Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-12-20

Председателствал:  председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Венцислав Марков. Да му е честито, желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 13 до 19 декември 2000 г.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - народният представител Руси Статков. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (проект Реформа за повишаване благосъстоянието на децата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по труда и социалната политика.
Отчет за изпълнение на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Вносител - Националният осигурителен институт. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за лобирането. Вносител - народният представител Илия Петров. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители - народните представители Александър Томов и Иван Бойков. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Проект за решение за избиране на кандидати за български представител в Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Вносител - народният представител Лъчезар Тошев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за избиране на членове на Националния съвет за радио и телевизия. Вносител - народният представител Стоян Райчевски. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Законопроект за опазване на околната среда. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Вносител - народната представителка Росица Тоткова.
Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 9 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
По дневния ред има направени предложения:
- от народния представител Атанас Мерджанов като точка да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията;
- от народната представителка Татяна Дончева точка от дневния ред да бъде - проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи.
Има и предложение от Парламентарната група на СДС, въз основа на което след заседанието на Председателския съвет е изготвен следният проект за седмична програма за днес и утре:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на Протокола за нейното изменение и допълнение.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество.
4. Второ четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
5. Второ четене на законопроекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.
6. Проект за решение за избиране на съдебни заседатели.
7. Проект за решение за избиране на членове на Националния съвет за радио и телевизия.
8. Ново обсъждане на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
10. Доклад на Съвета по европейски въпроси.
Имате думата по дневния ред.
Има думата господин Мерджанов.


АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя предложение в седмичната програма на Народното събрание да бъде включено предложението на 32-ма народни представители за създаване на временна анкетна комисия за проучване хода на приватизацията. Вече близо 2 години за 41 пореден път представители на Парламентарната група на Демократичната левица правят това предложение. Тези факти сами по себе си стряскат, смайват. Общественото мнение, както и мнението на чуждестранните инвеститори, е ясно и еднозначно - то е отрицателно, негативно. Нещо повече, то започва да придобива драстични, заплашителни размери.
Един пример: само преди няколко дни след серия публикации по приватизационната политика от страна на управляващите, визиращи незаконната приватизация на Завод "Сила" - Ямбол и "Терснаб" - Ямбол, зверски беше пребит собственикът на вестник "Тунджа" - Ямбол. Подобни обществени настроения биха били избегнати. Аз искрено се надявам, че следствието и правораздавателните органи професионално и коректно ще си свършат работата и ще докажат истината за това деяние. Но пак повтарям: подобни обществени настроения биха били спестени, ако действаше такава комисия.
Очевидно стреснати от подобни явления, управляващите се опитаха да поправят Закона за приватизацията, избраха нов Надзорен съвет, след като привидно оттеглиха кандидатурата на Добрин Митев. Но техните действия ще бъдат последователни, ако действително с днешно решение бъде прието да действа такава анкетна комисия. В противен случай бялата врана, за която можем да посочим търга за втория GSM-оператор, ще си остане само като изключение от общото правило за приватизационната политика, която вие провеждате. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов.
Моля, гласувайте!
Гласували 188 народни представители: за 82, против 104, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Татяна Дончева за проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи.
Гласували 177 народни представители: за 73, против 102, въздържали се 2.
Не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма, както беше прочетена и предложена.
Гласували 180 народни представители: за 128, против 19, въздържали се 33.
Седмичната програма е приета.

Започваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ, ФИНАНСИ И ФИНАНСОВ КОНТРОЛ.
Предложението е от госпожа Росица Тоткова:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Георги Иванов Георгиев за член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КИПЪР ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има становище на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата нейният председател господин Христо Христов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 002-02-51 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Република Кипър
за избягване на двойното данъчно облагане на
доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет
на 13 ноември 2000 г.

На заседание, проведено на 14 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 30 октомври 2000 г. в Никозия.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно сътрудничество.
След разискването се проведе гласуване, на което законопроектът беше подкрепен единодушно с 9 "за".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото № 002-02-51, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение се състои в това, да предложим на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието - пристъпваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 30 октомври 2000 г. в Никозия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО И НА ПРОТОКОЛА ЗА НЕЙНОТО ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 002-02-62 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на протокола за нейното изменение и допълнение, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2000 г.

На заседание, проведено на 14 декември 2000 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и нейното изменение и допълнение, подписана на 15 февруари 1991 г. в Атина.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно сътрудничество.
След разискването се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 9 гласа "за".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 15 февруари 1991 г. в Атина и протокола за нейното изменение и допълнение, подписан на 18 юли 2000 г. в Пловдив."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на протокола за нейното изменение и допълнение № 002-02-62, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на протокола за нейното изменение и допълнение да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на протокола за нейното изменение и допълнение

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 15 февруари 1991 г. в Атина и протокола за нейното изменение и допълнение, подписан на 18 юли 2000 г. в Пловдив".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както бяха прочетени.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИРЛАНДИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ПЕЧАЛБИТЕ ОТ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМУЩЕСТВО.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 002-02-63 за ратифициране на Спогодбата
между правителството на Република България и
правителството на Ирландия за избягване на двойното
данъчно облагане и предотвратяване отклонението от
облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне
на имущество, внесен от Министерския съвет на 29.11.2000 г.

На заседание, проведено на 14 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество, подписана на 5 октомври 2000 г. в Дъблин.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно сътрудничество.
След разискването се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 9 гласа "за".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество № 002-02-63, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имуществото да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Ирландия за
избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване
отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите
от прехвърляне на имущество

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество, подписана на 5 октомври 2000 г. в Дъблин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към четвърта точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2001 Г.
Има думата господин Христов за процедура.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъдат допуснати господин Йордан Христосков и госпожа Христина Митрева от Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Йордан Христосков и госпожа Христина Митрева.
Има думата да докладва законопроекта на второ четене председателят на водещата комисия господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 1 има направени предложения от народните представители Емилия Масларова, Руси Статков и Христо Иванов, които не са подкрепени от комисията.
"Чл. 1. (1) Приема бюджета на фонд "Пенсии" по приходите на обща сума 2 млн. 183 хил. 783.3 хил. лв., както следва:
Показатели:
I. Приходи - 2 млн. 183 хил. 783.3 хил. лв.
Осигурителни вноски - 2 млн. 175 хил. 283.3 хил. лв.
Вноски от работодатели за работници и служители за Държавното обществено осигуряване (ДОО) - 1 млн. 535 хил. 284.8 хил. лв.
Осигурителни вноски от работодатели и възложители върху обезщетенията за временна неработоспособност - 34 хил. 540.3 хил. лв.
Осигурителни вноски върху средствата за социални разходи - 65 хил. 928.8 хил. лв.
Общо вноски от работодатели за работници и служители - 1 млн. 635 хил. 753.9 хил. лв.
Лични вноски от работници и служители - 350 хил. 480.6 хил. лв.
Вноски от държавния бюджет за периода, зачетен за стаж при пенсиониране на лицата, отслужили наборна военна служба, и на неработещите майки - 18.1 хил. лв.
Вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се ) - 134 хил. 599.4 хил. лв.
Осигурителни вноски върху изплатени обезщетения за безработни от фонд "ПКБ" - 54 хил. 431.3 хил. лв.
Приходи от чуждестранни осигурителни институти за пенсии по международни спогодби - 8 хил. 500.0 хил. лв.

(2) Приема бюджета на фонд "Пенсии" по разходите на обща сума 2 млн. 625 хил. 497.1 хил.лв., както следва:
ll. РАЗХОДИ
2 625 497.1
ГРУПА l - ДЕЙНОСТ 01:ПЕНСИИ
2 563 879.4
Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване

2 429 968.1
в т.ч.:
    - пенсии за трудова дейност
    - пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи

2 250 826.6





179 141.5

Пенсии за сметка на републиканския бюджет:

100 677.1
    - социални пенсии, пенсии за особени заслуги и др.

82 945.3
    - добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война




17 731.8
Пенсии по международни спогодби
33 234.2
РЕЗЕРВ ЗА РЕФОРМАТА В СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

60 000.0
ГРУПА 2 - ДЕЙНОСТ 01:СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

1 617.7
Парични помощи за профилактика и рехабилитация

1 617.7
(3) Приема дефицит по бюджета на фонд "Пенсии", както следва:
Vl. ДЕФИЦИТ /-/
- 441 713.8"
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Обсъждаме един от няколкото закона, свързани с бюджети - бюджети, които касаят голяма част от нашите граждани, от нашите избиратели. Според мен това са едни от най-важните закони, които приемаме за тази година.
В тази връзка, по чл. 1, където съм направил предложения - това са за приходите и разходите на фонд "Пенсии" - бих искал да аргументирам своите предложения, като на първо място ще започна с онова, което е било основен критерий за мен при търсенето на цифри, които променят приходите, и съответно за разходите.
Основният критерий е този, който би трябвало да ръководи всички народни представители, а именно формулировката, направена от Европейския съюз в Копенхаген през м. юни 1993 г., че всички онези страни, които се стремят да се присъединят към Европейския съюз, трябва да постигнат стабилност на институциите, гарантиращи демокрация и върховенство на закона, човешки права и зачитане и защита на малцинствата.
Защо споменавам този критерий? Защото не може по друг начин да се разсъждава при един от най-важните закони, свързан с осъществяването на политика в определена сфера.
Конкретно. Считам, че приложени тези критерии към приходната част имат няколко сериозни разминавания. Няма го господин Агов, за да му кажа, че за съжаление оценката, която беше предоставена на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване, даде възможност на всички, които желаем, да потърсим промяна в констатираните слабости. Ето, аз съм опитал такава промяна и я предлагам на вашето внимание.
Първата слабост, която се разминава с тези критерии и трябва да бъде коригирана, е несъответствие във формален план на онова, което е записано в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, и тук, не само във фонд "Пенсии", а във всички фондове. Тоест от чл. 20 до чл. 26 не се следва онова, което е записано в Кодекса за задължителното общество осигуряване като параграфи. Това не е, разбира се, само формална слабост и нарушение на закона, защото ние не можем да получим една ясна представа за средствата, които са по отделните параграфи, и трябва да търсим допълнителни справки и източници. А в края на краищата законът трябва да се спазва такъв, какъвто е.
Разбира се, това е по-малко важният проблем. По-същественото е другото. Колкото и добри да са експертите в Националния осигурителен институт, а те са такива и са много добри, те са зависими от другите сфери, от информацията, с която разполагат.
Пред нас е докладът на Националния осигурителен институт от отчета на фонда за 1999 г. И вижте, говорейки за приходната част, се констатира, че националната статистика е подвела осигурителния институт тогава, като е дала цифрата за 320 хил. повече осигурени, и Народното събрание съответно.
Така че, завишен е, тук, в доклада така е записано: "необосновано е завишен броят". Това са много хора, това са много средства!
Дали са коригирани в тази година нещата? Не са, защото Националният осигурителен институт, стъпвайки на своя база, отново за съжаление се разминава с цифрите на статистиката.
Пак казвам, това не е упрек към Националния осигурителен институт, просто той е затруднен, неговите експерти са затруднени в една такава обстановка да направят действително една по-точна прогноза на собствените приходи.
И на следващо място, по отношение на приходите аз считам, че и в двете посоки има малки резерви. Постарали са се експертите на Националния осигурителен институт в тази трудна обстановка, оптимизирали са в голяма степен, но според мен може в рамките на 10 млн. - и това съм предложил - от осигуряването чрез работодателите на хората, които са постъпили с трудов договор, да се добавят към приходите, които системата има, и от самонаетите още 5 млн.
Защо тези пари са нужни, макар и малко? Защото, на първо място, в разходите трябва да се преодолее онова противоречие, което съществува в момента. Има над 23 на сто пенсии и пенсионери с минималния размер от различните видове. Те са на ръба на оцеляването. Поне 20 на сто трябва да им нарасне пенсията.
Аз съм предложил, разбира се, и субсидии от републиканския бюджет в размер на допълнителни 200 млн., но в случая искам да кажа и още няколко аргумента по това в разходната част да има повече средства. В момента има противоречие между пенсионерите и другите слоеве. Например хората в социалното подпомагане, които не са получили своите помощи, казват, че за да получат пенсионерите допълнителна добавка, са им изядени парите; учителите там, където не са получили заплати - също; държавните служители.
Ето затова не трябва да се стига до това противоречие на отделни закони и трябва в приходната част действително да има повече средства, за да може пенсиите в разходната част да бъдат оптимизирани поне малко повече от това, което предлагат вносителите. В тази връзка са и моите предложения и разчитам на подкрепа от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Първо поставям на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова по чл. 1 на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 43, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 117 народни представители: за 38, против 79, въздържали се няма.
Не се приема предложението.
Моля, гласувайте първия вариант от предложението на народния представител Христо Иванов.
Гласували 96 народни представители: за 18, против 32, въздържали се 46.
Не се приема.
Моля, гласувайте втория вариант от предложението на същия народен представител.
Гласували 102 народни представители: за 17, против 39, въздържали се 46.
Не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 83, против 29, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" по приходите на обща сума 54 012.7 хил. лв., както следва (сумите са в хил.лв.):
I. ПРИХОДИ - 54 012.7
Осигурителни вноски - 54 012.7
Вноски от работодатели за работници и служители за ДОО - 43 731.6
Вноски за осигурени само за трудова злополука лица - 4100 
Допълнителни осигурителни вноски по § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължителното обществено осигуряване - 3709
Възстановени суми за трудови злополуки съгласно § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължителното обществено осигуряване - 2472.1
      (2) Приема бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" по разходите на обща сума 33 131.5, както следва:
II. РАЗХОДИ - 33 131.5
ГРУПА I - ДЕЙНОСТ 01: ПЕНСИИ - 26 545.2
Пенсии за сметка на Държавното обществено осигуряване - 26 545.2
В т.ч.:
- пенсии за трудова дейност - 26 479.8
- пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи - 65.4
ГРУПА II - ДЕЙНОСТ 01: СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Всичко разходи по Кодекса за задължителното обществено осигуряване - 6586.3
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест - 3311.4
Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради трудова злополука или професионална болест - 7.9
Еднократна помощ при смърт поради трудова злополука или професионална болест - 31.6
Парични помощи за профилактика и рехабилитация - 3235.4 
         (3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" и извънбюджетните сметки, както следва:
III. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) МЕЖДУ БЮДЖЕТНИ И ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ СМЕТКИ - 3000.0
Предоставени трансфери /-/ - 3000.0:
- за фонд "Условия на труд" съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - 3.000
      (4) Приема излишък по бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест", както следва:
IV. ИЗЛИШЪК /+/- 17 881.2
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
"Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" по приходите на обща сума 192 964.0 хил. лв., както следва:
I. ПРИХОДИ - 192 964.0
Осигурителни вноски - 192 964
Вноски от работодатели за работници и служители за ДОО - 153 480.1
Лични вноски от работници и служители - 34 086.1
Вноски от самонаети лица (симоосигуряващи се) - 5397.8 
      (2) Приема бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" по разходите на обща сума 191 767.7 хил. лв., както следва:
II. РАЗХОДИ - 191 767.7
ГРУПА 2 - ДЕЙНОСТ 01: СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ - 191 767.7
Всичко разходи по Кодекса за задължителното обществено осигуряване - - 191 767.7
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване - 98 000.1
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина - 5900.9 
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудови злополуки - 7827.3
Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване - 254.8
Парични обезщетения за бременност и раждане - 24 201.2 
Парични обезщетения за трудоустрояване поради бременност и кърмене - 26.7
Парични обезщетения за отглеждане на малко дете - 43 948.6 
Еднократна помощ при смърт поради общото заболяване -284.0
Парични помощи за профилактика и рехабилитация - 11 324.1
         (3) Приема излишък по бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство", както следва:
IV. ИЗЛИШЪК /+/ - 1196.3"
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли изказвания по чл. 2?
Моля, гласувайте чл. 2, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 2.
Член 2 е приет.

