Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-03-16

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с единствена точка:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на искане на народни представители взимам думата, за да ви върна отново към позициите на България по регулирането на кризата в Косово. Първо искам да отговоря на въпроса: с какво кризата в Косово засяга интересите на България и какво обяснява активността на българската външна политика в това направление?
Кризата в Косово е в центъра на вниманието на българското правителство от момента на нейното зараждане, защото има пряко отражение върху основните, най-вече икономическите компоненти на националната ни сигурност; защото е в непосредствена близост до нашите граници; защото се разви конфликт, който е с непредсказуеми последици.
Вече 10 години продължаващата югокриза материализира тенденцията за капсулиране и изолиране на балканския регион от политическите и икономически процеси на европейската интеграция. Кризата в Косово затруднява и блокира инвестиционните процеси, създава неестествена икономическа среда в региона, чужда на принципите на свободното икономическо общуване между страните. Едни нови икономически санкции в региона над Съюзна република Югославия застрашават с крайно негативни последствия и икономическите, и обществените отношения в балканските страни, в това число и може би най-вече и в България.
Поставянето на всички страни от региона под общия знаменател на кризата влошава образа на България. Косовската криза налага на Балканите стереотипи, които биха били пагубни за българското общество. В регион с обременено минало, национализмът се развива по принципа на скачените съдове и може да доведе до изкривено дефиниране на националните интереси на балканските държави.
Кризата неестествено повишава относителната тежест на военните компоненти на националната сигурност за сметка на политическите, икономическите и социалните, с произтичащите от това последствия за обществените процеси.
За нас само демократичното гражданско общество може да бъде алтернатива на политиката на етническа изключителност, водеща като резултат до верски и други конфликти.
Кризата създава предпоставки сили извън региона да манипулират интересите на балканските страни. Поради тези причини България се стреми да промени регионалната среда, в която се развиваме като държава. Считаме, че в региона не са нужни, не са нужни нови слаби, нежизнеспособни и твърде вероятно криминализирани държави, неспособни да изградят политическите си системи върху принципите на съвременната демокрация.
Ние се включихме в усилията на международната общност за решаване на кризата не само за да ги подкрепим, но и за да обозначим специфичното място на българския интерес с оглед на регионалните процеси и да подкрепим тезата, че междудържавните отношения в региона следва да се градят не върху нерационални, етнически или верски принципи, а върху правилата, върху които се основава съвременният европейски ред.
Същевременно успехът на реформите в България и икономическото въздигане на нашата страна се нуждае от коренно различна международна среда, коренно различна от тази, която в крайна сметка се получава като резултат от политиката на сегашните управляващи в Белград. България е алтернативен модел на процесите в бивша Югославия.
На второ място, поради всички тези причини българското правителство взе ясна позиция по кризата в Косово още в самото й начало. България подкрепя постигането на мирно решение с политически средства, което да гарантира основните права и свободи на всички жители на Косово, без оглед на етническия им произход, на основата на предоставянето на широка автономия на Косово, в рамките на международно признатите граници на Съюзна република Югославия, при зачитане на нейната териториална цялост.
Ние сме за широка автономия на Косово, защото тя е единственото средство за запазване на териториалното статукво в региона. Неслучайно именно ликвидирането на тази автономия чрез промяната на Конституцията на Съюзна република Югославия от 1974 г. постави началото на процесите, които доведоха до разпадането на Югославия. Показателно е, че откакто бяха издигнати тезите за Велика Сърбия, територията на Съюзна република Югославия неизменно намалява. Никога сърбите не са били по-разединени, отколкото откогато бе издигнат лозунгът "Сърбите в една държава!".
Позицията на България в подкрепа на териториалното статукво в региона е в полза на всички държави, включително на Съюзна република Югославия. Затова ние се противопоставихме както на политиката на официален Белград в Косово, така и на онези искания на косовските албанци, които със своя екстремизъм затрудниха бързото намиране на решенията на масата на преговорите. Изхождайки от своите интереси и позиции, а не от тези на една или друга сила в международната общност, България се включи активно в усилията за намиране на решение на косовския проблем.
Какви действия предприе българското правителство по решаването на кризата в Косово? Българското правителство още от самото начало настоя за изработването на единна позиция на региона по кризата с цел да не се оставя поле на онези сили, които залагат на различията между балканските страни.
Кризата в Косово е проблем не само на Съюзна република Югославия, но и на останалите страни в региона и това налага приобщаването им към усилията на международната общност за намиране на трайно решение.
По инициатива на България, на 10 март 1998 г. в София бе приета Съвместна декларация по Косово на министрите на външните работи на България, Гърция, Република Македония, Румъния и Турция, която бе доразвита в Съвместно заявление, прието на 25 март 1998 г. в Бон, като към него се присъединиха и Словения и Албания.
На 23 април 1998 г. в писма на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова до външните министри на Съединените американски щати, Франция, Германия, Италия, Великобритания и Русия бе направено предложение до контактната група за изработване на рамка и механизъм за започване на диалог между властите в Белград и лидерите на косовските албанци, което бе взето предвид от контактната група на заседанието й на 29 април 1998 г. в Рим.
На срещата на външните министри от Югоизточна Европа, проведена на 8 и 9 юни 1998 г. в Истанбул - Албания, България, Гърция, Република Македония, Румъния и Турция приеха декларация относно положението в Косово. По инициатива на България в декларацията специално бе поставен въпросът за завръщането на косовските албанци.
В приетата в Анталия на 13 октомври 1998 г. Обща декларация от срещата на високо равнище на страните от Югоизточна Европа бе изразена обща позиция на страните - участнички, включително Съюзна република Югославия, по конфликта в Косово. Основа за неговото решаване е предоставянето на широка автономия на Косово в рамките на международно признатите граници на Съюзна република Югославия. Тогава за пръв път Съюзна република Югославия се присъедини към настояването да бъдат изпълнени резолюциите на Съвета за сигурност.
С настояването косовските албанци да се откажат от радикалните си искания, които биха могли да станат пречка за започване на преговори, България изигра важна роля за постигане на тази балансирана и общоприемлива позиция.
Израз на стремежа на България да съдейства в съответствие с възможностите си за решаване на хуманитарните проблеми в Косово бе решението на българското правителство от септември 1998 г. за предоставяне на хуманитарна помощ за косовските бежанци в Албания.
Министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова посети Белград на 3 февруари, часове непосредствено преди гласуването на решението в югославския парламент за участие в преговорите в Рамбуйе, където настоя сръбската страна да приеме предложението на контактната група за започване на преговори за Косово на 6 февруари. Посланието към Белград бе мотивирано от убеждението, че резултатите от тези преговори могат да утвърдят суверенитета на Съюзна република Югославия над Косово и да лишат от шансове за придобиване на международна легитимност тези сили, които прибягват до сепаратизъм.
С цел съдействие за намиране на мирно решение на конфликта, България излезе с инициатива за съгласуване на позициите на парламентарно равнище със съседните на Съюзна република Югославия страни - Румъния, Унгария, Република Македония, в подкрепа на подписването на мирното споразумение от Рамбуйе. Постигнато бе съгласие за изпращане на делегации на парламентарните комисии за външна политика на тези страни в Белград и Прищина.
Албанската страна в Косово се отзова положително на инициативата. Сръбските власти отказаха да приемат исканата среща, с което отхвърлиха този опит за намиране или подпомагане на изхода от кризата.
Поредицата от срещи на българския министър на външните работи през последните дни Скопие - Тирана - Бон цели активизиране на сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа по въпроса за Косово, предвид започналия вчера нов кръг от преговори по мирното споразумение.
Какво очаква България от преговорите в Рамбуйе и Франция? От процеса в Рамбуйе България очаква не само прекратяване на военните действия, но и намиране на трайно решение на основата на временното споразумение, подкрепяно от контактната група и Европейския съюз, което да издържи изпита на всекидневното общуване между гражданите в Косово и в Съюзна република Югославия без оглед на етническия им произход. Очаквам решение, което да утвърди такъв модел на междуетнически отношения, който да върне Югославия на картата на Европа и благодарение на който обществените процеси в съседните страни ще престанат да бъдат заложници на досегашния климат в региона. Очакваме решение, което не само да възстанови сигурността и стабилността в региона, но и да доведе до съществен ангажимент на Европа и на цялата международна общност към бъдещето на Югоизточна Европа. Именно поради това от самото начало на кризата ние смятаме, че е по-добре да се инвестира в балканските демокрации и в подкрепа на радикалните социално-икономически реформи, отколкото в умиротворителни и мироопазващи сили, както става сега.
За съжаление, липсата на съзнаване за тази необходимост доведе до необходимостта от изпращане на международни сили в различни части на бивша Югославия, в т.ч. същото се готви сега и за Косово.
Ние ще подкрепим изпращането на международни мироопазващи сили в Косово, ако и двете страни в конфликта приемат споразумението от Рамбуйе. В този случай включването на България в ръководената от НАТО операция "Джойнт гардиън" ще бъде регламентирано от рамково споразумение между България и Алианса, първият кръг от разговорите по което бяха проведени на 11 и 12 март. То ще определи условията за оказване на логистична подкрепа със съдействието на страната-домакин за целите на операцията - транзитно преминаване на личен състав и съоръжения на НАТО през територията, акваторията и въздушното пространство на България, както и ще даде съответните гаранции за българската национална сигурност.
По настояване на българската страна споразумението следва да съдържа изричен текст, че България си запазва правото да разрешава конкретно преминаване на съоръжения и войски на други държави, които не са членки на НАТО, но биха могли да участват в ръководените от НАТО сили в рамките на "Джойнт гардиън". Заедно с това се уточняват текстовете на допълнително техническо споразумение, които регламентират в по-детайлна форма ползването на електромагнитния спектър, пътната и железопътна мрежа, летищата, механизмите за компенсиране на евентуалните щети и т.н.
В отговор на запитване на НАТО България заяви готовност да участва в "Джойнт гардиън" с една инженерна рота като предстои уточнение относно към контингента на коя държава ще бъде придадена ротата. При евентуална операция на НАТО за налагане на мира в Косово без съгласие на страната - домакин, правителството ще действа в съответствие с политическия мандат, даден от Народното събрание в неговата декларация от 23 октомври 1998 г., с която се подкрепя даденото принципно съгласие на българското правителство за ползване на българското въздушно пространство от военновъздушните сили на НАТО в контекста на евентуална операция на НАТО за налагане на мир в Косово и в съответствие с конституционната процедура, регламентираща ползването на въздушното пространство на България от чужди войски.
Заедно с това България ще изисква сключване на споразумение с НАТО, съдържащо ясни гаранции за националната сигурност на страната. И в единия, и в другия случай, разбира се тези споразумения ще бъдат предложени на Народното събрание за ратификация.
Искам да уведомя народните представители, че към днешна дата не е подновено искането за ползването на въздушното пространство на Република България.
Ние сме за политическо решение на конфликта в Косово, което единствено запазва териториалната цялост на Съюзна република Югославия. Считаме преговорите, които започнаха вчера за последен шанс да се съхрани Югославия в сегашните й граници. Всяко военно решение в резултат на отказ да се приеме споразумението във Франция ще доведе до разпадане на Съюзна република Югославия.
Подкрепяме изцяло заложените в споразумението принципи на широка автономия на Косово. Аз казвам оценките, които правят не само българските служби, не само българската администрация, а и администрацията и службите на всички съседни страни без изключение.
Подкрепяме изцяло заложените в споразумението принципи на широка автономия на Косово, включително и мерките по изграждането й с гаранциите на международни омиротворителни сили. Подкрепяме изцяло тя да е в рамките на Съюзна република Югославия.
В годините на прехода България реши своя макар не толкова сложен етнически проблем. Ние днес не виждаме защо сърбите и албанците да не могат да сторят същото на основата на европейските демократични ценности. Между Европа и България сега се простира югославската политическа, икономическа и културна стена, която в случай на югоембарго става непреодолима за българската търговия. Затова регионалният интерес на България е Съюзна република Югославия да се интегрира в Европа като свободна и демократична страна. Затова дадохме всички възможни регионални възможности за изява на югославската политика.
Развитието на косовския конфликт показа, че политиката ни още от самото начало на конфликта е била правилна. Оценявахме конфликта като европейски, а не вътрешен, както твърдяха в Съюзна република Югославия. Днес сме свидетели на търсене на решение на международно равнище. Призовавахме Съюзна република Югославия да приеме международен посредник, което тя отказваше. Днес във Франция се водят преговори с посредничество. Властта в Белград според нас не е в състояние сама да осъществи план за омиротворяване, тоест да държи косовските сепаратисти под контрол с военни средства; да ги разоръжи без нови кръвопролития и без да нарушава правата на човека; да поеме разходите от дълго продължаващи мироопазващи операции; да осигури материално завръщането на прокудените по домовете им и да възстанови щетите от конфликта така, че хората да останат удовлетворени. Властите в Белград не са в състояние да инвестират в икономиката на Косово в такъв размер, че да осигурят възстановяване на стопанството и нормален живот на хората там.
Днес Белград носи отговорност не само пред собственото си население, но и пред всички страни от Югоизточна Европа, които понасят последиците от конфликта. Ние не можем да си позволим да поставяме българите в положението на заложници на конфликта в Косово. Затова ние не можем да откажем подкрепа на омиротворителните операции за прилагането на споразумение за налагане на мир и сме готови да участваме в тях.
Осъждаме категорично насилието над мирните граждани в Косово, опитите за етническо прочистване, безмислените убийства на невинни хора. Човешките права на косовските албанци трябва да бъдат възстановени безусловно. Исканията за независимост на Косово са неприемливи за нас не само защото това би предизвикало верижна и опасна реакция на ревизия на не една национална граница, но защото и не сме убедени, че независима косовска държава е жизнеспособна.
При отказ на косовските албанци да подпишат споразумението авторитетни страни и политици в света, заложили върху положителния изход от преговорите във Франция, няма да преглътнат своето поражение. Косовските албанци ще загубят симпатията на международната общественост с всички произтичащи от това негативни последици. Ние смятаме, че подписът на косовските албанци под споразумението в Рамбуйе ще бъде тест за тяхната зрялост, за способността им да се договорят помежду си и с международната общност. Това ще гарантира широка подкрепа за тяхната кауза и за въжделията им.
Въпреки това ние имаме много тревожни въпроси. И аз максимално откровено искам да ги кажа пред българското Народно събрание. Кой би представлявал държавата в Косово? Ако се произведат избори, ще бъдат ли признати от всички за свободни и демократични? Победените в изборите ще приемат ли резултатите? Ако всички не се съгласят с този обществен договор, няма ли да се стигне до Афганистан или Чечения в сърцето на Европа и до нашата граница? Ние сме притеснени силно и от това, че няма икономически и социален проект за Косово в случай че не се подпише споразумение в Рамбуйе. Косовските албанци не са в състояние да финансират завръщането на прокудените по домовете им и да възстановят щетите от конфликта така, че хората да се почувствах удовлетворени и да не започнат нови вълнения, този път заради икономически и социални несгоди. Ние се съмняваме, че те са способни да осигурят, без ясен международен ангажимент, инвестиции за икономиката в Косово и да я възстановят така, че да гарантират нормален живот на хората.
Ето защо българското правителство гледа с голяма надежда на преговорите, които се водят сега във Франция и чакаме техния резултат с убедеността, че сме направили всичко, което можеше да се направи в областта на външната политика.
Накрая аз ще изкажа своето лично притеснение, пак в тона на максимална откровеност. Мен ме притеснява какъв е изходът, какъв е проектът, в случай че не се постигне договореност във Франция. Това, което достига като информация до нас, показва, че в момента като че ли няма ясен проект какво следва оттук нататък в случай на липса на договореност във Франция. Това крие наистина нови сериозни притеснения за всички нас.
Във всички случаи искам накрая да завърша с ясна формулировка на българския национален интерес. Ние сме заинтересовани от сигурността, спокойствието и стабилността и от благосъстоянието във всички страни около нас. Защото това е част от сигурността, стабилността и благосъстоятелността на България. Затова ще продължим да полагаме всички необходими усилия, за да реализираме този национален интерес. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
От името на парламентарна група думата има господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър-председател! Всички сме притеснени, оправдана е тревогата и на нацията, и на всеки български гражданин. Но ние смятаме, че изявлението на министър-председателя по начина, по който се прави, не отговаря на засиления обществен интерес и че то не може да се приеме като отговор на предложението на Парламентарната група на Демократичната левица за парламентарно изслушване и дебат по българската позиция за Косово. Стана лоша практика такива важни, може да се каже, съдбоносни за страната въпроси да бъдат смачквани в движение и Народното събрание да бъде поставено пред свършен факт, в цайтнот, липса на време, за да вземе сериозно и отговорно решение.
Парламентарната група на Демократичната левица използва случая да възрази срещу опита с това изявление на министър-председателя да се подмени необходимостта от задълбочена и националноотговорна дискусия в парламента по българската позиция за Косовската криза.
Парламентарната ни група оценява положително усилията на контактната група в първата фаза на преговорите в Рамбуйе. Въпреки че бяха прекъснати, без да бъдат постигнати конкретни резултати, може да се каже, че бяха осъществени първите стъпки в посока към мирно уреждане на конфликта в Косово. На 15 март т.г. преговорите бяха възобновени с надеждата на всички ни, че ще бъде постигнато политическо споразумение между конфликтните страни. Вече близо месец, а не отпреди два-три дни, както бяхме информирани преди малко, правителството води преговори по проект за рамково споразумение с НАТО за логистична подкрепа на войските на Северноатлантическия съюз на територията на България в случай на евентуална операция в Косово. Отново в противоречие с Конституцията и зад гърба на Народното събрание правителството поема ангажименти, които могат да имат съдбоносни последици за националната сигурност на България. Аз питам колко народни представители са наясно с това, което на 18 февруари поиска щабквартирата на НАТО, какъв е отговорът на българското правителство, последвал една седмица по-късно, и в крайна сметка какъв е вариантът, към който се ориентират двете преговарящи страни?
От пресата, а не от избраното от парламента правителство ние научаваме, че става дума не само за въздушното пространство, и сега това беше частично потвърдено от думите на министър-председателя, а за цялата територия на страната ни, включително и териториалните води, с което България поема всички рискове от включването й в театъра на евентуалните военни действия. При това, без никакви реални гаранции за нейната сигурност и каквито и да било материални и финансови компенсации. И сега разбираме, че ние отново ще искаме гаранции за нашата национална сигурност. Възниква често повтаряният въпрос: ревизираме ли ние концепцията за националната сигурност, в която сме записали черно на бяло изрично, че в периода на прехода ни, на нашето приобщаване към НАТО Северноатлантическият съюз ни гарантира националната сигурност.
Поради всичко това парламентарната ни група внесе искане в Народното събрание за изслушване и дебати по намеренията на правителството. Днес след тази информация аз съм упълномощен да изразя следното становище: нашата парламентарна група подкрепя усилията на контактната група за намиране на мирно решение на конфликта в Косово; смята, че тези усилия трябва да се ангажират с такова решение, което да гарантира и спазването на човешките права на различните етнически общности, и неизменността на съществуващите граници на Сръбската република и Съюзна република Югославия - необходимо условие за мир и стабилност на Балканите. Вместо това концепцията, която беше изложена и в изявлението на премиера, е израз на остарялото разбиране за износ на демокрация. И сега беше демонстрирано идеологизираното, враждебното отношение на нашето правителство към нашата западна съседка, което не може да бъде в основата на тези добросъседски отношения, към които ние се стремим.
Демократичната левица е убедена, че България в своите отношения с балканските държави стриктно следва да се придържа към принципите на добросъседство, като не допуска евентуалните конфликтни ситуации между тях да бъдат разрешавани за сметка на която и да било от страните. Ние смятаме за недопустимо и неприемливо България да бъде въвлечена във военни действия срещу съседна страна - нито пряко, нито косвено, дори и в състава на омиротворителни сили.
Правителството и управляващото мнозинство допуснаха груба политическа грешка, като се отклониха от духа и принципите на Декларацията на Народното събрание от април 1993 г. за ненамеса на България във военни действия в бивша Югославия под каквато и да е форма. Впрочем интересно защо в миротворческата хронология, с която бяхме запознати току-що, беше пропуснато решението от октомври 1998 г. Дали мнозинството се отказва от него?
В резултат на това за разлика от умерената и балансираната позиция на други съседни на Съюзна република Югославия държави с водената от нейното правителство политика България рискува да стане най-засегнатата страна от един ескалиращ конфликт и да увреди трайно отношенията си с държава, която географски ни свързва с останалата част на Европа.
Демократичната левица е за нова балканска политика, за нови мирни и безконфликтни Балкани. Новите Балкани следва да се изграждат като фактор на европейската стабилност, а не да бъдат бойна арена на чужди интереси за сметка на балканските народи. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Георги Първанов.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 5 до 11 март 1999 г.:
Постъпило е питане от народния представител Александър Каракачанов към Валентин Василев - министър на търговията и туризма, относно ниските изкупни цени на млякото.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 март 1999 г.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на питане от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на търговията и туризма Валентин Василев на питане от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на питане от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на транспорта Вилхелм Краус на питане от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на питане от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Любомир Пантелеев и Георги Михайлов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки.
Актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев относно безвъзмездното предоставяне на военна техника на Република Македония към министър-председателя на Република България Иван Костов.
Аналогичен актуален въпрос е задал и народният представител Руси Статков, така че, господин Бончев, имате сега думата, след това и господин Статков ще зададе своя въпрос преди да отговори министър-председателят.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, драги колеги народни представители! Всички се радваме на подобряването на отношенията между Република България и Република Македония. В този смисъл можем да приветстваме подписаните споразумения. Но един момент в тях е силно тревожен, а именно безвъзмездната помощ от 150 танка и 150 артилерийски установки. Защо казвам това? В този момент в този регион, където бушуват военни действия, ние подаряваме тази военна техника в момента, когато над територията на Македония има десет хиляди натовски войници и още много бойна техника. В този регион нещата са непредсказуеми и аз няма да се учудя, ако съседни страни, а вече се появиха такива неща в пресата, изразяват недоволство от този наш подарък.

