Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-04-02

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Атанас Мерджанов и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Както е известно, има внесен вот за недоверие на правителството от една пета от народните представители по силата на Конституцията и на чл. 89 от нашия правилник.
Съгласно чл. 90, разисквания по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни от постъпване на предложението. Трите дни изтичат в неделя. Следователно от понеделник другата седмица може да бъде разглеждан вотът за недоверие и проектът за решение.
Предлагам да има извънредно заседание на Народното събрание в понеделник от 10 ч. сутринта с точка единствена - разисквания и проект за решение за гласуване на вот на недоверие.
Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не изказвам противно становище, а правя предложение вместо в 10 ч. извънредното заседание да започне в 14 ч., тъй като много от нашите колеги са по регионите, както и Вие. Смятаме, че е по-разумно и по-удачно заседанието да започне в 14 часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване по-отдалеченото предложение за извънредно заседание - в понеделник, 5 април, от 10 ч. сутринта.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 139, против 4, въздържали се 39.
Предложението е прието.
Ще има извънредно заседание на 5 април от 10 ч. сутринта с обявената единствена точка.
Днес рожден ден има колегата Свилен Димитров. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Продължаваме със следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО - продължение.
Има думата председателят на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Миналия път стигнахме до § 9. Продължавам четенето на доклада за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието.
По § 9 има предложение от народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров, като комисията подкрепя предложението по чл. 9, ал. 1, а в останалата част то бе оттеглено от двамата народни представители.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
"§ 9. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата "договор" се добавя "предназначение" и думите "а при липса на такъв - съгласно предназначението му" се заличават. В изречение второ думите "При това той" и "почвата" се заменят съответно с "Арендаторът" и "обекта на договор".
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
"(4) За извършване на строителни работи, за които се изисква разрешение за строеж, е необходимо предварително писмено съгласие на арандодателя.
(5) Арендодателят може да прекрати договора, когато арендаторът ползва неговия обект по начин, който не отговаря на изискванията на алинеи 1, 3 и 4, както и да търси обезщетение за нанесените вреди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 9 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 9, както е предложен от комисията, със следната добавка - че сегашната ал. 3 става ал. 2, а сегашните алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 3 и 4, след като ал. 2 се отменя.
Гласували 127 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 7.
Параграф 9 е приет.
Има думата за процедура господин Костов.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, моля да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Каркъмов и главният експерт в министерството Слав Кралев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Каркъмов и господин Слав Кралев в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 10. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "ако не е уговорено друго" се заменят с "ако е уговорено в договора".
2. В ал. 3 след думата "институти" се добавя "и други физически или юридически лица, арендуващи държавни и/или общински земи"."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
В § 10, в чл. 11, ал. 1 след текста: "ако е уговорено в договора, арендаторът може да преарендува част или целия имот," вместо запетая, да се постави съюзът "или" и да се добави: "да заложи правата си по договора за получаване на банков заем във връзка с ползването или подобряването на имота".
Останалата част от изречението: "или да ги прехвърли на трето лице" да отпадне.
Предложената добавка към ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 10 желае ли някой да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 141 народни представители: за 20, против 101, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от вносителите.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 11 има предложения от народните представители Христов и Чукаров, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 11:
"§ 11. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в началото се добавя изразът "ако не е уговорено друго".
2. В ал. 2 изречение второ се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 11 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 12 има предложения от народния представител Александър Каракачанов:
По § 12 - от предложения нов текст на чл. 14 да отпадне изречение второ. След изречение първо, вместо точка, да се постави запетая и да се добави: "а при невъзможност да бъдат възстановени - дължи обезщетение".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров - в чл. 14, в края на второто изречение изразът "за аренда да се предвидят" получава вида "за аренда се предвиждат".
Това е едно редакционно изменение.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 12:
"§ 12. Член 14 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 12 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 146 народни представители: за 40, против 96, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров.
Гласували 131 народни представители: за 80, против 15, въздържали се 36.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин председател, обръщам внимание, че комисията не подкрепи предложението на господата Моньо Христов и Калчо Чукаров. Призовавам залата към внимание, защото комисията предлага целият текст да отпадне, а вие приемате сега предложение за редакционна поправка. Значи, трябва да не приемем предложението на комисията да отпадне текстът. Получава се нонсенс. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво предлагате?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Искам да обърна внимание! Искам да обърна внимание и затова предлагам като процедура да бъде прегласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров.
Гласували 138 народни представители: за 41, против 51, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от комисията - чл. 14 се отменя.
Гласували 133 народни представители: за 110, против 14, въздържали се 9.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 13. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 става текст на чл. 15 и се изменя така:
"Чл. 15. Арендодателят има право на търговски залог върху добивите от арендувания обект и привнесените вещи за обезпечаване на вземанията му по арендния договор за съответната година."
2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят."



Предложение от народния представител Александър Каракачанов:
Към предложения нов текст на чл. 14 предлагам нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Арендаторът има право да запази в свое държане привнесените вещи и половината от добивите, след като с нотариално заверена декларация се задължи да ги държи на отговорно пазене."
Алинеи 2 и 3 на досегашния текст да останат, като се преномерират на ал. 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 13?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 140 народни представители: за 44, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 7.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 14. В чл. 16 ал. 2 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 14, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 15. В чл. 17, ал. 1, изречение първо думите "ако не е уговорено друго" се заменят с "ако е уговорено в договора".
Предложение от народния представител Александър Каракачанов:
Предлагам нови ал. 1, 2, 3 и 4 на чл. 17 със следното съдържание:
"Чл. 17. (1) Ако е уговорено в договора, наследниците на арендатора го заместват като страна по договора. Правоприемниците на юридическо лице-арендатор могат да подновят договора само с изричен анекс, за който се прилагат правилата на чл. 3.
              (2) Приобретателят на арендувания имот замества арендодателя като страна по договора, дори и имотът още да не е предаден.
              (3) Прехвърлителят и приобретателят са длъжни незабавно писмено да уведомят арендатора за настъпилото заместване. Приобретателят не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател по получаване на съобщението за заместването.
              (4) Счита се, че арендаторът е изпълнил задълженията си към предишния арендодател, ако тези задължения не са изрично упоменати в съобщението."
Сегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 15?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 125 народни представители: за 31, против 87, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 15, както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 3.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 16. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната поземлена комисия."
2. В ал. 2 след думата "предложението" се добавя "за продължаване на договора"."
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
В § 16 ал. 1 се изменя така:
"(1) Продължаването на арендния договор се извършва чрез анекс, подписан пред кмета на общината, и се вписва в общинския поземлено-аренден регистър."
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 16 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 138 народни представители: за 40, против 73, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 16 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 17. Глава четвърта "Аренда на земеделското стопанство" се отменя."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов по § 17: вместо сегашната глава четвърта "Аренда на земеделското стопанство" предлага нова глава четвърта със следното съдържание:
"Глава четвърта - "Арендно подобни договори" (договори, сходни с договора за аренда).
Чл. 19. За договори, обектите на които са еднакви с обектите на арендния договор, но не са сключени съгласно изискванията на чл. 3 и 4 от този закон, се прилагат разпоредбите на чл. 8, чл. 9, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17, ал. 2, 3 и 4, чл. 23, чл. 25, чл. 27, ал. 1, чл. 28, даже и това да не е уговорено с договора, като при тези договори под "арендодател" се разбира собственикът на обектите на договора или на вещното право върху тях, под "арендно плащане" - договорената цена, а под "арендатор" - наемателят или съответният съконтрахент на собственика."
Чл. 20. Сключването, изменението и прекратяването на такива договори се извършва в писмена форма с подписи, заверени пред кмета на населеното място, където са обектите на договора.
Чл. 21. Копие от договорите кметът изпраща служебно на поземлената комисия, която води отделен регистър за тях.
Вариант 2. Горните разпоредби могат систематично да намерят място в специален параграф от "Преходни и заключителни разпоредби" към закона, с който се допълва чл. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с нова ал. 2 към чл. 4 със следното съдържание:
"Чл. 4. (2) Собственикът може да предоставя ползването на имота си на други физически и юридически лица с договор за аренда или с други видове договори без ограничение за тяхното съдържание, но във всички случаи подписите под тях трябва да бъдат заверени от кмета на населеното място, където се намира имотът, освен ако в друг закон не се съдържат допълнителни изисквания за формата на договора."
Чл. 22. Ако земеделска земя или други обекти на земеделско ползване, посочени в чл. 1, ал. 3, се ползват без писмен договор, дължи се на собственика двойния размер на арендното плащане, определено съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от този закон, независимо от административно-наказателната отговорност."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев е § 17 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17 за отмяна на глава четвърта с членове 19, 20, 21 и 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 17 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние в комисията наистина приехме да отпадне главата за арендуване на стопанство, но сега вече ни е внесен един законопроект за нов Закон за кооперациите, където са развити проблемите, свързани с арендата на земята, и въобще взаимоотношенията, които ще съществуват в бъдеще в населените места.
Аз тук се обръщам към проф. Стоянов, който предложи да не отпада този текст. Сега вече нещата наистина се изменят, на второ четене сме, но има вече такова писмено предложение, направено от проф. Стоянов тази глава да не отпада. Тъй като ще ни се наложи наистина в скоро време, след като приемем новия Закон за кооперациите или изменение и допълнение в Закона за кооперациите, където се разширява формата на арендуване на цели стопанства, вероятно ще се наложи наистина да се връщаме отново към тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Други желаещи има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов за заместващ текст на глава четвърта.
Гласували 123 народни представители: за 23, против 87, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за отпадане на § 17.
Гласували 128 народни представители: за 33, против 82, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 17 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 98, против 17, въздържали се 5.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 18 има предложения от народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 18:
"§ 18. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Арендодателят отговаря, когато отдаденият под аренда обект на договора има недостатъци, които го правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора, и недостатъците бъдат открити в срок до една година от предаването, а за животните - в тримесечен срок. В тези случаи арендаторът има право на обезщетение или съответно на намаляване размера на арендното плащане. Арендодателят отговаря и когато недостатъкът не му е бил известен."
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 4 думите "за негова сметка" се заменят със "за сметка на арендодателя"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 18 така, както е предложен от комисията, като алинеи 3, 4 и 5, след отпадането на ал. 2, стават съответно ал. 2, 3 и 4. (Председателят Йордан Соколов и господин Владислав Костов уточняват нещо по текста.)
Тогава без допълнението. Значи си остават алинеи 3, 4 и 5, с тази номерация.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Параграф 18 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Александър Каракачанов за § 18 нов. Не се отнася до измененията, които се предлагат с § 18 от законопроекта на правителството.
Член 25 се изменя, както следва:
"Чл. 25. (1) Ако арендаторът бъде лишен частично от ползването поради права на трети лица, той може да иска намаляване на арендното плащане и обезщетение или да иска прекратяване на договора, ако размерът, с който се намалява ползването, е относително голям спрямо арендувания обект.
(2) Ако арендаторът бъде изцяло лишен от ползването поради права на трети лица, той може да иска прекратяване на договора и обезщетение."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Александър Каракачанов за нов № 18 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 14, против 98, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 19. В чл. 26, ал. 1 думите "непредвидена опасност" се заменят с "повреждане или унищожаване"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
"§ 20. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 накрая се добавя "с нотариална заверка на подписите";
2. В ал. 1 се създават точки 5 и 6:
"5. освен по други причини, посочени в закона, още и със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на юридическото лице - арендатор, доколкото в договора не е предвидено друго;
6. при принудително отчуждаване на арандувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост."
3. В ал. 2 след думите "за аренда" се добавя "на земя" и думата "общинската" се заменя със "съответната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 19 и 20 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграфи 19 и 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: § 21. По него има предложение на народния представител Александър Каракачанов, което е прието.
Има предложение и от народния представител Владислав Костов, което е прието по отношение на т. 2, а в останалата част беше оттеглено.
Има предложение от народните представители Кръстьо Трендафилов и Георги Михайлов: в § 21 в чл. 29, ал. 1 думите "на четвъртата година" се заменят с "на шестата година".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 21:
"§ 21. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 след думите "от смъртта" се добавя "на арендатора"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 21 някой желае ли думата?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Въпросът е предрешен от предишните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да го гласуваме или го оттегляте?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Кръстьо Трендафилов и Георги Михайлов.
Гласували 115 народни представители: за 16, против 99, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 21 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 12.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 22. В чл. 30, ал. 2, изречение първо думите "на имота" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 22 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 23.
Има предложение от народния представител Александър Каракачанов в § 23 предложената нова ал. 4 на чл. 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Владислав Костов в § 23 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Аз оттеглям това предложение.

Комисията предлага следната редакция на § 23:
"§ 23. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "поради годишния сезон" се заличават.
2. Създава се ал. 4:
"(4) Ако арендният договор се прекрати по чл. 27, ал. 1, т. 6 арендаторът може да поиска от арендодателя обезщетение за причинени вреди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по § 23? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 108 народни представители: за 15, против 91, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 24. Член 32 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 24 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 4, въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
Създава се нов § 25 със следното съдържание:
"§ 25. Създава се нова глава седма със следното съдържание:

"Глава седма
ОБЩИНСКИ ПОЗЕМЛЕН АРЕНДЕН ФОНД

Чл. 32. Към общинската администрация се създава административно звено "Общински поземлен аренден фонд", което осъществява контрола по изпълнението на настоящия закон, отговаря за специализирания Общински поземлено-аренден регистър, организира и провежда търгове за аренда на земеделската земя.
Чл. 33. (1) Ежегодно до 1 юни собствениците на земеделска земя подават заявления до Общинския поземлен аренден фонд за земята, която желаят да отдадат под аренда.
             (2) Заявленията по ал. 1 съдържат размера на арендното плащане, което ще желаят да получат, срока на арендата, скица на поземления имот, издадена или заверена от поземлената комисия.
             (3) До 1 юли Общинският поземлен аренден фонд поставя на публично място обявление, съдържащо информация за земеделските земи, които ще се отдават под аренда.
             (4) Общинският съвет взима решение за общинската земеделска земя, която ще бъде отдадена под аренда чрез търг по реда на ал. 1, 2 и 3.
             (5) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа може да предоставя земеделска земя от Държавния поземлен фонд в съответната община за отдаване под аренда чрез общинските търгове.
Чл. 34. (1) До 1 септември Общински поземлен аренден фонд провежда публичен открит търг за отдаване под аренда на земите по реда на чл. 33.
             (2) Резултатите от търга се утвърждават от общинския съвет в срок от 15 работни дни след провеждането му.
             (3) Земята, за която не се е явил кандидат-арендатор, се вписва в специализирания Общински поземлено-аренден регистър и участва в търга през следващата година. Тя се предоставя под аренда при появата на кандидат, съгласно условията на собственика, фиксирани в заявлението, но не по-късно от 90 дни преди провеждането на следващия търг.
             (4) Ако след утвърждаването на резултатите от търга се яви кандидат-арендатор за земя, която не е отдадена под аренда, и той предлага условия, различни от тези в заявлението по чл. 33, ал. 2, Общинският поземлен аренден фонд е длъжен в 7-дневен срок да уведоми собственика и да посредничи при евентуалното подписване на аренден договор.
Чл. 35. (1) Цената на услугата, извършвана от специализираното звено "Общински поземлен аренден фонд" за провеждането на търгове и посредничеството при сключване на арендни договори, е в размер до 5 на сто от годишното арендно плащане, за което е подписан съответният договор.
             (2) Заплащането на условията е еднократно, а размерът й се определя ежегодно с решение на общинския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за нов § 25 има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз ще започна обратно, за да не стане заблуждение, както преди малко, да гласувате нещо, което комисията не е подкрепила, да ви кажа и аз, че комисията не го е подкрепила.
Може би прави впечатление, уважаеми колеги, че един изключително важен закон се разглежда без никакви конкретни възражения и дебати от тези, които са предложени. И те не са го предложили случайно, но мълчаливо стоят и слушат. Това не е добре за този законопроект.
Уважаеми колеги, аз вземам думата по този законопроект за първи и за последен път, за да ви кажа: онова, което предлагаме с колегата Иван Колев има две философии или два елемента на философията на закона.
Единият беше да направим една равнопоставеност с този законопроект на всички форми на ползване на земеделието.
И вторият беше, поради обстоятелството, че ще влезем някъде с около 20-25 млн. парчета земя, това е голям проблем утре и за кооператори, и за сдружители, и за арендатори. И всичко това ще тръгне с арендатора към някакъв център, докато ние казахме, че е време да обърнем конуса и да дадем възможност нещата да се управляват чрез хората, които са в това селище, които са в това кметство. Може да не е бил съвсем точен този текст, който ви предлагам, но вие не пожелахте да го обсъждате.  
И затова ще ми разрешите едно такова изречение, защото аз следя всички законопроекти от миналото и настоящото Народно събрание, които имат обща философия. Всичко, което сте направили и с мое участие, много ми прилича на момиченца на 13-14 години, които събират различни парцалчета от майките си и шият много красиви роклички. Но ви казвам, че това са роклички за 13-14-годишни момиченца. След това те носят онова, което подхожда на една дама. Вие по този начин правите една хубава, шарена, чудесна рокличка. И ще дойдете до онова положение, когато разглеждахме Закона за подкрепа на земеделието и аз бях много настоятелен да направим агенция, така са направили другите колеги от бившите социалистически страни, защо ще губим опита на нашите колеги? Не го приехте. Ще дойдете и до това. И до това, което ви казвам, ще дойдете, но трябва да израснете. Това е. Вие сте в тези годинки, не казвам пубертет, но на годинки, които се харесвате и искате много да се харесате с шарени роклички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за нов § 25.
Гласували 137 народни представители: за 32, против 78, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 25. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 1 се изменя така:
"§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство."
2. В § 2 т. 2 се отменя."
Предложение на народните представители Стоянов и Колев - параграфи 25 и 26 стават съответно параграфи 26 и 27.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев няма да се гласува. Ако е бил приет предложеният нов § 25, тогава можеше да има преномериране.
Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 122, против 5, въздържали се 2.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 26. Навсякъде думите "имот", "имота" и "имотът" се заменят съответно с "обект на договора", "обекта на договор" и "обектът на договора", думите "арендна вноска" и "арендната вноска" се заменят съответно с "арендно плащане" и "арендното плащане". И думите "министъра на земеделието и хранителната промишленост" се заменят с "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че с една редакционна корекция: "Навсякъде в закона думите".
Моля, гласувайте § 26, както е предложен от вносителя с тази корекция "Навсякъде в закона думите" и следва текстът.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 27 има предложение от народния представител Александър Каракачанов - вместо "Заключителни разпоредби", да се приеме нова редакция "Преходни и заключителни разпоредби", в които да се предвидят параграфи за алтернативно предвидените текстове по § 5 и § 17.
Те не бяха приети. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Кръстьо Трендафилов и Георги Михайлов - в § 27, в § 3 думите "в съответната поземлена комисия" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Стоянов и Колев - § 27 става § 28 и в него се правят следните изменения:
1. В § 3 думите "поземлена комисия" се заменят с "община".
2. В § 4 след "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа" се добавя "и кметовете на общини".
Нещо, което ние не приехме в предшестващите гласувания.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народните представители Христов и Чукаров:
Създават се Преходни и заключителни разпоредби - § 1 със следното съдържание:
"§ 1. От 1 януари 2001 г. не могат да се сключват договори под наем за земя по Закона за задълженията и договорите".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 27:
"§ 27. Създават се Преходни и заключителни разпоредби:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа одобрява методика по чл. 8, ал. 3 в тримесечен срок от влизането на този закон в сила.
§ 4.Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 27 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Народният представител Александър Каракачанов всъщност не прави предложение.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Кръстьо Трендафилов и Георги Михайлов.
Гласували 137 народни представители: за 35, против 101, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 123 народни представители: за 20, против 92, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров.
Гласували 132 народни представители: за 8, против 59, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 27 за създаването на Преходни и заключителни разпоредби с параграфи 3 и 4, както са предложени от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 18.
Параграф 27 е приет, а с това и целият закон.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарен контрол.
Новопостъпили питания в периода от 26 март до 1 април 1999 г.
Питане от народния представител Иван Борисов Цонев към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно производството (внос) на безопасни заместители на азбестоциментови тръби за водопреносната система на Република България.
Питане от народния представител Евгени Димитров към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно бъдещото на Строителни войски.
Питане от народния представител Александър Каракачанов към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно плащането на наем за държавни сгради от БСП и СДС.
Питане от народния представител Христо Стоянов към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно прилаганите пазарни социални механизми за преодоляване на пазарните деформации по веригата хлебно зърно - брашно - хляб.
Питане от народния представител Хасан Ахмедов Адемов към Емма Москова - министър на културата, относно предложение за промяна на Разпореждане № 19 от 1988 г. на Министерския съвет за редуциране на резерватната територия на Историко-архитектурен резерват "Сборяново".
Има за връчване писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на питане от народния представител Илия Масларски. (Председателят Йордан Соколов връчва писмения отговор на народния представител Илия Масларски.)
От името на Парламентарната група на Евролевицата има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Използвам процедурната възможност да направя заявление от името на нашата парламентарна група, за да запозная всички народни представители и особено Вас, господин министър-председател, с огромната ни тревога, свързана със защита правата на работниците в "Найден Киров" АД, Русе.
Уважаеми господин министър-председател, работниците, които стачкуват вече 25 дни, ме помолиха да се обърна лично към Вас и към моите колеги народни представители и да ви съобщя следните факти. Стачката се провежда с искания за сключване на колективен трудов договор, за повишаване на работните заплати и за спазване на трудовото законодателство.
Акционерното дружество "Найден Киров" е станало такова след приватизационна сделка през м. октомври 1996 г., като 76 на сто от акциите са на "Костра Дивелопман Инс", регистрация Панама, а останалите проценти са за работниците и за държавата.
Дружеството има шестчленен Управителен съвет, като тримата изпълнителни директори са израелски граждани.
В стачката в момента участват 80 на сто от работниците. По техни твърдения отношението на работодателите е изключително странно, за да не кажем брутално. Те не желаят контакт нито със синдикалните организации, нито със стачния комитет.
Опити за посредничество в решаването на този въпрос направиха д-р Желязко Христов - председател на КНСБ, регионалните централи на синдикатите в Русе, заместник-министърът на труда и социалната политика господин Теодор Дечев, областният управител господин Йордан Борисов.
Въпреки това посредничество от страна на работодателите никой не се явява на преговори. Дори в разговор с представител на Министерството на труда и социалната политика той ми каза, този представител на господин Нейков: "Това в България досега не се е случвало. От страна на работниците се явява стачният комитет, съгласни са за преговори и отстъпки, от страна на работодателите никой не се явява." Оправданията са свързани с факта, че част от господата от управителното тяло са от Израел и пътуват непрекъснато. По данни на работниците от 18 март 1999 г.
При разговор с областния управител той казва: "Започнете преговорите пред мен веднага". Обаче работодателите се оправдават с това, че тръгват да празнуват Пасха, който започва на 31 март, а действието пред господин Борисов се развива на 18 март.
Работниците в момента са получили средно по 30 хил. лева аванс за м. февруари, към понеделник бяха получили това, бави се изплащането за м. февруари, като сред тях се говореше, че санкционно няма да се изплати цялата им заплата.
На 31 март 230 работници получиха предупреждение за прекратяване на трудовите отношения.
Освен това искам да съобщя лично на министър-председателя и на всички колеги, че много от стачкуващите работници са жени със сериозни семейни ангажименти. Много от тях със сълзи на очи ме помолиха да ви предам, че са изпратили войници, че на някои момчетата са войници в казармата и те искат да изпълняват своя воински дълг. Други отглеждат малки деца, болни родители, грижат се за безработни съпрузи. Има случаи, когато и двамата съпрузи работят в дружеството и са еднакво застрашени.
Освен това работниците ме помолиха да ви предам, че не се спазват условията за труд. Тук има и достатъчно документация, която и Вие ще получите от министър Нейков, предполагам. През зимата са работили без отопление. Имало е режим на водата 2 часа. Не се дава работно облекло. Закрит е столът и т. н.
Състоянието в предприятието, доколкото зная от моите колеги, които са ходили там от самото начало, и от господин Нансен Бехар, който е провеждал многократни разговори с ръководството на предприятието, ситуацията рязко се е изменила. Не зная на какво се дължи това, но целият спор е започнал оттам, че работниците са пожелали, по силата на чл. 52 от Кодекса на труда, да получат информация по законоустановения ред за икономическото състояние на предприятието. И след това продължава ескалацията.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, съществува риск да бъде компрометирана приватизацията с участието на чужди капитали, като тази в "Найден Киров", когато работодателите не обръщат внимание на социалните проблеми на работниците и не се отнасят с уважение към тях.