Моля, гласувайте чл. 3, така както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 2.
И член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 4 има направени предложения от народните представители Емилия Масларова, Руси Статков, Борислав Китов и Мария Брайнова - Доксимова, които не са подкрепени от комисията.
"Чл. 4. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 116 хил. 518.6 хил. лв., както следва:
I. Приходи - 116 хил. 518.6
Приходи и доходи от собственост - 121.6
Приходи от наеми на имущество - 27.6
Приходи от лихви по текущи банкови сметки - 4.0
Приходи от лихви по срочни депозити - 80.0
Приходи от други лихви - 10.0
Глоби, начети и административни наказания - общо - 111 000.0
ДРУГИ ПРИХОДИ - ОБЩО - 5 397.0
Други приходи - 1500.0
Приходи от Националната здравноосигурителна каса, Националната служба по заетостта и професионалните осигурителни фондове за издръжка на Националния осигурителен институт - 3 897.0
 (2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 52 хил. 453.2 хил. лв., както следва:
II. РАЗХОДИ - 52 хил. 453.2
ГРУПА 3 - Дейност - 01: Служби по социално осигуряване - 41 353.2
Заплати, възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения - 12 660.9
Други възнаграждения и плащания на персонала - 416.5
Осигурителни вноски - 4 438.7
Социални осигуровки за Държавното обществено осигуряване - 3 405.6
Вноски за фонд "ПКБ" (за сметка на работодателя) - 413.2
Здравноосигурителни вноски от работодатели - 619.9
Издръжка - 16 833.8
Постелен инвентар и облекло - 1 250.0
Командировки - 1 388.0
Материали, горива и енергия - 4 244.3
Външни услуги - 7 032.0
Текущ ремонт - 1 358.5
Учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеките - 206.9
Други разходи - 1 354.1
Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности (МАСО) - 63.3
Капиталови разходи - 5 300.0
Основен ремонт - 2 742.7
Придобиване на материални дълготрайни активи - 2 469.3
Придобиване на нематериални дълготрайни активи - 88.0
Платени лихви по външни заеми, мита, митнически такси и данъци (по заем № 4081 от МБВР - Световна банка) - 1640.0
ГРУПА 3 - Дейност 09 "Други служби и дейности по социално осигуряване" - 11 100.0
 (3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на Националния осигурителен институт и извънбюджетните сметки, както следва:
III.  СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) между бюджетни и извънбюджетни сметки - (264 617.1)
Трансфери между бюджетни сметки (+) (между РУСО и НОИ) - 11 100.0
Предоставени трансфери /-/ - (275 717.1)
- за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" - (7 000.0)
- за изплащане на месечни добавки за деца - (105 724.4)
- за изплащане на еднократни помощи при раждане - (5 535.4)
- за изплащане на месечни добавки по чл. 40 от ЗЗРСИИ - (3 857.3)
- за Националната здравноосигурителна каса (здравноосигурителни вноски за пенсионери) - (153 600.0)
 (4) Приема субсидии (трансфери) от централния републикански бюджет и бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:
V. СУБСИДИИ (ТРАСФЕРИ) ОТ ЦРБ ЗА ДРУГИ БЮДЖЕТИ - 619 988.0
Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет /+/ за Държавното обществено осигуряване - 429 414.0
- социални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и народни пенсии по § 20 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за пенсиите (ДВ, бр. 12 от 1991 г.), индексациите, компенсациите и добавките към тях, включително за пощенска такса и ДДС - 82 945.3
- добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война - 17 731.8
- месечни добавки за деца - 105 724.4
- еднократни помощи при раждане - 5 535.4
- месечни добавки за деца-инвалиди по чл. 40 от ЗЗРСИИ - 3 857.3
- за Националната здравноосигурителна каса - 153 600.0
- разходи за отбранително-мобилизационна подготовка - 19.8
- трансфер за резерва за реформата в социалното осигуряване - 60 000.0
Получени допълнителни субсидии от ЦРБ за покриване недостига от средства - 190 574.0 

      (5) Приема излишък и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:
VI. ИЗЛИШЪК /+/ - 419 436.3
VII. ФИНАНСИРАНЕ
Външно финансиране - получен заем № 4081 от МВБР /+/ - 3200
Вътрешно финансиране - 0
Приватизация - 0
Наличност в началото на периода /+/ - 0
Наличност в края на периода /-/ - 422 636.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, за стенограмата, да погледнете и писмения текст, защото там има плюсове и минуси, които не бяха докладвани.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил по този бюджет, тъй като приемаме отделни бюджети, е свързано отново с приходите и съответно с разходите. Ще подчертая още веднъж, че критериите, от които съм се ръководел, са действително онези, които са за присъединяване към Европейския съюз, а именно върховенство на закона, човешки права и права на малцинствата. Тоест, съответствие в търсенето на приходите, доколко са спазени да другите закони, и съответно в разходите, доколко другите приети вече закони се изпълняват. И отново трябва да подчертая, че макар и с по-малко резерви отколкото към държавния бюджет, тук също има допълнителна възможност за увеличение на приходите. Повтарям, за разлика от 600-те милиона, които вие не подкрепихте в приходната част на републиканския бюджет и там остана огромен резерв, тук считам, че има 50 млн. резерв и това са от наеми, от собственост, от други вземания, които пари, разбира се, ще бъдат допълнително по-трудно събрани, но аз вярвам в екипа на Националния осигурителен институт. Те самите знаят, че има повече от 250 млн., които трябва да събират. Отделно от това има огромно имущество. Наистина ще им бъде по-напрегнато, но това е една възможност, която считам, че трябва да оптимизираме още сега. Защото, ако вие сте вникнали в своите материали може да констатирате, че от 1998 г. насам намаляват децата. Аз съм предложил именно тази сума - от увеличение на приходите, да се насочи за разходи за детски добавки и то намаляват значително.
Второ, за съжаление, се увеличават децата-инвалиди. Хиляда деветстотин деветдесет и девета година са пет хиляди, сега са вече осем хиляди и нещо, които получават добавки. Това е много тревожно и ние трябва да вземем, разбира се, съответно и други мерки по отношение на бременността, майчинството въобще, но тук специално трябва да се увеличат поне добавките, а за това са необходими средства. Именно затова съм предложил и тези средства. Освен за детските добавки и за децата-инвалиди, за техните средства, повечето приходи, които съм предложил, имат за цел да се реши и едно противоречие, което досега има на Кодекса за задължително обществено осигуряване с вече ратифицираната от нас Европейска социална харта. А именно сега в приходите на кодекса има такива, които са от 25-процентно облагане на социалните разходи. Това беше внесено в кодекса, тъй като имаше практика на злоупотреба, обаче това е една крайност, която влиза и поставя в противоречие с Европейската социална харта, която вече съгласно Конституцията има приоритет над Кодекса за задължително обществено осигуряване и този проблем трябва да бъде решен час по-скоро.
От друга страна, има облагане на социалните разходи и в данъчните закони. Знаете в Закона за корпоративното облагане има отново една ставка от 25 на сто и се получава така, че разходите, които са за социални програми, и които ние изискваме от работодателите, се облагат с 50 на сто. И вие сами си давате сметка, че при това положение работодателите няма да могат да отделят средства и няма да искат. Защото само в приходната част сега от облагането на социалните разходи на работодателите се предвиждат 70 млн. Седемдесет милиона са само за общественото осигуряване. Според мен, това освен че е незаконен път, освен че противоречи на това, което сме ратифицирали е и един погрешен път и ние трябва час по-скоро да го пресечем като намерим онези източници на средства, които са съществуващи. Разбира се, трябва да се реализира един по-друг подход. Тук не става дума за упрек към експертите от Националния осигурителен институт, говоря за цялостната държавна система. Бих искал веднага да вметна, че отново считам, че голяма част от приходите трябва да се насочат за разходи на самата система, за да не става противопоставяне на държавни служители на останалите. Аз ще припомня, че ние вече ощетихме държавните служители - по-точно вие като мнозинство, гласувайки в Закона за държавния бюджет за 2001 г. те да получават с 1/3 по-малко от онова, което е записано в Закона за държавния служител. Но не е нужно и тук допълнително да се търсят, тъй като разбрах, че има такива претенции, те са по друг повод към служителите от Националния осигурителен институт. По-скоро трябва наистина да дадем възможност на базата на вече приетите от нас закони съответно приходите да бъдат реални, да бъдат верни и разходите да бъдат такива, че да не поставят в противоречие една социална група на друга и да нарушават техните права.
Затова се обръщам към колегите от мнозинството да подкрепят моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Госпожа Брайнова има думата.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направила, по чл. 4, ал. 1 реално е от текста да отпадне Националната здравноосигурителна каса. Това предложение е свързано със следващото предложение, което сме направили с колегата Китов, по чл. 6, където е записано, че процентът за издръжка на Националния осигурителен институт от здравноосигурителни вноски е 0.5. Това, което е записано в проектобюджета на Националния осигурителен институт противоречи със Закона за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Ако разгледате по-внимателно разходната част на бюджета на касата, там никъде не е записано на отделен ред, че трябва от вноските, които прави държавата за осигурените лица, от вноските, които правим всички ние, Националният осигурителен институт да взема 0.5% за своята издръжка. Това противоречи и на Закона за здравното осигуряване, защото колегите, които са членове на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, си спомнят дебата, който водихме тогава, когато приемахме този първи закон, кой да събира вноските. И бе прието Националният осигурителен институт да събира вноските, тъй като решихме, че на този етап няма смисъл да даваме излишни средства за разработване на нова система за събиране и контрол на вноските.
Аз не зная защо колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не са приели това наше предложение с колегата Китов, но просто не съм сигурна, че тези средства ще постъпят в Националния осигурителен институт, първо.
И второ, тези средства са изчислени, които са от касата, като комисионна, която взема НОИ, евентуално на някакъв процент на събираемост на вноските и на някакви средства, които ще постъпят в Националната здравноосигурителна каса.
Затова аз ви моля още веднъж да помислим дали е правилно това, което е записано в бюджета на НОИ. Благодаря ви.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Кой върши днес работа без пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! По повод предложенията и на господин Статков, и на госпожа Брайнова искам да кажа, че проектът на Закон за бюджет на Държавното обществено осигуряване е разработен въз основа както на действащото законодателство, в случая Кодекса за задължително обществено осигуряване, така и на всички международни актове, които България е утвърдила и приела. По никакъв начин няма противоречие между Закона за бюджета и материалното право, което урежда всички задължения на Националния осигурителен институт.
Колкото до необходимостта да има финансови взаимоотношения между Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, трябва да видим как биха изглеждали нещата, ако не Националният осигурителен институт, а самата Здравноосигурителна каса би събирала вноските. Разходите, които би направила, биха били огромни, за да създаде нова, паралелна на Националния осигурителен институт, система за събиране на вноските. Това е едно.

