Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-12-05

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание.
Уважаеми колеги, при трагичен случай загина нашият колега Миладин Стоев. Бог да го прости! Да почетем с едноминутно мълчание паметта му.
(Депутатите стават и почитат паметта на загиналия.)
Днес рожден ден има колегата Иван Костадинов Иванов. Да му е честито! (Ръкопляскания.)

Съгласно приетата на последното заседание програма за днешното заседание, първа точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ - продължение.
Господин Христов е докладвал на предишното заседание § 9 и направените по него предложения.
Имате думата.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предложението, което сме направили по този параграф, затвърждава едно съществуващо досега в данъчното законодателство разрешение, а именно, за възможността определени организации, когато предоставят средства на включените в чл. 23, ал. 1, т. 1 организации с идеална цел, да намаляват облагаемия доход с 5 на сто. Новото в това предложение, което сме направили, при условията, за които споменах, размерът на облекчението да бъде до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани в централния регистър при Министерството на правосъдието. Заедно с това се предвижда, че общата сума на отделените средства при условията на първото и на второто изречение не може да надхвърлят 10 на сто.
Идеята за това предложение е свързана с приетия неотдавна нов Закон за юридическите лица с нестопанска цел, тъй като в този закон се предвижда възможността данъчните и други закони да предвиждат облекчения за средствата, получавани от споменатите организации.
Пак подчертавам, новото в предложението е да се създадат допълнително стимули за организациите, които са се обявили и регистрирали за осъществяване на общественополезна дейност. Някой може да изтъкне, че към тази категория биха попаднали и организациите от досегашната разпоредба, но трябва да се има предвид, че днес организации, които имат образователни, здравни, културни или спортни цели, могат да са и организации в частна полза, т.е. те да действат в интерес на лицата, които са включени в техния състав. Следователно, има основание да се предвидят тези две възможности.
Сигурно най-същественото възражение, което ще бъде направено от опонентите на това предложение, че бюджетът и приходите в него са разчетени при досегашното облекчение от 5 на сто. Искам да посоча, доколкото разполагам с данни, че общият размер на ползваните досега облекчения по чл. 23, ал. 3, т. 1 достига сумата малко повече от 3 млн. лева. Докато, ако се изчисли сумата, която може да бъде набрана, с оглед на общия размер на постъпленията от данък "Печалба", би могла да достигне над 159 млн. лева. Всеки от нас ще използва тези числа вероятно по различен начин, като едните ще казват: виждате ли колко още неизползвани възможности има в рамките на тези 5 на сто. Аз обаче искам да посоча обратната страна на същия проблем, че ако някое търговско дружество иска да направи дарение при тези условия, то може да достигне сумата от 10 на сто и тогава, без да се надхвърли общият разчет от около 150 млн. лв., да постигнем завишаване на постъпленията вследствие на така предлаганите облекчения.
Затова мисля, че една такава диференциация има своите основания. И в двата случая тя няма съществено да промени постъпленията, които постъпват в държавния бюджет поне през следващата година. Дори прилагането на такава разпоредба би могло да ни даде някакъв по-ясен ориентир до каква степен тази разпоредба се е оказала стимулираща или пък евентуално в какви случаи тя би могла да създаде напрежение, затруднение в събирането на средствата за държавния бюджет.
Затова аз смятам, че има основание това предложение да бъде подкрепено. Смятам дори, че голяма част от тези аргументи негласно се споделят и от представители на Министерството на финансите, въпреки че те сигурно тук ще са в ролята на хора, които трябва да отстоят обратната аргументация. Нека да бъде направена тази преценка, защото тя е една от малките, но съществени стъпки, още повече стъпка, която не може да доведе до заобикаляне на данъчното законодателство. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата госпожа Светлана Бончева.
СВЕТЛАНА БОНЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също съм вносител на това предложение. Действително се присъединявам към колегата Янаки Стоилов. Това предложение дойде в резултат на вече приетия и влязъл в сила Закон за лицата и семейството, чийто вносител бях аз с група народни представители от различни парламентарни групи.
От началото на 2001 г. по Закона за лицата и семейството ще функционира публичен регистър.
Идеята ни като вносители беше евентуално да се направят известни данъчни облекчения, за да могат да се стимулират предимно юридически лица с нестопанска цел, които в уставите са вписали общественополезна дейност. Целта беше да се стимулират дарителите, да се стимулират въобще тези функции, които имат предимно нестопанските организации.
Но предвид разчетите, предвид сегашното състояние и най-вече проектобюджета, аз намирам, че това на този етап е една ранна стъпка. Убедена съм, че в рамките на следващи финансови години и най-вече в следващите месеци от 2001 г. ние ще имаме възможност да помислим дори за по-кардинално решение, в смисъл да се стимулира дейността в обществена полза на тези нестопански организации. Защото те трябва да стимулират тъкмо развитието на третия сектор - на сектора на гражданското общество.
Но след като видяхме разчетите на министерството, лично аз като народен представител, който е подкрепил това предложение, считам, че тази стъпка е твърде ранна. Затова призовавам да гласуваме против това предложение, независимо че и аз съм се присъединила към групата народни представители. Убедена съм, че ще му дойде времето, но този етап все още е твърде ранен в тази финансова година, която предстои. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Бончева.
Има ли други изказвания?
Преди да гласуваме това предложение, има още едно предложение от господин Ивайло Калфин, което не е подкрепено от комисията. Господин Калфин го няма в залата.
Моля, гласувайте предложението на господин Ивайло Калфин.
Гласували 140 народни представители: за 12, против 88, въздържали се 40.
Предложението на господин Ивайло Калфин не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков и Светлана Бончева, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 57, против 58, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Има думата господин Миков за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз се страхувам, че се получава едно неразбиране на направеното предложение от народни представители от всички парламентарни групи или пък самите народни представители от отделните парламентарни групи не гласуват по собствена воля, а излиза под някакъв натиск.
Моля Ви още веднъж да поставите на гласуване, като се има предвид, че става въпрос за признаване на 10 на сто като разход на даренията, направени за неправителствени организации в обществена полза. Аз мисля, че няма народни представители, които в същността си да са против едно такова решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков и Светлана Бончева.
Гласували 159 народни представители: за 68, против 50, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 52, против 61, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов кой желае думата?
Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да защитя предложението, което съм направил, като ползвам едно изказване, направено от министъра на финансите при първо четене, и едно изказване на един крупен американски специалист в областта на реинвестиционната политика. Защото тук става дума дали могат самите стопански субекти да реинвестират част от печалбата с оглед подобряване нивото на реалния сектор.
Ето какво е казал министърът на финансите по време на дискусиите на първо четене: "И аз приемам загрижеността за това, че може да се подобри тази ефективност, подкрепата, която ние даваме на бизнеса. Как? С инвестициите, които да бъдат по някакъв начин стимулирани чрез намаляване на данъчното облагане върху онези инвестиции, които са за определен кръг, бих казал най-активните дълготрайни материални активи или чрез реинвестиране на печалбата в тях, което е същото. По един или друг начин се говори за втори източник на стимулиране освен прякото намаляване на данъчната ставка."


Искам да ви кажа и една друга концепция:
"Грешката на политиците на прехода е надценяването на чуждестранното инвестиране и пренебрегване на ролята на родния капитал, чиято непосредствена задача е да се направи икономиката жизнеспособна, развиваща се, с устойчиви и високи темпове на растеж."
Нека припомним и думите на изпълнителния директор на Българо-американската кредитна банка Франк Бауер:
"Струва ми се, че е подвеждащо за хора постоянно да се говори и да се разчита на чуждестранни инвеститори. България е определено привлекателна за международните компании, но като се залага твърде много на чуждите капитали, се измества акцентът от факта, че най-важното, най-същественото е да се подобри инфраструктурата вътре в страната. Вътрешните инвестиции трябва да имат предимство и да се насърчават. Тогава бизнесът ще бъде по-привлекателен за чуждите капитали и инвеститори."
Именно затова аз ви предлагам да дадем възможност пряко, самите участници в реалния сектор да могат да реинвестират преди облагане част от печалбата си в развитие на дълготрайните материални активи, с които биха увеличили работни места, биха подобрили конкурентоспособността на производството, за да излезем на външните пазари, и биха дали съответния дял в данъчните приходи чрез облагане на физически лица и други данъци или намаляване на социалната издръжка. И смятам, че това е една разумна крачка, която днес Народното събрание трябва да направи, за да покаже, че е отговорно пред развитието на българската промишленост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов.
Гласували 141 народни представители: за 64, против 76, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Завчера слушахме едно пространно интервю в "Неделя 150" от министър-председателя. Отново и отново един от акцентите на това, което той заяви, е, че растеж е възможен при агресивен износ, което предполага цялата правителствена политика и законодателството в съответната част да стимулират износа и, второ, инвестиции. Това са двата кита, на които може да бъде поставен един реален, стабилен икономически растеж.
Ние ви предлагаме нещо, което много пъти е звучало в тази зала, оспорвано е било, частично приемано, след това отменяно. Но каквото било - било. Сега е обявена една нова икономическа политика. Всички сме за това, въпреки редицата противоречия в нея - неща, които звучат несериозно, но онова, което я мотивира - да бъде осигурен растеж, при това с енергични, високи темпове, да бъде подпряно. Ето, една от тия подпори е активизирането на инвестиционната дейност, повишаване на нормата на бруто инвестициите към брутния вътрешен продукт.
Нашите две предложения са: от една страна, разходи за модернизация и прочие, и прочие да бъдат признавани; към ал. 2 предлагаме отпадане на съответните точки на чл. 23 и другото, което е по-важно - за числото, разбира се, може да се направят обсъждания, можем тук да решим - ние предлагаме 50 на сто от инвестициите за дълготрайни материални активи от втора категория, където попада технологичното оборудване, софтуерът и прочие, и прочие, т.е., активната част, както е прието да се казва, на дълготрайните материални активи да се приспадат от финансовия резултат преди облагането.
Повтарям, можем да обсъдим стартовата стъпка да бъде по-малка, но да бъде даден един знак на фирмите, че в сегашните конкретни условия, когато с общи приказки не може да бъде постигнато такова активиране на инвестиционния процес, парламентът и изпълнителната власт правят първа стъпка в това отношение. Няма време, не е мястото тук сега надълго да се обосноваваме до какво това би довело и как ще бъдат компенсирани евентуалните малки загуби за фиска от намаляване на постъпленията по линията на данък печалба чрез използване на този инструмент.
Много ви моля, направете си труда и погледнете таблиците за темповете на растеж на държавите в света, нормите на инвестиции, нормите на натрупване. Вие ще видите такава корелация, която не търпи никакви различни интерпретации. При други равни условия, а ние не правим изключение, темпове на растеж, толкова повече след преживяна разруха, не могат да бъдат постигнати от порядъка на 5-6 на сто, с норми на инвестиции, каквито България има сега и залага за идущата година. Това е невъзможно. Сравнителният анализ показва, че е невъзможно.
Още по-малко можеш да се подвизаваш като малък или среден тигър в областта на икономиката, за което всички мечтаят в България, ако не осигуриш норми на натрупване от порядъка на 25, 28 до 30 на сто. Това са числа, които всеки един може да извлече от сравнителни таблици.
Ето защо, господин председател, ние предлагаме тези две неща във връзка с чл. 23, и особено второто, като заслужаващи изключително внимание и аз разчитам, че народните представители ще помислят сериозно, преди да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов.
Гласували 139 народни представители: за 47, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Руси Статков има думата господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил по § 9, е свързано с чл. 23, ал. 3, т. 1 и касае намаляването на финансовия резултат при данъчно преобразуване конкретно за дарение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Даренията са гласувани, господин Статков. Това е предложението на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, те са гласувани в друг вид. Тяхното предложение е по-различно. Става дума за регистър на юридическите лица с нестопанска цел, докато тук кръгът на предложението е по-широк. И именно това исках да коментирам.
Вчера, а и в последно време в средствата за масова информация се постави много категорично въпросът за отношението към даренията, даренията в полза на различни организации - общообразователни, за здравни заведения, в това число и на бюджетна издръжка, за инвалиди, за подпомагане на социално слаби, за лечение, за подпомагане на ученици, студенти и т.н. Прозвучаха гласове и на колеги народни представители, в това число и на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, с техните аргументи. Но и в комисията, и в тази дискусия аз не мога да приема, че след като не е реализирана в пълния й размер или значително под пълния й размер досегашната възможност за освобождаване, или по-скоро за намаление на финансовия резултат, който се облага, преди облагането му, с 5 на сто, то не трябвало да се разширява тази възможност.
Защо не мога да приема за убедителни тези аргументи? Не толкова поради мое лично хрумване, а поради разбирането, че в различна степен това се осъществява от различните субекти, които са готови да осъществят дарението. Междупрочем, такава позиция беше изразена и снощи в "Екип 4" от представител на бизнеса - защо трябва да бъде пресичана административно и законово една такава действително високохуманна дейност.
На следващо място, като аргумент, който бих искал да бъде ясно откроен, в момента в България действително има въпиеща нужда от формиране на нова ценностна система, в която благотворителността, състраданието да имат своето по-достойно място.
И без да подценявам следващия си аргумент, ще продължа с него. Социалното подпомагане, уважаеми дами и господа, особено отдясно, изостава с два-три месеца, докато тук възможностите за благотворителност, които да подсилят, да дадат възможност поне на определени хора или десетки, стотици, което също не е маловажно, са много по-добри като възможности. Защото не се облагат, а се прави в момента, когато има нужда, разбира се, ако не се ограничава от процента, за който в момента предлагам да се извърши промяна.
И не само социалното подпомагане. В момента в България има един изключително тежък проблем, това е отоплението на българските училища. И въпреки уверението на министъра на финансите, че са преведени средства, такива в момента не са преведени. Една голяма част от българските училища не се отопляват. Същевременно има представители на бизнеса, които са готови да извършат дарения, само че този лимит ги притеснява да направят това в този размер, в който им се иска.
