Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-12-01

Председателствали:  председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Любен Корнезов и Александър Джеров

Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Процедура, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Българската общественост е разтревожена от поредния скандал за противозаконно подслушване на магистрати и депутати, главно от ДПС, главни редактори на средства за масова информация, политически лидери и други от страна на специализираните служби на МВР. Тези данни бяха изнесени от представител на Върховната прокуратура.
С оглед на това, господин председател, моето процедурно предложение е следното: на основание чл. 30 и чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване като точка в дневния ред на днешното пленарно заседание приемането на проект за решение на Народното събрание за избиране на временна анкетна комисия в 6-членен състав с по един представител от всяка парламентарна група и един независим депутат за разследване на случаите на нарушаване на Закона за специалните разузнавателни средства. Комисията да докладва пред Народното събрание за резултатите от разследването в срок от десет дни. Председателят на комисията да бъде избран от представители на опозиционните парламентарни групи.
Мотивите и предложението са подписани от петдесет народни представители от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, Демократичната левица, Българската евролевица и независими депутати.
Предлагам още веднъж на Вашето внимание, господин председател, да се възползвате от Вашето право по ал. 5 на чл. 39 от правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Аз ще се възползвам от това право по отношение на друга точка от дневния ред, но се считам задължен да обясня защо няма да се възползвам от правото си по чл. 39, ал. 5 да внеса като точка от дневния ред направеното предложение за създаване на временна анкетна комисия.
Вчера председателят на Комисията по национална сигурност е отправил искане до ген. Чирипов и до всички лица, които имат доказателства за наличие на подслушване, да ги представят в комисията. Без такива доказателства трудно може да бъде занимавана и създавана парламентарна комисия.
Генерал Чирипов се е явил на среща при президента, не е представил никакви доказателства. Аз смятам, че за съжаление нещата се развиват по един познат от 1992 г. сценарий и с познати участници. Бих препоръчал на всички народни представители да прегледат пресата от края на 1992 г., за да се убедят, че точно същите лица, в по-голямата си част - господин Луджев, ръководството на ДПС, господин Константин Тренчев, твърдяха, че са подслушвани, че са следени. Имаше дори твърдение за някаква група от 30 души главорези, която чакала, за да избие опозицията. Тогава беше назначена парламентарна анкетна комисия, тогава аз не бях депутат, но нито един случай на незаконно подслушване не беше установен.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): А, законно са подслушвали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така че, моето лично виждане е, че не мога да уважа Вашето искане и да упражня правото си по чл. 39, ал. 5 по отношение на това предложение по тези съображения. Аз не мога и не искам да стана участник в подобен на този от 1992 г. сценарий. Всички знаем какво донесе той на България.
Но правя предложение на основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание след разглеждане на внесеното предложение по реда на чл. 39, ал. 7 от правилника законопроектът за жената-майка да бъде включен като точка.
"Проект
Р Е Ш Е Н И Е

за даване съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат."

Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 149 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Както споменах, по реда на чл. 39, ал. 7 от правилника от името на Парламентарната група на Демократичната левица има направено предложение да бъде включен за разглеждане, като точка от дневния ред, законопроектът за жената-майка, входящ № 054-01-19 с вносители Кънчо Марангозов и група народни представители.
Това предложение, съгласно правилника и утвърдената практика, не се гласува.

Така че пристъпваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЖЕНАТА-МАЙКА.
Няма становище на водещата комисия. Срокът от три месеца обаче е изтекъл.
От името на вносителите някой желае ли думата?
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дами и господа народни представители! Много проблеми имаме като държава, но според нас най-тежкият и който касае българския род е раждаемостта. Продължаваме ли така, трябва да го кажем ясно: българският род загива.
Майчинството и отглеждането на децата е от изключителна важност за българската нация и държава. Ако една нация биологически не се възпроизвежда е обречена на изчезване. Съществуването на българската нация и нейното бъдеще се намира в тежко, бихме казали, критично състояние. Ежегодно населението на България намалява. Смъртността е по-висока от раждаемостта, и то в мирни условия, което за първи път се среща в нашата история. България се намира в тежка демографска криза, която особено се задълбочи през последните години.
Цифрите в тази насока са красноречиви. Така например, ако вземем 1970 г. като база, през тази година са родени 138 745 деца, като естественият прираст е 7,4 на сто. През 1990 г. родените деца спадат на 105 180, а естественият прираст вече е отрицателен - минус 0,4 на сто. Кризата достига застрашителни размери и през 1997 г. са родени едва 64 125 деца, т.е. два пъти по-малко в сравнение с 1970 г.
Същевременно починалите през периода 1997-1999 г. всяка година са около 121 хил. души. Тоест починалите през тези години са два пъти повече от родените. Естественият прираст е минус 7 на сто, което означава, че населението на България всяка година намалява с около 57 хил. човека. Ежегодно, образно казано, един град като Казанлък или Ловеч символично изчезва, без да вземем предвид броя на българите, напуснали страната, а както ви е известно, те са вече над 700 хил.
Държавата трябва да предприеме спешни, бих казал, радикални мерки за опазване на нацията.
Законът предвижда закрила и подпомагане на жената-майка. Това са конституционни принципи, залегнали в основния ни закон. В чл. 47, ал. 1 от Конституцията изрично е казано, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители, и обърнете внимание, цитирам, "и се подпомага от държавата".
Законът предвижда, че всяка една жена има право на 60-дневен платен отпуск преди раждане, т.е. два месеца преди раждане, и на двегодишен платен отпуск след раждане. За всяко раждане майката получава еднократна помощ в размер на три минимални работни заплати, а вие знаете, минималната работна заплата е около 79 лева.
Освен това майката получава детски помощи до навършване на деветмесечна възраст на детето в размер на две минимални работни заплати, а след тази възраст, т.е. след девет месеца до навършване на две години - една минимална работна заплата.
Майката се ползва и от безплатна медицинска помощ. За първи път този законопроект прокарва принципа, че майката има тези права, независимо дали е в трудови правоотношения, дали е осигурена или не.
Законопроектът предвижда майката да получава детски добавки до навършване на 19-годишна възраст на детето, ако то учи в средно училище, т.е. от 2 до 19 години. Месечните добавки варират от 40 до 150 на сто от минималната работна заплата в зависимост от броя на децата. Както ви е известно, макар и в дясната страна на залата да се говори постоянно, докато изнасям мотивите на нашия законопроект, сега тези детски добавки са смешните 8 лева.
Друг основен принцип, който законопроектът прокарва, е, че броят на децата се определя от тяхната едноутробност, независимо кой е бащата и семейството, в което живее.
Законопроектът стимулира и майката-осиновителка. На многодетните майки, родили, респективно осиновили, три и повече деца, държавата и обществото дължи специални грижи. Многодетната майка има право на три минимални работни заплати, ако е безработна. След навършване на пенсионната възраст на нея й се полага пожизнена пенсия. На всяко от децата на многодетната майка държавата трябва да осигури разноски за учебни пособия в областта на основното образование и известни облекчения при средното и висше образование, както и възможности за стипендии.
Законопроектът отрежда не само права на майката, но и нейните задължения. Ако изискванията на закона не са изпълнени, някои от които са и конституционни задължения на майката, е предвиден правен механизъм за възстановяване на получените неправомерно суми. Безспорно проблем е реализирането на този наш законопроект. Предвижда се финансирането за майчинството да бъде едновременно от държавния бюджет, от НОИ, респективно от здравното осигуряване.
Вярно е, че държавата ни изпитва финансови затруднения, но всички те имат второстепенно значение, ако нацията ни не се възпроизвежда.
Първото, което трябва да направим като законодатели, бих казал, и като държавници, е да помогнем и подпомогнем майчинството, майката, която ражда живот. Не се налага увеличаване на данъчното бреме. Примерно само част от тазгодишния бюджетен излишък е достатъчен за подпомагане на майките и техните деца. Следователно въпросът е до бюджетна разумност, ако мога да употребя този термин, и държавническа политика чрез бюджета.
Към настоящия момент, дами и господа, има над 30 нормативни акта, които регулират тази сложна и, бих казал, деликатна материя. Идеята на законопроекта е да кодифицира норморегулирането в тази насока и да създаде стабилна юридическа основа за неговото практическо развитие.
Вносителите на законопроекта за жената-майка не хранят илюзии, че само чрез този законопроект ще се спре демографският срив на българската нация. Но ние се надяваме, че ако законопроектът стане закон, ще успеем като общество да съхраним нацията.
И бих се обърнал към вас и най-вече към колегите отдясно, приемете този законопроект, бих казал, днес, за да може да оцелее българската нация. Утре ще бъде късно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Позволете ми да поправя един мой пропуск - днес рожден ден има колегата Димитър Игнатов. Да му е честито! Желая му всичко най-хубаво. (Ръкопляскания в залата.)
Започваме разискванията по законопроекта. Кой желае да се изкаже?
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Социалното напрежение в страната се увеличава. Този рефлекс на обществено поведение се налага от обективно забавеното и деформираното провеждане на социално-икономическите реформи в България. Това, както е известно, обуславя общо обедняване на населението, оттук намалено потребление, подпомогнати от увеличаващата се безработица, независимо от хвалбите на управляващите, че се разкриват работни места. Може и така да е, но уволнените, съкратените и стоящите в неплатен принудителен отпуск са повече от така наречените разкрити работни места.
Учудващо е спокойствието на управляващата политическа формация, която не отчита обществения негативен рефлекс, акумулиран от деформирани управленски дейности и отрицателни икономически, социални и демографски резултати. Шокът в обществото може да не е непосредствен, но той няма да бъде избегнат. Ние достигнахме неподозирани високи в областта на демографския срив, започнали през 70-те години, но взривил се като българското здравеопазване в последните 3-4 години.
По данни на Организацията на обединените нации в брутна обща смъртност, близка до тази на африканските държави, и по първенство на детска смъртност в Европа, България държи палмата на първенството. И това първенство не е само в сравнение с много страни, приемани като слаборазвити, а преди всичко със страни, намиращи се също в преход - Полша, Чехия, Унгария.
Генезисът и динамиката на икономическите процеси и обусловените от тях социални противоречия деформират днес духовно-нравствените процеси на българина и се отразяват върху здравето на индивида и демографското поведение на фертилните групи от населението, много от последните с желание да напуснат страната.
Всички вариантни прогнози за близките години върху демографската ситуация в България показват песимистични тенденции. Аз не говоря за еднозначна политическа позиция, а за еднаква значимост на проблема за всяка политическа формация за постигане в най-скоро време реална консолидация на обществото по важните социални проблеми. Ние считаме, че предлаганият закон е един от многото въпроси на тази консолидация.
В актуализираната "Програма 2001" на правителството в раздела "качество на живота" е записано - цитирам: "Качеството на живота на българските граждани е върховна цел на правителството в актуализираната програма. На нея подчиняваме всички останали цели и задачи" - край на цитата.
Според мен това значи за всеки човек, а човекът това е мъжът и жената заедно, но за да ни има, трябва да започнем с жената-майка, защото тя е талвегът на живота, останалото са притоци и въртопчета.
В закона ние строго се придържаме към Конституцията. Това беше казано в мотивите и в изказването на господин Корнезов. Ние искаме трудоустрояване на всяка бременна жена и удължаване срока на отпуска преди раждане, защото по недоносеност, тоест родени деца под 2500 г, сме също водещи в Европа, а и сред починалите деца до 1-годишна възраст, тоест в детската смъртност, недоносените също имат водещо място.
Причините за недоносеността са много, но безспорно вредният труд, намаляване на стреса в месеците преди раждане имат своето значение. Това със стотни да се намали този показател има своя медицински и социален ефект.
В чл. 6, ал. 1 на закона предлагаме майка, родила или осиновила живородено дете да има право на 2-годишен платен отпуск, защото взаимоотношенията майка - дете в най-ранна възраст, сред раждането, са от изключително значение за цялостното по-нататъшно развитие на човека, поради което този период се смята за критичен. Биологичните потребности на детето, свързани непосредствено с психичните и социални потребности и тяхното надлежно задоволяване, влияят определено върху развитието на детето от настаняването на майката и новороденото заедно в родилното отделение, кърменето и най-рано до 2-годишна възраст.
Ние предлагаме за всяка майка, родила или осиновила живородено дете, еднократна помощ в размер на три минимални заплати и след това до 9-месечна възраст на детето - в размер на две минимални заплати, ако не е на трудов договор. Всеки е учил в тази зала аритметика и може да си направи сметка може ли с това да се купят детска количка, дрешки, памперси, необходимите дрешки за детето, детски храни за ежедневно пълноценно хранене на детето, храненето на майката, но безспорно е, че жената-майка ще бъде подпомогната с тези средства.
Имайки предвид непрекъснатото постъпване на транспорта - вътрешния Шенген, както му казваме, който съществува в България - предлагаме майката и децата до 2-годишна възраст да ползват безплатно държавния и общински транспорт. Питам ви откъде и как майката, например, може да заведе своето дете до медицинския център в общинския град или до диагностично-консултативния център в областния град за педиатрична, психологична или някаква друга консултация? Ами, ако е диагностичен проблем или лечение? На такива факти се натъквам многократно при многобройните си посещения в редица селища. Бившите поликлиники от четвърти и пети тип в по-малките селища, в които два пъти или три пъти седмично правеха консултации специалисти по педиатрия, очни, ушни болести, хирургия, психиатрия, акушерство и гинекология, вече ги няма. Вашето управление ги взриви. Не всякога общопрактикуващият лекар може да се справи с посочените по-горе от мен основни - повтарям - основни специалности, от които особено детето има чувствителна потребност.
Ние поставяме в чл. 12, ал. 2 на закона, че майката и детето до навършване на 2-годишна възраст се ползват от безплатна медицинска помощ независимо от медицинските услуги по Закона за здравното осигуряване във всички видове държавни и общински лечебни заведения, извинете, търговски дружества.
Пари за това има. Например, да се намалят с 500 хил. лева командировките в Здравната каса, с 5 млн. външните услуги на Националната здравноосигурителна каса и най-вече огромния излишък от 149 млн., 468 хил. 883 лева в бюджета на същата тази каса. Тези пари са на хората и не бива да бъдат държани, както съм го казал и повтарям, като мъртви.
И сега няколко думи за правата на многодетните майки - ние предлагаме безработните многодетни майки да имат право на месечна помощ в размер на 3 минимални заплати. Някои ще кажат: това е много. Лек ли е трудът на една майка, която отглежда и възпитава три и повече деца, например от дейността на един висш чиновник, министър или депутат? Аз считам, че нейният труд е по-тежък от вашия. Защо?
Първо, децата на многодетните майки са с по-висока заболеваемост, което зависи от жилищните условия, режима и характера на хранене, образованието на майката, наличието на училищно здравеопазване. Децата в тази възраст боледуват повече от рахит.
Второ, юношите от 14 до 18-годишна възраст в многодетното семейство имат по-забавено съзряване, по-лошо състояние на съзъбието, все повече социални проблеми.
Трето, образованието на децата на многодетните майки е поставено на риск и в многодетните семейства много деца са с риск да останат без образование.


За решаването само на тези три проблема са нужни не малко пари. Хайде, господа, вие казвате, че нищо не е безплатно - да го докажем на дело! Дори с това ние ще помогнем в многодетната майка да намелее стресът от съвместяването най-малко на четири социални роли - да работи, да бъде домакиня, да бъде съпруга и майка.
И сега нещо от Преходните и заключителни разпоредби, отнасящо се до моята професия.
"§ 5. Медицински специалист в държавно и общинско лечебно заведение, който поиска заплащане от пациент (пациентка) за оказване на медицинска помощ при бременност, раждане и майчинство или откаже такава, се наказва с глоба до 1000 лв. и дисциплинарно уволнение, дори бих добавил и лишаване от лекарски права за определен период от време".
Зная, че ще навлека негодувание срещу себе си, но едва ли другаде геронтологичните проблеми на медицинското изкуство имат по-реални измерения. И това не само защото жената е мяра за изтънченост и грация на земята, не самото защото обогатява човешката същност и внася повече топлота и нежност в живота, а защото тя продължава и дава живот.
Дами и господа! Аз зная, че в нашия закон има много несъвършенства, но всички ние можем да направим така, че жената-майка да запомни с добро Тридесет и осмото Народно събрание. И нека не забравяме, че в Лувъра 65 на сто от картините са посветени на жената, а 60 на сто - на жената-майка. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Кой друг желае да се изкаже?
Има думата господин Цонов.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще започна от това, което каза господин Кънчо Марангозов, че всички ние тук трябва да се обединим за това да предотвратим демографския взрив, който е избухнал през 1997 г.
Господин Марангозов изнесе тук една лекция, която според мен демонстрира известни познания в демографията, в акушерството и гинекологията, в педиатрията и т.н., с цел да убеди залата и обществеността колко БСП и вносителите на този законопроект са загрижени във връзка с проблемите на раждаемостта и отрицателния прираст.
Вярно е, БСП още в далечната 1968 г. е показала своята загриженост във връзка с този проблем, когато през същата тази 1968 г. се приема Указа за насърчаване на раждаемостта. Е, след толкова време видяхме как се насърчи тази раждаемост и какъв успех постигна този указ. (Обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! (Неразбираеми реплики от Емилия Масларова и Любен Корнезов.)
ВАНЬО ЦОНОВ: Този проблем и тази раждаемост, господин Корнезов, в продължение на 22 години вместо да върви напред, нагоре, тя точно обратното, като функция, се провеждаше. И това е факт.
На второ място, в законопроекта се казва, че помощта на държавата при отглеждането на децата е насочена най-общо в три направления. Първото, това е осигуряването на детските помощи, второто, това са месечните добавки за деца и третото - привилегии за многодетните майки и децата.
Четейки обаче този законопроект, човек остава с впечатление, че не става ясно коя е тази институция, която ще реализира всички тези предвидени в законопроекта права на майките. Няма разграничаване на правата, които се предвиждат за жената-майка в зависимост от обстоятелството дали тя е осигурена или не. Еднократната помощ за деца, уважаеми колеги, е дадена като право на родителите, без това да е обвързано с поредността на децата.
Специално в това отношение аз не споделям тезата, че парите, които би следвало да се дават, трябва да се дават в посока на родителите и по-точно правата да бъдат в посока на родителите. Аз смятам, че правата би трябвало да бъдат дадени за децата, тоест детето да има право да получава тези помощи. А въпросът за изплащането е отделен въпрос. Докато тук се дава право на родителите.
На трето място, уважаеми Иво Атанасов! На трето място, в глава втора - "Месечни детски помощи", с малки изключения, интерпретации просто се запазват правата, регламентирани с Указа за насърчаване на раждаемостта. Въвежда се правото на майките с деца до 2-годишна възраст да пътуват безплатно в железопътния, държавния и общинския автобусен, градски и междуселищен транспорт, което право на майките и сега е уредено, и вие много добре знаете това, в различни нормативни актове.
Говори се за разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от проекта. Ами просто тази разпоредба противоречи на действащото законодателство и по-точно на Закона за здравното осигуряване. И Вие много добре знаете, господин Марангозов, какъв е потокът и какво е движението на пациентите - че никъде детето, и при джипито, и при специалиста с изпратен талон не заплаща. Вие го знаете много добре.
На четвърто място, глава трета от законопроекта - "Месечни добавки за деца", разглежда като универсално това право пак на родителите. Преди малко говорихме за помощите, когато се роди детенцето, а сега, когато то вече е родено и трябва да получава детските добавки. Пак се говори за правото на родителите. Никъде не се споменава за правото на детето, независимо от обстоятелството дали са осигурени или не, по смисъла на действащото законодателство, тези родители.
Прави впечатление още нещо. И аз тук се обръщам към уважаемия господин Корнезов, един изключително изтъкнат юрист, преподавател по право. В проекта са използвани много интересни наименования. Аз биха казал неправилни и недопустими изрази и термини. И само ще ви цитирам чл. 17 от законопроекта, ал. 1.
В чл. 17, ал. 1, уважаеми колеги, е записано следното: "Приемат се за живи деца: 1. загинали или безследно изчезнали на фронта по време на война, загинали войници и т.н."
Ами аз не мога да си обясня как ще се приемат за живи тези деца. (Неразбираема реплика от Янаки Стоилов.)Какво означава това? Дали това понятие, според мен, може евентуално да се използва за определени привилегии, които се дават? Но как така ние ще приемаме за живи тези деца? И много ми е интересно как господин Корнезов ще обясни на своите студенти какво значи това.
Следващото, което прави впечатление в законопроекта, уважаеми колеги. В чл. 22 на същия законопроект се казва следното: "Многодетните майки, регистрирани като безработни, имат право на месечна помощ в размер на 3 минимални работни заплати от момента на регистрирането им като такива". Обаче няма яснота за чия сметка ще се плащат месечните помощи за децата в размер на тези три минимални работни заплати, кой ще ги плаща, какви критерии ще бъдат използвани, които да определят правото за тези помощи и т.н. (Неразбираема реплика на Стефан Нешев.)
ВАНЬО ЦОНОВ: В момента е в действие, уважаеми господин Нешев, Кодексът за задължителното обществено осигуряване, който урежда всички въпроси, свързани с краткосрочното и дългосрочното осигуряване, които са обект на разглеждане в представения проект. В този смисъл законопроектът противоречи на Закона за нормативните актове.
Така че, уважаеми колеги, аз смятам че, както пише в целта на законопроекта, който ни е представен днес на вниманието, този законопроект цели защита на правата на жената-майка и насърчаване на раждаемостта, не е истинската цел на днешния дебат и на внасянето на този законопроект. Аз смятам, че тук се търсят някакви евтини политически популистични дивиденти от страна на БСП. Но това е тяхно право, аз не искам да го коментирам.
Аз не бих подкрепил този законопроект, защото смятам, че има неща, които, и от правна гледна точка, и от финансова, не са уредени. Няма разчети във връзка с това откъде ще бъдат предоставени средствата, колко ще струва този законопроект и т.н. Така че аз няма да гласувам за този законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонов.
За реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Понеже в изказванията беше отправен към мен един правен въпрос, ще обясня на колегите, които вероятно не са чели закона. Става дума за следното. Една майка има, примерно, 3 деца. Едно от децата й - не дай Боже, но животът е такъв - отива войник и загива. Тя вече има 2 деца. Фикцията е, че след като е родила и отгледала 3 деца, тя се смята за многодетна майка.
Този чл. 17 - приемат се за живи загинали на фронта и т.н. - го има и днес в законодателството. Това е така наречената правна фикция, която е позната още от римското право. Така че няма какво да се срамувам от моите студенти. Ако те не знаят обаче що е "фикция", аз ще ги скъсам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Втора реплика - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Цонов, аз искам да заявя, че демографският проблем не е от днес и това никой не оспорва. Това е проблем, появил се последните десетилетия - не само у нас, но и в други страни. Но нас ни вълнува, така да се каже, българското му издание.
По-важно е друго - отдавна беше време, време е и сега и не трябва да се губи нито ден, за да започне обществото да насочва своето внимание, ресурси и енергия към търсене на начини и средства за постепенното му решаване. Така както се е натрупвал, той не може да бъде решен изведнъж. И недейте да иронизирате, и недейте да политизирате! Опитът за такъв един първи знак е предизвикателство, провокация към българското общество.
Най-малко аз ще заявя пред народните представители, че веднага може да бъде осигурен всичкият ресурс, даже 50 на сто от ресурса, който е нужен, за да заработи една система максимално ефективно. И всъщност в това отношение няма какво да се изобретява - след Втората световна война европейски нации намериха решение.
Пак повтарям, няма място за политизиране, за ирония, че се гонят дивиденти. Ако става дума за това кой колко гони предизборни дивиденти, в това отношение трудно може някой да ви оспори първенство на вас, на мнозинството. С всичко, с цялата ви политика вие сте тръгнали да правите изборите. България обаче признава - и всички, които я наблюдават отвън - че, ако демографският проблем е въпрос на последните десетилетия, днес той придобива критична острота. Дайте в такава плоскост да разглеждаме тоя въпрос и да търсим решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Стефан Нешев има думата за трета реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Колега, има нещо, което ме смущава в последно време - вашата мания, че само вие може да раждате умни мисли, а това, което произтича от опозицията, е негативно, лошо и вредно за обществото. Тази политическа постановка ви води до забрава в политическото пространство. Не може да се смятате за суперхора. Един се обяви за суперчовек и пропагандираше нацията си за супернация и краят е ясен.
Второто, което е - става дума за реални неща в реален живот. Дай ми цифри 1960 г. колко жители е имала България, 1990 г. колко, 2000 г. колко и ще видиш какви са реалните тенденции и имаме ли основание за национална тревога.
И третото, което искам да ти кажа и никога не го забравяй. Прочети закона на де Гол и мотивите, за да го създаде, за да знаеш си ли националноотговорен политик или си случайност, попаднала по случаен начин в парламента на България. Благодаря. (Единични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Цонов, имате думата за дуплика.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Аз ще се възползвам от правото си на дуплика, за да кажа на господин Нешев: уважаеми господин Нешев, разликата във възрастта между мен и Вас е съществена. Но разликата в поведението и отношението към народните представители също е съществена.
Аз смятам, че не може по един такъв начин и с такъв тон ние да се отнасяме един към друг. Първо, смятам, че не е редно да ми говорите на "ти". Второ, изобщо нямам претенции да съм суперспециалист във всяка една област, за разлика от Вас.
И третото, което искам да кажа. Когато де Гол приема закона, Франция не е била в икономическата и финансова ситуация на България.
Така че нека, когато казваме нещата, да ги казваме такива, каквито са, а не да си измисляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонов.
Друг желае ли да се изкаже?
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! В момента няма прожектори, няма журналисти, на дневен ред е поставен един въпрос и ми се струва, че много сме далеч от мисълта да правим предизборна агитация, пропаганда и нещо друго. Поставен е един въпрос, който, разбира се, не е толкова раздухван, както досиетата, както шпионите, както ченгетата. Но за разлика от досиетата, шпионите и ченгетата, които не се ядат, тук е поставен един въпрос, който е свързан с индекса на човешкото развитие - индекс на човешкото развитие, който се поставя от цивилизования свят и от европейските страни, към които ние се стремим.
Основните характеристики на индекса на човешкото развитие са четири: труд, доходи, здраве и образование. Имайки предвид тези характеристики, струва ми се, че законът, който се поставя, корелира и с четирите основни структуроопределящи индекса на човешкото развитие величини.
Много ми се иска днес да се опитаме спокойно - аз няма да поучавам никого как да говори от тази трибуна, това е въпрос на възпитание, на морални ценности, на изпълнение на политически ангажименти, ние всички разбираме за какво става реч - иска ми се все пак да припомня на всички в залата, че вярно, има един стар, вече неработещ, лош, комунистически, зачеркнат Указ за насърчаване на раждаемостта. Но вярно е, уважаеми колеги, че ние нямаме вече четвърта година нов Семеен кодекс, който трябваше да имаме. Ние нямаме и придвижване на законопроекта, който мина на първо четене, за семействата с деца и детските добавки. Ние имаме единствено един Закон за закрила на детето, който за съжаление не е най-съвършеният закон и ние всички чудесно го разбираме, защото общо взето този закон устройва единствено и само една държавна администрация и децата само в рисково положение, а не децата в България изобщо, тъй като бихме могли да кажем, че болшинството от българските деца се намират в рисково положение.
И тъй като моят колега д-р Цонов говореше за майките и че нищо не се говори за децата, а моите колеги преди това говореха за Закона за майчинството, но повече наблегнаха на майките, а по-малко на децата, аз ще се спра на този аспект - защо е внесен този законопроект сега. Защото ми се струва най-напред, че той би могъл, ако мине на първо четене, да допълни вариантите и да се използва при използването на Закона за семействата с деца и детските добавки и би бил един добър материал, който да служи в комисията за едни коректни спорове, за да решаваме един национален проблем.
Ако ние всички с вас се обединим около идеята, около мисълта, около ангажимента, че действително проблемът на майчинството и детството е проблем, който нацията не подценява. Това, как ще отреагираме ние с вас като политици, е много важно. Защото сигурно сте чули, че и тази сутрин на изследванията на основните социологически институции българският народ поставя на първо място не досиетата, не някакви списъци, а на първо място поставя безработицата, на второ място - бедността. А в такава ситуация ние разбираме, че има един труден, много тежък проблем за майките, за тези, които създават живота, и най-вече за техните рожби.
Уважаеми колеги, много ми се иска все пак да кажа и още нещо защо е предложен този закон точно сега. Направихме доста изследвания, за да можем все пак да се ориентираме в измеренията, съобразени с европейските структури и стандарти. Но ако вие сте се заинтересували да погледнете официалната статистика на доходите и разходите по домакинските бюджети за 1999 г., м. септември, и за 2000 г., м. септември, ще видите, че в доходите на българските семейства, в доходната общност при доходи, най-голям ръст, забележете, имат доходите от заеми и кредити. Значи какво? Ние живеем на заем, живеем с кредити. Имаме проблеми. Всички го разбираме. Аз няма да упреквам никой кой, за какво, защо, но това е сериозен проблем. А този проблем, уважаеми колеги, рефлектира върху възпроизводството на българската нация. Той рефлектира върху майчинството, рефлектира и върху децата, които се раждат в страната.
Преди известно време на една международна конференция на жените ставаше реч да бъде санкциониран Китай, защото там има санкции относно семейното планиране. Там в семействата колкото повече деца имат, толкова повече санкции имат. Тоест, действието на държавната политика там е обратно. Беше предложено да се наложи един текст, с който да бъдат критикувани управляващите в Китай. Тогава стана лидерката на китайските жени и каза: ние нямаме нищо против да предоставим на вас, бедните страни, около 250 млн. китайски деца и да ги отглеждате. Защото искаме в навечерието на новото хилядолетие нашите деца да са здрави, образовани и нахранени, а не искаме просто да се възпроизвеждаме. И тъй като тук не става въпрос по някакъв начин ние да стимулираме едното, а става въпрос да създадем условия - аз зная, че ние с това няма да повишим раждаемостта. Разбирам го чудесно.
Аз разбирам, че в нашия законопроект има много бели петна, много неща, които могат да се атакуват и не могат да се изпълнят веднага. Но зная, че е необходимо да има една обществена нагласа, едно сериозно отношение, една ангажираност на всички политически сили - не говорете за БСП, за СДС, за ОНС - всички ние, за една гражданственост и отношение към майчинството и към децата в България. Това е наш дълг. Тук не става въпрос за никакви избори, за никаква политика - далече сме. Говорим за реални неща.
Все пак искам да кажа няколко неща защо ставам да говоря по тези въпроси. Защото, уважаеми колеги, днес българските деца - това са официални данни, консумират между 1800 и 2000 калории дневно, при необходими им 3200 калории. Нали разбирате, че това са бъдещите хора, които ще управляват не България, които ще работят, които ще живеят в България. За съжаление, ние сме на предпоследно място в Европа по детска смъртност, при положение, че бяхме стигнали едни високи стандарти. Това не може да не ни притеснява.
За съжаление, българските деца по честота на заболявания и по продължителност на заболявания излязоха на първо място в Европа. Това са все неща, за които, мисля си, че ние всички с вас, които сме родители или които ще станем родители, не можем да не бъдем заинтересовани да придвижим поне с една стъпка напред един такъв законопроект.
Няма да коментирам колко са детските добавки. Всички ги знаем и няма защо да говорим. Но според изследванията на потребителските бюджети, минималните, по цени на м. август т.г. и издръжката на живот - говоря за минималната издръжка на живот - на децата е 97 лева. Уважаеми колеги, по-малко от 0,8 на сто е в тези 97 лева детската добавка. Сами разбирате, че 28 ст. на ден, които се падат от детските добавки, с тях не може да се купи и една кифла, която е 35 ст. Да, имаме сериозни икономически проблеми. Но имаме ли волята да свием някои разходи, да огледаме откъде можем да закърпим, извинете ме за израза, и действително да помогнем и да насърчим, или не толкова да насърчим, колкото да облекчим периода на майчинството и на отглеждането на децата.
Струва ми се, че вие ще имате своите тези, но бих искала да попитам. След като пенсионерите в България, да са живи и здрави, са близо с около 1 млн. повече от българските деца, можем ли с вас да имаме волята, че политиката за майчинството и детството ще изведем над партиите, че тя ще бъде една националноотговорна политика и че ще направим всичко необходимо държавата да поеме своите социални ангажименти. Може ли нашата държава, стремейки се към високите стандарти на живот в Европа, да поеме един такъв ангажимент в един такъв труден момент? Аз определено считам, че може. Може, ако ние имаме волята да се вслушваме един в друг по тези национални проблеми. Защото майчинството и детството са национален проблем. Здравето на децата е национален проблем. Образованието на българските деца, техният дял в бъдещето на света е национален проблем. А кой е бил шпионин или доносник преди 30 или 40 години, когато някои тук, в тази зала, не са били и родени, едва ли ще интересува и Европа, и бъдещето на България.
Уважаеми колеги, разчитайки че ще се уважаваме и ще можем да мислим трезво, без да развяваме предизборни платформи и програми сега, аз много искам да вярвам, че вие ще подкрепите този законопроект и заедно с другите законопроекти, които са внесени в Народното събрание по тези въпроси, действително се опитаме да придвижим още една крачка напред законодателството за създаване на по-добри условия за майчинството и детството в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че залата е толкова празна, и бих искал да започна с това, когато се разглежда един изключително, бих казал, жизненоважен за българската нация и за българската държава въпрос. Това днес е последният влак, ако се подкрепи този закон, за да може следващата година да има наистина друго отношение към българските деца, към българската майка. Аз много пъти съм говорил по тези въпроси от тази трибуна. Правил съм го не защото трябва да припомням непрекъснато на мнозинството, че има Конституция и че в нея е записано, че закрилата на децата и семейството е основно задължение на държавата и на тази политика, която се води. И много пъти съм питал какво разбирате вие под закрила, уважаеми дами и господа от мнозинството? Защото господин Цонов тук си позволи да иронизира един указ от 1968 г. Обаче, господин Цонов, Вие не сте измислили нещо по-добро. Защо не сте го отменили, ако имахте нещо по-добро? (Неразбираема реплика от народния представител Ваньо Цонов.)
Господин Цонов, когато ние днес предлагаме поредния законопроект, Вие се опитвате да кажете, че това, което се предлага, е невъзможно.
Но аз бих се върнал отново на онова, с което започнах - българската нация и държава са в опасност, и това го казва не Руси Статков, а експертите. Има демографска прогноза на Българската академия на науките, в която ясно и точно, на базата на досегашния темп и на липсата на мерки евентуално, е казано, че в следващите години ние сме умираща страна, ако не се вземат мерки. Ето, това трябва страшно да ви тревожи, наред с конституционните и другите законови текстове, за да намерим подходящи решения.

