Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-01-13

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров 
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието, а с това и новата сесия на Народното събрание.
Искам да поздравя всички народни представители, господин министър-председателя, господин заместник министър-председателя, всички присъстващи с Новата година, да им пожелая на тях и на семействата им здраве, успехи, повече радости и нека за всички, за България, това да бъде една успешна година!
Използвам случая да предам поканата на господин Стефан Савов, който навърши 75 години, към всички през почивката да заповядат на чаша шампанско в Клуба на народния представител.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 декември до 12 януари 1999 г.:
- законопроект за изменение на Закона за имената на българските граждани с вносители Ремзи Осман и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител е народният представител Петко Проданов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за хазарта. Вносител - Министерски съвет, Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол;
- законопроект за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Вносител - Министерски съвет, Комисия по национална сигурност;
- законопроект за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица", сключено чрез размяна на ноти. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Договора за заем, финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България и Българската народна банка. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол;
- законопроект за ратифициране на Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за семейни помощи и добавки за деца. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав от 18 август 1948 г. и на Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав от 18 август 1948 г. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- проект за Декларация във връзка с 50-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Вносител - народният представител Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите;
- законопроект за кредитиране на студентите и докторантите. Вносители - Георги Първанов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Това са постъпилите нови законопроекти.
Тъй като е първият пленарен ден от месецаq по дневния ред има направено предложение по чл. 39, ал. 7 от Парламентарната група на Демократичната левица да бъде включен като точка в дневния ред законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс с вносител Любен Корнезов. Съобразно реда, а този месец редът е именно на Парламентарната група на Демократичната левица, без да обсъждаме, по силата на нашия правилник, това ще бъде първа точка в дневния ни ред.
Също на основание чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение от Парламентарната група на Евролевицата точка в дневния ред да бъде Закон за политическите партии, внесен на 9 април 1998 г. от народните представители Александър Томов, Драгомир Драганов, Евгени Димитров и Петя Шопова.
По това предложение има обаче още пет предложения за законопроекти за политическите партии, които по силата на нашия правилник трябва да бъдат разгледани едновременно. Този законопроект е започнатq като има предложение и на водещите комисии.


На основание на чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направени следните предложения за дневен ред в седмичната програма.
От Парламентарната група на СДС:
1. Законопроект за публичното предлагане на ценни книжа, първо четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, първо четене.
3. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд, първо четене.
4. Законопроект за училищните настоятелства, първо четене.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, първо четене.
6. Законопроект за подземните природни богатства, второ четене.
7. Парламентарен контрол.
Също така са направени следните предложения.
От народния представител Атанас Богданов - да бъде включен като точка в дневния ред Законопроект за преодоляване на последствията от ликвидацията на уранодобива в България. Вносител& Атанас Богданов. Няма становище на водещата комисия, но е изтекъл срокът по правилника.
Предложение от народния представител Георги Михайлов - да бъде включен като точка в дневния ред Законопроект за занаятите, с вносител Георги Михайлов. Няма становище на водещата комисия, но е изтекъл срокът по правилника.
Предложение от народния представител Андон Данаилов - да бъде включен като точка в дневния ред Законопроектът за малките и средните предприятия, с вносител Георги Михайлов. Има няколко такива законопроекта, по някои от тях е изтекъл срокът. По всички няма становище на водещата комисия. Но има и законопроекти по тази материя, по които срокът по нашия правилник за становище на водещата комисия не е изтекъл.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - в дневния ред да бъде включен като точка проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесено на 1 октомври от народните представители Петя Шопова и Николай Камов. Няма становище на водещата комисия.
По дневния ред имат думата вносителите на предложения, ако желаят, както и всички останали депутати за предложения за отпадане или промяна.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Предлагам на основание на чл. 39, ал. 3 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание в дневния ред да бъде включено разглеждането на законопроекта за ликвидиране на последствията от ликвидацията на уранодобивната промишленост, който беше внесен на 13 март 1998 г. Смятам, че въпросът е актуален. В никакъв случай не искам да подценя действията на изпълнителната власт, която в различни периоди последователно прие три постановления - 163-то, 56-то и впоследствие 74-то - с които се предприемат мерки по ликвидацията на уранодобивната дейност. Това в определена степен е различно от ликвидирането на последствията от ликвидацията, което третира законопроектът, който сме внесли с група народни представители. Имам предвид и становищата на някои от ведомствата, които бяха запитани по този въпрос.
На второ място, считам, че подобно действие за ликвидацията на последствията от уранодобивната дейност във всички случаи заслужава по-високо внимание на контрол и отговорност от това, което се третира в постановлението. Аналогични закони действат и в момента, примерно има приети от Конгреса на Съединените американски щати за частично ликвидиране на рудници в уранодобива в Съединените американски щати, в Германия също така със закон е решен този въпрос. Аз считам, че редица социални проблеми, които възникват, редица проблеми по здравеопазването, по защитата на земеделските земи и горите, в животновъдството налагат този въпрос да бъде включен в дневния ред на Народното събрание, за което моля да бъде подложено на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започваме 1999 г. и това ще е третата година на Тридесет и осмото Народно събрание. Всички политици и икономисти отбелязаха, че 1998 г. се характеризира преди всичко с финансов стабилитет в България. Всички обаче са на мнение, че финансов стабилитет без икономически растеж е невъзможен, тоест той е краткотраен. В този смисъл ние смятаме, че първа точка на програмата за тази седмица, за първата седмица трябва да бъдат икономическите въпроси. И аз се учудвам, че управляващите предлагат такъв дневен ред, такава програма за първата седмица на 1999 г., която няма нищо общо с действителността.
Освен това в България се отбелязва, че се извършва структурна реформа. Структурна реформа в икономиката се извършва само по едно направление и то е продажба и ликвидация на българската икономика. Реална структурна реформа не се провежда. Такава трябва да се провежда и ние, Парламентарната група на Демократичната левица, сме внесли своите проекти за закони за извършване именно на такава структурна реформа. Известно е, че когато една страна се намира в криза, в каквато се намира България, е необходимо да се започне от най-малката структура на икономиката, да се укрепи нейното развитие, за да може икономиката на дадена страна да се развие. Ако погледнем историята на България, особено 30-те години, голямата криза в България, именно развитието на малките структури на икономиката дадоха възможност на българската икономика да се изправи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Михайлов!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Тоест трябва да се обърне главно внимание на малкия и среден бизнес и преди всичко на занаятите. Ние сме внесли още през месец април Законопроект за занаятите и затова считаме, че първа точка на дневния ред на тази седмична програма трябва да бъде Законът за занаятите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Вземам думата по начин, който няма общо с парламентарната ни практика.
Разбрах, че господин Соколов, нашият председател, е бил така любезен да съобщи, че съм станал на една бебешка възраст - 75 години. По този случай ви каня на чаша шампанско в парламентарната почивка. Заповядайте, ще ми бъде много приятно. Все пак трябва да ви кажа, че 75 години не са малко. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Желаем Ви всичко най-хубаво и след 75 години пак да ни поканите! (Председателството поздравява господин Стефан Савов.)
Има думата господин Андон Данаилов.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Позволете ми най-напред да ви честитя Новата година и да пожелая на всички успех.
Съгласно чл. 39 от нашия правилник предлагам в дневния ред на тази седмица да влезе Законът за малките и средните предприятия. Това е една тема, по която всички политически партии в парламента са направили своите предложения като законопроекти. Ние имаме такова предложение още от средата на миналата година. Досега не е минало през комисия. Не е направено предложение от комисията. Има предложение на Евролевицата, на Народен съюз, на Министерския съвет.
Мисля, че това е един законопроект, по който може да се получи консенсус, още повече когато през 1998 г. се закриха доста предприятия, а през 1999 г. предстои да се закрият още повече предприятия. Налага се да се даде възможност и шанс на хората, които знаят и могат от тази половинмилионна армия на безработници, да се реализират в реалната практика. Има много услуги и много стоки, които могат да бъдат български на нашия пазар, стига държавата в лицето на Министерския съвет, в лицето на парламента да даде стимули за развитие на дребния и среден бизнес. Затова предлагам да подложите на гласуване тази точка да влезе в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Данаилов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря ви. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Евролевицата ние с господин Николай Камов сме направили предложение за решение, с което се изменя Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Това предложение е свързано с парламентарна процедура по хармонизиране на нашето законодателство с правото на Европейския съюз.
Смятаме, че освен правителствената стратегия за присъединяване, българският парламент трябва да има непременно процедура по хармонизацията. Затова, уважаеми господин председател, се надяваме и на Вашето лично участие в подготовката на това изменение на правилника, тъй като по правилата, които ние предлагаме, има и специална роля на председателя на Народното събрание. Надяваме се чрез Вас да получим и по-бързо становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да обединим усилията на всички парламентарни групи и да направим най-добрия механизъм за хармонизиране на нашето законодателство.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Правилникът е повече от законопроект и трябва да го има предварително внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Пристъпваме към гласуване на отделните предложения.
Моля гласувайте предложението на народния представител Атанас Богданов да бъде включена точка в дневния ред - законопроект за преодоляване на последствията от ликвидацията на уранодобива в България с вносител народният представител Атанас Богданов.
Гласували 217 народни представители: за 77, против 109, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Михайлов да бъде включен като точка в дневния ред законопроектът за занаятите с вносител народният представител Георги Михайлов.
Гласували 219 народни представители: за 73, против 104, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Андон Данаилов точка в дневния ред да бъде законопроектът за малките и средни предприятия с вносител Георги Михайлов, но заедно с това и законопроекти по същата тема. Това са: законопроект за насърчаване на малкия и средния бизнес с вносител народният представител Яшо Минков; законопроект за малките и средните предприятия с вносители народните представители Христо Иванов и Христо Петров; законопроект за малките и средни предприятия с вносител Министерският съвет и законопроект за поощряване на малките и средните предприятия с вносители народните представители Николай Христов, Стефан Личев и Моньо Христов.
Гласували 205 народни представители: за 88, против 46, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов точка от дневния ред да бъде проектът за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесено на 1 октомври от народните представители Петя Шопова и Николай Камов.
На мен обаче ми се струва, че по правилника има и други предложения за изменение, които не са дадени.
Гласували 192 народни представители: за 66, против 88, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен и проектът за програма така, както беше прочетен.
Гласували 210 народни представители: за 142, против 44, въздържали се 24.
Седмичната програма е приета.










Преминаваме към първа точка по реда на чл. 39, ал. 7:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС с вносител Любен Корнезов.
От името на парламентарна група думата има господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В началото на новия парламентарен сезон аз съм изключително щастлив, че можем да видим тук министър-председателя на републиката - една чест, която ние не много често имаме, още повече в началото на един парламентарен сезон, в една политическа година, която ще ни изправи пред изключително тежки предизвикателства като държава и като икономика.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица бих искал да изразя нашето остро несъгласие с намеренията на сегашното правителство окончателно да се разправи с българската индустрия. Акционерно дружество "Кремиковци" ще бъде продадено за един пробит долар, не знам дали е пробит, но за един, за нито стотинка повече. Дотук стигна цинизмът ви, господа управляващи, след като на всички в страната стана ясно неспособността и безсилието ви да се справите с преструктурирането на българската икономика. Реформа в България няма. Чуждите инвестиции се превърнаха в поредния фалшив мит. Вместо това, националният капитал се разпродава на безценица.
Не знам колко от вас, от тези, които ми подвикват, знаят, че "Кремиковци" е най-голямото промишлено предприятие на България, което до голяма степен определя икономиката на страната. Предприятието участва с 42 на сто в работата на БДЖ, с 86 на сто в Пристанищния комплекс Бургас, с 92 на сто в Пристанищен комплекс Лом, 18 на сто от произведената електроенергия се потребява в "Кремиковци", над 4000 фирми и представителства работят с "Кремиковци", 18 000 работници и техните семейства се изхранват чрез работата си в дружеството.
За съжаление и до днес няма явно становище на министри, на кабинета като цяло, какво ще се случи с целия този комплекс, как ще работи той оттук нататък, каква ще бъде съдбата на хората, които са свързали професионалната си реализация и въобще съществуването си с "Кремиковци". Не е случаен фактът, че дни наред работещите там се държат в пълно неведение, защото отговор за тях няма. Отговорът е в пълно признание за отстъплението от собствената ви програма, господа управляващи, за управленския ви банкрут и като резултат - хилядите хора на улиците без работа.
Независимо, че още на 3 ноември 1997 г., не 1998 г., Министерският съвет на Република България одобри национална програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл, на практика до настоящия момент вие не сте предприели никакви практически стъпки в това отношение.
След пълния разгром на селското стопанство през 1992 г. второто правителство на Съюза на демократичните сили ще се запише в българската история като правителство, което ще ликвидира българската индустрия. "Кремиковци" е само един от ярките примери за недалновидна индустриална политика, която бърза да се отърве от промишлени гиганти, като приема съмнителни оферти на още по-съмнителни фирми вероятно със задължителния, но затова пък убедителен, аргумент на комисионите. Кой има интерес от тази разруха?
Анализът на вътрешното потребление на международните пазари показва добри възможности на "Кремиковци", ако той има адекватна търговска и управленска политика. Най-значителната стъпка за реално преструктуриране на предприятието, която можеше да бъде направена до края на 1998 г., е завършването на проекта за непрекъснато разливане на стомана и нейното въвеждане в експлоатация заедно с новите мощности за производство на кислород и аргон. Вие не реализирахте тази възможност. Не я реализирахте заради това, че, видите ли, не сте намерили 16 млн. долара, при положение, че държавата е вложила вече 114 млн. долара в този проект, при положение, че декларирате над 500 млрд. излишъци в държавния бюджет. Това ли ви е грижата за стоманодобива?
Отхвърлянето на внесения от народни представители на парламентарната група на 12 ноември 1998 г. законопроект за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл е поредното доказателство за страха и нежеланието на управляващите да изпълняват собствената си програма, да намерят истинските решения в стоманодобива и в частност в "Кремиковци".
Правителството на Република България следва незабавно да се ангажира с ясна позиция за спасяването на "Кремиковци" и на българския стоманодобив. Защото всяко забавяне ще доведе не само до икономически, но и до социален взрив, до лишаване на страната за значителен период от собствена металургична база.
Ние, народните представители от Парламентарната група на Демократичната левица, сме готови да участваме във всички инициативи, насочени към излизане от кризисната ситуация, към търсене на истински решения за спасяване на комбината и защита труда на хората.
Първата стъпка, която според нас трябва да бъде направена, е формирането на парламентарна анкетна комисия за контрол върху приватизационните сделки на големите предприятия - нещо, което вие лекомислено отхвърлихте. Ние сме далеч от мисълта парламентаристите да сключват сделки, но те ще лишат корумпираните чиновници от възможността да се разпореждат с държавната собственост в собствен интерес.
И съм убеден - ще изяснят и ускорят приватизацията.
И накрая нещо от мен, уважаеми господин министър-председател. Ако не знаете какво да правите, попитайте тези, които знаят. (Смях в залата.) Попитайте хората, които са свързали професионализма и живота си с "Кремиковци". Попитайте хората, които живеят и изкарват хляба си от "Кремиковци". Не се крийте от тях. Те ще ви подскажат истинските решения. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Румен Овчаров.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Овчаров, уважаеми колеги! Неприятно ми е, господин Овчаров, че трябва да почна годината с такава една реплика. (Реплики от Демократичната левица: Нямате право на реплика, защото това е изказване от името на парламентарна група.)
Не може да говорите от името на парламентарна група само за индустрията, извинявайте, аз помислих по този въпрос. Той говори за индустрията. (Шум и реплики от Демократичната левица.) Добре, оставете ме, аз ще бъда съвсем кратък.
Господин Овчаров, Вие сте сравнително млад човек в сравнение с мен, аз съм бил в "Кремиковци" работник, строителен работник и още тогава не само за нас, които сме били там, но за цяла България, кажи речи, може би тук-таме е имало партийни функционери, които да не знаеха това нещо, се знаеше, че "Кремиковци" е една кауза пердута, както казваше тук един от нашите, защото не може да се правят в България гигантски заводи като "Кремиковци".
Така че сега, когато обвинявате министър-председателя, когато обвинявате СДС, ОДС, вие грешите. Вие сте виновни, че построихте такива заводи, които не са рентабилни, които в България не могат въобще да съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Ние в нашата група имахме колебание дали да вземам думата, но смятам, че трябва да се установи една добра парламентарна традиция в началото на всяка сесия парламентарните групи да запознават със своите планове, виждания за съответната сесия, Министерският съвет да казва за своите намерения, за да може да има съгласуване на това, което наричаме парламентарен процес. Бягството от тази традиция е нарушение на добрия тон и добрия стил.
От тази гледна точка ми позволете преди всичко да поздравя народните представители, колегите, Министерския съвет от името на нашата парламентарна група с настъпването на Новата година и да пожелая, разбира се, ползотворна работа.
Ние бихме искали през тази сесия четири приоритета да бъдат отделени, четири приоритета на парламентарна дейност, независимо от това дали нашите предложения и закони ще се приемат или, както през изминалите сесии, ще бъдат оставени да събират прах, или ще бъдат просто отлагани.
Ние смятаме, че през тази сесия нуждите на страната са такива, че се налага преди всичко да поставим акцента върху някои поправки, уточнения или допълнения към икономическото и социално законодателство в страната.
Аз няма да се впускам в момента в политически речи, но ще ви кажа, че действително всички ние се убедихме, че много неща и в икономиката, и в социалното дело не са наред, че много неща се нуждаят от поправки. И ние се страхуваме, ако подобни въпроси бъдат просто отлагани и забравени или подценявани за сметка на други закони.
Има неща, които трябва да се оправят в структурната реформа, защото забавянето на структурната реформа означава, че опасно се разминават въздействията, които идват от валутния борд и от това, което трябваше да се получи в реалния сектор. Натискът на валутния борд поради закъснението на структурната реформа ще доведе до много по-скъпа социална цена на това, което нашият народ ще трябва да плати сега. Ние сме с намерение да внесем някои поправки в закони още в близките дни както по отношение на стимулирането на икономически растеж, така и по отношение на начина на приватизация, ускоряването процесите на приватизацията, които биха подпомогнали този процес.
