Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-04-05

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Това е извънредно заседание с единствена точка в дневния ред:
РАЗИСКВАНИЯ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания.
Припомням, че съгласно правилника процедурните предложения влизат във времето, както и направените реплики.
Независимите депутати разполагат с по пет минути.
За процедура думата има господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Изключвам неуместността на искането на вот на недоверие, но така или иначе хората трябва да видят и чуят какво става в тази зала. Важни са дебатите, а пък и в крайна сметка всички ние трябва да покажем политическата неграмотност на опозицията. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Затова правя процедурно предложение заседанието да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 183 народни представители: за 182, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже?
Моля парламентарните групи да ми дадат списъци със желаещите да се изказват.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Ще представя пред вас мотивите от името на подписалите искането на вот за недоверие на правителството по отношение на провала на структурната политика в индустрията.
Преди две години правителството на Обединените демократични сили заяви чрез своята "Програма 2001", че знае как да изведе страната от икономическата криза и че крайната цел е България да влезе в новото хилядолетие като цивилизована европейска държава.
Правителството пое пред българския народ ангажимента - цитирам - "да постигне конкретни неща в конкретни области". Едно от тези неща бе да разработи и осъществи модерна индустриална политика като част от структурната реформа на българската икономика, което да доведе до създаване на модерна, конкурентноспособна и с нова продуктова структура, отговаряща на изискванията на световния пазар, икономика.
Днес, две години по-късно, реалните резултати от така наречената индустриална политика на правителството вече са очевидни: през 1997 г. спад на брутния вътрешен продукт със 7,8 на сто спрямо 1996 г., в това число на индустриалния сектор - над 13 на сто.
Предварителните данни за 1998 г. показват, че реалният обем на брутния вътрешен продукт ще бъде по-малък от този през 1997 г. Официално разчетения разтеж на брутния вътрешен продукт трудно се съчетава със спада от приходите от продажбите на промишлените предприятия, а той е с 9,4 на сто по-нисък.
Свива се вътрешното енергопотребление. Затварят структуроопределящи предприятия. Натоварването на мощностите е около 50 на сто.
За първи път от септември 1998 г. е регистриран и спад в развитието на частния сектор - 80 на сто, натоварване на мощностите, закриване на работни места, липса на интерес за инвестиции.
Задълбочава се и дефицитът в търговския баланс. Външният дълг през миналата година отново надхвърли 10 млрд. долара.
Търговското салдо за 1998 г. е отрицателно - 330 млн. долара. Намалението на износа е с 13 на сто.
Негативните тенденции се задълбочават и през 1999 г. - през януари 1999 г. износът на промишлена продукция намалява с 40 на сто спрямо януари 1998 г., приходите от продажби на промишлени предприятия - с 23 на сто, а продажбите на вътрешния пазар намаляват с нови 15,5 на сто.
Тези резултати са недвусмислено потвърждение на порочната същност на правителствената политика в реалния сектор.
Провежданата структурна реформа в националното стопанство се характеризира със силно ограничен обхват и ясно изведен приоритет на приватизация. Практически тя е сведена в голяма степен до амбициозни намерения за бърза продажба на всички държавни предприятия, които търпят пълен провал и съгласно правителствените програми. През 1998 г. са раздържавени едва около 4,8 на сто от активите на страната. Процесът на приватизация се съпровожда от скандална корупция, груби нарушения на процедурите и брутална политизация.
Изцяло неуспешни са мерките и действията по преструктурирането и оздравяването на крупни и структуроопределящи предприятия. Финансовото оздравяване на държавните стопански субекти е тотален провал на правителството. Липсва стратегическо виждане за развитието на отраслите, подотраслите, основните групи производства, както и ясно формулирани приоритети, цели, механизми и ресурси за преструктурирането им.
Предоставената автономност на държавните предприятия се упражнява непрофесионално. Рязко се засилиха тенденциите към безстопанственост, безконтролност, корупция, умишлено източване и фалиране на предприятия.
Правителството по същество абдикира от провеждането на национална структурна политика и се дистанцира от проблемите на държавните предприятия. Отсъстват механизми на структуриране на експорта, системата от държавни поръчки и адекватни косвени стимули за отделни предприятия, селективно разпределение на ограничения финансов ресурс в приоритетни за страната отрасли.
Индустриалният сектор навлезе в дълбока криза, намираща се във фаза на разпад, характеризиращ се с обща задлъжнялост на търговските дружества, достигащи външния дълг на страната, всеобхватна стагнация, продуктова структура с изчерпан пазарен ресурс, ниска производителност и технологично ниво.
Отказът на правителството от провеждане на целенасочена индустриална политика доведе до срив на цели отрасли, като: рудодобив, електроника, химическа промишленост, стоманодобив, въгледобив, каростроене, корабостроене. Особено фрапантна е разрухата през последните две години в тютюнопроизводството и цигарената промишленост. Пряка последица от този срив е лавинообразно нарастващата безработица. През последните две години в промишлеността са загубени 200 хил. работни места. От общия брой регистрирани безработни над 60 на сто са от отраслите на промишлеността. Една трета от тях са до 30 години и повечето от тях са с висше образование.
Като цяло деиндустриализацията води към провал и на социалната политика на правителството.
Въпреки очевидните провали правителството не пожела да вземе предвид конструктивната критика от страна на опозиционните политически сили и да коригира политиката си. Всичко това води до пълен срив на доверие към правителството по отношение на неговите действия в реалния сектор. На страната е нужна друга индустриална политика, каквато правителството нито може да предложи, нито да проведе. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с прочетените мотиви и във връзка с дискусията по вота на недоверие в залата да бъде поканен изпълнителният директор на Агенцията за приватизация господин Захари Желязков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 195 народни представители: за 168, против 13, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Захари Желязков в залата.
Има думата народният представител господин Йордан Цонев от Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Току-що изслушахме мотивите на вносителите на вота на недоверие, мотиви, по които и аз ще направя своето изказване, тъй като в крайна сметка едно сериозно нещо като вота на недоверие трябва да бъде подплатено с доста сериозни мотиви. Опозицията, внасяйки този вот на недоверие, счита, че мотивите са провалът на структурната реформа и индустриалната политика. Аз мисля, че в тези мотиви се съдържат грешни изводи, основани на грешно прочетени тенденции и неверни статистически данни. Ще се постарая да обоснова тези мои твърдения.
Първо, казва се, че през 1997 г. спадът на брутния вътрешен продукт спрямо 1996 г. е 7,8 на сто. Какво се крие зад тези цифри? Първо, спадът не е 7,8 на сто, точната цифра е 6,9 на сто. (Шум и реплики от опозицията.) Нека да погледнем какво се крие зад тази цифра. През първото тримесечие на 1997 г. спрямо първото тримесечие на 1996 г. брутният вътрешен продукт се е увеличил с 18,9 на сто. През второто тримесечие - с 6,3 на сто. За цялото първо полугодие на 1997 г. цифрата е 11,9 на сто. За 9-месечието тази цифра е 4,3 на сто. Това са цифрите за 1998 г. спрямо 1997 г.
За 1997 г. спрямо 1996 г. този спад... (Силен шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Вълканов, тихо! Господин Вълканов, правя Ви бележка, не се провиквайте от място. Слушайте внимателно, ваш е вотът. (Велко Вълканов продължава репликите си от място.) Още веднъж ще Ви направя бележка и накрая ще Ви помоля да излезете. Навънка ще се успокоите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, че си изпускате нервите, само доказва колко е несъстоятелно искането на вота и мотивите към него. И аз се радвам, че българският народ ще го разбере.
През 1997 г. спрямо 1996 г. спадът на брутния вътрешен продукт се дължи основно на огромния спад за първото тримесечие - 22,6 на сто. Вие знаете на какво се дължи този спад през първото тримесечие на 1997 г., кой управляваше страната, кой я въвлече в тази криза и какви са последиците от нея, които ние сега трябва да изправяме.
Спадът на брутния вътрешен продукт беше спрян през третото и четвъртото тримесечие на 1997 г. и това беше конкретен резултат от първите мерки в управлението на правителството на Обединените демократични сили. През третото и четвъртото тримесечие на 1997 г. има увеличение на брутния вътрешен продукт. Пред вас са цифрите и вие чудесно знаете това. За 1998 г. данните не са окончателни. Има данни само за 9-месечието и аз ви казах, че увеличението за 9-месечието е 4,3 на сто. Няма никакъв спад. Данните за цялата 1998 г. ще бъдат готови след около две седмици и вие ще видите, че прогнозата за увеличение на брутния вътрешен продукт с около 4 на сто ще се сбъдне. Защото ние имаме предварителните данни и знаем, че е така. Вие също го знаете, но това едва ли влиза във вашата стратегия да казвате истината по отношение на реформата и състоянието на българската икономика.
Нека да вървим по-нататък в мотивите. Какво е казано по-нататък? Казано е, че се свива вътрешното енергопотребление, че се затварят структуроопределящи предприятия. Аз искам да ви запитам кои са тези структуроопределящи предприятия? Те структуроопределящи ли са или са дългоопределящи? Какво генерират те? Генерират увеличение на брутния вътрешен продукт и печалба или генерират дефицит? Много добре знаете, че те не са структуроопределящи и основната задача на това правителство е да намери решение на проблема с тези гиганти, които социалистическата икономическа индустриална политика построи, на които вие не можахте да намерите решение в продължение на осем години, особено последните две, и които ние получихме от вас в наследство, може би най-тежкото наследство, което получихме в областта на индустрията. (Шум и реплики от опозицията.)
По-нататък обаче данните са още по-цинични - тези, които изнасяте: "Регистриран е спад в развитието на частния бизнес". Много ми е интересно да науча от вас какво разбирате под "развитие на частния бизнес". По-нататък вие казвате, че са закрити работни места в частния бизнес, когато са създадени 100 хиляди нови работни места именно в частния бизнес. (Смях от опозицията.) Вие знаете тези данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Натоварването на мощностите в частния бизнес било 80 на сто. Това е една изключително висока цифра. И вие го знаете. И това нещо вие го давате като минус, като отрицателно явление.
Много и различни са нещата, които сте написали. Също така те са много противоречиви. Да не говорим за изводите. Например казвате по-нататък, че ясно изведен приоритет е приватизацията. Та какво друго да е ясно изведен приоритет на една структурна реформа, на една приватизация, която изобщо не се състоя в последните 8-9 години, особено в последните две години от вашето управление? Една приватизация, която беше сведена до чисто криминално раздаване на предприятия на този и на онзи. (Ръкопляскания от СДС.)

"Изцяло неуспешни са мерките и действията по преструктурирането и оздравяването на крупни структороопределящи предприятия." Изобщо не мисля, че са неуспешни мерките и амбициозният срок, който правителството си е поставило до 30 юни, ще бъде изпълнен. Това е записано и в Споразумението с Международния валутен фонд , и с останалите институции. Разбира се, тук проблемът е много сложен, разбира се, тук имаше забавяне по решаването на този проблем, но вие знаете много добре, че възелът от финансови, икономически и всякакви други противоречия по решаването на този проблем е толкова страшен, че не би могъл с един замах да бъде разсечен така, както на нас ни се искаше още от самото начало. Още повече, че там става въпрос и за реални човешки съдби, и за реални работни места и т.н.
"Индустриалният сектор навлезе в дълбока криза, намираща се във фаза на разпад, характеризираща се с обща задлъжнялост на търговските дружества, достигаща външния дълг на страната..." И като казвам външния дълг на страната, веднага цитирам още една грешна цифра. Вие казвате, че външният дълг на страната е надхвърлил 10 млрд. лева. Външният дълг на страната е точно 9,1 млрд. лева.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Долари!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Не се провиквайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз му помагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, не се провиквайте, слушайте! Недейте му помага! Няма нужда да помагате! На себе си помайте, като получите думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: 9,1 млрд. долара.
Така че и тук има допусната съзнателна грешка.
Малко по-нататък... Аз чета вашите мотиви, колеги, не виждам защо се вълнувате. Чета вашите мотиви и ги коментирам с данните от статистиката, които са пред нас.
"Особено фрапантна е разрухата през последните години в тютюнопроизводството и цигарената промишленост." Да видим колко фрапантна е разрухата в този сектор. Ще ви прочета само данните: изкупуването на тютюн - 1995 г. - 20 хил. тона; 1996 г. - 32 хил. тона; 1997 г. - 48 хил. тона; 1998 г. - 31 хил. тона.
Цената на килограм в щатски долари: 1,12 долара през 1995 г.; 0,90 - в 1996 г.; 1,66 - 1997 г.; 1,57 - в 1998 г.
И печалбата на "Булгартабак" за 1997 и 1998 г. е 238 млрд. лева или валутната равностойност на 137 щ.д., което е с 58 млн. долара повече от 1995 и 1996 г., когато беше вашето управление.
Спирам се на тези отделни фрагменти от мотивите, за да ви кажа, че когато се внася такова сериозно нещо като вот на недоверие, особено в такъв сериозен момент, когато на западната ни граница бушува военен конфликт, една политическа сила трябва да бъде най-малкото отговорна пред истината, пред цифрите, пред анализа на данните, по които внася вота и на които гради своите мотиви. Очевидно мотивите, които вие ползвате, са несъстоятелни. И тъй като те рисуват икономическата характеристика, те дават икономическата база и параметрите на един вот, остава твърдението, остава да си мислим, че всъщност вотът преследва само политически цели и относно тези политически цели аз бих казал няколко думи още. Вие видяхте мнението на българските журналисти относно времето за внасяне на вота на недоверие, видяхте тяхната оценка. Видяхте оценката на българското общество, направена в сондажите на общественото мнение. Защото в проекторешението на внасянето на вота са се казва: реши: гласува вот на недоверие и т.н., и т.н.
Целта на внасянето на този вот очевидно е свалянето на правителството. Какво следва после? Следва правителствена, следва парламентарна, следва политическа криза, следва дестабилизация на страната. Това е политическата цел на вота. Коя националноотговорна сила иска дестабилизация на страната в условията на военен конфликт? Отговорете ми. (Шум и реплики в опозицията.) Това не ме учудва за Българската социалистическа партия, защото цялата ви 100-годишна история, ако трябва да бъде изведена в едно изречение, то е предимство винаги на партийните над националните интереси. И това е ярко доказателство (бурни ръкопляскания в мнозинството), че Българската социалистическа партия нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила! Благодаря ви. (Бурни, продължителни ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За първа реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една кратка реплика на господин Цонев не по съществото на изказването, предполагам, че аз и моите колеги ще вземем думата по-късно по същество. Но само, господин Цонев, не спекулирайте с дестабилизацията, само това недейте в този момент! Защото точно Вие и Вашата група се оказва, че го използвате за вашите политически цели. Напротив, нашата група вчера се събрахме и решихме, че страната ще бъде дестабилизирана, ако продължава да бъде управлявана по този начин. (Ръкопляскания в Демократичната левица.) Защото те управляват по същия начин, по който управляваше и БСП. Това е едно логично продължение на управлението на БСП.
Искам да ви обърна внимание, не непременно да свалим правителството, но може би министри, може би политиката да се смени. Защото в този момент страната има нужда от допълнителна стабилизация, защото настъпва тежко време. Ето това е нашата цел. Пък ако искате, вие си ги поддържайте. Ваше право е. Но недейте да спекулирате с дестабилизацията. Това управление дестабилизира България! Защото две години спокойствие освен финансовата стабилизация, която е логично следствие от валутния борд, нищо друго не можа да бъде постигнато, господин Цонев! И вие много добре го знаете! Затова неслучайно вашият колега Никола Николов внесе едно искане за това какво трябва да направи правителството. Тоест вие сами знаете и искате някакво решение, за да накарате правителството да работи. Защото не работи както трябва. Това е и Вашето мнение, и нашето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател.
Господин Цонев, обсъждаме съдбовен проблем на Република България. И аз очаквах да подходим отговорно и загрижено за състоянието на националната индустрия. И очаквах първото изказване на СДС, на един от двамата водещи икономисти във вашата парламентарна група, доколкото имате, да бъде професионално, а на агитпроп на СДС.
Два конкретни професионални въпроса, господин Цонев, в защита на Вашата теза: за кой брутен вътрешен продукт говорите - за произведения или за използвания? Има ли разлика между тях по Вашите разчети, за да видим на какво се дължи тази разлика, която има между нашите мотиви и Вашата защита?
И, второ, господин Цонев, мен ако ме питате за моя избирателен район, аз мога да Ви изброя 10 натури. Аз Ви питам за Вашия избирателен район в Бургас: освен задържане на производството на продукция на "Нефтохим", кажете ми по кои натури има производство - радиатори ли, кабели ли, мебели ли, пречиствателни съоръжения от "Спартак" ли, не говоря за приборостроенето, резистори ли? Кажете кое от Бургас има увеличение в натурално изражение? Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
За трета реплика не виждам желаещ.
За дуплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Отзад напред.
Господин Койчев, за брутния вътрешен продукт и методиките за изчисляването и цифрите моите колеги ще говорят след мен (смях и шум в ДЛ). Аз също мога веднага да Ви отговоря, но не искам да вземам изказването на колегите си.
А колкото до това кои натури са произведени, ние не сме натурално стопанство, ние се стремим към пазарно стопанство (смях и викове в ДЛ) и говорим с други стойности и с други параметри, когато изчисляваме брутния вътрешен продукт и неговото увеличение или спад.
И накрая, към господин Венцеслав Димитров, тъй като въпросът е наистина много интересен и аз съм страшно доволен, че колегата го постави. Точно така, ние сме загрижени за хода на структурната реформа, ние считаме, че се намираме пред много отговорна стъпка в структурната реформа. Ние считаме, че международната обстановка е неблагоприятна за страната, неблагоприятна за провеждане на структурната реформа - и за приватизацията, и за всички параметри, и по тази причина внесохме дебат, по който искахме да чуем мнението на опозицията, да чуем онази алтернатива, която ни се прокламира вече шест месеца, за да видим в тази алтернатива доброто и да го приложим. Защо вие се отказахте от дебата, а искате вот на недоверие? Когато и дебатът по вота, и дебатът по структурната реформа, ако имат една и съща цел - да бъде чута опозицията, да бъде направена антикризисна програма - защо трябваше да бъде внесен вот, а да бъде изместен дебатът? Очевидно, за да се преследва политическата цел сваляне на правителството. Ето това е, което аз казах, и с внасянето на вота вие го доказвате! Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата народният представител Александър Томов.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа, колеги! Днешният вот на доверие се провежда в сложен за нашия регион момент. На запад от нас се водят военни действия. Бежанската вълна може да доведе до регионална икономическа катастрофа. Напълно резонен е въпросът, който беше поставен и преди малко - защо именно в този момент нашият парламент обсъжда вот на недоверие и то по повод на структурна реформа, на индустриална политика? Няма ли подобно действие да причини обща дестабилизация в страната?
Разбира се, вие знаете, че този вот беше готвен от няколко месеца. Но съвсем несериозно е да се твърди и да се предполага, че Парламентарната група на ОДС, която се управлява с желязна ръка, ще се откаже от своите привилегии и ще се самосвали от власт. Ние не очакваме това от сегашното мнозинство. Ние в Евролевицата, а смятам и останалите опозиционни сили, обаче смятаме, че сегашният вот на недоверие е крайно наложителен по няколко причини.
Първо. Той е наложителен, както каза и господин Димитров, тъкмо поради конфликта в Косово, защото, уважаеми дами и господа, националната сигурност не е само военна, тя не е само политическа, тя е икономическа сигурност. А ние твърдим, че ако не се направят промени в икономическата политика и икономическата сигурност на страната ще бъде застрашена и не поради Косово, а още преди Косово и поради тенденциите, които вече са факт.
Каква полза за страната и за вас, ако валутният борд и финансовата стабилност се срутят поради погрешна икономическа политика? Каква полза за страната и за вас включително, ако цената на оцеляването на вашето правителство бъде платена с ликвидацията на по-голямата част от българската индустрия? И ние тук говорим, уважаеми господа, не за тази, която е морално и физически изхабена, а за тази, която имаше право на живот, пазарно право на живот. Разговорът по тези въпроси не може повече да се отлага, защото над страната е надвиснал облакът на нова икономическа криза. Тя не е причинена от Косово, макар че Косово ще я ускори и очевидно ще затрудни икономическото ни развитие. Тя е причинена от тежки деформации в реалния сектор на икономиката, настъпили през 1998 г. И няма отговорен парламент, който да не обсъди тези явления не с общи фрази и общи квалификации. Обща квалификация и обиди общо взето е израз на некомпетентност, господин Стоянов. Когато има аргументи, тогава тези квалификации стават ненужни.
Ние имахме право да поискаме вот на доверие само по един отделен въпрос - това че основните показатели на "Програма 2001" не са изпълнени. Тези основни показатели ги вземете и като съдържание, и като цифри. Вземете ги и отворете книжката днес и вие ще видите, че всичко основно не е изпълнено, от които най-главното не е изпълнено. Най-главното не е изпълнено - че приватизацията трябваше да завърши до края на 1998 г., господин Александър Божков. Тя не само не е завършена, но има обратни действия, за които сега ще чуете.
Не е изпълнен нито един от големите показатели по чужди инвестиции, по реална структурна реформа. Четете я, господин Божков, четете я! И мога да Ви кажа следното, че ние също сме гласували и сме я чели тази програма. С това вие подменихте обещанията си пред народа. И само това заслужаваше обсъждането в парламента. Вие подменихте самия вот на доверие на народа, защото през април 1997 г. вие влязохте с точни обещания, съществена част от които не са изпълнени. И ние можем да ги дадем по точна съпоставка с цифри, което ще чуете и след малко. Нека се вгледаме в показателите за 1998 г. и да вземем това, което е чисто.
Уважаеми господин Цонев, в статистиката ще има разлика, защото тази статистика е гнила и защото има подвеждане на цифри. Защото ние не ви вярваме, че 4,8 на сто, или 4,6, или 4,3 на сто е увеличен брутният вътрешен продукт през миналата година. Това не е реализиран брутен вътрешен продукт. И аз ви помолих за дебат в детайли по методиката. Има разлики и затова ще има разлики и в мотивите.
Но вземете по натурите! За 1998 г. производството е спаднало: на месо - с 10 на сто; на зеленчуци и плодове - с 26 на сто; на брашно - с 29 на сто; на минерални и азотни торове - с 45 на сто; на стругове - с 23 на сто; на цимент - с 25 на сто; на детски храни - с 84 на сто; на тютюневи изделия - с 24 на сто; на тъкани от вълна - с 69 на сто. Мога да продължа още десет реда. Тоест, не става дума за конюнктурна криза, както ни заблуждаваше господин Александър Божков. Не за един отрасъл, който бил международно изпаднал в тежко положение, а става дума за общ спад и то в обем, който не позволява да се говори, че това е циклично или че е закономерно, че е по случайни фактори. Става дума за общ спад, по-голям от всички предвиждания, и най-песимистични през 1998 г.
През 1998 г. износът е намалял с около 20 на сто по официални данни, а отрицателното салдо с 35-те водещи страни, с които търгуваме, е 688 млн. долара СИФ - по компютърна справка на Министерството на търговията. Ако вземете и другите страни, отива малко над 700 млн. При такова отрицателно валутно салдо, което не се предвиждаше по никакъв начин, има реална опасност от застрашаване на основните финансови устои на държавата.
Питам ви: има ли година след 1989 г., през която да се е случвало подобно нещо - толкова голям спад на производството като проценти? Аз твърдя - няма. Толкова рязък скок в отрицателното салдо? Толкова силен спад в продажбите на индустрията - 9,4 на сто спад за миналата година средно? Такава година няма. Разбира се, има години, които са деформации по друга линия, които са удари във финансовата стабилност на страната. Но тук има проблем, който заслужава парламентът да си каже думата, да се произнесе. Нещо повече, при такива показатели ние очакваме и през тази година, година и на криза - регионална криза, продължаващо свиване на икономиката.
Да вземем едно друго доказателство. Аз ви моля, вгледайте се внимателно, уважаеми дами и господа, сериозно в тези цифри! При валутен борд би трябвало на намаляват взаимните неразплащания между предприятията, между организациите. Логично е при валутен борд да се прави прочистване на реалния сектор, да остава здравото. Какво стана през миналата година? Точно обратна тенденция. Нека да спорим дали неплащанията са 10 млрд. марки, или са 15, или са 16. По данни на Българската стопанска камара - 12 млрд. Вероятно може да не е вярна цифрата. Много трудно е да се изчисли нещо, когато не ти дават информация. Но във всички случаи има рязък скок на неплащанията. Вижте колко не са платили на НЕК, колко не са платили на бюджета, колко не са платили на ДОО, колко не са платили на "Булгаргаз" и ще разберете, че става една планина от дългове. Това показва, че нещо в структурната реформа не е наред, че самата тя се е провалила. Само този факт да беше, структурната реформа поне за 1998 г. вече е провалена. А имаме рязко нарастване на задълженията. Имаме уплаха в предприятията, уплаха в целия сектор.
Какво показва всичко това? Това показва, че предприятията, главно в индустрията, и затова поставяме този въпрос като ключов, са финансово блокирани в голяма степен. По данни на нашия икономически екип, разбира се, можем да спорим по цифрата, над 700 предприятия се намират в момента в състояние на фактически фалит, но голяма част от предприятията, другите предприятия не са в нормално финансово състояние, защото никой не им отчита колко не плащат по хоризонтала и колко са техните задължения.
Ето състоянието. Нямам време да говоря дълго с цифри, но ще кажа грубо по отрасли.
- В химията - наличие на тежка структурна криза вътре в отрасъла в по-голямата част от предприятията. Част са във фалит, част би трябвало да бъдат фалирани, ако се ползват принципите на борда.
- Черната металургия - общ колапс на отрасъла.
- Цветната металургия - в тежко финансово състояние с шансове да се измъкне, но по много, много тежък начин, включително с нарушаване на вътрешните връзки и удар по кабелното производство вторично.
- Машиностроенето - три четвърти от предприятията са извънредно зле.
- Хранително-вкусовата промишленост, детските храни - казах вече.
- Електроника - няма да говоря.
Всички технологични отрасли са провалени. Въпросът е: всичко това наследено ли е?