Работниците ме помолиха да предам, че те с много желание са очаквали тази приватизация и са се надявали състоянието на предприятието да се промени. Освен това, без да правя юридически анализ, тъй като въпросът тук въобще не е юридически, той е свързан с това дали българските работници могат да бъдат защитени, аз бих могла да изкажа публично в момента само едно съмнение за лок аут, защото съгласно Закона за уреждане на колективните трудови спорове лок аут има тогава, когато след обявяване на стачката и през времето, докато тя трае работодателят не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него с цел да предотврати или преустанови стачката или да се осуети удовлетворяване на въпросите. Пред мен е заповед от 31 март, съгласно която се обявява престой в дружеството от 2 до 16 април и т.н., и т.н., да не ви занимавам с юридически подробности.
Позволих си да направя това обръщение, използвайки възможността на нашата парламентарна група, за да кажа, че според мен като български народен представител не е необходимо в приватизационните договори да се записва изрично, че всички лица, които са на територията на страната - физически и юридически, трябва да спазват Конституцията и законите на страната. Според мен не е необходимо да се записва изрично, че трябва да се спазва Кодексът на труда и Законът за уреждане на колективните трудови спорове, защото е очевидно. Но явно това не е така и затова си позволявам, господин министър-председател, изпълнявайки волята на работниците, които участват в стачката, съзнавайки празнотата на правната уредба, съзнавайки сложната връзка между отделните закони, да се обърна с призив лично към Вас да упражните своята морална и законоопределена власт, за да можем да защитим правата на работниците в "Найден Киров" АД - Русе.
Надявам се, че ще получим отклика от Ваша страна и по този начин ще можем да защитим българските работници, които трябва да се чувстват спокойни в собствената си Родина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За процедура думата има господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители!
В масмедиите се появиха съобщения, че парламентът закупува 14 автомобила "ВМW" и 4 джипа. Кой реши това и за кого? За какво? Малко ли са колите на парламента, питам аз? (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
При положение че няма средства за здравеопазването и че всички болници са с огромни дългове; че от социалните грижи започнаха да раздават бурканчета с кисели краставички; за какво се хвърля петно върху българския парламент в един такъв тежък момент за българската икономика, когато 50 000 бездомни деца ровят из кофите за боклук, когато хиляди пенсионери ровят в тези обеднели кофи за боклук, питам аз? Нужни ли са тези коли в момента на парламента и кой ще ги ползва? Кой взема това решение без знанието на парламента?
И още нещо - кой и за какво ще уволнява охраната за внесеното вчера писмо от 500 м, в което бяха подписите на българския парламент?
Питам Ви. И отговорете, господин председателю!
РЕПЛИКИ: Ти не си го чел! Знаеш ли какво пишеше там?! (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, само процедурното Ви предложение не чухме.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Имаше въпрос! Отговорете на въпроса!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпросът не е процедура! Научете се!
Колите са купени и ще бъдат ползвани от председателите на постоянните комисии. (Силно неодобрение от опозицията.)
Ако вашата парламентарна група, нямам нищо против, ето, господин Първанов е тук, нека да направи едно изявление, че не желае да ползват коли на парламента. Ще бъдем много доволни! (Шум и реплики в залата.) Защото непрекъснато протестирате за жилищата, но като дойде времето, се борите да вземете най-големите жилища! Когато дойде време за коли - не искате коли, но си ги ползвате доста усилено! (Реплики на недоволство от опозицията.)
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): То и за земята е така! Щом дойде времето - и първи си я дръпнаха!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Бих искал само да Ви припомня и на Вас, че от тези коли ние няма да ползваме, защото председателите на комисиите са от мнозинството.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Ами ние няма да си ги носим след мандата в къщи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, другите ще ползвате...
МИХАИЛ МИКОВ: Нека да си мина към процедурата - във връзка с парламентарния контрол, който днес ни предстои. Аз много се радвам, че господин министър Муравей Радев е тук. Втора седмица във Видин има много голямо социално напрежение. Депозирах и писмено искане за среща, за да свалим това социално напрежение за един иначе справедлив процес, който е много опасен за страната. Един важен комуникационен район излиза от контрол. Има бити хора. Има хора, нахапани от кучета.
Затова моля, уважаеми господин председател, да продължим днес парламентарния контрол, защото за втора поредна седмица моят въпрос е сложен последен, уважаеми господин министър. И след като Вие не искате да приемете работниците, синдикатите, областният управител - сигурно и него не искате, колегите от Обединени демократични сили - сигурно и тях не искате да приемете, да отговорите на този въпрос днес, защото там нещата придобиват лошо развитие. Не бива с извънзаконни средства тези работници да търсят правата си, но това високомерие и бездушие към проблема им може да доведе до това. Опасно е в онзи регион да става напрежение, затова да продължим днешното заседание до изчерпване на парламентарния контрол в рамките на допустимото по правилника - от 2 часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 205 народни представители: за 125, против 54, въздържали се 26.
Предложението е прието.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане към господин Иван Костов... (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от мнозинството.)
Моля за тишина в залата! (Ръкоплясканията на мнозинството продължават, провиквания, реплики.)
... да развие своето питане към министър-председателя на Република България относно причините за значителната разлика между разчетите за приходите по Републиканския бюджет за 1998 г. и изпълнението им. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги!
Аз мисля, че поводът за вашите ръкопляскания сигурно е загрижеността във връзка с проблема, който поставям. Може би и вие сте искали да го поставите.
Припомням - днешното ми питане е свързано с онова, което направих преди няколко седмици, а то е: засиленото социално напрежение в края на миналата година и в началото на тази не само в моя избирателен район, а и в много други общини на страната, във връзка с неизпълнение задълженията на Министерския съвет за разплащане на социалното подпомагане.
Господин министър-председателят имаше възможност вече на няколко пъти през тези седмици да се убеди в това, че информацията, с която разполага и изводите, които прави във връзка с този проблем, са грешни. Нещо повече, дадох му разчетите и предполагам, че за домашно сам ги е разгледал и още веднъж се е убедил. Затова, когато миналия път той се опита с процедурна хитрост да се измъкне като постави въпроса за това, че не е имало средства през 1998 г., след това, че бордът пречи, той може би не знаеше, че аз вече съм направил питане, тъй като знаех, че това ще бъде подобен вариант за измъкване, а именно какви са причините през 1998 г. да има такова огромно преизпълнение на бюджета.
И веднага след това ще премина към моето питане. Защо направих това питане? Защо не се радвах, че има преизпълнение, като всички други биха се радвали? Уважаеми дами и господа, не се радвах и предполагам, че и вие ще си спомните добре, не само аз, а и много колеги от опозицията, защото ние тези разчети, които вие внесохте през ноември и декември миналата година по приходите за републиканския бюджет на базата на процедурата по съставянето на републиканския бюджет, ние ви обявихме, че за пореден път са занижени като приходи и то в огромен размер. В стенограмите на Народното събрание от ноември и декември, които съм ви цитирал многократно, са посочени конкретно, по отделни направления на приходите - и данъчни, и неданъчи, къде се крият огромните резерви. И тук вина нямат експертите, защото съгласно чл. 14, алинеи 1 и 2 се правят такива прогнози. Ние ползвахме тези разчети и прогнози. И специално за един от най-важните приходоизточници - данък добавена стойност, тъй като господин министърът Муравей Радев, тук отварям една скоба, обича да му цитираме прогнози, съм го казал, господин министър, тогава още, че ние разполагаме с прогнозата на Министерството на финансите, от която се вижда, че при ефективност от приходи 75 на сто или 65 на сто тази цифра, която е заложена, е по-малка с 200 млрд.
И вижте изпълнението на тази прогноза съгласно бюлетина на Министерството на финансите от декември 1998 г. Точно 200 млрд.
Господин Стефан Стоилов направи няколко също такива анализа и предложения за десетки милиарди, бих казал за стотици, свързани с лихвените плащания. Вижте резултата. Отново десетки, стотици милиарди в плюс. Тоест това, което ние сме говорили, става.
Също така за приходи от собственост. Господин министър-председател, в това изказване, което съм направил тогава, обосновавам, че изключително са ниски тези приходи, които се залагат от наеми. Реализацията е 5 - 6 пъти по-висока през декември 1998 г. Казвам всичко това, защото при положение, че ние сме разговаряли честно и почтено като народни представители за това, че сме в условията на борд и трябва да търсим резерви, вие заложихте една изключително ниска рамка на приходите - 25 на сто по-малко. С 900 млрд. е преизпълнението. Зад всичките 900 млрд. стоят наши предложения. И не само на левицата. Имаше предложение и на господин Венцеслав Димитров. Той беше предложил 50 млрд. повече за акцизите. Изпълнението е 100 млрд. Така че, уважаеми дами и господа, с това нежелание тогава да ни чуете, с високомерието си вие обрекохте не само българските общини, не само хората в тях, а и всички на лишения - и за здравеопазването, и за социалното подпомагане. Аз казах октомври месец миналата година, когато вече беше очертано преизпълнението. Защото, господин министър-председател, още октомври миналата година от справките беше изпълнено това. Приходите на републиканския бюджет бяха изпълнени още октомври месец миналата година.
И когато вие ме питахте защо общините не са актуализирали, те просто не са могли да актуализират, вие се убедихте, но вие можехте да актуализирате бюджета и да се предвидят тези пари допълнително, в рамките на 15 - 20 млрд. за общините, а не да се създава социално напрежение.
Ето затова завършвам своето питане: некомпетентни ли бяхте или умишлено, тъй като държавният бюджет е политика, провеждате политика на лишение на хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Руси Статков, Вие отново се опитвате да вкарате в моите изложения пред Вас мисли, които аз не съм си позволил да изкажа. Вие се опитвате да манипулирате изказванията на министър-председателя, което не е редно и не е допустимо за който и да е народен представител.
Аз никъде не съм казал и не съм признавал, и Вие нямате право да направите заключение, че Министерският съвет не е изпълнил своите задължения към общините, тъй като това не отговаря на истината. Министерският съвет преведе всички субсидии за общините 100 на сто, както бяха записани. Не е вярно, че са намалени в реално изражение субсидиите за общините. Това въобще не отговаря на истината. Вие сте млад човек, имате памет и трябва да знаете, че увеличението на субсидиите беше с 22 на сто. При 1 на сто инфлация 22 на сто означава приблизително над 20 на сто реално увеличение на субсидията за общините.
Освен това Вие сте абсолютно неправ да твърдите, че правителството е оставило общините на произвола на съдбата. Ето какво е направило правителството... Преди да отговоря защо се стигна до това превишение на приходите над разходите, искам да Ви кажа къде са отишли тези превишения. И моля всички народни представители да чуят добре, защото тук на много места се споменават увеличения на субсидиите, на кредитите за общините.
За коефициенти към индивидуални работни заплати и еднократно възнаграждение в размер на 20 хил. лв. за Великден за министерства и ведомства, отбрана и сигурност - 6 млрд. 300 млн. лв.
Тринадесета заплата за министерства и ведомства, за отбрана и сигурност - 77 млрд. 800 млн. лв.
За коефициенти към индивидуалните работни заплати и еднократно възнаграждение в размер на 20 хил. лв. за Великден и тринадесета заплата за общини и области - 62 млрд. 700 млн. лв.
За консерви за училища, социални домове и болници, издържани от общините - 14 млрд. 100 млн. лв.
За допълнителна инвестиционна програма за 1998 г. на министерства и ведомства - 118 млрд. лв.
За допълнителна инвестиционна програма за 1998 г. за общините - 72 млрд. 300 млн. лв.
За неотложни разходи за покриване на задължения в здравеопазването, отбраната и сигурността - 74 млрд. 600 млн. лв.
За неотложни разходи за покриване на други задължения на общините, преди всичко социални помощи - приблизително 20 млрд. лв.
За държавен резерв и военновременни запаси за запас от пшеница - 62 млрд. лв.
За съдебната власт - 729 млн. лв.
За еднократна пенсия - 753 млн. лв.
Общо 509 млрд. 416 млн. лв.
Искам да напомня на Народното събрание, че преизпълнението Министерският съвет го разпредели балансирано и съобразно нуждите. И това, което съм прочел тук, трябва да уверява всички, че преизпълнението е било насочено преди всичко за социални нужди, за покриване на социални разходи.
А сега на Вашия въпрос.
Планирането на бюджетните приходи за 1998 г. е извършено в края на 1997 г. в условията на много неизвестни: променяща се макроикономическа среда и предстоящи законодателни промени. Това е времето на първите месеци след въвеждането на валутния борд и едва зараждащата се финансова стабилизация. Същевременно започва данъчна реформа и се въвежда ново данъчно законодателство, в това число намаляване на данъчните ставки за данъка върху печалбата, както и извършване на ревалоризация на дълготрайните материални активи към 31 декември 1997 г., непредвидими като реален резултат.
Приходите на републиканския бюджет са заложени съобразно прогнозите за 1998 г., макроикономическите показатели и промените в данъчните закони. Размерът на прогнозните постъпления в Република България е 3 558 900 млн. лв., в това число от данъци 3 338 100 млн. лв. Независимо от не твърде благоприятната стопанска конюнктура, разчетите по Закона за държавния бюджет за 1998 г. за приходите са осигурени. Най-голямо е преизпълнението на данъците, постъпили по Закона за корпоративното подоходно облагане. Основните причини за това са:
1. Новите принципи при авансово плащане на данъка върху печалбата на база предходната година.
2. При извършване на преоценка на дълготрайните материални активи не бяха използвани максималните коефициенти за ревалоризация. В резултат на това увеличението на стойността на дълготрайните материални активи е средно два пъти по-малко, отколкото го очакваше правителството. Респективно и амортизационните отчисления след ревалоризацията са около два пъти по-ниски от предвижданите.
3. Стабилният валутен курс е другият фактор, който доведе до възстановяване дейността на вносителите.
4. Относително високи са приходите от прилаганите за първи път алтернативни данъци върху представителните, социалните и други разходи.
Преизпълнението на акцизите се дължи главно на това, че бяха осигурени регулярни постъпления от течните горива, като "Нефтохим" АД успя да погаси старите си задължения.
С най-голям принос за преизпълнение на плана по републиканския бюджет е данък добавена стойност, който е осигурил 46 на сто от данъчните приходи. Факторите, които са довели до по-високи приходи от ДДС, са много. Най-съществени от тях са:
1. Повишаването на прага за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност доведе до увеличение на постъпленията в началото на годината от дерегистрираните или отново регистрираните лица.
2. С ограничаване на някои сделки за износ се намали исканият данък добавена стойност за възстановяване.
Други фактори са ефект от икономическата ситуация и по-специално свиването на външните пазари, което доведе до по-малко фактическо възстановяване на данъчен кредит за големите фирми - износителки от химическата и хранително-вкусовата промишленост. Съществена роля върху повишаване на събираемостта на ДДС изигра и въвеждането на автоматизираното засичане от данъчната администрация на данните от дневниците за покупки и продажби.
В плана за приходите по ДДС беше заложена 65 на сто събираемост на данъка - тенденцията, която се следваше от последните години. Фактическата събираемост надхвърли 75 на сто. Постъпиха значителни суми по стари задължения от "Нефтохим" - 50 млрд. лв., "Булгаргаз" - 30 млрд. лв., в това число чрез извършените запори от страна на данъчната администрация.
Или с други думи, добре е работило правителството, затова добре си е събрало данъците. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За два уточняващи въпроса в рамките на две минути има право господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Това, което изслушахме, го пише в стенограмите ноември-декември 1997 г. - ние сме ви казали, че точно така ще стане, тоест това казах в началото на своето питане, господин министър-председателю. Не съм се опитвал да Ви манипулирам. Напротив, в присъствието на колегите и пред обществеността Вие се опитахте да изопачите моите думи, а те бяха ясни и категорични: защо вие заложихте умишлено ниски приходи, след като ние Ви казахме и ви посочихме конкретно с точни цифри?... Прочетох някои от тях, а Вие продължихте другите да четете.
Вие на този въпрос не ми отговорихте, така че, господин министър-председател, втората теза, че излишъците са насочени някъде си, е теза, която противоречи и на Закона за устройството на държавния бюджет, и на Конституцията. Защото, господин министър-председател, ние тогава настоявахме Народното събрание да реши въпроса с очертаващите се много приходи, което е негово задължение, съгласно тези закони, а Вие ни лишихте от тази възможност.
Добро или лошо насочване - това вече беше и предсказано. Аз, между другото, господин Радев, още веднъж ще Ви накарам Вас и министър-председателя да прочетете, че по този начин вие си осигурявате на бял кон възможност да разпределяте средства при бюджетен излишък, който се очертава и да се явявате спасители за задължения, за които сте длъжни да го направите...
Що се касае до моя първи конкретен въпрос, господин министър-председател, след като Вие сте имали възможност и я имахте миналата година, защо не си изпълнихте законните задължения по социалното подпомагане? Министерският съвет отговаря за изпълнението на този закон. Тоест, защо не платихте средствата и ще ги платите ли най-после или ще продължавате да създавате социално напрежение във връзка с неразплатеното през 1998 г.?
И второ, господин министър-председател, през миналата година станаха много събития за нашата администрация, която Вие хвалите. Цяла година тя се занимаваше с местните данъци и такси. Още пишат имуществените данъци. И въпреки тях, въпреки указанието да не се събират държавни вземания, с 25 на сто се преизпълни изпълнението на републиканския бюджет. Няма такава държава в Европа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. (Народният представител Руси Статков довършва изказването си при изключени микрофони.)
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз очевидно съм принуден отново да прочета и отново, и отново да прочитам и да казвам едни и същи неща, за да могат да стигнат и до съзнанието на питащия ме народен представител.
Държавата изпълни 100 на сто задълженията си и внесе в общините всички дължими държавни субсидии. Редно е, господин Статков, Вие веднъж, излизайки на тази трибуна, да признаете това.
Второ, държавата преведе допълнително на общините за социални помощи 19 млрд. 869 млн. лв. Допълнително 19 млрд. 869 млн. лв.!
Следващия път, когато излезете на трибуната и задавате тоя въпрос, трябва да намерите продължение оттук нататък и да питате примерно, ако приемете моя съвет, така: след като Вие изпълнихте задълженията си като правителство и преведохте всички субсидии, а освен това преведохте приблизително още 20 млрд. лв. за социални помощи, след като осигурихте средства да се даде 13-а и 14-а работна заплата, защо не направихте примерно още еди какво си... Според мен Вашият въпрос трябва да започне оттук нататък, тъй като в противен случай Вие не разбирате какво Ви отговарям. (Ръкопляскания от мнозинството.)
По въпроса за това как се разпределят държавните средства. В Устройствения закон за държавния бюджет е казано, че министърът на финансите може да извърши разпределянето на тези средства. Това е законът. Министърът на финансите обаче беше лоялен към колегите си от Министерския съвет и всички тези решения за 13-а заплата, за 14-а заплата, 20-те хиляди лева за допълнителната инвестиционна програма той предложи и те бяха гледани от Министерския съвет.
Защо ситуацията с общините е друга? Ще се опитам да го обясня. Защото общините зависят както от бюджета, който те планират с общинските съвети, така и от държавната субсидия. Ето тук сега Ви обръщам внимание на големия порок в поведението на кметовете на общините: те не могат да извършват разходи или да оставят неизвършени разходи, които законът повелява да извършат, като пренебрегват волята на общинския съвет и като не се съобразяват с това, че държавата е превела всички субсидии и че не може от нея да се очаква да поема допълнително техните задължения.
Ето го нарушението на кметовете. Според мен това трябва да се разбере. Кметът не е абсолютно самостоятелен по отношение на това да извършва или да не извършва съответните разходи. Кметовете са задължени от Закона за бюджета да извършват категоризация на разходите и разходите за социални помощи са с един от най-високите приоритети. Те нарушават закона като не извършват тези разходи и разчитат някой друг да им ги извърши - да ги прехвърлят на правителството.
От това нещо, от това антизаконно поведение Вие се опитвате да правите в момента политика и демагогия в Народното събрание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Руси Статков да изрази становището си по отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Аз съм възмутен от държанието на министър-председателя. (Шум и смях от мнозинството.) Той не отговори на нито един мой въпрос.
В тази зала ноември и декември миналата година ние предлагахме това, което вие отчитате сега. И казахме, че то ще бъде изпълнено, господин министър-председател. Вие не отговорихте на въпроса ми: защо не го зачетохте тогава? А защо днес се хвалите с тези резултати? С тези резултати, които ние предсказахме, че ще бъдат ниска летва за вас. Вие не ми отговорихте на въпроса, господин министър-председател: защо октомври миналата година не актуализирахте бюджета, когато беше ясно, че се създава социално напрежение? (Смях от мнозинството.)
Вие се смеете колеги отдясно, когато хората умираха и умират.
Господин министър-председател, Вие направихте така, че миналата година тези средства ги използвахте за ремонти на свои кабинети, когато хората умираха от глад. (Смях и реплики от блока на СДС.) Вие и вашите министри пътувахте безцелно. (Смях и реплики от блока на СДС.) Радвайте се на тези свои резултати и не се опитвайте днес да измествате точката, господин министър-председател. Защото, господин министър-председател, комунистите, за които Вие говорихте, че са преизпълнявали петилетки, създадоха България и я има (реплики от блока на СДС: "Е-е-е!"), а вие я рушите. И една тоалетна не сте направили. (Шум и тропане по банките от блока на СДС.) А се опитахте и се опитвате със занижени цифри в републиканския бюджет да преизпълнявате летва, която е до колената ви. (Шум от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Колеги, моля ви за тишина!
РУСИ СТАТКОВ: И това, уважаеми колеги отдясно, вие го знаете най-добре, защото в тази зала сте отхвърляли нашите предложения. Така че вашата политика на унищожение спрямо народа вие я доказвате за сетен път. Прочетете ноември и декември стенограмите и господин министър-председателят и господин министърът на финансите са отговаряли на мои въпроси и винаги са заобикаляли това нещо.
Да, уважаеми дами и господа, вие крепите това правителство, което унищожава страната. Вие сега се опитвате да изместите проблемите на България с войната. Вие се опитвате да замените всички свои непригодни решения днес с оправдание за нещо друго.
Господин министър-председател, нека Вашата цинична...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Статков. (Изключва микрофоните.)
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Статков! Аз наистина се радвам, че Вие вярвахте във възможностите на нашето правителство повече, отколкото то вярваше в тези възможности. Защото Вие сте считал, че ние можем да бъдем още по-силно правителство, отколкото ние сме предполагали есента на 1997 г., когато сме планирали бюджета за 1998 г. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.) Само че, ако се вгледаме и се опитаме простичко да обясним на хората какво е станало с бюджета за 1998 г., станало е следното: преизпълнението е дадено за 13-та и 14-та заплата. Това е истината. Ние не можехме предварително да планираме, сега ще Ви обясня, господин Статков, по-високо увеличение на работната заплата, защото тригодишната програма с Международния валутен фонд определя лимит за нарастването на работната заплата. Единственият начин да дадем това увеличение беше като 13-та и евентуално като 14-та работна заплата и пенсия за Коледа. Ние сме използвали единствения възможен механизъм да дадем парите на хората. И от това, което Вие казвате, аз разбирам, че Вие сте против. Излиза, че Вие сте против.
Що се отнася до това дали Министерският съвет е преизпълнил или е надхвърлил разходите, които са предвидени от Народното събрание, или ги е икономисал, Министерският съвет за 1998 г. не извърши всички предвидени разходи, според своя бюджет. Ние имаме една от най-големите икономии, които са регистрирали, което и да е било министерство или ведомство в страната.
Това по отношение на Министерския съвет.
А сега за тоалетните искам да кажа, че не съм сигурен съвсем, но видях, посещавайки сградата на бившия Партиен дом, в която сега се помещава Народното събрание, че правят ремонт точно на тоалетните на Партийния дом.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Значи и за тоалетните излиза, че не сте съвсем прав. Всеки в тази държава нещичко трябва да прави, за да се подобрява атмосферата.
Това, което в Министерския съвет направихме, беше да махнем мръсните овехтели мокети и килимчета, които бяха изпокъсани и непрани, от петдесет години стояха там и унижаваха българската изпълнителна власт. Това сме направили. Просто сме почистили в Министерския съвет, а на Вас Ви се струва, че сме направили кой знае какво. Вие не си чистехте сградите. Това е унизителният извод за мен. (Ръкопляскания от блока на СДС. Ръкопляскания и викове: "Браво!" от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Аз все пак бих искал да се върнем на парламентарния контрол и да спазваме всички Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Разбирам, че господин Статков, който се вживява в ролята на един популярен телевизионен герой, наречен Питанчев, много обича да нарушава правилника и да говори за вътрешното и международното положение, независимо какво пита. Разбира се, той деликатно пропуска момента, че е бил неделима клетка от градивното мнозинство на Тридесет и седмото Народно събрание, което доведе България до предфалитно състояние, подкрепял едно правителство, което напълно съсипва държавата. Само че това едва ли му дава основание да се изправя тук на трибуната и да прави крайни заключения според собствените си възгледи, които разбрахме, че не надхвърлят комунистическото минало на нашата държава.
Поради това просто призовавам към едно спазване на процедурата. Казано е какво може да се обсъжда в репликата. Ако някой има проблеми със собствените си възгледи или психическо състояние, това е негов проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, той напусна, уважаеми господа министри, уважаеми господин Соколов! Дори когато отговаря министър-председателят на Република България на въпрос на народен представител, стана ясно, че можем да бъдем свидетели на демагогия и на неистини.
Аз съм упълномощен от парламентарната група да говоря за това какво се случва в обществения и политически живот на България, когато умишлено се отклоняват въпроси на народни представители.
Така например, в един от зададените, но несъстояли се парламентарни дебати, се пише:
"В "Програма 2001" министрите на правителството на Република България подчертават, че знаят как да изведат страната от кризата и заявяват: Ние знаем какво трябва да се направи в България, знаем как да го направим."
По-нататък четем: "Ние ще извършим поредица от спешни действия още през 1997 г. Три от тези действия са следните: въвеждане на ясни пазарни принципи, правила и механизми за управление на държавната собственост в търговските дружества с цел опазването и запазването на приватизационния интерес, издигане ролята на мениджмънта с ясни функции, права и отговорности на ръководителите на търговските дружества с преобладаващо държавно участие, нова мотивация на членовете на управителните органи на търговските дружества с преобладаващо държавно участие за постигане на положителни финансови резултати за подготовка и извършване на приватизация на предприятията."
Актуалният въпрос имаше за цел на основата на един конкретен, но типичен случай, да се изясни принципният въпрос за съответствие между намеренията на правителството, от една страна, и действията на министри и държавни представители в търговските дружества и крайните резултати от тях.
Конкретният повод за това е случаят в ЕОД "Търговия на едро" в Разград и отговора на министър Василев на актуален въпрос на народен представител. От отговора на министъра личи, че цитираните програмни цели и намерения на правителството не са ръководство за действие и база за сравнение между целите и постигнатите резултати.
Най-кратко случаят в "Търговия на едро" - Разград може да бъде определен като умишлен фалит на държавно предприятие чрез обявяването му в несъстоятелност и заобикаляне на Закона за приватизацията, схема, начертана и изпълнена с помощта на много високопоставени парламентаристи и дейци в управлението на страната.
Въпросът, който не получи отговор от министър-председателят е следният: съответстват ли действията на принципала - министър Василев, и държавния представител, назначен от него, на целите, приоритетите и намеренията на правителството или грубо и умишлено са потъпкани интересите на собственика и на десетки фирми, които кандидатстват за приватизация на същия този обект.
След като не се състоя парламентарният дебат, не получи категоричен и ясен отговор поставеният проблем, тези, които са разработили схемата и се облагодетелстват от грабежа, придобиха кураж и с огромен финансов ресурс и възможност да влияят върху медиите в България предприеха атака както към тези, които поставят въпросите, така и тези, които са предоставили информацията. По Българското национално радио беше разпространено писмо до председателя на Народното събрание, министъра на търговията, който е пряко заинтересован, парламентарните групи и лично до народния представител Никола Николов - не зная защо към него, но се досещам, в което се отправят груби обвинения към поставения въпрос и се декларира, че хората са много доволни от сделката. Посочва се, че перспективите са много добри за предприятието и те няма да бъдат допуснати да бъдат въвлечени в политически спекулации.
Ето, уважаеми народни представители, 63 подписа, включително и на този, който ще стане собственик на безценица на този имот! Манипулацията върви, заплахите към тези, които искат да изяснят истината, се засилва. Но днес тези достойни хора представиха в Народното събрание 62 декларации със следния текст, подписани с подписа на притежателите на фирмите и на техните печати, българи и турци, такива, каквито живеят там. Цитирам ви само първите имена: Ганчо Андреев, ЕФ "Век'92" с ЕГН, Еюп Хабиб Сабин и още 62 души. Те заявяват следното със своите подписи и с печатите на фирмите:
"С настоящата декларация заявяваме, че не сме подписали или упълномощавали друго лице да подписва фирмата, която представлявам, в списъка, предложен от ръководството на "Търговия на едро" - Разград, и от "Лудогорие 3" - Разград, в които е манипулирано и злоупотребено с името на фирмата ми."
И така, уважаеми дами и господа народни представители, драги съотечественици! Когато умишлено тук се лишават народните представители от правата си по чл. 90, ал. 1 на Конституцията на Република България да упражняват контрол върху министрите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, прощавайте...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не ме прекъсвайте, защото Вие сте страна в този спор, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще Ви прекъсна, слушайте. Слушайте сега, да Ви обясня.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие сте страна в този спор, господин председателю, Вие сте заинтересован в този спор. Вие сте страна в този спор и мълчете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте сега. Съгласно правилника от името на парламентарна група извън дневния ред имат право да говорят само председателите и заместник-председателите. Направихме справка. Вие не сте нито председател, нито заместник-председател на парламентарната група.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е единственото вярно, което заявявате....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямам нищо общо с този списък.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ето го списъкът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ми трябва. Списък срещу Вашите клевети! Нямам нищо общо с това. Нищо общо нямам.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Две фирми Ви обвиняват....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо общо нямам. Мен няма какво да ме обвиняват. Вашите приятели са там.
Имат думата народните представители Мюмюн Емин, Лютви Местан и Ахмед Хюсеин да развият своя актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев относно намеренията на Министерство на образованието и науката за промяна в статута и организацията на обучението по майчин език в българските общообразователни училища, считано от учебната 1999/2000 г.
Заповядайте.
МЮМЮН ЕМИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Обучението по майчин език в българските училища продължава да се осъществява под формата на свободноизбираема подготовка, така наречения СИП. Този статут на майчиния език, произтичащ от специалното Постановление на Министерския съвет № 183 от 5 септември 1994 г. и от Правилника за приложението на Закона за народната просвета - чл. 5, алинеи 3 и 4, е в противоречие със съществуващата в европейските страни практика, както и с духа и принципите на ратифицираната вече от Народното събрание Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Нещо повече. Алинея 3 на чл. 5 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета практически блокира изпълнението на чл. 36, ал. 2 от Конституцията на Република България, тъй като поставя допълнително условие - това е наличието на достатъчен брой деца за сформирането на група. И ако условието не е налице, желаещите, без да са виновни за това, не могат да консумират конституционното си право за изучаване на майчиния език.
Освен това обучението по майчин език е базисно обучение, а свободноизбираемата форма е надстроечна, надграждаща по своята същност.
Неслучайно Парламентарната група на Обединението за национално спасение при обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета поиска друг статут за майчиния език като предмет от раздел "Обща задължителна подготовка", без да има за цел да превърне едно право в задължение, тъй като предметът би се изучавал в този раздел единствено по волята на съответния ученик. За съжаление мнозинството отхвърли нашите предложения.
В резултат вече две години от управлението на ОДС нищо по отношение на този проблем не се промени. Тогава, при приемането на тези изменения, господин министър, Вие казахте, цитирам дословно от стенограмата: "Аз сега пред вас гарантирам и то не в интервю, а в пленарната зала на българския парламент, че всички тези правила, които са необходими, ще бъдат включени и те ще действат, за да не е това само един спор и един дебат тук, в залата."
И сега моят въпрос е: какви правила имахте предвид, господин министър, и какви конкретни действия ще предприеме Министерството на образованието и науката за промяна в статута и организацията на обучението по майчин език в българските общообразователни училища, с оглед привеждането на този проблем в съответствие с европейските норми и стандарти през учебната 1999/2000 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Емин.
Има думата заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа Емин, Местан, Хюсеин, уважаеми госпожи и господа народни представители! Намеренията на Министерството на образованието и науката за промяна на статута и организацията на обучението по майчин език в българските училища са заложени и предстои поетапно да се реализират чрез нормативни актове, които министерството подготвя. Първият от тях е Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета, който предстои през месец април тази година да бъде утвърден от Министерството на образованието и науката.
Искам да отворя тук една скоба. Обсъждането и дебатите, за които споменахте, бяха през месец март миналата година. Така че "две години" - някак си не беше коректно. Говорим за това, което аз съм поел като ангажимент към вас по време на дебата за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който беше през месец март.
Вторият нормативен документ е законопроект за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който в изпълнение на Закона за народната просвета ние трябваше да представим в срок от една година след влизането на изменението и допълнението на Закона за народната просвета в сила. Тази една година изтича сега, през април. Този законопроект беше обект на един много голям обществен дебат, една много голяма професионална дискусия, беше приет на Колегиум на Министерството на образованието и науката предишната седмица, а вчера на заседание на Министерския съвет беше приет и от колегите от правителството. Така че той вече е станал законодателна инициатива и предстои неговото обсъждане в Комисията по образованието и науката и тук в пленарната зала.
По отношение на статута на майчиния език се предвиждат следните изменения: в проекта на Закон за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план - това, което е основното и което е точния и ясния отговор на Вашето питане.
Разделението на предметите е в три групи - задължителна, задължително избираема и свободно избираема подготовка.
Предложението на Министерството на образованието и науката, което е прието от правителството вчера, е майчиният език да е в рамките на задължително избираемата подготовка. Всяко училище спрямо този проект за закон разработва свой училищен учебен план, който определя разпределението на учебните часове за задължително избираема и свободно избираема подготовка, и който е съобразен с интересите на учениците и възможностите на училището. Това е 100-процентово изпълнение на текстовете от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Що се отнася до самата организация вътре в училище и това, което вие поставяте като проблем за броя на децата в една паралелка, което е обект на Наредба № 5 като вътрешноведомствен нормативен документ на Министерството на образованието и науката, искам да прочета текста на чл. 20 на въпросната наредба:
"Паралелките се делят по задължително избираема подготовка при най-малко 8 ученици в група. Сборните групи се образуват при минимум 13 и максимум 20 ученика в група."
Паралелките, които се делят по задължително избираема подготовка при най-малко 8 ученици в група, по никакъв начин не създават организационна трудност при формирането на тези паралелки и няма нужда да се намалява още този брой, защото тогава вече ще изпаднем в много деликатното положение, че ние не можем да създадем добра организация вътре в даденото училище.
Освен това Вие много добре знаете, защото сме разговаряли, и това го знаят мнозина народни представители, че всяко предложение на общинския съвет за маломерни паралелки винаги в Министерство на образованието след решението на общинския съвет сме давали своето съгласие, считайки, че единствено общинският съвет е наистина компетентен за даден регион да прецени неговите нужди.
Така че нито в наредбата, нито в подготвения законопроект, нито в измененията на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета не съм спрял да изпълнявам тези задължения, които съм поел пред вас, и се надявам, че моят отговор днес ви удовлетворява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
За реплика, ако желае, има думата господин Мюмюн Емин.
МЮМЮН ЕМИН (ОНС): Аз благодаря на господин министъра за този отговор. Наистина той ме удовлетворява и мисля, че ще удовлетвори и всички наши избиратели, които са засегнати от проблема.
Всички ние знаем, че ДПС поставя този проблем от девет години и аз се надявам, че този проблем, за който говорим, все още е предстоящ, господин министър. Говорим за неща, които ще се решат в съвсем близко бъдеще и да се надяваме, че този законопроект - за учебния план и Правилника за приложение на Закона за народната просвета, ще бъдат приети до новата учебна година и от месец септември нашите деца ще започнат да изучават майчиния език като задължително избираема подготовка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мюмюн Емин.
Има думата господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Приемането на законите в нашата страна зависи от вас, уважаеми госпожи и господа народни представители. Това, което аз е трябвало да свърша, съм го свършил. Благодаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не за пръв път Вие си позволявате да интерпретирате правилника така, както на Вас Ви отърва.
Много Ви моля да прочетете чл. 40, т. 5 от Правилника на Народното събрание, където е казано, че председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, а при тяхно отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусията по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи. Това, което направи господин Божинов, е в рамките на дневния ред - парламентарен контрол, и Вие нямате никакво право да му отнемате думата.
Аз разбирам, че Вие сте лично заинтересован от тази далавера. Разбирам, че не Ви е приятно да става дума за всичките тези неща тук, от парламентарната трибуна, но нека не се опитваме по този груб, антидемократичен начин, или може би Вие така разбирате демокрацията, не знам, чрез затваряне на устатата и отнемане думата на народните представители да скриете собствените си безобразия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така че предлагам да дадете думата на господин Божинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Научете правилника.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз го чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дневният ред са въпросите, които са зададени. Задават се предварително, така че никакъв дневен ред. Това е въпрос, който изобщо не е задаван.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е дневният ред. Парламентарният контрол е точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не! Не!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие си научете правилника и недейте да се опитвате да манипулирате и нас и вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние го знаем. Вие си гледайте вашите професии.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е списъкът на парламентарния контрол. Точката в дневния ред се казва "Парламентарен контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, и може да се говори извън зададените въпроси. Излишно е да спорим.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, повтарям още веднъж, точката в дневния ред е ясна: парламентарен контрол.
Декларацията на господин Божинов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точката е ясна. Прочетете следващата точка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Значи Вие тук в момента отнемате думата на народни представители в грубо нарушение на техните конституционни права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В изпълнение на правилника.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И, господин председател, аз от името на нашата парламентарна група Ви декларирам, че ние ще внесем искане за Вашата оставка. Това е вече безобразие. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много ще се радвам. След успешния ви вот на недоверие, ще чакам и за моята оставка.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос относно неизплатено трудово възнаграждение на български граждани, работили в град Орешково - Русия. Заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Бакърджиев! Неотдавна получих писмо от група български граждани, работили през 1994-1995 г. в град Орешково - Русия, по договор с държавната фирма "Метални конструкции". Както разбрах, по-късно тази фирма бива трансформирана в холдинг.
За своя труд обаче работниците са получили само незначителна част от дължимото трудово възнаграждение. Общо холдингът дължи на всички тях една сума от близо 350 хил. щатски долара.
Настойчивите усилия на работниците да получат своето възнаграждение досега остават без всякакъв резултат.
И аз Ви моля, господин Бакърджиев, от името на работниците, да дадете възможната информация по този въпрос - дали и кога те ще получат най-после своето трудово възнаграждение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Вълканов! На 30 август 1993 г. тогавашните ръководства на държавните фирми "Метални конструкции", "Монтажи" и "Промишлено строителство", заедно с "Интернефтгазстрой" - Москва, в лицето на генералните им директори, а те са Никола Икономов, Александър Георгиев и Константин Грънчаров, подписват договор за образуване на Консорциум "Интерпартньор", като създават гражданско дружество за построяване на военно селище "Орешково'3200" в Русия.
Дяловото участие на четиримата съдружници е по 25%. За управител на консорциума е избран Петър Николов Петров, който впоследствие, през 1995 г., е назначен от тогавашния министър господин Дончо Конакчиев за изпълнителен директор на "Промишлено строителство-холдинг" ЕАД.
На 1 октомври 1993 г. между Консорциум "Интерпартньор" и Консорциум "Арге ВГТ" в водеща фирма "Вимер и Трахте" се сключва договор за строителство "под ключ" на гореспоменатото военно селище с първоначално договорена цена от 43 млн. 793 хил. дойче марки. И тук искам да обърна особено внимание, при явно неизгодни условия за участващите български фирми. Неизгодни условия както по отношение на цената, така и по отношение на сроковете за изпълнение.
Впоследствие са сключени допълнително два анекса към основния договор, съгласно които окончателната договорна цена е вече 43 млн. 930 хил. дойче марки. При подписването на договора участниците в Консорциум "Интерпартньор" са сключили с ОББ договор за банкови гаранции в размер на 6 млн. 379 хил. дойче марки, в това число гаранция за аванс 2 млн. дойче марки и гаранция за изпълнение и обезпечение на гаранционния период 4 млн. 379 хил. дойче марки. Тези гаранции са отнети по настояване на немския инвеститор. По тази причина ОББ е блокирала разплащателните сметки на трите дружества и е направила запори върху част от недвижимото имущество.
Какво става с обекта в Орешково? В периода от 4 януари 1995 г. до 26 юни 1995 г. Консорциум "Интерпартньор" е бил отстранен от строителната площадка обект по обект последователно поради закъснение в сроковете на изпълнение и нарушение на договора. Има, разбира се, различни причини за това закъснение, но след изтичане на договорения срок инвеститорът въвежда в обекта други строителни организации - полски и корейски, и го завършва сам. А разходите са за сметка на Консорциум "Интерпартньор". Окончателно разплащане на строителството не е било извършено, специално подчертавам това. Изпълненият и признат от немския възложител обем, актуван до 25.08.1995 г., възлиза на 30 млн. 869 хил. дойче марки, от които са преведени само 16 млн. 581 хил. за изпълнени строително-монтажни работи и 9 млн. дойче марки за доставка на материали и извършени услуги. След тази дата суми за разплащане на изпълненото строителство не са получавани. Възниква спор за неразплатеното строителство между немския възложител и българските изпълнители, който впоследствие прераства в арбитражно дело в Международния арбитраж в Париж с клон във Виена, резултатът от което арбитражно дело все още не е приключен.
Първоначалният иск от страна на Консорциум "Интерпартньор" възлиза на над 15 млн. дойче марки, а в същото време немският консорциум е отправил насрещен иск за над 26 млн. дойче марки. Проблемът с просрочените възнаграждения на работниците и служителите от обект "Орешково-3200" възниква всъщност на 1 април 1994 г. и се задълбочава през цялата 1995 г. поради неразплащане на изпълненото на обекта строителство. Общото задължение на Консорциум "Интерпартньор" към работниците по трудови договори, е възлизало на над 5 млн. щатски долара. До м. май 1997 г. са били изплатени 2 млн. 299 хил., включително с постъпленията от обекта. За останалата сума, а тя е над 3 млн. щатски долара, е било необходимо да се намерят други източници, включително продажбите на активи в рамките на действащата нормативна уредба. Отделно от задълженията на Консорциум "Интерпартньор", "Метални конструкции холдинг" и "Промишлено строителство холдинг" дължат към работници и служители на свои подизпълнители сума от 4 млн. 374 хил. щатски долара.
На 2 и 3 септември 1997 г., със съдействие на нашето министерство, участниците в Консорциум "Интерпартньор" подписват споразумение по отношение разпределение на оставащите за изплащане суми за работна заплата на работниците и служителите. Сумата, дължима от "Метални конструкции холдинг" към консорциума е възлизала на 1 млн. и 34 хил. щатски долара, от които са останали за изплащане към днешна дата 671 хил. щатски долара. След преобразуването си "Метални конструкции" няма задължение към собствени работници и служители от обект "Орешково-3200", тъй като трудовите договори са сключени от дъщерните дружества на "Метални конструкции холдинг", явяващи се подизпълнители. Задълженията на тези дъщерни дружества към собствените работници и служители към днешна дата възлизат на близо 2 млн. щатски долара, а само към работници и служители, примерно, на "Метални конструкции" - Търново, тези задължения са 177 хил. щатски долара, въпреки че обектът, на който те са били подизпълнител, е приключил на загуба в размер на 61 хиляди.
От направената проверка в счетоводството на "Метални конструкции холдинг" се установи, че за периода 1994 - 1995 г. не е превеждана от Консорциум "Арге ВГТ" цитираната в писмото до Вас от работници и служители сума от 3 млн. щатски долара. За периода м. май 1997 г. до 15 март т. г. на Консорциум "Интерпартньор" са били приведени от "Метални конструкции холдинг" за работни заплати 362 хил. 318 щатски долара, източниците за които не са от фонд "Работна заплата".
От извършената финансова ревизия от Столичното управление "Държавен и финансов контрол" са констатирани виновно причинени щети от управителя на консорциума Петър Петров в размер на 611 млн. лева. С мое писмо още от юни 1997 г. е изпратен сигнал до Софийска градска прокуратура за търсене на съответната наказателна отговорност, а със заповеди от м. август още същата 1997 г. съм освободил съветите на директорите и на трите предприятия, включително изпълнителните директори, без да ги освобождавам от отговорност.
От изложеното става ясно, че при сключването на договора за възлагане на строителството в Русия държавата не е била заангажирана чрез междуправителствени спогодби, не е участвала и като гарант за изпълнение на строителството. Независимо от това, че не е страна по договорите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството полага от 1997 г. насам усилия в рамките на предоставените му прерогативи да намери законови възможности за изплащане възнагражденията на работниците и служителите. Няколко списъка подред бяха правени, осигуряваха се определени суми, с които се разплащахме в поредност, определена от самите пострадали работници. Въпросът е, че пари за изпълненото строителство в обекта в Русия не са пристигнали и няма да пристигнат. Въпросът е, че предприятията, които са длъжници, нямат как да покриват фонд "Работна заплата", с който са задължени от 1993 до 1995 г.
Има няколко варианта, в които проблемът може да се решава частично и поетапно. Единият е чрез отделни печалби на обособени части постъпленията да се изплащат директно на работниците като възнаграждение. Вторият вариант е те да участват сами в приватизацията на тези три предприятия. Третият е със суми от други обекти, включително и такива, които имат да се получават от строителство в Русия, да се покриват неразплатените възнаграждения за извършеното в "Орешково-3200". Аз съм имал неколкократни срещи с представители на инициативния комитет, с отделни работници. И при всеки един от разговорите ние сме стигали до един и същи извод - министерството няма никаква вина или участие в това, което е направено чрез договорите в трите строителни предприятия, те са търговски стопански субекти и носят своята отговорност, ние не можем да осигуряваме за сметка на губещи предприятия заплати на работниците.
Делото във Виена няма да приключи скоро, което също няма да реши въпроса на работниците. Така че в констатациите, които ние правим съвместно, виждаме две ясни неща. Първо, желанието да се реши проблемът, макар и трудно, макар и не като наша грижа, с конкретни действия, конкретни продажби и осигуряване на процент от парите. И второто е възможност за участие на тези работници в приватизацията на предприятията. Лошото е, че работниците са наемани от различни селища по различни групи и бригади. Те не са ситуирани в един град, примерно в Пловдив, в Търново или в София, за да се включат в приватизация на едно предприятие и с това проблемът да приключи. Ще го решаваме и занапред, макар и трудно така наследения от нас въпрос. Аз имам искрено желание да бъдем максимално полезни на пострадалите от строителството в Русия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Бакърджиев! Вашият отговор беше доста изчерпателен. Все пак, сами разбирате, не смея да кажа дали съм доволен, защото въпросът е дошъл не от мен, а идва от страна на работниците, които са ангажирани в този случай. Те трябва да са доволни от това, което Вие казахте.
Все пак имам една бележка от своя страна. Вярно е, че в случая става дума сега за търговските фирми, ще кажем, частни търговски фирми, но в началото тези наши работници са си имали работа с една държавна фирма. И държавата, ще кажа така, като правоприемник все пак в някаква степен има поне някакви най-малкото морални задължения да положи грижи за уреждането на този въпрос. Смятам, че всички работници ще бъдат много благодарни, ако нашата държава в лицето на вашето министерство положи грижи за пълното уреждане на този наистина важен за тях социален проблем. Става дума просто за прехраната на тези хора. Те нямат никакви доходи, освен тези очаквания, които са съвсем оправдани, смятам аз.
Настоятелно Ви моля, господин Бакърджиев, да положите допълнителни усилия за решенето на този наистина мъчителен за хората въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
За дуплика има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Господин Вълканов, точно така е, ангажиментът е чисто морален. И именно затова от година и половина ние се ангажирахме да търсим възможности за решаване на този проблем.
Но аз не мога да скрия разочарованието си от това, че от лятото на 1997 г. ръководителят на този консорциум е даден на Прокуратурата и оттам нищо не е мръднало. Виновно лице, което при констатациите на Държавен финансов контрол са констатирани злоупотреби за 611 млн. лева тогава - до 1996 г., са били страшно много пари. И въпреки това никой нищо не е направил.
Оттам насетне ръководствата и на трите предприятия, които уволних, които с всичките документи са дадени в Прокуратурата - абсолютно никакъв резултат. Оттам насетне, пак казвам, остава нашата грижа, която ние имаме към тези хора, въпреки че не носим никаква пряка вина.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Бихте ли казали във време кога очаквате нещо да се направи?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз имах дадена дума на близо 200 работника, че по Коледа те ще получат своите пари. И те ги получиха по Коледа 1998 г. Сега има поредна група пак около 200 човека, за които за лятото на тази година ще направим всичко възможно да подсигурим поне 2/3 от средствата, които те имат да получават. Явно, че въпросът може да се решава само така. Няма откъде да се вземат средства.
Пак ще кажа, тъй като работниците са пръснати, те не са на едно място, за да може да се реши лесно проблемът, мисля, че една добра организация и от тяхна страна, за да участват в закупуването на тези предприятия, които са им длъжници, ще реши голяма част от проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Осман Октай да развие своя актуален въпрос относно откриването на новия гранично контролно-пропускателен пункт Лесово - Хамзабейли.
Разполагате с три минути.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка със зададен от мен актуален въпрос към министър-председателя на 5 септември 1997 г., най-учтиво Ви моля да отговорите на въпрос, отнасящ се до откриването на новия гранично контролно-пропускателен пункт Лесово - Република България и Хамзабейли - Република Турция.
Не е необходимо да се обяснява голямото значение, което ще има за региона функционирането на този транспортен коридор и откриването на този гранично контролно-пропускателен пункт. Неслучайно беше изказано мнение, че този проект може да послужи като еталон за развитие на добросъседски отношения на Балканите по плана "Шиптър". Още през 1993 г. с Протоколно решение от 23 юли, тогавашното правителство дава по принцип съгласие за откриване на нов гранично-пропускателен пункт на границата между Република България при с. Лесово и Република Турция при с. Хамзабейли.
Следват срещи на представители на министерствата на външните работи на двете страни, провеждат се срещи на експерти, но нищо повече и съществено не е направено.
По време на посещението през м. юли 1997 г. на президента на Република България в Турция, вашето правителство подписа Спогодба с правителството на Република Турция за откриване на нов гранично контролно-пропускателен пункт и пътна връзка между двете страни, свързваща Ямбол и Елхово с градовете Лалапаша и Одрин на територията на Република Турция. Спогодбата предвижда, а и господин министър-председателят потвърди най-отговорно, че не по-късно от края на 1999 г. всяка от страните на своята територия ще изгради гранично контролно-пропускателен пункт и съответната пътна връзка. По моя информация, от турска страна вече са извършени основните строителни работи по пътя до границата с Република България и на практика остава полагането само на асфалтово покритие.
В пресата бе изнесено, че е обявен и спечелен търг от българска фирма за изграждането на нов пътен участък и реконструкцията на съществуващия, като пътна връзка на новия контролно-пропускателен пункт и Републиканската пътна мрежа.
Господин заместник министър-председател, откриването, финансирането, изграждането и функционирането на нов гранично-пропускателен пункт не е елементарен въпрос, а времето продължава да тече. Към изграждането на този гранично контролно-пропускателен пункт имат пряко или косвено отношение не едно министерство и ведомство, затова се обръщам именно към Вас, в качеството Ви на заместник министър-председател с молба да отговорите на следните конкретни въпроси:
1. Какво е направено досега за изграждането на този гранично контролно-пропускателен пункт и неговата връзка с Републиканската пътна мрежа?
2. Ще бъде ли спазен срокът - до края на 1999 г., за откриване на новия граничен контролно-пропускателен пункт, определен с Междуправителствена спогодба от 28.07.1997 г. между правителствата на Република България и Република Турция? Ако не - защо и кой ще носи отговорност за това?
3. Обезпечено ли е финансирането за изграждането на гранично контролно-пропускателен пункт и свързаната с него инфраструктура и по какъв начин?
Господин заместник министър-председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Октай.
Има думата министър Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Октай! Напълно съм съгласен с Вас, че не е нужно да се обяснява значението, което има изграждането на новия граничен пункт и свързващата пътна инфраструктура между Република България и Република Турция, пункта Лесово - Хамзабейли. Този пункт е важен не само за двете държави. Това е част от паневропейските транспортни коридори. Това е една връзка от особена важност.
Вие сте прав във Вашите констатации. Аз също ги имам пред очите си - какво е правено от 1993 до 1997 г. и по-скоро какво не са успели да свършат тогава колегите, експертите, политиците. По-важното е, че на 28 юли 1997 г. със Спогодбата, която нашето правителство подписа с правителството на Република Турция, реално беше изразено съгласието за изграждане на тази стратегическа транспортна връзка. Бяха определени конкретните ангажименти на двете страни и сроковете по тяхното изпълнение.
Какво става с изграждането на самата пътна връзка? В изпълнение на Спогодбата през миналата - 1998 г., Главно управление на пътищата към моето министерство одобри проектите за пътната връзка заедно с тръжната документация и доклада за въздействие върху околната среда. Общо срокът за изграждане на цялата отсечка е в рамките на 24 месеца. Необходимите финансови средства са 17 млрд. и 700 млн. лева. Завършени са и процедурите за отчуждаване на земите, необходими за изграждане на пътното трасе. Те са в общ размер над 454 дка. Общата дължина на бъдещата пътна връзка е 20 км и 800 м. Проектирана е с двулентов габарит 7,50 и 10,50 м и елементи за проектна скорост 80 км в час. Настилката е оразмерена за категория на движение тежко. Проведен е и търг за строителството и за изпълнител е избрана "Пътстрой инженеринг" - Стара Загора, в консорорциум с "Пътстрой инженеринг" - Кърджали, и "Пътно строителство" - Ямбол. Има подписан договор. Преведени са авансови средства. В началото на изминалия месец - март, започнаха и подготвителни работи.
Какво предстои? До края на т.г. ще бъде завършена и въведена в експлоатация 6-километровата пътна отсечка от самата граница до Лесово, с което всъщност ще се осъществи свързване на пътната мрежа на Турция със съществуващата пътна мрежа в нашата страна. Финансирането ще бъде обезпечено от фонд "Републиканска пътна мрежа" и разбира се с допълнителни инвестиции от бюджета.

