Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-11-21

Председателствали:  председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов 

Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание.
Днес рожден ден имат колегите Ангел Малинов и Христо Бисеров. Честито! Желаем им всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)

Днешният дневен ред има единствена точка:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди да пристъпим към отговорите, има за връчване писмени отговори.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Допълнителна писмена информация от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народните представители Юнал Лютфи и Лютви Местан.
Писмен отговор от министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
Писмен отговор от министъра на отбраната Бойко Ноев на питане от народния представител Лъчезар Тошев. И още един такъв писмен отговор от същия министър на същия народен представител.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на питане от народния представител Руси Статков. И още един писмен отговор от министъра на труда Иван Нейков на актуален въпрос от същия народен представител.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
И последният писмен отговор е от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев.

Преминаваме към отговори от заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Яшо Минков да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е относно бъдещето на фирма "Промишлени стоки" ЕООД - гр. Димитровград. Това е предприятие 100 процента държавна собственост.
Въпросът ми е: какви са намеренията на вашето министерство относно бъдещето на това предприятие, тъй като то близо десет години няма абсолютно никаква реална дейност освен отдаване под наем?
Същевременно, именно от това отдаване на помещения за складове и магазини в предприятието постъпват над 3000 лв. всеки месец.
Персоналът на "Промишлени стоки" ЕООД се състои от трима човека: управител - госпожа Галина Видаркинска, и две счетоводителки на минимална работна заплата. А управителката получава 790 лв.
Нищо не е направено в това предприятие по никакъв начин - нито като текущ, нито като основен ремонт - повече от десет години. Спряно е вече водоснабдяването на абсолютно всички обекти. Извън наемите наемателите плащат и тока, и данък смет, въпреки че клаузите в договора сочат точно обратното.
Ще има ли бъдеще едно подобно предприятие, което няма никаква дейност, и ако целта е само събиране на този наем, то следва ли да си позволявате лукса да назначите за управител един човек, който само да събира наем срещу една такава добра заплата от 800 лв.?
Колко ще издържат всички тези помещения - собственост на фирмата, които не се поддържат, както казах, повече от десет години и няма изгледи за никакъв такъв ремонт?
Защо, въпреки че има клаузи в договора, част от наема не се заделя за съответен текущ ремонт?
Защо не са продадени досега тези складове, за да могат наемателите и евентуално бъдещи собственици да подобрят своите условия за работа?
През 1994 и 1995 г. няколко малки обособени обекта са продадени от тази фирма, а също така още два обекта през 1998 и 1999 г.Но, обърнете внимание, те са продадени чрез "Хебросбанк", тъй като фирмата изпада в несъстоятелност. Тя освен че е изпадала в несъстоятелност, тя изпада и от регистрация по ДДС и следователно всички наематели са абсолютно ощетени по отношение на фактурирането и плащането на ток и телефон, тъй като партидите са на името на фирмата, а не на наемателите. А всички те са регистрирани съответно по Закона за данък върху добавената стойност.
Какви са плановете на вашето министерство и какво смятате да предприемете в най-близко време? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Минков, във връзка с постъпилия в Министерството на икономиката актуален въпрос относно бъдещето на "Промишлени стоки" - Димитровград, Ви уведомявам за следното.
"Промишлени стоки" - Димитровград, е създадено след демонополизацията на ДСО "Търговия на едро". Дружеството е с предмет на дейност търговия на дребно и едро, изкупуване, посредническа дейност и външнотърговска дейност.
В условията на пазарна икономика, когато държавата вече не е монополист в областта на търговията на дребно и едро, дружества с такава дейност имат по принцип две алтернативни възможности: първата е да работят като стокови тържища или борси, за което е необходимо да бъдат лицензирани; втората възможност е да отдават под наем своите недвижими имоти.
Процесът на раздържавяване на дружеството е започнал през 1993 г. Тогава със заповед на министъра на търговията е открита процедура за приватизация на две складови обособени части - мебели с дърводелска работилница и нови складове. Била е реализирана продажба само на втората част - на новите складове. Впоследствие процедурата за приватизация е била отменена поради две обстоятелства:
Първото обстоятелство е продажба на движимо и недвижимо имущество на дружеството от съдия-изпълнител. През 1992 г. е бил сключен договор с търговска банка "Хеброс" - клон Димитровград, като е бил предоговорен неиздължен кредит от 5 млн. стари лева, срещу залог на наличните в складовете стоки, както и друго имущество, срещу което е допустимо принудително изпълнение.
При последвалото влошаване на икономическото състояние на дружеството се е наложило многократно предоговаряне на неиздължената част от тези кредит, както и се е наложило да се вземе нов кредит. Поради просрочване в издължаването и необслужването на този кредит, както и на неиздължената част от предишния кредит, който е бил взет от банка "Хеброс", банката предявява иск срещу дружеството. Образувано е изпълнително дело, по което с постановление на съдия-изпълнител при Димитровградския районен съд през 1994 г. е разпродадено движимо и недвижимо имущество на дружеството.
Това е отговорът на въпроса Ви защо банка "Хеброс" е продавала имущество. Всъщност банка "Хеброс" се е възмездявала.
Средствата, които са получени от продажбите на движимото и недвижимото имущество, не са били достатъчни за пълното издължаване на кредита. В резултат на това през първото тримесечие на 1998 г. от съдия-изпълнител се продават още дълготрайни материални активи на дружеството. Няма никакви нарушения на законите в страната.
Второто обстоятелство е съдебен спор с общинска фирма "Импулс". През 1993 г. пред Районен съд - Димитровград, е образувано дело по искова молба на "Промишлени стоки" - Димитровград, против "Импулс" - Димитровград, общинска фирма. Искът за собственост е обусловен от това, че ответникът "Импулс" отказва да предаде владението и собствеността на имот в склад с хранителни стоки, който е държавен. Делото е препратено по компетентност на Хасковския окръжен съд, който се е произнесъл в полза на общинска фирма "Импулс".
Решението е обжалвано пред Пловдивския апелативен съд.
Пловдивският апелативен съд с решение от 24 януари 2000 г.  оставя в сила решението на окръжния съд. Решението на Пловдивския апелативен съд е обжалвано пред Върховния касационен съд. Делото е насрочено за 29 ноември т.г.
Изхождайки от обстоятелството, че до края на месец ноември ще има яснота по въпроса за собствеността върху имота, със заповед от 19 октомври т.г. беше открита процедура за приватизация на "Промишлени стоки" ЕООД - гр. Димитровград.
Това е отговорът на въпроса по същество, който задавате.