Аз ще Ви кажа, уважаеми господин Цонев. Голяма част от тези предприятия работеха през всичките години на демокрацията. Голяма част от тези предприятия не бяха и не са за изхвърляне. Тези големи фалити са следствие и на сбъркани пропорции, и на сбъркана структурна реформа. "Химко" десет години беше най-работещото предприятие на България, 80-90 милиона можехте да вземете до септември 1997 г. Пропуснахте шанса. И Вие го знаете много добре. Сега, разбира се, то не може да бъде продадено. Така е с още десетки предприятия. Пълна пропагандна теза, която няма морално право да съществува, е, че всички тези предприятия трябва да бъдат изхвърлени на боклука.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Печеливши ли са тези предприятия?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Част от тези предприятия можеха да бъдат печеливши и са с пазарни позиции. Те не са печеливши заради Вас, господин Илиев. Защото Вие ги сбъркахте. Ако Вие искате да закрием цялата държава, защото е съществувала при Тодор Живков, това си е Ваше право.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): А за дълговете какво ще кажете?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Те ги натрупаха, след малко ще чуете, заради сбъркани макроикономически пропорции. За голямата им част това е така. Какво ще ми кажете: че няма пазари за нашата металургия, че няма пазари? Защо се стигна до антидъмпинг на "Кремиковци". Ще отговори ли някой тук - министърът на промишлеността или неговите заместници? Само един човек в кабинета аз предполагам, че може да има промяна в политика си, след малко ще го чуете това нещо. Но не може повече това безобразие да се търпи и този цинизъм да съществува. Поне станете и кажете: тука сме сбъркали, това е хубаво, това е лошо. Но човек да повярва, че нещо се движи. А вие говорите, че всичко цъфти. Е, не е вярно.
Продължавам нататък. Вземете в целия свят, когато учат студентите по икономика в трети курс, им казват: започва ли да пада транспортът и превозите, значи икономиката върви на зле. Ето, господин Краус да ви каже колко са спаднали превозите миналата година.Това е показателно колко са спаднали нещата в индустрията. Те са свързани с това.
Какво може да направите вие в сегашната ситуация? Ако в момента приложите принципите на валутния борд, ама честно и докрай, вие трябва да закриете брой предприятия. Всички -не. Не, госпожо Дянкова, Вие точно това не го знаете как е. Чакайте малко. Ако Вие закриете всички предприятия - аз имам справка по финансовото състояние на предприятията - това означава, че народът ще ви свали от власт веднага. Вие не можете да го направите това. Състоянието е много тежко, извънредно тежко. Ако приложите пунктуално принципите на валутния борд, вие трябва да изхвърлите на улицата голяма част от работещите в момента. Не съм готов да кажа колко, но това няма значение. Огромна част. Няма да бъде изтърпяно от народа. Това е над критичната граница, която народът може да приеме. Ние очакваме, че ако вие приложите това, безработицата ще стигне равнище, което няма да може да бъде понесено от хората. И без това жизненото равнище е много ниско.
Второ, ако вие закриете част, вие трябва да дадете отговор на един голям въпрос: кой ще плаща дълговете по веригата и ще спрете ли планината от нарастване на дълговете? Отговорът никой не го знае в тази зала и целият народ не го знае. Само господин Божков вероятно частно си го знае вкъщи или когато е в дискотеката. Не е вярно това, че в момента има яснота какво да се прави с тези предприятия. Аз не говоря за тези безкрайно убити предприятия. Аз говоря за тези предприятия, които имат пазарни позиции, които могат да изнасят, да произвеждат с по-ниска себестойност, отколкото техни конкуренти зад граница.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Дайте пример.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Цели отрасли ще ви кажа. Един пример да ви кажа? Ето, веднага два примера ще Ви кажа. Мога да Ви кажа и десет, ако искате, господин Ляков. Първият пример веднага мога да го кажа. Реално е да бъде измъкната една част от металургията. Реално е. Абсолютно реално е. И само глупостите, които бяха направени в стоманодобива и провалената ви реформа там, и това, че онова, което го написахте, не го приложихте, доведе до това състояние. (Реплики от блока на СДС, които не се разбират.) "Кремиковци" - веднага ви отговарям. Точно така.
Минавам на второ предприятие, което можеше да бъде спасено. Искате голямо предприятие, гигант. Това е Варненската корабостроителница. Провалихте я поради изключително голяма глупост - местна и национална. Още от миналата година през април започва провалът. Провалихте я тази корабостроителница. Блестящо предприятие по дефиниция! Можеше да бъде и приватизирано успешно, можеше и да бъде частично преструктурирано. Поради факта, че се биеха кланове кой да я грабне и кое РМЗ да я прибере, затова се случи цялата история. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
Следващият въпрос. Кои са обаче на този фон историческите опасности пред нацията? А има исторически опасности, по-големи от този въпрос, който обсъждаме.
Първата е да се получи нова обща икономическа криза. Ако ви паднат бюджетните приходи вследствие на свиването на индустрията, валутният борд е свършил. Днес твърдя, че той леко е пробит, има опасност пробойната да се разрасне. В момента на централно равнище има достатъчно резерви, за да се поддържа известно време стабилност на системата. Тези резерви са натрупани в началото на управлението ви, когато имаше достатъчно обективни положителни фактори за това. Ако обаче тази пробойна се разшири, аз мисля, че с падането на валутния борд трябва да си ходите и вие. Затова не допускайте това да стане. Ако вие изпуснете валутния борд като система, нещата са приключили и за вас, а ще бъде много тежко и за страната.
Втора голяма опасност. Ако продължите с масовата деиндустриализация да дестабилизирате част от индустрията, има опасност ние да се превърнем като държава в регионално икономическо джудже - без индустрия, без ясен среден и малък сектор, който да компенсира индустрията и разкупени абсолютно на безценица, главно от съседни фирми, често много по-слаби, с по-слаб капацитет и слаби специалисти - има опасност от трайно обезбългаряване на българската икономика. Един път цинично господин Божков ме убеди, че това било ксенофобия. Пълни глупости!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСНАНДЪР БОЖКОВ: И продължавам да го твърдя!
АЛЕСАНДЪР ТОМОВ: Само че се заблуждавате. Всяка цивилизована държава, господин Божков, допуска 30 на сто, 40 на сто, нека да има и 50 на сто в някои случаи, да има чужд сектор. Може да има и 60 на сто. Но границите на този процес във всяка конкретна държава са различни. Трябва да има българи, които да участват в собствеността. Няма ли достатъчна маса българско население в града на собствеността, която да решава, това значи, че няма достатъчно пари за култура, няма достатъчно пари за други неща. Това е проблемът. Така че това е също стратегическа опасност. Аз я казвам, за да се мисли върху нея.
Трите опасности обединени са достатъчно основание днес да разговаряме по този въпрос.
И сега да минем на факта и на въпроса къде е причината за това състояние. Аз твърдя, че има седем крупни грешки в управлението на СДС. И една от целите на този вот е то да поправи поне една част от тях. Седем стратегически грешки през тези две години! Първата грешка - пишете, господин Божков, пишете, е моделът на икономиката при валутен борд. Има няколко познати модела на икономиката при валутен борд. Вие поставихте въпроса за нашата алтернатива. Тя личи от казаното от мен, но след седмица - две, ще я видите и в писмен вид.
Този модел на икономиката при валутен борд, който ние предлагаме, се различава принципно от Вашия. Вашият модел е свързан при финансова дисциплина и валутен борд с паралелно мощно централизиране на средства и власт в държавата - бюрокрация. Точно според нас на това се дължи голямата стратегическа грешка, която блокира и структурната реформа в много голяма степен. Валутен борд плюс администриране, плюс бюрократизация - това е нещо, разбира се, което е ужасно и противоречи на самите ценности на СДС, с които то се появи на бял свят в началото на 90-те години. Икономиката днес е в менгеме. Реалният сектор е между принципите на финансовата дисциплина, което е нормално, и бюрократичните ограничения, което е ненормално. Високи данъци, партийно-политически назначения в цялата страна, над 370 лицензии в различните министерства, събрани общо, което даде огромна власт на чиновническия апарат! Ние предлагахме по-малък контрол на бюрокрацията, свободни икономически зони и внесохме закон за това, общо по-малко данъци, диференциране на данъците там, където е възможно с цел стимулиране на тези, които са добри и експортно ориентиране. Отделяне на местните данъци от такси и така нататък.
Втората голяма стратегическа грешка, това е забавянето на структурната реформа. И нека не ми се сърди вицепремиера, който отговаря за това. Забавянето, господин Божков, беше и се оказва фатално, защото Вие изпуснахте благоприятна икономическа конюнктура в края на 1997 и началото на 1998 г. Вие се забавихте и се замотахте в началото, може би в еуфоричните пристъпи на властимащите, но Вие пропуснахте златни моменти за структурна реформа. В началото, когато имахте доверието на хората, доверието на парламента, когато имахте огромни възможности, трябваше да тръгнете с ликвидация. А не ликвидация в момента, когато валутният борд я прави 5-6 пъти по-скъпа. Защото в момента, когато имахте валутна преса и финансова дисциплина, са по-тежки нещата. И ние Ви разбираме. Но кой е виновен за това, че пропуснахте една година, една година пропуснахте в тези неща, каквото и да говорите.
Следващият въпрос. Аз мисля, че вие изпуснахте добри цени на българските фондове. Днес тези цени се сринаха, защото вече имаме друга ситуация. Вие пропуснахте, ако щете даже това, което се нарича конюнктура на цените. Ако се бяхте усетили, когато тръгнаха цените на нефта и на газа надолу и бяхте анализирали какво става, щяхте да разберете, че "Химко" и химическата индустрия трябваше да се продаде през 1997, а не през 1998-1999 г. И много други неща.
Защо на други места няма такъв спад в производството на азотни торове? Вижте в другите заводи. Вижте даже т.нар. социалистически гиганти в Чехия, Полша и Унгария. Каква част от тях е закрита и каква остана? Защо не е закрит "Чепел" или "Турскам", или "Унивърсъл" в Полша?
Големи заводи, които съществуваха, останаха. Защо не се закри "Шкода" в Чехия? (Силен шум и реплики, които не се разбират в блока на СДС.)
Точно така. А ние ще останем и без национален превозвач, както върви.
Четвъртата грешка. И тук е най-страшната работа и моля да я чуете. Това е самата приватизация.
По третата грешка, искам да кажа още нещо - свеждането на самата структурна реформа само до приватизация. Винаги питате: а какво още? Ами, това, че има ешелонни връзки, че без план и без замисъл структурна реформа не се прави. Тя се прави като продадеш предприятие и трябва да мислиш за всички други предприятия по веригата. Вие това не го правите.
Самата формула на министъра на промишлеността и шеф на приватизацията като ресор господин Божков - "всичко за продан", уби самата система. Винаги има система в приватизацията, винаги има замисъл. А при вас този замисъл го няма и той не личи от нищо.
Е, как да не е тогава провал? И вижте резултата в четвъртата голяма стратегическа грешка - приватизацията. Тази приватизация, която е център на вашата идеология като замисъл.
Първо, общо закъснение, прието и от Международния валутен фонд, и от Световната банка, неизпълнение на показателите на "Програма 2001". Само това да беше, трябваше да потърсите от някого отговорност. И тогава може би щеше да има, господин Цонев, дебат, а не вот на недоверие. Потърсете, дайте доверие, че го правите. Но вие не го правите.
Вижте сега показателите. Приватизирани активи за 1998 г. - едва 4,8 на сто от определените за раздържавяване 580 млрд. лева. Общо за двете години са раздържавени по-малко, отколкото по времето на господин Виденов. Единадесет на сто общо. И това е правителство, което се зове дясно, което се зове реформаторско и което се зове приватизационно! Значи има противоречия в това, което правите.
Вижте сега обаче най-опасното. Какво се е случило със структурата на приватизацията? Какво става вътре в нея? И тук има нещо, на което искам да обърна внимание на всички уважаеми народни представители.
Приватизирани са 671 цели предприятия. 73,8 на сто, подчертавам и потретвам - 73,8 на сто от тях са приватизирани от работническо-мениджърски дружества. От тези работническо-мениджърски дружества 82 на сто принадлежат на хора, близки до СДС. (Силен шум, възгласи и ръкопляскания в блока на ДЛ.) Тоест вие не сте приватизирали, а сте си раздавали собствеността, защото работническо-мениджърските дружества плащат... (Реплика на Александър Божков, която не се разбира, шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: За да кажа на телевизионните зрители, господин Божков каза: "значи даваме на българите предприятията".
Не на българите, господин Божков, а на седесарите. (Силен шум, възгласи: "Браво!", ръкопляскания в блока на ДЛ и ЕЛ.) Нямам нищо против СДС да получи собственост. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Нямам нищо против, разбира се, да получите, обаче, ако вървеше цялата работа. А тя не върви. Вижте по-нататък цифрите. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Гражданите на България трябва да знаят, че тези от работническо-мениджърските дружества, които взимат предприятията, плащат само 10 на сто от стойността, т.е. те ги получават почти даром. Освен това, анализът, който имаме, показва, че тези работническо-мениджърски дружества абсолютно не инвестират пари и не развиват производството. И, господин Божков, мен не ме е страх, че Вие ще получите повече. За това има кой да мисли.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Има и съд!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Мен ме е страх друго - че тези работническо-мениджърски дружества ще фалират, защото нищо не правят. Те нямат пари! Те нямат възможности! Те препродават! Те препродават!
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Значи седесарите да са бедни!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Не, аз не казвам да са бедни, господин Илиев. Бъдете богати! Но вие не развивате индустрията. Тоест ето истинските неща и какво се е получило за две години. За две години нямате реална приватизация. Имате нищожна приватизация! И това трябва да го признаете.
Тоест има още два провала тук - целевата приватизация, която е силната и носи пари на държавата. Ето, ще взема само договорените плащания, тъй като има много цифри. Договорените плащания по целевата приватизация са само за миналата година 33,1 на сто от това, което беше предвидено. Вземете само 12 сделки, което е 1% целева приватизация. Е, какво тогава остава от вашата приватизация? Аз не я виждам къде е отишла тя, в какви българи е отишла. Къде, в какви чужденци е отишла?
Приватизацията просто се е сринала и това е провал. Как да не говорим тогава за провал на структурната реформа? Затова нещата са зле.
Няма да говоря за огромна корупция. Ще говорят сигурно други. Искам обаче да усетите тенденцията. От групировките корупцията мина в бюрокрацията, защото има много власт. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
Има един принцип. Когато дадете много власт на демокрацията, тя непременно се корумпира. И това е принцип, доказан от живота. Вие сте го твърдели в началото на 90-те години във вашите програми.
Петата голяма грешка. Това са диспропорциите, които са станали вътре в реалния сектор. Забележете, цени на монополисти, които смучат други предприятия. Допуснат е монополизъм на "Булгаргаз" с цените. Няма го господин Бакърджиев, цените на световните пазари паднаха, вие ги оставихте относително по-високи. И казахте: намаляваме. Маржовете на НЕК бяха абсолютно недобри за всички по веригата и това създаде други диспропорции. Нямаше пазарен подход. И това е също голяма грешка. Заплатите растат не там, където се увеличава производителността, а там, където има монополизъм и където има държавна подкрепа. И аз ви моля и това да го усетите.
Следващ голяма провал - и това е също много важно и ви моля да го разберете, това е изключително важният занемарен следприватизационен контрол. В работническо-мениджърските дружества има продажби на машини, златни машини, с които се компенсират парите, които уж са дадени за тези предприятия. Има следприватизационен контрол във всички държави. У нас той практически не съществува.
Вземете, да кажем, това, че продавате на офшорни фирми, които не инвестират, а препродават правата, които дават. Спрете с това!
Помолихме ви да махнете тези хора в бордовете, които пречат на приватизацията. Не го направихте! И така нататък.
Шестата голяма грешка. Всички програми в Министерството на промишлеността по преструктурирането, стоманодобива, въгледобива, рудодобива, машиностроенето и енергетиката, изключвам последното в друго министерство, те не се реализираха на практика. Ето тук сме свидетели всички, за част говорихте в парламента, но не станаха.
И накрая последната грешка - пазарните капиталови структури. Каква приватизация без борса, бе, колеги? Каква приватизация, след като борсата стои в това дередже и положение? Че вие можехте да вземете много повече пари, ако бяхте продали големите и добри предприятия, като дялове и акции. Това не стана! Докато няма пазарни инфраструктури и се продава на тезгяха, а често и под тезгяха, нещата няма да станат. Трябва да има пазарна инфраструктура, за да станат нещата.
Какво може да се направи оттук? Ще ви предложа много бързо няколко неща.
И моля да ми бъде дадено времето, което ми се полага като допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, имате го.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Благодаря ви, господин председател.
Първо, тя се пише, когато трябва. Когато трябва ви дадохме гратисен период и това беше националноотговорна позиция. Отнасяхме се към вас с уважение. Сега има нужда от алтернатива и тя ще бъде дадена на този народ.
Сега първо е необходима друга стратегия. Курс едновременно към икономически растеж, либерална, социална, инвестиционна стратегия. Могат да кажат: не е възможно. Възможно е!
Второ, ние ще ви я предложим и затова няма да говоря. Ще дебатираме по нея още.
Очевидно вие няма да минете без актуализация на споразумението с Международния валутен фонд. Опитайте, ако успеете. Но вероятно няма да минете.
Трето, аз се обръщам към вас официално: съкратете бюрокрацията. Ако ние дойдем на власт 30 на сто махаме веднага! (Силен шум и възгласи: "Е-е-е!" в блока на СДС, реплики и възгласи.) Запомнете го! Запомнете го! Ето ви цифри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Заети в държавното управление по държавната статистика: 1991 г. - 50 хил.; 1993 г. - 67 хил.; 1999 г. - 77 700 души. Това е положението. (Силен шум и реплики в залата.)
Не метла! Не метла, за да назначим други, наши хора, там, баджанаците, братовчедите! Погледнете с колко сте увеличили бюрокрацията вие самите - чрез комисии, агенции, разрастване.
Двадесет и две хиляди и шестстотин деветдесет и осем души в централното управление. Двадесет и три хиляди сте увеличили за 1998 г. на държавна софра! И не само на държавна софра като заплати.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това не е вярно. Някой те е излъгал.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Е как да не е, господин Костов? Това са данни. Извикали сте и статистиката. Нека каже статистиката.
Друго, имате нужда от приватизационната стратегия, от друга приватизационна стратегия. Виждате, че не върви работата. Вземете сменете това нещо.
Накрая искам да кажа и още нещо. (Шум и реплики в залата.) Аз се обръщам и моля за тишина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз се обръщам към министър-председателя на Република България господин Иван Костов. Много се говори тези дни за смисъла на този вот. Казах в началото: ние не страдаме от илюзията, че вие в момента и при създалата се международна и вътрешна ситуация ще се самосвалите от власт. Но този вот трябва да бъде предупреждение и аз се обръщам към министър-председателя със следното предложение. Вие сте длъжни, господин министър-председателю, да дадете отговор на няколко въпроса и да направите структурни и персонални промени във Вашия Министерски съвет. Ако Вие не направите това, ще означава нещо много ясно. Това е политическата логика. Ако Вие не го направите, означава, че всичко това, което вече казах - провалените програмни тези, провалените програмни схеми, цифрите, които не сте изпълнили - за всичко това някой трябва да каже кой е отговорен. Кой е отговорен? (Реплики от мнозинството.) Опозицията ли? Българският народ ли е отговорен? Отговорни са конкретни министри, конкретни заместник-министри. И веднага ще отговоря, за да няма спекулации - на страната не е нужен коалиционен кабинет. Страната има ясна опозиция и ясни управляващи. На страната обаче е нужно някакво освежаване, защото има срутване вътре в самите ви представи за реформата. Оправете си сами вътрешните проблеми, защото не Ви остава много време. От 2 години сте на власт, за първи път за 2 години правим такова обсъждане. За първи път. Не коалиционно управление, оправете си сами нещата.
Аз се обръщам към министър-председателя, защото ако се обръщам към него, това означава, че ние даваме още известен период от време. Но искаме да се променят нещата, защото след това народът ще ги променя.
Аз се разграничавам категорично от всякакви опити в края на ХХ век за преврати, промяна на мнозинства, ние, вече имаме надявам се, по-зряла демокрация. Но аз не се разграничавам от това да търся нова политика и да кажа: тази политика, която Вие досега реализирате, фалира или е пред фалит. Структурната реформа, центърът на тази политика е провалена, каквото и да говорите.
Защото аз ще Ви кажа накрая, и с това завършвам своето изказване, нашата икономика в момента, дами и господа, представлява една много красива картина. На едната страна стоят бизнесмени, които страдат, хора, които са бедни, защото ние знаем, че три четвърти от населението е страшно бедно, хора, които страдат, там е мрачно, тази част на картината е тъмна. И на другата част на картината стои процъфтяващата физиономия на господин Александър Божков. (Смях и ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.) Това е истината. Там е светло, там е оптимистично, там се носят пари, правят се сделки. Само че не е истината. На едната страна стои страдащият човек, на другата страна стои нашата телевизия, която говори всеки ден за крупни нови успехи. И това не е вярно.
Аз Ви моля в името на тази държава, на нейната стабилност, на това, че днес Вие носите отговорност, на една вътрешна почтеност между нас, която ще ни трябва за България, аз Ви моля направете тези промени. Направете тези промени! Не е въпросът до отделната личност, не е въпросът до отделния човек. Направете промени в стратегията, в хода, предложете мерки на този парламент и на този народ, които ще дадат шанс на предприятията. Иначе ще се сринете в края на годината. И аз Ви го казвам със загриженост и тъга. Откровено Ви говоря. Аз не Ви говоря нищо друго, което има някакви тесни партийни цели.
Завършвайки, призовавам правителството, мнозинството, което носи отговорност, да направят сериозни принципни промени в хода на структурната реформа. Това означава в управлението на икономиката. Това означава повече или шанс за някакво ново доверие на фона на Косово, на фона на това, което трябва да направим като българи. Защото над България няма нищо друго. И заради тази страна трябва да бъдем честни пред думата си и пред действията си. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ, ЕЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
За първа реплика има думата господин Стефан Савов. (Оживление в ДЛ и ЕЛ.)
Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми и скъпи колеги! От господин Томов, когото познавам отдавна, научих две неща. Едното е, че нашата работа е спукана и второто е, че въобще няма никакви надежди за ОДС. (Реплики от ДЛ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): За България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ: За България, разбира се. В момента управляваме ОДС. Ние насочваме съдбините на България.
Но научих още нещо и за мен това е един много важен урок. Той е, че господин Томов, въпреки своите близки връзки с посланиците на Съединените щати в България - не един, не двама, аз отдавна го познавам - въпреки всичко си е един комунист, който е научил английски. (Ръкопляскания и смях от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на промишлеността господин Александър Божков. (Реплики от ДЛ.)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Нямам ли право на дуплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Искате ли думата? За дуплика, ако искате, имате право.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Освен, ако това не е реплика към мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как ще е реплика от министър, господин Томов? Давам Ви думата, но я поискайте. Аз не давам нещо, което не ми се иска. (Весело оживление в СДС.)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): В цивилизованите парламенти, когато спорят, спорят опозиция и министри. И така се получава истински дебат. Така е в британския парламент, така е и в други. (Весело оживление в СДС.) У нас обикновено министрите говорят, така че винаги да говорят последни, дълго колкото си искат и никой да не може да им отговори.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Стани и ти министър.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Е, това е цинично. Господин Божков в присъщия му стил, казва: "Стани министър!" Господин Божков, искам да Ви кажа, че това е типично в дебелашки балкански стил. Извинете ме. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.) Аз ви говоря как става, когато има дебат, когато спикерите са независими, хората наистина да разберат какво става. Има диалог, както казваме.
Уважаеми господин Савов, аз много Ви благодаря за икономическите аргументи, с които ме оборихте. (Смях в ДЛ и ЕЛ.) Страшно Ви благодаря за силните икономически тези, с които излязохте на тази трибуна. Само че искам да направя едно уточнение. По втората част на Вашето изказване за комунистите съм Ви казвал десетки пъти: търсете си ги във вашите редове. Имате си ги предостатъчно - и формално, и буквално. Както искате. Така че там си ги потърсете, защото има един морален и човешки принцип - първо гледай себе си, после другия. А мен няма да ме учите на тези неща, защото аз имам достатъчно заслужен вътрешен и международен авторитет. Бъдете уверени. (Възгласи: "Е-е-е!" от СДС.) Разбира се.
Второ, главното, заради което взех думата не е това обаче. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Главното не е това, а е друго. И то е следното. Не е спукана работата - и аз моля това да се възприеме сериозно обаче, майтапът настрана, има сериозни неща - не е спукана работата, а е пробит валутният борд. Искам да се поясня. Има реална опасност, тъй като чух и реплики по този въпрос, бюджетните приходи през тази година вследствие на срив на индустрията и сбъркана структурна реформа да паднат.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Аз не съм говорил за бюджетните приходи.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ако това се случи, вие ще трябва да правите неща, които са доста тежки. Ако господин Радев се справи и всичко е наред в края на годината, и всичко е както през 1997 г., тогава ще говорим по друг начин.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Аз не съм говорил за бюджет.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Не, въпросът не е да се изпълни. Вие можете да изпълните бюджета, господин Костов, на едно положение: ако вие лишите всички общини, хора, ако направите и вземете... Ще следим този процес, но аз твърдя, че в момента има сериозен проблем и ви моля: замислете се по тези неща. Защото това, което изложих като факти, е безусловно. Така че всичко това вие ще имате възможност да го проверявате. И ние също ще го проверяваме. Ето това е истината. И тогава? (Шум и реплики.)
Господин Радев, не ни слушат хората и аз не мога да отговарям на въпроси от дистанция. Така че още един път Ви благодаря, господин Савов. Всичко хубаво!
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Не можах да разбера комунист ли си или не си. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата заместник министър-председателят господин Божков и това става по силата на Конституцията, господин Томов. Казвам, че давам думата на господин Божков по силата на Конституцията, която Вие сте гласували, предполагам. (Шум и реплики.) Точно Конституцията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой член?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да Ви го прочета ли сега? Като свърши господин Божков, ще го прочета.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми заместник министър-председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! В нормалната парламентарна практика вот на недоверие се обсъжда и гласува, за да доведе до смяна на едно правителство с друго, по-добро, или за да може опозицията да атакува управляващите по конкретна теза и да им отнеме проценти от доверието на хората - точки от рейтинга.
За всички е ясно, че първата възможност днес не е реална и не е актуална. Вносителите на този вот не представляват мнозинство в парламента. Освен това до момента не са предложили и до момента не разполагат с алтернатива нито като програма, нито като екип, нито дори като отделни идеи.
За всички е ясно, че вносителите на вота искат да го използват, за да разкритикуват правителството. Аз може би наивно продължавах допреди малко да се надявам, че опозицията ще ни предложи нещо смислено. Само че след изказването на господин Томов, май ще се окаже, че целта на този вот изобщо не е позитивен и полезен дебат.
Времето на вота неслучайно е избрано. Атаката идва точно, когато реформата навлиза в най-критичната, в най-болезнената фаза, когато трябва да затваряме големи предприятия, когато много хора ще загубят работата си. (Смях и оживление сред ДЛ.) В същото това време започва подготовката за местните избори. Вносителите на вота не се интересуват особено от проблемите на България, а от собственото си представяне на наближаващите избори. На тях им е необходимо да се дистанцират от трудните и непопулярни реформи, да заемат удобната предизборна поза на критикуващ наблюдател и на този принцип евентуално да потърсят своето обединение поне по един пункт. И за юголевицата, и за евролевицата, и за част от ОНС днес е важно да се забрави, че през 1997 г. те приеха необходимостта от тези тежки реформи и дадоха вид, че ще подкрепят усилията колкото може по-бързо да преминем през трудните решения, да изведем заедно българския народ към по-добри дни.
На тази политическа безотговорност на опонентите нашето правителство противопоставя своята решимост да доведе до успешен край структурната реформа. Ние сме направили веднъж завинаги своя избор: в полза на честното и логическо (силен смях и ръкопляскания от ДЛ) икономическо поведение и ще продължим да прилагаме болезнените икономически мерки, дори това да ни коства някое и друго кметско място на местните избори.
Ние сме първото правителство, което има и волята, и времето, и необходимата парламентарна подкрепа, за да извърши тежката, сложна и всеобхватна операция - преструктурирането на икономиката и в частност на индустрията. При това в условията на глобална финансова криза, а отскоро и на военни действия и хуманитарна катастрофа в съседна страна.
Къде е проблемът? Последните анализи на Националния статистически институт много ясно показват, че именно мастодонтите на социализма продължават да дърпат цялата икономика надолу. Предварителните обобщени данни за 1998 г. сочат - внимавайте в числата, че сто големи предприятия, които притежават 37 на сто от всички дълготрайни материални активи в обществения сектор, са носители на 88 на сто от общите загуби и на 84 на сто от всичките задължения. (Реплики от ДЛ.) Това са именно онези нежизнеспособни индустриални гиганти, които са особено трудни за преструктуриране и приватизиране, с огромен персонал, с лоша техническа, технологична, продуктова, пазарна и организационна структура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И лошо управление.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Правителството е обвинено, че не води достатъчно рестриктивна политика спрямо тях и че задлъжнялостта на фирмите нараства. Това е привлекателна писта за атака, само че не е вярна. Трябва просто да се сравни обемът на дълговете с брутния вътрешен продукт през 1997 г., когато той е бил 37,1 и в края на 1998 г., когато той е спаднал с 3 на сто - до 34,1 на сто. Следователно задлъжнялостта, отнесена към брутния вътрешен продукт, спада, а не расте.
Но тук е уместен и друг въпрос: кога и как стана така, че фирмите, особено държавните, бяха "възпитани" да не си изплащат дълговете. Спомням си един мой предшественик, който открито призоваваше предприятията да не се издължават за взетите заеми. И точно през двете години на управление на партията, която сега ни обвинява, че не успяваме в индустриалната политика, данъчните задължения на фирмите, включително задълженията към Националния осигурителен институт, през 1996 г. са нараснали с 6 на сто спрямо предишната и са стигнали 19,2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Ние сега трябва да превъзпитаваме фирмите, за да плащат дълговете си на бюджета, на НОИ, на банките и т.н. Нещо повече, ние трябва да ги приватизираме заедно с натрупаните дългове, които често са по-големи от активите им. Такъв тип приватизация, ако въобще е възможна, някои наричат разпродажба на България. Ние обаче смятаме, че всяка сделка, която разделя държавната администрация от управлението на социалистическите гиганти, си заслужава неистовите усилия. Защото имаме железни аргументи за това.
Данните на Националния статистически институт от края на миналата година открояват положителната тенденция в частния сектор. 60 на сто от изследваните нефинансови частни предприятия са спечелили от основната си дейност 503 млрд. лв. Затова ще продължим да продаваме. Ще продължим да раздържавяваме, колкото и трудно да е това.
Какво направи правителството за двегодишния период? Изрази ясна воля за извършване на структурната реформа във всичките й аспекти и независимо от очакваните трудности, които ще я съпътстват. Започна това, което предишните правителства не направиха. В това отношение могат да се посочат следните примери:
"Солвей - Соди" е структуроопределящо предприятие - единствен производител в страната на калцинирана сода. След промените и загубата на традиционните пазари, натоварването на производствените мощности намаля на 25-30 на сто от капацитетните възможности. През 1997 г., в резултат на успешната приватизация от стратегически инвеститор - водещата в света белгийска фирма "Солвей", се създадоха условия за възраждането на това предприятие. През декември 1998 г. в присъствието на двама министър-председатели - на Белгия и на България, беше пусната в експлоатация нова линия за производството на тежка калцинирана сода с капацитет 400 хил. т годишно. Колко предприятия с такъв капацитет бяха открити по времето на вашето управление?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това е сделката на Румен Гечев!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Подобен пример за по-успешно развитие чрез приватизация от стратегическия инвеститор "Юнион миниер" в областта на металургията е МДК - Пирдоп. (Смях и реплики от ДЛ.) Комбинатът е построен през 1958 г. Има тежки екологични проблеми и са необходими значителни инвестиции за модернизация на производството. Световната икономическа криза през последната година засегна силно цените на цветните метали. Финансовият и технически потенциал на стратегическия инвеститор поема негативните последици от спадането на цените. Предприятието запази производството и оттам своето социално значение за региона. Запазени са интересите на населението и общините, осигурен е пазар на добиваната в района суровина. Гарантирана е бъдещата работа на предприятието в конкурентна пазарна среда.
Подобен пример за успешно управление има в "Подем" - Габрово. Разпадането на СИВ и загубата на пазарите, както и намаленото търсене на електротелфери в страната доведоха до рязко намаляване на производството в дружеството. През 1997 г. се извърши приватизацията на "Подем". Единствената дотогава модификация на електротелфери беше обогатена с нови фамилии, разработени в пълно съответствие с европейските норми за подемна техника. Финансово-икономическото състояние на дружеството се стабилизира, увеличават се продажбите, подобрява се качеството на произвежданата продукция. Това позволява на дружеството да обслужва задълженията си.

