Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-11-16

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров 
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Велко Вълканов. Да му е честит! (Ръкопляскания.)

Постъпил е:
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение това да бъде първа точка от днешния дневен ред.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 171 народни представители: за 170, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Проектът за решение, който е внесен от народния представител Георги Първанов, гласи:

"Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на заместник-председател на
Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ за заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да кажа няколко думи от името на Парламентарната група на Демократичната левица като обосновка на направеното предложение за господин Корнезов.
Основанията за това предложение са в няколко посоки. Първо, по чл. 4, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание нашата парламентарна група има своето право на заместник-председателско място. В духа на крехката парламентарна традиция би трябвало това предложение да бъде подкрепено от всички парламентарни групи. Лишаването на опозицията от представителство в ръководството на Народното събрание би могло да бъде един тежък неприятен прецедент, който да деформира трайно работата на парламента.
Правим новото предложение като бих искал от името на колегите си от Парламентарната група на Демократичната левица да подчертая още веднъж основателността на всички наши политически тези от дебата по оставката на акад. Сендов - както политически, така и персонални, свързани с личността на акад. Сендов.
Парламентарната група на Демократичната левица предлага господин Корнезов, като има предвид преди всичко неговите лични, професионални и политически качества.
Господин Корнезов е завършил юридическо образование, преминал е през всички степени на съдебната йерархия. Бил е председател на Търговищкия и Ямболския окръжен съд, бил е съдия в Конституционния съд, а през периода 1995-1997 г. - заместник-министър на правосъдието.
Любен Корнезов е депутат във Великото Народно събрание, заместник-председател на Комисията по изработването на Конституцията на Република България от 1991 г. В момента е народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание и като такъв е член на три парламентарни комисии и заместник-председател на нашата парламентарна група.
Господин Корнезов развива една много активна научна и преподавателска дейност. Той е доктор по право, редовен доцент, автор е на 11 книги и монографии и над 300 статии.
Няма смисъл да ви припомням - всички вие сте били свидетели на неговата парламентарна дейност, че господин Корнезов е наистина един от най-добрите оратори в този парламент и един от най-изявените и най-доказани парламентаристи.
Като имам предвид всички тези аргументи, които са само малка част от онова, което може да се каже за господин Корнезов, предлагам на парламента, на всички парламентарни групи и на всички народни представители единодушно да подкрепим направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма други желаещи.
Пристъпваме към гласуване на проекторешението.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше прочетен.
Гласували 195 народни представители: за 195, против и въздържали се няма.
Решението е прието. (Бурни ръкопляскания.)
Моля господин Корнезов да заеме мястото си. (Заместник-председателят Любен Корнезов заема мястото си, ръкопляскания.)
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Правя процедурно предложение нашето заседание днес да бъде изцяло посветено на т. 6 от програмата за работа на Народното събрание, а именно първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2001 г. с вносител Министерският съвет на Република България.
Правя и второ процедурно предложение в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заседанието да бъде пряко излъчвано по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря ви.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Това е проправителствена телевизия, не е национална!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
Има ли някой срещу тези предложения?
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Аз изцяло подкрепям първата част от предложението на уважаемия колега Иван Иванов, обаче не виждам никакъв смисъл да губим времето на хората с една точка, която е традиционна, редовна и нормална, каквато е бюджетът. Какво, цирк ли искате да правим, театро ли да правим с този бюджет? Дайте да си вършим работата и да оставим хората и те да си вършат работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване първото предложение - да преминем към разглеждане на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2001 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 181, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване второто предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия на дебата по държавния бюджет за 2001 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 141, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Господин председател на Народното събрание, на 31 октомври помолихме министъра на финансите да ни даде писмена справка за известни събираемости в три града с оглед да можем да направим анализ за обективността на приходите и връзката между републиканския бюджет и бюджетите на общините.
Предполагам, че министърът на финансите не е казал, че ще отложи даването на тази справка. Затова ви моля, ако тя е при вас, ни я предоставете, за да можем да я ползваме. Ако не, помолете министъра на финансите да разпореди да дойде справката, за да имаме обективен критерий, когато се изказваме от тази трибуна по взаимоотношенията републикански бюджет - общински бюджети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Нешев, това писмен актуален въпрос ли е?
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към
ЗАКОНОПРОКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2001 Г.
Има думата господин Христо Христов за процедура.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Имам две процедурни предложения. Първото е: раздадените на депутатите становища на комисиите да бъдат приложени към протокола, а от трибуната да бъде прочетено само становището на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
Второто процедурно предложение е във връзка с първото четене на Закона за държавния бюджет в залата да бъдат поканени господин Георги Николов - председател на Сметната палата, заместник-министрите на финансите: господин Димитър Радев, господин Кирил Ананиев и господин Николай Георгиев, а също така и госпожа Мариела Ненова - изпълнителен директор на Агенцията за икономическо програмиране и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Две са процедурните предложения.
Има ли някой срещу тези предложения?
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз настоявам да се прочетат тези становища на комисиите, в които има изказани различни от съгласието идеи. Тъй като такива становища има, би било важно за народните представители да знаят къде и какви са противоречията и различията, залегнали в различните текстове на комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Поставям на гласуване първото предложение - да се прочете само становището на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол, а останалите становища на комисиите да бъдат приложени към протокола. Те са раздадени на народните представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 173 народни представители: за 113, против 57, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте второто предложение - в залата да бъдат поканени да присъстват председателят на Сметната палата господин Георги Николов, заместник-министрите Димитър Радев, Кирил Ананиев и Николай Георгиев, и госпожа Мариела Ненова.
Гласували 156 народни представители: за 139, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят тези лица в залата.
Има думата господин Любомир Пантелеев за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да се гласува отделно и да бъде изчетено становището на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, тъй като въпросната комисия не приема бюджета в тази сфера и, пак повтарям, крайно важно е за народните представители да чуят това становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев. Вече гласувахме по този въпрос.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз предложих всички. Сега предлагам едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да предлагате едно, след като е гласувано за всички. Трябваше първо едното да предложите и след това да гласуваме за всички.
Предлагам да започнем с изслушване становището на водещата Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, след това да изслушаме и становището на Сметната палата, изнесено от нейния председател господин Георги Николов.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Позволете да ви представя становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по законопроект № 002-01-57 за държавния бюджет на Република България за 2001 г., внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2000 г.
"Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на две поредни заседания, проведени на 8 и 9 ноември 2000 г., разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2001 г.
От името на вносителя на заседанията присъстваха: министърът на финансите господин Муравей Радев, заместник-министрите на финансите господин Димитър Радев, господин Кирил Ананиев и господин Николай Георгиев, директори на дирекции в Министерството на финансите и госпожа Мариела Ненова - изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към министерството.
Законопроектът бе представен от министъра на финансите господин Муравей Радев, който изложи пред членовете на комисията основните показатели на проекта на бюджета за 2001 г. и подчерта, че той е естествено продължение на следваната досега фискална политика на правителството, произтичаща от основните политически, икономически и секторни програми, от които водещо значение имат: "Програма 2001", Меморандумът за икономическата политика и Бюджетната прогноза за периода 2001 - 2003 г.
Основните цели на фискалната политика през 2001 г. ще бъдат:
- поддържането на стабилна макроикономическа среда;
- създаване на условия за траен и висок икономически растеж;
- реализиране целите на евроинтеграцията;
- инвестиране в по-добра структура на обществения сектор, с основни акценти - реформите на пенсионното и здравното осигуряване;
- по-добро финансово управление.
В проведената дискусия основно внимание бе отделено на следните въпроси: растежа на брутния вътрешен продукт и неговата структура, относителния дял в него на условната жилищна рента, дефицита по текущата сметка; размера на данъчните постъпления в бюджета във връзка с предложените изменения и допълнения на данъчните закони; промени в разпределението на приходите от данъка върху доходите на физическите лица между републиканския и общинските бюджети, както и включването на други данъци в този процес; за размера на издръжката на някои централни и други органи; определянето на трансфера на общините, включително ползваната методика за определяне на бюджетните взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините за 2001 г., очакваните неразплатени разходи на общините за 2000 г. и тяхната структура; капиталовите разходи и нуждите от инвестиции за водоснабдяване на населените места в страната и други.
Положително се оценява продължилата и през настоящата година практика на правителството за внасяне на държавния бюджет в Народното събрание не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година. Спазено е и другото изискване на Закона за устройството на държавния бюджет - проектът на държавния бюджет да се придружава от консолидирани разчети, включващи допълнителна информация за финансовото състояние на общините и за извънбюджетните средства. В съответствие с изискванията на същия закон, правителството е разработило и приело основни макроикономически показатели и бюджетна прогноза за следващите три години.
В тригодишната прогноза е предвидено през 2001 г. да се постигнат следните икономически и финансови параметри:
Основни макроикономически показатели:
1. Брутният вътрешен продукт да достигне 28 млрд. 210 млн. лв., или 5,0% темп на реален растеж спрямо оценката за 2000 г.
Структура на БВП:  дял на инвестициите в основни активи -18,5%;  дял на потреблението - 85,9%.
2. Средногодишна инфлация в проценти - 6,0.
3. Валутен курс (лева към щатски долар) - 2,11.
4. Платежен баланс: текуща сметка в процент към БВП - минус 4,96; търговски баланс в процент към БВП - минус 8,88.
5. Равнище на безработица - 15,1% (по методиката на МОТ).
И през 2001 г., в съответствие с договореностите с МВФ се предвижда на два пъти увеличаване на размера на минималната работна заплата - от 1 април и от 1 октомври, в зависимост от изменението на ръста на работната заплата в обществения сектор. В края на годината се очаква тя да достигне 87 лв., а средногодишно - 83 лв. В номинално изражение средногодишният й ръстът се очаква да бъде около 10,2 на сто, а в реално - 3,9 на сто. В края на годината нарастването на минималната работна заплата в абсолютен размер ще бъде 10,2 на сто, а на покупателната й способност - 6,4 на сто.
Средствата за работна заплата по програмата се предвижда да възлязат на 1 млрд. 404 млн. и 700 хил. лв., или едно нарастване спрямо очакваното на 2000 г. с 15,9 на сто.
За 2001 г. средната месечна работна заплата в бюджетния сектор се предлага на 250,50 лв., като номиналният ръст спрямо очакваното за 2000 г. е 22,0%, а реалният - 15,1%.

Консолидирана програма - в млн. лв. (брутна база):

Приходи общо - 10 128,5; в проценти от БВП - 43,2. Това е за 2000 г. Програма 2001 - 11 427,0, а в проценти от БВП - 40,5. Ръст - 12,8.
В това число: данъчни приходи за 2000 г. - 8531,0 лв.; в проценти към БВП - 36,3. Програма 2001 - 9291,8; процент към БВП - 32,9. Или имаме ръст 8,9.
От тях: ДДС - 8,4 за 2000 г., за 2001 г. - 9,0; данък върху печалбата - 3,4 за 2000 г., за 2001 г. - 2,7; данък върху доходите на физическите лица - 4,4 за 2000 г., за 2001 г. - 3,9.
Неданъчни приходи и помощи - 1597,5 за 2000 г., 2135,2 за 2001 г. Ръст - 33,7.

Проценти към брутния вътрешен продукт: 2000 г. - 6,8; 2001 г. - 7,6.
Разходи - общо: 2000 г. - 10 483,6 млн. лв.; 2001 г. - 11 850,8 млн. лв., или ръст от 13 на сто.
В проценти към брутния вътрешен продукт: 2000 г. - 44,7; 2001 г. - 42 на сто.
В това число:
- нелихвени разходи: 2000 г. - 9 329,6 млн. лв.; 2001 г. - 10 459,3 млн. лв., или има ръст 12,1 на сто.
В проценти към брутния вътрешен продукт: за 2000 г. - 39,7; за 2001 г. - 37,1.
От тях:
- капитални разходи: 2000 г. - 782,3 млн. лв.; 2001 г. - 888,4 млн. лв., или ръст от 13,6 на сто.
- лихвени разходи: 2000 г. - 1 153,9 млн. лв.; 2001 г. 1 391,4 млн. лв., или ръст от 20,6 на сто.
В процент към брутния вътрешен продукт: 2000 г. - 4,9; 2001 г. - 4,9.
3. Първичен баланс: 2000 г. - 798,9 млн. лв.; 2001 г. - 967,7 млн. лв., или ръст от 21,1 на сто.
В процент към брутния вътрешен продукт: 2000 г. - 3,4; 2001 г. - 3,4.
4. Дефицит (-): 2000 г. - минус 355 млн. лв.; 2001 г. - минус 423,8 млн. лв., или 19,4 на сто ръст.
В процент към брутния вътрешен продукт: 2000 г. - минус 1,5; 2001 г. - минус 1,5.
Приходите по консолидирания бюджет общо се увеличават с 12,8 на сто, в това число данъчните - с 8,9 на сто и неданъчните - с 33,7 на сто. В тях намира израз и проведената политика за намаляване на данъчната тежест чрез понижаване на ставките, както и новата скала за облагане с данък върху общия доход, разширяването на данъчната основа и повишаването на събираемостта на данъците.
Предлага се общото увеличаване на нелихвените разходи за 2001 г., спрямо консолидираната фискална програма, на брутна основа да възлезе на 1129,7 млн. лв., което представлява ръст от 12,1 на сто. Разпределението на този ръст следва да се оценява в контекста на основните структурни реформи, които протичат в бюджетната сфера и необходимостта от поддържане на нетните публични нелихвени разходи на ниво около 35 на сто от брутния вътрешен продукт. От анализа на общия размер на разходите се вижда, че техният ръст значително надхвърля предвидената средногодишна инфлация от 6 на сто.
Най-значителен ръст на разходите се предвижда за следните сфери:
- образование - ръст от 21,3 на сто;
- здравеопазване - 17,2 на сто;
- отбрана и сигурност - 12,7 на сто.
В областта на образованието са предвидени средства в размер на 1 млрд. 079 млн. 700 хил. лв. Осигурява се изпреварващо нарастване на средства за заплати спрямо другите разходи. Броят на заетите в образованието, въпреки намалението им през последните години, представлява около 2,7 на сто от населението на страната при 2,1 на сто средно в страните от организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Например, в Чехословакия е 1,7 на сто, Англия - 1,7 на сто, Германия - 1,4 на сто.
За здравеопазването са разчетени 1 млрд. 193 млн. лв., което ще осигури функционирането на системата в условията на преход от бюджетно финансиране към целогодишно финансиране на извънболничната помощ чрез Националната здравноосигурителна каса и осъществяване на начален етап на финансиране и на болничната помощ чрез здравната каса от 1 юли 2001 г. Запазват се ангажиментите на държавата по отношение финансирането на болничната помощ, независимо че болниците са преобразувани в търговски дружества. Министерството на здравеопазването през 2001 г. освен националните здравни заведения ще финансира и обединените районни болници. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират скъпоструващи, животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи и национални здравни програми като част от националната здравна политика.
Разходите по функция "Отбрана и сигурност" са в размер на 1 млр. 477 млн. 900 хил. лв. С тях се осигурява извършването на реформата в Българската армия, както и ефикасно осигуряване на обществения ред и сигурността на гражданите съгласно европейските стандарти. Изпълнението на приоритетите във военната реформа включва осигуряването на най-неотложните потребности, които са критични за равнището и състоянието на националната отбрана и сигурност и на отбранителния потенциал на страната.
Социалната политика е поставена като приоритет на правителството в програма "България 2001". В съответствие с това започна цялостна реформа в социалната област чрез изменение на нормативната база, институционално преструктуриране и укрепване, прозрачност и финансова стабилност. С бюджета за 2001 г. правителството насочва вниманието си към повишаване на доходите и жизнения стандарт, увеличаване на заетостта, повишаване ефективността на социалното осигуряване и социалното подпомагане.

Проект на държавния бюджет за 2001 г.

Проектобюджетът за 2001 г. е разработен в съответствие с приетата от правителството тригодишна бюджетна прогноза при постигната финансова стабилизация и действие на валутния борд. Осигуряват се достатъчно постъпления както от данъчните, така и от неданъчните приходи. Това дава възможност за оптимално разгърната разходна част, както по видове разходи, така и по отделните ведомства и сфери.

Републикански бюджет

1. Предвидените приходи се характеризират от следните данни (в млн. лв.):
Приходи - общо: 2000 г. - 5137,6 млн. лв.; 2001 г. - 6276,5 млн. лв., или ръст в процент 22,2 на сто.
В проценти от брутния вътрешен продукт: 2000 г. - 21,9; 2001 г. - 22,2 на сто.
Данъчни приходи: 2000 г. - 4147,1 млн. лв.; 2001 г. - 5076,1 млн. лв., или ръст в проценти - 22,4 на сто.
Неданъчни приходи: 2000 г. - 590,5 млн. лв.; 2000 г. - 1200,4 млн. лв., или ръст - 21,2 на сто.
В приходната част са взети предвид внесените в парламента промени в данъчното законодателство:
- намаляване на данъчната ставка по Закона за корпоративното подоходно облагане от 25 на 20 на сто и от 20 на 15 на сто;
- завишаване на необлагаемия минимум - от 80 на 100 лв. месечно и от 960 на 1200 лв. годишно;
- съкращаване срока за връщане на данъчния кредит по Закона за данък добавена стойност;
- разширяване на данъчни облекчения;
- облагане на туризма с ДДС, считано от 1.01.2001 г., както е предвидено в действащия закон.
Осигуряват се благоприятни условия за по-висока събираемост на данъците чрез създаване на Агенция за държавните вземания и укрепване структурата на Главна данъчна дирекция.
Най-висок относителен дял в приходите на републиканския бюджет заемат постъпленията от данък върху добавената стойност - 40,3 на сто, следвани от акцизи и пътна такса - 18,8 на сто. Или общият дял на косвените данъци е 59,1 на сто от всички приходи на бюджета. Предвижда се абсолютната сума на ДДС да възлезе на 2527,8 млн. лв. или увеличение от 28,1 на сто спрямо предвиденото в закона за 2000 г.
От снижаването на данъчните ставки по Закона за корпоративното подоходно облагане и по Закона за облагане на доходите на физическите лица и от другите данъчни облекчения, внасяни с новите изменения в данъчните закони, в бюджета ще постъпят по-малко общо около 600 млн. лв.
2. Предвидени са разходи по републиканския бюджет в следните размери в млн. лв. Разходи общо за 2000 г. - 5677,4 млн. лв. За 2001 г. - 7133,4 млн. лв. Ръст - 25,6 на сто. В процент към брутния вътрешен продукт - 24,2 за 2000 г. и 25,3 за 2001 г. Нелихвени разходи - 4529,9 млн. лв. за 2000 г. и 5743,6 млн. лв. за 2001 г. Ръст - 26,8 на сто. В проценти от брутния вътрешен продукт - за 2000 г. 19,3 на сто, за 2001 г. 20,4 на сто. Лихвени разходи - 1147,5 млн. лв. за 2000 г. и 1389,8 млн. лв. за 2001 г. Или ръст - 21,1 на сто. В проценти от брутния вътрешен продукт - за 2000 г. 4,9 на сто, за 2001 г. - 4,9 на сто.
В нелихвените разходи са включени капиталови разходи в размер на 740,3 млн. лв., резерв за непредвидени и неотложни разходи по структурната реформа - 116 млн. лв. и за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и производствени аварии - 40 млн. лв. Субсидиите за нефинансови предприятия общо са в размер на 198,2 млн. лв. срещу 177,3 млн. лв. за 2000 г.
От разходите на републиканския бюджет се заделят нетни трансфери в размер на 1464,5 млн. лв., от които: за общините - 481,5 млн. лв.; за държавното обществено осигуряване - 620 млн.; за Националния компенсационен жилищен фонд - 15 млн. лв.; за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" - 10 млн. лв.; за фонд "Професионална квалификация и безработица" - 110,8 млн. лв. и Държавен фонд "Земеделие" - 28,1 млн. лв.
3. Първичен баланс. За 2000 г. - 607,7 млн. лв., за 2001 г. - 532,8 млн. лв. В проценти към брутния вътрешен продукт - за 2000 г. 2,6 на сто, за 2001 г. - 1,9 на сто.
Намаляването на абсолютната сума на първичния баланс се дължи на по-голямото увеличаване на разходите за нелихвени плащания, а намаляването на относителния му дял към брутния вътрешен продукт е резултат на по-голямото увеличаване на брутния вътрешен продукт.
4. Бюджетен дефицит. Отрицателен дефицит за 2000 г. - минус 539,8 млн. лв. Прогноза за 2001 г. - минус 856,9 млн. лв. В процент от брутния вътрешен продукт - 2,3 на сто за 2000 г. и прогноза за 2001 г. - 3 на сто.
Видно от посочените данни по републиканския бюджет за следващата година се предлага бюджетен дефицит в размер на 856,9 млн. лв., който ще се финансира с приходи от приватизация - 201,8 млн. лв. и от нетно външно и вътрешно финансиране - 655,1 млн. лв. Тази структура на финансирането на дефицита е в съответствие с действащото законодателство.
В бюджетите на органите на държавната и изпълнителната власт са отразени извършените структурни промени. Увеличават се разходите, които произтичат от приети програми с международни институции.
Най-голямо увеличение спрямо 2000 г. се показва по бюджета на Народното събрание, което се дължи на следните обстоятелства: в бюджета на Народното събрание за 2000 г. не бяха включени разходите за увеличение на работната заплата на народните представители на база очакваното средногодишно увеличение на работната заплата за страната в размер на 2473 хил. лв., които бяха записани като резерв за предстоящи разходи в централния републикански бюджет. Остатъкът от 1999 г. в размер на 2924 хил. лв. беше предоставен за ползване на текуща издръжка през 2000 г. Тези две суми, заедно с одобрения от Народното събрание разход от 12 709 хил. лв., образуват уточнения бюджет на Народното събрание за 2000 г. в размер на 18 105 хил. лв. За 2001 г. разходите на Народното събрание са 18 806 хил. лв. или увеличение от 701 хил. лв., което се равнява на ръст от 3,9 на сто.
По бюджетите на съдебната власт и на Сметната палата.
Със законопроекта за държавния бюджет се предлага да се приемат и бюджетите на съдебната власт и на Сметната палата.
В проекта на републиканския бюджет Министерският съвет предлага субсидия за бюджета на съдебната власт в размер на 59,8 млн. лв., а във варианта на Висшия съдебен съвет предвиденият трансфер е в размер 94,3 млн. лв., или една разлика от 34,5 млн. лв. Различието се дължи на разчетените от Министерския съвет повече приходи с 3 млн. лв. от дейността на органите на съдебната власт и по-малко разходи, в сравнение с тези, предложени от Висшия съдебен съвет в размер на 31,5 млн. лв.
Министерският съвет не приема и текста на чл. 2, ал. 6 от проекта на Висшия съдебен съвет, отнасящ се до искането им да се компенсира от централния републикански бюджет неизпълнението на собствените им приходи.
Разходите за издръжката на Сметната палата се предлагат в размер на 6744,7 хил. лв. От тях за текущи разходи - 6044,7 хил. лв. и за капиталови разходи - 700,0 хил. лв.
Предложените средства осигуряват на Сметната палата условия за по-нататъшно разгръщане на нейната дейност по контрола на изпълнението на държавния, общинските и другите бюджети, утвърждавани от Народното събрание.
Общински бюджети.
Проектобюджетът на общините за 2001 г. е разработен въз основа на показателите на консолидирания държавен бюджет. Общата сума на разходите на общинските бюджети възлиза на 1722,2 млн. лв., което е с 304,3 млн. лв. или 21,55 повече спрямо съпоставимите разходи за 2000 г., намалени с посочените по-долу структурни промени. Сумата на общинските бюджети към брутния вътрешен продукт за 2001 г. представляват 6,1 на сто.
В сравнение с 2000 г. основните промени в разходите се дължат на структурни изменения, произтичащи от провежданата реформа в здравеопазването, а именно: преустановяване извършването на разходи от общинските бюджети за извънболнична помощ за половин година - 84,9 млн. лв.; отпадане от общинските бюджети на финансирането на бившите обединени районни болници - 98,6 млн. лв., на домовете "Майка и дете" - 11,8 млн. лв. и на поземлените комисии - 8,5 млн. лв. Или общо намаление за излизащи от общините дейности - 203,8 млн. лв.
Финансирането на разходите на общинските бюджети се осигурява от: собствени приходи в размер на 1167,1 млн. лв. или 70,8 на сто от разходите и субсидии от държавния бюджет в размер на 481,5 млн. лв. или 29,2 на сто. В сравнение с 2000 г. делът на собствените приходи нараства от 24 на 29,2 на сто, а делът на субсидиите намалява от 76 на 70,8 на сто.
Сумата на данъчните приходи възлиза на 888,5 млн. лв., а на неданъчните - 278,6 млн. лв.
Размерът на бюджетните взаимоотношения на национално равнище на общините възлиза на 481,5 млн. лв., в т.ч.:
- целеви субсидии за капиталови разходи - 75,7 млн. лв.;
- целеви субсидии за социални помощи - 74 млн. лв.;
- общи субсидии - 424,9 млн. лв. и
- вноски - 93 млн. лв.
На компенсирана вноска за 2001 г. са 13 броя общини при 11 през 2000 г.
В републиканския бюджет за 2001 г. предвидената субсидия за общините е в размер на 555,1 млн. лв., при одобрена със закона за 2000 г. 529,7 млн. лв. Съпоставяйки размера на субсидиите за двете години на съпоставима база, т.е. приспадайки разходите, които от 1.01.2000 г. отпадат от бюджетите на общините в размер на 203,8 млн. лв. се вижда, че субсидията за 2000 г. на съпоставима база става 325,9 млн. лв. Следователно, субсидията за 2001 г. не само че не намалява спрямо уточнената база за 2000 г., а нараства от 325,9 млн. лв. на 555,1 млн. лв., или с 229,2 млн. лв., което в процент представлява ръст от 70,3%.
Значително усъвършенствана е методиката за разпределението на средствата на общините. Премахнати са сложните механизми за изчисляване на доходност на глава от населението и извършващите се на тази основа преразпределителни процеси.
4. Държавен дълг.
Политиката на правителството по отношение на държавния дълг е насочена към плавно редуциране на неговия размер на нива под 60% от брутния вътрешен продукт, каквито са изискванията на Европейския съюз.
Общата сума на държавния дълг към 31 декември 2001 г. се очаква да бъде 21 801,1 млн. лв., срещу 21 994,7 млн. лв. към 31 декември 2000 г. Външният дълг за посочения период бележи днес незначителен ръст - 54 млн. щатски долара, а вътрешният дълг - намаление от 314 млн. лв.
Номиналното нарастване на външния дълг ще бъде в резултат както на нови заеми за финансиране на бюджетни програми, така и на предвидени инфраструктурни проекти, финансирани с държавно гарантирани заеми и на публични инвестиции. Подготвен е проект на Закон за държавния дълг, приемането на който ще даде възможност чрез ясно дефиниране на отговорностите и правата на различните институции да се подобри ефективността от управлението на държавния дълг.
Усъвършенстването на процеса на управление на разходите и на паричните ресурси на държавата е един от определящите акценти на провежданата реформа в публичния сектор. Процесът на бюджетната реформа в тази област включва група основни компоненти, по-важни от които са:
- рационализиране на бюджетната структура;
- подобряване организацията на финансовото управление;
- въвеждане на единна сметка в Българската народна банка;
- развитие на програмния подход при съставяне на бюджетите, с оглед постигане на оптимално разпределение на бюджетните ресурси;
- подобряване на предварителния контрол при изготвяне на държавния бюджет.
Предложеният проект на държавен бюджет за 2001 г. осигурява необходимите източници и средства за изпълнение на правителствената програма за значителен ръст на брутния вътрешен продукт и подобряване на жизнения стандарт на населението.
След приключване на дискусиите законопроектът бе предложен за гласуване. Получиха се следните резултати: "за" - 12 гласа, "против" - 5 гласа и без "въздържали се".
От представените в комисията становища на постоянните комисии на Народното събрание се вижда, че законопроектът се подкрепя от всички комисии, с изключение на Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта е приела законопроекта само в частта му за младежта и спорта, а в частта за финансиране на здравеопазването ще се гледа на следващо заседание след представяне от министъра на здравеопазването на исканата от комисията допълнителна информация.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2001 г. и да го приеме на първо четене." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Давам думата на председателя на Сметната палата господин Георги Николов.
Докато той дойде определям време за дебати на парламентарните групи както следва: 60 минути на Парламентарната група на СДС; 45 минути на Парламентарната група на Демократичната левица; по 30 минути на останалите парламентарни групи и 30 минути общо на независимите депутати, които разполагат с 5 минути всеки един от тях.
Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа народни представители! Сметната палата представя становище по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2001 г. на основание чл. 3 от Закона за Сметната палата. То съдържа преценка на Сметната палата за спазването на процедурите по съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание, както и за структурата и съдържанието му, съобразно изискванията на Закона за устройство на държавния бюджет и други закони, свързани с държавния бюджет. Като изхожда от резултатите от осъществяваната контролна дейност и най-вече от тази през 2000 г. Сметната палата смята за необходимо да постави и някои проблеми във връзка с бюджета, на които трябва да се търсят съответни решения.
Като основен момент в нашето становище, по съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание:
1. Процедурата по разработването на държавния бюджет и на други самостоятелни бюджети за 2001 г. е открита с Решение № 233 от 2 май 2000 г. на Министерския съвет. Определените с това решение министерства, Българска народна банка и Националният статистически институт са разработили актуализирани прогнози за основните показатели за социално-икономическото развитие и макроикономическите параметри (инфлация, брутен вътрешен продукт и други) за периода 2001-2003 г. На тази основа Министерството на финансите е актуализирало тригодишната бюджетна прогноза до 2003 г., с което е изпълнило т. 13 от решението на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2001 г.
Актуализираната бюджетна прогноза е внесена в Министерския съвет и приета от него с Решение № 494 от 13 юли 2000 г., с което е спазено изискването на чл. 14, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
2. Министерството на финансите е разработило на основата на актуализираната бюджетна прогноза насоки за съставяне на проекти на бюджети и извънбюджетни сметки за 2001 г. Те са изпратени с писмо от 14 юли 2000 г.  на министъра на финансите до всички държавни органи - първостепенни разпоредители на бюджетните кредити и на общините, като на последните е изпратена и прогноза за собствените данъчни приходи. С това са спазени изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет и т. 14 от решението на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2001 г.
3. Проектите на бюджети за 2001 г. на държавните органи - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, са представени в определения срок в Министерството на финансите с изискващите се разчети за приходите и разходите и обяснения по тях.
Проведени са диалози с държавните органи за съгласуване на проектите на техните бюджети със съставения от Министерството на финансите проект за държавен бюджет за 2001 г. Проведени са също консултации с Националното сдружение на общините в Република България по законопроекта за държавния бюджет за 2001 г. в частта му за общините и по методиката за определяне взаимоотношенията на републиканския бюджет с бюджетите на общините за същата 2001 г. По този начин са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет, чл. 37 от Закона за общинските бюджети и т. 17, 19 и 20 от решението на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2001 г.
4. Законопроектът за държавния бюджет за 2001 г. е разгледан от Министерския съвет и одобрен от него с решение № 679 от 20 октомври 2000 г., съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. Той е внесен в Народното събрание в срока по чл. 20, ал. 5 от Закона за устройство на държавния бюджет, заедно със законопроектите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване, с което са спазени изискванията на чл. 29, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 19, ал. 5 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
5. Законопроектът за държавния бюджет е разпределен с Разпореждане № 050-01-281 от 20 октомври 2000 г., т.е. същия ден, на председателя на Народното събрание на постоянните парламентарни комисии и е разгледан от тях по реда, установен с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Законопроектът е придружен с проект на консолидиран държавен бюджет за 2001 г. и подробен доклад, в който за първи път е представена матрица на фискалните рискове при изпълнението на бюджета. На специализираните комисии е предоставена допълнителна информация по държавния бюджет и бюджетите на общините, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет.