Каква е съдбата? Предприятието ще върви към приватизация. С оглед изясняване на вещноправния режим на недвижимите имоти, които са собственост на дружеството, и за предоставянето на пълна и точна информация на потенциалните купувачи предстои да се извърши избор на изпълнител - фирма, която да извърши анализ на правното състояние на "Промишлени стоки", Димитровград. След това ще последва приватизационна оценка, ще бъде разработен информационен проспект, както и ще бъде утвърден конкретният метод за продажба. "Промишлени стоки", Димитровград, е включено като едно от дружествата, които ще се продават през 2001 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, Вие казвате, че държавата не е монополист, но това е една стопроцентова, както казах, държавна фирма. Факт, който Вие също цитирахте, е лошото финансово състояние. Вие не мислите ли, че е малко парадоксално при това лошо състояние да се дава заплата от 800 лева? Става въпрос наистина, че няма нарушение на закона по отношение на продажбата на тези няколко обекта от страна на "Хебросбанк", но това говори и за безхаберие от страна на собственика, който е Вашето министерство. Тук не става въпрос и не бива да се оправдавате със спорове между съответната фирма "Промишлени стоки" и фирма "Импулс", тъй като "Импулс", бившата "Търговия на дребно", е приватизирана от шест години и не е необходимо аз да ви казвам, че при процедура на приватизация се изчистват много ясно и точно собствениците на тази фирма, която се приватизира.
Въпросът ми беше защо вече 10 години тази фирма се източва? Добре, сега се обявява за приватизация, но има ли нещо останало в нея? Какво ще вземе вашето министерство и съответно държавната хазна, когато се продаде нещо за жълти стотинки, предварително източено от хора, поставени от Вас като управители и някакви други отговорни дейци на тази фирма, които си напълниха добре собствените сметки за сметка на наемателите и, пак казвам, на гърба на държавната хазна?
Все пак е добре, че най-после, след 10 години, е открита тази процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Минков, във въпроса, който ми бяхте представители, не фигурираше тази цифра за високата заплата на управителката. Този въпрос ме заинтересува и веднага ще проверя дали е наистина така. Тази заплата и на мен ми се вижда много висока и сигурно ще взема мерки за това. Това приемам като позитивна част от Вашата реплика.
Не приемам обвинението Ви за безхаберие на Министерство на икономиката. Първо искам да кажа, че не зная кой какво е източил в последните десет години. Аз съм във властта от м. декември м.г. и не позволявам Министерството на икономиката по никакъв начин да бъде въвлечено в безхаберие и в източване. Моите предшественици отговарят за себе си.
През последните месеци стана ясно, че предприятието може да се подготви за приватизация и затова през октомври, още преди да има налице решение на Висшия съд, ние преценихме, че предприятието може да влезе в приватизация.
Колко ще се получи като постъпление от приватизацията? Колкото реши пазарът. Колкото е останало, ако е източено. Ние ще създадем конкуренция, ако има кандидат-купувачи, ще го продадем. Ако не, ще бъде насочено или в процедура по несъстоятелност, или в ликвидация в зависимост от финансовото състояние. Предприятието е със сто на сто държавно участие. Въпреки това аз казах, че държавата в този сектор вече не може да е монополист - в търговията на едро и в търговията на дребно. Това е едно предприятие, което или може да бъде лицензирано като тържище, или трябва да отдава своите помещения под наем. Аз смятам, че на държавата въобще не й приляга да се занимава с търговия на едро или на дребно и затова дойде времето, когато предприятието ще бъде насочено към приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата народната представителка госпожа Емилия Масларова да развие своя актуален въпрос.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е близък до този, който постави колегата ми. Той е свързан все с приватизацията и следприватизационния контрол в Република България.
Господин Жотев, касае се за едно много добре функциониращо предприятие в Русе до момента на неговата приватизация - "Биндл енергия" АД, което е приватизирано на 25 февруари 1998 г., съдържащо в себе си освен високи технологии, освен добри пазари и 400 висококвалифицирани специалисти. След приватизацията, в чийто конкурс са участвали много представители, но не зная защо е избран господин Биндл, дружеството постепенно започва да запада и да губи от онези ангажименти, които е поело. Ангажиментът е бил да бъдат направени инвестиции в размер на 2 млн. 150 хил. дойче марки по приватизационния договор, работниците от 400 да останат 360, но в края на 2002 г. Това също фигурира в приватизационния договор и е отговор на началника на Главно управление "Приватизация" госпожа Димитрова.
Стига се дотам, че предприятието е обявено за ликвидация, подменят се трудовите договори, открива се процедура, разбира се, за несъстоятелност и се стига дотам, че преди няколко седмици на целия колектив бяха прекратени трудовите договори.
Аз няма да вървя по хронологията, защото предполагам, че ако Вие искате, аз ще Ви предоставя първо любезното писмо на ръководството до "скъпите" сътрудници, според което кредиторите изискват работниците да бъдат намалени, а не приватизационния договор и срочните договори да бъдат подменени с едномесечни. След това без съгласието на синдикатите е издадена заповед за платен престой на работниците и след платения престой идва и прекратяване на трудовия договор поради, разбира се, престой от повече от 30 дни.
Срещнах се, господин Жотев, и с доставчиците на това предприятие, на които се дължат огромни суми. Аз имам списък, който е пред мен. Струва ми се обаче, че много важно за нашата икономика е Вие да ни кажете е ли в състояние Министерството на икономиката не, но все пак Вие сте министър, който отговаря и за приватизацията и за следприватизационния контрол, все пак да се провери доколко това не е чиста форма на източване на предприятието и, разбира се, създаване на ново предприятие с аналогичен предмет на дейност, което ощетява не само работниците в Русе, зад които аз заставам, ощетява българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Жотев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Масларова! Благодаря Ви, че ми зададохте този въпрос, което беше сигнал да направя проверка и да установя, че има някои нередности.
Във връзка с поставения от Вас въпрос искам да Ви информирам, че договорът за продажбата на предприятието "Мефума" - Русе, е бил сключен през 1998 г. между министъра на промишлеността и "Енергийна техника Биндл". С решение пак от 1998 г. "Мефума" - Русе, е преобразувано в "Биндл енергия - Русе-3". С решение от 1999 г. на Софийски градски съд пък е вписано вливане на "Биндл енергия - Русе-3" и "Енергийна техника Биндл" в "Биндл енергия - София". След малко ще стане ясно, че тези пререгистрации имат своята логика.
Съгласно допълнително споразумение от 1 септември 1999 г. "Биндл енергия" е встъпило изцяло в правата и задълженията на "Енергийна техника Биндл", което е купувач по договора.
При сключването на договора са поети следните ангажименти: да се направят инвестиции в размер на 2 млн. германски марки за срок от 5 години. До 1999 г. включително са инвестирани 1 млн. лева, като купувачът изпълнява договорните си задължения. Другото основно задължение е да се осигури трудова заетост по години, както следва: за 1998 г. 130 работни места - изпълнението е в размер на 132 работни места. През 1998 г. има изпълнение. За 1999 г. 160 работни места, като изпълнението е в размер на 430 работни места. Тоест до края на 1999 г. купувачът изпълнява ангажиментите по договора и по отношение на инвестиции, и по отношение на работни места. За 2000 г. ангажиментът е 200 работни места, като изпълнението за м. юни съгласно представените отчети е 430 работни места, за юли - 387 работни места, за август - 293, за септември - 277 работни места. Проблемът възниква през септември т.г.
Контролът по изпълнението на задълженията по приватизационните договори от Министерството на икономиката се осъществява от Дирекция "Следприватизационен контрол" чрез извършване проверки на място, а също така и чрез анализ на документите, които се предоставят. Изпълнението на договорните задължения е констатирано от представените отчети от купувача за периода 1999 г. включително. Отчет за текущата година не е представен, поради това че в договора за приватизация е записано, което е всъщност една преобладаваща практика, че отчетите за текущата година се представят до 31 март следващата година.
Междувременно с писмо от края на август т.г. "Биндл енергия" поиска от Министерството на икономиката разрешение за прехвърляне на собствеността върху акциите на дружеството на германския консорциум "Ото". Причината за това собственикът обяснява с конкурентния натиск на западноевропейските пазари, значителните инвестиции, които вече са направени в дружеството, и намаляване на ликвидните средства на дружеството.
До този момент Министерството на икономиката не е дало разрешение за прехвърляне на книжата. Причината е, че дружеството не е предоставило допълнителна информация, която да доказва необходимостта от сключването на подобно споразумение. В същото време през септември т.г. "Биндл енергия" информира Министерството на икономиката, че е взето решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Мотивите са, че по този начин чрез оздравителен план за разсрочване на част от задълженията на дружеството ще бъде възстановено производството в Русе и във Варна. Аз лично съм против. За съжаление нито шефът на дирекция "Следприватизационен контрол" Недко Младенов, нито заместник-министър Левон Хампарцунян не са ме информирали своевременно за подобно искане. Затова и остават съмненията ми към тях. Когато преди седмица разбрах за това, веднага изпратих писмо, с което изказвам несъгласието си по обявяване на предприятието в несъстоятелност. За да бъда коректен обаче към тези двама свои колеги, трябва да кажа, че дружеството не е било длъжно да информира Министерството на икономиката. По Търговския закон то просто може да поиска съдът да инициира процедура по несъстоятелност. Но понеже винаги за по-маловажни неща моите служители и моите заместници ме информират, както се казва, за щяло и не щяло, аз имам своите упреци към тях. Но само по отношение на това, а не че са извършили закононарушение.
Вие ме питате какви мерки ще предприеме Министерството на икономиката. Това е 100 процента частно дружество, всички решения се вземат от управителните органи. Единствено в правомощие на съда е да реши трудовоправните отношения между работниците и работодателя. Поради тази причина Министерството на икономката не може да участва в производство по несъстоятелност. Въпреки това министерството ще настоява пред синдика на дружеството да извърши проверка на сключените договори и извършените други действия от управляващите дружеството. Ако бъдат констатирани нарушения, то ще сигнализира прокуратурата.
Съществува възможност на основание чл. 219 и чл. 220 от Наказателния кодекс да бъде констатирано, че управителните органи на дружеството не са положили достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното им имущество, както и ако са сключили неизгодни сделки, от които са произлезли вреди за дружеството. При това положение може да бъде сигнализирана прокуратурата за образуване на предварително производство срещу виновните лица. Ще препоръчам освен това на синдика, ако дружеството бъде обявено в несъстоятелност, да сигнализира прокуратурата на основание чл. 227д от Наказателния кодекс, където е уредена материята за непредпазлив банкрут, ако съществуват основания за това. Тъй като дружеството вече влиза в процедура по несъстоятелност, това Министерството на икономиката ще направи. Аз имам своите съмнения в това, че ръководителите и собствениците на това дружество са извършили действия, които попадат под разпоредбите на чл. 227д за непредпазлив банкрут.
Искам също така да ви информирам, че преди седмица наредих спешна проверка на следприватизационните задължения на дружеството купувач. Резултатите от проверката показват, че с решение от 27 октомври т.г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на "Биндл енергия" по молба на самото дружество. Към настоящия момент дружеството не извършва дейност. Последният баланс, който е представен на дирекция "Следприватизационен контрол", е към 30 септември 2000 г. От него става ясно, че задълженията на "Биндл енергия" са в размер на около 12 млн. лева, а загубата за 9-месечието е 1 млн. и 700 хил. лева.
На проверяващите предприятието не са били представени документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията по извършени инвестиции и заети работни места. По устна информация на господин Вегерцедер, който е упълномощен от собственика на "Биндл енергия" да представлява дружеството, всички работници са освободени от предприятието, но са назначени в "Системи техника - България", София. Това е предприятие, което е вписано в Търговския регистър преди две седмици и произвежда промишлени бойлери на производствената площадка на "Биндл енергия" съгласно договор за лизинг между двете фирми. От регистрацията на новото дружество става ясно, че съдружници в него са Евелин Биндл, дъщеря на купувача, и Александър Вегерцедер. С последните двама проведох среща миналата седмица. От тях поисках всички непосредствени документи, от които да можем да видим дали се изпълняват задълженията по договора. Договорът обаче, както казах, е сключен така, че купувачите не са длъжни в този момент да представят договорите. Те трябва да изчакат края на годината и тогава да представят документи, от които да се вижда, че са изпълнили или че не са изпълнили ангажиментите по приватизационния договор.
Поисках отчетите за приходите и разходите, баланса на дружеството за последните месеци, статистическия формуляр за заетите работни места, както и декларация за произхода на средствата, вложени като инвестиции в дружеството. Изразих и недоумение от факта, че в надзорния съвет на "Биндл енергия" има трима българи - господата Гаврилов, Николов и Попов - при положение, че основният акционер е немски гражданин. А управителният съвет се състои само от един член и това е собственикът - Максимилиан Биндл.
Освен това на срещата заявих, че държавата ще използва всички законови механизми, за да защити интересите на работниците и служителите, както и задълженията на дружеството към бюджета, които в момента са в размер на около 1 млн. лева.
Не е трудно да се прогнозира какво ще се случи с "Биндл енергия" оттук нататък. Дружеството вероятно ще бъде обявено в несъстоятелност, задълженията му ще бъдат съществено редуцирани, а голяма част от кредиторите, в частност и работниците, ще останат неудовлетворени.
Що се касае до Министерството на икономика, то дори не може да се включи в списъка на кредиторите в масата на несъстоятелността, тъй като все още няма възникнало вземане. Както казах, това вземане ще възникне евентуално към края на март, когато отчетът ще покаже, че не са изпълнени евентуално ангажиментите по договора за приватизация по отношение на работни места и инвестиции.
Искам да подчертая ясно, че всичко това е станало възможно, тъй като приватизационният договор не съдържа никакви ограничения и санкции за купувача при обявяване в несъстоятелност или разпореждане с активи и не дава правни възможности на продавача за извършване на действия против тях. Нещо повече, в допълнително споразумение от 1 септември 1999 г., което Ви цитирах в началото на отговора си, министърът на промишлеността Александър Божков е одобрил вливането на приватизираното дружество и дружеството-купувач в трето дружество "Биндл енергия". Това окончателно е размило отговорностите на купувача.
Бих желал да Ви информирам подробно и за сключването на самата приватизационна сделка, тъй като установих, че и там има нарушения. Заповедта, с която се открива процедурата по приватизация, е подписана на 24 октомври 1997 г. Тя е обнародвана на 11 ноември 1997 г. Без да се изчака обнародването на тази заповед, министърът на промишлеността Александър Божков е подписал заповед за продажба, с която се посочва методът преговори с потенциални купувачи. Тази втора заповед е подписана на 5 ноември и обнародвана на 7 ноември 1997 г., тоест преди да бъде обнародвана другата заповед, която е обнародвана на 11 ноември. Тук според мен обаче пак няма закононарушение. Може да има упреци за целесъобразност.
Другата ми забележка по повод действията на министъра на промишлеността е изключително краткия срок, който е бил предоставен на потенциалните купувачи да закупят информационни меморандуми и да предоставят оферти. Вие казахте, че е имало голям интерес. Не е вярно! Няма как да има голям интерес, тъй като за закупуване на меморандума и за представяне на офертата са дадени само 5 работни дни. Закупени са 3 информационни меморандума, участвал е само един кандидат-купувач и това е този, който е купил.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Големият интерес е зад това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Тишина!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Воден е само един кръг от преговори, при който не е постигнато съгласие между купувача и продавача. Тоест, екипът се е срещнал с кандидат-купувача и не се е разбрал. Минималната цена, определена от независим оценител, е 1 млн. 328 хил. щ.д. Купувачът е предложил на първия кръг на преговорите 300 хил. германски марки. Затова всъщност са се разделили екипите на продавача и кандидат-купувача. След прекратяване на преговорите е проведена среща на 10 февруари 1998 г. между кандидат-купувача и бившия заместник-министър Едит Гетова. Следва писмо на купувача до госпожа Гетова с копие до господин Божков, с което се предлага покупна цена от 1 млн. германски марки, от която 200 хил. марки да се платят в брой, а останалите чрез ЗУНК и/или брейди книжа. Върху това писмо госпожа Гетова поставя резолюция, с която се нарежда да се изтегли заповедта от "Държавен вестник" за удължаване срока за подаване на нови оферти и да се подготви договор с господин Максимилиан Биндел. Договорът за приватизация е подписан на 25 февруари 1998 г. като покупната цена е 1 млн. германски марки, от които 50% са платени с банков превод, а другите 50% - със ЗУНК. Бих казал, тези факти будят достатъчно съмнения и въпроси, поради което цялото досие ще бъде изпратено в прокуратурата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Госпожа Масларова има думата за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев! Искам искрено да Ви благодаря за експедитивната Ви намеса и за така задълбоченият отговор, който дадохте. Струва ми се, че всичко това, което Вие направихте, е Ваше задължение, но то идва и произтича от неправомерните действия на предшестващия екип. Но така или иначе този екип е от управляващото мнозинство, което днес работи вече четвърта година. За да мога да Ви помогна, господин Жотев, и аз настоятелно моля да проверите няколко неща.
Първо - документите в митницата. На каква стойност са обявявани внесените машини и после тяхната фактура и цените, които са определени.
На второ място. Обявената в несъстоятелност фирма представя пред съда задължение в размер на 12 млн. и 300 хил. лева, но реално 6 млн. от тези средства господин Биндел дължи на собствената си фирма в Германия. Освен това въпросното задължение на българското към германското дружество е формирано като произведената продукция в България е изнасяна за Германия по себестойност без начисляване на печалба, а в същото време всички разходи са прехвърлени на българското дружество.
На трето място, понеже ще дадете на прокуратурата тези материали, питам аз: как може да се даде тази приватизационна сделка на един господин - това е третото фалирало и източено предприятие. Той има едно свое - допуснал фалит на своя фирма в Германия през 1984 г., на своя фирма в България, допусната през 1993 г. и ние отново му даваме да приватизира едно добро предприятие и в същото това време, господин Жотев, не му е поискана декларация от 1999 г. по § 9 за произхода на средствата за инвестиции. Всичко това дава основание действително да се тревожим от прозрачността и начина на сключване на приватизационните сделки. Ето и тук има допълнителен договор, който е сключен, който е анекс към онзи договор и който размива нещата и пътищата, по които се извършва източването на българските предприятия. Още веднъж обаче аз Ви благодаря и се надявам, че ще довършим заедно започнатото. (Единични ръкопляскания от ДЛ.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министър Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Масларова, освен тези мерки, които ще предприеме Министерство на икономиката, ще поискаме съдействие от всички асоциации и институции в Германия, които събират в себе си интересите на германския бизнес, за да информираме какъв е бил партньорът на Министерството на промишлеността, който е купил това предприятие. Категорично ще защитим интересите поне на държавата - да си върнем тези 1 млн. германски марки, ако това, разбира се, го позволят процедурите на съда.
А що се отнася до това - заедно да довършим, няма да го довършим заедно. Министерство на икономиката е продавач или наследил продавача. Но аз Ви благодаря за информацията. Част от нея вече я имам на разположение в моя офис. Благодаря за всяка подкрепа, която мога да получа, за да се защитят интересите на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
Следват две питания от народната представителка Татяна Дончева: едното е относно икономическото състояние на "Финтекс" АД - град Габрово; другото е относно резултатите от финансовата ревизия на "Финтекс" АД - град Габрово.
Едното ми се струва, че включва другото.
Има думата госпожа Дончева. Ако може да ги развиете наведнъж, дори ако Ви трябват 10 минути?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Няма смисъл. Ще си ги развия в две питания, както си му е редът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не си е така редът, защото те Ви се повтарят.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не се повтарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, как да не се повтарят?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Сам ще чуете от моето изложение и от това на министъра. Не се повтарят. Аз съм коректен депутат.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз имам един отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако министърът има един отговор и Вие трябва да имате...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, че министърът има един отговор е негова работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, излишно спорим. Финансовата ревизия влиза в икономическото състояние на всяко търговско дружество.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Уважаеми господин председателю, аз съм задала две питания. Моля да не нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не нарушавам правилника, но тогава трябваше да Ви върна едното.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Уважаеми господин министър, става дума за финансовото състояние и перспективите на един от най-големите български вълнено-текстилни комбинати, създаден преди 118 години, гордост на българския Манчестър. Това е предприятие, което е правило износ на вълнен текстил по целия свят. Предприятие, в което са работили повече от 2 хил. души. Хиляда деветстотин деветдесет и седма година, когато идва СДС на власт, в него все още работят 1600 души. Към май т.г. те са 550, към момента - 220.
На 23 декември 1999 г. е спряно пароподаването на комбината, на 24 февруари 2000 г. - електрозахранването. Цели цехове правят престой по няколко месеца. Последната платена заплата е от месец ноември 1999 г. Не говорим за неплатените детски надбавки, осигуровки и други неща. От месец февруари на работещите няколко стотин души се изплащат само аванси - първоначално по 25, а напоследък по 40, 50 лева. Дълго време Вашият предшественик господин Божков спори с един от големите кредитори на предприятието - Димитър Тадаръков и Булгарлизинг, за това кой е кредитор, кой не е, кой може да даде пари, кой не може и какво да стане с предприятието. И се заточват дълги съдебни процедури.
Междувременно правителството на СДС предоставя грижите за стопанисването и управлението на това предприятие, което е 92% държавна собственост и 8% собственост на частни лица с реституирана собственост, на сегашния председател на СДС в Габрово - Асен Найденов, съпруг на една от реститутките.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това не е вярно!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Разбира се, има назначени прокуристи и други лица да подпомагат управлението. Резултатът - всъщност започнах аз моето питане с резултат.
Прави впечатление пълната безизходица, в която се намираме в момента. Имате представа за числата, имате представа, че от месец май там е вкаран синдик, който е започнал да събира списъците на вземанията и да обобщава какво трябва да се продава.
Досегашното ръководство, както казах, е оглавявано от председателя на Съвета на директорите и изпълнителен директор Асен Петков Найденов - шеф на габровското СДС, разбира се, е своевременно напоследък освободен от Борда на директорите. Да не би да мислите за несправяне с работата?! Не. Защото при обявяване на фирмата в несъстоятелност той просто не може да бъде член на съвет на директорите на друго търговско дружество съгласно Търговския закон. Разбира се, веднага е преместен също за член на Съвета на директорите на Акционерно дружество "Единство" АД, включващо почивните станции, една от които прекрасна почивна станция в Китен. (Справка, бр. 70 от 2000 г. на "Държавен вестник")
Пита се какво са правили тези господа във всичкото това време там? И най-вече какво е правило Министерството на икономиката? Вие сте министър на икономиката от една година. За това време Министерство на икономиката е направило следните три неща:
Вие сте дали пълномощно на служителката Златина Михайлова, която да Ви представлява във “Финтекс”. Единственото, което тя е направила, отказвайки всички срещи с работниците, е да Ви напише едно становище, че най-големият кредитор не е кредитор. Разбира се, това е нейно право. Предполагам, че част от Вашето изложение ще бъде посветено на това.
Второто нещо, което са направили, е Вашият заместник Левон Хамбарцумян със своя Заповед № РД-24-216 от 22.6.2000 г. да замени реституираните преди осем години недвижимости на известната фамилия Семови с компенсаторни записи. Много интересно впечатление прави, че в заповедта липсва колко компенсаторни записа се дава и за имущество, възлизащо на колко.
И третото нещо, което сте направили, ще Ви го кажа в следващата точка.
Използвам последните секунди, за да Ви задам двата уточняващи въпроса: какво е виждането Ви за бъдещето на фабриката и какви са действията на Вашия заместник Хамбарцумян; колко компенсаторни записи са издадени; за какво имущество и на какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Жотев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Госпожо Дончева, както знаете, държавното дружество "Финтекс" Габрово е специализирано в производство на платове, прежди - вълнени и камгарни, и резервни части. Основният капитал по съдебно решение от 17 юни 1996 г. е 519 хил. 131 акции. Държавният брой на акциите е 92,12 на сто. Придобитите чрез масова приватизация са 7,88 на сто от общия брой акции на дружеството.
Питате ме за финансовото състояние на "Финтекс" - Габрово.
Финансовият резултат от основната дейност за първите девет месеца на 2000 г. е загуба в размер на 586 хил. лв. Наблюдава се тенденция на увеличаване на загубата съответно с 42 лв. през 1999 г. в сравнение с 1998 г. и с 89 лв. през деветте месеца на 2000 г. в сравнение с 1999 г.
Средномесечните приходи от продажби за 1998 г. са 336 хил. лв.; за 1999 г. - 196 хил. лв.; към края на септември 2000 г. - 57 хил. лв. Краткосрочните задължения в началото на октомври са на стойност 4 млн. лв. В сравнение с края на 1999 г. те са се увеличили с 376 хил. лв. Краткосрочните задължения са с 3,7 млн. лв. по-големи от вземанията.
Това е неблагоприятно за дружеството и показва, че то не е в състояние да обслужва редовно задълженията си. Няма свободни оборотни средства и дружеството работи с дължими суми на доставчици и банки.
От финансово-икономическия анализ се вижда, че "Финтекс" през 1999 г. и 2000 г. е в много тежко състояние. Наблюдава се тенденция на влошаване на финансовото състояние и увеличаване на кредитната и общата задлъжнялост, увеличаване на счетоводната загуба и загубата от основна дейност.
По отношение на възможността да се предприемат мерки за подобряване на финансовото състояние на дружеството бих искал да поясня, че е предприето следното.
На 16 март т.г. е проведена среща в Министерството на икономиката с ръководството на "Финтекс", основният кредитор на дружеството "Булгарлизинг" и представители на синдикалните организации. На тази среща е обсъдено състоянието на дружеството и е решено да се свика общо събрание на акционерите на дружеството и да се включи в дневния ред промяна в числеността и състава на Съвета на директорите.
На 3 май т.г. е проведено общо събрание на акционерите, на което са сменени двама от членовете на Съвета на директорите и е приета програма за стабилизация и оздравяване на дружеството. В изпълнение на тази програма Министерството на икономиката е дало съгласие за целева продажба на дълготрайни материални активи - собственост на дружеството. За съжаление на следващия ден, след общото събрание, стана известно, че Габровският окръжен съд с Решение № 276 от 25 април 2000 г. е обявил неплатежоспособността на дружеството и е открил производство по несъстоятелност. Това обстоятелство спря изпълнението както на приетата програма за стабилизация и оздравяване, така и на взетото решение за продажба на активи.
С Протокол № 2 от 25 май 2000 г. Съветът на директорите взема решение за обжалване решението на Габровския окръжен съд. Поредното заседание на Великотърновския апелативен съд за разглеждане на жалбата е насрочено за 21 ноември т.г. На това заседание "Финтекс" ще представи основните си доказателства по жалбата. Постоянният синдик на дружеството е изготвил и представил в съда окончателния списък на кредиторите. Съгласно него стойността на предявените вземания към "Финтекс" е 26 млн. 500 хил. лв. Междувременно Габровският окръжен съд с определение от 7 ноември т.г. лишава "Финтекс" , управлявано от изпълнителния директор и от Съвета на директорите, от правата да управлява и да се разпорежда с имуществото, като предоставя това право на синдика Гинка Копаранска. До това определение се стига, тъй като длъжникът "Финтекс" не е полагал грижата на добър търговец при продължаване на търговската си дейност, както и че не е полагал грижи за запазване на масата на несъстоятелността. С пълното си бездействие длъжникът застрашава интересите на кредиторите. Затова съдът решава да отнеме от ръководството на предприятието правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на "Финтекс".
Госпожо Дончева, разбирате, че при посочените обстоятелства Министерството на икономиката като основен акционер има ограничени възможности за подобряване финансовото състояние на дружеството, тъй като производството по несъстоятелност цели удовлетворяване интересите на кредиторите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Имате думата за два допълващи въпроса, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Жотев! Благодаря Ви за отговора дотук. Но Вие не можете да избегнете от въпроса: кой е виновен за всичко това и какво ще правите с тази вина и с тази отговорност?
Освен това, аз Ви зададох два прости въпроса, касаещи ангажирането на министерството досега и оттук нататък. Единият беше за действията на Вашия заместник Левон Хампарцумян, който на 22.06.2000 г. е заменил имуществото на наследниците на известния габровски фабрикант Пенчо Семов за компенсаторни записи. Питам: колко записа са издадени, на какво основание и по какъв начин е оценено описаното в заповедта имущество?
Като имате предвид, че част от наследниците, не част, а всички наследници са взискатели като кредитори за различни вземания, проверили ли сте има ли дублиране между имуществото, което един път се иска да се заменя с компесаторни записи, и втори път се претендира като дълг?
На трето място, съобразили ли сте, че това имущество е върнато 1992 г . и от 1992 г. тези велики реститутки, собственици, хората, които са изградили България в началото на века, нямат никаква грижа за собствеността си и за нейното развитие, освен да събират наеми.
Проверили ли сте защо Асен Найденов е сключил с жена си очевидно по-изгоден договор за наем на цеха й, отколкото на останалите такива цехове?
И накрая, какво е Вашето виждане за това предприятие? И не ми казвайте: "на което държавата е 92 на сто собственик". Моля ви, споделете някакви виждания, които работниците да чуят, а не, че е приета, ще бъде приета или била обсъждана програма. Кажете. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Госпожо Дончева, не се дръжте от трибуната на парламента като прокурор.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Това заслужавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля ви за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Когато, не дай си Боже, се намерят достатъчно българи в България да ви подкрепят и да вземете управлението, ... (Реплики от Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
Господин Мутафчиев, правя Ви бележка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: ... намерете си процедура, по която да командвате министъра на икономиката. Не съм длъжен да отговарям на такива въпроси, които ме поставят като обвиняем пред вас. (Реплики от ДЛ.) Няма как да живеете толкова дълго, за да може да дойдете на власт. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Вие ме питате какви виждания мога да споделя с вас за бъдещето на дружеството. Аз Ви препоръчвам да прочетете Търговския закон. Когато едно дружество е в процедура по несъстоятелност, то се управлява по съответната глава от Търговския закон - назначава се синдик, който се грижи да осребри масата на несъстоятелността, и акционерът, в случая Министерството на икономиката, няма права и отговорности повече по това дружество. Благодаря. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙРОДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, Вие се досещате, че когато аз задавам питания, обикновено имам факти. Първо, Бордът на директорите наистина е извършил престъпление по чл. 225б от Наказателния кодекс, включително Вашият човек Найденов, като не са обявили фактическия фалит на фирмата още от месец януари.
Второ, Вие сам казахте във Вашия отговор, че сте подписал заповед, с която упълномощавате разпродажбата на дълготрайни материални активи. Извинявайте, погледнахте ли какво сте одобрил? Защото това, което са поискали от Вас и Вие сте одобрил, съгласно Ваше Пълномощно № РД 18-240 от 28.04.2000 г. със собствения си подпис, е продажба на един тухлен апартамент в жилищен блок "Ропотамо" на стойност 18,00 лв. Осемнадесет лева! В този апартамент живее синът на бившия прокурист на дружеството и Вие не може да се подписване така на хаос, без да гледате какво се съдържа тук. Между другото, тези цени са значително занижени, но аз Ви дадох само един пример, защото той е драстичен. Не можете да избягате от въпроса какво прави Левон Хампарцумян и от тази игра с компенсаторните записи. Защото на неговата заповед, която аз Ви цитирах, просто има: "Решава: признавам правото на наследниците на Пенчо Семов на компенсаторни записи, явяващи се равностойност на одържавеното недвижимо имущество еди-какво си, дворно място 5790 кв. м, сгради, застроена площ - 3779 кв. м и т.н." Но никъде няма: на обща стойност Х лева и еди-колко си компенсаторни записи! Извинете много, знае ли някой във Вашето ведомство колко са тези записи?
Така че, когато ме обвинявате, че си влизам в стари прерогативи, много Ви моля, Вие сте принципал на държавната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаема госпожо Дончева, само съдът ще установи дали има нарушение в дейността на Съвета на директорите. Това мога да Ви кажа само. По никакъв начин не може да се произнасяте и да цитирате съответния член от Наказателния кодекс, защото това просто не Ви е работата. Затова си позволих да Ви помоля да не влизате в ролята на прокурор. И пак ще кажа, с такъв подход не се управляват активите на едно държавно дружество. Макар и държавно, държавата трябва да спазва правилата на играта.
За конкретните факти, които Вие сега споменавате, когато развивате въпроса, Вие не сте ги записали конкретно в питането си. Когато получа стенограмата от заседанието на Народното събрание, така, както процедирам с всички въпроси, които са поставени в министерството - няма значение дали ще ми дойдете на главата в министерството на среща или който и да е български гражданин - който и да е, ако постави някакъв въпрос, ще направя проверка. Вие некоректно поставяте конкретни факти и желаете да коментирате поведението на заместник-министър Хампарцумян. На какво основание? Защо не сте записали тези обвинения, които предявявате към господин Хампарцумян в своето питане? Тогава ще получите отговор. Или Вие просто желаете да се срещнем днес два пъти, да получите достъп до парламентарната трибуна, за да Ви отразят по телевизията, за да ми зададете трети въпрос, за да ме питате по някакъв въпрос, който още не сте го задали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата да развие второто си питане госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, съжалявам, ако днес сте разбрали, че не сте в час по работата на ведомството, за което отговаряте. Вината не е моя.
В Министерството на икономиката постъпва ревизионен акт от извършена финансова ревизия на дружество "Финтекс". От ревизионния акт, който би трябвало да бъде на разположение на Вашето ведомство, е видно прекрасно финансовото състояние на дружеството, причините, които са довели до него, и изходите, които се търсят, ако въобще се търсят. Например, от този акт е видно, че няколко души, които са били отговорни за управлението на дружеството, включително Христо Владимиров Здравков, директор "Маркетинг и търговия", Румен Цвятков Тотев, прокурист, и Тодор Василев Кабакчиев, бивш синдик, носят отговорност за извършени от тях неизгодни сделки.
В ревизионния акт например е посочено в прав текст, че Христо Владимиров Здравков е сключил неизгоден договор на стойност 25 млн. 204 хил. 300 лв. стари пари. Също така в този акт е посочено, че съгласно фактура № 1233 от 8 декември 1999 г. са закупени 3 броя мобилни телефона от "Изи" ООД - София, които се водят на отчет в дружеството, но всъщност ги няма, тъй като същите са подарени на представители на Министерството на отбраната, за да бъдат възложени поръчки за изработка на "Финтекс". По същото време във "Финтекс" се закриват нормални телефони, защото няма кой да ги плаща. Пространно са написани договорите за правно обслужване, договорите за оздравителни програми, защото оздравяването и неговата необходимост не е възникнала от днес, а от 1997 г. По този въпрос е работено с години. Вашата служителка Михайлова, която не ще да посети дружеството, защото трябва да отговори на недоволните работници за вземане на заплата от това дружество, когато хората нямат пари за редовни заплати, е направила едно-единствено нещо - направила е едно становище от една страничка кой на кого е правоприемник. И нищо друго.
Също в този ревизионен акт е написано, че в един от старите бордове тогавашният негов член Аксиния Славчева е поискала да се вземат мерки, защото Съветът на директорите не се свиква редовно и няма никакво отношение към управляването на дружеството. Тя просто е освободена от съвета, без никой да взема отношение по този въпрос. Част от акционерите, разбира се, са направили искане да бъде прочетена поне молбата й гласно пред Общото събрание, включително пред Вашата чиновничка, която не е била уважена.
Ето тези неща водят до някакви мерки, които би трябвало да вземе Вашето ведомство. Какви са тези мерки, които то взема, бидейки сезирано с ревизионния акт? Това е видно от писмо № 66-00-270 от 26 юли 2000 г., подписано от Вашата заместничка Любов Панайотова. Там прави странно впечатление следният факт. Финансовата ревизия констатирала нарушение на финансовата дисциплина от неизгодно сключени сделки за 36 751 деноминирани лева по вина на Христо Здравков, бивш директор на "Маркетинг", на Румен Тотев, прокурист, за тези 1516 лв. от онези телефони от Министерството на отбраната, дето са дадени, за да се получи поръчката, и от Тодор Кабакчиев. Обаче "целесъобразно" - считала госпожа Панайотова - е да се търси отговорност по общия ред исков ред на Тотев и на Кабакчиев, но странно защо не и на Здравков. Ако бихте могли да ни обясните защо не и на Здравков, аз много бих се зарадвала.
Освен това прави впечатление, че Вашата финансова ревизия хич не ще да навлезе в ситуацията със собствеността в дружеството, с това какво се вкарва и изкарва оттам. Защото инвентаризацията в момента показва потресаващи неща. Например, че въпросният Румен Тотев още не ще да си върне мобифона. Също така, че няма 40 стана и едно тесте други документи.
Така че, господин Жотев, моля Ви да ни кажете за мерките, които сте предприели по финансовата ревизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Дончева! Що се отнася до втория Ви въпрос, съгласно изискванията на чл. 21, ал. 8 от Правилника за приложение на Закона за държавния финансов контрол, в Министерството на икономиката е постъпил акт от финансова ревизия, извършена във "Финтекс" - Габрово, от Териториално управление на Държавен финансов контрол - град Габрово от 10 април 2000 г. Тази финансова ревизия не е моя. Ревизираният период е 1 април 1998 г. до 31 декември 1999 г. Финансовата ревизия е констатирала вреди, нанесени на дружеството и нарушения на финансовата и счетоводната дисциплина. По-съществените от тези вреди са следните:
Първо, вреди на стойност 36 751 лв., произтичащи от неизгодно сключени договори по вина на бившия директор по маркетинг и търговия Христо Владимиров Здравков и Румен Цвятков Тотев - прокурист. Това са двете имена, които са визирани в ревизията. Това са.
Второ, вреди на стойност 8852 лв. от отписани вземания, рекламации и изплатени обезщетения по вина на Тодор Василев Кабакчиев - бивш синдик.
Трето, от нецелесъобразно изразходвана сума в размер на 1516 лв. по вина на Румен Цвятков Тотев - прокурист.
На основание докладна записка, която утвърдих на 26 юни 2000 г., вече е изпратено писмо до Съвета на директорите на "Финтекс" и до Териториално управление на Държавен финансов контрол - град Габрово. В това писмо се препоръчва да се предприемат действия за търсене на имуществена отговорност по общия исков ред за причинени вреди на дружеството.
Какъв друг път ме съветвате Вие да следва Министерството на икономиката, ако не законовия път? Може би трябва да напиша една инструкция или една резолюция от горе до моя колега министърът на вътрешните работи... (Реплика на Петър Мутафчиев от място, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Втори път Ви правя бележка, господин Мутафчиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: ... или до някой друг, за да се предприемат извънредни, неописани в закона действия? Докато съм министър, такива действия Министерството на икономиката няма да предприеме. (Реплика от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Миков, и на Вас за втори път Ви правя бележка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: С писмо от 31 август 2000 г. изпълнителният директор на "Финтекс" - Габрово, Дарин Петков и Съветът на директорите уведомяват Министерството на икономиката, че на заседание е взето решение за търсене на съдебна отговорност по общия исков ред на инж. Румен Цвятков Тотев - прокурист, и на Тодор Кабакчиев - бивш синдик, за нанесени вреди на дружеството.
С писмо от 18 октомври 2000 г. изпълнителният директор на "Финтекс" уведоми Министерството на икономиката, че Съветът на директорите, поради липса на финансови средства е затруднен да реализира своето решение за търсене на съдебна отговорност от посочените лица и моли за съдебна и финансова помощ при воденето на съдебните дела. Във връзка с този проблем до седмица предстои да се проведе среща с участието на Съвета на директорите на дружеството и представители на компетентните дирекции в Министерството на икономиката, на която ще се обсъдят по-нататъшните мерки за търсене на съдебна отговорност от виновните длъжностни лица и ситуацията в дружеството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Дончева за два уточняващи въпроса.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, аз попитах защо на Христо Владимиров Здравков - директор на "Маркетинг и търговия", който е сключил неизгодни сделки за 36 751 деноминирани лева, Вашата заместничка Любов Панайотова е опростила търсенето на отговорност, а както виждаме, всички видове бордове и бордчета са също така снизходителни. Това лице Вие не го прочетохте, а него си го има в ревизионния акт, с който би трябвало, ако не Вие лично, но Вашите подчинени лица да са запознати и да са реагирали. Ето Ви писмото на госпожа Любов Панайотова, ако го нямате. (Показва писмото.)
Бихте ли ми казали сега, след като чухте това, ще търсите ли отговорност от лицето Христо Владимиров Здравков?
Второ, какво ще направите за съхраняване на онази собственост, която се намира в момента във "Финтекс"? Защото става дума за дългове за 26 млн. нови лева. Защото сте освободили като принципали на тази собственост неколкостотин души работници, които ще се наредят на опашката за вземания, но никога няма да си получат парите, като гледам как върви апартаментът по 18 лв. парчето.
Какви мерки ще предприемете Вие сега? Синдикът е синдик, той ще си извърши действията, но Вие сте 92 на сто собственик на това дружество и като държава имате някаква отговорност пред гражданите и пред работниците в държавните предприятия. Днешният хал на този завод е плод на тези 3 години управление, в които Александър Божков си решаваше личните отношения с Димитър Тадаръков, пращаше си чиновници от министерството да си получават заплатите в Борда на директорите, без да иска от тях нито информация, нито конкретни управленски действия.
Така че, моля Ви, отговорете на допълнителните ми въпроси за господин Здравков и за другите мерки. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Госпожо Дончева, Вие не искате да слушате това, което чета и говоря.
Отново съм длъжен да прочета:
"Финансовата ревизия е констатирала вреди, нанесени на дружеството, и нарушения на финансовата и счетоводната дисциплина.
Първо, вреди на стойност 36 751 лв., произтичащи от неизгодно сключени договори по вина на бившия директор по "Маркетинг и реклама" Христо Владимиров Здравков."
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Къде е искът?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ами, това е лицето, госпожо. Към него ще бъдат предявени претенциите. Какво повече? Колко пъти? Каква декларация желаете от мен?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не сте предявили иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожо Дончева!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: За 36 751 лв. и на този господин ще бъде търсена отговорност по общия исков ред.
По втория Ви уточняващ въпрос: какво ще направи Министерството на икономиката, което все пак държи 99 на сто от акциите на дружество, което в несъстоятелност?
Това, което предписва Търговският закон, когато едно дружество е обявено в несъстоятелност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз считам, че като един умен човек ще си дочетете останалата част на отговора и ще видите, че Вие преди малко не прочетохте лицето Христо Здравков сред лицата, спрямо които е заведено дело. Но това са дребни работи.
От двете питания може да се направи един-единствен извод за отношението на СДС към собствеността и към държавата: разграбване на държавното; източване на държавното чрез партийни функционери; използване на реституцията, дори на реституцията не за стимулиране на стопанската активност на хората, които получават това имущество, а чрез тях за източване на дружеството; прикриване на партийните функционери от един директорски борд в друг борд; пълна дезинтересираност на държавата и търсене на всякакви оправдания за това кой е виновен, кой не е виновен. Всеки друг е виновен - социализмът е виновен, комунизмът е виновен, БСП е виновна, създателят на бившия "Георги Генев" е виновен, вълненотекстилците от Габрово са виновни, ония, които създадоха в Габрово висше образование, висше училище за текстилни инженери, средно училище за текстилни специалисти. Цялата тази база за най-качествената работна ръка в областта на текстила в страната трябва да бъде похабена и вълненият текстил на Габрово закрит. Че колко средища на вълнен текстил има държавата, господин Жотев? Щом за 3 години Вие можете да направите това, без значение кой се сменя, кой е министър на промишлеността. Ами, Вие сте вече една година министър на промишлеността. Аз съм съгласна кривите дърва на господин Божков да си останат там, но Вие нямате никакво по-различно виждане. Или може би не Ви изнася. И идвате тук да разказвате лозунги. Съжалявам много, но неколкостотин хиляди души в този град чакаха да чуят Вашия отговор и той е ясен: Вие сте в пълна безизходица и освен лозунги друго не можете да разказвате. (Възгласи: "Браво!" и бурни ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! И на Вас ще кажа, госпожа Дончева, че не може да ме въвлечете в политически дебати! Лозунгите не ги издигам аз. Вашите думи звучат по-скоро като лозунги. (Ръкопляскания от СДС. Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: За да бъде в лошо положение текстилният бранш в България, наистина има за какво да се вгледаме в миналото. Най-малкото, защото паднаха големите руски пазари, най-малкото, защото в рамките на десетилетията, които минаха през годините на управлението на социализма, бяха пропуснати поне две възможности да се доближи България до нивото на техническия прогрес, поне две. Именно за тези четиридесет или петдесет години. Аз лозунги обаче оттук няма да говоря.
Отново ще Ви кажа, че в каквато и да е ситуация държавата трябва да спазва правилата на играта, които са записани от вас, депутатите. Търговският закон в България е хармонизиран с европейското законодателство. Такива са...
Защо се усмихвате, госпожо Дончева? Ако това не е така, защо не предприемете, защо не вземете Вашата законодателна инициатива да промените Търговския закон? Какво смешно има в това, когато казвам, че Търговският закон в България е хармонизиран с европейското законодателство. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Точно така е и така трябва да бъде! Когато има лошо финансово състояние на едно дружество, тогава съдът, ако установи, че активите са по-малко от пасивите, отнема правомощията на акционера, защото акционерът не е работил добре, не се е грижил добре за своите активи, за своите акции. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: И затова моят отговор към бившите работници на това предприятие, както и към всеки един, който е работил в едно дружество, което е в несъстоятелност, е този, винаги един и същ: трябва да се спазват правилата на играта. Когато съдът е постановил, че трябва да се осребрява масата на несъстоятелността, това трябва да става... (Шум и реплики от блока на ДЛ.) Държавата не бива да налива повече средства там, където финансовите резултати са показали, че има проблеми или с пазар, или със себестойност на продукцията.
Отново ще ви върна в началото. В момента се усмихвате и не ме чувате. И аз наистина се надявам, че никога няма да дойдете на моето място като министър, защото тогава се страхувам какво би станало с икономиката на България, ако се управлява с декрети и резолюции. (Шум и ропот от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
От името на парламентарна група има думата госпожа Масларова. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В резултат на некомпетентно, безотговорно и корумпирано управление социалното напрежение в страната ежечасно нараства.
Първо, очертава се верижен фалит на редица общини поради критичен недостиг на средства, като Попово, Тополовград и други.
Второ, появяват се първите симптоми на предизвестения провал на здравната реформа: смъртта на 6-годишния Мартин не трябва да бъде повод да го коментираме тук, но тя е факт. Кризата и отчайващата дезорганизация в здравеопазването, хаосът, лъскавите сгради на Здравната каса и лимузините говорят за нещо страшно, което наближава България. (Шум и ропот на недоволство от блока на СДС.)
Трето, провалът на "Горна Арда" поради свързването на българското правителство със съмнителни инвеститори, в резултат на което хиляди хора в района на Горна Арда остават без поминък и се задържа строителството на една от най-важните магистрали в България.
Четвърто, назряващи социални бунтове, особено сред ромското население, по повод на неизплащането на социалните помощи и заплати в много общини и селища по вина на правителството и приетия от мнозинството бюджет за 2000 г.
Пето, остро недоволство по повод несправедливото земеразделяне и проблемите с горите, които също сега се задават.
Шесто, продължава стачката на миньорите от Рудозем и Мадан, на които още от 1999 г. не са изплатени обезщетенията при ликвидацията на "Горубсо".
Седмо, ренесансът на силовите групировки на фона на едно некомпетентно участие на министъра на вътрешните работи и арогантното поведение на министъра на правосъдието. Правителството не победи, а се съюзи с организираната престъпност.
Мога да изброявам още, но особена тревога предизвикват днес три невралгични пункта, които заплашват не само социалния мир в страната, но и нормалното функциониране на икономиката и особено на местната власт. Това са общините Котел, Сопот и Правец.
Своеобразен връх на безотговорността на правителството и областния управител на Сливен господин Семков с подкрепата, за съжаление, на районната и на окръжната прокуратура е налице самоуправство. Вече десет дни е блокиран нормалният живот в Котел и на органите на местното самоуправление - Общинският съвет и общинската администрация, поради опитите на представители на изпълнителната власт силово, незаконно и еднолично да подменят представителя на общинския съвет и кмета на общината. В резултат на тези незаконни разпореждания в града има гражданско неподчинение, което продължава вече десет дни и заплашва да излезе от контрол.
Парламентарната група на Демократичната левица настоява незабавно да се отменят всички незаконни действия на областния управител на Сливен, да се преустанови неправомерната намеса на прокурора и да се потърси отговорност на виновниците за възникналото напрежение.
Във ВМЗ "Сопот" продължава управленческото безсилие и практически политическите назначения на менаджерски екипи, които не са способни да управляват предприятието, които подпомагат политическо и личното източване и облагодетелстване на някои хора и остават хиляди хора без работа.
В община Сопот се поддържа и друго напрежение - напрежението, породено от незачитане волята и вота на сопотненци и хората от с. Анево, които желаят своето формиране в самостоятелна община.
Ние настояваме органите на държавната власт да изпълнят своите задължения по повод референдума на сопотненци.
На следващо място, случаят с "Микропроцесорни системи" в Правец е типично доказателство и пример за брилянтно източване на едно българско предприятие. В тази връзка хората имат своя гневен протест и блокират автомагистрала "Хемус".
Ние настояваме:
На първо място, да започне наказателно преследване срещу лицата, виновни за източването и ликвидацията на "Микропроцесорни системи" в Правец и най-вече да обърнете специално внимание на една от братовчедките, госпожа Делчева.
Второ, вярваме, че Министерството на икономиката ще осигури оценители на активите на дружеството с оглед ускоряване на неговата продажба.
Трето, Министерството на икономиката да преразгледа задълженията на "Микропроцесорни системи" по Закона за уреждане на необслужените кредити и да редуцира задълженията му към "КИНТЕКС".
На четвърто място, разбира се, бихме желали незабавно да започнат преговори с потенциални стратегически инвеститори с оглед да се даде глътка въздух на хората и да получат своите възнаграждения и съответно - обезщетения.
До приемането и изпълнението на тези искания Парламентарната група на Демократичната левица ще оказва навсякъде политическа и морална подкрепа на хората, които застават зад своите законови и справедливи искания.
Ние настояваме активното решаване на възникналите проблеми с управленчески средства да бъде час по-скоро приведено в съответствие с нормативните и законовите изисквания в Република България, за да се избегне социалното напрежение.
Предупреждаваме правителството, че ако продължи наглата корупционна практика, източването на българската икономика под политически чадър, ескалирането на престъпността и управленческия хаос, социалният мир е застрашен. Ние не искаме да има социален хаос в нашата страна, защото той ще ощети не само правителството, той ще ощети цял един народ! Време е не да ни назидавате как да говорим, а да изпълнявате това, което сте обещали. И най-вече да потърсите отговорност от тези, които трябва да бъдат отговорни пред народа за всичко това, което става днес! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Борислав Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! В приемната ми в гр. Сандански господин Зисов ми представи една жалба, която е адресирана до президента на Република България, до Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията при Народното събрание, до заместник-председателя на Министерския съвет и министър на икономиката, тоест до вашето ведомство и лично до Вас. (Неразбираема реплика от залата.) Зная, но така е адресирана за сведение тук, за протокола.
Господин Иван Зисов посочва, че през 1947 г. по Закона за едрата градска собственост му е отчужден имот в размер на близо 10 дка, върху който по-късно е построена сградата на фирма "Пирин мрамор". През изминалите десет години наследниците водят реституционни дела, като са заявили собствеността си чрез документ пред областната управа и в момента делото е в Окръжен съд - Благоевград. В жалбата си господин Зисов посочва, че е недопустимо докато текат едни процеси и съдът не се е произнесъл, не е законно и морално да бъда извършена покупко-продажбата, тъй като фирмата "Пирин мрамор" е продадена вече на частно лице.
Моята молба към Вас, уважаеми господин Жотев, е да можете да дадете малко по-конкретна, ако е възможно, информация около случая "Пирин мрамор" и господин Зисов-Попов да получи някакво удовлетворение от питането, да не ходи, ако е възможно, защото въпросът опира и до съдебно решение на Окръжен съд, Благоевград. Благодаря.