"Винпром - Русе" АД е едно от най-големите и известни винарски предприятия в страната. Заводът е построен през 1965 г. и повече от 30 години разнася славата на българските вина в Източна и Западна Европа, САЩ и Япония. Поради забавянето на приватизацията му се стигна до огромни кредитни задължения и състояние на неплатежоспособност. Именно поради разбирането, че това винарско предприятие със структуроопределящо значение за региона и страната не бива да фалира, приложихме схема за продажба на нова емисия акции на дружеството, за да може с инвестиционния капитал да се стабилизира работата на дружеството и да започне засаждане на нови лозя. Американската фирма "Сийборд Корпорейшън", преведе по сметките на дружеството 15 млн.щат.долара и придоби 67 на сто от капитала на дружеството, с което започна и изпълнението на инвестиционната програма.
Дружествата от отрасъл "Лека промишленост", 70-75 на сто от продукцията на които до 1989 г. е била предназначена за мощния, но непретенциозен пазар на страните от бившия СССР, след промените сравнително бързо преориентираха реализацията на продукцията си към страните от Европейския съюз, САЩ и Канада. Там вече са раздържавени над 85 на сто от активите и промяната е очевидна.
Пример за правилна индустриална политика в порцелано-фаянсовата промишленост е решението за приватизационната схема на "Фаянс" АД, град Каспичан.
"Фаянс" АД, град Каспичан е едно от предприятията с най-голямо значение за отрасъла. След 1989 г. започна, както обикновено, източването на пари по познатата схема, от търговски фирми със съмнителен произход, застанали на входа и изхода на завода. През 1992 г. започват преговори с швейцарската фирма "Лауфен" за подписване на joint venture. Преговорите са прекъснати по време на правителствата на Беров и Виденов. Върху представители на швейцарската фирма се упражнява терор, включително и физически, за да напуснат България. Вероятно така си представя господин Томов даването на предприятията на български граждани.
През 1997 г. се подписа споразумението за смесено дружество с "Лауфен". Инвестиционната програма към договора предвижда обновяване на машините и съоръженията за производство на санитарен порцелан със съвременни такива и удвояване на капацитета, което осигурява бъдещото развитие на "Фаянс" АД.
Като подходящ пример от памукотекстилната промишленост може да се посочи "Сънитекс" АД, град Мездра - акционерно дружество, крупен производител на памучни тъкани за спално бельо и изделия от тях. В резултат от извършената през 1997 г. касова и масова приватизация държавното участие в него е слязло само до 15 на сто.
Предприятието работи в тясно сътрудничество с няколко италиански фирми. За последните 2 години италианските партньори са инвестирали около 1 млн. 500 хил. ДМ, а общо вложените за доокомплектовка на оборудването и разширяване на производството инвестиции през последните 2 години са на стойност 5 млн. 100 хил. ДМ.
Добър пример за търговско дружество, раздържавено по касов път в областта на обувната промишленост, е "Флавия" АД, град Пловдив - едно от най-големите обувни предприятия в страната, производител на дамски и детски обувки. През 1997 г. е сключена сделка за приватизация на 79 на сто от капитала на дружеството. През последните 2 години дружеството преструктурира продуктовата си листа чрез създаване на колекции, съобразени с модните тенденции и изисквания на клиентите. Постигнато е пълно натоварване на производствените мощности. Така вече 80 на сто от продукцията му се продава в страните на Европейския съюз.
Вносителите на този вот на недоверие ни обвиняват в два взаимноизключващи се гряха - от една страна ни упрекват, че изобщо правим реформата, а от друга страна ни винят, че не я правим достатъчно бързо и радикално. Това е естествен резултат от безпринципния характер на обединяването на трите парламентарни групи за този вот.
Подписалите се под мотивите за вота отлично знаят, че реформата е процес, а не резултат - нейните плодове ще берем не сега, а когато я завършим. А тези, които сега ни обвиняват в забавяне, призовавам да си припомнят колко години бяха пропилени от техните правителства и колко години трябва да наваксваме ние сега. И не мога да не подчертая, че те пропиляха златно време и отлични външни условия, а днес ние правим реформата в изключително неблагоприятен климат - на неочаквано дълбока и обхватна световна икономическа криза. Тя обърка всички прогнози и макроикономистите напоследък все по-често поправят разчетите си за глобалното стопанство. Последните очаквания са за скромен 1,5-процентов ръст на световната икономика през 1999 г.
В края на 1998 г. и началото на 1999 г. вследствие на световния икономически спад се наблюдава намаление на промишлените продажби на страните от Европейския съюз. След като дори Европейският съюз страда, чудно ли е, че нашата страна изпитва затруднения? Европейският съюз е най-големият търговски партньор на България. Това неминуемо се отразява на нашите резултати - логично наблюдаваме спад в промишлените продажби за 1998 г. и за януари 1999 г.
Въпреки негативните тенденции на международните пазари и спадът на брутната продукция след въвеждането на валутния борд и постигнатата макроикономическа стабилизация през 1998 г. брутната добававена стойност в промишлеността, господин Томов, е нараснала с 9 на сто.
По предварителни данни на Националния статистически институт общественият сектор е приключил 1998 г. с положителен финансов резултат - 248 млрд.лв. нетна печалба. (Глас от Демократичната левица: "А!", депутатите от Демократичната левица разговарят помежду си и някои се смеят.) Оперативната печалба на предприятията е 683 млрд.лв. Материалните разходи на 100 лв. продажби по текущи цени са паднали с 2,15 лв. на 100 лв. в сравнение с 1997 г.
Нарастват амортизационните отчисления - от символичните 0,5 на сто от продажбите през 1997 г. до 6 на сто през миналата година. Това е довело до увеличение на разходите на предприятията от обществения сектор с около 850 млрд.лв. и е една от причините те да отчитат по-ниски печалби. По текущи цени продажбите на стоки и услуги са повече с 6,7 на сто в сравнение с 1997 г.
Приватизацията на повечето фирми в промишлеността също съдейства за повишаване на брутната добавена стойност в отрасъла. Защото прекратява действието на фирмите на входа и на изхода и изтеглянето на доход от държавните фирми, така нареченият ефект "дойна крава", по който вие отляво бяхте специалисти. (Смях и оживление в ДЛ.)
Българската структурна реформа е по-трудна, отколкото в сродните ни държави. Освен че влязохме в прехода със сбъркана структура на "народното стопанство", през следващите години вместо плавно и постепенно ремонтиране и осъвременяване, продължи натрупването на грешки.
Искам да обърна вниманието ви върху един много интересен факт. През 1991 г. делът на промишлеността в България бе нисък в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа - 37 на сто от брутния вътрешен продукт. В същото време индустрията в Полша и Румъния имаше 44-процентов дял, а в Чехия и Словакия - над половината от брутния вътрешен продукт.
През следващите години останалите икономики в преход свиваха процентите на промишлеността за сметка на дела на услугите и така се доближаваха до нормалните за развитите държави съотношения. В България се случваше точно обратното - растеше тежестта на индустрията в брутния вътрешен продукт (за да достигне през 1993 г. забележителните 45 на сто!). Заслугата беше на индустриалните гиганти, които успяха да вдигнат продажбите и износа си благодарение на изключително добрата международна конюнктура, но най-вече на продължаващото явно и скрито субсидиране на производството им, което в края на краищата източи и бюджета, и банките, и доведе до финансовата катастрофа от 1996 г.
Същите динозаври повлякоха българската икономика към дъното веднага щом конюнктурата се влоши. През 1998 г. - единствената година на стабилна макроикономическа среда, общото промишлено производство започна да спада, повлияно от световната криза. Затварянето на пазарите и сривът на международните цени засегнаха основни продукти от българския износ - химикали, черни и цветни метали, стомана, храни.
В структурата на българската промишленост освен драматичния спад през 1990 и 1991 г. продължиха да се сриват електрониката и машиностроенето. Отлагането на приватизацията в тези два бранша почти ги заличи от икономическата карта на страната. Продължиха да доминират енергоемки отрасли с нисък дял на добавена стойност.
Световната икономическа криза, драстичното намаляване на цените, липсата на стратегически партньори и натрупаните в годините дългове доведоха до рязко намаляване на производството и огромна задлъжнялост на дружествата. Приватизацията им става все по-трудна и правителството, при проявен интерес от стратегически инвеститор, е принудено да поема ангажименти с ясното съзнание за тяхната социална и производствена значимост. Такива типични примери на мощности с мегаломански капацитет, несъобразени с потребностите на българския пазар и липса на собствени основни суровини и материали могат да се посочат във всички дейности и отрасли.
В края на 50-те години, по време на голямата индустриализация на страната и във връзка с интеграцията в рамките на СИВ, преди всичко с бившия СССР, се взима политическо решение за построяването на нови металургични мощности в близост до единственото у нас кремиковско железорудно находище с промишлени запаси.
Кремиковският металургичен комбинат е проектиран от "Гипромез", СССР, като разработената технология трябваше да бъде съобразена със специфичния полиметален характер на железорудното находище.
След пускане в експлоатация на добивните мощности обаче се оказа, че предложената съветска технологична схема е неприложима. Това наложи цялостна промяна на проектната технологична схема в добивната част на комбината, чрез постепенно заменяне на българската руда с вносна, с което технологическият процес се доближи до класическия. Относителният дял на българската руда в шихтата на настоящия етап е между 15-20 на сто.
Избраното местоположение на "Кремиковци" в Софийското поле се оказа икономически, а впоследствие и екологически нецелесъобразно. Само от транспортните разходи в страната при доставката на основните суровини и при износа на готова продукция, които възлизат на 10 долара на тон от наше пристанище, силно се утежнява себестойността на произвеждания метал. (Ръкопляскания в ДЛ, подканящи оратора да приключва.) Този факт предопредели ниската ефективност на комбината. Не ви харесва, обаче това е истината! Съжалявам много. (Оживление и обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Не ви харесва, обаче това е истината. Съжалявам много. (Шум и реплики.)
Негативна последица от изграждането на комбината на това място е и концентрирането на работна сила от цялата страна в региона на столицата.
Освен това, при проектирането и изграждането на комбината е заложен дебаланс между добивни и преработващи мощности. Изградените прокатни мощности са с проектен капацитет 2 млн. 800 хил. т годишно, за които са необходими около 3 млн. 500 хил. т блокова стомана, а мощностите за добив на стомана са 2 млн. 280 хил. т. Този дебаланс до 1990 г. се покриваше с внос на блокова стомана и сляби от бившия Съветски съюз по дългосрочни споразумения.
Произведената продукция е и с високи материални, енергийни и трудови разходи. Разходите на суровини и енергоносители са силно завишени в сравнение с международните критерии:
- разходът на кокс е от 600 до 630 кг на тон, а в развитите страни е около 500 кг на тон;
- разходът на блокова стомана за прокат е около 1400 кг за т, а в развитите страни стига до 1250;
- издръжливостта на огнеупорната зидария в конверторите е около 300 плавки, докато в развитите страни е над 1000 плавки;
- разходът на електроенергия за тон стомана за "Кремиковци" е 6000 квтч на тон, докато в развитите страни е 3500-4000 квтч на тон.
Производителността на едно лице заето в производството е 113 т стомана, докато в страните от Европейския съюз тя е около 500 т, а в Япония достига до 600 т.
В този вид съществуването на "Кремиковци" е икономически неоправдано. Господин Томов тук каза, че може да излезе. Разбира се, че може да излезе, само че за привеждането му в съответствие със световните критерии за жизнеспособност на стоманодобивните предприятия е необходимо масирано влагане на инвестиции, господин Томов, в размер на около 600 млн. долара по целия технологичен поток.
А Драгомир Драганов се правеше на шут в парламента и събираше в найлонов плик 1 долар за "Кремиковци". Може би така вижда Евролевицата алтернативната за управление на страната.
Минно-обогатителният комбинат "Горубсо" е създаден през 1950 г. със задача съвместно със СССР да извършва геоложки проучвания, добив и преработка на оловно-цинкови руди.
До 1955 г. от дружеството са иззети по-богатите части от рудните находища и са изчерпани капацитетните възможности на прокараните минни изработки.
Мегаломанията и бягството от отговорност по съхраняването на "Горубсо" от правителствата до 1997 г. практически доведе до сегашното изключително тежко финансово състояние, спиране и ликвидиране на рудодобива. Отдавна са иззети запасите от оловно-цинкови руди с високи съдържания. В момента се добиват руди със съдържание два-три пъти по-ниско в сравнение със световното минно производство.
Влошаващите се минно-геоложки и минно-технически условия на "Горубсо" - навлизане в дълбочина, увеличени разходи за производство, затруднена вентилация и водоотлив, повишена температура, амортизирана и енергоемка минна техника, ниска производителност на труд, бедни руди, маломощни рудни тела - са основната причина за неефективността на производството. Амортизираната и морално остаряла техника в обогатителните фабрики и намаленото количество и качество на преработваните руди е основна причина за намалената ефективност на обогатяваните руди.
По тези причини, въпреки че през 1992 г. с акт на Министерския съвет бяха изчистени всички стари задължения, след това за 6-7 години в "Горубсо" отново има натрупани над 27 млрд. лв. задължения.
При тази безнадеждна ситуация какво направиха депутатите от БСП? Изтичаха до "Горубсо", за да насъскват работниците за повече протести. (Реплики в блока на ДЛ.)
Мощностите на "Плама" - Плевен са изградени през 1970 г. Няма да ви говоря за "Плама", защото вие знаете отлично какво стана с "Плама". Само че едно нещо искам да си припомните (смях в залата) - че правителството на Жан Виденов превърна "Плама" в антиреклама на приватизацията и ни остави да си трошим главите.
Колко пъти отговарях в тази зала на депутатски питания? Колко пъти се срещнах с работниците? Е, решихме проблема.
Защо толкова бързо забравихте за "Плама", уважаеми опозиционни депутати? В периода 1951 - 1974 г. за малка България са изградени мощности за производство на 3 млн. 90 хил. т годишно минерални торове в четири големи завода - в Димитровград, Стара Загора, Враца и Девня.
Каква е историческата справка за строителството на един от тези заводи, считан за добра и перспективна мощност - "Химко" - АД? Той е построен в близост до Чиренското находище за природен газ и на 370 км от морско пристанище. Запасите в находището, обаче, са изчерпани още на втората година и производството става изцяло зависимо от вноса на природен газ от Русия.
Капацитетът на мощностите е 800 хил. т карбамид годишно.
В периода 1980 - 1989 г. продажбите на карбамид за селското стопанство в страната достигат максимум до 25 на сто от капацитета или 600 хил. т годишно остават за реализация чрез износ.
След 1990 г. количествата, използвани за торене в страната, са по-малко от 7 на сто от капацитетните възможности, господин Божинов, което поставя дружеството в изключителна зависимост от световните пазари.
Използваната вносна суровина - природен газ, високите енергийни разходи (с 30 на сто повече от действащите в света инсталации) и допълнителните транспортни разходи (около 10 щ. долара на тон) определят една ниска конкурентоспособност на българския карбамид в създалата се неблагоприятна конюнктура на международния пазар.
Строителството на Комплекса за тежко машиностроене, намиращ се на площадката на с. Червена могила - Радомирско, започва през 1974 г. Едва през 1979 г. е утвърден технико-икономическия доклад. Пет години се строи без технико-икономически доклад! През 1980 г. е закупено оборудване, което има капацитетни възможности за производство на невероятните за българските мащаби - не знам дали знаете, господин Овчаров - 240 хил. 500 т машиностроителна продукция годишно.
В периода 1986 - 1990 г. дейността на целия комплекс за тежко машиностроене е субсидирана от държавата, като финансовият резултат - загуба - е бил планиран още тогава.
Разпадането на пазара от бившите страни на СИВ през 1991 г. наложи преориентиране на продуктовата структура и намиране на нови пазарни ниши на европейския и световен пазар. Тези процеси, както и стагнацията на икономиката, доведоха до чувствително намаляване на производството, нисък процент на натоварване на мощностите (18-25 на сто), нерентабилно производство, лоши финансово-икономически показатели.
"Тежко машиностроене" - Русе е второто по големина предприятие в страната за тежко машиностроене, изградено отново в периода 1979-1985 г. След настъпилите промени, разбира се, както и икономическата стагнация, "Тежко машиностроене" - Русе изпадна в изключително тежко финансово състояние.
Ръководството на "Тежко машиностроене" през периода 1993 - 1996 г. не успя да стабилизира дейността на дружеството. Опитите за оздравяване на дружеството не подобриха състоянието му. През м. ноември Общото събрание на "Тежко машиностроене" - Русе взе решение за обявяване на дружеството в ликвидация с цел продажбата му на обособени части.
Производството на "ИНКОМС" в телекомуникационната техника с повече от 30 завода и с над 30 хил. работещи бе на основата на аналоговата техника от 60-те години. През 1991 г. България беше единствената от бившите социалистически страни, която не беше сключила никакъв договор и не беше се ориентирала към водещи фирми. Крайният резултат от работата по линията на СИВ бе практически равен на нула. В този период от време другите източноевропейски страни, анализирайки прагматично ситуацията в СИВ, проведоха свои линии в развитието си, докато "ИНКОМС" сляпо се придържаше към съветския пазар. Близо 70 на сто от заводите на "ИНКОМС" не притежават типичния облик на заводи за телекомуникационни съоръжения.
Развитието на производството на полупроводниковите прибори и интегрални схеми през периода 1985 - 1990 г. се определяше предимно от българския пазар на електронни изделия и произвежданите елементи бяха планирани да се вграждат в тях. Не се развиваха оригинални изделия, а се копираше нелегално от чужди фирми. В най-добрия случай производството изоставаше с 5-7 години от водещите фирми и се отличаваше с нисък рандеман, което не позволяваше да се достигне конкурентна цена; купуваше се безразборно вносно оборудване и екипировка, без да се съобразяват реалните нужди и възможности на страната, което задържаше пускането им в експлоатация в течение на години.
Да хвърлим поглед върху памукотекстилния бранш... (Реплики в блока на ДЛ.)
Разбира се, че не искате, много ви е неудобно, но това е истината. Предприятията му, създадени в различни периоди на настоящото столетие, придобиват облика си през 70-те и 80-те години, като отрасълът е специализиран изключително за задоволяване на нуждите от платове и изделия на страните от бившия Съветски съюз. При това оформяне на този подотрасъл са допуснати и следните по-важни грешки, благодарение на които днес почти всичките му предприятия са в тежко финансово-икономическо състояние, а някои от тях са в несъстоятелност или пред фалит:
- Оборудване на над 80-90 на сто от предприятията с тесни тъкачни станове за производство на хасета и басми. Доставена е апретурна обработка, която днес не върши никаква работа.
- Почти цялото оборудване е доставено от страните - членки на СИВ, и още тогава е под нивото на световното текстилно машиностроене.
- Бяха построени и предприятия-гиганти, които днес не покриват и 30-40 на сто от капацитета си, като например "Марицатекс" - Пловдив, "Вратица" - Враца, "Тунджа" - Ямбол, "Мануела" - Хасково и пр., и пр. (Реплики от опозицията.)

Тежкото финансово-икономическо състояние, в което изпадна дървообработващата и мебелната промишленост се определя от обвързването на суровинната база за иглолистни и широколистни трупи със смесеното българо-съветско предприятие в Коми. След приключването на комската авантюра... (Шум и реплики на недоволство сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: ... след приключването на комската авантюра ресурсът от едра дървесина се намали три пъти и изградените модерни технологични линии за преработка на тънки трупи в "Сокола" - град Пещера, "Бук" - град Гурково, "Вели лак" - Дупница, "Елица" - Берковица работят с капацитет 50 на сто, а в "Булес" - АД, Бургас - въобще не работят. (Шум и реплики сред опозицията.)
Аз не знам защо толкова се притеснявате, че говоря дълго. Ние изслушахме цялата тирада на господин Томов, която трая 32 минути и беше изключително интересна. Аз мисля, че говоря не по-малко интересни неща. Хубаво е опозицията все пак да слуша понякога, да не си говори сама!...
Това е основата, върху която се гради структурната реформа в българската индустрия, уважаеми госпожи и господа! Тук не може да се кърпи, да се подобряват, да се развиват съществуващите мощности. Още повече, псевдопазарните отношения и пълната безстопанственост след 1989 г. досъсипаха цели отрасли. За този болен организъм вече не може да се прилага терапия, затова прилагаме хирургия. Вие от ляво не искате да си цапате ръцете. Искате да гледате отстрани и да обяснявате, че има някакво чудотворно лекарство, което ще излекува болния без операция. Само че знаете отлично, че такова лекарство няма. А освен това ние сме лекарският екип, ние отговаряме за пациента и хирургическата операция вече тече.
Един от мотивите на този вот е, че "се свива вътрешното енергопотребление". Господин Бойков го прочете с патос. Чудя се как въобще това може да бъде аргумент срещу индустриалната политика. Той е един добър аргумент, че в България най-сетне се отчита фактът, че енергийната ефективност е сърцевината на бизнеса и печалбата. (Шум и реплики в залата.)
Какво прави една стока конкурентноспособна на пазара? Цената й. А в цената й влиза и цената на вложената енергия. Какво показват изследванията за българската енергоефективност в сравнение със световните показатели?
В черната металургия, например, разходът на кокс за производство на един тон чугун в света е 380 кг, у нас е двойно повече - 630 кг; в рудодобива и преработката, енергопотреблението на българските дружества е 5 пъти повече отколкото постигнатото в Европа; в химическата промишленост е същото. Производството на амоняк гълта обикновено между 6 и 7 гигакалории за тон, у нас - между 9 и 13 гигакалории на тон. Ето тези свръхразходи понижават конкурентността на българските стоки. Нещо повече, правят предприятията непродаваеми, защото никой не иска да стане собственик на слабо конкурентно предприятие.
Фактът, че намалява потреблението на енергия означава, че бизнесът вече си дава сметка и не произвежда стоки на загуба или тези, които са прекалено скъпи за пазара. И това е добрата новина. Защото в противен случай България винаги ще бъде слаба в конкуренцията на международните пазари и винаги, както пише в политическия доклад на Евролевицата, да продължават да се подкрепят някои държавни предприятия, докато им се намери... Пише го, ще ви го прочета! Самите вие сте го написали, а ако не вярвате, ще ви го прочета специално. Значи, ще продължават да се наливат пари в енергоемките производства, за да се спасяват. Това правеше правителството преди нас и беше гордо с високото потребление на енергия и абсолютно антипазарно приемаше количеството изразходвана енергия като мярка за просперитет.
Ние смятаме, че е точно обратното. Колкото по-малко енергия се изразходва, толкова по-евтини ще са стоките, които се предлагат на пазара, толкова повече структурата на българската индустрия ще отговаря на реалните енергийни ресурси. Затова сме внесли и Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Ако успеем, а ние ще успеем да намалим разликата между световните стандарти и българските стандарти за енергийна ефективност, това ще бъде голям успех за индустриалната ни политика - ще станем по-конкурентноспособни, ще улесним работата на частния сектор и не на последно място ще можем да изнасяме енергия навън от страната.
В мотивите се говори за безконтролност, корупция, източване... (Реплики и недоволство от опозицията.) Не приемам такива безпочвени обвинения! Ревизори и специалисти от промишленото министерство непрекъснато правят проверки във фирмите и разкриват нарушения. Веднага ще ви посоча примери:
- Тодор Андреев - "Зита", Русе, назначен 1991 г., освободен август 1997 г., 14 млн. 800 хил. лева вреди, заведен съдебен иск;
- Йордан Йорданов - "Керамик", Дебелец, назначен 1996 г., освободен септември 1997 г., 32 млн. 190 хил. лева вреди, заведен съдебен иск;
- Петър Шопов - "Юндола 91", Велинград, назначен 1996 г., освободен септември 1997 г., 112 млн. 904 хил. лева вреди;
- Георги Такабаков - "Арма", Лозница, назначен 1993 г., освободен април 1997 г., 11 млн. 811 хил. лева вреди, заведен съдебен иск;
- Красимир Петков - "Българска захар", Долна Митрополия, назначен 1995 г., освободен февруари 1997 г., 147 млн. 868 хил. лева вреди;
- Евгения Андреева - "Прима М", Полски Тръмбеш, назначена 1995 г., освободена април 1997 г., 35 млн. 174 хил. лева вреди, заведен съдебен иск;
- Благой Москов - "Копривлен Мрамор", Копривлен, назначен 1995 г., освободен април 1997 г., 19 млн. 491 хил. лева вреди, заведен съдебен иск;
- Веселин Киров - "Добрич", АД, назначен 1995 г., освободен април 1998 г., 518 млн. 826 хил. лева вреди, заведен съдебен иск;
- Антон Петров - "Софарма", назначен 1994 г., освободен май 1997 г., 945 хил. долара вреди, заведен съдебен иск;
- Георги Жгумов - "Биовет", Пещера, назначен 1991 г., освободен 1997 г., 19 млн. 418 хил. лева вреди, заведен съдебен иск;
- Сашо Синапов - Месокомбинат, Асеновград, назначен 1995 г., освободен февруари 1998 г., 28 млн. 855 хил. лева вреди, заведен съдебен иск.
И още: Емануил Цонков - "Мехатроника" - Габрово, Захари Басамаков - "Асенова Крепост", Марин Маринов - "Слънчеви лъчи" - Провадия, Паскал Паскалев - "Хатекс" - Харманли, Петко Мехочев - "Независимост 40" - Габрово. Този списък може да продължавам да ви го чета цял ден. (Шум и реплики сред опозицията.)
Ето, това е голямото разграбване! Ето, това е безстопанствеността! Ето, това е корупцията! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Срещу всичко това опозицията разполага с голословни твърдения за разхищение и корупция като тези от съвсем скоро на русенския депутат Иван Иванов за някакви мобифони или тотално безотговорните приказки на Драгомир Драганов, който вече бил открил 12 вида корупция или пък легендата за часовника от 30 хил. долара на ръката на един министър, усърдно пропагандирана от Венцеслав Димитров, който така и не можа да каже името на министъра, нито да обясни откъде се е научил да разпознава от разстояние колко струва един часовник. (Весело оживление в залата.) Извинявайте за отклонението.
Ще се върна на преструктурирането на промишлеността. Според анализ на Световната банка международните цени на основни суровини и материали ще продължават да се понижават и през 1999 г. През последните две години цените на повечето първични стоки спаднаха с 50 на сто. Най-голям спад бе отбелязан за селскостопанските продукти, нефта и металите. Причината - страните от Азиатския район свиха силно потреблението си.
Но има още два фактора - намалението на цените е свързано и с внедряването на високи технологии, които позволяват на потребителите на основни суровини и материали да ги преработват ефективно и да намаляват търсенето.
Второ, либерализирането на търговията и намаляващата роля на държавата в стимулирането на производството на редица стоки позволяват частните инвестиции да се насочат към технологии, които повишават производството при по-ефективно разпределение на ресурсите. Съчетаният ефект на тези фактори доведе до пречупване на равнищата на цените и намаляване на производствените разходи. Затова прогнозите са, че дори цените на тези стоки да тръгнат нагоре след няколко години, те пак няма да достигнат нивата преди кризата.
Тази ситуация очевидно не ни дава основание да търсим запазване на т.нар. "структуроопределящи предприятия" в досегашния им вид. За някои от тях може спокойно да се предвиди, че въобще нямат бъдеще. Колкото по-бързо минат през ликвидация такива предприятия, колкото по-бързо жизнеспособните активи от тях намерят нови собственици, които да възстановят част от работните места, толкова по-добре.
Това е болезнен процес. Това е, така да се каже, неблагодарна работа. В такъв момент е лесно и благодарно да бъдеш опозиция. Можеш да събираш популистки дивиденти, защото всеки останал безработен ще види в твое лице защитник. Поне на първо време. Защото естественият въпрос, който ще си зададе безработният веднага след това е: "А ти, опозицио, като така пламенно критикуваш правителството, какво друго можеш да предложиш? Знаеш ли как да затваряш предприятия и същевременно да не произвеждаш безработни? Знаеш ли как да изплатиш дълговете им и същевременно да не намалиш производството? Знаеш ли как да намериш нови пазари за остарелите и неконкурентноспособните продукти? Можеш ли да вдигнеш заплатите и пенсиите, без да печаташ пари и да отпушиш спиралата на инфлацията? И като не знаеш, защо не си траеш?!" (Весело оживление сред мнозинството, ръкопляскания.)

Уважаеми госпожи и господа, нека сериозно да се опитаме да обобщим днес в този дебат основните насоки на структурната реформа в промишлеността. Изграждането на модерна индустрия, основана на частния сектор, проспериращи малки и средни предприятия, които произвеждат стоки с високи качествени параметри, прилагането на модерни енерго- и материалоспестяващи технологии е гаранция за успешното участие на българските промишлени предприятия в международното разделение на труда. Изграждането на жизнеспособни предприятия в условията на пазарна среда, на конкурентоспособни и експортно ориентирани производства е основната цел на правителството при осъществяване на политиката в областта на индустрията.
Правителството съзнава необходимостта да се премине от сегашния ресурсно-обусловен стадий на развитие към следващия инвестиционно-ориентиран етап. Известно е, че такива сравнителни преимущества от по-нисък порядък, като евтина работна ръка, относително евтина електроенергия, наличие на суровини и материали постепенно губят своето значение в международното разделение на труда. Все по-голямо значение придобиват преимуществата от по-висок порядък, а именно потенциалът на страната да прилага и развива високотехнологични производства, да произвежда и изнася стоки с по-висока степен на преработка. Тези производства са потенциално конкурентни и могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката и растежа в дългосрочен план.
Постигането на тази основна цел е свързано с осъществяването на редица подцели в сферата на индустриалната политика:
- Изграждане на проспериращ частен сектор в промишлеността. Над 80 на сто от предприятията, господин Томов, в промишлеността вече са частни, а Вие говорите, че няма приватизация.
- Подпомагане на малките и средни предприятия, които, както знаете, преобладават в българската икономика и които имат потенциал да произвеждат изделия с високи качествени параметри. Кой създаде Насърчителната банка? Кой внесе в Народното събрание Закона за малките и средни предприятия? Кой създаде Агенцията за малките и средни предприятия? Кой създава кредитни линии, може би предишните правителства?
- Развитие на високотехнологични производства. Нашето правителство е първото, което подготви стратегия за развитие на високотехнологични производства и в момента създава първите високотехнологични паркове.
- Създаване на предпоставки за обновяване на крайните изделия и на производствените технологии, диференциация на продуктите, намаляване на енергоемкостта и материалоемкостта, повишаване на производителността на труда. Аз ви дадох данни за повишената производителност на труда и намалените разходи през последната година.
- Създаване на конкурентноспособни промишлени производства, ориентирани както към вътрешния пазар, така и към външния пазар.
- Изграждане на промишлени сектори, които произвеждат промишлени изделия, отговарящи на високите стандарти на Европейския съюз и могат да се конкурират успешно с изделията на пазарите на тези страни и останалите промишлено развити държави.
Вие знаете ли, господин Томов, какво намери Цоньо Ботев в Комитета по стандартизация и метрология? Знаете ли, че България се оказа изостанала с близо 10 години от останалите страни от Централна и Източна Европа по отношение на прилагането и приемането на международните и на европейските стандарти? Знаете ли, че правителствата до 1997 г. абсолютно нищо не са свършили в тази насока? Те просто обичаха да говорят за Европа, както и сега обичат да говорят за Европа. Обаче когато стане дума за Европа и Вие, господин Томов, се опитвате да ни обяснявате как не трябва да даваме предприятията на чужденци.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Кой казва това, Сашо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Има стенограма, ще я прочетем. Аз мога да го прочета и в официалните документи на Евролевицата, това не е Ваша лична теза, господин Томов, това е теза на Евролевицата. И срам за една левица, която се нарича европейска и която си заделя предприятия за българи!
Бих искал да подчертая, че тези цели правителството изпълнява неотклонно чрез: цялостно подобряване на макроикономическата обстановка в страната и осигуряване на финансова стабилност; ускорена приватизация; реформи в данъчната сфера; подобряване на инвестиционния климат; либерализиране на външнотърговския режим и други.
Наред с тези мерки от общо икономически характер, правителството приема редица мерки конкретно в областта на индустриалната политика:
- разработване на средносрочна програма за публични инвестиции за периода 1998/2001 г.;
- разработване на програми за преструктуриране на отделни сектори на промишлеността;
- разработване на стратегия за развитие на високите технологии;
- приемане на национална стратегия за малките и средни предприятия.
Тези обстоятелства говорят за огромното значение, което правителството отдава на реформата в индустриалната сфера. Цялостната дейност, която правителството осъществява през последните две години, е в посока към осъществяване на структурната реформа в индустрията. Какви са фактите? Провежданата от правителството индустриална политика е в съответствие с Програма "България 2001". И аз ще Ви помоля още един път да прочетете дела за индустриалната политика в Програма "България 2001". И кажете къде точно не сме си изпълнили програмата. Аз я четох няколко пъти в събота и неделя, за да видя дали случайно не съм пропуснал нещо. Оказа се, че не съм пропуснал. (Шум и реплики от опозицията.) Народното събрание одобри и прие закони в областта на приватизацията, чуждестранните инвестиции и конкуренцията. Разработени са и се прилагат средносрочни програми, които включват специална програма за ускоряване на приватизацията на държавните предприятия, уеднаквяване на законодателството и интегриране на вътрешния пазар в Европа.
Разбира се, ние си даваме сметка, че предстои още много работа по преструктурирането на индустрията. Нужно е да се премине към уеднаквена система за оценяване, съвместима с изискванията на Европейския съюз. Достъпът на българските стоки до европейските пазари може да се осигури единствено и само тогава, когато те отговарят на изискванията, заложени в европейското законодателство, на хармонизираните стандарти и при признаване на оценките за съответствие с тези изисквания.
За повишаване на общата конкурентност на българското производство особено важна роля има въвеждането на системи за управление на качеството в предприятията. И тук искам да ви обърна внимание на една много характерна цифра. До края на 1996 г. системи по качество са били въведени само в 14 български предприятия. Към декември 1998 г. техният брой е 86.
Напоследък опозицията не спира да се вайка, че ги нямало чуждите инвеститори, че се провалила политиката ни на привличане на директни инвестиции в промишлеността. Кой знае защо безпристрастните цифри говорят за точно обратното.
В периода 1992 - 1998 г., господин Томов, не се чудете, в страната ни са влезли чужди инвестиции за общо 1 млрд. 928 млн. 900 хил. щатски долара. За пет години - от 1992 до 1996 г. включително, те са само 766 млн. 600 хил. долара. Повтарям - общо 1 млрд. 928 млн. 900 хил. щатски долара, а от 1992 до 1996 г. само 766 млн. 600 хил. щатски долара. Само за 1997 и 1998 г. в страната ни са влезли 1 млрд. 162 млн. 300 хил. щатски долара. (Ръкопляскания от СДС.) При това, господин Томов, през 1998 г. около 50 на сто от чуждите инвестиции са именно в промишлеността. И във времето на развихрилата се глобална финансова криза инвестициите не спряха. Намаляха, но не спряха.
Не намаляват обаче нашите усилия да изведем България на добрия европейски път. Нашата индустриална политика има за цел да превърне българина в горд и проспериращ европеец, производител на модерни, конкурентни и качествени стоки в съвременни частни предприятия с достойно заплащане и стабилно бъдеще. И ние ще направим това!
След мен ще говори господин Овчаров. Искам да го помоля преди да започне да говори или докато говори да коментира следните думи: "Имаме ли действително куражът оттук нататък да изпълняваме тези непопулярни мерки и имаме ли хора, които могат да го направят? Трябва да си призная, не съм сигурен. Ако не можем да го направим, дайте да се отказваме от това правителство и да ги пускаме да правят нови избори, да ги спечелят, пък после те да въвеждат тези мерки." 10 януари 1997 г., министър Румен Овчаров. Благодаря ви. (Смях и ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Къде е кабинетът? На кого искаме оставката? Къде е правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Румен Овчаров.
Да се готви народният представител Димитър Луджев от Парламентарната група на ОНС.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моля Ви да поканите правителството тук. Ние искаме оставка на правителството, а не то иска нашата!
И много Ви моля, настоявам да прецените и да преоцените процедурното си предложение от началото на дебата. Не може заместник министър-председателят да говори 130 минути, а ние да говорим по 30 минути на парламентарна група. Отново повтарям, ние искаме вот на недоверие на правителството, а не господин Божков на депутатите.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Картата!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Като дойде времето да говоря, тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви е дошло. Има представители.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Как ще ми е дошло времето, къде са те? (Реплики от ДЛ: "Ще искаме почивка.")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прочетете правилника и тогава поискайте почивка. (Шум и реплики в ДЛ.)
Сега пък и правилникът ви пречи. Пречеше ви Конституцията. Ето, господин Корнезов, да Ви прочета Конституцията, чл. 83: "По тяхно искане (става дума за членовете на Министерския съвет) те се изслушват с предимство".
Така че, когато министър поиска думата, винаги му се дава. Това е по Конституцията. А и Конституцията ще се спазва, и правилникът ще се спазва. (Шум и тропане по банките в ДЛ.) Левицата непрекъснато иска промени в правилника, само когато на нея й се струва, че трябва да има такива промени. (Тропането по банките в ДЛ продължава.) По-силно, ако може, нещо слабо се чува! (Шум и реплики в ДЛ.)
Министри не се канят, те трябва да са си тук. Ако искате, вземете думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Дайте думата на друг оратор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма друг оратор! Тук си има ред на ораторите. Какво значи друг оратор? Пак вие да определяте ораторите! Има си правилник. Правилникът казва: по големина на парламентарните групи се дава думата.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Стига с този правилник! (Шум и тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, дал съм Ви думата и Ви засичам времето. ("У-у-у!" и тропане по банките в ДЛ. Пауза. В залата влизат заместник министър-председателят Александър Божков и министърът на финансите Муравей Радев.)
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Извинявам се много за моето и закъснението на господин Радев, но току-що приключихме разговорите с Мисията на фонда и трябваше да ги изпратим. (Шум и реплики в опозицията. Скандирания: "Костов! Костов!". Пауза.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето тече.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде го пише?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пише го! В правилника го пише.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Тогава 40 минути ще стоим така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, стойте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Щом те не искат думата, дайте я на друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има си ред! Не мога да нарушавам правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Дайте я на следващия оратор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам думата на следващия оратор господин Петър Димитров - Парламентарна група на Демократичната левица. (Тропане по банките в блока на Демократичната левица.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Дайте думата на Митко Луджев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да дам думата на Митко Луджев, защото правилникът казва, че думата се дава по големина на парламентарните групи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Но те не щат думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако не щат, това значи, че се отказват изобщо от думата. Аз я давам по списъка, който парламентарните групи са ми дали. Ако Демократичната левица не е искала да се изказва, защо ми е дала списък?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Тя се отказва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да заяви, че се отказва. Доколкото знам, Вие не сте от Демократичната левица.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Къде е министър-председателят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако не дойде министър-председателят, какво ще правим? (Смее се.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, изтегляме списъка си. Моля, предайте ми списъка. Аз съм Ви го дал, върнете ми го. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви го дам, разбира се, защо да не Ви го дам. Заповядайте! (Пауза.)
За процедура - госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, да не се би да се страхувате да поканите министър-председателя в залата? (Смях и весело оживление. Пауза.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето тече. Вие, ако смятате, че ще си стоите... (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
Защо съм дал думата, след като ми е поискана?!
Защото правилникът казва редът, по който председателят трябва да дава думата... (Неразбираема реплика от народния представител Емилия Масларова.)
По реда на големината на парламентарните групи.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Защо не дадохте думата на БСП преди Евролевицата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото не бяхте дали списъка. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Вие напоследък винаги закъснявате, не разбирате какво става. Сега, извинявайте!
Предполагам, че министър-председателят всеки момент ще дойде, така че спокойно си започнете.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Соколов, предлагам Ви да прекратите този цирк.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Циркът вие го правите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да прекратите този цирк, защото намеренията Ви са ясни - да провалите дебата. Ясно е, че правите всичко необходимо за това. Но все пак нали разбирате, че няма никаква логика едновременно да сте ми дали думата на мен, моето време да тече и в същото време да пускате още трима човека да се изказват от тази трибуна и да влиза в моето време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои още трима души?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, или си поканете министър-председателят, за да си водим дебата така, както е редно да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той си е поканен още отпреди. Беше тук.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да дойде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, като не дойде, какво да направя аз?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го поканите пак. Как, какво ще направите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, ще го поканя. И ако не дойде какво ще правим?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие го поканете да видим дали няма да дойде. Вижте господин Божков как веднага дойде като го поканихте. Сигурен съм, че министър-председателят ще дойде. Аз съм сигурен, обаче Вие не смеете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър-председателят е поканен и ще дойде. Министър-председателят знаеше, че има половин час почивка. Поканен е да заповяда и винаги може да дойде.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Дайте почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да дам почивка.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Вие можете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз мога всичко в рамките на правилника. Не мога да нарушавам правилника. (Пауза.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Господин председател, нека да излезем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, какво да правим сега? Вие не искате да говорите в отсъствие на министър-председателя. Някой друг ли искате да говори вместо вас?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Е, какво, тук да стоим?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо не говорите?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ами, защото чл. 83, ал. 2 на Конституцията изрично казва: Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължат министрите, включително и министър-председателя, да се яви тук, господин председателю.
Моля Ви, Вие сте председател, кажете на министър-председателя да дойде тук и да продължим дебатите. Това не е достойно за парламента сега да стоим в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Задължаването става с решение на Народното събрание. Предложете да го задължим, ще гласуваме. Ако гласува събранието, ще го задължим, разбира се. Но вие пак не правите предложение, а четете текстове, които ви дават права, а не си ги упражнявате.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Господин председателю, много е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не е ясно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Добре, правя процедурно предложение - на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията Народното събрание моля да гласува и да задължи министър-председателят Иван Костов да се яви в парламента по дебатите относно вота за недоверие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли? (Шум и реплики в залата.)
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 226 народни представители: за 96, против 94, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Мерджанов.

АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Ние сме свидетели на един страшен парадокс. Обсъжда се вот на недоверие в отсъствието на министър-председателя. Аз Ви моля да прегласуваме предишното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението. Моля, гласувайте отново.
Гласували 230 народни представители: за 97, против 109, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Следващият записан от Демократичната левица е господин Никола Койчев.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри! След като, не знам поради какви причини, не допуснахте министър-председателят да дойде в пленарна зала, аз не знам от какво се страхувате. Вашият министър-председател е свръхчовек. Той има неограничени възможности. Той може да защити тезите си. Защо не го поканите? Защо не му позволявате това? След като, господа депутати от управляващото мнозинство, не допускате министър-председателя си в залата тогава, когато се обсъжда вот на недоверие към неговото правителство, аз смятам, че вече мога да започна със своето изказване.
Най-напред искам да кажа на господин Божков, че съм му много благодарен за просторното изказване. Много съм му благодарен, защото господин Божков с неговите приказки тук потвърди тотално тезата - двете години управление на Съюза на демократичните сили разсипаха българската индустрия. Защото това, което чете господин Божков тук, не беше нищо друго освен некролога на българската индустрия, господин Божков. Некролог, който пишете Вие и Вашите колеги до Вас. И вие също, господа. Запомнете го много добре.
Аз съм също така благодарен на господин Божков, че той го направи тук, в пленарна зала. Защото всеки петък господин Божков идва тук и ни приказва сладки приказки за това как ще развива този или онзи отрасъл, как ще развива това или онова предприятие. Така приказваше той тук на 22 януари за "Кремиковци" - че имал перспектива българският стоманодобив, че той щял да се погрижи за това. Днес чухме друга истина. Много добре е обаче, че я чуха и работниците от тези предприятия. Много добре е, че я знаят вече тази истина - как се грижите Вие за тях, господин Божков, и докъде доведохте българската индустрия.
В крайна сметка след Вашето изказване и след изказването на господин Цонев, аз мога да смятам, че целите на вота за недоверие са постигнати. Неадекватната ви позиция, нервността и раздразнителността през целите тези два месеца, през които ние готвихме, внесохме и формулирахме вота си за недоверие, са изключително добро доказателство.
Защо все пак сте толкова нервни? Какво толкова много ви притеснява? Вашата нервност е много лесно обяснима, но тя е всуе, уважаеми управляващи. Както виждате, пропаднаха опитите ви чрез измислени тези да създавате противоречия между опозиционните групи, които внесоха вота. Пропаднаха измислените ви идеи предварително да омаловажите вота, като внесете едно решение за структурната реформа. Не се оправдаха и задачите, които искахте да постигнете чрез медийното затъмнение по вота за недоверие. В централната емисия "Новини" на датата, на която беше внесен вотът за недоверие, вашите послушници от Националната телевизия отделиха само едно изречение за вота - за внасяне на вот на недоверие към правителството от цялата опозиция! В късните новини въобще не намерихте място за това. Няма обаче как да избягате от истината, господа управляващи. А истината е една и тя е проста: и времето, и темата на вота са много точно и навреме определени. Те са определени, защото основната ви критика към правителството на Демократичната левица някога беше структурната реформа и нейното забавяне. Но тя беше и първото ви и най-голямо обещание, с което дойдохте на власт. В любимата ви "Програма 2001", която според мен отдавна сте забравили, пък и господин Божков си призна, че едва сега, напоследък я е попрегледал, е казано: "Ние знаем как да изведем страната от кризата. Ние знаем какво трябва да се направи в България. Знаем как да го направим и си даваме сметка колко трудно ще бъде да го направим."
Крахът на нашите опоненти през последните години в това отношение имаше поне един положителен, макар и трагичен аспект - лиши от илюзии мнозинството българи. Те разбраха, че има един път, пътят на реформите. Народът разбра тази истина, господин Божков или госпожа Теменужке, явно господин Костов ще комуникира с нея после, но вие или не сте я разбрали, или не можете да направите тази реформа. Всъщност това, че не знаете какво е структурна реформа, господин Божков, става ясно още като прочетем отредените за това страници от "Програма 2001". Освен приватизация, ликвидация, смяна на собственост, намаляване на загуби, повтарящи се на всяка страница, и безкрайни пожелания за инвестиции, стратегически инвеститори, свободна конкуренция, частна инициатива, там няма нищо за формиране на национални приоритети. Не сте ли чували, господин Божков, че такива се определят от Конгреса на Съединените американски щати, от правителствата на страните от Европейския съюз? Във Франция се определят 5-годишни планове за такива приоритети. Кой, ако не управляващите, трябва да имат виждане освен за преструктуриране на собствеността, и за отрасловото и производствено преструктуриране, за новата пазарна среда, пазарното преориентиране на производството, за продуктовото и технологично обновление? Джефри Сакс ли трябва да дойде от Вашингтон, за да обясни на господин Божков азбучните истини на секторната политика? Знаете ли какво е определението за индустриална политика, господин Божков? Според речника на Колинз по икономика то е следното: "Това е система от мерки, взети от правителството за постигане на индустриална ефективност, технологично усъвършенстване и разкриване на работни места. Тя се реализира чрез подпомагане и финансова подкрепа за определени отрасли, фирми и проекти и чрез схеми, създадени да подпомогнат индустриалното възстановяване и ръст." - край на цитата, господин Божков. Колко такива схеми реализирахте Вие за две години? Колко проекти и кои отрасли подпомогнахте, господин Божков? Всъщност защо ли питам? Защото Мистър "Структурна реформа" ясно е казал как вижда той и какво вижда той в тази структурна реформа. Да, цитатът е Ваш, господин Божков: "Не мога да отговарям на всякакви глупави уверения. Ако приватизацията няма стратегия, къде я има тогава?"
Това е казано на 29 август 1997 г. И два месеца по-късно, на 16 октомври 1997 г.: "Трудно е изобщо да се говори за стратегия в приватизацията и в промишлеността по простата причина, че не е типично за пазарното общество да се занимава с детайлни стратегии."
При такава яснота и еднозначност на целите и стратегиите резултатите според мен - негативните резултати, са повече от очаквани и очевидни.
Нека все пак да погледнем някои цифри. Тук господин Цонев надълго и нашироко говори за тях. После, ако иска, нека да дойде и да провери дали са верни.
След спада с 13 на сто в индустрията през 1997 г., през 1998 г. приходите от продажба на промишлени стоки се намалява с нови 9,4 на сто. С 20 на сто намаляват приходите от износ на промишлена продукция. Като цяло износът е намален с 13 на сто. Откъде тогава се получава обявеният ръст на брутния вътрешен продукт и доколко е реален той, знае само националната статистика и явно - господин Цонев.

Тенденцията се задълбочава и през 1999 г. През януари и февруари приходите от промишлеността намаляват съответно с 23 и 18 на сто спрямо 1998 г. Продажбите на вътрешния пазар - с 15 на сто, износът - с 40 на сто. Като цяло търговското салдо е отрицателно за 1998 г. - 330 млн.долара.
В резултат отрицателното салдо по текущата сметка достига 2,2 на сто от брутния вътрешен продукт - 3 пъти повече от прогнозираното, господин Радев. Този дефицит се финансира чрез увеличение на външния дълг. Той нараства с повече от 400 млн.долара.
През 1998 г. се пречупи тенденцията в притока на портфейлните инвестиции. Те намаляха със 160 млн.долара. По-малко са преките инвестиции в страната за 11-те месеца - само 209 млн.долара при 482 за 1998 г.
Как само за месец декември те се увеличиха с още 300 млн., къде са вложени и за какво тези чужди инвестиции, според мен знае само господин Илиян Василев от Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Вие не разбирате ли, че е застрашена паричната стабилизация на страната? Паричната, не финансовата, защото финансова в България така и не е имало.
Продължава да се върти омагьосаният кръг на взаимната задлъжнялост между фирмите. Само за държавните тя е над 8 млрд. А общата се сравнява с някои оценки с външния дълг на страната.
Голям провал продължава да бъде приватизацията. При извършени 1500 сделки кешовите плащания са за 214 млн. ДМ, при първоначални планове за 635 млн.долара.
Общо за 1997 и 1998 г. са приватизирани 8,5 на сто от държавните активи - двойно по-малко, отколкото през 1995 и 1996 г., по време на правителството на Демократичната левица, господин Божков. И най-малкото е срамно тук да се тупате в гърдите и да се правите на герой, който е приватизирал "Соди" -Девня. Вашите заслуги по сделката със "Соди" - Девня са само две - преференциалните цени за суровините и тока, които Вие подписахте, и дадената възможност държавата да загуби нови 14 млн.долара от незаконното увеличение на капитала по сделката. Не го ли знаете това, господин Божков? (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
А защо, когато разказвате всички тези неща, не говорите за сделките с "Петрол", с "Балкан"? Защо не кажете нещо за захарните заводи в Горна Оряховица? Къде е офшорката "US Консалтънс", господин Божков, на която Вие предоставихте изключителни права да приватизира един завод? А къде са Вашите приятели от "Глобъл Стелър", които само самолетоносач не пратиха да Ви разхожда из целия свят? Къде са те?
Защо през 1997 г. не позволихте на "Деу" да закупи "Химко" за 68 млн.долара? Можете ли да ми кажете за колко ще продадете сега Българската телекомуникационна компания?
Аз само ще Ви припомня, че през 1996 г. лятото, въпреки финансовата криза правителството на Демократичната левица не продаде 25 на сто от БТК - за 500 млн.долара. А Вие сега ще продадете 50 на сто за 400 млн. За 2 пъти по-малко. Тоест, господин Божков, не раздавайте и не разпродавайте това, което не сте строили! (Смях и възгласи "Е-е-е!" в блока на СДС.)
Ще Ви припомня само, че Унгария продаде 25 на сто от тяхното БТК за 1 млрд. Вие, господин Димитров, трябва поне това да знаете. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Приватизацията ви нито е честна, нито е прозрачна. Над 50 на сто от сделките са чрез преговори с потенциален купувач. Само 6 на сто са чрез търг. Приватизацията и овластената държавна корупция се превърнаха в развъдник на невиждана корупция. Корупцията и личното облагодетелстване са вече не лично дело на един или друг забравил се чиновник, на един или друг братовчед, те са вече държавна политика, господин Божков.
Със специално постановление на Министерския съвет българското правителство създаде условия и позволи на частни фирми да се облагодетелстват, продавайки цигари, купени при едни цени. Два месеца и половина да се продават на значително по-високи цени, ощетявайки с това бюджета с 20 млрд.лв. Двадесет милиарда лева, господин Костов!
Всъщност господин Костов го няма, така че теменужката явно ще трябва да му предаде.
Защо след като толкова пъти обещава господин Костов, ще ни каже ли чии са тези фирми, какво показва проверката му по цялата тази далавера? Но и това не стига, господин Божков.
На 31 март Народното събрание на Република България беше принудено да гласува споразумение и протокол за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата с Турция. Защо след като всичко това се правеше в грубо нарушение на законите на страната, без да сте си направили труда да преведете грамотно текстовете, без да бъде необходимо по Конституция, защо? По една проста причина. В нарушение на Закона за държавните поръчки, без търг, просто така една турска фирма да бъде определена за основен изпълнител на "Горна Арда" и магистралата Оризово - Капитан Андреево.
Държавата не печели от това. Кой тогава печели? Заради кого? Заради чии лични интереси унижихте даже българския парламент, господа управляващи? Пак ли на братовчедите? Или тези са по-бамбашка братовчеди?
И тъй като, когато аз ви говоря или когато ние ви говорим, вие не чувате, аз сега ще ви прочета няколко цитата от икономическия доклад на ОIСD, надявам се, че знаете какво е това ОIСD за България за 1998 г. Слушайте внимателно, господин Божков и господин Радев.
"Процесът на преструктуриране на българската индустрия е все още на начален стадий. При тези условия голяма част от затварянето и ликвидацията на губещи предприятия все още предстои, което говори за значението на формирането на подходящи юридически, икономически и социални институции за подпомагане на процеса".
Институции искат да формирате, значи и това още не сте направили.
"Свързаните проблеми в ръководството на фирмите са също централни за процеса на преструктуриране. Не съществуват пазарни механизми за дисциплиниране и отстраняване на неефективни ръководители. Правителството значително изостана зад определените приватизационни цели. Новата средносрочна програма повтаря силните мерки за ускоряване на приватизационния процес, предлагайки й да приватизира 50 на сто от активите до първото тримесечие на 1999 г.".
Приватизирахте ли ги? И това не сте направили.
"За администрацията. Публичната администрация страда от недостиг на компетентен персонал и прекалена централизация. Тежката администрация и бюрокрация, политическата неопределеност, липсата на прозрачност при бизнесвръзките, постоянните проблеми в юридическите регулиращи нормативи, митническият режим, нечестната конкуренция и контрабандата са неприемливи за чуждестранните инвеститори".
Това не са мои думи. Това са цитати от икономическия доклад на ОIСD, направен само преди няколко месеца.
И както се казва, който има очи - да види, който има уши - да чуе. Вие, за съжаление, не искате да направите нито едното, нито другото. Но днес, най-късно утре, са последните ви шансове. Излезте от омагьосания кръг на вътрешнопартийните си конюнктурни интереси! Вижте сериозните и задълбочаващи се проблеми на страната. Българската икономика има нужда от нова индустриална политика. Ако вие не я реализирате днес, утре ще я реализираме ние. (Силен шум и възгласи: "Е-е-е!" в блока на СДС.)
Що се отнася до цитата, господин Божков, от 10 януари 1997 г., ами, аз искам да Ви предпазя от нещо. Слушайте внимателно какво говоря! Слушайте внимателно и си записвайте! Защото това, което говорих през 1997 г. беше вярно. Вярно е и това, което сега Ви казвам: или се оправяйте, или наистина си отивате! Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ, шум и възгласи в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата народният представител Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Вотът на недоверие има за цел да демонстрира нашето недоверие, критика и отказ за подкрепа на действията на правителството в сферата на индустрията.
Най-големият външнополитически проблем на България днес са пораженията от войната и хуманитарната катастрофа в Югославия. Най-големият вътрешен проблем са пораженията, задълбочаващата се икономическа криза и надигащата се хуманитарна катастрофа от безработица, безпаричие, емиграция и безперспективност.
Деиндустриализацията и опадъкът на селското стопанство превръщат България в нов дестабилизиращ фактор на Балканите. Две години са достатъчно време за оценка на правителството. То не може да се оплаче от липса на комфорт и разбиране. Но днес, когато огромната междуфирмена задлъжнялост - над 10 млрд. ДМ, надцененият лев и нарастващият бюджетен риск заплашват крехката финансова стабилност, а реалната икономика, в частност индустрията, е в бедствено състояние, когато е поставен въпросът за съдбата на милиони българи и българската национална държава, ние нямаме политическо и морално право да мълчим.
Като либерали ние критикувахме и отхвърлихме антипазарната политика на господин Виденов. Като либерали ние отхвърляме антипазарната псевдоконсервативна политика на господин Костов. Резултатите и в двата случая са вредни за България.
Аз ще се спра на някои измерения на провала на така наречената реформа в индустрията. Икономическата политика на правителството доведе до небивала стагнация на производството. Господин Костов дойде на власт с обещания да насърчава производителите, частната собственост и предприемаческата инициатива. Но правителството направи всичко възможно, за да потисне инициативата, да наложи непосилни изисквания, разрешения и лицензи към всяка дейност, която доведе до произвол на бюрокрацията и партийно оцветената администрация От началото на това управление са фалирали или спрели близо половината от съществуващите частни фирми. Не частната собственост, а държавните монополи са любимците на правителството. Под егидата на кабинета монополисти като "Булгаргаз", НЕК, БТК, "Нефтохим", "Булгартабак" и фирмите на топлофикацията получиха възможност чрез монополни сили да покриват загубите за сметка на клиенти, да присвояват доход от фирмите и населението. Няма намек за превръщането на монополистите, чиято печалба е гарантирана, в публични дружества, в които се запазва държавният контрол.
Една от главните причини за колапса на българската индустрия и производство е безпрецедентното засега свиване на вътрешното потребление - фирмено и битово. От септември миналата година насам всеки месец бележи нов спад на продажбите. Той е естествен резултат от целенасоченото потискане на доходите, липсата на достъпен кредит, високите данъци, огромната междуфирмена задлъжнялост и други причини. Непрекъснато спада обемът на добавената стойност за всички икономически сектори и особено в индустрията и транспорта. (Реплики от СДС.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Прочете ли справките?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Чел съм ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Когато се говори за увеличения дял на частния сектор, трябва да се има предвид, че близо 50 на сто от неговата добавена стойност е резултат на селскостопанската активност и значителна друга част е създадена от търговски посредници. Това е политика на гладна диета.
Търговският баланс на страната е дълбоко разстроен. Данъчната политика на правителството и лакомията на протежираните държавни и частни монополи утежниха производствените разходи на производителите. Подкладената от надутите разходи скрита инфлация и откритият ръст на цените доведоха до трайно надценяване на лева. То отне трудно отстояваната ценова конкурентоспособност и затрудни износа. Под предлог да отвори нови пазари, правителството широко разтвори нашия пазар за чуждия внос. То не направи почти нищо срещу вноса на нискокачествени и вредни продукти. Напротив, промени и игнорира нашите стандарти, за да позволи вноса на чуждестранни сурогати. Тромавата и депрофесионализирана от правителствените чистки митническа администрация не може да се справи с измамите със занижените вносни фактури. Контрабандата продължава да се вихри и не само осигурява издръжка на получателите на митнически куфарчета и тяхната партия, но позволява на чуждия вносител (ръкопляскания от ДЛ) да дъмпира българския пазар, да унищожава конкуриращото се местно производство.
Правителството със своите действия субсидира вноса и мачка износа. То не направи нищо за шумно прокламираното в своята "Програма 2001" насърчаване на износа. Едноименният център съществува само на книга като хранилка на ведомствени бюрократи. За държавни експортни гаранции и кредитиране се говори неопределено в бъдеще време.
Българският производител е принуден да се конкурира без каквато и да е подкрепа в държавата не само на външни пазари, но и у дома. Затова вместо предвидените 210 млн. долара търговски дефицит, правителството отчита над два пъти по-голямо негативно търговско салдо - 516 млн. долара. Ако оценим износа не при условия по f.o.b., а по крайните c.i.f. цени, търговският дефицит се изчислява на 712 млн. долара, около една четвърт от целия обем на износа. "Икономист" прогнозира, че търговското салдо в България ще достигне 900 млн. долара пасив през 2003 г., но тази мрачна прогноза може да се сбъдне още тази година.
Може би само за некомпетентната администрация на правителството не е ясно защо за миналата година износът намаля с цели 13 на сто. Ще намалява и още, защото изтънява маржът на печалбата от износ. Миналата година българският износител е печелил 40 на сто по-малко. Това е резултат от увеличените разходи, надценения лев и от дълбоко влошената структура на износа. Единственото перо в платежния баланс, което бележи ръст, са задълженията по външния дълг, който отново гони върховите си стойности от 1993 г.
Политиката на правителството отрови и инвестиционния климат. За инвестиции в България няма данъчен кредит, няма ускорена амортизация, няма държавна подкрепа, камо ли гаранции и финансиране, както в индустриалните държави. Няма и инвестиционен кредит поради последователната политика на правителството да задушава финансовата система, да потиска банковия кредит със закони и администрация. Какво производство се развива в страна, която не прави нищо за стимулиране на инвестициите, поне в перспективните отрасли, когато от поне 10 години не се инвестира в технологично обновление, а производствените мощности са остарели поне с 15 години от световните стандарти. И това в условията, когато инвеститорите се оттеглят от нововъзникващите пазари, а нашият пазар може да се определи не като "зародишен", а като "абортиран", разположен в една санитарна зона на Балканите, от която всеки се страхува. Никой не иска да рискува пари в една наклонена надолу икономика. При постоянно свиващото се вътрешно потребление и ниска конкурентност в България няма условия за добър бизнес. По-големите така наречени съпътстващи разходи или смазката за политически и други посредници, намаляват официалната цена, която се плаща за предприятията. Много водещи инвеститори въобще не желаят да играя по тайнствените и променящи се користни правила и се подменят с офшорни купувачи.
Правителството продължи пагубното въздействие на безславните си предшественици. То не направи нищо, за да насочи оскъдните чуждестранни кредити към производителите. Къде е Държавният фонд за реконструкция и развитие? Къде са кредитите за производство и износ ПиИИеФ, АПЕКС, ФЕСАЛ? Истината е, че това правителство усвоява само онези средства, с които може да напълни бюджета, и не прави почти нищо за достъпа на български форми до финансиране за инвестиционни проекти. Всяка втора дума на членовете на правителството е "чуждестранни инвестиции". След две години безплодна дейност нито чуждестранни, нито местни инвестиции ще влязат в българската икономика.
Бездействието на правителството се изрази в липсата на работещи програми за отраслово преструктуриране и доведе до провал на програмите за приватизация. Така наречената изолация беше временна мярка. Тя забрани задлъжнелите фирми да теглят кредити без министерско разрешение. Изолираните фирми трябваше да подготвят планове за финансово оздравяване, които да бъдат одобрени, подкрепени от правителството и изпълнени. Нищо такова не стана. Не се проведе нито една смислена оздравителна програма. Администрацията се задоволи да бъде пасивен наблюдател на агонията на едни от най-големите български предприятия, много от които можеха да се измъкнат от фалита с минимална помощ и дори сами, ако не бяха поставени при убийствените условия на изолация. Безотговорното протакане, безсилието и бездействието на правителството предреши фалита на десетки структуроопределящи предприятия.
Под натиска на поетите ангажименти към Международния валутен фонд и Световната банка днес се отива към принудителни и безпорядъчни ликвидации на промишлени обекти - "Видахим", "ГОРУБСО", Корабостроителница - Варна, военните заводи и др. Държавната собственост намалява, но стихийната ликвидация нанася огромни загуби по цялата верига на икономически субекти. Дълговете остават за държавата, масовите уволнения и безработица не се компенсират нито от програми за заетост, нито от развитие на други сектори, особено частни.
Правителството превърна в център на своята индустриална политика разбиването на икономиката на входа и на изхода. Под този претекст то изхвърли стотици фирми, които реализираха индустриална продукция. Наистина то назначи нови фирми, нови бизнесмени, които да заемат доходоносните пазарни ниши на изгонените, но животът показа, че повечето от протежираните от новата власт бизнес-играчи са съвършено некадърни.

