Плама" започна преди 7-8 години, но тя навлезе в критична фаза през есента на 1996 г., когато правителството на Жан Виденов я продаде, по-точно, подари на стойност три апартамента. Тя въобще не тръгна да работи, всичко което можеше да се продава от нея и да се изкарат някакви приходи, се продаде. Това е история, известна на цялата плевенска общественост. Впоследствие тя беше препродадена на нови собственици, но тяхното отношение към това структуроопределящо предприятие не само за Плевенска община, а бих казал и за България е същото, както на предишните собственици.
Бяха подписани приватизационни договори, беше съставена оздравителна програма, приета от съда. Но всичко това си остана на книга. Нито контрол на приватизационния договор, нито спазване на оздравителната програма! Известно ми е, че правителството и министерството, което Вие оглавявате, проведе разговор със синдикатите и с новите собственици, но и това не постигна абсолютно никакви резултати. "Плама" продължава да бъде в тежко икономическо състояние, и, както каза колегата Миков, от 2000 работници, съгласно оздравителната програма трябваше да бъдат 1100 човека, сега са останали 300 пазачи, висококвалифицирани пазачи, професионалисти, но те играят единствено ролята на пазачи, като не си получават и заплатата за това, че охраняват "Плама". И по моя преценка те добросъвестно я охраняват, защото в един обект, ако не се охранява, може да станат големи бели и да се отразят на целия Плевенски регион.
Във връзка с това бих искал да Ви попитам ще допуснете ли тази агония на "Плама" да се превърне в смърт, което на икономически език означава ликвидация на "Плама", а тази ликвидация съответно може да се превърне и във физическа ликвидация?
Какви конкретни мерки и действия ще предприеме правителството за излизане от създалата се ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Йосифов, господин Миков! Сегашният мажоритарен собственик на Плевенската рафинерия "Плама консорциум", който е регистриран в Кипър, не е представил в срок в Агенцията за приватизация отчета, който той е длъжен да представи за изпълнението на задълженията, които са предмет на сключеното през 1999 г. допълнително споразумение към приватизационния договор, който е подписан още на 5 септември 1996 г. с "Евроенержи холдинг". Допълнителното споразумение предвижда такъв отчет да се представя от края на март всяка година.
В резултат на разменена кореспонденция между Агенцията за приватизация и "Плама консорциум" от страна на "Плама консорциум" са депозирани документи. В тези документи обаче не се доказва по безспорен начин, че са изпълнени ангажиментите по споразумението. Именно заради това "Плама консорциум" е поканен с нотариална нота да заплати дължимите парични неустойки, които са в размер на 17 млн. 323 хил. лв. Ако тази неустойка не бъде платена, Агенцията за приватизация ще потърси правата си по съдебен ред.
Един от основните ангажименти на "Плама консорциум" по допълнителното споразумение е да не се допуска да бъде извършена промяна в основния предмет на дейност на предприятието за срок от три години. Искам да поясня, че за такава промяна се счита и прекратяването на производствената дейност, освен в случаите, когато производственият и технологичният цикъл или сериозни икономически причини налагат спиране на дейността, но не за повече от месец. А както е известно много добре на българската общественост, рафинерията не работи вече почти година.
При неизпълнение на това задължение продавачът има право да развали споразумението с едностранно писмено предизвестие. Какво обаче би станало, ако Агенцията за приватизация се възползва от това право като продавач? По силата на споразумението Агенцията за приватизация би могла да придобие едва 9,66 на сто от капитала на плевенската рафинерия и не би могла да упражнява никакво влияние при нейното управление. Този факт сам по себе си показва, че би било нецелесъобразно споразумението между Агенцията за приватизация и "Плама консорциум" да се развали с едностранно писмено предизвестие.
За да поясня причината за тази ситуация, ще припомня, че според предоставено съдебно удостоверение към 27 март т.г. дружеството "Нова Плама" е с регистриран капитал от 51 млн. 497 хил. лева. Към момента на приватизация - връщам ви през септември 1996 г. - "Плама" е дружество с капитал 6 млн. 635 хил. деноминирани лева. Увеличението на капитала е с 44 млн. 861 хил. лева и поради тази причина придобитите, по силата на споразумението между Агенцията за приватизация и "Плама консорциум" акции в момента представляват едва 9,66 на сто от капитала на дружеството.
Освен това тази година на 19 май е наложен запор на 49 млн. 837 хил. 849 бр. поименни акции на "Нова Плама", които са собственост на "Плама консорциум". Тази информация е предоставена в Агенцията за приватизация на 25 май т.г., когато е връчено уведомление за запора от съдебен изпълнител при Софийския районен съд. Запорираните акции представляват 97 на сто от капитала на плевенската рафинерия. Деветдесет и седем на сто от капитала на плевенската рафинерия!
Първият отчетен период, в който "Плама консорциум" трябва да представи документи за изпълнението на своите ангажименти по отношение на трудова заетост, по отношение на инвестиции, обхваща периода 1998-1999 г. За този период е трябвало да се поддържа средносписъчна численост на персонала на "Плама" от 1815 работници. Също така ангажимент на "Плама консорциум" е да се направят инвестиции в размер на 18 млн. лева.
Министерството на икономиката не разполага с правомощия за предприемане на мерки и действия за излизане от сегашната ситуация. "Плама консорциум" е станал мажоритарен собственик на рафинерията чрез оздравителен план, чието приемане на кредиторите от страна на съда фактически прекратява действителната процедура по несъстоятелност. Оздравителният план е внесен в плевенския окръжен съд през май 1999 г. и е приет от кредиторите на 22 юни 1999 г. Той е одобрен от съда на 8 юли 1999 г. Фактическата власт в предприятието е предадена от синдиците на "Плама консорциум" на 13 юли 1999 г., когато е подписан приемно-предавателен протокол.
Не искам да се връщам назад във времето, защото ситуацията около процедурата по несъстоятелност, създала се вследствие на управлението на дружество от първия частен собственик "Евроенерджи", е добре известна. Спомням си, че тук, от трибуната на парламента, имаше дебат по този въпрос. Виждате кога е сключен договорът, при чие управление. Но така е тръгнала приватизационната сделка - накриво, както се казва.
Искам да припомня само, че оздравителният план е предвиждал пълно погасяване на вземанията на кредиторите, които съгласно одобрения от съда списък на приетите от синдиците вземания възлизат на 251 млн. и 500 хил. деноминирани лева - нови български лева. Ще съобщавам тези суми в деноминирани лева, за да няма неразбиране.
В мотивите за изготвянето и предлагането на оздравителната програма се посочва, че "Плама" би направила значителни разходи за осребряване на активите си. Към момента на изготвянето на този план анализите се показвали, че общо за ликвидацията биха се изразходвали 4 млн. 275 хил. лева, а 5 млн. 811 хил. лева би следвало да се изплатят за възстановяване на околната среда. Общата сума на разходите следователно възлиза на около 10 млн. лева. Обичайно сумата на разходите би следвало да се приспадне от общата сума на активите. Така кредиторите са щели да получат 73 млн. 555 хил. лева, което би довело до 29 на сто ефективност на тяхното удовлетворяване.
Като аргумент за подкрепата на оздравителната програма е бил посочен и фактът, че процесът на ликвидация на активите би продължил най-малко 10 години. Тук се спомена и за най-вероятните екологични щети, които биха настъпили, и за това, че всъщност дори и да се продават съоръженията като скраб, те са напоени от толкова много години с нефт и нефтопродукти, че е необходимо да се направят огромни разходи и пак не е ясно дали тези съоръжения ще могат да се продадат.
Не е било сигурно дали всички активи биха могли да бъдат продадени във вида на производствено оборудване, а най-вероятно като вторични суровини, тъй като са технически и морално остарели. Тогава се е твърдяло, че е по-разумно да се предположи, че ако се осъществи ликвидация и осребряване на активите на "Плама" без да се приеме оздравителният план, реалният процент на удовлетворяване на кредиторите ще бъде не повече от 15 на сто, а може би и нула. Посочено е, че в световната практика съществуват случаи, при които разходите по ликвидацията и възстановяването на околната среда далеч надхвърлят реализацията на активите. Сигурно това би бил и случаят за рафинерията в "Плама". Оздравителният план е бил последната фаза, в която дружеството е можело да бъде спасено като работещо преди обявяването му във физическа ликвидация и разпродажба на имуществото.
