Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-07-13

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Пламен Стоилов. Да му е честит! Желая му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
За процедура има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, става дума за природното бедствие, сполетяло три общини от северозападните райони на България - Монтана, Бойчиновци и Якимово.
Както информираха и средствата за масова информация в събота, и особено в неделя вечерта, населените места, териториите на тези три общини, са били подложени на изключително интензивен валеж с много тежки последици. Известно е, че тези общини са сред районите с най-висока безработица, с най-тежка и икономическа, и социална обстановка, с тежко състояние на местните финанси.
Онова, което бих искал да предложа от името на нашата парламентарна група е следното, господин председателю.
Първо, парламентът да се запознае чрез 1-2 представители от всяка парламентарна група, които да отидат на място, разбира се, ако не до края на днешния ден, то още утре, и да проявят максимална заинтересованост за изясняване конкретно на размера на щетите, които наистина са огромни, и на възможностите за възможно най-бърза реакция по линия на всички държавни органи, за да започне да се облекчава положението на хората колкото се може по-бързо. И за целта бих помолил ако не при Вас, при някой от Вашите заместници в почивката да се проведе една среща на представители на ръководствата на парламентарните групи, за да се съгласува евентуално съставът от такъв екип от народни представители.
На второ място, да помолим правителството, може би господин Бакърджиев, да информира Народното събрание и пленарния състав, и може би някоя от специализираните комисии, за точната картина, която правителството е установило за размера на щетите, за необходимите действия, за предприеманите мерки и ако е необходимо да окажем някакво съдействие, включително и чрез по-специализирани извънредни решения на парламента.
И на трето място, да помолим правителството, що се отнася до комисията и до фонда за природни бедствия, наистина да се задействат тези институции на степента, която предполага размера и остротата на бедствието. Доколкото знаем част от нормативната уредба на този фонд за природни бедствия е доста стара, повече от десетилетия, тромаво е използването на средствата по нея. Ако трябва нещо да предприемем, за да ускорим максимално функционирането, да го направим.
Това са предложенията, които правя от името на нашата парламентарна група. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Най-добре ще бъде да изслушаме наистина една информация и тогава вече да видим реакцията на парламента.
Имаме приет дневен ред за днес.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да направим среща при Вас по време на почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не са предложения, които ще гледаме в пленарна зала. Ще ги гласуваме ли сега? Като имам информация ще свикам среща при мен. Защо да свиквам сега? Може ли нашата комисия да определи щетите? Това е несериозно. (Реплики от ДЛ.)
В днешния дневен ред има предвидени два законопроекта. На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да започнем с два кратки проекта за решение. Досега ние сме приели четири закона преди 5 юли. Два от тях вече са обнародвани, но след 5 юли с числата в стари левове, два са приети преди 5 юли и предстои тяхното обнародване. Това е една хипотеза, която в Закона за деноминацията не е предвидена.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това не става ли автоматично?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото § 4 от Закона за деноминация на лева казва така: "С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли се заменят с намалени хиляда пъти числа в нови левове.". Ние имаме два закона приети преди 5 юли, но публикувани и влезли в сила след 5 юли със старите левове. И имаме два законопроекта, които са приети преди 5 юли пак със старите числа, които още не са публикувани. Ако те бъдат публикувани във вида, в който сме ги приели, пак ще са в стари левове. И затова двата проекта са следните:

"РЕШЕНИЕ
във връзка със закони, приети преди 5 юли и
обнародвани след 5 юли 1999 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 1 и 2 от Закона за деноминация на лева
РЕШИ:

В Закона за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, приет на 22 юни, обнародван в ДВ, бр. 61 от 1999 г. и Закона за лечебните заведения, приет на 24 юни, обнародван в бр. 62 от 1999 г., всички числа в стари левове се заменят с намалени хиляда пъти числа в нови левове".
Както е в текста на Закона за деноминацията.
И вторият проект за решение:

"РЕШЕНИЕ
във връзка със закони, приети преди 5 юли 1999 г.,
чието обнародване предстои

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 1 и 2 от Закона за деноминация на лева

РЕШИ:

В Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет на 1 юни 1999 г. и Закона за енергетиката и енергийната ефективност, приет на 2 юли 1999 г., всички числа в стари левове се заменят с намалени хиляда пъти числа в нови левове."
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз разбирам, че това е една необходима процедура, която трябва да бъде направена, но много моля да се спази правилникът на Народното събрание. Знаете, че днес имаме извънредно заседание. Дневният ред на извънредното заседание се определя предварително и по правилника Вие не можете да използвате чл. 39, ал. 7 за предлагане на нови членове от дневния ред. Нека това стане утре сутринта. Смятам, че 12-13 часа няма да забавят тези неща и това да стане по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Възражението е правилно. Утре ще ги гласуваме. Наистина днес е извънредно заседание.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Искам думата по същия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да има разисквания. (Реплики от ДЛ.) Не може обратно становище. Обратното е моето.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Това не може да стане с решение, трябва да бъде със закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Утре ще се изкажете. Няма да го разглеждаме днес щом има възражение. Основателно е възражението.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Има думата председателят на водещата комисия господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-26 от 8 април 1999 г. за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 7 юли 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за виното и спиртните напитки.
Предлаганият законопроект цели създаването на условия за възстановяване и развитие на лозаро-винарския сектор, както и за повишаване качествата на вината чрез въвеждане на система от мерки, регулиращи процесите на тяхното получаване, производство и търговия.
За защита на професионалните и междупрофесионалните интереси на производителите на грозде и вино се създават национални и регионални лозаро-винарски камари. Същите ще поемат част от обществените функции на оттеглящата се от пряко администриране държава с оглед осигуряване на баланс в отношенията им с изпълнителната власт.
В законопроекта е предвидено преминаването от лицензионен към регистрационен режим за производителите на вино, като към Националната лозаро-винарска камара ще бъде създаден нарочен регистър. Запазва се лицензионният режим за производителите на спирт и спиртни напитки към Министерството на промишлеността, което ще извършва и контрола върху тяхното производство.
За регулиране на отношенията в лозаро-винарския сектор се предвижда създаването на кадастър на лозята и регистър на производителите, както и на инструментариум за ежегодно събиране на точни данни за производството на грозде и вино.
Законопроектът е съобразен с редица разпоредби на правото на Европейския съюз, като се предвижда постепенното въвеждане на всички задължителни на предприсъединителния етап правни изисквания.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси относно администрацията на бъдещите регионални лозаро-винарски камари, необходимостта от синхронизация между текстовете на различните подзаконови нормативни актове, които предстои да бъдат приети, както и необходимостта от прецизирането на някои от предложените текстове в законопроекта.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за виното и спиртните напитки." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Становище на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще прочете господин Кръстьо Трендафилов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за виното и спиртните напитки № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 8 април 1999 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на заседание, проведено на 13 май 1999 г., обсъди законопроекта за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет на 8 април 1999 г.
В обсъждането на законопроекта взеха участие госпожа Юлиана Николова - заместник-министър на промишлеността, и представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Сдружението на производителите и търговците на вина и спиртни напитки.
В хода на обсъждането народните представители подчертаха, че Законът за виното, създаден през 1978 г., е остарял и не отговаря на настъпилите промени и принципите на пазарното стопанство. Няма правна регламентация за реда за засаждане, презасаждане и изкореняване на лозята. Липсват изисквания за класифициране на сортовете лози, разрешени за засаждане. Няма и уредба за реда за производство и търговия с вина и спиртни напитки, реда за пускане на лозаро-винарски продукти на пазара и разпоредби, защитаващи потребителя, както и надеждна система за контрол.
