Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-12-12

Председателствал:  председателят Йордан Соколов

Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Дневният ред е гласуван и приет.

Точка първа е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ - второ четене.
Има думата председателят на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Каркъмов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят господин Георги Каркъмов в залата.
Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Следва текстът кога е обнародван и в кои броеве на "Държавен вестник" са публикувани измененията, което ще бъде като приложение към протокола. Няма да ги чета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, така както е предложено от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 5 след думите "местни данъци и такси при" се добавя "сключване на договори за аренда, на договори за наем със срок повече от една година"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 1, така както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 2. В чл. 14, ал. 1, т. 2, изречение трето думите "от лицензиран изпълнител" се заличават, а изречение четвърто се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2, така както е предложен от вносителя.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 149 народни представители: за 147, против 2, въздържали се няма.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4. В чл. 33, ал. 3 думата "лицензирани" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 4, който става § 3, така както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 3 - нов, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В § 4, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби думите "до 1 март 2000 г." се заменят с думите "до 1 март 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този параграф някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте новия § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
Новият § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби". По заглавието на тази част няма предложения. Тя се приема от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. Параграф 33 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 98 от 1997 г., бр. 36 и 88 от 1998 г. и бр. 68 от 1999 г.) се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този параграф някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 6.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на § 6:
"§ 6. В срок три месеца от влизането на този закон в сила лицата по чл. 10в, ал. 2 могат да подадат заявление пред поземлената комисия по местонахождението на възстановените имоти, а по чл. 10в, ал. 4 - пред Министерството на земеделието и горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
§ 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 7. Навсякъде в закона думите "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" и "министъра/ът на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и горите" и "министъра/ът на земеделието и горите"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет, а с това и целият закон.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.
Водеща е Комисията по национална сигурност.
Има и становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по национална сигурност господин Йордан Бакалов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за достъп до документите на бившата Държавна
сигурност, внесен от Методи Борисов Андреев и група
народни представители на 30.11.2000 г.
Комисията по национална сигурност обсъди внесените законопроекти на свое заседание на 6.12.2000 г. В дискусията участваха вносителите на законопроектите.
На заседанието на комисията господин Любен Корнезов оттегли законопроекта си.
Предложеният законопроект от група народни представители предвижда създаването на независима комисия за разкриване на документите на бившата Държавна сигурност и РУМНО. Съставът й се формира от лица, определени от законодателната, изпълнителната, съдебната власт и президента на Република България, на мястото на сегашната с председател министъра на вътрешните работи. Изисква се членовете на комисията да не са сътрудничили и в момента да не сътрудничат на службите за разузнаване и сигурност.
Комисията ще издирва, събира, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на бившите Държавна сигурност и РУМНО. Тя ще бъде финансово независима. С цел намаляване политизацията в работата й е възприето решенията да се вземат с мнозинство от две трети от членовете й.
Същевременно Комисията по отварянето на архивите се задължава да излезе с публичен доклад за своята дейност, разкриващ принадлежността на лица към бившата Държавна сигурност и РУМНО - щатни и нещатни сътрудници, чиято дейност е доказана по безспорен начин. Премахва се списъкът от длъжностни лица, единствено за които по сегашните текстове на закона бе възможно извършването на такава проверка.
Законопроектът предвижда осигуряване на достъп на засегнатите лица до касаещите ги документи от информационния масив, както и съответните процедури, съхраняващи конституционните права на гражданите.
Комисията счита, че така предложният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност създава реални предпоставки за обективна и правдива оценка на минали исторически събития, като решава окончателно един болезнен за целия народ въпрос. Приемането на законопроекта, несъдържащ никакви репресивни клаузи, би позволило българското общество само да даде моралната си оценка за тези свои членове, чиято репресивна дейност в миналото, макар и с известно закъснение, става публично достояние сега.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност № 054-01-122, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители.
Становището на комисията е прието на 6.12.2000 г. с 10 гласа "за", 6 "против" и 1 "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
За процедура господин Ангел Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица, на основание чл. 37, ал. 2 от правилника, предлагам разискванията по тази точка да бъдат пряко предавани по Националното радио и Националната телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 199 народни представители: за 90, против 86, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Христо Иванов.

ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че много от колегите в залата не разбраха какво гласуваме. Защото аз лично не мога да си представя някой демократ да е против това тази актуална тема, както я формулирахме, да не се обсъжда публично пред българската общественост. Такова нещо аз не мога да си представя.
Затова моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 116, против 63, въздържали се 33.
Предложението се приема.
Има становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Пламен Марков има думата да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение
и допълнение на Закона за достъп до документите
на бившата Държавна сигурност № 054-01-122, внесен
от Методи Борисов Андреев и група народни представители

На редовно заседание, проведено на 7 декември 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност № 054-01-122, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители.
Законопроектът беше докладван от името на вносителите от народния представител Пламен Марков. Той аргументира необходимостта от предлаганите изменения и допълнения на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност със съображение да се направят обществено достояние данни за сътрудничеството с Държавна сигурност на всички лица, независимо от служебното им положение. По този начин ще се прочете и закрие една черна страница от нашата най-нова история.
По законопроекта се изказаха народните представители: Янаки Стоилов, Михаил Миков, Гиньо Ганев, Мариела Митева, Ремзи Осман и Георги Дилков-Лорда. С изключение на народния представител Ремзи Осман, който въпреки известни резерви, заяви, че подкрепя законопроекта, останалите се обявиха рязко против него. Изтъкнаха съображения, че разкриването на данните може да причини значителна вреда на държавната сигурност и да злепостави много хора, които добросъвестно са служили на държавата.
Председателят на комисията господин Светослав Лучников изтъкна, че законопроектът трябва да се съобразява с две основни положения: първо, да се задоволи общественото искане за разкриване на лицата, сътрудничили на бившата Държавна сигурност, за да се ограничи възможността им да участват в обществения живот на страната, от друга страна, да се защитят достатъчно правата на гражданите, които могат да бъдат посочени като сътрудници на Държавна сигурност, без за това да има конкретни и достатъчно убедителни доказателства.
Господин Лучников призова да се подкрепи на първо гласуване законопроектът, но при второто му гласуване да се предвидят достатъчно средства за защита на гражданите срещу неоснователни уличения.
За целта е необходимо възраженията на уличеното лице да се разгледат от комисията най-много в двуседмичен срок и то в негово присъствие.
С оглед на възраженията и доказателствата към тях комисията да се произнася писмено по всеки случай.
Комисията реши с 9 гласа "за" и 4 "против" - народният представител Георги Дилков-Лорда не гласува - да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност № 054-01-122, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, не затова да се чуе казаното от мен в следващото процедурно предложение, но ще Ви помоля наистина да призовете да започне предаването.
Моята процедура не е свързана с него, аз ще изчакам, когато има готовност парламентът, да направя своето процедурно предложение.
Мен са ме виждали достатъчно, така че не затова застанах пред вас сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не разбрах каква Ви е процедурата?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Изпълнете решението на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи да го изпълня? Да отида да снимам по телевизията? Ако го бяхте направили в началото на заседанието, сега щеше да има предаване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако телевизията има някаква пречка или отказва, информирайте народните представители, да знаем как да реагираме. Или ако трябва, да дадете 15 мин. почивка, след което ще направя процедурното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, такава процедура няма. Или си правете предложението, или ще Ви отнема думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Каква е процедурата? Вие в състояние ли сте да изпълните решението на парламента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не съм в състояние, защото не аз го изпълнявам.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, тогава помолете, ако те имат някаква причина, да Ви уведомят и да прекъснем за малко.
Аз не отправям обвинение. Може би има някаква техническа пречка. Ако трябва, да прекъснем за 15 мин., но не може да действаме против решенията, които е взел парламентът и да се правим, че нищо не е станало и да действаме по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сложихте ли си картата?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не съм я сложил, защото не съм започнал процедурното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава отстъпете от трибуната. Такава процедура - да застанете тук, без да си слагате картата и някой да Ви чака Вас - аз не знам правилникът да предвижда.
Определям по 30 мин. на парламентарна група.
Моля парламентарните групи да дадат списък с желаещите да се изкажат. Независимите депутати имат общо 30 мин. - по 5 мин. на народен представител.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, моето процедурно предложение е да бъдат поканени и да участват в заседанието директорът на Националната разузнавателна служба, директорът на Националната служба за сигурност, началникът на военното разузнаване, естествено, двамата министри - на вътрешните работи и на отбраната, и началникът на Генералния щаб.
Аз смятам, че по такава тема е редно тук по своя инициатива да присъстват и министър-председателят и президентът на републиката, който иначе е много словоохотлив по най-различни въпроси. Защото парламентът не може да се скрие зад един законопроект, внесен предимно от хора, които са твърде далече от тази съществена материя, както и да се разделят мненията "за" или "против" откриването на посочената информация. Защото според мен тук целта е не толкова да се разграничат политическите функции от действията на лица, които са изпълнявали друга мисия, независимо как тя ще бъде оценявана, а да се подхвърли една тема, в която да бъдат размити всички важни въпроси, които наистина трябва много внимателно да бъдат преценявани.
Затова аз настойчиво желая и смятам, че това трябва да бъде волята на почти всички народни представители - да бъдат поканени тези лица, тъй като те нямат право да се крият, след като отговарят за тези въпроси. И не имената на няколко души, пак повтарям, които са много далече от обсъжданата тема, да бъдат използвани като алиби и параван за решаване на подобен въпрос. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение без двамата министри и без президента и министър-председателя. (Силен шум и реплики в залата.)
Гласували 210 народни представители: за 92, против 102, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, смятам, че ще подходим сериозно към един сериозен въпрос, касаещ националната сигурност. И няма да си позволим по предишния закон за два члена да викаме заместник-министъра на земеделието и горите, понеже вероятно без неговата консултация ние не можем да се справим, а точно по този закон, за който има редица спорни неща, за който част от министрите изрично заявиха, че с него се накърнява националната сигурност, и който сме поверили тъй или иначе на културни дейци, да минем без хората, от които се нуждаем, от чието мнение се нуждаем, които трябва да се ангажират с това дали законът накърнява националната сигурност или не и дали те се ангажират с неговото изпълнение.
Съгласете се, че това, което правим, е просто нелепо и аз предлагам да прегласуваме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване същото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 92, против 116, въздържали се 3.
Предложението не се приема. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Методи Андреев. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
Моля, тишина в залата!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Аплодисментите за после.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес ни предстои да дебатираме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Едни наричат законопроекта сензационен, други го наричат параноичен, но за нас - вносителите, и за всички демократично мислещи българи това е знаков законопроект. Това е така, защото този законопроект е знак, че ние сме решени веднъж завинаги да прочетем докрай и затворим тази срамна страница от нашата история. И така обединяваме всички мнения относно този законопроект. Защото и тези, които твърдят, че законът е ненужен, и тези, които са във възторг от него, ги обединява мнението, че с тази проблематика трябва да бъде приключено веднъж и завинаги, но само след внимателен прочит и осмисляне на документите, свързани с нея.
Този законопроект е знак, че днешна България като държава реално скъсва пъпната си връв с онази комунистическа България, с нейните тайни и тогавашната визия за национална сигурност. А това е сигурен знак, че ние не само на думи, а и на дела сме готови да изпълним най-решително всички препоръки на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, дадени с гласуваната на 23 юни 1996 г. Резолюция № 1096 за страните в преход от бившия комунистически блок.
Този законопроект е знак, че ние като политици - управляващи и опозиция, хора с леви, центристки и консервативни възгледи, сме готови да дадем трезва, обективна и мъдра оценка на тази част от нашата история и да влезем в Европа по-малко политизирани, по-малко разделени и повече българи. Защото народ, който не знае историята си, той няма ясна визия за бъдещето си.
Този законопроект е знак, че ние сме решени да реализираме сегашната концепция за национална сигурност на чисто, и забележете, ние сме готови да направим това за пръв път от десетилетия насам и единствено и само като българи, като народ, осъзнал мястото си в Европа и възприел системата на европейските ценности - откритост, демократичност, неизползване насилие при решаване на различните спорове, зачитане на честта, достойнството и доброто име на всеки български гражданин.
Този законопроект е знак, че ние сме готови да потърсим и намерим отговорите на много въпроси, витаещи в общественото пространство и свързани със събития, факти и личности отпреди и след дворцовия преврат от 10 ноември 1989 г. От тези архиви може би съвременното българско общество ще разбере кои бяха хората, които организираха създаването на така наречените "задгранични търговски дружества" и как парите от кредитите, отпускани на комунистическа България, потънаха в тях. Обществото ще разбере кой организира голямото ограбване на България след срутването на тоталитарната система. Нашите съвременници ще разберат към кои бивши служби са работили хората, свързани с тези процеси, и къде са в момента те.
Ще си получат отговорите и на много въпроси, вълнуващи обществото години наред, а именно: кой и как организира масовото фалшифициране изборите за Велико Народно събрание от 1990 г.? (Възгласи: "Е-е-е!" в блока на ДЛ.) Кой как организира появата на типично българския феномен - борческата финансово-рекетьорска олигархия? Кой как организира източването на българските банки и от чии среди и професионални групи бе формирана кастата на кредитните милионери? Кой създаде българските финансови пирамиди, в които потънаха като вода в пустинен пясък и последните спестявания на много български граждани? Кой и защо блокира работата на съдебната система и защо са толкова малко осъдените за крупни финансови далавери? Кой приватизира нелегалните канали на бившите комунистически тайни служби и сега ги използва за нелегален трафик на хора, проститутки, крадени коли, исторически ценности, спирт, алкохол, цигари и наркотици? (Реплика на Емилия Масларова от място: "Браво!".) Кои са тези, които сега формират общественото мнение, които управляват банките, които участват като публични личности в обществено-политическия и културния живот на страната? На какви хора съвременните специални служби за сигурност и разузнаване сме поверили защитата на националната сигурност и интересите на държавата?
И накрая, този законопроект е знак, че ние сме готови да отпушим процеса на оздравяване на политическия живот на нацията и на държавата, загърбвайки егоистичните политически интереси и теснопартийни сметки. Готови сме с чувство на отговорност да гарантираме националните приоритети на съвременна България, като успокоим обществото и намалим съществуващото вече години наред ненужно напрежение, недоверие помежду ни и непримирима политическа конфронтация.
И тук ще си позволя да цитирам покойния Стефан Чанев. В предговора на книгата му "Открито писмо до моите агенти" той казва: "Въпросът за досиетата не е един частен, изолиран проблем, който засяга определени лица или обществени групи. Това е основният механизъм на насилието, който е осигурявал тоталитарният режим. В своята цялост този проблем включва всички служебни досиета на служителите от Държавна сигурност, на всички агенти и на всички обекти. Цялата тази архива е лентата, на която е записано наполовина от историята на една партия и трагедията на един цял народ, за съжаление, нашия народ. В тази история няма теории, няма обобщения и авторско влияние, както става, когато се пишат обикновените истории. Тук всичко е точно определено във времето, пространството и персонално с точните имена на хората - участници.
От тези архиви капе човешка мъка и се чуват стоновете на хора, стигнали до абсурдно отчаяние. Но в тези архиви има и много неща, от които можем да се поучим, за да не се повтаря така често ужасът, който нашето поколение изживя."
Тук можем да намерим и отговор на много въпроси, които поставя днешната ни действителност. И тук, разбира се, опираме до основния въпрос, който всеки един от нас заедно с цялото българско общество си задава сега, когато дебатираме по този законопроект: необходим ли е такъв закон? Какви проблеми на нашето общество решава той? Защото, действително, този законопроект пряко не дава хляб на хората, не създава трудова заетост, не решава въпроси, свързани с данъците, социалното осигуряване, здравеопазването и пр., и пр., важни обществени нужди и интереси. Но това е само привидно! Това е елементарната логика на хората, търсещи тези и аргументи, доказващи, че това наше начинание е вече закъсняло, че е ненужно и не засяга същностни обществени проблеми. Това категорично не е така, защото този законопроект ще стане крайъгълен камък в градежа на нова съвременна България! (Смях в блока на ДЛ. Реплики: "Ехе, хе, хе!") Този законопроект ни дава сигурността, че този градеж сме го започнали на здрав европейски фундамент, че нашето общество ще преодолее разделението си и ние като народ веднъж и завинаги ще приемем предизвикателствата на новото време и на обединена Европа.
И, уважаеми колеги от Демократичната левица, това е законопроектът на чистия морал и спокойната съвест! (Ръкопляскания от блока на СДС. Смях от блока на ДЛ.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има думата народният представител Йордан Бакалов. (Шум и неразбираеми реплики от блока на ДЛ.)
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Да, колега, доволен съм, защото, така или иначе, време е вече да отворим историческата истина и да се разбере, в края на краищата... (Смях и реплики в блока на ДЛ.)
На вас може да ви е смешно, но на българския народ изобщо не му е смешно! (Смях и реплики в блока на ДЛ.) Изобщо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да, действително е така, защото от 20 на сто, които искаха да се отворят в началото, днес вече са 50 на сто от българския народ, които искат да се отворят точно тези същите документи, благодарение на вашия смях! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Аз искам да започна с Резолюция 10-96 на Съвета на Европа, където изрично в т. 3 се казва: "Опасностите от провал на процеса на преход са многобройни. В най-добрия случай олигархията ще царува вместо демокрацията, корупцията - вместо върховенството на закона, и организираност престъпност - вместо правата на човека. В най-лошия случай резултатът може да бъде кадифена реставрация на тоталитарния режим, ако не и насилствено сваляне на младата демокрация. В този най-лош случай новият недемократичен режим на една по-голяма страна може също да представлява международна опасност за по-слабите си съседи."
Ключът към мирно съвместно съществуване и успешен процес на преход е да се увеличи деликатният баланс за отдаване на справедливост без да се търси отмъщение, какъвто е законът, предложен пред вас. Без да се търси отмъщение, а само и единствено - историческата истина. И в тази връзка в същата резолюция е т. 9: "Асамблеята приветства отварянето за публична проверка в някои бивши комунистически тоталитарни страни на досиетата на тайните служби. Тя съветва всички въпросни страни да дадат възможност да засегнатите лица да разгледат при поискване от тяхна страна досиетата, водени за тях от бившите тайни служби."
Аз като председател на Комисията по национална сигурност най-категорично искам да заявя: не искам да се ползвам с привилегията да ползвам секретни материали с гриф "Строго секретно". Не искам да ги ползвам. Искам българският народ да ги знае, защото все още под презумпцията на секретни материали много неща не могат да се разберат. И хората действително не ги знаят.
Аз ще ви цитирам например Отдела за оперативно наблюдение, приет през 1978 г., 34 години след така наречената "победа на социалистическата революция": "образува се при откриване на оперативно наблюдение за контролиране поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, колеги, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г., пита се на колко години са били те през 1944 г., или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред враждебните сили и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност. Такива лица могат да бъдат от следните категории." И категориите действително са много - 19 на брой! Деветнадесет категории, които са били разработвани в нашата държава. По-фрапиращи от тях: бивши ръководители и активни дейци на опозиционни партии след 9 септември. Синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или наказание "лишаване от свобода по политически причини" или такива лица от горепосочените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия строй. Някъде да чувате, че тогава е заплашена националната сигурност на Република България? Няма такова нещо! Това не ги е интересувало.
В предложения законопроект от група народни представители има една-единствена цел и тя е много проста - засилване на гражданския контрол. Нищо повече. Изваждане на комисията от тъмното, в което работи в момента по стария закон, който действа все още. Аз се надявам, че колегите от БСП също ще го осъзнаят и ще го подкрепят. И правим една независима комисия от граждански лица, които е посочено изрично какви трябва да бъдат и на какво трябва да отговарят. И за високия обществен морал, който трябва да притежават. Тази комисия действително ще бъде независима, защото се състои от 12 члена от всичките възможни власти в България.
Ето защо това е една гаранция действително за безпристрастност.
Не е вярно това, че тази комисия може да скрие определен вид информация. Не, няма да я скрие! Както при мен се намират и заповедите, които генерал Семерджиев е издал навремето. Голямо бързане е паднало! И там изрично е казано, изрично е казано: "Материалите, хартиените носители се унищожават. Другите се микрофилмират." Този мотив, че няма да се разбере цялата истина, за пореден път казвам, че той също не отговаря на истината.
Другото, което е предложено в този законопроект - не се предвиждат никакви санкции, а само и единствено историческата истина. А, между другото... (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
Откъде знам ли?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Да.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Точно това - не искам да се ползвам с привилегията като председател на Комисията по национална сигурност да ползвам от секретните материали. Искам българският народ да разбере за какво е ставало въпрос и примерно - стенограми от този род. Нека кой каквото иска да казва, какво ще каже главният прокурор, но нека да видим какво ще каже другарят Тодор Живков. Има и такива! Така че законопроектът е много належащ. И аз се надявам да бъде подкрепен.
Запазва се чл. 12. Изрично се казва, че там, където има заплаха за националната сигурност, да се запази. Така че няма абсолютно никакви опасности от вида, в който в момента се представят през българското общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има думата народният представител Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по законопроекта, тъй като съм член на тази Комисия по национална сигурност. Преди три години участвах и в предишния законопроект, когато се взе решение по него и стана закон. Тъй като този закон, който ние приехме преди повече от три години, не се приведе в изпълнение. Такъв закон ние приехме пак в изпълнение на тази Резолюция 10-96. И се оказа, че той стана неработещ закон. И се оказа, че вносителите сте същите, които сте го гласували и тогава.
И аз питам защо не давате отчет първо, защо не е работещ законопроектът ви, който превърнахме в закон?
България за своите 122 години от Освобождението от турско робство досега мина през много интересни политически перипетии в своя период на развитие като държавност. И така, както се говори, че има преследвани хора от тоталитарния режим и техните семейства, така и преди тоталитарния режим имаше преследвани хора, имаше хора в лагери, имаше убивани, имаше бесени, имаше горени.