Моята молба към Вас, уважаеми господин Жотев, е да дадете, ако е възможно, малко по-конкретно разяснение около случая "Пирин - Мрамор", за да получи някакво удовлетворение господин Иван Зисов Попов от питането, да не ходи. Ако е възможно, защото въпросът опира и до съдебно решение в Окръжния съд - Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Джолев, във връзка с поставения от Вас актуален въпрос за проверка на сделката за продажбата на "Пирин - Мрамор", Сандански Ви информирам за следното.
Договорът за продажба на 70 на сто от акциите от капитала на "Пирин - Мрамор" е сключен на 28 септември т.г. Купувач е "Меркурий", Сандански. Предисторията на сделката обаче е дълга.
Със заповед от 7 април 1999 г. министърът на промишлеността е определил метода за продажба - преговори с потенциални купувачи. В определения със заповедта срок не е имало подадени оферти.
Със заповед от 11 юни м.г. министърът на промишлеността е удължил срока за закупуване на информационна документация и за подаване на оферти. В удължения срок оферта е била подадена единствено от "Меркурий", Сандански.
С потенциалния купувач са проведени три кръга преговори. Поради проявен инвеститорски интерес от потенциални купувачи, които не са успели в определения срок да подадат оферти за участие в преговорите, със заповед от 22 ноември м.г. министърът на промишлеността е отменил предходната заповед и е обявил нов метод - конкурс. Процедурата по конкурса впоследствие е била прекратена поради подадена жалба до Върховния административен съд от "Меркурий", Сандански.
С решение от 17 април т.г. Върховният административен съд обяви за нищожна заповедта на министъра на промишлеността за продажба чрез конкурс.
Веднага след излизане на съдебното решение беше проведен четвърти кръг преговори с "Меркурий", Сандански, на който бяха уточнени само сроковете за изпълнение на инвестиционната програма и програмата за трудовата заетост.
От страна на Министерството на икономиката е поискана и е представена актуална декларация по § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизацията поради изтичане срока на валидност на предходната декларация.
Що се отнася до реституционните претенции, в Министерството на икономиката няма подадена молба за обезщетение от господин Иван Зисов Попов, поради което неговата претенция не е взета предвид при заделянето на акции. От подадената жалба на господин Попов не е видно кой е спорният имот и дали същият е включен в активите на "Пирин - Мрамор", Сандански.
Мога да Ви кажа обаче, че при приемането на приватизационната оценка на дружеството и определяне на държавния дял за продажба са взети предвид 10 бр. молби за обезщетение по реда на чл. 18, ал. 2 от Закона за приватизацията, подадени в Министерството на икономиката, от които 7 бр. за 32 дка - за терена, на който е разположен цех "Резервни части" в областта Соколовец и 3 бр. молби за около 9 дка за терена в село Катунци.
За наличието на тези реституционни претенции потенциалният купувач е уведомен, като в приватизационния договор е записано, че за удовлетворяването им са заделени 10 на сто от акциите от капитала на дружеството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин заместник министър-председател, в моето питане става дума за съдбата на русенска фирма - "Дунавска коприна", доскоро една от водещите фирми на българската текстилна промишленост и на русенската икономика. Едва ли е необходимо да Ви напомням какво представляваше фирмата в близкото минало - производство на 7 млн. м тъкани, 65 на сто от тях за износ за Германия, Холандия и Финландия. Колекциите на водещи фирми се разработваха с тъкани на "Дунавска коприна". "Рила стил" участваше в Прет а порте в Париж само с тези тъкани. Фирмата произвеждаше и изнасяше конфекция, като създаваше работа на повече от 10 конфекционни фирми. На нейната дейност дължат съществуването си редица предачници и фирми за готово облекло. "Дунавска коприна" създаваше работа и доходи на 500 русенски семейства.
Но както се казва, едно предприятие и добре да работи, все някога господин Божков го приватизира по своя си, на управляващите начин. На два пъти се обявява процедура без резултат, тъй като първите кандидати просто не се харесват на управляващите, въпреки че предлагат 2 млн. долара цена за приватизация на фирмата. На третия път, в края на 1998 г. продажбата е осъществена, като фирмата "Мюлер и синове" става собственик на 68 на сто от "Дунавска коприна" срещу сумата от 128 хил. долара. За сравнение само ще кажа, че един от становете "Зулцер" във фирмата струва 80 хил. долара.
Разбира се, има известно обяснение за тази смешна цена, тъй като фирмата има дългове и е разбираемо да се продаде по-евтино, ако, разбира се, купувачът изплати тези дългове.
След сключване на сделката Вашият предшественик Александър Божков я оцени високо и обяви, че са създадени условия за успешното развитие на "Дунавска коприна".
Какво е положението във фирмата днес, близо две години след приватизацията? Води се дело за обявяване на фирмата в несъстоятелност от един от кредиторите - "Булгарлизинг". Съдия-изпълнител описва имуществото заради неизплатени задължения към "Топлофикация". Фирмата работи с 10 до 15 на сто от своя капацитет. За 1999 г. например са произведени по-малко от 400 хил. м тъкани, докато преди приватизацията производството е около 3 млн. метра.
Вие може да смятате, господин заместник министър-председател, и тук не става въпрос за намаление с проценти, а близо 8 пъти. Персоналът е намален от 471 човека на 358 към 30 септември т.г., въпреки че от изявление на собствениците пред медиите зная, че обещаваха до края на 2000 г. да назначат нови 120 работници.
Реалните работни заплати са намалели с 30 на сто спрямо 1998 г., като сега средната е 128 лева, въпреки обещанието на собственика да ги увеличи с 30-40 на сто за две години. Към 1 ноември работниците не са получили своите заплати за м. април. От седем месеца те получават само по 50-60 лева аванс на месец. Сигурно се досещате, че не се плащат и осигуровките им и данъците към държавата.
Хората протестираха, каниха Желязко Христов, писаха и до Вас, и до министър-председателя, но сякаш никой не иска да ги чуе.
За себе си се опитвам да изясня причините за това състояние. Вярно е, че с управлението си предизвикахте стагнация на българското производство, въпреки отчетите на вашата статистика за постоянен ръст на брутния вътрешен продукт.
Вярно е, че бяха извършени много политически глупости, за да изгубим източните пазари.И Вие споменахте за това. Но и това не може да е причина, тъй като "Дунавска коприна" и преди, и сега изнася само за страни от Европейския съюз.
Нищо особено не се е случило и на международния текстилен пазар, никакви форсмажорни обстоятелства, както понякога се изразявате Вие, които да обяснят сегашното състояние на тази фирма.
Стигнах до извода, че неизпълнението на ангажиментите в приватизационния договор от страна на новия собственик "Мюлер и синове" е причина за тежкото състояние на фирмата.
Затова искам, господин заместник министър-председател, да отговорите на моето питане: какви ангажименти е поел купувачът на "Дунавска коприна" АД, Русе, по договора за приватизация и как те се изпълняват? Ако има нарушения, какви реални санкции са наложени на купувача? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вашият извод в края на експозето Ви е правилен. Проблемът е в ангажиментите, които купувачът е поел по приватизационния договор и не ги е изпълнил. Договорът за приватизационната продажба на "Дунавска коприна" е бил сключен в края на 1998 г. между Агенцията за приватизация и "Мюлер и синове", Германия. Тук господин Божков няма нищо общо, тъй като това е сделка на Агенцията за приватизация, не е на Министерството на индустрията.
ГЛАС ОТ ДЛ: Той имаше общо с всичко, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ:  Според клаузите на договора купувачът се задължава да осигури в качеството си на мажоритарен акционер в капитала на дружеството изплащането на задълженията към основните кредитори в размера им, който е бил установен към края на 1998 г.