Законопроектът на Министерския съвет запълва тази празнота в законодателството и предвижда въвеждането на редица разпоредби на европейското законодателство. Разпоредбите на Европейския съюз в лозаро-винарския сектор имат директно приложение в страните - членки, и заместват националното законодателство в тази област.
Целта на законопроекта е:
- създаване на условия за възстановяване и развитие на лозаро-винарския сектор;
- спомагане повишаването на качеството на вината, напитките и продуктите, произведени от грозде или вино;
- създаване условия за разширяване на достъпа на българските вина до европейските пазари.
Със законопроекта се предвижда да се въведе съвременна система за разграничаване на категориите вина. Установяват се стриктни критерии за трапезните и качествените вина. Създава се вътрегрупова класификация между качествените вина, които се разделят на вина с гарантирано наименование за произход и вина с гарантирано и контролирано наименование за произход.
Предвидено е създаването на кадастър на лозята, регистър на производителите и механизъм за събиране на точни данни за производството на грозде и вино.
Въвеждат се единни правила за прилагане на разрешените екологични практики и обработки, както и правила за търговското представяне на вината и спиртните напитки.
Създава се Изпълнителна агенция по лозята към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, за осъществяване на контрол върху производството и търговията с грозде за производство на вино, както и изграждане на система за координация с другите контролни органи в страната и чужбина.
Със законопроекта се допълва Законът за подпомагане на земеделските производители с цел отделяне на особено внимание за развитие на лозарството в България.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното
Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за виното и спиртните напитки № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 8 април 1999 г.
Това становище е гласувано с 14 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Кой желае думата?
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз съм един от тези, които ценят инициативата на Министерския съвет да внесе сега този законопроект за виното и спиртните напитки. Не принадлежа на тази група народни представители, които смятат, че това е второстепенно, че сега държавата трябва да се занимава на един друг етаж, с други проблеми.
Въпросът за законодателната система, която се предлага чрез този закон за условията и реда на производството, получаването, преработка, търговия и контрол на вината и продуктите, получени от грозде и вино, и на спиртните напитки (чета чл. 1), всъщност се отнася до една жизнена функция или част от стопанския живот на нашата страна.
Спомням си първия закон в това отношение, може би преди около 1984-1985 г., един подчертано технологичен закон тогава. И ето че днес, въз основа на много опит, на развитие на лозарството и винарството у нас, ние имаме един законопроект с почти кодификационен характер. И това също трябва да бъде оценено.
Аз не искам да преминавам през неговите глави, но ще се спра на нещо, което според мен е важно като нова философия на това законодателство.
Става дума за контрола. С глава осма се създава Национална лозаро-винарска камара и освен нея и регионални такива лозаро-винарски камари. Те са в една йерархия.
Но по-важното е да се кажа друго - че е реч за неправителствени организации, за професионални организации на самите производители, преработвателите, търговците на грозде, вино и продукти от грозде. И което е най-важно, на тази всъщност обществена организация, законът възлага определено държавни функции. Това са контролните правомощия на системата от лозаро-винарски камари.
Знам колко любители на общите думи в полза на така наречената либерална икономика биха вътрешно може би се опитали да възроптаят. Но техните възражения трябва да бъдат отклонени категорично, защото сме изправени и пред една друга реалност всъщност - Европейския съюз. Доколкото внася квоти за така наречените по неговата номенклатура качествени вина, иска те да бъдат именно качествени. И българските качествени вина, за да могат да се ползват с едни облекчени мита, трябва да отговарят на определени условия. Тези условия са поставени в този закон, който, освен видовете вина, видовете спиртни напитки с тяхната специфика, определянето им като вина с гарантирано и контролирано наименование за произход и пр., и пр., отговаря на тези изисквания, които утре ще направят конкурентоспособни нашите вина и нашите спиртни напитки на този толкова дълго очакван и търсен от нас пазар.
Аз искам да ви кажа, че с пълно вътрешно убеждение подкрепям това предоставяне на контролни функции на междупрофесионалните организации. И тук, когато се казва, че те са организации на производители не само, а на производителите, преработвателите, търговците и пр., тоест този пълен член, се отбелязва, че всички ще участват в тези камари. И тези камари, освен другите си правомощия, национален регистър на производители и пр., в един текст, който сега не искам да ровя в голямото тяло на закона, ето, казва се: "издават сертификат за произход на грозде на производителите на грозде и сертификат за произход на качествени вина, сертификат за автентичност на производители на ракии и т.н." Това е т. 6 на чл. ..., търся го, 58.
Е, добре, без този сертификат предлагането на вина и на спиртни напитки не може да има никакъв шанс не само в Европейския съюз, а е крайно време може би и ние да се върнем към нашата собствена традиция и да спрем с това: "Ела вкъщи да пием, имам едно домашно вино". Добре е вкъщи да имаш едно качествено вино, така както законът го иска, и тогава ние ще имаме една много по-надеждна реализация на нашата традиционна продукция.
Аз накрая на шега и на истина искам да ви кажа, че като подкрепям законопроекта на първо четене и призовавам всички народни представители да се присъединят към един такъв позитивен вот, мисля си, не е ли дошъл и часът най-после да разсъждаваме за тези категории, които са толкова важни за нашето икономическо ежедневие, и с малко по-голяма и друга одухотвореност. Помня времена, господин председател, когато Бриджит Бардо беше валутен източник за Франция. В една реч в Министерския съвет министър-председателят говореше за това - не за нейните форми и за нейните мерки, а защото беше станала един изключителен износен продукт.
Българското вино е повече от Бриджит Бардо и от този износ на френската промишленост.
Искам да ви кажа накрая да подкрепите закона, господин Лучников, защото аз си спомням, когато кандидатствах за народен представител в един такъв район, между многото други лозунги, които тогава бяха много разпространени и много шаблонни, прочетох един скромен текст: "Чисто вино - здрав народ!". Благодаря ви. (Весело оживление. Ръкопляскания от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Смятам, че реплики няма да има, но за изказване ...
Има думата за изказване господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам да обявя официално и да Ви помоля да приемете на първо четене законопроекта, който се предлага. Аз няма да кажа като господин Гиньо Ганев какво е това за България, но винаги в историята, в най-новата история на България винарската промишленост и лозарството са били източник на сериозни доходи и са били обект на експорт. Тази продукция е била винаги експортно ориентирана и е давала името на българското земеделие и на българската преработваща промишленост.
За съжаление, в последните години това нещо вече не е така. Само за последните две години производството на вино у нас е: 1996 г. - 193 млн. л, 1998 г. - 120 млн. л. И в същото време вносът се увеличава със 7 млн. л и консумацията на вино в България вече почти се изравнява вносно вино с българско вино. Става дума за вината от стоковия фонд. Това показва, че в следващите години ние вече няма да имаме достатъчно вино, за да задоволяваме включително и квотите, които имаме разрешени в Европейската общност или в другите страни, където ние търгуваме.