Имаше хора, когато през 1918 г. на подстъпите на София се разстреляха войниците на България от тогавашния цар Фердинанд с немски и наши офицери. И затова там има паметник. Този паметник стои. Йосиф Хербст не беше комунист, но го удушиха и го сложиха да умре като един свободомислещ човек през 1925 г. Ако продължава с отмъщение, ако продължава да се търси сметка под благовидния предлог, че никого няма да засегне законът, не е вярно. Този закон, след като приехме лустрационни закони и в тази Резолюция 1096 в т. 9 е записано, че се препоръчва на бившите тоталитарни страни от бившия социалистически лагер да дадат възможност на засегнатите от репресивните органи на тогавашната власт хора да се запознаят със своите досиета, а не е записано да се огласят всички действащи и други сътрудници. Така че да не се спираме на точката на Европейския съюз много фриволно и да разказваме колко много тя нас ни задължава. Това е една препоръка, която всяка една страна трябва да намери българския модел. Няма български модел в подхода на вносителите. Ние говорим, че така е било в Германия. А как е в Германия? Кой е проверил точно как е в Германия? Всички ли сътрудници на ЩАЗИ са изнесени, според вас?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Да.
АРЛИН АНТОНОВ: Всичките ли? Защото аз проверих, за разлика от общите приказки от залата, и установих, че тези, които германската държава, разделена на две, вследствие на историческите условия на нейното развитие, е имала две разузнавателни и две контраразузнавателни централи, грубо казано. И сега, събрани тези две държави в една, най-добрите сътрудници и най-добрият действащ офицерски апарат си е на едно место и работи и сега. А всички останали, които са участвали в репресии към населението, само тези хора са извадени на показ. Ето това е в Германия. А не това, което вие, част от вносителите, свободно ми го разказвате.
От 1997 г. насам ние непрекъснато приемаме закони, променяме ги творчески и след това не ги изпълняваме.
Когато Серафим Стойков, мой бивш колега и сега служител, шеф на архива на МВР, преди време сподели с журналистите и с пресата, че вече половината от т.нар. досиета ги няма, т.е. ако трябва нещо да излезе, ще излезе като полуистина, питам нашето общество, гражданската му потребност за полуистина ли е в момента? Имаме ли нужда от полуистини? Имаме ли нужда от това, че половината хора ги няма? Изтрити са. Това не е истината, мили приятели, която вие ще изкарате. Аз в комисията казах, ще кажа и сега, че когато бях в ЦРУ, като бивш директор на Националната служба за сигурност, на входа на ЦРУ, който не е ходил, в самия вход, във фоайето има паметник на заслужилите агенти на Централното разузнавателно управление.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): На Америка!
АРЛИН АНТОНОВ: На Америка, естествено. И там светят лампичките на тези, които са загинали и пише имена. На някои светеха само лампичките. И попитах: "Защо не ги казвате?". "Защото, казват те, не всички те са от американски произход и не всички още можем да разсекретим!"
Аз ви питам: вие убедени ли сте, че всички наши сътрудници са от български произход и можем с лека ръка да ги разсекретим? И понеже България е била в тоталитарния блок, бившият, на социализма, естествено, че политическата воля на управляващите, репресивните органи, каквато се явява Държавната сигурност, а сега е репресивен орган и националната сигурност на България, и другите специални служби също са репресивен орган, изпълняват политическата воля на управляващите. И тази политическа воля е била тогава такава - врагът е бил този, който е отсреща, където сега искаме да отидем. И във връзка с това много внимателно трябва да се прецени какво може да се каже по този проблем и какво не може да се каже. Защото ще нарушите много съдби, ще развалите имиджа на българската толерантност, интелигенти, ще премахнете възможността нашите служби по-нататък да имат качествени сътрудници. Никой няма да повярва повече на българите, независимо дали са НСС или някакво друго име, което ще се сложи на някои разузнавателни и контраразузнавателни централи, че някой утре ще се довери на българите да им каже нещо, за да могат да съберат външнополитическа, икономическа и друга информация, необходима на правителствата на България. Ето това е сериозният момент, на който искам да ви обърна внимание. Не казвам, че аз съм по-прав и от вас. Аз споделям само моите впечатления и моите виждания по дадения въпрос.
И на 8 декември, денят на студентите, които са бъдещето на нацията, аз внесох алтернативен законопроект на този, който чухме преди малко - законопроект за затваряне досиетата на бившите служби за сигурност. Внесох го с четири елементарни точки - да намерим българския подход, да затворим омразата, да съберем и да обединим нацията около идеята да влезем в обединена Европа и в евроатлантическите структури, а не да продължаваме да разделяме обществото. И ако някоя политическа сила иска да издига някого за народен представител, за министър или за нещо друго в тази държава, нека тази сила по установения ред да си пита съответните служби този човек има ли отношение към бившите служби или не и те тогава конкретно да му отговарят и да преценяват дали да издигат или не този човек в политическата или в йерархията на дадена партия. Не смятате ли, че този вариант е по-добрият? Отколкото да покажем всички други? Защото няма ли българският елемент, никой няма да ни приеме в Европа, преписали грешно нечие чуждо виждане в даден чужд исторически момент. Казах ви, че германиите бяха две, събрани в една, от две служби, направиха една. Ние имаме една България, не е била разделена и имаме една служба, макар и бивша. И сега искаме да измислим, че от утре, като се изкъпем тази нощ, от държавна ще станем национална и ще станем много чистички. Просто не можем да станем чистички, защото вие чувате как отляво и отдясно, някъде от средата все някой се оплаква като не е във властта, че го послушват. Нали разбирате, че тази служба някой я ползва за други цели - не национални.
И тогава ви питам, след пет или след две години, или след -найсе години, като дойде някой друг на власт и каже: "Чакай да видя сега тези от НСС как работят, от другите служби? Защо сте работили срещу нас в демократичния преход?". Тогава как ще отговаряме ние от тази зала? И с какъв морал ще седим?
Аз мога да ви кажа, без да споделям имена, че като бивш директор на Националната служба за сигурност познавам няколко наши сътрудници на България, които в момента са министри в света, в момента действащи министри? И не са български граждани. Какво ще правите тогава, когато ги разкрием? Голям авторитет ли ще добием ние? Може ли тези хора да ги унищожим? Аз познавам поколение - син, баща и внук, които сътрудничат на нашите служби. Питам ви какво правите, когато предавате националното доверие на България? Това е предателство, забележете, ако не го разбирате. Много пари са вложени и много нерви на много хора са отишли да изградим такива сътрудници. Много нерви и много пари! И с лека ръка губим тези пари. И тези сътрудници ги губим, тази информация губим!
Виждате, че и сега възникват скандали - американците хванали 4 израелски шпиони в Америка, съвсем наскоро пишеше във вестниците, французите хванали 3 американци. Самите страни в НАТО имат вътрешно собствено разузнаване, един срещу друг, защото имат национални техни приоритети. А ние сме решили, че сме много чисти и ще ни приемат като госпожици на бал. Ще отидем и ще кажем: "изкъпахме, всички вече сме известни на цялото общество".
Това за мен е непрофесионално подготвен законопроект, неотговарящ на националните интереси на България и няма да даде цялата истина. И да го приемете, след 3-4 месеца ще видите, че пак няма да работи, както приехте и оня в началото на този парламент. И тук, от тази трибуна, чухме 25 имена. И оттук нататък нещо промени ли се? И защо въобще трябваше да чуваме тези имена? Защо трябваше тези хора, които не знаем при какви обстоятелства за тях самите, някои от тях са дали даже съгласие за сътрудничество. Едните са го дали на база вяра в социализма и помагайки на социализма, другите са били вербувани на контраоснова за някакво нарушение към тогавашните действащи закони и система. Защо трябва да унижаваме тези хора - тях и техните семейства?
Какво ще спечели България от това ви питам? Ще подобрим икономиката, ще решим производството, ще оправим селското стопанство и ще консолидираме нацията? Аз мисля, че тези въпроси няма да бъдат решени. Пред нас стои въпросът за влизане в Евросъюза, в основната насока, около която сме се обединили - влизаме в евроатлантическите структури и сплотяване на цялото население в едно, за да останат младите в България. Защото 600 хил. водим по статистика зад граница за последните десет години, без да беше махнат Шенген. Тези 600 хил. струват на нацията повече от 2,5 външния дълг на България към момента. Това са пари, вложени за тяхното изграждане като личност и тяхното образование. Ние с лека ръка загубихме 25-30 млрд. долара. Никой не потърси вина. Бившата Държавна сигурност ли ги изгони? Изгони ги нашата некадърност да направим прехода поносим за България. Изгони ги това непрекъснато политическо разделение, което непрекъснато дели лявото и дясното пространство, което създава непрекъснато вътрешни колизии в обществото, които не водят до консолидиране на това общество. На България й трябва национален дух и национална идея за консолидация, а не за да намираме врага и с него да си оправдаем дадени лоши управленчески решения и оттам произтичащи от тях действия.