Тези задължения са, както следва:
Първо, към "Булгарлизинг", както Вие казахте, със срок на уреждане три години от прехвърлянето на собствеността върху акциите. Този срок изтича на 17 декември 2001 г.
Второ, към Министерството на финансите за преоформените в държавен дълг стари кредити в срок от 45 дни от прехвърлянето на собствеността. В този срок купувачът не е представил необходимите документи. Даден е допълнителен срок, в който е представен, депозиран в Министерството на финансите нов погасителен план.
Освен това купувачът се е задължил да осигури уреждането на всички правно валидни изискуеми и непогасени задължения към края на 1998 г. в тримесечен срок, първо, към "Тексимбанк", като в Агенцията за приватизация са представени в указания по договора срок необходимите документи за изплащане на задълженията към "Тексимбанк" - този ангажимент е изпълнен, второ, за уреждане на задължението към "Топлофикация". В необходимия срок е подписано споразумение от 16 юни 1999 г.
По силата на договора за приватизация купувачът се е задължил да запази мажоритарното си участие в капитала на дружеството, да не продава или прехвърля акциите, придобити съгласно приватизационния договор, както и да не прехвърля правата и задълженията, които произтичат от договора на трето лице за срок от три години след прехвърляне на собствеността върху акциите, без да е получил преди това писмено съгласие от страна на Агенцията за приватизация.
За същия срок купувачът се е задължил също така да не извършва и да не допуска извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството, чиято стойност надхвърля 20% от балансовата стойност за съответната счетоводна година, освен ако пак получи предварително писмено съгласие от страна на Агенцията за приватизация. Към момента Агенцията за приватизация не е давала такова съгласие.
Купувачът също е задължен да извърши в дружеството инвестиции в размер на 1 млн. и 500 хил. германски марки, както следва: за 1999 г. - 500 хил. марки; за 2000 г. - 500 хил. марки; за 2001 г. - 500 хил. марки.
От представения отчет за 1999 г. е ясно, че има изпълнение на инвестиционната програма в размер едва на около 12 хил. марки. За това неизпълнение с писмо от 21 август т.г. е начислена неустойка в размер на 244 хил. марки, която съгласно договора представлява 50% от неизпълнените ангажименти на купувача по отношение на инвестициите.
Купувачът е поел и задължение за поддържане в дружеството на средносписъчна численост на персонала за 1999 г., 2000 г. и 2001 г., както следва: 571 работни места - за 1999 г.; 591 работни места - за 2000 г.; и за следващата година - 601 работни места. За периода 1999 г. са отчетени 440 работни места средносписъчна численост на персонала. За неизпълнението от 131 работни места с писмо от 21 август т.г. е начислена неустойка в размер на 483 507 лева. Тази неустойка съгласно договора представлява 150% от средната работна заплата за страната за всяка договорена, но неосигурена бройка от средносписъчната численост на персонала за съответния отчетен период.
Срокът за доброволно плащане на неустойките изтече през октомври. На 16 октомври т.г. купувачът не е заплатил дължимите суми в определения срок и Агенцията за приватизация вече е предприела действия за защита на правата си по съдебен ред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин заместник министър-председател, Вие току-що казахте какви санкции е наложила Агенцията за приватизация. Това са малко случаи, когато се предприемат такива. Но много добре знаете, че никой няма да плати тези санкции.
По отношение на инвестициите - знаете ли, това е такъв смешен начин да се излъже държавата, когато се внасят няколко стари компютъра и три стари машини, като най-новата от тях е произведена през 1968 г. И всъщност сега трябва да се види как тия санкции трябва да доведат до промяна на ситуацията във фирмата.
Вие не обърнахте особено внимание на плащането по зунк - милион и 800 хил. долара. Въпреки че е разсрочено от датата на приватизация, нито лев не влиза повече в държавата. Ами нали държавата трябва да си защити интереса! Аз не знам кой как защитава държавния интерес в случая! И нека това бъде първият ми уточняващ въпрос: кой представлява държавния дял във фирма "Дунавска коприна"?
И все пак, освен наложените санкции, които никой няма да плати, аз искам да разбера от Вас, господин заместник министър-председател, какви реални мерки ще бъдат предприети. Защото нали се досещате, че ако не бъдат предприети сега тези реални мерки, след това ще трябва да отговаряте, както отговаряхте за "Финтекс" - Габрово: аз вече нищо не мога да направя, тя, работата, вече е свършила, вървя си по законовите изисквания.
Затова искам и работниците да чуят какво ще направите Вие като заместник министър-председател, за да не бъде ликвидирана фирма "Дунавска коприна" и да последва съдбата на много други фирми? Вие виждате, че трябва да отговаряте вече на въпроси, като отговорите са от рода на: ние, държавата, представителят на държавата, който представлява и собствеността и е сключил приватизационните договори, не може да предприема никакви мерки. Това ми е вторият уточняващ въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Иванов, Агенцията за приватизация е сключила сделката. Винаги ще отговарям по един и същи начин, когато става въпрос за финансовото състояние на едно предприятие, което е приватизирано, и винаги този отговор ще бъде: спазват се изискванията на законите в страната. Друго от мен не може да очаквате, не може да очаквате от нито един министър в този кабинет.
Агенцията за приватизация също се придържа към своите ангажименти в договора за приватизация. Тя не може да направи нищо друго, освен, ако не получи неустойките в срок, да заведе дело. Такива са правилата на пазарната икономика. В противен случай някой трябва да взима решение и по изключение - погазвайки закона, да предприема други силови действия. Това просто не се връзва с правилата на пазарната икономика и не очаквайте, докато съм министър, да изменя начина си на отговор. Само така, както е предписано в закона. Само така. Никакви действия Министерството на икономиката не може да предприеме в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Иванов, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин заместник министър-председател, не заемайте позата на страничен наблюдател, когато става въпрос за съдбата на българска фирма, защото схемата е толкова ясна. Един чужд инвеститор приватизира без пари хубаво българско предприятие. В складовете му има стока за 1 млн. и 600 хил. марки. Той я изнася в Германия на себе си. Две години от тогава не е платил нито лев по тази сделка. Продължава да произвежда по малко не защото няма пазар и няма поръчки, а защото не иска да извади от собствените си пари за оборотни средства. Изнася новото производство също за себе си на цени под себестойността на произведената продукция. А това не ви ли е достатъчно? Разберете, че това е най-чистата форма на източване на българско предприятие! И Вие ми говорите как нищо не можете да предприемете в една такава обстановка! Аз мисля, че това е просто безотговорно отношение към тази съдба. От самолет се вижда, че "Мюлер и синове" нито ще инвестират, нито ще увеличат работните места. Вие сами признавате. Какво Ви трябва още, за да развалите една приватизационна сделка? Чакате да достигнат до онова ниво нещата, когато вече всичко ще бъде безвъзвратно. И след като изтече договорът, те по свое решение или по искане на кредитора обявяват фалит, съответно разпродажба и 250 работника на улицата. Това е резултатът. И Вие ми обяснявате как законовите положения не Ви позволяват да вземете някакви мерки.
А по отношение на представителя на държавата в "Дунавска коприна", на което не отговорихте, ще Ви помогна малко. Вие там сте изпратил видния деятел на СДС госпожа Свободка Стефанова. (Оживление и шум в блока на ДЛ.) Тя може да не разбира нещо от производство на коприна, обаче е сигурно, че приносът й за победата на демокрацията е огромен. Благодаря. (Провиквания в блока на ДЛ: "Браво!". Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Преминаваме към отговор на актуални въпроси и питания към министъра на земеделието и горите господин Венцислав Върбанов.
Първият актуален въпрос е от народния представител Росица Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Въпроса, който си позволих да задам на министъра на земеделието и горите, е свързан с пораженията, които бяха нанесени от сушата на българските земеделски производители и пожарите, които възникнаха през това лято на 2000 г. Аз, разбира се, знам, че отговор на този въпрос, който поставих, всички български граждани и всички ние очаквахме много по-рано, но поради възприетата процедура редът на този въпрос дойде в днешния ден. Независимо от това, аз мисля, че ние имаме какво да кажем на българските граждани по поставените от мен въпроси, защото наистина това лято беше изключително тежко за земеделските производители. Много от видовете земеделски растения, от земеделската реколта бяха силно поразени и това затрудни нашите земеделски производители.
Аз бях провокирана да задам този въпрос от личните си впечатления, които имах при срещи с хората от моя избирателен район, в които срещи те очертаха своите притеснения, своята загриженост за това как биха могли след едно такова тежко лято да се справят с проблемите, които възникват пред тях през предстоящата зима.
Затова, господин министър, аз си позволявам да Ви задавам този въпрос, като много Ви моля да направите пълен преглед на всички решения, които сте взели - ако сте взели такива, и в каква посока са насочени средства за компенсиране на загубите на земеделските производители в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! През лятото на тази година нашата страна беше засегната от нехарактерно затопляне на климата, придружено с незначителни по количество паднали валежи. Тези аномалии предизвикаха по-ранното узряване на есенните култури с около 10-15 дни, но това не повлия съществено върху добива и качеството на получената продукция. Пролетните земеделски култури обаче се повлияха негативно в развитието си, особено в периода на вегетацията.
Вследствие на влошените агрометеорологични условия и за преодоляване на негативните последици от тях, Министерството на земеделието и горите издаде Заповед РД № 09760 от 10 юли 2000 г. и допълнение към същата за безплатно ползване на гравитачно подаваната вода и намаляване на цената с 50 на сто от себестойността на помпената. Този облекчен режим беше в сила до 31 август 2000 г. Във връзка с това Министерският съвет взе Решение № 568 от 3 август 2000 г., министърът на финансите на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет да осигури необходимите допълнителни средства в размер на 7,2 млн. лв. за ликвидиране на последиците в селското стопанство, причинени от продължителното засушаване и за провеждане на превантивна дейност за намаляване на по-нататъшните загуби. Тези средства бяха предоставени на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, която чрез министъра на земеделието и горите осигури финансирането.
Както вече изясних и в други мои отговори, от пожарите бяха засегнати 432 хил. дка горски площи. Още през месец август беше извършено преразпределение на бюджета на Националното управление по горите, като бяха насочени средства за почистване на опожарените площи, събиране на семена и за производство на фиданки. Изготвих предложение до министъра на финансите за разрешаване ползването на преходния остатък от закритата извънбюджетна сметка на Национален фонд "Българска гора" с цел стартиране на програма за възстановяване на горите върху опожарените площи. Освен това бе подписано споразумение за сътрудничество между Министерството на земеделието и горите и КНСБ за реализиране на национална програма за заетост на групи с неравностойно положение на пазара на труда, които ще участват в дейностите по възстановяването на горите. Уточнени са с министъра на труда и социалната политика условията за осигуряване на приоритетно финансиране на тази програма.
Във връзка с това на основание чл. 28 от Закона за устройството на държавния бюджет в Постановление на Министерския съвет № 206 от 3 октомври се възложи на министъра на финансите да предостави допълнителни средства от държавния бюджет в размер на 19 млн. 477 хил. 148 лв. Министерството на труда и социалната политика съвместно с Министерството на земеделието и горите и Министерство на околната среда и водите подготвят в момента национална програма за увеличаване на заетостта чрез разкриване на работни места в дейности за преодоляване последиците от горските пожари. Програмата ще стартира до края на този месец.
На свое заседание Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет взе решение Министерството на земеделието и горите и Министерството на външните работи да подготвят искане за оказване на международна помощ за компенсиране на щетите в размер на 18 млн. лв.
На заседание от 18 август 2000 г. комисията препоръча на Министерството на земеделието и горите чрез Държавен фонд "Земеделие" да предприеме мерки за компенсиране на щетите в земеделието. Във връзка с това за тези земеделски производители, ползвали краткосрочни кредитни линии за подпомагане на засяването и отглеждането на царевица и слънчоглед от реколта 2000 г. и пряко засегнати от бедствената обстановка в страната управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" одобри следните облекчения: при издължаване на земеделския производител в срок 20 декември 2000 г. - сумата на задължението се намалява с 20 на сто; кредитополучатели, които не могат да се издължат до края на 2000 г., могат да подпишат анекс за издължаване до 20 декември 2001 г. с 3-годишна лихва.
Облекченията не се отнасят за поражения, нанесени от пожари, тъй като съгласно изискванията за предоставяне на целеви финансови линии, земеделските производители, ползващи средства от фонда, е требвало да застраховат посевите - обект на кредитиране, в полза на Държавен фонд "Земеделие" и срещу риска "Пожар на корен". За тези площи, пострадали от пожарите, на земеделските производители е било изплатено застрахователно обезщетение и кредитополучателите ще трябва да възстановят на фонда от обезщетението до размера на получената по договор сума без лихвата.
Тук е моментът още веднъж да подчертаем, че няма нанесени значителни щети от пожарите върху селскостопанската продукция. Чрез намаляване сумата на задълженията с 20 на сто, земеделският производител би могъл да закупи определен вид семена, торове, препарати и фуражи, необходими за производството на растителна и животинска продукция. Прецизирани са потребностите от фураж по видове и категории животни, на базата на което е актуализиран и фуражният баланс на страната. Независимо от пораженията, нанесени от сушата, необходимото количество зърно е осигурено.
За допълване на белтъчния баланс се очаква да се получат 10 хил. тона соев шрот като помощ от САЩ. Първият транш от 5 хил. тона вече се получи и е реализиран на Софийската стокова борса. Получените средства от неговата реализация по волята на дарителя ще бъдат насочени предимно за безвъзмездно подпомагане на частните земеделски производители.
Обсъжда се предложение за залесяване с черничеви насаждения с цел стимулиране развитието на бубарството в най-засегнатите от пожарите райони.
Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" на заседанието си на 8 септември отпусна целева субсидия в размер на 3 млн. и 65 хил. лв. за животновъдство. Средствата са разпределени, както следва: за подпомагане издръжката на ценни породи животни и птици от националния генофонд; за подпомагане на контролираната елитна част на популацията; за еднократно подпомагане на развъдната дейност. Част от субсидията - 80 на сто, ще се използва за закупуване на фуражи и фуражни компоненти, 20 на сто - за саниране на обекти, профилактика, лечение на животните и селекционна дейност. По този начин ще бъдат субсидирани и част от животновъдите в засегнатите от пожарите и от сушата райони.
Обсъжда се и възможността за отпускане на целева субсидия в размер на 1 млн. и 500 хил. лв. за подпомагане издръжката на обекти, касаещи растениевъдството, насочена предимно за маточни бази, разсадници и поддръжка на генофонда.
Уважаема госпожо Тоткова, позволих си да отговоря подробно на Вашия въпрос, тъй като не искам да има никакво съмнение относно факта, че правителството е предприело напълно и навременно адекватни мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора, който дадохте на моя актуален въпрос. Аз искрено се надявам, че тези средства ще достигнат до българските земеделски производители навреме, точно тогава, когато те имат нужда от тях.
Но тъй като Вие казахте, че има отделени 3 млн. лв. с решение на Управителния съвет на Фонд "Земеделие", доколкото си спомням, през м. септември за подпомагане отглеждането на ценни и специални видове породи животни и птици, аз бих искала, господин министър, да Ви направя едно предложение и Вие да помислите заедно с Вашия екип какви възможности и законови форми могат да се използват, за да реализирате това мое предложение.
Аз съм изключително обезпокоена от това как хората от високопланинските селища в Родопите ще отглеждат своите лични домашни животни, особено тези хора, които нямат доходи или пък разчитат единствено и само на социално подпомагане, което е достъпно за тях. И аз специално държа да отбележа това, че независимо, че тези села се намират високо в планината, службите за социално подпомагане извършват необходимото, за да могат социалните помощи да достигат до тях. Но искам, господин министър, да помислите по този въпрос, защото знам, че тези хора могат да разчитат най-много на своето лично животновъдно стопанство, което имат в своите дворове. И това е много голям шанс за тях те да прекарат една спокойна зима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, аз Ви благодаря за препоръките. Искам да внеса само малко яснота. Въпросните 3 млн. и 50 хил. лв. са за поддръжка на националния генофонд. Те са за елитните животни. Срокът за подаване на документите изтече вчера и тъй като все още има неизправни животновъди, ние удължихме срока до края на месеца.
А по въпроса за подпомагане като цяло на животновъдите ние предвиждаме да бъдат използвани средствата, които се набират в момента от разпродажбата на американската помощ, а именно соевия шрот и ориза, и се надяваме, че там ще бъдат акумулирани около 3 млн. долара, които средства ще бъдат предоставени през зимата за подпомагане на животновъдите, като активно ще бъдат включени и представителите на животновъдните асоциации при разпределяне на тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народните представители Росица Тоткова и Орфей Дуевски.
Госпожо Тоткова, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който зададохме с господин Дуевски към Вас, е свързан отново със сушата през това лято, но ние изрично го отделихме в отделен въпрос, защото той е свързан с пораженията, които нанесе лятото върху реколтата на тютюна. Специално отделихме този въпрос, защото в Благоевградския район голяма част от хората, които живеят там, изкарват своите доходи с отглеждане на тютюн, който има изключително високи качества и доколкото знам, е много високо ценен като съставна част от произвежданите продукти от тютюна. Тези поражения, които бяха нанесени от сушата, засегнаха особено много площите, които не са поливни. Аз искам да спомена някои от населените места и аз съжалявам, че го няма тук един мой колега, за да му кажа истинските имена на тези населени места, а това са такива села като Ваклиново, такива села като Долно Дряново, такива села като Вълкосел и други в община Сатовча, в община Гърмен и в община Белица. В тези населени места поради това, че тютюнът се отглежда на неполивни площи, поражденията наистина бяха изключително сериозни. Голяма част от хората, които произвеждаха тютюна, първо, освен че разчитат на тези доходи, второ, те са сключили договори със съответните фирми или в Благоевград, "Булгартабак" и други такива фирми, и имат получени такива суми, което изключително много ги обезпокои за това как те биха покрили своите задължения.
Междувременно възникна и още един въпрос и той е свързан с това, че една част от тютюнопроизводителите са били регистрирани в бюрата по труда като безработни и вероятно по моя преценка и от опита, който аз имам, считам напълно за основателно това, че те са се регистрирали като такива, независимо че са влезли в регистъра на земеделските производители, защото са засели 1 дка тютюн. Този въпрос, уважаеми господин министър, искам да отправя към Вас сега и заедно с министъра на труда и социалната политика, с който вече сме водили такива разговори, да можем да намерим решение. Защото, от една страна, имаме тежко и неблагоприятно лято, което доведе до понижаване на реколтата и понижаване на качеството й. От друга страна, тютюнът, както е известно на всички, не се отглежда от едно лице, а това е задължение на цялото семейство. И аз по никакъв начин не бих могла да мисля, че 20 лв. месечно е доход за хора, които са заети. Благодаря. Надявам се, че след малко ще имам въможност да изразя своето отношение към Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова, господин Дуевски! Дирекция "Земеделие" към Министерството на земеделието и горите направи проучване по области за състоянието на площите, засадени с тютюн, и очаквания среден добив от декар вследствие на продължителното засушаване. Проучването показа, че в повечето области състоянието на площите, засадени с тютюн, е добро. По-големи поражения имаше в Смолянска област, в някои райони на Кърджалийска и Благоевградска област, където тютюнът се отглежда на неполивни площи. В тези райони на страната се очаква добивите да бъдат с около 20-30 на сто по-ниски от предходната година.
На основание Решение № 568 от 3 август 2000 г. на Министерския съвет за отпускане на допълнителни средства за ликвидиране последствията, причинени от продължителното засушаване, аз издадох съответните заповеди за ползването на води с плащане на 50 на сто от себестойността, подавани от помпените станции, както вече казах, и безплатно, когато водата е гравитачна. По този начин навреме бяха подпомогнати тютюнопроизводителите за преодоляване на последиците от продължителното засушаване. Тези облекчения се отразиха особено добре на производителите на тютюн "Вержиния", благодарение на което се запазиха в значителна степен и добивите от тези тютюни от декар.
В тази връзка общо за намаляване щетите от сушата бяха отпуснати и изразходвани средства в размер на 7 млн. 200 хил. лв. По същата причина ние предложихме и Министерският съвет прие Решение № 525 за увеличаване на сумата за премиране от 15 на 21 млн. лв. Тоест в отрасъла ще влязат още 6 млн. лв. вповече от предвиденото в план-сметката на Фонд "Тютюн".
По въпроса, който Вие поставихте за регистрацията на безработните в смисъл, че когато те са регистрирани като земеделски производители, нямат право да се регистрират в общинските бюра за социално подпомагане, аз напълно приемам вашата препоръка и смятам, че точно сега е моментът да се отразят съответните законодателни промени и наистина да се даде възможност на хората, когато те нямат възможност да отглеждат големи площи, когато наистина това са едни допълнителни приходи към техния семеен бюджет, да могат да ползват и помощите, които държавата дава за подпомагане на социално-слабите семейства. Така че ще подкрепя тази идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Тоткова, имате право на 2-минутна реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да благодаря на господин министъра за това, че той прие да търсим решение на този изключително важен въпрос, защото от страна на Министерството на труда и социалната политика има изразена позиция, че те ще се включат в търсене на такива възможности. Господин министър, благодаря Ви от името на всички тютюнопроизводители в нашия избирателен район и аз се надявам, че ...
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): От името на кърджалийските тютюнопроизводители не можеш да благодариш!
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз приемам забележката на колегата, тъй като поставих въпроса от името на избирателите от Благоевградски избирателен район, но това е само една инициатива. Това, което ние ще намерим като решение, ще бъде валидно за всички хора в нашата страна. И аз мисля, че и тютюнопроизводителите от Кърджали ще имат възможността да благодарят, ако ние намерим доброто решение.
Искам само да помоля господин министъра да организираме такава среща още до края на тази седмица, защото хората очакват с нетърпение нашето решение. И мисля, че те разчитат на нашата добра воля и заслужават справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз приемам предложението Ви, госпожо Тоткова. И за да успокоим малко духовете, смятам, че когато се говори по един толкова сложен въпрос, а именно подпомагането на българските тютюнопроизводители, не бива да ги делим на тютюнопроизводители от една област или от друга област или тютюнопроизводители на едни типове тютюни и други.
Така че в момента заедно с новия експертен съвет ние разработваме една цялостна нова методика, нов подход при определянето на изкупните цени на тютюните, а също така ще потърсим и възможности да премираме тютюните през тазгодишната реколта. Но понеже следващият въпрос е за премиите, аз не искам да го изчерпвам сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Орфей Дуевски за актуален въпрос към министър Върбанов относно премиите за тютюнопроизводителите.
Имате думата, господин Дуевски.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днес може би ще имаме възможност да дадем по-задълбочени отговори на въпроси, свързани с производството и реализацията на тютюна в България. Предпоставка за това е връзката между трите въпроса, които в момента вървят.
Тютюнопроизводството в България, уважаеми господин министър и колеги, изживява труден момент. Има осезателно отдръпване на земеделските производители, занимаващи се с тази земеделска култура, свързано с обективни причини. Но аз искам да задам един въпрос, свързан с намеренията на правителството и на Вашето министерство по отношение на премирането на тютюнопроизводителите. В Постановление № 525 на Министерския съвет от 21 юли 2000 г. в т. 4 е посочена сумата от 5 млн. лв. за премиране на тютюнопроизводителите. В моята приемна постъпват запитвания дали ще се реализира посоченото решение и в какви срокове. Някои общини и землища имат горчив опит от премирането на реколта 1999 г. По този въпрос при мен има постъпили писмени жалби от Разложка община, село Бачево, и община Гърмен, Долно Дряново, за неизплатени премии от реколта 1999 г.
Голямата суша тази година нанесе щети на тютюнопроизводителите и реалният добив на реколта 2000 г. ще бъде около 80-100 кг на декар. Считам, че изясняването на правилата за изкупуването на тютюна от реколта 2000 г., целевата парична подкрепа и премиите ще внесе известно спокойствие сред тютюнопроизводителите. Надявам се на Вашия коректен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Върбанов за отговор в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дуевски! Аз Ви благодаря за това, че ми давате възможност да разгледаме един много важен за тютюнопроизводителите въпрос. Както знаете, със Закона за държавния бюджет за 2000 г. и Постановление № 15 на Министерския съвет от 15 февруари 2000 г. за неговото изпълнение, в разходите за субсидии на консолидирана основа за премиране на тютюна реколта 1999 г. са утвърдени 15 млн. лв. Разходването на тези средства е заложено в одобрения бюджет на фонд "Тютюн" за 2000 г.
При реализирането на тази възможност възникна проблем, свързан с общата сума за премиите. Всички предложения, изпратени до министъра на земеделието и горите и председателя на Управителния съвет на фонд "Тютюн" значително надхвърляха - с 8-10 млн. лв., заложените в бюджета на фонд "Тютюн" средства от 15 млн. лв. С т. 3 на Постановление № 525 на Министерския съвет от 21 юли 2000 г. се възложи на министъра на земеделието и горите да осигури по бюджета на фонд "Тютюн" за 2000 г. по § 43 от този бюджет субсидии за нефинансови предприятия средства в размер на 16 млн. лв. за премиране на реколтата от 1999 г.
В изпълнение на горното решение, фонд "Тютюн" събра и обработи необходимата информация и по банков път извърши разплащането със самите тютюнопроизводители.
С т. 4 на Постановление № 525 на Министерския съвет от 21 юли 2000 г., пак с цел премиране за реколта 1999 г. се възлага на министъра на финансите да разреши ползването през четвъртото тримесечие на 2000 г. на 5 млн. лв. от остатъка на преобразувания към 31 декември 1999 г. фонд "Тютюн", при условие че параметрите на изпълнението на държавния бюджет за 2000 г. дават възможност за това.
Господин Дуевски, Министерството на земеделието и горите писмено поиска становище от министъра на финансите относно възможността горецитираната т. 4 от решението да бъде изпълнена в срок до 31 октомври 2000 г. За наше удовлетворение Министерството на финансите след направените разчети одобри използването на сумите по т. 4 от решението на Министерския съвет.
На заседание на Управителния съвет на фонд "Тютюн" се взе решение за разпределянето на тези премии. Искам да Ви уверя, че в изпълнение на това решение към 13 ноември 2000 г. изпълнителният директор на фонд "Тютюн" нареди изплащане на премиите по сметка на всеки регистриран тютюнопроизводител от съответната община по банков път. Нещо повече, ще бъдат премирани и още около 8000 тютюнопроизводители, които не са били регистрирани по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, при условие че извършат надлежна регистрация и кметовете на съответните общини издадат заповед за това.
Искам също да Ви призная, че съм малко обезпокоен от подхода на самите тютюнопроизводители към въпросите, които са толкова важни за тях. Имам предвид това, че на основание чл. 19, ал. 6 от Закона за тютюна и тютюневите изделия е създаден експертен съвет за развитие на тютюнопроизводството. На същия е възложено да прави предложения до Управителния съвет на фонд "Тютюн" относно квотите, сортовата структура, селекцията на нови сортове тютюни, минимални изкупни цени и премии на тютюнопроизводителите, както и по стратегията за развитието на тютюнопроизводството. Тютюнопроизводителите участват в този съвет и аз очаквам активизиране на неговата дейност. Експертният съвет проведе вече своето първо заседание, от което стана ясно, че в този си състав той не е в състояние да изпълнява възложените му функции. Това наложи да проведем продължителни консултации с всички заинтересувани страни и да определим нов състав, в който основната роля поверяваме на представителите на водещите научни звена и на представителите на тютюнопроизводителите. Очаквам тази мярка да доведе до резултати, касаещи превантивните действия на фонда по целевата парична подкрепа, премиите за произведен и изкупен тютюн, методиката за формиране на минималните изкупни цени. От друга страна, очакваме експертният съвет да формира и разработи окончателно стратегията за развитие на тютюнопроизводството в България, което представлява и основна негова задача съгласно закона.
С това смятам, че изчерпих Вашия въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дуевски, имате право на реплика.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор. Той беше достатъчно подробен и считам, че наистина ще внесе известно успокоение сред тютюнопроизводителите в България.
Имам една молба към Вас: да проверим една информация, която получих, не съм убеден в нейната достоверност, разбира се, става въпрос за облагането на тези 5 млн. лв., които са отпуснати за премиране на тютюнопроизводителите с данък добавена стойност. Ако това е вярно, нека да предприемем необходимите действия, за да го предотвратим.
Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Отказвате.
Актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Кръстьо Трендафилов към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов относно земеразделителния план в село Хайредин, област Враца.
Давам думата на народния представител Иван Борисов да развие въпроса.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Нашият актуален въпрос е относно допуснати грешки в земеразделителния план на село Хайредин, област Враца.
Уважаеми господин Върбанов, несъгласието си от раздаването на земеделски имоти в местността "Долно ливаде" собствениците от село Хайредин, област Враца са изразили с жалба до Вас с вх. № 373 от 9 август 2000 г. Техните съображения са многобройни, аз ще посоча само две от тях.
Първо, това са земеделски земи, притежавани от местни фамилии в строго определени райони на местността. Те са парцелирани с кадастрален план още, забележете, през 1933 г.
Второ. Почвените и теренни условия в местността "Долно ливаде" са много разнообразни - има стари каменни кариери, има и пясъчни и чакълови наноси от р. Огоста. Разнообразен е и начинът на ползване - ниви, ливади, гори. Всичко това не позволява разместването на собствениците по терена. С решение на Общинската поземлена комисия тази местност беше обявена за възстановяване в стари реални граници, за което има възможност. През пролетта на 1993 г. собствениците на имоти в тази местност бяха въведени в предварителен въвод на основание на признатите им земи на база на кадастъра от 1933 г. и картния материал от този кадастър. Естествено, възражения от собствениците няма, тъй като всички попадат в имотите, които са притежавали до 1950 г. С новия план за земеразделяне изцяло се нарушава разполагането на имотите на терена. Всички собственици очакваха, че ще бъдат настанени там, където вече са. Собствениците са получили тези имоти и вече осем години ги обработват. Те са в пълно съответствие със Закона за земята и Правилника за неговото приложение.
Господин Върбанов, считаме, че жалбата на собствениците на земеделски земи в местността "Долно ливаде" в землището на село Хайредин е основателна. Вярваме, че Вие ще вземете под внимание техните напълно законни искания и имотите им ще бъдат възстановени там, където са били десетки години.
Нашият актуален въпрос е: ще се намеси ли Министерството на земеделието и горите да се преработи планът за земеразделяне за местността "Долно ливаде" в с. Хайредин, като се ползва кадастърът от 1933 г. и картният материал към него?
Господин министър, аз бях само преди около два часа в Хайредин. Позволете ми да Ви връча и жалбата на собствениците на земеделски земи в землището на община Хайредин. Най-добронамерено те са изразили своите проблеми и очакват от Вас намеса с оглед отстраняване на тези жестоки несправедливости, които са установени с последното решение на Поземлената комисия. Позволете ми да Ви връча тяхната жалба. Благодаря ви. (Народният представител Иван Борисов Цонев връчва жалбата на министър Върбанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители ! Уважаеми господа Борисов и Трендафилов, може би сте запознати с факта, че е извършено анкетиране, на което са присъствали 81% от собствениците. Анкетата е извършена въз основа на комасационния план за землището на с. Хайредин, изработен през 1935 г. и кадастрален план от 1933 г. за некомасираната част от землището, за която и вие споменавате във вашето питане. Не би могло тези планове да се използват за възстановяване собствеността във възстановими стари реални граници, тъй като от 1933 г., респективно от 1935 г. до 1950 г., има движение на собствеността и движение на собствениците, за които са подадени заявления и те са различни от тези, които фигурират в разписния лист. Освен това върху част от землището има изградена и хидромелиоративна мрежа.
При подаване на документите са прилагани данъчни и клетвени декларации, документите за влизане в ТКЗС, делбени протоколи и други. В над 90% от случаите за един кадастрален номер са приети по няколко заявления за собственици, несъответстващи на старите по разписния лист към кадастралния план. Ще ви дам само един пример с кадастрален № 3002, за който има подадени заявления за 14 различни собственика. Същото се отнася и за некомасираната част от землището, в която попада и местността "Долно ливаде", за която конкретно ме питате във въпроса. Тази местност представлява само около 2% от земеделската земя на землището в с. Хайредин.
Съгласен съм с Вас, че почвените условия във въпросната местност "Долно ливаде" са много разнообразни, както и начина на трайното им ползване, но само като земеделска земя. Там никога не са съществували каменни кариери. Разполагам с писмо за това, подписано от Поземлената комисия. Не знам откъде имате данни за решение на Поземлената комисия, с което тази местност да е обявена за възстановяване в стари реални граници. Такова документално решение Поземлената комисия няма. Има протокол под № 10 от 8 юни 1992 г., от който е видно, че въпрос по какъв начин да се възстанови земята на територията на община Хайредин е бил подложен за обсъждане и за решение на разширено заседание на Поземлената комисия. Със същия протокол е документирано изказването на инициатора на първата колективна жалба господин Гено Лазаров, тогава член на Поземлена комисия - Хайредин, в което той аргументирано предлага за землището на село Хайредин да се изготви план за земеразделяне. През пролетта на 1993 г. наистина е направен временен въвод за тази местност. Вие добре знаете, че временният въвод се извършва тогава, когато предстои възстановяването на собствеността с план. Този въвод се извършва с цел до изработването на плана да не се допусне пустеене на земеделските земи. Затова са въведени предимно собствениците, които живеят в селото и по обясними причини възражения тогава изобщо не е имало. Още повече, че размерът на временния въвод не е съобразен с признатото количество земя.
Искам да кажа, че от няколко заявителя най-често само един ползва земята и то местен жител. Затова законодателят е разпоредил след влизането в сила на плана за земеразделяне да се прекратява и временният въвод.
Уважаеми господин Борисов, обръщам се към Вас, защото Вие сте присъствал и днес в Хайредин. Искам да Ви уведомя, че по повод сигналите за наличие на данни за извършени нарушения от бившия председател на Поземлената комисия съм се обърнал и към Районната прокуратура в град Козлодуй с молба за образуване на предварително производство. Вие като народен представител, надявам се ще се съгласите с мен, че абсолютно необходимо е да се спазват законите на страната. Искам да кажа, че е недопустимо да се налагат ултиматуми и неподкрепени със законови основания намерения за социално напрежение и т.н. Само на базата на проведеното събрание и изразеното там недоволство, аз не мога в момента да заявя пред вас, че ще променя плана за земеразделяне. Но мога да се ангажирам още веднъж да изпратя там проверка. Но подчертавам, че тази проверка не може да удовлетвори претенциите на собствениците, а просто трябва още веднъж да докаже има ли или няма някакво нарушение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кръстьо Трендафилов - право на реплика, две минути.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, положението с плана в Хайредин наистина е неприятно от гледна точка на това, че това е селище, в което са запазени абсолютно всички документи - данъчни, емлячни регистри, комасационен план, разписен лист. Абсолютно всичко. Имаха проблеми със съседните селища и всичко това е решено. Нещата в Златията са решени сравнително добре. Тук става дума за 700 дка, които, наистина трябва да се отиде - аз Ви благодаря за това, че Вие изпратихте комисия, но тя стигна до Поземлената комисия и не се срещна с хората. И заради това молбата ми е: първо, изтегляме втория въпрос, защото той беше за работата на Поземлената комисия и Вие там сте взели мерки - сменен е председателят на комисията. Това е разумно решение, то трябваше да стане далеч по-рано.
Но сега, отново Ви моля: пратете човек да отиде, даже ръководителят на фирмата по земеразделяне - Чемширов, с някой представител на министерството. Мисля, че въпросите там са решими с хората, които живеят на село. Тъй като тук става дума за земята, която е край Огоста и където са водните градини на хората, и те са особено чувствителни. Затова отново моля, и завършвам моята реплика с това, надявам се, Вие ще изпратите човек да отиде на място да се срещне с хората. Нещата са решими и могат да завършат по този начин благоприятно за всички. Разбира се, вероятно недоволни ще има, но нека те бъдат достатъчно малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър? - Отказвате се от правото си на дуплика.
Актуален въпрос от народните представители Георги Божинов, Кръстьо Трендафилов и Иван Борисов към министър Върбанов.
Кой от народните представители ще зададе актуалният въпрос? - Народният представител Георги Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, преди да задам своя въпрос, едно процедурно уточнение. Тримата народни представители от Врачанска област имахме още един въпрос към министъра за проблемите на Хайредин, но при тази негова готовност да се отзове на искането на народните представители, го оттегляме. Дванадесетия поред въпрос няма да го задаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте дванадесетия по ред въпрос ли?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да.
Уважаеми господин министър, нашият актуален въпрос към Вас относно проблемите на земеразделянето в Криводол на пръв поглед престава да бъде актуален след Вашата решителна намеса и уволнението на един от главните виновници за проблемите на хората - председателя на поземлената комисия. Затова ние и хората Ви благодарим.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Така трябва.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така трябва, разбира се.
Какво пишем ние в началото на своя въпрос, за да се върна към това, което остана. Ние Ви пишем, че Вие и Вашите заместници сте много добре запознати с този проблем, че многократно сте се занимавали с него, че нееднократно сте отговаряли на питания на народни представител, на жалби на хора, които са били разочаровани. Проблемът е в това, че са останали проблеми и противоречия, които новият председател, дори да е много добър професионалист, ще има нужда от методическата помощ на ваши експерти от министерството. Защото най-острите проблеми са породени от това, че са анулирани преписки на правоимащи. Знаете, че само с едно решение на 103 човека са анулирани преписките. Значи хората си имат земята, имат си правата, имат си документите, анулират им преписката, отиват в съда, печелят делото, връщат се в комисията и при наличие на земя и документи им казват: ама сега вече земята е раздадена, ето ви бонове. Ама боновете са по 10 стотинки. И тази земя, която е хранила семейството, с компенсаторните записи вече става по-малко от една заплата.
Затова нашата молба е и тук да бъдете така отзивчив, както в предишния случай, с назначаването на компетентен председател на комисията да му помогнете. Хората от общината твърдят, че имате експерт, който е запознат в детайли с техните жалби, натоварили сте го да ги анализира и да Ви докладва и ако можете него да изпратите, ще облекчите много проблема на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Върбанов
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Искам да Ви уверя, че новият председател ще получи пълна методическа помощ от страна на министерството, а и социалното напрежение, което беше породено от бившия председател, ще бъде овладяно.
Смятам, че ако има допуснати грешки, те могат да бъдат поправени. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата народната представителка Мария Брайнова да развие своя актуален въпрос.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Моят актуален въпрос е свързан с плана за земеразделяне в град Дългопол, област Варна.
Господин министър, в приемната ми в град Варна многократно са идвали представители на Инициативния комитет от град Дългопол. Те се оплакват от това, че преработката на плана за земеразделяне се забавя.
Ще си позволя малко по-подробно да обясня създалата се ситуация в град Дългопол.
С Ваша Заповед № РД 46-118 от 8 февруари 2000 г. Вие разпореждате пълна преработка на плана за земеразделяне на град Дългопол. Фирмата-изпълнител "Деметра" ООД - град Шумен, поема извършването на преработката за нейна сметка. От 21 април 2000 г. с подписан протокол в т. 7 за коригирания план за земеразделяне се поставя срок да бъде готов до 8 юни 2000 г. Но въпреки това все още жителите на Дългопол нямат коригиран план. В Инициативния комитет на града са се подписали около 700 човека. Забавянето преработката на плана създава известно социално напрежение.
Ето защо аз Ви питам: кога ще бъде готов коригираният план за земеразделяне на град Дългопол и какво е направено до този момент за намаляване на създалото се напрежение, породено от неуредици при извършване на земеразделянето?
Уважаеми господин Върбанов, аз искам да Ви уверя, че жителите на град Дългопол очакват с нетърпение Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата министърът на земеделието и горите господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Брайнова! Както и Вие изложихте във Вашия въпрос, с моя заповед беше разпоредена пълна преработка на плана за земеразделяне на град Дългопол. Действително се доказаха нарушения при процедурата по възстановяване собствеността върху земеделските земи. Например, при наличие на емлячен регистър и опис-декларации, неправилно са използвани като доказателствен материал клетвени декларации. Използвани са също така и опис-декларации за влизане в ТКЗС, в които е посочена само общата площ, а не са уточнени имотите, попадащи в застроените територии като стопански дворове, конезавод и др.
Всичко това породи социалното напрежение в Дългопол. За краен срок на преработката беше предвиден месец юни 2000 г. Инициативният комитет обаче отправи неколкократни искания за удължаване срока за анкетиране, с които ние се съобразихме. Междувременно се проведоха и срещи с представители на областната управа за отпускане на средства за изработване на парцеларните планове за земите, попадащи в стопанските дворове. Изготвянето на такъв парцеларен план безспорно е свързано с възстановяване собствеността чрез план за земеразделяне, но това естествено доведе до забавяне и неспазване на посочения срок за изготвяне на коригирания план за земеразделяне.
Тук е мястото да благодаря на областния управител на област Варна за оказаното съдействие за разрешаването на проблемите в община Дългопол.
На последната среща, проведена на 27 септември 2000 г. при областния управител, в присъствието на представител на Инициативния комитет от поземлената комисия и фирмата-изпълнител е определен краен срок за изработване на коригирания план 20 декември 2000 г., като фирмата-изпълнител е поела ангажимента да изготви и парцеларните планове на стопанските дворове в град Дългопол.
По този начин смятам, че са удовлетворени в максимална степен исканията на гражданите, представлявани от Инициативния комитет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата за реплика, ако желае, госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Аз Ви благодаря за отговора, господин министър, и се надявам, че наистина този срок, както е предвиден - 20 декември 2000 г. - този път ще бъде спазен и най-после след 8 години община Дългопол ще има план за земеразделяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Калчо Чукаров да развие своя актуален въпрос.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос вече не е актуален, защото той беше зададен преди повече от 20 дни, когато беше формулиран по един начин, но въпреки това може да се приеме като питане, което заслужава един отговор, и то ясен и точен.
В пленарната зала на Народното събрание прозвучаха както песимистични прогнози под формата на декларации по въпроса на есенната сеитба, така и въпроси по отношение на подготовката на тази кампания. Декларациите бяха внесени от Парламентарната група на Евролевицата, като последната беше от 12 октомври, в която се казваше, че групата на Евролевицата е загрижена за бездействието на управленците за осигуряване на продоволствието и от социалното напрежение, което би се породило. Цитира се, че тази сеитбена кампания ще се провали.
Подобна бе и тяхната декларация от 30 юни, в която също така прогнозираха, че има нарушение на зърнено-фуражния баланс, което обаче впоследствие не се оказа вярно.
Искам да отбележа, че тази година за първи път сеитбата бе обезпечена 80 на сто с качествен материал. От Държавен фонд "Земеделие" бе осигурена финансова линия за субсидия за семена за семепроизводство и за семена за посев. Също така бе осигурена и целева финансова линия за изкуствен тор за пшеница, царевица и слънчоглед за реколта 2001 г.
Всички тези факти някак вяло се отразяваха в медиите, но много нашироко се коментираха от тях какви ли не небивалици и целенасочени изказвания на наши колеги.
Като народен представител от регион, известен като житницата на България, аз съм силно заинтересован от Вашата информация и считам, че е добре да завършим темата за есенната сеитба, тъй като тя приключи.
И така, въпросът ми е: господин Върбанов, с оглед приключването на есенната сеитба, моля да отговорите с какви темпове протече тазгодишната кампания и какви са окончателните данни относно декарите, засети с пшеница и ечемик за цялата страна, и в частност като народен представител от Добруджа - в Добрички регион? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата министърът на земеделието и горите господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукаров! Темата за есенната сеитба винаги е актуална, така че аз с удоволствие ще Ви отговоря на поставения въпрос.
Сеитбата протече според очакванията ни, а именно тя приключи в рамките на оптималния технологичен срок, който беше до края на м. октомври. Това мое твърдение се подкрепя от следните факти: първо, още към 15 септември 2000 г. завърши подготовката на наличната техника, която се използва за есенна сеитба, и искам да подчертая, че около 10 на сто от тази техника е нова - закупена през последните години, като бяха осигурени и достатъчно количество резервни части за есенната кампания.
Тази година за първи път сеитбата беше обезпечена с класен посевен материал на над 80 на сто от посевите. Предвид на благоприятната за производителите търговия със зърно от новата реколта по прогноза на Министерство на земеделието и горите през есента на 2000 г. се очаква площите, засети с есенници, да са над 14 млн. и 500 хил. дка, в това число с пшеница - около 12 млн. дка, с ечемик - около 2 млн. и 300 хил. дка.
Ако диференцираме данните, се оказва, че само в житницата на България - Добруджа, са засети с 20 на сто повече, в сравнение с предходната година. Към 31.10.2000 г. по данни на областните дирекции "Земеделие и гори" е извършена предсеитбена подготовка на близо 14 млн. и 600 хил. дка, което представлява увеличение с 44 на сто, спрямо същия период от предходната година. Извършена беше дълбока оран на 8 млн. дка, което е с 55 на сто от същия период за 1999 г. До момента са засети общо около 14 млн. и 500 хил. дка с есенници. Навсякъде се зася при по-добра почвоподготовка, с качествени семена, в оптималния срок. Пак ще подчертая, че практическата есенна кампания приключи в оптималните срокове, което създава предпоставка да очакваме и една добра реколта.
Опасенията на министерството са свързани главно с факта, че сушата продължава и следствие на това не всички посеви поникват равномерно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин председател, господин министър! Това, което ще кажа, няма да прозвучи като реплика, а по-скоро като призив да си отворят очите тези, които не са чули и не са чели, а медиите наистина да запомнят тези цифри и да не отправят упреци така, на вятъра, към тези, които наистина си вършат работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата народният представител Янаки Стоилов да развие своя актуален въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, съжалявам, че моят въпрос няма да бъде услужлив, като този на преждеговорившия колега, но той поставя един много остър проблем за стотици и, бих казал, хиляди хора.
В продължение на три години в землището на с. Голяма Желязна и на Държавно лесничейство - Борима, община Троян, в местността "Топля", където има карстов извор, се извършва масова сеч на вековна, високобонитетна букова гора.
Независимо че според лесоустройствения план сечта е определена като постепенна и санитарна, "Леспром" ЕАД - Троян, вече е изсякло над 250 дка гора, а се планира те да достигнат 650 дка.
Така преди да е влязъл в сила планът за възстановяване на собствеността върху горите, се ощетяват лицата, собственици на гори в този район. Освен това се застрашава съществуването на една природна забележителност. В резултат на тази сеч и на използването на тежки машини за разкрояване и превозване на дървесината, се отварят кари и пукнатини, при които при валежи мътните води проникват в извора и в каптажите за питейна вода.
Вече е констатирано силно влошаване на качеството на питейна вода и рисковете за природната среда и това е констатирано в протокол, който сигурно и Вие притежавате.
Съществува и опасност за намаляване на дебита, и дори за унищожаване на извора, от който се водоснабдява не само с. Голяма Желязна, но и други населени места, в това число и цялата Угърчинска община.
Най-после едногодишните настойчиви искания на местния инициативен комитет за опазване на околната среда, на кметовете на селища от района и особено на тези на с. Голяма Желязна и на община Троян, бяха чути и поне частично в края на октомври т.г. сечта по разпореждане на органите към Вашето министерство временно е спряна - до 31 януари 2001 г.
Сега се очаква органите на Министерството на околната среда и водите да изготвят обективна оценка за влиянието на сечта върху околната среда. От Вас се очаква да вземете мерки да се зачетат интересите на собствениците на гори, които иначе ще ги получат, след като бъдат изсечени. От Вас се очаква също да упражните контрол и да санкционирате лицата, допуснали и извършили голата сеч. Никое управление преди Вашето, искам да отбележа, още от турско време, и по-късно - в българско, не си е позволявало да посегне на вековната букова гора в района на една природна забележителност и във водосборна зона. Надявам се, че тези сериозни проблеми, които се отнасят и до запазване на определени природни забележителности, и до водоснабдяването, и до интересите на собствениците на гори, ще предизвикат Вашата решителна намеса и затова искам да Ви попитам ще осъществите ли необходимия контрол, който Ви възлагат нормативните актове, за да спре масовата сеч в района на природната забележителност "Топля" и да се гарантира качеството на питейната вода от този извор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! По повод на Вашия актуален въпрос разпоредих проверка, която установи следното: на територията на Държавно лесничейство - Борима, в землището на с. Голяма Желязна се намира местността "Топля" с голям карстов извор. Част от местността, на площ от 9 дка, е определена за природна забележителност със Заповед № 1119 от 30.06.1972 г. на тогавашното Министерство на горите и опазване на природната среда. Границите на природната забележителност съвпадат с обособената санитаро-охранителна зона - пояс "А". През 1986 г. е обособен и пояс "Б" с площ от 707 дка.
Сечите, извършвани на територията на Държавно лесничейство - Борима, и конкретно в насаждението, предмет на актуалния Ви въпрос, определен под № 44, подотдел "Е" не попадат в границите на санитаро-охранителната зона. За обекта няма подадени заявления и взети решения за възстановяване на собствеността на земи и гори от горския фонд. Повтарям, че няма такива заявления.
Научнообоснованият торомс на сеч, това е възрастта, на която зрелият дървостой трябва да бъде отсечен окончателно. За буковите гори варира от 100 до 140 години. Въпросната вековна гора е на 150-годишна възраст и попада в категорията на престарелите дървостои.
През 1997 г. с изготвения лесоустройствен проект е установено влошено състояние на гората, като в над 30 на сто от нея има повреди от снеголоми, гнилотии и суховърши. В същото време са констатирани и много добри възобновителни процеси под престарелите дървета. На 40 на сто от площта е разположен подраст от двегодишни млади букови фиданки и на още 40 на сто - на по-стара - 15-годишна букова генерация. Началният подраст е с височина от 20 сантиметра до 2 метра и се нуждае от освобождаване на престарелите дървета, за да укрепне и да се създадат условия за развитие на бъдещата млада гора.
Лесоустройственият проект предвижда да се изведе възобновителна сеч, която да отсече 50 на сто от наличния стар дървостой. С тази сеч се цели да се постигне естествено възобновяване на гората и на мястото на престарялото насаждение да се създаде ново чрез използване на естествения възобновителен потенциал на месторастенето.
Трябва да отбележим, че в санитарно-охранителните зони, в поясите "Б" и "В", съгласно действащата Наредба № 2 от 1 август 1998 г. за обособяване на санитарно-охранителни зони около водоизточниците, също се предвижда извършване на лесотехнически и лесовъдски мероприятия, включително и на сечи. Интензивността и начинът на извеждане на сечите се съобразяват с условията и функциите, които изпълняват тези територии. Въпреки че насаждението, в което е предвидено извеждане на въпросната сеч, не попада във вододайната зона, към момента временно сечта е спряна, както и Вие казахте.