Не ми се иска в детайли да навлизам, но тук се налага, разбира се, да се обърнем и към закони, които бяха отложени, но не отхвърлени от мнозинството. През миналата година ние предложихме закон за минималното почасово заплащане и аз твърдя - и сега твърдя, че анализите ни се оказаха верни. Ако заплащането, че и доходите, се увеличават само на базата на поредни решения от Министерския съвет, а не се тръгне по принципа на залагане на законодателни условия и самият реален сектор и частен сектор не решават тези въпроси, ние отново ще поставим акцента върху централизма, още повече, че най-големият проблем за 1998 г., дами и господа, остава свиването на вътрешния пазар и вътрешното потребление. И точно поради това и свързаната с него дефлация много предприятия, които иначе са жизнеспособни, сега ще трябва да затворят врати.
Второто направление, на което поставяме акцента и на което искам да помоля народното представителство да обърне внимание, е свързано с местните избори през тази година. Тези местни избори предполагат да приемем закони сега, не по-късно от 15, 20 до 30 март, за да могат всички да се ориентират в една нова обстановка. Би било изключително неправилно и ще се изтълкува естествено недобре, ако ние приемем тези закони в края на юни или, не дай Боже, в края на септември. Защото имаме такава практика в минали години. Става дума, разбира се, за цялото законодателство, свързано с местното самоуправление. Но също така става дума и за Закона за политическите партии, който многократно беше отлаган. Става дума за целия арсенал от политически закони, ако мога така да кажа, начини на финансиране, за да могат изборите да се проведат при един добър ред и при едни предварително ясно равноправни условия за всички. Защото ако бъдат наложени условия, които са в полза само на една група за сметка на други партии, това естествено ще бъде възприето недобре и ще бъде възприето отново по начин, който ще влоши атмосферата с изборите.
Третият въпрос или третото направление, за което нашата парламентарна група ще положи усилия през този период, е свързано с хармонизацията с европейското законодателство. По тези въпроси много се говори и много се спекулира, но аз мисля, че ние се нуждаем от механизъм в нашия правилник, който да води до автоматически корективи и автоматическо съгласуване с европейските закони. И това не е толкова трудно да се направи. Други страни са го правили преди нас и ние можем да го направим. Предложените от госпожа Петя Шопова преди мен закони и предложения са свързани точно с такъв механизъм. И аз ви моля не отлагайте това повече, защото то би опростило много нашата работа и би създало организация, която да възпитава и всеки народен представител, и нашите съветнически апарати към това да работят непрекъснато във връзка с това, което е прието в Европа. Ето, да вземем принципния въпрос за Хартата за местно самоуправление, приета от Съвета на Европа и свързана със съгласуваността на законите в тази насока, с принципите и стандартите на местното самоуправление в Европейския съюз.
Накрая, аз мисля, че ние трябва да обърнем през тази сесия повече внимание на качеството, а не на количеството на законите. Не зная какво има предвид министър-председателят от името на управляващата сила с това, че реформата ще завърши в основни линии на 1 юли, но би било добре да намалим количеството на приемането на нови закони за сметка на усъвършенстването им. Масата закони, непрекъснатото бягане по законодателството не дава възможност за качество.
И накрая, последното, с което завършвам. Аз мисля, че и поради това, което преди мен каза господин Овчаров, и поради много съображения, и поради това, което се вижда, че става в страната, ние действително в тази страна се нуждаем от алтернатива, от ясна опозиционна алтернатива. И ние не се отказваме от това. Напротив, смятаме, че първите месеци на тази година ще родят тази алтернатива публично, че в този парламент тя ще прозвучи. Но искаме да направим това цивилизовано, ясно и открито и не на базата на противопоставянето и конфронтацията, а на базата на ясната алтернативност, без която няма демокрация и без която, разбира се, няма и парламентаризъм.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители!
Първо, бих желала от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да пожелая на всички народни представители през тази година много здраве, много лично щастие на тях и на семействата им, много плодотворен труд, труд, който ние сме длъжни да дадем и то да го дадем, защото сме пратени в тази зала, за да изпълняваме ангажиментите, които сме приели пред хората, които са ни изпратили, и сме им длъжници наистина с това какво правим в залата и извън залата.
Нормално е в началото на една Нова година и особено в първия ден от работата на Народното събрание наистина парламентарните групи да правят своята заявка за работата си през годината, която предстои, за приоритетите, които имат, за типа политика, която смятат да провеждат.
Именно затова взимам думата днес в пленарна зала, затова да кажа какви са нашите намерения. Според мен най-важното е не да изброя 10, 20, 30 или 50 законопроекта, а да кажа какво смятаме да правим и как смятаме да го правим. А това, което искам да кажа, е, че смятаме да правим добри закони заедно с уменията и знанието на народните представители, разбира се, и с помощта на институциите на Министерския съвет и със становищата, които можем да получаваме и от другите институции на властта и не само от тях.
Още нещо искам да добавя за това как смята да работи Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в новия политически сезон - имам предвид за цялата година, а не само за тази сесия.
Ние бихме желали в тази година, защото според нас тази година е една сравнително спокойна, законодателна година, независимо от това, че предстоят местни избори, ние смятаме, че навлизаме в период, в който законодателството може да се прави много по-спокойно и тук искам да се съглася с господин Томов да обърнем внимание - и законодателната, и изпълнителната власт, на по-доброто качество на законопроектите, които разглеждаме. Това е една от причините, поради която, например днес в дневния ред ние не желаем, казвам ние - Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, да влиза като точка в дневния ред Законът за малките и средните предприятия. Не желаем, защото има пет или шест такива законопроекта. Част от тях, колеги, не са гледани в парламентарната комисия. (Шум и реплики в блока на ДЛ: "Защо?")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не са изтекли сроковете от внасянето на тези законопроекти.
Законът за малки и средни предприятия е един изключително важен закон, един закон, който засяга стотици хора, хиляди хора, засяга не само тези, които ще го използват, но и техните семейства, техните близки. Този закон, преди да бъде приет в пленарна зала, трябва да бъде много добре изработен в съответната комисия и да бъде обсъден със съсловни организации, с групи от населението, които имат пряк интерес от прилагането му. Това е подходът, който ние ще търсим в работата си в законодателството тази година. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Чувам отстрани, отляво, като че ли това не им харесва - на БСП. Може би! Но аз се надявам, въпреки тези звуци, които се издават отляво, че ние ще можем заедно, наистина дебатирайки много повече с обществото, да приемаме по-добри закони. Защото тези закони, уважаеми дами и господа от опозицията, те не се прилагат само за хората, които са гласували за СДС. Те се прилагат за всички хора. (Смях и оживление в блока на ДЛ, реплика: "Сериозно!?") Те се прилагат дори и за тези, които не са гласували. И затова ние сме длъжници - да направим добри и работещи закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ние сме длъжници и затова наистина да бъдат хармонизирани законите ни с европейското законодателство. И днес на Председателски съвет с госпожа Петя Шопова разговаряхме, че наистина има възможности и парламентът да даде по-голям принос при изработването на тези законопроекти, но трябва много добре да помислим точно каква да бъде формата, за да направим работещи механизми, а не да отчетем, че нещо сме направили.
Уважаеми дами и господа, разбира се, че тази година предстоят местни избори и сигурно и в пленарна зала ще има много политически страсти. И това е съвсем нормално. Така е в година, в която има избори. Но изборите са само етап, етап от политическата история и изборите всъщност са важни не само за политиците, а са важни за хората не затова кой ще изберат, а как ще бъдат управлявани. Затова нашето обръщение във връзка с местните избори и това, което беше казано: в последния момент ли ще бъдат приети законите? Не, няма да бъдат приети в последния момент. Ще бъдат приети по-рано, преди да излезем в лятна ваканция ще бъдат приети законите, които гарантират провеждането на изборите. Казвам като най-късен срок ще бъдат приети тогава. Но нима можем да приемем нов Закон за политическите партии, преди да уредим финансирането на тези политически партии и без обосновка на Министерство на финансите, без да се отчете дали това е застъпено в бюджета или не, и какво може да се направи. Разбира се, че това трябва да бъде получено като факт, за да направим работещи закони. (Реплика от блока на ДЛ, която не се разбира.)
Да, приехме бюджета, но има възможности да направим финансирането. А финансирането е нещо, което е свързано с бюджет и трябва да бъде консултирано с Министерство на финансите. Тоест това, което бих желала днес да кажа и да остане като заявка за новия политически сезон: повече доброта, повече диалог, повече работещи закони, въпреки че някои хора още миналата година в първия ден на пленарната седмица от името на Парламентарната група на Демократичната левица казаха, че не желаят повече диалог, че оттук нататък ще има каскади от вотове на недоверие, че управлението е безсилно... (Шум и реплики в блока на ДЛ, весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дами и господа, една година го повтаряхте и виждате, че можем да се справяме с проблемите. Въпросът е обаче да го правим отговорно всички. Защото хората имат нужда от това. Те ни гледат и не желаят, и не харесват безпринципното политизиране. Те се интересуват от това дали законът, който ние ще произведем, ще задейства и ще направи по-добри дните им, ще направи по-лесно да се живее в България, независимо от наследството, което получихме от едни безумни управления. (Смях и оживление в блока на ДЛ.)
Затова вярвам, че разумът ще надделее, дори и в някои от редовете на опозицията. Вярвам, че ще се убедите, че по-доброто е диалогът, че по-добре е наистина да правим добри неща за страната си, защото хората затова са ни пратили. Желая наистина със сили и разум да се справим с предизвикателствата, които стоят пред нас. Отговорни сме пред хората, които са ни изпратили, отговорни сме пред страната си и трябва да го направим. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми от името на Министерския съвет да ви поздравя с настъпилата Нова 1999 година, да ви пожелая да оставим всичко лошо в изминалата 1998 година и с доброто, с хубавите намерения и с успеха да влезем в 1999 година. Да пожелая на всички вас и на вашите семейства лично здраве и успехи.
Времената се менят, наближава краят на хилядолетието, хората се тревожат от всякакви въпроси, ние си имаме нашата програма. Тъй като тук вече се заявиха определени намерения в областта на законодателството, аз искам да кажа, че в тази трета година, която настъпва в управлението на Обединените демократични сили, ние ясно съзнаваме, че точно сега настъпва моментът на отпускането, моментът, в който всички решаваме, че трудните неща са минали, че времето на големите усилия е останало зад гърба ни и трудно възприемаме мисълта, че всъщност успехът се дължи на упорита, ежедневна, трудна и много често скучна работа. Просто дойде времето на тази работа. Хиляда деветстотин деветдесет и девета година ще бъде време на такива изпитания, които няма да искат кой знае какви полети на творчеството и кой знае каква смелост, но ще изискват много труд, много упоритост, ще изискват търсене на съгласие, намиране на най-добрите идеи и правене на закони, които действително ще са добри за хората. В това отношение правителството е напълно открито и към работата с цялото Народно събрание, в това число с конструктивната опозиция.
Защо ние казваме, че една значителна част или в няколко от ключовите направления е възможно на 31 юли да се поздравим със завършена реформа?
Първо, защото правителството има намерение да внесе и последните закони, които да завършат административната реформа. Те могат да бъдат приети до 31 юли и по този начин законодателно-административната реформа да бъде завършена така, че да се даде възможност до края на годината, със заделените средства от бюджета, които гарантират в 1999 г. тази административна реформа да стане факт и българската държавна администрация да заработи по нов начин.
На второ място, правителството се кани да внесе Данъчно-процесуалния кодекс, който, заедно с вече окончателно оформените материално-правни данъчни закони, е в състояние да завърши данъчната реформа изцяло както като данъчно законодателство, така и като процедура, като правила, като администриране на данъчното законодателство. Ние сме почти готови с проекта за Данъчно-процесуалния кодекс и се надяваме той също да бъде приет от 31 юли. Това до голяма степен ще стабилизира страната, ще покаже, че в нея са се появили тези безупречни европейски издържани и хармонизирани с европейските норми правила, които няма да позволят на никой да ги заобикаля.
На следващо място, това, което можем да завършим, е успешното стартиране на здравно-осигурителната каса. Вие знаете, че напреднахме много в тази реформа. Очакваме тези необходими закони, които са внесени в Народното събрание, да бъдат приети. Между тях има някои изключително важни. Така че по силите е на Народното събрание, ние сме преценили, че това може да стане до 31 юли, така че и здравната система да излезе в средата на годината от състояние на перманентното реформиране.
Същото може да се каже и по отношение намерението на правителството за пенсионното осигуряване. Ние желаем да завършим и тази реформа до 31 юли. Имаме потенциала, имаме законите и можем да го направим.
Какво още ще завърши на 31 юли? Вие всички знаете, че правителството се ангажира да върне земята на хората до средата на годината с документи. (Реплики от ДЛ.) И аз заявявам това намерение - българското земеделие също да излезе от състоянието на хаоса и да се опрем на една върната на хората земя, на една стабилна основа за българското селско стопанство.
Вероятно има и други направления на реформите, които обаче ще останат за следващата половина на годината. Но има нещо, което също трябва да бъде преживяно от всички нас в най-трудния му вариант. То няма да бъде работа на Народното събрание, а ще бъде работа на правителството. Това е извеждането в несъстоятелност на безнадеждните длъжници. Това е ликвидирането на предприятията, които са в списъка за финансово оздравяване. Финансово оздравяване, което вие удължихте с шест месеца по предложение на правителството. Тези най-трудни неща трябва да бъдат извършени в първата половина на годината. Така че на всички ни предстои много и упорита работа.
Що се отнася до съгласието, до консенсуса, аз бих обърнал така казаното от господин Румен Овчаров тук - дайте заедно да намерим друг инвеститор, който да даде не един, а два лева, но който да поеме тристате милиона долара дълг на "Кремиковци", който да е в състояние да вложи повече от 400 млн. долара инвестиционна програма и който да може да издържи на конкуренцията, която ще наложи Европейският съюз на "Кремиковци". Това са сериозни икономически въпроси. Можем ли да го направим заедно? Можем ли да не гоним инвеститорите, а да намерим някой, който да поеме тези изключително тежки задачи и който да даде 2 лева? (Реплики от ДЛ.)
Ако Вие намерите, господин Румен Овчаров, такъв човек, тогава аз Ви гарантирам, че всички ние ще направим всичко възможно да има честна, силна конкуренция и да се вземат по-добри условия от бъдещия инвеститор на "Кремиковци".
Благодаря ви за вниманието. Пожелавам ви успешна работа. На добър час! (Ръкопляскания от СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Костов, уважаеми господин министър-председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам да Ви кажа, че ние сме готови веднага да ви дадем двата долара за "Кремиковци". Долари ще ви дадем, а не левове. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това беше интересно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

Становище

на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО:   законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс № 854-01-55, внесен от господин Любен Корнезов

На заседания, проведени на 12 и 19 ноември, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди повторно законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Любен Корнезов.
На заседанието на 12 ноември 1998 г. присъстваха господин Благовест Пунев - заместник-председател на Върховния касационен съд, господин Александър Караминков - председател на Висшия адвокатски съвет, и госпожа Александра Цекова от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. На заседанието на 19 ноември 1998 г. присъстваха министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев и заместник-министърът на същото министерство госпожица Златка Русева.
Господата Благовест Пунев, Александър Караминков, Александра Цекова и министър Гоцев се изказаха против предложения текст от вносителя Любен Корнезов и против направеното допълнително предложение на господата Корнезов и Лучников за изменение на чл. 288 от ГПК.
Господин Корнезов и господин Лучников защитиха своите предложения.
След станалите разисквания комисията реши да предложи на народните представители да не приемат:
1. Предложението на господин Любен Корнезов:
"§ 1. В чл. 288, ал. 2 се изменя така:
(2) Ако неподеляемият имот е жилище, съдът по искане на някой от съделителите може да го предостави в негов дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Предпочита се онзи, който има най-голяма нужда."
2. Предложението на господата Корнезов и Лучников:
"§ 1 в чл. 288, ал. 3 и 7 се изменят така:
"(3) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
(7) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение, заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им."
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Лучников.
Имате думата.
Господин Емануил Йорданов има думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение в залата да бъде поканена госпожа Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Златка Русева в залата.
Имате думата по законопроекта.
Господин Любен Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господа народни представители, всъщност аз имах възможност преди няколко месеца тук да изложа своето становище относно законопроекта, но ми позволете да започна с това, което господин Лучников като председател на комисията докладва като становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Всъщност становището по този законопроект на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, на която е разпределен законопроектът, е от 28 май 1998 г. В това становище изрично е казано - цитирам: "Комисията с единодушие прие да предложи на народните представители да се приеме и гласува законопроектът за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс, внесен от господин Любен Корнезов".
Единодушие!
Не знам после какво става от май месец натам, за да стигнем до факта, че членовете на тази комисия, които гласуваха за този законопроект, променят становището си на 180 градуса и да се откажат не само от гласуването, но и от казаната дума. Това обаче е само от една страна.
Всъщност алинеята, която ви предлагам - чл. 288, ал. 2 се състои от две изречения и тези две изречения засягат всеки един от нас, засягат всеки един български гражданин, защото всеки от нас рано или късно ще бъде наследодател, респективно ще бъде наследник. Затова макар и само с една алинея, тази алинея - още веднъж повтарям - засяга всеки един от нас и не само в тази зала.
Какъв е въпросът? Въпросът е какво ще стане с жилището, когато едно лице почине и остави своите наследници, респективно когато един брак се прекрати, а никой не е застрахован, че бракът му няма да бъде прекратен, какво ще стане със семейното жилище между съпрузите, респективно децата?
Какво е сегашното разрешение на въпроса? Какво ще стане с жилището? Сегашното разрешение на въпроса - имам предвид от април до този момент, е принципът: жилището, независимо дали то е наследствено, дали е в резултат на прекратен брак, се продава на търг, публична продажба. Който даде най-много пари, той ще купи жилището. Тези пари се разпределят съобразно квотите на всеки един от съделителите.