Лошото кое е? Лошото е, че вие, за съжаление, като мнозинство не се трогвате от нищо. И тук ще кажа, че последните данни от статистическите известия, това е в една от последните бройки от библиотеката на събранието, са, че за декември 1999 г. детската смъртност е 20.8 на хиляда, при раждаемост - 8.2 на хиляда. Това е страшно! Ако вас това не ви стряска и ако вие продължавате да си говорите велики неща, просто не знам какво да мисля.
По-нататък. Говорейки за това защо не се раждат деца, не можем да се оправдаваме с общата тенденция, че раждаемостта намалявала и т.н. Това просто не е вярно. Отново позовавайки се на този демографски анализ, на Българската академия на науките ще кажа, че съвсем различно е положението в България и то се дължи именно на липсата на адекватна политика. Тук не става дума да направим бум, а става дума за онова, което трябва да се предприеме, за да се повиши раждаемостта, за да се предотврати този срив и загиването на държавата, на нацията, още повече като се има предвид изтичането на онези, които са в във фертилната възраст. Тук госпожа Масларова направи призив и аз съм съгласен да говорим за проблемите, но те са такива, че идват в резултат от управлението - липса на икономическа политика, липса на социална политика.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Колко години?
РУСИ СТАТКОВ: Четири години, колеги от мнозинството. Ние предлагаме, вие подвиквате, не се вслушвате. Ето и сега, наред с това, което ви казах като показател за смъртността, ще ви кажа и другото. Политика на доходите - ами от тази политика на доходите на детските добавки се пада 1 лев на месец. За последния месец, който е по статистика, са средно 112 лв. доход на човек, от които 50 лв. от работна заплата, от пенсия - 16, от бизнес - 4.
Друго. Малко са и доходите на тия, които работят или са на пенсия. А ония, които са безработни? Статистиката показва, че за месец септември т.г. има нарастване на безработицата. Добре, как ще живее въобще един човек, как ще мисли за семейство, как една майка ще мисли, че може да отглежда дете? Няма такава мисъл. Разговарял съм с много млади хора и те казват: вие, господа народни представители, задавали ли сте си този въпрос как ще родя и как ще отгледам това дете? Въобще вие мислите ли нормално? Такъв е въпросът. И това не е квалификация на Руси Статков, а на онези, които питаме: защо не искате да имате деца. Някои от вас може и да се дразнят, че поставям тези въпроси точно по този начин, обаче няма друг начин. Няма друг начин, пак казвам, днес е последният влак. Защото Законът за семейните добавки и помощи, който спомена госпожа Масларова, отдавна е на трупчета в Комисията по социална политика и няма никакво движение по него.
Мисля, че тук не се спомена за онова, което според мен също трябва да има своя акцент и което действително трябва да се допълни от гледна точка на качеството на живот - средствата, които са извън добавките - за образованието на децата, за цялостното изграждане на децата. Може би наистина този парламент трябва да надскочи себе си, да направи една кодификация. Но, колеги, извинявайте, това не е повод днес да се отхвърлят хубавите идеи и да се казва, че липсвала тази или онази идея или влизало в противоречие с Кодекса за задължителното обществено осигуряване и т.н. Дайте да не търсим поводи определени идеи да бъдат обсъждани и да се търси решение. Господин Соколов е юрист и в залата има юристи и от мнозинството, и при политическа воля винаги може да се намери решение. Вие много пъти сте декларирали: имаме воля за това, имаме воля за онова. Ами имайте воля да продължи да съществува България най-после. Най-после в края на това управление, което имате, направете една крачка в тази посока. И според мен вие можете днес, подкрепяйки законопроекта на вносителите от Демократичната левица да докажете, че сте наистина за националните приоритети. Защото много пъти тук се казва: ние имаме национални приоритети. Е, кой е основният национален приоритет - да оцелее България, да я има или не? Ако вие сте за такъв приоритет - подкрепете! Ако сте за защита на Конституцията и другите закони, които регламентират правата на детето и на семейството - подкрепете!
Тук няма да има бой за авторство, защото има и други закони - и за семейните добавки, и други, които наистина могат да се кодифицират и то в кратко време, ако има наистина воля и желание от вашата страна. Ето, за това станах. Няма да отнемам повече време. Искам да приканя мнозинството да направи тази крачка, защото, повтарям, това е последният влак. Друг влак за тази и следващата година няма да има. И с каквото и да се явите пред хората за изборите, то няма да има стойност, защото за най-ценното - за децата и за българската майка, нищо не правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За първа реплика - господин Иван Матев има думата.
ИВАН МАТЕВ (СДС): Господин председател! Господин Статков, имам основание да се съмнявам в числата, които Вие току-що дадохте, за да покажете какво е демографското състояние на нацията. От няколко години детската смъртност е около 16 на хиляда. Вие казахте, че е 20 на хиляда. Извинявайте...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): За месец декември.
ИВАН МАТЕВ: Искам да попитам откъде черпите тези сведения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли друга реплика?
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми проф. Матев, аз прочетох и в протокола сигурно го има, но ще повторя. Това е "Статистически известия", Национален статистически институт. Последните данни, които прочетох, са за месец декември 1999 г., стр. 26 и е записано 20.8 на хиляда. Аз говоря не за средногодишно, а за тенденцията, която е дадена от последния месец. А преди него е 17.9 - за ноември, 20.8 е за декември. Това ме тревожи тук, господин Матев.
А иначе аз споделям Вашата загриженост и лично считам, че Вие правилно сте се определили като народен представител, защото Вие сте един от малкото, които видяха, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в който има резерв, не трябва да има такъв резерв от 150 млн. Вие сте предложили в изказването си да се разпредели допълнително, защото чувствате отговорността си като медицински работник. Обръщам се специално към Вас: тази тенденция ме тревожи, проф. Матев. Обръщам се и към другите, които носят своята отговорност, защото има такива от мнозинството. Затова и станах, а не за да манипулирам и да се заблуждавам. Напротив, искам да видим реално проблемите и да бъдат предприети реални действия. Разчитам на такива като вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Заставам с известно неудобство тук не за друго, а за колегите, които са внесли този законопроект като ни го представят като една последна мярка, последния влак, както каза господин Статков, който ако го изтървем - свърши работата.
Първо, искам да ви кажа, че дори и да го приемем на първо четене той няма нито ред финансова обосновка. Казва само: финансирането на закона се извършва от държавния бюджет. Лесно му е на господин Статков, той е в опозиция. Но не това е основното.

Искам да ви кажа, че на 26 май 1999 г. ние гледахме един закон, който, освен заглавието и някои корекции на най-фрапиращите несъобразности, които имаше в него, ни се предлага сега, а това беше именно законопроект за майчинството, който е отхвърлен от тази пленарна зала, повтарям, на 26 май 1999 г. Този Закон за жената-майка, който ни се предлага, е постъпил, може би случайно, на 8 март 2000 г. Изобщо колегите социалисти са майстори на такива символични жестове, пък казват, че нямали други цели.
В общите положения на законопроекта са приведени някои дословни повторения на Конституцията, но не съвсем дословни, това е много важно, защото, ако се цитира цял член от Конституцията, ще се види, че някои от постановките на конституционния текст са доведени до абсурд в текста.
Например чл. 47, ал. 2 казва: "Жената-майка се ползва от особената закрила на държавата...". Тук в текста се казва: "Държавата и обществото..." и се слага точка. И текстът на Конституцията продължава така: "... която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи".
И сега да видим как в тези "и други социални помощи" нещата се докарват до абсурд в предлагания ни законопроект.
В чл. 22 от този законопроект, между другото този чл. 22 е същият и в предишния законопроект, за който ви говорих преди малко, се провъзгласява, че многодетната майка, регистрирана като безработна, има право на месечна помощ в размер на три минимални работни заплати, в предишния законопроект е било на четири, независимо дали има трудов стаж. Това е особено важно да се подчертае - независимо дали има трудов стаж, каква е продължителността му и дали е осигурена или не. Нещо повече, според вносителите, многодетната безработна майка ще получава тази помощ до навършване на пенсионна възраст и, разбира се, без никакви финансови разчети колко ще струва това на обществото и как се съгласува това с вече действащ закон, а това е Кодексът за задължителното обществено осигуряване.
По-нататък. Считам за много несериозен подходът на колегите, които са внесли този законопроект. Оставям настрана това, че те не са поправили някои работи, които бяха очевадни в предишния.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта в § 4 се дава дефиниция на това какво е многодетна майка, а това би трябвало да се уреди в Допълнителни разпоредби, както знаят колегите юристи. Жалко, че един уважаван юрист е автор, но този път той вече е на второ място, а не на първо. Също много интересно е защо нито една жена от БСП не е подписала този законопроект като вносител. Това също ми е много интересно.
В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби са въведени по същество административнонаказателни разпоредби. Повтарям, в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби по същество са въведени административнонаказателни разпоредби, а те трябва да са в отделен раздел. Основното обаче е, че не са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове, според който обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от една и съща степен. И същевременно много важно - обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с негово допълнение или измение, а не с отделен акт от същата степен.
Тъй като вече видяхме, че ни се представя по същество един отхвърлен вече от Народното събрание законопроект, при това отново без никаква финансова обосновка, възниква въпросът: какво се цели с внасянето на този законопроект?
Истина е, че темата е благодатна за популизъм и към нея обществото е особено чувствително. Но основна грешка на колегите социалисти е, че те смятат, че имат монопол върху социалното и особено когато са в опозиция могат да лансират такива популистки предложения, без да ги съобразяват с финансовите възможности на този етап.
Напомням, че вчера тук единодушно беше подкрепено предложението за удължаване с една година действието на Закона за ДДС, в който се предвиди нулева ставка за туристическите услуги. Това е добре и беше прието от всички. Това е добре за отрасъла, но лишава бюджета от определени приходи. Това трябва да се признае. Не може да се искат и подкрепят мерки, които едновременно намаляват приходната част, и едновременно се предлагат законопроекти, които ще увеличат неговата разходна част, без да се предлага точно откъде ще дойдат тези приходи, за да се покрият разходите. Разбирам, че изкушенията за предизборни дивиденти от такава политика са големи, но това не е отговорният подход, който би трябвало да ни води като народни представители. Отговорният подход предполага не конюнктурни съображения, а реалистична оценка на възможностите на съответния етап, както и основните цели.
В условията на ограничени ресурси не могат да се решават едновременно в еднаква степен задачи за увеличаване на заетостта и растежа и да се разширяват социалните програми. Между другото, в текста на законопроекта има много интересни моменти, те в предишния бяха още по-добре развити, но има един чл. 29, който със своята ал. 2 изисква всяка година многодетната майка да подава декларация, че децата й, ненавършили 18 години, не са придобили чуждо гражданство, не пребивават в чужбина повече от 12 месеца и навършилите 18 години нейни деца подават подобна декларация ежегодно до навършване на 25-годишна възраст, ако са със средно образование, и 35-годишна възраст, ако са висшисти. И тук може би колегите от ДПС трябва да се замислят какво иска да каже този текст. На мен не ми е много ясно.
Бих искал още да обърна внимание на това, за което особено много са загрижени колегите социалисти, че много хора и най-вече младежи си заминаха от България. Искам да припомня, че най-голямото количество беше през 1990 г. - малко преди изборите и след тях. Мисля, че на всички е ясно защо. Тогава само че вестник "Дума" казваше: "Няма нищо страшно. Всичко е наред."
Накрая искам да заява, че Обединените демократични сили не са тази политическа сила, която провежда политика, чиито ползи ще се проявят преди провеждането на изборите, а разходите и неблагополучията - след като гласоподавателите са направили избора си.
Като изхождам от всичко това, заявявам, че няма да подкрепя поднесения ни законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Балтаджиев! Не е вярно, че народните представители от левицата разсъждават като опозиция. Ние се опитахме като националноотговорни да търсим с вас приоритет.
Ще ви кажа за разчетите. Основните финансови разчети са свързани с детските добавки - да станат 40 на сто. И на следващо място по отношение на безработните майки. За тези 40 на сто са необходими 500 млн. Една парламентарна група наскоро последва нашия пример и предложи от следващата година да станат 32 лв., тоест това, което ние предлагаме. Така че 500 млн. плюс още 100 млн. за безработните майки, при положение, че са еди колко си десетки хиляди, а вие даже не сте ги изчислили, ще оставя на вас да ги изчислявате, са 600 млн. Има ли ги тези пари? Има ги.
Аз съм предложил между първо и второ четене в приходната част, а и колеги от левицата, повече даже от 600 млн. има по отделни приходи. Ще ви кажа, че през последните няколко години винаги сме посочвали като прогноза определени допълнително приходи и даже 200 - 300 млн. над тях вие, като мнозинство, като управляващи, сте оставяли резерв, защото такова е преизпълнението.