Искам да Ви уведомя, уважаеми господин Стоилов, че сечта е извършена съгласно предвижданията в лесоустройствения проект, който е съгласуван с Министерство на околната среда и водите и с община Троян. Така че аз не мога да потърся отговорност на хората, които са изпълнявали тази сеч.
Не мога да взема отношение относно влошаване качеството на питейната водя, тъй като нямам съответните компетенции в тази насока. Мога да си позволя да предложа за в бъдеще да се извърши експертна оценка за необходимостта от разширяване на територията на санитарно-охранителната зона в района и при доказана такава необходимост да се предприемат действия за обособяването им съгласно Наредба № 3 на Министерство на околната среда и водите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата за реплика, ако желае, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър, благодаря. Аз искам да започна своя отговор от финала на казаното от Вас. Смятам, че точно там трябва да бъдат насочени усилията - да се направи оценка от компетентните органи, от Министерство на околната среда и водите и ако се потвърдят досегашните констатации, да се направи обосновано предложение за разширяване на санитарно-охранителната зона, тъй като това, което в момента е отбелязано, е твърде малко, за да могат наистина да бъдат защитени качествата на водата и на самия природен обект.
Но аз искам да обърна внимание на едно разминаване между нас по фактическите обстоятелства за това, че в определени участъци е осъществена гола сеч. Такава по лесоустройствения план не се предвижда, но на местността тя съществува. Аз затова призовавам да се направи контрол, тъй като аз бях там и хората, които живеят там, са го констатирали, за да се преодолеят интересите на тези, които извършват дейността. Освен това самото навършване на определена възраст от гората според мен, без да съм специалист, не е достатъчно основание тя да бъде поголовно изсичана, тъй като тези дървета имат и много по-дълъг живот. И такива примери могат да бъдат дадени не само на територията на България.
Затова аз призовавам именно в тези две насоки да се работи в сегашния отсрочен период за осъществяване на плана - да се разширят границите на защитената територия и много по-внимателно да се извършват там лесоустройствени работи, защото иначе в хората ще остане съмнение, че тук надделяват икономически интереси.
Аз съм виждал и хората са очевидци каква дървесина се изнася и че преобладаващата част от нея съвсем не е с влошени качества и къде тя се продава. И не искам да остават подозрения, че вашият заместник господин Станчев проявява такава пасивност заради това, че неговият брат заместник-изпълнителен директор на фирмата, която извършва тези дейности. Иначе хората се питат дали демокрацията и пазарната икономика са само параван за користни интереси и злоупотреба с власт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Бих се радвал Вие със своите действия да преодолеете такива съмнения и да бъдат защитени както собствениците, така и природните забележителности и водоснабдяването на села от две различни общини. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Той все пак е брат, не братовчед!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Стоилов, аз също бих желал да се разсеят всякакви съмнения, ако има такива. Така че ще бъде направена проверка за начина, по който е била извършена сечта.
А по отношение да бъдат защитени интересите на хората, предвид недопускането да бъдат влошени качествата на питейната вода, смятам, че ние не се различаваме в нашите мнения. Така че след като се произнеснат експертите от Министерството на околната среда и водите ние ще се съобразим с тяхното становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има още един актуален въпрос от господин Янаки Стоилов към министър Върбанов.
Имате думата да го зададете и развиете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър, повод за моя въпрос, за този втори въпрос към Вас стана срещата ми с жители на село Славяни, община Ловеч през лятото на тази година.
Окончателният земеразделителен план не удовлетворява голяма част от собствениците на земеделски земи по следните основни причини. На повече от 100 лица значителна част от земята не е възстановена. На много хора не са възстановени лозята в района на землището. Редица собственици с признати права в течение на няколко години не са въведени във владение от общинската поземлена комисия. Землищните граници, което е специфичното в този случай сред другите подобни и многобройни, между селата Славяни, Баховица и Слатина не са точно възстановени, което води до значително намаляване на площта на земеделската земя в село Славяни. Същевременно в село Славяни, за разлика от много други села, няма разминаване между общото количество на земеделската земя, от една страна, и заявените от собствениците земи за възстановяване, от друга.
Следователно, наличната земя позволява до голяма степен да се отговори на исканията на засегнатите хора. Проблемът е, че сега признатата общинска собственост преди се е намирала в далеч по-широки землищни граници, тоест нейният относителен дял, съпоставен с останалите земи, е бил доста по-малък от сегашния. Това налага или да се коригират частично плановете и на трите споменати села, което може да създаде нови проблеми и конфликти и е по-трудна задача, или да се извърши съответно намаляване на общинската земя, за да се задоволят в по-голяма степен правата на съответните собственици. Иначе не би се отстранила една явна фактическа грешка, която ощетява много хора. Повече от 70 от тях са се подписали в искане и до Вас, господин министър, което след малко ще Ви предоставя.
Затова моят въпрос е: ще разпоредите ли да се извърши частична промяна на плана за земеразделяне на село Славяни, за да получат собствениците полагащата им се земеделска земя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз Ви благодаря, че ми дадохте подписката на недоволните собственици от село Славяни, но ще Ви помоля много внимателно да чуете моя отговор.
Проектопланът за земеразделянето в село Славяни е обнародван в "Държавен вестник", бр. 9 от 27 януари 1995 г. Коригираният план е обявен в "Държавен вестник" ,бр. 34 от 14 април също 1995 г. Въводът във владение е обявен в "Държавен вестник", бр. 61 от 7 юли 1995 г. и е извършен още през същата година.
Нарочно акцентирам върху годината, в която е приключил целият процес на земеразделяне в село Славяни. И аз просто се учудвам от факта, че с Вашия актуален въпрос Вие се възмущавате от нередности, извършени по времето, когато премиер беше Жан Виденов, а министър на земеделието - Чичибаба. Недопустимо е просто след пет години, когато вече имаме реални собственици, Вие да искате сега преработка на плана за земеразделяне. Ясно е, че са изтекли всички срокове, при които може да бъде извършена преработката по искане на заинтересованите лица. И аз не мога да поема тук ангажимент от трибуната на Народното събрание, че ще правя комисия, която да преразгледа плана за земеразделяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър, не мога да бъда доволен от Вашия отговор по една проста причина. Аз неведнъж съм казвал, че тук заставам почти винаги, за да изразя интересите, очакванията на десетки, стотици или хиляди хора. Вярно е, че случаят е много остарял, но изглежда, сега се е намерил народен представител в този регион, който да откликне на категоричните искания на тези хора, независимо че планът за земеразделяне е влязъл отдавна, тъй като аз съм народен представител от 1997 г. и този въпрос е поставян пред мен неколкократно. Самият аз съм се опитвал, за да улесня и Вашето министерство, да правя някакъв подбор на случаите. И само там, където съм видял, че има поне няколко десетки или даже няколко стотин души, които продължават да изразяват обосновано недоволство, единствено тогава съм си позволявал да поставям тук въпроси, а не да задавам въпроси, които примерно засягат само едно лице. Тогава съм предпочитал те да дойдат по друг ред и да не занимаваме аудиторията и цялата национална публика.