Затова аз ви предлагам преди да натиснете копчето за, против или въздържал се, когато ще се приема законопроектът на първо четене, помислете преди всичко за историческия момент, в който се намираме. Ако искаме да влезем в Европа, дайте да дадем варианта на българския закон, да покажем, че от тая зала можем да извадим 210 гласа за, да затворим досиетата, да затворим омразата и ако някой е недоволен от службите, по установения ред да си пусне молба и ако знае кой му е нарушавал правата, да го съди. Но не оттук да търсим и да разбулваме истини, защото и много неистини ще излязат в това общество. И много неистини ще бродят в публичното пространство. Те няма да доведат до желания от вносителите ефект.
Затова като български офицер, като човек, който е имал удоволствието да командва известно време Националната служба за сигурност и е опознал нейните механизми, аз ви призовавам добре да прецените преди да натиснете копчетата дали натискате за собствено удовлетворение, за собствена амбиция или натискаме копчето за или против България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Антонов.
Има думата народният представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, повече от десет години ние разглеждаме въпроса за досиетата на бившата Държавна сигурност, както дяволът чете Евангелието. И във Великото Народно събрание, и в две обикновени народни събрания този проблем предизвика крупни скандали и даде материал за хиляди вестникарски статии. Защо обаче и до днес нашата общественост не вярва, че истината за тайния живот на старата система е разкрита? Защото винаги досега досиетата са се разкривали избирателно и спрямо политическата конюнктура. Защото се изхожда от презумпцията, че всеки бивш сътрудник на ДС е лош човек, което е погрешно и не е морално към много честни хора, работили за сигурността на страната. Защото в минали години досиета са унищожавани, крадени, някои от тях са използвани с търговска цел. Защото накрая политическият интерес на управляващите, независимо кои кабинети са на власт, през изминалите години се оказва по-силен от чувството за дълг пред истината и историята на страната.
И тук веднага искам да заявя и да повторя това, което преди мен каза господин Арлин Антонов. Каква е причината три години след приемането на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност отново да се връщаме към този въпрос? Има ли укрити документи от комисията, назначена по този закон, начело с бившия министър Богомил Бонев? Какви бяха причините тогава да се ограничи достъпът и да се разкрият само част от документите? Имаше ли политическо вмешателство в работата на комисията? Авторите на поправките, авторите на днешния закон дължат отговорите на тези въпроси и то в началото на дебатите в нашия парламент.
Ако извадим архивите на парламента, ще видим, че предложенията, които Евролевицата направи преди три години, фактически лежат в основата на днешния проект. Ние предложихме при дебатите през 1997 г. досиетата да бъдат отворени от независима обществена или държавно-обществена комисия. Тогава това предложение беше отхвърлено. Формира се комисия начело с министъра на вътрешните работи. Днес виждаме, че резултатите са отново недоверие или истината е станала полуистина. Предлага се и друг подход.
Второ, ясно е, че подхождаме избирателно. В днешния проект се надяваме, че е подходено еднозначно - истината и без санкции за хората.
Искам да дам два примера и по този начин да опонирам на господин Антонов. Два безименни примера:
Тук, в парламента, преди години имаше един депутат, чието име беше съобщавано, но аз твърдя като човек, наблюдавал за кратък период от време дейността на МВР като министър, че този човек е герой, че е рискувал живота си за националната сигурност на страната. И той беше в списъците.
Има втори случай на човек, отново депутат, който, бидейки депутат, е бил на втора заплата до 30 май миналата година в Националната служба за сигурност! През целия този период! И този човек е също част от играта, само че той е друг, не като първия...
ГЕОРГИ БОЖИЛОВ (ДЛ, от място): И името му го нямаш?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Голямата наша отговорност, дами и господа, е как да направим така че да разделим тези две неща, как да можем да осигурим прозрачност, без която не може да има истина и нормална политическа дейност? Как трябва да подходим? Чрез закриване на досиетата, както предлага Арлин Антонов или чрез откриване на информацията по определен начин? Аз смятам, че вторият подход е единствено възможният, само че при няколко важни политически условия.
Първото условие: ние не можем да върнем доверието на нашето общество в българските политици, ако не осигурим максимална прозрачност. Ще кажа дума, която няма да стане, но ще я кажа: тотална прозрачност на всички от нас и на тези, които утре искат да стават български политици. Когато ние от Евролевицата публикувахме доходите си преди една година, бяхме подложени на осмиване в много медии и от много политици.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Смешно беше това, което бяхте публикували.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Напротив, господин Янаки Стоилов, хич не беше смешно, защото тласна процеса и днес всички са публикували доходите си. И мога да ви кажа, че доверието автоматично се качи. И най-малкото една тема отпадна.
Ако ние дадем информацията такава, каквато е и аз ще кажа и второто условие, и тази втора тема ще отпадне...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Но това не са доходите.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: ... ще отпадне или най-малкото, господин Божинов, ще започне дискусия, ако някой е излъгал. Ще започне дискусия, ще има дебат, ще има възстановяване. Не е възможно да има политици, за които няма прозрачност. И това трябва да се каже.
Но аз съм убеден, че този въпрос ще продължи, защото освен доходите, освен имуществата, има и трето, без което няма да има достатъчна прозрачност: облагодетелстването от власт, участието в приватизационни сделки и това кой колко се е - извинявайте за тежката дума - нагушил от това, че е бил във властта.
И оттук няколко отворени въпроса пред закона:
Първо, аз смятам, че най-тежко от този закон ще пострадат хората, които си крият биографиите. Този, който е вършил добро за националната сигурност, няма от какво да се страхува. Няма защо да се страхува! Страхуваше ли се миналата година ген. Людмил Маринчевски? Не само не се страхуваше, но беше горд да стане и да каже: да, аз съм... И това го каза и тогавашният шеф на комисията.
Само хората, които десет години си крият биографиите, стават зависими хора, защото те са зависими психологически, те са зависими политически и тези хора, такива хора има в нашето общество и те не са един, двама или петима. И точно те са жертвите, големите жертви на скритите досиета, на откраднатите досиета. А това е смешно и жалко - да си криеш биографията, когато си на сцената или поне искаш да се качиш на сцената.
Можеш честно да кажеш, ако си бил вербуван насила. Можеш честно да кажеш: да, мен ме заплашиха, мен ме принудиха... или това че не е честно и си бил написан погрешно. По този начин ние ще постигнем един друг ефект. Ние ще можем да разделим хората: тези хора, които са били достойни сътрудници и са се борили за сигурността и които и днес ги има и е пълно с такива, от обикновените жалки доносници, които са проваляли съдбите на хората и това е принципен въпрос.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): И са получавали пари.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: И са получавали пари за провалянето на съдбите на тези хора. И това е разликата в подходите. Защо досега не успяхме за десет години и днес отново се връщаме? Само, защото не извършихме тази толкова важна дейност. И когато днес се предлага да има министри - ние подкрепихме да има министри. Аз питам защо днес всички лидери на парламентарни групи не са тук? Това е политически дебат, дами и господа.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Имат по-важна работа.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз смятам, че парламентът е най-важното място в България. (Оживление)
Следващият въпрос е за националната сигурност. Аз смятам, че в закона, за съжаление, няма достатъчно текстове, които да гарантират, че комисията, която се предлага, ще съхрани и тази комисия ще може да отграничи това, което се нарича доносник и което е жалко да съществува в нашия живот и да бъде в политиката днес, от хората, които и днес, и вчера са били и са изпълнявали свои важни задачи, за които господин Антонов говори преди мен. Тези гаранции отново не са дадени. Тези гаранции трябва да бъдат дадени и Българската Евролевица ще предложи текстове как тези гаранции да бъдат заложени в закона.
Заедно с това ние правим четири групи предложения към този законопроект. Аз моля да се разбере, че ако тези предложения между първото и второто четене не бъдат казани, не бъдат направени, това ще доведе до проблеми.
Първо. Ако комисията, уважаеми господа от мнозинството, бъде съставена от хора, които по своята биография, които по своето днешно политическо присъствие или връзки са хора, които само принадлежат към едната част на българския парламент, все едно, законът ще пропадне, няма да има доверие в него.
И аз ви моля, ако вие се отнасяте добросъвестно към тази ключова задача, ако ние следваме примера на немската комисия на Галъп, полския пример, който между другото реши блестящо въпроса и много достойно въпроса, изпитвайки даже президентите - и днешния президент, и бившия президент, ние задължително трябва да дадем състав на комисията, който има предимно обществен характер и буди доверие в обществото.
И аз мисля, че това не е толкова трудно да се направи. Това е част от играта. Затова ние ще направим предложение за второ четене това да бъдат хора, които действително се отличават с блестяща репутация като интелектуалци и общественици, или които присъстват в отделните части на властта, но които не могат да бъдат обвинени в това, че ще бъдат представители само на една или друга политическа сила.
Второ. Силно дискусионен е въпросът за РУМНО -Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, е въпрос изключително принципен, ключов. И тук големият въпрос е дали ние няма да правим така, че да пострадат конкретни хора, давали мило и драго за нашата национална сигурност, често рискували живота си.
Тук също е необходимо прецизиране на текстовете. Ние ще внесем такива текстове. Готови сме с тях и ще ги внесем за второ четене.
Трето. Задължително трябва да се дадат текстове за отговорността на длъжностните лица по смисъла на закона, членове на тази комисия. Защото, ако има един недобросъвестен, ако има скриване на информация или злоупотреба с информация, това отново ще блокира този закон и отново ще се върнем на изходна позиция отпреди 3 години. Още повече, задължително, както препоръчват и европейските институции, трябва да дадем право на всеки, чието име попадне, да се защити и да се обясни. Ако това не се даде, пак ще има злоупотреба с информация.
Аз не се страхувам, както господин Антонов, от това, че част от информацията ще бъде скрита. Вероятно ще има такава, но не голяма част. Защото, слава Богу, нашите служби за сигурност винаги през тези години са запазвали блестяща архивна дейност. И има много неща, които и очистени, и прочистени, и окрадени, могат да бъдат възстановени, ако има добросъвестност и безпристрастност в тази комисия и нейните хора са наистина знатни имена на българското общество, а не просто политически играчи.
Следващ въпрос. Ние не можем да решим този въпрос, ако не се позовем на критериите на европейските страни. Много хора омаловажават, и днес почти нищо не се каза в началото на това заседание за вчерашните и онзиденшните решения от Ница.
Но България, дами и господа, е неразделна част, тя е в границите на Европейския съюз. И всички източноевропейски страни решиха по някакъв начин този въпрос. Въпросът е ще го решим ли ние културно? Ще го решим ли ние интелигентно? Или отново ще влезем в старите 10-годишни спорове и скандали?
Ние ще подкрепим този закон с поправките към него, гарантиращи само и единствено безпристрастност на тази комисия, пред която ще бъдат поставени невероятно важни закони, важни проблеми, важни решения. Но ние ще подкрепим само по една причина - защото искаме този въпрос да бъде закрит, веднъж и завинаги!
Не ни ли омръзна 10 години да се водим по неверни следи? Не ни ли омръзна 10 години да правим скандали от въпроси, които са решими и които са решени в други страни? (Оживление в мнозинството.) Трябва да затворим страницата, просто ако я прочетем интелигентно. Ако четците са интелигентни хора, това ще стане. Ако не, ние отново ще загубим. Доверието на българското общество стои над всичко, прозрачността при българските политици стои над всичко.
Нашата парламентарна група не се страхува от прозрачност за когото и да било и по което и да било време. Затова ние искаме тази прозрачност - но истинска, а не партийно обременена. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искаше ми се да кажа тук и "уважаеми господа министри", но очевидно, поради нежеланието на мнозинството, няма да мога да го кажа. (Оживление в мнозинството.)
Отново мнозинството, дами и господа, ни въвлича в един абсурден спектакъл. Толкова абсурден, че един страничен наблюдател сигурно губи представа за време. На 11-та година от прехода, в края на мандата на СДС, да се занимаваме отново с досиета, с щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност и на РУМНО, да се занимаваме с архиви, масиви, картотеки. Сигурно изглежда като гротеска! И определено това е нелицеприятна характеристика за управляващото мнозинство.
Това обаче едва ли е чак толкова смущаващо, колкото фактът, че поредната политическа импровизация граничи с национално предателство. Искам да натъртя за авторите и инициаторите на този законопроект - граничи с национално предателство.
Емоционалната риторика, красивите ви фрази за историческа истина, за оздравяване на политическия и обществения живот, за морална стойност и прочие, не могат да обяснят неистовото желание на инициаторите и авторите на законопроекта да поставят под общ знаменател всичко и всички, свързани с бившата Държавна сигурност и разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана. В това число, разбира се, и продължилите да работят за съвременните специални служби.
Питате кой е общият знаменател. Общият знаменател са теснопартийната амбиция и предизборно мотивираното поведение на СДС - ни повече, ни по-малко.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Ние не те питаме.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Разбира се, че не е случайна появата на този законопроект сега, така както не беше случайно раздухването на истерия около темата в рамките на тази последна една година от управлението на парламентарното мнозинство.
Вие, дами и господа, не само се опитвате да обясните всичко, случило се в България след 1989 г. с Държавна сигурност, но се и стремите чрез тази своеобразна мистификация да намерите алиби за всеки свой неуспех в рамките на своето управление, в това число и като цяло за своя провал - политически, управленски и морален. Не че не искате, вие не можете просто да разберете колко наивно и лековато звучат подобни оправдания. Оправдания от хора, които 4 години имат цялата власт. Вие превръщате една безспорно деликатна тема, изключително болезнена за хиляди хора - и от едната, и от другата страна. Тема, която е пряко свързана с националните интереси и с националната сигурност - и в миналото, и сега, в една евтина спекулация, в едно недостойно зрелище. Непочтено експлоатирате разбираемия стремеж към истината, правото на информираност и личната драма на много хора, пострадали от политическата репресивна машина в периода до 1989 г., в преследване на своите користни цели, във вътрешнополитически и външнополитически план. Пудрата, която се съдържа във вашите мотиви, очевидно не върши работа към този законопроект.
На всичко отгоре, откровено наивно, подценявате рисковете и възможните негативни последици за нашите двустранни взаимоотношения с редица държави. Вземете само за пример Балканския регион и отношението на България с част от държавите в Балканския регион.
От вашите изявления и интервюта, от вашите мотиви и през 1997 г., и сега, аз примерно не мога да разбера коя е истината, която ви интересува. И доколко сте искрени, когато говорите за истина преди 3 години, и когато говорите за истина сега. Симптоматично е, разбира се, че не изричате и дума по отношение на гордостта на Методиев - доклада от 1997 г.
Защо не търсихте в този вид истината, в който ни предлагате сега, през 1998 г. и през 1999 г.? Очевидно, защото не обслужваше вашите вътрешнопартийни цели, вашите икономически интереси и вашите предизборни намерения. И спрямо кого, спрямо кои лица са ориентирани днешните ви желания в търсенето на истината? Оставям настрана споменаваните често напоследък проценти за унищожаване, за прочистване на оперативния и на архивния фонд. Ще ви върна към решението на Конституционния съд - Решение № 10 от 22 септември, където се казва буквално следното, цитирам:
"1. Картотекирани и регистрирани са били не само действащите сътрудници, но и лица, подготвени за вербовка, както и лица, чиято вербовка не се е състояла.
2. Картотекирани и регистрирани остават и сътрудниците, които са изключени поради предателство към органите на бившата Държавна сигурност, за нечестно сътрудничество или отказ от сътрудничество.
3. Уредбата показва, че съществуват условия за вписване в картотеката и в регистрационните дневници, както и за съставяне на лични и работни дела на лица без тяхно знание и съгласие и без те да са извършвали дейност по доставяне на информация на бившата Държавна сигурност. Броят на такива случаи едва ли е малък, като се има предвид, че оперативните служители са се стараели да отчитат повече картотекирани сътрудници, тъй като това е било основен показател за тяхната дейност. Не може априори да бъде изключена и възможността отделни лица да са били картотекирани и регистрирани - внимавайте, господин Бакалов, за Вас става дума - и да им са създадени лични работни дела без тяхно съгласие с оглед на бъдещото им компрометиране."
Имам предвид онова, което твърдяхте за достоверността и гаранциите.
На този фон, при еднопартийно доминираната комисия, предвидена по законопроекта, несъмнено се поставя под въпрос обекивността, степента на достоверност и изчерпателността на информацията, която се предоставя. Заплахата за избирателно поднасяне на информацията по лица и по време също остава.
Резонен е въпросът: защо, след като съгласно действащия закон беше гарантирана анонимността на действащите служители на съвременните служби, тоест, или условно казано, преподписалите след 1989 г. бивши сътрудници, сега тази норма отпада? Не е ли заради това, че през 1997 г. техните имена бяха спестени, за да бъдат шантажирани и поставени в зависимост от вас, господа управляващи? Отговорът е очевиден според мен - да. Но същността е в мотива, който кара авторите да премахнат или поне да дават вид, че искат да премахнат тази анонимност. Това ли е моралът и стремежът към истина, който предлагате днес на българското общество?
Нелепо и откровено пропагандно звучат твърденията, че всички структури на Държавна сигурност са имали характер на политическа полиция. Да не се прави разлика между отделните структурни направления и служби, да се смесват и омаловажават различни задачи, ангажименти и цели, да се проявява желание за компрометиране на всички, независимо от техните функции, не е само проява на некомпетентност. Ще ви върна отново към решението на Конституционния съд.
"Поначало принадлежността, се казва в това решение, към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име на проверяваните лица. Безспорно е, че една голяма част от сътрудниците на бившата Държавна сигурност са осъществявали дейност, която и днес съответства на моралните норми - предотвратяване и разкриване на терористични действия, на действия, насочени срещу териториалната цялост и националната сигурност на България и т.н."
Искам да попитам авторите на законопроекта отново, тъй като в Комисията по национална сигурност не получих смислен отговор: нима наистина не разбирате, че разкриването на щатния и сътрудническия апарат, особено на двете разузнавателни управления, ще има тежки последици за сигурността на страната? Нима не разбирате, че ще бъдат разкрити обекти на нашия интерес, характерът на нашия интерес; че ще възникне заплаха за български и чуждестранни граждани, които са били ангажирани в дейност в интерес на българската държава и на българското общество? Не считате ли, че освен всичко друго като последици може да се стигне до дипломатически усложнения и до възникване на сериозни проблеми в нашите международни отношения?
Не ми отговаряйте, че комисията ще има грижата да оценява, защото подобен отговор, както и липсата на отговор не могат да разсеят опасенията, че подобен прецедент на разкриване на оперативния фонд не е чисто българско желание.
В обобщение. Реанимирането на темата за достъп до архивите на Държавна сигурност и разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана, за огласяването на информация за всички щатни и нещатни сътрудници няма никакви смислени и заслужаващи внимание обществени, управленски и професионални аргументи. Първо, всеобщо е убеждението, че подобна инициатива не само че е твърде закъсняла, но и не носи гаранции за обективност, достоверност и изчерпателност. Днес много повече, отколкото през 1997 г., обществото има право да бъде подозрително спрямо поднасяната му информация. Нещо повече, обществото трябва да разбере, че подобни партийно мотивирани импровизации косвено се опитват да оневинят част от така наречения "политически елит" за собственото му безхаберие, арогантност и некомпетентност, стоварвайки всичко върху митичната Държавна сигурност. Особено силно това желание се демонстрира сега в края на мандата на СДС.
Обществото има други проблеми и очевидно очаква други решения. Освен политическа целесъобразност законопроектът не носи нищо друго в сферата на управлението на различни нива. За мен е красноречиво доказателство отсъствието на министри и на ръководители на специалните служби и на разискванията в комисията и днес. Това най-малкото говори за отношение към подобно нормотворчество, което ни се демонстрира. Същевременно не се разсейва тревогата ни за националните интереси и националната сигурност, напротив, задълбочава се.
От професионална гледна точка, освен всичко казано преди, ще добавя и следното. Материализацията на подобен законопроект и подобно намерение ще унищожи напълно доверието в българските специални служби. За десетилетия напред много трудно може да се очаква, че ще бъде изграден надежден и действащ сътруднически апарат.
Ако към всичко това прибавим отсъствие на реален и положителен смисъл от законопроекта, партийно контролираните процедури по реализация на нормите на законопроекта, отсъстващите гаранции за достоверност и обективност и тромавия механизъм за защита на гражданите, ще се убедим, че подобен законопроект не може и не трябва да бъде подкрепян.
СДС имаше възможност да си решава вътрешнопартийните и коалиционни проблеми и противоречия по друг начин. Имахте четири години на разположение, имахте и цялата власт. Ясно е, че няма да повишите мнението за резултатите и от вашето управление по този начин. Ясно е, че няма да успеете да се възползвате от поредното насаждане на страх и възможностите за шантажиране, които откривате с подобен законопроект. Няма да успеете и в желанието си да дискредитирате неудобни за вас партии, граждански структури, партийни лидери, главни редактори, журналисти, социолози. Сигурен съм, че както ние от Парламентарната група на Демократичната левица, така и голямата част от обществото отхвърлят опитите, вашите опити да ни превърнете в част от поредната политическа параноя.
Изразявайки от името на парламентарната група позиция против внесения законопроект, ще подчертая, че ние сме за затваряне, без продължително и продължаващо ровене в архивите и в досиетата, за затваряне на тази страница от българската история.
Ние категорично се противопоставяме на отварянето и публикуването на данни от архивния и оперативния фонд на съвременните специални служби.
Ние сме против разширяване на кръга от лица, подлежащи на задължителна проверка.
Настояваме да се определи давностен срок за архивния и оперативния фонд на бившите Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната.
Ще завърша с една фраза от произведение на Джеймс Джойс. Той казва: "Историята е кошмар, от който се опитвам да се събудя". Вие не само че не правите опити да се събудите, вие се опитвате да върнете цялото общество в кошмара на историята. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика господин Георги Панев има думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! От този парламент, от Тридесет и осмото Народно събрание на Република България комунистическият режим в България беше обявен за престъпен.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: От един глупак! (Смях в ДЛ.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Основният инструмент на комунистическия режим за неговото укрепване и за неговото поддържане бяха службите на бившата Държавна сигурност. И аз се питам, и този закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен беше приет с огромно удовлетворение от много голяма част от нашата общественост и беше разбран от всички демократични държави в целия свят, подчертавам. (Шум и реплики в ДЛ.) Ако това не е мотив за отваряне на досиетата, след като Държавна сигурност е била основният инструмент за укрепване, развитие, утвърждаване и поддържане на един престъпен режим, здраве му кажи! Наред с всичко останало.
Но аз искам да кажа още нещо. В 1991 г. имах щастливото хрумване да напиша в една статия, че стратегията на комунистическите партии във всички посткомунистически страни се изразява в следното: с максимални усилия да се впишат с минимални загуби в новата система, като запазят имуществото си, съхранят ключови позиции и избягат от огромната си вина. ("Браво", смях, шум и реплики, тропане по банките в ДЛ.)
Смея да твърдя, че в осъществяването на тази стратегия държавните сигурности на тези страни, тайните служби имаха главната роля. И това ако не е основание, здраве му кажи! Това е моята реплика. Благодаря ви. (Реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Много ми е трудно, господин Панев, да водя диалог с човек, който очевидно не разбира за какво става дума в момента. Вие си имате очевидно нещо заучено, Вие се опитвате по някакъв начин да не бъдете днес в залата и по темата, която се дискутира. Освен това твърде претенциозно звучи, поне от Вас, желанието и опитът, да анализирате и да правите оценка на цяла или на цели системи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Владимир Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Някои от преждеговорившите тук преди мен непрекъснато застъпваха тезата, че е застрашена националната сигурност на Република България, ако законът бъде приет в този му вид, в който е предложен от група народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Аз бих задал риторично въпроса така: нима се разруши националната сигурност на държавите от бившия социалистически лагер, след като бяха приети закони, какъвто подобен на техните днес искаме да приемем ние?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Подобен не значи равен.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Плачете за онези доносници, които са били агенти и най-гнусни доносници на бившата Държавна сигурност. И ако те бъдат обявени, ще бъде застрашена работата на сегашната Служба за Национална сигурност или на Националната разузнавателна служба. Е, може ли хора, които са работили за репресивната машина на бившата Държавна сигурност, които са работили за бившия социалистически лагер, хора, които са доносничили срещу своите съседи, своите колеги, своите приятели, да бъдат хора, които ще допринасят за добрата работа на Националната служба за сигурност и за добрата работа на Националната разузнавателна служба? Определено не!
След 1999 г. така структурирани, тези служби имат нужда от нови хора, от нови сътрудници, мислещи по различен начин. И мисля, че разкриването на досиетата чрез този законопроект в този му вид би помогнало и би подобрило работата на тези служби.
Какво толкова се отличава сега предложеният законопроект от предишния, който гласувахме в 1997 г.? Аз ще се опитам да ви припомня, че тогава ние от Народния съюз, респективно Демократическата партия, не бяхме съгласни със закона в този му вид. И тук господин Бисеров си спомня, че аз като член на Комисията по национална сигурност не бях съгласен с това, което се предлагаше от тогавашното ръководство на Министерството на вътрешните работи. Става въпрос за това и за двете неща, по които този законопроект се отличава от предишния - това е, че този път законопроектът не се отнася за определени лица, а се отнася за всички български граждани. И това, което господин Антонов се опасяваше, то е казано, за български граждани, не за чужди граждани.
И второто е, че най-голямото нещо, което тогава попречи, беше чл. 4, който в момента отпада. Но все пак мисля, че се запазва и нещо, което е важно и съществено и това е, че ако прочитането на част от архива засяга националната сигурност на страната, той няма да бъде отворен и открит. Така че вашите притеснения, че ще застрашим националната сигурност, не са основателни.
Проблемът, който създаде тогава този член, за това да не бъдат отворени досиетата на тези, които са действащи или активирани, на тези, които имат картончета. Ами много ясно господин полковник Серафим Стойков в интервю във в. "Сега" казва, че има механизми, по които комисията, която ще работи по архивите на бившата Държавна сигурност, да установи дали картончето е фалшиво, дали човекът или лицето е било агент или доносник на Държавна сигурност или не е било. Има такива механизми и господин Найденов много добре знае, че те могат да бъдат приложени и да не бъдат оклеветени и оцапани хора, които са невинни.
Мисля, че с приемането на законопроекта в този му вид, някои от преждеговорившите го казаха, ще го кажа и аз, най-лошото нещо е, че много български граждани, независимо каква позиция заемат в българското общество, са зависими от бивши служители на Държавна сигурност, които са си изнесли незаконно досиета, които си ги държат в собствените каси и принуждават тези хора да не действат според своята съвест, според своето виждане за нещата и според своя морал, а да бъдат принуждавани да вършат нещата и работата така, че тя да не бъде нито в техен интерес, нито да бъде в интерес на държавата ни, а да бъде в интерес на тези хора, които им държат досиетата. Аз мисля, че всички тези, които са били служители, сътрудници, агенти, доносници на бившата Държавна сигурност, след приключването на работата на комисията ще си отдъхнат, ще падне голям товар от плещите им и те ще заживеят по-спокоен живот като пълноценни граждани в Република България.
И се връщам пак: къде са отишли изчезналите досиета? Има! В това съм убеден, че дори и това, което е унищожено, тези, които са унищожавали, и тези оперативни работници са си правили фотокопия и ги държат в собствените си каси, както казах преди малко. Няма в България изчезнали досиета, както са доказали в Полша и примерно в Германия, чрез Щази. И там нямаше изчезнали досиета. Има досиета, които обаче в момента не са в архива на Министерството на вътрешните работи.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Много си вътре в темата. (Смях и весело оживление в ДЛ.)
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Бъдете спокоен, от 1990 г. досега много пъти съм проверяван, даже по времето на правителството на СДС при Филип Димитров си платих 1000 лв. тогава, така че нямам никакви притеснения.
И ще завърша с това, което повечето от специалистите казват, което и ние като политици сме длъжни да кажем: това, което е останало в архивите, трябва да бъде отворено, трябва да бъде прочетено, трябва да бъде анализирано и трябва да бъде показано на светло. Вярно е, че това можеше да стане много по-рано. Можеше да стане в 1997 г., но все пак ние сме доволни, че ще стане сега. И от името на Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Народен съюз, Демократическа партия, ви казвам, че ние ще подкрепим и ще гласуваме "за" този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата народният представител Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да призная, че нямах намерение да вземам днес думата, и когато дойдох, помолих колегите да ме впишат в списъка. Поводът е моето желание да направя една връзка с Великото Народно събрание. Виждам тук някои колеги, които тогава присъстваха. Поводът е също така една публикация днес във вестник "Труд" в един материал, в който с една явна лъжа отново се спекулира с моето име. Спекулира се с цел чрез една лъжа да се защити една незащитима теза. Тоест, че българското общество изобщо не се интересува от това кой кой е бил, от досиета и т.н. Тук господин Антонов - той напусна, каза: защо трябваше да се чуват имената на народните представители в този парламент преди три години? Аз искам да му задам един контравъпрос: а защо трябва да излизат имена на народни представители, на министри, на магистрати в такива вестничета -навремето имаше едно вестниче "Ранно утро", ако си спомняте - където почти всички депутати от Тридесет и шестото Народно събрание бяха обявени за сътрудници на Държавна сигурност? Спомняте си сигурно, господин Янакиев? И един вестник "Факс", който излезе по времето на Великото Народно събрание и който публикува една манипулация, дезинформация, един фалшифициран вариант на списъка на господин Тамбуев. Тоест, на тази анкетна комисия от Великото Народно събрание, която не завърши своята работа, защото не беше приета от Народното събрание, защото се доказа, че това не е било списък на анкетната комисия, че това не е доклад на анкетната комисия, а е било просто един личен списък на господин Тамбуев.
Но за каква спекулация става въпрос днес? В един материал, подписан от господин Пангелов и Тодор Токин, се казва, че: "Още в ВНС стана ясно, че Иван Глушков, тогава от БЗНС, сега - ХАП, е бил сътрудник на Шесто управление на ДС. В два поредни парламента след това господин Глушков влиза със синята бюлетина, пък електоратът на СДС не го е укорил."
Уважаеми господа, ето, това е голямата лъжа. И, за да не бъда голословен, ще цитирам думите на министъра на вътрешните работи, първия некомунистически министър на вътрешните работи - господин Христо Данов, който във връзка със скандала "Факс", дойде във Великото Народно събрание и пред представители на ръководствата на всички парламентарни групи, на Бюрото на Народното събрание направи едно просторно изказване, в което подчерта, специално за моя случай. Чета това, за да видите как е работено и защо сега трябва решително да се ликвидира веднъж завинаги с този въпрос, да се даде светлина и истината да излезе на бял свят.
"Когато работата се свърши и ми се изпрати някакъв проект за доклад, разбрах, че никой от народните представители, които са вписани в този списък, не е ходил да си провери досието. А според мен това беше едно от основните правила, които трябва да бъдат приложени във всяка игра. Не може да има обвинение срещу някого, каквото и да бъде то, без то да бъде доказано срещу този човек и да му се даде възможност да се запознае с това обвинение. Никаква възможност на тези хора не беше дадена."
На всички тези, които бяха в този доклад на господин Тамбуев, който излезе под фалшифицирана форма във вестник "Факс". И по-нататък: "Така че тези обстоятелства трябва да бъдат взети предвид и който оспорва досието си, както господин Глушков днес го оспори, това оспорване може веднага да бъде проверено. Оказа се, че Глушков е вписан в списъка на Шесто отделение - сгрешил е, Шесто управление - без да има никакви следи, че има някакво досие. Следователно, аз бях човекът, който бях подведен." И завършва: "Господин Глушков няма нищо общо с тези списъци. Аз бях подведен и ме подведе служител много лошо. Затова той ще си получи съответно наказание, а аз ви заявявам, че си подавам оставката."
Разбира се, ние не приехме оставката на господин Христо Данов. Аз цитирам този случай, за да се уверите как е действала Държавна сигурност, служители от Държавна сигурност година и половина след нейното разпускане и как са си позволявали да заблуждават, да подвеждат, включително своя собствен министър.
Този законопроект, който се предлага днес на нашето внимание, има една-единствена цел: да излезе цялата истина. Оспорва се, че ще бъде нарушена националната сигурност. Няма нищо по-невярно от това. Между първо и второ четене ще се направят необходимите поправки, ще се вземе мнението на всички заинтересовани служби, за да могат да се приемат такива членове на законопроекта, с които в никакъв случай да не бъде засегната националната сигурност.
Господин Найденов посочи също един друг контрааргумент - че няма да се направи разлика между доносници, между служители на Шесто управление и на другите служби на Държавна сигурност. И това не е вярно. Който е чел законопроекта, разбира много добре, че срещу всяко име ще има управлението, в което е работила съответната личност. И нещо, което е най-важното. Това ще бъде една независима комисия, която ще посочи само абсолютно безспорно доказаните сътрудници на Държавна сигурност, така както миналата комисия в Тридесет и осмото Народно събрание дойде тук с папките на тези 28 изнесени имена, личности в парламента. Тоест, няма да има нито един човек, за когото да се каже: има съмнение, че не е бил сътрудник на Държавна сигурност, а срещу името му е вписано някакво участие или някакво сътрудничество. Ето, това е достойнството на този законопроект - да се даде максимална светлина, максимално да излезе истината за действията на Държавна сигурност и за хората, които са я обслужвали.
Господин Бойко Пангелов, който е написал днес тази лъжа във вестник "Труд", беше и тогава журналист, добър журналист, който много добре е в течение на този въпрос и как се разви казусът "Глушков". Но той и днес го използва, за да защити една своя теза. Ето, за да пресечем всякакви опити за в бъдеще да се използват неверни сведения, да се манипулира с общественото мнение, да се напада без никакви доказателства една или друга личност в законодателна, в изпълнителна власт, това е предназначението на този закон. А някой да си спомня кой беше главен редактор на това вестниче, което се пръкна за няколко месеца, свърши си своята дезинформаторска работа и изчезна - на вестник "Факс"? Той се нарича Димитър Шумналииев и днес е главен редактор на един от "Труд"-овите вестници и ще бъда много любопитен, когато приемем този закон, просто от лична гледна точка, дали господин Бойко Пангелов или дали господин Шумналиев са били или не сътрудници на бившата Държавна сигурност.
И ще приключа с моето изказване - в драматичната вечер, когато обсъждахме доклада, когато обсъждахме фалшификацията на вестник "Факс". Цитирам: "От дълго време - ще споделя с вас - получавах анонимни заплахи по телефона. Заплахи за позицията, която съм взел като член на ръководството на Българския земеделски народен съюз. Заплахи за това, че искам БЗНС да бъде самостоятелна и независима партия, да се раздели окончателно с Българската социалистическа партия, че искам да държа като ръководител направление "Съюзна политика" БЗНС да бъде не само опозиция, но да бъде опозиция на Българската социалистическа партия. БЗНС да бъде не само в съюз изобщо с демократичните сили, да бъде в съюз със Съюза на демократичните сили и с всички извънпарламентарни демократични сили."
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): От коя дата е това?
ИВАН ГЛУШКОВ: Това става април месец 1991 г., господин Божинов.
И, за да заключа, искам да кажа, че днес действително е един драматичен ден за българския парламент. Продължавам цитата: "Ние разговаряме за една страшна язва, ние разговаряме за едни чудовищни метастази на един още по-чудовищен тоталитарен комунистически режим и на всички трябва да бъде ясно, че никога няма да можем да ликвидираме тези метастази, докато Българската социалистическа партия не слезе от властта.
Искам да завърша със следното: мисля, че единственият спасителен път за България и единственият начин действително да изградим една демократична България, и то във възможно най-кратък срок, това е бъдещата победа на обединената опозиция. Обединена опозиция на БЗНС и на Съюза на демократичните сили."
Ето, това днес е факт, уважаеми колеги. Тази обединена политическа коалиция - Обединени демократични сили управлява България. Тя е гаранцията, че и за в бъдеще демократична България ще върви по пътя на демокрацията. И днес, приемането на този законопроект ще бъде една важна крачка по този наш път към Европа, към утвърждаване на демокрацията в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Има думата господин Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да започна с това, с което господин Глушков завърши. Бих искал да го оспоря. Господин Глушков, не са носители само Съюзът на демократичните сили и земеделците единствените демократични партии, които могат да гарантират демократичните процеси в България. Не бива да се присвояват такива неща само от една или друга политическа партия. Аз уважавам Вашето лично мнение, Вие сте един опитен човек, но, надявам се, в стремежа си да бъдете обективен сте го казали.
Аз също помня заседанието на Великото Народно събрание. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
РЕМЗИ ОСМАН: Наистина по време на Великото Народно събрание имаше едно драматично заседание и тези, които оспорват това нещо, не са реалисти. Помня, че тогава в залата имаше възрастни хора - наши колеги народни представители, една част от които не са между живите, доказаха по какъв начин са били принуждавани да подписват някакви документи за сътрудничество с бившата Държавна сигурност. Бяха наистина хора, които са лежали дълго време по затворите. Особено от етноса, от който принадлежа, от моя регион включително, има хора поради разбрани причини, вече знаете, до 1990 г. има много хора, които са лежали по затворите. Тези, които са между живите, страшно много се интересуват тази истина да излезе. Те винаги даваха пример с тези наши колеги от Великото Народно събрание, че тази истина никога няма да бъде пълна. Имаше един единствен начин в България, сам един единствен начин - във Великото Народно събрание този въпрос да бъде решен - или се изгарят досиетата, или се отварят. Минаха 11 години. Аз съм четвърти мандат народен представител. Не упреквам моите колеги, аз ще подкрепя законопроекта, моите колеги също ще подкрепят законопроекта, не упреквам, те имат своето основание, законопроектът има своето място днес в българското общество, че веднъж завинаги трябва да се успокои това общество. Ще има ли жертви, ще има ли субективно отношение на комисията към определени лица? Ще има. Ще има ли измислени имена? Ще има. Но важното е, че обществото оттук нататък да се надяваме да спре. А дали ще спре? Следващото мнозинство, най-искрено ви желая пак вие да сте, но избирателят ще реши кои ще бъдат мнозинство в Народното събрание, следващото мнозинство, ако не сте вие, ще измисли някакъв друг законопроект. Те ще продължават да отварят досиета, изчезнали досиета, ще направят такива текстове в законопроекта, че досието на лицето Y или бай Хасан, или бай Драган, е било изкарано неправомерно от определени лица, но вече се намира, доказва се от експертизата. Тепърва ще бъдат измислени текстове.
Тоест, тук вече не съм съгласен с господин Арлин Антонов. Съгласен съм с господин Томов. Въпреки всички жертви, които по всяка вероятност ще има, всички досиета на българските граждани трябва да бъдат открити и този въпрос по възможност трябва да бъде решен, но няма да бъде решен. Съжалявам, че го казвам.
Погледнете състава на комисията. Дванадесет човека и трима ще бъдат избрани от Народното събрание. (Реплика от ДЛ.) Няма значение дали са от СДС, може и всички да са от БСП, няма никакво значение и вие го знаете най-добре. (Реплики от ДЛ.) Моля ви се, погледнете - 12 члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
РЕМЗИ ОСМАН: Нека да се изслушваме. В тази комисия решенията ще бъдат взети с 2/3 и мнозинство ще има Съюзът на демократичните сили. И ако вие погледнете в мотивите на законопроекта и какви правомощия давате на комисията, ще се убедите, че комисията обявява имената на щатните и нещатните сътрудници и т.н., за да установи тези неща по безспорен начин. Какъв е този безспорен начин?
РЕПЛИКИ: Доказателствата.
РЕМЗИ ОСМАН: Какви са доказателствата? Имената на 1 млн. български турци бяха сменени доброволно. Знаете го това, нали? Половината от тях бяха подписали документи - 500 хил., но под дулото на автомати. Една част от тях днес са в МВР, уважаеми колеги! Вие ми говорите за досиета. Хора, които бяха освободени от председателя на парламента днес, тогавашният министър на вътрешните работи, т.нар. Указ № 1313, днес са в МВР и тези хора, които насилствено са сменяли имената, с автомат са принуждавали бай Хасан да подписва, или бай Иван, т.е. днес пак ще работи и ще бъде началник в МВР, а вие целите да злепоставите лицето Y. Той няма да има възможност да се защити. Как ще се защити пред тази комисия? Как ще се защити, като 12 човека накрая ще решат - имаш ли подпис тук или документ? Имаш документ. Как ще докаже?
Тази комисия, уважаеми колеги, ще се произнесе субективно. Защо се заблуждаваме? Пак повтарям, въпреки всичко, аз ще подкрепя законопроекта, а и моите колеги от ДПС ще подкрепят законопроекта. По този въпрос ние сме последователни, въпреки че в Съюза на демократичните сили злоупотребяват с това нещо.
Погледнете стенограмите от Великото Народно събрание насам. Възможно е да е имало определени наши колеги с различни позиции, но нека да помислим за тези правомощия на тази комисия. С правилник комисията ще определи своята дейност и организация? Че тези 12 човека ще имат, аз не съм специалист, аз не съм офицер, не знам какво е РУМНО, но вече научихме, че е Разузнавателното управление, защото там много трудно допускаха от малцинствата, доколкото знам. Тези, които са офицери, много добре го знаят. По всяка вероятност в залата има, не говоря за колеги, имената на които биха били в този списък, но тези, които са били кадрови в определени служби. Но не мога да разбера защо в закона няма текстове за техните правомощия, по какъв начин ще се организира дейността на тази комисия, как ще се доказва името на съответното лице, дали е "носил"? В случая, когато са сменяли моето име, сме бягали в Балкана и има убити хора в региона. Разбира се, че за мен е много важно да знам в моето село кой е "носел" на тогавашната милиция. Но за мен също е много важно, уважаеми колеги от СДС, да знам този човек, който ни е сменял имената, днес голяма част от тях са в МВР. Защо не ги освобождавате? За тях няма ли закон?
Вижте, говорите за тях, но аз не вярвам, защото за пореден път се отварят досиетата. И много, много дълго в България, може би 10-15-20 години, ще бъдат отваряни или измисляни, че се отварят досиетата. Ние винаги ще ви подкрепим. Който и да внесе законопроект, ще ви подкрепим. Даже ще ви предложим радикален вариант, включително и тези, които и днес работят за криминалната полиция или за службите за сигурност, да бъдат открити. Защото последните три години в полицията определени служби за сигурност работят само в полза на СДС и изнудват специално активисти на ДПС в регионите и ги заплашват, и ги принуждават. Аз искам да знам... (Реплики от Пламен Марков.)
Смеете се, господин Марков, защото вие сте на власт и вие сте най-умните.

