Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-11-30

Председателствали:  председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров. 

Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Петър Башикаров. (Ръкопляскания.)
Има внесени три проекта за решения за промени в състава на постоянни комисия на Народното събрание. Предлагам да ги гласуваме, преди да преминем към основния дневен ред.
Първият проект е:
РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Любен Андонов Корнезов като член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
2. Избира Мариела Николаева Митева за член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Вторият проект е:
РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОРИЗПОВЕДАНИЯТА И ПО ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Мариела Николаева Митева като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
2. Избира Стефан Станчев Нешев за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
И третият проект:
РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Любен Андонов Корнезов като член на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията.
2. Избира Петър Владимиров Димитров за член Комисията за противодействие на престъпността и корупцията."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има думата председателят на водещата комисия господин Христо Христов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, продължаваме с параграф 3.
"§ 3. В чл. 59, т. 12 след думите "Министерство на здравеопазването" се добавя "и Националната здравноосигурителна каса", а думата "здравни" се заменя с "лечебни".
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"§ 3. В чл. 59, т. 12 след думите "Министерството на здравеопазването " се добавя "и Националната здравноосигурителна каса", а след думата "общински" се добавя "лечебни и".
Към този параграф има и две предложения. Едното е на народния представител Димитър Петров - § 3 се изменя така:
"§ 3. В чл. 59 т. 12 се изменя така:
"12. се внасят животоспасяващи, животоподдържащи и скъпоструващи лекарства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса или доставки за държавни или общински лечебни заведения по списък, одобрен от министъра на финансите и министъра на здравеопазването, както и доставките на лекарствените продукти и консумативи (медицински изделия), включени в списъка по чл. 75, ал. 2, т. 7 от Закона за здравното осигуряване."
Комисията не подкрепя предложението.






Предложение от народния представител Христо Христов - в чл. 59 се правят следните допълнения:
1. В чл. 6 след думата "учебни" се добавя думата "лечебни".
2. В т. 12 след думата "здравеопазването" се добавят "и Националната здравноосигурителна каса", а след думата "общински" се добавят "лечебни и".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 3, нов § 9:
"§ 9. В чл. 59 се правят следните допълнения:
1. В т. 6 след думата "учебни" се добавя думата "лечебни".
2. Точка 12 се изменя така:
"12. се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса или доставки за държавни или общински лечебни и здравни заведения по списък, одобрен от министъра на финансите и министъра на здравеопазването"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3, който става нов § 9, някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Разликата в моето предложение е, че в текста се влагат две неща допълнително - скъпоструващи лекарства, които се заплащат от републиканския бюджет и са регламентирани с една наредба от 30 октомври 2000 г. Това са лекарства, които започнаха да се изплащат наскоро. Те са трета категория, не са към животоспасяващите и животоподдържащите. Става въпрос за лекарства за лечение на мултипленна склероза, някои детски синдроми, които са с ограничен брой пациенти.
А другият текст е за тези лекарства по позитивния списък на Закона за здравното осигуряване. Тоест, тези, които касата плаща изцяло или частично, да се освободят от ДДС тези от тях, които са внос.
Вчера пак гледахме тези неща в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Аз лично бях склонен да се съглася и съм съгласен, че всички тези лекарства трябва да са под контрола на министъра на финансите, т.е., да се одобряват от списъка от министъра на финансите. И ние сме склонни да се съгласим с това, но говорейки с представители на министерството, да настояват да влезе този текст и поне този за скъпоструващите лекарства, тъй като очевидно е, че там проблемът е, че наредбата е излязла късно и не са предвидени в текста на промяната на закона. Както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Понеже този член е малко спорен, аз правя следното процедурно предложение - да отложим неговото гласуване днес, да може двете ведомства да уточнят по-точно и по-ясно параметрите, да се изяснят текстовете и утре да гласуваме този член.
Моля, господин председател, да имате предвид това мое процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за отлагане гласуването на § 3, който става нов § 9.
Гласували 125 народни представители: за 97, против 15, въздържали се 13.
Предложението е прието. Отлагаме гласуването на този параграф.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов за нов § 3б:
"Създава се нов § 3б:
"§ 3б. В чл. 64 се създава нова т. 7:
"7. когато доставчикът не може да бъде открит или проверен, но при поискване от данъчния орган получателят предаде информация за доставчика и осъществената доставка и докаже плащане по доставката на цената и данъка по банкова сметка на същия доставчик."."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по това предложение?
Има думата господин Стефан Стоилов - вносител на предложението.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Това е един от типичните случаи от групата законови норми, по повод на която вчера на два пъти говорих и настоявах да обърнете внимание, че в случая става дума за неща, които от момента на въвеждането им, са обект на оспорване от експерти, от фирми. И тук в парламента нееднократно е ставало дума както в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, така и в пленарната зала.
В случая има едно неправомерно обвръзване на правата на едни лица по едно правоотношение със задълженията на други лица по друго правоотношение. И последствията от несвършена работа на данъчната администрация се стоварват върху гърба на коректния данъкоплатец. Прочетете текста в закона. Не може да не ви провокира. За това става дума.

Данъчната администрация трябва да си върши работата. В случая тя се оттегля малко или много встрани и прехвърля проблемите върху гърба на коректния данъкоплатец. Нашият текст предвижда съдействие от страна на коректния данъкоплатец към данъчната администрация, за да си свърши работата, но не да носи последствията. Дайте си труд, прочетете текста! Ако не се съгласите с мен, бас държа! Но, парламентът остава безмълвен и експертите отвън повтарят, че това е една практика, която по нищо не прилича на една съвременна европейска практика.
Моля да подкрепите предложението ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което са направили колегите Стефан Стоилов и Иван Иванов беше обсъждано и миналата година. Тогава онова, което като претенция имаха вносителите беше, че по този начин не може да се спре една верига от нарушения и се злоупотребява - източва се данък добавена стойност, обаче в случая в тази редакция, която предлага проф. Стоилов не става дума за верига. Става дума за действително добросъвестни и отговорни хора, които в случая не могат да бъдат причислени към тези, които злоупотребяват, защото се поставят на разположение, предоставят информация и то допълнителна наред с онова, което го има в т. 6, защото става дума за правото на ползване на данъчен кредит. В т. 6 е записано, че всеки има право, когато предостави фактура и други документи, а в случая те предоставят и фактура, предоставят и банкови документи, и друга допълнителна информация, в която би могло Министерството на финансите да включи в нея определени изисквания - такива, че да няма страхове от злоупотреби. Особено подчертавам това: "за друга допълнителна информация".
И тук може да се намери наистина по-пълен и по-сигурен механизъм, който да преодолее страховете на Министерството на финансите. Затова ви приканвам да подкрепим предложението на колегите, тъй като наистина не трябва пък да се наказват тези, които са добросъвестни и тези, които спазват всичко онова, свързано със закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов за нов § 3б.
Гласували 147 народни представители: за 52, против 87, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 4. В чл. 65 се създава ал. 3:
"(3) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато стоката или услугата се използва само за извършването на доставки по чл. 92".
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по този параграф? Не.
Моля, гласувайте § 4, който става § 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Новият § 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 5. В чл. 68, ал. 2, т. 4 думите "и подаден" се заличават, а след думата "закон" се добавя "и подаден до третия ден включително след тази дата".
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 11.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов:
В чл. 68, ал. 2, т. 2 думите "и е изпълнено условието по чл. 64, т. 2".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов по § 5 на вносителя.
Гласували 142 народни представители: за 58, против 81, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, който става § 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Новият § 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 6. В чл. 69 се правят следните изменени и допълнения:
1. В ал. 1 думата "първия" се заличава.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 след думата "след" се добавя "третия ден от"."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по този параграф? Не.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да прочета § 7 и 8, където няма направени предложения, за да ги гласуваме заедно.
"§ 7. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 4 думите "и подаден" се заличават и накрая се добавя "и подаден до третия ден включително след тази дата".
2. Алинея 3 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 13.
"§ 8. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "първия" се заличава.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 след думата "след" се добавя "третия ден от"."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по тези три параграфа? Не.
Моля, гласувайте § 6, 7 и 8 които стават съответно § 12, 13 и 14 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 12, 13 и 14 - нови, са приети.


ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за нов § 8а.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се предложението.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 9. В чл. 74, ал. 1 накрая се добавя "а в случаите, когато данъкът се отнася за последния данъчен период - в 30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията".
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 15.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов:
В чл. 74 ал. 2 се изменя така:
"(2) Данъкът се счита за внесен на датата на банковата референция."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 9 и по предложението на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов някой желае ли да се изкаже?
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Нашето предложение, ако трябва да бъда откровен, няма особено сериозно финансово отражение както върху бюджета, така и евентуално върху загубите на търговските дружества. Но ако ние приемем текста, който предлагаме, ако Народното събрание приеме текста, който предлагаме, трябва да ви кажа, че това е една индикация за отношение на законодателя към търговските дружества.
Става дума обикновено за три банкови дни, понякога е по-малко. Това е разлика между банковата референция и фактическото постъпване на парите в бюджетната сметка. Средно това е около 3 дни. От това нито търговското дружество ще обеднее значително, ако се начислят лихви, нито пък бюджетът ще се обогати. Но ние като законодатели даваме една друга индикация, за едно друго отношение, по-добронамерено към данъчно задължените лица.
Аз пак казвам, съществено влияние върху приходната част на бюджета или загубите на търговските дружества няма. Но показва отношение. И заради това аз смятам, че този текст, след като не нарушава приходната част на бюджета, но показва благоразположение към данъчните субекти, може да бъде приет и той не нарушава въобще балансите. И ще бъде добре приет от тези среди, на които ние разчитаме, разчитаме за всичко. И без това с предишните текстове ние вменяваме задължения на изрядните търговци да проверяват по веригата на начисляването на данък ДДС дали техните доставчици са ги отразили с редица текстове, дали са си отразили в дневника на продажбите собствената продажба. Как може някой да влезе да гледа в документите, в документооборота на една фирма, негов доставчик? Това е абсурд! Той не може да го прави.
Поне това да направим, защото коментарите в тези среди са, със или без основание, аз не искам да коментирам това, имам предвид в изрядните търговски дружества - че ние въобще не искаме да създаваме нормална среда на търговските дружества, а търсим всевъзможни сериозни или по-тънки, или по-деликатни уловки да ги затрудняваме. А всички говорим, че сме за ръст, че сме за устойчив растеж на икономиката. Тя няма откъде да дойде, тя няма да дойде от Народното събрание, ще дойде от търговските дружества.
Ето защо нека да постъпваме разумно. Текстове, които не пречат на баланса, които не пречат на приходната част на бюджета, наистина да ги облекчаваме, за да се работи по-лесно и от самата данъчна администрация, и от самите търговски дружества.
Призовавам ви да подкрепите предложения текст. Не води до никакви сериозни промени в приходната част на бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов за промяна в чл. 74, ал. 2.
Гласували 180 народни представители: за 74, против 104, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9, който става § 15, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 2.
Новият § 15 е приет.


ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 9а:
"§ 9а. В чл. 75, ал. 4 накрая се добавя изречение второ:
"Плащането по ал. 1 се удостоверява пред митническите органи от банката, извършила плащането, чрез телекс или удостоверение, възпроизвеждащи реквизитите на платежния документ."
Комисията подкрепя предложението като § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението за нов § 9а, който става § 16.
Гласували 117 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 5.
Новият § 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 10. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата "шест" се заменя с "четири";
б) в т. 5 думата "шестте" се заменя с "четирите", а думата "шест" се заменя с "четири";
в) в т. 6 думата "шестмесечен" се заменя с "четиримесечен".
2. В ал. 2 след думите "чл. 14" се добавя "и доставки по чл. 92"."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 17.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин:
В чл. 77 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата "шест" се заменя с "един";
б) в т. 5 думата "шестте" се заменя със "следващият едномесечен", а думата "четири" се заменя с "следващ".
2. В ал. 2 числото "45" се заменя с "30".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 10 - по чл. 77, ал. 1, буква "а" думата "шест" се заменя с "два".
Навсякъде в текста по-нататък думите "шест", "шестте" или "шестмесечен" се заменят с "два", "двумесечен".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов:
В § 10 - по чл. 77:
1. В т. 1:
а) в буква "а" думата "четири" се заменя с "три";
б) в буква "б" думата "четирите" се заменя с "трите", а думата "четири" се заменя с "три";
в) в буква "в" думата "четиримесечен" се заменя с "тримесечен".
2. Точка 4 се изменя така:
"4. Ако след изтичане на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, регистрираното лице прихваща този остатък за погасяване на други неизплатени задължения към държавата или данъчния орган и извършва възстановяването в 45-дневен срок от подаването на последната справка декларация."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Ще Ви помоля да поканите експертите да не се съвещават в момента, тъй като сме на един от най-същностните в този закон моменти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Муравей Радев, молбата е да изслушате господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Господин министър, дами и господа народни представители! Действително, наред с данъчната ставка, с данъчния размер, тази разпоредба, която обсъждаме в момента, има почти равностойно значение. Защо? Защото става дума за прихващане, приспадане и възстановяване на данък; става дума за една процедура, която по досегашното си развитие задържаше средства на хората, които се занимават с бизнес.
И веднага ще се аргументирам. Това не е голословен упрек към Министерството на финансите, това са фактите. При представянето на измененията на закона в комисията беше казано, че в онези загуби, в кавички, тоест, в онези средства, които се предоставят на бизнеса от намаляването на данъците, се включват и тези при съкращаването на онзи период, в който се възстановява на хората от бизнеса данъкът, който имат да получат, когато данъчният кредит превишава общо начисления данък.
Господин Радев призна по същество нещо, за което ние многократно през последните години сме настоявали. Става дума за една сума от 50 млн. Ако я разделим на две, тоест за двата месеца, с които се намалява от вносителя в случая периодът, се получават по 25 млн. на месец. В този смисъл оставащите четири месеца означава, че се задържат най-малко 100 млн. лв. И като прибавим 45-те дни, които следват този период, ако се изпълни в пълния й вид процедурата по чл. 77, давате си сметка, че става дума поне за 125-130 млн., с които държавата ще разполага, които ще създават може би известно самочувствие, но то ще бъде нереално и за сметка, повтарям, на бизнеса.
Като се прибави и все още лошата среда на кредитиране от страна на банките... Защото и последно господин Гаврийски в понеделник на конференцията, която беше организирана, по икономическата политика в следващите години призна, че ние, сравнявайки се с европейските страни, по отношение на банковото кредитиране сме далеч, далеч назад.
И на още по-следващо място. Действително, ако Министерството на финансите и неговият екип уверява, че прави някаква реформа, то наистина тук трябва да проличи най-вече положителният резултат от тази реформа. А за съжаление онова, което се коментираше в комисията и на първо четене, беше, че все още данъчната администрация не разполага с необходимите технически средства, за да реализира подобно намаление, което наистина би трябвало да се извърши, за да улесни бизнеса, за да не се работи с неговите пари.
Аз не приемам подобни оправдания, защото няколко години наистина се влагаха средства и за митниците, и за администрацията, в компютъризация и въобще в цялостното обновление. Преди това също бяха вложени средства. Ние не получихме убедителни аргументи къде са отишли тези средства. Не може заради това, че данъчната администрация и ръководството са в невъзможност в сегашния им вид да реализират определени технически и технологични решения, да страдат хората от бизнеса.
Разбира се, аз не съм отрекъл напълно онова, което като аргументи се дава от страна на вносителя, и не съм предложил да се отиде на съвсем радикално намаление на срока. Предложил съм да има два едномесечни периода, плюс 45-те дни, което считам за абсолютно реалистично.
Затова се обръщам към мнозинството: подкрепете тези предложения, ако наистина искате да сте убедителни пред хората от бизнеса и да вършите някаква работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение по този член е най-меко. Както забелязахте, има предложение за въвеждане на едномесечен, двумесечен срок и т.н. Ние ви предлагаме да се върнем към една норма, която се съдържаше в закона, когато беше приет и когато беше въведен в живота на България. Тогава много народни представители, някои от които сега министри, скачаха, когато чуеха тримесечен срок. Вярно, че беше въведен механизмът на насрещното прихващане. Но вярно е и това, което беше многократно изнасяно в пресата - че във всеки даден момент в Министерството на финансите се съдържа прилична сума пари на фирми. И част от аргументите в това отношение преди малко Руси Статков поднесе на вашето внимание. Тази истина, която той поднесе, е свързана с признание за сумата, която се съдържа и която всъщност отпада с намаляването на срока, както предлага вносителят от 6 на 4 месеца.
Защо става на час по лъжичка това връщане към практиката на въвеждане на ДДС в България? Нали е рязко променена обстановката от гледна точка на финансова и макростабилност! Нали администрацията работи не така, както преди три години и половина! Това са много любими ваши словесни обороти. И нали данъчната администрация сега е подпряна с технически възможности, информация и т.н., каквито нямаше преди 3-4 години. Сериозни аргументи за всички тези неща, които продължават да съществуват в практиката на данък добавена стойност няма. Тук има само една гола воля от ваша страна да продължаваме да бъдем в един режим, който рязко ни отличава от европейската практика.
Аз ви приканвам да направим не друго, а да се върнем към един срок, с който данъкът стартира в 1994 г., отчитайки огромната според вашите думи разлика в обстановката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, господин министър! Аз съм сигурен, че това предложение няма да бъде гласувано, защото сигурно данъчната администрация не е готова. Обаче въпросът, който искам да поставя във връзка с обсъждането на този текст, е защо данъчната администрация не е готова, господин Радев? Аз си спомням, когато бях председател на комисията по време на министерстването на господин Стоян Александров, той се примоли, защото го беше срам той да го запише в бюджета: дайте ни 40 млн. и данъчната администрация ще се оправи - да си купя компютри, да им увелича малко заплатите, да им създам стимули и всичко ще бъде наред. Дадохме му. След това данъчната администрация излезе на отделен ред в бюджета. След това си направи, в най-ново време, сигурно знаете, бившата сграда на "Труд", една луксозна сграда, обаче за съжаление данъчната администрация не изпълнява очакванията в момента. И естествено е господин Радев и неговите специалисти като ни кажат, че не могат да си съберат данъка, аз нямам причина да не им вярвам. Но междувременно минаха три години и половина и тези хора трябваше да направят нещо тази администрация да започне да работи. Все пак тя не е създадена от нищо!
Затова мисля, че би могло поне да се приеме три месеца, макар че аз смятам, че министерството трябва в съответствие с европейския опит да помисли за друга схема на връщане на парите. За тези, които са редовни платци, чисто и просто парите трябва да се връщат веднага. Ако имат какво да взимат, ако не - да си ги прихващат срещу други данъчни задължения. Защото сега казват: намаляваме и това ни струва еди-колко си пари. Преди казаха, като увеличиха, че това няма да ни напълни бюджета. А се оказа все пак значи че пълни бюджета!
Трябва да направим нещо, което винаги съм предлагал. Както един закъснял данъкоплатец плаща лихва и то с наказателна добавка, така и държавата, когато задържа неговите пари, защото е и неправомерно държавата да ги задържа, и тя да плаща лихва плюс същата наказателна добавка. И тук няма никаква пречка да бъде приет един такъв текст. Аз се чудя защо се отхвърля непрекъснато. Трябва да има симетрия между интересите на държавата и данъкоплатците. Защото тая държава в края на краищата е на данъкоплатците. Защо не се направи това нещо, господин Радев, кажете Вие! Или Вие смятате, че данъкоплатците са някаква паплач, на която отвсякъде трябва да изтръсквате джобовете, непрекъснато да притискате хората и искате после те да са честни данъкоплатци!
Нека обсъждането на този текст да послужи за повод на господин Радев поне пред залата, и не толкова пред нас, колкото пред тези, които си плащат данъци, да каже защо става така. В края на краищата нали СДС дойде на власт с надеждата да оправи по някакъв начин нещата. За съжаление нещата не се оправят, а се развалят, тъй като срокът за връщане най-малкото се увеличава. Знаете какво става с оборотния капитал на фирмите.
Колеги, за мен няма да е голяма трагедия, ако се приеме предложението да се върне началният срок от три месеца, който беше действащ текст в Закона за данъка върху добавената стойност. Още повече, че те като имат готовност да го върнат за четири месеца, ще поработят малко по-сериозно и ще го връщат за три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа (господин министърът излезе по тази точка, очаквано)! При приемането на закона за данък добавена стойност срокът беше три месеца. Удължи се на шест с обяснението, че данъчната администрация не е в състояние да се справи с връщането на данък добавена стойност. От Министерството на финансите и от данъчната администрация разбрахме, че до миналата година почти не се задържат средства и че държавата задържа много малко средства на бизнеса по този закон. В обосновката тази година на намаляването на срока и на данъчната тежест финансовото министерство каза, че намалявайки срока от шест на четири месеца, 50 млн. лв. остават в бизнеса и му се връщат. Това на практика означава, че продължават да стоят още 100 млн. лв. Значи ако за два месеца е 50 млн. задържаният кредит, за четири месеца, които остават в държавата, 100 млн. от бизнеса стоят в държавата.
Аз съм съгласен с господин Димитров, че дълго време слушахме, че данъчната администрация не е в състояние да извърши бързо проверки, да възстанови тези суми и т.н. Това го слушаме 11 години. Непрекъснато има някаква много важна причина, поради която се отлага. Проявяваме разбиране, вземаме мерки, удължаваме срокове, облекчаваме тяхната работа и т.н. Аз мисля, че е по-добре от тези 100 млн. лв., които държавата задържа в бизнеса и ще продължи да ги задържа с намаляването на срока, ако трябва нещо допълнително да се даде на данъчната администрация, така че тя да започне да си върши работата по-бързо - ако проблемът ви е финансов. Примерно компютри, за които се взеха заеми, или някакъв софтуер. Сто милиона лева всяка година хазната задържа от бизнеса. Ако трябва, аз съм сигурен, че и бизнесът ще е съгласен, да си плати, така че да започне да работи тази администрация и той вече да си възстановява максимално бързо средствата, с които работи.
Тук става въпрос за парични потоци. Знаете, че при затегнатата политика на банките за кредитиране на бизнеса 100 млн. лв. оборот в икономиката съвсем не са малко. И тези 100 млн. лв. оборот в икономиката биха донесли на бизнеса много по-голяма добавена стойност, която те произвеждат в работата си. Така че действително трябва да помислим за намаляване на срока. Ако няма готовност сега за един месец, поне да възстановим това, което беше прието - на три месеца. А след това като тенденция да мислим за намаляване на срока. Няма страна, поне на мен не ми е известна, в която половин година или четири месеца да е срокът за връщане.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: В кои страни?
ИВАЙЛО КАЛФИН: В Европа включително.
Още повече, след като минат тези четири месеца, данъчната администрация тепърва ще започне проверка, която изисква 45 дни, след това да започне ревизия. Така че ако данъчният служител реши, този срок от четири месеца може да го удължи и над една година.
Според мен приемайки законите и мислейки, защото много колеги тук се изказват, че трябва да подпомагаме бизнеса, мислейки точно за тези, които създават стойност в икономиката, срокът трябва да се намали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калфин.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Калфин, искам да Ви направя следната реплика. Когато живеем в условията, че работим толкоз, колкото можем, и когато държавата ползва оборотните средства на един стопански субект и не го овъзмездява с нищо, как тя ще стане по-ефективна и как по-динамично ще отговаря на потребностите на обществото. Ами дайте да наложим наказателни процедури на тази администрация, която не си върши работата. Да даде необходими компенсации за това, че от несвършената си работа е ощетила стопанския субект и тогава да видиш как ще се размърдат всички - и мазниците, и да не казвам и други работи. Ако няма наказателна процедура, ще живеем в блатото на бездарието. Няма стимул. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Други реплики? Няма.
Господин Калфин, имате право на дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Действително в това, което казвате, има много здрав смисъл. След като държавата наказва данъкоплатците, ако те се забавят да внесат в хазната техните задължения, редно е със същата лихва държавата да им плаща, когато се е забавила да им ги връща. Всъщност в това се състои и предложението. Ако се намали срокът на 1 месец и има достатъчно мотиви в данъчната администрация, имат нужда от по-дълго време за проверка, в такъв случай данъчната администрация или съответно бюджетът ще плаща лихви на бизнеса за задържането на тези средства в хазната. Така ще има и стимул действително да се свърши по-бързо работата. Тук не става въпрос да прекратим данъчните ревизии, не става въпрос да отворим някакви дупки за изтичане на бюджета, а става въпрос да създадем стимули, така че държавната администрация да си върши по-бързо работата, а в бизнеса да остават повече оборотни средства. Напълно съгласен съм с това. Това е и част от предложението ми - държавата за забавяне също да плаща лихви, същите, които взима от данъчните субекти, когато ги наказва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калфин.
Има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, слушам и не мога да повярвам на ушите си това, което казват колегите, особено това, което каза Ивайло Калфин. Господин Калфин, Вие ходите ли по Европа? Ходите май, обаче не следите какво е данъчното администриране там. Понеже казахте, че няма страна в Европа, искам да Ви опровергая. Във Франция данъкът се събира два пъти на годината, а в Италия - един път. Ако Вие имате някакви други данни, елате и ме опровергайте. Аз имам тези данни.
Бих оправдал моя приятел Венци Димитров, който каза, че трябва да се подобри действително дисциплината на данъчната администрация. Но, Венци, те нямат условия. Нямаха условия за работа досега. Знаете какво беше. Колеги, искам да ви кажа, уважавам и теб, и господин Стоилов, вие знаете какво е положението в данъчните администрации в страната, териториалните данъчни администрации. Ами, нямат елементарни условия за работа. И тук направиха една сграда, която създава елементарни условия за работа, и вие казвате, че тя е луксозна. Аз не смятам, че тя е луксозна, защото ако погледнем другите, които правят по-луксозни сгради, тогава какво ще кажем.
Затова аз няма да подкрепя вашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За първа реплика - господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Христов, ами като министърът не си е свършил работата да създаде необходимите организационни и битови условия на данъчната администрация да си подаде оставката като е некадърник. Да се сложи човек, който може да си върши работата. България няма да чака 100 години да се създаде една администрация, която да отговаря на изискванията на времето. Който е некадърник - да си върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Особено, дами и господа народни представители отдясно, току-що чухме една оценка - данъчната администрация няма елементарни условия за работа. Каза я председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Защо, бе, уважаеми колеги? Защо 4 години вие не създадохте тия условия, защо ни карахте да гласуваме различни заеми и да плащаме пари? Къде са парите? Кой е отговорен? Ако това е така, вие давате ли си сметка за какво става дума?
Господин Христов, Франция и Италия, само че системата и механизмът там е съвсем различен.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Какъв е, кажи го.
РУСИ СТАТКОВ: Отделно ще ти го разкажа ограмотително, защото имам реплика, а нямам обяснение и реплика на Христо Христов.
Колега, съвсем различен е механизмът, в това число и на кредитиране. И господин Гаврийски говори за това, че не 20 на сто кредитират банките, а кредитират сто на сто.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Това е съвсем друго нещо.
РУСИ СТАТКОВ: Съвсем друго е, свързано е, говорим за икономическа среда. Икономическата среда във Франция и Италия е съвсем различна от България и законът, който приемаме за ДДС, е в България. И ти казаха, господин Христов, че имаше срок на възстановяване 3 месеца. Защо вървите с тия жалки аргументи и говорите за нова политика, за данъчна, за стопанска и т.н. Смешно е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
За трета реплика има думата Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря.
Господин Христов, искам да пожелая на българските фирми да работят в данъчни условия и в данъчна администрация, която е във Франция и Италия. Защото, когато говорим действително за срокове и за работа, която върши тази администрация, задълженията й към фиска и към фирмите, действително са съвсем различни. Ако искате можем да влезем съвсем в детайли в данъчната система на тия страни, но действително няма такъв случай, в който хазната да задържа огромни средства от реалната икономика, от бизнеса и да не го възмездява за това. Това просто го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Христов има думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Колеги, искам да ви кажа още един път, че малко четете законите, които гласуваме тук. И понеже говорите за отговорности, за действията на данъчната администрация, аз искам да ви прочета от Данъчно-процесуалния кодекс чл. 25, ал. 1, който казва:
"Данъчната администрация отговаря за вредите, причинени на данъчните субекти от незаконни данъчни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на дейността им".
Е, какво да говорим след този текст, колеги? Научете законите и тогава идвайте да говорите от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли други желаещи да вземат думата по обсъждания текст? Няма.
Най-напред ще гласуваме трите неприети предложения от комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Ивайло Калфин.
Гласували 163 народни представители: за 64, против 93, въздържали се 6.
Предложението, направено от господин Ивайло Калфин, не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Руси Статков.
Гласували народни 139 представители: за 52, против 81, въздържали се 6.
И това предложение не се приема.
Третото, неприето предложение, е направено от господата Стефан Стоилов и Иван Иванов.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 59, против 83, въздържали се 4.
Предложението на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на комисията за текст и номерация като § 17.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.
Параграф 17 в номерацията, предложена от комисията, е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, след като приехме текста на вносителя, трябва да направим промяна и в чл. 20, т. 10, където също срокът трябва да се промени от "6 месеца" на "4 месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Докладвайте го, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предлагам да бъде създаден § 1а. В чл. 20, т. 10 числото "6" се заменя с числото "4".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля да бъде гласувано направеното предложение от председателя на комисията господин Христо Христов за нов § 1а, който разбира се ще си заеме съответното място по номерация.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Предложеният § 1а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов за нов § 10а:
"§ 10а. В чл. 78 т. 4 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 10а:
"§ 10а. В чл. 78, т. 7 накрая се добавят думите "но за не повече от 6 месеца, считано от датата на уведомяване за данъчна ревизия"."
Комисията подкрепя предложението като § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Трябва да призная, че човек губи желание да дебатира дори и по предложения, които безспорно са разумни, логични, поради това, че по принцип залата не реагира. Аз смятам, че ние напразно губим парламентарно време и може би трябва да престанем да защитаваме предложенията си, защото няма случай, когато даден текст, който някой от нас предлага, да бъде оптимизиран, да бъде променен, да бъде направен по-работещ, залата да реагира положително.
Конкретно по предложението. Какво предлагаме ние? Чета буквално действащия текст - чл. 78 от действащия закон:
"Сроковете за възстановяване по чл. 67 (не чета по-нататък) спират.
4. Когато регистрираното лице-доставчик не може да бъде открито от данъчния орган на посочения от него адрес в заявлението му за регистрация по този закон, при тази хипотеза сроковете по чл. 77 за възстановяване данък добавена стойност, на данъчния кредит, спират."
Колеги тук говориха за европейска практика. От 20 години аз познавам не зле европейската практика. От юридическа гледна точка такъв текст в никоя нормална държава няма да издържи и той просто няма да бъде допуснат да действа. От миналата година в Закона за данък добавена стойност ние въведохме 7-8 взаимосвързани текста с подобно съдържание, които правят данъчен орган получателят на стоково-материална ценност, без да има права да контролира и да разбира какво става с неговия доставчик. Повтарям ви, че в никоя държава такъв текст от чисто юридическа гледна точка няма да издържи. Тук има поне десетина известни, перфектни, доказани юристи. Аз не мога да си представя как те мълчат от всички страни и се съгласяват с подобни текстове? Демек, всеки един от нас като търговско лице, като търговско дружество, като купи нещо да знае оня, който му го е доставил, дали няма да изчезне. Как ще проверите това? Как може да се провери това?
Знам, че колегите не слушат и не ги интересува, някои от тях, знам, че една голяма част от залата, колкото има тук, перфектно разбират за какво става дума. Знам, че министър Радев още по-добре го знае, защото той говореше като мен преди много години и правилно говореше. Защо ги обременяваме? Защо търсим повод да им задържим оскъдните ресурси? Какво печелим от това? Всички в тази зала знаят, че големият проблем на данък добавена стойност е при търговията на дребно и там са огромните пари, които се укриват. И колко от нас не знаят, че и ние самите не си търсим бележките, а колко от нас много добре знаят какъв оборот върви без фактури при търговия на едро и дребно. Огромен оборот върви. Истинският субект, който плаща реално данък добавена стойност не са фирмите, които си го прехвърлят, а са физическите и юридически лица, които купуват на дребно, и там е големият ни проблем.
Разберете, никой не ни разбира от реалния бизнес, от етичния бизнес. Никой не разбира двигателя на нашето законодателно поведение. Много добре разбира черният бизнес и поради това той е сив и никога няма да излезе наяве. Никога няма да излезе наяве.
Ние работим закони, които имат като презумпция и разглеждат всеки търговски субект, всяко търговско дружество като престъпник - точно обратното на това, което правим. Аз не знам, ако примерно парламентарното мнозинство в следващото Народно събрание бъде друго, дали ще има същото поведение? Години наред съм следил този парламент и съм вярвал, че наистина той работи за бизнеса. Оказа се, че никога не е работил и сега отново не работи.
Осмислете този текст. Не може такива текстове да приемаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Иванов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме предложението, което е направено от народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов, неподкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 65, против 85, въздържали се 6.
Предложението на господата Стоилов и Иванов не се приема.

