Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-05-13

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Петя Шопова 
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Асен Гагаузов. Да му е честит! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Има думата председателят на водещата комисия, за да докладва текстовете.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Глава четвърта - "Закрила на националната културна идентичност и духовни ценности".
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
В глава четвърта заглавието да се промени по следния начин: "Закрила на националната културна идентичност, духовни ценности и стимулиране на българската културна продукция".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава четвърта някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст на заглавието на глава четвърта.
Гласували 112 народни представители: за 27, против 73, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 96, против 17, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 18.  (1) За стимулиране на творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история, традиция и съвремие, се учредява годишна държавна награда, която се връчва от министър-председателя.
 (2) За поощряване на дарителството и спонсорството в областта на културата се учредява годишна награда на Министерството на културата, което се връчва от министъра на културата.
 (3) Видът на наградите по ал. 1 и ал. 2 и редът за присъждането им се определят в наредба на Министерския съвет."
Има предложение от народния представител Стоян Райчевски, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Панайот Ляков, което е прието от комисията по принцип.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
"Чл. 18. (1) За стимулиране на български творци и изпълнители се учредяват годишни държавни награди за музика, литература, изобразително изкуство, театър, балет, архитектура и кино, които се връчват от министър-председателя."
Комисията не подкрепя предложението, което всъщност е нова редакция.
Създава се нова ал. 3 на чл. 18 - предложение на същите вносители:
 "(3) Министерският съвет приема ежегодно по приложение на министъра на културата решение за награждаване на видни български творци за цялостната им дейност. Наградите се връчват от министъра на културата."
Сегашната ал. 3 на чл. 18 става ал. 4 със следния текст:
 "(4) Видът на наградите по ал. 1, 2 и 3 и редът за присъждането им се определят в наредба, приета от Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
В чл. 18, ал. 1 след думата "съвремие" текстът да се промени по следния начин: "се учредяват годишни държавни награди, които се връчват от министър-председателя".
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 18 се добавя нова ал. 2 със следното съдържание:
 "(2) Възстановяват се званията "заслужил" и "народен" на изявени дейци на културата, които имат само морален характер."
Алинеите 2 и 3 съответно се преномерират на3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Юрий Юнишев - в чл. 18 алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки:
В чл. 18 ал. 2 се заличава, а ал. 3 става ал. 2 и в нейния текст отпада цифрата "2".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Eва Жечева - създава се нов чл. 18:
"Чл. 18. (1) Творческите съюзи са съсловни организации с нестопанска цел, регистрирани по съответния ред, които обединяват лица, извършващи сродна творческа дейност или упражняващи свободна професия.
 (2) Творческите съюзи могат да съгласуват със съответните държавни органи и организациите ползватели минималните размери на възнаграждението на своите членове."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Становище на комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 18.
Понеже го подкрепя във вида, в който е предложен, аз няма да го чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 18 кой желае да се изкаже?
Господин Иво Атанасов, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Господин председател, аз също искам да се изкажа. Нали взимаме думата по реда на предложенията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, заповядайте.
Има думата народният представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение не е прието, въпреки че е написано, че по принцип е прието.
Аз смятам, че то е важно, тъй като заглавието на глава четвърта е: "закрила на националната културна идентичност и духовни ценности" и когато се говори за традиции трябва да стане ясно за какви традиции става дума. Щото освен културни има и бойни традиции, има политически традиции, търговски традиции и т.н. Щом ще поощряваме творци изпълнители, които са свързани с развитието на българската култура смятам, че трябва категорично в този текст да става ясно, че става дума за културни традиции.
И аз умолявам моите колеги да подкрепят моето предложение, така че текстът да бъде: "за стимулиране на творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история, културни традиции и съвремие, се учредява годишна държавна награда, която се връчва от министър-председателят". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Ляков.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, ако сте прегледали днешните най-тиражни вестници сигурно ви е направило впечатление, че нито в "Труд", нито в "24 часа", нито в другите вестници, които имат по-голяма публика, не е спомената нито една дума за закона, който вчера цял ден дебатирахме. Това е още една оценка за стойността на законопроекта, но както и да е... Ясно е, че имаме работа с един слаб закон.
Искам да защитя предложенията, които сме направили по чл. 18. Забележете, че те са в глава: "Закрила на националната културна идентичност и духовни ценности". Аз лично очаквах тук едни по-сериозни текстове в тази иначе много важна глава на закона - как ще се закриля националната културна идентичност, националните духовни ценности. Според вносителите на закона - с две награди - едната за стимулиране на творци, учредява се годишна държавна награда, а другата е за стимулиране на дарители и спонсори. Няма данъчни механизми, няма облекчения, няма икономически механизми и т.н.

Добре, така сте решили, така го правите. Но ние тримата колеги предлагаме годишните държавни награди да бъдат седем - за всяко изкуство по една. Толкова ли от джоба на Министерството на културата не могат да се откъснат пари не за една, а за седем награди? Аз не виждам какъв е тук проблемът да се настоява годишната награда да бъде една вместо седем. Нормално е за всяко изкуство да има по една награда. Между другото, от 1996 г., когато по наше време Министерството на културата даде около 60 награди на видни творци за творчески постижения, Министерството на културата не е направило нищо в това отношение. Ето една възможност всяка година да се дава такава награда във всяко от седемте изкуства. И да има награда за цялостен принос, която вече да се дава от Министерския съвет, от председателя на Министерския съвет. Смятам, че и двете предложения са разумни. И ако малко помислите, ще бъдете склонни да ги приемете.
Що се отнася до ал. 2, аз предлагам тя да отпадне. Не може дарителството и спонсорството да се поощряват с една държавна награда за разлика от творците. Във всяка страна има поощрение за дарителите и за спонсорите в сферата на културата, но във всяка цивилизована страна има и национална асоциация на дарителите и спонсорите. Тази асоциация връчва годишните награди, а не Министерството на културата. Така че, ако ще искаме да синхронизираме своето законодателство със страните, към които отиваме, а те не ни искат и като не ни искат по мирен път, опитваме се да отидем по военен път към тях, ако ще искаме да бъдем в синхрон, нека да отменим тази ал. 2, която е в противоречие с тяхното законодателство, и нека да оставим възможност на дарителите и спонсорите да се организират в една своя асоциация, каквато намерят те за добре, и те да си връчват годишната награда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Драгомир Шопов има думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм направил предложение, което е сходно с предложението на моите колеги, за няколко награди. Като имаме предвид незавидното състояние на българската духовност и българската култура в момента, това, че дейците на културата са в много лошо състояние - и финансово, и творчески погледнато, когато българският пазар е затрупан от некачествена чуждоземна продукция, а нашата литература е изгонена и почти не се вижда по многобройните сергии, които наводниха площадите на нашите градове, мисля, че е съвсем резонно и апелирам към вашето внимание за това да се учредят годишни държавни награди за отделните видове изкуства. Нека тези награди да бъдат в един разумен размер, но да не се пренебрегва никое от изкуствата - и литература, и музика, и архитектура, и театър, и кино, и т.н.
Другото ми предложение - не го възприемайте като болка или жалба по миналото, - аз предлагам да се възстановят званията "заслужил" и "народен" на изявените дейци на българската култура и българската духовност. Защото наистина ние можем да се похвалим с много сериозни творци, които са добре приети и признати не само в България, но и в културна Европа, в културния свят. И мисля, че няма нищо лошо техните многогодишни усилия, техният труд да бъдат оценени и по този начин. Още повече, че аз предлагам тези звания да не бъдат придружени с парични награди, а да имат само морален характер. Струва ми се, че това е резонно. И мисля, че може да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Господин Димо Димов има думата.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, колеги! По принцип е много хубаво да се стимулират творците, да се раздават награди, но аз считам, че това, което е направено в закона, е много малко. Прав е господин Иво Атанасов, че една държавна награда много трудно може да избере най-добрия, единствения, който да я получава. Ще се получи доста голяма опашка от чакащи за тази годишна държавна награда и повечето от тях ще си отидат без да я получат.
Наскоро бях в Женева и присъствах на връчване на наградите на град Женева. Бяха отличени 6 творци и изтъкнати дейци на науката и културата. Много сериозно награждаване. Много сериозна аргументация. Много сериозни комисии, които докладват пред цялата общественост за това, което е станало.
Тук е казано, че видът на наградите ще се определя с наредба на Министерския съвет. Аз считам, че поначало текстът на чл. 18, и това го подчерта и господин Ляков - за добавката "културни", но аз считам, че текстът е доста стеснен - "произведения, свързани с българската история и традиции". Аз смятам, че това трябва да бъде един текст, който да обхваща по-голяма област в творческите дейности. Така изброени, струва ми се, че се набляга повече на ... Между другото не разбирам думата "съвременни" в този текст. Какво значи това "съвременни"? Не е точен текстът. Той е малък. Той не показва точно защо. Има много по-прости думи. Примерно може да се каже "за цялостна дейност в областта на културата и изкуствата". Това ще каже всичко.
Освен това, напълно съм съгласен с Иво Атанасов, че не може да се дава награда за спонсорство и дарителство и то държавна награда, връчена от Министерския съвет. Има други начини. Има други възможности. Дарителите и спонсорите не го правят, за да получат награда. Представете си фирмата "Нестле" или някоя друга чужда фирма, която има огромни средства. Ние ще я наградим. Какво, ще й дадем 10 хил. долара ли? Не е казано даже, че тази награда би могла да бъде символична.
Текстовете в чл. 18 са много общи, не обхващат нуждата от един сериозен акт на държавата, който да въведе ред в духовното стимулиране. Според мен крайно време е да има един закон за стимулирането в сферата на културата, науката и изкуствата, който да покаже... Знаете колко сме бедни в момента на ордени и медали и боричкането, което е за орден "Стара планина" не е случайно. Хората имат нужда да бъдат почетени. Но държавата не е въвела ред в това.
Аз лично съм против целия чл. 18. Министерството трябва да подготви документ, закон, по който ние да работим сериозно и да поощрим нашите творци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Побързах да поискам думата веднага след проф. Димов, за да го подкрепя изцяло в неговото предложение чл. 18 да отпадне. Нека да се замислим какво правим в момента. С един член от един закон учредяваме държавна награда. Ние пак се връщаме - това, за което говорих преди два-три дни - в "добрите традиции" отпреди десетина години, в едни традиции, изграждани 45 години. Държавна награда, остава да я кръстим и с някакво име подобно на ленинските или на димитровските. В изказването на господин Шопов дори чух да се говори за това, че размерът можел да не бъде чак толкова голям. С други думи по този начин да подпомагаме. Кого? Най-изявения? Нито Николай Гяуров, нито Гена Димитров, нито Христо Явашев имат нуждата от финансово подпомагане. А такива като тях ще трябва да получат наградата, а не ония, които не могат да си продадат книжките на книжния пазар. Нали?
Нека да бъдем наясно за какво става дума - не за спонсориране и подпомагане на бездарниците, а наистина за някакво отличаване на най-изтъкнати български творци. И тези творци, първо, нямат нужда от такава държавна награда, още по-малко пък имат нужда от парична награда, защото те си имат признанието на целия български народ за това, което са направили, за цялостната своя дейност. И ако ще трябва наистина, така както ви каза и проф. Димов, в Швейцария град определя награда, фондация дава награда, някакъв комитет дава награда. И такива награди имат по-голяма стойност. Никаква държавна награда няма да може да се сравни с наградата, която комитет "Оборище" преди няколко дни даде посмъртно на Петър Увалиев за цялостния му принос. Много по-голяма награда е тази награда на комитет "Оборище", присъдена не от държавни чиновници, не от Министерския съвет, а от хора, които са творци, които са създатели и са оценили труда на един свой колега.
Ето защо аз изцяло подкрепям предложението, което направи проф. Димов, и предлагам целият този текст да отпадне. Да не говорим пък за втората алинея, която наистина е смешна - държавата ще дава награда на спонсора, който се е отличил най-много. Нищо няма да постигнем с един текст. Най-много след няколко години да приемем Закон за изменение и допълнение, за да отменим наградата. Несериозно е със закон да се решават такива неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Ако все пак този текст остане, аз предлагам в ал. 1 на чл. 18 една стилистична промяна, тъй като наистина текстът не е най-добрият, който бихме желали да съществува там. Подкрепям колегата Панайот Ляков, така както го бяхме подкрепили в комисията по принцип, и предлагам редакцията на звучи така: "свързани с българската история, културните традиции и съвремието". Така текстът добива малко по-приличен вид.
За званията. Уважаеми господин Шопов, аз си мисля, че това е една отминала стилистика. Някак си много странно би ми звучало "народният артист Марлон Брандо", не знам на Вас как Ви звучи.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): За Марлон Брандо - да!
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: За държавните и за другите награди. Странното е, че най-прословутата, най-известната награда за литература в света не е на държавата Швеция, господин Атанасов, а на името на един инженер и откривател. Всички знаем за Нобеловата награда.
След изказването на господин Куртев аз наистина съм много смутен. Лично за мен творците трябва да бъдат поощрявани. Знам, че те очакват моралното повече отколкото материалното признание. Знам, че по света ежегодно се връчват много и много награди, във Франция има над 300 само литературни награди. Същевременно добре знам, че когато една такава награда мине през ръката на чиновника, тя губи от своето обаяние в много голяма степен. Оставам със съмнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
Има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз лично съжалявам, че не съм член на тази комисия, където явно са били проведени интересни дебати, за да се стигне до такива противоречиви становища, които се изваждат сега в пленарната зала.
Съгласен съм с господин Куртев. Абсолютно! И същевременно странно е, че трябва да си противоречим с моя приятел Людмил Бешков. В такъв случай се явява въпросът какво ще направим с вече учредената и добила, бих казал, не само популярност, но и авторитет награда "Аскеер" за актьорско майсторство? Тя не е учредена от държавата. Следователно трябва да я дублираме и с някаква друга награда. Ами какво ще направим със "Златната ракла" за театрални постановки, която се дава, ако не се лъжа, в Пловдив? Ще учредим още една държавна награда? Ами нека да си зададем въпроса световноизвестната награда "Оскар" от държавата на Съединените щати ли се дава или от киноакадемията на Холивуд? Да не говорим за "Грами" и т.н., и т.н.
Да отидем към ал. 2. Ей Богу, какви трябва да бъдат критериите, за да се получи награда за спонсорство? Критерият е част от същността на тази награда. Да приведем един красноречив пример. Един милосърден милиардер дарява за бедстващата култура около 50 млн. Дарява ги съвсем добросъвестно, без задни мисли. Същевременно едно мизерстващо лице дава пак за културата, съвсем чистосърдечно, спестените си 100-200 хил. лв., които са всичко от неговия капитал. А онези 50 млн. са просто нищожен процент от капитала на богатия. Тогава как ще съизмерим стойността на тези две дарения, на това спонсорство? Как ще ги градираме? Ако не получи съответната награда заможният човек, това не би ли било една плесница, а не благодарност към него? Същевременно, ако не получи тази награда лицето, което е дало абсолютно всичко от себе си, не е ли акт на липса на какъвто и да било морал от страна на награждаващия? В крайна сметка как можем да съизмерим примерно едно дарение от 100 кабагайди и едно дарение от един чудесен роял? Необходимостта от едното и другото явно е еднаква. И тогава пак няма някакво степенуване, някаква съизмеримост. Ще предложите евентуално да се раздават 10 първи, 30 втори и 150 трети награди. Но тогава наградата губи своята стойност, своята ценност. В крайна сметка, ако превърнем тази награда в една стока, тогава ние създаваме възможност на заможния да я закупи и да се кичи с нея в буквалния смисъл на думата.
Ето защо ми се струва, че актът за благодарност към дарителите, към спонсорите може и трябва да бъде едно-единствено нещо: просто удостоверение за дарителство, което се дава на абсолютно всички, които съвсем добросъвестно и чистосърдечно са дали своята лепта за културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
За реплика има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Аз правя реплика на колегата Юнишев, но същевременно нека това да се счита и като реплика на господин Куртев, и на други изказали се, които предложиха отпадане изцяло или частично на чл. 18, който третира наградите.
Разбира се, проблемът е дискусионен. Аз ще направя своето изказване по-късно със свои предложения, но нека обърнем внимание за какви награди става въпрос. Ние не говорим въобще за награди в областта на културата, това е глава четвърта, която се казва "Закрила на националната културна идентичност и духовните ценности". Става въпрос за българската национална културна идентичност и българската национална идентичност. Това е малко специфична тема и замисълът на вносителите е съвсем ясен. Ние трябва наистина да разсъждаваме дали трябва да бъде "свързани с българската история, културни традиции". Вносителят е имал предвид традиции, които са български. И моето предложение е да се направи редакция "свързани с българската история, българската традиционна култура и съвремие". Перфектният термин е "българската традиционна култура". За това става въпрос. Тук в тази глава ние не коментираме наградите, които се дават в областта на културата въобще в България. Награди дава не само Министерството на културата, не само Министерският съвет, а вече има създадени десетки, а може би стотици фондации, които ще учредяват свои награди, в някои отношения много по-престижни. Нека, колеги, концентрираме нашето внимание върху този проблем, когато вземаме своето решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Госпожа Ева Жечева има думата.

ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, с ясното съзнание, че отново повдигам един въпрос, който беше препъни камък в нашата работа през вчерашния ден - за творческите съюзи, искам да внеса едно пояснение за предложението, което съм направила, и логичното място на което всъщност не е в тази глава четвърта.
Създаването на нов чл. 18 съм предложила към глава трета - "Органи и организации за закрила на културата" като по предложение на творческите съюзи съм дала определение на творческите съюзи. А също така в ал. 2 - "Творческите съюзи могат да съгласуват със съответните държавни органи и организации ползватели минималните размери на възнагражденията на своите членове". След обсъждането на този въпрос с представители на творческите съюзи стана ясно, че само приемането на минималните тарифи всъщност няма да върши работа, а залагането на възможността те да могат да договарят тези минимални размери с държавните органи и организации ползватели всъщност вече ще има един реален ефект от залагането на този нов член.
Искам да обясня, че де факто мястото на новия чл. 18, който предлагам, беше към глава трета. Ние вече приехме един член към глава втора - чл. 10. Ако приемете, че този въпрос може да намери логичното си място в глава трета и че творческите съюзи всъщност не са културни организации, които създават култура, а са организации, доброволни сдружения, които осъществяват закрила върху творците, създаващи култура.
И още нещо. Ако този член не бъде приет, ще направя предложение творческите съюзи да минат само като определение в Преходните и заключителните разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Има думата министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да се спирам отново на въпроса за творческите съюзи. Първо, това вече е гласувано от вас в съответната глава, а вие чухте моята позиция - тук държавата няма място. Те са представители на гражданското общество и трябва да запазим тяхната характеристика. Те са субекти, дават им се правомощия, законът подкрепя възможността те да определят тези тарифи. Но ако държавата ги съгласува, те стават задължителни. Това вече е съвършено друга позиция. Спирам дотук, защото веднъж вече говорих по този въпрос.
Извинете ме, аз закъснях, вие сте стигнали до главата "Закрила на националната културна идентичност и духовни ценности". За първи път в българското законодателство се появява такава глава. Разбира се, тя може би не е напълнена с всичко онова, което бихме могли да включим в една такава глава, но като начало искрено се надявам да оцените самия факт - наградите. Няма защо да свързваме наградите само с едно определено време. Ние всички носим, разбира се, своята алергия към начина, по който се даваха награди. Но нека отидем по-назад. Българската държава има традиция и то от едни години на разцвет на тази държава за една държавна награда за култура веднъж в годината. Затова ние сме внесли една държавна награда не разделена по... Това, разбира се, е предложението на вносителя. Изключително трудно е за това критерии и пр. Всичко това е проблем, който тепърва ще се урежда и виждате, че е посочен пътят на уреждане на тези критерии. Но българската култура, българските творци имат право на излъчване на най-доброто, на най-голямото през годината. Други награди също има. Нека се отстраним от мисълта си за това как би трябвало да се дават наградите, защото, повтарям, носим го в себе си като спомен. Но да отхвърлим въобще наградата като стимул ми се струва една друга крайна позиция, която не би дала също добър резултат.
Що се отнася до спонсорството. Разбира се, че грамоти и пр., ето сега за 24 май ще има и спонсори, които получават грамоти. Не става въпрос за големината на сумата, господин Юнишев, а за онова, с което той е подпомогнал. А какво е подпомогнал? Тук също отново ще има определен ред. Зная, че спонсорите, а ние ще стигнем до такова предложение, искат сваляне на данъци и пр., и пр. Лично аз не мисля, че това е пътят. Би следвало по-скоро да се стимулира по този начин, извличайки се, показвайки се на обществото онази морална страна на спонсорирането. Иначе то е една възмездна сделка - ти даваш своите пари, но той те рекламира в своята изложба, в своя концерт и т. н. Тук също не би трябвало да има място в закона. Да, по-нататък се дава облекчение за спонсорите, но само за определени случаи. Мисля, че моралната награда за спонсориране в областта на културата има своето място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Друг желае ли да се изкаже?
Най-напред поставям на гласуване предложението за отпадане на целия чл. 18.
Гласували 164 народни представители: за 61, против 69, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедура за прегласуване, защото съм изумен от начина, по който реагира Демократичната левица. То бива, бива единодушие, ама такова единодушие "против" отдавна не бяхте проявявали. След НАТО за втори път. (Шум и неодобрителни възгласи в ДЛ.)
Очевидно някои депутати може би не разбраха точно за какво се гласува. Затова предлагам да бъде извършено прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението за отпадане на целия чл. 18.
Гласували 185 народни представители: за 83, против 83, въздържали се 19.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Юрий Юнишев за отпадане на алинеи 2 и 3.
Гласували 164 народни представители: за 134, против 15, въздържали се 15.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение да поискаме разделно гласуване на алинеи 2 е 3, тъй като ние вече приехме, че остава чл. 18, ал. 1 - за учредяване на награди, а ал. 3 посочва реда за присъждането им - че той се определя с наредба на Министерския съвет. Няма друг ред. Мисля, че е неразумно да отпаднат и двете алинеи.
Затова нека да подложим на гласуване поотделно ал. 2 и ал. 3.
Това е моето процедурно предложение. Предложението ми е за прегласуване и след това да бъдат подложени поотделно двете алинеи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Юрий Юнишев за отпадане едновременно на алинеи 2 и 3.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям предложението си по ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се. Добре. Но така или иначе, ние трябва да го прегласуваме.
Моля, прегласувайте предложението за отпадане на алинеи 2 и 3.
Гласували 155 народни представители: за 96, против 25, въздържали се 34.
Предложението е прието.
Алинеи 2 и 3 отпадат.
Тогава остава да гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков в ал. 1 след думата "история" се поставя запетая и се добавя думата "културни" и текстът става: "българската история, културни традиции и съвремие".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми колеги! Обръщам се и към колегата Ляков. Ако приемете предложението, което направих за по-голяма прецизност, текстът да стане така: "българската история, традиционна култура и съвремието", защото тук под културни традиции се разбира обичаи и традиции в този смисъл.
Може и "културна традиция", и така е възможно. Да стане така: "българската история, културна традиция и съвремието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека предложителите да се съберат и да решат. Какво значи ние да награждаваме за произведение българската история и съвремие? То значи за всичко. То или ще е история, или ще е съвремие. И за в бъдеще да сложим (смее се).
За процедура има думата господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам да се отложи гласуването на този член, да се подготви един по-сериозен текст и след това да го обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане гласуването на предложенията по чл. 18.
Гласували 153 народни представители: за 124, против 16, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Отлагаме окончателното приемане на чл. 18.
Преминаваме към чл. 19.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 19. За утвърждаване на духовните ценности на нацията и общочовешките норми и морал:
1. Министърът на културата и генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия сключват всяка година договори за програми и предавания в областта на културата. В договорите се определят задълженията на националните медии по представянето и разпространението на културните ценности, с приоритетно присъствие на високохудожествена българска продукция.
2. Министърът на културата, министърът на образованието и науката и министърът на отбраната внасят всяка година в Министерския съвет културно-образователна програма за децата и младежта."
Има предложение от народния представител Стоян Райчевски, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Драгомир Шопов:
В чл. 19, т. 1 след думите "националните медии" да се добавят думите "и на Министерството на културата".
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 19, т. 2 след думите "министърът на отбраната" да се добавят думите "и председателят на Комитета за младежта и спорта".
Това предложение е прието.
Има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев. Предложението им засяга няколко алинеи. Част от тях са подкрепени, част - не.
В чл. 19, т. 1 се добавя ново изречение: "В тях се определя и квота за минимално присъствие на български творци и културна продукция в другите програми и предавания".
Комисията не подкрепя предложението.
Създават се нови точки 3 и 4 на чл. 19:
"3. всички производители и разпространители на културни продукти тиражират или разпространяват българска културна продукция в размер най-малко 30 на сто от годишния си обем;
4. българските фестивали и конкурси с утвърден международен авторитет, членуващи в Европейската асоциация на фестивалите, се излъчват пряко от Българската национална телевизия и Българското национално радио."
Комисията не подкрепя предложението.
Създава се нов чл. 19а с две алинеи:
"Чл. 19а. (1) Минималната ставка за минута излъчено време на българска културна продукция по националните и частните електронни медии е 0,001 на сто от минималната работна заплата, определяна за страната.
(2) За ритмично изплащане на възнагражденията за авторски, изпълнителски и продуцентски права на българските творци към Министерството на културата се създава Държавна агенция".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Младен Влашки, което комисията подкрепя.
Становище на комисията за чл. 19:
"Чл. 19. За утвърждаване на духовните ценности на нацията и общочовешките норми и морал:
1. министърът на културата и генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия сключват всяка година договори за програми и предавания в областта на културата, включително и за телевизионни филми, радио- и телевизионен театър, като в договорите се определят задълженията на Българското национално радио и Българската национална телевизия по създаването, представянето и разпространението на културните ценности с приоритетно присъствие на високохудожествена българска продукция;
2. министърът на културата, министърът на образованието и науката, министърът на отбраната и председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта внасят всяка година в Министерския съвет културно-образователна програма за децата и младежта, чието финансиране се предвижда в бюджетите на съответните ведомства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 19.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Направил съм предложение в първа точка на чл. 19 след като се сключват договори от две страни - от една страна Министерството на културата, а от друга страна - Българската национална телевизия и Българското национално радио, мисля, че е логично да се добави, както предлагам и "Министерството на културата". Значи да стане така:
"1. министърът на културата и генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия сключват всяка година договори за програми и предавания в областта на културата. В договорите се определят задълженията на националните медии и на Министерството на културата..."
Аз не виждам нещо, което противоречи на логиката. Напротив, струва ми се, че това е правилно.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Не противоречи.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Именно. Благодаря Ви, госпожо министър. Мисля, че това е разумно.
А за второто мое предложение - за чл. 19, т. 2, то е прието от комисията и благодаря на комисията за това. Естествено тук трябваше да се включи и председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата първо господин Иво Атанасов, тъй като той има предложение, и след това господин Димо Димов. Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, искам да мотивирам накратко предложенията, които сме направили по чл. 19.
Предлагаме в споразуменията и договорите между министъра на културата и ръководствата на БНТ и БНР да се определят квоти за минимално присъствие на български творци и българска култура, защото иначе какво друго ще се договарят министърът на културата и шефовете на тези две национални електронни медии? Ако погледнем от настоящия случай, ще видим, че начело на Министерството на културата е едно политическо лице - проф. Емма Москова. Начело на БНТ е друго политическо лице - госпожа Лиляна Попова.
И какво ще се договарят две политически лица за националната култура? Още повече, че са от една и съща политическа сила!
Не може националната култура да се остави в ръцете на една партия, пък била и най-прогресивната партия, каквато някой смята, че е Съюзът на демократичните сили. Тук става дума за присъствие на национална култура в телевизията, а не за договорки как в понеделник от 20,30 ч. да се окарикатури времето, през което са произведени филмите, които вече се дават втора година, тъй като сега не се произвеждат филми и искате - не искате, няма какво да дават.
Не в такъв смисъл договори са необходими между Министерството на културата и ръководствата на двете национални медии. Ако нещо ще се прави, то трябва да бъде едно гарантирано минимално присъствие на българска културна продукция, така както във Франция има 40 на сто минимално присъствие. И само за една година процентът скочи на 56 - реалният процент на френска култура във френските телевизии и радиостанции. Ако ние ще защитаваме по някакъв начин българската култура, ето в този член имаме възможност да го направим, стига да имаме взаимно желание.
Такъв, подобен, е и смисълът на предложенията за нова т. 3 на чл. 19 - да има някакъв минимум българска продукция в различните сфери, в дейността на различните производители и разпространители на културни продукти. Да има някакъв минимум българска продукция, под който да не може да се падне, независимо дали става дума за театър, за кино, за производство на книги и т.н. Такъв минимум сега няма. И каква закрила на културата, ако ние като законодатели не гарантираме именно този минимум?
По точка 4. Всяка година стават спорове, напълно излишни, кой фестивал да се излъчва, кой да не се излъчва и т.н. И се допуска една много голяма доза субективизъм. Например последната "Златна ракла" в Пловдив - един прекрасен фестивал, откриването се излъчи директно, защото може би там присъстваше тогавашният генерален директор на телевизията Иван Попйорданов и братът на президента господин Емил Стоянов, който тогава беше член на управителния съвет на Националната телевизия. И Националната телевизия включва директно от Новотела в Пловдив.
В същото време за един фестивал като "Златния Орфей", който е с утвърдени традиции и е член на Европейската асоциация на фестивалите, всяка година се правят всевъзможни спънки за неговото излъчване.
Затова законът трябва да установи някакъв ред. Фестивали има много, но тези от тях, които са доказали своята стойност, които са с утвърден международен авторитет и които членуват в Европейската асоциация на фестивалите, трябва да имат правото да бъдат излъчени от Националната телевизия и Националното радио. По този начин ние ще се спрем на нещо обективно като критерий, а няма да се допуска този субективизъм, който сега съществува.
По член 19а. Признавам, че този член го включих като предложение по идея на Веселин Тодоров. Аз смятам, че вие го познавате, може би го знаете повече като Весо Кокала от група "Фактор". Той свири на вашите митинги, но е и мой приятел, защото е един нормален човек. Той предлага: "Да се създаде Държавна агенция към Министерството на културата с цел ритмично, ежемесечно или тримесечно изплащане на възнагражденията за авторски, изпълнителски и продуцентски права на българските творци. До момента никой не изплаща изпълнителски и продуцентски права. Радио "София" ги отчислява, например, а няма агенция, която да ги разпределя. Ако оставим на частни чалгаджийски компании да си сключват договори с избрани певици и да им изплащат някакви продуцентски права, това е абсолютно несериозно, защото всички смятаме, че българската култура е затънала до такава степен, че единствено сериозни държавни мерки биха я спасили." Край на цитата на Веселин Тодоров.
Между другото, един уважаван и почитан от вас човек, който с групата си "Фактор" печели награди от Нешвил до Владивосток, за последните осем години е взел 9 марки авторски права. Госпожа Москова вероятно би казала, че и това е субкултура, но, ето, един представител на високата култура като проф. Лазар Николов - председател на Съюза на българските композитори, миналата година е взел 600 лв. авторски права. Смятам, че това е подигравка и съм убеден, че тук е мястото да решим и този въпрос, с който да подкрепим българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За реплика има думата господин Стоян Райчевски.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми Иво Атанасов! Правя реплика само по отношение на ал. 1. Тъй като ние сме приели Закона за радиото и телевизията, където изрично са посочени и са осигурени гаранции за българска културна продукция, тоест за произведение и изпълнение на български творби, не е съвсем уместно в този закон, който има да решава по-глобални задачи в областта на българската култура, отново да се връщаме към същата проблематика. Имаме създаден и регулаторен орган, който трябва да следи изпълнението и прилагането на Закона за радиото и телевизията, мисля, че е тяхно задължение да осигурят това 50-процентово присъствие на българска културна продукция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
За втора реплика господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Първо, призовавам господин Атанасов да спре с всевъзможни спекулации, които единствено само губят времето и ей така хвърлят в публичното пространство разни ненужни при гледането на този закон подмятания.
Когато Българска национална телевизия сама организира свой собствен фестивал, тя, разбира се, ще прецени как да рекламира себе си по най-добрия начин. Така че сравнението със "Златната ракла" и "Златният Орфей" е напълно некоректно. Във връзка с това бих искал да кажа, че в това живо излъчване взеха, че показаха господин Атанасов, който беше застанал точно зад господин Попйорданов, пък аз, дето бях накрая на реда, никой не ме показа. Ама хайде от това да не правим капитал, господин Атанасов. Това са несериозни неща и смехотворно е да се говори за тях, когато се гледа Закон за културата.
Що се отнася до второто нещо, въпросът за Вашето предложение, то е много ясно развито в Закона за авторското право. И това, че някой взима и 600 лв. показва, че механизъм, който работи, има. Значи все пак механизмът работи. Друг е въпросът този механизъм по какъв начин би трябвало да увеличи тази сума. За това обаче се грижи Законът за авторското право, към него вървят предложения, така че няма защо тук да дискутираме този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
За дуплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Влашки, уважаеми дами и господа! Ние живеем в една свободна държава и ако Вие смятате престоя си в парламента за загубено време, имате пълната свобода да си намерите друго поприще. Така че не разбирам смисъла на Вашето оплакване. Ако наистина смятате, че тук си губите времето, напълно сте свободен да намерите някакъв друг начин за неговото уплътняване. Но не може за това, че губим Вашето време, парламентът да не дискутира. Напротив, това е неговата същност и оттук произхожда и самата дума "парламент".
Господин Райчевски е прав донякъде, че в Закона за радиото и телевизията е предвидено в чл. 10, ал. 2 най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините, спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, радио и телевизионния пазар - да бъде предназначено за европейска и българска аудио, съответно аудио-визуална продукция. Но забележете, когато това е практически възможно. Ето една врата, която е толкова широка, че тази алинея става неизпълнима. Когато това е практически възможно - толкова ли нямаме продукция, че да запълним някакъв минимален процент от времето на Националната телевизия и Националното радио, че трябва да правим тази уговорка.
Освен това процентът е общо за европейска и българска. На мен ми се иска да фиксираме за българска културна продукция, защото законът е за закрила на българската култура. И тук ние трябва да действаме като български законодатели и да не се притесняваме от някои препоръки на Съвета на Европа, защото страни - членки на Съвета на Европа, като Франция, пак ще повторя, имат процент за френска култура. И той е по-голям, както казах преди малко, той е 40 на сто. Така че имаме възможност да решим въпроса тук и сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, госпожо министър, колеги! Искам да кажа, че днес не съм станал накриво, защото пак ще предложа нещо, което ще бъде в разрез с това, което тук е написано. Ще се постарая да обясня защо.
Този дълъг текст на т. 1 и 2 на чл. 19 всъщност описва неща, които съществуват в живота. Ако няма достатъчно българска продукция по нашите национални радио и телевизия - аз твърдя че има, превесът е само на американски филми, и то евтини американски филми - другата продукция е българска, но за съжаление невинаги е качествена. Но много неудобно ми става да чета, че накрая на т. 1 се пише: "с приоритетно присъствие на високохудожествена българска продукция". Ами, приоритетно присъствие звучи много странно. А другото, неприоритетното, значи съществува. Целта на Националната телевизия - и аз ви убеждавам, на всички нейни ръководства, независимо какъв цвят са били - винаги е била да произвежда високохудожествена продукция. Само че високохудожествена продукция се прави с пари. Ако телевизията има достатъчно средства в своите фондове и наеме най-добрите режисьори, актьори, певци, инструменталисти и приведе повече порядък в себе си, в собствената си къща, смятам, че ще има такава продукция все повече и повече.
Големите спорове, които се водят за тези външни продуценти и всичко това за какво е? - За високохудожествена продукция. И тя е обикновено на външни продуценти, на които обаче трябва да се плаща. Забранихте да се плаща с реклама, значи трябва да се дадат пари по друг начин.
Министерството на културата по мое предложение имаше една програма, която се нарича "Стоте книги". Тя малко по малко умря. Това е пътят, според мен. Създайте програма за създаване на три телевизионни филми тази година и дайте един бюджет от 200 млн. лв., което е нищо за филми, но все пак те ще ги направят. И с малък бюджет се правят големи филми. Ето пътят. Да се сключват договори, които трябва да регламентират неща, които влизат по принцип в задълженията на Националната телевизия и Националното радио и Министерство на културата от друга страна. Ама кой ще ги оценява, по какви сценарии, какво ще стане и т.н.? Тук трябва да създадем цяла институция, която да работи, за да подсигури този договор, да каже как ще стават тези неща. Ами, не може. Просто това е излишно, разберете го. Може да се контактува, може да се говори, може да се натоварят творци, да се правят контакти. Затова са националните центрове. И от техния бюджет трябва да се потърсят тези неща. Но да се описва това нещо, това е само отчитане на дейност. Извинявайте.
Точка 2 е още по-абсурдна. Изброяват се: "министърът на културата, министърът на образованието и науката, министърът на отбраната и председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта внасят в Министерския съвет културно-образователни програми за деца". Извинявайте, но това е приоритет на всички тези министерства - да се грижат за младите хора. Какво, Министерски съвет ще решава дали еди-кое си училище ще има еди колко си концерта или еди-какво си? Това е работа на всяко министерство. Съгласувайте се, в Министерския съвет министрите би трябвало да си говорят, да си направят едни такива програми и да си обезпечат средствата за това. Тези културно-образователни програми съществуваха. Имаше навремето една национална програма за образование на децата, която по времето на Людмила Живкова работеше много, но зад нея стояха огромни пари. Само това е начинът.
И така, аз предлагам да отпадне целият чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ако господин Иво Атанасов извежда значението на думата парламент от думата парлама, това си е негов проблем.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ето, това е спекулация!
МЛАДЕН ВЛАШКИ: И той си остава в предходната реплика.
Що се отнася до това, което говори проф. Димов. Аз разбирам патоса срещу тези текстове. Той говори за това, че това е едно фактическо състояние. Добре, ако това фактическо състояние е добро, нека го скрепим с текстове от закона, за да може то да продължава и в друга ситуация да бъде налично.
Що се отнася до всичките разсъждения по въпроса с високохудожествената българска продукция, много е ясно, че в програмите на една телевизия и на едно радио не може да има единствено и само високохудожествена продукция, защото така или иначе това са медии, които подсигуряват различни вкусове и различни представи. В края на краищата това е и един необходим приоритет, записан в Закона за радио и телевизия за плурализъм на представи и очаквания. Значи този закон изисква да бъде договорено онова, което наистина би трябвало да има приоритет. И то не може да бъде всичкото, както се казва - има високохудожествено, значи има и нискохудожествено. Да, има продукция, която в представите на много хора е нискохудожествена, а в представата на едни умерени теоретици по естетика се нарича масова. Без това да бъде лоша оценка за тази продукция.
А що се отнася до втората точка, мисля, че когато става въпрос с един текст да се зададе механизъм, в който да се изработва една глобална програма, в която съвсем не става въпрос кое училище какъв концерт ще има, а става въпрос за стратегическа културно-образователна програма, която да е насочена към различни социални групи. Мисля, че това е част от онова движение на българската държава и на българската политика към образоването на нейния народ, което в края на краищата във всички ситуации, след като е имало състояние на дисбаланс в морални и всякакви ценности, се е провеждало. Вижте историята на Европа след Втората световна война. Това са нормални практики.
Тъй че мисля, че тези две точки просто би трябвало да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Госпожа министър Москова има думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Атанасов, няма да поема ръкавицата за Вашите провокации. Отново повтарям - културата на България е една. Би трябвало по-малко и не така грубо да я политизирате.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Недейте така да се отнасяте.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Но точно по въпроса за чл. 19 - много от това, което каза господин Влашки, всъщност щях да кажа аз.
Проф. Димов, да, в живота съществуват много неща и много от текстовете, които гласувате по различни закони, съществуват. Но законите са затова, за да ги утвърдят и да не ги оставят само на добрата или на недобрата воля на един или друг министър или генерален директор на телевизия, а да ги задължат да вършат това. Това всъщност е един сериозен разговор, преди да предложим този текст, именно с ръководителите на телевизията - различни в различните сектори. Тоест, това е обмислен текст, а не импровизации. И той е задължение. Вие говорите за пари. Телевизията има пари. Въпросът е къде да се насочат. И вие знаете, че има пари и в сравнение с бюджета на министерството нещата са очевидни. Така че не става дума за пари, а точно този договор да насочи след обмисляне. Вие казвате - "министърът и ръководителят на телевизията". Не е вярно. Минаха текстове, в които се вижда, че съществуват обществено-експертни съвети, в които участват творци във всички направления на творчеството на българската култура. Следователно тук не става дума и аз трябваше да защищавам защо трябва да има такава опора министърът, въпреки че се твърдеше, че това е право на министъра. Точно право против волунтаризма му. Следователно точно в тези съвети, точно там, където участват вашите колеги и то най-доказаните, най-авторитетните от тях - те ще подготвят тези неща. Същото ще направи и телевизията. Повтарям, това е проигран механизъм, но той трябва да стане задължение. И съвсем не е въпросът за пари.
Вторият текст е също така. Тук обаче става въпрос и за пари. За да може който и да е министър на културата, на образованието, на отбраната и на младежта и спорта да облекат своите добри мисли в една програма с реални възможности, то Министерският съвет в републиканския бюджет трябва да определи и приеме тази програма. Следователно тук, обратно на първия текст, наистина става дума за едно осигуряване, реално осигуряване на тези програми. Другото е добро намерение. Затова тези текстове са в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа министър Москова.
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Цялата глава четвърта, както всички се убедихме, е едно поредно свидетелство за неадекватността на вносителите, които декларират едни грандиозни цели и предлагат едни мършави и постни средства за решаването им.
"Закрила на националната културна идентичност и духовните ценности" - така се казва тази глава. И след това се говори за някаква награда, която, както се оказва, я приемем, я не приемем.
И минавам към въпросния чл. 19. Нашите предложения аз съзнавам, че са един далеч непълен опит да попълнят големите липси в този член. Но въпреки всичко илюстрират поне посоката, в която би трябвало да се върви, ако ние наистина сме си поставили за цел да закриляме националната културна идентичност и духовните ценности.
Искам да направя, разбирайки, че така или иначе този чл. 19 ще бъде приет, а нашите предложения ще бъдат отхвърлени, искам да направя едно предложение той да придобие поне един по-приличен вид, като премахнем това различие между помпозно формулираните цели и чиновническите средства, с които смятаме да ги осъществим. Така че предлагам да отпадне встъпителният текст в чл. 19 "за утвърждаване на духовните ценности на нацията и на общочовешките норми на морал". И да започнем направо с алинеи 1 и 2, тъй като това са едни много грандиозни цели - да утвърдим духовните ценности на нацията и общочовешките норми на морал със сключването на някакви договори, каквито и да са те и колкото и министри да са страни в тези договори. Така че нека да си спестим поне това да слагаме толкова претенциозна шапка пред едни стъпки, които вероятно са необходими, вероятно ще имат някакъв ефект, предполагам скромен, но да не обвързваме такива капитални цели с чисто административни, практически стъпки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Други изказвания? Господин Димо Димов, имате думата за реплика на господин Пантелеев, ако искате.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател! Уважаема госпожо Москова, разбирам, че предизвиквам може би някакво раздразнение с моето опониране, но все пак ще кажа, че пътят е единствен. Пътят е средство в националните центрове. Иначе всичко друго е договори, които няма да бъдат изпълнявани.
Освен това имате един голям пропуск, екипът, който го е правил, че те говорят само за национално радио и национална телевизия. Имаме вече и други телевизии. И те тепърва ще се разрастват.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Ако им се даде!
ДИМО ДИМОВ: Но има и още един път. Ако вие сега следите Ефир 2, ще видите колко високохудожествена продукция измъкнаха от депата на телевизията, българска продукция. И тя може да продължи да работи години, без да се повтарят никакви програми. Защото това, което налага времето, политиката и всичко друго, правеше програмите и връзките с външни продуценти, и гоненето на пари, и всичко друго такива, че беше загробило толкова много наша хубава продукция.
Спасете "Ефир 2" и нямате нужда от никакви договори. Защото високохудожествената продукция съществува. Само културна програма може да бъде "Ефир 2". Това е един от големите пътища. Другото е пари, пари и пак пари в националните центрове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата има заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Ние на този закон като че ли ще отделим повече време, отколкото отделяме, когато приемаме Закона за държавния бюджет. В това няма нищо лошо. Наистина за културата трябва да се отделя време и да се говори.
Първо, искам да споделя, че според мен изобщо нямаше нужда от Закон за културата. Първата ни грешка е, че правим Закон за културата, за да угодим, пак ще кажа, на бездарниците, на посредствените творци, че ще им осигурим някаква закрила. А такава закрила няма да имат от този закон.
Но в текстовете, които и сега приемаме, пак има неща, които ме плашат. И аз затова предлагам отпадането на целия чл. 19.
Какво ме плаши. Плаши ме най-напред това, че утвърждаването на духовните ценности на нацията, на общочовешките норми и морал ще се правят с програми от министерства.
Ами аз съм сигурен, че духовните ценности на нацията и общочовешките норми и морал, примерно, за министъра на образованието Илчо Димитров и министъра на образованието Веселин Методиев са много различни. И е много хубаво, че са така различни техните виждания.
Но какво, докато при едното правителство една ще бъде програмата, при другото правителство - друга ще бъде програмата, националните ценности, духовните ценности и тъй нататък.
Самият факт, че ще се прави такава програма, която да определя кое е духовна ценност на нацията и кои са общочовешки норми и морал, много ме плаши след като ще се прави от ... И ще трябва децата да се обучават или, не зная, да се възпитават по една такава програма, направена от министъра на културата, министъра на образованието, министъра на отбраната и председателя на Комитета за младежта и спорта. Аз не съм сигурен, че тази програма ще съответства на вижданията, на разбиранията за такива едни ценности на всеки отделен човек.
Най-ясен пример в това отношение имахме миналата седмица. Защото ако за мен общочовешки морал е да бъде предотвратено онова, което е геноцид в съседна Югославия, за други се оказва, че това не е общочовешки морал и ценност. И те подкрепяха точно този геноцид.
Следователно, много предпазливи мисля че трябва да бъдем, когато се приемат такива текстове, още повече че в един закон ако няма и санкции, ако няма и някакви срокове, задължения, той трудно работи.
И аз честно си признавам, че не мога да си представя как всяка година Министерският съвет ще се събере и тримата министри и един председател на комитет ще му предложат една културно-образователна програма за децата и младежта. Ами има си учебен план, там са предвидени и всички необходими средства за осъществяване и на патриотично възпитание. Армията също си има съответните механизми във войската при занятията на военните да се провежда отново това патриотично възпитание.
А за културното възпитание - програма, малко трудно ... Не зная, не зная как го виждате, но една такава програма, приета от тези четири министерства, утвърждавана всяка година... Да не говорим пък, че в т. 1 нещата там пък опират до Национално радио и Национална телевизия. Ами ние колкото по-скоро спрем да се занимаваме с Национално радио и Национална телевизия, и в България има множество частни радиостанции и частни телевизии, толкова по-добре. И тогава изобщо няма да ни вълнува единственият канал или единственото Национално радио какво правят. Ами така е! Защото и сега чак толкова много не се гледат и не се слушат тези национални станции.
Така че предлагам чл. 19 да отпадне. Аз мисля, че го предложи и някой друг преди това, ако не се лъжа това беше проф. Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Куртев.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Аз от една страна благодаря на господин Куртев за неговата искреност. Действително той е напълно прав че, като изключим един - два текста, този закон няма да закриля българската култура. Това се вижда и от чл. 19, който в момента дискутираме и който вероятно ще получи една редакция далече от закрилата на българската култура.
Но не съм съгласен с това, че законопроектът се внася, за да защитава некадърниците. Имал съм случай и друг път да кажа, че няма по света култура само от върхове. За да ги има тези върхове на всяка национална култура, трябва да има една широка база. И тези хора, които са в основата на дадена национална култура, особено в такива тежки ситуации, в каквато се намира България, ей Богу!, имат нужда от подкрепа, имат нужда от закрила.
Така че законът не е излишен. Но той просто не е добър. И не случайно десетки интелектуалци даже и писмено настояха до Народното събрание да бъде спрян закона, да се подготви като хората за второ четене и едва тогава да бъде включен.
От изявлението на господин Куртев се създаде едно впечатление, че министърът на отбраната (по т. 2) не трябва да участва в групата, която внася в Министерския съвет културно-образователна програма.
Не зная какви са съображенията на господин Куртев, но министърът на отбраната е влязъл в Закона за закрила на културата, затова защото беше заместник-директор на театъра в Перник. Така че той влиза в лично качество.
И аз предлагам вместо "министърът на отбраната" да се запише "господин Георги Ананиев". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (смее се): Забележително е чувството Ви за хумор, господин Атанасов, но все пак трябва да се въздържаме.
За дуплика има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители, уважаеми господин Атанасов! Много ми хареса това за масовата основа, на която израстват гениалните творци. Това малко ми напомня за масовата основа в спорта и на базата на масовия спорт се появява високото спортно майсторство. (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.) Точно така е! Но никой не ме задължава мен да ходя всеки ден на стадиона и да гледам аматьорски футбол. А от това, което Вие предлагате за масовата основа, да й осигурим достъп до телевизията означава, че за да гледам един качествен творец, ще трябва по радиото да слушам начинаещи музиканти или по телевизията да гледам слаби филми. Тази масова основа при спорта и при културата са две различни неща.
И ние тук няма да защитаваме по този начин, както и в Закона за спорта се прави разграничение, тук сега говорим специално по чл. 19 за една програма, съвсем различна от това, за което Вие говорите - за масова основа на културата. Просто не върви паралелът, който правите. Получава се така - между масов спорт и между масова култура.
А що се отнася до министъра на отбраната, независимо дали е господин Георги Ананиев или някой друг и негово участие в изработването на този план, аз съм изобщо против това да се прави такава програма, пък независимо от кои министри. Защото ако днес министрите са едни, утре ще бъдат други и всеки ще може да прокарва някакви свои политически виждания. И утре пак да карат моето дете да учи какъв велик ден е девети септември, докато за мен велик ден е десети януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Куртев.
Думата има министърът на културата госпожа Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Говорих по първата точка на този член. Обясних защо е добре да го има този текст. Но искам да внеса само малко уточнение по втората точка.
Става дума за културно-образователни програми. Те са различни между Министерството на културата и Министерството на отбраната, Министерството на образованието и науката и младежта и спорта. Защо с министъра на отбраната? Ами защото там са млади хора и защото точно там, както и в училищата, онова, което наричаме култура - музиката, литературата - наистина морални, общочовешки, тук няма съмнение кое е общочовешка ценност. Завинаги, надявам се, останаха назад подобни съмнения. Това се знае, не бива аз да ги изброявам.
Следователно тук става дума за отделни програми със специфика и то точно в насищане допълнително на програмите, насочени към младежта и спорта, именно към младежта и децата, именно в посока на усилване на културата в училищата, в казармите и на други места, където те са повече и са предимно млади хора. Наистина става дума само за култура, не за политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Москова.
За процедура - заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В хода на разискванията от вчера насам, включително това, което се каза в последните минути, ми дава основание да предложа да прекратим разискванията по закона, тъй като за всички вече е ясно, че той е едно печално недоразумение и в никакъв случай няма да зарадва българската културна общественост. В навечерието на 24 март ние ще им направим един по-хубав подарък, ако се откажем да приемаме този закон в стахановски срокове и го доразработим така, че той все пак да върши някаква работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Противоположно становище? Да, заповядайте, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, изказвам противоположно становище - да не отлагаме четенето и гласуването на този законопроект. Засега имаме отложен само един текст, който в 15 часа на редовно заседание на комисията ние ще уточним. Така че спокойно можем, не само можем, а сме длъжни да продължим работата си и действително в навечерието на големия български празник 24 май да имаме закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев - на основание чл. 41, ал. 2, т. 3 от правилника за прекратяване на разискванията по този закон.
Гласували 147 народни представители: за 52, против 91, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Започваме с гласуването по чл. 19.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Куртев и Димо Димов за отпадане на целия чл. 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 65, против 46, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов - в чл. 19, т. 1, след думите "националните медии" да се добавят думите "и Министерството на културата".
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 27, против 78, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложенията на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Първото предложение на господата е в чл. 19, т. 1 да се добави изречението: "В тях се определя и квота за минимално присъствие на български творци и културна продукция в другите програми и предавания."
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 35, против 92, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господата е прието.
Пристъпваме към гласуване на третото предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - създаването на новите точки 3 и 4 на чл. 19:
"3. всички производители и разпространители на културни продукти тиражират или разпространяват българска културна продукция в размер най-малко 30 на сто от годишния си обем;
4. българските фестивали и конкурси с утвърден международен авторитет, членуващи в Европейската асоциация на фестивалите, се излъчват пряко от Българската национална телевизия и Българското национално радио".
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 27, против 84, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на същите народни представители за нов чл. 19а:
"Чл. 19а. (1) Минималната ставка за минута излъчено време на българска културна продукция по националните и частните електронни медии е 0,001 на сто от минималната работна заплата, определена за страната.
 (2) За ритмично изплащане на възнагражденията за авторски, изпълнителски и продуцентски права на българските творци към Министерството на културата се създава Държавна агенция."
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 22, против 85, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Останалите предложения - на господата Дочев, Бешков, Стоянов и Влашки - са приети.
Пристъпваме към гласуването на чл. 19, както се предлага от комисията, с редакционното уточнение по т. 2 на министър Москова - "културно образователни програми".
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 95, против 22, въздържали се няма.
Член 19 е приет.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 20. Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет културен календар за национални чествания на събития и бележити дейци с доказано присъствие в националната култура. Тяхното финансиране се залага в проектобюджета на Министерството на културата за съответната година".
Има предложение от народния представител Панайот Ляков, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Ева Жечева, което също се подкрепя.
Предложението на народния представител Младен Влашки по т. 1 се приема по принцип.
Той има и друго предложение във връзка с нов чл. 20а със следното съдържание:
"Чл. 20а. По предложение на министъра на културата и министъра на финансите Министерският съвет приема минимални тарифи за защита на творческия труд".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димо Димов - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за нов чл. 20а:
"Чл. 20а. Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет предложения за освобождаване от мита, акцизи и други налози на основните средства за производство на всички творци на българска културна продукция".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов:
Създава се нов чл. 20а със следното съдържание:
"Чл. 20а. По предложение на министъра на културата и министъра на финансите Министерският съвет приема минимални тарифи за защита на творческия труд".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на комисията за чл. 20:
"Чл. 20. (1) Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет културен календар за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци.
              (2) Националният културен календар се приема от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли желаещи да се изкажат?
Думата има господин Любомир Пантелеев за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): От името на Парламентарната група на Демократичната левица искаме половин час почивка, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Имате думата по чл. 20.
Господин Димо Димов има думата.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Не знам защо ги няма заинтересованите страни. (В залата ги няма председателят на комисията Стоян Райчевски и министър Емма Москова.) Обикновено когато председателят го няма, заместник-председателят може да води.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбира се, но чл. 20 е докладван и сега сме във фазата на разискванията. Иначе няма проблем.
ДИМО ДИМОВ: Да разведрим малко атмосферата. Безспорно този чл. 20 е добър. Има нужда от такъв национален календар. Има нужда да се приведе някакъв порядък стига той да бъде безпристрастен. И гаранция за това ще бъде неговото обсъждане, може би, на по-широка база.
По моето предложение. Ще използвам случая да посоча две според мен много сериозни липси в закона. В предната глава, където се говореше за организациите, които ще закрилят българската култура, трябваше да намерят място организациите с идеална цел - фондации, сдружения с идеална цел, които са един огромен сектор за подкрепа на нашата култура. И вчера в София имаше една конференция на такъв тип организации от цяла Европа, които обсъждаха проблемите за развитието на културата и начина на контакти между различните страни. Аз считам, че в предишната глава това беше един огромен пропуск. Защото ако през 1990 г. имаше само две фондации, то сега те са повече от хиляда и от тях сигурно стотина са за поддръжка и развитие на културата.
С този текст, който аз предлагам да влезе като ал. 2, искам да запълня една друга липса. Ако фондациите и организациите с идеална цел са другите органи извън правителството, извън системата, която по този закон става доста централизирана и които могат да покажат и друго виждане за подкрепа на културата, то да не се споменат фестивалите по изкуствата - има и фестивали, посветени на културни дейности, но основното и главното това са фестивалите по изкуствата - считам, че това би било непростим пропуск. Още повече, че ако има фестивали по изкуствата, които са подкрепени от държавата, които са към общини, то възможността да направиш един фестивал дето се казва на гола поляна, обаче с някаква нова мисъл и нова концепция, то това може да върви само по линията на просията, тъй като знаем, че за момента спонсорството у нас почти не се подкрепя чрез данъчните закони. Аз затова държа толкова много да влезе тази ал. 2.
В доклада е написано, че комисията подкрепя по принцип предложението ми, обаче това не е отразено никъде другаде. Значи тази подкрепа най-малкото е била забравена. И аз държа да влезе тази ал. 2, тъй като едно от основните действия на двата типа организации, или трите, изброени в предишната глава - Министерството на културата, центровете и общините, то е да подкрепят тези много големи, много сериозни форми на изкуствата. Иначе, само ако погледнете фестивала "Софийски седмици", ще разберете в какво окаяно положение може да дойде един фестивал, който навремето беше действително огромен фестивал. Ролята и мястото на тези фестивали не е само еднозначна. Тя не е само да подкрепя нашите творци. Именно там се осъществява международният културен обмен. Именно там ние можем да чуем големи творци от чужбина, които идват у нас, и можем да равняваме с тях нашето изкуство, защото знаем колко е трудно наши артисти да пътуват по света.
И така, държа ал. 2 на чл. 20 да остане в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Думата за реплика има господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Проф. Димов, Вие обръщате внимание, че в становището на комисията, която по принцип е подкрепила Вашето предложение, го няма пълния текст. Да, комисията е подкрепила Вашето предложение, че Министерството на културата полага грижи за провеждане и развитие на фестивалните изкуства. Това го има не само в този текст, но и на други места. Но ние не приехме и не сме съгласни със следващия текст, че те са водещи форми за подкрепа на професионалното изкуство. Само това не е включено. И мисля, че Вие би трябвало да сте доволен от обстоятелството, че Вашето предложение е прието в основната му част. Защото действително тези форми на културни прояви се подкрепят от Министерството на културата. Но това, че са водещи форуми, е доста дискусионно. И мисля, че такова нещо не би било редно да фигурира в един законов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Думата за дуплика има господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател! Уважаеми господин Райчевски, струва ми се, че Вие просто не разбирате какво са фестивалите по изкуствата. Когато аз съм държал да влезе този текст, че те са водещи форуми за подкрепа на професионалното изкуство, то е защото именно професионалното изкуство е това, което създава ценностите на една цивилизация. И ако някой има нужда от подкрепа повече, това са професионалните форуми, а не любителските форуми. Защото по цял свят любителските форуми обикновено са такива, че хората, които участват, си плащат. Те отиват за да си доставят удоволствие. И ако там има високи постижения, те са просто защото тези хора имат дарба или са се учили по някакъв начин. Но професионалното изкуство изисква огромни средства и огромно внимание. Защото, това всеки го знае и го повтаряме, култура се прави с пари. А професионална култура се прави с много пари. Така че в никакъв случай не съм съгласен с Вашето възражение, че те са водещи форуми. Да, това са най-водещите форуми. На тях идват гости от чужбина и в тях участват артисти с голямото си изкуство. Ако един фестивал не е водещ, а е някакъв малък фестивал, на който ще участват само аматьори, никога няма да видите големи артисти, които значат нещо на този свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Накратко искам да аргументирам предложението, което сме направили за нов чл. 20а - за това, че е хубаво министърът на културата да внася ежегодно в Министерския съвет предложение за освобождаване от мита, акцизи и други аналози на основните средства за производство на всички творци на българска културна продукция.
"Почти всеки композитор или музикант в света има собствено оборудвано студио. У нас все още не можем да направим това. Светъл лъч беше миналата година Постановление на Министерския съвет № 493, с което бяха освободени от мита стоки с културен характер. И резултатите не закъсняха. Но ето сега митата бяха възстановени. - Както може би се досещате, цитирам господин Веселин Тодоров. - Когато дискутирахме с госпожа Москова - каза той - чл. 19, за правата на министъра на културата, че министърът на културата трябва ежегодно да внася предложения за освобождаване от мита, налози и такси на всички основни средства за производство на българска пазарна културна продукция, тя каза: Тодоров, ние сме решили тези неща вече с постановлението. Уви, постановлението бе отменено и бяха възстановени митата.
В момента има много качествени студия, за каквито ние не можем и да мечтаем. Такива имат руските изпълнители, които, не бива да забравяме, станаха популярни благодарение на българските песни, на Тончо Русев, на Георги Костов и т.н. Но те имат едно законодателство, което предвижда създаване на база от основни средства за производство. Именно затова едно от нашите предложения беше към чл. 19 да се включи ал. 3 - "Министърът на културата да дава периодични предложения за освобождаване от мита, акцизи и налози на всички основни средства за производство на българска пазарна културна продукция." Край на цитата, а не край на кавичките, както казва председателят на Народното събрание.
Това е предложението на господин Веселин Тодоров от група "Фактор" и музикална къща "Фактор", един човек, който идва да пее и свири на вашите митинги. Аз взех неговото предложение и го приложих към доклада на комисията за второ четене. Оттук нататък преценявайте вие какво е вашето отношение не само към българската култура, но и към онези нейни дейци, които ви симпатизират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Искам само да заостря вниманието на вносителя и на председателя на комисията по отношение на един факт. В чл. 20 има и едно второ изречение, което гласи така: "Тяхното финансиране се залага в проектобюджета на Министерството на културата за съответната година". Никъде в приложените и дебатирани предложения в самата комисия няма искане за отпадане на това второ изречение на чл. 20, но четейки окончателно формулирания текст в ал. 1 и ал. 2, то липсва. Тоест финансовото обезпечаване би трябвало да се тълкува как ще стане. Ето защо аз задавам въпроса си случайно ли е изпуснато, дебатирано ли е и има ли определено становище по него? Тъй като финансовото обезпечаване го виждаме добре устроено в чл. 19, ал. 2 по отношение на предходната материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Юнишев.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Този текст не беше вписан по аналогия на предишния в чл. 19, тъй като това е логиката. Но аз приемам тази бележка като предложение за редакторска промяна и предлагам да си остане първоначалният текст: "Тяхното финансиране се залага в проектобюджета на Министерството на културата за съответната година". Така е текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е добре. Но все пак ние приемаме закон и това трябва да се оформи. Единственото, което би могло да се направи в случая, е това да бъде като ал. 3, която да пояснява финансирането на ал. 1 и 2. Защото в едното се говори за културен календар на националните прояви, за чествания на събития, във втората алинея се говори от кого се приема националният културен календар. Или ще трябва да остане като второ изречение към ал. 1, или ще трябва да се запише като ал. 3.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Като второ изречение на ал. 1 е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Като стигнем до гласуването, ще прочета текста точно.
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не възразявам срещу това да фигурира въпросното изречение в края на ал. 1, но точно така, както го е предложил вносителят, то като че ли нищо не ни обещава. Ако финансирането залегне просто в проектобюджета, то още не означава, че ще остане в бюджета. Така и така правим промени, аз бих предложил да засилим този запис и да го направим ясен, като запишем, че тяхното финансиране става от бюджета на Министерството на културата. Защото така не правим нищо. Това, че ще го пишем в проектобюджета има чисто препоръчителен характер. Нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев. Аз ще се опитам да му помогна, като направя една по-лесна корекция. Мисля, че не е редно да бъде "в проектобюджета". Какво означава проектобюджетът? Предлагам да отпадне "проекто" и да стане: тяхното финансиране се залага в бюджета на Министерството на културата за съответната година. Така не се отдалечаваме от текста на вносителя, а в същото време удовлетворяваме и искането на господин Пантелеев.
Съгласен ли сте, господин Пантелеев, с тази редакция?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Съгласен съм. Аз точно това предложих. Но може да отпадне и "залага".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Залага" означава да бъде записано в отделен ред, тоест гаранцията така е по-сигурна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов за създаване на нова ал. 2.
Гласували 114 народни представители: за 61, против 37, въздържали се 16.
Предложението е прието.
При номерирането може би ще трябва да бъде ал. 3.
Другите предложения са за създаването на нов чл. 20а, така че тях ще гласуваме след като приемем чл. 20.
Чета предложението на комисията с направената тук по предложение на господин Юнишев и господин Пантелеев корекция:
"Чл. 20. (1) Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет културен календар за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци. Тяхното финансиране се залага в бюджета на Министерството на културата за съответната година.
(2) Националният културен календар се приема от Министерския съвет."
Алинея 3 беше приета преди това с гласуването на предложението на господин Димов.
Моля, гласувайте чл. 20.
Отменете гласуването. Има думата госпожа Жечева за процедура.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Правя процедурно предложение да бъде прегласувана предложената от проф. Димов нова ал. 2.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Свърши вече! Четете правилника!
ЕВА ЖЕЧЕВА: Тъй като приетото по принцип предложение е заложено още в правомощията на Министерството на културата, затова комисията е подкрепила това предложение. Има си проекти, по които се кандидатства, и се утвърждават.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Стига диктатура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма диктатура и няма никакво нарушение, господин Нешев. Намираме се точно в ситуация на искане на прегласуване след гласуване. Да не спорим сега.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Димо Димов.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Излагаме се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма никакво излагане. Не се е случило нищо в процедурата след гласуването. Не сме преминали още към гласуването на следващия текст.
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 76, против 43, въздържали се 34.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване чл. 20 с двете алинеи. Ще ги прочета отново.
"Чл. 20. (1) Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет културен календар за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци. Тяхното финансиране се залага в бюджета на Министерството на културата за съответната година.
              (2) Националният културен календар се приема от Министерския съвет."
Моля, гласувайте чл. 20.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 21. (1) За популяризиране на националната култура при временен износ на ценни експонати от културно-историческото наследство и изкуствата съответната гаранция се поема от държавата чрез Министерството на финансите.
              (2) Решението по ал. 1 за всеки конкретен случай се взема от Министерския съвет по предложение на министъра на културата."
Предложение от народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов, което е подкрепено от комисията.
Становище на комисията - подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Аз допуснах един пропуск, затова ще се върнем да гласуваме трите предложения за нов чл. 20а и след това ще преминем към чл. 21.
Първото предложение е от народния представител Младен Влашки за нов чл. 20а със следния текст:
"Чл. 20а. По предложение на министъра на културата и министъра на финансите Министерският съвет приема минимални тарифи за защита на творческия труд."
Поставям на гласуване предложението на господин Влашки за нов чл. 20а.
Гласували 104 народни представители: за 46, против 7, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Като съдя от резултата имам впечатлението, че не всички колеги разбраха какво гласуваме. Наистина, това е един много традиционен аргумент за искане на прегласуване, но в случая ми се струва, че е точно така - предложението на господин Влашки.
Обръщам внимание на това и настоявам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов. (Народният представител Димо Димов иска думата за процедура.)
Няма процедура!
В момента е невъзможно. Поискано е прегласуване и съм длъжен веднага да го поставя.
Поставям на прегласуване предложението на господин Младен Влашки.
Гласували 121 народни представители: за 55, против 10, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, много съм огорчен от това, което става. Положих всичко възможно и по Закона за радиото и телевизията, и по Закона за културата да внеса някои корекции, които считам, че са много важни. Нищо не беше прието от това, което предлагах. Съжалявам за усилията! Нашата група напуска работата по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов, но това не е процедура. И моите предложения не ги приеха, господин Димов, но не се разсърдих, защото това е парламент.
Следващото предложение е на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за нов чл. 20а с текст:
"Чл. 20а. Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет предложения за освобождаване от мита, акцизи и други налози на основните средства за производство на всички творци на българска културна продукция."
Моля, гласувайте предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев.
Гласували 113 народни представители: за 47, против 46, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов няма да поставям на гласуване, тъй като е идентично с това на господин Влашки и вече го гласувахме.
Имате думата по чл. 21, който вече е докладван. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против няма, въздържали се няма.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Становище на комисията за създаване на нов чл. 21а със следния текст:
"Чл. 21а. Визуалната и звуковата памет на нацията се съхраняват в национална филмотека и национална фонотека, създадени по реда на чл. 7, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Нека и аз кажа няколко думи по този нов член преди почивката.
Разбирам смисъла, уважаема госпожо Москова, но формулировката на текста не е добра, особено с това членуване - "Визуалната и звуковата памет на нацията се съхраняват в националната филмотека и националната фонотека". Така написано се остава с впечатление, че никой друг няма право да съхранява визуални и фономатериали. Аз задължен ли съм да си предам фонотеката там?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Не.
ИВО АТАНАСОВ: Но не се разбира. Ако трябва, напишете едно изключение за мен и за всеки, който не би искал да си предаде личните видео- и фономатериали.
Не зная дали не е удачно даже да отложим и този текст, за да се намери една по-добра формулировка, тъй като така записано няма друго тълкувание, освен че всичко, което е на фоно- и на видеоносител, трябва да отиде в тези две институции. Членуването означава това.
Господин Куртев, Вие имате усет към тънкостите в граматиката и смятам, че на Вас също Ви прави подобно впечатление така поднесения текст. Или трябва да го променим, или да го отложим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Приемам някои от аргументите на господин Атанасов и правя предложение за редакционна промяна, която да звучи така:
"Националната филмотека и националната фонотека, създадени по реда на чл. 7, ал. 2 съхраняват визуалната и звуковата памет на нацията."
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: То е същото. (Смях и весело оживление в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате да кажете без членуване - "съхраняват визуална и звукова памет на нацията"?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Може и без членуване, въпреки че това ограничава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник-председателят господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз пък ще направя едно по-сериозно предложение от това, което направи господин Атанасов, защото проблемът не е тук дали са членувани визуалната и звуковата памет. Тук според мен е въпросът кое е национална и звукова памет поначало. Тук естествено, че не става дума за Вашата или моята дискотека или фонотека.
Но аз имам един по-сериозен аргумент и защо предлагам да отпадне чл. 21а. Защото той противоречи на законодателната практика. Тук е казано за национална филмотека и национална фонотека, създадени по реда на чл. 7, ал. 2. Нека да погледнем какво пише в чл. 7, ал. 2. Там е казано, че условията и редът за придобиване и отнемане статут на държавен културен институт с национално значение се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Явно в случая става дума, че тези две национални - филмотека и фонотека - ще бъдат културен институт.
И без да съм юрист смятам, че е абсолютно недопустимо с този текст да препращаме в закон към наредба или към правилник, или към приложение. И след като го има в чл. 7, ал. 2 начинът на създаване, абсолютно никаква нужда няма тук да цитираме само националната филмотека или фонотека, защото те могат да бъдат създадени по реда на чл. 7, ал. 2 с решение на съответното министерство - с наредба, и по този начин няма да се наложи, ако утре се стигне до някаква реконструкция, до промяна на името на тези културни институти, ние да променяме закона. Иначе сега се изправяме пред ситуацията при най-малка промяна в структурата или някаква реорганизация да се налага да променяме тук закона.
А вече от неюридическа гледна точка, от друга гледна точка искам малко да поразсъждаваме пак доколко е допустимо в един закон такава терминология - "национална памет". В понятията "визуална и звукова памет" какво влиза? Защото националната и звуковата памет не включват само произведения на филмовото изкуство или музикални творби, или евентуално някакви рецитали, които се съхраняват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Включват и теореми, казано най-общо.
ИВАН КУРТЕВ: Националната и звукова памет включва и това, което преди малко господин Иво Атанасов говореше от тази трибуна, или това, което говоря аз сега, или това, което от тази трибуна е говорил всеки български министър-председател, пък бил той и Жан Виденов. Това е звукова национална памет. Националната визуална памет включва - без да ви изглежда смешно - и мача България - Германия на световното първенство в Щатите.
Така че, ако ще става дума само за филмово и музикално изкуство, това в никакъв случай не е цялата национална памет - звукова и визуална.
Поради това смятам, че и без да го има този текст тук, с постановките на чл. 7, ал. 2 националната филмотека си съхранява филмовото изкуство или театрално изкуство, или всичко останало, националната фонотека си съхранява...
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Нея я няма!
ИВАН КУРТЕВ: Ако я няма, ще я създадете по реда на чл. 7, ал. 2, без да има тука специален текст. Начинът, по който е конструиран сега законът - чл. 21 да ни препраща към чл. 7, а в чл. 7, съжалявам, че се повтарям, но се говори за наредба на Министерския съвет. Е, не може закон да ни препрати - моля юристи, ако има в залата, да вземат отношение - към наредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно става дума за нещо, което вие разбирате, че това не е първоначален текст на вносителя, но аз горещо го подкрепям. Мисля, че и онези, които опонират, не се противопоставят на онова, което е заложено като замисъл.

Текстът не е добре изгладен, това разбирам, и това може да бъде допълнително направено, но смисълът е дълбок, защото не е достатъчно в една наредба да бъдат защитени национални културни институти, които съхраняват звуковата или визуалната памет. Разбира се, тук трябва да се добави "в областта на изкуството". То е пределно ясно. Или "на произведение на изкуството". Пределно ясно е, че това определение е изпуснато, по този начин отговарям на господин Куртев, а не въобще визуалната памет. Защото наредбата е нещо относително много по-малко тежащо в юридическото пространство на страната, отколкото законът. В интерес на националната памет е да създадем чрез закон задължение такива два културни института да бъдат създадени. А редът вече и препращането към наредба чисто юридически вероятно би следвало да бъде изгладено. Но дълбокия смисъл на тази позиция аз поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги. Да, разбрах идеята на вносителя. Принципно не съм против, но по начина, по който е формулиран текстът, той в буквалния смисъл на думата е неприемлив. Такова понятие "визуалната и звуковата памет на нацията" няма правно съдържание. Чисто интелектуален продукт, някакъв си.
Нещо повече, не може да се говори за национална филмотека и за национална фонотека по начина, по който е формулирано, защото предполагат няколко национални филмотеки и няколко национални фонотеки.
Затова предлагам следния текст с една изключително мъничка корекция, който би звучал така:
"Визуални и звукови продукти с национално значение се съхраняват в националната филмотека и националната фонотека, създадени по реда на чл. 7, ал. 2".
Мисля, че предложението ми е ясно. Тук става въпрос за съхраняване на звуков и визуален продукт, а националната памет няма как да я съхраняваме в каквато и да била фонотека и филмотека. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Бих могъл да предложа няколко редакции, които обаче съществено ще се отличават от това, което вече е записано, и те трябва да вървят по тази линия, която тук господин Юнишев начена. Става дума за аудиовизуални произведения, които трябва да се съхраняват, произведения на изкуството. Но не съм сигурен, че сме в състояние в момента да намерим най-точния израз и да впишем в закона подобен текст. Ето защо предлагам този член да бъде отложен. Той е важен.
Ако все пак това не се приеме, моята идея е следната: "Аудиовизуални произведения на изкуството се съхраняват..." еди къде си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи правите процедурно предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: "... с голяма национална значимост..." и т. н.
Но мисля, че сега е трудно да намерим подходящ израз. Ето защо повтарям предложението си да отложим този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане обсъждането и гласуването на чл. 21а.
Има ли друго предложение? Няма.
Моля да гласувате отлагането на обсъждането на чл. 21а.
Моля, гласувайте!
Гласували 117 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще помоля госпожа министър Москова и господин Райчевски сега, през почивката, да имат грижата... Не е ваш текст, но сте наясно с проблема и да ни предложите един текст, който да не се позовава на другия член. И да стане ясно какво се съхранява - произведение на изкуството и т. н.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Вероятно ще отпадне "по реда на чл. 7, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря Ви.
Почивка до 12,15 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да спрем работата по т. 4 - Законопроект за закрила и развитие на културата.
Предлагам да продължим работата по т. 5, следващата точка от седмичната програма - Законопроект за ратифициране на Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А към т. 4 да се върнем след това, така ли?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, след което да продължим отново с т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли противно становище? Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин председателю.
На мен ми е малко трудно да разбера какви са точно намеренията на мнозинството. От една страна се каза, че в чест на 24 май искате да рапортувате с един, макар и недобър, но все пак Закон за закрила на културата. От друга страна текстовете на самия закон са крайно недобри. И от трета страна, за втори път вече - и миналия петък имаше такъв случай - се прекъсва работата по този законопроект, за да се премине към други по-маловажни. Смятам, че въпросът за българската култура е много по-значим от въпроса за многонационалните сили, които ще бъдат разположени в Пловдив или там където сте решили, някъде другаде във все още България.
Затова предлагам да не се приеме процедурното предложение на господин Христо Бисеров за прекратяване на разискванията по законопроекта за културата, а да продължим със законопроекта за културата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Поставям на гласуване предложението на господин Христо Бисеров.
Гласували 137 народни представители: за 88, против 49, въздържали се няма.
Предложението на господин Бисеров е прието.

Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Моля, господин Бисеров да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Докладвам ви:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност

ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет на 10 март т.г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на заседание на 17 март и на 26 март 1999 г., в което взеха участие представители на Министерството на отбраната и на Министерството на външните работи.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Становището на комисията е прието на 26 март т.г. с 9 гласа "за", 0 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Моля господин Иван Глушков да докладва това становище.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика

ОТНОСНО: Проект за закон № 902-02-17 за ратифициране на Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет на 10 март 1999 г.

На 18 март 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписано на 26 септември 1998 г. в Скопие и Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 12 януари 1999 г. в Атина."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Има думата господин министър Ананиев от името на вносителя.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на 26 септември 1998 г. в Скопие по време на поредната среща на министрите на отбраната на Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция беше подписано Споразумение за Многонационални мирни сили в Югоизточна Европа, а по време на срещата в Атина на 12 януари 1999 г. се подписа и Допълнителният протокол към Споразумението. Съгласно тези документи се създават Многонационални мирни сили в Югоизточна Европа на ниво механизирана бригада. Щабът на бригадата се разполага на ротационен принцип за период от четири години в следния ред: България, Румъния, Турция и Гърция. Първоначално щабът ще бъде разположен в град Пловдив и се планира да бъде активиран на 31 август т.г. С подписването на Споразумението страните-участнички декларират своята ангажираност към целите и принципите, залегнали в Устава на ООН и потвърждават желанието си за сътрудничество, добросъседство и укрепване на регионалната сигурност и стабилност, а също така и готовността си за повишаване на оперативната съвместимост на Въоръжените сили.

При създаване на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа се изхождаше от следните принципи: ненасоченост срещу трета държава, прозрачност и откритост за държавите от региона - членки на НАТО или участнички в програмата "Партньорство за мир", възможност за сътрудничество в рамките на ООН, НАТО, ОССЕ и ЗЕС. Предвижда се силите да са на разположение за евентуално използване в операции с мандат на ООН или ОССЕ под ръководството на НАТО или ЗЕС за предотвратяване на кризи, хуманитарни и други операции по поддържане на мира.
Решенията за участване в подобни операции ще се вземат по предложение на Политико-военния направляващ комитет, съгласно предвидените от националните законодателства на всяка една от страните процедури.
Политико-военният направляващ комитет е съвместен изпълнителен орган за надзор и оказване на политическо ръководство по развръщането, използването и другите дейности на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Планира се да се провеждат и ежегодни срещи на министрите на външните работи и на отбраната, както и на началниците на генералните щабове.
Многонационалните мирни сили ще бъдат изградени от подразделения на повикване от сухопътните сили на държавите - участнички. Подразделенията ще останат в постоянните си места на дислокация и ще се свикват за сформиране на съответни сили за учебно-тренировъчни мероприятия според съвместно изготвени програми.
България ще участва в Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа с един механизиран батальон и с щабна и свързочна рота.
Страните отговарят за обучението и подготовката на собствените си подразделения в района на тяхната постоянна дислокация в съответствие със съвместно установени стандарти.
Съвместното обучение се провежда съгласно общо одобрени планове и програми.
Материално-техническото осигуряване на подразделенията е национална отговорност. Всяка страна отговаря за тиловото осигуряване на своите собствени подразделения със стандартизирано или оперативно съвместимо оборудване.
Щабът на силите се привежда в пълна готовност за учения и операции. В останалите случаи функционира щабно ядро под командването на командира на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Първоначално за две години командир на бригадата ще бъде бригаден генерал от Турция, който предстои да бъде определен и ще бъде сменян на принципа на ротация на всеки две години. (Неразбираема реплика от ДЛ.) Командирът не може да бъде от страната - домакин.
Началникът на щаба обаче, ще бъде български офицер. Той ще заема тази длъжност за срок от четири години, тоест за времето, в което нашата страна е предвидено да бъде домакин на Щаба на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Средствата, необходими за осигуряване дейността на Министерството на отбраната по изпълнение на задълженията на нашата страна за подготовката и участието в Многонационалните мирни сили възлиза на около 6,5 млрд. лв. Тези средства ще бъдат осигурени, както следва: около 3,260 млрд. лв. от Републиканския бюджет по Националната програма за подготовка на България за присъединяване към НАТО и около 3,227 млрд. лв. от бюджета на Министерството на отбраната за 1999 г.
Общите разходи, в това число разходите за експлоатация и поддръжка на щаба се поемат от страните, в съотношение с тяхното участие в рамките на Мирновременния щаб на Щаба на силите.
Задълженията на нашата страна в общия бюджет ще възлизат на около 23,5 на сто.
Общият бюджет се приема всяка година от министрите на отбраната на страните. Бюджетът на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа за 1999 г. трябва да бъде приет през м. юли т.г.
Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа подлежи на ратификация съгласно законодателствата на страните - участнички.
Тридесет дни след като четири от подписалите го страни са депозирали своите ратификационни документи, Споразумението влиза в сила между тях. За останалите подписали го страни то влиза в сила 30 дни след депозиране на техните ратификационни документи.
До този момент Споразумението е ратифицирано от Република Македония и са в ход процедурите за неговата ратификация в останалите страни.
Споразумението се сключва за неопределен период от време и може да бъде денонсирано от всяка от страните по всяко време. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да изтъкна причините, които не ми позволяват да подкрепя ратифицирането на това Споразумение. Те са от формален и същностен характер, достатъчно убедителни, ако ги анализирате честно и националноотговорно.
И така, от формална гледна точка не приемам това споразумение, защото:
Първо. По въпроса за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа абсолютно бе игнориран принципът на междуинституционна координация, принцип, залегнал дори във вашата програма, господа, "2001". Недопустимо е по основен проблем за националната сигурност на страната Народното събрание да се сблъсква с правителствената политика на свършените факти и да му се оставя единствено една гола ратификация, без да има възможност за промени или най-малкото за корекция.
Колеги, не позволявайте да се размива образът ни на парламентарна република, непрекъснато да се обезценяват отговорностите ни като народни представители и да се превръщаме във фасада на една самозабравила се и неубедителна изпълнителна власт! В противен случай ще става онова, което става. България безпрецедентно дълго за Съвета на Европа продължава да бъде под негов контрол и наблюдение и една от най-важните причини, посочена в новия проектодоклад на Аткинсън и Гелерод е прекомерната концентрация на власт в правителството. И този авторитаризъм, чиито помагачи са мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание, се разглежда от демократична Европа като остатък от тоталитарната система.
Второ. Двете становища на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика не съответстват на отговорния статут на двете парламентарни комисии, не съответстват на компетентността и задълженията на техните членове. (Обаждания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ИВАН ГЕНОВ: Тези становища са обидно формално технически и страдат от пълен дефицит на професионално-политическа позиция. Изчерпват се с кухата фраза "приема за основателни мотивите на правителството". Това е интелектуалният потенциал на двете комисии, по-скоро на мнозинството в тези две комисии. (Обаждания от мнозинството.)
Нима с това се изчерпва политическата воля на парламента?
Трето. За мен е неприемливо да ратифицирам международен договор, в чието съставяне, в чието писане на практика не е участвала българска ръка. Това Споразумение е изготвено извън България и от нас се иска всъщност да се присъединим към него.
Не ми се ще да легитимирам чужда политическа воля.
Уважаеми господин председател, от съдържателна гледна точка не мога да подкрепя това Споразумение, защото:
1. Моделът и маниерът на Многонационалните сили е моделът и маниерът на НАТО. Точно базовият модел и неговото намерение за установяване на нов световен ред в момента дестабилизира Балканите и създава опасности за европейския и световния мир. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина и от двете страни.
ИВАН ГЕНОВ: Този модел руши основите на универсалната система за сигурност, основните принципи на международното право, устава на ООН.
2. Така както са замислени Многонационалните сили, вместо да са реална стъпка към регионална система за сигурност, те залагат нови разделителни линии в Югоизточна Европа. Изключват се държави от региона, изключват се държави значими и исторически свързани със сигурността в региона.
3. Истинският автор и настойник на Многонационалните сили в този им вид са Съединените американски щати. Като наблюдател те ще имат пълен контрол върху тях. Нали целта на Многонационалните сили според българското правителство е да се установяват ценностите на НАТО на Балканите? Ценностите и цивилизационния избор ги виждаме всички през ужасите на войната срещу съседната държава.
4. Многонационалните сили са опит за изграждане на мини-НАТО на Балканите. Управляващите у нас гледат на тези сили в ракурса НАТО само през призмата на НАТО. Многонационалните мирни сили според нас, според Демократичната левица, би следвало да имат пълноценен и недискриминационен регионален принос за сигурността, а не да са прост подизпълнител на НАТО, подизпълнител на новата стратегическа концепция за уреждане на конфликти и налагане на мир в целия свят.
5. С това споразумение България се пренатоварва финансово, при това несправедливо и неравномерно, ако се сравнява с другите участници и наблюдатели в споразумението. Не приемам България да поема около една четвърт от финансовото бреме.
6. С това споразумение се подменят автентичните идеи, автентичните намерения на България в областта на сигурността, датиращи от 1995 и 1996 г. Тогава ние отстоявахме регионалното виждане по доверието, по мерките за намаляване на опасностите, дебалансите, регионалното схващане за мира и сигурността, без да се елиминира когото и да било, без да има скрити цели срещу когото и да е. По-късно вие, господа, заложихте на друг подход - налагане на мир чрез сила и то под ръководството на НАТО, без съгласието на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, извънрегионален и дискриминационен подход. Това е съмнителен подход, който едва ли произвежда сигурност.
Всички посочени аргументи в своята цялост доказват несъстоятелността на скрития замисъл на този тип Многонационални сили и това обуславя неподкрепата ми за ратифициране на споразумението. Всъщност то е една недобра извадка от натовските документи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Генов.
По реда на заявките, господин Ганчев, преди Вас господин Стефан Гайтанджиев поиска думата.
Имате думата, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Имал съм възможност вече в три парламента да излагам моята позиция относно участието на България в омиротворителни операции в района на Балканите и в други райони на света. Знаете моите гласувания - често съм бил дори сам, пряко волята или вижданията на моите коалиционни партньори.
Така че мисля: и аз, и Политически клуб "Екогласност" осъществяваме в тази област една последователна политика, която не е рожба на конюнктури, на хуманитарни ужасявания от това, което става сега в Балканите или в Европа.
Искам да отбележа следното. Първо, и аз, и Политически клуб "Екогласност", който представлявам, но и Демократичната левица сега като цяло сме за това България да може да поема своя дял, включително и с въоръжени сили, за осъществяването и опазването на мира по света. Затова и съм бил за участието на български военно-омиротворителни части в Ангола, в Кампучия. Не е имало случаи в Сомалия или в други страни, но по принцип бих подкрепил участието на български военни части според финансовите ни възможности и в подобни отдалечени региони.
Така ли стои обаче въпросът, когато трябва да стане дума за отношението към военни конфликти и към опазването на мира и стабилността в района на Балканите? Когато ставаше дума за изпращането на военни и дори полицейски части в Босна и Херцеговина, поне четири или пет пъти аз съм се обявявал против и съм излагал своите съображения защо трябва да сме против това.
Обстановката на Балканите, както и последните събития показаха, е такава, че и най-малките жестове, символика, присъствие на определени военни части от една в друга страна се тълкуват нееднозначно и твърде допринасят за допълнителна дестабилизация в района, където те са изпратени. Ето сега, да кажем, в района на Косово. Да допуснем, че там се стигне до изпращане на международни военни части, това е много вероятно. Трябва ли те да бъдат от района на Балканите и трябва ли България да участва в тях?
Принципът, който и ООН по принцип е възприел, е да се изпращат омиротворителни части от райони, които са по-отдалечени и техните представители нямат необходимите нагласи за евентуална конфликтност с местното население, неговите традиции, култура, история и така нататък.
Изпращането примерно на албански части да участват в омиротворяването на Косово. Ами това е подигравка! Ясно е, че всеки албанец ще застане на страната на своите сънародници и той няма да бъде омиротворител. Или на турски части - той ще застане на страната на своите единоверци. Както и на български части. Там се колебая, но да допуснем, че това стане и в Македония - изпратим там тези балкански омиртворителни части. Естествено е, че всеки български войник ще вземе в една или друга степен страната на своите македонски братя. Нищо изненадващо от това. Тогава? Трябва да се въздържаме, това е принцип и на Международната общност, да се изпращат омиротворители от съседни и близки райони, в които ние имаме да защитаваме в някаква степен национален интерес.
Съвсем друг е въпросът, ако ние трябва да защитим нашия национален интерес дори и в съседна държава. Но тогава би трябвало цялата армия, цялата общественост вече да застане в защита на дадения наш национален интерес, ако трябва и с въоръжена сила, ако трябва и с оръжие. Това аз го допускам, защото това е защита на отечеството, дори ако трябва и извън границите. Но изпращането на отделни части, които да се намесват в трудно контролируеми конфликти, винаги се тълкува като предизвикателство.
Югославия е ярка илюстрация за това как може би водени от хуманни подбуди всъщност се извършва една агресия срещу тази страна, нарушават се нормите на ООН, нарушават се нормите и на самия Атлантически договор. Практически без да познават достатъчно добре обстоятелствата на Балканите, много от великите сили направиха една голяма грешка, за която ние ще плащаме скъпо и прескъпо.
Аз ви призовавам, уважаеми колеги, още веднъж, в тези близо десет години съм заемал подобни позиции, ако става дума да участва България в омиротворителни акции дори и в този общобалкански контекст, но вън от Балканите, това е друго. Но тогава общобалкански сили не са необходими. А ако трябва такъв общобалкански контингент да бъде използван в района на Балканите, това би означавало само едно - път към нови конфликти, път към нова война.
Ето защо смятам, че категорично вие, колеги, трябва да застанете против това споразумяване и да бъдете за това, че България трябва да защитава своя национален интерес и да не позволява чужди сили да я въвличат в авантюристични планове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър, колеги! По комунистическо време от профсъюза си носеха ремичките, за да се бесят сами, господата, когато наистина им беше спусната директива. Сега отново ние сме готови да се бесим сами в един нов световен ред, в който ние не фигурираме все още.
Аз съм за НАТО, про НАТО, 10 години се боря да бъдем членове и не съм чул дата, не съм чул поощрение, не съм видял план "Шуман", план "Маршал", не съм видял компенсации, не съм видял абсолютно нищо, което да ни поощри сериозно, че ние като един от най-старите народи в Европа и на Балканите - нашата култура, нашата традиция, нашата нация - е зачетена и нашето географско положение наистина е един сериозен чип на масата, даже и за хазарт!
Една провалена администрация на лицето Уйлям Джеферсън Клинтън наистина излъга България. Можеше много да направи за България и ако някой се пише по-голям американец тук от мен ще ми е много драго той да погледне трите интервюта в Щатите. На никой български политик толкова време по водещата "прайнт"-американска телевизия, не е давано. Право, куме, им се каза - инвестирайте в нас, искаме да ви повярваме, елате с нещо градивно, елате с нещо конструктивно. Изтегляте ваши части от Германия преди няколко години - оръжието, което оставяте, отива в Гърция и Турция, а нищо не стигна до нас. Дайте ни нещо, за което да се хванем.
Каква ви е сделката с нас? Няма сделка! Всичко е танто за кукуриго!
Затуй в този нов световен ред ние бяхме вкарани да се опълчим срещу съседите, с които ще живеят деца, внуци и правнуци. В този нов световен ред ние ще бъдем вкарани да бъдем чакащата страна, молещата се страна, но не и равноправна или достойна страна или един уважаван партньор, най-малкото.
Докато нямаме потвърждение за тези неща влизането на тези войски в България и плащането на една четвърт, както моят колега Иван Генов спомена много точно, е абсолютно противоречие с интересите на България, защото на наша територия като се разположат едни подобни войски, те участват в новия световен ред, налаган от една провалена администрация на Уйлям Джеферсън Клинтън - човекът, на който му отнеха адвокатските права, който дължи 5 млн. долара и като падне от власт ще ги плаща до гроб, и който наистина ще бъде сменен от Джордж Буш, джуниър, и републиканците без никакъв коментар в следващите избори! (Оживление в залата.)
Защо ние трябва да влизаме в такива уловки, когато може наистина да изтъргуваме нашите сериозни интереси и те да бъдат уважени? Това го казах на министър-председателя. Казвам ви го с цялото си уважение към вас.
Шефката на Института за политически анализи в Хъдзъновия институт Бети Макларос много точно каза - нашите каубои тръгнаха с идеята за два дни да уплашат Милошевич с бомбардировки, да го махнат от власт, а един техен сенатор предложи "Делта форс" да отиде, да го отвлече или да го убие и така нататък, както са правили с Нуриега в Панама. Аз им отговорих, че такива каубойски номера няма да им спечелят доверието на света. Една републиканска администрация никога заедно с един Кол, никога - заедно с една Маргарет Тачър, никога - десните нямаше да тръгнат в подобна абсурдна операция срещу Югославия! Никога западна сериозна дясна партия няма да направи такъв аматьорски ход! И затуй, като представител на либералната демокрация и патриотизма в България в центъра на политическото пространство ви моля - направете някаква сериозна сделка. Никаква една четвърт не трябва да плащаме, господин министър! Изтъргувайте нашите интереси така, че да бъдат в полза на България, а не на тези, които утре няма да ги има. Новият световен ред ще бъде съвсем друг със следващата администрация. Едно момче като господин Тони Блеър е компрометирана личност вече в Англия и в Европа, защото новите парламенти в Шотландия и Уелс показват, че това момче наистина няма политическото бъдеще, което светът мислеше, че той ще има.
И оттук българите трябва да правим всичко възможно, за да защитим нашите, не чуждите интереси! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Споразумението за създаване на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и Допълнителният протокол към него съставляват в своето единство международноправен документ с договорен характер. Те са крайният акт от един процес, чието начало беше поставено на срещите на министрите на отбраната от страните в Югоизточна Европа, състояла се на 3 октомври 1997 г. в София.
Споразумението беше подписано на 26 септември 1998 г. в Скопие, като поради необходимостта от допълнително уточняване на мястото на разположението на щаба на Многонационалните сили и механизма на неговата ротация, заложен в самото споразумение по принцип се наложи провеждането на допълнителни експертни консултации и подписването на така нареченият Допълнителен протокол, който е неразделна част от споразумението. Този протокол беше подписан на 12 януари т. г. в Атина.
Съвсем накратко, уважаеми колеги, искам да ви запозная със статута, състава и функционалните характеристики на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа така, както са регламентирани те в клаузите на споразумението, макар да съм уверен, че повечето от вас са намерили време и необходимост да се запознаят с него.
Многонационалните мирни сили са сухопътни сили в размерите на една механизирана бригада, в която със свои контингенти участват Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция. Статут на наблюдатели към този своеобразен алианс имат Съединените американски щати и Словения.
Веднага искам да отбележа, че българското участие е най-голямо поради обстоятелството, че за чест на българската страна тя беше удостоена с домакинството на щаба на силите за първите четири години, който както е известно, ще бъде разположен в гр. Пловдив и чието обслужване допълнително ангажира българската страна с една свързочна и една щабна роти.
Тази многонационална бригада ще се състои само от сухопътни елементи като основните подразделения са с големината на батальон.
Условно подразделенията на Многонационалните мирни сили могат да бъдат специализирани в три подгрупи или три типа подразделения - първият тип това са националните подразделения, които съставляват част от въоръжените сили на съответните страни - участнички в споразумението, и които са разположени на собствена територия в постоянните си места на дислокация и се събират само при провеждането на учения или при приемането на мандат за изпълнение на мисия от многонационалната бригада.
Вторият тип подразделения това са многонационални подразделения, в които участват офицери, сержанти и войници от всички страни - участнички. Такива са Щабът на Многонационалните мирни сили и Обслужващият батальон.
И третият тип това са обслужващите поделения, които се сменят на ротационен принцип в зависимост от това коя страна домакинства щаба.
Както вече споменах, за първите четири години от формирането на Многонационалните мирни сили щабът ще бъде разположен в гр. Пловдив, след което по споразумението следва да бъде преместен в Румъния, в Турция и в Гърция.
Веднага следва да се отбележи, че според специална точка в допълнителния протокол всяка страна, която следва да поеме домакинството на щаба, може да се откаже в полза на друга, което дава правна възможност за България, след като покаже една висока степен на професионализъм в активирането и поддържането на работата на щаба през първите четири години, да получи правото да продължи своето домакинстване в рамките и съгласно механизмите за вземането на решения в Многонационалните мирни сили. Тези механизми в голяма степен са изработени по аналогия с механизмите, действащи в Северноатлантическия съюз.
Първо - създава се Политико-военен, направляващ комитет, в който страните са представени от делегации, съставени от дипломати от външните министерства и експерти от министерствата на отбраната и генералните щабове или щабовете по отбраната, както се наричат в някои от страните - участнички.

Политико-военният направляващ комитет е съвместен изпълнителен орган за надзор и оказване на политическо ръководство по разгръщането, използването и останалите дейности на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Именно този Политико-военен направляващ комитет подготвя на експертно ниво решенията, които на практика дават възможност на следващото ниво, а именно срещите на министрите на външните работи или на министрите на отбраната, да вземат конкретни решения по участието на Многонационалните мирни сили в различни видове операции. Цялата тази структура позволява със заложения принцип на консенсус при вземане на решенията на практика страните, които не са членки на НАТО, постепенно да овладеят този механизъм на политическо и военно сътрудничество и взаимодействие. Самите сили в съответствие със споразумението са обявени в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации и при наличие на мандат от тези организации могат да бъдат използвани под командването на НАТО или Западноевропейския съюз в хуманитарни, мироподдържащи, мироопазващи и други спасителни операции, различни от война.
Особено важно е да се подчертае, че съгласно клаузите на споразумението онези от взетите решения, които според установените национални процедури изискват допълнителна санкция от съответен държавен орган, какъвто например би могъл да бъде парламентът, не влизат в сила до получаването на тази санкция.
Предвидена е и много ясна процедура за изтеглянето на една страна от участие в дадена операция, както и за вземане на решение за изтеглянето на цялата бригада.
Съгласно изготвените разчети първото заседание на Политико-военния направляващ комитет трябва да се състои през месец юни в Гърция, а през месец юли трябва да се проведе заседанието на министрите на отбраната, на което да бъде приет бюджетът за издръжката на щаба и провеждането на ученията за 1999 г. На 31 август трябва да бъде активиран Щабът на Многонационалните мирни сили в град Пловдив. За да влезе в сила споразумението е предвидено, че то трябва да бъде ратифицирано от поне 4 от 7-те страни-участнички и подписали самото споразумение.
Накрая, уважаеми колеги, искам да изложа и своята оценка на чисто политическите аспекти на създаването на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, която, надявам се, ще бъде споделена от мнозинството в тази зала. Смятам, че това е една изключителна политическа инициатива, която има пряко военно измерение, но по своята същност е насочена и влияе изключително позитивно за установяването на един климат на доверие, сътрудничество и сигурност в нашия регион особено днес на фона на безумието и жестокостите, които един неокомунистически и националшовинистичен режим извършва на запад от нашата граница. Тази инициатива се цени изключително високо от всички страни-партньори в НАТО и в много по-широк международен аспект.
В тази връзка смятам, че одобряването в парламента днес на законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и Допълнителния протокол към него е от изключителна важност за издигането на авторитета на България като източник на стабилност и сигурност в региона и е още един отличен атестат за нашата външна политика. Тази ратификация ще представлява поредното доказателство за категоричната ни европейска и евроатлантическа ориентация, закрепена както в Декларацията за национално съгласие и Концепцията за национална сигурност, така и в наскоро приетата от нас Военна доктрина на Република България.
По отношение на нашите стратегически цели за интегриране в Северноатлантическия алианс създаването на тези Многонационални мирни сили изцяло по модела на Многонационалните съвместни оперативни сили дава възможност за непосредствена подготовка на България и във военно, и в политическо отношения за пълноправно членство в алианса в едно наистина, убеден съм, съвсем близко бъдеще.
С оглед на така изложените пред вас аргументи, уважаеми колеги, в подкрепа на Споразумението за създаване на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и Допълнителния протокол към него аз апелирам особено към вас, които седите в лявата част на залата, да подкрепите с гласа си разглеждания от нас в момента законопроект за ратификация. Уважаеми колеги, днес вие имате поредния шанс да поставите интересите на България над партийните си интереси. Не го пропилявайте отново! Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Ивалин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Няма да се спирам на техническата страна на документа, който се предлага за ратифициране. Преждеговорившият направи според мен един добър обзор и анализ на техническата страна на документа. Аз имам желание да се спра на неговата друга страна - чисто политическата страна и неговото значение за развитието на България и за развитието на Балканите като един регион, който има своето място и значение в цялостна Европа.
Предварително искам да кажа, че аз ще подкрепя този документ и неговото ратифициране. Бих казал, че предлагането за ратифициране на документа е малко закъсняло, но знам каква е причината. Имаше доста голяма техническа страна на въпроса, която трябваше да бъде уредена. Другата страна беше по определянето къде първоначално да бъде щабът на тези сили. И тук искам да заявя, че изказвам моята благодарност и задоволство като българин за това, че правителството успя чрез дълги преговори, чрез упорит труд да извоюва първоначално щабът на тези омиротворителни сили да бъде в България. Това е една много добра позиция, която зае нашето правителство.
Но да се върна на конкретния документ. Казвам, че наистина това е необходим документ, а той е следствие от идеологията, от необходимостта от създаването на такива Многонационални сили за сигурност на Балканите. Казвам, че ще го подкрепя поради три основни причини. Първата причина е политическата, втората е техническата и третата страна са икономическите причини.
Първата, политическата страна, е идеологията на създаване на такива сили впоследствие като първа крачка на нашата евроинтеграция и атлантическа ориентация съвпада напълно с виждането на нашата политическа партия. Ние винаги сме заявявали, че сме за евроинтеграция, за атлантическа ориентация и бързо присъединяване на България като пълноправен член на НАТО. Това е една първа стъпка, наистина първа стъпка за присъединяване към НАТО, защото, ако забележите кои са страните-участнички, ще видите, че това са България, Македония и Румъния - страните, които де факто са наредени на опашката за присъединяване като пълноправни членки на НАТО. Затова казвам, че това е една първа крачка, която напълно отговаря на нашите политически виждания.
Техническата страна на въпроса не е никак маловажна. Това означава, че създаването на едни такива омиротворителни сили ще позволи по-бързото преминаване и преструктуриране на нашата армия към натовските стандарти - изключително важно значение, което непосредствено рефлектира върху цялата бъдеща икономика и развитието на нашия военнопромишлен комплекс. Това е естествен преход към икономическата страна на въпроса.
И другата, икономическа страна с по-малко значение от първата, която ще допринесе за развитието на нашата военнопромишлена индустрия и преминаването й към образци от натовски стандарт и въоръжаване на нашата армия без изчакване на някакви помощи от страна на НАТО за нашето превъоръжаване и преструктуриране на армията, има и една чисто икономическа страна. Пак казвам, че тя е по-второстепенна, но също има своето значение. Това е, че именно този щаб се учредява и започва своето функциониране в Пловдив. Оттам всички последствия относно вторичния ефект на щаба и неговото не само политическо, но и икономическо влияние затова, че той се намира в нашата страна - чисто икономически ефект от неговото базиране в нашата страна.
Накрая искам да завърша с това, че наистина има необходимост от създаване на такива мироопазващи сили. И всяко едно притеснение от страна на който и да било политик или от страна на български гражданин, че това е създаване на нов ред, за мен е неоснователно. Това е съвсем отворена структура, която позволява присъединяването и на други членки, които не са взели участие в предварителните преговори. Те впоследствие могат да се включат в тези миротворчески сили. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин Ангел Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Струва ми се за необходимо в началото на моето изказване още веднъж да подчертая, че включването на въпроса за ратификация на споразумението в програмата на Народното събрание за тази седмица и още повече - самата ратификация през тази седмица - идват в един наистина изумително неподходящ момент. Неподходящ от обществена, политическа и икономическа гледна точка, при неподходящи и неблагоприятни емоционални, регионални и, ако щете, глобални фактори за подобен акт на българското Народно събрание.
Защо? Защото преди повече от месец мнозинството, възприемайки част от тогава изложените аргументи, отложи разглеждането на този проблем, а днес още повече оттогава е необходимо да се отговори на въпроса какво налага именно сега да се ратифицира споразумението, какво в ситуацията в сравнение с тогава се е променило, за да се предлага ратификация на Народното събрание? Какви аргументи в повече и по-различни са се появили?
Искам да отбележа, че едно осъзнато и отговорно политическо поведение изисква не просто следване на някаква своеобразна законодателна инерция, а отчитане и съобразяване с много фактори и обстоятелства при вземане на подобно решение. Аз наистина не разбирам защо мнозинството не иска да проумее, че на фона на войната в Югославия, на фона на жертвите, разрушенията, човешката драма на бежанците, самото поставяне на въпроса за ратификация дискредитира една положителна идея. И ще добавя, една идея, заслужаваща подкрепа по принцип - идея за колективно взаимодействие и сътрудничество в отбраната и сигурността на държавите от региона на Югоизточна Европа, за създаване и укрепване на доверието между тях. Говоря за идеята, а не за конкретното споразумение, което, забележете, въпреки своите достойнства като взаимно решение на държавите, подписали споразумението, не може да се приеме като най-добрия резултат на външно - политическата и военната дипломация. Нещо повече - самото упорство, уважаеми дами и господа от мнозинството, да се налага ратификацията сега поражда основателни опасения, тревога, безпокойство. Поражда основателни съмнения в истинските намерения, принципи и цели на създаващите се Многонационални мирни сили, съмнение за тяхното използване и функции, в частност на българските военни формирования, особено при участие в операции по така нареченото, странни изрази, "налагане на мир" или "в действие по изграждане на мир".
Казвам това, защото в продължение на около месец и половина ние всички виждаме резултатите от подобни хуманитарни акции в съседна Югославия.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Не са лоши.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Не са лоши за вас! И струва ми се, че съвсем основателен е и въпросът - не са ли именно тези Многонационални, така наречени мирни сили, които по дефиниция са сухопътни, липсващата брънка в една цялостна военна операция по налагане и поддържане на военно решение именно на конфликта в Косово и в Югославия. Бих разбрал при друга ситуация отказ на мнозинството или на представители на правителството да разсъждават върху подобна хипотеза. Но сега се налага да се даде ясен и еднозначен отговор. Още повече, че в споразумението никъде не се определя и лимитира периметърът на действие на Многонационалните мирни сили. И като нюанс на този въпрос за състоянието на ратификацията от страна на останалите държави, подписали споразумението, трябва да се отговори освен Македония в каква степен на ратификация са останалите държави. Това не може да се подценява като формиращо отношение обстоятелство към цялото споразумение Още повече, че дипломатите казват и именно от гледна точка на дипломацията подобно бързане и припряност, особено за страната-домакин, не са поведение, което заслужава толериране.
Но нека още веднъж да се спра на факта, отбелязвайки част от тези негативни разсъждения, че като идея споразумението има и своите достойнства. А като цяло идеята би заслужавала подкрепа при ситуация, различна от днешната на Балканите, при други обстоятелства, принципи и критерии, определящи участието на държави от Югоизточна Европа.
Разбира се, че не може да се омаловажава значението за регионалната сигурност и сътрудничество в отбраната, за разширяването и укрепването на доверието, за утвърждаването на Организацията на обединените нации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Естествено е, че заслужава подкрепа и тенденцията за изяви в защита на националните интереси на държавите от Югоизточна Европа, от самите тях, при ограничаване на външната намеса. Но и веднага трябва да поставя въпроса: какъв е резултатът от една своеобразна рекапитулация на и преди това подписвани споразумения, съдържащи в себе си мерки за укрепване на доверието между държави от региона и България. Хубаво е, че се лансират нови инициативи, но нека Народното събрание да получи информация за резултатите от един подобен преглед. Иначе как биха могли да се отстояват нови инициативи без подобен анализ?
Трябва да отбележа, че макар и открито като възможност, присъединяването към Споразумението за създаването на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа е ограничено и това поставя под съмнение реализацията на цялостния замисъл за регионално взаимодействие. Не само че не са представени всички страни в региона на Югоизточна Европа, но и се налага убеждението, че споразумението е умален формат на "Партньорство за мир". А по този начин се разминават цели и резултати, особено в посока на необходимото на всички ни доверие. Още повече, че има дълбока ерозия на реализацията, а и на същността на хипотезите за НАТО и "Партньорство за мир". На фона на нарушенията на Устава, на принципите и на механизмите за вземане на решения в ООН и ОСС в Европа, при демонстрираното незачитане и несъобразяване с нормите на международното право, къде, питам аз, и в какво точно се изразяват гаранциите срещу злоупотребата с възможното използване именно на тези Многонационални мирни сили?
Уважаеми дами и господа народни представители, длъжен съм да подчертая, че със сегашната ратификация правителството, а и парламентарното мнозинство се разминават, а и обезценяват една стойностна възможност България да формира активна позиция и роля в цялостния процес на регионално сътрудничество. Тоест, подобен процес, какъвто се съзира в идеята за създаването на Многонационалните мирни сили, да бъде част от усилията за реализиране на цялостен проект за икономическа, политическа, социална интеграция и сътрудничество на балканските държави, в това число и в сферата на отбраната и сигурността, в контекста на следвоенното възстановяване и развитие на мирния процес, а и на комплексното развитие на региона като елемент на общоевропейската интеграция.

Нима първият знак за възможното сътрудничество между държавите от Югоизточна Европа трябва да бъде изграждането на военни формирования? Това ли е, питам аз, европейската практика и не са ли много по-необходими знаците - идеи, проекти, възможности за икономическо и политическо сътрудничество и интеграция и взаимна зависимост и едва след това за военното сътрудничество?
Дълбокото ми убеждение, а и на цялата Парламентарната група на Демократичната левица е, че това е едно от решенията, по които е необходима консенсусна позиция на българския парламент. И тази позиция, твърдя, беше възможна, но тази възможност беше изчерпана поради поведението и действията, дами и господа от мнозинството, именно на вашата парламентарна група, подчертавам, и в случаите на обсъждане и приемане като цяло на текстовете, а и на Концепцията за национална сигурност, на Военната доктрина, на обсъжданията по декларациите за кризата в Косово и позицията на България по тази криза, и сега в случая на Споразумението за Многонационалните мирни сили; поради недоверието, което изпитваме към правителството и неговите действия, особено пък в случая на кошмарния прочит на Споразумението "Партньорство за мир" и впоследствие одобряване на едно решение за предоставяне на достъп до въздушното пространство на България, на практика въвличащо България във военни действия срещу съседна държава.
Имаме очевидно две ясно очертани тенденции като подход при решаване на проблемите на Балканите. Първата - на диалога, на формиране на регионални решения, на мирни проекти и на инициативи, на идеи за намаляване на напрежението и укрепване на добросъседството и разбирателството между държавите в Югоизточна Европа. И втората - на силовото налагане на решения и на преодоляване на конфликтите.
Отбелязвам с огромно съжаление, че именно тази тенденция доминира и българското правителство и парламентарното мнозинство принадлежат именно към тази тенденция. И отново, за съжаление, споразумението, което днес се предлага за ратификация е част от тази тенденция. И тъй като лично аз бих желал, а и цялата Парламентарната група на Демократичната левица желае да доминира първата тенденция - на мирните решения, на диалога, на инициативите, на идеите и на проектите, не можем да подкрепим ратификацията и ще гласуваме против. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми господин министър на отбраната, уважаеми колеги народни представители! Изправени сме пред много интересен казус, защото той започва с една българска инициатива, която спаси физиономията на американския министър на отбраната Уйлям Пери по времето, когато министър Павлов беше министър на отбраната в България и аз имах честта да бъда парламентарен секретар. Тази българска инициатива по същество се реализира, разви се с колективните усилия на хората от Тиранската среща и стигна до идея, с която активно се ангажира и българският началник на Генералния щаб. За съжаление, тази инициатива не се води като българска, но тя по същество беше такава. Визира се авторство на съседна страна, с която ние поддържаме добри отношения, но истината е, че заслугите на малка България за концептуалното решаване на въпроса с балканската и югоизточноевропейска сигурност са по-големи от тези, които ни се признават. За мен обаче оттук нататък има много въпроси, на които трябва да си отговорим преди въобще да се поставя въпросът за гласуване "за" или "против".
По същия начин мога да кажа, че "Партньорство за мир" беше прието, подписано. Всички смятахме, че ще бъде партньорство именно за мир. В момента сме изправени пред един логико-политически парадокс. Ще се радвам той да не се развие в политико-военен парадокс. Например в Споразумението с НАТО, което беше ратифицирано неотдавна, се твърди, че не ни въвлича във война понеже наши войски нямало да участват пряко или косвено във военните действия. От друга страна обаче по силата на "Партньорство за мир" натовските войски ще се третират като наши. От което следва, че действията им след прелитане на наша територия, не дай Боже - аз съм категорично против предоставяне на територията на България за сухопътни операции, против волята на нашия народ, против вашата воля всъщност, защото Декларацията на Народното събрание е ясна - могат да ни въвлекат във военни действия.
Искам да попитам, уважаеми колеги, какъв ще бъде статусът на Многонационалните мирни сили с щаб Пловдив? Ще бъдат ли те наши или няма да бъдат наши точно в конкретния смисъл, за който ви говоря? Смятам, че на този въпрос е нужен сериозен и солиден отговор. В противен случай аз се притеснявам от злоупотреба с тези сили в контекста на едно неизяснено още различение между "пинс кипинг" - мироподдържащи, "пинс мейкинг" - мироопазващи, мироналагащи и пр. функции. Аз не мога да съм сигурен, че перверзната логика на някои геополитици извън нашата страна няма да доведе до отъждествяване на мироподдържането, мироопазването с чисто военни операции.
В този смисъл искам да получим категорични гаранции, първо, че мирните сили, за които става дума, ще имат наистина мирен характер, ще представляват своеобразна форма на интеграция, която, дълбоко съм убеден, трябва по някакъв разумен начин да се свърже с интересната немска инициатива за пакт за стабилност на Югоизточна Европа. Убеден съм, че тези две неща могат да бъдат свързани. Това може да бъде един сериозен български принос. Изобщо, използвам присъствието на министъра на отбраната тук, за да го помоля да предаде нашия апел България по-категорично да се отнесе към тази немска инициатива, в чиято основа също има и български идеи - пакт за стабилност на Югоизточна Европа, нещо, което е в интерес на всички ни. Нещо, което неотдавна, мисля че даже вчера, Великобритания също подкрепи. Смятам, че България е длъжна след ангажиментите, които поема в една или друга посока, да отговори и на основния си ангажимент към собствения си народ - ангажимента да генерира стабилност на Балканите, стабилност и за самата себе си, да генерира инициативи по посока на един балкански мирен процес. Мирен процес от типа на това, което виждаме в Близкия изток. Мирен процес, който във всеки случай трябва да се асоциира и с наша инициатива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Като законодатели сме заставени да отговорим на един такъв въпрос: трябва ли да уредим със закон тези отношения, които ни се предлагат, и защо? По принцип тази материя се приема като много неинтересна и между другото често е пренебрегвана.
Не бих искал да отнемам време и не бих искал да създавам допълнително напрежение или отношение особено вдясно, но съм длъжен като народен представител да кажа онова, което съм търсил като отговор на тези въпроси при конкретното предложение.

Когато този документ постъпи в парламента, направих справка с развитието на проблема. Тук господин Смоленов посочи фактически началото на тази идея, а то се корени в желанието и в политиката на правителството на Демократичната левица за взаимодействието на страните от Югоизточна Европа във военната област. Беше инициирана една среща на министрите на отбраната, в която участваха и представители, забележете, на Русия, и на Съединените американски щати. Впоследствие тази инициатива, по време вече на правителството на ОДС, получи друго развитие. Аз зададох актуален въпрос, ако си спомняте, на министър-председателя, защо не продължава в същия обем и същите участници развитието на тази инициатива, защо беше изключен от следващите срещи министърът на отбраната на Русия. Тогава не получихме задоволителен отговор.
Впоследствие Народното събрание, водено от икономическите интереси на страната, прие специална декларация за стратегическите взаимоотношения с Русия.
И още нещо, което трябва да се има предвид, когато подхождаме към ратифицирането на подобен тип документи. В "Програма 2001", която вие, уважаеми колеги отдясно подкрепихте, е записано, че от гледна точка на развитие на добросъседските отношения ще се създават демилитаризирани зони, че няма да има никакъв акт, който да бъде насочен срещу която и да било съседна страна. Какво се получава сега на практика? На практика се получава, че вие предлагате развитието на тези взаимоотношения да бъде формулирано и уредено със закон, става дума за военната област, като изключвате от състава на тези, които би трябвало да участват или като членове или като наблюдатели, тук господин Пламен Марков каза, че Съединените американски щати са наблюдатели, Русия и Съюзна република Югославия.
Аз не съм човек, който ще отмине с мълчание всичко това, което се случи до днес. Разбира се, като български народен представител го знам много добре и го казвам пред вас, но не си правете илюзии, че тези страни, които в случая са вън, особено Русия, ще погледнат на това ратифициране като на доброжелателен акт. Напротив, те ще гледат в него и ще виждат преди всичко един недружелюбен акт. Тези дни прочетох интервю на заместник-председателя на долната камара на руския парламент, в което той казва, че решението, което колегите от мнозинството гласуваха за даване на въздуха или по-скоро на част от българското небе, е такъв недоброжелателен акт. Но щом така сте решили - казва той - правете го, но не очаквайте от нас онова, което очаквате. Тоест това, което ние очакваме в икономическата област.
Ето на тези неща, уважаеми дами и господа отдясно, искам да обърна внимание. Аз не знам господин Бакърджиев участвал ли е в заседанието на Министерския съвет или други, които ходеха и молеха за проява на разбиране, но тези неща ще имат последици. И не защото аз го казвам, а защото на това ниво на решаване на проблемите те имат последици по този начин, по който вие подхождате.
Мисля, че и другите аргументи, които изтъкнаха колегите - след като веднъж беше отлагано това решение, след като ние направихме, или по-точно вие направихте една твърде недоброжелателна крачка спрямо Съюзна република Югославия - това е фактически капката, която ще прелее, капката, която ще налее допълнително масло в един огромен огън.
От гледна точка на разбиране на въпросите за сигурността ние се нуждаем действително от друг подход - подход, основаващ се на разбирането за колективна сигурност. Защото, ако не четете нас или автори, свързани със социализма или със социалистическата идея, би трябвало да четете Кисинджър. А той формулира един и същи централен извод и за двете войни от гледна точка на сигурността - че разделението на блоковете винаги е водело до сериозен конфликт и той е бил световна война. Ако ние не се поучим, ако ние продължаваме с подобен подход, то отново ще генерираме същите напрежения в световен мащаб. И ето тази война, която се води, е пример и тя за съжаление би могла ускорено да генерира подобен тип напрежение и оттам - огромно световно огнище.
Затова нашата отговорност на народни представители, държавническото ни, националното отношение изисква друга позиция.
Бих искал да кажа, че, разбира се, и финансовите съображения, особено в момент като настоящия, в който ние се мъчим от бюджета да търсим какви ли не решения, не са без значение, като имаме предвид, че в края на краищата няма никой друг по-добре и по-самоотвержено от българския войник да защити националната сигурност на страната. Следователно всеки милион или милиард, тъй като тук става дума за 6 млрд., насочен другаде, не дава повече сигурност. Напротив, тези пари трябва да бъдат насочени към нашата армия, към нашите въоръжени сили. Защото наскоро и началникът на генералния щаб заяви, че онези, които говорят за добро отношение и приятелство, и те са на принципа "Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари". Става дума за закупуване на шест американски хеликоптера, които, господин министър, ще отнемат голяма част от средствата, които са необходими. Защо с тези милиарди не закупим друга техника? Защо не гарантираме с тези пари нещо допълнително?
Уважаеми колеги, аз мисля, че ние трябва да не ратифицираме днес това споразумение, ако наистина, господин Пламен Марков, мислим за националните интереси, ако наистина държим да ги защитим по достоен начин. Разбира се, аз отчитам натиска, който се оказва върху вас, но именно защото тези неща, които и колегите казаха, които ни вълнуват всички, и допълнителните, които изложих пред вас, изискват друг подход, казахме го на глас, казахме го ясно. Вслушайте се в този глас и мисля, че действително този път бихте могли да изявите собствена позиция и да не бъдете придатък на когото и да било, а да бъдете отговорни български народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата заместник-председателят на народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. През цялото време имам чувството, че не обсъждаме точно тази точка от дневния ред. Искам да ви припомня, че обсъждаме Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа с вносител Министерски съвет от 10 март 1999 г.
Аз не съм член на Комисията по национална сигурност, но зная, че този въпрос се обсъжда отдавна в парламента и бих искала да кажа на всички мои колеги, които се опасяват от нещо, което би могло да се случи като хипотеза, че тук става въпрос за мира. Уважаеми колеги, нали всички бяхме за мира! И тъй като става дума за мира и за това как в Югоизточна Европа, на Балканите трябва да има мир, затова ние обсъждаме въпроса за тези Многонационални сили. Ако го бяхме обсъдили преди 4 май, парламентарните групи една през друга щяха да декларират колко много желаят това да се случи. Тъй като го обсъждаме след 4 май, ситуацията е друга. Но обществото в момента едва ли би разбрало тезите, че едно споразумение за мироопазващи сили може да бъде споразумение, в което да има риск. Още повече, сериозните политици и сериозните юристи трябва да са прочели споразумението и да са намерили отговори на въпросите, които се поставят.
Аз не бих взела думата, тъй като господин Йосифов изрази мнението на нашата парламентарна група, но на мен ми се обадиха колеги, експерти на парламентарната група и на политическия съвет, бивши военни, които казаха: подменят се тезите. Нека да станем и да кажем открито, че това е едно полезно за България споразумение, за което се работи твърде дълго време.
И тъй като тезите се подменят, аз искам да оглася това, което пише в споразумението, макар че господин Пламен Марков го направи достатъчно подробно. Аз ще го направя само в общи линии.
Първо, става дума за мироопазващи сили и то за бригада, която се декларира в Организацията на обединените нации. Нали всички плачем, че се игнорира Организацията на обединените нации! Ето там се декларира тази бригада, както и в Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа, към която не зная досега да сме изразили скептичното си отношение.
Тя е на разположение в съответствие с възможностите си за използване при прекратяване на конфликти и други операции по поддържане на мира, включително миротворчество и т.н. И освен това дефинициите, които се дават на понятията "налагане на мир", "поддържане на мир", "миротворчество", "операции по поддържане на мира", се базират, господин Найденов - той е излязъл от залата - на базата на документите на Организацията на Обединените нации.
Освен това на стр. 14 се казва нещо, което е много важно за сегашното, за миналите и за всички бъдещи правителства - че правната основа на това споразумение е споразумението между държавите-членки на Северноатлантическия договор и другите държави, участнички в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, което впрочем е било ратифицирано в предишното - Тридесет и седмо Народно събрание.
Ето затова аз смятам, че да се създават опасения, свързани с терминологията, с правната основа, с това, че могат да бъдат употребени за други цели тези сили, аз смятам за неоснователни.
Освен това, уважаеми колеги, като юрист внимателно проследих още веднъж да не би нещо да съм пропуснала. Става дума за ратификации и за възможност за денонсиране така, както е в международните договори.
И накрая, става дума за това, че България ще бъде домакин на тези сили в смисъл - на щаба на тези сили. Българската армия ще има възможност заедно с другите армии, които ще се присъединят - по-точно тези нейни подразделения, което ще влияе на самата армия да навлезе в стандартите на Северноатлантическия пакт, да види нивото на другите армии. Аз зная, че в такива операции - защото ние сме участвали и в други - офицерите и войниците, които участват, са с високо самочувствие, тъй като ние имаме една много добра подготовка, но от гледна точка на стандартите и присъединяването това ще ни даде допълнителен външен стимул. Тоест, става въпрос за развитие на Българската армия, на българската национална сигурност и много важно - за мира на Балканите.
От тази гледна точка и тъй като Парламентарната група на Евролевицата е подкрепила декларацията за национално съгласие, Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина, ние днес ще гласуваме за ратификацията на това споразумение. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Петя Шопова.
Има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз благодаря на госпожа Шопова. Тя ми спести част от моето изказване. Направи впечатление, че в голяма част от изказванията на колегите се засягаха проблеми, които нямат нищо общо с разглежданото днес от нас споразумение за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Но аз ще се помъча да се спра точно на това споразумение, без да давам отговор на някои чисто демагогски и спекулативни изказвания, а да отговоря на някои притеснения, отправени, изразени от страна на колегите от Демократичната левица. Защо именно сега сме внесли за ратификация това споразумение? Защо избързваме? Сега ли е моментът?
Първо, аз се учудвам на опитите да се прави някаква непосредствена връзка между събитията в Югославия, събитията в Косово и това споразумение, чието изготвяне започна преди две години, споразумение, което беше подписано преди близо една година и Допълнителният протокол, за което, беше подписан преди четири месеца. Тоест, това споразумение няма нищо общо с това, което става днес в Югославия.
Защо сега сме го внесли за ратификация? Не избързваме ли? Аз мисля, че точно и именно това, което става днес в Югославия, откроява с още по-голяма сила значението и политическата стойност на едно такова споразумение за създаване на Многонационални мирни сили в Югоизточна Европа. Защото опасенията, които тук с недомлъвки бяха изказани, че едва ли не сега, като ратифицираме това споразумение и като изготвим тези Многонационални сили, каква е целта? Евентуално дали няма да се използват за налагане, както се изрази господин Найденов - на мира в Югославия или за някакви други подобни действия, или за установяване на някакъв нов ред тук, в района на Югоизточна Европа?
Аз мисля, че тези твърдения са абсолютно неоснователни и тези притеснения са два пъти по-неоснователни, защото тези многонационални сили са в процес на създаване. Те тепърва ще се създават. Първото командно щабно учение на тези Многонационални сили ще се проведе едва в края на тази година. Така че даже след тяхното създаване аз съм убеден, че проблемите в Югославия и в Косово ще бъдат отдавна решени в момента, когато тези Многонационални сили бъдат в състояние да функционират.
Едно друго опасение се изказа: как ще бъдат използвани тези Многонационални сили? Аз мисля, че внимателният прочит на споразумението, а и моите колеги тук вече подчертаха, че тези Многонационални сили отговарят, тяхното създаване отговаря стриктно на принципите на Организацията на Обединените нации и те ще действат само с мандат на Организацията на Обединените нации или на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Така че в това отношение не трябва да има абсолютно никакви спекулации.
Демагогските изявления, че едва ли не тези сили ще бъдат някакво мини-НАТО или нещо подобно на Балканите, също нямат абсолютно никакво основание. Аз питам всички колеги: ние сме ли за сътрудничество, за разбирателство, за доверие тук, в района на Балканите и в района на Югоизточна Европа?
Мисля, че едва ли има някой колега, който ще отговори отрицателно. Е, добре, има ли по-голяма проява на политическа воля за сътрудничество и за доверие в изграждането на структура, която да засяга сигурността във военната област? Това е висшата еманация на политическо доверие между страните и по-специално между страните в Югоизточна Европа.
Така че аз съм убеден, че създаването на тези Многонационални сили са едно доказателство за европейския дух, който започва да се налага тук, в страните от Югоизточна Европа. И това е едно споразумение, което е отворено. Някои се опитаха да намекнат, че едва ли не това споразумение е насочено срещу Югославия. Нищо подобно! В това споразумение изрично е казано, че не е насочено срещу трета страна, то не е опит да се създаде някакъв военен блок срещу трети страни. Утре, дай Боже, демократична Югославия ще може да се присъедини към това споразумение в момента, когато пожелае.
Господин Найденов в края на своето изказване изрази едно пожелание за една тенденция за налагане на Балканите и в Югоизточна Европа, която ще бъде израз на стремежа към диалог, към разбирателство, към сътрудничество, към взаимно доверие. Аз смятам, че подписването на това споразумение, изграждането на тези Многонационални мирни сили в Югоизточна Европа, ще бъде най-добрият израз именно на едно такова поведение на разбирателство, на диалог, на сътрудничество и на изграждане на доверие между страните в нашия регион.
Именно поради тази причина аз смятам, че това споразумение генерира, преди още да е осъществено, преди още да са създадени тези Многонационални мирни сили, вече сигурност в нашия регион. Това споразумение е израз и проява на политическата воля на Република България да съдейства активно за постигането на тези цели в нашия регион. И всички знаем усилията на нашата делегация, на делегацията на Република България за постигане на това споразумение и в крайна сметка за високата оценка, която се даде на България за нейните усилия в разполагането на щаба, на бригадата за първите четири години в град Пловдив.
А да се надяваме, че с добрите условия, които ще бъдат създадени в град Пловдив за щаба на бригадата, след това Пловдив може да стане и постоянно място за щаб на бригадата на Многонационалните сили.
Именно поради тази причина, за да потвърдим още веднъж желанието и волята на българското правителство за сътрудничество, разбирателство и доверие на Балканите, ние като парламент, като народни представители, призовавам всички колеги да подкрепим единодушно Споразумението за създаване на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и Допълнителния протокол към него. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Реплика - заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин Глушков, от десетилетия съм се възхищавал на Вашата логика и възможност да убеждавате в това, което трябва да убедите хората, но не можах да разбера защо ни разубеждавате и казвате, че това съвсем не е така, че това споразумение ще създаде едно мини-НАТО. Казвате, че в никакъв случай това не създавало някакво мини-НАТО тук, на Балканите. Еми, че има ли нещо по-хубаво от това? НАТО е хубаво, значи и мини-НАТО ще бъде хубаво. Така че това, което беше казано тук, аз не разбирам защо го опровергавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Втора реплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Колегата Глушков, както и госпожа Шопова, се опитаха да насочат нашето внимание върху три неща, които аз мисля, че категорично, излагайки историята на проблема, не могат да бъдат приети.
Първо, това, което се предлага като споразумение, противоречи на идеята в началото за Югоизточна Европа и за една друга сигурност. От този процес се изолират и Русия, и Съюзна република Югославия. Казах го, правите го последователно и умишлено, като правителството не беше поканило министърът на отбраната на Русия. Това беше ясно подчертано тук в залата.
След това, казвате, че не се нарушава Устава на ООН. Напротив, ние сме свидетели как в момента се нарушава Устава на ООН, въпреки че е записано, че трябва да бъде спазван.
Трето, цитирах ви програма "България 2001". В нея ясно е записано, че сте за добросъседски отношения и за създаване на демилитаризирани зони. С това вие не решавате проблема. Напротив, точно в момента създавате допълнително напрежение.
Тоест, господин Глушков, не ме убедихте с нищо. Напротив, съжалявам, че са Ви натоварили с такава функция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Трета реплика - господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Слушах много внимателно колегата Глушков. Направиха ми впечатление някои неща. Той каза, че отдавна е подготвено това споразумение, клаузите на това споразумение, дали правилно съм разбрал? И аз неволно отидох към нещо друго - отдавна се реконструира и изгради болницата в Трън, отдавна Западните сили искаха да се закрие атомната централа в Козлодуй. Значи всичко това е с отдавнашен прицел, за да се намали нашата възможност да бъдем демократична страна и да имаме възможност да защитим своята страна. Всичко е отдавна подготвено и обмислено и сега ние сме вече, както каза народът, на топа на устата.
Второ, господин Глушков каза, че използването на Многонационалните омиротворителни сили е в унисон с решенията на Организацията на обединените нации.
Аз съм изненадан, че едва сега, уважаеми господа, се сетихме, че има такава организация в света. Едва сега! Досега за вас имаше НАТО, НАТО и НАТО. Нито Организация на обединените нации, нито Съвет за сигурност.
Трето, господин Глушков каза, че разчита, перифразирам, че Югославия ще бъде демократична страна утре. Той каза: дай Боже да бъде демократична. Дай Боже, но мисълта ми е друга: защо толкова упорито ние и вие, уважаеми дами и господа, се занимаваме с проблемите на Югославия, които са нейни проблеми, национални проблеми? Не ви ли се струва малко безпардонно нашето политическо поведение спрямо съседката ни? Как бихте реагирали вие, когато имате управляващо мнозинство и изпълнителна власт, и президент, ако те непрекъснато се занимават с проявите на господин Петър Стоянов или на господин Иван Костов?
Мисля, че трябва да бъдем малко по-разумни и малко по-дипломатични.
И още нещо, господин Глушков, Вие казахте: европейският дух започва да се налага.
Уважаеми господа, в една страна, която обрича огромен процент от своя народ на истински геноцид, която закрива университети, такава страна не може да се похвали с европейски дух. Благодаря. (Възгласи: "Е-е-е!" в мнозинството. Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата за дуплика господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, които направихте репликите! Аз ще започна отзад напред. Разбира се, ще отговоря на проблемите, свързани непосредствено със споразумението. Проблемите на културата ги дискутирахме тази сутрин, ще продължим още дълго време да ги дискутираме.
Господин Шопов, разбира се, когато казвах, че дълго се готви това споразумение, исках да кажа, че по него е работено много задълбочено, за да се намери оптималният вариант, който да отговори на изискванията за една структура, която ще допринесе за изграждане на мир, на сигурност, на разбирателство на Балканите. В такъв смисъл, т.е. много преди събитията в Косово, така че не събитията в Косово са продиктували изграждането на Многонационалните мирни сили.
Що се отнася до репликата на господин Руси Статков, аз очаквах господин Статков да ми посочи къде, с какво изграждането на тези Многонационални мирни сили нарушават Устава на ООН. Той не можа на това нещо да ми отговори. Той говори за някакви други нарушения на Устава на ООН.
Ние не спорим сега по някакви други проблеми, а отново подчертавам: ние водим диалог за изграждането на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
А що се отнася до репликата на господин Сендов, да, господин Сендов, НАТО е нещо много хубаво като организация, която защитава определени ценности, но мини-НАТО аз казах, че тук, с това споразумение просто не се създава. И отново го повтарям.
И в заключение, искам още веднъж да изразя моята изненада, че в двете комисии колегите от Демократичната левица по принцип одобриха това споразумение, с изключение на господин Гайтанджиев. По принцип те одобриха това споразумение, а днес в пленарна зала изведнъж тяхната позиция е диаметрално противоположна. Конфронтация ли се търси? Под вола теле ли се търси? Противопоставяне ли се търси? Просто не разбирам как може да има такова противоречие между позициите на една политическа сила в парламентарните комисии и може би двадесетина дни след това в пленарната зала.
Стига се дотам да се твърди, че едва ли не това споразумение е добро, обаче ратификацията не е нещо добро и ние не трябва да я правим.
Просто не е логично и затова, уважаеми колеги отляво, аз ви приканвам да се върнете на разумната позиция, която поддържахте в двете комисии на парламента, и да подкрепите това споразумение, което отговаря и на интересите на Република България, и на интересите на мира и сигурността в Югоизточна Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с 2 часа и до приемане на текущата точка - законопроект за ратифициране на Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Благой Димитров.
Гласували 184 народни представители: за 122, против 60, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Продължаваме работата по тази точка от дневния ред.
Има ли други изказвания?
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, ще бъда съвсем кратък. Няма да се спирам на същността на това споразумение, а само на правната му страна за една прецизност.
Първо, това споразумение, което ни се предлага, е безспорно един многостранен международен договор. Всъщност засега са седем страни. Така че трябва да го квалифицираме като многостранен международен договор.
Второ, каква е неговата същност? Неговата същност е, че той има военен характер, тъй като се създава бригада със съответната военна част, управление и т.н. Това мисля, че също е безспорно.
Също така безспорно е, че това споразумение има политически характер.
Следователно, колеги, ние сме изправени пред хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията и въз основа на този текст в Конституцията евентуално мнозинството, след като е решило, и респективно другите народни представители, ще трябва да ратифицират това споразумение. Така че нека да ни е ясно какво правим. Текстовете, които са посочени в разпореждането, включително и на Министерския съвет, не са точни, не отговарят на истината. Затова моля за прецизност тази ратификация, след като мнозинството желае това, бъде въз основа на чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Гласували 204 народни представители: за 152, против 50, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Отляво познаха, господин председателю. Предложението ми е да минем към второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Благой Димитров законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното заседание.
Гласували 194 народни представители: за 141, против 52, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Христо Бисеров да докладва закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Докладвам на второ четене закона:

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за Многонационалните
мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния
протокол към Споразумението за Многонационалните
мирни сили в Югоизточна Европа

Член единствен. Ратифицира Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписано на 26 септември 1998 г. в Скопие и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 12 януари 1999 г. в Атина."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
По заглавието на закона и по член единствен имате ли изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 208 народни представители: за 153, против 53, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.
Съобщения за парламентарен контрол на 14 май 1999 г.:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Жорж Ганчев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Станка Величкова, Валентин Симов, Кънчо Марангозов, Велко Вълканов, Иван Бойков и Стефан Мазнев.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Михаил Миков и Иван Борисов.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кирил Ерменков и Михаил Миков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на два актуални въпроса от народните представители Станимир Калчевски и Стефан Нешев;
- министърът на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- министърът на отбраната Георги Ананиев на два актуални въпроса от народните представители Христо Смоленов, Иван Борисов и Станимир Калчевски;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев на три актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов, Станимир Калчевски и Михаил Миков и на питане от народния представител Руси Статков.
Поради отсъствие от страната министърът на труда и социалната политика Иван Нейков не може да отговори на актуалния въпрос от народния представител Илия Петров.
И едно съобщение.
Насроченото за днес заседание на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията се отлага.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 14 май, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
 Иван Куртев

         Благовест Сендов

        Петя Шопова

Секретари:
      Илия Петров

    Атанас Мерджанов