6. В законопроекта за държавния бюджет са включени проектите на бюджетите на съдебната власт и Сметната палата, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. В него са включени два проекта на бюджет на съдебната власт. Първият е на Висшия съдебен съвет, а вторият - на Министерския съвет, което е в съответствие с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет. Спазени са разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет, като в републиканския бюджет и в бюджета на съдебната власт е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи.
Втората основна част на нашето становище е по структурата и съдържанието на законопроекта.
1. Структурата на държавния бюджет за 2001 г. е според разпоредбите на чл. 4 и чл. 22, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет. Приходите и разходите по републиканския бюджет и другите бюджети са групирани по Единната бюджетна класификация, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 7 от Закона за устройство на държавния бюджет.
2. Данъчните приходи са съобразени с промените в основните данъчни закони. Те трябва да бъдат приети и да влязат в сила преди влизането в сила на Закона за държавния бюджет за 2001 г., за да се спази изискването на чл. 2, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет.
3. В разходите по републиканския бюджет, става дума за чл. 1, ал. 2, т. 5, за пръв път са посочени трансферите за Българската академия на науките и държавните висши училища и субсидиите за Българското национално радио и Българската национална телевизия. Това засилва прозрачността при съставянето и изпълнението на бюджета.
4. В чл. 4, ал. 1 от законопроекта за пръв път средствата за финансиране на проекти са отделени от трансферите и субсидиите. Това е важно условие за тяхното целево изразходване.
5. Взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините за 2001 г. са определени по усъвършенствана методика и намален брой на критериите.
За пръв път в чл. 9, ал. 1 от законопроекта са предвидени неразпределени разходи в републиканския бюджет за общините - 73 млн. 581 хил. Редът и критериите за определяне на тези разходи би следвало да се определят в законопроекта или да се направи препращане към разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет, тъй като по същество те представляват резерв от републиканския бюджет за общините. Но това ще преценят вносителите на законопроекта.
6. Сметната палата оценява положително разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от законопроекта, което дава право на общинските съвети да утвърждават приоритетите за разходване на бюджетните средства, с изключение на целевите средства. Това е важно условие за повишаване на самостоятелността и отговорността на общинските съвети при управлението на бюджетните средства.
7. Положително може да се оцени и предвиденото прилагане на единна система за събиране, съхраняване, разплащане и отчитане на средства по бюджетните и други сметки, или така наречената "Единна сметка". Това е сериозна предпоставка за по-добро управление на бюджетните средства и по-ефективен контрол върху тях.
Третата основна част от нашето становище съдържа проблеми във връзка с бюджетите, които произтичат от контролната дейност на Сметната палата.
Резултатите от контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. дават основание да се поставят някои проблеми, свързани с управлението на отделните бюджети. На тях трябва да се търсят съответни решения през 2001 г.
Първият проблем е, че бюджетните и извънбюджетните средства невинаги се разходват при спазване на принципите за целесъобразност и икономичност. Тези принципи трябва да станат водещи при разходването на средствата през 2001 г. Това налага разработването и на съответни критерии за целесъобразност и икономичност.
Второ. Подценява се значението на вътрешния финансов контрол. В редица бюджетни организации няма изградени звена за такъв контрол, а там, където има изградени, те не функционират пълноценно. Този проблем вероятно ще се реши със Закона за държавния вътрешен финансов контрол, който ще влезе в сила от 1 януари 2001 г. Необходимо е да се подобри и счетоводната отчетност в бюджетната сфера, което е важно условие за по-ефективно управление на бюджетните средства.
Трето. Управлението на държавната и общинската собственост не е на добро равнище. В редица бюджетни организации не са заведени всички дълготрайни активи по балансите им, не се актуализират наемни цени за отдадено имущество под наем, определят се по-ниски наемни цени от базисните по съответната наредба, вземат се нецелесъобразни решения за учредяване на безвъзмездно право на ползване, особено от общински бюджети. По този начин съответните бюджети се лишават от определени приходи, а в същото време остават неразплатени разходи.
Четвърто. Допуска се назначаване на държавни служители на длъжности, които не съответстват на категорията на съответната администрация според Единния класификатор на длъжностите в администрацията и наредбата за неговото прилагане. Назначават се държавни служители на длъжност, без да притежават изискващата се образователна степен, неправилно се присъждат по-високи рангове, които не съответстват на изискващия се трудов стаж за съответната длъжност. Това води до незаконосъобразни разходи за заплати по бюджетите на съответните организации и вноски за здравно и социално осигуряване от държавния бюджет.
Сметната палта има и конкретни бележки по законопроекта за държавния бюджет за 2001 г. Те ще бъдат предоставени на Министерството на финансите . Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, драги колеги! Представям проекта за бюджет на страната за 2001 г. от името на правителството и искам да привлека вниманието ви върху няколко момента.
Първият е, че на правителството му се отдава в края на мандата отново редовно да представи бюджета на страната за следващата година и по този начин да даде много сериозен принос за финансовата стабилност на България. Освен това да направи прогнозируема и ясна рамката, в която се управлява страната, да даде своя принос за стабилността на самото администриране, на самата администрация, на всички хора, които зависят от разпределението на бюджетните средства на Република България.
Редовното представяне на бюджета стана традиция. От 1997 г. досега това е за четвърти път. Ние спазваме точно сроковете и се вместваме в тези изключително важни критерии за икономическа стабилност и, нещо повече, за политическа стабилност на всяка страна. Защото всяка политическа нестабилност на дадена страна се изразява преди всичко в разстройване на процедурата на предлагане на бюджета на страната.
Разбира се, ние бяхме улеснени от изпълнението на бюджета за 2000 г. Ние сме пред изпълнение на основните макроикономически цели, които бяха поставени в актуализираната програма "България 2001".
Ние очевидно виждаме изпълнението на основния показател - икономическия растеж - в порядъка на около 4,5 на сто, което ще се окаже напълно по силите на българската икономика и това наред с вероятно надхвърлянето на растежа на номиналния брутен вътрешен продукт - сигурно над 11 на сто, така, както беше заложено в самото начало на 2000 г. Това номинално изпълнение даде възможност да бъдат гарантирани бюджетните приходи и ние в момента виждаме едно много добро, отлично изпълнение на тези приходи. Точно те ни дадоха възможност в края на тази година да ви предложим една смела програма за намаление на данъците и едновременно с това да предложим и бюджет на страната, който да бъде изпълним и който да позволява да се постигнат повече цели от тези, които ние си поставяхме през 1997 г.
По този начин правителството показа, че владее добре най-трудното упражнение на всяка власт, а именно да се справя с проблемите на своята каса. За разлика от много местни власти в страната, които се управляват от опозицията, ние съвсем строго, точно и поемайки всички рискове от точното изпълнение на бюджета, не излизаме от рамките, които ни позволяват средствата, определени по закон. Не си позволяваме да нарушаваме бюджетните правила и точно заради това ние съумяхме в края на тази година и да помогнем много съществено, с много сериозна финансова помощ на тези, които не бяха дисциплинирани през тази година, тези, които проявиха много лош професионализъм при управлението на своите бюджети, тези, които не можаха да се справят с това упражнение.
Аз искам и тук да кажа, че ние сме единственото правителство, което в последните 12 години прави това. Ние сме единственото правителство, което съумява да се справя със своята каса и което за пети път преживява бюджетното упражнение и се справя добре с него на професионално ниво.
Аз искам да напомня, че през 1997 г. ние заварихме страната без бюджет поради разстройването на управлението през 1996 г., поради острата криза, която тогава преживяваше управлението на Българската социалистическа партия. Страната нямаше приет бюджет за 1997 г. Това се наложи през тази година - ние да приемем бюджет за 1997 г., който да е изпълним, а освен това да приемем и всички останали бюджети на страната. Така че ние за пети път показваме пред Народното събрание своите умения, своята способност да се справяме с тази задача.
Тъй като виждам известно вълнение в една част от залата, искам да напомня едни знаменателни числа, едни знаменателни факти по отношение на уменията на другите правителства преди нас. Искам да напомня, че за последните 10 години бюджетът е бил актуализиран 16 пъти, като 8 пъти през 1995-1996 г., тоест, години, които предшестваха нашето управление. Искам да обърна внимание на народните представители, че нашето правителство в последните 4 години нито един път не е актуализирало бюджета на страната и по този начин е дало своя най-сериозен принос за нейната икономическа и финансова стабилизация.
Искам да кажа, че не трябва да се подценява това и че не трябва да се стига до нихилизъм по отношение на тези най-важни работи. Вярно е, че във всички цивилизовани и демократични европейски страни с развита пазарна икономика това упражнение - изпълнението на бюджета - го правят всички правителства и то сравнително добре се справят с него. То не предизвиква големи обществени вълнения. Това е вярно. Вярно е обаче, че тези страни, тези общества много силно ценят точно това умение на своите правителства. Много силно се цени точно това - способността да се справяш с касата, с държавния дълг, с държавните приходи и разходи и това е нещо, което се предполага, но и нещо, което се цени.
Искам да обърна вниманието на всички, които слушат този дебат, че този, който не цени това, което ние постигнахме, той ще го загуби.
Още един сериозен въпрос, един голям дебат в последните 4 години се води в обществото и който се получава своя категоричен отговор. През 2000 г. и изправени пред перспективата на 2001 г., ние виждаме колко изкуствени и напразни са били споровете по отношение на влиянието на валутния борд върху способността на българската икономика да премине във фаза на икономически растеж. Ние видяхме, че въведеният валутен борд през 1997 г. беше съпроводен с рязък спад на българската икономика. Но от 1998 г. нататък всяка година последователно българската икономика регистрира, макар и не високи, но темпове на икономически растеж между 2 и 3,5 на сто. Тази година обаче - 2000 г. - поставя точка на този спор дали валутният борд консервира една икономика или й дава възможност да стъпи на траекторията на икономическия растеж по един категоричен начин. Българската икономика очевидно ще постигне тези заложени темпове от 4,5 на сто, които казах в началото, и ние залагаме 5-процентови темпове на икономически растеж на българската икономика, което показва, че нашата икономика ще може да расте в условията на строга финансова стабилност и дисциплина.
Тук искам да кажа, че е редно никой да не поставя под съмнение повече тази изстрадана от българската държава, от българската общественост истина, а именно, че е възможен здравословен икономически растеж само на основата на финансова стабилност и на преструктурирана икономика.
Още на един момент искам да привлека вниманието специално на мнозинството, а именно, че правителството не се поддаде на нездравословни за страната предизборни изкушения. Предлагаме само това, което е от национален интерес за страната, а именно това, което е справедлив баланс на интереси, което е по възможностите на българската икономика и което не заплашва нашата стабилност. Не плащаме данък на популизма с този проект за бюджет и смятаме, че това е най-отговорното отношение, което можем да проявим към съдбата на нашата страна, въпреки че можеше да направим съвсем друго нещо така, както сме виждали да се прави в тази зала много пъти в последните години.
Нямаше силна дискусия по бюджета. Ние очаквахме да има силна, но нямаше силна дискусия по бюджета на страната за 2001 г. Ние, всички министри наблюдавахме специално медиите, наблюдавахме изявите на всички политици и наблюдатели, чакахме да видим сериозно дебатиране по проекта за бюджета. За наше учудване точно за 2001 г., на прага на една изборна кампания, ние не видяхме сериозно дискутиране на законопроекта за бюджета. Защо? Защо - ще отговоря, след като направя само една реплика. Вярно е, ние видяхме едни съмнителни опити да се използва за политически цели едно национално сдружение. Това го видяхме. Но не видяхме да се дебатират професионално и по същество решенията, които ние даваме за финансите на страната. Не видяхме да се предлага алтернатива. Това ме кара да направя извода, че предлаганата от нас финансова и икономическа политика няма алтернатива. Каквато и да било алтернатива не се появи по времето на дебата за бюджета. Ако имаше алтернатива, щяхме да я видим на страниците, щяхме да видим хора, които сериозно влизат в дебат с нас по въпроса за това от какво има нужда страната и какво може да се предложи. Вместо това аз например ще отбележа един абсолютно несретен опит да се каже примерно, че има незапомнено несъбиране на бюджетните приходи в страната. По-голяма несправедливост по отношение на данъчната администрация на страната не може да се изговори. При положение, че една страна изпълнява бюджетните си приходи и е на прага дори да ги преизпълни, да се твърди, че такова неизпълнение на бюджетните приходи и на данъците не е имало никога, е просто наистина несретен опит да се каже каквото и да било по отношение на работата на Министерство на финансите и на правителството.

И искам да завърша с това, че за правителството и за общественото мнение на страната днешният дебат задава изцяло дневния ред на страната. Днешният дебат, не това, което виждаме да правят опити да се дебатира. Днешният дебат е най-важният дебат за всяко цивилизовано общество. Всяко развито западно общество и не само западно, всяко нормално общество винаги гледа с най-голямо внимание как се събират и как се разходват неговите пари. Затова не съм никак съгласен и искам да изразя своето мнение за това, никак не съм съгласен, че процедурата по обсъждането на бюджета е някаква рутинна процедура, нещо, с което трябва да се ляга и да се става, едва ли не, нещо, което не заслужава специално внимание. Аз отново искам да повторя тук онова, което се опитвам да кажа, че този, който не цени това, което има, го губи. Този, който не обръща достатъчно внимание на това, което е постигнал, неминуемо ще го затрие, защото не може да го поддържа в този вид, в който то е постигнато.
И този дневен ред, този дебат, той е важният за българите! От него се интересуват хората. И аз затова пожелавам на Народното събрание да направи един силен дебат, независимо че нямаше такъв преди днешното заседание в медиите. Това е дебатът за правителствената политика. Това за нас, за правителството, е дебат и за изпълнението на актуализираната Програма "България 2001". Ние очакваме подкрепата на мнозинството на Народното събрание за проекта за бюджет на страната за 2001 г.
Пожелавам силен дебат на Народното събрание! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Представям ви проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2001 г. и съпътстващия го доклад. Този закон е израз на провежданата от правителството политика, политика на фискална дисциплина, чиято цел е икономическият растеж и по-добрите условия за живот на хората. Проектът на бюджет 2001 се явява естествено продължение на следваната досега фискална политика от правителството. Тя е дефинирана в контекста на основните политически, икономически и секторни програми. При определянето на бюджетните параметри и очертаването на 3-годишната рамка на бюджетната политика са съблюдавани основните цели, заложени в правителствената Програма "България 2001", а именно - бърз икономически растеж при запазване на макроикономическата стабилност и на тази основа - нарастване на заетостта и доходите, довършване на реформите в икономиката, в социалната сфера, в това число здравеопазването, преминаване към нормално структурно и функционално развитие на стопанската сфера и публичните услуги и резултатни преговори с Европейския съюз за пълноправно членство. Тези цели ще продължат да са в основата на процеса на вземане на решения. Те са рамката, в която представям бюджета за 2001 г.
Предвижда се приходите на консолидирания държавен бюджет да достигнат на брутна основа 11 млрд. 427 млн. лв. или 40,5 на сто от брутния вътрешен продукт, а разходите - 11 млрд. 850 млн. 800 хил. лв. или 42,0 на сто от брутния вътрешен продукт. Дефицитът ще възлезе на 423 млн. 800 хил. лв. или 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Бюджетът отразява не само нашите цели, но и постигнатото през последните години в рамките на нашия мандат. За този период постигнахме съществен напредък, преодолявайки фискалната нестабилност и създавайки условия за траен ръст на икономиката. Брутният вътрешен продукт на човек от населението нарасна с 48,8 на сто. От 2127 германски марки през 1997 г. на 3166 германски марки през настоящата 2000 г. Предвижданото в проектобюджета равнище през следващата 2001 г. е 3512 германски марки или 65 на сто над изходната база.
Възстановяването на растежа на брутния вътрешен продукт е съпроводено със стабилизиране на инфлацията. Постигната е и стабилност на финансовия и реалния сектор. Банковият сектор бе успешно преструктуриран. Днес можем да кажем: България е страна с установена фискална консолидация. Беше създадена здрава финансова конструкция. Формиран беше реален ресурс, позволяващ на страната да устои на сътресения от различен характер. Очакваният за периода 2001-2003 г. темп на растеж на икономиката е около 5 на сто. Предизвикателството пред нас сега е да използваме ресурсите си по най-ефикасен начин, по начин, който ще ни позволи да посрещнем не само належащите нужди днес, но и да осигурим надеждна основа за намаляване на данъците и поддържане на публичните разходи на адекватно равнище при широко балансиран бюджет и редуциране на дълга до 60 на сто от брутния вътрешен продукт.
Основните предизвикателства пред бюджета определят и неговите приоритети. Те могат да бъдат поставени от гледна точка на тяхната функционална насоченост, както и по отношение на икономическата им класификация. Борбата с безработицата и бедността е дългосрочна задача, която не може да бъде решена в рамките на една година. Решаването на проблемите в тази сфера заедно с останалите социално-осигурителни бюджети е най-голямото предизвикателство както за бюджет 2001, така и в средносрочен аспект. Затова реформите в тази сфера са от първостепенно значение и ще се търсят механизми за максималното им ускоряване и дългосрочно решение.
Решение се търси и по отношение на приходите. Налице са два нови момента при реализиране на приходната политика. Първият акцентира намаление на ставките и разширение на данъчната основа, а вторият - върху по-доброто администриране и подобряване събираемостта на данъците. Целта е намаляване тежестта на преките данъци и осигурителни вноски, защото по-високите им размери задържат икономическия растеж, действайки директно върху мотивацията на икономическите субекти да произвеждат повече. На тази база в бюджета за 2001 г. се дефинират следните области, в които бюджетът се ангажира да подобри управлението и ресурсната осигуреност, като прилага качествено систематизиран подход.
Данъчна реформа.
Данъчната политика на правителството се основава на принципа на намаляване на ставките и разширяване на данъчната основа. Предлаганото намаление на данъчната ставка на данъка върху печалбата съответно от 25 на сто на 20 и от 20 на сто на 15 е още една голяма крачка в тази посока, целяща да стимулира създаването на доход чрез производство и неговото деклариране за данъчни цели. Решението по отношение рязко намаляване на данъчната тежест се реализира и чрез снижаване на социално осигурителната тежест. Предвижда се нова скала за облагане на данък общ доход, разширяване на данъчната основа и повишаване на събираемостта.
Вторият акцент се поставя върху опростяване на процедурите за прилагане на данъчните закони и улесняване на данъкоплатците при спазването им, за да се намалят техните разходи на време и усилия.
По отношение на събираемостта, продължава работата по институционалното укрепване на данъчната администрация и Националния осигурителен институт и особено на сътрудничеството помежду им, на което се разчита за повишаване събираемостта на данъците и на осигурителните вноски.
Изграждане на справедлива и ефективна социална система.
Социалната политика бе поставена като приоритет на правителството в Програма "България 2001". Възникна необходимост от цялостна реформа в социалната област, чрез обща нормативна реформа и институционално преструктуриране и укрепване, прозрачност и финансова стабилност. Правителството насочи своята дейност в областта на социалната политика в следните направления: доходи и жизнен стандарт; заетост и пазар на труда; социално осигуряване; социално подпомагане. И през 2001 г. правителството ще следва политиката на подкрепа на защитените плащания и поддържане и регулиране чрез директни и индиректни инструменти за въздействие върху реалното нарастване на работната заплата, съобразно нарастването на производителността.
Предвижда се средногодишната работна заплата да достигне 263 лв., или два пъти повече от нейното равнище през 1997 г. През 2001 г. средногодишната работна заплата в бюджетния сектор ще нарасне с около 22 на сто спрямо средногодишния й размер за тази година и ще е установи на 251 лв., което в реално изражение е около 15 на сто. За да се реализират тези размери на средната работна заплата в бюджетните организации са осигурени 1 млрд. 405 млн. лева.
За ограничаване разпространението на безработицата и съкращаване на нейната продължителност са реализирани програми за временна заетост. С осигуряване на допълнителен социален бюджет ще се обезпечат нови програми за такава заетост, имащи за цел разкриването най-малко на 50 хил. работни места предимно в районите с най-висока безработица. Очаква се намалението на работещите в бюджетните организации в резултат на здравната и административната реформи да бъде съпроводено с увеличаване на броя им в небюджетния сектор.
От началото на 2000 г. и през следващите години системата на пенсионното осигуряване работи при условията на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Това ще позволи реално да се премине от досега съществуващата приходно-разходопокривна система за осигуряване към тристълбова устойчива система, обхващаща както публичния, така и частния сектор.
В областта на социалното подпомагане най-важните стъпки са свързани със създаването на условия за по-ефективно управление, финансиране, преструктуриране и контрол върху отпускането на помощи и извършването на социални услуги. Значителният дял на разходите на населението за отопление през зимния период обосновава необходимостта и през периода 2001-2003 г. да продължи системата на целева социална защита на лицата и семействата с ниски доходи. Към подпомаганите по тази програма ще попаднат най-уязвимите групи от населението - семейства с деца, самотни възрастни хора, пенсионери, инвалиди и др.
Здравеопазване.
Разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса през следващите три години е формирана на база на направените разчети за структурата на здравните разходи през предходните години и сравнителни анализи за разходите в други страни от Централна и Източна Европа, въвели вече здравно осигуряване.
И през следващата година Министерството на здравеопазването ще продължи да финансира националните здравни заведения. Държавата ще изпълнява функциите по организирането, управлението и финансирането на спешната медицинска помощ, държавния санитарен контрол, противоепидемичните мерки, стационарната психиатрична помощ, промоцията и профилактиката на здравето. И за в бъдеще ще се развива управленският, административен и информационен капацитет за реално функциониране на социална здравноосигурителна система в България. Правителството ще продължи да контролира процесите в здравеопазването и да гарантира сигурността му чрез организационни и финансови интервенции.
Отбрана и сигурност.
Правителството постигна значителни резултати във военната реформа, която е основен фактор за изграждането на националната система за сигурност и отбрана. Изпълнението на приоритетите във военната реформа включват осигуряване на най-неотложните потребности, които са критични за равнището и състоянието на националната отбрана и сигурност и на отбранителния потенциал на страната. Правителството има необходимата воля и възможности решително и ефикасно да осигури обществения ред и сигурност на гражданите, съгласно европейските стандарти. Предвидените разходи за отбрана възлизат на 1 млрд. 477 млн. и 900 хил. лева или около 5,2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Общини.
Немалка част от общините в България изпитват определени икономически затруднения. Това се дължи както на въздействието на промените в икономическата структура по райони, така и на ограничения капацитет за ефективен финансов мениджмънт в общините. Оформянето и задълбочаването на ситуацията на взаимоотношенията централна - местна власт, налага дефиниране на конкретни възможни решения както в краткосрочен план, така и в дългосрочен аспект. В голямата си част те трябва да ревизират редица условности и изискват едно значително по-точно дефиниране на рамката на функциониране на централната и на местната власт.
Предложеният бюджет предвижда значителен ръст на субсидиите от централния бюджет за бюджетите на общините.