Но истината е друга. Ако Вие сте честен човек, много пъти съм повдигал този въпрос, защо не направите справка? За 10 минути можете да направите справка кой е убил шестте деца в Бенковски. Тези офицери и днес са на работа. Четиримата, които са убити в Момчилград - тези, които са ги убили и ръководили акцията, днес са на работа, и тези хора, които са убивали, на другата вечер са принуждавали в Момчилград определени хора да подписват декларации. Но този човек ще бъде герой според Вас, защото и днес работи в системата на МВР. Но другият, който е бил принуждаван или брат му, или жена му, си е отишъл от този свят от куршум, а в тези медицински документи не се казва даже, че е убит, казва се, че е починал от инфаркт, казва се, че безследно е изчезнал...
Нека да помислим, уважаеми колеги, за да се успокои обществото. По всяка вероятност, ако ние намерим максимално мнозинство в залата, за да бъде подкрепен законопроектът и този законопроект да бъде изчистен, в смисъл всеки гражданин да има възможността да се защити, добре е веднъж завинаги да приключи. Жалко е, че ще има определени жертви. Но веднъж завинаги този процес да приключи. Друг е въпросът дали лично вярвам или не вярвам. Това е другият въпрос.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): А, няма да приключи!
РЕМЗИ ОСМАН: Господин Първанов каза, че се съмнява. Аз също се съмнявам, че в едно следващо мнозинство всеки може да измисли текстове. Но оттук нататък с тези правомощия на комисията, уважаеми колеги от мнозинството и тези от опозицията, които са подписали - между другото, ние не бяхме поканени, когато се работеше законопроектът...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Как да не бяхте поканени?!
РЕМЗИ ОСМАН: Господин Агов, аз в последния момент в стаята научих от моя колега Методи Андреев, който дойде при мен за подпис. Разбира се, не съм човек, който в последния момент ще вземе решение. Вие ще се убедите с гласуването дали ви подкрепям или не.
Но аз бих искал да знам защо днес ги няма представителите на службите за сигурност, така наречените разузнавателни служби за управление. Това важно ли е за държавата, не е ли важно? Тук в залата се мъчим да обясняваме. От едната страна ще кажат, че не е важно, от другата страна ще кажат, че е много важно, че сме добри специалисти в областта на националната сигурност. Аз не съм такъв. Аз съм лаик в тази област. Но не върви, когато говорим по една такава тематика, да има едно пренебрежение от хората, които отговарят за това. Има си начини да дойдат, да ни запознаят.
Ако искат само едно механично гласуване от народните представители, няма смисъл.
Към края, господин председател, аз все пак заедно с моите колеги от Движението за права и свободи ще имаме възможността да направим предложение преди второто четене. Основно нашият акцент ще бъде съставът и начинът за избиране на членовете на тази комисия, по какъв начин ще бъдат установявани тези материали - дали едно лице е служило на разузнаването или не, под каква форма е подписал или не. Мисля, че ще бъде много добре даже и в закона да се намерят текстове, тъй като се иска да има голяма обществена подкрепа за тази акция, половината квота в комисията според мен трябва да бъдат посочени от парламента и то преди всичко от опозицията. Ако днес някой ми каже, че в квотата от президента и от Министерския съвет ще бъдат общественици, които са безпристрастни, първо, кой ще провери техните документи? Те самите ли? Кой? Нали някой трябва да провери. Този, който ще отиде в комисията, вие казвате: той не трябва да е сътрудник и т.н. Много добре, така трябва да бъде. Но кой ще провери това? Аз не видях начина, по който ще бъде проверен този, който ще работи в този съвет или комисия. Нека заедно да измислим, но формално само с трима члена парламентът не бива да остава. Много пъти ние изтъкваме, че България е парламентарна република, Народното събрание трябва да има сериозно присъствие във всички сфери. Нека половината квота да бъде от Народното събрание. Бъдете така добри от мнозинството до второ четене да възприемете половината квота да бъдат посочени от опозицията. Мисля, че ще има и други предложения.
Дами и господа народни представители! От името на моите колеги от Движението за права и свободи заявяваме, че ние ще подкрепим законопроекта. Подкрепили сме го и по време на Великото Народно събрание, и в другите народни събрания. За нас този въпрос не е проблем. Знаем, че в много случаи ще има злоупотреба и ще се злоупотребява и установихме от 11 години в моята парламентарна група, че България наистина не е нормална държава. След 11 години, за съжаление, ние сме единствените Европа, които за 11 години не можахме да решим този въпрос, което доказва, че наистина не сме нормална държава. Може би приемането на закона ще допринесе малко за имиджа ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата народният представител Иван Генов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми отсъстващи господа министри, уважаеми колеги! Днес се завърнах от избирателния си район - Силистра, където се проведе заседание на областния съвет на БСП, и, разбира се, имах срещи със стотици избиратели. Поръчано ми е, след като се спусна безброй стъпала надолу към безотговорността и безнационалността на мнозинството на Тридесет и осмото Народно събрание, да направя изказване в съответствие с духа и нищетата на законопроекта.
И така, по свръхактуалността на законопроекта. Вие, господа автори, уцелвате десятката. Хората навсякъде на четвъртата година от управлението на СДС вече не се интересуват от прехраната си, от отоплението, медицинското обслужване, от ежедневните си грижи, а очакват само и единствено досиетата, досиетата като синоним на синята душа и синия просперитет. С досиета започнахте мандата си, с досиетата си отивате. Но и това нито го знаете, нито го можете.
Изложените мотиви, уважаеми господин председател, са своеобразен таван на интелектуалната мощ на депутатите от СДС и на онези, които им дърпат каишките отгоре и отвън по въпросите на сигурността. Но аз мисля, че още сега можем да отидем по-нататък - в следотвъдното.
Основен мотив на колегите е разкриването на историческата истина, съдържаща се в документите, свързани с дейността на бившите ДС и РУМНО. Смятате ли обаче, че това е достатъчно, за да постигнете цялата, абсолютната истина за хората, които са били свързани със сигурността? Аз не смятам, защото вие само се докосвате до проблема. Как може да се осветяват единствено онези, които с риск за живота си са работили за българските служби за сигурност и с лека ръка да подминавате тези, които са си продали душата на дявола и са слугували на чужди разузнавателни служби срещу българските национални интереси? Защо първите да се сочат с пръст, а за вторите да има затъмнение?
Ето защо, уважаеми господин председател, депозирам писмено предложение за разширяване предмета на законопроекта, като той обхване не само достъпа до бившите ДС и РУМНО, но и достъпа до чуждите разузнавателни служби - КГБ, ЦРУ, ЩАЗИ и неговия събрат от Западна Германия, разбира се, и на Вермахта и Гестапо, Мусат, Ми-5, Ми-6, френската национална служба за сигурност, и, разбира се, балканските разузнавателни служби, при това достъп не до целия им масив, а само в частта им, засягаща български поданици и граждани.
Аз не виждам голям проблем при наличието на такива кадърни министри на вътрешните работи, на отбраната и на външните работи по пътя на международното сътрудничество в името на евроатлантизма и най-вече - на основата на принципа на взаимността да проникнем по-надълбоко и стигнем до ядрото на истината. Защото там архивите са цели и данните от тях биха били много по-достоверни.
Призовавам управляващите да проявят характер и да притиснат Европейския съюз, НАТО и Русия, че ако не ни разрешат достъп до техните архиви, ще ги гледаме с други очи. Не е редно ние да ги допускаме до нашите архиви, а те да се разсейват.
По-нататък, по мотивите на законопроекта, уважаеми господин председател. Авторите на законопроекта държат принадлежността или непринадлежността на конкретно лице към бившите ДС и РУМНО да се установява по безспорен начин за картотекираните. А не съм съгласен, защото с такъв подход няма да се приближим, а ще се отдалечим и от историческата, и от виртуалната истина.
Затова предлагам да се използват два принципа - безспорен начин и съмнение. Първият да се прилага към СДС, а вторият принцип - на съмнението - към всички останали.