Преди няколко години в пресата беше тиражиран съдебен процес или така наречено дело № 3, в което за Тодор Живков и неговите министри се искаше съдебна отговорност за даване на безвъзмездна помощ на братски държави. Горе-долу и тази помощ съответства на това дело № 3. (Весело оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Македония не е Замбия.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Има една българска народна поговорка, че може би ще дойде момент, когато с нашите камъни - по нашите глави. Защо давам този пример? Защото хората в този район са непредсказуеми. Аз си спомням преди две години, когато госпожа Михайлова подскачаше по площадите на Белград в помощ на Вук Драшкович. И същите тези, против които той протестираше, го направиха вицепремиер.
Уважаеми господин Костов, бих желал да ми отговорите на какво основание са предоставени на Република Македония 150 танка и друга военна техника, когато в момента Република България изпитва остра нужда от тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата народният представител господин Руси Статков да зададе своя въпрос към министър-председателя.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Първо, бих искал да изразя своя протест срещу връщането на един мой въпрос, който по същество беше приет. И тъй като, господин министър-председател, трябваше да отговаряте Вие, аз считам, че някой Ви крие или Вие се страхувате да отговорите на този въпрос. Разбира се, ще го задам отново, но отлагането едва ли ще бъде от полза за авторитета на правителството и най-вече Вашия.
Конкретно на въпроса, който вече колегата разви, бих искал да насоча своите акценти като повод за това да Ви го задам. А поводът действително е искането на хората не само от моя регион, а от Видинско и много други места, да са наясно с това какво прави българското правителство. Защото, действително ние се нуждаем от нова политика с Македония. Ние подкрепихме тази политика, обаче, господин министър-председател, оттук нататък възникват много въпроси и те са свързани именно с основанието за даване на техника.
А именно, имаме Концепция за национална сигурност, която не беше приета от всички, а само от мнозинството. Тоест, няма национални идеи.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Не беше приета само от БСП.
РУСИ СТАТКОВ: По-нататък. В тази концепция Вие говорите за това, че нямаме врагове, господин министър-председател. По-нататък - ние нямаме военна доктрина, а по-скоро имаме опити сега да се направи нещо, в което се сблъскват противоречиви мнения. За това свидетелстват и печатът, и Вашето изказване в "Българска армия", в което казвате, че Вие не сте предоставили на военните възможности да подработят такава доктрина. А нашите американски приятели ни учеха наскоро, че трябва да Ви питаме по тези въпроси как ще може едно правителство да взима решение за техника преди да има доктрина, преди да има всичко друго онова, което е свързано с една държавна политика.
Вие или по-скоро ваш министър наскоро спомена, че имаме танкове в излишък. Освен това беше споменато, че тези танкове няма да бъдат насочени срещу нас. Считам, че договорът за обединените въоръжени сили в Европа, който беше между Варшавския договор и НАТО, вече има съвсем друга стойност. Тоест, групите държави ги няма. Следователно България трябва да мисли по друг начин за своята сигурност.
Господин министър-председател, ние получихме 100 танка от Русия и то едни от най-модерните - Т-72. Аз питам на какво основание ние даваме 150 други, след като у нас никой не иска да спазваме бройката, т. е. танк за танк? Защо ние не питаме Русия, след като тя ни дари с танковете, дали трябва да даряваме някой друг? Защото, уважаеми дами и господа, с чужда пита помен не се прави. А получихме модерни и по-модерни от тези, за които се носи в печата, че сме дали или ще даваме.
Най-сетне, аз съм за това да не се излагаме като правителство и като държава. В печата имаше много информация, че тези танкове са негодни. Ами ако ние действително се изложим пред Република Македония? (Смях и весело оживление в мнозинството.)
Нека смехът ви, уважаеми дами и господа отдясно, да бъде след отговора на министър-председателя.
Мисля, че на тези и на други въпроси Вие трябва наистина да дадете отговор, господин министър-председател. Не толкова на мен и на колегите, а на българския народ, даже на съседните държави. Но не във формата на нравоучение, не във формата на намеса на вътрешните работи, както направихте преди малко, а като държавник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря ви, господин председателю.
Тук за някакви прелитащи самолети сте щели да ме питате, господин Статков, но са ми написали: "Въпросът е оттеглен от Руси Статков".
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Внесох го отново с допълнителни подробности.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Така, внесете го допълнително и като стигне до мен... Само не правете скандали там, където няма.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Защо Ви е страх да ми отговорите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, моля за внимание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вие сте си оттеглили въпроса. Така пише тук.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз го разширих... (Продължението на репликата е неразбираемо.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Пак не мога да разбера. Какво съм виновен аз, след като Вие сте си оттеглили въпроса?!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Въпросът е внесен отново.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Добре, де, като е внесен, той ще стигне до мен.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Връщат го, но не към Вас, а към министъра. Вас Ви е страх да отговорите на този въпрос. (Смях и весело оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, тези неща са си вътре в парламента и после ще ги решим.
Има думата господин Костов, за да отговори.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! На въпроса, който ми отправят господин Бончев и господин Статков, давам следния отговор относно правното основание на безвъзмездно предоставяне на военна техника от Република България на Република Македония.
Предоставянето на военна техника от Република България на Република Македония ще се осъществи въз основа на ратифицирано със закон от Народното събрание международно споразумение, подписано от министъра на отбраната на Република България и министъра на отбраната на Република Македония. От правна гледна точка до момента на ратификацията Министерският съвет упражнява правомощията си по чл. 105 и чл. 106 от Конституцията във връзка с осъществяването на вътрешната и външната политика на страната, общото ръководство на Въоръжените сили и организирането и стопанисването на държавното имущество.
Бойната техника е държавна собственост по сила на обстоятелството, че е произведена или закупена със средства от държавния бюджет във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Безвъзмездното й предоставяне е в случаите, когато тя не е включена в бойния състав на Българската армия, а е включена в квотите за експорт, обявени по договора за обикновените въоръжени сили в Европа, подписан на 19.11.1990 г. в Париж, ратифициран от Великото Народно събрание със закон, приет на 13 септември 1991 г., обнародван в "Държавен вестник" бр. 80 от 27.09.1991 г., "Държавен вестник" бр. 28 от 1 април 1994 г., в сила за България от 9.11.1992 г. Безвъзмездното предоставяне по силата на този договор е допустимо.
Министерският съвет има необходимата компетентност по подготовката на Двустранното споразумение с Република Македония, в което се уточняват, в рамките на работни срещи между министрите и представители на министерствата на отбраната на двете страни, процедурата, размера, вида и състоянието на предоставената бойна техника. Проектът на споразумението се внася за одобрение от Министерския съвет и за даване на мандат на министъра на отбраната на Република България за подписването му.
Подписаното след осъществяването на тази процедура споразумение трябва да се внесе за ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 4 от Конституцията на Република България, тъй като то съдържа финансовото задължение за нашата държава безвъзмездно да предостави на Република Македония за нуждите на нейната армия имущество - държавна собственост, което по силата на посочения по-горе договор за обикновените въоръжени сили в Европа, не може да се използва в бойния състав на Българската армия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Бончев, имате думата за реплика.

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, драги колеги народни представители! От всички цитирани данни и документи от господин Костов се разбра, че това въоръжение не може да бъде повече използвано в Българската армия. Но когато то е купувано, българският народ си е отделял от залъка за тези много милиони долари да го купи и след като не може да се ползва в нашата армия повече, няколко хиляди души в Кремиковци и Перник си изкарват хляба от добив на стомана. Следователно ние подаряваме милиони долари, които, ако не са нужни на армията като бойна техника, може да отидат за скрап, да се произведе стомана и България да вземе някой лев, тъй като в момента България е в дълбока криза и хората бъркат в кофите за боклук.
Второ, защо точно когато се подписа това споразумение за даване на военна техника, господин Любчо Георгиевски обяви, че България повече няма да бъде смятана от Македония като досега за 40-годишен враг? Аз питам този млад балкански политик господин Георгиевски дали помни или е бил роден когато стана жестокото земетресение в Скопие и първите екипи бяха българи - палатки, одеала, лекари, медикаменти, храни. И когато говорителите на Радио "София" съобщаваха за жертвите, българският народ плачеше по улиците. Когато излезе призивът за събиране на помощи, България даде помощи без ограничения. Не може този господин да нарича българския народ враг на Македония. Аз моля от тази трибуна господин Георгиевски да се извини на България и на българския народ. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, но господин Георгиевски говори в друго събрание, от друга трибуна.
Господин Руси Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри! Изслушах Вашия отговор с внимание и трябва да Ви кажа, господин министър-председател, че Вие сте превишили своите права. Вие сте нарушили Конституцията на Република България. Вие нямате правно основание да направите това нещо, защото за 30 млн. заем от Световна банка, уважаеми дами и господа от дясно, Вие питате българския парламент за условията, при които го правите. А това не е обикновено споразумение. То е за много пари.
Следователно, господин министър-председател, който и да е добър жестът, и той няма своето правно основание. Вие не уважавате българския парламент. Още повече Вие не го уважавате и в това, което правите с НАТО - с този рамков договор. Вие също трябваше да питате българския парламент дали да водите разговори и параметрите на разговорите. Вие нарушавате Конституцията за месец няколко пъти.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Питан е! Питан е!
РУСИ СТАТКОВ: Не е питан специално за този случай. Още по-малко, госпожице Михайлова, е питан дали да нарушава държавната и служебна тайна, защото с тези служебни писма между отделните министерства във връзка с Рамковото споразумение се издава на чужди държави държавна и служебна тайна.
Ето затова аз ще си задам своите въпроси към министър Ананиев, към който ме насочвате, и за самолетите, и за другите неща. Разбрах, че министър-председателя го е страх. Ако не го беше страх, щеше да отговори на въпроса както в началото беше зададен. И не искам на вашия смях да отговарям с ирония, защото вашата политика е опасна. Тя може да въвлече страната във война. Тя я въвлича във война, госпожице Михайлова. Аз имам деца, аз имам близки, аз съм българин и не желая да си играем с огъня.
Ето затова, уважаеми дами и господа, не съм съгласен нито с изстъплението на министър-председателя, нито с неговите отговори, защото той пропусна този съществен факт, а именно, че зад гърба на българския парламент се сключва Рамково споразумение, което предоставя територията на българската държава, без да са ни питали, уважаеми дами и господа. Вие искате да запалите един допълнителен фитил в тази трудна ситуация, в която се намираме. Не, никога няма да подкрепя подобно нещо и се надявам, че всички други колеги няма да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Статков.
За дуплика има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Не мога да не взема дуплика, защото тук очевидно става въпрос за известно объркване, допуснато от господин Първанов и от господин Статков.
Те твърдят, че правителството няма основание да води преговорите с НАТО за допуска, за логистичната подкрепа и за транзитното преминаване. Господин Първанов твърди, че по този начин се въвлича страната в конфликт, независимо, че ... Аз пак ще прочета какво съм написал тук, за да бъде съвсем точно. (Шум и реплики в залата.) Не, трябва очевидно да се чете няколко пъти, за да се разбере.
"Ние ще подкрепим, включително с това споразумение, изпращането на международни мироопазващи сили в Косово, ако двете страни в конфликта приемат споразумението от Рамбуйе".
Тоест не става въпрос въобще за опасенията на господин Първанов. Те са неоснователни.
Що се отнася до Вашите, че ние нямаме основание за това нещо, за тези преговори, чета ви декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г.
В т. 3 е казано следното, пропускам първите изречения, но мога да ги прочета:
"Оценява високо изразената от генералния секретар на НАТО готовност за предоставяне на гаранции за националната сигурност на страната в случай на военни действия в Съюзна република Югославия. Това е резултат от успешното осъществяване на "Партньорство за мир"."
И продължавам цитата: "Препоръчва на правителството да продължи консултациите и да води преговори с НАТО за сключване на споразумение за конкретни мерки от военнополитически и военен характер, търсейки ясни гаранции от страна на Северноатлантическия съвет за националната сигурност, в контекста на мироопазващите операции и кризата в Косово".
По-ясно от това не може да има. Вярно е, че тази декларация не беше гласувана от Вас, господин Статков, но това не означава, че тя не е документ на Народното събрание, защото, спомнете си, беше гласувана от три четвърти от народните представители. Или две трети, не си спомням точно, но беше един изключително голям процент. Така че Вие бъдете демократ, какъвто сте по душа и просто се съобразявайте с реалностите. Това е волята на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов относно обезщетяването на лицата, пострадали от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти към Иван Костов - министър-председател на Република България.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин министър-председателю! Изминаха няколко години от последните изменения на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Много граждани станаха жертва на чл. 7 от този закон. Те бяха лишени от своите жилища заради допуснати от администрацията грешки, например подписването на съответния акт не от титуляра, а от неговия заместник или заради своята партийна принадлежност.
Законът, в частност § 3 от Допълнителните разпоредби, предвиди задължението на държавата да обезщети тези граждани, като им предостави средства да закупят равностойно жилище. Досега обаче в това отношение практически нищо не е направено.
И моят въпрос, господин министър-председателю, е какво наистина смята правителството на направи в тази насока, за да бъде изпълнена повелята на закона? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Една от възможностите е да бъдат обезщетени гражданите, които са осъдени да върнат закупените от тях жилища на бившите им собственици, и тя се съдържа в § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, който гласи, че държавата трябва да им възстанови платената от тях парична сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението.
За да може държавата да изпълни това свое задължение, трябва да е налице влязло в сила осъдително решение, както и нормативно да бъде определен редът, по който да се извърши плащането.
В същия § 3 законът установява задължение за Министерския съвет да приеме наредба, с която да определи размерът на възстановената сума и редът за изплащането й.
Законът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти, с който е приет посочения § 3, обн., ДВ, бр. 51/14.06.1996 г., правителството на господин Жан Виденов, което тогава беше на власт, трябваше да приеме предвидената в § 3 наредба най-късно в шестмесечен срок от влизането на цитирания закон в сила, тоест до средата на м. декември 1996 г., съгласно изискването на чл. 45, ал. 1 от Указ 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.
Но и до падането си от власт това правителство не се погрижи за интересите на тези граждани и не прие предвидената от закона наредба, въпреки че § 3 на закона беше приет от същото Народно събрание, чийто избраник беше и правителството на господин Виденов.
Другата възможност да се даде право на лицата, чиито жилища са възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, се съдържа в чл. 5, ал. 3 на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, съгласно който те могат да получат жилищни компенсаторни записи, ако не са получили обезщетение по § 3 на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Срокът за подаване на исканията за обезщетяване по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти изтече на 21 ноември 1998 г. след еднократното му продължаване. Обикновена практика е в последните дни преди изтичането на законно установения срок да се подават по-голямата част от исканията. Това натрупване на исканията особено много затрудни органите по чл. 6, ал. 1 на закона, който цитирам, които трябва да разгледат и решат исканията в двумесечен срок от постъпването им. Поради това, с цел да се създаде възможност на посочените държавни органи прецизно да свършат работата си, също и да не бъдат натоварени съдилищата с прекалено много дела от такъв характер, както и да бъдат гарантирани интересите на правоимащите граждани, Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, публикуван в "Държавен вестник", бр. 135 от 1998 г., с който се удължи срокът за обжалване на мълчаливия отказ на органите по чл. 6, ал. 1 до 31 декември 1999 г. Самото обезщетяване на правоимащите по Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти с жилищни компенсаторни записи става по реда на чл. 6 от същия закон, който е уреден изчерпателно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Вълканов, имате думата за реплика.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Костов, уважаеми колеги! Вие вероятно разбирате, че тук аз в случая не търся сензация. Аз търся решение на проблема, което отдавна се чака. Аз мисля, че наистина беше забавено приемането на наредба от предишното правителство, но в никой случай не мога да приема, че дългът на Министерския съвет да приеме такава наредба не тежи и върху Вашето правителство. Това че някакво правителство преди това не е изпълнило своите задължения, не отнема задълженията, които тежат върху Вашето правителство.
В това отношение например аз никак не съм доволен от Вашия отговор, защото Вие не казахте дали Министерският съвет, ръководен от Вас, ще приеме наредба за уреждането на този въпрос. Сам признавате, че всъщност е необходима нормативна уредба на проблема, а не казвате дали Министерският съвет ще приеме такава наредба.
Аз Ви моля за успокоение на хората, за да знаят какво им предстои, да кажете ще приеме ли Министерският съвет наредба по този въпрос и какво трябва да правят хората. Кажете на всички наши граждани, за да бъдат наясно по този твърде съществен за тях въпрос. Много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата за дуплика, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Вълканов, въпросът беше какъв е редът и аз отговорих какъв е редът. Що се отнася до Министерския съвет, да, той ще изпълни задълженията си, произтичащи от закона.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кога? След колко време?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не мога да импровизирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев от народните представителки Донка Дончева и Станка Величкова относно изпълнение на Постановление № 23 на Министерския съвет. Въпросът на народния представител Драгомир Драганов е за същото постановление и затова след като въпросът бъде поставен от госпожа Дончева, след това ще бъдете Вие, господин Драганов.
Имате думата, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, господин министър! След публикуване на Постановление № 23 на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1999 г., в частта му в чл. 4, ал. 1 и 2, Вие сте задължен (цитирам): "Да извършите (и то със задна дата - вметването тук е мое), считано от 1 януари 1999 г., намаление с 4 на сто на плановата численост на персонала, която е в системата на образованието и науката към 31 декември 1998 г. и общинските съвети да приемат бюджетите на общините с определеното по ал. 1 намаление на числеността на персонала в общинската администрация и дейностите към нея".
Всичко това създаде напрежение в образователната система. Определено искам да кажа, че тя няма да може да понесе тези съкращения, тъй като те са в много сериозен размер. Изчислено върху числеността на учителите в България, 4 на сто са много. Синдикатите говорят за една голяма цифра от 8000.
Вие знаете, господин министър, че е одобрена числеността на персонала в съответствие с действащите в момента нормативни документи - това е образец № 1, за цялата учебна 1998-1999 г. Ние не одобряваме в училищата персонала само за календарна година. Защото, прилагайки това постановление, в общините се прилага и едно писмо № 0-005 от 17 февруари от Министерството на финансите, където в общините се получават средствата по фонд "Работна заплата" за отрасъл "Образование" на базата на тази численост, която Вие трябва да приведете в съответствие, т.е. съобразно съкращенията. С други думи, в общините вече сумите, които субсидират образованието и науката, са в намален размер.
Затова нашият въпрос добива особена актуалност, тъй като тези дни в цялата страна се гласуват бюджетите за тази година в общините и напрежението е много сериозно. Ще приложите ли сега, по средата на учебната година, тези съкращения, като се има предвид и това, което като ангажимент приехте в началото на учебната година при дебата по образованието, където съкращенията при учителите бяха минимални и тази позиция, която по-нататък развивате във връзка с това, че числеността на учителските кадри ще бъде съобразена и в съответствие с двата закона, които ще влязат в системата на образованието след гласуването на Закона за учебния план и Закона за професионалното образование, а също и в съответствие с решението на Народното събрание, където структурата на средното образование трябва да бъде приведена съобразно демографската характеристика?
С други думи, през есента това са очакванията, които споделят не само синдикатите, но и местните органи на властта в разговори. Така надхвърлянето на 4 на сто съкращения в образованието ще бъде налице. Синдикатите дори говорят, че в края на тази календарна година около 9,4 на сто от учителите ще напуснат своите работни места и прилагането на постановлението сега в този дух, в който говорим в момента, е особено опасно.
Това породи и нашият актуален въпрос, с който искаме да Ви запитаме как смятате да приведете работата в образователната система в съответствие с Постановление № 23 на Министерския съвет в частта му за образованието, където от 1 януари следва да се намали плановата численост с 4 на сто и в системата на образованието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Същият въпрос е зададен и от народния представител Драгомир Драганов. Имате думата, господин Драганов, да развиете въпроса си.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Колегата Дончева беше достатъчно изчерпателна.
Аз бих помолил: дайте да не влагаме страст и политика в отговора и дебатите. Дайте да видим какво ще стане, защото от Ваше изявление пред медиите останах с впечатление, че Вие спирате тази акция. Как точно ще стане, какво ще стане с този бюджет на общините? Да изясним въпроса и предполагам, че това ще бъде от полза не толкова за нас тук, колкото за учителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на заместник министър-председателя Веселин Методиев да отговори на двойния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Дончева, уважаема госпожо Величкова, уважаеми господин Драганов! Ще си позволя едно малко допълнение във въпроса на господин Драганов: там ставаше дума и за непедагогическия персонал - нещо, което не се развива в началото.
В изпълнение на цитираните вече от Вас нормативни документи, а именно чл. 4, ал. 1 от Постановление № 23 на Министерския съвет от 10 февруари 1999 г., което постановление - искам да обърна внимание - е за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1999 г., и чл. 8, ал. 2 от Постановление № 29 на Министерския съвет от 16 февруари 1999 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1999 г., Министерството на образованието и науката, изпълнявайки своите задължения, уведоми общините за утвърдената численост на персонала и средните месечни брутни заплати на едно лице от 1 януари 1999 г. в отрасъл "Образование".
В общинските детски градини, училищната мрежа и обслужващите звена от 1 януари 1999 г. следва да има общ брой намаление в рамките на 5767 бройки. Не говорим за хора, които са заети, а говорим за бройки в рамките на целия отрасъл. От тях 3841 бройки са тези, които са педагогически персонал, а останалото е непедагогически персонал.
Отчетено е, че намалението на числеността на персонала в отрасъла в някои общини започна още с началото на учебната 1998-1999 г. поради извършена оптимизация на училищната мрежа, нещо, което госпожа Дончева засегна във въпроса и което беше предмет на дебата през месец септември миналата година и оттам - намаляване на броя на децата в даден регион, съответно намаляване на броя на учениците в дадена паралелка. Така на практика не се налага съкращаване на педагогическите кадри преди края на настоящата учебна година, тъй като намалението в общините е в рамките на утвърдените към 1 октомври 1998 г., тоест миналата година, условни щатни бройки педагогически персонал и наличните незаети бройки от закрита училищна мрежа. Всичко това създава предпоставки Министерството на образованието и науката да препоръча на общините и аз направих това с едно писмо до тях, в които се налага съкращаване на педагогическите кадри в съответствие с чл. 3 от цитираното от мен и от Вас Постановление № 29 на Министерския съвет от т.г.  при формирането на годишния размер на средствата за работни заплати да се съобразят с факта, че утвърдената численост на персонала в отрасъл образование е средногодишна, което е изключително важно. И там, където е наложително намалението на педагогически кадри, като пак подчертавам, че става дума за щатни бройки, а не за заети хора в дейност, да се извърши след края на учебните занятия, като се има предвид очакваното намаление на деца и ученици в съответните паралелки от началото на следващата учебна 1999-2000 г. 
