Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-11-09

Председателствали: председателят Йордан Соколов и  заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров 
Секретари: Христо Димитров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да започнем с две точки, които ги има в дневния ред, но са по-назад, и след това да продължим с данъчните закони, а именно най-напред да бъде точка шеста, както беше по седмичната програма, която да стане за днес точка първа - ново обсъждане на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, върнат с Указ № 386 на президента на Република България.
Следващата точка да бъде проект за решение за избиране на заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание с вносител Георги Първанов. След като приключим с тези две точки, да продължим с трета точка - първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Има ли противно становище или има ли изобщо някакво предложение по това, което аз ви предлагам? Няма.
Моля, гласувайте предложението за промяна в дневния ред.
Гласували 139 народни представители: за 132, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ново обсъждане на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, върнат с Указ № 386 на президента на Република България.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да докладва становището на комисията по първата точка.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията
относно Указ № 386 на президента на Република България,
постъпил на 27 октомври 2000 г., за връщане за ново
обсъждане на Закона за тълкуване на чл. 47 от
Закона за чужденците в България, приет от
Народното събрание на 12 октомври 2000 г., и
мотивите към указа

На заседанието, проведено на 2 ноември 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди върнатия от президента Закон за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, приет от Народното събрание на 12 октомври 2000 г., и мотивите към него.
След станалите кратки разисквания комисията със 7 гласа "за" и 3 "въздържали се" прие да подкрепи възражението на президента срещу част от текста на член единствен от Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, а именно:
"Заповедите, издадени на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 в изречение първо и шесто на същия текст" и предлага на народните представители да приемат отново Закон за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България с отпадане на посочените текстове." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Не виждам желаещи да се изкажат.
Все пак искам да уточним и процедурата. Знаете, че съгласно чл. 71, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание "Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители".
Алинея 5 гласи:
"(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти."
В конкретния случай президентът в своя указ оспорва израза: "Заповедите, издадени на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2" в изречение първо и изречение шесто от член единствен, като предлага отпадането на този израз в посочените текстове.
При гласуването тези, които подкрепят искането на президента, фактически трябва да гласуват "против", защото гласуваме отново закона. Нали е ясно? Да не го повтарям.
Ако няма повече необходимост от обяснения, да поставя на гласуване върнатия за ново обсъждане закон от президента в посочените от него части.
Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за няма, против 93, въздържали се 36.
Искането на президента е уважено.

Искам да изясним още нещо. Съгласно ал. 6, ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 69. В тази ситуация сега като че ли няма нужда - аз поне така разсъждавам - да отиваме към второ четене, но бих искал да ме подкрепят юристите - не знам дали съм прав. Мисля, че с това гласуване отпадна изразът, който президентът оспорва. Така ли е или не е така?
Господин Корнезов, хайде да помогнете.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Всъщност това не е първото вето на президента. Общо около 25 пъти е налагано вето върху закон от президента Желев и сегашния президент. Когато се наложи това вето на президента, трябва да се гласува, както направихме тук. Ако събере 121 гласа, ветото се отхвърля и законът трябва да бъде публикуван.
В конкретния случай, в конкретната хипотеза ветото на президента е уважено, следователно преминаваме между първо и второ четене и затова е посочен чл. 69. Това е практиката на този и на миналите парламенти.
Затова правя процедурното предложение този срок за евентуални предложения, разбира се ако има, тъй като законът е специфичен - той е тълкувателен, да бъде тридневен. Който желае, може да направи някакви предложения за подобряването на този, според мен, непоправим закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов срокът за второ четене да бъде намален от 7 на 3 дни.
Гласували 158 народни представители: за 117, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
По тази точка има ли нещо друго? Няма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Предложението е направено от господин Георги Първанов.
От вносителите господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дами и господа народни представители, Парламентарната група на Демократичната левица предлага да бъде избран за заместник председател на Тридесет и осмото Народно събрание господин Благовест Сендов. (Смях от СДС.)
Вероятно мнозина от вас си задават въпроса защо Парламентарната група на Демократичната левица отново предлага акад. Благовест Сендов за този пост, след като той беше освободен от него преди четири месеца и Конституционният съд само преди два дни остави де факто решението в сила.
Нашият отговор е следният:
Първо, на основание чл. 4, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание нашата парламентарна група има право екс леге на заместник-председателското място. Парламентарната традиция и духът на закона изискват този, когото посочи втората по големите парламентарна група, да бъде избран. Това е парламентарна традиция, която не трябва да бъде нарушавана. В противен случай се обезсмисля нормата на чл. 4, ал. 2 от нашия правилник. Следователно правото на Парламентарната група на Демократичната левица е да посочи един заместник-председател на Народното събрание и той да бъде избран на този пост.
Второ, от юридическа гледна точка няма никаква законова пречка акад. Благовест Сендов отново да бъде избран за заместник-председател. Изминаха четири месеца от неговото освобождаване и мисля, че днес можем много по-трезво и без емоции да преценим този факт.
Благовест Сендов беше несправедливо освободен от своя пост. Както вече на всички ви е известно, в Йерусалим ще има и има гора, носеща името "България". В тази гора пак ще има паметни знаци на българи, спомогнали за спасяването на българските евреи. Българският народ се гордее, че е спасил своите евреи. Признателните граждани на Израел тачат и уважават България.
Нека да се научим от тяхната мъдрост - на този древен библейски народ. От историята трябва да вземем огъня, а не пепелта, така че акад. Благовест Сендов, подписвайки това "прословуто писмо", не злепоставя България, а е търсил да отстрани и малкото спорни неща в общата история на двата народа.
Искам да вярвам, че и мнозинството в този парламент е осъзнало безпочвеността на обвинението си. Само силният признава и осъзнава грешките си. Слабият държи на ината си.
Трето, Парламентарната група на Демократичната левица предлага Благовест Сендов за заместник-председател на Народното събрание като има предвид преди всичко неговите лични качества: учен с международна известност, доктор, професор, академик, специализирал в Московския университет и Имперския колеж в Лондон. Започнал като учител по математика, макар и безпартиен, извървява всички стъпала на научната йерархия, за да достигне до декан, след това ректор на Софийския университет "Климент Охридски", председател на Българската академия на науките.
Акад. Сендов е един от малкото всепризнати в света български учени. Ще ви посоча само малка част от фактите, които говорят за неговата международна известност. Той е бил вицепрезидент и президент на Международната асоциация на университетите, вицепрезидент на Международната федерация по обработка на информацията, вицепрезидент на Международната програма по информатика към ЮНЕСКО, член на Комитета за оценка на университети на Обединените нации в Токио, почетен доктор на Московския университет, член на Британското компютърно дружество, член на Американското математическо дружество, чуждестранен член на Украинската национална академия, почетен член на Международната академия по висше образование и наука и отпреди няколко дни акад. Сендов беше приет за чуждестранен член на Сръбската академия на науките и имам възможност да му честитя тази висока чест. (Смях, реплики, "Браво!" и единични ръкопляскания от СДС.)
Засрамете се! (Реплики от СДС.) Това е кариера, господа, а не кариеризъм (Ръкопляскания от ДЛ.) на доказан учен, политик, държавник и човек!
Ето защо Парламентарната група на Демократичната левица предлага акад. Благовест Сендов за заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание. Обръщам се към вас, мнозинството - нека разумът, а не политическата ненавист надделее при вашето гласуване. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както знаете, като представител на "Екогласност" ние се разделихме с Българската социалистическа партия по причини за външнополитическата ориентация и курса към НАТО, някои десни забежки. Но аз като гражданин, като народен представител с известен стаж в няколко български парламента и като участник в предварителните консултации, когато още го нямаше този парламент, искам да припомня, че беше договорено, ние приехме това предложение на Съюза на демократичните сили, да има двама постоянни заместник-председатели и предвид многобройните други парламентарни групи, другите да бъдат на ротационен принцип. Като условието, което бе предложено и поддържано именно от Съюза на демократичните сили, беше да не се спори по кандидатурите и личностите съответно на Соколов, Куртев и Благовест Сендов. Това бяха трите имена, които ние се споразумяхме да бъдат предложени и да бъдат подкрепени. И тогава, както знаете, опозицията подкрепи предложенията и за Йордан Соколов, и за Иван Куртев, а вие съответно подкрепихте предложението за Благовест Сендов. Така че аз настоявам да се спазват предварителните договорености. Те по някой път са по-важни от това, което ние гласуваме тук, в пленарната зала, защото за взети в по-екстрени и по-необикновени обстоятелства.
Аз съм далеч от това да дискутирам проблема дали справедливо или не е обвинен тогава господин Сендов. Лично аз смятам, че това е несправедливо. Но смятам, че е справедливо каквато и да е Българската социалистическа партия, ние можем да й намираме кусури, но все пак тя е най-голямата опозиционна парламентарна група и тя трябва да има свой представител в ръководството. Има неща, които са над конюнктурния интерес.
Така че предлагам да се обединим около това предложение без излишни дискусии и действително да подкрепим тази кандидатура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Връщаме се към един въпрос, който вече беше обсъждан в това Народно събрание. Връщаме се, за всички нас, по разбираеми причини, тъй като този въпрос остава неразрешен.
Убеден съм, че различните политически оценки за дейността на народните представители, в случая за отделните членове на ръководството на Народното събрание, не би следвало да дават отражение при решаването на принципни проблеми. Тук вече стана дума, че тези принципни проблеми са свързани с възможността за представителство на парламентарните групи в Народното събрание. Някои от мнозинството веднага ще възразят и ще кажат, че те не оспорват възможността на Демократичната левица да предложи свой представител в ръководството на Народното събрание и вероятно те биха гласували за неговото избиране. Единственото сериозно основание обаче да се гласува при предлагането на заместник-председатели е това, че решенията на Народното събрание, като формални актове, се приемат с определено мнозинство и при определена процедура. Но всъщност преценката в тези случаи е преценка преди всичко на парламентарните групи, които предлагат своите представители. Някой може да каже: значи ли това, че парламентът остава безкритичен към дейността на предложените от парламентарните групи хора в различните органи на Народното събрание? Разбира се, че не и затова в правилника са предвидени основания, при които тези хора могат да бъдат освободени. Но, забележете, в този правилник в чл. 5, ал. 1, т. 3 е казано извън случаите на обективна невъзможност да се изпълняват функциите, за което явно не става дума, че председателят и заместник-председателите могат да бъдат отстранявани при системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на тяхната компетентност. Ако някой от вас си направи труда да погледне преди всичко чл. 8 от правилника, а и други негови текстове, свързани с организацията и дейността на Народното събрание, едва ли би могъл да посочи и едно конкретно основание, едно конкретно задължение, което акад. Сендов е нарушил или още повече - системно е нарушавал при заемания от него пост при изпълнение на тези функции. Това показва, че стигаме именно до това да се пренасят негативни политически оценки върху една друга материя, която е свързана с вътрешната организация и дейност на парламента.
Благовест Сендов трудно би могъл да наруши своите задължения по чл. 8, тъй като по редица причини той твърде малко е бил заангажиран с непосредственото ръководство на дейността на Народното събрание или на неговите заседания.
Що се отнася до тези мотиви, които бяха изтъкнати в решението за неговото освобождаване, те нямат никакво отношение към случаите, които са предвидени. Самият Конституционният съд в своето решение казва, че въпросът за това кой да бъде или да не бъде в ръководството на Народното събрание, се решава от самото него. И такава теза може да бъде поддържана. Единственото, което мен ме озадачава в това решение, е, че то беше допуснато за разглеждане по същество. Ако Конституционният съд е бил убеден от самото начало, че това е въпрос на парламента и той не може да прави преценка за тези обстоятелства, се пита защо това дело беше допуснато до Конституционния съд, а всъщност не беше разглеждано по същество. Тук намираме едно противоречие, но то вече не е противоречие на самия парламент, а е едно от поредните противоречия в дейността на основните български институции.
И затова, след като безспорно е въпрос на парламента, днес отново той се поставя на вашето внимание, на вниманието на всички нас.
Аз искам да изкажа едно съжаление, че в най-новата, да я наречем демократична практика на българските парламенти, тези парламенти показват една обща политическа незрялост. И ще ви върна към най-новата 10-годишна история. Не са много тези от вас, които са преминали през по-голямата част от историята на българския парламент в последните 10-11 години. Но искам да отбележа, че след Великото Народно събрание няма Народно събрание, което да не се е занимавало с въпроса за ръководството на парламента. В Тридесет и шестото Народно събрание в резултат главно на промените на средите на мнозинството, беше сменен неговият председател и беше избран нов председател. След това беше подготвено искане за смяна и на този председател, макар че то не беше разглеждано. В Тридесет и седмото Народно събрание отново имаше искане за смяна на председателя. То не беше прието. Същото се повтаря и в Тридесет и осмото Народно събрание. Вероятно ще се повтаря, само че този път Тридесет и осмото Народно събрание обогати практиката, тъй като я отнесе и към председателя, и към един от заместник-председателите.
Трудно могат да се намерят примери в историята на страните с продължителна парламентарна демокрация, където парламентите толкова често се занимават с такива техни собствени въпроси, вместо с въпросите на своите избиратели и където се опитват да решават някакви моментни политически задачи.

Това не е добра атестация за този парламент, който иначе се гордее, че ще изпълни своя 4-годишен мандат. Но има други признаци за зрялост на демокрацията, а не само продължителността на престоя на депутатите върху техните банки, върху депутатските столове.
И даже и да смятате, че акад. Сендов със своето поведение, с нещо е злепоставил парламента според вашите представи, времето, през което той не беше заместник-председател на Народното събрание, във вашите очи, според вас, може да бъде една достатъчна санкция, макар и не санкция по смисъла на правилника, а една санкция за това, че той си е позволил да изразява мнения, които са различни от тези, които се смятат в момента за доминиращи.
И да ви припомня чл. 38 от Конституцията, който прогласява, че никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си, ако се приеме, че той притежава един специфичен кръг от права в резултат на длъжността, която заема, поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
В тези случаи, за които говорите, той не е действал в официално качество, заангажирайки с някаква позиция българския парламент като институция. Ние сме представители на различни обществени, политически среди и не допускам, че някой от вас очаква ние всички да говорим на един глас или всички да се превърнем в един хор, който също да има само един глас. Ако той беше действал, заангажирайки пряко волята на Народното събрание, тогава аз бих разбрал, че всяко едно мнозинство ще държи парламентът да излъчва тези сигнали, тези послания, с които се е ангажирало това мнозинство, особено пред света и по-малко в страната.
Казвам тези неща, за да се разбере, че е по-добре вие да надмогнете една тясна политическа ограниченост. И в случая, ако аз бях на мястото на господин Куртев, сам щях да дойда от тази трибуна да ви призова този път, след наложената от вас пауза, в участието на Благовест Сендов в ръководството на Народното събрание, да подкрепите неговата кандидатура. Като няма нужда ние да постигнем съгласие по неговите действия - дали те са били политически и общественообосновани или не, дали той е действал по най-добрия начин.
Но смятам, че Народното събрание трябва да покаже, че въпреки различията, които ще продължава да съществуват, има въпроси, по които действа не толкова мажоритарната страна на демокрацията, а да я наречем консенсуалната, консенсуалният принцип, стремежът да се търси някакво сътрудничество и представителство, което отличава парламента от всички други основни органи в институционалната система на страната.
Това са моите мотиви да изляза пред вас и отново да ви занимавам с този въпрос и да ви призова да се вслушате в тях. Дали този глас не само ще стигне до вашето съзнание, а ще повлияе и на вашата аргументация, не зная, но мисля, че никой няма да загуби, ако този апел, ако този подход днес обедини българското Народно събрание. Благодаря. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Ще Ви дам думата (към народния представител Венко Вълчев), но понеже имаше апел към мен, ще кажа само едно изречение. Господин Стоилов, щях да го направя, ако не беше прецедентът в Тридесет и седмото Народно събрание, когато заместник-председателят Кристиян Кръстев беше свален за системни нарушения на правилника на третия или четвъртия ден, след като беше избран и не беше седнал на това място и за една секунда. Вие пропуснахте в историческата справка прецедента с Кристиян Кръстев.
Господин Вълчев, имате думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи предложението на Демократичната левица господин Благовест Сендов да заеме мястото като заместник-председател.
Ние ще подкрепим това предложение, водени от убеждението, че парламентаризмът се опира на традиции и на определени парламентарни норми. И една от тези парламентарни норми е парламентарните групи, които имат право да предлагат ръководство на Народното събрание, да извеждат от своите редици подходящия човек, който да получава подкрепата на останалите членове на парламента.
Ние няма да обсъждаме по същество кандидатурата на господин Сендов. Той е известен политик и парламентарист, ние гласуваме по принцип.
В същото време ние сме наясно с деликатността на ситуацията. Аз съм сигурен, че и Парламентарната група на Демократичната левица, и самият господин Сендов е наясно с деликатността на ситуацията - една кандидатура, която вече не получи подкрепата на мнозинството, още веднъж да не получи тази подкрепа, с което да натрупа определени негативи. Но, както се каза, това не е наш проблем.
Ние ще изразим нашето отношение по въпроса с вот "за" в подкрепа на тази кандидатура. Благодаря. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има ли други изказвания?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вероятно за голяма част от залата представлява интерес въпросът защо Демократичната левица, съзнавайки деликатността на въпроса, упорито повтаря кандидатурата на акад. Сендов. Въпросът не е само и толкова персонален, въпросът в много голяма степен е парламентарен и той по своята същност е за правото на опозицията да излъчи сама своите представители за ръководството на парламента и за правото на всяка една парламентарна група, ако правилникът предвижда това, да излъчи по своя воля този представител.
Това е твърде деликатна материя, защото тя се проектира в няколко други възможности - за правото на всяка група, парламентарно представена, на ниво парламент и местни органи на държавната власт да излъчи по суверенно право своите представители в комисиите, своите представители в ръководствата на тези комисии и своите представители в ръководните тела на тези институции.
Ако приемем и създадем прецедент, по силата на който мнозинството ще налага представители в ръководните органи, този прецедент няма да има край. Да, вярно е, прав е господин Куртев за това, което е станало в Тридесет и седмото Народно събрание с Кристиян Кръстев, който очевидно без да извърши системни нарушения, защото е бил само 4 дни на това място, е освободен и се е приело, че няма механизъм за контрол. Но, ако сега се направи това, нима някой ще попречи на следващото мнозинство, в следващия парламент, по същия начин де факто да принуди опозиционните групи да й посочат онези свои кандидати за ръководството, които мнозинството смята за подходящи?
Аз съм свидетел как в някои от местните парламенти, благодарение на създадени междупартийни ежби, се стигна до това опозиционните групи да не могат дори да си посочват представители в комисии, защото мнозинството не желае да допусне определени хора дори до комисии. Аз мисля, че за 10 години парламентарен живот би трябвало да сме дозрели до това, че трябва вече да е създаден оня минимум от отношения, който не пречи за функциониране на държавата. В противен случай ние непрекъснато насаждаме на българските граждани, че парламентът дори за прости неща не може да се разбере помежду си.
Ако затвърдим тази практика мнозинството да може да налага представители в ръководството, тя няма да има край. И няма да има никакви спирачки за всеки следващ парламент да налага, особено на най-голямата опозиционна група, представители по преценка на мнозинството в ръководството.
Затова е спорът днес и на това държи опозицията. Защото парламентаризмът неотменно изисква свобода на всяка една от опозиционните парламентарни групи сама да излъчи представителите си в ръководството на парламента, представителите си в комисиите и ония, които тя да излъчи като ръководство на тези комисии. В противен случай няма парламентаризъм, има диктат на мнозинството.
Затова ви призовавам да подкрепите правото на опозицията да посочи сама и по своя воля своя кандидат за ръководството, мислейки и за времето, когато нещата ще са обърнати и когато днешното мнозинство няма да е мнозинство, за да го иска за себе си. Тогава то трябва да го даде днес. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има ли други изказвания? Ако няма, да прочета проекта за решение.
Чета проекта за решение:
"Проект!
РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Благовест Христов Сендов за заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание."
Моля режим на гласуване.
Гласували 217 народни представители: за 93, против 116, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля за прегласуване. По правилника трябват поне 2 мин., за да има възможност всички народни представители в тази зала да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма такова нещо в правилника.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Надявам се този път по-трезво да натиснем зеленото копче. Зеленото копче е правилният път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Ще прегласуваме, но не за неспазен срок. В правилника няма никакъв срок. В Тридесет и шестото Народно събрание бяха трите минути. Оттогава отпаднаха.
Моля режим на гласуване.
Гласували 222 народни представители: за 96, против 123, въздържали се 3.
Решението не се приема.