Не споделям и друго виждане на авторите - да не се предвиждат репресии спрямо лицата, за които е доказано, че са осъществявали дейност като щатни или нещатни сътрудници на бившите ДС и РУМНО.
Това, господа управляващи, е сериозна стъпка назад, мекошавост и безпринципност. (Весело оживление в блока на ДЛ.) Как да не репресираш онези, които тогава са работили за сигурността на своята страна, след като днес в същата страна се цени обслужването на чужди интереси, а грабежът и погромът върху националното достойнство са издигнати в ранг на държавна политика?
Венец на мотивите на законопроекта е техният финал. Цитирам дословно, уважаеми господин председател: "Този законопроект има огромна морална стойност за държавата, за обществото и за всички политически партии. Той укрепва държавността и оздравява политическия, обществения, икономическия и културния живот в страната." (Смях и весело оживление в блока на ДЛ.)
Звучи познато, нали? До 10-ноемврийски. Затова предлагам малко по-друг финал: "Законопроектът има и неоценима материална стойност за чуждите разузнавателни служби. Блокирането и разрушаването на българските спецслужби за сигурност, на българското разузнаване и контраразузнаване, на българската агентурна мрежа винаги е било една от целите на чуждите спецслужби."
След приемането на законопроекта тази цел ще се превърне в общонародна за Република България.
А сега ми разрешете да взема отношение и към още няколко възлови пункта от самия законопроект.
Първо, вече се обосновах защо и как да се разшири формата на законопроекта за сметка на достъпа до архивите на чуждите разузнавателни служби, засягащи български поданици и граждани.
Второ, по повод формирането, функционирането и финансирането на така наречената "независима комисия за разкриване на документите на бившите ДС, РУМНО и чуждите разузнавателни служби."
Има много тънки неща, уважаеми господин председател, които, според мен, следва да се изпипат. Предвижда се срок за нейното действие само пет години - неубедителен и недостатъчен срок. Предлагам в чл. 4 срокът да е безсрочен, за да се изпълнят докрай целите на законопроекта. Да бъде толкова безсрочна комисията, колкото и управлението на СДС. (Шум и реплики в залата.)
Предлагам по-нататък нова алинея в чл. 4, съгласно която комисията следва да съгласува дейността си с последното ръководство на СДС, за да се осигури синхрон с линията на партията и адаптирането на българските национални интереси към чуждите.
В чл. 4б, ал. 2 следва да отпадне необходимостта от подписване на клетвена декларация за опазване на държавната тайна, честта и достойнството на проверяващите лица от страна на членовете на комисията, тъй като това би блокирало работата на комисията. Това е в противоречие с вменените функции на членовете й.
И по заплащането на членовете на комисията - чл. 4в. Категорично не съм съгласен те да са на една плоскост с депутатите, след като ще могат да се саморазправят с тях. Значи логично е заплащането да е във валута, и то като командировъчните на президента и премиера - 7-кратен, 6-кратен и 5-кратен размер. (Ръкопляскания, смях и възгласи в блока на ДЛ.)
По предсрочното освобождаване на членовете на комисията - чл. 4а, ал. 5. Казано е, че вариант за освобождаване - "по негово искане", на члена на комисията. Аз смятам, че това е твърде лаконично и трябва да се допълни - "по негово искане, когато е осъзнал безсмислието и антинационалния характер на дейността, осъществявана от комисията." (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
Член 4б, ал. 3 да се допълни, че правилникът на комисията трябва да се изпраща не само на "Държавен вестник" на Република България, но да се изпраща за сведение и на "Държавен вестник" на Европейския съюз, като доказателство за верния път на България.
Вижте също и § 18 на Преходните и заключителни разпоредби. Смятам, че той трябва да се преработи съществено. Не може приумиците на една политическа сила да са изцяло за сметка на държавния бюджет. Справедливо би било разходите за издръжката на комисията да са за сметка на държавния бюджет и бюджета на СДС в съотношение 1:3. (Смях и оживление в блока на ДЛ, изразено неодобрение в блока на СДС.)
Трето, редно би било, за да няма по-нататък изненади, да подготвим и приемем като 23-а заключителна разпоредба следният текст: "Имената на вносителите на този законопроект да се изпишат със златни букви на син фон пред Централния Софийски затвор. (Силен смях в блока на ДЛ.) Същите да се предложат на ръководствата на чуждите разузнавателни служби да бъдат отличени с правителствени награди на съответните държави."
Този законопроект е отличен атестат за чуждите разузнавателни служби, че са успели да отнемат колективния политически разсъдък на основна политическа сила в страната. Благодаря. (Смях и бурни ръкопляскания в блока на ДЛ, изразено неодобрение в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, слушах много внимателно опита за пародия, който ни поднесе тук господин Генов, и ще кажа това, което слушам всеки ден - това, което ни казват всички от поколението на моите родители, от по-младите и от най-младите в България: никога не е късно моралът да възтържествува, дори и в България. Никога не е късно истината да излезе и да обясни какво е ставало в България, за да не се повтарят никога тези тъжни за държавата ни времена.
Но като слушах реакцията, колеги отляво, на вашата парламентарна група, колко нервен смях, колко притеснение има у вас, виждам, че сте разбрали, че отново изпадате в изолация, имате нужда от кураж, давайте си го само помежду си. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС, шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, най-малко съм очаквал и толкова съм приятно изненадан, че реплика ми прави господин Бакърджиев. Господин Бакърджиев, не ставайте глашатай за досиетата, защото добре знаете кой стои зад псевдонима "Лалето". (Смях и ръкопляскания в блока на ДЛ.)
По-нататък. Уважаеми господин председател, аз няма да давам оценка на това отиващо си мнозинство. Ще се позова на думите на вашия любим бивш вътрешен министър Богомил Бонев. Цитирам: "Законопроектът показва колко много капитализирана глупост има в СДС. (Смях в блока на ДЛ.) Авторите на закона - продължавам по-нататък думите на Богомил Бонев - най-добре илюстрират нашата оценка за СДС като политически инструмент, който издига само некадърници."
За да не злоупотребявам повече с мнението на бившия вътрешен министър, ще се позова на уважавания от мен ген. Тодор Бояджиев, на неговото открито писмо: "Ако народните избраници, особено тези от мнозинството, и този път поставят съвестта си в задния джоб и прогласуват закон, който преследва тесни групови интереси, а поставя под заплаха националните интереси, и Бог едва ли ще желае да пази България. И нека не забравят, че България е во веки, а депутатският имунитет - до време."
И по-нататък ген. Бояджиев заявява: "Кои сте вие и какво ви дава право, задници такива, да манипулирате един цял народ, че правото да служиш на Родината си е мръсно дело?" (Силен шум и възгласи: "У-у-у!" в блока на СДС, смях и ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Драгомир Драганов.
Тишина в залата! Моля за тишина в залата, още малко търпение.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Преди малко чух едно оригинално предложение - да се изпишат имената на вносителите на син фон. Господин Генов, ако ми позволите да предложа една малка корекция, защото не вярвам, че господин Стефан Нешев ще се чувства добре на син фон. Да дадем все пак и един малък червен фон там, за него специално, на Софийския централен затвор. (Смях и ръкопляскания в блока на СДС.) Просто, за да има равнопоставеност.
Аз внимателно се запознах с предлаганите промени в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и на пръв поглед промените като че ли са добронамерени. Освен това, предполагам, че идеята за по-широк състав на комисията за работа с документите има и своите външнополитически проекции. Все пак, подобна комисия съществува не къде да е, а в една от европейските суперсили - в Германия.
Веднага обаче искам да поставя въпроса защо чак сега, шест месеца преди изборите, идва това предложение за комисия? Мигар през 1997 г., когато приемахме закона, никой от мнозинството не знаеше за комисията "ГАЛ"? Знаехте всички! Знаехте, колеги от мнозинството. И това ме кара да мисля, че тогава нямахте изгода от една подобна комисия, защото, ако имахте тогава изгода, още тогава щяхте да приемете предложението, за което говори и господин Александър Томов на ген. Маринчевски и на моя милост за създаване на една комисия, и то комисия балансирана, комисия на обществени начала.
Щом тогава не сте приели това предложение, значи не ви е било изгодно политически. И обратно, щом сега приемате това предложение, значи вече комисията ви е изгодна политически. И аз ще ви кажа: пред реалната опасност да нямате самостоятелно мнозинство в следващия парламент вие искате да създадете една комисия изцяло от ваши хора, която да държи и занапред в свои, сиреч, във ваши ръце, досиетата и то като компромати. И тъкмо поради това предлагате тази комисия да бъде платена.
Освен това, уважаеми колеги, отново ще кажа това, което повтарям вече десет години. Самата философия на закона не само си остава грешна, но като че ли се задълбочава грешната й посока. Вероятно някои от вас, с които бяхме във Великото Народно събрание, ще си спомнят, че аз също бях един от инициаторите за отваряне досиетата на онези, които са били политически доносници. Но, забележете, колеги - на политическите доносници, тоест, - на онези, които са донасяли срещу инакомислещите, или които просто по стар български обичай, казвам го с прискърбие, са използвали възможността чрез създадения механизъм за политическо доносничество да клеветят невинни хора.
Какво ни предлагат промените в закона днес, десет годни след първия опит за разобличаване на крепителите на комунистическия режим? Ами, освен че продължават да не правят разлика между политически доносници и хора - сътрудничили на националната сигурност на България, промените днес разширяват още повече кръга не на доносниците, а именно на онези, които, сътрудничейки на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, са сътрудничили на националните интереси. Ето защо твърдя, че погрешността на философията на закона не само не намалява, а обратно - се задълбочава.
Аз ви питам, уважаеми колеги отдясно, като приемете тези промени, защото знам, че ще ги приемете, ще разобличите ли наистина онези, които действително са обслужвали репресивния политически апарат на комунистическия режим? Ще излезе ли наяве дейността на явошниците от "Търговския дом"? Ще излезе ли онова прословуто име от онзи прословут жълт плик, който министърът на външните работи на България Стоян Ганев размахваше от самолет на самолет? Силно се съмнявам! Ако вие ми дадете гаранции, че това ще стане, аз съм готов още сега да заявя своята пълна и безусловна подкрепа за този закон. Но аз се съмнявам и тъкмо поради това ми съмнение ще ви кажа: ако проблемът ви, колеги отдясно, е да отворите досиетата на лидерите на две от опозиционните формации, както преди време намекна господин Соколов, смея да твърдя, че наистина сте на грешен път. Грешен път и от тактическа, и от стратегическа гледна точка. Грешен е от тактическа гледна точка, защото аз знам много добре, че и двамата въпросни лидери никога не са били политически доносници. Грешен е и от стратегическа гледна точка, защото темата на досиетата е само ваша. Тя не е тема на обществото, уважаеми колеги отдясно. Тя не е тема от неговия дневен ред! Защото обществото мисли как да оцелее тази зима, след като нищо от щедрите ви обещания и в "Програма 2001", и в нейната актуализация не беше реализирано. И фактът, че го залъгвате с 13-и заплати и допълнителна пенсия е най-убедителното доказателство за това, че фактически нищо не направихте за подобряване участта и на работещи, и на пенсионери.
Защо въпреки това вие така упорито настоявате на темата за досиетата? Ами, по същите причини, според мен, както и през 1997 г. - за да си оправите в навечерието на изборите бакиите в собствените си къща, както заяви вашия Командир и както сляпо повтаряте и вие след него.
Аз обаче си имам своя къща - Евролевицата, с нейните цели и с нейните градивни намерения. И нямам никакво намерение да участвам или да бъда използван в измиването на вашите собствени Авгиеви обори. (Неразбираема реплика от блока на СДС.) Вторият аргумент... Там един се обажда, дето след месец и половина, ако се приеме този вариант, ще млъкне.
Вторият аргумент за моята критична позиция идва от изказванията на госпожица Михайлова и на господин Куртев от 30 юли 1997 г., господин Куртев, което приехте закона. И двамата тогава с госпожица Михайлова в един глас твърдяхте, че най-сетне сме прочели и затворили една страница от най-новата ни история и, цитирам конкретно Вас: сме били сложили край на една седемгодишна агония. Така е според стенограмите. Да сложиш край на агония, господин Куртев, означава да помогнеш на някого да умре. А, за да се върнеш отново към него, след като си го умъртвил, вече е некрофилия. Далеч съм от намерението да се занимавам с това.
Съжалявам, че я няма госпожица Михайлова, за да й кажа, че да се върнеш отново към една книга, която си затворил, след като уж си я прочел, означава, че или нищо не си разбрал от прочита й, или че си търсил да прочетеш само отбрани страници - онези, които тогава са ти изнасяли. Ако това е вашият стил, уважаеми колеги отдясно, той не е нито моят, нито на Евролевицата. Ние, за разлика от вас, четем с разбиране, четем всичко и вървим напред.
Третият аргумент за критики към поправките на закона ми дават странните лъкатушения на част от вносителите му през последните дни. Миналата седмица например господин Соколов повтори в интервю тезата пред вестник "Демокрация" - мот е мо тезата на ген. Бриго Аспарухов за възможността от дописване или направо от откриване на нови досиета чрез системата на картончетата. Предполагам, че цитирам точно, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съвсем!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Добре. Но близко.
На заден ход, като че ли, тръгна и идеята за досиетата на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната? Но дори и само тези два факта ми дават основание да заключа, че отново, както и през 1997 г., имаме работа не с докрай премислени поправки, а с някакви политически сурогати.
Разбира се, аз като депутат и като член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще работя заедно с моите колеги от Евролевицата върху текстовете на поправките между двете четения. Смятам, че все пак освен рушители на националната сигурност в тази зала има и хора, които продължават да милеят за нея. И като един от тези хора, които милеят за националната сигурност, ще се постарая между двете четения законът да придобие онзи вид, в която беше замислен още преди десет години - разобличаващ, повтарям, сътрудниците на репресивния апарат на комунистическия режим, но запазващ достойнството на онези, които са работили в името и в интереса на България! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес, в това извънредно заседание, българският парламент разглежда, бих казал на второ четене, един важен законопроект за това България ще има ли държавност, ще има ли яснота по протеклите политически и икономически процеси в страната както в миналия период от единадесет години, така и в бъдещия период, в следващото развитие на България. От тази гледна точка, мислейки за бъдещето, аз и моите колеги от коалицията "Народен съюз" смятаме, че законопроектът е актуален. И ще ви дам няколко примера в тази насока.
Когато ставаха събитията 1990 г., мненията по тях бяха най-различни и разнопосочни. Но децата, които бяха тогава на 10 или 11 години, участваха в нещо, което днес не знаят какво точно е. Онзи ден, гледайки предаването "Гласове" по повод фалшифицирането на изборите от 1990 г., моята дъщеря каза: "Ама, това наистина ли се случи тогава, 1990 г., когато ходихме да лепим плакатите да печелим изборите?" Тя тогава беше на 10 г., сега е на 20. И гледаше това предаване с много голямо внимание. И заедно с това ми каза още нещо: "Значи, заедно с теб съм била излъгана и аз!". Ако разгледаме по същия начин по-нататък събитията в България до този момент, трябва да кажем и да бъдем отговорни пред това тази държава в този период от време, пред тези деца и пред следващите поколения от кого се управлява? Кой е насочил нещата? Кой е обръщал нещата? Всичко това, което беше изложено в мотивите на вносителите.
И тук днес се иска наистина повече отговорност. И ми се струва, че почти всички политически сили, които досега се изказваха, заявиха тази отговорност към проблемите на държавата и към бъдещето на държавата. Единствено досега представителите на Демократичната левица, както и в много случаи, когато става дума за такива въпроси, поставят някакви картини на ужас, картини на сътресения, на омраза, на какво ли не, което ще се случи, на предателство, каквото се случи в нашата държава. Просто става ясно, че политическите сили, представени в няколко парламентарни групи, имат желанието и нагласата, отговорността да приключи въпросът с досиетата. Става ясно обаче, че някои не искат да се приключи с този въпрос. Аз разглеждам така поведението на Демократичната левица, тяхното нежелание, техният постоянно изразен уплах от отварянето на досиетата и тяхното желание да продължи да не се знае кой кой е в политиката, в обществения живот и т.н.
Смятам, че тази тяхна позиция, изразена и заявена тук, едва ли е разбираема за голяма част на българския народ. Но като политическа позиция те е разбираема за една голяма част от техния твърд електорат. Тя е разбираема за онази част от техните симпатизанти или членове, които след години, напускайки органите на МВР или по-точно органите на Държавна сигурност, или на други репресивни органи, като пенсионирани служители днес, живеейки в малките населени места на България, са онзи политически фактор на страх, който те внушават на своите съселяни или на своите съграждани. Защото заедно със себе си, те се опитват да олицетворят и мита на Държавна сигурност.
И когато този закон отвори досиетата, ние ще дадем възможност и на хората да отворят своите собствени очи, на онези притеснени хора, които не знаят в края на краищата, говорейки им един бивш полковник от Държавна сигурност за това, че може да му се случи, или навремето да се случи нещо на семейството му, на детето му и днес, когато му казват: "нали знаете, че ако не бях аз... и ако не съм аз, вие пак няма да бъдете нищо" и т.н.
Ето за това става дума, господин Божинов, когато говорим по този въпрос. Защото, ако разглеждаме нещата като манталитет на Българската социалистическа партия, това е абсолютен ваш прийом.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Какво ще кажете за предложението на Генов?
МОНЬО ХРИСТОВ: Що се отнася до опита за иронизация, това беше опит и подигравка с българския народ. (Оживление.) Между другото, вие 50 години се подигравахте с него, че един Иван Генов тук ще се подиграе още един път, не е много повече. Но вашият смях, искам да ви кажа, който постоянно звучи днес, е доста истеричен и малко френски. Нали знаеш френският за какво става дума?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): За френското ставаше дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов!
МОНЬО ХРИСТОВ: Какво желаем ние освен това, което изрекох досега? Ние бяхме последователни и още през 1997 г. искахме един по-разширен закон, който да обхване много по-голям кръг от хора. Затова днес с желание се подписахме под вносителите, които предложиха този законопроект. Нашето желание е не въпросът българският народ да започне да клейми някой си, а българският народ да бъде информиран кой е, когато някой представя нещо.
Неслучайно в законопроекта няма възмездие, няма мъст. За разлика от много ваши законопроекти отпреди, които завършваха винаги с репресивни тежести. Дори в книгите, които пишеха вашите партизани, се говореше за мъст, за възмездие, за падналите другари, да възмездим и т.н. Тоест, тази разлика, която днес се наблюдава по този закон, това са различните ценностни системи, които имаме ние - парламентарните групи на СДС, на Народен съюз, на ДПС и на Евролевицата. За съжаление, вашата ценностна система си остана при Комунистическия манифест.
Изповядването на тази идея ви пречи да се оглеждате в съвременния свят. Нищо, че господин Първанов беше в Брюксел и в ПЕС. Това ходене дотам и връщане не означава, че вие ставате социалдемократи или придобивате нова ценностна система. Напротив. (Неразбираеми реплики на недоволство от ДЛ.) Делата, които трябва да покажете, да покажете, че ставате нещо ново, са именно днес. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Калчевски, ще Ви санкционирам.
МОНЬО ХРИСТОВ: Ето тук, в тази зала, пред целия български народ вие да покажете, че вие самите искате да се отърсите от репресивните органи, които са репресирали вашата партия. И от хората, които в момента командват вашата партия. И от хората, които участват активно в политиката на вашата партия. (Шум и реплики от ДЛ.)
Това ваше нежелание показва следното нещо: показва, че вие винаги ще бъдете една част, която се противопоставя на всички други основни въпроси на България. Неслучайно бяхте толкоз много против НАТО. Сега малко завихте насоката.
Заключвам изказването си със следното... (Реплики от ДЛ.)
Да, Българската социалистическа партия, която създаде репресивния орган Държавна сигурност...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Кажи нещо за земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мутафчиев, правя Ви бележка.
МОНЬО ХРИСТОВ: ..., която иска да бъде европейска партия, която иска да бъде член на Социалистическия интернационал (оживление), тази Българска социалистическа партия...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Ще спечели изборите.
МОНЬО ХРИСТОВ: ... може ли да излезе пред българския народ днес и да каже: да, и ние имаме желанието да бъдем на чисто в нашата държава.
Покажете го днес, не в изборите. В изборите да говорите тогава, че сте били за нещо, ще бъде късно. Днес са делата в българския парламент. В изборите може и да лъжете, и да манипулирате, както ви се удава, но днес покажете пред народа, че искате вие самите да се отърсите от нещо, което сте създали - Държавна сигурност и т.н.
Мисля, че вие дължите това в името на тези, които сте репресирали, в името на тези, които все още чакат от вас едно извинение, в името на тези, които не можаха поне да чуят моралната присъда на загиналите в Белене и в другите затвори. Това го дължите.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Коя година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Калчевски, ще Ви отстраня.
МОНЬО ХРИСТОВ: И ако сте хора, които сте отговорни като политическа сила, и ако имате желанието да бъдете политическа националноотговорна сила, направете го. Днес ви е времето. После няма да имате това време. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искрено съжалявам, че и аз бях от тези хора, които във Великото Народно събрание се поддадоха, както много от вас в момента, на тази еуфория и гласувах решението за комисия, която да извади на показ имената на депутатите, които са били агенти на политическата полиция. Целият ми опит след това показа, че действително от това нищо не се получи - беше използвано за съвсем тесни политически цели.
И сега също мога определено да кажа, че дори и този суперрадикален, непознат в Източна Европа пример, който е да вкараш в Интернет всичките хора, които са работили в системата на Държавна сигурност, няма нищо общо нито с Германия, нито с Полша, нито с Унгария - пак няма да постигне тези политически цели, които смятат тези наивно, може би честно и морално депутати от Съюза на демократичните сили.
Затова мога да ви дам само един пример. Колко са имената, които трябва да бъдат извадени? Колко бройки? Според сведенията, които даде господин Димитър Луджев в Комисията по национална сигурност - той е правил такава проверка като вицепремиер. Това са над 650 000 имена. Аз не мога да си представя тази комисия. (Оживление сред СДС.) Да, защото бяха поставени случаи за Разузнавателното управление на армията още преди 1946 г. Действително това са 650 000 души. За всеки един от тях комисията трябва да се произнесе според вашия закон: дали те действително са сътрудничили или просто ей така, са невинни хора. Как виждате това нещо? Това са томове някъде около 50 000-60 000 страници, като на една страница има 12 или 15 имена с техните псевдоними, къде са били, в коя структурна част на Държавна сигурност и прочие.
И особено важно тук е: добре, по някакво чудо за 5 години тя съумява все пак да констатира, да отсее тези, които са невинни, и започва да ги публикува, да ги вкарва в Интернет... От кого ще започне? Има ли някакъв порядък? Явно е, че ще започне пак от тези, които са в момента неудобните. Ще започне от някои представители на ДПС, от опозицията отляво и от БСП, ще включат, разбира се, тук и господин Бакърджиев, господин Бисеров, може би и господин Соколов и Куртев - всеки, който е в момента неудобен. Явно е, че това действително ще бъде комисия, която ще ползва единствено и само политическите облаги.
Пак повтарям: при над 650 000 имена, които съществуват в тези картотеки, някои са починали. Те ще се извадят - това го има и в закона. Но останалите? Останалите може би 300 000-400 000? Това е действително невъзможна и непосилна задача.
Явно е, че тук се цели действително едно избирателно отношение с оглед изборите. Без да се мисли, че действително това нанася сериозен ущърб на нашата система за национална сигурност. Сериозен ущърб на доброто име и честта на много хора и абсолютно невинни, защото, заявявам категорично: никакъв проблем няма да се фалшифицират картончета, досиета и т.н. Случаят, разглеждан в Страсбург във връзка със сегашния външен министър на Чехия Ян Каван, когото познавам лично и знам много добре неговата история каква е, е пак подобен: фалшификация, която и Държавна сигурност, и определени хора могат да вкарат вътре.
Явно е, че тази комисия е мъртво замислена. И законът като цяло ще изиграе роля единствено да може да се изкарат няколко удобни имена. Иначе, като цялостна оценка, смятам, че това е действително изпълнение на определена поръчка. И то поръчка не тук от България. Тук не е Иван Костов, който дърпа конците или някакви кръгове в СДС. Нещата са много по-сериозни.
Преди няколко седмици разговарях с бивш служител на едно западно разузнаване, сега пенсионер, по повод на кризата в Косово.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Значи от ченчегата пак имате информация?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Той каза: това, което вие направихте като събиране на информация, беше много полезно за Пакта. Вашето военно разузнаване, сиреч българското военно разузнаване, действително знаеше много подробности и детайли за картината и тази информация беше предадена на НАТО. И помогна значително. Макар чe в някаква степен ги подведе, защото им даде кураж да предприемат мерки, които според самите тях сега е грешка.
Но проблемът е сега, че тези хора преценяват: "вие не трябва да имате такова разузнаване, вие не трябва да имате такива специални служби". Никой на Балканите не трябва да ги има. Това трябва да бъде смачкано, трябва да бъде унищожено. Ще бъде направено всичко. Това беше доста преди да се чуе за идеята на 107-те депутати да внесат изменение в закона.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Гайтанджиев, ти от РУМНО ли си?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Ето защо смятам, че действително това е една антибългарска, вредна позиция, която българският парламент не бива да гласува. (Частични ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители! Тук вече няколко часа се наслушахме на приказки кой знае и кой не знае за какво става дума, кой коя теза защитава. Но, за да отговорим на многото въпроси, първо трябва да си отговорим на един единствен въпрос - какво беше Държавна сигурност и има ли нещо общо тя с националната сигурност на България, имала ли е някога, и с националните интереси на българската нация?
Когато говорим за национална сигурност, говорим за сигурност на нацията. И понеже тук много хора - или те са алтави, или нас искат да изкарат на алтави (смях в мнозинството), но аз ще се постарая да им припомня от самото начало - в началото беше национална безопасност. И за жалост самият шеф на националната безопасност Васил Богданов, братът на Петър Богданов, лежа в затвора като трайчокостовист.
Но аз питам: когато в България се установи този тоталитарен режим, наречен комунистически, с помощта на Съветската армия, националните интереси ли диктуваха Държавна сигурност да разтури опозицията, да окачи на въжето лидера на опозицията Никола Петков? И да служи по-бетер от турците. Турците обесиха Левски, но не изкараха българския народ по площадите да казва, че той е предател, Държавна сигурност и вашата власт изкараха хората зорлем по площадите да викат: "Никола Петков е предател!" (Ръкопляскания в мнозинството.) И всичко това ставаше благодарение на Държавна сигурност.
Националните интереси ли диктуваха на съпругата на един от лидерите на БЗНС - д-р Г.М. Димитров да бутат клечки под ноктите в Държавна сигурност? Кои национални интереси диктуваха това нещо? Кои национални интереси диктуваха да свирят гайдите на площада и от едната страна да бъде масата - да се разписваш в ТКЗС-то, а от другата - стояха дърветата. И хората, когато бяха принудени от сопите да разписват, търчаха служители на Държавна сигурност и партийни членове да ги хващат на хорото. И той ронеше сълзи! Чист садизъм български! Чист садизъм комунистически! (Ръкопляскания в мнозинството.) Кои национални интереси диктуваха това нещо?
Кои национални интереси диктуваха да отиват по лагери и затвори хора само за това, че са искали да бъдат частни собственици, само затова, че са обичали свободата, само затова, че са обичали някакви свободни идеи?
Какво беше Държавна сигурност? Репресивна машина на репресивна власт!
И тук аз виждам хора да се подгигилкват. Аз виждам тук и във вашата група, които са майки или които ще станат майки (обръща се към малцинството), да са живи и здрави, да са им живи и здрави децата, чии национални интереси диктуваха да хващат младежите и да ги бутат в Държавна сигурност? Да ги бият? И Държавна сигурност да не казва къде са децата и синовете на тези майки и бащи и те да им правят деветини, да им колят курбан на 40, да палят свещи над дрехите им? Само затова, че са обичали свободата и са обичали някакви идеи? (Ръкопляскания в мнозинството.) И те да не знаят къде са им децата. А те там - с Седмо, в Шесто отделение на Държавна сигурност - бой на почивки, хвърляне на студена вода с кофата, за да се свестиш и да те питат: хвърчи ли биволът? Каква е тази гавра! Кои национални интереси позволяваха и диктуваха да се гаврят с младежите и с хората, които са обичали свободата?
И тук някой става да защитава. Аз не зная дали съм разбран, господа отляво. И за да бъда разбран, ще ви кажа - националните интереси ли диктуваха Трайчо Костов да увисне на бесилото? Не смятам, че по ще ме разберете сега затова, че мислите другояче! Националните интереси ли диктуваха легендарният ви партизански командир Славчо Трънски и приближените му да бъдат в Белене и в килиите на Държавна сигурност? И нека минем през пързалките на Витоша и пистите - първият ви дипломат не се завърна, защото сигурно мислеше малко по-другояче, говоря за Иван Бешев, за да стигнем до окървавеното легло на Иван Горуня?! Чии интереси диктуваха всичко това? (Възглас от залата: "Браво!".)
И вие ми говорите! В дъното на всяко престъпление стоеше Държавна сигурност! (Ръкопляскания в мнозинството.) И тук ставате и говорите, че Държавна сигурност защитавала националните интереси на България. Нищо общо не е имала. Защото тя не е защитавала нацията.
И сега ние чуваме приказки: "Но аз на времето спях в градинките!". Да, и аз спрях преди 10 ноември в градинките, но не можех да спя спокойно вкъщи, защото чаках всеки момент, а бяха хиляди като мен, да похлопат и да ми сложат белезниците, и да отидеш за справка - и я се върнеш, я не се върнеш! Не искам такова спокойствие! Благодаря ви.
Трябва ли да има Закон за досиетата? След като по категоричен начин никой тук досега не е станал, аз не зная дали ще има съвест и морал, да стане и да каже, че Държавна сигурност защитаваше националните интереси, и да ми посочи как.
Закон за досиетата трябва да има! Трябва наистина най-после да се види кой кой е!
Не може някой, защото не е удържал в затворите и навън, или е искал да следва българска филология, да стане учител, другият искал да стане юрист, и те му казват: "Подпиши, ще служиш!". И днес тези всичките - ама не издържали, ама били принудени! Като са изцапани, няма да се натискат да бъдат лидери на политически партии, защото нямат моралното право на това! (Ръкопляскания в мнозинството.) Ние искаме да ги видим кои са тия!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А реактивираните ще искаш ли да ги видиш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Божинов!
ПЕТКО ИЛИЕВ: Господин Божинов, ако Вие мислите, че сте от новомислещите?... И ще вметна една шега. Понеже искате да затваряме страниците и казваме, че това, което искаме, не е било така, че Държавна сигурност е била такава, хайде да го проиграем. На майтап ви го говоря. Ние сме управляващи, вие сте опозиция. Ние ще изработим Държавна сигурност по вашите правила, по правилата на Държавна сигурност. Не 50 години, 6 месеца. И ще постъпваме така, както вие постъпвате срещу опозицията. И тогава, господин Божинов, аз ще бъда в затвора и вие, мнозина от вас ще бъдат там. Няма да бъдем в една килия, защото ще се страхуват да не ти промия мозъка, но ще бъдеш в съседната килия. (Смях и ръкопляскания в мнозинството.) Ако ти претендираш, че имаш друго мислене? И аз вярвам, че между вас има хора с друго мислене.
Ако се върне Държавна сигурност, ако се върнат нейните прийоми, половината от вас ще последват, ако не всичките, съдбата и на Трайчо Костов, и на Горуня, и на Славчо Трънски. Къде отивате вие, хей, хора! Вие отляво и вие от средата, някои? С Държавна сигурност ли ще се занимавате?