Аз мисля, че след около 2 години, т.е. по Великден след 2 години, в 2001 г. ще бъде изграден и пунктът, и целият път.
Преди няколко дни, в сряда, се срещнах с господин Педро Таборга, който е ръководител на Мисията на Световната банка, с цел да се уточнят технически параметри и финансова рамка на проекта за граничните контролно-пропускателни пунктове в България и освобождаване на възможността за трафик за хора и товари. На срещата присъства и постоянният представител на Световната банка господин Томас О'Брайън. Получих техните сериозни уверения, че България може да разчита на заем в общ размер около 15 млн.долара от предвидените за проекта в целия регион за 6 страни общо 80 млн.щат.долара. Останалите страни са Румъния, Босна, Македония, Албания и Хърватия.
Искането за заем за граничния пункт Лесово в размер на 3 млн. 400 хил.долара е изведено като първи приоритет и при разговорите им с представители на Министерството на финансите, Главно управление "Митници", както и с Междуведомствения съвет по въпросите на ГКПП.
Казвайки всичко това, аз съм убеден, че в рамките на около месец ние ще имаме официалното стартиране на строителството на самия път. Следващата година - изграждане на самото КПП и довършване на пътя. И както вече се ангажирах, след 2 години ние ще минаваме свободно през този пункт. Надявам се тогава да имаме възможност да присъстваме на откриването заедно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
За реплика има думата господин Осман Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Господин заместник министър-председател, аз искам да изразя удовлетворението си от Вашия отговор. Очаквах този отговор. Още повече аз, като народен представител от Парламентарната група на ОНС, съм упълномощен да отговарям за Сливенски, Ямболски и Бургаски окръг, където съм избран. Благодаря Ви, че давате голяма значимост за развитието на тази отсечка, за развитието на икономиката на региона. Тези транспортни коридори ще съживят целия регион. А един от ангажиментите на всички нас и като народни представители, и като изпълнителна власт, е да търсим в тази сложна ситуация на Балканите днес допълнителни коридори, допълнителна алтернатива, алтернативно икономическо развитие, особено на базата на развитие на търговските взаимоотношения между България и Република Турция, и Румъния.
Аз Ви благодаря още веднъж. Надявам се, че Вие отговорно ще следите, и разчитам на това, за да се ускорят мероприятията около изграждането на тази отсечка. Защото всички сме убедени, че този регион ще се развие само по този начин, а не с някакви изкуствени модели за прехвърляне на младежи и т.н. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своето питане относно обект - мост на река Марица, град Пазарджик. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Мостът на река Марица, който е част от главен път I-8, е с отдавна изтекъл амортизационен срок и има опасност да се срути. Движението по този мост трябва да бъде спряно и на моста да бъде направен основен ремонт. Досега мостът беше стопанисван от община Пазарджик, но от месец март 1998 г., според Закона за общинските бюджети той ще се поддържа от Окръжно пътно управление, Пазарджик, което е структура към Главно управление на пътищата, подчинено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Затова, уважаеми господин министър, Ви питам дали в програмата за ремонт на Главно управление на пътищата през тази година е включен и този мост и дали са предвидени необходимите средства за възстановяването му?
Известно е, че община Пазарджик е започнала строителството на два нови моста на река Марица през различни периоди от време и поради липса на средства ги е замразила. Аз не зная как са били проектирани тези мостове, как е било избрано местоположението им и защо преди да е завършен първият мост, е започнат втори. Но ясно е, че доизграждането на единия от тези мостове трябва да продължи като съоръжение от републиканската пътна мрежа. И какъв ще бъде ангажиментът на Главно управление на пътищата, респективно на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в този процес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Ляков, предмет на първата част на Вашето питане е един от съществуващите мостове на река Марица в град Пазарджик. Като елемент именно от главен път I-8, разбира се, той е част от републиканската пътна мрежа, мостът е изграден преди 40 години. От пускането му в експлоатация, съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за пътищата, мостът е стопанисван от община Пазарджик. След отмяна на тази разпоредба със Закона за общинските бюджети това пътно съоръжение вече ще се поддържа от Пътно управление, град Пазарджик.
Действително, както Вие отбелязахте, господин Ляков, технико-експлоатационното състояние на моста е много лошо, поради това че очевидно не са извършвани необходимите ремонти и рехабилитация при изтичане на съответните експлоатационни срокове. За мостовите съоръжения тези срокове са 10-12 години. Значи имаме 3-4 цикъла вече натрупани. По тази причина обектът сега е включен в програмата на Главно управление на пътищата за изследване на съоръженията в тежко експлоатационно състояние.
В момента се извършва специализирано обследване за установяване на вида и стойността на необходимите ремонтни работи и до 3 месеца ще бъде изготвен проект за рехабилитация на моста, след като имаме пълната картинка. Проектът ще се разгледа от експертен съвет и ако са необходими допълнителни проучвания, ще бъдат включени в ремонтната програма на Главно управление на пътищата за втората половина на тази година. С това аз веднага Ви казвам и с какво пряко се ангажирам, като представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Втората част от Вашето питане се отнася до започналото и незавършено строителство на два нови моста на река Марица. Изграждането на единия, източно от съществуващия сега, община Пазарджик е започнала през 1986 г., като финансирането за проектирането и строителството е изцяло с общински средства. Целта е била явно да се реши по някакъв начин извеждане на движението от градската зона и да се прехвърли на десния бряг на реката.
По проекта е предвидена вантова конструкция с 4 отвора и обща дължина около 200 метра. За периода от 1986 г. до 1990 г. са изпълнени около половината от работите по долното строене на съоръжението и строителството е замразено поради липса на средства.
Независимо от това, че са хвърлени много пари и сериозна работа, независимо от това, че е спряно изпълнението на този втори вече мост, през есента на 1995 г. отново община Пазарджик започва изграждането вече пък на друг мост на реката, този път западно от съществуващия. Избраната конструкция е плочогредова със 7 отвора, 5 х 31 и 2 х 26 м, с обща дължина 207 метра. Габаритът на съоръжението е 12 метра. И, ужасна последователност в действията на поредното общинско ръководство, след като са изпълнени 30 на сто от работите по долното мостостроене, през 1996 г. строителството и на този мост е забранено. Причината явно и в този случай е липсата на финансови средства.
Аз, като министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Ляков, не зная и не бих могъл да Ви отговоря как са били проектирани тези два моста, как е било избрано местоположението и защо след като поради липса на средства е замразено изпълнението на единия мост, 5 години след това започва друг мост.
Не мога да Ви отговоря, защото става дума за инициативи на община Пазарджик и на кметовете на Пазарджик и през 1986 - 1990, и през 1995 - 1996 г.
Изграждането на нови мостове на река Марица изцяло в градската територия и извън републиканската пътна мрежа всъщност са ангажименти изцяло на общината. Те се и финансират с общински средства. И в двата случая обаче проектите не са съгласувани и не е поискано експертно или консултантско становище от Главно управление на пътищата.
Искрено Ви казвам, че когато готвех материала с колегите от нашето министерство, се радвах, че не са започнали да строят четвърти и пети мост в Пазарджик, защото сигурно щяха да ги добутат до абсолютно същия резултат и да започнат поредния.
За да се прецени кой от двата моста трябва да бъде евентуално доизграден и то като елемент вече на републиканската пътна мрежа трябва да се възложи едно сериозно проучване на транспортните потоци на главните пътища в региона в контекста на общия транспортен план на града. Това трябва да бъде инициатива на община Пазарджик.
Аз не зная дали в следващите 5-6 месеца това ще може да се свърши, но се надявам след изборите в Пазарджик новите управляващи там да имат тази грижа и да свършим една полезна работа.
В случай, че такава инициатива бъде упражнена, разбира се, Главно управление на пътищата ще предостави данните за входящите потоци, транспорта и след евентуално положително заключение бихме могли да ангажираме и действително Главно управление на пътищата в изграждането на мостово съоръжение.
Само ще добавя, че за да може вторият - западният, мост да обслужва транспортния поток от Пещера за Панагюрище и автомагистрала "Тракия" - това е пътен възел Гелеменово - трябва да бъдат изградени две пътни връзки с дължина 160 м и 220 м и съответно две пътни кръстовища, пътна връзка с дължина 2,5 км за обход на гр. Пазарджик от запад, тъй като мостът е предвиден на място без връзка с републиканската пътна мрежа, изобщо проблемът е важен. Аз си давам сметка, че става дума не само за гр. Пазарджик, а за цялостната пътна мрежа в страната и в конкретния регион. Можете да разчитате на нашето съдействие. И пак се надявам, че до края на този мандат на тази община няма да започнат да строят четвърти мост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
За реплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз благодаря, господин министър, за подробния отговор. Мисля, че стана ясно, че Главно пътно управление ще поеме своя ангажимент за възстановяването на съществуващия мост и до края на годината той ще бъде приведен в експлоатационна годност.
Аз също като Вас се надявам, че новото общинско управление в Пазарджик няма да върши тези глупости, които са направени досега, които само демонстрират, че започването на такива сложни инфраструктурни обекти без да бъдат съгласувани, без да бъдат отчетени транспортните потоци и без да бъде избрано така, както е необходимо, местоположението, няма да бъде повторено и с обща помощ ние след това, даже и с помощта на областния управител, защото ми се струва, че едно такова съоръжение трябва да намери място и в плана за регионално развитие, ще съумеем да създадем една качествена и добра транспортна връзка, която община Пазарджик и целият регион заслужават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Преминаваме към отговори на министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
Има думата народният представител Христо Иванов да развие своя актуален въпрос относно издирването на безследно изчезналия Божидар Божидаров Боксев, курсант във ВВВУ "Георги Бенковски", гр. Долна Митрополия, във връзка със служебно погребан неидентифициран труп.
Господин Иванов, разполагате с три минути, които се съмнявам, че ще Ви стигнат като гледам въпроса...
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин Бонев, уважаеми господин председател, Божидар Боксев - курсант във Военното училище "Георги Бенковски", Долна Митрополия, е обявен за държавно издирване от 4 декември 1997 г.
Божидар изчезва на 2 ноември 1997 г. на път за Долна Митрополия, като слиза във Велико Търново и от този ден е в неизвестност.
Няколко месеца по-късно - през януари 1998 г., в река Янтра е намерен труп на млад мъж. Трупът е бил във водата 80 дни. Забележете, предполагаемата дата на смъртта съвпада с времето, когато изчезва Божидар.
Следствието по идентифицирането на трупа от река Янтра приключва обаче твърде бързо и е прекратено поради липса на данни за насилствена смърт. Трупът остава неидентифициран и е погребан служебно във Велико Търново.
Господин министър, налице са очевидни пропуски при разследването на трупа - първо, съдебният медик не е снел зъбния статус на трупа, не е даден отговор на въпроса как мъжът е паднал в реката без по тялото да има травми. Твърди се, че липсват данни за насилствена смърт без да са взети проби за биохимичен анализ. Възможно е, например, да е бил отровен. От военната униформа на Божидар са били осигурени негови косми, но не е направен ДНК-анализ и съпоставка с материала от трупа.
Накрая, налице е още един факт, трупът е бил облечен с наполеонки и дънки "Мадок" с метални копчета, както по сведения на родителите е бил облечен и Божидар в деня на изчезването.
Господин министър, необяснимо е за мен, че при всички тези факти и натрапчиви улики не е анализирана вероятната идентичност на намерения труп с изчезналия Божидар. Недопустимо е да се погребва неидентифициран труп без подробна експертиза, в случая липсва дори зъбният статус. Ако такъв беше снет, съпоставката нямаше да е трудна, защото от курсантския картон на Божидар е видно, че той има много специфичен зъбен статус - шест пломби, поради което не е приет и за летец.
Считам, че са налице всички основания за ексхумация на служебно погребания труп, защото за мен е твърде вероятно във Велико Търново да е погребан именно курсантът Божидар Боксев.
Господин министър, вече една година и половина Божидар е обект на национално издирване и в тази връзка моят въпрос към Вас е - какви конкретни действия е предприело Министерство на вътрешните работи през това време по издирването на курсанта Божидар Боксев? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата министър Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Преди да изложа фактите, които сме установили при проверката, искам все пак да уточним, че по-голямата част от нещата, които констатирате като слабости, са ангажимент на следствието - възлагането на експертизи и т. н.
Проверката установи следното: на 4 декември в Дирекция на Националната служба "Полиция" са постъпили материали от Управление "Военна полиция" при Генералния щаб на армията с искане за обявяване за общодържавно издирване за отклонение от военна служба на курсант Божидар Божидаров Боксев в неизвестност от 2 ноември 1997 г. Лицето е обявено за общодържавно издирване.
На 21 януари 1998 г. в коритото на р. Янтра в околностите на гр. Велико Търново е намерен труп на лице от мъжки пол с неустановена самоличност. Съобщението е подадено в 17,30 ч. от пазача на фирма "Болярка" ООД в дежурната част на РПУ - Велико Търново. Оглед е извършен от дежурната следствено-оперативна група на РПУ - Велико Търново, ръководена от помощник-следовател и младши експерт в присъствието на съдебен лекар.
При огледа на трупа не са намерени видими следи от насилие и той е откаран в отделение по съдебна медицина. Аутопсията е извършена от д-р Георги Христов Банков - ординатор в горепосоченото отделение.
От съдебномедицинска експертиза № 8 от 1998 г. е видно, че се касае за труп на мъж в напреднало трупно разложение на видима възраст от 18 до 30 г. с правилно атлетично телосложение. Трупът е облечен в сини дънки "Мадок", тениска от тънка материя с дълги ръкави и фабрично бродирана емблема на гърдите "Джеймсън", долно бельо, наполеонки, слип. Зъбите на трупа са без следи от стоматологична намеса. Това пише в експертизата на съдебния лекар.
На 22 януари 1998 г. с постановление на помощник-следователя Ганчев е образувано предварително производство-дознание за изясняване причините и виновното лице, склонило лице от мъжки пол с неустановена самоличност към самоубийство.
С карта № 892 на РПУ - Велико Търново, е поискано от регионалната дирекция да се предприемат необходимите мерки за установяване на самоличността на трупа и със специално съобщение на Дирекцията на полицията трупът е обявен за общодържавно издирване за установяване на самоличност.
В специалното съобщение е разпоредено да се извърши проверка по постъпилите молби в районните полицейски управления и регионалните дирекции в страната за издирване на лица със сходно описание и да се сравнят с това на трупа.