Точка трета от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносители са: Министерският съвет; на втория законопроект - народният представител Ивалин Йосифов; на третия законопроект - народните представители Христо Иванов и Христо Кирилов; на четвъртия законопроект - народният представител Ангел Балтаджиев; на петия законопроект - народните представители Стефан Стоилов и Иван Николов; на шестия законопроект - народните представители Любен Корнезов и Руси Статков; на седмия законопроект - народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Има думата да докладва становището на комисията председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
"ДОКЛАД
по законопроект № 002-01-53 за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2000 г., и проекти за изменение и допълнение на същия закон, внесени от народни представители

На заседание, проведено на 31 октомври 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет. На същото заседание бяха обсъдени и законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесени от народните представители:
Ивалин Йосифов - № 054-01-1 от 11.01.2000 г.;
Христо Иванов и Христо Кирилов - № 054-01-3 от 18.01.2000 г.;
Ангел Балтаджиев - № 054-01-7 от 28.01.2000 г.;
Стефан Стоилов и Иван Николов - № 054-01-32 от 12.04.2000 г.;
Любен Корнезов и Руси Статков - № 054-01-30 от 12.04.2000 г.;
Красимир Каракачанов и Анатолий Величков - № 054-01-36 от 13.04.2000 г.
От името на Министерския съвет в заседанието участва министърът на финансите господин Муравей Радев, както и господин Николай Георгиев - заместник-министърът на финансите, господин Атанас Кацарчев - директор на Дирекция "Данъчна политика" при Министерството на финансите и господин Ангел Савов - заместник-директор на Главна данъчна дирекция.
В своето експозе министърът на финансите господин Муравей Радев изтъкна основните положения на законопроекта, внесен от Министерския съвет, като подчерта, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за облагане доходите на физическите лица са насочени към осигуряване на оптимално администриране на данъка, чрез опростяване и прецизиране на отделни разпоредби на закона и привеждането им в съответствие със Закона за държавния служител и Закона за лечебните заведения и към облекчаване на малкия бизнес и увеличаване на потреблението.
Конкретните изменения и допълнения се свеждат до:
1. Увеличаване на необлагаемия минимум - от 80 на 100 лв. месечно и от 960 на 1200 лв. годишно.
2. Намаляване на най-високата данъчна ставка от 40 на 38, както и извършване на вътрешни промени в таблиците. Крайният резултат от това е намаляване на данъчната тежест с около 2-процентни пункта.
3. Разширяване обхвата на необлагаемите доходи с присъдените от съдилища обезщетения за неимуществени вреди и за съдебни разноски - в унисон с европейската практика.
4. Освобождаване от данък на помощите, както и на обезщетенията за временна нетрудоспособност.
5. Опростява се процедурата за прилагане на преференцията от 20 на сто за доходите от наеми. Сегашната е твърде сложна и затруднителна за данъкоплатците.
6. При патентния данък отпада облагането за допълнителен брой заети лица. С това се насърчава заетостта в този бизнес.
7. Данъчното третиране на вноските по Кодекса за задължително обществено осигуряване и по Закона за доброволно пенсионно осигуряване ще се третират еднакво по Закона за облагане доходите на физическите лица и по Закона за корпоративното подоходно облагане, като и по чл. 21, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица направените вноски за задължително и доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване се приспадат от облагаемия доход.
8. Предвижда се работодателят да прихваща надвнесен данък, като за големи суми уведомява писмено териториалната данъчна дирекция.
9. Признават се разходи за посредничество при сделки с недвижими имоти и ценни книжа в размер до 2 на сто от стойността на имуществото.


В законопроектите на народните представители за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица се предлагат следните промени:
1. Стефан Стоилов и Иван Н. Иванов:
- патентен данък за второ и трето лице да не се заплаща, а за всяко следващо - в размер на 25 на сто;
- промени в таблиците - най-ниската ставка да е 18 на сто, а най-високата - 36 на сто.
2. Ангел Балтаджиев:
- допълване на дейности за облагане с патентен данък.
3. Ивалин Йосифов:
- за промяна в облагането с патентен данък на мелниците.
4. Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
- освобождаване от данък на командировъчните при граждански договор;
- от облагаемия доход да се приспада необлагаемия минимум за всяко малолетно и непълнолетно дете;
- да се приспадат от данъчната основа платените лихви по потребителски кредити и такива за покупка на жилища;
- промени в таблиците за облагане.
5. Любен Корнезов и Руси Статков:
- завишаване облекчението за дарение от 5 на 10 на сто.
6. Христо Иванов и Христо Кирилов:
- облекчение за касовите апарати, включително задължителните абонаментни и текущи разходи за поддръжката им, което да се приспада от патентния данък.
По време на дискусията бяха поставени въпроси, на които министърът на финансите и другите представители на Министерството на финансите дадоха необходимите разяснения.
След приключване на дискусията всички законопроекти бяха гласувани общо. Същите бяха подкрепени от всички присъстващи членове на комисията - 12, без нито един глас "против" или "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2000 г., както и посочените законопроекти на народните представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
На първо място би трябвало, ако има, разбира се, желаещи, да изслушаме лицата, които са внесли законопроекти. След това ще преминем към изказванията.
Имате думата.
Има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз искам накратко да изложа същността на законопроекта, който съм внесъл. Тази разпоредба се отнася до добавяне на две нови дейности в ал. 4 на чл. 33 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Искам да поясня. Това са лица, които извършват дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7. В досегашния текст на разпоредбата са влезли определен брой дейности, за които лицата, които са пенсионери и упражняват лично дейността, не наемат работници, заплащат 60 на сто от определения окончателен годишен или патентен данък за съответната дейност. Тоест това е една преференция за тези лица - пенсионери, които упражняват сами тази дейност. В досегашния текст в т. "е" е влязла дейността "бръснарски и фризьорски услуги и ветеринарно-фризьорски услуги", а са пропуснати, не знам защо, но смятам, че е логично да присъстват, тъй като са сродни дейности, точка "з" - "козметични услуги и поставяне на татуировки" и точка "и" - "маникюр и педикюр".
Фактически моето предложение е в чл. 33, ал. 4 да се добавят две нови дейности, означени с букви "з" и "и", които са по чл. 31, ал. 1, т. 7. Считам, че по този начин ще се равнопоставят подобни дейности, едната от които е включена в досегашния текст, а другите две не са намерили място.
За да не вземам допълнително думата, в рамките даже на по-малко от тези минути, които ми се полагат като вносител, бих искал да взема отношение по внесения от Министерския съвет законопроект. Разбира се, има много неща, които облекчават данъкоплатците. Аз искам да акцентирам по-специално на тези, които са насочени към облекчаване на малкия бизнес, тоест отново към хората, които плащат годишен или патентен данък за своята дейност. Това са параграфи от 13 до 16. По-специално в § 15 на законопроекта се предвижда да отпадне ал. 3 на чл. 33, с което отпада задължението за плащане на 25 на сто от патентния данък за всяко наето следващо лице - нещо, което, разбира се, е в унисон със заявената политика на правителството за увеличаване на заетостта. Искам да изтъкна, че в това отношение законопроектът на правителството е даже по-добър от законопроекта на колегите Стоилов и Иванов, които предвиждат само за първите две наети лица да отпадне този процент, а за следващите да се запази.
Друго подобрение, което е направено, е, че с § 13 се въвеждат уточнения за курортите и селищата, разположени по Черноморието, с което се внася яснота и се избягва двусмислието при тълкуването на закона и облагането на лицата от данъчните служби.
Параграф 10 е облекчаващ много процедурата по деклариране на доходите от наеми от движимо и недвижимо имущество, защото с него безусловно с 20 на сто се намалява доходът от тези наеми, докато досега процедурата беше малко по-сложна, изискваха се допълнителни документи.
С § 8 се осъществява съответствие на Закона за облагане на доходите на физическите лица с Кодекса за задължително обществено осигуряване и със Закона за доброволното пенсионно осигуряване по отношение приспадането на задължителните и доброволни осигурителни вноски от облагаемия доход и за субектите, посочени в чл. 21, ал. 1, при което тези разпоредби влизат в началото на тази година. Същото се отнасяше и за разпоредбите по § 10, тоест още с тазгодишното плащане, което ще се извърши в началото на следващата година, за доходи от наеми ще се ползва тази опростена процедура за деклариране на доходите и приспадане на 20 на сто върху тях.
В заключение, намирам, че направените от Министерския съвет предложения са напълно в духа на заявената от правителството политика за намаляване на данъчната тежест. Ще гласувам за тях и призовавам всички да гласувате за този законопроект, разбира се, и за този малък законопроект, който аз внесох от свое име. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В нашия проект е разработен един-единствен въпрос, а именно въпросът за таблицата, по която се облагат доходите на лицата по трудово-правни отношения по чл. 38 и съответно чл. 35. Жалко, че в залата има толкова малко хора, а се обсъжда един фундаментален въпрос - за данъка върху доходите на стотици хиляди хора, бих казал, на повече от милион.
Основният мотив, от който се ръководихме, беше да не се допуска повишаване на сумарната данъчно-осигурителна тежест - ясен критерий и за неизкушения човек, подаваща се на точно квантифициране - била е еди-колко си в 1999 г., колко е повишена в 2000 г. При общи призиви да се увеличават реалните доходи, да се стимулира потреблението, за което говорихме вчера, да бъде превърнато всичко това в един от няколкото фактора на растежа, не трябва да се допуска, по линията на данъчно-осигурителната тежест, увеличаване на изземването на доходите на хората.
Нашата таблица е направена така с етажите, с минимума, с определяне на пределната ставка, че да закове, повтарям, сумарните данъчно-осигурителни плащания на равнището на 1999 г. В 1999 г. тази ставка, мисля, че ме разбирате, вече на няколко пъти говорим, спрямо средната заплата 1999 г. е 18,80, а в 2000 г. е повишена на 22,25. Това е причината неколкократно аз да каня министъра на финансите там, пред журналистите на черна дъска, да смятаме, тъй като той обича да борави много произволно с числата и повтаряше от тая трибуна, че се намалява тази тежест. Намалява се, бе! Казва се, че се намалява и толкова.
Кое се намали през тази година? - Същинският данък общ доход. Има си хас, ако пък това не беше намалено, тогава сумарната тежест щеше да скочи до тавана. Това са две различни неща. И на Иван, и на Драган им е абсолютно безразлично дали им го вземат като осигуровки или като данък сега, а не след 50 години, когато ще се промени и разбирането на човека за данъка, за осигуровките и пр., и пр. Излишно е да ви губя и минута в това отношение.
В тази таблица има още един момент. По-внимателното вглеждане веднага ще го установи. В учебниците, в теорията, в практиката обикновено има един стремеж, има го като положение и практиката се старае да го реализира като тенденция, на едно сближаване на пределната ставка със ставката по данък печалба. Сега данък печалба пада на 35, нали така? Тук предлагаме 36 на сто. Тоест, ние намаляваме за високите етажи облагането в сравнение с правителствения проект. Тук има големи радетели на една такава тенденция, като Венцеслав Димитров и някои колеги от мнозинството.
Малко в разрез с философията на левите партии, ще каже някои. Да, аз многократно повтарям през тези три години, че в данъчната, във фискалната област, в условията на България сега няма ляво, няма дясно. Всичко трябва да бъде подчинено на оная приоритетна цел - максимално да се стимулира стопанската дейност, правенето на доходи. И при това правене на доходи да няма този непрекъснато страх, че по-голямата част ще ти я отнемат, ще я изземат.
В сметките на Министерството на финансите оценките не отговарят на реалните числа на намаляване на същинския данък общ доход, на ставката. Ако прилагаме критерия, по който 11 години работим, за да правим тези оценки. Колегите от комисията помнят изчисленията, които направи господин Димитров, моите изчисления, ако приемем заплатите, които се съдържат в страницата от доклада на Министерския съвет за равнище на средна заплата в 2000 г. и равнище на средна заплата в 2001 г. Ако работим с тези средни заплати, а те са написани от хората на министерството, същинският данък общ доход не мърда нито на стотинка, някакви стотни - 3-4. Не само, че не се задържа старото равнище на данъчноосигурителни плащания, за което ние пледираме, но се отива по-нататък, тъй като осигурителните плащания ще се увеличат. Но даже и да направим изчисление на базата на една друга средна заплата - такава, каквато дава статистиката за 2000 г., то намалението пак не е два или еди-колко си процентни пункта, а само 1,38 на сто.
Имаме една таблица, направена от професионалисти, която показва, че реалният доход на човек след декември 1999 г. във всеки месец е по-нисък отколкото в съответния месец на предшестващата година. И да престанат да говорят разните пропагандисти за увеличаване на реалните доходи на хората. Аз вчера имах възможност да доказвам, че това е невярно, че това е лъжа, тъй като се оспорва от числата на официалната статистика. Да, има някакъв ръст на номиналните доходи, но те се изяждат, изпреварващо се изяждат от няколко неща.
Затова ви моля сериозно да помислим, ако наистина не само ще говорим, а искаме да се прави политика на доходите, която поне да запази равнището на данъчно-осигурителните плащания в 1999 г., да направим крачка назад, да се вгледате в таблицата, която ви предлагаме, и да я подкрепите. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Имате думата, господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, внесеният от мен законопроект е доста малък, но третира и докосва една съществена част в производството на брашно и развитието на мелничната промишленост в България.
Предлагам текстът на чл. 31, в сега действащият закон, където е записано: "Мелниците за брашно по 500 лв. на двойка мелници", да бъде сменен с: "Мелници за брашно 15 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия".
Тук веднага искам да се застраховам и да направя едно предварително пояснение преди да изложа мотивите за направеното предложение за изменение на закона. Ако експертите в Министерството на финансите и другите институции докажат, че съответната цифра - "15 лв." е малка или висока, съответно тя може да бъде изменена. Тя може да търпи корекция между първо и второ четене, както, съответно, може да претърпи корекции и в бъдещи периоди.
Тук залагам един обективен критерий "дължина на млевната линия". Несъмнено този критерии е много по-точен от досега действащия. Несъмнено е другото, че ще се създаде известно затруднение от данъчните институции и данъчните, които проверяват мелниците, но все пак по-добре е да се постъпи така, отколкото да се действа по другата процедура.
Мотивите ми за направеното предложение са свързани основно с два пункта. По презумпция данъчните закони трябва да подобряват събираемостта на данъците и оттук да повишават приходите във фиска на бюджета. От друга страна, данъчните закони трябва да имат ясни и точни критерии, които да служат за основа за определяне на данъчната ставка, и оттам всички данъчни обект да бъдат поставени в равноправна ситуация.
Направените от мен и група специалисти от мелничната промишленост изследвания показват, че досега действащият закон не допринася за спазване нито на първия, нито на втория пункт. Оказва се, че на големите мелници им е много по-изгодно да бъдат облагани по този закон, отколкото по Закона за корпоративното подоходно облагане, където съответно приходите в бюджета ще бъдат много по-високи, ако се приложи съответно критерият, който аз предлагам.
Второ. Вече казах, че критерият е съответно много по-обективен и създава възможност за поставяне като равноправни юридически субекти всички мелници, прилагайки съответно този критерии, и по такъв начин ще бъде спомогнато за развитието на мелничната индустрия в България и особено за малките мелници, които, заедно с хлебопекарните и другите последващи отрасли, формират средния и малък бизнес в България. По такъв начин те ще бъдат поставени в по-добра финансова ситуация, и от там ще се позволи тяхното бъдещо икономическо развитие.