Значи, трябва да има разкриване на досиета, за да се разбере кой какъв е. В същото време да не се дава възможност на хора, които са духовно осакатени под един или друг предлог, да играят решаваща политическа роля в съвременна България.
И тук идва въпросът: кой ще направи този Закон за досиетата? И това, което приехме 1997 г., с тези поправки, аз лично не съм удовлетворен. Истинският, перфектен закон в интерес на истината знаеш ли кои могат да го направят? Могат да го направят - ето, вече тук аз съм наивник - само ако тая вечер Бриго Аспарухов, Цвятко Цветков и Димитър Иванов и сие легнат като служители на Държавна сигурност, а утре се събудят като съвестни граждани на България. Само те могат да направят истинския Закон за отваряне на досиетата. Това няма да стане!
Но има и друга истина, колега. Другата истина е: защо в тоя закон не залегнат клаузи тия хора, които са вътре в нещата и са работили, да бъдат привикани в комисията? Аз ще се откажа от депутатството и ще стане член на тая комисия, ако се привикат (смях в залата), да водим сериозен разговор с тях, да им активираме съвестта, да им активираме паметта. Те няма да си спомнят за бай ти Иван от село Гол Тупан - Видинско, но ще си спомнят за големите риби. Ще си спомнят за това, което са вербували и още продължават да държат. И основно за мен затова трябва да има закон.
Вие говорите за политически цели тук. Кой преследва политически цели с тия досиета? Освен БСП никоя друга парламентарна група! Тя иска да държи чрез досиетата тия, които са някъде във властта или в политическите партии, да ги държи под силата на страха. Затуй искаме да ги разкрием. Но вие нямате сметка от тая работа, защото вие губите една ваша пета колона.
Аз не говоря за външно разузнаване. Нека да изслушаме експертите и тогава ще си кажа мнението на второ четене. Както виждате, нито в комисията, нито тук повдигам въпроса за резидентите, които са по целия свят, и с чии средства са платени, и кой вербува тия резиденти. Тук аз не говоря и не искам нищо, защото може би е в някакъв интерес на България. Но нека експертите да се произнесат. За това не говоря. Аз говоря тук за другите, за тия хора, които са тук, вътре. На тях трябва да се разкрият досиетата. Вие нямате сметка от това нещо.
Трябва ли да затваряме страниците? Тук всеки иска да ги затворим. Ами, какво ще излезе? Утре ще напише един журналист или пък някой от вас, ще провокира обществото и ще каже: народните представители затвориха страниците на досиетата, защото всичките там са ченгета и са изцапани. Няма да ги затваряме! Няма да ги затваряме тия страници, защото това не са страници на клюки, това не са страници на обикновени доноси, това са страници, страници окървавени, страници на човешки съдби, на духовно осакатени хора (ръкопляскания от мнозинството), страници, където е написано как жена провокира и издава мъжа си, как мъж - жена си, брат - сестра си, син - баща си. Ей за това става въпрос. И вие искате толкова леко да ги затваряме тия страници. Няма да ги затваряме, защото ако ние ги затворим, Бриго Аспарухов, Димитър Иванов и Цвятко Цветков няма да ги затворят тия страници. Сигурно, господин Божинов, и други като тебе - и те са били под наблюдение, и вие сте в техните папки, но сега ви държат, защото нямат сметка да ви разкрият. Тогава всеки всекиго следеше.
Няма да я затворим тая страница! И знаете ли защо? Няма да я затворим, защото аз трябва да ви отбележа, че за първи път с такова спокойствие посрещнах обидните думи на хора, които се гордеят, че са служили на Държавна сигурност, че били умни, хитри, горделиви, кадърни, та ги вербуват. Ние не сме били толкова прости, след като и нас са търсили, но че не сме се съгласили, това не значи, че не сме били умни и кадърни. Нека сме бунаците ние, които не сме се съгласили да служим на Държавна сигурност (смях в мнозинството), но тия, които се гордеят с това, ние не сме хората, които ще ги съдим, защото нито сме били, нито ще бъдем техен електорат, нито сме и не сме били или ще бъдем тяхно общество. Да ги съди техният електорат, да ги съди тяхното общество и да им търси място дали под ореола на славата, дали в пантеоните или в пъклите. Само ще им нашепнем: хора, вие, които сте служили на Държавна сигурност, и вие, които защитавате и продължавате упорито да защитавате Държавна сигурност, търсете си място за вашата акелдама. Търсете си място за вашата акелдама. Който не знае, да пита някой поп, той ще му обясни какво значи "акелдама". (Шум и реплики.)
И накрая аз завършвам: защо страниците няма да бъдат затворени? Това не е последната поправка на досиетата, господа! Ще има нови поправки, ще има нови закони за досиетата, докато астралът на българския обществено-политически и културен живот се изчисти от тия бацили и от тая мръсотия. И страницата няма да се затваря. Няма да се затваря, защото я има България. А България я има напук на вас, защото го има земеделското движение, защото го има Съюзът на демократичните сили и те заедно ще управляват България. Горко на вас! (Силен шум в залата. Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Ахмен Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Илиев, аз Ви се възхищавам, когато говорите от трибуната, но тъй като от 3 години сте на власт, искам да Ви задам следния въпрос: застрашава ли това националната сигурност на България, ако вие като правителство от 3 години бяхте изчистили ония мародери, които мародерстваха в Корница, в Баротин, в Момчилград, в Груево, в Звездел, Бенковски, Каолиново, Ябланово? Застрашава ли това националната сигурност, ако бяхте изчистили ония, които вербуваха, безчинстваха? А от 3 години говорите за демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колега, напълно Ви разбирам и аз смятам, че ако не повече, поне колкото Вас съм в тоя възродителен процес. (Неразбираема реплика от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев, отстранявам Ви от заседанието.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Но, доколкото не ме лъже паметта, имаше време, когато господин Беров беше министър-председател на България и ДПС показа, че той трябва да бъде, с него бяха избрани. Тогава защо господин Беров и вие, които казвахте как да управлява, защо тогава не свършихте тия неща?
Това Ви го напомням като отговор на репликата Ви. Но не е само това. Ако вие смятате, че днес управляващото ОДС, макар че вие бяхте поканени да участвате в ОДС, това си е ваш проблем, че не участвате в управлението, но дори и само заради възродителния процес вие трябваше от уважение към електората да участвате в това управление. Но и сега аз смятам, че правителство, управляващи правят тоя закон за отваряне на досиетата именно за да се изясни един такъв позорен период от българската история - възродителният процес. И вие може да помогнете на това. (Неразбираема реплика от ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Осман!
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! При цялото ми уважение към възрастното поколение в парламента, когато обсъждаме въпроса за морала на нацията и за мястото на политическия живот в този морал като негов носител или като негово олицетворение, ще ви призная, като млад човек имам щастието да не се срещна с тези проблеми поради датата си на раждане, че се отнасям с изключително подозрение, когато видя по-големи католици от Папата. Десетте години и темата за досиетата много пъти подхвърляха католиците, по-големи от Папата, на общественото внимание. Неизменно СДС беше носител на флага на борбата за чистия морал. От 1990 г. досега именно СДС не се постара да се освободи дори от онези, които бяха уличени още в 1990 г. като агенти на политическата полиция, не на Държавна сигурност въобще. СДС беше автор на закона в 1997 г. Не знам как смеете днес да ни изнасяте същите изказвания, които правихте и тогава. Само прави странно впечатление, че само един от вас дръзна да посочи премахването на зависимостта. Защо, господа отдясно? Защото вие си съчинихте закон, в който позволихте на част от списъка да се укрие, като преподпише декларации за вярност към новите служби. Какво искате вие? Да смените един вид зависимост с нова? И защо не извадихте отново Закона за досиетата в 1998, в 1999 г., цялата 2000 г.? Това има само две обяснения - наближаването на изборите и факта, че създадената от вас зависимост не ви свърши работа.
Трябва да признаете днес, че вашият Закон за досиетата, който вие заложихте като форма на рекет срещу целия политически, икономически, бизнес, медиен и всякакъв елит на България, не свърши работа. Оръжието се оказа с изтекъл срок на годност. Съжалявам много, може да тапицирате София със списъци на агенти и фабрикувани агенти, това няма да ви свърши никаква работа! Това е най-голямата радост от закона, който сте внесли днес. Той няма да свърши никаква работа. Никого не можете да рекетирате с него.
Трябва да обясните обаче защо създадохте такава възможност в стария закон за преподписване. Защото не е възможно човек с този морал и хора с този морал да претендират днес за морал и да са единиците мярка за морал!
Търсеше някой, мисля, че колегата Андреев, източниците на старата контрабанда. Ами на новата контрабанда, колега Андреев? Защото реактивираните, така да се каже, служители на старата Държавна сигурност, които работят в новите служби, работят и по въпроса за новата контрабанда. Какво желаете - да спрат да работят до изборите, за да ви дадат възможност да правите безконтролно каквото си искате?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Разбира се!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Що за морал има приравняването на героите и мръсниците? Къде търсите доносниците на политическата полиция и убийците на Никола Петков? Във външното разузнаване на България? Външното разузнаване на редица страни излъчва президентите им. Откъде накъде слагате знак за равенство вие? И като толкова се натискате, господин Таракчиев, да търсите убийците на Никола Петков, защо не търсите със същата страст убийците на Стамболийски? (Ръкопляскания в ДЛ.) Имахте три години на разположение!
Няма да забравя тези местни избори, в които един кандидат за кмет в петък получи бележка, че не е служил на Държавна сигурност, в събота - че е служил на Държавна сигурност. И когато отиде след една седмица да провери тази работа, му казаха, че неговият срок е изтекъл. Горе-долу това сте предвидили в излъчената от вас комисия като процедура. Това е единствената възможност, ако някой бъде повикан в комисията, една седмица да възрази пред комисията, която вие сте излъчили. На какво основание? Къде я търсите тази справедливост? Очевидно вие не търсите справедливост въобще, вие търсите нова форма за рекет. И стана един от вас да каже, моля ви, че това бил закон, който се отнасял до всички български граждани! Този закон не се отнася до всички български граждани, той се отнася само до онези български граждани, които са враждебно настроени към сегашната власт по нейна преценка. Вие махате списъка-каталог с длъжностите. И какво правите? Прибирате информационните масиви в тази комисия. Резонен е въпросът откъде започвате да ги четете и как ще ги четете. И защо твърдите, че четете страница, вие четете най-подборно. Четете имената тук, господин Глушков, не знам откъде-накъде събра смелост да говори от тази трибуна по тоз въпрос, щял да започне от в. "Труд". Ами онзи ден вътрешният министър ви каза, господин Глушков, да започнете от в. "Демокрация", защото там може би също ще излезе нещо. Но фактът, че започвате да търсите от медиите и за изборите, говори недвусмислено за какво ви трябва този закон. Търсите да успокоите съвестта си? Най-спокойни са хората, които пасат овце и имат минимална информация.
Много е лесно да сложиш няколко заложници специалисти по културни теми да се подпишат под този закон. И не знам те дали утре не си правят сметката, че както днес има едни, дето твърдят, че са подписвали декларациите под силата на натиска, утре те няма да дойдат да ни говорят, че са подписали така закона. Защото те не отговориха на нито един от зададените им въпроси в Комисията по национална сигурност. И не виждам много да се натискат да се явяват с опоненти по медиите.
Това, което трябва да признаете, дами и господа отдясно, днес, е, че вие с досиетата горе-долу постъпвате като с мавзолея. Мавзолеят на шестия опит за взривяване в крайна сметка падна. Но за света не остана това, че имало една сграда, която вече я няма, а остана напънът шест пъти нещо да се взривява. Шест пъти може да внасяте закон, никога няма да докажете, че сте имали по-добро намерение следващия път, отколкото предния, да търсите историческата истина. Защото вие въобще не търсите никаква историческа истина, вие търсите само едно-единствено нещо - възможности за натиск и манипулиране на българското общество. И затова днес бяха вкарани и тези прословути избори, които твърдите, че са фалшифицирани, защото комисията я оглавявал доцентът Панев за тяхната проверка в 1993 г. Държа да ви кажа, че сте проверявали тези неща и избори малко преди да паднете от власт. Не е зле да си го припомните, когато и сега се напъвате!
Недоумявам само за едно-единствено нещо. Тапицирайте София, вадете досиета, каквото искате правете, това никого няма да уличи и омаскари повече, отколкото самите вас. Но ми е чудно как не разбирате нещо просто: за четири години вие направихте от СДС от партия на бъдещето, партия на миналото. Партия, която се рови в боклука и нищо не може да каже за днешния и утрешния ден, е просто партия на миналото и си отива. (Ръкопляскания. "Браво!" в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева! Вие явно не познавате добре историята. Защото главният организатор на преврата срещу Стамболийски вие го направихте министър-председател, след като свали на 6 септември законното демократично правителство на България. (Ръкопляскания и викове "У-у-у!" в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин Китов. Вие само дадохте ярко доказателство колко превратна е историята и колко голяма е отговорността, която имат задължението хората - не да я четат, а да я правят. И като претендирате да сте християндемократически формации, точно днес ви моля не да мислите как за 150-ти път да скъсате с комунистическото си минало, защото това е като да ампутираш част от живота си, което никой не е направил, а да си спомните онази библейска сцена, в която грешницата се изправя срещу всички и им казва: който е безгрешен, пръв да хвърли камъка! (Ръкопляскания в ДЛ.)
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Исус го е казал, не грешницата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще се опитам да се въздържа от крайно политизиране на въпроса и да говоря съвсем кратко по същество.
Днес наистина ние обсъждаме един фундаментален въпрос. На път сме радикално да разрешим един проблем, който последните 10 години бе използван като оръжие за манипулиране и за направляване на определени обществено-икономически и политически процеси в страната. Поради тази причина аз като моите колеги от Движението за права и свободи ще подкрепя на първо гласуване предлагания законопроект. Но, слагам едно голямо "но", аз смятам, че този законопроект има нужда от едно сериозно разширение и сериозно дописване. Според мен законопроектът е твърде общ, особено по отношение на създаването и функционирането на въпросната комисия, която ще работи с документите на бившата Държавна сигурност. Аз смятам, че поради деликатната тема, каквато е националната сигурност, един такъв въпрос трябва да бъде много детайлно и добре разписан в закон, а не да препращаме тези въпроси към правилника, който самата комисия ще създаде. Смятам, че законът трябва да бъде доста по-разширен и по подобие на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за отбраната и въоръжените сили да бъде детайлен и да описва съвсем точно и ясно правомощията, взаимодействията и функциите на тази комисия.
Другият съществен въпрос, който според мен трябва да бъде доогледан и разработен, е въпросът за отговорността на въпросната комисия. В чл. 4б е описано, че въпросната комисия попълва клетвени декларации. Каква отговорност носят нейните членове? Наказателна отговорност по чл. 313, някаква по-засилена отговорност? Според мен този въпрос също е висящ.
Следващият въпрос - как ще работи администрацията, която се създава към комисията? Тя ще работи ли със секретни материали, кой ще гарантира опазването на материалите от администрацията? По какъв начин ще се направи разграничаване на сега действащите сътрудници, които работят в полза на националните интереси, които са започнали да работят преди 1991 г., но са получили от настоящите служби за сигурност наследство и те продължават да работят с тях?
Според мен също не е достатъчно изяснен и въпросът дали този закон ще огласява само данни, свързани с български граждани, макар така да се подразбира, но никъде в закона не е точно и ясно казано, или ще бъдат огласявани данни, касаещи граждани на чужди държави, които по една или друга причина са работили или продължават да работят в интерес и в сътрудничество с българските специални служби?
Това са на пръв поглед недоизяснените въпроси, които се набиват на пръв поглед. Ние, разбира се, с моите колеги ще направим своите предложения между първо и второ гласуване. Също така, според мен, е нужно специалните служби, които в момента се грижат за българските национални интереси, да бъдат поканени между първо и второ гласуване да дадат своите становища за този закон. Защото едно е действително да възтържествува истината и веднъж завинаги да бъдат ясни хората, които са решавали и са почернили десетки съдби през тези 45 години, но границата е много тънка между националните интереси и това, за което говорим. Затова призовавам между първо и второ четене да се поработи доста сериозно върху закона, за да не бъде прекрачена тази граница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата народният представител Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Като народен представител уважавам личното мнение на всеки един народен представител. Но правото за изказване позицията на дадена парламентарно представена партия в парламента има нейният председател. И единствено мнението и становището е точно и ясно казано в изказването на Александър Томов.
Може би цъкат отляво, но това си е друга тема.
Разбираемо е желанието за неотваряне на досиетата от някои. Може би има някакво притеснение и страх от тяхното отваряне, отчасти в ДС, отчасти в структурите, изясняване на дадено минало.
Да, обаче, дами и господа, тези, които се притесняват, лично мен като народен представител хич не ме притеснява поради простата причина, че то няма стойност спрямо тези, които са безследно изчезнали, репресирани и са били функция на един режим, който до определена степен е предизвикал объркване на техните човешки съдби.
Законът ще претърпи определени промени и то е ясно, и то е в резултат на обществения дебат, който беше постигнат, и дискусията, която днес става в парламента. Но има нещо важно. Законът за досиетата трябва да обслужва само и единствено обществото и може би това е най-голямото притеснение. Защото този закон няма да обслужва политическия режим, както беше преди 1990 г. (Реплики от залата.) Не, нямам досие и затова не се притеснявам.
Дори до такава степен политическата партия се беше сработила със структурите на Държавна сигурност, че има специална инструкция за оперативния отчет от 1978 г., забележете, която забранява да бъдат вербувани членове на БКП. Страхът от една евентуална разправа е страшен и той е обясним. Защото тези, които се притесняват, те просто знаят за страха, който преди всяваха сред хората.
От тази трибуна се чуха псевдоними. Чу се категорично, че някои не са били свързани с ДС.
Аз, уважаеми дами и господа, не мога да твърдя това поради простата причина, че не съм бил сътрудник и не съм бил в структурите на ДС. Това е най-голямата спекула, която в момента се прави от някои хора, които нагнетяват общественото мнение. Не искам да заплашвам или казвам, че има пазар на досиета, защото просто не съм разполагал и много колеги не са разполагали с тях. Но не мога да приема факта хора, които са били в службите на ДС, да казват, че има пазар на досиета. Точно това е целта на закона - компроматната война, пазарът и разполагането на досиетата от определени личности един път завинаги да спре.
Чуха се и определени радикални предложения за изгаряне на досиетата. Характерна е безотговорността и нежеланието да се работи по тази тема. Бих предложил на тези хора да свършат нещо друго, но не и да горят. Може би за тях историята няма стойност.
Тези, които споделят в медиите, може би знаят точно за какво става дума. Мисля, че тук днес дебатът отиде в една друга насока - необходимостта от този закон и твърдото желание този закон да не бъде приет. Обществото се нуждае от една яснота, от една прозрачност. Ясно е, че право в политиката, в управлението нямат повече място хора, които са били свързани със съответните структури, със съответните служби. Не може днес, когато ние сме доволни от това, което е постигнато, да има сред нас хамелеони, които за тях политическата цена, политическата стойност просто не съществува.
Тези няколко причини лично мен като народен представител ме карат да подкрепя и аз ще подкрепя този закон със съответните предложения за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Човек, пристъпвайки към този дебат, няма начин да не се замисли за човешката драма, изживяна или която ще се изживее. Аз лично си зададох въпроса за пореден път какви категории хора могат да отделят за себе си, когато говорим за досиетата.
Безспорно е, че има една категория хора, които са правили това доброволно, уверени в правотата за тях в своята дейност. Но след като са го правили доброволно, уверени в правотата си, какво им пречи да заявят: да, аз бях сътрудник на Държавна сигурност? Но за съжаление ние сме свидетели 10 години, че такива хора много малко има.
Втората категория хора, чиято драма е най-страшна, са хора, които, както каза с няколко думи господин Илиев, не са били достатъчно силни, издръжливи пред мъките и за да се спасят от тях са подписали. Една част от тези хора сега си седят вкъщи и си носят своята морална слабост. Тези хора не са виновни, защото не са виновни тези, които са измъчвани, а тези, които са ги измъчвали. И ние нямаме право днес на подобен тип хора да разравяме раната.