При държавна субсидия в Закона за държавния бюджет за 2000 г.  от 395 млн. лв., в проекта за бюджет за следващата година са предвидени 555 млн. лв., или повече от 40 на сто над разчета на Закона за бюджета за тази година. На съпоставима основа с отразяване в базата на целевите разходи, предвидени в закона на общините от централния бюджет и с намаляване на разходите от структурни промени в размер на около 204 млн. лв., субсидиите се увеличават с 229 млн. лв., или това вече е ръст от 70 на сто.
Административна реформа. Динамичната икономическа и социална среда през настоящата година изисква завършване на провежданата от правителството комплексна програма за изграждане на публичната администрация на страната на всички нива - централно, областно и общинско. Много усилия бяха вложени за увеличаване на нивото на прозрачност и отчетност в администрацията и за повишаване на морала и мотивацията на държавните служители. В контекста на предприетите до момента мерки публичната администрация и основните й единици не биха постигнали желаните резултати, ако не съумеят да въведат и използват най-доброто от международната практика в тази област и ако не предприемат всички възможни мерки за осигуряване на оптималната ефективност на разходите. По този начин съобразеният с наложените фискални ограничения бюджет ще осигури разпределението на ресурсите в съответствие с правителствените приоритети и ще повиши техническата ефективност при използването на бюджета, като същевременно бъдат предприети необходимите институционални мерки за правилното провеждане на дейностите по контрола, балансирането и отчетността.
Образование. Реформата в образованието е една от най-сложните поради това, че засяга формирането на човешкия капитал. Нашият стремеж е да се създаде квалифицирана и мобилна работна сила, конкурентоспособна както на националния, така и на европейския и световния пазар и в съответствие с изискванията на пазарноориентираната икономика. Основното предизвикателство за реформата в сферата на образованието е създаването на условия и предоставянето на възможностите за всеки член на българското общество да получи, развие и усъвършенства своето образование и обучение.
В съответствие с това през 2001 г. е предвидено финансиране, което отчита нуждите от развитие на процесите в тази сфера, особено в системата на началното и средното образование. Заложеният темп на нарастване на разходите за образование през 2001 г. спрямо миналата година е 21 на сто.
Евроинтеграция. Нов момент в изготвянето на бюджета за 2001 г. е включването на средства, свързани с процеса на преговори за членство в Европейския съюз. България споделя и се стреми към постигане на общоевропейските ценности. Провежданата фискална политика има за цел да подкрепи успешно представянето на страната при воденето на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. На този етап са предвидени 110 млн. лв. годишно. Следва да се има предвид, че само 10 млн. от тях са свързани с административните разходи по воденето на преговорите.
Дами и господа народни представители, това са основните приоритети, които решава "Бюджет 2001". Имаме ли база, за да постигнем всичко това? Отговорът е: Да. Това е базата, която се дължи на ефективното фискално поведение на правителството и умението му да отстоява поддържането на основните параметри. Това, което направихме до този момент, е и продължава да бъде едно значително постижение. Най-голям принос има поддържането на бюджетния баланс с минимален дефицит. За 1997 г. - 1,2 на сто от брутния вътрешен продукт, а през 1998 г. - реализиране на положителен баланс от 1 на сто. По-активната структурна политика, която бе проведена през 1999 г., доведе до дефицит от 1 на сто от брутния вътрешен продукт по консолидираната програма, а за тази година не се очаква дефицитът да бъде повече от 1,5 на сто, въпреки засиления натиск за рязко увеличаване на публичните разходи.
За втора поредна година правителството представя конкретно стратегическите и краткосрочните си цели за бюджетните агрегати на държавния бюджет. Определянето на бюджетния баланс и нивото на нелихвените разходи е основополагащо при формулиране на фискалната политика.
За по-доброто разпределение на средствата за разходи при подготовката на проектобюджета за 2001 г. се предлага определянето на тавани за основните бюджетни сфери в зависимост от приоритетите на икономическата програма и възможностите за тяхното финансиране, както и предварително разпределение на нелихвените разходи в девет основни функционални сфери, които съответстват на международно възприетите стандарти.
Всяко преразпределяне на средства ще се извършва в рамките на ограниченията, наложени от общия дефицит, разчетен за консолидирания държавен бюджет. Този подход ще помогне за постигането на гъвкавост на фискалната позиция, по-рационално разпределение на разходите и ще бъде в подкрепа на стратегическите цели на икономическата политика.
Предлага се общото увеличение на нелихвените разходи за 2001 г. спрямо консолидираната фискална програма за 2000 г. на брутна основа да възлезе на 1 млрд. 129 млн. 600 хил. лв., което представлява ръст от 12,1 на сто. Разпределението на този ръст следва да се оценява в контекста на основните структурни реформи, които протичат в бюджетната сфера и необходимостта от поддържането на нетни нелихвени разходи на ниво около 35 на сто от брутния вътрешен продукт.
В същото време е важно да отбележа, че въпреки отлично изградената конструкция на бюджета за 2001 г., базирана на фискалната дисциплина и факторите за икономически растеж, стабилността на процесите във фискалната област се гарантира допълнително от вграждането на буфери в бюджета, неутрализиращи евентуалните фискални рискове.
Бюджетът, разглеждан като програма, която обхваща дефинирането на ролята на държавата на пазара, задълженията, които тя е готова да поеме и очакванията, които има обществото към нея, не само като числа, но и като стратегия на правителството, в пълна степен би поел и риска, свързан с тяхното осъществяване.
В условията на валутен съвет консервативният подход при управление на бюджетните ресурси ще продължи да играе главна роля в процеса на стабилизиране и бъдещо развитие и растеж. Правителството положи много усилия за повишаване на прозрачността в процеса на бюджетното изпълнение, което води и до повишаване на отговорността на отделните звена - разпоредители с държавните средства.
Приемането на предлагания Закон за държавния бюджет и доклада към него, базирани на тригодишната бюджетна прогноза, ще създаде възможности за запазване на стабилна макроикономическа среда и ускоряване процеса на икономически и бюджетни реформи, с което ще се подпомогнат процесите на устойчив икономически растеж и на утвърждаването на България като страна с функционираща пазарна икономика, успешно преговаряща за членство в Европейския съюз и с добро качество на обществените услуги и проспериращ частен сектор.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам ви да обсъдите и приемете държавния бюджет на Република България за 2001 г. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата господин Никола Николов. С неговото изказване започваме разискванията по законопроекта.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Проектът за държавен бюджет на Република България за 2001 г. не бива според мен да се разглежда изолирано или като някакъв опростен сбор от цифри, а като последователна част от икономическата политика на управляващото мнозинство, насочена към устойчив икономически растеж и повишаване на жизненото равнище на хората в България.
Аз няма да акцентирам на финансовата стабилизация, която продължава вече четвърта година и която ще продължи и през 2001 г. Тя е безспорен факт, както е факт, че стабилизацията не може да бъде самоцел на едно отговорно управление. Тя трябва да се разглежда като средство за постигане на икономическия растеж и повишаване на жизненото равнище.
В тази връзка аз ще акцентирам върху няколко аспекта, показващи обновената философия на икономическата политика на правителството, част от която е проектът за държавен бюджет за 2001 г. Тази философия може да се определи като концентриране на усилията върху бързото и разумно оттегляне на държавата от икономиката и предоставяне на повече простор за развитие на частния сектор.
Обновената философия е базирана на разбирането, че конкурентна пазарна икономика е немислима без наличието на жизнена средна класа и че не бюджетът, а бизнесът е основният инвеститор и работодател в една икономика.
Акцентите, върху които аз искам да обърна вашето внимание, са два.
Първият е комплексен подход по отношение на насърчаване на инвестиционната активност с цел постигане на стабилен икономически растеж. След като по-голяма част от икономиката на България вече е преструктурирана и при наличната стабилизация на макрониво основният проблем сега е как да бъде стимулиран бързият и устойчив икономически растеж. Неслучайно, въпреки положените усилия и постигнатите безспорни резултати от българското правителство през последните три години и половина, България продължава да е на последно място по ниво на инвестиции спрямо брутния вътрешен продукт от всички страни - кандидатки за членове на Европейския съюз. Тази ситуация налага решителни действия и управляващото мнозинство ги предлага в своята икономическа политика за 2001 г.
Мерките според мен могат да бъдат систематизирани в три основни области.
Първата е генериране на ресурс за ефективни инвестиции чрез намаляване на данъчноосигурителната тежест и чрез оптимално използване на предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Втората мярка е подобряване на цялостната среда, която влияе на вземането на решения за инвестиране и на постигане на мотивираща възвръщаемост от инвестициите.
И третата основна област от мерки е актуализиране на политиката за приватизация и на следприватизационния контрол, отчитайки дългосрочния интерес на икономиката от мащабни и качествени инвестиции.
Водещо при генерирането на финансов ресурс за инвестиции е намаляването на преките данъци, което при равни други условия предполага повече средства на разположение на бизнеса, част от които да бъдат използвани за инвестиции, откриване на нови работни места и повишаване на доходите. Сериозен ресурс за инвестиции българската икономика може да усвои и по линия на предприсъединителните фондове от Европейския съюз. Макар България да може да разчита на не много големи суми в абсолютно изражение в сравнение с другите страни кандидат-членки, в относително изражение спрямо брутния вътрешен продукт България може да получи най-голяма помощ през следващите години, която да достигне до 3 на сто от брутния вътрешен продукт. В тази връзка в бюджета за следващата година са предвидени средства за съфинансиране на проектите от българска страна.
Втората основна посока за насърчаване на инвестиционната активност е подобряване на цялостната бизнессреда, която да мотивира вземането на инвестиционни решения. Правителството вече премахна значителна част от лицензионните и разрешителните режими. Предвижда се този процес да продължи и през 2001 г. Това при равни други условия спестява средства, време и нерви на бизнеса и е предпоставка за облекчаване на инвестиционния процес. В същата посока действат и решителните мерки за борба с корупцията, модернизирането на дейността на държавната администрация, в това число на митническата, данъчната и осигурителната.
Третата основна насока, в която са насочени усилията на правителството за стимулиране на инвестиционната активност, е поставянето на акцента върху стратегическите инвеститори в оставащите приватизационни сделки и преосмисляне на следприватизационните ангажименти. Приватизационната стратегия на правителството предвижда приходите и сроковете за раздържавяване да не са водещи, а с помощта на активен маркетинг да се търсят стратегически инвеститори, които със своите финансови и мениджърски умения да спомогнат за последващо бързо модернизиране на българската икономика.
Вторият акцент в бюджета, на който искам да обърна вашето внимание, е обновената концепция за решаване на два от най-сериозните проблеми на хората - ниските доходи и безработицата.
През последните три и половина години с разумна и последователна политика управляващото мнозинство успя да повиши или да осигури условия за повишаване на реалните доходи на значителна част от българското население. Въпреки това ниските доходи и безработицата продължават да бъдат основен проблем за много хора.
Като си дава ясна сметка, че административните мерки и програми могат да имат само помощна роля за осигуряване на нови работни места и по-високи доходи, правителството възнамерява през следващата година да постави ясен акцент върху пазарните стимули за бизнеса, да открива работни места и да увеличава доходите.
В крайна сметка не държавата, а бизнесът дава заплати директно или опосредствано чрез бюджета и само той, бизнесът може да допринесе за генерално решаване на драстичния проблем с безработицата и ниския жизнен стандарт.
Правителството предвижда и конкретни пазарни и превантивни мерки за облекчаване на проблема с безработицата. Тук акцентът се поставя не върху търсенето на средства за изплащане на помощи за безработни, а върху създаването на директни стимули за бизнеса да наема тези безработни.
С изменения в Закона за облагане доходите на физически лица отпада облагането с патентен данък на базата на брой заети лица, което касае дребните производители на стоки и услуги. При тях занапред ще се плаща данък само за един зает, независимо че броят на работещите може да е по-голям.
Като се има предвид, че повече от 95 на сто от регистрираните фирми в страната са малки и средни, и че услугите формират близо 60 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, може да се придобие представа за мащабността на тази мярка.
Друго средство за стимулиране откриването на нови работни места е националната програма "Гъвкави форми за заетост". Тя вече стартира и се очаква да придобива все по-голяма популярност. Тя дава възможност на бизнеса да наема на едно работно място двама безработни, които ще бъдат заети по половин ден за срок от поне осем месеца.
Всички тези мерки, подпомагани от останалите правителствени и регионални програми за заетост, създават подходящи условия за разкриване на работни места и повишаване на доходите.
Посочените от мен акценти, съчетани с правителствената инвестиционна програма и със стабилната политическа, законодателна и финансова среда, създават изключително благоприятни предпоставки за бърз и устойчив икономически растеж на българската икономика през следващите години.
Това е залегнало в бюджета и затова този бюджет може да бъде наречен бюджет на икономическата стабилизация и икономическия растеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Днес Тридесет и осмото Народно събрание на Република България ще разгледа последния за мандата си пети по ред бюджет на страната. Неслучайно подчертавам последен. С него вие, господа управляващи, завършвате своя политически цикъл, започнал през 1997 г. с големи обещания и огромни надежди. Затова днес трябва не просто технократски да анализираме цифрите, да преценим къде стига и къде не. Днес ние трябва да направим критична оценка преди всичко на резултатите от водената от вас икономическа политика. Четири години и пет бюджета са повече от достатъчни за това.
Днес ние трябва да кажем дали тези най-стабилни, най-социални бюджети на икономическия растеж, на реалните доходи, даже на постигането на Маастрихтските критерии, какъвто е настоящият бюджет, - така сте го определили Вие, господин Муравей Радев, миналата година - свършиха огромната, истинската работа на реформата в България; изпълнихме ли основната й задача - превръщането на българската икономика в нормално функционираща пазарна икономика, ефективна, конкурентоспособна?
Всъщност отговорът е ясен на всички в България. Но, за да бъда по-убедителен, ще ви го цитирам така, както е формулиран в доклада на Европейската комисия за България. Цитат: "Тя, българската икономика, не е способна да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в средносрочен период." И тази оценка, разбира се, с вежливите комплименти за усилията и прогреса, се повтаря в един и същи вид и през 1997, и през 1998, и през 1999 г.
Колегите от Европейския съюз, разбира се, не са голословни. Обръщат внимание, че ръстът на брутния вътрешен продукт през годините идва само от сектора на услугите, а индустриалното производство се срива; че безработицата се повишава; че расте инфлацията. Обръщат внимание на неефикасността на приватизацията, на нереализираните програми за финансово оздравяване, натрупващите се, продължаващите загуби на предприятията, на закъснялото преструктуриране на енергийния сектор, на лошо работещата съдебна система особено в областта на фалитите, на необходимостта от подобряване на условията за бизнес - разбирай бюрократичната корупция, неясната собственост на земята, пречеща на функционирането на пазари, на липсата на подобрения в способността на банковия сектор да превръща спестяванията в инвестиции, на неразвитостта на капиталовия пазар. И т.н., и т.н.
Прочетох ви повечето от бележките в доклада, за да разберете какво сте направили. В такива случаи, както се казва, и боговете мълчат. Аз, разбира се, не очаквам от господин Иван Костов и от господин Муравей Радев виновно да сведат глава и като достойни хора да кажат: не се справихме, затова си отиваме.
Какво още като дискусия ви е необходимо, какви още дебати са ви необходими, господа управляващи? Всъщност дребните лични притеснения нито на господин Радев, нито на господин Костов имат някакво значение за днешната дискусия. Проблемът е друг. Защо България загуби още 4 години? Защо след толкова години клетви в принципите на пазара, след 4 години тотална рестрикция и монетарен фундаментализъм, довели 60 на сто от българите на границата на физическото оцеляване, се оказахме там, където бяхме през 1997 г.? Защото и тогава, и сега оценката на Европейската комисия е същата - в България няма действаща пазарна икономика.
Защо универсалният пакет от мерки на Международния валутен фонд, известен като "Вашингтонският консенсус", не сработи? Може би си струва да поговорим за ядрото на този консенсус - приватизацията, либерализацията и финансовата стабилизация. Българската приватизация не доведе до икономическа ефективност, конкурентоспособност, динамика на частния сектор. При приватизирани за 3 години почти 40 на сто от активите, делът на частния сектор в брутния вътрешен продукт не расте. През 1997 г. той е бил 56,5 на сто, в края на 1999 г. е 57,1 на сто. Тоест, ръст 0,6 на сто, при приватизирани 40 на сто.
Подобно е положението с дела на частния сектор в произведената брутна добавена стойност. Увеличението е с 2,4 на сто - от 63 до 65,4 на сто. Тоест, приватизираната икономика или не работи, или директно влиза в сивата зона на сенчестата икономика. А и кой да я извади оттам? Нали приватизаторите са все свои хора - местни политически послушници, спечелили 80 на сто от приватизационните сделки, повече от половината чрез РМД-та, а останалите като директни купувачи.
Ясно е, че под чадъра на синята партийна подкрепа не може да надникне даже заблуден данъчен ревизор. Потъването на приватизираната икономика в сивата зона на здрача се доказва и от сриващия се от 58 през 1996 г. до 42 през 1999 г. индекс на промишленото производство в страната. За каква конкурентоспособност става дума, за какви пазарни механизми?
Чуждестранните инвеститори от "БИБА" има дълго да се оплакват от неравностойните условия, в които са поставени. Всъщност говорим вече за либерализацията - движение на стоки, услуги, капитали, работна сила в условията на свободна търговия - мечта от времето на Адам Смит. Нали в тези условия се формират сравнителни предимства и ефективна специализация на националните икономики?
Но всъщност за каква свободна търговия и пазарни механизми става дума, когато страната няма функциониращ капиталов пазар, няма финансов пазар, няма пазар на земята, няма пазар на труда? А за каква либерализация и за какво отстраняване на държавата от пряка намеса в икономиката въобще говорим, когато чрез тези почти 600 разрешителни, лицензионни и регистрационни режими държавата е хванала дребния собственик за гушата?
Какво стана с отмяната на тези режими, уважаеми господа управляващи? Колко отменихте и колко нови създадохте? Не са ли новосъздадените два пъти повече от отменените? Къде реализирахте широкорекламираната практика лицензиране на едно място? Докога мислите, че ще заблуждавате частния бизнес?
Що се отнася до финансовата стабилизация, прав е господин Николов - тя вече толкова омръзна на всички като рефрен, че даже той не смее да я лансира тук като основно постижение. Всъщност основният резултат от нея е: 20 на сто от населението на България е в бедствено положение, 60 на сто - бедността е трайно състояние.
Братовчедската приватизация, граничеща с откровен грабеж и унищожаване на производствените мощности, побългарената с липсващи основни елементи на пазара, превърнала се в развъдник на корупция така наречена "либерализация", криворазбраната на равнището на мизерията финансова стабилизация не изиграха и не можеха да изиграят своята роля като основни фактори за развитието на българската икономика. Те имаха друга цел - да гарантират спокойното и мързеливо управление на Съюза на демократичните сили, да създадат възможности за лично облагодетелстване на тесен кръг лични приятели и сини активисти, разбира се, за сметка на всички останали.
Не могат, а и нямат такава цел да променят нещо и обещаваните от вас сега нова икономическа политика и нова стратегия за приватизация. Какво ново има в няколкото процента намаление на данък печалба, общ доход и осигуровки - неща, които повтаряме тук до изтъркване на езиците си? Нито намаленията са достатъчни, нито пък могат да се нарекат политика. Няма стимули и средства за инвестиции и технологии, нито ресурси за разширяване на потреблението.
За какви нови стратегии в приватизацията става дума? И тук се предлагат неща, за които ни заболяха устите да говорим. Тридесет и седем пъти внасяме искането за яснота по хода на приватизацията. И какво измислихте, за да стане тя прозрачна? Главен приватизатор ще стане министър-председателят, а Народното събрание ще утвърждава решението му. А не ви ли идва наум, че нарушавате Конституцията? Парламентът на страната не е част от изпълнителната власт, той я контролира.
И за какво са ви тези стратегии за приватизацията? Нали още преди 3 години господин Божков ви каза: "Няма нужда от стратегия за приватизацията". Какво сега накрая на тази приватизация се сетихте, че ви трябват стратегии? За какво ви е необходима тази стратегия и то в инфраструктурните обекти? Какво остана за приватизиране в тези инфраструктурни обекти? Не знаете ли, че един от обектите - "Марица-изток 1", е вече приватизиран от офшорката "Триси" и то чрез скандален търг с така наречената инициираща страна? Не знаете ли, че "Марица-изток 3" е вече предадена на практика на американската компания "Ентърджи", при това с една оценка за 100 млн. долара, 800 мегавата, нещо абсурдно?
Да продължим ли да говорим за "Горна Арда", която също беше приватизирана по изрично указание на министър-председателя? Завършва процесът и в ТЕЦ - Варна. За какво са ви тези стратегии? Кого ще приватизирате оттук нататък и кого ще лъжете?
В крайна сметка ще си позволя и няколко думи за самия бюджет. В него няма нищо интересно като философия. Отново са гарантирани приходите и резервите. Отново са орязани разходите за цели социални системи и общини. Всъщност, както и за бюджета за 1998 г., така и сега господин Муравей Радев твърди, че приходната част е много, много напрегната. Тогава завършихме с 1,3 на сто бюджетен излишък - доказателство за некомпетентност и невъзможност да се управляват разумно финансите на страната.
Днес резервите, които си е оставило правителството, са не по-малки. И това не е случайно - идват избори, ще трябва да се раздават заплати, ще трябва да се увеличават пенсии, да се раздават непланирани субсидии. Затова и господин Радев, и господин Жотев, а и господин Орешарски вдигат рамене, когато ги попиташ какво ще стане с парите в Банковата консолидационна компания. Не били решили дали да дават дивидент. А данъци ще се плащат ли?
Защо не са предвидени те в бюджета? Нали става дума за 400 млн. щатски долара? За кого ги криете? Къде са приходите от приватизацията, те само 200 млн. ли са? А какво ще стане с БТК, "Булгартабак", НЕК, "Булгаргаз"? Между другото, "Булгаргаз" отново продължава да е черна дупка в бюджета. Отново няма нищо за приходите от транзитни такси, за приходите от Ямбургската спогодба. И те са стотина милиона. Ще направите ли най-после нещо, за да извадите на светло сенчестата икономика, тази - приватизираната? Тук резервите са наистина огромни. Но, както разбрах от министър-председателя, нямате такива намерения, а и няма как да ги имате. Не може едно правителство, за което корупцията стана държавна политика и което се е сраснало с престъпността, да се бори със сенчестата икономика.
Всъщност 2000 г. се очертава явно за вас, господа управляващи, като година на прогнозите и година на програмите. Нищо ново. Така започнахте. Помня през 1997 г. паметното интервю на господин Костов, който обеща да нахрани българския народ с програми. Лошото е, че не ги изпълнявате. След точното прогнозиране на някои от макроикономическите показатели за тази година, както например инфлацията, започнала от 2,8 на сто, минала през 6 и стигнала до 10,1 към октомври месец и след днешния бисер на господин министър-председателя, който ни обяви, че номиналният растеж ще бъде около 11 на сто при вече инфлация от 10 на сто и обявен от него ръст на брутния вътрешен продукт, реален, от 4,5 на сто, аз може би не си струва да говоря за останалите ви "крупни успехи", прокламирани от вас самите - за 250-е хиляди работни места, за 4,5 млрд. инвестиции и т.н.
Но искам да обърна внимание върху две други постижения, които са заложени в настоящия бюджет, който вие днес се каните да гласувате. И не става дума само за долара. Искам да попитам каква е логиката за 2001 г. да се залага цена на мазута 250 лева за тон, при положение, че в момента тя е 460 лева за тон? Четиристотин и шестдесет лева без ДДС. Кой ще бъде механизмът, който ще накара световните петролни пазари да съобразят цената си с предпочитанията на нашите прогнозисти? Явно петролните производители още не са схванали посланията Ви, господин Муравей Радев, защото петролът отново се качва и вече е 33 долара за барел.
Още по-трудно реализуема е прогнозата за природния газ - цена с 30 на сто по-ниска от сега действащата. Даже и да приемем, че цената на петрола ще се срине през следващите месеци до 10 долара на барел, тя ще окаже реално въздействие върху цената на природния газ след 9 месеца. Това е договорът, който подписа "победителят" Бакърджиев с "Газпром" преди повече от две години.
В крайна сметка дупката в бюджета на енергетиката възлиза на над 136 млн. лева. Това е причината, поради която Комисията по енергетика и енергийните ресурси не гласува този бюджет.
Разбира се, мога да продължа с бисерите и несъответствията в бюджета, например разминаванията между консолидираните сметки на Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт и разходите, предвидени в бюджета. Но за това ще говорят моите колеги. Прави впечатление и едно откритие, което в нашите бюджети се среща за втори път - приложената в проекта бюджетна таблица, така наречена матрица на фискалните рискове, която за съжаление е преписана от разработка на Световната банка, при това разработка с двегодишна давност. Основното и безкритично преписване на текстове от разработки не показва разбиране на проблемите, а още по-малко стремеж и политика за ограничаване на тези рискове.
Давам всички тези примери за повърхностно, несериозно отношение към бюджета, за да направя един според мен очевиден извод: вие, господа управляващи, нямате намерение да изпълнявате този бюджет, поне не целия, още по-малко имате желание да се отчитате за него, за последствията му. Заложили сте резерви, които ви гарантират спокойното провеждане на изборите. Предвидили сте ресурс, който ще бъде хвърлен в предизборни повишения на заплати, пенсии и субсидии. Бюджет на обречените. Бюджет на хора, които четири години с апетит консумираха плодовете на властта и сега тихомълком се опитват да се измъкнат. Бюджет на безотговорността. Бюджет на хора, за които фактът, че България ще загуби още една година, няма никакво значение. Важното е на вас да ви е спокойно. Бъдете отговорни поне за постовете, които заемате, уважаеми господа министри, приберете си недоправения бюджет и си вървете. Дайте възможност на тези, които знаят и могат, да направят това, което е необходимо за България. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
За реплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, много е странно, когато един провален министър от едно катастрофирало правителство, от една партия, която не може да управлява собствения си бюджет и е финансово фалирала, да дава оценка за бюджета на едно правителство, което го изпълнява вече четвърта година. Господин Овчаров, ние обсъждаме бюджета на Република България, а не сме на предизборен митинг. И ако имате претенции за някакви икономически познания, трябваше да направите една оценка на бюджета, а не да издигате предизборни лозунги. Вие казвате, че в България нямало действаща пазарна икономика и я отричате. Но трябва да ви кажа, че тази пазарна икономика също ви отрича. Тя даже и не си помисля, че БСП може да управлява България, защото вие явно доказахте, че не можете да управлявате в демократични условия и пазарна среда.
Затова аз мисля, че трябваше поне да отдадете дължимото на усилията на правителството не само за стабилизацията на България, а за създаването на реални условия за икономически растеж, които всички данни и всички институции, не само вътре в България, го доказват. Човек не може да отрича очевидни неща. Затова мисля, че ако продължите по същия начин да правите предизборна оценка на бюджета, само ще загубите. Вие не съществувате като алтернатива за управлението на България и много скоро ще се убедите в това. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Думата за втора реплика има господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Овчаров, като Ви слушам, чак на мен ми става неудобно. Снощи спомняте ли си какво ми казахте на "Дондуков"? Че днес е денят, в който вие можете да спечелите някоя и друга бабичка с популистките си изказвания.
Аз ще Ви припомня и нещо друго, защото говорите за сенчеста икономика. Кой я въведе тази икономика? Кой създаде силовите групировки в застраховането и кой се пребори с тях? Защото при вас цареше пълно безхаберие, пълно беззаконие. Вие подкрепяхте силовите групировки. Оттам тръгнаха те, от управлението на Жан Виденов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
За дуплика има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Просто ме разтреперахте, господин Ляков. Просто треперя, господин Христов. А Вашето предупреждение, господин Агов, вече съвсем ме изкара от релси. Бюджетът на Българската социалистическа партия, господин Ляков, има същите проблеми, каквито имат проблемите на всички семейства в България, на всички хора в България, на всички фирми в България. Само вашата партия няма такива проблеми, защото крадете от държавата. (Ръкопляскания от БСП.) Не аз, господин Ляков, казах, че в България няма работеща пазарна икономика. Казва го Европейската комисия. И ви го казва вече четири години подред. Колко пъти трябва да ви го повторят, за да влезе нещо в главите ви? И има ли там нещо въобще?
А що се отнася до мъдрата забележка на господин Христов, много ми се ще даже да не я коментирам. Но няма да изпусна един факт. Господин Христов, приватизирахте за тези три години и половина 40 процента. Тези 40 на сто от държавната икономика станаха частни. Тази частна икономика дава прираст в брутния вътрешен продукт само с 0,6 на сто.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
И много моля да не се обаждат нито отляво, нито отдясно, да изслушват внимателно ораторите, а ораторите да не злоупотребяват с някои изрази.
Господин Александър Томов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители! Бюджетът е политика. Бюджетът е най-важният, сърцевидният израз на една политика. В него са заложени и целите на кабинета, и ориентацията на страната, и геополитическите ни приоритети. Бюджетът е пресечната точка на интересите на различните социални групи в обществото.
За да можем да оценим Бюджет 2001 солидно и държавнически, ние трябва да отговорим на един предварителен въпрос: къде е днес България? И оттук - какви цели можем да си поставим, какви реалистични цели можем да изведем напред?
Днес българската икономика има несъмнено стабилна валута и тя вероятно ще остане такава. Достатъчен и предостатъчен валутен резерв, система от основни икономически закони. Но нашата икономика осигурява едва една двадесета от производителността на труда на човек от населението спрямо средните равнища на първите десет европейски страни. Нашата икономика има обезкръвени общини и декапитализирани предприятия. Ние имаме една от най-високите безработици в Европа, която по наша оценка достига 25 на сто. Ние нямаме ясни структурни приоритети и свързана с тях държавна икономическа политика. Нашето население е с много ниски доходи, показател, по който сме на предпоследно място в Европа. Имаме липса на текуща и сратегическа конкурентоспособност на български стоки. Практически няма нишова стратегия и ниши, в които да се знае, че България е конкурентоспособна на европейските пазари.
Ако ние продължим така, вън от съмнение е, че България и българският народ ще се превърнат, първо, в суровинно-аграрен и беден придатък на Европа за много години напред. Второ, че ние ще станем ратай-производител главно на ишлеме или на суровини и полуфабрикати на ниски цени. Трето, че ще изостанем катастрофално и ще останем в технологичната периферия на обновяващото се глобално стопанство.
Следователно, за да успеем, на нас не ни трябва просто и вечно само финансова стабилност. Нито ни трябват отделни козметични мерки. На нас ни трябват и нови цели, и нова философия на икономическа и социална политика. Ако се развиваме с тези темпове и приоритети сега, при наличието на добрата финансова стабилност, повярвайте ми, ще се окажат прави тези, които казват, че няколко стотин години са ни необходими, за да достигнем средните равнища на Европа.
Вторият голям въпрос, който си поставяме, е има ли заложени по-високи цели и нова философия в сегашния бюджет? Може ли той да гарантира развитие, което е нещо повече от обикновената финансова стабилност? Нашият отговор е такъв: няма нужда да прескачаме една обективна истина. Че сегашното правителство получи тежко наследство е вън от съмнение! То получи това наследство, защото наследи ситуация, при която нямаше как да се развиваме без валутен борд. И когато днес се чуват леви и крайно леви популистки тежнения, трябва да се поема отговорността и за този валутен борд. Защото той беше принуден валутен борд. Този валутен борд стана благодарение на пропадане на една друга политика, за която днес все още населението на България си спомня. Ако не оценим това, няма да можем да оценим и бъдещето.
Оттук нататък обаче следва и другият въпрос. И този въпрос е основателен: че в сегашния бюджет, който ни предлага кабинетът, не се съдържат нови цели, нова философия и значително сериозно развитие напред. Правителството извърши няколко принципни грешки и аз искам да ги повторя, за да стане ясно какво предлагаме.
Първата грешка, която беше заложена преди няколко години и която продължава в голяма степен и днес, е в характера на самото тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Вие не ни послушахте тогава и гласувахте това споразумение прибързано, а днес се вижда колко много излишни резиктивни мерки има заложени в него, колко много излишни ограничители, които пречат на българския бизнес и пращат хиляди фирми в небитието. Тези ограничители можеше да бъдат избягнати, без това да наруши финансовата стабилност.
Втората грешка е, че още през 1997-1998 г. финансовата стабилизация трябваше да бъде придружена от самото начало с мерки за по-голям икономически растеж и по-голяма стопанска либерализация. Такъв тип валутен борд, който се прилага у нас, не може да върви добре, ако няма свобода на инвестициите, ако не сме конкурентоспособни по отношение на другите страни с оглед на чужди инвестиции. Ние не сме атрактивни и когато са съчетани крайна, висока рестриктивна политика с едновременна висока бюрократизация и централизация при вземането на решения.
Третата стратегическа грешка е, че кабинетът не ни послуша през май и юни 1997 г., за да свържем лева с кошница от валути или поне с две от тях - марката и долара. Сега вече можем да изчисляваме загубите в десетки и стотици милиони. Защото е ясно, че еврото загуби около 30 на сто от стойността си за последните няколко години, а това се пренесе чрез марката върху нас и ние губим и продължаваме да губим в този момент.
Четвъртата грешка със стратегически характер е, че кабинетът прекалено бързо си постави задачи, които са лесни за изпълнение на национално равнище при един лек бюджет, но много трудни за хората и за бизнеса. Тоест само за няколко години, както министър-председателят казваше, да достигнем макроикономическите критерии от Маастрихт. Дами и господа, това прилича на опит да се изкачи стълба с подскоци и прескачания. Само че от такива подскоци и прескачания хиляди български фирми и десетки хиляди, стотици хиляди българи си изпочупиха краката. Нямаше възможност България да постигне това и нямаше нужда да се върви по такъв волунтаристичен начин.
Защо сегашният бюджет продължава традиция, която беше необходима за 1997 г., но вече не е достатъчна? По една естествена причина: защото той залага бавни темпове на растеж спрямо ниското равнище, защото той не променя системата, по която ние можем да дръпнем напред и да се приближим ускорено към Европа. Този бюджет е бюджет на гаранциите, бюджет на фиска. И сегашното правителство ще остане с добро име само по тази линия. Несъмнено министрите, министър-председателят и министърът на финансите са хора, които пазят фиска добре. Това ще им се признае от историята. Аз не очаквам да има дестабилизация на национално равнище. Но това, което става долу, в общините, сред хората, в бизнеса, е убийствено. И в крайна сметка стратегически това ще ни доведе до по-тежки последствия след години, а дори и сега се чувства, отколкото ако ние променим философията на развитие и философията на самия бюджет.
Първо. Ние в Парламентарната група на Евролевицата смятаме, че този икономически растеж, който е заложен в бюджета, е недостатъчен и по-нисък от възможния поради много ниското равнище, ниската база, от която се тръгва и от която той се изчислява. В основната си част този растеж е и формален, защото той засяга дейности, които не осигуряват стратегически и технологичен просперитет на страната. Отново е подценено стимулирането на експорта, ролята на по-високото потребление, либерализирането на условията за чужди инвестиции и т.н. Как ще станем по-атрактивни, ако не променим нещата тук? Безусловно е, че част от приватизираните предприятия ще тръгнат нагоре, няма съмнение. Но ако видите произхода на растежа, източниците, вие ще разберете, че това са отделни оазиси, дами и господа, а не става дума за общ подем. Показателите, които се получават, ще бъдат за сметка на Лукойл, на "Кремиковци", на още 20-30 предприятия, които теглят, но не и за сметка на икономиката като цяло и на масовия български стокопроизводител.
Второ. Въпреки намаляването на данък печалба с 5 на сто и осигурителните вноски, общо данъчното бреме остава твърде високо. Повтарям, то не е адекватно на нуждите на икономиката и на прогреса на страната. Можеше да се отиде на много по-смел завой, без това да застраши финансовата стабилност на страната и на лева. Запазва се принципът: богат бюджет, бедни общини и беден народ. Мога да го формулирам и по друг начин: лесен за изпълнение бюджет, невъзможен за изпълнение общински бюджет, труден бюджет от гледна точка на интересите на обикновените хора.
И през 2001 г. в приходите на бюджета са заложени резерви. За тези резерви днес малко се говореше. Министър-председателят каза, че това не е популистичен бюджет. Но, дами и господа, това е бюджет, в който ние откриваме резерви в същото време, в което виждаме недобори и недостатъци на общинско равнище. И то големи! Въпреки увеличената субсидия, над 300 млн., и трябва да признаем на кметовете тази цифра за вярна, са текущите недостатъци в общинските бюджети. Както през 1998-2000 г., обърнете внимание на този факт, приходите в Бюджет 2001 се увеличават, те винаги се увеличават, всяка година, 22 на сто, а разходите през тази година са увеличени с 25 на сто. В същото време ръстът на брутния вътрешен продукт, който е заложен, а само 5 на сто. Тоест трета година вече бюджетните разходи, дами и господа, се увеличават с много по-висок темп, отколкото темпът на растеж на брутния вътрешен продукт.
Ами ясно е оттук, че ние говорим за централизация, а не за децентрализация. Особено фрапантен е фактът, че разходите по перо "Държавни органи, министерства и ведомства" от 1998 г. насам постоянно расте. През 1999 г. с 19 на сто, през 2000 г. с 20 на сто, през 2001 г. се планира нов ръст 18 на сто. Рекордьор тук е самото Министерството на финансите, което си е увеличило бюджета с 43 на сто. Е, какво е това, ако не бюрократизация? Принципът трябва да бъде обратен и за това говорим вече трета година, а не се спазва.
Във връзка с това трябва да отбележа и още една цифра - с 2% е намален преразпределителният процес чрез бюджета. Обаче, забележете, от 45 на 43 на сто. Ами това не само е крайно недостатъчно, а това показва, че ние продължаваме да се намираме в държавно регулирана икономика. В икономика, която не може да разгърне пазарното си начало, защото всичко минава през бюджета, а другите се мислят за осветление и за това как да оцелеят.
Поради тези пет причини или пет групи въпроси, Парламентарната група на Евролевицата не може да подкрепи този бюджет, защото той не отговаря на философията, която е написана в първите три абзаца на програмата на СДС, с която дойде на власт. Не отговаря на европейския стандарт по основни въпроси. Това е прекалено централизирана, прекалено бюрократизирана икономика и управление на икономиката.
Обаче ние трябва да отговорим на един друг въпрос, и, ако казваме, че няма да подкрепим този бюджет, трябва да отговорим на въпроса има ли друг бюджет. И тук аз се различавам от господин Иван Костов. Аз мисля, че има друга политика, друга социална, друга икономическа и друг бюджет, без това да наруши, подчертавам, финансовата стабилност на страната, без това да води до инфлация от 1000%, както беше през 1997 г., без това да свива лева, без да има нужда от 300% лихвен процент, за да се пази "валутата", без това да води до удар по доходите на хората, а чрез една сериозна, задълбочена, но и модерна динамична финансова политика.
Какво предлагаме ние?
Първо. Аз смятам, че вече е достатъчно, за да спрем да говорим само за финансова стабилизация. Това не стига. Човек не чувства това пряко върху себе си, ако доходите му остават на равнище 50 долара, ако той се бори за това да има осветление в община или в селото, ако той не може да изпрати децата си на училище.
Може ли да има друга социална политика при запазване на параметрите на финансова стабилизация? - Да. Ние предлагаме социална реформа и ще говорим цяла пролет върху нея, за малко над 500 млн. лв. и намираме резерви откъде да намерим тези 500 млн. лв. Забележете откъде! - От намаляване разходите за администрация. И можем да докажем, че това са реални неща, включително в централната държавна администрация.
Второ. От увеличаване на приходите от митниците - по пера.
Трето. От увеличаване приходите от сивата икономика чрез средства, които ще кажа в края. От това нещо ние получаваме тази сума и постигаме следните ефекти:
- задължително долна линия на бедността 95 лв., гарантиран минимален доход от 62 лв.;
- социална пенсия от 50 лв.;
- детски надбавки, които в момента са смешни, да стигнат 31 лв.;
- минаване към минимално почасово заплащане, като принцип, за да се извади сивата икономика на светло.
Защото аз съм съгласен, че кабинетът извърши серия от действия, за да извади сивата икономика. Но как го прави? - От горе, с бой, с търсене и, когато може, с ограничения или даване на привилегии. Това не е ефективно. Сивата икономика може да се извади, когато всеки български гражданин, всеки наемен работник може да осъди своя работодател, ако той не го осигурява, ако той крие доходите си, когато самото общество бъде активирано и получи права в това отношение. Тогава може да бъде извадена сивата икономика от горе. В момента сивата икономика, господин Радев, господин министър на финансите, остава прекалено висока и Вие губите от това, цялата държава губи. Сивата икономика вече не се крие само по горните етажи на властта и в големите групировки. Тук като че ли нещо е направено. Тя се крие в средния и дребен сектор, който понякога е формално среден и дребен, защото раздробени фири продължават да внасят петрол, без да плащат акцизи, преработват продукция, без да плащат данъци, масово се крият данъци. И няма да стане само с увеличаване на централната финансова администрация, с увеличаване на данъчната полиция. Нито една данъчна полиция не е била по-добра, отколкото ефективните закони и активирането на самото общество да решава тези въпроси. Тоест, нашият принципен извод е, че може да се направят вътрешни преразпределителни промени в този бюджет, които да доведат до по-голяма, по-активна социална политика и ще ви кажа с още една, каква цел. Това е самият икономически растеж.
Аз твърдя като макроикономист, че не може да има съществен икономически растеж освен чрез бюджета, както сега се предлага, ако не се увеличи потреблението постепенно и активно. Икономиката губи мотивация, търсенето е много ниско. Търсенето е под предела на допустимото, ако вие прилагате класическите макроикономически формули. Не се търсят основни хранителни продукти, фалират магазини и производители, падат рязко цените на селскостопанските производители поради много ниското търсене, рязко е спаднало търсенето на бяла техника и средства за бита - мебели и т.н., губи смисъл производството. Естествено, че когато вътрешното потребление е толкова ниско, не може да се очаква съществен растеж. Няма растеж сигурен, траен, ако той не става чрез потреблението.
Затова ние смятаме, че проблемът за доходите в момента става ключов. И поради тази причина този бюджет поддържа не просто крайна монетарна гледна точка. Не само това е проблемът, а проблем е, че той разглежда финансовата стабилизация само на централно ниво, не разчитайки средното и ниско равнище, което формира съществени елементи на самата финансова стабилност.
Второ. Какви източници виждаме ние? Ние смятаме, че в бюджета има скрити резерви, за да се постигне по-голям икономически растеж. Тъй като времето ми е ограничено - 6-8 на сто е долната граница, която ние виждаме дори при тези финансови параметри.
Защо е заложен по-нисък растеж? - Поради причините, които казах по-горе, но и по още няколко причини.
Първо. Ръстът на потреблението може да се увеличи, без това да доведе до инфлация чрез реформи вътре в самия бюджет и макроикономическата рамка.
На следващо място. Ние трябва да си поставим задачи, свързани пряко с производството и продажбите. Да контролираме този показател "продажби". 10-15 на сто трябва да се увеличават средногодишно продажбите в следващите пет години, ако искаме да постигнем траен растеж. И не продажбите на 10 или 20 предприятия, а да търсим и стратегически структурни приоритети като отрасли.
Аз ще дам само един пример със зърното. Ами, дами и господа, нашият рекорд на зърнопроизводство в България е над 9 млн. тона. Даваме ли си сметка, че ако изнасяме 2 млн. тона годишно, ако ние върнем зърнопроизводството на България, а в момента знаем колко произвеждаме - доскоро министър Върбанов беше тук - ние ще взимаме пари от това, повече отколкото взимаме от Международният валутен фонд годишно. И това е само една от резервите на страната, които ние използваме.
Трето. Ние, в Евролевицата, сме за много по-решително намаляване на данъците. Да, кабинетът за първи път прави усилие, защото разбира, че нещата не вървят. Обаче, задавам ви въпрос: какви са приходите от данък "Печалба" в бюджета? Ами, дами и господа, те са нищожни. Те са без съществено значение. Много повече ще вземете, господин Радев, от ДДС, ако се увеличи производството и мотивацията, и обменът чрез намаляване на данък "Печалба". Вие говорите: намалихме данък "Печалба". Обаче, забележете, сравнете условията в Турция, сравнете условията в свободните зони около нас, да не говорим за офшорните зони. Ами, естествено, че хората инвестират не у нас и правят сравнение на единица долар възвръщаемост и ние сме в неблагоприятна позиция.
Ние смятаме, че данък "Печалба" трябва да се намали радикално, а по няколко основни ставки трябва да бъде нулев.
Първо. Задължително трябва да има нулева ставка за приоритетни чужди инвестиции, особено в технологичната област. Хората трябва да имат психологическо спокойствие, а не да сравняват, че на други места е по-ефективно. Ние трябва да имаме нулеви ставки и по райони.
Какъв Ви е приходът, господин Радев, от данък "Печалба" от Кърджали, или от Смолян, или от Благоевград, или от района на Чипровци? Той Ви е нулев. Защо тогава облагате хората, а не дадете възможност да работят там? Защото ще кажете, че не трябва да има диференцирани ставки и че някой Ви пречи. Не е вярно! Във всички страни, които се приближават към Европа, има различни подходи. А след като се влезе в Европа - отделен въпрос. И до днес Кипър, който Ви изпреварва във всички отношения, представлява друг тип икономическо взаимодействие и по същество свободна зона.