При съдебно-медицинското изследване на трупа е взет сравнителен материал - косми от главата, с оглед последващото му идентифициране. Открито е и оперативно дело. В хода на издирвателните мероприятия в следствие на полученото по телефона съобщение от Регионална дирекция - Стара Загора, във връзка с публикуваното специално съобщение на Дирекцията на полицията е установено, че се издирва лицето Божидар Божидаров Боксев, който по описание и външни признаци отговаря частично на намерения труп. С цел получаване на допълнителна и по-подробна информация по изчезването на Божидар Боксев с писмо на РПУ - Велико Търново, до началника на Районно полицейско управление - Раднево, е поискано извършването на следните мероприятия: ксерокопие от преписката за издирването на Боксев; да бъде извършен оглед на дома на Боксев с участието на експерт-биолог от Регионална дирекция - Стара Загора, с цел намираме и изземване на биологични следи; оригинална и актуална фотоснимка на Боксев; по възможност пълни данни от медицинския картон на лицето. Исканите материали са изпратени със съответно писмо. Със съдействието на Военната полиция в град Плевен са снети обяснения от курсантите от Долна Митрополия, които в датата на изчезването на Боксев са пътували с него. Установено е, че на 2 ноември Боксев е пътувал с тях във влака от Стара Загора и е слязъл на гара Велико Търново, но не е споменал защо. Той не продължава пътуването си с тях до гара Горна Оряховица, където следва да се прекачат на влака за Плевен. Намерени са косми по униформено облекло, зачислено на Боксев, и в присъствието на поемни лица са иззети и изпратени на РПУ - Велико Търново. Неидентифицираният труп е погребан служебно на 10 февруари 1998 г. въз основа на съобщение за смърт № 8 от 9 февруари 1998 г. по искане на съдебния медик д-р Банков.
Със съдействието на Окръжна прокуратура - Велико Търново, е направено биологично изследване на двете групи сравнителни материали - космите. Задача на изследването е да се установи кръвногруповата принадлежност, сходство или различие в морфологичния строеж. Изследването е възложено на Института по криминалистика и криминология на МВР. С експертна справка № 113 е отговорено, че предметите за изследване принадлежат на лица с кръвна групова принадлежност 0 алфа бета, по морфологичен строеж има идентичност, но това не е достатъчно условие за категорична идентификация на трупа. Направен е опит за експертиза по очертанията на ушната мида, като са сравнени фотоснимките на трупа и на Боксев, но поради деформации при трупа не може по категоричен начин да бъде потвърдена идентичност. Изследването е направено в лабораторията във Велико Търново.
След получаване на резултати от биологичната експертиза, проведена в Института по криминалистика и криминология към МВР със съдействието на лабораторията във Велико Търново, със същия сравнителен материал, е назначена експертиза за изследване на ДНК-строеж с цел установяване на абсолютно сходство или отхвърляне на такова. По предварителни данни, съобщени по телефона от Института по криминалистика, исканата експертиза и ДНК-анализ са невъзможни поради липса на живи клетки в предоставения сравнителен материал. Очаква се окончателно писмено становище от Института по криминалистика към МВР.
Искам да направя едно уточнение. В края на 1998 г. ние закупихме апаратурата и софтуера за Национална ДНК- лаборатория. В момента това нещо се инсталира в Института по криминалистика. Ние сме шестата страна в Европа, която въвежда това нещо. Изследванията, които правим сега, не дават достатъчно възможности. Когато влезе в действие ДНК- лабораторията, вероятно няма да има отговори от този тип, че няма живи клетки.
Невъзможността да се извърши ДНК-анализ и по този начин категорично да се потвърди или отхвърли идентичността налага да се извърши ексхумация на тленните останки за вземане на годен сравнителен материал. В този дух е изготвено писмо-искане от Регионалната дирекция до Апелативна прокуратура, Велико Търново с Писмо № 2249 от 1999 г. Случаят се контролира от Дирекцията на полицията и работата по издирването на Божидар Боксев продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
За реплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Благодаря Ви, господин министър! Очевидно е, че в конкретния случай са направени пропуски от следствието, липсвал е и необходимият синхрон с полицията и прокуратурата. Аз съм от месеци в постоянен контакт с командирите на Божидар Боксев, с Прокуратурата във Велико Търново, с Полицията във Велико Търново, включително и с Националната дирекция. Вярно е, че резултатите от ДНК-анализа не могат да бъдат постигнати при сегашните условия. До внасянето на моя въпрос искане за ексхумация не беше направено. Това, което обаче знам е, че вече молбата е внесена. Вчера говорих с апелативния прокурор. Той вече е подписал разрешението за ексхумация. Ето защо, господин Бонев, като народен представител и като почетен председател на Асоциацията за защита на правата на децата в България, аз не мога да не Ви благодаря, тъй като е очевидна Вашата намеса.
Не беше достойно бащата на Божидар да митарства цяла година от ведомство до ведомство. Когато става дума за един български воин, държавата е тази, която трябва да поеме отговорността и да си свърши работата. И аз се надявам, че ще мога да разчитам на Вашата съпричастност и компетентна намеса и по-нататък.
Имам към Вас два въпроса във връзка и с това, което казахте.
Не считате ли, че трябва да се променят някои моменти в законодателството, с цел да се осъществи по-ефективен синхрон между следствие и полиция и нещо, което е не по-малко важно, да се извършват задължителни и подробни експертизи в случаите на неидентифицирани трупове, така че и след години да е възможна една надеждна съпоставка? И аз Ви приветствам за това, че сте внесли тази съвременна апаратура, защото тя ще даде възможност за изясняване на такива спорни случаи. И се надявам, че няма да се стига до такива протакания от порядъка на една година, за да се реши един въпрос, който е можело да се реши още преди служебното погребване на намерения в реката труп. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата за дуплика министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! На подобен въпрос за това какви промени ние считаме, че са необходими в законодателството, веднъж вече отговорих. Но пак ще повторя: внасянето на новия Наказателно-процесуален кодекс ще разшири значително възможностите и следствието, и полицията да си вършат по-добре работата. И не само това, а да не си прехвърляме топката едни на други. В подобни случаи и полицията ще може да извършва полицейско разследване, да назначи експертизите и така нататък.
Не мога да упреквам съдебните лекари в България по никакъв начин. Те работят при изключително трудни условия. Всички лекари са с ниски заплати, но трудът на съдебния лекар е особено тежък, работи се на 24 часа с дежурства. Това, с което се занимават съдебните лекари е добре известно. Малко хора могат да го изтърпят. В тази връзка аз съм изпратил писмо до министъра на финансите и министъра на здравеопазването с искане да се намери възможност да се заплаща извънредния труд на тези лекари, защото иначе ще спрат огледите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата народният представител Борислав Китов да развие своя актуален въпрос относно вписване на данни за донорство в паспортите на българските граждани.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми министър Бонев. В момента в България има около 2700 български граждани с бъбречна афункция, които са трайно зависими от хемодиализиране. Една значителна част от тези наши съграждани са подходящи за бъбречна трансплантация. Един от етапите обаче на самата трансплантация е донорството на органите, а това все пак трябва да бъде и е законно регламентирано.
В Закона за народното здраве в чл. 34, ал. 2 ние сме избрали като законодатели тезата, че трябва да бъде деклариран отказ за донорство. Според този член отказът се удостоверява с отбелязване и в личния паспорт на лицето от службата по гражданското състояние към общините или кметствата по местоживеене. В § 84 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон е записано: "В едномесечен срок от влизане в сила на закона министърът на вътрешните работи да внесе съответните изменения в Правилника за прилагане на Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация.
До момента тези изменения не са внесени и правилникът понастоящем не регламентира вписвани в паспорта данни за отказ за донорство.
Много български граждани, които до момента заявяват желание да декларират отказ, не могат да получат регистрация и това компрометира и кметствата, и нас като законодателна власт, с мотива, че едва ли не всички български граждани по този начин стават възможни донори.
Още един парадокс, уважаеми господин министър. В Закона за българските документи за самоличност, който от днес влиза в сила, не се предвижда вписване на текст или поставяне на някакъв щемпел, който да удостоверява, че даден български гражданин е декларирал отказ за донорство.
В тази връзка си позволявам да поставя два въпроса: защо досега не беше променен Указ № 2772, за да може тези, които декларират такъв отказ, да го регламентират и не считате ли, че има известна несъвместимост между двата закона - за народното здраве и Закона за българските документи за самоличност? Ако тази несъвместимост не може да бъде изправена с подзаконови нормативни актове, то наистина като че ли това вече е в компетентността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Китов, по силата на § 84 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за народното здраве, който беше приет есента на 1996 г. и публикуван в "Държавен вестник" в началото на 1997 г., министърът на вътрешните работи е задължен да внесе съответните изменения в Правилника за прилагане на Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация.
Считам, че тази норма в този вид е неизпълнима. И неизпълнението не се явява нарушение по следните причини.
Изпълнението на разпоредбата ще бъде в разрез с изискванията на Закона за нормативните актове. Правилник се издава за прилагане на закон или указ в тяхната цялост за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност - чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В този смисъл Правилникът за прилагане на Указ № 2772 е издаден от тогавашния министър на вътрешните работи, когато имаше укази, на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на самия указ. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 12 от Закона за нормативните актове, този правилник може да бъде изменян и допълван, само ако е изменен или допълнен актът, въз основа на който е бил издаден, т.е. Указ № 2772.
Със Закона за народното здраве не е изменен и допълнен Указ № 2772 от 1980 г. Това налага извода, че няма каквото и да е правно основание, а и законова възможност за изменение и допълнение на правилника, независимо от разпоредбата на § 84 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за народното здраве. Просто това е пропуск на тези, които тогава са приели закона.
Наред с горното, следва да се отбележи, че ако предмет на законовата регламентация на § 84 от Закона за народното здраве е начинът на изпълнение на задълженията на длъжностните лица по гражданското състояние, произтичащи от чл. 34, ал. 2 от Закона за народното здраве, това определено не може да бъде предмет на регулиране с Правилника за приложение на Указ № 2772. Това е така и защото правомощията на длъжностните лица по гражданското състояние са уредени със специални закони и с акт на Министерския съвет, а именно Наредбата за гражданско състояние. Очевидно е, че тези нормативни актове не могат да бъдат изменяни и допълвани с акт на министъра на вътрешните работи, защото това ще бъде акт от по-нисък ранг, а в случая Правилникът за приложение на Указ № 2772. Още повече, че в цитирания акт на Министерския съвет, който не е изменян и допълван, не се предвижда възможност за вписване на откази за даряване на органи и тъкани след смъртта, направени приживе от гражданите.
Наред с горните доводи, които са определящи, не можем да не обърнем внимание и на други пороци на § 84 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за народното здраве, изразяващи се в следното.
Не са ясни параметрите и обхватът на делегацията, въпреки че вероятно се касае до приложението на чл. 34, ал. 2 от Закона за народното здраве. Просто в § 84 не казват въз основа на кой текст от закона трябва да стане това.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Закона за народното здраве не е коректна и по отношение на конституционните принципи и нормата на чл. 29, ал. 2 от Конституцията. Независимо от обстоятелството, че този текст не е обявен за противоконституционен, следва да се отбележи, че той едва ли не създава законова презумпция, че всички български граждани са съгласни да даряват органи и тъкани след смъртта си, освен ако не са направили изрично заявление, че не са съгласни. Конституцията установява тъкмо обратното - никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити, без неговото доброволно писмено съгласие.
Въпреки че не са предприети действия за изменение и допълнение на Правилника за приложение на Указ № 2772, това само по себе си не препятства прилагането на нормата на чл. 34, ал. 2 и ал. 6 от Закона за народното здраве, стига тя да не противоречи на друг закон, а тя вече противоречи.
Освен това искам да Ви кажа, че проучихме европейския опит, когато изготвяхме Закона за документите за самоличност на българските граждани. Никъде в Европа в личните карти не се записва такова нещо. Няма такива данни и това не е в унисон с европейските норми.
Аз Ви благодаря за този въпрос, защото той разкрива пред нашата общественост зад благородните мотиви да се намерят донори какво чудовищно нещо е било създадено от предишното Народно събрание. Единственият начин да се изправи противоречието между двата закона, въпреки че специалният закон е Законът за документите за самоличност, който на всичкото отгоре е по-нов, така че се прилага той при противоречие, единственият начин е вие да организирате подписка и да атакувате този текст в Конституционния съд, защото за мен е абсолютно неприемливо да се карат българските граждани задължително да ходят в общините и да декларират, че се отказват да даряват органи. Приживе, това вече е съвсем житейски, българските граждани и всички граждани по света, когато са здрави и прави, избягват да пишат даже и завещания. Всеки гражданин би счел, че е много лоша поличба да отиде и да получи такава отметка в паспорта. Освен всичко друго, това е съвсем излишно натоварване на хората.
Мисля, че големият проблем, който засягате, е проблемът как да се намерят донори. Аз съм разговарял с д-р Бояджиев за това. Начинът, по който го е измислила Мими Виткова, е много остроумен, но наистина противоречи на основните права, прогласени от Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В света има два начина, които регламентират донорството. Единият е за деклариране на съгласие, другият е деклариране на несъгласие. Аз не мисля, че това е в нарушение на нашата Конституция. Да не говорим какво представлява самата мозъчна смърт.
Мисля, че в крайна сметка този текст на Закона за народното здраве, който е доста либерален, дава възможност за стартиране на донорството. Защото друг е въпросът, че самите български граждани, не всички, разбират какво значи мозъчна смърт. А ние, лекарите и тези, които разбират какво значи наистина бъбречна трансплантация и когато тя е успешна за самите болни, знаят, че това е един изключително важен въпрос.
Мисля обаче, че в крайна сметка стана ясно едно, уважаеми господин министър. Има противоречие в два български закона. Това противоречие тежи на нас като законодатели, защото по текст на единия закон това е възможно и да се налага да се направят отметки. Аз не оспорвам въпроса за българските документи, че може би наистина не е редно да се слагат такива неща, но трябва да намерим някакъв начин или да променим текста от закона. В противен случай, текст от български закон не може да бъде прилаган. Това е един парадокс и се обвиняват и законодателната, и изпълнителната власт, и това е един парадокс, който тежи на всички нас и най-вече на нашите съграждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз пак ще припомня, че противоречието е факт. Изправянето може да стане по два начина: или като се промени един от двата закона, или като се атакува тази норма в Конституционния съд, защото аз наистина мисля, че тя противоречи на Конституцията.
Но има друго нещо - какво да правим с тези лица, които нямат документ за самоличност? Тяхното волеизявление къде да се запише?
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Кои са те?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: В момента всички под 16 години нямат паспорти.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Там е казано: "със съгласието на родителите". Регламентиран е този въпрос.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Мисля, че каквито и изменения да правим, абсурдно е в личните карти да се предвиди това. Възможно е да се издава друг документ. Съвсем възможно е друг документ, който да бъде издаван от Министерството на здравеопазването. Но в личната карта сега, която заменя зелените паспорти, това е невъзможно. И тогава няма да има противоречие между двата закона, но трябва да се промени обаче чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Тук има 240 законотворци и да решат въпроса. Това е най-простият отговор.
Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев от народния представител Ахмед Юсеин относно смъртта на 19-годишния Айредин Мустафов от гр. Славяново, област Плевенска.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господа министри, скъпи колеги, уважаеми господин министър! Ширещата се престъпност поставя на изпитание много от служителите на МВР в страната. Кражбите, изнасилванията, убийствата и тяхното разкриване са една доста трудна задача, с която се справят повечето от службите в повереното Ви министерство. Чрез всекидневните съобщения на служба "Пресцентър и връзки с обществеността" към МВР обществеността разбира колко отговорна и опасна е работата на служителите ви.
В тази връзка позволете ми, господин министър, да се спра на едно от тези съобщения. То е от 3 декември 1998 г., подписано от полк. Даскалов, от което е видно, че при полицейска акция е задържано лицето Айредин Мустафов. За случая в централния и местния печат имаше публикации.
В качеството ми на заместник-председател на Комисията по правата на човека ми бяха предоставени документи, които не говорят за "опасен криминален престъпник". Ще ви запозная само с характеристиките, издадени от СОУ - Спортен профил - "Георги Бенковски" - гр. Плевен; характеристика от Българския футболен съюз; свидетелство за съдимост; сведение от кметството в гр. Славяново - убитият се описва като скромен, трудолюбив, не влиза в спорове и пререкания. Участвал е във всички гарнитури на футболен клуб "Спартак" - Плевен; участник е в Балканските футболни игри за юноши в Югославия. Като състезател в юношеския национален отбор по футбол Айредин Мустафов е играл срещу Гърция, Турция и Югославия.
Господин министър, не мога да оправдая поведението на убития преди да бъде задържан, защото не се е подчинил на полицаите. От съобщението на пресцентъра е видно, че малко след 23,00 ч. на  2 декември 1998 г. водачът на преследвания автомобил е бил задържан. Тъй като по колата са открити пробойни от куршуми, веднага е извикан екип на "Бърза помощ", който, след като посетил местопроизшествието, е отбелязал, че задържаният няма наранявания, след което Айредин е закаран в столичното Пето РПУ.
От препис-извлечението на акта за смърт с № 1343 от "Пирогов", причина за смъртта се изтъква: огнестрелно нараняване с проникване в коремната кухина.
Това ми дава основание да Ви задам следния въпрос: какво се е случило с Айредин Мустафов между 23,00 ч. и 23,45 ч. в Пето РПУ в гр. София, който е нямал наранявания преди задържането, а след 23,45 ч. е закаран в "Пирогов" с огнестрелни рани, което е видно от вашето съобщение на Пресцентъра на МВР и от акта за смърт? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Преди да отговоря на въпроса, аз искам да Ви благодаря за това, че при поставянето на въпроса Вие оправдавате действията на служителите при преследването на нарушител, който не се е подчинил.
На 2 декември 1998 г. на автомагистрала в района на гр. Ябланица, при изпълнение на служебна задача, полицаи от Дирекция на полицията и Столична дирекция на вътрешните работи спират за проверка на документи за самоличност и собствеността лек автомобил "Фолксваген" без държавни контролни номера. Водачът не се подчинява на подадените команди и, бягайки, насочва автомобила си към полицаите, като прегазва крака на един от тях. В започналото преследване същият неколкократно е правил опити да прегази спиращите го служители, да изблъска от пътя полицейския автомобил. Навлизайки в гр. София, служителите от МВР уведомяват по телефона и радиостанции дежурния офицер на Столична дирекция за преследвания автомобил, искайки помощ за задържане и залавяне на лекия автомобил и водача, и отправят няколко изстрела по бягащия автомобил. Около 22,30 ч. автомобилът е открит катастрофирал на ул. "Бесарабия". Задържайки водача, полицаите се обаждат в Пето РПУ за изпращане на дежурна следственооперативна група и екип от "Бърза помощ" на местопроизшествието. В 22,52 ч. екипът на "Бърза помощ" в състав д-р Алексей Христов Сватовски, медицинска сестра Антоанета Вълкова Станева и водачът Асен Славейков Тодоров е уведомен за станало произшествие на ул. "Бесарабия". Екипът се е явил на мястото и е извършил преглед на задържания Айредин Мустафов в 22,56 ч. Прегледът е извършен при положение на поставени белезници на ръцете на Мустафов зад кръста и при това не е констатирано огнестрелно нараняване. Екипът на "Бърза помощ" не е обърнал достатъчно внимание на оплакванията на Мустафов за гадене и болки в корема.
След прегледа Мустафов е закаран в Пето РПУ от автопатрул на същото. Изчаквайки следствената група, свидетелят подполковник Божков, след като е огледал червения лек автомобил "Фолксваген голф" без регистрационни табели, констатирал пробойни от двете страни на облегалката на предната лява седалка. Незабавно разпоредил офицерите Жечев, Йосифов, Димов и сержантите Атанасов и Борисов да отидат в Пето РПУ и повторно да огледат задържания Мустафов, именно защото е видял пробойните в седалката. Същите са отишли в Пето РПУ и след като огледали Мустафов, установили, че същият има огнестрелно нараняване в гърба, под дясната лопатка, при което незабавно закарали Мустафов в "Пирогов", където същият е подложен на операция. Първоначално лекарите откриват само пробито тънко черво. Към 6,00 ч. на 3 декември състоянието на оперирания рязко се влошава и е подложен на нова операция, при което се открива, че има засегнати и други органи и важни кръвоносни съдове, които не са открити при първата операция. При двете операции на Мустафов са преляти около 5 литра кръв.
По случая е образувано предварително производство по описа на Софийска военна окръжна прокуратура. По следственото дело не е установено, след задържането на Мустафов до закарването в "Пирогов", служители на МВР да са употребявали физическа сила или да са причинили огнестрелни наранявания на Мустафов.
Главен сержант Огнян Касов и Захари Захариев - автопатрулът от Пето РПУ, при отвеждането на задържания Айредин Мустафов, като са имали предвид оплакванията му от болки в корема, са му помогнали да легне при транспортирането му на задната седалка на патрулния автомобил.
Установено е с балистична експертиза и затова имам писмо от прокурора, който води делото, че констатираното нараняване под дясната лопатка на Мустафов и констатираните пробойни на дрехите му на облегалката на предна лява седалка и на дясната греда на лек автомобил "Фолксваген голф" без регистрационни номера са с една и съща траектория.
Така че нараняването е при преследването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Юсеин, имате думата за реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, аз силно желая Вие лично да проверите цялата история, затова защото има неща, от които и някои ведущи следователи се учудват. Не може в съобщението на МВР да пише, че на задържания, когато са извикали "Бърза помощ", му нямало нищо. А от касетата, която имам, нашите мюсюлмани преди да ги погребат, ги къпят и роднините са направили пълен запис на неговото тяло, се вижда, че куршумите са влезли отпред. Предното стъкло на колата и страничните стъкла няма никакви ... Как тези куршуми, те да не са били балистично насочени или как да кажа? Някак си има нещо, което силно ме притеснява.

