Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-05-12

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 5 май до 11 май 1999 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за банките. Вносител е народният представител Никола Николов. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за декларация относно усилията за решаване на кризата в Косово. Вносител е народният представител Георги Първанов. Комисия по национална сигурност и Комисия по външна и интеграционна политика.
По дневния ред има предложение от народния представител Кънчо Марангозов - като т. 1 от дневния ред да се включи законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
Има и предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. На Председателския съвет бяха направени известни размествания и по това предложение е изготвен проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 12-14 май:
1. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Македония.
3. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за търсене и спасяване по море.
4. Второ четене на законопроекта за закрила и развитие на културата - продължение.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
6. Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети през 1999 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора "Открито небе".
7. Първо четене на законопроекта за фуражите.
8. Второ четене на законопроекта за хазарта.
9. Парламентарен контрол.
По дневния ред има думата господин Марангозов, който е вносител на предложение. Заповядайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие си спомняте, че преди две седмици приехме този законопроект да влезе в дневния ред на Народното събрание. Целта да внесем този законопроект е, че на 18 април изтече срокът за пререгистрация на съществуващите аптеки. Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина не е минал дори на второ четене в комисията, то започва едва днес и ще се забави много, което оставя висящи редица аптеки, които не са извършвали този акт, тъй като са считали, че в крайна сметка до 18 април 1999 г. ще влязат в сила измененията и допълненията на закона. Затова ние предлагаме да влезе като точка в дневния ред днес именно Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства, който е съвсем кратък и няма да отнеме много парламентарно време на народните представители, за да обсъдят този въпрос и да спрат едно социално напрежение, преди да е влязъл в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства, който е внесен от Министерския съвет и чието обсъждане както в комисията, така и в пленарна зала едва ли ще се приключи в рамките на следващия месец.
Затова аз предлагам да гласувате в дневния ред да влезе нашият проект за изменение и допълнение на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има ли други предложения по дневния ред за отпадане или за разместване?
Да, господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз имам едно предложение за допълнение на дневния ред.
На основание чл. 92 от правилника предлагам в дневния ред да бъде включено изслушване на министъра на вътрешните работи във връзка с действия, които могат да бъдат определени като полицейски произвол по границите в моя регион. Днес от печата разбирам, че такива действия има и в Пернишко.
Нека да изслушаме господин министъра, защото става въпрос за нарушаване на съществени права на голяма група граждани. Смятам определено, че едно такова изслушване е именно относно въпрос, засягащ обществен интерес и то засягащ много хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Ангел Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Очевидно е, че предложението за включване на въпроса за ратификация на Споразумението за Многонационалните мирни сили и още повече самата ратификация идват в един изумително неподходящ момент - неподходящ от политическа, социална, икономическа, регионална, ако щете, и глобална гледна точка.
Ако преди месец мнозинството, възприемайки част от изложените тогава аргументи, отложи разглеждането на този проблем, то днес повече оттогава отлагането и съответно отпадането от програмата за тази седмица трябва да бъдат не просто жест, а осъзнато политическо действие.
Аз не разбирам защо мнозинството не проумява, че на фона на войната в Югославия, на фона на разрушенията, на жертвите, на човешката драма и трагедия на бежанците самото предложение за ратификация днес дискредитира, подчертавам това, една положителна идея, заслужаваща определено и подкрепа за колективно взаимодействие, сътрудничество в отбраната и сигурността на държавите от региона на Югоизточна Европа, за създаване и укрепване на доверие в този регион. Говоря за идеята, а не за конкретната реализация в предложеното споразумение. Нещо повече, самото упорство на мнозинството да наложи сега ратификацията създава основателни съмнения, безпокойство и тревога, ако щете, за принципите, целите и намеренията за създаване и използване на Многонационалните мирни сили в операции по налагане на мир, в действия по изграждане на мир, а всъщност ние вече месец и половина виждаме резултатите от подобни хуманитарни операции в съседна Югославия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението Ви е за отпадане.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: За отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Но аз искам да добавя, господин председател, тъй като е много важен въпросът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Нима тези многонационални сили, които по дефиниция са сухопътни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Найденов, времето Ви отдавна изтече! Защо не можете да се побирате във времето?!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Завършвам, само да задам въпроса. Нима тези многонационални сили, които по дефиниция са сухопътни, не са липсващата брънка в една цялостна военна операция за налагане и поддържане на военно решение в съседна Югославия?
РЕПЛИКА ОТ СДС: По дневния ред ли е това?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Предлагам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За отпадане. Добре, разбрах.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Точно в дневния ред.
Вижте, вие сте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Найденов, моля Ви се вече!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ... по пътя на поредната импровизация, наивност и безотговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако няма други желаещи, преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов - като т. 1 от дневния ред да се включи законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
Гласували 210 народни представители: за 78, против 118, въздържали се 14.
Предложението не е прието.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Найденов за отпадане на точка пета от седмичната програма - законопроекта за ратифициране на Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към споразумението.
Моля, гласувайте!
Гласували 208 народни представители: за 67, против 129, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Накрая ще гласуваме, след като приемем програмата, и предложението за изслушване на министъра на вътрешните работи.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма, както беше докладван.
Гласували 204 народни представители: за 141, против 39, въздържали се 24.
Седмичната програма е приета.
Моля, гласувайте и предложението на народния представител Михаил Миков за изслушване на министъра на вътрешните работи, доколкото разбрах, във връзка с граничния режим по западната ни граница.
Гласували 204 народни представители: за 88, против 110, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Искате думата за процедура ли? Заповядайте. Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Госпожи и господа народни представители, господин председател!
На 7 май т. г. при отбелязването на Деня на Европа вие по един недопустим начин политизирахте и идеологизирахте позицията за войната в Съюзна република Югославия на две парламентарно представени политически сили - Българската социалистическа партия и Евролевицата.
Вие си позволихте спекулативно и тенденциозно в пряко предаване на Българската национална телевизия да се превърнете в съдник на вота на български народни представители от 4 май 1999 г., когато мнозинството в българския парламент предостави въздушното пространство на Република България за осъществяване на военни действия срещу западната ни съседка.
От чие име говорихте на 7 май, господин председател, от Ваше, от името на вашата парламентарна група или от името на всички народни представители? По този начин ли именно, когато се чества 50-годишнината на Съвета на Европа, председателят на Народното събрание на Република България трябваше да демонстрира позицията на българския парламент за европейската интеграция на страната - въпрос, по който има единомислие сред парламентарно представените политически сили? Защото не може да се поставя знак за равенство и еднаквост между стремежа на България за пълноправно членство във всички европейски структури и подкрепата на военните действия на НАТО в Съюзна република Югославия.
Господин председателю, най-малкото, което в момента сте длъжен да направите, е да се извините за Вашите думи не само на народните представители, които публично обидихте, но и на целия парламент, и на българския народ. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
От името на парламентарна група - господин Камов. (Председателят Йордан Соколов и народният представител Николай Камов разговарят помежду си встрани от микрофоните.)
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Оказва се, че не мога да говоря от тази трибуна, тъй като формално не съм заместник-председател на групата.
Аз моля проф. Драгомир Драганов да изпълни поръчението, което имах от Парламентарната група на Евролевицата. Моля Ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изявление извън дневния ред по силата на нашия правилник - това е хубаво да се научи най-после - имат право да правят само председателите и заместник-председателите на парламентарните групи, а когато е по дневния ред - може упълномощен народен представител от групата. Съвсем ясен е правилникът. Така че, ако имате желание - председателят или заместник-председател да заповяда. Ако не, подгответе се. Допълнително ще вземете думата.
Преминаваме към първа точка... (Шум и реплики в залата.)
От името на парламентарна група...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Може ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, разбира се. Вижте правилника! Няма какво да питате - той, правилникът, казва. Аз не мога да ви кажа нещо различно или противно на правилника. Ако чакате това, няма да го дочакате!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
След решението на Народното събрание за ратифициране на Споразумението с НАТО за предоставяне на въздушното ни пространство, обстановката на Балканите и в международен мащаб търпи развитие, пред което не можем, не бива да си затваряме очите.
Очертават се две взаимнопротиворечиви, отричащи се тенденции. Свидетели сме на енергични и значими усилия на част от международната общност за политическо уреждане на конфликта. Те се реализираха етапно в предложенията на министрите на външните работи на страните от Г-8, в инициативите, произтичащи по линия на ООН в стремежа да се възстанови водещата роля на тази организация, в совалките на руския специален пратеник Черномирдин, а буквално в последните часове - и в други съпътстващи инициативи.

Сериозно внимание заслужават и знаците, дадени от умерения албански лидер Рогова, както и обявеното изтегляне на югоармията от Косово.
Успоредно с това се очертава и тенденция за ескалация на военните действия, за голямо съжаление. Зачестяват ударите върху гражданските обекти. Нищо не може да оправдае бомбардировките върху пазара в Ниш, на болници, медицински пунктове и други. Увеличава се броят на невинните жертви, в това число и на деца. Преднамерените грешки, какъвто бе ударът върху Китайското посолство в Белград, ще създадат нови усложнения и затруднения в тези дипломатически усилия. Впрочем смятам, че българският парламент трябва да изрази възмущението си от този акт и да поднесе своите най-искрени съболезнования на китайското правителство и народ.
Както разгласиха световните медии, уважаеми дами и господа, от днес българското небе ще бъде използвано за атаки срещу Съюзна република Югославия. Ясно е обаче и днес, че масираните удари не ни приближават към изход от кризата, а по-скоро я задълбочават. Все по-явна става опасността от сухопътна операция. Въвличането на България в тази нова фаза на войната ще ни изправи пред непредсказуеми предизвикателства.
Хората по места основателно питат докога ще продължи двусмисленото мълчание на институциите на правителственото мнозинство, докога ще продължи бягството от категорична позиция за решаването на проблема. А той може да се реши само с един кратък, но достатъчно ясен запис, който ние сме предложили в своя проект. И аз се учудвам, господин председателю, че този проект за декларация не е раздаден на народните представители.
За изтеклата седмица, въпреки уверенията на правителственото мнозинство, България не получи очакваните реални гаранции за нашата национална сигурност. Вместо това ракетните инциденти продължават, дори стават елемент от ежедневието на българина. Новосъздадената ситуация се използва от отделни лица, които се опитват да създават етническо напрежение, да подхранват сепаративни настроения. Началото на войната само временно приглуши, отложи развитието на социалните конфликти, които сега избуяват с нови сили.
Войната не може да прикрие, уважаеми дами и господа отдясно, следите от провала на икономическата и социалната ви политика. По-скоро с всеки изминат ден се увеличават не само военните, военнополитическите заплахи, но се изострят и вътрешноикономическите, социалните аспекти на българската криза. С една дума, независимо от изхода на войната още днес може да се каже, че ние ще бъдем сред най-потърпевшите. Общият обем на промишленото производство пада катастрофално, България стеснява все повече външните си пазари, продължаваме да трупаме нови дългове. Впрочем и заради това ние смятаме,че няма основание да се поддаваме на външния натиск, няма възможности за ревизия на българската позиция по бежанския въпрос. Нашият принос за преодоляване на хуманитарната криза трябва да се развива, но не като залагаме една нова социална мина на българска почва.
Както беше казано, уважаеми дами и господа, с гласуването от 4 май мнозинството натовари българския парламент с една огромна отговорност по въвличането ни във война. Така авторитетът на българския парламент беше сериозно накърнен. Той не може да бъде същият, не може да продължи работата си сякаш нищо не се е случило. Нашата парламентарна група вижда политическия смисъл на своето участие в работата на парламента преди всичко в няколко насоки. Първо, в търсенето и отстояването на ясна и категорична позиция по войната срещу Югославия, позиция, основана на добре осъзнатия национален интерес. Второ, в един активизиран парламентарен контрол, в центъра на който да се поставят проблемите на икономическия срив, на утежняващата се социална ситуация в цели общини или региони на страната като цяло.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Да направим тогава избори!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не възразявам, господин Агов.
Българският парламент трябва да се обърне с лице към реалните проблеми, към язвите на обществото, към безогледната корупция, към калпавото управление на назначените от вас мениджърски екипи.
И не на последно място, ние ще активизираме законодателната си инициатива не по всичко, а ориентирана главно към онези проблеми, които са в реалния, в дневния ред на българското общество - за изхода от икономическата криза, за стабилизиране на органите за местно самоуправление и за бързото приемане на законите за изборите, свързани с тяхното нормално провеждане.
Като елемент на едно такова разбиране за работата на българския парламент, парламентарната ни група предлага народните представители да изразят волята си с една категорична позиция по актуалните въпроси, произтичащи от кризата и войната.
На първо място, с позиция на ясна и категорична подкрепа на мирната инициатива. Мълчанието на българските власти, липсата на наши инициативи или пък изразената подкрепа към други е трудно обяснима.
На второ място, необходим е ясно деклариран отказ на исканията за предоставяне на сухопътна територия. След частичното ни лишаване от държавен суверенитет на 4 май, сега трябва да се направи всичко възможно да се ограничи участието на България във военния конфликт, както и да дадем своя принос за локализиране и спиране на военните действия.
И трето, необходимо е категорично противопоставяне на опитите за етнополитически сепаратизъм, за активизиране на всички институции, на всички политически партии, най-вече на парламентарните, за утвърждаване на българския модел на етническа и религиозна толерантност на основата на Конституцията и законите на страната.
Настояваме, уважаеми господин председател, дами и господа, проектодекларацията, предложена от Парламентарната група на Демократичната левица, да бъде придвижена максимално бързо в комисиите и в пленарната зала за един ясен и категоричен ангажимент на парламента, на всяка парламентарна сила, на всеки отделен народен представител. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
За информация на народните представители, аз съм изпратил до председателя на китайския парламент телеграма-съжаление за инцидента с Китайското посолство и съболезнования за жертвите. Не сте ли доволни? Нещо се вълнувате.
От името на парламентарна група има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! На 7 май тази година председателят на парламента Йордан Соколов, използвайки честването на Деня на Европа, отправи груби нападки към нашата партия и си послужи с лъжи по повод заетата от нас позиция относно конфликта в Косово и отдаването на въздушно пространство за операция срещу Съюзна република Югославия. Във връзка с това искаме да заявим следното.
Не е първият случай, в който председателят на парламента използва положението си, за да дава оценки на една или друга партия. Това е не само в разрез с добрия стил на поведение, но фактически превръща председателя на парламента в обикновен партиен говорител. Още по-нелепо е да се използва такъв празник като Деня на Европа, за да се отправят партийни нападки и обвинения.
Второ, за съжаление господин Йордан Соколов, обръщайки се към цялата нация, си послужи с две открито груби лъжи, които ние не можем да подминем. Първата лъжа е, че като гласува "против" отдаването на въздушното пространство Евролевицата подкрепя Милошевич. Такова твърдение е грубо изопачаване на истината и на изразените от Евролевицата позиции в парламента. В присъствието на нечуващия Йордан Соколов и неговите колеги отдясно Евролевицата изрази становище, че първопричина за сегашната война в Югославия е провалената етническа политика на Милошевич и сегашните сръбски власти - запомнете го - и че поради това те са отговорни за положението. (Силен шум и неразбираеми реплики.)
Същевременно българската Евролевица, Благой, специално заради теб ще го прочета по-бавно, за да го разбереш, българската Евролевица е против ескалацията на войната, защото смятаме, че досегашните военни действия са не само неефективни, но могат да хвърлят целия регион, включително и България, в незапомнена криза.
Втората лъжа, която публично изрече господин Соколов, е, че с това Евролевицата се е върнала към своето минало, когато заедно с БСП е правила същото, което прави Милошевич.
Искаме да информираме народното представителство и обществеността, че нито един ръководител на Евролевицата на национално и местно равнище няма и не може да е имал нищо общо с възродителния процес в България. Напротив, като партия българската Евролевица осъди възродителния процес. Впрочем това е един от критериите да бъдеш избиран на ръководна длъжност в нашата партия.
Същевременно, като изразяваме възмущението си от безогледния цинизъм в изявленията на Йордан Соколов, ние задаваме въпроса: има ли министри от сегашното правителство на СДС, които са участвали във възродителния процес? И отговаряме, дами и господа отдясно, че е имало. Каква е била позицията на сегашни лидери на СДС в тежкото време на пролетта на 1989 г., когато най-малко двама от сегашните лидери на Евролевицата категорично отказаха да участват в пропагандирането на възродителния процес.
Лицемерни лъжи и демагогия - ето как ние окачествяваме изказването на председателя на Народното събрание Йордан Соколов от 7 май т.г. И ако това е все още допустимо за отделни политически пропагандатори, то не е простимо за един председател на парламента.
Господин Соколов, ние познаваме достатъчно добре практиката в европейските парламенти. Мога да ви кажа, че няма европейски парламент, в който в креслото на първия сред равните да седи не председател, а партизанин. Единственото изключение е България. Поради това Парламентарната група на Евролевицата открива процедура по чл. 5, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно искане за предсрочно освобождаване на председателя на Народното събрание, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на неговата компетентност. (Ръкопляскания в ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.