И накрая проблемът за свободната зона. Аз приветствам за първи път от тази трибуна изказването на министър Чачев за това, че Варна ще стане свободна икономическа зона. Правя поправка, ако това е вярно от догодина.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ще има безмитна зона.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Не безмитна зона - това е проблемът. Безмитни зони сме гледали и по времето на Тодор Живков, а свободна зона по смисъла на европейското законодателство и това е изключително важно. Ако ние не създадем влекачи на икономиката и влекачи за чужди инвестиции, а държим на тази уравниловка на бедността, няма да се получи динамика на икономиката.
Четвърто. Аз твърдя от името на нашата парламентарна група, че ние се нуждаем от секторни приоритети на държавата. "Секторни приоритети" означава, че държавата защитава дадени отрасли, гледа специално, отглежда ги, помага им - зърнопроизводство ли ще бъде, минерални води ли ще бъдат, метали ли ще бъдат, нефтопродукти ли ще бъдат. Това е въпрос на дискусия. Аз няма да говоря по този въпрос. Но държавата не може да не търси своите пазарни ниши в Европа и в отворения глобален свят и да ги защитава, и да създава специфични и по-добри условия за тях. Това го няма в момента.
На тази база аз Ви питам, господин Радев: докога ще държите толкова много пари чрез задържането на ДДС? Вие го намалявате сега с два месеца. Ами, извинявайте, говоря ви, че губите 55 млн. Давате ли си сметка колко пари губят бизнесмени? И аз искам пак да ви кажа, че ако децентрализирате парите, косвено ще получите по-голям ефект в бюджета. Това е една макроикономическа измама, че като прибирате горе парите и ги държите четири месеца или шест месеца от това печелите. Губите. Защото от оборота ефектът първата година може да е по-малък, от оборота вие ще спечелите втората, третата или четвъртата година. И ако ме бяхте послушали през 1998 г., вероятно днес нямаше да имате такива приходи в бюджета, а много по-големи.
Нужна е нова общинска политика.
Уважаеми дами и господа и от опозицията, и от мнозинството, няма да издържат нашите общини. Те са умрели вече. Причината не е, че има финансова стабилизация, а причината е в друго - те нямат собствеността, за да могат да се самофинансират. Децентрализирайте собствеността.
Парламентарната група на Евролевицата ще защитава такава гледна точка, съгласно която ние искаме да се предостави на общините по-голяма част от сградния фонд и голяма част от незавършеното строителство, което сега стои в ничии по същество разпореждания, чиновническо разпореждане. Ние искаме да се даде възможност за тях и те да дават концесии по линия на ВиК, да се даде по-голяма свобода, за да станат пазарни субекти, иначе няма самоуправление и те няма да издържат при този валутен борд.
И накрая, възможно ли е всичко това да бъде приведено в система и да има единна алтернативна макроикономическа политика от нов тип? Да, възможно е. Тя е различна. Тя не е политика, насочена срещу финансовата стабилност и постепенното ни приближаване към Маастрихските критерии и в по-далечна перспектива към еврото, това обаче е политика, която динамизира икономиката, прави я наистина пазарна. Няма да имаме икономика, дами и господа, докато това не стане, докато няма в страната фондова борса, докато се приватизира чрез работни групи, вместо всичко това да става открито и по телевизията, докато в крайна сметка това се прави от чиновничеството. Така че новата 2001 г. означава и нова алтернативна икономическа и социална политика, означава нов поглед върху всичко това.
Парламентарната група на Евролевицата няма да приеме този бюджет и призовава всички народни представители да помислят върху новите възможности пред страната, защото само това е спасението за нашия изстрадал народ. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
След почивката министър Нейков иска думата, а от народните представители е наред госпожа Светлана Дянкова.
Почивка до 12,15 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! След като господин Томов призова цялото Народно събрание да помисли дали да подкрепи този бюджет, аз искам да направя моето изказване върху четири основни момента, заради които си заслужава да се подкрепи този бюджет. Това са четири характеристики на "Бюджет 2001" от гледна точка на социалната политика.
Първият момент, това е, че "Бюджет 2001" се характеризира с последователна подкрепа на реформата, насочена към създаването на български социален момент.
Вторият момент е, че това е бюджет, който продължава линията на бюджетите от 1998, 1999 и 2000 г. и това е линията на постоянно увеличаване на финансовите ресурси, предоставени за социални разходи.
Ще ми се да илюстрирам това, което казвам, с цифрова картина за парите, които са дадени от бюджетите за социални разходи от 1995 г. досега, за да разберат и нашите слушатели и зрители, че тези пари непрекъснато се увеличават. От 1995 г., отнесени към брутния вътрешен продукт, са били изразходвани 18,8 на сто; през 1996 г. са били изразходвани 15,3 на сто; през 1997 г. са изразходвани 17,4 на сто, през 1998 г. са изразходвани 20,2 на сто; през 1999 г. - 22,5 на сто; през 2001 г. - 22,5 на сто от брутния вътрешен продукт са предвидени за социални цели точно в този "Бюджет 2001". Съзнателно пропускам "Бюджет 2000", тъй като финансовата година все още не е приключила, а на мен много ми се иска, когато коментираме бюджета на републиката, да бъдем коректни в данните, както и съзнателно включвам в сравнението 1995 г., за да няма основание опозицията да ме упрекне в това, че сравняваме всичко със зимата на провалената от правителството на БСП 1996 г. Същият пример при социалното подпомагане изглежда така: през 1995 г. са дадени 10,6 на сто от брутния вътрешен продукт; през 1996 г. - 9 на сто; през 1997 г. - 9,7 на сто; през 1998 г. - 11,7 на сто; през 1999 г. - 12,9 на сто, а предвидените средства за 2001 г. са 14 на сто от брутния вътрешен продукт.
Третият момент, заради който си заслужава да се подкрепи този бюджет, това е, че бюджетът продължава да развива политиката на правителството за подпомагане на пенсионната реформа. Тук е мястото, в което много искам да цитирам една оценка на Европейската комисия, получена само преди няколко дни, за пенсионната реформа, която е направена в България. В този доклад се казва:
"Въведена бе основна реформа в сферата на социалната защита. В началото на 2000 г. бе създадена пенсионна система, включително задължителна публична пенсионна система, допълнителна задължителна пенсионна система, зависеща от размера на вноските на участниците в доброволна пенсионна система, правилникът за задължително социално осигуряване, който влезе в сила през януари 2000 г., също цели постигането на единно социалноосигурително администриране."
Това е оценка, която се прави отвън, за дейността, която ние правим вътре, като осъществяваме една изключително нова, модерна и перспективна социална реформа.
Но аз отново искам да направя сравнение на средствата, които бюджетът е предоставил на Националния осигурителен институт, за да гарантира финансовата стабилност и нарастването на пенсиите. И тук ще направя тази картина с деноминирани левове, за да стане ясно наистина как бюджетът в годините назад и в годината напред е подпомагал пенсионерите и какви са били израженията на техните пенсии.
През 1995 г. бюджетът е подкрепил пенсиите с 8,2 млн. лв.; през 1996 г. - с 6,6 млн. лв.; през 1997 г., когато ние правихме бюджета - с 63 млн. лв.; през 1998 г. - със 114 млн., лв.; през 1999 г. - с 315 млн. лв.; през 2000 г. - с 352 млн. лв., а през 2001 г. тази подкрепа ще бъде 619 млн. лв.
Аз мисля, че цифрите наистина са по-важни от това, което всеки от нас тук ще тълкува за това дали са осигурени парите за пенсионерите, дали е осигурено нарастването на техните пенсии и т.н.
Четвъртият аргумент в подкрепа на моята теза, че този бюджет трябва да се подкрепи, това е продължаване политиката на насърчаване нарастването на жизнения стандарт. Защото, искам да кажа нещо, което действително е факт и този факт са предвидените разходи за работна заплата на заетите в бюджетната сфера. През 1996 г. за работна заплата на заетите в бюджетната сфера бяха отделени 3,6 на сто от брутния вътрешен продукт на страната; през 1997 г. - 3,5 на сто; през 1998 г. - 4,6 на сто; през 1999 г. - 4,8 на сто, а през 2001 г. - 4,9 на сто.
Това са четирите неща, заради които, уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, господа народни представители, смятам, че трябва да се подкрепи "Бюджет 2001".
Бих посъветвала всички в тази зала, които развиват тезата на голямата макроикономика, да подкрепят този бюджет, като изхождат от позицията си на народни представители, а не от позицията си на партийни членове. Защото от тази стабилност, за която говорим, в края на краищата, най-вече от нея има нужда България, по-малко - политическите централи и още по-малко - политическите функционери. А тази стабилност може да дойде като резултат от едно управление с ясни отговорности. Такова управление предлага правителството на Обединените демократични сили. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! За нас проектобюджет "2001" не е държавният бюджет, а е точно политическият бюджет на управляващата сила, който облагодетелства и управляващото мнозинство. Защо? Първо, отново за четвърти пореден път ни се поднася бюджет без основни показатели като среден брой население, брой заети, брой безработни. И аз искам да ви попитам как тогава определихте параметрите на социалната политика? Как разпределихте субсидиите на общините? И как решихте с колко ще се повишат доходите на българското население?
Нещо повече, в бюджета се обещават 50 хил. работни места, без да е отговорено и без да е анализирано осигурихте ли онези 250 хил., които обещахте? Преди малко се каза, че безработицата ще бъде 15 на сто. Миналата година беше заложено за тази година 13 на сто. Не официалната, а реалната безработица е 25 на сто, тоест, има нещо, което не е точно в сметките на предложения ни бюджет.
Другото, предвидената в държавния бюджет сума от 4 млн. 496 хил. лева за насърчаване при наемане на работа реално стимулира работодателя с 46 ст. месечно за всеки един новоназначен. Сами разбирате какъв стимул е това! Шумно рекламираните програми за заетост, които през м. септември 2000 г. са дали работа едва на 0,03 от безработните, сега за тях са предвидени 33 млн. 542 хил. лева. Ако с тях ще се разкрият тези 50 хил. работни места, които вие обещавате, това значи на всеки един от тези работещи по 55 лв. и 90 ст. месечно. Само че това е с 20 лева по-ниско от средната работна заплата. Ами, осигуровките? Или, може би това, което сте предвидили, е до изборите, а след това, каквото сабя покаже!
На второ място, това е бюджет, който преразпределя средства към богатеещото малцинство и отново поставя в деликатна, трудна, непоносима позиция болшинството от населението в България. Приходите от данък добавена стойност и акцизи, които респективно ще имат ръст с 27,55 на сто, реално това са данъци, които ще плати крайният потребител. Нещо повече, предлаганата нова скала за данък общ доход за облагане облагодетелства високодоходните групи и ще ощети близо 72 на сто от българските семейства с необлагаемия минимум, който е от 100 лева. Ако прибавим към това и факта, че започнатата реформа от правителството в здравеопазването и образованието комерсиализира до краен предел тези дейности, това са още нови неща, които ще бръкнат дълбоко в джоба на всеки един българи, защото тези разходи вече са 13 на сто от всички разходи, които прави населението.
Трето, при фиксиран курс на лева към марката и неотчитане курса на долара декларираното в доклада на държавния бюджет за трайна тенденция за реално нарастване на доходите, не е реална. Фактически реален ръст на средната работна заплата няма да има. Тя си стои вече три години около 100-те долара. Демагогията на министъра на финансите е такава, че той говори за ръст на работната заплата, но не говори, че това става за сметка на намаляване на заетостта. Господин Радев, едно е средна работна заплата да получават 4 млн. души и да хранят още 4 млн. и съвършено друго е да я получават 800 хил. души в държавната сфера, в бюджетната сфера или 1 млн. и 500 хил. заети, които да хранят останалите 6,5 млн.
Продължавам по-нататък. И сега продължава тенденцията минималната работна заплата да намалява дела си към средната работна заплата. И като имаме предвид, че тя служи в много случаи за определяне на социалните плащания, това отново ще създаде затруднения на най-нискодоходните групи в страната.
В доклада е казано, че ще се увеличи покупателната способност на минималната работна заплата. Ами, само за първите 15 дни на м. октомври минималната работна заплата е намалила своята стойност с 2 долара. И хората, които са били на тази заплата, са имали щастието да купят или 6 хляба по-малко, или 3 кофички кисело мляко по-малко.
Не забравяйте, уважаеми господа, че населението знае какво е номинален доход. Но хората в България хранят своите домове с разполагаем доход! А той средномесечно за всеки българин не му достига, за да покрие своя доход, минималния, с 11 лева в момента.
Добре известно е, че когато се говори, че се повишават цените средно, става реч за намалените цени на фризерите и на компютрите, за задържаните цени, примерно, на килимите и на аудиовизуалната техника и за увеличените цени на месото, да речем, с 30 на сто, на лекарствата - с 25 на сто, и на хляба, да речем, със 7 на сто. Само че компютри и фризери се купуват на 10 години веднъж, а хляб се купува всеки ден, а лекарства - почти всеки месец.
На следващо място, предвиденото увеличение на пенсиите също е спекулативно. Само предвидените увеличения за такса "Смет" още преди да са дадени пенсиите на пенсионерите ще глътнат това увеличение и то двукратно. В момента на всеки пенсионер в България не му достигат 31 лв. и 17 ст., за да покрие минималната си издръжка.
Вие, господа, декларирате, че има стабилна система в НОИ. Аз много бих искала да я има, но през 1996-1997 г. Националният осигурителен институт имаше гарантиран резерв. Той стартира с резерв, с натрупан резерв. Сега вече той е с близо 70 млн. дефицит. Така че нека да не говорим неща, но те ще бъдат при обсъждане на бюджета на Националния осигурителен институт.
Заложените параметри за реформиране и развитие на системата за социално подпомагане фактически я бюрократизират до краен предел и я подчиняват на идеята за създаване на един широк слой от зависими люде. Да, може би ще дадете помощ за през зимата на 1 млн. и ще кажете, че миналата година сте дали на 500 хил. Но вие сега сте ги дали, не защото много искате да дадете на хората тези пари, а защото просто още половин милион българи са се присъединили към крайно бедните, към онези, които трудно могат да оцелеят. Липсват всякакви нормативи за издръжка на социалните заведения и службите както на национално равнище, така и в общините. И от тази гледна точка съвсем естествено е СДС да разпределя един среднодневен оклад в социалните домове с около 70 ст. За сметка на това пък само увеличението на разходите на Министерски съвет е 12 млн. - с 20 на сто повече от цялата сума, предвидена за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".
По-нататък, въпреки предвидения ръст на средствата за здравеопазването, реално там е заложена продължителната дестабилизация да продължи. Там настъпи организационен хаос и остър дефицит поради разточителствата на администрацията. Питам ви днес: още ли ще давате пари за мрамори, за коли? Или най-после ще започнем да спасяваме децата си, които започнаха да умират от бронхопневмония?
Предвидената в бюджета инфлация е от 6 на сто, но още сега лекарствата се увеличиха с 16 на сто, а какво ни готвите за следващата година? Националната здравноосигурителна каса планира само 26 млн. лева за покриване на определени медицински дейности в стационара, с което по принцип здравното осигуряване няма да се въведе в болничните лечебни заведения, считано от 1 юли 2000 г. Средствата за здравеопазване у нас са някъде около 90 долара на човек при средни средства в страните от Европейския съюз около 1800 долара.