Третото нещо, което предлагам, критерият дължина на мленната линия е много по-обективен. Той определя няколко основни параметъра на мелницата - това са производителност, качество на брашното, рандеман, себестойност на продукцията и оттам вече свързаните технологични и финансово-икономически параметри на мелницата.
Аз съм си направил труда с група специалисти да бъде изчислено, доколкото имах възможност, дали определената сума от 15 лв. е достатъчна като равнопоставеност в досега действащия закон на база двойка валци и съответните приходи във фиска на държавата. Оказа се, че ако се запази ставката 15 лв., съответно приходите не се нарушават във фиска, а даже има напълно възможност те да бъдат увеличени. Но пак се връщам на това, с което започнах, ако Министерството на финансите докаже, че е необходима по-висока ставка от 15 лв., примерно 17 лв., 20 лв., и съответните обществени институции - Съюз на мелничарите и хлебопроизводителите, ако се направи с тях една консултация, може да се стигне до конкретната цифра, но предлагам да бъде приет съответният критерий - дължина на мленната линия, а не двойка валци, което е, пак повтарям, много, много по-обективно, отколкото досега действащия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Други вносители има ли, които желаят да вземат думата?
Господин Анатолий Величков има думата.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, който предлагаме с колегата Каракачанов, е съсредоточен в четири основни позиции. Представяме ви едни текстове, които по по-добър начин уреждат материята в закона.
Към чл. 12 имаме предложение за добавка на нова алинея със следното съдържание:
"Да не се считат за доход изплатените дневни командировъчни пари на съдружници в търговски дружества или на лица, които са командировани въз основа на сключен граждански договор."
Нашите мотиви тук са следните. Това, че средствата за командировъчни не са доход, а обезщетение за извършени разходи, независимо от това дали командированото лице е в трудовоправни отношения с работодателя, дали е съдружник в самото търговско дружество или е командировано на базата на сключен граждански договор. Това е един проблем, който стои пред физическите лица от доста време и се надяваме, че с текста, който предлагаме, това положение ще бъде уредено по по-добър начин.
Към чл. 15 правим предложение за нова ал.3 със следното съдържание:
"(3) В случаите, когато платци по данък общ доход осигуряват материална издръжка на низходящи малолетни и непълнолетни лица, данъчната основа да се определя, като сборът на техните основи по чл. 15 бъде намален със сума, равна на необлагаемия минимум за всяко едно от лицата, които подлежат на издръжка."
Като общо популярно наименование този текст и тази философия се нарича семейно подоходно облагане. С това предложение не претендираме за оригиналност. Идеята е защитавана от доста време, идеята е защитавана от различни хора, защитавана е и тук в парламента и от експерти извън него. Желанието ни е да погледнем по един нов начин на облагането на физическите лица, който ще има съответствие с един важен принцип - принципа на социалната справедливост на данъчно облагане.
От една страна, преди да бъдат обложени, доходите се сумират и върху тях действа прогресивно нарастващата скала. От друга страна, обаче, е напълно възможно срещу тези доходи да има по-големи насрещни разходи, които да гарантират едно жизнено оцеляване и задоволяване на елементарните потребности на подрастващото поколение. Не бива онези данъкоплатци, които имат материална отговорност за издръжката на членовете на своето семейство, да бъдат санкционирани, а напротив, те трябва да бъдат поощрявани. Необходимо е държавата да не посяга върху жизнения минимум на различните категории граждани. Ние търсим тук и реализацията на още един основен принцип - сумата от приходите да се редуцира със сумата на минимално необходимите разходи.
На второ място, семейното подоходно облагане означава още нещо, означава една солидна държавно гарантирана защита на семейството, като реален субект на социалната структура на нашето общество и като основен решаващ фактор за развитието и възпроизводството на нацията. За съжаление ние оставаме и продължаваме да оставаме една нация от пенсионери и малцинства. За да спрем с този регресивен ход на деструкция на нацията, на намаляването на нейния жизнен потенциал, ние трябва да се обърнем към една по-сериозна, към една различна от водената до този момент политика на доходите. Принципът на семейно облагане предполага и постигането на еластичност на социална защита на семейството. С нарастването на необлагаемия минимум нараства и размерът на необлагаемия доход в рамките на семейството и съпътстващите го положителни социални ефекти. Създава се една определена мотивация на гражданите да търсят реализация, и това е още един от ефектите, който може да предизвика новият принцип на семейно подоходно облагане, да търсят реализация на труда си на повече от едно място за разлика от сегашната система, която не толерира по-голяма трудова активност.
На трето място, в нашите предложения стои една добавка към ал. 1 на чл. 22 със следното съдържание: "Да бъдат признавани 100 на сто от сумите за платени лихви като разход през годината при ползването на потребителски кредити или на кредити за покупка на жилища."
Близка е аргументацията до тази, която направих преди това за въвеждане на принципа на семейното подоходно облагане, тъй като лихвите, които гражданите заплащат, са реална цена за ползването на финансов ресурс, с който те не разполагат за задоволяването на основни социални потребности. Държавата има тук отговорността, държавата тук има ангажимента да гарантира тази възможност. От друга страна, ще се активира и кредитната дейност на финансовите институции.
Измененията, които предлагаме в четвъртия пункт, касаят една нова композиция, една нова етажност на таблицата за облагане по чл. 35 и чл. 38. Истина е, че тази по-голяма диференциация и нова композиция е в съответствие със световните и европейски аналози. Акцентът тук, за разлика от преждеговорившите, е поставен върху облагането на високите доходи, не върху намаляването въобще на процента на общата тежест върху облагането на доходите - и ниските, и високите, а върху облагането най-вече на високите. До 2000 лв. месечен доход предлагаме облагането да е относително ниско и то в реален размер е около 33 на сто. А с оглед на покупателната сила на българския лев може да се допусне, че предлаганата промяна съответства и на средното ниво на облагане в страните от Европейския съюз и би подкрепило по този начин приходната част на бюджета.
Ще подкрепим предложената таблица от Министерския съвет, тъй като в нея необлагаемият минимум е по-висок от този, който ние предлагаме. Това е един израз на воля от страна на правителството да създаде възможност да остане повече разполагаем доход в лицата.
Искам в дискусията, която ще последва, да се чуват контрааргументи, а не, както беше вчера при предложените от нас съществени промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, всички идеи да бъдат възприети по принцип, да няма контрааргументи и въпреки това законът да бъде отхвърлен на първо четене с един смешен, според мен, аргумент - да се даде техническа възможност на комисията да работи по-бързо и предложенията, които съставят тези проекти за закони, да бъдат направени като предложения между първо и второ четене. Един аргумент, който не издържа, няма основание, няма мотиви. Това не трябва да се получава.
Надявам се все пак, че залата ще подкрепи предложените от нас промени в Закона за облагане доходите на физическите лица. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Руси Статков има думата като вносител.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че днес министърът не присъства. Има заседание на Министерския съвет, но въпреки всичко днешните обсъждания не са по-малко важни от вчерашните. Напротив, материята е много отговорна.
В тази връзка бих искал да кажа, че нашето предложение касае наистина една единствена разпоредба, която намира място в Закона за облагане на доходите на физическите лица, свързано и на няколко други места. Но в края на краищата това, което ни е ръководело, е свързано с дарителството.
Вчера имах възможност да говоря малко по-обстойно и днес ще спестя онези аргументи, които ви направих, защото, в края на краищата, не намирам, че в тази зала вече има някой от присъстващите, който да не е убеден в дарителството.
Бих искал, разбира се, да кажа допълнително няколко неща, които вчера не изтъкнах като аргументи.
На първо място, нашето предложение е свързано с един процент от 10 на сто облекчение от облагаемия доход - при определянето на данъчната основа да се приспадат. Досега, припомням, съществуващото положение е 5 на сто, които се приспадат от облагаемия доход при определяне на данъчната основа, т.е., онова, което остава, за да се обложи с окончателен данък, като се приложи ставката към него.
Казах и повтарям и днес, че този размер на облекчение не е такъв радикален, който да промени, да влоши онова, което се очаква като приход, т.е. да противоречи на интереса на фиска. Но същевременно това, което предлагаме, е една глътка въздух, една възможност за онези - и вчера го подчертах, и днес отново ще го кажа - болни лица или болни въобще, които се нуждаят от лечение и то лечение, предимно в чужбина. Защото в момента средствата трудно се осигуряват по линия на държавния бюджет.
Също така бих искал да подчертая, че тук не става дума за фиктивно предоставени средства. Ние се придържаме към онези разпоредби, които гарантират, че лицата, които ще предоставят дарението, нямат декларирани неизплатени държавни вземания или такива, които са установени с данъчен ревизионен акт към момента на извършване на дарението. Тоест, това са изрядни данъкоплатци, които правят още нещо и това нещо е дарението.
Освен това по отношение на самото установяване на дарението ние също така не предлагаме промяна на разпоредбите, т.е., да има и гарантираност, че има банков превод или фактически е извършено дарението. Така че няма никакъв момент на съмнение в онова, което искаме да поощрим, което искаме да се реши. Затова си позволих с тези допълнения отново да аргументирам тази целева промяна, която предлагаме ние с господин Корнезов както в Закона за корпоративното подоходно облагане вчера, така и днес в Закона за облагане доходите на физическите лица.
Господин председател, в рамките на онова време, което имаме като парламентарна група, бих искал да изразя отношение и ще го направя, тъй като по отношение на физическите лица ние сме правили многократни предложения. Днес не сме ги внесли съвсем умишлено, но ще си позволя да направя съответно заявка за предложения между първо и второ четене с допълване или с нови идеи в рамките на този закон, които трябва да бъдат изказани днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
От вносителите иска ли някой думата?
Заповядайте и от името на вносителите на законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще кажа няколко думи в отговор на предложенията на вносителите.
Първо, по отношение на предложените различни скали за данък общ доход. Предложението на проф. Стоилов и на господин Иван Иванов не е много по-различно от предложението на правителството. Етажите са приблизително същите. Единствената разлика е, че в предложението на народните представители всички ставки са намалени с около 2-процентни пункта. Аз по принцип съм привърженик на колкото се може по-голямо намаляване на данъчната тежест, обаче по предложението на вносителите приходите от данък общ доход ще са по една консервативна оценка по-малко със 100 до 120 млн. лв. С тази сума би следвало да се намали разходната част на бюджета. Министерският съвет не смята, че това е възможно - на този етап такава голяма сума. Така че по-нататъшни намаления на данък общ доход ще останат за следващи години.
По отношение на предложенията на народните представители Ангел Балтаджиев, едно, и Ивалин Йосифов, второ, Министерският съвет по принцип не възразява. Вносителите не възразяват. (Неразбираема реплика от господин Венцеслав Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! Никой не може да ограничи вносител да коментира и другите закони.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: По нашия законопроект ние сме представили цялата информация. Мисля, че народните представители притежават цялата необходима информация. Все пак накратко ще кажа, че има намаление на общата данъчна осигурителна тежест с 2-процентни пункта. Пак искам да наблегна - при други равни условия в сравнение с това каква би била тежестта, ако нямаше никакво изменение на данъчната скала. Средно претеглената тежест намалява от 23,7 на 21,3 на сто. Така че има намаление. Дори в сравнение с 2000 г. има отново значително намаление - с над 1,5-процентни пункта. Вносителите смятат, че за една година това е сериозно намаление, което ще се изрази в значително облекчение на всички, които получават доходи в тази държава.
По отношение на патентния данък правителството предлага да отпадне изцяло критерият "брой заети" като критерий за внасяне на патентния данък.
Общо взето, мисля, че това са основните предложения в предложенията на правителството.
Сега бих искал да се върна на другите предложения, които бяха внесени. Трябва да се търси баланс между интересите на всички засегнати от данъчното облагане страни, а това сме всички ние, в края на краищата.
По отношение на предложенията за семейно облагане и свързаното с него приспадане на части или на целия необлагаем минимум за непълнолетен член на семейството, ние по принцип сме привърженици на семейното облагане. Но за да се направи то както трябва, необходима е много добра информационна система, за да може да се контролира чрез единния граждански номер какви точно непълнолетни членове на семейството се декларират и от кого.
Освен това искам да подчертая, че една такава реформа трябва да е фискално неутрална, т.е., да не води нито до намаление, нито до увеличение на данъчната тежест. Това, разбира се, е възможно, защото една такава реформа ще е съпроводена с премахване на детските надбавки, откъдето ще се освободи известен ресурс. Но Министерският съвет не смята, че това е възможно да стане от 2001 г.
По отношение на лихвите, приспадането на лихви от потребителски жилищни кредити, искам да обърна внимание, че това е регресивна мярка, т.е. тя облагодетелства хората с по-високите доходи, а не тези с най-ниски, понеже сега, за да получи един човек кредит за жилище или потребителски кредит, той трябва да докаже пред банката наличието на доходи, достатъчни да покрият месечната му вноска по кредита плюс 1,5 пъти минималната заплата на член на семейството, което се смята като минимална граница, за да може той да си обслужва правилно кредита. При това положение лесно може да се пресметне, че само семейства с месечен доход над 1000-1200 лева могат да си позволят теглене на кредит. А това не са хората със средни доходи.
Независимо от това по принцип, специално за жилищни кредити, мярката с приспадане на лихви е популярна по света и това е допустим компромис, който би могъл да се направи в следващи години. Но отново повтарям, това би трябвало да е свързано с цялостна или с по-широка реформа в облагането на доходите на физическите лица, така че да не доведе до сериозни загуби за фиска.
Мисля, че това бяха основните въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! И аз не съм много доволен от това, че не присъства министърът. Вчера го похвалих, че присъства, но сега какво да правим, ще говорим без министър.
Интересно, господин заместник-министърът преди малко каза: това трябва да се направи, това трябва да се направи в някакъв хоризонт от 10 години. Мисля, че като представител на политическия кабинет - доколкото знам от министър-председателя така се казват заместник-министрите - би трябвало да говори с хоризонта на правителството. Какво можем да направим не в близките 10 години, - така може да говори един научен работник, един наблюдател отвън - а какво можем да направим в рамките на мандата. За съжаление, както виждам, той е привърженик на редица от предложенията, обаче не може да ги направи в рамките на мандата. И това трябваше да каже. Доколкото знам, политическата сила, която е взела властта преди три години и половина, имаше волята да направи една част от тези изменения.
Проблемите в облагането на доходите на физическите лица остават. Основните проблеми, които за 10 години промени в законите, са решени. Позволявам си да го кажа, защото аз съм един от авторите на първия законопроект за изменение на скалата за дохода на физическите лица, общия доход, както се казваше тогава. Мисля, че беше още по времето на Великото Народно събрание. Оттогава непрекъснато правя най-различни предложения, за съжаление 95 на сто от тях срещат твърдия отказ.
Сега чувам тук за семейни елементи. Аз предлагам отдавна семейните елементи, не конкретно семейно облагане, защото вярно е, господин заместник-министърът пък е прав, че трябва да се направи по-задълбочена промяна в закона. Такова нещо не може да стане, както го правим сега закона на парче между първо и второ четене само тук-таме по нещо. Обаче все пак ние дължим някакви семейни елементи на българския народ. Каза: ще премахнем семейните надбавки. Кой Ви каза това нещо, че ще премахнем семейните надбавки? Вие от чие име говорите? СДС казал ли е, че ще премахва семейните надбавки, ако има такива семейни елементи?
Семейните елементи, господин заместник-министър и господа колеги, са за онези хора, които имат възможност да си ги плащат от данъците. Как ще премахнете детските надбавки на хора, които получават минимална работна заплата? Които даже не плащат никакви данъци? Чувате ли се какво говорите? Ами на самотните майки, и на тях ли ще премахнете?
Знаете ли колко са сега семейните надбавки? Осем лева са. Даже аз трябва да отида да се запиша да ги получавам. Толкова са, че даже нямам стимул да отида да подам декларация да ги получавам. Ето толкова са! Е, това ли смятате, че е една нормална социална политика? Вчера говорих с господин Христосков, който ми каза: "Те не са при мене." Да, не са при него. Те са при Министерския съвет. Ама вие всички сте едно - изпълнителна власт и трябва да решите нещо да се направи по отношение на този проблем. Знаете ли как се издържа едно дете особено с минимална работна заплата? Не дай си Боже да е ученик!
Мъчим се да отиваме към Европа, но в Европа като видят нашия закон се хващат за главата. Там има и помощи за неработещи, и за учащи се. Казвам за учащи се, не само за непълнолетни. За квалификация и т.н., за жилища и то не само за лихвите, даже определена част изплащане от главницата, че и за други неща. И затова неслучайно там ставките са доста по-високи, обаче облекченията са такива, че общата данъчна тежест е доста по-ниска, отколкото у нас, за съжаление.
Аз между първо и второ четене ще направя някакви предложения. Мисля си, че едва ли всички те могат да бъдат приети, но ще апелирам към вас да ги приемете. И едно такова нещо, съжалявам, че го няма министъра, обръщам се към управляващите, към мнозинството, защото от тях зависи - искате ли вие тази година, знаете, че имаше олимпиада и хората взеха олимпийски медали. Тези пари, господин заместник-министър, не са калкулирани като приходи в държавния бюджет, облагането. Да сложим това, което сложихме преди години пак по мое предложение - да освободим наградите и премиите, получени от наши спортисти на олимпиади, на европейски и световни първенства. И толкоз! Не са чак толкова много. Те се броят да не кажа на пръстите на двете ръце, малко повече са. Няма такава калкулация. Приходи не са заложени. И тези хора, които се борят, на които всички се радваме, че са успели, награждават ги, и министър-председателят, и президентът ходят, когато става въпрос за данъците няма кой да им помогне. Защо за данъците? Защото парите, които отделя държавата за тях, са много малко в сравнение с това, което отделят други държави. Вижте в Турция колко наградиха техните призьори. И ние сега да ги обложим тук с 40 на сто? Горе-долу с толкова ще се падне. Моля ви, това нещо наистина по някакъв начин трябва да намери място в нашия закон. И да го направим с дата 1 януари 2000 г. Имаме право да го направим, защото декларациите се подават догодина. Тоест дължимите данъци ще са догодина, така че можем да направим това нещо. И аз ви моля за подкрепа поне в този пункт. Един жест от страна на Народното събрание. И без това харчим много повече пари тук за щяло и нещяло, а за техните награди трябва също да се погрижим.
Въпросът с командировките. Не зная дали знаете, става дума, господа заместник-министри от Министерството на финансите, че аз повдигнах тук един въпрос с тези секретни списъци, които ги имаше. Командировъчните, съгласно чл. 19, ал. 3, са освободени от данък. Всички ли командировъчни? Може ли една 7-кратна командировка или 5-кратна да е освободена от данък, когато човекът си я взима, няма значение кой е, слага си я в джоба и я носи вкъщи на жена си като необлагаем доход?

Затова аз призовавам всички да направим нещо просто. Даже имах идея цялата наредба за командировките да влезе тук, защото все пак това е едно данъчно облекчение и съгласно Конституцията данъчните облекчения трябва да са в закон. Но аз предлагам: дайте да направим нещо. Хайде, да не им пипаме постановленията. Нека да си ги променят. Може и 10 пъти повече да вземат, но да плащат данъци над определен размер. И командировките за страната, които са, примерно, над 15 на сто от минималната работна заплата и за чужбина, които са над 75 на сто от минималната работна заплата, да не бъдат освободени. Тоест, нормалните командировки са освободени, но тези, които взимат двукратни, трикратни и т.н., да бъдат така добри поне данъците да си плащат. Нека пак да си ги носят вкъщи, защото, разбира се, морален е въпросът как ще ги изменят и кой ще взима 7 пъти, кой ще взима 5 пъти, кой ще взима 3 пъти...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Ти можеш ли да се изхраниш с тия командировки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Агов, моля Ви.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Иди се нахрани с една командировка на ден, пък да видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Агов, моля Ви не се обаждайте от място.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Агов, Вие не ме чухте какво казах в момента. Затова ще се върна пак да Ви обясня. Вярно е, че на някои хора по-дълго време трябва да се обяснява. И аз съм забелязал, че господин Агов е един от тях. Сега ще Ви обясня.
Нормална командировка, господин Агов, на Вас, дори и като председател на комисия, няма да бъде засегната от облагането. Знам, че парите от нормалната командировка стигат за едно ядене - не за две, не дай си Боже за повече, не дай си Боже да почерпиш някого. Става дума за тези хора, които взимат многократно повече от Вас. И те за това многократно - само за увеличението, да си платят данъците. Поне да има някакви приходи, защото се оказва, че един висш държавен служител си бил икономисал - каза 15 хил., но не за последната година, мисля 20 хил. долара за няколко години. Нека да плати данъци за тях, щом ги е капитализирал като доход, макар че според мен това е най-малкият проблем в този закон. И като че ли не е чак толкова важно да се занимаваме с него, но мисля, че поне в тази насока трябва да дадем малко справедливост.
За ставките. Получавам една справка, каквато поискахме от министерството, и аз заради това казвам, че на тия хора не вярвам. Поискахме от тях да кажат как са изчислили това 2 на сто намаление на данъка. Не става дума за осигурителната тежест.
Бога ми, нищо не ни дадоха. Вие, господа, трябва да дадете изходните данни, методиката, стъпалата, така че всеки човек с едно нормално образование, с което може да прави прости сметки, да достигне до вашия резултат. Вие това нещо не го дадохте, защото аз ви подозирам, че заблуждавате цялото Народно събрание с вашите прекомерни констатации за намаляване на данъците.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: И българския народ.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Същият беше и вашият колега преди, Димитър Костов като беше министър на финансите от БСП. Увеличава данъците, а ни убеждава в комисията, че ги намалява. Ние му ги смятаме, а той: "Не, не! Аз ги намалявам..." Защото трябва да се сметне инфлацията, трябва да се сметне увеличаването на заплатите и т.н. Това нещо не го казва. Може би и вие.
Ето аз очаквах с голяма надежда тези работи, които ни ги раздадоха вчера като материали, но за съжаление там такова нещо няма. И аз се чудя какво е това намаление, след като, като тръгнем по всички етажи виждаме, че вярно, има намаление, но то е толкова малко, че не си струва да се говори за него. По-скоро бих казал, че таблицата е така съставена, че да не се постигне почти никакво намаление и аз сега ще ви кажа. Както каза проф. Стоилов, ще използвам данните на стр. 34 за увеличаване на заплатите в бюджетната сфера. Можем да ги екстрапулираме и върху другата сфера, когато стане дума за по-големи доходи.
Заплата 150 лева. Трябва да я увеличим с 22 на сто и става 183 лева. По тази таблица при 150 лева тази година облагането е 10,7 на сто, а догодина с голямото намаление става 10,64 на сто. Намаление с 0,06 на сто, т.е. 1/15 от процента при 150 лева, която не е висока заплата.
При заплата 200 лева, съответно 14,5 и 14,48 на сто. Намаляване с 0,02 на сто. 1/50 от процента. Това са големите намаления. Това е щедростта на правителството.
Заплата 300 лева - 18,4 на 18,32 на сто намаление.
Заплата 400 лева - вече няма намаление. Вече има увеличение, забележете! Разбира се, ако предположим, че ще се увеличи с 22 на сто номинално, колкото са разчетите на Министерство на финансите. 20,6 на сто сега - догодина 21,32 на сто, т.е. увеличение, макар и не кой знае колко, но все пак увеличение.
800 лева - 26,2 и пак увеличение на 26,67 на сто.
1400 лева - едни от най-големите доходи. Вярно е, че има намаление над 1400 лева от определена граница нататък, но е въпрос на сметки да видим от колко нататък. За 1400 лева, които взимат тази година, плащат 28,8 на сто. Ако догодина взимат 1788 лева, колкото е средно нормалното увеличение на работната заплата, ще плащат 30,39 на сто, т.е. виждаме с повече от 1,5 на сто увеличаване на данъчната тежест.
Ето това са сметките на Министерството на финансите и се обръщам към хората от мнозинството да контролират техния политически кабинет, който прави тези сметки и този, който отговаря за тях, разбира се - господин министъра на финансите.
Хубаво е, че Министерският съвет е разбрал, че трябва да намали данъците. Доколкото знам, това го пише и в Програмата за управление на СДС, но наистина да ги намали, а не да хвърля прах в очите и да казва: намалявам, намалявам, намалявам. Но когато попитаме къде е намалението, търсим го с лупа и не можем да го намерим, за съжаление.
Аз наистина бих желал все пак да бъдат вкарани някакви елементи на семейно облагане. Как? Най-простото мисля, че е казано и в законопроекта на представителите на ВМРО: да се даде малко по-голям необлагаем минимум за всеки неработоспособен член на семейството. Няма да е кой знае колко тежко, но е едно на един човек да му вземеш данъците и после да му даваш семейни надбавки или социални помощи. Друго е той самият да знае, че парите, които си изкарва, ги насочва към семейството си, а не да ги прекарваме през цялата сложна държавна машина и да издържаме държавната бюрокрация.
Има и други елементи, по които могат да се направят поправки, но мисля, че те са повече от технически характер. Ще се опитам да направя нещо между първото и второто четене, примерно за дивидентите и т.н., за да видим как да ги съединим с платените данъци. Може още малко да се пипне и таблицата за облагане. Но пак подчертавам, всичко това зависи от волята на управляващото мнозинство. Бих се обърнал към тях да контролират малко по-тясно тези, които на практика правят политика от тяхно име. Защото те на практика не носят никаква отговорност. Отговорността се носи от вас, от управляващото мнозинство, пък и от нас, понеже сме в парламента и най-малкото ни задължение е да ви обърнем внимание и да правим предложения там, където намираме за добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има ли други желаещи, които да вземат думата по разглежданите законопроекти?
Само за сведение: почивката, съгласно решението на Председателския съвет, ще бъде дадена в 11 ч. по изключение, вместо в 11,30 ч., за да имат възможност желаещите да отидат на поклонение на д-р Петър Дертлиев.
Имате думата.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Слушах и колегите до този момент. Господин Димитров преди мен се опита да омаловажи усилията, които влага правителството в намаляване на данъците и най-вече скалата за облагане на доходите на физическите лица.
Пресметнатото намаление в Министерството на финансите на данъчната тежест е 2 на сто и то е такова, въпреки че това, което Вие казахте, господин Димитров, преди мен, че върху средната заплата за тази година наложената данъчна скала и средната заплата за догодина намалението е малко и това е така. Но когато се видят доходите по групи - в коя група доходи са, къде се намира нейната тежест, къде тези групи доходи са разпределени, ще се види, че наистина данъчната тежест върху по-голяма част от населението и най-вече при доходите, които са по-ниски, спада най-много, защото необлагаемият минимум нараства наистина много драстично - с 25 на сто, или от 80 лева става 100 лева, а оттам нататък и доходите до първия и втория етаж от таблицата. Там са концентрирани най-много групи от работоспособното население, за съжаление, разбира се, но това пък води до по-малко приходи в бюджета.