На пръв поглед, колеги, това някак си е справедливо според нашите мъгляви представи за пазарна икономика, защото идеята е чрез търга да се вземе най-високата цена и вземе ли се най-високата цена, тя ще разпредели съобразно частните квоти на съделителите. Но какво показват тези девет години на преход? Имам предвид от 1991 г. насам, когато правим търгове под различни претексти, наречени приватизация?
В края на краищата търговете, които направихме и на заводи, и на магазини, и на имоти, и на какво ли още не се изкупуват за жълти стотинки. Даже тук само преди минути чухме, че "Кремиковци" може да бъде продаден и за 2 лева по думите на министър-председателя. Камо ли пък едно жилище!? Следователно в нашите реални условия търгът не е справедливият подход, за да се вземе най-високата цена.
Как в един търг за едно жилище, за да се върнем на територията на ГПК, за един апартамент примерно в София, ще участва някой безработен, бедняк и с надеждата да спечели този търг? Това е абсурд! Това не е реално! Ще го спечели този, който има най-много пари.
Вижте и още нещо: търгът няма да даде най-високата цена. Вижте чл. 373 от ГПК. Възможно е чрез разни спекулации, които и сега се правят, купувачът или "спечелилият търга" да го купи на 80 на сто от реалната стойност на жилището. Вие сами знаете как се играе с подставени лица и т.н.
Следователно жилището, оставено от наследодателя - бащата, майката, която е починала - оставила го на децата, бащиният дом оставен на децата или след прекратен брак в жилището живее майката заедно с децата - това жилище ще бъде продадено на тези, които имат дебели портфейли. Те ще изкупят тези жилища, а децата ще трябва да си търсят подслон някъде на палатка или поне извън бащиния дом.
Следователно тук подходът е сбъркан в ал. 2 на чл. 288 от ГПК. Това не е справедливо. Ако вземем даже нашата Конституция, от която трябва да се ръководим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм вносител, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И Вие сте вносител, но това е второ четене и всеки има право на 5 минути.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив, това е първо четене...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е първо четене. Това е второ четене - вече по текстове, които се предлагат.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога сме гласували първото четене, господин председателю?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: През май - Вие сам го казахте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви се, направете справка, господин председателю. Този законопроект многократно беше внасян и беше започвано обсъждането, но до гласуване на първо четене не се е стигало. Ако обаче моят законопроект е приет на първо четене, благодаря Ви - веднага си сядам. Ако е приет на първо четене, Ви благодаря. Няма какво да говоря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не е приет на първо четене. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието. От справката и от стенограмите личи, че законопроектът на два пъти е разискван и на два пъти е отлаган, без да е гласуван на първо четене. Така че всъщност предмет на разискване може да бъде само текстът на внесения от народния представител Любен Корнезов законопроект.
При това положение има думата господин Корнезов, ако желае да продължи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Всъщност при първото обсъждане много колеги, основно, разбира се, от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, взеха отношение по този законопроект. Тук мога да спомена и колегата Йорданов, и Абаджиев, и Христо Иванов, и други колеги, които казаха, че сегашната редакция в определени хипотези може да достигне до житейска несправедливост при решаването на един или друг случай. Следователно ние като законодатели трябва да намерим справедливостта, защото законът в края на краищата трябва да бъде тази еманация на справедливостта.
Аз не казвам, че това, което съм внесъл като изменение на чл. 288, е идеално. Ни най-малко. И нямам претенции за това. Въпросът е ние, законодателите, да намерим този подход, така че за всеки един конкретен случай съдът да може да издаде справедливо решение.
Мисля, че подходът е следният - и с това ще приключа: имаме ли ние доверие към българския съд, към българския съдия. Мисля, че да. И ако ние имаме доверие като законодатели към българския съд, то следователно не е необходимо в правните норми, както е било от 1952 г. до днес, да описваме редица хипотези как съдът трябва да постъпи, а да дадем възможност на съдията да решава за всеки един конкретен случай дали да възложи неподеляемото жилище на един от съделителите, който няма жилище и има най-голяма жилищна нужда, или да го изнесе на търг. Ето, това е според мен подходът, който съм предложил в чл. 288. Съдът не е длъжен да възлага имота. Съдът ще прецени за всеки един конкретен случай дали да го изнесе на търг или да го възложи на майката с децата, на този, който е наследник, на преживелия съпруг заедно с децата, когато другият е починал.
Колеги, всеки от нас, разбира се, получава - господин Лучников също многократно е казал, също и господин Соколов - писма от десетки, стотици граждани. Даже има и някакво инициативно дружество, доколкото разбрах, инициативен комитет в тази посока. Нека да намерим справедливия път и да защитим в края на краищата интересите на този, който по-трудно би могъл да се оправи в живота и да си купи ново жилище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, аз искам да Ви направя една кратка реплика. Първо, Вие се спряхте на примера за "Кремиковци". "Кремиковци" се продава за един долар, защото има 300 млн. долара дълг. Ако Вие продавате апартамент не с 300 млн. долара дълг, а с много по-малък дълг, Вие и един долар няма да вземете за него.
Второ, колкото и да ми се иска, аз не мога да се съглася с Вашите доводи. Вашето предложение всъщност какво е? То е дори по-лошо от предишния текст на чл. 288, ал. 2, който предвиждаше, че ако поделяемият имот е жилище и наследодателят не притежава друг имот, да бъде възложено на този наследодател. Във Вашето предложение това изискване съответният наследодател да не притежава друго жилище липсва. Излиза, че един наследодател може да поиска да му бъде възложено, дори да притежава няколко други апартамента, което е абсурдно. В момента ние имаме изменена ал. 2 на чл. 288, която в много голяма степен защитава - вярно е - само преживелия съпруг. Но останалите Ви разсъждения, че бедният не може да купи, а ще го купи богатият при една публична продан, не са състоятелни. Ами след като бедният не може да купи, какво ще плати на останалите? Или те ще трябва, понеже има един беден съделител, който иска да вземе имота, да останат бедни, защото той няма как да им го заплати. Ние на два пъти правихме усилия и оттам може би дойде и това объркване, че законопроектът е приет на първо четене. Колкото и да ми се иска, аз не мога да го подкрепя. Аз по-скоро бих подкрепил, но това може да стане по силата на нашия правилник, едно ново законодателно предложение, една нова законодателна инициатива, която и Вие, господин Лучников, и всеки един от нас може да приеме, за един нов текст, който наистина да внесе малко по-социален момент, какъвто е необходим, но не в този краен вид, в който Вие предлагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Едно изречение за "Кремиковци". Разбира се, "Кремиковци" не е в рамките на обсъждането днес, нито е в рамките на чл. 288, но го дадох като пример, защото в края на краищата, доколкото поне ние имаме информация, тя се изнася и в пресата, се иска "Кремиковци" да се подари за един долар, или за два лева по думите на министър-председателя, на една фирма, като се опрости дългът. Подобни случаи имаме, но нека да ги обсъждаме друг път, а сега да съсредоточим вниманието си върху чл. 288.
Господин Соколов, идеята, която е вложена тук, че когато едно жилище е неподеляемо, може - съдът не е длъжен - да се възложи на един от съделителите. Вие казвате: ама той може да има и две, и три жилища и съдът ще му го възложи. В такъв случай съдът няма да го възложи, защото той няма жилищна нужда. Тук съм посочил - ако той има жилищна нужда. Но можем да имаме и хипотезите - господин Соколов, Вие сте адвокат с богата практика, сигурно хиляди делбени дела сте гледали като адвокат, - че понякога можеш да имаш 1/20 или 1/25 идеална част от един даже празен недвижим имот. Е, нима може тази 1/10 или 1/15, или 1/20 идеална част да Ви задоволи жилищните нужди? Разбира се, че не. В такъв случай съдът може да прецени да възложи жилището. Следователно нека да дадем доверие на съда да решава за всеки конкретен случай.
Гарантирани ли са обаче интересите на другите съделители - един основателен въпрос, който се поставя, тежък проблем в съдебната практика от толкова години, доколко са защитени интересите на другите съделители, които не получават жилище, ако трябва да получат пари? Определено да, поне от гледна точка на закона - в 6-месечен срок трябва да се заплати съответната парична квота на съделителя, който не получава имота.
Ако в този 6-месечен срок не се заплати тази сума, решението се обезсилва. Вие казвате - ами ако е беден, откъде ще плати? Ще може да вземе от ДСК или от някоя банка заем, като ипотекира своя имот. Просто ще търси път в края на краищата да плати и да остане в това жилище. В противен случай ние го изваждаме на палатка вън, да се оправя, както може. Това не е справедливо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При цялото ми уважение към колегата Корнезов не мога да се съглася с неговите доводи в полза на възлагането. От възлагането печелят единствено тези съделители, на които се възлага делбен имот. Всички останали губят. И това е така, защото когато вещите лица оценяват делбения имот в един процес, никога тази оценка не отговаря на реалната му пазарна цена. Реална пазарна цена на недвижим имот може да бъде получена единствено при публичната продан. Не е логично ние да сравняваме търговете, които се правят за промишлени предприятия, и публичната продан, която се извършва от съдия-изпълнителя по отношение на един делбен имот, защото става въпрос за съвсем различни неща.
Нека не забравяме, че когато един съделител участва в публичната продан, той при всички положения е в по-изгодно положение от тези, които нямат дял в имота. Защото той трябва да плати само разликата между това, което ще се получи като цена при търга, и това, което е стойността на неговия дял.
При една публична продан, спечелилият тази публична продан съделител също има право да иска заем от банката. И напрактика това се прави. Когато банката отпуска този заем, тя задължително вписва ипотека върху този делбен имот, за да гарантира своето вземане.
Така че, не съществува каквато и да е опасност за съделителите от това, че няма възлагане. Липсата на възлагане стимулира хората да търсят едно доброволно решаване на спора помежду си, което, от една страна, скъсява много периода, в който се води делбеното дело и, от друга, помага на съделителите да запазят добрите човешки отношения помежду си. Всичко останало води до невероятна злоупотреба с право.
Когато говоря това, аз го говоря като практикуващ адвокат. Аз имам зад гърба си практиката и многото делбени дела, които съм гледал. Когато престана да бъда депутат, отново ще се върна в адвокатската си кантора и отново ще гледам делбени дела. Така че за мен не е безразлично как ще бъде решен този проблем. И затова винаги взимам отношение по него, въпреки че в една такава позиция човек не може да черпи активи. В общия случай се среща неразбиране. Но в крайна сметка винаги съм казвал: един закон може да бъде преценяван единствено в практиката. И аз мисля, че отмяната на възлагането даде своите добри резултати.
Що се отнася до това дали този текст, който Вие, колега Корнезов, предлагате, би могъл да намери приложение, аз лично много се съмнявам.
И ще си позволя да прочета второто изречение от предложената от Вас ал. 3: "Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.". Тук възниква въпросът как ще става това предлагане на по-високата цена. В съдебно заседание ли? Ние при това положение смесваме исковия процес с изпълнителния. Пренасяме публичната продан в открито съдебно заседание. Как може да стане това? Докога ще се правят тези предложения? И може ли, след като единият съделител предложи някаква цена, човек, който е предложил по-ниска, да предложи още веднъж, този път вече по-висока? Това е чист практически проблем, който с този текст ще затрудни неимоверно работата на съда.
Другият проблем, който възниква, е как ще се регулират заварените случаи при положение, че имаме един делбен процес, в който е имало възлагане преди последното изменение на закона? То не е било влязло в сила и по тази причина е обезсилено. Какво ще правим сега? Връщаме обратно процеса и отново искаме възлагане? Това са твърде сложни неща. И чрез текста, който Вие предлагате, ние не можем да ги решим.
Що се отнася до това какво стана в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, за да гласува комисията "против"? Ами нека си припомним. Там присъстваше господин Благовест Пунев - заместник-председател на Върховния касационен съд. И той изрази мнението на своите колеги.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И какво като е присъствал?
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Ще си довърша мисълта. Той каза какво мислят колегите от Върховния касационен съд по този въпрос. Те всичките са против връщане на възлагането.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Я!
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Колегата Караминков, председател на Висшия адвокатски съвет, също застъпи това становище. Господин Гоцев, министърът на правосъдието - също. Няколко души от комисията неведнъж сме защитавали тази теза. И именно затова се получи този резултат при гласуването.
Освен това тогава беше споменато, че в Министерството на правосъдието се работи по изменение на Гражданско-процесуалния кодекс. И в това изменение работната група ще търси решение на този проблем в рамките на изпълнителния процес. И ние говорихме да се изчака това решение и при гледането на това изменение на Гражданско-процесуалния кодекс да се реши окончателно въпросът за обхвата на възлагането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
За реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин Йорданов! Явно имате някаква грешка, не сте запознат със законопроекта. Това, което Вие говорите и тук критикувате законопроекта, го няма. Сега гледаме чл. 288, ал. 2. Ние обсъждахме тези хипотези, когато са няколко съделители, на кого да се възложи. Но прочетете законопроекта. Така че, аргументите Ви са, просто казани... Прочетете законопроекта, не ми показвайте становището.
Второ. Това надали е аргумент, че господин Пунев, когото дълбоко уважавам, познавам го от много години, един добър, безспорно, съдия, вече и заместник-председател на Върховния касационен съд, но надали е аргумент, че е присъствал в комисията и е казал еди-какво си. Ами каза го. И ще го каже, защото той е един от авторите на чл. 288, в сегашния му текст.
И, разбира се, колега, че много по-удобно е не само на господин Пунев, но и на всички съдии, вместо да преценяват нуждите и да възлагат и т.н..., да кажат с едно решение: "Ами, продавайте го, и толкоз! Изпращаме делото на съдия-изпълнител, пък нека той да си блъска главата с подобни случаи.". Не е този подходът.
И самият Пунев и Караминков казаха: "Дайте да търсим проблема с новото изменение, само че в изпълнителния процес.". Те сами признаха, че са сгрешили. И ни подведоха, не нас, разбира се, аз гласувах "против", но подведоха мнозинството с гласуването на това ГПК, включително и в областта на делбеното производство.
И затова сега Министерският съвет прие ново изменение на ГПК, като нещо ново, след като вече, в края на краищата инстанционното производство е прието от нашия парламент, защото има недомислие. И едно от недомислията е чл. 288.
И ако ние приемем на първо четене, вие си решете, нека всеки да гласува съобразно съвестта си, но между първото и второто четене дайте с общи усилия...
И моите уважения към вас, с общи усилия, включително и вашите, да намерим най-справедливия ход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Йорданов! Аз трябва да Ви кажа, че като неюрист миналата година се сблъсках с много случаи, и в това число на ваши колеги адвокати, на недоумение, бих казал и на по-тежки квалификации относно промяната, която се направи в 1997 г. в този член на Гражданско-процесуалния кодекс. И част от тези бележки дадох на господин Корнезов, който добросъвестно е потърсил решение. Затова не мога да приема, че Вие като адвокат, така, се съмнявате в необходимостта от тази промяна.
Второ. По отношение на срочността на промяната. Ако господин Корнезов е настоятелен, то е защото животът, практиката иска тази промяна да стане сега, а не да чакаме пълната промяна на Гражданско-процесуалния кодекс, която ще внесе Министерският съвет, и с това да объркваме вече доста хора, които са в тежко положение.
Трето. Аз благодаря на господин Соколов за заетата позиция, а именно, че наистина има грешка в тази промяна и че ние трябва да направим корекция. Смисълът беше този и няма да спорим.
И се присъединявам към господин Корнезов с това, че между първо и второ четене, приемайки тази идея за промяна, ние наистина с общи усилия ще намерим най-добрите текстове, без да отлагаме това във времето, за да може действително да бъдем законодатели в интерес на хората, а не в някакъв друг интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Желаете ли думата за дуплика, господин Йорданов? Имате думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Първо ще започна с колегата Статков. Винаги съм се удивявал от неговата способност да бъде компетентен по всички въпроси. Що се отнася до интересите на хората, колега Статков, в делбения процес в общия случай има много страни. И възлагането ползва винаги само една от тях - всички останали губят. И затова аз винаги съм бил против възлагането.
По отношение репликата на колегата Корнезов. Когато съдът преценява нуждите на съделителите от даден имот, а това обикновено става след множество съдебни заседания и един дълъг период от време, отделящ началото на делото от момента на възлагането, преди това обаче адвокатът, който завежда делото, преценява нуждите на своя клиент. И в много от случаите, още преди да започнат делата, съответният клиент е научван да си прехвърля имотите. И така човек, собственик на три имота, влиза в делбения процес гол като пушка. И съдът след това му преценява нуждите. Това е положението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да прецени, че е имал три имота и е прехвърлил, това да прецени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
За изказване има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо си позволявам да отправя най-добри пожелания на колегите и на техните семейства за новата година.
Сега по същество. Въпросът, който е поставен, е много сериозен. Мисля, че много малко колеги в залата са се занимавали системно с този въпрос, за да разберат неговата дълбочина. Аз също бях на становището, че трябва да настъпят някои промени след измененията, които ние направихме към 1 април 1998 г., но не и това, което колегата Корнезов сега предлага. Аз съм категорично против и мисля, че всички ние трябва да отхвърлим категорично неговото предложение във вида, в който то е направено. Аз пак казвам: трябва да има промени, но не тези, които колегата Корнезов предлага тук.
Какво значи "делба", какво значи "чл. 288", колега Корнезов? Имаме три принципни случая, в които разглеждаме този въпрос: единият е наследниците, другият е съпружеската общност и третият е обикновената съсобственост, която трябва да бъде ликвидирана по някакъв начин. С изменението, което влезе в сила на 1 април 1998 г., според мен ние направихме едно много полезно изменение, защото там уважаваме преживелия съпруг. Ако си спомняте, преживелият съпруг беше също така поставен в едно благоприятно положение- не от гледище на нещо друго, а от гледище на неговите права - и в предходните текстове на ГПК в чл. 288.