И второ, тази дейност струва пари. Това е нормално. Това са разходите за издръжката на Националния осигурителен институт. Това е институцията с възможно най-малко разходи за своята дейност. Под 1,5 на сто всъщност е общата сума, която отива за издръжка на самия Национален осигурителен институт, на цялата национална система. И тази система се издържа благодарение и на своята дейност. Значи, дали ще бъде един малък процент, повтарям, много малък процент от събраните вноски, да речем, за здравно осигуряване или ще бъде от събраните вноски за пенсионно осигуряване, някой трябва да осигури средствата за издръжката на Националния осигурителен институт. Иначе всъщност няма да има не само кой да събира парите, няма да има кой да осъществява цялата пенсионноосигурителна система.
Това е логиката на това предложение - една много малка част от вноските, които се събират за здравно осигуряване, да покриват и то само част от разходите, които прави Националният осигурителен институт, за да осигури тези неколкостотин милиона лева, които ще влязат, благодарение на Националния осигурителен институт, буквално всеки ден влизат в системата на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Думата има господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ако приемем тезата на господин министъра за вярна, да приемем, че трябва наистина да се внесат тези пари от Националната здравноосигурителна каса, защото всички вие казвате, че нищо вече безплатно не се прави. Съгласен съм с това, но в този бюджет на касата това нещо го няма отразено - че касата ще прави този разход. Може би трябва да го приемем в така наречените "външни услуги" или тук има 1.4.7 "Други разходи" в бюджета на касата, но все пак тези 0,5 на сто, не съм изчислил каква сума е, трябва да бъдат отразени в този бюджет, а няма направено предложение. След малко ние ще почнем да го обсъждаме, ще го приемем вероятно така, както е написан от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, защото промени едва ли ще настъпят, никога не е ставало това, няма да се случи и сега. Но догодина, като дойде ред другият парламент да обсъжда, ще пита, а като направи проверка и Сметната палата, ще пита: защо дадохте тези пари? Защо ги дадохте на Националния осигурителен институт, когато ги нямате планувани във вашия бюджет?
За това става дума, нали, д-р Брайнова? Дори и да се отделят.
А доколкото ми е известно, поне когато го обсъждахме в комисията, Националния осигурителен институт е получил прираст от кадри допълнително за този вид дейност. Това вярно ли е или не? Ако е получил прираст от кадри, увеличение на щата си, тогава въпросът приема други измерения.
Това беше моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Мисля, че е много основателно предложението на колежката Брайнова. Тук не е въпросът да противопоставяме един или друг народен представител от едната или другата страна на залата и господин министъра.
Но, господин министър, аз считам отново и с този факт, че се нарушават закони. Споделих, че Кодексът за задължителното обществено осигуряване, а сега ще добавя и здравното осигуряване, имат изисквания - съответно за приходите по съответните фондове и за разходите. И там наистина липсва такъв вид приход и такъв вид разход.
А иначе в съдържателен аспект ще кажа, че действително Националният осигурителен институт върши тази работа и след като я върши той трябва да получи финансови възможности, за да я върши и по-нататък, докато има друг закон. Но моето предложение е наистина да се приведе в съответствие законодателството и аз съм го направил и формално даже, за да не се съпоставят такива противоречия. И не случайно казах, че се противопоставят държавни служители на други държавни служители, при положение, че те и без това са достатъчно ощетени.
Конкретното ми предложение сега е да подкрепим госпожа Брайнова, а Националният осигурителен институт да си получи за това, че обслужва определени дейности от републиканския бюджет повече субсидии и по това да няма спор. Това е един от елегантните начини за излизане от положението.
Иначе, господин Нейков, продължаваме да бъдем в нарушение на много закони и няма смисъл от тази практика, защото в края на краищата тя злепоставя всички нас, народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова.
Гласували 118 народни представители: за 42, против 70, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 133 народни представители: за 46, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Борислав Китов и Мария Брайнова-Доксимова.
Гласували 159 народни представители: за 89, против 10, въздържали се 60.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя и с приетата поправка по предложението на народните представители Борислав Китов и Мария Брайнова.
Гласували 118 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 2.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"Чл. 5. (1) Осигурителната вноска за осигурените за всички осигурени социални рискове за 2001 г. е в размер на 32.7 на сто и се разпределя по фондове, както следва:
1. за фонд "Пенсии" - 29 на сто;
2. за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
3. за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто.
(2) Осигурителните вноски по ал. 1, т. 1 и 3 за лицата, работещи по трудови правоотношения или упражняващи трудова дейност като членове на кооперации и изпълнителите по договори за управление и контрол, се разпределят в съотношение 80 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията или търговското дружество, и 20 на сто за сметка на работника или служителя, съответно кооператора или изпълнителя по договора за управление и контрол.
(3) Осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" е за сметка на работодателите.
(4) Осигурителната вноска за учителите е в размер на 37 на сто, като 32,7 на сто се внасят в бюджета на Държавното обществено осигуряване по реда на ал. 1, 2 и 3, а 4,3 на сто - за сметка на работодателя в Учителския пенсионен фонд.
(5) За лицата, които сами се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, осигурителната вноска се внася във фонд "Пенсии" и е в размер 29 на сто върху осигурителния доход.
(6) За лицата, които сами се осигуряват за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест, осигурителната вноска е в размер 32 на сто и се разпределя, както следва:
1. за фонд "Пенсии" - 29 на сто;
2. за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто.
(7) За лицата, осигурени само за трудова злополука и професионална болест, осигурителната вноска е за сметка на работодателите в размер 0,7 на сто.
(8) Осигурителната вноска за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" е в размер 29 на сто върху изплатените обезщетения на безработни лица за времето, което се зачита за трудов стаж и се внася във фонд "Пенсии".
(9) Осигурителната вноска за периода на временна неработоспособност или бременност и раждане е в размер на 23,2 на сто върху паричните обезщетения и се внася във фонд "Пенсии".
(10) Осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване е за сметка на работодателите и се определя, както следва:
1. за лицата, работещи при условията на първа категория труд - 12 на сто;
2. за лицата, работещи при условията на втора категория труд - 7 на сто.
(11) За 2001 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, е в размер на 32 на сто, като увеличението от 3 на сто над вноската по ал. 1, т. 1 е за сметка на работодателя.
(12) Осигурителната вноска върху социалните разходи е в размер 29 на сто и се внася във фонд "Пенсии".
(13) Осигурителната вноска за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи, офицерите и сержантите от Специализираната следствена служба, от Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" и от Главна дирекция "Следствени арести" на Министерството на правосъдието, от Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията, следователите и помощник-следователите и лицата по § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) е в размер на 35,7 на сто и се разпределя по фондове, както следва:
1. за фонд "Пенсии" - 32 на сто;
2. за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
3. за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли изказвания по чл. 5?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Тук се говори за помощник-следователи. А знаем, че помощник-следователи вече няма. Нали помощник-следователите, които бяха в следствието, отидоха в дознанието. Там става въпрос за полицейско разследване. Тоест, помощник-следователи няма.
Това е в Закона за съдебната власт и в изменението от миналата година. Може би вносителите ще ни обяснят защо фигурира тук осигурителната вноска за помощник-следователите, като помощник-следователи няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Миков, използваме терминологията на § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията от 1998 г. Съгласен съм, има промяна в наименованието, но ако въведем новото наименование, просто вече ще излезем извън цитирането на закона. Това просто е цитат от самия закон.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Едните са в МВР, а другите са в съдебната система.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Обърнете внимание, това просто е цитат от § 19 на закона от 1998 г. Ако го сменим, ще създадем друга колизия - че става дума за друг закон. Нищо повече. Вътре в самия закон са посочени как се променят наименованията, за какво става дума, но в случая става дума за буквално пренасяне на текста от § 19. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 20.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 6 има направено предложение от народните представители Борислав Китов и Мария Брайнова - Доксинова.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6:
"Чл. 6. Определя следните проценти за издръжка на Националния осигурителен институт:
1. 0,5 на сто от приходите от здравноосигурителните вноски;
2. 0,4 на сто от приходите от осигурителни вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица";
3. 0,8 на сто от приходите от осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Предложението, което сме направили по чл. 6 с отпадане на т. 1, е свързано с предложението, което току-що гласувахме по чл. 4, ал. 1. То се отнася именно за този процент 0,5 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски.
По най-груби изчисления, които са правени и които аз съм направила, ако погледнем приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където са 628 млн. лв., тази сума - 0,5 на сто - е някъде над 3 млн. лв., която се взема за услугата, която върши НОИ на Националната здравноосигурителна каса.
Аз мисля, че тези 3 млн. е по-добре да отидат в практическото здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Действително трябва да приведем в съответствие сегашния закон, тоест, този, който обсъждаме, с много други закони. И колкото и господин Нейков да цитира, и той с основание цитира, например, Закона за изменение и допълнение на Закона за наказанията, но той противоречи на Закона за съдебната власт. Това вече се констатира. Сега в случая е същото. Хубаво е, че се подкрепи предложението на госпожа Брайнова в предходните разпоредби.
Но аз използвам правото си, господин председател, по правилник да предложа отпадане на т. 2, а именно: 0,4 на сто от приходите от осигурителни вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица" да бъдат насочени. По този начин считам, че се създава отново едно противоречие между два закона. При положение, че фонд "Професионална квалификация и безработица" знаете какви проблеми имаше тази година - като недостиг на средства, там се стигна до едно рационализиране, което, според мен, не беше правилно. Хората от малките населени места, които нямат възможности да отидат да се разписват в по-голямото населено място, става дума за финансови възможности, защото нямат доходи, нямат социални помощи, закъсняват. Фактически едно такова неправилно съкращение, сега като гласуваме допълнително да се отделят средства от фонда, ще бъде затвърждавано. Или поне подходът, който е много погрешен.
Очевидно онова, което не се прие, когато предлагахме в рамките на Националния осигурителен институт да има друг ред за администриране поне на тези структури, които са свързани с държавата, сега се отразява като цяло на нашата работа. Явно тази корекция трябва да се направи в движение. И наистина, за да може Националният осигурителен институт да си върши работата, да получи по друг начин средства, а не по този начин, защото, повтарям, преди малко беше ощетена Националната здравноосигурителна каса, сега се ощетява фонд "Професионална квалификация и безработица" и по този път ние вървим с повече противоречия, с повече несправедливост. Явно е, че днес в залата трябва да го отстраним.
И затова, господин председател, моето предложение е да отпадне и т. 2.
Разбира се, т. 3 има своето място да остане, тъй като тук става дума вече за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Това вече е в рамките на онези задължения, присъщи на Националния осигурителен институт, които могат да бъдат уредени и по този начин, за разлика от другите две точки.
Така че предлагам още веднъж и т. 2 да отпадне, т. 1 и т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Димитър Игнатов има думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че по т. 2 не мога нищо да кажа по предложението на моя колега отляво.
Но по т. 1 искам да кажа, че тук преди 2 години, когато гласувахме Закона за здравното осигуряване, ние много ясно и категорично се разбрахме заедно с Министерския съвет има ли или няма НОИ. Има НОИ и фондовете отдолу са самостоятелни. И каква функция има НОИ да събира вноските, независимо от кого са - дали са здраве, дали са за пенсии и т.н., и т.н.
И какво обаче представлява НОИ? НОИ е една много добре структурирана организация с много функции и с много имоти. И сега - искат се 3,5 млн. от Здравната каса за това, че се събират вноските, а ние плащаме 3 млн. лв. за процедурата по трудоспособността на тези граждани, която се контролира и я оставихме нарочно тогава в ръцете на НОИ, защото системата работела добре. Сега изведнъж се оказа "кон за кокошка". Ами, тогава ние ще кажем обратно при бюджета в Касата: тази експертна дейност я платете и то не по 2 лв., както сме записали сега, а ще платите по 8 лв., за да видим какво ще се получи. Защото тази експертна дейност е висококвалифицирана и тя е крайно нужна на българските граждани.
Така че мисля, че изобщо този въпрос не бива да се пипа и да се коментира. След малко отиваме към бюджета на Касата. Да не се пипат парите, освен за здравни услуги, защото иначе изменяме смисъла на Закона за здравното осигуряване. А проблем на НОИ е да си направи така организацията и щата, който пусна Министерският съвет, колко души има новоназначени хора? Двеста души - да събират вноските. И сега ние да платим от вноските за здраве, да платим на чиновниците заплатите. Това ли искате? Не мога да се съглася никога с тази постановка. И затова предлагам всички да гласуваме "против" ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Игнатов.
Има думата управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Основанията да предложим тези приходи в бюджета на Националния осигурителен институт са заложени в Кодекса за задължително обществено осигуряване, специално в чл. 20, където е казано, че Националният осигурителен институт се издържа от отчисления от осигурителните вноски на всички осигурителни фондове, в това число: фондовете "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест", Здравноосигурителния фонд, "Професионална квалификация и безработица" и допълнителното пенсионно осигуряване. Ако отпадне тази сума така, както вие гласувахте в чл. 4, от издръжката на Националния осигурителен институт, това означава, че институтът ще се издържа от отчисления от останалите социални фондове без Здравноосигурителната каса.
Затова ви моля, ако наистина подкрепяте това предложение, да прегласувате отново чл. 4 и да увеличим там приходите с 2 млн. 960 хил. лв., с каквато сума намаляват всъщност приходите в бюджета на Националния осигурителен институт, за да бъде всъщност балансиран той така, както е показано. И в частност, предлагам сумата "глоби, начети и административни наказания", която гласувахте, в размер на 111 млн. или 111 000 хил. лв., както е записано, да стане 113 960 хил. лв., за да може нашият бюджет да бъде обвързан.
Иначе аз нямам какво повече да добавя по принципния спор, който се води. Вие сте народни представители и вие ще решите повече от това, което каза министър Нейков. Но искам да кажа, че ако отпадне т. 1, т. 2 в този член, който сега обсъждате, бихте били поставени в една деликатна ситуация ние да събираме такива такси за вноските, които превеждаме на пенсионноосигурителните дружества, защото за допълнителното пенсионно осигуряване таксата е в размер на 0,8 на сто, за фонд "ПКБ", където са най-ниски административните разходи - 0,4 на сто и 0,5 на сто за Здравната каса, ако отпаднат, значи т. 2 и т. 3 или само т. 2, както се предложи и т. 1 ще бъдете убедени в това, че имате двоен стандарт към частно-осигурителните дружества и към публичните институции, каквито представляват Здравната каса и държавната институция - Националната служба по заетостта.
Просто имайте предвид тези съображения, когато гласувате този член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христосков.
Преди процедурата нека аз да кажа две думи.
Такова предложение, каквото прави господин Христосков, не може да бъде направено от него. Първо, той няма право да го направи.
Второ, ако наистина има нужда от някаква корекция в чл. 4, единственият начин е народни представители да поискат прекратяването на разглеждането на този закон, а не да прегласуваме, и вече комисията, ако може да направи доклад и след това да се обсъди отново. Ако не бъде направено такова предложение, си продължаваме по-нататък.
Господин Руси Статков има думата.
Само по доклад на комисията можем да се върнем и да оправим, ако нещо сме гласували, което създава проблем.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Господин министър, дами и господа народни представители! Затова всъщност исках да направя процедурното предложение. Наистина, ние можем да отстраним и то без да отлагаме с много заседанието, а просто да поискам половин час почивка. В този половин час да се разберем с членовете на комисията и да обсъдим двете предложения, а именно: във връзка с увеличаването на приходната част на чл. 4 и тук - с отпадането на т. 1 и 2 да увеличим с толкова, колкото от тези пари са отпаднали от т. 1 и 2.
Това е процедурното ми предложение - за половин час почивка. Да се събере комисията и да обсъдим тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Христов, ако сега ви дадем някаква почивка, комисията може ли след определено време да излезе с предложение? Просто ми кажете от колко време се нуждаете, за да продължим след това?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Двадесет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, 20 минути почивка - до 11,10 ч. В това време комисията да уточни чл. 4 и чл. 6 в текст, който да можем да гласуваме. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Преди да продължим, от името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, извинявайте, че ще отнема малко от времето ви във връзка с една декларация, която нашата парламентарна група прие. И независимо от това, че сме пред Рождество и пред Нова година, смятам, че именно във връзка с това трябва да се чуе това, което ние ви предлагаме.
Българската евролевица, като взема повод от официално оповестената възможност за съществуване на две църкви с наименование Българска православна църква, представляващо посегателство от страна на тези, които го направиха, като взема предвид конституционно гарантираната независимост на църквата, както и опитите силово да бъдат завладявани храмове и църковни имоти, като се основава на историческата роля на Българската православна църква като стълб на българската духовност, народност и национална независимост, както и на правото за самоуправление и самостоятелен вътрешен организационен живот на Българската православна църква, гарантиран от Конституцията на Република България и в отговор на обръщението на Светия синод, декларира:
1. Признава правото на една-единна Българска православна църква, съществуваща в селенското православие и призната от православните църкви с председател българския патриарх и софийски митрополит Максим и един Свети синод в съответствие с решението на Всеправославния събор в София от 1998 г.
2. Настоява всичките органи на държавната власт публично да признаят правото на Светия синод на Българската православна църква да администрира вътрешноорганизационния живот на основата на Конституцията, Устава на БПЦ и канона.
3. Призовава всички органи на държавната власт, същевременно всички народни представители, да подкрепят усилията на Светия синод на Българската православна църква и съдействат за единение и преодоляване на разкола на основата на утвърдения от държавната власт действащ Устав на Българската православна църква.
4. Изисква от Дирекцията на вероизповеданията при Министерския съвет да извърши регистрация на Светия синод на Българската православна църква с предстоятел българския патриарх и софийски митрополит Максим.
5. Настоява Столичната община да отмени решението си - и аз ви обръщам внимание на това решение - за регистрация на митрополит Инокентий и в съответствие с действащия законно регистриран Устав на БПЦ, да извърши произтичащата от тях регистрация на българския патриарх Максим като софийски митрополит и ръководения от него епархийски съвет.
6. Призовава народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание единодушно да приемат подготвения Закон за вероизповеданията и следните нормативни разпоредби в този закон - "Българската православна църква е юридическо лице, което се представлява и управлява в съответствие с утвърдения устав"; и втория текст, който е особено важен: "Възстановява недвижимите имоти на Българската православна църква, отнети със закони, укази и постановления в полза на държавата".
С настоящата декларация Българската евролевица, като отчита особената роля на Българската православна църква в историята и в днешния ден на България и нейното духовно развитие и занапред ще утвърждава принципите за ненамеса и независимост на църквата от държавата.
Дами и господа, в навечерието на Рождество е особено важно да се обърнем към това, което може да едини българския народ. Българската православна църква е неразделна част от този процес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Господин Христов, имате думата да докладвате какво реши комисията през почивката.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че моето мнение като председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че предложението на народните представители Мария Брайнова и Борислав Китов е незаконосъобразно, след като получихме предложение от Националния осигурителен институт, правя процедурно предложение чл. 4 да бъде прегласуван.
В частта за "Приходи от глоби, начети и административни наказания", които от гласуваните 111 хил. се увеличат на 113 хил. 960 лв.
Перото "Други приходи" от 5 хил. 397 се намалява на 2 хил. 437.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Милиона?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: В хиляди лева, съм казал. Колеги, ако вие не слушате и не сте в час, много моля да не се обаждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В хиляди лева, което означава милиони.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Хиляди си означава хиляди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
Продължавайте, господин Христов. Само ще Ви помоля да ги казвате по алинеи конкретно - по коя алинея, в кой ред.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Приходи от Националната здравноосигурителна каса" се премахва и става "Приходи от Националната служба по заетостта и професионалните осигурителни фондове за издръжка на Националния осигурителен институт". Като сумата 3 хил. 897.0 хил. лв. се намалява на 937 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение на комисията за чл. 4 има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Това, което направи като предложение господин Христов, е частично и аз смятам, че сега е моментът да решим по-принципно въпроса, а именно действително приходите не само на Националната здравноосигурителна каса, но и от Националната служба по заетостта, това е респективно от фонд "Преквалификация", да ги махнем от приходната част.
Господин председател, аз бях направил предложение в началото в тази част, на базата на отчета от 1999 г., в който е записано, че са били предвидени "глоби, начети и административни наказания" в размер на 25 млн. лв., са изпълнени 57,5 млн. бях направил предложение за по-голямо увеличение. Но смятам, че в действителност има напрегнатост в бюджета. Същевременно след това предложение на господин Христов, съм длъжен, без да се отказвам вече от гласуването, вие отказахте тогава 50 млн. лв., но смятам, че могат да се добавят поне още 3 млн. лв. в тази част и фактически това, което предлагаше господин Христов, тъй като той го прочете много бързо и имаше коментари върху него, да бъде увеличено с още 3 млн. лв. и фактически да отпаднат онези проценти, които са, повтарям, и от фонд "Преквалификация и безработица". За да може фондът действително да няма изтичане на средства и тези средства да бъдат насочени за онова, за което всъщност е и предназначението им - плащане на обезщетения за безработица, плащане на помощи, създаване на програми за заетост, тоест активни мерки. Имаме огромна необходимост именно от средства там и всеки милион е нужен.
Разбира се, не на последно място и от по-добро обслужване на безработните. Аз вече споделих, има страшно напрежение в безработните, защото те не могат да ходят да се регистрират всеки месец, тъй като нямат необходимите средства, даже няма и транспортни средства. Те не получават навреме и помощите. Затова по-добре да дадем 1 млн. за по-доброто обслужване на хората, отколкото по този начин Националният осигурителен институт да получава средства.
Аз повтарям отново своето разбиране, че Националният осигурителен институт трябва да има средства за тази дейност, но по-добре е това, което се предложи, да бъде от собствените, отколкото да се бърка в два изключително важни фонда и дейности, каквито са на Националната здравноосигурителна каса и на фонд "Преквалификация и безработица".
Затова, господин председател, още веднъж предлагам две неща - увеличаване с 3 млн. на тези пари, които предложи господин Христов; и второ, приходите да отпаднат не само от Националната здравноосигурителна каса, но и от Националната служба по заетост, както е предложено текстово на стр. 8.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Започваме един дебат, в който 95 на сто от депутатите в залата така и няма да разберат за какво става дума, защото за разлика от тях аз имам пред себе си законопроекта и не можах да се ориентирам предложението на господин Статков към коя алинея е, към кой ред. Сега ще дам думата на господин Койчев и ще помоля конкретните предложения да бъдат ориентирани към текста и да се казва точно страница, алинея и ред. Иначе не мога да ги поставя на гласуване или ще ги поставя на гласуване чисто формално, при което едва ли някой в залата ще знае точно за какво се отнасят.
Имате думата, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да правя конкретни предложения, но ще върна уважаемото народно представителство във времената, когато приемахме отделните осигурителни закони. Тогава от тази трибуна се пледираше, че всички осигурителни фондове, които работят върху принципа на разходно-покривните системи и набират средствата си върху трудови възнаграждения, трябва да бъдат един общ фонд със собствена бюджетна класификация за разходите. Тогава нямаше да спорим за комисионните за обслужването.
На практика фактът, че Националният осигурителен институт е натоварен да упражнява и да събира всичко, само че с отделни - дразнещи и осигурители, и осигурявани лица - 5-6 реда за натоварване в частта на ведомостите за удръжки, сега още повече усложнява тези отношения. Затова, уважаеми колеги, понякога слушайте професионално и прозорливо погледнати предложения.
Що се отнася до предложението на д-р Китов, който ми е много симпатичен, и до предложението на д-р Брайнова, един беше против - аз бях този човек по чисто професионални съображения. Приели сме го като законно основание и сега вече трябва да работим при тази изкуствено усложнена система. Животът я опровергава. Търсят се административни подзаконови решения и пак опира до нас да търсим комбинаторика.
Следователно тази година при действащото право очевидно трябва да се реши въпросът с или без комисионни, но дайте в следващата година при приемането на бюджетите да има единна финансова система - пак повтарям - на всички осигурителни фондове на разходно-покривен принцип, един субект на събирането, да гласуваме собствена бюджетна класификация - може и с подзаконов акт, и да облекчим осигурителните отношения в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За реплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Господин Койчев, в предишните си изказвания аз споделих точно Вашата преценка, но ние днес можем да коригираме ако не цялостно, то частично и в посока на повече справедливост погрешно взети решения. Във връзка с това се търси решение.
Затова още веднъж, господин председател, става дума за чл. 4, ал. 1, където предлагам вместо 116 да станат 121 млн. 518 хил. и 600.
В приходите същото число да се промени и да стане 121 млн. 518 хил. и 600.
По-надолу в "Глоби, начети, административни наказания" - общо вместо 111, да стане 116 млн.
И на страница 8 да отпаднат приходи от Националната здравноосигурителна каса и от Националната служба по заетостта. Предлагам да отпадне текстът: "от Националната здравноосигурителна каса и от Националната служба по заетостта". На стр. 8 този текст да отпадне.
Смятам, че така, господин Койчев, ще можем да решим частично и по-справедливо въпроса и да не ощетяваме две изключително важни сфери, каквито са здравното осигуряване и безработицата. Разбира се, за сметка на едно по-голямо напрежение на Националния осигурителен институт. Аз вярвам в неговите експерти и съм убеден, че този ресурс от 5 млн. те ще разкрият, разбира се, и много повече, но пак повтарям - с огромно напрежение. Затова в следващата точка ще се аргументирам какво трябва да се направи във връзка със субсидията от републиканския бюджет за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков за това, че под формата на реплика конкретизира предложението си и ще знаем какво ще гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 168 народни представители: за 80, против 84, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Искам да ви помоля за прегласуване, тъй като действително става дума за една много малка сума като възможности, които са реални, а същевременно за един принцип, който е нарушен и ние сега трябва да изправим. Тук сме единодушни от двете страни на залата. Затова ви моля: подкрепете предложението, което съм направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 203 народни представители: за 92, против 107, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението, което направи господин Христов от името на комисията по чл. 4.
Гласували 143 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това и окончателният текст на чл. 4.
Има думата господин Христов за чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Член 6 определя следните проценти за издръжката на Националния осигурителен институт...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие сте го докладвали, господин Христов, но имаше изказване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Трябва да се промени.
Точка 1 става: "0.4 на сто от приходите от осигурителни вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица", т. 2 - "0.8 на сто от приходите от осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Тук имаше предложение на господин Статков за отпадане и той не го е оттеглил.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на новата т. 1. Член 6 става с две точки и той предлага да отпадне новата т. 1.
Гласували 144 народни представители: за 36, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6, както беше предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 9, въздържали се 7.
Член 6 е приет.
В Клуба на народния представител министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Чачев кани народните представители да бъдат почерпени за приетия вече Закон за устройство на територията.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Христов, имате думата, за да докладвате следващата част от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Чл. 7. При временен недостиг на средства във фондовете на Държавното обществено осигуряване могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет и от извънбюджетни фондове със социално предназначение в размер на едномесечните осигурителни разходи. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 7 има ли изказвания? Не.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 72 народни представители: за 70, против 1, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 8 има направени предложения от народните представители Емилия Масларова и Руси Статков, които не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8:
"Чл. 8. Трансферът за резерва за реформата в социалното осигуряване по чл. 4, ал. 4 , раздел V ще бъде използван в зависимост от хода на реформата и след съгласуване с Министерството на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Предложението, което съм направил е да отпадне този член, защото искам да има гаранции за това, че средствата, които са като субсидия за Националния осигурителен институт от републиканския бюджет, няма да зависят от някакви други условия. И в този смисъл ние вече приехме в предишното изменение допълнителни изисквания и съответно по-голяма мобилизация към ръководството и към хората в НОИ и е нужно да им дадем гаранции. Гаранции, че наистина средствата, с които разполагат като трансфер, ще могат, повтарям, да бъдат ползвани, без да се иска непрекъснато консултация с министъра на финансите и Министерството на финансите. Получава се така, че и по други закони се поставят в зависимост от настроението на министъра на финансите социални сфери с изключително значение.
Ето, в момента ние имаме неразплатени суми за социалното подпомагане, защото министърът на финансите каза, че нямат пари, а имаме Закон за социалното подпомагане, който задължава обаче господин Нейков, но парите не са при него. И сега той трябва да преговаря с министъра на финансите, който според мен просто говори за крайно необмислено законодателство и ненужни мерки, при положение, че хората имат права. Сега, не са само моите пет общини, в които протестират в момента ромите - Вълчедръм, Медковец, Якимово, Бойчиновци и Брусарци, а и на други места е така.
По отношение на детските добавки - същото, не се изплащат. Отново трябва да ходи господин Нейков да моли министъра на финансите.
По отношение на пенсиите и онова, което трябва да се прави за реформата - господин Христосков трябва да ходи да моли министъра на финансите ли?
В края на краищата, след като Народното събрание приема, че трябва да се извършат определени дейности и съответните закони са приети по тях, то трябва и да гарантира ресурсно това да стане. Считам, че чл. 8 в този запис продължава една вредна, порочна практика. И няма смисъл ние, съзнавайки, че тази практика действително е вредна и порочна, да я продължим и днес.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Хайде, сега не се повтаряй!...
РУСИ СТАТКОВ: Господин Христов, ако трябва и ще потретя, защото моля колегите от мнозинството особено - да не допускаме подобен ред, в който министърът на финансите да бъде министър-председател. И аз неслучайно съм се обърнал и специално за социалните помощи към министър-председателя да се намеси. Защо трябва да унижаваме господин Нейков, тъй като той отговаря по Закона за социалното подпомагане, без да има пари? А същевременно те са гарантирани по закон тези помощи и те са месечни!
Така е и с пенсиите. Защо трябва да противопоставяме отделни слоеве на други? Сега, в момента на тези роми са им казали, например, че няма да дадат на учителите заплати и на държавните служители допълнителната заплата, защото трябва да им изплатят социалното подпомагане. Ами, именно, трябва да въведем ред: пари, които са отделени за една дейност, да са за тази дейност и никакви други условия, и никаква друга зависимост от този или онзи, защото настъпва хаос и в този хаос потърпевши са не само министрите, в това число и ние, народните представители, защото ни питат: вие какви закони приемате?! (Шум и реплики в залата.)
И затова - хубави, обаче трябва да носим отговорност за всичко, госпожо Дянкова, което в края на краищата се получава.
Затова и предложението ми е да отпадне § 8 и по този начин да пресечем най-после, повтарям, тази порочна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател. Аз, ако ми позволите да се пошегувам, съм впечатлен от защитата, която ми дръпна господин Статков. Надявам се, че в хода на предизборната кампания така ще ме защитава!
Но, ако ми разрешите сега сериозно да кажа, чл. 8 касае един-единствен ред от предвидените средства като субсидии и трансфер. Става дума за трансфера за резерва за реформата в социалното осигуряване, което е в размер на 60 млн. лв. Логично е този резерв да се използва в зависимост от нуждите. Тогава, когато има нужда, той ще бъде използван и естествено, тъй като това е трансфер от републиканския бюджет, това да стане съгласувано с Министерството на финансите. Това по никакъв начин не прави условно това перо в бюджета. То е фиксирано като сума, но моментът и конкретният повод, по който ще бъде използвано, трябва да бъде съгласувано с Министерството на финансите, така че не смятам, че в този случай вие приемате бюджет под условие. Обратното! Това просто е един конкретен механизъм за управлението точно на това перо - резерва на пенсионната реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Други изказвания има ли?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз се извинявам, че инцидентно вземам думата, но се заслушах в това, което се дебатира и останах изненадан.
Жалко, че го няма господин министъра на финансите. Има ли предвиден такъв трансфер или няма предвиден? Ако има предвиден такъв трансфер, той трябва да се извърши. Как министърът ще решава дали да го извърши или не, господин Нейков? Какъв е министърът? Ние сме Народно събрание и ние трябва да решим има ли трансфер или няма.
Сега, извинете, това е несериозно, което вие казахте в момента - кога щяло да се извърши. Ами, ще се извърши в течение на годината. Това не трябва да се пише в закона. Вие представяте ли си, че когато приемаме Закона за държавния бюджет всички онези средства, които трябва да се отпускат на този или онзи, да слагаме такъв член и да казваме, че министърът ще реши кога. Ясно е, че той и Министерският съвет като изпълняват бюджета, те ще решат кога. Но, аз виждам, че в този текст има възможност и въобще трансферът да не се извърши. А при тези грамадни потребности, които ние имаме от социални разходи, аз смятам,че това е неприемливо за народните представители, така че мисля, че народните представители са в правото си да искат да има фиксирана сума за трансфера, която да се извърши без никакви условия.
И се учудвам наистина на дискусията, която се води, като се има предвид какви потребности има социалното осигуряване.
Сега, ти защитаваш министър Нейков. Аз да бях министър Нейков с този министър-председател и с този министър на финансите, щях да си подам оставката, защото в края на краищата той е социален министър, той отговаря, например, за детските надбавки. Той ги държи още на 8 лв. и ги държи 4 години подред! И няма срам да се представя за социален министър! За мен той не е социален министър. Ако наистина е социален министър, ще каже: или увеличете тези надбавки, или си давам оставката. А другото е, че си седи там като някакъв прислужник на този или на онзи. Но, това си е за негова сметка, естествено. (Шум и реплики в залата.)
Между другото, за изборите - господин Нейков никога не е бил от СДС. Аз, доколкото знам, той има симпатии към друга една политическа сила. И не виждам тук някакви особени противоречия. Аз не се и съмнявам, че господин Нейков няма да се яви от листата на СДС, защото чисто и просто по душа той не принадлежи към тази политическа сила. Пък, СДС, ако иска да взема, може да взема и Нейков, и Бойко Ноев, и още маса комунисти има. Ами, станете комунистическа партия! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, обсъждаме Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а не листите за народни представители на СДС.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Министърът сам отвори тая дума. За изборите щял да прави нещо. Да прави! Да си определи политическата сила и да прави. Той никога не е бил СДС, при Кръстьо Петков беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Господин Венцеслав Димитров, като един от най-опитните икономисти, беше прав за това, което говорихме, че наистина не подлежи на коментар. Но аз ставам за друго. Затова, защото, ако ние имаме някакъв резерв повече пари, господин Нейков, Вие трябва да изпълните този ангажимент, за който много пъти сме говорили и днес припомних, господин Димитров. Най-после детските добавки да бъдат променени от 8,50 лв.
Ето защо, ако Вие действително имате нещо предвид, кажете го още сега. Да вземем решение, да ползваме тези пари за детските добавки, след като не приехте моето предложение да увеличим с 50 млн. лв. приходната част, за да може наистина нещо да свърши Народното събрание, което да отговаря, в края на краищата и на Вашето човешко разбиране. Защото аз зная какво Ви е човешкото разбиране. А за министерството ми е ясно, което е зависимо от други хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Преминахме към предизборната кампания, въпреки че сме на закон за бюджет.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова и Руси Статков за отпадане на чл. 8.
Гласували 127 народни представители: за 46, против 78, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 89, против 29, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
Има думата господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Чл. 9. (1) Личните помощи за профилактика и рехабилитация се разходват по ред, определен с инструкция от управителя на Националния осигурителен институт.
(2) Инструкцията по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Заключителни разпоредби.
§ 1. Надзорният съвет по предложение на управителя на Националния осигурителен институт одобрява необходимите промени по отделни параграфи на разходите, без да се превишава общият им размер, одобрен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 и 2001 г., като това не се отнася за сумите за сметка на републиканския бюджет и за предвидените средства за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови или служебни правоотношения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Предложение на комисията за § 3:
"§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавието "Заключителни разпоредби", § 1 и 2 така, както са предложени от вносителя и § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Заглавието "Заключителни разпоредби" и § 1, 2 и 3 са приети, а с това и целият Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2001 Г.
За процедура има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Във връзка със следващата точка, където ще гледаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса и във връзка с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение в залата да бъде поканен д-р Бойко Пенков, директор на Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Брайнова.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Бойко Пенков.
Има думата господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
За процедура има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Моето процедурно предложение е свързано със следното. Започваме четенето на чл. 1 от закона. Аз съм направил две предложения по него и много интересно е, че едно от предложенията ми не е включено в така предложения ни закон. Освен това една от точките на второто ми предложение е включена към първото ми предложение. Хайде, да кажем, това мога да го приема, че така технически са решили по-бързо да стане. Но втората точка от предложението ми, която е внесена на 27 ноември в 14,10 ч., отнасяща се за чл. 1, ал. 3, не е включена в този проект, който е раздаден.
Така че аз ще помоля, господин председател, като процедура да ми се разреши да направя това мое предложение и необходимото време, за да го обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да има никакъв проблем, господин Марангозов. Ако нещо е пропуснато, ще го предложите, ще го гласуваме. Ако го имате дори в писмен вид, да го дадете да го докладват.
Господин Христов, моля да докладвате чл. 1.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 1 има направени предложения от народните представители Руси Статков и Кънчо Марангозов, които не са подкрепени от комисията.
Има предложение на народната представителка Мария Брайнова, което е подкрепено от комисията.

Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 1:
"Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. по приходите на обща сума 628 млн. 826 хил. и 100 лв., както следва:


№ по
ред
ПОКАЗАТЕЛИ
Сума
(лева)

I. ПРИХОДИ - ВСИЧКО
628 826 100
1.
Данъчни приходи
623 908 100
1.1.
Здравноосигурителни вноски
623 908 100
2.
Неданъчни приходи
4 903 000
2.1.
Приходи и доходи от собственост
600 000
2.2.
Държавни такси
3 000
2.3.
Глоби, санкции и наказателни лихви
4 300 000
3.
Помощи
15 000

(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.по разходите на обща сума 479 млн. 357 хил. 217 лв., както следва:

№ по
ред
ПОКАЗАТЕЛИ
Сума
(лева)
1
2
            3

I. РАЗХОДИ - ВСИЧКО
479 357 217
1.
Текущи разходи
424 671 147
1.1.
Заплати и възнаграждения за персонала,
нает по трудови и служебни правоотношения
8 981 280
1.2.
Други възнаграждения и плащания за
персонала
628 361
1.3.
Социалноосигурителни вноски
3 128 344
1.3.1.
Осигурителни вноски за държавното
обществено осигуряване
2 410 402
1.3.2.
Вноски за фонд "Професионална
квалификация и безработица"
287 177
1.3.3.
Здравноосигурителни вноски от
работодатели
430 765
1.4.
Издръжка
12 689 429
1
2
               3
1.4.1.
Постелен инвентар и облекло
40 000
1.4.2.
Командировки
900 000
1.4.3.
Материали, горива и енергия
3 070 000
1.4.4.
Външни услуги
6 980 000
1.4.5.
Текущ ремонт
500 000
1.4.6.
Учебни и научноизследователски разходи
и книги за библиотеките
300 000
1.4.7.
Други разходи
899 429
1.5.
Здравноосигурителни плащания
399 243 733
2.
Капиталови разходи
25 620 000
3.
Прираст на резерва съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
29 066 070