Така че парите ги има за следващата година. Възможно е, не се оправдавайте.
Що се касае до ДДС, ДДС и досега беше освободен. Той не е планиран в приходната част. Извинявайте, това беше един трик. Аз вчера не исках да създавам допълнително напрежение в залата на театъра, който разиграхте с ДДС, защото ние бяхме изчислили. Вие това го направихте съвсем умишлено. Както и да е. Тези пари въобще не са предвиждани. А и дори да са предвидени, ако се освободи оборот за бизнеса, ако той завърти 80 млн. всеки месец са по 10 млн. Така че пари могат да дойдат и допълнително, ако вие имате воля. А вие именно това в момента не искате да проявите - отговорност. Така че не се оправдавайте, господин Балтаджиев, а си поемете отговорността. Ако не, тръгвайте си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Балтаджиев! В своето изказване аз говорих за политическа консолидация около проблема. Не съм казал никъде, че това ще бъде едва ли не някакъв политически акт на политическата сила, към която принадлежа.
Освен това искам да Ви кажа, че финансово-икономическите аргументи не са аргументи на един парламент. Това е работа на правителството. Но, ако този закон беше разгледан от съответните комисии, към които уважаемият господин председател го беше разпределил, а именно Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по труда и социалната политика, може би днес ние, двете политически сили, щяхме да говорим по друг начин. Веднъж беше насрочено заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите да разглежда закона. Явих се само аз на това заседание и никой друг не се яви. Бил болен председателят, заседанието се провали. Това беше началото и краят на разглеждането на този законопроект.
Искам и нещо друго да ви кажа - защо нямало подписка на жени от БСП? Трябва да ви кажа, че те са информирани за това, което ние сме написали. Нашите жени - от политическата сила, към която принадлежа - работят върху един законопроект за равнопоставеност между мъжете и жените, финансиран от Пакта за стабилност. Те добре са ни информирали какво става там.
А как се разпознават мъжете и жените, природата добре е казала как това става, господин Балтаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
За трета реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Балтаджиев! Вие поставихте един коректен и точен въпрос - откъде трябва да се вземат парите, за да провеждаме тази националноотговорна политика за насърчаване на раждаемостта. И понеже искам да говоря с обективни цифри, ще Ви прочета следното. Базата е 1989 г.:
Промишлено производство: 1992 г. - 84,1 на сто; 1993 г. - 89,1 на сто; 1994 г. - Беровото правителство - 108,5 на сто; 1995 г. - 105,1 на сто; 1996 г. - 100,1 на сто; 1997 г. - 89,9 на сто; 1998 г. - 87,3 на сто; 1999 г. - 83,8 на сто;
Селскостопанско производство: 1992 г. - 87,4 на сто; 1993 г. - 69,9 на сто; 1994 г. - 69 на сто; 1995 г. - 78 на сто; 1996 г. - 63,8 на сто; 1997 г. - 59,6 на сто.
Последните две години не ги дават, явно цифрите са твърде смущаващи. Оттук могат да дойдат, ако стигнем нивото, което е било.
Накрая искам да Ви кажа още един източник, господин Балтаджиев. През 1999 г. износът е 3 млрд. 958 млн. щат. долара; внос - 5 млрд. 449 млн. щат. долара. Ако променим салдото или намалим отрицателното салдо, оттук могат да дойдат пари, за да увеличим прираста на българското население. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Господин Статков, когато се поставят приоритети в икономиката - Вие поне сте икономист, не трябва да Ви го казвам аз - трябва да се кажат кои са те - е ли безработицата и бедността или е увеличаване на разходите за социални програми? Не могат да се правят и двете в еднаква степен. Смятате ли, че ако ги имаше тези средства, ние нямаше да ги предоставим?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Човекът! Човекът!
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ: Знаем и Вашият човек, за когото се грижехте едно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, редовно се обаждате от място.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ: Господин Марангозов, ние законодателно този проблем го имаме решен - имаме Закон за семейното подпомагане. Той не е приет на второ четене именно заради това, че няма необходимото финансово обезпечение. Ако ние бяхме популисти като вас, щяхме да го направим. Просто няма средства.
Господин Нешев, Вашите цифри показват още един път това, което се знае много добре. Икономиката е един много инертен сектор, това е много инертна система. Това, което е било направено 1991 и 1992 г., след това е продължило по инерция да се развива и след това се срина икономиката именно по времето на управлението на господа социалистите.
А що се отнася до селското стопанство, е, слава Богу, нямаме поне зърнена криза, с каквато имахме честта да бъдем удостоени през 1996 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Наближава почивката. Ще има ли други изказвания? Няма желаещи.
Тогава ще дам почивка, защото иначе няма как да се оправим.
Давам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
За процедура има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днешното заседание да продължи с разглеждане на проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат, а парламентарният контрол, времето за парламентарен контрол да бъде удължено с толкова, колкото ще ни бъде необходимо за разглеждане и приемане на проекта за решение.
Искам да направя и още едно процедурно предложение: във вторник, на 5 декември 2000 г. от 15,00 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
5. Законопроект за устройство на територията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Венцеслав Димитров - за противно становище, нали?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Горе-долу, за противно!
Господин председател, аз Ви предлагам нещо малко по-различно. Нека, съобразно парламентарната традиция, която е нещо много важно във всички демократични страни, контролът да си върви, както е предвидено по програма, а след като приключи парламентарният контрол, тогава можем да направим удължаване на заседанието за разглеждането на тази ратификация.
Така че мисля, че това е много по-чисто предложение. Знаете, както сме правили досега толкова много години - след 14,00 ч. хората ще останат да работят за ратификацията, но след като сме се настроили за контрол, нека да си правим контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване поотделно двете процедурни предложения, които направи госпожа Тоткова.
Първото процедурно предложение е да преминем в момента към разглеждане на проекта за решение, което тя съвсем точно цитира и със съответното време да се удължи работното време след 14,00 часа.
Моля да гласуваме това първо процедурно предложение.
Гласували 199 народни представители: за 120, против 64, въздържали се 15.
Прието е решението да започнем с проекта за решение за даване на съгласие. И с времето, което ще употребим във връзка с обсъждане на това решение, да се удължи днешният работен ден след 14,00 часа.
Поставям на гласуване второто предложение, направено от госпожа Росица Тоткова, да проведем във вторник, 5 декември 2000 г., от 15,00 ч. извънредно заседание с посочените от нея пет точки - четири данъчни и накрая продължаване работата по Закона за устройство на територията.
Моля да гласуваме това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не стана ясно с колко време удължаваме контрола?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С толкова, колкото време използваме във връзка с решението. Ще го видим, ще го засечем. Водя заседанието и ще го уточня.
Гласували 161 народни представители: за 121, против 33, въздържали се 7.
Народното събрание прие решение, съгласно което ще има извънредно заседание във вторник, 5.12.2000 г., 15,00 ч., с разглеждане на четирите данъчни закона, които госпожа Тоткова посочи и Закона за устройство на територията.

Продължаваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА ПРОВЕДЕ ПРЕГОВОРИ И ДА СКЛЮЧИ ФИНАНСОВИ СПОРАЗУМЕНИЯ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, С ФРЕНСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ И С КРЕДИТНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ - ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВ ГРАНИЧЕН КОМБИНИРАН (ПЪТЕН И ЖЕЛЕЗОПЪТЕН) МОСТ НА РЕКА ДУНАВ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В РАЙОНА НА ВИДИН - КАЛАФАТ.
Господин Христов, имате думата по проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по проект за решение № 002-03-36/06.11.2000 г. за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 17.11.2000 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проект за решение № 002-03-36 за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат.
На 20 октомври 2000 г. Управителният комитет по проекта за моста проведе среща с оценителната комисия на потенциалните кредитори и донори по проекта, на която бяха уточнени финансовият план и приноса на всяка от тези институции за реализирането на проекта, както следва:
- Европейската инвестиционна банка - 70 млн. евро на два транша;
- Френската агенция за развитие - безвъзмездна помощ от 500 хил. евро и облекчен кредит за строителните работи - в размер на 7 млн. евро;
- Кредитната институция за възстановяване - безвъзмездна помощ от 400 хил. евро и облекчен кредит - в размер на 15 млн. евро;
- ИСПА - безвъзмездна помощ от 5 млн. евро в рамките на Пакта за стабилност за подготовка на тръжни материали и други и безвъзмездна помощ от 70 млн. евро за финансиране на строителните работи.
- Програмата ФАР на Европейския съюз - безвъзмездна помощ в размер до 200 хил. евро за техническо съдействие.
Договорено е кредитополучател да бъде Министерството на финансите като Рамковата спогодба за финансово сътрудничество с Федерална република Германия ще бъде подписана от Министерството на икономиката. Краен ползвател на средствата ще бъде Министерството на транспорта и съобщенията.
На поставените въпроси от членовете на комисията отговор даде представителят на вносителя.
Поставен на гласуване, проектозаконът бе подкрепен от 7 гласа "за", 3 гласа "против", без нито един "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения за съфинансиране на проект "Изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат", както следва:
- финансов договор с Европейската инвестиционна банка за кредит до 70 млн. евро на два транша, първият от които на стойност 50 млн. евро;
- кредитно споразумение с Френската агенция за развитие за облекчен заем на стойност 7 млн. евро;
- кредитно споразумение с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, за облекчен заем на стойност до 15 млн. евро в рамките на Спогодбата за финансово сътрудничество между Република България и Федерална република Германия за 2001 г." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Председателят на Народното събрание е разпределил проекторешението и на Комисията по икономическата политика. Моля или председателят, или негов заместник, да дойдат, за да прочетат становището.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение № 002-03-36 от 6 ноември 2000 г.
за даване на съгласие Министерският съвет да проведе
преговори и да сключи финансови споразумения с
Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за
развитие и с Кредитната институция за възстановяване -
Федерална република Германия, свързани с изпълнението
на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между
Република България и Румъния в района на Видин -
Калафат, внесен от Министерския съвет


На заседание, проведено на 22 ноември 2000 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат.
Проектът за решение урежда Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения за съфинансиране на проект за изграждане на нов граничен комбиниран мост на река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат, както следва:
- финансов договор с Европейската инвестиционна банка за кредит до 70 млн. евро на два транша, първият от които на стойност 50 млн. евро;
- кредитно споразумение с Френската агенция за развитие за облекчен заем на стойност 7 млн. евро;
- кредитно споразумение с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, за облекчен заем на стойност до 15 млн. евро в рамките на Спогодбата за финансово сътрудничество между Република България и Федерална република Германия за 2001 г.
Съгласно приетия от управляващия Комитет за изграждане на моста финансов план на проекта за заемите на Европейската инвестиционна банка, Френската агенция за развитие и Кредитната институция за възстановяване, кредитополучател ще бъде Министерството на финансите, като Рамковата спогодба за финансово сътрудничество с Федерална република Германия ще бъде подписана от Министерството на икономиката. Краен ползвател на безвъзмездните и заемните средства ще бъде Министерството на транспорта и съобщенията, а участието на правителството на Република България във финансирането на обекта със средства от държавния бюджет ще възлезе на около 3 млн. евро за работи по проектирането и надзора, и на около 15 млн. евро за строителни работи.
В контекста на процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз строителството на втори мост на река Дунав между България и Румъния е от изключителна важност за подобряване и насърчаване цялостното развитие на Общоевропесйки транспортен коридор № 4.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Фреската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Николова.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Предстои да гласуваме заем, а тук в залата ги няма нито министърът на финансите, нито министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Второ, защо вземаме заем 2 години по-рано, когато самият Бодо Хомбах само преди две седмици обяви, че евентуално решение за строежа на Дунав-мост ще се вземе 2002 г.? Да плащаме лихви или Муравей Радев да върже платежния баланс за тази година?
Моля, господин председател, да дойде министърът на финансите и да обясни, след като няма решение, твърдо, за строежа на моста, а то ще се вземе 2002 г., защо гласуваме тоя огромен заем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
Въпросът е уреден в Конституцията, така че не мога да нарушавам Конституцията. (Шум и реплики в залата.)
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Това са преговори, бе, момче!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Но вие нямате решение! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бончев, моля Ви, по-спокойно!
Господин Лилов има думата.
ЕМИЛ ЛИЛОВ (СДС): Уважаеми господин Бончев, аз съм провокиран от Вас, тъй като това, което казахте, е невярно. Господин Бодо Хомбах лично във Видин каза, че застава твърдо и подкрепя и финансово, и със своята фигура, с присъствието си във Видин изграждането на моста Видин - Калафат, така че това, което казахте, не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Аз се учудвам на колегата как може да говори такива неверни неща, когато всички в тази зала чуха изказването на Бодо Хомбах. Даже беше сложена думата "евентуално" - 2002 г. ще вземем решение за строеж на Дунав-мост. Дори и също той каза, че се отлага разчистване на Дунава за 2001 г. Как могат да се говорят такива лъжи, когато вече вие нямате решение! Покажете решение за моста! Или ви трябват пари за платежния баланс? Затова го няма министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, защото трябва да отговори. Вие нямате решение за този мост! Нямате решение! Ще се вземе 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин Руси Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние имахме възможност да обсъждаме с вас вече много обстойно този проект. И тогава изразихме, от всички парламентарни групи, своите виждания, своите претенции. В този смисъл не бих искал да отнемам време, тъй като основното, което се чака, е парламентарният контрол. За нас, за Демократичната левица, е важно като приоритет да имаме един такъв стратегически излаз - мост.
Ние подкрепихме, когато обсъждахме предишния път това решение, ще подкрепим и днес предложението, което е направено, въпреки неяснотите, господин Бончев. Защото действително това е едно стратегическо решение, един приоритет. Разбира се, ще има и заем. Ние ще подкрепим и този заем в името на България.
И, господин Бончев, моля и Вас да подкрепите това решение, да не повтаряме дебата, който вече направихме. А имаме възможности на следващи етапи да контролираме всичко онова, което е свързано с разходването на средствата.
Още веднъж - ние ще подкрепим предложеното решение. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Бончев, имате думата за реплика.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин Статков, аз Ви разбирам, Вие получихте аплодисменти от опозицията. И ще Ви кажа защо. (Оживление в опозицията.) Вие много добре знаете, че няма точно решение за този мост. Но Вие и Иван Иванов, и Лъчезар Тошев миналата година през кампанията на местните избори обещахте на хората от Видинско, че до края на 2000 г. ще имат 4 хиляди работни места и ще започне строежът на моста. Точно това ви е болката. А това не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има право на дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм народен представител от Монтана. Ако съм обещавал, съм обещавал на Монтана нещо. Но в случая става дума действително за това, че е нужно на България да има едно такова стратегическо решение, че са нужни и работни места. И, господин Бончев, нека действително да не отнемаме парламентарно време, а да подкрепим това решение. (Възглас: "Браво!" в мнозинството и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам други желаещи да вземат думата. Става дума за едно проекторешение, което означава, че то трябва да бъде гласувано само на едно четене.
Председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол прочете проекторешението. Трябва ли повторно да го чета?
ГЛАСОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че е излишно.
Моля, гласувайте проекторешението във връзка с разглежданата точка.
Гласували 156 народни представители: за 140, против 15, въздържал се 1.
Прието е решението за даване съгласие на Министерския съвет да проведе преговори за сключване на финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, френската Агенция за развитие и с кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран пътен и железопътен мост на р. Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат. (Неразбираеми реплики от залата.)
Може ли да спазваме малко по-голяма тишина?!
Господин Бончев, моля Ви, или седнете, или ще трябва да се вземат някакви мерки! (Шум в залата.)
Колеги, часът е 11,25. След като взехме решение за удължаване на работното време, уточнявам това решение. Ще удължим работното време след 14 ч. с 25 мин. Мисля, че съм точен.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 24 ноември - 1 декември 2000 година:
Постъпило е питане от народния представител Пламен Василев Славов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно финансово-икономическото състояние на "ВМЗ" - ЕАД, Сопот, в момента създаденото голямо напрежение сред колектива и отговорността на сегашното ръководство на предприятието за това. Следва да се отговори в пленарно заседание на 8 декември.
Постъпило е питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно състоянието и бъдещето на консервната фабрика в с. Оряхово, община Сливо поле, Русенска област. Следва да се отговори до 14 декември.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Муравей Радев - министър на финансите, относно състоянието на данъчната администрация в Република България. Следва да се отговори в пленарно заседание на 8 декември.
Писмените отговори:
- за господин Бончев - от министъра на правосъдието;
- за господин Лъчезар Тошев има три отговора от заместник мминистър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев и министър Бойко Ноев;
- за народния представител Васил Козалиев - от министъра на земеделието и горите, от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев, от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от министъра на финансите;
- за народния представител господин Велко Вълканов, не го виждам в залата, трябва да получи писмен отговор от министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова. Когато дойде, ще му дам отговора;
- за народния представител Любомир Пантелеев - от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков. Той има също така писмен отговор от министър Венцислав Върбанов и от господин Петър Жотев, обаче отсъства.
- за господин Кръстьо Трендафилов - от министъра на земеделието и горите;
- за господин Руси Статков - от министър Венцислав Върбанов;
- за народния представител господин Петко Проданов - от министър Петър Жотев;
- за народната представителка госпожа Донка Дончева - от министър Иван Нейков;
- за господин Иван Борисов - от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева. Заповядайте.
Уважаеми колеги, започваме парламентарния контрол.
Актуален въпрос към министър-председателя господин Иван Костов от народния представител Петър Мутафчиев относно издаване и реализация на компенсаторните записи.
Господин Мутафчиев, имате думата да поставите актуалния си въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател и министър на държавната администрация! Моят актуален въпрос към Вас е: колко компенсаторни записи и на каква стойност са издадени до момента? Колко партиди са закрити? И какви мерки предприема правителството за справедливото обезщетение на гражданите?
Защо Ви задавам този въпрос? През 1997 г. беше приет Закон за обезщетяване собствениците на одържавени имоти. През същата тази година бе допълнен и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи с нова глава "Обезщетяване". С тези два закона трябваше да бъдат възмездени българските граждани, чиято собственост върху имоти и земеделски земи не може да бъде възстановена. Това са хора, чиято собственост е била национализирана преди 50 години; изселници от Тракия и Добруджа по време на войните, които са загубили своята собственост на територии, които остават извън пределите на България, а също така и над 2 млн. и 300 хил. български граждани, които трябва да бъдат възмездени за земите, които не бяха възстановени с корекционните коефициенти в процеса на земеразделянето.
Въведената с двата закона система за обезщетяване с компенсаторни записи и бонове до този момент не работи в интерес на собствениците. Каква е ситуацията в момента? Цената на компенсаторните записи е изключително ниска и варира между 10 и 20 ст. за 1 лев. Печелят посредниците и крайните купувачи, които чрез компенсаторните записи изплащат закупените предприятия от техните РМД-та.
Създадена бе възможност определени държавни институции да злоупотребяват с правото си да издават компенсаторни записи. Парламентът и българското общество не получи отговор как бяха облагодетелствани определени лица, близки до Съюза на демократичните сили от някои областни управи, а също така от заместник-министъра на промишлеността Едит Гетова и министър Александър Божков.
Големият проблем, господин министър-председател, обаче е, че правителството не създаде система за пряко участие на собствениците в приватизацията.
Уважаеми господин министър-председател, не е ясно каква е ситуацията на пазара на компенсаторните записи, тоест, какво количество компенсаторни записи има на пазара и какво е тяхното търсене. Започна процедура по обезщетяване на собствениците на земеделските земи и се очаква да бъдат издадени решения за 4 млн. и 600 хил. дка земя на приблизителна стойност 1 млрд. 380 млн. лева. Това е голямо количество записи, които отново ще отидат на пазара.
Ако направим една малка сметка, тъй като тези записи вървят от 10 до 13 ст., означава, че 180 млн. лева ще получат хората от страната, а останалите - над 1 млрд. и 200, ще получат отново собствениците на РМД-та.
Надявам се, господин министър-председател, че с днешния актуален въпрос ще получим точен отговор на поставените от мен въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! На 19 май т.г. във времето за парламентарен контрол отговорих на актуален въпрос на народния представител Георги Божинов за изградения регистър към министъра на държавната администрация по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Съгласно § 10, ал. 1 от този закон всички органи по чл. 6, ал. 1 - а това са министрите и областните управители - в срок до 30 април т.г. предадоха регистрите със закритите партиди в Централния регистър към министъра на държавната администрация. Съгласно ал. 2 от същия параграф информацията за закритите партиди се изпраща в Центъра за масова приватизация.
Към момента на отговора, наред с конкретните данни, които изнесох, аз споделих пред народните представители, че се обсъжда възможността да бъде изграден единен регистър към Центъра за масова приватизация. Понастоящем този единен регистър вече е факт. Той се води коректно в Центъра за масова приватизация към Министерския съвет. Данните в него се актуализират ежеседмично, тъй като процесът е много динамичен.
Вашият актуален въпрос, така както писмено е зададен, е относно издаването и реализацията на компенсаторните записи по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти и аз мога да дам конкретен отговор. Той съдържа следните числа:
Първо, общо за страната броят на уважените искания за компенсация е 44 хил. 790. Сумата на оценката от признатите претенции е 1 млрд. 244 млн. 763 хил. 672 лева.
Сумите, изразходвани за плащане, са 401 млн. 516 хил. 359. Значи сумата компенсаторни записи, използвани за плащане, вече е 401 млн. и поради това закритите партиди са 8 хил. 886.
Вие зададохте обаче устно още няколко въпроса, на които аз трябва да отговоря от трибуната.
Вие изразявате неудовлетвореност от ниската цена на компенсаторните записи. И точно тук е мястото да се каже, че компенсаторните записи са компенсаторни, а не доход за получателите им. Смисълът по закона е тези, които имат право да бъдат компенсирани, да получат инструмент за участие в приватизацията и по този начин едно отнето им имущество да бъде заменено с друго имущество, а смисълът не е да получат конкретно доходи. Това по отношение на предназначението трябва да се повтаря на хората, защото хората си представят, че тези компенсаторни записи са налични пари, които те трябва да получат. Точно заради това се получава и спадането на цената на компенсаторните записи, когато те желаят да ги превърнат в доход за себе си. Причината за това е комплексна и аз ще се спра на нея.
Първо, пазарът на компенсаторните записи и тази ниска цена, която е налице там, се дължи на обстоятелството, че в момента има все още ограничено търсене на компенсаторни записи за издължаване на суми за приватизационни сделки. В това отношение вече бяха приети изменения в закона, които ще дадат възможност за по-широко използване на този инструмент за плащане при приватизация. И аз лично очаквам, че цената на компенсаторните записи ще се повиши вследствие повишаване на търсенето на тези инструменти.
Освен това ние считаме, че грижата за пазара се изразява и в това, че Центърът за масова приватизация също е привлечен като инструмент или като средство, което да създава търсене по отношение на приватизационните записи и по този начин ние постепенно считаме, че тези записи ще намерят своето реализиране в участие на приватизационни сделки или издължаване на суми, които се дължат за приватизацията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Мутафчиев, имате думата за реплика.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин министър-председател, аз не мога да бъда доволен от отговора. Ясно е, че държавната администрация, включително и Агенцията за приватизация, няма яснота колко компенсаторни записи има в момента на пазара. Ясно е, че 800 млн. са свободните в момента за 800 млн. Но колко ще бъдат издадени и съответно с каква политика да се подходи, за да бъде защитен точно интересът на собственика? Вие сте прав единствено за това, че тези компенсаторни записи не трябва да бъдат смятани единствено за доход. Но в края на краищата по какъв друг начин да подходят собствениците на компенсаторни записи, след като вие въведохте тази система, но не взехте каквито и да е мерки още от самото начало за прякото тяхно участие в приватизацията.
И какво излиза накрая? Излиза, че хора, които са вървели по мъките, за да могат да си извадят компенсаторните записи, става дума най-вече за собствениците на тракийски имоти, изведнъж дават на безценица своите компенсаторни записи. Кой печели от това? Печелят прекупвачите и хората, на които вие дадохте на евтини цени РМД-ата. Тоест кръга около Съюза на демократичните сили. И губят собствениците. Милиард и 180 млн. сега само от земеделските земи ще влязат в ръцете точно на тези хора. А 2 млн. ще получат общо около 200 млн. лева. Тоест няма и по 10 лева на собственик. Това за мен не е нормална политика, когато вие, като политическа сила, по принцип винаги сте се явявали защитници на частната собственост.
И друго искам да кажа - частна собственост, създадена по този начин, не е в интерес на никой. Тя не помага и на държавата. Частният собственик гради имуществото си постепенно, а вие сега раздавате държавно имущество. Аз затова казвам, че държавата няма никакъв интерес. Един лев не влиза от компенсаторните записи в държавната хазна. Това е подарено имущество на братовчеди.
И още нещо искам да кажа. Аз мисля, че правителството в края на краищата ще предприеме мерки, за да може да даде гаранции поне за минимални защитни цени на тези компенсаторни записи. Надявам се, че ще погледнете сериозно на този въпрос. Ощетена е голяма част от българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата господин Иван Костов - министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, вземам думата отново, за да кажа, че за мен прозвуча нелогично да се казва при репликата, че не било станало ясно колко е броят на компенсаторните записи, тъй като аз го прочетох. Аз казах точно колко са. И не е много уместно Вие да казвате: "Аз не приемам отговора, защото Вие не знаете колко са", тъй като ние знаем колко са. Аз Ви казах колко са.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): А колко ще бъдат издадени, господин Костов? Това не дадохте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: В момента има 44 хил. 790 искания и те са толкова. Законът е открил процедура. Когато изтече процедурата и Вие попитате отново, даже нямате нужда да ме питате мен, аз Ви казах, че единният регистър е факт, Вие сте народен представител, можете да се информирате директно ако искате да получите конкретна информация. Това първо. Искам много ясно да го заявя, защото за мен е необяснимо като водене на диалог.
На второ място, има един директен път, при който не са валидни всички тези опасения, които Вие изразихте по отношение на самите собственици. Те имат директен път към собствеността. Те могат да реализират този директен път като не продават своите компенсаторни записи, а самите участват в процеса на приватизацията. Наддават се, формират група или със семейното имущество, с общо придобитите компенсаторни записи участват в закупуването на предприятия, които са обявени за продажба. Или стават акционери с миноритарни пакети на надеждни предприятия, където се очаква утре...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Колко са такива случаи в страната? Има ли такива случаи?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз казвам какъв е директният път. Сигурно има такъв директен път за собствениците. Защото такава е логиката на закона. Логиката на закона е: отнели сме ви имущество, даваме ви компенсация на отнетото имущество с друго имущество. Никой от собствениците на компенсаторни записи не може да се извинява с това, че доходът е нисък, след като той има възможност да участва в процеса на приватизацията и да придобие или акции, или дори изцяло собственост върху предприятията. Това е само негова работа. Това е само негово желание.
Вие разисквате една друга хипотеза и искате върху нея да фокусираме вниманието си. Хипотезата е компенсаторните записи, макар да приемате по принцип и аз Ви благодаря за това, че Вие приемате моето твърдение, че все пак това е компенсация, а не е даване на доход, компенсаторните записи да бъдат третирани като доход. Тоест, да бъде защитена тяхната доходност като ценни книги. Такъв ангажимент може да бъде поет по пътя, по който вие предлагате - правителството да обяви някаква минимална цена и да каже: под тази цена който желае, примерно, може да осребри някъде компенсаторните записи. Ние нямаме такива правомощия. Никъде в закона не се дава възможност на правителството да извършва обратно изкупуване на компенсаторни записи. Ето защо единственият механизъм, който законът позволява, е да се разшири масата на предлагането на приватизирано имущество на вниманието на притежателите на компенсаторните записи. И впрочем точно това се прави. Ние разгледахме комплекс от мерки, които да се предприемат и да минат преди всичко през Центъра за масова приватизация, където да се създаде масово предлагане с цел компенсаторните записи да имат по-високо търсене и тогава автоматично и тяхната цена да се покачи. Правителството няма други законови възможности да въздейства по някакъв друг начин на пазара и Вие, като народен представител, ако желаете да има и други възможности, можете да упражните своята законодателна инициатива. Предложете съответни промени, ако смятате, че е толкова належащо.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Ще ме подкрепи ли мнозинството?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И една реплика накрая. Аз разбирам, че Вие желаете да направите добро впечатление пред беломорските тракийци по този въпрос, което е добра идея. Един народен представител така трябва да се държи. Но искам да Ви кажа, че те далеч не са голямата маса на притежатели на компенсаторни записи и Ви благодаря за това, че сте първият народен представител от Парламентарната група на Демократичната левица, който излезе и от тази трибуна защити тази политика. Аз Ви благодаря за това, защото наистина досега от Парламентарната група на Демократичната левица по въпроса за компенсирането винаги се е опонирало на безпринципна основа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Преминаваме към две питания.
Първото питане е поставено от господин Лъчезар Тошев относно позицията на правителството по Резолюция 1211 от 2000 г. на ПАСЕ за спазване задълженията и ангажиментите от страна на България.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 26 януари т.г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1211, относно спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България. Бяха направени препоръки към България в някои области. На тази база беше прекратена процедурата на мониторинг над страната ни.
Моля да ми отговорите каква е позицията на правителството по Резолюция 1211 от 2000 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и специално какво е отношението Ви към направените в чл. 4 препоръки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов да даде своя отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! На 26 януари т.г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1211 относно спазването на задълженията и ангажиментите от страна на Република България, с която - искам да подчертая смисъла на това, което ще говорим - бе прекратена процедурата по мониторинг спрямо нашата страна. Решението на ПАСЕ бе възприето с удовлетворение от българското правителство и от българското общество като цяло.
Приемането на Резолюция 1211 от 2000 г. стана възможно в резултат на положителните промени, осъществявани в нашата страна през последните години. В резолюцията се отчита напредъкът ни в хармонизирането на вътрешното законодателство, демократичните принципи и норми на Съвета на Европа, в частност премахването на смъртното наказание и ратифицирането на Протокол № 6 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и ратифицирането на Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, които, за съжаление, не бяха ратифицирани единодушно от българското Народно събрание.
Положително са оценени усилията на държавата в борбата с престъпността и корупцията, както и несъмнено външнополитическите успехи на българското правителство, в това число развитието на двустранните отношения и решаването на проблемите с Република Македония, приносът ни за намиране на трайно и мирно решение на конфликта в Косово и цялостната стабилизираща роля на България в региона.
В резолюцията бяха включени и някои критични забележки и препоръки, по които ни се възложи да предприемем конкретни мерки. В съответствие с ангажиментите, поети от страната ни, правителството предприе активни действия за изпълнение на тези препоръки, съдържащи се по-специално в т. 4 на Резолюция 1211.
По отчитане на европейските стандарти и становище на експертите на Съвета на Европа при изготвянето и разглеждането на законопроектите.
Съгласно чл. 59 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, всеки законопроект се внася за разглеждане в Министерския съвет с придружаваща го справка за съответствие на европейското право. В редица случаи текстовете на законопроекта се изпращат за оценки от експерти на Съвета на Европа, като получените експертизи се вземат под внимание при окончателната подготовка на законопроектите. Например проектът на Закона за българското гражданство, проектът на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията и други такива.
Проведени са международни семинари с участието на експерти от Съвета на Европа. През септември т.г. в София се проведе семинар относно прилагането на Закона за българското гражданство, съобразно нормите на Европейската конвенция за гражданство. Подобен семинар също през месец септември т.г. разгледа въпросите, свързани с въвеждането на проекта на Закон за защита на личните данни на стандартите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на личните данни. Предмет на обсъждане, проведено през по-миналия месец октомври, съвместно с Правната инициатива за Централна и Източна Европа на Американската асоциация на юристите, бяха предстоящите изменения и допълнения в действащия Закон за обществените поръчки.
По трети пункт на т. 4 - независимост на съдебната власт.
Независимостта на съдебната власт от изпълнителната е регламентирана като принцип в глава шеста от Конституцията "Съдебна власт", чл. 117. Действието на този принцип се разпростира върху организацията и дейността на системите на съдебната власт, както и върху всички, които участват в нейното осъществяване. Законът за съдебната власт доразвива конституционните разпоредби. Министърът на правосъдието може да прави предложение пред Висшия съдебен съвет за дисциплинарни наказания, но той не участва в гласуването и няма никаква друга възможност да влияе върху преценката на 25-членния състав на Висшия съдебен съвет. Допълнителна гаранция за независимостта на съдебната власт е изборният механизъм за формиране състава на съвета, както и начинът за съставяне и приемане на бюджета на съдебната власт.
Изпълнителната власт има правомощия единствено да се произнесе със становище по бюджета, но само Народното събрание може да променя неговите параметри.
Независимост от средствата за масова информация.
Свободата и автономността на електронните медии се гарантират от Конституцията и правовия ред в Република България. Ние сме ратифицирали Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за трансгранична телевизия. Независими общественодържавни органи осъществяват надзор за спазването на Конституцията и законите в дейността на националните електронни медии, както и за лицензирането на частни радио- и телевизионни разпространители.
Политическата независимост на Националния съвет за радио и телевизия се осигурява чрез квотния принцип на формиране на състава и забраната в състава на този орган да се избират депутати, министри и висши длъжностни лица.
Законовите гаранции за правото да се изразява, търси, получава и разпространява информация, обхваща преди всичко ограничителното изброяване на основанията, при които може да се търси отговорност от журналистите, както и условията и процедурата за осъществяване правото на информация.
По четвърти пункт на т. 4 - спазване на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, особено що се отнася до образованието и излъчването на предавания на майчин език.
Член 6, ал. 2 от Конституцията гарантира недопускане на дискриминация, основаваща се на раса, пол, народност, етническа принадлежност, език и т.н. Принципът е общ за цялата ни правна система. Ние сме ратифицирали всички основни, универсални и регионални международно-правни инструменти, отнасящи се до защита правата на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни, езикови и други малцинства. В частност миналата година бе ратифицирана Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства. Правителството предприе конкретни организационни мерки в тази област. През ноември 1997 г. към Министерския съвет бе създаден специален орган - Национален съвет по етническите и демографски въпроси, чиято задача е консултиране, сътрудничество и координиране дейността на правителствените органи и неправителствените организации на традиционно живеещите в страната етнически групи с цел формиране и осъществяване на национална политика по етническите и демографски въпроси.
През април м.г. по предложение на този национален съвет бе приета Рамковата програма за равноправно третиране на ромите в българското общество. В изпълнение на тази програма в държавната и общинската администрация бяха назначени експерти по етнически и демографски въпроси, които са с различен от българския етнически произход. Към настоящия момент такива експерти са назначени в Министерския съвет, Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националната служба по заетостта, както и в 24 областни администрации. Учредени са и функционират областни съвети по етнически и демографски въпроси. Понастоящем една от насоките на дейността на Националния съвет по етнически и демографски въпроси е изпълнението на значими проекти, финансирани по Програмата ФАР и от Световната банка, насочени към по-ефективното интегриране на лицата, принадлежащи към различни малцинства на българското общество.
Приемането на Рамковата програма и предприетите действия по изпълнението й бяха посрещнати положително у нас и в чужбина. Председателят на Европейската комисия господин Романо Проди в речта си пред Народното събрание през декември 1999 г. оцени това като сериозно постижение на българското правителство.
Правото на обучение на майчин език.
В изпълнение на "Програма 2001" Министерството на образованието и науката разработи и изпълнява стратегия за изучаване на майчиния език в българските училища. Миналата година бе приет и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Съгласно закона и Наредба № 4 на Министерството на образованието и науката майчин език се изучава в часовете за задължително избираема подготовка. По данните на образователното министерство, към момента преобладава изучаване на майчин турски език. На него се обучават 37 437 ученици в 434 училища от 21 региона на страната. Преподаването се осъществява от 689 учители. В училища в София, Пловдив, Сливен и други по-малки градове също се изучава като майчин език иврит - 394 ученици в 40 паралелки; арменски език - 292 ученици в 21 групи; и гръцки език. Министерството на образованието и науката разработва нови учебни програми на майчиния език.
Радио- и телевизионни програми на майчин език.
Българското национално радио и Радио "България" всекидневно излъчват две емисии по 30 минути на турски език. Такива програми излъчват регионалните радиоцентрове на Българското национално радио в Шумен и Варна за регионите със смесено население. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио всеки делничен ден излъчва от пет до пет и половина предаването "Етноси" за етническото разнообразие, културата и бита на различните етнически групи. От 1 октомври т.г. Българската национална телевизия започна всекидневно да излъчва информационното предаване "По света и у нас" на турски език. Предвижда се създаване на 30-минутно седмично магазинно предаване с културна и социална проблематика на турски език. Програмите на турски език се излъчват също от Обществена телевизия "Пловдив", кабелните телевизии "Разград", "АБС - Разград", и на ромски език - Телевизия "Рома" във Видин.
По пети пункт на т. 4 - създаване на институцията омбудсман, защитник.
На 8 ноември група народни представители от Парламентарната група на СДС внесоха в Народното събрание законопроект за обществения защитник - омбудсман. С разпореждане на председателя на Народното събрание законопроектът е разпределен на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите като водеща, както и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. В началото на миналата година институцията "защитник" експериментално функционира в общините Копривщица, Севлиево и столичния район "Младост". Чрез нея се приемат и разглеждат жалби предимно на социално слаби граждани и се оказва съдействие за решаване на проблемите им чрез отправяне на препоръки и сигнални писма до компетентните органи.
По пункт шест на т. 4. Пунктовете са девет.
Противодействието срещу корупцията е важен елемент от правителствената политика. В периода след приемане на Резолюция № 1211 от ПАСЕ бяха предприети редица законодателни мерки за борба с корупцията, като приемане на Закон за публичност на имуществата на лицата, заемащи висши държавни длъжности, Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в който се криминализира обещаването и предлагането на подкуп на местни и чужди длъжностни лица, както и искането и съгласието на местно длъжностно лице да бъде получен подкуп. На първо четене е приет законопроект за изменение и допълнение Закона за административните нарушения и наказания, с което се въвежда имуществена отговорност на юридическите лица за извършени в техен интерес и от техни ръководни служители корупционни и други престъпления.