Поставям на гласуване предложението на господин Христо Христов, подкрепено от комисията и предложено като § 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 2, въздържал се 1.
Параграф 18 е приет.
За процедура има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Правя процедурно предложение оттук насетне по този закон да гласуваме тайно. Убедена съм, че много голяма част от колегите в залата разбират значението и важността на закона, който днес и вчера се гледа. Имайки предвид, че по други причини ние, без да искаме, не, а съзнателно, по политически причини нареждаме много неща, които след време ще се стоварят като бумеранг върху цялата българска икономика и българския бизнес, имайки предвид и това, че съм убедена, че при едно тайно гласуване резултатът от гласуването ще бъде по-различен, просто ви предлагам: нека да гласуваме тайно. Да спорим на трибуната, всеки да си каже позицията, но гласуването да бъде тайно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли противно виждане?
Има думата господин Христо Христов за противно становище.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, когато говорим за развитието на една дейност, аз не знам защо трябва да приемем да гласуваме тайно. Нека да е явно, да се види кои са за развитието на тази дейност и кои са против.
Така че аз съм против предложението на госпожа Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова да преминем към тайно гласуване.
Гласували 143 народни представители: за 46, против 95, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Въпреки това, не знам как бихме гласували тайно, ако трябва за всяко предложение, за всеки текст да гласуваме тайно.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Ивайло Калфин за нов § 10б.
"§ 10б. В чл. 82, т. 4, числото "5" се заменя с "15"."
Комисията подкрепя предложението частично като § 19 със следната редакция:
"§ 19. В чл. 82, т. 4, числото "5" се заменя с "10"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 19, базирано частично на предложението на господин Ивайло Калфин.
Гласували 112 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 2.
Параграф 19, предложен от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов за § 10в:
"§ 10в. В чл. 91д се създава ал. 3:
"(3) Данъчната основа за доставките по чл. 14, ал. 1, т. 6 е данъчната основа и данъкът по т. 2 на ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Вземам думата, за да кажа моето становище по този възлов въпрос, може би централния въпрос от разглеждания законопроект за данък добавена стойност.
Вчера въпросът беше повдигнат. Не взех отношение, затова, защото мястото на разглеждането му не беше там. Мястото на разглеждането на въпроса за туризма и данък добавена стойност върху туристическите услуги на туроператори е сега, в този член, тук му е мястото. Защото това, което се предлага, означава, ако то бъде прието, че фактически се слага нормативната основа да се облагат туристическите услуги, когато пакетът туристически услуги е от външни клиенти.
Аз държа много да изясня собствената си позиция по този въпрос, тъй като напоследък по него доста се спекулира, включително във вчерашните и по-точно в днешните медии.
Може би е добре да си спомням, че това е въпрос, който се разисква в последните няколко години. Преди повече от 2 години той бе поставен и бе поставен от Международния валутен фонд с една категорична настойчивост това да бъде облагаема сделка, т.е. да се начислява данък добавена стойност върху тези услуги.
Имаше доста дълги спорове на всички равнища - в Министерския съвет, в конкретните министерства, които бяха ангажирани с този въпрос - тогавашното Министерство на търговията и туризма. Този въпрос бе вкаран в 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд по изричното настояване на Мисията на фонда. Той стана критерий за изпълнение на това 3-годишно споразумение, при това един критерий, който бе изпълнен преди една година, защото Законът за ДДС включваше този елемент. Законът за ДДС беше приет от настоящото Народно събрание и Законът за ДДС гласеше, че от 1 януари идущата година това ще стане факт. Тоест, България получи поредния транш от фонда и той счете този ангажимент на България за изпълнен. Това лято имаше допълнителни разговори и много сериозни дебати с Мисията на фонда. Българското правителство отново постави въпроса да се преразгледа ситуацията за ДДС-то върху туризма. Вицепремиерът Жотев, аз, министрите, кабинетът, народните представители, водещи комисии, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, Комисията по икономическата политика, срещи с фонда, беседи, дебати по този въпрос - неуспешни.
На прага на годишната среща на Световната банка и на Международния валутен фонд нашата делегация за сетен път постави този въпрос и го постави почти императивно. Онова, което успяхме да постигнем, беше някакъв възможен компромис, при условие че бъдат по подходящ начин ангажирани и двете страни с малък компромис. Това беше становището на фонда. Такъв компромис бе намерен от някои народни представители, съгласувано с Министерството на финансите - за поделяне на тези средства, които включват данък добавена стойност върху туристическите услуги. Проведени бяха редица срещи и разговори с туроператорите, със сдруженията на хора от туристическия бизнес. За съжаление до този момент единна позиция не се постигна към днешна дата.
Аз много добре разбирам, че Народното събрание е изправено пред един тежък избор, сложен, тежък и много отговорен избор, защото, от една страна, ние с Международния валутен фонд сме в края на едно тригодишно споразумение, което не желаем да прекратим по този нелеп начин. Това е едното. Второ, Европейската комисия, не е вярно онова, което вчера говореше господин Димитров от трибуната, че тази сделка в целия свят била необлагаема, защото била сделка за износ. Просто това не е така. В неговото съзнание може да е така, но в директивите на Европейския съюз е точно обратното. И в Европа тази сделка е облагаема, навсякъде. Прочетете Шеста директива, няма да спорим сега с Вас.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ти чел ли си я тази Шеста директива?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И тогава, когато Европейският съюз ни задължава отново да сложим данък добавена стойност върху тази услуга, аз смятам, че в един преговорен процес, който предстои оттук насетне в най-скоро време вероятно по настояване на Европейския съюз нашият парламент ще бъде принуден отново да преразгледа този въпрос. Затова казвам, че е сложно. Никак не е лесно.
В същото време ние имаме интереси. Какви са нашите интереси? Българският бизнес, туристическият бизнес също има интереси. И този път неговите интереси съвпадат с националните интереси дотолкова, доколкото един много сериозен източник на валута е точно процъфтяващият български туризъм.
Добре. Следващата година се очертава отново един немалък търговски дефицит в баланса на България. Най-сигурният източник за намаляване на този търговски дефицит това са повече постъпления от туризъм. За да има повече постъпления от туризъм, той трябва да продължи още известно време да бъде конкурентоспособен. Ето го, наистина, колко е сложно и тежко това решение да бъде взето днес, защото две противоречиви тенденции - ангажименти към Международния валутен фонд, утрешни ангажименти към Европейския съюз, днешни ангажименти към това България да може да дръпне и да преодолее негатива на отрицателния търговски баланс за следващата година.
Има обаче още една трета причина, която се нарича още едно намаляване на приходната част на бюджета за следващата година в порядъка на около 80 млн. лв. Това е третата причина, която създава една много трудна възможност за изпълнение на държавния бюджет за следващата година. А вие като народни представители вероятно скоро ще гледате на второ четене законопроекта за държавния бюджет. Това е допълнителна трудност, която усложнява вземането на подходящо решение.
Затова аз си мисля, че беше по-разумно да се намери някакъв разумен компромис между тези различни групи интереси, който компромис Народното събрание да узакони.
И въпреки всичко мое лично мнение, което поддържах пред Международния валутен фонд през цялото това време, включително и това лято, беше, че на България е необходимо отлагане поне още с една година на този въпрос. Това е моето становище, което винаги съм защитавал на всички равнища. Опитахме се да намерим компромис. Виждам, че отсрещната страна не приема този компромис на този етап и вероятно е права да не го приема. Аз обаче питам народните представители и от ляво, и от дясно: можем ли да излезем от партийната си същност и принадлежност и честно и почтено да намерим механизми, да намерим начин, по който тези 80 млн. да не влияят пагубно върху бюджета на следващата година? Можем ли тези 80 млн. честно и почтено да направим така, че да не провалят приходната част на бюджета за следващата година с взаимни усилия?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Можем!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Можем ли да направим това нещо взаимно? Вие казвате, че можем да го направим. Ето, и социалистите отляво твърдят, че можем да го направим.
Нека тогава честно и почтено да избегнем популизма при разглеждането на държавния бюджет за следващата година. И така, както чух, че госпожа Масларова казва, че "можем", ако това наистина е така, аз призовавам народните представители и отдясно, и отляво да гласуват за отлагане влизането на ДДС в туризма за още една година! Благодаря ви. (Ръкопляскания от залата. Викове "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Първо има думата Йордан Цонев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Хей, Муравей, да не кажеш, че не сме ти пляскали! Но тази директива има сигурно 4000 страници!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз се бях подготвил да изложа всички аргументи, които последователно сме излагали през тези две години, но господин министърът мисля, че ги изложи достатъчно подробно, ясно и аргументирано. Аз вземам думата и ще бъда съвсем кратък, защото искам да бъда коректен и да кажа това, което наистина е направено.
Тази позиция наистина беше изложена още когато правителството правеше стратегията за намаляването на данъчната тежест през месец май и беше защитавана от всички ни. Тази позиция беше изложена пред мисията на Международния валутен фонд през месец юни. Тази позиция беше изложена пред мисията на фонда и през месец октомври и от правителството, и от министъра на финансите, и от председателя на Комисията по икономическата политика, и от мен, в качеството ми тогава на председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Искам да ви кажа съвсем откровено, че ние не срещнахме абсолютно никакво разбиране по този проблем до годишната среща в Прага, когато при срещата на министър Муравей Радев с господин Майкъл Деплер беше направен този пробив.
Ставам да кажа от тази трибуна това, защото трябва да бъдем коректни към усилията на всички и към усилията на Министерството на финансите и лично към усилията на Муравей Радев във връзка с решаването на този проблем и във връзка с неговата голяма зависимост, зависимостта между проблема и приходната част на бюджета в условията на едно доста значително намаляване на данъчната тежест по другите данъци.
Така че аз приветствам това решение. И едновременно с това от тази трибуна припомням на онези, които правят българския туризъм днес, че на срещите, които имахме с тях, те поеха сериозен ангажимент да се държат коректно към фиска, да имат помежду си връзка и да направят така, щото тези мерки, тази протегната ръка да срещне тяхната протегната ръка.
Аз приветствам това решение и ще гласувам за него. И благодаря на господин министъра за коректното отношение.
И предлагам процедурно да прекратим дебата по тази точка и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За първа реплика има думата господин Венцеслав Димитров.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Правя реплика, защото подозирам, че ще прекратите дебата, което може би е най-доброто. И аз ще предложа на господин Христов да си оттегли двете предложения, за да ги гласуваме после в Преходните и заключителни разпоредби.
Господин Цонев, това, което губим, ние ще го спечелим доста, макар че се обръщам не толкова към Вас, колкото знаете към кой. Тази година приходите от ДДС ще бъдат преизпълнени с 300 млн. лв., господин Радев. Мисля, че Вие по-добре го знаете от мен. Или може би с повече? Така че не се притеснявайте за тази работа. В края на краищата, щом ще разговаряме с фонда, фондът трябва да знае, че нас са ни избрали тук като народни представители и че ние решаваме въпросите, а не ги решава министърът на финансите. Така е.
Така че призовавам господин Христов да си оттегли предложенията и да вървим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не че ще се съобразя, господин Димитров, с Вашето предложение, ще се съобразя с предложението, направено от министъра на финансите господин Муравей Радев. Защото той е доказателство за отношението на правителството към тази дейност, така важна за икономиката дейност.
И затова аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И двете.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Да, и двете - по § 10в и § 10г, членове 91д и чл. 91е. Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 11. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "събитие" се поставя запетая и се добавя "а известията - в срок до пет дни от изменението на данъчната основа".
2. Алинея 5 се изменя така:
(5) Данъчните документи от получател по доставка се отразяват в счетоводството му и в дневника за покупки за данъчния период, за който са издадени."
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2.
Предложение от народния представител Христо Христов - в § 11, т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение е направено и от народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов - § 11, т. 2 да отпадне.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 11, нов § 20:
"§ 20. В чл. 39, ал. 2, след думата "събитие" се поставя запетая и се добавя "а известията - в срок до пет дни от изменението на данъчната основа"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по този параграф?
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата, защото това е едно предложение, по което имаме съвпадение на мненията. Но защо вземам думата? За да ви помоля за малко внимание.
За какво става дума в предложението на вносителите? Една думичка - да отразиш в дневника за покупките фактурата към "датата на получаването" се предлага от вносителя да бъде заменена с думата "към датата на издаването". И аз съм сигурен, че това предложение не го е забелязал нито министър Радев, а не са го забелязали дори и ресорните заместник-министри. Това е типичен случай, ще ме извините за думата, когато ръкавелковци в съответните министерства провокират нашето внимание. И ние можехме да пропуснем един текст, който принципно променя нещата, който по независещи от търговските дружества причини, може да доведе до непризнаване на значителен данъчен кредит, абсолютно основателен. Това е провокация към нас и трябва да ви призная, че специално ние, не зная председателят на комисията, съвсем случайно го видяхме.
И си заслужава да бъде коментиран този случай, защото, когато търговски дружества, техните собственици говорят за нас, те не говорят за съответното министерство, те говорят не за ляво, не за дясно, те говорят "Народното събрание" прави или не прави нещо. Тоест, ние наистина трябва да бъдем внимателни към текстове, които ни се предлагат от вносителите, защото често пъти те не са прецизни. Те не само, че не са прецизни, те по някакъв странен начин се мъчат да пречат на нормалния бизнес. Необясним за мен начин. Това беше типичен случай. И аз ви казвам, че този текст щеше да мине, без да му обърнем внимание. Народното събрание носи отговорност и най-вече носи политическа отговорност. Към много текстове ние се отнасяме индиферентно, особено такива, които не нарушават баланса на проектобюджета. И затова аз моля всички колеги да гледаме с по-голямо внимание тези текстове, да подкрепим предложението на Христо Христов и нашето предложение е да отпадне този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги отляво, когато аз поех тази комисия, си спомняте какво ви казах - че всички конструктивни предложения, без да се съобразявам с направените от вносителя предложения, ще се съобразим. Но вие отново искате да изразите от тази трибуна популизъм, така че едва ли не всичко правите вие. Недейте да ползвате трибуната за популистки изказвания. Дайте да бъдем по-коректни.
Затова аз приветствам вашето предложение, съобразихме се в комисията и го приехме. Затова предлагаме и тук да бъде прието. Още повече, че този текст е облекчение за данъкоплатците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Стоилов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Нали имаше процедурно предложение за прекратяване на дебатите?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господин Христов, Вие ме провокирахте за това кратко изказване, като отново и отново си позволявате във връзка с направените предложения, да говорите за популизъм. Какъв популизъм има тук? Обсъждат се норми на закона за данък добавена стойност. Да не би да вадим някакви политически дивиденти, просто, повтаряйки в 99 на сто в случаи това, което казват експертите. Аз, Вие и Иван Иванов знаем защо приехте тази малка поправка. Знаем. Но уважаемите народни представители не знаят.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Не е така.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, не знаете, не се обиждайте. Просто да бъде променен текст е решено от един човек, който във вашата партия решава всичко и винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
След като комисията приема отпадането на т. 2 и прави предложение за окончателен текст на § 11, който става § 20, поставям на гласуване § 11, който става § 20, така, както е предложено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 159, против 3, въздържал се 1.
Новият параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 12. В чл. 109 след думата "инициатива" се добавя "с данъчен акт", а в изречение второ думата "ревизионен" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 12, който става § 21, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 101, против 4, въздържали се 3.
Новият параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нов § 12а:
"§ 12а. Член 110 се изменя така:
"Чл. 110. Всяко лице може да се регистрира по избор, независимо от облагаемия оборот по чл. 108".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов за нов § 12а:
"§ 12а. В чл. 110 ал. 1 се изменя така:
"(1) Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член, има право на доброволна регистрация".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези две предложения, които засягат чл. 110, някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това е според мен третото по важност в Закона за данък добавена стойност изменение, наред със ставките, наред с възможността по-бързо да се възстановява онова, което е след прихващане в данък добавена стойност.
И като казвам "трето по важност" ми се струва, че не бих бил прав да ги степенувам даже. Те са в една плоскост. Защо? Защото става дума за икономическа среда. В случая едни стопански субекти могат да участват в тази икономическа среда, защото се регистрират по данък добавена стойност и съответно ползват всички онези възможности, които той предоставя, а те са да начисляват данъчен кредит, да прихващат и с въвеждането на праг, тъй като става дума за въведен праг в този закон, на регистрация от определен оборот, който трябва да бъде постигнат, се изолират малките стопански субекти.
Ние много пъти сме спорили през тези години в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но сериозни аргументи не ни бяха предоставени, затова защото наистина има изолация. И фактически икономическата среда се изкривява, дребният бизнес е поставен в изключително тежки условия.
На второ място това изменение, което предлагаме и аз, и колегите, е свързано с възможността в рамките на Европейския съюз за свободна регистрация и ако ние действително търсим аргумент, в този случай тук му е мястото и този аргумент наистина тежи за разлика от другите опити, които се правиха, да се дават примери от страни на Европейския съюз, защото няма дискриминация, има равнопоставеност на стопанските субекти.
На по-следващо място - говореше се тук за това, че опозицията нямала виждане, че опозицията нямала алтернатива. Аз, за разлика от господин Иван Иванов, считам, че ние трябва дори и с риск да не бъдем подкрепени, в повечето случаи така става, да заставаме от тази трибуна, за да може някой да чуе, че наистина имаме алтернатива - тези, които се опитват да не го чуят. Това е част от нашата алтернатива за друга данъчна система, за друго данъчно администриране, за друга данъчна политика, така че, господин Христов, ако вие желаете да изолирате и по-нататък дребния бизнес, да създавате и по-нататък затруднения за него, да изкривявате икономическата среда, продължавайте да отхвърляте тези предложения, но ако вие наистина сте променили отношението си и говорейки за нова икономическа политика включвате като съществен елемент и този - за доброволна регистрация и свободна регистрация по данък добавена стойност, то това би било чудесно.
Обръщам се към колегите от мнозинството да подкрепят направеното от нас предложение. Разбира се, то е почти същото като това на колегите Стефан Стоилов и Иван Иванов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Ще продължа с още няколко съображения, които по различни поводи са звучали в залата.
Има закони, които претендират, че подпомагат дребните и средни предприемачи, създават се финансови структури и пр., и пр. Истината е, което срамежливо се признава и от държавни чиновници, ангажирани в тази сфера, че по-голяма част от тези практики, които уж би трябвало да се създадат чрез приеманите закони, създаваните структури, все още не работят. И на практика силни са желанията демонстрирани от политици и от изпълнителната власт, да бъде подпомаган дребния, средния, малкия предприемач и онова, което на практика се получава.
В случая искам да привлека вниманието ви - този текст да има доброволно регистриране означава, че на самия старт, в самото начало, когато дребният предприемач е най-затруднен финансово, по досега действащия закон вие го облагате допълнително с 20%. Вярно, след време той може да ги получи. Искам да бъда справедлив докрай - механизмът на данъка предвижда, но големият въпрос е за самото начало. Толкова повече, когато - публична тайна е - кредитната система, която работи много консервативно, бележка по този повод има и в оценката-доклад на Комисията по икономическата политика, който сте чели, а по отношение на малките и средни предприемачи тя е двойно по-консервативна - кредитната система.
Вие облагате тези малки стопански съществувания на самия старт с 20% в името на това данъчната администрация и по тази линия да бъде допълнително осигурена. Въведохте го. Направете сега стъпка в разумната посока и свалете тези допълнителни 20 на сто от малкия предприемач тъкмо когато стартира.
Приключвам. Най-важният в случая момент е свързан с това, че вие допълнително финансово утеженявате положението на малкия, на дребния и на самия старт. И нищо особено не печелите, само си създавате удобства. Вече достатъчно звуча в тази зала и днес, и по други поводи темата, че министерството, данъчната администрация в името на това да се чувства по-уютно, по-комфортно, да има по-голямо удобство при администрирането на данъка товари данъкоплатците. Не е справедливо, но което е особено важно във връзка с политиката ви като изпълнителна власт - това удря по дребните предприемачи на самия старт, което е особено болезнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Мислех да не се изказвам, но изказването на Руси Статков ме предизвика, тъй като той каза, че ние непрекъснато пречим на развитието на малкия и среден бизнес. Аз бих му препоръчал да пуска по-често телевизора, ако има такъв в неговия дом и сутрин особено да гледа едно предаване - "Бизнес закуска". Днес сутринта оттам и аз научих една много приятна информация, че по програма ФАР за развитието на малкия и среден бизнес в северозападния район на България - за Видин, Монтана и Враца са отпуснати 6 млн. евро, господин Руси Статков. Така че недейте да коментирате от тази трибуна, пак Ви казвам. Приветствам Вашите предложения, но недейте да ги използвате за популистки изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин Христов, не зная какво сте слушали по време на закуска, но 6 млн. евро за цяла Северозападна България е просто (смее се)...
Какво, господин Радев, може да се направи в една икономика на Северозападна България, която, според информацията на господин Жотев, която ми предостави преди две седмици, има следната картина. В момента работи - официалната информация от промишлеността е - една двадесета от онова, което е било в 1990 г.
Господин Христов, значи за десет години това, което е създадено, са някой и друг малък... Обаче наистина не от държавата, не от ФАР, а от други средства. Така че дайте да не си разказваме вицове от тази трибуна колко много сте помогнали на малкия бизнес! Защото, като минете из Северозапада и им кажете това нещо - колко сте помогнали, сигурно няма да можете да излезете, ще ви подгонят от радост с камъни.
Така че нека да бъдем реалисти, нека да бъдем сериозни, отговорни народни представители! И да не се хвалим, господин Христов, с неща, които са жалки. Жалки са, защото ще Ви се смеят хората и ще Ви питат: по кой свят ходим? Къде живеем? И телевизия ли гледаме само и защо не минем между хората?
Господин Радев, по отношение на цифрите, които непрекъснато се опитвате да давате, приличат на един друг министър, който казва така: "от 1 януари увеличаваме пенсиите на пенсионерите с 5 на сто, на следващия месец съобщава - от 1 февруари - с 5 на сто." И като се съберат, излиза, че са увеличени с 50 на сто пенсиите. Така е и с вашите програми. Програма, по която дадени - еди колко си, програма, по която дадени - еди колко си. И накрая се оказва, че в Чипровци от шест програми и по ФАР, няма лев получен, не евро.
Така че не ни разказвайте вицове от тази трибуна, слезте между хората, чуйте хората! И по телевизията вие може да си пускате всякакви клакьори. Влезте между хората! Благодаря.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Кажи против тези пари ли си? (Към Руси Статков.)
РУСИ СТАТКОВ: Аз съм за много пари, а не за вицове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Господин Статков, аз мисля, че Вие изразихте тук едно недоволство против тези 6 млн. евро.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): (Смее се.) А бе, Христо, защо такива вицове?!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Ами вие изнесохте парите на България. (Неразбираема реплика от Руси Статков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Статков!
ХРИСТО ХРИСТОВ: И сега ние се мъчим да възстановим това, което вие унищожихте!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Къде са изнесени парите? (Смее се.) Господин председател!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Статков, правя Ви бележка!
ХРИСТО ХРИСТОВ: И казвате да говорим отговорни неща от тази трибуна, но Вие не говорите отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за нов § 12а.
Гласували 100 народни представители: за 24, против 74, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов за нов § 12а.
Гласували 96 народни представители: за 23, против 73, въздържали се няма.
И това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 13. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 2, накрая, се добавя "или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено пълномощно".
2. В ал. 4, второто изречение, думата "подава" се заменя с "изготвя", а след думите "чл. 68 и 70" се добавя "и го подава до третия ден включително след тази дата".
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения по този текст.
Моля, гласувайте § 13, който става § 22 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 14. В чл. 116, ал. 2, т. 2, буква "б" думите "и от органите на Министерството на вътрешните работи на посочения от него адрес в заявлението си за регистрация" се заменят с "на посочения от него данъчен адрес".
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 14, който става § 23 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Новият § 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 15. В чл. 117, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се отменя.
2. Създава се т. 7:
"7. когато регистрираното лице се влее, слее или прехвърли като цяло предприятието си по реда на чл. 15 от Търговския закон - в срок 14 дни от вписването в търговския регистър на вливането, сливането или прехвърлянето."
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 15 - нов § 24:
"§ 24. В чл. 117, ал. 2 точка 5 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 15, който става § 24, така както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 16. В чл. 118, ал. 1 думите "и има общ облагаем оборот за същия период 50 хил. лв. или повече" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16, който става § 25, така както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 17. В чл. 119, ал. 5 думата "шестте" се заменя с "четирите"."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 17, който става § 26, така както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 18. Член 120 се изменя така:

"Дата на дерегистрация

Чл. 120. (1) За дата на прекратяване на регистрацията се счита датата, на която лицето е подало заявление за дерегистрация, а в случаите по чл. 117, ал. 2, т. 7 - датата на вписването в търговския регистър на вливането, сливането или прехвърлянето.
      (2) Дата на прекратяване на регистрацията е датата на връчването на данъчния акт, с който регистрацията на лицето е прекратена по инициатива на данъчния орган.
         (3) Лицето, на което е прекратена регистрацията по ал. 2, има задълженията по чл. 119, ал. 3-6."
Комисията подкрепя по принцип предложението, като не подкрепя предложената нова ал. 1.
Предложение на народния представител Христо Христов:
По § 18 предложената ал. 1 на чл. 120 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Окончателен текст на § 18 - нов § 27:
"§ 27. Член 120, алинеи 2 и 3 се изменят така:
      "(2) Дата на прекратяване на регистрацията е датата на връчването на данъчния акт, с който регистрацията на лицето е прекратена по инициатива на данъчния орган.
         (3) Лицето, на което е прекратена регистрацията по ал. 2, има задълженията по чл. 119, ал. 3-6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 18, който става § 27, така както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 19. Създава се чл. 124а:

"Регистрация по избор на основание на изпълнение
на доставки по чл. 92

Чл. 124а. (1) Има право да се регистрира по този закон лице, което е основен (главен) изпълнител по договор за извършване на доставки по чл. 92."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 28.
Уважаеми господин председател, предлагам да прочета и следващия параграф, тъй като няма направени предложения.
"§ 20. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите "по избор" и "и клонове" се заличават.
2. Алинея 1 се изменя така:
      "(1) Задължително се регистрират по този закон и:
1. нерегистрирано по този закон лице, което придобие като цяло по реда на чл. 15 от Търговския закон предприятието на регистрирано по този закон лице;
2. нерегистрирано по този закон лице, в което се влее регистрирано по този закон лице;
3. нерегистрирано по този закон лице, новоучредено на основание на сливане на данъчно задължени лица, едното от които е регистрирано по този закон;
4. нерегистрирано по този закон лице, новоучредено на основание на отделяне от регистрирано по този закон лице;
5. нерегистрирано по този закон лице, новоучредено на основание на разделяне на регистрирано по този закон лице."
3. Създават се нови ал. 2 и 3:
      "(2) В случаите по ал. 1 нерегистрираното лице е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването в търговския регистър на прехвърлянето на предприятието или от преобразуването.
         (3) Дата на регистрация в случаите по ал. 1 е датата на вписването в търговския регистър на прехвърлянето или преобразуването."
4. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея след думите "регистрацията си" се добавя "на основание чл. 117, ал. 1" и се поставя точка, а текстът до края се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 19 и 20, които стават съответно параграфи 28 и 29, така както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграфи 28 и 29 са приети.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 21. Член 132 се изменя така:
"Чл. 132. Данъчно задължено по този закон лице, което като е задължено, не се регистрира или дерегистрира в установените по този закон срокове, се наказва с:
1. глоба в двойния размер на неначисления данък за изпълнените от лицето облагаеми доставки за периода от възникване на задължението за регистрация до датата на регистрацията по този закон, но не по-малко от 500 лв. и не повече от 2500 лв. - за физическите лица, които не са търговци;
2. имуществена санкция в размер по т. 1 - за юридическите лица и едноличните търговци."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 21, който става § 30, така както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Христо Христов за нов § 31:
"§ 31. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "срокове" се добавят думите "или посочи в справка-декларация неверни данни и обстоятелства, водещи до увеличаване на размера на данъчния кредит".
2. В ал. 2 числото "400" се заменя с числото "500"."
Комисията подкрепя предложението като § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този параграф някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте новия § 31, както е предложен от народния представител Христо Христов и приет от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 22. В чл. 136, ал. 1, след думата "закон" се добавя "или не отрази издадения или получения данъчен документ в счетоводството си и в дневника за продажби или в дневника за покупки за съответния данъчен период"."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 32.
Има предложение на народния представител Ивайло Калфин § 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа съвсем накратко какъв е смисълът на това, което предлагам по този и по другите параграфи. Смисълът е да се облекчи работата на бизнеса и на фирмите. Това, което се иска от фирмите с тази промяна в закона, е до един месец, колкото е данъчният период обикновено, да си описват всички документи в данъчните регистри и дневници. Проблемът възниква с големите фирми, които работят с широки мрежи от дистрибутори в цялата страна и които нямат възможност същия този месец да си върнат обратно документите. Те имат интерес да го направят, тъй като така ползват данъчен кредит и допълнителното наказание, което се въвежда сега, че ако не въведат тези данни до един месец, се наказват, не прави нищо друго, освен да затруднява значително работата на големите фирми, които работят с широка дистрибуторска мрежа в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин § 22 на вносителя да отпадне.
Гласували 117 народни представители: за 24, против 78, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 22, който става § 32, така както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 23. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 500 до 2500 лв."
2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "която се събира на място с квитанция"."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! На път сме, ако се приеме т. 2, да направим нещо, което не е добро, меко казано. С т. 2 се изменя ал. 3. А досегашната ал. 3 касае следното: който не изпълни задължението си да съхрани касовата си бележка от фискалното устройство или фискален бон до напускане на обекта, се наказва с глоба 5 лв. Когато това се приемаше, сумата беше много по-голяма, аз предложих по-малка сума и се приеха тези 5 лв. Идеята беше да се контролира оборотът, да се възпитават хората и т.н. Това, което сега се предлага, е крайност. Защо? Защото човек може да няма 5 лв., може да има 1,50 лв., с които да си вземе кисело мляко и хляб, но представяте ли си какво ще стане, ако няма 5-те лв.? Ще започне едно унижение, защото там на място се предлага да му се реже квитанцията, грубо казано.
Господин министър, нека не го включваме това в закона. Достатъчно е, че има санкция. Просто е унизително за хората! Има степени, в които може да се вмести една санкция, обаче тази санкция вече е свързана с унижение. А може да се случи на доста хора, и на възрастни, които нямат пари.
Господин министър, моля Ви, оттеглете това предложение! Аз се ползвам от правото си на народен представител да предложа да отпадне, но и Вие го оттеглете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков т. 2 да отпадне.
Гласували 154 народни представители: за 61, против 76, въздържали се 17.
Не се приема.
Има думата за процедура господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, искам процедура на прегласуване, защото наистина може би някой от колегите не разбраха за какво става дума. Ще повторя. Предлага се досегашната ал. 3, която гласи, че който не изпълни задължението си да съхрани касовата бележка от фискалното устройство или фискален бон до напускане на обекта се наказва с глоба 5 лева. Изменението е като се постави запетая и се допълни "която се събира на място с квитанция". Ами, представете си и много са случаите, възрастни хора, които имат по 1,50 лв. и забравят да си вземат бона и тръгваме да ги глобяваме, а те нямат пари. Какво ще го правиш на място като няма пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами няма да го глобиш.
РУСИ СТАТКОВ: Тогава няма да се изпълни. Няма смисъл. По-добре това нещо да отпадне. Няма смисъл да правим унизителни истории по магазините и по местата, в които се търгува.
Моля ви, не подкрепяйте това предложение!
Затова искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Поставям на прегласуване предложението за отпадане на т. 2.
Моля, прегласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 54, против 82, въздържали се 12.
Отново не се приема.
Моля, гласувайте § 23, който става § 33, така както е предложен от вносителя.
Гласували 147 народни представители: за 101, против 39, въздържали се 7.
Параграф 33 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! За пореден път във вашата законодателна инициатива и с приетото от мнозинството се доказва, че днес българската държава е враг на българския гражданин. Но не на всеки български гражданин, господин Радев. Тези, които изтеглят ДДС многократно, въртят далавери, икономически престъпления, те се промъкват някак си в законовите разпоредби. В същото време за обикновените граждани вие налагате една данъчна репресия, която е абсолютно безсмислена. Много често се случва в логиката на вашите данъчни закони разходите по събирането на определени налози и то от широк кръг граждани да са много по-големи от реалните приходи, само за да има страх и сплашване. Тази разпоредба, която преди малко прие мнозинството, е още едно доказателство за отношението на вражда между държава и граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз наистина не разбирам какво става. Има си текст за 5 лева глоба. Сега, защо да се съберат тези 5 лева. Това ли е въпросът или да се опростят?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Казваме ви, че хората нямат пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами като нямат... Вие виждате ли начин да се вземе от човек нещо, което няма. Защо губим времето само?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз гласувах срещу този текст, защо по логика, ако човек няма пари да си плати глобата, трябва да последват някакви други наказателни санкции.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Бой с пръчки.
СТЕФАН НЕШЕВ: Добро наказание, господин Лучников, предложено от демократичните сили. Бой с пръчки, разбрах. Но аз мислех, че сте малко по-демократични и вместо бой с пръчки ще ги пращате в затвора. И понеже знам, че местата за неотклонение са финансово притеснени, реших, че ще обременя министъра на финансите да издържа повече затворници и хайде да му помогна да не се получи тази наказателна разпоредба. Затуй гласувах "против". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трети отрицателен вот няма.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 24. Член 142 се изменя така:
"Чл. 142. Данъчно задължено лице, което посочи в регистрационен опис по този закон активи като налични и приспадне или възстанови от тях данък по реда на чл. 68 или 70 и в последващ период същите липсват и то не може да докаже как се е разпоредило с тях, се наказва с:
1. глоба в двойния размер на приспаднатия или възстановения данък по реда на чл. 68 или 70, но не по-малко от 500 лева и не повече от 2500 лева - за физическите лица, които не са търговци;
2. имуществена санкция в размера по т. 1 - за юридическите лица и едноличните търговци."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този параграф някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 24, който става § 34, така както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 24а:
В § 11, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби се създава т. 5:
"5. да определи съвместно с управителя на БНБ специален ред за извършване на внасянето на данъка."
Комисията подкрепя предложението като § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този параграф някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Христов, което става § 35, така както е предложено от него.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да разгледаме отменения § 9, тъй като разбрах, че е постигнато съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отложеният ли?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Да, отложеният § 9, където има предложение на народния представител Димитър Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След съвещание приемаме текста, който предлага Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво означава това сега? На мен не ми стана ясно. Параграф 3, така както е предложен от вносителя. Какво приемате сега?
Господин Шишков, много кратко го казахте и поне на мен не ми стана ясно.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС, от място): Приемаме предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Казахте текста на Министерството на финансите, а не на комисията.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС, от място): Оттегляме нашето предложение, подкрепяме предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Значи текстът става нов § 9. В чл. 59 се правят следните допълнения:
1. В т. 6 след думата "учебни" се добавя думата "лечебни".
2. Точка 12 се изменя така:
"12. се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса или доставки за държавни или общински лечебни и здравни заведения по списък, одобрен от министъра на финансите и министъра на здравеопазването."
Моля, гласувайте § 3, който става нов § 9, така както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Новият § 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 25. Четиримесечният срок по чл. 77 се прилага за данъка за възстановяване, отнасящ се за данъчните периоди след 1 януари 2001 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 36.
Има и направени предложения, които противоречат на гласуваните текстове, и предлагам да не разглеждаме тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 25, който става § 36, така както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заглавието и § 36 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 26. Наредбата по чл. 80, ал. 2 се издава в едногодишен срок от влизането в сила на този закон."
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция на § 26, който става § 37:
"§ 37. В едногодишен срок от влизане в сила на този закон министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 80, ал. 2."
Има две предложения на народните представители Ивайло Калфин и Руси Статков.
Предложението на народния представител Ивайло Калфин е в § 26 думата "едногодишен" да се замени с "тримесечен".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Руси Статков е § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този параграф господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Имах възможност, когато се обсъждаше законопроектът на първо четене, да поставя въпроса защо е необходимо по чл. 80 една наредба, която имаше едногодишен срок, да се изготви, да бъде удължена с още един едногодишен срок. Нямам разумен отговор, освен хипотези. Едната хипотеза е, че нарочно не се прави, защото нечии интереси се сблъскват.