Именно тези групи население са, според мен и правилно, най-облагодетелствани от новата данъчна таблица. И така трябва да бъде, защото най-ниските доходи, това е по-справедливо, трябва да имат най-големи облекчения.
Що се касае за семейното облагане, мисля че всички ние от мнозинството сме по принцип за такъв тип облагане. Но, доколкото ми е известно, много трудно в този момент ще може да се администрира това. Какво означава това? Наистина, за да се подадат декларации във всяко предприятие колко члена е това семейство, кой работи и кой не работи, примерно от неработещите, защото някой се води безработен, но в същото време има доходи, които са примерно от земеделие и от други видове дейности, за които пък не се подават декларации. Значи всичко това трябва да бъде, според мен, обхванато преди да се премине към тази важна крачка - семейно облагане. Защото според мен ако ние въведем това, а е добре да стане в един момент, да стане по един справедлив начин - всички възможни доходи в едно семейство да бъдат обхванати. И тогава вече на семейния доход да се пресмята облагането на доходите на това семейство.
В този момент аз смятам, че това е невъзможно да се направи. Просто няма такава възможност - да се обхванат всички тези неща.
Други важни промени в проекта на Министерския съвет. Аз мисля че са важни и искам да ги подчертая. Това е предложението за промени в патентния данък. Ще отпадне допълнителното плащане на патент в размер на 25 на сто за допълнително заети работни места във фирмите по патентния данък. Това е едно много добро облекчение, което ще повиши заетостта.
Обаче за патентния данък аз искам тук да разширя малко своето изказване. В областта на патентния данък смятам, че в някои групи по този патент ставките са занижени. В срещи с бизнесмените в моя избирателен район имаше изказвания, и според мен справедливи, които справедливо повтаряха, че това е нелоялна конкуренция. Защото при едни такива ниски ставки се получават диспропорции в това отношение.
Мисля, че в тази посока е предложението на колегите от Евролевицата за мелниците. Там имат право. Но мисля, че не само там има такива диспропорции. Между двете четения трябва да ги прегледаме по-внимателно и да видим къде това е необходимо.
Друга важна промяна, която е предвидена в патентния данък, е за курортните селища, че за определени дейности, в смисъл занаятите, те ще бъдат в класовете на населените места, както останалата част на страната, няма да бъдат по-висок клас. Защото, да речем, най-традиционните занаяти, които обаче курортистите не ползват, не дават предимства на това селище пред останалите селища, които са малки като пазар, за да бъдат в по-горен клас и съответно с по-горен данък. Това също е едно нововъведение, което е по-справедливо.
Също важно нещо в промените, които се предлагат, е че се премахват, то е съобразено и с новия Кодекс за задължително обществено осигуряване, тези вноски по общественото осигуряване, приспадат се от данъчната основа. Това също е една крачка към намаляване на данъчната тежест по този тип данъци.
Аз смятам, че тези промени наистина са насочени към хората. Може би ни се иска повече да бъдат тези неща, с които ще помогнем на облагането на физическите лица, за да им помогнем в техните доходи. Но това е възможността на държавата в момента.
Следващата седмица ще гледаме Закона за държавния бюджет. Там пък ще питаме какви са приходите и оттам пък ще искаме да видим какви разходи да правим. Трябва да съобразим както едното, така и другото. Защото за да даваме, за да разпределяме, трябва и да пълним хазната на държавата. Затова трябва много внимателно да подхождаме към тези процеси. Благоадаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клявков.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Съвсем конкретно към господин Клявков. Господин Клявков, аз се разходих по всички етажи на доходите и установих, че има минимално намаление, а някъде увеличение. Оказва се обаче, че даже и за най-ниските доходи - за 100 лв. има не намеление, а увеличение. Как? Тази година 20 лв. се облагат с 20 на сто, значи 4 лв. - с 4 на сто. Догодина не 100, а 122, съгласно прогнозата на Министерството на финансите. На стр. 34 трябва да видим как се облагат 122 лв. 22 лв. се облагат пак с 20 на сто. Той си има увеличение от 4 на сто на 4,4 на сто за съвсем ниските доходи. Ето - значи за високите доходи и за най-ниските доходи има увеличение на облагането. Къде е това намаление? Нека някой да ми каже коя заплата се намалява с 2 на сто, данъкът върху коя заплата е увеличен с 22 на сто, се намалява с 2 на сто? Чисто и просто няма такова нещо.
И като Ви казвам, господин Клявков, че Ви заблуждават? Ето, ще Ви дам калкулатор, направете Вие Вашите изчисления и ми кажете къде е това намаление.
Нямаше да взимам думата, ако сега случайно не сметнах колко е върху 100 лв. Значи и върху най-ниските доходи има увеличение на облагането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата проф. Стоилов за втора реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Удивителна умствена леност е на числа да реагираш с общи приказки и с мънкане. Извинявайте! Седни и направи числа, и покажи че греши, че аз грешах сутринта в сметките си. На какво прилича това?
И по-нататък. Да, ама за да се дава, трябва отнякъде да идва. Ами трябва да идва, нали расте брутният вътрешен продукт с 5 на сто, пълни? Къде са на изхода тези 5 на сто? В инвестициите? -Дръжки. В потреблението? - Няма ги. Няма увеличение на реалните доходи.
Но вие обърнете внимание, че вашите 5 на сто са половината от дефицита в търговския баланс! Какъв растеж? Едно време статистиците, към които се отнасяте високомерно, работеха с две категории - произведен и използван национален доход. При вас е каша! С числа работете! Съборете тези стотни, до които и аз стигнах онзи ден в комисията, когато говорихме, до които е стигнал и Венцеслав Димитров. А не с общи приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Клявков, имате думата за дуплика.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Аз не говоря празни приказки и не мънкам, както каза проф. Стоилов, когото много уважавам. И искам да говоря с числа.
Господин Димитров преди малко каза, че за 100 лв. реално се увеличавала данъчната тежест. Как ще се увеличава и как може да се твърди това нещо, като на 100 лв. доход в момента се плаща 4 лв. данък? От догодина няма да се плаща никакъв данък. Това са числата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): На 122.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Така, на 122 лв.
Извинявам се, обаче господин Димитров, няма цифра, която показва, че с 22 на сто ще се увеличат доходите догодина. Няма такава статистика. Не е 22 на сто увеличението на доходите. И най-вече увеличенията тази година, които бяха, и догодина с такъв ръст са най-големи в бюджетната сфера. Но не навсякъде е такова увеличението на доходите. А инфлацията е около 6-7 на сто плюс 5 на сто ръст, прави 11 на сто. Къде са 22, къде са 11 на сто?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Питайте вашия министър.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Които са планувани в бюджета догодина. А Вие много лесно екстраполирате така: значи сега щом 25 на сто вдигаме минимума, на 25 на сто и 22 ще вдигнем и доходите. Няма как да стане този скок. И веднага мерим - данъчната скала била по-висока за това увеличение. Ами при грешни мерки и при грешни теглилки ще има и грешни резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клявков.
Давам почивка от 45 минути. Заседанието ще продължи в 11,45 часа. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Кой желае да се изкаже?
Има думата господин Васил Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние разглеждаме днес един изключително важен Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица и разбира се още шест законопроекта, предложени от наши колеги.
Аз споделям предложенията, които са направили колегите Стефан Стоилов и Иван Иванов, Любен Корнезов, Руси Статков, колегата Балтаджиев, разбира се и предложенията, които идват от колегите Величков и Каракачанов, също така и на колегата Евелин Николов. Аз мисля, че те биха могли да намерят място при второто четене и биха подобрили така внесеният от Министерски съвет законопроект.
Във внесения от Министерски съвет законопроект разбира се има редица неща, които можем и трябва да подкрепим. В § 4 сме съгласни с изменението на т. 4 - да не се облагат доходите на физически лица, получили по договорите за наем рента. Предложението е много прагматично.
В § 8 също предложенията за вноските за социални, здравни, пенсионни и други осигуровки. Също предложението, което се прави за облагането с патентен данък, и целите, които се преследват във връзка с високата безработица - да не се облагат заетите втори, трети и т.н. лица с годишния патентен данък. Така че и в предложения проект на Министерския съвет има редица предложения, които аз лично бих подкрепил.
Разбира се, има за мен два големи проблема. Единият от проблемите това е патентният данък, който от години наред се пледира и от нас, и от Сдружението на общините това разпределение, което съществува в момента - 50 на 50 - държавата спрямо общините, да бъде трансформирано и патентният данък да остане 100 процента в общините.
Аз мисля, че този въпрос е крайно време вече да го решим. По този начин ще дадем по-голяма възможност и по-голяма финансова самостоятелност на общините, а не да пледираме за промени в Конституцията или пък да считаме, че с дадените субсидии, разбира се планираните в проекта за Закон за държавния бюджет за 2001 г. ние едва ли не решаваме проблемите им. По този начин аз считам, и ще направим предложение за второ четене, че е крайно време Министерство на финансите да помисли сериозно. Още повече, че тези дейности са дейности, които са зависими и се вършат в общините, пряко зависят от общините и би било напълно нормално това разпределение на този патентен данък да остава изцяло - на 100 процента в местните бюджети.
Големият проблем, разбира се, е вторият - това е скалата или таблицата за облагане на доходите на физическите лица. В някое от предложенията на колегите таблиците поради това, че са предложени още от м. април аз считам, а както и те се изказаха, че са остарели. Считам, че е недостатъчна и стъпката, която е направил Министерският съвет, даже считам, че е крайно недостатъчна.
При всички случаи, когато имаме от статистиката официални данни, че в края на м. август жизненият минимум на един човек е 125 лева, не можем да приемем за нормално, че необлагаемият минимум ще бъде 100 лева, още повече че в България рядко има семейство, в което работи повече от един, а обратно - данните, които искаме от Министерство на финансите да ни бъдат предоставени в тази област, все още, разбира се, не са предоставени. От тази гледна точка аз считам, че ако наистина правителството е заинтересовано от един реален икономически растеж, от едно завишено потребление, което би спомогнало този реален растеж да се получи в края на 2001 г., този необлагаем минимум от 100 при всички случаи трябва да бъде не по-малко от 120 и аз мисля, че даже е нормално ние да предложим за 150 лева необлагаем минимум.
Резерви за това има и аз мисля, че и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол днес ще попитаме, ще поискаме справки, но освен онези приходи, които са занижени в Закона за държавния бюджет за 2001 г., къде другаде са резервите на правителството.
Примерно, бихме поискали и бихме попитали днес, сигурно ще получим отговор, къде са парите от банковата приватизация? Приватизираните няколко банки в последните две години кога и как ще влязат като дивиденти... (Реплики от място на народния представител Христо Христов, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.)
Това, уважаеми господин председател, днес ще го коментираме на заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и ще поискаме конкретни справки кога и как те ще влязат в републиканския бюджет като дивиденти.
Ние при всички случаи ще попитаме и ще поискаме справки и за разходите - и материалните, и за заплащанията в Банковата консолидационна компания. Какви са те? Ние като комисия не само по бюджет, но и по контрол би трябвало да имаме пълна яснота върху тези милиони долари къде, кога и как ще постъпят в републиканския бюджет. Още повече, че ние записахме в Закона за държавния финансов контрол, който влиза разбира се от 1 януари в сила, пълни проверки в тази сфера. То е нужно да ни се даде като информация не само за нас, но и за гражданството.
От тази гледна точка аз считам, че резерви в предложения Закон за държавния бюджет за 2001 г. има. И ако ние наистина и ако правителството наистина пледира за едно завишено потребление, което пък от своя страна да стимулира икономическия растеж, би трябвало този необлагаем минимум да бъде завишен и то чувствително завишен.
Още повече, че тук споделям напълно оценките и изчисленията, които бяха цитирани от проф. Стоилов и от Венцеслав Димитров, още повече, че ако преизчислим работните заплати в доларово изражение, както многократно вие, уважаеми колеги, сте цитирали тук, от тази трибуна, колко и как като средна работна заплата в долари е получавал българският народ в еди-коя си година, аз ще ви помоля и сега да я преизчислите и да кажете на какво равнище в доларово изражение са работните заплати в страната в момента.
Сигурно тези ръстове, които ни се предлагат от няколко процентни пункта намаление на облагаемия доход, за мен са, как да ви кажа, един недоказан ръст, едно недоказано намаление от страна на Министерството на финансите, от страна на правителството. Нашите изчисления показват, че не повече от 0,2 процентни пункта е намалението на данъчната тежест върху заплатите за следващата година, върху средната работна заплата. От тази гледна точка аз считам, че направените предложения от нас за второ четене вие при всички случаи ще вземете предвид. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Господин Христо Христов - за изказване. Заповядайте.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятах да не се изказвам, защото има и малко истина, има и доста заблуждаваща информация, която се подава от добрите професионалисти, бих казал, като проф. Стоилов, господин Венцеслав Димитров. Но всичко се базира на реални възможности на бюджета.
Господин Козалиев, Вие просто сте нагъл с Вашето изказване. Нагъл сте, защото ако аз принадлежах на тази политическа сила, която предизвика една финансова криза през 1996 г., обезцени труда на българския народ, обезцени лева многократно пъти, аз нямаше да смея да изляза и от тази трибуна да заявя, да направя съпоставка каква е била работната заплата тогава в долари и каква е сега.
Вие сте черноглед, господин Козалиев! Вие не виждате. Може би заедно с този съветник, който ползвахте тогава и Жан Виденов го ползва, - проф. Ангелов, имате еднакви разбирания.
Уважавам труда на господин Стефан Стоилов. Обърнете се към него, за да Ви обясни някои неща, защото Вие явно във финансово отношение просто сте много изостанал.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Вие сте много далеч от истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Калчевски!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Не се обаждайте там, господине! За енергетиката друг път ще говоря. В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще Ви кажа. Да, ще Ви обясня някои неща и за енергетиката.
Явно, че вие, колеги, не можахте да разберете философията, на която се базират всички промени, предложени в законопроекта за изменение и допълнение на данъчните закони на Министерството на финансите. А тя е, още един път ще ви го напомня: постепенно намаляване на данъчната тежест - постепенно! - и постепенно увеличаване на доходите на населението.
Обаче и друго искам да ви кажа - това, за което споряхте одеве - че няма никакъв реален ръст на доходите. Аз ще ви направя една съвсем проста сметка. Средната работна заплата за 2000 г. е 238 лв. Като извадим осигурителните и данъчните вноски, разполагаемият доход е 183,17 лв.
За 2001 г. правителството е предвидило средна работна заплата от 272,54 лв. Като извадим осигурителните и данъчните вноски, става 212,64 лв. Тоест, имаме 16 на сто номинално увеличение на доходите или реално е 10 на сто.
Така че, да говорим тук популистки от тази трибуна, не е редно.
Аз искам да използвам моето изказване и да кажа, че аз ще потвърдя внесения проект за закон за облагане доходите на физическите лица на Министерството на финансите, защото, отново ще ви кажа, има доста положителни неща, които трябва да бъдат подкрепени, а именно: осигуряване на оптимално администриране на данъка чрез опростяване и прецизиране на отделни разпоредби на закона и привеждането им в съответствие със Закона за държавния служител и Закона за лечебните заведения и, второ, облекчаване на малкия бизнес и увеличаване на потреблението. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
За първа реплика - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Репликата ми не е заяждане, а просто искам да обърна внимание на нещо, което се използва често, без да си дават сметка колегите, пък и навън от парламента се прави - колко хлъзгава е почвата, когато доходи, разходи, но особено доходи се превръщат в долари и се използват като аргумент за доказване на една или друга теза.
Вижте защо е хлъзгава тази плоскост. Аз много пъти моля да не се връщаме към кризисна година, тъй като съставът на парламента сега е такъв, защото я имаше кризисната година. Вие, като издъните страната, ще промените състава на парламента, бъдете сигурни. Вие казвате, че била паднала работната заплата до 10-12 долара. Добре, по курса, който беше между 2500 и 3000 лв. в отделни дни, така стана с номиналната работна заплата. Питам ви аз вас: коя е тая магия, с помощта на която господин Софиянски за 2 непълни месеца приближи доларовата заплата към равнището, от което тя започна да пада? Няма никаква магия. Просто спомнете си, уважаеми колеги, как започна един обратен процес в динамиката на курса на долара и горе-долу се наместиха нещата.
Сега, когато отново вие се опитвате да използвате доларовото изражение на доходи, на заплати, вижте какво става. Преди една година постигнатата от вас средна работна заплата в долари беше някъде около 115. Тази година, при средна заплата от около 230 лв. и курс от 2,30 лв. се смъкна на 100. Но аз не спекулирам с това, а просто ви обръщам внимание: хлъзгава е тази плоскост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение днешното пленарно заседание да бъде удължено с 2 часа, до приключването на т. 5 от гласувания седмичен дневен ред. А ако не успеем, може би ще се наложи да поискаме процедура и за насрочване на извънредно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 155 народни представители: за 99, против 42, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Друг желае ли да се изкаже по точката от дневния ред, която разглеждаме?
Има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да споделя с вас, че аз ще подкрепя проекта за доходите за физическите лица, който е внесъл проф. Стоилов. Ще се опитам да се аргументирам. Това е не защото имам политически пристрастия, а защото смятам, че той най-добре отразява онова, което става реалност в нашето общество и това, което е възможно да понесе редовият български гражданин, основният данъкоплатец.
През 1999 г. данък общ доход и осигурителните вноски - пенсионни и други, представляваха общо 18,5 на сто. През 2000 г. ние приехме тези два данъка, които формират данъците на физическите лица, да се качат на 22,3 на сто. Тоест ние завишихме данъците, които трябва да плаща редовият български гражданин. Явно това дойде прекалено много по отношение на неговите възможности и неговия жизнен стандарт. И днес проф. Стоилов ви приканва да се върнем към тази ставка, която е била през 1999 г.
Какви са аргументите, за да се замислим върху тези негови предложения и защо ние трябва да смятаме, че те са разумни? Спадат ли реалните доходи в България, говоря за реални доходи като покупателна възможност? Да, самата официална статистика отговори, че преди два месеца средната работна заплата, изразена в долари, е била 112 долара. Днес поради промяна в курса на лева към долара средната заплата вече е 100 или 99 долара. Значи човек започва да може да купува по-малко, отколкото е купувал преди три месеца. Да не ви говоря, че сигурно купува по-малко, отколкото е купувал в началото на годината. Тоест жизненият минимум на човека е застрашен. И същата тази наука, наречена статистика, подсказва, че необходимите средства за нормалното съществуване на един гражданин, са 230 лева. Същевременно и средната заплата е 230 лева. Представяте ли си какво означава това? Това означава, че човек няма пари за данъци. След като му трябват 230 лева, за да живее, а получава средно 230 лева, откъде да задели тези пари, за да бъде почтен данъкоплатец?
Ето това са причините, които ме карат да смятам, че в тенденциите, които показва в таблицата си проф. Стоилов, има логична истина, която ние трябва да подкрепим.
Защо още трябва да я подкрепим? Вие сами разбирате, че вътрешното потребление е свито до критичния минимум. Хората не че не желаят да купуват, нямат възможност да купуват. И когато те не купуват, е безпредметно да се произвежда. Когато е безпредметно да се произвежда, реалната икономика се свива, няма данък печалба, няма корпоративни данъци от стопанските субекти и икономиката започва да зацикля в една затворена спирала към мъртвата точка. И ние сега с вас сме принудени или да водим някаква неразумна фискална политика, която може да доведе до пълна стагнация, или да дадем глътка въздух на икономиката като потърсим други средства. Ами махнете областните управи, от 28 ги направете пак 9. Съкращавайте бюджетни разходи. (Неразбираема реплика от Христо Христов.) Ето един голям критерий във финансовото дело и той акъл ми дава. Да дойде тук да ми ги обясни и да ме обори. Става дума за Христо Христов. Става дума именно за ефективните критерии, с които трябва да бъдем нормални законотворци и да дадем шанс на тази държава, на това общество. За това говоря, господин Христов, но не Ви подвиквам от мястото си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
СТЕФАН НЕШЕВ: Какво бе, господин председател, да не говоря ли или да говоря това, което Вие искате да слушате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Говорете си спокойно.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря ви.
И вече е необходимо да бъдем прагматично мислещи хора. Желанието на всяко управление е да има максимална събираемост от данъци и да води една политика на удовлетворяване на чиновническия апарат. Но за да имаме икономика, ние трябва да й дадем шанс, трябва да й дадем възможност да съществува чрез реални критерии.
И затова аз апелирам, дайте да подкрепим ставката, която предлага проф. Стоилов, тя да се върне в рамките на 1999 г. и да бъде средно в размер на 18,5 на сто. Тогава има възможност да запазим все пак един шанс хората, които са основни данъкоплатци, да бъдат и потребители, и да живеят нормално. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не мислех да взимам отношение конкретно по този данък, но в хода на дискусията възникнаха въпроси, които според мен не бива да бъдат отминати, още повече от мнозинството, което ще гласува, както и вчера, с определящото си присъствие, т.е. ще реши нещата. Длъжен съм всеки един от мнозинството да чуе онова, което трябва да знае, за да не съжалява след това, или поне да не бъда упрекнат аз като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че не съм го направил.
Това е един данък, облагането на физическите лица, който е пряк данък, който се влияе от дохода и в него са заложени различни ефекти. В случая обаче, говорейки по принцип за този данък, не можем да не търсим българската специфика, а тази българска специфика е, че ние имаме изключително ниски доходи за мнозинството от хората, които живеят и работят в страната. Около 90 на сто от хората получават ниски доходи, една малка част получават относително по-високи доходи и още по-малка част - значително, в пъти повече. Това е диференциацията. Това е едното, което трябва да имаме предвид.
Другото, което трябва да имаме предвид, са цените, които са близки до европейските и в повечето случаи дори същите, а същевременно там доходите са в пъти - 20, 30, по-високи и съответно вече да търсим онова, което трябва да правим като сравнение и конкретните решения, които имаме в собствената си практика.
Няколко са въпросите, на които като философия законопроектът на Министерския съвет не дава минимално необходимия отговор.
Ще започна с онова, което е свързано с облагането на доходите по таблицата, ще започна с необлагаемия минимум. Ще ме извини господин или другаря Нешев, както щете, за това, че трябва да подкрепим проф. Стоилов със 100 лева необлагаем минимум. Аз няма да го подкрепя. Няма да го подкрепя не защото идеята е била лоша през месец април, а защото вече има инфлация и тази инфлация е 9 и повече от 9 на сто. Говоря за онази официална инфлация на най-широката кошница, а не за по-тясната, в която има 10, 20, 30 или 40 стоки, които непрекъснато се употребяват. Така че с промяната от месеца, в който беше внесен законопроектът на господин Стоилов и господин Иван Иванов, на инфлацията се променя и онова, което е необлагаем минимум.
Аз считам, че ние трябва да имаме критерий за необлагаемия минимум и той не може да бъде произволен. Той трябва да бъде свързан с онези средства, които са необходими за оцеляването на хората, не само физическо, а и духовно. Защото ако политиката на управляващото мнозинство е хората да оцеляват само физически, трябва ясно да се каже от тази трибуна. Защото други бяха обявените преди четири години цели, други бяха ангажиментите на това мнозинство и на това правителство.
Така че, още веднъж, 100 лева не е онази сума, която е нужна. 125-140-150 - казват синдикатите, а експертите, които трябва да определят, казват и още по-голяма сума за физическото и духовно оцеляване.