За науката в България просто не ми се иска да говоря. Само мога да кажа, че бюджетът на Министерския съвет е почти толкова, колкото е бюджетът на цялата наука на цялата България.
В образованието отново разходите са предвидени да бъдат 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт. Разбира се, няма да ги сравнявам с другите страни, тъй като там и с тези разходи спрямо брутния вътрешен продукт са по-високи, но и брутният вътрешен продукт е далеч по-висок от нашия.
Сегашното правителство е насочило усилията си в областта на образованието към закриване на училищата, към съкращаване на кадрите, към ръст на неграмотността. Сто хиляди български деца не ходят на училище. Това го нямаше нито в 1995 г., нито в 1993 г., нито в 1997 г. Подобен подход или подход на така наречените излишни висшисти, дългосрочно обрича страната ни на трайно изоставане и деградация.
Няма да коментирам бюджетите на общините и връзката им с републиканския бюджет. Само ще кажа, че тук има противоречие с Конституцията, с Европейската харта и с редица други законодателни нормативи в страната.
Преди три години на едно мое питане министър-председателят уж нашега отговори, че всички сме братовчеди. Вярно е, до трето коляно всички братовчеди са в бордовете. Само че извън бордовете останаха 7 млн. и 300 хил. българи, които получават средно дневно по 1,75 долара. Преди няколко дни един заместник-министър цинично заяви, че участието му в бордовете било политически ангажимент. Е, това се казва социално мислене - да получаваш 5 хил. или 6 хил. лв. месечно и да изпълняваш политическите ангажименти!
Какво мога да кажа за социалната част на бюджета? Освен че в него всичко е свързано с европейски цени, останалото уважаеми дами и господа, уверено ни води към Третия свят, за съжаление. Затова аз и нашата парламентарна група няма да подкрепим Бюджет 2001. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За процедура има думата господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да правя реплика на популизъм, искам да направя една процедура - да поканим в залата директора на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков.
Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Пенков.
Гласували 103 народни представители: за 87, против 9, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Пенков в залата.
Има думата господин министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да ви запозная с някои от параметрите в сферата на социалната политика, като едновременно с това, разбира се, ще се опитам да коментирам и изказаните дотук становища. Едно от тях, например, чух преди малко, че е много лошо да нарастват доходите. Това, което искам да споделя с вас специално за работната заплата в бюджетната сфера, която е един от източниците на доходи за нашето общество, е, че за първи път, дори за първи път от 1997 г. насам, има такъв ръст на работната заплата в бюджетната сфера. И ви моля, когато чуваме упреци към бюджетната сфера, като че ли част от народните представители са готови да я заклеймят като лошата част от българското общество, да не забравят, че това е цялата сфера, която учи нашите деца, това е цялата сфера, която се грижи за здравето на народа, това е цялата сфера, която обслужва българското общество. Та тази лоша сфера, на която ще й се увеличи заплатата с 22%....
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не е лоша сферата, а заплатите им са лоши.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: ... тази лоша сфера, да, както вие казвате, уважаеми народни представители от левицата, (шум и реплики) за първи път им се увеличават с 22% средствата за работна заплата. За първи път!
Много от вас тук казаха: съкращавайте бюджетната сфера. Значи отново намалявайте училищата, учителите, отново намалявайте лекарите... (Шум и реплики от ДЛ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това е такава спекулация...
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: За първи път има такъв ръст и изведнъж това се казва лошо. За първи път минималната работна заплата е вързана със средната работна заплата. За първи път има механизъм, при който минималната работна заплата е една трета от средната работна заплата. И това ще бъде и занапред. Това е един нормален механизъм, един европейски механизъм - съотношение 3:1. Нима това е лошо? И е лошо това да го осигуриш?
За първи път има такъв ръст на учителските заплати в рамките на една година. Говоря за Бюджет 2000. Това лошо ли е?
За първи път лекарите, благодарение на здравната реформа, част от лекарите за съжаление, разбира се, част от тях останаха за следващата година, получиха истински доходи. И това ли е лошото?
А защо концентрираме през цялото време вниманието си единствено върху заплатите и пенсиите? Нима не са част от доходите на българското общество върнатите земи, върнатите и продължаващите да се връщат гори, оземляването на хората, върнатата индустриална и градска собственост? Това не е ли част от доходите на обществото?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: С компенсаторни хартийки.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Беше коментиран преди малко въпросът и за ръста на пенсиите. Искам да ви информирам предварително, преди да започнем дискусията по бюджета на Националния осигурителен институт, че такава категорична подкрепа от страна на републиканския бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване в размер на над 640 млн. нови лева, каквото се предвижда за 2001 г., не само го е нямало в предишните 12 години, то е било немислимо да може бюджетът да осигури такава подкрепа. Това гарантира не само финансовата стабилност, това гарантира и трайното постепенно нарастване на пенсиите. Всеки един в тази зала и извън тази зала иска доходите да растат по-бързо, но в същото време нали трябва да има гаранции от страна на републиканския бюджет, че тези доходи, специално на пенсионерите, ще се получават всеки месец на точния ден.
Няколко думи за социалното подпомагане и разходите, които се предвиждат за социални помощи, за обезщетения и т.н. За тази цел Бюджет 2001 предвижда 1 млрд. 147 млн. нови лева. Това е 10 на сто повече от Бюджет 2000. Само за социална помощ се предвиждат 826 млн., включително и енергийната помощ, както казва госпожа Масларова: "Може би ще платите енергийната помощ". Госпожо Масларова, както в предишните години, ще ги платим до стотинка за разлика от ваучерите от 1995 и 1996 г., които все още с тъга в очите ми показват, когато обикалям по градовете и селата. Пазят си хората ваучерите и казват: ето това ни остана от 1995 и 1996 г. - хартийки, срещу които те нищо не получиха.
Стана дума преди малко за едно предложение на господин Александър Томов за това, че той предлага нова социална политика с осигуряване на 500 млн. лв. Помня точната цифра, записах я. Може да бъде създадена нова социална политика с 500 млн. лв.
Искам да ви кажа и това е пред вас, това са цифри пред вас, че в разделите, свързани с разходи за социални цели, а това е социалната политика, в Бюджет 2001 се предлагат не 500, не 600, не 1 млрд. лв. 6 млрд. 375 млн. лв. има за социална политика в Бюджет 2001.
Господин Томов, нима е възможно срещу 6 млрд. 375 млн. лв. отделени пари да се противопостави цифра, че с 500 млн. лв. може да се осъществи нова социална политика? Или има грешка някъде във Вашите пресмятания, или просто това няма да се получи, ако Вие смятате, че може с допълнителни разходи за 500 млн. лв. да се получи нова социална политика. Преди малко споделих, че само за подпомагане на общественото осигуряване бюджетът отделя 648 млн. лв. - само за едно перо!
Имаше коментар в сферата на заетостта. Разбира се, аз самият няма да допусна да се скрие под масата или да се замълчи за ангажиментите, свързани със създаването на работни места в Програма "България 2001". Както ви обещах тук, в тази зала, по този повод всеки месец ще ви информирам какво става с разкритите и заетите работни места. Но тъй като често се говори, като се разчита на къса памет, искам да ви прочета точния текст от актуализираната Програма "България 2001" относно толкова популярните 250 000 работни места.
Ангажиментът е да бъде оказана подкрепа на районите с трайни икономически, социални и демографски проблеми и т.н. чрез - изброяват се: създаване на около 250 000 нови работни места до края на април 2001 г. чрез повишаване на стопанската активност на частния и публичния сектор, чрез изпълнение на публичната инвестиционна програма, чрез изпълнение на националните планове за развитие.
Искам отново да припомня на уважаемите народни представители, че ангажиментът е да се създадат условия да се генерират 250 000 работни места. Никога политиката на правителството не е била проблемите на заетостта да се решават чрез субсидирани работни места, чрез изкуствени работни места. Обратното, тези техники ще се използват, за да бъдат подпомагани най-тежко пострадалите от преструктурирането региони, но истинският източник на работните места, на реалните, на стабилните - това е реалният сектор.
Нека да ви кажа какво е положението до момента. Аз ви обещавах и ще изпълнявам това обещание да ви информирам всеки месец за създадените и заети работни места. И то само през бюрата по труда. Няма статистика за страната. Никой работодател не е длъжен да обявява през цялото време всяко работно място, което той е създал. Само през бюрата по труда до месец септември - това са последните данни и очаквам през следващите няколко дни да получа и данните за октомври, са създадени и заети 147 313 работни места. Това не е социологическо проучване, това не е някаква анкета. Това са статистически данни. За всеки един работник, който е бил безработен и е намерил работа, като е казал в Бюрото по труда, че е постъпил на работа, а честно казано, това не са всичките, които са се регистрирали там, е сумирано и към края на септември са постъпили на работа 143 313 души.
Уважаеми народни представители, 7 месеца остават до април, за да изпълни правителството своя ангажимент от създаване на условия за генериране на 250 000 работни места. И аз съм сигурен, че този ангажимент ще бъде изпълнен.
Следващият аспект на програмите по заетостта: беше казано, че правителството е отделило няколко стотинки на работно място в следващата година. Искам да ви информирам само за три програми, които правителството финансира. По първата програма - "Красива България", започна развитието, осъществяването на проекти в следните общини: Белоградчик, Чипровци, Вършец, Берковица, Разлог, Гоце Делчев, Банско, Смолян, Мадан, Чепеларе, Девин, Велинград, Карлово, Сопот, Калофер, Хисаря, Триград, Широка лъка, Момчиловци, Исперих, Преслав, Габрово, Дряново, Трявна, Котел и Елена.
Искам да ги знаете и искам да се извиня на всички онези народни представители, които положихте наистина коректни усилия да успеете да вкарате и други общини в този списък. За съжаление, това е капацитетът, с който в момента можем да работим. Но това е отново изпълнение на ангажимента да насочим ресурси, да създадем нови възможности за регионите, които най-много пострадаха от преструктурирането.
Следващата програма, която отново е свързана с изпълнението на ангажимента за създаване на нова заетост: поехме ангажимент за изграждане на 9 нови бизнесцентъра. В момента стартира програма за създаването не на 9, а на 20 агробизнесцентъра в следните региони: Видин, Самоков, Костенец, Разлог, Гоце Делчев, Велинград, Девин, Полски Тръмбеш, Кубрат, Силистра, Исперих, Дулово, Нови пазар, Търговище, Шумен, Руен, Сливен, Котел, Сунгурларе, Карнобат, Стрелча, Елхово, Айтос и Нова Загора. Всички тези региони отново ще получат подкрепа от републиканския бюджет за насърчаване на дребния и фамилния бизнес, за създаване на работни места в тяхната сила, а това е селското стопанство.
Накрая бих искал също в името на точността и на това, че не е добре да се злоупотребя тогава, когато хората нямат достъп до един или друг материал, да кажа нещо, което беше споменато от господин Румен Овчаров в изказването му. Искам да прочета нещо, на което той се позова. Той каза, че има лоша оценка от Еврокомисията за икономическата ситуация в страната. Това е годишният доклад на Еврокомисията за 2000 г. Искам да прочета текста, който цитира господин Овчаров.
Казано е така: "Напредъкът на България в създаването на пазарна икономика беше ограничен от отсъствието на пазарно ориентирана икономическа политика. Тя (България) няма да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в средносрочен план." Това цитира господин Овчаров, това ви прочетох и аз.
Той обаче забрави да прочете нещо друго - предишното изречение, което казва, че това, което прочетох, се съдържа в становището на Европейската комисия от 1997 г. относно кандидатурата на България за членство в Европейския съюз. През 1997 г. се дава оценка за 1996 г. Ето това е съдържанието на доклада. Благодаря ви. (Смях и ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата народният представител Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2001 г. енергийният сектор е необосновано подценен. Не са осигурени нормативно финансови и трудови условия за работа, за ускоряване на преструктурирането и развитието на държавните енергийни структури през 2001 г. с оглед енергийните мощности и енергийният потенциал на българската енергийна система да бъде наистина стабилизиращ фактор за страната и за Балканите през следващия период от действие.
Разходите, заложени в консолидирания бюджет за 2001 г. за издръжка на бюджетните структури от енергетиката, не са разграничени отделно, а представляват издръжката на трите структури, създадени със Закона за енергетиката и енергийната ефективност, Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, Държавната агенция по енергийната ефективност и Държавната комисия за енергийно регулиране, които са разчетени в проектобюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели към Министерския съвет.
Този механизъм дава възможност на първостепенните разпоредители да разпределят бюджетите на второстепенните си разпоредители, без да се съобразят с разчетените потребности на ведомствата. Това се отнася и за капиталовите разходи.
Това са принципните основания Комисията по енергетика и енергийни ресурси да оцени негативно внесения от Министерския съвет проект за държавния бюджет, да направи конкретни бележки и предложения за промени и да не приеме проекта за Закона за държавния бюджет за 2001 г.
Това са част от мотивите на Парламентарната група на Евролевицата да не подкрепи проекта, за което аргументирано изказване направи председателят на Парламентарната група Александър Томов.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! В проектобюджета за 2001 г. за нефинансовите предприятия в енергийния отрасъл са предвидени субсидии в размер на 55 млн. лв., което представлява 39,3 на сто от общия размер на субсидиите.
Предвидените за топлофикационните дружества 50 млн. лв. представляват едва 37 на сто от реално необходимите, разчетени при действащите сега от 1 ноември т.г. цени на мазута и природния газ, респективно 460 лв. на тон и 260 лв. за 1000 нормални куб. метра за природен газ без ДДС. Тоест, недостигът възлиза на 86 млн. 285 хил. лв. Недостатъчните субсидии поставят в рисково състояние ритмичното топлоснабдяване през настоящия отоплителен сезон, а така също и осигуряването на необходимата готовност на топлофикационните дружества през следващия отоплителен сезон.
В законопроекта не са определени средствата за инвестиции, което ще доведе до неизпълнение на приетите от правителството стратегия за развитие на централизираното топлоснабдяване и актуализирания план за действие за преструктуриране, приети с Решение на Министерския съвет № 582 от 23 август т.г.
Тези правителствени документи предвиждат през 2001 г. да бъдат извършени инвестиционни разходи за съхранение и ефективност на топлоснабдителните системи.
Не са предвидени необходимите държавни гаранции за финансиране на проектите за рехабилитация на топлофикационните дружества в София, Перник и Габрово, за което са необходими около 89 млн. щ.д. и които трябва да се защитават пред потенциалните инвеститори - Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Не се осигурява и необходимата държавна подкрепа за изпълнение на актуализирания план за действие и подготовка на въгледобивния подотрасъл за бърза приватизация, приет с Решение на Министерския съвет № 365 от 19 юни т.г., където са определени и необходимите преки субсидии от 17 млн. 956 хил. лв., тоест недостигът е от около 13 млн. лв.
Какви са очакваните последици от този проект? Намаляване добива на въглища, нарушаване на технологичните и безопасни условия на труд, увеличаване на загубите. Не са осигурени необходимите средства за отчуждителните процедури и обезщетяване на собствениците на земеделски земи за нуждите на въгледобива, с което се предрешава и неизпълнението на вече цитираното решение на Министерския съвет.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател и господа министри! В проекта за държавния бюджет не са предвидени необходимите средства за фондове "Безопасност и съхранение на радиоактивните отпадъци" и "Извеждане на ядрените съоръжения от експлоатация". Предвидени са само 400 хил. лв.
И тази година в проекта не са отразени очакваните приходи от "Булгаргаз", приходите от Украйна по Ямбургската спогодба, транзитните такси и данъкът върху печалбата. Отново не са осигурени средствата за заплащане на членския внос на Република България към Международната агенция за атомна енергия и Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
В заключение. Изхождайки от вече посочените недостатъци на внесения законопроект, от една страна, и, от друга страна, негативните становища, официалните негативни становища на държавните енергийни структури, мога да си позволя да вярвам на колегите, ръководители на тези структури - на господин Шиляшки, на господин Друмев, на господин Стоичков, за недостига на планираните средства за нормално развитие на енергийния сектор в страната.
Ето защо, подкрепяйки решението на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, предлагам на народните представители да не подкрепят внесения в този вид законопроект.
С удоволствие ще приема положителните промени между първо и второ четене в Народното събрание и преразпределението на разходната част в полза на енергийните държавни структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, господа министри! Обсъждаме внесения от правителството на ОДС държавен бюджет в последната година на техния текущ мандат. Мисля, че има консенсус поне по отношение на това, че всяка година държавният бюджет си остава основен политически документ, основен закон на икономическата политика на правителството, на дадена политическа сила. И наистина е така.
Затова си позволявам, както винаги, най-напред да обърна внимание върху макроикономическите показатели, както някои казват - макрорамката на бюджета.
Четем в доклада, представен от Министерския съвет, на стр. 10, "Основни макроикономически показатели". И виждаме едно сериозно опущение. Аз на това обърнах внимание и в комисията. Няма показател, господин Радев, нито за безработица, нито за заетост. Зная, че Вие по професия не сте макроикономист, обаче всеки министър на финансите трябва да е макроикономист.
Вие, естествено, напреднахте доста в последно време. Но поне господин Иван Костов би трябвало да Ви каже, въпреки че и той носи отговорност за този бюджет, защото Министерският съвет го внася, че в макроикономическите показатели не можете да минете без заетост - показатели и заетост или безработица. Най-вече два показателя. Те са обикновено четири - брутен продукт или растеж на брутния продукт, инфлация, безработица, съответно заетост, и платежен баланс. И вече може да вървим по разбивки.
Аз и в комисията зададох този въпрос - това случайно ли е или не е случайно? Случайно ли е, че в основния документ на правителството за следваната икономическа политика липсва показател "заетост - безработица"? Или това е същността на икономическата политика на правителството, че изпуска този показател, тоест изпуска нарастването на безработицата и развитието на заетостта в тази страна? И това въобще не е цел на правителството или не е цел на парламентарното мнозинство. Случайно ли е или е нарочно? И аз си мисля, че е нарочно. Защо? Защото тези господа, които представляват, не знаят дали е така, политическия кабинет. Отварям една скоба и искам да кажа, че вие сте си ги нарекли "политически кабинет", макар че спокойно 80 на сто би могло да е политически кабинет и на правителството на Жан Виденов. Вие си ги нарекохте ваши.
Прочетох едно интервю наскоро на уважавания от мен господин Евгений Бакърджиев. Той казва: "Кой управлява тази страна? Политическата сила или чиновниците?". Оказа се, че чиновниците нямат понятие за това какво е развитието на заетостта в България.
Ето, господин Христов е тук, и господин Цонев знае, че на заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол никой не можа да ни кажа каква е безработицата. Хайде, казаха някакви цифри за безработицата - по тази система такава, по онази система - такава, обаче заетост - не знаем как.
Как, господин Радев, Вие си смятате данъците, като не знаете каква е заетостта в България?! Аз се чудя просто и не мога да си дам отговор. Ами, че Вие нямате една елементарна разбивка, господин Радев! Предполагам, знаете какво е това "брутен вътрешен продукт". Предполагам, знаете, че най-важната разбивка за брутния продукт от данъчна гледна точка, от гледна точка на преките данъци това е разбивката по фактори - толкова за работна заплата, толкова за пенсии, толкова за печалба, толкова сива икономика, толкова за оная прословута, как беше там, условна рента, толкова за доходите от натурално стопанство за собствена консумация. И всичко това, господин Радев, трябва да Ви даде 100 на сто.
Вие, като тръгвате, условната рента не я облагаме, натуралното стопанство не го облагаме и т.н., селското стопанство не го облагаме, сивата икономика не я облагаме, печалбата облагаме с толкова, работната заплата облагаме с толкова, пенсиите не ги облагаме, патентният данък е толкова. И да се получи един баланс. Това нещо го няма, господин Радев.
Аз просто се чудя, след като толкова години Ви обръщам внимание и на Вас, и на предишното правителство, и на по-предишното, абе, няма ли един министър-председател, един министър на финансите да тропне с ръка на тия чиновници в Министерството на финансите и да им каже да си седнат на оная работа и да си гледат работата? Ако не, да ги пратим на специализация в чужбина. Пращаха се - и Димитър Костов Иван Костов го прати на специализация, и Димитър Радев, него не знам кой го прати на специализация. Е, какво учат тия хора в чужбина? Не ги ли учат на тия работи?
И след това - балансът на работната сила. Ами, баланс на работната сила отдавна не ни представят! А се оказва, че даже и няма. Ето една госпожа там, която казва, че се занимава с макроикономическите показатели. Тя ми казва в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол пред всички членове: ами, ние не знаем каква е заетостта в България. Извинете, какво знаете тогава? Не знаете ли колко безработни има в България? И знаете ли колко още от тия, които не са заети и не са безработни в България, чакат нещо да получат, някакви подаяния, може би социални помощи и т.н.?
И сега разбирам защо и бюджетите на общините не са вързани. Защото това е един много сериозен проблем, особено на бедните общини - че те имат нормативно определени социални помощи, които трябва да плащат, а държавната субсидия не им стига. Собствени приходи нямат и седят хората и чакат - чакат нещо да получат, а не се знае откъде и трябва да се молят.
Чета тук колко силно се била увеличила производителността на труда. И се казва: да, производителността на труда много расте, затова расте и безработицата. Ами, тогава да направим друга цел!
Значи производителността на труда, господин Радев, - ще отворя пак една скоба - без да се разглежда заедно с производителността на другите фактори и особено с производителността на капитала по отношение на инвестициите и т.н., тя си остава едно чисто марксическо понятие. И докога, питам аз, в нашите държавни документи ние ще си служим с марксистки понятия, след като отдавна не сме марксистка държава или поне марксистката идеология не е господстваща? Или може би марксистката идеология е на въоръжение в Християндемократическата партия в СДС!
Аз ще ви кажа друго - че Вие сте християндемократ, господин Агов, поне така се пишете, обаче вашите чиновници са още марксисти и затова си служат с такива понятия.
Къде ви е производителността на капитала, господин Радев?
Вижте, една държава, в която има грамадна безработица, безспорно такава е България, производителността на труда не трябва да е основен фактор. Много по-важен фактор трябва да е производителността на капитала, на другия основен фактор за производството. Защото ние имаме интерес не толкова да повишаваме производителността на труда, защото тя непрекъснато изхвърля работници навън. Но след като държавата не създава условия за инвестиции, за нов капитал и т.н., тия хора остават без препитание, а социалната държава е много слаба у нас и не може да ги издържа. И те търсят препитание в чужбина, щат-не щат, или помощи в чужбина. И после се чудите защо от Европейския съюз ни обръщат внимание на този проблем или защо ни правят въртели с проблема за визите. Ето затова, защото хората нямат препитание и животът ги кара да търсят препитание по Европа и по света.
Инвестициите. Хвалят се, че много инвестиции дошли, особено инвестиционен внос - тук, на коя страница беше. Както и да е.
Значи аз питам хората, питам специалисти, питам и служители. Впечатлението е, че една голяма част от тези инвестиции, които ние смятаме, че са в новоприватизираните предприятия, това са фалшиви инвестиции. Примерно една офшорка купува предприятие и казва: сега ще направя големи инвестиции. Източва предприятието, като купува от чужбина старо оборудване на страшно висока цена. Това никой не го контролира и това е една форма не на инвестиции, а форма на трансфер, на пране на пари или нещо друго. Или, с други думи, форма на крадене на икономиката, на ограбване на икономиката. Това не е плюс. Вярно, че всички те влизат в рубриката "Инвестиции", има известно увеличение, но то е много малко, за да съживи икономиката. И аз се чудя откъде се взима тоя растеж, който се залага.
Много по-голямо е подозрението сред специалистите, че растежът се дължи не толкова на реален растеж, колкото на неотчетена официална инфлация. Тоест, инфлационно се увеличава брутният продукт, но инфлацията се отчита по-ниско и, знаете, реалният растеж е остатъкът, разликата.
Въпросът тук е, мисля, че Сашо Томов го постави, аз съм го поставял винаги: много или малко пари се събират в нашия бюджет и се разпределят? Аз твърдя, че колкото през 2000 г.... Това е отчетът на правителството, макар че отчетът не е пълен, но както и да е. Вярно, че годината не е свършила, но прогнозата колкото пари са събрани тази година и са разпределени чрез държавния бюджет - това никога в последните 11 години не е правено.
Някой ще каже: хубаво, събираме много данъци и ги разпределя държавата. Обаче в сравнение със страните с развита пазарна икономика това въобще не е така. Защо? Защото в нашата статистика на брутния продукт има и кухи числа. Вярно, че тази година, поздравявам за това министерството, не знам как се е получило така, са по-малки, отколкото са миналата година или по-миналата година, но все още съществуват. И когато се направи една корекция на тези 45 на сто, за които говори Сашо Томов, се оказва, че те стават доста над 50 на сто, да не кажа и над 55 на сто.
Така че това е съпоставимо само с така наречените полусоциалистически скандинавски страни, които обаче, макар и с високи ставки, имат страшно големи облекчения и от гледна точка на печалбата, и особено от гледна точка на данък общ доход. Страшно големи облекчения! Те са, казано направо, социална страна, за разлика от нас, господин Нейков. Вие вече 4 години не успяхте да издействате детски надбавки например за децата в България.
Знаете ли колко бяха преди 10 години детските надбавки, господин Нейков? Не знаете. Двадесет и пет лева и 30 лв. за второ дете. Сега знаете ли колко са? Осем лева и 50 стотинки.
Аз да бях министър-председател, щях да Ви уволня веднага. Но може би и той е на това мнение.
Господин Муравей Радев виждам, че се подхилква. Да, отговорността не е Ваша тук наистина, но това е срамота за България и срамота за българския парламент.
Каква Ви е помощта за самотните майки, господин Нейков? Няма такова нещо. Колко години Ви трябват, за да направите някаква свестна система на социално подпомагане?
Затова, господин Радев, аз съм предложил поне малко тази грамадна несправедливост да бъде туширана чрез едни бързи и лесни промени в Закона за облагане доходите на физическите лица.
Ето го, господин Христов казва: това няма да мине. Ами, няма да мине, като ни управляват чиновници със социалистическо мислене. Само че даже и в социалистическо там ги натискаха да правят нещо.
Вие не се смейте, а гледайте нещо да направите за тия хора, защото утре мандатът ще ви изтече и те ще кажат: абе, какво направиха тия хора - нищо, оставиха ни с 8 лв. детски надбавки. Което е срамота. Знаете ли Вие, че 8 лв. не струва даже и един пакет памперси? Гледам, че поради курса на долара са ги увеличили на 11 лв. и нещо.
Ролята на Фонда.
Много се спекулира с ролята на Фонда: Фондът ни натиска за това, Фондът ни натиска за онова. А ние какви сме? Ние не сме, както казват някои, аборигенска държава, да не използвам други думи, каквито използваше един ваш министър. Ние къде отиваме, нали отиваме в Европа? Като говорите с Фонда, кажете му да ви дава примери само с Европа, а не с други държави. И не да ви каже, че не можем да направим нито семейно облагане, не можем да увеличим детските надбавки, не можем да даваме помощи и т.н. За какво беше тази финансова стабилизация, ако не да се стабилизират финансите на държавата? Аз виждам, че някои неща се стабилизираха. Стабилизират се разходите на държавата за бюрокрация. Но социалните разходи стабилизират ли се? Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, от радиото Ви молят да говорите пред микрофоните, защото не се чува.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. И все пак ние говорим за народните представители, а пък аз ще намеря начин да направя изявление за радиото. (Смях.)
Проблемът със сивата икономика въобще не е решен. И тъй като казах, че данъчното бреме в сравнение с другите развити страни е много по-високо, проблемът със сивата икономика ни позволява да видим нещата от малко по-друг ъгъл. Грамадното данъчно бреме се плаща само от една част - от населението и от бизнеса. Мисля, че населението си плаща всички данъци. Става дума за бизнеса преди всичко. Една част от населението, която работи в определени фирми, сигурно не плаща данък общ доход за определени боноси, които кой знае как им плащат.
В интерес на истината ние в нашата комисия винаги сме се стремили, господин Радев, при всяко едно правителство да запушваме всички възможни пробойни, от които изтича неплащане на данък общ доход. Но трябва да стане същото и с печалбата. Но нищо не може да стане, когато имаш закони, които не ти позволяват да бягаш, и когато местните данъчни служители се разбират с местните фирми, които сигурно са подчинени на местните политически лидери, да не плащат данъци или да не плащат мита. Аз не виждам как може да съществува сива икономика, без да има местна или централна политическа протекция. И това е сериозният въпрос, на който четири години правителството не може да отговори - защо сивата икономика продължава да съществува. Едно време казвахме - хайде да не използвам лоши думи, - казвахме: нечестните комунисти, те създават сивата икономика, те крадат парите. Сега кои са тези? Комунисти ли ни управляват още? Аз съм сигурен, че поне за половината това е вярно, но за другата половина не е.
Сивата икономика на практика изключва пазарното стопанство. И ако някой ни се кара, че няма пазарно стопанство, наистина трябва да види как да въведе сто на сто пазарно стопанство, а не 50 на сто пазарно стопанство. А не да търси вината във вестниците или в това, че някой правил изявление. Чисто и просто това е всепризнат факт. Питайте всеки един читав икономист, даже и студентите го знаят, че сивата икономика има много голям относителен дял в България и че тя пречи на повишаването и на доходите, и на пенсиите, и на социалните плащания, че има грамадна партизанщина в икономиката, че тия РМД-та, които купуват без нищо, че тия компенсаторки, които бяха издадени. Не съм против тях, обаче можеше по друг начин да се направи. Можеше да им се даде на тия пари примерно по 20 на сто от активите, колкото получават сега. А те даже и толкова не получават. А в онези 80 процента познайте кой се вмести? Казват, че даже министри и заместник-министри също добре са се наместили. Но това ли е пазарната икономика? Не е пазарната икономика. И никой не може да ме обори в този момент.
Тук виждам и някои други несъобразности в доклада. Съжалявам, че го няма министърът на образованието, с него човек много добре може да говори, един извънредно културен човек, проф. Димитров. Пише, че голям плюс е това, че е нараснал относителният дял на разходите за работната заплата в разходите за образование. Ето тук е министърът на здравеопазването. Можем ли ние, господин министър, да пишем, че е нараснал относителният дял на заплатите за здравната сфера? Какво означава това? Това означава, че те работят за заплата и че нямат пари, примерно в образованието за парно, за компютри, за ремонт на сгради, в здравеопазването нямат пари за консумативи, за това, за онова и т.н. Ето това значи. Какви са тези неграмотници, които пишат така? Това е повод за срам, а не повод за гордост.
Затова ви питам: това ли е политиката на управляващото мнозинство или не е? Аз съм сигурен, че не е, в смисъл, че не е това, което вие сте казали като политика. Но в края на краищата всичко това като премине през месомелачката бюджет - и чиновници, и бюрокрация, ето какво излиза за съжаление.
Сега тук пише, не знам кой го е измислил - пак не виждам господин Орешарски, щях да го питам специално, - кой пише "правителствен дълг"? Не че няма правителствен дълг, вярно, че има такова понятие в световната статистика, обаче за България специално е крайно неподходящо. Защото за България дълговете ги поема не правителството, а ги поема Народното събрание. И това е така по Конституция. Могат да напишат "на централната власт" или да употребят някое друго понятие, но не и "правителствен дълг". Аз знам, че правителството си заема много функции от парламента, но един път завинаги трябва да бъде сложен край на това нещо. Тоест заемите трябва да минават през парламента и т.н. Не трябва да има такова понятие като "правителствен дълг".
Минавам към бюджета. Лошо представяне. Винаги, господин Радев, винаги досега бюджетът се е представял - и Вие сте бил в нашата комисия, господин Цонев е бил, господин Стоилов знае, - винаги бюджетът е представян, примерно тази година, 2000 г., когато приемаме бюджета за 2001 г., трябва да се пише: 2000 г. - заложен бюджет, 2000 г. - очаквано изпълнение, 2001 г. - относителен дял. За пръв път тази година ни се представя така. Защо? Случайно ли е или не? Чисто и просто, за да не можете бързо да направите съпоставка. Това е толкова просто. Чисто и просто да се ровите в книгите, не че ги нямаме, имаме ги. Но защо така се представя? Естествено, остава едно подозрение за пренебрежение към народното представителство.
Какво искате вие? Да дойде един силен парламент, да стъпи на врата на правителството и да му каже: ще заемете място там, където е вашето място, не по-високо от народните представители! Това, господин председател, Ви казах още от самото начало, когато видях ремонта на пленарната зала. Извинете, но всеки един народен представител стои по-високо от всеки един министър. Защото България е парламентарна република. Не може те да са по-високо от Вас и да Ви гледат отгоре. Тези, които трябва да ни гледат отгоре, сме ги избрали. (Ръкопляскания от ДЛ.) Трябва да бъдат долу, на наше равнище. Идете да видите как е в Бундестага. Долу са. Те стоят така (показва с ръка), онези са отсреща, вярно е, че и при тях има малко амфитеатрален момент... И те като стоят сега отгоре, смятат, че са по-умни. (Смях от ДЛ.)
Приходите. Никога... (Министър-председателят господин Иван Костов напуска залата.) Е, какво да правим сега, аз мислих, че министър-председателят ще има възможност да изслуша поне последния си бюджет. (Смях от ДЛ.) За съжаление няма разбиране. Този човек аз го доведох в СДС. (Смехът в блока на ДЛ продължава.) Забравил е. Не му се сърдя. Днеска чух по телевизията, че е ден на толерантността. На никого няма да се сърдя.
Приходите, господин Радев, приходите за пръв път са представени с толкова малко пера. Приходите са занижени, подценени. Някой може да каже, че са неизпълними. Напротив, ще ги изпълните с резерва, както ги изпълнихте тази година, както ги изпълнихте миналата година. Обаче и тук се задава въпросът: защо? Чисто и просто защото резерва ще разпределяте вие, а не Народното събрание. И аз ви казах: не ме ядосвайте, най-простото нещо е да направим една подписка, да сезираме Конституционния съд и да попитаме какво означава членът в Конституцията, че държавният бюджет се приема от Народното събрание. Той не се приема наведнъж. Той се приема член по член, алинея по алинея, перо по перо. Не говоря за приходите. Естествено, когато има гласувани закони, той ще събира толкова, колкото може да събере по гласуваните закони.

Говоря за разходите. Може ли правителството да харчи повече пари, отколкото му е гласувало Народното събрание? Не може! Но това го правеше и Митко Костов по същия начин. Даже той и дефицита нарушаваше. Господин Муравей Радев поне това казва: дефицита никога не мога да го наруша! Не, господин Радев, не само дефицита, тези разходни пера Вие не може да ги нарушите, без да внесете допълнителен бюджет или актуализиран бюджет да Ви се гласува от Народното събрание. Защо сега ме карате да се занимавам с такива работи? Нали това ще затрудни и Вашата работа! И аз не виждам какъв му е проблемът на него. Заставате тук и казвате: актуализиран бюджет и т.н. Както го правят в Германия. Казвате: събрахме повече приходи, предлагаме такова разпределение. Имате парламентарно мнозинство, ще ви го гласува. Но иначе може би е по-лесно. Аз даже не знам вие в Министерския съвет одобрявате ли това парите за кого да отидат. Поне там да има повече хора, за да видят за какво става дума. Но винаги остава подозрението, че част от парите се разпределят не по целесъобразност, а по други причини. Може и да не е така, не знам, увещават ме, че не е. Аз не мога да доказвам всичко тук в момента, но подозрението остава.
Подценени са приходите и от ДДС, и от данък общ доход. Принизили сте приходите като част от брутния вътрешен продукт с 10 на сто, а данък общ доход на практика намалява. Примерно върху средната заплата намалява с минимални проценти, ако вземем предвид това, което сте написали на стр. 32 за нарастване на заплатата с 22 на сто, даже върху най-малката заплата, примерно от 100 лева, която ще стане 122 лева, данъкът се увеличава. Е защо тогава залагате намаление на приходите? Може ли при това положение да има намаление на приходите? Може. Всеки икономист ще ви го каже. Как? Ами като хората, които плащат данъци, останат по-малко. Така ли е или не е така?
От това, което ни дадохте като данни, не можах да разбера каква ще е заетостта следващата година в сравнение с тази година и дали ще има намаление на заетостта и затова намаляват приходите. Той ще ви каже, че са намалили данъците. Вятър и мъгла! Никакви данъци не намаляват! Пускат прах в очите на хората. В социалното осигуряване - да, там намаляват. Аз говорих и с господин Христосков. Но става дума за данъците.
Общините имат маса проблеми. Тук идваха от Стамболово, от Момчилград, от Пещера, от варненските общини, от други общини да ми казват какви са им проблемите. Казах, че ще поставим въпроса, но най-хубаво е да отидат в Министерството на финансите и да се разберат. Защото знаем, че тук много трудно се дават пари за една община, която е влязла с определен бюджет вътре. Но проблемът си остава, особено в бедните общини, примерно в Кърджалийски район. Нормативните социални плащания не могат да бъдат покрити с държавните субсидии, а общините сами няма откъде да събират пари. Или да ги караме да събират такса смет! Чисто и просто това не може да стане!
Имам доста забележки, но ще се постарая да ги поставя в комисията, когато обсъждаме законопроекта между първо и второ четене. В Преходните разпоредби искам да обърна внимание примерно на § 5, където се говори какво ще стане с приходите от приватизация - за покриване на бюджетен дефицит и за операции по реструктуриране и управление на дълга. Аз не знам какви точно са тези операции по реструктуриране и управление на дълга. Бюджетният дефицит, ясно - изяждане на парите, въпреки че винаги съм бил категорично против това парите от приватизацията да се изяждат. Те трябва да отидат в социалните фондове или за обратно изкупуване на дълга. Не знам обратното изкупуване влиза ли в това реструктуриране или управление на дълга. Знаете ли аз какво разбирам под управление на дълга? Днес парите са ни на едно място, друг път са на друго място и тези пари, с които ще изплащаме, се местят тук-там. Вярно, че те носят загуби. Такива загуби ли ще покриваме? Реструктуриране - примерно бил е едногодишен, ще стане двугодишен, тригодишен и т.н. Господин Радев, аз това ще го направя като предложение, то е принципно, трябва да се запише обратно изкупуване. Даже не изплащане на лихвите, лихвите трябва да се покриват от текущия бюджет, а само за намаляване на главницата.
Вижте какво сте написали, господин Радев, в § 13: "Министерският съвет може да емитира облигации на външни капиталови пазари в размери до 500 млн. лева." Господин Радев, Вие може би сте пътували в чужбина, някъде да сте видели някой да е издал международна облигация в лева? Няма такива! Левът още не е в еврозоната, в смисъл, евролев няма. Напишете равностойност или нещо друго. Правилно е да се запише равностойността във валута.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Нали го записахме в комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Христов!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Записали сме, господин Христов, и трябва да го оправим, да! Аз се радвам, че господин Христов е привърженик на това нещо и му благодаря!
Пише "до". Не е ясно Министерският съвет какво ще прави с тези пари. Те не са вътре в бюджета. Аз се съмнявам, че можете да издадете толкова много, но, добре, издавате, събирате 500 млн. лева. Къде ги слагате? Трябва да кажете за какво ще отидат, господин Радев, много просто! Нали така, мисля че съм прав.
РЕПЛИКА ОТ ОНС: За изборите!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, за изборите! Това са глупости! Те от други места си вземат за изборите.
Трябва да се уточни точно какво ще бъде направено с тези пари. Значи ли това, че няма да има санкция на Народното събрание за тези пари, когато се уточни този заем? Дано да се уточни, аз съм привърженик, примерно 200 млн. биха могли да се направят, може би и малко повече. Но нека да се знае за какво ще са. Може би обратно изкупуване на дълга. Това е добре.
Няма плафон, не сте написали плафон - това, което се уточнихме миналата година, какъв да е плафонът за външния дълг и какъв да е плафонът, т.е. горната граница или таванът за гаранциите по дадени заеми. Мисля, че е нормално и миналата година имахме такова съгласие всяка година в Закона за държавния бюджет, даже не в Преходните разпоредби, а в един от основните му членове да има таван за нарастването на дълга и таван за дадените държавни гаранции. Не се притеснявайте, такова нещо го има и в Съединените щати и стават дебати по отношение на това какъв да е федералният дълг на Съединените щати.
С това искам да приключа и да апелирам към всички колеги, но аз знам, че това не зависи само от Народното събрание, това зависи и от отношението на Министерството на финансите към бюджетната процедура вътре в Народното събрание, всички да направят смислени предложения, за да се пооправи малко този Закон за държавния бюджет. Искам все пак СДС да прояви политическа воля и наистина да приложи своите виждания за икономическата политика вътре в този бюджет. За съжаление те сега не личат. За съжаление прав е господин Бакърджиев, съжалявам, че пак го споменавам, че чиновници управляват, а не политическата сила.
От името на нашата парламентарна група искам да заявя, че ние в този му вид не можем да подкрепим Закона за държавния бюджет. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание с не повече от два часа до изчерпване на разглежданата точка от седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението за продължаване на работното време с два часа до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 153 народни представители: за 124, против 19, въздържали се 10.
Предложението е прието.
За първа реплика към господин Венцеслав Димитров има думата господин Юлиян Буров.

ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Господин Димитров, понеже Вие споменахте само една цифра в областта на образованието и търсейки господин министърът да Ви даде малко повече информация, евентуално за да направите коментар, аз бих могъл сега да Ви услужа, за да разберете Вие, а също така и залата, това най-голямо увеличение в областта на образованието - какви цифри стоят зад него. Това първо.
И, второ, може би, ако ми остане време, ще направя известен коментар какво означава това като политика в областта на финансите и икономиката.
Вие вече споменахте, че в областта на образованието имаме най-голям ръст увеличение - 21,3%. Как то се разпределя по разпоредители? За министерствата - 10,7% увеличение, за общините - 40,9%. Четиридесет цяло и девет процента за общините! За висшите училища увеличението е 13,3%.
Как се разпределят тези разходи по функции? За заплати - общо 18,1, за издръжка и капиталови разходи - 28%. За висшите училища например: за заплати - 21,2%; издръжка - 25%; за научни изследвания - ето, вижте едно число, 1036%. За Българска академия на науките - 17,61% - тук влизат заплати - 18,14%.
Аз бих Ви помолил да се опитате сега да коментирате тези цифри. Разбира се, аз знам, че парите, макар и увеличението в проценти да е голямо, абсолютните цифри винаги няма да достигат. Но те не достигат не само в България и това Вие го знаете много добре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Само за парното няма да стигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Вълканов! (Неразбираеми реплики от народния представител Велко Вълканов.)
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Буров, благодаря Ви за разяснението. Но, наистина, ако е така, ако увеличението за другите разходи освен за заплати е по-високо, отколкото това за заплати, чисто и просто това число не може да се получи, което аз цитирах на стр. 30 в доклада на бюджета. Значи той не е верен. Може би Вашите цифри са по-верни, отколкото това, което пише в доклада за бюджета.
По отношение на БАН, аз не знам. Утре, всичко се случва, ще престана да бъда народен представител, но все още се водя на щат там. Получих от председателя на БАН - господин Юхновски, предполагам и всички други, защото и господин Бехар е получил, защото с него сме колеги, една бележка, че субсидията за Българската академия на науките не е достатъчна академията само да се отоплява. Не става дума за заплатите. При тези заплати, които са постигнали, парите няма да им стигнат за отопление, електричество и телефони. Какво да говорим за научни изследвания? Това, което дава държавата за академията - аз съм против разширяването на академията. Аз съм "за" това рязко свиване на академията и т.н. - да работи в зависимост от възможностите. Но един път щом тези хора работят, те трябва да има с какво да работят, а не да седят там на заплата и да се мъчат да се хванат за някоя чуждестранна програма. Те спокойто биха могли така да работят и в частния сектор.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Имат договори.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако Вие имате влияние в СДС, помолете ги да отпуснат малко повече пари за академията поне за отопление, телефони и електричество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председателю, уважаеми господин министър, дам и господа народни представители! Моето изказване е във връзка с приходната част на бюджета и по-точно в частта "Данъчни приходи". Уточнението е за приходите по данък добавена стойност и едно второ изказване по отношение на разходната част на бюджета, която касае вътрешния дълг на държавата.
Има един сериозен проблем с облагането с данък добавена стойност на компесаторните записи. Една сериозна дискусия, която се надявам това изказване да предизвика и да даде плод за размисъл и във финансовото министерство.
Какво имам предвид? Характерът на компесаторните записи е много странен. Това е един интересен финансов инструмент, един хибрид, един сурогат, който се появи на нашия пазар. На първо място, той не може да бъде определен като пари, като платежно средство. Той има ограничено използване само в приватизационните сделки. На второ място, той не може да бъде определен и като ценна книга, тъй като не притежава всички реквизити за ценна книга. Разбира се, отпечатани са на специална хартия, имат определени копюри, прехвърлят се без ограничение. Но в същото време не притежават един от важните реквизити, а това е падежът. Да не говорим за лихвата, която е друг въпрос. На трето място, този финансов инструмент - компесаторни запаси, не може да бъде определен и като стока. Прехвърляемостта ги превръща наистина в стока, но те са ликвидни, с ниска стойност и не във всички случаи се използват като стока, а понякога като платежно средство по сделки с компесаторни записи на РМД-та, когато плащат по приватизационни договори.
Какво следва от това? Следва, според нас, че трябва да бъдат облагани с ДДС и правителството не е предвидило в приходната част на бюджета постъпления по ДДС от облагането на сделките с компесаторни записи на РМД-та.
Защо? Предпоставки:
Първо. Извършват се в повечето случаи от юридически лица, търговци, които извършват независима стопанска дейност.
На второ място, обемите, по които те се търгуват, са достатъчно големи - обеми над 75 хил. лв.
На трето място, отговарят на условието за услуга по смисъла на Закона за ДДС. Тук ще направя едно уточнение, че по смисъла на Закона за ДДС, "услуга" е всяко нещо, което има стойност, което не е стока и не е пари".
И на четвърто място, не отговаря на нито едно от условията за освободени ставки по Закона за ДДС. Единствената възможност, разбира се, ако трябва да се тълкува, е те да попаднат в обсега на финансовите услуги, но и това не може да бъде твърдено със сигурност, тъй като те са обект на покупко-продажба, прехвърлят се свободно, тоест не се използват само като платежно средство. На второ място - нямат всичките реквизити на ценни книги, и на трето място - не са прехвърляеми със съществуващо вземане.
Какъв извод правим ние, във ВМРО, оттук? Че в бюжета липсва едно сериозно перо. Само за 1998 г. извършените приватизационни сделки са на стойност 1 млрд. 200 млн. долара, от които живи пари, постъпили в бюджета - 300 млн. Останалите трябва да бъдат обложени с ДДС и досега данъчната администрация не е събирала този дължим данък. Една проста калкулация показва, че само за този период това са пропуснати, несъбрани вземания на държавата в размер на 180 млн. долара.
Ако, разбира се, това нещо бъде реализирано и в приходната част на бюджета бъде отразен един нов приход в размер не по-малък от 200 млн. долара, тъй като тук попадат и сделките, извършвани в по-късния период - 1999 и 2000 г., това означава, че ще има възможност да се предвидят в разходната част на бюджета, в частта "Плащания по вътрешния дълг", средства за обезщетяване на собствениците, притежатели на компесаторни записи и на бежанците от Беломорска Македония и Тракия. Това е един сериозен приход, който може в пълна степен да обезщети, ако, разбира се, държавните активи по търговете, които текат в момента, не стигнат за компенсиране на собствениците и притежателите на компесаторни записи, а включително и на притежателите на такива по Закона за земята - земеделските бонове.
Нашето предложение е наистина във финансовото министерство да направите дискусия по характера на тези ценни книги, и ако заключението ви е, че тези сделки - на РМД, които плащат и по приватизационни договори, трябва да бъдат обложени с данък добавена стойност, да предвидите, разбира се, и една връзка с разходната част на бюджета, средства които да компенсират притежателите.
Знаем и един друг аргумент, който може да бъде изтъкнат. То е, че приватизационните сделки са освободени сделки. Да, но тогава къде отива принципа на равнопоставеност? Голяма част от физическите лица, които са обезщетени по Закона "Лучников", имат компесаторни записи, плащат с тях по сделките и плащат ДДС, а РМД-та не плащат по приватизационните си договори, когато употребяват същото платежно средство с данък добавена стойност. Нека да спазим този принцип на равнопоставеност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата народният представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Здравеопазването винаги е било една от най-чувствителните сфери на обществото и винаги е било на прицел и използвано за политически спорове, дискусии и черпене на политически дивиденти. Искам само с няколко думи да се върна на положението, когато Обединените демократични сили спечелиха изборите и какво те обещаха пред своите избиратели.
През 1997 г., след 7 неуспешни години в областта на здравеопазването, СДС и ОДС завариха един абсолютен хаос с една суперцентрализирана система на държавно финансиране, едни болници, които се задъхваха, едни поликлиники, които бяха пред разруха, и едно здравеопазване в колапс.
Какво обеща СДС в тази зала преди 4 години? Обеща три неща: създаване на законова база за нуждите на реформата, бърза структурна промяна в здравната система и промени в системата на финансирането на здравеопазването. След 3,5 години по тези три въпроса можем да кажем, че ние в 99 на сто сме си свършили работата и можем юни месец, когато се явяваме на избори, да кажем, че в областта на здравеопазването ангажиментите, които е поел Съюзът на демократичните сили и Обединените демократични сили, са изпълнени.
Кое ми дава основание да твърдя това нещо? Нека да погледнем в момента какво е състоянието в доболничната и болничната помощ и какви са рамките на бюджета за 2001 г.
Предвидените разходи за здравеопазване за 2001 г. са 1 млрд. 222 млн. лв. В сравнение с миналата година имаме ръст от близо 170 млн. лв., което само по себе си вече доказва един много сериозен ангажимент на правителството към здравеопазването.
С разчетените средства за здравеопазване ще се осигури нормалното функциониране на системата за здравеопазване в условията на преход към целогодишното финансиране на извънболничната помощ чрез Националната здравноосигурителна каса, а също така запазват се и ангажиментите на републиканския бюджет и общинските бюджети по отношение финансиране на болничната помощ, независимо че голяма част от болниците вече са преобразувани в търговски дружества.
Тук искам да ви обърна внимание на следното. Миналата година и до лятото на тази година в тази зала и в нашата комисия, пък и в огромната част от българските граждани имаше голям скептицизъм дали ще тръгне системата на националното здравно осигуряване и касата ще проработи ли. Пет месеца, след като функционира Националната здравноосигурителна каса, какви са резултатите? Резултатите са много по-добри от очакваните и ще ви кажа защо. Защото касата за първи път създаде съвсем нов вид взаимоотношения между пациентите и между лекарите. Налице е промяна в мисленето както на лекарите, така и в българския гражданин.
Първото и най-важно: в момента основният механизъм, по който става изборът на лекар, е оценъчната система. Затова дали един пациент е доволен от лекаря, той самият дава своя вот, своя глас за него, като казва: тези 3 месеца или 4 месеца, в които ти си ми лекуващ лекар, аз не съм доволен. От 1 до 31 декември има възможност да бъде сменен фамилният лекар, както тази възможност ще се даде догодина и от 1 до 30 юни. Ето, че в здравеопазването за първи път работи истинският пазарен механизъм, който даде възможност сега, 5 месеца след като функционира касата, да видим, че възможностите, които са в касата, и парите, с които в момента разполага касата - тези 187 млн. лв., няма да приключи с дефицит. Касата на 31 декември, дай Боже, дори ще има пари, които ще са й в излишък.
Защо се получи това на практика? Защото за първи път няма това, което беше през тези 10-11 години, държавата да стои с огромните поликлиники, с безкрайните надписвания, прегледи, посещения, лекарства и т.н. За първи път механизмът, чисто пазарният, определя от колко прегледа има необходимост пациентът, записва се, отчетът е абсолютно точен и по този начин средствата, които се изразходват, са максимално прозрачни.
Какво ще стане догодина от 1 юни? По същия начин ще се организира и финансирането на болничната помощ. В бюджета за 2001 г. съотношението е 4:1 - 80 на сто ще бъде финансирано от републиканския бюджет и 20 на сто - от касата от 1 юли.
Къде са скритите механизми? В комисията говорихме, че тези пари не са достатъчни и бяха посочени скритите механизми, по които ние сме уверени, че тези пари ще стигнат. Къде са тези механизми? Ами, много просто. Досега прегледите в болниците и леглодните, където се провеждаше всичко, беше в един тежък държавен механизъм, където нямаше отчетност, където, независимо от това колко пациенти са, болници малки, големи - функционират на по 10-12 етажа. От 1 юли догодина това няма да е така. Ако една болница не сключи договор по търговския механизъм, ако няма посещения, тя е търговско дружество, има си фалит и тази болница просто няма да я има. Пациентите ще определят сами дали една болница ще съществува или няма. Според мен именно това е голямата възможност разходите, които са в здравеопазването, независимо че не са в размерите, в които всеки един от нас иска да ги види, ще бъдат достатъчни.
Искам да посоча и някои други приоритети в бюджета, който е за здравеопазването.
За първи път се включват болести, които са скъпоструващи, които са много важни за обществото, изцяло финансирани от републиканския бюджет. Тук само мога да спомена за муковесцидоза, мога да спомена за болестта на Гоше, където едно лечение на пациент, болен от Гоше, струва около 25 000 долара. Водят се преговори за включването на мултипленната склероза, където знаете, че лечението с интерферон също е много скъпо.
Има голям напредък и във финансирането на националните програми. Ние на предпоследното заседание в комисията разгледахме с много голяма сериозност Националната програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания, също така Националната програма за онкологичния скрининг и Националната програма за борба с туберкулозата, където също е предвидено финансиране от републиканския бюджет.
Искам да посоча още едно нещо. На вчерашното заседание на комисията, дори такива темпераментни представители на опозицията като господин Баташки и д-р Марангозов, общо взето, наистина се съгласиха с основните параметри, с които разполага здравеопазването...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Това не е вярно!
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: ... и по какъв начин ще бъдат преразпределени средствата в здравеопазването.
Аз искам да кажа, че министерството и Комисията по здравеопазването, младежта и спорта посочиха механизми, чрез които ние дадохме възможност на Министерството на финансите, чрез вътрешно преразпределение да постигнем още по-добри параметри за здравеопазването. Нашият политически ангажимент, който през 1997 г. го заявихме пред българския избирател, ние със сигурност и с убеждение, че сме си свършили нашата достойна задача 2001 г. България наистина да има съвсем нов вид здравеопазване, здравеопазване, което по нищо не отстъпва от това в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
За реплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми д-р Михайлов! Никога няма да се съглася с този бюджет - това, което казахте - и не манипулирайте общественото мнение. Аз гласувах против този бюджет. Ще гласувам и в залата против този бюджет, защото тези 117,3 на сто, които сте посочили, са груба манипулация на българския народ по отношение на неговото здраве. С тези проценти не можете дори скока на лекарствата, процентното увеличение на лекарствата да покриете, да не говорим за консумативите, да не говорим за парното и за другите неща. А с 26-те милиона, които планирате за 300 общински болници от касата, не можете да платите дори данъците, които предстои да плащат тези болници. Да не говорим за някои видове медицински дейности.
Така че недейте да говорите, че сме се съгласили с параметрите на този бюджет. Никъде по света вече не се говори за програми по определени нузологични единици. Никой не говори за програма против туберкулозата, а се говори за програма за премахване на рисковете от туберкулозата. Тоест, да се махне безработицата, да се махне немотията, мизерията на хората. Те ще ликвидират туберкулозата, а не закупуването на два рентгенови апарата или даването на определен обем от безплатни лекарства за туберкулозата. Да не казваме как се лекуваше туберкулозата и че тя беше ликвидирана. Кое доведе до увеличаване на туберкулозата в България и в кои години се увеличи туберкулозата в България и някои други болести, които въобще не се срещаха в миналото?
Така че не манипулирайте общественото мнение. Аз не мога да се съглася нито с рамката на бюджета, нито с рамката на Националната здравноосигурителна каса и на нейния бюджет. Но когато дойде времето да говорим по това, ще си кажем своето становище.
Така че това е манипулация на общественото мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За дуплика има думата господин Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Искам само да ви напомня, с което не може да не се съгласите, че за първи път се измени механизмът на финансиране на лекарствените средства. Това, което направи касата, което направи Министерството на здравеопазването, не може да не заслужава адмирация. Аз искам само да ви посоча, че механизмите за избягване вече на посредниците в търговията с лекарствените средства се направиха именно през тази година. Другото, което се направи сега, е за хемодиализните болни. Вчера се реши, че само с отпускане на 3 млн. лева на всички хемодиализноболни ще бъде осигурено именно цялото финансиране от републиканския бюджет. А това са безкрайно скъпоструващи и консумативи, и транспорт, и т.н.
Вие знаете, че в момента е изготвена листата от над 760 лекарствени средства - може да ме поправи министърът, ако бъркам - с които касата ще реамбурсира изцяло или частично пациентите, които са в доболничната помощ. Освен това в централното финансиране на онкологичните препарати има записани 7 или 8 нови препарата на чисто пазарен механизъм, тоест цената ще определи тяхното влизане на българския пазар.
Така че това са все неща, които вие много добре знаете и това са успехи именно и на правителството, и на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата министърът на здравеопазването господин Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз наистина не мога да се съглася с определението на бюджета за здравеопазването като спекулация. Нека да не говорим по този начин, защото приблизително 170 млн. ръст в сравнение с миналата година е едно сериозно увеличение. Това са 170 млн. и който казва, че те са манипулация, просто не е прав. Ако трябва да направим сравнение примерно с минали години, аз бих си позволил да цитирам някои числа. Няма да играя с проценти. Ще говоря в абсолютни числа. Например, разходите по консолидирания държавен бюджет за здравеопазване през 1996 г. бяха 54 млн. лева.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Колко беше доларът тогава?
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: С много ниска покупателна способност. Доларът беше с много неблагоприятен курс.
Какво стана през 1997 г.? Само една година разлика и разходите по консолидирания държавен бюджет за здравеопазване станаха 599 млн. Ако вземете калкулатура и пресметнете, това е точно 11 пъти увеличение на бюджета за здравеопазването. Нека да минем по-нататък. От 599 млн. лева през 1997 г. през 1998 г. те станаха 810 млн. лева, 1999 г. станаха 933 млн. лева, 2000 г. станаха 1 млрд. и 057 млн. лева, а 2001 г. ще бъдат 1 млрд. 222 млн. лева, тоест, 22 пъти повече в сравнение с 1996 г. Вярно е - и аз още веднъж ще кажа и ще се съглася с това - че средствата за здравеопазване винаги биха могли да бъдат повече. Ние всички искаме това. Но ние трябва да се съобразяваме все пак с реалностите в нашата държава. Ние не можем да си позволим да издъним рамки, които така или иначе вече са заложени, стабилни и гарантират просперитета.
На този тип растеж, който може би е един от най-интензивните в страната, не може да се казва спекулация.
Нещо друго искам да кажа. Много често в България започна да се бърка здравеопазване с медицина. Това е нещото, за което аз бих искал три думи да кажа специално. Медицината е част от здравеопазването, защото освен медицината здравеопазването включва и неговата икономика, неговото финансиране, неговата организация, неговото управление. Тоест, това е една изключително широка сфера. Медицината в България винаги е била добра. И д-р Марангозов го знае - българските лекари са добри лекари, изключително добре квалифицирани. Какво се случва обаче с организацията и с управлението на здравеопазването? С новите механизми и новите схеми, които сега се прилагат благодарение на това, че за първи път в България се намери правителство, което да организира създаването на Национална здравноосигурителна каса, която окончателно и безвъзвратно промени модела Семашко. Промени го в един положителен смисъл. От държавен монополизъм се отиде на система, базирана на договаряне. Какво означава договорът? Договорът е единствената демократична и пазарна институция в целия свят. Договаряне означава баланс на интересите. Договаряне означава заинтересованите страни да седнат една срещу друга и да говорят за своите проблеми, да говорят за това, което ги вълнува, да намерят пресечната точка на своите интереси, разбира се, да постигнат и компромиси и да направят възможно най-доброто.
Какво става в България? Всяка година вече има договаряне. Вече имаме един работещ национален рамков договор, хиляди индивидуални договори между лекарите и Националната здравноосигурителна каса и в момента имаме текущи преговори за втори национален рамков договор. Това е феномен, който не се е случвал в продължение на много години в България.
По отношение на общественото здравеопазване. Не мога да се съглася с тезата, че програмният принцип бил остарял принцип. Напротив, това е най-модерният принцип в света за финансиране на общественото здравеопазване.
Искам да кажа няколко думи за това какво представляват здравните програми, които правителството в разстояние на една година успя да формулира, да ги приеме и на практика по някои от тях да започне реализация чрез финансирането им. Програмата интегрира здравеопазването, защото програмата съдържа както мерки за промоция и профилактика на здравето, така и мерки за лечение, които касаят както първичното здравеопазване, така и специализираната извънболнична помощ, така и болничната помощ. По този начин ние се опитваме да създадем конкуренция в системата на хоризонтално ниво, което повишава качеството на медицинската помощ, но на вертикално ниво да стимулираме сътрудничество, сътрудничество между лекаря в първичния сектор, специалиста, който застава зад неговия гръб и му помага чрез консултации, и най-накрая болницата, която наистина гарантира, че когато има нужда, един пациент ще получи затворен цикъл лечение. Ако на това също му се вика спекулация, аз не го приемам и то категорично.
По отношение на управлението на системата. По-рано имаше само един, който управляваше. А сега инициативата е в ръцете на всеки. Всеки, който регистрира лечебно заведение, той управлява това лечебно заведение било то в индивидуална практика, минавайки през групова практика, завършвайки в по-високо интегрираните структури, каквито са ДКЦ-тата или болниците.

Това означава, че потенциалът на българския лекар е разкрепостен. Той вече не е чиновник, той е включително и работодател. В първичната помощ лекарите вече са работодатели - те менажират своите практики, наемат персонал, организират се, влизат в договорни взаимоотношения, което е качествена промяна в организацията и управлението на здравеопазването, защото повече глави винаги работят по-добре. Единицата винаги си е единица, а сборът от единици винаги е по-голям от единица.
Според мен, безспорните предимства на това, което се извърши през тези години, са налице, и аз бих искал това да бъде ясно, да се осъзнава и да се признава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Оценявам без емоции, бюджет 2001  не представлява нещо непознато. Това е познатият ни и от предишните години, скроен по консервативен начин бюджет, силно рестриктивен към общинските бюджети, към основните социални системи, поради което и не работи за икономическия растеж, пасивен е спрямо реалния икономически растеж, а не измисления, не води към преодоляване на стагнацията - и в икономиката, и в реалните доходи на хората.
Това са оценки, които се сипят непрекъснато в българското общество и до голяма степен се препотвърждават от външни анализи и оценки.
И още нещо, познато от предишните три години. Това е бюджет, съставен с потенциал за преизпълнение.
Аз не съм склонен да приема прекалено големите числа, които и днес тук се чуха, и навън, в пресата, се появяват, но краткият анализ, който ще ви предложа в следващите няколко минути, показва, че такъв потенциал съществува - не в същата степен, както предишните две години, но той е налице.
Очевидно е и друго: залагат се отново и допълнителни резерви. Както предишните две години, така и следващата година по линията на лихвените плащания по вътрешния дълг такъв резерв е факт. Безспорно е обаче, че тази политика има и своите плюсове, до голяма степен резултат от линията, която провеждаше Международният валутен фонд във фискалната област.
Вярно е, че е натрупан един приличен фискален резерв и аз неведнъж съм изразявал своите оценки. Постигната е обща фискална консолидация, налице е положителен първичен бюджетен баланс и по-добро е управлението на касовото изпълнение на бюджета. Тези плюсове обаче си имат своята цена или поне по-голямата част от тях една доста тежка цена. А тя е именно продължаващата методично рестриктивна политика към основните системи, и особено драстично към общинските бюджети.
Същевременно това се заплаща с една продължаваща бедност. Оценките за тази бедност се сгъстяват, засилват и те идват отвън, а не се произвеждат от опозицията. И за един голям процент бедстващи домакинства това е цената. Когато говорите за номинални ръстове и за номинални проценти, вие забравяте онова, което реално съпровожда тези номинални ръстове.
Основните макроикономически показатели са толкова неубедителни, колкото и през 1998-2000 г. Ако сериозно ще разискваме тази тема, трябва да признаем, че с 1-процентен пункт ръст на брутните инвестиции към брутния вътрешен продукт не се постига стабилен, енергичен икономически растеж.
Разгърнете статистиките, разгърнете анализите на международните финансови институции и ще видите, че страните, които имат растеж по 4-5-6 на сто, толкова повече пък в страна, която има да решава остри проблеми на технологичното и продуктово преструктуриране, с такива мижави натрупвания и брутни инвестиции към брутния вътрешен продукт, не може да се постигне реален растеж. Неслучайно той се измисля. Той в много голяма степен е имагинерен. Таблиците просто карат човек да спре да разисква тази тема.
Темпове, каквито искаме да постигнем, при сегашното положение изискват инвестиции от порядъка на 25-35 на сто, повтарям, при необходимост да се решават в движение технологичните и структурни проблеми, тъй като те се задълбочиха. Така че за да станеш тигър, трябва да се напъхаш в тази кожа. А такъв скок е ясно, че не може да бъде направен за година - две. Но няма една динамика, която да подсказва, че цялата система - икономическа, финансова, е поставена на такава вълна.
Безспорен факт е, че България разполага със значително по-голям ресурс от този, който реално инвестира. Да, една голяма част отива навън. Не, разбира се, в такива размери, в каквито вестниците днес пак тиражират - 3,5-4 млрд. Не е вярно! Но безспорен факт е, че голяма част от този ресурс излиза. Ето ви един факт, който показва, че процесът продължава.
През юли месец т.нар. широки пари се увеличиха с 400-500 млн. лв. и в същия месец чуждестранните активи на търговските банки са се увеличили без малко със 700 млн. Това е официалната статистика на Българската народна банка. Добре, този процес с призиви може ли да бъде спрян? Не! Икономика с призиви не се управлява. Значи нужна е една силна законодателна дейност и реални действия на съдебната система, за да превърнеш процеса на несъстоятелност, на фалити в работещ процес. Три години срещи с бизнеса, три години се подвизават министри и нищо реално в тази област! А не мобилизираш ли този ресурс, понеже по линията на домакинствата не можеш да разчиташ допълнително на някакви големи спестявания към онова, което вече е акумулирано в банките, значи въпросът е то да бъде използвано.
Що се отнася до външните инвестиции, с които много се спекулира, много пъти съм подчертавал от тази трибуна: голямата част от тези пари, които идват под формата уж на чужди инвестиции, това е цената на продадената държавна собственост. Това не са същински инвестиции, те не влизат в тези 17,5-18%. Влиза само онова, което паралелно с цената идва като допълнителни инвестиции. Разбира се, и онова, което на зелено се инвестира. И неслучайно в България чуждите спрямо брутните инвестиции са най-ниски в сравнение с всички останали страни в Централна и Източна Европа.
Ето, това са менгеметата, които мачкат инвестиционния процес, поради което не може да се получи и растежът, за който от сутрин до вечер се пеят дитирамби.
Още нещо: обявено е, че и износът ще бъде една от помпите на растежа. Но не се получава. И защо? Първо, с увеличаването на износа ние запълваме дупката от 21% на срив на износа, който постигнахме за първите две години от управлението на това правителство. Двадесет и един процента срив! Сега запълваме тази дупка. Търговското салдо ще бъде по-голямо, отколкото миналогодишното. В макрорамката е заложено с три осмици - 8,88.
Уважаеми господа и дами, обърнете внимание, обявеният растеж от 5% е горе-долу половината от отрицателното търговско салдо. Тази търговска политика, този износ не могат да бъдат фактор на един енергичен, стабилен растеж. На практика се получава, че ние отново сме на вълната на импортно ориентирания икономически растеж. Числата показват това. Още един факт, който разваля розовите оценки около износа, около външната търговия.
Вижте какво, има увеличение на вноса на инвестиционни стоки с около 20 и няколко процента, но с близък на този процент се увеличава и вносът на потребителски стоки. А в първата група около 40% са автомобили. Какъв силен растеж ще правиш с такава структура на вноса?