Вероятно ще повторя, както казах и за първо четене - има мераклии да се възползват от условията на тази наредба. Казвам го грубо, но няма друг довод. По другите наредби съм имал възможността много пъти да питам министъра на финансите. Например имаше една за конфискуваните стоки - как да се продават. Тогава цяла година също нещата се забавиха. Същевременно ставаше дума за стоки, които са лесно разваляеми или пък не се съхраняваха добре и се загубиха доста средства.
Сега тук според мен прозира въпросът за нечии интереси. Някой желае да се възползва и тъй като не могат да се разберат, тази наредба не се прави.
Аз, господин председател, смятам, че ние не можем да поощряваме като законодатели подобни предложения. Имаше едногодишен срок, не е направена наредбата. Сега няма смисъл да се отлага.
Затова съм предложил да отпадне това изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, господин министър, макар че последният не слуша! Мисля, че точно сега е моментът да повишим нашето внимание за какво става дума и онези български юридически лица, които не си искат ДДС, да ги накараме да си го искат. Аз питах господин Радев, като ходи в Брюксел и ползва хотел, дали си взема ДДС-то. Дали неговите служители после въз основа на фактурата си вземат ДДС-то. Той каза: не. Но тези пари не са Ваши, господин Радев, те са на държавата. Предполагам, че и господин Соколов прави постъпки да си взима ДДС-то в страни, които го връщат.
Тук обаче става дума за обратното нещо - ние да го връщаме на тези, които го връщат на нас. И каква е логиката да няма наредба, че да даваме още един едногодишен срок? По-добре, отменете този член. Да няма такъв член в закона. Да кажем: ние не връщаме. Обаче те ще кажат: защо ние връщаме, а вие не връщате? Нали трябва да има реципрочност? Тази администрация, която една година не може да се сети как се пише наредба, кой да я напише? Каква е гаранцията, че ще я напише в следващата година? И каква е гаранцията, че няма пак да се съберем след една година и да кажем: защо ви няма наредбата?
Аз знам, господин Радев, това е Ваше задължение, Вие да напишете наредбата, а не някои от Вашите чиновници. Защо наредбата не е готова досега и защо трябва да се отлага? Каква е логиката? Вие кажете колко пари ще загубим. Мисля, че не са чак толкова много. В края на краищата се касае за реципрочност. А като се касае за реципрочност, това са, господин Агов, преди всички страните от Европейския съюз, към които ние се стремим. И ние трябва да покажем нещо, че се приближаваме по цивилизованост към тях. Една част от цивилизоваността е да връщаме на тях ДДС-то за услуги, които са ползвани тук. За мен е необяснимо нежеланието на Министерството на финансите, след като има точка в закона, да изпълнява този закон. В края на краищата, след като министърът на финансите е длъжен да изпълнява този закон, за мен тук е налице едно неизпълнение на една разпоредба от този закон. И понеже той се усеща, че не я е изпълнил, сега иска в закона да вкараме, че може да не я изпълнява още една година.
Според мен едно такова изискване от законодателна гледна точка е невъзможно да се вкара в закона. Ако иска господин Радев, да предложи целият член да отпадне.
Аз специално предлагам този параграф, в който се предвижда да се въведе едногодишен срок, да отпадне. Въобще да не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има такова предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, има такова предложение. Аз го подкрепям.
Господин Соколов, Вие сте юрист, ако искаме да направим чисто нещата, по-добре е да запишем, че ал. 2 от чл. 80 ще влезе в сила - както ще направим за друго нещо - от 2001 или от 2002 г., че да ни разберат хората за какво става дума. Да запишем, че наредбата ще стане, защото те сега сигурно ще си искат парите, а те казват: няма наредба. Кога ще има наредба? В закона пише след една година.
Много по-просто е, като не сте готови, да дадем още една година на закона, т.е. тази разпоредба да влезе в сила от 1 януари 2002 г. и тогава, естествено, белким сте готови с наредбата.
Така че аз подкрепям предложението този член да отпадне. А, ако някой иска да направи предложение, мисля, че господин министърът чрез някои от народните представители може да направи предложение за отпадане, да гласуваме отпадането на чл. 80, ал. 2, което е по-чистото. Или, ако искате, в Преходните разпоредби да кажем, че чл. 80, ал. 2 влиза в сила от 1 януари 2002 г. За мен това е най-чистото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли друг желаещ да вземе думата?
Има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Имате основание и затова аз смятам да предложа да приемем предложението на народния представител Ивайло Калфин, където е казано: "В § 26 думата "едногодишен" се заменя с "тримесечен", при което ще има възможност и министерството да се подготви - в 3-месечен срок да подготви тази наредба.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): А какво ще правим с § 11?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава параграфа трябва да го направим така: "да предвижда промяна в сегашния § 11, ал. 1, т. 2, понеже казва: "наредби по прилагането на чл. 80" и ще стане: "наредба по прилагането на чл. 80, ал. 1; а наредба за прилагането на чл. 80, ал. 2 - в тримесечен срок от влизането на закона в сила"."
Още една корекция. Ще бъде: "наредби по прилагането на чл. 80, алинеи 1, 3 и 4; а наредбата по прилагането на чл. 80, ал. 2 - в тримесечен срок от влизане на закона в сила."
Обединяваме ли се около това?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Да. Венци, съгласен ли си?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте този текст на § 37, новия.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Новият § 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Господин председател, предлагам да се върнем към предложението, направено от народните представители Пламен Стоилов и Даниела Николова - в § 1, касаещ чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Къде е това?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: В началото на закона, на първа страница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама чакайте сега, не така напред-назад. Дайте да приключим това, а накрая, ако има отложени текстове...
Добре, връщаме се на предложението на народните представител Пламен Стоилов и Даниела Николова за нов § 1 на стр. 1 от доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Касаещ чл. 14, т. 6: "Думите "в сила от 1 януари 2001 г." да се заменят с "в сила от 1 януари 2002 г."."
И тъй като това предложение е идентично с предложението на народния представител Йордан Цонев за нов § 26а и с предложението на народния представител Христо Христов за нов § 26а, предлагам да бъдат прегласувани и трите, тъй като касаят...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Имаше и едно наше предложение!
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Извинявам се, господин Статков.
Има подобно предложение, направено от народните представители Стефан Стоилов, Георги Пирински, Руси Статков и Иван Иванов, касаещо същия срок.
Предлагам да прочета окончателния текст, който комисията предлага за нов § 26а - нов § 38.
"§ 38. (1) Отмяната на чл. 14, ал. 1, т. 6 влиза в сила от 1.01.2002 г. Разпоредбите на чл. 91г, 91д, 91е, 91ж, 91з и 91и влизат в сила от 1.01.2002 г.
(2) В § 19 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, обнародван в "Държавен вестник", бр. 11 от 1999 г. думите "с изключение на § 16, т. 6, буква "а" и т. 25 относно разпоредбите на чл. 91г, 91д, 91 е, 91ж, 91з и 91и, които влизат в сила от 1.01.2001 г. се заличават."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това къде е написано?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Това е окончателният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е едно редакционно предложение на Дирекция "Правна и законодателна дейност", защото се оказва, че отлагане влизането в сила по някои от тези текстове било предвидено не в Закона за данък добавена стойност, а в Закона за доходите на физическите лица. Така че с това предложение там се заличават текстовете и си идват тук, където е систематичното им място.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте § 38 така, както беше прочетен.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Новият § 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Ивайло Калфин за нови § 26а и 26б.
" § 26а. Отдаването под наем на сгради, части от тях и търговски площи от страна на органите за местно самоуправление е облагаема по този закон дейност, считано от 1.01.2002 г.
§ 26б. В чл. 109, ал. 11 на Данъчния процесуален кодекс, обнародван в "Държавен вестник", бр. 103 от 1999 г., Решение № 2 на Конституционния съд на Република България от 30.03.2000 г., бр. 29 от 2000 г., изм. и доп. бр. 63 от 2000 г., след думите "данъчни предимства на" се добавят "това лице", а думите "всяко лице, което пряко или без да участва в действията" се заличават."
Комисията не подкрепя предложенията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Ще взема отношение към двете си предложения, въпреки че и двете са различни, за да ви обясня за какво става въпрос в това предложение и да изразя недоумението си от липсата на разбиране, която срещнах в комисията.
Първият въпрос е свързан с отдаването под наем на площи от органите на местното самоуправление, от общините. Тук става въпрос за всички, включително площи, които се отдават на политически партии, примерно, които се отдават за социални нужди и т.н. Според Закона за местното самоуправление органите на местното самоуправление не извършват търговска дейност, те не се облагат като търговски лица. В същото време по този Закон за данък добавена стойност се казва, че те се облагат тогава, когато извършват дейност, която нарушава конкуренцията. Примерно, според тълкуванието, отдаването на помещения на политически партии и на социални домове нарушава конкуренцията. И с едно писмо от 6 юни т.г. Главна данъчна дирекция съобщава на общините, че те дължат данък добавена стойност върху отдадените от тях, от самата община имоти под наем.
На практика голяма част от общините в България не са регистрирани по Закона за данък добавена стойност. Те нито ползват данъчни кредити, нито внасят данък добавена стойност, нито внасят данък "Печалба", защото това са общински съвети и органи на местното самоуправление. Има различни логики дали трябва да го правят или не трябва да го правят.
Това, което аз ви предлагам е да отложим, приемам, въпреки че има аргументи против това нещо, тези помещения и тези договори да се облагат с данък добавена стойност. Предлагам обаче това да стане от един следващ период. Защо? Защото по сега действащия закон и по тълкуванията на Главна данъчна дирекция те дължат този данък от началото на 1999 г., когато законът е в сила. Това означава, че във всяка една община, която отдава имоти под наем, с пълно основание данъчните могат да отидат и да направят начет, че общината от началото на 1999 г. не е плащала данък добавена стойност. Разбирате сами какво означава това за бюджетите на голяма част от общините.
Ако се приеме този принцип, че отдаваните от тях помещения ще бъдат облагани с данък добавена стойност, аз все пак ви предлагам те да имат време да предоговорят сключените си договори за тези помещения, да включат данък добавена стойност в договорите, които имат и да започнат да ги облагат от началото на 2002 г. В това се състои предложението ми. В противен случай ще се появи, виновно или невиновно е отделен въпрос, една огромна поредна дупка в общинските бюджети, която така или иначе пак ще трябва да бъде компенсирана със субсидия от републиканския бюджет и да се плати от джоба на данъкоплатците.
Така че по този въпрос предложението ми е да им оставим възможност да предоговорят своите отношения.
Второто ми предложение е за създаването на втори параграф - ще говоря заедно по тях, за да не вземам два пъти думата - е свързано с нещо съвсем друго. Това е най-фрапантният случай, в който се позволява абсолютен данъчен произвол по отношение на бизнеса и на регистрираните лица.
Какво твърди този член в Данъчния процесуален кодекс? Той казва, че ако едно лице е внесло данък добавена стойност и след това иска да си получи обратно данъчния кредит, защото е изнесло стоката, продало я е и т.н., то се наказва и на това лице не му се връща данъчният кредит, защото някой друг преди него не си го е внесъл. Това означава, че се наказва една редовна фирма или една редовна стопанска единица с това, че някой друг преди нея по веригата не е редовен и не си е внесъл данък добавена стойност. Отново обяснението е, че по този начин има вериги, източва се данък добавена стойност и данъчната администрация - забележете, непрекъснато слушаме това обяснение - не е в състояние да се справи и да накаже този, който е виновен. Това, което аз предлагам да променим, е в Данъчния процесуален кодекс - данъчната администрация да може да наказва този, който е виновен и който е извършил нарушение по отношение на фиска и въобще на данъчните си задължения. Но няма никаква логика и вижте какво казва Данъчният процесуален кодекс в текста, който досега има: "всяко лице, което досега пряко или без да участва в действията се облагодетелства", в смисъл получава данъчен кредит. Ако това лице не участва в действията, то няма умисъл, то не може да носи отговорност за някакви други фирми, които стоят пред него. Няма абсолютно никаква логика и това абсолютно противоречи на изискванията на Конституцията за равнопоставеност това лице, което е редовно към бюджета, да се наказва. Така че предложението ми тук е да се наказват тези, които са нередовни. Тези, които са редовни, не могат да плащат за това, че администрацията не е в състояние да си свърши работата. В това се състои предложението ми.
И само едно изречение след това, тъй като с изключение на предложението преди малко, което се прие, почти всичко от нещата, които предложих, бяха отхвърлени. Всичките предложения, които направих по данъчните закони, са свързани с текущата практика във фирмите. Те не променят данъчната политика, която би трябвало да се променя от правителството. И те не променят общия принцип, който налага правителството за данъчна политика. Те облекчават фирмите. Всичко от тях беше отхвърлено. По този начин, по който бяха отхвърлени всички предложения, които не дойдоха от Министерството на финансите. Това, което смятам да направя и това, което ще предложа на колегите от левицата, е да започнем точно с тези фирми един по-широк дебат с тези предложения, с други проблеми, които имат те с данъчните закони, с лицензионните режими, въобще с намесата на бюрокрацията в бизнеса, които предложения живот и здраве един следващ парламент може да ги приеме, така че действително да се облекчи атмосферата за създаване на бизнес в България. Защото проблемите не са с 5% намаляване на данък върху печалбата, те са с цялата бизнессреда, включително безумната намеса на администрацията, както е в този случай, когато се наказва една редовна фирма за това, че някой друг не си е свършил работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по тези две предложения?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Моето изказване и предложението, което ще направя, ще бъдат от формално естество.
Господин председател, във връзка с второто предложение на господин Калфин и по-нататък с предложенията на господин Христо Христов за промяна на Данъчния процесуален кодекс Ви припомням, че Вие върнахте мое предложение в друг Закон за промяна на Наказателния кодекс с аргумента, че кодекси се променят с отделен закон. И Ви предлагам да се държи на принципа. Сериозни са аргументите, но нека да си променим отделно Данъчния процесуален кодекс и да не работим на парче. Още повече, че преди малко видяхте при облагането на физическите лица, когато отново имахме аргументи, че не трябва да се променят 20 закони, сме объркали друго.
Затова предложението ми е с предложенията за промените в Данъчния процесуален кодекс да не се занимаваме днес, а да има отделно изменение, което да си обсъдим спокойно и да приемем съответните изменения, където се налагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Понеже вие ще гласувате двете предложения едно след друго, аз затова си позволих да поискам думата.
На няколко пъти във вчерашната и днешна дискусия беше споменаван чл. 109 от Данъчно-процесуалния кодекс.
Господин председател, оставете опозицията и това, което тя приказва - общо взето не ни обръщате внимание, но всички истински данъчни експерти в България, в това число и тези, които взеха участие в неотдавна проведената конференция по данъчната политика смятат чл. 109 от Данъчно-процесуалния кодекс за драконовски! Такава е оценката. Приятно ли ви е, не ви ли е приятно?!...
Удивително е как той се появи! Той се появи поради всичко онова, за което аз си позволих вчера и днес да ви обръщам внимание. В случая не искам да споделя съображенията за спазване на някаква привидна законодателна техника, както пледира господин Руси Статков. Аз, в интерес на това да бъде постигнато решение, подкрепям Ивайло Калфин сега, в движение, да направим поне тези промени, които той предлага, а вие като мнозинство сте длъжни да се върнете към този прословут чл. 109.
И две думи по първата част на неговото предложение - всички вие сте наясно, че в бюджетите на по-голяма част от общините има дупки, които се залагат с приемането на бюджета. Фактът, че в течение на годината около половината от размера на тези дупки се запълва с наливане от страна на Министерството на финансите показва, че дупките са факт и, за да не бъде прекалено голямо и зад пределната граница напрежението, пораждано от тези дупки, биват запълвани наполовина.
Той ви предлага едно малко решение за намаляване размера на тази дупка. Уважете го! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на гласуване първото предложение на народния представител Ивайло Калфин за нов § 26а.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 48, против 84, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Уточнихме се, че предложения за промяна на Данъчно-процесуалния кодекс няма да бъдат разглеждани. Имаме практика наистина със закон да не правим промени в кодекси. Така че няма да поставям на гласуване второто предложение на народния представител Ивайло Калфин, както и всички предложения на народния представител Христо Христов по Данъчно-процесуалния кодекс.
Остава да приемем само § 27, който става § 39 - че законът влиза в сила от 1 януари 2001 г.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 39 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
За процедура има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да бъде удължена работата ни с 1 час при обявения дневен ред от вчера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 130 народни представители: за 92, против 37, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Има думата председателят на водещата комисия да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за
корпоративното подоходно облагане
(обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г., попр., бр. 19 от 1998 г., изм.
и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г. и бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110
и 111 от 1999 г.)"