Задълженията по приватизационния договор пък са били прехвърлени на "Плама консорциум" именно въз основа на този оздравителен план. При тази ситуация е възможно навлизане във втора фаза на несъстоятелност от страна на кредиторите и евентуално пристъпване към ликвидация, каквито са изискванията, съгласно процедурите на Търговския закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Благодаря и на Вас, уважаеми господин министре, че така подробно описахте една правна среда, в която, страхувам се наистина възможностите на държавата не са особено големи. Въпреки това аз много внимателно ще изчета стенограмата от днешното заседание, за да видим тук, в тия рамки на несъстоятелността, как могат работниците да получат своите възнаграждения. Защото понякога се получава така, че бавенето на една процедура, която изглежда много лоша, води до още по-лоши неща. Вие разбирате какво имам предвид.
Но аз бих си позволил да задам към Вас само един такъв допълнителен въпрос: правилно ли разбрах, че намаляването на участието на държавата се дължи и на деноминацията? Тоест, получил се е някакъв процес на изкуствено увеличаване на акциите на купувача, което наистина значително е намалило крайния резултат - съотношението на акциите намалява възможностите на държавата да действа по оня начин. Но аз мисля, че остават възможностите, вече на следващата фаза държавата да се появи като кредитор, защото предполагам, че и старият, и новият купувач имат определени задължения и към данъчните и за социално осигуряване. На този въпрос все пак искам да чуя Вашия отговор.
Все пак имам една молба от името на тия хора, които поставят въпросите. Става въпрос вече за социалната страна на въпроса. Нека вашите експерти от министерството, ако могат да разработят ония правни схеми и методи, които по определен начин, макар и без да са особено големи възможностите на държавата като акционер, вътре вече да действат. Но все пак тя е държава, има своите механизми, закони, сила и власт да решат своите проблеми, а не да получават такива отговори на влезли в сила съдебни решения. Тоест, да упражним някакъв натиск върху тези хора, разбира се, в рамките на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За два уточняващи въпроса има думата господин Ивалин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Вие изнесохте една информация, която се оказва доста неприятна за хората, които слушат в момента в Плевен и работят в "Плама". За съжаление, колегата Миков в своя допълнителен въпрос акцентира само за социалната страна на "Плама" - как ще бъдат удовлетворени работниците като кредитори и да си получат съответните стари вземания.
Но аз бих казал, че това е сага. Това е един проблем, който по някакъв начин юридически ще бъде решен. И тъй като четвъртостепенни, доколкото ми е известно, кредитори по някакъв начин те ще си получат заплатите, може би, надявам се. Но тук възниква един друг въпрос: ще заработи ли някога тази рафинерия? И Вие сам приведохте колосални цифри, които показват, че ако тази рафинерия не заработи ще трябва държавата да хвърли много пари за нейното физическо ликвидиране и последствията са Бог знае какви. Това е просто молбата ми - държавата по някакъв начин да предприеме някакви екстремални действия, защото в случая се налагат екстремални действия. Вие сте прав - изпълнителната власт не може да се намесва в правната система. Но въпреки всичко, държавата не може да остане безучастна към един такъв колосален проблем.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Йосифов, господин Миков! По отношение на увеличението на капитала на дружеството държавата не е допуснала никакъв пропуск, няма нищо общо и въпросът за т.нар. Закон за деноминацията. Това е станало чрез решение на общото събрание на акционерите и съответното решение е било вписано в съда. Държавата се е превърнала наистина в един символичен собственик на миноритарен брой акции. Случва се така от време на време. Не искам да казвам нищо, никакви коментари по отношение на съдебната система, но в работата ми като министър през последните 10 месеца наблюдавам случаи, когато окръжен съд действа изключително бързо, в рамките на часове се регистрират някакви решения, а има случаи, когато подобни решения отнемат много, много повече време. Но аз просто не мога да коментирам начина, по който е увеличен капиталът на дружеството.
Искам да кажа, че държавата по времето, когато се готвеше новото споразумение, анекса, всъщност прехвърлянето на акциите на "Плама консорциум" направи абсолютно всичко, за да улесни разработването и приемането на оздравителен план. Дори направи и невъзможното да убеди основния кредитор, който е Търговска банка "Биохим", дори имаше обсъждане дали "Биохим" не трябва да се откаже от гаранцията си по обезпечението, което тя законово е учредила преди много години. И аз сега съм много доволен, че Търговска банка "Биохим" не се съгласи да се откаже от това обезпечение, така че поне да има юридическото основание да предяви своите претенции, макар че много няма да се постигне. Социалният проблем е много тежък, но пак в рамките на закона държавата ще изпълни всички свои задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Йосифов, ако искате, да изразите отношение към отговора.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор, защото Вие наистина отговорихте като технократ, професионалист. Отговорихте така, както е ситуацията и както е законовата и нормативната уредба в България.
Но искам съвсем лично, разчувствено, бих казал, да Ви попитам от името на хората, от името на плевенската общественост с едно ясно изречение да се каже какво ще бъде бъдещето на "Плама", за да знаят тези хора какво да правят, защото те масово напускат. Специалистите напускат "Плана", а това е свързано с бюджета на общината, приходи, дължими суми към републиканския бюджет. Искам лично да отговорите има ли все пак някаква възможност и ангажименти на правителството да реши проблема? Проблемът на "Плама" може единствено да бъде решен, ако тя бъде пусната в експлоатация, това е вече моето виждане. И още повече моето виждане е, ако бъде подменен или бъдат намерени нови собственици и тези собственици, които не изпълняват своите задължения, да бъдат отстранени от собственост в "Плама". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Йосифов! Няколко са предприятията в българската индустрия, които в края на миналата година създадоха огромна грижа на Министерство на икономиката - Варненската корабостроителница, ВМЗ "Сопот", Рафинерията "Плама", Захарните заводи в Девня, "Видахим". Малка част от тези предприятия получиха глътка въздух. В случая с ВМЗ едва ли има месец, в който министърът на финансите или аз да не сме в преговори със синдикати, в разговори с ръководството, няма действие, което държавата чрез министъра на финансите и в мое лице да не е предприела за подпомагане на това предприятие. Същото важи за всички тези предприятия, за които говорих. Едно от предприятията сякаш тръгва. Става въпрос за Захарния завод в Девня. Може би има шансове и за Варненската корабостроителница, макар и минимални.
Трагедия е състоянието, в което се намира в момента "Плама". Това е истината и аз не мога да застана пред народните представители и пред телевизията и да кажа, че шансовете на рафинерията са добри. Отново ще кажа, че ние сме готови да помогнем и на "Плама консорциум", готови сме да водим и каквито преговори е необходимо, готови сме да помогнем на "Плама консорциум" в рамките на закона. Една от възможностите, която ни беше предложена, е да променим нашата митническа политика. Това държавата не може да направи. България е член на Световната търговска организация. Имаме своите ангажименти в рамките на страните - членки на ЦЕФТА. Стремим се, както и Вие подчертахте, към Европейския съюз и просто трябва да имаме една системна политика.
Аз съм сигурен, че все още нямаме ситуация на втора несъстоятелност. Като представител на Банковата консолидационна компания в Надзорния съвет на Търговска банка "Биохим" ние не сме от най-активните кредитори, т.е. Търговска банка "Биохим" все още не е предявила своите претенции и тя като най-голям кредитор много лесно може да инициира нова процедура по несъстоятелност. Но, ако има и малък шанс, и най-малък шанс има чрез една втора процедура по несъстоятелност, т.е., ако се появи отнякъде един потенциален купувач на цялото оборудване или на част от това оборудване, ще се задейства държавата чрез своите органи... (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
При приемането на оздравителния план, даже бих се върнал няколко години по-рано, когато се сключваше тази сделка, за която Вие споменахте, по времето на кабинета "Виденов", държавата направи максимално възможните компромиси. И въпреки това, в този момент аз като министър мога да обещая, че каквито шансове има, някой да ми подскаже, в рамките на закона аз ще направя всичко възможно да реша по някакъв начин, макар и частично, проблемите на "Плама". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин заместник министър-председател.