(3) Приема излишъка по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. на обща сума 149 млн. 468 хил. 883 лв.
(4) Приема резерва на Националната здравноосигурителна каса съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване на обща сума 36 млн. 298 хил. и 15 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз ще си позволя, ако може, господин председател, двете си предложения да ги обединя в едно, с което може би ще удължа малко времето си за изказване от полагаемите ми се пет минути.
Моето предложение е свързано с разходната част на бюджета. По този въпрос аз се изказвах и на първо четене. Става дума, например, по проблема за командировките. Деветстотин хиляди лева са отделени за командировки. Значи Касата не трябва да стои в София, според тези командировки, и в районните каси също не трябва да са. Това е една огромна сума, като имаме предвид, че миналата година тя беше точно толкова, същата, но бяха определени 450 хил. за командировки в чужбина. Този път командировките за чужбина не са определени колко са, всичко е дадено общо и не е ясно. Миналата година бяха определени за командировки в страната 400 хил. лв. Аз предлагам: стига са ходили в чужбина, достатъчно изучиха чуждия опит, достатъчно го внедрихме вече, една година да спре малко Касата да ходи по чужбина и да си гледа работата тук, защото след малко ще стане дума и по този въпрос, че тя и тук не си гледа работата, а има доста работа за вършене. Затова предлагам нейното намаление.
Във връзка с външните услуги - тогава, господин министър, Вие ми отговорихте, че това е необходимо във връзка с поддържането на информационния масив, информационната система. След малко аз ще се спра на тази информационна система, когато дойде ред на капиталовите разходи и започнем да говорим по нея, но тези планирани близо 7 млн. лв. за външни услуги на Касата - аз не знам това за комисионни ли е предвидено само или за нещо друго, защото това е една огромна сума - 7 млн., за началния период на Касата, когато ще обслужва само доболничната помощ и започва въвеждането в част от болниците, не в целия стационар.
И стигаме до така наречените капиталови разходи, които в обяснителната записка на първо четене, когато ни беше предложен закона, се планира от тези капиталови разходи да се купи хардуер за районните здравноосигурителни каси, както и да се извърши ремонт на 120 офиса допълнително в общинските центрове, където няма да се закриват болници, и да се закупят още четири сгради - в Монтана, в Сливен, във Враца, къде беше другата сграда - да се закупят още четири сгради за нуждите на Здравноосигурителната каса. Значи тук са предвидени и за информационната система.
И какво става сега с информационната система? Напоследък по тази информационна система много се писа. И Вие ще ми кажете вероятно, че пак се опирам на пресата. Но аз ще се спра на публикациите в два вестника, не в останалите, защото считам, че двата вестника, за да не ми кажете, че, видите ли, левият печат или не знам си кой жълт печат... Но аз не мога да се съглася, че вестник "Капитал" и вестник "Банкер" са вестници, които могат да пишат така, на ангро, както се казва, несъществуващи неща. Защото там много е ясно, че с информационната система нищо не става. А това се потвърждава и от доклада на Сметната палата.
И аз отново ще цитирам доклада на Сметната палата:
"Фирмата "Реминсофт корпорейшън" е избрана за изпълнител на обществена поръчка, като към момента на подписване на договорите не е била регистрирана по Търговския закон съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от Закона за обществените поръчки."
Как може да се сключи договор с една такава структура, която не е регистрирана по българското законодателство?! Има ли последствия от това и какви са последствията от това - българската общественост не е разбрала. А това е един закон, който трябва да бъде ясен и прозрачен. Това го заявяват управляващите непрекъснато наляво и надясно и във всички предавания, които гледаме по телевизията, слушаме по радиото, във всички свои изявления. Значи, още тук се нарушава.
И по-нататък. Господин Бойко Пенков казва, че досега са изплатени 3 млн. 750 хил. долара за изпълнение на проекта на "Реминсофт". Да, ама според Сметната палата са изплатени 4 млн. и 47 хил. долара и съобразено с инфлацията 300 хил. долара така, от инфлацията някак си ми се струват... - за изпълнението на началния проект. И въобще е забавено изваждането. А такава инфлация няма.
И сега, в същото време, съществуват и едни дълготрайни активи в размер на 11 млн. 181 хил. лв., които Сметната палата констатира за софтуер. Тези от тези милиони ли са или от други милиони са дошли, от ония 121 млн. от бюджет 1999 г. ли - не е ясно какво става с тези пари и къде отиват.
Освен това фирмата навсякъде твърди, че има сключен договор за сумата от 37,5 млн., в Интернет страница. Това го твърди самата фирма. Тя има своя страница.
Освен това пред Комисията за финанси и ценни книжа на Съединените щати фирмата неколкократно твърди, че има наличие на такъв договор. Днес обаче аз разполагам с един документ, който е получен вчера в Касата, до господин Пейков. И вижте какво пише, само един цитат, от фирмата "Реминсофт". В него пише: "Налице е забава в изпълнението на някои от задълженията, поети от представяното от мен дружество по договорите, поради което безусловно съм готов да обезщетя справедливо Националната здравноосигурителна каса съобразно клаузите на сключените договори и действащото българско законодателство."

Значи и тази година касата няма да има информационна система. Ще има ли, господин министър? Няма да има. Отново ще действа без информационна система. А нали затова отлагахме внедряването на здравното осигуряване в България, отложихме здравната реформа със закон? Пак отложихме здравната реформа в стационара. И това не е само заради парите, а и заради това, че няма въведена информационна система. Какво става? Колко са платени за тази информационна система досега? Не е ясно. Знае ли се какви суми? На какво основание? Дори аз бих задал и един такъв въпрос: на какво основание задължавате лекарите да си дават отчетите на химизирана хартия? Нима подписът на един документ за финансовите ведомства е важно дали ще бъде на химизирана хартия или ще бъде на обикновена хартия, с която работят другите компютри? По този начин колегите дават повече пари за закупуване на такива листи и ги ощетявате - тези, които трябва да ви дават справки на компютър. Темата е безкрайна и тя подлежи на цял коментар, за който няма да стигнат два дена в Народното събрание.
Искам да се спра и на един друг въпрос - за тези прословути милиони, които ту се появяват, ту се скриват. По признание и на самия президент на фирмата "Реминсофт" в Кипър и по днешното писмо, което е много интересно, защото в него на едно място се казва, че "създаването и въвеждането на реалното съдържание на данните във всички таблици на регистрите, номенклатури, класификация, аптеки, болести, лекарства - изпълнението на тази задача отне допълнително 10 човекомесеца". За мен тези неща не са ясни. Може да ме обвините, че не разбирам от информационни системи, може и да е така, обаче да продължава касата да работи без информационна система, да работи с една фирма, с която е сключен грешен договор, извинявайте, аз това не мога да приема.
И сега по другия проблем, по който не ми е включена точката в дневния ред. Става въпрос за "приема излишъка от бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 149 млн. 468 хил. 883 лв. Аз и онзи ден поставих този въпрос - какво значи този излишък. Колко лихви ще вземете от този излишък, господа? Защо с тези пари не се направи нещо? Дори да не са за здравноосигурителни плащания, да се разиграят в акции или в ценни книжа. За мен това са умрели пари. Ето и д-р Игнатов е отсреща, ние в комисията обсъждахме и имаше предложение на първо четене 75 млн. от тези пари да се предвидят за здравноосигурителни плащания. Не са предвидени. Отново остана същата сума като излишък в касата. И къде ще отиде? Попитах и онзи ден, когато обсъждахме републиканския бюджет. Тези пари са вероятно за да покрият дефицита в републиканския бюджет. Ако е така, защо създаваме здравноосигурителна каса? За да покрива излишъците на републиканския бюджет ли и на Муравей Радев?
Ха идете сега и ме спрете да не кажа, че тези пари са за изборите. Кажете, че не са за изборите, опровергайте ме. Защото какво значи излишък? В този излишък ли са тези 37 млн.? Къде са отбелязани тези 37 млн. за информационна система в този бюджет? Къде в този бюджет са отбелязани парите от Световната банка? Няма го и в обясненията. По този въпрос аз пледирах и на първо четене. Няма отговор. Няма отговор и по написаните числа, които сега ни представя Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
И какво става? Ние от президентска се превръщаме в правителствена република. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Това е също един изключително важен закон и, както посочих по предходния, между най-важните за годината. Разбира се, всеки един е в правото си да се аргументира. И от тази трибуна аз искам да повторя още веднъж, че моите критерии и аргументи са свързани с най-важното, към което ние се стремим, членството в Европейския съюз. А там, още веднъж ще повторя, политическите критерии, госпожо, за Вас специално, за мнозинството са върховенството на закона, правата на човека и правата на малцинствата.
В този смисъл конкретно по чл. 1, алинеи 1 и 2 съм предложил именно да има съответствие между законите. Защото в случая може да е формално, но за пореден път има несъответствие в приходната и в разходната част по отношение на параграфите. И ние не можем да получим точна информация. По Закона за здравното осигуряване е едно, по бюджета е друго. Става въпрос в кое перо какви пари отиват. Трябва да има съответствие. Но хайде, това е формалната страна, съдържателната.
Аз считам, че действително трябва да завишим приходите от здравноосигурителни вноски. Разбира се, сумите не могат да бъдат големи, правил съм изчисления. Предлагам да се увеличи с 10 млн. това, което са внесли вносителите, плюс 5 млн. от други приходи, които не са разчетени от вносителите, тъй като не е спазена класификацията. Но има такъв ред, който е в Закона за здравното осигуряване. Общо 15 млн. Като се прибави и другото, което в момента ни вълнува всички при положение, че са нужни много пари за частично платени и безплатни лекарства, предвиденият излишък от 149 млн. просто не е аргументиран. Всеки един от нас се сблъсква с молби на хора, аз съм получил поне 30 в последно време, за това, че имат месечна сума от 100-150 лева за лекарства, годишно около 1000-1500 лева. А има пенсии от 46 лв. или пък минималната работна заплата, които не могат да покрият тези лекарства. А регионалните здравни каси отказват, препращат нагоре. Тук отново въпросът опира до пари и кръгът се затваря. Хората трябва да умират. Ето затова считам, че ние действително трябва да увеличим сумата в приходите и без да се приема някакъв излишък, тези средства да се насочат главно и преди всичко за безплатните и частично платените лекарства.
На следващо място, тези средства да се насочат и за решаване проблемите на отделните слоеве на обществото. Тук имаше голям спор, който се пренесе и в обществото, имаме ли въобще зъболекарско обслужване в момента. Моят отговор е, че нямаме. Зъболекарите се оплакват, защото нямат пари, не им се предоставя и време. Добре, нека да решим този въпрос с допълнителни средства и допълнително време за всички - и за децата, и за възрастните, а не да предвиждаме един излишък от 150 млн. при положение, че този проблем е ясен и че той не се решава. И не е въпросът да променяме Закона за здравното осигуряване като извадим отделно договора със зъболекарите, въпросът е принципен и той не е във формата, а в съдържанието. Става дума за услугите.
На следващо място, много лекари се освобождават, а същевременно те няма къде да отидат. Трябва да има преквалификация, пренасочване. Говори се и се гласува от мнозинството, че общините ще плащат на кабинетите в училищата. Същевременно общините казват, че нямат пари. Ето тези пари, ако въобще говорим за излишък, трябва да бъдат насочени и за това. И аз като съм правил своите предложения, съм имал предвид и това.
И не на последно място, имаме следната ситуация в общините, не само в тези пет, за които ви казах сутринта - Вълчедръм, Брусарци, Бойчиновци, Медковец, или пък Якимово, или пък някои други от моята област. Те не са в състояние да изплащат нито социални помощи, нито детски добавки, нито да правят здравното осигуряване за безработните. В момента всички тези хора, това не са само хиляди роми, на които се нарушават правата, а и други, са потърпевши от това, че общините, които са на субсидии от 70 до 90 на сто, нямат тези пари. Има огромна безработица - 95 на сто. Ето, това са чл. 9 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване, които не се изпълняват не по вина на общините, а защото не се предвиждат други възможности от бюджета.
И пак повтарям, предлага се излишък. Знаейки тези проблеми, господин министър, ние очевидно трябва да търсим друго решение. Не можем да вървим с излишък, каквито и да са аргументите. Да, един от аргументите е, че трябва да се поемат от второто полугодие допълнителни ангажименти от касата. Ами като знаем тези неща, да увеличим средствата по друг начин, да подпомогнем касата в онзи преходен период, за който говорим.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Другото не е излишък!
РУСИ СТАТКОВ: Аз не говоря за другото, казвам, че се появяват ангажименти допълнително. Добре, нека да разчетем тези неща и да искаме, повтарям, трансфер от републиканския бюджет. Защото ние много пъти сме поставяли от тази трибуна въпроса, че трябва да има преходен период, в който не само средства от касата, а и от републиканския бюджет трябва да закърпят дупките и да решават проблемите.
Именно затова съм направил тези предложения и считам, че ако колегите от мнозинството ги подкрепят, наистина ще подкрепят едно по-добро и по-вярно решение в интерес на хората, за които всички ние тук говорим, че защитаваме техните интереси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания по чл. 1 има ли? - Няма.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов! Вие имате правото да задавате въпроса, аз съм отговарял на него, но ще продължа да отговарям толкова пъти, колкото пъти го зададете, защото той не бива да виси зададен без отговор.
Разбира се, аз ще засегна някои от нещата, за други неща ще получите много по-точни и конкретни отговори от д-р Пенков.
На първо място, по отношение на договора за "Реминсофт". Длъжен съм да Ви заявя, че той е на такава стойност, каквато е записана и в доклада на Сметната палата - малко над 7 млн. лв., което ако го превърнете в долари, прави приблизително 3,7 млн. долара.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): В интернет...
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Значи Вие не вярвате на нас, не вярвате на Сметната палата, не вярвате на Държавен финансов контрол, а вярвате на интернет. Сега ще Ви обясня за какво става дума в интернет. Това са инвестиционните намерения на тази фирма, те много ясно го заявяват. Вие си спомняте, че миналата година ние нямахме заем от Световната банка за изграждане на информационна система. Това беше гласувано и ратифицирано със закон в парламента тази година, преди около три месеца. Тоест тогава, когато разговаряхме с "Реминсофт", ние говорихме за реализация на първа и втора фаза от договора, като останалите фази ги договаряхме като възможности за тяхно финансиране, а не за наше финансиране - тяхно лизингово финансиране към лекари, към здравни заведения, ако те, разбира се, са съгласни за това. И ако такива намерения бъдат потвърдени, тъй като вече ние имаме заем от Световната банка, този модел не ни е необходим сега да действа.
Още веднъж искам да обясня за това, което Вие казахте - къде са средствата от Световната банка. Да, те са точно там, в капиталови разходи. В тези цитирани 25 млн. 620 хил. са и средствата от Световната банка. Там има средства от нашия бюджет и средства от външно финансиране. Така че нищо не се губи, абсолютно всичко е точно и нямате никакви поводи за безпокойство.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Благовест Сендов има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз с удоволствие наблюдавах усмивката на пренебрежение, която министърът имаше винаги на лицето си, когато д-р Марангозов говореше.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Съжалявам, че така сте го разбрали, аз много уважавам д-р Марангозов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие така хубаво се усмихвахте и си четяхте някаква книжка, но имайте предвид, че софтуерните проблеми, с които сте се ангажирали и за които с такова високо самочувствие говорите тук, са неща, от които много хора също разбират. Аз сам четох страницата на тази фирма, само влязох в някои отчети на тази фирма там, където се продават нейните акции. И трябва да ви кажа, че съмненията са много дълбоки. Много моля, става въпрос за много пари, става въпрос за милиони. И в този бизнес има хора в България, изключително компетентни. България изнася хиляди специалисти по софтуер, а вие се ангажирате с една фирма, която може да ви вкара там, където никой не иска да ходи.
Затова Ви съветвам, когато разпилявате тези милиони по такъв начин, да си правите сметка, че в България хората, които разбират от информационни системи, са много и са много добри. А вие пренебрегвате българските специалисти, за да ходите по чужбина и да разнасяте българските милиони, които хората тук плащат от бедните си кесии.
Затова, моля Ви, бъдете много по-предпазлив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Димитър Игнатов има думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дебатът, ако го караме в тази посока, ще го превърнем в парламентарен контрол. Аз нямам нищо против да се обръща всеки към Сметната палата, към Държавния финансов контрол, към въпроси и отговори, министрите да отговарят, обаче в момента ние гледаме проектобюджета за Касата, който ни трябва страшно много. И се обръщам към колегите, при цялото ми уважение към това, което казаха, да говорят по същество за този бюджет. Ако може по някакъв начин да го увеличим сега, а не да ми казват сега каква е фирмата, информационната система, как няма да стане - това сме го слушали.
И за да прекратя този дебат, ще ви кажа нещо друго. Преди десет дена беше дадена пресконференция от конкурентната фирма, която иска да събори този договор. Тези неща са ми ясни, колеги. Да са се явили българските фирми по подходящия начин и да са взели търга! Там имаше тръжна процедура, да отиде, да провери. Като не се е явил, сега започва да критикува и дава пари под масата и обещания за такива пари под масата. Доктор Марангозов, аз знам тези доводи, които ги казахте, кой ги е написал и кой Ви даде материалите. Но сега нито му е времето, нито му е мястото да спорим тук. Ако искате, да дадем заедно една пресконференция и да уточним тези неща.
Сега трябва да помислим как точно да разпределим тези пари и какво да съхраним от тези пари на Касата, събрани досега, за следващия етап, който е много по-тежък - болничната реформа, за да гарантираме всички болници в България.
С това завършвам, дайте да вървим по бюджета по същество и по-бързо да го караме наистина с идеи за неговото реално приложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Игнатов.
Има думата господин Руси Статков за реплика, предизвикана от това, че и господин Игнатов не говори по същество, а и той тръгна да обяснява неща, които са извън бюджета.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз мисля, че господин Игнатов говори по същество. Защото ние говорим за приходи и за разходи и тук като народни представители ние не можем да не изкажем своите аргументи в едната или в другата посока. В случая и колегата Марангозов, и акад. Сендов насочиха вниманието на министъра върху нещо, за което не ние, а обществото повдига въпроси. И става дума за средства, които ние гласуваме. Тук няма място за обиди. Напротив, много пъти от тази трибуна аз съм насочвал вниманието на министъра по отношение на разходване и на други средства или пък средства, които не стигат до общините. И тук трябва наистина контролът да бъде много голям. В края на краищата министърът работи с много хора и всички те трябва да вършат своята работа отговорно.
Така че не приемайте изказванията в посока на това, че се търси някакъв друг дебат. Напротив, дебатът трябва да бъде отговорен. Защото например имаше спор по това увеличават ли се децата с малформации. Да, господин министър, днес гласувахме бюджет на Националния осигурителен институт и средствата там се увеличават за децата-инвалиди, които от 5 хил. са станали на 8 хил. и 200. И като попитах господин Христосков, той каза: ами увеличили са се децата с малформации. За една година - с 3 хил. А на Вас Ви дават други цифри.
Или да вземем по отношение на търговете, на Вашия съседен министър на строителството. Подменили са оферта на друга чужда фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво общо има това с репликата Ви, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ: Става дума за това, че има много примери и в здравеопазването, и в другите сфери, които изискват когато се говори за пари, нещата да се поставят под лупа. И няма място никой да се обижда, а трябва да даде действително ясна и точна информация, за да може всеки един от нас да гласува по съвест и убеждение.
Аз имам претенцията ние да не претупваме нещата, а всичко онова, което се коментира тук, да получи ясен отговор и в края на краищата всеки един да гласува, след като се е убедил в правотата на поставените въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За втора реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър!
Д-р Игнатов, аз няма да говоря какви суми са необходими за Здравноосигурителната каса, защото не ги разбирам. Това, че трябва да имаме добра здравноосигурителна каса, също го потвърждавам. Но искам да Ви кажа нещо. Ние като нация сме задължени да водим протекционна политика към собствените си кадри. Защото в този глобализиран свят никой няма да ни подаде ръка, ако ние не си подадем сами на себе си. Нашите деца няма смисъл да ходят в чужбина и Шрьодер да ги приканва с карти да отидат там да правят софтуерна политика. Тук ще правят. И ние като политици сме длъжни да го осигуряваме. Ако това не разбирате, водите лоша политика за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Трета реплика - господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Ами, фирмата "Реминсофт" не е била законна, когато е сключвала този договор. Това го установява ... Ей го докладът на Сметната палата. Аз чета доклада на Сметната палата. Нищо друго. Той е явен.
И второ. Доктор Игнатов, правя Ви реплика. Ние бяхме единни в комисията - аз бях по-краен, Вие бяхте по-центристки настроен - че 75 млн. от тези 139 млн. трябва да се гласуват сега, през тази година, за да се развива касата, за да можем да навлезем по-добре в стационарите и т.н. Така ли беше? Ето, на това се търси също отговор. Затова Ви правя реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Дуплика има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението по чл. 1 на народния представител Руси Статков.
Гласували 142 народни представители: за 42, против 98, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 152 народни представители: за 45, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Второто ми предложение няма ли да се гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие искате разделно?
Добре, отменете гласуването.
Приемаме, че предишното гласуване е било само за първото предложение на господин Марангозов.
Поставям на гласуване отделно второто предложение на господин Марангозов. (Неразбираема реплика от народния представител Кънчо Марангозов.)
Отменете гласуването!
Господин Марангозов, каква претенция имате? Искате да бъде прочетено?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Искам да бъде прочетено второто предложение - втората точка на двете предложения, която не е включена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да прочетете предложението, което не е било включено в доклада, за да са наясно депутатите какво гласуват.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: В член. 1, ал. 3 да отпадне, като числото 149 млн. 468 хил. 883 лв. се прибави към чл. 1, ал. 2, т. 1.5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Поставям на гласуване това предложение на господин Кънчо Марангозов.
Гласували 152 народни представители: за 50, против 102, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 104, против 47, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър, и аз, и народните представители от Демократичната левица гласувахме "против" чл. 1, защото така, както са разбити приходите и разходите, на първо място се дават изключително големи възможности на здравната каса да разходва средства извън това, което иска обществото да знае за нейните финансови потоци, в рамките на своята преценка за целесъобразност, а не преценката, която обществото има като целесъобразност на разходи на здравната каса.
На второ място. Ние не можем да приемем, че този бюджет, който сам залага излишъци, формира излишъци като политика на здравната каса, ще осигури едно здравеопазване, при което няма да умират хора и хората наистина ще могат да получат някаква здравна помощ, каквато им е необходима. Защото ние много добре знаем трикът, който се правеше през тази година - на джипитата по-малко талони, те си искат талоните и се учат някои лекари върху хора, които трябваше да отидат да бъдат преглеждани на друго място. Вие пак и следващата година с този текст, който не приехте да отпадне, залагате тази политика - на икономия. Но икономия, с цената на човешко здраве, а понякога, за съжаление, и с цената на човешки живот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други отрицателни вотове? Няма.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Чл. 2. Определя здравноосигурителна вноска в размер 6 на сто."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя, и подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 78, против 23, въздържали се няма.
Член 2, в редакцията на вносителя, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 3 има направено предложение от народния представител Мария Брайнова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 3:
"Чл. 3. При временен недостиг на средства могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет или от извънбюджетни сметки и фондове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Не виждам народни представители, които желаят да вземат думата.
Моля, гласувайте предложения чл. 3 от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 16, въздържали се няма.
Член 3, в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Стоките и услугите по проекти, свързани със здравното осигуряване, се освобождават от данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, от данък върху добавената стойност, от такси и митни сборове по вноса им, когато са финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на бюджетната класификация, които не променят параметрите на утвърдения бюджет и не водят до увеличаване на предвидените средства за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и по служебни правоотношения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.