И сега вие искате да отнемем едно право - то не е привилегия - на преживелия съпруг! Защо? Преживелият съпруг, според мен, трябва да си остане с приоритета, който той има, именно с оглед на това, че е преживял съпруг. Юристите в залата ще ме разберат. При сънаследниците - там евентуално би могло да се направи някаква промяна, за да се види съобразно социалния момент дали някои от сънаследниците, които са влезли в спор, могат да извлекат някакъв приоритет, обаче от социална гледна точка. А при обикновената съсобственост какво налага да търсим възлагане на един от тях? А защо да не тръгнем по пътя на публичната продан? Какво лошо има в това?
После, вас ви е страх от това - извинявайте, но аз разсъждавам на базата на предложенията на уважавания от мен господин Корнезов - с предлаганото изменение на чл. 288 ние всичките тези три групи ги поставяме в едно: на какво основание, защо и как. Защо искате да премахнем правата на преживелия съпруг? Защо искаме да премахнем права на социално слабия сънаследник и да поставим всичките на една плоскост? Не по този начин аз бих разбрал промените в чл. 288. Преживелият съпруг трябва да си остане с правата. Евентуално към него трябва да поставим от гледище на социалните моменти сънаследника и всички останали трябва да излязат на публична продан. Това за мен е единственото разрешение, което бихме могли да направим, но не и да унифицираме абсолютно всички и с изменението, което сега се предлага на чл. 288, ал. 2 на ГПК, да премахнем едни права, които има преживелият съпруг.
По отношение на другите предложения, които са залегнали в становището, което беше прочетено от председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, аз смятам, че при първото четене те не могат да бъдат взети предвид. Имаме само едно предложение и то е на колегата Корнезов. То е предмет на нашето разглеждане. А втората точка, която е сложена в преди малко прочетеното предложение и становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, въобще не може да бъде дебатирана. Тя не е влязла в Народното събрание по съответния ред. Ако господин Корнезов и господин Лучников имат намерения да направят някакви изменения пак в чл. 288, нека да ги внесат по общия ред и тогава вече на първо четене ще може да ги гледаме, но не и в този вид, в който са. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Реплика - господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Джеров, явно има някакво неразбиране. Вие от тази трибуна неколкократно казахте, че сегашният текст поне дава някаква привилегия, ако мога така да се изразя, на преживелия съпруг, а законопроектът, който ви предлагам, дискриминира преживелия съпруг. Това просто не е вярно, защото преживелият съпруг е също наследник.
Текстът, който ви предлагам, е съдът да преценява за всеки един от съделителите, независимо дали е преживял съпруг, дали не е преживял, дали е дете или някое от другите колена, дали тази делба е на съпружеска имуществена общност, дали е на наследство или пък на някаква друга съсобственост, придобита чрез облигационни сделки, режимът да бъде един и същ. Защото вижте, има случаи - Вие също сте и практикуващ юрист, тук има и практикуващи юристи от всички страни на залата - не винаги преживелият съпруг е с най-големи нужди. Даже един случай тук ме занимава многократно: втори брак, живели са само една година. От първия брак имат три деца. Почива съпругът, остава втората му съпруга, с която са живели само една година и нямат деца. И тя всъщност е преживелият съпруг, а децата, които са живели в бащиния си дом, трябва да излязат. Защо трябва да се дава в конкретния случай, примерно казвам, апартаментът на преживелия съпруг и да му даваме аванс, а децата, които са отгледани, живели са в бащиния дом, трябва да излязат?
Затова казвам: нека съдът да реши за всеки един конкретен случай, включително и за преживелия съпруг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дублика има думата господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател! Колега Корнезов, става дума за това, че в сега действащия текст на чл. 288, ал. 2, който ние приехме през декември 1997 г., преживелият съпруг има права. Ако той поиска, съдът ще му възложи. Докато при текста, който Вие сега предлагате, унифицирате всички съсобственици и там преживелият съпруг няма право. Той се поставя наравно с останалите. В този смисъл направих своите възражения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция госпожа Златка Русева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да изразя пред вас нашите съображения, на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, които сме поддържали и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, които поддържаме и сега.
Смятаме, че справедливостта, за която тук аз мисля, че искрено говорят всички мои колеги юристи, винаги има две лица - за различните участници в процеса. За делбения процес, пък и за всеки един, са необходими най-малко две страни. При едно делбено дело те могат да бъдат и много в зависимост от това какво се дели, какъв е предметът на делбата. Но да видим справедливостта ще възтържествува ли, ако единият съсобственик ще бъде, така да се каже, финансиран и ще живее за сметка на останалите съсобственици или съделители най-общо, ако мога така да кажа. Защото предимствата, които се дават, освен че имотът отива у единия от тях при възлагането, има едно разсрочване на плащанията и едва ли не останалите получават на час по лъжичка и стават като едни кредитори на този, който го е получил. Това бяха и съображенията при отмяната на чл. 288 в предишния му вид.
Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция споделяше възраженията, които се правеха и от господин Корнезов, и от останалите колеги. Но във вида, в който се предлагат тук текстовете, пак не бихме могли да кажем, че постигаме справедливостта, която мисля, че на всички народни представители би се искало да бъде. Защото се връщаме към първоначалния вид едва ли не. Не, не, може би не съвсем същия, но по отношение на възможностите в процеса той дава същия резултат, който дълги години мои колеги адвокати тук вече отбелязаха, че продължава да действа и то във вреда на тези, които участват в процеса и в едно, така да се каже, надбягване и надхитряне на страните, участващи в делбения процес.
В законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, който разглежда Министерският съвет и който много скоро ще бъде внесен в Народното събрание, който е одобрен по принцип, работната група, която работи към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, която включва, вече тук се спомена, и съдии от Върховния касационен съд, и представители на Висшия адвокатски съвет, и други наши експерти, разработи този въпрос, само че не точно така, както господин Корнезов предлага.

Аз мисля, че ние информирахме и него за това, което предлагаме, въпреки че този текст все още не е достигнал до Народното събрание. Аз ще си позволя да ви запозная съвсем накратко с него. Той е свързан с публичната продан. Когато имота за изнася за публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 389г, ал. 2. Ако няколко съделители желаят да го изкупят, тогава се извършва нова продан само между тях при първоначална цена, предложената най-висока при първата продан.
Какво сме се стремили да постигнем тук? В делбения процес вещите лица по една или друга причина, колкото и да се съобразяват с пазарните механизми, не биха могли да отразят реалната цена на имота. Всички, които сме работили или сме участвали в делбените производства - работили сме, искам да кажа, като адвокати, а разбира се и като съдии - виждаме недостатъците и ощетяването на много от страните. Ако е доволен само този, който е получил имота, той винаги се стреми да го получи на по-ниска цена. Така е, за съжаление. И това се разиграва между хора - братя и сестри - нещо, за което вече говорим като морална страна. Не всеки път е лицеприятно това за нас, които участваме в делбения процес и виждаме тези неща.
От друга страна неговите нужди винаги се преценяват при едни съмнителни обстоятелства. Такива съмнителни, за които говори преди малко и господин Йорданов. Мисля си, че ако говорим открито и честно, много от нас в практиката си, стремейки се да защитят интересите на този клиент, са го правили. Така или иначе, отивайки на публична продан, ние мислим, че е много по-добрата, а се приближаваме и към реалната пазарна цена, а не тази, която вещите лица - моите уважения към тях - продиктувани им от професионални или други интереси, биха дали. По този начин ние ще ощетим по-малко останалите съделители. И когато се получи една реална цена, предимството в този текст, който ние даваме, е да бъде изкупено от съответния съделител. По този начин ще се премахне тази възможност да има една цена, която е значително под пазарната, от друга страна да има някакви съмнителни обстоятелства, които ще дадат може би не докрай справедливост и да се даде имота на този, който заслужава. Невинаги това става така. А в един процес винаги има една доволна страна, която е спечелила. Всички останали смятат, че са били ощетени. Така е по всяко дело, но в текста, който ние предлагаме едновременно с удовлетворяването на останалите съделителите, които ще получат своя дял, от друга страна ще получи и този, който наистина има възможност да го вземе, а не останалите да му станат кредитори и да чакат да получат нещо в необозримото бъдеще от неговото наследство.
Позволих си, уважаеми народни представители, да ви представя по-скоро в един най-общ план това, което сме предвидили в тези изменения и допълнения на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Ние бихме могли да дискутираме при неговото внасяне. Аз моля господин Корнезов в своята оценка също да обърне внимание на това, което сме предложили на неговото внимание. Много се надявах, че заедно ще се гледат тези текстове, но така или иначе процедурата сега тече за вашия законопроект, но нашето становище - на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, продължава да бъде същото такова, каквото беше в правната комисия, такова какво и тук, пред вас, си позволих да го изразя.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Русева.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Известно е, че проблемът със съдебната делба е много щекотлив - засяга всички лица, които рано или късно по някакъв начин участват в такива правни проблеми. Дали те се решават по съдебен ред или доброволно е друг въпрос.
Дълги години съществуваше възможност, особено жилищата, да бъдат възлагани. Те могат да бъдат изнасяни на публична продан, както е по сегашния закон, в огромния брой случаи, или съдът да ги възлага на най-нуждаещия се, което се практикуваше дълги години.
Поставянето на проблема възникна от инфлацията, течаща в продължение на няколко години, която правеше наистина онези съделители, които не получават жилището, доста ощетени. Те получаваха дял, но считано към една по-ранна дата и инфлацията изяждаше парите.
Това именно беше аргумента, който ни даде господин Румен Янков - председателят на Върховния касационен съд, когато обсъждахме въпроса в комисията, за да го решаваме миналия декември. Ние не сме били крайни привърженици на това непременно да има възлагане. Даже, напротив, бяхме склонни да видим практиката какво ще покаже.
Държа в ръцете си част от подписка, която върви в Софийската адвокатска колегия, срещу сегашната редакция на чл. 288. В тази подписка са се подписали господин Тодор Борилков, доскорошен председател на Централния съвет на адвокатурата, чийто политически пристрастия са тъмносини. Това е известно на юристите в залата. Той е много добър юрист и се занимава с делби. Подписал се е и господин Траян Марковски, сегашният председател на Софийска адвокатска колегия. Тук стоят имената на много авторитетни адвокати, не по-малко авторитетни адвокати от господин Соколов и от господин Джеров.
Казвам ви това, защото знам какво е за лаиците тежестта на професионалните аргументи, които днес не можем да изчерпим изцяло.
Въпросът практически стои, защото България не е друга някаква страна. По света търговете се практикуват често и те не се считат за ощетяване на когото и да било, но там обикновено хората живеят под наем и живеенето под наем е по силите им. Българите обаче по своята народопсихология държат да имат жилище. Освен това в днешните времена е много трудно да живееш под наем и особено е трудно да живееш под наем с няколко деца, поради което се оказва, че промяната, която сме направили декември миналата година ощетява онези съпрузи, които получават децата при развода, ако не получат и жилището. Ощетяват и други категории лица.
Проблемът съществува. Той е социален и едва ли само ние, представителите на Демократичната левица, сме занимавани с такъв проблем. Не си представям, че във вашите приемни няма хора, които да ви сигнализират за такива проблеми.
Въпросът е: съществува ли социалният проблем? Ако социалният проблем съществува, какво е решението? Правната техника, която може да се използва, е само два вида - или да се остави това, което е сега - да се продава имота на публична продан и всички да бъдат недоволни. И всички да бъдат недоволни! Или да се даде възможност на съда в някои случаи да възлага имота.
Това може също да бъде редактирано в два варианта - или това, което предлага господин Корнезов - да се даде право на съда да преценява, да може да възлага, тоест, когато прецени и да не възлага и когато пък възлага да преценява жилищната нужда. Забележете, че той е уредил това само за един неподеляем жилищен имот.
Може, разбира се, да се прибегне и до другата законодателна техника, като се изброят казуистично определени хипотези. Това може да се направи и на второ четене, но разберете, че социалният проблем съществува. Ние ви го поставяме за трети път в пленарна зала и сме с всичката готовност вие да го отхвърлите и ние да кажем на тези хора, които настояват, че парламентът и мнозинството му е решило нещо несправедливо, да им кажем: ето, предлагаме три пъти промяна, предлагаме три пъти да се реши съществуващия социален проблем, мнозинството го отхвърля! Това ние можем да направим, но човешки ви казваме, че когато съществува един проблем, че когато той е създаден от парламента, ерго от мнозинството, е по-добре той да бъде решен, вместо да бъде замазван и отричан. Това е българинът - той иска да има жилище, да живее спокойно. Това не са други нации, които живеят под наем, особено пък когато наемът е непосилен.

Затова ви предлагам да подкрепите законопроекта. Не е случаен сигналът на колегите в адвокатурата. Проблемът е много остър и аз вярвам, че ще има и юристи от мнозинството, които ще се съгласят, че проблемът е много остър. Дайте да подкрепим законопроекта на първо четене. Между първо и второ четене, в рамките на философията на закона, може да се реши или да остане това, което господин Корнезов предлага с формулировката - съдът може да възлага, и съдебната практика да изработи или да възприеме досегашните практически критерии за жилищна нужда, които обикновено са: децата, когато вътре остава съпругът с децата или това, че няма друго жилище. Дайте да не изтъкваме изключенията, които всеки адвокат предлага на клиента, за да спечели делото. Това не е масовата практика и не е решаването на проблемите на хората. Или пък, разбира се, като поканим пак Министерството на правосъдието и специалисти от Централния съвет на адвокатурата, и хора от Върховния касационен съд, които вече след година и половина могат да кажат и какво е сегашното положение и да изберем един от двата варианта - или да оставим свобода на съда, което предлага господин Корнезов, или да модифицираме като изброим казуистично някои хипотези - за преживял съпруг, за съпруга с децата, за други още две-три.
Така че аз ви предлагам да подкрепите законопроекта, защото има нужда от него и защото проблемът съществува. Ако мнозинството реши пък дайте ни възможност ние да започнем новата парламентарна сесия като имаме възможност, разбира се, да кажем, че мнозинството не се грижи за тези социално слаби граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Първо, искам на всички вас да пожелая много здраве и една успешна сесия на Народното събрание.
Многократно съм взимал отношения в дискусиите, касаещи чл. 288 от Гражданския процесуален кодекс във връзка със защита правата на децата. Спомняте си при една от предишните дискусии си позволих да нарека изнасянето на публичен търг на жилищата на съпрузи, които не могат да достигнат до споразумения една макар и индиректна експроприация на децата. Тоест, нарушаване правата на децата като ги лишаваме тях, първо, от правото да бъдат отглеждани в едно достатъчно добро и комфортно жилище и, второ, лишаваме ги от правата като наследници на това жилище.
Представете си, че един такъв имот, за който съпрузите не могат да се споразумеят, се продаде на търг за 100 млн. лв. и това е близо до пазарната оценка на жилищата в страната. Съпругата примерно, която е получила правата и задължението за отглеждане на децата, ще получи 50 млн., с които тя ще купи два пъти по-малко жилище и в него ще отглежда своите деца. Това е едно очевидно ощетяване, нарушаване правата на децата. Аз не съм убеден, че може би днес ще намерим рационалната формулировка, но искам да се обърна към всички вас да споделите тази загриженост при една следваща сериозна поправка на чл. 228 на Гражданския процесуален кодекс и на закона като такъв да отчетем правата на децата и надеждно да ги защитим.
Аз виждам, че във формулировката, която господин Корнезов предлага, всъщност такава възможност съществува, тъй като вероятно съпругата, която ще получи правата, или пък съпругът, и задължението за възпитанието и отглеждането на децата ще бъде именно онзи от съделителите, който има най-голямата нужда. В този смисъл тук вече е обърнато внимание на този основен проблем. Аз също споделям това, че от страна на адвокатската колегия апелите и сигналите са еднозначни и те са масови и започнаха още при поправката на закона.
Приключвам с това, че се обръщам действително с надеждата и молбата към всички вас, независимо дали ще се възприеме днешната формулировка, предложена от господин Корнезов, или ще се стигне до по-разширените текстове, които ще бъдат предложени от страна на правителството. Но ние по един достоен начин да защитим правата на децата в България, особено на малолетните граждани, защото те трябва да бъдат отглеждани в достойни условия, за да могат да станат и достойни граждани на тази страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата д-р Тодор Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Без да съм юрист просто, искам да помоля да бъде защитена наследствеността в това законодателство. Защото се получава такова нещо - един много прост казус: наследствен апартамент получават две сестри. Едната със семейството си живее в наследствения апартамент, а другата е в чужбина. Но поради недобри отношения изведнъж идва адвокатът на онази, която е в чужбина и казва: да се изнесе на търг. Там семейството е в паника. Семейството трябва да има правото като наследник да купи апартамента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Янев.
Господин Стоилов, понеже има и други, които желаят да се изкажат, ще дам половин час почивка.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Янаки Стоилов беше изявил желание да вземе думата.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! В изминалата дискусия дотук вече бяха посочени много от проблемите, които се опитва да реши предлаганият законопроект за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс, а така и проблемите, които възникват във връзка с решаването на поставения от него въпрос.
Мисля, че този законопроект до голяма степен може да бъде един конкретен тест за парламента в днешния ден за реалната му воля да постигне съгласие по толкова важен за множество хора въпрос.
Още в началото искам да подчертая, че всяко едно, да ги нарека, от чистите решения в двете посоки, които безусловно казват, че това решение е по-добро или тези, които го отхвърлят, трябва да се съгласят с проблемите, които пораждат. Затова смятам, че ако бъде приет по принцип този опит, защото той дава някаква насока на решението, би могъл да бъде допълнен и коригиран с такива текстове все в пределите на чл. 288 от ГПК, за да се постигне задоволителен резултат.
За какво става дума? Когато търсим решение, често се позоваваме на справедливостта. Но в едно смутно време, особено като сегашното, а и не само в него, понятия като справедливост, морал, добри нрави, съзнавате, са твърде еластични и се изпълват със съдържание, което е повлияно от редица обстоятелства, нагласи и убеждения не само на правоприлагащите органи, но и на различни слоеве в обществото. Затова трябва да си изясним какво означава справедливо решение в областта на гражданско-правните отношения.
