Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-11-10

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Стефан Стоилов. Пожелаваме му всичко хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да отложим разглеждането на точки девет и десет от седмичната програма и да преминем към точка единадесет:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАН КОСТОВ ОТНОСНО ИЗВАЖДАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ СПИСЪКА НА СТРАНИТЕ, ЧИИТО ГРАЖДАНИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВИЗИ ЗА ПЪТУВАНЕ В СТРАНИТЕ ОТ ГРУПАТА "ШЕНГЕН" НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 177 народни представители: за 163, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица правя предложение да се излъчват директно предстоящите дебати по Българското национално радио и по Българската национална телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 192 народни представители: за 192, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов. Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Искам да започна с отговор на въпроса искат ли безвизов режим българите. Според мен - да. Поне поради три причини:
Първо, българите искат статут на движение в Европа, както на другите страни, които водят преговори за присъединяване към Европейския съюз, тоест, те искат да имат самочувствие като гражданите на другите страни, кандитатки за членство в Европейския съюз.
Второ, защото близо три пети от търговския стокообмен и преобладаващите инвестиции в България идват от страните - членки на Европейския съюз. Тоест, три пети от икономическата активност на страната е насочена към Европейския съюз.
И трето, българите искат безвизов режим, защото им беше обещан.
Имат ли страхове нашите съграждани от безвизовия режим? Сигурно имат страхове. Всеки един от нас има някакви страхове, които според мен ние преодоляваме по един и същи начин, защото знаем, че трябва да се открием за Европа и така да посрещнем най-голямото си предизвикателство. Рано или късно този момент идва и ние отдавна сме отговорили на въпроса дали да се открием. Ние казваме: Да, в България сред политиците и в обществото има пълно съгласие за това, че отговорът на въпроса дали да се открие страната ни към Европа, е положителен. Въпросът е кога да стане това.

И ние днес считаме, че сега е моментът България да излезе от досегашната си изолация, точно сега е моментът, когато тя е започнала преговори за присъединяване към Европейския съюз и когато аргументите й са най-силни.
Ние не можем да приемем по никакъв начин този въпрос да бъде обвързван с други въпроси, този въпрос да бъде поставян в някаква друга двустранна или международна рамка. България не може да приеме да бъде пакетирана с други държави и да бъде решаван този изключително важен въпрос съобразно други аргументи.
Защо дебатираме визовия проблем отново? За всички народни представители е ясно, но аз ще го кажа за тези български граждани, които слушат и гледат дебата.
Ние дебатираме въпроса за изваждането на България от визовия списък, защото наблюдаваме, че се подготвя решение, според което една част от държавите, които досега бяха в черния списък, тоест в списъка на страните, за които се изискваха визи, ще бъдат прехвърлени в страните, за които Европейският съюз няма да изисква визи. Ние се опасяваме обаче, че това прехвърляне ще бъде обвързано с условия за някои от страните. За част от страните формалното им извеждане в списъка на страните с безвизов режим ще бъде съпроводено с известно условие, че ще започне да действа някъде на хоризонта на 31 декември 2003 г., тоест ние дебатираме с вас не за това България да излезе от списъка на страните с визи и да влезе в списъка на страните без визи, а дебатираме за това България да влезе в списъка на страните без визи и да не й бъде поставяно каквото и да било друго условие и безвизовият режим да започне да действа веднага. Тоест, ние дебатираме и считаме, че това е решението, което е изгодно за нас, да има безусловен безвизов режим за българските граждани.
Започна тази седмица, може от десети дни, сериозен дебат по тази тема в българското общество и по българските медии. И аз искам да кажа, че този дебат има един много важен резултат - например, този дебат много категорично, най-вече чрез включването в него на европейски политици, от които зависи разширението на Европейския съюз, този дебат за това дали ние сме изпълнили всички условия за това да отговорим на шенгенските изисквания, този въпрос получи своя отговор.
Тук искам да отворя скоба и да напомня, че програмата за изпълнението на условията за безвизов достъп до страните от шенгенския режим беше разработена преди три години и половина. Тя свързваше цял комплекс от мерки, включително приемането на редица закони, в това число законите за бежанците, на пребиваването на чужденците, за новите документи за самоличност и т.н. - едно огромна законодателна работа, която Народното събрание извърши.
Една огромна работа беше извършена и от правителството, така че към днешния момент, даже нещо повече - към началото на 2000 г., Европейската комисия, която наблюдава изпълнението на тези изисквания, излезе с констатацията, че България е удовлетворила шенгенските изисквания, тоест ние сме установили необходимия граничен контрол, ние сме въвели документи за самоличност, които не могат да бъдат фалшифицирани. Ние сме уредили законово всички въпроси, свързани с движението на хората, ние сме станали преграда пред нелегалната миграция, ние сме станали преграда пред контрабандните потоци и пред потоците на движение на наркотици.
Това беше признато независимо, че през седмицата се намериха български политици, които се опитаха да направят политически капитал, твърдейки, че правителството носи основната отговорност за нерешаването на визовия проблем. (Шум и реплики от опозицията.)
Сега Народното събрание е изправено пред много строга дилема: или ние не сме изпълнили изискванията, и следователно не бива да бъдем вадени от визовия списък, тоест не бива за нас да се въвежда безвизов режим, или сме ги изпълнили и всички настояваме за това, че трябва веднага и безусловно да бъде въведен безвизов режим за българските граждани. Останалото са спекули - политически, насочени преди всичко за вътрешна консумация.
Появи се още една тема на дебата, която е изключително важна и която трябва да има предвид Народното събрание. Аз гледах тук и някои проекти за решения, които се предлагаха на вниманието на народните представители. Това е темата, лошо формулирана според мен тема, за погрешното противопоставяне на европейската и балканската интеграция. Трябва да кажем няколко много важни факти, да ги споменем по този въпрос.
Първо, двете направления на българската външна политика разбира се са свързани, но не се предполагат като необходими условия едното и другото. В този смисъл България можеше никога да не членува и да не иска да членува в Европейския съюз, но тя беше задължена да води активна балканска политика.
От друга страна очевидно балканската политика не може да се представи като предусловие, като предварително условие да изпълним определени ангажименти в балканската си политика, да постигнем нещо на Балканите и тогава България да бъде интегрирана към Европейския съюз, защото на Балканите има много страни, които имат проблеми и ако ние чакаме всички страни да решат своите проблеми, в следващите 15-20 години може никога да не изпълним това драстично условие за членство в Европейския съюз. Никой такова условие не поставя на страната.
Ние имаме отлични отношения, политически отношения с всички свои съседи. Нашите съседи на Балканите са втори по значение икономически партньор на България след страните -членки на Европейския съюз. За нас регионалното направление на политиката ни е жизненоважно за националната сигурност. По този въпрос, по тези ясни констатации едва ли може да има дискусия, но по отношение на интеграционните процеси задължително трябва да се знаят две неща: първо, че има, България има огромен напредък в европейската си интеграция. Огромен напредък изразяващ се първо в асоциирането, след това в търговските споразумения, митническите споразумения и накрая в реалните преговори за членство в адаптирането, хармонизирането на българското законодателство с това на Европейския съюз. България все повече прилича и се стреми да прилича на европейска страна, въвеждайки европейските норми вътре в себе си.
И второ нещо, което трябва да се знае, е, че няма балканска интеграция. Такова понятие няма - за тези, които не са разбрали ще го подчертая съществено... (Шум и реплики сред опозицията.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Кой е казал това?!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Кой го е казал ли? Ето репликата! Грешка е противопоставянето на Европейския съюз и балканската интеграция, произнесъл един лидер тук преди няколко дни. (Шум на недоволство от блока на ДЛ.)
Значи, понятие балканска интеграция не съществува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Има, за България има още едно интеграционно направление. Трябва да се назове то тук и това е ЦЕФТА - Централноевропейската асоциацията за свободна търговия, където има споразумения, където има договори, където благодарение на изпълнението на тези договори България бързо увеличава стокообмена си със страните от Централна Европа, но това не е балканско направление. От балканските страни в ЦЕФТА влизат само Румъния и България. Останалите пет страни не са част от това балканско направление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Затова българското Народно събрание ще направи много груба грешка да допусне каквато и да е замяна на главното европейско интеграционно направление на българската политика с несъществуващо балканско направление на интеграция.
Следващият въпрос... Говоря тези неща, защото те са изключително важни! Беше казано, че е абсурдно свързването на визите и Пакта за стабилност. Някои посланици на страни от Европейския съюз твърдяха миналата седмица, че не е логично свързването. Моето мнение е противно. Аз считам, че е реално свързването на визите и Пакта и абсолютно логично е тези въпроси да бъдат разглеждани заедно.

Визите са геополитика. Пактът - също. Защо визите са геополитическо решение, защо са геополитически проблем? Защото дали ще има или няма да има визи определя основното направление на гражданската, социалната и икономическата активност на всяка държава. България не прави изключение. Ако два месеца се редиш за визи, за да пътуваш за дадена страна и няма визи, за да пътуваш за друга, очевидно цялата ти активност се насочва там, където можеш да пътуваш свободно и се възпира активността ти там, където има визови ограничения. Визите са геополитика, защото сочат цивилизационната принадлежност на дадена страна. Ние искаме да няма визи с Европейския съюз, защото имаме принадлежност и се чувстваме принадлежащи към европейската цивилизация. Ще дам един пример - примера с Хърватска. Хърватска няма визи, макар да не е асоциирана към Европейския съюз страна. Хърватска няма визи, независимо че още не води преговори за членство. Но Хърватска е част от геополитическото пространство на Европа. Ние искаме да станем точно такава част!
Защо Пактът е геополитика? Защото решава ключовия въпрос за мира и войната на европейския континент с участието на всички заинтересовани държави и организации. Пактът беше направен в едно много трудно време, в средата на миналата година, като опит да бъде решена югославската криза. Пактът беше направен като продължение на усилията на всички страни в Европа и на всички техни организации да постигнат мирно и трайно решение за Косово. Който иска, нека да го прочете внимателно и ще се убеди в това.
Пактът обаче е една декларация. Пактът не е съюз, той не е споразумение. Пактът за стабилност не е част от международното право. Той не е инкорпориран в българското вътрешно законодателство. Вие не сте гледали нито един документ и правителството не е гледало такъв документ, с който да се формират правила за участие или инкорпориране на тезите на Пакта в българските вътрешни закони или в българската вътрешна уредба. Пактът е декларация, Пактът е политическа инициатива, проект за умиротворяване на региона.
Пактът постигна много свои цели. Пактът не е постигнал някои от най-важните си цели, например, Пактът не е гарантирал мирния процес в Косово. Все още съществуват много дилеми около този проблем. (Неразбираема реплика от място на господин Любомир Пантелеев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Пантелеев!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И още по един начин са свързани Пактът и визите. На този начин искам да ви обърна внимание, защото, според мен, тази връзка е изключително важна. Ние участваме в Пакта и така казват и много други влиятелни европейски политици, включително тези, които се занимават с реализацията на неговите идеи и тези, които се занимават с европейското разширяване, защото сме източник на стабилност, защото сме част от решението на проблема за умиротворяването, демократизацията на Балканите, за изграждането на пазарни икономики. Ние не участваме в Пакта, защото сме страна, която има проблем. Ние участваме в Пакта и поради друга причина, защото искаме да даваме убедителен модел на останалите Балкански страни за това как се осъществява успешно преходът, как се решава въпросът за европейската интеграция. Ние сме много напред в сравнение с останалите страни в преход - участнички в Пакта, в решаването на всички въпроси за демократизацията на страната и за нейната европейска и евроатлантическа интеграция.
Ето защо, когато тук на предишния голям дебат в Народното събрание господин Георги Първанов и ако не се лъжа господин Ангел Найденов казаха, че България е политически нестабилна страна, те визираха България като страна - проблем на Пакта за стабилност, тоест, че България трябва да бъде държана в някаква политическа реанимация, защото е източник на политическа нестабилност. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Стига си лъгал, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Дали ще бъде държана България в политическа реанимация чрез пакта или по някакъв друг начин, няма значение.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ти имаш нужда от реанимация!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз считам, че България не може да приеме такава роля и България не заслужава такава роля.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Как направи този извод?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И накрая, ние трябва да дискутираме политически и следния важен въпрос: трябва ли България да защити националния си интерес, като подготви активни и силни външнополитически отговори, в случай че не бъдат премахнати визите? Трябва ли да покажем, че не приемаме да бъдем "трета ръка" европейци? Трябва ли да изискваме обещанията, които са ни дадени, да се изпълняват? Трябва ли да не се примиряваме с ролята на забравен периферен ъгъл на континента и да настояваме за своите права? Моят отговор е: трябва! Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
По-нататък ще процедираме по следния начин. Има три проекта за решения във връзка с изслушването на министър-председателя. Има становище на Комисията по външна и интеграционна политика по проектите за решения.
Има възможност и за дебатиране от страна на всички народни представители, от страна на всички парламентарни групи съобразно нашия правилник. И накрая ще се гласуват проектите за решения така, както изисква правилникът по реда на тяхното постъпване.
Водеща комисия, на която са разпределени проектите за решения, е Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата председателят на тази комисия господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за декларация № 054-03-8 относно процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и
премахването на визовите ограничения за българските граждани, внесен от Георги Седефчов Първанов и група народни представители, проект за решение № 054-02-104 относно изваждането на България от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътуване в Европейския съюз ,
внесен от ПГ на СДС, ПГ на НС и ПГ на БЕЛ и проект за решение № 054-02-105 относно процеса на присъединяване
на република България към Европейския съюз и премахването на визовите ограничения за българските
граждани, внесен от народните представители
Юнал Лютфи и Кемал Еюп

На свое заседание от 9 ноември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за декларация № 054-03-8 относно процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и премахването на визовите ограничения за българските граждани, внесен от Георги Седефчов Първанов и група народни представители, проект за решение № 054-02-104 относно изваждането на България от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътуване в Европейския съюз, внесен от ПГ на СДС, ПГ на НС и ПГ на БЕЛ и проект за решение № 054-02-105 относно процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и премахването на визовите ограничения за българските граждани, внесен от народните представители Юнал Лютфи и Кемал Еюп и прие следното становище:
Като отчита:
- проведените на 8 ноември 2000 г. политически консултации на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили с парламентарните групи на Народен съюз, Българската евролевица, Демократичната левица и Обединението за национално спасение;
- дебата от извънредното заседание от 9 ноември 2000 г., на което бяха изслушани министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова и министърът на вътрешните работи господи Емануил Йорданов по визовия въпрос;
- проведената дискусия по проекта за декларация № 054-03-8 относно процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и премахването на визовите ограничения за българските граждани, внесен от Георги Седевчов Първанов и група народни представители по проекта за решение № 054-02-104 относно изваждането на България от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътуване в Европейския съюз, внесен от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, Парламентарната група на Народен съюз и Парламентарната група на Българската евролевица и проекта за решение № 054-02-105 относно процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и премахването на визовите ограничения за българските граждани, внесен от народните представители Юнал Лютфи и Кемал Еюп;
- постигнатото общо съгласие по проекта за решение № 054-02-104 относно изваждането на България от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътуване в Европейския съюз, внесен от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, Парламентарната група на Народен съюз и Парламентарната група на Българската евролевица, до т. 5 включително, след направените поправки Комисията по външна и интеграционна политика:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следното:
"РЕШЕНИЕ
на Тридесет и осмото Народно събрание на Република
България
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с проведеното изслушване на министър-председателя на Република България по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно изваждането на България от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътуване в Европейския съюз, Тридесет и осмото Народно събрание на Република България
РЕШИ:
1. Приветства положителната оценка на Европейската комисия за постигнатия от България значителен напредък в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и предприетите мерки за борба с незаконната имиграция и за управление на граничния контрол. Тази оценка е потвърдена в предложението на Европейската комисия за изваждането на Република България от негативния визов списък и предоставянето на безусловен безвизов режим на българските граждани.
2. Приветства Резолюцията на Европейския парламент от юли 2000 г., с която се подкрепя предложението на Европейската комисия и очаква от него бъдеща подкрепа за България по този въпрос.
3. Изразява тревога, че въпреки началото на преговорите за членство на България в Европейския съюз, констатирания напредък, направените предложения на Европейската комисия и гласуваната Резолюция на Европейския парламент, Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи може да съхрани визовия режим за българските граждани.
4. Настоява Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи да приеме решение за въвеждане на безусловен и недискриминационен безвизов режим за българските граждани.
5. Възлага на правителството да продължава да защитава националния интерес на страната, като не допусне подмяна в стратегическата ориентация на България за членство в Европейския съюз и да отстоява спазването на принципа от Хелзинки, според който всяка страна-кандидатка се оценява индивидуално съобразно своите достижения.
6. До вземането на решение за снемане на визовия режим правителството настоятелно:
- да предизвика дебат с европейските партньори за геополитическото бъдеще на страната, за да потвърди мястото на България в процеса на европейското разширяване и не се допусне поставянето му в други външнополитически рамки;
- да предефинира мястото на България в регионалните форми на сътрудничество в съответствие с така очертания български интерес.
Комисията по външна и интеграционна политика подкрепи така предложения проект за решение, както следва:
- от 1-ва до 5-та точка с общо съгласие;
- 6-та точка бе приета с 9 гласа "за", 6 гласа "против"."
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Преминаваме към разисквания.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! България принадлежи исторически и духовно към европейското пространство. По дух и самочувствие българите никога не са преставали да се чувстват европейци. Членството на България в Европейския съюз е стратегически избор.
Парламентарният и общественият консенсус по всички въпроси на евроинтеграцията трябва да издържи на многобройните изпитания, които ще възникнат в нашето движение към Европейския съюз.
Парламентарната група на Демократичната левица вижда смисъла на настоящия дебат в две посоки.
Първо. Чрез Народното събрание да се даде ясен знак, да се отправи едно категорично послание към Европейския съюз за единното становище на българската страна за отпадане на списъка от визовия режим. В същото време българският парламент трябва обективно да оцени хода на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз, да вземе отношение към постиженията, но и към пропуските, проблемите и откровените гафове на правителственото мнозинство.
Българските социалисти предложиха и ще гласуват за позиция, в която Народното събрание единодушно да се обяви за незабавното и ефективно изваждане на България от негативния списък и за това българите да получат право да пътуват без визи в европейските страни. Ние смятаме, че половинчати решения, при които на практика остават ограниченията за пътуване на български граждани в Европейския съюз са неприемливи и с отрицателен ефект по отношение на европейската интеграция.
Българските социалисти, а бих казал и цялата българска левица, настояват за справедливо решаване на въпроса с визите. Не е редно една страна, която е в преговори за членство в Европейския съюз, да има проблеми с придвижването на своите граждани до и в рамките на съюза.
Несправедливо е обвързването ни с друга, трета страна.
От друга страна, израз на недалновидност е разгръщащата се и стимулирана от управляващата десница антирумънска кампания.
Точно преди 5 години, уважаеми госпожи и господа, с резултат близък до консенсусния, Народното събрание прие декларация, в която протестира срещу визовия режим. Вярвам, че и днес народните представители от различните групи ще постигнем съгласие по единен текст. Ние добре съзнаваме необходимостта всички държавни институции, политически сили и граждански структури да се обединят в усилията си за намиране на положително решение. Не просто за изваждането на България от черния списък, но и да се сложи край на унизителните опашки пред чуждите посолства.
Изпълнителната власт в България направи много по изпълнение на изискванията за отпадане на визовия режим. Това се отнася в значителна степен и за работата на сегашното правителство, което постигна позитивни резултати в борбата с незаконната емиграция и за управление на граничния контрол.
Истината е обаче, уважаеми госпожи и господа, че ако сега има сериозни съмнения за отпадането на визите и за цялостния ход на евроинтеграцията, то е, защото на правителството му остана много несвършена работа тук, в България и в дипломатически план.
Две години нашата дипломация дедраматизираше проблема, внушаваше спокойствие и оптимизъм. Та нали най-малко три пъти отваряхте, уважаеми господа отдясно, шампанското заради падането на визите?!
Преди близо година, по повод на поканата за преговори с Европейския съюз, в една широка аудитория беше казано, цитирам: "Всеки трябва да може да носи своя кръст. Много елементарно и прието е от всеки европеец правило № 1 на нашата цивилизация. Не можеш да считаш, че друг е виновен или че друг е отговорен за собствената ти участ. Ние непременно търсим враг в момента, в който се препънем с кръста си, веднага търсим кой ни е препънал. Ние винаги търсим оправдание, търсим на кого да прехвърлим своя кръст".
Тази забележителна мисъл на премиера Костов в лекцията му пред студенти най-точно обяснява поведението на СДС днес. Впрочем, така се цитира, господин Костов, а не с недомлъвки, както Вие го направихте.
Управляващите днес се опитват по всякакъв начин да прехвърлят вината за собствените си провали върху Европа, върху българския парламент, върху опозицията и върху медиите.
Ние приехме дебата, имаме предложение и, както вече споменах, ще гласуваме за единна позиция. Но това не означава, уважаеми госпожи и господа, че ще ви спестим неудобните въпроси.
Същинският въпрос не е само и не е толкова до КПП-та и до личните документи. Въпросът е в това, че независимо от новите си карти за самоличност огромното мнозинство от българските граждани никога няма да пътуват за Европа, няма да видят не само Брюксел, но и собствената си столица. Мнозина от тях не могат да се придвижат до областния или дори до съответния общински център. Това закрепостяване обяснява факта, че стотина хиляди български деца са извън училище и че те никога, за съжаление, няма да бъдат конкурентоспособни на европейските си връстници.
Безработните сега не могат да се придвижат до общината, за да се подпишат за социалните си помощи. Болните гаснат, без да могат да стигнат до съответните здравни центрове.
Шенгенските визи, уважаеми госпожи и господа отдясно, са наистина един голям проблем. Но още по-голям въпрос е българският Шенген. Младите искат да пътуват към Европа не защото имат нови лични карти, а защото не могат да се реализират, защото не могат да живеят сносно тук, в България.
Госпожица Михайлова заяви в ефир, че в контактите си с европейските партии и институции БСП внушавала решаване на визовия въпрос след изборите. Струва ми се, че вие малко преувеличавате влиянието на БСП, господа. Доскоро твърдяхте, че сме в тотална международна изолация, а сега отивате в другата крайност (единични ръкопляскания в ДЛ) - твърдите, че ние можем едва ли не да повлияем в такава степен на Европейския съюз.
И тъй като клюката беше повторена и от други представители на десницата, трябва да ви кажа: това е едно много елементарно, това е, бих казал, едно махленско ниво, дами и господа.
Сериозната политика не се прави на основата на слухове с постановката "говори се". И за Вас, господин Агов, се говорят много различни неща, но ние не занимаваме парламента и обществото с тях. (Смях и ръкопляскания в блока на ДЛ.)
Българските социалисти, българската левица винаги са били категорично и последователно за приобщаването на България към Европейския съюз, винаги сме лобирали за това, в това число и за решаването на проблема за визите. Ние имаме своя принос за това, че Парламентарната група на Партията на европейските социалисти подкрепи искането за изваждането на България от визовия списък. Проблемът на ниво парламент и парламентарни групи обаче е решен. Въпросът вече е на ниво изпълнителна власт.
Управляващата десница, вие, господа и дами отдясно, просто не си вършите работата. Къде е впрочем господин Вим Ван Велцен сега, да се застъпи за България, вместо да поучава, както го правеше, българските гласоподаватели кой може да постигне членство на България в Европейския съюз и кой не?
Проблемът за визите е част от един цял комплекс въпроси, свързани с цялостния ход на преговорите за членство в Европейския съюз. А последните новини от Брюксел са доста противоречиви и всички те минават под общия знаменател на неудовлетворителните оценки за темповете, резултатите и перспективите на евроинтеграцията на България. Началото беше сложено със задочната полемика между премиера Костов и комисаря Ферхойген. Казаното от господин Ферхойген преди десетина дни, при цялата му дипломатичност, изразяваше неудовлетворение от темповете на нашата подготовка и очерта една неяснота относно перспективите. Оценката му, че в България няма функционираща пазарна икономика звучи доста тежко. Тогава премиерът Костов не отговори по същество, само демонстрира видимото си раздразнение.
Годишният доклад на Европейската комисия за България, без да пренебрегва позитивните моменти, открои други особено сериозни проблеми. "Съдебната власт продължава да е слаба", се казва в доклада. И аз бих добавил, че такава я иска именно екипът на господин Костов. "Корупцията продължава да бъде сериозен проблем." Цитирам точно доклада и се питам дали пак ще кажете, че в тези констатации има нещо лично, така както беше по повод на полемиката ни от началото на сезона.
Поканата за преговори с Европейския съюз беше доверие в аванс, повече израз на политическата воля на Съюза, отколкото на резултат на реалните успехи при постигането на критериите за членство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Първанов, прощавайте, ако се изказвате като вносител, времето изтече.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не се изказвам като вносител.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Излиза от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ще ни го приспаднете, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, продължавайте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви.
Повтарям, уважаеми госпожи и господа, поканата за преговори с Европейския съюз беше доверие в аванс, повече израз на политическата воля на Съюза. Тогава още премиерът Костов и СДС трябваше да разберат, че в движението към Европейския съюз повече нищо няма да получаваме даром.
СДС обаче пропиля и този кредит, който получихме преди около година. Още в дните около избора на новата Европейска комисия комисарят по въпросите на разширяването формулира няколко много важни постановки, които още тогава трябваше да бъдат добре чути и разбрани от управляващото мнозинство. Цитирам: "Критериите за членство, приети в Копенхаген, не подлежат на промяна дори и в името на по-висши политически съображения."
През последните години правителството и управляващото мнозинство отдалечиха България от задължителните критерии. Може да се каже, че отдалечиха България от Европа. (Шум и реплики в мнозинството.)
Крайно време е да разберем, че членството в Европейския съюз и решаването на всички съпътстващи проблеми ще бъде резултат от успешното ни икономическо развитие, а не предпоставка за това. Или казано по-простичко, ще бъдем в Европейския съюз тогава, когато си решим проблемите, а не бива да търсим членството в Съюза, за да можем да се справяме по-лесно с тези проблеми.
Ние трябва да си даваме ясна сметка за цената, която плащаме по пътя на своето евроинтегриране, цената, която плаща нацията, обществото и всеки българин поотделно. Но трябва да отчитаме и цената, която европейците плащат за разширяването на Европейския съюз на изток. Всички други планове са сметки без кръчмар. Разширяването, в това число и нашата интеграция, е дълъг и сложен процес на общи усилия и на взаимноприемливи компромиси.
За разлика от Съюза на демократичните сили, ние от Парламентарната група на Демократичната левица посрещнахме Пакта за стабилност сдържано, без прекален ентусиазъм. Ние самите сме били критични по отношение на мудността. Изразявали сме недоволство от недостатъчното ресурсно осигуряване на отделните идеи и проекти.
Сегашната атака и заплахите от страна на управляващите срещу Пакта са или израз на неразбиране, или по-скоро на съзнателно подменяне на проблемите. Свързването на Пакта и визите наистина е абсурдно. Подобно блъфиране е израз на дипломатическа незрялост. Още повече - тук вече съм съгласен с господин Костов - че това не е пакт в класическия смисъл на думата, това е по-скоро инициатива. От подобни действия или дори само изявления можем само да загубим.
Все пак не бива да забравяме, че ние не сме донори, а се надяваме да получим финансова подкрепа. Пактът за стабилност има стратегически измерения на Балканите и ние трябва да работим за него коректно, без да пестим, разбира се, критичните си бележки. Ние не трябва да разбиваме Пакта или дори да го ерозираме, а трябва да дадем своя принос за засилването му, за реализацията на някои проекти, по които ние сме страна.
Като приключвам с темата за отношенията с Европейския съюз, искам да поставя още един въпрос. Защо правителството държи в пълно неведение обществото и парламента за хода на преговорите? През май т.г. ние около един месец обсъждахме тук, в парламента, декларация по темата "Външна политика и национална сигурност". Приехме позиция с консенсус. Защо обаче не се знае нищо за другите глави, по които се водят преговори, някои от които дори бяха затворени?
Моментът е особено важен, уважаеми госпожи и господа, за едно по-цялостно осмисляне на външната политика на България. Събитията в Югославия изискваха бърза, гъвкава, динамична реакция. Вместо това сме свидетели на тенденция за изоставане на нашето правителство от процесите в западната ни съседка, чиито нови държавни лидери успяват да съберат световно внимание и дори подкрепа. Не са блестящи отношенията ни с други балкански страни. СДС продължава да поддържа напрежението в отношенията ни с Русия. Правителството не успява да се ориентира в новата руска политика на Балканите. Драмата с българските медици дойде да ни напомни, че имаме една непоследователна политика в Близкия изток. (Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: С други думи, екипът и обкръжението на премиера Костов имат удивителната способност да ни конфронтират с всички. Това, че СДС се тресе от непрекъснати вътрешни конфликти, не ни интересува, както не ни засяга и това, че се изпокарахте с вътрешните си партньори. Но това, че ни противопоставяте на Европа, на Русия, на част от балканските страни, това вече наистина е национален проблем.
Особено е тревожно, че при всяка възникнала трудност правителственото мнозинство прави заявка за промени в стратегическата ориентация на България. И сега СДС, което дойде на власт с тезата, че е фаворит на Европа, сега реално се превръща в заплаха за европейското бъдеще на България. (Реплики на възмущение от СДС и ръкопляскания от ДЛ.) Правителството на СДС се люшка от едната в другата крайност, от сателитност и сервилност във външната политика, до излишна демонстрация на мускули. Защо не отстоявахте - питам ви, господин министър-председател - националния интерес? Защо не показахте характер тогава, когато беше и необходимо, и възможно? Когато предоставяхте въздушното ни пространство, например? Защо не го направихте, за да постигнете едно професионално и обосновано, национално достойно решение за атомната ни енергетика, а вместо това представяхте онези, които стояха на национални позиции, за антиевропейци?
Крайностите на правителството се илюстрират от многобройни действия за монополизация на външната ни политика до пълно бягство от отговорност, от евроилюзиите до скептицизма и дори до внушаването на враждебност, на антиевропейски настроения. СДС като управляваща партия прави България непредсказуем партньор. Към това трябва да се добави и постоянният стремеж редовно да се експлоатират външни теми, главно темата евроинтеграция, за вътрешна консумация. На България е необходима една прозрачна, предсказуема, последователна и балансирана външна политика. Във външната политика съгласието е необходимо и постижимо условие за развитието на успешни резултати. Именно тук са най-ярките и като че ли единствени демонстрации на парламентарен консенсус.
Но както досега, така и в момента стои въпросът защо СДС търси консенсус само когато е на тясно, когато губи? Просто защото иска да сподели отговорността, да я прехвърли от изпълнителната власт върху парламента. През декември м.г. премиерът Костов заяви, че тогавашният състав на кабинета не е в състояние да води преговори с Европейския съюз. Този извод, уважаеми госпожи и господа, е валиден с пълна сила и днес. Става все по-ясно, че това правителство не може да реши нито един от реалните проблеми на България и че е пречка за развитието на европейската интеграция на страната. Впрочем, завършвам с темата за консенсуса. Българското общество наистина има съгласие. То е за това, че този кабинет не може и не бива да управлява България, че не може да отстоява интересите на България и на обикновения българин. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа, колеги! Аз искам да започна като ви прочета оценката на Европейската комисия от 24 януари 1997 г. за българското правителство, която е... (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Разбирам, че не искате да я чуете, защото ви е лесно да не се връщате назад, но аз ще ви я прочета въпреки всичко, защото я чета пред българските граждани.
"Европейският съюз иска да изрази дълбоко безпокойство по отношение на последните събития в България, една държава, с която Европейския съюз е свързан с европейско споразумение. Бързи и ефективни структурни реформи са повече от необходими веднага да се състоят в тази страна, за да могат да защитят и възстановят икономиката." По-нататък те казват: "Необходимо е да се възстанови доверието на българските хора в демократичните институции. Европейският съюз призовава всички онези, които са загрижени за състоянието в България, да помогнат за стабилно и ефективно правителство, за да може то да бъде един възможен партньор на Европейската комисия и да изпълни всички онези неща, които са заложени в програмите и в целите на България в този момент."
Тази безпрецедентна оценка на правителството на Жан Виденов и на Българската социалистическа партия дава много ясна оценка за това откъде и от какъв момент тръгна България в своето управление през май 1997 г. (Ръкопляскания от СДС.)
Така че това, което аз слушам от господин Първанов, не е ли форма на амнезия или опит отново да бъдат подменени реалните факти в най-новата българска история? Господин Първанов, три години не са толкова много време и хората много добре си спомнят какво извърши вашето правителство. И аз считам най-малкото за неуместно да правите подобна оценка и да използвате такива силни думи днес, когато оценката на Европейската комисия и на Европейския съюз беше прочетена и съобщена в тази зала от главния преговарящ на Европейския съюз Майкъл Лии, а тя е, че България е постигнала значителен напредък и е успяла да превърне успешния си и силен старт в устойчива и успешна политика, което показва, че вие не сте нито във времето, нито в пространството, според мен дори не сте в тази страна. (Ръкопляскания от ОДС.)
Искам да ви напомня още нещо. Имаше една такава практика в България, че винаги трябваше първо да ни признаят отвън, преди да се сетим какво сме направили вътре. И аз си спомням, че имаше наши научни работници навремето, които трябваше да отидат в чужбина, част от тях да избягат в чужбина, да си представят научните открития, да станат учени от световна известност и чак тогавашните комунистически български правителства да ги признават и да ги направят лауреати на различни награди у нас. Очевидно тази практика не се е променила твърде много. Защото онова, което направи България през последните три години и половина е достойно за уважение.
Никой от нас не казва, че е свършено всичко - защото виждам, че влизаме в темата с доклада, - но ако беше свършено всичко, България още утре щеше да бъде член на Европейския съюз, нямаше да постави... (Силен шум и реплики от ДЛ.) Аз знам, че не искате да ме слушате, защото нещата, които казвам... елементарно, първо се изисква възпитание, за да ме изслушате, така че, ако не желаете да ме изслушате... Смятам, че в тази зала сме дошли, за да се слушаме. Нежеланието ви да ме изслушате за мен е доказателство за това, че нещата, които казвам, са абсолютната истина. (Шумът и репликите от ДЛ продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!


МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Искам да се спра с няколко думи за визите. Аз вчера казах пред Комисията по външна и интеграционна политика, че за мен въпросът за визите изправя българския политически елит пред един много важен въпрос, който беше засегнат и от министър-председателя: има ли консенсус в българския парламент и сред българските политически сили по отношение на онова, което беше направено в България за изпълнение на изискванията по Третия стълб "Правосъдие и вътрешни работи" или няма такъв консенсус? Вчера, когато бяха обсъждани в комисията трите различни декларации, на мен ми се струваше, че има шанс наистина да се обединим около една позиция, която да признае направеното от българското правителство. А то е направено и е признато от Европейската комисия и от нашите европейски партньори. И аз за онези, които не са чули, ще прочета думите буквално на комисаря Гюнтер Ферхойген, който казва: "Позицията на Европейската комисия е пределно ясна. Ние направихме предложението България да бъде извадена от черния списък и да се отменят веднага визовите изисквания. Това предложение беше основано на нашата оценка, че България е изпълнила абсолютно всички изисквания, съответстващи на Шенгенската система. Европейската комисия не споделя мнението на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи, че има проблеми с България. Това не отговаря на нашето предложение и то продължава да е актуално и ние ще настояваме решението на Съвета да бъде взето през тази година и то по такъв начин, че не само България да бъде извадена от негативния списък, но визовите ограничения да отпаднат наистина."
И аз понеже ще кажа няколко думи и за Пакта за стабилност, ще ви прочета думите и на комисаря по правосъдие и вътрешни работи: "Бих казал, че въпросът за визите е не само проблем на правосъдие и вътрешни работи, но това е въпрос политически."
И тук правя връзката с онова, което беше дискутирано в тази зала. Да, уважаеми дами и господа, въпросът с визите е политически и той е пряко свързан със стратегическия избор на България. И ако цялата тази емоция и прекъсвания, и изказвания от страна на лявата половина на залата е толкова емоционална, то е именно защото се касае за стратегическия избор на България. Вие знаете, че българското правителство положи огромни усилия и продължава да полага огромни усилия по отношение на регионалната ни политика. Аз няма да казвам нещата, които вие пределно добре знаете, но които не искате да си спомните отново в тази зала, защото те бяха поводът да квалифицират България действително като регионален фактор на стабилност, на държава, която съумя да преодолее изолацията и да постави на принципно нова основа политическите и икономическите си отношения, включително и отношенията със своите съседи. Незапомнени въпроси бяха решени, които стояха между България и съседните страни в продължение на десетилетия. Бяха проведени срещи, които са израз преди всичко и най-вече на политическо доверие между съседните държави. Ние бяхме онези, които успяхме да се срещнем и с президента на Югославия, и с политическите лидери в днешна Югославия - нещо, което междупрочем вие и до ден-днешен не сте направили! (Шум и реплики в ДЛ.)
В този смисъл аз искам да кажа, че българската външна политика от самото си начало и до днес винаги се е ръководила от желанието и от принципите да защитава българските национални интереси. Подчертавам, българските национални интереси. И в този смисъл за нас този дебат беше изискан именно в желанието всяка една политическа сила да вземе отношение по отношение на бъдещето на България и по отношение на българските национални интереси. Във всяка история на всяка държава има моменти, в които е важно кой политик на каква позиция ще застане. И аз благодаря на Българската социалистическа партия, че предложи този дебат да се води открито по Българската национална телевизия и по радиото, защото смятам, че е много важно българското гражданство да знае в съдбовни, в исторически моменти за България, в моменти, в които страната ни поема по път, който ще може да й гарантира бъдещето и просперитета, коя политическа сила зад какви позиции застава, а не да се използват евтини политически спекулации и да се търсят дивиденти, които могат да обслужат единствено и само партийни интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри, колеги! Дебатът, който водим днес, е наистина свързан със стратегически национален интерес на България, а именно интереса ни за това да бъдем част от пространството, наречено Европейския съюз, за това да се присъединим към Европейския съюз такъв, какъвто го определихме между другото в няколко акта на Народното събрание, включително и в акта, с който одобрихме общата външна политика и политика за сигурност.
Първият въпрос, на който естествено трябва да си отговорим, действително е дали визовият въпрос, визовата политика има връзка с процеса на разширяване на Европейския съюз, дали има връзка с общата политика на Европейския съюз, с неговата същност. Естествено, че това е така. И първото основание за този извод е Амстердамският договор, който обогати материята, която регулира Европейския съюз.
Една от основните характеристики на Амстердамския договор е, че той извежда на преден план проблемите за сигурността и общата визова политика и ги свързва. В Амстердамския договор се дава акцент на създаването на общо пространство за сигурност и именно поради това се въвежда правило или се предполага, че визовата политика ще стане обща, че тези документи или тези регламенти, които са регулирали външната политика, ще станат част от общото право на Европейския съюз. Тоест визовата политика наистина се определя от самия Амстердамски договор като геополитически въпрос, наистина това е част от прерастването на Европейския съюз на по-високо политическо ниво.
Вторият въпрос, на който трябва да си отговорим, е защо сега се поставя визовият въпрос и защо България настоява не само да излезе от така наречения визов списък, но и да отпаднат визите?
Онзи ден господин Романо Проди при представянето на годишния доклад за страните, които са в преговори, ясно каза, че Европейската комисия е обещала две неща. Първото е институционалната подготовка на Европейския съюз за това да може да приема нови страни членки и вторият е, че Европейската комисия ще даде тласък на процеса на разширяването на основата на принципите от Люксембург и Хелзинки за това всяка страна да се третира поотделно съобразно изпълнението на тези критерии.
Именно поради това България поставя въпроса за визовия списък. Защото този въпрос е част от процеса на разширяване.
Освен това трябва да имаме предвид един много съществен елемент. Тогава, когато България влезе в така наречения негативен списък, през 1995 г., в действие беше така нареченият Маастрихски договор. Тогава така наречената Шенгенска правна основа не беше част от общата политика на Европейския съюз, не беше част от достиженията на правото на Европейския съюз. И тогава имаше действително три зони, в които се разпределяха страните, имаше и така наречен сив списък освен черен списък. Сега самият Амстердамски договор въвежда в задължение в определен срок страните членки на Европейския съюз да уеднаквят своята политика по отношение на визите и да бъдат приети два списъка - бял списък, в който се включват страни, които не са членки на Европейския съюз, чиито граждани могат да пътуват безвизово, пресичайки границите на Европейския съюз, и така наречения черен списък, също на страни, които не са членки на Европейския съюз, но за които се изискват визи при пресичането на границите. Самият Амстердамски договор не предопределя наличието на така наречена "сива зона". Тези страни, които са в белия списък, трябва да преминат на безвизов режим.
Това е следващото основание, въз основа на което ние желаем и настояваме България да излезе не само от негативния списък, но и да премине в безвизова зона.
И естествено другата огромна разлика от 1995 г. е огромната разлика в състоянието на критериите по така наречената политика по правосъдие и вътрешни работи. А между другото, общата визова политика оттук нататък ще обхваща трите стълба на Европейския съюз. Наистина тя се превръща в общ политически въпрос. А свършеното от България по отношение на тези критерии се признава и в трите доклада на Европейската комисия през тези три години. Освен това е факт, че Европейската комисия, Европейският съюз въвежда един принцип - тази страна от страните, които са в преговорен процес, която вече изпълнява политическите критерии, която вече е в преговорен процес, може да бъде част от тази обща политика за сигурност, в която влиза и общата визова политика.
След като този принцип е налице, България с пълно основание може да претендира и трябва да претендира за отпадане на визовия въпрос, за отпадане на визите по отношение на българските граждани.
Ето защо Народното събрание трябва да даде своето послание. Ето защо, и именно поради това, че този въпрос е част от въпроса за присъединяване на България към Европейския съюз, част от нашия стратегически, национален интерес ние, в началото на този политически сезон поставихме въпроса за общия консенсус, за усилията на всички политически партии в Народното събрание по този въпрос. Затова не само на парламентарно ниво, но и на политическо равнище да положим усилия.
Факт е, че освен огромните усилия през тези три години на правителството, благодарение на които се постигнаха тези резултати, и българските парламентаристи положиха много усилия. Факт е, че всички парламентаристи например от Съвместния парламентарен комитет през тези три години и то независимо от коя политическа сила са те, полагаха усилия и поставяха въпроса за визовия въпрос. Ето защо ние поставихме въпроса и за политическата подкрепа преди два месеца. И наистина тя е от изключително голямо значение. И когато говорим за това аз искам отново да отбележа вчерашната резолюция на Европейската народна партия, която беше приета конкретно за България и в която се настоява Съвета на министрите да извади България не само от негативния визов списък, но и да премахне визовият режим.
Аз, и между другото във връзка с този въпрос, господин Първанов, понеже попитахте за господин Вин Ван Велцен - по предложение на господин Вин Ван Велцен беше направена тази резолюция. Той беше един от съвносителите и той направи конкретно изказване в подкрепа на България, с което демонстрира своята подкрепа, демонстрира политическото виждане на себе си и на партията, която представлява, по този въпрос. Силно се надявам да можете да давате такива конкретни примери и вие по отношение на вашите възможности за партията на европейските социалисти и то не за общи резолюции, а за конкретна резолюция по отношение на България.
Ето защо ние днес с решението, което трябва да приемем, аз съм сигурен, че такова решение ще бъде прието, трябва да направим няколко послания. Естествено е, че първото послание трябва да бъде насочено към Съвета на министрите и ние категорично да настояваме визовият режим да отпадне за България. Естествено е, че трябва да се позовем на последователната политика на Европейския парламент и на Европейската комисия, защото те дадоха оценката за България и те поставиха въпроса именно на политическо равнище. Визовият въпрос те го определиха като политическа визия за Европа. Но това няма да бъде достатъчно, ако България не даде конкретна оценка за евентуално негативно решаване на въпроса или решаването на въпроса по такъв начин, който да не доведе до отпадане на визите. И ако вследствие на тази оценка ние не отправим конкретни послания, това решение няма да бъде сериозно. Това решение няма да бъде достатъчно и всъщност то ще бъде обезсмислено. Трябва да дадем отговор на следния въпрос: дали, ако визовата политика по отношение на България се запази, независимо дали ние ще излезем от негативния визов списък, дали това няма по един или друг начин да започне да променя нашия стратегически национален интерес, нашата стратегическа ориентация, независимо дали ние желаем или не.
Тук беше направена вече оценка от министър-председателят защо визите са геополитически въпрос и защо оставането в тази визова зона при все че всички останали кандидатки са извън нея, при все това, че вече визовата политика е част от общото право на Европейския съюз, няма да започне да променя нашата стратегическа ориентация. Защото е естествено българските граждани, българският бизнес да се насочва натам, накъдето може да се пътува свободно. Естествено е, че българското правителство през последните няколко месеца полага усилия именно в тази посока. Но е и съвсем естествено и съобразно Конституцията Народното събрание да възложи на правителството да даде още по-голяма подкрепа за тези негови усилия за недопускане подмяна на нашия стратегически интерес, за непоставянето му в други външнополитически рамки. Тази оценка ние трябва да дадем, защото това послание трябва да се чуе и от българските граждани, и от нашите европейски партньори.
И вторият въпрос, на който трябва да отговорим, е: дали, ако тази визова политика се запази и след като това наистина ще започне да променя нашата стратегическа ориентация, какво ще бъде оттук нататък значението на регионалните форми на сътрудничество? Защото смисълът на тези форми на сътрудничество е те да спомогнат за осъществяването на най-големия ни интерес, а именно членство в Европейския съюз. Тогава, когато този интерес започва да се подменя, се подменя и смисълът именно на това регионално сътрудничество, защото България, оставайки само в тази зона на сътрудничество, и по един или друг начин получавайки геополитически послания за общата европейска зона, трябва да даде много ясен геополитически отговор. Трябва да даде отговор за това, че ние няма да допуснем нашият стратегически интерес да се подмени, няма да допуснем регионалните форми на сътрудничество да подменят общия процес, генералната ни цел за членство в Европейския съюз. Ако ние не дадем такова послание, това означава, че ние няма да покажем оценката, която ние правим по отношение на този въпрос. Няма да покажем ясно послание към нашите европейски партньори. Затова аз съм убеден, че решението ще има смисъл само, ако дадем оценка и дадем геополитически отговор по отношение на нашата основна стратегическа цел. И именно поради това се надявам, че ние ще постигнем консенсус.
Ако през 1995 г. консенсусът се е основавал също на желанието ни да защитим националните интереси, то днешният консенсус се основава и на реални факти, на постигнатото през тези три години и половина, на огромния напредък и на обективното основание, което България има да постави този въпрос. Защото преди всичко ние казваме, че отговаряме на всички обективни предпоставки и като свършено в областта на правосъдието и вътрешните работи, и като факт, че ние сме страна в преговорен процес. В този смисъл обаче днес, според мен господин Първанов нанесе един много сериозен удар на този консенсус. Нанесе сериозен удар на стремежа на всички парламентаристи, на цялото общество в момента този въпрос да се реши. Защото той каза, че ако въпросът не бъде решен, това ще се дължи на несвършеното от страна на България, на несвършеното от страна на българското правителство. Обвърза този въпрос и с доклада на Европейската комисия и то, позовавайки се само на насоките, без да се позове на това, което е свършено и на реалната и категорична констатация, че България регистрира за трета поредна година забележителен прогрес. Поставяйки по този начин нещата, Вие всъщност изваждате аргументите на българските политици. Вие всъщност по този начин казвате, че България не е свършила всичко, което е необходимо, за да излезе тя от негативния списък.
В същото време обаче във Вашето изказване вие по един блестящ начин удовлетворихте интересите на всички европейци във вашата партия, започвайки от тези, с които преди няколко дни господин Овчаров се среща и с които заявихте, че имате общи идеи, преминавайки през момчетата, които изгориха знамето и които обаче между другото, за разлика от вас, са много по-откровени, и стигайги до себе си и до вашето ръководство, което заявява, че е европейски ориентирано.
Аз обаче силно се надявам, че всички политически партии днес, включително и БСП и депутатите от БСП, а най-вече депутатите от БСП ще могат да надмогнат способностите си на собствения лидер и ще се присъединят към консенсуса на това Народно събрание в защита на нашия национален интерес, а именно членството ни в Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата народният представител Веселин Бончев - независим.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господа министри! Жалко, че по този въпрос, по тяхно искане, го няма нито министър-председателят, нито министърът на външните работи. И те искат дебат, а ги няма. Ще караме и без тях.
Уважаеми колеги народни представители, искам да не се правят големи тиради с общи приказки като господин Абаджиев, а да се говори точно по въпроса - визовата изолация и дискриминация на България в последните 11 години. Да се спрем на реалности и факти в миналото, настоящето и бъдещето, защото народът е казал: "Кой каквото си направи, никой не може да му го направи".
Днес прочетох изследванията на "Прайс Уотър Хаус Купър" в Съединените щати, публикувани в световноизвестното списание "Оулстрийт Джърнъл", което чрез световните агенции вече е обиколило света с данни. И данните са взети за България за цялата 1997 и 1998 г. И данните показват, че България ще влезе в Европейския съюз след 600 години. Тази новина е обиколила вече света и питам госпожа външния министър: как ще опровергаете това, госпожо министър?
Второ. Не забравяйте, че Шенген не е от вчера. Шенген започна от 1991 г., когато нашите бивши братя с Вишеградската четворка ни изолираха и господин президентът Желю Желев проплака: не може ли тази четворка да стане петорка? Но нито Хавел, нито Валенса му обърнаха внимание.
Трето. Госпожо министър, попитайте вашия консулски отдел - до 1990 г. България имаше безвизов решим с осем държави, при които сега и пиле не може да прехвръкне. Защо стана така?
Четвърто. Уважаеми дами и господа, не е виновен българският народ. Всички знаем, че три години вицепремиерът, министърът на икономиката и главният преговарящ господин Божков обясняваше на Брюксел колко сме добре, какъв голям ръст имаме, как вървят реформите и само преди два месеца този човек, това негово интервю обиколи света, каза следното: в България нищо не върви, икономиката е в колапс, България ще получи ръст 1,8 на сто евентуално в 2008 г., бягат чужди инвеститори.
Питам ви, уважаеми господа, защо правителството в лицето на господин Божков три години лъжеше българския народ, лъжеше и Брюксел, и Европейския съюз? На какво разчитаме тогава? Кой ще ми отговори?
И тъй като отношението на българската правителство с Европейския съюз и Пакта за стабилност, аз от три седмици чакам отговор на актуалния си въпрос към министър-председателя, навярно днес ще ми отговори, няма да го засегна, но искам да ви кажа, че тази изолация и визова дискриминация на българския народ е последните единадесет години и всички, които са управлявали България през тези единадесет години, носят тази вина за срама и дискриминацията на трудолюбивия български народ. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Аз бих искала в началото да кажа, че е срамно в този дебат някои да хвърлят непрекъснато кал срещу България. Не срещу други неща, защото подобни неща в подобен момент в други парламенти няма да станат. Но, както е казал и Димитър Гичев: "Калта има това свойство, че изсъхва и пада."
Моите очаквания за дебата днес са доста по-различни от предишни случаи, когато в тази зала обсъждаме актуалните политически проблеми на страната. Проблемът е визовият режим за българските граждани и този проблем е нещо, което трябва да обединява политическите сили за неговото решаване, а не да ги разделя. И аз съм сигурна, че това очакват от нас избирателите, гражданите на Република България.
Ето защо аз ще започна с едно предупреждение към всички онези, които се опитват да използват това за аргумент на вече неофициално стартиралата предизборна кампания. Нечувано престъпление и предателство на националните интереси извършват онези, които се опитват да се възползват от този дебат и се надяват изваждането на страната ни от Шенгенския списък да се поотложи. Макар и да звучи символично, това означава отлагане на европейското бъдеще на България и такива конюнктурни политически грешки никому не са позволени.
Ние бихме искали да излезем от чисто популистичните доводи и да подчертаем истинския смисъл, истинската цел на нашите усилия за преодоляване на визовата бариера. Естествено, възможността за пътуване и опознаване на културата и традициите на останалите европейски народи е свещено право на българските граждани. Още по-важно обаче е осигуряването на възможности за икономически и културен обмен в най-широк смисъл и това не засяга интересите само на нашата страна. Абсурдно е повече от десет години, след рухването на желязната завеса и възраждането на европейските политически и културни ценности в нашата страна, да продължава изолацията, да се задълбочава браздата между нас и западната част на Европа. Комунистическите режими бяха онези, които се оградиха с визовата стена, за да предотвратят достъпа на своите граждани до постиженията, до духа на демократичната цивилизация. Доскоро тази стена бе използвана от европейските държави за собствена защита от посткомунистическия хаос и икономическата разруха, които заляха централната и източната част на континента.
Всичко това имаше някакъв смисъл до настъпването на неотдавнашните събития в Югославия, които доведоха до разсейването и на последния червен облак на Балканите. Допотопният национализъм, тоталитарните режими и агресията отстъпиха на модерното мислене и за първи път от много време насам има изгледи за траен мир и просперитет в Югоизточна Европа. Всичко това налага и един нов подход от страна на Европейския съюз за интегриране на този район. Тежките проблеми на посттоталитарния преход в тези страни налага спешно да бъдат спуснати символичните мостове на доверието, за да бъде Европа истински единна и демократична.
Дълбоките икономически и политически трансформации в българското общество увеличиха не само желанието на българите да пътуват, но направиха абсолютна необходимост икономическите връзки със страните от Европейския съюз. Нашата икономика преминава по тежкия път на реформата с едната цел - да стане конкурентоспособна и адаптирана към стандартите и изискванията на европейските пазари. Въпреки всичко успехът на тези болезнени реформи зависи до голяма степен от възможността за осъществяване на нормални търговски и икономически контакти между България и европейските страни.
Във века на Интернет и информационните технологии, на електронната търговия и на междуконтиненталните полети е недопустимо наши бизнесмени, хора, занимаващи се с култура и изкуство, всички български граждани да бъдат принудени да се редят на опашки пред консулските служби, да се явяват на интервюта и да заплащат много значителни такси, поради простата причина, че са се родили в България. Ние имаме все повече причини да се гордеем, че сме български граждани и че живеем в държава, в която през преходния период бе съхранен мирът и реформите дават резултати. Неуместно е нашето българско гражданство да се превръща в неудобство за онези, които желаят да пътуват и в този смисъл доста дълго чакахме преди категорично да поставим този въпрос.
Дълг на нашето правителство и на българската външна политика е да отстоява премахването на визовия режим въз основа на реалните постижения на страната ни от последните четири години - икономическата и финансовата стабилизация, въвеждането на ефективен граничен контрол и борба с престъпността, и те го правят. Тази позиция не може и не трябва да бъде обвързана с участието на страната ни в международни организации и програми, особено при положение, че излизането от Шенгенския списък е само първата стъпка от усилията за реабилитация на България в световен мащаб. Подобни стъпки трябва да последват и в двустранните ни отношения с много други държави. Предстои разгръщането на нормалните търговски и икономически отношения, за да може страната ни да се възползва от множеството регионални програми за развитие, както и от структурните фондове на Европейския съюз, една от които е и САПАРД.
Всичко това налага умерен и балансиран подход, който да не залага на търгуването на интереси и ангажименти на българската държава, а на обективните факти и на изпълнението на всички изисквания, поставени от страните-членки на Европейския съюз. За да бъде отстоявана такава позиция, е необходима категоричната подкрепа на българския парламент и ние от Народен съюз призоваваме народните представители от всички парламентарни групи да заявят своята подкрепа и увереност, че сме готови за това. В случая важното е не признанието на Европейската комисия, че страната ни е изпълнила условията, което е факт, а единодушното заявление на всички политически сили в България, олицетворено от нашето Народно събрание. Всеки, който не подкрепя една такава позиция, трябва да отговори защо. Това е и въпросът, който трябва да зададем и на нашите европейски колеги и да използваме всички свои сили и контакти, за да лобираме в най-добрия смисъл на думата за българските интереси. Другото би представлявало евтин популизъм и аз не вярвам, че може да бъде разбрано от когото и да било както у нас, така и в Европа.
Нека заедно да оценим и подкрепим упоритите и последователни усилия на правителството за постигане на тази цел. Премахването на визовите ограничения ще представлява един голям символ за преминаването на страната ни в една друга категория на партньорство със страните-членки на Европейския съюз. Така след поканата за започване на преговори за пълноправно членство в съюза България ще застане достойно на прага и ние сме убедени, че една такава стъпка само ще ускори нашето приемане. Интересите на държавата ни налагат днес да бъдат единодушни и аз ви призовавам за това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата народният представител Александър Томов, Парламентарната група на Евролевицата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Каква е целта на този дебат? Целта на този дебат не е да се връщаме към всички проблеми на вътрешното ни битие, към несъгласията и към спречквания между опозиция и управляващи. Целта на този дебат далеч не е отново да превръщаме тази зала в арена на конфликт и на политически двубои. Целта на този дебат е да изразим волята на народното представителство пред европейските институции в момент, който действително е решаващ за европейското бъдеще на нашата страна.
Ако ние не разберем тази цел, вероятно няма да разберем и момента, в който се намираме. И аз трябва да кажа, че България има опозиция, която вероятно е опозиция по принцип, но има и опозиция, която е отговорна.
Много неща има, които да кажа по икономическата и социалната политика и ще ги кажа след две седмици по бюджета. Но днес единственото, което се очаква от нас, е единение, единна позиция и единно послание като народ и нация. Нима не се разбира, че въпросът е на ръба? Не е вярно, че няма шанс България да бъде извадена от Шенгенския списък. Не е вярно, че в момента не се води дискусия в Брюксел или в Страсбург, или в много министерства на външните и на вътрешните работи. Дискусия се води и ние сме част от тази дискусия. И ако така разберем задачата си, вероятно ще разберем и целта. А тя е днес да излезем с единно решение и да се направи така, че да няма пет внесени декларации и да няма така, че една или друга точка да ни разделя. Днес нашето призвание е да излезем с единно становище и България да звучи единно. И ако правителството иска това, народното представителство трябва да го иска пет пъти повече, а българският народ, убеден съм в това, го иска най-много от всички нас. Проблемът за Шенген засяга всички българи. Нима не си даваме сметка, че 800 хил. души са зад граница, че те имат семейства, роднини, приятели, близки и всички тези хора страдат от това, че са по опашките пред посолствата? Тези хора страдат и по морални и психологически причини, защото се чувстват различни. Те се чувстват не като от това семейство, към което сме тръгнали и в което са ни приели по принцип, а европейци втора класа. И в Европа трябва да се схване това. Единадесет години се навършват днес от промените. Единадесет години на трудности, на мъка, на четири балкански войни. Единадесет години, в които ние дадохме много, а всеки българин плати и с плащането си за новите документи каза: аз искам да бъда по-близко. Мисля, че това са сериозни аргументи. Но ние трябва да си дадем сметка, че ваденето ни от Шенгенския списък има непосредствено и директно икономическо значение. Това означава на практика, че ние ще работим по-интензивно, ще имаме повече инвестиции и че ще можем по-ефективно да изнасяме своите стоки. Това се превръща в косвен икономически ефект, и то сериозен.
И накрая, много пъти през тази седмица казах и се радвам, че днес го чух от много оратори. Визите в сегашния момент не са просто документ или нещо по-добро за българите. Не само това. Това е геополитика. Ясна геополитика.
Защо е правилно в този момент народното представителство да изрази категорично и единно своето мнение? Защото, дами и господа, има няколко опасности, за които аз ще говоря, дори те да са в аванс. Има пет големи геополитически опасности пред нашия народ, пред нашата страна.
Първата. Да се забави процесът на европейска интеграция и той да се забави вследствие на процеси извън България, процеси, които се развиват в Балканския регион, процеси, които се развиват в Балканския регион като цяло. Този процес да се забави вследствие на общо положение на Балканите и на желанието на Европа в пакет да ни приближи. Да, но България не е заинтересована и е морално права да иска индивидуален подход, защото, ако ние потърсим друг подход или приемем друг подход, това означава да приемем нарушаването на принципа и на подхода, който беше наложен в Хелзинки. А този подход е единен критерий за всички, индивидуална скорост в зависимост от изпълнението на тези критерии. И ако в Европа има политици, които отстъпват от тези критерии, трябва да разберат, че това не е принципно и че това не е последователно.
Втората опасност. Няма защо да крием и да се крием в себе си. Замяната на Европейския съюз с Пакта за стабилност или неприближаването интеграцията с Европейския съюз с регионални пактове за сътрудничество е нещо, което е геополитически неприемливо и за България, а аз съм убеден - и за самия Европейския съюз. Но няма защо да се лъжем, че има политици, които мислят по този начин или които, изхождайки от текущите проблеми на еврото, текущите проблеми на Европа или на отделни страни или даже желанието на отделни данъкоплатци в Европа, могат да подменят критериите и ефектът отново да бъде отлагане. България трябва да схване, че това е принципен геополитически въпрос. Визите са мост това да не стане. Махането на визите е решаващият мост, по който това може да не се състои. Защото, ако подобно нещо стане дори за 4-5 години, това ще има фатални последици за конкурентноспособността на България, за нашите стоки, за нашите фондове, за нашите заводи. Всякакво отлагане, дори година или две, оставане по-дълго в буферната зона, на практика означава риск за стабилността и сигурността на България.
Третата теза. Дами и господа, скоро ще се състои една конференция, втори семинар. Ние бяхме вече на един за Западните Балкани. Впрочем хората, които се занимават с история на външната политика, знаят добре, че това е стара, повече от 100 години геополитическа концепция за региона. Няма Западни и Източни Балкани. Има Югоизточна Европа. Не може да има разделение на Балканите на две части. И когато днес говорим за визите и казваме: това е моментът, това е денят, защото след 1 декември ще бъде късно, ние го казваме, защото знаем, че има хора, които казват: Европа - да, но до католическата линия сега, православната - по-късно. Да мислим за други страни, за други геополитически проблеми. Да гледаме нависоко.