"§ 3. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право в предвидените от Закона за здравното осигуряване случаи да разходва средствата от резерва по чл. 1, ал. 4 единствено за финансиране на здравноосигурителните плащания."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
"§ 4. Изпълнението на закона се възлага на органите на Националната здравноосигурителна каса, които я представляват, и на Националния осигурителен институт в частта за събиране на здравноосигурителни вноски."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме заглавието "Заключителни разпоредби" и параграфи 1, 2, 3 и 4 в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 96, против 10, въздържали се 9.
Заглавието "Заключителни разпоредби" с четирите параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има направено предложение от народния представител д-р Мария Брайнова за създаване на нов § 5:
"§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г."
Комисията подкрепя предложението за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Христов.
Не виждам народни представители, които желаят да вземат думата.
Моля да гласуваме предложения от комисията § 5.
Гласували 108 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 11.
Параграф 5 е приет, а с това и целият Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ.
Моля господин Пламен Марков да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията
относно проект за решение за избиране на
съдебни заседатели № 054-02-116, внесен от
Светослав Денчев Лучников, Иван Николаев Иванов
и Лъчезар Благовестов Тошев

На редовно заседание, проведено на 14.12.2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди проект за решение за избиране на съдебни заседатели № 054-02-116, внесен от Светослав Денчев Лучников, Иван Николаев Иванов и Лъчезар Благовестов Тошев.
Проекторешението беше докладвано от името на вносителите от народния представител Иван Николаев Иванов. Той обясни, че избирането на съдебни заседатели става на основание § 36, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс. Избирането се налага поради невъзможност да се комплектуват състави за разглеждане на последните висящи дела при бившата Военна колегия на Върховния съд, които сега трябва да се довършат от Върховния касационен съд.
Досегашните съдебни заседатели не проявяват желание да бъдат включени в съставите за разглеждане на посочените висящи дела, а някои от тях са починали.
Общественото мнение настоятелно изисква тези дела да бъдат най-после приключени. По тях ще се отговори на обвинение за извършени тежки престъпления срещу основните права и свободи на гражданите и важни интереси на държавата.
Народните представители Янаки Стоилов, Мариела Митева и Татяна Дончева предложиха да се даде възможност и на други народни представители от парламентарни групи да направят свои предложения.
Народният представител Гиньо Ганев предложи съставът на избираните съдебни заседатели да се обсъди и съгласува с всички парламентарно представени политически сили.
Председателят на комисията господин Светослав Лучников обясни, че членовете на комисията могат да направят свои предложения за съдебни заседатели и на това заседание. Същото право има и всеки народен представител при разглеждане на проекторешението в пленарната зала.
Комисията реши с 8 гласа "за" и 2 "въздържали се" да предложи на Народното събрание да приеме проекта за решение за избиране на съдебни заседатели за Върховния касационен съд.
Народните представители Татяна Дончева, Михаил Миков и Ремзи Осман отказаха да гласуват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докладвайте и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:

"РЕШЕНИЕ
за избиране на съдебни заседатели

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 36, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 21 от 1998 г., доп. бр. 26 от 1999 г., бр. 70 от 1999 г., в сила от 6 август 1999 г.)

РЕШИ:
Избира за съдебни заседатели:
1. Александър Светославов Будинов
2. Антон Асенов Бояджиев
3. Антония Иванова Леви
4. Асен Костадинов Манов
5. Ася Кирилова Грънчарова
6. Боян Александров Ганчев
7. Ваня Василева Баларева
8. Проф. Величко Александров Гатев
9. Влади Савов Владов
10. Георги Константинов Радонов
11. Дирухи Саркис Чулджиян
12. Екатерина Несторова Квартирникова
13. Иван Василев Йорданович
14. Иван Иванов Латковски
15. Костадин Първанов Косачев
16. Лидия Минчева Вазпопова
17. Мара Димитрова Попович
18. Мария Благоева Филипчева
19. Никола Божилов Яначков
20. Николай Василев Ружиков
21. Нина Атанасова Леринска
22. Пеша Костадинова Методиева
23. Сава Атанасов Кръстев
24. Теодора Иванова Горанова
25. Тодор Николов Цонковски
26. Христина Николова Бързанова
27. Христина Николова Топалова
28. Храбър Борисов Кобиларов
29. Христо Христов Коевски
30. Цеко Борисов Цекулов
31. Д-р Юлиян Николов Писарев"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има предложение от народния представител Татяна Дончева.
Госпожо Дончева, имате думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Аз правя най-напред процедурно предложение за лицата, на които току-що ни бяха прочетени имената, да бъдат представени съвсем кратички биографични справки. В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Иванов заяви...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Раздадени са вчера в пленарна зала.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тогава направо ще ги обсъждаме.
Днес ние сме внесли предложение за още 16 души. Няма лимит на местата за съдебни заседатели и няма никаква пречка да бъдат избрани и гласувани всички ан блок.
Тъй като за тези допълнителни предложения не са раздадени биографични справки, аз ще направя това от микрофона.
Ангел Георгиев Ангелов - роден на 7 септември 1966 г. Висше образование - Университет за национално и световно стопанство, специалност "Международни икономически отношения". Работи като управител на фирма;
Димитър Христов Димитров - роден на 6 март 1952 г. Има висше техническо образование. Работи като електроинженер;
Калин Орлинов Първанов - роден на 3 декември 1974 г. Образование - Софийски университет - психология. Работи като журналист;
Стефан Кирилов Керанов - роден на 9 октомври 1960 г. Образование - Технически университет, специалност "Автоматика". Бил е на научна и преподавателска работа. Понастоящем е управител на частна фирма;
Юлия Руменова Рашева - родена на 14 август 1979 г. - студентка в Техническия университет;
Димитър Станоев Костадинов - роден на 9 септември 1968 г. Има висше образование - Софийски университет, специалност "Социална педагогика". Работи като управител на частна фирма;
Маргарита Стефанова Соколова - родена на 7 април 1975 г., студентка в Софийския университет;
Таня Ралчева Панчева - родена на 28 септември 1976 г. Завършила е Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград, специалност "Начална и училищна педагогика" с магистърска степен в Софийския университет. Работи като учител;
Методи Николаев Христов - роден на 28 юли 1964 г. Завършил е УНСС, магистър по счетоводство и контрол. Работи като счетоводител;
Мариела Тодорова Модева - родена на 8 октомври 1971 г. Висше образование - Софийски университет. Работи като учител;
Борис Цветков Цветков - роден на 25 ноември 1973 г. Завършил е Софийския университет, магистър по информатика. В момента следва магистратура "Публична администрация" във Великотърновския университет;
Сергей Александров Савов - роден на 10 януари 1968 г. Висше образование - Софийски университет;
Явор Славов Стоянов - роден на 1 октомври 1976 г. Висше образование, Университет за национално и световно стопанство, специалност "Международни икономически отношения";
Траянка Периклиева Атанасова - родена през 1936 г. Средно образование, работила като секретарка и началник на Административен отдел, сега пенсионерка;
Борка Тодорова Паракозова - родена на 13 април 1951 г. Висше образование - Софийски университет, в момента научен работник;
Светла Иванова Лалова - родена на 22 септември 1962 г. - с две висши образования - по история и по икономика. В момента работи като счетоводител.
Ние мислим, че ако една политическа сила предлага кандидатите за съдебни заседатели, това би хвърлило сериозно съмнение за пристрастност, още повече, че се касае наистина за много интересни и важни дела, които ще имат историческо значение. Мислим, че е неуместно която и да е политическа сила сама да предлага списъка.
На второ място, смятаме, че съдебните заседатели трябва да имат физически възможности да изпълняват тези функции. Прави впечатление, че в първоначално предложения списък има лице под № 25 - Тодор Николов Цонковски, роден през 1915 г. - в момента на 85 години. Съгласете се, не сме убедени, че този човек все пак ще може да се справи с такива функции. Наистина няма възрастова граница, но смятаме, че тъй като голяма част от първоначалния списък са хора пенсионери - 55-60-годишни и повече - но все пак 85-годишна възраст е твърде много.
Има едно лице, което според предложената биографична справка е адвокат в момента. Мислим, че има законови пречки съдебните заседатели да са адвокати и вярвам, че ще приемете това възражение. Става дума за Костадин Първанов Косачев. По справката, която сте ни дали, той е адвокат в Адвокатска колегия - София, където работи и сега.
Не коментираме присъствието в списъка на Ася Грънчарова, известна журналистка от "Демокрация", която от 10 години публикува по темата, но смятаме, че е работа на подсъдимите по делото да направят възражения, ако счетат за необходими такива. Но това е едно от най-пристрастните лица, писали по този сюжет 10 години. Ние мислим, че е най-удачно и ще бъде най-добър пример за безпристрастност точно такъв човек да бъде съдебен заседател. Но тъй като не се съдържа законова пречка, е въпрос на преценка на съда. Не го коментираме.
За още едно лице е написано "пенсионер на свободна практика". Възможно е това да бъде техническа грешка при преписването. Ако е пенсионер, проблеми няма. Става дума за д-р Юлиян Николов Писарев. Става дума да не е и той адвокат на свободна практика, както е фразата при предишния човек.
Това са нашите предложения, просто защото смятаме, че съставът на съдебните заседатели трябва да бъде възрастово балансиран. Не може това да бъдат изключително възрастни хора. Има и още един аргумент - ако търсите поглед към историята с приключване на делата, това много по-добре е да направят хора, които са необременени и неживели по онова време. Затова сме ви предложили и по-млад състав на вниманието. Няма пречка, няма лимит на броя на съдебните заседатели. Аз смятам, че и СДС ще се съгласи всички предложения да бъдат гласувани ан блок, като, разбира се, лицето, което е адвокат, и освен това има още едно лице, за което пише, че живее във Франция... В България ли живее то в момента? Става дума за Иван Василев Йорданович, за когото пише, че след 1964 г. живее във Франция.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): От 7 години живее в България.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, да, ако живее в България, няма пречки. Няма.
Това са нашите предложения, мнения и съображения и се надявам, че и мнозинството ще ги подкрепи и ще можем да излезем с общо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Правото на правосъдие е основно човешко право, залегнало както в нашата Конституция, така и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните му свободи. Смятам, че ако тези дела, които са от особена, съществена значимост, между които делото "Атия", делото "Симбад", едно дело срещу генерал Коцалиев, албанската сделка и особено делото за лагерите, след като са завършени и са внесени в съда и продължават да не се гледат, това е един класически пример за отказ от правосъдие, което ние не можем да толерираме повече.
Поради това ние с господин Лучников и господин Иванов поехме инициативата да предложим в съответствие с § 36, ал. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс процедура за избор на съдебни заседатели, за да може да бъде даден ход на тези дела и те да намерят своето решение в съда.
Аз смятам, че опити да се протака или да се отлага този процес, няма да бъдат приемливи за никого и това, надявам се, да бъде подкрепено от всички парламентарни групи.
Що се отнася до предишните съдебни заседатели, които бяха избрани във Великото Народно събрание от мнозинство на БСП тогава, те просто се провалиха. Те отказват да участват в дела, може би защото тези дела не са платени или пък има такива, които са починали, така че не може да бъде даден ход на делата поради липса на съдебни заседатели.
Съгласно изискването на закона тези дела ще бъдат гледани с 4 съдебни заседатели за всяко едно от тях, които трябва да бъдат определени. Затова ние предлагаме един списък, който е малко по-голям от необходимия, тъй като делата общо са 7, според едно писмо до господин Соколов, отправено от тогавашния председател на Върховния касационен съд господин Румен Янков с изходящ № 2901, изходящ № 6 от 29 януари 1999 г. Тези представители, които предлагаме, на първо място са почтени хора, но освен това имат свободно време, за да могат да участват в делата и да се явяват, защото има такива хора, които нямат време да се явяват. И тогава делата продължават да се протакат и да не се решават. Обществото от десет години очаква решение по тези дела, особено по делото за лагерите, което, според мен, може да се сблъска с обвинение за престъпление срещу човечността, което е нещото, по което смятам, че трябва да имаме консенсус. И най-малко можем да срещаме опозиция от БСП, която косвено исторически е свързана с онзи период. Ето защо ние предлагаме и по-възрастни хора, не само, за да бъдат свободни, но и за да си спомнят времето и обстоятелствата, при които тези действия са били извършвани. Това е причината да предлагаме не само пенсионери, но голяма бройка пенсионери. Това е един аргумент, който не би трябвало да бъде оспорван. Нещо повече, няма никакви изисквания, нито професионални, нито възрастови за това какви могат да бъдат съдебните заседатели.
Виждаме тук, че днес, в 11,00 ч., БСП отново предлага чрез госпожа Дончева един списък от 16 съдебни заседатели, но аз смятам, че вие имахте шанса да го направите преди.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има Правна комисия и решение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И не успяхте да го реализирате. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията вече се произнесе, госпожо Дончева. Това за нас е един морален акт и ние смятаме, че Народното събрание трябва да разгледа нашето предложение и да го приеме, за да може тези дела да не бъдат повече отлагани. (Неразбираема реплика от място на господин Михаил Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Миков!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По самия текст бих искал да допълня, че решението би трябвало да бъде за избиране на съдебни заседатели във Върховния касационен съд. И по-надолу, след текста, "реши: избира за съдебни заседатели във Върховния касационен съд следните имена" и те да бъдат изброени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Аз имам реплика към вносителите, тъй като е на мода от няколко месеца да се лансират представители на малцинствата в отделни служби. Колко представители на малцинствата има - турци, евреи, арменци, роми, във вашия списък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Аз разбирам, че вашата партия е свързана пък с едни други лагери, за разлика пък от тези лагери, с които е свързана БСП!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кои са тези лагери, бе?!
МИХАИЛ МИКОВ: Разбирам ви, че около една година вие сте изчаквали, чудили сте се какво да правите, откъде да вземете съдебни заседатели. Но само едно не мога да разбера. Защо вие се опитвате да мотивирате пленарната зала при избора на съдебни заседатели за Върховния касационен съд с конкретните дела, по които те може би ще бъдат посочени като съдебни заседатели? И защо Народното събрание днес не си постави една друга цел - да избере люде - професионално пригодни, ако щете, и като възраст пригодни, ако щете, и като почтеност, както Вие сам правилно посочихте пригодни, за да се осигури правораздаване във Върховния касационен съд. Защото другото - Вие да коментирате конкретни дела, по които смятате, че те ще бъдат съдебни заседатели, означава, че едва ли не тук една агитка, дори не цялото мнозинство, Вие с господин Иванов и набутвайки в тази история и господин Лучников, сте събрали една дружина, която априори сте предпоставили, че ще правораздава като съдебни заседатели по конкретни дела. Е, пак ще ни се смее светът за начина, по който ние си представяме връзката между законодателната власт и правосъдие, иначе - конституционно разделени власти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Първо, искам да ви кажа, уважаеми колеги, че нашата партия не е свързана с никакви лагери никога! Така е, което за съжаление вие не можете да кажете!
И бих искал да ви кажа, че обстоятелството, считано от 31 март 1998 г., е отпаднала възможността Военната колегия на Върховния касационен съд да бъде първата инстанция и липсва нормативна възможност да бъдат избрани съдебни заседатели, ни кара да се възползваме от възможността, която ни дава § 36, ал. 6 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, за да можем да предложим чрез избор от Народното събрание тези съдебни заседатели. Това е причината да използваме тази процедура. Другите процедурни въпроси просто не дават възможност да бъдат избрани съдебни заседатели по друг ред по тези дела. Тези дела, работата на съдебните заседатели няма да бъде заплащана. И затова ние смятаме, че те трябва да бъдат предимно от София, за да могат да участват в делата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И нашите са от София!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): Някой ще ми отговори ли, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Който иска, може да Ви отговори.
А Вие, предполагам, бихте могли сам да си отговорите.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Тошев! И аз, и колегата от ОНС не чухме отговор на много въпроси. Но, да речем, Вие ще имате право на реплика сега на моето изказване. И се надяваме, че ще бъдете по-изчерпателен.
И аз разбирам Вашето нормално човешко намерение да подпомогнете чрез Вашето предложение към пленарната зала, а оттам и с решението си Народното събрание да се реализира една от функциите, една от задачите на ВКС в България. Но аз не мога да разбера Вие като представител на Съюза на демократичните сили защо отнемате правото на останалите народни представители да правят, да дискутират своите предложения в пленарна зала?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Ние не го отнемаме. Къде ви го отнемаме?
МИХАИЛ МИКОВ: Значи, поне засега приемаме, че вие се съгласявате, че и ние имаме право, не аз, а колегата Татяна Дончева да предложи, според нейното разбиране, хората, от които да се избират съдебни заседатели във Върховния касационен съд. Нещо повече, тя ви обясни, че в нейното предложение е направен опит да се балансира възрастово, професионално и сякак съставът, който вие сте предложили, без той да се отрича. И тя беше достатъчно снизходителна, за да не коментира повече личните качества на някои от предложените хора, защото това е въпрос за авторитета на тези, които ги предлагат.
Но аз не мога да разбера има ли някакъв проблем в пленарната зала да се гласуват ан блок всички направени предложения, включително, ако има още някой народен представител, който да има желанието, съответно да го е съгласувал с човека; защото трябва да ви кажа, че с всичките тези хора е говорено, те са готови да заделят от своето време, веднъж, но втори път те имат и физическата възможност, живеейки в София, да участват в заседанията на ВКС. Ето, това са въпросите, на които вие не отговаряте. И всъщност, това е принципният въпрос, на който вие трябва да отговорите сега. Вие ще под крепите ли всички направени предложения в пленарна зала за избиране на състав на съдебни заседатели за ВКС?
Аз се надявам, че Вие като представител на Съюза на демократичните, забележете, сили, няма да имате нищо против.