Преминаваме към първа точка дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА ВЗАИМНА ЗАЩИТА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика господин Никола Николов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика по
Законопроект № 902-02-25 от 13.04.1999 г. за
ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република
Македония за взаимна защита и насърчаване на
инвестициите, внесен от Министерския свет

На редовното си заседание, проведено на 28 април 1999 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
Подписаният на 22 февруари 1999 г. в София Договор между правителството на Република България и правителството на Република Македония има важно значение за развитието на икономическото сътрудничество между двете страни на дългосрочна основа. Договорът създава благоприятна основа за стимулиране на инвестиционната дейност на територията на двете страни, като гарантира справедливо третиране и защита на инвестициите, както и условията за укрепване на взаимното доверие в стопанската област между българските и македонските партньори.
Договорът предвижда инвестициите да се осъществяват в съответствие със законодателството на приемащата страна, като се предоставя режим на най-облагодетелствана нация или национален режим.
Клаузите за изключение, както и частично или цялостно отчуждаване на инвестиции съответстват на международната практика и Закона за чуждестранните инвестиции. В случаи на отчуждаване или национализация ще се изплаща обезщетение в конвертируема валута по пазарната стойност на инвестицията към датата на постановяване на акта плюс лихва по ЛИБОР.
Договорът регламентира и свободния превод на суми, свързани с инвестициите, след изпълнение на данъчните задължения по законодателството на съответната страна.
В договора се регламентира механизмът за решаване на спорове, суброгация, консултации, по-благоприятни условия, влизане в сила, срок на действие, които са в съответствие с присъщите за такива договори условия и с досегашната практика на договаряне с други страни.
Договорът е подписан на официалните езици на двете страни - български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Асен Агов да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Ще изложа становището на Комисията по външна и интеграционна политика относно проекта за Закон № 902-02-25 за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет на 13 април 1999 г.
На свое заседание от 22 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, подписан на 22 февруари 1999 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по предлагания законопроект?
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Пред нас е един договор, който отдавна трябваше да бъде ратифициран от българския парламент. Бих искал да подчертая, че Демократичната левица ще подкрепи този договор единодушно, тъй като това е един от основните документи за действителното развитие на дългосрочното сътрудничество със съседна Република Македония.
Смятаме, че особено в настоящия сложен момент е важно този договор не само да бъде ратифициран, но да бъдат предприети всички действия от страна на правителството в подкрепа на развитието на дългосрочните отношения между български и македонски фирми. Договорът ще стане основа за едно по-дългосрочно, по-разгърнато икономическо сътрудничество и ще превърне търговските ни отношения от чисто търговски в по-дълготрайни и динамични връзки между двете страни.
Считаме, че този договор, както и предстоящата подготовка и подписване на договор за създаване на зона за свободна търговия действително ще бъдат един много съществен принос за укрепване не само на търговските отношения, но и на сигурността в нашия район. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Никола Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Пред нас е един закон за ратификация на Договор за защита на инвестициите между Република Македония и Република България. Един крайно необходим документ, който стана необходим след подписването на междудържавното споразумение, подписано на 22 февруари 1999 г. Това е един акт, който българското и македонското правителство бяха забавили в продължение на осем години и който стана възможен, само защото беше подписан от тези две правителства, които сега управляват двете страни. Той е и необходим поради това, че отношенията с Република Македония би следвало, като наша най-близка съседна страна, да се развиват наистина в посока на защита на инвестициите и възможности за инвестиции на български предприемачи в македонската икономика и на македонски в българската, защото това е най-прекият път за заинтересоване на съответните предприемачи и увеличаване на стокооборота между двете страни.
Според мен, ние трябва да ускорим, включително и онези двустранни споразумения, за които сме се договорили вече, а именно споразумението за безмитна търговия с Република Македония, защото то ще ни даде възможност да стъпим на един по-широк пазар след приключване на военните действия в бивша Югославия и пряко да участваме във възстановяването на Югославия. Ускоряването на подписването на това споразумение би следвало да стане и аз очаквам, че министерствата на търговията на Македония и на България ще ускорят преговорите и ще успеят да подпишат преди края на годината. По този начин на българската икономика и на българските предприемачи ще се даде едно много сериозно предимство в състезанието на този пазар, който е подходящ за българската икономика поради високото си ценово ниво и възможностите за конкуренция на българските стоки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли друг желаещ да се изкаже? Няма.
Преминаваме към първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект № 902-02-25 за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Правя процедурно предложение да разгледаме този законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 131 народни представители: за 131, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Николов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на
Република Македония за взаимна защита и насърчаване на             инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, подписан на 22 февруари 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и текста на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 160 народни представители: за 160, против няма, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект № 902-02-24 от 13 април 1999 г. за
ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Македония, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 28 април 1999 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Македония.
Спогодбата, подписана на 22 февруари 1999 г. в София създава необходимата нормативно-правна основа за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии между двете страни. Досегашната правна основа се основава на Спогодбата за разширяване на редовни въздушни линии между Народна република България и бившата Федеративна социалистическа република Югославия от 1 октомври 1955 г., която в новите реалности и при съществуването на самостоятелна държава Република Македония очевидно не може да служи за правна основа на въздушните съобщения.
През 1992 г. Министерският съвет на Република България одобри проект за спогодба като основа за водене на преговори за подписване на Спогодба за въздушни съобщения с Република Македония. През ноември 1995 г. текстът на спогодбата беше двустранно съгласуван на английски език с изключение на текста за македонски език. Бе постигнато споразумение за временно прилагане на спогодбата, която по същество действа вече четири години, но не се подписва поради езиковия спор. Решаването на тези въпроси направи възможно подписването на спогодбата през февруари 1999 г.
Спогодбата е от така наречения Чикагски тип двустранни договори за международен въздушен транспорт. В основата й са залегнали принципите на равноправните и справедливите възможности. Уреждат се въпросите на взаимното предоставяне на експлоатационни права, реда и начина за назначаване на въздухоплавателни предприятия, разделянето на обемите за превоз, процедурите по съгласуване на тарифите и разписанията, правата за продажба на транспортни услуги и превода на печалбата, задълженията по авиационната сигурност, взаимното освобождаване от митни сборове и др.
По спогодбата се предоставят на въздухоплавателните предприятия търговски права по трета и четвърта свобода на въздуха. Упражняването на пета свобода на въздуха е предмет на съгласуване и договаряне между въздухоплавателните власти. За превозвач от българска страна е определена авиацианна компания "Хемус" ООД, а от македонска - "Авиоимпекс", всяка с по три честоти седмично. В момента българската компания поддържа линията София - Скопие, а македонският превозвач не оперира.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Македония." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Иван Глушков да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 902-02-24 за ратифициране
на Спогодбата за въздушни съобщения между правител-
ството на Република България и правителството на
Република Македония, внесен от Министерския съвет
на 13 април 1999 г.

На свое заседание от 22 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Македония и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Македония, подписана на 22 февруари 1999 г. в София."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроект № 902-02-24 за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Македони, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение да разгледаме и на второ четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да преминем и към второ четене на законопроекта.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Приема се предложението за преминаване към второ четене.
Има думата председателят на водещата комисия господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения
между правителството на Република България и правителството на Република Македония

Член единствен. Ратифицира Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Македония, подписана на 22 февруари 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и текста на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ ПО МОРЕ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-21 от 5 април 1999 г. за
ратифициране на Международната конвенция за търсене
и спасяване по море, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 28 април 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за търсене и спасяване по море.
Конвенцията е приета на 27 април 1979 г. на Международна конференция в Хамбург, Германия, на която участват 53 държави, включително и България. До 1985 г. конвенцията е подписана от 14 държави. Тя влиза в сила на 22 юни 1985 г. До юли 1998 г. към конвенцията са се присъединили още 45 държави.
В международен план оказването на помощ при бедствие по море е задължение на капитаните на кораби, а също и на крайбрежните държави, които създават и поддържат организация за търсене и спасяване на хора. Това произтича от чл. 12, ал. 2 от Конвенцията на ООН за открито море, ратифицирана от България през 1962 г. и от Правило 15, глава V от Международната конвенция за защита на човешкия живот по море, страна по която е и Република България. Голямата значимост на този хуманен въпрос е основанието за подписването на конвенцията с цел специално регламентиране на техническите и организационните условия за търсене и спасяване на хора, търпящи бедствие по море.
Конвенцията се състои от осем члена, едно приложение и осем резолюции. Текстовете в конвенцията третират общите задължения на страните, взаимоотношения с други международни договори, влизане в сила, денонсиране и други.
Приложението се състои от шест члена - "Термини и определения", "Организация", "Сътрудничество", "Подготвителни мероприятия", "Ред за поддържане на мероприятията" и "Система за съобщения от корабите".
С приемането през 1987 г. на Закона за морските пространства на Република България се създава законова основа за поддържане на организацията на мерките, обект на конвенцията.
Присъединяването на Република България към конвенцията съдейства за приобщаването на страната към международните принципи и норми на сътрудничество, без да се налагат промени в действащото българско законодателство в тази област.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за търсене и спасяване по море."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Иван Глушков да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно законопроект № 902-02-21 за ратифициране на
Международната конвенция за търсене и спасяване по море,
внесен от Министерския съвет на 5 април 1999 г.

На 22 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроект за ратифициране на Международната конвенция за търсене и спасяване по море и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за търсене и спасяване по море, приета на 27 април 1979 г. в Хамбург". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за търсене и спасяване по море № 902-02-21, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение да разгледаме и на второ четене законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за търсене и спасяване по море.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата председателят на водещата комисия господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Международната конвенция за търсене и
спасяване по море