Приключи общественото обсъждане и предстои да бъде приет Кодекс за поведението на държавния служител, който е съобразен с приетата на 11 май т.г. по същия въпрос препоръка № Р-2000-10 на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Приети бяха редица закони, имащи пряко отношение към регулирането на обществените отношения за противодействие на корупцията във всичките й форми - Данъчният и Процесуален кодекс, Законът за мерките срещу изпиране на пари, в изпълнение на който бе създадено Бюро за финансово разузнаване, Законът за обществените поръчки, Законът за публичното предлагане на ценните книжа, Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица и други.
На 23 ноември Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия с вносител Министерският съвет. Той в качеството си на колективен орган ще обедини потенциала на всички министерства при приватизацията на структуроопределящите предприятия, след което Народното събрание ще одобрява стратегии за приватизация и приватизационните сделки с по-значим общественодържавен интерес. Народното събрание пряко ще избира членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, който ще включва представители на всички парламентарни групи.
Всичко това предпоставя контрол и на парламента върху приватизационния процес, прозрачност и широка политическа подкрепа.
България стана страна по важни международноправни актове, насочени към противодействие на корупцията, а именно: Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, Наказателната конвенция на Съвета на Европа за корупцията и частичното споразумение на Съвета на Европа срещу корупцията, ГРЕКО, Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията, по която България е първата държава-членка на Съвета на Европа, ратифицирала този международен инструмент.
Изложеното дотук убедително доказва, че правителството последователно и динамично осъществява антикорупционната си политика. Налице са и успешно реализирани практически мерки.
През миналата година МВР е разкрило 2367 престъпления по служба и престъпления, свързани с подкуп, като заподозрени са уличени съответно 2270 и 119 лица. През първите осем месеца на тази година са разкрити 1472 такива престъпления и има 1368 заподозрени. Приключило е разследването и е предстоящо внасянето в съдебна фаза на повече от 64 дела от значим обществен интерес, свързани с тежки икономически престъпления, извършени в банковата, кредитната, финансовата система и престъпления, свързани с митнически и гранични нарушения. Специфични мерки се предприемат в борбата с корупцията в митническата администрация, като за целта се подготвя анализ на текущото състояние и предстои подготовка на стратегия за борба с корупцията и неправомерните действия на служителите на българската митническа администрация.
Привеждане на имунитетите на депутати и магистрати в съответствие с европейските стандарти. Въпросите за имунитета на депутатите и магистратите са уредени в Конституцията, съответно в членове 69, 70 и 132.
Българското правителство счита, че е необходимо да се обсъдят адекватни конституционни, а впоследствие и законови мерки за съобразяване на законодателството в тази област с европейските стандарти. Съответните имунитети са уредени на конституционно равнище и следователно въпросът за тяхното изменение е преди всичко от компетентността на Народното събрание.
По седми пункт на т. 4 - конституиране на пряко избрани съвети в 28-те административни области в България.
Препоръката на Резолюция № 1211 на ПАСЕ произтича от Европейската харта за местното самоуправление. Политиката на правителството в разглежданата сфера е насочена към създаване на стабилна институция на държавната администрация и местното самоуправление, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и правата на човека.
С приемането на Закона за регионалното развитие бяха създадени областни съвети за развитие, в които участват и представители на местната власт в лицето на кметовете и местното самоуправление, в лицето на членовете на общинските съвети. В съответствие с Постановление № 145 на Министерския съвет в новосъздадените райони за планиране се създават комисии за икономическо и социално сближаване като държавно-обществени органи за провеждане политиката на икономическо и социално развитие. В тях равноправни членове са представители на местното самоуправление и на асоциациите на общините на територията на района.
По пункт осем на т. 4 - свобода на мисълта, съвестта и религията в съответствие с чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека.
Българското правителство полага сериозни резултатни усилия да поддържа и осигурява свободата на мисълта, съвестта и религията. С решение на Министерския съвет се създадоха Висш ислямски институт и Висш евангелски богословски институт, прие се Закон за алтернативната служба и се въведе обучение по религия като свободно избираем предмет в българското училище. Възстановяването на собствеността на вероизповеданията в България е законодателно уредено. Във всички реституционни закони Българската православна църква и другите вероизповедания са изрично упоменати и за възстановяване на собствеността им няма пречки. Постиженията на България в областта на религиозните права и свободи ще бъдат гарантирани чрез нов Закон за вероизповеданията, който предстои да бъде приет.
По девети пункт на т. 4 - санкции срещу журналисти.
В Наказателния кодекс няма специални санкции срещу журналисти. Касае се до общата отговорност за престъпление, обида и клевета по раздел VII от Наказателния кодекс.
На 17 март Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в който се намалиха санкциите и наказанието за тези престъпления вече не е лишаване от свобода, а само глоба.
В заключение бих искал да отбележа, че в резултат на активните действия, насочени към изпълнение на препоръките на ПАСЕ, Република България се присъедини към редица международни договори, разработени в рамките на Съвета на Европа, ратифицирайки със закон ревизираната Европейска социална харта и протоколи 4 и 7 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Всичко изложено дотук убедително показва, че правителството провежда политика за реализиране на препоръките, съдържащи се в Резолюция № 1211/2000 на ПАСЕ и спазва поетите ангажименти в съответствие със стандартите на Съвета на Европа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Господин Тошев, имате право на два уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря на министър-председателя за изчерпателния отговор и за конструктивното отношение на правителството към Резолюция № 1211.
Тъй като въпросът е от обществен интерес, а също така има и препоръка, съдържаща се в самата резолюция той да бъде дебатиран в Народното събрание, заедно с 51 депутати от СДС и Народен съюз, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме предложение за разискване по това питане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към следващото питане, което е направено от народния представител господин Христо Стоянов относно надеждността на статистическата информация.
Имате думата, господин Стоянов, да развиете Вашето питане.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Управлението на аграрната политика при пазарните икономически условия се осъществява на базата на много голям обем информация. Без надеждна информация за производството е невъзможно вземането на адекватни управленчески решения. Това по-скоро на мен ми прилича да карате една моторна кола и да нямате измерителните уреди, в които да имате информация за скорост, изправност на двигателя, спирачки, наличие на гориво и т.н.
Уважаеми господин министър-председател, през месец октомври т.г. представители на изпълнителната власт в средствата за масова информация от парламентарната трибуна съобщаваха различни данни за хода на есенната сеитба. Ще дам само няколко примера.
На 12 октомври на официалния сайт на Министерството на земеделието и горите по Интернет излиза съобщение за пресконференция на министъра, на която се съобщава за есенната сеитба от 5 млн. и 700 хил. дка есенни култури, т.е., 4.7 млн. пшеница и 1 млн. ечемик.
На другия ден, на 13 октомври, тези цифри са цитирани от всички вестници. Същият ден излиза Бюлетин № 31 на Министерството на земеделието и горите с оперативна информация за проведените основни селскостопански мероприятия и там се съобщава, че до 13 октомври са засети 3 млн. и 900 хил. дка есенни култури - 2 млн. и 900 хил. пшеница и 1 млн. ечемик, т.е. разлика от 1 млн. и 800 хил. дка.

Седем дни по-късно, на 20 октомври, пред Народното събрание министърът на земеделието и горите заявява - цитирам стенограмата: "До момента са засети 7 млн. и 800 хил. дка пшеница и 2 млн. и 40 хил. дка ечемик, което прави 9 млн. и 40 хил. дка. Същия ден излиза бюлетин № 32 на Министерството на земеделието и горите. Там се съобщава, че до 20 октомври са засети 6 млн. и 600 хил. дка есенни култури - 5 млн. и 100 хил. дка пшеница и 1 млн. и половина дка ечемик. Тоест, 3 млн. разлика. На 24 октомври вестник "Демокрация" и ред други вестници цитират изказване на господин министъра в с. Крушаре, че до момента са засети общо 12 млн. дка. Три дни по-късно, повтарям, три дни по-късно, в бюлетин № 33 на Министерството на земеделието и горите се съобщава, че общо засетите есенни култури са 8 млн. и 800 хил. дка. На 11 ноември излиза бюлетин № 34 - с 2 млн. дка по-малко от съобщението на министъра, направено преди 15 дни.
Това е само една част от примерите за драстично разминаване на официалната статистика и онова, което представителите на властта съобщават в медиите и на пресконференции.
За мен в крайна сметка излиза, че министърът и неговите статистици, за които данъкоплатецът плаща, като че ли не работят в едно и също ведомство, като че ли не работят даже за една и съща държава. Рязко се разминават.
Това бе безпокои, господин министър-председател, и ме кара да мисля, да се съмнявам в цялата аграрна статистика, в това число в добивите, в това число за средствата, които се предоставят на земеделските производители, в това число, че те са дадени така, както правилници и закони ни представят изискванията. Не допускам, че това се прави нарочно - за заблуждение на врага, като какъвто и аз мога да бъда квалифициран.
В тази връзка с обръщам към Вас със следното питане: каква е надеждността на статистическата информация за съставяне на прогнозни продоволствени баланси? В тази връзка достоверна ли е информацията за посевната площ на есенните зърнени култури? Изпълнен ли е ангажиментът от "Програма 2000" на правителството за създаване на информационна, съветваща система в земеделието? Доколко статистическата информация за есенната сеитба може да послужи за изготвяне - особено важно - на национален прогнозен баланс за осъществяване на съответстваща държавна политика в областта на производството, търговията и потреблението на зърно? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Стоянов!
Първо, преди да започна да отговарям, искам да помоля да забравим тези думи като "врагове" например, защото в това Народно събрание ние можем да сме опоненти, но никога не бива да сме врагове. По отношение на интересите на България ние винаги сме партньори. Така разбирам аз нашите взаимоотношения.
Още една друга, предварителна забележка. Вие казахте, че всичко това, с което се мотивирахте, Ви дава основание да започнете да се съмнявате в надеждността на всички прогнози на правителството, включително в прогнозните баланси на земеделското производство. В тази връзка аз искам да повторя тук същото, което казах по отношение на Закона за бюджета. Нашето правителство така, както четири години последователно стриктно, точно и добре проектира и изпълнява Закона за бюджета, точно така четири години стриктно, точно и надеждно прави баланси на продоволствието и винаги тези баланси в последна сметка ни излизат, за разлика от онова време - през 1996 г., когато тук непрекъснато се спореше за баланси и накрая се оказа, че тези баланси са катастрофално нарушени.
От тази гледна точка аз приветствам тази Ваша загриженост към продоволствените баланси. Защото след бюджета на страната, за мен на едно правителство непрекъснато да му излизат числата по отношение на продоволствието от гледна точка на очаквано производство и реализирана консумация и потребление, вносът и износът на тези продукти - винаги е свидетелство за добро или за много лошо управление.
Вие нямате данни за това, че ние лошо се справяме с тези баланси. Задавате въпроса си със загриженост, в интересен план и аз ще се постарая да Ви отговоря.
Той е актуален. Винаги е актуален този въпрос и абсолютно приемам, че това е едно от най-важните условия за вземането на правилни управленчески решения. Сега, когато задавахте въпроса, се очертаха три подвъпроса и аз ще отговарям последователно на всеки един от тях.
По първия - каква е надеждността на статистическата информация за съставяне на прогнозни продоволствени баланси и в тази връзка достоверна ли е информацията за посевната площ на есенните зърнени култури?
Министерството на земеделието и горите събира два вида информация - оперативна и статистическа. Съществената разлика между тях е не само в метода, но и в целите, за които се използва. Информацията и в двата варианта е абсолютно необходима сега, при създадените нови отношения в земеделския сектор - частната собственост върху земята е 99,58 на сто, а частните земеделски стопанин, заети в селското стопанство, са 97,8 на сто. На базата на оперативната информация се правят прогнозни баланси. На базата на статистическата информация се правят окончателните разчети.
В тази връзка Вашият въпрос трябва да бъде уточнен. Статистическата информация не съставя прогнозни продоволствени баланси, а само окончателни. Оперативната информация в областта на земеделието се събира ежеседмично и отразява хода на проведените основни селскостопански мероприятия в страната, в това число есенната и пролетната сеитба, прибирането на реколтата и т.н. Тя се събира чрез административните структури на Министерството на земеделието и горите, областните дирекции на земеделието и горите, регионалните структури на Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, Контролната техническа инспекция, поземлените комисии и т.н. Ежеседмичното обработване на информацията има за цел да се вземат точни, оперативни управленчески решения. Дори и прогнозна, оперативната информация е надеждна, защото се обработва и селекционера по нива на управление, по отрасли и по видове дейности чрез компютърна техника. Цифровата характеристика се осигурява от различните селскостопански структури на територията на съответната община по първични вътрешноведомствени формуляри. С цел създаване на по-голяма прецизност при събирането и обработването на оперативната информация със заповед № 09-10-20 от 16 октомври 2000 г. министърът на земеделието и горите е възложил и на експертите от поземлените комисии в страната да проверяват набраната информация по землища в съответната община, като я съпоставят с предоставената в областта. При съмнение за разминаване се прави проверка по кадастралните планове или на място. Едновременно с това трябва да се подчертае, че достоверността на всяка информация зависи и от желанието на земеделските производители да я предоставят, въпреки че като физически лица по закон те са освободени от данък върху доходите за реализираната продукция и като юридически лица - от данък върху печалбата, често производителите не подават точна информация, било за да избегнат плащането на по-високи ренти, което е най-честата причина, било, за да влияят върху формирането на цените в посока на тяхното покачване. А това винаги става с укриване на информацията за обема на производството. Това обаче не е масова практика, поради което не може да се отрази върху формирането на прогнозните баланси.
За разлика от оперативната, агростатистическата информация в Министерството на земеделието и горите се получава на базата на математически методи на съставяне на извадки, в които предварително са заложени нивото на представителност, срокът за получаване на данните и характеристиките на обекта на изследването.
Разликата между оперативната и агростатистическата информация се състои в съпоставянето на прогнозните данни в хода на кампанията при оперативната и получените реални резултати накрая при агростатистическата информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър-председателю, прощавайте, че Ви прекъсвам.
Госпожи и господа народни представители, в залата е председателят на Сената на Италианската република господин Николо Манчино. Да го поздравим. (Депутатите, станали прави, поздравяват господин Манчино с ръкопляскания.) Благодаря.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми проф. Стоянов, правилно отбелязвате, че бюлетини 30, 32 и 33 на Министерство на земеделието и горите са с оперативна информация, подчертавам, за проведените основни селскостопански мероприятия. Тук още веднъж ще подчертая, че това е прогнозна, а не статистическа информация. Няма противоречия с функциите на Главна дирекция "Структурна политика" на министерството, която събира, обработва, разпространява и анализира статистическа информация в областта на земеделието. Изнесените данни от министерството за хода на есенната сеитба се базират на събраната до този момент оперативна информация, а не на статистически данни, както Вие твърдите в своето питане. Агростатистиката ще обяви крайния резултат за засетите площи с есенници в началото на 2001 г., когато ще бъдат обработени резултатите от анкета, която се провежда в момента.
Уведомявам Ви, че предстои внедряването на информационна система за създаване на национален регистър на земеделските производители в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители, на информационна система за създаване и поддържане на регистър за земеделските производители по Наредба № 3 на Министерство на земеделието и горите и по Наредба № 6 за условията и реда на регистрация на договорите за аренда. С въвеждането на информационната система за регистрация на земеделските производители на базата на изградения след връщането на земята кадастър на земеделските земи и предвидените промени в Наредба № 3 информацията за аграрния сектор ще бъде не само изчерпателна, но и представителна за страната.
Вашият втори въпрос е: изпълнен ли е ангажиментът от "Програма 2000" на правителството за създаване на информационно съветващи системи в земеделието. Както Ви е известно, с приемането на Закона за Националния център за аграрни науки се създаде Национална служба за съвети в земеделието. Службата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и 28 териториални звена, местни служби за съвети по земеделието. Основната й функция е да дава безплатни съвети на земеделските производители и да подпомага прилагането на научните постижения в масовата земеделска практика. Местните служби са в тесен контакт със земеделските производители и с научните институти, на които предоставят информация, консултации, обучение, квалификация и преквалификация. Звено в Националната служба за съвети в земеделието е и Централната аналитична лаборатория, която извършва анализи на агрохимичните показатели на почвата, съдържанието на тежки метали, дава информация и препоръки за торене и земеползване, които могат да ориентират земеделските производители.
Както сам се убеждавате от изложеното по-горе, отговорът на този въпрос е, че правителството изпълнява поетия ангажимент.
Вашият трети въпрос е доколко статистическата информация за есенната сеитба може да послужи за изготвянето на достоверен национален прогнозен баланс за осъществяване на съответстваща държавна политика в областта на производството, търговията и потреблението на зърно. За да се избегнат всякакви спекулации ще предоставя прогнозните данни за настоящата есенна сеитба. По прогнозни данни от областните дирекции "Земеделие и гори" вече са засети над 14 млн. 500 хил. дка, от които 12 млн. и 200 хил. дка пшеница и 2 млн. и 300 хил. дка ечемик. В общото число се включват и засетите декари с тритикале, ръж и др.
Както споменах, агростатистиката ще обяви крайните данни за засетите есенни площи в началото на 2001 г.
Липсата на разминаване между прогнозен и действителен баланс, както и недопускането на срив на зърнения пазар вече четвърта стопанска година говори не само за достоверност на информацията при съставянето на националните баланси, но и за адекватна държавна политика в областта на производството, търговия и потреблението на зърно.
Наред с конкретните въпроси на Вашето питане, на които току-що отговорих, в мотивите към него Вие поставяте въпрос за дейността на Министерство на икономиката и Националния статистически институт във връзка със събирането, обработването и предоставянето на информация. Министерство на икономиката не съставя баланси. За целите на прогнозите, свързани с производството и търговията на хранителни продукти, се ползват балансите на Министерство на земеделието и горите и на Националния статистически институт. Разбира се, тези данни винаги се обработват със статистически методи за усредняване, вариране, отчитане на дисперсията и др. От така обработваните данни се формират статистически редове и в зависимост от прилагания метод се изчислява съответната бъдеща тенденция.
От своя страна Националният статистически институт също не разработва продоволствени баланси. Стремежът е да се осигури необходимата информация за развитието на отделните отрасли и дейности в икономиката на страната. Месечно, тримесечно и годишно се предоставят индекси за потреблението, вноса и износа на основните хранителни продукти и други.
Съгласно подписания на 26 април м.г. меморандум за разбирателство между Националния статистически институт и Министерство на земеделието и горите се регламентира точното взаимодействие в тази област между двете институции. Националният статистически институт подготви и предостави информация за очакваното производство и средни добиви от основни земеделски култури в средата на октомври, в края на годината и предварителни данни за производството и за средни добиви на всички земеделски култури в края на март и окончателните данни, основаващи се на счетоводни записвания. Събираната и обработвана в Националния статистически институт информация е обект на постоянен анализ и контрол, който включва и сравнение с оперативните прогнозни данни на Министерството на земеделието и горите. Резултатите от тези сравнения досега показват, че в повечето случаи съществуващите различия са в порядъка на няколко процента. Така например за селскостопанската 1999-2000 г. данните на Националния статистически институт за засетите площи с пшеница превишават с 4,2 на сто оперативните данни на Министерството на земеделието и горите, за ечемика ги превишават с 4,8 на сто, а за слънчогледа -със 7,8 на сто, което е положително. В случая Министерството на земеделието и горите е дало по-нисък прогнозен баланс, а реалното изпълнение показва действително увеличение на засетите площи на тези култури. Различията в информацията за производството на пшеница и ечемик през 2000 г. са незначителни: за пшеницата те са 0,5 на сто, а за ечемика - 0,3 на сто, което е в рамките дори на допустимите статистически грешки.
В заключение бих искал да подчертая, че в редовния доклад на Европейската комисия за България за настоящата година е отбелязано, че в земеделието е постигнат значителен напредък в хармонизирането на статистическите изследвания за основните селскостопански култури, което означава, че агростатистиката в Министерство на земеделието и горите се извършва според изискваната надеждност, дефиниция и концепции на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата господин Христо Стоянов за два уточняващи въпроса.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Вие казахте, че са засети над 14 млн. и половина. И аз казвам на всички български селяни - земеделци, че в такъв тежък момент намериха, както те казват, да извадят и калта от ноктите си, но да засеят. Аз смятам, че в предишния ни разговор и Вие, и аз се убедихме от каква значимост е да се увеличат есенните култури с 30-40 на сто. И това е добре, ако е станало. Всички печелим.
Но Вие сам казахте колко е важна точността и данните от информацията. От всичко, което Ви изложих и Вие не коментирахте, се разбира, че информацията, която се предоставя, е неточна. Неясни и неадекватни са управленските решения. (Неразбираема реплика на министър-председателя.) В същото време... Не, това е логично, щом нямаш точна информация, как ще управляваш адекватно? Но аз поставям един такъв въпрос - защо е неточна, когато по данните от доклада на Програма "ООН за развитие" за 1996 - 1997 г. само са предоставени 300 хил. щатски долара от Европейския съюз, от Френското министерство на земеделие и на други спонсори, защо в момента тя не е такава, каквато ни трябва? Значи, някой нещо не си върши работата.
И аз си разрешавам да Ви попитам, въпреки че Вие казахте, когато Ви се предоставя една информация, подписана, напечатана и тя се различава даже с 15 дни, след като министърът е казал своята оценка, да кажете как ще приемете Вие, ще повторите ли онова, което казахте, че са засети 14 млн. и половина? На кое вярвате? Казахте, че онова не е точно. А онова, което е казал министърът, се оказа, че категорично не е вярно.