Казвам ви, че особеното в този случай е, че общинската земя, която е призната, днес е вместена в едни много по-тесни землищни граници. Тоест, това е една явна фактическа грешка, защото едно е вие да имате, примерно, 5000 дка землище, в което 1000 дка е общинската земя, и друго е в двойно по-малка земя тя да бъде вместена. Тогава се получава едно намаляване на общия размер на възстановяемата земя на отделните собственици.
Затова моето искане е Вие да разпоредите на съответните лица да проучат възможностите поне в рамките частично на тази общинска земя да бъде извършено такова преразпределение, което да бъде съразмерно между възстановяването на общинската собственост и собствеността на отделните собственици. Тоест, земя в рамките на землището съществува и аз предполагам, че самата община няма да възрази на такъв подход, ако се намери подобно компромисно решение. Точно към това Ви призовавам и мисля, че такъв ангажимент можете да поемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Стоилов, Вие сам разбирате, че общината като собственик има същите права, както и всички останали собственици. Аз не съм много сигурен, ако тръгнем с един такъв подход, дали ще има успех това наше начинание изобщо.
В същото време още веднъж искам да подчертая, че всички срокове са изтекли и единственият начин, който законът предвижда, е да се тръгне по съдебен ред и да се търси някаква промяна в плана за земеразделяне. (Неразбираема реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
Въпросът с междуселищните граници, който Вие също споменахте - знаете, че през 1991 и 1992 г. кметовете на населените места подписаха междуселищните граници. Всъщност поземлените комисии са работили в една очертана рамка именно в тези граници, които са подписани от кметовете. Сега, след като са изминали вече 5 години при реален въвод, предполагам, че там вече има извършени и разпоредителни сделки.
Това нещо, което Вие желаете, е много трудно. Аз не искам да си помислите, че не желая да си направя труда да направя проверката. Но не съм сигурен и не мога да поема ангажимента, че резултатите от тази проверка ще бъдат това, което Вие искате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата народният представител Методи Андреев да развие своето питане към министър Върбанов.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Тази година родното лозарство беше поставено на изпитание. Изключително добрата реколта от винено грозде на много места остана неизкупена, а там, където беше изкупена, това стана при унизителни за лозарите условия. Ние като управляващи трябва да си направим час по-скоро съответните изводи и да вземем навременни адекватни мерки, за да се избегне по-нататъшното задълбочаване на кризата в лозаро-винарския отрасъл, защото липсата на правила на пазара на винено грозде може да доведе до сериозни конфликти между лозари и винари, а от това ще пострада целият отрасъл.
Похвални са усилията, които Вашето министерство във Ваше лице години наред полага за регулиране на пазара на зърното. Там вече имате сериозни успехи. Пазарът е балансиран, а отношенията между зърнопроизводители, търговци на зърно и потребители са ясни. Вече е гарантиран зърненият и хлебният баланс, а цените се определят от пазарните условия, като техният ръст удовлетворява всички от веригата производител до потребител.
За съжаление, не можем да се похвалим със същите успехи в лозаро-винарската промишленост. Това до голяма степен се дължи на факта, че за първи път тази година новоприетият Закон за виното реално влезе в действие. Не бива да се подценява и липсата на опит у лозарите и винарите реално да отчитат особеностите на пазара и да работят в условията на новия Закон за виното и спиртните напитки. Всичко това обаче не ни освобождава от отговорност като управляващи и ние сме длъжни да предложим стратегия за развитието на лозаро-винарския отрасъл. Затова приемете това питане като добронамерен опит от моя страна за ускоряване създаването на такава стратегия, която Вашето министерство и Националната лозаро-винарска камара трябва час по-скоро да подготвят.
Ето и моят въпрос: господин министър, похвални са условията, създадени от фонд "Земеделие" за отпускане на инвестиционни кредити, в частност и за лозарството. Гаранциите по тези кредити обаче са причината, поради която много лозари няма да могат да се възползват от тях. Ще бъде ли създаден и кога ще започне да действа така нареченият гаранционен фонд, който да поеме част от обезпеченията по кредитите на фонд "Земеделие"? Не смятате ли, че тазгодишната ситуация на пазара на виненото грозде се дължи на липсата на кредитна обезпеченост на винпромите? И ако е така, не е ли време да се помисли за създаването на кредитна линия към фонд "Земеделие", чрез която да се отпускат краткосрочни кредити на родните винари при облекчени условия, за да няма повече такива кризисни ситуации на пазара на винено грозде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев! Поставеният от Вас актуален въпрос е важен и аз съм доволен, че отговорът ми ще стане достояние на широката общественост, както и на народните представители.
Тази година реколтата от грозде се характеризира с отлични технологични показатели в резултат на благоприятните природни условия и е една добра база за производството на различни типове вина. Добивите за отделните райони варират от 400 до 500 кг от декар, а само за някои места в по-маломерни площи и масиви средният добив е около 200 кг от декар и гроздето е с по-ниско качество. Действително проблемите в повечето области, възникнали по време на гроздобера, са свързани с изкупуването на гроздето. Вие подробно описахте ситуацията в изложението на Вашето питане, така че аз няма да се спирам на тези подробности.
Искам обаче да акцентирам, че недоволството на лозарите тази година е породено от предлаганата за изкупуване по-ниска цена в сравнение с 1999 г. Обяснението на този факт е в големите количества нереализирани вина от грозде, закупено на висока цена и с ниски технологични качества от реколта 1999 г. Поради тази причина българските износители не успяха да реализират отпуснатите от Европейския съюз квоти за 1999 г. При квота около 56 млн. л са реализирани 47. Общият износ на наливни и бутилирани вина за 1999 г. е 87,6 млн. л, което е с 34 на сто по-малко спрямо 1998 г. До 1 юни 2000 г. износът възлиза на 37,3 млн. л, което е близо до нивото от предходната година. Трябва да се признае, че е намалял износът за страните от ОНД на пенливи и газирани вина, както и за японския пазар.
В последните години много активно на международния пазар на вина присъстват някои нетрадиционни износители - Чили, Аржентина, ЮАР. В тези държави средните добиви от грозде са високи - около 1000 - 1300 кг от декар. Произвежданото вино е с ниска себестойност и с много добри качества. Допълнително предимство им дава и агресивната маркетингова и рекламна кампания. Като следствие от острата конкуренция на международния пазар на вина, нашите производители и износители са принудени да намаляват цените на българските вина и често пъти са конкуренти и помежду си.
Опасенията на някои лица от бранша за неблагоприятно влияние от вноса на евтино грозде от съседни страни са неоснователни. През последните няколко години вносът на винено грозде е незначителен - около 300-400 т годишно. Той не може да повлияе върху изкупните цени на гроздето, произведено в нашата страна. По-съществен е вносът на наливни вина основно от Македония - 8,5 млн. л, но той е намалял с 55 на сто спрямо предходната година. Наливните вина от Македония се използват основно за копажите с нашите и се изнасят в бившите страни от Съветския съюз. Във връзка с това смятам, че една забрана за внос на грозде от съседни държави е крайна мярка и ще бъде в противоречие с наложената вече тенденция за свободна търговия в региона.
Влошеното поддържане на лозята през периода 1992-1998 г. и малкият брой лози на декар - около 250 броя, при използвания у нас начин на отглеждане доведоха до намаляване на добивите до 400-500 кг от декар. Влияние оказва и възрастовата структура на лозовите насаждения, от които 63 на сто са с изтекъл амортизационен срок и са извън активна плододаваща възраст. Създаването на високотехнологични лозови масиви и обновяването на старите ще понижи себестойността на продукцията и ще повиши конкурентоспособността на българските вина на външните пазари. Този процес се подпомага от Държавния фонд "Земеделие" чрез неговите програми.
Аз съм доволен, че Вие давате една висока оценка за програмите на Държавния фонд "Земеделие". Вие знаете, че към момента Държавният фонд "Земеделие" не гарантира в полза на търговските банки отпускане пряко от тях на кредити за земеделски производители за създаване на трайни насаждения, в това число и лозя. Това се дължи на нежеланието на банките да блокират собствен паричен ресурс за период от 10 години, както и поради невъзможността на земеделските производители да заплащат размера на лихвата при условията на търговските банки. Запознати сме с трудностите, които земеделските производители срещат при обезпечение на преференциалните инвестиционни кредити за създаване на трайни насаждения, в това число и на лозя.
Поради тази причина още през месец май Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" утвърди параметрите на финансова линия за пряко кредитиране и създаване на трайни насаждения с ресурс и риск за сметка на фонда, в това число и лозя.
По тази финансова линия се утвърждават инвестиционни проекти с минимален размер на инвестицията 150 хил. лв. и срок за погасяване до десет години, в това число гратисен период пет години. Размерът на кредита е до 70 на сто от размера на инвестицията при лихвен процент, равен на основния плюс три пункта надбавка. За обезпечаване на кредита се приемат дълготрайни материални активи, включително и земеделска земя, посадъчен материал, конструкции, покриващи минимум 1,3 пъти размера на кредита.
За мое огромно съжаление към момента Държавен фонд "Земеделие" не би могъл да кредитира изкупвателните организации. Финансовите средства на фонда се разходват съгласно законовите разпоредби за точно определени дейности, които са изрично изчерпателно изброени в закона.
В отговор на актуалния въпрос на господин Джолев в предишния парламентарен контрол аз обясних подробно защо тази година не могат да бъдат кредитирани изкупвателните организации, затова сега не искам да повтарям тези факти.
Други възможности за получаване на кредити от физически и юридически лица са предвидени в програмата САПАРД. Минималният размер на инвестициите в лозарския сектор са от 10 хил. евро, а максималният от 500 хил. евро. Във винарството тези суми са съответно 500 хил. евро и 1,5 млн. евро.
Чрез двустранното ни сътрудничество с Германия за 2001 г. започва проект за създаване на сертифициран лозов посадъчен материал. Изпълнителната агенция по лозята и виното и Националната лозаро-винарска камара ще бъдат подпомогнати по програма ФАР и с оборудване, обучение на кадри, консултации и специализанти на стойност около 2 млн. марки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата господин Методи Андреев да зададе два уточняващи въпроса, ако има.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Имам един уточняващ въпрос. Той касае преди всичко стратегията, която би трябвало да започне да се изработва с активното участие на Министерството на земеделието и горите и Националната лозаро-винарска камара, а именно за съвместна икономическа стратегия за премиране на качественото грозде, което трябва да стане с активното участие и на самите лозари по региони. Например, постановяване на базова цена за 21 на сто захарност и ръст на цената чрез премиране за всеки допълнителен процент захарност.
Въпросът ми е към господин министъра: Министерството на земеделието и горите ще активира ли създаването на една такава икономическа стратегия за развитието на лозаро-винарския бизнес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев! Като изход от създадените противоречия между лозари и винари аз виждам в провеждането на единна стриктна политика за контрол, която е регламентирана в Закона за виното и спиртните напитки. Това може да стане само с новосъздадените структури за организация и контрол, а именно Националната лозаро-винарска камара и браншовата организация, като браншова организация е Изпълнителната агенция по лозарството и виното като контролен държавен орган. След Нова година тези две институции ще функционират напълно и ще изпълняват задълженията си, така както тези задължения са регламентирани в закона. Подпомагането и контролът на тези две организации ще насърчи лозарите и винарите към създаването на нови лозя, спазването на технологичните процеси, ще стимулира подписването на предварителни договори и ще гарантира изкупуването на гроздето и то по цени, съобразени с интересите и на двете страни.
Необходима е по-добра координация, съвместна презентация, маркетинг и реклами на нашите вина на международните пазари.
Аз съм готов да инициирам и съвместна работна група с представители на Министерството на финансите, Националната лозаро-винарска камара и, разбира се, от Министерството на земеделието и горите. Защото е много важно да се разработи на вярна принципна основа стратегията за развитието на българското лозарство.
Ще използвам и възможността да апелирам към всички, които имат интерес за развитието на българското лозарство и винарство да бъдат по-активни и да окажат необходимото съдействие на Министерството на земеделието и горите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата господин Методи Андреев да изкаже отношението си към отговора.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Господин министър, аз съм удовлетворен от Вашия отговор, тъй като той показва едно задълбочено познаване на проблема. Освен това Вие показахте една ангажираност към проблемите на лозарите и винарите в България.
Затова от името на лозарите в моя регион аз Ви благодаря и също изразявам готовност при покана от Ваша страна аз като народен представител да се включа евентуално също в работната група, която евентуално би се занимавала с подготовката на тази стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Орфей Дуевски да развие своето питане към министър Венцислав Върбанов.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Върбанов, уважаеми колеги! Питането, което съм направил, е твърде деликатно. Упълномощен съм от името на кмета на община Петрич и от една група от 15 добросъвестни наематели на лозови масиви от община Петрич, собственост на община Петрич доскоро, да развия моето питане.
През 1992 г. по силата на перфектен договор с кметство Петрич много семейства, за да се изхранват, получиха лозови насаждения на земя от общинския поземлен фонд. Условията на договора са стриктно спазени и до момента. И с много труд и грижи тези наематели отглеждат своите лозя. За мнозина от тях това е единствено препитание.
Допреди известно време, когато лицето Петър Бръчков, заедно с бившия председател на поземлената комисия госпожа Спасунка Първанова, с една многоходова комбинация до момента успяват да отнемат лозята и да лишат семействата от средство за препитание, веднъж. По втори начин, да ощетят държавата заради тази заменка. И, трето, да ощетят общината, като възможност да отдава тези земи под наем или в един определен момент от време да получи добра цена за тях след продажба.
Господин Бръчков прибягва до следната комбинация. Решава да изкупи земя. Първо, възможностите на господин Бръчков да се оземли са две. Първо, да закупи земя. Вторият е да направи замяна на земеделски земи, съгласно чл. 36, т. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Първият начин, разбира се, е доста скъп. Господинът решава да прибегне до втория и с комбинация от няколко хода успява да се сдобие с тези лозя.
Липсва голяма площ земя от държавния поземлен фонд, която съгласно закона той може да замени. Но има общинска земя. Замяната обаче със земи от общинския поземлен фонд се извършва по решение на общинския съвет въз основа на предложение на поземлената комисия. Тази бариера не може да бъде преодоляна лесно, защото нито има мотивирано предложение на общинската поземлена комисия, нито има решение на общинския съвет.
Господин Бръчков започва да търси решение на този проблем и го намира чрез председателя на поземлената комисия госпожа Първанова. Тя актува земите от общинския поземлен фонд като земи от държавния поземлен фонд. И благодарение на това дългогодишните общински земи и лозя стават държавна собственост като земи от държавния поземлен фонд.
Господин Върбанов, тъй като аз лично Ви уважавам като министър и винаги съм държал на Вашата принципна позиция, Ви моля за Вашата намеса и този проблем с обществена значимост да намери едно разрешение с Ваша отмяна на заповедта от тази година и възстановяване собствеността върху трайните лозови насаждения на общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дуевски.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дуевски! Ако гледаме законосъобразността на действията на министерството, те са напълно в рамките на закона. Но тъй като Вашето питане предизвика извършването на една спешна проверка от страна на министерството, за най-голямо съжаление трябва да кажем днес, че бяха констатирани определени нарушения, извършени от председателката на Поземлената комисия и от лицензирания оценител, който е оценявал съответните земи.
Така че, отчитайки създалото се напрежение в град Петрич и по повод Вашето питане, с моя заповед от 20 ноември съм назначил комисия, която да провери на място състоянието на лозовия масив и в случай, че се докаже Вашето твърдение, че лозето е бракувано неправомерно, тъй като е в плодоотдаваща възраст, аз ще предприема всички мерки за разваляне на договора по законов ред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Имате право на два уточняващи въпроса.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да изразя отношение по отговора на министър Върбанов и да го уведомя, че всъщност с проверката, която е минала с участието на госпожа Боянова, госпожа Дамянова, господин Георги Атанасов, първите две - служителки на Министерството на земеделието, а последният - служител на отдел "Гори и земеделие" към областната управа в Благоевград, са констатирали наистина тези нарушения и аз не мога да разбера защо е необходима втора проверка по този случай. А случаят има, обаче, и развитие. В събота добросъвестните наематели на лозовите масиви направиха граждански протест. Въпросът беше разглеждан и на общинска сесия на Общинския съвет на град Петрич и затова считам, че Вашата намеса е крайно необходима и не е необходима повторна проверка.
Освен това сегашният собственик на лозовите масиви от събота е започнал да ги изкоренява или да ги изрязва. Така че се съмнявам в обективността на повторната проверка, която ще отиде на място и ще констатира някои от тези нарушения.
Аз искрено се надявам, че ще бъде потърсена отговорност от лицата, които са допринесли за тази несправедливост. Разбира се, държа на най-строга отговорност от тях и считам, че Министерството на земеделието и горите във Ваше лице ще успее да възстанови собствеността върху тези земи на община Петрич, която е явно ощетена от този акт, заради възможността в тези трудни моменти за общините тя да има реална собственост върху земи, от които да се ползва, било то под формата на отдаване под наем или тяхната продажба.
Благодаря Ви предварително за Вашата намеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дуевски.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Господин Дуевски, аз искам да Ви уверя, че ще има една много бърза и енергична намеса. Както знаете, ще бъде потърсена най-строга отговорност от всички, които са виновни. Вече председателката на Поземлената комисия е бивша председателка на Поземлената комисия, но тук ще бъде потърсена отговорност, при доказване на преднамерена вина, и на самите оценители, които са оценявали имотите.
Така че, смятам, че в най-кратки срокове просто ще бъдат предприети необходимите действия. Това го казвам и можете да бъдете уверен в това - както Вие, така и жителите на град Петрич. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов. С това приключихме неговите отговори.
Последното питане - от народните представители Георги Божинов, Христо Трендафилов и Иван Борисов - към него е оттеглено.
Преминаваме към отговори от министъра на транспорта и съобщенията господин Антони Славински.
Има думата народният представител господин Стефан Стоилов да развие своя актуален въпрос.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, в териториалното поделение на "Български пощи" - Перник, са уволнени и принудени да напуснат 58 служители. Към момента са вече някъде към 65. Макар и привикнали със систематичните чистки в държавния апарат през последните години, хората в Перник са изумени от това, което стана в пощите. Новият директор изгони професионалисти - хора с 15-20-годишен стаж, и назначи неподготвени и чужди на сектора хора, но близки и политически родствени на началника господин Гинев.
Многократните жалби до Вашето ведомство са оставени без внимание.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е:
Потърпевшите и обществеността в Перник очакват да чуят какво ще предприемете, за да защитите хората от допуснатия произвол на новия началник на "Български пощи" - Перник.
Ще приведа няколко факта на това, че наистина хора, които са в професията от десетилетие, са изгонени и на тяхно място се назначават всякакви - и сладкари, и медицински сестри.
Началникът на отдел "Човешки ресурси" с инженерно образование и следдипломна квалификация в Университета за национално и световно стопанство с над пет години трудов стаж в пощите е заменен със служител без никакъв трудов стаж в пощата, със средно образование.
Контрольор, със завършен Полувисш пощенски институт, е уволнен и е заменен с член на Демократическата партия. В момента е първи курс в Колежа по телекомуникации и пощи.
Началникът на РПС - Брезник, специалист със полувисше образование и впоследствие с висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство, е заменен със служител със завършен сладкарски техникум, който в момента учи в техникума.
Факти в изложението, което е изпратено до господин Кръстев, има няколко пъти повече от това, което аз съобщих.
По времето на управлението на новия директор загубите в пощите са се увеличили с над 100 хил. лева.
Съдът възстановява един след друг много от уволнените служители, тъй като няма законови основания за тяхното уволняване. Назначени са и получават прилични хонорари хора от София - и гинеколог, и счетоводителка, физиономиите на които много от персонала на пощите не познават. Възниква въпросът: защо от София, а не от Перник? Ами като че ли като е по-голямо разстоянието, по-лесно се скриват далаверите!
Господин министър, моля Ви, дайте отговор, който да убеди обществеността на Перник и потърпевшите, сред които има много синдикалисти, че наистина тези уволнения са в интерес на работата на пощите. Ако не може да дадете такъв отговор, остава изводът, че това са изцяло политически уволнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Антони Славински.

МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! През периода от 22 август до 24 август 2000 г. специално назначена комисия е извършила проверка в Териториално поделение "Български пощи" - Перник. Тематично проверката е включвала основни проблеми, свързани с организацията и контрола на работа в поделението, включително и правомерността на прекратените трудови договори.
Комисията е установила, че от 10 август 1998 г., датата на встъпване в длъжност на Тодор Динев, директор на "Български пощи" - Перник, до настоящия момент са прекратени трудови договори, както следва: първо, при придобито право на пенсия за изслужено време и старост са освободен 35 служители; поради прекратяване по взаимно съгласие на страните са освободени 22 служители; поради завръщане на замествано длъжностно лице са освободени 31 служители; и поради изтичане на договорения срок са освободени 20 служители. Междупрочем, нито един от служителите, освободени по гореизброените позиции, не е възразил писмено нито по административен, нито по съдебен път.
Поради липса на необходимото образование са освободени трима служители, а именно: поради непритежаване на необходимото образование през 1998 г. е освободен началник-отдел "Човешки ресурси", притежаващ висше образование инженер химик при изискващо се висше икономическо. Новоназначеният началник притежава висше икономическо образование. През 1999 г. е освободен началник-отдел "Сигурност", притежаващ средно образование при изискващо се висше. По негова молба и молба на регионалното ръководство на КТ "Подкрепа" заповедта е отменена и е преназначен като началник пощенска станция, впоследствие напуснал по негова молба. Настоящият началник на отдел "Сигурност" притежава необходимото висше образование и съответстваща квалификация.
През 2000 г. е освободен началник "Пощенска експлоатация" в Районна пощенска станция - Брезник. Освободената служителка притежава средно образование при необходимост за длъжността висше със специалност от Колежа по пощи и телекомуникации. Новоназначеният притежава изискваното образование.
Поради съкращаване на щата след спазване на законните процедури, изискващи се от Кодекса на труда, са освободени 7 служители при структурни промени и извършване на подбор и при спазени процедури по Кодекса на труда е освободен още един.
Дисциплинарно освободени при доказани нарушения на трудовото законодателство през 1998 г. са трима, през 1999 г. - трима, и през 2000 г. - един.
Това е картината на освободените служители. Както виждате, за всички от тях има съответните доводи.
Тъй като повдигнахте въпроса и за близки и политически родствени на директора, за сведение ще Ви съобщя, че единият от съкратените е председател на Демократическата партия в Перник и общински съветник от ОДС. Благодаря Ви за вниманието.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как ще съкращавате общински съветник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата, ако желае, господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Една голяма част от хората, които са уволнени, са викани и са предупреждавани и им е внушавано, че трябва да напуснат - във връзка с възраст, във връзка с професионален трудов стаж... И след това на тяхно място се назначават хора, които не отговарят на тези изисквания.
Второ, Вие казвате, че са уволнени и хора, които са членове на Демократическата партия. Това е бил някакъв кръгъл некадърник! Тъй като всъщност цялата пернишка общественост е свидетел на това как вие си създадохте партията чрез назначаване на хора в пощите. Това вестниците в Перник го коментират. И аз прочетох предостатъчно материали в това отношение. Ами ако се случи утре така, че тези хора бъдат освободени от пощата, вие няма да имате партия в Перник! Ще останете един човек и половина. Ама имайте предвид, политическият процес се развива в посока, която неизбежно ще издуха тези хора през следващата година. Така не се прави! Така не се прави политика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Питай за гинеколога.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, историята около гинеколога, на когото не са виждали очите голяма част от персонала, и парите, които получава нахалос, е наистина нещо скандално! Така е и със счетоводителката. Кой печели покрай тях? Може да не са чак толкова големи пари, но все пак се печели покрай тези назначени от София хора. Полицията на Перник с протокол е установила, че в гаража по времето, когато управлява този директор, са намерени крадени коли. Тоест, историята е пълна с неща, които компрометират това ръководство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Този човек трябва да бъде освободен. Назначете нов, който ще мисли за работата на пощата и няма да гони хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Стоилов!
Благодаря.
За дуплика има думата министърът на транспорта и съобщенията господин Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! Смятам, че много изчерпателно Ви отговорих причините, поради които са освободени хората. Всички те са съобразно установените норми или пък е свързано с тяхното образование.
Колкото до квалификациите Ви кой е кръгъл или правоъгълен, или идиот, това го оставям на Ваше...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Въпросът ми, господин министър, беше насочен към премиера Иван Костов, но беше върнат към Вас.
Всички знаем, че България преживя огромни загуби от ембаргото с войната в Югославия, корабоплаването по Дунава, суша и пожари изгориха половин България, което донесе също милиони загуби, над 100 хил. деца официално по статистика гладуват в България, над 1 млн. безработни има в тази малка държава, над 50 на сто съгласно статистиката живеят в бедност, по пазарите няма инсулин за толкова много болни, няма пари за инсулин, процесът на обучение на децата ще бъде съкратен, защото няма пари за топло и са принудени да бъдат във ваканция над един месец. И на този фон, уважаеми господин министър, новоизлюпените парвенюта на България харчат милиони. На Рожен за два дена бяха похарчени милиони. След това - екскурзия до Холивуд и Сидней. След това - екскурзия до Южна Америка - екзотика на госпожа Михайлова с аргумента да докара чужди инвеститори. Те бягат от 1000 км, ще дойдат от 20 хил. км! И то от страни, които бяха във валутен борд! И накрая - пътуването на съпругата на господин Соколов до Торонто също за сметка на българския народ.
И, уважаеми господин министър, тъй като Вие отговаряте за авиоотряда, моят въпрос е: моля да ми отговорите на тази беднотия на какво основание разходите по пътуването на форум "Българка" до Торонто и обратно са поети от бюджета на Авиоотряд 28, тоест от бюджета на народа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министърът на транспорта и съобщенията господин Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! В съответствие с Постановление на Министерския съвет № 212 от 29 ноември 1999 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на транспорта и съобщенията, изменен и допълнен с Постановление на Министерския съвет № 4 от 21 януари 2000 г., Авиоотряд 28 е юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на транспорта и съобщенията, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност. Основните функции и предмет на дейност на Авиоотряд 28 са обслужване и извършване на полети със специално предназначение по решение на държавните органи.

Във връзка с Вашия въпрос Ви информирам, че с писмо от 2 август 2000 г. от Дирекция "Протокол" на Народното събрание официално е заявен полет със самолет ТУ 154 на авиоотряд 28 до Торонто и обратно в периода от 12 до 16 октомври за реализирането на посещение на председателя на Народното събрание на Република България господин Йордан Соколов.
Министерството на транспорта и съобщенията, респективно авиоотряд 28, са изпълнили своите задължения по създаването на цялостната необходима организация и подготовка за успешното провеждане на заявения полет. Не е във функциите на Министерството на транспорта и съобщенията, респективно на отряд 28, да определя състава на делегацията, както и придружаващите лица. В редица случаи при такива полети летят журналисти, бизнесмени, изпълнители, състави в зависимост от програмата на визитата. Авиоотряд 28, чрез бюджетни средства, оформя полетите на председателя на Народното събрание, на президента и на министър-председателя.
Предвид обстоятелствата, както отбелязах по-горе, че авиоотряд 28 е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта и съобщенията, ежегодно се предвиждат и утвърждават необходимите бюджетни средства за организирането и осигуряването на въздушния превоз на държавните и правителствени делегации при официалните им визити в страната и в чужбина. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Има думата господин Бончев за реплика, ако желае.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Започвам от Вашата последна реплика, господин министър: "официални лица и делегации". Единственото официално лице в този самолет е бил само господин Соколов. Другите бяха от форум "Българка", който ръководи госпожа Соколова, певци, танцьори и т.н. Само преди няколко дни господин Соколов каза, че много българи са се разплакали. Да, но тези българи, които обичат България, да заповядат в България на концерт. И ако дадат само по 50 долара на година ще съберат милион и двеста. Тоест, можем да им пратим пет самолета за концерт. Защото един българин получава 50 долара на месец, а тези наши сънародници, които "плачат" за България, получават по 50 долара на ден. Цинизъм е, господин министър, когато е обявено, че пенсиите догодина ще се вдигнат със 7 лв., а вече инфлацията ги е изяла, че няма пари за увеличение на социалните помощи, няма пари за домове за сираци. Мизерия! Няма пари за домове за изоставени стари хора. И на тази картина Вие ще ми говорите за официална делегация.
И второ противоречие, господин министър, защото сме се превърнали на европейски и световни просяци. Просим пари за здравеопазване, за образование, за инфраструктура, а тази върхушка на България харчи като че ли са внуци и синове на Рокфелер. Тоест, пир по време на чума, господин министър. И аз искам да заявя от тази трибуна: абсолютно не съм съгласен с това, което отговорихте Вие. Вие просто скрихте истината, че за едно пътуване на съпругата на господин Соколов са похарчени маса пари, които българският народ отгладува. И аз не желая да бъда от тая политическа класа, когато утре ще дойдат идните поколения на България и да кажат: вие ограбихте и разпродадохте България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бончев! Ще се спра само на определението Ви: "пир по време на чума". Струва ми се, че всички, които Ви слушат, разбират много добре, че чумата е само във Вашите очи.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): А в очите на 100 хил. деца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Бончев!
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Колкото до пир, това е едно културно посещение, което е обърнато към българите в чужбина. Същите тези, които ги наричахте невъзвращенци и врагове на народа, те са част от българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински. (Неразбираема реплика от народния представител Веселин Бончев.)
Господин Бончев, втори път ще Ви направя бележка и трети път - знаете какво следва.
Има думата народният представител Методи Андреев да развие своя актуален въпрос.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! През м. декември 1998 г. в град Ереван, Армения, беше подписан Меморандум между министрите на транспорта на Република България, Република Армения и Грузия. В този меморандум тримата министри са обединили интересите на своите страни в 13 точки. Целта на подписания меморандум е да се създадат благоприятни икономически и политически условия за развитие и ефективно използване на транспортния коридор Армения - Грузия - България, който може да стане част от транспортния коридор Европа - Кавказ - Азия, наричан за краткост "ТРАСЕКА". В т. 3 на меморандума е записан един ангажимент, който задължава и трите страни да способстват за присъединяването и на Иран към коридора Армения - Грузия - България. Така този коридор ще осигури директен достъп на много страни от Европа и региона до Персийския залив.
От друга страна развитието на транспортния коридор № 8 по маршрута Дурас - Тирана - Скопие - Гюешево - София - Пловдив - Бургас може да получи още по-голямо значение, ако се свърже с коридора България - Грузия - Армения и през Иран се даде възможност за достъп до Персийския залив, а през Централна Азия да се възстанови така наречения "Път на коприната". По този начин България ще стане важен транспортен възел за страните от региона и Западна Европа. Това неминуемо ще влее свежи капитали в родната икономика и ще доведе до създаването на много нови работни места. Ето защо разработването на трансконтиненталната връзка на черноморските ни пристанища през Кавказ, Иран и страните от Персийския залив трябва да стане един постоянен приоритет на нашето правителство в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията и на Министерството на външните работи. За развитието на тази трансконтинентална връзка съществуват редица благоприятни предпоставки - изградени фериботни връзки с Грузия, включително и железопътни, модернизиращи се железопътни и шосейни връзки между Грузия, Армения и Иран, силна заинтересованост на споменатите страни от развитието на този транспортен коридор. Задържащ фактор на този етап е замразяването на жп връзката от няколко десетки километра между Армения и Иран, през територията на Нахичеван, поради съществуващото напрежение между Армения и Азербайджан. Но то е временно и е преодолимо.
Като се има предвид, от една страна, че значителна част на стокообмена на Иран с Европа преминава през територията на Турция и България и като се отчете, от друга страна, значително подобрилата се политическа обстановка в Югославия след падането на Милошевич, се вижда, че съществува реална възможност да бъде преодоляна забелязващата се напоследък тенденция за заобикаляне на България и пренасочване на ирански износ за Европа по други обходни маршрути. В този смисъл, като отчитам факта, че Вие, господин министър, сте съпредседател на Българо-иранската смесена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество и като такъв ще посетите следващия месец - Вие вече посетихте Иран, си позволявам да Ви задам следния актуален въпрос:
Какви конкретни стъпки смятате или направихте при посещението си в Иран, за възстановяване и разширяване на търговско-икономическите отношения с тази страна и по-конкретно какво смятате, че е необходимо да бъде направено, за да бъде привлечен Иран към транспортния коридор България - Грузия - Армения?
Как Вашето министерство работи за изпълнение на точките от подписания през м. декември 1998 г. меморандум между Република България, Република Армения и Грузия, и какви са конкретните стъпки, предприети в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има думата за отговор министърът на транспорта и съобщенията господин Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев! Идеята за създаването на транспортна връзка от Иран през териториите на Армения и Грузия през Черно море и през България за Европа не е нова. Нови са условията, възможностите и реалните предпоставки за осъществяването на тази идея. Правени са проучвания на експертно ниво, провеждани са срещи на четирите страни, на които е обсъждано трасето с неговите пропускателни възможности, общите принципи на тарифна политика и други. Транспортната връзка от Европа за Иран през България, Грузия и Армения е допълнение на основния коридор Европа - Кавказ - Азия. Тази връзка ще даде възможност за захранване на трасето с товаропотоци от Иран. Новите обеми товари, превозвани по трасето, ще повишат рентабилността на фериботните линии през Черно море. След достигане до пристанище Поти товарите се превозват до Иран по грузинските и арменските железопътни линии. Тези линии са с широко междурелсие и имат по-голям строителен габарит от европейския. По тази причина е предложено с ферибота да се превозват европейски, респективно ирански вагони, а в отсечката Поти - Джулфа, това е гранична гара с Иран, да се разработи комбиниран превоз вагон върху вагон. По този начин ще бъде осъществена директна връзка между европейските и иранските железници.
Като цяло очакванията са за увеличаване на транзита на стоки. Крайната цел е превръщането на България в привлекателна територия за международния транзит чрез максимално доближаване до европейските стандарти по отношение на транспортната инфраструктура, предлагането на услуги и прилагането на правни норми, съответстващи на европейските.
Информиран съм, че е започнало възстановяването на ж.п. линията от Техеран за Каспийските републики, която е широко междурелсие, построена през Втората световна война и частично разрушена по време на войната в Нагорни Карабах. Очаква се през 2005 г. да бъде завършено строителството на ж.п. тунел под Босфора на стойност милиард и половина долара. Това е проект от голямо значение за осъществяване на железопътната връзка Европа - Азия, проект, който ще доведе до многократно увеличаване на железопътния трафик през България.
През 2005 г. се очаква и завършване на двата най-големи железопътни обекта в нашата страна, които са разположени по маршрута на общоевропейския транспортен коридор 4 - строителството на комбиниран мост на р. Дунав между България и Румъния при Видин - Калафат, и реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив - Димитровград - Свиленград за скорост от 160 км в час.
Ще изброя накратко конкретните действия на нашето министерство за развитието на комбинирания транспорт между България и Иран през Грузия и Армения.
На 1.12.1999 г. министрите на транспорта на Република България и Република Армения подписват междуправителствена спогодба за международни комбинирани превози на товари. С Решение № 189 от 10 април 2000 г. Министерският съвет на България утвърждава спогодбата. За влизането й в сила се очаква размяната на ноти между двете страни.
Второ. В изпълнение на решението на тристранната среща на министрите на транспорта на България, Грузия и Армения и подписания на срещата меморандум Министерството на транспорта и съобщенията подготви проект на спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Армения и изпълнителната власт на Грузия за мултимодални превози на товари.
С протоколно Решение № 17 от 16.4.1999 г. Министерският съвет одобри проекта и упълномощи министъра на транспорта и съобщенията да проведе преговорите и подпише спогодбата. Проектът е изпратен чрез Министерството на външните работи на Армения и Грузия и очакваме становище по проекта от Грузия. На 28 март госпожа Севда Севан - посланик на Армения в София, връчи нота за приемане и одобряване на нашия проект.
На 12-ата сесия на Смесената българо-иранска комисия, която се проведе в периода 12-15 ноември в Техеран, двете страни заявиха готовността си да организират среща, на която да се обсъдят мултимодалните превози от Иран, Армения, Грузия и Азербайджан. Мястото и времето на срещата ще бъдат координирани по дипломатически път. По време на сесията бяха уточнени икономическите и политическите перспективи и технологичните възможности за развитието на алтернативната транспортна връзка Иран - Персийки залив - Армения - Грузия - България, съответно Варна - Бургас - Европа.
По време на сесията бе връчен проект на Спогодба за комбинирани превози, бе предложено възобновяване на двустранната инициатива за реализиране на комбинирани превози чрез осъществяване на ро-ро-превози от пристанище "Бургас" до "Поти" - Грузия и оттам за Иран и осъществяване на плаващ мост между железниците на Европа и Иран през пристанищата "Бургас" и "Поти" и оттам чрез железниците на Армения и Грузия по технологията "вагон върху вагон".
Параходство "Български морски флот" полага усилия за привличане на ирански товари за превоз. Проведени са предварителни разговори с ирански фирми, които са подробно запознати с контейнерния сервиз на Параходството "Булком" и специално с възможността да обслужва като фидер с някои от линиите си големи контейнери кораби на Иран.
По време на 12-ата сесия на Смесената българо-иранска икономическа комисия се постигнаха конкретни договорености за сътрудничеството в тази област. На сесията иранската страна акцентира върху възможността развитието на тази алтернативна транспортна връзка в контекста и в унисон с новите реалности. Българската страна изтъкна, че в резултат на положителните промени на Балканите се създават условия за възвръщане на традиционните товаропотоци, преминаващи по направление Изток - Запад, както и за необходимостта от търсене на нови пътища.
Считаме, че това като цяло ще допринесе за натоварването на горепосочената алтернативна транспортна връзка от Иран през Армения, Грузия до нашите пристанища. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика думата има господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър! Вие описахте много ясно и точно ангажиментите, които Вашето министерство е поело в тази насока. Аз от мое име Ви желая също успех, защото това е една много перспективна за България посока и за развитие на нашата икономика - да си върнем пътя на ирански стоки през България към Западна Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Михаил Михайлов да развие своя актуален въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Славински, също така ми хрумна да включа в моя актуален въпрос темата "Иран".
Един български превозвач, натоварил някъде около 10 септември в Иран, дойде при мен в началото на месец ноември с оплакването, че той и много негови колеги превозвачи не могат да получат разрешителни, за да превозят този товар, натоварен два месеца преди това в Иран - открит ТИР-карнет, до Италия, където всъщност е техният краен получател. За какво става въпрос?
Универсалните разрешителни, които се раздават във Вашето министерство, за мен всъщност е много странно, след като се запознах с нормативния акт - наредбата, че Вие, издавайки наредбата, не сте описали в нея реда, по който става това, а сте си позволили кратичко да кажете: "със заповед на министъра". Всъщност редът никак не е ясен. По-нататък следват писма от Ваши подчинени, имам предвид ръководителя на Главна дирекция "АА" Димитър Ганев и пр., в които казват: изчерпват се разрешителните, на ден по 10. В същото време обаче има нещо много интересно - тези хора, които всеки ден правят митинги пред Министерството на транспорта и съобщенията, разказват, че там може да се намери такова разрешително, но цените им вече достигат 1000 марки. Такова нещо може да се установи и по границите. Тоест, редът, по който се издават оскъдните разрешителни, поражда корупция.
Има и един друг въпрос: защо се създава този изкуствен дефицит, след като италианската страна е крайно благоразположена, и не само тя, а и други европейски страни, когато се изчерпят разрешителните, да реагират адекватно и да издадат разрешителни, за да може да се движат товарите.
В този смисъл и моят въпрос към Вас е: какво е състоянието в момента с наличните универсални разрешителни за пътуване, специално за Италия, но аз тук не изключвам и други страни, каквито са например Унгария, Австрия, Румъния? И какви мерки ще предприемете с оглед създалото се напрежение сред превозвачите? Имам предвид дребните превозвачи, а не големите компании, защото тези хора казват, че големите компании нямат проблеми с разрешителните. Те ги решават явно по някакъв друг начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Всяка година нашата страна разменя на реципрочна основа разрешителни за извършване на международни автомобилни превози на пътници и товари с 38 страни, 34 от които са в Европа. За 2000 г. българската страна е имала договорени 7400 броя италиански универсални разрешителни за превоз на товари, от които 200 броя са били получени и използвани в края на 1999 г. Останалите 7200 броя разрешителни за 2000 г. са изчерпани в началото на месец октомври, за което превозвачите своевременно са уведомени.