Положението е лошо не защото винарската ни промишленост и винзаводите са в лошо състояние. В последните години те подобряват своята технология, своето оборудване. Освен пълначни линии се внасят и то модерни, съвременни линии за технологична обработка и отлежаване на вината. Лошото е, че няма да има достатъчно производство на грозде. От 1968 г., когато достигаме върха си в развитието на лозарството и имаме над 2 млн. дка лозя, досега непрекъснато лозята намаляват, за да се стигне вече 1998 г. да имаме под 1 млн. дка лозя, а тяхната възрастова и сортова структура е такава, че не ни гарантира по-нататъшно поддържане на високото ниво на качеството на вината, които произвеждаме в България.
Като се добави и фактът, че 80 на сто от производството на вина е ориентирано за износ, и дори да приемем факта, че руският пазар, където се приемат по-нискокачествени трапезни вина, е място, където ние бихме могли да пласираме част от нашата продукция, трябва да приемем и другия факт, че на този пазар ние ще се срещнем с най-добре развитите страни в областта на производството на грозде и на вина и алкохолни напитки.
Следователно, приемането на този закон, макар и закъснял, защото този закон според мен трябваше да се приеме още преди 3-4 години, тъй като онези неблагоприятни тенденции, които се развиха след 1992 г. във връзка с аграрната реформа може би щяха да бъдат предотвратени в известен смисъл, ако законът в този си вид, в който сега е разработен, беше приет от Народното събрание.
Смятам, че голямата заслуга на този закон е освен въвеждането и узаконяването на дейността на лозаро-винарската камара и приложенията, за пръв път на нас ни се предлага един закон, в който 16-те наредби са предварително показани - какво е и какво ще бъде тяхното съдържание. И искам да уверя депутатите, че те се работят в момента и в близко време, непосредствено след приемането на закона на второ четене, те ще бъдат факт в нашата нормативна уредба и това ще ускори неговото бързо прилагане, тоест той ще бъде един работещ закон.
Отново искам да подчертая, че това е един добър закон, съобразен наистина с европейското законодателство, но не само защото се стремим към Европа, а защото това е закон, който ще гарантира производството на качествено грозде, оттам на качествено вино и на спиртни напитки, с които ние ще можем да защитим името на България и да осигурим достатъчно доходи на онези хора, които се занимават с производство на грозде и на вино. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Целта на законопроекта е да създаде условия за възстановяване и развитие на лозаро-винарския сектор, да спомага за повишаване качеството на вината, напитките, продуктите, произвеждани от грозде или чрез вино и чрез въвеждане на система от мерки, регулиращи процесите на тяхното получаване, производство и търговия, да осъществи политика на подпомагане и осигуряване на рационално развитие на лозарството и винарството, за стабилизиране на пазара, за гарантиране на справедлив стандарт на живот на населението, което се занимава с производство на грозде и на вино. Това са целите, които си поставя законопроектът.
Чрез този законопроект се въвеждат в българското законодателство редица разпоредби на европейското законодателство, което е свързано с качественото вино, с контрола върху производството на качествено вино, което пък ни осигурява достъп до онзи сектор на пазара, който е безмитен за Европейския съюз.
В съответствие с изискванията на Европейския съюз в законопроекта се въвежда съвременна система за разграничаване на категориите вина. Установяват се стриктни критерии за трапезните и за качествените вина. Вторите имат тази квота за безмитен внос в Европейския съюз. Определени са качествените вина, които са само такива, произведени от грозде от определен район и верифицирани точно в този регион. Въвежда се и вътрешна групова йерархия между качествените вина, като се подразделят на вина с гарантирано наименование за произход и вина с гарантирано и контролирано наименование за произход. Това не е по изискване на Европейския съюз за качествени вина, но отговаря на българската традиция.
Системата за тяхното дефиниране и защита е в съответствие с европейския регламент, който е с № 823 от 1987 г. на Европейския съюз за качествени вина от определен регион, като този въпрос се третира и в споразумението между Република България и Европейския съюз от 1993 г. за взаимно признаване, защита и контрол на наименованията на вината. Ето, тези регламенти ни осигуряват достъпа до пазара на Европейския съюз.
Припомням, че виното представлява 25 на сто от износа на селскостопанска продукция за Европейския съюз.
На този етап чрез разпоредби в законопроекта се вземат мерки за микрорайониране на лозаро-винарския потенциал и за класифициране на сортовете лози като препоръчани, разрешени и временно разрешени за засаждане.
За регулиране на отношенията в лозаро-винарския сектор е предвидено и създаването на кадастър на лозята и регистър на производителите, както и на инструментариум за ежегодно събиране на точни данни за производството на грозде и вино.
В законопроекта се въвеждат единни правила за прилагане на разрешените екологични практики и обработки, подробно се регламентират обогатяването на лозаро-винарските продукти, подслаждането и концентрацията на вината и добавянето на етилов алкохол от земеделски произход и винен дестилат. В тази си част законопроектът е съобразен с императивните разпоредби на регламентите на Европейския съюз.
Законопроектът има за цел да въведе и всички задължителни мерки, без които е невъзможно свободното движение на вино и лозаро-винарски продукти и спиртни напитки като се въвеждат изисквания за задължително деклариране на произведена продукция и стокова наличност в производителите на вино.
В законопроекта се въвеждат и задължителни придружителни документи, които се изискват при транспортирането на продуктите по този закон, въвеждат се и задължителни производствени дневници, които ще позволят на контролните органи да проследят произхода на продуктите и да извършват контрол върху автентичността.
Въведени са и правила за означаване и търговско представяне на вината и спиртните напитки.
За защита на професионалните и междупрофесионалните интереси на производителите на грозде и вино се създават национални и регионални междупрофесионални организации - лозаро-винарски камари. Те ще приемат и част от обществените функции на оттеглящата се от пряко администриране държава с осигуряване на баланс в отношенията им с изпълнителната власт - един път, и втори път - те ще дават възможност за издаване на сертификат за качествените вина чрез сертификата за произхода на гроздето и верифицирането, което пък ще представлява един сериозен контрол на иначе конкуриращи се икономически агенти. Значи, лозаро-винарските камари ще бъдат неправителствени организации на агентите в този бранш, които ще могат да се контролират взаимно.
Въвеждането на тези правила, според мен, ще осигури необходимия контрол върху качеството на вината, което е безусловно необходимата предпоставка, за да имаме квотите за качествени вина в Европейския съюз.
Въвеждането на правилата на Европейския съюз ще предположи и наличието на добре организира система за контрол с цел - предотвратяване на нарушения и измами в чувствителен сектор, по който ние имаме квота в Европейския съюз. Тази система трябва да осигури същевременно и ефективен контрол в сектора и да координира действията на различните контролни органи.
В законопроекта се предвижда и създаването и на Изпълнителна агенция по лозята и виното към Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, която ще осъществява контрол върху производството и търговията с грозде, предназначено за производство на вино, с вина и лозаро-винарски продукти и изграждането на система за координация между нея и другите контролни органи в страната и в чужбина. Тази агенция ще осъществява дейността си с помощта на регионалните структури на лозаро-винарските камари и земеделските служби.
С убеждението, че този закон е необходим за развитието на българското лозарство и винарство аз считам, че всички ще подкрепим законопроекта на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Бих искал да взема отношение само по един от въпросите на законопроекта, който ние всички по принцип подкрепихме и в Комисията по икономическата политика. Както казаха и колегите преди мен, и досега в България съгласно предишния Закон за виното е изградена една добра традиция, която стана основа за споразумението между България и Европейския съюз, за което говори господин Николов, свързано с нашата практика за вина с деклариран и контролиран географски произход.