Да не говорим, че този голям внос на потребителски стоки мачка и полусмачкания български производител. И тук преди няколко дена един министър се упражнява да доказва, че: "Да, ние не субсидираме нашия земеделски производител, докато европейският е субсидиран. Но ние по този начин го подготвяме да бъде много адаптивен, много силен, с развита мускулатура." Глупости! Пълни глупости са това! Това показва, че правителството не иска да прави политика в рамките на възможното на подпомагане на българския производител.
Но тези числа за износ, внос и растеж показват, че всъщност тези темпове трябва да се разглеждат на базата на категорията използван брутен вътрешен продукт. Неслучайно обратната страна на тези числа е срив в реалния сектор. Драстично свиване на промишленото производство. И когато тук размахвате байрака на това, че приватизацията довела до 60 и няколко процента частен сектор, е, и какво от това, като икономиката е смачкана, като тя стагнира? Какво от това? Един структурен показател, който няма зад себе си повишила се ефективност на икономиката, което показва, че и приватизацията не е работила за икономиката. Тя е работила за вас. Тя не е довела до създаване на по-ефективни производствени и икономически структури.
Тук ще отворя една скобка. Българската нация беше ощастливена с едно икономическо откритие преди една година. Един нов вид "дървено желязо", номинален икономически растеж, на базата на което следва една втора спекулация. Видите ли, дами и господа, брутният вътрешен продукт на България в марки се е увеличил с около 40 на сто на човек от населението. Глупости! Смеят се всички с начална икономическа грамотност в България, поради простичкия факт, че левът е вързан за марката, независимо че четири години се обезценява и е наполовина празен чувал, вие обявявате номиналното увеличаване на брутния вътрешен продукт едва ли не за реално! От тази трибуна министърът на финансите веднъж, давайки отговор, заяви: "А вие помните ли, че брутният вътрешен продукт беше 17 и нещо през 1997 г., а сега е 25. Е, и какво от това? Какво от това?! Зад тези числа има ли я реалната икономика, увеличила се с около 50 на сто? Че, ако това е нещо близко до реален растеж, вие трябва да получите короната в света по показател "реален икономически растеж". Смехории! Това са знаете ли какво? Това са манипулации, които ангажират интелектуалния ви потенциал, вместо да мислите за правенето на една силна реална политика на растеж. (Ръкопляскания от блока на ДЛ. Викове: "Браво!")
В комисията говорихме достатъчно. Нямам време. Вие разполагате винаги с часове тук, за да се упражнявате. В преходната част сметките показват, че има заложен резерв. Първо, във вашите изчисления със загубата с кавички или без кавички от данъците не отговаря на онова, което обявявате. Сметките показват, че в краен случай това са около 350-380 млн. лв.
Второ, в числата, които показват релацията данъчни приходи към брутния вътрешен продукт тази година и следващата година има допълнително една разлика, която показва, че наистина има потенциал за преизпълнение. Ако пък се отиде по отделните данъчни позиции, ще се намерят и допълнителни резерви. Тоест, повтаря се старата пиеса - прави са колегите, а и числата го доказват - отново преизпълнение, отново зад гърба на парламента, раздаване на пари!
И накрая, престанете да спекулирате с номиналните числа за ресурса, който се отпуска на отделните системи. Има обявена инфлация, но необявената ще бъде два пъти по-голяма. Доказва го практиката на тази година.
По-нататък, системата "наука" наистина сте я хвърлили в дупката! Там номиналното увеличение е в рамките на 1,2, даже с отчитане на официално заложената от вас инфлация. Трагедията на науката е жестока.
Или образованието. Господин министър, от всички пари за образованието само 3,4 от парите са за капитални вложения, ремонт, книги, изследователска работа, техническо обзавеждане, компютри и пр., и пр. неща, които правят образованието различно от вчерашния ден. 3,4 на сто.
Този бюджет създава видимост с числата си на нещо по-добро. А практически той е по-лош от някои от предишните ви бюджети. Следователно нарастват и основанията той да не бъде приет. Този бюджет, приключвам, не работи за създаване на реална среда за икономическия растеж. Този бюджет няма да преодолее реалната стагнация в икономиката. Този бюджет не работи за повишаване на потреблението и на реалните доходи. Неслучайно когато го обсъждахме, господин Хаджийски отчете с нови числа свиването на вътрешното потребление, продажбите на промишлена продукция за девет месеца и продажбите на хранителни стоки. Как расте потреблението? Как се увеличават реалните доходи при това положение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днес разглеждаме един от основните законопроекти за управлението на Република България. Както каза и колегата Венцеслав Димитров в Деня на толерантността аз вярвам, че всички ще бъдем толерантни и това, което днес се изкаже от народните представители, ще бъде взето под внимание от управляващите.
Относно проектобюджет 2001 искам да кажа някои наши становища. Колеги, очакваната оценка за растежа на брутния вътрешен продукт за тази година, заложена в бюджета, е 12,3 по текущи цени и 4,5 на сто по съпоставими цени, при средногодишна инфлация 9 на сто и валутен курс 2,085 лв. за долар. От тези данни следва, че дефлаторът на брутния вътрешен продукт ще бъде 107,5 на сто. Тази оценка за 2000 г. е нереалистична и следователно измества всички показатели в посока на намаление. Средногодишната инфлация ще бъде около 12 на сто и съответно дефлаторът на брутния вътрешен продукт ще бъде около 110 на сто. Валутният курс ще бъде много по-голям по наши оценки - около 2,15 за долар и ще има намаление на брутния вътрешен продукт в доларово изражение дори и да се пресмята по прогнозния курс от правителството.
През тази година правителството си върза бюджета, като увеличи широките пари с 1 млрд. лв. и тесните пари с 400 млн. лв. и запуши дупките в бюджета, като заплати на учителите, фалити на общини и др. За 2001 г. се предвижда 10-процентно номинално повишение на брутния вътрешен продукт и 6 на сто средногодишна инфлация. Това означава, че дефлаторът на брутния вътрешен продукт ще бъде 104,7 при средногодишна инфлация 6 на сто. Ние считаме, че курсът на долара ще продължи да се увеличава и през следващата година ще бъде около 2,25 лв. средно за годината. Това ще доведе до двуцифрена инфлация и през следващата година, така че макрорамката на бюджета ще се промени коренно, което ще се отрази на всички числа в бюджета.
Липсват паричните агрегати "М 1" и "М 2" и прогнози за тяхното повишение. Правителството провежда парична политика на тъмно без парламентът да знае какво става. В западните икономики няма число на брутния вътрешен продукт без да е съпроводено с паричните агрегати. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Европейския съюз е около 25 хил. долара, а у нас през 1999 г. имаме повишение с 26 долара на човек от населението. Тази година няма да има доларов растеж на брутния вътрешен продукт, даже и по вашите данни, предоставени в проектобюджета.
И тук едно изречение, искам да кажа, господа управляващи, че ако продължаваме с тези темпове при една сметка, направена от нас, след 903 години ще настигнем Европейския съюз.
Приходите в бюджета са увеличени с 22 на сто, в това число ДДС - с 28 на сто, данък печалба - с 10 на сто. Неданъчните приходи - с 21 на сто, в това число глоби и административни наказания с 46 на сто. Намален е делът на данък общ доход до 3,9 на сто от брутния вътрешен продукт. Не е ясно защо се намалява данък общ доход, след като се говори за инвестиции и създаване на 250 000 работни места в Програма "България 2001".
Прави впечатление, че приходната и разходната част на бюджета са коренно преструктурирани. Силната централизация отново е запазена и преразпределителните процеси са увеличени. Добре е, че дефицитът е увеличен на 3 на сто и най-после ще има дефицит, а не излишъци при разпадаща се икономика.
В разходната част на бюджета се залага бомба със закъснител за следващото правителство. Субсидиите за общините са увеличени само с 26 на сто, което няма да покрие дори инфлацията за тази и следващите години. Ясно е, че поне още 300 млн. лв. трябва да бъдат отделени за общините. Не е ясно защо отново се отделят 115 млн. лв. за структурната реформа. Нали вие казахте и правителството твърди, че тя е свършила.
Политиката на доходите също не е добра. В бюджета е заложена 205 лв. средна заплата за тази година и 250 лв. за 2001 г. Средногодишната инфлация през тази година ще бъде не по-малко от 12 на сто, а през 2001 г. ще бъде също двуцифрена. Валутните курсове ще бъдат също много по-високи и фактически в доларово изражение няма да има растеж на работната заплата, а също и на брутния продукт, тъй като личното потребление е 82 на сто от брутния вътрешен продукт. Пенсионерите са оставени на пост и молитва и тази година. Предвиденото повишение на пенсиите няма да компенсира дори инфлацията.
Увеличението на субсидиите за здравеопазването със 17 на сто, за образованието с 21 на сто, за отбраната с 13 на сто. Пределно ясно е, че в реално изражение повишението ще бъде много по-малко. В Полша, Чехия и Унгария за здравеопазването на човек от населението се осигуряват между 250 и 350 долара. В Англия здравеопазването е напълно безплатно. А у нас се осигуряват около 60 долара на човек от бюджета.
Като цяло политиката на доходите не е добра и тя спира икономическия растеж. Необходима е нова, коренно различна политика от тази. Паричната политика е неправилна, което доведе до инфлация и изяждане на и без това мизерните доходи на населението. Лихвите по вътрешните кредити са намалени от 321 на 311 млн. лв. Ние смятаме, че са недостатъчни, тъй като се предвиждат ДЦК за 655 млн. лв. През 2000 г. тази сума е била 235 млн. лв.
За придобиване на дълготрайни материални активи се отделяха 672 млн. лв. при 268 млн. лв. за тази година. Това е добре, но ние смятаме, че по-голям ефект ще има вместо централизация на този процес, да се прибегне към децентрализация, като инвестициите се освободят от данък. По този начин ще има естествено преструктуриране на икономиката и равнопоставеност на всички икономически субекти. Централизацията на инвестициите няма да доведе до икономически растеж и създаване на работни места, защото парите ще бъдат източени от приближени до властта фирми, а по този начин се създават условия за корупция. Ако само половината от тези пари или 300 млн. лв. се отделят, за да покрият данъчните преференции за инвестиции, то това ще доведе до създаване на над 100 000 работни места в България.
България губи над 5 млрд. лв. от брутния вътрешен продукт годишно при тази производителност на труда, която е в момента. За фонд "ПКБ" са отделени 110 млн. лв. Ние смятаме, че сумата е много голяма и не отговаря на обещанието за създаване на работни места и за големи инвестиции.
Или, в заключение, бюджетът в този си вид, ако бъде приет, ще взриви общините и ще трябва или да се прегласува, или отново пожарникарски да им се отпускат пари за спиране на стачки.
Аз мисля, че с това наше становище мога да кажа, че нашата парламентарна група ще се въздържи и няма да подкрепи бюджета на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Аталай.
Има думата народният представител Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Ще се опитам да ви представя няколко аргумента, с които да обясня защо този пореден бюджет, изготвен от правителството на СДС, не е за подкрепа.
По принцип, при липса на монетарна политика и при наличието на валутен борд, бюджетната политика е единственият начин, това го чухме и в предишни изказвания, за провеждане на икономическата политика. И по принцип бюджетната политика би трябвало да има три цели: финансова стабилност, икономически растеж и социална политика. Какво се получава и как са изготвени тези бюджети, този е същият като предишните три, от правителството на СДС.
Икономическата стабилизация и финансовата стабилност. Трябва да спрем да говорим, че финансовата стабилност се дължи на правителството. Финансовата стабилност се дължи на приетия Закон за валутен борд и тя се дължи по закона от Централната банка.
Има ли правителството отношение? Разбира се, че има.
Какво е отношението на правителството към финансовата стабилност? Ами, примерно, да поддържа ниска инфлация. По дефиниция при наличието на валутен борд инфлацията би трябвало да бъде нулева или най-малкото инфлацията, равна на тази страна, с която сме се привързали. Това е германската инфлация, която е минимална. В България в 1998 г. имахме 1 на сто инфлация, в 1999 г. - над 6 на сто, тази година ще бъде 12-13 на сто.
Какво означава това? Че от 1998 г. досега на практика българският лев се е обезценил с 20 на сто. И това зависи изцяло от правителството и, разбира се, от Централната банка. Тя може да емитира пари на пазара, може и да ги изтегля от пазара. Тя поддържа паричната политика, инфлацията. По-високата инфлация означава по принцип обедняване на хората. Ако се опитваме така добронамерено да си представим за какво би се използвала тази инфлация, в пазарните страни умерената инфлация стимулира в краткосрочен план икономическото развитие, повишава доходите, стимулира търсенето, намалява безработицата. В България има растяща инфлация и растяща безработица.
Значи ли това, че сме открили някакъв нов икономически закон, който го няма другаде? Не значи. Простият отговор на това нещо е, че се помпат средства с инфлация и от икономиката за сметка на свиване на другите разходи, за да се напълва резерв - и фискален резерв, и валутен резерв. Много повече, отколкото реално е необходимо за страната. Около 3 млрд. лв. са средствата, които правителството ще харчи следващата година задбалансово, извън тези средства, които решава Народното събрание как ще бъдат похарчени. Около 500-600 млн. лв. идват от занижени приходи. И това мога да го докажа с цифрите, които са внесени, без да коментирам верността им, от Министерството на финансите. Средствата от банкова приватизация са някъде около 900 млн. лв., които седят в Централната банка, но не се използват. Фискалният резерв беше около 3 млрд. лв. миналия месец. Половината от него вземам, да не се дължи на парични потоци, остава пак около 1,5 млрд. лв. Общо става около 3 млрд. лв. Което означава не че тези пари няма да се похарчат, те ще се похарчат, само че извънбюджетно - така, че Народното събрание и обществеността да не знаят. Това излишно помпане на резерва, на извънбюджетните средства на практика ми прилича на това, което някои хора от предишното правителство се хвалят: "Ама, ние погасихме 1 млрд. от външния дълг", което нямаше никаква икономическа логика. Сега се хвалят: "Ама, ние имаме голям валутен резерв", което също няма никаква икономическа логика. И по принцип обедняването, източването на икономиката, за да се направи по-лесен животът на правителството и то да може да харчи пари, без да са легализирани в бюджета, съвсем не означава, че това е добра политика. Напротив, по-високата инфлация на практика застрашава финансовата стабилност.
И от тази гледна точка аз мисля, че правителството в никакъв случай не помага за финансовата стабилност в страната. Страх ме е, че следващата година този процес ще продължи, поне първите 6 месеца, докато управлява правителството. Защото все още не са се отразили реално в България плащанията по външния дълг, които на скъпия долар - знаем, че разервите са в евро, - трябва да ги направим. Още не са се отразили цените на горивата, знаем, че цената на газа се отразява предните няколко месеца върху цените на петрола. Това означава, че следващата година, като вземем предвид, че е предизборна година, инфлацията ще продължи да се увеличава. Това означава увеличен търговски дефицит. Това означава скъп внос за българските вносители. Това означава обедняване на българите. Това означава торпилиране на финансовата стабилност на страната.
Второ, икономически растеж - втора цел, която би трябвало да има фискалната политика. Политиката на икономически растеж не се съсредоточава само в данъчните ставки. Чудесно е, че намалявате данъчните ставки, но между другото това можеше да стане по-рано. Предната година имаше излишък, тази година има 1 млрд. и 200 млн. лв. преизпълнение на приходите. Ясно е, че можеше и по-рано да се намалят данъците, за което много отдавна говорехме.
Намаляването на данъците ще даде резултат след 3-4 години най-рано. Освен това икономическата среда не се определя само от равнището на данъците. Икономическата среда се определя от законодателството - сега за 38-и път ще променяме, и то към лошо, Закона за приватизацията. Икономическата среда се определя от наличието на корупция и намесата на администрацията. Само че, когато се сменяха хората и чиновниците в администрацията, вместо препоръки от бивши работодатели, както е нормално, се искаха препоръки от партийната организация. Защо тогава обвиняваме и се учудваме на клиентелизма, който има в чиновничеството и чиновническата намеса в бизнеса? Тя продължава и тя задушава както външните, така и вътрешните инвестиции.
Вие казвате, че правителството прави приватизацията. Чудесно, аз точно така си мисля. Правителството на СДС приватизира голяма част от българската икономика. Но въпросът е как? Вие досега взехте 4 млрд. долара приходи за приватизация. Това е около 9 млрд. лв. В същото време частният сектор произвежда брутен вътрешен продукт за 20 млрд. лв. Значи за 9 млрд. лв. производствени активи ние произвеждаме 20 млрд. лв. Това значи, че тук има някаква чудесна норма на възвращаемост на капитала. Тогава всички чужди инвестиции ще са в България, а какво се получава? Българските капитали са в чужбина. Около 2 млрд. държат банките в чужбина, защото няма как да ги управляват в България. Това по същия начин не стимулира икономическия растеж и не може да се каже, че само с намаляването на данъците икономическият растеж ще се стимулира. Просто тези активи, които се продадоха, бяха подценени и те бяха продадени на много по-ниска стойност, отколкото трябваше.
И на последно място, социалната политика. Ще говоря съвсем кратко, тъй като доста колеги говориха. За 2000 г. 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт се харчеха за здравеопазване. През следващата ще бъдат 4,2 на сто. За образование се харчи 3,8 на сто следващата година. За 1997-1998 г. е 4 на сто от брутния вътрешен продукт. Социалните дейности от 14,8 на сто за 2000 г. падат на 14 на сто за следващата година. Общо разходите на бюджета, като махнем инфлацията, се свиват с около 500 - 600 млн. лв. Това означава реално допълнително свиване на разходите и допълнителна възможност на правителството да харчи този резерв, който то харчи не публично и без санкцията на парламента.
Затова смятам, че бюджетът не изпълнява нито една от целите си и не смятам, че е бюджет за подкрепяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калфин.
Има думата господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С предложения проект на Закон за бюджета на Република България във функция "Отбрана и сигурност" е заложено осигуряването на следните цели:
- финансово обезпечаване изпълнението на целевите програми за реформирането на Българската армия, предвидени за 2001 г. по "Плана за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната до 2004 г.", и "Плана за развитие на Въоръжените сили до 2004 г.";
- финансово осигуряване на изпълнението на Годишната национална програма по Плана за действие за членство в НАТО, целяща постигане още на предприсъединителния етап на фактически съюзнически отношения с Алианса и с последваща цел - постигане на пълноправно членство в НАТО;
- поддръжка на неизменния стремеж на страната към нова идентичност в сферата на сигурността и отбраната в Европа, насочена към активна роля на България в развитието на оперативните възможности в рамките на ЗЕС, в качеството й на асоцииран член на организацията;
- изпълнение на поставените пред Министерството на вътрешните работи задачи по поддържане сигурността и вътрешния ред на страната, с приоритет подобряване охраната и контрола на държавната граница, в съответствие с утвърдената Концепция и с План-програмата за преструктуриране на Национална служба "Гранична полиция";
- ресурсно осигуряване на органите за противодействие на организираната престъпност, наркотрафика и тероризма, за опазване на обществения ред и за пожарна и аварийна безопасност.
С проекта на държавен бюджет за 2001 г. за финансовото обезпечаване на посочените основни цели са предвидени разходи по функция "Отбрана и сигурност" в размер на 1 млрд. 331 млн. 830 хил. лв., които представляват 4,7 на сто от брутния вътрешен продукт. Анализът на тези разходи, одобрени с бюджетната прогноза за периода 2001-2003 г., показва, че те са в съответствие с провежданата от правителството строга фискална политика, което е предпоставка за гарантиране на трайната тенденция за поддържане през следващите три години на нивото на разходите за отбрана и сигурност в размер около 4,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Нужно е да се отчете, че въпреки положителните тенденции, бюджетната политика на страната се формира в условията на утежнени международни финансово-икономически условия и неизбежни трудности в осъществяване на структурната реформа вътре в страната. Основна цел в управлението на страната продължава да бъде запазването на стабилната макроикономическа среда чрез балансиран бюджет и засилен контрол върху финансовото управление на ресурсите. При тези предпоставки формирането на държавния бюджет за следващата година е основано на философията за приемлив баланс между финансовите нужди и реалните възможности за отделяне на средства за националната сигурност на страната.

Министерство на отбраната.

С проекта на Закон за държавния бюджет за 2001 г. за Министерството на отбраната е заложен ръст на приходите от 82 на сто спрямо 2000 г., предимно от продажба на услуги, стоки, продукция, дълготрайни материални активи и наеми от земя. Вниманието отново трябва да бъде насочено към използването на съществуващите вътрешни резерви за осигуряване на допълнителни приходи чрез освобождаване от излишното войсково имущество.
За 2001 г. за Министерството на отбраната е предвидено нарастване на разходите с 14 на сто в сравнение с 2000 г.
Делът на бюджета за отбрана и въоръжени сили от брутния вътрешен продукт е един от най-високите в Европа, а и сред по-голяма част от страните - членки на НАТО. Ако България отделя около 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт в последните години по този показател, то средната стойност в страните от Алианса е 2,6 на сто. Делът на брутния вътрешен продукт, предвиден за отбрана и въоръжени сили, демонстрира ясно волята за изпълнението на стратегическата за националната ни сигурност цел - членство в НАТО, като дава възможност не само за запазване, но и за повишаване на боеспособността на Българската армия.
Основните цели, които преследва бюджетът в този си вид, са:
- изпълнение на планираните за 2001 г. цели от пакета програми за развитието на Въоръжените сили;
- реализиране на планираните за постигане цели за оперативна съвместимост с НАТО, т.нар. програмни цели;
- поддържане и повишаване на бойната подготовка на Българската армия;
- увеличаване на дела на капиталовите разходи в сравнение с тези за текуща издръжка;
- и не на последно място, подобряване качеството на живот на военнослужещите и техните семейства.
Трябва да се отчете положителната тенденция в планирането на бюджета на Министерството на отбраната към прилагането на принципно новия подход при формирането му, а именно - преход от функционален към програмен такъв. Както и миналата година, освен по направления и параграфи на бюджетния класификатор, той е изготвен и по програми, като в тях са включени всички подпрограми и цели, които ще се изпълняват през годината. Бюджетът е разпределен балансирано и така дава възможност тези програми да бъдат изпълнени.
Предложеният бюджет ще спомогне също и за ускореното изпълнение на "Плана за организационното изграждане и развитие на Министерството на отбраната до 2004 г." и на "Плана за развитие на Въоръжените сили до 2004 г.", като осигурява финансово мероприятията, залегнали по неговото осъществяване.
За съжаление, въпреки желанието за увеличаване на капиталовите разходи, и през следващата година делът на сумите за текуща издръжка няма да намалее чувствително.
Особен акцент е поставен върху структурирането в централния републикански бюджет във функция "Отбрана и сигурност" на разходите по присъединяването на Република България към НАТО и осигуряването на Националната програма по присъединяването към НАТО, като за това са предвидени 65 млн. лв. общо за всички ведомства, ангажирани с този процес.
Министерството на вътрешните работи.
Предвидените приходи за Министерството на вътрешните работи съставляват увеличение спрямо предходната година с 14,5 на сто. Те са формирани на база продажба на услуги, стоки и продукция, както и на приходи от държавни такси. И тук, както и в Министерството на отбраната, може да се търси нарастване на приходната част на база разпродажба на налично складово имущество, от което работата на министерството не се нуждае. За 2001 г. за Министерството на вътрешните работи е предвидено увеличение на разходите спрямо 2000 г. с 14,8 на сто.
Вследствие на преструктурирането на Националната служба "Жандармерия" и Национална служба "Гранична полиция", както и поради преминаването на числения състав на специализираните звена за полицейска и противопожарна охрана на министерствата и ведомствата на бюджетна издръжка на щата на МВР за разглеждания период, е предвидено нарастване на личния му състав.

Във връзка с тези обстоятелства в бюджета на Министерството на вътрешните работи се запазва тенденцията за висок относителен дял на средствата за заплата и социалноосигурителни плащания от общите разходи.
III. Национална разузнавателна служба.
С проекта за 2001 г. на Националната разузнавателна служба е предвидено увеличение на разходите със 7,8 на сто спрямо предходната финансова година.
След проведения дебат в Комисията по национална сигурност при обсъждането на проекта за Закон за държавния бюджет за 2001 г. народните представители препоръчаха на Министерството на финансите да окаже необходимото съдействие на службата с цел подобряване финансовото осигуряване на поставените пред Националната разузнавателна служба задачи по защита на националната сигурност на страната.
IV. Национална служба за охрана.
За 2001 г. в проектозакона за държавния бюджет е включено увеличение на разходите за Националната служба за охрана със 7,2 на сто спрямо 2000 г., което позволява ефективно изпълнение на определените й функции.
В заключение следва да се отбележи, че внимателният анализ на така предложения проект на Закон за бюджета на Република България за 2001 г. показва, че в процеса на дълбоки реформи в цялото общество, в условията на паричен съвет, при прилагането на консервативен подход при управлението на бюджетните ресурси, въпреки невъзможността за удовлетворяване на абсолютно всички потребности, представеният проект на държавен бюджет създава стабилна финансова рамка за нормално функциониране на министерствата и ведомствата и гарантира изпълнението на поставените пред тях задачи по осигуряване националната сигурност на страната.
Предложеният проект на държавен бюджет категорично демонстрира волята на страната ни за присъединяване към евроатлантическите структури, към пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз, в което страната ни вижда ключов елемент за дълготрайното гарантиране както на своята национална сигурност, така и на мира в целия регион. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господа министри, дами и господа! Бих искал да започна, като привлека вниманието ви към § 41 от проектозакона, който разглеждаме в момента. В него се предвижда промяна в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Поправката предвижда следното. Сега чл. 6 на Закона за приватизацията гласи: "Паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия се внасят в специална набирателна сметка, която се управлява от министъра на финансите". И се дава едно разпределение. Най-общо 10 на сто за покриване на разходите по приватизацията и 90 на сто за бюджета.
Поправката, която се предлага, предвижда да отпаднат думите "специална набирателна". И фактически текстът става: "Паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия се внасят в сметка, която се управлява от министъра на финансите" и толкоз.
Аз намирам тази постановка на това предложение за изцяло неприемлива за предложение, което трябва да бъде отклонено, отхвърлено и то единодушно от парламента. Призовавам към това и мнозинството. И ще се постарая да се обоснова.
Първо, уважаеми дами и господа, политиката, която е заложена в тазгодишния Закон за бюджета, както беше заявено и от доста хора, които говориха преди мен, е същата онази политика, която вече се провежда от правителството през последните три години. Тази политика - беше заявено - позволява правителството да се справи с касата. Министър-председателят в началото на днешния дебат каза: "Ние се справяме с касата, това е едно голямо достойнство за всяко правителство".
Само по себе си така казано, да, безспорно. Но има едно голямо "но" в нашия случай. Това справяне с касата става за сметка на националните сметки. То е на гърба на огромни развръзки в сметките на националната икономика, на фирмите и на домакинствата.
Какво имам предвид? Вземете преди всичко безработицата - това, за което говори доста подробно и господин Венцеслав Димитров. През юли 1999 г. броят на безработните е бил малко по-малко от 500 хиляди - 497 хил. 219. През юли тази година безработните са 700 хил. и 700. Имате увеличение от 5,2 на сто, от над 200 хил. души. Това е първият смазващ ефект от тази политика, заложена в такъв бюджет.
Второ. Паралелно с това расте темпът на инфлацията. Беше казано и от господин Калфин как - от 1 на 6, тази година на 12 на сто. При една нормално функционираща пазарна икономика, когато расте безработицата, поне има ограничаване на инфлацията. При нас такова нещо няма, има обратното.
На трето място. Все повече се развързва външната сметка на икономиката. Вносът все повече превишава износа. Търговският баланс за 1999 г. е с дефицит от 1 млрд. 81 млн. долара - над 1 млрд. долара. Това е така нареченият отрицателен дефицит.
За първото полугодие на миналата година този дефицит е бил 546 млн. долара. За първото полугодие на тази година, 2000 г. до края на юни, дефицитът вече е 582 млн. долара, тоест повече от миналогодишния. И ние можем да сме сигурни, че за годината пак ще имаме дефицит от над милиард долара, към милиард и сто - милиард и двеста.
Накратко казано това означава, че българската икономика е неконкурентоспособна. И като количество ние не можем да продадем толкова, колкото имаме нужда да внесем, и като структура. Защото трябва да се знае, че над 50 на сто от този износ са суровини и полуфабрикати, че още 30 на сто се формират от продукти, преработени на ишлеме - изключително нискоефективна инфраструктура, която и в това отношение говори за много слаба конкурентоспособност.
За догодина, както беше споменато тук, този дефицит се предвижда да бъде на практика 9 на сто от брутния вътрешен продукт. Това са пропорции, които са два пъти по-високи от заложените в споразумението с Международния валутен фонд, където се предвижда текущата сметка, тоест търговският плюс не търговският текущ баланс да бъде до 3 на сто. Това означава търговският да не бъде повече от 5-6, а ние виждаме 9-10.
За да е ясно на хората какво означава това - това означава трупане на нов дълг, ни повече, ни по-малко. Вижте какво се получава. През юни миналата 1999 г. външният брутен държавен дълг, дългосрочен и краткосрочен, е бил 9 млрд. 571 млн. щатски долара. През юни 2000 г. този дълг вече е 10 млрд. 227 млн. долара. Има увеличение с 656 млн. долара за една година. Това горе-долу е равно на дефицита на текущата сметка, която споменах за миналата 1999 г., който е 684 млн. долара. Нито може от нищо да стане нещо, нито когато потребяваш повече, отколкото произвеждаш, няма как да не задлъжняваш все повече. Ето защо тази претенция, че се справяме с касата, когато е повече от очевидно, че не се справяме с икономиката, трябва да я говорим на малко по-тих глас.

Втората причина, поради която тази политика в този бюджет не бива да бъде приемана, е обстоятелството, че той не осигурява растеж на икономиката, той не осигурява икономически ръст. През 1998 г. ръстът на брутния вътрешен продукт е бил 3,5%, ни повече, ни по-малко; през 1999 г. окончателните данни говорят, че той е бил само 2,4%. За 2000 г. се предвиждат по-високи ръстове, но аз много се опасявам, че те отново ще бъдат повече номинални, отколкото реални. Защо?
Вземете 1999 г. През нея произведеното в селското стопанство е спаднало от 4 млрд. в края на 1998 г. на 3 млрд. и 400 млн. лв. продукция и то по текущи цени в края на 1999 г. Това е, без да бъде редуциран този обем, по цени на 1998 г. Вие имате физически спад в селскостопанското производство.
Същото е и в индустрията - от 5,5 млрд. на 5,3 млрд., пак по текущи цени, без да бъде редуцирано ценовото равнище.
Увеличили са се услугите - от 9 млрд. и 600 млн. на 11 млрд. и 100 млн. лв. Какво означава това? Това означава търговски обороти, без да е произведена продукцията в България, главно чрез вносни стоки. Разбира се, тия обороти се облагат с данъци. Разбира се, от тия обороти се формират бюджетни приходи, разпределят се и т.н. Регистрира се едва ли не растеж на икономиката, но този растеж нито ще ни реши въпроса с работните места, нито със структурата на икономиката, нито с конкурентноспособността. Така ще живеем от месец на месец и от година на година - ще въртим обороти.
Защо не се получава фактически растеж? По една проста причина - че онзи основен фактор, който е назован на десета страница и във Вашия доклад, господин Радев, че основният динамизиращ фактор за инвестициите, а инвестициите са средства, капитали, които се влагат в едни или други стопански дейности, просто ги няма. По някои изчисления за три години БНБ и търговските банки са превели в задгранични инструменти, влогове и т.н. ни повече, ни по-малко 9 млрд. дойче марки. Девет милиарда марки се въртят навън, не се инвестират в нашата икономика, просто защото, както беше казано тук, не е въпросът само да намалиш едни или други данъци, въпросът е имаш ли инвестиционна среда, в която можеш да разчиташ, че вложеното от теб ще се върне с печалба в един разумен срок. Явно нашите банки отговарят с "не", след като превеждат парите си навън.
Искам да спомена още нещо. В основата на тази политика стои мислене, което не може да доведе до други резултати. В края на юли т.г. в едно от интервютата си министър-председателят и СДС заявиха на доста висок глас, че през есента ще предложат в парламента нова икономическа политика. Та в едно от дадените от него интервюта, в което се обосновава тезата, че СДС променя рязко икономическата политика, той неволно разшифрова своето разбиране за това що за икономика е българската и на какво може да разчита. Той казва буквално следното: "Много фирми преливат капитали и проявяват дохода там, където е евтино да се прояви, примерно в някакви офшорни компании. Сега в България се създават наистина добри предпоставки тук да започнат да се легализират чужди доходи. Не че ще останат тук - казва министър-председателят - но поне ще се легализират тук. Те просто ще дойдат, ще минат и ще заминат някъде по своите пътища, но все пак - казва той - ще донесат някакви приходи. Ставаме силно конкурентни за привличане на такива капитали."
Тук трябва да поспрем и да се замислим какво всъщност ни се казва - че България се разглежда като една гигантска офшорна фирма, която претака финансови ресурси, или ние гледаме на нашата икономика като произвеждаща, в която трябва да се влагат производителни инвестиции. За мен отговорът е повече от ясен, що се отнася до разбирането на правителството.
Третата причина, поради която не бива да се подкрепя този бюджет и не бива да се променя затова онзи текст в Закона за приватизацията, който предвижда, че сметката от приватизационните приходи трябва да е специална и трябва да е набирателна, а не просто сметка под командването на министъра на финансите, ако щете, са и констатациите, които чухме днес в началото на дебата от съдоклада на Сметната палата. Там ни повече, ни по-малко се казва, че сегашното правителство не показва достатъчно убедително способност добре да управлява държавните финанси. И се правят четири конкретни констатации в това отношение:
Първата е, че средствата не винаги се разходват целесъобразно и икономично и поради това се налага разработването на критерии, каквито се разбира, че досега няма, за целесъобразност и икономичност.
Втората причина е, че се подценява вътрешният финансов контрол, в редица звена няма такъв, в много те не функционират пълноценно.
Третата - че управлението на държавната и общинската собственост не е на добро равнище.
И на четвърто място - че съществува практика на назначаване на служители без нужната квалификация. Някои получават рангове, несъответстващи на стажа им, което освен другите пакости води и до незаконосъобразни разходи за заплати и осигурителни вноски от бюджета. Една такава потентност, в кавички, на икономическата и финансова политика на това правителство по никой начин не ни дава основание да му дадем карт бланш да харчи приходите от приватизацията така, както намери за добре.
По-нататък. Ние и днес не чухме някаква сериозна обосновка за нова икономическа политика. Онова, което се опита да направи господин Николов, беше доста, според мен, бледичко, да не кажем безпомощно. Той каза: данъците и предприсъединителните фондове, общият климат и новата политика по приватизацията. Тук достатъчно се говори доколко може да се разчита, че това намаление на данъците на този етап ще изиграе онази динамизираща роля, която е необходима.
Що се отнася до общия климат, цифрите говорят сами за себе си.
Що се отнася до приватизацията, тепърва този вид приватизация, тази форма на постигане на тия 70% частна собственост ще трябва да бъдат оправяни от гледна точка на това да се намерят истински собственици, които са реално заинтересовани да инвестират в това, което са получили като собственост, а не такива, които гледат максимално бързо да си върнат парите, разпродавайки оборудване и мъчейки се по всякакъв начин да се отърват от това, на което са станали собственици.
И тук също личи пълно нежелание на правителството да погледне собствената си отговорност за тази приватизация. Защото на 23 октомври, когато отново министър-председателят се постара да обоснове пред медиите новата си приватизационна политика и му беше зададен въпросът: а все пак досега, бидейки недотам прозрачна и недотам ефективна, кой ще понесе отговорността, неговият малко рязък и нервен отговор беше, че, що за въпрос, как така отговорност, точно така трябваше да се постъпи, ние сме горди с това, което направихме, и друго не можеше да бъде.
Всеки има право на своето мнение, разбира се, и министър-председателят също, но според мен икономиката ще покаже, че тази приватизация не е онова преструктуриране, което е необходимо, а и, разбира се, понеслите загуби от тази приватизация ще поискат сметка на правителството.
Господин председателю, в много от дебатите, в много от репликите, които звучат от страна и на управляващите, през цялото време се задава един въпрос: добре, какво предлагате, много са ви пространни критиките, но все пак ние правим това, което може, вие не казвате какво ще правите.
Първо, нека да се разберем: отговорност на правителството е да предлага, отговорност на опозицията е да критикува онова, което правителството предлага. Разбира се, една опозиционна критика ще бъде половинчата, ако тя не показва онази насока, в която би трябвало да се търсят алтернативните решения.