Предвид прогнозата, че ще бъдат изчерпани по-рано от края на годината, Министерството на транспорта и съобщенията предприе незабавни мерки, като още в началото на месец септември поиска от италианската страна да ни представи допълнителен брой разрешителни. Между другото, тогава бяха уведомени превозвачите за евентуалните затруднения. Проведе се допълнителна кореспонденция и в началото на месец ноември бяхме уведомени, че ни се отпускат допълнително 500 броя универсални разрешителни, които, между другото, вече се предоставят за ползване от българските превозвачи и според прогнозите ще задоволят техните нужди до края на годината.
Въпросът за увеличаване на контингента разменяни разрешителни се поставя ежегодно пред представителите на италианската страна по време на смесените сесии и комисии по международен автомобилен транспорт, но до момента нямаме положителен отговор за тяхното увеличение.
Известно напрежение през този месец възникна и във връзка с предоставените разрешителни за Унгария поради внезапното спиране на влака, използван за комбинирани превози по маршрута Сегед - Велтс - от Унгария в Австрия - както и поради отказа на унгарската страна да ни предостави допълнително договорените 4 хил. броя разрешителни.
Към настоящия момент проблемите и тук са решени, като в резултат на активната ни позиция получихме 1300 броя допълнителни унгарски разрешителни, които се очертава да бъдат напълно достатъчни за времето, оставащо до края на годината.
В заключение искам да ви информирам, че проблеми и напрежения във връзка с предоставяне на превозвачите на разрешителни за други страни няма. Това, че през годината товаропотоците са се увеличили, експортните възможности са по-големи, те невинаги могат да бъдат планирани от началото на годината. Освен това и невинаги другата страна е готова да размени на реципрочна стойност такова количество разрешителни, каквото ние искаме.
Както виждате, полагат се усилия, нещата се решават.
Колкото до реда на раздаване, предвиждаме през следващата година да има нов режим, при който ще има месечни квоти, така че да се осигури поне за всички месеци през годината определен брой разрешителни, което може би ще доведе до известно напрежение в последните дни на всеки месец, но по този начин се надяваме да бъде уреден по-добре въпросът с разрешителните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин министър! Положението вече е оправено. Аз разбирам, че Вие сте си направили изводи, във вашето министерство са направени изводи за планирането. Това, че се увеличават транспортните потоци, е добре.
Но ако позволите, да Ви дам един съвет. Добре ще е в тази наредба, която Вие издавате, ясно да разпишете реда, по който става получаването на тези разрешителни. Добра е идеята за месечните квоти, защото поне ще чакат от края на месеца до началото на другия месец, а не по два месеца, както сега се получава. Да не говорим за денгуби, неустойки, изнудване от лица, които са се сдобили с разрешителни и т.н.
И още един съвет, ако позволите. Дайте приоритет на тези, които са натоварили и са отворили ТИР-карнета, за да не бъдат те изнудвани от тези, които са купили разрешителните и после им ги препродават. Уредете и този въпрос в един акт, който да е ясен, прозрачен, за да не се стига до такива ситуации, при които, както преди малко Ви казах, те са стигнали дори до президентската канцелария, писали са писмо до Министерския съвет и наистина увеличените потоци да водят до ползи за България, а не до загуби за дребните превозвачи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Последното питане към министър Славински е от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Има думата господин Иван Борисов да развие питането.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Господин министър Славински, миналата година питах Вашия предшественик Вили Краус кога за последен път е пътувал с влак и изобщо пътувал ли е с влак. Днес говорим за навигация по Дунав, но аз няма да Ви питам кога за последен път сте пътувал с кораб по Дунав, защото и при най-добро желание Вие нямате тази възможност, не можете да изпълните това си желание, защото просто навигация по Дунав няма. Е, на 26 май т. г. господин Петър Стоянов, нашият уважаван президент, направи атракция по р. Дунав за два-три часа с кораба "Радецки", но аз не вярвам, че Вие ще отидете на тази крачка, когато знаете, че корабът "Радецки" е в жалко финансово състояние и екипажът му не получава заплати.
Днес ние говорим за състоянието и съдбата на Параходство “Българско речно плаване”.
Господин Славински, знаете, много са причините, поради които Параходство “Българско речно плаване” достигна до критично икономическо и организационно състояние. Една от причините за този срив е прекъсването на плавателния път по р. Дунав. Вследствие на това товарният оборот на Параходство “Българско речно плаване” е намалял с 64 на сто, а персоналът е съкратен с 40 на сто. Персоналът е стигнал граничния минимум от екипажи, които да поддържат корабите в готовност. Работните заплати на служителите и работниците в Параходство “Българско речно плаване” се изплащат със закъснение от половин година. Не говоря за техния размер. Поради управленческата и финансовата несъстоятелност товарите от българските пристанища вече се поемат от чужди корабни агенции. Частното украинско дружество "Одеса" изрази готовност да поеме пътническото корабоплаване в българо-румънския участък на р. Дунав.
Уважаеми господин министър, за да съм сигурен, че правилно съм разбран, искам да поясня, че не става дума за навигация по р. Дунав въобще, а за движение на кораби в българския участък и в долното течение на р. Дунав. Вероятно още в първите месеци на следващата година ще започне разчистването на плавателния път по р. Дунав при Югославия. Вие ще се съгласите с мен, че не разрушените мостове са причината да няма движение на български кораби по р. Дунав. Други са причините, коренно различни.
Уважаеми господин министър, Вие знаете, че само допреди няколко години р. Дунав се ползваше както за превоз на товари, така и за превоз на хора. Движението на български пътнически кораби по р. Дунав има своята 120-годишна история. С бързоходните кораби тип "подводни криле" - така наречените тогава "Ракета" и "Метеор" - ежедневно пътуваха стотици студенти, ученици, пенсионери, туристи. За тези хора пътуването по р. Дунав беше не просто атракция, а вид услуга. С "Метеор"-а, например, от Арчар до Русе се стигаше за 4 часа срещу 4 лева. Сега това разстояние се преодолява за около 2 дни срещу около 40 лв. Сега нито един от тези кораби не се движи. Много от тях, да не кажа всичките, са нарязани и предадени на "Вторични суровини". Пристанищата по р. Дунав са подложени на безмилостно разрушаване.
Господин министър Славински, прекъсвайки дейността на Параходство “Българско речно плаване” България вече е върната със 120 години назад. Лишихме нашите сънародници от това, което са имали преди 120 години.
Нашето питане е: какви са намеренията на Министерството на транспорта и съобщенията за укрепване на Параходство “Българско речно плаване” с оглед възстановяване позициите и на пазара на превозвачите с цел да започне работа веднага след разчистването на р. Дунав? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата за отговор министър Антони Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов и господин Нешев! Министерството на транспорта и съобщенията е сериозно загрижено за съдбата на най-голямото българско корабоплавателно дружество по р. Дунав и в тази връзка никога не е преставало да полага усилия за укрепване на компанията. Обективните обстоятелства, като влошеното икономическо положение и на традиционните ни партньори през последните години повлия отрицателно на товаропотоците, които се обслужваха от Параходство БРП.
Независимо от този факт, благодарение на гъвкавата политика дружеството се преориентира към извършване на превози по горното течение на реката и постепенно започна да завоюва позиции на този пазар.
Както Ви е добре известно, кризата в бивша Югославия, се оказа изключително тежка за "БРП" и наложи предприемането на някои непопулярни мерки, включително и драстично съкращаване на персонала - с около 40 на сто.
Още по време на самата криза Министерството на транспорта и съобщенията се обърна с молба за съдействие към Министерство на външните работи за получаване на разрешение за извършване на превози под трети флаг между пристанищата в горния участък на р. Дунав. Благодарение на активната намеса на Министерство на външните работи на блокираните кораби на параходството беше дадена възможност да оперират в горния участък на реката.
Параходство "БРП" беше включено в предложението на българската страна до Дунавската комисия и отправено по време на неофициалната среща на страните-членки - на последната, проведена на 23.11.1999 г. за участие в разчистването на фарватера на река Дунав, като параходството заяви готовността си да предостави два речни кораба - тласкача, с мощност 1740 конски сили, четири несамоходни шлепа с екипажи и четири несамоходни шлепа без екипаж, с обслужващ персонал.
С цел преодоляване на тежките последици от преустановяването на корабоплаването по река Дунав Министерството на транспорта и съобщенията предприе стъпки за отпускане на временна финансова помощ на параходството, които средства са предвидени за извършване на ремонт на корабите и закупуване на гориво.
С решение от 27 октомври 2000 г. Министерският съвет предостави на Параходство "БРП" временна финансова помощ в размер на 1 млн. лева за ремонт и поддръжка на флота и за доставка на материали и резервни части. Договорено е с Корабостроителен завод - гр. Русе, за извършване на ремонт на 10 шлепа, 10 секции и 3 кораба. Два шлепа вече са ремонтирани, а други 3 бр. вече са на док и се ремонтират в момента. Програмата предвижда ремонтът да приключи до ранна пролет, когато търговците ще имат вече сключени договори и параходството ще бъде в състояние да поеме товаропотоците.
Параходство "Българско речно плаване" - гр. Русе, както и Министерство на транспорта и съобщенията, имаха амбициозната програма за основно обновление на корабния парк, предимно с кораби ново строителство. През м. октомври 1998 г. беше закупен първият кораб по тази програма. Поради кризата в бивша Югославия тази програма бе замразена до възстановяване на корабоплаването. Програмата предвижда обновление на парка самостоятелно или чрез създаване на смесени дружества, основно с германски инвеститори, за покупка и експлоатация на самоходни плавателни съдове, за обслужване на корабоплаването по реките Рейн, Майн и Дунав.
Не на последно място искам да отбележа, че с Решение № 1124 от 13 юли 2000 г. на Агенцията за приватизация се откри процедура за приватизация на Параходство "БРП" - гр. Русе. Основната цел е да може да се модернизира флотът чрез привличане и на международни инвеститори. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Господин Борисов има думата за два уточняващи въпроса.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Да, нашите уточняващи въпроси са два.
Уважаеми господин Славински, знаете, че световната търговия се развива с бързи темпове. През 90-те години стойността на произведения в света брутен вътрешен продукт се е увеличила от 13,3 на 23,3 трилиона щатски долара или средно с 10,5 на сто годишно, докато годишният експорт на стоки е нараснал с 13,9 на сто годишно.
Либерализацията на търговията е между основните цели както на Международния валутен фонд, така и на Световната банка. Трансграничната търговия поема основно структурата на търговията, при което транспортът заема основно място в нарастващия дял на услугите. Създават се транснационални транспортни компании.
В стратегията на трансграничната търговия е водният път - Каспийско море, каналът Волга - Дон, Черно море, Дунав - Майн, каналът Рейн - Майн, и т.н.
Нашият първи уточняващ въпрос е: каква е стратегията на Министерство на транспорта и съобщенията за вписването на такъв мащабен превозвач, като Параходство "Българско речно плаване" в този транснационален проект?
И вторият въпрос: какви управленски мерки се вземат от принципала на Параходство "Българско речно плаване", тоест от вашето министерство, за да се спре изместването на Параходство "Българско речно плаване" като основен превозвач на товари на пристанищата по река Дунав на Република България от чуждестранни превозвачи, тоест за да се повиши конкурентоспособността на Параходство "Българско речно плаване"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Антони Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Както вече Ви казах, през 1998 г. беше закупен първият кораб по тази програма - за основно обновление на корабния парк. Тази програма е съобразена с перспективите, които има пред корабоплаването Черно море - Дунав - Рейн и Майн и единствено кризата в Югославия замрази тази програма.
Както отбелязах, в момента, в който се появиха перспективи за възстановяване на корабоплаването, беше отпусната финансова помощ на Параходство "БРП", за да може да ремонтира, поддържа флота и да достави материали, резервни части и гориво. С това флотът в ранната пролет ще бъде конкурентоспособен и ще поеме съответната квота от товари, които са съобразени с неговите възможности.
По-нататъшната модернизация на Параходство "БРП" ще бъде заедно със стратегическия инвеститор, който ще влезе в "БРП" след приватизацията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Борисов да изрази отношението си към отговора.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин министър, нямам абсолютно никакво основание да бъде доволен от Вашите отговори. Нищо не чух от Вашия отговор кога за последен път са получили заплата работниците и служителите от Параходство "Българско речно плаване" и кога ще я получат? Не чух нищо за това истина ли е, че наши товари - от български пристанища, вече се поемат от чужди корабни агенции?
Не мога да се съглася с Вас, че причините за състоянието на Параходство "Българско речно плаване" са изцяло в Югославия. Само след няколко месеца тези причини няма да съществуват, реката ще бъде разчистена, но ние не сме готови да възстановим дейността на Параходство "Българско речно плаване".
Вместо коментар на Вашия отговор, ще си позволя да поделя с Вас и с моите колеги това, което върви като разговор между работници и служители от Параходство "Речно плаване".
Питали Радио - Ереван, ще се оправи ли Параходство "Речно плаване". Отговорът е: може да се оправи, ако СДС си иде от власт.
Както виждате, народът е мъдър, господин министър. Не искат Вашата оставка, както на Муравей Радев и на други министри, а виждат причината много по-далеч - в СДС. И аз мисля, че си струва да се помисли за това. Вашата оставка вероятно няма да бъде поискана и друг мандат да карате, защото Вие сте прагматичен човек, но съгласете се, това, което се прави сега в Параходство "Речно плаване", е твърде недостатъчно, състоянието му е жалко и добре ще бъде в оставащите от Вашия мандат месеци нещо решително там да се направи, за да бъдем действително готови, когато се разчисти река Дунав, ние да можем да създадем готовност да се поемат товари и Параходство "Речно плаване" да спечели това, което беше преди години като имидж, като репутация и като възможности за доходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата отново министър Антони Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Още един път бих искал да подчертая, че програмата за модернизация е започната от това правителство. Помощта, която е получило "БРП" - Русе, е от това правителство и от същия този колектив от хора, където според Вас се разпространяват тези вицове, получихме благодарствена телеграма за отпуснатата помощ. Тя, както чухте, се използва за подготовка на "БРП" за пролетта.
Така че "БРП" ще бъде конкурентоспособна, а това, че някой кораб е взел товар от българските пристанища, все пак няма нищо страшно. Ние не сме в изолация, и както нашите кораби превозват товари в горното течение на река Дунав, допустимо е и някой друг кораб да е натоварил товар в българско пристанище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Значи, господин Борисов, не вярвайте много на Радио - Ереван. (Весело оживление в СДС.)
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Аз попитах заплатите кога ще си ги вземат хората. Това е реалност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към отговори от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков. Може би само един актуален въпрос - от господин Ахмед Юсеин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Борисов, не вярвайте много на радио "Ереван"!
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Аз питам заплатите кога ще вземат хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ахмед Юсеин, бързо, ако може да развиете въпроса. Ако искате, да не започваме?
Преминаваме към отговори на министъра на труда и социалната политика Иван Нейков.
Може би ще имаме време само за един актуален въпрос от господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След подписването на договора за приятелство и добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция е видно, че в българо-турските отношения има динамично развитие на основата на международното право, добросъседство и взаимна изгода. Подписани са двустранни споразумения във военната, политическата, икономическата, културната и други области. Активизираха се и взаимоотношенията като срещи и контакти на политическо и работно ниво, което е радващо.
Уважаеми господин министър, при посещението си в Република Турция на 4 ноември 1998 г. от министър-председателя на Република България господин Иван Костов е подписано гореспоменатото споразумение между правителството на Република България и Република Турция, което обхваща, според НОИ, около 40 хил. души, които са български граждани. Споразумението влезе в сила на 1 март 1999 г. Каква е ситуацията от влизането в сила на споразумението сега, в момента?
Обработени са документите и са изпратени последно чрез Зираат Банкасъ, клон в София парите на 7 хил. 371 пенсионера. Около 32 хил. пенсионера не са получили и стотинка от март 1999 г., а някои от тях - от две години и повече. Не знам дали заслужават такава участ хора, които са прекарали един срамен, позорен възродителен процес? В качеството си на народен представител съм провел срещи за проблема както с предишното, така и със сегашното ръководство на НОИ. Искам да благодаря и за разбирането на председателката на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова.
Уважаеми господин министър, в тези трудни финансово-икономически времена е тежко ежедневието на българския пенсионер, за което не мога да виня само това правителство. В масмедиите се тиражират усилията ви за подобряване на тяхното тежко положение. Убеден съм, че това не е достатъчно, но такова е финансовото състояние на страната ни. Не мога да се съглася с това, че от влизането в сила на това споразумение са обработени и са получили парите си една пета част от пенсионерите за една година и шест месеца. Значи, за останалите ще бъдат обработени и изпратени в продължение на шест години. А дали ще бъдат между живите тези пенсионери?
Както е известно, някои от тях живеят в земетръсните райони на Република Турция.
Уважаеми господин министър, имайки предвид сериозността на проблема, ми разрешете да Ви попитам: кога ще си получат пенсиите останалите 32 хил. пенсионери и има ли виновни и наказани за това забавяне? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ахмед Юсеин.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Юсеин! Позволете ми във връзка със зададения от Вас актуален въпрос да Ви информирам за хода на изпълнението на споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за изплащането на българските пенсии в Турция.
След подписването на споразумението през ноември 1998 г. започна съответната подготовка за неговото прилагане. В Националния осигурителен институт в Дирекция "Международни спогодби" бяха изготвени и отпечатани двуезични формулярни молби за възобновяване отпускане на пенсии, които са изпратени на турския осигурителен институт. Във формулярите има специален раздел, в който подробно са разписани изискванията за отпускане и възобновяване на пенсиите съгласно българското пенсионно законодателство. Пуснати са указания до всички районни управления "Социално осигуряване", в които се разяснява същността на споразумението и технологията по неговото изпълнение. Отделно от тези указания са изготвени формулярни писма до районните управления за изискване на пенсионните преписки. Проведени бяха срещи с представителите на Зираат Банкасъ, клон София за уточняване реда за изплащане на пенсиите. Разработена беше технология за обработка на молбите и пенсионните преписки. В изпълнение на разпоредбите нач л. 7 от споразумението беше подготвен и изпратен формуляр-декларация, която следва да се попълва от пенсионера и да се върне в НОИ в потвърждение на това, че лицето е живо и редовно получава пенсията си.
Съгласно българското пенсионно законодателство, възобновяването изплащането на пенсиите се извършва само по молба на правоимащото лице, което е залегнало и в споразумението. Първите молби, заверени от турския осигурителен институт, започнаха да постъпват в НОИ на България в началото на месец май 1999 г. Във връзка с тяхната обработка трябва да се има предвид, че до влизане в сила на споразумението пенсиите на лицата, живеещи в Турция, се актуализираха и изплащаха от 28 районни управления "Социално осигуряване". Това са пенсии, които бяха изплащани на определен период от време при завръщане на пенсионерите в България.
Следва да поясня, че пенсиите, изплащани от НОИ на общо около 2 млн. и 400 хил. души пенсионери се обработват по електронен път, което на този етап не е възможно по отношение на пенсиите на лицата, живеещи на територията на Република Турция. През 1990 г. тези пенсии именно поради тази причина са били изключени от общата база данни на НОИ за електронна обработка. Това наложи да се създаде нов технологичен процес за обработка на тези пенсии с цел създаването на нова база данни за същите.
Във връзка с уточняването броя на пенсионерите, които ще бъдат обхванати от споразумението, по време на предварителната подготовка за неговото подписване НОИ положи усилия да събере данни за лицата, изселили се в Турция след 1 май 1989 г. Точни данни не можаха да бъдат предоставени нито от българските, нито от турските компетентни органи. По предварителни разчети, базиращи се на архивни данни, получени от териториалните поделения на НОИ, се предполагаше, че от споразумението ще бъдат обхванати около 33 хил. души. За периода май 1999 г. - септември 2000 г. в НОИ са постъпили документи на 34 хил. 182 души. Това са молбите, писмата и пенсионните преписки, свързани с приложение на споразумението, които са в процес на обработка.
С оглед на гореизложеното Националният осигурителен институт не може в момента да се ангажира с точния брой на лицата, обхванати от споразумението. Пълни данни за броя на пенсиите, изплащани в Република Турция, ще могат да се дадат след като приключи процесът на обработка на всички подадени заявления.
Ръководството на НОИ и преките изпълнители на споразумението ясно осъзнават значението на това споразумение и необходимостта от една добра организация на работата, за да могат да се справят за кратко време с огромния обем работа. За целта от месец юни т.г. е увеличен техническият персонал и е въведен двусменен режим на работа в Дирекция "Международни спогодби". В работата са включени и командировани специалисти от териториалните поделения на Националния осигурителен институт.
Категорично, без да считате това като прехвърляне отговорността на друг, трябва да Ви информирам, че част от причините за забавеното изплащане на пенсиите по това споразумение са извън българската страна. Така например, по повече от 3 хил. молби, постъпили от Република Турция, не може да бъде извършено плащане на пенсия в момента поради факта, че тези молби са попълнени нечетливо, липсват основни данни, липсват документи, в това число липсва и основният идентификационен белег за българските пенсионни преписки - единният граждански номер на лицето. Налага се те да бъдат връщани в турския осигурителен институт за доокомплектоване.
Друг сериозен проблем е липсата на обратна информация за изплатените пенсии. След неколкократно напомняне, че след всяко плащане трябва да се върне списъкът за изплатените пенсии, турският осигурителен институт изпрати наведнъж 11 списъка за изплатени пенсии едва в края на месец юни 2000 г. Това създаваше и допълнителни затруднения при обработка на пенсиите.
Ръководството на Националния осигурителен институт се обърна към ръководството на Турския осигурителен институт с молба за спешна среща, за да бъдат изяснени трудностите и за да се намери път за тяхното отстраняване Срещата се осъществи в София през месец март 2000 г. и бяха набелязани мерки за бързото регулиране на процеса на разплащане.
Представителите на Турския осигурителен институт обясниха, че са затруднени да открият голям брой правоимащи лица, живеещи, както и Вие сам споделихте, в земетръсните райони. Във връзка с това беше договорено, че когато лице не се яви да получи пенсията си, българският Национален осигурителен институт ще бъде уведомяван незабавно и сумите ще бъдат възстановявани по банковата му сметка.
Предвижда се до края на годината да се проведе още една среща, на която отново ще се обсъдят проблемите по реализацията на споразумението.
Аз имах и отделна среща с министъра на труда на Турция, уважаемия господин Окуян, на която отново се договорихме да окажем съдействие на двата осигурителни института.
Какво е фактическото състояние в момента на изпълнение на споразумението? В началото на месец ноември 1999 г. се получи официалното съгласие на Централното управление на "Зираат Банкасъ" за редовно изплащане на пенсиите в Турция. Към 30 октомври НОИ е изплатил пенсиите на 8258 пенсионери. В изплащателния списък за месец ноември, който е подготвен за Турския осигурителен институт, са включени 10 893 души. Обработени са молбите и са готови за изплащане пенсиите още на 1890 пенсионери, които ще бъдат включени в изплащателния списък за месец декември.
През месец октомври са обработени други 5900 молби и са изпратени искания до съответните районни управления на социалното осигуряване. Следва да се има предвид обаче, че споразумението беше подписано при условията на действащия тогава Закон за пенсиите с неговите ограничителни разпоредби. С влизане в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване се създаде възможност за изплащане в България и на пенсиите на лица, живеещи в чужбина, за което са дадени необходимите указания. От тази нова разпоредба са се възползвали немалък брой правоимащи лица. Така действителният брой на живеещите в Република Турция, които не са получили пенсиите си досега поради посочените проблеми, на практика е по-малък от броя на все още необработените молби.
Какви са плановете за изпълнение на споразумението на неговия първи етап? След като започна да се прилага новосъздадената организация, бе направена оценка, въз основа на която Националният осигурителен институт се ангажира до края на годината - 2000 г., да обработи всички подадени заявления с редовни данни и да изплати пенсиите на по-голямата част от тях. Считам, че Националният осигурителен институт е положил и продължава да полага необходимите усилия за изпълняване на споразумението между правителствата на двете наши страни в този най-труден първи етап.
Затова по никакъв начин - обръщам се с молба към Вас, господин Юсеин - по никакъв начин да не се приемат тези нормални на първия етап на споразумението трудности, както виждате, бих казал, двустранни проблеми, които съществуват, като някакъв опит да бъдат създадени допълнителни трудности на тези хиляди хора, които преживяха една драма в своя живот. Обратното, и Министерството на труда и социалната политика, и Националният осигурителен институт ще направят всичко възможно за все по-пълното и по-бързо изпълнение на споразумението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
За реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не съм доволен от отговора Ви, защото представяте ли си в София 23 000 човека или 30 000 пенсионери да не получават пенсиите си? Значи или министърът, или кабинетът си отиват.
Разбирам, защото с проблема започнах да се занимавам някъде от месец януари. Разбирам вината на турската страна. Знам, че преписките не се изпращат. Но би трябвало в това споразумение да има един такъв текст, една такава клауза: когато приключат всички тези технически подробности, тогава да започне споразумението. Само 5 на сто от хората получават в България пенсиите си от тези 34 000. Получава се сериозно разминаване от информацията, която ми даде министър-председателят и това, което се Ви дави на Вас. В света се получават природни бедствия, включва се армията, Гражданска защита и т.н. Тридесет хиляди човека не получават от година и половина нищо. Много Ви моля! Има ли такова чудо в някаква друга страна? Аз мисля, че няма.
И къде са лихвите на тези пари? Защо не дават парите на тези хора, които сега получават, с лихвите? Тогава би трябвало да се компенсира това забавяне. Мен ме питат репресирани, които са репресирани преди 1989 г. и аз не мога да им дам отговор. Питат ме и ми викат: "Абе, Ахмед, преди 1989 г. комунистите ни убиваха, сменяха ни имената, затваряха ни по затвори и по Белене, но гладни не ни държаха. Защо това правителство ни държи гладни?" И аз не мога да им отговоря, защото съм от такава комисия.
Аз не разбрах има ли виновни и затова защо толкова мудно се действа. Защо толкова мудно? Нищо не мога да проумея.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Защото са по-лоши от нас.
АХМЕД ЮСЕИН: Не знам. Благодаря ви. Извинявайте, че малко бях...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Юсеин, аз приемам, че може би отговорът не е бил достатъчно подробен и съм готов в нова лична среща да Ви допълня информацията. Но искам да Ви кажа: първо, говорейки за това какво е направило това правителство и какво не е направило. Искам да Ви кажа, че до 1999 г., до споразумението точно поради действащото законодателство, точно поради политиката на всички останали правителства преди това, хората нямаха никаква възможност нито практическа, нито законова да си получават пенсиите в Турция. И бяха принудени да идват в България, за да си ги получат. За първи път в 1999 г. се появи тази възможност.
Второ, ние създадохме механизма, по който те ще си получават парите. Една година от споразумението не може да се намери банка, която да го плаща. Вие помните 1998 г. се подписа, ноември 1999 г. "Зираат Банкасъ" се съгласи да го прави. Всичко това създаваше трудности.
Следващ момент. Това е признание и на министър Окуян, и на Турския осигурителен институт: много трудности има с подготовката на документите.
Още един аргумент, който бих искал да имате предвид: ако те желаят да дойдат тук да си получат пенсията, няма никаква пречка, но ние не искаме да ги насочим в тази посока. Парите ще им бъдат изплащани по нашето законодателство така, както имат право да ги получат, през всичките месеци, на които те са имали право на пенсия. Никой няма да бъде ощетен. Но, повярвайте, огромни са трудностите за обработка на всяка преписка. Това е единствената причина. Затова и променихме режима на работа, ускоряваме го максимално и това, което поех като ангажимент, ще бъде изпълнено - до края на годината да бъдат обработени всички преписки.
Колкото до това, че има разлика между отговора, който Вие сте получили от премиера и моя отговор, просто това са последните актуализирани данни, които днес Ви представих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Няколко съобщения:
Утре, сряда, от 14,30 ч., ще заседава Комисията по икономическата политика; от 15,00 ч. - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която ще има заседание и в четвъртък - 23 ноември, от 15,00 ч.
В сряда от 15,00 ч. ще заседава Комисията по труда и социалната политика и в четвъртък, 23 ноември, от 15,00 ч. ще заседава Комисията по културата и медиите.
Следващото заседание е утре, от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 20,09 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев

           Любен Корнезов

Секретари:
       Илия Петров

     Свилен Димитров