Мисля, че основната ни задача в подготовката за второ четене на законопроекта е да не допуснем новата структура, която се предлага и която е по-адекватна на пазарната икономика - камарите - регионални и на национални, на винопроизводителите, във взаимодействие с Изпълнителната агенция на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа - една доста сложна форма, която може би е най-добрата форма за съчетаване и на обществена, и на държавна функция, но съвсем нова за нас, да не допуснем докато се изгради тази нова система да се загубят досегашните процедури, въз основа на които българските вина с качества, съответстващи на споразумението между България и Европейския съюз се допускат при благоприятни условия на пазара на Европейския съюз. Така че в този смисъл мисля, че още трябва да се доуточни механизмът и Преходните разпоредби, да се прецени внимателно до каква степен преди да се е утвърдила новата система, не трябва да се променя досегашната. Може би трябва да се помисли и за по-дълги срокове.
Бих искал да кажа, че досега действащият закон все пак изигра много полезна роля за българското винопроизводство и за позициите на България на всички пазари, не само на Европейския съюз, но и на бившите тогава страни - членки на СИВ, защото благодарение на тази система България можеше да получава за своите вина доста добри цени и в рамките на тази бивша организация.

Разбира се, сега не може на тази основа да се изграждат взаимоотношенията, но създадената база, традицията и отношението към българските вина с утвърдени марки в никакъв случай не трябва да пострадат от прехода към новата система.
Като още веднъж подкрепям законопроекта, бих искал да обърна и вашето внимание, и на вносителите, и на колегите от Икономическата комисия да изградим такава преходна система между двата закона, за да може действително практиката на вина с контролиран и деклариран произход, която сега е призната в Европейския съюз, да може без сътресения да продължи и в още по-голяма степен в новия закон. Иначе всички други нови моменти, свързани със самите лозя и с необходимостта да се запазва тяхната чистота, да се преодолеят съществуващите сега проблеми, когато масивите не се поддържат цялостно, са много важна предпоставка за развитието на производството на вино. Но веднъж създадено виното, то има своя пазар, своите традиции и своите процедури. Нека, отивайки към новото, да запазим най-важното от тези процедури, утвърдили ни на международните пазари. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изкажа своето задоволство като народен представител от професионално разработения изключително подробен законопроект за виното и спиртните напитки, който е предоставен на нашето внимание. Фактът за признаването на неговите качества е и в това, че и двете комисии - и Икономическата комисия, и Комисията по земеделието и горите, са го подкрепили единодушно като един от основните закони, които оттук нататък трябва да регулират процесите в земеделието.
Предложеният законопроект фактически наследява един доста стар Закон за виното и спиртните напитки от 1978 г., както и още по-стария - от 1949 г. Закон за монопола на спирта и спиртните напитки и запълва една доста голяма нормативна празнота, която съществува най-вече в подзаконовата нормативна база, касаеща производството и търговията, съхранението на вино и спиртни напитки.
Безспорно е, че качествата на закона са най-вече в областта на създаването на ефективни предпоставки за развитие на лозаро-винарския сектор и постепенното оттегляне на държавата от пряко регулиране и администриране на този процес. В това отношение господин Николов вече се спря, но аз бих посочил като едно от най-големите достойнства предвидените национална и регионални лозаро-винарски камари, които трябва да поемат голяма част от функциите, изпълнявани досега от държавата, и да заменят нейното централно администриране. Също така създаването на Изпълнителната агенция по лозята и виното към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа позволява осъществяването на много по-ефективен и качествен контрол върху производството и търговията с грозде, с вина и лозаро-винарски продукти и изграждането на една много по-добра система за координация между контролните органи в страната и в чужбина. Тази агенция безспорно ще работи в пряко взаимодействие с регионалните лозаро-винарски камари и ще се получи много по-добър синхрон в това отношение.
Много е съществено преминаването от лицензионен към регистрационен режим за производителите на вино и създаването на нарочен регистър към Националната лозаро-винарска камара. Непрекъснато се говори, че са много лицензионните режими в Република България, а това е един от законопроектите, с които се преминава от лицензионен към регистрационен режим и по този начин се либерализира тази част от земеделското ни законодателство.
Съществено достойнство на законопроекта е въвеждането на всички задължителни мерки, без които е невъзможно свободното движение на вино, лозаро-винарски продукти и спиртни напитки. Въвеждането на изисквания за задължително деклариране на произведената продукция и стокова наличност, както и задължителните придружителни документи, които се изискват при транспортирането на продуктите по този закон и задължителните производствени дневници. Това е една ефективна гаранция срещу злоупотребите и опитите за фалшифициране на голяма част от продуктите, най-вече спиртните напитки, които се продават на нашия пазар. Също така много ценно е въвеждането на съвременна система за разграничаване на категориите вина и установяването на стриктни критерии за трапезните и качествените вина, както и определянето в много тясна рамка на районите и микрорайоните, в които става това производство, разграничението на вината на такива с гарантирано качество на произход, гарантирано и контролирано качество на произход и синхронизацията в това отношение на нашето законодателство с европейското. Има едно доста стройно европейско законодателство в областта на лозаро-винарския сектор и търговията с лозаро-винарски продукти и спиртни напитки и синхронизацията в това отношение на нашето с европейското законодателство ще улесни нашите производители и най-вече търговците в пласирането на тази безспорно качествена продукция на европейския пазар.
Искам да подчертая също, че е доста ценно предложението да се разшири кръгът от средства, постъпващи в Държавен фонд "Земеделие", които ще се насочат за възстановяване и пряко подпомагане и развитие на винарството и лозарството.
Едно от най-големите достойнства според мен на законопроекта е, че в него детайлно са изброени тези 16 подзаконови нормативни акта, които трябва да бъдат приети, съответните ведомства, министерства или директно Министерският съвет, които трябва да приемат тези правилници и наредби, и те да станат част от нашето законодателство, за да бъде напълно регулирана материята, касаеща лозаро-винарското производство и търговията с вина и спиртни напитки. В това отношение един основен пропуск в сега действащия закон е липсата почти изцяло на тази подзаконова нормативна база. Конкретно достойнство е посочването на всяко едно ведомство и срока, в който трябва да бъдат приети съответните наредби, като тук на първо място искам да подчертая приемането на национална стратегия за развитието на лозарството и винарството в страната, с която се цели: подпомагането и стимулирането на лозаро-винарския сектор; провеждането на структурна реформа с цел осигуряване на рационално развитие на селското стопанство; стабилизиране на пазара на грозде и вино и гарантиране справедлив стандарт на живот на населението, занимаващо се със селско стопанство, и осигуряване на разумни цени за потребителя.
Също така сред по-важните подзаконови нормативни актове трябва да бъде посочена наредбата по чл. 7 от законопроекта за правилата и изискванията за производство на регионални вина; наредбата за условията, на които трябва да отговарят качествените вина от определен район, реда и начина за тяхното утвърждаване; наредбата на Министерския съвет по чл. 13 за разновидностите специални вина и правилата за тяхното производство, както и наредбата на Министерския съвет за условията и реда за класифицирането на лозарските терени по категории и тяхното кадастрално очертаване, засаждането на нови лозя, пресаждането, присаждането и изкореняването на лозя. На практика така ще се регламентират напълно условията за класифицирането на лозарските терени по категории и тяхното кадастриране, тъй като липсата на един-единен кадастър, касаещ лозаро-винарския сектор към момента, е един от най-големите пропуски, които обективно затрудняват работата на производителите и въобще на хората, занимаващи се пряко в лозаро-винарския сектор. Също така трябва да се спомене наредбата на Министерския съвет по чл. 25 за условията за производство, означаване, търговско представяне и контрол на непреработени и преработени екологични земеделски продукти, както и наредбата на министъра на промишлеността по чл. 34 за вземането на проби и методите за анализ за установяване състава на продуктите, предмет на Закона за виното и спиртните напитки. Така именно ще се създадат унифицирани мерки за всички производители и ще се избегне до голяма степен възможността за появяване на фалшификати на нашия пазар.