Защото всяко противно становище означава само едно: че вие тримата, които сте вносители, едва ли не предопределяте някакъв ангажимент на Народното събрание или в крайна сметка това ще бъде един ангажимент на Съюза на демократичните сили, респективно на неговия коалиционен партньор. Но хората разбират, че става въпрос за правосъдие, а когато в България се говори за правосъдие, ние трябва да бягаме от политическите цветове и от разбирането, че ние сме днес мнозинство, ерго вие сте днес мнозинство. Защото утре се сменят мнозинствата, но в България правосъдието трябва да бъде не политическо и гарантиращо относително демократично и справедливо правораздаване. Отказът от подкрепа на предложените от нас кандидати от ваша страна, би бил един доказателство, което ние не искаме вие да давате днес, за предрешеност на определени процеси и за търсене отново на път за вмешателство в работите на съдебната власт.
Ето това са въпроси, които аз днес си задавам тук пред вас, които утре ще си задава цялото общество, а предполагам и медиите. И на които вие трябва да дадете много ясни и прости отговори тук, в пленарната зала, не само с гласуването, а със заявяване на отношение по тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да влизам в юридическите тънкости на този проблем, но искам да привлека вниманието ви към доклада за България, поднесен ни от Комисията в Брюксел. Тези от вас, които си гледат работата, както трябва, не се съмнявам, че са чели този доклад. Припомнете си каква оценка се дава за съдебната система като един от най-пасивните елементи, което се отразява на всички останали сфери. Ние сме ежедневно свидетели как много неща не работят, редица формално създадени механизми и практики не се задействат именно поради състоянието на съдебната система.
Една от големите причини да е такава съдебната система, е нейното политизиране. Вие като че ли забравяте това нещо и стъпка по стъпка вместо да се движите в обратна посока, засилвате тази характеристика. Ето в такъв контекст трябва да се разглеждат и предложенията и исканията на колегите от опозицията да бъде малко по-пъстър съставът на избраните съдебни заседатели.
Прочетете пак доклада и си дайте сметка какво правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма ли да вземете отношение по адвоката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! В съответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание в рамките на два часа до изчерпване на разискванията и гласуванията по разглежданата точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 169 народни представители: за 138, против 28, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Друг желае ли да се изкаже по проектите за решение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма ли да вземете отношение по адвоката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Тошев беше изчерпателен и точен, когато представи мотивите на вносителите. Аз все пак искам да дам отговори на някои въпроси, които възникнаха в хода на започналата дискусия.
Преди всичко категорично отклонявам внушението, което направи господин Миков, за неравнопоставеност на политическите сили в българския парламент, защото всеизвестно е, че това е право, гарантиращо на всеки народен представител да прави предложения за проекти за решения. Такъв проект за решение направихме ние, той мина през Правната комисия. Такъв проект за решение днес госпожа Дончева внесе в Народното събрание, с което всъщност се изчерпва този въпрос.
Второ, по отношение на обсъждането и вземането на общо политическо решение от страна на Народното събрание, аз искам да припомня на хората, които може би са забравили историята на този проблем, че още преди десет години - всъщност девет - през 1991 г., в рамките на Великото Народно събраниие, както уточни по време на заседанието на комисията господин Гиньо Ганев, в неговия кабинет са се събрали представители на трите парламентарно представени групи във Великото Народно събрание и са внесли общ проект за решение, което е гласувано от Великото Народно събрание.
Мимоходом ще съобщя, че в този проект за решение, независимо че Движението за права и свободи беше третата по големина парламентарна група в Народното събрание, нямаше нито един представител от страна на малцинство - имам предвид на турското етническо малцинство, както и на което и да е друго в страната.
Какво последва по-нататък, след като беше взето това решение? В продължение на девет години седем дела - и това е отговор на втория въпрос на господин Миков защо се изброяват делата.... Защото те са фиксирани. Това са седем дела, които трябва да бъдат завършени като първоинстанционни дела във Върховния касационен съд. Седем години не могат да бъдат определени четирима съдебни заседатели, които заедно с трима съдии да доведат до завършек дори и едно от тези седем дела!
В това отношение не само Народното събрание като институция, но всеки един от нас като народен представител е в дълг към българското общество. Когато говорим за авторитета на българското законодателство, именно внасянето и гласуването на списък на съдебни заседатели във Върховния касационен съд за завършване на тези седем дела е принос, дори ако щете и персонален, на депутатите в Тридесет и осмото Народно събрание. Българското общество очаква от нас това.
Но когато говоря, че девет години не бяха събрани четирима съдебни заседатели, аз бих задал въпроса: а защо? Дали те не са подбрани по специален критерий, за да откажат участието си в тези дела? И когато се говори, че не трябва да има политически оттенък, с което аз напълно съм съгласен, защото съдебните заседатели по съвест трябва да се произнесат върху предложените решения на съдебния състав, питам как тези съдебни заседатели не пожелаха да влязат в съдебната зала да присъстват на делото и след това да се произнесат по съвест?
Днес ние пред вас представяме списък от 31 кандидати за съдебни заседатели. Преди да бъде представен списъкът, е разговаряно с всеки един от тях. Ние смятаме, че както във физическо отношение, така и по отношение на граждански морал те отговарят на тези изисквания, които се предявяват към съдебни заседатели в една върховна съдебна инстанция, какъвто е Върховният касационен съд.
Категорично не съм съгласен с общите заключения, свързани с възрастта или както госпожа Дончева дори по време на заседанието на комисията заяви, че имало две, които са медицински сестри и т.н.
Всеизвестно е, че навсякъде съдебните заседатели не се подбират да бъдат непременно с висше образование, макар че болшинството са с такова, и това веднага можете да го констатирате, нито се подбират по възрастов признак. Нещо повече, нека да не забравяме народната мъдрост, че в крайна сметка възрастните хора чрез своя опит и житейски наблюдения често пъти именно в действия, каквито са предвидени за съдебните заседатели, могат да бъдат най-полезни. Те не заемат длъжност, за която се иска пенсионна възраст, която трябва да не бъде навършена. Напротив, аз съм готов да отидем в някой, който и да вземем, състав и вие ще установите, че почти изцяло съдебните заседатели са в пенсионна възраст. Причините за това са много.
Аз при всички положения отклонявам какъвто и да е намек, че възрастта може да бъде пречка тези хора да изпълнят добросъвестно като граждани на България своите ангажименти като съдебни заседатели. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Иванов, искам категорично да отклоня внушението, че нашето предложение е в някаква колизия с вашето. Става дума за допълване на списъка. Няма лимит на този списък. Става дума за едно балансирано възрастово представяне и за едно балансирано, ако щете, обществено представителство. Ако вие гласувате сами предложения само от вас списък за съдебни заседатели по дела, по които вие като политическа сила демонстрирате изключителна пристрастност, това ще означава, че ще минирате делата в самото начало. Няма съд на горна инстанция и особено в Страсбург, който да приеме това. Не бива да се допуска!
Добре, вашето виждане е там да има възрастни хора. Аз съм съгласна, че възрастните хора имат опит, но нашето предложение не беше да има само възрастни. Освен това колегата Марков, самият тук заяви, представяйки предложението, че ние имаме досега възможност да правим предложения и това е и по правилник, така че господин Тошев не може да отклонява нашето право. (Шум и реплики в залата.)
Отклоняваме обаче ние вашето внушение, че тук трябва да има само еди-какви си хора. Има едно, според мен, общо предложение, което се подкрепя от всички - да бъдат избрани съдебни заседатели и да бъдат довършени тези дела. Списъкът, според мен, също трябва да се гласува ан блок. Нашето предложение има допълващ характер към решението, няма алтернативен.
Що се отнася до състава, настойчиво ви моля да вземете отношение по въпроса за адвоката, присъстващ в списъка. Не може адвокати да бъдат съдебни заседатели. Това е ноторен факт. Просто мисля, че трябва да го оттеглите.
Прекалено възрастните хора имат един недостатък, разбирате ли, медицински. Склерозата! Той може да си спомня някога, но в един момент спира да си спомня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така че аз ви предлагам наистина да гласуваме предложението общо, в общия списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Кои съдебни заседатели ще бъдат избрани, думата има Народното събрание. Не би трябвало да се прави внушение предварително чрез определени изказвания.
Второ, аз ще се върна към въпроса, който беше повдигнат по отношение на представителството там, в двата списъка. В списъка на предложенията за съдебни заседатели от страна на госпожа Татяна Дончева няма нито един представител на етническо малцинство. В списъка, който предлагаме ние тримата - аз, господин Лучников и господин Тошев, има представител на еврейското и представител на арменското етническо малцинство. Искрено съжалявам, че няма представител на турското етническо малцинство, но мога да ви заявя, че тези хора достойно ще се произнесат по всички въпроси, които касаят и това малцинство. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искам да поставя въпроса на чисто юридическа основа.
Ние имаме задача да изберем заседатели ад хок само за тези 7 дела, защото Върховният касационен съд и по устройство, и по Процесуалния закон няма вече функции на първоинстанционен съд, няма при него редовни съдебни заседатели. Става въпрос да се изберат съдебни заседатели, само за да завършат тези дела, които не се довършват поради това, че съдебните заседатели са починали или пък отказват да участват в съставите.
По този въпрос има представени две проекторешения. Ако вие имахте някакви възражения срещу представените от мнозинството кандидати трябваше да ги направите и ги направихте. В какво се състояха те? Че един от заседателите бил на 85 години, демек е изкукуригал вече и не може да бъде пълноценен съдебен заседател, обаче председателят на Конституционния съд до преди една година беше човек над 85 години и никой не се осмели да му оспори компетентността да ръководи най-висшия магистратен орган в страната. Така че в това отношение, да се разберем!
Второ, кажете ми, госпожа Дончева, къде пише, че един адвокат не може да бъде съдебен заседател? Дайте ми текст някакъв, защото той може спокойно да бъде съдебен заседател стига да не участва в процеса, по който е съдебен заседател. Толкова проста и елементарна работа, че просто е смешно да се дискутира.
При това положение какво трябва да направим ние? Тъй като тези Ваши възражения очевидно са несъществени, но ако искате да ги гласуваме, ще ги гласуваме и тях като Ваши предложения, при това положение остават две действащи проекторешения. Тези две действащи проекторешения трябва да се гласуват ан блок, ако искате, разбира се, да гласуваме Вашите политически възражения и тогава, което проекторешение бъде прието, то ще се вземе от Народното събрание. Въпросът е много прост и няма защо да го усложняваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Лучников, не бива Народното събрание да заявява и да смята никой народен представител, че избира съдебни заседатели ад хок за определени дела, защото това автоматически бламира в зародиш основното им качество и изискване - те да бъдат непредубедени, за да може да се гарантира един справедлив процес. Това е въпросът. Ние много добре знаем за какви дела, за какво става въпрос, но когато това са аргументите при персоналното определяне на хората винаги в обществото излизат съмнения, че става въпрос за нещо съвсем нагласено и никакво справедливо правосъдие не може да се гарантира при тази ситуация. Ние нямаме право да го мислим, камо ли да го казваме.
На второ място, по отношение на възрастта. Ами, именно поради тази пуста възраст в Конституционния съд настоящият председател на Върховния касационен съд нарича Конституционния съд санаториум. Ами, не бива! Трябва и с това да се съобразяваме - гледа ни цялото общество.
Ние нямаме обаче против, нямаме нищо против никого от списъка. Ние искаме обаче ясно да изясним процедурата - дали процедура, гарантираща хора, избрани от цялото Народно събрание и предполагащо се после избиране от тях на безпристрастни съдебни заседатели, или хора, кадрувани от трима души, за да изпълнят определена политическа поръчка в съдебната система. При единия вариант на гласуване, т.е. всички персонално предложени, ще се разсее едно такова съмнение. При другия вариант - процедиране с правилата - ние сме мнозинство, нашия списък ще изберем, се предопределят и предпоставят нещата и утре няма върху нас да тежат обвиненията на обществото за липсата на безпристрастност в българското правосъдие. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Лучников, за нас, като турци, тези 7 дела са много важни. Трябва да ни разберете. Оставаме в едно такова италианско катеначио - аз как да гласувам днес? Против тази листа или за тази листа? Аз съм за, но не мога да гласувам за такава листа, където няма представители на турското малцинство. Трябва да ме разберете правилно. (Оживление в залата.)
Аз не зная как е станала работата, но не може 8 на сто, 10 на сто да има представители на турското малцинство в България, а да няма нито един представител в една такава огромна листа. Трябва да ме разберете правилно.
Ето защо предлагам, ако е възможно, това гласуване да се отложи за утре. Благодаря ви.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Миналата седмица сме казали на вашите хора да дадат представителите. На Октай казахме официално, на срещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз се чудя откъде идва тази страст на левицата против избора на съдебни заседатели?! Трябва ли сега да се учим на азбука на демокрацията? Азбуката на демокрацията е управление на 50 на сто плюс 1. (Обаждания от ДЛ.)
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И на съдебната система.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не на съдебната система. (Оживление в малцинството.) Не на съдебната система. Но когато Народното събрание е овластено да избере съдебни заседатели, пак ви казвам, по изключение, и това няма защо да се прикрива, защото ние сега даже да обявим, че избираме съдебни заседатели завинаги, ще бъде смешно, никой няма да го повярва. Защото Касационният съд само за тези 7 дела ще действа още като първоинстанционна инстанция и ще има съдебни заседатели.
Така че ние предлагаме едно решение, вие предлагате едно решение. По правилата на демокрацията то се гласува и което получи мнозинство, става задължително. Това е положението.
Колкото до представителите на турското малцинство. Този закон е поставен на разпореждане много отдавна. Предложението за решение е раздадено много отдавна. Вие имахте възможност да направите предложение и в комисията, където имате представител, и на днешното заседание, където също присъствате. Ако не сте направили, извинявайте, но ние няма да спираме сега цялото движение на процедурата, защото вие просто не сте догледали вашите права. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Ахмед Юсеин да се отложи за утре тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте!
Гласували 189 народни представители: за 72, против 112, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа народни представители! Дори последното гласуване вече подсказва, че няма да се търси едно решение, което да бъде обединяващо и което да осигури безпристрастно правосъдие. Дано да бъда опроверган след това, но съм длъжен да направя откровено това свое предположение.
С какво още то се подсилва? Тук чухме, че писмото, което е изпратено още от предишния председател на Върховния съд, е отпреди повече от една година. Аз нямам информация и мисля, че то може лесно да бъде установено в залата, с това писмо да са запознати всички парламентарни групи извън управляващите. Вярно е, че законът сам предписва сроковете, които могат да бъдат следвани в действията, които удължи парламентът. Но ясно е и друго нещо, че един въпрос не влиза в дневния ред на парламента, ако той не бъде одобрен от мнозинството. Така че този въпрос възникна практически с упражняването на инициативата на споменатите трима депутати от СДС и неговото скоропостижно поставяне в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Вие чухте заключението на комисията, а такива бяха и уверенията на нейния председател господин Лучников на нашите възражения на това заседание, че ние не сме готови да се произнесем по направеното предложение, тъй като практически въпросът не е бил обсъждан и не са внесени предложения от различните парламентарни групи, които да бъдат обсъдени и в крайна сметка да се стигне до някакво обединяващо предложение.
Тогава беше казано, че "ние ще се отнесем с внимание, вие имате формалната възможност да направите свое предложение". И такова предложение поне от страна на групата на Демократичната левица е направено. Но явно то е направено не само за да се каже, че в парламента всеки народен представител може нещо да предлага, а подтекстът и полуизказаният текст на възраженията в комисията беше, че ние тогава ще обсъдим всички тези предложения и няма никаква пречка по-голямата част от тях да бъдат възприети.
Днес тук, макар и в неофициална реплика по време на дебата, беше подхвърлено, че на ДПС е било споменато, че те могат да направят свое предложение.
Интересно, ако това е така, защо е проявена подобна селективност и управляващите комуникират само с част от парламентарните групи по един въпрос, който засяга целия парламент и по който най-добре би било всяка една парламентарна група да бъде сезирана по този, да го нарека политически, а не само юридически път, за да се вземат нейните предложения? И в това отношение предишната практика на Народното събрание е по-обнадеждаваща, независимо как се оценява съставът на съдебните заседатели. Защото всички групи са направили предложения и тези предложения са възприети от голямото мнозинство от народните представители.
Днес аз смятам, че ние трябва да постъпим по подобен начин. Макар че са пропуснати предишните възможности за съгласуване на предложенията, днес тези списъци наистина могат да бъдат обединени, независимо дали ще се гласуват последователно или заедно и това да е съставът на съдебните заседатели.
Тук господин Лучников тълкува демокрацията като просто решаване на въпросите с мнозинство. И това би било до някаква степен възприемчиво, ако става дума за определяне на политиката по определени въпроси. Но въпросът, който се отнасят към управлението и подбора на кадрите в съдебната власт, не е типичен политически въпрос и тогава означава ние да заличим всякакви граници между отделните власти.
Затова, господин председател, аз апелирам и към Вас, и към госпожа Михайлова, като председател на групата на СДС, да проявите добра воля и да гласувате предложените списъци, както от ваша страна, така и този, който беше представен тук. Те ще осигурят и по-добър възрастов баланс на хора, които имат своите исторически впечатления за даден период, по който ще се произнасят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И така ще стане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но той включва и хора, които ще могат да се произнесат, без да са засегнати по един или друг начин от този период. (Неразбираема реплика от мнозинството.) Моля? Не, не става дума за страх, става дума за това, че всеки по един или друг начин е пристрастен. И няма нищо смущаващо в това, че едните предложения могат да са в някаква степен не грубо пристрастни, но ориентирани в някаква посока на своите разсъждения, на своя житейски опит, а другите да установяват един различен баланс.
И ще ви кажа какъв ще е резултатът от приемането или неприемането на тези решения. Ако вие днес не разширите списъка с направените и от наша страна предложения, това означава вие да признаете, че възлагате мандат на Върховния съд за едно строго политическо правосъдие. Тъй като казвате: "ние само можем да излъчим представителите. Тези хора сме ги излъчили с точно определен мандат да се произнесат по тези седем дела. И ние ще очакваме те да имат позицията, която ние сме им възложили с този избор". Ако обаче вие приемете по-широкия списък, пита се тогава кои ще бъдат реалните съдебни заседатели по тези седем дела? Днес ние не можем да кажем. Но тогава, ако председателят на Върховния съд подбере съдебни заседатели само от вашия списък, тогава и цялото българско общество ще има основание да каже, че този председател на Върховния съд осъществява политическо правосъдие.