Второ, по отношение на етапите и на прогресията в тази таблица. Ако сравним България и страните-членки на Европейския съюз, или страните в преход, или страните в борд, можем да видим и да направим интересна констатация. Физическите лица, сравнителен анализ с Европейския съюз - най-ниска данъчна ставка във Франция 10,50, при нас - 20 на сто върху най-ниските доходи; Швейцария - 1,5 на сто. Или в страните, които са в преход, България, отново 20 на сто, в Чехия - 10 на сто, в Словакия - 15 на сто, в Съединените американски щати най-ниската ставка е 15 на сто. И са го направили не защото са се водили от някакви идеологеми, а защото действително са считали, че при това облагане, като се започне от онези доходи над социалния минимум, трябва да се търси една постепенност, така че наистина да има спазване на някаква справедливост. Междупрочем, това е заложено и в нашата Конституция, че за по-големи доходи и по-голямо имущество, съответно данъкът да става по-голям. А господин Венцеслав Димитров направи извадка например за 122 лв., и тук господин Клявков не спореше върху това, се получава не само, че няма намаление, а, напротив, има утежнение. (Неразбираема реплика от народния представител Христо Христов.)
Господин Христов, ние говорим за това, че в България няма минимум, който да гарантира физическото и духовно оцеляване, че няма стъпки в тази прогресия, които да позволят на хората да си поемат въздух, пак в тази насока - да оцелеят. И трябва да има една по-голяма таблица с възможности това да стане.
И още нещо. Нашата най-висока ставка е по средата на развитите страни на ставките, даже клони към ниските етажи, ако искате и това да сравним. Така че имаме едно огромно изкривяване в този данък. И ако го свържем с онова, за което стана дума - семейното облагане, нещата стават още по-страшни.
Защо? Защото ние много пъти сме чували обещания в тази зала, че допълнителните доходи за семейства ще се повишат и детските добавки ще бъдат един от тези доходи, който ще бъде променен. Но от 1997 г. досега това не става. Даже и инфлацията, която се натрупа през тези години, не беше отчетена. Това е единственият неиндексиран допълнителен доход - семейните помощи - 8,50 лв. От 1997 г. има постановление на Министерския съвет. И когато тук доста от колегите, не само Величков и другите от ВМРО, а и Венцеслав Димитров, и аз, и много сме предлагали през тези четири години и в момента такъв подход, то е защото наистина трябва да се направи нещо. Да се направи нещо не само в една посока, за да се създават по-добри условия за отглеждането и възпитанието на децата. И вчера господин Христов прекъсна въпросите.
Ами, господин Христов, щях да питам и един от въпросите, който и днес поставям, е: защо оставяте детските добавки на 8,50? Защо отхвърляте с несериозни аргументи предложението за семейното облагане? Било трудно, казва господин Георгиев, да се отчита това. Било трудно да се администрира. Просто не е вярно, че не може да стане администрирането на семейното облагане. Може да стане технически. И с който и да се разговаря от данъчните експерти, ще ви каже, че може.
Аз не мога да приема оправданията на господин Муравей Радев вчера, че сега, видите ли, ние имахме една философия, обаче ни препоръчаха отнякъде да обединим администрирането на всички задължения към държавата. Само че господин Радев не поясни, че това ще се изяснява от специална комисия в средносрочна перспектива, която може да разсъждава две години или еди-колко си. И ние ще чакаме и за ДДС, или по-точно бизнесът ще чака, хората, които нямат оборотни пари, които не се кредитират и от банките. И, между другото, докладът на Европейската комисия правилно отчита тези въпроси. Ще чакат, ще чакат хората, но те не чакат. Едните, които могат, си награбват малкия багаж и заминават да работят в чужбина, за да оцеляват там, да се развиват по някакъв начин. Причината не е техническа за това да се въведе семейно облагане. Трябва да бъде казано ясно и категорично. Причината е друга, даже не е и на фиска. Защото, ако хората с ниските доходи са основният източник на средства на приходи, то това е престъпление. Защото на същите тези хора, говорил съм и от трибуната, ако им взимаш макар и минималните суми и ги пращаш на "Социално подпомагане" на опашката да получават подпомагане оттам, това е унижение. Защо трябва да го правим? И в края на краищата наистина, когато се внасят някакви идеи, говорим за философия на даден законопроект, те не могат да бъдат взети сами по себе си и да се ограничим в рамките на това, че, ето, в този закон ние ще следваме сляпо това нещо, без да го разгледаме във връзка с другите закони и законопроекти. Ако има такава философия, че ще вземем от единия джоб и ще го пратим на "Социално подпомагане" за да го унижим, и всъщност така да се получава, нека се каже ясно още веднъж от тази трибуна от мнозинството, което я споделя. Аз не мога да споделя такава и категорично, не само че съм против, а предлагам и други решения и ще ги предлагам, междупрочем, между двете четения.
Отново за онова, за което се говори тук много, и отново, свързано с доходите.
Уважаеми дами и господа, за тази година имаме прогнозирана над 9 на сто инфлация. За следващата - 6. Това е официалната инфлация, а неофициалната сигурно е два или три пъти повече. Дори и с официалната, реалните доходи са много по-ниски от това, което вие обявявате. Много по-ниски! И тогава, отново повтарям, как ние в този закон ще намерим решение така, че да отхлабим примката, да могат хората да оцеляват? С излишен спор и с доказване, както казва проф. Стоилов: с общи приказки, това няма да стане. Трябва критерий. И този критерий, отново се връщам към началото, е именно минимумът за физическо и духовно оцеляване. И оттам нататък вече другото, което трябва да бъде отчетено.
Един проблем, по който се говори извън семейното облагане в оня традиционен вид, свързано с децата - за жилищата. Трябваше да минат три години от онзи ден, в който се преустройваше ДСК-банк, за да дойдат германци и да ни кажат, че в Германия жилищното спестяване се поощрява от държавата, че там се плащат премии за това хората да спестяват за жилище. Днес колегите Анатолий Величков и други от ВМРО се връщат на тази идея в български вариант - че такова нещо трябва да бъде подпомогнато, разбира се, чрез данъчния механизъм. И вие казвате, или по-скоро даже не се чу и мнение до този момент. Господин Величков помоли да има аргументи насреща, но, очевидно мълчанието означава, че или нямате мнение, или сте против. А същевременно, междупрочем, преди две-три седмици тази идея беше много сериозно обсъждана в България. И хората от Германия дойдоха да ни кажат, че по всички анализи, които има, ние би трябвало да я възприемем, докато не е станало късно за съществуващия сграден жилищен фонд - да бъде ремонтиран, за новото строителство. Но защо трябва да ни каже някой отвън, че сме толкова зле и че трябва да направим нещо, ако ние самите не го видим. Така че идеята на господата от ВМРО си заслужава много сериозна подкрепа.
И още нещо, което е предложено. Когато ви говорихме за касовите апарати, че са кауза пердута и че това не е решение, вие казахте: не, не, докато се стигна до изкупуване на онези апарати, които близки фирми явно трябваше да реализират. Сега се предлага отпадане на тези неща в законопроекта на Министерския съвет. Предлагат се и други решения, за които сме ви казвали, че не са добри, необосновани. Същевременно не се предлагат в патентния данък изменения за тези професии в провинцията, които например не могат да го изплащат, но които са нужни, за да обслужват хората с ниски доходи, които стават все повече.
Мисля, че между двете четения ще имам достатъчно възможност, като всеки един от вас, да направя своите предложения. Надявам се, че наистина една част от тях ще срещнат подкрепа в името на тази цел, която сме си поставили - един по-добър закон, който да бъде посрещнат с разбиране и подкрепа от хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Първа реплика - господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Руси Статков, още един път доказахте от тази трибуна, че сте невеж в данъчните закони. Никога не сме казвали, нито има заповед...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не си служете с квалификации, господин Христов!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Извинявам се. Извинявам се за тази квалификация.
Никога не сме казвали или решавали със закон или наредба, че отпадат касовите апарати. Напротив, това се потвърди, че много е полезно и лека-полека сивата икономика ще изчезне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика думата има господин Иван Георгиев.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Господин Статков, аз Ви слушах много внимателно и съм съгласен, че наистина, когато се обсъждат данъчните закони, това е една много добра тема за популизъм, за правене на политика от страна на опозицията, но ние икономистите трябва да разговаряме с конкретни числа.
Аз искам да Ви напомня, че общата данъчна осигурителна тежест с предложенията за Закона за данък върху общия доход се намалява с 2,6 пункта. Това ще доведе до намаляване на общите приходи в бюджета в размер на около 150 млн. лв., т.е., около 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Вие много добре знаете, че това означава, че около 75 млн. лв. с този законопроект ще се намалят приходите в бюджетите на общините. Вие предлагате някакви фантасмагории, които нямат нищо общо свързано с действителността. Искате бюджетите на общините да се намалят с 200-300 млн.лв.? Когато говорим за данъчни закони, трябва да ги разглеждаме в пакет. Аз все пак искам да Ви напомня и данъчната политика на правителството, а тя е плавно намаляване на данъчната тежест - не само тази година, а сме започнали от 1997 г. Това сме обещали на нашите избиратели и нашата политика е неотклонна в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Реплики през сила, на зор, господин Христов. Добре дошъл в комисията, обаче трябва да седнеш да прочетеш данъчните закони и измененията.
В § 16 е казано, че в чл. 34 ал. 3 се отменя. А ал. 3 е свързана с касовите апарати на постоянните обекти. Това е поредната промяна, в която се отменя използването на касовите апарати, приятелю. (Реплика от господин Христо Христов.) Като не е така, седни и прочети закона - чл. 34, ал. 3, за да не губя време. Но там е записано, че те използват задължително електронни касови апарати с фискална памет, а сега се предлага за постоянните обекти да отпадне. Отпадна за едни, за други и вече не остават, които трябва да използват касовите апарати. Защото тази идея действително беше недобре огледана, обмислена не само като практика в България, а и навън. Това не може да спре сивата икономика. Сивата икономика трябва да си я спрете вие самите, защото е между вас. Като управляващи, което направихте с РМД-та, с всички онези икономически връзки на източване на предприятията, а не чрез дребните търговци, които са на повърхността. Вие много добре го знаете. За сивата икономика ви казаха хора от Англия, които проучваха как трябва да боравите с нея тук преди месец. Казва ви го сега и Европейската комисия - корупцията и онова, което трябва да се направи по отношение на цялостната организация, въобще, че няма пазарна икономика, но не, че с касовите апарати трябва да се реши.
Господин Георгиев, каквото и да говорим като числа, ние трябва да отчитаме в края на краищата някакви критерии и аз казах, че критерият е оцеляването на хората - физическото и духовното. Колко пари са необходими за това нещо? Ако Вие спорите с мен и казвате, че е популизъм моята претенция да се промени детската добавка от 8,50 лв. на нещо друго, защото тези пари въобще не стигат да се усмихне едно дете на шоколадче, извинявайте, не мога да Ви разбера. Значи Вие трябва да имате огромно изкривяване - Вие, който твърдите това нещо, и другите, които го споделят. Защото не искате да видите реалните неща - живота, кое колко струва и как преживяват хората. И тук идеята не е да си приказваме в тази зала и да дерем 10 кожи. От кого ги дерем? Вие знаете ли и ходите ли между хората да видите как живеят - онези с 46 лв. пенсия и с 8,50 лв. детска добавка, или тези с минималната работна заплата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам градуса на напрежението малко да го сваля и да дам малко повече информация относно състоянието на доходите на физическите лица, като предварително искам да кажа, че всичко, което ще кажа, е на базата на официалната статистика, и не е нещо, което може да бъде класифицирано като популистко или като невярно.
Много внимателно разгледах § 18 и по-точно § 19, в който се предлага таблицата за облагане на доходите и искам да спра вашето внимание, моите колеги говориха преди това, на необлагаемия минимален доход и малко по-нататък.
Кое ми дава основание да говоря за това? Въз основа на официалната статистика и на домакинските бюджети, които са разработени от статистиката, само преди няколко дни приключихме една разработка на минималния потребителски диференциран бюджет, в който по цени на месец август минималният потребителски бюджет на член от българско семейство е 125,17 лв. Този потребителски бюджет е на базата на 150 стоки, които са най-търсени, най-купувани и които в резултат на стеснените възможности и стесненото потребление на българите от страна на доходите може да се купува и в същото време той изразява онези стоки, които имат най-динамично изменение в цените.
На базата пак на официалната статистика на средните разходи на домакинските бюджети се оказва, че, за да достигне този минимален потребителски бюджет, повтарям пак, по цени за м. август, на всеки български гражданин не му достигат 10,97 лв., близо 11 лв.
Господин Христов, нали ще може да се слушаме, докато говоря от трибуната? (Господин Христо Христов разговаря с господин Руси Статков в залата.)
Мисля, че не би трябвало да се разговаря така и ще изчакам все пак председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да си вдигне главата и да слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Масларова, говорете. Не може Вие да правите бележка.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз просто Ви моля Вие да направите забележка тогава, господин председател, защото държа господин Христов да чуе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие можете да държите, но аз не съм длъжен да се съобразявам с това, на което Вие държите.
Имате думата. Продължете си изказването.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Много Ви благодаря. Спазвате правилника. Благодаря Ви.
На тази база искам да кажа и няколко думи относно доходите на домакинствата в България. Пак по официалната статистика за м. септември доходите от социални плащания в Република България на член от семейство представляват близо 25 на сто. Значи всеки един от нас средно на глава от населението има социална патерица, в която са пенсиите, помощите, детските надбавки и обезщетенията при безработица. Само от 4,3 на сто от доходите са от предприемачество. И като сложим какъв е процентът от доходите от работна заплата и това, че на всеки български гражданин средно не му достигат близо 11 лв., аз мисля, че тази граница на необлагаемия минимален доход е твърде ниска.
Разбира се, аз ще направя своите предложения между първо и второ четене. Но бих искам да обърна внимание на председателя на Народното събрание, след като председателят на комисията не слуша, струва ми се, че стъпката в таблицата за облагането от 400 до 1400 лв. е твърде голяма. Тази стъпка е 1000 лв., забележете. Горе имаме интервал между 100 и 135 лв., направете съотношението, след това имаме между 135 и 400 лв. и следващата графа е между 400 и 1400 лв. Това е една твърде разточителна граница, която - отварям една голяма скоба, за да кажа, че болшинството от населението по децилните групи, ако някой знае за какво става реч, се натрупва в първата стъпка между 100 и 135 лв. Там са 71 на сто от гражданите на страната. Тоест, те попадат в онази натоварена група, а хората, които са с високи доходи, ние отново облекчаваме и отново им спестяваме данъчната политика да работи в полза на едно по-справедливо разпределение на доходите.
Разбира се, че аз ще направя своите предложения, но определено смятам, че когато се правят тези предложения - далеч съм от мисълта, че те не са съобразени и с някои други неща и с политиката за намаляване на данъците - че трябва да бъде прецизирана, още повече, че уж се говори, че ще се намалява данъчната тежест, но примерно данък "Смет" продължава да се увеличава катастрофално. Добре, може би такса. Бих могла да кажа: защо точно тя се увеличава? Но това вече е друга тема.
Така че аз моля все пак да бъдем прецизни и специално в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол нека да се обърнат и към представителите на Комисията по труда и социалната политика, от която могат да се дадат малко повече разчети относно ситуацията и доходите и най-вече структурата на доходите на домакинствата и на член от домакинство в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Друг желае ли да се изкаже?
От дадената ми справка Парламентарната група на Демократичната левица разполага с 1 мин., останалите групи имат на разположение време за изказване.
Има думата заместник-министърът Николай Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители! Тук се спомена, че едва ли не правителството иска да отмени използването на касовите апарати. Искам веднага да поясня, че това не е така. Господин Статков говори за отмяната на чл. 34, ал. 3 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Смисълът на тази отмяна е да се премахне изискването лицата на патентен данък да поставят на видно място в тяхните ателиета или други обекти документ за платения данък. Ние смятаме, че това не е основно изискване в закона и не помага с нищо за неговото по-добро администриране.
Иначе задължението за използване на касови апарати е уредено в чл. 5, ал. 2 от Закона за облагане на доходите на физическите лица и най-вече в чл. 102 от Закона за данък добавена стойност, където се казва, че всяко лице, независимо дали е регистрирано по Закона за ДДС, е длъжно да отчита оборотите си чрез издаване на касова бележка.
Искам да използвам възможността да обърна внимание на народните представители върху една порочна и погрешна практика - да се взема един отделен елемент от някакъв данък и да се правят международни сравнения на тази база. Това очевидно е интелектуално несъстоятелна теза. Трябва да се преценява цялостната композиция на данъка, също така и цялостната структура на данъчните приходи в една държава и на тази база да се правят сравнения. Например господин Статков посочи, че в Съединените щати най-ниската данъчна ставка била 15 на сто, а при нас - 20 на сто. Също така искам да подчертая, че в Съединените щати 44 на сто от доходите на Федералното правителство се добиват от данък общ доход. Процентът е подобен и в страните от Европейския съюз. У нас данък общ доход дава не повече от 8-10 на сто от приходите в бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване на отделните законопроекти по реда на тяхното внасяне в Деловодството на Народното събрание.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица № 054-01-1, внесен от Ивалин Костов Йосифов на 11 януари 2000 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 17, против 101, въздържали се 54.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица № 054-01-3, внесен от народните представители Христо Иванов и Христо Петров на 18 януари 2000 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 168 народни представители: за 9, против 82, въздържали се 77.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица № 054-01-7, внесен от Ангел Балтаджиев на 28 януари 2000 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 172 народни представители: за 20, против 46, въздържали се 106.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица № 054-01-30, внесен от Любен Корнезов и Руси Статков на 12 април 2000 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 197 народни представители: за 62, против 123, въздържали се 12.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица № 054-01-32, внесен от Стефан Стоилов и Иван Николов Иванов на 12 април 2000 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 184 народни представители: за 59, против 111, въздържали се 14.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица № 054-01-36, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков на 13 април 2000 г.
Гласували 190 народни представители: за 65, против 52, въздържали се 73.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2000 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 186 народни представители: за 140, против 41, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това изчерпваме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата четвърта точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да изнесе доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ДОКЛАД
по законопроект № 002-01-52 за изменение и допълнение на
Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет на
12 октомври 2000 г.
На заседание, проведено на 31 октомври 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
От името на Министерския съвет в заседанието участва министърът на финансите господин Муравей Радев, както и господин Николай Георгиев - заместник-министър на финансите, господин Атанас Кацарчев - директор на Дирекция "Данъчна политика" при Министерството на финансите, и господин Ангел Савов - заместник-директор на Главна данъчна дирекция.
В своето експозе министърът на финансите господин Муравей Радев изтъкна основните положения на законопроекта, внесен от Министерския съвет, като подчерта, че промените в този закон отговарят на поетите от правителството ангажименти във връзка с подготовката ни за присъединяване към Европейския съюз.
С проектозакона се постига:
1. синхронизиране на Закона за акцизите с европейското данъчно законодателство;
2. подобряване ефективността на данъчния контрол в областта на акцизното облагане;
3. спазване изискването за търговия само с бандеролен знак.