Ще си позволя нещо, което сигурно не е редно, но вярвам, че никой народен представител няма да възрази срещу това, което ще кажа.
Министрите идват и отговарят пред нас. Ние ежедневно в контакти с нашите избиратели също отговаряме на техни въпроси. Съдията отговаря само пред съвестта си. Но когато едно съдебно решение, в случая за увеличаването на уставния капитал, довежда до бедствено положение на хиляди хора, да не кажа цял един град, мисля, че и този, който е взел това решение, дължи един отговор на обществото. И нека журналистите, които сега ни слушат и гледат, да направят едно журналистическо проучване и да стане ясно защо този човек или този състав е извършил това действие.
Не възразявате срещу нарушаването на правилника, нали?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Панайот Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин заместник министър-председател, не зная дали сте получили и други тревожни сигнали, но в страната се води необявена гражданска война. Крадците на проводници и съоръжения от електрическата мрежа стават все по-нагли и изобретателни. Кажбите растат взривоопасно и се застрашава електроснабдяването на цели райони на България.
Само в Пазарджишка област за деветте месеца на годината в мрежата от 20 киловолта са регистрирани над 30 кражби с преки щети за над 25 хил. лв. Няколко десетки са и кражбите по мрежите за ниско напрежение - 380 волта, някои от които, например в селата Черногорово и Гелеменово, са изключително дръзки.
Има и три посегателства на електропровода от 110 киловолта, който свързва Пазарджик със София. В някои участъци бяха откраднати свързочни кабели, които осигуряват управлението на цялата енергийна система. И ако се повторят подобни случаи, те могат да доведат до разпад на това управление.
Тази епидемия, тази необявена гражданска война е обхванала не само нашата област. Електроразпределителните предприятия нямат ресурс да покрият такива мащабни щети, които всъщност са 8-10 пъти по-големи от преките щети. Ясно е също, че органите на МВР не могат да проконтролират тези много на брой съоръжения, разположени на голяма площ. Например, в нашата област да контролират 2100 трафопоста, 4000 км линии с напрежение 380 волта и 230 км от 20 киловолта. Как може да се спре тази война, в която престъпните банди включват и деца, защото на тях не може да се търси наказателна отговорност? Вече има няколко смъртни случая на непълнолетни крадци.
Според мен сегашният лицензионен режим за търговия с метали е прекалено либерален и предвидените санкции в Наредбата за търговска дейност с отпадъци, отломки от черни и цветни метали и сплавите им са символични. Затова са създадени много нелегални пунктове за изкупуване на цветни метали, където дирите на откраднатите проводници изчезват просто за часове.
Затова Ви питам - ще въведете ли забранителен режим или ще увеличите санкциите в споменатата наредба? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ляков! Както Вие посочихте в своя актуален въпрос, в Министерството на икономиката се издават лицензи за извършване на търговска дейност с отпадъци и отломки от черни и цветни метали и техните сплави. Това става съгласно Наредба за търговската дейност с отпадъци, отломки от черни и цветни метали и техните сплави. Тази наредба е приета с Постановление на Министерския съвет № 363 от месец октомври 1997 г. За получаване на лиценз по наредбата могат да кандидатстват всички физически и юридически лица, които са регистрирани по Търговския закон и които представят необходимия набор от документи и съумеят да осигурят необходимите условия за извършване на търговска дейност с вторични черни и цветни метали. До момента лицензии за търговска дейност с черни и цветни метали и с техните сплави са издадени на около 330 фирми. От тях действат 225 фирми.
В Министерството на икономиката се получават периодично сигнали за кражби на вторични черни и цветни метали, основно в системата на БТК, Националната електрическа компания и БДЖ. Досегашната практика показва, че действащата в момента нормативна база съумя да осигури в известна степен елиминиране на криминогенния фактор, особено за събиране и изкупуване на отпадъци от цветни метали. Това се потвърждава от предоставената с писмо от 11 януари т.г. информация за регистрираните кражби в съобщителната кабелна мрежа на телекомуникационната компания за периода януари 1996 - декември 1999 г. Най-общо справката сочи, че за периода 1996 - 1997 г. размерът на кражбите възлиза на повече от 7 млн. нови лева, докато в периода 1998 г.,, когато вече реално действа 363 Постановление на Министерския съвет, отчетеният размер на кражбите е близо 20 пъти по-малък. В цифри общият размер на загубите за 1998 г. е около 304 хил. лв. За 1999 г. размерът на загубите е съизмерим с този от 1998 г. Всичко това показва, че със задействането на механизма на наредбата, която е приета с Постановление на Министерския съвет № 363, настъпва трайно намаляване на материалните и трафични загуби по години, изчислени в парични единици.
Със създаването на единен регистър за търговците по наредбата се осигури и цялостен поглед върху движението на потока от вторични метали както в страната, така и при износа на вторични суровини. За това обстоятелство допринася и фактът, че от една страна лицензираните търговци водят регистри за закупени и продадени количества отпадъчни метали, а от друга страна представят справки по тримесечия за сключените сделки. И тук идва проблемът. С премахването на региситрационния режим от 1 януари 2000 г. при износа на метален скрап се създава възможност на нелицензирани икономически оператори да се появят на пазара. Това се показва и от митническата статистика за първото полугодие на 2000 г. От направения анализ на данните за около 50 търговски дружества, тоест, от направения частичен анализ на тези дружества, които постоянно търгуват и изнасят от България вторични метали, се оказа, че 10 от тях не са субекти на наредбата. Следователно, спрямо тях от Министерството на икономиката контрол не може да бъде осъществен, въпреки че те са осъществили износ на стоки по наредбата в размер на около 13 500 т метален скрап. С писмо от 14 април т.г. БТК е представила обобщена информация за регистрираните в тяхната система кражби за 1998 и 1999 г. и за първото тримесечие на 2000 г. Статистиката показва драстично увеличаване, като само за първото тримесечие на тази година регистрираните кражби са четири пъти повече в сравнение с цялата минала година! За износа на метални отпадъци от нелицензирани търговци, както и за рязкото увеличаване на кражбите, вероятно допринесе и непотвърдена информация, която изнесоха средствата за масово осведомяване, за отпадане изобщо на лицензирането на търговската дейност с отпадъците. Истината е, че от 1 януари т.г. отпадна само регистрацията по износа на отпадъците.
При извършваните редовни проверки на територията на България се констатират нарушения най-вече от търговски дружества и физически лица, които не притежават, а и не са подали до момента документи за издаване на лиценз. Факт е, че предвидените размери на санкциите в Закона за административните нарушения и наказания, предвиждащи административно-наказателна отговорност за физически лица - нарушители, са значително по-ниски - около 20 пъти по-ниски от тези в наредбата, по която се санкционират лицензираните фирми.
В тази връзка Министерството на икономиката подготвя проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, в който ще се предвиди завишаване размера на санкциите, налагани на физически лица - нарушители по наредбата.
Предвид на всичко, което казах, а също така като се има предвид размера на щетите, които тези лица нанасят на националното стопанство, без да се съобразяват с наредбата, приета с 363-о Постановление на Министерския съвет, почти на всяко заседание на комисията, която взема решения за издаване и отнемане на лицензи по тази наредба, се обсъждат варианти за промяна на сега действащата нормативна уредба. В изпълнение на решение № 687 на Министерския съвет от м. ноември миналата година е изготвен проект на нова наредба, която регламентира същия вид дейност, който предстои да бъде внесен за приемане в Министерския съвет. Проектът предвижда облекчена процедура за издаване на лицензи, но засилен контрол и по-големи санкции при нарушения както от лицензирани, така и от нелицензирани търговци. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Следващият актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев е също от народния представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Жотев, днес ние обсъждахме промените в Закона за приватизацията и всъщност моят актуален въпрос се явява едно продължение, защото много от българските граждани нямаха възможност да проследят, според мен, изключително интересния дебат. Приватизацията в България навлезе в нова фаза - това е безспорно. И според мен същественото в нея е не само техниката на раздържавяване, която засяга процедурите, прозрачността, проучването на пазара, информационните меморандуми и т.н. За българската икономика е по-важно как ще бъдат преструктурирани монополните структури на БДЖ, на НЕК или част от енергийната система, ВиК-дружествата и, разбира се, "Напоителни системи". Тук трябва да отбележа, че за тази стратегия по отношение на БТК аз вече получих изчерпателен отговор от господин Жотев. Тези монополни структури не са обикновен дял от държавната собственост. Това са дружества, които извършват обществени услуги, които, образно казано, са сраснати с живота на хората. Не съм убеден, че огромните неефективни гиганти ще бъдат заменени леко с по-гъвкави частни предприятия, предлагащи по-качествено обслужване и конкуриращи се цени. Но трансформацията е задължителна. Монополите работят в променена пазарна среда и влошават параметрите й.