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложението за заглавие на предложения законопроект.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има направено предложение от народния представител Христо Христов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 1:
"§ 1. В чл. 2а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думата "игра" се добавя "с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник";
б) в т. 3 думите "увеличена цена на телефонен импулс" се заменят с "увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка", а думите "тази увеличена цена" се заменят с "увеличението в цената, като данъкът се декларира и внася в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 начисляват и внасят данъка по сметка на териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им. Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след представяне на документите за платения данък. Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 подават ежемесечно до 10-то число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта, събраният данък върху неизползваните документи се връща от териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация на лицето, като към искането за връщане се прилагат решението за прекратяване на дейността и неизползваните документи за участие."
3. В ал. 3:
а) в изречение второ думата "обяви" се заменя с "представи", а накрая се добавя "с вписаната клауза за увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка";
б) в изречение четвърто накрая се добавя "в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложения от комисията § 1.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 2. В чл. 4, ал. 1 думите "сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие" се заменят със "стопанска дейност"."
Предложение на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков, Светлана Бончева:
Параграф 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай:
Параграф 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Добре е, че комисията е подкрепила нашето предложение, тъй като иначе се променя философията на целия Закон за корпоративното облагане, защото този закон засяга лицата, които по занятие извършват стопанска дейност. Иначе би се получило нещо, което смятам, че повечето от вас няма да споделят, - всеки един доход от всяка една разпоредителна сделка на всяко едно лице да бъде смятан като печалба и да се облага по Закона за корпоративното облагане. За да бъда още по-ясен - продажбата на движимо и недвижимо имущество, тяхното отдаване под наем като получен доход трябва да се облага с данък печалба.
Поради тази причина ние смятаме, че трябва да се запази досегашният режим, като бъдат разграничени лицата, които по занятие извършват тази дейност.
Затова предлагаме да отпадне предложението на вносителя и да има запазване на двата режима - от една страна на търговската дейност като предпоставка за облагане по Закона за корпоративното облагане и Закона за облагането на физическите лица, и другото законодателство, което предвижда в кои случаи и кои доходи се облагат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Ако няма други колеги, които желаят да вземат думата, моля да гласуваме предложението за отпадане на § 2.
Гласували 97 народни представители: за 76, против 21, въздържали се няма.
Приема се предложението и § 2 на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 3. В чл. 5 се създават ал. 4 и 5:
"(4) Организаторите на хазартни игри са задължени да регистрират и отчитат получените и изплатените суми за участие в хазартна игра чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по реда на ал. 3.
(5) Алинея 4 не се прилага за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка и когато за провеждането на игрите е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на данъчната администрация."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - § 3 да отпадне.
Предложението беше оттеглено.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Христов:
В чл. 5 предложеният текст на ал. 4 се изменя така:
"(4) Организаторите на хазартни игри са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет на направените залози и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите."
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който става нов § 2:
"§ 2. В чл. 5 се създават ал. 4 и 5:
"(4) Организаторите на хазартни игри са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатени суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.
(5) Алинея 4 не се прилага за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка и когато за провеждането на игрите е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на данъчната администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой желае ли да вземе думата? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 3.
Гласували 109 народни представители: за 26, против 83, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 3 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за нов § 2.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 2, предложен от комисията, се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 4. В чл. 6, ал. 1, т. 2 накрая се добавя "или отдават под наем движимо и недвижимо имущество"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме предложения от комисията § 3.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 2, въздържали се няма.
Параграф 3 с номерацията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай за нов § 4а:
"§ 4а. Създава се нов член 7а:
"Чл. 7а. Доходите на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, не включват:
1. приходите от продажба на дълготрайни материални активи, когато са били притежавани от организацията не по-малко от 12 месеца;
2. прихода от имущество, предоставено от тези организации за доверително управление;
3. приходи от продажба на дарени вещи и права."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме предложението на господата Лютви Местан и Рамадан Аталай за нов § 4а, който не се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 17, против 79, въздържал се 1.
Предложението на господата Местан и Аталай за създаване на нов § 4а не се приема.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 5 има две предложения. Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
"§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на дялови участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване."
2. В ал. 4 думите "основният лихвен процент, увеличен с два пункта", се заменят със "законната лихва" и се създава изречение второ: "Разпоредбата се прилага, когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата".
3. В ал. 5:
а) в изречение първо след думите "облагане на доходите" се добавя "на чуждестранните лица", а думите "актуализираната цена на придобиване и продажбата цена" се заменят с "продажната цена и актуализираната цена на придобиване";
б) в изречение второ след думите "определена по" се добавя "реда на чл. 46 от"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване единственото неприето предложение - думата "два" в ал. 4 да се запази.
Моля, гласувайте!
Гласували 107 народни представители: за 10, против 97, въздържали се няма.
Предложението за корекция в ал. 4 не се приема.
Моля, гласувайте § 4 в редакцията, в която се предлага от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4 се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 6. В чл. 15, ал. 3, т. 1 числото "25" се заменя с "20".
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 7. В чл. 17 ал. 2 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
"§ 6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Създава се ал. 3:
"(3) Редът по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определя с постановление на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Моето предложение е редакционно. Когато се отменя ал. 2, добре е вместо ал. 3 на нейно място да се запише съдържанието на ал. 3. Просто чл. 17 сега има две алинеи - отменяме втората и на нейно място записваме ал. 2. Няма нужда от ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Начинът, по който работим, избива в отчитане на дейност. Прави се опит в тази суматоха да минават и разпоредби, които според мен не решават по по-добър начин онова, което съществуваше досега.
Конкретно. В този параграф вносителят беше направил предложение ал. 2 в чл. 17 да се отмени. Алинея 2 даваше право на министъра на финансите да решава въпроси, свързани с двойното данъчно облагане - нещо, по което възразявахме, когато се приемаше, защото това е субективизъм, защото става дума за данъци, които се определят със закон. И наистина беше много правилно ал. 2 да се отмени. Изведнъж обаче между двете четения вносителят решава, че това не трябва да стане и ни се предлага друг текст - не министърът на финансите, а Министерският съвет с постановление да реши този въпрос, което е от трън та на глог. Така или иначе, министърът на финансите ще го направи, така или иначе другите не са наясно, така или иначе се решава в тесен кръг, тоест субективизмът не се преодолява. И моето предложение е ал. 2 да отпадне и да отпадне предложението на Министерския съвет за ал. 3, господин председател, защото няма, повтарям, никаква крачка напред. Напротив, връщането е назад за циментиране. Това е законодателство извън Народното събрание. Аз съм против това и се надявам, че и другите са против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, може ли да направим едно уточнение? Вие предлагате ал. 2 да отпадне и да няма никакви други промени?
РУСИ СТАТКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на т. 2 от предложената редакция на § 6 от комисията. Тоест да не се създава ал. 3 - предлага господин Статков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз оттеглям моето редакционно предложение, защото се солидализирам с господин Статков. Той е прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 128 народни представители: за 44, против 82, въздържали се 2.
Предложението на господин Статков за отпадане на предложената от комисията ал. 3 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 6.
Гласували 128 народни представители: за 94, против 34, въздържали се няма.
Параграф 6, както е предложен от комисията, се приема.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 8. В чл. 22, ал. 4 думите "материалните дълготрайни" се заменят с "дълготрайните", след думата "коефициент" се добавя "до" и след думите "завишават с" се добавя "до"."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов - в чл. 22, ал. 3, числото "20" да се замени с "50".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
По § 8 - относно чл. 22:
1. В ал. 2, т. 2 думите "и софтуер" да отпаднат.
2. В ал. 3, в таблицата числото "4" се заменя с "5", числото "20" се заменя с "50", числото "8" се заменя с "10" и числото "15" се заменя с "20".
3. Създават се нови ал. 5 и 6:
"(5) Преоценката на дълготрайни материални активи, съгласно Закона за счетоводството и смяната на собствеността върху масивните сгради не променя данъчния полезен живот на утвърдените по-горе категории дълготрайни материални активи.
 (6) Програмните продукти, освен създадените по стопански начин, се третират като текущ разход."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин:
В чл. 22:
1. В ал. 2 след думите "компютри и софтуер" се добавя "на значителна стойност" и се създава нова т. 5:
"5. категория V - компютри и софтуер;".
2. В ал. 3 се добавя "категория V - 100 %".
3. В ал. 4 се добавя ново изречение: "Активите от Категория V, които са на значителна стойност ползват 100 % амортизационна норма."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по § 8?
Проф. Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви напомня, че става дума за категория II - "Дълготрайни материални активи" и ще ви прочета: "Машини, производствено оборудване, апаратура, компютри и софтуер".
Преди няколко дни се проведе една конференция, на която министър-председателят обърна внимание, че решаващият фактор да има истински стабилен растеж, енергичен, това е активиране на инвестиционната дейност. От няколко години тези елементарни истини се внушават на изпълнителната власт и в парламента и извън парламента. Добре, сега отново вие обявявате това като основния кит, за да има един действителен растеж, а не измислен.
Ние ви предлагаме нещо, което срещаше голяма съпротива от страна на експертите на Министерството на финансите, понеже те смятаха, че предлагането на числото "50" означава твърдо вдигане на нормата два пъти и половина. Сами разбраха след това, че става дума за една пределна граница - до 50, от което следва, че фирмата си прави сметка докъде да отиде в ускоряване на амортизационния процес. Това наистина е въпрос на сметка. Не може така едно към гьотуре да ускоряваш или намаляваш в рамките на дадената възможност процеса на амортизация.
И още нещо много важно. Много ви моля да обърнете внимание! Вие може да ускорявате колкото искате амортизационния процес, ако законът ви дава право, и да помпите издръжките, но ако не може да се вместите в пазарните цени, все едно - вие увисвате във въздуха. Следователно, дайте шанс на онези фирми, господин министър, които имат силни реални пазарни позиции, могат да правят конкурентен продукт, да разширяват нишите си на пазара, да ускорят процеса и да инвестират. Това са малки мотори на инвестиционния процес, на съживяването, на растежа. Иначе всичко си остава в сферата на общите приказки и на пожеланията. И понеже няма растеж, го измислят там, в Националния статистически институт.
Много ви моля, дайте, след като още и още веднъж се обявяват тези неща за необходими, да почнем да правим реални стъпки! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Когато се обсъждаха в различни варианти и различни форми да има или да няма данъчни преференции за инвестициите, основната теза, която идва и донякъде с основание от Министерството на финансите, е, че тези стимули за инвестиции идват през амортизационните норми. Когато е висока амортизационната норма, тогава бързо тази стойност на активите се пренася и фирмите могат по-често да подменят машини, съоръжения, могат да освободят и повече финанси и средства за инвестиране. Аз съм съгласен с това, което проф. Стоилов предлага, по принцип за всички машини и съоръжения, но съм песимист, че може да се направи такава голяма промяна. Ако стане, ще е чудесно.
Това, което аз предлагам и бих искал да защитя пред вас моето предложение, е поне за част от тези машини и съоръжения - за компютри и софтуер, да се приложи амортизационна норма 100 %, което значи, те да се изписват като разход за една година. На второ място предлагам да има таван, да не бъдат много скъпи компютри, много скъпи софтуери. Тези, които са до 100 000 лв., което е нормалното за компютри и за софтуер, който се ползва най-широко във фирмите, това нещо да се изписва като разход при фирмите.
Какво е положението в момента? Фирмите могат да използват две амортизационни политики. За едната амортизират един компютър или софтуер за 5 години, а за другата го амортизират за 3,5 години. На всички ни е ясно, че за 3,5 години са излезли поне три софтуера след този, който е бил купен.
Когато говорим за амортизационна норма, би трябвало да гледаме от гледна точка не толкова дали може да се използва още този стар софтуер или компютър, защото сигурно някой използва още "Правец" компютър за пишеща машина или имаше едни такива игрички в тях. Тук тава въпрос за две други гледни точки. Едната е колко бързо тази фирма може да освободи средства за инвестиции и какъв ресурс тя може да си позволи за инвестиране. И втората гледна точка е каква е пазарната стойност на тези активи. А всички сме съгласни, че един компютър след една година, още повече един софтуер, има пазарна стойност, клоняща към нула или много по-ниска от тази, която е записана в счетоводните документи. И от двете гледни точки се налага действително да приемем, че за компютри и софтуер може да се приложи една ускорена амортизация, което значи да се изписват като разход, защото по този начин, като говорим за високи технологии, се стимулират най-малко фирмите да започнат да работят с компютри - тук не говорим и за високи технологии - и да използват нови програмни продукти, което ще се отрази евентуално и на качеството на продукта, който те имат.
Предложението ми е поне за компютри и софтуер, които са на стойност до 100 000 лв., да се позволи да се изписват като разходи и да не се амортизират за 3,5 години, което е смешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калфин.
Има думата господин Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председателю, господин министър! Аз съм улеснен в изказването си, тъй като преждеговорившите колеги - господин Стоилов и господин Калфин, в голямата си част подкрепиха тезите, които са и съдържание на нашето предложение. Само ще повторя, че в таблицата, която е за амортизационните норми, за категориите амортизируеми активи, съществува една стойност от 50 на сто за дълготрайните материални активи, които са производствено оборудване, което в момента по никакъв начин не отговаря и на идеята на правителството, и на идеята на народното представителство за създаването на добър инвестиционен климат в България. Това наистина беше и темата на проведената наскоро икономическа конференция в Националния дворец на културата.
Един проблем, който съществува от доста време - преоценката на дълготрайните материални активи, съгласно Закона за счетоводството, при промяната на собствеността на масивни сгради. Оказва се така, че когато една фирма продаде своя масивна сграда, да речем, стопански обект на друга, започва амортизиране от началото с нов амортизационен план, а полезният живот на сградата, ако е 25 години и са изминали 15, нормално е да се амортизира за останалите 10. В момента това е дупка в нашето законодателство.
И накрая ще подкрепя и господин Калфин в неговото изказване, че програмните продукти, става въпрос за софтуера, които не са създадени по стопански начин, тоест, с цел продажбата, съвсем нормално е да не бъдат включвани в графата на дълготрайните материални активи, а да бъдат отчитани своевременно като текущ разход.
Надявам се, че тези предложения, които направихме, са защитени от повече народни представители и ще получат одобрението и от страна на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще ми позволите няколко аргумента в подкрепа на това, което предлагаме с проф. Стоилов.
Първо, гледам в залата сме все едни и същи, които присъстваме, и отляво, и отдясно, така че ние добре знаем какво сме говорили.
На миналия дебат на първо четене по този въпрос ние защитавахме, мисля с основателни аргументи, потребността от преобразуване на дохода с част или цялата инвестиция по Приложение 2. След това водих разговор с министър Радев и той ми изложи свои аргументи, в частен разговор, по тези въпроси и аз ги приемам за основателни. Те бяха в посока на това: вместо да преобразуваме дохода с част от инвестицията или цялата инвестиция, по-добре е да постигаме същия ефект със завишаване на амортизационните норми. Да, приемам тази постановка, макар че вътрешно не я приемам. Приемам тази постановка. Защо това не го направим сега? При това, ние предлагаме доста разумно "до 50 на сто".
Второ, всички много добре знаем, че при преоценката, особено за активи - машини, съоръжения и други, придобити през 1995 и 1996 г., реалната стойност, на която се водят те като основни средства, е два до три пъти по-малка от левовата равностойност на долара към днешна дата. Другояче казано, ако едно съоръжение или една машина е била купена за 10 хил. долара, днес тя като основно средство не се води условно за 23 хил. лв., а се води за 10-12 хил. лв. Имаше формула и вие добре го знаете. Тоест, базата за амортизационните отчисления по принцип е много ниска.
По този въпрос господин Венцеслав Димитров многократно е говорил, че ние ограбваме фирмите с тази измислена база, което е напредък, аз казвам напредък, с преоценката, която направих, но ние дотам спряхме. Днес не можем да приемем нова преоценка, няма логика, но можем да позволим на фирмите по-голяма свобода и нищо няма да загубим от това. Още повече, че това е поне едно от тези направления, с които ние да стимулираме инвестициите.
Аз съм съгласен за софтуера, за хардуера, от гледна точка на компютърната техника, но това е смешно, това не е средство за производство за огромната част. Един софтуер струва 200-300 долара - имам предвид счетоводен софтуер. И 100 на сто да му го признаеш - все тази. Най-добрият компютър струва 2000 долара. Не е там проблемът. Проблемът е в машини и съоръжения, които имат пряко производствено-технологично предназначение. Защото няма сериозна машина, която да не създаде две работни места и да струва по-малко от 15 хил. долара.
Затова смятам, че трябва да помислим. Аз усещам, че има такава нагласа в голяма част от колегите, в това число у господин министъра. Дайте да приемем този текст - който няма пари, няма да си прави такива отчисления. Може да се запише даже "до размера на чистия доход", тоест до нулева печалба, като искате, да не си пише загуби. Въобще можем да го направим гъвкаво и няма да загубим, а ще спечелим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз по принцип подкрепям предложението от проф. Стефан Стоилов и Иван Иванов с една малка реплика към колегата Иван Иванов. Компютрите в обществото на високите технологии са много сериозно средство за производство. Не съм съгласен, че поради тяхната ниска стойност те не могат да бъдат разглеждани като сериозно средство за производство. Има общества отвъд океана, при които нещата стоят различно. Друг е въпросът, че България все още е в индустриалната ера и големите машини, стругове и всички тези неща ги разглеждаме по определен начин.
В този смисъл искам категорично да подкрепим предложението на народния представител Ивайло Калфин. В Европа в момента това също е проблем, защото много сериозно се долавя изоставането от Щатите в компютърната сфера. А у нас как стоят нещата, просто не е за коментар. В Северозападна България 27 от 100 деца имат достъп до компютър, независимо дали в къщи или в училище. Двадесет и седем от сто деца!
Защо започвам оттук? Защото, след като бяха дадени доста сериозни аргументи, че ние трябва с данъчни стимули, които, вижте, няма кой знае колко да се отразят на приходната част на бюджета, а ще имат един много сериозен тласък за развитието и на икономиката, и на хората най-вече. Европейските правителства вземат много сериозни мерки за догонване на изоставането в сферата на информационните технологии, гласуват се специални бюджетни средства, специални програми. Седемдесет- 80-годишни хора по селата минават курс по Интернет. Вие ще кажете: а, бе, ние в България сме в борд и трябва да се прехраним. Вижте, какви визи, каква Европа, ако за българските граждани ние не създаваме предпоставки да се доближават и в образователно, и в технологично, и във всяко едно отношение до това, което е светът. Не сега 2000 г., но поне 2005, 2010 г.
Ако приемем този текст днес и ако толкова сериозно се отрази догодина на бюджета и видим, че почне някаква злоупотреба с него, догодина може да се отмени. Но при всички случаи едно голямо облекчение за хардуера и софтуера, предлагано от народния представител Калфин, би трябвало да доведе до едно по-сериозно насищане и на бизнеса, и на образованието, и на административната сфера с компютри. Ние там сме безкрайно изостанали и това е вече израз на политика. Защото, каквото и да говори всяко едно правителство за технологични паркове и пр., с какъв електронен подпис и електронен документ ще приемаме закон, като няма компютри, степен на наситеност в страната или пък не могат да влязат в Интернет, защото компютрите са примерно 120-130 мегахерца.




















