С това искам да приключа. Изказвайки задоволството си, че всички народни представители, които професионално са разглеждали този законопроект в комисиите, са дали своето положително становище по него, отчитайки, че най-вероятно ще има и някои интересни предложения между първо и второ четене, да приканя всички вас, както и в комисиите, законопроектът да бъде приет единодушно от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително законът е хубав. Има нужда от такъв закон, който да даде трайни правни норми за развитието на един отрасъл, който е бил основен в селскостопанското ни производство и е формирал добри доходи за държавата. Аз ще го подкрепя. Надявам се, че и всички мои колеги от Парламентарната група на Евролевицата ще го подкрепят. Но да говорим сега хвалебствени неща, изглежда не е най-доброто, по-доброто е да видим някои пропуски, които от моя гледна точка би трябвало да бъдат отстранени. Те не са много. И затова ще си позволя да обърна внимание върху тях.
Имам притеснения, че между чл. 68 и чл. 66 има известно вътрешно противоречие. Създават се два държавни органа с еднакви функции - контрол на действието на националния винарско-лозарски комплекс. Единият е от ранг на министър, другият - от отдел в министерството. Не знам дали това е добра форма и няма ли да доведе до вътрешни противоречия в администрирането. Затова не е лошо да се избере един от двата, който е по-работещ и по-полезен за контролните функции, които му се вменяват. Страхувам се, че двата биха си пречили да се осъществява добра администрация над производството на вино и преди всичко на грозде, от което се получава виното.
Другото, което ме притеснява. Ще си позволява да споделя с вас, разговарях се един директор на винзавод, ще спестя името по обясними причини и в разговора умувахме защо не се направи интеграция между промишления капитал и селскостопанския капитал, за да има подем в един отрасъл, който, както каза господин Трендафилов, в последните 10-15 години не се възстановява, няма рециклиране на гроздовите масиви. И той ми каза: Господин Нешев, ние сме готови да инвестираме, да дадем пари, но лозарските кооперации не искат. Те нямат ясна представа къде точно ще бъдат техните терени и се страхуват, че преди да завърши окончателното земеразделяне, могат да инвестират в терен, който след това да бъде даден на друг и да се получи голям катаклизъм с това, че инвестициите ще отидат за този, дето клати клоните.
Ето ние не мислим за това, че виното става от грозде и трябва първо да гарантираме стабилитет при производството на грозде. Позволявам си тук да обърна вниманието ви и върху текста на чл. 69: Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националния лозарско-винарски комплекс в годишна програма предвижда финансиране от държавен фонд "Земеделие" на следните дейности (в т. 7): Стабилизирането на пазара на грозде с цел защита на доходите на лозарите. Как ще стане това? Не е ли един празен текст? Поначало фонд "Земеделие" дава кредити, той не участва при регулирането на цените. Може би тук, господин Николов, най-добронамерено се обръщам към Вас, трябва да се помисли, трябва да се открие истинският механизъм, ако фонд "Земеделие" се ангажира, как ще стане. Ако трябва с кредити, това не е стабилизиране на ценовата политика. Стабилизиране на ценовата политика е, когато се поддържат такива изкупни цени, каквито отговарят на вложената себестойност, а не на търсенето и предлагането. И пак Ви казвам, правя Ви това предложение най-добронамерено. По този въпрос трябва ясно да се помисли.
В чл. 1 се казва за производство и получаване - аз мисля, че едната от двете думи е излишна, предлагам "получаване" да падне.
Като изключим тези няколко бележки, смятам, че няма неща, които да дразнят, които са в противоречие с тенденциите, които залагаме, с ценностната ни система. Поздравявам изготвителите на закона, ще го подкрепя. Бих посъветвал тези неща да се изчистят, за да има законът по-висока стойност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Нешев, радвам се, че така професионално се изказахте, че ще подкрепите законопроекта. Само да обърна внимание, казахте, че може би има известно противоречие между чл. 68 и чл. 66. Член 68 регулира създаването, статута и дейността на бъдещата изпълнителна агенция по лозята и виното към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, която е уредена в закона, и казва, че Министерският съвет ще приеме правилник за устройството, структурата, организацията и дейността на агенцията. А в ал. 4 се казва, че Министерският съвет приема една от тези наредби, които аз цитирах, когато представях законопроекта. Член 66 фактически касае отново списъка, който е приложен на края на законопроекта, на подзаконовите актове, произтичащи от Закона за виното и спиртните напитки. По различните подзаконови актове има различни отговорни ведомства - някъде е отговорно Министерството на земеделието, другаде - Министерството на промишлеността, на трето място - Министерството на финансите. Всяко едно от тях е натоварено с конкретни отговорности по този законопроект и трябва да приеме наредба в определени срокове. Именно затова в чл. 66 е казано, че те упражняват контрол съобразно компетентността, предоставена им със закон, и с тези наредби, които те ще предложат и ще бъдат приети, които произтичат именно от Закона за виното и спиртните напитки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за дуплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Величков, аз се надявам, че се изказахте като юрист. Вие тълкувахте чл. 66, защото в него никъде не е записано, че ще се упражнява контрол върху подзаконови актове. Изобщо това вие го тълкувате, но не е написано. А всеки може да го тълкува, юристи много в България! Затова Ви обърнах внимание, че поради неяснота в текста може да се получат различни тълкувания и да се получат колизии между държавни институции. За това ставаше дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, понеже за законопроекта досега се казаха само хубави неща, а пък народът казва "Когато всичко е много хубаво, сигурно не е най-хубавото" и тъй като аз съм един от вносителите с господин Железчев през 1996 г. на такъв закон, а през 1997 г. - с колегата Калчо Чукаров, доволен съм, че в закона, който днес се предлага, са взети много неща. Евентуално сме инициирали Министерският съвет да представи един законопроект в голям синхрон със законопроектите в тази насока за виното и спиртните напитки с европейските страни. Определено казвам, можем да бъдем доволни от закона сам за себе си. Аз го приветствам и ще го подкрепя.
Уважаеми колеги, има нещо, с което в началото почнах - че много хубаво не е на хубаво. Аз искам да ви кажа, че този законопроект много ми прилича на един много хубав закон, който беше за съхранението и търговията със зърно, с който още в 1998 г. искахме да създадем предпоставки за съхранение, в т. ч. да създадем възможности на производителите да ползват разписки и тем подобни, за да могат да сеят, да орат, без да зависят от нас. Този закон ми прилича на нещо подобно. И ще ви кажа защо, тъй като и в закона, който аз предлагах, това не беше обхванато. Но вие и сами имате предвид, че един такъв законопроект като този ще си остане един чудесен законопроект. Ние трябва да садим лозя. Искам да ви съобщя, че в момента изтичат срокове и годишно трябва да бъдат бракувани между 50 и 100 хил. дка лозя, просто защото те са засадени преди 30 и повече години. Тоест годишно ние трябва да садим 50 - 100 хил. дка лозя, за да можем да удовлетворим нуждите и оползотворим възможностите на винарската промишленост. Защото в 1998 г. сме прибрали и сме предоставили около 220 хил. тона грозде на винарската промишленост, а тя е построена за 800 - 1 милион.