Вторият ми въпрос е: защо, например, не приемете системата на европейския начин на агростатистика? Там се работи с квоти, а не по този начин. И защо, например, субсидиите на Държавния фонд "Земеделие" да не се обвръзват именно с такива квоти, в това число и с минималната изкупна цена? Това, което се прави у нас сега, и това, което ни информира, не съответства на съвременния начин на пазарна икономика в земеделието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата за отговор министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вие, господин професоре, вече сте доста по-мек по отношение на катастрофичните прогнози. Гледам, че искате само потвърждение на информацията от мен, защото си спомням миналата, пък и по-миналата година по това време как размахвахте пръст и казвахте, и т.н., аз имам дълга памет и помня такива неща. Така че това е една много хубава еволюция. (Весело оживление.)
Искам още един път да отбележа нещо, което изглежда остана неразбрано. Аз сигурно много бързо изчетох моя отговор. Не трябва да се смесват два вида информация - оперативната и статистическата, от агростатистиката. Когато тези два вида информация се смесват и се считат за една, тогава непременно настъпва объркване.
Представете си, че по определена линия, по много източници министерството получава оперативна информация. На базата на тази информация министърът прави своите изявления. И си представете, че има друга система за набиране на информация, която буквално брои, буквално осчетоводява площите и по този начин създава агростатистическия показател. Това са две различни неща. Едното се отброява, след като е направено, а другото са оперативни данни, които се използват именно за прогноза. Това са съвсем различни неща и затова аз не разбирам защо Вие не ме разбрахте. Мисля, че отговорът ми беше съвсем ясен.
Що се отнася до втория въпрос, за така наречения квотен принцип. Аз не знам точно какво имате предвид с това квотиране, тъй като това е изненадващ, нов за мен въпрос. Допускам, че става въпрос за някакво квотиране от типа на това, което се направи със Закона за тютюна. Ако е това, Законът за тютюна ясно показа много сериозна, бих казал, органична слабост - той не реши проблемите на хората по места. Квотирането не даде гаранции на тези хора за сигурни доходи и показва колко повърхностна и непрофесионална беше загрижеността на авторите на Закона за тютюна. Мисля, че докато не разберем причината за тези грешки, ние не трябва да ги повтаряме, разпрострирайки ги върху други земеделски култури.
Може би става дума за друго квотиране, за квотиране на територията, на земеделските земи и провеждането на извадкови статистически наблюдения. Това е наистина европейска система. В България действа такава, отговаряща на европейските стандарти система за агростатистика. Има, ако не се лъжа, между 50 или 56 000 точки в страната, където се правят извадкови квотни наблюдения, на базата на които се създава един много сигурен баланс на статистическа отчетност на тези площи. Ако за такова квотиране говорите и казвате за някакви изхарчени 300 хил. евро, тази система беше създадена тук с определена подкрепа от европейските източници и тя работи много добре. Например в последните години тя разкри около 200 хил. укривани, поради втората посочена от мен причина, данни за производството на хлебно зърно. И данните от нея се оказаха много точни.
Така че такава система, за Ваше сведение, за Ваше успокоение, трябва да знаете, че в България вече работи. И никой не може да излъже Министерството на земеделието и горите и държавата, каквото и да прави, по отношение на засетите площи. Това пък го казвам за тези, които слушат дебата в Народното събрание. Има такива научни способи, казвам на всички земеделци, при които по един безукорен начин това ще бъде установявано. Много скоро България вероятно ще започне да получава и компютърни сателитни снимки с цифрова информация и много надеждно ще знае не само къде какво е засято, а и ще прогнозира с много висока точност добива, така че всички тези въпроси, които сега дебатираме, ще загубят своята острота. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Христо Стоянов да изрази отношението си към отговора.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви.
Господин министър-председател, един човек на моите години не може да не каже "благодаря" на министър-председателя, че е усетил за тези 6 години, в които сме тук, в този парламент, че аз вече така съм поизраснал. Нали така? (Весело оживление.) Да, разбирам и мисля, че това не е лошо. Дано и при Вас се е получило това, което казвам. (Весело оживление.)
Аз съм задължен по повод на Вашето обстойно изложение да направя две изявления. Едното е да ви кажа, а вие си сверявайте цифрите, защото вие сте управляващи: 60 на сто от засятото тази есен е вън от агротехническите срокове. Това ще се запише и вие ще го разберете. И ви го казвам, за да вземете мерките, които може да се вземат през март и април.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Кои са тези срокове?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ако искаме да развием сроковете и господин председателят ми разреши, ще ви ги развия. Ще ви ги развия точно.
По втория въпрос. Господин министър-председател, вече 6 години съм в този парламент и бившите управляващи, и настоящите, имате нещо общо. Вие, като станете управляващи, смятате, че само вие мислите държавнически, а всеки, който е опозиция - че не обича държавата. Вие си приличате в това, че мислите, че другите не обичат България. Ако не обичам България повече от вас, то поне колкото вас.
И затова искам да ви кажа, че когато на 12 октомври предложихме тази декларация, то беше направено със загриженост да не стане по-лошо. И аз съм доволен, че не стана лошо. А можеше.
И да ви кажа още нещо. Как ще тълкувате един такъв въпрос: че това, което ние съобщихме на базата на документите на министъра на земеделието и горите, той излиза в Интернет с една оценка, че всичко, което сме правили, е за да провалим усилията на България да получи 53 млн. евро от САПАРД. Нерде Пловдив, нерде Истанбул! Аз говоря да се засеят, той казва, че съм искал да злепоставя правителството, и че ще пропадне САПАРД. Това означава нещо друго - че нещо скърца в САПАРД и някой много бърза да се избърше с друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Давам думата на министър-председателя господин Иван Костов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Господин министър-председател, ето Ви тази папка, за да я прегледате. Защото, вижте сега, Пенчо Рачов Славейков казва: "Пенчо, чети! Пенчо не чете." сега Вие искате да ми кажете: "Христо, слушай, защото със слушкане далеко се стига". (Весело оживление.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не, не. Друго ще кажа.
Уважаеми господин професоре, аз взимам думата, за да направя също едно признание - че благодарение на Вашите въпроси, аз също понаучих доста неща за българското земеделие, за което Ви благодаря. Сега тази папка пак ще я прочета. Тя ще допълни мойте знания с нови неща, които ме съветвате. Мисля си, че това е продуктивно. Последният човек съм, който ще Ви отрече любовта към страната, и никога не бих си позволил да кажа, че който и да е представител на опозицията не мисли за България, поне толкова много и така отговорно, както и управляващите. Но все пак има известна разлика. (Реплика на Христо Стоянов от място, която не се разбира.)
Не, разликата е в отговорността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Получено е предложение за разискване по питането на народния представител Лъчезар Тошев до министър-председателя господин Иван Костов относно позицията на правителството по Резолюция № 1211 от 2000 г. на ПАСЕ за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България.
По силата на чл. 85, ал. 2, насрочвам разискванията за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол, това е следващият петък от 11,00 часа сутринта в продължение на един час, така както повелява правилникът.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председател и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Към него има отправено питане от народния представител Петър Владимиров Димитров.
Заповядайте, господин Димитров, за да развиете Вашето питане.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Разбира се, аз няма да съм толкова полезен като проф. Стоянов на премиера и едва ли ще помогна на господин Жотев да разбере кои са истинските купувачи на Пампорово, на Боровец, на Златни пясъци... (Оживление в блока на Демократичната левица.)
В тази посока се надявам да съм полезен поне в разбирането на това кой е купувач на хотел "Роза" във Варна.
Моето питане е за приватизацията на хотел "Роза", обособена част от курорта "Св. Константин и Елена" във Варна.
За тези, които не знаят - хотел "Роза" е първият хотел на "Балкантурист" в България. Построен е на пъпа на курорта, на най-хубавото място, непосредствено на брега. За тези, които познават курорта - до сладкарница "Черноморец".
На 8 май 1994 г. хотелът е опожарен да основи. Причините и до днес не са установени. След тази дата такъв хотел няма - няма нито обособена част, нито необособена част. Има опожарени останки. Това обаче не пречи с Решение № 35-443 от 2 септември 1999 г. на Агенцията за приватизация да се открие процедура за приватизация на обект: "Хотел "Роза", обособена част от "Св. Константин и Елена, Варна", като с решението се постановява продажбата да се извърши според оценката на обекта без търг или конкурс на Хриска Атанасова Вълчева, Снежана Димитрова Манчева и Катя Георгиева Георгиева.
Продажбата е по чл. 35 на Закона за приватизация, т.е. купувачите трябва да са наематели или арендатори, или пък да са 20 на сто от работещите в обособената част. Тъй като обособената част я няма, те не могат да работят там, не могат да са наематели, не могат да са арендатори, най-много да са направили нестинарска група, тъй като върху пожарище се прави само едно нещо, но все пак аз искам да кажа няколко думи за купувачките.
Хриска Атанасова Вълчева е пенсионирана през 1991 г. като бивш домакин на хотел "Роза". Нито през 1995 г., още по-малко през 1999 г. тя не е била наемател, нито арендатор на хотела. Разбирате, че и за нестинарка не става.
Втората е Катя Георгиева Георгиева. Била е домакин на хотел "Роза" през 1993 г. за около два месеца и също не е арендатор на пожарището, но е съпруга на шофьора на СДС във Варна.
Най-важната фигура, естествено, е Снежана Димитрова Манчева. През далечната 1995 г. е била управител на друг хотел - "Чайка", но от 5 юни 1997 г. е управител на "Св. Константин и Елена". Тоест, човек с власт и компетенции, който разбира, че пожарището не може да се продаде като обособена част, тъй като трябва да е организационна структура - цитирам Закона за приватизация - която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност.
За тази цел госпожата със задна дата създава фалшиви описи на сградата на хотела след опожаряването. Описите са към дата 1 септември 1994 г., 1 декември 1994 г., 1 март 1995 г. Тъй като е смел човек, госпожата не се колебае да ги подпише като изпълнителен директор, макар че тогава изпълнителен директор е бил Иван Пенчев Иванов, а тя води "Подкрепа".
Тъй като фалшификацията е с цел имотно облагане, тя се квалифицира като документна измама.
Всичко това обаче не смущава Агенцията за приватизация и обектът е продаден на "Мертур" ООД - Варна, представлявано от същата Снежана Димитрова Манчева, която едновременно е и управител на "Св. Константин и Елена", т.е. госпожата извършва и конкурентна дейност, което също е забранено по закона.
Съгласно Ревизионен акт № Р-60-20 от 27 юли 2000 г. на Държавен финансов контрол - Варна, предметът на продажбата, цитирам: "Хотел "Роза" не отговаря на условията на Закона за приватизация по реда, на който е осъществена поради факта, че към датата на извършването й не съществува такава обособена част."
В тази връзка моето питане към Вас, господин министър, е какво всъщност е приватизирано и на какво законово основание е дадено на посочените лица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Димитров!
Информацията, която съм получил от Агенцията за приватизация е следната:
В Агенцията за приватизация на 22 февруари 1995 г. е постъпило предложение от колектива на хотел "Роза", обособена част на "Св. Константин и Елена", за приватизация по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизацията.
Предложението е подадено в срок и е в съответствие с изискванията на Наредбата за реда за подаване на предложения за приватизация на държавни и общински предприятия и обособени техни части по реда на чл. 35 от Закона за приватизацията.
Служителките Хриска Вълчева, Снежана Манчева и Катя Георгиева са били подали предложение за приватизация на "Роза". Към предложението са били приложени декларации от правоимащите относно обстоятелството, че са български граждани, че не са подали предложения за закупуване на друга обособена част и че ще запазят технологичното предназначение на обособената част като хотел.
Следва да се отбележи, че към датата на подаване на предложението за приватизация госпожа Снежана Манчева не е била изпълнителен директор, а управител на хотел "Роза". Това я прави правоимащо лице по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Обстоятелството, че впоследствие госпожа Снежана Манчева става изпълнителен директор не й отнема това право.
С решение от 2 септември м.г. Агенцията за приватизация е открила процедура за приватизация на хотел "Роза", обособена част от курорта "Св. Константин и Елена", като продажбата е определена да се извърши без търг или конкурс на Хриска Атанасова Вълчева, Снежана Димитрова Манчева и Катя Георгиева Георгиева, защото са служители.
В приложенията на приватизационния договор са приложени официални документи от дружеството, а именно: заповеди за назначаване, допълнителни споразумения към трудовите договори на трите физически лица, платежни ведомости доказващи, че към датата на подаването на предложението трите служителки са работили в хотел "Роза".
Договорът за приватизационна продажба на хотел "Роза" е бил сключен на 15 октомври м.г. между Агенцията за приватизация и "Мертур" ООД - Варна.
Основанията на Агенцията за приватизация да определи хотел "Роза" за обособена част по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация са следните:
Първо, с протокол от 16 декември 1994 г. от заседание на Съвета на директорите на курорта "Св. Константин и Елена" е било взето решение за подкрепа на предложението на колектива на хотел "Роза" да участва в приватизацията на този хотел.
Второ, с изходящ № 540 от 22 март 1995 г. на "Св. Константин и Елена" изпълнителният директор господин Иван Иванов е изразил становище, че хотел "Роза" може да бъде продаден като самостоятелен обособен обект.
Трето, на Агенцията за приватизация е представен договор за съвместна дейност от 1 юни 1999 г. между "Св. Константин и Елена" и ЕТ "Аянов син - Тодор Костов", град Обзор, отнасящ се до хотелския комплекс "Роза". Продажбата е извършена въз основа на всички необходими за това документи, оформени като приложения, а именно акт за държавна собственост, скица, архитектурен проект, удостоверение за липса на вещни тежести, за липса на предявени реституционни претенции и други.