И в тази връзка аз бих предложил в същия § 41 да се запише следното: че приходите от приватизацията се разпределят в специална набирателна сметка в пропорция приблизително една трета, не по-малко от 34 на сто за инвестиционни цели, до 33 на сто за социални нужди и останалите - за финансови операции, включително за финансиране на дълга. Какви ще са конкретните мерки в рамките на тези пропорции с този ресурс, който е общонароден, а не на сегашното правителство, ще кажем, когато предложим своята управленска програма в следващия парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Времето на Демократичната левица за изказвания също изтече.
Евролевицата има останала 1 минута. Господин Драганов, искате ли думата?
Заповядайте.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще се опитам да се вместя в тази една минута.
Господин Радев каза добри думи за образованието. На пръв поглед в бюджета на Софийския университет това личи, той е увеличен с близо 26 на сто. Само че, господин Радев, Вие предвиждате повишаване на норматива за веществена издръжка на един студент само с 2 лв. - от 89 на 91 лв. По разчетите на Софийския университет при прогнозна инфлация от 4,5 на сто през 2000 г. издръжката струва 203 лв. С 91 лв. всички добри намерения, заложени в бюджета специално за Софийския университет, просто няма да могат да бъдат реализирани. И аз наистина Ви моля да направите всичко възможно и да вдигнете този норматив за веществената издръжка, защото в противен случай хубавото, което казахте за образованието и за бъдещето, за формирането на нацията, ще си останат само празни приказки. Много Ви моля, потърсете каквито и да са възможности, за да увеличите тази веществена издръжка. Иначе бюджетът просто няма да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
СДС има още 42 мин.
Има думата господин Илиан Попов.
ИЛИАН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа! Дебатите по бюджета съвсем естествено са изпъстрени с много цифри, но мен ми се иска да погледнем от малко по-различна страна на бюджета, който касае общините.
Какво видяхме ние на една от многото дискусии, които проведохме с наши колеги народни представители по темата "Бюджет на общините, затрудненията на общините, финансовото състояние на общините" и представители на Националното сдружение на общините? При една от тези дискусии аз запомних една много интересна фраза. Един от членовете на Управителния съвет на сдружението на общините, представител на колегите от опозицията , каза, че обикновено в такива години в нормалните държави правителствата правят така наречения триумфиращ бюджет. Ще се опитам да ви обясня какво точно каза вашият представител. Става въпрос за това, че според него, когато управляващата партия има в свои ръце възможността така да структурира бюджета, в това число и на общините, тя прави бюджет, в който има разкош, могат да се реализират много средства, за да могат да се спечелят изборите. Тоест разходите са достатъчни, за да могат да се спечелят изборите. Естествено, нямахме време да дебатираме.
Но аз тук искам да дам един пример и след това да коментирам за какво става въпрос. Искам да се върнем на така наречените триумфиращи бюджети, когато колегите от опозицията бяха управляващи. Всички си спомняме какво наследство се получи, какъв бюджет триумфираше през 1990 г., когато имахте квалифицирано мнозинство и ваше правителство. Аз не искам да се връщам толкова назад. Искам да ви припомня този подход, това отношение към бюджета през така наречената изборна 1999 г. Ще ви кажа и за Благоевград накрая. Искам обаче да слушате внимателно. През 1999 г. при задлъжнялост на общините с 58 млн. в течение на шест месеца в предизборния период, когато повече от три четвърти от общините се управляваха от колеги от опозицията в момента, от техни представители, на практика този бюджетен дефицит, тази задлъжнялост на общините скочи почти три пъти - на 166 млн. лв. Оттогава до ден-днешен, въпреки намесата на държавата, въпреки това, което правителството се опита да направи - в същата година 110 млн. лв. за покриване на този дефицит, през тази година 180 млн. лв. за покриване на продължаващия дефицит, заложен още тогава, в крайна сметка състоянието на общините по традиция се оказва, че не е такова, каквото всички искаме да бъде. Това означава триумфиращ бюджет. Това означава едно отношение към бюджета изключително потребителско.
На мен ми се иска да ви кажа какво предлагаме ние, какво предлага правителството. Ще маркирам много малко цифри, защото се наслушахме на цифри.
Първо за най-важното - за методиката за бюджетните трансфери от републиканския към местните бюджети. Методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините е значително подобрена - с повишена прозрачност и обективност в разпределение на средствата. Премахнати са сложните механизми за изчисление на доходността на глава от населението и извършващите се на тази основа преразпределителни процеси. Определянето на бюджетните взаимоотношения се извърши на основата на показател за осигуреност със собствени средства на задължителни бюджетни разходи - заплати, осигурителни плащания, социални помощи, стипендии, без да се отчита влиянието на неданъчните приходи за общините-областни центрове - сто на сто, и за всички останали общини - 50 на сто. С това на практика правителството направи стъпка към засилване финансовата независимост на общините, зачитане вота на избрания от населението местен парламент по отношение на финансовото натоварване на своите граждани и оставане на голяма част от неданъчните приходи в общинските бюджети. В значителна степен се преустанови практиката за преразпределение на неданъчните приходи между самите общини, както и внасянето им под формата на необосновани вноски в републиканския бюджет.
Размерът на бюджетните взаимоотношения на национално равнище на общините без средствата, предвидени в републиканския бюджет, възлизат на 481,5 млн. лв., в това число от целеви субсидии за капиталови разходи - 75,7 млн. лв., целеви субсидии за социални помощи - 74 млн. лв., общи субсидии - 427,9 млн. лв. и вноски - 96,1 млн. лв.
С прогнозираните общински бюджети, включително и разходите в централния бюджет в размер на 1722 млн. лв., се предвижда увеличаване на разходната част спрямо разходите по закон за 2000 г., включително и тези в централния бюджет, възлизащи на 1621,7 млн. лв., намалени със структурните промени в размер на 203 млн. лв. Абсолютната сума на увеличение на разходите е 304 млн. лв., или ръст в проценти 121,5 на сто. В същото време трансферът от републиканския бюджет - аз искам да обърнете внимание на това - нараства в абсолютна сума с 229,2 млн. лв., или изразено в процент - 170,3 на сто. Отнесени към брутния вътрешен продукт общинските бюджети по посочения по-горе ред ще представляват 6,1 на сто.
Общият размер на собствените приходи в местните бюджети за 2001 г. се прогнозират в размер на 1167,1 млн. лв., в това число: данъчни - 888 млн. лв. и неданъчни - 278 млн. лв.
В разходната част на общинските бюджети е отчетено влиянието на значителни структурни промени, свързани основно с реформата в системата на здравеопазването, както следва: възстановяване на извършването на разходи за извънболничната помощ за половин година - 85 млн. лв.; бившите обединени районни болници - 99 млн. лв.; бюджетните домове за майка и дете - 12 млн. лв.; поземлени комисии - 8,5 млн. лв., или общо над 204 млн. лв.
От 1 юли 2001 г. се предвижда финансирането на общинските болнични заведения да се извършва на основата на тристранен договор между общината, Националната здравноосигурителна каса и болничното заведение. От бюджетите на общините през 2001 г. няма да се изплащат разходи за безплатни и частично платени лекарства, с изключение на тези за ветераните от войните и военноинвалидите.
И още нещо, което искам да отбележа, което е важно и умишлено бе коментирано по много по-различен начин от представители както на Националното сдружение, така и от колеги от опозицията. На 13, 14 и 15 октомври 2000 г. в областните центрове на цялата страна се проведоха срещи между общинските ръководства и представители на Министерството на финансите за запознаване и обсъждане на методиката, за която споменах. Искам да отбележа, че това се прави за първи път от правителството на Република България. За първи път Министерството на финансите разговаря на практика с представители на всички общини, а не само на управителния съвет на Националното сдружение. Все пак това се изисква. Това го прави Министерството на финансите по силата на Закона за общинските бюджети, който всички ние с консенсус приехме.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): И какво се промени? Какъв е диалогът? Една цифричка промени ли се?
ИЛИЯН ПОПОВ: А сега искам да Ви кажа няколко думи и за темата, която и Вие споменахте в началото.
Първо, какъв е бюджетът, който се предлага? Беше споменато многократно от наши колеги. Без да навлизам в подробности, искам да кажа какво означава бюджетът да е бюджет на растежа за общините. Това означава едно качествено ново поведение на общините.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Качествено нова икономика, това е най-важното!
ИЛИЯН ПОПОВ: Качествено нова активност на общините, свързана и с икономиката, господин Марангозов. Точно така! Първо, правителството създава предпоставки общините чрез факта, че неданъчните приходи се усвояват изцяло от самите тях и не влизат в пряка зависимост със субсидиите съгласно новата методика, дават възможност общините, управлявайки много по-добре своята общинска собственост, да осигурят завишение на тези неданъчни приходи и да имат по-добър и балансиран бюджет. Съвсем естествено е.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Но няма какво да се продава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, за втори път Ви правя бележка.
ИЛИЯН ПОПОВ: Има и нещо друго, много важно. Не бива да забравяте, че за първи път в историята на България, и това отново се дължи на това правителство, общините като част от активните страни в процеса на развитие на България имат възможност да участват в предприсъединителните фондове. И от това как се държи една община зависи колко средства ще привлече. Как се държи една община с частния бизнес, как се държи с държавата, как ще успее да усвои средствата и по ИСПА, и по САПАРД, и по ФАР. И не по-малко важно. Искам да отбележа, че държавата е осигурила този процес, тоест необходимите задължителни минимални средства. Предвидени са 110 млн. лева точно за участие и администриране на такива програми. Само 10 млн. от тях са за администриране, останалите 100 млн. са за кофинансиране на проектите.
Аз искам да спомена и нещо друго в заключение. Всички ние водихме една много важна дискусия за това ще дадем ли възможност на общините да осигурят местната икономическа политика. И искам да ви кажа докъде стигна колебливото поведение на нашите колеги от левицата. Докато те се колебаеха за това дали да подкрепят промени в Конституцията, дали да се даде възможност общините сами да определят местните данъци и такси, на практика до такава степен въздействаха дори на управителния съвет на общините, чийто председател Паскалев, кметът на Благоевград, не знаеше как да реагира - дали да изпълни това, което повелява партията, или това, което е решило Сдружението на общините по отношение промяната на Конституцията. Искам да ви кажа, че той в това отношение дори забрави да направи нещо важно за жителите на община Благоевград - да попълни едни най-обикновени формуляри за това да се осигури питейният режим на населението в общината - да се изгради язовир "Стойковци", деривациите "Хърсово 1" и "Хърсово 2". И се наложи областният управител да ги попълва, за да се включи този обект в националния план за регионално развитие. Искам да ви кажа, че жителите на Благоевград осми месец са без вода, на режим. И това е жизненоважен проблем.
В заключение искам да ви кажа и нещо друго. Хубаво е да имаме всички ние последователна политика по тези важни въпроси - финансовата децентрализация на общините. И е хубаво чрез вашето колебливо поведение да не въздействате на вашите кметове, защото те забравят какво да правят на място.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Ама ги избират!
ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основен белег, по който в развитите общества се оценяват качествата на един бюджет, това е размерът на средствата, заделени за образование и наука. И е обяснимо защо това е така. Защото образованието - това е бъдещето на нацията, това е осигуряване развитието на всички обществени сфери, икономика.
В бюджета на Република България за 2001 г. образованието и науката са абсолютен приоритет, с най-голям ръст спрямо всички останали обществени сфери. Това е събитие, уважаеми дами и господа, защото за пръв път от 10 години насам образованието и науката са абсолютен приоритет, с най-голям ръст спрямо всички останали бюджетни сфери.
От това събитие следват най-малко две неща.
На първо място, това говори за една разумна, полезна и съобразена с интересите на страната политика на правителството и на управляващото мнозинство.
На второ място, това говори за политическа и финансова стабилизация на страната, без която извеждането на образованието и науката като абсолютен приоритет в бюджета за 2001 г. би било невъзможно.
И за да не бъда голословен, ще приведа няколко данни. Ръст на субсидията спрямо 2000 г. - 21,4 на сто. В средното образование ръст на заплатите - 29,9 на сто с осигурени три плащания през годината според измененията в Закона за народната просвета. Във висшето образование ръст 18,3 на сто, в това число увеличаване на средствата за стипендии с 22 на сто. И, забележете, 10 пъти се увеличават средствата за научноизследователската дейност във висшите училища спрямо миналата година, като е изпълнена разпоредбата на текста от Закона за висшето образование, според който до 10 на сто от субсидията трябва да се даде целево за научни изследвания. Тук само искам да отбележа, че тези десетократно увеличени спрямо миналата година средства ще бъдат разпределени между висшите училища, но те трябва да бъдат похарчени от висшите училища по проектен принцип, тоест чрез конкурс, чрез спечелване на проект. Това е основен принцип, основен инструмент за финансиране на науката и аз дълбоко се надявам, че тази бюджетна година той ще бъде единственият принцип за разпределяне на средствата за изследователска дейност в нашата наука и висше образование.
Благодаря ви. Мисля, че тези данни и тези заключения са достатъчно красноречиви сами по себе си. С това аз приключвам своето изказване. Благодаря.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): За БАН кажи нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата господин Христо Христов.

ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днес тук, от тази трибуна, се изказаха различни мнения по най-важния закон - Бюджет 2001 на Република България.
Уважаеми колеги, аз искам да насоча вниманието ви към следния факт. Само преди няколко дни с пълно единодушие ние, депутатите, се обявихме за безусловен безвизов режим за българските граждани. Тоест, подходихме националноотговорно. Сега, когато разглеждаме най-важният закон за бъдещето на България, вижте опозицията дали е националноотговорна, дами и господа. Няма ги в залата по най-важният закон. (Шум и реплики от ДЛ.)
Колеги, аз ви призовавам и днес, когато решаваме този бюджет, който, по мнението на водещи специалисти, има да играе решаващо значение за съдбата на икономическите промени у нас и може да се окаже ключов за съдбата на България въобще, да проявим същия разум и да покажем същото единодушие както направихме това преди няколко дни.
Възможно ли е, в тези условия на преструктуриране на икономиката и при тези икономически дадености, да се направи друг бюджет? - Не, не може, не е възможно, защото това са възможностите на българската икономика в момента. Защото, за жалост, все още такова е нивото на икономическата култура на една значителна част от бизнеса и на обществото като цяло. В него на данъците се гледа като на досадно бреме, а не като личен принос на всеки гражданин и на всяка стопанска единица към икономическото развитие и просперитет на България. Освен това да не забравяме, че страната ни е във валутен борд от месец юли 1997 г.
Проектът за Бюджет 2001 не може да бъде друг и защото въпреки сериозните усилия на правителството все още не е изведена на светло сенчестата икономика, от която държавата губи значителни средства от несъбрани данъци и задължителни осигурителни вноски. Тук аз подкрепям действително критиката на господин Александър Томов и на Венци Димитров, но искам да кажа на опозицията: вие създадохте тази сива икономика. Не може с магическа пръчка тя да бъде ликвидирана. Но аз искам да ви посоча успеха ни в борбата със сивата икономика - събираемостта на ДДС. За 1999 г. - 77 на сто, а сега, за 2000 г. - 85 на сто. Това се дължи на масово внедряване на касовите апарати. А в момента изграждаме и единна информационна система на данъчната администрация.
Нима, уважаеми колеги, няма да се съгласите с мен, че много от работодателите не осигуряват работещите при тях или, ако това го правят, то те ги осигуряват върху минималната работна заплата. С това се лишават от средства бюджетите на здравноосигурителните и социални фондове, които са крайно необходими за поддържане на социалното и здравно състояние на населението. Това в крайна сметка ощетява и работещите, които получават обезщетения и респективно пенсии в нереално намалени размери. Същевременно укриването на доходи и печалби и неплащането на данъци води до същия негативен ефект за бюджета.
Уважаеми колеги отляво, аз мисля, че вие също не желаете България да се върне към времето на тежкото икономическо и финансово състояние, в което бе изпаднала през 1996 и началото на 1997 г. Не трябва да се забравя от какво ниво на развитие на икономиката на страната тръгна сегашното правителство, уважаеми другари отляво. (Шум и реплики в ДЛ.) И затова предлагам още веднъж да обединим усилията си и подкрепим този напрегнат, но реалистичен бюджет.
Внесената от правителството консолидирана програма и бюджетите на държавата и общественото осигуряване за 2001 г. са поредното доказателство за реализиране на социално-икономическа му политика. В това отношение, особено важно е да се подчертаят размерите на предлаганите приходи и разходи както по консолидираната програма, така и по отделните бюджети. Водещо значение имат показателите на консолидираната програма, които показват в максимална степен финансово-икономическите възможности на страната.
Предвижда се приходите по консолидираната програма през 2001 г. да достигнат 11 млрд. 427 млн. лв. или с 1 млрд. 298 млн. лв. повече, което представлява ръст от 12,8 на сто в сравнение с програмата на 2000 г. Относителният дял на приходите към брутния вътрешен продукт е 40,5 на сто, което е с 2,7-процентни пункта намаление спрямо относителния дял на приходите към брутния вътрешен продукт за 2000 г. Това означава, че остават повече средства в икономиката за нейното развитие. Тоест, около 750 млн. лв. повече в сравнение с 2000 г.
В общия обем на приходите данъчните постъпления представляват 81,3 на сто. В съотношение към брутния вътрешен продукт те са 32,9 на сто срещу 36,3 на сто по програмата за 2000 г. или с 3,4-процентни пункта по-нисък е техният дял от брутния вътрешен продукт за 2001 г. спрямо 2000 г.
По-голям относителен дял от прираста на брутния вътрешен продукт остава в разпореждане на стопанските субекти. Предложеният размер на данъчните приходи е съобразен с разчетения брутен вътрешен продукт, с предложените данъчни облекчения, с разширяване на данъчната основа и с очакваното повишаване на събираемостта на данъците. Всички тези мерки водят до постигане на следната изключително важна цел: стимулиране на устойчив икономически растеж, поддържане на финансова стабилизация и едновременно създаване на възможност за дългосрочно планиране на бизнеса, а не както беше по ваше време.
Данъчната политика на България е ориентирана към по-нататъшното й хармонизиране с тази на европейските страни в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз. За първи път тази година е обърнато много сериозно внимание и на определянето на общата данъчна осигурителна тежест на заетите лица, в резултат на което се предлага тя да бъде намалена с около 2,5-процентни пункта. По този начин се създават предпоставки за реализирането на една по-справедлива и ефективна социална политика като част от тежестта ще се поема от републиканския бюджет.
Предложените положителни промени за стопанските субекти и населението, данъчните закони ще доведат до допълнително напрежение в приходната част на бюджета. По отделните видове данъци то се изразява в следното намаление на постъпленията от:
- Данък върху доходите на физическите лица или както го знаем данък общ доход - около 150 млн. лв. От скалата са 144,5 млн. лв. и 5,5 млн. лв. - от премахване на допълнителния патентен данък за брой заети лица.
- От корпоративния подоходен данък - около 136 млн. лв. Сто тридесет и три млн. лв. - от намалението на ставките и около 2 млн. лв. - от облекчаване на режима за регулиране на слабата капитализация.
- Данък върху добавената стойност - около 55 млн. лв. от намалението на срока за възстановяване на данъчния кредит от 6 на 4 месеца. Намаляването е вследствие на нарушаването на досегашната ритмичност на паричния поток от бюджета към фирмите под формата на еднократно възстановяване на ДДС в един и същи период на регистрирани лица с 6- и 4-месечен период на възстановяване.
- Осигурителни вноски - около 160 млн. лв. и
- От други данъчни приходи - около 100 млн. лв.
Разходите по консолидираната програма за 2001 г. се предлагат в размер на 11 млрд. 850 млн. 800 хил. лв., което е с 1 млрд. 367 млн. 200 хил. лв. в повече от разходите за 2000 г.
В частта на общия размер на разходите най-голям е относителният дял на нелихвените разходи - 88,3 на сто, на лихвените разходи - 11,7 на сто. Нелихвените разходи приоритетно се насочват за финансиране на образованието, където ръстът на средствата е 21,3; на здравеопазването е 17,2 на сто; на отбраната и сигурността - 12,7 на сто и на социалното осигуряване, подпомагане и грижи е 13,4 на сто.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Това го четохте.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Колкото повече ви ги съобщаваме тези цифри, те ще ви се набият в главата, за да не ги коментирате.
Първичният баланс по консолидираната програма е положителен и е в размер на 967,7 млн. лв. Той ще нарасне със 168,8 млн. лв. в сравнение с 2000 г. Дефицитът по консолидираната програма се посочва на 423,8 млн. лв. и 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Финансирането на дефицита ще се осъществи чрез външно и вътрешно финансиране, в това число и от приходи от приватизация. Предвиденият дефицит за 2001 г. в размер на 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт изцяло се вписва в приетата концепция на фискалната стратегия за периода 2001-2003 г.
Общият размер на собствените приходи в общинските бюджети за 2001 г. се прогнозира в размер на 1 млрд. 167 млн. 100 хил. лв., в това число данъчни - 888 млн. 400 хил. лв. Данъчните приходи формират 76,1 на сто от собствените приходи на общините. Основният данъчен приходоизточник е данъкът върху доходите на физическите лица, който е 58 на сто от всички данъци. Той е определен в размер на 515 млн. лв., от които 420 млн. лв. са от приходи по трудови правоотношения.
Вторият по значение данъчен приходоизточник са данъците върху печалбата, които са 31,4 на сто от данъчните приходи. От тях са предвидени да постъпят 278,1 млн. лв., в това число 239 млн. 400 хил. лв. от нефинансови предприятия и 38 млн. 700 хил. лв. от финансови институции.
От другите данъци по ЗКПО по чл. 36 се предвижда да постъпят 5 млн. 100 хил. лв. Приходите от имуществените данъци са определени на 89,5 млн. лв., в това число от данъка върху недвижимите имоти 31,4 млн. лв. и от данъка за правоползване на моторни превозни средства 29 млн. лв.
Разчетите за постъпленията от неданъчните приходи са направени съвместно с общинските администрации и отразяват главно възможностите на местните администрации да получат приходи от различно осигурявани от тях услуги - наеми, продажби. Общата сума на неданъчните приходи е 278 млн. и 500 хил. лв., от които общинските такси са 145 млн. 500 хил. лв., доходите от собственост - 66 млн. 400 хил. лв., приходите от продажби - 18 млн. 500 хил. лв., приходите от глоби и санкции - 31 млн. 100 хил. лв. При разчета на последната сума са взети предвид съществуващите към момента данъчни просрочия.
Разходите по бюджета на общините възлиза на 1 млрд. 722 млн. 200 хил. лв., от които 73 млн. лв. ще бъдат предоставени през годината. Разликата между собствените приходи и общият размер на разходите се покрива от субсидия в размер на 555 млн. 100 хил. лв., от които в закона пряко са разчетени 481 млн. 800 хил. лв. В субсидиите са отразени структурните промени във връзка с реформата в здравеопазването. В предоставените субсидии са разчетени и целеви средства за социални помощи 74 млн. лв. и целеви субсидии за капитални разходи 75,7 млн. лв. Размерът на субсидията за общините за 2001 г. е с 229,9 млн. лв. или със 70,3 на сто повече в сравнение с 2000 г. С размера на собствените приходи и със субсидията от републиканския бюджет се осигуряват необходимите финансови ресурси на общините за изпълнение на стоящите пред тях задачи през 2001 г.
От всичко казано дотук се налага изводът, че проектът за държавен бюджет на Република България за 2001 г. е напрегнат, но реалистичен и съобразен както с реалните икономически възможности, така и с поетите ангажименти към международните финансови институции и потребностите на населението. На това основание ви приканвам да подкрепите проекта за бюджет за 2001 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
За процедура думата има господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъде насрочено извънредно заседание на Народното събрание днес, 16 ноември, от 16,00 часа при дневен ред: точка единствена - законопроект за държавния бюджет на Република България за 2001 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 185 народни представители: за 146, против 36, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Днес присъствахме на един дебат на предложения от правителството на първо четене проект за държавен бюджет на Република България за 2001 г. Един дебат, който за съжаление не беше стойностен, един дебат, в който липсваше стойностна критика, критика, която би могла да бъде взета под внимание. Това само доказва, че този бюджет, който правителството предлага на вашето внимание, е добър бюджет.
Ще се опитам в хронологичен ред на основните предложения и критики, които получих днес от опозицията, да отговоря по реда, по който те бяха представени днес.
Най-напред господин Румен Овчаров. Имам чувството, че това, което той каза, беше върхът на популизма днес. Просто друг не го достигна. Господин Овчаров приведе като пример доклада на Европейската комисия. Той обаче много манипулативно изцитира едно становище на комисията, което се отнасяше за развитието на България през 1997 г.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): И 1998, и 1999 година.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: 1997 година. Интересно е дали го направи случайно или просто не е видял годината.
Спекулира се с онези няколко процента от целия този доклад, които са препоръки и критики към правителството, към развитието на икономиката в България, така както, междупрочем, подобно нещо има в докладите на Европейската комисия за всички останали страни, които в момента водят преговори за присъединяване. Но господин Румен Овчаров като шампион взе тези няколко процента, наду ги на сто на сто, говори само за тях и всичките други 95 на сто бяха неглижирани, изчезнаха, няма ги. Ако действително вие вземете доклада на Европейската комисия тази година и го сравните с предишния доклад, ще видите колко голям прогрес е направила България в икономическото си развитие от тогава досега. Затова казвам, че неговото изказване беше върха на популизма.
Той говори за това, че приватизираната икономика не работи. А коя тогава работи? Държавната ли? (Реплики от ДЛ: "Никоя не работи!") Това е едно абсурдно и нелепо твърдение. Две трети от икономиката на България е частна. Точно на нея се държи икономическия растеж в момента, който реализираме, а не на някоя друга. (Реплики от ДЛ: "Къде е този растеж?") Вие оспорвате него, но след малко ще говорим и за него. Долавям една носталгия по нечастната собственост в изказването на господин Румен Овчаров. А нечастната собственост това е социалистическата собственост. Не сте я забравили, нали?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Стига си говорил глупости, а говори по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, правя Ви бележка.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Румен Овчаров говори, че намалението на данъците е козметично. Как да ви кажа, дами и господа народни представители от БСП, може би не е морално точно представители на опозицията и от БСП да говорят за козметично намаление на данъците, когато, управлявайки България в продължение на няколко години, непрекъснато увеличаваха данъчната тежест. Най-малкото не е морално да правите такива оценки. Още повече, че действително в момента сме в много сериозно данъчно намаление и това предпочитам да го чуя като оценка не от БСП, а от работодателите, които признават огромната стъпка, която направи мнозинството, което днес управлява България.
Къде са парите от приватизация - пита господин Овчаров - и защо се залагат ниски приходи? Залагат се такива приходи, каквито Агенцията за приватизацията представя в своя разчет и в своята програма. Но къде са, знаят всички, дори и децата. Парите от приватизацията са в държавния бюджет и тези пари не могат да се използват за нищо друго, освен за две неща - за изплащане на външния дълг на България и за финансиране на дефицита. И за нищо друго!
ОДС, казва той, няма намерение да изпълнява този бюджет. Цитирам: "По-скоро да си го прибира и да отстъпи място на тези, които могат и знаят". Господин Овчаров, ако има някой, който знае и може, то със сигурност не е в редиците на БСП. Със сигурност! Вземете елементарния спомен за двегодишното управление на БСП, когато актуализирахте държавния бюджет, който днес критикувате, точно осем пъти за две години. Няма по-реално доказателство за неспособността на управлението от това да актуализираш държавния си бюджет, при това не един или два пъти, а цели осем пъти за две години.
Така че не там са онези, които знаят и които могат, това искам да кажа.
Господин Александър Томов. Той направи един преглед за това колко е слаба икономиката, колко ниски са доходите и колко неконкурентоспособна е българската икономика и в много отношения тук е прав. България все още е далече от Швейцария. Действително икономиката на България, процесите, които текат в България, не са дали още онзи резултат, който всички ние искаме и към който се стремим. Това е така. По-важното е дали, продължавайки по този път, няма да спрем или, не дай Боже, да понечим да се върнем назад. Господин Томов говореше, че изходът е в истинския, реалния икономически растеж. И тук изцяло го подкрепям. Ние казваме същото. Само че къде е разликата? Той казва, че този бюджет не дава вярното решение. А може би защото не е член на това правителство?! Защото бих оспорил по-нататък всичките му твърдения. Той казва, че споразумението с Международния валутен фонд е лошо. Аз казвам обратното и мога да го докажа, за разлика от него. Той казва, че валутният борд от 1997 г. е спирачка на икономическия растеж. Пълно безумие е това твърдение, защото валутният борд е онази котва на финансова стабилност, без която не може да има никакъв истински реален икономически растеж. Може да има само кратковременна илюзия, но не и траен, дългосрочен икономически растеж.
Господин Томов казва, че данъчното намаление е недостатъчно, особено върху данъка върху печалбата. Да, може би имаме възможности следващата година още едно такова намаление да направим. Ние вече го оповестихме точно за данъка върху печалбата. При запазване на финансовата стабилизация с още 5-процентни пункта да падне и тогава вероятно ще бъде вече може би един от най-ниския в Европа. Само че той тук ни говори за някаква диференцирана данъчна политика по райони. Започва да районира страната. Значи тук този данък такъв, там същият този данък - друг. Аз в света не знам да има подобен начин на данъчна диференциация на базата на райони, а не по някакъв друг признак. Откривал резерви господин Томов - 500 млн. лв. той изведнъж намери. Как ги е търсил? Точно откъде каза? От митниците, от приватизацията, от средствата, които трябва да се получат от намалението на държавната администрация, от министерства и ведомства. Откъде да знам? Аз мисля, че на чужд гръб, разбирай на чужда отговорност, много лесно се става откривател. Всеки би могъл да открива такива приходи, след това да ги разпределя, но някой друг да носи отговорност. От това по-лесно няма.
Другата голяма грешка на господин Томов е, че той говори за относителен дял на средствата от държавния бюджет, който правителството концентрира и разпределя и му се струва много голям този относителен дял, смята го едва ли не за централизация, едва ли не тази централизация връща нещата към едно силно управление на държавата, за разлика от пазарната икономика. Знаете, че там държавата има по-малко функции. Твърдението не мога да го приема, защото не от 45 на 43 на сто от брутния вътрешен продукт, както казва той, догодина намалява ролята на държавата. Точните числа показват - при това на брутна основа - че държавата разпределя следващата година 42 на сто от брутния вътрешен продукт. Но това е на брутна база. Ако изчистим вътрешните обороти и останат реалните суми, с които тя оперира, числото е 39.
Аз не зная, господин Томов често ходи из Европа, дали си е направил труда да провери колко е средният процент, който другите държави в Европейския съюз разпределят. Това, което те разпределят сега - страните от Европа - е 45 на сто. Ние се стремим нелихвените разходи, а онези, които всъщност са истинските средства, които разпределя държавата, защото знаете, че лихвите са един паразитен разход, стремим се да поддържаме равнището на нелихвените разходи на 35 на сто и го постигаме вече четвърта година подред.
Търсенето, казва господин Томов, било ниско. Нямало растеж, без да има потребление. Това просто не е вярно. Може да има растеж и без да има потребление, защото на растежа влияят достатъчно много фактори. Този е един от тях, разбира се. Не е вярно, че няма растеж на потреблението. Разбира се, че има, но не е толкова голям, не е толкова забележим и фактическият растеж, който сега наблюдаваме, се дължи на другите два основни фактора - на износа и на инвестициите. Те формират този реален икономически растеж, който отчитаме. Една по-малка част от него се дължи и на увеличеното потребление. Това онези, които разбират от числа, могат да видят там, където тези числа ги има.
Заложено е, казва господин Томов, при изпълнение на приходната част - това се чу от много от ораторите на опозицията - след малко може би ще се опитам да докажа обратното. Но вижте, започва да ми звучи като дежурно обвинение. Започва да звучи като нещо, което по навик се казва всяка една година. Този път казвам, че подобно обвинение е изцяло лишено от съдържание. То се дължи именно на това огромно данъчно намаление и тази голяма величина в приходната част, от която държавата се отказа и остави на разположение на бизнеса и на домакинствата.
Сега нещо много интересно каза господин Томов, пак не мога да не го отбележа. Той говори за секторни приоритети в икономиката. Не мога да приема подобна теза. Не мога да я приема, без да се върна в далечното и по-близко минало, когато точно за една такава политика казахме "I направление - износ; II направление, пък не знам какво направление, пък средства за производство, пък средства за потребление - помните ли ги тези работи? Това беше секторно отношение на държавата към икономиката. Няма пазар, няма търсене и предлагане, няма закони на пазарно стопанство. Има закони на социалистическа държава, която казва къде какво да се прави. За колко да се продава, на кого. Ето това не мога да приема от тезата на господин Александър Томов, това и неговата идея - за мен, абсолютно екзотична - различните области да имат различен начин на данъчно облагане. Защото всяка една данъчна преференция означава, че някой друг ще плати и заради него. Освен своето, ще плати и онова, което си намалил на другия. Така че това, което господин Александър Томов каза, е една смесица от популизъм, от неверни оценки и понякога - една малко наивна самонадеяност.

Сега за госпожа Емилия Масларова. Тя много неща каза, но едно нещо само ще се постарая да разгледам. Освен нея, може би още на едно-две места прозвуча, че са рязко увеличени разходите за Народно събрание, Министерски съвет, ведомства - няколко пъти били увеличени, а пък на общините - намалени, и така, което е точно обратното.
Значи според мен, който твърди това или не познава нещата, не е добре запознат с бюджета, или го казва от злонамереност. Защото биха били прави тези обвинения, единствено ако тези системи бяха непокътнати. Такива, каквито бяха миналата и по-миналата година, такива ще бъдат и утре, като функции, като дейност, като структура, като численост. Тогава - да. Само че това е много опростенческо виждане.
Какво се получи в Министерския съвет тази година - 2000? Ами три нови агенции се вляха в Министерския съвет. Преди бяха на друго място техните приходи и разходи, а сега са в Министерския съвет. Създава се едно изкуствено увеличение както в приходната, така и в разходната част. Или в Министерство на финансите. Ами, там има национален фонд. В този национален фонд влизат средствата от Европейския съюз и излизат по отделните изпълнителни агенции. Ами, това е една пощенска кутия на средства. Е, как можете да кажете, че са се увеличили приходите? Кой е този, който не може да направи съпоставимост на тези две величини, народен представител при това, освен ако не е злонамерен?
Вземете Народното събрание. През 2000 г. два пъти предоставяхме средства на Народното събрание. Два пъти! Първия път от преходния остатък за миналата година. Защо предоставихме? Защото не ви стигнаха парите. Защото някои народни представители не се спряха да обикалят със собствените си автомобили, почти като таксита ги ползваха. И сума ти пари изхарчиха на Народното събрание. Затова увеличихме бюджета тази година с около 3 млн. лева на Народното събрание. За такива случаи.
И естественото увеличение на работната заплата даде една величина за настоящата - 2000 г., която, ако я съпоставите с бюджета на Народното събрание за следващата година, ръстът е 99 на сто. Няма и 100 процента на съпоставима база.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, налага се да Ви прекъсна по процедурни причини, тъй като ще трябва да прекратим това заседание, преди да започнем следващото.
Извинявайте, но така е по нашия правилник. И тъй като сме в края на редовното заседание сега ще трябва да ви направя съобщението за парламентарен контрол, преди да закрием редовното заседание.
Утре министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на 5 актуални въпроса от народните представители Драгомир Драганов, Иван Тодоров, Веселин Бончев, Жорж Ганчев, Кънчо Марангозов и Петър Башикаров.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на 5 актуални въпроса от народните представители Юлий Славов, Елена Поптодорова, Яшо Минков, Борислав Китов и Анелия Тошкова, Емилия Масларова и на пет питания от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов, Татяна Дончева с две питания, Борислав Джолев и Иван Костадинов Иванов.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на 9 актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова и Орфей Дуевски, Орфей Дуевски, Иван Борисов и Кръстьо Трендафилов, Георги Божинов, Кръстьо Трендафилов и Иван Борисов, Мария Брайнова, Калчо Чукаров, Янаки Стоилов - два въпроса, и на три питания от народните представители Методи Андреев и Орфей Дуевски, Георги Божинов, Кръстьо Трендафилов и Иван Борисов
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Стефан Стоилов, Веселин Бончев, Методи Андреев и Михаил Миков и на питане от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на 10 актуални въпроса от народните представители Иван Зънзов - два въпроса, Георги Дилков, Руси Статков - четири въпроса, Ивайло Калфин, Александър Томов и Петър Димитров, и Меглена Плугчиева.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Димо Димов - два въпроса.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на питане от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов.
Министър Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Руси Статков, Донка Дончева и Александър Каракачанов.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на питане от народния представител Дянко Марков.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов и Панайот Ляков и на три питания от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Бойков, Красимир Каракачанов и Анатолий Величков и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народните представители Велко Вълканов и Иван Борисов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев е поискал отлагане със 7 дни на отговорите на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на труда и социалната политика Иван Нейков.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на правосъдието Теодосий Симеонов.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,02 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова

Ивалин Йосифов