Господин Николов, сега ще Ви кажа защо. Защото нормалният лозар е ефективен и конкурентен, когато той разполага с лозе между 40 и 60 дка. Това е лозарят, който може да стане истински лозар. Така е в света.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Между 500 и 1000 дка.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Моля Ви, ще дойдем и до 500 и до 1000. После ще говорим по този въпрос, независимо че там сте председател на една организация, с която никога не сте се занимавали. Това си е Ваш проблем. (Неразбираема реплика от СДС.)
Добре, пил е той вино, значи познава.
Уважаеми колеги, 2,5 млн. или 2500 лв. са необходими за един декар лозя? Направете сметка колко пари трябват за един лозар за 40 дка лозе. Питам ви кой му ги осигурява и как ги предоставяме?
Второ. Колко души в регионите, които са утвърдени за лозарски, имат земя, концентрирана с 20, 30, 40, 50 дка? Тоест, ние ще създаваме възможности лозарството да се развива по най-стария модел чрез кооперация или чрез арендатори, а не чрез конкурентния модел на семейната ферма - лозарската. Защото самите собственици на земя в регионите, които са определени и има възможност тази земя да се ползва за лозарство, тя е така парчетисана, че са по 2 и по 5 дка.
Така че аз искам да ви съобщя, че този закон, който ще подкрепя, е закон, към който ние, ако не подходим допълнително с някои неща, свързани със Закона за земята, ще остане един чудесен закон, една чудесна идея, но тя няма да влезе. Още повече, че ви казвам, че ние годишно трябва да садим 30 000 - 40 000 дка лозя. За тях аз не виждам откъде ще се вземат средства, но това е втори проблем, защото и такива възможности има.
Другото, на което искам да обърна внимание, е, че има редица европейски банки и други, които са готови да финансират и предлагат финансиране и то на доста изгодни условия - с 4 г. гратисен период за 15 г. изплащане, с подходяща лихва, за която земеделските производители ще се съгласят. Но те имат категоричността - собственост на земя с нотариален акт и модел, аналогичен на френския.
Френският модел, господин Николов, е между 8 и 20 стопани, които са с по 40-60 дка и това представлява 300, 500, 600 дка масив, за което казах. И той се построява с всичките му комуникации, в това число и с предпоставки да им се дадат средства да си получат и машини, за да могат да ги обработват.
Ето този въпрос ме притеснява, че ние говорим за един чудесен закон. Един закон, който дава възможност за бъдеще, но той просто няма да може да влезе поради това обстоятелство, че ние не сме решили този проблем - собствениците на земя в районите, които са подходящи за лозя, съсобственици на малки парчета земя. От тези малки парчета земя не може да се направи съвременно лозарство, с което да отидем на онзи пазар, за който сега считаме, че имаме пазар, имаме и бъдеще. Ето това, казвам, че го няма и не искам по този начин да спираме закона. Но искам да ви напомня, че този въпрос подлежи и е задължително да му се намери и друго решение, с което да осигурим условията тези хора да садят лозя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Други желаещи да се изкажат? Не виждам други желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за виното и спиртните напитки № 902-01-26, внесен от Министерския съвет.
Гласували 168 народни представители: за 168, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към втора точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОДИТЕ - продължение.
Има думата господин Лъчезар Тошев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, дами и господа народни представители! Продължаваме с чл. 56.
"Чл. 56. (1) Разрешителното съдържа:
1. име, местожителство, гражданство на водоползвателя или ползвателя - физическото лице, фирма и седалище на юридическото лице;
2. единен граждански номер за физическите лица и единен идентификационен номер за юридическите лица;
3. цел на използването;
4. воден обект, водностопанска система или съоръжение за водоползване, местност, административно-териториална единица, код по единния класификатор на населените места;
5. място на водовземането, водно количество, място на водоползването или ползването;
6. лимит на ползваната вода;
7. схема и пространствени граници на водния обект, или неговата част, които се предоставят за ползване, както и условията на водоползването или ползването;
8. технически параметри за експлоатация на водностопанските системи и съоръжения;
9. място за заустване на отпадъчните води или начин на отвеждане на възвратимите води с посочване на количеството и качеството на заустваните, съответно на отвежданите води;
10. индивидуални емисионни ограничения и други условия и изисквания към титуляра на разрешителното за опазване на водите, водния обект и околната среда;
11. срок на започване и на завършване на строителството;
12. начален и краен срок на действие на разрешителното;
13. задължение за монтиране на необходимите измервателни устройства за измерване на отнеманите и заустваните водни количества;
14. задължение за измерване на нивата на подземните води;
15. условия за контрол и контролиращ орган;
16. местата и режима за общо използване на водите във водохранилищата;
17. други условия.
    (2) Условията по ал. 1, т. 10 се актуализират от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 на всеки 3 години от издаване на разрешителното.
              (3) Неразделна част от разрешителното за водоползване от комплексните и значими язовири, посочени в Приложение № 1, са режимните графици, утвърждавани от министъра на околната среда и водите."
Господин председателю, нанесох поправката, която е предложена от комисията в т. 17, така че преминавам към чл. 57.
Чл. 57.  (1) Разрешителното се издава за срок:
1. до 35 години - за завиряване на и за водоползване от комплексни язовири за хидроенергийни и хидромелиоративни цели;
2. до 25 години - за водоползване с цел питейно-битово водоснабдяване;
3. до 10 години - в останалите случаи.
(2) Сроковете по ал. 1 не засягат условията по чл. 56, ал. 2.
Чл. 58. (1) Разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция, ако собственикът или ползвателят на недвижим имот има намерение да извърши следните дейности:
1. развитие, модернизиране или технологично обновяване на съществуващи инсталации и технологични процеси, водещи до незначително изменение на количеството и качеството на използваните води, определено с вече издаденото разрешително;
2. ползване на повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими за изграждането на даден строителен обект, ако отнеманото водно количество е по-малко от 10 литра на секунда и полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 собственикът или ползвателят на недвижимия имот, където се осъществява използването на водите и водните обекти, представя справка за планираните от него дейности, от която да е видно какъв е обемът и характерът на дейността и какви мерки се предвиждат за опазването на водите.
 (3) Ако директорът на басейновата дирекция прецени, че планираната дейност не отговаря на изискванията по ал. 1, той уведомява собственика в рамките на срока по ал. 1 за необходимостта от издаване на разрешително.
Чл. 59. (1) Разрешителното се издава на основата на документи, изготвени по официални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки и други инженерно-екологични проучвания, а за подземни води - и при утвърдени експлоатационни ресурси и утвърден проектен добив.
(2) Когато такава информация липсва и ако тя е от съществено значение за преценката на обстоятелствата по чл. 55, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 може да задължи молителя да представи за негова сметка необходимата информация."