Мисля, че най-точният критерий за справедливост в областта на гражданското право е съразмерност на престациите, на това, което всеки един дава и получава в определено отношение. Тук веднага може да се отговори, че публичният търг на пръв поглед е най-доброто решение, защото това е една обективна оценка на пазара, срещу която стои очакването на всички участници в едно делбено производство да получат това, което им се полага. Но това ще бъде вярно, ако оценяваме нещата само в техния чисто паричен израз, докато въпросът с възлагането на жилището, освен материалната страна, която в много голяма степен трябва да бъде отчитана, има и редица други елементи, които са свързани, ако щете със спомени, с нагласа, с отчитане на условията, в които живеят различните хора, които могат да се окажат бъдещи собственици на този имот. Тук вече беше посочено, че понякога дори търгът може да се окаже една нереална оценка по отношение на това, което следва да се даде за имота. И беше посочено от един от ораторите, че търгът ще стимулира договарянето между съделителите. В много случаи обаче той може да има и друг ефект - да стимулира изнудването от един от тях с незначителен дял, който иначе едва ли би получил имота, за да търси цена, която даже да надхвърля реалната стойност на имота.
Освен това се забравя, че оценката, тук в примера, който беше даден от господин Янев, понякога е твърде неравностойна. Защото едно семейство, което живее в дадено жилище и има нужда да продължи неговото ползване, трябва да бъде поставено на по-преден план от простия стремеж на едно друго лице, което в много случаи може да бъде извън страната и ще получи една сума, която също не трябва да бъде пренебрегвана. Но мисля, че този интерес трябва да бъде поставен на съответното му място, а не редом с другия интерес.
Спомнете си пак в областта на гражданското право, че освен паричната съизмеримост на предоставеното и получаваното се говори за афектационна стойност, или по-точно цена на една вещ.
Какво означава това? Известни български изследователи в тази област посочват, че за дадения човек една вещ, поради това че тя е свързана с някакви емоционални нагласи, за него може да води до оценка, която далеч надхвърля обичайната цена, която биха платили всички други трети лица, участници в един търг. Ние трябва да се опитаме да съединим тези два момента. Защото правилно беше изтъкнато, че българинът още дълго време за добро или за лошо няма да може да гледа на жилището само като на едно място за пребиваване, както е в други страни, където хората менят не само своето жилище, но и често населеното място, района или страната, в която живеят. Именно този стремеж хората и да задоволят жилищната си нужда, и да запазят връзката си с родствения, в много случаи бащиния имот, заслужава уважение. Тъй като в много случаи братя и сестри могат да се окажат конкуренти в този процес, но сигурно и единият, и другият биха съжалявали, ако този имот не попадне поне в единия от тях. Защото след като бъде решен конкретният имуществен проблем, имотът се отдалечава и те ще бъдат изправени пред необходимостта да решават всички тези въпроси.
Смятам, че предложението, което се прави засега като идеен проект от страна на министерството, този въпрос да бъде изнесен в рамките на публичния търг и донякъде на изпълнителното производство, не е най-сполучливият. Не е най-сполучливият, защото той пак ни отправя към една ситуация, която измества решаването на въпроса и вместо да дадем възможност на съда да действа във фазата на неговото възникване, ние го отправяме вече към фазата на изпълнителното производство.
Тук обаче освен въпроса за справедливостта, има един друг принципен въпрос. Това е въпросът за ролята на съда. Аз много съм си мислил дали ние трябва да възлагаме на съда компетенции, които му дават възможност той да действа в някаква степен по целесъобразност. Нещо, което поначало от класическата европейска правна доктрина се смята за нежелателно, рисковано, и по този начин той навлиза в предели, които са характерни за политическата и административната власт. Но, ако погледнем пък въпроса от друга страна - необходимостта да се запази автономността на съда и да се увеличи неговата роля, ние трябва да приемем изглежда възможността съда в някои случаи да действа извън границите на тези свои класически компетенции. Тук ще ви дам един пример с общото право, в което дори се прави опит в много случаи да се избегне изпълнителния процес. Там много от хората въобще не могат да си помислят възможно ли е едно присъдено решение от съда да не бъде изпълнено. И то се пренася в сферата на наказателните отношения. Следователно самото решение на съда се превръща не само в изпълнително основание, но и в реализиращото се по-нататък фактическо отношение.
Когато английският парламент през предишните векове е приемал дори частни статуси, например, свързани с брачно-семейните отношения, тоест почти е решавал индивидуални казуси. Аз не казвам да минем на една такава територия, която не е характерна за нашата правна система, но искам да кажа, че и при едно много по-задълбочено виждане за разделението на властите ние няма да попречим на комуникациите между тях, ако съдът в някои случаи действа в случаи като хипотезата на чл. 288, стига да въведем достатъчно обективни критерии, които не позволяват злоупотреба нито от страна на лицата, които са страни в един процес, нито пък да изкушават решаващия орган да се влияе от други обстоятелства, а не от своите собствени вътрешни убеждения и силата на закона.
Сегашното разрешение на закона е удовлетворително само по отношение на една хипотеза, когато става дума за съпруга. Мисля, че тук съвпадението е случайно, тъй като аз не съм сигурен, че когато се правят нашите закони, се прави такъв обстоен обзор на практиката в други страни, но, забележете, ние отиваме към един модел на англосаксонската система, а не на българската и континенталната правна система.
Аналогична е ситуацията в областта на наследствените отношения. Трябва ли да направим това, което, да речем, съществува в Англия - единственият признат наследник по закон да бъде съпругът. Ако родителят иска да гарантира имущество на децата си, той да ги вписва в своето завещание. Че колцина от българските граждани и от вас самите ще бъдат съгласни всяка година да променят своето завещание, актуализирайки го спрямо промяната в имуществената маса? Традиционно за българската система е да се даде възможност на един не неограничен, но достатъчно определен кръг от лица, съпрузи, деца и други близки роднини, чийто интерес е да могат да бъдат удовлетворени по реда на такива производства. Тук процедурният аргумент, че ще има изменения на ГПК и там трябва да решим въпроса, според мен не са състоятелни, защото, забележете, чл. 288 е една разпоредба с материалноправен характер. Ние можем да си обсъждаме и е необходимо да внесем повече яснота и динамика в гражданския процес, но проблемът с чл. 288 е един напълно самостоятелен проблем, който има връзка с другите отношения на собственост, уредени в други законодателни актове.
Така че днес правилно се занимаваме изключително с този проблем и той трябва да намери своето решение сега, а не да губим още време, защото в това време се наслагват и случаи. Този текст няма да има обратно действие, ако го приемем по начина, по който се предлага, и тези имоти, които сега се изнасят на публична продан, всъщност после няма да се върнат в обсега на лицата дори и при бъдеща законодателна промяна.
Аз ви предлагам да въведем няколко ограничителни условия на това, което предлага вносителят на законопроекта. Мисля, че той правилно не е възпроизвел изцяло предишния текст - лицето да не притежава никаква недвижима собственост. Защото правилно се каза, че една шеста, една осма или друга незначителна част от един имот, който и не задоволява жилищните нужди, защо трябва да се превръща в такава пречка. Това е един прекалено формален подход. Но ние трябва да предотвратим друго, което сега се използва, и правилно беше изтъкнато от хората, които работят в практиката, че в много случаи тази претенция се използва и се превръща в злоупотреба с право. Аз не съм съгласен едно лице, когато възникне, да речем, юридическият факт за делбата или за разделяне на наследството, да прехвърли своето имущество и да се окаже най-нуждаещият се. Значи можем да предвидим, въпреки че това също има неудобства, но е по-добро, отколкото липса на такъв критерий, един минимален срок година или друг преди откриване на това производство, ако лицето е прехвърлило недвижим имот, който може да задоволи неговите жилищни нужди, да не може да се ползва от този текст. Това прехвърляне може да е извършено както с умисъл, така и без умисъл, но тук субективната страна няма да има значение. Ние трябва да сложим някакъв предел, за да не става възможно този, който е злоупотребил с едно право, след това да се оказва облагодетелстван от реализирането на това право.
И друго, предлагам също да се въведе един разумен срок - две или три години, след придобиването на имота по реда на чл. 288, той да не може да бъде отчуждаван. Някои може би ще кажат: ама как ние ще ограничаваме правото на собственост. Ами такива са сложните реалности на живота. Та нима в процедурата по приватизация ние не създаваме много основателни ограничения за собственика, за запазване на работни места, за инвестиции и т. н. Ако това лице продаде имота, се предполага, че то не го е получило за да задоволи своя жилищна нужда, а за да получи по-висока цена от неговата последваща продажба.
Слагайки времевата бариера и в двете посоки, ние можем да предотвратим такива злоупотребителни действия и тогава наистина да се ползва по-тесен кръг от лица от възможностите на чл. 288, или пък всеки един да гони веднага получаването на по-голямата цена чрез публичната продажба на имота и после да търси вторично разрешаване на своите жилищни проблеми.
И третото ограничение, което беше обсъждано във второто заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, това е съделителят, в чийто дял е поставен имотът по този ред, да изпълни в определен срок своите задължения, което да гарантира правата на другите съделители, и ако той не ги изпълни, тогава да се обезсилва извършеното действие. То няма да бъде лишено от необходимостта от предприемане на съответни правни действия, но пак казвам, ние се намираме в условията на един специален режим, който се опитва да съчетае интересите на всички страни и да даде все пак известен приоритет на един водещ интерес, свързан с придобиването на имота, без това да бъде за сметка на средствата, които ще получат останалите съделители.
Поне засега виждам тези три насоки в конкретизация и ограничаване на приложното поле на чл. 288 и мисля, че от наша страна има воля да бъде търсено такова разрешение. Имайки това уверение, смятам, че голяма част от вас могат да подкрепят това предложение, още повече че тук само косвено става дума за някакво разделение по политически признак, става дума за търсене на изход от една житейска ситуация. И както в повечето случаи в живота добрият изход е търсенето на междинни решения, които не пренебрегват нито един от съществуващите интереси. Обратното означава, може би подсъзнателно, или пък по друг начин вие да се придържате към един елементарен и чист либерализъм, който политически не ви е чужд, но мисля, че няма да ви помогне в този случай да получите подкрепа от множество хора, които се изправят пред този проблем.
Затова в случая аз не пледирам като защитник само на едната или на другата страна, а като човек, който се опитва да намери решение на един реален проблем. Затова ви призовавам да подкрепите законопроекта по-нататък той да бъде коригиран и допълнен в посочената насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
За реплика думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател!
Господин Янаки Стоилов пак успя да наплюе либерализма. Аз го моля да не тръгва негативно. Днес е конструктивен ден и трябва да се гордеете, че има либерали в българския парламент.
Англосаксонската система е извънредно порочна по отношение на стимулиране страха в съпруга от съпругата, която взима почти всичко. Опасно явление и моля се Богу вие, компетентните юристи, които решавате съдбините на този закон, да бъдете така добри и да предпазите европейската традиция на феърплей в разделянето.
Давам ви пример. Познавам много хора и в Англия, и в Америка, които стават пълни изтривалки, защото съпругата държи и ножа, и хляба на почти целия имот. Те могат да изневеряват, могат да правят всичко друго, но проформа запазват семейния статут, което е абсолютна гавра със семейството и което ние като европейци не трябва да повтаряме.

Оттук вече следва логиката, че някои богати хора даже правят предварителни договори, като влизат в брак - една жена с огромно имущество, един мъж без нищо. Просто се прави един договор преди подписването на брачния документ, че тя няма претенции към тази част, с която той влиза предварително, без тя да е работила за този имот или за това цяло състояние - да бъде семейна собственост. Ето ви една достойна стъпка в балансирането на интересите между мъжа и жената в едно семейство по отношение на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Това, за което говори господин Ганчев, го има и в българското право, тъй като съпругът, който е встъпил в брак след придобиването на един имот от другия съпруг, не може да претендира после за участие в разделянето. Но това е една друга тема, която ние ще обсъждаме във връзка с промените в Семейния кодекс и мисля, че там главният въпрос е как да намерим съчетание между режима на съпружеската имуществена общност и режима на разделност, тоест да създадем повече диспозитивност, без да губим предимствата на нито един от тези два режима, които са съществували у нас през различни периоди.
Господин Ганчев също потвърди, може би от практически опит, английската практика, за която говорех, познавайки я повече от законодателството. Но искам само да го коригирам в това, че аз не съм се изказал просто така срещу либерализма, а срещу прилагането на един елементарен либерализъм в едни отношения, които имат значителна социална стойност. Господин Ганчев, дори водейки се от либерализма, ще Ви препоръчам някои неща, които мисля, че ще представляват интерес за Вас, а мисля, че и за всички хора, които гледат сериозно на политиката - да потърсите проблемите след либерализма. Такива книги вече има от много сериозни изследователи и смятам, че те именно откриват днешните проблеми на света поради силното нарастване на противоречията във финансовата, икономическата и другите области.
Така че не става дума да изкореним основните политически и идейни течения, а да ги преосмислим и да не се придържаме сляпо към тях, когато те не водят до необходимите, до тези справедливи резултати, за които говорехме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Въпросът, който разглеждаме, е много интересен и сложен. Интересен е както от теоретична гледна точка, така и от практична гледна точка и особено от социална гледна точка.
Аз получавам може би на месец по 20-30 писма по този прословут чл. 288. В моята приемна непрекъснато идват хора с жалби по чл. 288. Това показва, че ние не можем да погледнем така лековато на този въпрос, тъй като той има широк социален отзвук.
Тук самият уважаван от мен председател на Народното събрание също каза, че може да се помисли за корекция на чл. 288, но това трябва да стане с отделно законодателно решение. Аз ще се спра на този въпрос.
Но най-напред искам да аргументирам защо наистина трябва да се отклоним от педантичното прилагане на либералистичното решение, което предлага сегашната редакция на чл. 288.
Нашият Гражданско-процесуален кодекс съдържа редица отклонения от пълното прилагане на правилото. Например, че всяко лице отговаря за задълженията с всичките си имущества. В Гражданско-процесуалния кодекс има един кръг от имущества, които са така наречените несеквистируеми. Върху тях принудително изпълнение не може да се налага. По какви съображения е направено това? Очевидно е направено по социални съображения.
Така че стриктното прилагане на либералистичните схващания по някой път подлежи на корекция по социални съображения. Точно в такъв момент се намираме и ние при чл. 288 - когато при една делба наистина стриктното прилагане на принципа на изнасяне на имота на публична продан може да постави в много тежко, дори в непоносимо положение живущите в него сънаследници, особено когато те са затруднени. Това обаче не значи, че ние трябва да се върнем в старата практика, която превръща съдията в светило - вик, който под дъба раздава правосъдие както му скимне. Ние не можем да оставим на съда, колкото и да уважаваме нашите съдии, сам да преценява кой има по-голяма жилищна нужда, кой има по-малка жилищна нужда. Защото това са субективни преценки, с които може да се злоупотребява.
Така че аз съм за корекция на принципа на изнасяне на имота на публична продан във всички случаи, но аз бих приел известно ограничение на това правило при строго нормативно определени изисквания. Да се каже точно, без да се стига до казуистика, трябва да се намери достатъчно гъвкава формулировка, която да казва в какви случаи няма да се премине към публична продан, а имотът ще се възложи - аз съм предложил да бъде на този, който при откриване на наследството или при развода, е живял в имота и при положение, че той се задължи да го плати по действително пазарна цена в един срок, който примерно предлагам да бъде една година. Така ще се даде възможност на този човек да се съобрази, да вземе заем, да ипотекира и т.н., но да си оправи нещата, без да бъде изгонван. Защото сега, съгласете се, аз съм напълно готов да приема схващането, че в народната психология на българския народ афектационната стойност към жилището, към родната къща, към бащината къща е твърде силно и то заслужава да бъде като един коректив на строгото, буквално формално прилагане на принципа за изнасяне на публична продан, тоест на принципа за абсолютно постигане на най-високата стойност на имота. Това по същество.
По процедурата. Сега в този законопроект ние постъпихме малко извън правилника, защото поначало ние в комисията приехме да го предложим за първо гласуване на пленарната зала, а след това отложихме това гласуване, за да намерим някакви по-подходящи формулировки. Така той остана хем приет на първо гласуване от комисията, хем неприет на първо гласуване от пленарната зала. Остана в едно висящо състояние, което ни принуждава сега това разглеждане да го сметнем за първо разглеждане.
При това положение от гледна точка на парламентарна икономия и от елементарна ефективност аз предлагам да приемем по принцип този законопроект, но да го приемем по принцип като отклонение, като възможност за отклонение на принципа за задължителното изнасяне на имота - неделимия имот, на публична продан. Но това да приемем като задължително, а след това с общи усилия действително, колеги, с общи усилия, без да се отдаваме на политически пристрастия и популистки дивиденти, да се помъчим да намерим едни такива формулировки, които да задоволят всички потребности. Защото потребностите са наистина големи, социалното напрежение наистина е голямо и ние не бива да го оставяме незадоволено.
Затова аз ви моля с тези уговорки да приемем законопроекта на първо гласуване, като дадем един срок от две седмици за окончателни бележки за второ гласуване, за да можем наистина с общи усилия да намерим едно решение, което да бъде прието със задоволство от всички, които са заинтересовани от него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс № 854-01-55, внесен от народния представител Любен Корнезов.
Гласували 184 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 46.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Лучников за удължаване на срока за второ четене на две седмици.
Гласували 181 народни представители: за 181, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение, направено от господин Лучников, е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ с вносител Александър Томов и група народни представители;
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ с вносители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков;
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ с вносител Анастасия Мозер и група народни представители и
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ПАРТИИ с вносител Петко Илиев и група народни представители.
На предишно заседание вносителите на законопроектите са изложили своите становища, прочетени са и становищата на водещите комисии.
Има думата за процедура господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за отлагане на тази точка в дневния ред със следните съображения. Безспорно възможността за политическо сдружаване на гражданите е един много важен момент от нашето ежедневие и от изграждането на демократично общество, но, за съжаление, тези законопроекти все още не са разгледани в Комисията по правата на човека. Дори бих казал, че за пореден път имаме, според мен, неправилно разпределение на законопроектите в комисиите. Сдружаването на хората по политически причини е изцяло тяхно право и мисля, че е коректно тези законопроекти да бъдат разгледани в комисията.