Провежда се целенасочена дискриминация на българските фирми. Вместо преференции за тях, правителството обявява всички значителни държавни поръчки с такива тръжни условия, че чуждите участници без усилия да ги печелят. Най-мощното оръжие за сегрегация на българския производител е кредитният колапс. Нормативните ограничения на банките и условията в така наречените меморандуми, които те бяха принудени да подпишат с Централната банка, заложиха такива драстични ограничения за кредита, които практически го обезсмислиха. Кредитната преса смаза най-вече индустрията, която е декапитализирана в такава степен, че без кредит не може да продължи производството, дори да е конкурентноспособна.
Провалът на управлението унищожи цели отрасли и превърна цели региони в пустеещи. Не бих се спирал на това, което се каза. Фалират предприятия, които даваха поминък на Видин, Монтана, Лом, Родопите, Странджанския край, Велинград и Пазарджик, Благоевград и Добрич, Перник, Ямбол и прочие. Десетки хиляди специалисти се деквалифицират в неплатен отпуск и търсят препитание в примитивното домашно натурално стопанство или в сенчестата икономика. Просто цинично звучи непрестанно повтаряното твърдение, че днешното правителство трябва да ликвидира тежкото наследство от миналото и всички политически сили, целият народ трябва да подкрепят реформаторите-ликвидатори. При условие, че нито едно министерство или ведомство не си направи труда да изработи що-годе смислена и финансово обезпечена програма за преструктуриране, че правителството с нищо не спомогна за продуктовата, технологична и пазарна преориентация на индустрията.
Вместо да усили корпоративното управление на държавните предприятия, за да спре тяхната декапитализация, то доведе до абсурдно наследената от своите предшественици практика на партийно назначаеми бордове и директори на предприятия, свързана с цяла система за възлагане на поръчки, договаряне на цени и преференциални условия - множество други форми на източване и преразпределяне на националния капитал. Двата постулата на правителствената политика по приватизацията са: приватизацията е ядро на структурната реформа и по-важното от парите от приватизацията е бъдещето на приватизираните предприятия.
Изминалите две години изцяло опровергаха тези стратегически цели. Ядрото на българската структурна реформа сега не е приватизацията, а ликвидацията и разпродажбата на всяка цена. И нищо от извършената досега приватизация не можа да спре деиндустриализацията на страната. Никой не може да очаква купувачите в приватизацията да дадат справедливата пазарна цена на предприятията ни, когато продавачът е казал от вратата, че неговата официална политика е да се продава за един долар. Когато инвеститорите видят, че държавата е готова да гласува срещу собствените си интереси, което стана при увеличаването на капитала за сметка на държавното участие в "Соди" - Девня, с личния глас на ресорния вицепремиер, всички инвеститори ще казват: и аз искам същото... Резултатът е насроченото на 9 април общо събрание на БТК, където държавата ще гласува за собственото си изместване от дружеството?! Няма да има оттук нататък чужд купувач, който да не иска същото самоунищожение от държавата. Оттук нататък приватизацията ще става все по-абсурдна, защото ще отнеме много повече усилия при по-малка възвращаемост.
Все повече ще растат разходите за сметка на приходите. Съвсем не е случаен фактът, че с последните промени на Закона за приватизацията се увеличи делът на средствата от приватизацията, отиващи за покриване на разходите. А тези разходи са изкуствено завишени от огромните комисионни на чуждестранните посредници от страна на държавата. От големите сделки с чуждестранни посредници досега няма посредник, довел сериозен чуждестранен купувач. Голямата им роля се изразява или в сделка с работническо-мениджърски дружества, или в скандал. Пример за първото са "Верила", "Алумина", а пример за второто са Русенската корабостроителница, Варненската корабостроителница, "Видахим", "Кремиковци", "Петрол" и прочие. Сега всички погледи са отново вперени в БТК.
В българската приватизация инвеститорите са уплашени от непрестанните тайнствени и нелогични промени в правилата на играта, което прави процеса непрозрачен. И това на всички равнища - от Закона за приватизацията, който претърпя 17 поправки, през правилата за плащане, където мистичните компенсаторни записи са достъпни за едни, а табу за други, до правата за достъп до информация. В резултат, огромен брой сделки се правят с работническо-мениджърски дружества и офшорни компании и се появяват нови собственици-фантоми без финансови и технически възможности, с намерение да оцелеят или да спечелят каквото могат... Пита се кой е заинтересован да бъдат продадени големите български банки и предприятия на безценица непременно на чужденци, а повечето други приватизирани обекти да бъдат псевдочастна собственост? Или това е целта - да няма български собственици, да няма условия за икономическа и политическа независимост от властта? (Оживление.)
Управляващото мнозинство непрестанно спекулира с пропагандното клише за липса на алтернатива. Да, няма и не може да има алтернатива, когато правителството просто няма индустриална политика в същинския смисъл на тази дума. Това, което предопредели провала на господин Костов е, че той отново заложи на администрация от верни хора - съпартийци, а не на професионалисти. Изпълнението на една правилна програма бе поверено в ръцете на неправилни хора...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Лошото е, че на бедни хора.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Този непрофесионален централизиран апарат, в който се сливат управляващата партия и държавата, се превърна в основен източник на корупция и принуда, който далеч надхвърли предишните образци. Основната цел на партийната бюрокрация стана приватизацията на властта. Под псевдолибералния лозунг на господин Божков: "Който може, да се оправи!", държавата абдикира от своите задължения. Управляващите, правителството изглежда не знаят, че дори модерната пазарна икономика с преобладаваща частна собственост се нуждае от пазарен тип - пазарен тип, повтарям, държавни регулации - протекция, отраслово и стратегическо планиране.
Ние, либералите, работим за установяване правилата на свободния пазар, но искаме да има повече български собственици, по-силен български капитал, държава с икономически и социални ангажименти и сигурност за хората. В Европейския съюз и Атлантическата общност България трябва да се интегрира не по милост, като бедния братовчед, а като стабилна и прогресираща национална държава. Алтернатива има. Хора има. Системна икономическа и индустриална политика може да се изработи. Но това е въпрос на друго мнозинство, друго управление и друго правителство. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ, ЕЛ и ОНС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Министър-председателят Иван Костов в момента провежда среща с делегация на Варненската корабостроителница. След това има среща с помощник-държавния секретар Строуб Талбот, след което ще дойде.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, искам да кажа на господата от опозицията, тъй като аз съм част от тази опозиция, макар съвсем тенденциозно изолиран от нея, макар и да сме протягали сериозна братска ръка (оживление), че ние няма да подкрепим вот на недоверие в такъв абсурден за България и Балканите момент. (Ръкопляскания от СДС.) И по един абсурден абзац - само икономиката. Ние желаем, когато има вот на недоверие в един удобен за България момент, да се дебатира цялото състояние, всички действия на правителството в последните две години, докарали България до тази криза, в която тя страда днес: по отношение на здравеопазване, по отношение на външна политика, по отношение на национална сигурност, по отношение на абсолютно всички животрептящи неща, касаещи България. Тогава можем да участваме сериозно в един вот на недоверие.
Когато горят Балканите, когато не се знае дали господата ще ни поискат разрешение сухопътни войски да минат през България, когато семейства, хиляди от тях на наши братя - едните страдат от бомбардировките, другите търсят съдбата си в чужда чужбина, да искаме ние вот на недоверие на едно правителство, което трябва да се справи с тези проблеми на нашата държава в днешния ден, е цинизъм. Е цинизъм! (Ръкопляскания от СДС.)
Господин Божков изобщо не отговори за разрухата, тъй като той знаеше, че има извинение - БКП за 50 години, след това Жан Виденов за две години и след това международното положение днес, и след това световната икономическа криза. Има четири точки, където може да се извинява до посиняване. И Венци Димитров го каза много точно, аз нямам какво да добавя.
Господин Александър Томов, като професионалист-икономист, ви обясни останалите точки. Те бяха достатъчно издържани и достатъчно професионални и верни. Но политическият момент, националният момент, държавният момент, държавното поведение на нашите депутати е абсолютен пререквизит за служба на България, абсолютен пререквизит. Нищо по-малко от държавническо поведение днес се изисква от вас, колеги!
Тъжно ми е за цензурата, за безхаберието, за корупцията, за икономическите позиции, завоювани и от червени по тяхното "царуване" и от сини днес. Съвсем ясно е, че и едните и другите се борят за позиция. Ние, либерал-демократите в центъра, патриотите в центъра... Усмихва се един колега, който от турското малцинство мисля, че най-бедният човек, моят брат дядо Хасан, може да бъде либерал. Той е по-беден от най-бедната работническа класа. Вие не можете да излъжете световната либерална общност, че можете да бъдете сериозни либерали. Но ние ви приемаме с открито сърце, тъй като желаем вашите хора да забогатеят и да стават членове на дребния, средния, семейния бизнес, тоест средната класа в България (Оживление в залата.) Тази братска ръка е нашата позиция спрямо вас и другите ваши колеги. Това е братски протегната доброжелателна ръка.
Тъй като имам много малко време, в момента тече четвъртата минута, даже и петата, ние желаем, както казах и на върха на радио "Експрес" миналата неделя, ние не желаем падането на това правителство, ние желаем коригирането на това правителство във всички точки, като се започне от страшната цензура по медиите и се стигне до всички други точки, които споменах аз и моите колеги преди мен.
Затова най-доброжелателно, с пълна отговорност към съдбата на България ви казвам: "Господа, ние сме братя, ние сме българи, ние трябва да си помагаме в труден момент! Коригирайте се." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Аз съм изключително облекчен от част от изказването на преждеговорившия, защото не искам да обосновавам вече защо вотът не е необходим в този момент на българската нация. Аз ще говоря за приватизацията. Приватизацията е основен елемент на структурната реформа. Именно раздържавяването е базата за едно ефективно и бързо преструктуриране на българската икономика. Конкуренцията, отчитайки строго пазарните принципи без социално-психологически и политически уклони, водена единствено от обективните икономически закони, остави жизнеспособните и перспективни предприятия за просперитета на националната икономика.
За периода на управление на ОДС са осъществени 1771 сделки, от които 1066 за цели предприятия и 695 за обособени части, което представляват 57,5 на сто от общия брой осъществени сделки - 2976. Големите и структуроопределящи предприятия са във фокуса на работа на правителството от всичко продадени 1493 цели предприятия, 68 на сто са сделки, осъществени по време на настоящото управление.
Финансовият резултат, уважаеми колеги, от приватизационните сделки в България от началото на приватизационния процес досега възлиза на 4 млрд. 248 млн. долара, в които влизат договорени плащания 1 млрд. 760 млн. долара, поети задължения 420 млн. долара, изплатени задължения 96 млн. долара, общо договорени инвестиции над 2 млрд. долара. Само за периода от юли 1997 г. до днес финансовият резултат от приватизационните сделки в България е 2 млрд. 196 млн. долара, тоест около 52 на сто от тях, като договорените плащания са 57,58 от общия резултат, а общо договорените инвестиции - около 1 млрд. 100 млн. долара, тоест 55 на сто от общо договорените досега.
Независимо от постигнатото досега, въпреки тежката световна финансова криза и военните действия в Косово, правителството не намалява, а увеличава темповете на приватизация. През настоящата година само Агенцията за приватизация сама и чрез посредници ще предложи за продажба 27,7 на сто от активите на страната. Известно е, че около 35 на сто от общата сума на активите днес подлежат на приватизация тази година.
Сумирайки подадените досега активи и тези, които ще бъдат приватизирани на по-късен етап, можем да констатираме, че приватизиращите органи ще приключат приватизацията на преобладаващата част от предприятията до края на 1999 г., а до момента са приватизирани над 50 на сто от подлежащите на приватизация държавни активи.
Имайки предвид сроковете по договорите с чуждестранните консултанти и усилията на приватизиращите органи можем да твърдим, че настоящата година се очертава като пикова за приватизацията и решителна за структурната реформа.
Ходът на приватизацията беше затруднен от следните обективни външни фактори - криза на азиатския и руските пазари, довели до намаляване на инвеститорския интерес към нововъзникващите пазари, срив на цените на черни и цветни метали, торове и химически продукти, политическата обстановка и напоследък военните действия в Югославия променят драстично облика на региона.
Основен проблем след вътрешните фактори пред приватизацията на структуроопределящите дружества е натрупването на огромни задължения в резултат на неефективната стопанска дейност от минали периоди, като в повечето случаи те са натрупани преди 1997 г. При анализ на динамиката на изменението на задълженията може да се направи изводът, че големият им размер е в резултат на тяхното натрупване, от стари отчетни периоди натрупване на огромни по размер дължими лихви, като например ДЗУ, "Кремиковци", "Пролет", "Бета" - Червен бряг- всичките им задължения основно са натрупани в 1995 - 1996 г.
Друг проблем е неблагоприятното съотношение между краткосрочните и дългосрочните задължения спрямо краткотрайните и дълготрайните активи, което показва декапитализацията на дружествата. В такава ситуация за съжаление са "Кремиковци", ДЗУ, "Стомана", "Агрополихим", Русенската корабостроителница.
Съществен проблем е и ниската степен на ликвидност на "Кремиковци", "Агротехника", "Неохим", "Арсенал", ДЗУ, "Стомана", "Агрополихим". Стагнацията на пазарите, невъзможността за инвестиции в развитието на нови продукти или съпътстващи дейности води до постепенни, но сигурни загуби на пазарни позиции дори в една икономика на растеж. Ниската ликвидност не позволява на държавата да се развива като конкурентоспособна, като конкурентоспособни пазарни субекти.
В този смисъл в заключение бих искал да кажа, че не съществува въпрос дали трябва да спрем с приватизацията и да изчакаме по-добра конюнктура. Няма случай, в който сделката е била отложена и да се е получил по-добър резултат. Всичко е на пазара и единствено пазарът показва каква е цената на предприятието.
А сега по отношение на вота. Уважаеми колеги, аз много се интересувах от това нашата политика от какви позиции ще бъде атакувана - от социалистически, социалдемократически или либерални. Защото по отношение на икономиката идеите са диаметрално противоположни, да кажем, на социалисти и либерали. Но за съжаление останах много изумен, когато чух либерали, които говорят не като социалисти, а дори като комунисти.
И в този смисъл, ако хипотетично предположим, че вашият вот мине и правителството падне и се стигне дотам вие да формирате правителство, много ми е интересно с каква програма ще управлявате - социалистическа, социалдемократическа или либерална, или просто искате едно правителство тип Беров, каквото вие имахте вече заедно, с което обезкръвихте и унищожихте българската икономика? Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството, възглас: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господа министри, колеги депутати! Признавам си, че като слушах одеве господин Божков, бях почти убеден, че в края на изказването си той ще заяви, че не може да ръководи тази рухнала икономика и ще се оттегли от поста си. Но в края той все пак се коригира и с бодри стъпки модернизира икономиката и ни отведе в Европа, за което му благодаря.
Аз малко по-късно ще кажа две думи и за Европа.
Тъй като времето е дефицитно, искам да се спра на пет пункта, заради които аз лично не мога да гласувам вот на доверие на този кабинет.
Първият пункт - няма движение към създаване на съвременно пазарно стопанство. Напротив, икономиката и особено индустрията са обект на жесток политически контрол от страна на правителството и структурите на СДС. Обект на репресии и рекет са не само държавните предприятия, но и възникващият частен бизнес. Средният и дребен бизнес не получава държавна подкрепа, а едрият се подарява на чужди компании.
Искам с две думи да разшифровам това, което казвам. Във всички нови области има страшни тройки - това е областният управител, шефът на полицията, шефът на данъчната администрация. На ежеседмични оперативки се решава кой дава, кой не дава и как трябва да бъдат атакувани.
В България няма капитализъм, няма богати хора. Ние не им даваме да се появят. Ние ги изстискваме, ние ги рекетираме. Такъв тип социално общество имаше, то беше до края на Втората световна война. Аз се надявам да го няма повече в България.
Радвам се, че се появи премиерът господин Костов. Господин Костов, не знам дали знаете, заинтересувайте се. Цените на въглищата, които се доставят на нашите топлоелектрически централи, са поне с 5-10 долара по-високи. Там се работи с Вашето име на уста, господин Костов, и с фондацията на Вашата съпруга. Проверете на какви цени се внасят въглища и се продават на нашите топлоелектрически централи. И там се обяснява как трябва да отиде във фондацията, как трябва да отиде в Централата на СДС, как трябва... Лично аз не съм сигурен, че е така, но Ви казвам как се работи и затова Ви призовавам: за да имаме пазарна икономика, да проверите, тъй като при такава добавка на цената е ясно, че ние не сме конкурентоспособни. Това обяснява защо на световния пазар вносителите на енергия паднаха с около 30 на сто, а в България цените непрекъснато растат.
Вторият пункт, по който смятам, че трябва категорично да се иска, това е: българската индустрия не се интегрира в икономическата система на Европа; не се включва в европейското разделение на труда и в европейския пазар. Напротив, европейската икономика участва в смачкването на българските стопански структури не само чрез механизмите на пазара, но и чрез пряк политически натиск.
В тази връзка искам да ви кажа две думи за Европа, тъй като много силно впечатление направиха думите на премиера за това, че Европа не ни помага. Във връзка със срещата на върха в Европейския съюз е направено изследване от Евросъюза през миналата година кои кандидати отговарят на критериите за влизане в Копенхаген. Според това изследване какви са цифрите? Според Баро дългосрочният темп на развитие на българската икономика ще бъде 3,77, според Левин Рене - 3,86, той е малко по-оптимист. Познайте след колко години тези двама европейски специалисти прогнозират България да влезе в Европа? Значи оптимистичната прогноза е след 81 години, песимистичната прогноза е след 86 години. Това е във връзка с това, което господин Божков каза накрая за оптимизма си. Албания ще влезе след 48 години според това изследване, Македония - след 53 години, Чехия - след 9 години. Такова е мнението и на господин Стенли Фишер, който твърди, че България се нуждае поне от 28-29 години за сближаване с най-бедните в Европейския съюз.
Така че това са истините. А нашето правителство, вместо да поиска от Европейския съюз да ни пусне до европейското ноу-хау, да ни пусне до европейските научноизследователски програми, то им се кара за това, че не правели нещо за нас. Как може една държава, която не си е определила приоритетите, да иска някой да й налива примерно ноу-хау? Такъв подход просто е несериозен.
Третият пункт - няма структурна реформа. Напротив, провежда се антиреформа. Последователно се ликвидират всички наукоемки продукти и производства и тяхното научно осигуряване и се разчита само на енерго- и на материалоемките.
Няма повишаване на конкурентоспособността на българските продукти и технологии.
Няма оздравяване на индустрията. Напротив, тя е обект на жестоко източване и ликвидация. Индустрията ни произвежда главно загуби и задължения и неизбежно загива. На мястото на ликвидираните производства не се създава нищо, абсолютно нищо. Няма алтернативни производства, няма алтернативна заетост.
Аз съм много благодарен на господин Цонев, който каза, че ние не сме натурално стопанство. Не сме, господин Цонев, ние сме виртуално стопанство и произвеждаме виртуални продукти, тъй като януари месец според суперикономиста на СДС Георги Петров задълженията на предприятията са 12 млрд. марки. Ако това е вярно, в момента те са поне 14-15 млрд. марки. Това е виртуално производство, където не правиш нищо, но задълженията растат и се създава видимост, че икономиката работи.
В това виртуално стопанство, за да изглежда, че СДС управлява добре, бордът събра 8 млрд. марки. Откъде дойдоха? Аз не виждам финансовия министър, но ми е много интересно да каже откъде. Ами, дойдоха от "Бурканбанк", дойдоха от спестяванията на хората. Значи с високите цени на парното, с високите цени на енергията заставихме хората да дадат миналото си, за да може настоящето на тази политическа власт да бъде розово. По същата схема взехме около 2 млрд. долара на заем. Като добавим и приватизацията за тази година - още 1 млрд. долара. Така че основното, което се произвежда по време на управлението на СДС, това са дългове, задължения - вътрешни и външни. Няма друго. Това действително е виртуална икономика.
И искам да завърша с провежданата приватизация. Тя не оздрави индустрията, не предизвика структурни промени, но успя да доведе до масово корумпиране на държавната и стопанска бюрокрация и до невиждана поляризация на българското общество на бедни и богати. Приватизацията не привлече стратегически инвеститори и все повече се превръща в партийно-правителствено заграбване на собствеността от върхушката на СДС.
Господин Божков, аз съм за привличане на стратегически инвеститори. От един стратегически инвеститор. Аз съм за това да го дадем за по-малка цена, но действително да дойде най-добрият в Европа, който ще ни докара ноу-хау, ще ни вдигне равнището. Ние го даваме на най-изостаналите. Ще дадем "Кремиковци" най-вероятно на "Ердемир". Тук не става въпрос за национализъм. "Ердемир" има заем с държавна гаранция за 1,5 млрд. долара. "Ердемир" е 51 на сто държавна компания, защото в Турция има държава, а в България няма държава. Господин премиерът знае, в момента в света има 44 хил. транснационални компании, които са гръбнакът на световната икономика. България няма нито една. Няма друга такава държава, като изключим примерно Албания и Македония.
Така че привлечете стратегически инвеститори. Ние трябва да ухажваме тези инвеститори, а не да чакаме те да ни ухажват. Джефри Сакс ви постави същия въпрос.
Така че аз искам да завърша с думите: правителството се е оттеглило горе-долу от всичко - от управлението на държавната собственост (казвате, че не сте вие), от модернизацията, от преструктурирането, от подкрепата на бизнеса. Останали сте там, където беше и кабинетът "Виденов" - кого да назначите, кого да уволните. Останали сте пак в бордовете със своите хора, останали сте в РМД-тата със своите хора.
Скъпи господа министри, върнете се в управлението на държавата! Тая държава в криза и в преход се нуждае от сериозен кабинет. Намерете компетентни хора, господин премиер. Не може България в тази ситуация - вие чухте одеве шефа на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол какви приказки приказва, шефът на Комисията по икономическата политика е инженер - не може в такава ситуация да се работи с такива хора.
Така че ние не мислим, че ще ви съборим с тоя вот. Ние искаме да направим нещо добро за България, като чукаме по вашата съвест. Благодаря ви. (Ръкопляскания от лявата страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Александър Каракачанов.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Когато се говори за структурна реформа обикновено се произнасят няколко термина, които вече звучат като заклинание в ушите на хората и най-вече въпросът: що е структурна реформа. Преобразуването на икономиката и поставянето на пазарни принципи - всъщност това е структурната реформа. Тя включва самостоятелни стопански обекти, включва пазарна инфраструктура, борси, капиталови пазари и т.н. Включва и технологична, просто физическа промяна на предприятията, за да станат те конкурентноспособни. Най-важното обаче в тази структурна реформа е целта на реформата - ефективното производство.
Какви обаче са нещата? Ще изложа няколко тезиса и ще дам предложенията от името на Зелената партия какво трябва да се променя, какво трябва да се промени в политическите принципи на управление на държавата?
Структурната реформа, за съжаление, това правителство, и не само то може би, я приравни към приватизацията, изключително и само! И добави към нея малки имитации, че се прави пазар. Повтарям: "имитации"!
Основните проблеми - най-важното е липса на всякаква стратегия за развитие на отделните дялове на икономиката. Искам категорично да подчертая - хората не ги интересува колко вие ще приватизирате и какво приватизирате. Деветдесет на сто от хората ги интересува не предприятието дали е частно или е държавно, а дали работи, дали те ще получат заплата и дали с тази заплата ще могат да си вържат двата края.
Второто, приватизацията... Извинявайте, но приватизацията е просто една бандитска история. Твърдя го това и това е нещо, в което не е нужно да се убеждават вече хората. Тя се превърна в един парадокс. Тя е пречка на структурната реформа вече. Тази приватизация е пречка на тази структурна реформа, която искаме уж да осъществим, което обаче не се прави.
Трети проблем - имитация на създаване на пазар. Реално фондовата борса - тя мъждука. Стокови борси няма. Така наречените монополи стоят. Те даже се използват в интерес на управляващите и на държавата.
Четвъртият проблем - абсолютно пренебрежение към българския производител. Абсолютно!
Изводът, който може да се направи - той беше споменат тук - колкото и да е неприятен, за съжаление, управлението на СДС не се отличава принципно от управлението на БСП по тези четири пункта. Отличава се количествено. Отличава се в това, че безпардонността се е увеличила, корупцията е нараснала неимоверно.
Какво предлагаме да бъде променено в това положение? Основна промяна в принципите на управление:
Първо - в основна цел трябва да се превърне не приватизацията като такава, а ефективността на производството и приватизацията да бъде само едно от оръдията за постигане на тази ефективност. Това обаче, уви, не се прави, а се прави точно обратното и се затвърждава даже като идеологически принцип вече. Това е, бих казал, основната цел, която трябва да се постави.
По въпроса за стратегия на развитие на основните дялове на икономиката. Това, което ние предлагаме - имам предвид Зелената партия, надявам се и повечето от колегите - да се приемат от Народното събрание във вид на решения, но след широко експертно и обществено обсъждане именно стратегии за тези дялове на икономиката - тежката индустрия, леката индустрия, енергетиката, селското стопанство. Неслучайно споменавам енергетиката - след малко, ако имам време, ще се спра на нея отново, защото това беше, извинявам се, не несериозно, това беше убийствено, което се прие като стратегия за енергетиката и аз съм потресен, че БСП гласува за него.
Второто, което предлагаме - стоп на тази приватизация! Повтарям го още веднъж: стоп именно на тази приватизация. Единственото, което има смисъл - това е приватизация максимално чрез фондовата борса - тази, която вие реално не допускате да заработи. Защо? Ако остане време ще се опитам да се обоснова.
Трето - защита на местните производители. Това се приказва само от девет години, но реално се прави точно обратното. Аз говоря за категорична защита на тези местни производители, включително и Закона за държавните и общински поръчки. Мога да ви дам само един пример - защо трябваше в София и в другите големи градове да се внасят автобуси "Мерцедес"? За да загине може би заводът в Ботевград? И мога да дам много други такива примери.
Четвърто - борба с корупцията.
Ето тези четири неща предлагаме като алтернатива, но става дума за принципи на управление, не за конкретизация. Конкретизацията е в много конкретни допълнителни неща.
По въпроса за борбата с корупцията - в България има мафия и няма защо да се лъжем! Много добре знаете всички какво е определението за мафия - това са нечисти пари, свързани с управлението. Те са тясно свързани, между другото, с целия управляващ елит - не говоря само за управляващите в момента. Обаче не се прави нищо за тази промяна. Не се прави нищо! Нещо повече, интересът е да не се прави. Искам да ви кажа, че тук ако не се промени нещо, ако не бъде отрязана поне част от главите на тази стоглава ламя, която изсмуква нашето производство чрез тези хора - свързани със своите хора в управлението, нищо няма да се промени по останалите принципи. Ние само ще си преливаме от пусто в празно.
Няколко думи за това защо предлагаме приватизацията да бъде спряна в този й вид. Защото, всъщност, аз ви казах, това е бандитска история. Преговорите с потенциални купувачи - най-добрият начин за корупция; работническо-мениджърските дружества - хората вече ги наричат не "работническо-мениджърски дружества", а "разбойническо-мениджърски дружества" - най-добрият начин да си наложиш партийните кадри и своите хора. Пари от тези работническо-мениджърски дружества няма да си получите. Това го знаят всички.
Масовата приватизация - масовата приватизация отдавна се изврати и по една много проста причина - начинът на изсмукване на предприятията, което се правеше преди те да бъдат приватизирани масово сега се прави от същите тези фондове, защото те предпочитат да изсмучат тези предприятия на принципа "вход - изход" с по една своя фирмичка, за да не плащат данъци и защото много лесно е да изсмукваш това, за което не си платил никакви пари. Именно затова трябва да се направи стоп на тази приватизация.
Фондовата борса е единственият начин това да стане - приватизацията да стане реална. Първо - ще има реална цена; второ - реални пари; трето - минимална корупция. Другото, което ще стане - ще е по-евтино, защото сега ние имаме абсурда да отделяме 10 на сто от сделките, за да заплащаме тяхното обслужване. Това е абсурд, който просто не може да бъде разбран от нормалния човек!
И най-важното, което е - фондовата борса ще освободи господата управляващи от ежедневната мисъл как да се включат в приватизацията. Нещо повече, ще ги освободи най-после те да мислят за перспективите на това производство, защото възниква един подвъпрос. Когато попитате: "Къде е господин Божков?", моите уважения към него, може би някой ще очаква, че той някъде пише големи стратегии, мисли как ще развие производството. Не е въпросът дали то ще бъде приватизирано, въпросът е дали то ще съществува в България. Може би за това мисли господин Божков. Не! Господин Божков е на поредната среща, за да продава поредното предприятие. Извинявайте, Вие министър ли сте или бакалин, който продава сирене? Поне на сиренето му знаем цената и се знае каква е търговската отстъпка. Тук и това не се знае! Просто нещата са преобърнати по един извратен начин в нашата политика.
Пазарните механизми - те просто не са желани, не беше допуснато да има реални стокови борси. Защо? Може би, защото селяните не трябва да знаят цената на житото, за да могат по-лесно да бъдат ограбвани.
Монополите - вашата стратегия, която приехте, е един срам за този парламент - стратегията за енергетиката. Там монополите си остават в пълна сила. На кой не е ясно за какво се е ползва "Булгаргаз"? Оставете епичната борба с "Мултигруп". Въпросът е след като свърши тази борба защо не се промениха нещата? Защото някои искаха по същия начин да ползват "Булгаргаз". То е ясно.
От Зелената партия внесохме Закон за естествените монополи. Естествено, това не се използва и няма желание да бъде обсъждано даже!
Стратегиите за развитие - споменах няколко пъти енергетиката. Каква стратегия може да има за развитие на индустрията като енергетиката е сложена на една извратена основа? Вие смятате да трупате мощности върху мощности върху това, което приехте, без те да могат да бъдат някъде употребени, без да направите ефективни досегашните мощности. Това е нещо, което е записано даже в структурите на държавата - има една Агенция за енергийна ефективност. Поне прочетете нейните материали.
И най-страшното, което е - когато се стигна до обсъждането на тази концепция аз попитах господин Божков обсъждано ли е това поне от експерти. Оказа се, че това не е било необходимо. Който е искал, да си го е обсъждал - ми отговори той. Та, каква индустрия правим като ние пренебрегваме елементарни неща да се обсъдят от експерти. Аз не говоря в случая вали е либерално, дали е социалдемократическо управлението. Говоря ви за елементарни неща, които и просто демократ би ги използвал.
Тежката индустрия, леката индустрия... Извинявайте, аз не мога да разбера всъщност каква е вашата стратегия. Вие ми говорите постоянно и тук се четоха цифри как онова предприятие не работело, онова не работело. Добре, всичко не работи в България. Значи, да го унищожим ли? Вие сте на принципа като е болен човека - дайте да го хвърлим на улицата, ако оздравее, значи е добре, а ако не оздравее - да си заминава.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): А чрез борсата как ще стане?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Аз ще ви обясня за това чрез борсата... Ако намерите време да обсъждаме този въпрос някога, ще обясня как, ще доведа специалисти, които и на вас ще ви обяснят.