Освен това в съобщението пише, че той е имал шофьорска книжка и 1988 г. му е била отнета. Той никога не е бил шофьор. той е бил съден за това, че без да има шофьорска книжка, е управлявал автомобил и е направил катастрофа. Някак си някои неща не си съвпадат. От Вашите думи аз разбрах, че полицаите от Пето РПУ са се грижили много добре за него. Но какво да кажем, когато в същото време - моля да запомните това име - гл. сержант Иван Борисов от РПУ - Славяново, на 4 декември е правил без прокурорско разрешение обиск в дома на пострадалия? Някои неща не се връзват.
И тъй като е нарушен чл. 6, ал. 3 от Закона за МВР - основната задача на МВР е да защитава правата и свободите и опазването на живота на гражданите на Република България - родителите имат право да осъдят държавата. И това дело ще отиде в Страсбург. Но въпроса ми е кой ще плати след това тези разноски? Народът или държавата? Някак си някои неща не се връзват.
Аз много Ви моля присърце да се заемете с този случай, защото ще пожелаем специална анкетна комисия от парламента да се състави за случая. Аз много се зарадвах, когато стана един трагичен случай и когато се подадоха оставки една след друга. Дано да няма оставки, да няма смъртни случаи, да няма убити. Но в този случай някои неща се потулват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Юсеин! Нищо не се потулва по случая. Това е заключението на прокурора от Военна прокуратура. Ето го писмото, пред мен е. Вътре пише категорично, че с балистична експертиза е установено откъде е проникнал куршумът, къде точно е минал - през колата, през задната седалка и е влязъл откъм гърба на пострадалия.
Друг е въпросът, че ние много се чудехме защо е това неадекватно поведение. Защо бяга от полицията? Това, което не ви прочетох, е, че той е карал много дълго време след полицейските автомобили. Те са го пускали да мине отпред. Той се е прилепил зад автомобилите. Те са имали основателни предположения, че това е човек, който има и криминално минало, и т.н. Спрели са го. Той е спрял. Тогава са излезли да го проверяват. Тогава той прегазва крака на единия от полицаите и бяга. Спират го втори път. Повтаря същата маневра. Наистина се е опитал да избута полицейския автомобил да падне извън пътя, в пропастта. Единственото ми обяснение, че това абсолютно неадекватно поведение на момчето - казвам "момчето", той не е престъпник - е това, че е бил без шофьорска книжка и се е прилепил зад нашите автомобили, за да не го спрат за проверка от КАТ. Това е цялата нелепа и трагична ситуация със случая.
Друг е въпросът, пак искам да го повторя - заключението на съдебната власт, а не нашето разследване, показва категорично откъде е влязъл куршумът. Позволете ми да не се съмнявам в тяхната компетентност, както и в компетентността на съдебния лекар, който е направил огледа. Друг е въпросът защо лекарят от "Бърза медицинска помощ" си е свършил през пръсти работата. Ние това го говорихме веднага на следващия ден с д-р Бояджиев. Това е безобразно поведение на лекаря. Друг е въпросът и защо в "Пирогов" не са открили веднага. Само тънкото черво - нямаше проблем да бъде спасено, ако бяха го видели веднага. Но при натоварването, което го има в "Пирогов", това вече не е толкова осъдително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев от народните представители Емилия Масларова, Иван Иванов и Нансен Бехар от много нови антисемитски и ксенофобски прояви в гр. Русе.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, господа министри, господин Бонев! Група народни представители от гр. Русе и Русенска област Ви отправят този въпрос, защото тревогата, че нещо, което започва като изолирано явление, има опасност да се превърне в нещо по-трайно.
Ние сме разтревожени от засилването на някои ксенофобски прояви в гр. Русе, които уронват престижа на този, бих казал, най-европейски град в България.
Спомняте си, че в своя актуален въпрос преди няколко месеца изнесох някои данни за този процес в Русе и някои други български градове. На този въпрос Вие отговорихте, че това са изолирани прояви на младежи, които се наблюдават от повереното Ви ведомство. Тогава аз се съгласих с Вас, че това не е някаква трайна тенденция и че в крайна сметка е хубаво тези прояви да бъдат не редуцирани, а просто да бъдат прекъснати.
Сега отново в кутиите на граждани от гр. Русе - и те именно алармираха за това - се разпространиха листовки - и по-специално тук прилагам една от тях, сеещи междуетническа омраза. Съмнявам се, че това е дело също на малолетни, защото за нейното отпечатване е нужна техника, а за разпространяването й - съответната организация.
Господин Бонев, точно сега, в този момент, когато до нас има силен междуетнически конфликт и когато България пази своя образ като страна толерантна, страна, която не се подава на подобни процеси, смятаме, че това са едни много негативни, много опасни тенденции.
Нашият въпрос - на групата народни представители - е какво прави Министерството на вътрешните работи за предотвратяването на подобни прояви в бъдеще, след като те вече се превръщат в практика, водеща до накърняване авторитета на страната ни в света? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, господин Бехар, господин Иванов! Във връзка с актуалния въпрос мога да ви отговоря следното. На 15 март 1999 г. в Регионалната дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Русе, е получен сигнал, телефонно обаждане, от секретарката на културния клуб на еврейската общност "Шалом" - гр. Русе, госпожа Радка Хаимова. Последната съобщава, че на входната врата на клуба е залепена листовка с рисунка и текст на цитат с антисемитско съдържание. Веднага след това мястото е посетено от служители на регионалната дирекция, които след оглед и преценка на обстановката са свалили листовката. Тя е била с изписан надпис: "Общуването с юдеи е тежък грях - 11-о правило на Шестия Вселенски събор, 681 г. от Христа."
При огледа на близките до културния дом обекти не са открити други подобни листовки. От последвали разговори на служители на РДВР - Русе, и представители на "Шалом" - Русе, не е получена информация за постъпили оплаквания от граждани от еврейски произход, живеещи в Русе, за заплахи срещу тях или разпространени чрез пощенските им кутии листовки с антисемитско съдържание.
На въпроса - какво правим, мога да Ви отговоря само, че имаме заподозрян. Имаме всички основания да смятаме, че това е човекът. Повече от това не мога да кажа сега, преди да реализираме случая. Веднага, щом приключи работата и щом бъде задържан, ще ви уведомя.
Искам да обърна внимание на нещо друго, което е добре да го знаете и вие. Ние предполагаме, че мотив за актуалния въпрос са изявите на един кореспондент на столичен вестник, който се изживява едновременно като началник на полицията и като единствения човек в Русе, който се бори с антисемитските прояви. Въпросният журналист е намерил подобна листовка в своята кутия. След това е дал изявление пред журналисти, че в целия гр. Русе в пощенските кутии има такива листовки. Никъде не сме открили на друго място и никой не се е оплакал.
Искам да ви кажа и още нещо. Подобно интерпретиране на проблема всъщност прави услуга на тези, които разпространяват такива материали. Това е важно да се знае. Раздухването на проблема с антисемитизма наистина води до истерия, ненужно пропагандиране. Това стимулира лицата, които виждат умножен ефектът от дейността си. Това все пак е важно съображение на полицията.
Пак повтарям, в момента, в който задържим лицето - това ще стане може би до десетина дни - ще ви се обадим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
За реплика има думата господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Господин министър Бонев, искам да Ви уверя, че лично аз не познавам никакъв журналист. Това е предадено от съвсем обикновени хора, които са намерили тази листовка в своите кутии.
Аз бих отправил пожелание към повереното Ви ведомство, не се съмнявам в неговата ефективност, не се съмнявам, че ще бъдат разкрити причинителите за това, но нека дори, ако имате съмнение, че това съзнателно се подклажда, срещу тези хора също да бъде образувано следствие, защото това е не по-малко престъпление, отколкото разпространяването на подобен вид материали.
Във вашия отговор имаше също един намек, че това едва ли не налива вода във воденицата на подобни твърдения. Искам да Ви кажа, че особено важно е сега за България ефективността на всички ведомства, които са свързани с опазването на обществения ред, на конституционните положения, нещо изключително важно, и затова нашата тревога е продиктувана именно от този факт.
Не бихме обърнали внимание толкова много на тези прояви, които засега за щастие все още са изолирани, ако не бяхме свидетели в нашия регион на редица тревожни неща.
И затова аз с очакване бих се радвал да се запозная с резултатите от Вашето разследване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков от народния представител Кемал Еюп относно раздаването на социални помощи в град Тутракан.
Господин Еюп, разполагате с три минути.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! От месец септември 1998 г. общинската служба за подпомагане в Тутракан спира изплащането на социални помощи. След поредица от оплаквания, отправени от жители на града, за неизплатените им помощи съответно към Вас, господин министър Нейков, Министерския съвет, Народното събрание и президента на Републиката, в средата на месец януари започва изплащане на помощите. Да оставим настрана закъснението от шест месеца, през които предвидените в бюджета и отпускани пари за социални помощи са какво и са били използвани от кого, то остава открит въпросът, господин министър: има ли решение на Министерския съвет да се изплащат помощите вместо в пари, в консерви? Като е добре известно, че парите от помощите, при това повечето безработни, са изразходвали като кредити в магазините за хранителни стоки или като заеми, за да си платят например водата, тока и т.н.
Ако има такова решение, то защо не е известно? Впрочем на такива мисли ме наведе едно изявление, на премиера, в което той още преди повече от месец и половина подхвърли, че това е реална възможност. Преди седмица-две от печата научих, че и Вие сте приели присърце плащането в натура. Нещо повече, водите активни разговори с фирми за доставка на консерви.
Ако оставим настрана въпроса, че така се връщаме към натуралното стопанство, доста далеч от пазарното, ако оставим настрана и въпроса кой е упълномощен да достави консервите, на каква цена и за каква комисионна, а и от кои комбинати, остава въпросът: годни ли да за употреба въпросните консерви, господин министър? Готови ли сте и Вие да похапнете от тях?
Да не съм голословен, в един квартал от Тутракан - "Байкал", населен предимно с хора от малцинствата, този блестящ почин на непазарно мислене е приложен като пилотен опит. На хората от един от кварталите на града, само там, забележете, се раздават консерви и то обърнете внимание с какви чудесни етикети: боб с месо, грах с месо, сърми с месо, паприкаш и гювеч. Произведени са от ООД "Пелтина", ООД "Ютек" - град Русе, и Консервен комбинат - Пазарджик. Консервите са раздадени в края на месец февруари 1999 г. и веднага са били консумирани.
Последиците: редица хранителни отравяния, сърбежи, повръщания, проблеми със стомаха, дерматични заболявания.
От тези консерви, дадени от Вас, господин министър, са се хранили и деца. За тях последиците са още по-тежки. Стига се до хоспитализация на няколко деца, живеещи в този квартал. В доказателство представям медицинска бележка за 8-годишния Тюркян Ахмед, издадена на 1.3.1999 г. Излиза, че докато Вие сте се кичили с мартеница за здраве, то няколко деца са били в болницата, защото са яли от Вашите консерви, господин министър. Чудесен пример за един...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Задайте си въпроса, господин Еюп, защото времето Ви изтече.
КЕМАЛ ЕЮП: ... отговор за един министър.
Понеже е ясно, че отговорът ще бъде даден след малко, Ви предадох за размисъл протоколи за негодността на консервите, които са раздадени, и протоколите от ХЕИ - Силистра, свидетелстващи за негодността за употреба на консервите, които сте раздали вместо помощи, изготвен един месец преди това - 19-20 януари.
Господин министър, моля да кажете под чие нареждане са изкупени и дадени като социална помощ на безработните от малцинствата от Тутракан негодни за консумация консерви? Дали това не е опит за решаване на няколко проблема едновременно - на този с безработицата и на другия - етническия, чрез изтравяне на определена категория от хора?
Господин министър, знаете ли как се наказва това? Ще продължавате ли да раздавате консерви вместо социални помощи и в крайна сметка, господин министър, ще подадете ли оставка? След подобен гаф обикновено в цивилизованите страни се постъпва така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Еюп.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Еюп! Аз предлагам да се абстрахираме от емоциите. Те на никой в момента няма да помогнат и изследвайки Вашето питане всъщност стигнах до четири основни въпроса, които Вие посочвате.
Първият въпрос е на какво основание хората се подпомагат с храна и това добро ли е или не е добро?
На второ място, има ли контрол при използването на храните за подпомагане в Тутракан?
На трето място, има ли пострадали в Тутракан сред хората, които са подпомагани с храни?
И на четвърто място, има ли етнически подход при социалното подпомагане в Тутракан?
Първият въпрос, а именно на какво основание се извършва социалното подпомагане в натура. Искам да ви припомня, че през месец май 1998 г. Народното събрание прие Закона за социалното подпомагане, който и вие сте гласували, а след това и Министерският съвет въз основа на закона прие Правилника за неговото приложение.
Точно този закон и неговият правилник предвижда възможност социалното подпомагане да бъде извършвано в пари или в натура. Това става по преценка на Националната служба за социално подпомагане, на общинската служба за социално подпомагане или на самия социален работник, който прави анкетите. Най-често това подпомагане в натура се извършва или чрез предоставянето на храна, или представянето на дрехи, на постелъчни материали. Има случаи, когато са подпомагани семействата с предоставянето на отопление - дърва или въглища. Има случаи, когато са подпомагани с предоставянето на учебни пособия.
Добро ли е това? Разбира се, че най-добре е доходите на хората да им стигат, така че да нямат нужда от социално подпомагане, но такава страна в света все още няма. Така че подпомагането в натура е практика, която се използва от всички системи за социално подпомагане във всички развити страни.
Проверката, която наредих по повод Вашето питане в Тутракан, показа, че до момента в Тутракан не са постъпили оплаквания в Общинската служба за социално подпомагане срещу тази Програма за подпомагане в натура.
Вторият въпрос: има ли контрол при използването на храна вместо парично подпомагане в Тутракан?
Програмите за подпомагане с храни на семейства, на социални домове, на социални патронажи, които се осъществяват чрез Министерството на труда и социалната политика, се реализират чрез директно закупуване на консерви от производителите. Изрично изискване в този случай е условието за годност на продукцията.
Освен това, ако съответната общинска служба за социално подпомагане има съмнение за годност на тази продукция, те задължително изискват експертиза от ХЕИ.
Точно такъв е и случаят в Тутракан. Именно Общинската служба за социално подпомагане е поискала експертиза преди да бъдат раздадени храните. В случаите, когато е констатирано отклонение от показателите за годност, и това е повече от месец преди да бъде раздадена храната, за която Вие говорите, консервите са върнати на производителя и са заменени с годни.
По време на проверката, а това беше предишните два дни, бе потвърдено от ХЕИ - Силистра, че раздадените храни са били годни за консумация.