Юридическото лице "Мертур" ООД, явяващо се купувач по приватизационния договор, е учредено от Хриска Вълчева, Снежана Манчева и Катя Георгиева, лицата, подали предложение за закупуване на обособената част.
Основанието за сключване на договор с "Мертур" е чл. 35, ал. 1, т. 1, който урежда сключването на договори с юридическо лице, учредено само от правоимащи лица. Към договора са приложени: решение за регистрация на "Мертур", удостоверение за актуална съдебна регистрация и дружествен договор, доказващ, че са правоимащи лица.
С приватизационен договор се извършва покупко-продажба на обект за услуги - хотел "Роза", изгорял, обособена част от "Св. Константин и Елена".
Съгласно чл. 1 от приватизационния договор продавачът прехвърля на купувача правото на строеж върху недвижимия имот - планоснимачен № 24 от кадастралния план за курортен комплекс "Св. Константин и Елена", съгласно скица № 1157 от м. октомври 1999 г. - целият с обща площ около 1400 кв. м. Към м. септември т.г. покупната цена в размер 128 хил. 600 лева е изцяло заплатена от купувача чрез банков превод по сметка на Агенцията за приватизация. И съгласно § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация тези средства са преведени по сметка на курорта "Св. Константин и Елена".
Що се касае до питането на какво правно основание е продадено на посочените лица, то това основание е чл. 35 и следващите го членове от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
В заключение искам да кажа, че в писмения Ви въпрос, който получих от Вас, не фигурираха някои от фактите, които Вие изнасяте тук. И по тези факти аз не мога да се произнеса, докато не се направи проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Петър Димитров за два уточняващи въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Жотев, аз задавам въпрос на вицепремиера на държавата, който държи всички лостове на изпълнителната власт. И Вие да застанете тук и да отговаряте без да направите проверка за какво си говорим, при това във въпроса съм Ви казал, че има обвинения за документна измама, писал съм Ви за пожара - нищо не сте проверили. Значи днешният Ви отговор звучи точно като приказката за магарето - "На мен ли ще вярваш или на магарето?".
Изгорял ли е, господин Жотев, хотелът или не е изгорял? Изгорял е на 8 май 1994 г.
Как ще управлява госпожата на 22 февруари 1995 г. изгорял хотел? Какво управлява?
Казвам Ви, че има фалшификация на документи. И това е отразено в документацията. Вие изобщо не реагирате на този простичък въпрос.
В тази връзка какви са допълнителните ми въпроси? Ясно е, че приватизацията е незаконна, тя е и нищожна, тя е и неморална. И аз като на вицепремиер на България Ви задавам въпроса: Вие, като се убедите в тази незаконност, тъй като документите са в мен, няма нужда дори да Ви водя на брега на морето, Вие ще анулирате ли сделката? Има ли в договора клаузи, които защитават интересите на държавата и да позволяват такова анулиране на сделката?
Второ. Ако няма такава клауза, ако няма възможност да бъде анулирана сделката, тя просто трябва да бъде прогласена за нищожна, тъй като предметът на дейност е фалшив.
И аз Ви поставям втори въпрос: ще отправите ли иск за обявяване на сделката за нищожна на базата на фактите, които съществуват?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Изгорял е, хиляди пъти съм минавал покрай него. Изгорял е. Аз просто се изненадах като чух. Как може да купи такова нещо? Даже и боклуците бяха разчистени вътре, даже и черчевета нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата заместник министър-председателят господин Жотев. (Оживление в опозицията.)
Моля за тишина в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Димитров! Скоро надзорният съвет на Агенцията за приватизация, който ще бъде излъчен от това Народно събрание, ще свърши тази дейност. Като съм вицепремиер на Република България, имам своите отговорности. Агенцията за приватизация е една институция, която има свои органи за управление. Моята грижа ще бъде да предложа компетентни хора, които да продължат с управлението на Агенцията за приватизация.
Не може да кажете, че сделката... за Вас е ясно, че е нищожна или че е незаконна. Ако нещо е незаконно, то се установява от съда по съответния ред. Няма нужда да встъпвам във функциите на инспектор на Агенцията за приватизация. Ако имахте тази допълнителна информация, щеше да бъде по-коректно да сте ми я представили предварително, вместо сега да я показвате от трибуната на парламента.
Аз Ви обявих в самото начало, че Ви предоставям информацията, която на мен е предоставена от Агенцията за приватизация. Не ме свързвайте с дейност на Агенцията за приватизация по време, когато не съм имал никакво отношение към това, което се е извършвало в Агенцията за приватизация.
Така че конкретният ми отговор към Вашите допълнителни факти ще дойде тогава, когато ми ги предоставите и аз ги проверя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Петър Димитров да изрази отношение към отговора.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Господин Жотев, наблягам на четири простички факта. Значи хотелът е изгорял и не може да се продава като обособена част. Не може, това е незаконно. Трябвало е да се продаде като парцел.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Изгорял е, аз гарантирам. Хиляди пъти съм минавал. А тя не го оправя нарочно.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Агенцията за приватизация обаче участва в измамата, тъй като в крайна сметка го е продала като, цитирам: "Право на строеж върху недвижим имот - изгорял хотел". И Вие го цитирате. Тоест и Вие самият със собствените си слова заявихте, че хотелът е изгорял.
Второ. Като парцел обаче не може да се продаде по чл. 35, трябва да има търг или конкурс. Но тогава ще има други участници. И тогава няма да е със 128 хил. лева, не и за 128 хил., тъй като Вие сте им направили и отстъпка за 13 хил. 817 лева - да не се озорят, да не им достатъчно скъпо.
В ревизионния акт на Държавен финансов контрол пише, цитирам: "До завършване на ревизията предложението за приватизация от 22.02.1995 г. не е представено". Не са представени и декларациите по чл. 41, както и справката за отстъпката на лицата по чл. 5. Защо? Ами защото са антидатирани. Защото и те са фалшиви като другите документи.
И завършвам с това: много внушения се правят за това, че БСП била против приватизацията. Не, господин Жотев, ние сме против престъпността в приватизацията. Но ако Вие сте за подкрепа на престъпността в приватизацията, кажете го, да го чуят и хората. Така че това е голямата разлика между позициите на вашата политическа сила, която представлявате, и нашата политическа сила.
Не може да се прави престъпна приватизация и правителството да съзерцава и да иска депутатите да представят компрометиращите документи, след като държите цялата изпълнителна власт. За какво ви е полицията? За какво е следствието? За какво е съдебната система? Ако искате депутатите тук да се превръщаме в следователи и да Ви носим документи на ръка? (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Господин Жотев не е виновен!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Димитров, и Вие, както и аз, съм против престъпността в приватизацията. (Смях в опозицията.) Правителството е против престъпността навсякъде. Всеки нормален български гражданин, всяко човешко същество, освен ако не е увредено, е против престъпността изобщо.
Това, че хотелът е изгорял, няма нужда оттук да го декларирам и да го потвърждавам. Не аз, нито пък това правителство е давало преференциите. Това е сделка на Агенцията за приватизация със съответните компетентни органи.
Не Ви помолих да ми предоставите документи, за да извърша проверката. Аз Ви помолих за документи, по които ще Ви отговоря писмено. Или, ако желаете, отново ми задайте въпроса.
А компетентните органи си вършат работата. Това, което Ви казах в началото, ще повторя пак. Имам своите проблеми с досегашното ръководство на Агенцията за приватизация и никога не съм го крил. След една седмица се надявам, че Агенцията за приватизация ще бъде поета от хора, които са малко по-ефективни в своята дейност, поне.
Тогава, също така, не Министерството на икономиката, не и аз като вицепремиер ще надзиравам как работи Агенцията за приватизация, а контролната дейност ще се осъществява от Надзорния съвет, който от своя страна ще разпространи контролната си дейност и по всички останали органи по чл. 3. Така трябва да бъде. Защото всеки от министрите, които имат в своя портфейл предприятия, готови за приватизация, носи прекалено голяма тежест и отговорност. Тежест и отговорност, която му дава право да взима много важни решения и да се разпорежда с прекалено много власт. Това всъщност е и идеята на промените в Закона за приватизация - тази отговорност да се сподели, за да може да се носи и по-лесно, и самият процес на приватизация да бъде по-справедлив, по-прозрачен и по-ефективен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Преминаваме към отговори на министъра на здравеопазването господин Илко Семерджиев.
Давам думата на народния представител Ивайло Калфин да развие своя актуален въпрос.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, нямаше да Ви задавам тоя въпрос, ако си бяха свършили работата от Здравната каса. Същото питане го бях задал към господин Бойко Пенков в писмена форма в писмо. Чаках един месец и ми казаха, че писмото е загубено. Тъй като това касае голяма група хора - това са всички, които са на хемодиализа в България - мисля, че е достатъчно важен въпросът, за да се отнася администрацията по такъв небрежен начин към него.
За какво става въпрос в моя актуален въпрос? След влизането в сила на здравната реформа - доболничната, и след заработването на Националната здравноосигурителна каса се въведе нов ред за получаване на лекарства от болните на хемодиализа. По принцип хемодиализата се отразява на няколко вида, тя по принцип дава отражение върху цялото тяло, върху здравето на хората, които са там, и традиционно на тях им се предписват лекарства за укрепване на костите, антиалергични, антианемични лекарства и лекарства за общо усилване, които са достатъчно скъпи.
След влизането в сила на здравната реформа през юли месец т.г., за да получат лекарства, които досега са получавали, болните на хемодиализа трябва да попълнят едни формуляри, които са издадени като образци от Националната здравноосигурителна каса - една молба, в която се прилага протокол. Протоколът трябва да се подпише от председател на комисия по чл. 78 от Закона, която се назначава от Националната здравноосигурителна каса.
От 1 юли насам тези хора, които са на хемодиализа - знаете, че на тях им е затруднено и придвижването, те всеки втори ден преживяват тази тежка процедура, хемодиализата - ходят в Касата, питат къде е тази комисия. Оттам ги препращат към личния лекар. Личният лекар казва, че той не може да подпише такъв протокол, препраща ги към клиниката, в която се прави хемодиализа. Оттам ги връщат обратно в Здравната каса и т.н. В резултат на това от м. юли насам, или откакто работи здравната реформа, тези хора не са получили нито едно подобно лекарство, каквото са получавали досега.
Само за пример ще ви кажа, че месечната доза на едно от лекарствата, което е за укрепване на костите - роксентрол - струва 100 лв. Ясно е, че сравнително малко хора могат да си позволят да отделят 100 лв. само за едно от лекарствата, което е необходимо, и които, преди да влезе в действие здравната реформа, юли месец т.г., те са получавали.
Въпросът ми към Вас е: има ли създадена такава комисия и какво трябва да направят тези хора, след като пет месеца вече не са получавали тези лекарства, за да могат да ги получат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калфин.
Има думата министър Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калфин, наистина съжалявам, че тази кореспонденция между Вас и колегите от Националната здравноосигурителна каса е била по някакъв начин възпрепятствана. Благодаря Ви за този въпрос, защото той наистина ми дава възможност оттук да отговоря и на хората, които се интересуват от проблема.
По принцип хемодиализата е процедура, която се извършва в условията на хемодиализни центрове в болници или в диспансери. В този смисъл болните на хемодиализно лечение не се препращат за издаване на протоколи, защото всички необходими консумативи се осигуряват от Министерството на здравеопазването. Друг е въпросът, когато става въпрос за извъндиализното лечение. То се осигурява от Националната здравноосигурителна каса, която отпуска определен набор от лекарства, описани в Националния рамков договор, за извънболнично лечение. Прав сте, че тяхната цена е висока - някои от опаковките варират от 180 до 540 лв.
Имайки предвид, че курсът на лечение е продължителен и високата цена на лекарствата, НЗОК заплаща цената на тези лекарства сто на сто, тоест, тя ги реимбурсира изцяло.
Редът, по който може да се получи едно такова лекарство, е добре описан. Въпросната комисия, за която Вие споменахте, е централна комисия, която се намира в София и е към Централното управление на Националната здравноосигурителна каса. Тя извършва експертизи по чл. 57 от Закона за здравното осигуряване. Редът е утвърден с инструкция и всички районни здравноосигурителни каси знаят как да постъпват, когато по места хората заявяват желание и нужда от лекарствата, които са описани като реимбурсиращи се по Националния рамков договор. За целта е необходимо: първо, молба от здравноосигуреното лице, на второ място - протокол-бланка на НЗОК, и на трето място - епикриза за настоящия статус на лицето, става въпрос за здравния му статус.
Документите се подават в районната здравноосигурителна каса по местоживеене, което цели хората да не идват до София, за да подават лично молбата в тази централна комисия.
След разглеждането от комисията, председателят на комисията подписва въпросния протокол. В комисията участват, разбира се, и консултанти от различни специалности. Те решават проблема и след заповед на директора на Националната здравноосигурителна каса преписката се връща в съответната районна здравноосигурителна каса. И за да се спести разхождането на гражданите до районната каса, тя се изпраща чрез семейния им лекар до лицето, което е подало молбата-заявление.
Това е описаният ред в инструкцията и в закона, включително и в Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса, и той би следвало да се прилага, когато става въпрос за изписване на такива лекарства.
Протоколите, с които се разрешава ползването на този тип лекарства, важат за шест месеца. Тоест, това е един акт, който се извършва еднократно на шест месеца, а подновяването му е значително по-лесно, след като веднъж е издаден един такъв протокол и състоянието на пациента е известно на колегите от Националната каса, от районната каса, включително и на семейния лекар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Семерджиев.
За реплика има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря ви.
Уважаеми господин министър, редът е точно такъв, какъвто Вие го описвате, с една малка подробност - комисия няма, защото болните се връщат, включително от София, от Националната здравноосигурителна каса и се казва, че такава комисия няма, не е създадена по чл. 78. Иначе цялата тази сложна процедура - през районни каси, семейни лекари и т.н. - е валидна. Проблемът е, че няма кой да подпише ето този протокол, който действително е утвърден от Националната здравноосигурителна каса, защото няма комисия и няма председател, който да я подпише.
Така че по принцип това е причината действително от шест месеца тези хора да не си получават лекарствата.
В интерес на истината, аз очаквах от Вас отговор, че вече е създадена такава комисия или вече ще работи, те поне да знаят откога ще започнат да ги получават, ако въобще ще има такива лекарства. Следващата година ще има и нов договор.
Между другото, има доста проблеми, които са свързани с болните на хемодиализа и които са действително изключително притеснителни. Откакто влезе в сила здравната реформа - от 1 юли насам не са правени трансплантации на бъбреци. Миналата година са направени 70 трансплантации, тази година са направени 26 от 13 донора и те са свършили юли месец. Откакто Касата е влязла в сила, оттогава трансплантации няма или ако има, са някакви инцидентни случаи.
Освен това са уведомени, че от следващата година няма да могат да ползват линейките на "Бърза помощ", за да отидат до хемодиализните центрове, което означава, че на практика те ще се затруднят изключително много, тъй като това са хора, които се придвижват трудно.
Ако здравната реформа за тези хора означава лишаване от лекарства, лишаване от трансплантации и лишаване от линейки, за да отидат на хемодиализа, според мен това трябва поне да им се обясни, а не да се занимават с някакви несъществуващи комисии и процедури, които така или иначе не се изпълняват.
Така че проблемът действително е изключително сериозен и аз Ви призовавам да вземете присърце проблема за болните на хемодиализа, тъй като включително и една трансплантация струва много по-малко, отколкото двегодишното или тригодишно лечение на един човек на хемодиализа. Да не говорим, че и резултатът е много по-добър.
Всичко това, което се получава след 1 юли насам, е, че те непрекъснато, постепенно губят абсолютно всички улеснения, които са имали досега. Остава да се изключат и от апаратите за хемодиализа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калфин.
За дуплика има думата министър Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калфин, не зная откъде имате тая информация, че няма създадена комисия. Това не е така. Искам да Ви успокоя, такава комисия съществува. Аз имам една справка от Националната здравноосигурителна каса. Например към м. септември т.г. тази комисия е разрешила и изпратила за заповед на директора от Националната здравноосигурителна каса 61 протокола. Това е свидетелство, че комисията съществува, работи. Вие може би имате предвид някакъв конкретен казус, където се е получило затруднение. Аз мога да поема ангажимента, ако ми предоставите този протокол, да проуча конкретния случай. Но комисията съществува, тя работи и това е редът, по който трябва да се действа.
Не зная защо свързвате обаче здравната реформа, влизането на извънболничния сектор в здравноосигурителен модел на взаимоотношения с трансплантацията. Тя е изцяло дейност, която се извършва в болниците и няма нищо общо със здравното осигуряване. Това е нещо, което си тече. Миналата година Вие казахте, че е имало около 66 трансплантации. Не е така. Те са близо 100. Казахте, че тази година са над 25. Не е така, към момента са над 70. Мисля, че данните Ви не са достатъчно актуални, може би са малко стари. Така че нещата и с трансплантацията си вървят в същия темп, в каквито са вървели и миналата година. За забелязване е, че България отбелязва значителен прогрес в сравнение с предишни периоди от време, защото за първи път миналата година се възстанови трансплантацията, която наистина в наши условия е много по-евтина и също толкова ефикасна, и разбира се този процес продължава. Ние в момента осигуряваме консумативи, инструментариум и апаратура за извършване на трансплантацията и тази година. Предвидили сме това и за следващата година.
Колкото до транспорта на хемодиализните болни, аз мога да Ви уверя, и миналата седмица отговарях на този въпрос, в бюджетите на общините са предвидени като целеви субсидии за техния транспорт 18 млн. лева за следващата година, което е една изключително голяма сума, ще осигури този транспорт. Така че обръщам се и към всички онези, които искат да знаят как ще продължи този процес в страната и транспортът ще продължи да бъде осигуряван така, както е по нормативни документи - от общините. Има необходимите средства за това, планирани в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Семерджиев.
Моля квесторите да проверят дали е тук господин Александър Томов. Не го виждам в залата.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Петър Димитров и Меглена Плугчиева.
Има думата господин Петър Димитров да го развие.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Въпросът е повече от тъжен, той е трагичен. На 29 октомври 2000 г. във Варна загина 6-годишният Мартин Михайлов Господинов. Първоначалната информация беше, че е починал от пневмония, развита от ангина.
Данните от аутопсията звучат потискащо: перикардит; бронхопневмония; белодробни ателектази; катарално гноен панбронхит и перибронхит; гноен тонзилит; промени в черния дроб; промени в бъбреците; оток на мозъка и т.н. Всичко това може да бъде сведено до простуда и инфекция. Мартин стига до смъртта за 48 часа. На 27 октомври вечерта - висока температура. На 28 октомври по обяд - преглед, температура над 390С. Диагноза - гнойна ангина. Лечение - антибиотик. На 29 октомври - отказ на личния лекар д-р Марияна Желева да отиде в дома на болния. Консултация с Бърза помощ - дават съвет за амидофен. Второ повикване на Бърза помощ - детето издъхва след час в болницата. Мартин почина от простуда и инфекция не в затънтено село или в балкана, а в един от най-големите медицински центрове на страната - във Варна.
Аз Ви питам, господин министър, защо загина 6-годишният Мартин и какви мерки предприемате, за да не се повтаря трагедията от Варна? Не искам да ми обяснявате как и какво се е случило, както виждате аз го знам. Не искам да ми четете извадки от епикризата за аутопсия. Искам ясно и еднозначно да ми отговорите: защо здравната система, която Вие оглавявате, позволява да умират деца от простуди и инфекции?
Старата система, която беше ликвидирана, следваше схемата: поликлиника; участъков педиатър; отделение на клиниката по детски болести. При температура над 380С децата постъпваха на болнично лечение, тъй като вирусната картина при тях се развива с часове. Специализираните звена правеха пълни лабораторни и апаратни изследвания. Лечение - съобразно промените! Динамично следене и динамична реакция на специалистите!
Новата система, която би трябвало да функционира: джипи, който е длъжен да дежури 365 дни в годината по 24 часа; джипи, който трябва да синтезира в себе си всички медицински знания, да може да лекува всичко, да няма лични проблеми и нерви, да може да замени цялата здравна система, която го заставя да се стреми да лекува всичко сам, за да не се трошат народни пари.
Аз Ви питам, господин министър, какво всъщност икономисваме? - Здраве, живот? Може ли да се икономисва живот, господин министър, особено когато става въпрос за нашите деца?
И завършвам - ясно и еднозначно да ми отговорите имаме ли здравна система, която да гарантира живота на децата? Към отговора си можете да прибавите и смъртта на Драгомира Василева Тенева, на 30 години, която почина преди няколко дни, заедно със зародиша в себе си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров и госпожа Плугчиева! Във връзка с вашия актуален въпрос мога да Ви дам следния отговор.
След като получихме информация за случилото се Министерство на здравеопазването разпореди проверка чрез Районния център по здравеопазване в гр. Варна. Подобен тип проверки бяха разпоредени веднага и от Националната здравноосигурителна каса чрез Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна. По същия начин постъпи и третата институция, която има отношение по въпроса, а именно Българският лекарски съюз. Беше сезирана Комисията по лекарска етика, а също така и Управителният съвет на Българския лекарски съюз в гр. Варна. Бяха извършени много експертизи. Освен разпоредената от Варненска прокуратура съдебно-медицинска експертиза са извършени допълнително патоанатомична микробиологична експертиза. Всички те са предоставени на ръководителите на катедри към съответните медицински заведения във Варна и тези експертизи не след дълго време ще бъдат факт и на моята маса. Когато обобщя информацията от трите вида проверки по линия на трите институции, ние имаме система, чрез която националните консултанти към Министерство на здравеопазването в Република България ще дадат своето окончателно становище, след което ще мога да предоставя каквато и да било информация както на Вас, така и на съдебните органи, които са сезирани.
По отношение на това какви мерки предприема една или друга здравна система като организация, за да не допуска подобни случаи, искам да Ви уверя, че нашата система на здравеопазване, такава, каквато е сега, е един от образците на европейската практика. И тези модели работят навсякъде по Европа, в много страни в света и извън Европа, включително и в България. Предимствата на старата система, която изтъквахте, са били очевидни, естествено докъм средата на 70-те години, след което тя започна да загива бавно и сигурно до такава степен, че нейната дезорганизация наложи реформи в здравеопазването. Толкова по организацията.
Допълнителна информация бих могъл да Ви предоставя, когато тя е налична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Петър Димитров има право на реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, Уста Кольо Фичето като е правил мост, след това е заставал под него, за да го експериментира. Аз Ви задавам директно въпроса: защо българските политици не са под моста? Защо българските политици не влязат в този експеримент, а се лекуват в Правителствена болница? Значи управляващите се лекуват по социалистически, децата умират по капиталистически - това е жестоката истина.
Моят упрек към Вас е, че на нас ни трябва здравна система, която да не позволява децата да умират от простуда и от такива зарази. Такава здравна система. И начело на тази здравна система стоите Вие. И ако някой е виновен за смъртта на детето, то е здравната система, която оглавявате Вие. Значи трябва да създадете система, която да изключва смъртта на децата от простуда и от такова заболяване. Това е проблемът. Какво значи "в Европа не умират ли"? Не умират от простуда. Тази система може да е прекрасна, но преди да е задействала сигурно трябва да създадете механизми, които да гарантират, че децата няма да умират.
Освен това, простете ми, но Вие се опитвате да замените цялата здравна система с един джипи. Представете си варианта семеен лекар. Един Ви учи на четмо, друг Ви учи на писмо, трети да смятате. Вие сте учили в университет. Представяте ли си един преподавател да Ви учи на всичко? А заставяте джипито да работи в такива условия. Това просто е несериозно.
Така че, господин министър, аз ще се съглася с Вас и ще Ви повярвам тогава, когато Вие се изправите и кажете: създадохме система, която изключва такива смъртни случаи. Иначе виждате, че всяка седмица на практика има поне по една такава екзекуция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.

МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, за съжаление, Вие си позволявате да спекулирате с един такъв наистина трагичен случай.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Аз не Ви обвинявам политически, господин министър. Кажете как ще вземете мерки?
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Да, затова съм се изправил тук на тази трибуна и ще Ви отговоря точно на този въпрос.
Оценката за здравната система в България очевидно ще бъде давана и ще бъде давана от експерти. Тя и в момента се дава и се дава от много надзорни мисии и на външни организации, които участват в нея със сериозни финансови капиталовложения. За да не ги цитирам сега от парламентарната трибуна, ще Ви ги изпратя, за да се запознаете лично, защото очевидно подозирам, като неспециалист в тая област, капацитета Ви да оценявате не е достатъчно добър.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): На родителите го изпратете, а не на мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос.
Давам думата на народния представител Александър Томов за неговия актуален въпрос относно наложените промени от Закона за лечебните заведения във функционирането на центровете за спешна медицинска помощ в отделни общини.
Имате думата, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, до 1 юли т. г. в общините към общинските болници и поликлиники работеха специализирани звена за бърза медицинска помощ. С приемането на Закона за лечебните заведения от 1 юли т. г. амбулаторно-поликлиничните заведения се преобразуваха в амбулатории за първична медицинска помощ - медицински практики, като в голямата част от тях бяха закрити функциониращите дотогава Звена за бърза медицинска помощ. Разчита се, че центровете за спешна медицинска помощ в по-големите градове ще могат да обслужват спешно и успешно по-големите райони и селища, отстоящи от тях понякога на 50-60 км.
Много от общините обаче, за които става дума, са или в недостъпни или в много тежки зони. Поставя се въпросът за общини, които на практика ще бъдат лишени не само от спешна медицинска помощ, но и в които граждани, изпаднали в беда, могат наистина да завършат с фатален изход. Такава община например е община Лъки в Пловдивски регион. Даваме ли си сметка, че достъпът до нея е практически невъзможен, да не говорим през зимата, и че това е високопланинско миньорско селище, в което, ако се отнеме това звено, ще бъде много трудно. Ще бъде невъзможно да бъде спасен един човешки живот. Или да вземем една община Шабла, която е обратният случай и на пръв поглед по-лек, но община, в която има 7000 души жители, живеещи в 16 обособени населени места, в която има три рибарски селища и в която няма как да се решават често случващите се инциденти в морето.
Господин министър, моят въпрос е много ясен и директен. Как смятате да решите проблема за по-малките селища при осигуряването на спешна медицинска помощ? Какви мерки сте набелязали във връзка с реализацията на вашата реформа и в крайна сметка няма ли да бъдат оставени българските граждани без такава помощ, особено в селищата, които са труднодостъпни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Илко Семерджиев за отговор, в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Томов, структурата на Националната система за спешна медицинска помощ е изградена така, че да осигури потребността от оказване на спешна помощ на всички граждани на Република България, независимо от тяхното местонахождение. Към нея се числят 28 центъра, разположени в областните градове. Те от своя страна разкриват филиали в общински центрове, в зависимост от броя на населението и от площта, която покриват, така че всички жители на областта при необходимост да могат да получават спешна медицинска помощ в регламентиран период от време.
Общините, в които не се разкриват филиали са с малък брой население или са в близост до вече разкрити филиали в съседни общини, което позволява обслужването им при необходимост от спешна медицинска помощ. Разкриването на тези центрове и на тези филиали се извършва по предварително определени стандарти. И тъй като тази система се изгражда от 1993 г. насам, а тези стандарти са консултирани и приети от Европейския съюз по линия на Програмата ФАР, защото те финансираха с над 15 млн. екю създаването на тази система - това беше безвъзмездна помощ от страна на Европейския съюз, а също така и от страна на Световната банка, тъй като доизграждането на системата беше финансирано със средства от Световната банка в размер на над 10 млн. долара.
На конкретните въпроси, отправени във Вашия въпрос. За община Лъки проблемът е вече разрешен, защото един от трите екипа на филиал Асеновград се пребазира и покрива необходимостта от оказване на спешна помощ на жителите на този район. В община Шабла пък - аз бях във вторник в Добрич и успяхме да се видим там с кмета на Шабла, както и с кмета на Каварна - филиалът е разположен в Каварна. Предвижда се трансформация на един от реанимационните екипи в два екипа за първа помощ и с това, надявам се, значително ще се подобри и улесни работата на Центъра за спешна медицинска помощ.
Разбира се, въпросът обаче опира и в това, което Вие посочихте, че след 1 юли на някои от местата в България системата за неотложна медицинска помощ не беше преизградена по начина, по който това следваше да стане. Ето защо ние поехме ангажимент като методично ръководство, чрез Националната здравноосигурителна каса и нейните районни клонове, да се обърнем към всички онези регистрирани индивидуални практики на лекари в тези общини, които и Вие цитирате, но не само в тях, а и в други общини, за да им помогнем да изградят системата на неотложната помощ, която съществуваше и която ще продължи да съществува, защото тя изрично е уредена нормативно както от Националния рамков договор, така и от индивидуалните договори, които се подписват между всяка районна здравноосигурителна каса и всеки общопрактикуващ лекар на съответната територия.
Специално в община Шабла има регистрирани пет индивидуални практики за първична медицинска помощ и е много лесно те да бъдат организирани за неотложна помощ, т.е. за даване на дежурства през нощта, в съботни и неделни дни, така че гражданите да имат перманентен достъп до здравни грижи.
Това, което ние правим и което ще продължим да правим, е да изграждаме институционалният капацитет на системата за спешна медицинска помощ, за да може тя наистина да си върши достатъчно добре своите функции. Това означава, че ние продължаваме с инвестициите в системата. На първо място това се изразява и в момента с една нова строителна рехабилитация на центровете, на филиалите - става въпрос за абсолютно всички филиали в страната, те са над 130, и 28-те центъра, разположени в областните градове. Продължаваме с доставката на линейки. Вече сме доставили над 240 реанимобила. Голяма част от тях са с висока проходимост, така че да може в такива райони, където достъпността е по-трудна, да има съответният автомобил с по-висока проходимост. Освен това продължаваме и с инвестиции в обзавеждането и оборудването - става въпрос специално за медицинската апаратура в спешните медицински центрове и в самите линейки и реанимобили.
И най-важното, което според мен значително ще повиши капацитета на системата, е обучителната програма, която се провежда в момента. Тази обучителна програма касае както лекарите, така и всичкия останал персонал, включително и шофьорите, за оказване на спешна медицинска помощ там, където възникне необходимост от това. С тази система, която се изгражда около 7-8 години, ние действително се надяваме, че оказването на спешната помощ ще се подобри. Това е видно от статистиката. Ако е необходимо по някакъв начин да се предостави допълнителна информация, аз съм на разположение. Можете да я поискате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика.
Господин Томов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър, аз имам един апел към Вас. Много Ви моля, вземете на специален отчет тези 50 или 60 общини, в които достъпът е затруднен и които не могат да отговарят на общите стандарти и критерии. Такава е община Лъки.
Аз съм удовлетворен от това, че търсите някакво решение в тази насока, но Ви моля да оцените това, че тази община например - давам Ви един пример, е недостъпна практически през зимата. Че ако там на място няма изградено всичко за спешна медицинска помощ, на място, в самото миньорско селище, просто ние няма да можем да помогнем на хората, изпаднали в трудност и в беда.
Второ. Аз Ви моля не само тези две общини, но всички останали общини, които се намират в особено положение, да бъдат взети от Вашето министерство на отчет и да бъдат реализирани спрямо конкретните условия, в които се намират.
Накрая един въпрос, с който ние се сблъскваме ежедневно с нашите избиратели. Много хора, които съгласно чл. 52 на Конституцията имат право на безплатно ползване на медицинско обслужване по условия и по ред, определен със закон, им се отказва такава, защото не са в състояние да платят. Знаем, че ние от Евролевицата предлагахме този въпрос да се реши, като определим тези услуги, които са задължително приоритетни и безплатни. Това не беше решено със самия закон.
Аз ви моля, ако ми отговорите допълнително в дуплика, отговорете ми на този въпрос: кои са точно тези услуги, които човек, нуждаещ се от спешна медицинска помощ може да ползва? Как да решим ние законодателите и да помогнем този въпрос да бъде регламентиран тук, в зала, защото за съжаление, на нас ни беше отказано да решим конкретизацията на чл. 52 на нашата Конституция и днес много хора, изпаднали в трудно положение, за съжаление, не получават спешна медицинска помощ? Благодаря ви.
Междупрочем, тъй като има малко време, ако позволите, господин председател, още нещо. Ние имаме разлика в информацията по някои въпроси. Аз Ви обръщам внимание на това, че медицинската статистика е информация и не е в достатъчно количество в тази зала.
Ето един пример. Преди малко колегата Калфин Ви постави въпрос и Вие му отговорихте, че през миналата година има проведени около 100 бъбречни трансплантации. В писмо обаче, което Вие сте подписали, което е в ръцете ми, Вие давате цифрата, че за цялата тази година са 70 бъбречни трансплантации. Това не е единственият пример. Ние имаме десетки проблеми, по които имаме разлика в информацията. Аз искам да кажа, че от вашето министерство и от други министерства информацията, постъпваща в нашата парламентарна зала, не е достатъчна и не е точна.
Смятам, че ще бъде от обща полза, ако тези неща бъдат изчистени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването за дуплика.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Томов! Всъщност това, което цитирахте накрая като информация за бъбречните трансплантации, е точно. Аз казах, че миналата 1999 г. са около 100, а тази година до този момент са малко над 70. Това цитирахте и Вие, така че ние не се разминаваме в случая в информацията. Това са обективните факти.
Колкото до това, ако е необходима някаква статистическа информация, която Вас специално Ви интересува, аз съм винаги на разположение да Ви я предоставя.
По отношение на важните неща, които казахте, за това - на какви услуги гражданите имат право на безплатно ползване. Вярно е, че Конституцията цитира това право на безплатно ползване и спешната помощ е едно от тези права. И към момента в спешната помощ, каквато и услуга да се поиска от телефон 150 в рамките на спешността, тя е безплатна и се ползва от всеки български гражданин, независимо от това дали е здравноосигурен или не е здравноосигурен. Ползва се безплатно, тъй като системата се финансира централно от републиканския бюджет чрез Министерството на здравеопазването. Не само това, а много точна дефиниция има на тези услуги, които касаят здравеопазването и които са безплатни в Националния рамков договор. Той е над 2000 страници и в самия договор детайлно са изброени всички видове медицински услуги, които са за безплатно ползване. Бих могъл да Ви предоставя и такъв екземпляр. Разбира се, всяка година този Национален рамков договор се преглежда отново и се актуализира, така че, ако Вие имате някакви конкретни предложения, сега е времето да бъдат дадени и те да бъдат по някакъв начин прецизирани в Националния рамков договор. Тези услуги също така се описват и в индивидуалните договори на сключилите договор с Националната здравноосигурителна каса лекари, така че Вашият семеен лекар, примерно, знае за тях и той също би могъл да даде информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура думата има господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Ще отнема много малко време, понеже два пъти чухме от господин министъра неверни данни и той настоява на тях.
Господин министър, ще Ви връча Ваше собствено писмо, подписано преди около 15 дни, в което пишете, че за 1999 г. в България има 70, а не 100 трансплантации. Това е цифрата, която сте подписали Вие преди 15 дни. Благодаря. (Връчва писмото на министър Семерджиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалните въпроси, зададени към министъра на културата госпожа Емма Москова.
Както е отбелязано тук, първият актуален въпрос на народния представител Иво Атанасов относно Старосел е оттеглен. Така ли е?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият актуален въпрос е зададен от народния представител Димо Димов относно създаването на национална фонотека.
Имате думата, господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаема госпожо Москова! Въпросът за съхраняването на националната памет е един от основните, който трябва да бъде предмет на разглеждане и на развитие на всяко правителство, на всяко общество, което цени това, което нацията е създала в течение на столетия. Въпросът за съхраняването на книгите - добре или зле - е решен много отдавна чрез библиотеките, особено ролята на Националната библиотека в това отношение е изключително голяма.
Сега, когато обсъждаме проблемите около библиотеките, въпросът за депозитите в тях и същевременно разглеждаме въпроса за депозиране на аудиозаписите, на телевизионните записи, поставя на дневен ред и този толкова болезнен детайл от цялата картина, наречен съхраняване на звуковата памет.
Как беше решено това преди години? По възможно най-официалния начин. Националното радио пази записите, телевизията съответно това, което е направено за тях, Филмовият център имаше своето поделение - Националната филмотека, а когато беше създаден "Балкантон", започна да създава своя звуков фонд и той.
За да не бъда много обстоятелствен, ще кажа, че условията, при които "Балкантон" съхраняваше своите записи и продължава и сега да съхранява, са повече от отчайващи. Това е едно помещение, което няма климатик, едно помещение, в което всичко е натрупано, това беше начин на някакво нахвърляне на стоки, в които много трудно после можеше да се открие това, което е оставено.
Тогава, когато, госпожо министър, Вие влязохте в кабинета на министъра на културата, един от първите въпроси, който аз Ви поставих, беше, че крайно време е държавата да въведе ред в запазването на звуковата памет на държавата. Ще сложа обаче, преди да задам въпроса си, един много детайл. Когато ние, артистите, правихме записи, за да ни чуят по радиото, за да ни слушат хората на грамофонни плочи, тогава съществуваше, както и сега впрочем, монополът на тези предприятия. И тогава, когато ние отивахме да запишем това, което сме научили, това, което създавахме, ние го правехме не за да печелим пари, а защото това беше единственият начин хората да научат за нас. Или, ако се издаде една грамофонна плоча, изпращайки я в чужбина, ние чрез нея можехме да контактуваме с импресарии, фестивали и някак да докажем нашата стойност. Това, което ни се заплащаше, беше изключително символично.
И сега, когато видяхме, че целият български фонд, записан за "Балкантон", премина в частни ръце, нашите основания за това, че ние безвъзвратно загубваме нещо, което сме създавали през годините, са много основателни. Приватизирането на "Балкантон" за нас е един удар от много голямо, капитално значение и за паметта ни, що се отнася до звуковия фонд.
Аз питам: защо допуснахте този фонд да отиде в чужди ръце, според мен, ръце, които не са достатъчно наясно за какво става дума? И защо забавихте създаването на националната фонотека?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата госпожа Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Димов! Мога да разбера и да споделя Вашата загриженост, защото тя е и моя. Музикална издателска къща "Балкантон" е създадена като държавна фирма по Указ 56 на 5 април 1996 г., тоест, не аз направих преобразуването, въпреки че много добре се е знаело и тогава какъв е предметът на дейност.
Още в началото на мандата поисках финансова ревизия на няколко търговски дружества, между които и "Балкантон", защото съществуваше вече публично мнение. Впрочем, Вие тогава споделихте навремето с мен и Вашите опасения за продължаващите във времето неправомерни действия с музикалния фонд. Ревизията - тя е на разположение на всички - доказа някои от предварителните твърдения и бордът на дружеството, в това число и изпълнителният директор, бяха сменени. Но, разбира се, статутът "Търговско дружество" остана, защото завареното от мен преобразуване е било извършено според действащите закони.
И тук дължа да посоча следното. Известно е, че търговските дружества не получават субсидии от държавата и работят със собствени средства, в случая, и с продуцентски права. Подчертавам, със собствени средства, а не с държавни и това им дава юридически и фактически правомощия. Известно е също така, че формата "търговско дружество" е основна стъпка към раздържавяване, тоест, казано с други думи, подготовка за приватизация. Във всички сфери именно търговските дружества, особено онези, в които има елемент на производство, какъвто е и случаят, преминаха най-напред към приватизация. Известно е още, че с решение на Министерския съвет приватизацията на търговските дружества към Министерството на културата се извършват от Министерство на икономиката - тогава на промишлеността - поради разбираемата липса на специализирани в тази област структури в Министерство на културата. Впрочем, това стана и с други министерства по аналогични причини.
Ние предадохме търговското дружество "Балкантон" с изричното условие за запазване предмета на дейност, което е в интерес на българската култура. Заедно с това с моя Заповед от 13 март 1998 г. РД № 09-127 поисках също, цитирам: "МИК "Балкантон" да прехвърли безвъзмездно на Националния център за музика и танци продуцентските си права по смисъла на глава десета от Закона за авторските и сродните права върху записите и музикалния фонд краткотрайни материални активи, представляващи звуконосители" - край на цитата. Разбира се, знаех, че това му глобализирано искане е юридически оспоримо. Впрочем, заповедта ми породи силна съпротива, но предизвиках спора, за да се противопоставя на цялостната приватизация на фонда в "Балкантон".
Така се стигна - и тук е моята корекция към това, което Вие казахте - до съотношение 94 на сто от фонда за държавата и 6 от него за "Балкантон" при пълно запазване на авторските права. При тези условия се извърши приватизацията. Разбирате, че частта за "Балкантон" е следствие от законните, вписани от съда права, които дружеството притежава и в резултат на които са сключвани договори с изпълнители, вероятно и Вие сте между тях - дано не е така - в които съгласно финансово-икономическия анализ, извършен от Министерство на промишлеността към 31.03.1998 г., е предвидено, че, цитирам: "Дружеството като основен продуцент придобива изключителното право на собственост върху програмата, предмет на договора". Разбирате тогава, че това съотношение 6:94 е онова, което можахме да направим при съществуващите обстоятелства.
Определеното, възможно процентно съотношение при приватизационната сделка обаче - и тук според мене е проблемът - е било придружено с поименен списък на произведения, който не е съгласуван с Министерството на културата. Този факт смятам за неправомерен, поради което с мое писмо № 02-00-49 към вече Министерство на икономиката поисках отваряне на приватизационната сделка, за да се види как е съставен списъкът, тоест, да се провери дали той е съставен обективно, равномерно от всички дялове на фонда, защото в него далеч не се съдържат само музикални записи - тук има и речи, и записи на стихотворения, и какво ли още не - или записите в този списък са подбрани пристрастно, с комерсиални цели преди всичко, тоест, в ущърб на обществения интерес.
Приватизационната сделка вече е отворена. Текат необходимите разговори. Надявам се на един правомерен резултат, защото все още вярвам на диалога, макар и при този сложен казус. В противен случай министерството ще отнесе въпроса в съда.
Уважаеми проф. Димов, завършвайки, бих искала да посоча, че всъщност записите в "Балкантон" са минимална част от звуковата памет на нацията. Огромен масив е в Българското радио и макар и по-малко - в Българската телевизия, които също не са склонни да предадат тези записи към Националната фонотека по разбираеми причини. Търсим начини, с които, без да се ощетяват посочените институции, да се охрани фонофондът на България. Министерството на културата започна действия в тази насока, видно и от казаното от мен по-горе, още преди гласуване на Закона за закрила и развитие на културата, като, разбира се, позволявам си да кажа, това е трябвало да започне години преди това, за да не бъдем изправени днес пред трудноразрешими или неразрешими юридически казуси.
Без да изчерпвам въпроса, това би могло да стане в отделен разговор, ако желаете това, държа да посоча, че идеята, която министерството предложи за създаване на национална фонотека и парламентът гласува, за което благодаря, е всъщност нееднократен акт. Очевидно това е процес, в който министерството извървява своя път.
Но позволявам си да мисля, че той би могъл да бъде по-ефективен не с обвинения, а със съпричастността и усилията и на съответните професионални общности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димо Димов за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, госпожо министър! Очевидни са усилията, които Министерството на културата е положило да се опита да разреши този гордиев възел, който аз разбирам колко е сложен. Той не само е сложен, но при него, както и Вие подчертахте, има формални и юридически права, които пречат да се изясни истинското положение.
Аз неслучайно казах, че тези записи бяха заплащани изключително символично навремето и всеки даваше своя труд само и само да има нещо срещу него. Сега нещата стоят другояче. Аз се връщам от Франция преди два дни. Какво беше моето изумление, когато мой приятел ми извади диск на квартетите на Букерини с китара, който е записан преди 13 години - много отдавна той е свършил - и се оказва, че сега една немска фирма го е издала. Кой ще защити артистите? И това е може би пети или шести случай. Защото е известно, че от "Балкантон", от неговия архив бяха извадени страшно много - от техни служители преди това - записи.
Така че аз съм готов да ви сътруднича, но този проблем, ако вие сега отваряте списъка, аз сега го чувам за първи път. Всички артисти трябва да чуят за това и да могат да заявят своите претенции към "Балкантон" или към Националното радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказвате се от правото на дуплика, госпожо Москова? Благодаря.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, също зададен от народния представител Димо Димов, към министър Емма Москова относно създаването на фонд "Култура".
Давам думата на народния представител Димо Димов.
ДИМОВ ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Москова! Всички знаем - и Вие най-добре - моята позиция, когато се създаваше Законът за закрила и развитие на културата. Няма да се връщам към него, но тогава още подчертах огромния дял, който заема в този закон главата за създаване на фонд "Култура". Това беше всъщност според мен единственият смисъл този закон да съществува.
Но аз оспорих тогава начина, по който щяха да се събират средствата и подчертах, че този закон и този фонд няма да работят. Самият факт, че до ден-днешен този фонд не работи, макар че разбрах, че той бил вече създаден след като аз бях задал моя въпрос, все пак не ме успокоява. Защото сега, когато разглеждахме въпросите за бюджета, от Приложение № 4 в бюджета се видя, че фонд "Култура" не е първостепенен разпоредител с кредитите. Тоест, в края на всяка година той се занулява. Е, какъв е този фонд? Питам? Първо, той се забави. Добре, имало някакви причини. Но какъв е този национален фонд, който...(В залата навлизат депутати от СДС, оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно има някаква добра новина. Дано да е добра. Кой ще я донесе тук? Премиерът? Добре, добре.
И все пак, докато дойде министър-председателят, народният представител Димо Димов нека да развие въпроса си.
ДИМО ДИМОВ: Малко трудно в тази обстановка бих реагирал. Аз се радвам на това, което е дошло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Безусловно визити са вдигнати. Да живее България! (Продължителни ръкопляскания, всички депутати в залата стават на крака.) Да живее България!
ДИМО ДИМОВ: Аз съм щастлив , че стоя в този момент на трибуната и мога да ви кажа, че ако хората на културата - това е извън въпроса ми, господин председател - са били тези, които най-често са пътували по света и не са имали проблеми, то от днес нататък всеки българин ще може да се радва на тази свобода. Аз затова така горещо се радвам на това, което се е случило.
Продължавам с моя въпрос, само за да го довърша. (В залата влиза министър-председателят заедно с министри от кабинета, възгласи: "Браво!", продължителни ръкопляскания от цялата зала)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, добре, събитие е това за България! (Бурни и продължителни ръкопляскания.) Дано все по-често в тази зала да има ръкопляскания в името на България! (Бурни и продължителни ръкопляскания. Скандирания: "Победа!".)
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов, за да съобщи официално приятната новина за България - Шенген вече го няма! България е свободна! (Бурни и продължителни ръкопляскания. Скандирания "Браво!".)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Вземам думата, за да поздравя на първо място всички български институции! И на първо място, разбира се, Народното събрание за огромния принос за това да се вземе положителното за България решение България да бъде извадена безусловно от унизителния за нашата страна визов списък! (Ръкопляскания, викове: "Браво!".)
Това, разбира се, носи преди всичко със себе си една голяма поука, поука, която ние виждаме да се повтаря упорито в последните 3,5 години, а именно, че всеки път, когато ние сме единни, всеки път, когато застанем категорично на позицията на нашата страна, на позицията на националния интерес, има кой да отчете нашето единство и да отчете интереса на България. Така беше по въпроса за газта в Народното събрание. Така беше във всяка критична ситуация за нашата страна. И вие вече вероятно сте извлекли тази поука, която цялата политическа прослойка в нашата страна, изпълнителната власт вече е овладяла, а именно, че ако ние искаме да направим нещо с цялата сериозност и солидност като страна, като страна, която не й е леко да отстоява своите интереси, като страна, на която не й е лесно да бъде забелязвана сред останалите 12 страни, които кандидатстват за Европейския съюз, и сред останалите 27 страни-членки на Европейския съюз и общокандидатстващи за членство, единственият път е единството на институциите, ясната и безупречна, добре защитена българска позиция.
Вторият фактор, според мен, който, ние, разбира се, изваждаме като поука и който трябва да използваме винаги, е, че трябва твърдост и категоричност, когато се отстояват позициите на страната. Не може една позиция, съдържаща интерес, който противоречи на интересите на останалите, да бъде прокарана по друг начин, освен с твърдост, с категоричност, разбира се, дълбоко и сериозно аргументирани. Ние проявихме тази твърдост и категоричност. Може би не всички разбраха всички елементи на остротата на тази твърда позиция. Може би не за всички беше приемлива тази рискованост в някои моменти на тази позиция, която ние защитавахме, но вече днес трябва да сме наистина много убедени в това, че друг начин няма. България реализира своето изключително желание, изключително важно желание, то е съдбоносно за нашата страна, срещайки съпротивата на редица страни-членки на Европейския съюз. Ние не се сърдим за това, че те са се съпротивлявали. Ние отчитаме тяхната позиция, защото знаем, че те са отчитали своя национален интерес, когато са изграждали тази позиция. Ние обаче, уважавайки тяхната позиция, виждаме днес и уважение на позицията на нашата страна.
И ако някой се е съмнявал дали е важна България за Европейския съюз, днешният ден дава своя отговор - България е важна страна! Тя е необходима на Европейския съюз! Признава ни се, че ние можем да направим на европейска територия, тук, в нашата страна, ние можем да бъдем част от европейското шенгенско пространство и това е изключително важна оценка! Това е оценка за всички нас, за България, за направеното, за извършеното! И ние трябва да се гордеем с това!
Аз искам да кажа и нещо друго, нещо друго към българите, което е много важно. Геополитическо, разбира се, е решението за визите. Геополитическо е, защото насочва активността на страната, нейната икономическа активност, нейната гражданска активност, културната, социалната, контактите - всичко това зависи наистина от този инструмент, от този механизъм, наречен визова политика. И дотогава, докато българите трябваше да висят на унизителни опашки, те ще продължат да висят още няколко месеца на тези унизителни опашки, дотогава целият потенциал на България не може да се разгърне за излизане на европейските пазари, за вливане на нашите усилия в общите европейски усилия. Затова е изключително важно България да се отвори към Европейския съюз, към мястото, което става доминиращо място на икономическа активност на страната. 60 на сто от търговския стокообмен, нека да не забравяме това, три пети от стокообмена е насочен вече към Европейския съюз. Огромната част от инвеститорите в България са от Европейския съюз. Инвестиции и търговия все по-силно и по-силно ще свързват България с Европейския съюз. И точно заради това българите ще пътуват все по-често и по-често в тази посока.
За нас падането на тази бариера е необходимо и за да могат българите да почерпят този опит, който има Европа в изграждането на демократични общества и пазарна икономика.
Няма да хукнат българите да пътуват. Това е вярно. Аз съм от тези, които не считат, че българите ще тръгнат веднага да пътуват. Сигурно мнозина няма да тръгнат да пътуват и по икономически причини, но едно е да не можеш да пътуваш, друго е да можеш да пътуваш. Едно е да нямаш свободата да можеш да избереш страната, в която да отидеш, съвсем друго е да имаш тази свобода.
Ние днес правим най-голямата инвестиция, най-голямото вложение в своето бъдещо поколение, защото това е първата стъпка на приобщаването на българите към Европейския съюз - сега без визи, но за 3 месеца, а утре свободно движение на хора. Българите ще излязат като равноправно конкуриращи се работници и служители за най-добрите европейски работни места. Това е бъдещето, което ще ни гарантира единствено европейската интеграция.
Разбира се, няма безплатни политически успехи. Има, и в този успех има задна страна. Тази задна страна е, че България на свой ред трябва да започне бързо да издига защитна шенгенска граница около своите граници, за да не бъде отнето това право, което ние ще получим, вероятно в началото на следващата година. Най-настоятелно ни се казва какво трябва да предприемем ние по отношение на собствения си визов режим към трети страни. Ние трябва да изравним този режим и тук ще има недоволни, ще има известна болезненост в българското общество, ще има откъсване от някои райони, с които досега сме имали много активни контакти, или ще има намаляване на свободата за придвижване, но това е част от нашето желание. Ние, желаейки да получим свободата да се движим в Европейския съюз, ние ще ограничим свободата на други, които ще се движат в нашата страна и ще трябва да платим тази цена, защото това е за доброто на България. България може да изгради тази сигурна и убедителна граница и аз искам да кажа, че такава граница е крайно необходима на България. Ние трябва да изградим толкова високи граници, че да не допускаме контрабандна търговия, да не допускаме да изтичат българските пари по нелегитимните търговски операции, нелегитимни пазари в трети страни. Ние трябва да задържим тук, в себе си, това, което произвеждаме, а не да го харчим за евтини, нискокачествени стоки, които най-често влизат контрабандно и които обезсилват българския пазар и които намаляват потенциалната парична маса в нашата страна.
Ние имаме желание и всички заедно ще го направим това. България ще започне сама да събира своите пари, сама да ги пази тук, да пази пазара, да пази и движението на хората, така че то да отговаря на високите европейски стандарти.
Аз мисля, че последно трябва да бъдем честни към хората и да кажем, че ефективно българите ще ползват резултатите от днешния миг, той е исторически, но е политически и идва преди ефективното падане на визите, едва след като новият регламент на Съвета на министрите бъде одобрен от Европейския парламент, което ние очакваме да стане през м. март на 2001 г., и ще направим всички усилия. Аз призовавам всички парламентарни групи в българския парламент да се обърнат към своите политически приятели в Европейския парламент с цел основните парламентарни групи, специално Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и Либералната фракция да придвижат колкото се може по-бързо този въпрос, защото това наистина е от огромно значение за нашата страна.
Аз искам да завърша с това, което казах последния път, когато говорих по тази тема: искат се още усилия! Ние не трябва в момента да спираме, трябва да доведем докрай, до одобрението на регламента от Европейския парламент и до момента, когато българите реално ще могат да тръгнат с този паспорт, с който имат, за да посетят желаната страна от Европейския съюз. И едва тогава да се поздравим с окончателната победа и с големия успех, но сега за вас, за тези, които изминаха политическия път към този успех, поздравления и успехи! Благодаря ви. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Георги Първанов, председател на Парламентарната група на Демократичната левица.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители!
Вземам думата от името на Парламентарната група на Демократичната левица, за да честитя и аз от наше име на всички, които имат принос за това добро решение, за тази хубава новина, която ние приветстваме - приветстваме решението на Съвета на министрите на Европейския съюз за отмяната на визовия режим за пътуването на българите в страните - членки на Съюза.
Това е справедливо, дългоочаквано решение, което се посреща с удовлетворение не само от нас, народните представители, но и от цялата българска общественост.
Постигнатият успех е резултат от усилията на цялата българска общественост, на всички партии, организации и движения, на всички медии, на всички български граждани, които не се примириха с наложените визови ограничения.
От своя страна Парламентарната група на Демократичната левица и БСП последователно и настойчиво, използвайки всички канали за въздействие работеше през целия този период за бързото и ефективно отменяне на визовите ограничения.
Ние трябва да отдадем дължимото, уважаеми госпожи и господа, на разбирането, проявено от различните европейски институции.
Сега сме длъжни отново да благодарим на Европейската комисия, на Европейския парламент, на всички институции и партии, които подкрепиха нашите справедливи искания.
Изпълнителната власт, включително и сегашното правителство направи много за изпълнение на изискванията за отпадането на визовия режим. Постигнати бяха положителни резултати в борбата с незаконната емиграция и в сферата на граничния контрол. Като признаваме това, което впрочем е изтъквано във всички наши международни контакти, трябва да подчертаем, че падането на визите е израз и на политическата воля на Европейския съюз. Изваждането на България от негативния списък е потвърждение за историческата и духовна принадлежност на българския народ към Европа. Той открива широки възможности за всестранно развитие на връзките с останалите европейски народи, включително за разширяването на търговско-икономическото сътрудничество, културния обмен и чисто човешките контакти и в крайна сметка ще допринесе за катализирането на процеса за присъединяването на нашата страна към Европейския съюз.
Оттук нататък всички ние - политици и държавници, партии и институции, трябва да дадем своя принос за реалното движение на хора и капитали, а не просто да се засили емигрантския поток към европейските държави.
Кампанията за отмяна на визите ни даде някои сериозни уроци. Аз продължавам темата, която министър-председателят пое - уроци, които не бива да пренебрегваме и да забравяме. Опитите за партизиране на темата за евроинтеграцията, за монополизиране на политиката на пълноправно членство в Европейския съюз могат само да усложнят процеса на присъединяването ни към Съюза.
Трябва да се освободим от крайностите, уважаеми госпожи и господа, от честото залитане, от неоправданата еуфория до евроскептицизма, насаждан и при най-малкия проблем. Трябва честно да кажем на българите, честно и ясно, че досега е изминат по-лесният участък от пътя, че трудното, особено в покриването на икономическите критерии, тепърва предстои. Темповете на придвижването ни към Европейския съюз и постигането на самото членство ще зависят от това доколко успешно покриваме критериите.
Ние, българските социалисти, ще активизираме усилията си в тази посока. Буквално на другия ден след заседанието в Ница по разширяването ние ще имаме своите контакти в Брюксел с представителите на Европейската комисия в Парламентарната група на ПЕС и други контакти, с които ще дадем приноса си за ускоряването на евроинтеграцията.

Ние добре съзнаваме, че работата по този въпрос трябва да излезе от сферата на общите пожелания и заклинания, да се съсредоточи върху конкретиката, върху реалното покриване на стандартите и изискванията.
Независимо от изострянето на вътрешноикономическото и на политическото напрежение, консенсусът по евроинтеграцията трябва да бъде съхранен и развит.
Благодаря ви. Още веднъж честито! (Продължителни ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Александър Томов, председател на Парламентарната група на Евролевицата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа, скъпи приятели, драги колеги, честито и на добър час! (Ръкопляскания в залата.) Честито за това, че една българска мечта стана реалност! Честито за това, че много скептици бяха опровергани! Честито за това, че имаме една поредна стъпка, един мост към общия ни стремеж да станем страна, част от общото европейско семейство.
Мисля обаче, че днешното решение има дълбоки и многостранни политически последствия.
Първото последствие е, че с днешното решение на Съвета на министрите стана ясно, че България има собствен път, собствено лице, собствена идентичност по пътя към Европа, че тя не е просто пришита към група страни, че не чака други, че има собствени достойнства, които се оценяват и се виждат.
Второто последствие и второто следствие на това решение е, че България е необратимо в границите на Европа. Но не в далечно бъдеще, не след пет, седем или десет години, а днес, тя днес е в границите на Европа.
И накрая още нещо - че има такава балканска страна, която е фактор за стабилност. Наистина България беше оценена като фактор на стабилност. Много войни имаше в нашия регион, но никога в България. Много пъти имаше опасности за войни, близки до нашите граници - но те не тръгнаха никога от нашата страна. И това е достойнство, разбира се, на много правителства.
И още нещо. С днешното решение българският паспорт, дами и господа, българският герб придобиват нова стойност. Аз не изключвам още в близките месеци, в близките години хиляди наши сънародници, които живеят извън границите, да се върнат към българския паспорт, да потърсят отново неговата сила и неговите достойнства. И това има дълбок многопосочен смисъл.
Зная и още нещо, че с днешното решение се преодолява една психологическа бариера, че чуждите инвеститори, много хора, които бяха скептици по отношение на нашата страна, днес ще погледнат по-иначе на нея. (Всички стават на крака и с продължителни ръкопляскания приветстват президента на Република България Петър Стоянов.) Това на практика означава признание за стойността на нашата страна.
Разбира се, когато от името на нашата парламентарна група аз честитя станалото и стореното, ми се иска да кажа, и че много повече ни предстои. Още от утре ще се решава големият въпрос как да реализираме, да ускорим това, което днес вече беше решено.
Само преди няколко дни аз разговарях с ръководството на Парламентарната група на социалистите в Брюксел. И искам да предам думите на нейния ръководител Енрике Барон Креспо за това, че Парламентарната група на социалдемократите, на социалистите в Европейския парламент не само е готова еднозначно да подкрепи решението на Съвета на министрите, но и да ускори процеса. Защото е много важно този процес да стане по най-бързия и ефективен начин.
Няма, разбира се, да говоря за собствените ми усилия в тази насока. Но не мога, като ръководител на опозиционна партия, да не кажа няколко неща за тези, които в най-голяма степен спомогнаха днешният факт да бъде факт. Аз зная, че вероятно това ще бъде повод за обвинения, може би дори за насмешки. Но в такъв ден партийното остава на заден план. По такъв въпрос само българското и българската воля имат значение и стойност.
Над мен пише "Съединението прави силата". Много рядко през тези години ние олицетворявахме този принцип. Като че ли сега в голяма степен това беше направено.
И аз искам да изкажа от името на нашата парламентарна група в същото време, в което ние се различаваме по много въпроси в икономиката и социалната политика, да изкажа моето удовлетворение и благодарност от дейността на държавните институции, на българското правителство и министър-председателя на Република България господин Иван Костов. (Продължителни ръкопляскания в залата.)
Смятам, че имам пълни основания от контактите си в почти всички европейски страни през последните два месеца да изкажа и още нещо, което тук може да бъде премълчано. Това е ефективната дейност на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова. (Продължителни ръкопляскания в залата и възгласи: "Браво!")
Смятам обаче, че в не по-малка степен, когато изразяваме своето удовлетворение от министрите, от това, което е сторено по конкретен въпрос, ние трябва да изкажем благодарност и на тези представители на опозицията, които през тези месеци загърбиха партиен и теснопартиен интерес и помогнаха в голяма степен въпросите да бъдат решени. И смятам, че няма нито една парламентарна група, която да бъде просто подценявана в тези усилия. Може би е имало отделни депутати, които са мислели иначе, може би е имало дори отделни непремерени изказвания. Но като цяло смятам, че по този въпрос българското народно представителство, българските партии се държаха добре и достойно.
Сред нас е и държавният глава на Република България и смятам, че народното представителство не може да прескочи този факт. Просто защото това е една обща радост и аз смятам, поне от името на нашата парламентарна група, че мога да изразя удовлетворението си от това, което той направи, за да имаме днешния факт, за да имаме днешното решение. (Продължителни ръкопляскания в залата.)
Уважаеми дами и господа, вълнението е голямо, защото сред малкото, но сериозни крачки през изминалите десет години, днес е направена още една. Само че пътят не спира дотук. Ние всички имаме една мечта и тя е заложена в името на нашата партия - да станем пълноправни членове на Европейския съюз, нашите паспорти да бъдат европейски паспорти.
Днес, според мен, пробивът вече е направен. Стигнали сме подножието на върха, нека да извършим последната част от пътя. Предстоящите години са решаващи в това отношение.
Желая на цялото народно представителство, на всички български граждани заедно, съвместно да извървим този път. Ние го заслужаваме! България го заслужава! На добър час! Честито! (Продължителни ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Юнал Лютфи от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, драги колеги! Днес е един много хубав ден за българската демокрация! (Оживление и смях в залата.)Не може след тази новина, която дойде от Брюксел, няма български депутат, няма български гражданин, който да не е обладан от хубави чувства и от вълнение.
Обединението за национално спасение, всички депутати от тази парламентарна група се присъединяват и горещо, и от сърце поздравяват успеха на Република България по пътя й към интегриране в Европейския съюз.
Искам да ви кажа, че решението на Съвета на министрите за изваждането на България от негативния визов списък е една съвсем нова качествена оценка, европейска оценка за развитието на демократичните процеси в Република България. (Продължителни ръкопляскания в залата.)
Колкото и нескромно да звучи, но през тези десет години от моя скромен опит като международник мога да ви кажа, че такива оценки Европейският съюз много трудно и след много прецизни анализи поставя. Ето защо аз и моята парламентарна група наистина високо ценим тази оценка, която се поставя от Европейския съюз. Това безспорно от своя страна ще даде един сериозен тласък към бъдещото придвижване на България към включването й в евроатлантическите структури.
Аз ще се присъединя към това, което каза министър-председателят. Успехът е на цялото българско общество, успехът е на всички държавни институции и, разбира се, на българския парламент.
Когато, уважаеми дами и господа, целта е ясна, когато приоритетите на България са ясни и когато по тяхното постигане и по тяхното изпълнение има пълен политически консенсус в парламента и между институциите и особено в обществото, какъвто е този случай, наистина успехът може да се постигне, господин премиер, и той е налице.
Ето защо оттук нататък вече окончателното приемане на България в следващите 6-7 години вече не е мечта, а реална цел, която може да бъде постигната. Но тя ще бъде постигната, ако ние наистина, както за изваждането на България от негативния визов списък полагахме искрени и всички наши усилия и знания, продължим именно с тази воля и с това желание да постигнем и онази голяма цел.
Накрая, което е много важно. Процентите, които казахте, господин министър-председател, трябва да бъдат завишени по отношение на идването в България на европейски инвестиции. Защо? Вие знаете по-добре от всички нас, че когато тук има милиони и милиарди долари инвестиции, то и интересите на Европа към България ще бъдат още по-големи. Затова нека да работим така, че да докажем, че България заслужава и може тук да се работи и да се инвестира и тогава наистина ние ще бъдем истинска неделима част от обединена Европа.
Искам накрая най-отговорно да заявя, че Движението за права и свободи като асоцииран член към Европейския интернационал ще направи необходимото със своите колеги - представители в либералната група на Европейския парламент, за да може наистина час по-скоро да влезе точката за одобряването на това решение на Съвета на министрите от Европейския парламент, да получи, първо, бързо влизане в дневния ред и гореща и безусловна подкрепа от либералната парламентарна група.
Позволете ми още веднъж да поздравя Вас, господин министър-председател, и Вашия екип, и всички държавни институции и всички колеги, и, разбира се, всички български граждани. Честито! Благодаря ви много. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Христов от името на Парламентарната група на Народен съюз. И да обявя, че днес правилникът не важи. (Весело оживление.)
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Днес вместо "Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!" ще кажа просто: Честито на България! (Бурни ръкопляскания.) Ще кажа "Честито на България!" и ще призная, че така, както се вълнувам сега, не съм се вълнувал при първото си изказване от тази трибуна преди девет години. (Ръкопляскания.) Защото преди девет години ние всички вярвахме, че този миг ще дойде, но преди девет години никой от нас не вярваше, че ще бъде жив участник в това събитие.
Ние можем само да благодарим, че имаме честта да бъдем съпричастни към този исторически акт. И аз лично, а убеден съм, и много мои колеги можем само да съжаляваме, че сред нас не е покойният наш председател господин Стефан Савов, защото аз знам как той искаше, как той жадуваше да дочака този миг.
Аз не съм подготвил специално изказване, най-малкото, за да не предизвиквам съдбата. Именно затова то е емоционално, именно затова то ще бъде много кратко.
Това, което се случи днес, всъщност показва истинския смисъл на Европейския съюз и европейското единство. Това не е просто движение на хора, идеи, капитали. Истинското единство в Европа е единството между хората. Днес ние постигнахме истинското единство, защото именно хората могат да бъдат заедно - хората в България могат да бъдат заедно с хората от Европа.
Както българският парламент, както българското правителство, както всички държавни институции имат огромна заслуга за случилото се днес, ние трябва да признаем, че най-огромната заслуга имат българските граждани, които достойно понесоха реформата и които получиха едно достойно въздаяние за достойното си поведение. Те вече са признати наистина за по европейски достойни хора. (Ръкопляскания.)
И ако търсим ключовите думи за днешното събитие, според мен те са две: достойнство, за което вече споменах, и доверие.
Думата "доверие" според нас също е ключова дума за днешния ден. Ключова дума, защото доверието, което мнозинството даде на правителството в тежки за страната моменти, в днешния ден придобива един особен, по-дълбок смисъл - смисъла на постигане на национално значима цел.
Думата "доверие" има още пластове в случилото се днес. Това е, защото доверието вече е международно доверие и не просто към правителство или парламент, а към всичко онова, което става в България. И не просто международно доверие, аз съм убеден, че след днешния ден и хората в България ще имат много по-голямо доверие към всичко онова, което става в страната. И ние сме убедени също така, че то ще продължи да става по същия начин. Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на председателя на Парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин президент, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина присъстваме днес и сме щастливи за това, че можем да присъстваме на един исторически миг за България - исторически миг, който обаче ще има трайни последици за бъдещето и перспективата на България.
Защо да е исторически този момент, а не просто, че нещо се случи? Исторически е затова, защото наистина от днешния ден ние имаме ясната визия за това къде се намира България, по какъв път ще върви България и как ще се развива в следващите години. Колебанията за това откъде минава пътят на България към Европа вече останаха назад в миналото. (Ръкопляскания от мнозинството.) Вече не можем да се съмняваме, вече не можем да се питаме къде е геополитическото място на България. И на този въпрос отговорът го дадохме ние, всички българи. Но на този въпрос отговорът го дадоха и страните - членки на Европейския съюз, и дадоха отговор, че всички ние заедно сме едно европейско семейство, стремейки се към едно по-добро бъдеще на Европа. (Ръкопляскания.)

Уважаеми дами и господа! Тридесет и осмото Народно събрание и излъченото правителство от него заедно с президента, който избрахме в края на 1996 г. (ръкопляскания в мнозинството) и встъпи в длъжност в 1997 г., съвместявайки усилията си, разбира се, не без помощта и на неправителствените организации, и на медиите, и на всеки един честен, достоен български гражданин, постигнахме много неща в тези три години и половина. Слушайки преди малко изказванията и споменаването от господин Томов за това, че гербът на България вече става част от европейските гербове, си спомних, че ние заедно, институциите на България, стигнахме до решението да имаме нов български герб. Ние го направихме. И той се появи на новите български паспорти, които вече са напълно в стандартите на европейските. Пак ние заедно, съвместявайки своите усилия, направихме и новите български пари, които са равни на европейските пари. Българските пари не са вече едни хартийки, които не значат нищо и които могат да бъдат инфлацирани във всеки един момент. (Ръкопляскания в правителството и мнозинството.)
Пак заедно и в много трудни моменти, съвместявайки усилията си, показахме, че България може да има ясна позиция и в трудни моменти, че когато говорим за Европа и за евроатлантическа солидарност, ние носим отговорност и изпълняваме обещанията си. Направихме го в най-трудните моменти от най-новата ни история. Тогава, когато до нас гореше, когато беше косовската криза, България направи ясен и верен отговор и не се поколеба да каже къде е нейното място - че нейното място е в Европа, че нейното място е в демократичния свят. И това са неща, които не бива да забравяме, защото с много усилия, с много последователност, с много трудности, с много съмнения, с много колебания успяхме да извървим този път.
Връщайки се назад във времето, си мисля как когато в 1997 г. записахме едно от обещанията си - да излезе България от негативния списък, сигурно много хора не ни вярваха. Даже и ние самите не бяхме сигурни дали ще успеем да изпълним и това обещание, защото това обещание е свързано с работа, която трябваше да бъде извървяна, която трябваше да бъде свършена, която трябваше да бъде направена въпреки всички лишения, всички съмнения, всички огорчения, през които трябваше да минем.
Днес, в този момент ние, хората от Съюза на демократичните сили, от Обединените демократични сили, спокойно можем да застанем и да кажем: ето, изпълнихме си обещанието! (Ръкопляскания в мнозинството и в правителството.) Ние не сме хора, които казваме нещо и не го правим! (Ръкопляскания.) Обещахме го, с много труд, с много мъка, с много нападки, понякога политическият дебат ставаше прекалено изострен и въпреки това успяхме да стигнем до днешния ден.
Разбира се, че още много имаме да направим. Разбира се, че за да стане реалност, трябва да свършим още политическа работа. И тук е отговорността на всяка една политическа сила да продължи да лобира сред своите партньори в Европейския парламент, за да може да бъде завършена процедурата.
Ангажиментът, който Съюзът на демократичните сили поема днес и много пъти преди това го е правил от трибуната на парламента и публично, ще продължи в тази посока, а именно ние докрай да изпълним поетите ангажименти и нашите партньори от Европейската народна партия в Европейския парламент да са сред първите, които ще поставят въпроса на гласуване в Европейския парламент и ще подкрепят излизането така, както го направихме и на предишното гласуване.
Уважаеми дами и господа! Аз искам да завърша със следното. Снощи гледах една анкета по телевизията във връзка с отпадането от Шенгенския списък. В тази анкета питаха различни граждани как биха реагирали, ако днес имаме позитивно решение. И най-впечатляващият отговор беше на една жена, която каза следното: "Аз сигурно няма да пътувам. Обаче ако това се случи, ще ми се върне достойнството на български гражданин." (Ръкопляскания в мнозинството и в правителството.) Това е най-хубавото нещо, което можахме да направим! Най-свидното, най-скъпото, за което трябва наистина да поздравим всички българи, които станаха по-достойни българи в днешния ден. (Бурни ръкопляскания в мнозинството. "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова. (Бурни, продължителни ръкопляскания в мнозинството и в правителството.)
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Сигурно всички в България сме чакали много дълго този момент, но искам да споделя днес с вас, че аз го чаках не само и не толкова като външен министър, а наистина като българка. През тези години, в които бях външен министър, както е прието да се казва, имах една мечта - да се случи това нещо по време на мандата на правителството, на което съм член, и да мога да застана заедно с моите колеги пред вас и да ви кажа това, което ви каза Екатерина Михайлова. Ние обещахме на България и на българските граждани да бъдат равни с равните и да бъдат сред останалите европейци. И тази мечта е на път да се сбъдне.
Има дни, в които делата са малки, а думите са големи. Но днешният ден е точно обратният - случило се е нещо толкова голямо, че не зная какво да кажа пред вас, освен че благодаря на всички ви за подкрепата, за това, че България излизаше с едно лице пред Европа и пред света и това лице беше лицето на нова, на променяща се, на демократична България, затова, че успяхме да устоим на много трудности и да преминем през много препятствия и да можем да празнуваме днешния ден заедно.
Искам да благодаря много и на моите колеги в посолствата на България в Европа и в света, които не пожалиха усилията си, за да могат да защитават каузата на България.
Искам да благодаря на посланиците на Европейския съюз у нас (ръкопляскания), които също с неуморните си усилия и с връзката, която имаха със своите столици в тези трудни, бих ги нарекла съдбовни дни за България, успяха да защитят българската кауза и се превърнаха в български посланици в западните държави.
Искам накрая да кажа, че за мен този ден е отговор на големия въпрос, който сме си задавали, когато това правителство излезе пред вас с платформата и с програмата си и когато ние казахме, че сме избрали Европа. България избра Европа, но днешният ден е доказателство, че Европа избра България. Честито! (Бурни, продължителни ръкопляскания. "Браво!". Всички стават прави. Депутатът Димо Димов поднася букет на външния министър Надежда Михайлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата президентът на Република България господин Петър Стоянов.

ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ (Посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания, депутатите стават прави.): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо външен министър, госпожи и господа министри, народни представители!
Има дни и събития, за които толкова много се готвиш, толкова много ги очакваш, толкова усилия хвърляш за тяхното постигане, че най-накрая разбираш - думите не ти стигат. Като че ли всички думи са били предварително казани, всички очаквания са били предварително изстрадани, измечтани и когато това, което толкова си чакал, се случи, на теб ти остава най-оскъдния запас от думи. И въпреки това аз бях заразен от добрата емоция, която властва днес в Народното събрание. Ние сигурно ще дадем своя вклад като бъдещи членове на Европейския съюз - нещо, в което никой от нас не се съмнява - в много и в различни посоки. Но ще осветим Европейския съюз и по един друг начин - чрез нашата емоция, чрез нашия начин да се радваме на всичко онова, което се постига, благодарение на много труд, на много усилия, на много търпение и на голямо постоянство.
Ето защо веднага искам да благодаря най-напред, разбира се, на Народното събрание за неговата единна и много категорична позиция по този въпрос. След това, разбира се, на всички български граждани, които помагаха по един безсъмнен начин на българските институции да се справят с този нелесен проблем. На всички неправителствени организации, на всички неправителствени институции. И разбира се, без всякакво съмнение на главния виновник за това, което постигнахме днес - на българското правителство, воглаве с неговия министър-председател и министър на външните работи. (Бурни и продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
Със сигурност всички ние, които днес взехме думата, сме изпуснали някои от важните адресати на нашата благодарност. Аз едва ли ще успея да поправя един такъв пропуск и да запълня една такава празнина. Но ми се ще да се върна малко по-назад и да изразя своята благодарност и към онези поколения българи, които живяха в 45-годишен режим и които въпреки това успяха да съхранят достойнството, волята, мечтите и вярата на българската нация, че един ден тя ще се върне пак там, откъдето насила беше изтръгната след Втората световна война! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.) Част от тези хора днес сигурно не са между живите, но със своя труд, със своята вяра, със своята привързаност към българската идея, която винаги е била европейска идея, те заслужават нашия поклон днес, единадесет години след падането на желязната завеса. (Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа! Не зная дали ще прозвучи емоционално, но ние толкова често, признавам и толкова клиширано сме използвали понятието "падането на Берлинската стена", че днес прозвучава малко странно. За българските граждани всъщност Берлинската стена пада днес. (Бурни ръкопляскания.) Или ако греша в чисто технологичен смисъл, тя започна да пада днес. Затова, защото за мнозинството от българския народ - лишен от много други права, но и най-осезаемо от правото си да пътува зад граница - свободата, рухването на комунизма, вдигането на желязната завеса, реализирането на европейската идея беше свързано със свободното и безпрепятствено пътуване по света. За голяма част от българските граждани възможността, не дори и реализирането на тази възможност, а абстрактната възможност да пътуваш свободно по света, беше олицетворение на свободата на човешката личност и нейното достойнство! (Ръкопляскания.)
Ето защо това, което се постигна в последните дни и това решение на Комитета на министрите на вътрешните работи и правосъдието, на държавите - членки на Европейския съюз, бележи края на един важен исторически период от най-новата ни история. Колкото и да не съм склонен да драматизирам отделни факти и събития, защото голямото се постига в тяхната цялост и в тяхната взаимовръзка, ние трябва да признаем, че това е един много важен период от новата история на България. Това, което ни предстои, разбира се, не е по-малко важно. Не можем да си даваме твърде дълго време за отпразнуване на това, което се случи затова, ще ни чакат много делови задачи. Затова, защото има и дълъг, и сложен път пред България както по пътя към Европейския съюз, така и по пътя към Северноатлантическия алианс. Но това, което се случи днес, освен всички измерения, които бяха споменати справедливо от ораторите преди мен, а те са и в икономическо, и в човешко, и в хуманитарно, и т.н., сигурен съм, че министърът на икономиката и министърът на финанси в цифри пресмятат вече какво би донесло на България вдигането на Шенгенската бариера, убеден съм, че този факт има и още едно знаменателно значение, той има изключително важно психологическо значение за българския народ, за българските граждани, за българските политически сили. То е печатът за това, че посоката, в която ние сме тръгнали, е правилната посока. (Ръкопляскания.) А трябва да признаем, че имаше моменти на неверие, моменти на колебание, моменти, когато трудностите ни караха да се замислим: а дали всъщност това е пътят? Трябва да признаем, че ако има нещо, заседнало най-трайно в българската народопсхилогия в последните 50-60 години, то е точно синдромът на сбъркания път. Защото две поколения българи харчеха сили, енергия и мечти в една посока, която след това обявихме за тотално сбъркана и историята е отрече като сбъркана. Този синдром на сбъркания път винаги виси като обица на ухото на всички български граждани, колчем те отидат при урните да гласуват за една или друга политическа линия. Този път можем да кажем: уважаеми граждани на България, братя и сестри, този път пътят не е сбъркан, това е пътят, по който трябва да върви България! (Бурни и продължителни ръкопляскания от правителството, СДС, НС, ОНС и ЕЛ. Възгласи: "Браво!" от СДС.)
Вдигането на Шенгенската визова завеса има в психологически план и още едно много важно значение за гражданите на България, а то се изчерпва в това, че големите цели могат да се постигат само когато има разбирателство и съгласие между основните политически сили в България. Тогава, когато големите цели могат да бъдат отличавани от дребнавите ежедневни политически проблеми, които търкаляме в краката си с такова настървение ден след ден. България ще тръгне наистина смело и без колебания напред, когато може да прави ясна разлика между дребните проблеми, които ни занимават и ония големи проблеми, които трябва да ни обединяват, вместо да ни занимават!
Българският народ сега е по-спокоен за това, защото този проблем, и чест прави на всички и парламентарни, и извънпарламентарни политически сили - че този проблем е решен с активното съдействие, участие и разбиране на всички български политически партии, за което като президент на Република България аз им благодаря.
Уважаеми госпожи и господа! Още веднъж нека да ни е честита тази прекрасна новина и нека знаем, че пътят, който ни чака, изисква още много търпение, кураж, борбеност, сили, жертви и национално разбирателство. Благодаря ви за вниманието. (Бурни и продължителни ръкопляскания, част от депутатите стават прави. Президентът поздравява министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дами и господа, позволете ми да закрия днешната, бих казал историческа, тържествена сесия на нашето Тридесет и осмо Народно събрание с думите: Шенген падна, да живее България!
А сега ръководството на парламента ви кани на чаша шампанско, за да пием за голямата победа! (Звъни. Бурни и продължителни ръкопляскания.)

(Закрито в 15,49 ч.)

Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Александър Джеров

Любен Корнезов

Секретари:
Илия Петров

Свилен Димитров