Селското стопанство го споменавам по повод на неговата стратегия за развитие. Каква е стратегията за развитие на селското стопанство на това правителство? Единствената е пак приватизация и връщане на земята. И нищо повече. Извинявайте, но хората отдавна казват, че не е въпросът да се върне земята, а по-важното е как да я обработват, как да стане селското стопанство ефективно. Това го няма никъде. Това, което се прави в селското стопанство, е да бъдат ограбвани дребните собственици и да бъдат ограбвани реалните производители - било то кооперации или частни собственици. Собствениците на земя се ограбваха досега, защото не им се даваше рента. Преди една година Зелената партия ви предложи Закон за минималната рента, но тогава ми казахте, че не разбирам нищо. А сега Министерският съвет вкара Закон за минималната рента, но направен по такъв начин, че просто няма да действа.
И да завърша с борбата с корупцията. Да, в България има мафия. Това е очевидно нещо. Зелената партия предложи Закон за санкциониране на незаконно забогателите. Нека да видим как са придобили средствата си, включително и седящите в тази зала. Защото аз твърдя, че нищо няма да се промени в тази държава, ако не променим елита, който е дълбоко свързан с хора, които имат нечисти помисли към държавата.
Завършвайки, Зелената партия няма да участва в гласуването на този вот само по една принципна причина: политическият елит от всичките страни на залата за съжаление живее с тезата на Маркс за това, че в момента има натрупване на капиталите и то може да стане по нечистия начин. Тази теза може да е важала в ХVIII век, но тя не може да важи в ХХI век. Докато продължаваме по този начин, ние просто ще направим една икономика, която няма да бъде по-добра даже от албанската с това разпределение на собствеността. Ние не можем да се съгласим с това разпределение на собствеността, което се налага в продължение на девет години в България. В момента не се предлага алтернатива. Ние се опитваме да предложим такава алтернатива. Дайте да я обсъдим и тогава вече има смисъл да се гласува вот на недоверие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За процедура има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на времето с два часа с оглед завършване на дебатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 199 народни представители: за 194, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата народният представител Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, поради нищожното време, което отделихте за Евролевицата, аз нямам да имам възможност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За всички времето е еднакво!
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Колкото - толкова, но все пак при вот можеше да се даде малко повече време на опозиционните групи. (Шум и реплики в залата.)
Аз мисля, че на всички ни времето изяде господин Божков, който говори един час. (Реплики на несъгласие от мнозинството.) Сега нямам време да споря с вас.
И понеже споменах името на господин Божков, изкушавам се да кажа две-три думи по същество. Господин Божков, Вие говорихте тук един час, обаче не засегнахте една тема. И няма как да я засегнете, защото, ако я бяхте засегнали, трябваше да кажете само едно нещо - пълен провал. Това е масовата приватизация. Да, преди две години, когато започвахте вашето управление, вие отъждествихте структурната реформа с приватизацията изобщо и покрай многото приказки за приватизация изобщо изприказвахте и много обещания за масовата приватизация. Мисля, че вие си ги знаете. Казахте, че скоро сте чели и програмата си - "нов принцип", "съкратени срокове", "пускане на най-добрите предприятия за масова приватизация" и т.н. Аз няма да ви питам какво изпълнихте, защото вие нищо не изпълнихте от това, което обещахте. Вие провалихте и компрометирахте самото понятие "масова приватизация". Защото по времето на господин Жан Виденов поне хората като чуеха масова приватизация се отнасяха скептично към нея, а сега като чуят думите "масова приватизация", гърбом се обръщам и през рамо плюят, господин Божков. Точно това става в момента.
И аз не знам Вие изобщо знаете ли какво става в това Ваше ведомство - Центъра за масова приватизация. Няма го господин премиера да го питам и него. Той изслуша с каменна физиономия дебатите, а сега отиде по важни дела. Но нашето усещане е, че господин премиерът повече от една година не се ангажира с основните икономически проблеми на страната. Всичко е оставено в ръцете на господин Божков и неговия екип. А този екип издъни икономиката. И делата на този екип са подредени така: провал - лъжа, провал - лъжа до хоризонта. И не може да продължи така, господин Божков. И най-умните от представителите на мнозинството предполагам разбират, че това, което правим ние с този вот в момента, е да помогнем на самите вас.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ ( СДС, от място): Нищо не можем да разберем!
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Не разбирате, и това не разбирате, жалко! Помогнете на това правителство да си отиде. Изберете си едно ново правителство след две седмици, чисто ново и се опитайте да си решите проблемите оттук нататък. Защото ако това не стане сега, ще трябва през зимата всички вкупом с гръм и трясък да си отидете оттук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Искам само за минута да кажа нещо по повод на това, което каза господин Вълчев по отношение на масовата приватизация. Когато променихме модела на боновата приватизация, ние ясно казахме, че тя вече няма да бъде така масова, с огромни купища акции от предприятията, които ще се продават на едни приватизационни фондове, които всички знаем как управляват днес предприятията, а ще се превърне в един от методите на приватизация в цялото ветрило от методи, които се използват. И точно това стана.
Пред мен са резултатите към 1 април тази година от първия централизиран търг. Над 50 на сто от акциите, които бяха предложени, са продадени, което означава, че машинката на централизираните търгове заработи. Сега ще има втори търг. (Неразбираема реплика от Стефан Стоилов.) Продадени са, уважаеми господин Стоилов, хубаво е да имате последните данни, брой платени акции 69 711.
Това не е масовата приватизация от времето на Жан Виденов. Това е един от методите - централизирани търгове, на които се продава срещу бонове. Същевременно в цялата страна широко се използват приватизационните бонове за участие в касовата приватизация. Хората си плащат и преференциалните акции, и при работническо-мениджърските дружества, и при касово плащане плащат с приватизационни бонове. Мисля, че това е един от най-големите успехи в боновото раздържавяване - създадохме един платежен инструмент, който се използва в цялата палитра на приватизацията и не пречи никому. Хората са доволни. Ако вие си мечтаете пак да има вълни на масовата приватизация и пак да направим приватизационни фондове, мисля, че няма да ви се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата господин Александър Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днес опозицията в българския парламент използва най-сериозното средство за изразяване на позиция към управляващото мнозинство, а именно вотът на недоверие. Темата е безспорно изключително важна и е тема, при която трябва много внимателно всеки един от нас в тази зала да си мери думите, когато говори.
Мен ме смущава обаче, слушайки целия този дебат, на първо място, времето, в което беше поискан този вот на недоверие. Защото наистина днес, когато т. 1 в дневния ред на българското общество е разгарящият се и все повече разширяващ се конфликт в съседна Югославия, когато има опасност наистина този конфликт да разрасне и в Македония, да се стигне до демографски срив, от което България наистина е възможно да понесе сериозни загуби, днес ние се занимаваме с този въпрос.
Аз съм убеден, че всички български граждани днес се интересуват повече от това какво става с конфликта в Югославия и какво разрешение ще бъде намерено, а не да се водят евтини популистки дебати и да се спори по една или друга цифра от това, което е дадено в мотивите.
Още повече се учудвам и на факта, че има абсолютен разнобой по целите, които се преследват с този внесен вот на недоверие. Подписалите изказващи се тук, а и пред медиите лидери на една или друга политическа сила твърдяха, че, чухте ги и днес, те искали само да помогнат на правителството, а не да го свалят, да го реформират, а други откровено казаха, че искали да падне правителството. Кой честен българин днес иска дестабилизация на правителството?
Затова наистина буди учудване, че дебатираме такъв важен въпрос в условията на една много сложна ситуация, която се развива на Балканите. Точно затова аз смятам, че този вот е един несполучлив опит да обедини различни групи от българската опозиция. Това между другото проличава и в самите мотиви, които са изнесени, от една страна, и от друга страна - изказванията, които тук се правят. И веднага ще ви дам най-простите примери. Господин Томов, който тук с библейското число 7 изброи много грешки на правителството, ни каза, че един от сериозните проблеми според него и според българската Евролевица това била страхотната централизация на властта в ръцете на правителството, респективно в ръцете на премиера Иван Костов. Което предполага наистина, че държавата в лицето на своето правителство държи нещата здраво в свои ръце. Вижте обаче в самите мотиви какво казват вносителите на този вот на недоверие: "Правителството е абдикирало от провеждането на национална структурна политика". Виждаме, че има абсолютно различни мотиви, поради които този вот на недоверие се иска. И затова за мен целите, поради които този вот е внесен, преследват не доброжелателност, както тук някои се опитаха да кажат, да посъветват правителството, да му посочат грешките, несъмнено такива има и е нормално да се греши, когато се работи, а цели нещо друго - решаване на някакви вътрешнополитически проблеми.
Съвсем накратко искам да се спра на мотивите, които са изложени в самия вот на недоверие. Аз няма да се спирам на цифрите, те бяха многократно коментирани тук както от страна на вносителите, така и от страна на министрите, които говориха. Но според мен освен че тези мотиви са много различни от това, което тук беше заявено, просто личи, че в тези мотиви има много неверни цифри. Нито една от тези цифри не беше защитена по някакъв достоен начин от едната страна, имам предвид тези, които са внесли вота.
Освен че са разнопосочни мотивите, в тях се атакува правителството за това, че едва ли не е ликвидирало предприятията в България, става въпрос в частност за индустриалните предприятия. Аз смятам, че това не само не е повод за искане вот на недоверие на правителството, нещо повече, аз смятам, че правителството закъсня и се забави с ликвидирането на всички тези предприятия. Известно е колко години много от тези предприятия продължаваха да кретат, продължаваха да трупат загуби и държавата и правителството стояха безучастни. Затова считам, че не е уместно да се критикува от тази позиция правителството. Напротив, смятам, че една голяма част от тези предприятия трябваше да бъдат ликвидирани час по-скоро. Тяхното функциониране е само трупане на загуби, които в крайна сметка се поемат от данъкоплатеца.
Второто нещо, което прави впечатление в тези мотиви и което споменах, това е, че правителството било абдикирало от националната структурна политика и се дистанцира от проблемите на държавните предприятия. Ако наистина имаше тази загриженост, то тогава нямаше да има нужда от тази атака как правителството дирижира всичко. И наистина тези, които са внесли и са подписали тези мотиви, да ги четат тогава, когато се изказват тук от трибуната - кое от двете неща е вярно.
Разбира се, има неща, които, когато се четат в тези мотиви, наистина дават повод за размисъл. Едно от тези неща и тук аз ще помоля може би министъра на финансите или търговския министър, защото не беше коментирана цифрата от 330 млн., която е вписана в мотивите, за отрицателно търговско салдо. Такава ли е тази цифра? Различна ли е? Тук се чуха цифри 600 млн. Това е нещо, което наистина трябва да получи своето ясно обяснение.
Разбира се, приватизацията. Приватизацията веднъж се критикува за това, че била център на структурната политика, в същото време друг от вносителите, преди малко чухте господин Каракачанов, казва: спрете приватизацията. Какво в последна сметка се иска от правителството? Да прави или да не прави приватизация? Аз считам, че правителството независимо от тези критики просто трябва да ускори процедурата на приватизацията, за да има наистина от нея тези постъпления, от които се нуждае бюджетът най-вече.
Така че, показвайки тези няколко несъстоятелни различия, които самата опозиция днес, внасяйки своя вот и говорейки от тази трибуна, прави този погрешен извод, че правителството не е взело предвид критиките на опозицията и затова е стигнало до този провал на индустриалната политика. Критики имаше много, наистина. Говори се за алтернатива. Лично аз в тази зала не чух нито един конкретен пример в подкрепа на този провал, не чух и нито едно конструктивно предложение. Аз бих разбрал тази обща загриженост на българската опозиция към правителството, ако поне това нещо тук в тази зала прозвуча. И то не е само днес, господин Койчев. Когато питахте и за "Кремиковци", когато давахте и други примери и когато Ви се отговори, че да, за един долар, защото няма кой да даде два, и мисля, че лично министър-председателят Ви покани: докарайте ги тези големи инвеститори, нека да го купят и ако тогава правителството откаже, ще бъдете прави. Това нещо обаче не се случи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Докарахме ги, ама вие ги изгонихте!
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Аз не знам Венци Димитров какво е докарал, аз лично никого не съм гонил.
Затова ми се струва, че абсолютно неоснователни са всички тези мотиви, които подкрепят внесения вот на недоверие, поради което и поради тези причини, които споменах, които днес са определящи за българското общество, Парламентарната група на Народен съюз няма да подкрепи този вот и ще подкрепи правителството. Днес на България й трябва ефективно работещо, здраво правителство със здрава парламентарна подкрепа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
За реплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Праматарски, Вие казахте, че нищо конкретно не е направено. Аз ще ви дам два факта, а Вие отговорете.
Първият факт. Как може една държава като нашата да формира брутния си вътрешен продукт основно от земеделие - 27%, а индустрията - 26%? Осем процента на Аржентина, 27 и 30 са на тези, които се качват по палмите.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Хвалиш ли земеделието?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Не.
Нормалното положение на държава в Европа е брутният вътрешен продукт да се формира от земеделието в рамките на 4 - 6%. Ето ти и въпросът за индустриализацията какво е.
Вторият въпрос. Няма ефективно земеделие, ако то на входа няма индустрия и на изхода няма индустрия. Нашата индустрия във входа - без препарати, без торове и без трактори. С 45 конски сили на 1000 дка при 140 конски сили на европейските страни средно на 1000 дка, а на Германия над 220 - 230.
На изхода - продаваме зърно. Коя държава продава зърно? Ще ви кажа - само онази, която има от три до четири пъти повече земя на глава от населението от България. Всичко трябва да преминава през промишлеността. А ние изнасяме 1 млн. т при положение, че ние сме имали 10 млн. т, не сме изнасяли от 150 - 200 хил. т. А при положение, че сме произвели 5 млн. т, изнасяме над 1 млн. т зърно. И то е ясно защо. Защото вместо да имаш 150 хил. т птиче месо, имаш 30; вместо 4,5 - 5 млн. т прасета, имаш 1,8 млн. т. Ето, това е въпросът на индустриализацията. Проблемът е голям след като сме го докарали до положение брутният вътрешен продукт да доминира производството на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
С тази реплика Евролевицата изразходва всичкото си време.
Има думата господин Атанас Папаризов за втора реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин Праматарски! Именно в това е проблемът, че тези 320 млн. f.o.b., като се сложат и транспортните разходи, стават близо 700 млн. долара отрицателно търговско салдо. И това е въпросът, който ние непрекъснато поставяме тук - че не трябва да използваме парите от Международния валутен фонд за внос, а за да се използват тези средства за производство и износ. Точно това мисля, че е проблемът, който не се поставя за пръв път в тази зала. И вие сигурно също така добре разбирате, че не е възможно България трайно да расте и да се развива, ако не се заложи на българското производство и износ, защото вносът е нараснал най-много на потребителски стоки през миналата година, а не на инвестиционни стоки, както се очакваше. И защото сега проблемът ще стане още по-голям, тъй като дефицитът в бюджета е по-голям от очакваните приходи от приватизацията и този път ще плащаме със заеми отвън не само вноса, но и разходите на нарастващата администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата за дуплика господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Господин Стоянов, не се чувствам достатъчно компетентен да отговоря на Вашия въпрос, а и не познавам тези цифри дали са точно такива.
Що се отнася до това, което господин Папаризов каза, и аз зададох точно този въпрос тук от трибуната. Защото... (Неразбираеми реплики от народния представител Никола Койчев.)
Господин Койчев, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! Господин Койчев, след това ще имате думата и тогава ще говорите. Не пречете на господин Праматарски!
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Господин Койчев, точно затова поставих и аз въпроса от тази трибуна. Защото при всичките отговори, които бяха давани на едно или друго питане, точно тази цифра, която Вие сте записали в мотивите за вота на недоверие не беше коментирана. И точно затова тук поисках или министърът на финансите, или министърът на търговията да обяснят каква е тази цифра и дали е точно така. И ако е така, защо се е получила? Защото лично аз не мога да твърдя това, което господин Папаризов твърди, че инвестиционните стоки не са включени в тази сума или са включени и какъв е техният дял. За това поисках това обяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господа министри, драги колеги народни представители! Явно, че днешният ден е много сериозен за България. Тук беше внесен вот на недоверие на правителството. Казаха се много цифри, много отрасли. Аз искам да спомена само няколко неща, които са публикувани и доказани и в пресата.
Съгласно "Програма 2001", която може би всички народни представители познават, беше публикувано и доказано следното:
- Огромен спад на производството.
- Огромна безработица, която продължава да расте и ще продължава.
- Драстично обедняване на българския народ.
- От поземлената реформа - земи и гори, още нищо не се е върнало. Минаха вече две години.
- Почти нулев интерес на чужди инвеститори. Вече се появиха няколко публикации в западната преса. Може би господин Божков ги е чел?
- Огромно нарастване на престъпността и корупцията във висшите етажи на властта, в МВР, финансова, данъчна система, дори и в съдебната система, както публикуваха двамата независими американски наблюдатели.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Митниците.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Кажи нещо конкретно.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Трагичен демографски срив за тези две години.
Вие виждате как българската нация намалява и се топи.
- Международна изолация на България и дискриминация на българските граждани в сравнение с другите държави.
На последно място - войната в Югославия. Войната в Югославия ще донесе още по-огромни загуби на България. Те вече бяха споменати от някои господа министри.
Второ. Ще се получи още по-голям отлив на чужди инвестиции, защото НАТО, този пакт, към който ние се стремим да влезем в края на ХХ век, сее смърт, убийства и кръв в една суверенна държава, съсед на България.
В този може би най-труден момент за България аз призовавам всички колеги народни представители да се намери едно съгласие за спасяването на България. В този труден момент никой няма право да бездейства или да абдикира - нито президент, нито правителство, нито парламент, защото България е на всички и тя е над всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата народният представител господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Румен Овчаров преди малко спомена, че основното обвинение към тяхното управление е било, че те не са провели структурна реформа. Това далеч не е така. Съжалявам, че господин Овчаров го няма. Основното обвинение към правителството на господин Виденов, както от политическата класа, така и от цялото общество беше, че по това време точно стана огромна криминализация в българската икономика.
Господин Александър Томов спомена, че има натрупани активи в началото на управлението на Обединените демократични сили, като в началото, цитирам: "От еуфорични напъни не е останало време за действия". Това далеч не е така, тъй като до края на 1997 г. една от основните задачи на управлението на демократичните сили беше именно тази декриминализация на икономиката. Това беше един от основните приоритети, които трябваше, и бих казал, може би първият етап на структурната реформа. Затова, защото Обединените демократични сили поеха управлението на страната с една унищожена банкова система без никакъв финансов ресурс за кредитиране.
Ние приехме управлението и нашето правителство се сблъска с активно действащи йерархични криминални структури, заемащи цели сектори на икономиката, с оглед налагане на монопол и извличане на огромни печалби за сметка на държавата и данъкоплатците.
И тук искам да отбележа паралелно действаща сенчеста икономика, която заемаше важни сектори от стопанството:
- Един много типичен пример е производство и незаконен трафик на компактдискове. Това непрекъснато доскоро ни се казваше в Европейския парламент в Съвместния парламентарен комитет. Слава Богу, този проблем отпадна.
- Незаконно производство и трафициране на акцизни стоки - цигари, алкохол и горива. Аз смело мога да кажа, че и този проблем отпадна и това нещо също в Съвместния парламентарен комитет от европейски депутати се казва по линия на скрининга.
- Изцяло незаконен пазар от нелицензирани кабелни телевизионни оператори - около 80 на сто беше сенчестата паралелна икономика.
- Източване на държавни средства на входа и изхода с оглед на декапитализиране и следваща незаконна приватизация.
- Сключване на неизгодни държавни договори за прехвърляне на имущества, т. е. опити за сенчеста приватизация.
- Фантомни фирми, които чрез фалшиви фактури източват бюджета на страната чрез данъчни кредити от данък добавена стойност. Това беше един от основните проблеми за миналата и за по-миналата година. Този въпрос се реши с промяна на Закона за данък върху добавената стойност.
- Укриване на данъци и инкасиране на огромни загуби за държавата.
Аз искам да спомена, че в отрасъл "Търговия и туризъм" - ненапразно споменавам туризма, тъй като това е един типичен отрасъл за нашата икономика - към края на 1996 г. са заварени в тежко финансово състояние 17 дружества, инкасиращи годишни загуби от над 730 млн. лева. Само "Златни пясъци" АД е имало теглени кредити от 7 млн. щатски долара. В момента, слава Богу, този кредит е погасен. Същите тези 17 дружества са реализирали обща печалба за 1998 г. от 8 млрд. 126 млн. лева. Ненапразно цитирам тези данни от Министерството на търговията и туризма.
За периода 1994-1996 г. са сключени 20 неизгодни за държавата договори от търговски дружества, чрез които са направени опити за скрита приватизация на такива дружества като "Булгарлизинг" АД - София, "Рига" хотел, еднолично акционерно дружество - Русе, "Елените" АД - Русе, "Пампорово" АД, "Свети Константин и Елена" АД - Варна, "Златни пясъци" АД - Варна. В момента чрез съдебни дела е спряна процедурата по тези договори, като има и спечелени съдебни спорове за собственост на държавата. И когато говорим за декриминализация на икономиката, аз ще ви помоля да имате предвид точно тези данни, които цитирам в момента, затова, защото са типични данни. Затова, господин Божинов.
Общо установените щети за икономиката - открити и опити за щети - за 1998 г. са 55 млрд. и над 20 млн. щатски долара. Това са пресечени опити за щети в икономиката. Изцяло възстановените щети за икономиката са в размер на 22 млрд. лева. Обезпечените чрез запор щети са 6 млрд. лева и 3 млн. щатски долара. Предотвратените щети за икономиката са 3 млрд. лева. В момента в България констатираме, че няма пиратско производство и експорт на пиратски компактдискове. В момента изцяло е преустановен незаконният трафик на спирт и захар.
Аз чух, че господин Александър Томов заяви, че не очаквал вотът да даде резултати за опозицията, като в същото време той заяви, че алтернативата ще я прочетем и ще я чуем след седмица. В такъв случай аз питам защо се иска този вот без алтернатива? Това е несериозно. Тук и други колеги казаха, че политическата ситуация в регионален аспект е тревожна и според мен - ще ме простите за силната реплика - това е хазартно политическо поведение.
Уважаеми госпожи и господа! Завършвайки, искам да призова всички - от всички парламентарни групи всички народни представители, да не подкрепят вота на недоверие, внесен от група - 59 - народни представители, защото това в момента не е добре за страната. Това е опит за дестабилизация на политическата ситуация в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Това, че го няма премиерът, може би денят му е тежък, но че го няма ресорният вицепремиер, е едно неуважение към българския парламент. Дано прочете словата, които се изнасят тук и загрижеността, която изказват българските депутати по отношение на състоянието на ресора, за който той отговаря.
В няколко изказвания вече ни атакувате, че политическият момент за този дебат не е подходящ. Ние не сме безотговорни българи и си даваме добре сметка в какво състояние е България, след като в съседство с нея има истинска война. Но в същото време смятаме, че не е политическа грешка, че дебатираме състоянието на българското национално производство, че това състояние е тревожно и тенденциите са още по-тревожни. И ние като елитни български политици трябва да се занимаем с тези тенденции и доколкото можем, да предотвратим по-нататъшния срив на българската индустрия.
Аз мисля, че с този дебат подпомагаме и управляващото мнозинство, тъй като действително кризата в съседна Югославия ще даде негативно отражение на българското национално стопанство и така да се каже, оттук нататък ще се говори на чисто: какви са вредите от военния конфликт в съседство с България.
Ето, сега вие боравите с впечатляващото число, че за десетте дни от началото на агресията България е понесла загуби за 14 млрд. лева. Респектиращо число! И в същото време ето го, министърът на финансите е тук, това е еднодневният разход на българския републикански бюджет. Е, ако се отървем с толкова - еднодневен разход, при това за календарен, а не за работен ден - леко е това нещо.
Така че, когато се борави с числа в защита на българската кауза или по-скоро в търсенето на оправдание за некадърността си, трябва да се борави с нужната компетентност.
Какъв е мотивът да предизвикаме този вот? Казах: тревожен спад на българското промишлено производство. За десет години - 53 на сто. Днес българската промишленост произвежда 47 на сто от това, което е произвеждала през 1989 г.
В доклада на Александър Божков за пореден път беше доказано, че това правителство има не погрешна индустриална политика, а няма политика. Прочетете и вижте кое е индустриалното. Кои основни термини и понятия, с които се борави, когато се говори за промишленост, като "производство", като "продукция", като "продажба", като "приоритет", като "протекционизъм" - всичко започва с "пр" - го има в неговия професионален речник? То изразява и начин на мислене, изразява и управленско поведение. Няма. Пак ни се говори за приватизация. Пак - с "пр".
Дами и господа, той се оправдава, че индустриалното наследство е тежко. Аз ще ви съобщя, че тази, според вас, деформирана индустриална база на България в три последователни години от тези 10 години на прехода имаше ръст икономически растеж.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Какъв растеж?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ето сега ще ти кажа, ако разбираш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, господин Ляков.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: 1994 г. при правителството на Беров има ръст на промишлената продукция от 8,5 на сто. 1995 г. - първа година от правителството на Жан Виденов - ръст - 5 на сто. 1996 г. ... Господин Радев, аз цитирам данни от официалната българска статистика.
1996 г. - лошата година от управлението на Жан Виденов - ръст на промишлената продукция - 3,8 на сто. Пак повтарям,... минус 10 на сто е брутният вътрешен продукт, 3,8 на сто е ръстът на промишлената продукция. Дайте да уточняваме понятията, ако сте икономисти.
Но вижте, дами и господа, понеже вие знаехте темата на нашия вот, веднага пренесохте тезата. По-хубаво да говорим за управлението на Жан Виденов.

Аз съм се постарал да направя една ретроспекция на приноса на всичките след 10-ноемврийски правителства в убиването на българското производство. И ето, при Жан Виденов, поне за индустриална политика числата оборват тезата, че имало погрешна индустриална политика.
Нас ни тревожат спадовете за тези 2 години. Миналата седмица, когато обсъждахме отчета на статистиката, аз изразих дълбоките си съмнения в нейната достоверност. Защото вижте какви убийствени спадове за тези 2 години в натурално сравнение. За 1998 г. спрямо 1996 г. - спад на българска продукция, зеленчукови консерви - 7,8 пъти. Произвеждали сме при Жан Виденов 127 хил.т, тази година статистиката отчита 11 хил.т зеленчукови консерви; 6,5 пъти плодови консерви - 49 хил.т, сега 8 хил.т.
Аз се съмнявам в достоверността на тази статистика. Икономическата логика не ми позволява да приема тези цифри.
Друго българско производство - вълнени прежди, на база на българска вълна - 3,8 пъти; вълнени платове, търсени в цяла Европа - 2 пъти. И това при правителството на Иван Костов, разбирайте при индустриален министър Александър Божков.
Има български технически стоки, които са олицетворение на българска конструкторска и технологична школа. Бих започнал от енергетично машиностроене. Какво ни пречеше да загубим пазарите си на ел.двигатели? Спад при вас 4 пъти - от 389 000 на 94 000 двигателя годишно.
Какво ни пречи трансформаторната ни школа? Продавахме трансформатори по цял свят, сегмент от световната търговия с трансформатори - 94 пъти спад за 10-те години, 9 пъти за вашите 2 години.
Умопомрачителни данни! Българи сме, боли ни! Вярвайте!
За карите, не говоря - 38 пъти спад, почти 2 пъти при вас.
Докладът на господин Божков беше един садомазохизъм към управляващото мнозинство. Изслушахме го и пак повтарям, който разбира от икономика и още по-тясно, от индустрия, разбра, че това правителство, ако това е официалната негова позиция, няма индустриална политика.
Някой може да каже, че е заядливо. Аз съм направил анализ за 2-годишната нормотворческа дейност на Министерството на промишлеността. Колко закона е внесло Министерството на промишлеността в нашия парламент? Всички други министерства, воглаве с Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на науката и образованието и т.н., имаха по-богата законодателна дейност. Божков само е променял 5-6 пъти Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Аналогично, постановления на Министерския съвет с индустриална тематика почти няма. Божков е внесъл, вижте в раздела на "Държавен вестник", през 1998 г. две наредби за уточнение и през 1998 г. - една наредба от Министерството на промишлеността. Това е показател за управленска активност, за позиция.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Работи с комунистическите наредби.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, действително.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Точно така. Той е доволен.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Дами и господа народни представители, българската индустрия само от презумпцията, че е едно увредено социалистическо наследство, беше подложена на регулативни репресии през тези 10 години, определено казано. През 7 от тези 10 години, господин Димитров, и Вие бяхте председател, българската държавна промишленост трябваше да плаща дивидент от 50 на сто от остатъчната печалба. Кредити ли да връщаш, а още по-малко да инвестираш ли в нови изделия и в технологии? Никой не може да издържи и в най-богатите и най-индустриално развитите държави. И това продължава и сега.
Към днешна дата кредитирането на промишленото производство е ходене по мъките, с приетите с вашите гласове, с гласовете на мнозинството промени в Закона за банките и кредитното дело.
Външнотърговският режим. Думата "протекционизъм" не като дума, не като понятие, като управленско поведение. Условията, ние сме членове на Световната търговска организация, но след като все още има Митнически кодекс и митници по границите, има и възможност за защита на националното производство. Кое от решенията на вашите правителства беше в интерес на националното ни производство? А най-често е променян вносно-износният режим. Включително предателство и удар в гърба на националната индустрия - все текстове от Споразумението с Международния валутен фонд. При това те не ги искат, ние ги предлагаме и самоубиваме икономиката си.
За валутния курс. Много спорим за това една марка за 1000 лв. Някои говорят, че износителите губят. Аз го разглеждам, че производителите в България губят от надценения курс. Защото е по-евтино да купиш комплектуващо изделие, полуфабрикат от внос, отколкото да си го направиш тук. Не го ли правиш тук, закриваш работни места, увеличаваш безработицата, утежняваш състоянието на хазната и т.н.
Не на последно място, крайно вредната ви и убийствена за икономиката кадрова политика, дами и господа. При вас критерият за професионализъм не работеше. При вас е... (Председателят звъни, че времето е изтекло.)
Имам 13 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, нямате 13 минути. Говорете, довършете си мисълта.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Точно 13 минути.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Но от тези бордове, на първо място бих посочил, често се споменаваше "Химко" - Враца. Ами, те са недоразумение, не могат да ръководят семейните си бюджети, камо ли един такъв утвърден в световната търговия химически гигант.
И няколко думи за стратегията, мисля, че е полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, да, разбира се.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Аз споделям това, което Божков изложи в доклада си - експортно ориентирана индустрия. Но Божков за тези 2 години на министерския стол нито един път не съм го чул да говори за наука, за изследвания, за изследователски проекти, за коопериране. Какъв експорт ще прави с морално деградирала продукция? Високотехнологични... Да, аз признавам, но вие изгонихте заместник-министъра, който разработи концепцията за високите технологии. И вие също имате фрагментарна представа за високите технологии, информационните технологии. А в световната индустрия революцията е в материалите, революцията в биотехнологиите, вече наред с микроелектрониката се говори за наноелектроника, който разбира от тези понятия, от милиардни части и т.н. И напоследък, господин Божков, малки и средни предприятия.
Като че ли отново се деформира общественото мнение, че спасението на България е във връщане към манифактурата. Вижте, вие ходите много по света, че преработващата индустрия в цял свят е върху комбинатен принцип, върху големи предприятия. Една Германия има, мисля, над 15 предприятия със стойност на активите над 50 млрд. ДМ. Така че и Япония, и Южна Корея, и Америка са известни не с някакви гаражни работилнички, а с големите си гиганти.
В заключение, ние си даваме сметка, че вотът ще бъде, дано, една полезна и професионална дискусия, загриженост за спасяването на българската индустрия. Аз дори се ангажирам да направя една прогноза, че против вота ще гласувате всички тук 135-136 души, не знам колко са в чужбина, останалите ще гласуваме за вота на недоверие. Ваша е отговорността да ходите при избирателите и да обяснявате на тези 700-800 хиляди души, които работят в остатъците от българската промишленост, защо по 2-3 седмици в месеца са в неплатен отпуск, защо получават през 2-3 месеца минимални работни заплати, защо не са сигурни в утрешната си обезпеченост на своята работа и издръжка на семейството си. Благодаря. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За да няма недоразумения, наистина минутите не са 13, въпреки че не попречих на господин Койчев, защото всички реплики и процедури влизат във времето. Ако трябва, ще ви ги цитирам по минути и секунди, но не е необходимо.
Има думата господин заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Искам да внеса някои уточнения с цифри, без някакъв коментар на това, което каза господин Койчев по отношение на спада на промишленото производство. Защото данните са очевидни, те са налице и нямат нужда изобщо от коментар.
Ако приемем за 100% индекса на промишлената продукция за 1988 г. - да започнем от 1988 г. и да гледаме нататък - още през 1989 г. той е 95 на сто, 1990 г. вече е 80 на сто, 1991 г. е 64 на сто, 1992 г. е 51 на сто, от това, което е произвеждано през 1988 г. Тоест ако твърдите, че през последните две години е рухнала българската промишленост, мисля, че цифрите много ясно показват кога е започнало и накъде върви. Тоест още 1991 г. тя е паднала малко над 50 на сто, 1993 г. вече е под 50 на сто от индекса на 1988 г.
След това имаме един много интересен момент - това, което господин Койчев твърдеше - 1994 и 1995 г. има краткосрочен растеж на промишлената продукция, който обаче още през 1995 г. е съпроводен от спад на добавената стойност на отрасъла. Факторите за растеж през 1994 и 1995 г., господин Койчев, имаха временен характер, като най-важният беше кредитната експанзия. Раздаваха се кредити на предприятията през 1994 и 1995 г. Затова имаше растеж и затова след това рухна цялата българска икономика и фалираха всичките банки, защото изкуствено създадохте растеж през 1994 и 1995 г. чрез кредитна експанзия.
Краткосрочният растеж имаше за основа общото смекчаване на бюджетните ограничения. В резултат на изчистването на лошите кредити на държавните предприятия, натрупани до края на 1990 г., банките се почувстваха свободни да продължават отпускането на кредити, които при двуцифрения номинален лихвен процент очевидно щяха да се превърнат в необслужвани. Това е истината за растежа, за който вие говорихте, за 1994 и 1995 г. Именно чрез този растеж, изкуствено напомпан от парите на българските спестители, беше досъсипана окончателно българската индустрия. И ако има някой, който наистина да е виновен за рухването на българските предприятия, това е този, който пусна банките да раздават кредити в периода 1994 - 1995 г., за да може Жан Виденов да отчита растеж и Румен Гечев да ходи по света и да се хвали, че има растеж. Ето това ни докара този растеж.
И, за да не вземам отново думата, понеже господин Румен Овчаров преди малко цитираше доклада на OИСР и ме питаше дали знам какво е това OИСР - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. (Реплики от ДЛ: "Браво!", ръкопляскания.) Клубът на 24-те най-богати държави в света, който на всеки две години издава доклад за България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Браво, Сашо!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Докладът за тази година, който току-що пристигна в окончателния му вид, е такъв, че мисля, че с гордост ще можем да го покажем и на срещата на Г-24 и на срещата на Европейската банка. Аз искам само да ви прочета, извинявайте, ако не ми е много гладко изречението, защото току-що го получихме на английски, само заключението, обобщението накрая:
"България направи забележителен прогрес от времето на последното изследване на OICD през началото на 1997 г. Държавата сега преживява един дълъг период на икономическа и политическа стабилност, който няма прецедент в периода на прехода. В допълнение тази стабилност не изглежда заплашена в близкото бъдеще. Новото 3-годишно споразумение с Международния валутен фонд и другите международни финансови институции осигурява подкрепа на платежния баланс, който ще бъде достатъчен за посрещане нуждите на България. Докато бюджетът за 1999 г. е много амбициозен, правителството декларира своята сигурност, за да ограничи харчовете по-нататък, ако не се осигурят достатъчните приходи от данъци.
Постиженията в макроикономическата стабилизация дават на България една ценна възможност да се отнесе към основните оставащи нужди в преструктурирането и институционалното развитие. В близкото бъдеще е естествено да се очаква възстановяване в производството, в жизнените стандарти и финансовите пазари, но това ще бъде един бавен и труден процес. Привличането на значителни чужди преки инвестиции, продължаващата бърза приватизация (реплики от ДЛ), мерките, за да се ускори процедурата по несъстоятелност и да се развият финансовите пазари и подкрепата на един жизнен пазар на малките и средни предприятия помагат да се ускори преструктурирането и да се преодолеят временните трудности в социалните разходи.
Поддържането и развитието на една ефективна социална мрежа обещава да бъде голямо предизвикателство. Степента на успеха в икономическата политика, постигнат след средата на 1997 г., дава надежди, че българското правителство ще продължи да се справя с огромните предизвикателства, които продължават да лежат пред него."
Това е обобщението на доклада на OICD, който господин Румен Овчаров чете както дяволът чете Евангелието. Но ние сме свикнали на това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура имате една минута.
АТАНАС МЕРДАЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Днес в 13,05 ч. мнозинството от парламента взе едно крайно несправедливо решение като отказа правото на министър-председателя и настояването от левицата да бъде поканен министър-председателя в пленарната зала. С оглед на обстоятелството да спазваме правилника и да променим сега съществуващото обстоятелство, аз предлагам да подложите на гласуване предложението ми в залата да бъде поканен отново министър-председателя. (Силен шум и реплики от мнозинството.) В противен случай той няма право да остане в парламента. (Бурна реакция от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мерджанов, дано не се объркате така и при гласуването на вота.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Провокиран съм да взема думата, тъй като някои от ораторите в своите изказвания споменаха и земеделието. И в същото време имам чувството, че те нямат достатъчно данни за това какво става в нашия сектор. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да тишина в залата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: В нашето министерство не се работи само по връщането на земеделските земи. Съжалявам, че го няма тук господин Каракачанов. Той трябваше да слуша това мое изказване, защото явно, че той е останал с впечатление, че в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се работи само по реституцията на земеделските земи. Затова аз сега няма да засягам тази тема, макар че наистина реституцията на земеделските земи е от голямо значение и всъщност тя влияе върху структурата на селското стопанство като цяло в България.
Искам да ви обърна внимание малко върху приватизацията и да чуете добре цифрите, които ще ви изнеса: 82 на сто от активите на предприятията, подлежащи на приватизация в нашето министерство, вече са приватизирани. От общо 404 предприятия са договорени 179 млрд. 978 млн. плащания, от които 106 млрд. 428 млн. в брой. Също по въпросните работническо-мениджърски дружества. От 404 предприятия, 103 са спечелени от работническо-мениджърски дружества и 153 от други фирми и юридически лица. Така че изобщо не отговаря на истината това, което се говореше тук, че всичко се продава на работническо-мениджърските дружества. Нека се има предвид, че много често за дадено предприятие, освен работническо-мениджърското дружество, никой друг не кандидатства.
В напояването. До края на месец март беше изготвена инструкция за прехвърляне на част от активите на "Напоителни системи" на частните сдружения на водоползвателите. Това е свързано с договарянето на заема ФАСАЛ-1 със Световната банка.
В горското стопанство някой спомена, че нищо не се прави. Напротив, уважаеми дами и господа, днес на тържествено честване на Седмицата на гората заместник-министър Станчев пред цялата горска колегия отчете първия етап на преструктурирането в горската система за завършен. Създадени са 177 държавни лесничейства, 61 ЕАД и реално е разделена държавната от стопанските функции в горите.
В момента работим по няколко международни проекта. Изпълнява се проекта за изграждането на пазари на едро, които имат важно значение за развитието на инфраструктурата по места, за прозрачността в цените на земеделската продукция и произтичащата от това по-голяма сигурност за земеделските производители.
Приключи пилотният проект за търговия със складови записи. Трябва да ви кажа, че оценката, която дадоха нашите американски партньори е, че България за пет месеца е постигнала това, което в Полша е било постигнато за три години. (Оживление.) В момента водим преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на специализиран кредит и продължаване на проекта. (Шум и реплики.) Не се смейте, а слушайте, защото и друг път, когато сме ви говорили оттук, вие някъде сте били и не сте разбрали за какво става дума. (Шум и реплики.)
Сега искам да ви прочета няколко цифри и отново да ги слушате... (Неразбираема реплика на депутата Баташки.)
За подпомагането на земеделските производители:
През 1997 г. краткосрочни кредити са дадени на стойност 23 млрд. 859 млн. лв. За 1998 г. - 32 млрд. 302 млн. лв.
Дългосрочни инвестиции - за 1997 г. - 7 млрд. 753 млн. лв.; за 1998 г. - 11 млрд. 798 млн. лв.; за 1999 г. - първите три месеца: 2 млрд. 799 млн. лв. или общо 22 млрд. 350 млн. лв. Това са средства, с които сме подпомогнали земеделските производители, господа.
За пръв път през 1997 г. започна обновяването на селскостопанската техника, като за 1997 г. са внесени 340 нови трактора над 80 конски сили и 212 комбайна. За 1998 г. - 465 трактора и над 100 комбайна. За това през 1997 г. жътвата продължи два месеца и половина, а през 1998 г. приключи за 35 дни! (Оживление.)
Понеже се споменаха няколко цифри, свързани с ръста на производството и със спада, както се изказахте вие, господа от левицата, искам първо да ви съобщя как стоят нещата с дохода на един зает в земеделието и ще съпоставя само 1996 с 1997 г. През 1996 г. доходът на един зает в долари е 730, а през 1997 г. - 1459!
Делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт за 1996 г. е 12,5, а през 1997 г. - 23,3.
Сега искам внимателно да слушате нарастването на производството през 1997 г. спрямо 1996 г:
Пшеница: през 1996 г. - 1 млн. 802 хил. т; през 1997 г. - 3 млн. 575 хил. т; през 1998 г. - 3 млн. 213 хил. т.
Царевица: 1 млн. 42 хил. т през 1996 г.; 1 млн. 659 хил. т през 1997 г.; 1 млн. 355 хил. през 1998 г. Ръст има 59 на сто.
Ечемик: от 457 хил. т през 1996 г.; 810 хил. т през 1997 г. - 77,2 на сто ръст.
Тъй като тук на няколко пъти се говореше за зеленчукопроизводство, отново искам да ви дам една съпоставка:
Картофи: през 1996 г. - 319 хил. т; през 1998 г. - 478 хил. т или 50 на сто ръст.
Домати: 305 хил. т през 1996 г. и 467 хил. т през 1998 г. Ръст - 53 на сто.
Пипер за прясна консумация: 206 хил. т през 1996 г.; 232 хил. т през 1998 г. - 13 на сто ръст.
Ягоди: 5,5 хил. т през 1996 г.; 7,8 хил. т или 51 на сто ръст през 1998 г.
Продължи и започнатото през 1997 г. През 1998 г. продължи тенденцията за възстановяване и увеличаване на броя на селскостопанските животни в страната. Постигнат е ръст от 10 на сто при броя на говедата; 20,2 на сто при броя на свинете; 8,4 на сто при броя на козите и 9,3 на сто при броя на птиците. Увеличеният брой на животни и средната продуктивност дават своето отражение и върху производството на животинска продукция. Млякото е увеличено с 10,6 на сто през 1998 г. в сравнение с 1997 г.
Ръстът на производството на вълна, защото тук някой каза, че е намаляло, напротив, увеличено е със 7,4 на сто; на яйца - с 6,7 на сто; на пчелен мед - с 9,5 на сто.
В резултат на провежданата структурна реформа в сектора, 97 на сто от животинската и растителната продукция се произвежда в частни предприятия, уважаеми дами и господа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров. Разполагате с 6 минути. Шест минути - ето Ви справката. (Депутатът Димитров не е съгласен.) Нищо не правя. Току-що ми дадоха справката от компютъра. Луджев е говорил 18,34 мин., Каракачанов е говорил 12,16 мин. и Вие имате реплика 2 мин. Компютърът ги събира. (Депутатът Венцеслав Димитров не е съгласен с това.) Недейте да губим време. Работим с компютър. Имате 6 мин., както компютърът засича. (Депутатът не се съгласява с това.)
Ако ще говорите, започвайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Ще говоря, разбира се. Вие проявявате, господин председателю, въпиюща некомпетентност, когато не можете да съберете три числа и това е така и с правителството. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А Вие проявявате въпиюща компетентност като коригирате компютъра.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, точно за това говоря.
Уважаеми господа, Парламентарната група на ОНС може би с изключение на представителя на Зелената партия ще гласува в подкрепа на вота против правителството. (Шум и реплики.) И то не е, защото ще подкрепим БСП, а защото ние подкрепихме това правителство още в самото начало, но сега искаме да се разграничим от неговата политика, защото смятаме, че е неправилна и е вредна за България.
Ние още тогава казахме, че сме против двуполюсния модел, че сме против еднопартийното управление и именно поради това, че сега времето е тежко за България, трябва да има коренна промяна в политиката. Ние се съмняваме, че правителството ще падне, ще има правителствена криза, ще има парламентарна криза, но искаме да обърнем вниманието на парламентарното мнозинство, на правителството и на българското общество, че проблемите не се решават така, както могат да бъдат решавани и така, както трябва да бъдат решавани...
Благодаря Ви, господин министър-председател. Това е теменужката, която аз Ви оставих на масата. (Оживление.) Малката теменужка там откъснах днес, когато идвах. Тази която е в ръцете Ви. Вярно е, че увяхна вече, да. (Оживление.)
За разлика от БСП обаче, ние сме за пазарно стопанство, за частен сектор, за конкуренция и за бърза приватизация и затова ви критикуваме.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: За "Мултигруп".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие сте против "Мултигруп". "Мултигруп" го няма. Какво направихте? "Химко" фалира. Ето това е псевдовойната срещу "Мултигруп".
За индустриалната политика: индустриална политика няма сега. Индустриална политика нямаше и преди. И аз мисля, че този не е адекватен проблем, въпреки че е формулиран в мотивите. Тези мотиви аз нито съм чел, нито съм подписвал, но индустриална политика няма. Аз се моля в България да настане време да има индустриална политика и час по-скоро трябва да стане.
Ние ще гласуваме против правителството заради некомпетентното управление и не само заради некомпетентното управление. Ние смятаме, че управляващите - и правителство, и мнозинство - се изживяват лично като собственици на държавата. Държавата е техен патримониум. Държавните предприятия са техни. Те са съдници кой да прави частен бизнес и кой не.
Вие казахте за "Мултигруп". Добре, изгонете ги. Кой ще прави бизнес? За съжаление, частният бизнес, който остава в България, ви е подчинен на централно и на местно равнище. (Оживление.)
Ето този господин Александър Божков казва, че "Булгарлизинг" не били законни. Господин Божков, ти ли си съдникът в тази България, който ще каже кое е законно и кое не е? В България има съдии, които ще кажат за това нещо. "Булгарлизинг" опрости три четвърти от дълга на България, взет по негова линия и сега, когато иска да си го събере от заводите, му се поставят всячески пречки. Ето защо в България няма нормални отношения по които един кредитор да си събере дълга. Затова и никой няма да дойде, затова сме и на това дередже.
Чрез държавната власт управляващите в момента достигат първо лични цели, достигат политически цели и на последно място е посочено това, което трябва да бъде - повишаване на жизнения стандарт на българското население. За съжаление е така.
Това не може да се характеризира иначе, освен като един олигархичен тип поведение. Въпреки всичко във вота се казва: "Вижте статистиката на брутния продукт, черната или сенчестата икономика не е намалила своя относителен дял". За тези две години спокойствие се постигна финансова стабилизация и нищо друго. На спокойствие живяха управляващите, но в края на краищата на това трябва да бъде сложен край.
Спад на потреблението, липсваше макроикономическа политика, липса на компетентност! Преди известно време се произнесох тук за "Химко". Излезе един ветеринарен лекар, който да ми каже, че не доставките на "Булгаргаз" са причината, а спадането на цените на международния пазар. Ами именно, ако цената на природния газ беше спаднала адекватно на това, както спадна на международния пазар, и "Химко" щеше да бъде по-добре, отколкото сега. Но за съжаление икономисти не се разпореждат с икономиката! Разпореждат се инженери. И вижте инженерите докъде ни докараха!
Не искам да говоря за данъчната политика. Не искам да говоря да дефицитите в банковия сектор. За чуждите инвестиции. Ние не си спазваме собствените закони да защитаваме чуждите инвестиции. И лично министър-председателят отиде дотам, че един държавен глава и един чужд министър да ги заблуждава, че от Европейския съюз, видите ли, ни карали това нещо да правим - да ограничаваме примерно свободните зони. Такова нещо няма, господин министър-председател! И никога друг път не си го позволявайте, да лъжете чужди държавни глави.
За приватизацията се каза доста. За монополите да говорим ли? За телефоните да говорим ли колко са скъпи?! Вчера, онзи ден гледах един мач в Германия и там казаха за всички международни разговори между 21 ч. и 6 ч. сутринта - 6 пфенига на минута. Тук колко са? - десет пъти повече! Защо? Защото монополите и на телефоните, и на електрификация, топлофикация... да не говорим на "Булгаргаз" - стоят!
И на после място за корупцията. Сашо Божков каза, чий е бил часовникът. Много добре знаем у кого е часовникът. Чии деца учат в чужбина, господин Божков? Вие сами не си измервате, че България може да тръгне напред, като си изпращате децата в чужбина! Защо не ги оставите в България да учат?! Защо ги пускате да се спасяват в чужбина? Защото казвате: България за лумпените, нашите деца - в чужбина! Когато вие повярвате и ги върнете в България, тогава и хората ще ви повярват на вас.
Цигарите. Колко от цигарите внасят вносни в България с личната протекция на министъра на вътрешните работи?
Кафето. Вашият съветник, господин Муравей Радев, заедно с Богомил Бонев осъществяват протекция върху фирмите за кафе (ръкопляскания в Демократичната левица) и лично председателят на парламента каза, че ги внасят на една четвърт от цената. Кога ще завършите?
Защо не помагате на родната авиокомпания "Балкан", а лично председателят на парламента е забранил българските парламентаристи да пътуват с "Балкан".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече, изтече времето. Недейте, лъжи произнасяте тук.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо? Когато Министерството на външните работи има договор с националния превозвач, а всички други протоколи, включително и на Министерския съвет, предпочитат да пътуват с чужди компании, за да взимат комисиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Изтече времето, но имайте предвид, че и вашето ще изтече с тази грамадна корупция. (Ръкопляскания в малцинството. Шум и разговори в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Христо Иванов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Корумпирани типове такива!
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Преди 120 години в старопрестолния град първостроителите на нова България, преди да се заемат с Конституцията на княжеството, поставят на преден план общобългарския въпрос за независимостта и обединението на отечеството. Те загърбват различията си и като истински държавни мъже се обръщат с меморандум към правителствата на Европа.
Има ли национален въпрос, който трябва да ни обединява и днес? Да, има. Защото националната ни сигурност е застрашена. Нищо, че няма пряка военна заплаха за България. Нищо че не участваме нито пряко, нито косвено във военни операции, ние сме във войната и нейните преки последици вече се прогнозират на милиарди долари загуби за България. А непреките последици - от спадане на доверие в региона, са неизмерими.
Всички знаем колко сложни и тромави са международните процедури и механизми за отвоюване на компенсации. Въпреки уверенията на Холбрук в София през 1995 г., България не получи обезщетения.
А къде е нашата позиция, уважаеми колеги, за изхода от кризата днес? Каква трайна политика предлага днес българският парламент, за да бъдат излекувани причините, а не само следствията от етническите конфликти и национализма? Защото войната, дори когато стане неизбежна, не лекува причините. А тези причини са не само в национализма, те са и в икономическата изостаналост на региона, и в неговата реална изолация от Централна Европа.
Войната в Косово, разходите на западните демокрации от военни действия на територията на бивша Югославия ще надхвърлят 80 млрд. долара. Излишно е да коментираме как биха се отразили на Югоизточна Европа инвестиции от този порядък.
Ето защо приоритет № 1 на България е изработването на национална позиция и дипломатически инициативи за формиране на нова политика на Европейския съюз и Запада като цяло за стабилно развитие на региона.
Но как можем да бъдем убедителни в дипломатическия диалог с Европейския съюз, със САЩ, със страните от Г24, с НАТО, когато отлагаме във времето този първостепенен въпрос?
Вместо това се предлага вот на недоверие, при това, както виждате, без да е възможен обстоен дебат. Несъмнено дебат по реформата трябва да има по всички нейни аспекти и проблеми и особено по състоянието на националното производство. Защото в условията на валутен борд ние разполагаме с една стеснена територия за самостоятелна национална политика, а това изисква точни решения и решителни и волеви действия.
Смисълът на вота обаче не е в сериозния и задълбочен дебат днес. Един вот на недоверие има други политически цели встрани от полезната дискусия. Той е отбрана и нападение. Този вот днес измества общобългарския въпрос за национална позиция и дипломатическа активност към една нова европейска политика на трайна стабилизация и икономическо развитие на Балканите и Югоизточна Европа. Защото решенията, които се постигат с война, обикновено закъсняват, защото те са скъпи и често политически нетрайни.
Що се отнася до днешния вот на недоверие, уважаеми колеги, аз не мога да го подкрепя, защото той си е чист партизанлък по време на война! Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз се извинявам първо, че не можех през цялото време да стоя в дебатите и за това, че сега трябва да изляза. Но вие знаете, че тук има емисари от НАТО, от Съединените американски щати, с които трябва да се водят разговори във връзка с кризата, която бушува до нашата граница. Така че, предполагам, че ще проявите разбиране. Въпреки това искам да кажа няколко думи във връзка с това искане за вот на недоверие на правителството.
Ще започна оттам, в каква степен са компетентно мотивирани исканията за вот на недоверие. Изказванията досега показаха, че има твърде много пропуски, твърде много слабости в мотивите, с които опозицията предлага на Народното събрание да се иска вот на недоверие. Това можеше да бъде избегнато, разбира се, ако беше проявен по-висок професионализъм и по-висока компетентност.
Аз, обаче, искам да обърна внимание на много сериозни невярности в това, което се твърди. Например, може би сега е времето още един път да се повтори, че правителството успя да погаси 947 млн. щатски долара дълг на страната към Международната инвестиционна банка и Международната банка за икономическо сътрудничество, като го погаси в едно съотношение около 16,7 цента за един долар, което е един отличен успех. И в момента външният дълг на страната не надминава 10 млрд. долара, както се твърди. Напротив, външният дълг е по-малък от 9,5 млрд. щатски долара, а може би дори е доста по-нисък. При това, забележете, с този дълг трябва да се има предвид и значително увеличеният валутен резерв на страната. Това в голяма степен се дължи на средства, които са взети на заем и в момента България оперира с тези средства, като ги е вложила по съответен доходоносен начин. В този план вие ще видите едни сериозни усилия за намаляване на външната задлъжнялост.