Ние разглеждаме в момента законопроекта за бежанците и можеше да видим и тези законопроекти и да ги одобрим. Но основният аргумент, който искам да изтъкна в посока отлагане на тази точка от дневния ред е липсата на становище на Министерството на финансите. Много важен елемент за приемане на тези закони е да се знае до каква степен Министерство на финансите има готовност да отговори на техните изисквания през настоящата година.
Затова, господин председателю, аз настоявам тази точка да бъде отложена до получаване становище на Министерство на финансите и докато нашата комисия не се произнесе по тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Ще поставя предложението на гласуване и ще попитам дали има противоположно становище.
Преди това искам да коригирам господин Сунгарски за едно нещо - че не са били разпределени тези законопроекти на Комисията по правата на човека. Това не е така. Разпределени са. Само един от тях не е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Не мога да се сетя в момента кой, но три от тях са разпределени и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има ли противоположно становище на това, което предложи господин Сунгарски за отлагане на точката, която е в дневния ред по чл. 39, ал. 7. Тя не е по редовната програма. Това са законите за политическите партии.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Тя не е приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тя по право влиза в седмичната програма. Днес е първият пленарен ден от месеца и тя е по чл. 39, ал. 7.
Поставям на гласуване предложението на господин Сунгарски за отлагане на тази точка.
Гласували 178 народни представители: за 116, против 56, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към редовната седмична програма с първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА. Вносител: Министерският съвет.
Моля господин Никола Николов да докладва становището на водещата комисия - Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-01-44 от 9 юли 1997 г. за
публичното предлагане на ценни книжа, внесен от
Министерския съвет

На редовното си заседание на 30 септември 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа.
Приемането на нов Закон за публично предлагане на ценни книжа се налага от обстоятелството, че действащата нормативна уредба вече не съответства на развитието на обществените отношения. Предлаганият законопроект цели стимулиране на капиталовия пазар, като същевременно създава условия за защита на инвеститорите и правни гаранции за възстановяване доверието на гражданите към финансовия сектор. Законопроектът установява принципа, че могат да бъдат предлагани публично само безналични ценни книжа; създава диференцирана специална уредба на първичния и вторичния пазар на ценни книжа, на публичното акционерно дружество и на Централния депозитар. Усъвършенстван е правният режим за дейността на инвестиционните посредници и инвестиционните дружества. Законопроектът е съобразен в много по-голяма степен от действащия закон с принципните изисквания на европейското законодателство, регулиращо капиталовите пазари.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпросите за статуса на Държавната комисия по ценните книжа, необходимостта от усъвършенстване защитата на дребните инвеститори и съотношението между законовата и подзаконовата уредба на публичното предлагане на ценни книжа.
Комисията по икономическата политика счита, че приемането на законопроекта ще ускори развитието на капиталовия пазар като едно от фундаменталните условия за успешно преструктуриране на икономическата система и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене. Предвид сложността и обема на третираната от законопроекта материя Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да удължи срока, в който народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения на приетия на първо четене законопроект, съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата. Господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да засегна някои основни въпроси, засягащи уредбата на Фондовата борса и Централния депозитар в предлагания проектозакон за публично предлагане на ценни книжа. При създаването на капиталовия пазар досегашният закон изпълни своето предназначение, но при наличието вече на реален пазар са наложителни някои промени. Според мен някои от тях са съществени и аз ще се спра на тях.
Освен контрола върху документацията, която е водена от борсата във връзка със спазване ограничителните условия по глава втора и трета от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, отнасящи се до дейността на комисията като държавен орган за регулиране и контрол, и дейността на фондовите борси, като учредяване и управление, както и глава осма от закона, касаеща борсовата търговия, в законопроекта са включени нови моменти, отнасящи се до регулирането на пазарите на ценни книжа, и то не само официалния пазар, а и неофициалния пазар на ценни книжа.
Официалният пазар е пазарът на ценни книжа, организиран от Фондовата борса. Освен съществуващите в закона условия, в новия закон са определени и допълнителни такива по отношение лицензирането, функционирането и контрола върху работата на борсата. Фондовата борса може да изгражда и собствена система за клиринг, сеталмент и гарантиране на сключваните от нея сделки. Определени са изискванията, на които трябва да отговарят членовете на бордовете на директорите, респективно членовете на управителния съвет и на надзорния съвет.
Всички изменения и допълнения на борсовия правилник, който регламентира търговията на борсата, се извършват по предвиден в проекта ред, след одобрение от комисията.
Предвижда се също така създаване на вътрешен контрол върху борсовата търговия, а Фондовата борса представя в комисията счетоводни отчети, които са шестмесечни и годишни, и документацията за съхраняването на борсовите сделки е за срок от 50 години. Фондовата борса може да организира и неофициален пазар на ценни книжа.
Това е уредено в новия законопроект в отделна глава, която се нарича "Неофициален пазар на ценни книжа" и в нея за първи път се определят правилата на принципно нова схема на търговия, това е така наречената неприсъствена търговия, едно ново направление, достатъчно добре развито в западния свят и което у нас тепърва ще започне да прохожда.
Тук са описани подробно какви са изискванията и начинът за работа при тази система на неприсъствена търговия, нейните правила, гаранциите за неотменимост на сделките, лицата, които имат право да търгуват, и т. н.
Въвеждат се стриктни правила за неприсъствена търговия и по този начин се защитават и гарантират интересите и на дребните инвеститори, които също са едни от основните играчи на това ново направление.
Със законното дефиниране на термина "публично дружество" и регламентираното използване на безналични ценни книжа, Централният депозитар придобива статута на едно от най-важните дружества в схемата за функциониране на капиталовия пазар. В сега действащия закон съществува само един член, който засяга дейността на Централния депозитар. В новия проектозакон на Централния депозитар е отделена цяла глава, като в тази глава подробно е регламентирана дейността, структурата и неговото управление.
Посочени са също така изискванията към съдържанието на правилника на Централния депозитар, членовете му и функционирането на гаранционния фонд. Урежда се правото на достъп до регистрите, както и създаването на архив на всички вписвания.
В закона са регламентирани също така отношенията между комисията и Централния депозитар и са определени контролните органи на работата на Централния депозитар в лицето на Министерство на финансите, БНБ и Комисията по ценните книжа.
В заключение бих казал, че този проект на закон е доста прогресивен не само по отношение на регулирането на функциите на фондовите борси и Централния депозитар, но и по отношение работата на инвестиционните посредници, които вероятно ще бъдат засегнати в изказванията на моите колеги, и също така на емитентите на ценни книжа. Дотук в закона е използван целият натрупан опит на Комисията за ценни книжа и фондови борси при регулирането и контрола на капиталовия пазар и мисля, че този опит доста сполучливо е използван в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Затова аз ви предлагам след обсъждане да подкрепите този изключително важен закон за развитието на нормално пазарно стопанство в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ляков.
Други желаещи да вземат думата колеги?
Заповядайте, имате думата, господин Стоилов.
ПЛАМЕН СТОИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина както каза колегата Ляков, едни от най-важните промени, които се правят в съществуващия закон, приет през 1995 г., това са промените по дейността и работата на инвестиционните посредници.
Инвестиционните посредници това са може би най-важната, най-съществената, най-атрактивната част от предлагания ни законопроект като нормативно уреждане на тяхната дейност.
Най-общо казано аз съм се опитал да извадя конкретни примери, които показват какво е подобрено в предлагания ни законопроект, и новите положения в законопроекта, касаещи инвестиционните посредници, могат да се разделят на три основни раздела.
Първият раздел, това е по издаването и отнемането от Държавната комисия по ценни книжа на разрешенията за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Те са разгледани в дял трети, глава пета, раздел I и II от проекта, който е предложен в момента на нашето внимание. В законопроекта се дава прецизно и ясно дефиниране на изискванията, на които трябва да отговаря дружеството-заявител. В конкретен пример в чл. 54, ал. 1 се изброяват и определят пълно дейностите, които инвестиционният посредник може да извършва по занятие, например попечителска дейност, управление на индивидуални портфейли на клиенти, като тези портфейли включват ценни книжа и пари.
В чл. 60 по-прецизно и ясно се дефинират изискванията, на които следва да отговарят физическите лица, управляващи и контролиращи дружествата-заявител. Може би най-важната, най-съществената промяна се прави в чл. 62, ал. 2, т. 5, в която се включва ново изискване към лицата, притежаващи пряко или косвено, чрез свързани лица, повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството-заявител, а именно в чл. 62, ал. 2, т. 5 се изисква доказване на произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции и дялове, включително дали средствата не са заемни и дали за тези средства са платени дължимите такси и данъци.
Съществуващото положение в момента е такова, че инвестиционният посредник може да донесе 250 млн. лева и никой не се интересува от произхода на тези средства, откъде те идват, дали за тях са платени данъци, дали са платени определените такси. Това нещо мисля, че е една от най-съществените промени, които се правят в предлагания ни законопроект.
В разпоредбите на чл. 63 се предвижда съкращаване на срока за административно производство, а именно: при поискване на допълнителни документи от Държавната комисия за ценни книжа, тя е длъжна да се произнесе в едномесечен, а не в тримесечен срок, както е в момента.
В чл. 64 и чл. 68 се допълват и се прецизират основанията за отказване издаване на разрешение и за отнемане на такова вече издадено разрешение.
Неспазването на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционния посредник изрично се включва в чл. 68, ал. 1, т. 4 като един от основните моменти и мотиви за отнемане на издадено вече такова разрешение.
Това е по първи раздел - "Отдаване и отнемане от Държавната комисия по ценни книжа на разрешения за извършване на дейност като инвестиционен посредник".
Вторият важен момент това е по изискванията към дейността на самия инвестиционен посредник и те са разгледани в дял трети, глава пета, раздел III, глава седма и глава дванадесета от предлагания ни проект.

Тук вече в законопроекта се детерминират понятия, като "клиент" - чл. 70, ал. 2, "професионален инвеститор", "непрофесионален инвеститор", "институционален инвеститор" - това е в Допълнителните разпоредби, § 1, т. 1, които в действащия в момента закон от 1995 г. нямат такива легални обяснения.
Същото се отнася и за понятията "опция", "фючърс", "договори за разлики", които са важни инструменти на капиталовия пазар и изискват точни и ясни определения.
В чл. 71 се включват нови изисквания към инвестиционния посредник с оглед опазването на търговската тайна на клиентите им. В същия член изрично се посочват случаите, при които може да се постанови от съда разкриване на сведения, свързани с търговската тайна на клиентите, на инвестиционните посредници.
Може би най-важната част от този дял е в чл. 75, в който е въведена нова забрана, а именно: "Инвестиционният посредник няма право да ползва парични средства и ценни книжа на своите клиенти не по предназначение".
Това е може би едно от най-важните и съществени изменения, предлагани в новия законопроект, защото досега един инвестиционен посредник можеше за чужда сметка и в своя полза с набраните средства да извършва инвестиционна дейност и при поискване от инвеститора да закупи съответните ценни книжа тогава, когато вече е направил търговия с ценни книжа в своя полза. Избягва се възможността един инвестиционен посредник да работи като влогонабирател буквално, да събира парични и непарични средства, които да използва по свое осмотрение и по свое желание, без да зачита волята на самия инвеститор. Ето защо аз съм убеден, че това нещо в името на по-добрата защита на инвеститора - и на дребния, и на едрите инвеститори, трябва да бъде прието от нас.
В глава дванадесета отново се детерминират понятия, като "вътрешна информация", "отделни лица", имащи непосредствено отношение към недобросъвестната търговия и манипулирането на пазара.
С разпоредбите на чл. 163 пък се дава основание за приемане на наредба, в която подробно да се регламентират мерките за предотвратяването и разкриването на недобросъвестната търговия или манипулиране на пазара на ценни книжа, което също е особено важно и е в защита на интересите на инвеститорите, тъй като един добър, квалифициран инвестиционен посредник би могъл с ловки и умели действия на капиталовия пазар да манипулира този пазар с цел поскъпването или пък поевтиняването на определени акции на дружества, за които той работи или участва.
Третият раздел е по контрола, упражняван от Държавната комисия по ценните книжа, върху дейността на инвестиционните посредници. Това е застъпено в дял първи, глава 2, дял пети, глава 19 и 21.
С разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 4 се дава възможност за извършване на самостоятелни проверки на дейността на банки-инвеститори, инвестиционни посредници и депозитари от служителите на Държавната комисия по ценни книжа, без да е необходимо да се съгласуват действията с БНБ - "Банков надзор". До момента съществуващото положение е следното: за да се направи такава проверка, трябва да се поиска съгласуване и разрешение от "Банков надзор" на Българска народна банка и едва тогава да се направи самостоятелна проверка от Държавната комисия по ценните книжа на банки-инвестиционни посредници. Сега това се избягва. То ще осигури оперативност и бързина при осъществяването на контрола.
В чл. 15, ал. 4 ясно и точно се формулира кръгът от лицата, които ще упражняват правомощия на държавна комисия по ценни книжа в областта на контрола на дейността на инвестиционните посредници, както и реда за това.
Позволих си, уважаеми колеги, да ви запозная с някои конкретни примери, тъй като смятам, че този закон е твърде специфичен, материята е твърде тежка за огромната част от публиката, но аз лично съм убеден, че този закон има своето основно, фундаментално място в развитието на икономиката на България като цяло и се надявам с общи усилия и със съвместна работа да подобрим това, което остава да се подобри, и да приемем това, което наистина е предложено добро за приемане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пламен Стоилов.
Имате думата. За изказване ли?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте, има думата господин Никола Николов за процедура.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам при първо четене на законопроекта в залата да присъства председателят на Комисията по ценните книжа и фондовите борси господин Радослав Цончев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Противно или различно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Никола Николов в залата да присъства господин Радослав Цончев.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Предложението на господин Николов е прието. Моля квесторите да поканят господин Радослав Цончев да присъства на заседанието.
Заповядайте, имате думата за изказване.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, депутатите от Парламентарната група на Евролевицата с удовлетворение посрещат факта, че най-после този законопроект влезе в пленарната зала. Въпреки че доста време мина от обсъждането в комисията, все пак фактът, че той влиза като първа точка в дневния ред на една нова сесия показва, надяваме се, сериозното отношение, което отдават на тази материя, на тази проблематика и правителството, и Парламентарната група на мнозинството. Да се надяваме, че и обсъждането, и в крайна сметка текстът, който ще излезе вследствие на това обсъждане, ще съответства на нивото на изискванията за тази много сложна и много отговорна сфера в нашия стопански живот.
Предварително ще кажа, че ще подкрепя този законопроект, разглеждайки го като една крачка в процеса на усъвършенстване на законодателството в тази сфера. В същото време основната част от моето изказване ще посветя, за да изложа различията в основната част на възгледите - в подробности ще се мъча да не влизам - между нас като представители на Евролевицата, вносителите и представителите на мнозинството.
Най-напред ние приемаме този подход, че в пленарна зала влиза един нов закон и с ново име. Този подход според нас е по-добър, отколкото ако бяхме тръгнали към ремонт на стария съществуващ Закон за ценните книжа и фондовите борси.
Не искам да се спирам защо точно е по-добър този закон, но ще възприема един такъв маниер, ще кажа няколко критични неща за стария закон и то не с мисълта да си правя удоволствието да критикувам представителите на левицата - не, а защото се опасявам, че за голямо съжаление някои от недостатъчно пазарните елементи, вложени в този първи закон, успяха, несъзнателно може би, поради липса на внимание, да се инфилтрират и в новия закон. И се надявам, че след първото обсъждане и особено след предложенията, които ще се направят на второ четене, ние ще успеем да усъвършенстваме текста и да се предпазим от тези недостатъци на закона, който съществуваше досега.
Аз, разбира се, искам да направя една уговорка, че просто трябва да разбираме ситуацията. Ние разработвахме предишния законопроет в една екстремна ситуация - тогавашното мнозинство и тогавашното правителство го внесоха, - една ситуация, при която страната около 45-50 години просто нямаше такава практика, нямаше капиталов пазар, нямаше търговия с ценни книжа. Нормално е първият закон, който се приема след няколко десетки години, да носи елементите наистина на един първи закон, който след това ще трябва многократно да бъде усъвършенстван.
Второто е, че този закон беше приеман в една ситуация, когато една след друга рухваха пирамиди. Общественото мнение, нагласата беше да се приеме колкото се може по-бързо един закон, който като че ли от само себе си ще реши проблемите на капиталовия пазар. Това, разбира се, не стана и нито един закон не е в състояние по този начин да реши проблемите. За съжаление обаче, пак повтарям, най-негативните в пазарно отношение неща, които бяха заложени като философия в този първи закон, се пренесоха и върху разработките на сегашния. И аз ще се опитам да се спра най-напред на тях.
Този закон беше разработен с едно високомерие по отношение на съществуващата, макар и слаба, българска практика до момента. Той беше съставен с преклонение пред това, което съществува като образец в световната практика в тази сфера, с едно омайване от това какво правят, както казваме, белите страни, със стремеж автоматично да пренесем и тези големи критерии, които са заложени в съществуващия капиталов пазар, изискванията, просто да наложим една мярка, която не беше за българските условия. Смея да кажа, че този закон беше направен при минимална консултация със съсловните организации, съществуващи в страната, нещо, което се отрази и при разработката на този законопроект, който сега разглеждаме. Въпреки че точно в тази насока аз знам, че много хора могат да станат и да кажат: ние взехме мнението на тези, на тези, на тези. Има какво да се каже. Но въпреки това смятам, че не беше максимално извлечена възможността да се чуят мненията на реалните участници на пазара, на всички институции и на заинтересованите страни в тази сфера.
Най-лошото обаче, което беше заложено в досегашния закон и което за съжаление по един категоричен начин не е изменено в този, който сега се предлага, беше размяната на акцентите, обръщането, бих казал, даже с главата надолу на приоритетите, обръщането с главата надолу на градацията на интересите в тази сфера.
Ако някой си даде труд да погледне материалите - преди колко години беше, вече не помня, - ще види, че в мотивите на тогавашния министър-председател Жан Виденов много категорично е заявено, че този закон има една цел - забележете, цел на закона - и това е защита на интересите на дребния инвеститор. Такъв краен и погрешен текст в новия закон действително няма, но няма и по категоричен начин декларация и текст, който да показва, че този комплекс е изживян. Защото този запис не само беше просто записан, тази философия беше прокарана в целия досегашен законопроект и мен много ме е страх тази философия да не бъде заложена и в новия законопроект. Защото това според мен е един от най-големите недостатъци на сегашния законопроект, който донесе много вреди и който в крайна сметка доведе дотам, че ние реално нямаме капиталов пазар.
Предполагам, всеки е наясно, че в един пазар съществуват най-малко два субекта - единият е купувач, другият е продавач. В случая с капиталовия пазар единия го наричаме инвеститор, другия - емитент. Невероятно е един закон да си постави за цел и да заложи за своя философия защита на интересите само на единия от тези два субекта и да загърби почти стопроцентово другия субект. При една такава ситуация вие разбирате, че този, който продава - продавачът, в първите месеци след приемането на закона просто ще сметне, че това е някаква абсурдна грешка. Но когато цялата суровост на закона и цялата практика се стовари на гърба му и той види, че няма шега в тази работа, просто си прибира стоката и се маха от пазара. И тогава този наш пазен, защитаван субект - инвеститорът, било той дребен или едър, остава на пазара защитен, доволен, законово гарантиран, обаче няма какво да купува, защото срещу него няма стоки. Не може един субект да прави пазара. И ако ние искаме да правим пазар, този текст, тази философия просто трябва да я махнем.
Който има желание, да се вгледа в нашата практика да види какво са показали тези няколко години. Кой е продавач на капиталовия пазар? Струва ми се, че доста хора смятат, че продавач на капиталовия пазар е брокерът. Това съвсем не е така. Брокерът, разбира се, е посредникът, продавачът на капиталовия пазар е емитентът, това е голямото дружество, което е поело риска да емитира ценни книжа, срещу които да получи средства, които да вложи в своя бизнес. Или това е малката, но амбициозна, с големи идеи фирма, която тръгва по същия начин да привлече средства, които да инвестира в своя бизнес. Това не е някакъв спекулант.
При тази ситуация, при която българският бизнес практически е отделен от кредита - вие знаете, че нашите банки в момента почти не кредитират българския бизнес, особено малкия и средния бизнес, - тази ситуация, при която българският предприемач практически не може да използва и този най-разпространен в света начин за набиране на средства - емитирането на ценни книжа, се превръща в една допълнителна тапа за стопанския живот в страната, вече не само за развитието на капиталовия пазар, но изобщо за стопанския живот.
И аз мисля, че ако ние наистина искаме да развиваме капиталов пазар, трябва най-напред да разглеждаме нещата точно от тази страна - че емитирането на акции е най-разпространеният, най-евтиният, най-съвременният начин за акумулиране на средства в стопанските структури и след това вече да го разглеждаме като проста търговия между субектите. Това по принцип за равноправието между двата субекта - емитента и инвеститора.
В рамките на инвеститора аз няколко пъти имах възможност да пледирам тук, включително и от трибуната, че абсолютно погрешно в рамките на понятието "инвеститор" е ние да величаем и да извеждаме на преден план позицията на дребния инвеститор. Това в схемата на градация на интересите не бива да се допусне на капиталовия пазар като тип пазар, не по принцип на всеки пазар. Специално на капиталовия пазар дребният инвеститор е трета категория инвеститор и той там трябва да си намери мястото, разбира се, защитено, разбира се, гарантирано, но в никакъв случай не първостепенно. Защото първостепенният тип инвеститор на капиталовия пазар е едрият инвеститор, едрият институционален инвеститор. След него, разбира се, идва едрият, пък и дребният, бих казал, спекулант и чак след това идва дребният инвеститор. Разбира се, като маса това е достатъчно голяма маса, за която заслужава да бъде мислено и която да бъде защитавана. Но ако ние направим закона с тази философия, че неговият интерес да бъде приоритетен, даже в рамките на понятието "инвеститор", ние обръщаме с главата надолу нещата на този пазар. Ако това беше пазар, да кажем, на потребителски стоки, на хранителни стоки, разбира се, че крайният консуматор - човекът, който купува една стока и я потребява, ще бъде приоритет. Разбира се, че всеки друг, който стои между този краен потребител и производителя, ще бъде в една или друга степен прекупвач, второстепенна фигура. Главният ще бъде човекът, който потребява. Но на капиталовия пазар не е така. Капиталовият пазар е пазар на капитали и там акцията не се потребява индивидуално от някакъв краен субект. Акцията се движи и нейният път е безкраен. Тя идва, минава през мен. Моята мисъл, след като аз купя акция, е не да я потребя по някакъв начин, а веднага да я продам, за да извлека полза. Това е съвсем друг тип стока. При този тип стока интересът на големия инвеститор трябва да бъде приоритетен. И ако ние това не го заложим в закона, просто не слагаме добра философска основа на този закон.
Аз не искам да политизирам нещата. Но тъй като, за да се променят нещата в този законопроект, който сега обсъждаме, изключително много нещата зависят от становището на Парламентарната група на СДС, на мнозинството, аз ще се опитам да ги убедя, че ако ние останем по този начин... на философия на законопроекта, ние просто повтаряме една философия, заложена от правителството на Жан Виденов, при която... В случая аз говоря точно за Жан Виденов, защото той въведе тази терминология, не упреквам колегите от сегашната парламентарна група. Той въведе тази терминология, знаете, за "чорбаджиите", "душманите", "изедниците", с които започна в един момент да борави. И точно тогава излезе този законопроект и той беше съставен с тази първобитна логика, че "нашият човек е нямащият човек, слабият човек", "човек който няма - купува". Значи човекът с чантичката е нашият човек, човекът който продава, човекът с кантарчето - той е лошият човек. И затова законът трябва да защитава нямащия, купуващия и да ограничава имащия, продаващия.
Тази философия поначало в пазарната икономика е една лудост. А по отношение на капиталовия пазар това означава, че... Това е убийство на капиталовия пазар. Трябва да успеем да излезем от тази популистка представа, че нашата главна цел е да защитим с този закон интереса на инвеститора и то на дребния инвеститор.
Да оставим настрана въпроса, че ако погледнем сериозно дребния инвеститор в България, по чисто исторически сложили се неща, той в момента няма манталитет на инвеститор, той си е чиста проба един спестител, който иска да си сложи парите, те да му бъдат гарантирани и той да си спечели от тях. Той в никакъв случай не е готов да носи риска. Затова и законодателството тук не може да търси... А пък в едно законодателство за капиталовия пазар не може да се даде 100-процентова гаранция. То е свързано именно с поемане на риска.
Така че тези хора съвсем културно, съвсем спокойно трябва да бъдат насочвани към банковите институции, където, знаете, има Закон за защита на влоговете на гражданите и т.н.
Всички тези неща аз мисля, че би било възможно съвсем ясно да се изчистят и да се осмислят, ако ние в крайна сметка си поставим въпроса какво целим с този закон.
И аз, например, останах много учуден, че в този закон, примерно, за разлика от други закони в сферата на финансовите услуги, както да кажем в Закона за доброволното пенсионно осигуряване, още в първия и втория член има някакъв текст, който, примерно, казва, че целта на този закон е да подпомага или даже да развие, примерно, капиталовия пазар. Така както е записано в Закона за доброволното пенсионно осигуряване. Няма такъв текст. За мен лично е неразбираемо защо няма такъв текст. Ако ние наистина искаме да развием такъв пазар, струва ми се, че един от първите членове на този закон трябва да бъде точно такъв.
Разбирам, че някои ще кажат, че това е една декларация, едно пожелание, един пионерски призив. Не съм убеден, че е точно така. Ако този текст ние заложим в закона и наистина смятаме, че това е целта ни - да развием този пазар, оттук нататък ние трябва да направим няколко последователни крачки, които ще изглеждат вече съвсем логични и те ще помогнат ние наистина да развием тази основна теза - за развитието на капиталовия пазар. А не да защитаваме отделни негови субекти, били те продавач, купувач, посредник и т.н. Защото, ако ние си поставим за цел със закона да гарантираме, да създадем условия за развитието на капиталовия пазар, трябва да си отговорим на въпроса тази цел кого ползва в най-голяма степен и кои са субектите на интереси, които в най-голяма степен ще бъдат заинтересовани от развитието на този пазар, да заложим на тези интереси и в крайна сметка да контролираме тези субекти.
И може би с изненада ще установим тогава, че субектът на най-големи интереси в този капитал, това е държавата или ако щете да я наречем народното стопанство, или държавният бюджет и т.н. Чак след това идват останалите други два субекта - купувач и продавач, след тях посредникът и след тях финансовите институти, които посредничат вече с парите. Но държавата е основният субект на интереси.
И неслучайно в цял свят, там където има развит капиталов пазар, основният критерий за това доколко е развита икономиката, това е индексът на капиталовите пазари. Който се интересува от това да види какво е състоянието на икономиката на една страна, отива и чете индекса. Ако индексът расте, значи всичко е ясно, ако не расте - значи всичко е ясно, също.
И ако ние не се убедим, че наистина интересът на държавата е основният в този пазар, значи да стоим някъде на половината на пътя. И когато стигнем до този извод, че наистина държавата е най-заинтересованият субект, тогава вече трябва да седнем да помислим кой прави политиката и как държавата влияе за развитието на този пазар.
За мен ситуацията е малко парадоксална на този етап. И всъщност ние вече сме на този етап, в който сме в състояние да излезем от тази парадоксалност.
В момента има само един специализиран орган, създаден от държавата, който по някакъв начин осъществява държавната намеса в тази сфера и това е Комисията за ценните книжа и фондовите борси.
Аз най-напред, като зная за себе си, може би е не съвсем точно, но мисля, че не греша, този закон в основната си част е разработен точно от специалистите от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. С голям респект и с голямо уважение се отнасям към всичко това, което са направили колегите.
Разбира се, той е минал по някакъв начин и през органи на Министерския съвет и т.н. Но основата е написана като текст, предполагам, от тези специалисти. И това е естествено, тъй като за тези няколко години от съществуването на тази институция всъщност там се концентрираха специалистите, там се оформи, така да се каже, отговорността от държавна гледна точка, като институция за регулиране на тази сфера.
Но какво се получава? Тази институция действа въз основа на законовите рамки, които са дадени от закона. Това е предишният закон. Тези рамки от закона са дадени изключително като един контролен орган. И комисията в тази своя дейност нито е посмяла, нито пък е изявила, така да се каже, публично амбицията си да излезе извън тези рамки. Тя се придържа строго към закона и в рамките на своите законови отговорности тя си върши перфектно работата. Значи контролът на капиталовия пазар е единственото нещо, свързано с капиталовия пазар в нашата страна, което е на ниво, бих казал, европейско и се приближава до добрите образци. И това, разбира се, прави чест на комисията. Но въпросът е: приключват ли проблемите на капиталовия пазар с тази перфекционализация на контролната дейност? Аз мисля, че това е само едно от нещата, които трябва да станат. Защото има и много други неща да станат.
За мен това, което пречи да се развие капиталовият пазар, е точно изясняване на субекта в административен план, който трябва да носи отговорността за изработването и прокарването на държавния интерес, на държавната политика в тази сфера.
За мен изводът е такъв. Две неща могат да се направят и едното от тях трябва да стане. Значи или ние трябва чрез този закон да се опитаме, наред с тази институция, която има контролни функции, да институционализираме друга институция, която да се занимава с правенето на държавната политика в тази сфера, и това не е някаква празна амбиция, капиталовият пазар е на нивото на една банкова дейност, тя има нужда от своя собствена БНБ, тъй както застрахователната дейност също има една институция, която се грижи за подработването на тази политика. Другият вариант е да вдигнем статута на самата тази комисия и от контролна вече, ние, така да се каже, да я издигнем в един друг ранг. На нея да се предявят пълномощия и отговорности, свързани с цялостното развитие на политиката на капиталовия пазар. Може би ще се стигне даже до необходимостта от един статут на заместник-министър на финансите, свързани с капиталовия пазар.
Господин Орешарски, с цялото ми уважение към него, но неговите главни амбиции, пък бих казал и част от времето, което отделя, са свързани с държавните ценни книжа и с всички неща, свързани с държавния дълг. Докато корпоративните ценни книжа и капиталовият пазар са оставени, в голямата си част, на вниманието на комисията. И точно там е, според мен, мястото, където трябва да се развие институцията и където трябва да се развиват специалисти, които да прокарват държавна политика в тази сфера.
Не е много нормално, според мен, разбира се, аз не правя препоръки, но все пак, според мен, трябва да кажа тези неща, не е много нормално тази дейност по един или друг начин да бъде сведена до контрол от второстепенни държавни служители, подчинени пряко на заместник-премиера господин Божков. Господин Божков има един широк спектър от задължения, а тази сфера, специално капиталовият пазар, е много по-близка до дейността на Министерството на финансите и според мен там трябва да бъде насочена интелектуалната мисъл, която да движи тази сфера.
В този смисъл аз мисля, че в закона ние трябва да намерим аргументите, трябва да намерим и смелостта да дадем този нов статут на Комисията по ценните книжа. Това е по-реалистичният път - да вдигнем нейния статут, да я поставим на едни отговорности на парламентарна комисия, избирана пряко от парламента, да я изравним примерно с авторитета и с престижа на една Комисия по конкуренцията, на един Статистически институт, за да може да се създаде и този престиж, за да може да се поеме и тази отговорност от хората от комисията, за да може най-накрая да се демонстрира стремеж за формиране на една стабилност в развитието на институциите и на хората, които работят в тази сфера. Защото в никоя друга сфера пазарът не зависи в толкова голяма степен, колкото тук, от доверието на клиента по отношение на дейността. Доверието на хората се печели със стабилност, с институции, които са непроменливи относително дълго време, с нормативни актове, които остават да действат значително време.
При това положение нормално е тази комисия, която има мандатност пет години, тази мандатност да бъде наистина защитена с едно пряко участие на парламента при вземане на решението за промени в състава на тази комисия, за промени на политиката на тази комисия и така нататък.
Аз лично мисля, че с открояването на тази комисия като една институция, която не само контролира, но и носи отговорността за провеждането на цялостната държавна политика, носи отговорността изобщо за това ще има ли капиталов пазар или няма да има, с вдигането на нивото на тази комисия като парламентарна наистина ще се създаде възможност за развитието на този сектор от нашата икономика.
Искам да подскажа опасностите, които се крият при сегашната ситуация. Вижте, комисията като контролен орган в момента се изживява, в добрия смисъл, като един катаджия на капиталовия пазар - аз съм го казвал и на господин Цончев - в добрия смисъл катаджия. Но вие разбирате как се преценява дейността на един катаджия, на един контролен орган. Той се преценява по това доколко няма нарушения. И когато се оценява по този начин трудът на един контролен орган и когато той няма отговорност за това същността на работата развива ли се или не, вие разбирате, че ако на този контролен орган му се вмени съзнателно или несъзнателно по инерция задължението да прави и нормативните разработки, ние може да осъмнем един ден с един закон и липсата на нормативна разработка, която просто да забранява автомобилите да се движат по пътищата, понеже тогава 100% няма да има и нарушения. С този пример, разбира се доведен до крайност, искам да подскажа за голямата опасност, която може да доведе това разминаване на отговорностите - контрола и отговорността, която поема комисията.
Затова аз още веднъж апелирам да се прояви разбиране в този смисъл и да се балансират тук нещата, защото това е основната причина капиталовият пазар да не е мръднал за тия три години съществуване.
Имам доста неща, които бих могъл да кажа по отношение на структурата. И много съжалявам, че въпреки обещанието, което навремето господин Николов даде, че когато се разработва тази комисия, ще се намери начин да се чуе предварително, преди да излезе текстът, мнението и на други парламентарни сили, това не се осъществи.
Какво се получи? Получи се така, че този закон, който в момента разглеждаме, отговаря много точно на своето заглавие - "Закон за публично предлагане на ценни книжа". Но това далеч не е цялата материя, свързана с капиталовия пазар, свързана с ценните книжа и свързана с необходимостта, които трябва да се регламентират. Това, което разглеждаме в момента, е точно кръгът на интереси на Комисията по ценните книжа. Казвам го с най-доброто чувство. И те, хората, са си свършили работата. Те са направили един закон, който решава проблемите на комисията. Тях ги интересува преди всичко публичното предлагане на ценни книжа и това е. Освен това обаче има маса проблематика, която не само че не се регламентира в този законопроект, но никъде в българското законодателство не е регламентирана. Въпросът е какво ще правим.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Коя?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Ще Ви кажа, ако държите толкова да Ви кажа коя. Много са нещата, които са останали извън този текст. Това е една голяма отделна тема.
Значи тук в тази връзка ние имахме идея да предложим, тъй като имаше достатъчно време - и пак има достатъчно време, не е тази нервна ситуация, която беше по времето на приемането на първия закон - да се подготви един цялостен проект, засягащ цялостната регламентация на нещата, свързани с капиталовия пазар, ценните книжа, институциите и така нататък. Ние предлагахме това да бъде един пакет от закони, а не един-единствен закон. Този пакет от закони да бъде свързан помежду си, имаше такава възможност. Във всички страни това е един голям наръчник с обем колкото един телефонен указател. Но това нещо е абсолютно необходимо, защото тази сфера се нуждае от перфектна прозрачност, всичко да бъде написано и да бъде достъпно за всеки човек, който се интересува.
А сега какво става? Правим едно малко законче, което регламентира частично нещата. Всичко останало, когато стигне ножът до кокала, хоп - правим някакъв правилник, някаква доработка, нещо, което остава в специализираните органи. Не казвам, че то не се разработва добре - напротив, то се разработва професионално и заинтересованият може да отиде там и да го чете. Но това вече променя коренно самия дух на законодателството и на взаимоотношенията в тази сфера.