От тази категория хора има и трета категория хора, които са направили своя избор, за да могат да имат известни облаги, за да могат да растат в професията си, за да могат да ходят в чужбина. Една част от тези хора, разбира се много малка, може би разбират какво са направили. Може би са се преориентирали в новите условия и се опитват да изкупят собствената си вина. Но по-голямата част от тези хора в новите условия търсят наново своя просперитет, но не желаят да се знае, че са го направили доброволно. И тези хора именно са в голямата опасност на българската държава, защото те, не желаейки да стане известна тази тяхна слабост, утре стават опасни дори за новата българска държава.
Когато се говори за външното разузнаване, няма начин тук нещата да не се раздвоят. Но може би би следвало да се помисли, че има и категория хора във външното разузнаване, които не са служили на националната сигурност на България, а по-скоро на импералистическите интереси на друга държава. Има и такива. И вие всички много добре го знаете. Както има и такива, които чисто добросъвестно са служили на държавата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Тогава?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Но, господин Ганев, проблемът със стария закон, който е най-страшен, че позволи много хора да се закрият под възможността за реактивация и да бъдат вербовани утре от което и да било ново или бъдещо правителство. И тези хора именно да продължи тяхната драма и те да продължат да бъдат в същото състояние, в което са били години наред, пак под натиска, пак под силата на страха, и под силата на собствената си гузна съвест.
Има ли нужда и тази част от българското общество в своя катарзис? Има. Има, защото един наш приятел, който много ясно заяви - да, че му е било предлагано да бъде реактивиран и да не бъде прочетен заяви: "Аз предпочетох да си понеса срама, но да се освободя." Има доста хора, аз не знам дали са 600 хил. или по-малко, но те имат своята нужда, имат необходимостта да се освободят, да продължават да бъдат закачени за сърцето и душата на една кука, която винаги би могла да спекулира с националните интереси. Разбира се, има и изключения, и това е най-тежкият момент.
Тук може би наистина да се помисли между първо и второ четене как да се смали лимита, да се намалят рисковете за онези хора, които наистина пряко и почтено са вършили работата си. Но тежкото в българското общество е, че тази зависимост в момента се прехвърля много бързо - не толкова в политическа зависимост, уважаеми колеги, а в икономическа зависимост и тя ще бъде много трайна за бъдещето. Защото една голяма част от структурите на бившата Държавна сигурност, които знаят много добре информацията, които имат информацията, днес стават все по-силни и по-силни с икономическите си възможности. И там е големият проблем за България, а не с това, че някой преди известно време донасял за този или за онзи. Това е на неговата съвест. Но закачайки се с бъдещата икономическа зависимост, бъдещото и националната сигурност на България може да бъдат поставени на карта.
И ние сме свидетели неведнъж и дваж как именно тези връзки, преминавайки през бившата Държавна сигурност и през днешните икономически зависимости, носят доста големи удари върху икономиката, просперитета и обществено политическия и икономически живот в страната. Нима някой може да отрече това?
Ето защо може би с рисковете покрай сухото да изгори и малко мокро, ние е редно да затворим главата за досиетата, но като се разбере в българското общество кой кой е. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата народният представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Смятам, че има едно разминаване между политиците и обществото днес. Хората извън тази зала не се интересуват от разните му там главни управления. Това, което те искат да знаят, е кои са мръсниците, преките и косвените съучастници в политическите репресии. Или както един вестник го каза простичко: "Кои са пращали невинни хора в Белене".
Несъмнено положително е, че се създава една вече независима комисия, но странно за мен е защо отпада нейното задължение информацията за хората от високите етажи на властта да се докладва тук, пред парламента. Сега сведенията за хората от висшия ешелон ще отиват накуп заедно с хиляди други в Интернет. Извинявайте, но това е прилагане на двойни стандарти и практически потулване на информация, защото ние не сме Швеция, в която всяка баба си има компютър. Но кучето е заровено в чл. 6 от закона. Оттук тръгва погрешната философия, философията "всички в един кюп" - доносниците на политическата полиция, научно-техническото разузнаване, хора, работили срещу чужди разузнавания в интерес на България. Ако политическата полиция на Държавна сигурност, колеги, беше писала закона, точно това щеше да направи - да хвърли всички в един кюп.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ама то е така.
ХРИСТО ИВАНОВ: Споменаването само на дадено управление без анализ и оценка на дейността на лицето не само скрива истината, но води до манипулация на обществото. В данните за лицата по чл. 6 трябва задължително да се добави точка, която да даде ясен отговор на въпроса: сътрудничело ли е лицето на политическата полиция, обслужвало ли е репресивния апарат? Ясно е точно - "да" или "не". Иначе хората отново няма да научат онази истина, която чакат 11 години.
Старият закон не дава право на комисията да прави оценка за дейността на лицата. Докъде води това ще ви го илюстрирам с моя случай.
В доклада на Бонев беше изнесено: "Христо Иванов, сътрудник на отдел "Задгранични паспорти", Първо и Второ главно управление - по линия на чужди разузнавания." Управленията не говорят нищо на обикновените хора, а забележката "по линия на чужди разузнавания" едва ли беше ясно чута и разбрана. Тя дори не се появи в изнесените от пресата данни на другия ден. На въпрос на Ани Заркова: "Чувствате ли се виновен за това, че наред с клеветници окепазихте научният работник Христо Иванов, защитавал собствени разработки?", ген. Бонев отговори: "В парламента ясно пролича кой за какво е работил. Един топил колегите за вицовете, които разказва, друг защитава научни разработки. Но комисията няма право да прави оценки." Защо трябваше министър Бонев да дава морални оценки в пресата в качеството си на гражданин, а нямаше право да прави това от името на комисията? Той обясни: "Изпитвам неудобство, че не мога да кажа цялата истина. Виновен е законът." Но докато не кажем истината, компроматната война няма да спре. Дори депутати, които сега липсват - там междупрочем един се усмихва, от тази зала бълваха такива небивалици по мой адрес по време на изборите, че ум да ти зайде. И това след като пред заместник-главния редактор на "Труд" офицер от разузнаването разкри факта, че всички мои научни разработки са били контраразузнавателно обезпечени срещу икономически загуби. Той каза буквално: "Ако талантливият физик Христо Иванов е бил мръсник щеше да се съгласи да продаде разработката, към която чуждото разузнаване проявяваше интерес, да си прибере доларите и да си пее." Но не казвам това заради себе си. Моят случай е ноторно известен от десет години. Но не искам да бъдат петнени невинни хора. Затова комисията трябва да дава оценки.
С уважение се отнасям към позицията на министър Ноев сътрудниците на военното разузнаване да се разграничат категорично от доносниците. Но това важи за всички разузнавания, господин министър. Изходът е един: достъп до архивите на всички управления, но с гаранцията, която иска и министър Ноев - да не се петнят достойни хора.
Ще подкрепя проектозакона, вярвайки, че един демократичен парламент не може да не разграничи мръсниците и доносниците от онези, които са работили за България. Мерси. (Единични ръкопляскания.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Гиньо Ганев.
Последният записал се е народният представител Пламен Марков от Парламентарната група на СДС. Той разполага с шест минути.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Знам, че с тези обръщения губя една минута, но са нужни. Обръщам се към Вас като ръководител на това парламентарно събрание. Аз се питам то не разбра ли, че историческото време за демаскиране на политическия донос и на неговите носители отдавна премина? То беше в началото на българския преход, когато господстваше естествено омразата, разделението и желанието за реванш.
Но сега, десет години по-късно, когато би трябвало да осъзнаем императивната необходимост от повече разбирателство и от консолидация на нацията, тези, които се опитват да връщат миналото като настояще и да правят от същото това минало и бъдещето на държава и народ, те трябва да бъдат осъдени като подстрекатели на нов и траен граждански конфликт.
Уж се кълнем в Европейския съюз, а оттам искат широко съгласие на общественото мнение - цитирам Романо Проди - уж се греем на лъчите на новата демокрация у нас, а вносителите на законопроекта са тръгнали на плажа с балтон. Но колкото и дебел да бъде той, през него се вижда голото тяло на същата тази архаична омраза, от която не сме мръднали нито крачка напред. Влакът на този закон мина отдавна и на гарата остана този пакет с недомислени, абсурдни и чужди на днешния ден постулати. Хиляда доказателства се дадоха уж и с факта, че тук сме народни представители, че българският демократичен процес е необратим, нали, а хиляда и първото, което даваме сега, то не е ли съвършено обратното? Някаква комисия да издирва служители и сътрудници на бившата Държавна сигурност - на тайните служби, за по-кратко казано, и вместо да търсим как да живеем в мир и заедно, за да живеем по-добре, да разгръщаме тези прочути страници, които аз вече не знам от коя книга са.
Вижте какво е опасното. Вносителите внушават, че цялата тази публикация на така наречения постоянен доклад нямало да има правни последици, а само характер на морален укор. Какви са тези работи? Какъв е този морален укор? Нали има чл. 32 на Конституцията, който не позволява да посягаш на достойнството, на доброто име и т.н. на хората? Е, има една алинея, че по законен начин може, но такъв закон - той въвежда безправието, за да даде право на комисията да унищожава един или друг. Защо казвам "да унищожава" ли? Ами, защото тези имена стигат до избирателните списъци, защото ще има работодатели, които ще кажат: ако ти или баща ти сте били в тоя списък, ти нямаш право да работиш! Това не е ли посегателство на правото на труд?
Аз ще ви кажа и нещо друго - малко да ви развеселя и да ви огорча. Този закон е един нов, но много стар и известен морален кодекс на комунизма. Аз все повече виждам в мнозинството, че то чрез такива закони и чрез своя диктат именно на мнозинство всъщност изповядва това верую.
И сега вижте този чл. 4 - нали сме малко юристи! Каква е тази комисия? Какъв е този небесен арбитраж? Нейната независимост не се определя от източника, от който идват нейните членове - трима оттук, трима от друго място, каза го преди малко господин Осман и съм напълно съгласен с него.
Целият въпрос е как тя ще функционира. Я тя има не само права да оценява, господин Иванов, тя има право да събира информация и то отвсякъде - не само от архивите на Държавна сигурност, а от всички други източници и да я оценява. Каква е тази нейна оценка? Тя е такава, че тя ще реши кое име да се посочи и кое да не се посочи. Боже мой! Нямаш право даже да се разкаеш, защото няма бог в тази комисия, има някакви полубогове - 12 на брой.
Аз искам да ви питам: как тази комисия, с какви нравствени критерии тя ще разпознае низостта от величието, за което толкова много плачат тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Една последна дума.
Този закон, уважаеми господин председателю, не може да бъде приет на първо четене по правни причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Дайте ми една минута, за да не спорим някъде другаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Не е възможно под формата на това, че между първо и второ четене щяло да се премахне понятието външно или военно разузнаване и това променя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, много Ви моля, времето Ви изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Тогава едно последно изречение, за да не ме молите дълго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да Ви моля дълго.
ГИНЬО ГАНЕВ: Да, аз знам, че имате и друга възможност.
Той не може да бъде приет на първо четене, защото не съответства и на това да бъдат изброени изрично в закона и нейните права, а е предадено това на един правилник - такава комисия, с такова съдбовно значение за хората.
И ако ми позволите, вън от времето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, повече не мога да Ви позволя.
Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съзнавам, че предложеният днес на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъпа до документите на Държавна сигурност не е перфектен. Както е добре известно обаче, перфектно законодателство и перфектни закони няма. По-важни според мен обаче са принципно новите идеи и философия, които този законопроект въвежда в отношенията ни като законодатели към регламентирането на една много деликатна и сложна материя и към уреждането на едни отношения, които са се развили в миналото и са засегнали стотици хиляди човешки съдби.
Аз съм съгласен, че проблемът, свързан с разсекретяването на архивите на бившата Държавна сигурност, има много аспекти. Ние като законодатели сме длъжни да намерим най-добрия баланс между, от една страна, безспорната обществена необходимост да бъдат направени публично достояние имената на онези, които като щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност, са съдействали за налагането, укрепването и поддържането на комунистическата диктатура в България, както и за използваните от тях методи и средства за постигането на тези цели. От друга страна обаче, е необходимо да бъдат разграничени хората, които най-често в условията на жестоки физически и психически репресии и натиск са били принуждавани да подписват декларации за сътрудничество, но никога реално не са сътрудничили на тези служби. Честта и достойнството на тези хора трябва да бъдат защитени.
Нужно е да се направи разграничение и на онази категория служители и сътрудници на бившите тайни и разузнавателни служби, чиято дейност не е свързана с осъществяването или подпомагането на политическите репресии на комунистическия режим и би могла да се определи по-скоро като полезна за укрепването на сигурността и защитата на интересите на българската държава и нация.