Бих могъл да продължа с изброяването на редица дейности, които са действително много важни и са зависими от една такава дейност. Ето затова, считайки, че няма да се отрази на фиска, на приходната част на бюджета, аз считам, че от 5 на 10 на сто може да бъде и трябва да бъде подкрепено увеличението на даренията в полза на всички онези организации, които са изброени в досегашния чл. 23, ал. 3, т. 1. И се обръщам към колегите да подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 149 народни представители: за 55, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като в продължение на половин - един час наблюдаваме как системно мнозинството отхвърля всички разумни предложения на опозицията, включително подкрепените от представители на мнозинството, обладано от злия дух, веещ от Министерството на финансите, виждаме какво абсурдно предложение е направил вносителят, пак воден от същия дух от Министерството на финансите и подкрепен от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
За какво иде реч? Става въпрос за т. 4 в чл. 23, ал. 2. Тази алинея, уважаеми дами и господа, предвижда финансовият резултат да се увеличава и са изброени разходи, които са неприсъщи за дейността. Забележете, неприсъщи за дейността - банкети, разходки с яхти и пр. Какво ни предлага нашият Министерски съвет и какво се подкрепя от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол? Да не се правят отстъпки за дарения, да не се увеличават, да не се правят никакви стимули за дейността в обществена полза, а да не се увеличава резултатът с разходите за развлечения и курорти. Тоест с разходите за развлечения и курорти в търговските дружества да не се увеличава финансовият резултат преди облагането. Е, уважаеми дами и господа, това е пълен цинизъм. И го заявявам с отговорността, която може да се заяви оттук.
Нека Министерството на финансите да ни обясни кое налага с разходите за развлечения и курорти да не се увеличава финансовият резултат преди облагане?
Правя формалното предложение, уважаеми господин председател, за отпадане и финансовият резултат преди облагането на търговците да се увеличава с разходите за развлечения и курорти. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в буква "а" да отпаднат думите "разходи за развлечения и курорти".
Гласували 127 народни представители: за 48, против 61, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не съм подкрепил т. 4, защото не приемам аргументите, каквито и да бъдат изказани след като взема отношение, за това че ние трябва да освободим развлеченията и курортите. Единственото, което може да се предположи, е че някой ще се възползва от тях и си гласува облекчения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И какво е процедурното предложение?
РУСИ СТАТКОВ: Процедурното ми предложение е да не се въвлича Народното събрание, господин председател, в едни предложения, за които се лобира от определени хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, текстът е гласуван.
РУСИ СТАТКОВ: Да, искам прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това кажете!
РУСИ СТАТКОВ: Искам да се аргументирам, господин председател. Защото наистина трябва да се поговори по това, да се осмисли. Не мога просто да кажа искам прегласуване, без да ви кажа две изречения. Имам право да го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате право, разбира се!
РУСИ СТАТКОВ: И за да не се возят на лодката на Чорни или на подводницата на еди-кого си определени лица... Явно е, че този Министерски съвет има такъв афинитет, нека да отпадне, поне да не бъдем убедени, че афинитетът се реализира непрекъснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-министър господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател.
Едно пояснение по въпросните разходи за развлечения и курорти в т. 4. По досега действащия текст за тези разходи данъчните субекти имат право на избор. Единият вариант е тези разходи да влязат в увеличение на финансовия резултат съгласно чл. 23, ал. 2, т. 4, както беше по действащия текст, а другият вариант е да бъдат обложени като представителни разходи съгласно чл. 48 с окончателен данък. Сега премахваме тази възможност, понеже считаме, че тези разходи имат характер, еднакъв с този на другите разходи, които се облагат с окончателен данък по чл. 48. Така че материално няма кой знае каква промяна.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Разликата е, че онези са присъщи разходи, а тези са неприсъщи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Точно защото са неприсъщи, не е редно да увеличават финансовия резултат, а да се облагат с окончателен данък. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Защо ни правите на луди? Не сме толкова тъпи! Присъщи били разходи за развлечения и курорти! Утре ще кажете, че и разходите за любовници са присъщи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков в точка "а" да отпаднат думите "разходи за развлечения и курорти".
Гласували 154 народни представители: за 55, против 82, въздържали се 17.
Не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
"§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 след думата "превишаващи" се добавя "двукратния размер";
б) в т. 4 след думата "потребности" препинателният знак и думите "разходи за развлечения и курорти" се заличават;
в) точка 5 се отменя;
г) в т. 13 думите "включително и" се заменят с "включително придружени", а накрая се поставя запетая и се добавя "както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания";
д) в т. 17 думите "и Държавната спестовна каса" се заличават;
е) точка 21 се изменя така:
"21. частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, надвишаваща съответния процент от отчетната им стойност по таблицата към чл. 22, ал. 3;"
ж) в т. 22 думите "в нефинансовите предприятия" се заменят с "във всички предприятия, с изключение на банките";
з) точка 24 се изменя така:
"24. частта от начислените разходи за провизии за кредити, провизирани със сто на сто провизия, за превишението им над 10 на сто от общата сума на кредитния портфейл на банката;"
и) точка 25 се отменя.
2. В ал. 3, т. 1 след думите "на бюджетна издръжка" се добавят "лечебни заведения", думите "организации с" се заменят с "юридически лица, които не са търговци с", а след думата "научноизследователски" се добавя "образователни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 9, който става § 8, така както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 95, против 33, въздържали се 2.
Новият § 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 10. В чл. 25, ал. 3 думите "простата покупка на стоки" се заменят с "покупката на стоки за лични цели".
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 10, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10, който става § 9, така както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 102, против 21, въздържал се 1.
Новият § 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 11. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото "50" се заменя със "75".
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
"Когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата, прилага се определеният по чл. 12, ал. 4."
3. В ал. 4 думите "Държавната спестовна каса" се заличават.
4. В ал. 5 думата "размерът" се заменя с "двукратният размер"."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - § 11 се изменя така:
"§ 11. Член 26 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин, което е аналогично на предложението на Венцеслав Димитров - в чл. 26 ал. 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов - § 11 се изменя така:
"§ 11. Член 26 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 11 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров, което е аналогично с предложението на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов - чл. 26 да отпадне.
Гласували 100 народни представители: за 7, против 92, въздържал се 1.
Предложенията не се приемат.
За процедура - господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, процедурата ми е проста. За съжаление, много бързо обединихте двете предложения - на Венцеслав Димитров и моето с проф. Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото са аналогични.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Аз просто не можах да взема отношение. Щях да изложа аргументи в това отношение. Ако позволите?
Просто ви моля да прегласуваме, за да взема и отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами ако това искате, предложете прегласуване.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Колеги, в тази връзка предлагам прегласуване.
Колеги, според мен, а и не само според мен, това е един изключително важен въпрос. Ще се опитам да обясня за какво става дума по съвсем простичък начин.
Става дума за чл. 26, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в която е казано, забележете: "максималният размер на признатите за разход пред данъчното облагане лихви - прескачам част от текста - не може да превишава сумата от прихода от лихви на данъчнозадълженото лице, увеличен с 50 на сто от неговия положителен финансов резултат".
Въпросът е следният. Ако вие вземете банков кредит поради липса на оборотни средства, не говоря за инвестиционен кредит, и вие го вземате именно, защото нямате оборотни средства, следователно не можете да имате приходи от лихви, поради това че в разчетната сметка имате някакви свободни ресурси. Дори и да имате, годишната лихва там е от порядъка на 1,8 до 2%. И когато вие вземете кредит за оборотни средства и плащате лихва на банката, в огромната си част тази лихва се облага като доход.
Трябва да ви кажа, че не съм и не бях в състояние да обясня идеята на този текст на сериозни инвеститори, главно немски инвеститори. Те просто не могат да разберат, че лихвата не се признава за разход или се признава в някакъв символичен размер. Нещо още по-парадоксално - ал. 2 казва, когато вие правите вноски за допълнителен капитал, тоест, по смисъла на чл. 134, тоест когато вие имате финансов недостиг и общото събрание на съответното дружество реши да вкараш собствен капитал, също се облага. Това са парадокси.
Интересното е друго, че с предложението, което е прието от комисията, посоката, в която се мисли и това, което ние предлагаме, е една и съща. Разликата е, че там се предлага тези 50% увеличение да отидат на 75%, това е предложение на министерството и на комисията, което е прието, а ние предлагаме да бъде поне 100%. Трябва да ви кажа, че дали е 75 или 100%, има символично значение, защото няма дружества, които са глупави да ползват кредити, а да държат налични пари в разчетната си сметка при лихва 1,8, а да плащат 16%. Символично значение има.
В този смисъл аз ви моля да прегласувате нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението чл. 26 да отпадне. Това е заместващ текст на § 11.
Гласували 123 народни представители: за 43, против 76, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 97 народни представители: за 21, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 11, който става § 10, така както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 89, против 4, въздържал се 1.
Новият § 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 12. В чл. 31 ал. 1 се изменя така:
"(1) Финансово обвързан (финансов лизинг) е този наемен договор, при който задължително се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя, както и поне две от следните три условия:
1. прехвърляне на наемателя на всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива;
2. срокът на наемния договор, в това число сроковете, за които се подновява, да покриват по-голямата част от полезния срок на използване на актива;
3. прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор."
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 12, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме § 12 на вносителя, който става § 11 по предложение на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 88, против 11, въздържали се 2.
Параграф 11 по номерацията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 13. В чл. 34, ал. 4 думите "ал. 2 и 3" се заменят с "ал. 2, 3 и 5", след думата "дейност" се добавя "по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица" и се създават изречения второ и трето:
"Данъчно задължените лица и едноличните търговци удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите не е данъчно задължено лице по смисъла на този закон или едноличен търговец, данъкът се внася от получателя на дохода."
Предложение на народния представител Ивайло Калфин:
В чл. 34, ал. 1 след думите "чуждестранни лица" се добавя "в размер на разликата между ликвидационната квота и първоначално внесения капитал по историческа стойност".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков и Светлана Бончева:
По § 13 - в чл. 34, ал. 1 думите "местни юридически лица, които не са търговци" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай:
По § 13 - в чл. 34, ал. 1 да отпадне облагането с данък при източника на дивидентите, начислени в полза на местни юридически лица, които не са търговци, като текстът се измени така:
"(1) Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предложението, което сме направили, има за цел да уеднакви режима на облагането на различните юридически лица. Тъй като, ако в цитираната разпоредба на чл. 34, ал. 1 се включат местните юридически лица, които не са търговци, това би означавало облагането да става два пъти - веднъж при източника и втори път при получаването на тези средства.
Аз смятам, че това е едно отклонение от конституционния принцип за равенството на различните правни субекти. Нямам обяснение защо комисията не коригира тази разпоредба в закона?
Оказва се, че вместо тези лица да бъдат поставени при общ режим, тук не става дума да получават някакви предимства, те са поставени при един по-неблагоприятен режим за това, че са юридически лица с нестопанска цел. Наистина нямам обяснение какви могат да бъдат мотивите да се запази тази разпоредба. Затова сме направили предложение тя да отпадне в цитираната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Ние имаме идентично предложение с господин Янаки Стоилов, доколкото предложенията водят до един и същи резултат.
Аз искам да добавя няколко допълнителни аргумента извън основния му аргумент за това, че по този начин фактически се стига до дискредитиране на конституционния принцип за равнопоставеност на различните субекти. Струва ми се, че е важно за народните представители да вземат предвид и незначителното участие на организациите с нестопанска цел като съдружници в търговски дружества. Това е важно, защото въвеждането на подобни облекчения за тях не би се отразило съществено на бюджетната събираемост.
В хода на подготовката на това предложение поискахме писмена информация от Националната данъчна служба какъв е размерът на средствата, събрани по линия на този данък. Срещу тази графа нямаше информация, което ни кара да мислим, че размерът на събраните приходи по този ред даже не представляват някаква статистическа стойност. От друга страна обаче, въвеждането на подобно данъчно облекчение, което въобще няма да се отрази на събираемостта, ще даде възможност за допълнително привличане на капитали в българската икономика, в това число и от организации с нестопанска цел. Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба. Следователно дивидентът, разпределен в полза на юридическите лица с нестопанска цел, не се включва във формирането на финансов резултат - печалба, която да подлежи на по-нататъшно преразпределение. Последното наистина обезсмисля наличието на подобен данък за юридическите лица с нестопанска цел.
Предвид всичко това, аз ви моля да приемете направеното от нас предложение, независимо дали това ще бъде в редакцията, предложена от колегите Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков и Светлана Бончева, или това, което ние с господин Рамадан Аталай сме предложили. Защото, от една страна, става въпрос за принципа, а от друга страна, имайте предвид, че това в никакъв случай няма да засегне приходната част на бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Наистина това е много интересна разпоредба и мисля, че ако тя трябва да се атакува, тя би трябвало да се атакува по друг принцип - не за това, че те били облагани два пъти. Може да се разглежда, че те са облагани два пъти, тъй като един път се удържа данък печалба и върху това, което остава, се удържа данък дивидент. Така че тези 15 на сто се прибавят към другите данъци, които общо ще удържат - към 10 на сто данъка за общините, който е, към 15 или 20 на сто данък печалба и тук става данък дивидент и общо стават някъде около 37,5 на сто, доколкото успях да го сметна. Може и да не съм съвсем точен, но долу-горе е толкова.
Много ли е или е малко това специално за предложението на господата, които са направили двете предложения, които са идентични, местните юридически лица, които не са търговци, да отпаднат от това облагане, още повече, че веднъж облагането е извършено, даже два пъти, тъй като има и данък за общините, и данък за държавата?
Тези пари не са пари за потребление - това трябва да е ясно. Те са пари за такива юридически лица, които действат с идеална цел. Може би би трябвало да се направи едно уточнение. Знаем, че направихме един закон за тези лица и че има два вида такива юридически лица - едните, които действат за постигането на частни цели, другите са, които действат за постигането на някакви обществени или благотворителни цели. Аз бих подкрепил с удоволствие едно такова предложение, ако е направено за втората група лица, защото там е ясно, че те са под много строгия контрол на държавата и те не могат да злоупотребяват със своето положение на юридически лица с нестопанска цел.
От тази гледна точка аз бих ви препоръчал да подкрепите този текст, макар и недостатъчно прецизен, но по-нататък ще му търсим мястото и уточняването. Важното е, че ние, ако сме направили едно такова разграничение между юридическите лица с нестопанска цел на две групи, ние сме го направили с определена цел. Едната от тези цели - и тя може би е много по-важна от всички други - е не държавата толкова изкъсо да ги контролира, но тя ги контролира изкъсо, защото ползват определени облекчения.