Третият въпрос - има ли пострадали в Тутракан сред хората, които са подпомагани с храни? По време на проверката бе посетена общинската болница в град Тутракан и официалната информация от ръководството на болницата, с която аз разполагам, е, че през периода 18 февруари до 1 април 1999 г. в детското отделение няма хоспитализирано нито едно дете с диагноза "хранителна интоксикация". Посоченото от Вас момче Тюркян Ахмед Бояджи е било прието в болницата през посочения период с диагноза "бронхопневмония билатералис". То е имало алергичен обрив, който според категоричното становище на лекарите, има неалиментарен, т.е. нехранителен произход.
Четвъртият въпрос, който Вие визирате във Вашето питане - има ли етнически подход при социалното подпомагане в Тутракан? Проверката показа, че в момента в Общинската служба за социално подпомагане в Тутракан се подпомагат 671 лица и семейства. От тях 307 са българи, 152 лица и семейства са турци и 212 - роми. В натура се подпомагат 514 лица и семейства, от тях: 197 българи, 130 турци и 179 роми.
За да дам отново отговор има ли етнически подход в Тутракан, искам да Ви споделя следните цифри. На семейството на господин Ахмед Бояджи - бащата на Тюркян - това е многодетно семейство с 5 деца - през 1998 г. чрез системата за социално подпомагане са предоставени помощи в размер на 969 369 лв., от които 737 649 лв. под формата на месечни помощи, 111 720 лв. за транспорт за инвалиди, 50 000 лв. за отопление, 70 000 лв. еднократна помощ. По време на срещата със семейството на господин Ахмед Бояджи бе констатирано, че отношенията между Общинската служба за социално подпомагане и самото семейство са много добри и това семейство, стига да отговаря на критериите, ще продължи да бъде подпомагано.
Искам да Ви уверя, че подпомагането в Тутракан, както и в цялата страна, ще продължи без никакво значение какъв е етническият произход на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Еюп, имате думата за реплика.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви за отговора, господин министър. Аз и така очаквах, че всичко ще бъде по мед и масло във Вашия отговор. Че са сменили консервите е добре, новите изследвания са показали, че отговарят на изискванията. Но Вие, предполагам, че сте запознат с протокола на ХЕИ, който Ви предоставих, където е записано, че всички консерви, които са раздадени, са изследвани един месец по-рано и всички са негодни за консумация. Как така са раздадени, когато не са годни за консумация и защо, след като в общинската служба са имали изследванията на ХЕИ, са раздали тези консерви?
Ето Ви подписка от 177 социално слаби от Тутракан, които казаха: "Хиляда човека сме готови да протестираме". Аз ги спрях тогава, сега в понеделник-вторник щяха да протестират.Не знам. И Ви пращат и две консерви, господин министър. Аз не вземах отварачка, защото ако отворим тук, може да се разсмърди Народното събрание. Ако Вие, господин министър, след като ги хапнете, останете жив и здрав, значи сте здрав министър. (Предава на министър Нейков две консерви и подписка. Смях от ДЛ.)
А пък ако получите някакви стомашни болки или сърбежи, аз Ви препоръчвам да отидете в Тутракан. Тези хора знаят как да се лекуват, защото повечето са се лекували не в болницата. И те знаят как да Ви излекуват. Хем по-добре ще разберете проблемите на тези хора там, защото имам и една молба към Вас - моля Ви да съдействате да бъде отстранена директорката на служба "Социални грижи", доколкото си спомням Данкова, защото оплакванията срещу нея са още по-големи заради нечовешкото отношение към тези хора, да не кажа расистко отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Еюп.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, господин Еюп! Именно защото Общинската служба за социално подпомагане е извършила предварителна проверка месец преди да се извърши раздаването, затова са подменени част от консервите. И всяка една от тези консерви, които е изследвана и се е оказала негодна, е върната и подменена. И не са раздавани тези консерви, които ХЕИ е констатирала, че не са годни.
Колкото до твърденията Ви за расизъм в Тутракан, обърнете се към семейството на господин Бояджи и го попитайте има ли расизъм в това да бъде подпомогнато с около 1 млн.лв. за 1998 г.? И попитайте имало ли е случай, в който да се дават помощи заради това, че си българин, турчин или циганин? Ето това според мен е истината.
А твърденията Ви, че в момента при подпомагането се използва етнически произход, нямат абсолютно никакви основания.
Разбира се, че ще се запозная с тази подписка, ще се срещна и с хората, с техни представители. Ще дам и тези консерви, които Вие ми предоставяте, макар че аз въобще не знам откъде сте ги взели, за изследване. Но това са становищата на компетентните контролни органи. ХЕИ потвърди, че консервите, които след проверките са били предоставени на хората, са годни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Следва трети актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика, зададен от госпожа Емилия Масларова. Това е въпрос относно състоянието и стабилността на фонд "Обществено осигуряване" в началото на 1999 г.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поставям един актуален въпрос, който касае бъдещето и стабилността на фонд "Обществено осигуряване". Фонд, който е свързан с благополучието и начина на живот на над 2 млн. 400 хил. пенсионери. Позволявам си да го поставя сега, в края на първото тримесечие и началото на второто тримесечие на годината, за да не е в края на годината, да не бъдем обвинени, че се обаждаме много късно или в някаква друга манипулация.
Господин министър, още през 1996 г. започнаха позитивните промени във фонд "Обществено осигуряване", като фондът беше отделен от държавния бюджет - една първа крачка за едно ново, модерно, социално, пенсионно осигуряване в нашата страна, което е съобразено, разбира се, и със заложените принципи на разработката, която се подготвя сега от специалисти от Вашето министерство и от народни представители, в което се поставя акцентът не само на трудовото участие на хората при създаване на пенсионния фонд, но и на непосредствения принос за този фонд. В което, разбира се, се прави един паралел от даряване на осигурителни вноски към една много по-строга връзка между осигурителния принос и т.н.
Имам предвид, господин Нейков, и това, че Международният валутен фонд при поставянето на различните условия има изискване този самостоятелен фонд, който е един от най-големите фондове и източник за приходи на пенсионерите, трябва да има своя независимост, своя самостоятелност и, разбира се, своя резерв, който да бъде минимум едно плащане занапред. Какво е състоянието сега на фонда, господин Нейков, като знаем, че януари, февруари и март фондът тегли кредити в резултат на това, че фондът влезе в 1999 г. не с необходимите 164 млрд.лв. резерв, а с необходимите само 68 млрд.лв. поради факта, че бяха раздадени съответно коледни плащания, които бяха одобрени от Международния валутен фонд както за 13-а заплата, така и за пенсионния фонд, но не бяха дадени от държавния бюджет, както беше предвидено, а беше натоварен самият фонд.
И, разбира се, господин Нейков, достатъчен ли ще бъде резервът и ще бъде ли гарантиран до края на годината резервът и стабилността, и най-вече независимостта на Националния фонд "Обществено осигуряване"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Давам думата на министър Иван Нейков за отговор.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, веднага искам да Ви уверя, че финансовата стабилност на фонда е гарантирана. Отговорът на Вашия въпрос, а именно има ли заплаха за финансовата стабилност на фонд "Обществено осигуряване", отговорът е категорично "Не!". И всичко онова, което се предвижда да бъде реализирано през годината чрез него ще бъде направено.
Бюджетът на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. бе внимателно разработен, беше приет след една обстойна дискусия в парламента и аз съм убеден, че ангажиментите, които бяха поети - единият от тях вече е реализиран за увеличение на пенсиите от 1 януари, след това за годишната актуализация от 1 юли, както и допълнителното плащане за преживелия съпруг - всеки един от тези ангажименти ще бъде изпълнен 100 на сто.
По време на работата на фонд "Обществено осигуряване" в продължение на много години беше констатирана една специфика, която е валидна и днес, а именно всяка година в началото на годината фондът има нужда от допълнителна финансова подкрепа поради това, че плащанията, които той извършва на пенсиите изпреварват във времето постъпленията на осигурителните вноски.
Затова в продължение на много години, включително и тази година, беше необходимо да се изтегли безлихвен кредит от републиканския бюджет, с който да се покрият нуждите на фонда. Това не е инцидент, а практика, която се е прилагала в продължение на много години. Искам да ви посоча каква е била необходимостта от тези кредити, за да обоснова отново тезата, че фондът е стабилен. Например, през януари е бил необходим безлихвен кредит от държавния бюджет в размер на 50 млрд. лева, който е получен и възстановен в рамките на месеца, в който е получен; през февруари са били необходими 46 млрд., които са върнати; през март вече са 30 млрд., а очакванията през април са за не повече от 20 млрд. Цялата тази финансова подкрепа от страна на държавата се извършва по добър начин, добро е взаимодействието между Националния осигурителен институт и Министерството на финансите и няма причина за каквото и да било притеснение относно стабилността на фонда.
Повтарям, че по принцип необходимостта от изплащане и тегленето на такъв кредит в началото на годината е практика и през изминалия период - до края на всяка текуща година фонд "Обществено осигуряване" не само възстановява тези средства, а и генерира, натрупва своя резерв. Тук искам да обърна внимание, че на 1 януари 1999 г. фонд "Обществено осигуряване" стартира с бюджетен остатък за 1998 г. в размер на 74 млрд. лева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Госпожа Емилия Масларова има думата за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Мисля, че тревогата ми е основателна, имайки предвид факта, че от 1 юни се предвижда на преживелия съпруг или съпруга да бъдат заплатени 20 на сто от пенсията, което е 40 млрд. допълнително натоварване на фонда.
Всички ние знаем, че от 1 юли т. г. осигурителните вноски за фонд "Обществено осигуряване" ще бъдат намалени за сметка на това, че част от тях ще бъдат прехвърлени във фонд "Здравеопазване", тоест за новата здравноосигурителна система, с което ще бъде намален притокът на средства към фонд "Обществено осигуряване" с още 150 млрд. лева.
Господин министър, Вие знаете, а и аз току-що казах, че бяха изплатени коледни плащания, които трябваше да бъдат изплатени от държавния бюджет, но с които ние натоварихме фонда и те се равняват на 132 млрд. лева. Следователно всичко това не може да не буди тревога и неслучайно аз поставям въпроса, защото ми се струва, че всички заедно трябва да бъдем много внимателни към този фонд, имайки предвид и факта, че в момента в Република България 100 работещи осигуряват 79 или 80 пенсионери, а трябва да се има предвид, че това съотношение в други страни е 100 към 48 или 100 към 46. Ние виждаме, че и самите работещи ще внасят още по-малко средства, още повече, че за съжаление през първите месеци на тази година - имам предвид януари и февруари, безработицата расте с около 3 на сто, което също намалява вноските в осигурителния фонд.
Господин Нейков, поставям този въпрос сега, защото ми се струва, че трябва да се прецизира отново какви са възможностите и за събираемостта на фонда за обществено осигуряване, тъй като е вярно, че в пленарната зала ние гласувахме и много надълго и нашироко обсъждахме, но високата степен на събираемост на фонд "Обществено осигуряване" за съжаление все още не е факт в Република България и все още сенчестата икономика или голяма част от хората в частния сектор се осигуряват на минималната работна заплата, което създава допълнително напрежение.
Накрая бихте ли се съгласили да подкрепите законопроекта, който ние внесохме с един-единствен член: 50 на сто от бюджетния излишък, ако се наложи, да бъдат прехвърлени във фонд "Обществено осигуряване", за да бъде той гарантиран, стабилизиран и неприкосновен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министър Нейков за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! Когато говорим за подкрепа от страна на републиканския бюджет към фонд "Обществено осигуряване" нека да имаме предвид една такава сума като 120 млрд. лева, които фондът от тази година не плаща - това са детските надбавки, които се поемат от бюджета. Нека да имаме предвид милиардите, които бяха внесени във фонда от 13-ата и 14-ата заплата и т. н.
Аз продължавам да смятам, че решението за коледните плащания на пенсиите, при които всички пенсионери получиха по една средна пенсия, беше добро решение, беше правилното решение. Против съм да се формира самоцелен резерв за сметка на намалени приходи на пенсионерите. Ако смятате, че трябва да няма такива плащания за пенсионерите, кажете го.
Колкото до Вашето предложение да подкрепя или да не подкрепя един законопроект, аз не съм народен представител, госпожо Масларова. Народните представители решават какво да стане с един законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Нейков.
Преминаваме към следващите два актуални въпроса, отправени към Валентин Василев - министър на търговията и туризма.
Първият въпрос е на господин Дилков относно изпълнението на клаузи от договора за приватизационна продажба на 75 на сто от акциите на ЦУМ в гр. София.
Имате думата, господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Като страна-продавач от посочения от председателя на парламента договор за приватизационна продажба на 75 на сто от акциите на "Централния универсален магазин" ЕАД - София, сключен на 22 май 1998 г., моля Ви най-любезно да ми отговорите на следния актуален въпрос:
Купувачът на ЦУМ, дружеството "TBF Limited" изпълнило ли е задълженията си по договора за миналата 1998 г. относно заплащането на основната цена на обекта и инвестирането на 6 млн. 733 хил. и 200 германски марки? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Дилков.
Има думата министърът на търговията и туризма господин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дилков! Купувачът е изплатил цялата сума още в деня на сключване на сделката. Купувачът е поел ангажименти за пет години да инвестира 9,5 млн. германски марки, което е една много амбициозна инвеститорска програма.