Във връзка с въпроса на господин Драганов искам да кажа, че този подход е предложен в това писмо на Министерството на образованието и науката и за непедагогическия персонал. Конкретното решение за съотношението между двата вида персонал ще се взима от общините в зависимост от спецификата на училищната им мрежа. Цитирането на такъв голям брой нормативни документи обикновено не дава възможност да се отговори с едно изречение. Аз бях длъжен да направя достояние всички нормативни документи. Едното изречение е, че до края на учебната година, това е мнение на Министерството на образованието и науката, подкрепено от синдикатите, което е част от сключения колективен трудов договор, е да не се извършва, включително съкращение на незаетите щатни бройки, просто за да не се създава излишно напрежение в системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Госпожо Дончева, желаете ли да изразите отношението си към отговора?
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ние изказваме благодарност за съдействието, с което Министерството на образованието и науката и ресорният заместник-министър подпомогна решаването на този неотложен проблем в системата на образованието на този етап.
Преди всичко, искам да помоля сега, господин министре, когато започва гласуването на бюджетите и прилагането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет в целия ресор, в някои от общините привеждат в съответствие тези... Учителските бройки намаляват и това постановление придобива актуалност в някои от общините, в които ресурсите са ограничени. Просто така, както със Закона за народната просвета, Вие оказвате съдействие в изпълнение на решението по оптимизиране на мрежата, би трябвало да проявите гъвкавост и съвместно с Министерството на финансите да подпомогнете, да проявите интерес и да се подпомогнат общини, в които тези съкращения все пак се правят. Кметовете нямат наличните ресурси. Те се възползват от смисъла на постановлението, което въздейства върху общинския съвет, не могат да окажат решаваща дума само отделите "Образование" в защита на своите учителски бройки. И съкращения се провеждат, макар и незначителни. Вероятно колегата Драганов ще каже за общини, които знае. В нашия избирателен район тези съкращения след Вашето писмо вероятно засега са спрени, но при положение, че общинските съвети и кметовете имат разбиране по този въпрос. С това Ваше писмо не може да се стопира цялото постановление.
Въпреки всичко, аз отново подчертавам, благодарим за съдействието, което оказахте в кратък период и откликнахте на очаквания на синдикати, на учителска общественост. И да се надяваме, че в дебата, който предстои по оптимизиране на мрежата, ще съумеем да защитим това, което говорите - да приведем щатните бройки в съответствие с нормативните документи и живите хора, които ще излязат безработни от системата на образованието, да бъдат минимални. Просто да съумеем да сведем до минимум ограничението на безработни учители в нашата образователна система.
Още един път Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев, няма да се обясняваме в любов с Вас. Но аз поздравявам министерството за тази позиция, която заема, в края на краищата, в защита на свои кадри, на свои хора, които са доста притеснени. Аз бих Ви помолил още веднъж, ако искате да вземете дуплика, просто ясно и точно да кажете: до края на учебната година няма да има съкращения. Нека да го чуят и кметовете в някои от софийските общини. Текат съкращения, за съжаление. Моите сигнали са за "Надежда" и "Красно село". Аз зададох въпроса, защото на мен също не ми звучеше логично на средата на годината да се преместват часове, учители и т.н. Моля, кажете го ясно и точно, поне да се успокои софийската общественост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Методиев, имате думата за реплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Повтарям, подканян от господин Драганов, че в писмото на Министерството на образованието и науката изрично е записано съкращения до края на учебната 1998-1999 г. да не се извършват. Искам да обърна внимание на факта, че според изпълнението на законите в страната, включително Закона за бюджета, тези мерки се извършват от съответния финансиращ орган. Така че аз нямам възможността да повлияя върху кмета на общината. Виждам, че посочвате господин министъра на финансите - той също. Тъй като решенията на общинския съвет са автономни по смисъла на законите в страната.
Искам да обърна внимание, че в моята практика, откакто съм министър на образованието и науката, ще посоча само числото на паралелките, които са под необходимия минимум, утвърдени с решение на общински съвет. Те са 7001 за миналата година. Виждате каква преграда има, чисто законова, между Министерството на образованието и науката и общината при взимането на решение по въпросите на образованието.
Приемам това, което каза госпожа Дончева, и ще продължавам да го правя. Да се опитвам в рамките на диалог с асоциацията... Аз съм говорил с господин Паскалев, който е кмет на Благоевград и вътре в рамките на асоциацията ръководи Националното сдружение на общините в България. Там, ако има възможност и потърсят моето съдействие, аз съм готов веднага да откликна. Но в крайна сметка искам да кажа, че в тези случаи, в които има съкратен български учител, противно на всички тези документи, които цитирахме тук заедно. Въпросният кмет, който си е позволил да извърши това нещо... Поне моето мнение е, че българският учител ще получи добра юридическа консултация в Министерството на образованието и науката и ще защити своите права, а не само в синдикатите, които също са готови да му защитят правата.
И да завърша с това, че в случая има пълно съгласие между работата на министерството и синдикатите, които са профилирани в учителската професия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Руси Статков относно стойността на конфискуваните стоки, намиращи се в складовете, наети от данъчната администрация, включително и в нейните помещения, към министъра на финансите господин Муравей Радев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Въпросът, който съм поставил към господин министъра на финансите, има своето предисловие. По него имах възможност миналата година отново да насоча вниманието на министъра на финансите във връзка с това, че близо две години не беше издадена наредба за реализация на тези конфискувани стоки от данъчните органи .
Обяснението, което господин министърът на финансите тогава даде, беше, че тази материя е много трудна, че не може правилно да бъде регулирана, нещо, с което, разбира се, аз не се съгласих. Защото ние приехме през тези две години много закони и имахме възможност, ако е имало воля, както много пъти се е цитирало от правителството, че е имало воля за нещо, това да е било свършено.
Разбира се, не бих искал да преповтарям цифри и факти. Но въпросът ми за размера на тези конфискувани стоки и имущество е поставен отново, защото съм загрижен за това, че според информацията, с която разполагам, господин министър, става дума за значителен размер, става дума за оценени конфискувани стоки за милиарди лева, стоки, които са разположени в помещения не само на данъчното управление в столицата и в страната, а и в наети такива на военния резерв и други в различни места на страната, стоки, които обаче имат различен срок на годност, например цигари, които могат да се развалят, или други стоки, които са наистина такива, че могат да бъдат реализирани, разбира се, при по-добра организация, при по-добра законодателна рамка, ако щете.
Аз знам, господин министър, че Вие готвите някакъв проект на данъчния кодекс, в който се предвижда Агенция за разпродаване. Но това не ме успокоява. Аз ще изслушам с внимание за какъв размер на тези конфискувани стоки става дума. Но при положение, че бюджетът изпитва необходимост от средства например за социално подпомагане - няколко милиарда, или че сега общините в България са пред ситуация на колапс, защото бюджетът, който гласувахте миналата година с мнозинството по Ваше предложение, господин министър, няма да им стигне до юни, при всички тези, а бих казал и други факти, ако ние си позволяваме даже не за милиард, а за стотици милиони лева да залежат стоки, аз нямам никакви обикновени думи, освен онези, които би трябвало да бъдат казани от тази трибуна, когато тече парламентарен контрол.
Разбира се, ще изчакам Вашия отговор и съобразно него ще изразя своето отношение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, аз ценя Вашата загриженост и за мен е удоволствие да беседвам с Вас втори път по този повод след миналата година. Но може би е крайно време да изясним един много важен въпрос.
Господин Статков, министърът на финансите няма правата, когато види нещо нередно, ако то наистина е нередно, да събере екипа си, да напише една наредба и да регламентира този процес, ако това не е постановено някъде в закон и ако този закон не го е задължил да го направи. Въпреки че има твърде много нередности, с които един министър на финансите се сблъсква в своята работа, той няма законово основание да издава наредби и да регламентира тези процеси, когато на него му хрумне или му се струва, че са нерегламентирани по подходящ начин в действащия правен мир в страната.
Подобно е и това явление, за което Вие говорите. В България са твърде много онези институции, които имат право да отнемат в полза на държавата такива вещи. Това се прави, вярно, от Главно управление "Данъчна администрация", от данъчните органи, прави се от митниците, прави се от полицията, прави се от съда, прави се, ако щете, от Ловно-рибарския съюз. При толкова разнообразни източници на отнемане в полза на държавата по различно нормативни актове - закони, правилници, наредби, на вещи в полза на държавата, в крайна сметка Данъчната администрация е призвана да реализира само част от тях, не всички, разбира се, тъй като тези права има както митницата, така и съдия-изпълнителният, така и областният управител - зависи от естеството на отнетите в полза на държавата такива имущества.
Така че аз казвам това само за да подчертая колко сложен и разнообразен е този процес, за който Вие твърдите, че аз съм длъжен да го регламентирам.
Господин Статков, аз ще се съглася с Вас само и единствено по отношение на акцизните стоки, където като обхват съм задължен от Закона за акцизите не митническата администрация, а Данъчната администрация да си регламентира с такава наредба начина, по който ще се продават акцизни стоки. Затова оттук насетне построявам отговора на Вашия въпрос само върху тези стоки.
Вие питате на каква сума възлизат отнетите към момента такива стоки, събрани в помещения, наети и собственост на Данъчната администрация. Стойност не мога да Ви посоча и сега ще разберете защо. Ще Ви кажа в натура обаче.
Към настоящия момент или поне към две или три седмици, когато беше готвен този отговор, тъй като оттогава насетне нямах възможност да Ви отговоря в едноседмичния срок по независещи от мен причини, в тези складове се намират 2 млн. 840 хил. 913 броя кутии цигари; намират се вина и спиртни напитки от 425 хил. броя бутилки; най-различни други стоки - златна и сребърна бижутерия, видео- и аудиотехника, домакински и битови уреди в различни количества и качество, 819 броя конфискувани игрални апарати за хазартни игри. Стойността на тези вещи обаче никой не би могъл да каже в този определен момент на каква величина възлизат по простата причина, че те могат да бъдат продавани и да се разпорежда с тях Данъчната администрация едва когато влезе в сила съдебното решение, че отнемането е правомерно. Това е един доста дълъг съдебен процес, юристите знаят колко пъти той може да бъде сложен и с различни обрати, понякога трае и цяла година такъв един процес. И ако определена партида цигари в момента на отнемането има определена стойност, то 7 или 8 месеца по-късно, когато приключи съдебното дело и се реши, че наистина правомерно са отнети, тяхната стойност може да е нулева, нещо повече - отрицателна, ако трябва да бъдат унищожени. Защото има разходи по тяхното съхраняване и тяхното унищожаване.
Така че това може да стане едва след като приключи съдебното дело, когато има съответно съдебно решение. Тогава вече определен компетентен орган, специалисти, комисия от специалисти установи истинската цена на това, което е отнето в полза на държавата. И пак казвам, това е един процес, който се променя според срока, в който тези вещи доказано са станали вече собственост на държавата.
За да се ускори максимално този процес по отношение на влезлите в сила постановления, защото има и такива и в складовете има вече такива стоки, за които е съвсем ясно, че са правомерно отнети, със Заповед № Д-24-0000 от 4 февруари т.г. началникът на Главно управление "Данъчна администрация" е разпоредил преоценка на тези вещи, за които, пак подчертавам, вече са влезли в сила съответните съдебни постановления, и със заповед на министъра на финансите е разпоредено обявяването на търгове за продажба. Това - към този момент. Такава наредба, за която питате Вие, вече е издадена, но само - пак подчертавам това - за акцизните стоки. Тя вече, ако не се лъжа, е публикувана в "Държавен вестник". Но с проекта за Данъчен процесуален кодекс, с който Вие вероятно вече сте запознат, е обърнато особено внимание на принудителното изпълнение чрез публични продажби на специализиран за това орган, именно тази Агенция за публичните вземания, с оглед уреждането на всички хипотези, свързани с ефективното събиране на публичните взимания при съблюдаване правата и на длъжниците.

Предвижда се чрез Агенцията за публичните вземания да бъдат организирани постояннодействащи публични разпродажби за стока с единична цена до 30 млн. лв. Такива стоки няма да бъдат продавани чрез търг, а въз основа на оценка от агенцията, като са предвидени възможностите за защита на длъжника при неправилно оценяване на тези вещи. По този начин се преодолява един от големите проблеми на сегашния принудителен изпълнителен процес върху движими вещи, а именно: продажбата на място при незадоволително разгласяване и често получените средства се оказва, че са недостатъчни, за да се покрият разноските по самото изпълнение. Това са негативите към настоящия момент. Чрез новата система ще бъде създаден истински пазар за вещи втора употреба, с адекватни и справедливи цени. По този начин се осигурява защитата на интересите както на бюджета, така и на длъжниците.
Всичко това сега, което Ви казвам, разбира се, може да стане и факт, едва когато Народното събрание гласува този данъчен процесуален кодекс с този раздел в него, в който третира именно тази Агенция за публичните продажби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков, имате думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! От тази трибуна съм казвал във връзка с отговори на министъра на финансите много остри думи и, твърдя, с основание. Днес ще се опитам да се въздържа, но, господин министър, не мога да се съглася с това, което Вие казвате. Миналата година, когато Ви питах по този въпрос, беше записано в един от законите за данък добавена стойност, че Вие трябва да издадете наредба. Тогава Вие казахте: трудно ми е да издам тази наредба. Сега твърдите, че не сте имали основание. Имахте основание миналата година. Защо трябва да Ви го припомням? Каква е тая амнезия?
Сега отново в същия Закон за данък добавена стойност пише, че може да издадете наредба. Тоест, за да не Ви я искам в сроковете, както по другите Ви исках, Вие си написахте "може" и си го приехте. Разбирам, че е имало някакъв резултат и през февруари сте издали частично наредба, но не се оправдавайте.
Вижте, само това, което споменахте като натура, говори за много средства, за милиарди говори. А другите, които пропуснахте, са още десетки милиарди.
Защо, господин министър, Вие наистина не работите за държавата? Защо, колега (обръща се към дясната страна на залата), Вие репликирате: а държавата има нужда от средства? Вие гласувахте и орязахте бюджета на общините. Хората са недоволни. Когато питам министъра защо не намери необходимите средства, Вие ме репликирате, уважаеми колега, вместо да си свършим работата заедно. Вие чухте господин министъра, който отговори по тези неща. И аз точно с това изразявам несъгласие - че не се изпълняват законите от един министър. Не мога да се радвам - това е парламентарен контрол - когато десетки милиарди се замразяват, когато са нужни за лекарства, нужни са за стипендии, за социални помощи.
Каза господин министърът: ще направим кодекс. Ама този кодекс не е внесен още в Народното събрание! Като знам процедурата, която за съжаление се аплодира от Вас първо в медийното пространство, два месеца-три се говори, че ще стане, след това пет месеца в Министерския съвет, ние може би няма да го имаме тази година този документ. Тогава какво ще стане с тези стоки? Ще се развалят, ще загубим толкова пари.
Господин министър, най-после вършете си работата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за дуплика господин министърът на финансите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Статков, аз не мога да нося отговорност за онова, което на Вас Ви се привижда. На Вас може да Ви се привижда, да ме обремените с най-различни задължения, които на Вас Ви се иска, но има закон и там е казано какво точно аз съм длъжен да регламентирам и какво не съм. На Вас може да Ви се привиждат самолети посред нощ или посред бял ден, но аз не мога да забраня и нямам това право да регламентирам въздухоплаването над България. На Вас може да Ви се привидят утре и подводници на НАТО, че щъкат някъде там във вашето монтанско езеро, но аз не мога да регламентирам този процес. Аз имам точно определено задължение по закона и съм го изпълнил. Това, че на Вас Ви се привиждат някакви други задължения, с които може би желаете да ме натоварите, това е съвсем друго. Когато Вие го вкарате в закон и го облечете със законова власт, веднага ще се подчиня така, както направих в Закона за акцизите. Но няма друг закон, който да вменява в задължение това, което на Вас отново Ви се привижда. За това става дума. Погледнете тези работи, попитайте Вашите колеги юристи, те ще Ви кажат същото.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Прочетете законите! Аз лично обяснение ще поискам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков, няма да има лично обяснение. А ако продължавате да пречите на работата на парламента, може и да не дочакате края на заседанието.
Актуален въпрос от народния представител Любен Корнезов относно съдбата на "Ямболен" АД - град Ямбол, и на хората, работещи в този химически завод, към министъра на финансите господин Муравей Радев.
Моля за тишина!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин министър, с писмо от 23 февруари т.г., в качеството си на управляващ правото на държавната собственост в "Ямболен" АД - гр. Ямбол, Вие свиквате извънредно Общо събрание на акционерите при дневен ред - тук е пред мен дневният Ви ред - а всъщност той касае ликвидирането на завода и назначаването на ликвидатори. Това Ваше писмо беше публикувано и в петък след актуалния въпрос, който съм Ви задал.
С две думи казано, Вие искате да ликвидирате завода, тоест хем да бъдете министър, хем да бъдете и ликвидатор. Но мисля, че не Вие сте строили този завод, за да го ликвидирате.
Както публично заявиха някои Ваши съпартийци, за съжаление ги няма в залата, заводът трябва да бъде продаден "само на скрап за старо желязо", цитирам. Но известно ли Ви е, господин министър, че заводът "Ямболен" е строен от немските фирми гиганти "Круп", "Лурге", "Хьост" и поне доскоро беше последната дума на техниката в тази област? За този завод българският народ плати милиарди и той беше един от най-съвременните заводи не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Даже през трудните 1996, 1997 г., да не говорим за така наречения "социалистически период", неговата продукция се изнасяше в десетки западни страни, че неговата продукция беше търсена и е търсена все още даже и на Ротердамската борса и има международни сертификати? И Вие, господин министре, искате да ликвидирате завода и да го продадете на скрап.
Вероятно, господин министре, Вие ще ме затрупате с цифри, за да докажете финансовия крах на "Ямболен". Но аз също разполагам с точни финансови разчети и зная точно колко Вие, тоест, държавата дължи на "Ямболен". Но да оставим цифрите, защото съдбата на хората и на техните семейства е много по-важна, много по-ценна от сухите цифри. Днес заводът е спрян. Около 2000 работници са изхвърлени и те вече седмици наред протестират на площада в Ямбол. Тук няма политика, те се борят за хляба на своите деца, на своите семейства.
Знаете ли, господин министре, че в Ямбол има вече над 15 хил. безработни, тоест всеки втори ямболия е безработен? Не остана предприятие в града, което да работи. Вчера, на 15 март т.г., изтече срокът за подаване на оферти за приватизация и информацията, с която разполагам, е, че има такива оферти, които вече са и депозирани. Питам Ви, господин министре:
Как така с едната ръка уж приватизирате, а с другата ликвидирате и ще продадете ли завода "Ямболен" на скрап?
Каква ще бъде съдбата на хората, които ще бъдат изхвърлени на улицата?
Моля Ви, господин министре, за конкретен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, аз бих могъл по същия начин емоционално да отговоря на Вашето питане. Ще се опитам сухо и точно да отговоря, въпреки че трудно ми е да се сдържам, защото това, което преди малко тук казахте от трибуната, прилича на онова, което ние наричаме "смешен плач". Но няма да се плъзна по тази плоскост.
Слушайте внимателно сега какво точно е състоянието на това предприятие, за което питате - "Ямболен".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие мене ще слушате, а не аз Вас.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не с нравоучения.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И така, "Ямболен" АД е включен в програмата за изолация във фризера, господин Корнезов, през 1996 г. от правителството на Българската социалистическа партия, оглавявано от Жан Виденов. Това дружество произвежда полиестерни влакна и коприни за текстилната промишленост и експорт със съоръжения и по технология от края на 50-те години. Запомнете: края на 50-те години! Тази остаряла технология е изключително трудоемка и енергоемка и води до много висока себестойност на крайната продукция, на крайното изделие.
През 1998 г. на европейския пазар се появиха много големи количества стоки от производители от Далечния Изток, които продават на цени двойно по-ниски от себестойността на изделията - полиестерните влакна и коприни, произвеждани в "Ямболен" АД. Ето ви и точните величини. Можете да ги проверите.
Полиестерни влакна. Международната конкуренция продава единица изделие на 0,70 цента.
Ямболен. Себестойността на ямболена е 1,15 долара.
Полиестерна коприна. Конкуренцията я продава на около 1 долар, а нашето производство по себестойност е 1,6 долара. Това е жестоката истина на числата. Както и да го казвате, не може да се промени тази истина за много голямо съжаление, и мое преди всичко.
Недейте да смятате, че като министър на финансите, на който по силата на един акт от вашето бивше правителство съм принуден да отговарям за някои предприятия като това в толкова незавидно положение, на мен съвсем не ми е скъпа съдбата както на тези предприятия, така и на хората, които работят вътре. Но на мен България ми е много по-скъпа. И ако ние не успеем да решим този въпрос, колкото и мъчителен да бъде, бъдеще за България със сигурност няма да има.
Това дружество е в списъка за приватизация от една година...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Мисля, че от 1996 г.!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... но поради изключително тежката конкуренция на същите тези международни пазари не се намери потенциален инвеститор въпреки установените контакти с над 400 фирми от целия свят чрез приватизационния посредник "Рес & Ко". По настояване на Агенцията за приватизация и приватизационния посредник Министерството на финансите даде своето принципно съгласие да бъде извършено повторно набиране на оферти на желаещи купувачи.
По-нататъшното производство на полиестерни влакна и коприни по досегашната технология и техника практически е невъзможно, поради това че дружеството не разполага с оборотни средства. Всекидневните му разходи възлизат на 70 млн. лв. дневно. Част от тези разходи от м. декември 1998 г. се натрупват като загуба. Ежедневните загуби от производствената дейност на дружеството са в размер на 23 млн. лева. За миналата година дружеството отчита загуба в размер на 680 млн. лв.
След направения анализ Съветът на директорите на "Ямболен" взе решение за прекратяване на производствения процес през м. януари т. г. с цел спиране натрупването на загуби и декапитализацията на предприятието. По данни на изпълнителното ръководство производството временно ще бъде възстановено, за да бъдат изпълнени две поръчки от една чуждестранна фирма за 1750 т полиестерни влакна и коприни.