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за търсене и спасяване по море, приета на 27 април 1979 г. в Хамбург".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и текста на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА - продължение.
Има думата, за да докладва, председателят на Комисията по културата и медиите господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 12. Частните културни организации и организациите със смесено участие участват равнопоставено с всички останали в конкурсите за субсидия по творчески проекти и програми, при условията и реда на този закон."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - за нови членове 12а и 12б към глава втора:
"Чл. 12а. Физическите лица, упражняващи самостоятелно творческа и културна дейност, са равнопоставени с културните институти и организации.
Чл. 12б. Организаторите на конкурса за ръководители на културни институти осигуряват условия за обществен контрол по начина на провеждането им и за резултатите от тях."
Комисията подкрепя по принцип текста на предложението за чл. 12б.
Становище на комисията за чл. 12:
"Чл. 12. Частните културни организации и организациите със смесено участие участват равнопоставено с всички останали в конкурсите за субсидия по творчески проекти и програми, при условията и реда на този закон."
Становище на комисията за създаване на нов чл. 12а:
"Чл. 12а. Държавни културни институти са и училищата по изкуствата и културата. Те осигуряват професионалната подготовка и обучението в областта на изкуствата и културата и са под прякото управление и методическо ръководство на министъра на културата, като се финансират от бюджета на Министерството на културата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Иво Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, прави ми впечатление, че текстът, който предлагаме, е приет по принцип, но са отпаднали физическите лица, упражняващи самостоятелно творческа и културна дейност. Отпаднало е тяхното право на равно основание да кандидатстват с други в конкурсите за субсидия по творчески проекти. Струва ми се, че текстът, който предлагаме, заедно с колегите Мерджанов и Пантелеев, е по-добър, защото гарантира това право.
Вие вероятно ще кажете, че след като сте записали: "частните културни организации и организациите със смесено участие участват равнопоставено с всички останали", вероятно в тези "всички останали" слагате физическите лица, които упражняват самостоятелно творческа и културна дейност. Но така се отваря една врата за най-различно тълкуване на този текст. Според мен текстът трябва да бъде по-категоричен и физическите лица, които не принадлежат към никаква държавна, частна творческа културна организация наистина да бъдат равнопоставени с тези организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, само искам да предложа да направим тази редакционна поправка и да включим след "частните културни организации и организации със смесено участие" и "физическите лица". Мисля, че на базата на това предложение, което сме направили, такава поправка би могла да стане. Има разум в това. В крайна сметка не са един и двама творците в България, които тежат в нашата култура многократно повече от десетки културни организации и институции. И по този начин ние ще им открием достъп и ще ги насърчим да творят и да реализират проекти в най-различни сфери, което е полезно за всички ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председателю.
Колеги, аз разбирам голямата загриженост на колегите за творците, но нека все пак да не забравяме, че сме в глава втора, която е "Културни организации". Имаме достатъчно текстове, които сме заложили в закона. Още в чл. 2 в т. 3 казваме: "Равнопоставеност за творците и на културните организации". И това се защитава, колега, в главата за фонд "Култура".
Мисля, че тази систематичност, която има за изреждането на културните организации, физическите лица отново едва ли не ще ги сложим като някакъв жест, който след това няма да свърши работа в самия закон. Така или иначе те са равнопоставени за субсидиране при проекти във фонд "Култура". Там правилата са достатъчно ясни. Дайте тази глава втора да не я превръщаме отново в една мешавица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Пантелеев, с други думи, Вие предлагате вместо да гласуваме отделно предложението Ви за чл. 12а, само с тази корекция в предложения от комисията член.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А предложението за нов чл. 12б?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): То е съвсем друга материя. Ние сме я обсъждали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да гласуваме предложението Ви за чл. 12б?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за създаване на нов чл. 12б.
Гласували 107 народни представители: за 29, против 64, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Любомир Пантелеев в чл. 12 така, както е предложен от комисията, след думите "смесено участие" да се добавят думите "и физически лица".
Гласували 105 народни представители: за 20, против 53, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл.12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 3.
Член 12 е приет.
Моля, гласувайте чл. 12а така, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Член 12а е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава трета - Органи и организации за закрила на културата".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 13. (1) Министерството на културата провежда политика за закрила и развитие на културата в съответствие с функциите и правомощията си, определени от Министерския съвет, и при спазване принципите на този закон.
              (2) Дейността по ал. 1 Министерството на културата осъществява чрез:
1. финансово подпомагане на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и други, след провеждане на конкурси;
2. финансиране изцяло или частично от Републиканския бюджет на културни институти;
3. осигуряване на условия за професионална подготовка и обучение на творци и специалисти в областта на културата;
4. информационно осигуряване за участие в международни програми и фондове;
5. подпомагане дейността на организационни структури, създадени с цел осигуряване на заетост, професионална квалификация и насърчаване на самостоятелна дейност на работещите в областта на културата;
6. внасяне на предложения с цел създаване или промяна на нормативни актове за осигуряване закрила на културните дейности и на творците.
   (3) Министерството на културата осигурява публичност при разработването и провеждането на политиката си за закрила и развитие на културата чрез:
1. достъп до информацията за своята дейност по ред, определен с наредба на министъра на културата;
2. публикуване на ежегодни доклади за своята дейност."
Предложение от народния представител Димо Димов - чл. 13, ал. 1 - след думите "правомощията си" да се допълни "без намеса в художественотворческите процеси, при съблюдаване на тяхната, на творческите колективи и на творците самостоятелност".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Юрий Юнишев - в ал. 3 да отпадне т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ева Жечева - чл. 13, ал. 2, т. 3 - след думата "културата" да се добави "и методическо ръководство на средните училища по изкуство и култура".
Комисията го подкрепя.
Има друго предложение от колегата Ева Жечева - чл. 13, ал. 2, т. 5 - след думата "структури" се добавя "съсловни организации, сдружения, фондации", като останалият текст се запазва.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в края на чл. 13, ал. 2, т. 2 се добавя "и организации".
Комисията не подкрепя предложението.
След чл. 13, ал. 2, т. 3 се прибавя нова точка "Развитие на международно културно сътрудничество с държавни, общински, частни и международни организации".
Комисията подкрепя предложението.
В края на чл. 13, ал. 2 се добавя нова точка: "Поддържане на тесни връзки с творческите съюзи за осигуряване на по-голяма компетентност за вземане на решения, засягащи отделните изкуства".
Комисията не подкрепя тази част от предложението.
И друго предложение от същите колеги - в чл. 13, ал. 3, т. 1 отпада изразът "по ред, определен с наредба на министъра на културата".
Отпада чл. 13, ал. 3, т. 2.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Стоян Райчевски.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Младен Влашки.
Комисията подкрепя и неговото предложение.
Друга част от предложението, а именно - създава се нова ал. 4 със следните точки - т. 1 и т. 2.
Тези предложения също се подкрепят от комисията.
Становище на комисията за чл. 13:
"Чл. 13. (1) Министерството на културата провежда политика за закрила и развитие на културата в съответствие с функциите и правомощията си и при спазване принципите на този закон.
              (2) Дейността по ал. 1 Министерството на културата осъществява чрез:
1. финансово подпомагане на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и други, след провеждане на конкурси;
2. финансиране изцяло или частично от Републиканския бюджет на културни институти;
3. осигуряване на условия за професионална подготовка и обучение на творци и специалисти в областта на културата и ръководството на средните училища по изкуство и култура;
4. развитие на международното културно сътрудничество с държавни, общински, частни и международни организации;
5. информационно осигуряване за участие в международни програми и фондове;
6. подпомагане дейността на организационни структури, създадени с цел осигуряване на заетост, професионална квалификация и насърчаване на самостоятелната дейност на работещите в областта на културата;
7. разработване на нормативни актове за осигуряване закрила на културните дейности и на творците.
    (3) Министерството на културата осигурява публичност при разработването и провеждането на политиката си за закрила и развитие на културата чрез:
1. достъп до информацията за своята дейност по ред, определен от министъра на културата;
2. публикуване на ежегодни доклади за своята дейност и намерения в срок до 3 месеца след приключване на финансовата година;
3. периодични срещи с творци, дейци на културата и експерти по актуални проблеми на културната политика.
    (4) Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които в двумесечен срок от учредяването си подават заявление за вписване в регистъра."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа! По предложенията, които сме направили с колегите Мерджанов и Пантелеев, едно от тях е прието - за развитие на международното културно сътрудничество, вероятно защото при подготовката на законопроекта е било изпуснато по една или друга причина и сега е разумно да се включи.
По първото ни предложение - чл. 13, ал. 2, т. 2. Не виждам защо да не се добави след "културни институти" "и организации". Аз няма да влизам в този спор дали има културни и некултурни институти, дали има културни и некултурни организации. Приели сме го по този начин, но не мога да се съглася, че няма разлика между институт и културни организации. И би трябвало да се добави, така че поддържам това предложение. Ако вносителите са против, моля ги да се мотивират защо е така.
По предложението за чл. 13, ал. 2. Ние с господин Райчевски имаме до известна степен сходни предложения. Неговото се приема, а нашето се отхвърля. Нашето е по-богато на съдържание. Ние предлагаме "поддържане на тесни връзки с творческите съюзи за осигуряване на по-голяма компетентност за вземане на решения, засягащи отделните изкуства".
Тук господин Райчевски предлага "периодични срещи с творци, дейци на културата и т.н.". Ако господин Райчевски има срещите от типа, които правеше Тодор Живков навремето, може би тези срещи са необходими, но те не са достатъчни. Аз не ви упреквам, че вие възприемате неговия стил. Така сте намерили за добре, така сте постъпили. Но това не е достатъчно. Нужно е да се регламентира едно по-тясно взаимодействие с тези творчески съюзи. И не виждам какво толкова творческите съюзи пречат на управляващите, че дори след като им беше дадено правото на миналото заседание да определят минимални тарифи за авторското възнаграждение, поискахте прегласуване, та ако има как този текст да бъде отхвърлен.
Няма защо едно Министерство на културата, едно управляващо мнозинство да има едно такова отношение към творческите съюзи, които са създадени преди десетилетия. Във всички случаи не е след 9 септември 1944 г.
По ал. 3. Министерството на културата осигурява публичност при провеждане на политиката си чрез - забележете т. 1: "Достъп до информацията за своята дейност по ред, определен от министъра на културата."
Смятам, че както сме предложили израза "по ред, определен с наредба на министъра на културата" или "по ред, определен от министъра на културата" трябва да отпадне. Затова защото министърът на културата по този начин получава права да формира, да узакони такъв ред, какъвто на него му е удобен. Но това не е закон за министъра на културата, това е закон за културата в България.
Така че би трябвало всички други, освен министъра, да получат права, да имат правото да знаят какво става в министерството. И министърът да не може де се основава на одобрения от самия него ред и да казва: "Аз не мога да ви дам тази информация." Както например председателят Соколов на ден по 10 пъти поне се базира на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и казва, че това и това не може да стане, защото правилникът не го позволява.
Ами защото правилникът е лош, затова не може да стане. Имаме ли гаранции, че министърът на културата няма да одобри една лоша наредба и да изпадне в положението на председателя Соколов, да не може да се получи каквато и да е информация от това министерство? Такава опасност реално съществува.
И защо да не отпадне тогава този текст, който ние предлагаме да не бъде включен в т. 1 на ал. 3?
И накрая за ал. 4, че Министерството на културата поддържа информационен регистър. Предвижда се всички културни организации и институти да подават заявление за вписване в информационния регистър на министерството. Не е ясно обаче това вписване дали е задължително. То само информационен характер ли има? И ако една културна организация или културен институт подаде такова заявление, министерството може ли да откаже неговото регистриране? И какво следва от това, след като съответният културен институт е юридическо лице, особено творческите съюзи, които са културни организации, а не културни институти? Ето къде вас ви стяга чепикът, извинявам се за израза. Та, ако те съществуват, как могат да бъдат заличени? Трябва ли министерството да има право да откаже регистрирането на подобна културна организация и какво следва от този акт? Или то има само информативен характер? Ако тази ал. 4 има само информативен характер, то тогава защо е записана в закона? То това си е една просто информационна служба, която няма нужда да бъде вписвана в закона.
Така че, според мен ал. 4 трябва да отпадне и аз правя това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Правя няколко реплики на колегата Иво Атанасов. И същевременно искам да обясня защо не сме включили и "организации". Тъй като този текст задължава републиканския бюджет да финансира изцяло или частично културни институти. А културните институти са съвсем ясно определени от досегашната ни нормативна практика като такива и е ясно за всеки какво представлява културен институт като организация. Но организация по смисъла, който е посочен тук, това е малко двусмислено. Организации могат да се регистрират и по Закона за лицата и семействата и като политически партии, които могат да изпълняват много благородна функция или в защита на културата. Но трудно можем да ангажираме и задължим държавата и Министерството на културата да поеме изцяло или частично бюджета на така възникнали организации, които не могат да бъдат поставени под никакъв контрол.
Така че това е съображението ни, когато не приехме предложението за включване на "организации". Организациите имат своя система и начин за финансиране и тя е неограничена. Законът не пречи в това отношение на организациите.
Защо сме пренебрегнали "тесни връзки"? Аз мисля, че "тесни връзки" звучи и като "вечна дружба", малко като шаблон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И като "периодични срещи". И едното, и другото не звучи за закон изобщо.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Хайде да отпадне "периодични". Дали да са срещи или как? Не възразявам да бъде изчистено това редакционно. Но нито "тесни връзки" ми звучи по-добре, нито "периодични срещи". Ако намерите по-добро предложение и бъде направено, аз ще го приема.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Предлагам "широки връзки".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По отношение вписването в регистъра за отпадане на ал. 4. Разбира се, ние затова създаваме държавна структура. Българската държава има традиция в това отношение. Няма друг институт и друга институция, която да води на отчет, така да се каже, да регистрира, да събира информация за всички културни институти и организации, които възникват. И това се прави не за да бъдат те надзиравани и контролирани, а за да бъдат подпомагани, за да бъдат доведени до достояние на всички заинтересовани. За всяка културна организация и всеки културен институт, който се създава, има ред, по който се регистрира.
Тук става въпрос за съвсем друга регистрация, която е и доброволна, и пожелателна. И от тази регистрация са заинтересовани и самите културни институти, и в края на краищата самата наша общественост. И с този закон ние вменяваме едно задължение на Министерството на културата да свърши една полезна работа за културата. България ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата госпожа министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Райчевски всъщност изясни определени неща, които аз исках да направя. Още веднъж ще повторя, противно на закони, които вие добре познавате, бюджетът не може да финансира организации, които са създадени по друг закон. Тук текстът е изричен. Те са по Търговския закон и по Закона за лицата и семейството. Точно защото не са бюджетни, и текстове в други закони, които надявам се отново познавате добре, не позволяват тук да се постави думата "организации". Става дума за бюджет.
Имаше едно съмнение, че достъпът до информация, определен с наредба на министъра на културата, всъщност би могъл да ограничи информацията. Теоретично може би да. Казвам теоретично. Но тази наредба, а редица други текстове в този закон ограничават волунтаризма на министъра, който и да е той. Значи тази наредба се обсъжда, тази наредба се обнародва. Тоест тя не е наредба, която само министърът или неговото пряко административно обкръжение дава. Вътре има текстове, които задължават този министър да даде гласност на онова, което прави.
Ако тази наредба наистина ограничава, то имате всичките възможности да направите...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Има ги.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Какво можем да направим?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Има ги. Има ги. Ние сме длъжни да я публикуваме, така или иначе. Ще възразите, но аз искам да кажа, че тук е кодирано нещо друго. Това е редът на организацията за получаване на информация.
Вие може да си представите в какъв ад би се обърнала една администрация, ако информацията е изобщо, въпреки че сме допуснали дори и това. Мисля, че това е единственото министерство, което направи един път в месеца, повтарям го тук, то дори не се използва достатъчно, ден на отворени врати на информация, когато всички могат, на всички нива, и до всекиго да достигнат, за да получат информация. Но вие разбирате, че всеки ден това не би могло да се случи. Ето защо това е наредба за реда, по който да се получава информацията.
Имате възможност да възразите и съответно да нанесете корективи в наредбата, ако тя наистина се окаже... Тя е една от първите, която ще се направи, така че ще имате възможност да я видите. Това са моите мотиви към онова, което казах.
Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър. Да, това е само информационен регистър и нищо друго. Тоест текстът показва изрично какво е това. Какви организации, институти и прочие могат да бъдат вписани, е в други текстове. Но този регистър е информационен, той не е нито приемателен, нито забранителен.