Конкретно се предлагат следните изменения:
1. Изравняват се ставките на акциза за вината, без оглед на обемните проценти алкохолно съдържание.
2. Премахва се акцизът върху вина и ракии, произвеждани от физически лица от собствени суровини и материали.
3. Разширява се обхватът на Тарифата за акцизите с алкохолни напитки с алкохолно съдържание от 4 до 15 обемни процента. С него се цели обхващане на така наречените "коктейлни напитки", които се появиха на пазара.
4. Намалява се размерът на санкциите по чл. 17а, като същите се правят съразмерни на нарушението. Въвеждат се санкции за допълнителни видове нарушения. Отпадат санкциите за едно и също нарушение по два закона - по Закона за акцизите и по Закона за тютюна и тютюневите изделия.
5. Срокът за възстановяване на акциза се поставя в зависимост от датата, на която лицето е подало справката-декларация за възстановяване на акциз, с приложение на необходимите документи, удостоверяващи износа.
6. Разрешава се износът на вина, спиртни напитки и тютюневи изделия, облепени с българския акцизен бандерол, предназначени за задоволяване на личните нужди на екипажите на корабите, извършващи международен рейс. Платеният акциз не подлежи на възстановяване.
След приключване на дискусията законопроектът беше гласуван. Получиха се следните резултати: за - 10, въздържали се - 2 членове на комисията.
Въз основа на резултата от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Имаме само един законопроект. Имате думата по него.
Няма желаещи да се изкажат.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите № 002-01-52, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Има думата председателят на водещата Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов, за да изнесе доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя доклада на комисията.
"Д О К Л А Д
по законопроект № 002-01-58 за изменение и
допълнение на Закона за местните данъци и такси,
внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2000 г. и
проект за изменение и допълнение на същия закон,
внесен от народния представител Лъчезар Тошев,
№ 054-01-13 от 16 февруари 2000 г.

На заседание, проведено на 31 октомври 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет. На същото заседание беше обсъден и законопроектът за изменение и допълнение на същия закон, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
От името на Министерския съвет в заседанието участваха министърът на финансите господин Муравей Радев, както и господин Николай Георгиев - заместник-министър на финансите, господин Атанас Кацарчев - директор на дирекция "Данъчна политика" при Министерството на финансите, и господин Ангел Савов - заместник-директор на Главна данъчна дирекция.
В своето експозе министърът на финансите господин Муравей Радев изтъкна основните положения на законопроекта, внесен от Министерския съвет, като подчерта, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за местните данъци и такси са насочени главно към опростяване администрирането на този данък.
Предлагат се следните конкретни изменения и допълнения:
1. Нов срок за деклариране на недвижим имот, придобит по наследство - еднакъв със срока за деклариране на останалите имоти, определен в чл. 14, ал. 1.
2. Премахва се ежегодното деклариране на недвижими имоти от лицата, задължени да водят счетоводство.
3. Към предмета на облагане с данък върху недвижимите имоти се включват и материалните запаси на фирмата.
4. Премахва се допълнителният годишен данък върху недвижимите имоти.
5. Удължава се срокът за плащане на данъка с отстъпка.
6. Не се изисква данък, а платеният данък се връща при унищожено или откраднато превозно средство.
В законопроекта на народния представител Лъчезар Тошев се предлага прецизиране на понятието за основно жилище с оглед ползването на предвидената в закона данъчна преференция.
След приключване на дискусията, двата законопроекта бяха гласувани общо. Получиха се следните резултати: "за" - 9 и "въздържали се" - 3 членове на комисията.
Въз основа на резултата от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесени от Министерския съвет и от народния представител Лъчезар Тошев." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Имате думата.
Господин Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, действително промените, които се предлагат от Министерския съвет в този закон, донякъде улесняват процедурите по плащането на данъците и по представяне на различни формуляри и декларации в данъчните служби.
Аз бих искал да обърна вниманието ви върху един друг проблем, който не е включен в предложенията на Министерския съвет, но е един добър повод сега да се на правят тези промени, така че да влязат в сила от следващата година.
Един от много обсъжданите въпроси, между другото и правителството каза, че подкрепя един такъв подход, е увеличаване самостоятелността на общините за набиране и разпределяне на техните бюджети.
Знаем, че съществуват конституционни пречки на общините да се даде самостоятелност при определяне на местните данъци. Има решение на Конституционния съд в това отношение. Няма обаче никакви пречки на общините да се даде самостоятелност за определяне на местните такси.
В момента по сега действащия Закон за местните данъци и такси се дават минимални и максимални прагове за общините за дейности, които се извършват от общинските администрации. Става въпрос, примерно, за издаване на различни строителни разрешения, петна за строеж, различни лицензи и т.н. Дават се максимални и минимални стойности за таксите за детски градини, за изтрезвител, за тротоарно право, за панаири и т.н.
Абсолютно излишно е, според мен, парламентът със закон да определя тези граници. Съвсем нормално е да се даде възможност на общините, на общинските съвети сами да определят какви ще бъдат таксите, с които се облагат различните жители на общината.
Има един страх в някои хора, който го чух тези дни, да не би пък общините да прекалят с това право и да започнат да налагат прекалено високи такси. Според мен, ако говорим за някакъв обществен контрол върху законодателната дейност, общинският съвет и кметът са много по-близко до хората, живеещи в общината, отколкото Народното събрание и народните представители и ако има възможност за някакъв обществен натиск върху установяването на размера на местните такси, това би могло да стане по-лесно именно в общинския съвет, така че това, което аз смятам, че трябва да се включи в този закон и което ще предложа между първо и второ четене, е да отпаднат всички числа, свързани с минимални и максимални стойности на таксите, с които се облагат различните дейности в общините, като това право се прехвърли на общинските съвети.
Принципно едно такова решение няма да повлияе върху бюджета. На практика, така или иначе, тези такси, които в момента се определят чрез този закон, влизат в общинските бюджети, така че приемането на държавния бюджет не е свързано с отмяната на този ангажимент на Народното събрание.
Ще ви напомня само, че таксите по принцип, за разлика от данъците, са плащане за определени услуги - услуги, които извършва общинският съвет, и услуги, за които е съвсем нормално общинският съвет да решава какъв е размерът им. Така че мисля, че едно такова предложение би следвало логиката за доближаване на определянето на местните такси до данъкоплатците и би съдействало за увеличаване на правата и на възможностите на общинските съвети, без това да става за сметка на задължителна промяна в Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По един от най-афишираните преди да бъде внесен законопроектът за изменение на данък, какъвто е за местните данъци и такси, днес правителството ни предлага крайно малко като изменения и то преди всичко технически изменения.
И тук господин Калфин постави един принципен въпрос, който е свързан с онези, които многократно мнозинството афишира - какви са възможностите като приход от местните данъци и такси, от една страна, и от друга страна, какво могат местните власти по отношение на използването на този данък и на таксите.
Ясно е, че правителството с внесените изменения бяга от отговорност, бяга от идеи и философия, което проличава поне в този законопроект.
Господин Калфин, досегашният подход, досегашната философия по повод на таксите, беше свързана с няколко аргумента - минималната, за да се гарантира достъп на хората и възможност да бъдат обслужени; максималната - за да не се прекалява, но, разбира се, в рамките на тези граници същевременно се търсеха и се планираха приходите на общините като очаквани приходи.
Аз бих приел Вашата идея, господин Калфин, ако оттук се декларира, от тази трибуна, от правителството, че то няма да включва таксите в приходната част и въобще във взаимоотношенията с бюджета на общините, защото в случая, ако то включи 100 единици, дори и да няма това лимитиране, общините ще трябва да се движат и минимум 100 единици да постигнат. Следователно, пак няма да имат свобода, господин Калфин. Разбирате ли? Пак няма да имат свобода да действат, когато те имат ограничение колко пари като приход ще трябва да им дойде от тази дейност. Това е проблемът, иначе Вашата идея е добра, но пак казвам, тя не може да бъде дискутирана в момента, защото правителството е избягало от отговорност, като не е предложило друга философия. То си остава на старата философия, а иска чрез онази демонстрация и жонгльорство за промяна на Конституцията да прехвърли топката в местните власти и да каже: ето, вие имате възможност сега, оправяйте се сами. До този момент обаче, повтарям, единственото, което действа, е това: има планиране на приходи, тук от Министерството на финансите останаха експертите, и в тези приходи влизат и местните данъци и такси. Те са зададени. Оттам нататък за общинските власти гъвкавостта остава в това минимум да ги достигнат и нагоре да дерат кожи, ако искат. А същевременно ние с вас сме изучавали и друг опит, те се ползват много гъвкаво във Франция, например, и в други страни, за да се поощряват инвеститорите, за да се решават едни или други проблеми на съответното населено място.
При тази философия на действащия закон сега и на бюджетен процес това не е възможно.
Второто, по което исках да взема отношение, е свързано със сегашните възможности и със сега действащата Конституция на Република България и нейното неприлагане в този закон.
Става дума за следното - в Конституцията е записано, че данъците се определят съобразно дохода и имуществото. Тук, когато правихме за имущества с особено големи размери как да се облагат, беше отстъпено и от Конституцията, и от европейския опит. Аз разбирам философията на част от мнозинството, даже съм бил свидетел как един човек, свята му памет, каза така: господа експерти от Министерство на финансите, ние имаме такава и такава политическа заръка и тази политическа заръка е тези хора, които получиха огромните наследства, да не бъдат облагани с много. Което обаче противоречи на Конституцията, повтарям, и на европейския опит.
Ето тук е ресурсът и аз заставам от тази трибуна отговорно, като между първо и второ четене ще предложа конкретни нови размери върху тези имущества, които да бъдат обложени. Ние не можем да поощряваме рентиерството. Ние, ако нещо трябва да поощрим, това трябва да бъде активният, производителният капитал.
Тук става дума действително да търсим най-доброто решение, което, повтарям, съобразно Конституцията, не противоречи на нейните разпоредби и желанието ни е страната да се развива икономически, но не на основата на едно изсмукване пасивно, на основата на активност, на основата на използване на всички онези създадени досега национални богатства и тяхното умножаване за в бъдеще, защото в края на краищата друг път нямаме в момента.
Разбира се, има и възможности за други промени в този закон извън техническите, които предлага Министерският съвет, по които между двете четения ще направя своите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за реплика господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Според мен, господин Статков не доразбра точно може би това, което предлагам. Това, че общините ще имат право евентуално сами да определят местните такси не значи, че те ще получават по-малка субсидия от бюджета. Това няма нищо общо.
В момента аз съм съгласен, че има един порочен метод за определяне, за предвиждане на местните приходи на общините, което не става от общините, а става от данъчната администрация, само че това няма нищо общо с размерите на местните такси, защото когато една община определя колко да струва детската градина или колко да струва тротоарното право, или колко да струва издаването на строително разрешение, това не би трябвало, поне това не би трябвало да се определя от закон, който да се определя в тази зала. Оставете на самата община да реши и да прецени колко голяма такса тя ще събира. Това ще зависи и от възможностите на хората, които живеят в тази община и от възможностите на самата община и т.н. И това няма нищо общо с държавната субсидия, която отива към общините. Още повече, че приходите от такси за повечето общини не са чак толкова голямо перо в техните бюджети, за съжаление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
Господин Статков никога не е пропуснал възможността да се възползва от дуплика, няма да го направи и сега.
Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, не става дума за пропуск или не пропуск на възможност, става дума за принципен въпрос.
Аз, господин Калфин, уточних, че Вашата идея е хубава и бих я подкрепил, ако не съществуваше в два закона друга философия в момента. Единият е Законът за общинските бюджети. Там е записано като собствени приходи - местни данъци и такси.
И второ, процедурата, бюджетната, в която тези приходи се планират и тъй като са оказани в досегашната философия на местните данъци и такси долна и горна граница, фактически се регламентира и ние не можем тази идея да я развием, без да направим промени в съответните закони. И чак когато направим промени в съответните закони, тогава вече можем да говорим за работеща такава идея, но това изисква отношение на правителството, това изисква отношение на мнозинството. А такова няма, защото се търси само гимнастиката - промяна на Конституцията, а тя не е нужна. Тя не е нужна, може и без промяна на Конституцията, а само с промяна на Закона за общинския бюджет и процедурата, бюджетната, да не се отчитат таксите като приходи, а да се даде възможност на общините действително да боравят съобразно възможностите на хората в дадената община, така че аз ще подкрепя Вашето предложение като предложение за промяна на два закона между двете четения. За това ставаше дума, но дали ще се приеме вече зависи от мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания? Не.
Поставям на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси № 054-01-13, внесен от Лъчезар Тошев.
Гласували 116 народни представители: за 39, против 4, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение за Закона за местните данъци и такси № 002-01-58, внесен от Министерския съвет.
Гласували 141 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 44.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Осма точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Вносители са народните представители Осман Октай, Ремзи Осман и Лютви Местан.
Господин Пламен Марков ще го помоля да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за изменение и
допълнение на Закона за гражданската регистрация
№ 054-01-52, внесен от народните представители Осман
Октай, Ремзи Осман и Лютви Местан

На редовно заседание, проведено на 5 октомври 2000 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация № 054-01-52, внесен от Осман Октай, Ремзи Осман и Лютви Местан.
На заседанието присъстваха народният представител Лютви Местан, господин Борис Милчев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Стоян Захариев - представител на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от господин Лютви Местан.
Редица народни представители, както и представителите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството по принцип изказаха съгласие да се даде възможност на лицата с насилствено променени имена да възстановят старите. Направиха се обаче съществени забележки по начина, по който трябва да става това. Изтъкна се, че много опасно е възстановяването и промяната на имената да става само с едно заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. Направиха се съществени възражения и срещу предложението да се сменят имената на починали лица по искане на техните наследници.
В досегашния чл. 19 на закона са дадени достатъчно гаранции за улесняване смяната на имената като се използва редът на бързите производства по Гражданския процесуален кодекс като тези производства се освобождават от държавни такси.
Поради всичко това комисията реши с 4 гласа "за", 3 - "против", и 5 "въздържали се" да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация № 054-01-52, внесен от Осман Октай, Ремзи Осман и Лютви Местан."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
От вносителите, имате думата, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че след 11 години един такъв въпрос ние пак поставяме в Народното събрание, но вината не е на Парламентарната група на ДПС. Вината е на политическите сили, които не се съобразяваха с нашите законопроекти, които бяха внасяни в продължение на 11 години. И в това Народно събрание беше внесен на няколко пъти един законопроект за промени в закона за имената на българските граждани. Включително и по новия закон - Законът за гражданската регистрация, ние внесохме законопроект за изменение.
За какво става въпрос? Убеден съм, че в залата много голяма част от колегите и от ляво, и от дясно не познават какъв е проблемът.
За съжаление, щом като този въпрос досега не намери своето разрешение, това показва, че сегашният ред, както изтъкна преди малко и господин Марков, изисква съдебна процедура за възстановяване имената на български граждани, чиито имена са били насилствено променени. И този период не е само периодът от 1984-1985 г. Има случаи през 1982 г., през 1981, 1975 г. и т.н.
1989 г. вие знаете как се развиха тогава събитията - десетки хиляди български граждани бяха прогонени извън страната. И тук се обръщам към колегите от Съюза на демократичните сили, че тези, които бяха прогонени извън пределите на нашата страна имаха възможност, те са български граждани с всички права, и се връщат обратно в родината си. В края на 1990 г. се наложи един текст, по който възстановяването на имената на българските граждани да бъде по административен ред, но с определен срок. Срокът беше три години. Тук има колеги от Великото Народно събрание - ние още тогава възразихме, че не може да има някакъв срок, защото ние първо трябва да създадем едни добри условия за връщането на българските граждани. На практика това беше едно етническо прочистване - първото на Балканите. И според мен този въпрос две мнения не бива да има. Аз в никакъв случай не бих искал да политизирам въпроса, но бих искал още днес в тази зала с един консенсус да бъде разрешен и веднъж завинаги този въпрос да бъде изчистен от нашата история.