Това е въпрос на осъзнаване на една необходимост на обществото и на държавата за посоката й на развитие.
В този смисъл аз апелирам за едно голямо разбиране и от Министерство на финансите, че освен нуждите на хазната и на фиска, нуждите на перспективите на България към Европа и към света въобще налагат друго.
Много спокойно, ако видим, че започне някакво заобикаляне на закона, някакво използване за неплащане на данъци, може след 1 година това да се промени. Бързата подмяна на хардуера може спокойно да даде възможност на много фирми, подменяйки старите си компютри, да ги предоставят на училищата, да ги предоставят на хора, които нямат физическа, фактическа възможност за достъп до тези технологии. Аз не вярвам да има човек в тази зала, който да не смята, че по този начин ние залагаме някаква перспектива за България и за българското общество.
Така че още веднъж апелирам за подкрепа на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Извинявам се, ще бъда кратък. Аз навярно не съм бил точен в аргументацията за искането на колегата Калфин. Исках да кажа нещо съвсем друго.
В тази форма, в която ние използваме хай технологиите - хардуера и софтуера - исках да кажа, че просто е безпредметно да дебатираме. Да, пълно данъчно облекчаване. Ние сме на такава начална фаза в използването на тази техника, че това са смешни цифри. Ние се намираме във фазата не на висока степен на автоматизация и не на използване на информационните технологии като управление на технологични процеси и взаимоотношения, а общо взето на регистрационна техника и на сметачни машинки или във фазата на висока степен на циганизация. По този въпрос няма какво да дискутираме. Аз говоря за основното технологично оборудване, където са големите инвестиции. Това всеки един от нас го разбира много добре. Тоест, не споря, подкрепям - и това ми е репликата, не съм бил правилно разбран, не съм се изразил правилно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, желаете ли думата? Нежелаете.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Аз съм по принцип за това да се подкрепят онези предложения, които са насочени към стимулиране на инвестициите. От макроикономическа гледна точка в България това, което го няма, е капиталът. И мисля, че това никой макроикономист не може да оспори. В България няма капитал, има работна сила, но работната сила не е заета и капиталът, който съществува, става дума за реалния капитал - той до голяма степен е амортизиран.
Онзи ден чух, че СДС провел някаква конференция. Там някой си бил обявил, че те ще имат нова политика - политика, насочена към растеж. Растежът без инвестиции не се прави. Най-важната необходима предпоставка за един икономически растеж е да има инвестиции. Мисля, че и по това никой не може да спори. Извинявам се, че говоря толкова елементарно, но за съжаление по някой път и така трябва да се говори.
Инвестициите по света се стимулират най-вече с данъчното законодателство. Ето, ние сега сме точно на момента на онази част от данъчното законодателство, която може да стимулира инвестициите. Аз не виждам в предложенията на Министерството на финансите, на правителството нито едно такова, което е залегнало, да стимулира инвестициите. Знаете, че в България има грамаден недостиг от инвестиции. Делът на инвестициите в брутния продукт е много малък. Казват - с амортизациите. Вятър и мъгла! Амортизациите най-напред - тук вече се изтъкна - не могат да покрият реалния размер на инвестициите поради ниския размер на преоценката, която беше направена. Вярно е, добре че беше направена. Но тя беше крайно недостатъчна. Но дори и да е направена добре, даже и да е малко над, това значи, че този капитал, който го има, той ще се възстанови такъв, какъвто е бил, тоест на едно съвършено различно технологично ниво от това, което ние трябва да постигнем. Не става дума, за да влизаме в Европейския съюз - а малко от малко да дръпнем нагоре и малко от малко да създадем нови работни места, които са конкурентни, хайде да не казвам - на великите световни икономически сили, но конкурентни на нашите съседи, с които ние се конкурираме, и с които, ако направим тези инвестиции, можем да отидем на пазара. Но това изглежда не се разбира от господин Радев.
Господин Радев, кажете Вие тук, точно в момента, какви са онези стимули чрез данъчната политика, които вие ще направите, за да стимулирате икономическия растеж. Това, първо.
От данъчна гледна точка той ще ви излъже сега, че ще намалят данъчните приходи, ако се увеличат амортизационните норми. За първата година, да, ще е така. Следващата година обаче не е така. Едно, което се изписва в една година, догодина му облагаш цялата печалба. Тоест, ако инвестициите са равни по обем, да кажем, за един по-дълъг период - 5 или 10 години, данъчната политика и събираемостта от данък печалба ще е една и съща. Обаче тя няма да е една и съща. Защо? Защото инвестициите ще се увеличат. Онзи бизнесмен, ако знае, че тази година печалбата му отива за инвестиции, а догодина цялата ще му облагат, той ще каже: защо да не инвестирам още? И той няма да инвестира за глупости, той ще инвестира в нещо, от което ще печели.
Така че първото е да се повишат амортизационните норми. Това - хубаво, ще ги повишим. Да, обаче не е достатъчно.
И другото предложение, което винаги съм правил аз, сега го е направил Стефан Нешев, винаги се е отхвърляло. Между другото то беше една работеща норма, един работещ текст, макар и в стария Указ № 56, съгласно който инвестициите се отписваха в годината на създаването им, също и погашенията по банкови кредити, стига да има такава достатъчна печалба. И ако тази политика беше продължена десет години, сега България нямаше да бъде на това дередже, а щеше да има много по-висок икономически растеж, да не кажа - двуцифрен.
За съжаление, всичко, което се прави в тази насока от Министерството на финансите, е съвършено контрапродуктивно. Не е толкова ставката на печалбата, а колкото онези стимули, които карат хората, които имат пари, да инвестират. Ето, това сега трябва да се направи. Пак казвам, за съжаление не виждам.
Затова ви призовавам да подкрепите всяко едно от предложенията в тази насока. Защо няма разбиране от страна на Министерство на финансите, не знам. Или министър-председателят говори едно, министърът на финансите - друго, чиновниците от Министерството на финансите - трето. Това не мога да го разбера. СДС има ли политика в областта на инвестициите или не? Има ли политика в областта на икономическия растеж поне в последната година от управлението си? Това е въпросът. И той се подразбива на едни конкретни неща, които трябва да се направят и които за съжаление не виждам, които се правят точно от депутатите от опозицията, които не би трябвало да ги правят. Напротив, управляващото мнозинство трябва да ги направи. Да покаже на всички бизнесмени, че то иска наистина нещо да направи, да стимулира инвестиции, да стимулира икономическия растеж, да стимулира създаването на тези работни места, които никога няма да бъдат създадени. Десет години да управлявате, ще си останете само с тези 250 хил., обаче междувременно ще се закрият може би 1 млн. работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители! Аз вчера ви обещах, че няма да се подвеждам под опита на някои народни представители да влизаме отново по спор - нещо, което направихме на първо четене. Но тук господин Димитров вече наистина прекали.
Господин Димитров, правителството има данъчна политика. Не само правителството, управляващото мнозинство има много ясна представа какво трябва да се направи в България, четвърта година го прави и резултатите са налице, особено с тези промени в данъчното законодателство, което сега вие гледате. Революционни промени, които и бизнесът признава, и работодателите признават, но Вие, господин Димитров, и хората като Вас, които не желаят да разберат, няма като как да ги научиш, за да видят, че нещо става. Те са готови винаги и винаги да отхвърлят онова, което се прави, онова, което се прави точно в интерес на бизнеса, онова, което се прави в интерес на икономическото развитие на България и то по една много проста причина. Тези народни представители са в опозиция и на тях им отърва да отричат всички тези постижения, които не само ние, в България, виждаме, но ги вижда целият цивилизован свят.
На Вас обаче, господин Димитров, и на няколко човека като Вас, които имат цялото основание непрекъснато да отричат тези постижения, трябва все пак малко, ако държат наистина на авторитета си като някакви експерти, каквито може би някога са били и много отдавна са престанали да бъдат такива, защото са облекли ризницата на популизма, ще Ви кажа, че нито едно правителство не си позволи да направи ревалоризация.