Ето защо аз намирам, че част от критиките към законопроекта, които бяха направени по време на обсъждането в Комисията по национална сигурност и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, имат своя разум и своето основание и ще намерят своя реален израз в конкретни предложения по законопроекта между първо и второ четене.
И тъй като за недостатъците на законопроекта се говори твърде много днес, аз бих искал да посоча някои от основните му достойнства.
За първи път се предлага да бъде направен опит за цялостен прочит на тези най-мрачни и тъжни страници от новата история на България. Досегашният законодателен подход за извършването на проверка и оповестяването на данните за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност само на лица, кандидатиращи се за или заемащи определени длъжности, изрично изброени в закона, е заменено от желанието и намерението да бъде извършена проверка и да се оповестят данните за всички български граждани, работили за или сътрудничили на най-зловещата част от комунистическата репресивна машина, а именно Държавна сигурност.
На второ място, за да се осигури максимална обективност и безпристрастност при осъществяването на проверката, анализирането и оценката на събраната информация, е възприет изцяло нов подход при формирането на състава на комисията, натоварена с осъществяването на тази дейност.
Потърсен е и според мен е намерен оптималният баланс между всички власти и основни държавни институции в страната с цел постигането на максимална независимост на членовете на комисията и подчиняването им единствено и само на закона и тяхната съвест.
На следващо място, предложеният регламент за дейността на комисията, и по-точно задължението да извършва проверка за принадлежност, особено за така наречените картотекирани лица, в целия масив от документи и други информационни носители, произнасянето й с квалифицирано мнозинство от две трети, а между двете четения аз имам намерение да направя това мнозинство три четвърти, което е по-солидно при 12-членна комисия, създават достатъчно гаранции, по моя преценка, че няма да бъдат публикувани непроверени и недоказани информации и да бъдат накърнени несправедливо честта и доброто име на някого.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ако Вие имате 100 процента в нея...
ПЛАМЕН МАРКОВ: Въвеждат се много строги персонални изисквания към членовете на комисията, с цел именно включването в нейния състав на лица с високи професионални и морални качества, без политическа или партийна обвързаност.
Мое дълбоко убеждение е, че само ако съставът на комисията е от такива хора, тя ще може да се ползва с широко обществено доверие в своята дейност и в оценките и решенията, които ще взима.
Както в досега действащия закон, така и в предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, няма разпоредби, които да предвиждат репресивни мерки спрямо лицата, за които безспорно е доказано, че са сътрудници на бившата Държавна сигурност или РУМНО. Целта на закона е не да накърни или ограничи нечии права, а да осигури конституционното право на всички български граждани да бъдат информирани в максимална степен, особено що се отнася до онези лица, които по силата на своята политическа, икономическа и обществена позиция и статус, имат възможността и влияят пряко върху обществени и икономически процеси в страната или въздействат върху формирането на общественото мнение в една или друга посока. Това право е регламентирано в Конституцията - чл. 41, ал. 1 и 2 от нея, но то същевременно не е абсолютно и има своите ограничения, с които ние като законодатели трябва да се съобразим.
Уважаеми колеги, в заключение бих искал отново да подчертая, че разглеждания днес от нас законопроект може да бъде подобрен и доразвит между двете му четения. Но в своята философия и основни принципи, заложени в него, считам, че законопроектът следва да бъде подкрепен от всички народни представители, които са наясно със своята съвест, които отричат комунистическата теория и практика на най-жестоки разправи с всеки, който мисли различно, и които по никакъв начин не се чувстват съпричастни с бившите тайни служби.
Днешното гласуване, уважаеми дами и господа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ: ... е поредният тест за всички народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание за това кои от нас имаме политическата воля и желание да осветлим тези мрачни страници от новата ни история, да дадем възможност на българското общество...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ: ... да преживее своя морален катарзис. То има право на това. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Калчо Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще започна оттам, където завърши господин Гиньо Ганев, въпреки че него го няма тук в момента. Исках да му направя реплика, но той сигурно ще чуе. А той каза така: историческото време на този въпрос било изтекло, влакът отдавна е отминал.
Не, господин Ганев, времето за разкриването на истината по този въпрос никога няма да изтече. И Вие сигурно имате познати хора - жени, мъже, чиито деца или съпрузи са избити именно от тази репресивна машина, която е Държавна сигурност. За тях никога този въпрос не може да изтече. А те не са малко, те са хиляди в нашата страна.
Така че в този момент Вие и Вашата парламентарна група нямахте най-малкото моралното право да говорите. Но обяснимо е защо. Защото Държавна сигурност е ваше отроче и вие като удавник за сламка се държите за него и продължавате да го защитавате. Защото немалка част от омаломощаването на България, изнасянето на националния капитал е направено именно от вашите фирми, които вие създадохте с помощта на Държавна сигурност - създадохте външнотърговските фирми, накъдето се препращаха вземаните от вас кредити.
Именно тази Държавна сигурност, която вие толкова упорито защитавате, уби в най-скоро време министър-председателя, който вие излъчихте - Андрей Луканов. За него днес никой не съобщи тук. Вече десет години по този въпрос се говори и ще продължи още да се говори.
Законът, който е създаден, който приехме през 1997 г., вярно, не беше най-точният, най-пълният. Затова днес отново се налага той да се променя. И ще се променя, аз съм убеден, че това няма да бъде последната промяна.
Но защо защитавате тези доносници, които осакатиха хиляди, стотици хиляди хора, които им отнеха и живота, които ги лишиха от възможността да се учат, да видят света? Защо вие защитавате тези безгръбначни същества, които все още се радват на някаква прикритост в обществото ни? Нямате моралното право да говорите така. И аз съм "за" и не само аз, а и цялата наша парламентарна група ще подкрепи този закон, тъй като това е един катарзис, който трябва да се изживее. Именно с приемането на този закон тези, които несъзнателно или под натиск, физически малтретирани, са подписали някакви декларации, трябва най-после да се освободят от онзи страх, с който живеят - че в един определен момент ще бъдат шантажирани.
Така че, завършвам с това, вие нямате никакво морално право да говорите против закона. Напротив, трябваше да сведете глава и, както се казва, да посипете главата си с пепел и да мълчите. Но вашето дебелоочие през тези десет години никога не е имало граници. (Ръкопляскания в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят всички народни представители в залата.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност № 054-01-122, внесен от Методи Андреев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 217 народни представители: за 152, против 55, въздържали се 10. (Ръкопляскания, възгласи "Браво! Браво!" от блока на ОДС.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прекратяване на днешното заседание. Остава съвсем малко време до изтичането на времето за заседание. Така че да продължим утре начисто!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 163 народни представители: за 129, против 30, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 13 декември 2000 г. сутринта в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,32 ч.)

Председател:
Йордан Соколов


Секретари:
Виктория Василева

Калчо Чукаров