И две думи за творческите съюзи. Миналия път аз защитих позицията на министерството, оставяйки субекта творчески съюзи в закона. Посочих защо тази позиция е балансирана. Вие гласувахте за оставане на нашия текст. Но аз ще изразя цялото си несъгласие към всички тенденции творческите съюзи да се институционализират. Това вече би било погрешно, защото те са ядра, граждански обединения, които нямат и не би трябвало да имат нищо общо с държавните институции. Затова моля да се зачете балансираната позиция. Всичко друго би било погрешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! По ал. 1 на чл. 13, мисля, че този въпрос го зададох и на обсъждането - какъв е смисълът да записваме в края на третия ред "при спазване принципите на този закон"? Ние или спазваме закона, което е едно повторение, разбира се, но, да речем, много пъти сме го вършили, а да записваме само, че спазваме принципите на закона, този закон не е изтъкан само от принципи, е излишно. Ето защо предлагам да отпадне от ал. 1 на чл. 13 думата "принципите".
Освен това по дискусионната ал. 3 - аз мисля, че и досега няма никакви ограничения един министър да въведе с наредба някакъв ред за достъп до информация. Работата на министерствата е публична. Така че начинът, по който са разписани принципите или елементите, с които ще се осигурява тази публичност, е крайно незадоволителен, тъй като не прибавя почти нищо към и досегашните възможности и задължения, които има.
Във връзка с този малък спор, който възникна между министър Москова и господин Иво Атанасов, ще кажа, че няма такава наредба, с която министърът да задължи себе си.
Така че аз бих предложил следното: да не си играем на псевдозаписи в закона за осигуряване на публичност и т.н., разни други гръмотевични фрази, които се подразбират от само себе си и после не са изпълнени с никакъв текст. Бих предложил ал. 3 да се сведе до т. 2 - публикуване на ежегодни доклади за дейността на Министерството на културата и намеренията му в срок до три месеца след приключване на финансовата година. И нищо повече. Алинея 1 ни препраща към някаква наредба, която никой не е виждал и която би могла да бъде направена и без да има конкретен запис в закона.
А колкото до т. 3, аз също смятам, че трябва да отпадне в този й вид. Тя би имала някакъв смисъл, ако се организират ежегодни обсъждания на тези доклади, които ще се публикуват за дейността и намеренията, в които да участват широк кръг културни дейци, както и представители на министерството. А сами по себе си топли и сърдечни срещи и сега се правят под егидата на министерството и, мисля, немалко. Така че записването му е съвършено безпредметно.
В заключение искам да кажа, че предлагам да остане в ал. 3 единствено т. 2 и да отпаднат в сегашния текст на ал. 3 т. 1 и т. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев. Но, господин Пантелеев, първото предложение, което направихте за заместващ текст, не мога да го поставя на гласуване, защото...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Не, аз имах предвид, че тези срещи имат смисъл, ако бъдат регламентирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не, нямам предвид това, а първото предложение. Предложихте направо един друг текст, по който не е направено писмено предложение. А тези за отпадане ще ги поставя на гласуване, разбира се.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да кажа и да защитя онова, което не е наш текст, но Комисията по културата и медиите е дописала. Това е чл. 13, ал. 1 - спазване принципите на този закон. И аз тук дължа голяма благодарност както на всички народни представители при първо четене, така и на Комисията по културата и медиите за това, че необичайно за един закон се включиха принципи на политиката за развитие на културата. Казвам "необичайно", защото в цял свят това е, да кажем, предмет на отделни харти, но в България има глад за закони и затова макар и необичайно те се появиха тук.
Те се появиха неслучайно, господин Пантелеев, защото утре, бидейки законов текст, всеки може да се обърне към министъра и да каже: защо не спазвате принцип 1, 2, 3. Това е вече закон, а не пожелание. Следователно записването като задължение на Министерството на културата да спазва принципите на този закон съгласно принципите на този закон е още едно потвърждение на това какво голямо значение се отдава именно на принципите.
Разбира се, възможно е да остане "периодични срещи", наистина те се правят, но един такъв текст ... Разбирам смисъла на онова, което е предложил, уважаемият господин Райчевски го е казал, но действително ги правим. Ваша воля е да остане или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Москова.
Госпожа Ева Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз съм вносител на две предложения към този член. Едното от тях е прието. То всъщност кореспондира с предложението, направено от проф. Димов и прието като нов чл. 12а в предната глава. Само в становището на комисията моля да бъде записан пълният текст на моето предложение - "и методическо ръководство на средните училища". Става въпрос за чл. 13, ал. 2 - така, както е прието всъщност от комисията.
Второто предложение, което аз съм направила към чл. 13, ал. 2, т. 5 - всъщност почти цялата тази точка е видоизменена в становището на комисията. Какви са били мотивите ми, за да направя това предложение - след "структури" да се добави "съсловни организации, сдружения, фондации"? Подпомагане дейността на организационни структури - тук всъщност е моето предложение. Аз все още съм на това становище, че една от функциите на Министерството на културата би трябвало да бъде и тази. Моето предложение, което и оня ден изнесох пред вас за творческите съюзи, оказва се, че тези творчески съюзи явно скоро няма да изпаднат от нашите изказвания и от нашите спорове - това предложение просто съвсем нормално си кореспондира с моето предложение за нов член към глава трета.
Искам само да попитам: към ал. 4 - "Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които в двумесечен срок от учредяването си подават заявление за вписване в регистъра", след като определихме творческите съюзи като културни организации, те ще се вписват ли в този регистър и ще подават ли заявление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Реплика на господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Москова! Аз се отнасям позитивно към това, което каза госпожа Жечева. Искам само да се върна на ал. 1. Значи Вие сте абсолютно права - няма принципи на закона, има принципи на националната политика.
Тоест, ако направим такъв запис, че "и при спазване на принципите на националната културна политика", макар че ще има повторение, това е друго нещо. А иначе принципите на закона имат свой самостоятелен смисъл. (Реплики.) Да де, но те не са принципи на закона, те са принципи на националната културна политика, така че аз поддържам предложението си да отпадне "принципите". Ако е възможно, да направим такава редакционна поправка: след "принципите" да запишем "националната културна политика", въпреки повторението, тогава бихме били прецизни и това би удовлетворило апологията, която тук направи госпожа Москова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Младен Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Мисля, че от страна на Демократичната левица се водят едни спорове, които единствено и само губят време. Нещата са много ясни. Нещата са изключително ясни! И, да, ще ги гласуваме.
Искам само да подчертая следното нещо - понеже аз съм вносител на тази ал. 4 за информационния регистър искам да кажа, че смисълът на това нещо е следният - ние искаме и караме министерството да осъществява културна политика. Културната политика, ако не бъде такава, каквато си я представят господата от БСП - тоест, свързана повече с лозунги и други подобни дейности, би трябвало да се базира на информация, би трябвало да се базира на анализи, би трябвало да може да се планира. Затова ние с този закон помагаме на Министерството на културата да получава тази информация, върху която да извършва планирането. И съвсем не е казано да не я дава, тъй като много ясно в текстовете е казано, че достъпът до информация е свободен, че задължаваме министерството да публикува не само дейността си, а намеренията си и то, вижте, в срок такъв, че да може хората да се ориентират.
Мисля, че в този член системата, с която ние помагаме на министерството и задължаваме министерството, тоест създаваме ред, а не позволяваме хаос е доста ясно очертана, тъй че няма защо да спекулираме тук с разни изказвания, които просто само губят време.
Що се отнася до въпросите с принципите - госпожа Москова много ясно каза за какво става въпрос. Моля да не се спекулира повече.
И последното нещо, което исках да кажа, е свързано с тези срещи. Значи, аз съм съгласен да падне прилагателното "периодични", но аз помня времена, в които Министерството на културата отказваше да прави такива срещи. Значи, това, че сега практиката е такава и е демократична, не означава, че тя винаги е била такава и че тя по принцип би трябвало да е такава. Така че смятам, че това е един нормален текст, който конкретизира принципите на този закон като, надявам се, практиката да е винаги такава и никога да не можем да се върнем към онази, за която си спомняме с недобро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки, но в един закон текстовете трябва да бъдат такива, че да принуждават към действия. Аз тук не правя реплика на господин Влашки, а просто с оглед на приемането на един по-добър текст, искам да ви подтикна към разсъждения.
С тази т. 3 в ал. 3 и с нейното съществуване в текста, предложен от господин Иво Атанасов, или в текста, предложен от господин Райчевски, министерството и може да провежда срещи, и да има тесни контакти, а може и да ги няма. С нищо не го задължаваме, това е един пожелателен текст и един такъв текст, който не работи, едва ли е необходим за закон.
Господин Райчевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Правя предложение да отпадне "периодични", защото действително е излишно, но искам да обясня и да мотивирам съществуването на тази точка в алинеята. За какви срещи става въпрос? Това не са просто творчески срещи за обмяна на мисли или пък празнувания, или отчитане на големи завоевания.Става дума за среща на дейци на културата и експерти по актуални проблеми на културната политика.
Колеги, помните колко много се изписа и се говори в медиите по много значими проблеми на нашата национална културна политика. И аз мисля, че ако ние сложим в закона текст, който по някакъв начин дава права на дейците на културата да поискат от министерството контакт и обмяна на мисли по съществени проблеми, то това задължава и министерството също да предприеме същата инициатива.
И давам конкретните примери: много се говореше в медиите за съдбата на Националната галерия, на Националния исторически музей. Бяхме обвинявани, че властимащите не предприемаме широки дискусии, а всъщност разговори се водеха по един или друг начин. Мисля, че точно тези текстове ще успокоят обществото и ще му гарантират именно този диалог и с Министерството на културата, и с другите представители на властите по такива значими проблеми. Това е идеята ни. И по този начин сме я изразили. Действително, че е малко пожелателно, но няма друга форма, по която може да се уреди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Със закон или без закон - опираме до добрата воля на министъра и на министерството.
Благодаря на господин Райчевски.
Преминаваме към гласуване:
Най-напред - предложението на народния представител Димо Димов по ал. 1. Става дума след думата "правомощията" да се допълни "без намеса в художественотворческите процеси при съблюдаване на тяхната, на творческите колективи и на творците, самостоятелност".
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов.
Гласували 125 народни представители: за 30, против 65, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Юрий Юнишев.
Той оттегля предложението си. Тъкмо щях да го подкрепям, пък Вие го оттегляте.
Следващото предложение е на госпожа Ева Жечева за т. 5 на ал. 2 след думата "структури" да се добави: "съсловни организации, сдружения и фондации".
Гласували 106 народни представители: за 26, против 35, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в ал. 2, т. 2 да се добави: "и организации".
Гласували 122 народни представители: за 33, против 75, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев за нова точка - за поддържането на тесни връзки.
Гласували 104 народни представители: за 8, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев за отпадане на израза "по ред, определен с наредба на министъра на културата" в ал. 3, т. 1.
Гласували 114 народни представители: за 30, против 83, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следват предложенията по текста, предложен от комисията.
Най-напред в ал. 1 господин Пантелеев предлага да отпадне думата "принципите".
Поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев.
Гласували 105 народни представители: за 23, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Госпожа Жечева постави въпроса, че в приетото нейно предложение по ал. 2, т. 3 е пропусната думата "методическо" след думите "в областта на културата".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Господин председател, това "методическо ръководство" го има в чл. 12 и тук ще се повтори още веднъж. То е прието, но в чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Жечева, удовлетворява ли Ви това или да го гласуваме? Оставяте го така, както е предложено от комисията, добре.
Следващото предложение е в ал. 3 за отпадане на т. 1, направено от господин Пантелеев. Става въпрос за отпадане на точката за начина, по който да има достъп до информация.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 23, против 88, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Пантелеев е за отпадане на т. 3 от ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 27, против 77, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Райчевски за отпадане на думата "периодични" - пак в същата т. 3 на ал. 3.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Последното предложение е на господин Иво Атанасов за отпадане на ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 41, против 79, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от комисията и с приетата по предложение на господин Райчевски корекция в т. 3 на ал. 3.
Гласували 127 народни представители: за 99, против 14, въздържали се 14.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 14. (1) Националните центрове по изкуствата и културни дейности се създават от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
 (2) Националните центрове са юридически лица на бюджетна издръжка към Министерството на културата, които реализират културната политика в съответната културна област. Министърът на култура утвърждава правилници за устройството, задачите и дейността на националните центрове.
 (3) Националните центрове изпълняват задачите си по ал. 2 и като провеждат конкурси за финансова подкрепа на културни програми и творчески проекти, в които могат да участват всички културни организации и отделни творци.
 (4) Директорите на националните центрове се назначават от министъра на културата след провеждане на конкурс.
 (5) Националните центрове могат да разходват и отчитат по реда на извънбюджетните средства сумите, получени от дарения, спонсорство, помощи по международни програми и споразумения, когато не е предвидено да постъпват в държавния бюджет.
 (6) Средствата по ал. 5 се разходват за развитие на дейността, материално-техническата база и съобразно целевото си предназначение."
Предложение от народния представител Ева Жечева, което комисията подкрепя.
Предложение от народния представител Младен Влашки - подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов - в чл. 14, ал. 2 да отпадне текстът "към Министерството на културата".
Комисията не подкрепя предложението му.
В чл. 14 се създава нова ал. 7 - предложение от същия колега Драгомир Шопов, което комисията подкрепя.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 14, ал. 2 след думата "които" се вмъква изразът "във взаимодействие с творческите съюзи".
Комисията не подкрепя предложението.
Член 14 се допълва с нова ал. 7 - предложение от същите вносители, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 14 се създават нови ал. 4 и 5 със следното съдържание:
 "(4) Националните центрове могат да извършват международна дейност, да участват в международни програми и да получават средства от тях за развитие на тяхното изкуство или предмета им на дейност.
  (5) Националните центрове отпускат средства за участие на млади таланти в международни конкурси и прояви след проведен вътрешен конкурс."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от същия вносител, колегата Димо Димов, в чл. 14 старата ал. 4 става ал. 6 и други в този смисъл, които комисията подкрепя, като предлага само да отпаднат думите в ал. 5.
Предложение от народния представител Лютви Местан, което комисията подкрепя.
Предложение на същия вносител - към чл. 14 се създава нова алинея със следното съдържание:
"(7) В конкурсните комисии за назначаване на директори на национални центрове по изкуства и културни дейности се осигурява квота за представители на творческите съюзи."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Юрий Юнишев, което комисията подкрепя.
Становище на комисията за чл. 14:
"Чл. 14. (1) Националните центрове по изкуствата и културни дейности се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
 (2) Националните центрове са юридически лица на бюджетна издръжка към Министерството на културата, които реализират културната политика в съответната културна област. Министърът на културата утвърждава правилници за устройството, задачите и дейността на националните центрове.
 (3) Националните центрове провеждат конкурси за финансова подкрепа на културни програми и творчески проекти, в които могат да участват всички културни организации и отделни творци.
 (4) Директорите на националните центрове се назначават от министъра на културата при условията на чл. 5, ал. 3.
 (5) Националните центрове могат да разходват и отчитат по реда на извънбюджетните средства сумите, получени от дарения, спонсорство, помощи по международни програми и споразумения.
 (6) Средствата по ал. 5 се разходват за развитие на дейността, материално-техническата база и/или съобразно целевото им предназначение.
 (7) Националните центрове оказват методическа помощ на любителското изкуство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Най-напред, позволете ми да възразя срещу опита част от народните представители да бъдат третирани като кучето на Павлов. Когато комисията подкрепя даден текст, смятам, че не е достатъчно в Народното събрание председателят на комисията да казва, че съответният текст се подкрепя. Това е именно схемата "стимул - реакция", която е недопустима за един парламент. Трябва да се прочете и самото предложение на колегата и народните представители смятам, че са в състояние да осмислят този текст, а не да се уповават само на твърдението на господин Райчевски, че текстът се подкрепя или отхвърля от комисията.
Така че аз го моля, когато чете предложенията, нека ги прочита перфектно, така както са записани.
По предложенията, които ние сме внесли.
В чл. 14, ал. 2 предлагаме да се добави изразът "във взаимодействие с творческите съюзи". Комисията отхвърля това предложение. Може би е крайно време госпожа министърът на културата проф. Емма Москова да каже в края на краищата тези творчески съюзи според нея излишни ли са или са полезни. Във всички възможни текстове дотук с едно изключение те биват отхвърляни. И ако господин Райчевски и колегите от мнозинството смятат, че тези съюзи не вършат някаква полезна дейност, нека това да се заяви ясно, а не тихомълком да се отхвърля по всеки член, по който е предложено участието или сътрудничеството под някаква форма на творческите съюзи. И вземайки повод от вашите фалшиви дилеми от типа на "С Милошевич или с Европа", тъй като повечето от творческите съюзи са създадени много преди 9 септември, аз бих ви попитал с Вазов или със Сорос? - Изберете сами.
По чл. 14, ал. 7 - текстът за националните центрове. Искам да ви кажа, че ние направихме нашите предложения, господин Райчевски, в най-тясна връзка с представителите на творческите съюзи и отделни интелектуалци. И именно предложения на проф. Драгомир Ненов, който тогава беше председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, беше точно по този начин да звучи текстът, както сме го предложили - че националните центрове наблюдават и оказват методическа помощ на любителското изкуство, като за целта поддържат тясна връзка с общинските отдели - "Култура".
На срещата, която организирах на 23 март, проф. Ненов потвърди това свое предложение, което ние сме уважили, за разлика от вас, като се мотивира с това, че желае да се засили слабата връзка между Министерството на културата и отделите "Култура" в цялата страна. Имам впечатление - каза проф. Ненов, че тази връзка е много слаба.
Ето защо поддържам нашето предложение текстът на ал. 7 да бъде така, както ние го предлагаме, а не както е решила комисията.