За съжаление някой от Министерството на финансите или от другаде, или от парламентарното мнозинство, което подкрепя всички тези текстове, може ли да каже какви са тези данъчни облекчения, които направихме за тези юридически лица? В края на краищата повече от година тук, в този парламент се води дебат как да разграничим юридическите лица с нестопанска цел от такива с частни и такива с обществени цели, тоест от благотворителните. Как да ги поставим под тесния контрол на държавата в лицето на Министерството на правосъдието. И сега, когато стигаме до същността в данъчния закон да предложим нещо, ние нищо не предлагаме. Тогава, питам аз, какъв беше смисълът на цялата тази патърдия? Защо трябваше да ги разграничаваме, като няма никакви облекчения? Ето, това нещо не мога да разбера.
Другият проблем, на който съм се спирал и в комисията и който за съжаление не среща разбиране от страна на експертите на парламентарното мнозинство в лицето на заместник-министрите и специалистите в Министерството на финансите, това е как да се облага данъкът върху дивидента на физическите лица. Дали да се облага еднократно, и той да е окончателен, или да се дава някаква възможност за данъчен кредит. Местните физически лица да си го декларират, както има практика в различни страни, например в Германия. Да си го декларират в данъчната декларация като данък общ доход. Той винаги се предполага, че ще е по-нисък от този данък. Така че те ще имат някаква преференция, че тук са платили данъка. И онзи човек, който има доходи - някой ще каже рентиерство, добре, ако има доходи само от дивиденти, той ще плати един сравнително висок данък - 37,5 на сто. Обаче, ако той има ниски доходи, той ще премине в по-ниските скали на данъчното облагане на доходите на физическите лица и ще може да си прихване платежния данък от това, което той дължи за общия размер на данък общ доход, който се получава.
Така че този въпрос не е решен. Аз се обръщам към парламентарното мнозинство, към специалистите и към Министерството на финансите. За съжаление, не виждам тук великия финансов корифей - нашия Муравей. Мисля, че този въпрос рано или късно трябва да се уреди, ако не при това парламентарно мнозинство, то при едно друго.
Така че съветвам министерството да подготви един такъв текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Други желаещи да участват в разискванията по параграфа? Няма.
Ще поставя последователно на гласуване трите предложения, които не са приети от комисията.
Първото неприето предложение е направено от господин Ивайло Калфин.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 4, против 87, въздържали се 7.
Предложението на господин Калфин не се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Другите две предложения са идентични. Те са почти еднакви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Все пак трябва да ги поставя на гласуване. Ако не възразяват господата, мога да ги поставя заедно.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС, от място): Не възразяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като няма възражения от господин Лютви Местан, поставям на едно гласуване предложенията на петимата народни представители и на двамата господа - Местан и Аталай, неприети от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 57, против 88, въздържали се 2.
Двете идентични предложения на господата Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков, Светлана Бончева и Лютви Местан и Рамадан Аталай не се приемат.
Поставям на гласуване текста на вносителя по § 13, който по предложение на комисията става § 12.
Гласували 103 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 19.
Предложението на комисията за параграф 12 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 14. В чл. 35, след думите "данъчно задълженото лице" се добавя "даренията и спонсорството, отчетени като разходи"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване текста на вносителя, отразен като § 14, който става § 13 по предложение на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Параграф 13 в номерацията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 15. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "окончателен" се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. Създават се алинеи 4 и 5:
"(4) Разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно пенсионно, социално, здравно осигуряване и/или застраховане, отчетени от предприятията, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 30 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен.

"(5) Не се облагат разходите за застраховки, отнасящи се за определени рискови работни места и професии, регламентирани със закони и специфични подзаконови нормативни актове."
Предложение на народния представител Димитър Петров: в § 15, ал. 4 числото "30" се заменя с "50".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин: в чл. 36, ал. 1 след думата "управлението" се добавя "намалени с приходите от дейностите, за които се извършват тези разходи".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 15, който става § 14:
"§ 14. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "окончателен" се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. Създават се ал. 4 и 5:
"(4) Разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно пенсионно, социално, здравно осигуряване и/или застраховане, отчетени от предприятията, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен.
(5) Не се облагат разходите за застраховки, отнасящи се за определени рискови работни места и професии, регламентирани като задължителни със закон и специфични подзаконови нормативни актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Изчаквах най-напред да видя дали все пак вносителите ще си защитят предложенията, и понеже не ги виждам, ето, тук има едно предложение числото "30" да се замени с "50".
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: С "40".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, предложението на комисията е 40, което е компромисно. Все пак господин Димитър Петров предлага числото "30" да се замени с "50".
Миналата година аз бях предложил 60, но не се прие и затова не вярвах, че вие можете да приемете някакво смислено предложение и не съм предлагал. Но виждам, че все пак има напредък.
Бих подкрепил всяко едно предложение, което дава възможност за създаване на по-големи облекчения при доброволните пенсионни, здравни и т.н. фондове, защото на практика това е една инвестиция. Това намалява текущото потребление, а оттам намалява натиска върху пазара, увеличава се обаче възможността на цялостната икономика да инвестира, увеличава се също така и възможността, разбира се, в бъдеще време, да се получават по-качествени, в смисъл по-скъпи, пенсионни и здравни услуги.
Така че, колеги, мисля, че би трябвало да подкрепим по-високото число, което е 50, в сравнение с предложеното от комисията и работната група. Естествено 40 е по-добре от 30, но 50 пък е по-добре от 40. И 60 е по-добре от 50, а най-добре е да няма ограничения. Мисля, че ако няма ограничения, разбира се, правя уговорка, че такова предложение не е направено в момента, държавата нищо няма да загуби. Кой е този работодател, който ще хукне като ненормален да прави социални вноски на своите работници? Работодателят, както всеки частник, гледа да минимизира своите разходи по поддържането на работната сила и на труда.
Следователно, ако по някакъв начин наистина работещите могат да извоюват от него правото си да им прави пенсионни и здравни вноски допълнително, над това, което се полага, примерно средно за страната, или което обикновено не се прави, значи наистина техните условия на работа са толкова лоши, че действително им трябват такива допълнителни социални, бих казал, придобивки.
Все пак такова предложение не е направено, така че апелирам към колегите да подкрепят предложението на народния представител Димитър Петров - числото "30" да се замени с "50", ако не, естествено, да подкрепят това, което предлага комисията - за 40. Но все пак казвам, че това е много малко. И пак правя уговорката, че спокойно бихме могли да отидем без ограничение и да оставим въпросите да се решават на пазара на труда. Нека това да е отношение между работодателите и работниците и те да решат колко да са отгоре така наречените доброволни допълнителни вноски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има думата господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Една реплика ще направя на господин Димитров, тъй като той си тръгна по-рано от заседанието на комисията и затова не знае как се разви историята с определяне размера 40. Искам да му обясня, че тогава самият вносител се съгласи на 40, така че мисля, че не сте прав, господин Димитров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как се е съгласил вносителят на 40? На кого го обясняваш сега това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Моля да гласуваме първо неприетото предложение на господин Ивайло Калфин.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Преди това има друго - на Димитър Петров за "50".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Христов каза, че е оттеглено и затова не мога да го поставя на гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 3, против 88, въздържал се 1.
Предложението на господин Калфин не се приема.
Моля да гласуваме § 14, така както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 7, въздържали се няма.
Параграф 14 в номерацията и съдържанието, предложени от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 16. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. Алинея 9 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Моля да гласуваме предложението на вносителя за § 16, което се подкрепя от комисията и се преномерира в § 15.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 15 по номерацията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 17. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото "25" се заменя с "20".
2. В ал. 2 числото "20" се заменя с "15"."
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
В § 17, т. 1 числото "20" се заменя с "15", а в т. 2 числото "15" се заменя с "10".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов: в § 17, т. 1 числото "20" се заменя с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Поставям на гласуване неприетото предложение, направено от господата Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 96 народни представители: за 15, против 62, въздържали се 19.
Предложението на господата Каракачанов и Величков не се приема.
Моля да гласуваме предложението, направено от господата Стефан Стоилов и Иван Иванов, което също така не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 7, против 80, въздържали се 2.
Предложението на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 17, подкрепен от комисията, който става § 16.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 16 по номерацията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 17а.
Член 46 се изменя така:
1. Алинея 1 се изменя така:
"Чл. 46. (1) Данъкът на лицата по чл. 2, ал. 3 е в размер 7 на сто, с изключение на дейността животозастраховане. Данъкът е окончателен."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Данъкът на лицата по чл. 2, ал. 3 за дейността животозастраховане е 2 на сто. Данъкът е окончателен."
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 17:
"§ 17. В чл. 46 думите "3 на сто" се заменят с "2 на сто"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласуваме предложението на комисията за нов § 17.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Новосъздаденият и предложен от комисията § 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 18. В чл. 46а изречение първо се изменя така:
"Данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 1 е 8 на сто върху направените залози, а данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 2 и 3 е 12 на сто върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или в други документи за участие, съответно върху увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 18, който се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов за нов § 18а:
"§ 18а. В чл. 47 числото "15" се заменя с "10"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков за нов § 18а:
"§ 18а. Член 47 се изменя така:
"Чл. 47. Данъкът по чл. 34 е в размер на 12 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин проф. Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че пропуснах обсъждането на чл. 44. Там беше гвоздеят във връзка с основната ставка - тема, която се обсъжда от 2-3 години в страната. Сега тези членове 47 и 48 в някаква степен са производни. В момента обсъжданият чл. 47 разглежда всъщност облагането на дивиденти и ликвидационни дялове.
Многократно са обсъждани тези въпроси в пресата. И в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ставаше дума. И сега само може да се повтори, че при едно намаление на основната ставка би трябвало да отидем и към намаляване на данъчната ставка за тези категории доходи. Няколко предложения са направени в това отношение.
Що се отнася до основната ставка, предвидена в чл. 44, и сметки бяха направени какви ще бъдат моментните загуби на фиска и какви са плюсовете, които в рамките, особено на една силна активна политика на подпомагане, на стимулиране на растежа в какво време може да бъде компенсиран този временен моментен минус, и по линия на разширяване на стопанската активност и на увеличаване на масата на печалбата от по-големи стопански обороти и т.н., и т.н. Явно е, че мнозинството остана глухо към тези предложения, въпреки анонсираната нова икономическа политика, в която бяха обявени неща, които практически се разминават с онова, което законодателството възприема като норми и с редица стъпки на изпълнителната власт.
По-специално имам предвид едно въздържане от превръщане законовите норми в работещи практики, както е, да кажем, в областта на външната търговия - има структури, има закони за кредитиране и гарантиране на износа, няма работещи практики. Затова и не се получава.
Нашето конкретно предложение по този член е намаляване на ставката от 15 на 10. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз също не мога да си обясня защо Министерството на финансите, Министерският съвет и парламентарното мнозинство не обръщат внимание на този проблем - облагането на дивидента. Облагането на дивидента е последната стъпка в облагането на печалбата. Когато те се бият в гърдите, че намаляват данъка върху печалбата, би трябвало да кажат какво става с другите данъци, които се взимат върху печалбата, съответно данъка върху общините и данъка върху дивидентите. Ясно е, че на този етап не може да се отиде към намаляване на данъка върху общините поради тежкото финансово състояние на всички общини. Даже би могло да се види дали не трябва да се търси друг начин да се увеличават приходите на общините. Но сега този въпрос не го дебатираме. Дебатираме облагането на дивидента. След като намаляваме данъчната ставка, аз не знам защо не се отиде и към намаляване, известно намаляване на данъка върху дивидента, защото той е част от намалената данъчна ставка.
В края на краищата, вие не можете да вземете пари от една фирма, без да присвоите тези пари като дивидент. А, за да го присвоите, трябва да ви го обложат. Като ви го обложат, из един път ставката ви става някъде към 37,5 на сто. Близо 40 на сто ставка. Това е много висока ставка за облагане на печалбата. Облагането на дивидента има малко по-друг смисъл. Ако един бизнесмен иска да отиде в друг бизнес, съседен бизнес или нататък, той трябва да мине през облагането на дивидента, тоест да си плати на държавата данъка за това, че за него той е видял по-добри перспективи за инвестиране на собствените пари.
Професор Стоилов също обясни, че след като понижим данъчната ставка, ние трябва да отидем и към намаляване на данъка върху дивидента. Иначе не си струва да оповестяваме сериозни данъчни намаления. Аз по-нататък съм предложил намаляване и на другите ставки. Когато видим обаче колко пари отиват за данък дивидент, виждаме, че ние можем да отидем към едно такова намаляване не с кой знае каква голяма загуба за държавния бюджет. Примерно, максимум 3 - 4 млн. лв. загуба в държавния бюджет са това. Тази загуба в държавния бюджет аз мисля, че ще бъде компенсирана и даже свръхкомпенсирана с това, че икономиката ще стане по-динамична, облагането ще даде възможност на бизнесмените да разполагат с повече пари, ще се увеличи потреблението. И то не потреблението за насъщни нужди - за ядене, а най-важното потребление - това е инвестиционното потребление, което всички мислим как можем да го увеличим.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И за развлечения и курорти.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За развлеченията и курортите е отделно. Те ще отидат по-нататък. Но данъкът върху дивидента, не че е кой знае колко голям, обаче на фона на тази ставка, с която се намалява, той наистина става голям. И би трябвало, ако не приемем предложението на проф. Стоилов, което е да отиде от 15 на 10, то да приемем поне предложението на Красимир Каракачанов и Анатолий Величков - от 15 на 12 процента.
Така че, господин председателстващ, аз Ви предлагам процедурно най-напред да гласуваме предложението на проф. Стоилов, тъй като е най-отдалечено от гледна точка на това, какво е сегашното облагане, а след това да преминем към предложението на господата Каракачанов и Величков. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Поставям на гласуване последователно двете предложения за създаване на нов § 18а.
Първото предложение е на господата на Стефан Стоилов и Иван Иванов, неподкрепено от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 116 народни представители: за 43, против 72, въздържал се 1.
Предложението на господата Стоилов и Иванов не се приема.
Следва второто предложение на господата Красимир Каракачанов и Анатолий Величков за нов § 18а, неподкрепен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 40, против 46, въздържали се 20.
И това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 19. Член 48 се изменя така:
"Чл. 48. (1) Данъкът по чл. 35 е в размер 25 на сто.