Обаче сключването на договора се забавя с два месеца. Тази оферта е дадена още по време на подаването на документите, тези инвестиции са предвидени още през месец март, но поради обжалване в съда, сключването на договор се забавя и се извършва едва в края на месец май - 22 май 1998 г.
Веднага още на 4 юни, с писмо до главния архитект, купувачът е поискал цялата документация - чертежи на сградата на ЦУМ, за да може да направи проектите за реконструкция на ЦУМ. На 11 юни става ясно, че липсват всякакви проекти и чертежи, затова веднага се възлага на проектант да заснеме сградата.
След извършване на заснемането на сградата през месец август, веднага са изработени работни проекти за преустройството на 5, 6 и 7 етаж на сградата и на сградата като цяло. На 23 септември работния проект е внесен за съгласуване в съответните органи - ХЕИ, пожарна и аварийна безопасност. И разрешението се получава едва на 26 октомври 1998 г., след което веднага е сключен договор с "Главболгарстрой" за реконструкция и модернизация, тоест за влагане на тези инвестиции.
За съжаление обаче за един месец не са усвоени тези инвестиции, усвоена е само една част, като е сключен анекс към договора поради тези уважителни причини, като купувачът се задължава да извърши тези инвестиции до края на тази година. Инвестициите изобщо не са намалявани. С анекс са записани за тази година. И Ви уверявам, че ние ще бъдем много стриктни, ще следим докрай как се извършва тази инвестиция. В договора има голяма санкция, ако не бъде извършена тази инвестиция, тъй като оттук нататък вече няма уважителни причини за забавяне на инвестициите. Дотук имаше причини - по-късно сключване на договор поради съдебни дела, липса на документация и одобряване на проекта. Тъй като за да започне реконструкцията, трябва да има един одобрен проект.
Отново ви уверявам, че ние следим внимателно във всички договори как се изпълняват инвестициите и сме записали една много голяма санкция в края на годината, ако не бъдат изпълнени инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Василев.
Господин Дилков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър. Аз съм доволен от отговора, въпреки че предварително очаквах да не бъде изпълнена тази част от клаузата в чл. 5, доколкото си спомням, касаеща 6 млн. 733 хил. инвестиции, и друга клауза от договора предполагаше, че при неизпълнение на тази клауза трябваше да се претърпи една неустойка от 50 на сто. Вероятно в анекса, за който говорите Вие, е предвидена също такава 50 на сто неустойка или може би поне от изказването Ви почувствах, че вероятно и по-висока. Но аз тогава ще бъда благодарен да ми предоставите писмено този анекс. И ще Ви уверя, че именно в интерес на държавата, интерес, който и Вие, чувствам, че ревностно защитавате, аз дълбоко Ви уважавам и Ви считам свой приятел дори, просто ще проявя един интерес и в рамките на тази година вероятно с едно питане вече ще приключим въпроса по приватизацията на ЦУМ. Благодаря Ви за отговора и вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Имате право, господин министър, на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Точно така е, господин Дилков. Този анекс не касае размера на инвестициите, те си остават същите. Не касае и неустойката, която остава същата и ще бъде наложена, ако не бъдат изпълнени. И към края на годината, когато ние правим прегледа, аз ще ви уведомя лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Василев.
Преминаваме към втория актуален въпрос към министъра на търговията и туризма, зададен от народния представител господин Александър Каракачанов, относно внос на мляко на прах и масло при намалено мито.
Имате думата, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както Ви е известно, в момента има засилени протести на млекопроизводители поради ниските изкупни цени на млякото. Едновременно с това големи мощности от преработвателните предприятия престояват поради неизкупуване на тяхната продукция. На фона на тази ситуация научаваме, че правителството е разрешило внос на 2000 т мляко на прах и 1500 т масло при намалено мито.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е: как е възможно да се допуска преференциален внос при положение, че собствените ни производители са пред фалит?
Второ, смятате ли Вие, като министър, и Министерският съвет да проведете някаква политика, която да защити млекопроизводителите и млекопреработвателите в България и каква е тя?
Искам също така да подчертая факта, господин министър, който Вие сигурно знаете, че млякото може да се изкупува на 200, на 300 лв., което, както е известно, е под себестойността му. Но в големите градове, включително и в София, Вие ще го купите, ако го купувате от магазина, за 1000, 1200, 1300 лв., в най-добрия случай може да го купите и на 900 лв. Тази разлика в цените много интересно в кого отива и в кого остава.
Това е въпрос на политика, която също зависи от Вашето министерство или поне от Министерския съвет. Защото най-малкото възниква въпросът тази огромна печалба, която остава в някого по веригата, облага ли се с данъци, което облагане да доведе все пак до някаква различна от досегашната политика, тъй като в крайна сметка цените за купуване от магазина не са в полза на обикновените купувачи, макар и да са високи, а пък тези, които произвеждат млякото, също не получават нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Давам думата на министър Василев за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Вносът, нормалният внос на сухо мляко и масло е защитен в България с възможно най-високите мита - 64 на сто за сухо мляко и 74 на сто за масло. Това са нормалните тарифни ставки, които са максималните по отношение на този вид стоки, които са договорирани със Световната търговска организация.
Сухото мляко в България се използва много отдавна, внася се много отдавна. Аз мога да ви кажа, например, че в 1994 г. вносът е бил 9600 т, в 1998 г. е само 5500 т. Има тенденция за спад през тази година - през първото тримесечие на тази година са внесени само 700 т, докато в началото на 1998 г. са внесени 2189 т. Сухото мляко се използва най-вече за повишаване на сухия безмаслен остатък в редица хранителни продукти и за подобряване консистенцията и физико-химичните показатели на кисело-млечните продукти. То се влага там, където не може да се използва прясно мляко, например в някои видове колбаси, в бисквити, сладкарски изделия, шоколади и други хранителни продукти, чийто износ през миналата година е нараснал.
Искам да ви кажа, че вносът на сухо мляко през първото тримесечие е само 712 т, което представлява, знаете колко литра мляко могат да се получат от 1 кг. сухо мляко, само 1,3 на сто от общото количество мляко, което се добива в нашата страна.
Сега стигаме до тези квоти, в които по силата на споразумения със Световната търговска организация и споразуменията за свободна търговия са отпуснати за внос с намалени мита. По силата на споразумението със Световната търговска организация, подписано през 1996 г., още по време на правителството на Жан Виденов, е предвидена тарифна квота, в която може да се внася мляко с намалени мита.
Искам да ви кажа, че прясно мляко изобщо не се внася в България. Това са някакви незначителни количества. Вносът на масло намалява с всяка измината година като 1994 г. този внос е бил 3180 тона, през 1998 г. е бил само 608 тона, а за първото тримесечие - 194 тона.
По отношение на споразуменията с ЦЕФТА такива преференции са дадени само на три страни и то само за 250 тона при мита: за Чехия и Словакия - 15%, за Полша - 35%.
На въпроса с тарифната квота, която е отпусната на Световната търговска организация Ви отговарям директно - в момента, няколко месеца, ние провеждаме консултации за намаляване на квотата и аз мисля, че ние ще успеем да я намалим поне двойно.
Правителството въвежда редица защитни мерки въпреки либерализацията на външнотърговския режим. Ние сме си запазили това право във всички споразумения. Такива мерки взехме по отношение на колбаси, на пилешко месо. Няма да измине дълго време и ние ще се справим и с този проблем. Но пак ви казвам, количеството е много малко - само 1.3%.
Второ, голяма част от това мляко се използва там, където не се използва прясно мляко и няма пряка разлика между изкупната цена на прясното мляко и вноса на сухо мляко.
Аз ще ви цитирам следните данни: за първото тримесечие на миналата година изкупните цени на млякото тук, в България, са били около 400 лева. Тогава са внесени 2189 тона сухо мляко, докато сега, при тази ниска изкупна цена, за която казахте, са внесени само 712 тона за същия този период. Имаме нараснало производство на мляко така, както дават данните от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и то за 1998 г. е 1 млн. и 600 хил. тона. Това е производството на мляко.
Значи, отговорът ми е, че ние сме в разговори и аз смятам, че ще успеем да намалим тази квота в най-скоро време и ще ви информирам специално за случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Каракачанов, имате думата за реплика на отговора.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин министър, аз съм частично доволен от Вашия отговор, доколкото Вие казахте, че сте започнали разговори за намаляване на тази квота.
Не съм доволен обаче в този план затова, че Вие сте ги започнали сега, явно съвсем отскоро. Проблемът би трябвало да бъде предвиден, защото натискът върху производителите е огромен. Те буквално вече започват да не предават мляко и да унищожават животни, така че Вие вървите след събитията, а като министър трябва да вървите преди събитията.
И другото, което вече не Ви касае толкова като министър, макар че като член на кабинета има отношение, ние нямаме никаква вътрешна политика по въпроса за защита на млекопроизводителите. Аз предния път на Вашия колега господин Върбанов имах възможност да му разкажа какво става в Америка по този въпрос и как се защитават производителите със закон и с гарантиране на цените от самата държава и това в Америка, която даваме като пример за най-либерална държава. В България това не се прави.
И на фона на цялото това безгрижие на държавата да допускаме даже най-малкия натиск отвън е просто недопустимо! Затова аз много се надявам, че Вие ще реагирате по-бързо. И нещо повече, че следващия път няма да бъде постфактум, а ще бъдете преди събитията и ще предотвратявате това да не Ви задавам аз такива въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин министър Василев има думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Каракачанов, първо искам да Ви напомня, че тази квота е предвидена още през 1996 г., когато е сключено споразумението за свободна търговия, не е по времето на нашето правителство. Това не е лошо, има текст, по който могат да се променят тези неща. Ние сме започнали тези разговори, но Вие ще видите, че дори и да се намали тази квота това, няма да се отрази върху изкупната цена на млякото. Но това, което го казах, го потвърждавам и ще Ви информирам веднага, щом има резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Василев.
Преминаваме към питането на господин Румен Овчаров, отправено до заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков относно приватизацията на Медодобивния комбинат - Пирдоп.
Имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Сделката с "Юнион миниер" за Медодобивния комбинат -Пирдоп от септември 1997 г. беше обявена за една от най-успешните на годината. Следствие на тази сделка и следствие на сделката със "Солвей", Белгия беше обявена за най-големия инвеститор през 1997 г.
На 22 януари 1999 г. господин Божков тук, пред вас, по време на парламентарния контрол заяви, че сделката е най-добрата и по-добре ние да не говорим за нея.
Аз искам да припомня някои параметри на тази най-добра сделка:
Агенцията за приватизация определя "Юнион миниер" за собственик на 56% от предприятието срещу 80 млн. щ.д. като 25 млн. от тези 80 са вложени по специална доверителна сметка и могат да се използват единствено за реализацията на екологични проекти. Тоест, реалната цена за сделката е 55 млн. щ.д.
Искам да припомня, че втората оферта, класирана тогава на второ място - на фирмата "Гленкор" е за 68 млн. долара платени кеш на българското правителство плюс ангажимент да бъдат отстранени всички екологични последствия.
Искам също така да припомня на уважаемите колеги, пък и на господин Божков, че на 3 септември 1997 г. - само една седмица преди Агенцията за приватизация да вземе своето решение, с докладна записка на тогавашния изпълнителен директор на Медодобивния комбинат - Пирдоп, господин Александров до господин Съботинов - шеф на Агенцията за приватизация, се информира агенцията, че в резултат на съвместна инвентаризация към 1 юли 1997 г., извършена от МДК - Пирдоп, "Делойд и Туш" и - забележете - "Юнион миниер", който в този момент все още е никой за предприятието, е установена допълнителна наличност на суровини, незавършено производство, които съдържат 7 хил. 573 тона мед, 509 кг злато и 4507 кг сребро. Тези наличности, заедно с извършения капитален ремонт след оценяването възлизат на 25 млн. щ.д. Тези суми не са включени в оценката, която е правена от агенцията преди сделката.
Тук не говоря за неоценения също огромно количество скрап, който в момента се разпродава. По груби сметки той е на стойност около 10 млн. долара.
Какво прави "Юнион миниер" в цялата тази ситуация там при положение, че той все още не е официален купувач? Явно той е определял и изяснявал стойността на подаръка, който ще му бъде направен допълнително.
В крайна сметка Агенцията за приватизация остава безучастна - "Юнион миниер" получава допълнителния подарък от 25 млн. щ.д., т.е. реалната сума за България става 30 млн. щ.д.
Това са характеристиките на най-добрата сделка!
Тя е, както вече казах, с някои особености. Въпреки изявленията и на господин Харл Финк, изпълнителен директор на "Юнион миниер" и изявленията на господин Саботинов, "Юнион миниер" не поема разходите по екологическото очистване на района. Тези разходи не се поемат и от специалната доверителна сметка. Тази доверителна сметка се използва само за щетите, които са в рамките на комбината. Очистването на околната среда около комбината въобще не е предмет на договора - нещо, което е предмет на предложението на "Гленкор". Въпреки това, сделката, както вече казах, е сключена. В крайна сметка приказката е за това, че не е виновен този, който яде зелника, а този, който му го дава. Господин Божков е заявявал нееднократно от тази трибуна, че той в момента е министър на промишлеността, той прави каквото си иска, той определя кой какво продава и кой какво купува и кой къде назначава.
Въпросът е обаче все пак да видим какво стана с реализацията на обещаните инвестиции, какво става с реализацията на предвидените в екопроекта обекти, реализират ли се инвестициите - 220 млн. щ.д.? Реализират ли се екопроектите за 25 млн. или 21.3 млн. щ.д., както е по екологичния проект? Какво до момента е реализирано и каква е ползата в обкръжаващата, така да се каже, региона среда?
Много искам господин Божков да ни изнесе тук последната информация, тъй като ние нямаме възможност да я получим. Бих искал да съсредоточи вниманието си действително върху влиянието върху околната среда в региона, икономическите резултати и реализацията на предвидените в проекта инвестиционни проекти? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, преди да отговоря на въпроса Ви заслужава да кажа няколко думи по преамбюла на Вашия въпрос, който по един доста неочакван начин ни връща към 1997 г., когато подобни твърдения като тези, които Вие изброихте, бяха тиражирани в медиите, бяха надлежно опровергани и стана ясно каква е точно ситуацията, какви са тези допълнителни количества, които уж били намерени там. Всичко се изясни. Въпросът отпадна дори от вниманието на най-агресивните медии поради това, че всичко стана ясно. Сега Вие, за да вкарате малко пипер във въпроса си, изравяте истории, които отдавна са намерили своя отговор. Ако Ви е толкова интересен този въпрос с приватизацията, ако толкова много Ви харесва офертата на "Гленкор" - една фирма, която заслужава огромно уважение и която беше достоен съперник на "Юнион миниер" в наддаването, и мисля, че самите кандидати от "Гленкор" не се оплакаха от резултата, виждайки, че изборът на агенцията е съвсем обективен, не виждам изобщо необходимостта да се спираме в момента на тази тема. Но както Вие си направихте преамбюл към въпроса, така и аз си направих преамбюл към отговора.
Вие питате обаче за поетите задължения по договора и аз ще Ви отговоря, като обърна специално внимание на задълженията в областта на опазването на околната среда. Ще бъда много изчерпателен, за да не помислите, че нещо се крие.
На 17 септември 1997 г. е подписан договор между Агенцията за приватизацията и "Юнион миниер" и е прехвърлена собствеността върху 56 на сто от акциите на МДК - Пирдоп.
Купувачът освен задълженията за плащане на покупната цена по сделката е поел и следните договорни ангажименти.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора купувачът се е задължил да реализира инвестиционен план в размер на 220 млн. щ.д. до 31 декември 2002 г., както следва: 1997 г. - 10 млн. долара, 1998 г. - 43 млн. долара, 1999 г. - 57 млн. долара, 2000 г. - 41 млн. долара, 2001 г. - 42 млн. долара, 2002 г. - 27 млн. долара. Първият отчетен период за изпълнение и доказване на инвестиционната програма обхваща периода 17 септември 1997 г. - 31 декември 2000 г. Първият отчет следва да бъде представен в Агенцията за приватизация в срок до 31 март 2001 г. През този отчетен период купувачът е задължен да извърши в приватизираното дружество инвестиции в размер на 151 млн. щ.д.
По предварителни данни, тъй като ние следим какво става междувременно, за периода 1 октомври 1997 г. до 31 декември 1998 г. са извършени разходи, както следва: за създаване на дълготрайни материални активи - на обща стойност 7 млн. 253 хил. 129 щ.д., в т.ч. в металургичното производство - 3 млн. и 200 хил. долара, в производството на сярна киселина - 760 хил. долара, електролитно производство - 774 хил. долара, производство на благородни метали - 59 хил. 227 долара, ремонтни цехове - 223 хил. долара, кислороден цех - 12 хил. долара, транспортни цехове 653 хил. долара, комуникации - 908 хил. долара, други производствени инвестиции - 661 хил. долара; ремонт на дълготрайни материални активи - 5 млн. 363 хил. щ.д.; екологични проекти - 1 млн. 83 хил. 550 щ.д.; закупуване на акции - 23 млн. долара; социални обекти - 440 хил. долара; допълнителни разходи - общо 1 млн. 486 хил. долара, в т.ч. за подобряване на охраната на труда - 260 хил. долара, програма за доброволно напускане - 780 хил. долара, дарителска програма - 353 хил. долара, програма за обучение и развитие - 92 хил. долара. Извършените разходи са на обща стойност 38 млн. 626 хил. 647 долара.
Съгласно чл. 9, ал. 3 купувачът е задължен в срок от четири години от датата на сключване на сделката да осигури поддържането на средносписъчната численост на персонала, както следва: 1998 г. - 2494 души, 1999 г. - 2238 души, 2000 г. - 2274 души, 2001 г. - 2164 души. Срокът за представяне на отчета, доказващ изпълнение на задълженията по чл. 9, ал. 3, е 31 март 1999 г.
Изпълнението на Програмата за трудова заетост е следното: към 31 декември 1997 г. - 2546 души, към 31 декември 1998 г. - 2073 души. Извършеното намаление на числеността на персонала е в резултат на прекратени трудови взаимоотношения, както следва: по взаимно съгласие - 331, с изтичане на договорения срок - 159 броя, пенсионирани - 15 броя, с изтичане на изпитателния срок - 4 броя, дисциплинарно уволнени - 20 души, прекратени трудови правоотношения поради смърт и болест - 8 броя, съкращения в щата - 21 броя. Съгласно чл. 9, ал. 3 от договора всяко намаление на персонала в резултат на дисциплинарно уволнение или обичайни процеси, включително пенсиониране, оставка или други доброволни напускания няма да се считат за намаляване на общия брой на работниците и служителите. С цел ускоряване на преструктурирането на дружеството , както и за освобождаване на ресурси за увеличаване на заплатите ръководството на "Юнион миниер" е осъществило Програма за доброволно напускане на работници и служители, според която участващите в нея 434 работника вместо да бъдат освободени са напуснали доброволно, като са обезщетени за това. Конкретното обезщетение за всеки от участвалите в програмата "Доброволно напускане" се определя в зависимост от възрастта и трудовия стаж и е между 3 и 12 заплати на работника. Извършените разходи за Програмата за доброволно напускане са в размер на 780 хил. щ.д.
Съгласно чл. 9, ал. 4 купувачът няма право да продава или да се разпорежда с акциите, с изключение на дружествата, които са под негов пряк или косвен контрол, както и със съгласието на Агенцията за приватизация за прехвърляне на част от акциите на Европейската банка за възстановяване и развитие, на Международната финансова корпорация, на Белгийското дружество за инвестиции, Холандската FMO и други фондове, в които Европейската банка за възстановяване и развитие или Международната финансова корпорация биха имали интерес. Купувачът се задължава за срок от пет години от датата на сключване на сделката да не предприема действия за доброволна ликвидация по глава седемнадесет от Търговския закон, нито да допуска извършването на съществена промяна в предмета на дейност на дружеството.
Основно задължение на купувача съгласно чл. 3.1 "б" от договора е част от покупната цена в размер на 25 млн. щ.д. да бъде депозирана в отделна доверителна сметка, открита на името на Агенцията за приватизация, която да бъде освободена в съответствие с клаузите на подписаните договори за изпълнение на Програмата за възстановяване на околната среда. Програмата се състои от две части. Част А - спешно ликвидиране на опасности, свързани с околната среда, на стойност 4 млн. щ.д. и част Б - възстановяване на околната среда и ликвидиране на нанесените от нея щети, на стойност 21 млн. щ.д.
Източник за финансиране на изпълнение на програмата са средствата в доверителната сметка, открита в "Банк национал дьо Пари" съгласно доверителното споразумение между Агенцията за приватизация, "Юнион миниер" и "Банк национал дьо Пари". През месец септември 1997 г. "Юнион миниер" от Белгия, купувачът на МДК, е депозирал по тази сметка 25 млн. щ.д., представляващи част от цената по договора за продажба на акции между Агенцията за приватизация и "Юнион миниер". Сделката е на името на Агенцията за приватизация. Сметката е на името на Агенцията за приватизация. Средствата в нея са на българската държава.
Съгласно същия договор за продажба на акции и сключените впоследствие договори за изпълнение на част А и част Б на програмата изпълнението е възложено на приватизираното дружество "МДК" - АД. Съгласно упоменатото доверително споразумение и договори за изпълнение на част А и част Б на програмата "МДК" - АД може да тегли средства от доверителната сметка за финансиране на дейности по проекта. За целта тези дейности, в т.ч. технически решения и проекти, тръжни процедури по избор на изпълнители и доставчици, плащания по сключените договори с изпълнители и доставчици задължително се съгласуват и подлежат на одобрение от страна на Националния доверителен екофонд. Националният доверителен екофонд изпълнява тези си задължения на основата на договори, респективно с Агенцията за приватизация за част А и Министерството на околната среда и водите за част Б.

Националният доверителен екофонд докладва за изпълнението на програмата и изразходването на средствата от доверителната сметка на специално създаден Междуведомствен надзорен съвет с Решение № 2 на Министерския съвет от 13 януари 1998 г., председателстван от Министерството на околната среда и водите. В Надзорния комитет влизат и представители на Министерството на финансите, Министерство на промишлеността, Агенцията за приватизация, на общинските ръководства на Златица и Пирдоп.
По отношение изпълнението на извършените разходи по част "А" и част "Б" на програмата.
По част "А" на програмата. Крайният срок за изпълнение на част "А" съгласно актуализирания график е 30 юни 1999 г. Изпълнено е укрепването и надграждането на хранилището, така наречената "Синя лагуна". В процес на изпълнение е като цяло в съответствие с графика изграждането на малката лагуна и на временната пречиствателна станция за отпадъчните потоци.
Според представените в Националния доверителен екофонд към 31 март 1999 г. документи за извършени плащания към изпълнители и доставчици по програмата са изразходвани 659 хил. 314 щатски долара, в това число за доставки и строително-монтажни работи 534 хил. 936 долара.
Възстановени и рефинансирани от страна на Националния доверителен екофонд към Агенцията за приватизация са 532 хил. 117 щатски долара.
По част "Б" на програмата. Крайният срок на изпълнението на част "Б" е 31 декември 2001 г. Част "Б" е в начален стадий и по нея към 31 март 1999 г. са извършени разходи в доверителната сметка в размер само на 16 хил. 611 щатски долара за консултантски услуги. Все още не са теглени суми от заема от Световната банка.
До този момент програмата за възстановяване на околната среда се изпълнява точно и в срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, стана вече практика, когато питаме за нещо конкретно, Вие да ни заливате с един огромен поток от цифри и данни, на които просто трудно може да реагираме в момента. Аз Ви питах съвсем ясно кои са инвестиционните обекти, които трябва да бъдат реализирани в комбината и реализират ли се те.
Опитайте се да ми отговорите на втория въпрос, който Ви зададох: кои са екологичните проекти, които трябва да се реализират и реализират ли се те? Вие се опитахте да ме заблудите. По част "А" - консервирането на така наречената "Синя лагуна". Господин Божков, в екопроекта не се предвижда надграждане на стената на това хранилище. Напротив, то трябва да бъде капсуловано и изведено от експлоатация до средата на 1999 г. Новите инвеститори си позволяват да го надграждат, за да го експлоатират още 5 години минимум, без да правят това, което са поели като ангажимент.
По втория, изключително важен въпрос - пречиствателната станция. Там въобще нищо не е направено, господин Божков. И когато говорим за инвестиционни проекти, аз много бих искал да знам какви са инвестициите и какво се реализира по отношение на изграждането на новия цех за сярна киселина, новия цех за електролитна мед. Тези неща въобще влизат ли в тези проекти? Разбрах, че от 53-те милиона, които са предвидени за двете години, 23 милиона са използвани за закупуване на акции. Е, това беше третият подарък, който вашето правителство направи на чуждия инвеститор.
И сега искам конкретно отново да Ви повторя въпросите си:
Какво става с пречиствателната станция за водите? Защо се надгражда шламохранилището "Синята лагуна"? Подобрява ли се икономическата и екологическата обстановка в региона една година и половина след сключената сделка? Променяни ли са с решение на Министерството на околната среда пределно допустимите концентрации на изхвърляните вредни вещества от комините и във водите на комбината? И ако е направено, защо е направено това? С каква цел? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: На Вашите въпроси, господин Овчаров, аз ще отговоря конкретно. Също така ще Ви изпратя допълнителна информация от Министерството на околната среда, които очевидно не мога да притежавам в момента, това все пак е друг министър. Но ще направя специалната проверка и ще Ви отговоря.
Но искам да Ви кажа следното нещо. Винаги трябва да си припомняте по отношение на програмата за опазване на околната среда, че Националният доверителен екофонд е една организация, която не е пряко правителствена организация, както знаете. Освен това е създаден и междуведомствен комитет, който следи точно изпълнението на програмата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): За какво взехте заема?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Ако питате за какво взехме заема, значи тогава влизаме в съвсем друг разговор. И тук би трябвало да седнем и наистина да проведем едно малко начално образование на тема МДК - Пирдоп, замърсявания, докъде е докарано. Аз мисля, че хората от Златица и Пирдоп знаят много по-добре от Вас от какво има нужда природата там и колко голям заем е необходим и че ако Вие в момента поставяте изобщо под съмнение този заем, който е пилотен проект на Световната банка по отношение на околната среда, както и с целия си тон на този въпрос по отношение на една от най-големите, най-сериозните и най-уважаваните инвестиции в България, в момента заемате една позиция, която смятам, че би трябвало да преосмислите. Извинявайте, че изказвам становище в случая, но това е такъв начин на задаване на въпроса, такива обвинения от парламентарната трибуна за неизпълнение на програма, за измама, за неверни информации, при условие, че ние толкова внимаваме, когато сме намерили сериозни, качествени чуждестранни инвеститори, Вие да се опитвате в момента точно "Юнион миниер" като един от може би най-сериозните инвеститори в България, един от инвеститорите, който носи в момента на България доброто име в този труден момент, който ни помага изключително много в международен план за утвърждаване на възможностите в България да се инвестира добре и качествено, да поставяте под съмнение изпълнението на програмата на този инвеститор и то с очевидно чувство на сигурност, че има някаква далавера тук, аз мисля, че не помага никак на България.
Не искам да коментирам общото поведение на парламентарната ви група напоследък - тотално безотговорно в национален план, но поне не закачайте инвеститорите, малкото инвеститори, които са се хванали и са дошли в България и които си вършат работата като хората. Защо го правите това, изобщо не мога да разбера? Всъщност разбирам много добре, но аз не мисля, че българският народ разбира защо го правите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Овчаров, имате думата да изразите отношението си към отговора.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): След този конкретен отговор на конкретните въпроси към господин Божков, аз просто би трябвало да си седна и да мълча. Аз Ви питам конкретно реализират ли се екологичните проекти, предвидени в проекта на Световната банка?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Да!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е вярно! Прочетете отчета на самата Световна банка! Тези проекти не се реализират, господин Божков, така, както не се реализират и инвестиционните проекти, предвидени в договора с МДК - Пирдоп. А когато Ви питам и когато Вие ми говорите така назидателно за замърсяванията в района, искате ли да Ви кажа, че с разпореждане от 1997 г. специално са изменени пределно допустимите норми на изхвърлянията от комините, за да не плаща вашият любим инвеститор санкциите. Това знаете ли го? Знаете ли, че нормата например за прах е увеличена 12,5 пъти за първата година, 10 пъти за втората година; за серен двуокис е увеличена 4 пъти за първата година; за водите е увеличена със 7 пъти, за арсена. Тези неща знаете ли защо са направени, господин Божков? За да не плаща вашият любим инвеститор санкциите, които са предвидени по Закона за опазване на околната среда.
И когато идвате тук и държите такива прочувствени речи за това кой за какво е виновен, разберете, че година и половина целият този регион се замърсява с Ваше разрешение, с разрешението на вашия министър и на вашето правителство. Вие самите не само че не чистите, ами цапате!
Да не говоря за останалите неща, които все едно, не правите там. Говорих вече за инвестиционните проекти. Не искам да ви обвинявам, но, господин Божков, проверете си икономическите резултати на предприятието. Това предприятие не плаща данъци в България. Това не сте ли го забелязали? Когато беше държавно предприятие, то плащаше по 300 милиона всеки месец на общините, сега не плаща нищо, плаща им по 30 милиона, колкото да не е без хич! И знаете ли защо? Защото печалбите на това предприятие се изземват от офшорни фирми. И недейте, когато ми говорите за такъв велик инвеститор, просто да ми приказвате така като някаква елементарна пропаганда и агитация. Дайте да видим фактите и тогава съм готов да подкрепя който и да било инвеститор в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата заместник министър-председателят Александър Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, аз наистина знам, че сте инженер и поне би трябвало като инженер да не говорите такива нелепости от трибуната на Народното събрание.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Не, физик съм.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Естествено е, че когато говорим за пределните замърсявания и за степента на замърсяване в Пирдоп и в МДК, фактът, че се налага такава промяна, би трябвало да Ви говори нещо. Фактът, че докато вие сте управлявали там е било ужасно замърсено. Нормите са надвишавани многократно в продължение на години.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Саше, не ни разсмивай! Не се излагай!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: След което идва нов инвеститор, който съвсем нормално - аз затова се обръщам към Вас като към инженер, а не като към политик в момента и се опитайте да ме чуете като инженер, а не като политик, или и като двете явно не сте на ниво.
За какво става дума? Идва нов собственик. Той трябва да поеме една техника, която замърсява изключително много. Единият вариант е без да има възможност да инвестира и да започне да провежда мерки за екологично оправяне на района, да започне веднага, без да носи никаква вина за старите замърсявания и за нивото на замърсяване в наследството, което получава, да започне веднага да плаща глоби. Тези глоби, разбира се, да отидат в държавния бюджет, което никак не е лошо, но фактически да източват от предприятието му средства, които то иначе ще вложи в подобряване на съоръженията за улавяне на емисиите. То е толкова просто. Аз не мога да разбера как не го разбирате и наистина Ви се чудя на акъла.
Има възможност това предприятие да се оправи. В България е влязъл сериозен инвеститор и аз го казвам с пълната отговорност, че е сериозен инвеститор. Този инвеститор е договорил и провежда програма за екологично очистване на един от най-тежките, може би, бих казал, най-тежкия екологичен проблем на България около МДК - Пирдоп. И Вие питате защо правителството му е помогнало да провежда тази програма? Ние можехме да го заколим още на първия ден като го накараме да плаща всичките глоби за нещо, за което той абсолютно не е виновен. И тогава нямаше да си имаме инвеститор, тогава щеше да си загине МДК - Пирдоп, и щяхме да се чудим откъде да намерим пари, за да извършим почистването на това, което е натрупано в продължение на десетилетия.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Това въобще не е вярно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Как не се сетихте докато бяхте министър да питате какво става с тая синя лагуна? Как не се опитахте като правителство - не само вашето, а и предишните, да не говоря за това на кого сте наследник, как не се замислихте изобщо каква екологична катастрофа предизвиквате в Златица и Пирдоп? И с какъв сурат от трибуната на Народното събрание Вие говорите за екологични замърсявания в Златица и Пирдоп?
Опитваме се да решим един проблем и то най-после да го решим както трябва - крайно, с възможно най-модерните технологии, и Вие сядате тук от тая трибуна да се правите на интересен, и да търсите възможности. Дайте да изгоним и последния инвеститор, който остане в България, и тогава ще върнем комунизма, и вие със сигурност ще бъдете на власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата за процедура, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Гледам, че господин Божков бърза, бърза да излезе.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Бързам, защото си имам работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедурата е към мен, не може да бъде към господин Божков.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз гледам, че той бърза нещо. Не знам защо и от какво се уплаши толкова?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: От вота, от вота.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Божков, ... (Господин Божков излиза от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не отправяйте процедура към господин Божков.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Когато един човек говори тук за сурати, аз му предлагам тук да погледне нормите си, които той лично е увеличил. Десетократно са увеличени нормите на допустимите концентрации за замърсяванията в региона след 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете си процедурата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Той ми говори за сурат. Този, който е увеличил тези норми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Овчаров, кажете си процедурата!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам, господин председателстващ, следващия път, когато се употребяват такива високоинтелигентни думи в този парламент, да обръщате внимание на високоинтелигентните министри, че не се намират в хоремага, където явно са се възпитавали, а се намират в българското Народно събрание и не могат да държат този език. ("Браво!", "Браво!", ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви за процедурата.
Винаги съм апелирал към всички. За съжаление, не го спазвате.
Преди да дам думата на господин Ганчев искам да си призная, че се изкушавам от мисълта да закрия заседанието и няма до го направя само от уважение към министъра на финансите, който от четири часа е на ваше разположение. Но е недопустимо и хората негодуват, и се обаждат и по телефоните, начинът, по който народните представители се отнасят към парламентарния контрол.
В последния час, като изключим народните представители Ангел Балтаджиев, Юрий Юнишев, Кънчо Марангозов, господин Станимир Калчевски и господин Георги Божинов, останалите или инцидентно влизаха в залата, или стоят само за това, защото имат да задават все още въпроси.
Моля друг път, когато се прави предложение за удължаване на работното време, наистина депутатите да са си на работното място, за да не превръщаме парламентарния контрол в един скучен телевизионен сериал.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Прав сте, господин заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Жорж Ганчев да зададе актуалния си въпрос към министъра на финансите Муравей Радев, относно направени отчисления към общинския бюджет на община Бургас от страна на държавни предприятия.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин министър, съжалявам, че толкова дълго време Ви накараха да чакате. За шести път един председател на парламентарно представена партия винаги е поставян последен в листа. Вероятно, за да ме накарат да спра да задавам въпроси, но аз това няма да го направя. Уважавам Вашето търпение.
Въпросът ми е напълно добронамерен към Вас. Ние сме родени в един и същи град. Знам, че закупихте автобуси за София, за Пловдив и за Варна, все сини кметове, и отказахте да покриете 3-те милиона долара за бургаските автобуси и то от българско производство "Чавдар". Като мой съгражданин Ви умолявам, погледнете има ли възможност да намерите начин, да дадете рамо, тъй като другите с 28-годишна давност вече рециклирани, а тези са чисто нови българско производство, да стимулираме малко българското производство! Знам, че моят добронамерен въпрос ще намери и добронамерен отговор.
Порт "Бургас" и "Нефтохим" АД са двете най-големи държавни предприятия на територията на Бургас. А Бургас е един от най-важните градове на Балканския полуостров, да не говоря само в България, и дава огромни пари в нашия бюджет всяка година. Това са предприятия с положителен финансов резултат, но същевременно не превеждат дължимите отчисления към общинския бюджет.
Ще предприемете ли необходимите мерки в компетенциите на Вашето ведомство община Бургас да получи дължимите финансови средства, за да формира своя бюджет, използвайки механизмите на Главно управление "Данъчна администрация", или чрез допълнителни субсидии на републиканския бюджет ще покриете дължимите вноски на горните две предприятия към общината?
Какво най-много ме тормози? Макрорамката на общинския бюджет общо е 55 млрд. 653 млн. Много е трудно, когато разходната част на общинския бюджет се утежнява от разходи, регламентирани с нормативни актове - да не ги изброявам, което фиксира 4-процентово съкращение на персонала, а това предполага увеличение на фонд "Работна заплата" или второто - два пъти по-голямо съкращение.
От 1.VII.1999 г. общините внасят здравноосигурителни вноски за безработни, за социално слаби, а от 1.I.1999 г. и фонд "ПКБ", за който са нужни допълнителни средства. Сигурен съм, че Вие не сте безчувствен към този проблем. Увеличението на работната заплата и в бюджетната сфера от 1.I.1999 г. след приемането на ЗДБРБ за 1999 г. е за сметка на местния бюджет. Сумата за община Бургас е в порядъка на 2,8 млрд. лв. Издръжката на държавните културни институти - 50% вече се вмениха като задължение на местния бюджет по препоръка на Министерството на културата. Необходим, но недостатъчен бюджет за 1999 г. на община Бургас за обезпечаване на дейностите по Закона за общинските бюджети.
Моля, направете си равносметка! Шестдесет и осем милиарда са нужни с гарантирани източници на постъпления! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, приятно съм изненадан от добронамерения тон, с който задавате въпроса си. Надявам се, че моят отговор, отправен по същия начин, ще бъде приет от Вас и ще задоволи Вашия интерес по въпроса, който поставяте.
Най-напред искам да ви кажа, че само преди няколко дни приключи поредната среща с Националната асоциация на общините в България, на която всички тези въпроси, които поставихте като преамбюл, бяха разисквани в продължение на повече от четири часа и бяха постигнати съвсем определени договорености, които удовлетворяват и двете страни. Тоест, Националното сдружение на общините в България и Министерството на финансите в присъствието на още няколко министри, които имаха пряко отношение към поставените въпроси.
Ние много ясно заявихме още тогава, че няма в резултат на приети решения на правителството, които по някакъв начин засягат финансово отделни общини, да допуснем да не бъдат обезщетени общините с онези разходи, които те трябва да извършат в резултат на новопоявили се нормативни актове, които засягат финансовите приходи на общините, и съответно финансовите им разходи. Това е повече от ясно, категорично казано, и е подписан такъв протокол.
Вие имате конкретен въпрос за община Бургас. От въпроса, който ми зададохте с няколко изречения само, не стана ясно, дори се интересувате за непостъпили приходи в община Бургас за миналата година или за този период до този момент, или изобщо за бюджета на общината за тази година. Поради неяснотата при формулирането на въпроса Ви, аз ще се опитам да Ви отговоря и на трите неща съвсем добронамерено. Надявам се да го оцените.
Най-напред да говорим за миналата 1998 г. Вие цитирате две предприятия, които не са се издължили на общината. Има такова нещо за миналата година. За какво точно става дума ще Ви обясня.
За пристанище "Бургас" ЕАД за 1998 г. дружеството е внесло в приход на местния бюджет следните суми:
1. местни данъци и такси - 32 млн.лв.;
2. данък върху доходите на физически лица - 1 млрд. 120 млн.лв.;
3. данък за общините - 480 млн.лв.
Аз предполагам, че става дума точно за този данък за общините, който миналата година се внасяше като авансови вноски в резултат на отчета за 1997 г. За 1997 г. това предприятие имаше значително по-висока норма на печалбата и авансовите вноски, които трябваше да внесат, трябваше да бъдат значително по-високи от тези 480, които са внесени към края на миналата година.
По оперативни данни към 31 декември печалбата, която е реализирало това предприятие, и онази част, която от тази печалба трябваше да бъде преведена на общината, възлиза на 970 млн.лв. Разчетът е бил повече спрямо миналата 1997 г., но в края на годината при наличие на определен размер печалба, коригирана авансовата вноска с приблизителната стойност на печалбата за 1998 г., дава отчисления за общината от 970 млн.лв. Ако бяха превели повече, щяха да си върнат сега от общината или да ги прихващат за тази година. Значи те трябва да клонят към 970, а са внесли само 480 млн.лв. Значи остава още една разлика от 490 вече млн.лв., която разлика е изискуема към момента на подаване на данъчната декларация на предприятието, която обхваща периода за 1998 г., и показва точно величината на данъка, част от който 10 на сто, знаете, трябва да отиде в общината. Този срок е 31 март. Сиреч днес вече тази сума от 970 млн.лв. или онази, която е регистрирана в тази данъчна декларация, е изискуема. И разликата от внесените 480 до тази величина подлежи на внасяне.
Точно в сегашния момент към настоящата дата приключва данъчна ревизия на пристанище "Бургас" и при положение, че дължимият данък за общината не бъде погасен, органите на данъчната администрация ще пристъпят към принудително събиране на задълженията.
Трябва да Ви кажа, че и върху невнесените в срок суми се дължат и лихви, които също постъпват там, където и главницата.
Второто предприятие, което Ви интересува, е "Нефтохим" АД.
През миналата 1998 г. дружеството е внесло в приход на местния бюджет следните суми:
1. местни данъци и такси - 50 млн.лв.;
2. данък върху доходите на физическите лица - 6 млрд. 335 млн.лв.;
3. данък за общините, това е частта от данък печалба - 2 млрд. 430 млн.лв. внесени.
"Нефтохим" АД прави авансови тримесечни вноски по данъка за общините на базата на печалбата за съответния период - всяко тримесечие на 1998 г., по простата причина, че базата, която трябва да ползва 1997 г., тази база е отрицателна за предприятието и би трябвало да не внася никакви авансови вноски, ако стъпи на база 1997 г.
Всяко тримесечие обаче, съобразно очакваното изпълнение на печалбата, е внасян авансово данък и сборът от тези 4 пъти по 3 тримесечия са тези 2 млрд. 430 млн.лв., които са внесени миналата година в "Нефтохим".
По същия начин стои и тук въпросът. По оперативни данни "Нефтохим" допълнително трябва да внесе в приход на местния бюджет на община Бургас още 3 млрд. Тоест, 3 млрд. 24 млн.лв. е точната цифра, като механизмът е същият: към 31 март трябва да има данъчна декларация, която да установи точния размер на финансовия резултат и съответният процент от него да се фиксира като величина. Разликата от тази величина до това, което са внесли, 2 млрд. 430 млн.лв. е изискуемо. Процедира се по същия ред, по същия начин.
Аз трябва да Ви кажа, че дадох съгласие за блокиране на сметките на "Нефтохим", поради това, че напоследък се наблюдава едно неизпълнение на данъчни задължения и към държавния бюджет, а предполагам, че и към общинския бюджет, така че това предстои да стане, след като бъдат, мисля, че в понеделник е графикът за внасяне на данъчнооблагателния акт на дружеството, 14 дни по-късно, ако то не издължи данъчните си просрочия, ще му бъдат запорирани част от ежедневните постъпления и с тази част ще се разплащаме държавен бюджет, общински бюджет и т.н. на кредиторите, които са неудовлетворени.
Конкретно за община Бургас като цяло, освен тези две предприятия, за миналата година приходите на местния бюджет, собствените им приходи, които са събрали през 1998 г., възлизат на стойност 40 млрд. 363 млн.лв. Това е планирано, заложено е в бюджета. В същото време реално постъпилият приход за миналата година е 45 млрд. 975 млн.лв. или регистрирано е едно преизпълнение на плана на собствените приходи за 1998 г. в размер на 114 на сто.
Сега, за тази година на Бургаската община е определена субсидия със Закона за държавния бюджет на стойност 9 млрд. 662 млн.лв. В съответствие с чл. 10, ал. 2 от Закона за държавния бюджет за тази година до 19 март 1999 г. на община Бургас е преведена субсидия на стойност 2 млрд. 29 млн.лв. или това представлява 23,3 на сто от годишния размер при средно за страната 23,5 на сто. Значи съвсем равно се движи или много близко до това, което е в страната. Така че не може да се извади извод за някакво по-добро или по-лошо отношение на превеждането на субсидията към тази община от другите за страната.
Това беше за субсидията.
Какво е положението със собствените приходи? Към 28 февруари - имаме данни за двата месеца на тази година, собствените приходи представляват 12 на сто от годишния разчет. От това, което за годината е планувано, 12 на сто са постъпили при средно 13 на сто за цялата Бургаска област. Това е в рамките близо на онова, което там, в Бургас, се реализира като собствени приходи. В същото време към 17 март т. г. имаме данни, Бургаската община има наличност на средства по своите сметки от 1 млрд. и 207 млн. лв.
Може би e добре още един елемент да бъде изведен конкретно за община Бургас, ако говорим. Тази година, 1999 г., е планирано нарастване на собствените приходи на общините общо за страната 119 на сто. С толкова е завишено нарастването на собствените приходи средно за страната. За Бургас този разчет е 114 на сто собствени приходи. Взето е под внимание вероятното занижаване на постъпленията от такива предприятия, за които Вие питате. При тези 114 на сто това означава по-голям процент на субсидия за тази община. При намаляване на възможностите за собствените приходи бюджетът е разчел по-висока субсидия точно за Бургас. И вижте как стои там въпросът. При субсидия средно за България, завишена, тази година към миналата година от 121 на сто за цялата страна, само за Бургас, ако погледнете, тази субсидия, сравнена със субсидията от миналата година, е 141 на сто.
Тук искам да елиминирате от тези 121 процента онези еднократни разходи, които бяха направени миналата година от бюджета. При елиминиране на това влияние тези величини, за които говоря, едно към едно могат да бъдат проверени и доказани в Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин министър!
Господин Дералиев, шефът на пристанището, си призна преди няколко дни, че дължи на общината 1 млрд. и половина. А колективът на община Бургас, чиято община имам гордостта да представям в парламента, твърди, че пристанището дължи 2,05 млрд. на общината. Аз Ви умолявам просто да проверите дали има някакви несъответствия. Тъй като не съм икономист и топката е във вашия корт, специално за "Нефтохим" са 5 млрд. и половина, твърди колективът на общината. Могат да го докажат с документация.
Аз Ви умолявам като един отговорен човек към един такъв много важен град в България да направите нужните проверки за "Нефтохим" и да ми драснете два реда - ще Ви бъда извънредно благодарен, за да доложа на моите избиратели.
Моят въпрос е: допуска ли се балансирането на общинските бюджети с временни безлихвени заеми от републиканския бюджет? Има ли случаи общинските бюджети да кредитират държавни предприятия? Има ли случаи в страната, в които печеливши държавни предприятия не изплащат данък печалба към общините?
Искам просто за мое образование да знам отговорите на тези въпроси. Защо не се обръща внимание за целева субсидия - искането на кмета - например за околната среда, от формирания бюджетен излишък за 1998 г.? Защото Бургас е замърсен град, както знаете вие и наистина ме касае извънредно много околната среда като народен представител от там, още повече, че с 35 на сто повишиха цената на водата и за населението, и за промишлеността, което много ме тормози.
Очаквам Вашия отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Искам само да Ви напомня, че имахте актуален въпрос, а не питане, и можехте да зададете, ако имате питане, два уточняващи въпроса. А Вие на актуален въпрос зададохте - броих ги - шест уточняващи въпроса.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Ганчев много рядко има достъп до трибуната, поради което я използва всеки момент много пълноценно.
Така че, господин Ганчев, задайте този въпрос писмено. Ще Ви бъде отговорено по начина, по който преди малко Ви беше отговорено.
Сега малък коментар на това, което казахте.
Господин Ганчев, дали този си е признал или онзи е казал нещо, или този общински съветник или този кмет, или еди кой си директор на това предприятие твърди това или онова - това пред Министерство на финансите няма никакво значение. За нас говорят документите. Аз Ви казах преди малко. Така наречената данъчна декларация, която трябва да попълни това предприятие, в която трябва ясно да изрази приходите, разходите и финансовия си резултат, което е база за облагане, е документ с подпис, за което се носи съответната отговорност, включително наказателна. Не само имуществена, но и наказателна!
Така че този документ към 31 март вече е готов. Стъпете на него и не се занимавайте с признанията на този или онзи. Имало е случаи и пак ще има такива за субсидиране на една или друга община, когато обаче това е възможно. Когато има преизпълнение на приходите над тези, които са заложени, и икономия на разходи, тоест, не се влошава държавният бюджет. Това нещо е регламентирано в Устройствения закон за държавния бюджет, но то става ясно към края на годината.
Междувременно, когато някоя община по абсолютно обективни причини стигне до финансова недостатъчност, финансова криза, има известни, много малки възможности за предоставяне на безлихвен заем за определен къс срок от време. Но това не е субсидия. Това е нещо, което после се дължи и се връща. Така че това е нещо, за което Асоциацията на общините и Министерството на финансите, съвместно с другите ведомства, които имат отношение към тези въпроси, решиха да съставят такава работна група, да я наречем експертна група, която да може съвсем обективно да преценява дали е налице подобен случай или просто става дума за едно искане. Както знаете, много пъти се иска, иска, иска, за да може да се получи нещичко.
Много пъти от тази трибуна съм повтарял, че общинските бюджети се разпределят на базата на обективни критерии със съответната методика. Тази методика е абсолютно неутрална към всяка една от общините. Няма значение кой в момента е кметът, коя политическа сила управлява този или онзи град, тази или онази община. По отношение на тях тази методика е абсолютно неутрална и вероятно, ако се стигне до подобен дебат, тъй като тази тема беше преди седмица - две много сериозно дискутирана на различни места в страната от една определена извадка кметове в България - аз съм в състояние да докажа много ясно, с цифри, с примери, с величини, с тенденции, това, което казвам, за разлика от твърденията на тези няколко кмета, например този на Бяла Слатина - обратното на това, което твърди - само че не голословно като него, а аргументирано, с числа и с показатели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев от народния представител Михаил Миков относно неизплатени възнаграждения на работниците от "Видахим".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз искам да подновя и Вашия апел към всички колеги - народни представители, пък и лично към себе си, за едно по-голямо присъствие по времето на парламентарния контрол.
Но искам също така да отправя и един апел към уважаемите господа министри. Тук нямам предвид конкретно господин Муравей Радев. Но да се съобразяват и те, че понякога времето, което наистина по правилник не тече за тях, също така в определени случаи отегчава и изморява. Пак казвам, тук нямам предвид конкретно този случай. Само споделям вашия апел.
А сега - на темата.
Уважаеми господин министър Радев! От две-три седмици аз знам, а и средствата за масова информация - най-вече локалните, разпространиха, че във Видин има протест - протест на работници, съкратени от "Видахим", и протест на работници във "Видахим", които чакат съкращения. Иде реч за неизплатените им заплати от месец ноември, декември, януари и февруари. Иде реч за техните индексации и компенсации за миналата година. Мисля, че за трети път ние тук коментираме темата "Видахим". И по някаква ирония на съдбата днес се навършват точно четири месеца от новото движение, което беше предприето към "Видахим" - ликвидация.
Какви са резултатите от тази ликвидация днес, 2 април?
Резултатите са, че във Видин има социално напрежение. Резултатите са, че на улиците на Видин има вече отчаяни хора, които не искат да чуят никого, включително и представител на опозицията като мен, който им казва: всичко трябва да бъде в рамките на закона. И те казват: не ни интересувате, нито вие, нито профсъюзите, нищо не ни интересува вече, защото ни спират тока, изключват ни телефоните, децата ни плачат вкъщи. Въобще една такава доста, как да кажа, не знам каква картина, ако не беше вярна и ако там, между тези 1500 души, не бях аз, когато никаква дума те вече не искат да чуят.
В тази връзка мястото, регионът е много опасен по повод събитията при съседите ни. И по тази причина след разговорите и с ликвидаторите, и с работниците, ние разбираме, че е необходимо да се прояви малко разбиране и от Министерството на финансите за временното решаване на ситуацията, за свалянето на напрежението с тези работни заплати. Защото отговорът: там има ликвидатори, да се оправят сами, трудно може да реши този проблем сега. Трябва ясно да се влезе в диалогов режим, да се набележат точни дати за тези заплати, защото въпросът не е само за заплатите на работниците. Въпросът е и за самата схема. Там вече се появяват и други идеи - за несъстоятелност и всичко това. Това би разрушило пък другата идея - ликвидираното предприятие да тръгне за приватизация.
Има много проблеми, даже не исках да ги коментираме всички в детайли тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Мога съвсем искрено да Ви уверя, че моята загриженост за това предприятие, за хората във Видин, а и не само там, и навсякъде другаде, където има подобни неща и ще има тепърва, е не по-малка от Вашата. И отговорността ми е много по-голяма от Вашата. Така че, ако говорим за загриженост, тя е всеобща. Ако говорим за изход от такива ситуации, този изход е само един.
В България в продължение на осем години нито едно правителство не взе на плещите си тази отговорност точно за тези непопулярни, болезнени мерки. Това е единственото правителство, което го прави, и ще го направи. Ще го направи! Да, защото без това няма да има България такава, каквато и вие, и ние, и всички, които живеем в България, искаме да има. Без тези мерки такава България никога няма да има.
Така че на конкретния Ви въпрос, господин Миков. Всички съкратени работници от това предприятие до един ще получат 1 млн. лв. обезщетение плюс, ако желаят това те самите, още 1 млн. лв., 2 млн. лв. обезщетение. Извън онези обезщетения, които се полагат по Кодекса на труда и за които Вие сега говорите, че трябва да бъдат изплатени, поради което се създава социално напрежение.
Господин Миков, не е само това, има и заплати, които не са изплатени. Те са заплати и обезщетения. Хората не се интересуват толкова дали това е заплата или обезщетение, те искат пари да вземат, да си платят, както казвате Вие, телефоните.
Какво точно е положението там с няколко думи? Знаете, че на 17 декември миналата година би вписано прекратяването и откриването на процедура по ликвидация на "Видахим". Ликвидаторите на дружеството, съгласно Търговския закон, са публикували покана в "Държавен вестник", бр. 3 от 1999 г. до всички кредитори за предявяване на вземанията си и е изготвен списък на тези кредитори. Задълженията към работниците и служителите са поставени на първо място в списъка на кредиторите. Те са кредитор № 1 на това предприятие.
Общите задължения на търговското дружество за работни заплати към датата на обявяването на ликвидацията са били в размер 3 млрд. 604 млн. лв., от които към 25 март т.г. са изплатени 1 млрд. 590 млн. лв. Постъпленията от продажбата на имуществото на дружеството в ликвидация са единственият източник за изплащане на задълженията към персонала, както и към всички други кредитори. Господин Миков, аз знам, че Вие сте юрист, това на Вас трябва да Ви е пределно ясно. Просто това е единственият източник за изплащане на задължения от едно предприятие, обявено в ликвидация.
От началото на ликвидацията до 25 март, постъпленията от продажбите са в размер 1 млрд. 720 млн. лв., в това число от продажба на продукция на склад - 920 млн., от продажба на краткотрайни активи - 510 млн. и от продажба на дълготрайни активи - 290 млн. лв.
От начислените заплати през периода 2 декември 1998 г. - 25 март 1999 г. фактически неизплатени остават тези за месец ноември и месец декември 1998 г. в размер общо на 2 млрд. 24 млн. лв. Както и обезщетения, тези, за които преди малко ви говорих, при напускане и освобождаване от работа, в размер на 2 млрд. 100 млн. лв. Или общо 4 млрд. 124 млн. лв.
От ликвидаторите е изготвен разчет за възможностите за изплащане на дължимите суми към кредиторите на база наличните средства и прогнозите за бъдещи приходи от продажба на активи. В него се предвижда до края на месец април да бъдат изплатени 940 млн. лв. от дължимите суми за заплати, а остатъкът да бъде изплатен до края на месец май 1999 г. Това, пак казвам, по разчет на ликвидаторите и график на продажбите, които те очакват да осъществят.
В кратък срок бе изготвен начален ликвидационен баланс с цел ускоряване продажбата на активите на предприятието, като в момента се довършват оценките на активите на дружеството. До този момент има проявен интерес за закупуване на дружеството от създадените две работническо-мениджърски дружества и двама чуждестранни купувачи, които след 15 април, т.г., ще могат да закупят изготвения меморандум за продажба на "Видахим" в ликвидация и да подадат своите оферти.
С получените постъпления от продажба на дружеството ще бъдат изплатени изцяло дължимите суми на работниците и служителите и аз искрено се надявам, че това ще стане час по-скоро, защото, пак казвам, нашата загриженост е не по-малка от вашата, но това е процес, който изцяло е в ръцете на ликвидаторите и на онези, които имат намерение да закупят активи или предприятието като цяло на ликвидационни цени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз съм съгласен с подробните цифри, които Вие изложихте пред нас, уважаеми господин министър, и пред гражданите, които слушат.
Не съм съгласен обаче с едно - че само ликвидаторите, ликвидаторите, ликвидаторите. Държавата трябва да има грижата, когато има някаква форма на социално напрежение там, включително не става въпрос за безвъзмездно. Става въпрос за някакво временно кредитиране, щом Вие вярвате на тези прогнози, които са представени пред Вас, то щом тези средства влязат, веднага ще се върнат в държавния бюджет. Въпросът е сега да се свали социалното напрежение. Първо.
Второ. Самите работници не казват: искаме всичко наведнъж. Те казват: искаме едната заплата поне.
С радост днес разбрах, че са им платили половин заплата за ноември. Но те казват: господин Миков, Вие получавате ли си редовно заплатата? Ние всички си получаваме редовно заплатата и държавата не може да каже: само ликвидаторите отговарят. Ами, ако не продадат тези активи, работниците да запалят Видин ли?
Трябва може би от този резерв, от който разбрах, че към "Горубсо" са насочени някакви средства, да се отпусне кредит. Ако Вие наистина вярвате в тези цифри, които се представят при Вас, то значи след постъпленията този кредит ще бъде възстановен. Никой не иска нещо ей така, да се дари, субсидия. Това не е субсидия.
И вторият въпрос - нека държавата да има грижата за решаване на такива локални проблеми, за да не стават те държавни проблеми, да не се разгонват с кучета и да не може никой в крайна сметка да убеди тези хора, че има и държава, която в определени случаи може да се намеси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Миков, не мога да приема твърдението, че държавата не прави нищо и се е дезинтересирала изцяло от този проблем, защото държавата твърде много направи преди да се стигне дотук. Ако трябва да бъдем съвсем честни, още през пролетта на миналата година държавата направи всичко възможно, за да даде шанс на това предприятие да оцелее. Исканията на синдикатите, на представители на работниците от самото предприятие пред мен лично на няколко пъти и при срещите ми с тях бяха: "Не искаме това ръководство, искаме еди-кое си".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Сега не искат да чуят синдикатите обаче.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не ме интересува за синдикати или за какво друго. Аз водих преговори с техните официални представители. Те поискаха две неща от министъра на финансите. Едното беше: не искаме това ръководство, искаме еди-кое си. И второто беше: искаме еди-колко си пари за оборотни средства, защото с тези пари аз ще направя това, ще продам там за толкова пари и ще си върна задълженията. Това поискаха хората, това им бе дадено. Сто на сто от това, което бе поискано им бе дадено.
Вие си спомняте, че тогава имахте въпрос и аз тогава настоях пред Министерския съвет, въпреки първия път отлагането на решението на този въпрос, надделях с моето твърдение, че трябва да дадем шанс на "Видахим". Дадохме този шанс. И не мога да слушам днес Вашето твърдение, некоректно, че държавата не е свършила онова, което можеше да направи. Тя го направи и въпреки това предприятието се провали. В състоянието на ликвидация, в което е в момента, няколко пъти Ви повтарям, единствената възможна процедура оттук нататък са удовлетворяване на кредиторите, а работниците и задълженията на предприятието към техните заплати, това е задължение на длъжник към кредитор по общия списък. И на първо място са сложени работниците, и на първо място ще бъде изплащано задължението за заплати към тях. Пак казвам, че това може да стане и по-бързо, може да стане и в срока, който законодателите са дали, може и малко да се забави. Но за да бъде в състояние на ликвидация това предприятие, а не в несъстоятелност, основното нещо, което характеризира тази процедура е, че активите на предприятието са много по-големи от пасивите, което означава, че няма как да не се получат толкова средства от продажбата, колкото да удовлетворят кредиторите на първо място задълженията към работниците. Това е повече от ясно и аз мисля, че Вие като добър реалист това го знаете дори по-добре от мен. Задавайки го от тази трибуна, аз си мисля, че искате, че може би целите някакъв друг ефект.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Искам да кажете и това, което казахте.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Казах го. Казах го много ясно. И всички юристи в България го знаят. И не само те, надявам се. Време е да го разберат и хората, за които става дума. Те ще получат своите работни заплати и обезщетението. Но няма да ги получат веднага. Ще ги получат от средствата, които ще се получат от продажбата на тези активи. Дай Боже това да стане час по-скоро. А иначе първият милион плюс вторият милион са на тяхно разположение. Ако някой не си го е получил и е съкратен, това няма проблем да стане веднага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам думата за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Божинов, за лично обяснение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Днес ми беше отнета думата, както стана ясно, в нарушение на правилника. Но аз искам наистина да благодаря на министър Муравей Радев. Той каза преди малко каква е разликата между предприятие в несъстоятелност и предприятие в ликвидация. Когато дългът е несъизмеримо малък с активите на предприятието, да го обявиш в несъстоятелност или значи, че си съучастник в далаверата, или невежа. Много го моля това, което каза пред целия български народ, да го каже в Министерския съвет и на министър Василев, защото въпросът, по който бях прекъснат, ще продължи.
Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Следващото заседание на Народното събрание е извънредно заседание на 5 април от 10,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 15,25 ч.)



Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев

 Александър Джеров

Секретари:
       Атанас Мерджанов

      Калчо Чукаров