Ще пропусна очевидно невярното твърдение, че брутният вътрешен продукт се намалява, но общото впечатление, което остава при слушането на мотивите и при съпоставянето им с оценките, които току-що примерно се чуха от тази трибуна в доклада на групата на 24-те най-богати страни, така и в пресконференцията, която даде новият шеф на Мисията на Международния валутен фонд за България, ще се види едно драстично несъответствие между начина, по който международните финансовите институции възприемат това, което се прави в България и като индустриална, и като структурна, и като финансова политика, и начина, по който българската опозиция оценява това.
Тук е мястото, от трибуната да се каже, че няма нищо общо между оценките на двете, ако мога така да кажа, страни. Международните финансови институции дават висока оценка на това, което се прави в България, включително и на структурната политика. И заради това и продължава подкрепата по 3-годишното споразумение. Опозицията е единствената, която не харесва това, което се прави в България. При това аз искам да обърна внимание на тази част от опозицията, която иска да бъде европейска социалдемокрация, а именно на изказванията на лидери на социалдемократически правителства по повод на това, което се прави в България. Защото и от ръководители на социалдемократически правителства ние непрекъснато чуваме високи оценки за това, което българското правителство прави. Последният пример беше господин Антонио Гутереш - министър-председателят на Португалия.
Тези противоречия между начина, по който българската опозиция възприема нещата, и начина, по който светът оценява това, което се прави в България, според мен се дължат на дълбоки идейни различия в това, което българската опозиция си представя, че трябва да се прави, и това, което реално е нужно на България. Според мен опозицията, особено в по-голямата й част, а именно Българската социалистическа партия, е срещу самата реформа. И тук трябва съвсем ясно да се каже, че в политиката, която те водиха и която между другото пролича в дебата между вицепремиера Божков и депутати от Парламентарната група на Демократичната левица, пролича това, че ние имаме принципно различни отношения към икономическата политика. Това, което прави правителството на БСП по времето на Жан Виденов, а именно със субсидии да стимулира производството на загуби, които впоследствие паднаха върху българското общество и разрушиха финансово страната - това не може да се предлага на правителството на Обединените демократични сили. Ние по този път не можем да вървим и аз искам това нещо съвсем категорично да го кажа. Защото, ако ние се опитаме да вървим по този път, това означава отказ от Програма "България 2001"; това означава отказ от 3-годишното споразумение; това означава веднага прекратяване на външната подкрепа за осъществяваните в България реформи.
Оставам с впечатление, че пак срещу самата реформа, като чета стратегическия доклад на българската Евролевица, и особено срещу начина, по който се прави реформата, има сериозни възражения от нейна страна. Но какво се предлага насреща? Ние не чухме тук нито една сериозна идея да се промени начинът на осъществяване на реформата. И накрая остава това, което преди малко чухме от господин Венцеслав Димитров - че той е против темпото, против нерешителността, против това, че не се прави реформа и отделно е против начина, по който се прави реформата, а именно създавало се, според него, нещо друго, а не пазарна икономика в страната.
Но какво е пазарна икономика? Може би отново и отново трябва да се връщаме на отговора на този въпрос. Какво е пазарна икономика - дали пазарна икономика това е ръст на някакви натурални показатели, както тук чухме да се мотивира исканият вот на недоверие, ръст на натурални показатели и едновременно с това производството на огромни загуби, които да съсипват и брутния вътрешен продукт на страната, да генерират изключително тежки проблеми за българските банки, или подходът трябва да бъде друг?
Кой е здравият икономически растеж на България? Може би това е фундаменталният въпрос, по който трябва да се спори. Натура ли трябва да расте в България или трябва да растат доходите? Брутният вътрешен продукт ли трябва да расте, който всъщност е сумата от доходите, или трябва да расте броят на произвежданите трансформатори? Според мен отговорът е еднозначен, ако говорим за пазарна реформа в България - социално ориентирана, екологически съобразена, но пазарна реформа. Пазарна реформа означава да се произвежда това, за което има търсене; да се произвежда, без да се съсипват и да не се връщат кредитите. (Реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това означава пазарна реформа. Здрав икономически растеж означава растеж на предприятия, които генерират доходи и печалби, а не предприятия, които генерират доходи и още по-големи загуби. Защото това не е производство на брутен вътрешен продукт, това е анихилация, това е унищожаване на брутния вътрешен продукт. И това трябва много ясно да се каже, защото аз излизам от един дебат с варненските корабостроителници и отново, и отново дебатираме това и хората това трябва да разберат. Те могат и ще произвеждат, но тогава, когато произвеждат ефективно, тогава, когато строят евтино, тогава, когато произвеждат доход в България, а не тогава, когато непрекъснато прехвърлят върху българското правителство, съответно върху българското Народно събрание, своите непокрити кредити. Защото и сега, в този си вид, в който ще бъде решението за Варненската корабостроителница, то отново ще натовари бюджета на страната с несъбрани данъци и такси, бюджета на Националния осигурителен институт - с несъбрани вноски. Ще ни натовари с поетите гаранции върху задълженията на Варненската корабостроителница към "Експресбанк", за да можем да продадем "Експресбанк" и да не фалират едновременно и едното, и другото предприятие. Ще ни натовари и тогава, когато накрая ще намерим, дано намерим стратегически инвеститор, защото ще трябва да продадем тази Варненска корабостроителница точно по рецептата, която и тук прозвуча от страна на опозицията - да не търсим касова реализация за активите, а да търсим поне да бъде стратегически инвеститор.
Така че крайно време е тук тези истини да започнат да се говорят ясно и открито на българите, за да разберат българите, че не може в условия на валутен борд да бъде стимулирано невръщането на кредитите, да бъде стимулиран разпадът на финансовата дисциплина. Разпадне ли се финансовата дисциплина, почнем ли да преследваме някакви реални или виртуални натурални показатели, ние непременно ще стигнем до подкопаване условията на борд. И тук беше прав господин Александър Томов като казва: минира ли се бордът, свършва се и с този опит да бъде осъществена икономическа реформа в страната.
Ние нямаме право в момента да се отказваме и да се връщаме насред път. Но това, което аз чувам от опозицията, е точно нежелание да се стимулира осъществяването на реформите. Пропускам покрай вниманието си тези обвинения - абсолютно голословни, за корупция, за... Не искам просто по този въпрос да говоря, но искам да обърна внимание на това какъв отговор ние даваме сега в момента - дали защото идват местни избори ние всички трябва да се качим на клона на социалното недоволство и да увиснем там, както висяхме през 1995 г., за да не може да разберат хората какво става и да печелим избори (ръкопляскания от мнозинството), както направи Жан Виденов, това ли трябва да направим или трябва да продължим настъпателно и сериозно тази структурна реформа, независимо какво ни струва, за да може българите да разберат веднъж завинаги какво може и какво не може в една пазарна икономика?
Правителството на Обединените демократични сили очевидно избира второто. Ние нямаме право в момента в името на това, от което вие сте се уплашили... И сега това искам да кажа на опозицията, защото те точно от това са се уплашили: сега в момента те решиха да се оттеглят колкото се може по-далече от огъня на истинската структурна реформа и да се греят отстрани. Ние, Обединените демократични сили, нямаме право да спрем тук насред път, защото знаем какво ще ни коства и най-вече знаем какво ще коства на България. Защото на България още един неуспешен опит, още едно изплашено правителство, още едно изплашено мнозинство ясно е къде ще ни заведе в края на 1999 г., а може би и по-скоро.
Няма да говоря за енергоемкостта на българската икономика. Няма да говоря за материалоемкостта на българската икономика. Само ще кажа следното: не може да има структурна реформа в България, успешна структурна реформа не може да има само на базата на ниското заплащане. Не можем да станем привлекателни за чуждестранните инвеститори само заради това, че средният българин взима 180-190 марки заплата. Защото чухте показателите за материалоемкост и енергоемкост.
Кой ще купи предприятие, в което енергоемкостта е два пъти по-голяма, отколкото в света? Кой ще купи химически завод, в който с 30 на сто е по-голяма консумацията на газ? Кой ще купи стоманодобив, в който разходът на кокс е два пъти по-голям, отколкото в Европа? Кой е този луд инвеститор, който ще финансира такава абсолютно губеща инвестиция, защото във всички тези големи производства разходите за работна сила, разходите за работна заплата са някакви нищожни проценти - 2, 3, 4 максимум. Всичко останало са тези огромни енергийни, материални разходи. Затова българската икономика трябва да преструктурира тези разходи. Ние не можем да отидем по-напред в бъдещето.
И накрая искам да кажа, че опозицията лошо прочете дневния ред на българското общество и предложи този свой лош прочит, това свое сричане, на вниманието на обществото.
Кой за момента е най-болният въпрос за България? Какво в момента най-много вълнува българите? Този вот ли за индустриалната политика? Или как страната ще намери начин да компенсира тежките последици от кризата, която бушува на границата ни. (Шум и реплики от опозицията.)
Не е същото! И вие тази седмица ще видите отговора на правителството, приемайки своята програма за компенсиране последиците от кризата в региона и ще видите в каква степен и че на степен се различаваме и по професионализъм, и по компетентност, и по начина, по който четем българския дневен ред. България се нуждае от такава програма! (Ръкопляскания от мнозинството.)
България се нуждае от подкрепата на всички свои политици, защото това трябва да бъде програма, която частично ще бъде ориентирана навън. Ние трябва всички заедно като един да застанем зад искания да бъдем подкрепяни като страна, като държава, като народ, да облекчим последиците от кризата.
И аз вярвам, че в края на краищата ние такава подкрепа ще получим от Народното събрание! Благодаря. (Бурни, продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата госпожа Даниела Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Днес опозицията в Народното събрание предлага вот на недоверие на правителството поради провал в политиката на структурна реформа в индустрията. Само че тя, опозицията, като че ли забрави, че след години имитация на реформи, разграбване на държавата и декапитализиране на българската икономика това е първото правителство, което стартира структурната реформа в икономиката и води политика за нейното осъществяване при трудни външни и вътрешни условия.
Структурната реформа не значи само приватизация, оздравяване или ликвидация на неефективните, наследени от социализма, създадени да работят в рамките на осигурени пазари на СИВ, огромни по мащаби дори за западните страни предприятия. Междупрочем, неефективни предприятия се затварят и в други страни. Съвсем наскоро се затвориха и двете корабостроителници в град Бремен, в Германия.
Структурната реформа значи и създаване на една балансирана структура на българската икономика, която да намали нейната зависимост от негативните външни въздействия. Това може да се постигне с насърчаване на частната инициатива на отделни личности, на отделни групи, създаване на силен частен сектор и жизнеспособни малки и средни предприятия.
И тук съвсем отговорно мога да твърдя, че при сегашното управление се води целенасочена и последователна политика за създаване на благоприятна институционална, правна и бизнессреда за свободно разгръщане на частната инициатива и предприемачество.
Направени бяха редица стъпки за ускоряване и усъвършенстване процеса на приватизация. Правителството успя да създаде стабилна макроикономическа среда, която гарантира на бизнеса стабилни лихви, валутен курс и цени на вносните суровини и материали.
Със законодателни инициативи, промени в Наказателния кодекс, Закона за застраховането и с решаващата намеса на изпълнителната власт, българският предприемач бе освободен от задушаващия го рекет на престъпни групировки, извършена бе най-сетне ревалоризация на активите, усъвършенствана бе системата за защита на конкуренцията, прие се закон, който регламентира създаването на съвременни стокови борси и тържища.
Водени от съзнанието, че малките и средни предприятия са важен фактор за създаване на конкурентно и добре развито пазарно стопанство и са от решаващо значение в борбата с безработицата във всяка развита индустриална страна, ние направихме редица конкретни стъпки за насърчаване на тяхното развитие. Всички знаем - създадена бе Агенция за малки и средни предприятия, която да провежда политиката за тяхното подпомагане.
След широко обществено обсъждане правителството прие стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия. Въведоха се облекчения в корпоративното подоходно облагане. В процес на приемане в Народното събрание е Закон за малки и средни предприятия, който ще регламентира мерки за насърчаването им и ще реши важни проблеми пред тях.
С разпореждане на Министерския съвет беше създадена Насърчителна банка, в която държавата участва с 10 млрд. лева и която приоритетно ще кредитира малки и средни предприятия.
Немалко усилия бяха положени за стимулиране на износа на български стоки. Заработи център за насърчаване на износа.
Приет бе Закон за експортното застраховане. Регистрирана бе българска Агенция за експортно застраховане.
Правителството подписа редица споразумения, които осигуряват безмитен или улеснен достъп на български стоки до многомилионни пазари.
Може още много да се говори за направеното и в националната реклама, и за инвестиционната програма на правителството. Е, разбира се, има още много, много да се прави, но в заключение ще кажа, че ако предните правителства - на Беров и Виденов, не бяха водили активна политика на източване на банките и декапитализиране на предприятията, а бяха направили поне част от това, което днешното правителство и мнозинство направи за по-малко от две години, нямаше нашата икономика да остане изолирана от света. Нямаше да се налага да плащаме толкова висока цена на прехода към пазарно стопанство и най-важните стъпки на този преход да се правят в условията на световна финансова криза и военен конфликт на Балканите.
На мен това искане за вот ми звучи като залегнало в петилетен план партийно мероприятие, несъобразено с актуалната обстановка. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Николова.
Последен записал се за изказване от народните представители е господин Никола Николов. Той разполага с 11 минути. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
За да можем да анализираме какво се е случило през тези две години на управление, какво сме постигнали, трябва да кажем откъде сме тръгнали. Разбира се, за това беше доста говорено, но ми се струва да отбележим, според мен, няколко важни неща и да дадем отговор на няколко важни въпроса.
За да бъде максимално обективен анализът аз предлагам да сравняваме икономиката преди две години и сега по втория критерий от Копенхаген. Такова сравнение би ни дало отговора на въпроса изпълнява ли българското правителство програмата, с която е избрано от парламента - програмата, подчинена на една ясна, споделена и подкрепена от хората цел - да подготви България за влизане в Европейския съюз, една програма за социална, пазарна икономика с екологични ангажименти.
Вторият икономически критерий от Копенхаген точно гласи следното: наличие на функционираща пазарна икономика, както и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в съюза.
През декември 1995 г. в Мадрид Европейският съюз посочи необходимостта от създаване на стабилна икономическа и валутна среда.
Действаха ли пазарните механизми в българската икономика в началото на 1997 г.? Състезанието на конкуриращи се икономически агенти беше подменено от икономика на входа и на изхода, която национализираше загубите и приватизираше печалбата. Резултатът беше декапитализация на икономиката и банковата система и огромно натрупване извън икономиката.

Успешни бяха не конкурентните, а тези групировки и кръгове, които бяха близки до властта. Източник на това поведение беше държавната собственост върху дълготрайните материални активи. Държавата насърчаваше лошата финансова дисциплина чрез воденето на политика на меки бюджетни ограничения. Експортът се поддържаше от суровинно и енергоемки отрасли, които зависеха силно от международната конюнктура. Това доведе до огромна по обем задлъжнялост на големите предприятия към енергийния сектор.
Обективният анализ показва, че българските предприятия имаха безпрецедентно лесен достъп до големи банкови кредити. Част от тези кредити никога няма да бъдат върнати. Това доведе до декапитализация на банковата система и падане на доверието в лева. След фалита на банките хаосът и несигурността бяха най-лошата среда за българския бизнес. В българската икономика не се правеха инвестиции. За целия период на 1996 и началото на 1997 г. престъпността и рекетът бяха непреодолимите финансови пречки пред малките и средни предприемачи. Поддържането на заетост в губещи или нефункциониращи предприятия се оправдаваше като социална политика. Така изброените факти ясно показват, че в началото на 1997 г. в България няма функционираща пазарна икономика и движещата сила на пазара е не конкуренцията, а схемите на източване. Неадекватната икономическа политика доведе до хаоса и хиперинфлацията в началото на 1997 г.
Какво е състоянието сега, две години по-късно? Българското правителство управлява България по програма за социално пазарно стопанство. Правителството наложи твърдите бюджетни ограничения като доминиращ начин на правене на бизнес у нас. Постигна отлични резултати във финансовата стабилизация, признати от всички външни наблюдатели. Това стана основа на икономически растеж, който се дължи на разширеното потребление и на мобилизация на вътрешен ресурс за реализация на инвестиционна програма. Сложихме край на декапитализацията на реалната икономика. Справихме се с престъпността и рекета.
Добрите финансови резултати под действието на валутния съвет у нас се изразиха и в стабилност на макроикономическата среда, като осигуриха възможност на правителството да повиши доходите на заетите в бюджетната сфера, да финансира голяма инвестиционна програма. Създадената среда за икономическа активност повиши дела на частните предприемачи в производството на повече от 60 на сто от брутния вътрешен продукт. Българската икономика в своето поведение се превърна в частна икономика. Правителството подписа тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, което гарантира средата и дългосрочната перспектива на предприемачите. Правителството води политика на оттегляне на държавата от собствеността върху активите в икономиката и създаване на институционалната рамка, осигуряване на спазване на законите на пазарната икономика, гарантиране на предвидима среда за бизнеса. Усилията за реформа на българското правителство са усилия за подобряване на средата за икономическа активност.
Това сравнение на българската икономика в периода от началото на 1997 г. и българската икономика в началото на 1999 г. - две години по-късно - показва, че придвижването към изпълнение на критериите от Копенхаген е значително. Ние трябва да извървим и по-трудната част от реформата - обявяването в несъстоятелност или ликвидацията на сто предприятия, които формират повече от 80 на сто от загубите в икономиката и държат повече от 80 на сто от дълговете. Ето от това опозицията според мен иска да се разграничи с този вот, да се дистанцира, за да има основание да прави политика от трудностите на оставащите без работа хора поради преструктурирането на икономиката. Една част от опозицията оспорва тежките мерки, а другата - скоростта, с която се извършват. Това е доказателство, че дебатите по вота са само за вътрешна употреба на опозицията. Чрез него една част от нея иска да се идентифицира, а другата иска на всяка цена да оглави обединена опозиция. Но всички предпочитат това правителство и това мнозинство да завършат мандата си като изпълнят тежката и болезнена част от реформата. Защото те знаят, че не могат да имат обществената подкрепа за алтернатива. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата министърът на търговията и туризма господин Валентин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Говорим за структурна реформа в промишлеността. Всяка една страна говори във всеки един момент за структурна реформа. В момента се говори за структурна реформа и в Германия, и във Великобритания, и в Италия, и във всички страни от Европейския съюз, защото всяка страна иска да има такава структура на своята икономика, която да произвежда нещо, което да намира пазар, колкото се може по-голям пазар.
Ето защо ние трябва да се върнем малко назад и да видим каква беше структурата на българската икономика, когато България тръгна към пазарно стопанство. Структурата на вътрешния пазар беше следната: два вида стоки. Първият вид стоки - за широка употреба. Стоки народни за голяма част от българския народ. Стоки с ограничен асортимент. Стоки с недобро качество. Вторият вид стоки - луксозни стоки за луксозни партийни водачи от Българската социалистическа партия. (Оживление.) Това беше общо взето вътрешната структура на пазара. Много малък пазар, свит, с малък асортимент.
Каква беше външната структура, износът на България? Два вида стоки - първо направление и второ направление. Първо направление - 80 на сто износ за страните от Съвета за икономическа взаимопомощ. Какви видове стоки? Точно такива, каквито е наредено България да произвежда, за коя страна от СИВ, точно каква стока, която ще бъде реализирана на тези пазари. И второ - стоки второ направление, по-качествени стоки - 20 на сто. 1989 г. ни заварва с такава структура, в която предимно стоките от българския износ са с ниска степен на преработване, с ниска добавена стойност. И точно с тази структура Българската социалистическа партия, не СДС - забележете - тръгва към пазарна икономика, водена от господин Луканов. Тръгва и скача в пазарната икономика. И какво се получава? Загасва токът. Стоките изчезват. България спира да плаща външния си дълг, защото няма пари. Явно структурата на българската икономика не е била подготвена за пазарните условия.
Точно тогава вие се прекръствате и абдикирате от властта. Между другото, вие три пъти бягате от властта, когато стигате до тежка криза. Това беше първия път. Вие винаги искате нещо, когато кризата леко отминава. Когато през 1992 г. кризата започна да отминава, вие отново поискахте да се върнете във властта. След това отново избягахте от властта, защото през 1996 г. вие имахме пълно мнозинство в парламента, народът ви помогна, но вие вкарахте страната отново в криза и отново избягахте от властта. (Ръкопляскания от СДС.) Отново идва СДС и отново нещата са стабилни. И отново, когато нещата са стабилни днес, вие искате нещо.
Какво искате обаче вие? Искате ли избори? Не искате избори, защото ако излезете на избори, ще изгубите още по-силно.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Искаме да си подадеш оставката!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Още по-силно ще загубите! Искате ли да свалите правителството? Не можете, защото народът му е дал тази власт.
Сега да видим какво значи структурна реформа. Структурната реформа не означава само приватизация и ликвидация. Структурната реформа означава България час по-скоро да се интегрира икономически с Европа и света. Означава час по-скоро да стане част от европейските и световни пазари. Означава да се произвеждат повече стоки, които да могат да се продават на тези пазари, защото българската икономика, българският външен стокообмен представлява между 80 и 90 на сто от брутния вътрешен продукт. Тоест, ние трябва да произвеждаме стоки, които да могат да се изнасят. Второ - да насърчим износа. Трето - да намерим пазари за тези български стоки.