Не знам, господин Цончев ще каже, но мисля, че най-малко десетина наредби има извън този закон, които доуточняват прилагането на тази материя. И те не са само едни допълващи материали този закон. Съвсем не е така.
Като пример мога да кажа какво? Ако едно дружество иска например да кандидатства за получаване на документи за инвестиционен посредник, четейки това, което е записано в закона, той остава в една голяма заблуда. Той далеч не си дава сметка какви огромни други мъчнотии го очакват, докато той най-накрая се добере до заветния лиценз. Всички тия допълнителни неща са заложени в допълнителни наредби, разбира се, необходими, но те са извън този закон, те се разработват от комисията и си стоят там, където той трябва да отиде да ги получи.
Нормалната ситуация според мен би била друга. Всички тези неща трябва да бъдат вложени в закона. Който иска да е наясно с това какво го очаква на този пазар, трябва да може да отвори единен документ и да прочете навързаните на едно място документи и текстове, които го засягат.
Аз, разбира се, не си правя илюзиите, че с този първи закон ние ще постигнем уеднаквяване на мненията си по законодателството в тази сфера, но мисля, че поне ще успеем да свикнем с мнението на другия, който мисли малко по-различно.
В закона има нещо, което не мога да разбера от каква логика е продиктувано. Чувства се един стремеж с всички сили нещата, свързани със сделките и търговията на капиталовия пазар и с ценните книжа, да се тласкат към борсата, към институцията борса. Това е най-малкото странно.
Борсата е един стопански субект като всички останали стопански субекти, който в България даже не е държавна фирма. Това е частно правно дружество. В него акционерният дял на държавата непрекъснато пада и тенденцията е да пада. Не виждам защо при тази ситуация се води една такава линия, при която цялата дейност като дейност по сделки, цялата информация освен през комисията се дублира и минава през борсата. За мен е непонятно, например, защо един инвестиционен посредник освен, че е длъжен да дава информация на Комисията по ценни книжа за всички онези сделки, които сключва, независимо как ги сключва - дали през борбата, дали не през борсата, но той е длъжен да дублира информацията за тези сделки и на борсата. Защо е необходимо това, не мога да го разбера.
Ако тази институция - борсата, беше държавна институция, го разбирам, но защо едно частно правно дружество ще дава информация за това, което прави, на друго частно дружество, при положение, че понякога техните интереси може да си противоречат? И при ситуация, при която, аз смея да го кажа за себе си, за мен липсва ясна държавна политика в тази сфера, какъв е този стремеж информационният поток, който може би е най-важното нещо в сегашното състояние на българския капиталов пазар, защото като обем сделките са нищожни, но като акумулиране на информация, се акумулира много интересна информация, а пък знаем, че борсата освен като място, където технически се извършва сделката, е и един гигантски инструмент за формиране на тенденции, насоки, не говоря за цени, не е прилично да се говори на висок глас за цени, това е един инструмент, който е в състояние да влияе съществено върху икономиката на страната... Не виждам защо е този стремеж да се вкарва целенасочено като държавна политика, като законови амбиции, по изкуствен начин, ако беше по естествен начин го разбирам, но по изкуствен начин в едно частно дружество?...
И сега какво се получава, което е едно от парадоксалните неща. Ние отиваме към създаване на неприсъствена търговия - голяма крачка напред, ако стане. Но ако погледнем изискванията за откриване на институция за неприсъствена търговия ще видим с учудване, че, господин Цончев, за мен изискванията са по-високи, отколкото за откриване на борса. Това са едни изисквания, които са в състояние да обезсърчат всеки кандидат да получи разрешение да извършва неприсъствена търговия.
В същото време има един много интересен текст, че до промяна на ситуацията, борсата може само затова, защото е борса, сама по себе си да извършва неприсъствена търговия. За мен това е едно поставяне в неравноправно положение на стопанските субекти и отново едно фаворизиране на борсата.
Аз човешки, да го кажем, в исторически план съм бил един от най-големите радетели за укрепването на борсата в България, защото тя наистина е много ценно нещо, но не мога да приема фаворизирането по един административен начин на една институция, в която, според мен даже, държавата не е осмислила своя интерес и начина, по който да използва тази институция.
Мисля, че в тази насока в закона има върху какво да се помисли още.
Аз виждам, че времето доста напредна. В хода на обсъждането аз смятам, че и мнозинството, и ние, ще положим усилия по един конструктивен начин да направим този текст наистина работещ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Думата за реплика има господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз само искам да разсея една заблуда на господин Вълчев, че политическите сили някъде другаде, освен в тази зала, обсъждат законопроектите. Нито пък съм обещавал на господин Вълчев, че някакви политически сили ще обсъждат предварително, преди да е влязъл в Народното събрание, този законопроект. Нито пък е вярно другото му твърдение, че той не е обсъждан. Напротив, аз съм си направил труда и сега ще ви кажа, че първо е обсъждан на инвестиционния форум миналата година. Там имаше цяла секция, на която вероятно и вие сте присъствали, и която обсъждаше този законопроект. След това беше организирана конференция от Комисията по ценни книжа и фондови борси, която имаше за цел обсъждане на този законопроект. На тази конференция бяха обсъдени повече от 50 становища на заинтересовани страни и бяха направени два семинара. Значи, по-голямо обсъждане на законопроект в етапа му на подготовка - преди да е влязъл в пленарна зала, не знам да е правено за друг законопроект, така че това, което той твърдеше от трибуната, не отговаря на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз първоначално смятах да се изкажа по конкретни текстове и въпроси на законопроекта, но очевидно трябва да се върнем и към проблема на философията на този и на предишния законопроект, тъй като такава е в момента посоката на изказванията в пленарната зала.
Сегашният закон, който идва да замени Закона за ценните книжа и фондовите борси, очевидно - може би това е по-добър подход вместо да се правят промени в предишния закон - се стреми да създаде и да усъвършенства правилата за търговия с ценни книжа особено тези ценни книжа, които публично се предлагат и съответно органите, които контролират изпълнението на тези правила.
Закон от този вид не може да има за цел сам по себе си да стимулира развитието на фондовия пазар, на търговията с ценни книжа. Това е въпрос на цялостната икономическа политика, не само на изпълнителната власт, а като цяло, и на законодателната дейност на парламента. Ако в настоящия закон ние се опитаме да включим и такива въпроси, каквито са развитието на търговията с ценни книжа, можем да получим точно обратния ефект - да намалим основното значение, което има този закон - да защитава инвеститорите - дребни, средни, малки, големи - това е вече втори въпрос. Всички инвеститори в ценни книжа трябва да бъдат защитени - това, разбира се, беше целта и на предишния закон. Това продължава да бъде основната цел на настоящия закон, защото той е закон за регулиране на пазара, а не е устройствен закон, който създава институциите в държавата като цяло за развитие на търговията с ценни книжа. Впрочем, едва ли могат да се създадат и такива институции. Тези, които ще развиват търговията с ценни книжа, това са дружествата преди всичко и това са преди всичко частни дружества. Разбира се, повечето от тях са дружества, предмет на частната собственост. Теоретически на пазара могат да се продават и акции, и облигации от дружества, които са преобладаващо държавни, но и досега Министерство на финансите не е разработило такава система за правене на акциите на съществуващите държавни акционерни дружества налични и продаването им по този начин на пазара. Една от целите на Агенцията по приватизация и на другите ведомства е, разбира се, използвайки възможностите на търговията с ценни книжа, да се извършва приватизация, преди всичко чрез Фондовата борса на част от държавните дружества, които са в процес на приватизация, но това са очевидно дружества, в които вече делът на държавата не е над 51 на сто. Тук става дума за остатъчни дялове и в този смисъл в крайна сметка става дума за продажба на акции от дружества, които преобладаващо са частни акционерни дружества.
В този смисъл едва ли законът ще развива пазара. Него ще го развива политиката на държавата, ще го развива Агенцията за приватизация и преди всичко, ще го развиват частните акционерни дружества, но пак подчертавам - основната функция и на този закон, и на предишния, е защита на инвеститорите.
Неотдавна ние гледахме Закона за държавния бюджет. В дискусията по този закон стана ясно, че един от проблемите на българската държава е средствата за развитие на българските дружества - производители на стоки и услуги. Ясно е, че тези средства не могат за момента да бъдат осигурявани от бюджета чрез субсидии, дотации. Има едни определени суми за структурната реформа. Стана ясно, че на практика средства за развитието на предприятията не могат да се осигуряват в условията на валутен съвет от банките. Те главно краткосрочно кредитират предприятията. Значи, единственият източник оттук нататък за развитие на предприятията това е продажба или на техни ценни книжа или на облигации, на издаване на облигационни заеми от тези предприятия. За да се развие тази търговия в България този закон, както и предишния, иска да гарантира само едно - защитата на тези, които ще инвестират в тези акции или облигации. Предполагам, че това ще продължи да бъде основната функция и на закона, и на комисията.
Ясно е, че сред инвеститорите държавата ще разчита отново, както и във всички други страни в света, на малките инвеститори, без това да бъде целта на закона. Реално средства за развитие на предприятията няма да осигурят институционалните инвеститори и те никъде не правят това. В Съединените щати институционалните инвеститори са може би не повече от 15 до 20 на сто от средствата, инвестирани в ценни книжа. Основно средствата, инвестирани в ценни книжа, са средствата на гражданите на съответната държава, разбира се, чрез инвестиционни посредници, като най-често там това са и банките, които предлагат много често такава услуга - вместо развитие на срочни влогове, към текущите влогове на гражданите. На практика на всеки гражданин от съответната държава му се предлага средствата от тези влогове да бъдат инвестирани в ценни книжа. Много често, разбира се, това са краткосрочни ценни книжа, не е задължително ценни книжа на производствени дружества. Много често това са фондове, но нормално това става и тези инвестиции се извършват чрез институционални посредници на граждани на съответната държава. В случая именно това трябва да бъде целта на закона - да защитава интересите на тези граждани, които в крайна сметка създават условията за развитие на капиталовия пазар.

Няма да има и друга институция, която да осигурява инвестиции дори и за чуждестранните дружества в България. Вече никой чужд инвеститор, намирайки се в България, няма да внася допълнителни инвестиции отвън. Той ще разчита на това да мобилизира спестяванията в страната. А тези спестявания са преди всичко на отделните граждани, а не толкова на институционалните инвеститори. В този смисъл законът ще се стреми, и според мен правилно се стреми, както и предишният закон, да поставя като основна своя задача защитата на инвеститорите.
В тази връзка ролята на комисията - сега дали трябва да бъде издигната с друг ранг от този, който се предвижда в закона, в момента е трудно да се прецени - предложението, което преди малко беше направено от колегата Вълчев, но все пак смятам, че не е редно комисията, както се предлага в настоящия закон, да приема всички тези наредби, които ще регулират пазара. Редно е да се запази практиката на предишния закон тези наредби, които са десетина, да се одобряват и утвърждават от Министерския съвет.
На мен ми се струва, че в областта на търговията с ценни книжа все пак водеща функция трябва да има изпълнителната власт. И сегашната структура, разбира се, след като се приеме закона, комисия и поднормативни актове, одобрявани от Министерския съвет, ми се струва по-правилна, отколкото ние сега да създадем един нов орган, който като Националния статистически институт или Комисията по конкуренция да се избира директно от парламента.
Спомням си например какви трудности имаше един подобен орган, който пък няма законодателна инициатива, да убеди Министерският съвет да направи примерно една малка промяна в Закона за Националния статистически институт. Там има някои неща, които така се получават, че когато възприеме тази структура, не може този институт или тази комисия директно да задължава всички други институции, които в крайна сметка може да задължава Министерският съвет. Много по-добра е конструкцията комисия и след това нормативни актове на Министерския съвет, които да могат да задължават всички участници, отколкото подобен орган като Националния статистически институт или Агенцията по приватизация, чиито решения след това няма да имат тази сила, каквато имат решенията въз основа на наредба, приета от Министерския съвет. Струва ми се, че тази конструкция е по-добра. Разбира се, може да се обсъди и другият вариант, но той, издигайки ролята на комисията, може да доведе до това, че на практика ние ще намалим нейните пълномощия и възможността да въздейства върху всички частно-правни субекти и държавни институции.
Бих отбелязал и един друг въпрос във връзка с ролята на комисията. Имам доста конкретни бележки, които след това ще дам за второ четене. Понеже се повдигнаха много въпроси от колегата Вълчев, бих предложил на господин Николов да дадем възможност да се правят бележки две седмици, тъй като законопроектът е доста широк и е нужно да се проведат и от народните представители допълнителни консултации със специалисти в тази област, когато дават бележки. Нека имаме това време.
Бих искал да отбележа, че в сегашния законопроект в известна степен като че ли се принизява ролята на комисията от гледна точка на тази нейна основна задача - да осигурява публичност на информацията. Аз така разбирам функцията на комисията - не само контролен орган, но който осигурява именно тази публичност и осигурява задължително разкриване на информацията, която е предвидена от закона и я довежда до максимален брой лица. Например, според мен чрез бюлетина, който ще издава комисията, е редно да се запише специално, че там се включва цялата информация, която постъпва от инвестиционните дружества. Защото в противен случай очевидно тази информация, най-важна, свързана с инвестиционните дружества и особено с емитентите на ценни книжа, няма как да достигне до всички заинтересовани лица. В София това нещо е действително по-лесно, но за другите градове невинаги това би могло да бъде факт.
Според мен комисията трябва да публикува максимален обем информация, свързана с емитентите на ценни книжа и с инвестиционните дружества.
Има редица въпроси в законопроекта, свързани с вътрешната информация, с вътрешните лица. Те не са определени съвсем точно. Има тази тенденция да се засилва ролята на фондовата борса, а според мен това едва ли трябва да бъде в ущърб на другите форми на търговия чрез инвестиционни посредници.
Няма да говоря за всички бележки, които имам, но според мен този закон не би трябвало да прави опити да регулира и другите институционални инвеститори. Ако погледнете чл. 203, който е в раздела, където се говори за управляващи дружества, най-накрая става дума, че те ще управляват портфейлите на инвестиционни дружества и други институционални инвеститори. Едва ли е възможно в този закон да включваме и управлението, макар и на портфейлите на другите институционални инвеститори, тъй като те в много случаи са банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове. Струва ми се, че текстът на чл. 203 е доста амбициозен.
Като цяло ми се струва, че дял IV - "Управляващо дружество", следва да бъде уточнен в много по-голяма степен и този дял от законопроекта може би да се върне към определението, което се съдържа в чл. 54, ал. 2 и да действаме в неговите рамки, а не толкова да разширяваме функциите и задачите на управляващите дружества. Това е само един конкретен пример от бележките, които лично аз бих подготвил за второ четене.
Има и редица други въпроси, които биха могли да бъдат уточнени в по-голяма степен. Например, ролята на Централния депозитар като една от формите чрез него, да се осигурява и раздаването на дивиденти. Защо не въпросът за разплащанията? Тук има някои изисквания към заемите, които сключва Фондовата борса. Неща, които очевидно могат да се решат в правилник, а не в закона. Има много такива въпроси, много от които са от технически характер и по които е редно да се подготвят бележки за второто четене. Едва ли в момента е редно ние да ги обсъждаме в детайли.
Приключвайки, бих искал да подкрепя законопроекта и да припомня, че и нашата парламентарна група го подкрепи в Икономическата комисия на първо четене. Тук в никакъв случай ние не проявяваме ревност към първия закон. Безспорно този закон беше повлиян от това, че дотогава липсваше практика. Безспорно беше повлиян от проблема с пирамидите и в много голяма степен много от правилата и процедурите са записани така, че да се има предвид този проблем. Но аз си спомням, че тогава предложение в тази насока правиха депутати от всички парламентарни групи. Например не само Петър Димитров, но и в голяма степен господин Благой Димитров правеше такива предложения. Това беше така да се каже проблема, който решавахме като цяло в този етап, когато приемахме първия закон.
Подчертавайки, че приемаме това, че се подготвя нов закон, а не се преработва старият, споделяме философията на закона, който в крайна сметка решава проблемите на защитата на инвеститорите и на комисията. Отново бих повторил, че бихме подкрепили този законопроект на първо четене. Имайки предвид и краткото време до края на днешното пленарно заседание, още веднъж призовавам да приемем и процедурно решение за увеличаване на срока за предложения в рамките на две седмици.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има ли желаещи за други изказвания?
Има думата за реплика господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Очевидно с господин Папаризов имаме една принципна разлика. Аз не искам отново да задълбавам в нея, но, господин Папаризов, Вие сте човек, който сте специалист в търговията. Казвате - защита интереса на потребителя или на купувача.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: На инвеститора.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Добре, на инвеститора. Кой е най-чувствителният елемент за купувача? Значи като влезе в един магазин, магазинът да е пълен. Ако този магазин е празен, оттам нататък чудеса да направим, интересът на този субект не е защитен. В момента ние говорим само за интереса на този купувач при един празен магазин, а не можем да вникнем, че за да се напълни този магазин със стоки, да излязат акции на пазара, ние трябва да помислим и за емитента, за този, който ще ги продава - не за магазинера, а за този, който ще емитира. И магазинът стои празен, и интересът и на двамата - и на емитента, и на инвеститора, стоят неудовлетворени.
Не знам дали някой знае колко емитента са се появили след като е излязъл законът, за който говорихме ние? Според мен само един. А до закона имаше 40 емитента, които се търгуваха на пазара. Една пета от тях бяха откровени пирамиди, но другите не бяха. Другите се провалиха, защото така се разви ситуацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Ганчев ще остане за утре за втора реплика, защото след репликата ще трябва да има и дуплика - 3 минути, а това означава, че ще излезем от работното време.
Съобщения за заседания на комисии:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе редовно заседание днес от 15,00 часа в зала 238.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще заседава днес от 16,00 часа в зала 134.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 часа в зала 248.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание днес, 13 януари, и утре, 14 януари, от 15,00 часа в зала 130.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 14 януари, четвъртък, от 15,00 часа в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 14 януари, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров
Секретари:
Виктория Василева

Ивалин Йосифов