В повечето стоки и услуги, предлагани от българските производители, има монополна компонента, а тя означава по-големи транспортни разходи, по-висока енергоемкост на продуктите, по-ниска производителност. Ефектът от премахването на лошоработещите икономически участъци, трупащи загуби, като цяло ще се отрази и на конкурентоспособността на производителите, които сега по неволя са вързани с тях. Според мен основният въпрос е дали това ще стане бавно и мъчително или бързо и поносимо и на правителството предстои да извърши една много сложна социална операция.
Затова, уважаеми господин Жотев, Ви питам: има ли достатъчен потенциал, първо, в изброените държавни компании, който да привлече стратегически инвеститори и кои са най-важните особености в новата фаза на приватизация? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ляков! Искам да Ви уверя, че нямам съмнение, че в изброените от Вас инфраструктурни фирми и компании от публичния сектор, които са обект в голяма степен на новата стратегия на правителството в областта на приватизацията има голям потенциал. Това е ясно на всички специалисти, които се занимават с инвестиции и корпоративно финансиране. Ясно е от интереса, който още отсега силни световнопознати чуждестранни фирми проявяват и желаят да участват в преструктурирането и приватизацията на големите монополи от сектори, които предоставят обществени услуги.
Ясно е също така, че за да се постигне успех в приватизацията на този вид държавни структури, е необходимо те да станат собственост на много мощни компании - стратегически инвеститори с възможности да инвестират допълнителни средства. По този начин няма да се допусне съществено увеличение на потребителските цени, като в същото време ще се повиши качеството на предлаганите услуги.
Искам да кажа, че подготовката и реализацията на такъв вид приватизационни сделки е една средносрочна цел. Този процес изисква време, изисква години - поне 3-4. Нека да бъдем реалисти. Приватизацията в областта на енергетиката, телекомуникациите и другите сфери на обществените услуги е един сложен процес. В нашата страна, както казах и сутринта, няма опит в тази насока. Малко са страните, които са минали по пътя на раздържавяването на тези обществени услуги. Дори и в развитите страни. Нямаше опит в нашата страна, когато започнахме и приготвихме банките за приватизация.
В този вид сложни сделки трябва да доминира логиката, бизнеслогиката. Затова всъщност се направи, подготви се тази, бих казал, съществена промяна в Закона за приватизация - за да осигури нормативната база. Да направи така, че нормативната база и подзаконовите нормативни документи да бъдат в съответствие с тази нова задача в областта на приватизацията на големите монополи.
Казвам това, защото искам всички да осъзнаем необходимостта от обединяване усилията на държавните органи. За да се осигури един баланс между приноса на парламента, приноса на правителството и приноса на отделните органи, които ще бъдат оторизирани да подготвят и да извършват отделните приватизационни сделки в областта на инфраструктурните монополи.
Затова се радвам, че днес се проведе един нелош дебат, който е един от трите основни компонента на новата концепция за приватизация:
Първата компонента е разработване на стратегията. Днес имаше повече "за". Имаше и "против", но за такива важни сектори е необходимо преди да пристъпи към приватизацията, правителството и парламентът да се произнесат. По същество една стратегия за приватизация на някои от тези големи инфраструктурни монополи означава и стратегия за развитието им. Разбира се, приватизацията не е единственият компонент на развитието на тези монополи.
Вторият компонент на тази нова концепция е обществената дискусия и аз казах, че сега сме точно в нея. Сутринта се проведе важна дискусия, която обобщи много от постигнатото през последните няколко седмици, когато на няколко пъти се събираха експерти от различни парламентарни групи. Участваха експерти и професионалисти, за да се подготвят тези промени.
И третият компонент - това е политическата подкрепа от парламентарно и извънпарламентарно представените сили. Няма да е добре, ако пристъпваме към преструктуриране и приватизация на тези големи монополи без да имаме консенсус по този въпрос. Не е добре, ако голяма парламентарна група е против. Просто, защото това е някакъв знак, че пътят, по който върви България за преструктуриране и приватизация на инфраструктурните монополи, не се подкрепя от всички. И това не е добре.
Това всъщност е, което би уплашило стратегическите инвеститори, защото, ако една голяма политическа сила е против това да се преструктурира един монопол, да се свалят разходите му и след това част от него или по-голямата част от него да се приватизира, тогава се поставя въпросът: трябва ли да идва инвеститорът в България, когато в бъдеще, примерно след четири години тази политическа сила може да се върне и да постави под съмнение постигнатото?
Прозрачността и ефективността - ето това са двата основни компонента, които са заложени в новата стратегия за приватизация. Това са и двата мотива. И нищо друго. Никакви задни съображения. Никакви съображения за уреждане на този или за премахването на онзи от изпълнителната власт, са основните цели, които правителството си постави, видя проблемите и надявам се, че скоро ще бъдат факт чрез приемането на промените в Закона за приватизацията.
Както знаете, стратегиите, които се предвижда да се разработят, ще бъдат съобразени със спецификата на съответните отрасли. Те ще определят основните насоки за тяхното развитие. Те ще бъдат подготвени от Министерския съвет и ще се внесат за одобрение от Народното събрание. Самите приватизационни сделки ще се сключват в съответствие с постановките на стратегиите.
Сделките, както казах, са сложни. Това няма да бъде просто продажба на активи или на части от дружества, както беше при по-голямата част от досегашните приватизационни сделки. Изискват се високи технически познания, които не са в компетенциите, примерно, само на Агенцията за приватизация. Просто няма как в агенцията предварително да са били назначени специалисти, които разбират от телекомуникации, от топлоенергически централи, или от каквото и да било друго, свързано с дейността на тези естествени монополи. Ето защо трябва да се разбере идеята защо всъщност Министерският съвет в някои случаи, само в определени случаи, би поел функциите на Агенцията за приватизация.
Искам още веднъж да ви уверя, че правителството има разумна воля да постави началото на този процес и ние ще направим необходимото, за да създадем условия и предпоставки този процес да бъде доведен до успешен край. Казвайки това, бих искал да повторя, че в никакъв случай подготовката на процеса не бива да се свързва и обвързва с наближаващата предизборна ситуация в страната. Част от промените, които сега са предмет на обсъждане в парламента, съм ги направил аз. По никакъв начин не съм обвързан. Извинявайте, нека да не казвам, че пет пари не давам, че след пет или шест месеца ще има избори. Трябва да подготвим тези монополи за преструктуриране и приватизация.
Това е в интерес на всички българи, защото тогава ще се свалят цените на услугите. Няма да протестираме и да плащаме някакви огромни сметки през зимния отоплителен сезон. Сигурно има какво да се намалява и то се вижда. Анализите на НЕК показват, че веднага с разделянето на тези седем електроразпределителни дружества, започнаха да се свалят разходите. Дори НЕК сега забеляза, че не е знаела колко много резерви е имала. Това е. Това е магията на свалянето на монопола, защото обществото притиска под преса монополиста и го принуждава да се вглежда в разходите.