И накрая по ал. 3. Ето, казва се, че националните центрове провеждат конкурси за финансова подкрепа на културни програми и т.н., в които могат да участват всички културни организации.
Добре, аз питам, тук не влизат ли творческите съюзи? Вие ги изхвърляте от предишния член, но ето сега вие давате възможност на един творчески съюз да кандидатства към националния център, който е звено на Министерството на културата, да получи бюджетни пари за осъществяване на културна програма.
И аз питам, госпожо министър, не е ли това нарушение на закона? Защото Вие казвате, че не може от бюджета да се финансират творческите съюзи като организация. Но вижте ал. 3 - тук е записано, че центровете към Министерството на културата провеждат конкурси, в които могат да участват всички културни организации. Няма забрана за творческите съюзи, нали? Но не е ли пак същото, че тези пари идват от бюджета за финансиране на организации, които не подлежат на бюджетно финансиране?
Моля Ви да разясните този текст, тъй като имам впечатлението от това, което сме гласували дотук, че се получават много вътрешни противоречия в самия закон. Това ще наложи да се създаде цяла дебра от подзаконови нормативни актове и в края на краищата това няма да помогне кой знае колко на българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата за реплика господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колега Атанасов, Вие поставихте въпрос за нашето отношение към творческите съюзи и поискахте да отговорим на това дали нашата оценка е, че те са необходими и полезни в културния живот на страната. Разбира се, те имат една изключително голяма роля. Тяхната функция не може да бъде заменена с административни и други институти и органи. Но нека да имаме предвид, че това са организации на гражданското общество, а ние приемаме един Закон за културните институти преди всичко и за културната дейност, която държавата поема под своя грижа, която има своите институти на общинско, национално и местно ниво.
Ако ние обвържем в този закон със задължение организациите от гражданското общество, каквито са сдруженията и творческите съюзи, с административните органи и културните институти, които са държавни или общински, ние смесваме принципи и нарушаваме основни изисквания за демократичното общество. Тоест ще бъдат нарушени основни демократични принципи. Това се прави да бъде гарантирана именно тяхната независимост. А това как те ще решат и как ще организират своята работа, зависи вече от тяхната инициатива, от инициативата и на Министерството на културата, и от много други фактори. Но ние не бива в един закон, и аз мисля, че тук вие ще се съгласите, да поставяме еднакви задължения и да обвържем структура на гражданското общество и административни и културни държавни институти. Това е нашият замисъл, когато ние изключваме от текста, разбира се в някои случаи, присъствието на представителство на творческите съюзи. Тук не се коментира тяхната роля в обществото. Това е друг проблем и е решен в други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Половин час почивка, след което продължаваме с работата по същия закон. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Продължаваме с обсъждането на чл. 14 и направените предложения по него.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да взема отношение по чл.14, ал. 2 и по-специално във връзка с предложението на колегите Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, в което те заявяват, че съответно националните центрове, които са юридически лица на бюджетна издръжка, трябва да реализират културната политика във взаимодействие с творческите съюзи.
Разбирам, че колегите от мнозинството и комисията не са подкрепили това предложение и смятам, че не бива с лека ръка то да бъде отхвърляно. Защо? Затова, защото законът е за закрила и развитие на културата. Следователно, закрилата и развитието на културата не трябва да се осъществяват, по мое разбиране, само от Министерството на културата и от националните центрове, т.е., от тези субекти, които, в крайна сметка, се явяват административни органи, административни субекти по своята същност и съдържание, а и да се привлекат различните структури на гражданското общество.
Смятам, че взаимодействието с творческите съюзи е наложително, защото ще даде възможност за едно по-голямо интегриране на творческите съюзи по този кардинален въпрос за закрилата и развитието на културата.
Ако се отхвърли предложението на колегите Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, ще се получи така, че културата ще бъде закриляна от административната прегръдка и тази административна прегръдка, колкото по-крепка бъде, толкова по-лесно ще бъде задушена културата.
Много моля, не капсулирайте административните органи в такъв вид, че в крайна сметка да се изолират от действителните субекти, които при всички случаи ще бъдат полезни за развитието на културата.
Творческите съюзи имат една изключителна мисия по въпроса за културата в нашето гражданско общество. И в момента, в който ние говорим за либерализация, за демократизация, за вплитане на всички възможни субекти под знаменателя - в случая, развитие на културата, би трябвало взаимодействието с творческите съюзи да бъде налице. В противен случай, пак заявявам, интегрирането на творческите съюзи ще бъде елиминирано за сметка на капсулирането на административните органи. Това не е от полза за културата, това не е от полза на закона, чиято философия ще бъде само администрация и нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Правилна беше забележката на господин Димитров. Имаме чувството, че наистина сме на заседание на комисията, защото, оглеждайки залата, виждаме, че сме почти само членове на комисията.
Бих добавила, че това е закон, който всъщност няма аналог в българското законодателство. За първи път в тази пленарна зала се разглежда закон, който поставя основите на едно законодателство за подпомагане на културата в преход.
За пореден път искам да се обърна към колегите. Моля ви, престанете да се занимаваме с този въпрос - с творческите фондове. Той се поставя при всеки един член. Аз подкрепих неколкократно проф. Димов, предполагам, че и неговото изказване ще бъде в тази насока. Не може тези структури на гражданското общество, които са регистрирани по Закона за лицата и семейството, които имат устави, в които устави де факто ние не знаме какво е заложено и не знаем по какъв начин тези устави кореспондират с държавата в лицето на Министерството на културата, ние да ги вмъкваме при всеки един член.
В края на краищата, спомняте си, че имаше един доклад на Ландри, където изключително точно и ясно ни беше казано за ролята и същността на творческите съюзи в България.
Освен това аз още веднъж ще попитам следното. Говорейки за творческите съюзи, защо един път поне, колега Атанасов или госпожо Величкова, не повдигнете въпроса за приходите на творческите съюзи от имуществото, което им е предоставено от държавата, и собствените приходи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Има думата за реплика госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Госпожо Жечева, бележката Ви, първо, по отношение на празната зала, я приемам. Така е.
Фактът, че правим такъв закон в момента, е един добър факт.
Но моята реплика към Вас е от друго естество. Вие казвате, че не знаете уставите на творческите съюзи. Научете ги! Прочетете ги, вникнете в тях. Това, първо.
БОРИС СПАСОВ (СДС, от място): Не е длъжна.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Не е длъжна, но тъй като това, че някой не знае устава на творческия съюз, не може да бъде аргумент срещу творческия съюз.
Второ, че творческите съюзи имали имущество и какви са техните приходи. Всичко в държавата би трябвало да се знае и да се контролира. Съответно, ако не сте в състояние това да го направите в случая, бедата не е в нашето предложение.
И трето, искам да Ви кажа, че ако приемем тази алюзия и това внушение, което Вие правите - че творческите съюзи са едва ли не субекти, които имат съмнителни приходи - то още повече се налага да се вплете тяхната работа и тяхната мисия, и тяхната идея, и поне парадиране за работа и за закрила на културата в този закон.
Аз затова използвах думите "да се интегрират", а не че ще има задължителен характер. Нека да се интегрират, нека по този начин да се създаде елемент на взаимодействие и оттам - на по-голяма прозрачност на работата на творческите съюзи, без да се вмесваме в работата им, без да се вмесват те в работата на администрацията, да се намери онази необходима мяра за взаимодействие. Това е големият проблем - въпросът за мярата, за взаимодействието.
Най-лесно е нещо да се отхвърли или да се развали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За втора реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Жечева, тъй като Вие цитирате господин Чарлз Ландри, някои питаха кой е той, искам да кажа, че това е докладчик към Съвета на Европа, или както някои го пишат - рапортьор.
Вие се позовавате на господин Ландри за това какво трябва да правим в България. Когато цитираме една фигура смятам, че трябва да цитираме смисъла, да хванем смисъла на цялото му послание, а не отделни негови елементи. И затова аз ще си послужа с друг негов много кратък цитат:
"А сега няколко думи за хората, които не ни вярват - казва господин Ландри. Много по-важно е в бъдещи дебати да говорим на хората, които не вярват на нито една наша дума - тези, които трябва да бъдат убедени, че културата е нещо важно. И аз гледам към вашия министър....", впрочем аз не мога да гледам, но гледам към заместник-министъра, "...гледам към всички вас и се питам: дали ние, които ще трябва да застанем срещу тази аудитория, напълно убедена, че не харесва културата, ще бъдем в състояние да им говорим по начин, който те разбират и оценяват. Вие ще трябва да им обясните какво отношение има вашата дейност към техните цели". Край на цитата, а не край на кавичките, както казва господин Соколов.
Аз бих допълнил: какви са вашите цели? Какви са вашите цели с този закон?
Ако това бъде заявено ясно, няма да са необходими обвиненията към опозицията, като това на господин Влашки, че опозицията губи време, стреми се да бави нещата - едни познати обвинения, които нямат нищо общо с действителното състояние на нещата.
Ако вие искате наистина да капсулирате Министерството на културата, да го отделите от гражданските организации и да установите връзки само с някои от тях, които са близки до сегашното правителство - нещо, което минава през цялата тъкан на закона, кажете го. Ако не е това вашата цел, а е някаква друга - тази, която ние предполагаме, то нека да я подкрепим със законодателни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За дуплика - госпожа Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Величкова, аз имам една молба към Вас: моля Ви, прочетете много точно и ясно закона и вижте на колко места творческите съюзи са интегрирани. И в най-важната глава -"Национален фонд "Култура", те са интегрирани по един много добър начин.
А след като ще си четем откъси от книги, господин Атанасов, искам само да ви прочета едно изречение:
"Сега съюзите набират средствата си от членски внос, дарения и субсидии от Министерство на културата. Така се създава положение, при което творческите съюзи, които по принцип трябва да бъдат независими от държавата, за да могат да спорят и аргументират предложения за промени, всъщност получават ресурси и от държавата, което застрашава независимата им позиция".
И още нещо: "Съюзите получават ресурси и от своя собствена стопанска дейност, която им е била предоставена от държавата, като по този начин съюзите са се сдобили със значителни предимства пред по-новите художествени организации на гражданското общество, за чието създаване може да има желание. Все по-малко творци от различни сфери предпочитат да останат или да станат членове на съществуващите творчески съюзи, когато това не е задължение. И когато анализираме възрастовата инфраструктура на тези съюзи, забелязваме драстично застаряване и почти никакъв приток на по-млади членове".
Ето защо въпросът, който беше отправен към нас и който стана основа на един от дебатите на културната политика, което Вие ми цитирате, е: може ли да се обоснове историческата роля на съюзите в една демократична и пазарна икономика? Нека да спрем с тези творчески съюзи! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, колеги! Тук се води един принципен дебат, който е повече резултат на история, на години, десетки години даване предимство на организации, които както съдействаха за развитие на изкуствата, така и служеха на властта. Ако днес дясната страна на залата реагира, според мен тя реагира правилно. Аз лично смятам, че е крайно време творческите съюзи да намерят своето място, онзи ден говорих по този въпрос, своето точно място в обществото. Те са необходими, те са полезни, само че все още не могат да се отърват от доста остарели начини на мислене. В някои от тях все още властват старите принципи. Няма да назовавам имена, защото знам че ще стане буря, но поне половината от творческите съюзи все още са във властта на хора, които не успяха да променят своето мислене, които не успяха да видят, че има млади хора, които идват, които не успяха да видят, че изкуството вече не може да бъде командвано, че изкуството трябва да има свободата.
Ако преди малко при предишния член аз не станах да защитя своя текст за гаранциите, които законът трябва да даде за защита на творчеството и ненамеса в дейността им, така премислих и реших, че думите "принципи на културна политика", които са залегнали в ал. 1 на предишния член, все пак гарантират, в принципите е казано, че се гарантира свободата на творчеството. Това беше и моето предложение, може би именно в резултат на едни такива предишни натрупвания. По времето, когато бях министър, много имахме нужда да гарантираме свободата на творчеството, именно срещу творческите съюзи, именно срещу тези, които командваха нещата.
Аз съм бил член на ръководство и то на висшето ръководство на творчески съюз. Не се срамувам за това, което съм правил, защото и аз сигурно съм участвал в много неща, които не сме си давали сметка за времето или пък ни е било изгодно така да го правим.
И днес, когато създаваме Закона за културата, аз смятам, че не трябва да отпаднат творческите съюзи, а да се намери нова формула на изказ, в който да включим всички нови възможности на културни организации и отделни творци, които да участват в културния процес за закрила и развитие на културата. Това обаче не е намерено в закона. Липсва такъв израз. И може би затова е и реакцията от съответните институти.
Знаем по време на създаването на закона колко писания получихме от творческите съюзи, но никога в изказ за целия закон, а винаги в защита само на техните придобивки и права, които те имат от предишните времена, което говори за това, че те продължават да мислят по този начин. Те продължават да мислят, че имат право единствени в съответното изкуство да казват своите мнения, и, ако могат, да се наложат. Това, че те имат имоти, това, че те имат права и всичко друго - е въпрос на друго законодателство и то може да се реши. Не е предмет на този закон да им отнемаме нещо, което имат, или да се докаже, че просто то не принадлежи само на тях, а и на всички други. Това е деликатна сфера.
Така че дотук аз приключвам с този спор. За мен в закона не е намерена удачната форма, но вече е късно да го поправяме. Точно по този начин аз говорих и в комисията, за съжаление нищо не стана.
Тъй като не искам да се изказвам всеки път, глава трета е озаглавена "Органи и организации за закрила на културата". Като гледаме тези "Органи и организации..." обаче ние виждаме, че това е само една единствена организация - това е Министерството на културата. И общините. Но аз лично ако съм недоволен от нещо от този закон, то е защото националните центрове по изкуствата не намериха своите по-разширени текстове, които да укажат, че това са инструментите за защита и развитие на културата. Тези инструменти, които обаче малко по-малко трябва да престанат да зависят от държавата. Тук, в закона, абсолютно те са подчинени на държавата. Те нямат никаква самостоятелна дейност.
Тогава, когато тръгвахме да правим тези центрове през 1991 г. обвиненията бяха, че центровете всъщност повтарят старите главни дирекции "Театър", "Музика", "Изобразително изкуство". Ние трябваше да докажем чрез дейността на тези центрове, че това са нов тип организации, които се развиват самостоятелно, които действително се грижат за творците, а не са придатък към творческите съюзи или Министерството на културата. В течение на смяната на правителството през тези времена малко или много техните права бяха ограничавани. Някъде уж тръгне да се развива по-самостоятелно, следващият министър... (Председателят дава знак, че времето за изказване е изтекло.)
Ще поискам думата и за следващия член, и ще говоря. Защото аз не съм говорил по основното нещо, за което става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, но все пак трябва да се придържаме към установения регламент.
ДИМО ДИМОВ: Да, господин Куртев, но когато в комисията никой не чу това, което говорех, къде да ги кажа? Тук имам две минути. Да напиша статия ли? Кой ще я прочете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате пет минути. Имате доста предложения и можете по всяко от тях да говорите и да говорите много повече, отколкото в комисията.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не чух началото на следобедния дебат, но общо взето разбирам, че отново камъкът на препъване са творческите съюзи. Тогава, когато проф. Димов обяви своята радикална позиция да не бъдат отбелязвани творческите съюзи в този закон - сега като че ли той е смекчил своята позиция, но предишния път го каза категорично, аз изложих позицията на министерството за това, че творческите съюзи имат място. Това е една стара традиция в България. Наречени "творчески съюзи" тя ни връзва в мисълта поне само с едни обединения, които наистина командваха. Тук сте прав, проф. Димов. Естественият път обаче на развитие на тези творчески съюзи - и тоя път отвътре, в самите тях - показа, че нещата се развиват. Първо, те са около 17-18 и разбрах, че уважаемата госпожа Величкова е пледирала за творческите съюзи. Госпожа Величкова, те са вече 18 и в процес на роене. Не е възможно всички те да имат определени права, които почти ги институционализират. Това би било фатална грешка. Те трябва да останат свободни граждански обединения. Но този закон на 3, на 4 места е дал нещо, против което проф. Димов говори миналия път, но аз го поддържам - на 3-4 места участие на творческите съюзи. Защото, повтарям, това е една традиция, на съсловните организации още от Възраждането на България. Тоест не бива да го свързваме само с един определен период на развитие. Друг е въпросът каква роля те са играли във времето.
Следователно, намирането на точния баланс, това беше усилието на министерството. Аз се надявам, че той е намерен без да се промени характерът и пътя на развитие на тези организации. Това, първо.
И накрая ще прибавя нещо, което може би звучи формално, но то беше предмет на разговори между нас и творческите съюзи. Ние разглеждаме главата "Органи и организации за закрила". Тоест, онези, които законът задължава да закрилят културата, дейците, творчеството и т.н. Всички те - и това е документирано - казаха: "Не, ние искаме да бъдем закриляни". Ето още една причина, поради която те не са и в тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги. Мислех да не вземам мнение по въпроса за творческите съюзи, тъй като моето мнение е много рязко, независимо от това ще го кажа. Но бях приятно изненадан от проф. Димов и от това, което чух от него по въпроса за т.нар. творчески съюзи.
Уважаеми колеги, това чудо "творчески съюз", което трябва да бъде институционализирано, все ми напомня все едно сюрреалистите във Франция да искаха да бъдат закриляни от закона или дадаистите, или Кръга "Мисъл" в България, или Кръга "Везни", или ако щете Кръга на работническия литературен фронт. Няма значение, каквото и да е интелектуално течение или кръг, който се събира около определени идеи, не може да бъде институционализирано. На другото мястото му вече е в друга материя - там, където се защитават синдикалните интереси на работещите в областта на културата или на различните изкуства.
Според мен да продължава да се спори трябва ли да се запази фантастичното Министерството на литературата от времето на иначе чудесния поет Любомир Левчев, е просто една тема, която отдавна е извън нормалните разговори в България. И още по-малко тук й е мястото.
Ще ви кажа какво си мисля за роящите се творчески съюзи. Онова, което е казал Йордан Йовков, когато е бил поканен да участва в учредяването на Дружеството на писателите. Тогава е било дружество. Той е казал "Дружествата са за некадърници." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бешков.
Има думата за реплика господин Иво Атанасов.
И все пак напомням на всички, че сме на второ четене и на конкретен член от закона.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз ще се съобразя с това, но има нещо нелепо, когато един министър на културата казва, че са му много творческите съюзи.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Не съм казвала такова нещо.
ИВО АТАНАСОВ: Казахте "Станаха 17-18, Бог знае колко ще станат". Добре де, нека да станат 100. Какво лошо има в това?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Нищо лошо.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Господин Бешков, не са "т.нар. творчески съюзи". Ако те са създадени на 9 септември, аз бих Ви разбрал, но те са много преди това. Много преди това. И изобщо не става дума за тяхното институционализиране. Никъде не става дума за това. Това, което ние искаме, е творческите съюзи да бъдат вплетени в цялата тази организация по закрилата на българската култура, с тях да се взаимодейства. Вие не можете да ги отречете като факт. Могат да бъдат добри, лоши, оценката е право на всеки независимо дали е министър или не е министър. Но те съществуват. Вие няма как да ги отместите, няма как да се правите, че ги няма, че не са налице, след като те са един факт и то сериозен в българската култура - вярно. В други страни може би няма толкова творчески съюзи, но ние говорим за запазване на нашата културна идентичност, за запазване на това, което е специфично за България. Другите страни нямат читалища, хайде да разтурим и тях. Тоест това, което е специфично за нас, което ни е помагало през тези и онези години, през всичките години и десетилетия, защо трябва да се отнасяме подозрително към него и да се отказваме от възможностите за взаимодействие с него.
Тук ние не предлагаме нищо друго, освен една регламентация на взаимодействието сред тези съюзи. Какво лошо има? Това не е тяхното институционализиране. И не виждам опасност да настъпи такова роене на творчески институции, че да се изпишат тетрадките на Министерството на културата и да не могат да се включат в информационния каталог по ал. 4 на предишния член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втора реплика госпожа Величкова.

СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Моята реплика към господин Бешков е свързана със съдържанието и тона по отношение на творческите съюзи. Нека да имаме парламентарно поведение и парламентарен изказ. Не може да се говори с недоверие, архаично и диалогизирано, когато един депутат се опитва да прави оценка на творческите съюзи. Оценките ги правят не депутатите, а всъщност, знаете кой. Тоест, народът, тоест, субектът, който ни делегира тук да дойдем в Народното събрание. И затова трябва да имаме отговорно поведение и отношение към творческите съюзи.
Второ, искам да ви заявя, господин Бешков, че в крайна сметка мнителността е много порочен метод и той не води до нищо добро. Вие може да не харесвате творческите съюзи. Това е Ваше право. Но нямате право тук, от пленарната зала, да правите подобни внушения срещу творческите съюзи, защото малко или много, те имат своята роля в обществото.
А що се отнася до идеята Ви, че с това предложение колегите правят опит да ги институционализират, според мен не е правилно и не е вярно. И ще Ви кажа защо. Защото става дума, и тук изказът на колегите е много точен, за взаимодействие между институциите на държавата и на творческите съюзи. И аз пак казвам - тук е големият въпрос - да се намери мярата. Аз приемам някои от бележките и разясненията, които направи министър Москова. Използвам в случая нейните тези за творческия съюз, че са търсили мярата. Друг е въпросът дали тя е намерена. Използвайте мярата и във Вашите идеи, и във Вашите мисли. И недейте с лека ръка да отхвърляте всичко, защото е било от не знам си кога. Все пак идеята за творческите съюзи е стара възрожденска идея. Много Ви моля. Иначе всичко идеологизираме и изпростяваме. А това не е в полза на един депутат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За трета реплика има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря на господин председателя, който ми подсказа една възможност все пак да завърша въпроса с творческите съюзи. А после ще говоря, надявам се, за моите предложения.
Но това, което искам да кажа е, че именно националните центрове по изкуствата са тези, които са призовани да извършат това обединение в сферата на изкуството. Именно те трябва да намерят начина, по който... Независимо дали са 17, 20 или 30 творчески съюзи, никой няма нищо против тях. Не искам тези, които ме слушат от творческите съюзи, да си помислят нещо подобно. Мисля, че се аргументирах преди това.
Но чрез дейността си, и то една абсолютно независима, умна политика, в която не трябва да се дават предимства на едни съюзи да участват в комисии, да решават средства и други, а други да нямат. Това е въпрос вече на ръководството на националните центрове как да подбират своите членове на комисии, които решават важните проблемите на съответните изкуства. Но начинът, по който сега се работи, надявам се, мога да го кажа, и винаги се е работило, не са центровете и техните независими ръководства, които решават нещата, а това е министърът, който решава всичко. За съжаление този закон дава големи възможности за централизация и контрол, а не за независимост. И смятам, че моите предложения, които съм направил за нови алинеи 4 и 5, в известен смисъл дават възможности за тази децентрализация, за развитие на тези национални центрове по начин, по който те с развързани ръце да могат да осъществяват целия аспект на една международна, национална и каквато щете програма за развитие на съответното изкуство и да се ползват от плодовете на това, което те биха създали със своя труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
За дуплика има думата господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин Атанасов! Разбира се, че творческите съюзи не са възникнали на 9 септември 1944 г. Но надявам се, че Вие, така както и аз, познаваме историята, поне на Съюза на писателите и на Съюза на художниците. И знаем какво направи 9 септември за тези съюзи - той ги обезкръви и ги превърна в едни партийни, казионни структури, и т.н. Знаете какво правеха.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Хайде пак политизиране!
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: Госпожо Величкова, тази катедра е катедрата на Народното събрание, а не учителска катедра. Бих Ви помолил, когато се обръщате към мен, да не го правите така назидателно. (Откъслечни ръкопляскания от блока на СДС.) Благодаря за вниманието.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Ама кажете нещо по същество. Учителска катедра, ако беше учителска, щеше да бъде по-висока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бешков.
Има думата за процедура господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Не знам дали е много редно, в становището на комисията искам да прекроя някои неща като текстове, без да записвам нещо ново. Редакционни поправки.
Уважаеми колеги, тъй като принципът тук е това, което комисията подкрепя, то остава като текст, аз ви предлагам върху текста на комисията да направим някои съкращения, които според мен са важни.
"Чл. 14. (1) Националните центрове по изкуствата и културни дейности се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата."
И оттук минаваме в края на ал. 2 - да пишем ", който утвърждава правилници за устройството, задачите и дейността им". Това смятам за логично.
След това - ал. 2: "(2) Националните центрове са юридически лица на бюджетна издръжка" ",които реализират културната политика в съответната културна област" "и с помощта" - ал. 5 - "на извънбюджетните средства, получени от дарения, спонсорство, помощи по международни програми и споразумения". Какво целя с този текст? За мен най-опасната думичка е в ал. 2, че "националните центрове са юридически лица на бюджетна издръжка към Министерството на културата". За мен те трябва да бъдат самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка, които имат право да ползват абсолютно всички възможности от бюджет и международни програми - всичко, което те доставят. Вижте моето изказване преди малко!
И намирам, че този текст: "Националните центрове могат да разходват и отчитат по реда на" еди какво си - това са неща, които могат да останат, могат и да не останат. Това е моето предложение. Ако трябва да го формулирам писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е необходимо писмено. Благодаря Ви, господин Димов.
Първото предложение наистина е редакционно. Предлагате един текст да отиде към друга алинея. Но второто Ви предложение не мога да поставя на гласуване, тъй като то е по същество. И Вие сам обяснихте, че е по същество, защото принадлежността им към Министерство на културата или не, е същината на въпроса. Вие го казахте. Освен ако предложите да отпаднат думите "към Министерство на културата". Да, това може.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ, от място): Точно това предлагам.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Той това предлага. Нека това бъде предложение на господин Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да. Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за отпадане на текст от ал. 2.
За яснота в залата - това предложение на господин Драгомир Шопов е идентично с предложението, което току-що направи господин Димо Димов.
Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 30, против 74, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има думата госпожа Петя Шопова за процедура.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че залата, която работи много сериозно по този закон, не разбра предложението. Предложението на проф. Димов, което съвпада с това на Драгомир Шопов, е да отпаднат думите "към Министерството на културата", за да се даде по-голяма икономическа и бюджетна свобода на центровете, което ще ги направи и по-силни в тяхната дейност. Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма противно становище. При искане за прегласуване веднага се поставя на гласуване.
Поставям на прегласуване предложенията на господин Драгомир Шопов и господин Димо Димов за отпадане на думите "към Министерството на културата".
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 38, против 79, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - в ал. 2 след думата "които" да се вмъкне изразът "във взаимодействие с творческите съюзи".
Моля, гласувайте!
Гласували 103 народни представители: за 21, против 79, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Въпреки че комисията е приела по принцип следващото предложение на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, господин Атанасов поиска то да бъде гласувано. Става дума за новата ал. 7.
Поставям на гласуване предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев за създаване на нова ал. 7.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: То е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но не е прието изцяло и те затова искат да бъде гласувано цялото им предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 101 народни представители: за 18, против 74, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов за създаване на нови ал. 4 и ал. 5.
Моля, гласувайте!
Гласували 105 народни представители: за 31, против 74, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложението за разместване на номерацията на алинеите отпада, тъй като беше отхвърлено предишното предложение. Остава само предложението на господин Димов в ал. 5 да отпаднат думите "когато не е предвидено да постъпят в държавния бюджет".
ДИМОВ ДИМОВ (ЕЛ, от място): То е влязло в предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това предложение е подкрепено от комисията, значи няма да бъде гласувано.
Има още едно предложение, което не е подкрепено от комисията, това е предложението на господин Лютви Местан за нова ал. 7.
Поставям на гласуване предложението на господин Лютви Местан.
Гласували 89 народни представители: за 10, против 60, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
По текста, който е предложен от комисията за чл. 14 имаше предложение от господин Димо Димов - краят на ал. 2 да мине към ал. 1 и ал. 1 да гласи:
"(1) Националните центрове по изкуствата и културните дейности се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, който утвърждава правилници за устройството, задачите и дейността на националните центрове".
Втората алинея да остане:
"(2) Националните центрове са юридически лица на бюджетна издръжка към Министерството на културата, които реализират културната политика в съответствие с културната област".
Поставям на гласуване това предложение за редакционна корекция.
Моля, гласувайте!
Гласували 109 народни представители: за 96, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 14 така, както е предложен от комисията, и с приетата редакционна поправка преди малко в ал. 1 и ал. 2.
Моля, гласувайте!
Гласували 87 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 4.
Член 14 е приет.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, нямате думата. Извинете. Участвал сте в дебата по тази материя и нямате право на отрицателен вот.
Има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Членът е гласуван, аз благодаря за това. Но ще кажа нещо, за да успокоя, може би, надявам се хора, които имат своята тревога по отношение на центровете. Да, аз споделям по принцип това, че един ден центровете могат да бъдат съвършено самостоятелни в културното пространство на България. Сега не може това да се случи поради зависимостта от редица механизми и други закони, проф. Димов.
Какво означава "към"? Това означава задължение на министерството да осигурява бюджета на тези организации. Иначе те трябваше да се регистрират по Търговския закон или по Закона за лицата и семейството. Те просто не могат да увиснат така в юридическото пространство.

Следователно ще дойде време за това, убедена съм, защото пътят е този. Ще напомня само, че през последните години - годините на път към демокрация, имаше правителства, които затриха центровете. Ние отново ги върнахме. Казвам това, за да подкрепя цялата си убеденост за тяхното съществувание. Това е европейска норма на действие. Но ние говорим за онзи преход, в който няма друг механизъм. Тук за министерството това е допълнително задължение. Затова моля, не се тревожете от частицата "към". Тя означава задължение на министерството към центровете. Те са наши вторични разпоредители. В този смисъл те са и самостоятелни юридически лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Продължавам. Този път ще се съобразя с предложенията да чета и подкрепените от комисията становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Уважаеми колеги, господин Иво Атанасов като един много опитен парламентарист знае, че се четат само предложенията, които не са приети. Приетите предложения са в общия текст. Ако има разлика между приетите предложения и общия текст, можем да търсим нюансите, но иначе тази процедура се спазва вече в много легислатури на Народното събрание. Така ли е, господин Атанасов?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Така е и аз Ви благодаря, госпожо председател, защото ни облекчавате в четенето.
"Чл. 15. (1) При осъществяване на функциите си Министерството на културата и националните центрове се подпомагат от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творческите съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и творци и експерти.
(2) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определени културни направления и за определен срок със заповед на министъра на културата или на директора на съответния център.
(3) Обществено-експертните съвети могат да дават мнения в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал."
Предложение от народния представител Ева Жечева:
Член 15, ал. 1 - след думите "както и" се добавя "утвърдени".
Член 15, ал. 2 - след края на изречението се добавя ново изречение: "На първото си редовно заседание обществено-експертните съвети приемат правилник за своята работа".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 15, ал. 1, след думите "на творческите съюзи" се добавя изразът: "на квотен принцип".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от същите вносители - към чл. 15, ал. 2 се добавя изречението: "Те работят по правилник, утвърден от министъра на културата".
Комисията не подкрепя предложението.
Ново предложение от същите вносители -в чл. 15 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Стоян Райчевски:
В член 15 ал. 3 добива следния вид:
"(3) Обществено-експертните съвети обсъждат важни и актуални въпроси в съответните направления, изказват мнения по тях пред ръководството на Министерството на културата, разглеждат и правят предложения по проекти и законови и важни подзаконови актове, които засягат статута и дейността им."
Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Юрий Юнишев:
В чл. 15 текстът на ал. 3 да отпадне и да се замени със следния:
"(3) Предназначението и правомощията на обществено-експертните съвети и комисии ще се определят със заповедта за създаването им."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Константин Дончев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
В чл. 15 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Младен Влашки, което комисията също подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Димо Димов:
В чл. 15 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на комисията за чл. 15:
"Чл. 15. (1) При осъществяване на функциите си Министерството на културата и националните центрове се подпомагат от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творческите съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и отделни творци и експерти.
(2) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определени културни направления и за определен срок със заповед на министъра на културата или на директора на съответния център.
(3) Обществено-експертните съвети обсъждат важни и актуални въпроси в съответните направления, изразяват мнения и дават препоръки по тях пред ръководството на министерството на културата, разглеждат и правят предложения по проекти и нормативни актове.
(4) Обществено-експертните съвети могат да изразяват мнения в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал, открито проповядват насилие, порнография, расова, религиозна и национална нетърпимост или застрашават развитието на подрастващите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Райчевски.
За процедура - господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, въз основа на чл. 50, ал. 2 от Правилника за нашата работа искам 25 минути прекъсване на заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Петнадесет минути прекъсване. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Започваме дискусия по чл. 15 на законопроекта. Благодаря на господин Райчевски за доклада.
Колеги, имате думата. Желае ли някой от колегите да вземе отношение към предложенията по чл. 15 от законопроекта?
Заповядайте, господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Това е един от спорните текстове в закона, който възбуди преди всичко журналистите, но после се разбра, че нещата остават повече в сферата на тълкуванията, отколкото в реалния живот.
Аз искам да използвам случая да се обърна към госпожа Москова. Не съм съгласен с една фраза, която казахте, госпожо Москова, че още не е време националните центрове да получат своята свобода. Механизмите ги създавате Вие. И трябва да Ви кажа, че тогава, когато ги създавахме, ние мислихме с течение на времето те да укрепнат. Това, което не беше прието в предишния член, моето предложение за осъществяване на международна дейност, за даване на свобода на всички механизми, по които те могат да събират средства... Защото не само по ваше време, а и преди това 70 000 долара бяха замразени, които бяха дадени от госпожа Масако Ойя, и не се даваше право на Центъра за музика да ги използва. Аз не казвам Вие, но съответният министър правеше спънки.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Но аз ги дадох.
ДИМО ДИМОВ: Да.
Когато претендирам законът да дава всички свободи, то е защото министрите се сменят, а законът остава.
Освен това, нещо много важно. Не беше подкрепено моето предложение да се отпускат средства за участие на млади таланти. Вижте, не може с лека ръка да се отрича всичко, което е правила България за своите таланти и за културата през изминалите години. Слава Богу, този закон, а и вашето министерство не го правят, но за съжаление тук не видях достатъчно гаранции за младите. Съществуваше, и аз съм пътувал на пет международни конкурса по света, система, която осигуряваше на младите всички средства, необходими им, за да защитят себе си пред света и светът да научи за тях. Сега няма такова нещо. Сега няма институция, която да проведе конкурси и след това да се дадат средства за младите хора. Имаше 10-12 конкурса по света, в които се знаеше, че всяка година участват български кандидати. Това беше една разработена система, по която нашите млади артисти пътуваха. Сега го няма това нещо. Кой трябва да го прави? Националните центрове трябва да го правят.
И ако аз искам да влезе специална алинея, то е защото това трябва да се гарантира като право на младите и то тъкмо в този момент, в който те нито могат да пробият Шенген, нито могат да спестят средства за път, а камо ли за нещо друго. Но за съжаление видяхме, че този текст залата го отхвърли.
И сега - чл. 15. Тези прословути обществено-експертни съвети и комисии. Вижте, аз намирам, че целият чл. 15 е излишен. По силата на това, че сте министър, госпожо Москова, и всеки министър, може да си правите своите съвети, но няма защо да го пишем. Или ако това са тези съвети, тези комисии, които работят по центровете, то аз ви напомням да се прочетат текстовете от 1991 г. Тези комисии бяха абсолютно независими в своите решения и министърът нямаше право да отменя техните решения. Този текст го няма във вашите правилници, че министърът няма право да отменя техни решения. Той може да ги дискутира, може да ги убеждава. Тоест, още тогава ние дадохме пълна свобода на центровете да решават всичко - да решават творческите проблеми и въпросите за средствата, които ще употребят за тази цел.
Така че, когато говоря общо за тази глава - за гаранциите за националните центрове, аз исках да видя тук много повече текстове, които за съжаление като ширина вие ги дадохте накрая във фонд "Култура", който ще гледаме, с изключителни гаранции за правата, които има министерството и всички други. А тук според мен основният орган, който трябва да закриля културата на тази страна, това са националните центрове. И те трябва да пазят културата заедно с министъра или въпреки министъра. И това трябва да бъде записано в закона. Но го няма. Така че тези обществени съвети, особено тази прословута ал. 4, за която говоря, те могат да изразяват мнения, в случая еди-какви си. Извинявайте, онази вечер имаше едно представление в един театър, в което артистите използват доста нецензурирани изрази. Обаче това е изкуство и зависи как е поднесено. Или нека да оставим на обществото да решава къде е нарушен моралът и етиката, а не тези обществени комисии като комисии. Защото всеки член от тези комисии може спокойно да си каже мнението където трябва. Има преса - и лява, и дясна, и свободна, и каквато искате, където да кажете, че се нарушава моралът.
Така че за мен гаранциите за тези обществено-експертни съвети и комисии... Изрично е писано: "консултативни органи". Те се създават за еди-какво си. Това си е ваше право, на министерството. Можете да го правите когато си искате.
Особено ал. 4 според мен трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Проф. Димов, правите ли формално предложение за отпадане на целия текст? Да, благодаря Ви.
Думата за реплика има господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми проф. Димов, правя Ви реплика за начина, по който протече дискусията. Аз уважавам Вашето становище и се вслушвам внимателно във всичко, което говорите, но ми се струва, че не е много коректно, когато сме на второ четене, Вашите бележки да бъдат насочени директно към министъра на културата госпожа Москова. Това не е парламентарен контрол. Моята препоръка е да излагате Вашите мнения директно към залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Давам думата на министъра на културата госпожа Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министрите са за това, за да отговарят по всяко време. И аз го правя.
Господин Димов, вече казах, че ние възстановихме центровете. Посочих механизми, които липсват и които биха оставили тези центрове свободни в пространството - звучащо много хубаво, но без възможности. Това е едно задължение на министерството, да осигури бюджета им. Иначе няма кой да го направи. А това зависи от много и много други нормативни актове, включително и закони. Но това може да стане винаги във времето, защото споделям, че това е крачката към самостоятелността на този род образование. Засега обаче те са държавни. Защото лостовете на държавата все още са може би единствени и най-силни в момента.
Обществено-експертните съвети. Лично аз изключително много държа на тези текстове. Прав сте, всеки министър би могъл да ги има или да ги няма. Затова ги предложихме в закона. Оттук нататък всеки министър ще е задължен да има такива съвети. Тежко и горко на онзи, на когото обществено-експертните съвети предлагат разумни, обмислени и добри решения, и той тотално им се противопоставя. Тогава той трябва да има други мотиви. Ето ви възможността за обсъждане и пречка против волунтаризма на когото и да било. Това е обществено-експертната база на работата на министерството. Затова държа на тези текстове и дълбоко вярвам, че и вие ще го разберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Москова.
Думата има народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Няколко думи по предложенията, които сме направили.
В чл. 15, ал. 1 предлагаме да се вметне изразът "на квотен принцип". Става дума за представителство на творческите съюзи. Това е поискано в становището на Съюза на артистите в България по този законопроект. Но аз оттеглям предложението, оставям вие да прецените какво ще бъде отношението ви към предложение на един от нашите най-силни творчески съюзи.
Оттеглям предложението към чл. 15, ал. 2 да се добави изречението, че тези съвети работят по правилник, утвърден от министъра на културата. Смятам, че то е излишно, то се подразбира и няма нужда да бъде закрепено в закона. Така че го оттеглям да не се гласува.
По ал. 4, където е записано, че обществено-експертните съвети могат да определят мнения и т.н. Аз също искам да гласуваме за отпадането на тази алинея. Тук се каза, че обществено-експертните съвети могат да дават мнения - на кого, не е ясно - в случаи, когато определени произведения на изкуствата и културата накърняват добрите нрави и морал, открито проповядват насилие, порнография, расова, религиозна и национална нетърпимост или застрашават развитието на подрастващите. Добре, като дават мнение, какви са последствията в случаите, когато определени произведения накърняват морала? Има ли някакви последствия от това или тези съвети само дават мнение? Като дават мнение, с каква цел го дават това мнение и на кого? Да приемем, че го дават на Министерството на културата. Но пред кой негов институт, пред коя негова структура - това не е ясно. И звучи малко като прикрита цензура. Между другото, редица интелектуалци го възприемат не като прикрита, а като открита цензура.
Естествено има основание за нещо подобно - за ограничаване на порнографията, за обявяване против проповядването на философията на насилието. Националната култура трябва да се защити от подобни внушения. Въпросът е да се каже как точно и с какви последствия. Смятам, че така както се предлага в ал. 4, не е избран най-добрият начин и министърът на културата, опирайки се на тези обществено-експертни съвети, получава широки възможности за въздействие. Защото това не е едно от мненията, а това е мнение на съвет към Министерството на културата, утвърден със заповед на министъра на културата. И тук имаме случай, в който едно от мненията в обществото се институционализира. Това мнение тежи много повече в сравнение с останалите становища, които съществуват по един или друг повод. Това мнение е фаворизирано предварително и то ще натежи и може да обърне нещата в такава посока, в каквато пожелае този обществено-експертен съвет.
Ще дам пример с подготвената премиера на Вазовата пиеса "Двубой" в Народния театър, може би проф. Москова ще каже. Там един от героите се казва Драгалевски и някой е решил, че този Драгалевски е Иван Костов. И макар че Иван Костов вече живее в Бояна, а не в Драгалевци, оттук вече започват едни опити да се отложи или да се отмени премиерата на една Вазова пиеса. Защото един от героите казва: абе този Драгалевски е голям будала и други такива реплики, които смущават управляващите. И факт е, че премиерата на тази постановка закъсня. Разбира се, получи се известен обществен натиск, другото мнение, което в момента е силно, но когато ще има обществено-експертен съвет, това друго мнение вече ще бъде слабо и няма да може да се пребори с фаворизираното становище на една институция, която е към Министерството на културата.
Затова предлагам ал. 4 да отпадне. Вие сте имали своите срещи с представители на българската култура, с най-изтъкнати нейни дейци и знаете, че 90 на сто от тях приемат този текст като една форма на цензура.
Присъединявам се към изказаните дотук становища ал. 4 да отпадне не само като ненужна, но и като опасна, като даваща възможности за директна намеса в творческите процеси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Атанасов.
Госпожа Ева Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, госпожо председател. Аз също съм вносител на предложение по този член, но оттеглям предложението си.
Господин Атанасов, учудва ме начинът, по който Вие се опитвате да насочите нещата и да ни върнете години назад, когато партийната линия определяше репертоарните планове, когато определяше коя от любовниците на първия секретар на ОК на БКП ще играе Жулиета. Нека да не се връщаме към тези неща. Много сме дебатирали именно върху тази алинея към чл. 15. Знаете, че тя беше обсъждана и на обществени дискусии, имахме мнението и на творческите фондове. Мисля, че при разговорите с творческите фондове именно въпросът беше изяснен, че те като структура, където членуват ценностни творци, те би трябвало да извършват именно тази защита на добрите нрави и морал. И мисля, че членът, който беше предложен тук, беше много по-драстичен. И аз съм наистина за едно много по-драстично залагане на текст за накърняване на добрите нрави и морал. Защото всички в комисията и в тази зала говорим за стойностна култура, говорим каква искаме да бъде културната политика на България, а в същото време се страхуваме да заложим текст, където обществено-експертни съвети, в които влизат и творчески съюзи, могат да дават мнение. Мисля, че по този начин всъщност ние казваме на младите: няма стойностна култура, всичко е разрешено. Разбира се! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. За пореден път ще демонстрирам своето уважение и привързаност към госпожа Ева Жечева, но не мога да се съглася с нейните позовавания за съблюдаването на партийната линия преди. Вижте съблюдаването на партийната линия сега! И аз ще си послужа с някои най-популярни случаи. Защо например беше спряно "Каналето"? Къде са сега вашите любимци от "Хъшове"? Вярно ли е, че вие вървяхте 40 дни поред от НДК до Народното събрание с "Хъшове"-те отпред? Вярно е! Вярно ли е, че пеехте техните песни? Вярно е! Вярно ли е, че ги обожествявахте? Вярно е! Добре, къде са сега "Хъшове"-те. Знам мнението на госпожа Москова, че това е субкултура. Но как приемахте тогава вие тази субкултура и сега изведнъж се издигнахте и тези хора ви се виждат като едни жертви, които трябва да бъдат отстранени? Именно защото те вече не провеждат вашата партийна линия. И преди да се позовавате на миналото, вгледайте се в днешния ден! Защото това, което правите, с нищо не се различава от миналото. Даже е нещо по-лошо, защото го правите при едни формално демократични условия. И вие парадирате с някаква демокрация, която си е старото партийно ръководство, само че в други условия и в друг превърнат вид. Партийна линия има, вие я провеждате и вие я налагате. Затова не искам да съществува ал. 4, защото тя ще ви помогне да провеждате своята партийна линия в изкуството. Ако можете да опровергаете тези твърдения, моля, заповядайте! Ако има някакви други причини за сваляне на една или друга постановка, за прокуждане на един или друг творец... Кажете нещо за Стефан Цанев! Кажете нещо за Недялко Йорданов! Вие вървяхте след тях, когато тяхното мнение съвпадаше с вашето. Но в първия момент, в който тяхното мнение стана различно от вашето, вие ги отстранихте.
Ето това е партийният принцип в изкуството и аз не искам той да съществува днес в днешните условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има министър Емма Москова.
Колеги, нека не превръщаме дискусията за закрила на културата в партийна дискусия.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой я превръща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Всички оратори го правят. Затова призовавам всички.

МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз наистина, с много огорчение забелязвам, че този закон, който е за българската култура, а тя е една за всички нас, се превръща в една политическа трибуна. За съжаление, господин Атанасов.
Въпросът за прочутия чл. 15, ал. 3 - ние употребихме думите "нрави и морал", защото те са употребени и в други големи нормативни актове - в Конституцията, в Наказателния кодекс, но през цялото време аз настоявах те да бъдат дешифрирани и казах в каква посока това трябва да стане. Депутатът Лютви Местан всъщност го е изразил. По-късно и колегите от Комисията по културата и медиите - също. И сега вече тези обтекаеми и възможни за спекулация думи получават съвсем конкретно съдържание - чета - "насилие, порнография, расова, религиозна и национална нетърпимост". Нима това е политика? Нима това е цензура?
Вие си противоречите! Вие твърдите, че ... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля Ви, господин Атанасов, бъдете кавалер!
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Вие си противоречите. Вие виждате, че тук обществено-експертните съвети дават мнение. Веднъж казвате, че това всъщност нищо не значи. След това казвате, че това мнение би важало повече, отколкото други. Да, но това е едно мнение. Какво може да предизвика едно мнение? Обществен дебат. Кой се страхува от обществения дебат по отношение на расовата, религиозната и национална нетърпимост, против порнографията, против насилието? Това е моят въпрос. И аз многократно съм го задавала.
А онова, за което вие говорите - "Двубоят", пиесата в Народния театър, вие сте ми задали въпрос от парламентарният контрол и аз ще отговоря.
Тук ще съобщя само, че аз научих този факт от медиите. Моят отговор ще бъде съвършено точен. Моля, не хвърляйте обвинения просто така, без да имате информация. Това е непочтено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Москова.
Господин Младен Влашки искаше думата. Вече не я иска.
Други колеги имат ли желание за изказване? Не.
Започваме гласуване.
Проф. Димов коригира своето предложение - по новия текст той предлага да отпаднат алинеи 3 и 4, не целия текст. Започваме да гласуваме най-напред предложенията за отпадане.
Ще гласуваме по текста на вносителите и по новия текст, за да няма съмнения, тъй като има разлика в двата текста.
Най-напред подлагам на гласуване предложенията на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов, Любомир Пантелеев, Димо Димов и Драгомир Шопов да отпадне ал. 3 на чл. 15 по текста на вносителите.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 53, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Сега преминаваме към другите предложения за отпадане по текста на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иво Атанасов и на господин Димо Димов да отпадне ал. 3 на чл. 15 по текста на комисията.
Има и друга редакция и затова, за да сме коректни, гласуваме двете алинеи поотделно.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 48, против 88, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложенията на същите народни представители да отпадне ал. 4 от чл. 15 по текста на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 118 народни представители: за 52, против 66, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване на отделните предложения.
Има оттеглени предложения и затова питам господин Юрий Юнишев дали иска да се гласува неговия заместващ текст. Той оттегля текста. Благодаря.
Другите предложения на останалите вносители са приети по принцип и са в общия текст, така че моля, гласувайте текста на чл. 15 така, както се предлага от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 89, против 32, въздържали се 17.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 16. (1) Българските културни институти в чужбина са държавни и се ръководят финансово и методически от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват своята дейност в съответствие с двустранни международни спогодби.
(2) Българските културни институти в чужбина популяризират националните културни ценности в съответните страни и съдействат за разширяване участието на страната в различните форми на международно сътрудничество.
(3) Директорите на българските културни институти в чужбина се назначават от министъра на културата след провеждане на конкурс".
По този член няма предложения.
Становище на комисията за чл. 16:
"Чл. 16. (1) Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти и се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват дейността си в съответствие с двустранни международни спогодби.
(2) Българските културни институти в чужбина популяризират националните културни ценности в съответните страни и съдействат за разширяване участието на страната в различните форми на международно сътрудничество.
(3) Директорите на българските културни институти в чужбина се назначават от министъра на културата при условията на чл. 5, ал. 3".
Правя предложение, господин председател, от ал. 2 да бъде заменена "страната" с "Република България". Това е просто за конкретизация, или текстът да стане: "Българските културни институти в чужбина популяризират националните културни ценности в съответните страни и съдействат за разширяване участието на Република България в различни форми на международно сътрудничество".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Димо Димов има думата.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Член 16 е един пример за това как една много и изключително важна сфера не е описана в достатъчен вид и размер, защото ако националните центрове са тези, които работят в страната, то същите функции трябва да имат българските културни институти в чужбина. И тази дейност трябва да е малко по-регламентирана, по-подробна, тъй като текстът, както е достатъчен, така е и недостатъчен.
Много е тъжно, защото продължава нещо, което е от години. Знам, че сега тук ще има реплики, но нашите културни центрове в повечето случаи се използват, за да провеждат политиката на управляващите и то личната тяхна политика за някои. Нашите центрове много често се използват като спирки за почивка или за уреждане на лични неща и творци, отколкото за това, за което трябва да служат. За нашите културни институти, за съжаление, не е гарантирана в достатъчни размери бюджетна издръжка, която да им разреши да вършат своята дейност в размера и начина, по който трябва да бъдат направени. Така че за мен този текст, казвам, както е достатъчен, така е и крайно недостатъчен, за да гарантира правата на тези директори, които да имат свободата да разполагат с малко средства и да вършат истинска културна политика, или свободата да вземат решения, които после да не бъдат коригирани от София. Повтарям, това не е по времето на госпожа Москова. Познавам много случаи, когато нещата бяха изключително плачевни.
Господин Райчевски, най-малко на мен може да отправите обвинение, че съм некоректен към госпожа Москова. Аз си спомням поне две заседания в нашите комисии, в които съм защитавал госпожа Москова от нападките на хора, които Вие събирахте, непознавайки хората на културата и изкуството, по начини, по които в този закон и подготовката за нещата трябваше да стават. Ние с госпожа Москова имаме прекрасни отношения. Това, че ние спорим по принципи, смятам, че е съвсем нормално - аз съм народен представител, бивш министър. Но това, за което аз говоря - Вие си спомняте две заседания в комисията, на които аз съм говорил единия път 1 час и 20 минути, а другия път - 2 часа за този закон, за философията на закона и моите предложения. Не е некоректно това, което правя. Аз говоря по текстове и по философия, защото считам, че имам право на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, изказвам се по чл. 16, който регламентира българските културни институти в чужбина.
Съгласен съм само с това, че действително не са много текстовете, които уточняват тази материя, но един ден, може би при добра воля да имаме и отделен закон за българските културни центрове в чужбина, като всичко това ще бъде уредено най-подробно.
Не съм съгласен с оценката, която се даде за тях - че те са предназначени само, за да помагат или да изпълняват някакви политически функции или да допринасят за по-доброто пребиваване там на един или друг български представител. Те имат много отговорна функция и аз мисля, че новото време налага една реорганизация в тяхната работа не само като функция, а и като локализация.
Предлагам да приемем този член така, както е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Поставям на гласуване чл. 16 така, както е предложен от комисията, със замяната в ал. 2 на думата "страната" с думите "Република България".
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 17. (1) Общините формират и реализират своята политика за закрила и развитие на културата, като съчетават принципите на националната културна политика с местните условия и традиции.
              (2) Общинският съвет приема решения за:
1. финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети;
2. определяне на стимулиращи за развитието на културните организации в общината размери на местните такси;
3. провеждане на конкурси за културни инициативи, творчески проекти, целеви програми и други, финансирани от общинския бюджет;
4. участие на общината в дружества за съвместна дейност, общински фондации и сдружения за осъществяване на културни дейности;
5. отпускане на творчески стипендии за подпомагане на млади творци на културата;
6. учредяване на награди за висок принос и постижение в областта на културата;
7. подпомагане развитието на любителското изкуство."
Предложение от народния представител Стоян Райчевски, което е оттеглено, и предложение, което е прието.
Предложение от народния представител Юрий Юнишев - в чл. 17, ал. 2 да отпадне т. 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Панайот Ляков, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя и друго тяхно предложение относно нова ал. 3 на чл. 17.
Предложение от народния представител Младен Влашки, което е подкрепено от комисията.
Друго предложение от народния представител Младен Влашки за нова т. 9, което е оттеглено.
Останалите предложения на Младен Влашки са подкрепени от комисията.
Становище на комисията за чл. 17:
"Чл. 17. (1) Общините формират и реализират своята политика за закрила и развитие на културата, като съчетават принципите на националната културна политика с местните условия и традиции.
              (2) Общинският съвет приема решения за:
1. финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети;
2. определяне на стимулиращи за развитието на културните организации в общината размери на местните такси;
3. провеждане на конкурси за културни инициативи, творчески проекти, целеви програми и други, финансирани от общинския бюджет;
4. участие на общината в дружества за съвместна дейност, общински фондации и сдружения за осъществяване на културни дейности;
5. създаване, преобразуване и закриване на регионални културни институти със седалища в общината, по реда на чл. 9, ал. 2;
6. отпускане на творчески стипендии за подпомагане на млади творци на културата;
7. учредяване на награди за принос и постижения в областта на културата;
8. подпомагане развитието на любителското изкуство, краезнанието и родознанието;
9. създаване на програми за съхраняване на народното творчество.
    (3) При осъществяване на функциите си общините се подпомагат от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творчески съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и отделни творци и експерти.
              (4) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определен срок със заповед на кмета на общината.
              (5) Обществено-експертните съвети дават мнения и оценки за дейността на общинските културни институти, регионалните културни институти, за съчетаване на принципите на националната културна политика с местните условия и традиции, за определени произведения на изкуството и културата, които могат да увредят душевното здраве на децата и младежите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има само едно предложение, което не е подкрепено от комисията.
Има думата господин Юнишев. 

ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз зная каква ще бъде съдбата на това мое предложение, още повече, че логически то не би могло да бъде отхвърлено, след като вече бе прието в чл. 14, ал. 7, че националните центрове оказват методическа помощ на любителското изкуство. Но все пак навява ме една мисъл. Ние дадохме ли си достатъчно сметка, разисквайки върху тази материя, в какъв тип държава живеем? На мен все ми се струва, че подпомагане на т.нар. любителско изкуство, което е по-популярно с понятието "самодейност", става на този етап вероятно, а и едва ли и там има достатъчно средства за това, само в Куба, Северна Корея и Виетнам.
Ние сега не можем да си позволим лукса да подпомагаме финансово дори изявени творчески формации от професионалисти преди всичко и най-вече. Вие знаете какъв тежък период от време изживяхме миналата година във всевъзможни преговори с театрални колективи, музикални колективи и т.н., и т.н. - всичко това свързано с и най-вече с финанси.
Аз бих предложил нещо, но вече е късно. Тези колективи за любителско изкуство имат място в едно чудесно образувание, което е чисто произведение на нашата самобитна култура от късното си Средновековие - читалищата. Ето, там е мястото на тези любители-творци и чрез читалищата те могат да получат евентуалната финансова помощ. Но същевременно мога да обърна вниманието на колегите, че и сега читалищата у нас чувстват един огромен недостиг от средства и ако има такива, то те са преди всичко за фонд "Работна заплата" и за никаква странична дейност.
Следователно, онова, което се върши там, действително сега е на базата на възрожденските идеи, както е било някога. Те акумулират средства чрез спонсори.
Ето защо ми се струва, че една бедна държава не може да си позволява финансова милосърдност за творчески упражнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Юнишев, държите ли да гласуваме Вашето предложение?
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: Не, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го.
Всички останали предложения са взети под внимание от комисията.
Поставям на гласуване чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Член 17 е приет.
Съобщения:
1. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе редовно заседание днес в зала 130. Не е посочен часът.
2. Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
3. Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
4. Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 42.
5. Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 134 и извънредно заседание утре, 13 май, от 15,00 ч. в зала 42.
6. Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 13 май, четвъртък, от 17,00 ч. в кабинет 226.
7. Комисията по културата и медиите ще има заседание на 13 май, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 13 май, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
 Иван Куртев

         Петя Шопова

Секретари:
Христо Димитров

Ивалин Йосифов