Какво щеше да се случи, ако ние не бяхме положили всички усилия да преориентираме българския износ? След като рухнаха пазарите на СИВ и то мога да ви кажа в 1995 г. и в 1996 г. износът на пазарите от бившите социалистически страни по времето на вашето управление е 20%, а е бил 80 - 85%. Не можете да вините никого, че са загубени пазарите от страните от Централна и Източна Европа. Това е картината. Ние се заехме много бързо да разширим тези пазари, ние не загърбихме пазарите на Съвета за икономическа взаимопомощ. Напротив, ние сме тези, които преговаряме и ще преговаряме с Русия за облекчаване на стокообмена между двете страни. Имаме вече първите положителни стъпки. Ние сме тези, които върнахме пазарите на Централна Европа, влизайки като пълноправен член на Централноевропейската асоциация за свободна търговия. И вие всички за ваша чест гласувахте и подкрепихте това споразумение.
Ние ускорихме и въведохме втория етап на либерализация с Европейския съюз и със страните от ЕФТА. Постигнахме нов подобрен достъп на българските вина две последователни години с увеличени квоти на европейските пазари. Постигнахме увеличени квоти и за рибата и рибните продукти. Успяхме да премахнем квотите, които се налагаха на България за текстилни облекла. Защото като не можем да правим определен вид изделия, България и българинът може да прави много други неща, може да прави добра лека промишленост, може да прави добър туризъм, може да прави прекрасни вина, може да прави и машини и съоръжения също. Въпросът беше много бързо да се преориентират пазарите като се потърсят отново възможностите на тези пазари, които ние загубихме и то не само поради вина на България или само на вашето правителство, или на когото и да било, ами поради състоянието на тези пазари, поради неплатежоспособността на тези пазари.
Какво направихме ние за насърчаване на износа? Какъв беше износът на България? Колко вида регистрационни режими имаше? Колко вида забрани? Колко вида експортни такси? Износът на България беше блокиран с хиляди бюрокрации, такси, пари, разрешителни. Сега няма никаква такса за българския износ, една-единствена и тя е за дървесина, тъй като това е природен ресурс.Премахнати са всички квоти, всички забрани за износ, всички разрешителни режими, с изключение на 13 вида стоки, които трябва да бъдат разрешавани по силата на международни споразумения. И това са оръжията, това са стоките с двойна употреба, това са защитени растителни и животински видове, злато, сребро и така нататък. Тоест стоки, които държавата трябва да контролира.
Тук някой каза, че нямало институции. Нямаше институции за насърчаване на износа, сега наистина те прохождат. Има център за насърчаване на износа, който досега е обслужил хиляди частни фирми и то безплатно. Агенция за застраховане на износа вече има и тя набира клиенти за своите сделки.
Каква е ситуацията с износа за 1998 г.? Дефицит наистина около 320 млн. долара. Спад на износа на стоки. Само че дайте да видим по-нататък какво пише в статистиката. Това е спад на износа само на стоки и този спад произтича само от три вида стоки, за които ние говорихме, стоки, които са с много малка добавена стойност, стоки, които са с много малка преработка, стоки, които икономиката е заварила тази структура. Това са карбамид, на който падна цената на международния пазар със 17%, алуминий - с 14%, стомана - със 17%, цинк - с 22% средно паднаха цените на международните пазари. Тоест, финансовият срив, стагнацията на някои пазари и намаляването на международните цени на някои стоки завариха България точно с тази структура. Само че вие забравихте да кажете, че България освен стоки изнася и друго, изнася и услуги. И за миналата година имаме 215 млн. долара, можете да ги прибавите или извадите от тези 300, чисти приходи от българския туризъм, 1 млрд. 100 млн. от вноса е инвестиционен внос, тоест това са стоки, които са внесени от чужди инвеститори в България, с цел производство, стоки, които са внесени по програми, по договори, когато те са купували предприятията и са поели ангажимента да внасят стоки. Увеличаването на този внос е с 238 млн. щатски долара за миналата година. Тоест, ако вие съпоставите всички тези неща, ще видите, че българската икономика и българският износ се преориентират както географски, по пазари, така вече и по видове стоки и видове услуги. Защото ние няма да произвеждаме стоки, които просто не могат да се продават.
Ние либерализирахме вътрешния пазар и външнотърговския режим. Постигнахме освен това споразумение за свободна търговия с Турция, което вие всички тук подкрепихте. Така България получи достъп до пазари с 550 млн. души. В момента преговаряме с Израел, с Прибалтийските републики, Македония и Мароко. Тоест в целия европейски район, без бивша Югославия, България ще има свободен достъп на българските стоки. И предполагам, че вие отново ще подкрепите това.
Ние либерализирахме външнотърговския и вътрешнотърговския режим. Вие предричахте катастрофа за вътрешния пазар. Има ли дефицити? Няма дефицити. (Смях в опозицията.) Има ли скокове на цените? Да не ви напомням колко се чакаше за бензин, с колко туби Вие ходихте, господин Божинов, на бензиностанцията! Да ви говоря ли за всички други дефицити? За това, когато загасна токът, за това, когато хората чакаха по опашки. В България няма дефицити и няма да има вече дефицити на стоки. В България няма да има трусове на цените при тази либерализация и стабилизация на цените. Ако искате, върнете се назад и направете справка. Затова именно инфлацията през миналата година е около 1%.
Когато България е стабилна, недейте да я разклащате. България днес се нуждае от единение! България днес се нуждае от добро име и ние точно това ще правим. Вие си правете това, което винаги сте си правили, и не забравяйте, че тук вече в парламента не могат да се решават нещата кой ще управлява България. Това беше по времето, когато вие внедрявахте хора тук и им обяснявахте кой ще управлява и кой няма да управлява, когато правехте преструктуриране в парламента, когато българският народ беше объркан и заблуден. Българският народ обаче нито вече е объркан, нито е заблуден, нито го е страх. Единствено той може да решава кой ще управлява България. И това ще го направим на изборите. (Ръкопляскания в мнозинството.) Имайте добрината да изчакате изборите, за да си видите резултата! Ние няма да работим за разединението на България точно в този момент. Напротив, два пъти повече ще работим България да бъде единна, независимо от това кой каква политическа воля изповядва. Защото България е оценена като най-спокойната страна на Балканите днес. България, която си разреши проблеми, които вие бяхте насложили с Турция, с Македония, с други страни. В момента България е стабилната страна на Балканския полуостров. За да привличаме инвестициите, които искате, за да вървим напред икономически, за да бъде спокойно тук, ние всички трябва да работим за доброто име на България. И ние това ще го правим. Вие правете каквото желаете! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата министър Иван Нейков.
Моля за тишина и моля представителите на опозицията да останат в залата. Защото гледам, че от групата на Евролевицата никой не остана, от групата на Обединението за национално спасение е само господин Еюп. Поне Демократичната левица да остане в залата. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вече близо седем часа всички ние участваме в един много важен за всеки българин дебат. В продължение на тези вече повече от 6, близо 7 часа, слушах много внимателно всички изказвания. Много неща си записах, много неща формулирах за себе си от дискусията. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля и мнозинството за тишина!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Оформиха се две големи групи, според мен, въпроси, които бих искал сега да поставя. Въпроси, които навярно всеки един от нас си задава, но понякога в ежедневието не ни остава време да им търсим отговорите.
От самия вот, от мотивите на вота, както и от изказванията на авторите на вота, се опитах да формулирам една група въпроси какво не трябваше да прави правителството, според авторите на вота. Сега бих искал да се обърна към тях добронамерено, коректно към макро- и микроикономистите сред авторите на вота и да попитам: не трябваше ли и не трябва ли да се отказваме от неефективните работни места?
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Как да Ви отговорим? (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Чуйте ми въпросите! Чуйте, те са добронамерени. Това са въпроси, които интересуват онези ваши избиратели, които ни слушат, онези хора, с които всеки ден се срещаме, които интересуват и синдикатите.
Втори въпрос от групата какво не трябваше да прави правителството, според авторите на вота. Не трябваше ли да се търсят вноските, дължими на социалните фондове, включително и с цената на обявяване на несъстоятелността на длъжниците? Не трябваше ли да ги търсим тези вноски?
Третото не трябваше ли - не трябваше ли да се повиши дисциплината в предприятията, включително и чрез рязко увеличаване на санкциите за лоши условия на труд? И това ли не трябваше да правим? Не трябваше ли да имаме такова управление на предприятията, което да създава връзка между производителността на труда и работната заплата? Не трябваше ли да има регулиране на работната заплата в държавните предприятия, за да не нараства тя за сметка на увеличените дългове на предприятията? Не трябваше ли да поддържаме и да насърчаваме откритост, да насърчаваме социалния диалог, да насърчаваме връзките с общините с неправителствените организации, със социалните партньори?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Какво постигнахте от тези неща?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Това е тази група въпроси, която успях да формулирам от всички изказвания, какво не трябваше да прави правителството. Смятам, че всичко това, което казах, трябваше и правителството го прави, и ще продължи да го прави.
Другата група въпроси беше - какво трябваше да направи правителството? Поне така успях да ги усетя като посока в изказванията. И така, искам да попитам: трябваше ли да продължим да орязваме социалната сфера като продължаваме да предоставяме субсидии от бюджета на губещи предприятия? Трябва ли да продължим действието на системата на увеличаване на работните заплати, без да се увеличава конкурентоспособността на предприятията? Трябва ли да продължи да действа нереалистично ценообразуване на електроенергията и топлоенергията, което облагодетелстваше онези, които консумираха най-много, т.е. богатите? Пак, трябваше ли да продължим да пречим на придобиването на нова конкурентоспособност на предприятията чрез запазване на парникова среда и ограничаване на вноса на висококачествена продукция? Трябваше ли да продължим да се крием от необходимостта за реформиране на пенсионната система, на системата за социално подпомагане, само за да се харесаме за 1-2 години, не повече?
Според мен, това бяха посланията от авторите на вота към правителството. Според тях, това трябваше да продължим да го правим така, както беше правено в продължение на 7-8 години.
Смятам, че всеки един от членовете на правителството, всеки един от членовете на мнозинството пое своята отговорност през тези две години и каза: Не, това няма да го правим, защото това не е добре за България, не е добре за структурната реформа.
Приемам теоретично, че авторите на вота са загрижени за успешната структурна реформа, са загрижени за добрия ден в България. Затова искам да предложа точно на авторите на вота как на практика да изразят своята загриженост.
Обръщам се към тях с такова предложение - подкрепете ме в стремежа да събера всички задължения към Националния осигурителен институт и към Фонд "ПКБ", дори ако това ще означава обявяване на длъжниците в несъстоятелност! Но това ще означава и по-високи пенсии, това ще означава и повече програми за заетост. Ето един конкретен повод, с който авторите на вота могат да подкрепят структурната реформа.
Още едно предложение. Подкрепете ме за такава пенсионна реформа, която иска значително увеличаване на пенсионната възраст и ограничаване на механизмите за ранно пенсиониране - едно решение, което ще означава стабилен пенсионен фонд в следващите 40-50 години. Ето, това е едно решение, с което ще останете в историята на страната. Подкрепете правителството за такава пенсионна реформа! Това ще бъде подкрепа и на структурната реформа.
Накрая, подкрепете отново такова изменение на Кодекса на труда, което ще създаде балансирани индустриални отношения, адекватни на принципите на социалното пазарно стопанство! Ето това е едно предложение, което ако вие подкрепите, това ще означава на практика загриженост за успеха на структурната реформа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): На отговорите можем ли да отговорим? Министърът пита, как да отговорим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, не се правете на начинаещ депутат, от толкова години сте в парламента. Знаете добре правилата. Знаете правилата по-добре и от мен. Кога е било друго, господин Божинов?
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Много трудно бих могъл да скрия разочарованието от днешния дебат. Разочарование, което идва преди всичко от начина, по който бе поднесен вотът на недоверие и мотивите, и най-вече защитата на тези мотиви от опозицията.
Учуден и разочарован, защо? Твърде неподготвени, твърде лековати бяха аргументите на опозицията. Аз очаквах нещо по-сериозно. Очаквах аргументи, очаквах числа, очаквах да бъдат изведени тук тенденции. Единствен господин Койчев се опита донякъде да отговори на тези наши очаквания. Всичко останало, извинете, бяха догадки, бяха неверни числа, бяха неверни аргументи, извадени от контекста на това или онова твърдение на този или онзи документ. Дори един народен представител си позволи да каже че така, както бе написано и доказано в някакъв вестник.
Извинете, но това е Народно събрание, това е вот на недоверие. И аз искрено ви казвам, че съм учуден от лековатостта, с която днешната опозиция подхожда към този най-важен инструмент на всяка една опозиция в целия свят. Тук шампион беше господин Александър Томов. Абсолютен шампион!
Защо? Господин Александър Томов вероятно от жаждата за час по-скоро да се опита да се докосне до властта пренебрегна толкова много абсолютно ясни и доказани факти. Той си позволи цялата 1998 г., с най-различни доводи и аргументи, които само той успя да извади, да докаже, че едва ли не България е загинала през 1998 година. И точно тук е парадоксът. Точно тук е големият абсурд, защото най-успешната година на прехода на България е точно 1998 година. И това цял свят го призна. Това съвсем не е твърдение само на управляващото мнозинство в България. Цял свят признава това. Прочетете онова, което пишат за България днес! Вижте мисиите, които идват в България! Вижте докладите на тези изключително високо ценени в цял свят професионалисти, които дават тези становища за България! Само господин Томов не го вижда.

Точно 1998 г. е годината на абсолютната, вече доказана и неоспорвана дори от опозицията, финансова стабилизация. Кога преди е имало такава стабилизация? Затова ли иска вот на недоверие опозицията днес?
За това, че България финансово вече е стабилна или може би за онзи ръст на инфлация, който беше непознат досега - 1 на сто годишна инфлация? За това ли искате вие днес това правителство да бъде свалено? Или може би за това, че лихвеният процент е 5,5 на сто? Или може би за това, че тази година се пречупи онази тенденция от 1996 г. на непрекъснат спад на брутния вътрешен продукт? И миналата 1998 г. България постигна реален ръст от 4 на сто или около 4 на сто реален ръст. Аз след малко ще говоря подробно за него, защото това е едно от нещата, които оспорвате абсолютно голословно. Или може би за това, че България за първи път от девет години постигна бюджетен излишък, а не бюджетен дефицит? За това ли искате, уважаеми дами и господа от опозицията, оставката на днешното правителство? И за достатъчните кредити, които допълнително миналата година бяха раздадени на общини, на социална сфера, 13-а заплата, 13-а пенсия, допълнителна инвестиционна програма от 200 млрд. лева - за това ли искате вие всъщност оставката на правителството?
Според думите на господин Томов за резултатите от миналата година, за които това управляващо мнозинство и това правителство носят отговорност, на господин Томов му казвам, че с гордост ще нося отговорност за резултатите от 1998 г., коренно различни от резултатите, които на опозицията правителството през 1998 г. регистрира. И точно това Народно събрание в скоро време ще се запознае с отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1996 г. и тогава вече можем да говорим за провал на политика и за провал на държава.
Искам да се спра на няколко основни тези, с които опозицията се опитва да обори успехите на управлението на обединените демократични сили.
Най-напред брутният вътрешен продукт и неговият реален ръст. Ама не можело да има растеж. Ама какво било това "брутен вътрешен продукт"? По кой начин се изчислява - питаше някой. Три начина има и по два от тях работи националната статистика. И двата имат един и същи резултат. А методологията, по която се смята, е съобразена, одобрена със световните стандарти и международните финансови институции. Така че разминаване с тях в това отношение няма. Затова е много лековато, ако някой български политик отиде във Вашингтон и си позволи на ръководители от Международния валутен фонд да казва: Българското правителство ви излъга с отчетните данни за миналата година. Няма по-добър начин да олекне един политик във Вашингтон от такива приказки.
Много е лесно, много е простичко. Има отчетен брутен вътрешен продукт като маса, номинално равнище за 1997 г. Има същият отчетен и за 1998 г. или поне по предварителни данни, разделен на 1998 г. на 1997 г. дава 127 на сто абсолютно нарастване на брутния вътрешен продукт 1998 към 1997 г. Това не е показател, защото елементът "инфлация" отсъства. Точно онзи елемент, който прави съпоставими тези величини. Кой е той? Няма го Венцеслав Димитров за съжаление, пак някъде вероятно е зает, тъй като като експерт все по-малко е експерт и все повече в популист се превръща Венцеслав Димитров. Той не каза нито един смислен довод в подкрепа на своето изказване. Нито една икономическа теза не бе застъпена. И това прочем продължава вече от достатъчно дълго време.
Аз бих казал, за да направим съпоставими тези величини на брутния вътрешен продукт, е необходимо номиналният размер на 1997 г. да се умножи по дефлатора, който е около 22 на сто, близко до средногодишния ръст на инфлацията между двете години. Тогава вече базата става съпоставима. И като съпоставим тази съпоставима база с номиналния продукт около 21-21,7 трилиона очакван брутен вътрешен продукт за 1998 г., получаваме ни повече, ни по-малко от 4 на сто. Значи, аз казвам, някъде около 4 на сто е реалният ръст на брутния вътрешен продукт за 1998 г. и това нещо всеки един, който малко нещо разбира от икономика, ако има тези числа, може сам да го сметне. Нашата опозиция не го прави. Не знае, не иска, не може или нарочно го прави, това тя самата остава да каже.
Казвате и това най-вече пролича в изказването на господин Койчев, аз се опитах да го върна към друга тема, но той не ме разбра, ама не може да има растеж на брутния вътрешен продукт, когато падат продажбите на промишлените стоки - миналата година толкова, по-миналата година толкова и т. н. Аз пък казвам, че може. Просто може. Защо може? Защото брутният вътрешен продукт има три основни съставки - инвестиции, потребление и външнотърговско салдо. Това, което вие говорите, има два метода за изчисляване на брутния вътрешен продукт... (Реплика от Иван Бойков.)
Господин Бойков, ако трябва да Ви ги обясня после? Понеже чувам, че се обаждате, но да не отнемаме времето на всички, да Ви кажа само, че едната съставка на този брутен вътрешен продукт само е това - продажби на промишлена продукция. При това цялата промишленост е по-малко от 30 на сто от масата на брутния вътрешен продукт. Разбирате ли за какво става дума? Съвсем не е задължително динамиката на една от съставните части на брутния вътрешен продукт да го задължи той да следва същата динамика. Така че между тези две неща пряка корелация не търсете. Наивно е да я търсите. Но от популистична гледна точка звучи много добре -виждате ли пада продукцията, падат продажбите, значи не може да има ръст. Казвам ви: може. И цял свят го знае, че може.
Господин Петър Димитров си позволи да изманипулира по един недостоен начин за един доцент по икономика за сетен път Народното събрание от тази трибуна. Той казва така: хайде да допуснем, че има 3-4 на сто, 2-3 някакъв ръст. Ами колко години ни трябва, за да стигнем в Европа? 80-90 или 100 години?
Трябва да ви кажа, че който се занимава с такава материя, знае, че средният ръст в развитите европейски страни е между 2 и 3 на сто нарастване на брутния вътрешен продукт. 4-5, 5,5, максимум 6 е на отличниците на страните в преход. Четири на сто е един много добър икономически ръст.
Аз бих запитал доц. Димитров 1996 г., когато неговото правителство отчете минус 10 на сто икономически растеж, минус 10 на сто, колко години България трябваше да върви назад, за да излезе от Европа и да отиде в Азия? Колко години трябваше назад за 10,5-11 на сто?
Така че, когато се говори тук, от тази трибуна, трябва все пак известна сдържаност да проличава у хората, които боравят с тези числа, и да не забравят толкова бързо някои неща.

Сега - за отрицателното търговско салдо, което се размахва от половин година насам. Има отрицателно търговско салдо, вярно е това. Вярна е величината, която беше цитирана. Не 330, хайде 339 и половина, да кажем. Това е отчетено по последни данни. Вярно е. Това е отрицателно търговско салдо. Опасно ли е то? Опасно би било, ако това търговско салдо се дължи на потребителски внос преди всичко. Много интересна тенденция има. Огромно е предимството на инвестиционния внос пред нарастването на потребителския внос. И това също много лесно може да бъде доказано, само че някой трябва да чете таблици. Някой трябва да поиска статистическа информация. Някой трябва да си даде труда, да се напрегне, да помисли и след това да прави изводи. Аз няколко пъти имах възможност от тази трибуна да ви говоря за това възможен ли е реален ръст на икономиката при отрицателна текуща сметка, отрицателен търговски баланс? Не само, че е възможно, това е правило във всички страни в преход като България. Цитирах ви половин Източна Европа преди няколко месеца от тази трибуна. Сега ще ви кажа още нещо. По най-пресни данни, от месец март, на достатъчно авторитетното икономическо списание "Центроюрипиен икономик ревю" от месец март вижте какво е положението в няколко страни в преход като България. Полша за 1998 г. регистрира 4,8 на сто ръст на брутния вътрешен продукт. В същото време същата тази Полша към края на миналата година е регистрирала 4,1 на сто отрицателна текуща сметка. Господин Папаризов, това трябва да Ви говори поне на Вас. Какво е положението с Унгария? Реализиран 4,8 на сто икономически ръст и отново отрицателна текуща сметка - минус 3,5 на сто. Естония - 4,5 на сто ръст, минус 9,5 на сто текуща сметка. Минус 9,5! Знаете ли това към брутния вътрешен продукт какво нещо представлява? Вие трябва да знаете и да не говорите от тази трибуна никога повече на тази тема. Литва: ръст от 5 на сто, отрицателна текуща сметка минус 13 на сто. Къде е България сега? През 1998 г. казахме, че България има 4 на сто икономически ръст, текущата сметка е отрицателна с 2,2. Това е отрицателната текуща сметка. 2,2 на сто от брутния вътрешен продукт! За какво става дума? Според мен за една тенденция на страните в преход. А тя би била много опасна, ако инвестиционният внос не беше преобладаващ. Ръстът на инвестиционните стоки се увеличава няколко пъти повече в сравнение с увеличението на потребителския внос. И двете нарастват, но доброто е - защо е добро - защото точно инвестиционният внос е онзи, който е основата на утрешната икономическа активност. Не може да се внасят машини, съоръжения, оборудване, техника, технология да разчиташ утре на разширение на продуктовата структура и на физическия обем на производството. Това са неща, които вие като опозиция трябва да ги знаете преди да внасяте вот на недоверие или най-малкото да избягвате тези подводни камъни.
Държавният дълг. Много се говори за външния държавен дълг. Много приказки наизуст! Искате ли сега някои неща да си ги запишете и да ги запомните добре, за да престанете да спекулирате с него? Аз ще ви дам една картина за времето на управлението на сегашното правителство - от лятото на 1997 г. до края на месец март - последна възможна дата. Добре е да запомните най-после тези величини.
Лятото на 1997 г. нашето правителство завари България с външен държавен дълг от 9,7 млрд.долара, което представляваше 98 на сто от брутния вътрешен продукт. В края на месец март външният дълг на България е 9,5 млрд.долара, което обаче представлява към брутния вътрешен продукт на миналата година вече само 73 на сто. Правете разлика между тези неща.
Хайде да видим какво става с вътрешния държавен дълг. 1997 г. лятото е 2 трил. 700 млрд.лв., което представлява 15,5 на сто от брутния вътрешен продукт за 1997 г.
Какво е положението тази година към 31 март? 2,4, което представлява вече 10 на сто към брутния вътрешен продукт на миналата година. Това означава, че събрани двата - външният и вътрешният дълг, през 1997 г. са представлявали 112-113 на сто от брутния вътрешен продукт. А днес целият държавен дълг - и вътрешен, и външен - представлява 83 на сто от брутния вътрешен продукт. Добре е тези неща да ги знаете.
През този период - от юли 1995-1997 г. до месец март българското правителство е привлякло финансиране отвън за около 1 млрд. 100 млн.долара допълнително в подкрепа на платежния баланс. Още между 250 и 300 млн.долара са влезли като корпоративни заеми за изпълнение на инфраструктурни проекти. Около 700 млрд.долара България е изплатила от своя външен дълг през този период. С около 1 млрд. 200 млн.долара българското правителство е увеличило валутния резерв на България. Знаете ли в момента колко е валутният резерв на България? 2 млрд. 800 млн.долара. Като сложите и златния резерв, става над 3 млрд. 20-30 млн. някъде. Това в момента е валутният резерв на България. Шест месеца внос при един месец правителството на Жан Виденов - около 500 до 600 млн. правителството на Жан Виденов поддържаше валутен резерв на България. Това, уважаеми дами и господа, направи правителството през тези 2 години.
И още нещо. Успяхме да уредим неуредените външни задължения към Полша, към Германия, към Испания. Успяхме да уредим един много тежък външен дълг, за който премиерът говори преди малко, от почти 950 млн.долара задължения към бившите банки на СИВ - МИБ и МБИС, при това с една чудесна редукция - при около 16,5 цента за долара. Това постигна това правителство, на което вие днес искате оставката. Това е.
Аз трябва да ви кажа още нещо. Тези 9 млрд. 500 млн. дълг - това се води по данните на БНБ - голяма част от него няма да връща държавният бюджет. Около 600 млн. от този дълг е корпоративен. Той е взет от български държавни фирми за инфраструктурни проекти и се предполага, че ще се връща именно от средствата, които тези държавни предприятия ще реализират благодарение на тези инвестиции.
Така че много вероятно е това да не бъде ангажимент на Републиканския бюджет, въпреки че този дълг е държавно гарантиран от правителството. Но има още едни 400 млн.долара, които са вътре в тази сума и не са държавна гаранция и държавата, както и Републиканският бюджет, нямат ангажимент към него. Така че, като извадите този милиард, фактическата тежест за бюджета остават 8,5 млрд.долара. Запомнете го това и не спекулирайте повече с така нареченото нарастване на външния държавен дълг на България.

Следващата теза, която опозицията щедро размахва по медиите, това е така наречената фирмената задлъжнялост. Аз се учудвам, че господин Томов го няма, тъй като една голяма част от мотивите и аргументите, написани във вота на недоверие, са точно от така наречената предварителна алтернативна програма на Евролевицата. Добре е да чуе най-после за какво става дума. И аз чета по медиите - 12 трилиона, 12 хил. марки е тази задлъжнялост, едва ли не дори се казва: колкото е външният дълг на България. Казах ви преди малко колко е той.
Вижте сега, значи като извадим частния сектор, което е нещо, което правителството не може да си позволи - да бърка и да оперира в него, аз мога да ви говоря за задълженията в държавния сектор. И е добре най-после да знаете за какво става дума. Запишете си! Запишете си ги!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кажете на "Булгаргаз" колко са.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Значи задълженията на държавния сектор към момента възлизат на 7 трилиона и 400 млрд. лв. Това са задължения. Те имат структура около 5 млрд. краткосрочни и 2 млрд. и 400 дългосрочни кредити и задължения. Структурата мога да ви я покажа, най-голямата част от тях е, разбира се, към доставчици, към бюджета, към социалното осигуряване и към други сектори. Най-голямата обаче преди всичко е към банките, банковият сектор. Банки, доставчици, бюджет, социално осигуряване.
Много или малко са 7 трилиона и 400? Къде е оценката за тази задлъжнялост? Къде е тя?
Вие я използвате като число. Аз ви питам, за да има развитие една икономика, за да има икономическо оживление, възможно ли е това да стане без банкови кредити, без търговски кредити, без фирмени кредити. Възможно ли е това?
Отговорът е: никъде в света не е възможно икономическо оживление без кредит, без задлъжнялост на една или друга институция, доставчик, бюджет и т.н.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): То го няма икономическото оживление.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Въпросът не е в това какъв е размерът на тези задължения. Въпросът е, уважаеми колеги от опозицията, дали те се обслужват или не се обслужват. Ето, това вижте. Оттам тръгнете. Там атакувайте правителството - каква част от тях не се обслужва.
Един милиард и 700 млн. Това е необслужваната част на кредити и тя е, пак казвам, към банки, към доставчици, към бюджет. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) Един милиард и 700, от тях около 400 ... Един трилион и 700, точно така. Един трилион и 700, извинете, грешката е моя. Говорим за трилиони. Необслужваната част от тези 7,4 е 1 трилион и 700.
При това положение една малка част от тях - около 0,4 са наистина несъбираеми вземания. Но това са истинските размери на онзи аргумент, който вие изтъквате непрекъснато. Ами, погледнете нещата от тази гледна точка, един път.
Втори път какво може да се направи тук. Ами, това е нещо върху което трябва да се работи. Това прави правителството. Блокираме сметки, да, и ще продължаваме да ги блокираме. Ще засилваме финансовата дисциплина и резултатите, както виждате, ще бъдат налице. Вярно е, че има влошена външна конюнктура, но вярно е също, че ще вземем всички необходими мерки.
Но забравете ги тези 12, 15 или 16 трилиона. Забравете ги. Един трилион и седем десети. За това говорете.
Вижте, аз имам още 4-5 неща, които бих могъл да кажа. Времето много напредна, хайде да завършим с темата на вота днес - със структурната реформа.
Уважаеми колеги от опозицията, ние с вас имаме принципни разногласия по този въпрос. За ролята на държавата най-напред. За нас ролята на държавата е повече от ясна. Ние съмнения нямаме по този въпрос. Държавата изготвя правилата, пазарните правила и контролира тяхното изпълнение. Това прави тя. Тя никога няма да участва на терена между субектите, които изпълняват тези пазарни правила. Това не е нейна работа и тук се различаваме от вас най-вече.
Какъв е проблемът на България? Огромният проблем на България, обективният проблем, това е структурата на индустрията, на икономиката като цяло. Онази структурна деформация, която наследи българското правителство веднага след 1990 г., всички български правителства. Онази огромна индустриална неравновесност, която бе създадена в резултат на социалистическата мегаломания, в резултат на интересите на един измислен свят, наречен СИВ. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.) И този измислен свят, когато си замина, тази индустрия, несъобразена с елементарни световни критерии и стандарти, с търсенето и предлагането в световен мащаб, когато този измислен балон, наречен СИВ, се спука, тогава знаете ли какво се получи? Получи се една структурна нелепица. Българската индустрия застина в една много неудобна поза на структурна нелепица. И за да се преустанови тази нелепица е необходима огромна трансформация на цялата индустрия. Това е структурната реформа в индустрията. За това са необходими много усилия, много пари, много средства, много мъка, много политическа воля, ако искате. И тази политическа воля това управляващо мнозинство я има, то ще я извърши, независимо от опитите ви да възродите миналото. Въпреки вас това ще стане! Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Има думата заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Взимам накрая думата, за да ви благодаря. Искам да благодаря за този дебат, който трябваше да се състои, и този дебат, който ни даде допълнителни сили, тъй като ние осъзнаваме трудностите на реформата. Осъзнаваме това, което стои пред нас оттук нататък, осъзнаваме и големия път, който сме изминали.
Допълнително самочувствие получихме от днешния дебат поради факта, че опозицията не можа да предложи нито една смислена идея за подобряване на индустриалната политика. (Ръкопляскания в блока на СДС, реплика от блока на ДЛ: "Ти не си слушал!")
Очаквах, че в този дебат по вота, както бяха предварителните анонси на опозицията, ще бъде за това тя да изложи своите виждания как алтернативно може да се направи нещо, как нещо може да се направи по-добре. Освен голословни и в много случаи неверни критики към управляващите, ние не чухме нищо друго. Дори научихме, че след около седмица щяла да бъде готова алтернативата на Евролевицата. Аз очаквам с голям интерес тази алтернатива, въпреки че имам доста материали вече от това, което Евролевицата работи, и трябва да ви кажа, че предварително съм разочарован.
Няма да влизам в подробности, искам само за финал да ви оставя, уважаеми депутати от опозицията, да си мислите за два текста на политическия доклад на Евролевицата, на базата на който се гради вашата алтернатива.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ЕЛ: Значи сме постигнали целта си, господин Божков!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: "Временно отлагане на малко на брой приватизационни процедури за структуроопределящи предприятия, в това число от военнопромишления комплекс, когато няма сериозен стратегически инвеститор, способен да оздрави, стабилизира и модернизира предприятието".
Това предлага Евролевицата - да спрем приватизацията там, където няма стратегически инвеститор, вероятно да наливаме пари в това предприятие от бюджета, откъде другаде, и да не го приватизираме, докато някъде на хоризонта вероятно може би ще се появи някой стратегически инвеститор.
И още нещо, което господин Томов тук като представител на Евролевицата защити и от трибуната. Аз мислех, че е някаква грешка на автора на доклада, но той днес го изтъкна като основна теза на Евролевицата. Чета:
"Една стратегия за структурна реформа не може да отмине такъв въпрос, като този за националната собственост. Става въпрос за онези важни структуроопределящи предприятия, които по различни съображения - сигурност, формиране на българската индустрия и др., ще останат в обозримо бъдеще българска собственост. Това не означава обезателно държавна собственост. такива предприятия са предпоставка за поява в бъдеще на българска по характер мултинационална компания".

Аз мисля, че такъв подход на една партия, която нарича себе си европейска, която иска да влезем в Европейския съюз и която ще заделя предприятия за българските инвеститори и няма да ги дава на чужди инвеститори, която същевременно пък ще спира приватизацията на други предприятия, докато чака чуждите инвеститори, явно изобщо не е наясно със себе си. Още много път трябва да измине Евролевицата, докато намери пътя между Европа и комунизма. (Ръкопляскания от СДС.) Застанала е разкрачена на средата и ту иска да е европейска, ту, когато стане въпрос за икономиката, тича обратно към своите комунистически родители. Това е, за голямо съжаление, позицията на Евролевицата в икономическата сфера и тя е едно огромно разочарование за мен. За БСП няма какво да говорим. Там очевидно нещата са останали на нивото на Тодор Живков. Обаче Евролевицата след този дебат е наистина едно огромно разочарование за мен. Аз имам приятели там, има хора, които вярвам, че могат да мислят пазарно. Ако това е тяхната политика, България още дълго време ще се управлява от Обединените демократични сили. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Съгласно чл. 90 от нашия правилник, гласуването се извършва не по-рано от 24 часа след приключване на дебатите.
Две съобщения.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе редовно заседание на 7 април, сряда, от 15 ч. в зала № 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 7 април, сряда, от 14,30 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е на 7 април от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,52 ч.)



Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов