Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-06-11

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев 
Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Починал е народният представител от Тридесет и седмото Народно събрание Димитър Саръиванов.
Предлагам с едноминутно мълчание да почетем неговата памет. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на Димитър Саръиванов.)
Благодаря.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам две точки в днешния дневен ред:
- проекторешение за избиране на подуправител на Българска народна банка, поради изтичане на мандат;
- проект за решение за освобождаване и избиране на член на Висшия съдебен съвет, поради подаване на оставка от член на Висшия съдебен съвет.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 119 народни представители: за 88, против 6, въздържали се 25.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТОРЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, ПОРАДИ ИЗТИЧАНЕ НА МАНДАТ.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Ако ми позволите първо да направя едно процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с разглеждането на тази точка от дневния ред - избор на подуправител на Българска народна банка, предлагам да бъдат поканени в залата управителят на Българска народна банка господин Светослав Гаврийски и кандидатът за подуправител господин Божидар Кабакчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Светослав Гаврийски и господин Божидар Кабакчиев в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"СТАНОВИЩЕ
по предложението на управителя на Българска
народна банка за избиране на подуправител на БНБ,
ръководител на Управление "Банково",
внесено на 3 юни 1999 г.
На заседание, проведено на 3 юни 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа предложението за избиране на подуправител на БНБ, ръководител на Управление "Банково".
На заседанието присъства управителят на Българска народна банка господин Светослав Гаврийски, който представи кандидатурата на Божидар Любенов Кабакчиев за подуправител, ръководител на Управление "Банково".
След направеното обсъждане и проведеното гласуване, на което със 7 "за" и 3 "въздържали се", комисията предлага на Народното събрание следното
РЕШЕНИЕ
за избиране на подуправител на Българската
народна банка
Народното събрание на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка и § 5, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
Избира по предложение на управителя на Българската народна банка БОЖИДАР ЛЮБЕНОВ КАБАКЧИЕВ за подуправител, ръководещ Управление "Банково" за срок шест години."
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви прочета автобиографията на кандидата Божидар Любенов Кабакчиев.
Божидар Любенов Кабакчиев е роден на 9 ноември 1956 г. Женен е с едно дете. Завършил е Университета за национално и световно стопанство - София, специалност икономист през 1980 г.
Има следните специализации:
- 1986 г. - следдипломна специализация - Технически университет - София;
- 1993 г. - "Корпоративни финанси" - Япония;
- 1993 г. - "Бизнес оценяване" - Университет "Тампа" - България;
- 1993 г. - "Финансови анализи" - Университет "Делауер" - България;
- 1994 г. - "Счетоводни принципи" - България;
- 1995 г. - "Управление на инвестиционни фондове" - Централноевропейски институт - Чехия.
Професионален опит:
- юни 1981 - октомври 1992 г. - научен сътрудник в Институт за развитие на промишлеността;
- ноември 1992 г. - юни 1994 г. - главен експерт в отдел "Финансово управление на приватизацията" - Агенция за приватизация;
- юли 1994 г. - октомври 1994 г. - началник отдел "Финансово управление на приватизацията" - Агенция за приватизация;
- ноември 1994 г. - март 1995 г. - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация;
- април 1995 г. - юни 1996 г. - изпълнителен директор МИГ "Еврокапитал";
- октомври 1996 - юни 1997 г. - изпълнителен директор в Приватизационен фонд "Св. София";
- юли 1997 г. - април 1999 г. - заместник директор за Полша, България, Албания в Европейската банка за възстановяване и развитие - Лондон;
- май 1999 г. - изпълнителен директор за България, Полша, Албания в Европейската банка за възстановяване и развитие - Лондон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение и по предложената кандидатура?
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за избиране на подуправител на
Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка, както и във връзка с изтичане мандата на подуправителя, ръководител на Управление "Банково", по силата на § 5, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Българската народна банка и по предложение на управителя на Българската народна банка
РЕШИ:
Избира БОЖИДАР ЛЮБЕНОВ КАБАКЧИЕВ за подуправител на Българската народна банка, ръководител на Управление "Банково".
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 159 народни представители: за 115, против 35, въздържали се 9.
Решението е прието.

По силата на закона избраният подуправител трябва да положи клетва. Заповядайте.
Ако обичате, повтаряйте след мен.
БОЖИДАР ЛЮБЕНОВ КАБАКЧИЕВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции и да пазя банковата и търговската тайна.
Заклех се!
(Ръкопляскания, господин Божидар Кабакчиев подписва клетвения лист.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Проект по решение за замяна на член на Висшия съдебен съвет, № 954-02-24 от 10.6.1999 г., внесено от народния представител Светослав Лучников.
На редовно заседание, проведено на 10.6.1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията разгледа предложението за освобождаване на Димитър Тончев Петров като член на Висшия съдебен съвет и за избиране на Богдан Христов Карайотов за член на Висшия съдебен съвет.
Председателят на комисията докладва, че членът на Висшия съдебен съвет Димитър Тончев Петров е подал оставка поради назначаването му за заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Искането на господин Петров трябва да бъде уважено и на негово място се предлага да бъде избран господин Богдан Христов Карайотов, ръководител на Специализиран следствен отдел "Разследване на тежки криминални престъпления" към Специализираната следствена служба. Прочетена беше автобиография на господин Карайотов.
Комисията реши да подкрепи проекторешението и да предложи на народните представители да приемат оставката на господин Димитър Тончев Петров и да изберат на негово място за член на Висшия съдебен съвет господин Богдан Христов Карайотов.
Приложение: доклад на народния представител Светослав Лучников, проекторешение за освобождаване и избиране на член на Висшия съдебен съвет, мотиви към него и автобиография на господин Богдан Христов Карайотов."
Благодаря ви.
Позволете ми да ви прочета автобиографията на господин Богдан Христов Карайотов.
"Роден съм на 19 януари 1939 г. в София.
Завършил съм Юридическия факултет на Софийския университет "Климент Охридски" през 1962 г., а през 1963 г. положих изпит за завършен редовен едногодишен стаж към Софийския окръжен съд като стажант съдия.
От 8 юни 1963 г. до м. август 1966 г. бях районен съдия в град Средец, област Бургаска. От м. август 1966 г. и досега съм следовател, отначало към МВР - Народна милиция, а от 1994 г. и досега - към Националната следствена служба и Специализираната следствена служба. През целия ми трудов стаж като следовател съм работил само по разследването на криминални престъпления. От 1992 г. и досега заемам длъжността ръководител на Специализиран следствен отдел "Разследване на тежки криминални престъпления".
Родителите ми са починали и не са членували в политически партии.
Съпругата ми Марина Стоянова Карайотова също е починала и не е членувала в политически партии.
Имах брат - лекар, който също е починал и не е членувал в политически партии.
Имам двама сина. Единият е с висше юридическо образование, а по-малкият следва задочно "икономика". Не са семейни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Чета проекта за решение:

"РЕШЕНИЕ
за освобождаване и избиране на член на
Висшия съдебен съвет

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3 и чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

1. Освобождава Димитър Тончев Петров като член на Висшия съдебен съвет.
2. Избира Богдан Христов Карайотов за член на Висшия съдебен съвет."
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
е приет.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Има думата председателят на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Социално и здравно осигуряване
Чл. 38. (1) Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване съгласно отделен закон.
(2) Осигуряването на държавния служител става за сметка на държавния бюджет.
Право на обезщетение
Чл. 39. Държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.
Представително и униформено облекло
Чл. 40. За осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Свобода на мнението
Чл. 41. (1) При изпълнение на служебните си задължения държавният служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения.
(2) Изказаните мнения и предложения не могат да засягат служебното положение на държавния служител.
Членство в политическа партия
Чл. 42. (1) Държавният служител има право да членува в политически партии, доколкото не съществува забрана, установена в специален закон.
(2) При осъществяване на службата държавният служител не може да се ръководи и да защитава интересите и волята на политическата партия, в която членува."
По тези текстове няма бележки. Комисията подкрепя текстовете на вносителя по членове 38, 39, 40, 41 и 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте членове от 38 до 42 включително с техните заглавия така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 4.
Членове от 38 до 42 включително са приети.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание във вторник - 15 юни, от 15,00 ч. със следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за пенсиите.
2. Второ четене на законопроекта за държавния служител - продължение.
3. Законопроект за гражданската регистрация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 160 народни представители: за 124, против 33, въздържали се 3.
Предложението е прието. На 15 юни 1999 г. от 15,00 ч. ще има извънредно заседание при приетия дневен ред.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Сдружаване на държавните служители
Чл. 43. Държавният служител има право да участва в професионални организации и сдружения с идеална цел."
Предложение на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 43 да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Второ предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - от чл. 43 до чл. 47 да се обособят в отделен раздел на тази глава.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 43:
"Чл. 43. Държавните служители имат право да се сдружават в професионални организации и сдружения с идеална цел".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков. Той е вносител на предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Какво е било съображението ни да искаме обособяване в отделен раздел на тази глава, на тази група от текстове?
Всичките са свързани с важни права, конституционно закрепени права - правото на сдружаване и правото на членуване в професионални организации. И ако социалното, здравното осигуряване, правото на обезщетение, свободата на мнението и членството в политическа партия по-скоро са права, свързани с лични права, то тук става въпрос за едни колективни права, които е добре да бъдат систематизирани. По-нататък става дума за синдикалните организации, за формирането на тези синдикални организации, за правото на стачка, тоест кръг от въпроси, които сами по себе си имат достатъчно основание да бъдат обособени и систематизирани в отделен раздел на тази глава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението, което засяга систематиката на закона - членове от 43 до 47 да се обособят в отделен раздел на тази глава. После ще гласуваме вече отделните членове.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 57, против 55, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 43 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Синдикални организации на държавните служители
Чл. 44. (1) Държавните служители имат право свободно да образуват синдикални организации, да встъпват и да прекратяват членството си в тях, като се съобразяват само с техните устави."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 44 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 44, ал. 1 след думата "организации" се добавя "без предварително разрешение".
Комисията не приема предложението.
"(2) Синдикалните организации на държавните служители имат право да приемат свои устави и правила за работа, както и да избират свои органи и представители.
(3) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 44, ал. 3 да се създаде изречение второ: "Органът по назначаването сключва колективен трудов договор с представителите на синдикалните организации в съответното ведомство."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 44 някой желае ли да се изкаже?
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моето предложение е във връзка с ал. 3 на въпросния член, където се казва, че "синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебни" и т. н., "чрез приложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници...", което според мен е един ограничителен текст, тъй като пунктуално изрежда начините, по които синдикалните организации в този случай могат да защитават интересите на държавните служители.
И аз бих предложил, ако не влизаме в грубо противоречие с правилника, след "осигурителните отношения" да запишем "включително чрез предложения, искания" и т. н., което би означавало, че всички останали способи за защита, които са законово регламентирани, остават в сила. В противен случай този текст внася ограничение.
И другият възможен начин, който ми подсказва колегата Миков, е да отпадне текстът след "отношения". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Обръщам вашето внимание върху направеното предложение от колегите за допълване на ал. 3, а именно, че "органът по назначаването сключва колективен трудов договор с представителите на синдикалните организации в съответното ведомство". Никакви значителни аргументи не бяха изтъкнати в комисията срещу отпадане на това предложение. Тук може да приемем, че този договор няма всички елементи на трудов договор, но трябва да остане като възможност колективното споразумяване между органа по назначаването и съответните служители. Това е една тенденция, която все по-широко се прилага в повечето законодателства в европейските страни и тя съответства на стремежа да се заимстват някои от най-сполучливите разрешения, отнасящи се до трудовите отношения и тези от служебните отношения.
Като имате предвид, че по-нататък се предвиждат значителни ограничения в упражняване на правото на стачка от страна на държавните служители, точно включването на такъв един елемент за колективно споразумяване и гарантиране на техните права може да се окаже една съвсем необходима компенсация срещу някои ограничения, които търпят държавните служители спрямо другите лица, които осъществяват своята дейност. Затова е много необходимо да бъде прието това предложение или поне ако има възражения да се чуят някакви смислени аргументи защо това предложение е отхвърлено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Позволили сме си да направим това изрично регламентиране на колективния трудов договор и във връзка с често възникващите проблеми относно представителността на една или друга синдикална организация. Именно поради тази причина задължително в Закона за държавния служител да бъде предвидено включването на един такъв колективен трудов договор с представителите на синдикалните организации в съответното ведомство.
Но аз искам да взема отношение по предложението на Любомир Пантелеев, не бях забелязал текста, но смятам, че ако бъде приет в този вид, ще бъде съществено ограничено правото на дейност на тези синдикални организации. И затова съм по-радикален в своето предложение. Предлагам текстът след "служители" да отпадне и да придобие следния вид:
"(3) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители."
Може да се случи така, че тези интереси да не бъдат само пред държавни органи и може не само по въпросите на служебните и осигурителните отношения, и не само по формите, предвидени тук. Така че един такъв запис с изброяването по-скоро ограничава възможностите на синдикалните организации и на държавните служители за защита на права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искам да припомня на колегата Янаки Стоилов защо ние отхвърляме сключването на трудов договор. Защото, господин Стоилов, цялата философия на закона е изградена върху това, че отношението между държавния служител и държавата работодател не е трудовоправно отношение. Трудовото право се прилага само субсидиарно по въпроси, които не са уредени в този закон. И тъй като тези отношения не са трудовоправни, при тях е несъвместимо да има колективен трудов договор. Колективният трудов договор е едно оръжие на работниците срещу обикновения работодател, който се смята, че има интереси, противоположни на тях. Когато става въпрос за отношение между държавата и държавния служител, които се изграждат върху особени възможности на доверие и на възлагане на специални държавни функции, място за колективни трудови договори няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Само в последната теза на господин Лучников има аргумент по същество. Формалният аргумент, че тук става дума за служебни правоотношения, а не за трудови, бих казал, че вече е преодолян в практиката на много страни. И затова изтъкнах, че не е важно как ще бъде наречен този институт, дали това ще бъде едно споразумяване между органа по назначаването и държавните служители или колективен трудов договор, но е необходимо да съществува по-висока степен на доверие и гаранции за някои от правата на държавните служители, свързани например с получаване на допълнителни възнаграждения или с начина, по който ще бъдат изпълнявани техните задължения за полагане на извънреден труд. И ред други въпроси, които могат да намерят принципиална уредба.

И точно това се отправя и като препоръка в много случаи, за да се създадат повече възможности за гаранции на правата на държавните служители, като това с нищо не означава правата на лицата, които получават някакви услуги от страна на тези служители. Защото това е един каталог, който предварително е установен и по който, ако не бъдат постигнати някъде общи виждания, в крайна сметка остава възможността за органа по назначаването да не поема ангажименти, които смята за неизпълними. Но отказът въобще да се влезе в такъв режим, който изисква освен йерархичната подчиненост и някакви взаимни ангажименти, е твърде остарял модел, за да бъде възпроизвеждан в края на ХХ век в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на целия чл. 44.
Гласували 132 народни представители: за 25, против 98, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков в чл. 44, ал. 3 да отпаднат думите след "държавните служители", като се постави точка.
Гласували 120 народни представители: за 40, против 78, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Пантелеев в чл. 44, ал. 3 след думите "осигурителните отношения" да отпаднат думите.
Гласували 131 народни представители: за 29, против 95, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков в чл. 44, ал. 1 след думата "организации" се добавя "без предварително разрешение".
Гласували 125 народни представители: за 26, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на същия народен представител, което е редакционно. След думите "осигурителните отношения" се добавя думата "включително".
Гласували 135 народни представители: за 39, против 95, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за създаване на второ изречение в чл. 44, ал. 3.
Гласували 127 народни представители: за 38, против 86, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 44 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 114, против 8, въздържали се 13.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Юридическо лице на синдикалните организации
Чл. 45. (1) Синдикалните организации на държавните служители придобиват качеството на юридическо лице след вписването по реда, установен за вписване на сдруженията с идеална цел.
             (2) Имуществените отношения между членовете на прекратената синдикална организация се уреждат съобразно предвиденото в техните устави."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 45 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.


"Съдействие за осъществяване дейността на
синдикалните организации
Чл. 46. Държавните органи съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставят безвъзмездно помещения и други материални условия за изпълнение на техните функции."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 45 и 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези два текста има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! И аз подкрепям предложението на комисията по чл. 46.
Но аз искам да се изкажа по чл. 45, по който има направено предложение от колегата Любен Корнезов.
И ето тук сега виждаме, господин Куртев, че много ни е необходим господин министърът. И още веднъж, в рамките вече на процедурата от микрофона моля да го поканите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър не се кани. Министър винаги има право да присъства.
МИХАИЛ МИКОВ: Той има право, ама откъде да знае, че обсъждаме Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Щом вчера е бил тук, не може да не знае.
МИХАИЛ МИКОВ: Не знам. Кой знае, може да е отишъл да яде пилета в Брюксел!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Възможно е!
МИХАИЛ МИКОВ: Аз ще се изкажа, но настойчиво моля да дойде този министър, за да ни обяснява.
Тук е въведен един различен ред относно възникването на юридическото лице на синдикалната организация - различен от другите синдикални организации. Има ред, който е в Кодекса на труда, където много детайлно е регламентирано как става възникването на синдикалната организация. И там редът е по-различен от този на сдруженията с идеална цел.

Кое налага синдикалните организации на държавните служители да се подчиняват на друг юридически режим относно тяхното възникване, в сравнение с всички останали синдикални организации? Или те са някакви ерзац, квази или особени синдикални организации?
Но каква всъщност е кондиката, да употребим тази стара дума, че много по-трудно ще се регистрират те като сдружения с идеална цел, отколкото режимът, който е вписан в Кодекса на труда. Тоест, по отношение на упражняване на синдикалните права от държавните служители ще бъдат създадени законово, бих казал, противоконституционно други задължения. Абсолютно нерезонно е в ал. 2 да се казва - този текст е паразитен, той не дава нищо повече - "Имуществените отношения между членовете на прекратената синдикална организация се уреждат съобразно предвидените в техните устави". Ами представете си, дами и господа, ако е предвидено, че при ликвидация председателят на организацията приема цялото имущество на ликвидираната синдикална организация, може ли с текст от устава да се дерогират правила на закона, които се отнасят или за сдруженията с идеална цел, или за синдикалните организации, които имат особения ред, както казах, на регистриране.
Така че как с устава при ликвидация? Ами те могат да запишат, че при ликвидация... Всичко може да запишат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да го впишат, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Как няма? Вижте какво пише: "Имуществените отношения между членовете се уреждат съобразно предвиденото в техните устави". Ами има закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уставът не може да противоречи на закона. Това е азбучна истина.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами азбучна истина, но защо се пишат азбучни истини... Значи първият основен въпрос, аз моля и господин Лучников да вземе отношение поради липса на министъра, нека сега пък той каже, ако знае каква е била волята им. Защо различен ред от другите синдикални организации на вписване? И защо съобразно предвиденото в уставите, след като за имуществените отношения си има ред в закона? Какво ни дава този текст повече? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Ще се възползвам от предоставеното ми право да говоря от името на министъра.
Вече не зная колко пъти трябва да повтаряме, че отношенията между държавните служители и държавата не са трудовоправни отношения. И затова правилата за другите синдикати, които отстояват трудовоправните интереси на своите членове по трудовоправни отношения, не важат за държавните служители. Тук се дава една друга възможност те въпреки това да се обединят в синдикални организации, но тези синдикални организации, поради различния характер на отношенията между държавния служител и държавата имат различен характер, по-различен от този на обикновените синдикати.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): В какво е разликата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че Конституцията не прави никаква разлика между отделните категории работници и служители, независимо дали те са работници и служители в частно предприятие или са държавни служители. Там изрично е уредено правото на работниците и служителите (чл. 49, ал. 1) да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.
И оттук насетне не може по никой начин в закона ние да въвеждаме някои по-големи ограничения освен тези, които Конституционният съд, който е имал повод много пъти да се произнася по този текст специално, по такива въпроси, е очертал по повод ограничаването на правата на синдикално сдружаване и упражняване на синдикална дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на чл. 45.
Гласували 158 народни представители: за 47, против 98, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 45 и чл. 46 с техните заглавия така, както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 97, против 14, въздържали се 11.
Членове 45 и 46 са приети.
За отрицателен вот има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Използвам процедурата на отрицателния вот, за да ви прочета становището на Венецианската комисия по въпроса. "Правото на служителите без никакво предварително разрешение да формират, членуват или прекратяват членството си в професионално сдружение (синдикат), както е посочено в раздели 43 до 46, както и правото на синдикатите свободно да установяват уставите и програмите си, да определят структурата си, не изглеждат съществени."
Нека да отбележим все пак, че статутът не ни изглежда достатъчно ясен, въпреки разпоредбите на раздела на проекта за процедурите за концентриране и преговори между синдикатите и публичната администрация.
Протоколи за съгласие сключват ли се? Каква е тяхната стойност? Ролята на синдикатите чисто консултативна ли е? Проектът заслужава да бъде доразвит в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Продължаваме с чл. 47.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Право на стачка
Чл. 47. (1) Когато предявените искания, свързани със служебните и осигурителните отношения не са уважени, държавните служители могат да обявяват стачка.
             (2) Осъществяването на стачката по ал. 1 се извършва чрез носене и поставяне на подходящи знаци и символи, протестни плакати, ленти и други, без да преустановяват изпълнението на държавната служба.
             (3) По време на стачката представителите на държавните служители и органът по назначаването полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси."
Предложение на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 47 да отпадне.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 47 да отпадне.
Комисията не приема предложенията за отпадане на чл. 47 и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 47 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Член 47 и предлаганият във връзка с него чл. 47а са едни от основните въпроси, предмет на уреждане в този закон. И двете предложения - това на вносителя и на колегите, изхождат от различни принципи. Вносителят в лицето на Министерския съвет и подкрепящата го комисия смятат, че изцяло трябва да се изключи правото на ефективни стачни действия, тоест основното съдържание на правото на стачка. Другото предложение се стреми да запази общия режим, като въвежда едно съществено ограничение, че това право не се допуска за определени държавни служители - тези, които имат най-съществени функции и заемат ръководни длъжности в частта на отговорните служители.
Трябва да ви информирам, че правото на стачка е признато в случаите, когато предявените искания, свързани със служебните и осигурителните отношения, не са били уважени. Формите на стачкуване, такива, каквито са предвидени обаче в чл. 47, се различават от онова, което обикновено се разбира под понятието право на стачка в страните от Европейския съюз, тоест спиране на работа за водене на преговори за постигане на определени резултати. Забележете, че по този начин приетата вече ал. 3 в предишните текстове, че страните трябва да търсят взаимно споразумяване в хода на изразените несъгласия, остава едно пожелание, което с нищо не може да бъде стимулирано като реално поведение, след като служителите не могат да упражняват никакъв ефективен натиск върху органа по назначаването. Това е така, защото в проекта правото на стачка се разбира като изразяване на недоволство на служителите, което се конкретизира чрез видими прояви, като знаци, символи, лентички и плакати. В смисъл, както, да речем, Иван Костов си беше сложил една синя лента на главата, но вместо на площада, да стои на своето работно място и стриктно да изпълнява своите задължения в качеството си на редови държавен служител.
Трябва да се има предвид, че в никакъв случай не би могло да се стигне и до най-малкото прекъсване на изпълнението на служебните задължения и то от никаква категория държавни служители.
Аз смятам, че в комисията можеше да се намери компромисно решение, което да постави на преден план интересите на гражданите, които са обслужвани от служителите. Но можеше да бъдат предвидени определени категории и определени изисквания да не се прекъсва изцяло дейността на съответния държавен орган. Следователно, да бъдат определени едно или две лица, които да поддържат постоянност в дейността на държавния орган. Но да бъдат лишени всички служители от това право е една прекомерна мярка. По този начин виждането за правото на стачка остава твърде ограничено и се анализира в известна степен като начин да се заобиколи директната забрана за спиране на работа за провеждане на преговори. Как ще се водят преговори, когато в рамките на работното време служителят единствено трябва да изпълнява своите рутинни задължения? Следователно няма никакъв механизъм, по който да се стигне до преодоляване на този конфликт.
Този подход, както се отбелязва и от специалистите, които са анализирали проекта от Венецианската комисия, е значително ограничение на синдикалното право. Разбира се, те признават, че като изключение такъв подход съществува в отделни страни като Белгия, но и те самите не могат да посочат друга. Но заедно с това признават, че той противоречи на някои основни принципи, обявени от Международната организация за труда. Както знаете, тя обхваща не само работниците и служителите, но и държавните служители. Поради тази причина направеното алтернативно предложение по чл. 47а може да даде по-добри резултати. Затова аз ви призовавам то именно да бъде взето поне като основа за разрешаването на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз още в началото, за да съм пределно ясен, ще кажа, че ако този текст бъде приет в този му вид, то ние ще си позволим да ангажираме подписите поне на 48 народни представители, а с тях и Конституционният съд да се произнесе по този текст. В тази насока Конституционният съд има една дълга и продължителна практика, има поне три или четири решения, в които е отстоявал категорично разбирането, че правото на стачка е едно от съществените конституционни права и неговото ограничаване може да става само в изключителни случаи - в случаи, когато става въпрос за националната сигурност, в случаи, когато става въпрос за отбраната, в определени случаи в енергетиката или градския транспорт. И аз не виждам упорството и опита законодателно да се направят едни такива ограничения, които да регламентират уреждането на колективните трудови спорове. Един такъв подход може да доведе до затваряне на очите или придаване на някакви символични актове на тези колективни протести, нещо, което ще генерира един по-голям протест. Защото в никой закон не е регламентирано правото на бунт, но примерно в Хартата за правата на човека го има. И когато се ограничава тоя правов ред, който да регулира механизмите, в един момент може да се стига до по-големи ексцесии.
Ние категорично не можем да приемем, че така наречената символична стачка с лентички, с кърпички, с табелки на бюрата ... Аз примерно наблюдавах една такава стачка през 1996 г. в Столичната община. Отидох за един документ и отгоре пишеше "Аз стачкувам". Свършиха ми работа, като се скарах малко с тях, но пишеше, че стачкуват. Един такъв начин на регулация на тези отношения няма да доведе до нищо добро, особено когато става въпрос за социални напрежения. В тази тежка икономическа ситуация те не са изключени, включително и сред някои държавни служители. По-добре да има регламентация, да има уредба, отколкото по този начин тези права да се нарушават от нас като законодатели, а утре тяхната невъзможност да се реализира по законовия ред да води до други варианти за тяхната реализация.
Още веднъж апелирам за отпадане на уредбата, да остане общата уредба на закона за колективните трудови спорове и съответно богатата практика на Конституционния съд в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Любомир Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя по-умерено предложение - да отпадне ал. 2, която общо взето е смехотворна. Аз не виждам кой и по какъв начин би могъл да ограничи някой да носи знаци и символи на ревера си и т.н., пък и то не фигурира в този закон. Така че според мен тя е напълно излишна и аз предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Моля, гласувайте двете предложения за отпадане на целия чл. 47.
Гласували 120 народни представители: за 35, против 80, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за отпадане само на ал. 2 на чл. 47.
Гласували 116 народни представители: за 34, против 79, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте чл. 47 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 87, против 28, въздържали се няма.
Член 47 е приет.
Думата за процедура има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, от името на парламентарна група молим за половин час почивка, в който да дадете възможност на министър Тагарински да уважи Народното събрание, когато приемаме най-важния закон за двете му години министерстване в най-измисленото министерство в българската история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, пак не се съобразявате с правилника. Един час преди прекъсване, което ще стане в 10,30 ч., когато ни е редовната почивка, не може да се иска почивка.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не може без министъра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Както виждате, много добре може. (Смях в залата.)
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков да се създаде нов чл. 47а със следното съдържание:
"Чл. 47а. Правото на стачка се упражнява по реда и условията на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Правото на стачка не се допуска за отговорните държавни служители."
Комисията не приема предложението, защото нарушава основните принципи за непрекъсваемост на изпълняването на функциите на държавните служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 47а Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Смисълът на предложението ни по чл. 47а е в няколко посоки.
Първо, ние не отричаме правото на стачка на държавните служители. Смятаме обаче, че то трябва да бъде съгласно националното законодателство, съгласно решенията на Международната организация на труда и съгласно международните стандарти. Има вече унифицирана практика за колективните трудови спорове, която няма пречка да не се прилага, поради което нашето предложение беше вместо текста на чл. 47, който би създал нови проблеми в правоприлагането, да се уреди, че правото на стачка се упражнява по реда и условията на Закона за колективните трудови спорове и да съществува, разбира се, за определена категория държавни служители, а именно отговорните, невъзможност и недопустимост на правото на стачка.
Между другото, в доклада на Венецианската комисия на стр. 22 е посочено, че уредбата, която Вие току-що приехте в чл. 47, противоречи на някои основни принципи, обявени от Международната организация на труда. Очевидно министър Тагарински е заимствал само от Белгия, където често пребивава и където имаме известни съмнения, че може да заболее (избухва в смях). Така че ви молим да не прилагате белгийската практика в областта на колективните трудови спорове, защото тя противоречи на Международната организация на труда, да не консумирате белгийско месо, което е заразено с диоксин и да ограничите командировките си там, защото всякакво излишно пребиваване може да уврежда здравето ви.
Така че ви предлагаме тази редакция като очевидно по-сполучлива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението за създаване на чл. 47а.
Гласували 119 народни представители: за 31, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Право на неприкосновеност
на личната кореспонденция и съобщения
Чл. 48. (1) Държавният служител се ползва с неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения."
Предложение на народния представител Любен Корнезов: чл. 48, ал. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"(2) Кореспонденцията и съобщенията, адресирани до държавен служител в това му качество, не се считат за лични."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 48 да се създаде ал. 3:
"(3) Държавният служител не може да използва служебни технически средства за лична кореспонденция и съобщения."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 48 Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Ще си позволя да подкрепя направеното предложение от колегата Любен Корнезов. В него се съдържа един здрав рационализъм. Да не стигаме чак дотам да се подаваме на увлеченията на един министър да преписваме конституционни текстове в този закон. Ще ви прочета текста на чл. 34 от Конституцията: "Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключения от това право са допустими само с разрешение на съдебната власт и прочие". Записвайки един такъв текст за държавния служител, че се ползва с конституционното право на всеки гражданин, създаваме един смешен прецедент в законодателството да записваме във всеки един закон за всяка категория лица - и за работниците, и за председателя на Народното събрание, и за народните представители, и за министрите, че имат конституционното право на неприкосновеност на кореспонденцията. Аз разбирам, че може би е трябвало да се изпохарчат някакви брюкселски пари и да се направи колкото се може по-голям законопроект, на килограм. Но разберете, че това, което правим като законодателна техника, е просто смешно. Не може да се хващат конституционни текстове, леко да се разместват думите и да се записват. Един такъв подход ни излага в очите на хората, които имат представа и от други закони, а не само като министър Тагарински, който е чел един закон. Да прочете първо Конституцията, а и други закони и да види, че има изрично уреден текст. Безсмислен е неговият запис, да казваме, че държавният служител има правата на всеки български гражданин. Дайте да запишем, че и правото му на живот е гарантирано, а и всичко останало.
Още веднъж предлагам този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, ние считаме, че смисълът на забраната на ал. 2, кореспонденцията и съобщенията, адресирани до държавен служител в това му качество да не се считат за лични за неотговарящо на една нормална идея, която прокламира ал. 1. И ние като народни представители, и държавните служители в Министерския съвет получават на служебния си адрес някаква кореспонденция, която не е обезателно служебна. Адресът на плика, примерно, Иван Петров, началник отдел или началник управление еди-какво си, ще бъде индикация само за уточняване на адресата, а не за предназначението на кореспонденцията. Няма смисъл ние с оглед на адресата само да казваме, че съдържанието на плика няма да се счита лично, защото не е само въпрос може ли куриерката на Министерския съвет да отваря пликовете? Въпросът е, че когато кореспонденцията не е лична тя трябва да се завежда, а да се завеждат лични писма, съгласете се, е доста неудобно и безсмислено.
Смисълът на забраната е да не може държавният служител, разполагайки с тия всичките технически средства на администрацията да ги използва, за да си прави лична кореспонденция и съобщения, защото така той просто може да използва служебното си положение за ощетяване, в канцеларски смисъл, на службата.
Затова ви предлагаме да приемете текст, който сме ви предложили по ал. 3, че държавният служител не може да използва служебните технически средства за лична кореспонденция и съобщения. И защото то, примерно, също така включва и това да не можеш да си говориш по служебния телефон лично и да навърташ какви ли не телефонни смети, да си пращаш личните факсове от служебния факс и т.н., което има смисъл, но няма смисъл предложението Ви по ал. 2, защото, ако не се считат за лични, получените писма от един държавен служител, те трябва да бъдат заведени в общото деловодство на всяка една такава институция, което е, съгласете се, безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на чл. 48, ал. 1.
Гласували 121 народни представители: за 34, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за създаване на ал. 3 в чл. 48.
Гласували 132 народни представители: за 41, против 91, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 48 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 100, против 26, въздържали се няма.
Член 48 е приет.
В почивката господин Хаджийски иска да почерпи с чаша шампанско по случай приемането на Закона за статистиката. Всички да се считат поканени.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 4 до 11 юни 1999 г.:
Питане от народния представител Петър Владимиров Димитров към Вилхелм Краус - министър на транспорта, относно състоянието и перспективите за съществуване на Параходство "Български морски флот" ЕАД - град Варна.
Следва да се отговори на 18 юни.
Питане от народния представител Руси Статков към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно състоянието и перспективите на развитие на "Чипровец" ЕАД, град Чипровци.
Следва да се отговори на 18 юни.
Има писмен отговор на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова.
За процедура - господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Населението на България е застрашено от масово увреждане на здравето от опасните химикали и диоксини, съдържащи се в хранителни продукти. От началото на тази година само от Белгия са внесени стотици тонове птиче месо и птичи продукти. През 1998 г. внесеното месо и яйца са в милионни числа. Напълно възможно е заразени с диоксини продукти да са внесени и от други страни, както с прословутите американски бутчета. Пазарът е пренаситен с контрабанден внос на месо, млечни продукти и яйца. През миналата година вносът на яйца е 10 пъти по-голям от износа; на пилешкото месо - 2,5 пъти.
Може би вие ще определите като цивилизационен избора на вноса на хранителни продукти. Европейците не лицензират наши мандри, но ни внасят млечни продукти с диоксини, тоест вписаха ни в техния заразен лиценз.
Диоксините са канцерогенни, увреждат ендокринната система, преминават в майчината кърма, кумулират в организма и имат тератогенен ефект. Тератос значи урод, чудовище. Тератогенна е вашата политика, която ликвидира индустрията, в това число и хранително-вкусовата, и допусна голям внос на хранителни продукти, унищожаващи нашето производство. Контролните служби са длъжни да събират информация и извършват контрол, колкото и скъп да е той. Само правителството е отговорно за липсата на информация и контрол.
Господин министър-председател, ползвайте се от правата по чл. 51 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям го като процедура и направете изявление пред народните представители и гражданите на страната считате ли, че е цивилизован изборът да се внасят хранителни продукти с диоксини от Западна Европа, след като почти ликвидирахте българското производство? Какви мерки ще предприеме правителството за защита здравето на хората? Съществува ли опасност за националната сигурност? Ще възстановите ли поне изплатените мита от вносителите? Поемате ли политическата отговорност за вашата политика на внос на продукти, опасни за здравето на хората?
Казвам всичко това, защото нещастието с Чернобил може да се окаже по-малко от нещастието, което е надвиснало над България. Благодаря. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, правя Ви бележка! Никакво процедурно предложение не направихте. Позоваването на един текст, който няма нищо общо с това, което говорихте, не е процедура. Имам правилника и този текст, на който се позовавате, е че министър-председателят и министрите имат право да говорят, а не Вие да им задавате по този ред въпроси! Има си ред за парламентарния контрол. Ако и това не сте научили, язък Ви за стоенето вече две години в това Народно събрание!
Започваме с отговори на министър-председателя на Република България.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане относно становището на Министерския съвет на Република България за изграждане на мост на река Дунав при град Лом.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Очевидно разместването в днешната програма на парламентарния контрол на питанията говори за моментното заинтересоване на министър-председателя от това питане. И то е разбираемо след действията, които се развиват в последната седмица. Разбира се, от гледна точка на моето питане конкретно за намеренията на правителството за изграждане на мост на река Дунав при Лом очевидно след като беше поставено на трето място, надявам се да не съм прав, отговорът може би няма да бъде удовлетворяващ.
Какво ме накара, господин министър-председателю и уважаеми колеги, да направя питането? Не да се бъркам във външната политика и да разстройвам усилията на правителството, а главно поради изявленията на министър-председателя, които са свързани с изграждането на повече мостове на река Дунав, които той направи в последно време. И не само той.
На следващо място, от онези неща, уважаеми господин министър-председател, които консултантската фирма "Александър Гиб" и много други, в това число български, гръцки, кипърски, с известни учени, какъвто например е проф. д-р Севастакиев, проф. Иван Нончев, макроикономист, поставиха като проблеми през тези години, а именно, анализирайки, господин министър-председател, възможността за трансконтинентална връзка, която да свързва Близкия и Средния Изток, да свързва Средиземно море през Дунава със Западна Европа, като най-добър вариант всички тези фирми сочат изграждане на мост при Лом. Тоест Лом - Расту от румънска територия.
Не знам до каква степен са Ви информирали експертите до този момент. Разбрах, че до вчера в Главно управление на пътищата са Ви писали отговора. Надявам се обаче в тези две години и половина като министър-председател допълнително да сте проучили отговора на днешния въпрос, който Ви поставям, и наистина не чрез информационната служба на Министерския съвет, която рекламно тази сутрин обявяваше, че чрез депутати някои министри може да се научат какво се предвижда за различни региони, а чрез Вас най-после хората от Лом да разберат, и не само хората от Лом, а и експертите, които Ви посочих, защо сте се спрели на друг вариант, а не на този.
Бих искал да повторя някои от изводите на тези експерти.
На първо място, разстоянието според тях от Солун до Дунав при Лом е най-късо. Инфраструктурата, с която се разполага по този маршрут, е най-добра. Най-добри са и моментните, а не само моментните, а и бъдещите възможности от гледна точка на самото изграждане на подобно строителство. Защото то е уникално строителство - от гледна точка на инертни материали, на хидрогеоложките дадености и т.н. на терена. Не бих искал, а и не е нужно днес да разказвам надлъж и нашир.
Също така в тези възможности, които са посочени от експертите, е записана и инфраструктурата на самото пристанище Лом, което може да пропуска в момента от 5 до 7 млн. т годишни товари, да поема на съхранение до 500 хил. т. Също така има база на "Държавен резерв" в съседство с пристанището.
Не на последно място, посочих Ви, че консултантските фирми са не само от България, те са от Гърция, от Кипър. Има национална заинтересованост и на Гърция, и на Кипър точно по този маршрут да се осъществи и точно при Лом това изключително важно инфраструктурно строителство.
За съжаление обаче до този момент официално, поне аз като народен представител, не съм получил, въпреки че, господин министър-председател, се обърнах миналата година към Вас лично във връзка с бедственото положение, в което се намира община Лом, за Вашите намерения. Тогава се опитах чрез вашите министри и до този момент, за съжаление не съм получил точно на този въпрос отговор. Получих други, които, надявам се, ако не ме удовлетвори Вашият отговор, да дам като информация във връзка с Вашето отношение към Лом.
Разбира се, днес Вие бихте могли да кажете откровено и точно онова, което е мотивирало Вашата позиция. Надявам се, че именно това и ще направите, за да може не само хората от Лом, не само хората от региона, а и България да разбере доколко най-после е сериозно намерението на правителството, доколко България в тази следвоенна ситуация, в която се намираме, ще отстоява своите национални интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Отговорът на Вашето питане е много кратък. Вариантът за изграждане на мост между Лом - Расту не съществува в разработките на Програмата за оценка на потребностите от транспортна инфраструктура - Програмата ТИНА. Тази програма е за асоциираните страни на Европейския съюз. ТИНА, която е със седалище във Виена, е приела вече архитектурата на транспортната мрежа, съставена от трансевропейските магистрали, в т.ч. Трансевропейска магистрала № 4. По този проект, по тази архитектура вторият мост е разположен между Видин - Калафат.
Преди декември месец 1998 г. съществуваше вариант за мост между Лом - Расту като алтернативен. Но след като Секретариатът на ТИНА изготви картите на трансевропейската пътна мрежа, вариантът Лом - Расту отпадна и това е прието от всички транспортни министри на тяхното заседание на конференцията на транспортните министри, включително този резултат е подписан и от румънския транспортен министър.
Иначе, може да се говори много за отговора на въпроса, за който и Вие сте информиран, че ми е бил подготвен, но това е моето проучване. В частност ще прочета само една част от този отговор, защото тя е доста интересна.
Тук искам да кажа откровено на всички народни представители следното. При сегашната ситуация два фактора определят ефективността на моста, на това, къде да бъде. Първо, единият ограничител е, че сега няма достатъчен обем товари, които да направят ефективна експлоатацията на мостове по р. Дунав. Желанието на българското правителство от тази гледна точка - да гарантира финансирането, проучването и строителството на моста, трябва да се оцени изключително високо. По този начин аз искам да отговоря на това, което медиите изнесоха като становище на румънския президент.
Искам да кажа обаче, че за българското правителство това не е отговорът на румънското правителство. Ние сме задали писмено своята позиция и чакаме писмен отговор. Такива импровизирани интервюта не са отговор за България.
Вторият фактор, който определя, това е докога ще бъде затворен коридорът - пътният и железопътният, през Югославия? И ето тук една забележителна констатация. Ако се допусне, че маршрутът през Югославия няма да се ползва пълноценно през следващите, забележете, 35 години, тогава мостът при Лом - Расту има най-благоприятно местоположение. Ако обаче Югославия бъде отворена за транспорт преди 2006 г., тогава следва да предпочетем варианта с най-малките разходи, а това е варианта Видин - Калафат. Аз мисля, че това слага точка на спора и се надявам Вие да не се плъзнете по евтин популизъм в коментарите си на моя отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Статков има думата за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Внимателно изслушах отговора на господин министър-председателя и бих искал да задам два допълнителни въпроса, каквото право имам по правилник.
Първият, господин министър-председател - доколко наистина реално вие, българското правителство, и за сметка на кого желаете да се изгражда мост на р. Дунав? Защото и в отговора, който преди малко казахте, Вие фактически потвърдихте една непоследователност на българското правителство, която съществува от 1997 г. досега.
В разговор с господин Крауз през 1997 г. той ми даде този аргумент, който Вие дадохте в момента, че няма достатъчно товари, за да се говори въобще за мост на Дунав. И следователно темата за България е приключила. Защото и в предишния парламент аз съм се занимавал с този въпрос, заедно с колегите от Северозападна България.
Второ. През 1998 г. в Средносрочната инвестиционна програма Вие записвате този проект без срокове и отговорници като проект по Програма ФАР.
Трето. Едва в края на 1998 г. във връзка с тази Програма ТИНА се появява единият вариант. Обаче, господин министър-председател, забележете, аз се съмнявам и до този момент доколко българските национални интереси са били отстоявани, тъй като не мога да не вярвам на фирмата "Александър Гиб" и на всички консултантски фирми от различни страни от гледна точка на изгодността мостът да бъде в едната и другата част на р. Дунав.
И затова, най-сетне от гледна точка на средствата, Ви питам кой ще поеме цената? Тази седмица мнозинството гласува увеличаване на таксите върху течните горива, за да навакса тези пари, които Вие не сте предвидили. Обаче другите пари ги няма. Господин Бакърджиев ще ме извини, но той каза миналия път "ще, ще, ще". Това, "ще" и " можем" вече е поставено отдавна под въпрос.
И второ - за Лом. Какво ще стане с Лом след като, господин Бакърджиев, и Вие обещахте, и много други от колегите депутати и министри от СДС да се направи нещо за Лом? Кога, при положение, че отговорите, които съм получил от министрите, са, че в Лом скоро нищо няма да има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Първият въпрос, доколкото аз го разбирам, е доколко реално искаме да финансираме едно начинание, за което признаваме, че в момента не е ефективно. Ние искаме докрай сериозно да финансираме и изградим и сме осигурили схемата за финансиране на този мост, независимо че сега той изглежда неефективно начинание.
Основната причина е оптимизмът, че потоците от стоки от Централна Европа и от Северна Европа към Югоизточна Европа ще се увеличава. В момента Югоизточна Европа е в едно изключително трудно икономическо състояние, което означава, че и стоковите потоци, търговията са много слабо развити, особено със северната и със западната част на Европа, дори и с централната.
Маршрутът на Трансевропейски коридор № 4 обслужва както алтернативен централноевропейски маршрути с централноевропейска насоченост, така и северноевропейски маршрути. Ясно е, че бъдещето е в развитието на отношенията на всички страни, които се намират точно в тази зона. Ние очакваме там да се развият динамично икономиките на страните, които излизат вече от състояние на преход, а това обещава увеличаване на стоковите потоци.
По този начин ние считаме, че сегашната ситуация ще се промени, защото сме оптимисти. Особено след бързия край на войната в Косово ние считаме, че нещата ще тръгнат в положителна посока. Именно оптимизмът ни дава основание да считаме, това е едната от причините, и да настояваме да се осъществи този проект.

На второ място, аз ще направя следната сметка пред вас, позволих си я, тя е малко простичка сметка, но все пак може да бъде извлечена от това, което казват водещите европейски политици. Казва се, че за Югославия ще има икономическа подкрепа за възстановяването, след като си отиде Милошевич. Но Милошевич ще бъде още 2 години президент на Югославия, почти 2 години. Значи след 2 години има вероятност Милошевич да си отиде и след 2 години може да стане актуално да бъде подпомагана Югославия за възстановяване, в частност и на мостовете по пътните и железопътни артерии, които ние ползвахме допреди войната. Самото възстановяване на мостовете обаче изисква вероятно още 2 години, ако не и повече. Следователно минимум 4, а може би 5 и повече години няма да има възможност да ползваме това трасе, което минава през Югославия.
Освен това трябва да се чакат 2 години в напълно пасивно положение, за да станат налице политическите условия, които поставя Западът за възстановяването на Югославия. И точно тук излиза рационалното в предложението на българското правителство. И ние се опитваме да представим този проект вече не като интерес на България и Румъния, а като интерес, първо, на всички страни от Югоизточна Европа и като интерес на страните от Централна Европа, тъй като ние можем да построим един мост в разстояние на 2 години. Това означава, че 2 години и повече при сегашното разположение на събитията и очакваните събития ние можем да имаме тази пряка връзка.
Ако погледнете на картата, Вие ще видите, че мостът и пътят № 4 са почти алтернативни на това, което е използвано преди войната. Така че много товари ще се насочат по това направление. Ето защо нашето намерение наистина е сериозно. Заради това сме записали като инвестиционен обект и имаме желание да го завършим. И в момента апелът, който отправяме към всички страни от Централна и Западна Европа, от Северна Европа и търсим подкрепата на тази идея, тъй като гледаме на този път и на този мост като част наистина от трансевропейската пътна мрежа, а не от вътрешен път на Република България.
На второ място, е въпросът за съдбата на Лом. Аз щях да съм Ви много благодарен, ако Вие бяхте поставили акцент в питането не върху моста и върху вероятността да има мост между Лом и Расту, който получава този, както виждате, категоричен отговор, който е съгласуван със становище на всички транспортни министри в Европа, да бяхте поставили по този начин въпроса, за да има повече време да се подготвя за това какво може да се направи за община Лом. И аз се ангажирам пред Вас да намеря начин да Ви отговоря, а ако Вие поставите въпрос отделно, ще го направя с голямо желание, тъй като, повярвайте ми, не само за Вас, а и за българското правителство са известни изключителните трудности на общината. Тя наистина се намира в много сложно положение. Там социалните проблеми са изключително остри и ние, заедно с всички местни депутати, с местната власт сме готови да търсим решенията и да намираме решения, заедно с Вас за проблемите на община Лом. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Томов, не е приключила процедурата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Питам. Не може ли вече да се пита в този парламент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, разбира се. Но когато се пита излишно, не е полезно.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри и колеги! Аз ще започна с това, че имам едно удовлетворение от днешното питане и това е най-после, господин министър-председател, Вашето обръщане към проблемите на Лом. В интерес на истината аз пазя писмото от миналата година, на което не получих отговор точно по този начин, по който се обърнах към Вас - за проблемите на Лом. С една година по-късно, днес, Вие казвате, че ще се обърнете. Да, аз ще направя това питане отделно.
Второ, за моста, господин министър-председател, и за националните интереси. Не е само оптимизмът, а една последователност, една приемственост. Когато, господин министър-председател, на няколко пъти в тази зала Демократичната левица и опозицията говореше за една ясна позиция, национална при отстояването на определени интереси - и 3-годишното споразумение, и по други въпроси - Вие не се вслушахте в нас. Ние и по този въпрос ме предлагали, уважаеми колеги отдясно, и предлагаме, и не само го предлагали, а сме ви давали подкрепа и рамо през тези години. Не се реши въпроса от вас. Вие постъпихте безотговорно спрямо нашите позиции. И днес аз мога да приема единствено следното, а то е една позиция, макар и със закъснение, в отстояване на националните интереси, съчетана с интересите на съседите. Ние не можем да диктуваме нито на Съюзна република Югославия, нито на Румъния това какво искаме. Ние трябва действително добросъседски и на взаимен интерес да се разберем.
Господин министър-председател, ние ще имаме проблеми не 2 години заради мостовете на Дунав при Сърбия, а заради коридора, който дадохме срещу Сърбия. (Реплики от СДС.) И колеги отдясно, които гласувахте, много хора, с които съм разговарял, непартийно оцветени, са ми го казвали, сръбски граждани, че никога не могат да го разберат и няма да го разберат.
На следващо място, с Румъния, говоря още веднъж за изявленията на румънския президент, за липсата на взаимодействие между институциите в България както между отделните министерства, така и между самите институции. Според мен, господин министър-председател, ние многократно от левицата и опозицията тук сме поставяли тези въпроси. Трябва да се въведе ред. Въведете го. Имате право да смените и правителството, ако искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Тази сутрин протестиращите работници в "Стомана" - Перник, поканиха голяма група депутати, подчертавам, от всички парламентарни групи, от всички парламентарни политически сили, да споделят основанията за своя протест. За съжаление се озоваха само представители на трите опозиционни сили. Бяхме помолени да прочетем техните искания и тяхната декларация, основанията за тези искания. Веднага трябва да кажа, че протестите на работниците в "Стомана" се дължат на новата ситуация - решението на съда за обявяването на фирма "Стомана" в несъстоятелност.
Веднага искам да кажа, че недоволството на работниците не идва само от това решение, от решението на съда, а е свързано с пълното разминаване между това решение и изявленията на господин Александър Божков, като министър на промишлеността в последно време. Помолен съм да прочета две негови изявления, направени в този парламент по стенограма.
Александър Божков от тази трибуна е заявил следното: "България има нужда от своя стоманодобив и точно на Вас" - обръща се към господина, който е поставил питането - "не е необходимо аз да потвърждавам, че България има нужда да продължи производството на стомана. И ние, правителството, ще направим всичко възможно това да стане по най-добрия и най-безболезнения начин, въпреки наистина болезнения процес на преструктуриране. Пред финализиране сме на договорите за приватизация на "Стомана", което означава, че ние ще осигурим пред Европейския съюз възможността да удължим програмата за преструктуриране, тъй като това, което Европейският съюз очаква от нас, е да докажем жизнеспособността на тези предприятия".
Това, което обаче в момента става, е съвършено друго и няма нищо общо с тези изказвания. Нещо повече, въпреки обръщението на протестиращите работници и молбата за среща, господин Божков се крие от такава среща. Националната телевизия, давам мнение на самите работници, показва по непрецизен, не ясен начин това, което става. Крият се от обществеността реалните искания на протестиращите, това, че те не преследват политически цели, а искат да им се решат въпросите на деня.
Ето защо ние поехме ангажимента да прочетем следната декларация, която е обръщение на протестиращите работници от "Стомана":
"Уважаеми господа, потенциалната угроза от безалтернативна загуба за работни места," - се казва в декларацията на протестиращите работници - "свързана с Решение № 496 на Пернишкия окръжен съд за откриване производство по несъстоятелност, отприщи дълго търпяното и скривано недоволство и гняв на работниците и специалистите от "Стомана" - АД и с основание. С лавинообразно набиращ темп финансово-икономическият срив се предизвикваше от непрофесионално или престъпно управление на стопанските субекти на дружеството, толерирано с безотговорност, незаинтересованост или с оглед на нечии лични интереси от държавните институции. Въпреки многократните и настойчиви искания и уведомявания, предложения и тревоги на КТ "Подкрепа", на други синдикати в "Стомана" АД, с които сме си позволявали да ангажираме и вашето внимание.
"Стомана" - АД, макар и в критично състояние, може да бъде върната към стопански целесъобразна дейност. Ако това не бъде направено, то ще бъде възприето като антисоциален акт, насочен против Перник днес и Перник утре, за което, естествено, прошка не би могла да бъде очаквана.
От 9,00 ч. на 9.06. производствените процеси в "Стомана" АД са преустановени и крана на газта е затворен. Днес е четвъртият ден. Овладяването на поведението, мястото и изявата на протестиращите все по-трудно ни се отдава. Напрежението ескалира. Въпреки риска от спонтанни ексцесии с непредвидими последици протестите ще продължат, докато предизвикалите ги причини не бъдат отстранени. Нуждаем се от спешно разбиране и съпричастност и искаме да вярваме, че ще ги получим."
Във връзка с това трите опозиционни групи в парламента предлагат следното:
Първо, ние настояваме незабавно господин Александър Божков, който очевидно е единственият упълномощен да реши съдбата на "Стомана", да се срещне с работниците и да каже каква е новата ситуация и остават ли валидни неговите изказвания пред парламента и обясненията му пред самите работници, направени в последно време.
Второ, КТ "Подкрепа" и други представители на работниците ни предоставиха пакет документи, от които личи гигантска корупция в управлението на завода, източване на гигантски средства и сключване на неизгодни за "Стомана" договори в момент, в който работниците в името на предприятието са се отказали от половината от заплатите си, за да имат пари за оборотни средства. Ние ще предадем това на прокурора, но молим правителството спешно да направи проверка за тези неща и да вземе необходимите мерки.
Представители на трите опозиционни групи настояват за среща в понеделник с министъра на промишлеността, за да можем ние да бъдем запознати тук, в парламента, със състоянието на предприятието.
Първо, въпросът е, има ли алтернатива или се върви от несъстоятелност към ликвидация?
Второ, има ли действително източване на такива гигантски средства, за които говорят работниците и профсъюзите, и ако има, кои са виновните за това нещо?
И трето, последно, всички ние очакваме отговор какво е бъдещето на българската металургия и на "Стомана" - Перник. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата народният представител Иван Генов да развие своето питане относно споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила". (Шум и реплики в блока на СДС.)
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги! Конституционно право на народните представители е да отправят питания и въпроси до Министерския съвет, на които не може да не се отговаря. Моето питане е още от 12 май и се отнася до печалното споразумение с НАТО за отдаване въздушното пространство на България за военни цели.
На управляващите не се харесаха пет автентични редакции на това питане. Това е злоупотреба с правилника, която злепоставя Вас. Последната допусната редакция на практика е на лидерката на мнозинството, а именно: счита ли правителството, че ратифицираното на 4 май от Народното събрание споразумение с НАТО дава достатъчно възможности и перспективи за водене на успешна външна политика?
И тази формулировка обаче, уважаеми господин премиер, няма да Ви спаси от съда на историята и няма да Ви помири със съвестта на нацията. (Силен шум, реплики и възгласи: "Е-е-е!" в блока на СДС.)
Преди седмица Вие заявихте, че няма да забравите кой как е гласувал в тази зала на 4 май. Уверявам Ви, опозицията няма да позволи забрава кой и как се е държал на този ден, преди него и след него, по повод готовността ви България да бъде въвлечена във война. (Шум и реплики в мнозинството.)
Стресът, който причинихте на хората и тежките последици за страната ще ви преследват неотклонно до падането от властта. Във Вашите ръце властта е опасна игра с огъня, безразсъдна игра със съдбата на хората. Това така наречено споразумение от 4 май подрива антивоенния характер на българската Конституция и лишава от законност небалансираната ви външна политика. Тогава парламентът бе принуден да ратифицира едно квазиспоразумение, уникално по своята юридическа неграмотност - без субекти, без идентичност на текстовете, без клауза за денонсиране, без да са парафирани анексите, без да се знае как то влиза в сила за НАТО. Как може писмото на Солана да се ратифицира? Как може България да дава всичко, а в замяна да получава гола загриженост?
Това, което отстоявахте на 4 май, уважаеми господин министър-председател, не е и не може да бъде международен договор. Секретариатът на НАТО няма право да сключва международни договори. Този акт не е минал дори през Съвета на НАТО. От него не следват взаимни правоотношения. Във всеки случай в НАТО не го считат за договор, а за едно уведомление. Чрез неговото ратифициране правителството искаше да легитимира водената от много месеци насам тайна дипломация, тайно поетите ангажименти зад гърба на парламент и народ.
Все пак между България и НАТО има споразумение за въвличане на страната ни във военни операции. Но това не е така нареченото споразумение от 4 май. Това е едно друго споразумение - устно, джентълменско споразумение още от миналата година, съгласно което вашият кабинет е изразил абсолютна готовност да се даде на пакта всичко, което се поиска от България - коридори, небе, земя, въздух, суверенитет, чест и достойнство. (Силен шум и възгласи: "Е-е-е!" в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ИВАН ГЕНОВ: На такава антиконституционна основа ли ще градите успешна външна политика, уважаеми господин премиер? Вие не може да не съзнавате, че така както войната или хуманитарната интервенция на НАТО срещу Югославия страдаше от дефицит на легитимност, в не по-малка степен не достига правомерност на вашето споразумение с НАТО. Това прави вината Ви двойна.
Уважаеми господин премиер, националната и отговорна външна политика следва да бъде многопластова, да съчетава повече потенциални възможности. И това съвсем не означава, че така тя става двусмислена и се отклонява от главните приоритети.
Много добре разбирам, че България има сравнително ограничен периметър за маневриране, за свободно поведение, но вие оставихте световно впечатление, че действате механично, едноплоскостно, плувате изцяло във фарватера на американската политика.
Във външната политика на вашия кабинет има твърде много чужд акцент, прекалена доза натовски диалект. Войнственият език не може да бъде автентичен български език. Дори реномираното списание "Икономист" отбеляза, цитирам: "Колкото и странно да звучи, за разлика от няколко от съседите си България подкрепя открито войната на НАТО за Косово."
Днес аз Ви обвинявам, уважаеми господин Костов, че Вие не успяхте да нюансирате официалната позиция на България по войната, не успяхте да я направите по-приемлива за собствения си народ, по-полезна за бъдещото на региона. Трябваше с много по-малко възторг да приемате разрушенията в съседната държава и с много по-висок глас да отхвърляте насилието цялостно, а не избирателно. Вас Ви беше страх да протестирате срещу бомбардирането на Западните покрайнини, срещу унищожаването на комуникациите ни към Европа, срещу тежките екологически последици за нас, а междувременно натовските ракети в България ги прегръщахте сладострастно и мазохистично. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Един път не се обявихте за незабавно прекратяване на бомбардировките. За всичко това обаче е нужно държавничество, а не чуждопоклонничество. (Ръкопляскания в блока на ДЛ, силен шум и възгласи в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Отправеното от Вас питане не се отнася по същество до самото споразумение с НАТО относно операция "Съюзна сила". Въпросът Ви е насочен към отражението, което сключването на споразумението има върху възможностите и перспективите за водене на успешна външна политика от Република България.
Отговорът обаче на този въпрос е очевиден, еднозначен и ясен за всеки непредубеден български гражданин. Това въздействие е изключително благоприятно. То ускори в значителна степен процеса на реализиране на стратегическите приоритети на страната в областта на външната политика и националната сигурност, спомогна за издигане на авторитета на страната ни в международен план, особено сред държавите от Евроатлантическата общност, като потвърди на дело по най-убедителен начин привързаността ни към ценностите на демокрацията, хуманизма, човешкото достойнство и свобода.
По най-категоричен и конкретен начин бе потвърдена солидарността ни с Евроатлантическата общност, както и жертвите на бруталната репресия, прилагана от последния тоталитарен режим в Централна и Източна Европа спрямо собственото му население - режим, който наскоро бе обявен за престъпен от авторитетна независима международна съдебна инстанция.


Последователната и принципна политика, провеждана от българското правителство по отношение на кризата в Косово, получи много високо международно признание и допринесе за преосмисляне от страна на международната общност на стратегическата роля на България за възстановяване на мира и гарантиране на сигурността и стабилността в нашия регион.
Днес на България се гледа не само като на желан, но и необходим партньор и бъдещ член на Европейския съюз и НАТО. За това свидетелстват:
Първо, многобройните и еднозначно положителни реакции на висши ръководители на НАТО и на страни - членки на Алианса и на Европейския съюз. Едва ли е нужно да ги припомням изрично, би трябвало да са ви известни.
Второ, безпрецедентната серия от посещения и контакти на най-високо държавно и правителствено равнище с важни страни от НАТО и Европейския съюз като Великобритания, Германия, Италия, САЩ, Австрия и други, чието съдържание радикално се промени и обогати в резултат от сключването на споразумението.
Трето, успешното посещение в Русия, което доказа, че спекулациите за някакво негативно отражение на нашата политика по Косово върху двустранните българо-руски отношения са абсолютно безпочвени.
Четвърто, еднозначната подкрепа и съгласие с нашата позиция практически на всички страни от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в Европейския съюз и НАТО, които действат в същата посока като България.
И на последно място, положителните тенденции по отношение на включване на България в стратегията на международната общност за Югоизточна Европа, мястото, което ни се отрежда в пакта за стабилност и иницииран от Европейския съюз и форума на НАТО за Югоизточна Европа и други.
Специално държа да се спра на позицията на страните, които по една или друга причина имат известни разногласия с НАТО, по действията за постигане на решение на кризата. Показателно е, че в крайна сметка основните различия бяха преодолени, с което стана възможно излизането с обща платформа пред Съюзна република Югославия и откриването на реален шанс за прекратяване на конфликта и мир. Този шанс се откри едва след като режимът на Белград окончателно се убеди, че няма да разбие оформящото се единство на международната общност. Твърдя категорично, че България даде своя принос за тази тенденция главно благодарение на своята солидарност с усилията на демократичната международна общност, ясно изразена чрез сключване на споразумението с НАТО за транзитно преминаване през въздушното ни пространство.
Водещият мотив за нас беше и продължава да бъде, от една страна, стремежът към най-бързо, трайно и справедливо решение на кризата, и от друга, ускоряване на процесите на интеграция на България в НАТО и Европейския съюз. Единственото правилно решение в този контекст по въпроса за транзитното преминаване през въздушното пространство на Република България беше именно взетото от парламента и правителството.
От подобни решения страната ни само печели и мога да ви уверя, че българското правителство ще продължи и занапред решително и последователно да се придържа към тази политика. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за два уточняващи въпроса господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин премиер! Неуместна е позата е победител, която се опитвате да заемете. Цял свят разбра каква е Вашата политически поза.
Затова първият ми уточняващ въпрос е: колко струва, уважаеми господин министър-председател, онова правителство, което милитаризира външната си политика и за чието оставане на власт се заплаща с националната сигурност на страната? Не е ли престъпен опитът да прикриете провала на собственото си управление, неспособността си да решите земните проблеми на хората, като ипотекирате небето и с готовността си да превърнете цялата наша страна в театър на военни действия?
Вторият ми уточняващ въпрос е за избора между правото и силата, между дипломацията и войната.
През всичките 79 дни на бомбардировки се придържахте към съмнителната си силова позиция, цитирам: "Когато оръжията говорят, дипломацията мълчи. Не е време за активна дипломация", заявявахте непрекъснато Вие. Това е мракобесна позиция, която се разминава с традиционния мирен характер на българската външна политика. Не се ли срамувате от тази позиция, чиито последици дълго ще тегнат на следващите правителства? Посочете ми поне една хуманна цел, постигната от хуманитарната интервенция.
Моля, при отговорите си не утежнявайте повече международното положение на страната, като изхождате от компромисния, а не от капитулантския характер на военнополитическата ситуация на запад от нас. Днес най-после имаме връщаме към мирните принципи на контактната група от края на януари т. г. При трагичната равносметка от войната, уважаеми господин премиер, правете разлика в ситуацията Рамбуйе - Париж тогава и сега, когато се изработи трудният компромис в Съвета за сигурност. Тогава се появи Анекс Б, донесен от госпожа Олбрайт, съгласно който натовските сили получаваха статут на окупационни с право на екстериториалност над цяла Югославия. Днес това го няма. Тогава АОК бе страна по преговорите, днес не е и се предвижда нейното демилитаризиране. Тогава след три години се предвиждаше референдум и очевидно - независимо Косово. Днес се говори само за широка автономия. Тогава ООН бе елиминирана, днес се възстановява законната роля и място на Съвета за сигурност на ООН. (Ръкопляскане от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, аз Ви признавам напълно правата да имате друго мнение. Единственото нещо, което не мога да приема, е този невероятно остър и невъзпитан език, с който си служите през цялото време. А още повече, че ако казвахте Ваши думи, аз можах някак си да се съглася. Но Вие завършихте с четирите обяснения на сръбската пропагандна машина на мирното споразумение. Тоест, Вие гарнирахте сръбската пропаганда със собствения си невъзпитан език и очаквате от това да се получат два допълнителни въпроса, на които аз трябва да отговоря.
Кажете ми, моля Ви се, къде е Вашето мнение, освен това, с което си служите, тъй като не аз, а времето разби Вашите основания. Времето показа (ръкопляскания от блока на мнозинството), че вие сте лъгали през цялото време, че България се въвлича във война с Югославия. Времето го показа. Времето показа, че каузата, зад която стои българското правителство, а не каузата, зад която стояхте вие, е правилната кауза, защото тя беше приета с решение от Югославската Скупщина. Не от вас, а от Югославската Скупщина беше приета тази клауза.
Така че вие трябва много внимателно да прецените собствените си основания, когато задавате въпроси и когато се опитвате да играете ролята на опозиция, особено пък от тази абсолютно губеща позиция, в която се намирате в момента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата Иван Генов да изрази отношението си към отговора.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Аз питах министър-председателя, но като че ли ми отговаря местен пропагандист на СДС.
Големите политици, държавниците дават оценки на една или друга политика, без да се занимават с персонификации. Вече цяла година времето и събитията не опровергаха нито един пункт от принципната и развиваща се позиция на Демократичната левица по кризата и войната в Косово.
Точно преди една година на този ден ние бяхме ясни и категорични в своята декларация по осъждане на насилието, независимо откъде произтича, и заставане само и единствено зад мирно решаване на конфликта. Веднага след 4 май т. г. Демократичната левица предложи нови елементи в българската позиция - фаворизиране на мирните усилия на Г-8 и неучастие на България в сухопътни операции. Мнозинството блокира и това предложение.
Днес всеки честен човек разбира, че войната срещу Съюзна република Югославия бе излишна и вредна. Тази война не беше нужна нито на Европа, нито на Балканите, нито на България. Тя не постигна нито една хуманна цел. Напротив, нанесе тежки поражения, в това число и на България, и на Македония, и на населението в Косово.
С отговорите си Вие, уважаеми господин министър-председател, доказахте, че не можете да олицетворявате националноотговорно правителство, а само представлявате едно съгласно на всичко правителство. Нима това е политика, когато НАТО казва "А", а вие казвате вече "Я"? Съюзниците на НАТО говореха на различни езици, най-малкото с различни акценти. А вие сляпо следвахте генералната линия против геостратегическото положение на страната и направихте единствения в Европа чиновнически митинг за войната.


Такива правителства не се уважават, не се съобразяват с тях в международните отношения, защото това са правителства на послушанието.
Смъртта и разрушенията в западната ни съседка, споразумението от 4 май и устното ви споразумение с НАТО изчистиха политическото поле у нас. В България има две партии - партия на мира и партия на войната. Личностите осъдиха войната, а слугите я обслужиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Демократичната левица с позициите си доказа, че стои и морално, и политически, и интелектуално много по-високо от СДС и неговото правителство. (Викове: "Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин Генов, забравих да кажа, че Вие ползвате още една неистина, когато говорите за позицията на правителството и тя е, че се опитвате да внушите, че правителството има едва ли не позиция на раболепно послушание пред някаква чужда сила. (Силен шум и реплики от ДЛ.) Само че какво говорят фактите? Фактите говорят за следното:
Първо, че България беше единствената страна, която разреши достъпа до въздушното си пространство, като следваше цялата, предвидена в Конституцията й процедура, и това разрешение беше дадено с ратификация на споразумение от българското Народно събрание. (Силен шум и неразбираеми реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Единствената страна, която разреши по този начин ползването на въздушното пространство, беше България. (Ръкопляскания от блоковете на СДС, ОНС и НС.)
На второ място, ако българската позиция беше позиция на послушание, ние трябваше да пуснем в страната ни депортирани повторно косовски албанци. Но българското правителство не допусна депортирани косовски албанци, независимо от настояванията на който и да било отвън. И сега се вижда, че това е било изключително правилен политически ход. Така че това, което говорите, въобще не отговаря на истината и Вие го знаете много добре.
С едно обаче аз съм съгласен с Вас - тази война беше напълно излишна. Тази война беше излишна, защото ... (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защото Югославия можеше да приеме тези условия още преди 90 дни и нямаше да се стигне до това разрушаване на страната. (Ръкопляскания от блоковете на СДС, ОНС и НС.)И повярвайте ми, аз лично абсолютно съм убеден, че югославският народ ще зададе този въпрос на сегашното си ръководство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блоковете на СДС, ОНС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За процедура има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Моля, господин председателю, на основание чл. 78, да направите бележка на народния представител Иван Генов, който в обосноваване на питането си си позволи да говори от името на цялата опозиция. (Ръкопляскания.)
Що се касае до кризата в Косово, опозиционните парламентарни групи имаха различна позиция. Аз не желая Иван Генов да бъде говорител от мое име. (Ръкопляскания от блоковете на СДС, ОНС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата народният представител Драгомир Драганов да развие своето питане относно мерките на правителството за борба срещу организираната престъпност и корупцията.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Преди да започна моето питане, бих желал да попитам защо беше разменен редът, който беше обявен за парламентарния контрол. И защо аз от първо място минах на трето, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво ме питате?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Защо беше разменен редът на питанията, обявен вчера? На какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да Ви кажа.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Да не би да е във връзка с това, че в 12,00 ч. изключват националното радио?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Да съм спокоен!
Уважаеми господин Костов! В правителствената програма "България 2001", която аз чета с любопитство и нарастващ интерес, се обещава да поведем непримирима борба срещу престъпността и особено срещу организираната престъпност и корупцията (с. 10). Аналогично намерение е заявено и в Декларацията за национално съгласие от 8 май 1997 г., приета от Народното събрание по инициатива на управляващото мнозинство. Към днешна дата обаче, две години и един месец по-късно, реалната действителност е доста далеч и доста по-лоша от декларираните през 1997 г. красиви, но уви, лъжовни намерения. Корупцията, господин Костов, не е просто рушвети за лицензи, комисиони за ускоряване на сделки или пък възнаграждения за административни услуги. Корупцията е злоупотреба с политическа, икономическа и административна власт с цел лично или групово облагодетелстване. И доколкото вие, сегашното мнозинство, вече сте концентрирали в ръцете си цялата политическа, икономическа, административна, та дори и съдебна власт, именно вие, сегашното управляващо мнозинство, и особено изпълнителната власт и тотално подмененият в синьо административен апарат, сте не само основният, но и единственият субект на корупцията. Именно вие, сегашното управляващо мнозинство, носите цялата отговорност за това, че корупцията изврати и практически обезсмисли иначе добрата идея за работническо-мениджърската приватизация. И понеже по повод поредицата ми от статии във вестник "24 часа" под надслов "Корупция, облечена във власт" вие заявихте, че съм бил, цитирам: "Злонамерно настроен към усилията ви за осъществяване на обществената икономическа реформа", ето ви една съвсем конкретна информация за размишление. Кой е злонамерен, господин Костов? Аз ли? Или онези хорица, българи и турци в завод "Арда - инструмент", Кърджали, или пък примерно Съветът на директорите на така нареченото разбойническо-ментарджийско дружество "Манометър 2000" в лицето на човек от ръководството на ОДС, Кърджали и на бившата заместник-кметица от СДС, а сега секретар на новата областна управа на СДС, заграбили, господин Костов, 75 на сто от акциите на предприятието. И зад които, разбира се, стои сегашният ваш областен управител на Кърджали.
Именно вие, сегашното управляващо мнозинство, носите цялата отговорност и затова, че корупцията е на път да прогони и последните чужди инвеститори, които преди две години наивно бяха повярвали, че на власт най-сетне идват честни демократи, а не освирепели от мерак да доразграбят националното богатство индивиди. Само преди две седмици един от тези изстрадали и изпатили си наивници, директно призова да вкарат в затвора на първо място вашите самозабравили се от алчност корумпирани чиновници. Добър съвет, господин Костов! Но как да Ви посъветвам да го осъществите? Та нали държавата ще остане почти без чиновници! А ако все пак решите да последвате този съвет, бих Ви препоръчал да започнете от сегашния управител на Габровска и бивш - на Ловешка област и неговите съучастници от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които само в три дни, забележете какъв рекорд за бюрократично действие, по-бързо дори от светлината, успяват да заменят или по-скоро да подарят на синя частна фирма търговска площ от 500 кв. метра в центъра на Плевен за едно апартаментче от 58 кв. метра и 10 автомобилчета, разпределени поравно между областта и министерството.
Но Вие, господин Костов, няма да вкарате в затвора никой ваш чиновник. Обратно, Вие ще продължите да стимулирате абсурди като този - чиновничка в Агенцията за приватизацията да получава месечно възнаграждение по един милион лева, без да се броят двете й участия в бордове, тоест още по три милиона лева, без да се броят 30 хил. долара рушвет, тоест още по пет милиона лева, или със средна месечна заплата от девет милиона лева. Е, как при това положение, господин Костов, тя ще приватизира? След като всичките тези девет милиона лева й идват единствено и само от държавата? Но как да не Ви подкрепи тя на следващите избори? Тоест, как тя да не гласува само и единствено за щедрата десница на бащицата, а и за самия бащица във Ваше лице? (Откъслечни ръкопляскания от блока на ДЛ.)
Подобни примери, господин Костов, са не десетки или стотици, а хиляди. И вероятно не само аз ги зная, след като за първи път, откакто сме под наблюдение от страна на Съвета на Европа, корупцията влезе като нарочен раздел. Забележете, не една от 99-те точки, а нарочният раздел шести на дял четвърти от предварителния доклад на господата Аткинсън и Гелерод от 25 март тази година.
В този доклад двамата евронаблюдатели недвусмислено заявяват, че корупцията може да стане едно от главните препятствия пред установяване на демократичните ценности и европейската интеграция.
В тази връзка моето питане към Вас е:
1. В какви конкретни мерки от страна на правителството се изрази борбата срещу престъпността и корупцията в първите две години от управлението на ОДС?
2. Отчитайки досегашните резултати от тази борба как правителството възнамерява да я продължи в оставащото време от мандата му?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Правителството на демократичните сили пое управлението на страната в условията на дълбока икономическа и финансова криза, когато мащабите на престъпността практически застрашаваха националното стопанство и сигурността на държавата. В момент, когато на въпроса "Кои са 10-те Ваши най-големи проблема?" българинът отговаряше: "На първо място - престъпността".
В икономическата, банковата и финансовата сфера се реализираха престъпни механизми за незаконно преливане на капитали от държавни структури и влогове на населението към паралелни частни фирми. Под формата на кредити от банките бяха раздадени огромни парични средства без обезпечение, с което банковата система бе поставена в условия на колапс.
Силно принизеният и избирателно провеждан данъчен контрол създаваше предпоставки за прикриване на финансови резултати и избягване на данъчно облагане.
Неефективният граничен и митнически контрол способстваха за осъществяване на мащабни контрабандни операции в ущърб на интересите на държавата и обществото.
ГЛАС ОТ ДЛ: Дайте един осъден!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Корупцията, проникнала дълбоко в държавните, общинските и правозащитните институции сериозно препятстваше държавата в осъществяване на нейните регулативни и контролни функции. В тези условия правителството изведе борбата срещу организираната престъпност и корупцията като ключов елемент в своята политика и основна приоритетна задача.
В периода 1997 - 1998 г. бяха осъществени комплекс от законодателни, икономически и управленски мерки за изтощаване на икономическите възможности на организираните престъпни групировки и разбиване на тяхната организационна структура, за пресичане на опитите им да извлекат печалба от националното стопанство чрез използване на престъпни механизми и корумпиране на служители от централната и местната администрация.
За успешното противодействие на престъпността правителството реализира своята законодателна инициатива в две посоки: бързи законодателни промени както в областта на наказателното право и процес, така и в икономическата сфера, в които поради липсата на подробна нормативна регламентация организираната престъпност бе намерила своите финансови източници; и институционално укрепване на държавните органи, изпълняващи функции на противодействие на престъпността.
В края на 1997 г. Народното събрание прие решение за мерки в борбата с престъпността и корупцията. В изпълнение на задълженията си по това решение на 16 юли 1998 г. правителството прие Единна национална стратегия за противодействие на престъпността.
Приети са 14 закона, които имат пряко отношение към борбата с организираната престъпност и корупцията. Правителството подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание през месец август 1997 г. С този закон, наред с увеличение на санкциите за някои типични за прехода престъпления, за пръв път бяха дефинирани и свързани с по-тежко наказание такива престъпления, като рекет и изпиране на пари.
Бяха дефинирани особени случаи на престъпления в данъчната и финансовата система, незаконен трафик на наркотици, хора и оръжие, тероризъм, престъпление срещу интелектуалната собственост.
За първи път бе дефинирано понятието "мафиотска организация" и се предвиди наказание при организирането и членуването в такива структури.
С премахването на института на продължаваното престъпление се създадоха възможности за ускоряване на наказателното преследване.
Заедно с измененията на Наказателния кодекс, по инициатива на правителството се прие изменение и допълнение в Закона за застраховането, с което се нанесе сериозен удар върху икономическите позиции на силовите престъпни групировки.
Изменението на Наказателния кодекс от 1999 г. въведе наказателна отговорност за специфични случаи на корупция, съобразени с Конвенцията за борба с подкупването в международния търговски обмен.
По инициатива на правителството Народното събрание прие закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и пакет от закони за противодействие на престъпността във финансово-кредитната, данъчната, митническата системи, срещу корупцията в хазарта.
Имаме нов Закон за митниците и Правилника за неговото приложение, с който се осъществи една качествено нова крачка напред в защита на границите на страната.
Правителството предложи на вашето внимание и данъчно-процесуален кодекс на страната, с приемането на който ще се създаде и окончателно системата на данъците и данъчната администрация, и на данъчния процес.
Едновременно с всичко това бяха взети мерки за институционалното укрепване на всички органи, изпълняващи функции по противодействието на престъпността. В МВР се оптимизираха структурите и функциите на службите и се усъвършенства координацията и взаимодействието между тях. Осъществи се структурна и функционална реорганизация на Националната служба за борба с организираната престъпност, с което се прецизираха функциите и се елиминира дублирането на задачи и дейности с други служби на Министерството на вътрешните работи. Националната служба "Гранични войски" се реорганизира в Специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол по спазването на граничния режим.
В изпълнение на договореностите по Споразумението за асоцииране в областта на вътрешните работи се разви активно международно сътрудничество за интегриране и взаимодействие с международните структури за борба с трансграничната престъпност и правоохранителните органи на държавите от Европейския съюз.
Двустранни и многостранни спогодби, споразумения и протоколи за сътрудничество за противодействие на престъпността са сключени със Съединените американски щати, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Белгия, Испания, Австрия, Китай, Индия, Русия, Македония и други държави.
Разширено е сътрудничеството със страните от Балканския регион. Подписани са Междуправителствената спогодба с Турция и Румъния и Протокол за тристранно сътрудничество с Гърция и Румъния за противодействие на организираната и трансграничната престъпност.
След влизане в сила на новото митническо законодателство, регламентиращо митническите режими и процедури и със засилване на контрола съществено бяха ограничени възможностите за корупция и незаконни действия. За последните две години са санкционирани 81 служители от митническата администрация.
Най-големи затруднения правителството изпита при провеждане на реформата в съдебната система. За всекиго е ясно, че не може да съществува ефикасно противодействие на престъпността без силна съдебна власт, която да осъществява последователно и безкомпромисна наказателна политика.
През лятото на 1998 г. в Народното събрание беше внесен проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с единствената цел да приведе структурата на съдебната система в съответствие с Конституцията на Република България и европейските стандарти.
Въпреки общото становище, че несъвършената структура на съдебната система, проблемите в работата и с кадрите, тяхната професионална квалификация и морал пречат на ефективността на противодействието на престъпността, опозицията и в частност парламентарната група на Евролевицата приеха проекта като опит за грубо вмешателство на изпълнителната в съдебната власт.
Така в заседание на 16 юли 1998 г. Иван Бойков прочете декларация от името на Парламентарната група на Евролевицата, че няма да участва в гласуването на закона. И наистина Евролевицата не взе участие при гласуването, като се има предвид изразеното единомислие към необходимостта от реформа на съдебната система, тази позиция породи недоумение.
Независимо от противопоставянето, реформата в съдебната система бе проведена. С измененията в закона прокуратурата се приведе в съответствие с Конституцията и съвременните изисквания за правосъдие. Разделиха се функциите по обвинението и разследването. Според Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, правомощията на прокуратурата да прекратява и спира наказателните производства са поставени под контрола на съда.
Усъвършенства се системата от следствените органи. Следствените служби бяха освободени от централното им ръководство, като по този начин се гарантира и тяхната независимост. Чрез тази децентрализация се въведе непосредствено наблюдение на престъпността по места и по-ефикасно противодействие срещу нея. Създаде се Специализирана следствена служба, чиито служители с богат следователски опит се насочват в разследването на особено тежки престъпления и престъпления, извършени от организирана престъпност.
С измененията и допълненията на Закона за съдебната власт от края на 1998 г. се усъвършенства и процедурата за дисциплинарната отговорност. Предоставиха се правомощия на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да прави предложения за възбуждане на дисциплинарни производства срещу съдии, прокурори и следователи, както и при определени условия да обръща внимание на магистратите за допуснатите нарушения и слабости.
Всички тези промени бяха в пълно съответствие с Конституцията и европейските стандарти, което се потвърди по-късно от Конституционния съд и Венецианската комисия.
Когато заработи новият Висш съдебен съвет и когато новоназначеният главен прокурор пое функциите си, обществото разбра защо опозицията се противопоставяше най-ожесточено на реформата на съдебната власт. Защото без извършените промени тази власт създаваше възможности много престъпления да се прикрият и останат ненаказани.
Запознат съм с доклада за резултатите от извършената ревизия във Върховна касационна прокуратура и с доклада за извършената проверка по движението на делата в бившата Национална следствена служба. Стотици дела за тежки престъпления са без движение, а 67 преписки в прокуратурата направо липсват. Как при това състояние може да се провежда една наистина ефективна борба с престъпността? Нещо повече, оказа се, че така яростно защитаваният от Вас, от Евролевицата шеф на следствието е излъгал в доклада за полицейското насилие. В същото време е осуетявал работата по наказателни дела срещу негови приятели или е принуждавал подчинените си да повдигат неоснователни обвинения. Може би сте знаели, че са водени поръчкови следствия, но сте си мълчали.
В изпълнение на правомощията си, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция е внесъл във Висшия съдебен съвет информация за резултатите от проверката на Специализираната следствена служба. Ръководството на тази служба не е направило необходимото за привеждането й в организационно и функционално съответствие за преодоляване на недостатъците, които са били характерни за работата на бившата Национална следствена служба. Това е дало основание на министъра да поиска от Висшия съдебен съвет понижаването на ръководителя на Специализираната следствена служба от длъжността директор на службата в длъжност следовател.
Активизира се работата на прокуратурата. Искрено се надяваме главният прокурор да даде ход на всички дела и да продължи производството по такива нашумели дела, като това за нарколабораторията в Опицвет, за бартера жито - петрол, и др. Това също не беше желано от опозицията и затова тя не беше съгласна с реформата.
Проверяват се сигнали за рекет от страна на депутати от Евролевицата и участие в организирана мрежа за кражби и изкупуване на черни и цветни метали. Събрани са доказателства за участието на депутат от левицата в издаването на болничния лист, в кавички, на прокурора Михаил Дойчев.
Проверява се и отношението лично на Вас, господин Драганов, към приватизационните фондове и особено интересите Ви в приватизацията на курортния комплекс "Елените".
Очевидно Вашето отношение към корупцията може да се дефинира така: Вие сте против далаверата, в която не участвате, и категорично против корупцията, в която не сте включени. (Ръкопляскания от СДС.)
Реалността е, че мерките на правителството доведоха до осезаеми резултати в противодействието на престъпността. Значително е ограничена активността на престъпните групировки, възникнали в периода 1990-1996 г. Постигнати са осезаеми резултати в ограничаване на сенчестата икономика, контролирана от структурите на организираната престъпност. Пресечени са и са разрушени престъпните механизми и канали, използвани за контрабанда и незаконни сделки с етилов алкохол, горива, захар, пиратски компактдискове, през които основно преминаваше престъпният бизнес.
През 1998 г. в страната практически бе ликвидирано незаконното производство на компактдискове, заради което България бе извадена от списъка "Специален 301" на страните, нарушаващи авторските права.
Пресечен е рекетът, упражняван от престъпните групировки върху средния и дребен бизнес. Практически е ликвидирано принудителното налагане на договори за охрана. Застрахователните компании, възникнали в резултат на трансформиране на капитал от престъпна дейност, са елиминирани от застрахователния пазар.
Ограничени са в значителна степен възможностите на престъпните групировки да извличат и натрупват печалби от контрола върху сенчестата икономика, наркоразпространението, хазарта и нелегалната миграция, както и за съвместни действия с транснационалната организирана престъпност.
Рязко ограничена и снижена е криминалната престъпност. През 1998 г. регистрираните криминални престъпления в страната са намалели с 34,5 на сто в сравнение с 1997 г. Повишена е и разкриваемостта на престъпленията, която е 56,9 на сто за 1998 г., при 45,6 на сто за 1997 г.
Тенденцията на намаляване на криминалната престъпност продължава и през тази година. За първите пет месеца престъпността е намаляла с 18,3 на сто, а разкриваемостта е повишена с 9,6 пункта.
Не мога да не отбележа постигнатите резултати по разследването на делото за убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов. Задържаните лица и действията по разследването, с което е ангажиран и новият главен прокурор, ни дават основание да вярваме, че в скоро време ще бъдат изправени пред съда както извършителите, така и поръчителите на това убийство." (Ръкопляскания от СДС.)
Ефикасното противодействие на престъпността изисква не само разкриване на престъпниците, но и бързото им наказване. Правителството внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Тези изменения са пряко насочени към съкращаване срока престъпление - наказание, и към максимално гарантиране правата на гражданите в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека
На всички трябва да ни е ясно, че ефикасността на противодействието на престъпността зависи в много голяма степен от това доколко ефективна е работата на съдебната система. За да има резултат от мерките на правителството, трябва престъпниците и корумпираните да бъдат наказвани.
След създаването на законовите предпоставки за институционалното укрепване на съдебната власт нашите очаквания са, че тя по най-бърз начин ще се реформира практически, ще се освободи от всякакви форми на непрофесионализъм и корупция, което е условие за повишаване на общественото доверие към нея. Само общите усилия на законодателна, изпълнителна и съдебна власт могат да ни доведат до успех в борбата с престъпността и корупцията.
Казаното ни най-малко не означава, че правителството е приключило своята работа по противодействие на престъпността и прехвърля по-нататъшната отговорност на съдебната власт. То ще продължи прилагането на целия комплекс от мерки за ограничаване на всички форми на престъпност, предвидени в единната стратегия. Тук влизат всички социални и икономически мерки за превенция на конвенционалната престъпност и в частност на престъпността сред малолетни и непълнолетни.
Ще продължи и работата по пресичане на корупцията във всички сфери на обществения живот.
Създават се и условия за успешно стартиране на полицейското разследване по прилагане на Наказателния кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс.
Приоритет на правителството е изграждането на професионална и компетентна полиция по европейски модел, отворена към обществото и неговите проблеми.
Предстои и работа по изграждането на единна информационна система за противодействие на престъпността, по създаването на публичен регистър за имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Необходимо е да се ускори процедурата по създаване на закон за противодействие на финансовите престъпления и нарушения, чрез който по един ефикасен начин да бъдат санкционирани лицата, натрупали доходи по незаконен път.
Правителството вижда опасността от опити за възстановяване на контрабандни канали и други възможни престъпни действия за извличане на лесни и бързи печалби от кризата в Косово и ембарговите мерки срещу Съюзна република Югославия. (Силен шум сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Взети са незабавни и твърди мерки за тяхното предотвратяване.
И накрая искам да подчертая, че независимо от пречките, които опозицията създаваше, правителството със същата упоритост ще продължи да работи до края на своя мандат за окончателно спечелване на войната с престъпността и корупцията. А за извършеното дотук най-показателни са оценките на международните институции.
Отново искам да припомня оценката от доклада на Европейската комисия в края на 1998 г. за постигнатото от Република България в областта на правосъдието и вътрешните работи. Цитирам: "България е направила заслужаващ овации напредък в изпълнение на краткосрочните приоритети на партньорството за присъединяване". Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Драганов за два уточняващи въпроса.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов!
Аз си бях приготвил да Ви задам два много сериозни уточняващи въпроса. Оставих ги там, на банката. Просто в хода на Вашето пространно изложение на мен изведнъж ми просветна пред очите - разбрах, че Вие сте се справили с престъпността; разбрах, че имате един-единствен враг и това е Евролевицата; разбрах, че тя е основната заплаха за стабилността в страната; разбрах, че европейските институции ви подкрепят изцяло.
Аз тук имам доклада на Венецианската комисия. Той казва точно обратното на това, което Вие твърдите от тази трибуна, но разбрах, че Вие казвате истината.
Все пак искам да Ви попитам поне едно нещо: защо след като така сте овладели борбата и с престъпността, и с корупцията, защо Вие забранявате - защото всичко, което става в тази зала, става с Ваше разрешение или след Ваша забрана, ако не става - защо Вие забранявате да приемем, примерно, Закона за политическите партии, който да спре финансирането на Вашата управляваща групировка? Защо забранявате, защо не се съгласихте да приемем, примерно, Закона за неправителствените организации, а фондациите също са една сериозна форма за финансиране на Вашата управляваща партия? Защо не дадохте на Вашето управляващо мнозинство да подкрепи предложената поправка от Евролевицата в Търговския закон, която да забрани на братовчеди, баджанаци, кумове, сватове и тям подобна рода да участва в бордове и да ограбва държавните предприятия?
И най-сетне, господин Костов, кога наистина ще тръгнете към Европа? Кога ще се освободите вие като управляващи от вашия балкански манталитет, според който държавата е една крава, от която вие можете само да сучете? Кога ще въведете тази институция: "финансово състояние", според която наистина да видим как срещу три нивички се купува къща за половин милион долара? Кога ще го направите това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Има думата министър-председателят господин Иван Костов. (Татяна Дончева шумно репликира от място.)
Госпожа Дончева, няколко пъти Ви правя бележка...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Така поставения от Вас единствен въпрос е всъщност въпросът за законодателните приоритети на правителството и Народното събрание.
Искам да Ви уверя, че законодателните приоритети на правителството са изцяло доминирани от желанието България да се представи успешно при есенния преглед за напредъка така, че Европейската комисия да предложи с България да започнат преговори в началото на януари 2000 г. за пълноправно членство в Европейския съюз.
За да се направи това нещо от Народното събрание и от правителството се изисква да изпълнят една много сериозна законодателна програма. Никой не може, според мен, да възрази в Народното събрание, че тези закони, които получиха приоритет - те са 11, вече, радвам се, останали са 9 - да бъдат приети до 31 юли. След това ще има също така група приоритетни закони, които трябва да бъдат приети до 15 септември. Те ще ни дадат възможност, ако успешно се справим, да направим този силен напредък, който да бъде отбелязан от Европейската комисия. Затова се иска обаче и в Народното събрание да се възприема желанието ни за членство към Европейския съюз не само на думи, а и на дело.
И аз призовавам всички народни представители, в това число и народните представители от Евролевицата, да участват активно в разискванията, но да не протакат обсъжданията на закони особено там, където няма място за политически дебат, където поначало политическият дебат не съществува, тъй като много от законите, които Европейската комисия очаква от нас, имат преди всичко характер на техническо устройване и уреждане на важни обществени отношения, които обаче са вън от такъв дебат. Ето защо аз очаквам такова съдействие от вас.
Що се отнася до другите закони, аз, разбира се, съм за тези закони и считам, че те трябва да имат своя приоритет веднага след приоритета, който имат законите за членството ни в Европейския съюз. В това отношение вие можете да разчитате изцяло на желанието на правителството.
Един-единствен закон, според мен, обаче няма да бъде предмет на обсъждане от правителството. Това е Законът за политическите партии. За финансирането на политическите партии трябва да има съгласие в Народното събрание, трябва да има една добра идея как това да бъде уредено и как това да бъде обяснено на хората, но да бъде обяснено не преди избори, а да бъде обяснено след избори, когато с тази материя няма да се прави евтин популизъм. Защото аз съм абсолютно убеден какво ще стане в Народното събрание, ако преди местните избори вие излезете с някаква инициатива, какво ще бъде поведението на останалите.
Ето защо в спокойна обстановка, при съгласие на парламентарните групи, на основните политически партии, това е въпрос, който също трябва да получи решение тъй като, уверявам ви, че и аз като председател на Съюза на демократичните сили изпитвам трудности в набиране на средствата за осъществяване на разходите на нашата партия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя. (Шумни реплики от опозицията.)
Преминаваме към отговори на министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
Има думата народната представителка госпожа Татяна Дончева да развие своя актуален въпрос относно въведения от МВР ред за преминаване на чуждестранни моторни превозни средства, пътници и товари през територията на Република България. (Шум в залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Правилно ли съм разбрала, че тук вече ще сме събрание на глухонеми хора?... И дали има смисъл да натискаме копчета или по-добре да ни събират по парламентарни групи мнения по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, имате думата. Сложете си картата! Госпожа Дончева, сложете си картата, щом започнахте да говорите!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Понеже в момента има шум в залата, затова не си я слагам. (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Шума вие го създавахте досега. Сложете си картата!
Госпожо Дончева, ще си зададете ли въпроса?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Уважаеми господин министър на вътрешните работи, благодаря Ви, че след една седмица все пак ми отговаряте, защото практиката, въведена от ръководството на парламента да се аранжира парламентарният контрол не само с оглед на новините между 12,00 и 12,15 ч., а с оглед на притикването на някои щекотливи въпроси назад във времето, ни е създавал проблеми.
Още миналата седмица попитах Вас и министъра на външните работи госпожа Михайлова за един случай, станал на 1 юни 1999 г. Тогава един много известен европейски и световноизвестен югославски танцов ансамбъл от младежи на 18-19 години влезе през КПП - Кулата, и трябваше да излезе през Брегово на път от Делфи, Гърция, за Югославия.
С този ансамбъл се случи следното: първо, граничната полиция го задържа около три часа неизвестно защо. Когато горе-долу стана сумрачно, събраните до този момент на КПП паспорти бяха... са били прибрани в една полицейска шапка и с полицейска кола отпред и полицейска кола отзад на пътната полиция те бяха придвижвани към Брегово без да имат възможност да ядат, без да имат възможност дори да отидат до тоалетната или каквото и да било друго.

Някъде около 12,00 ч. се оказа, че те са на Владая, след като са пътували около 800 км без прекъсване, защото полицейските служители не им позволяваха това. Понеже вашите софийски пътни полицаи бяха закъснели да приемат поста от предишната щафета, в едно ресторантче тези почти деца имаха възможност да вечерят и да продължат нататък своя път.
Бихте ли ми казали на какво основание полицията извърши тези действия спрямо автобуса и пътниците? Защото Вие знаете, че все пак има някакви закони и някакъв ред. Казвам за Ваша информация, че на 5 км по-нататък имаше осигурена вечеря и преспиване, което би било логично, когато караш някой да пътува 1600 км с един шофьор, да спре. И когато имаше болни деца - едно момче със счупен крак и едно момиче с ангина, и стана дума пред полицаите дали не е възможно, без да нарушават Вашите заповеди, да спрат пред една отворена попътна аптека в София, за да купят елементарни неща, те казаха: изключено е, имаме заповед.
Правя това достояние на Вас, за да Ви спестя и половината от въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожице Дончева, по повод на актуалния Ви въпрос и по-специално действията на служителите от служба "Гранична полиция" спрямо югославския ансамбъл "Иво Лоларибър" беше извършена проверка, при която се установи следното:
На 1 юни 1999 г. около 19,00 ч. - запишете добре това - на ГКПП - Кулата, за влизане в Република България се е появил автобус "СЕТРА" с югославска регистрация. С него е пътувал югославският ансамбъл, за който става дума - 40 човека. При представяне на паспортите за обработка ръководителят на ансамбъла е заявил, че трима от членовете му са останали в Република Гърция по неизвестни за него причини - за Вас причините вероятно са ясни - и не разполага с информация къде се намират. Обяснил на граничните паспортни контрольори, че групата пътува транзит през България и ще напусне територията през ГКПП - Брегово. Споделил, че имат желание да пребивават един ден в София, но се опасява други участници от ансамбъла да не останат в нашата страна. По време на обработка на паспортите югославските граждани са слезли от автобуса и са извършили покупки от валутните магазини. Около 20,00 ч., т.е. обработката е траяла само 1 час, паспортите на групата са връчени на водача, извършена е била идентификация на лицата, пътуващи в автобуса.
Предвид на постъпилата информация за останалите в Република Гърция участници в ансамбъла граничният контрольор, който е обработвал документите, е докладвал на началника на смяната, е той от своя страна - на началника на ГКПП - Кулата. Последният е разпоредил случаят да бъде докладван в дирекция "Гранична полиция", което е направено своевременно. Извършена беше справка за преминаването на автобуса през Република България, от която се установи, че ансамбълът с посочения автобус е влязъл в страната на 23 май през Брегово с 43-ма пътници и е напуснал на 24 май през Кулата без никакви проблеми. При завръщането му не са се явили югославските граждани - имам имената им, ако Ви интересуват.
След съгласуване с ръководството на дирекция "Национална служба Гранична полиция" е взето решение автобусът с пътниците да бъде придружен от полицейския автомобил по време на транзитното им преминаване през територията на Република България. Основанията за вземане на това решение са: искането на техния ръководител предвид останалите по неизвестни причини в Гърция трима югославски граждани, членове на ансамбъла; опасенията му, че могат и в България да останат хора, за което вероятно в Югославия ще му бъде потърсена сметка и обстоятелството, че пътуването се извършва през нощта и е целесъобразно да бъде осигурена тяхната лична сигурност и безопасност по време на движението. Осигурен е и придружаващ автомобил от Регионалната дирекция в Благоевград и групата е продължила пътуването, като е напуснала страната на 2 юни около 8,50 ч. през Брегово в пълен състав. Граничната паспортна и митническа проверка на двата контролни пункта е протекла нормално. Не са били констатирани нарушения на граничния режим. Не е имало необосновано забавяне при преминаването им и югославските граждани не са предявили претенции или недоволство относно реда за обработване и начина на преминаване през Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър! Изключително съм доволна от отговора Ви. От него стана ясно, първо, че няма законово основание за действията на полицията. В противен случай бихте ми го посочили, аз държа в себе си Закона за чужденците.
Второ, Вие знаете, че няколко пъти говорихме не директно с Вас, но с лицата, които се обадиха и на Вас, включително с дежурния по министерство. Хората бяха в абсолютна паника и само казваха: ние изпълняваме заповеди. Няма причина, каквото и да говорите, да не се спре пред една аптека, да се купи аналгин или нещо друго, както и няма причина да не спрат да ядат. Както също така не можете по никакъв начин да ми обясните събирането на 40-те паспорта в полицейската шапка. Защото аз го видях с очите си. И полицаите си пренасяха шапката. Недейте да ни говорите такива неща, защото има свидетели депутати на това, което се разигра пред очите ми. И аз много добре знам, че никой никога не е искал от Вас не просто да ги охранявате, а да ги водите като "три синджира роби", господин Бонев.
Също така обаче ми стана известно от 8-те полицая, които бяха в цялата пътна полиция - на Благоевградска област, на Софийска област, на София-град, на Перник и т.н., че тези хора последния месец са се занимавали само с подобни конвои и с никакви пътни превозни средства. Няма съображения за сигурност, които да Ви позволят да пътувате, след като 800 км сте карали, още 500. Пред очите ми шофьорът в двата часа, през които едно дете на Владая подготвяше храна за 40 души, легна на кормилото да спи. И когато попитах полицая: ако този човек заспи на пътя и се хвърли върху Вас включително, какво ще стане с пътниците вътре, за чия сигурност става дума, също така ми стана известно, господин Бонев, че това е прилагано и по отношение на други граждани, не само на югославски.
И Ви питам две неща: първо, защо са въведени тези мерки по целесъобразност и какво следва от тях? Защото трябва да признаете, че има някакъв специален ред за движение на чужденци. И второ, стана ми известно за скандални случаи с полски и турски граждани от предишната седмица, с които е процедирано по същия начин и които демонстративно с отказали да включат... Между другото, на наш въпрос какво би станало, ако шофьорът на автобуса завие към хотела, полицаят каза: разпоредено ми е незабавно да го спра от движение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Госпожице Дончева, аз съм български министър на вътрешните работи и е редно да отговарям в българския парламент на въпроси, зададени ми от български депутати. Начинът, по който ми се поставя въпроса, ме кара да си мисля, че се намирам в сръбския парламент и сръбски депутат ми задава въпроса.
Искам да Ви припомня какви мерки бяха взети срещу българските граждани от страна на югославските власти. Недопускане в Съюзна република Югославия на депутати. Последният случай беше вчера. Недопускане на журналисти. Последният случай беше вчера. Разпити на български граждани от сръбските специални служби, особено на журналисти. Заплаха за живота им. Вземат се данни за домашния им адрес. Диктува им се редакционната политика. Това се е случило с един главен редактор на столичен вестник. Отношение към българското малцинство в Западните покрайнини. Мобилизацията и ареста на Марко Шукарев. Всичко това във всяка държава предизвиква реципрочни мерки. От наша страна реципрочните мерки бяха много по-меки в сравнение с безобразията, които се извършваха от другата страна на границата. И ще продължат да бъдат реципрочни, ако оттам продължат със същото отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев от народния представител Татяна Дончева относно проведената на 6 юни 1999 г. полицейска акция, при която бе убит Ганчо Въчков - Ганеца.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Особено съм Ви благодарна, господин министър, защото Вие с втората част изключихте първата. Ясно е, че е за реципрочни мерки, защото Вашето разбиране е, че ние трябва до такава степен да се докараме и да се харесаме, че да ни закачат шестичка и тиквен медал. Омразата между народите, която посяхте днес, няма да мине и след войната. Войната ще мине и ще замине, омразата ще остане. И никога няма да обясните на тези 40 деца, между които може да бъде утре и Вашето, и на техните близки, че българският народ не ги мрази и че ние тепърва ще бъдем съседи и тепърва ще трябва да работим. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да Ви стигне времето за Ганеца, госпожице Дончева!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Поради което аз приемам изцяло Вашите твърдения, че аз съм сръбско мекере...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, имате въпрос за Ганеца.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз имам три минути и ще говоря...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Две минути имате за конкретен актуален въпрос. Ще Ви моля да го зададете.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Добре, не ми вземайте времето!
Така че, господин Бонев, това е положението! Това е полицейски подход към един тънък външен въпрос, за който нямате квалификация и ще трябва ние заедно, заедно, даже тези, които сме видели глупостта на онова, което правите, да го изсърбаме. Съжалявам за Вас!
Що се отнася до втория рунд на борбата срещу съдебната система, който очевидно даде премиерът Костов тук с пространната си реч преди малко, е вторият ми въпрос. В неделя София стана свидетел на един пореден полицейски екшън. Както съобщи вчера едно известно предаване на Националното радио "Хумор, сатира и забава", най-големият шанс от това преследване е, че все пак няма убити невинни граждани.
Та, моят въпрос е кой и кога разпореди задържането на Ганчо Въчков Ганеца и как бе организирана и проведена акцията по задържането, та стана така, че в продължение на час и нещо в центъра на София вървяха полицейски коли и се стреляха пред смаяния поглед на всички минувачи? Само, моля Ви, не ми казвайте за пореден път, че аз съм защитник на престъпността! Защитник съм на тези невинни граждани, които просто по едно чудо не бяха отвяни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожице Дончева, започвам да си мисля, че сте ми тайна почитателка. Много съм Ви благодарен за този въпрос. Много съм Ви благодарен за този въпрос, защото той ми дава възможност да разсея заблудите, които бяха тиражирани и които може би объркаха, така както и Вас са объркали, много хора в страната. Заблудите относно личността на този престъпник.
Кой всъщност е Ганчо Петров Въчков, известен като Ганеца и Лудия? Въчков е в полезрението на полицията от 1995 г. На 13 май същата година при обиск в жилището му са иззети пистолет "Макаров", малокалибрена пушка, боеприпаси, заготовки и секретни ключове за жилища, автомобили и устройства за тяхното изработване. Доказано е, че част от вещите са предмет на взломна кражба от предишния ден.
През м. август 1996 г. Ганчо Петров Въчков отново е задържан в полицията и срещу него е образувано следствено дело за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие. Въчков успява да избяга и e обявен за общодържавно издирване. Още от този момент е разпоредено задържането му от прокуратурата. Установено е, че съдействие за укриването му след бягството му е оказала Ана Чакърова - една от медийните героини тази седмица.
През периода 1995-1997 г. на практика не е направено нищо за неговото издирване и задържане. Но защо това е така - трябва да питате собствената си партия.
След 1997 г. е установено, че Ганчо Въчков и неговата група с основни членове Николай Зарев - Данкина, Красимир Христов - Баката и Огнян Борисов - Гангстера са извършители на множество тежки криминални престъпления, включително въоръжени грабежи предимно на луксозни автомобили и джипове, с особена бруталност и висока степен на обществена опасност, застрашаваща живота и здравето на случайни граждани и служители на МВР.
През 1997 г. в столицата Въчков и съучастниците му са извършили 7 въоръжени грабежа на автомобили, както следва: въоръжен грабеж на "Мерцедес", собственикът е пребит и изхвърлен от автомобила - дело 3-30-38/1997 г.; въоръжен грабеж на "Мерцедес", собственикът е пребит и изхвърлен от автомобила, следствено дело 27-98; въоръжен грабеж на "Мерцедес", собственикът е пребит и изхвърлен от автомобила, дело 30-47; въоръжен грабеж на "Мерцедес", собственикът е пребит и изхвърлен от автомобила, дело 23-32; въоръжен грабеж на "Мерцедес", собственост на сръбски гражданин, на сръбски гражданин, отбележете, пребит и изхвърлен от автомобила, дело 20-87; въоръжен грабеж на джип "Чероки", собственикът е пребит и изхвърлен от автомобила; въоръжен грабеж на джип "Мицубиши паджеро", собственикът е пребит и изхвърлен от автомобила.
През месец януари 1998 г. в дискотека "Алиби" в столицата Ганчо Въчков е заплашил с пистолет охраната на дискотеката, която отнема пистолета и сигнализира полицията. След отправена заплаха Въчков се връща и започва да стреля с автомат "Калашников" по заведението и по полицейските служители. И това е квалифицирано като опит за убийство на полицейски служители. По една случайност гражданите и служителите на МВР са останалите живи. По случая има дело № 1 от 1998 г.
През 1998 г. Въчков и съучастниците му извършват: въоръжен грабеж на "Мерцедес", собственикът е пребит и изхвърлен от автомобила; въоръжен грабеж на "Мерцедес", собственост на финландска гражданка - по същия начин се е действало; въоръжен грабеж на "Мерцедес" от сервиза на СБА в Горубляне, нанасяне побой на служители от сервиза, отвличане и побой на собственика на автомобила със заплаха, че ако подаде оплакване в полицията, ще бъде ликвидиран - следствено дело 349; въоръжен грабеж на "Мерцедес" с опит за убийство на собственика, делото е 39-75; въоръжен грабеж на "Роувър" с опит за убийство на собственика му, следствено дело 533; противозаконно отнемане на лек автомобил "Мерцедес" в Пловдив и последващ с него въоръжен грабеж на шофьор на товарен автомобил и след преследване от органите на полицията в Сливен опит за убийство на полицейски служители с огнестрелно оръжие; отвличане на Николай А. пред зала "Универсиада" в столицата и жесток побой, вследствие на което той е починал. Убийството е извършено по особено жесток и мъчителен начин.
През месец септември 1998 г. Ганеца, Данкина, Баката, Ганстера и бандата им празнуват в известен на службите столичен ресторант 150-ия си въоръжен грабеж, без да бъдат заловени.
През 1999 г. Въчков и съучастниците му извършват: въоръжен грабеж на "Ауди куатро А8", управлявана от германски гражданин, който е изхвърлен от автомобила след жесток побой; въоръжен грабеж на "Рейндж роувър" и жесток побой на собственика му, арабски гражданин; въоръжен грабеж на "Ауди А8" с изхвърляне и побой на собственика; въоръжен грабеж на златни накити и нанесен жесток побой на собствениците им в частен дом в Самоков. Част от извършителите са задържани от полицията. Организиран въоръжен грабеж на обменно бюро в Сливен. Задържан съучастник е направил пълни самопризнания за обира. Доказано е, че Въчков е главен организатор.
Кратката равносметка на част от изброените и безспорно доказани случаи само дотук е 19 въоръжени грабежа, от които 5 с опит за убийство с огнестрелно оръжие на полицаи и граждани и 1 убийство, извършено по особено жесток и мъчителен начин. По всички следствени дела, които посочих, защото аз правя извадка от случаите, по всички следствени дела има мярка за неотклонение и задържане под стража - и така Ви отговарям на въпроса кой и кога разпореди да бъде задържан.
През месец април 1999 г. Ганчо Въчков успява да избяга при провеждането на специализирана полицейска операция, изоставяйки управлявания от него лек автомобил. В автомобила са намерени автомат "Калашников", 2 пистолета "Макаров", гранати, самоделни взривни устройства и патрони за пистолет PSM.
На 6 юни 1999 г. в резултат от поредица оперативни комбинации Въчков е открит в района на Френската гимназия, в центъра на София. Незабавно са организирани полицейски сили за задържането му. С оглед на това, че Въчков вече е оказал въоръжена съпротива е включен и екип на специализирания отряд за борба с тероризма. Въчков се е движил с автомобил "Ланчия" и до известно време не е забелязвал, че го проследяват полицейски служители. Целта е била да бъде изведен извън София. В един момент открива полицейското наблюдение и започва яростна стрелба с автомата срещу полицаите. Можете да отидете да видите на какво приличат полицейските автомобили. Няма нужда да ви обяснявам какъв състав на престъпление е извършено.
От своя страна полицейските служители са използвали законосъобразно огнестрелно оръжие при условията на неизбежна отбрана. По време на преследването Въчков умишлено прострелва съучастника си, изоставя го и се оттегля в посока на ул. "Мърфи". Районът незабавно е блокиран и гражданите са предупредени да се укрият. Баретите атакуват входа на сградата, в която се е укрил Въчков. Последният открива стрелба по тях и след завързалата се престрелка е намерен ранен в главата и е задържан. При задържането Въчков е държал в ръката си пистолет PSM с патрон в цевта.
Въчков и съучастникът му Ангел Митов незабавно са откарани в Пирогов. При извършената операция от тялото на Митов е изваден куршум, за който впоследствие е установено, че е изстрелян от пистолета на Въчков, куршум от PSM. С това отпадат всякакви инсинуации, че пистолетът е подхвърлен от служителите на МВР, както един много корумпиран ваш експерт твърдеше тези дни по вестниците.
При претърсването на автомобила на Въчков са намерени автомат "Калашников" с подцевен гранатомет, 2 броя пистолети "Макаров" и заглушител за тях, самоделни взривни устройства, множество боеприпаси, бронежилетки, 3 броя маски, камуфлажни дрехи и фалшиви паспорти със снимки на Въчков. Иззетите веществени доказателства са предадени в Института по криминалистика и криминология за експертиза.

Продължава работата по изясняване престъпната дейност на съучастници на Въчков, които са задържани. До момента са получени данни, че групата, начело с Въчков, е съпричастна към извършването на още две убийства и два опита за убийство. Събраните доказателства дават възможност да се направи основателно предположение, че става дума за поръчкови убийства. Повечето от членовете на групата му са задържани преди 6 юни и показанията им напълно съвпадат със събраната от полицията информация.
Как се стигна до случая Ганеца, обаче може би е по-интересно? От 1998 г. се предприемат конкретни мерки за пресичане престъпната дейност на Ганеца и групата му. Два пъти отговорни полицейски служители са водили разговори с майка му той да се предаде с адвокат на съдебните власти, след като толкова много мрази униформените. По безспорен начин е установено, че майка му е била запозната с престъпната дейност, но го е поощрявала да събере пари и да избяга зад граница. Не можем да упрекнем майката по никакъв начин. Но не можем да не си дадем сметка за отговорността на най-близките на Въчков за злополучния край.
Как и защо се стигна до мита за Ганеца? Една от причините са годините на бездействие на правозащитната система, която създаде чувство за безнаказаност у извършителите на престъпления. Другата причина, тя може би е не по-малко тревожна, е ролята на всички нас - на обществото, на политиците, на медиите, ако щете. Митологизирането на подобни лица не само не е в услуга на обществото, но води и до стремеж към подражание. Буди недоумение, че отговорни медии тиражираха арогантни съжаления на някакви квартални бандити, че при преследването Ганеца не е успял да хвърли гранатата и да убие няколко ченгета. Че е трябвало да има повече хора като Ганеца. Това се тиражираше в софийския печат. Ганчо Въчков беше представен като дребен престъпник. Нов Робин Худ, убит от полицията, едва ли не заради кражбата на един автокасетофон. На това бяха отделени цели вестникарски страници и отговорни рубрики в националната телевизия. В същото време никой не отдели място за жертвите на Ганеца, за зачернените от него майки, за децата на убитите полицаи, за мненията на семействата на участвалите в задържането полицаи. Същите полицаи, които преследваха и задържаха Ганеца и такива като него, излагат живота си на опасност единствено в защита на обществото от такива като Ганеца. Всички служители на МВР чувстват огромно огорчение от това, че беше направен опит саможертвата им да бъде третирана като престъпление, а престъплението едва ли не като саможертва в името на обществото.
Като министър на вътрешните работи и дългогодишен служител на МВР ми позволете в защита на моите колеги и семействата им да кажа и нещо по-остро. Считам, че подобни опити за изопачаване на истината не са в интерес на обществото и че съзнателно или не тези опити са пряко съучастие на престъпността. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министре, улесних Ви максимално с въпроса, обаче се оказа, че и това е недостатъчно. Не поставям под съмнение, че разполагате с прокурорски акт, за да задържите Ганеца, нито поставям под въпрос дали трябва да бъде задържано лицето. Питам защо се задържа така? Вие ни обяснявате тук за цели оръжейни арсенали. Ето, тук има няколко хора, които са били на работа в службите, и знаят как се организира такава акция. Може ли на Петте кьошета, както ни обяснявате, съвършено случайно, да тръгвате на такъв екшън? И как ще ми изказвате съжаление и извинение за служителите на МВР, които също сте сложили в тази касапница? Те поемат риск, но така ли ще го поемат? Това някакви нови "Бели брези" или на други ювелирни неща тук ще сме свидетели? Как въобще можете да говорите такива неща?! В центъра на София се стреля един час.
Аз нямам нужда да обяснявам на слушателите на парламентарния контрол , след като чух какво коментира вчера редакция "Хумор, сатира и забава" на националното радио. Значи на тях всичко им е ясно. Щом Ганеца е такъв опасен престъпник, свършете си работата, организирайте наблюдение, подслушване, захлупете го там, където трябва да го задържите, за да е максимално безопасно и за полицейските служители, и за хората. И въпросът застрелян ли е Ганеца или е разстрелян ще виси, защото Вие знаете, че покровителите му остават и че смъртта на Ганеца дава възможност те да бъдат прикрити. И не ми се позовавайте на 1995 и 1996 г., когато знаете, че февруари месец по същия начин е бил засечен на Петте кьошета. Било е съобщено на висш служител на СДВР, който изобщо не е придвижил сигнала, и че и сега има покровители в системата. Така че смъртта на Ганеца не допринася с нищо за правосъдието. Добре, ще му залепите, ако искате, цял поменик престъпления. Той е мъртъв, може с лекота да му ги прилепите, макар че може и да ги е извършил. Кой да каже? Въпрос на доказване. Но вие знаете също така, че един ден след смъртта му изчезна джип "Сузуки витара" на ваш отговорен служител от Симеоново. Бихте ли ни казали поне името му? Той е служител на МВР. Няма да можете да прикачите всички кражби на скъпи возила на мъртвия Ганеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата господин министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Госпожице Дончева, сега разбрах кой е излъгал журналистите от "24 часа" за някакъв джип на отговорен служител на МВР. Вие сте ги излъгали. Но сега искам обществото, всички, които ни гледат и слушат, да разберат ясно едно.
На няколко сбирки с Вас се появи един белокос старец, който Вие сте малтретирали в продължение на 50 години. И до такава степен му е замъглено съзнанието, че си позволи да каже: "СДС е партия на корупцията." Аз сега искам той да погледне, да види Вашата защита за един престъпник и да разбере, че вие сте партия на престъпността. (Ръкопляскания от мнозинството. Неодобрителни възгласи от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър Бонев. (Народният представител Татяна Дончева иска думата за процедура.)
Госпожице Дончева, моля Ви, не нарушавайте правилника! (Неодобрителни възгласи от опозицията.)
Имате думата за процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, нали не твърдите, че съм над 50-годишна? Всичко друго може да си твърдите. Не го твърдите за сефте, но много Ви моля, просто аз не съм над 50-годишна и даже не ги наближавам. А иначе един белокос старец, който твърдял, че 50 години го тормозя, моля Ви, не ни занимавайте с такива глупости. Това е Народното събрание, дръжте се поне на нивото на тази зала. Тя познава къде-къде по-светли личности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакам процедурата. Не я чух. Правя Ви забележка.
За процедура има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, моята процедура е много елементарна и тя е свързана с това, което стана в тази зала преди две седмици - тогава, когато един друг министър, по-скоро един заместник министър-председател, си позволи от тази трибуна да обиди народен представител. Сега друг министър - господин Богомил Бонев, който е министър на вътрешните работи, и трябва да следи за реда и законността в тази страна, си позволи да нарече една политическа сила престъпна.
Вие, господин председателстващ, разбира се, отминавате с лека ръка тези обвинения и обиди.
Моето процедурно предложение е - по някакъв начин превъзмогнете политическите си пристрастия и когато министрите се държат тук така брутално, така нахално, поне им правете някакви скромни забележчици. Казвайте им: Ама, моля ви, господин министър, недейте така! Ама, моля Ви, господин Бакърджиев, успокойте се! Не ги тупайте така по рамото. Не отминавайте с такова обидно мълчание това, което те правят тук. Все пак не се намират на митинг на Съюза на демократичните сили или господин Бакърджиев не води заседание на столичната организация в СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Още не съм чул процедурата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз Ви казах - обърнете внимание на господа министрите да се държат прилично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви и препоръчвам за кой ли път да прочетете чл. 41 от правилника и да разберете какво е процедура. А, ако трябва да правя забележка на министър Бонев, не мога да я направя, защото аз също съм убеден, че Българската комунистическа партия е престъпна организация. (Ръкопляскания от мнозинството. Шум и неодобрителни реплики от опозицията.)
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Как не Ви е срам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма от какво да ме е срам. БКП е престъпна организация. (Неодобрителни реплики от опозицията.)
Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев от народния представител Цветелин Кънчев относно незаконосъобразен отказ за извършване на предварителна проверка по жалба за извършено насилие срещу български граждани от ромски произход. (Народният представител Георги Божинов отива към председателската банка. Чукане по банките, шум и неодобрителни реплики от опозицията.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, пред микрофона на председателя): Господин председателю, направихте безпрецедентен и гнусен жест. (Чукането по банките от опозицията продължава.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Успокойте се! Стига защита на БКП! Моля ви, седнете си по местата.
Господин Кънчев, имате думата. (Неодобрителните реплики и чукането по банките в блока на опозицията продължават.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, пред микрофона на председателя): Това нямате право да направите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За Българската комунистическа партия имам право винаги да говоря. Седнете си на мястото!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, пред микрофона на председателя): За нито една партия в България не можете да говорите... Нямате право...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Седнете си на мястото! Имам право. На тази партия седем години съм бил жертва.
Седнете си на мястото! Седнете си на мястото и не пречете на заседанието!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, пред микрофона на председателя): Геройство със стара дата... Носехте й плакатите по манифестациите. Ясно ли ви е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Седнете си на мястото!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, пред микрофона на председателя): Не се прави на герой! (Чукането по банките и неодобрителните реплики в блока на ДЛ продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Кънчев, заповядайте.
Моля ви, не пречете на господин Кънчев в защита на БКП. Моля ви!(Чукането по банките и неодобрителните възгласи и реплики в блока на ДЛ продължават.)
Господин Пламен Славов, правя Ви забележка, затова че пречите на работата на Народното събрание. При втора забележка знаете какво ще последва.
Първа забележка на госпожа Дончева и на господин Мутафчиев. (Репликите, възгласите и чукането по банките в блока на ДЛ продължават.)
Господин Мутафчиев, отстранявам Ви за едно заседание. Напуснете заседанието и не пречете на господин Кънчев! (Част от ДЛ напуска залата.)
Имате думата, господин Кънчев.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Първо, аз искам да благодаря на министър Бонев по отношение акцията по задържане на Ганеца като човек, който лично е пострадал от него. През 1995 г. моят шофьор по същия начин беше пребит и за малко не беше разстрелян и ми бе отнет джип "Гранд Чероки".
Уважаеми господин министър Бонев, в последните четири години група български граждани вилнеят в Ловешка област, като заплашват, бият, убиват български граждани от ромски произход безнаказано. Гонят ги от домовете им, опожаряват къщите им. Един от ръководителите на групата - Драгомир Генов Конов от град Ловеч, и до днес преследва 7-членното семейство на българския гражданин от ромски произход Методи Борисов Асенов от село Слатина.
Нещата започват много отдалеч. На 28.07.1994 г. Драгомир Конов, Пламен Дамянов, тогава работещ като служител на МВР, и още няколко маскирани лица нападат Методи Асенов и семейството му. Минути след полунощ групата нахлува в дома на Асенов и унищожава по-голяма част от покъщнината на семейството. Драгомир Конов прострелва с пушка в стомаха и бедрото Методи Асенов. Преди да си тръгне, групата опожарява селскостопанските сгради в имота. Семейството с големи усилия успява да потуши пожара. След възстановяването си от раните Методи Асенов подава жалба по РДВР и до прокуратурата в град Ловеч, но не се предприемат никакви мерки по случая. Прокурор Кулева дава съвет на Асенов да изчезне за известно време от селото. Асенов напуска имота си и четири години живее със семейството си в село Ерден. Ходел от време на време да наглежда имотите си в село Слатина.
След като разбрал от съселяните, че Драгомир Конов и бандата му не идват вече в селото, защото Конов, забележете, е осъден за убийството на българския гражданин от ромски произход Тома Йорданов Малинов на 15 години срок лишаване от свобода, Асенов се връща със семейството в дома си в село Слатина.
На 11.04.1999 г. обаче, Великден, Драгомир Генов Конов, мъж, към когото се обръщат с прякора Петлешко, и група от десетина души отново нападат Асенов и семейството му, както се хранели в дома си. Сред нападателите си освен Драгомир Конов Асенов разпознал Пламен Дамянов, Румен Лалев и Гошо Петков, всичките от село Слатина. Нападателите нанасят побой на цялото семейство, като Асенов е бил заплашен с пистолет от Пламен Дамянов, както и удрян от Румен Лалев с пистолет по главата. Нанасят побой на дъщеря му Тодорина и на другата му дъщеря, която е бременна в шестия месец, като я ритат и удрят с юмруци в корема. Била пребита от бой и съпругата на Асенов. След като го заплашвали, че ще го убият, нападателите изнесли Асенов навън пред къщата и започнали да рушат покъщнината му, заплашвайки семейството с нови нападения, ако не напуснат дома си. Асенов успял да се отскубне и побягнал, а Драгомир Конов, с прякора Петлешко, започнали да стрелят по бягащия Асенов - първият с пистолет, вторият с пушка.
Когато нападателите си отишли, семейството прекарало нощта на баира над селото. Методи Асенов подал оплакване в Районната прокуратура - Ловеч, заведено под № 1004 от 14.04.1999 г., което е дадено за проверка в РДВР - Ловеч.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е: какво са направили органите на полицията във връзка с подадената от българския гражданин от ромски произход Методи Борисов Асенов оплакване, както и по нееднократните му сигнали за упражняване на насилие над него и семейството му и по какви причини не е направено необходимото да бъде организирана акция по задържане на нападателите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кънчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кънчев! Ще ви прочета направеното от полицията по данни на РДВР - Ловеч, след това ще ви кажа и моето становище.
На 15.04.1999 г. районният прокурор Димитър Димитров се запознава с жалбата на Методи Асенов от село Слатина, подадена в Ловешка районна прокуратура предния ден - на 14.04.1999 г.
На основание чл. 119, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт същият я изпраща за проверка с указания и срок в РПУ - Ловеч. Жалбата е получена в Районното полицейско управление - Ловеч, на 16.04.1999 г. и е заведена под № 1161 от същата дата.
Проверката е възложена на 19.04.1999 г. на младши районния инспектор, отговарящ за село Слатина, община Ловеч.
Видно от рапорта на началника на сектор "Охранителна полиция" към РПУ - Ловеч, става ясно, че на 14.04.1999 г. - доколкото разбирам, три дни след побоя - тъжителят Методи Борисов Асенов, придружен от съпругата си, след като са подали жалба в Районната прокуратура, са се явили и в РПУ - Ловеч, и са поискали спешна среща с началника на управлението. Същите са били приети от началника на сектор "Охранителна полиция" при РПУ - Ловеч, който, след като ги е изслушал, се разпорежда младши районният инспектор на село Слатина веднага да отиде в дома на тъжителите и състави констативен протокол за нанесените щети, а в последствие и да охранява Асенов и съпругата му, докато изнесат покъщнината си, тъй като същите изявяват желание да се изселят от селото заради силна уплаха за живота си.
Въпреки факта, че младши районният инспектор на село Слатина се е намирал по време на домашен отпуск, същият изпълнява разпорежданията и докладва за извършеното от него. Направен е оглед и е съставен констативен протокол. Констатирани са незначителни щети, а тъжителите повече не са се явявали в селото.
По време на проверката са призовани част от лицата, посочени в жалбата от тъжителя като вероятни извършители на нападението и съгласно указанията на прокурора Димитров са им съставени протоколи за предупреждение, съгласно чл. 63 от Закона за МВР. Лицата подписват протоколите, но всички отричат да са участвали в инцидент с тъжителя на посочената дата. Снето е и обяснение от посочената като свидетелка Веселинка Цветанова Добрева от село Слатина, община Ловеч. Според нея тя е видяла непознат мъж да влиза в една от стаите на къщата, но не е чула нито изстрели от огнестрелно оръжие, нито е видяла да е нанесен побой на някой от семейството на господин Асенов. Впоследствие Добрева установила, че в къщата на Асенов няма никой и се прибрала в собствения си дом.
Поради факта, че част от лицата не са открити в определения от прокуратурата срок, младши районният инспектор е поискал удължаване срока на проверката, което е уважено от прокурора. Заедно с приключването на предварителната проверка всички материали, заедно с изготвената докладна записка, са изпратени в Ловешка районна прокуратура на 19.05.1999 г. по компетентност.
Тоест, от гледна точка на охранителната полиция полицията си е свършила работата. Не е било възможно да прави задържане по горещи следи, защото жалбата е подадена три дни след побоя.
Но сега, след като ви изложих становището на Регионалната дирекция, виждам, че един младши районен инспектор не може да се занимава с такъв случай. Това е над неговата компетентност. Затова аз се ангажирам да включа повече сили от Ловеч и да решим веднъж завинаги въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кънчев, имате думата за реплика.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви, господин министър! Тъй като времето ми за реплика е оскъдно, аз съм подготвил допълнителна информация от четири страници за дейността на тази банда.
Господин министър, днес, когато парламентът ратифицира вече Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и когато правителството в лицето на вицепремиера господин Методиев подписа с най-влиятелните ромски организации на 7 април 1999 г. Рамкова програма за пълноправното интегриране на ромите в българското общество, изумително е, че ксенофобията в България набира мощ, сее насилие, убива и разединява българското общество.
Аз държа да подчертая, че успеха по подписването на тази програма, в която едно от най-важните неща е създаването на държавен орган за борба с расовата дискриминация, съжалявам, че нямам възможност да го обявя в 52 щата за два дни, но специално на Международната конференция в Прага похвалих както правителството, така и надправителствения сектор за успехите му.
Деянията на тази банда не могат просто да се квалифицират само като криминални престъпления. Мнението на ръководството на Националната асоциация "Евророма", е, че това е расизъм в стил "Ку-клукс клан", за което Ви моля да вземете най-строги, незабавни мерки за нейното неутрализиране, тъй като ромите не са овце и няма да търпят вечно да ги бият и убиват. И те са хора, които имат нерви, които имат граница на търпение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Кънчев.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Валентин Симов относно отнемане на клуба на федерация "Царство България" на ул. "Ген. Гурко" № 7 в София.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, господа министри, уважаеми депутати! Въпросът е абсолютно принципен и въпреки че тук е посочена една от политическите партии, която е парламентарно представена, той засяга и много от другите политически партии.
Целта на моя актуален въпрос е господин заместник министър-председателят да отговори как държавата ще съдейства, съгласно чл. 15, ал. 2 от Закон за политическите партии, при възникването на подобни казуси, какъвто е казусът с отнемането на клуба на Федерация "Царство България" - парламентарно представена политическа партия в Обединението за национално спасение, с перфектен договор. Областният управител вероятно по нечие нареждане деактува собствеността, тя се предава на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в което, разбира се, няма нищо лошо, но проблемът тук и съмнението, което поражда този проблем, е това, че областният управител не е изпратил уведомително писмо до Федерация "Царство България" тя да си направи своите сметки и да се обърне към комисията, която е председателствана от господин Бакърджиев и има правото да дава държавни имоти на политически партии, за да не останат на улицата, както се оказа в момента. Защото това е един прецедент в българския политически живот и ние не желаем той да се случва втори път.
Ето защо, господин заместник министър-председател, моят актуален въпрос е ще се предостави ли помещение на Федерация "Царство България", кога и как? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Симов! Мисля, че са Ви подвели. Вие искате да се изясни един конкретен случай и аз, разбира се, ще Ви съдействам максимално за неговото изясняване и ще започна с това какъв е случаят със сградата на ул. "Гурко" № 7.
Сградата на ул. "Генерал Гурко" № 7, господин Симов, е собственост на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Още през 1937 г. с нотариален акт № 26, том 20, регистър 4129, дело № 3098 наследниците на проф. д-р Богомил Берон продават на Софийския университет мястото и сградата на ул. "Гурко" № 7 с условие постъпващите приходи да се разходват за нуждите на Кожно-венерическата клиника при Медицинския факултет, който тогава е бил към Софийския университет "Климент Охридски". Следвало е да се учреди и фонд на името на покойния Васил Богомилов Берон - редовен доцент по гражданско право в Юридическия факултет. Волята на наследниците е имотът да остане за вечни времена в собственост на Софийския университет.
През 1952 г. е съставен акт за държавна собственост № 738 от 15 юли 1952 г., в който обаче не е отбелязано обстоятелството, че въпросният имот е собственост на Софийския университет, съгласно нотариалния акт за продажба.
Четиридесет години по-късно, през 1992 г., с писмо от 13 май 1992 г. до кметския наместник на тогавашна Териториална общинска администрация "Средец" ректорът на Софийския университет е поискал вписване на това обстоятелство в акта за държавна собственост.
Столичната голяма община обаче отказва с мотива, че по силата на чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за собствеността имотът вече е станал общинска собственост. По тази причина Софийският университет сезира районния съд с иск за установяване собствеността на имота. Със съответно определение от 24 юли 1998 г. Софийският районен съд, 40 състав, прекратява производството по заведеното гражданско дело от 1996 г., като се мотивира, че липсва правен интерес от предявяването на иска, приемайки, че имотът на ул. "Гурко" № 7 е държавна собственост и Софийският университет също е държавно учебно заведение. За имота е съставен нов акт за държавна собственост № 00607 от януари 1998 г., в който е отбелязано, че имотът е придобит с нотариален акт от 1937 г. и се стопанисва и управлява от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Междувременно с писмо от 14 юни 1995 г. кметският наместник на "Средец" сигнализира началника на кабинета на кмета на Столична голяма тогава община, че Федерация "Царство България" ползва имота без правно основание. Като потвърждение се приема и писмо № 62-00-62 от декември 1995 г. на Секретариата на Федерация "Царство България" до Секретариата на господин Стефан Софиянски, с което, цитирам: "Позволяваме си да Ви напомним, че с писмо от 1 декември 1995 г. под ваш № 62-00-62 Националният секретар на Федерация "Царство България" господин Христо Куртев потвърди желанието на ФЦБ да се уреди с административен документ използването на сградата, в която се намираме от миналата година". Става дума за същата сграда на ул. "Гурко" № 7.
При тази фактическа обстановка, при която безспорно е установено, че имотът е държавна собственост и се владее без правно основание от Федерация "Царство България", ректорът на Софийския университет с писмо № 06-00-1 от 25 февруари 1999 г. сигнализира областния управител на област София да бъде издадена заповед на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост. Такава заповед е издадена от областния управител на София през месец март 1999 г. и е обжалвана от Федерация "Царство България". Но преди Върховният административен съд да спре с определение изпълнението на заповедта, същата е била изпълнена и владението на имота е предадено на Софийския университет.
В тази връзка мога да Ви уведомя, уважаеми господин Симов, че след като заповедта на областния управител е била изпълнена и Софийският университет е въведен във владение на имота, лепенките от входната врата са махнати, патронът - сменен и сградата отново е заета от Федерация "Царство България".
Поради самоуправните действия на ФЦБ, ректорът на Софийския университет сигнализира районния прокурор, за което е образувана и прокурорска преписка в Районна прокуратура - град София.
С това смятам, че получавате изчерпателен отговор и на въпроса Ви за причината за отнемането на клуба на ул. "Гурко" № 7 от ползващата го Федерация "Царство България".
Имах възможност да разговарям и лично с проф. Лалов - ректора на Софийския университет. Той ме убеди, че не става дума за никакви вредни амбиции, а става дума за принцип, става дума за права, и то права, които безспорно Софийският университет притежава.
Що се отнася до причините, поради които не се предоставят помещения на Федерация "Царство България", искам да Ви обясня следното: действително в чл. 15, ал. 2 от Закона за политическите партии се прогласява, че държавата съдейства при еднакви условия и ред на политическите партии за предоставянето на помещение и други материални средства за осъществяване на тяхната дейност. Но редът, по който се предоставят помещения на партиите, както и на синдикалните организации междупрочем, за да осъществяват дейността си, е регламентиран в Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, като специални разпоредби. Така в чл. 20 от Закона за държавната собственост законодателят е предвидил за нуждите на централните ръководства на политическите партии и синдикални организации да се предоставят помещения частна държавна собственост при условия и ред, определени от Министерския съвет.
Правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост, глава трета, текстът на чл. 17 най-общо регламентира, че на централните ръководства на политическите партии и коалиции, регистрирани при реда и условията на Закона за политическите партии, се предоставят под наем помещения - частна държавна собственост, за задоволяване на административните им нужди, т.е. правната фигура, която е приложима в случая, е договорът за наем. За да се стигне обаче до сключването на договор за наем, е необходимо да бъде спазена процедурата, регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, а именно да бъде внесено искане от съответната партия в Комисията за разпределение и използване на административните сгради държавна собственост (КРИАС), като искането следва да бъде придружено с данни за финансовото състояние на партията. Обръщам Ви внимание на неща, които просто липсват. Та искане, придружено с данни за финансовото състояние на партията, установяващи възможността за плащане и на наем.
Освен това партията трябва да представи на Комисията за разпределение и използване на административни сгради и удостоверение от Софийски градски съд за актуалната съдебна регистрация на съответната политическа партия, както и декларация, че централното ръководство на партията не ползва и други помещения - държавна собственост, и не дължи на държавата суми от наемни правоотношения.
И тъй като председател на комисията е министърът на регионалното развитие и благоустройството, т. е. аз, искам да Ви уверя, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 26 април е постъпила молба от господин Христо Куртев - национален секретар на ФЦБ, в която той описва създалата се фактическа обстановка и поставя въпроса за сключване на договор за наем между държавата и "Царство България" за имот на ул. "Гурко" № 7. Това искане, естествено, ние не можем да удовлетворим. Оставям настрана всички необходими документи, които би трябвало да се приложат, или юристите, които съветват ръководство на федерация "Царство България" да подпомогнат да се съберат и да се предоставят на Комисията по разпределение на административните сгради, за да изпълни процедурата такава, каквато е по закона.
От подаването на тази молба за договор между нас и "Царство България" за "Гурко" № 7 е изминало малко повече от месец. Аз още отсега бих искал чрез Вас да посъветвам колегите да се обърнат официално така, както е по закон, с цялостна преписка с искане на предоставяне на конкретни помещения, а не за сключване на договор именно за тази сграда на "Гурко" № 7.
И тук стигаме до един въпрос, който е актуален във връзка с нашите балкански традиции, с желанието ни всички да участват в политически формации, независимо дали те са достатъчно живи или не, дали имат реална сила или не, дали имат присъствие в живота. Повече от 280 са регистрираните партии в България. Това създава огромен проблем за нас, като представители на държавната администрация и пред областния управител на столицата да намери помещения за представители нужди, за работа на централните ръководства именно в нашия град София. Така стоеше и проблемът за Българския бизнесблок известно време. Такъв беше проблемът дълго време и с Евролевицата, успяхме да го решим едва миналата година. Такъв е проблемът с ФЦБ, такъв е проблемът и с други партии. Най-напред се опитваме да осигурим възможност на държавните структури, на МВР, на следствие, на прокуратура, на съд, на данъчни администрации, на основните звена от държавата, които задължително трябва да функционират нормално. И разбира се ще имаме грижа да търсим тогава, когато намерим възможност, да решим и този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата за реплика господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря, господин заместник министър-председател. Искам да подчертая, че Вашият отговор до известна степен ме удовлетворява. Наистина голям проблем е за тези 280 политически партии, но ако ние в Парламента час по-скоро приемем Закона за политическите партии, мисля, че той доста ще улесни правителството в тази насока.
В моето изложение аз исках да ви обърна внимание и може би острота към проблема, че Федерация "Царство България" е имала договор за наем с общината, което за мен означава, че тя е страна по този договор. Следователно, след като има две страни, би следвало едната страна да уведоми другата. За това ставаше въпрос в цялото изложение. Аз не претендирам от трибуната чия е собствеността, в която Федерация "Царство България" се е помещавала и е вършила своята политическа дейност и своя политически живот. Тук става въпрос за едни административни правила, които областният управител или кметът на София, който е подписал договора за наем, би следвало в определен срок от време да даде възможност на тази политическа партия да се изнесе оттам, да си намери друго помещение, да се обърне към Вас.
Що се отнася до пълнотата на документите, разбира се аз ще посъветвам също нашите приятели от Федерация "Царство България" да направят необходимото тази пълнота да бъде попълнена в комисията, да няма празноти, за да има наистина основание да поискат помещение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Искате ли думата, господин Бакърджиев?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към министъра на финансите...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Декларация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След като приключа.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Декларация от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, само че член ли сте на ръководството на парламентарната група?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заместник-председател?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да. Не знаете ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте.
Ако сте секретар обаче, няма да Ви дам думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Парламентарната група на Демократичната левица за пореден път иска да обърне внимание на българската общественост, че на парламента, който по Конституция е върховният орган на държавата, е отредена ролята в ъгъла и че за това способства дори ръководството на Народното събрание.
Винаги Демократичната левица е имала разбирането, че господин Куртев носи нещо друго в това ръководство и най-малко, че на черното не казва бяло. Никога не сме твърдели, че номинираните от парламентарните сили членове на ръководството на парламента трябва да се лишат от политическите си пристрастия, от политическите си разбирания и от политическите си възгледи. Но когато се ръководи заседанието на парламента, трябва да се арбитрира, не да се дели парламентът на чужди и свои, като има различен подход и различно разбиране към различните депутати. Това е недопустимо и не е въпросът дали опозицията по някакъв начин е игнорирана или някой от независимите депутати. Въпросът е за мястото и ролята на парламента.
Не може в парламентарния контрол, който е един от най-ефективните механизми за контрол върху изпълнителната власт, да се допуска системно министрите да говорят каквото си искат. Не може! Смисълът е тук наистина да има ефективен контрол върху изпълнителната власт по конкретни въпроси. Недопустимо е парламентът да допусне министри да отправят нападки върху депутати без значение от коя парламентарна група са те. Защото това означава отношение на изпълнителната власт към парламента. И още нещо по-лошо. Това означава, че парламентът допуска такова отношение и се поставя в такава позиция. Независимо откъде са депутатите - от управляващи или опозиция, те не трябва да допускат това. Още в по-голяма степен това се отнася за ръководството на Народното събрание. И ако господин Соколов ни е дал ярки доказателства, че той смята това за някакъв второстепенен въпрос, господин Куртев ни е дал много доказателства, че той няма такова разбиране. В този смисъл днес неговото поведение е неприятна изненада за нас и много бихме се радвали ако този случай остане тук.
Няма никакво значение, че наближават местни избори. Парламентарната трибуна, разбира се ще се използва по някакъв начин и за предизборни цели, но аз мисля, че нашите предизборни послания не могат да бъдат нападки. Не могат да бъдат нападки, защото това означава, че подценяваме хората, които ни гледат. Те са достатъчно интелигентни. Не е нужно днес министър-председателят да открива втория рунд на битката срещу съдебната система в една пространна програмна реч, в която прави разбора на досегашната си дейност в отговор на едни конкретни обвинения срещу конкретни хора. Добре е той да даде знак, че може да вземе конкретно отношение срещу тези конкретни хора, а не срещу други, които е нарочил за свои врагове. И не само срещу тях. Защото никога няма да дадем знак не само на Европа, не само на света, на народа си, че наистина сме се заели с неговите проблеми, че имаме желание с нещичко да допринесем за тяхното подобрение и че имаме виждане как да направим това. Наистина подценяваме българския народ ако смятаме, че той може да бъде мотивиран с повтаряне на политически и на партийни лозунги, с груба партизанщина.
Смятам, господин Куртев, че независимо от това, което стана днес, Вие няма да бъдете за опозицията това, което е за нея господин Соколов, защото не виждам изход той да бъде развиван по-нататък. Това е неговото разбиране за поведение. Но досега ние от Вас не сме видели такова поведение. И много се надяваме, че в бъдеще ние ще съумеем, независимо от нашите политически позиции, да запазим един коректен тон и най-вече високата на парламента и недопускането той да бъде така грубо мачкан от изпълнителната власт, което става пъти наред. (Ръкопляскания от ДЛ.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. Ако има някакви упреци към днешното ми поведение, то може да бъде само заради това, че не съм удовлетворил желанието Ви да направя забележка на министър Бонев. Но аз пак повтарям - комунистически партии, националсоциалистически партии и всякакви такива тоталитарни партии са престъпни организации и не препоръчвам на никой млад човек да става защитник на такива престъпни организации.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): В Италия, в Гърция има комунистически партии в парламента. (Силен шум и неразбираеми реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, да не влизаме в излишен спор, най-малкото, защото имам предимството на микрофона и не е коректно. Затова не влизам в спор с Вас да Ви обяснявам какво е направила Комунистическата партия в България.
Актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев от народните представители Васил Клявков и Методи Андреев относно сигнали за контрабанден внос на земеделски продукти и по-специално на зеленчуци.
Господин Васил Клявков има думата.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Радев! При контактите си със земеделските производители от Пловдивски регион ние получихме сигнали за безпокойство за контрабанден внос на земеделски продукти и по-специално - на зеленчукови култури. Това безпокойство е нормално в началния период на кампанията по прибирането на реколтата. Затова Ви питаме: какви мерки предприема Министерството на финансите за ограничаване на внос от такъв тип. И какви мерки се вземат, за да не могат да се внасят земеделски стоки по цени, които са под реалната им стойност. Възможно ли е да се предприемат и съвместни проверки със съдействието на Министерството на вътрешните работи по тържищата вътре, във вътрешността на страната, като се установят евентуални пропуски, допуснати на митницата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, въпросът наистина е много актуален, въпрос, който засяга нашите селскостопански производители, преди всичко на ранни зеленчуци, действително. И е добре от тази трибуна както народните представители, така и най-вече техните избиратели да разберат какво може да се направи по отношение рязкото ограничаване, да не кажа изкореняването на това престъпно явление - нещо, което миналата година и по-миналата година, а и годините преди това беше едно почти явно и съвсем видимо явление почти в цялата страна.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Явно явление!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това като цяло е едно негативно явление, което пречи на нашето селскостопанско производство, затова е добре да знаем за какво точно става дума и как може това да бъде преодоляно.
Добре е Вие, вместо да репликирате, да чуете, защото Вашите избиратели се интересуват не по-малко от другите избиратели. Въпросът е от национално българско значение, господине, и е добре, пак казвам, да знаете как това нещо може да бъде изкоренено.
Най-напред на всички трябва да е ясно, че България е страна по доста много международни договори и споразумения, чрез които вносно-износният режим в страната като цяло се либерализира, така както е в Европа и в страните, асоциирани към Европейския съюз. Това ни поставя като правителство и като държава в една особена ситуация, в която не можем да си позволим онова, което преди това е било правено - рязка или пряка забрана на внос или ограничения, крути ограничения във вносно-износния търговски режим на страната.
Какъв е проблемът с ранното зеленчукопроизводство? Особено в страните на юг от нас в периода преди да се появи или в момента на появяването на българска селскостопанска продукция, преди всичко от българските оранжерии, и успоредно в този момент се появяват и известни количества, внасяни преди всичко от южните ни съседки. Има няколко форми на законови нарушения и контрабанден внос - пишат едно, пък внасят друго, и занижени митнически облагаеми стойности, и заобикаляне по един или друг начин на законовите разпоредби.
Това, което може да направи правителството, това, което прави то и митническите органи преди всичко, е следното: по няколко канала се ограничават възможностите за злоупотреби и измами на границата. Най-напред това е свързано с тарифната политика. Тази тарифна политика за определен период от време на определени видове продукция, които най-силно са застрашени от такава нелоялна външна конкуренция, тя ограничава възможностите за внасяне на продукция на цени под себестойността на българската. Да вземем например няколко такива селскостопански изделия, например доматите - един от най-разпространените зеленчуци в България.
От 1 юни до 30 юни доматите имат мито от 30% - най-високата тарифа. И отделно от това за всеки един тон, който се внася, допълнително се искат 147 евро допълнителна вносна такса. Това е малко повече от 150 долара на тон извън 30-те процента мито. И това важи от 1 юни до 30 юни т.г.
След това, когато излязат българските неоранжерийни плодове, тези, които се гледат на полето, тази продукция като внос просто губи своя смисъл и проблемът изчезва. Подобно е положението, да кажем, с българските краставици и корнишони. Както, спомняте си, миналата година имаше много сериозен проблем точно с този вид продукция. Сега за периода от 1 юни до 30 септември вносното мито ще бъде 10% плюс 120 евро - вносна такса на тон корнишони, внесени отвън. Това представлява една много сериозна ценова бариера, която елиминира възможностите за внос с цел извличане на максимални печалби, което, разбира се, е в ущърб на нашето собствено производство.
По отношение на митническата облагаема стойност. Публична тайна е, че непрекъснато се правят опити от вносители да занижават умишлено цените, по които внасят стоките отвън. Защото върху тази цена са митните сборове и се плаща данък добавена стойност. Сега, новият Закон за митниците и правилникът за неговото приложение ви казвам, че рязко, много рязко свиват тази възможност да се злоупотребява по този начин, тъй като се дават няколко различни и ефикасни механизми, по които митническите органи могат да изискат редица други сведения, факти, доказателства и документи, за да се докаже цената на онази стока, която се отличава значително от така наречените индикативни списъци на стоки и услуги, които периодично се осъвременяват във всички български митнически учреждения. И тогава, когато вносителят заяви такава невероятно ниска или отличаваща се от този индикативен списък цена на стока, тогава митническите органи предприемат съответните действия. И най-често става така, че вносителят в крайна сметка декларира истинската стойност на този внос. Тогава обаче, когато все пак той внесе тази стока в страната с подозрително ниска обявена стойност - митническа, на границата, тогава митническите власти сигнализират съответните данъчни служби по местонахождение и се извършват насрещни проверки на какви точно цени този вносител продава там, в тържището, на пазара своята продукция, която е обявил с определената цена.
Аз не бих могъл да твърдя, че се извършва 100-процентов контрол върху този внос. Това е почти невъзможно. Но преобладаващите случаи се проверяват.
Отделно от това в тези проверки ние сме ангажирали съдействието на всички други държавни контролни органи, като Министерството на вътрешните работи, НСБОП, ако щете, Държавен финансов контрол, службата, която отговаря за реда и порядъка на самите тържища и ред други органи, имащи отношение към този процес.
Така че, вършейки цялата тази дейност, борейки се безкомпромисно срещу опитите за нелегален или незаконен внос, смятаме, че независимо от ангажиментите, които правителството и България като държава е поела към всички международни организации, на които сме член, или с които извършваме активна международна търговия, ние съумяваме и за в бъдеще ще съумяваме все по-ефективно да защитим нашето родно производство, при това с абсолютно законни и приети от международната общественост средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Господин министър, Вашият отговор на моя въпрос достатъчно добре описа ангажимента, който поема държавата и лично Вашето министерство, за да се пресече този контрабанден внос, който съсипваше допреди години нашето родно зеленчукопроизводство.
Все пак, за да покажем възможностите, които има сегашната държава, за да се справи с този контрабанден внос, ще ви помоля, ако имате някакви конкретни данни за фирми, заловени в контрабанден внос, да бъдат съобщени на нашите слушатели, за да се знае все пак, че държавата действително работи сериозно по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Действително са констатирани нарушения. Те са жестоко санкционирани от митническите органи. До този момент, в последните няколко месеца има около 12 такива нарушения. Трябва да ви кажа, че около една трета от всички нарушители не са българи, това са турски фирми или представители на турски фирми. Другите две трети, за съжаление, са български търговци, които внасят такива продукти, мамейки по този начин и държавата, и българските производители.
Например, 4000 кг ябълки, на стойност два милиона и нещо, внос от Македония през Гюешево. Нарушител е Иван Христов, шофьор в "Йоткар Сървис" ЕТ, София.
На Свиленград, Капитан Андреево - внесени са 1200 кг домати, освен това магданоз, чушки и други, на стойност около 550 хил. лв. Нарушител е Айхан Гюлен, турски гражданин, шофьор в "Йозгюлен", Турция.
На Митница Кюстендил, внос от Македония, ябълки на стойност около 5,5 млн. лв. Нарушител е Иван Попдимитров, шофьор в "Алвас-Атанас Василев" ЕТ, гр. Петрич.
На Митница Свиленград - 8 тона домати. Нарушител е Бонка Пехливанова, българска гражданка, президент на "Бони-Бонка Пехливанова" ЕТ, гр. Бургас.
На Митница Свиленград, Капитан Андреево, внос от Турция - 4 тона домати. Нарушител е Музафер Язан, турски гражданин, от фирма "Гьохай", Турция.
На Митница Свиленград, Капитан Андреево, внос от Турция - близо 3 тона домати, 2900 кг. Нарушител е Иван Боркар, молдовски гражданин, фирма "Alea Transfer".
На Митница Бургас, внос от Турция - 5 тона домати. Нарушител е Валери Деведжиев, български гражданин, президент на фирма "Валери Деведжиев" ЕТ, гр. Айтос.
На Митница Свиленград, Капитан Андреево, 9 тона домати. Нарушител - неизвестен.
Има и такива случаи - зарязва стоката, когато види "дебелия" и изчезва.
На Митница Свиленград - 2 тона домати. Нарушител Мелиха Сафет Идриз, български гражданин, предсавител на "Синг-Н.Сталев" ЕТ.
И на Митница Бургас, внос от Турция - 5 тона домати. Нарушител Коси Кръстев, български гражданин, президент на фирмата "Криси-Коси Кръстев" ЕТ, гр. Бургас.
Прави впечатление, че количествата не са големи. Малко над 40 тона домати са конфискувани по този начин. Това прави някъде малко над два ТИР-а. Така че според мен това също е един белег на това, че и контролът става все по-сериозен, по-действен, и контрабандата има все по-малък шанс.
Аз бих казал, и ако някой сега наистина се интересува и ни слуша, и гледа това предаване, бих се обърнал към онези, които имат намерение в скоро време да направят подобен опит, да забравят за това, защото оттук насетне всички сигнали, 100 на сто от сигналите, които пристигнат от митницата за нереално занижени вносни цени на тези продукти, които в момента подбиват цената на българския пазар, ще бъдат проверявани съвместно с НСБОП и данъчните власти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, взимам думата по процедурен въпрос, за да възразя срещу конкретно нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моята забележка е към Вас, господин председател. Преди малко в нарушение на правилника дадохте думата на госпожа Татяна Дончева от името на парламентарна група. Но може би причината за това Ваше нарушение е, че тя си послужи с една нагла и откровена лъжа, заявявайки, че е заместник-председател на Парламентарната група на Демократичната левица.
Съжалявам, че тя в момента не е тук. Но аз не мога да разбера как така един народен представител, една политическа сила, която претендира за честност и откритост по всички въпроси, може толкова нагло и толкова директно да излъже Председателството на Народното събрание и всички народни представители, и хората, които днес гледат телевизия, за да си послужи по този начин с възможността да вземе думата.
И за да не остана голословен, пред мен е списъкът на Парламентарната група на Демократичната левица, от база-данни от компютъра. Същите са данните и в Информационния отдел. Госпожа Татяна Дончева Тотева е секретар, а не заместник-председател на парламентарната група, тоест тя излъга ръководството на Народното събрание и според мен трябва да бъде наказана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Нарушителят на правилника съм аз, защото трябва да зная състава на ръководството. И не остава нищо друго, освен да се надяваме, че Демократичната левица ще избере госпожа Дончева за заместник-председател на групата, за да не нарушава правилника.
Актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев от народния представител Христо Смоленов, относно готовността на ПВО на Българската армия да предотвратява инциденти като в Горна баня, над територията на София и АЕЦ "Козлодуй".
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми колеги народни представители - тези, които сте тук, и тези, които не са в залата, уважаемо ръководство на Народното събрание! Уважаеми господин министър на отбраната, този въпрос беше зададен на 30 април и не по Ваша вина, категорично го заявявам, днес, 11 юни най-после успя да пробие път, което показва в известен смисъл какво е отношението към Българската армия. Аз ще го задам с уважение и към Вас, и към ръководеното от Вас ведомство, което е опората на България и гръбнакът на нашата държавност, с разбирането, че този въпрос не е станал исторически, тъй като засяга изобщо въпроса за противоракетната отбрана на Република България.
Известно е, че в софийския квартал "Горна баня" падна ракета "Въздух - земя", изстреляна от самолет на НАТО. Спецификата на този тип ракети "Харм", тоест вреда, е, че служи за поразяване на радарни инсталации, насочвайки се пасивно по излъчването им. В случай на последователно включване и изключване на няколко радара, пасивната ориентация на ракетата се превръща в дезориентация, тоест непредсказуемо движение, което може да порази наземни обекти на голямо разстояние от първоначалната цел.
Господин министър, по време на военни действия в непосредствена близост до западната ни граница радарите на ПВО на Българската армия около София и "Козлодуй", например, ще бъдат ли включени или изключени? Защото, ако бъдат изключени, разполагането им е безпредметно, а ако бъдат включени, то инциденти като този, който стана над "Горна баня", биха могли да се повторят с непредвидимо вредни последици.
Още веднъж: 30 април 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Смоленов! Досега на територията на Република България от началото на военните действия в Съюзна република Югославия има регистрирани седем случаи на падане на управляеми ракети. Установено е, че четири от тях са тип "Харм" и две са "3М9М3", руско производство, експортен вариант, използвани от зенитно-ракетните комплекси "КУП М".
Падналите ракети от типа "Харм" са високоскоростни, предназначени за поразяване на работещи радиолокационни станции в сантиметровия диапазон. Полетът на тази ракета, Вие сам казахте, че може да достигне доста километри.
Компетентните органи в Министерството на отбраната и Генералният щаб анализираха обстоятелствата и вероятните причини, довели до непреднамерени отклонения на ракетите и изводите са следните:
1. Вероятни обекти за пуск на ракетите "Харм" са радиолокационните станции от Сръбската противовъздушна отбрана, разположени западно от държавната ни граница. Ракетите са насочени по работещи радиолокационни станции от състава на Сръбската противовъздушна отбрана от сантиметровия диапазон или са запускани без захват от главата за самонасочване по предварително известни типове радиолокационни станции в предполагаеми райони, без да има реално излъчване от тях.
2. Системата за управление на ракетите от този тип дава възможност, при липса на излъчващ сигнал от радиолокационна станция, ракетата да продължи търсенето на друг източник на излъчване в тези определени зони и честотния диапазон.
С цел намаляване на вероятността от допускане на инциденти от подобен характер, беше забранена работата на радиолокационните станции, но само от сантиметровия диапазон, в част от подразделенията, разположени на разстояние 40-70 км източно от държавната ни граница със Съюзна република Югославия.
Сега радиолокационното разузнаване се води с радиолокационни станции, работещи в метровия диапазон.
Последните две ракети, паднали на наша територия, са руско производство и са на въоръжение както в българската, така и в румънската, а и в армията на Съюзна република Югославия.
На 14 май 1999 г. във въздушното пространство над Ниш, Пирот, Княжевец, Зайчер, към момента на падането на първата ракета от типа "Земя - въздух", са се водили интензивни бойни действия от ударната авиация на НАТО и средствата за противовъздушна отбрана на югославската армия. Посоката на прелитане на ракетата е била запад - изток. Този тип ракети не са осигурени със система за самоликвидиране при непоразяване на целта, поради което падат на земята и се взривяват.
Другата ракета от същия тип падна на 2 юни 1999 г. в землището на село Говежда, област Монтана, пак след водене на противовъздушен бой, наблюдаван от очевидци на територията на селището.
Уважаеми господин Смоленов, зенитно-ракетните комплекси, разположени за прикритие на АЕЦ "Козлодуй", не работят в режим на излъчване и в този случай не могат да бъдат обект на удар от ракетите "Харм". Те ще бъдат включени само при непосредствена реална заплаха за атомната електроцентрала от влитащи въздухоплавателни средства от Съюзна република Югославия.
Нашите зенитно-ракетни комплекси получават радиолокационна информация за въздушната обстановка от радиолокационни станции, които са разположени извън обсега на действие на този тип ракети. Такъв подход в използване на радарните установки на Българската армия дава възможност да се осигури необходимата информация за нуждите на противовъздушната ни отбрана и да се ограничават възможностите на изстреляни ракети от сръбски радари да се самонасочват по наши радиолокационни станции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Искате ли реплика? Имате думата, господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Благодаря Ви, господин Ананиев, за компетентния отговор, който е още един повод да привлечем вниманието на българските държавници и политици върху факта, че Българската армия в крайно тежки условия носи своите задължения и би следвало да бъде подкрепена както трябва икономически, финансово, геополитически и лобистки, за да може в бъдеще да изпълнява също така компетентно своите задължения.
Смятам, че в тези трудни условия Българската противовъздушна отбрана заслужава специално внимание. Внимание към нея беше насочено и отвън. Чух преди време, че по време на мисията на господин Кифенар, който вече, за радост, е пенсиониран, е бил проявен интерес към кодовете на нашата ПВО. А с дълбоко съжаление констатирам факта, че не ни беше предоставена система за опознаване свой - чужд, каквато ние, мисля, че заслужаваме като страна, лоялна на мироопазващите усилия на цялата международна общност. Смятам, че може би си струва да се направят допълнителни усилия ние да бъдем третирани като равни в едно подобно военнополитическо и военнотехническо сътрудничество.
И накрая просто искам да кажа, че в контекста на всичко това, което става, Българската армия заслужва далеч повече внимание, включително и нейният офицерски корпус, сержантският състав.
Следващият ми въпрос към Вас, той вече е оформен, ще бъде по повод на трагичната случка с "МиГ 21" и ще засяга въпроса: представени ли са за награда посмъртно летците, които, рискувайки живота си и загивайки, спасиха село Драгомир от катастрофа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
С това приключваме за днес парламентарния контрол. Аз дори се извинявам на господин министъра, че тук е от доста време и не можахме да чуем всичките подготвени от него отговори.
Господин Иван Генов поиска думата за лично обяснение.
Имате думата, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Днес имах питане до министър-председателя относно така нареченото Споразумение на България с НАТО от 4 май т.г. На финала на това питане казах следното, цитирам: "Днес всеки честен човек разбира, че войната срещу Съюзна република Югославия бе излишна и вредна. Тази война не беше нужна нито на Европа, нито на Балканите, нито на България. Тя не постигна нито една хуманна цел. Смъртта и разрушенията в западната ни съседка, така нареченото Споразумение от 4 май, предхождащото го устно споразумение с НАТО изчистиха политическото поле у нас и в България има две партии: партия на мира и партия на войната. Личностите осъдиха войната, а слугите я обслужиха. Демократичната левица, опозицията доказа, че стои и морално, и политически, и интелектуално много по-високо от СДС и неговото правителство."
Тези мои финални думи, уважаеми господин председател, предизвикаха народния представител Петя Шопова да вземе думата неподготвена и да иска от председателя да ми наложи наказание, че съм говорел от името на опозицията. Председателят, разбира се, мълчаливо отхвърли това нескопосано изхвърляне и то остава само и единствено за сметка на неговия автор.
От своя страна ще добавя великодушно следните щрихи:
Първо, не приемам истерии от непоследователен и безпринципен човек, който е сменил няколко партии...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Генов, много Ви моля, без лични нападки в едно такова обяснение, защото не е коректно. Не мога да дам думата след вас на госпожа Шопова.
ИВАН ГЕНОВ: Говоря факти! Който е бил първо пионерче в Пазарджик и в Артек; който е бил член на ЦК на ДКМС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Генов, ще Ви отнема думата. Нямате право и по правилник да се занимавате с личността не само на народни представители, но на който и да е гражданин на страната. Моля Ви!
ИВАН ГЕНОВ: Значи, ще сумирам - за човек, който от 1991 г. с настървение работеше срещу собствената си партия.
Второ, уважаеми господин председател, нека имате предвид, че никога не мога да бъда в една лодка с човек, който има само един нагон - властта, кариерата на всяка цена и с всички средства. Не мога да имам морално съприкосновение с човек, който отказва да принадлежи на партията на мира.
Затова нека няма недоразумение - няма как да съм говорил от нейно име! Твърде продължително време трябва да падам!
Народното събрание само ще спечели, ако по-малко подобни лица се срещат в политиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз този път не Ви благодаря, защото не беше коректно.
Като представител на мнозинството трябва да се радвам от раздори в опозицията, но като водещ това заседание - не е редно да се отправят нападки и то в отсъствие на народен представител.
Следващото заседание на Народното събрание е на 15 юни от 15 ч. - извънредно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
Васил Клявков

Калчо Чукаров