Задълженията на това дружество към 31 декември м. г. са, както следва. Общото задължение е 4 млрд. 774 млн. лева към 31-ви. От тях към доставчици - 1 млрд. 442 млн. лева. Към бюджета много малко - 11 млн. лева. Към персонала - 950 млн. лева. Към "Социално осигуряване" - 458 млн. лева. Други задължения - 1 млрд. 878 млн. лева.
Стратегията на правителството е ясна - много пъти сме я казвали, пак ще я повторя: приватизация на всички предприятия, включени в списъка за изолация, доколкото това е възможно. Министерството на финансите като мажоритарен собственик на капитала на "Ямболен" АД направи предложение до Съвета на директорите на дружеството да вземе решение за свикване на извънредно общо събрание на 26 април т. г. с цел прекратяване на дружеството. Дотогава то или ще бъде приватизирано, или ще бъдат изчерпани всички възможности за неговата продажба като цяло предприятие, в резултат на което то ще бъде прекратено.
Аз искам най-после левицата и опозицията да изяснят какво точно искат от правителството и от мнозинството: да извършва ли структурна реформа, и това е най-болезнената част на структурната реформа, когато едни предприятия докажат своята нежизнеспособност и произвеждат само загуби, загуби, които генерирани от националното стопанство трябва да бъдат компенсирани от други предприятия, от други търговски дружества, от държавния бюджет ако щете, или да робува на подобен тип отношения, както Вашите, господин Корнезов, тук - едно сълзливо от миналото време, на еди-кое си предприятие, което било не знам какво си във Вашата представа. Това предприятие и в моята представа може да бъде много мило, но ако то не произвежда загуби. България не може да си позволи с цената на ресурсите, които са много оскъдни, да държи непрекъснато силово, изкуствено над повърхността на водата главата на това или онова предприятие, защото това става с онзи ресурс, който ние сме длъжни да насочим в икономически растеж, в по-висок ръст на заплатите, в по-висок ръст на пенсиите. За това става дума. Кажете какво точно е вашето виждане, за да можем да говорим на един и същи език. Не може да искате запазване на сегашната структура на икономиката, на промишлеността в България и в същото време да критикувате правителството и мнозинството, че не прави реформа, че не преструктурира икономиката, че не затваря губещи предприятия. Просто не може. Тези две неща взаимно се изключват. Изберете си едното и кажете какво е то. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Корнезов, имате думата за реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин министърът започна със смешен плач. Нима плачът на бедните и безработните в Ямбол е смешен, господин министър? Всъщност Вие даже не бяхте точен. Вижте "Държавен вестник". Общото събрание, за което Вие говорите, не е свикано на 26-и, а на 14 април. От Вашия отговор разбрах, че Вие не сте правителство на приватизацията, а на ликвидацията.
И още нещо. Цифрите, които Вие казахте, не са докрай точни и верни. Първо, "Ямболен" фактически не дължи на държавния бюджет. Напротив, държавният бюджет дължи на "Ямболен" 748 млн. лева. Господин министър, след като имате излишъци в бюджета, защо не върнете на "Ямболен" дължимите му пари? "Ямболен" има да взема около 1 млрд. лева, които са напълно събираеми.
И още нещо, господин министър. Вие говорите за 1996 г., но през 1996 - 1997 г. "Ямболен" работеше. И нещо повече. Вие не бяхте точен. "Ямболен" е в приватизация от 1996 г. Шест пъти е променяна офертата за приватизация и в момента вече има оферти за приватизация. Вчера изтече срокът.
И аз Ви питам, господин министър, Вие знаехте ли, че "Ямболен"е свързан с 57 фирми и неговата ликвидация ще доведе до ликвидация и на тези 57 фирми? Че 34 на сто от бюджета на община Ямбол идва от "Ямболен"? И Вие ми казахте за януари месец. Да, значи Вие сте разпоредили да се спре ТЕЦ-ът в Ямбол при минус 17 градуса, господин министър. Аз съм работил в този завод. Имате ли представа, когато разпоредихте да се спре ТЕЦ-ът, какво става с тръбите и концентрата в "Ямболен", който вървеше при минус 17 градуса? Това е престъпно нехайство, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за дуплика господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Корнезов, аз си мисля, че като че ли Вие не сте чули какво казвам. Безумие е да поддържате едно предприятие с ресурса на България, когато то очевидно с техниката и технологията от 50-те години е неконкурентоспособно. Защо не разберете най-после това нещо, а идвате тук и така сълзливо от тази трибуна ми обяснявате, че трябва на всяка цена да го субсидираме? Извадете закон за субсидия на "Ямболен" и аз ще се подчиня. Но това става с ваше решение и по никой друг начин. Аз Ви казах: 400 фирми, на тях е било предложено това предприятие и нито една от тях не пожела да се интересува по-конкретно.

Вие твърдите, че има голям интерес. Господин Корнезов, не бъркайте понятието "минувач" с понятието "купувач". Много минават, заглеждат се, проверяват и заминават, но малко са купувачите. И аз се моля, наистина, някой от тези минувачи до края на м. април да дойде, да мине и да стане купувач. С удоволствие ще го продадем на този "някой", ако се окаже, че има такъв... Ако някой от тях прояви интерес, с голямо удоволствие.
Нещо повече. След този срок, за който ви казвам, предприятието ще бъде преустановено чрез ликвидация, но то не може да се ликвидира за седмица - две, дори и за месец. В процедурата на тази ликвидация в момента, когато се намери купувач-приватизатор веднага, гарантирам ви това, тази процедура по ликвидация ще бъде преустановена, предишният статус ще се възстанови и то ще бъде приватизирано, така че никакъв проблем няма за това, ако някой иска да дойде да го купи, но срокът, господин Корнезов, е 30 юни! И аз няма 30 юни да го прескоча по никой начин! Тридесети юни е срокът за изход от тази програма, в която вашето правителство някога наниза тези предприятия, за които сега ви е толкова мъчно. Тридесети юни е крайният срок и правителството има намерение да го спази! И наистина ще го спази! Ще разберете!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител Ивалин Йосифов относно приватизацията на Авиокомпания "Балкан" към министъра на финансите Муравей Радев.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги!
Моят въпрос към министъра на финансите наистина е свързан с приватизацията на Авиокомпания "Балкан".
Аз първоначално го бях задал към министъра на транспорта, но въпросът беше върнат към министъра на финансите, защото той отговаря в момента за Авиокомпания "Балкан", но по-надолу вече ще се разбере наистина каква е ситуацията между двете министерства и наистина кой трябваше да отговори конкретно на този актуален въпрос, на това мое питане.
Измина повече от година и половина от стартирането на процедурата за приватизация на националния ни превозвач - Авиокомпания "Балкан". През този период беше избран приватизационен посредник, бяха проведени преговори с потенциален купувач и дори, избран такъв, в нарушение на сключените договори между Агенцията по приватизация и посредника.
Обезпокоен от информационното затъмнение относно сроковете за нови предложения и условията за приватизация на авиокомпанията и нейното бъдеще Ви питам:
Какви са намеренията за приватизация на Авиокомпания "Балкан" след провала на първия кръг от преговорите, а това се случва за втори път след 1994 г.? Кой ще поеме отговорността за този провал? Какво е техническото и финансовото състояние на Авиокомпания "Балкан"? С какви самолети ще изпълнява летателната си програма след 13 март?
Питането беше зададено на 23 февруари. Вече минаха четири дни, откакто Авиокомпания "Балкан" не разполага с необходимите самолети, с необходимия самолетен парк, за да извършва планираните свои полети.
Тук вече конкретния допълнителен въпрос към министъра е: колко време е необходимо на двете министерства, имам предвид Министерството на финансите и Министерството на транспорта, за да постигнат помежду си споразумение за закупуването или лизинговането на нова авиационна техника? Какви са подбудите за това закъснение на този процес по лизинговане на нова авиационна техника?
Налице е - четири дни пълен хаос! Ако някой от вас е ходил на Аерогара "София" - пълен хаос, който е създаден с, бих казал, това нехайство и недържавническо отношение спрямо Авиокомпания "Балкан". Средностатистически може да се провери какво е закъснението, колко пада имиджът на нашия национален превозвач от този хаос, който е създаден в момента на Аерогара "София".
Другото - какви гаранции ще поемете за намирането на стратегически инвеститор и стопанин на Авиокомпания "Балкан"? Казвам: "и стопанин на Авиокомпания "Балкан", а не само да бъде извършена продажбата или приватизацията на авиокомпанията на всяка цена. На тази компания, с този потенциал, с кадрови потенциал, с който разполага, наистина е необходимо да има един истински стопанин.
Другото - какво е Вашето становище относно избрания финансов одитор - "KPMG" и изработения от него инвестиционен меморандум?
И последно - като член на кабинета - има ли националноотговорна позиция на правителството за състоянието и перспективите за развитие на нашия национален превозвач?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йосифов! Авиокомпания "Балкан" е нещо много сложно, много важно за България и много отговорно е да се решават процесите в тази авиокомпания с лека ръка и да се повтарят грешките, които до този момент - не една и две - доведоха авиокомпанията до сегашното съвсем нерозово състояние, защото, ако някога бе направена сделка с двата големи "Боинг", които не са вече в България, тя - тази сделка - съвсем не беше най-добрата. Съвсем не беше сключена по най-добрия начин и ето, сега, вероятно част от тези грешки се изкупуват от днешното ръководство на Авиокомпания "Балкан", а и сега вероятно от пасажерите на тази авиокомпания.
Вие зададохте доста въпроси. Някои от тях ги няма във Вашето питане, но аз ще се опитам да отговоря на всички.
Приватизацията на Авиокомпания "Балкан" се извършва в изпълнение решението на Министерския съвет от 4 септември 1999 г. и е в съответствие с целите и програмата за финансовото оздравяване на държавни предприятия като част от структурната реформа на икономиката в страната.
Приватизацията на "Балкан" е сложна както от гледна точка на световния авиационен пазар, така и от гледна точка на техническото и финансовото състояние на самата компания. В последните две години се наблюдава процес на преструктуриране и глобализация на големите авиокомпании както в Европа, така и в Съединените американски щати, което е съпроводено с мащабни инвестиции и ново изостряне на конкуренцията на пазара на авиационни услуги. Това е белег на сегашното състояние на този пазар - очевиден белег и много съществен!
Процедурата за приватизация чрез избрания приватизационен посредник не беше успешна по няколко основни причини:
Първо, не бяха ясно формулирани изискванията към потенциалните купувачи.
Второ, не бе направен качествен приватизационен маркетинг и реклама на компанията.
Трето, информационният меморандум от една страна не съдържаше пълна информация за активите на компанията, а от друга, съдържаше данни, които не отразяваха реалното финансово състояние на дружеството, в резултат на което бяха отблъснати сериозни инвеститори, т.е. една голяма част от негативния резултат на авиокомпанията се дължеше на курсови разлики и това не беше отчетено от същия този приватизационен посредник.
На следващо място, селектираните от посредника топ-потенциални купувачи не притежаваха качеството на стратегически инвеститори и не представиха необходимите гаранции за възможностите си да поемат задълженията на фирмата и декларирания обем инвестиции с цел запазване и развитие функциите на авиокомпанията.
Лошо свършена работа от приватизационния посредник! Това мога да го кажа съвсем чистосърдечно и съм го казвал и на самия приватизационен посредник, когато му поисках сметка за действията по този въпрос.
След като бяха анализирани причините за неуспеха на тази процедура Агенцията за приватизация, заедно с работната група по приватизацията на "Балкан", разработиха график и нови условия за продажбата на 75 на сто от акциите на компанията с цел привличане на стратегически инвеститор.
Съгласно Решение № 912-П от 26 февруари т.г. продажбата ще се извърши чрез преговори с потенциални купувачи.
Изискванията към потенциалните инвеститори са формулирани точно. Те трябва да представят одитирани финансови резултати за последните две години, банкови и други референции и доказателства относно финансовата обезпеченост на инвестиционните си намерения, включително и на намеренията по отношение на задълженията на компанията.
Този път при тези параметри подобно нещо като с предишния приватизационен посредник няма как да се случи.
Към днешна дата е изготвен правният анализ на информационния меморандум, като оценката предстои да бъде завършена. В изпълнение на новата маркетингова стратегия Агенцията за приватизация е изпратила 60 информационни писма с покана за участие в приватизацията на "Балкан" до всички досега заявили някакъв интерес, до най-големите инвестиционни банки и авиокомпании. Заедно с това до същите контрагенти са изпратени и допълнителни писма, в които е описана процедурата и са разяснени условията за участието в нея. Потенциалните купувачи ще имат право заедно с приватизационния меморандум на компанията да получат и проект на договор, по който своевременно могат да направят своите бележки и своите предложения. По този начин се спестява време и процедурата е достатъчно прозрачна. Срокът за набиране на офертите е 26 април, след месец и малко. Целта е до 30 юни 1999 г. да бъде сключена сделка за продажба на дружеството.
Питате ме за финансовото състояние на дружеството. То е следното. Първото число, което ще ви съобщавам, ще бъде на 12 декември 1997 г., т.е. началото на 1998 г., второто число е на 12 декември 1998 г. - значи в началото на 1998 г. и в края на 1998 г. Приходи от дейност - 289 млрд.лв. в началото на миналата година, 339 млрд.лв. в края - едно завишение от около 50 млрд.лв. Разходи за дейността: в началото на годината 294, в края на годината - 338. Подобно е и увеличението на себестойността. Резултат от дейността - загуба от 5 млрд.лв. в началото на 1997 г., печалба от 1 млрд.лв. в края на 1997 г. Резултат след извънредни и финансови операции: загуба - 38 млрд.лв. в началото на годината, загуба от 10,7 млрд.лв. в края на годината. Краткосрочни заеми: 41 млрд.лв. в началото, 37 млрд.лв. - в края. Намаляват и те. Задължения: 128 в началото, 148 в края - увеличени задължения, негативен резултат. В това число към доставчици: 76 в началото, 86 - в края.
От така представените данни се вижда, че финансовото състояние на авиокомпанията се е променило в посока подобрение след първата половина на миналата година. Анализът на количествените показатели показва нарастване превоза на пътниците по редовните международни линии в сравнение с 1997 г. с около 15 на сто, а по вътрешните линии - с около 18 на сто.
През 1998 г. Авиокомпания "Балкан" не е ползвала бюджетни средства, за разлика от всички предишни години. В момента Авиокомпания "Балкан" функционира в условията на силно напрежение на самолетния парк и във финансовите баланси поради забавяне на авансовото финансиране на летните чартърни програми, спадането в пазарите на авиационните услуги и предстоящото значително обновление на самолетния парк.
Самото състояние на наличния самолетен парк е следното - имахте и такъв въпрос: 7-те собствени самолета "ТУ-154 М" са с обновен интериор и добро външно състояние, оборудвани с нова кислородна система. Ще бъдат наети още 3 самолета "ТУ-154 М", които са обновени и ремонтирани. Трите самолета "ТУ-154 Б" са в добро техническо състояние, а трите малки "Боинг"-а са в отлично техническо състояние. Изпълнението на летателната програма през активния летен сезон е осигурено. Чартърната програма по договорите с немските туроператори "Некерман" и ITS ще се изпълнява с "ТУ-154 М". Общо чартърната програма ще се изпълнява с 10 самолета "ТУ-154 М", като 7 самолета са собственост на "Балкан" и още 3 ще бъдат краткосрочно наети от Внуковския авиозавод.
Полетите по редовните международни линии ще се изпълняват от 3-те самолета "Б-737", 3 самолета "ТУ-154 Б" и евентуално 2 самолета "А-310 300", които предстои да бъдат лизинговани.
Авиокомпания "Балкан" върна и втория самолет "Б-767 200R", с който досега се изпълняваха полетите по дългите линии. Изпълнителното ръководство на компанията проведе преговори за наемане на финансов лизинг на два самолета "А-310 300", за да не се допусне съществено прекъсване изпълнението на полетните програми по дългите линии.
Министерството на транспорта и Министерството на финансите ще подпомогнат авиокомпанията при нейните усилия за обновяване на самолетния парк и наемане на самолети на лизинг при финансово изгодни за държавата-собственик условия. Наемането на тези самолети финансово ще бъде осигурено от Авиокомпания "Балкан".
От казаното дотук става ясно, че намеренията на държавата са да се търси финансово стабилен купувач на Авиокомпания "Балкан", стабилен купувач.
Условията на новата процедура и относително подобреното финансово състояние на дружеството дават по-голям шанс за успехи за сключване на приватизационната сделка.
Няколко думи по така нашумелия въпрос за лизинговането на тези два самолета, с които ще се замени връщането на другите два "Боинг"-а, които правеха курсове до Съединените американски щати и Далечния Изток. Трябва да ви кажа, че условията, по които тези два самолета ще бъдат наети, в началото събудиха определени съмнения по отношение на това дали те отговарят на онова качество и дали са в състояние да извършат онези задачи, които ще им бъдат възложени с обслужването на тези далечни дестинации. Това не беше ясно от доклада на ръководството на авиокомпанията в първия му вид, поради което се наложи поради огромните суми, поради възможността за грешка, която след време да донесе много неприятни последици не само на компанията, но най-вече на обслужването на пътникопотока от Авиокомпания "Балкан", аз поисках допълнителни гаранции за това, че тези самолети са в добро техническо състояние, че те са в такова състояние, каквото се предвижда в разговорите, във водените преговори до момента и най-вече в подготвения договор за тяхното лизинговане. Помолих да ми бъде предоставена допълнителна информация. Тази информация днес бе предоставена. Остава авиокомпанията да даде със сигурност гаранции за това кой всъщност е насрещният продавач, кой е онзи, който ще сключи договор с авиокомпанията - нейният сегашен собственик или някой друг, който междувременно ще стане собственик. Изчистването на този последен, бих казал, елемент на съмнение - ние като държава и като собственик сме длъжни да имаме такова осторожно отношение към тази огромна сделка - изчистването на това последно съмнение за това кой всъщност стои насреща, когато се сключва този много важен за България договор, ще реши въпроса и за това лизинговане. Действително имаше създадени известни проблеми един или два дни в самолетния парк на Авиокомпания "Балкан". Но това не се дължи основно на липсата на тези два "Боинг"-а, тъй като съвсем средни и къси дестинации бяха блокирани и то, доколкото знам от ръководството на авиокомпанията, поради излизането от строя по технически причини на няколко машини, за които не се е предполагало, че сега ще дефектират едновременно. Това, според обяснението на ръководството на авиокомпанията, е причината за този известен дискомфорт, който настана през последните 1-2 дни. Но аз се надявам, че това вече е преодоляно, защото там има хора, които много добре си разбират от работата, и достатъчно добри технически екипи, от една страна, а от друга страна, бързото решаване на проблема с двата големи самолета и далечните дестинации със сигурност ще подобри не само обслужването, но и външния вид на авиокомпанията в една процедура на приватизация, която е съвсем предстояща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Йосифов, за два уточняващи въпроса.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Благодаря, господин министър.
Съгласен съм с Вас, че двата самолета "Боинг", които бяха лизинговани - наистина сделката за лизинговането на тези самолети е изключително неизгодна, но когато Вие дойдохте на власт, тези самолети вече бяха лизинговани и много добре знаехте кога изтича срокът на лизинговането. Защо трябваше да се чакат точно тези две години, за да почнем да говорим за ново лизинговане на авиационния парк и за търсене на тези гаранции, за които споменахте?
Говорихте за посредника по приватизацията. Предполагам, че тук сезирате предния посредник "Топ Спидуей"? Надявам се, че е така. Ако сезирате него, напълно съм съгласен, но бих Ви попитал той получи ли възнаграждение и кой понесе отговорността за определянето на този посредник и за несвършената от него работа?
С финансовите резултати, които зачетохте за авиокомпания "Балкан", наистина съм съгласен. Тенденцията през 1998 г. е такава. Показа наистина подобряване на финансовото състояние на авиокомпания "Балкан", което е добър показател, че може да се помогне на тази компания при едно далновидно стратегическо и тактическо решаване от страна на правителството и на държавата като собственост на авиокомпанията. Но защо точно тази стабилизация не беше използвана в последните месеци, когато вече се знаеше, че окончателно изтича срокът на лизинговане на двата "Боинг"-а?
Тук ще Ви задам въпроса, че наистина се стекоха такива обстоятелства, но който работи в авиацията много добре знае какви коефициенти съществуват по поддържане на надеждност, на резервен парк и защо не е отчетено? А те наистина не са имали възможност да отчетат всички тези процедури, те са едни научни процедури, при наличието на това, че наистина няма самолети, с които да оперират, след като са върнати двата "Боинг"-а. Това означава, че отново се връща вината върху определени хора, определени среди, които според мен са заинтересовани да съществува такъв хаос. Не знам къде са тези среди, но наистина такива среди съществуват и Вие като представител на кабинета би трябвало наистина да потърсите отговорност.
Говорите за стабилен купувач. Да, наистина трябва да се намери стабилен купувач, но аз съм притеснен, че новият приватизационен посредник, който е избран, това е фирмата, която според мен - не знам дали Вие сте видели меморандума и одиторския анализ, която не дава достоверна и пълна и подробна информация за състоянието на авиокомпания "Балкан" и мога да Ви го предоставя, ако не сте го виждали, където са допуснати, не зная, технически или нарочни грешки при определянето на одитора на авиокомпания "Балкан".
Накрая завършвам с това, че все пак този приватизационен посредник в момента имаше много тясна връзка с една нашумяла частна компания "Балкан-ер", която участва в първия кръг на приватизацията, според мен изключително неуспешно. Да не говоря с други квалификации относно нейното участие в приватизацията.
Избраният нов посредник ще работи ли в интерес на тази компания или ще работи, защитавайки националните интереси, и търсене наистина на собственик и стратегически инвеститор? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: От това, което чух сега като допълнителни въпроси, схванах само, че защо е трябвало да се чака да си отидат тези два самолета, та да се предприеме тая процедура. Но аз все пак смятам, че Вие добре разбирате, че аз съм министър на финансите, а не съм ръководител на тази или онази авиокомпания, това или онова търговско дружество. То си има ръководство точно за тази цел - да мисли, да предвижда и да решава въпросите на предприятието, което ръководи. Това не е работа на министъра, бъдете убедени. И не би трябвало да бъде, защото тогава всичко се размества по един изключително неприятен начин.