    (2) Данъкът по чл. 36, ал. 1, 2 и 4 е в размер 20 на сто."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 48 числото "25" се заменя с "20", а числото "20" се заменя с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин - в чл. 48:
1. в ал. 1 числото "25" се заменя с "15";
2. в ал. 2 числото "20" се заменя с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай - в чл. 48, ал. 2 се изменя така:
"(2) Данъкът по чл. 36, ал. 1, 2 и 4 и върху даренията и спонсорството, отчетени като разходи, е в размер 20 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков и Светлана Бончева по § 19:
"В чл. 48, ал. 2 се изменя така:
"(2) Данъкът по чл. 36, ал. 1, 2 и 4 и върху даренията и спонсорството, отчетени като разходи, е в размер до 20 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов - в § 19 числото "25" се заменя с "10", а числото "20" с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 48:
1. В ал. 1 числото "25" се заменя са "20".
2. В ал. 2 числото "20" се заменя с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако някой от вас разгърне протоколите на събранието, ще види, че аз съм един от тези, които винаги са отстоявали разбирането, че не може да се отива първо към прекалено голямо освобождаване на разходите за дарения, спонсорство и пр., пр., преди облагането с печалба. Води се дискусия колко да бъде - 5 на сто, 10 на сто? Основателна дискусия. Но второто, което съм отстоявал и ми се струва, че заслужава широка подкрепа, е след облагането на печалбата с данък фирмата да има неограничени възможности да спонсорира, да дарява. И ми се струва, че това е по-високо качество на дарение и на спонсориране от онова, което остава като чист доход. Но насреща трябва да се отиде с едно намаление на данъка, който се плаща за разходи, за дарения и за спонсориране. Това е основанието да се иска намаляване на тази ставка. Все пак да има известно поощрение за даряване, спонсориране и пр., и пр. след преобразуването на финансовия резултат. И ако наистина искаме да подкрепим една такава тенденция на разширяване на дарителството и на спонсорирането не преди преобразуването, а след преобразуването на финансовия резултат, по моему един от инструментите, които би дал най-голям ефект, е да намалим ставката на облагане на тези разходи. Това е смисълът на няколкото предложения с различни числа.
Тук можем да обсъдим кое е най-приемливото, но да решим едно намаляване.Това ще бъде възможно най-добрият стимул за увеличаване на тези разходи, които бизнесът би правил за даряване, за спонсориране и т.н. Това е по ал. 1. А по ал. 2, именно в духа намаляване на всички производни ставки, ние предлагаме намаляване с 5-процентни пункта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Вече е напълно ясно, че няма да бъдат подкрепени предложенията, които искат да създадат малко по-големи възможности за получаване на средства от организациите с идеална цел. И то по един най-ясен начин, който не може да бъде заобикалян и който не променя съществено сега действащите разпоредби. Но все пак аз искам да обоснова предложението, което сме направили. Има и още едно такова предложение. Бих искал да ви обърна внимание на следното: че предлагаме данъкът по чл. 36, към който се препраща, върху даренията и спонсорството, отчетени като разходи, да бъде при облекчените условия на ал. 2 - до 20 на сто. Тъй като не се прие да се създадат по-големи възможности да се намалява облагаемата маса, която после се облага с данък върху печалбата, това е другият начин да се създадат облекчени условия, когато тези средства са предвидени като разход, те да бъдат облагани с 20 на сто.
Иначе се оказва, че облекчението важи за разходите по чл. 35 - предишната спорна тема, тъй като тя наистина се третираше в две различни разпоредби. И сега разходите за тържества, представителни и развлекателни цели се облагат с данък, който е окончателен, а тук се предвижда този данък да бъде в размер на 25 на сто.
Ние смятаме, че дейностите, които извършват много от организациите с идеална цел, особено тези, които са обявени в обществена полза, са именно близки до социалните дейности, които се облагат с 20 на сто - тези, които са посочени в чл. 36, ал. 1 и някои от другите, да не ги изброявам. И това е основанието тези организации да бъдат включени в сега предлагания режим за облагане с 20 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, тук чухме повечето от аргументите от господата, които се изказаха вече. Аз искам да уточня моето предложение. Важното е ставките да се съгласуват. Те могат да влязат в редакцията на текста, който е предложен от вносителя. Това в края на краищата не е най-важното. Първата ставка 25 да се замени с 20, а 20 да се замени с 15. Това следва общата логика на намаляването на данъка. Ако сте намали данъка от 25 на 20, би трябвало и тези ставки да бъдат намалени с 5 на сто. Защо се опъват или искат да ги намаляват, не знам. По този начин тези ставки стават относително доста по-високи и се създава една пречка бизнесът да не прави подобни разходи.
Следва ли бизнесът да прави подобни разходи или не? Още повече, че си позволявам да ви цитирам една от алинеите - ал. 2 на чл. 36, където се вижда, че се касае въобще не за някои неща, без които бизнесът може да мине, а които са необходими за неговото функциониране. И това всичките вие го знаете. Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили - и тук сега Министерството на финансите съвсем йезуитски записа: когато с тях не се осъществява дейност по занятие, т.е., когато не са таксиметрови коли. И тогава тия разходи се облагат. Кажете ми има ли в България една фирма, която може да съществува, без да има лек автомобил? Кажете Вие, господин Савов. Няма такава, нали? Е, защо ще я облагате, след като тя без лек автомобил не може да съществува?
Народното събрание може ли да съществува без леки автомобили? Да, ама то не плаща разходи, защото цица от бюджета - извинете за думата. Народните представители и председателите на комисии не плащат данъци за автомобилите, които карат. Ако бяхме написали те да плащат, да видим дали щяха да ползват. Ама ето, виждате. Аз не казвам, че не трябва да имат автомобили, че трябва да ходят пеш, както ходя аз. Нека господин Христов да се движи с кола, защото на него времето му е много скъпо и той трябва да положи доста усилия за законите. Но защо пък бизнесмените трябва да плащат този разход? Кажете ми. Кажете къде по света се плаща. Това не са някакви лимузини за кеф, макар че някъде и лимузините ги признават за разходи, защото началниците им са много големи...
Ето за това става дума и ние искаме да се намалят примерно от 20 на 15 на сто тези данъци, които се плащат, макар че въобще според мен те не би трябвало да плащат тези данъци. Но влезе ли веднъж в закон, дайте да следваме общата логика на закона и като намаляваме данъка върху печалбата и това да намаляваме.
Представете си, ако се опитаме да вникнем в тази разпоредба, докъде ще стигнем. Вие искате да кажете, че всичките бизнесмени трябва да ходят пеша или да ползват обществен транспорт. Може би с влакове и рейсове да си вършат бизнеса. Вие къде ни връщате? Моля ви се, аз знам едно време в Албания беше забранено да имат коли. Сега там е пълно с мерцедеси - най-много мерцедеси на глава от населението са точно там.
Но моля ви се, колеги, след като виждаме, че тези разходи няма как да не бъдат извършени, те не могат да бъдат други, освен присъщи разходи. И защо трябва да ги облагаме с толкова много? Или хайде, веднъж вече сме решили да ги обложим, влизат тия пари в бюджета, но лека-полека нека тия пари да намаляват. Не казваме да отпаднат, макар че и това можем да кажем. Казваме да се намалят с 5 на сто - от 20 на 15, а другите, които са за подаръци, за представителни цели, за вечери - тия дето ходят по вечери и ги черпят бизнесмените, те да ги намалят от 25 на 20 на сто, за да има съответствие ставката в закона.
Аз не знам Министерството на финансите защо не е разчело тези неща и защо то самото не ги предложи като част от намалението на ставката. За съжаление, така отиваме в една друга посока, където имаме намаление за едно, но нямаме намаление за друго.
Затова, колеги, аз ви моля да подкрепите тези предложения. Те не са такива, които лишават държавния бюджет от кой знае какви големи приходи. Чисто и просто те следват общата логика на намаление на ставките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Очевидно на част от мнозинството му е скучно, досадно и се чуват и подвиквания, но не се проявява разбиране, не се вслушват в онова, което се говори. И това е много жалко, господин председател, защото наистина на фона на пропагандните балони, че се намалява данъчната тежест, че се създават условия за развитие, просто нямате аргументи до този момент, с които да убедите, че предложенията, направени от опозицията, са нецелесъобразни или пък влияят върху фиска. Въобще ние не чухме и не чуваме такива аргументи. Напротив!
Аз станах не, за да преповторя тезите, които са свързани с конкретните два данъка, защото онази хубава приказка, която имахте за намаляване на данъчната тежест от 1997 г., се украси с нови данъци през 1998 г. Защото корпоративното облагане включи нови данъци. Аз припомням тези неща неслучайно. И вместо наистина да си коригирате грешката, ако може да се нарече грешка, и действително да изпълните ангажимента си - предизборен тогава и след това сега, когато трябва да кажете какво направихме, вие задълбочавате онова, което всъщност ние се мъчим да разрешим. А именно, наистина да има облекчение на данъчната тежест.
Конкретно не може да не се приведе в съответствие, защото в случая става дума за данъци и санкции, санкцията с намаляване размера на определени данъци.

Значи вие негласно увеличавате санкцията. Но като се направи преглед върху какво се увеличава санкцията, се оказва, че тя се увеличава върху даренията, върху спонсорството. И това трябва да бъде казано ясно. Вие сте против даренията, вие сте против спонсорството.
Аз така и не разбрах, разбира се, какво са "представителни разходи", защото в Допълнителните разпоредби няма такова уточнение. Но вие сте "за" - за ядене и пиене, "за" какво беше там, под формата на патентен данък - масажи и други такива. Защото премахнахте онова, което беше записано в чл. 23 (смее се) като утежняване, което утежняваше действително такива дейности.
Просто днес се потвърждава с всяко едно гласуване онова, че вие действително нямате данъчна политика и философия, която да почива на определени принципи и която да стимулира бизнес, да подпомага развитието на отделния човек.
Не искам никого да обиждам, но след като не приемате такива предложения... Аз не съм питал Венцеслав Димитров дали да намаля с 20 на 15, нито той мен ме е питал, нито проф. Стоилов, нито Ивайло Калфин, нито който и да е от ВМРО. Просто ние сме мислили, всеки по различному, и сме стигнали до този извод, че това е необходимо. Излезте от тази летаргия тези, които наистина имате някакво чувство за отговорност. Защото има и такива народни представители в СДС, в ОДС. И подкрепете най-после такива предложения.
Пак повтарям, снощи в "Екип 4" бизнесменът се чудеше как може да има такива народни представители, които да не поощряват дарителството. Защо, когато страната наистина се намира в преход и се формират ценности, утвърждават се ценности? Дарителството ще се облага с наказателен данък до 25 на сто. А масажистките - няма, и компаньонките - няма. Те се освободиха (в т. 4, Венци, теб те нямаше). Освободиха се, като аргументът беше, че това били представителни разходи. Стига, такова тълкуване няма! Ако това тълкуване го има, значи днес сме направили едно сериозно подобрение на закона, само че между редовете.
Значи, господин председател, аз Ви моля да приканите мнозинството да влезе вътре, да поеме своята отговорност. И още веднъж да каже дали е "за" или "против" онова, което се предлага. А ние предлагаме действително нещо добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Виждам, че не се отговаря положително на усилията ни днес вече цял ден да се опитаме да издействаме на организациите с нестопанска цел поне минимални промени в закона, с които да поощрим индивидуалното и корпоративното дарителство. В тази посока е и предложеното изменение в чл. 48, ал. 2. Определено се цели да се намали тежестта на въведения наказателен данък върху извършваните дарения.
Но нека отново да погледнем числата такива, каквито са. Платеният данък върху отчетените като разход дарения за изминалата година е в размер на 2 млн. 361 хил. 304 лв. Ако се приеме предложението да се намали размерът на този данък от 25 на 20 на сто, фактически бюджетът ще пострада с нищожните около 100-150 хил. лв. Говоря като приходна част. Но приемането на това предложението ще бъде един ясен знак, че Тридесет и осмото Народно събрание не че си е свършило работата, а че има едно променено отношение към юридическите лица с нестопанска цел, без които гражданското общество в България е немислимо.
Затова ви моля в този закон да приемем поне едно от тези предложения. Аз, разбира се, ще защитя и следващото си предложение, то е по-важно да се приеме, но поне няколко стъпки в този закон към третия сектор бива да се направят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една реплика, господин Местан. Наистина до 30 септември платеният данък е толкова. Знаете ли колко е бил заложеният данък? Заложеният данък е, че Министерството на финансите си е отворило устата 10 пъти повече от това, което е влязло.
ГЛАС ОТ ДЛ: Като шаран на Никулден.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Двадесет и осем милиона са заложили, че ще излязат от дарения, понеже са 2 млн. Това какво показва? Показва, че дарения няма, че дори да ги обложите с нула, пак няма да дойдат дарения. Така че какво губите? Намалете още този данък, за да съберете някой процент данък от дарения. Така тези 28 млн. няма да ги съберете.
Но това показва начина на правенето на разчетите в самото Министерство на финансите, показва хората как си вършат работата. Разчитате, но получават 10 на сто от това, което разчитат. Защо? Защото няма такива балами, които и да даряват, и на вас да дават пари. Ето това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли друга реплика?
Има думата господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Аз искам да взема думата по принцип по проблема за правото да се увеличи на фондациите и на различните институции със социална дейност да ползват дарения от фирмите или по-точно правото на фирмите да им дават дарения вместо 5-10 на сто. Това е спорът в момента. Аргументите на опозицията тук са, че наистина от гледна точка на промяна на текста при сегашното положение, при сегашните тенденции в този данък и събираемостта по него едва ли ще промени много фиска.
Но все пак аз искам да задам един въпрос на всички. В момента всяка фирма, която има право да прави дарения за такива социални или общественополезни дейности тази възможност е до 5 на сто, без да плаща данък за това или това й се брои за разход. Ако обаче утре тази цифра стане 10 на сто...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Изостанал си в дискусията, това е другата възможност.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Не е само това. Това е другата възможност. Но по принцип в това е дискусията. Дали едното или другото предложение - едното е за част от фирмите да участват във фондациите, които са в списъка по съответния регистър, другото е за всички. По принцип предложенията в тази посока са горе-долу еднакви.
Според мен вече подобно увеличение на този процент създава опасности съблазън, бих го нарекъл, в някои фирми чрез подобни дарения към прикрити фондации да се опитват да укриват данъци. Тогава би могло да се получи явно източване на бюджета. Това са възможностите. Въпреки това този спор все още стои. И всеки трябва да бъде наясно, когато гласува, че има и такава опасност.
И аз моля Народното събрание да не забравя в такъв момент, въпреки че всички ние искаме тази благотворителна дейност да бъде разширена, смятам, че твърде опасно е на този етап да пристъпваме към тази стъпка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клявков.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Клявков, репликите, които направихме от място бяха, че материята, която Вие в момента се мъчите да аргументирате, вече беше гласувана. В момента става дума за друг данък. И този данък е наказателен, наказателен спрямо онези разходи, които са направени за спонсорство и дарения в повече от норматива, за който Вие говорихте.
Но, господин Клявков, независимо от това, което Вие казахте, аз оставам с впечатление, че мнозинството продължава да живее със "Сапио". Мнозинството продължава да живее с всички онези фондации, които създаде и източва бюджета. А същевременно ни уверявате, че данъчната администрация е обхванала тези процеси.
Дайте да се разберем: това подсъзнателно ли го казвате или се мъчите с едната ръка да скриете онова, което върши другата? Ние вече ви вярваме и считаме, че вие сте взели под контрол, ръководейки данъчната администрация, този процес и не мислим такива лоши неща. Вярно е, за "Сапио" и за другите, които не са разкрити, сигурно ще търсим отговорност, обаче не ни подсещайте непрекъснато!
Ние отиваме с повече доверие. Ние считаме, че тази дейност действително е под контрола на данъчната администрация. И заедно с това, което е най-важното, ние считаме, че не може даренията и спонсорството да се наказват. Защото в случая се наказват с такъв размер на данъка. И това е основното. Моля ви, не наказвайте повече даренията, защото ще излезе, че наказвате добродетели, а наказването на добродетели означава поощряване на нещо друго, което ме е страх да го изрека. Съжалявам, че на Вас трябва да го кажа, господин Клявков, защото Вие не сте от тези народни представители, към които трябва да го адресирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Венцеслав Димитров има право на втора реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Клявков! Става дума за данъка върху спонсорството и даренията, а не върху това колко пари да се отпускат от печалбата. Сега все пак се предполага, че като данъкът е по-голям, ще има по-малко пари за спонсорство и дарения. Мисля, че по този въпрос няма две мнения, разсъждаваме еднакво.
За да поддържаме висок един данък, той трябва да е станал общественоопасен, ако другите данъци падат, а той не пада. Колко общественоопасно е деянието в момента "дарение и спонсорство"? Като вземем предвид изпълнението на данъците, за което ни дадоха данни от Министерството на финансите, виждаме, че са получили 2 млн. и нещо, каза го колегата Местан. Значи, общо взето няма и 10 млн. общо за цялата държава дарение по данък печалба. Предполага се, че именно даренията от данък печалба са най-големите дарения у нас или най-големите по обем, тъй като даренията от общия доход са по-малки и предполага се, че хората, които плащат данък общ доход, имат по-малки възможности.
А, кажете Вие, господин Клявков, много ли са или са малко 10 млн. лева дарения в тази държава? И кажете за какво по-напред да отидат тия дарения. Има и бедни, има и социално слаби, има и сиропиталища, има и спортисти, има и културни организации и така нататък - всичко има и всичко това в 10 млн. Ами, за кое да отиде по-напред? Тоест, ако ние тук сме хора като народни представители, които трябва да мислят за всичко, трябва да кажем, че даренията са страшно малко у нас, особено от данък печалба.
Това, което ние предлагаме, не е драстично да ги увеличим, а да ги увеличим поне малко или поне отрицателния стимул да го намалим от това, че другият данък пада, а данъкът за даренията остава. Ето, това предлагаме ние. Не ви предлагаме двойно да се намали, да кажем, от 20 на 10, предлагаме само с 5 на сто, с колкото пада ставката, за да се запазят тия 10 млн. Иначе ще се окаже така, че догодина вместо 10 млн. ще отчетем 5 млн. и ще се чудим защо няма пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
За трета реплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Клявков, аз ще се абстрахирам от това, че действително Вие повдигнахте въпрос по други текстове от закона, който обсъждаме. Но няма значение, Вие поставихте един принципен въпрос, по който аз се чувствам задължен да взема отношение.
За какво става въпрос? Не знам дали Ви е известно, но над 90 на сто - точният процент е 93 - са средствата, с които оперират българските неправителствени организации, които са от външни донори.
Какво би станало, ако днес това външно кранче спре? Това би означавало колапс, крах на третия сектор в България.
Затова всички наши предложения по този закон и в другите данъчни закони имат една много ясна, стройна вътрешна логика - да се задействат механизмите за вътрешното дарителство, дарители и спонсори да бъде българският бизнес, той да бъде мотивиран да извършва дарения за организациите с нестопанска цел. И ние това го правим в едни абсолютно разумни рамки, без драстично да застрашаваме приходната част на бюджета, от една страна, и, от друга страна, прокарваме ясно диференциацията, която е заложена в специалния Закон за организациите с нестопанска цел, за организации в обществена и в частна полза.
И в този смисъл заключението ми е, че утвърждаването на демократично гражданско общество не е лозунг. Това предполага, ако ние сме искрени в това си намерение, една драстична промяна в манталитета ни. Днес като начин на гласуване по тези текстове, по това малкото, което се иска за третия сектор, ние всъщност казваме дали сме за развитието на неправителствените организации в България или сме против. Днес ние даваме отговор на въпроса дали сме за укрепването и за развитието на гражданското общество или сме против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Клявков, имате думата за дуплика.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Аз най-напред искам да отговоря на моя колега господин Статков. Това, което говорите, че нас ни гонел призракът на "Сапио" или нещо друго - ако ни гонят такива призраци, господин Статков, ние трябва обратното да гласуваме и да отваряме възможностите за дарения в много по-голяма степен, за да можем да използваме подобни системи или схеми за облагодетелстване, както Вие твърдите. Явно, това не го правим, явно, това не е нашата политика.
Аз се изказах съвсем спокойно по темата за дарителството и отношенията и в данъчното облагане. Колегите, които направиха своите забележки - Венци Димитров и господин Местан, с част от техните доводи аз мога да се съглася, че е необходимо наистина вътрешно да бъдат стимулирани фирмите да даряват, но фактите от статистиката все пак показват, че дори и тези възможности, които в момента законът е предоставил, просто не се уплътняват.
Аз пак повтарям: опасността е, когато се разширят тия възможности, вече те да не бъдат използвани точно в тази насока, а за прикритие на други цели.
А що се отнася до проблема, който наистина в момента тече, - за данъка върху даренията над тази стойност - все пак трябва да се знае, че с намалението на данъка се изравнява окончателната ставка със ставката по данък печалба, плюс общините, тъй като това е окончателен данък, не са в по-неблагоприятно положение дарителите, ако надвишат своя процент, стига да имат тази възможност от общия ред на данък печалба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клявков.
Кой желае да вземе думата.
Господин Стефан Нешев, заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз излизам да подкрепя господин Местан и другите предложители, гледайки предложението им от един друг ъгъл.
Вие говорихте за вид политика, която провеждате, и аз се отнасям с уважение към това, че имате позиция. Вие отказахте редица социални ангажименти на държавата, като смятате, че те трябва да се решават с други лостове, включително и с благотворителност. И не случайно е, че често слушаме обръщения по медиите: помогнете на това дете да отиде да се оперира еди-къде си; помогнете на този дом за деца с умствени увреждания, за социално слаби, бедни, стари и т.н. Ами, как да стимулираме пък и благотворителната дейност, ако малки облекчения не им дадем? Ето разминаването. Вие нямате тип политика. Или ще провеждате чрез държавните лостове социалните функции, или ще насърчавате благотворителността. Кое от християндемократическото във вас надделява? Ясно го заявете. Мълчите си и си гласувате нещо, което някой ви е предложил. Ами, почнете да мислите вече и да имате лична позиция! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за реплика господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес цял ден слушам празни популистки изказвания от страна на лявата част на залата. Съжалявам, че моят приятел Венци Димитров - и той ги подкрепя.

Слушам и не мога да повярвам, че тези хора са се променили за три години. Тези хора, които говорят за социална политика, за дарения... (Реплика от ДЛ.) Реплика имам, господин Димитров. Слушам и не мога да повярвам на ушите си.
Господин Нешев, пак ще Ви върна на 1996 г. и ако не ми вярвате, ще попитате певеца Веселин Маринов. Той пее на вашите концерти, но вече и на нашите. Искам да Ви кажа какво ми каза той: "Срамота е това, което те направиха, и моят приятел Жан Виденов, което направи за децата, за домовете за сираци", господин Нешев. И Вие от тази трибуна ми говорите, популистки изказвания правите - неща, господин Нешев, за които нямате моралното право. Защото ние сега сме осигурили тези домове.
Искам да Ви кажа и за даренията, защото Вие не боравите с цифри. Аз няколко дни отговарям на журналистите това, което е. (Реплика от ДЛ: "Това, което ти е написано.") Не ми е написано, господине. Не ми е написано, това е статистика, която вие трябва да я прочетете, за да излезете на тази трибуна.
Знаете ли колко са предвидени за дарения 2000 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане? - 125 млн., а са реализирани едва 3 млн. 166. Янаки Стоилов Ви спомена тази цифра. Послушайте, няма юридически лица, които да правят дарения. Няма. Липсват. Защото такива специалисти като Вас, господин Нешев, да създавате фондации или юридически лица с нестопанска цел, да се мъчите да ги използвате, привилегиите на тези стопански сдружения са за други цели, а не за благотворителни, господин Нешев.
А що се касае за индивидуалното дарителство не са глупости. Искам да Ви кажа, че размерът е 15-20 млн., а са използвани 887 хил. лв. само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Нешев, правя Ви реплика и изразявам несъгласие с това, че Вие казвате: или социална политика, или дарителство. Не може така - и социална политика, и дарителство.
И второто, което пропуснахте да кажете, искам да Ви кажа, че нито социалната политика върви, нито дарителството.
Тук господин Христов преди малко прави реплика и казва, че всички домове са уредени. Ами идете в Берковица, господин Христов. Мръзнат като кучета в социалния дом за болни деца. Като кучета мръзнат. Бизнесмени са готови да дарят, обаче казват: Статков, не може, защото Вие ни санкционирате. Аз го дадох като пример, когато се изказах в началото. Учениците в училищата в момента в целия Монтански район мръзнат. Да ви дам протеста на гимназия "Д-р Иван Панов", който децата вчера ми връчиха, че са на 13 градуса. И няма нито от държавния бюджет, нито от подпомагането, нито от дарителството. Ами против всичко това сте. Защото, когато ви предлагаме за социалното подпомагане, не гласувате, когато ви предлагаме за данъчното облагане, не гласувате, когато ви предлагаме за дарителството, не гласувате.
Господин Нешев, много Ви моля, казвайте им ги тези работи. Не мога да се съглася с Вас, когато се изказвате, да пропускате тези работи. Припомняйте им ги, защото това не е популизъм. Защото хората, господин Нешев, ме питат: господин Статков, как мислят Вашите колеги отдясно? Нормално ли мислят, когато ние загиваме, когато ние умираме и ходим да просим, когато ровим в кофите? Какво мислят тези хора?
Господин Нешев, затова ставам, защото виждам, че Вие пропускате това нещо. Напомнете им го. Защото господин Христов говори за популизъм, а хората си умират като кучета.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Кой е виновен?
РУСИ СТАТКОВ: Кой е виновен ли? Даже не мога да ги погребат, защото няма и кофчези и се стигна дотам пенсионерите да ми предлагат да въведем безплатно погребение, обаче аз не мога да предложа, защото вие ги унищожавате. Вие трябва да решите въпроса не да ги погребваме и за това трябва да има за лечение дарителство, за това трябва да има средства.
И затова казвам, господин Нешев, против тезата съм, че едното изключва другото. Трябва да има и социално подпомагане, трябва да има и дарителство, трябва да има и финансиране. Ето това е. А не, господин Христов, да ми говорите: ние решихме, без да решите нищо и хората да ви питат вие нормални ли сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Нешев има думата за дуплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Христов, има нещо, на което искам да Ви обърна внимание. Когато застанах на трибуната, не говорех за наши и за ваши. Говорих за тип политика, която управляващото мнозинство прави и исках то да се диференцира. Какъв тип политика, тоест, неговата ценностна система от какви принципи, правила и норми се изгражда? Ще насърчаваме дарителство или държавата ще поеме социалните лостове и ще реализира социалната политика? Това ясно трябва да се декларира. Вие говорихте за политически слуги, обаче, извинете, това не е в моето амплоа и не бих се занимавал с такива неща.
Господин Статков, ние говорихме за политиката на управляващото мнозинство, наречено СДС. Когато ще говорим за политиката на лявоцентристкото управление, тогава ще съчетаем това, което вие говорите. За тях то е невъзможно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Не виждам повече желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение, което е направено, касае ал. 1: числото "25" да бъде заменено с "20" - предложението на господата Венцеслав Димитров и Руси Статков.
Моля да го гласуваме.
Гласували 147 народни представители: за 57, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Второто предложение е пак относно ал. 1: числото "25" да се замени с числото "15" - предложението на господин Калфин, неприето от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 62, против 94, въздържали се 3.
Предложението на господин Калфин не се приема.
Третото предложение по ал. 1 е числото "25" да се замени с числото "10" - предложението на господин Стоилов.
Гласували 154 народни представители: за 60, против 90, въздържали се 4.
Предложението на господин Стоилов не се приема.
Преминаваме към ал. 2. Числото "20" да се замени с "15" - предложение на господата Венцеслав Димитров, Ивайло Калфин, Стоилов и Руси Статков, неприето от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 58, против 97, въздържали се 3.
И тази корекция в ал. 2 не се приема.
И последното предложение е на господата Лютви Местан и Рамадан Аталай, от една страна, равно с предложението на господата Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков и Светлана Бончева.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 54, против 83, въздържали се 13.
Предложението на господата Местан, Аталан, Димов, Стоилов, Рафаилов, Миков и Бончева не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 19, който се подкрепя от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 98, против 49, въздържали се 9.
Параграф 19 е приет в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Давам половин час почивка. В 18,00 часа продължаваме със следващите текстове. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да продължи своя доклад.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"§ 20. Член 49 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
"§ 21. В чл. 50, ал. 2 думата "задължените" се заменя със "задължените лица и данъчните субекти", а думата "лица" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
"§ 22. В чл. 55, ал. 1 думите "петнадесето число" се заменят с "края" и се създават изречения второ и трето:
"В случаите по чл. 34, ал. 4, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода."
Комисията предлага следната редакция на § 22:
"§ 22. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "петнадесето число" се заменят с "края" и се създават изречения второ и трето:
"В случаите по чл. 34, ал. 4, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода."
2. В ал. 2 думите "36 и чл. 41, ал. 9" се заменят с "и 36"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Моля да гласуваме параграфи 20 и 21 в редакцията на вносителя и § 22 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 38.
Параграфи 20, 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 23. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "годишната облагаема печалба" се поставя запетая и се добавя "декларирана".
2. В ал. 4 числото "20" се заменя с "15".
3. В ал. 5 числото "20" се заменя с "15".
4. В ал. 6 се създава изречение второ:
"По този ред могат да намаляват авансовите си вноски и лицата, които формират данъчната си основа по реда на чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица."
5. В ал. 8 след думите "данъчно задължени лица" се поставя запетая и се добавя "както и лицата по чл. 30, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица".
6. В ал. 9 числото "20" се заменя с "15"."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов:
"Параграф 23 се изменя така:
"Член 56 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Има едно неприето от комисията предложение, то е предложението на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов.
Моля да гласуваме предложението им.
Гласували 123 народни представители: за 37, против 82, въздържали се 4.
Предложението за отпадане на текста не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 23, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 77, против 8, въздържали се 16.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нов § 23а:
"§ 23а. В чл. 60 ал. 2 се изменя така:
      "(2) Намалението по ал. 1 се ползва само за инвестициите, попадащи изцяло в административните граници на общини, в които има безработица 1,5 пъти по-висока от средната за страната, както и обезлюдяване по-ниско от средното за страната."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов за нов § 23а:
"§ 23а. В чл. 60:
1. В ал. 1 в края на първото изречение след думите "т. 1" се добавя "и т. 2".
2. Алинея 2 се изменя така:
      "(2) Намалението по ал. 1 се ползва само за инвестициите, попадащи изцяло в административните граници на общини, в които за последните 24 месеца има безработица 1,5 пъти по-висока от средната за страната за същия период, съгласно приложението. Списъкът се разработва от Министерството на труда и социалната политика."

Комисията подкрепя предложението по т. 1 и предлага следната редакция за нов § 24:
"§ 24. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "т. 1" се добавя "и т. 2".
2. В ал. 2 думите "3 години" се заменят с "24 месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение, което не е прието от комисията, е предложението на господин Руси Статков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 29, против 95, въздържали се 4.
Предложението на господин Статков не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Стоилов и господин Иван Иванов, изразено в т. 2, защото т. 2 не е приета.
Гласували 122 народни представители: за 28, против 87, въздържали се 7.
Предложението на господин Стоилов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 24.
Гласували 108 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 23.
Параграф 24 е приет така, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 24. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата "пенсионни" се заменя със "социални".
2. Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Сто на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на лечебните заведения с изцяло държавно и общинско участие за лечебната им дейност.
(3) Преотстъпеният данък по ал. 1 и 2 се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в основната дейност и за осъществяване на целите, за които са създадени лицата."
Предложение на народния представител Димитър Петров, подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков, Светлана Бончена по § 24 - в чл. 61, ал. 1 след думите "висши учебни заведения" се добавя "на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани в Централния регистър при Министерството на правосъдието".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай - в чл. 61 ал. 1 се изменя така:
"(1) Осемдесет на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове, висши учебни заведения, на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, както и държавни и общински здравни заведения за стопанската им дейност, която е пряко свързана с или е помощна за осъществяване на основната им дейност за стопанската им дейност, която е пряко свързана с или е помощна за осъществяване на основната им дейност".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
"§ 25. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
(1) Осемдесет на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове и на висши училища за стопанската им дейност, която е пряко свързана с или е помощна за осъществяване на основната им дейност."
2. Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Сто на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на здравните и лечебните заведения с изцяло държавно и общинско участие за лечебната им дейност.
(3) Преотстъпеният данък по ал. 1 и 2 се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в основната дейност и за осъществяване на целите, за които са създадени лицата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Това е едно от последните предложения, които предвиждат облекчаване на организациите с идеална цел за достъпа до финансови средства. Дори по това предложение някои народни представители съдействаха да се създаде според мен излишен шум и създадоха превратни представи за неговото съдържание. Аз ще ви прочета досегашната разпоредба и допълнението, което се прави към нея. Сега действащият текст е следният: "Осемдесет на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на създадените със закон социални, здравни и здравноосигурителни фондове, висши учебни заведения, както и на държавни и общински здравни заведения за стопанската им дейност, която е пряко свързана или е помощна по отношение на дейността, която те осъществяват."
Предложението, което е направено, е в тази категория да бъдат включени и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които ще бъдат регистрирани в Централния регистър при Министерството на правосъдието.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А не за развлечения и курорти!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Става дума за един действащ правен режим, към който се добавя още една категория субекти, които могат да не дублират конкретно изразените по видове дейности други юридически лица.
Аз бих възприел да се оспорва целесъобразността на тази разпоредба, ако вие бяхте приели другите предложения, които предвиждат по-голяма възможност за намаляване на облагаемата маса преди облагането с данък върху печалбата или пък намаляването на облагането за средствата, които са приспаднати като разход за същите нужди. Тогава действително можеше да кажем, че едно такова предложение съдържа и някои рискове, тъй като нестопанските организации могат да осъществяват паралелно стопанска дейност. Само че аргументите, които могат да се приведат в това отношение, са дали не се нарушават правилата на конкуренция, тъй като тогава търговските дружества, които като основен предмет осъществяват същата дейност, ще са поставени при по-неизгодни условия, отколкото юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи тази дейност като спомагателна, свързана спрямо техните идеални цели. Но не това са възраженията. Като възражение се посочва това, че с такъв текст ще се върнем към времето на "Сапио". Аз обръщам внимание на такава фраза, тъй като за първи път председател на Комисията по бюджет и финанси на българския парламент по този начин косвено признава, че има нередности във връзка с финансовата дейност на фондация "Сапио".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Не съм казал аз такова нещо! Бъркате! Това го каза министърът на финансите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз чета това, което е излязло в медиите и преди да съм чул опровержение на такова становище смятам, че мога да се позовавам на него. Ако някой е изразил това, независимо дали е от Министерството на финансите или е от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, то дава сериозни основания парламентът да се върне към темата за някои от фондациите и за дейността на министър-председателя. Или поне той би трябвало да иска отстраняването на този човек от неговата политическа формация, който свързва облекченията за нестопанските организации с облекченията, които той е предоставил на една отделно избрана нестопанска организация. Същевременно се казва, че тези облекчения, които се предлагат, не са оспорими и дори мнозинството има намерения да ги въведе, но през 2002 г.
Тези две тези не могат да бъдат съвместени една с друга. Или принципно се намират аргументите срещу това предложение и тогава се казва, че то не е правилно да бъде подкрепено, или пък се казва, че предложението е добро, но няма политическа воля или финансови разчети за тази година и то наистина, като обосновано, трябва да залегне в държавната политика, която води към облекчаване на тази дейност. Искам да приведа и още данни, които са официални - че размерът на платения данък върху печалбата от юридически лица с нестопанска цел за този период е по-малко от 500 хил. лв. - за 2000 г. Значи ние водим една дискусия, която практически почти с нищо не се отразява върху бюджета.
И най-накрая като аргумент искам да изтъкна, че тези предложения трябва да се гледат в една логическа връзка между Закона за юридическите лица с нестопанска цел и този закон, от една страна, и от друга - Закона за политическите партии, по-скоро проекта, и този закон. Защото в Закона за политическите партии аз съм направил две предложения, които мнозинството, което претендира, че така ще се заобикалят разпоредбите на данъчното законодателство, не ги подкрепи. И ние ще се върнем към тази дискусия. Защото там, по моята идея, се забранява политически партии да бъдат финансирани чрез политически фондации и да бъдат финансирани с дарения или по друг начин от организации с идеална цел, обявили се и регистрирали се в обществена полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Стоилов, моля Ви, времето Ви изтече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Значи, ако ние спрем този механизъм, тук не могат да бъдат направени никакви злоупотреби. Но вие се отказахте от това разрешение и повдигате въпроса, че той създава рискове. Ето на тези неща, в тяхната взаимна връзка, обръщам внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други, които желаят да вземат думата?
За реплика - господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Господин Стоилов, тъй като намесихте името на председателя на комисията, искам да Ви подаря вестника, който изразява моето мнение, докато това, което казахте Вие, е пълна лъжа. Или четете обратно текста - отзад напред, за да излизате тук и да твърдите неверни данни.
А що се касае по предложението Ви, законът предвижда преотстъпване на данъка върху печалбата само за определени дейности, водещи до формиране на печалба. И вие това сам го изразихте в своето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Стоилов, имате право на дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Тъй като част от спора беше по фактическата страна и аргументацията, аз ще прочета това, което е отразено в кавички, и предполагам, че отразява точното мнение на господин Христов. Той може да каже, че това не е неговото мнение или че то не е отразено точно. Но същата публикация, на която се позоваваме и двамата, гласи следното: "Предложението е скандално и означава да се върнем към времето на "Сапио", когато студентски кооперации бяха освободени от плащането на данъци". Това ли е текстът или не е това?
А сега тук виждам снимката на финансовия министър Муравей Радев, който казва същото. Значи се оказва, че аз трябва да адресирам обвинението си към финансовия министър, което го прави още по-сериозно, тъй като той, като оглавяващ този сектор в изпълнителната власт, обвинява сегашния министър-председател и негов началник в тези действия. Ако това е така и го прави открито, това му прави чест и би трябвало да предприеме съответните действия и да се върнем към тази тема.
МИХАИЛ МИХОВ (ДЛ, от място): Извини се на Христо Христов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека той да изясни отношенията си с медиите, тъй като аз не мога да бъда арбитър в това, което е отразено в медиите.
А по другата страна на въпроса - за формирането на печалба, смятам, че ние ще се натъкнем на трудности не само в нашето предложение, но и в текста на вносителя и на комисията. Тъй като вие предвиждате здравните заведения - нещо, което аз подкрепям като идея - с държавно и общинско участие изцяло да бъдат освободени. Сто на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на здравните и лечебните заведения, които са с държавно и общинско участие. Но в Закона за лечебните заведения е казано, че това са търговски дружества, които не формират печалба.
Аз допускам, че от финансова гледна точка сигурно имате начин да кажете как те правят печалба. Но този въпрос стои като цяло и мисля, че той в много по-малка степен създава проблеми за юридическите лица с нестопанска цел, защото там е казано, че те не разпределят печалба. Те за своята стопанска дейност могат да формират такъв доход и печалба, но по-нататък тя няма да бъде разпределяна между членовете на самата организация. Така че във втората част смятам, че повдигнатият въпрос е основателен, но той не трябва да се адресира към моето предложение, а да бъде поставен още веднъж за обсъждане сред членовете от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и да бъде разглеждан от целия парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз взимам думата за едно съвършено кратко изказване. Господин Янаки Стоилов каза, че този текст съдържа определени рискове за евентуална нелоялна конкуренция предвид факта, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват стопанска дейност.
Аз бих искал да изкажа едно мнение по този въпрос. Ако си спомняте тук, в тази пленарна зала, много сериозен дебат предизвика предложението на госпожа Брайнова - Доксимова, което беше прието в Закона за организациите с нестопанска цел, и възможността организациите с нестопанска цел да развиват стопанска дейност беше ограничена, и бих казал строго регламентирана, само до кръга дейности, които са в съответствие с декларираните в учредителните документи на организацията стопански дейности. И то свързани пряко с основната цел, с която тази организация е създадена.
Затова аз мисля, че кой знае какъв риск за нелоялна конкуренция, като имаме предвид целите, с които са учредени тези организации с нестопанска цел, не съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
Не виждам повече желаещи да вземат думата.
Първото предложение - на господин Димитър Петров, е прието по принцип.
Поставям на гласуване неприетото предложение на господата Иван Димов и Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков, Светлана Бончева.
Гласували 114 народни представители: за 40, против 46, въздържали се 28.
Предложението на колегите не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение - на господата Лютви Местан и Рамадан Аталай, неприето от комисията. Но, ако го приемем, не трябва да бъде "висши учебни заведения", а "висши училища", както е в Конституцията.
Гласували 129 народни представители: за 39, против 79, въздържали се 11.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 25.
Гласували 95 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 9.
Параграф 25 е приет.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 25. Член 64 се изменя така:
"Чл. 64. Който не внесе дължим по този закон данък, се наказва съответно с имуществена санкция или глоба в двукратния размер на невнесения данък, но не по-малко от 200 лв. и не повече от 1000 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
"§ 26. В чл. 65, ал. 1 след думите "декларации по" се добавя "чл. 2а", след думите "чл. 51, ал. 2 и 3" се добавя "4", а думата "глоба" се заменя с "имуществена санкция"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
"§ 27. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) За неизпълнение на задълженията по чл. 5, ал. 3 и 4 се налагат санкциите по чл. 137 от Закона за данък върху добавената стойност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Комисията предлага следната редакция на § 28 който става § 29:
"§ 29. В чл. 67а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "което не удържи и не внесе данъка по чл. 46а", се заменят с "отпечатващо документи за участие или осъществяващо вноса им, което предостави документите за участие без представяне на документите за платения данък".
2. Създават се алинеи 3, 4, 5 и 6:
"(3)  Организатор на хазартни игри по чл. 2а, ал. 1, който провежда такива игри без да е заплатил пълния размер на дължимия данък, се наказва с имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малко от 1000 лв. и не повече от 5000 лв.
(4) Санкцията по ал. 3 се налага и на организатор на хазартни игри по чл. 2а, ал. 1, който предлага, продава или предоставя на участник в хазартната игра документ за участие, неотговарящ на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността, или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Санкция не се налага, когато преоценката на документите за участие по отношение на сериите и номинала е извършена с опис-протокол, заверен от представител на Министерството на финансите, представител на предприятието, отпечатващо документите, и данъчен орган от териториалната данъчна дирекция по данъчна регистрация на организатора.
(5) При повторно нарушение по алинеи 3 и 4 се налага:
1. имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малка от 3000 лв .и не повече от 15 000 лв., и лишаване по реда на чл. 265 алинеи 2 - 6 от Данъчния процесуален кодекс от право да се упражнява дейността, когато повторното нарушение е по ал. 3;
2. имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малка от 6000 лв. и не повече от 30 000 лв., и лишаване по реда на чл. 265, алинеи 2 - 6 от Данъчния процесуален кодекс от право да се упражнява дейността, когато повторното нарушение е по ал. 4.
(6) Санкциите по алинеи 1 - 5 се налагат, независимо от санкциите, предвидени в други закони, като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по хазарта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи от 25 до 28 включително на вносителя някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 25 до 28 включително, които стават съответно параграфи от 26 до 29 включително - параграфи 26 и 27 така, както са предложени от вносителя, и § 28 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 10
Параграфи от 26 до 29 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 29. Член 69 се отменя."
Предложение на народния представител Ивайло Калфин:
"Параграф 29 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 84 народни представители: за 11, против 69, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 29, който става § 30, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Яшо Минков:
В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 16:
"§ 16. Българският национален комитет за УНИЦЕФ се освобождава от данък по настоящия закон, считано от 1 януари 2001 г."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Яшо Минков.
Гласували 85 народни представители: за 5, против 76, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 30. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9 след думата "инсталиране" се поставя запетая и се добавя "както и маркетингови проучвания".
2. В т. 19 думите "точки 1 и 5" се заменят с "точки 1, 5 и 11".
3. Създават се точки 29, 30, 31 и 32:
"29."Законна лихва" е основният лихвен процент на Българската народна банка плюс десет пункта.
30. "Стопанска дейност" е всяка дейност, осъществявана с цел реализиране на печалба/доход, независимо дали се осъществява еднократна сделка или дейността има относително траен характер.
31."Касова бележка" е документ, регистриращ продажбите на стоки и услуги или получените и изплатените суми за участие в хазартна игра - в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.
32. "Непреработена растителна и животинска продукция" във връзка с прилагането на чл. 61а е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава."
Предложение на народния представител Ивайло Калфин - в § 1:
1. в т. 9 изречение второ се заличава;
2. създава се нова т. 29:
"29. компютри и софтуер на значителна стойност са тези, чиято цена на придобиване надвишава 100 хил. лева."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков: в § 1 на Допълнителните разпоредби, в т. 9 изречение второ да отпадне или след думите "договорите за управление" се добавя "и пазарните проучвания".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков, Светлана Бончева, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай - в § 1 се създават нови точки 30 и 31:
"30. по смисъла на този закон стопанската дейност на организациите с нестопанска цел обхваща всички сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани от организацията по занятие.
31. не са стопанска дейност: даренията; сделките, при които се предоставя имущество за постигане целите на юридическите лица с нестопанска цел, като предоставилият имуществото не се облагодетелства пряко или чрез свързани лица; сделки с благотворителен елемент - концерти, разпродажби и други, при които предоставеното е със значително по-голяма стойност от това, което е получено."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Христов, което се подкрепя от комисията и комисията предлага следната редакция на § 30, който става § 31:
"§ 31. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9 след думата "инсталиране" се добавя "както и маркетингови проучвания".
2. В т. 19 думите "т. 1 и 5" се заменят с "точки 1, 5 и 11".
3. Създават се точки 29, 30 и 31:
"29. "Законна лихва" е основният лихвен процент на Българска народна банка плюс 10 пункта. Когато кредиторът, наемодателят или лизингодателят е чуждестранно лице и няма място на стопанска дейност на територията на страната, за законна лихва по смисъла на този закон се приема 6-месечен ЛИБОР плюс 5 пункта за съответната валута.
30. "Лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.
31. "Непреработена растителна и животинска продукция във връзка с прилагането на чл. 61а" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По § 30 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 99 народни представители: за 7, против 83, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 98 народни представители: за 14, против 70, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай.
Гласували 96 народни представители: за 11, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 30, който става § 31, така както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 13.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Илиян Попов за нов § 31а:
"§ 31а. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби след думата "предоставени" се добавя "а по чл. 59 - 7 години".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Илиян Попов и Тодор Павлов за нов § 31а:
"§ 31а. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби след думата "предоставени" се добавя "а по чл. 59 - 7 години".
Предложението е аналогично и комисията не го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте тези две предложения.
Гласували 93 народни представители: за 6, против 78, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Заключителна разпоредба".
Предложение на народните представители Иван Димов, Петър Рафаилов и Светлана Бончева:
1. Заглавието се заменя с "Преходни и заключителни разпоредби".
2. Създава се нов § 31:
"§ 31. В § 11, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр. ...) накрая се добавя ново изречение:
"В бюджета на Министерството на културата ежегодно се предвижда целева субсидия за развитието на българската култура в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане от другите хазартни игри, организирани от държавата, освен от Българския спортен тотализатор, както и в размер на 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на хазартни игри."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 11, против 45, въздържали се 35.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г."
Предложение на народния представител Христо Христов - в § 31 да се добави и изменението на чл. 23, ал. 2, т. 24: "влиза в сила от 1 януари 2000 г."
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 31, който става § 32:
"§ 32. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г., с изключение на чл. 23, ал. 2, т. 24, който влиза в сила от 1 януари 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 31, който става § 32 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 8.
Параграф 32 е приет.
С това е приет и целият Закон за корпоративното подоходно облагане.

Преминаваме към второ четене на:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Има думата господин Христов да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите".
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
"1. В т. 3 думата "лицензирани" се заменя с "регистрирани и лицензирани".
2. В т. 6 думата "лицензирани" се заменя с "регистрирани"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и § 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов за § 2:
"§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 1,2 обемни процента до 15 обемни процента - като абсолютна сума в левове за всеки обемен процент действително алкохолно съдържание на литър;"
2. В т. 5 след думата "спиртни" се добавя "и алкохолни"."
Комисията подкрепя предложението като § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от народния представител Христо Христов и подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 3. В чл. 4а се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думата "лицензирани" се заменя с "регистрирани и лицензирани".
2. В ал. 4 думата "лицензирани" се заменя с "регистрирани и лицензирани"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "по ред, определен с правилника за прилагане на закона, и в не повече от 30-дневен срок, считано от датата, на която е осъществен износът", се заменят с "в не повече от 30-дневен срок...".
Има две предложения, направени от народния представител Христо Христов, които са подкрепени от комисията.
Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 3а:
"§ 3а. В чл. 5, ал. 2 се създава изречение второ:
"Плащането на акцизи се удостоверява пред митническите органи от банката, извършила плащането, чрез телекс или удостоверение, възпроизвеждащи реквизитите на платежния документ."
Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 3б:
"§ 3б. В чл. 7, ал. 9 думата "срока" се заменя с "40 дни, считано от датата на издаване"."
Комисията подкрепя предложението като § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложените от народния представител Христо Христов параграфи 3а и 3б, които стават съответно параграфи 4 и 5 така, както са предложени.
Гласували 104 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 10.
Новите параграфи 4 и 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "по ред, определен с правилника за прилагане на закона, и в не повече от 30-дневен срок, считано от датата, на която е осъществен износът" се заменят с "в не повече от 30-дневен срок, считано от датата, на която лицето е подало справката-декларация за възстановяване на акциз, заедно с документите, удостоверяващи износа, по ред, определен с правилника за прилагане на закона".
2. Създава се нова ал. 3:
         "(3) Не се възстановява платеният акциз за вината, спиртните напитки и тютюневите изделия, облепени с български акцизен бандерол, и предназначени за задоволяване на личните нужди на екипажите на корабите, извършващи международен рейс."
3. Досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4, 5 и 6."
Комисията подкрепя предложението като § 6.
"§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "но не по-малко от 2000 лв. и не повече от 10 хил. лв.".
2. В ал. 2 думите "заплаща двойния размер на дължимия акциз и се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 5 хил. до 10 хил. лв." се заменят със "се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 3 хил. лв. и не повече от 15 хил. лв."
Комисията подкрепя предложението като § 7.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 4 и 5 на вносителя, които стават съответно § 6 и 7 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 6, нов § 8:
"§ 8. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "търговско помещение" се добавя "или в превозно средство", след думите "подправен бандерол" се добавя "или бандерол с изтекъл срок на валидност", а числата "15 хил.", "50 хил." и "100 хил." се заменят съответно с "5 хил.", "2 хил." и "10 хил.".
2. В ал. 2 след думите "търговско помещение" се добавя "или в превозно средство", след думите "подправен бандерол" се добавя "или бандерол с изтекъл срок на валидност", числото "15 хил." се заменя с "1000 и не повече от 5 хил." и думите "50 хил. до 100 хил." се заменят с "2 хил. до 10 хил.".
3. Създава се нова ал. 3:
"(3) Когато юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, установи при получаване на доставката наличието на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, изготвя опис на стоките по образец, утвърден от министъра на финансите, и писмено уведомява в тридневен срок, считано от датата на приемане или получаване на стоката териториалната данъчна дирекция по данъчната му регистрация. В тези случаи на лицето, уведомило компетентния орган, не се налагат санкциите по ал. 2."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като след думите "подправен бандерол" се добавя "или бандерол с изтекъл срок на валидност".
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5, като числата "15 хил." и "50 хил." се заменят с "10 хил.", а думите "до 100 хил. лева" се заличават.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
7. Досегашната ал. 6 става ал. 7, като числото "5" се заменя с "6".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 6, който става § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 14.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 6а:
"§ 6а. В § 8 от Преходните и заключителни разпоредби се създава изречение второ: "Министърът на финансите, съвместно с управителя на БНБ, може да определи специален ред за извършване на внасянето на акциза".
Комисията подкрепя предложението като § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това предложение, което господин Христов е направил, беше обсъждано много от комисията. И ще го повторя, тъй като може би някои в своята радост тази вечер не са чули, виждам в мнозинството много усмивки. "Министърът на финансите, съвместно с управителя на БНБ, може да определи специален ред за извършване на внасянето на акциза".
Това означава, уважаеми дами и господа отдясно, че няма нужда от закон, след като министърът на финансите ще определя специален ред и сметки, разбира се.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Кои?
РУСИ СТАТКОВ: А, кои? На някоя фондация. Може и там да се внасят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може ли на фондация, господин Статков?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Къде има "сметки"?
РУСИ СТАТКОВ: Е, така се предполага, че след като ще има специален ред, трябва да има и сметки.
И мисля, че в това отношение, господин председател, Вие като избран от нас да ръководите дейността на събранието, не трябва да допускате законодателството да се подменя с административен ред, защото наистина само този параграф обезсмисля Закона за акцизите. Направо го обезсмисля. Значи министърът на финансите може да си определи специален ред. Тогава за какво е законът? Нали затова, за да уредим тези отношения се приема законът, а не да ги делегира на някой друг. А делегацията на някой друг, за съжаление, днес се натъкна, и то по специален ред, на много аргументи "против" от мнозинството. Мнозинството, когато ставаше дума за предложение за данъчни облекчения, изрази съмнение в данъчната администрация, в нейното ръководство.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Законът може да е от един ред: "Дава право на министъра...".
РУСИ СТАТКОВ: При това положение аз смятам, че за специален ред - допълнително акцентувам на това още веднъж - имаме много съмнения. Много съмнения, че става дума за някакъв вид отново за привилегии на определени лица. И, колеги отдясно, господин Сунгарски, правата на човека са нарушени. Когато има специален ред са нарушени правата на човека. Хубаво ме подсещате с кимане. Значи дава се възможност да се нарушат и правата на отделния човек. Защото по този специален ред ще има едни категории, които ще влизат в специалния ред и други категории, които няма да влязат в специалния ред.
Затова предложих в комисията, предлагам и от трибуната тук, този параграф да отпадне. И ако ние имаме да уредим нещо със закона, да го уредим като народни представители, да си поемем отговорност, а да не даваме възможност да продължава специалния ред, специалните сметки и т.н., които вие като мнозинство отричахте. Сега толкова ли сте се променили, че ви харесват тези неща? - Не знам.
Аз още веднъж, господин председател, се обръщам и към Вас, и към мнозинството - подкрепете моето предложение за отпадане на този параграф.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, предлагам направеното от мен предложение да бъде разгледано по-късно, след приемането на закона, т.е. да бъде отложено разглеждането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли срещу това предложение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз съм против това предложение, защото виждам, че има големи трудности в продължаването на дебатирането на закона. Аз предлагам да прекратим заседанието за днес. И без това не виждаме чак толкова много хора в пленарната зала. Като ги гледам, са максимум 25-30 човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Щом сте против предложението за отлагане, значи сте да продължим заседанието, а не да се прекрати. Аз Ви давам думата дали сте против това предложение, което е направено, а не да си правите ново предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно това направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно това не направихте.
Моля, гласувайте предложението да се отложи разглеждането на § 6а.
Гласували 95 народни представители: за 72, против 22, въздържал се 1.
Отлага се разглеждането на § 6а.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 7. В тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата "вина" се добавят "0,3 лв. за 1 л", а т. 2.1. и 2.2. се отменят.
2. В т. 3 съюзът "и" се заменя със запетая и накрая се добавя "и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 4 до 15 обемни процента".
3. Раздел III "Вина и ракии, произвеждани от физически лица от собствени суровини и материали" се отменя."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Христов по § 7:
В тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения: в т. 3 думата "и" се заличава, след думата "бренди" се добавят думите "и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 1,2 обемни процента до 15 обемни процента".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 7 - нов § 10:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 10. В тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата "вина" се добавя "0,3 лв. за 1 л", а т. 2.1. и 2.2. се отменят.
2. В т. 3 съюзът "и" се заличава, а след думата "бренди" се добавя "и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 1,2 обемни процента до 15 обемни процента".
3. Раздел III "Вина и ракии, произвеждани от физически лица от собствени суровини и материали" се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7, който става § 10 и заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", както са предложени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 4.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 10 са приети.
За отрицателен вот, заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя отрицателния си вот в края на гласуването на този закон, прочитайки ви текст на един сериозен производител, какъвто е "Синхронинвест", по отношение на промените, които се правят в Закона за акцизите:
"Ние сме убедени, че това не е правилният път да се напълни хазната. Поради ликвидиране на вече превърналото се в неефективно производство. Разчетните приходи от 25 хил. и 35 хил. лв. в бюджета от акцизи няма откъде да постъпят. Ще загубим завоюваните позиции на външния пазар. Бюджетът реално ще се лиши от приходи под формата на данък върху добавената стойност, данък върху печалбата и данък за общините. Да не забравяме и социалния ефект от загубата на създадени работни места. Смятаме, че промяната в закона в този момент не е в интерес нито на българския производител, нито на бюджета. Частната инициатива, особено когато е свързана с производство, конкурентно на външния пазар, трябва да се стимулира, а не да се възпрепятства."
Това е от "Синхронинвест", които роптаят, че отивате срещу частната инициатива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 8. В Закона за тютюна и тютюневите изделия се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 33 ал. 2 накрая се добавя "освен в случаите, когато това е предвидено със закон".
2. В чл. 45 се правят следните изменения:
а) алинеи 1, 2 и 3 се отменят;
б) алинея 5 се изменя така:
"(5) Машините, съоръженията и материалите по ал. 4 се отнемат в полза на държавата."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 11.
"§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 8 и 9 на вносителя някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте отпадане на заглавието "Заключителни разпоредби", тъй като горе вече го имаме, и § 8 и 9, които стават съответно § 11 и § 12, както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 8 и 9, които стават съответно § 11 и § 12, са приети, а с това и целият закон.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 1. В чл. 3 накрая се добавя "по смисъла на чл. 14".
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 1.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 2, въздържали се няма.
Параграф 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 2. В чл. 9, ал. 9 думите "български гражданин" и запетаята след тях се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя. Той става § 1 и след това всички параграфи се преномерират.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 2 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 2а.
"§ 2а. В чл. 10, т. 17 се добавя "с изключение на получените премии и награди от призьори на олимпийските игри, световни и европейски първенства"."
В Преходните и заключителни разпоредби да се предвиди, че тази норма се отнася за доходи, получени след 1. 01. 2000 г.
Съответно в чл. 12, ал. 1 се създава т. 15:
"15. Премии и награди, получени от призьори на олимпийски игри, световни и европейски първенства."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 2а.
Гласували 96 народни представители: за 1, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 3. В чл. 11, ал. 3, изречение второ се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 8, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 4 има едно подкрепено предложение, направено от народния представител Христо Христов, и едно неподкрепено от комисията предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. 
Предложение на комисията за окончателен текст на § 4, който става § 3:
"§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 думите "в Държавната спестовна каса" се заличават, след думата "държавни" се поставя запетая, а думите "и общински" се заменят с "общински и корпоративни";
б) в т. 4 думите "обезщетение по застраховки "Живот" и други лични застраховки в страната" се заменят с "обезщетения за претърпени неимуществени вреди"; застрахователни обезщетения за неработоспособност и възстановените от застраховател медицински разноски, когато е настъпило застрахователно събитие - неработоспособност; изплатените от застраховател суми при смърт; сумите по женитбени и детски застраховки, когато е настъпило застрахователно събитие - брак или раждане, или е изтекъл срокът на застраховката; сумите при изтичане на срока на договори по индивидуални застраховки "Живот", с платени вноски за сметка на лицата;
в) в т. 5 след думата "облагане" се добавя "и присъдени обезщетения за разноски по съдебни дела";
г) в т. 6 думата "обезщетенията" се заменя с "обезщетенията и помощите".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Не се облагат с данък доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В момента гледаме Закона за облагане доходите на физическите лица, господин Агов, а не кой ще влезе в Народното събрание. Така че, моля Ви да се насочите към него, а другото е несериозно. Сега като народни представители във всяка една минута трябва да мислим за онези, които са ни избрали, за задълженията, които имаме към тях. Така че ви призовавам към повече отговорност и сериозност към проблема.
Конкретното предложение, което са направили колегите Каракачанов и Величков, заслужава внимание и подкрепа. Защото става дума за това какво разбиране влагаме ние за "доход" и съответно за неговото облагане. И в случая те са предложили да не се счита за доход изплатените дневни командировъчни пари на съдружниците в търговските дружества или на лица, които са командировани въз основа на сключен граждански договор. И всеки един от вас може да поразсъждава.
Става дума за пари, които са дадени като командировъчни. И не може да поставяме в неравнопоставено положение различните субекти. В случая именно за това е направено и предложението от колегите, да има наистина равнопоставеност. И тези средства, които се реализират за определен вид - в случая нужди, каквито са спането и храненето в един командировъчен ден - те наистина не могат да бъдат приход, те наистина не могат да се спестяват. Защото става дума за рамките на един норматив, който е за страната, господин Христов.
И, както говорим много пъти, ние наистина трябва да проявим воля и да подкрепим и бизнеса, и всички онези, които се стремят, участвайки в рамките на икономическия, на стопанския живот, а не да ги принуждаваме да се чудят какви други форми да намерят, за да търсят допълнително възнаграждение, с което да покриват такива разходи.
И много ви моля, колеги отдясно, подкрепете предложението на двамата народни представители. Защото действително става дума за нещо, което трябва да бъде решено без отлагане.
Още веднъж, господин председател, моля да подкрепите предложението на колегите Каракачанов и Анатолий Величков.





ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 35, против 74, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 на вносителя така, както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков за нов § 4а:
"§ 4а. В чл. 15 се създава ал. 3:
         "(3) В случаите, когато платци по данък общ доход осигуряват материална издръжка на низходящи малолетни или непълнолетни, данъчната основа се определя, като сборът на данъчните им основи по чл. 15, ал. 1 бъде намален със сума, равна на необлагаемия минимум за всяко едно от лицата, за които е поета материална издръжка."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение господин Руси Статков има думата да се изкаже.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това е още едно много сериозно и много конструктивно предложение, бих казал, принципно предложение, което е направено не само от тези колеги, а и от господин Венцеслав Димитров, от мен, а и от други народни представители.
Става дума за това малолетните и непълнолетните да бъдат действително осигурени чрез приспадане от данъчната основа на определена сума и тази сума да е равна на необлагаемия минимум за всяко едно от лицата, което ще гласуваме по-нататък. Тоест, в случая както вие сте предложили като мнозинство и решите, да се приспадат по 100 лева - това е необлагаемият минимум - които от доход на лицето, глава на семейство, да се реализират за неговите деца.
Много пъти съм казвал, няма нищо по-добро именно от този начин - Народното събрание да даде възможност, а не чрез една друга философия, каквато е на социалното подпомагане, с която се принуждават хората да отидат на опашките и по един унизителен начин се унищожава тяхното самочувствие като квалифицирани, можещи. Освен това се поощряват, разбира се, и тези, които не работят, което не е за подценяване.
Значи ние наистина трябва - и сега е моментът - да сменим философията.
Има ли опасност за фиска, тоест, за приходите? Бих казал: не, защото вероятно ще се загубят някъде около стотина милиона най-много. Чувствам, че господин Соколов зад мен се усмихва. Значи, тази сума я има в онези 600 млн., които като приходи са занижени в момента със Закона за държавния бюджет за 2001 г. Само там. А ако отворим и Преходните и заключителни разпоредби - още за колко възможни варианти на допълнителни средства става дума, ще си дадем отговора, че не е въпрос на сметки и не е въпрос на срив на приходната част и на проекта на Закон за държавен бюджет за 2001 г., а е въпрос на философия, която трябва да бъде подкрепена или отхвърлена.
Значи, до този момент въпросите, свързани с отглеждането, с възпитанието на децата не се решиха никъде по един, бих казал, дори задоволителен начин - нито в детските добавки, нито тук засега, като чувствам настроението в една част от мнозинството, нито в трудовите доходи и въобще доходите, които се получават, тъй като те не са нараснали. Да не говорим за детските добавки, които...
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Стига вече!
РУСИ СТАТКОВ: Стига, ама не може да се казва "Стига!", защото те са една от формите за възможните доходи за отглеждане и възпитание на децата.
И стипендиите, ако щете, също не се решиха. Остават си няколко години на едно и също ниво в Закона за държавния бюджет - около 6-7 млн. И оттам нататък пък и не се разпределят и не се търси въобще тяхното изпълнение. Но това е друга тема, разбира се. По-важното е това, че никъде няма решение за децата. Никъде! И ето, колегите са направили такова принципно предложение.
Аз не бих желал и нямам желание да губя на никого времето, но в случая става дума за нещо много съществено, господин Христов и колеги отдясно. Затова настоявам, ако вие действително изповядвате философията на подкрепата на семейството и на децата от собствения труд, от собствените доходи, а не философията на унижението от социалното подпомагане, то гласувайте за предложението на тези колеги. И ви приканвам да го направите. С това наистина ще се извърши нещо значимо тази вечер, което ще бъде запомнящо се, нещо по-сериозно от визите, наистина по-сериозно и по-голямо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 122 народни представители: за 30, против 48, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 5. В чл. 16, ал. 2 се отменя."
Комисията подкрепя предложението, като предлага нова редакция на § 5, който става § 4:
"§ 4. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Създава се ал. 3:
         "(3) Редът по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определя с постановление на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В случая това, което ни се предлага, е от трън та на глог. Значи, чл. 16, ал. 2 в действащия вид е, че министърът на финансите издава наредба за прилагането на международните договори, съдържащи разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, както и указания за прилагане на отделните спогодби и на техни разпоредби, когато е предвидено в съответната спогодба.

Когато се приемаше този закон в този му вид, който действа сега, ние изказахме, и не само аз, а и много други от опозицията, принципно несъгласие с това да се даде възможност на министъра на финансите да определя някакъв допълнителен ред, за който стана дума, че трябвало да му се дадат някакви прерогативи, които са единствено и само съгласно Конституцията на народните представители. Защото в Конституцията е записано, че данъците се определят със закон - и облекченията, и утежненията, и размера, и т.н.
В случая, господин председател, става дума именно за такива разпоредби. И затова моето предложение беше и остава не да подменяме министъра на финансите с Министерския съвет, а въобще този въпрос да бъде уреден в закона. Тоест да отпадне досегашната ал. 2, да няма никаква новоизмислена, а наистина да се определи един ред, който да бъде изписан в закона в един или два члена и ние като народни представители да определим тези отношения, да ги уредим и да поемем своята отговорност.
Така че моето предложение е за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 41, против 90, въздържал се 1.
Не се приема предложението.
Моля, гласувайте § 5 на вносителя, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Параграф 5 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 6. В чл. 19, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "на представителното и униформеното облекло, предоставяно на държавните служители и на други лица, за които в закон е предвидено правото да получават такова облекло".
2. В т. 4 накрая се добавя "и обезщетенията по чл. 77, 78; чл. 82, ал. 3; чл. 85, ал. 5; чл. 104, ал. 3 и чл. 106, ал. 2 и 3 от Закона за държавния служител".
3. Създава се т. 7:
"7. обезщетенията за временна неработоспособност по Кодекса за задължително обществено осигуряване."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
"В чл. 19, ал. 2:
1. В т. 3 след думите "командировъчни пари" се добавя "които не надвишават 80 на сто от минималната работна заплата за командировки в чужбина и съответно 20 на сто от минималната работна заплата за командировки в страната".
Тази норма важи за доходи, получени след 1.01.2000 г.
2. Създава се т. 7:
"7. разходите за придвижване от местоживеенето до работното място по фактически направените разходи (отчетени по документи - карти, билети) с обществения и частния масов транспорт (без таксиметровия). При използване на собствен транспорт в случай, че маршрутът в едната посока е по-дълъг от 2 км, се признават за разходи в размер на една десета от стойността на литър бензин Н 95 за всеки пропътуван километър в двете посоки."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Две много важни предложения.
Първото, онова, което господин председателят многократно в последните седмици даваше в свои изявления - да се промени онзи ред, който е за командировки в чужбина. В случая, разбира се, този въпрос е уреден не толкова директно, но се предлага един размер, който да бъде освободен от облагане и той не е малък, на средства за пребиваване в чужбина на длъжностни и на други лица. И мисля, че, господин председател, ако Вие сте последователен в своите изявления, най-малкото ще убедите и мнозинството, че сега е моментът не чрез постановления, не чрез други подзаконови актове, а именно тук да се намери такова решение. Ако мнозинството няма готовност за такава цифра, защото се предлага 80 на сто от минималната работна заплата за командировка, такъв разход да се прави на ден, ако се счита, че трябва да се коментира този въпрос допълнително, нека да го отложим, но действително сега е моментът ние да търсим като народни представители решение на този въпрос и да не го прехвърляме на някои правителства след нас и т.н.
Второ, предложението, което се прави от господин Димитров за разходите за придвижване от местоживеене до работното място в България да бъдат признати за присъщи разходи, многократно е правено от него, от мен и от други народни представители. И за съжаление, когато миналата и по-миналата година правихме тези предложения, аргументът беше, че сега не е моментът, но тази идея заслужава внимание и ще бъде подкрепена. Ако сега става дума за нова икономическа политика и в тази нова икономическа политика не се закрепостяват хората, а се дава наистина възможност те да пътуват, докато се създаде допълнително работно място в техния роден град, но да могат да се връщат и ползват собствения си дом, да ползват собственото жилище, да помогнат на болните си родители, да решат много задачи, които до този момент не се решават, то ние трябва да направим тази крачка и наистина да признаем тези транспортни разходи за присъщи на дейността и да бъдат освободени от облагане. Само по този начин ние наистина ще подкрепим една друга политика, ние ще създадем елементите на една друга политика.

Колеги от мнозинството, аз наистина се обръщам към вас с молба по тези две предложения, ако действително тази вечер, тъй като времето е напреднало, господин председател, нямате осмисляне, нямате един достоен отговор, по-добре да го отложим - съберете се, обсъдете го, но наистина заслужават внимание и ако вие декларирате последователност в принципите си и нова политика в икономическото развитие, то няма съмнение, че трябва да ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 136 народни представители: за 40, против 90, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6 на вносителя, както е предложен от него.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Параграф 6 на вносителя е приет.
Четири съобщения:
Комисията по културата и медиите ще заседава на 7 декември, четвъртък, от 15,00 часа.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 6 декември, сряда, от 15,00 часа.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще заседава на 6 декември, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 6 декември, сряда, от 14,30 часа.
Следващото заседание е утре, 6 декември, Никулден, 9,00 часа сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Илия Петров

Атанас Мерджанов