Точно нашето правителство даде възможност на бизнеса да преоцени своите активи, да ги преоцени така, както намери за добре, да сложи онази справедлива цена, която тези активи от миналото някога във времето, действително се бяха декапитализирали - един огромен риск, който пое това правителство и бизнесът преоцени своите активи. И върху тези високи стойности сега се слагат амортизационните отчисления.
Аз съм далеч от мисълта да казвам, че всичко това, което действа в момента като нормативна рамка, е най-добрата за бизнеса. Разбира се, че има много по-добра. Това е един процес, това не е еднократен акт. Запомнете това: не е еднократен акт! Не можем с един еднократен акт да решим проблемите на българската икономика, натрупани десетилетия назад, без да я унищожим. Ако това е процес, аз ви моля да погледнете на тези неща точно като на процес, и като на една много голяма, решителна стъпка, която управляващото мнозинство днес прави точно с тези данъчни закони.
И сега по-конкретно на обвиненията. Вие отляво се съгласихте, че ако трябва да говорим за по-сериозно облекчение на бизнеса, то не е по пътя на намаляване на облагаемата печалба с част или цялата стойност от инвестициите, а по пътя на амортизационните отчисления, поради самото естество, поради характера на дълготрайните материални активи и начина на пренасяне на тяхната стойност в стойността на продукта. Това е така. И един велик макроикономист, който много често се опитва да дава полезни съвети от тази трибуна, без да бъде честен дори към себе си, трябва да го признае.
И по-нататък, говорим за амортизационни отчисления. Дълготрайните материални активи са разделени в четири категории съобразно тяхното естество и е различна нормата на амортизационни отчисления за тях. Различна, защото те са различни като функционална способност и годност.
Извинявайте много, но ще ви задам един такъв въпрос: смятате ли вие, че в България има средна, дори дребна фирма, която работи сравнително добре и която няма компютър?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да. В София - не, но в провинцията има.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Много са малко, на пръсти се броят. Може би скоро не сте влизали в тях, но трябва да ви кажа, че почти навсякъде в България фирмите са съоръжени с компютри. Почти навсякъде са съоръжени с компютри. Те без тях почти не могат да работят.
Питам ви аз: коя е онази фирма, която всяка година ще закупува нова техника като компютри? Едно сравнение, такава голяма и богата финансова институция, каквато е Международният валутен фонд, която поддържа най-съвременно равнище на своята информационна техника, обновява своя парк веднъж на три години. Е, ние по-богати ли сме, че всяка година трябва да го правим?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): По-изостанали сме.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Можем ли всяка година да даваме тези пари, та искате всяка година да има 100% амортизиране на хардуера? Софтуерът вярно, не беше включен досега. Ето ви сега разликата. Включваме ви и софтуера в онези дълготрайни материални активи, които могат да се амортизират чрез ускорена амортизация, за които тези норми могат да се удвоят по решение на самата фирма, по решение на бизнеса.
Ами, за три години един компютър спокойно може да бъде изразходен. Един софтуер също.
Истинският бизнес, който си прави сметката, няма да даде други пари за период по-къс от три години. Но, пак ви казвам, не искам да абсолютизирам този процес. Разберете, става дума за един процес на облекчения, а не за еднократен акт. И в името на този процес аз ви моля, нека да бъдем по-коректни към възможностите, които има държавата. Тя не може да реши този въпрос еднократно. Неслучайно гледаме Закона за данък върху печалбата днес. Неслучайно правим това огромно намаление от всяка гледна точка с 5-процентни пункта, което е около 10% намаление. И казваме: правим втора крачка следващата година, втора крачка с още 5%. Ето ги тези огромни крачки, за които говоря, но това в рамките на една година означава само пълен крах на много други процеси, на много други явления, ако щете. Затова трябва да станат за две години, не за една. Същото се отнася и до този въпрос, по който сега спорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Не виждам други колеги, които желаят да вземат думата.
Преминаваме към гласуване по § 8, внесен от Министерския съвет.
Първото неприето предложение е това на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов. Моля да го гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 60, против 84, въздържал се 1.
Предложението на господата Стоилов и Иванов не се приема.
Второто предложение, което също така не е подкрепено от комисията, това е предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Моля да го гласуваме.
Гласували 147 народни представители: за 65, против 49, въздържали се 33.
Предложението на господата Каракачанов и Величков не се приема.
Следва неподкрепеното предложение на господин Ивайло Калфин.
Моля да го гласуваме.
Гласували 163 народни представители: за 72, против 87, въздържали се 4.
И това предложение не се приема.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата, господин Калфин, за процедура.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Взимам думата, защото мисля, че в колегите може би е останало по-различно впечатление след това, което каза господин министърът.
Когато говорим за софтуер и за компютри, не значи във всяка фирма да има компютър, господин Радев. Представете си преди две или три години колко се ползваше Интернет, примерно. Знаете и какви компютри трябват за това. След две или три години съвсем други компютри ще трябват, ако искате едно производство да бъде конкурентно, ако искате то да може да излезе и на външния пазар, ако искате търговията да минава през Интернет, ако искате това, което го има в цяла Европа - банковото обслужване да минава през Интернет, с плащания, с електронни карти и т.н.
Всичко това изисква инвестиции в компютри и софтуер. Това не ощетява бюджета, това вкарва повече пари и всичкият този софтуер, който масово се купува нелегално, ще го направи легален. Защото хората и фирмите официално ще си го купят и ще го сложат в компютъра.
Моля ви да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калфин.
Ще прегласуваме, след като е постъпило искане.
Поставям повторно на гласуване предложението на господин Ивайло Калфин.
Гласували 197 народни представители: за 85, против 105, въздържали се 7.
И при повторното гласуване предложението на господин Калфин не се приема.

Поставям на гласуване § 8 на вносителя, който съгласно номерацията на комисията става § 7.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Параграф 7 по номерацията на комисията е приет.
Господин Димитров, имате думата за процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Понеже отиваме към § 23...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 23.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, чл. 23, § 9, по който имаме доста предложения, аз ви предлагам всяко едно предложение, след като се изкоментира, да бъде гласувано. Защото след това забравяме нещата за какво става дума. И пак трябва да ги повтаряме. Мисля, че сме правили това нещо. Даже ви предлагам, тъй като всички разполагаме с книжките, да не ги четем подробно или да не ги четем пълно, защото някои предложения само ще ни загубят времето - да се четат половин час. Има доста дълги предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако се намери някой да ги защити, добре. Ако не - докладчикът Христов да каже за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Знаете, че това е практика, само когато се четат таблици. В противен случай трябва да прочетем и да уважим съответните вносители, за да може народните представители да кажат правилно ли е или неправилно.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 9. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4 думите "разходи за развлечения и курорти" се заличават;
б) точка 5 се отменя;
в) в т. 13 думите "включително и" се заменят с "включително придружени", а накрая се поставя запетая и се добавя "както и разходите, отчетени в нарушение на предвидения със Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти ред";
г) в т. 17 думите "и Държавната спестовна каса" се заличават;
д) точка 21 се изменя така:
"21. частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, надвишаваща съответния процент от отчетната им стойност по таблицата към чл. 22, ал. 3;"
е) в т. 22 думите "в нефинансовите предприятия" се заменят с "във всички предприятия, с изключение на банките";
ж) точка 25 се отменя.
2. В ал. 3, т. 1 думите "организации с" се заменят с "юридически лица, които не са търговци, с", а след думата "научноизследователски" се добавя "образователни".
Тъй като са направени много предложения, предлагам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако обичате, докладвайте само неприетите предложения.
Първото е на господин Ивайло Калфин.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Първото неприето предложение е на народния представители Ивайло Калфин - в чл. 23:
1. В ал. 2 т. 24 се заличава.
2. В ал. 3, т. 1 след думите "българските училища" се добавя "и политически партии".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков, Светлана Бончева:
В чл. 23, ал. 3, т. 1 след думите "бюджетна издръжка" се добавя "юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, образователни, културни и спортни цели;". В края на т. 1 се добавят две нови изречения: "При условията на предходното изречение размерът на облекчението е до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани в Централния регистър при Министерство на правосъдието. Общото намаление на облагаемия доход при използване на тези облекчения не може да е повече от 10 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Няма ли да ги дебатираме? Те са съвсем различни. Нямат нищо общо едно с друго. Господин председател, те са съвършено различни!
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Да прочета всичките, които не се подкрепят от комисията.
Предложения на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай:
В чл. 23, ал. 3 т. 1 се изменя така:
"1. дарения: в полза на образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка; юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, образователни, културни и спортни цели; регистрираните в страната вероизповедания и общините; за фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския червен кръст; за подпомагане на социално-слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; за възстановяване и опазване на исторически и културни паметници; за учредените и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища в размер до 5 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, при условие че даренията са направени от капиталовите резерви, съответно от сметката на собственика. При условията на предходното изречение размерът на облекчението е до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов:
В чл. 23:
1. възстановяват се отменените с "Държавен вестник", бр. 111 от 1999 г. точки 13, 14 и 15:
"13. Средствата и/или погашенията по банкови кредити за придобиване или създаване на материални и нематериални дълготрайни активи в страната, налични в края на годината в размер, непревишаващ положителния годишен резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздел l, ll и lll от отчета за приходите и разходите приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. Намалението се прилага за следните материални дълготрайни активи: сгради с производствено и търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства (без леки автомобили), предназначени за превоз на товари и пътници и за извършване на услуги; продуктивни и работни животни;
Не се включват като разход при определяне на облагаемата печалба амортизационните отчисления за дълготрайни активи, за които са ползвани данъчни облекчения до размера на ползваните облекчения;
14. облагаемата печалба на лицата по ал. 13 се увеличава с размера на ползваните данъчни облекчения за материални и нематериални дълготрайни активи при продажба на същите през следващата данъчна година;
15. средствата за придобиване или създаване на материални или нематериални дълготрайни активи с производствено значение в страната;"
2. Създава се нова т. 18:
"18. разходите за разработване и внедряване на нови изделия и технологии с производствено предназначение;"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов:
По § 9:
1. в т. 1, буква "б" се изменя така:
"б) точки 5 и 6 се отменят.";
2. Създава се нова т. 2:
"2. в ал. 3 се създава нова т. 18:
"18. 50 на сто от разходите за придобиване активи от категория ll според чл. 22, ал. 3".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
По § 9 - относно чл. 23:
1. в ал. 3 т. 1 се изменя така:
"1. дарения: в полза на образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка; организации с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, културни и спортни цели; регистрираните в страната вероизповедания и общините; за фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Български червен кръст; за подпомагане на социално-слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; за възстановяване и опазване на исторически и културни паметници; за учредените и предоставените стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища в размер до 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване."
2. предлаганата промяна в буква "д" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.


Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
"§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4 след думата "потребности" препинателният знак и думите "разходи за развлечения и курорти" се заличават;
б) т. 5 се отменя;
в) в т. 13 думите "включително и" се заменят с "включително придружени", а накрая се поставя запетая и се добавя "както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания";
г) в т. 17 думите "и Държавната спестовна каса" се заличават;
д) точка 21 се изменя така:
"21. частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, надвишаваща съответния процент от отчетната им стойност по таблицата към чл. 22, ал. 3;".
е) в т. 22 думите "в нефинансовите предприятия" се заменят с "във всички предприятия, с изключение на банките";
ж) точка 24 се изменя така:
"24. частта от начислените разходи за провизии за кредити, провизирани със 100 на сто провизия, за превишението им над 10 на сто от общата сума на кредитния портфейл на банката;".
з) точка 25 се отменя.
2. В ал. 3, т. 1 думите "организации с" се заменят с "юридически лица, които не са търговци, с", а след думата "научноизследователски" се добавя "образователни"."
И предложението на господин Венцеслав Димитров е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Парламентът е поставен в една доста абсурдна и смешна ситуация. Обсъждаме член, чието съдържание е разположено в ситния шрифт на циелата на 3 страници, господин Христов, на 4 страници. Но с изключително значение. Всъщност в този текст на чл. 23 се очертават измеренията на данъчната политика. Вие правите не в НДК, зала еди-коя си новата данъчна политика, а тук трябва да се види кое е новото, кое е старото. В отношението на това, което се признава за приходи и кое за разходи.
Тук се превръщаме в кръжок по изразително и неизразително четене. Вече от сутринта забравяме за какво сме се събрали. Моля ви поне по отношение на обсъждането на този текст, да променим порочната практика на Народното събрание да се четат по 15 страници и народните представители да се изказват накуп. Нека да обсъждаме поне по групи, по тематика направените предложения на народните представители. Ако не текст по текст, да се групират те, за да има наистина отделни предложения поне тематично, да вземат отношение мнозинство и опозиция, за да се очертаят разликите в нашето отношение към данъчни приходи, данъчни разходи, признаване, приспадане или неприспадане, увеличаване на облагаемата печалба.
Ако трябва, предложете това предложение на залата, защото иначе сме в една смешна и абсурдна ситуация. Ако ни слуша някои отвън, ще ни стори диви, както казва поетът от миналия век. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! Господин Христов каза, че моето предложение е прието, но той трябваше да го прочете най-първо, защото то, въпреки че е сбъркано, мисля, че се уточнихме в комисията, касае чл. 23, ал. 2, т. 1. Това са данъчните утежнения, където искам: "Финансовият резултат преди данъчното преобразуване, се увеличава с: 1. сумите за дневни пари за командировки, превишаващи определените с нормативни актове размери са държавните служители", както е сегашният текст, да стане "превишаващи двукратния размер на определените с нормативни актове размери". Между другото, такъв текст е бил действащ едно време дълги години, а доскоро също работеше, после беше отменен. Аз мисля, че специалистите на Министерството на финансите се съгласиха с тази промяна и затова апелирам колегите народни представители да гласуват. Това ще бъде един сигнал, че Министерството на финансите е загрижено за интересите на бизнеса, защото знаете, че командировъчните въобще не са такива, че могат да покрият разходите, да кажем, на един бизнесмен в чужбина за един ден при уреждането на неговите сделки.
И аз ви предлагам, господин председателю, в духа на направените от мен и от господин Миков предложения, сега да гласуваме моето предложение, после докъдето стигнем, защото сме гласували да работим до 15,00 ч. Ако ги дебатираме всичките, ще забравим до утре какво сме дебатирали и какво сме казали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Добре, ще започнем по предложенията.
Вашето предложение е по чл. 23, ал. 2.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): То е подкрепено от комисията.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Тогава е било подкрепено, сега може да не е.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложението е подкрепено от комисията, Венцеслав Димитров е прав. Но той си е виновен, защото беше объркал членовете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Нали се уточнихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 162 народни представители: за 141, против 17, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Има предложение на народния представител Христо Христов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, напомням дебата в комисията. Може би господин Георгиев ще каже, защото той се съгласи с една добавка: "Както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните документи, които увеличават данъчното задължение". Тоест, само онези грешки, които някой бизнесмен е направил в своите документи, които са във вреда на Министерството на финансите. Тоест, са в негова полза. Иначе защо трябва да наказваме човека, ако е сбъркал нещо дребно, разходите може да се голяма сума?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Така е написано: "нормативните счетоводни изисквания".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е така. Нека и господин Георгиев, ако иска, да вземе отношение, защото той предложи една добра редакция. Мисля, че само онези разходи, които неправилно са записани, които са в негова полза и във вреда на данъчното, които намаляват неговото данъчно задължение. Така да го запишем. И мисля, че в комисията ние се разбрахме точно за този текст. Може би другите ще кажат как беше точно формулирано - които намаляват неговото финансово задължение. Защото има нарушение от лека небрежност и вие ще го карате да плаща данък върху тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-министърът Николай Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Наистина в комисията се обсъди и доколкото си спомням се прие добавка в този текст. Прочитам целия текст: "както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до неправомерно намаляване на финансовия резултат". За да се избегне това, което каза господин Димитров. Ако грешката е във вреда на данъкоплатеца, няма смисъл да се санкционира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Вземам думата тук, защото втора точка от предложението на господин Христов е по същата тема, по която е и първа точка от моето предложение, малко по-надолу.
За какво става въпрос? Това, което предлага господин Христов, и това, което досега е практика, е данъчната администрация да иззема функциите на банковото регулиране.
За какво става въпрос? Според този текст, когато една банка... Всички средства за провизиране на кредити над 10 на сто от портфейла на банката, когато за тези кредити се изисква 100 процента провизия, банката трябва да плати данък върху тях. Какво значи това? Всички заеми, които една банка отпуска на фирми, се изисква от Централната банка да бъдат 100 процента провизирани. Това означава, че колкото повече се увеличава експанзията на една банка, колкото повече кредити тя отпуска, толкова повече, освен че са рискови тези кредити, трябва допълнително да плати данък върху тях. Това, че в момента не се събират такива данъци - не се събират, това беше казано в комисията, щото не работи банковата система. Тя в момента има 60 на сто ликвидност и 40 на сто капиталова адекватност. Това не са работещи банки, не са свързани с икономиката.
Според текста, който се предлага тук от господин Христов, банките освен, че са наказани да държат провизии, които са нисколихвени средства и които трябва да бъдат държани високоликвидни, за да могат да покрият евентуално несъбрани вземания, втори път банката се наказва, че й се възлага някакво данъчно задължение и тя се облага с данък върху тези пари. Единственият, който би трябвало да се занимава с банково регулиране, това е Централната банка и съответното й управление. По никакъв начин един такъв текст тук няма да допринесе за стабилността на банковата система. Просто, той се търси не там, където трябва. Този текст тук наказва допълнително банките и после ние се чудим защо те нямат нищо общо с икономиката.
Аз предлагам, а това е и моето предложение по-надолу, тази точка въобще да отпадне - т. 24, въобще да отпадне т. 24 от ал. 2 на чл. 23. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо поставям на гласуване първа точка от предложението на народния представител Христо Христов с направената добавка - точката става запетая...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "които водят до намаляване на финансови резултати".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Точка 1 от предложението е приета.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на т. 2 от същото предложение.
Гласували 113 народни представители: за 13, против 93, въздържали се 5.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте т. 2 от предложението на народния представител Христо Христов.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 4, въздържал се 1.
Точка 2 е приета.
Спираме дотук. Има съобщения за парламентарен контрол на 1 декември:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев и на две питания от народните представители Лъчезар Тошев и Христо Стоянов.
Заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Ивайло Калфин, Иван Зънзов, Александър Томов и Петър Димитров и Меглена Плугчиева.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов - два въпроса и Димо Димов - два въпроса.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на питане от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Александър Каракачанов, Иван Борисов и Кръстьо Трендафилов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Донка Дончева, Александър Каракачанов и Ивалин Йосифов.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев и на питане от народния представител Дянко Марков.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов, Панайот Ляков и Лютви Местан и на три питания от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов, Руси Статков и Михаил Михайлов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Бойков и Красимир Каракачанов и Анатолий Величков и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов, Иван Борисов и Юнал Лютфи и Лютви Местан.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Джолев и на питане от народния представител Татяна Дончева.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Александър Каракачанов - 2 въпроса, и Васил Клявков.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Руси Статков.
На основание чл. 76, ал. 4 от правилника се отлага отговорът на министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Александър Томов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър Александър Праматарски.
Комисията по външна и интеграционна политика ще заседава днес, 30 ноември, от 16,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание днес, четвъртък, 30 ноември, от 15,00 ч.
Следващото заседание е утре, 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,59 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков
Камен Костадинов