Една част от нашите съграждани имаха възможност да възстановяват имената си по административен ред до 1993 г. Този срок изтече, въпреки нашите предложения оттогава насам. И тези, които се върнаха след 1993 г. в България, български граждани, с всичките права, те нямаха възможност да възстановят своите имена по административен ред. И така един български гражданин, извинявам се, който се е върнал от най-добрите условия в една страна, от Швеция, дошъл е днес в България, иска да живее в своето село, е принуден, за да възстанови своето име, да отиде в съда.
Има десетки случаи, уважаеми колеги, когато той отива в съда, въпреки че по този ред, по бързото производство, съдията по своя воля преценява, че той не се казва Ремзи. Отива със свидетели и съдията отхвърля молбата на този, който иска да си възстанови имената - своето име, на децата. В тези случаи и двамата родители подписват.
Не само че е една несправедливост, това е едно унижение. И всяка такава процедура в съдилищата е един начин за узаконяване на този много срамен процес от нашата история. Единственият начин ние да изчистим тези черни моменти от нашата история, е да дадем възможност, и в никакъв случай административният ред не може да има някакъв определен срок. Трябва да има една възможност всеки, когато се е върнал, убедил се е, че демократичните процеси в България се развиват добре, убедил се е, че нещата в България вече са стъпили на здрави основи, да има право да възстанови своето име.
От една страна цялото правителство и ние, като народни представители, в чужбина се обръщаме с апел към всички български граждани по възможност да се върнат обратно в страната. Не напразно бяха проведени събори по инициатива на президента, по инициатива на правителството. От друга страна хем ги призоваваме да се връщат, вече заможни български граждани, не им даваме възможност да си възстановят имената. Получават се такива противоречия.
Ето защо предлагаме в този много кратък текст в два параграфа - единият параграф отменя сегашните алинеи, които са по съдебната процедура и същите текстове се пренасят, както беше до 1993 г. - всеки да има право да възстановява своето име по административен ред.
Това, което е получило в комисията много яростно противопоставяне е, че ще има някакви промени, ако се възстановяват по административен ред, че има юридически принципи, които се нарушават.
Уважаеми колеги и от ляво, и от дясно, дайте ми един пример от най-новата история в Европа, където насилствено да са променени имената. Един пример.
Не искам да обвинявам или да защитавам една или друга група, които са на власт или пък са в опозиция. Няма да намерите нито една страна. Особено когато ние кандидатстваме да бъдем пълноправни членове в Европейския съюз.
Затова трябва да има едно изключение. Аз нарочно не го предложих за Преходните и допълнителни разпоредби. Според мен трябва да има един специален чл. 19а и специални текстове, които засягат тези български граждани, чиито имена са били насилствено сменени. Няма никаква опасност, защото по тази процедура са били възстановени някъде, според моите преценки, около 600 хил. имена, по административен ред. Да е имало някакъв проблем?
Тоест опасенията на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не почиват на сериозни мотиви, че ще има някакъв сериозен проблем. Защо тогава нямаше проблем от 1993 г.? А че една част от българските граждани щели да имат привилегията да си възстановят или променят имената, защото има един случай за промяна, но това не е промяна многократно. Ние говорим за възстановяване на имената еднократно. Той си е възстановил името и оттам нататък вече попада в общите клаузи, както и всички български граждани. Ако иска да си промени имената, отива и по съдебен ред си променя името.
Не е вярно, че и в тази насока могат да имат някаква привилегия. Това не е привилегия, напротив, тези хора трябва да бъдат наградени, че са се върнали да живеят в България. Напуснал е Швеция, дошъл е в България, върнал се е обратно в родното село.
Друг един въпрос, който е много важен и пак е срещнал много голям отпор от моите колеги в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Възстановяване, уважаеми колеги, обърнете внимание, на имената на починалите лица. На пръв поглед всеки в залата ще каже: как така някой ще възстанови името на починало лице? Не е така.
Първо, самата насилствена смяна на имената на тези български граждани, наши сънародници, е с неправилен акт. Нека моите колеги юристи в залата да кажат може ли по някакви правни последици, когато... и тогава самият акт е бил неправомерен. Той никога не е носил. Това, че е било наложено... Аз не съм подписвал, примерно, никакъв документ, когато са сменяли моето име. Но дойдоха, направиха ми една снимка и след два дни ми дадоха паспорта. Не съм подписвал никакви документи. Дойдоха с оръжие, подписахме. Едни бити, други изтезавани, трети изселвани и т.н. Не искам да се връщам назад. За мен е важно въпросът да се разреши.
И в случай, че това лице е починало до 1989 г., да речем в 1989 г., в регистрите остава с името, което е наложено. Баща ми и майка ми са живи. В случай, че един от моите родители, баща ми ако беше починал и днес отивам да изкарвам акт за раждане - при издаване на новите документи за самоличност, в актовете за раждане излиза Ремзи Огнянов.
Не може тази несправедливост да продължи вечно. И съм убеден, че ние сме допуснали техническа грешка с моите колеги, малко трябва да се редактира ал. 5, тоест и преживелият съпруг да има възможност да възстановява името на своя съпруг - или по права линия, или по съребрена линия до втора степен. Разбира се, когато има разногласия между двама братя и сестри, спорът отива в съда. Задължително трябва да отиде в съда.
Аз имам първи братовчед, който не иска да си възстановява името. Това е негов личен проблем. Той ми е първи братовчед. Ако между нас има някакъв проблем за дядо ми, първо, ако има, ние ще отидем в съда, ако няма - или ще пожелаем да се възстанови това име, или пък ще пожелаем да остане това име, което е в регистрите.
Но не може да остане тази несправедливост. Защото, уважаеми колеги, много ярко пролича, пак повтарям, когато сега сменяме документите за самоличност, хората да бъдат унижавани. В актовете за раждане се появяват различни имена.
Другият мотив на колегите е, че ще възникват трудности, тези, които са гласували против в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че може да има различие в имената - предишно име, ново име. Ами вижте, не е проблем, в общината се издава документ за идентичност на имената. Това нещо се практикува от 1990 г. насам, особено в нашия регион. То и преди е имало. Всяко лице може да направи и декларация за идентичност на имената и носи отговорност. Не зная дали господин Корнезов ще ме подкрепи. Примерно името Рангел Димитров Огнянов и името Ремзи Дурмуш Осман са едно и също име. Тоест тези опасения отпадат.
Завършвайки, колеги, аз ви умолявам, наистина, днес в пленарната зала с консенсус да разрешим един въпрос, който 11 години не е бил разрешен, въпреки нашите настоявания. Ако сте забелязали, от 11 години до миналата седмица, преди ние да прочетем декларацията, нито един път не сме изнесли този въпрос в пределите на нашата страна. Никой от нас не иска да политизира този въпрос. Разберете това нещо. Ако желаехме, имахме десетки случаи.
Но не мога аз да отида в Кърджали и в Разград, мои избиратели като се обръщат, или пък наблюдавам мои колеги от други парламентарни групи, казват: ние възстановихме всички права на малцинствата в България.
Не искам да влизам в спорове дали са възстановени или не. Нека този срамен период от нашата история да бъде изчистен и с един консенсус да възприемем тези текстове, като в ал. 5 за второ четене ще изчистим това за случаите, когато има разногласия, да се обърнат в съда. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще разгледам този проблем от един малко по-особен ъгъл, доколкото от чисто фактическата страна на въпроса господин Ремзи Осман вече направи представянето на законопроекта.
Аз съм в очакване днес в Народното събрание да постигнем пълен парламентарен консенсус по приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация в частта за процедурата за възстановяване на насилствено променените имена на българските граждани. Защо? Защото смятам, че този въпрос е от кръга проблеми, които изискват национално съгласие дотолкова, доколкото адекватното решаване - а това означава в съответствие с международните договорености, по които България е страна - на проблема с правата и свободите на малцинствата е важно условие за реализиране на най-важния външнополитически приоритет на страната - пълноправното членство в Европейския съюз и НАТО. Това са приоритети, по които през последните години, макар и мъчително, ние наистина сме на път да постигнем поне пълен парламентарен консенсус.
Въпросът с имената на българските граждани е съизмерим по значимост с тези приоритети. Защото говорим, че сме изпълнили всички политически критерии за членство в Европейския съюз и НАТО, но тези политически критерии няма да бъдат изпълнени, докато не се реши този въпрос. Може би не точно така, както ние предлагаме.
Днес разглеждаме законопроекта на първо четене. Вероятно има пропуски, за които вече и господин Осман говори, примерно в чл. 5 от нашия проект. Със съвместни усилия ще подобрим законопроекта между първо и второ четене, но аз ви моля, независимо от решението на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, все пак Народното събрание да намери сили в себе си да подкрепи законопроекта.
Най-важното, което се иска в този законопроект, можем да сведем до следното. Ние смятаме, че е абсолютно недопустимо едно естествено човешко право, като правото на име, с което той се е родил, да се поставя в зависимост от субективната воля на един съдия. Не знам дали е известно на почитаемите народни представители, но не са редки случаите, когато съдията наистина решава субективно въпроса и се произнася отрицателно по тези дела.
Ето защо, освен всичко друго, ние смятаме, че приемането на този законопроект би означавало едно реално и радикално осъждане на възродителния процес. За нас приемането на законопроекта има много по-голяма стойност от едни или други извинения, които бяха поднесени за този възродителен процес.
Освен това, колкото и да ви изглежда странно, този въпрос има пряка връзка и с излизането ни от негативния визов списък. Всички сме за излизането на България от негативния визов списък. Но ще си послужа с конкретен пример, с конкретна ситуация, за да ви илюстрирам доколко това наистина може да се окаже пречка за излизането на България от визовия списък.
Знаете, че през лятото на 1989 г. стотици хиляди български граждани потърсиха политическо убежище в страни от Западна Европа и в Република Турция. Сега, след години, те се връщат в своята родина, за да подменят документите си за самоличност. Тръгва един мъчителен и дълъг процес за обръщане към адвокати, завеждане на дело и т.н. Те много често идват тук за десетина-петнадесет дни. Отказват се и се връщат с българските си имена, но вече отчуждени от своята родина. И споделят всичко това било в Белгия, било в Швеция и т.н.
Аз вчера имах среща със съветничката на белгийския министър на вътрешните работи, който съветник ми постави точно тези въпроси - дали е вярно всичко това, което те чуват от българските емигранти в Белгия, че се създават такива пречки за възстановяване на имената. Аз с огромно неудоволствие заявих, че за съжаление това отговаря на истината. Но бях коректен да заявя в присъствието и на госпожа Харбова, че сме окуражени от факта, че през тази седмица законопроектът най-сетне ще се разгледа в пленарната зала.
В чл. 4 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства четем, че страните се задължават да предприемат всички необходими действия и мерки за постигане на пълно и ефективно равенство между представителите на малцинствата и мнозинството във всички сфери на културния, социалния и икономическия живот.
По отношение на постигането на пълно и ефективно равенство в социалния и икономическия живот на страната - явно, за реализирането на тази цел са необходими много и много средства и това вероятно ще бъде един доста продължителен процес. Но за решаването на въпроса с имената на българските граждани не са необходими средства. Необходимо е нещо много просто - необходима е политическа воля, която аз днес очаквам да се прояви от всички парламентарно представени политически сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги от ОНС, респективно от ДПС! Излизам на тази трибуна по поръчение на парламентарната си група да ви кажа, че преди всичко човешките отношения стоят над всякакви други отношения и политически претенции. Дори ако като комшии сме сбъркали някой път, трябва да си простим, защото трябва да живеем заедно и трябва да бъдем добри комшии, за да имаме сговор в махалата. А махалата е нашата държава. Затова искам да ви уверя, че Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи проекта и смята, че той е навременен и трябва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Когато приемахме закона в неговата първоначална редакция, тези текстове, чието изменение сега се иска, бяха приети в пълно съгласие с представителите на Движението за права и свободи. Ето, в тази стая тук, отсреща, № 7, ние седнахме и уточнихме текстовете и точно такива те залегнаха в закона.
Сега изведнъж се иска промяна и то в каква насока: първо, с едно заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние да се измени име; второ, по искане на наследниците - не е известно кои наследници и как ще се установи мнозинството между тях - да се иска смяна на имената на починали хора, без да се знае или чрез някои медии сигурно се получава тяхното съгласие. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Извинете, господа, тия неща не трябва да се разглеждат шаблонно, защото безспорно имаше хора насилени да сменят имената си. Но аз съм съвременник на тия неща и вие сте съвременници. Знаете, че в много случаи имената се сменяха доброволно, дори по молба на хората. (Шум и реплики.)
Така. Аз ще ви дам примери, ако искате, ще ви доведа и хора.
Какво решихме ние със закона? Който е изпуснал навремето дадения срок за смяна на имената по административен път, да го направи сега по една съкратена процедура, но по съдебен път, за да се гарантира наистина, че това лице иска да смени името си или че наистина всички наследници искат да сменят името на своя наследодател, което поначало е един правен абсурд.
Какво трябва да направим при това положение, какво предлагаме? Ние предлагаме една абсолютно проста, съкратена процедура, която за месец-два ще реши въпроса на тези хора, които искат да възстановят старите си имена. Какво се цели обаче с желанието да се направи тази промяна по административен път? Самите господа от ДПС много често твърдят, че голяма част от населението, чиито имена са сменени, не е особено грамотно. Тогава не виждате ли опасността хората да бъдат подведени или дори да бъдат подписани, защото много от тях са неграмотни, да бъдат подписани, че искат да си сменят имената само с едно просто заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние? Това според мен открива една огромна възможност за злоупотреба и за принуждаване да сменят имената си хора, които не желаят да направят това.
Именно затова комисията препоръчва на народните представители да отхвърлят това предложение, което сега обсъждаме. И аз наистина апелирам към вас да помислите каква възможност се открива за злоупотреба с волята на хората. Когато тя бъде заявена пред съда, това е друго. Защото в противен случай аз ще кажа: добре, но нека подписите да бъдат заверени нотариално, от действителен нотариус. Това обаче ще бъде свързано с много по-големи трудности за хората, отколкото ако отидат до съответния съд. Затова аз препоръчвам да не приемате този закон, тоест да споделите мнението на комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, преди да се изкажа искам чисто процедурно да предложа удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време до приключване на работата по тази точка. Ние по-рано гласувахме удължаване, но то беше до приключването на пета точка. Затова ако искаме да приключим по тази точка, се налага и това гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
За изказване има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, не бих искал да взимам думата повторно като вносител, но бях предизвикан от думите на господин Лучников, когото всички ние като доайен в Народното събрание уважаваме, но никога не бих се съгласил с неговите мотиви, които той преди малко изложи от трибуната. Първо, той иска по някакъв начин да злепостави нашите колеги. Парламентарната група на ОНС, а в предишните три народни събрания, господин Лучников, на ДПС, аз съм свидетел от Великото Народно събрание, никога парламентарната група не се е съгласявала с това, което Вие казахте. Ставаше въпрос, че новите текстове от Закона за гражданската регистрация, които действат в момента, а Вие много добре знаете, че дотогава имаше Закон за имената на българските граждани, е бил пропуснат срок, защото с този закон се отмени, в краен случай поне да се избере малкото зло.
А мотивите, които изложихте, че е било много опасно имената на българските граждани да се възстановяват по административен ред, защото една част от нашите съграждани са хора, за които не владеят официалния език, това е така, те не владеят официалния език. Но аз ви питам, господин Лучников, до 1993 г. ние възстановявахме имената по административен ред и имаше един-единствен случай в цялата страна. И този човек беше наказан. На 600 хиляди души приблизително бяха възстановени имената. Всеки носи отговорност. Едно длъжностно лице по гражданското състояние носи отговорност. Ако лицето, което е неграмотно, лицето по гражданското състояние не е неграмотно. Извинявайте, но Вие казвате, че щом е пропуснал срока, трябва да отиде при адвокат и да плаща. Това са глупости, господин Лучников, че по процедурата на бързото производство много бързо се възстановявали имената. Когато говорите тези неща, аз Ви умолявам, въпреки че сте на такава възраст, качете се някой ден на автомобила, отбийте се в Кърджали или в Делиормана и кажете това на вашите активисти от Съюза на демократичните сили. Нека те да излязат да обяснят пред обществеността какви затруднения имат при възстановяване на имената на тези, които се върнаха в България след 1993 г. от Швеция или от Турция. По такъв начин значи Вие много сериозно критикувате министър-председателя на България, който направи много силно изказване пред 10 хил. български граждани в Бурса и ги призова да се върнат в България. Една част от тези български граждани вече са в България, господин Лучников. Това, че предишният режим по насилствен начин е сменил имената на хора, които никога не са приели тези имена, Вие искате да узаконявате първото етническо прочистване на Балканите. Аз не съм очаквал да бъда предизвикан да говоря на тази тема от страна на СДС.
Вместо днес от тази зала да излезем с наведени глави и този въпрос да бъде приключен, разбира се, аз преди малко споделих колегите от СДС и с господин Корнезов в ал. 5 да се изчисти възможността, когато има спор, за подчинените лица и да се отнесе в съда. По какъв начин един човек ще възстанови собственото си, господин Лучников, когато днес отива и изкарва акт за раждане, баща му е починал през 1989 г. - може би за починалите до 1990 г. трябва да се измисли формулата, отива и изкарва акт за раждане. Аз съм подал молба за възстановяване на името като български гражданин, а излиза името Рангел Огнянов. Кой ще възстанови моето име? Вие ми говорите за правни принципи, а аз Ви казвам, че не може да има никакво нарушение на правни принципи, защото това е безпрецедентен случай в Европа - насилствената смяна на имената. Трябва да има едно изключение, за да се изчистят нещата. Не, няма да говоря в тази посока, но аз се учудих, че господин Лучников говори тези неща, уважаван като един известен наш юрист. Извинявайте, господин Лучников, но Вие като вицепремиер в правителството на Филип Димитров изобщо не мислехте така. Аз бях тогава млад народен представител, но никога не сте имали различно виждане за текстовете. Тогава нямахме мнозинство заедно с Вас, за да променим текстовете. Но това, което ние сега предлагаме, Вие напълно го споделяхте тогава като заместник министър-председател и министър на правосъдието. Но всеки има право на развитие в своите мисли. Може би вече когато не сте министър на правосъдието и не сте заместник министър-председател разсъждавате по друг начин. Това е Ваше право.
Не можете да накарате българските граждани, чиито имена са били насилствено сменени, да обикалят съда и един съдия да каже: докарайте петима свидетели, за да докаже, че се казваш Ремзи. Никой няма това право. Ако навремето някой е нарушавал тогавашните закони и имената са били сменяни, не можем и днес да унижаваме хората. Господин Лучников, даже да оставим настрана, че тези хора се унижават по такъв начин, но съдията отказва, той преценява. Казва: ти не можа да докажеш, че се казваш Ремзи. И аз ще продължавам нагоре да доказвам, че се казвам Ремзи по съдебната процедура. Мисля, че е несериозно един известен юрист в българския парламент и председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да има такава позиция.
Няма нито едно нарушение на правните принципи, господин Лучников. Разбира се, трябва да се изчисти последната алинея. Това са едни текстове, които трябва да бъдат приети спешно от българския парламент. Ако Вие искате да политизираме тези неща, аз Ви казвам, въпреки че съм много по-млад от Вас, аз съм готов да политизирам не само в страната, но и в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин Местан, аз винаги съм бил привърженик на правата на лицата, които бяха принудени да сменят своите имена, и това го знаете много добре. И още когато бях министър на правосъдието, и заместник министър-председател, и тогава създадохме текстове, които гарантираха пълна възможност на тия лица да възстановят в известно определен срок...
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Те се върнаха 1994 г., господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Моля Ви, аз не Ви репликирах, въпреки че имах възможност, нали?
Имаха възможност да го направят и по административен ред в един определен срок.
Но аз Ви питам, в името на почтеността, съжалявам, че господин Юнал Лютфи го няма, съгласувахме ли ние досегашните текстове в Закона за гражданската регистрация хей тук, в стая № 7, с Вас? В името на почтеността отговорете, защото, ако Вие се отметнете от Вашата дума, това поставя под съмнение всяка възможност за разговор с Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников! Аз се казвам Ремзи Осман, не се казвам Румистан или Юнал Лютфи, или Мехмед, или Иван. Четвърти мандат съм народен представител. Няма нито едно решение на парламентарната група - не можете да злепоставяте колеги, които ги няма в залата, че по някакъв начин са приели едни текстове, които сте предложили. Няма случай, с изключение спорния момент в края на 1990 г., когато всички от ляво надясно наложиха сегашните текстове с изключение, тогава беше "по административен ред" за определен срок.
Парламентарната група на ДПС или на ОНС никога не е приемала подобни Ваши виждания, които преди малко казахте. Тогава, доколкото знам, отделни наши представители са имали разговори с Вас и пак беше предложено "по административен ред" да бъде записано в Закона за гражданската регистрация. След като категорично от Ваша страна е било отхвърлено - от страна на господин Гоцев и от Ваша страна, Вие сте наложили тези текстове.
Разбира се, един човек винаги трябва да е почтен. Аз смея също да кажа, че съм почтен човек. Въпреки че съм много по-млад от Вас, моят житейски опит също е показал, че един човек трябва да е почтен. Но Вие ми отговорете също, господин Лучников: справедливо ли е един човек, който по насилствен начин, по някакъв начин е бил изгонен от страната, Вие най-добре знаете как, върнал се е, да речем, след като СДС е спечелило изборите - Вие казахте, че "Демократичните сили вече спечелиха България". Казахте, че всички демократични права и процеси се развиват много добре, има я базата, и след това нещо, след призива на министър-председателя в чужбина се връщат обратно в страната си, че са спокойни, че СДС е спечелило изборите. И изведнъж Вие казвате: "вие нямате право да възстановявате своите имена. Трябва да докажеш в съда, че се казваш Ремзи". Виждам, че има колеги от задните редици на СДС, които се притесняват. Не съм виновен аз за този дебат днес в Народното събрание. Виновни са всички колеги от различните мнозинства от десет години в Народното събрание. На когото не се харесва, да има смелостта като господин Лучников поне да каже от трибуната, че не е съгласен, а не да се крие. Вие не си представяте какви последствия може да има за страната ни, когато примерно извън пределите на България днес живеят 100 хил. български граждани. Плашите се тези хора да се върнат в родината си? (Неразбираеми реплики от СДС.) Ами, казвате, че говорим глупости. Защо тогава не озаптите вашите хора в СДС? Извинявайте за израза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Господин Иван Глушков има думата.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Веднага искам да кажа, че ще подкрепя внесения законопроект на първо четене с убедеността, че, ако има някакви проблеми за изчистване, това ще стане между първо и второ четене.
В същото време искам да задам един въпрос на господин Осман, с когото бяхме депутати във Великото Народно събрание. Аз си спомням много добре, когато ние приехме този закон, и както той каза: срокът на закона изтече през 1993 г. Аз не бях депутат в Тридесет и шестото Народно събрание и именно затова винаги съм се питал и сега искам да отправя този въпрос към господин Осман: защо тогава ръководството на ДПС и ръководството на Парламентарната група на ДПС не постави този въпрос, след като те бяха част от тогава парламентарното мнозинство? Те стояха заедно с Парламентарната група на БСП зад правителството на Любен Беров и със своето мнозинство, заедно с БСП можеха още тогава да поставят този въпрос и да го изчистят през 1993 г. Благодаря. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Реплика - господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Господин Глушков, такъв законопроект беше внесен във всички народни събрания: във Великото Народно събрание, в Тридесет и шестото Народно събрание, когато заедно имахме правителство на Филип Димитров; подобен законопроект беше внесен, когато министър-председател беше господин Беров; подобен законопроект беше внесен, когато министър-председател беше господин Жан Виденов; подобен законопроект два пъти беше внесен, откакто министър-председател е Иван Костов. Това е вече третият или четвъртият. Така че има внесени законопроекти от десет години през 4-5 месеца с едни и същи текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
За дуплика - господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Господин Осман, аз Ви поставих един ясен въпрос: защо ръководството на ДПС и на Парламентарната група на ДПС през 1993 г., когато вие имахте парламентарно мнозинство с БСП в Тридесет и шестото Народно събрание, защо тогава не поставихте този жизненоважен въпрос за българските турци, за да го решите още тогава? Вие не ми отговорихте на този въпрос. Действително, той е поставен и допълнително, когато вие вече не сте били в управляващото мнозинство. Аз Ви зададох въпроса за 1993 г., Вие не ми отговорихте. Но аз още веднъж ще подчертая: аз ще подкрепя вашия законопроект, защото смятам, че едно от действително чудовищните неща, които бяха извършени до 1989 г., беше да се сменят насилствено имената на български граждани и насилствено да бъдат прогонени от България. Благодаря. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Има ли други желаещи за изказване? - Господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Мисля, че всички в тази зала, а и не само в тази зала, сме убедени, че беше извършена една много тежка несправедливост с насилствената промяна на част от българските граждани, българските турци. (Неразбираема реплика от СДС.)
Елате тук, елате да кажете какви дела съм водил и щом съм бил съдия по възродителния процес! Елате, кажете по кое дело, защото ме репликирате от място. Постановил съм хиляди присъди и сега ще ги подпиша до една.
Но да се върнем на това. Ясно е, че има несправедливост. Е, трябва ли сега тази несправедливост да бъде поправяна? - Трябва! Мисля, че всички сме единодушни в това. И този парламент е длъжен също да поправи тази несправедливост спрямо хората и тези, които поне все още не са си променили имената. Даже сега си спомням думите на древния юрист Зел, че правото е изкуство за справедливостта и доброто. Следователно, този закон търси справедливост и доброта. Вярно е, че от юридическа гледна точка се поставят немалко проблеми. Аз го казах и пред вас, в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че именно поради юридически проблеми се въздържах при гласуването. Няма да се спирам на тях, за да не утежнявам нещата. Но мисля, че с общи усилия тук и на всички юристи от всички парламентарни групи може не само петата алинея на този чл. 19а, струва ми се, има и още няколко проблема в трета и четвърта алинея, но с общи усилия можем да намерим юридическата формула за излизане от това положение. Призовавам всички народни представители да гласуваме на първо четене за този законопроект. И, ако ме потърсите през нощта между първо и второ четене, с удоволствие бих помогнал за юридическото му оформяне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Христо Иванов има думата.

ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от ДПС! Аз ще започна с това, което най-много ви интересува вероятно, а именно с това, че моята позиция е да бъде подкрепен този законопроект на първо четене.
Аз мисля, че ние днес сме изправени пред решаването на един политически въпрос, преди всичко политически въпрос, свързан с тази историческа несправедливост и трябва да вземем политическо решение. И един демократичен български парламент просто няма друга алтернатива, освен да подкрепи идеята да се съкрати, рационализира и в крайна сметка да се направи ефективна процедурата по възстановяването на имената, които бяха насилствено отнети на етническите турци в България. Аз не се колебая да заема тази позиция, независимо че уважавам и юридическите аргументи, които изложи господин Лучников, но смятам, че след като е налице политическа воля този въпрос да бъде ясно и категорично решен, ще се намерят и необходимите юридически средства между първо и второ четене да се постигне онази юридическа формула, която да удовлетвори по същество поставеното искане, без да се поставя под съмнение законността на процедурата.
С ясно съзнание заставам днес на тази позиция, защото вие знаете, че аз бях също така искрен, когато дискутирахме един много по-кардинален въпрос - въпроса дали в България има турско национално малцинство. Винаги съм смятал, че в България има етнически турци. Това е един неоспорим въпрос. За съжаление сега си спомням неприятна сцена, когато тук беше се събрал националистическият митинг в София и ние с господин Петър Берон бяхме застанали тук, за да ги убеждаваме в безсмислеността на тяхната проява на митинга и бяхме ритани, бити и т.н., това няма никога да го забравя. Но заедно с това аз искам да ви кажа, когато трябваше да взема решението за това дали моите колеги и господин Осман, и господин Местан, и всички останали, които добре познавам от много години вече в политическия живот, че тогава аз с болка констатирах, че те се чувстват принадлежащи към една друга нация, не към българската нация. И тогава знаете, че изразих своите политически резерви.
Но днес, когато се поставя този въпрос, който на фона на онзи голям политически въпрос не би следвало въобще да поражда съмнение и дебати в българския парламент, аз не мога да бъда друг, освен категоричен, че ние трябва да подкрепим законопроекта на първо четене и се надявам, че няма да има в залата колега, който да не стори това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има ли други изказвания?
За реплика думата има господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Иванов! Аз в никакъв момент не съм се съмнявал, че справедливостта към хората, чиито имена са променени, трябва да бъде възстановена. Затова ние намерихме именно тази процедура, по съкратената процедура на гражданския процес да се даде възможност на хората, които действително дълбоко са убедени, че трябва да върнат старите си имена, да го направят. Обаче аз съм принуден да поставя една политическа нотка на въпроса.
В България има едно значително население от български етнос, но от мохамеданска вяра. По-голямото число от тези хора не желаят да върнат старите си имена, защото се чувстват българи и смятат, че за тях е право и гордост да носят българско име. Никой не им пречи, въпреки че носят българско име, да изповядват мюсюлманската вяра. Именно това население за мен е изложено на опасността да бъде принудено да подава заявление, без да му се обясни дори за какво става дума и да му се сменят имената, без неговата воля.
Аз няма да престана да се противопоставям на тази възможност, колкото и отдалечена да е тя. Защото 100 души българи да бъдат принудени да си върнат имената, които ги отделят от техния национален корен, е вече национално предателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин Лучников, отново ще повторя, че винаги съм ценил Вашата дълбока юридическа ерудиция и смятам, че тя в много решаващи моменти е била в полза на взимането на адекватни решения от този парламент и аз няма да променя своето становище. Солидарен съм с Вас и по отношение на съществуващата опасност да бъде упражнен под някаква форма натиск върху българския етнос, който изповядва мюсюлманска религия, за подмяна на имената с мюсюлмански имена. Но аз смятам, че както ние категорично заставаме на позицията, че българските турци имат право на своите имена, бих казал тук, че включително и мъртвите, може би терминът "възстановяване на техните имена" не е много точен, но най-малкото техните наследници имат право да бъдат установени истинските исторически имена на техните деди и прадеди и в това не виждам някакъв правен абсурд.
Смятам, че по същия категоричен начин българският парламент, всички ние заедно, включително и с колегите от ДПС, трябва да търсим онези правни гаранции, щото хора от българския етнос, които искат да носят българските си имена, заедно с това да изповядват мюсюлманската религия, да бъдат защитени в техните права за едното и за другото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За изказване думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно, че днес този законопроект, който е представен от нашите колеги от нашата парламентарна група, когато влезе в дневния ред, смятахме, че нито една от политическите сили в парламента няма да политизира така остро този дебат. Съжалявам наистина, че политизирането на един въпрос, който вече 11 години и преди това още толкова години тежи върху съзнанието на всички живеещи в Република България, и за миг днес нито един от нас не допуска, че оскърблението, което тежи в душите и в сърцата на всички онези хора, които са засегнати по един или друг начин - едните чрез това, че са им сменили имената, а другите за това, че са им сменили имената, и третите за това, че не са намерили у себе си европейското днес да гласуват, за да се възстанови едно право - всичко това тежи в съзнанието и днес.
Колеги, ние като Движение за права и свободи преди една седмица излязохме с една декларация от трибуната на Народното събрание, където ясно, точно и категорично заявихме, че един проблем, който виси, един проблем, който тежи на нашите плещи и на нашите рамене, не намира разрешение 11 години. Разбира се, ако погледнем назад, за тези 11 години ще се види, че всеки един, който е идвал в управлението, включително и когато Движението за права и свободи си е дало собствения мандат да бъде управлявана от българското общество тази държава, днес ние излизаме, едва ли не, че сме виновни за това, защото и тогава сме си искали правата и не ни е дадено право да си възстановим имената.

Аз още веднъж казвам: дори по време на управлението на Любен Беров има законопроект, който е внесен от Движението за права и свободи, но остава без последствие. Да, господин Глушков, затова защото и тогава имаше едно мнозинство като сегашното, което не искаше да поеме отговорността и да върне справедливостта. Защото и днес, когато ние поставяме този въпрос от гледна точка на болката на хората, вие станахте и политизирахте проблема.
Аз не исках, но ще вляза още малко в дълбочина. Колеги, само преди една седмица приключи изборът на кмет в Рудозем. А някои от нас поинтересува ли се по какъв начин бяха спечелени изборите в Рудозем? Също там, господин Лучников, където наши братя мюсюлмани с български имена бяха противопоставени срещу християни с български имена, това факт ли е? Това аз днес не исках да го кажа от тази трибуна. Болка е. Идват следващи избори. С етническата карта ли ще тръгнем или най-после с този законопроект, който ние днес ви предоставяме и казваме, че най-много приляга на този законопроект да бъде приет с пълен консенсус? Пак казвам, заради това, че на едните не бяха сменени имената, другите бяха причината да не бъдат сменени имената, третите пък днес са причината да не бъде приет този законопроект - за какво става въпрос, господин Лучников? Става въпрос да вървим още по-нататък, по-напред. Днес именно поради икономическия натиск върху някои наши братя мюсюлмани младите също си сменят имената с български, за да излязат и да отидат в Европа. Също минават през съда. И се питам аз, господин Лучников, защо Вие не сте радетел, когато, примерно, моят син отиде и си сложи българско име, защо сменя и на баща си името с българско име? Някой от вас досега да е казал защо този съдия без разрешение на родителя и на дядото сменява имената на баща си, за да може да излезе в Европа?
Тези въпроси остават висящи в пространството. Ние, колеги, днес искаме да възстановим една несправедливост. Нищо повече. Не искаме да политизираме проблема. Не искаме да политизираме онова, което е направено върху нашето население през последните години. Това е факт. Не искаме да политизираме нищо от този момент нататък. Искаме да ни съчувствате и да видите болката и за онези ваши граждани в онези региони, където вие живеете. Вярвам, господин Лучников, че Вие никога не сте живели сред турско население. Няма да се връщам в историята и да проследя ни най-малко Вашето битие и житие, нито пък искам някой моето да проследи. Но аз съм турчин и с турско име, но имам роднини, които от 1994 г. искат да дойдат да живеят в България. Те трябва да се явят пред съдията, който да им каже дали е мой брат или не. Затова става въпрос. Не става въпрос нито за управлението на господин Беров, не става въпрос нито за управлението на господин Жан Виденов. Искам да Ви кажа, че става въпрос за управлението на господин Иван Костов за това, защото, си представете, единствен депутат аз, Рамадан Аталай, бях в Бурса заедно с уважавания от мен и от всички нас премиер. Бях на една крачка зад него, когато в една зала с 10 000 човека той с едно открито, ясно осъзнато лице застана пред тях и каза: "По един административен път ние ще изправим онази несправедливост, която другите ви допринесоха." Ние искаме вие да си застанете зад вашия премиер, ние да застанем зад нашия премиер. Всички да застанем като народни представители зад болката на хората. И виждаме, че по-голямата част от колегите и от мнозинството, с изключение на господин Лучников са за това. Нека да докажем, че днес ще изправим тази несправедливост с изключение на господин Лучников. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Аталай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Иван Куртев, заместник-председател на Народното събрание.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата, ще бъда съвсем кратък, за да разсея явно неразбиране и явен опит за политизация точно от господин Аталай на един въпрос, който не трябва да се политизира.
Господин Лучников изразява лично становище и то не политическо, а юридическо. Никой от СДС, уверявам ви, не е против това по най-бързия начин да се решат тези проблеми колкото се може по-лесно, колкото се може по-безболезнено. И аз лично от днешния дебат изпитвам едно удовлетворение, защото за първи път от тази трибуна, ставайки въпрос за българските турци, не се кощунстваше направо с две идиотщини. Едната е понятието "възродителен процес", второто е "голямата екскурзия". Слава Богу, днес не ги чухме и се моля повече никога да не чуваме тези неща, а да ги назоваваме с истинските им имена. А истинското име е престъпление срещу турците, живеещи в България. Проблемът, създаден преди толкова години, сега трябва да го решим по най-бързия начин. Това е истината.
Затова съвсем излишни бяха всички тези приказки какво бил казал този или онзи и т.н. Тук има депутати от три Народни събрания и знаят, че няма въпрос, свързан с българските турци и аз да не съм ги подкрепил. Никой не може да отрече това. Но моят упрек към вас, депутатите от ДПС - имам един упрек - той е точно този, че трябваше така, както и БСП си направиха някаква самокритика, и ние си търсим кусурите, и вие трябваше да потърсите причината за това, че тогава, когато въпросът можеше да се реши, а не да чакаме 7 години, не беше решен. Господин Аталай, Вие казахте: "и тогава мнозинство". Ами, това мнозинство тогава, на този министър-председател 7 пъти тук му гласуваха доверие. Ако Вие бяхте поставили въпроса: "Господине, следващият път без нашите гласове няма да бъдеш министър-председател, ако не приемеш закона", той щеше да бъде приет още през месец януари 1993 г. Много елементарно и точно така е.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Нали Филип Димитров беше премиер! Защо тогава не го гласувахте?
ИВАН КУРТЕВ: Точно така е, когато се поставя този въпрос, ако целта е да се политизира, много лесно може да бъде политизиран. Моят призив е да приключим с дебата, въпреки че всеки, който иска, може да вземе думата, и да покажем наистина онова единодушие, без да се стряскаме от възможността някой отделен депутат или депутатка да гласуват по различен начин. В това няма нищо трагично. Въпросът е право на гласуване на всеки един народен представител и той може да го направи по начина, по който смята, че ще бъде най-добрият. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник-председателя на Народното събрание.
Имате думата.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина трибуната се използва за политизиране, което аз ще се помъча да не направя. Ще бъда много кратка.
По-скоро изказването ми е като реплика към господин Аталай. Не е необходимо господин Лучников да е живял между турци, за да заеме някаква позиция, с която човек би искал да поправи неправда, нещастие, което е правено досега, и да застане на страната на оскърбените и унизените.
Аз лично ще гласувам "за" вашия законопроект, така ще направят и много колеги от мнозинството, за което, господин Аталай, за пореден път се опитвате оттук с повод и без повод да изсипвате върху него обвинения с и без причина.
Аз ще гласувам "за" този законопроект с чиста съвест и с много голямо удоволствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Берберян.
Има ли други желаещи да участват в дискусията?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Защо не напуснете залата, бе?! Някой да не ви е хванал с котва? А? (Шум и реплики от всички страни.) Няма ви при данъчни закони, няма ви при бюджет, няма ви и при този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, господин Стоилов, по-спокойно!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Напуснете и идете навънка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля по-спокойно да дебатираме! (Шум и реплики.)
Моля за по-голямо спокойствие!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, не Ви обръщам внимание. (Обаждания от блока на СДС.)
Господин Куртев, Вие взехте думата и заявихте, че не трябва да се политизира. Правилно! Такъв беше призивът и на колегите от ДПС. За две или три и половина години по времето на Беров се говори като за Беровщина. Добре, но нали преди това имаше едно чисто демократично правителство? Вие разисквахте все тези две и половина години?! (Реплика от СДС: "Осем месеца!")
А защо преди това? Забравихте времето, когато спокойно за един час можехте да решите въпроса. Ако не бяхте засягали този въпрос, щях да се съглася с Вас, че Вие не политизирате. И аз с очакване посрещнах Вашето явяване пред трибуната, но за съжаление Вие влязохте в абсолютна политизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация под № 054-01-52, внесен от Осман Ахмед Октай, Ремзи Дурмуш Осман и Лютви Ахмед Местан.
Гласували 193 народни представители: за 180, против 8, въздържали се 5.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация е приет.
За процедура има думата господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, мисля, че по време на дебата по предходната точка, която току-що гласувахме, стана ясно на всички, че има доста сериозна юридическа проблематика в този законопроект, която трябва да бъде отработена между двете четения на закона, поради което правя процедурно предложение срокът по правенето и изготвянето на предложения по този законопроект да бъде удължен на максимално възможния, а именно - три седмици.
Това е моето процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Имате думата за противно становище.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Изказвам противно становище. Доколкото законопроетът е достатъчно кратък и нормалният срок от една седмица за предложения между първо и второ четене е напълно достатъчен, още повече, че чухме воля от изявени юристи в тази зала, които изказаха готовност да ни помогнат в процеса на преодоляване на някои чисто юридически слабости на законопроекта. Освен това съм съгласен с твърдението, че законопроектът, бидейки неизбежно и политически, и юридически, е преди всичко културологичен проблем. Свидетелство за това е един показателен резултат - 180 гласа "за". Това е много над конституционното мнозинство.
Триседмичният срок по мое изчисление вече препраща разглеждането на законопроекта след заседанието на министрите на вътрешните работи и на правосъдието, когато ще се разглежда изваждането на България от негативния визов списък. Много ви моля, не събуждайте отново у мен съмнения, че законопроектът е вкаран в дневния ред именно поради тези конюнктурни съображения. Смятам, че едноседмичният срок е достатъчен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
Постъпило е процедурно предложение за удължаване на срока за правене на предложения с три седмици.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 183 народни представители: за 110, против 71, въздържали се 2.
Предложението е прието. Срокът за даване на предложения е удължен с три седмици.
Преди да закрия днешното заседание, ще ви прочета съобщенията за парламентарния контрол утре, 10 ноември 2000 г.:
Министър-председателят Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Драгомир Драганов и Иван Тодоров, Веселин Бончев, Жорж Ганчев и Кънчо Марангозов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Юлий Славов, Елена Поптодорова, Яшо Минков, Борислав Китов, Анелия Тошкова и Емилия Масларова и на пет питания от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов, Татяна Дончева - две питания, Борислав Джолев и Иван Костадинов Иванов.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Стефан Стоилов, Веселин Бончев, Методи Андреев и Михаил Миков и на питания от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова, Ахмед Юсеин, Александър Томов, Панайот Ляков и Руси Статков - два въпроса и на питане от народния представител Асен Христов.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на девет актуални въпроса от народните представители Иван Зънзов - два въпроса, Георги Дилков, Руси Статков - четири въпроса, Ивайло Калфин и Александър Томов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Димо Димов - два въпроса.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на питане от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов.
Министър Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Руси Статков.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на питане от народния представител Дянко Марков.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов и на три питания от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Бойков и Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народните представители Велко Вълканов и Иван Борисов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов е поискал отлагане със 7 дни на отговор на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Руси Статков.
На основание чл. 81, ал. 4 от правилника поради отсъствие на народния представител Лъчезар Тошев се отлага отговорът на негово питане към министър Муравей Радев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на правосъдието Теодосий Симеонов.
И още няколко съобщения за работата на комисиите:
Поради удължаване на пленарното заседание извънредното заседание на Комисията по външна и интеграционна политика ще започне на 9 ноември, четвъртък, от 16,00 ч. в зала 238.
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно на 9 ноември, тоест, днес, от 16,15 ч. в зала "Запад".
Това са съобщенията.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 10 ноември, от 9,00 часа с определения дневен ред.
Закривам заседанието до утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,35 ч.)

Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Христо Димитров

Атанас Мерджанов