Българският народ не може да приеме да бъде гледан от високо. Той иска да бъде гледан право в очите, ясно и точно. Ние не можем да приемем концепция за разделение на Балканите и политическите приоритети от друг тип извън Хелзинки.
Четвъртата опасност, да бъдат подменени подходите от Хелзинки, цялостни критериите. Но това по същество означава да се подмени логиката на критериите от Копенхаген и от Амстердам. Това на практика означава да се въведат нови политически целесъобразности или да минем от концепцията за единните критерии към концепцията за политическата целесъобразност в определянето на геополитическите приоритети. Това не може да бъде приемливо за България. Българският народ не приема подобна философия. Това трябва да се чуе днес. Да, ние сме бедни, да, ние имаме много вътрешни грешки, имаме много проблеми, но това ние сме си го заслужили с 11 години до днес последователна работа на много правителства, с националния консенсус по европейската интеграция, за това, че няма българин, партия или партийка дори, които да са "против" това. И това ни откроява от много други европейски страни.
Ние имаме нова ситуация на Балканите, дами и господа, вън от съмнение. Но аз приемам становището, че Пактът за стабилност не е просто концепция за регионално сътрудничество и че това нещо е отделено от европейската интеграция, включително, в частност, и от проблема за визите. Ако човек се замисли по-дълбоко, ако вникне в текстовете, ако огледа новата ситуация на Балканите, ще разбере, че в действителност става дума за взаимно преплетени процеси. И в тази връзка - ние уважаваме нашите съседи. Днешната дискусия не бива да се превръща в дискусия срещу когото и да било около нас. Когато ние търсим себе си, не го правим за сметка на Югославия, Румъния, Македония или когото и да било. И е погрешно дори в медии, дори и от отделни журналисти, ние да се възползваме и да превръщаме днешния дебат и нашите искания в искания в замяна на интересите на други страни около нас. Но това ни дава, но това ни кара да мислим за това къде се насочват инвестициите на Запада, къде се насочват фондовете на Съюза. Ние не можем днес да не кажем, че от приемането ни в Пакта за стабилност е минала просто една година. А днес сме в коренно различна ситуация. И затова ние приемаме становището, че трябва поновому да се обмислят нещата, че има повод, причина, защото ние знаем какво става днес и в Белград, и в Скопие, и в Букурещ, и в София. И търсейки единните принципи и уважението към съседите си, ние трябва да отстоим собствения си интерес. Ако стоим в момента, ако не дефинираме отново своите интереси по много категоричен начин, ние няма да бъдем на мястото си. И тук това не е проблем само на кабинета, но и на опозицията, и на всички политически партии. Новата ситуация на Балканите изисква нови подходи, нови решения и нова външнополитическа активност.
Впрочем, тук беше цитиран Гюнтер Ферхойген по повод на изпълнението на нашите ангажименти. Хайде да можем да се похвалим, дами и господа. Ние, Българската Евролевица, преди 4-5 месеца обърнахме внимание на вътрешния министър за някои проблеми по границата. След 2-3 месеца получихме отговор и в едни неща бяхме удовлетворени, в други - не. Търсихме позитивно въздействие от гледна точка на решението след 2 седмици. И сега веднага ще кажа: днес истината трябва да бъде поглеждана в сравнение спрямо критериите, които ни бяха дадени преди година: границите, контрабандата, незаконната емиграция, новите паспорти. Извинявайте, ние не можем да се самобичуваме, защото сме решили голямата част от въпросите. Да, в балкански условия. Да, в много по-тежки условия. Да, защото една от нашите граници може да се окаже граница за Европа, а това е по-голяма отговорност. За дълги години може да се окаже граница на Европа. Но точно поради това, дами и господа, точно поради това трябва да намерим сила да кажем днес единно: да, свършили сме си работата в основни линии. И искаме това, което е насреща. И аз не визирам тук само едно правителство. Цели няколко, 5-6 правителства вероятно също са работили в тази насока. Много ни е лесно да намерим в момента какво не е свършил Виденов или Беров, или някой друг. Елементарно. Но днес нямаме този дебат, няма смисъл от този дебат. Днес има смисъл само от това, да кажем: "Имаме интереси и сме си постигнали своето." Е, тогава защо да не направим днес единна декларация и единно решение?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): По т. 6?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: По т. 6, второто тире, дискусионното. Предложение, което искам да оглася. За нас това предложение е достатъчно ясно и в контекста на предишните текстове, което да доведе до общ консенсус в залата. Ние подкрепяме и дадохме мнението си през тези 2 дни по самия подход, по начина, по който се стигна до този дебат. Но няма да има смисъл от всичко това, което направихме, ако днес не се излезе пред европейските институции и утре в Брюксел, в Страсбург и навсякъде не бъде изпратено това решение. Ние предлагаме да се преформулира т. 6, второто тире и да стане по следния начин: "Отново да дефинира мястото на България в регионалните форми на сътрудничество в съответствие с българския интерес за членство в Европейския съюз". Опасността, че се дава бланкетен текст, че този текст е неясен, се избягва по този начин. Три нови елемента има в тази редакция. Първо, критерият е ясен - членство в Европейския съюз. Вторият нов момент, достатъчно ясно е заявен приоритетът - Европейски съюз, в сравнение с всички регионални форми на сътрудничество. Градацията е ясна. И трето, дава се право на правителството, задължава се кабинетът, този кабинет и всеки следващ кабинет да търси по-ясно дефиниране на нашия интерес в новите балкански и европейски условия. Аз мисля, че това е разумно. Не виждам опасността, която се виждаше 2 дена по-рано, че ние ще напускаме, ще излизаме, ще влизаме. Пактът не е цирк, в който може да се влиза и излиза. Пактът е нещо, от което трябва да изстискаме нашия си интерес, да го усетим в контекст на това, което става. И според мен това предложение е действително обединяващо.
Призовавам народното представителство, дами и господа, да погледне днес, по изключение, над партийните интереси, да подкрепи този текст и в крайна сметка утре да изглеждаме просто като едно семейство, този път - българско, защото си заслужава! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Обединените демократични сили и Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата госпожа Мария Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В началото на есенната сесия на Народното събрание министър-председателят в своята реч се обърна към нас, народните представители, да ни помоли да работим заедно за излизане на България от визовия режим. България постигна значителен напредък в областта на вътрешните работи и правосъдието, в онази част, която касае граничния контрол, намаляване на нелегалната емиграция, подмяната на документите, подписването на спогодби за реадмисия, приемане на едно пълно законодателство, синхронизирано с европейското. Всички тези усилия бяха оценени и това доведе до едно предложение на Европейската комисия в началото на тази година - на 5 януари, което ясно дефинира, че България трябва да бъде извадена от негативния визов списък и че България, за България трябва да бъде гласуван безусловно безвизов режим за всички нейни граждани. Това беше подкрепено на 5 юли с едно голямо мнозинство в Европейския парламент. И ние тогава всички бяхме радостни в тази зала, с изключение на една част на нашите колеги, незнайно защо.
Тези успехи, всичко това, което се случи в съвременната ни история, не остават незабелязани от европейските политици. Дори вчерашните изказвания на комисаря Ферхойген, решението, което прие Европейската народна партия със специален текст за България, всичко това показва, че Европа оценява това, което прави България в посока на постигане на главната си стратегическа цел - присъединяването към Европейския съюз. Доказателство за това беше и поканата ни за преговори на 15 февруари и очакванията на българската общественост растяха през всичките тези месеци.
Днес ние сме изправени пред една възможност да дадем един много ясен политически сигнал към Европа за това, че българският парламент е единен в това свое становище.
Правителството на България желае и работи за постигане на една реалистична цел, за пълноправно членство в Европейския съюз през 2006 г., защото политическата система у нас безусловно е стабилна, защото тя се основава на демократичните принципи и ценности, защото всичко това, което ние правим в държавата, се споделя от страните - членки на Европейския съюз.
Повече от една година измина откакто в Кьолн държавите от Югоизточна Европа с подкрепата на авторитетни международни организации и институции, ръководени от визията за едни нови Балкани, представляващи неразделна част от Европа, положиха основите на стратегията на Пакта за стабилност. Принципите и целите на пакта, насочени към изграждане на сигурност и стабилност в Югоизточна Европа, а също и към ускоряване на интеграцията на региона в евроатлантическите структури, съответстват на външнополитическите приоритети на страната, но не могат да подменят стратегическата ориентация на България към пълноправно членство в Европейския съюз.
България със своето участие в пакта доказа, че като държава, която води предприсъединителни преговори с Европейския съюз и като един сериозен кандидат за членство в НАТО, показа на практика със своя потенциал, че може да допринесе активно за решаването на проблемите на регионалната сигурност. Със своите регионални инициативи, с домакинството си на последната маса № 3 страната ни се стреми към успешно утвърждаване на един нов тип европейски отношения на сътрудничество между държавите в Югоизточна Европа, които да превърнат региона ни в привлекателна зона за инвестиции и международна икономическа активност. България участва в пакта, и това трябва да се знае, като държава със стабилна демокрация и като надежден кандидат за пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО. България прие да участва в пакта, за да бъде разрешен основният проблем на региона, демократизирането на Югославия. И там ние участваме като страна, която генерира стабилност. Пактът за стабилност не бива да бъде заместител, не бива да бъде алтернатива на стратегическата ни ориентация за членство в Европейския съюз и ние сме обезпокоени, че може да бъде използван като механизъм за отлагане на същинската евроинтеграция на България. Пактът е една декларация, която формира зона, в центъра на която са Югославия и страните около нея, зона, в която съществена роля играе Русия. Ние знаем, че като страна, която е в процес на преговори с Европейския съюз и вече част от европейското пространство, не можем да се съгласим с каквото и да е отлагане и подмяна на това пространство. Защото едно половинчато решение на визовия проблем в края на месеца би означавало, че без да има причина Европа иска да ни остави в зона, отворена към Изток и затворена към Запад. Това означава, че бизнесконтактите, търговските отношения, културните ни отношения, младите ни хора ще започнат свободно да пътуват отново на Изток, но ще бъдат запретени да пътуват на Запад.
И днес ние трябва да дадем един много ясен отговор на едно такова, не дай си Боже, решение за България. Защото този политически отговор, който ние днес трябва да подготвим, е един геополитически отговор. И наистина в днешния дебат трябва да дискутираме именно това, каква е геостратегическата цел на България - членството в Европейския съюз или подмяната й с балканско членство.
От м. май 2001 г. Шенгенското споразумение ще стане част от правото на европейските общности, тоест част от ценностната система на Европейския съюз. Ако ние останем извън безвизовата зона, това за България означава, че ще бъде изолирана от Запада. Именно затова не е излишно днес този въпрос да се обвърже с въпроса за Пакта за стабилност. Защото той, както казах вече, е и друг вид зона, в която съществена роля имат страни, които не са страни - членки на Европейския съюз, и дори не са в преговорен процес. Аз като докладчик за Хърватско напълно споделям казаното от министър-председателя. Хърватско току-що се включи в международни инициативи, но въпреки това тя е в белия списък и има право да пътува без визи.
Това означава, че днес, 10 ноември, единадесет години по-късно, на тази дата ние трябва да излезем с едно решение, което да направи този ден един хубав ден за българската демокрация. Защото ако България не излезе с едно разумно решение, това означава, че ние ще разочароваме българите, които имат самочувствие на хора, които са изпълнили необходимото, за да могат да пътуват свободно в Европа. Като представител от София аз се запознах с едно проучване на НЦИОМ, според което 63 на сто от пълнолетните столичани смятат, че България разполага със сериозни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на визовото ограничение. И забележете, само 24 на сто са скептично настроени. Ако погледнем преценките от гледна точка на политическите им пристрастия, то тогава ще видим, че 76 на сто от симпатизантите на ОДС и 62 на сто от симпатизантите на БСП са на мнение, че България има с какво да защити искането си за отмяна на визите.
Аз си спомням, че мотото на предизборната кампания на левицата беше "Силата на разума". И аз призовавам колегите си отляво днес да упражнят силата на разума, когато гласуват това така съдбоносно за българския народ решение. И се надявам, че с нашата подкрепа и координираните ни национални усилия, мандатът, който ще дадем на нашето правителство за защита на националните ни интереси, ще преодолеят шенгенската стена и на 1 декември България ще се поздрави с едно справедливо решение за излизането ни от визовия списък, което би било един заслужен старт за България, за нейните граждани на прага на новия век.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри! Действително след такова емоционално изказване е може би трудно да се върнем към реалните, но сложни проблеми, които предстоят пред нас и навярно моето изказване ще ви прозвучи по-скучно, но все пак бих искал да започнем с това, което реално още трябва да свършим, за да може България колкото се може по-скоро да стане член на Европейския съюз. Смятайки, че това трябваше да бъде темата на нашия разговор днес, а не само визите, ние внесохме проект за решение, който засяга всички аспекти на процеса на присъединяване. В този смисъл желаехме по-широк дебат. Разбира се, в името на консенсуса, да постигнем общо съгласие, ние също приехме да ограничим дискусията, след като това предпочитат повечето парламентарни групи, до въпроса за визите, но това не означава в тази дискусия да намесваме фактори, които нямат никакво отношение към проблемите, стоящи пред нас.
Първо, ние, както и в очертаващия се проект, считаме и в нашия проект на първо място, че българите имат безусловното право да пътуват без визи в страните - членки на Европейския съюз, защото България като страна, водеща преговори, трябва да бъде наравно третирана с всички останали страни. Освен това България е подписала споразумение за реадмисии с всички страни от Шенген. Такива споразумения тя няма с Великобритания и Ирландия, но тези две страни поначало трудно подписват подобни споразумения. Тоест страната в областта на визите - и ние напълно подкрепяме това - е извършила всичко необходимо през последните не само три и половина години, защото преди тях имаше мисии, имаше анализи, от 1995 г. България активно работи и поставя въпроса за изваждане от визовия списък на всички нива, включително и в рамките на парламентарните контакти. И мисля, че тази политика на страната, на парламента, на българските правителства не може да се поставя под съмнение.
Следващото нещо, което следва да се отбележи е, че, както заяви и министър Михайлова, въпросът за визите безспорно е част от един политически въпрос, въпрос за цялостното присъединяване, както на срещата с нея е заявил вчера комисарят Виторино.

Именно в този смисъл е редно да дадем оценка на цялостните усилия на България за присъединяване към Европейския съюз, включително и за изпълняване на постиженията в областта на правосъдието и вътрешните работи. И нашият отговор, според мен, на това да се получи положително решение ще бъде засилване на инициативите на българското правителство, на българския парламент, на българските политически сили за постигане на тази положителна цел.
Неотдавна, в края на миналата седмица, Партията на европейските социалисти и навярно господин Тодоров ще потвърди това след малко подчерта, че процесът за присъединяване на страните от Източна и Централна Европа е необратим, че няма никакви фактори - нито стратегически, геополитически или тактически, които да поставят под съмнение това твърдо решение на Европейския съюз. Това ясно беше заявено от тази партия. Разбираме, че същото е заявила партията на нашите колеги от Съюза на демократичните сили, така че тук няма никакво основание, според нас, да се изразява априори съмнение, че Европейският съюз по някакъв начин има намерение или част от страните му да променят своята ориентация към България. И ние затова сме съгласни с всякакви текстове в декларацията освен текстове, които искат да подскажат или да намекнат, че ние се страхуваме, че нещо може да се случи, което да промени тази ясна позиция на европейските ни партньори, че процесът на присъединяването е необратим, че този процес зависи от усилията ни за изпълняване на критериите от Копенхаген и разбира се, според нас, този процес няма нищо общо с това да се противопоставя на сътрудничеството в региона, още по-малко в рамките на Пакта за стабилност.
Искам да ви напомня във връзка с това безпокойство за Западните Балкани, че първо аз поставих този въпрос на министър-председателя и на госпожа Михайлова във Външната комисия, когато обсъждахме стратегията на Република България неотдавна за нейната национална сигурност, но аз не предлагах ние да излизаме от Пакта за стабилност, а настоявах пред правителството да не допуска инициативи само за Западните Балкани, а още по-малко да приема ролята на донор, каквато то е решило да приема, разбрах вчера, по отношение на електроенергията, от госпожа Михайлова. И тя може би ще ни информира в каква степен сме донор на Сърбия и на Македония в тази област. Навярно и ние трябва да дадем нашия принос, но ние наравно с всички страни, засегнати от кризата в бивша Югославия имаме право и да получаваме съдействие по рамките на Пакта за стабилност. И неотдавна самото правителство внесе тук за ратификация проекта за втори мост над река Дунав, така че още тогава аз изразих безпокойството, че правителството не води достатъчно активна политика да противодейства на тези инициативи, насочени към приоритет на програмите за Западните Балкани и реалната позиция на правителството е в рамките на този Пакт непрекъснато да отстоява тези свои интереси.
Вие виждате, че именно във Втората работна маса, където са тези проблеми, няма достатъчно активност от българската страна.
Аз бях изумен, когато прочетох във в. "Капитал" от Красен Станчев - човек, който не може да се свързва с политическа сила, който заяви, че България на Работна маса 2 не е била представена официално на необходимото ниво от Министерство на външните работи. Не последва опровержение на тази статия, а в Работна маса 2 са всички основни проекти.
В същото време в София се провеждаше Бизнес-форума, на който във връзка с тази Работна маса се изнесоха резултатите от работата в така наречената Инвестиционна харта. Там има редица проучвания за условията за извършване на стопанска дейност в България, редица препоръки, например, относно нашия Търговски закон, относно по-нататъшното развитие на счетоводната отчетност и на редица други въпроси, свързани с реалния бизнес-климат - това, за което тук говори Европейският съюз. Защо ние да не участваме в тези проекти? Защо да не се възползваме от тези много подробни сравнителни анализи на България и на другите източноевропейски страни? Защо да не бъдем активни в Работна група 2?
Така че аз ви моля, нека ако търсим консенсус, да търсим консенсус на основа на подкрепата на една активна политика на правителството, на една активна политика за развитие на контактите, разбира се, на първо място с Европейския съюз, но не по-малко и в рамките на регионалните инициативи и на Пакта за стабилност, защото все пак Пакта за стабилност е преди всичко регионална инициатива, която търси включването на тези страни в процеса на общоевропейското сътрудничество и интеграция. Това е залегнало в неговия текст и нашите усилия трябва да бъдат с активно участие в този пакт тези цели да станат реалност.
Обратната позиция - да предефинираме нашето отношение не е приемлива за нас. И затова още веднъж подчертавам - независимо, че ние внесохме един по-широк проект на декларация, готови сме както и работихме във Външната комисия, да работим върху проект свързан изцяло с визите, но не можем да приемем в този проект текстове, които не разчитат на политика на активност и диалог, а разчитат на политика, която би поставила натиск, ултиматуми и заплахи. Такава политика и такава свобода за такава политика ние не можем да дадем, както сега звучи точка 6. Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
За процедура думата има господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение днес парламентарният контрол да започне след изчерпване на разглежданата точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 180 народни представители: за 160, против 15, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата народният представител Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Късно провеждаме този дебат! Въобще, това раздвижване на всички институции можеше да е много по-отдавна и да има един постоянен характер, а не впечатлението за избухване, за заря, каквото се създава сега. Дано да не съм прав.
Беше необходимо самоубождането от господин Агов, за да се стигне наистина до сериозно автозадвижване, масово, публично, шумно, обосновано, аргументирано и, дай Боже, да е резултатно от страна на правителство, президент, парламент, а и на повечето политически партии.
Абсолютно изключвам възможността в нашия парламент, както и в цялото ни общество да не съществува пълното разбирателство по въпроса за премахването на визите за българските граждани. Впрочем, това е вторият ни по сила коз в нашия справедлив стремеж България да направи една изключително важна, знакова крачка към своето европейско реинтегриране. Подчертавам: реинтегриране! Най-силният ни коз е фактът, че страната ни във внушителна степен е изпълнила изискванията и отговаря на критериите да бъдем извадени от негативния Шенгенски списък, а според правилата от Амстердам това означава да бъдат напълно и безусловно премахнати визите за българските граждани.
Не може да става и дума за бели списъци или както каза госпожа Михайлова вчера на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика - на всякакви цветни списъци за временни решения и други междинни и половинчати варианти.
В това действие има две страни. България игра и ще продължава да играе почтено и открито, остава Европейският съюз да отговори със същото.
Според нас Европейският съюз би могъл да реши въпроса положително по два начина. Първият е формалното решение по правилата - България отговаря ли на изискванията? Ако "да" - изваждаме я от Шенгенския списък и премахваме визите за нейните граждани. Но не сме съгласни да обвързват решението за нас с решението за други страни. Ако пък все пак се предпочете пакетообразната дипломация, има втори вариант. И вторият вариант е политическото решение за изваждането и на другата страна. Но при всички случаи заедно с България, нали така?
Европейският съюз има вече такива прецеденти. Започването на преговори за разширяване на Европейския съюз с някои от страните - прибалтийските, например, всички знаем, че е резултат на политическо решение.
Ние, като български парламент, трябва ясно и категорично да заявим на нашите европейски партньори, че положителното решение от края на този месец ще е едно изключително силно и солидно доказателство за искреността на Европа по отношение на интеграционните процеси и конкретно спрямо България.
Най-важното е през тези малко оставащи дни всички усилия на парламент, на правителство, на президент, на политически партии да бъдат насочени в една посока. Защото, без да преувеличавам, премахването на тази аномалия в нашите взаимоотношения с Европа е общобългарско дело.
И аз, а и моите колеги от Българската евролевица безкрайно се огорчаваме когато чуваме за отделни изказвания и действия на представители на политически партии, които се опитват и от този проблем да вадят теснопартийни политически дивиденти.
Искам най-отговорно да заявя от трибуната на Българския парламент, че Българската евролевица и нейни представители поставят въпроса за пълното премахване на визите за българските граждани на всички многостранни и двустранни срещи в партията на европейските социалисти, със свои социалдемократически партньори от Европейския съюз на международни форуми.
Поставяйки този проблем, обаче, за разлика от някои други, ние не се занимаваме с вътрешнополитически оценки. Понеже като националноотговорна партия не можем да си позволим да трупаме в чужбина дивиденти на базата на атаки срещу собствените ни български институции. За Българската евролевица проблемът с визите е наш общ проблем като българи, защото положителното му решение ще отстрани възможността за съмнения за искреността на европейските намерения спрямо България.
Положителното решение ще отнеме аргументите и на онези в България, които от самото начало са противници на избрания от нея европейски интеграционен път. Такова решение ще попречи и на разрастването на основателен евроскептицизъм в България.
И още нещо искам да кажа от тази трибуна с убеждението, че то ще стигне до нашите партньори от Европейския съюз. Пък и те го знаят. Визовият режим е по-скоро морално-знаков проблем. Той не спира реално миграцията, особено тази, от която се страхуват в Европейския съюз. И това в Европейския съюз, подчертавам, се знае.
Уважаеми колеги! На днешния дебат разбира се че не мога да не изразя и отношение към частта от тезата на господин Агов за евентуалното излизане на България от Пакта за стабилност. Слава Богу, с течение на времето след първоначалната, меко казано, неочакваност, с която посрещнахме тезата за излизане на България от Пакта, евентуалното излизане на България от Пакта, този вариант се смекчи и се разми. Но позицията на Българската евролевица е известна още от следващия ден след изказването на председателя на Комисията по външна и интеграционна политика. Не искам да я повтарям, ще приведа само още няколко аргумента срещу такава, според мен, ненавременна и неконструктивна теза. Това е едно изключително рязко движение и непонятно поради факта, че идва след една усърдна до степен на преиграване защита, вяра и превъзнасяне на Пакта и неговото значение от същите тези, които ще излизат от него, може би. А както знаем, резките движения в международната политика са неприемливи, тъй като съществува опасност за изгубване на ориентация и изхвръкване от пистата.
Дипломацията ни сега трябва да бъде изключително настойчива, последователна и уверена, но не и скандална. С тезата за излизане от Пакта олекваме, това е мое твърдение, не ангажирам никого с него, а не ставаме по-солидни. Защото всички се чудят, включително и аз, какво общо имат проблемът с визите и участието на България в Пакта, въпреки аргументи в полза на това, което чухме и днес по време на нашия дебат. И може би той затова е полезен.
Неправдоподобна е тезата, която се насажда тези дни, че участието ни в Пакта за стабилност би могло да замени приемането на България в Европейския съюз. Това, според мен, пак подчертавам, според мен, не ангажирам други, е абсолютно невярно твърдение. България е в процедура на преговори за пълно членство в Европейския съюз. Участието й в Пакта не може нито да отмени, нито да промени целта, темпото и резултата от тези преговори. Ако е тук господин Кисьов, може би ще ме подкрепи.
И най-важното е, че това го знаят всички, включително и тези, които пуснаха в обръщение този абсурд, за да се оправдае една теза, която очевидно трябва да се оправдава.
И последно. Евентуално излизане на България от Пакта, в това съм абсолютно убеден, в резултат и на многото срещи и разговори, които съм имал и аз, и моите колеги в последните две седмици с колеги от Партията на европейските социалисти, от други социалдемократически партии в Европа, евентуално излизане на България от Пакта ще постави под съмнение нейната евроинтеграционна и регионална политика, ще доведе до самоизолацията й в района, ще лиши страната ни от заслужено завоювана и призната водеща роля в Югоизточна Европа. Просто ще загубим авторитет и перспектива.
Ето защо, уважаеми колеги, аз смятам, че трябва да продължаваме да искаме партньорство - коректно, искрено, взаимноизгодно. България трябва, да навлиза дълбоко и навсякъде, а не да излиза. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Решението от месец декември 1999 г. от град Хелзинки за поканването на България да започне преговори с Европейския съюз за придобиване на статут на пълноправен член на съюза беше повратна точка в усилията на българското общество и на България да стане неразделна част от общоевропейското семейство. Този външнополитически приоритет на страната следва да бъде в основата на политиката както на настоящото правителство, така и на следващите правителства, които ще продължат да полагат усилия, за да може преговорите с Европейския съюз да приключат в обозримия срок - евентуално до 2006 г.

Докладът на главния преговарящ от страна на Европейския съюз господин Майкъл Лий, който чухме само преди няколко дни, представлява една сериозна и обективна оценка за хода на този процес. Докладът е обнадеждаващ, като същевременно ни посочва онези сфери, където България трябва да положи допълнително усилия с оглед преодоляването на слабостите, посочени в този доклад.
Тук, от тази висока трибуна, искам да заявя, че Движението за права и свободи и Парламентарната група на Обединението за национално спасение е и ще бъде за безусловното изваждане на Република България от негативния визов списък.
Движението за права и свободи счита, че изваждането на България от негативния визов списък е в пряка и непосредствена връзка с процеса на интегрирането на България в Европейския съюз. Няма политическа сила, няма и нито един български гражданин, който да не споделя тази идея. Следователно ние, представителите на всички политически сили в този парламент, обсъждайки днес този проблем, трябва да изходим именно от тази отправна точка.
Разбира се, че правителството, парламентът и всички останали български институции трябва да положат усилия с оглед да бъде спазено достойнството на всеки българин. И тук е мястото да кажа, че през последната година страната ни постигна забележителни успехи в посока на постигането на критериите за приемането на България в Европейската зона за свободно движение на хора.
Безспорни са успехите в затягането на граничния и митническия контрол, ограничаване до минимум на незаконната имиграция и изготвянето на документи за самоличност в съответствие с изискванията на Европейския съюз. В резултат на това Европейската комисия обяви своето решение, че България следва да бъде извадена час по-скоро от негативния визов списък.
С подобно съдържание беше приета и то с подобаващо мнозинство и Резолюцията на Европейския парламент през юли 2000 г.
И все пак, уважаеми дами и господа, наближава датата 30 ноември 2000 г., когато ще заседава Съветът на министрите на Европейския съюз. Имаме всички основания, подчертавам, от казаното и чутото сега и от това, което чухме вчера на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика от министъра на външните работи за нейните разговори с комисаря Ферхойген и комисаря по вътрешните работи и правосъдието, че всъщност те са потвърдили, че България отговаря на всички критерии и би следвало на 30 ноември ние да очакваме едно положително решение, а именно България да бъде извадена безусловно, не със звездичка, от негативния визов списък.
Не може обаче да се отмине фактът, че в последно време в медиите и в пространството се допуска, макар и хипотетично, че на това заседание на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на страните-членки на Европейския съюз може да се вземе и едно друго решение, в смисъл, че България се изважда от негативния списък, но българските граждани, за да пътуват до страните от Европейския съюз, отново ще трябва да правят постъпки за входни визи при, в кавички, облекчени процедури, като времетраенето на този мониторинг примерно може да трае 3 години.
Подобно решение безспорно е в противоречие както с оценките и решенията на Европейския парламент и Европейската комисия, така и с доклада за състоянието на България през 1999 г., изготвен от главния преговарящ господин Лий.
Нормално е всички ние да си зададем въпроса: защо Европейският съюз и неговите органи заемат подобна позиция по отношение на България - една страна, която води преговори за пълноправно членство в Европейския съюз, при положение, че останалите 10 страни кандидат-членки за Европейския съюз се ползват със статут на безвизов режим? Кое ни кара, уважаеми дами и господа, да очакваме, макар и хипотетично, едно неблагоприятно за страната ни решение, след като и министрите, и министър-председателят сутринта говори тук пред нас, най-отговорно заяви, че България е изпълнила всичко? Дали е така? Дали наистина Европейският съюз има основания все още да се колебае да даде на България статут на държава, която да се ползва от безвизов режим, ние, които по стечение на нашите служебни задължения няколко години, да не кажа 9 години, добре познаваме Европа?
Европа, уважаеми дами и господа, се страхува най-вече от имиграционна инвазия от страните от Югоизточна Европа и то икономическа инвазия. Не следва ли, освен тези изисквания чисто в сферата на вътрешните работи, на правосъдието, на законодателството, още нещо да покрие нашата страна, а именно: радикални мерки за борба с безработицата, наистина ние да докажем на Европа, че няма заплаха от икономическа емиграция в страните от Европейския съюз?
Ние досега доказахме, че наистина границите ни са надеждно охранявани, че България вече не е транзитна страна, през която може да минава всеки, който си иска и накъдето си иска. Ето защо считам, че трябва в оставащите дни до 30-и правителството да продължи да полага усилия, без за това да иска специален текст, с който парламентът да възлага допълнителни пълномощия за водене на специални преговори и контакти, с оглед наистина да не се получи едно негативно решение на 30 ноември на заседанието на Съвета на министрите.
През последната седмица започна усилен дебат в обществото и в медиите по отношение именно на едно такова неблагоприятно решение от страна на Съвета на министрите и резултатите от социологическите проучвания и анкети сочат началото наистина на един евроскептицизъм.
Бих искал да изразя и нашето становище по отношение, уважаеми дами и господа, на изявленията на някои политици, които пряко или косвено бяха подкрепени от някои министри от кабинета на господин Иван Костов. Убеден съм, че не беше този най-добрият тон и най-добрата реакция на българското правителство и на тези политици, които са от управляващото мнозинство. Отправянето на заплахи в смисъл, че България ще излезе от Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, ако страната ни не бъде извадена от негативния Шенгенски списък, са доста тревожни. Считам най-малкото за нецелесъобразно смесването на тези два важни въпроса.
Пактът за стабилност играе и ще продължава да играе важна роля за стабилизирането на Балканите и активното участие на България в тази регионална структура допринесе като страна контрибутор, която генерира сигурност и стабилност в региона. Безспорно ролята и активността на Пакта за стабилност следва да бъдат подчинени на новите реалности в региона след началото и динамичното развитие на демократичните процеси в съседна Югославия след проведените там президентски избори.
Искам да изкажа убеждението, че България трябва да продължи активно да работи в Пакта за стабилност в контекста на провеждането на активна регионална политика с цел регионът като цяло да се придвижи към Европейския съюз. След началото на демократичните промени в Югославия Европейският съюз реално вече ще погледне на Балканите като на една неразделна част от Европейския съюз.
Ето защо България не бива да се страхува, че участвайки активно в Пакта за стабилност, тази нейна позиция може да бъде подменена и тя да остане в една зона извън Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа, може да се говори доста дълго по тази тема, за която ние днес сме се събрали. Но искам да завърша с убеждението, че ние днес от тази трибуна трябва да направим такива послания и да приемем такова решение, което ще доведе не само до благоприятното решение за България, което се очаква на 30 ноември, но да бъде и в посока на по-нататъшни усилия на страната и на обществото за това България наистина час по-скоро да бъде не само член на Европейския съюз, но наистина тя да бъде неразделна част от общоевропейското политическо, икономическо и духовно пространство. Но трябва да сме убедени, че постигането на тази цел не е по силите само на една политическа сила. За тази стратегическа цел трябва да работят всички български институции, всички политически партии. Националният интерес на България диктува това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
След почивката ще започнем с изказването на господин Стефан Гайтанджиев.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Днес е 10 ноември - единадесет години, откакто България, смятам, вече окончателно тръгна по пътя на демократичните промени. Като представител на "Екогласност", един от двигателите на тази промяна, трябва да ви кажа, че никой от нас не е имал яснота какъв ще бъде в подробности икономическият живот, правното устройство и много други детайли, които за съжаление сега изникват пред нас като проблеми. Но по едно нещо ние имахме яснота: българските граждани трябва свободно да могат да пътуват по света където искат. Мисля, че "Екогласност" не е изневерил досега на това и аз сега заявявам от негово име, че ще подкрепя всякакви инициативи българските граждани да могат свободно да пътуват по цял свят и особено, разбира се, в страните от Европейския съюз.
Проблемът е не само че едва ли ще се намери човек в обществото и в тази зала, който да се обяви против, проблемът не е и в това дали ще се обяви това за една дискриминация и ксенофобия от страна на някои представители на Европейския съюз или просто защита на техните интереси. Принципният въпрос за свободата на движението е различен от приемането ни в Европейския съюз, въпреки че и двата въпроса имат тясна връзка.
Много по-сложно е приемането ни вече в Европейската общност. Аз за там действително съм по-скоро евроскептик. Не защото "Екогласност" не желае такова присъединяване към тази общност, не защото това е една голяма европейска идея, а защото виждаме, че има огромни различия, които трудно се преодоляват. Някои от тези проблеми са обективни, други се дължат на правителството. Но мисля, че поне по проблема за безвизовия режим в общи линии това, което трябва, е направено.
Сега пред нас се поставя въпросът не дали да пътуваме или не свободно, а можем ли ние да поставим контраусловия: добре, ако вие не вдигнете визите, ние, да кажем, няма да участваме в Пакта за стабилност на Балканите или в други инициативи. Това е възможен подход, аз не го отричам. Мисля, че по-голяма сила има огледалният подход. Да кажем, щом те поддържат визов режим, и ние трябва да поддържаме спрямо европейците визов режим. Нека там в мъгливия Дъблин или в далечния Люксембург да припадат от изтощение пред българските посолства! Сами разбирате, че този поток оттам няма да бъде толкова голям, въпреки че би създал напрежение.
Другият възможен изход от ситуацията е самата България да въведе нещо като изходни визи. Самото българско правителство да гарантира кои хора трябва да отиват, за да не пропуска потенциалните нежелани емигранти, престъпници или друг такъв контингент. Естествено никое правителство няма да поеме върху себе си подобна отговорност.
Според мен тук има една по-хубава идея, господин Агов. Проблемът не е за Пакта за стабилност. Аз разбирам, че много хора и правителството се опасяват, че това ще бъде нещо като балкански общ пазар, в който трябва вкупом след това да се закачим и да чакаме: Югославия да изпълни критериите за промяна в правосъдната система; Босна, Черна гора или Косово, не дай Боже, да се демократизират, да спазват правата на човека и т.н. Това действително би ни довело до глуха улица и никога няма да видим Европа.
Но има една друга "заплаха" или принципна позиция: ние няма да влезем в НАТО! Ето това според мен е много по-честно, по-принципно и според мен по-правилната позиция. Да кажем на нашите европейски партньори: ако вие не вдигнете визите, ние няма да влезем в НАТО! Тогава да видим какво ще прави братският Люксембург, който има само един батальон в състава на обединените сили, а ние имаме цели три армейски корпуса. Това е една възможна и по-приемлива постановка.
А иначе трябва да се мисли алтернативно. В никакъв случай не смятам, че Европа е единствената възможна цел на българското общество. Вина има не само СДС, но и другите обществени и политически сили в България, че издигнаха този мит едва ли не като идеал единствено и само Европа - да влезем там или тя да дойде и ще ни оправи и икономически, и всякак. Има възможност и ние да засилим връзките повече с региони от другия свят - става дума за Азия, става дума за Арабския свят, става дума за ОНД, става дума за Съединените американски щати. Подобни връзки и контакти биха могли до голяма степен да реализират този икономически смисъл, а именно една по-бедна страна да стане по-богата, когато търгува именно с тези региони, а не непременно с Европейския съюз, където сега губим и обедняваме все повече и повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Генов.

ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На октомври 1995 г., в изявление от името на Парламентарната група на Демократичната левица по повод на практически единодушно приетата Декларация на Народното събрание срещу включването на България в негативния списък, ние категорично казахме, че парламентът е не само арена на политическа борба, на политически сблъсък на различни гледни точки. Парламентът е и поле на политическо съгласие, на политически компромис. Това е особено необходимо тогава, когато се решава международното положение на българската държава, нейното достойнство, най-сложните въпроси на нейната външна политика. С приетата тогава Декларация всички ние потвърдихме непоколебимата европейска воля на Народното събрание и ясното европейско поведение на българската държава, нашата европейска идентичност. Ние отстояваме своето място във формираща се обединена Европа, своето демократично европейско битие. Затова основателно протестирахме тогава срещу продължаващото дискриминационно отношение към България и нейните граждани във визовата област от страна на Европейския съюз. Ние не приемаме двойните стандарти.
Нашето, на Демократичната левица и на БСП, европейско съзнание и поведение е непоклатимо и последователно, независимо от това дали сме на власт или в опозиция. За нас, визите срещу българските граждани трябва да паднат час по-скоро сега, днес, и то безусловно, независимо от това кога ще бъдат изборите в България. Това е държавническа позиция, която съм убеден, ще получи ново потвърждение.
В същото време днес министърът на външните работи се опита да прави непредпазлива и неудачна разходка в историята на въпроса и да приписва за себе си само плюсове и позитиви. Вървейки назад, госпожо министър, Вие рискувате да настъпите не малко собствени мини. Няма как тук да не Ви припомня, че още Стоян Ганев първи дедраматизира този въпрос, когато отправи към дело настойчивите сигнали на нашите посланици за необходимата политическа активност по проблема за визите. През 1994 г. се осъществиха първите контакти със Секретариата на Шенген. Но и тогава Леа Коен - посланикът в Брюксел, отговаряща и за Бе-Не-Люкс, така и не стъпи в Секретариата на Шенген, въпреки че той се намира срещу консерваторията, чийто чест гост беше самата госпожа посланичка. Тя така и не се разбра с посланик Евгени Иванов кой ще отговаря по този въпрос.
Онези постижения, с които днес основателно се гордеем всички, не трябва със задна дата да се приписват само на една политическа сила. Модерният визов център във външно министерство, двустранните спогодби по реадмисия, строгият рестриктивен режим, за да не се води България като транзитна страна за незаконна имиграция, и редица други още въпроси бяха подготвени от предишния кабинет и експерти на онзи кабинет, професионалисти в своята област, продължиха своята дейност и в първите месеци и година по време на вашето управление. И тук искам специално да отбележа заслугите на шефа на Консулско управление - господин Пейчинов, на шефа на Международния отдел на Министерството на вътрешните работи - господин Петко Сертов. По-късно те бяха уволнени по политически причини.
Какво стана през последните две години? През октомври 1998 г. министър Надежда Михайлова обявява, че българското правителство дедраматизира вторично визовият проблем. Тоест, сваля се занапред от дневния ред, за да не се дразни Западът и да не се попречи на по-големи цели. В същото време Европейският съюз въобще не свали драматизма от темата "Козлодуй". Усилията на кабинета бяха насочени само в посока на облекчаване на процедурите по издаване на визи. В крайна сметка активността на кабинета падна и въпросът, според Вас, тогава, стана от политически в технически и цялата визова тематика премина от Министерството на външните работи в Министерството на вътрешните работи, където се наблюдава от детска учителка, синя братовчедка, още по-точно съпруга на посланика ни в Брюксел, който замени съответния професионалист. Въпросът е капсулиран, засекретен в МВР и дори Външно министерство не винаги знае какви са европейските претенции към България. А днес пледирате за друга опера - че визовият режим е не само политически, но и геополитически. Аз бих искал да попитам господин министърът на вътрешните работи да каже най-сетне има или не конфиденциален доклад на Групата за оценка на страните-членки на Европейския съюз, който е в рамките на Съвета на Европейския съюз, и е силно критичен към Гранична полиция, към корупцията и към някои други въпроси.
Бих искал да се обърна и към министъра на външните работи и да го попитам защо преди два месеца, на последния Съвет по асоциирането на България, пропусна да постави въпроса за влизането във втория етап на Споразумението за асоцииране? Етап, който би дал значителни предимства на българските износители - тарифни ставки, квоти и т.н. По този начин не се защитават национални интереси. Без наше искане няма как да влезем в този втори етап на Споразумението за асоцииране.
И тук искам да напомня - господин Агов, 1998 г. колко пъти настоявахме и бяхме близки до това в тази зала да има сериозен дебат по стратегията за присъединяване на България в Европейския съюз? И като че ли бяхме на прага на този дебат, за да може и парламентът да каже своята дума по този приоритет над приоритетите за страната.
Накрая искам да отбележа следното - голямата европейска идея, европеизмът, евроинтеграцията са висша политическа материя и духовност. С неопитни ръце и с конфронтационен нагон не се прави държавническа политика - нито вътрешна, нито външна. Бих искал занапред СДС да отстрани основния дефект в своя подход, а именно да партизира, да монополизира и да експлоатира по най-безотговорен начин европейската политика на Република България. Вместо да търсите постоянна консолидация по всички аспекти на евроинтеграционната политика, вие с лекота обявявате един или друг политически опонент като антиевропейска сила. Вие очевидно не си давате сметка, че в нова Европа се влиза с отмерен ход на два крака, а не накуцвайки с атрофиращ десен крак. Съвременна Европа включва и лявото, и дясното, и центъра и въпрос на политическа култура е да се осъзнае и следва това основно международно правило. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! На мен все ми се иска, когато има такива дебати в Народното събрание, да стоим колкото се може по-близо до темата и да не се отклоняваме от нея. А днешната тема е само една - въпросът за премахването на визовите ограничения за българските граждани. И когато ние казваме, че искаме тези визови ограничения да бъдат премахнати, не е достатъчно да изразяваме някакво свое искане. Би трябвало след това да подплатим думите си и с действия. Да работим "за", а не "против" България, защото в крайна сметка всички ние твърдим, че сме български политици.
Кои са предпоставките за отпадането на тези визи? Естествено, всички знаем това, но някои от нас се опитват да го забравят. Всичко е ограничено в сферата на правораздаването и вътрешните работи.
Какво се получава обаче? Когато ние получаваме признание от европейските държави за това, което сме направили, в България положението е друго. Нашата опозиция не се интересува от това какво е становището на моите колеги - министрите на вътрешните работи от държавите от Европейския съюз.
Аз съм се срещал с не един от тях и никога не съм чувал конкретен упрек, отправен към България. Те всички съзнават, че в България генерира стабилност, че български граждани не извършват престъпления в техните държави, че ние не сме генератор на нелегална миграция. Единствените им опасения са свързани с това, че географското положение на България е такова, че би могло да се използва за транзитен пункт за нелегална миграция. Само че ние сме заявявали и не само заявявали, а и доказвали, че няма да допуснем това. Всички постижения в областта на граничния контрол се признават навсякъде в Европа. Вие може да погледнете и годишния доклад на Европейската комисия - Глава ХХIV "Сътрудничество в областта на правораздаването и вътрешните работи".


Какво прави обаче БСП? Вместо да види и да чуе това, което съществува, БСП измисля обвинения към собствената си държава. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Не, ще го кажа аз, защото обвиненията са насочени към министерството, което ръководя, и те са съвсем безпочвени.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ама това не е България.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Ама това е българското Министерство на вътрешните работи.
Вие си позволявате да атакувате безогледно служителите на Министерството на вътрешните работи и да обезценявате техния труд. Аз няма да допусна това.
Искам от трибуната на Народното събрание да благодаря на всички служители на Министерството на вътрешните работи за това, което са свършили до този момент. Благодарение на техния труд, аз имам възможността да застана с открито лице пред колегите си от Европейския съюз. А в същото време нашите служители са подложени на безочливи и необосновани нападки. Дори Георги Първанов си позволи да каже: въпросът за граничния контрол и въпросът за документите за самоличност нямат никакво значение. Какво е това, ако не е една откровена спекулация и отклоняване от темата?
Преди малко господин Генов отново повтори една друга спекулация - за конфеденциалния доклад. Такъв доклад няма. Не зная колко пъти трябва да ви се обяснява едно и също нещо? Има доклад на Европейската комисия за 2000 г., може да го видите, да го прочетете, преди малко цитирах глава двадесет и четвърта и там съвсем ясно са признати нашите постижения. Много странно е да се твърди, че темата била изместена от Министерството на външните работи към Министерството на вътрешните работи. Няма такова нещо. Както Министерството на външните работи, така и Министерството на вътрешните работи са поели достатъчно отговорност, своята част от тежестите и своята част от работата, които са насочени към отпадане на визовия режим за българските граждани.
Вие знаете много добре, че съвсем наскоро аз и министър Михайлова поканихме посланиците на страните от Европейския съюз, показахме им отдел "Паспорти и визи", където се произвеждат новите документи за самоличност на българските граждани, показахме им визовия отдел в Министерството на външните работи, показахме им на място и ГКПП - Капитан Андреево. Тогава те не насочиха срещу нас никакви конкретни обвинения. Защо тогава българската опозиция трябва да измисля такива обвинения?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: За какви обвинения говорите?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: И те не престават. Преди малко Георги Първанов си позволи да атакува и съдебната система. Той каза буквално: "Съдебната власт продължава да е слаба". (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Това също е недопустимо. Съдебната власт е независима власт. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Калчевски, правя Ви бележка.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Ако един съдия е забавил решението на някое дело или е решил късно някое дело, това не означава, че съдебната система в България не работи. В нея също работят много висококвалифицирани и отговорни хора, с които ние имаме основание да се гордеем, а не да измисляме поредните обвинения с теснопартийни цели.
Другият въпрос - за корупцията. Какво направи господин Първанов в изказването си? Прочете първото изречение от съответния раздел в доклада на Европейската комисия и спря дотам. Второто изречение обаче гласи: "Въпреки че е трудно да се преценят размерите и, упоритите слухове за корупция на различни нива на администрацията и държавния сектор, сами по себе си допринасят за опетняване на политическата, икономическата и социалната среда."
Да, слуховете, които безотговорни български политици разпространяват, довеждат дотам да се опетнява не само политическата среда, а и България като цяло. И то в очите на външния свят в един момент, в който се твърди, че всички ние сме били за отпадане на визовия режим за българските граждани.
Следващата спекулация на господин Първанов - за българския Шенген, за това, че хората нямали възможност да пътуват дори до областния център. На това ще дам един съвсем конкретен отговор. Към 3 ноември т.г. ние сме издали 1 млн. 371 хил. 836 задгранични паспорта на български граждани. Тези паспорти не са получени с цел да се отиде до областния център.
Спекулира се и с темата за недоволството на хората. Хората могат да бъдат недоволни. Ние сме длъжни да чуем техните възражения към нас, само че не трябва да забравяме, че в резултат на управлението на ОДС критериите на българските граждани са много по-големи. (Смях от ДЛ.) Далеч останаха и Лукановата и Виденовата зима, и ако тогава сме се редили на километрични опашки за кофичка кисело мляко, сега стремежите на българските граждани са съвсем други. (Реплики от ДЛ.)
Другият опит за отклоняване на темата беше и поставеният въпрос за развалянето на отношенията ни с Русия. Категорично не мога да се съглася с това нещо, тъй като само преди един месец аз гостувах в Москва на моя колега - министър Рушайло. Ние имахме една много продуктивна и полезна среща. Сътрудничеството между двете министерства е на много добро ниво и аз очаквам ответна визита на министър Рушайло в България.
На въпроса за това, че СДС искало да сподели отговорностите. И тук бих възразил: СДС е носило, носи и ще носи своято отговорност. Ако има политическа сила в българския политически живот, която е бягала от отговорност, това е БСП. Когато ние предлагаме да се вземе едно важно решение за България и за българските граждани, ние искаме да споделим отговорност, а ви отстъпваме част от позитивите, които се натрупват в този случай.
Съгласен съм с това, че в Европа трябва да се влезе на два крака. Но когато казваме, че трябва да се влезе на два крака, аз искам да ви питам, господа: къде е левият? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Думата има госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Ще започна изказването си с една информация към колегите народни представители. Днес има едно многозначително съвпадение - именно днес в Брюксел заседават съвместно експертите и част от комисарите, за да намерят решение, текстуално, формулировка, на така наречения "български визов въпрос".
Би било абсурдно днес, отново днес, българският парламент да няма консолидирана и категорична позиция по същия този въпрос. Макар и рядко, Народното събрание е постигало такава консолидация. Но за първи път тя се очаква, дори изисква, от цялото българско гражданство без оглед на политически или други пристрастия. Целта на дебата днес виждам като парламентарен сигнал, парламентарно искане към Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи, а и към техните колеги - министрите на външните работи, за въвеждане на безусловен, недискриминационен безвизов режим за българските граждани.

Мисля, че днес също така е мястото и времето да поставим и друг въпрос - всъщност каква е ролята на България в Европейския съюз? Каква роля се очаква тя да играе и като кандидат, и като пълноправен член? Това е една важна роля, бих казала - изключителна роля, а именно гарантиране на външна граница на Европейския съюз.
Мисля, че България до днес успя да даде доказателства, че е в състояние да изпълни такава роля. Това е видно от вече направените и предприети действия в областта на документите за самоличност - нови паспорти, нови лични карти и други, свързани с целия този въпрос на идентификация документи, засиления контрол на границите, самия факт на започнали преговори с Европейския съюз. Тук има ред практични доказателства и това са килограмите наркотични вещества, заловени на българските граници, това са нелегалните имигранти в една или друга посока, също така заловени на българските контролно-пропускателни пунктове.
По-важното е, че тези практически елементи на гаранциите, които България може да даде за тази външна граница, са отчетени в съответните документи на комисията, тоест, това е и вербално, и документално признато на България.
Трябва да кажем, че за съжаление, но това е обективен факт, често пъти в Европейския съюз се използват страховете на гражданите на държавите-членки на Европейския съюз от притока на евтина работна ръка, от повишаване на престъпността, снижаване на социалното гарантиране на самите граждани на съюза и това беше изразено официално и от видни представители на Европейския парламент. Особено след клатушкащата се съдба на еврото гражданите на Европейския съюз очевидно не искат да бъдат подведени от съответните техни институции за решения, които могат да накърнят техните интереси. Но тук отново идват на помощ статистики, числа и конкретни данни. България не представлява емиграционна заплаха и държа да подчертая, че това е оценка, давана от 1994 г. насам за поведението на български, включително и нелегално пребиваващи граждани в страните от Европейския съюз. Българските граждани представляват най-малка емиграционна заплаха. И до ден-днешен, повтарям, такава е оценката за относителния емиграционен натиск. Други държави са тези, които предизвикват по-силни опасения.
Казвайки всичко това, ми се иска да цитирам пред вас съвсем ново, едва снощи направено изследване за това пък как българските граждани реагират на този проблем, който наистина е горещ в последните дни. В изследване на "Алфа рисърч", повтарям, от вчера вече добило публичност, 62 на сто от запитаните български граждани смятат, че България трябва да работи за отмяна на визовия списък, на присъствието си във визовия списък и две трети от столичаните - тук държа да бъде записано точно - две трети, тоест 66 на сто от запитаните намират, че отношението на Евросъюза към България е дискриминационно. Обществото вече има ясна представа за критериите, които България трябва да покрие като кандидат за членство, а те са намаляване на корупцията, защита правата на личността, намаляване на безработицата, конкурентоспособност на икономиката и т.н. По-любопитни обаче са следващите данни, които показват, че често използваните опасения за миграционна вълна след премахването на визите са преувеличени. 11 на сто само от нашите сънародници са правили досега опит да заминат да живеят и работят в чужбина, а 61 на сто не са и нямат подобни намерения. Свободното пътуване дори не заема първостепенно място сред очакванията от процеса на присъединяването. Най-голяма част от интервюираните - 42 на сто - свързват пълноправното членство с повишаване на жизнения стандарт на страната.
Ето защо ограничаване правото за свободно придвижване напълно логично се оценява като дискриминационно от преобладаващата част на обществото и това е аргументацията, която ние се надяваме да стигне и до Брюксел именно в днешния ден, когато, пак повтарям, се обсъжда точната формулировка на решение в полза на България.
Казвайки всичко това, не мога да отмина и въпроса, който също така предизвика голямо оживление, свързан с Пакта за стабилност. Да, наистина България ще загуби от демонстративно и ултимативно напускане на Пакта. От друга страна, ние не можем да не отчетем, че Пактът беше създаден и предназначен за други регионални условия. Така че ние днес имаме едно ново положение, при което онази голяма празнина, която представляваше Югославия във времето на формулиране на целите и на действието на Пакта, вече не съществува или най-малкото е на път да се промени. Именно промените в Югославия в някаква степен правят тази връзка между три теми, които до този момент бяха разделени, а именно разширяването на Европейския съюз, Пакта за стабилност и Шенгенската листа.
Пактът за стабилност трябва да бъде елемент от разширяването на Европейския съюз, а не негов заместител. И аз съм убедена, че по този пункт ние също така имаме съгласие.
Също така от днешния дебат би трябвало да изпратим ясно съобщение навън - може би днес ние наистина повече трябва да разговаряме за това какво отива навън, отколкото да се съсредоточаваме върху вътрешен дебат - съобщения за това защо ни е нужно падането на визите. Да обясним, че гражданите, както сочи социологическото изследване, което цитирах, по този начин добиват едно практическо, едно осезаемо усещане за това що е то европейски интеграционен процес, за това, че така ще бъдат сложени първите плахи, скромни наченки на европейско самочувствие, на европейска принадлежност на българите. Затова че - и това се каза в предишни изказвания - падането на визите ще има значение за икономическия живот в страната и особено за малкия и за средния бизнес.
Искам да спомена още един аргумент, който не беше споменат, а това е мобилността на младото поколение. Да, знам, че има икономически препятствия по пътя на тази мобилност. Но това не значи, че не трябва да премахнем формалните пречки, докато не бъдат изцяло премахнати икономическите пречки. И ако използваме такъв абсолютизъм, то ние действително ще държим народа си ограден в Шенгенска стена на мястото на Берлинската стена.
Всички тези аргументи би трябвало наистина да бъдат отведени и чути днес от Брюксел. Тук се говори за необходимостта от единни действия на институциите на България - Президентство, правителство, парламент, и аз напълно ги споделям. Но бих добавила и ролята и значението на приноса в такива усилия и на други български среди, на първо място, медиите. Искрено се надявам, че в оставащите двадесетина дни до решението медиите ще аргументират нуждата от свалянето на този дискриминационен режим, а не обратното. Тук трябва да влезе в своята роля и бизнесът. По своите канали да въздейства и да доказва с практически аргументи необходимостта от отмяна на режима, както и неправителствените организации, които също така имат своите контакти и своята широко разклонена мрежа. Но, разбира се, примерът за такова единно поведение ще дойде оттук, от парламента.
Затова аз мога само да се присъединя към вече направените апели за приемане на консолидиран текст на решението на Народното събрание. Известно е къде е спорът. Спорът е по мандата на правителството, най-общо казано. Евролевицата имаще свое особено мнение по т. 6 и внесе своя алтернативен текст. Надявам се, той да бъде уважен от колегите и подкрепен, в който се опитахме да прецизираме в какви рамки да се държи оттук нататък правителството в оставащите 20 дни.
Аз разбирам опозиционната логика във възраженията срещу този текст. Но се питам каква възможност ще изберат опозиционните партии в днешния ден - да бъдат опозиция на правителството, което, повтарям, е логично, или да бъдат опозиция на собствените си граждани? Аз предлагам опозиционните партии веднъж за двайсетина дни да забравят опозиционната си роля на опозиция на правителството и да не бъдат опозиция на собствените си граждани, а да използват дори и възможностите на правителството, за да бъде решен един действително български въпрос. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата господин Димитър Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Няколко пъти се спомена емблематичната дата 10 ноември. Може би, действително, понеже за България, символично казано, това е датата на падането на Берлинската стена, това е датата, в която се отвориха възможностите за България да насочи усилията си към своята интеграция и реинтеграция в европейските структури.
Този момент е бил момент на голяма уплаха за Европа. Удобният период на евроинтеграцията в дотогавашните граници на Европа свършва. Изведнъж една маса държави на изток от дотогавашните граници на Съюза протягат ръце, желаят да бъдат приети в Европейския съюз. Очевидно на степен на развитие, на вътрешното си политическо устройство, на икономика, те са драстично различни от дотогавашните различия, които са били обсъждани и са били поводи за противопоставяния в Европейския съюз. Те са просто от друга категория, от друг разряд. В Европа се почувства веднага вълна на уплаха, на евроскептицизъм, на скептицизъм по отношение готовността на Европа да приеме достатъчно бързо желаещите да се приобщят към нея. Естествено, в тогавашната си структура Европейският съюз, нагласата на европейските общества не бяха в състояние да приемат кандидатури на страни като България, а и на други, по-близки до тях и териториално, и, може би, на ниво на развитие държави. Трезви гласове обаче се чуваха и тогава. Старият Европейския съюз вече е отживелица, Европа, Европейският съюз, европейските общества също трябва да изминат своя дял от пътя към новия тип обединяваща се Европа. Европейските структури се нуждаят от приспособяване към новата реалност.
Често чуваме Европа да ни говори с различни гласове. Самият Европейски съюз, Европейската комисия, Съветът на министрите, Европейският парламент отправят, като че ли, различни или доста различаващи се послания към нас. Те са отражение на неизвървения още от страна на самата Европа път към новото й обединение. Очевидно тук се отразяват настроения на различни слоеве от обществеността в съответните страни и в цяла Европа. Аз мисля, че решението, което имаме днес, е едно послание към Европа, към онези части на европейската общественост, на нейните представители, на европейските политически нива, че България не е страна, която изплува от хаоса на посттоталитаризма и изведнъж просто желае да бъде приета в Европа, защото там е по-хубаво. Да припомня, че България съвестно измина онзи път, който беше посочен като необходим от отговорните европейски институции, че за това България получи оценка от отговорните, натоварени с тази оценка органи на тези европейски институции. С това решение ние ще припомним и на своите приятели, и на тези, които с по-малко внимание са гледали нашето развитие, всичко това. Ще припомним на кой етап от развитието на интеграционните усилия на Европа въобще и на Източните страни какво поведение е имала България.
В решението не се говори нищо за Пакта за стабилност, разбира се, но темата стана актуална, защото през последните десетина дни просто увисна така, във въздуха, малко по-конкретно, отколкото решението я визира. Аз мисля, че е съвсем уместно да имаме текст в решението, който да напомня какво конкретно искаме да напомним. Че когато България се включи в Пакта за стабилност, България попадна там в двойно качество: като страна с политическа стабилност в региона, като страна, която представлява един особен положителен пример, със сходен етнически състав, в който конфликтите от така наречените Западни Балкани са избегнати. От друга страна, България беше засегната много от кризата в предишна Югославия и беше естествен обект на някои форми на подпомагане, които при създаващият се Пакт за стабилност трябваше и могат да преминават през него. Сега, като че ли, тази двойна роля на България е забравена от някои, от някои среди и те имат своите политически говорители. Излиза, че България със самата си принадлежност към Пакта, просто е получател на сигурност - политическа и стопанска. Нека да напомним, колкото пъти е необходимо това, на своите приятели и на всички, които имат отношение при взимането на становище по отношение на българската кандидатура.
Аз лично съм много доволен от текста. Не съм взимал участие при неговото създаване, но едва ли щях да попадна на по-удачна формулировка. Специално т. 6 ми изглежда необходима именно в смисъла на това, което казах. Нека тя да бъде запазена, защото тя е нашето послание към онези среди, които невинаги с еднакво внимание и с еднакво желание си спомнят за нашето усърдие. Тя ще бъде и аргумент в устата на нашите приятели, и припомняне на тези, които са скептици по отношение на нашата пригодност да се приобщаваме крачка по крачка към Европа.
Няма да обсъждам точния текст. Той беше обсъждан подробно вчера в комисията. Тук дебатът има по-общ характер.
Ще завърша с това: нека решението, което ще вземем днес, да бъде насочено повече към Европа, отколкото към самите нас. Дебатът, като че ли, както обикновено, става повод да си отправяме различни забележки, нападки, анализи, които да обслужват съответните ни политически тези. Аз мисля, че с това решение ние трябва да напомним на Европа за всичко, което сме свършили, и, ако щете, не бих искал да звучи дръзко, да помогнем на Европа да премине и тя, да доизмине своя път на пригодност към евроинтеграция - такава, каквато новото време я изисква. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз се изправям пред вас с много свито сърце. Такава робска психика лъха от тази точка шеста - на държавата, която преди франките, преди англите, преди германите беше в Европа. Славянобългарската писменост, Григорий Цамблак, Черноризец Храбър - ХI век, нашите владици в Киев и Москва - всичко е забравено.
Европа няма да приема просяци. Това го знаехме от ден първи. Нашият народ е изпаднал в пълна безтегловност с липса на доверие в себе си, с поругани духовни, образователни и всякакви възможности. Нашият народ - мъченик, днеска ви слуша какви ги говорите в тази зала.
И аз ви казвам: първо, признайте на правителството на СДС, че наистина хвана най-много дрога по границите и им благодарете. Благодарете на съответното министерство. Имайте доблестта. Точка първа. (Ръкопляскания от СДС.)Не може червеносинята мъгла да продължава да заблуждава хората тук, че нищо в България не се вършело. Ето един свършен факт е ясен. (Шум и реплики.)
Второ, тази точка шеста - аз нарочно не отидох в Комисията по външна и интеграционна политика, защото тя е омерзителна. Тя е неприемлива. И трябва да чуете опозицията, която наистина изложи в дебата съвсем ясно разбираеми параметри. Защо не може да се разбере тук и левица, и десница днес за една общобългарска декларация? Къде е проблемът?
Когато не произвеждаме, когато нямаме сериозен продукт, продукт Х да се изнесе и да се внесат валута и нови технологии, ние сме приключени. Никаква Европа няма да видим. Тук е разковничето.
Някаква преводачка на Тодор Живков, някаква бивша комунистка, възнаградена за това с амбасадорски пост в Рим, ми говори глупости тука, че ние тука сме говорили за света, а не за българския народ. Плюя на такава демокрация. Плюя на такава демокрация! (Шум и реплики.)
И оттук се връщаме на точка първа. Хората очакват от нас нещо реално. Ние им продънваме главите вече единадесета година, че а-ха утре ще бъдем приети в Европейския съюз, приети снизходително като просяци, защото хората, бюрократите със стъклените очи в Брюксел били много щедри... Ха-ха-ха! Колко малко познавате Европа! (Смях в залата.)
Второ, единадесет години се говори, че утре ще влезем в НАТО. Как ще влезем в НАТО, като Унгария, Чехия и Полша вече мрънкат, че нямат пари, че са ги подвели, че струва 10 млрд. долара? Как ще влезем сериозно в такива структури с нашето производство - разбито, с вярата в себе си - поругана? С някакъв нещастник, който казва: Вземете латиницата, зарежете Кирил и Методий!...
И го награждава някой човек с глава на пчела с орден "Стара планина" I степен!? Скандал, национално предателство! Накъде сме тръгнали? (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
И оттук вече стигаме до края, до ендшпила. Ще ни повярва ли народът ни, че ние го водим нанякъде? Ще ни повярва ли народът, че ние наистина ще му върнем поне поминъка? Три марки струваше тютюнът като бяхме в Кърджалийски регион онзи ден на турне. Осемнадесет марки е в Гърция. Къде са разликите от 15 марки? Питам. Бай Хасан работи за една коричка хляб и една кофичка кисело мляко, и българинът до него също.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Браво, Жорж!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Питам, това са проблемите.
ОБАЖДАТ СЕ: Питай!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: За човека, който язвително казва "питай" - аз съм народен трибун, който един ден ще управлява България и ще те питам, байо, ще те питам. (Шум и реплики.) Ще те питам и негово величество законът - най-голямата свобода, ще дойде. И тогава аз ще те питам за всичките ваши милиардери и тези червени милиардери откъде дойдоха. Ще ви питам. Това е моята задача в тоя парламент. Затова съм пратен тук от народа. (Оживление.)
Когато елементарни неща, които всички в България трябва да разберат и повярват, не са достоверни, когато те са лъжовни, когато стъпваме на един пясъчен терен, в който пропадаме бавно, ние губим доверието в хората. Оттук следва да работим заедно, да работим, така че хората долу да повярват, че в политическата класа не всички са бандити, не всички са лъжци, не всички са хора, които харчат техните парици, платени от данъци, за да може да се облагодетелства лява или дясна прослойка от политическата класа на техен гръб. Трябва да ги убедим, че ние тук вършим нещо. Това е нашата цел. Благодаря ви. (Ръкопляскания от независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа министри, дами и господа! Днеска, 10 ноември, е подходяща дата за дебати по този въпрос. Движението срещу тоталитарния режим в България беше вдъхновението през 1989 г. от Декларацията в Хелзинки. Декларацията в Хелзинки е, която прогласи правото на всички граждани на Европа свободно да се движат по територията на цяла Европа и на целия свят. Това бяха принципите. И един от принципите, които вдъхновиха всички нас в борбата ни за свобода и демокрация.
После нещо се случи. Аз не мога да приема по никакъв начин Шенген, шенгенската бариера и всички тези списъци, дискриминацията на второстепенните държави в Европа от големите развити демокрации. България не е била, не може и не може да бъде заплаха за развитите демокрации с техните механизми за контрол, с техните механизми за ред и за правова държава.
Това, което се случи в периода след 1993-1994 г., говори за нещо различно. Говори за една различна политика на Европейския съюз. Тази политика не е в полза на източноевропейските държави, не е в полза на тяхното присъединяване към Европейския съюз, за развитието на демокрацията, за развитието на пазарната икономика. Всъщност тя поставя бариери и това е един въпрос, по който много се дискутираше - за начина на присъединяване, за начина на подкрепа, за отговорностите, които има Европейският съюз, но за съжаление надделя едно ограничително становище, едно становище, което по мое дълбоко убеждение, е дълбоко погрешно и не води към единна Европа, а води към Европа от типа Вавилонска кула.
Същевременно, разглеждайки така наречения визов проблем днеска, ние трябва да си дадем сметка, че той е фокус на една политика, на една вътрешна политика. И въпреки призивите да не се обижда правителството или да не се черни държавата, нека да си кажем и нашите проблеми. Аз ще ги кажа по един възможно най-мек начин поради характера на дискусията.
В България има ред негативни показатели, трупани особено през последните години на управление: икономическа деградация, брутен вътрешен продукт на ниски нива, на все по-ниски нива, безработица, сенчеста икономика, корупция, криминалност, контрабанда, слаба и уязвима правна уредба, дегизирани охранителни фирми, слаб контрол върху различни форми на престъпност в страната. Това е свързано със състоянието на някои много важни наши институции. Тук е министърът на вътрешните работи - всъщност той си излезе.
Системата на МВР работи, меко казано, недобре. Националната служба за борба с организираната престъпност не си изпълнява функциите и задълженията от доста време. Следствието беше поставено в стресова ситуация години наред и днес не може да си намери място в обърканата съдебна система на България. Прокуратурата ни залива със скандали, плачове и проблеми. Съдът се тресе също от проблеми, изпълнява поръчки и се чуди какво да прави. От три-четири години Европейската комисия ни препоръчва нов Наказателен кодекс и нов Наказателно-процесуален кодекс. Няма ги.
Вижте, като говорим какво имаме нека да кажем и какво работи и какво не работи. В България не работи и практически няма емиграционна администрация. Това създава огромни проблеми. В България не работи и практически няма администрация за предотвратяване, борба, контрол на наркотрафиците и разпространението на дрогата и всички, свързани с нея проблеми.
Днес точно бях на един форум, организиран от Гражданското обединение на София по проблемите на наркоманията с участието на най-известните български специалисти в тази област. Категорично бе заявено, че българската полиция, следствие, съд, Министерството на здравеопазването не могат да се справят и не се справят с този проблем.
Българските митнически служби станаха символ на корупцията. Така или иначе нямаме единна информационна система за контрол на митническите потоци; единна информационна система, която да засили граничния контрол, касаещ много проблеми, не само трафиците на дрога, а и трафиците на хора, на ценни предмети, на оръжие и редица други потоци.
Ние нямаме система, реална система за борба срещу така нареченото "пране на мръсни пари". Кого засяга този проблем трябва да е ясно, но такава система в България не работи независимо от приетите законови уредби.
Ние нямаме компютризирана система, която да обвързва администрацията, съда, полицията, следствието, прокуратурата в единен режим и единна система на работа.
Ние нямаме ефективна политика, която да решава проблемите на ромите.
Аз бих могъл да продължа още нататък, но бих заключил в този порядък с нещо също важно. Ние нямаме и ефективна политика на лобиране от страна на Министерството на външните работи и други фактори в Европейския съюз, особено сред малките европейски държави - политика, която трябваше да се води постъпателно, да се води непрекъснато за решаване на всички тези проблеми, които изведнъж като че ли избухнаха. Те не са от вчера. Много хора от нас са ходили по различни поводи и много добре знаят какви проблеми се поставят на европейски форуми, на форумите на Балканския пакт и други подобни, така че, господа, не става дума да се говори против някого. Става дума за това, че все пак някой носи отговорностите в тези държави и който носи отговорностите, трябва да си ги носи, както трябва.
Да, днес ние ще подкрепим категоричното искане на българската общественост, на българските граждани, на българските институции България да бъде извадена от негативния визов списък, въобще да няма такъв негативен визов списък, и да се върнем към принципите на Декларацията от Хелзинки.
Аз лично като депутат от ОНС и председател на Либерален съюз "Нов избор" подкрепям предложението на господин Лютфи и господин Еюп. Считам, че то е умерено и ясно. Ще го подкрепим, но това не бива да снема отговорностите на българските институции и преди всичко на българското правителство, за това, което не са направили. И затова в решението трябваше да се запише, че те се упълномощават да свършат всичко това, което не са свършили за последните три години, защото в края на краищата егоизмът на Европа си е егоизъм на Европа, но неспособността на българската държава да реши собствените си проблеми е наш проблем, и преди всичко на народните представители в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ето ви поредния пример за коментари по тема, която говорещият не познава.
Не мога да позволя да атакуват служителите на Гранична полиция, служителите на НСБОП, особено пък по темата за наркотрафика и затова ще ви прочета съвсем ясно няколко числа:
През тази година за периода от 1 януари до 12 октомври нашите служители със съдействие на служителите на Главно управление "Митници" са заловили 1675 кг хероин, 514 кг хашиш, 214 кг марихуана, близо 3 кг кокаин. Това какво е? Това са количества равни на тези, които се залавят общо по границите на цяла Европа, така че недейте да атакувате безпринципно служителите на МВР! Няма да ви помогне такова нещо.
Що се отнася до информационните системи - митниците в момента изграждат единна информационна система със средства по програма ФАР. Правителството съвсем наскоро прие програма за изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността, която ще обедини компютърните системи на МВР, следствие, съд и прокуратура, така че преди да говорите, първо питайте или се запознайте с проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
От последната реплика на господин министъра на вътрешните работи може би да я дешифрирам за господин Луджев - преди да критикувате, питайте.
Господин министър, аз мисля, че Вие неправилно се нахвърлихте на председателя на нашата парламентарна група. Той достатъчно ясно, внимателно прочетете, изтъкна прогреса във Вашата област - конкретно, ясно го каза. Ако днес тук сме се събрали просто за срам пред хората, които ни слушат, да разменяме шпаги под кръста смятам, че това на никого няма да свърши политическа работа.
От друга страна, министърът на вътрешните работи естествено си обяснява нещата, които е свършил. Министърът на външните работи обаче каза, че това е политически въпрос. Вашето е технически въпрос.
Значи, нека да погледнем на нещата малко по-широко и преди всичко за хората, които вече, ако са ни слушали досега, са се объркали, нека да кажем нещо, което е пределно ясно - още от 1995 г., когато Народното събрание приема декларация, досега ние в миналото и в това Народно събрание имаме пълен консенсус по въпроса за отпадането на визовите ограничения за български граждани. Да тръгнем оттам.
Следователно, какво е това сега, как и защо го правим?
Ако погледнем в проектите за декларации сега по този въпрос всички са абсолютно на едно и също мнение. Къде е проблемът?
Аз бих тръгнал от следното: единият основен проблем беше тази невероятна издънка на СДС с ултиматума, бих казал, и шантажа с Пакта за стабилност. Но, по този въпрос дискусията тръгна и смятам, че не само опозицията, а даже и партньорите в ОДС си казаха мнението. Разбира се, по-деликатно като партньори и участващи в управлението, но по този въпрос се разбрахме.
Е, сега къде е основният въпрос? Основният въпрос е как СДС сега да излезе от тази ситуация, защото разбраха, че са нагазили лука! Ултимативното поставяне, даже да не говорим за ползата на България от участието в Пакта за стабилност, ние във всички случаи там сме получатели. Да, не сме получили. Може би няма да получим преди изборите, но България ще има полза, реална полза от този пакт.
След това - излизане или влизане, видите ли, защото Югославия сега е била приета, значи, празнината е запълнена и ние да създадем сега друга празнина ли? Малко е трудно за разбиране. Двадесет и девет държави членуват в този пакт - огромна част от европейските държави, Г-7 и така нататък. Това беше един безсмислен акт, който беше подхвърлен просто така, бих казал, доста безотговорно с оглед трайните интереси на България.
СДС разбра, според мен, осъзна, че, първо, конкретна полза от такова действие не може да има от този род ултимативно поставяне на въпросите, защото политическата култура в рамките на Европейския съюз това въобще не го допуска. Да сте чули някой ултиматум от някоя страна-членка или някоя друга в тази връзка?
Значи, трябва да се разберем и по това - ние ще постигнем пълен консенсус по отношение на отпадане на визите, но ако сега СДС иска с т. 6, така да се каже, да им подадем някакъв начин, за да излязат от вратата, не е въпрос в това. Не става дума и от наша страна за политически егоизъм. Става дума, че оставяйки тази точка, нищо, че не споменаваме пакта, ние говорим за редефиниране на нещо, ние говорим за нов дебат по европейската интеграция. Какво ще означава това като сигнал за нашите бъдещи партньори?

И ако помислим сериозно защо всичко това става? Аз самият известно време се чудих защо ни беше нужен този дебат тук в тези последни 10 дни? Защо господин Агов, като председател на една престижна комисия във всеки парламент, обяви такъв кръстоносен поход, началото на такава ксенофобска спрямо Европейския съюз кампания, че просто беше срамно да се слуша? Първите дни господин Агов, като го гледах по телевизионните предавания, приличаше на български Жириновски, откровено казано. Пред него той стигна да обвинява Европа и за "лудата крава". Стигна се дотам граждани да се обаждат, опозицията се мъчеше да се обажда до тези предавания, но не я допускаха, а се обаждаха граждани, които клеймяха посолства на големи държави у нас, клеймяха буквално, обвиняваха консулства в гигантска корупция за милиони долари под носа на господин Агов, който така много приятелски приемаше тези обаждания, без да реагира.
Ако говорим за сериозни, трайни интереси на страната, имаме един основен факт - ние знаем къде е нашата ориентация, всички тук в залата. Защо тогава трябваше да се прави всичко това?
Смятахте ли въобще от СДС, че с една такава кампания може да допринесете за решаване на визовия въпрос? Ако гледаме професионално, в никакъв случай не. Нека да си говорим, като си сложим ръката на сърцето. Защо се правеше всичко това?
Преди десетина дни чух едно изявление на едни ваши съветници отвън, които тук са ви обучавали, един нов термин - управление на очакванията. СДС управлява повече от 3 години и половина, създаде достатъчно очаквания. Няма да говорим кое е изпълнено и кое не е изпълнено. Достатъчно очаквания.
Сега в края на управлението започва да се занимава с управление на очакванията. Ами, ако трябва да се управляват очакванията примерно спрямо последното решение, и аз мисля, че там е основното, трябваше да се отклони вниманието от едно назряващо, една оценка, която няма да бъде лицеприятна, която се появи 2-3 дни назад, и която всички тълкуват както си желаят. Едни говорят за огромния напредък, други говорят, естествено, за сериозната критика, която е вътре. Не говорим обаче всички заедно за една реална оценка на нашата ситуация.
И аз се учудвам, използвайки пак същите прийоми, вчера видях официално в изявлението на господин Ферхойген как той казва, че българската външна министърка му е съобщила, че ако въпросът с визите не се реши, България може да се ориентира към страните от Изтока. Кой й е дал тези пълномощия за такива заплахи?
Извинете, какво ще стане, примерно, ако този въпрос, ние настояваме и ще настояваме днес с тази декларация този въпрос да се реши, какво ще стане. Кой й е дал пълномощия, кой тук в тази зала говори за преориентиране на България към Изтока? И кой е дал тази власт на външната министърка да използва този род прийоми? Също непонятно.
Неслучайно го каза господин Ферхойген. Той искаше по този начин да каже "Вижте какво става!". Да, Европейската комисия е била винаги за отпадането на визовия режим, Европейският парламент - също. Има отделни страни. Господин министърът на вътрешните работи говори, че никой от колегите не му е казал. Тъкмо неговите колеги, няколко, са поставили въпроса още в края на септември. Но в края на септември правителството все още пазеше този въпрос в тишина. Пита се защо сега тръгна? И аз мисля, че от това, което деликатно се опитах да ви кажа, обяснението е ясно.
Завършвам със следното. Вчера се появи, съгласен съм, и ние работим по линия на Пакта за стабилност с пълна сила по този въпрос и си казваме и групово като партия, и поотделно по отношение на нашата позиция за визовия режим.
Вчера се появи така наречената резолюция, сега резолюция се приема, знаете как. Значи това е просто решение на политическия орган на Европейската народна партия. Госпожа външната министърка изтъкна и особената роля на Вим Ван Велцен - така популярният в България господин Велцен.
Съветвам външната министърка да си зададе въпроса от коя страна е господин Велцен и защо не е направил достатъчно именно в тази страна да се заеме подобна позиция. А не да излизаме с декларация и т.н. (Ръкопляскания в ДЛ и възгласи: "Браво!".) Нека да си зададе този въпрос. И мисля, че тогава можем малко по-реалистично да погледнем.
Призовавам всички колеги, въпреки всичко, да намерим общ език тук. Но смятам, че тази т. 6 просто не пасва във всичко това. Тя пак ни връща към кампанията, която се опитаха да направят СДС. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Давам думата на министър Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че между въпроса за визите и въпроса за Пакта за стабилност има връзка, има пряка връзка. Продължаващото оставане на България в този дискриминационен режим противоречи на европейското бъдеще на България. То противоречи на възможностите на България да използва целия си ресурс за решаване на европейските проблеми, включително чрез пакт за стабилност.
Оставайки в този унизителен визов режим, България не може да бъде пълноценен партньор за решаване на европейските проблеми. Днес въпросът обаче не е толкова за Пакта за стабилност, днес българските граждани очакват да чуят от българския политически елит ясното и категорично послание към Европа: "Свалете България от Шенгенския списък! Вън България от Шенген! Вън България от дискриминационния режим!"
Какво чуха българските граждани вместо ясното послание към Европа, че искаме да бъдем извадени от дискриминационния списък? Те чуха, че европейците, и те го чуха от ръководството на Българската социалистическа партия и от нейния председател, че европейците плащали висока цена за европейската интеграция. Не европейците плащат висока цена за европейската интеграция, а българските граждани плащат високата цена на провала на вашето управление до 1997 г. (Неразбираеми реплики от ДЛ.) Това е високата цена, която се плаща днес.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: А ти къде беше, бе, ей?
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Вместо да чуят ясното послание против визите, българските граждани днес чуват, че България е бедна страна. И, ще видите ли, представлява, както казва господин Първанов, имиграционен натиск против Европа. Вместо да чуят ясният глас против визите, българските граждани днес чуват, че ние куцаме към Европа, че имаме проблеми с Русия.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Куцаме на Изток.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: И въобще, че България е заплаха за Европа.
Случайна ли е тази позиция на левицата? Не, не е случайна, подобна позиция ние чувахме по време на предизборната кампания през 1997 г., когато водещи представители на вашата партия обясняваха на българските избиратели как България ще се превърне във втора Босна. Именно това вреди на имиджа на България и на нашите интеграционни усилия. Не в 1997 г., преди месеци, преди дни, днес ръководството на Българската социалистическа партия обяснява на своите партньори в чужбина, публично, че България представлява износ на нестабилност и несигурност. (Неразбираеми обаждания от ДЛ.)
Всъщност това, което ние чухме днес, вместо да чуем ясния глас против визите, ние чухме това, което някои представители казват в чужбина.
Защо е така? Защото неуспехът на българското правителство е много по-важен за Българската социалистическа партия от интересите на българските граждани. Защото интересите на БСП днес да се върнат във властта не се вписват в успехите на България.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Аз тези неща вчера не ги чух.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Накрая, господин председател, бих искал да отправя един апел към ръководството на Българската социалистическа партия и към парламентарната група: уважаеми дами и господа, поне до 30 ноември, когато се очаква решението на Европейския съюз за визите, не пречете на българското правителство да реши този проблем. Благодаря.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЛ: Е-е-е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бойко Ноев.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): На чие правителство беше това мнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Сунгарски.

ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът, който водим сега, не е само за или против пълното премахване на визите за българите. Това е далеч по-широк дебат за свободата и солидарността, за справедливостта, той е за ценности, принципи и правила, които стоят в основата на обединена Европа.
От тази гледна точка този дебат е исторически, защото търси отговорности за бъдещото геополитическо развитие на нашия континент; защото търси отговори на това значими ли са фундаменталните ценности и принципи на европейската цивилизация към днешна дата; какво е значението в съвременна Европа на Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на човешките права, Декларацията за спазване на човешките права и свободи от 1977 г., Декларацията срещу расизма и враждебността към чужденците, имат ли стойност тези документи и могат ли негласно да бъдат суспендирани чрез едно по същество дискриминационно отношение към гражданите на България, покрила политическите критерии и вече стартирала преговорите си за членство в Европейския съюз.
Ако тези документи бъдат неглижирани, то за какво бъдеще на Обединена Европа можем да говорим? Днес на Стария континент не може да се говори за "ние" и "те". Източна и Западна Европа не говорят на различни езици. С падането на Берлинската стена историята и географията на Стария континент получиха шанса да говорят на общ език.
Философията на европейското обединение се съдържа в историческата декларация "Шуман". В нея се казва, че "Солидарността е цел и необходимост, но тя не може да се превърне в действен фактор само с призиви и лозунги".
Сега е моментът Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи да дадат доказателства, че в съвременна Европа преобладават политици, които са способни да разсъждават и действат с мащабите на своите велики предшественици Жан Моне, Шуман, Аденауер, Де Гол.
Трябва да търсим отговор на въпроса каква е крайната цел на интеграцията - Европа на гражданите или Европа само на предприемачите. "Ние не правим коалиция от държави, ние обединяваме хората", казва Моне през 1952 г., когато излага план "Шуман". Този план доведе до Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. и дава началото на съвременния Европейски съюз.
В рамките на Договора от 1958 г. (Римският договор имам предвид) европейският законодател се е стремял да обогатява разпоредбите, свързани със свободното движение на работещите и свободното предлагане на услуги, както и правото на лицата със свободни професии да ги упражняват където пожелаят.
Всичко това така ли е днес?
Първо право на европейските граждани е свободата да се придвижват, да работят, да пребивават навсякъде на територията на съюза. През 1990 г. се приемат три директиви, които разширяват правото на пребиваване на студенти, пенсионери и всички други лица, заети или не, които разполагат с достатъчно средства, за да се издържат. Това е записано в договора от Маастрихт.
Амстердамският договор се интерпретира като напредък по отношение на укрепването на основните човешки права. Договорът разшири и принципите за недискриминация по отношение на националност, раса, пол, религия и възраст.
Съвременна Европа няма право да отстъпва от ценности и принципи, да проявява малодушие и недалновидност, защото това може да торпилира идеята за Общия европейски дом в навечерието на неговия разцвет. Грешки сега ще струват скъпо на следващите поколения в политически, социален и икономически план.
Вчера светът отбеляза деня на борбата с ксенофобията, расизма и антисемитизма. Гордея се, че тези понятия не са пуснали корени в политическата история на моя народ. Гордея се, че с усилията на всички българи изпълнихме политическите условия за отпадане на унизителния визов режим. Настоявам тези постижения, вероятно изненадали Европейския съюз, да бъдат оценени по достойнство.
Съжалявам, че и днес от тази трибуна се намериха политици, които се опитаха с позициите си да помогнат на тези европейски политици, които недооценяват геополитическите интереси на Европа. Разчитам на мъдростта на нашия народ да се покаже по-зрял от въпросните политици, да отстои правата си на съвременен европеец.
И в заключение, надявам се, че в деня на вземане на решение от Съвета на министрите в съзнанието, в сърцето на всеки българин ще зазвучи "Одата на радостта" от Бетховен - химнът на Обединена Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Въпросът, по който предлагам да съсредоточим вниманието си в края на този дебат, е един: какви са действията, които българският парламент днес трябва да препоръча на правителството така, че да се случи не друго, а на 30 ноември Съветът на министрите на правосъдието и на вътрешните работи да вземе решение за сваляне на визовите ограничения за българските граждани. Нали това е целта, която уж всички преследваме - да паднат визите?
Хайде да видим кои са действията, които, ако ги предприеме българското правителство, ще се помогне за такова решение и кои са ония действия, които ще ни отдалечат от това решение.
Аз твърдя, господин председателю, че тези действия, които правителството очевидно възнамерява да предприеме и то с мандат едва ли не от парламента и зад гърба на парламента, ще отдалечат момента, когато българските граждани ще получат безвизов достъп, които това очакват от нас, момента, когато те ще могат да пътуват за Европа без визи. Защо?
Първо, тези действия, първото от тях, в т. 6 първото тире, обвинява Европа в неискреност. Тук цял ден се подсказва и се заявява, че всички декларации на Европейския съюз, на европейските органи са заинтересовани от задълбочаването на процеса на асоцииране и от членството на България. Всъщност с тази препоръка - да се ангажират те в един геополитически дебат, означава, че ние не им вярваме, че ние ги подозираме в задни мисли. Тоест, първо, ние обвиняваме нашите партньори в неискреност.
Второ, ние ги заплашваме, че ако не бъде решен този въпрос, ние ще тръгнем да излизаме или направо ще излезем от Пакта за стабилност. Това, дами и господа, според вас европейско поведение ли е?
Господин министър-председателят каза, че ние искаме да се представим в международен план именно като добри европейци. Това е антиевропейско поведение, бъдете сигурни. То ще бъде оценено и се оценява даже намерението, което звучи, като крайно несериозно, подчертано провокационно и изцяло неуместно.
Госпожа Стоянова ни припомни, че не другаде, а в Кьолн миналата година, госпожо Стоянова, беше очертана рамката на Пакта за стабилност с решение на Европейския съвет. И ясно е съдържанието, което Европейският съвет влага в този пакт: един инструмент, който да осигури общите условия на стабилност и сътрудничество в региона като необходима предпоставка отделните страни, тръгнали към асоцииране и членство, да се развиват въз основа на своите собствени постижения и отношенията им с Европейския съюз и да стават членски тогава, когато са готови.
Вие сега всъщност казвате, че ще измъкнете основата от цялата политика за присъединяване на България към Европейския съюз и представяте това като средство, което ще ускори свалянето на визовите ограничения. Това е пълно недоразумение.
И на трето място, уважаеми дами и господа, включително и Вие, господин министър Ноев, твърдите, че едва ли не Европейският съюз действа под диктовката на Българската социалистическа партия. Вие чувате ли се какво приказвате?
Вие съзнавате ли какъв абсурд лансирате? Че, видите ли, БСП пречи и Европейският съюз е готов да се вслуша във внушенията на Българската социалистическа партия. По-голям абсурд трудно може да измислите. Но трябва да знаете, че и тази линия, която вие систематично следвате в много дебати, че всичко ни е наред, само опозицията ни пречи, европейците и това не могат да разберат. И това ги привежда в едно голямо недоумение с кого всъщност си имат работа.
Те очакват едно от нас: да видят, че ние обективно преценяваме на каква степен сме към приближаването към европейските критерии, да видят, че ние чуваме какво ни казват. Вие през цялото време днес цитирате текстове за признания по отношение на граничен, на документален режим и т.н. Да, това са реални постижения. Беше казано. Но, дами и господа, вие трябва да покажете, че сте чули какво е казал Европейският съюз в онзиденшния си доклад преди всичко по отношение на правосъдната ни система. Каза ни, господин Йорданов, въпросът е на правосъдие и вътрешни работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прочетете доклада и ще видите, че те казват, че ние нямаме действаща правосъдна система. Ето защо, ако искаме да имаме решения, които вършат работа, първо трябва да кажем: още по-активни усилия за членство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече! (Изключва микрофоните на народния представител Георги Пирински, който продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Смоленов, независим.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от Министерския съвет! Колеги, ситуацията е такава, че аз съм принуден да направя една историческа аналогия. Америка, която в момента се тресе от пред или следизборна борба, стана велика сила благодарение на това, че успя да обедини в единна нация Севера и Юга. Обедини ги в резултат на един сложен процес, доста кървав. И след победата в т.нар. гражданска война, която беше по-скоро различен тип война, успя да ги обедини след периода на реконструкция на Южните Щати, което беше една страшна за Южните Щати история. Обедини ги по времето, когато на Америка се наложи да води американо-испанската война за Куба, защото американските войски от Севера трябваше да минат през териториите на Юга, а съвсем не бяха сигурни, че ще стигнат до Куба, ако не минат с помощта на южняците. Затова те назначиха съответно генерал Уистлър, затова направиха така, че изведнъж репресираните дотогава южняци да се почувстват граждани на тази велика в бъдеще страна.
Аз смятам, че Европа ще стане велика държава, или по-точно съюз от държави, тъй като споделям мнението, че трябва да се борим за Европа на нациите, а не на националното безличие, едва когато преодолее проблема, пропастта между Запада и Изтока, едва когато престане да гледа на гражданите от Изтока като на втора ръка, освен всичко друго и като на конкуренти, достатъчно добре подготвени професионално, ерудирани, с добро обучение и образование, с амбиции и с тренинг да преодоляват бюрократични трудности, каквито средният, а дори и високообразованият западноевропеец нямат. Аз съм дълбоко убеден, че когато отпаднат конкурентните съображения, ще падне и прословутият Шенген, който е израз на една стара феодална традиция в европейското мислене. Защото неслучайно сравняваме Шенген с Берлинската стена. За някои по-запознати с историята на Германия е известно, че Берлинската стена е съществувала и преди два века. Била е изградена, за да пречи на войниците от съответния гарнизон да си бягат по домовете. Има традиция в изграждането на стени или в спускането на железни завеси, което винаги е било в ущърб на свободното движение на хора, да не говорим за капитали.
Аз смятам, че още от Хелзингския процес, за който в момента забравяме и ние, но забравят и колегите от Западна Европа, които тогава го бяха превърнали в идеологически аргумент, същият този Хелзингски процес и решенията от Виена говореха за свободен избор къде да живееш, за свободен избор къде да работиш, за свободен трансфер на хора, не само на капитали.
Мисля, че ние като наследници на това движение към обединена, просветена демокрация, като хора, които на 10 ноември преди 11 години имаха някакви илюзии и заразиха с тези илюзии българския електорат, все едно син или червен, ние имаме задължението първо да се извиним на нашия собствен народ за това, че все още не сме могли да реализираме тези неща, с които го очаровахме навремето. Още повече, длъжни сме да отбележим, че 11 години по-късно ние изоставаме в ред други общодемократични тежнения. Но най-важното, длъжни сме да направим така, че да преодолеем нашето собствено деление на Север и Юг, Изток или Запад, на червени или сини, най-после да направим това съединение, което правело силата и което ние толкова време не сме в състояние да реализираме.
Ето защо аз съм за това, разбира се, да излезем с единна позиция, за това съм, естествено без прочутата шеста точка, защото ако се вярва на втората част от тази шеста точка, ние ще предефинираме нашето участие в регионални структури. И аз ви предлагам нещо доста по-свежо от излизането от Пакта за стабилност - да влезем в ЕФТА!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да бъде удължено днешното пленарно заседание до изчерпване на разглежданата точка от дневния ред, с не повече от два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 146 народни представители: за 131, против 9, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Дано Европа не ни удължи времето за влизане в Шенген!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, министри и колеги! Отново трябва да водим дебат, по който досега се смяташе, че в парламента ни има консенсус. Защото по същество дебатът, който сега водим, не е за това дали и доколко да бъдем в Пакта за стабилност, а дали и доколко поддържаме позицията си за евроинтеграция. Вярно е, че въпросът за визите е политически въпрос. А че някои от правителството сега са разбрали това, толкова по-зле за тях.

Защото според мен проблемът е такъв, политически. Знам, че тук ще бъдат изтъкнати маса аргументи, че Пактът за стабилност няма нищо общо с нашата евроинтеграция. Добре, но ако е така, то какво общо има Пактът с проблемите за визовия режим - ще каже някой. Очевидно е, че между двата проблема - участието ни в Пакта за стабилност и безвизовия режим за българите спрямо страните от Европейския съюз - има непряка, косвена връзка. А тя най-общо се изразява в това, че участието ни в Пакта за стабилност е форма за проверка на нашата готовност за участие в евроструктурите.
Какво представлява Пактът за стабилност? Ами това е минивариант на взаимоотношенията на страните в Европейския съюз. Най-елементаризирано, това е нещо като детска градина, начално обучение по евроинтеграция. Ние, ако имаме големи претенции, ще си ги кажем. И мисля, че достатъчно сме казали и доказали. В този смисъл, твърденията, че ролята на Пакта за стабилност била само създаване на общобалканско сътрудничество са основателни според мен, но отчасти. Защото без ние да докажем възможността си в общобалканското сътрудничество, ще влезем в Европейския съюз може би на кукуво лято. Защото в Пакта за стабилност ние се доказваме, доказваме, че можем да си партнираме, че имаме уменията и способностите да се идентифицираме, а вследствие на това и да се интегрираме като един следващ етап. След процеса на самоопознаването ни да опознаем и да приемем другите точно такива, каквито са. Ако на някого не му е ясно, че без Пакта за стабилност включването ни в Европейския съюз е невъзможно, му предлагам веднага да забрави тези свои възгледи. В Пакта за стабилност нас ни изпитват и ни обучават. Няма защо да крием това.
Не мога да разбера защо някои се страхуват от общобалканското сътрудничество. Ами, ние сме на Балканите, Балканите са част от Европа. Нито ние, нито Европа може да заобиколи Балканите, за да дойде в България, или ние да стигнем в Европа.
Каква ще е ползата, ако излезем от Пакта?
На първо място, ще покажем на Европа, че сме хора с характер, серт, че ние не сме като другите, а по така. Точно от такива Европа се плаши и няма нужда от такива хора. Така плюсът се изражда в минус.
Друга полза. Ще покажем, че ние не сме като румънците, че те са по-втора категория европейци, отколкото сме ние - сигурен довод, че никога няма да помиришем и най-малката вратичка на Европейския съюз с този подход. Защото, ако ние твърдим, с основание или без основание, че смятаме, че сме по-напреднали от румънците, така и холандците смятат, че са по-напреднали от португалци и гърци. Но те са заедно в Европейския съюз. При това ние ще влезем в Европейския съюз не като датчани или англичани, а като бедни роднини. И няма защо да крием това, защото това са реалностите. Ако въобще влезем и кога ще влезем - това е въпросът. Защото този дебат сега тук се чува и в Лондон, и в Париж, и в Амстердам, в цяла Европа. Как гледат те на този дебат? Дано да не е като окончателно доказателство, че българското правителство, българският народ все едно хабер си нямат точно за какво става дума. Защото едно са желанията, а друго са реалностите. Ние трябва да отчетем всички реалности и от наша страна, и от страна на Европейския съюз. Но безспорно, ако познават Бай Ганьо, ще усетят, че караме пак по байганьовски. И на кого при това положение му трябва шило в торба? Най-малко на Европейския съюз. Не им трябва!
Толкова по идеите на уважавания от мен господин Агов. Защото той пусна тезата: "Дайте да излезем от Пакта за стабилност!" А днес чухме, че и господин премиерът потвърди тази теза.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Така са му казали на човека.
КЕМАЛ ЕЮП: Сега - малко за Програма "2001". Както знаете, ние подкрепихме това правителство през 1997 г. точно с идеята, че това е кабинетът, който ще ни интегрира в Европейския съюз. В програмата черно на бяло пише, че безвизовият режим ще е факт към края на мандата на това правителство. Сега, меко казано, това е повече от съмнително. Още повече, след този дебат, предизвикан не от кого да е, а от председателя на Комисията по външна и интеграционна политика, който е една от изявените личности на СДС. Излиза, че ние сме си направили всичко, каквото е необходимо, ама лошите чичковци от Европейския съюз не са подходили конструктивно.
Само преди седмица на въпрос от нашата парламентарна група господин Костов призна, че не по всички доклади, подписани и ратифицирани от България, свързани с международни структури, включително и Европейския съюз, договореностите са били изготвени и изпратени навреме. Според господин Костов проблемът бил в Министерството на външните работи. Но кой е над Министерството на външните работи? Премиерът или някой друг? Има ли изпълнението на тези изисквания нещо общо с евроинтеграцията? Очевидно има. Тогава въпросът е къде е белята? Белята в тези лоши чичковци ли е, в нас ли е или в правителството? Кой носи отговорността?
Само допреди месеци уважаемата госпожа министър Михайлова твърдеше, че тя била уредила визовия проблем. Споменаваше се нещо за съдействието на Европейската народна партия, за което спомена и вчера, че има резолюция. Говореше за заслугите на СДС и много такива подобни големи думи. Сега какво стана, госпожо Михайлова? Защо не обясните къде и защо потъна тази гемия за безвизов режим, когато твърдо заявихте, че през декември излизаме от Шенген?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е потънала още, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Не казах потъна, попитах къде остана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да Ви се иска да потъне, но не е потънала.
КЕМАЛ ЕЮП: Господин председател, не ме прекъсвайте, не съм употребил думата "потъна". Казах "къде остана".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, казахте "къде потъна".
КЕМАЛ ЕЮП: Ако съм казал, моля да се приеме като грешка на езика.
Редно е сега някой да поеме политическата отговорност за това. Който е прегрешил, трябва да си поема отговорността, а не да се мъчи да прехвърля отговорността на парламента или на други външни фактори. Включително и за предизборната програма на ОДС и програмата за управление на СДС. Крайно време е някой да поеме политическата отговорност за даден провал. Защото в крайна сметка се очертава провал. И този някой да не е като онази приказка, че самарът на магарето е виновен.
Сега правителството иска допълнителни възможности за маневриране. Нима досега изпълнителната власт не е имала необходимите правомощия? Имаше и какво от това? Резултатът е налице или най-малкото в най-скоро време ще бъде налице.
Във връзка с казаното досега, ние смятаме, че е нецелесъобразно да се дадат такива големи правомощия на правителството, визирам т. 6, по т. 5 се разбрахме с консенсус, така че да се подменя или най-малкото има вероятност да се подмени стратегията на българското правителство и да се преосмисли, предефинира регионалното сътрудничество. Защото без регионално сътрудничество едва ли ще можем да стигнем до европейско сътрудничество и интеграция.
Уважаеми дами и господа! Моля казаното дотук да не се приема като отказ от подкрепа на позицията за изваждане на България от унизителния списък. Напротив, ние ратуваме и поддържаме с общи усилия да направим всичко възможно България да излезе час по-скоро от унизителния визов списък. Но трябва да намерим общ език, обща формула и да излезем. И дано тези общи усилия не се търсят само на финала, когато наближихме 30 ноември, а да намерим формулата постоянно общите усилия да не са разпокъсани и да не бием в различни точки.
Общата стратегия - евроинтеграцията - сме я приели, има консенсус. Дано с днешния дебат не разрушим този консенсус, както и да не разрушим имиджа, който имаме пред Европа, че няма отстъпка от тази стратегия, от този общ консенсус и ще се борим с всички средства за успешен край на тази българска политика в своята евроинтеграция и стратегия за присъединяване към Европа.
Но трябва да отчетем и да отбележим и несвършената работа. А тя не е незначителна. И да се опитаме да поправим това, без да допускаме нови грешки, поправяйки старите. Според мен, когато поставяме под съмнение участието ни в Пакта за стабилност, точно това е нещото, което довежда до една груба политическа сила, която на България може да струва твърде скъпо. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата господин Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председателю, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, господа министри, уважаеми колеги! Вземам думата, воден от желанието да дадем насока на дебатите към търсене на единна позиция.
Способни ли сме да сътворим консенсус по един въпрос, по който има разбирателство и нито едно становище в противоположна посока? Моят отговор е: да. И, ако се опитаме да разсъблечем от дипломация словата си, да си зададем прости въпроси и да намерим отговорите, то това означава следното. Вчера при дебатите в Комисията по външна и интеграционна политика се очертаха едни зони на разбирателство, които са повече от тези на противопоставяне.
Започвам с първото. Еднозначна ли е оценката ни за това, че този проблем - визовият, е форма на дискриминация срещу българските граждани и едно нарушаване на правото им на свободно придвижване? - Да, така е.
По един и същи начин ли оценяваме напредъка на Република България по изискванията в областта на правосъдието и вътрешните работи, по извършеното в граничния контрол, нелегалната имиграция. Аз мисля, че оценката тук трябва да бъде категорична и, ако в Демократичната левица има воля за разбирателство, тя трябва да признае и да оцени по достойнство думите на Ферхойген. Той казва: абсолютно, България изпълни всички критерии, за да може да отпадне този визов ограничител.
На трето място. Солидарни ли сме по отношение на решенията и препоръките на Европейската комисия и Европейския парламент, направени за съвета, с цел България да отпадне от негативния списък? - Да, съгласни сме и ги приветстваме всички.
На четвърто място. Имаме ли разбирането, че България не може да промени своята стратегическа ориентация за членство в Европейския съюз? И по този въпрос разбирането е едно и също във всички.
Къде е тогава разликата, къде е различието? Различието е в обвързването на този въпрос с Пакта за стабилност. Изявлението на премиер-министъра очерта първата теза - че абсолютно има връзка между тези два въпроса. И на тази теза беше противопоставена другата - че те не трябва да се обвързват. Аз мисля, че основанията и констатациите са в подкрепа на първата и ще кажа защо.
В този Пакт за стабилност досегашното участие на България е очертано с термина "неравнопоставеност". Ние сме свидетели на това, че това засега е една неработеща, нестартирала формула за регионално сътрудничество. Един пример: коридор № 8, който за България е една не само икономическа инфраструктура, но една външнополитическа стратегия за ориентация в югозападна посока на нашата регионална политика, беше съпроводен с ожесточена съпротива от нашата южна съседка. Ние се опитваме да реализираме инициативи като "Дунав мост", като реконструкцията на пристанищата, като отсечката Оризово - Свиленград, но забравяме и ни се противостои от други вътрешни фактори да реализираме най-важните си геостратегически проекти. В това отношение има още една подкрепа. Това е констатацията, че се променят геополитическите пластове на Балканите. Дадени ни бяха ясни сигнали от това, че председателстваният от Франция Европейски съюз започна да разсъждава с термините "Западни Балкани" и през втората половина на този месец ще се състои конференция в Загреб "Европейски съюз - Западни Балкани". Започна дебат в хърватското общество за това, че Хърватия може да бъде принудена да участва в една нова форма на конфедерална Югославия. Излъчен беше сигнал от Европейския съюз за това, че Македония и Сърбия получават възможността да изнасят безмитно своите стоки в рамките на Европейския съюз. Връзват ги в един пакет. Това са лоши сигнали за България. Ние трябва да реагираме.
Какво означава обаче това? Че ние не трябва да излезем от участие в Пакта за стабилност, а, напротив, ние трябва да участваме и да засилим нашето участие там. Това може би е важният извод, който трябва да направим тук. Защото от какво би ни лишило участието в Пакта за стабилност? Най-важното, и това е констатация на ВМРО, която направихме при един подробен анализ на ситуацията - би ни лишило от възможност да въздействаме върху други субекти - участници в Пакта за стабилност. И ще кажа: Македония, която до момента определи своята политика по отношение на България като политика на положителна енергия, може да се върне към старата форма на еквидистанция.
На второ място. Оттеглянето на България от Пакта за стабилност ще означава, че ние не можем да влияем върху други взаимодействащи си фактори и по този начин ще възродим надеждите за югоцентризъм. Една мощна Сърбия ще бъде доволна от липсата на участие на България в този пакт. Ние не трябва да го допускаме.
Предлагам, господин председателю, от текста, внесен от трите политически сили, да отпадне втората част от шеста точка, която по един определен начин подсказва, че ние можем и да възприемем политика на неучастие в Пакта за стабилност. Същото нещо да стори и Демократичната левица, като отпадне последното изречение от нейната декларация, в което също въпросът се обвързва с Пакта за стабилност. И, ако ние решим, че трябва да водим политика на равнопоставеност в този пакт, нека да допълним тази шеста точка със следния текст: "България да активизира участието си в Пакта за стабилност при условия на равнопоставеност". Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, госпожо министър, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Няма да скрия, че ще споделя с вас тук, известно объркване на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили от това, какво целим с този дебат. Целим да помогнем на българите да получат безвизов режим от 1 декември т.г. или целим да се закълнем всички колко вярваме в Пакта за стабилност, колко вярваме в европейската интеграция и колко ние сме верни на този стратегически курс на България. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Аз мисля, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, Парламентарната група на Народен съюз, Парламентарната група на Движението за права и свободи нямат нужда да потвърждават своята европейска ориентация. Ние сме го правили в други драматични моменти в това Тридесет и осмо Народно събрание. Взимали сме категорични решения на солидарност с Европа и сме ги взимали заедно. Следователно, днес тук ние нямаме нужда от тези клетви и от тези декларации. Ние сме наясно със себе си.
На второ място - Пактът за стабилност. Е ли той предмет на разговор днес? Според мен, въпросът за Пакта за стабилност е предмет на друг отделен дебат в този парламент и аз призовавам министъра на външните работи тук да помисли много сериозно, да поработим заедно и в този парламент в най-скоро време да обсъдим българското участие в Пакта за стабилност и всички онези аспекти, положителни и може би съмнителни, както ги изрази тук колегата от ВМРО, на Пакта за стабилност. Но това е предмет на отделен дебат.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Оттеглете си тогава шеста точка.
АСЕН АГОВ: Следователно... (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Уважаеми колеги, дебатът тук е за това - може ли този парламент солидарно, единно и положително да даде принос на усилията българите от 1 декември да пътуват без визи в Европа? Аз все още оставам оптимист, макар и след съдържанието на този дебат моят оптимизъм да започне да се изпарява много бързо. Защото питам: колко струва декларацията на господин Първанов, че той е за безвизово пътуване на българите, когато в непосредствена близост до тази декларация той заявява, че България се отдалечава от изпълнението на Копенхагенските критерии? Колко струват декларациите и клетвите, че ние искаме нашите съграждани да пътуват, господин Първанов, без визи, когато в същото това време ние правим всичко възможно, господин Първанов, ...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Кажете Вие!
АСЕН АГОВ: Вие правите всичко възможно, за да изглежда България като една страна, която изнася нестабилност. Ето, това правите вие. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)

И аз се питам коя позиция е вярната? Онази, която казва: да, ние сме за безвизов режим, или онази, която казва абсолютно ясно на всички, не само в тази зала, а на всички българи: България не е готова за това? Кой е този сигнал, който излъчваме ние, господин Първанов, заедно с Вас от този парламент?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Европейската комисия ви излъчва този сигнал.
АСЕН АГОВ: Не е Европейската комисия. Европейската комисия е казала ясно и гласно, че България покрива политическите критерии за членство в Европейския съюз. Точно тези политически критерии от Копенхаген и те бяха потвърдени онзи ден от господин Майкъл Лии в Съвета по европейските въпроси.
Това раздвоение не носи полза на никого. (Реплики от господин Румен Овчаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Овчаров.
АСЕН АГОВ: Не носи полза на никого и най-малко носи полза на каузата за това българите да пътуват без визи в Европа.
И тогава аз питам защо искате извинение от моя колега и приятел Абаджиев? Защо искате той да поднася своите извинения, когато вие абсолютно недвусмислено го казвате тук, в тази зала?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защото лъже.
АСЕН АГОВ: Знам, че този въпрос ще остане без отговор, както и много други въпроси, които сме задавали на Българската социалистическа партия и тя никога не е намирала сили в себе си да реши своето раздвоение по европейския път. (Шум и реплики от ДЛ.)
Ще подчертая, че оптимизмът ми не се е изпарил напълно. Оптимизмът ми не се е изпарил напълно, защото вчера, след мъчителен и дълъг дебат, в Комисията по външна и интеграционна политика струва ми се ние успяхме с много аргументи да се убедим един друг, че въпросът за безвизовото пътуване на българите не е въпрос, който е свързан само с правосъдието и вътрешните работи, а е въпрос, който е геополитически. Мисля, че тук в своето изявление министър-председателят и други изказали се от името на правителството, мотивираха всичко това. Струва ми се, че вчера в Комисията по външна и интеграционна политика успяхме да стигнем до съгласието, че трябва да надскочим партизанщината, че трябва да надскочим тесните си партийни интереси или предизборни интереси и да търсим решаването на въпроса за всички българи, независимо от това за кого гласуват в изборите.
Струва ми се, че вчера в Комисията по външна и интеграционна политика ние намерихме общ език, за да работим заедно в търсенето на решение на този проблем. Обаче ние не намерихме общ език по тази прословута т. 6. Аз искам да спра вниманието на тази аудитория защо позицията на мнозинството е толкова настойчива по т. 6.
Струва ми се, че тази настойчива позиция е свързана ясно с отговора на въпроса: трябва ли българското правителство да седи наведено и да чака някой друг да решава, след като то си е свършило цялата работа в България, някой друг да решава вместо него?
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Досега правителството наведено ли беше?
АСЕН АГОВ: Това, впрочем, което ме призовава господин Кемал Еюп тук. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АСЕН АГОВ: Искам да попитам: трябва ли правителството да получи възможност да даде достоен отговор от името на всички българи, които не са съгласни да пътуват с визи в Европа? И отговорете ми вие в този парламент, отговорете ми със своето гласуване: трябва ли да дадем тази възможност на правителството за отговор или не?
Аз настоявам, господин министър-председателю, правителството да има целия ресурс да отговори по достойнство, ако България бъде оставена в негативния визов списък или пък на българските граждани да бъде дадена възможност да пътуват без визи в Европа. Тогава вие ще отговорите на интересите на нашите избиратели, вие ще отговорите на повика за изпълнението на "Програма 2001", тогава струва ми се ние ще защитим истински интересите на българското общество. Ето затова ние сме толкова настойчиви по т. 6. (Шум и реплики от ДЛ.)
Специално искам да поздравя министъра на външните работи за онова, което тя постигна вчера и онази вечер при разговорите й с върховния представител на Съвета на министрите на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността господин Хавиер Солана и с двамата комисари господин Гюнтер Ферхойген - по разширяването, и господин Антонио Виторино - по вътрешните работи и правосъдието.
Това е оценката на мнозинството и тези поздрави са от името на цялото мнозинство, госпожо министър.
Ние смятаме, че тези резултати се дължат на широкия дебат в българското общество, който беше започнат и който трябваше да се случи, за да може Европа да чуе всички аргументи на българите, които искат да бъдат свободни граждани на стария континент, така както са поляците, чехите, унгарците, словенците, литовците, латвийците и естонците. И затова аз се учудвам на сякаш злорадия тон, който долових в изказването на господин Кемал Еюп, на злорадите подхвърляния тук от лявата страна на залата. Сякаш вие предпочитате този въпрос да не се реши и ние утре да бичуваме това правителство за това, че не се е решил въпросът, макар че хиляди българи няма да пътуват свободно в Европа.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Глупости говориш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АСЕН АГОВ: Кое е по-важно, госпожи и господа? Питам ви: кое е по-важно - българите да пътуват или ние тук да влизаме непрекъснато в спорове какво е свършило правителството и какво не е?
Аз поставям въпроса така, помислете: чий интерес е по-важен - на онези българи, които висят пред посолствата, или на нашите тук прения, спорове и караници в този парламент? Аз не искам да има повече караници в този парламент. Нека сега със своето гласуване, и ние ви призоваваме от името на мнозинството, изразим своето отношение по този въпрос. Мисля, че вчера дадохме добър повод и добър знак за това как трябва да се държим днес в пленарната зала. Това стана по време на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика.
Аз мисля, че днешното ни политическо поведение с едно съгласие по всички онези позиции, изразени в т. 1 до 5-та на проекта за решение, може да говори за това, че можем да загърбим всичките онези двойнствени сигнали, които се излъчиха тази сутрин, всичките съмнения за злорадство, че няма да се реши този проблем, политическо злорадство, можем да ги заличим с едно гласуване.
Аз ви приканвам да гласуваме и да действаме така, както вчера след четири часа и половина действахме в Комисията по външна и интеграционна политика. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
За реплика думата има господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Господин Агов, аз не съм злорадствал, нито съм помислил да злорадствам не само от трибуната, а и изобщо във връзка с ваденето на България от визовия списък.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Така го долових аз.
КЕМАЛ ЕЮП: Така сте доловили, но пък аз чух друго с ушите си. Казахте да подкрепим т. 6, защото дали искаме българското правителство да стои наведено. Визирахте мен, даже и посочихте. Аз не съм споменал, че българското правителство стои наведено. Според Вас досега българското правителство наведено ли стоеше и точно какво разбирате под тази дума, че "правителството стои наведено"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика думата има господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин Еюп, изглежда аз съм свръхподозрителен и моята свръхподозрителност и моята чувствителност се изострят от обстоятелството, че на вчерашния дебат по един толкова болезнен, труден и горчив въпрос, въпрос на историческа несправедливост за българските турци, за етническите турци в България, вашият представител господин Лютви Местан каза буквално следното: той обвърза решаването на въпроса за имената на етническите турци с изваждането от визовия списък.
Постави пряка политическа връзка между двата въпроса. И аз започвам да ставам подозрителен, разбирате ли? Започвам да ставам подозрителен, защото имам чувството, че вие спекулирате с въпроса за визовия списък, защото преследвате други политически цели. Ето затова.
И ако искате, нека да разсеем заедно това впечатление, когато заедно гласуваме...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОНС: Защо се въздържа вчера?
АСЕН АГОВ: Ние вчера подкрепихме влизането на тази точка в дневния ред и ще продължим да подкрепяме решаването на този въпрос. Позволете ми, когато ви слушам от тази трибуна, аз също да имам своите съмнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа, колеги! Днес хората в България очакваха да чуят отговор на основния въпрос - готови ли са българските политици да изработят обща позиция и да защитят интересите на страната в отговорна, ясна и категорична степен, след като имат подкрепата на Европейската комисия и Европейския парламент?
Само преди няколко дни, а вчера в Брюксел аз упорито отричах дори и съмнението, че депутати от опозицията са оспорвали постигнатото от България по отношение на покритите критерии. Отричах го като българка, защото за мен такова поведение би било национално предателство. Отричах го пред тези, които доскоро бяха най-сериозните критици, а днес са най-сериозните защитници за постигнатото от България - комисарят Ферхойген, комисарят Виторино, главният преговарящ за България Майкъл Лий. Защото, уважаеми дами и господа, скъпи приятели, мога да се обърна и към гражданите на България, Европа стои твърдо зад България в днешния ден (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Днешният дебат обаче ме убеди, че очевидно тези слухове са истина. И действително има политически сили в този парламент, които са готови да пожертват постигнатото в името на партийните интереси, а може би - и на други цели. И днес ние си припомняме очевидно неслучайните, а тогава вероятно за много от нас - случайни изказвания на ключови лидери на БСП - и тук беше споменат и господин Първанов, и господин Ангел Найденов, и господин Бриго Аспарухов, които поставиха под съмнение политическата стабилност на България. Дори говореха за това, че България изнася нестабилност. Въпросът очевидно засяга тезата: е ли България стабилна държава днес или не е? Именно тук е връзката с Пакта за стабилност. И аз разбирам защо БСП толкова ревниво реагира на идеята за анализ на българското участие. Не защото припознава ролята ни за фактор в региона, какъвто ние действително сме, а защото идеята за нестабилната държава пряко обслужва техните интереси. (Ръкопляскания от СДС.) БСП иска България да остане в зоната на нестабилността, в зоната на здрача и да предефинира стратегическите си интереси. Защото, уважаеми дами и господа, това не са нейните интереси и аз не виждам защо не си го признаят откровено.
Членството в Европа, уважаеми дами и господа, не е вербално упражнение и става след изпълнение на критерии, а не с политически фантасмагории. Вие щяхте да знаете от опозицията, защото говорите за професионализъм, че по действащите по ваше време регламенти имахте всички шансове да стопирате предложението за вкарването на България в негативния списък. Но кой знае защо не го направихте. А визовата политика и визовият център, които функционират за всички по един блестящ начин, е признанието и за България през последните години и това се потвърждава непрекъснато. Но вие очевидно и това не знаете или съвсем умишлено не забелязвате.
Днес се говори за доклада и аз ще кажа още нещо. Вие четете доклада така, както дяволът чете евангелието и виждате чашата винаги наполовина празна, а не наполовина пълна. Партийният ви интерес ви пречи да погледнете истината и да видите, че България действително е постигнала значителен напредък. Това го припознават всички. Това го казват абсолютно всички в Европа, дори и най-яростните критици през последните години казват, че България е постигнала значителен напредък, че е превърнала - пак ще повторя - успешния си старт в успешна и устойчива политика. Разбира се, че има още какво да се направи. Та нима до 2006 г. България шест години ще стои в тази позиция, ако е направила всичко до 2000 г.? През тези следващи оставащи години ние ще свършим всичко онова, което до този момент не сме могли именно поради това, че сме започнали не от нулева, от минусова позиция и резултатите и причините за тази нулева позиция лежат именно в лявата страна на залата. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
И накрая, понеже предстои гласуване, аз искам да кажа нещо, за което може би ме провокира господин Кемал Еюп и то е, че бих искала да посъветвам опозицията да престане като политически кукувици да снасят яйцата си в чужди гнезда, защото тогава ще влезем в Европа на куково лято, както каза Кемал Еюп. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За процедура давам думата на господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа! Искам да демонстрираме друг стил на поведение и отношение.
Упълномощен съм от името на парламентарната група да направя важно процедурно заявление. Затова моля да ни чуете.
Уважаеми колеги народни представители! Ако, подчертавам, единствената цел на нашето днешно усилие е да помогнем на своя народ да пътува и да постигнем онова, за което имаме категорична воля и право, подчертавам, да искаме да бъдем извадени от Шенгенския списък, защо не го направихме досега и можем ли да го направим? За да го направим и за да подчертаем различна воля, аз заявявам. Ние сме готови и оттегляме нашия проект, който надлежно сме внесли. (Ръкопляскания от залата.) Изчакайте.
Но, за да се абстрахираме от всички други въпроси, които явно или неявно искахме да пришием и поставим към големия и единствено значим по този повод въпрос, това да уличим опонента си, това да се оправдаем или да постигнем други цели, нека да го демонстрирам по следния начин. Ние оттегляме нашия законопроект. Гласуваме ан блок първите четири точки от внесеното от вас предложение, които безпрекословно изразяват тази обща воля. Точки 5 и 6 гласуваме отделно, за да подчертаем дали имаме право да дадем мандат на правителството за стъпки, които могат да компрометират общата ни воля или му даваме мандат единствено да предприеме стъпки, които да реализират общата ни воля.
Ето това е часът на истината, уважаеми колеги! Ние направихме своята стъпка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз за себе си искам да бъда наясно. Господин Божинов, точка 5 е приета с консенсус вчера на заседанието на комисията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Има заместващ текст. Предлагаме да се гласуват отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поддържате ли заместващия текст?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го гласуваме като заместващ текст.
Има проект на решение на водещата комисия, който всъщност представлява заместващ текст на предложенията за проекторешение. По този заместващ текст има направени предложения, които ще ги гласуваме най-напред и отделно и след това преминаваме към гласуването на проекта за решение, като, ако не възразявате, ще гласуваме така, както предвижда правилникът.
Първо, има предложение за отпадане на текст. Това беше предложението на народния представител Анатолий Величков - в т. 6 да отпадне вторият абзац.
Поставям на гласуване това предложение.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ама нека точка по точка! Има предложена процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Нали приехме, че първите четири точки ще гласуваме ан блок? (Шум и реплики в залата.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА и АСЕН АГОВ (СДС, от място):  Приемаме го, няма нужда да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Анатолий Величков за отпадане в т. 6...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Има направено процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После ще се върнем на него, бе, колега!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не после! Кога ще се гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Научете правилника! Вие поне сте юрист!
Какво искате сега? Кое?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Има направено процедурно предложение - първите четири точки да се гласуват заедно, а пета и шеста поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, добре! Хубаво! Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението първите четири точки да се гласуват заедно и отделно от останалите две.
Гласували 222 народни представители: за 219, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Започвам да чета проекта за решение до четвърта точка включително, като предварително в преамбюла ще се добави следното:

РЕШЕНИЕ

Тридесет и осмото Народно събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с проведеното изслушване на министър-председателя на Република България по чл. 93 от същия правилник относно изваждането на България от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътуване в Европейския съюз

РЕШИ:

1. Приветства положителната оценка на Европейската комисия за постигнатия от България значителен напредък в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и предприетите мерки за борба с незаконната емиграция и за управление на граничния контрол. Тази оценка е потвърдена в предложението на Европейската комисия за изваждане на Република България от негативния визов списък и предоставянето на безусловен безвизов режим на българските граждани.
2. Приветства Резолюцията на Европейския парламент от месец юли 2000 г., с която се подкрепя предложението на Европейската комисия и очаква от него бъдеща подкрепа за България по този въпрос.
3. Изразява тревога, че въпреки началото на преговорите за членство на България в Европейския съюз, констатирания напредък, направените предложения на Европейската комисия и гласуваната Резолюция от Европейския парламент, Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи може да съхрани визовия режим за българските граждани.
4. Настоява Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи да приеме решение за въвеждане на безусловен и недискриминационен безвизов режим за българските граждани."
Моля, гласувайте прочетените досега четири точки от проекторешението.
Гласували 223 народни представители: за 223, против и въздържали се няма.
Първите четири точки са приети. (Ръкопляскания.)
Има предложение за заместващ текст на точка пета, внесено от народните представители Георги Пирински, Георги Божинов, Румен Овчаров и Петър Димитров.
"5. Възлага на правителството на Република България в съответствие с националните интереси и стратегическата ориентация на страната към Европейския съюз да активизира усилията си за ускоряване на процеса на присъединяване на България към съюза. България да бъде оценявана единствено според собствените й постижения."
Моля, гласувайте този заместващ текст.
Гласували 217 народни представители: за 58, против 135, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Чета текста на т. 5 така, както е предложен в проекторешението на комисията:
"5. Възлага на правителството да продължава да защитава националния интерес на страната, като не допусне подмяна на стратегическата ориентация на България за членство в Европейския съюз и да отстоява спазването на принципа от Хелзинки, според който всяка страна-кандидатка се оценява индивидуално съобразно своите достижения."
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 160, против няма, въздържал се 1.
(Ръкопляскания от блоковете на ОДС и ОНС.)
Точка 5 е приета.


Преминаваме към последната т. 6.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Анатолий Величков за отпадане на втория абзац от тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 220 народни представители: за 82, против 105, въздържали се 33.
Предложението за отпадане не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Александър Томов за заместващ текст само на втория абзац на т. 6:
"Отново да дефинира мястото на България в регионалните форми на сътрудничество в съответствие с българския интерес за членство в Европейския съюз."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 142, против 18, въздържали се 2.
Заместващият текст на втория абзац на т. 6 е приет.
Остава да гласуваме началото и първия абзац на т. 6 така, както е предложен от комисията:
"6. До вземането на решение за снемане на визовия режим правителството настоятелно:
- да предизвика дебат с европейските партньори за геополитическото бъдеще на страната, за да потвърди мястото на България в процеса на европейското разширяване и не се допусне поставянето му в други външнополитически рамки."
И следва приетия вече втори абзац.
Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 146, против 67, въздържал се 1.
Точка 6 е приета.
С това и цялото проекторешение. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, драги колеги! Това беше много важно дебатиране и много важно гласуване от страна на Народното събрание, тъй като то подсилва позицията на нашата държава в стремежа й да получи безвизов достъп за своите граждани до страните-членки на Европейския съюз.
Аз съжалявам, че дебатът показа, че ние нямаме дълбока аргументация на това гласуване, специално по точките от 1 до 4. Нямаме дълбоко обмислена и солидна позиция, поне не всички в тази зала са с такава позиция. Формалното съгласие прозира зад тезите, които бяха защитавани специално от страна на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи. Защото, ако някой слушаше дебата в Европа и този някой беше привърженик на това България да бъде извадена от визовия списък, той нямаше да получи аргументи от тези изказвания, които прозвучаха от Демократичната левица и от Движението за права и свободи. Нямаше да получи аргументи. Напротив, щеше да бъде разколебан. И обратно, ако този някой беше противник на изваждането на България от визовия списък и продължаването на визите за българските граждани, той щеше да чуе доста солидна аргументация в изказванията, които бяха произнесени от тази трибуна. Това не е добре за България. Това наистина не е добре за България.
След това искам да обърна внимание на още едно различие, което трябва да бъде известно на българските граждани. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Кои неща не бяха приети от Демократичната левица в т. 5? Една дума - да не се подменя стратегическата ориентация на България за членство в Европейския съюз. (Реплики от ДЛ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това не може да се дискутира въобще.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Да не се подменя. Казано е "да не се подменя" в такъв смисъл, че в никакъв случай за никакъв период от време не бива българските политици и българската държава да допускат да има заместител, да има нещо, което дори временно да привлече вниманието и да привлече приоритетите на българската външнополитическа ориентация.
Ние трябва да сме наясно тук, че наистина не бива да се подменя стратегическата ориентация. Аз не го отнасям на неразбиране, господин Божинов. Аз не го отнасям на неразбиране, защото това е дебатирано 5 часа вчера в Комисията по външна и интеграционна политика и всички думи са приказвани, те са казани и всичко това е ясно на народните представители. Става въпрос за нещо друго. Става въпрос наистина за това дали ние ще сме съгласни за определени периоди от време някой да ни тласне към една друга външнополитическа активност или непременно ще си настояваме, че ние имаме своята цел и искаме да се домогваме до нея.
Какво друго не беше прието и вече се гласува "против"? Гласува се "против" това тази външнополитическа стратегическа, а тя е вътрешнополитическа стратегическа ориентация на България - членството в Европейския съюз, да не бъде поставяна в други външнополитически рамки. Какво означава да не бъде поставяна в други външнополитически рамки е ясно - да не бъде поставяна в зависимост от други процеси. Да не бъде поставяна в зависимост от други проекти и други инициативи. Да не се поставя на България като предусловие: вие направете еди-какво си, както беше преди. Вие знаете, че когато получавахме или бяхме пред дебата за получаване на поканата за започване на преговорите, на нас ни поставиха предварителни условия, нямащи нищо общо с изпълняване на Копенхагенските критерии. На нас ни казаха: "Елате и се договорете за блокове от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй". Това казаха.
Сега ние искаме да кажем: няма да приемем никакви други външнополитически рамки. Защо цялата зала не казва това нещо? (Реплики от ДЛ.) Какви външнополитически рамки? Аз мога да ви кажа веднага за какви външнополитически рамки става въпрос, защото много внимателно съм се запознал и много внимателно сме проанализирали всички документи, които характеризират и се отнасят до регионалното сътрудничество, в което участва България.
На много места се долавя стремежът успехът на определени регионални инициативи да бъде нещо като пропуск, нещо като ключ за влизане в Европейския съюз. Това директно е записано в Пакта за стабилност. Може ли България да приеме, че това е ключът? Успехът на Пакта за стабилност е ключ за влизането й в Европейския съюз...
Аз си мисля, че България не може да приеме подобно обвързване. За мене не са достатъчни уверенията, които ми дават в телефонните разговори министър-председателите и комисарите от Европейския съюз, които казват: не, не, в никакъв случай - това никой го няма предвид...
Нека ние да им го кажем директно. Това беше смисълът и аз мисля, че е толкова ясно и толкова безупречно е формулирано това в проекторешението.
И още нещо. Защо да няма дебат с европейските ни партньори? Същата тема, развита в друга посока. Защо да няма дебат за геополитическото бъдеще на България? Защо да няма дебат, в който ясно да се ангажират водещите европейски политици и водещите държави в Европейския съюз за това да гарантират мястото на България в процеса на европейското разширение, който без друго преминава през трудни моменти? Вие знаете, отслабна енергията на европейското разширение, започнаха да се чуват най-различни гласове, започнаха да имат колебания водещите държави, изпитват трудности при решаването на своите институционални проблеми.
Защо да не кажем ние, че в тези трудности България има желание, след като се чуват различни неща по неин адрес, отново да бъде посочено, да бъде потвърдено, че няма алтернатива за България извън процеса на европейското разширяване. Аз си мисля, че всеки, който тук не подкрепи тази теза, всъщност даде основание да се мисли, че като че ли се кланя на друг Господ.
И накрая, защо да не се дефинира отново мястото на България в тези инициативи? Аз искам да попитам колко народни представители тука са съгласни, например, България да стои редом с Босна и Херцеговина, за която ни заплашваше навремето господин Пирински, че ще станем? Ние си спомняме тук, от тази трибуна, как казваше: вие сега, тръгвайки по тоя път за Косово, вие ще станете една нова Босна и Херцеговина...
Е, господин Пирински, ние в Пакта за стабилност сме редом с Босна и Херцеговина. Ние там сме наречени заедно - "държавите от региона - членки на Пакта за стабилност". Така ни дефинира Пактът за стабилност.
Аз не мисля, че след като се решиха основните проблеми за демократизацията на Югославия, България трябва да продължава да плаща някакви данъци и да бъде донор за стабилността на други държави, съседни на нея. България е в правото си, след като е започнала преговори през декември с Европейския съюз, да иска това нейно място да бъде отчетено в Пакта за стабилност. Трябва да отчетем това място.
Аз разбирам, че на 30 юни ние нямахме тази позиция. Аз разбирам, че на 30 юни имаше Милошевич. Разбирам, че тогава трябваше всички да покажем една убедителна воля, че се стремим да решим тоя проблем в Косово и демократизацията на Югославия. Но оттогава се случиха много неща. След като България вече е в процес на преговори, Пактът трябва да отчете тази позиция на България.
Между другото и много други различия трябва да отчете Пактът за стабилност. И не само Пактът за стабилност, а и всички останали регионални инициативи трябва да отчетат новото място, новата роля и новата амбиция на България. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Няколко съобщения:
Комисията по външна и интеграционна политика ще заседава на извънредно заседание във вторник, 14 ноември, от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика - също на 14 ноември, вторник, от 14,00 ч.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси - на 15 ноември, сряда, от 15,00 ч.
На същата дата и в същия час ще заседава Комисията по опазване на околната среда и водите.
Следващото заседание на Народното събрание е на 15 ноември 2000 г. в 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,50 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
 Иван Куртев

        Александър Джеров

Секретари:
      Васил Клявков

    Ивалин Йосифов