Пак ще кажа, че това е един поглед в една средносрочна перспектива. Иска ми се основата на тази подготовка да бъде технократска. От вас, депутатите, също зависи да помогнете за осигуряването на необходимата атмосфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Ляков има думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз благодаря на господин Жотев за изчерпателния отговор. Смятам, че той всъщност потвърди моето заключение, че това е една изключително мащабна социална операция и като цяло всъщност трябва да бъде цел на всяко правителство, ако то наистина държи на интересите на България.
Имам само един въпрос, който днес беше дискутиран в залата. Можеше ли да започне по-рано тази приватизация или тя да предшестваше приватизацията на промишлеността, на отделните предприятия в различните отрасли?
Моят отговор е, че не, но все пак Вие, като специалист, технократ, бих искал да знам дали мислите по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ляков! На Вашия уточняващ въпрос ще каже две неща. Първото е по принцип за скоростта в приватизацията. Нека не преиграваме със скоростта. Сутринта може би не бях достатъчно ясен, когато казах, че е необходимо да се дава повече време на потенциалните купувачи да разглеждат, да се запознават и да анализират предприятието, което предстои да бъде приватизирано.
От изказване на представителя на ДПС усетих, че той си е помислил, че става въпрос за забавяне процеса на приватизация. И когато втори депутат подсказа, че се мисли за забавяне на процеса на приватизация, тогава реших, че трябва да направя уточнениие.
Възможно ли е да се увеличи времето, през което потенциалните купувачи ще се запознават с едно дружество и в същото време да се ускори процесът на приватизация? Естествено, че е възможно. Ако вместо 10 предприятия стартират процедурата по приватизация 100 предприятия, дори да удвоим времето, вместо примерно 30 дни, да им даваме 60 дни, приватизацията ще върви по-бързо. Това е от една страна. От друга страна, колкото сме по-прозрачни към потенциалните купувачи и те ни вярват, че търсим най-добрия купувач, а не, че подготвяме едно дружество за приватизация, за да уредим някой наш човек, толкова повече потенциални купувачи ще идват в нашата страна. И тогава процесът се задвижва много по-бързо, защото - пак ще кажа и друг път съм го казвал - купувачите определят скоростта на приватизацията, а не желанието на продавача просто да продаде един актив. Преди малко говорихме за "Плама консорциум", говорихме за "Плама" рафинерията. Ако имаше много кандидати, тогава процесът да е приключил и да сме забравили, че някога в "Плама" е имало социални проблеми. Същото важи за Варненската корабостроителница. Същото важи за БТК и за къде ли не, за коя ли не сделка, за която е имало ограничено търсене от страна на купувачите. Скоростта на приватизация не се определя от продавача. Тази скорост се диктува от интереса. Затова всъщност продавачът трябва да направи едно - да осигури максимална конкуренция и така да засили и да увеличи скоростта. Тоест, ние в момента с промените в Закона за приватизация можем да направим и едното, и другото - можем да подобрим качеството на приватизацията, а можем и да увеличим скоростта на приватизацията.
По отношение на последователността за приватизация на индустрията и естествените монополи, е необходимо, първо, да се подготвят тези монополи за преструктуриране. Аз няма да скрия, че имаше едно виждане в ръководството примерно на НЕК да се избърза с преструктурирането и приватизацията. Господин Шиляшки примерно бързаше, за да изпълни задачите, които така или иначе стоят пред енергетиката. Правителството каза "не".
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): А защо държите още Шиляшки?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Този проблем не е такъв, че да бъдем "за" или "против" Шиляшки в енергетиката. Този въпрос обаче се гледа от правителството много по от високо и то много по-точно преценява дали няма да сбъркаме, ако набързо преминем през подготвителния етап и влезем по същество в приватизацията. Тогава ще сгрешим. Това е работата на правителството, да прецени, че първо се създава нормативната база. Спомняте си, че в началото на годината Министерският съвет прие редица от наредби в областта на енергетиката, нормативната база включва и закона, а вие, слава Богу, сте го приели преди няколко години, става въпрос за Закона за енергетиката. В началото на дискусията по измененията в Закона за приватизация представител на левицата се изказа положително за този закон. Значи е свършена цялата положителна работа от гледна точка на нормативната база и на подготвителната работа по подготовката на част от тези монополисти за преструктуриране и приватизация. И тази подготовка сега естествено трябва да продължи чрез приватизация. Затова малко преди това трябва да се пипне законът, това го правим сега съвместно с вас, след което пак не бива да бързаме.
Последното нещо, което трябва да направим в областта на енергетиката, телекомуникацията и другите сектори, които предоставят услуги, не е да си поставяме срокове. Нека да не се възприема това като нежелание за приватизация. Правителството, което в момента се подкрепя от мнозинството в парламента, има ясно желание, демонстрирало го е многократно, че желае да приватизира. Но, разбира се, приватизацията не е самоцел. Сигурно ще минат няколко години в областта на индустрията, когато ще се почувстват резултатите от тази приватизация. А грешките, които досега са допуснати, действат като спирачка. И всъщност проф. Стоилов сутринта каза: "Вярно е, че има множество приватизирани предприятия, но те не работят добре." Не всички работят добре. Една немалка част от РМД-та не работят добре. Мъчат се да намерят капитал, свеж ресурс, но те няма откъде да извадят пари. Това обаче не поставя под съмнение необходимостта от РМД-та в определени сделки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Жотев, уважаеми дами и господа! Не съм предполагал, че ще употребя парламентарно време за такъв въпрос, но при сегашното управление това се налага.
На 20 юли 2000 г. изгаря един трансформатор и 47 домакинства в местността "Дренов дол" в Кюстендил остават без електрозахранване и до днес, вече четвърти месец. Изведнъж тези хора се озовават извън закона. Къщите им са законни, електромрежата е прокарана според изискванията на Българския държавен стандарт, електромерите им са пломбирани и заверени в електроразпределението, подаван им е електрически ток, който е заплащан на инкасатора и т.н. Изведнъж се оказва, че тези хора трябва сами да се справят със ситуацията, а това очевидно не е по силите им, тъй като няма откъде да намерят 16 000 лв., за да си купят нов трансформатор. Ще кажете вероятно, че там не всички домакинства живеят постоянно. Може би е така, но при средната заплата и средната пенсия, която предвиждате и в бюджета за следващата година, ако тези хора не отиват през лятото там, за да си осигурят зимнината, те трябва да умрат от глад. Ще кажете сигурно, че според закона държавата не трябва да се намесва в случая, защото електромрежата не е нейна собственост. Но интересно как според същия закон предишната държава преди 10 години решаваше проблема на тези хора, а сегашната държава ги оставя вече четвърти месец без електрически ток. Нали днешната държава е много пъти по-добра от предишната държава? Поне в това ни уверява всяка неделя в "Гласове" един човек като Явор Дачков. Защо по-добрата държава не е в състояние да реши един елементарен проблем на тези данъкоплатци, живеещи в местността "Дренов дол" край Кюстендил?
Законът си е закон, господин Жотев, но освен закон има и Харта на ценностите на СДС, Харта на християндемократическите ценности. Един Панчо Панайотов например не е нарушил законите, но вие го отлъчихте, защото не бил наясно с ценностите. Нима в тези християндемократически ценности на първо място не сте поставили човека?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, това няма нищо общо с въпроса Ви. Господин Жотев не отлъчва никого. Върнете се към темата.
ИВО АТАНАСОВ: Да, не може ли в името на тези християндемократически ценности, в името на човека, който, надявам се, във вашата скала е на първо място, а не печалбата, толкова не може държавата да намери един трафопост и да реши този елементарен проблем, а оставя хората вече четвърти месец в края на ХХ век да живеят без електричество? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Атанасов, няма да ме въвлечете в политически спор. Не се опитвайте да поставите под съмнение приоритет № 1 на всяко едно правителство в Европа, а и в целия свят, това е повишаване стандарта на живот на хората. Това е задача, която е ясно дефинирана в актуализираната програма на правителството "България 2001". Затова желаем да постигнем висок икономически растеж. Когато това е налице, се решават по-спокойно и социалните проблеми.
Тук обаче въобще не става въпрос за такъв политически дебат. Въпросът е в следното. В местността "Дренов дол" край Кюстендил навремето са раздавани земи за земеделско ползване. Електрозахранването е било осъществено от трансформаторен пост, който е бил собственост на дървопреработващо предприятие в ликвидация "Тилия". Електрическите мрежи са изградени от самите собственици без всякакви технически книжа и неотговарящи на Правилника за устройство на електрическите уредби. Заплащането на консумираната енергия е ставало от страна на самото предприятие. Поради разликата в цените на енергията за промишлени и за битови нужди, впоследствие заплащането е ставало директно на електроснабдителното предприятие.
С писмо от ноември 1999 г. синдикът на "Тилия", Кюстендил уведомява "Електроснабдяване", че иска да бъде закрит трансформаторният пост поради това, че не извършва производствена дейност.
Тъй като са налице множество потребители, постът е бил оставен под напрежение до евентуалната му продажба на "Електроразпределение".
На 20 юли т.г., вследствие на авария, трансформаторният пост е изгорял напълно. След аварията екип на "Електроразпределение" е посетил мястото, огледал е техническото състояние на съоръженията в местността и е констатирал следните неща:
1. Изгражданите електрически мрежи с ниско напрежение от собствениците са без техническа документация и не отговарят на техническите условия.
2. Възстановяването на поста е свързано с много средства и то на чужда собственост.
3. Общият брой на прикачените към мрежата е 37 и голяма част от тях са без електромери.
4. Постоянно живеещите там домакинства са 3-4, а другите жилища се ползват сезонно или през почивните дни.
От направената справка в отдел "Пласмент" средно месечно са инкасирани 1000-1500 квтч, което потвърждава, че там няма постоянно живеещи хора, а само временно пребиваващи.
В района на местността Дрянов дол "Електроразпределение" няма изграждани собствени съоръжения до момента, нито е изграждало мрежа ниско напрежение. Изграденото е от собствениците и би следвало да бъде поддържано от тях съгласно Правилника за техническа експлоатация на електропотребителите.
Всички обстоятелства сочат, че потребителите следва да изградят за своя сметка и чрез договор за лизинг или разсрочено плащане да прехвърлят собствеността на изградените вече съоръжения на електроразпределителното предприятие по реда, предвиден в чл. 92 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и в съответствие с Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителната електрическа мрежа на производители и потребители.
От своя страна, благоустройствените мероприятия в зоните за земеделско ползване, какъвто е статутът на местността Дрянов дол, са регламентирани с Наредба № 12, която е действала в момента на раздаването на тези терени.
В писмения въпрос, който получих от Вас, Вие ме молите да направя проверка. Макар че това, което получих като информация и което представям пред Вас, не създава съмнения у мен, аз ще направя тази проверка още веднъж и тогава ще Ви кажа какви са резултатите от личната ми проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Жотев, Вашият случай е първият вероятно, в който се повишава стандартът чрез спиране на електрозахранването.
От отговора, който получих, стават ясни две неща: или Вие досега драстично сте нарушавали закона, като до 20 юли съвсем незаконно сте продавали електрически ток на тези хора, или наистина информацията, която Ви дава "Електроразпределение" в Кюстендил, е подвеждаща. И аз настоявам да изпратите комисия от министерството, която да провери на място състоянието.
Ако по този начин се отнасяме към проблемите на избирателите, аз не зная как ще се преодолее тази апатия, която в момента съществува, и как ще управлява следващото правителство легитимно, след като повече от половината избиратели не искат да гласуват.
Ако по този начин се отнасяте към проблемите на избирателите, как искате те да имат добро отношение към държавата? За какво им е на хората тази държава, след като в един труден момент тя се държи безотговорно към тях? Ами на всеки може да се случи такова нещо! Утре и Вашият трафопост някъде може да гръмне. И какво? Трябва да си плащате от джоба. Вие може би ще успеете, но тези хора там нямат тази възможност. Те не могат да извадят от джоба пари и да си купят трафопост. Нали в такива случаи именно трябва да сме солидарни? Нали в такива случаи човек трябва да потърси помощта на държавата, помощта на обществото? В противен случай ние живеем като в пустиня, живеем като в една изолация, която е страшна! И оттам идва апатията на хората.
В началото на седмицата Вие казахте, че Европа сякаш не ни иска, поне физически. Не че не Ви вярвам, но защо Европа не ни иска? Как ще иска Европа една страна, в която в края на ХХ век няма ток и в която министърът, отговарящ за този ресор, казва на хората да се справят сами?! Никога няма да ни поиска при такова управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Господин Атанасов, при друго време и при други правителства България тънеше в мрак и без ток.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Преди Девети.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не преди Девети, извинявайте, далеч след Девети! Далеч след Девети и точно тогава България се виждаше като едно тъмно петно върху европейската карта.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Ама днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Калчевски!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: И недейте да поставяте въпроса за движението на България към Европейския съюз с визовия въпрос и да го сравнявате с този трафопост. Много Ви се моля!
Аз отговорих предварително на Вашата реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Без ток ли ще ходим в Европа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Атанасов!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Вие ми предлагате във Вашия въпрос да се направи още една проверка от Министерство на икономиката, макар че Министерството на икономиката не е министерството, което отговаря за този род въпроси. Има си компетентни органи. Аз отговарям от името на това ведомство, просто защото то не е министерство и поради това аз отговарям от негово име.
Нямам основание да не вярвам в коректността на тази информация, която представих пред вас. Въпреки това се ангажирам лично и ще направя още една проверка. Това обаче по никакъв начин не Ви дава основание да правите такива връзки, които са чисто политически. Недейте да навлизате в предизборна ситуация, когато народът е спокоен, и не е това проблемът на областта, откъдето Вие поставяте въпроса. Не е това доминиращият проблем. Министерство на икономиката и аз като министър и заместник министър-председател си вършат нормално работата. (Реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ами сигурно имаше по-добра икономика, когато България, като се погледне от самолет, беше тъмно петно през нощта - 3 часа има, 1 час няма и т.н.
Енергетиката ни е в много добро състояние, особено като се имат предвид високите разходи, които нашата страна плаща по отношение осигуряването на енергоресурси. Нашата страна, ако говорим за платежния баланс, основният й проблем не е толкова конкурентноспособността на нашата продукция, колкото фактът, че ние нямаме енергийни ресурси. България има негативно салдо с Русия около милиард щатски долара годишно, но то е, защото просто за енергетиката трябват вносни суровини и енергия. И в тези условия, когато е висока цената на петрола, на петролните продукти, газта, разбира се, нашата енергетика се развива добре. Изнася в съседни страни и печели. Разработи програма и изпълнява програмата за преструктуриране, демонополизация и приватизация. Нямате основания да хвърляте упреци върху развитието на енергийния отрасъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура - госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Току-що господин Жотев каза, че приоритет на всяко едно правителство е социалната политика.
Господин председателю, аз се обръщам към Вас с гореща молба именно социалният министър, който би могъл да ни каже за приоритетите в тази област, по правилата на редуването на министрите най-после да влезне във времето, когато бихме могли да го изслушаме, тъй като се натрупаха въпроси, свързани със смъртта на пет деца в социален дом, с пенсиите на населението в смесените региони, с програмите за временна заетост, ако изобщо има такива, с изплащането на детските добавки - все неща, свързани със социалната политика на едно правителство.
Моля Ви, господин Соколов, направете така, че най-после и министърът на труда и социалната политика да се появи тук и да ни отговори на въпроси, които стоят от преди три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Масларова, за пореден път губите времето на Народното събрание, ако Ви е ясно това.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Мисля, че все пак трябва да спазвате процедурата и да ни отговарят министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма какво да мислите. Ние спазваме процедурата, спазвам решението, което единодушно беше прието на Председателски съвет. Вие поне с тези неща се запознайте и не всеки път да поставяте излишни въпроси.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Какви излишни въпроси? Кога ще дойдат тия министри?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Когато им дойде редът, който всички ние сме приели. Няма този ред да се нарушава, само защото Вие искате така.
Има думата народният представител Иван Борисов да развие своето питане.

ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги!
Господин Жотев, убеден съм, че този въпрос стои на Вашето внимание. Тази година гроздето е с около 30 на сто повече от миналата година. Реколтата е в порядъка на 500 хил. т. За съжаление, винзаводите не го изкупуват. Една от причините е, че нямат пари.
Тази година изкупните цени бяха около два пъти по-ниски от миналогодишните. Производителите бяха принудени да продават гроздето на загуба. Многократно чухме ръководители на винпроми да казват, че ако внесат грозде от Гърция и Турция, ще им излезе по-евтино.
На 12 октомври чух по Българска телевизия ръководител на винпром от Южна България да обяснява:
"първо, не сме планирали тази година изкупуването на големи количества грозде;
второ, ще го изкупим на силно занижени цени;
трето, ще го заплатим със сериозно разсрочване."
Няма да коментирам казаното от управителя на този винпром. То напълно съвпада с политиката на правителството - безхаберие!
Господин Жотев, Вие знаете каква беше ситуацията с изкупуването на гроздето тази есен - от 15 до 30 ст. на килограм беше изкупната му цена във Великотърновско. Имаше над 35 хил. тона неизкупено грозде към 10 октомври в Ломския край. "Винпром" - Лом, предлага бартер - грозде срещу въглища. Неприемливо условие. В Ямболския край прекупвачи изнудваха лозарите с по 10 - 20 ст. С телеграма от с. Черница, Сунгурларска община, пишат: "Не е допустимо мискетово грозде да се изкупува по 10 ст. на килограм. Загубата от декар лозе е минимум 20 - 25 лв."
Такава беше ситуацията и в Пиринския край. Едва по 18 ст. се изкупуваше килограм "Памид" в пазарджишките села при първоначално обявени 28-35 ст. Производители от Виноградец, Карабунар и Памидово отказаха да предават гроздето на тези цени.
Този проблем не подмина и лозарите от Цалапица, където обработват масив от 2500 дка лозя. Срещу ниските изкупни цени на гроздето и рекета на винпромите протестираха над 300 души от пловдивските села Марково и Брестовица. Лозари от видинското село Флорентин заплашиха, че ще блокират с лодки р. Дунав, ако не бъде изкупено тяхното грозде. Аналогична беше обстановката и в съседното видинско село - Ново село, където отглеждат масив от 12 хил. дка лозя.
Така е навсякъде - стотици бяха населените места, където гроздето остана неизкупено и започна да ферментира в чувалите.
Господин Жотев, Вие знаете, че имаше и други актуални въпроси за изкупуване на гроздето. Такъв въпрос имаше и моят колега Методи Андреев от Перущица към Муравей Радев. Ето стенограмата. Това е стенограмата от този парламентарен контрол. Тя е от 25 октомври, цитирам: "Вносът на прясно грозде в този период от настоящата година е 92 тона". Значи, вносът продължава и сега.
Продължавам цитата: "Вносът на прясно грозде за миналата година е 161 тон" - каза още Муравей Радев.
В своя отговор Муравей Радев каза още, че вносът на наливни вина през 2000 г. е 42 хектолитра. Муравей Радев каза още: вносът за преработка на виноматериалите за 2000 г. е 49 хил. хектолитра, от които 12 хил. от Молдова и 37 хил. хектолитра от Македония.
Продължавам цитата: "През миналата година са внесени 207  хил. хектолитра виноматериали от Молдова и Македония", край на цитата.
Тоест, намалени са внесените количества виноматериали тази година спрямо миналата година.
И последният цитат: "При внос за преработка в страната, независимо от вида на суровините, не се събират мита и такси".
Господин Жотев, това е скандално! Лозарите в България бяха рекетирани с 8-10-15 ст. на килограм грозде. Гроздето остана неизкупено. Вие купувате грозде от Молдова и Македония и, забележете, внасяте го без никакви мита и никакви такси. Хвалите се, че тази година сте внесли по-малко грозде и вино от миналата година.
Първо, това не е вярно, защото вносът на грозде и на тези винпродукти продължава и сега.
И, второ, в България вече всичко намалява. Знаете, че за десет години българите намаляха с 1 млн., а тези, които останаха в България, по-малко ядат, по-малко пият, така че Муравей Радев няма абсолютно никакви заслуги, ако в действителност се окаже, че за 2000 г. гроздето е по-малко от внесеното грозде през миналата година. Муравей Радев нека не хвърчи из небесата!
Едно е ясно - правителството няма национална стратегия за развитие на отрасъла - лозарство и винарство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ИВАН БОРИСОВ: Вие знаете моя актуален въпрос. Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателя.
Господин Борисов, Вие казахте: в България всичко намалява, а пък във Вашето питане казвате, че гроздето е с около 30 процента повече от миналата година... (Весело оживление в залата.) Значи, не всичко намалява...
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Вие ли ще отговаряте или господин Жотев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз Ви правя бележка, за да сте точен в изказванията си. (Шум и реплики в залата.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Борисов! Както отбелязвате в своето питане, поради добри климатични условия тази година гроздето е с около 30 на сто повече, отколкото през 1999 г. Тази година по предварителни данни се очакват около 400 хил. тона грозде - малко по-малко от посоченото във Вашето питане.
Що се отнася до получаването на кредити - вярно е, че производителите на вина изпитват известни затруднения по отношение на оборотните средства. Причината за това е въздържането им от вземане на кредити. И това е напълно обяснимо.
Цените на гроздето, както и на всеки продукт, се формират от пазара. През настоящата година цената на гроздето е по-ниска от цената през 1999 г. и причините за това са комплексни - от една страна, количеството на произведеното грозде не е обвързано с производствените програми на винпромите. От друга страна, това са очакванията на производителите за понижаване на износа на вина, защото има пренасищане на пазарите.
Факт е също така, че производителите непрекъснато вдигат цената на гроздето. В същото време обаче продажната цена на крайния продукт - виното, се запазва. Този дисбаланс намалява натрупването на оборотни средства в производителите, така също влияе негативно върху износа на вино.
По отношение на вноса на грозде искам да припомня, че с влизането в сила на новия Закон за виното и спиртните напитки не се разрешава производство на качествени вина, произведени в България от вносни суровини, така че не е възможно да се произведе качествено българско вино с грозде внос, например, от Турция и Гърция.
Не е вярно и това, че винпромите отказват да изкупуват гроздето. Има такива случаи, при които определени производители искат парите си веднага. Повечето винпроми им предлагат следната схема: те да кредитират производителите на вино, като извършват преработката на гроздето, а заплащането на гроздето да бъде след реализацията на готовия продукт, след като се продаде виното.
Що се отнася до политиката на Министерството на икономиката относно изкупуване и оползотворяване на гроздето, мога да кажа следното: в условията на пазарна икономика държавата не може да отпуска кредити за изкупуване и преработка на селскостопанска продукция. Ролята на министерството е в разработване на нормативната база, която ще съдейства за увеличаване количеството на произведеното качествено вино от определен географски район, като целта е България да възстанови загубените позиции на световните пазари. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Борисов за два уточняващи въпроса.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин Жотев, първият уточняващ въпрос е: не считате ли, че е наложително лозарството и винарството отново да се съберат в едно министерство? Какви са моите съображения?
Първо, тези подотрасли се развиват взаимносъврзано и, за да има координация, редно е да са в едно министерство. Ясно е, сега се извършва приватизация и от гледна точка на нечии интереси те са разделени.
Второ, лозята в България загиват - от 1 млн. и 500 хил. дка те останаха някъде около 900 хил. дка. Ще бъдат необходими около 100 години, за да се възстановят лозята в България. В каквато и посока да тръгнем с Вас днес в страната, навсякъде ще видим изоставени и ликвидирани лозя. Нови не се засаждат.
Трето, би трябвало да се засаждат сортове грозде за вина, които се търсят на Запад. Някога се изнасяха за Съветския съюз всякакви вина, но сега не е така. Значи, трябва координация между двата подотрасъла.
Четвърто, не е без значение и това, че макар и в различни министерства, лозарите и винопроизводителите имат общ, един браншови съюз с председател господин Никола Николов. Сега наименованието е Лозаро-винарска камара. От една страна, те имат общ проблем - пазара, от друга страна, те имат и специфични проблеми. Например, с покупката на евтина продукция от Молдова и Украйна бяха защитени интересите само на винопроизводителите, а не и на лозарите.
Вторият въпрос: предвиждате ли някаква форма на защита на интересите на лозарите през следващите години, или пак ще ги оставите на бъдат изнудвани и да приемат всякакви изкупни цени на гроздето от порядъка на 8-10-15 ст. на килограм? Това си е чист рекет, това е грабеж! Вече има Закон за зърното, това е добре. След прибирането на зърното, то може да се съхранява месеци, докато гроздето, ако не се изкупи за три-четири дни, започва да ферментира. Въпросът е: предвиждате ли някакви защитни форми за лозарството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Важен е вторият въпрос, който поставяте, а той е за конкурентоспособността на нашето вино, за загубените пазари. Изкореняването на лозята в България не е от година-две. То започна от времето, когато един бивш ръководител на България желаеше да се хареса на една друга държава, когато там се правеха опити да се намали консумацията на алкохол. Вярно е, че са необходими много инвестиции, за да може да се възстанови един лозарски масив, но важно е също така, че е необходимо много внимателно да се следи конюнктурата на международните пазари, за да могат да се предлагат тези сортове и вина, където има търсене. Нашата страна в момента е в много силна конкуренция. През последните години се появиха много нови и силни производители, като започнем от цяла Северна Африка, минем през Испания, да не говорим за страни, които са традиционни и много силни конкуренти - Италия, Франция, пред които ние имаме поне сравнително предимство, че нашето вино е доста по-евтино. Ние имаме своята ниша и държавата прави доста неща. Първо, помагаме при маркетинга. И ще ви дам един пример. В началото на тази година във Финландия със съдействието на Министерството на икономиката и на посланика на България във Финландия се проведе една многодневка, няколко седмици бяха посветени на българското вино във Финландия. Във всички магазини, където се продава алкохол във Финландия, бяха организирани дни на българското вино. Разбира се, с културни програми и т.н. В резултат на това два месеца по-късно продажбата на българско вино в тези магазини и в цялата страна се увеличи четири пъти.
Въпреки това не бива държавата да прекрачва прага и да изразходва прекалено много средства за този маркетинг. Мисля, че тенденцията е такава, каквато е при взаимодействието на държавата с туроператорите, с туристическия бизнес у нас. Постепенно винопроизводството преминава в частни ръце. Съгласен съм с Вас, че трябва да се засили връзката между производители на грозде и винопроизводителите. Аз бих насърчил при приватизацията на това, което е останало за приватизация в този сектор, самите производители на вино да бъдат едни от съсобствениците на винзаводите. Макар че много нещо не е останало.
На следващо място, бих искал да отбележа, че в последно време позициите на България застрашително се влошиха по отношение на нашите традиционни партньори, там, където България досега е изнасяла много вино. Например Англия, имаме проблеми и с Германия поради състоянието на дъщерните дружества на едно предприятие в тези държави. Има кражба на марки, България е ощетена. Разбира се, претенциите се предявяват пред съответните съдилища, но не е много лесно да се защитят интересите на нашата страна.
В областта на маркетинга и подкрепата за реализацията на българските вина Министерството на икономиката е отворено за всякакви идеи. И ние през следващите няколко години - не ние, а някой друг, разбира се - е нормално да подкрепя производителите на вина. А това косвено е и подкрепа на производителите на грозде. Разбира се, частният бизнес постепенно трябва да се обедини, така че когато Министерството на икономиката организира една изложба някъде на български вина, все по-голяма част и от разходите, и от ангажиментите трябва да бъдат поемани от самите заинтересовани. В това отношение аз по никакъв начин няма да се дистанцирам от този проблем.
По отношение обаче на обединяването в една административна структура, мисля, че това, което Ви отговорих, косвено отговаря на моето отношение дали е необходимо да бъде в Министерството на икономиката или в Министерството на земеделието. Нямаме проблеми при взаимоотношенията между тези две министерства. Въпросът е по-скоро технически според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Борисов да изкаже отношението си към отговора.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин Жотев, Вие сте професионалист, това аз никога не съм поставял на съмнение. Но от Вашия отговор, директно го заявявам, не съм доволен! Това, което казвате за някакъв държавен глава, към някаква страна, затова че лозята някога били изкоренени, не е вярно. На 10 ноември 1989 г. България имаше 1 млн. 500 хил. дка лозя. Това е истината.
А другото. Вие непрекъснато тук декларирате, че не се занимавате с политика, но това, което казахте, просто ви компрометира. То не е вярно.
По втория въпрос - за защитни цени и интересите на лозарите - вие не казахте нито дума. Съгласете се, че тази година търговският баланс отново е отрицателен. Иначе казано, ножицата между вноса и износа продължава да се отваря, разбира се, не в наша полза. И при това положение ние внасяме грозде и вино от чужбина. Не мога да приема, че това е добре обмислена национална политика, не мога да приема, че това е защита на националните интереси, не мога да приема, че това е резултат от някаква национална стратегия по този въпрос. Руският пазар вече за нас е затворен, европейският пазар - също. Имаше време, когато България беше на първо място в Европа по износ на бутилирано вино на човек от населението. Тогава произвеждахме два и три пъти повече грозде, отколкото сега. Сега внасяме. Явно нещо в земеделската ни политика е сбъркано. Не защото лозарите в Гърция произвеждат гроздето и виното по-евтино от нашето, а защото когато го изнасят, държавата ги субсидира. Ако прочетеното е вярно, субсидията понякога там достига и до 90 на сто от цената на стоката. Ето защо гръцкият производител може да си позволи износ на по-ниска цена и да конкурира българския производител, който не получава абсолютно никаква подкрепа от държавата.
Господин Жотев, това е въпрос на национална политика или по-скоро на липса на национална политика, липса на стратегия за такъв важен отрасъл. Считам, че трябва да се направи корекция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Борисов, не е вярно, че руският пазар е затворен за България. Руският пазар е един огромен потенциал и там България ще се върне в областта на производството и търговията с вино. И се надявам, че на предстоящата смесена българо-руска комисия ще направим напредък в това отношение. И разбира се, България там има да постави и други въпроси, свързани с дълга на Русия към България, и редица други въпроси в други сектори. Но в областта на селското стопанство, в областта на търговията...
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Пазарът е затворен сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Борисов!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Пазарът е затворен, защото има проблеми по отношение сигурността на реализацията на продукцията на българските винопроизводители.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Значи е затворен!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ако пазарът е затворен, то не е по вина на българските винопроизводители. Не можеш да накараш един частен производител да изнася там, където не е сигурен, че ще получи парите си обратно. Тук имаме проблеми на междуправителствено равнище, които трябва да се уредят.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): За това става дума!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Да се уредят проблеми, свързани със сигурността на заплащанията. Но има региони в Русия, които определено желаят възстановяването на търговията и аз смятам, че сигурно ще има някакъв положителен сигнал от дейността на тази комисия в средата на ноември. И второ, субсидиите. Вие казахте, че Гърция субсидира. Да, много страни, всички страни от Европейския съюз субсидират много селското стопанство, но отговорът е записан в учебниците: може да субсидира само този, който може да си го позволи. Този, който има много пари в своя бюджет, може да прави каквото си иска.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А-а-а, има пари в нашия бюджет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Нашата държава няма тези възможности. Това е един много голям въпрос. На мен просто не ми се иска да навлизам сега в него. Но по отношение на субсидиите в селското стопанство има и "за", и "против". Нашата страна обаче в момента не може да си позволи много. Чрез фонд "Тютюн" примерно се осигурява в някаква степен субсидиране на онези региони в много тежко икономическо състояние. Въпрос обаче е на възможности, а не на политика. Вие казахте, че политиката на правителството била безхаберна. Това не мога да го приема. Това не е вярно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Няколко съобщения:
Комисията по национална сигурност ще заседава на 8 ноември, сряда, от 15,00 часа.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава също на 8 ноември от 15,00 часа.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще заседава на 9 ноември, четвъртък, от 15,00 часа.
Следващото заседание на Народното събрание е на 8 ноември от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева

Свилен Димитров