В началото говорихте за някакво информационно затъмнение. Убеден съм, че за никакво информационно затъмнение не може да става дума, защото и журналисти, и вие самите, и който се интересува, винаги е знаел докъде точно стигат разговорите, преговорите, интереса към авиокомпания "Балкан" от тази или онази друга фирма, била тя международна или българска. До този момент просто няма нещо, което да ви дава основание да говорите за информационно затъмнение.
Накрая Вие питате за това каква е отговорността на държавата, какъв е ангажиментът, каква е гаранцията, която държавата ще даде, че ще бъде намерен там подходящ приватизатор? Ами това е държава, господин Йосифов. Държавата не е магьосник, за да нарисува някой приватизатор и да каже: ето го, този е чудесният приватизатор. Държавата създава условията. Тя това прави - създава условията за подходяща приватизация, създава правилата на играта за тази приватизация, но тя не може да застане насреща на мястото на купувача. Ако искате такава гаранция от държавата, просто е безумие. Държавата обаче има друг ангажимент и тя има намерение на го осъществи - онова предприятие, което е в този списък за изолация и не бъде приватизирано, не бъде преструктурирано до срока на действие на закона, ще бъде прекратено. Това е ангажимента, който мога да поема и от мое име, и от името на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Йосифов, имате думата, за да изразите отношение към отговора.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Благодаря на господин министъра за изясняването функциите на държавата, но ще допълня към него едно - държавата е точно, за да защитава държавните интереси и държавничеството в нашата страна Република България.
Не виждам защо не са разбрани допълнителните въпроси и какви са конкретните отговорности на държавата при избора на Министерския съвет, конкретно във формата на изпълнителната власт, в избора на приватизационния посредник. Ако той не си свърши работата, тогава какво? Това означава, че ние ще трябва да отлагаме във времето може би до безкрайност, приватизацията било на компания "Балкан" или на някоя друга? Не виждам смисъла на една такава позиция и на една такава постановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Би било редно в 17,30 ч. да бъде редовната почивка, но вярвам, че няма да възразите, тъй като има още едно питане към министъра на финансите, да приключим и с това питане и след това да направим почивката.
Господин Руси Статков има питане относно размера на невъзстановените в срок данък добавена стойност и акциз на регистрираните по този закон лица до този момент към министъра на финансите.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Ще помоля, преди да изложа своето питане, господин председателят на събранието да сравни тези два листа. (Подава на председателя два листа.)
Заповядайте, господин председател. Това е действащият Закон по ДДС до 1998 г. и този, който действа тази година. Там изрично съм подчертал това, което господин министърът на финансите в предишния отговор отрече, че е негово задължение.
Господин министър Радев, Вие излъгахте, Вие сте некомпетентен. Ето, ако трябва да зачета това, ще го дам и на Вас. Аз го снимах, след като го извадих от библиотеката заради Вас. Означава, че Вие наистина не си вършите работата и се опитвате по най-недостоен начин, говорейки за друг въпрос, който беше отхвърлен процедурно от ръководството на Народното събрание, но аз се надявам, че ще получа отговор не аз, а хората, които са видели това, за което става дума.
Питането ми е във връзка с възстановяване на данък добавена стойност и акциз.
Що се касае до другия отговор, разбрах, че господин министърът на финансите не познава данък добавена стойност и затова, господин председател, ще се опитам да разкажа част от аргументацията си така, че господин министърът на финансите да си припомни, когато беше в опозицията, някои неща, които очевидно не е опреснил и не познава. Имам предвид предишния отговор на неговия въпрос.
Когато господин министърът на финансите беше в опозиция, много държеше от тази трибуна парламентарната левица да ускори срока за възстановяване на данъчния кредит по данък добавена стойност. Това беше с основание, защото наистина всички стопански субекти са много зависими от средствата, които би трябвало да получат по този данък, след като са реализирали определена сделка. Какво обаче направи господин министърът на финансите, след като дойдохте на власт, уважаеми дами и господа отдясно? Удължи вместо да съкрати този срок в законопроекта и вие го гласувахте безкрайно в сравнение с това, което беше при Демократичната левица. Реално става дума за в пъти във времето, в което се задържат средствата, които трябва да бъдат възстановени на фирмите и на всички онези, които имат право на данъчен кредит.

Многократно сме поставяли този въпрос от трибуната, многократно сме предлагали - и миналата година, а и още през 1997 г. Отговорите непрекъснато бяха: нямаме възможности, трябва да се компютризират големите данъчни субекти и т.н. Да, в това имаше известна истина. Казвам, имаше, защото много пари, милиарди се насочиха за излишна обработка на данъчни декларации от една фирма, в която господин министърът на финансите има участие и в която фалшифицира предварителни преговори и договори. Но оттам Сметната палата му е казала своето заключение, за което той криеше и крие. Това е, разбира се, друга тема.
Става дума за това, че можеха да се купят 2000 компютъра, с които да се качи тази информация, която господин министърът на финансите две години казва, че не може да бъде обработена. И с това да се повиши и контролът върху субектите, които участват, и, разбира се, да се пресекат тези злоупотреби, защото има такива. Но господин министърът на финансите това не го направи и реално третият момент, който искам да припомня, и тази година отново той забавя този процес. Първо го забави с правилниците и наредбите, които трябваше да излезат във връзка с приложението на два от законите, които аз съм цитирал - данък върху акцизите и данък добавена стойност. За данък добавена стойност аз вече питах, повече от месец беше забавен срокът, за акцизите също. Вследствие на което сроковете, указани в тези закони, за възстановяване на данъците добавена стойност и акцизи, естествено се удължават, защото когато няма правилник, когато няма закони, които да се прилагат с този правилник, по вина на министъра на финансите естествено има и забавяне.
И тъй като господин министърът на финансите ще се опита сигурно да търси много аргументи, сигурно и такива, които не са верни, както и в предишния отговор, и да търси оклеветяване или да ме предизвика на някаква друга тема, аз отново съм извадил като дубликат съответните данъчни закони, сроковете, в които е трябвало да се действа, и това, което той не е направил.
Мисля, че има представители на фирми, които слушат в този момент, нека всички те да се убедят доколко господин министърът на финансите казва истината или казва нещо друго. Аз, разбира се, също ще го изслушам, надявам се този път той да не се опитва по недостоен начин да търси отговора. Мисля, че Вие, господин председател, вече сте прочели кой е прав от предишния негов отговор, аз очаквам министърът на финансите да ми се извини. Междупрочем ще му оставя данък добавена стойност от миналата година и от тази, тъй като излъга, че не бил задължен да издава наредби, за да внимава като отговаря на другия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, за втори път използвате изрази, за които трябва да Ви санкционирам. Не го правете.
РУСИ СТАТКОВ: Да, Вие трябваше да санкционирате министъра на финансите, когато лъжеше. Ето това са двата закона, които аз Ви ги дадох. Очаквам отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оставете ги и Ви благодаря.
Имате думата, господин министър, да отговорите на питането.
РУСИ СТАТКОВ: Ето, господин министър на финансите, старият данък добавена стойност, където е трябвало да издавате наредба, ето Ви и новият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, освободете трибуната. Дал съм думата на министъра. Не обяснявайте нищо сега, моля Ви.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков. Вие наистина съвсем трайно ме развеселявате с тази Ваша натрапчива идея сякаш един втори народен трибун тук, в това Народно събрание, непрекъснато се чуди как и по кой начин да намери този или онзи министър, този или онзи от управляващото мнозинство в некомпетентност, а не вижда своя собствен нисък ръст.
Господин Статков, сега ще отговоря внимателно на Вашия пореден въпрос. Отново сте се пообъркали малко, но сега слушайте внимателно и си записвайте, за да не повтарям отново.
Значи Вие ме питате какво става с просрочените данъчни задължения по ДДС и по акциз.
Господин Статков, ето конкретен отговор на Вашия конкретен въпрос. Значи във връзка с това Ви уведомяваме, че данъчната администрация не забавя неоснователно възстановяването на данъка върху добавената стойност. Законоустановеният срок за възстановяване на декларирания данък добавена стойност не е спазен в случаите, когато са налице обстоятелства, които налагат това. Записахте ли си?
Най-често това са непредставянето на документи от регистрираните лица или необходимостта от допълнително установяване на верността на вече предоставените документи, което води до забавяне на извършването на данъчните ревизии и съответно възстановяването на данъка. Често след данъчни ревизии се установява и че регистрираните лица неправилно са определили размера на данъка за възстановяване или са декларирали данък добавена стойност за възстановяване без да имат основание за това.
Същевременно допълнителни мерки по ускоряване на процедурата за възстановяване на ДДС са взети още в края на миналата година с две специални заповеди, издадени от началника на Главно управление "Данъчна администрация". В момента в отдел "Вътрешен контрол" на данъчната администрация извършва проверка с цел установяване дали е налице неоснователно забавяне на данък добавена стойност. Ако такова нещо бъде констатирано, ще бъдат предприети мерки за санкционирането на данъчните служители, отговорни за това неправомерно забавяне.
Активната работа на данъчната администрация по повод възстановяването на данъка, може да бъде илюстрирана с данните за възстановения ДДС за последните месеци. Само за периода ноември - януари 1999 г. данъчната администрация е възстановила ефективно данък в размер на 163 млрд. лв. Данъкът, който не е възстановен, е Вашият въпрос - на колко възлиза, и то невъзстановен в предвидените от закона срокове.
Значи общо към 28 февруари 1999 г., господин Статков, не са възстановени на износителите около 8 млрд. лв., а на останалите лица, дружества неизносители, 11 млрд. лв. Лицата, за които не е спазен срокът за възстановяване на ДДС, поради посочените по-горе причини, за които имах вече удоволствие да Ви ги съобщя, са 1028 броя. А това, господин Статков, представлява ни повече, ни по-малко 2 на сто от всички регистрирани по ДДС лица. Две на сто от регистрираните по ДДС лица!
В резултат на предприетите мерки от данъчната администрация се очертава една ясна тенденция на намаление на размера на невъзстановения в срок данък добавена стойност. За м. януари това намаление на невъзстановяването е с около 1 млрд. по-малко отпреди, а за м. февруари - с 2 млрд. лв.
По отношение на възстановяването на акциза е Вашият конкретен втори въпрос - данък за акциз, който не е възстановен в съответния срок.
Правилникът за прилагане на Закона за акцизите, господин Статков, регламентира реда и документите, на базата на които се извършва възстановяването за всеки конкретен случай - било при износ на стоки, тогава се възстановява, при влагане в производство на суровини със заплатен акциз, при зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове с горива, за което е платен акциз. Това са случаите.
Спецификата на тези случаи не позволява представянето на обобщени данни за невъзстановения в срок акциз, ако въобще има такъв. На практика възстановяването на акциз в законоустановения срок зависи изцяло, подчертавам това, зависи изцяло от изрядността на данъчнозадължените лица към данъчната администрация. Необходимо е документите, доказващи правото за възстановяване, да отговарят на изискванията на Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.
И на второ място, това е коректността между фирмите, свързани с оборота на акцизните стоки.
Не може да бъде възстановен акциз на производител на акцизни стоки, ако вносителят или производителят на суровините за производството на тези акцизни стоки не е внесъл от своя страна дължимия акциз в Републиканския бюджет. Просто не може да стане, ако онзи преди него по веригата не си е платил данъка. Ето го вторият случай, поради което може да се стигне до такова забавяне.
Също така припомням, господин Статков, че със Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за акцизите в сила от 1 януари т.г. е предвидено обезщетение за лицата, ако Данъчната администрация неоснователно забави възстановяването на данък върху добавената стойност или върху акцизите. Тоест, вече ще търсим да компенсираме нанесените щети на тези фирми, а от друга страна ще наказваме виновните за това длъжностни лица, които неправомерно са позволили подобно забавяне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз внимателно си записвах и установих следното:
Въпреки обърканото и противоречиво изявление на господин министъра, той си призна, че има невъзстановен данък добавена стойност...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Има, разбира се.
РУСИ СТАТКОВ: Обаче господин министър, Вие започнахте с това, че няма такова нещо... След това си признахте нежно и с цифри. И аз, господин председател, ще задам първия уточняващ въпрос. Ще припомня изложението на питането си, на което господин министърът не обърна внимание:
Кой е отговорен, господин министър на финансите, за забавянето на правилниците и за данък добавена стойност, и за акцизите, които регламентират, господин министър на финансите, доста подробности във връзка с възстановяването на данъчния кредит?
И тъй като вие решихте да ми цитирате Закона за акцизите, който аз съм си снимал, там например става дума за срок 30 дни за възстановяване, когато се подадат документите. Е, как хората да подадат документите, когато вие закъсняхте с Правилника за акцизите с един месец? Или за 45 дни за износителите - как да подадат документите, когато вие закъсняхте с месец и половина за данък добавена стойност?
Затова първият ми уточняващ въпрос е кой или по-скоро ще поемете ли Вие отговорността, господин министър на финансите, за това забавяне и за тези милиарди, защото 2 на сто казахте, че са 20 и няколко милиарда. При положение, че има огромен недостиг на средства във фирмите, това са много пари.
И вторият ми уточняващ въпрос, господин министър на финансите. Вие казвате многократно, че е трудно, много трудно. Това е сериозното във Вашите думи, което аз срещам в последно време. Добре, господин министър на финансите, тези въпроси Вие знаете отдавна. Единадесет или дванадесет пъти променяте това законодателство. Две и повече години по тези проблеми буксувате, разходвате излишни средства?!...
И вторият ми уточняващ въпрос е кога най-после ще промените тази система на възстановяване на данъчен кредит?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Статков, Вие по стар навик отново сте си написали уточняващите въпроси преди да чуете моя отговор, защото аз нямам друго обяснение...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Няма нищо такова.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нямам друго обяснение на това, което ме питахте преди малко. Вие ме питахте, че имало закъснение и какви са причините... Аз с това започнах, господин Статков. Вземете след малко от канцеларията стенограмата, за да прочетете точно. С това започнах: неизправни документи на данъчно задължени лица - първи, втори, трети случай.
И накрая Ви казах, че ако наистина сега извършващите се проверки докажат, че има закъснение на данък добавена стойност по вина на длъжностно лице, то ще бъде наказано. В момента текат такива проверки. Къде бяхте, господин Статков? В залата ли бяхте, когато Ви казах това нещо, та ме карате сега да го повтарям?
И вторият Ви въпрос - извинете, но трудно ми е да спестя квалификация. Вие задавате въпроси. Един народен представител задава въпрос на един министър: кога той ще промени някой закон!?...
Господин Статков, научете правомощията на народния представител и не ми задавайте такива въпроси на мен - на член на кабинета, на изпълнителната власт. Втори мандат народен представител сте, това е елементарно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков, имате думата да изразите отношение към отговорите на министъра.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Аз искрено се смея. Смея се на това, което Вие се опитвате да направите. И съжалявам, че с това се ощетяват много хора - десетки и стотици фирми.
Ясно ви питах: забавянето на правилниците, които от "Държавен вестник" може да се види, че са излезли с един месец по-късно, а това е горе-долу срокът на възстановяването при редовни документи по Ваша вина... Ще поемете ли отговорност за това? А Вие ми прехвърляте по вина на хората... След като говорим за нещо, което черно на бяло го има! Вижте в "Държавен вестник" кога са излезли тези постановления и наредби. И защо лъжете непрекъснато! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, напомняне Ви правя.
РУСИ СТАТКОВ: Аз не се карам, уважаеми колеги, аз припомням това, което вие трябва да знаете и да искате от господин министъра.
Второ, като народен представител аз разбрах, че вие като мнозинство каквото си искате, това гласувате. Затова наистина и аз нямам самочувствие на народен представител, който е предлагал 10 пъти промяна на тази система, господин министър, обаче 10 пъти вие я отхвърляте. Затова ви попитах най-после вие самите кога ще го направите и ще си го гласувате?
И колеги, тъй като министърът на финансите излъга, а председателят не поиска извинение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, този път Ви правя забележка. Опитайте се да довършите заседанието.
РУСИ СТАТКОВ: ... този път аз се опитвам да Ви напомня, че Ви дадох текстове в началото на питането си. Вие не поискахте извинението на министъра на финансите от мен. Той не ги прочете, а си ги взе с него.
Министърът на финансите непрекъснато лъже и е некомпетентен. Оставката му искам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков - порицание! Следващото наказание е отстраняване от заседание.
РУСИ СТАТКОВ: Той ме обиди многократно, Вие не поискахте да вземете мерки, а сега бяга! Господин министър, не бягайте, изслушайте докрай моето несъгласие с некомпетентността, с липсата на контрол, с това, че Вие проваляте политиката на правителството. Вие проваляте държавата! (Реплики от СДС.) Вие обричате не само стопанските субекти по тези данъци, за които говорих. Вие обричате страната на финансов колапс, защото, господин министър на финансите, трябва да отговаряте и ще отговаряте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Георги Божинов относно промяната на собствеността на ЕООД "Търговия на едро" в град Разград към министъра на търговията и туризма Валентин Василев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър! На Вашето бюро стои и чака подпис документ, с който държавното дружество "Търговия на едро" - Разград става фактически 100 на сто частно. Вашият подпис ще бъде финал на един криминален замисъл за ограбването на народа чрез умишлен фалит на държавно предприятие и заобикаляне на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Случаят не е частен. В него се проявява и прилага схема за перфектен грабеж с непосредственото съучастие на представителя на държавата.
Моят актуален въпрос има за цел да се изясни дали министърът подкрепя действията на назначения от него управител или се разграничава от тях. И ако да - как? Надявам се, че добре познавате конкретния случай. В тази синя папка аз имам десетки документи, които ми дават основание да правя тези твърдения. Синя е нарочно.
Накратко ще изложа само някои по-важни моменти. Предприятието е длъжник на "Експресбанк". Банката образува съдебно производство за несъстоятелност. По повод на делото е направена съдебно-счетоводна експертиза и тя показва неправилно начисляване на лихви върху лихви. Експертизата е пред мен, господин министър. Делото е прекратено. Междувременно фирмата "Лудогорие-3" купува чрез цесия вземанията на "Експресбанк" в размер на 47 млн.лв. Именно това е фирмата, предопределена по схемата за придобиване на огромна държавна собственост на нищожна цена при заобикаляне на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. "Лудогорие-3" предявява нов иск, образувано е ново дело, което приключва светкавично с решение на съда. Делото е продължило точно 5 минути. Пред мен е протоколът от делото. Управителят Стоянов е признал обстоятелствата по иска и въз основа на това негово самопризнание, без експертиза и анализ, предприятието е обявено в несъстоятелност.
Уважаеми господин министър, липсва добър отговор на следните въпроси: защо управителят е направил признание по иск за обявяване в несъстоятелност, при положение че активите на предприятието по балансова стойност, подчертавам, не по пазарна, надвишават десетки пъти въпросния дълг и могат да бъдат погасени само с 2 месечни наема, плащани от наемателите на предприятието? Защо първото дело не е присъединено към второто и това не е направило впечатление на управителя? Защо той не е поискал да се посочат доказателствата по първото дело? Защо не е цитирал експертизата и защо не е оспорил въз основа на нея размера на иска? Ако той не е познавал фактите, той е един обикновен невежа. Ако ги е познавал, но ги е премълчал, за него трябва да бъде дадено друго определение. В оценката на предприятието неволно или тенденциозно са пропуснати дълготрайни материални активи за близо 70 млн.лв., потвърдени от финансовата ревизия. В оценката е пропусната почивната база в Шкорпиловци, 120 кв.м търговска площ във Варна със столово търговско оборудване, хладилна камера в Разград, 700 кв.м складови и т.н.
Господин министър, кой Ви е представлявал в съда - невежа или съучастник в грабежа? Имам още редица факти, на които няма добър отговор, но ще чакам Вашето становище, за да разбера дали Вие се разграничавате от тези действия и ако да - ще оспорите ли в съда и с действия, които Ви дава право законът, поведението на назначения от Вас управител или ще станете съучастник в този грабеж? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Божинов, ако Вие познавахте законите на страната, тези въпроси трябваше да ги зададете на съда. Историята всъщност е следната. През 1991 г. дружеството взима кредити от "Експресбанк". След това то изпитва някакви затруднения да ги изплати. Оттогава до 1997 г. дружеството натрупва 64 млн.лв. непогасени задължения. Бившият управител Георги Митев не управлява добре дружеството през всичките тези години. (Шум от блока на ДЛ.) Той е назначен на 26 април 1993 г.
Чакайте малко сега, пречите на господин Божинов да слуша!
Той дълго време не е обслужвал този кредит, като на всичкото отгоре си е позволи да плаща лихви върху лихвите по кредита. Това е установено от Ревизионен акт № 176. Това е управител, който е управлявал през всичките тези години. На 3 юли 1997 г. "Експресбанк" подава молба и съдът открива производство за несъстоятелност на това дружество. Тогава Министерството на търговията и туризма се намесва, като прави искане до Окръжния съд в Разград да спре съдебното производство. Това не Ви е известно. И със заповед от 8 август 1997 г. се обявява една обособена част - комплекс в Исперих за приватизация, за да може да се продаде и да се погаси този необслужван кредит на дружеството. Не се явява обаче никакъв купувач и на 4 февруари 1998 г. "Експресбанк" отново иска да възобнови производството по несъстоятелност, тъй като приватизация на обектите не е извършена. Съдебното производство е възобновено и дългът е прехвърлен от съда от "Експресбанк" на "Лудогорие-3".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Тук проверихте ли го как стана?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Това ще питате съда.
Министерството прави втори опит да погаси дълга и със заповед от 4 септември 1998 г. се открива процедура за приватизация на друга база. Опитът е тя да се продаде и отново да се погаси. Не се явява отново никакъв купувач. И с решение на Окръжния съд в Разград на 15 октомври 1998 г. дружеството "Търговия на едро" е обявено в несъстоятелност и се назначава синдик.
Това е процедура, добре известна на вас и гласувана от този парламент.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вие одобрявате ли поведението на вашия представител?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Чакайте, господин Божинов. Не сме стигнали до нашия представител, защото вашия представител аз съм го уволнил...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Кой наш представител?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: ... който е управлявал по това време, е сменен за лошо управление на 29 юли, след като не е могъл да се справи и след като на 3 юли "Експресбанк" отново подава молба за несъстоятелност.
Всъщност управителят Милен Стоянов е назначен едва на 29 юли 1998 г., значи в края на месец юли 1998 г. Това е обявено с решение на съда.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ето го решението го (показва).
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Това нещо е обявено с решение на съда.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз питам вашия представител защо не е защитил интересите на държавата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Ще попитате съда. Ако можем да се намесим в съдебната система... Вие питате за вашия представител. Министерството на търговията и туризма въобще не е страна по делото. Ама въобще не е страна по делото. Делото е между съда, в който кредиторът е внесъл своето искане. Собствеността още не е сменена, но ще бъде сменена. Съдът възлага оценка на дружеството и оценката е 421 млн. лв. Такава е оценката, която оценителят, назначен от съда, лицензиран оценител от съда, е определил.
По силата на чл. 706, ал. 1 от Търговския закон това съдебно решение е задължително за кредиторите и за длъжника. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)Точно така. Ако не ви е известно, тези решения на съда са задължителни и за кредиторите, и за длъжниците.
"Лудогорие-3" - Разград е изпълнило оздравителната програма. Освен че е изплатил вземанията към останалите кредитори в размер на 35 млн. лв., е изплатил и другите задължения, а останалата сума в размер на 339 млн. лв. е изплатена на Министерството на търговията и туризма, както е посочено в решението на съда и в погасителния план, който съдът е приел.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вие подписахте ли го?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Собствеността все още не е сменена, но ще бъде променена по силата на това съдебно решение, когато се приготвят документите, тъй като това е съдебно решение. Този управител, който е назначен, след като съдът вече е взел това решение, не е уведомявал никого, тъй като съдът е имал достатъчно основание да направи това за трети пореден път.
Това, уважаеми господин Божинов, е раздържавяване на активи от предприятия чрез несъстоятелност и е вписано в закона. И това е едно от условията, поставени, както знаете, от международните финансови институции. Дори те преглеждат по тази процедура колко фирми са раздържавени. Всъщност тук съдът е постановил, кредиторът е изпълнил погасителния план и аз съм длъжен да подпиша този договор.
За Ваше сведение мога да Ви кажа, че няколко десетки такива дружества бяха в подобно състояние и вече не са в такова състояние, минаха по нормалната приватизация. Както виждате, съдът три пъти е преминавал към такава процедура. И още веднъж Ви напомням годините, в които е станало това нещо. Така че ние сме длъжни да изпълним решението на независимата съдебна власт, на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, това беше отговор за наивници, а не отговор на министър в правова държава. С това, което Вие препращате в съда, се опитвате да скриете своята отговорност. И аз Ви казвам, че Вие, ако подпишете този договор, ставате съучастник и носите не само политическа, но и наказателна отговорност. Ако Вие не подпишете този документ, по силата на чл. 709 от Търговския закон Вие не изпълнявате своите задължения като длъжник и същият този български съд ще възстанови производството по несъстоятелност и там ще лъсне съучастието на назначения от Вас управител в тази далавера. А тя е следната.
Ето го писмото до Вас на 22 разградски фирми, наематели на складовете на "Търговия на едро". Ето го списъка на 51 фирми, които желаят да закупят своите обекти в Разград, и с една гарсониера, с един склад, ако бяхте дали разрешение да продадат, щяхте да погасите този дълг. А Вие предлагате онова, което е непродаваемо, защото това е елемент от схемата.
И Вие сте прав, господин министър, че е имало десетки предприятия. Следващото предприятие, което по тази схема ще бъде откраднато, е "Амбалаж" - Разград. Авторът на схемата е един и същ. Той преди малко мина покрай Вас и сега го няма в залата. А човекът, който е придобил тези колосални имоти, е най-честият домакин на председателя на Народното събрание господин Соколов, когато гостува в Разград. Става дума за план, за заговор. Ето го плана, господин министър, утвърден от съда. Когато Вашият представител е отговарял членоразделно: "да, съгласен съм, да, съгласен съм.
Ето как завършва този план: "С това едноличен собственик на капитала на дружеството - длъжник ще стане "Лудогорие-3" АД." Вместо да го предложите, да го продадете, да си получи цената и да влезе в бюджета, Вие го предлагате по тази схема, за да отиде на точно определен адрес. Ако Вие подпишете, сте съучастник и аз ще повдигна този иск в съда, уважаеми господин министър, както са го направили 73 фирми от Разград, обърнали се към Прокуратурата и лично към Вас за редица нарушения, които Вие сте прочели. Но тук се подчинихте на нещо друго от Вашия морал и от Вашата съвест. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Божинов, Вие ме карате да Ви отговоря така, както заслужава. "Лудогорие-3" се появява цяла година преди този управител да бъде назначен. По мои сведения "Лудогорие-3" се управлява от син на ваш кмет. (Шум и възражения в ДЛ.) Направете тази проверка и това може да установите. А аз съм поставен тук, за да спазвам решенията на българския съд. Това е решение на съда. Аз съм обжалвал два пъти това нещо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Прочетете стенограмата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Два пъти съм обжалвал. Какво мога да прочета стенограмата от съда, когато Министерството на търговията и туризма не е участник в този съдебен процес?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вие сте принципал.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Управителят е защитавал каквото е можал. Ако не е могъл да защитава, в тази фирма има синдик. Управителят и да бъде уволнен, аз мога да го уволня, но там има синдик.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Значи всичко може да бъде откраднато в България.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Той не изпълнява никаква роля, ако четете законите. Има синдик, назначен преди да има това нещо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това на кого го разправяте, господин министър?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, оставих Ви да говорите поне три минути повече, отколкото имате право. И сега продължавате отдолу да пречите. Изслушайте отговора.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Той е съучастник в този грабеж! (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изслушайте отговора, без да пречите. (Шум и реплики в залата.) Господин Илиев, моля Ви.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Божинов! ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Илиев, моля Ви!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Грабеж в това дружество наистина е извършено - чрез лошото му управление и то е станало по времето на вашето правителство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Само че за един месец си плаща дълговете.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Защо по време на вашето управление не си платихте тези дългове? (Силен шум и реплики.) Значи ние опитахме да направим два пъти процедура. Ако това е възможно - съдът да отмени своето решение - да го отмени. (Неясна реплика на Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ама тук се узаконяват грабежите на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има установен ред в този парламент и Ви моля да го спазвате.
Благодаря на господин министъра.
Следващите два актуални въпроса са по един и същи проблем - относно преместването на Националната художествена галерия. Автори на въпросите са народните представители Иво Атанасов и Александър Каракачанов. Отправени са към министъра на културата Емма Москова.
Имате думата, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов и господин министърът да излязат навън да се уточняват и да не пречат на господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Днес за трети път се случва един и същи въпрос да се задава от двама депутати и ние, народните представители, като че ли се превръщаме в нещо като актьори, които да изиграят една и съща роля. Това обаче показва, че въпросите действително са много сериозни.
Моят въпрос е свързан с една тема, която вълнува мнозина, може да се каже, всички интелектуалци, а именно: преместването на Националната художествена галерия. Аз съм впечатлен от начина, по който президентът поиска тази сграда за седалище - не за себе си, а за институцията. Възправи се на аерогарата нервиран и дори озлобен и раздразнението събори маската му и оголи истинския му лик, който обаче не е привлекателен. Разбира се, говоря в политическия смисъл. Вместо обръщайки се към нацията да положи лявата си ръка върху сърцето, той я разхождаше в джоба си. Поиска сградата с такава безцеремонност, с каквато, уважаеми колега, утре някой би поискал жена ви за любовница или любовницата ви за жена. Направи си устата само месеци, след като фирми се бръкнаха, за да финансират ремонта на сегашното му седалище.
В бившия дворец и в още по-бившия конак държавният глава щял да търси допълнителни знаци за национално самочувствие. Че то и мавзолеят е част от родната история и защо президентът не премести седалището си там? (Шум в залата.) И без това от една година му дежурат гвардейци, а пък и експонатите ще могат да се сменят всеки мандат.
Та, уважаема госпожо министър, какво е Вашето отношение по този много голям проблем, който събуди, предизвика една много силна съпротива в нашата културна общественост спрямо намеренията за преместване на Националната художествена галерия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Александър Каракачанов има думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Моят колега господин Атанасов постави нещата много емоционално, в красив журналистически стил. Аз искам да ги поставя по-прагматично, без да изключвам, че също емоционално съм пристрастен към този въпрос, защото за мен той е въпрос даже на национално достойнство, ако, естествено, това, което подозирам, е така.
Първо, проблемът е в известен смисъл не толкова сложен. От една страна има два варианта: да се направи основен ремонт на княжевския дворец, плюс, което е доброто за българската култура, да се усвоят тези нови площи, които се предлагат в Техническия университет, но това да стане постепенно. Това ще струва някакви пари. Това е обаче доброто за Националната художествена галерия, доброто за българската култура.
Другият вариант, който се предлага в случая от страна на президента - аз подозирам, че не само той, но поне той започна да го изявява това нещо - той предлага: първо, изнасяне от неговата сграда, което струва пари; второ, основен ремонт на княжевския дворец, който ще струва много повече пари, отколкото ако той остане Национална художествена галерия; трето, усвояване на сградата на Техническия университет евентуално, за да може там след може би десет-петнадесет години да бъде пренесена сбирката на Националната художествена галерия; и четвърто, самото пренасяне на Националната художествена галерия, което също ще струва много пари. Тоест, ако в първия случай, който ви споменах, това може би условно да кажем да е 20 млрд. лв., макар че предполагам, че ще струва повече, във втория случай ще е поне пет пъти повече, за да може президентът да се премести в новата сграда, както е анонсирана цялата история. Аз веднага питам: откъде толкова пари? Ние сме толкова зле, че само за ремонт на Художествената галерия, която ще падне и ще увреди тази сбирка, която е въпрос на национално достойнство, ние за това нямаме пари, а изведнъж се оказва, че ще се наберат огромни средства за всичките тези дейности, които се оценяват в рамките на 140 млн. - чета в някои издания - в долари, обаче.
Затова веднага възниква въпросът: какви са тези фантасмагории, без да са финансово подплатени?
Втората част от въпроса, която е за мен не по-малка, е наистина за достойнството. Ако причината е, както аз подозирам и съм Ви задал въпроса, че всъщност всичко се задвижва от това, че някои, казват ДЕУ, има една такава велика фирма, която държи "Шератон", че тази фирма иска да купи президентския дворец, нека условно да го кажем, може да не е дворец, президентската сграда, и това да бъде основната причина, за да тръгне цялата тази история, аз съм просто потресен. На мен даже ще ми стане жал за този президент, който може да бъде изхвърлен от собственото си седалище, за да му бъде продадена сградата на която и фирма да е била тя. Да не говорим, че тази, между другото, сграда е много по, ако щете, президентска, отколкото бившият конак, по-късно княжевски дворец.
Но аз ще Ви поставя и другата страна на въпроса - също за националното достойнство. Аз не знам коя е тази българска институция, която и да е тя - на президент, на министър-председател или който и да е - която е по-достойна от нашата Национална художествена галерия. Всички държави се стремят тяхното културно богатство да бъде в центъра на града, а ние го изнасяме, ние го пращаме в Бояна, ние му намаляваме площите. В името на какво? В името на какво?
Аз мисля, че тук е вече наистина въпрос на принцип. Даже да имахме тези пари, ние би трябвало да кажем: не, няма да местим Националната художествена галерия. Ние ще я ремонтираме. Още повече, ще им дадем и Техническия университет - и него ще го ремонтираме. А президентът нека да си стои там. Какво й е лошото на сградата? Ако тя била, както се казва някъде, комунистическа, с комунистически символи, ами каква е сградата на Министерския съвет? Да не би да е некомунистическа?
Така че аз много моля да се отговори какви са аргументите наистина за преместването и как виждате Вие тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата, госпожо министър.
Докато дойде министърът, само не разбрах - след като наричате сградата "конак", след това "княжески дворец", защо пропуснахте, че тя е и царски дворец? А най-просто е "дворецът" и толкова! Дворецът!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Съгласен съм, да.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, уважаеми господин Каракачанов, по реда на поставените въпроси се обръщам към вас. Слушайки начина, по който изложихте вашите въпроси тук, аз наистина се питам в по-голямата си част те дали бяха отправени към мен, защото всеки министър има свои задължения и правомощия в рамките на сферата, за която отговаря. И аз ще отговоря точно в тази сфера.
В Министерството на културата започна обществен дебат по бъдещето на Националната художествена галерия. Обществен дебат и то широк, и то необезпокояван, с всички рискове, които съдържат винаги несъстоялите се обществени дебати в България. Но ние трябва да имаме силата и волята да ги провокираме. И ние го направихме.
И така, ние започнахме своя обществен дебат, водени от задълженията си за опазване на ценностите, които галерията притежава, както и от грижата за нейното пълноценно функциониране във времето, защото това е изключително важен културен институт. Идеята, която предложихме за решаване на този проблем, не е импровизация, не е случайно хрумване, не е конюнктурна позиция. Тя е резултат от сериозен анализ, който в годините различни екипи от професионалисти нееднократно са поставяли както на общественото мнение, така и пред държавната власт. А то е: недопустимо лошото състояние на сградата на двореца, фатално отразяваща се на опазване на ценностите; разрушителни процеси, обхванали за съжаление и пряко част от картинното богатство; липса на условия за опазване - депа, елементарно необходима инфраструктура и т.н Архивът на Националния институт за паметници на културата и на Министерството на културата съдържа всички тези анализи и документи и те са на ваше разположение, ако представляват интерес.
Ще си позволя да посоча само, че по-обхватните от професионалните експертизи датират още от 1983 г., след което се повтарят последователно през 1987, 1989 г. Хиляда деветстотин деветдесет и трета година като директор на института лично аз отправям към министъра на културата молба и апел с алтернатива този въпрос да бъде решен.
Ето защо твърдя, че въпросът не е конюнктурен за мен, а е наболял от години проблем. Познавам добре сградата на Двореца, защото е паметник на културата. Тя неотложно се нуждае не от частични ремонти, а от тотална реконструкция и реставрация.
Към казаното ще прибавя също професионалната оценка, че поради статута си на национален исторически паметник на културата, сградата на Двореца, и тук искам да направя една скоба - да, уважаеми дами и господа, този дворец съдържа в себе си пластове на българска история - трагични и звездни, затова той е получил и най-високия статут за опазване на сграда. И след реконструкцията си трудно би могла да отговори на цялостните нужди на една съвременна галерия, защото не може радикално да се променя нейната пространствена и функционална схема, пригодена за друго, заради задължителните ограничители за запазване автентичността на паметници от такава категория. А това от своя страна не би позволило пълноценно развитие на галерията сега и в бъдеще с всички също задължителни изисквания за съвременен музей на изобразителното изкуство.
Към всичко това задължително трябва да посоча и наличието на още една първостепенна по значение културна институция, обитаваща същата сграда, при същите невъзможни условия - Етнографския музей на Българска академия на науките, където поради аналогични причини, въпреки усилията на специалистите, ежегодно се губят ценности на българското етнографско богатство.
Тези констатации и оценки едва ли са вече новина. Те многократно и аргументирано бяха посочвани в публичното пространство, т.е. налице е възел на нерешени проблеми, които не ние създадохме сега, а наследихме с цялата им тежест и които не желаем удобно да заобиколим, а обратно, приемаме задължението и огромното безпокойство, повярвайте, за да търсим и да намерим решение.
Не зная какво точно включвате във въпроса си: има ли решение. Вие тук не го казахте, но в писмената Ви част го имаше - питате ме има ли решение. Защото тук става дума за поредица от взаимообусловени решения. В настоящия момент Министерството на културата като принципал на галерията, тя е държавна галерия, взе решение за спасяване на ценностите чрез поредица от действия:
Първо - да извърши необходимата подготовка и осъществи адаптация на горялото крило на бившия Партиен дом за депа, консервационни ателиета и лаборатории, в които да се пренесат най-застрашените и засегнати от разрушителния процес ценности от галерията. Работата по тях осъществяваме непрекъснато. Надявам се, че ще бъде завършена в края на този месец.
Тук е мястото да благодаря на ръководството на Народното събрание, лично на неговия председател и вероятно на всички вас, дами и господа народни представители, за разбирането, което проявихте към молбата ни, защото сега вие ползвате бившия Партиен дом и ни предоставихте тези площи за нуждите на галерията, които ние реконструираме съгласно изискванията.
За съжаление, това е съвършено недостатъчно, за да бъде решен тежкия проблем и това доведе до второто решение на министерството - да намери и предложи алтернатива за радикално и пълноценно решение не само за опазване на ценностите, но и за създаване на условия за истинско развитие на галерията като национален културен институт. Огласихме достатъчно ясно предложението на министерството. Тук само ще го маркирам отново - това е ансамбълът от сгради, именно ансамбъла от сгради, а не само Технически университет в пространството между пл. "Александър Невски" и улиците "Московска" и "Оборище" и бул. "Левски" или т.нар. квартал "500" от Централна градска част. Да, цял квартал и то не другаде, а в духовния център на София, където от векове съществуват знаци на изобразителното изкуство - рисуваните гробници на античните и средновековните некрополи, по-късно Храм-паметника "Александър Невски" с иконовото богатство на Криптата, Художествената академия и Галерията за чуждестранно изкуство. За този ансамбъл е създаден проект на известния български архитект Николов именно като система от галерийни пространства, депа, ателиета и инфраструктура.
За сравнение ще посоча, че общата площ на Двореца, предоставена за нуждите на галерията е по-малка от 4 хил. кв.м, която позволява съгласно информацията, която имам, експониране едва на 300-500 творби, което е около 1-1,5 на сто от съдържанието на фонда на галерията. В никоя галерия всичко не се излага, но виждате процента! Тези цифри са красноречиви!
Разгърнатата площ на ансамбъла, който предлагаме като алтернатива - на пл. "Александър Невски" е над 17 хил. кв.м, при това със заложена в самия проект рационалност на изграждане на етапи. Средствата, необходими за изграждането и оборудването по предварителни изчисления - в скоба ще кажа, че обектът влезе в инфраструктурната програма на правителството, т.е. е обезпечен не в бюджета на министерството - и оборудването, по предварителни изчисления е около 8 млрд. и 700 млн. лева.
Отново за сравнение ще посоча, че също по предварителни изчисления, ако остойностим една от лансираните в публичното пространство идеи - тази за нова сграда - то при същата площ средствата биха били над 16 млрд. лева, при това, ако теренът се предаде безвъзмездно, което не става, разбира се!
Затова, пренасочването на общественото внимание към идеи, впрочем също обсъждани през годините и не довели до резултат, някои от които са породени може би от искрена загриженост, а други - от страх за личното статукво, преценяваме като нереалистични в съществуващите условия и не водещи до конструктивен резултат. Въпреки това, независимо и от дадената вече подкрепа на Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, както убедени в безспорността на причините за предприетите действия, така и в преимуществото на предложеното решение, министерството сформира консултативен съвет от авторитетни личности в областта на културата и разбира се с акцент в компетенции по разглеждания проблем, както и работна експертна група от преки специалисти, чиято работа ще се насочи не само към общата постановка на проблема, а преди всичко към конкретни преценки за необходимостта от актуализация на проекта, програмиране на необходимите действия, съгласно професионалните и нормативни документи.
Без да мога тук в необходимата систематична последователност да изложа всички аргументи и изводи по повдигнатия въпрос държа отговорно да заявя, и тук отговарям, господин Каракачанов, частично и на Вас, че никой никога не е изразил дори намерение да се затвори галерията преди да се създадат условия за пренасяне на ценностите там.
Завършвайки, отново подчертавам, че действията, които предприемаме, не са конюнктурна импровизация, а обмислена възможност, защото проблем има. Има го от години. Той трябва да бъде решен, колкото и усилия и безпокойство да изисква той, защото залогът е голям - това е бъдещето на най-големите от ценностите на България, от изобразителното изкуство на България! А това изкуство е на всички нас! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Атанасов, имате думата за реплика.
ИВО ИТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Който не пляска е червен! ...
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! И от предния отговор стана ясно - управляващите са толкова нервни, че не ги сдържа на едно място и местят - не себе си, а институциите. Музеят на София отива в Банята, Националният исторически музей и депутатите отиват на Околовръстното шосе - на една ръка разстояние от проститутките. На Етнографския музей и самият Райчевски не знае посоката. "Шератон" отива в Президентството, а България - извън Европа!
Голямото местене цели да прикрие големите безобразия, но все пак на никому не е по силите така да запремества всичко, че в един момент да не се знае кой какво прави. Дори на въртящата се сцена на един модерен театър все пак зрителите разбират кой е отрицателният герой.

Аз недоумявам как може, ако тази сграда, за която говорим, е седалище на държавния глава, правителството да е готово да даде милиарди левове за ремонта, а ако е съкровищница на българското изобразително изкуство, да не дава тези пари. Това мен ме шокира, а и цялата културна общественост. Но както би казал един от нашите класици: "Историята не ще прикачи заслугите ви другиму!" (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Каракачанов има думата за два уточняващи въпроса, защото той е направил питане.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаема госпожо министър, за съжаление колкото и да ми се иска, не мога да кажа, че съм удовлетворен от Вашия отговор, защото най-важното, когато се обсъжда такъв голям въпрос, касаещ културата, касаещ придвижването на големи материални ценности, винаги се говори за някаква финансова обезпеченост. Аз разбрах Вашия тънък намек в началото да не Ви питам Вас за тези неща. Не знам кого точно трябва да питам, може би министър-председателя или министъра на финансите, но аз мисля, че не е възможно Министерството на културата да позволява да го държат в неведение по това колко пари предвиждат за това, което му обещават евентуално, как то ще стане, в какви срокове, откъде ще се появят тези пари. Ние знаем, че в момента сме в едно положение, което меко казано е, че сме с гол тумбак, но да си правим две премествания на гол тумбак с такива пари и с такива необходими средства просто не звучи сериозно в ушите на нашите избиратели. Ние говорим за десетки милиарди, вероятно стотици милиарди левове като знаем, че хората навън плачат за стотинки. Така че да се говори за такива големи премествания и да не се казва откъде са парите звучи много подозрително, разберете ме, казвам го с най-добро желание. Това е първата част от въпроса. Разбирам, че Вие ме препращате към министъра на финансите или към министър-председателя. Ако трябва, ще ги питам и тях.
Но аз искам да Ви попитам като министър на културата съгласна ли сте, че на българската култура, която е в толкова притеснено положение, която няма не само пари, но няма и сгради, да й се отнемат нови сгради е просто недопустимо. Съгласна ли сте Вие, че трябва твърдо да се отстоява принципът да не се допуска да се отнемат нови сгради от българската културна сфера под какъвто и да е предлог? Защото това, което се предлага в момента, освен че не се обяснява откъде ще се вземат парите, е да се вземе една наистина достойна сграда за една художествена галерия, независимо че е в срутено положение, но все пак е достойна - тя може да бъде ремонтирана, щом може да бъдат дадени пари, за да бъде ремонтирана за президента - и се предлага нещо, което може да е хубаво, но е по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Понякога наистина имам чувството, че говоря в пространство без акустика, защото може би предварително е решено какво ще бъде казано независимо от това какво въпросът обяснява. Защото аз казах, че парите са от инвестиционната програма на правителството. Неведнъж съм слушала всички вас, или по-голямата част, когато казвате, че не се отделят пари за култура. Сега се отделят. Въпросът е: защо се отделят за култура.
Има ли инвестиционна програма на правителството? Разбира се, че има и тя е голяма.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Каква инвестиционна програма? Ако има, вероятно не е публикувана.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Това е друг въпрос и вероятно някой ще Ви отговори точно къде е публикувана. Лично аз съм виждала информация във вестниците. Тя не е никаква тайна. Напротив, аз мисля, че това е едно от най-добрите неща. Там има място и за културата на България може би от много години насам.
Господин Каракачанов, аз не се съмнявам в почтеността на Вашата загриженост, но аз обясних, че сградата е не по-малка. Става група за ансамбъл от сгради. Може би срещу 4 хил. кв. м - повтарям - имате 17-18 хил. кв. м. Сграда, мислена за галерия. Това го говоря с точността на онова, което чертежите дават.
Връщането на галерията. Задължително картините трябва да излязат оттам. Те трябва да бъдат някъде. Аз споделих Вашата загриженост и заявих, че никога няма да бъде затворена галерията дотогава, докато няма условия за това. Значи априори парите трябва да се вложат, за да има онова, което българските художници нарекоха шанс за себе си - един нов техен дом, един дом, който няма да бъде оспорван.
А дворецът? Вероятно неговата функция ще бъде разисквана не от мен. Но казах и ще го повторя: този дворец съдържа в себе си знаци на българската държавност. Така че една функция, свързана с държавността, не е противопоказна на националния паметник на културата - сфера, за която отговарям.
Господин Атанасов, аз ще се резервирам да Ви отговоря. Вие вършите Вашата работа на партиен функционер. Аз го разбирам и спирам дотук. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Каракачанов, имате думата да изразите отношението си към отговора.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаема госпожо Москова, аз наистина Ви съчувствам, защото усещам, че Вие сте поставена в много неудобно положение от Вашите колеги, включително от министъра на финансите, който не Ви е дал елементарна информация откъде ще се вземат тези пари. Това, което може би сте научила по някакви други пътища, гарантирам Ви, че такава инвестиционна програма няма. А ако изведнъж се е появила, то трябва да се обясни пред Народното събрание откъде са се появили такива огромни средства. Очевидно Вашите колеги не са подходили колегиално към Вас.
Второ, по въпроса, който за мен е по-важен - за това дали трябва да се отнемат сгради от сферата на културата. Тук явно се различаваме в позициите си. Аз разбирам, че Вие наистина сте била принудена да се съгласите на този вариант, но според мен към културата могат само да бъдат прибавяни сгради, а не отнемани, даже не заменяни, защото положението на културата е много по-тежко, отколкото е във всяка друга европейска държава. И ние сме в унизително положение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Разбира се, че онова, от което има нужда българската култура, не е достатъчно, но нима е достатъчно в областта на здравеопазването, на образованието? Това е държавата ни - онова усилно време, което за щастие в историята на България е било винаги и най-градивното време. Аз искрено се надявам, че ние наистина правим крачки в едно градивно време.
Що се отнася до инвестиционната програма на правителството - и затова всъщност заставам отново пред вас, - доколкото си спомням министър-председателят говори за тази програма на правителството. Около 190 млрд. лева и те са вложени в най-необходимото. Парите, за които аз говоря, отделени за култура и за преместване точно на загиващи ценности, са включени, предвидени в тази инвестиционна програма. Надявам се, че Ви отговорих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Питане от народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов относно дейността на представителя на Върховния комисариат към ООН за България към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
Господин Минков има думата.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Още през м. май 1991 г. тогавашният министър на вътрешните работи господин Христо Данов внася в правителството една докладна записка относно необходимостта от провеждането на мерки за предотвратяване на евентуални усложнения от вътрешен и международен характер, свързани с пребиваването на голяма група чужди граждани в Република България. В тази записка се прецизира актуалната информация, която характеризира оперативната обстановка в страната по повод на присъствието на, цитирам: "около 11 хил. души от 50 държави от така наречените рискови държави", списък на които е приложен към документите. Става въпрос за 1991 г. - 11 хил. души. Колко са сега, може би Вие ще ни дадете по-точна информация.

Очертани са основните причини, довели до създаването на тази ситуация. Набелязани са мерки, особено за Министерството на вътрешните работи, което да работи с ангажиране на Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Хронологически във времето следват докладни, справки, предложения, идеята да се обменя информация и координира дейността на МВР, на Министерството на външните работи и това на правосъдието и правната евроинтеграция с цел да се изгради постоянна експертна координационна група за всеобхватно и перспективно решаване на проблемите, свързани с пребиваването на чужди граждани в Република България.
Времето досега протича в една процедура, която ни е позната - Народното събрание ратифицира Женевската конвенция през 1991 г. и се опитва да направи една регламентация на материята с актове на изпълнителната власт. В България идва представителство на Върховния комисариат и се създава Национално бюро за териториално убежище и бежанците в Република България.
На фона на така очерталата се фактическа и правна обстановка, Ви моля да ми отговорите на въпроса: на какво основание представителят на Върховния комисариат за бежанците към ООН за България господин Абдул Ари Фазул - само при своето влизане в страната той се е представил като Фазул, във всички останали материали, нека и това да се уточни, ако има разминаване в имената, та въпросният господин Хак Фазли и неговият екип с непосредственото участие на Института в Симеоново вече 2 години провежда срещи с подчинените Ви районни полицейски управления на цялата територия на страната? Какви въпроси се изясняват и какви позиции се отстояват, при положение че не е ясно кой проект за закон за бежанците ще се обсъжда на второ четене, след като един такъв е минал на първо четене и е приет от Народното събрание през месец юли 1998 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа Минков и Агафонов! Информацията, която предоставям в отговор на питането, е следната. Националното бюро за териториално убежище и бежанци при Министерския съвет е създадено с Постановление № 207 на Министерския съвет от 23 октомври 1992 г., публикувано в "Държавен вестник", бр. 90 от същата година. Съгласно чл. 2, ал. 2 на постановлението, Бюрото осъществява сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците и му съдейства за изпълнение на неговите задължения при условията, предвидени в международните договори. А това са: Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1991 г., Протокол за статута на бежанците от 4 октомври 1967 г. и Споразумение между правителството на Република България и Върховния комисариат на ООН за бежанците от юли 1993 г.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от посоченото споразумение Бюрото на службата на Върховния комисариат на бежанците - ООН, ще осъществява функциите, възложени му от Върховния комисариат в съответствие с мандата му по отношение на бежанци и други лица, за които той се грижи, включително по установяване и поддържане на отношения между служба на Върховния комисариат на бежанците на ООН и други правителствени и неправителствени организации, действащи в страната. В изпълнение на чл. 5, т. 3 от Споразумението, службата на Върховния комисариат е определила господин Абдул Хак Фазли - това е името му - за представител, който да посещава страната с цел консултиране и сътрудничество със съответните служители на Министерския съвет и други организации, участващи в работата с бежанците. В това му качество господин Фазли и членовете на Бюрото на служба на Върховния комисариат на бежанците на ООН в България съвместно с Националното бюро за териториално убежище и бежанци са организирали семинари за обучението по въпроси, свързани с проблемите на бежанците както в София, така и в страната и на граничните контролно-пропускателни пунктове. В голяма част от семинарите са участвали служители от дирекциите и съответните регионални структури на Националната служба "Гранична полиция" и Националната служба "Полиция". Семинарите са организирани и в изпълнение на подписаното на 23 декември 1997 г. Споразумение между Националното бюро за териториално убежище и бежанци и Националната служба "Гранична полиция", съгласно което Бюрото се задължава да осигурява на представителите на Националната служба "Гранична полиция" в провежданите от Върховния комисариат за бежанците на ООН или други организации семинари по проблемите на бежанците и емиграцията. Участието на служителите от паспортно-визовите служби на РДВР в тези семинари е в пряка връзка със служебната им дейност.
Във връзка с участието на Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР в дейности, свързани с обучението на служителите на МВР по проблемите на правата на човека, от средата на 1997 г. ВИПОНД - МВР организира широкомащабна програма за обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи по проблематика, свързана с правата на човека. Програмата се реализира с помощта на редица международни организации - Върховния комисариат за бежанците към ООН, Върховния комисариат за правата на човека към ООН, Международния комитет на Червения кръст, Програмата за развитие на ООН, държавни органи, Министерството на външните работи, Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет, неправителствените организации "Отворено общество", "Франк Зайдел" и други, висши училища и научни организации. Програмата включва седем раздела, един от които е озаглавен "Полицията и бежанците".
Програмата "Полицията и бежанците" е утвърдена от главния секретар на МВР и има за цел да подготви по проблемите на бежанците служителите от съответните служби на министерството в съответствие с тяхната компетентност. Обучението се извършва както в рамките на отделните курсове, така и чрез изнесено обучение в отделни региони. В рамките на изнесеното обучение са проведени двудневни семинари с началниците на районните полицейски управления, началниците на сектори "Паспорти и визи", представители на Националната служба "Гранична полиция" от региона на Русе, Хасково, Благоевград, Бургас, Варна, Видин и Пловдив. Не са посещавани районни полицейски управления.
Програмата се реализира от Върховния комисариат за чужденците, от Националното бюро за териториално убежище и бежанци, Дирекция на Националната полиция, ВИПОНД - МВР с участие на преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и научни работници от БАН. Целият процес на обучението се финансира от представителствата на Върховния комисариат на бежанците в ООН в София и Женева.
В рамките на програмата бяха проведени едноседмичен международен семинар на тема "Граничната полиция и бежанците" с участието на представители от Турция, Гърция, Македония, Югославия, Румъния и България, кръгла маса на тема "Бежанското право и предизвикателствата на съвременността" с представители от Франция, Австрия, Германия и България. Програмата получи много висока оценка от (тук са написани няколко имена, които вероятно нищо няма да ви говорят), от госпожа Анита Хазенберг - главен координатор на Програмата "Полицията и правата на човека 1997-2000 г." при Съвета на Европа, от Британския съвет и други. В рамките на тази програма ВИПОНД - МВР получи компютърна техника за около 50 хил.долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Минков, имате думата за два уточняващи въпроса.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, господин Хак Фазли е представител на една неправителствена организация с доста неизяснен личностен статут на този етап, а същевременно има достъп до всяка една точка от територията на нашата страна.
По отношение организацията и провеждането на семинари, симпозиуми и други мероприятия с участие не само на членове на състава на МВР, също и представители от прокуратурата, общински власти включително и т.н., се разглеждат и се третират проблеми, казвате, свързани с бежанците. А кой в България има статут на бежанци, чии проблеми се разглеждат, когато ние нямаме нормативна уредба, която категорично, по закон, да регламентира кой получава статута на бежанец в нашата страна?
Знаете ли каква е законовата регламентация и практика към момента на страните, с които България граничи? Нито една от тях не спазва Конвенцията и Република България се превръща в един балкански емиграционен център, а може би не балкански, а европейски. Одобрявате ли Вие като министър на вътрешните работи безпрепятственото движение на представителя на Върховния комисариат, включително и в гранични райони, и свързва ли се това с въпросите за националната сигурност? Господин Хак Фазли по една непотвърдена информация до миналата година е превел на Института в Симеоново 50 хил.долара, а се говори за сума от 200 хил.долара? Няма нищо лошо в спонсорството, но мисля, че и министър-председателят Костов категорично е заявявал, че трябва много да се внимава от кого може да се взема, още повече това важи за една институция като Министерството на вътрешните работи. Казвам непотвърдена информация, Вие може и да я отречете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Минков, трогнат съм от вашата загриженост за националната сигурност, но искам да Ви припомня коя година сме, да Ви припомня, че България е свободна страна, да Ви припомня, че не само практически, а и нормативно ние сме дали същите права на чужденците в България, каквито имат българските граждани за свободно придвижване, така че в това не виждам никаква заплаха за националната сигурност.
Що се отнася до това дали службите на върховния комисар на бежанците в София и Виена са превеждали средства на ВИПОНД във връзка с тези програми, които изброих преди малко, информацията не само не може да се квалифицира като непотвърдена, напротив, преди малко Ви казах официално - компютърна техника за 50 хил. долара. Нямам информация, че се готви нови сума, но тя е добре дошла за министерството и това не е сума от съмнителен източник.
Мисля, че дори и в свободата на въпросите, които народните представители могат да си позволят тук, не трябва да се допуска възможността България да бъде скарвана с когото и да било, най-малкото с ООН.
Що се отнася до моето лично отношение към това дали могат да пътуват всякакви рискови граждани на рискови държави в страната, то е категорично отрицателно. За това основанието, на което ние преценяваме едно лице дали може да получи статут на бежанец или не, сега са международните договори, които изброих също преди малко, особено Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и Конвенцията за статут на бежанците, които ние сме ратифицирали. Те са част от вътрешното ни законодателство. Статут на бежанец получава лице, което е преследвано по политически причини в собствената си страна. Това се преценява много внимателно. Такъв статут не се дава много лесно. Напротив, политиката ни е много рестриктивна, особено визовата политика на страната и Вие сте информиран, че ние преди няколко седмици въведохме допълнително визови ограничения за общо 17 държави от списъка на така наречените рискови държави. Отношението ми е като на всеки вътрешен министър. Предпочитам българските граждани да пътуват свободно в Европа, отколкото рискови граждани на рискови държави - свободно в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Минков, можете да заявите дали сте доволен от отговора.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря, господин председател. Доволен съм от последното, което каза господин министърът, и дано това да не е само лична позиция, а да бъде и поведение на Министерството на вътрешните работи.
Но наред с това, за което досега стана въпрос, искам да изкоментирам още нещо. Още през 1991 г. с този списък в докладната на министър Данов се изготви един списък на гражданите от така наречените рискови държави. След това, не искам да го свързвам, но може би има и някаква аналогия, самата България стана рискова държава, съобразно Шенгенския списък. През 1992 г., по време на правителството на Филип Димитров, се ратифицира Женевската конвенция от 1951 г. с един огромен възторг. Но с тази ратификация Република България се отваря на законово основание за всички, които искат бежански статут или искат да останат на територията на страната по различни причини. Тук е възможно да става въпрос и за нелегален бизнес, и за престъпност, и т. н. Трета категория чужди граждани се опитват да използват България като трамплин към Западна Европа, която естествено веднага реагира. Според Европа България е сигурна страна, но това означава, че тя приема чужденци отвсякъде, които не могат да отидат никъде, и ние трябва да ги задържим на своя територия. Според тази позиция и българските граждани не могат на никакво основание да искат бежански статут.
Тук бих искал да Ви попитам още веднъж - знаете ли къде в момента се намира и се подготвя, и се работи по варианта за второ четене на Закона за бежанците? Защото аз не мисля, че новите документи за самоличност ще уредят проблемите с бежанците. Защото тук става въпрос и за канал бежанци и национална сигурност. България е една много гостоприемна държава, но не бива да бъде такава и към елементи от доста престъпен характер. Въпросът за канала бежанци и национална сигурност, както и проблемът със смесените и привидни бракове, мисля, че е много сериозен. Ако се върна пак на последното, което Вие казахте, имам основание да бъда донякъде доволен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
На въпроса, който задавате на министъра, ще Ви отговоря аз - за второ четене законите се работят в съответната комисия на Народното събрание.
ЯШО МИНКОВ (независим, от място): А знаете ли, че няма нищо общо между първия законопроект и законопроекта за второ четене, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Наши експерти участват в обсъждането за второ четене на този законопроект, като една от главните ни цели е да има пълна координация между този законопроект и Закона за чужденците, който приехме, който, именно, ако го прочетете внимателно, ще разсее всичките Ви опасения, че не можем да станем депо за нелегални емигранти. Има разлика между нелегални емигранти в България, емигранти и бежанци. Пак Ви повтарям, изключително трудно признаваме статут на бежанци и то само на такива лица, за които съберем доказателства, че са преследвани по политически причини.
ЯШО МИНКОВ (независим, от място): Но с тази ратификация сме длъжни.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Тя е част от вътрешното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов, относно наличието на организационни и правни гаранции, свързани с възможността органите на МВР да извършват разследване, към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С проекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс е предвидена възможност органите, разследващи отделни видове престъпления, да бъдат освен следователите и дознателите към МВР, така и инспекторите в качеството на служители на това ведомство. Предвижда се също така да бъдат определяни със заповед на министъра на вътрешните работи - с Ваша заповед. Подобна възможност като правомощие и процедура е предвидена и за митническите служители за престъпленията по чл. 242 и чл. 251 от Наказателния кодекс.
Безспорно дискусията около приемането на тези изменения и допълнения ще отговори на много въпроси, свързани с конституционосъобразността и законосъобразността на предлаганите нова регламентация и нови правомощия на изпълнителната власт. Водени от грижата, свързана с правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, от една страна, и с оглед на състоянието на Министерството на вътрешните работи в кадрово и професионално отношение - от друга, съществуват основания от незаконосъобразни действия в различни посоки.
На основание на гореизложените съображения Ви питам следното: имате ли увереността и вътрешното убеждение, че като орган на изпълнителната власт можете ефективно да подпомогнете съдебната власт в частта й, отнасяща се до разследването, като отчитате реално професионалното състояние на състава на МВР и неговата по-конкретно правна подготовка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Минков, господин Агафонов, предлаганите изменения и допълнения в НПК са насочени към повишаване на ефективността на наказателното производство. Предвижда се разследването да се извършва в две форми - предварително производство, осъществявано от следствените органи, както изисква чл. 128 от Конституцията, и полицейско производство, извършвано от органи на МВР.
Полицейското производство е освободено от ненужен процесуален формализъм. То трябва да осигури бързо разкриване на престъплението и неговия извършител, както и съкращаване на процеса от разкриването до постановяването на присъдата. Предвидената уредба приближава българския наказателен процес до неформалното, опростено досъдебно производство според съвременните наказателно-процесуални системи.
Изключително внимание е отредено на изискванията на чл. 5, § 1, § 3 и § 4 и на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека. Действащият НПК страда от липсата на предварителен съдебен контрол при ограничаване на правото на свобода и сигурност, прокламирано от Европейската конвенция. Това предопределя неуспешния изход на всяко дело, заведено пред Европейския съд в Страсбург, в което се прави оплакване за нарушение на чл. 5, § 3 от Конвенцията.
Регламентът в НПК на Института за върховенството на съда също не отговаря на всички изисквания на практиката на Европейския съд. Освен това по действащата уредба правилото за върховенство на съда се прилага само по отношение на мярката за неотклонение задържане под стража. Извън контрола на съда остава настаняването за изследване в психоневрологично заведение - чл. 155 от НПК, което се счита от Европейския съд и от редица чужди законодателства за най-драстично посегателство върху правото на личността за свобода и сигурност. То е допустимо по чл. 5, § 1, буква "е" от Конвенцията, но при всички гаранции за правата на гражданите.
Тези съображения мотивират въвеждането в проекта на предварителен съдебен контрол върху задържането под стража, настаняването за изследване в психоневрологично заведение и отстраняването от длъжност.
Усъвършенстване на института на последващ съдебен контрол върху посегателствата на правата на гражданите в досъдебното производство. Съдебният контрол се разширява и върху правомощията на прокурора да прекратява наказателното производство, когато пострадалият и подсъдимият обжалват постановлението на прокурора. Предвижда се също и възможност при противоречие между прокурора и разследващите органи за мярката за неотклонение - задържане под стража, въпросът да се отнесе до съда, който се произнася окончателно. За уличените лица по полицейското производство се предвижда право на защита съобразно нормите на НПК - чл. 412, ал. 2 от проекта. Чрез съдебния контрол върху предварителното производство се прави първа стъпка към въвеждането на нови институти в НПК, а именно съдия по разследването със специфични правомощия, без изрично на този етап да се въвежда такава процесуална фигура. Въвеждането на принципа за върховенството на съда при извършване на досъдебното производство както от следователя, така и от полицейски разследващи органи, е принцип, възприет от европейските държави в областта на наказателното производство. Например дейността на френската полиция по разследването на престъпления по силата на законодателството за наказателните процедури, се извършва под надзора на съдебната система. Служителите на криминалната полиция, упълномощени да извършват разследване, са длъжни да уведомяват представител на съдебната система за всички свои действия.
Предлаганите изменения и допълнения в НПК въвеждат достатъчно правни гаранции, които съответстват на изискванията на Конвенцията и на практиката на Европейския съд по правата на човека и няма място за опасения от евентуални незаконосъобразни действия на съответните органи по разследването.
Следва да се отбележи, че т.нар. бързо производство като институт е регламентирано и в сега действащия Наказателно-процесуален кодекс и се прилага успешно на практика. Водени от убеждението, че предлаганите изменения и допълнения ще повишат ефективността на наказателното производство, както и че съдържат достатъчно гаранции за правата на гражданите и с цел реално съставът да бъде професионално подготвен, са предприети редица мерки. Така например с моя заповед бе сформирана работна група със задача обучение на полицейския състав във връзка с промените в НПК. В изпълнение на така поставената задача работната група с председател директорът на Националната служба "Полиция", съвместно с представители на работната група, подготвила проекта за промени в НПК, на съда и на Прокуратурата бе разработена програма за подготовка на служители на МВР, извършващи полицейско разследване.
Предвижда се правомощия по извършването на полицейското разследване да бъдат възложени на служителите, работещи в оперативно издирвателните звена, националните служби "Полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност". Обучението на личния състав ще бъде разпределено на нива: най-напред обучение на ръководния състав и обучение на изпълнителския състав, който осъществява самото полицейско разследване.
За целта обучението на ръководния състав, преподавателите от училищата за сержанти и на определени от службите служители, които по места ще осъществяват обучението на личния състав, ще се осъществи от Академията на МВР. Обучението на състава ще се извърши по програми и методика, разработена от Академията на МВР. Ще бъде създадена организация за непрекъснато последващо обучение на състава. Всъщност обучението започна сега по проекта. Надяваме се, че няма да има много промени, докато влезе в сила.
Тези организационни мероприятия, както и характерът на делата, за които се предвижда полицейско разследване, ни дават допълнително основание да вярваме, че възможността за евентуални незаконосъобразни действия от съответните органи ще бъде сведена до минимум.
От друга страна следва да се има предвид, че едно от съображенията за въвеждането на новите институти е да се направят първи стъпки към осъществяване на новата концепция за наказателен процес, която ще залегне в бъдещия Наказателно-процесуален кодекс. Нормите, предвидени в Закона за изменение и допълнение на НПК, са израз на новата концепция в областта на наказателното право и правораздаване, както и на единната национална стратегия за противодействие на престъпността. Същите имат за цел да осигурят защита на основните права на гражданите и да гарантират интересите на страните в процеса и на обществото като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Минков, имате думата за два уточняващи въпроса.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви и на Вас, господин министър, за отговора.
Аз ни най-малко не оспорвам предложенията за изменение в Наказателно-процесуалния кодекс. Моят акцент беше всъщност по отношение на правната подготовка във Висшия институт в Симеоново. По неофициална информация в близките 2-3 години МВР е напуснато или са били уволнени около 3000 офицери и 6-7 хил. сержанти.
В този смисъл първият ми въпрос е дали имате информация колко от тях са били юристи или са следвали право и по какви причини всъщност е ликвидирано юридическото образование в Института на МВР? Казвам, че всъщност е ликвидирано, защото по учебен план, който е тук, право се изучава общо след 450 лекции. Ако се пресметне на ден това означава, че за около три месеца студентите във Висшия институт в Симеоново получават една доста добра правна подготовка, каквато би трябвало всъщност да имат, имайки предвид и измененията, които по всяка вероятност ще бъдат приети в НПК и в другите закони, и които като изпълнение до голяма степен са вменени в дейността на служителите на МВР.
Какви специалисти готви Висшият институт на МВР, с каква специалност и квалификация, имайки предвид по-точно областта на правото и информиран ли сте доколко има прилики между наредбите за единните държавни изисквания за специалността "Право" и специалността, която дава Институтът на МВР и достатъчна ли е тя да гарантира наистина правата на гражданите?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Първо, искам да уточня, това стана ясно по време на обсъждането на законопроекта за изменение на НПК в Правната комисия и депутатите от всички парламентарни групи получиха ясна представа и се обединиха около тази идея - не е необходимо полицейското разследване да се извършва от хора, завършили право, минали пълния курс на обучение с магистърска степен и т.н. Ние сме може би единствената страна в света, която си позволява толкова скъп процес, толкова скъпоструващи специалисти, с такава висока квалификация да извършват полицейско разследване. Защото и сегашната работа на следствието не е нещо много по-различно от полицейското разследване, познато в Германия или във Франция. С висше юридическо образование там са съдиите и прокурорите.
Но така или иначе ние даваме висше образование на специалистите, подготвяни в нашата Академия на МВР, и необходимия обем от знания в специалността "Право", свързан с тяхната дейност. До този момент приложението на чл. 409, на бързото производство, показва, че нямаме никакъв проблем с този обем от знания, който получават нашите специалисти. За полицейското разследване сега подготовката и програмата предвижда да се опреснят знанията по наказателно право, по наказателен процес, по гражданско право и по криминалистика. Това са четирите основни дисциплини, необходими за извършване на полицейското разследване, като в същото време искам да ви кажа, че през 1991 г. специалността "Право", която до този момент се получаваше във ВИПОНД е отпаднала от съображения, които аз сега не подкрепям. Отпаднала е тогава, защото е било преценено, че след завършването на института повечето служители напускат и стават адвокати. И затова тогава са решили да не се дава правопоспособност юрист на завършилите курсанти в ВИПОНД - нещо, което, пак ви казвам, аз не одобрявам и смятам, че е можело с други средства да бъдат привличани тези служители. Особено при наличието на множество правни факултети сега в страната, подготовката на нашите курсанти определено е на по-високо ниво. Само не се получава юридическа правоспособност.
С ръководството на Академията сме обсъждали този въпрос и вероятно в бъдеще ще обмислим възможността да се възстанови специалността "Право" на завършилите Академията, защото това е много важен стимул за качествени кандидати, изключително важен. Нивото просто е много високо, когато се дава такава специалност, но това е в бъдеще време. Просто сега се съобразяваме с реалностите. Те са такива.
Що се отнася до напусналите служители, това е естественото текучество в министерството. И в предишната година, и в по-предишната, ако се вземе статистиката от 1990 г. насам - в предишните години просто не сме се занимавали с това, а е имало и друг правен ред за напускане, количеството на пенсионирани, напуснали по собствено желание или уволнени служители се движи в тези рамки. Сега няма нищо по-различно. По-различното беше, че заради слуховете, че ще загубят привилегии служителите на МВР - знаете за онези двадесет заплати при обезщетение, много хора си тръгнаха, само и само да могат да вземат парите. Сега съжаляват горчиво, но нашата политика е да не връщаме хора, които са напуснали в такъв тежък момент.
Въпреки че имахме трудности с тези служители, които сами се поддадоха на слухове и напуснаха, нямаме проблеми с личния състав. Не само това - в момента поддържаме недокомплект 9 на сто в министерството. Имаме резерв, за да назначаваме още служители. Съвсем съзнателно поддържаме тази кадрова политика, за да можем наистина да подберем най-качествените кандидати сега за работа в МВР.
Не си спомням дали имаше друг уточняващ въпрос. Ще отговоря при дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Господин Минков, имате думата да кажете дали сте доволен от отговора.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, виждам, че и Вие се съгласихте за недостатъчната правна подготовка на висшите специалисти в системата на МВР. Аз не обвинявам за това Вас. Тук ставаше въпрос за нещо друго. Към института в Симеоново има специализиран научен съвет от 23 високоуважавани специалисти в различни области, но за съжаление едва половината от тях са юристи. Иначе там има философи, икономисти, има един специалист в областта на управлението, има даже и химик, но основната ни загриженост беше във връзка със запазването на правата на гражданите и мисля, че точно там трябваше да бъде акцентът, а не в областта на химията, философията и социологията, каквито специалисти също има там. И Вие се съгласихте, че нивото на правна подготовка, особено сега, на служителите в органите на МВР не дава основание за даване на компетенцията по разследването, особено до голяма степен във вида, в който сега се предлага като изменение в НПК.
Притесненията идват от извънпроцесуалното полицейско производство, което ще бъде извършвано от определени инспектори към МВР, защото с цялото ми уважение към тези специалности, служителите, завършили специалностите "Противодействие на престъпността", "Охрана на обществения ред" или "Защита на националната сигурност" и т.н., може да са много добри, перфектни специалисти в тези области, но не и в областта на правото и респективно запазването на основните права на българските граждани. Именно от това се породи и този според мене основателен страх доколко правата на хората и техните правни интереси ще бъдат реално гарантирани. Иначе съм доволен от отговора и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Господин министър Бонев има думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Само като уточнение. Хората, които учат в Академията, минават пълния курс наказателно право и наказателен процес, който се изучава в университета. Няма никаква разлика и изпитите се признават и в университета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Валентин Симов относно процедурата за получаване на кредити от земеделски стопани и земеделски производители от Държавен фонд "Земеделие".
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Повод за моя актуален въпрос е именно чл. 26, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Там се третират правилата за отпускане на кредити от фонд "Земеделие". По този въпрос имаше много публикации в средствата за масово осведомяване, включително статии и от Вас, в които се обясняваше как ще действа фонд "Земеделие", но се получава един затворен кръг. Примерът, който съм дал в моя актуален въпрос, ще си позволя да кажа и пред аудиторията и той е следният:
Лицето Божидар Грудев от Ивайловград примерно се обръща към мен, за да получи разяснения по следния казус: той иска да тегли кредит от фонд "Земеделие" от Хасковските банки, които са лицензирани за това - "Хеброс" и "Евробанка" - 10 млн. лв. Ивайловград, където той живее, е селище от трети функционален тип и там пряко сили неговата двуетажна масивна постройка с прилежащата земя се оценява от експертите не повече от 15 млн. лв. с всичките екстри и подобрения, които има в нея.
Съответно в ал. 2 на чл. 26 се казва, че фондът изисква обезпечаване за отпускани от него кредити и поети гаранции, като ликвидната стойност на кредитите не може да бъде по-малка от размера на кредита и дължимите лихви. Тоест, при 10 млн. лв. искан кредит, залогът би трябвало да бъде някъде около 16 млн. лв. - приблизително и в зависимост от срока, за който кредитът се изплаща. Така жителите на Ивайловград и околността нямат практически никаква възможност да получат искания кредит от фонд "Земеделие".
Аз се обръщам към Вас може би за пореден път да дадете отговор на нашите избиратели и едно обяснение как те наистина могат да получат кредитите, тъй като в Хасковска област и специално в Ивайловград вече няма почти нито едно предприятие, което да работи. Единственото, на което разчитат хората там, е именно фонд "Земеделие", за да могат чрез него те да си отгледат лозята, да отгледат билки или други култури, от които да спечелят някой лев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Симов! В рамките на своята тригодишна история за краткосрочно и дългосрочно финансово подпомагане на земеделските производители, Държавният фонд "Земеделие" използва различни схеми и инструменти, по-важните от които са:
Пряка целева субсидия, изкупуване на зелено или фючърс на земеделска продукция чрез авансово заплащане на част от цената; субсидирана част от лихвата по отпуснати от търговските банки на земеделските производители краткосрочни кредити за производство на определени земеделски продукти; преференциални инвестиционни кредити и краткосрочни безлихвени стокови кредити.
Две традиционни финансови линии на Държавен фонд "Земеделие" се обслужват от търговски банки-кореспонденти. Това са преференциалната краткосрочна кредитна линия за производство на определени земеделски продукти и преференциалната инвестиционна кредитна линия. В рамките на преференциалните краткосрочни кредитни линии Държавният фонд "Земеделие" субсидира част от лихвата по отпуснати от търговските банки на земеделските производители целеви краткосрочни кредити за производство на пшеница за хляб, царевица за зърно, маслодаен слънчоглед и захарно цвекло.
Фондът определя лимити за кредитния ресурс на декар, конкретен обект на кредита - например, семена, торове, препарати, горива и размера на субсидията - например 50 или 100 на сто от основния лихвен процент на Българската народна банка.
Земеделските производители сключват кредитни договори с търговските банки и договори за субсидиране на част от лихвата с Държавен фонд "Земеделие". Това е добре позната и разпространена схема в страните от развития свят, която има своя потенциал за по-нататъшно усъвършенстване и използване и у нас. Тя включва в себе си комплекс от стимули, които кореспондират с идеята за поставяне на българското земеделие на пазарна основа.
На практика потенциалните контрагенти на фонда сключват кредитни договори при пазарни условия, тоест след като отговорят на всички изисквания на банката-кореспондент. Това има особено много важен дисциплиниращ ефект за самите земеделски производители. Стимулирани от съответните лихвени преференции, земеделските производители са по-активни в търсенето на кредитите и това увеличава приноса на търговските банки във финансирането на земеделския отрасъл. Кредитите се предоставят с ресурс на съответните търговски банки.
Относително икономично и с по-малък ресурс фондът може да стимулира изключително важни за развитието на българското земеделие процеси. За финансово подпомагане и стимулиране на инвестиционния процес в земеделието, както вече споменах, Държавен фонд "Земеделие" отпуска преференциални и инвестиционни кредити за закупуване на земеделска техника, за закупуване на животни, за създаване и възстановяване на трайни насаждения, за ново строителство. Инвестиционните кредити се отпускат с ресурс на Държавен фонд "Земеделие" и финансовото посредничество на 10 търговски банки, на този етап. През стопанската 1998-1999 г. инвестиционното кредитиране е подчинено на изпълнението на шест програми: Програма "Земеделско начало" за инвестиционни проекти на стойност до 15 млн.лв., Програма "Българска ферма" за инвестиционни проекти на стойност до 100 млн.лв., Програма "Развитие" за инвестиционни проекти на стойност до 260 млн.лв., Програма "Планинско земеделие" за инвестиционни проекти на стойност до 15 млн.лв., Програма "Екоземеделие" за инвестиционни проекти на стойност до 80 млн.лв. и Програма "Млад земеделец" за инвестиционни проекти на стойност до 15 млн.лв. И при двете схеми за кредитиране обаче рискът по събирането на кредитите се носи от съответната търговска банка. Земеделските производители - кредитоискатели следва да отговарят на всички критерии на банката за кредитоспособност и да подлежат на адекватно обезпечение. В този смисъл практиката на обслужващите фонда банки естествено е съобразена с нормите, регламентиращи банковата система у нас, а не с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Предимствата от съществуването на Държавен фонд "Земеделие" могат да бъдат представени в следните по-важни направления.
Първо, земеделските производители ползват нисколихвен кредитен ресурс за текущо финансиране на отглеждането на определени земеделски култури.
Второ, преференциалната инвестиционна кредитна линия е единствената реална възможност за достъп на земеделските производители до кредитния пазар. На всички ни е известно, че търговските банки не отпускат дългосрочни инвестиционни кредити в земеделието. За 2 години със средства на фонд "Земеделие" са отпуснати инвестиционни кредити на стойност над 20 млрд.лв. Основните параметри на преференциалните инвестиционни кредити на Държавен фонд "Земеделие" са съобразени със спецификата на производствените процеси в земеделието: срок на кредита от 1 до 8 години, гратисен период от 3 месеца до 4 години и лихва 6 на сто годишно. Въпреки това обезпечението на исканите кредити действително е голям проблем за земеделските производители. За съжаление обаче, той не може да бъде решен с акт на Управителния съвет на фонд "Земеделие".
Това, което ние правим за неговото разрешаване, може да бъде представено в следните няколко направления:
Първо, за първи път през стопанската 1998-1999 г. Държавен фонд "Земеделие" стартира схемата за безлихвените стокови кредити. Това са преки кредити от Фонда за земеделските производители, чиято практика е съобразена с регламента на чл. 26, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. По тази схема фондът предостави семена за производство на пшеница за хляб, картофи и маслодаен слънчоглед, азотен тор, карбамид, концентриран фураж за изхранване на животните и птиците.
Във връзка с решение на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от 12 ноември 1998 г., на основание чл. 25, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ще предложим на Министерския съвет проект за Разпореждане за увеличаване на дяловото участие на Държавен фонд "Земеделие" в Селскостопанската кредитна централа чрез закупуване на нови акции с право на глас. С увеличаването на своя капитал Селскостопанската кредитна централа ще бъде в състояние да поеме обслужването на значителна част от малките по размер преференциални инвестиционни кредити на Държавен фонд "Земеделие". Например - по Програмата "Земеделско начало" - до 15 млн.лв. Това ще улесни преференциалното инвестиционно кредитиране на дребните и средните земеделски производители в страната. При промяна на структурата на привлечените ресурси на търговските банки и създаването на реални възможности за отпускането на дългосрочни банкови кредити, Държавен фонд "Земеделие" ще се ангажира с предоставянето на гаранции по поемането на поръчителство пред финансови институции в съответствие с регламента на чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
В заключение искам да подчертая, че Държавен фонд "Земеделие" е единствената финансова институция за момента, която предлага финансова помощ в областта на земеделието и животновъдството, съобразена със сроковете, които всяка една от тези дейности предполага. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Симов, имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от отговора. Надявам се и селскостопанските производители да бъдат доволни от него. Само едно нещо не ми стана ясно от Вашето изказване.
Според мен, оказа се, че всъщност фонд "Земеделие" гарантира с държавни пари определени лицензирани банки, които да извършват тези услуги и какво става всъщност, ако тези банки не отпускат кредити? Значи парите, които държавата в лицето на фонд "Земеделие" им е предоставила, те си ги въртят 3-4 месеца, без земеделските производители пряко да имат някаква полза от тях. Това не ми стана ясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Симов, ние не сме в състояние по административен път да накараме банките да работят по линиите на фонд "Земеделие".
Така че, в началото на миналата година бяха останали само две банки, които работеха с фонд "Земеделие". В момента са 10. Ние сме в постоянен контакт с банките, но все пак те трябва да изявят желание да работят по всички кредитни линии, които ние предлагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Георги Пирински относно проверка на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по извършеното земеразделяне в землището на община Якоруда.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! На 29 януари 1999 г. в своя отговор на зададен от мен актуален въпрос Вие потвърдихте, че при възстановяването на собствеността на земеделските земи в някои села от община Якоруда са допуснати неточности и че продължава изясняването на действителните права на отделни жители от общината. Впоследствие по Ваше нареждане представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа са извършили проверка на място в общината и са изготвили свои заключения. Досегашните опити да получа информация за тези заключения както чрез личен контакт с Вас, така и по линия на парламентарния секретар на министерството, останаха без резултатни.
Господин министър, във връзка с горното, Ви моля да ми отговорите: какви са заключенията на поръчаната от Вас проверка и какви евентуални действия възнамерявате да предприемете за отстраняване на съществуващите нарушения на правата на собственост върху земята на голям брой жители на община Якоруда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! В отговора си на зададения от Вас предишен актуален въпрос, отнасящ се до землището на община Якоруда, подробно Ви обясних как протича процесът на възстановяване на собствеността в селата Бел Камен и Смолево. Землищата, за които Вие не сте информиран, са Якоруда, Черна Места, Юруково, Аврамово, Конарско и Бунцево.
Уважаеми господин Пирински, аз наистина разпоредих извършване на проверка, но искам да Ви уведомя, че такива проверки се извършват системно от служителите на министерството във всички землища в страната, в които все още не е приключил процесът по възстановяване на собствеността.
Ако внимателно сте слушали предния ми отговор, аз отговорих конкретно за предприетите мерки в селата Бел Камен и Смолина. И не съм потвърждавал допуснати неточности в цялата община, както Вие коментирате в настоящия си актуален въпрос.
Резултатът от проверката показа, че окончателно е приключен процесът по възстановяване на собствеността на землищата в град Якоруда, селата Черна Места и Юруково. Като изпълнител на техническата дейност за тях е Пазарджишкият териториален кадастър. Този процес обаче не е приключил окончателно в землищата на село Аврамово, Конарско и Бунцево. За село Аврамово договорът с фирма "Гео-Гео-Георги Георгиев" е прекратен. На 16 февруари 1999 г. е проведена комисия, на която се констатира несъответствие в цифровия модел и действителното положение на място, в резултат на което ще бъдат преработени старите реални граници с площ от 2018 дка. За тази неточност фирмата-изпълнителка е санкционирана, договорът е прекратен и е подписан договор с друга фирма. За землищата на селата Бунцево и Конарско, техническите дейности са приети до етап въвод във владение и скици. Поради открити впоследствие несъответствия между цифровия модел и действителното положение, на място е изготвен протокол от 10 юни 1998 г. за частична преработка на кадастралните карти. Тази частична преработка ще засегне 2046 дка в землището на село Бунцево, 2670 дка в землището на село Конарско.
С моя заповед от 26 ноември 1998 г. изпълнението на тази техническа дейност е прехвърлено на фирмата "Геомар-93", като крайният срок за изпълнение е 15 юни 1999 г.
Надявам се, че с този си отговор внесох яснота за състоянието на поземлената реформа в община Якоруда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин министър, за съжаление никаква яснота не внесохте с този отговор. Независимо че може би е практика извършването на такива проверки, Вие с нито една дума не казахте каква е констатацията на вашите представители, които след 29 януари са посетили общината.
Аз мога да Ви кажа, че след като Ви зададох въпроса предишния път, с Вашия отговор проведох среща в Якоруда с представители на собствениците от самия център на общината и от околните села. Трябва да ви кажа, че тази среща беше много бурна, с изключителен интерес от представители от всички цветове в общината. И констатациите, които бяха обобщени после от няколко души, останали след събранието, са:
първо, че една много голяма част от имотите остават с невъзстановена собственост;
второ, че на върнатите вече имоти няма съответствие между документи за собственост и реално върната земя;
трето, че на много места скиците не съответстват на върнатия имот, противоречат на кадастъра на водния синдикат, който е най-близък до реалните стари граници, тъй като се   възстановяват стари граници;
четвърто, при заснемане на кадастъра на много места, въпреки присъствието на гражданите, са останали анонимни скици и с невярно съдържание;
пето, хората са принудени да ходят в поземлена комисия да търсят обслужваща фирма и да плащат десетки хиляди лева за отстраняване на грешки, за които нямат вина.
Трябва да ви кажа, че най-настоятелно хората изискваха да им бъдат дадени съвсем конкретни отговори, които се свеждат до това ще бъде ли наредено преразглеждане на това земеразделяне, защото дейността на поземлената комисия, както се оказа, е страдала от изключително груби нарушения и грешки.
Така че Вашия отговор по никакъв начин не мога да го приема за минимално задоволителен. Мога да Ви кажа, че ще го доведа до знанието на жителите на Якоруда и те ще останат със същата степен на удивление от това, което казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Пирински, аз в своя отговор засегнах всички землища на територията на община Якоруда. Нека не забравяме, че тези планове за земеразделяне, от които сега са недоволни хората, са правени по времето на вашето управление и сега ние трябва да оправяме бакии, за които не би трябвало ние да носим отговорност. Както подчертах в отговора си, на всички землища, в които има несъответствие, се прави частична преработка на плановете и всъщност по този начин се надяваме да удовлетворим интересите на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Парламентарният контрол приключи.

Две съобщения:
Комисията по икономическата политика ще заседава на 17 март, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе извънредно заседание на 17 март, сряда, от 15,00 ч. в зала № 42.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 17 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,58 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов

Секретари:
Илия Петров
Атанас Мерджанов