И в двата случая сме изправени пред риска за политическа поръчка. Така че по-добре е тя да не падне върху вас, вие да дадете възможност на Върховния съд и неговото ръководство също да прояви някаква степен на безпристрастност, като подбере съдебни заседатели от различни среди, и по този начин обществото да повиши своето доверие, което и без това в момента не е високо по различни причини, към съдебната власт.
Ето, това е големият въпрос и той не трябва да бъде размиван с никакви други процедурни обяснения или с някакви формални заключения кой какви предложения е направил.
Надявам се, че ще вникнете в това нещо и то е в общ интерес и на парламента, и на съдебната власт. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз категорично възразявам, че изборът на съдебни заседатели за завършване на седем дела във Върховния касационен съд представлява политически акт и изпълнение на политическа поръчка. Но ще ви припомня думите на Дейвид Аткинсън, който при определени разговори казваше: "Бедата на някои хора е, че ние не сме родени вчера".
Същото ще ви кажа и на вас: ние не сме родени вчера и помним, че преди десет години Великото Народно събрание изпълни такъв политически акт чрез събиране и политическо съглашение за избор на съдебни заседатели. Уверявам Ви, господин Стоилов, ако това е пътят, който трябваше да се следва, тези хора трябваше досега да участват в съдебните заседания и тези седем дела да бъдат завършени. Фактът, че те не са участвали, показва, че не това е пътят.
При това положение, аз отново - и с това ще завърша - се спирам само на един въпрос, който освен в изказването на господин Миков и госпожа Дончева и във Вашето изказване под определена форма присъстваше: хора от старо поколение било добре да присъстват.
Поначало считам, че след като не друг, а господин Корнезов даваше за пример доскорошния председател на Върховния съд на Републиката като пример за дълголетие на един юрист, не би трябвало да се поставя така въпросът. Аз лично, ако има юридически казус, се обръщам не към друг, а към господин Лучников - не искам да споменавам неговата възраст, без по какъвто и да е начин да засягам юристите в залата. Така че по възрастов признак аз не приемам никакви обвинения към вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Иванов, странна е за мен Вашата логика в първата част на възражението Ви, че не е добре един въпрос, когато става дума за излъчване на представители от Народното събрание, да бъде решаван съвместно от политическите сили, защото така той се политизирал. Но единственото по-лошо, ако това не е добро, е такъв въпрос да бъде решаван само от една политическа сила, която и да е тя. В парламента са представени политически сили и парламентарни групи. И ако говорим за демокрация, демокрацията изисква срещане на тези гледища и опита те донякъде да бъдат съвместени, а там, където това е невъзможно, да бъдат разчленени. И ако тези съдебни заседатели, казвате, не са изпълнили докрай своята задача, ние днес не подновяваме техния мандат, това са нови съдебни заседатели. Така че този въпрос е неотносим към днешните предложения и ние затова го поставяме, защото той остава да бъде висящ и трябва да намери решение според изискванията на наказателното и наказателно-процесуалното законодателство.
А по въпроса за възрастта - аз никак не съм подценил хората по възрастов признак. Но за мен е предимство в един съдебен състав, особено толкова широк, с множество съдебни заседатели и съдии... Имайте предвид, че съдиите във Върховния съд са хора на средна и по-висока възраст. Тогава сред съдебните заседатели какъв е проблемът да има хора от всички поколения? И като говорим за всички поколения, става дума за 30-40-годишни, освен хората, които вече са достигнали този предел, да го нарека, в постигането на житейска мъдрост. Така че нищо лошо няма в това нещо. Напротив, създават се по-големи възможности от тези, които предлагате.
Но аз ви предлагам този подход към основателното уважение на възрастта да го предлагате и отстоявате. А Вие имате основание, тъй като работите и в една друга област, не само тук. Защо например сега, при измененията в Кодекса на труда, Вие искате да деквалифицирате професорите по възрастов признак и вместо на досегашната възраст от 68 години да ги пенсионирате на 65? Нека и там да приложим използването на този още по-висок интелектуален потенциал в една непределна възраст.
Затова аз пак завършвам с основното в моето изказване. Тези имена са напълно съвместими. Нека този по-широк спектър от предложения да стигне до Върховния съд, а Върховният съд има всички възможности да определи съдебните заседатели по различните дела. И смятам, че това за вас ще бъде един шанс, ако искате наистина да убедите хората, че се стремите към справедливо правосъдие. Даже го наречете справедливо възмездие, но не може просто да бъде възмездие, без то да бъде справедливо и законно. Благодаря. (Единични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, защото съм малко притеснен. Притеснен съм първо от изказването на Лучников, който ми напомни за едни изказвания през 1947 г., за оная воля, на оная партия, която само тя може да излъчи умни хора и да бъде справедлива. Това е страшно. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
СТЕФАН НЕШЕВ: Ами, то възпитание се иска.
Другото, което ме смущава. Вие упрекнахте, че във Великото Народно събрание изброените 28 човека са отказали да участват в съдебни заседания. Можете ли да го докажете? Подхвърляте на съмнения имена и ги обиждате по един начин, по който човек трябва да има известни резерви. (Неразбираема реплика на Иван Николаев Иванов.)
Покажи писмото, Иване, не ми приказвай какво има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! Господин Иванов!
СТЕФАН НЕШЕВ: Третото. Защо не поискахте консулт с всички политически сили да се излъчат съдебни заседатели, които да участват? И аз държа тия процеси да завършат, но да има пъстра палитра, да има представителство в различни възрастови групи и в различни социални отношения да бъдат представени съдебните заседатели.
Забравяте ли какво значи "съдебен заседател" или "състав на съдебни заседатели" в един американски съд? Вие отново тръгвате в погрешната посока - "Ние, ние и ние". Това струва много. Ще струва много и на България, и на обществото. Спрете! Ако искате да има едно съгласие, да има едно национално единение, да има един граждански мир, не цепете държавата - "ние, умните, и вие - останалите". Това е опасно за демокрацията.
За разлика от нашите посланици в чужбина, посланиците на другите страни внимателно следят това, което става тук, и си вземат съответните бележки за манталитета ни, за начина, по който управляваме. И това задържа процесите, които искаме ние всички да извървим.
Не може да има съгласие, когато се поставяте над другите. Как ще ми казва Лучников: "Ние ще решим кого ще изберем"?
Трябва да се направи така, че там, където ще има един обществен процес и той трябва да завърши, да има едно съгласие по отношение на това хората, които ще кажат кое е добро и кое е лошо, да бъдат коптирани от всички части на обществото, не само от една и не само от една политическа сила. Това е демокрацията. Другото е отново реанимиране на тоталитарната система. Ясно отивате към тоталитарна система. Няма да стане, обаче! Народът ни не е глупав. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, тишина!
Друг желае ли да се изкаже?
За процедура госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! При заявената категорична позиция от мнозинството, че то ще приема само своя списък, заявявам, че Демократичната левица няма да участва в гласуването. Приемете си ги сами и си правете, каквото си искате, сами, на ваша отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване.
За прецизност и в двата проекта за решение след думите "избиране на съдебни заседатели" се прибавят думите "във Върховния касационен съд".
Поставям на гласуване проект за решение за избиране на съдебни заседатели във Върховния касационен съд № 054-02-116, внесен от Светослав Денчев Лучников, Иван Николаев Иванов и Лъчезар Благовестов Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания от СДС.)
Поставям на гласуване проект за решение за избиране на съдебни заседатели във Върховния касационен съд № 054-02-121, внесен от Татяна Дончева Тотева.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 18, против 92, въздържали се 26.
Проектът не се приема.
Едно съобщение: Комисията по местно самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, сряда, от 15 ч.
Следващото заседание е утре сутринта от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,23 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров
Секретари:
      Васил Клявков
     Калчо Чукаров