Комисията подкрепя текстовете от чл. 56 до чл. 59 включително с тази корекция, която нанесох в чл. 56, т. 17 на ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези текстове не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте членове 56, 57, 58 и 59 така, както са предложени от вносителя с отпадането на думите "на разрешителното" в т. 17, ал. 1 на чл. 56.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Членове от 56 до 59 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"Раздел II
Условия и ред за издаване на
разрешителното

Чл. 60. (1) За откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване кандидатите подават заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, т. 1-6.
(2) За издаване на разрешително за водоползване от подземни води към заявлението по ал. 1 се прилагат и:
1. доклад за оценка на експлоатационните ресурси;
2. проект за добив на подземни води;
3. положително решение по оценка на въздействието върху околната среда в случаите, предвидени в Закона за опазване на околната среда.
Чл. 61. (1) Заявлението по чл. 60 се подава до:
1. директора на съответната басейнова дирекция, когато разрешителното се издава от него, както и в случая по чл. 52, ал. 1, т. 2, букви "г" и "д";
2. министъра на околната среда и водите в останалите случаи.
(2) Органът по ал. 1 проверява дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговаря на изискванията по чл. 60.
 (3) Когато не са изпълнени изискванията по чл. 60, органът по ал. 1 уведомява заявителя да отстрани недостатъците в 14-дневен срок."
Комисията подкрепя заглавието на раздел II и членове 60 и 61 така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II и членове 60 и 61 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел II и членове 60 и 61 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 62. (1) Органът по чл. 61, ал. 1 преценява искането, като съобразява:
1. предвижданията на влезлите в сила Национален водостопански план и планове за управление на речните басейни;
2. съвместимостта с обществените интереси;
3. съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;
4. възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водоползване и/или ползване;
5. наличните водни ресурси по количество и качество според съществуващите водностопански отношения и плановите предвиждания;
6. съответствието на заявеното водно количество с целите на водоползването;
7. наличието на други възможности за задоволяване на искането за водоползване и/или ползване.
(2) Преценката по ал. 1 се извършва в едномесечен срок от завеждането на заявленията, съответно - от отстраняване на недостатъците на заявлението.
 (3) При установена невъзможност за задоволяване на исканото водоползване и/или ползване, органът по чл. 61, ал. 1 може да откаже откриване на процедура за издаване на разрешително.
 (4) В срок от 7 дни след изтичането на едномесечния срок по ал. 2 и ако не са налице основания за отказ, басейновата дирекция изпраща на общинската администрация за публично обявяване чрез поставянето им на определените за това места копие от приетото заявление, както и данни за мястото за представяне на искания и възражения от заинтересуваните лица.
 (5) При условията на ал. 4 и в случаите, когато органът, приел заявлението, е министърът на околната среда и водите, материалите се обнародват в "Държавен вестник"."
По този член има едно редакционно предложение, което внасям в т. 2 на ал. 1 да се добави: "в това число нуждите на населението от района на водовземането".
С тази редакционна поправка комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е във връзка с предишни предложения, които бяха насочени към този текст.
Моля, гласувайте чл. 62 така, както е предложен от вносителя и с допълнението в т. 2 на ал. 1.
Гласували 105 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 13.
Член 62 с редакционната поправка е приет.

.ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В чл. 63 ще нанеса и предложението на комисията, което е чисто техническо.
"Чл. 63. (1) Обявяване и обнародване по чл. 62, ал. 4 и ал. 5 не се извършва, когато:
1. водоползването и/или ползването се иска за нуждите на отбраната и на националната сигурност;
2. водоползването и/или ползването се иска за частен воден обект или за обект, публична общинска собственост, за който е сключен договор за концесия;
3. се иска разрешително за изграждане на водовземни съоръжения за подземни води от титуляра на разрешителното за хидрогеоложко проучване на същия терен;
4. се иска разрешително за водоползване от подземни води.
(2) В случаите по ал. 1 органът, приел заявлението, уведомява заявителя за възможността да подаде искане за издаване на разрешително по чл. 66."
Има предложение от народния представител Ангел Малинов, което не е подкрепено от комисията.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Той го оттегля. Така че други предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По втората точка предложението му е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Второто предложение на господин Ангел Малинов е в чл. 63, ал. 1 - след думата "обнародване" да се добави "по чл. 62, ал. 4 и ал. 5", но аз го прочетох вече. Това предложение го прочетох, тъй като то е подкрепено от комисията и е чисто техническо.
"Чл. 64. (1) В едномесечен срок от обявяването или обнародването заинтересованите лица могат да:
1. поискат същото или аналогично на заявеното разрешително;
2. възразят срещу издаването на разрешителното;
3. предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.
(2) Когато се иска разрешително за хидрогеоложки проучвания или изграждане на водовземни съоръжения за подземни води в имот - частна собственост, заинтересованите лица имат правата само по ал. 1, т. 2 и 3.
Чл. 65. (1) След изтичане на срока, предвиден в чл. 64, ал. 1, т. 1, всички заинтересовани лица могат да се запознаят с постъпилите искания и възражения.
(2) В 7-дневен срок от изтичането на едномесечния срок органът, приел заявлението, като взема предвид направените искания и възражения, обявява водоползването и/или ползването, за което могат да кандидатстват лицата, подали искания по чл. 64, т. 1.
Чл. 66. (1) В двумесечен срок от обявлението по чл. 65, ал. 2 всички лица, подали искания по чл. 64, т. 1, както и първоначалният заявител, могат да поискат да им бъде издадено разрешително за обявеното водоползване и/или ползване, като представят заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, т. 1 и 2, както и:
1. предпроектно проучване - само за разрешителните за водоползване и/или ползване на повърхностни води и водни обекти, включващо:
а) целта на водоползването и/или ползването;
б) хидроложки доклад за водоизточника;
в) обосновка на исканото водно количество;
г) схема и пространствени граници на водния обект или на негови части, които се искат за използване, включително необходимия картен материал и чертежи;
д) обосновка на основните технически параметри на проектните съоръжения;
е) площта на земята, необходима за строителството и списък на земите, които ще бъдат засегнати от изграждането на съоръженията;
ж) предполагаемия срок за започване на строителството и срока за завършване, съответно за въвеждане в експлоатация на съоръженията;
з) мястото на заустване на отпадъчните води или начина на отвеждане на възвратимите води с посочване на количеството и качеството на заустваните, съответно на отвеждащите води;
и) рентабилността на проектираната дейност с посочване на вредите и ползите на засегнатите имоти;
й) нуждите на останалите водоползватели;
2. проект за хидрогеоложко проучване - само за разрешително за хидрогеоложко проучване;
3. доклад за резултатите от изпълнено ново или съществуващо хидрогеоложко проучване и проект за изграждане, реконструкция или модернизация на водовземните съоръжения или системи - само за разрешително за изграждане, реконструкция и модернизация на водовземни съоръжения или системи на подземни води.
(2) Когато разрешителното за изграждане на водовземни съоръжения за подземни води се иска от титуляра на разрешителното за хидроложко проучване и Законът за опазване на околната среда предвижда задължителна оценка на въздействието върху околната среда, към заявлението по ал. 1 се прилага и решение по оценка на въздействието върху околната среда.
(3) Когато от титуляра на разрешителното за хидрогеоложко проучване се иска разрешително за дейности и обекти, неподлежащи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, към заявлението по ал. 1 се прилагат и попълнени карти за информацията, изисквана с подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.
(4) За извършване на избор на заявител всички лица, подали искания по чл. 64, т. 1, както и първоначалният заявител към заявлението по ал. 1, представят и екологичен анализ.
(5) Екологичният анализ по ал. 4 се изготвя от експерти, лицензирани от Министерството на околната среда и водите и съдържа:
1. обща характеристика на обекта или дейността: местонахождение, описание на обекта или дейността; технически параметри и граници; свързана с ползването на обекта или с извършване на дейността технология; инфраструктура;
2. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие в резултат на заявените дейности: подземни води; повърхностни води; атмосферен въздух; геоложка основа, релеф и почви; растителен и животински свят, включително защитени територии; ландшафт; санитарно-хигиенни условия; културно-историческо наследство;
3. прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат на дейността компоненти и фактори на околната среда;
4. мерки за намаляване на отрицателното въздействие от дейността върху компонентите на околната среда;
5. план за действие при аварийни ситуации; мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни изпускания на замърсяващи вещества;
6. план за собствен мониторинг на засегнатите в резултат на осъществяване на дейността компоненти на околната среда;
7. заключение за допустимото замърсяване на околната среда в съответствие с действащите в страната норми и стандарти.
(6) Когато органът, приел заявлението, е министърът на околната среда и водите, срокът за подаване на искането по този член се определя в публикуването по чл. 62, ал. 5.
(7) За разглеждане на исканията за издаване на разрешителни по чл. 52, ал. 1, т. 2, букви "г" и "д" басейновата дирекция изготвя становище и изпраща цялата документация по искането в Министерството на околната среда и водите."
Тук има едно предложение на народния представител Ангел Малинов, което не е подкрепено. Той го оттегля.
Така че, господин председателю, по тези текстове - от чл. 63 до чл. 66 включително - комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 67. (1) В едномесечен срок от изтичането на срока за подаване на исканията, съответно от подаването на искането за водоползване и/или ползване, за което не се извършва публикуване, органът по чл. 52, ал. 1, точки 2 и 3 издава разрешително, когато са спазени предвидените в закона изисквания.
(2) Органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 може да назначи комисия за разглеждане на исканията, която предлага решение. В този случай срокът за произнасяне се продължава с един месец.
(3) Когато за издаване на разрешителното е необходимо съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, срокът за произнасяне е три месеца.
Чл. 68. Органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 отказва издаване на разрешително, когато:
1. се засягат общото водоползване или индивидуално водоползване и/или ползване за домакински цели и за напояване от повърхностни води на индивидуални стопанства с площ до 2 дка;
2. искането не е за частен воден обект и за водоползването и/или ползването кандидатства водно сдружение при условията на чл. 91, ал. 5;
3. върху водоползването и/или ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима;
4. не са спазени изискванията, посочени в закона.


Чл. 69. При конкуренция на заявители за водоползване и/или ползване за една и съща цел се дава приоритет на онова искане, което е в по-голямата степен съвместимо с обществените интереси, а когато това не е установимо, равностойните искания по възможност се удовлетворяват съразмерно чрез налагане на равностойни условия и ограничения.
Чл. 70. Решението на органа по чл. 52, ал.1, т. 2 и 3 в едноседмичен срок се изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, както и на заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.
Чл. 71. Решението на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 63 до 71 включително. Моля да подложите на гласуване членовете от 63 до 71 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По членове от 63 до 71 включително някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте членове от 63 до 71 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 9.
Членове от 63 до 71 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Раздел III
Изменение и продължаване на разрешителното

Чл. 72. Изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 или по молба на лицето, в полза на което е предоставено.
Чл. 73. (1) Органът по чл. 52, ал. 1 изменя издаденото разрешително, когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива изменения, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност.
(2) Органът по чл. 52, ал. 1 може да измени издаденото разрешително и в случай, когато независимо от спазване на условията на разрешителното, възникнат противоречия с обществените интереси.
Чл. 74. (1) До започване на процедурата за изменение на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 предписва условия и/или ограничения по отношение на водоползването и определя срокове за изпълнение на мероприятията.
(2) Предписаните условия или ограничения трябва да отговарят на следните изисквания:
1. съразмерност на наложените ограничения и на очакваните ползи;
2. най-малка намеса в съществуващи права;
3. ограниченията да се налагат, като се посочи тяхната последователност в съответствие с променящите се водностопански отношения.
Чл. 75. (1) Предложението за изменение на разрешителното се обявява или се обнародва по реда на чл. 62.
(2) Обявяването или обнародването се извършва след изтичане на сроковете по чл. 74, ако предписаните мероприятия не са изпълнени или не са започнали.
Чл. 76. (1) В едномесечен срок от обявяването или обнародването органът по чл. 52, ал. 1 може да измени издаденото разрешително.
(2) Когато трябва да се поиска съгласуване или мнение на друг орган, или е необходимо да се реши въпрос от неговата компетентност, срокът по ал. 1 спира да тече до неговото решаване.
Чл. 77. (1) До издаването на решение за изменение на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 разглежда възраженията на лицето, в полза на което е издадено, исканията и възраженията в резултат на обявяването или обнародването по чл. 75, представени в писмен вид.
(2) Разглеждането на документите по ал. 1 не водят до спиране на срока по чл. 76, ал. 1.
(3) Решението за изменение на разрешителното може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 78. (1) Молба за подновяване на разрешително се подава пред органа, който го е издал най-рано 3 години и най-късно 6 месеца преди изтичане срока на разрешителното.
(2) Когато молбата по ал. 1 е подадена своевременно и не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на първоначалното разрешително."
Комисията подкрепя наименованието на раздел III и членове от 72 до 78 включително, така че можем да гласуваме целия раздел III и тези членове заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само в чл. 77, ал. 2 глаголът ще бъде "не води", а не "не водят" - "Разглеждането на документите не води ...".
Моля, гласувайте заглавието на раздел III и членове от 72 до 78 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 100, против 5, въздържали се 10.
Заглавието на раздел III и членове 72 до 78 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Раздел IV
Прекратяване на действието на разрешителното

Чл. 79. (1) Действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал. 1 или при:
1. прекратяване на правото на водоползвателя и/или ползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се намира водният обект, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект;
2. изтичане срока на издаденото разрешително;
3. смърт на физическото лице, съответно прекратяване на юридическото лице;
4. естествено или изкуствено изчезване на водния обект;
5. неупражняване на правата, произтичащи от разрешителното в определен срок, посочен в самото разрешително.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 на лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно на правоприемниците на лицата по т. 3, се дава едномесечен срок да заявят пред органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. Ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното, се издава разрешително на тяхно име.
(3) Органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водоползване или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия:
1. неизползване на изградена водностопанска система за срок от 1 година;
2. осъществяване на водоползване и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното;
3. системно или съществено нарушаване на условията на разрешителното;
(4) Отнемането може да се отнася до част от водоползването и/или ползването, в който случай органът по чл. 52, ал. 1 определя тази част.
Чл. 80. (1) В случай на отнемане на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 може да определи срок на титуляра на разрешителното да отстрани съоръженията си и да възстанови състоянието на водоизточника или на водния обект.
(2) В срок от 7 дни решението по ал. 1 се изпраща на съответния областен управител.
(3) След изтичане на срока по ал. 1 областният управител може да нареди извършването на предписаните действия за сметка на водоползвателя.
(4) Ако запазването на съоръженията за водоползване е в обществен интерес, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 прави мотивирано искане за отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.
Чл. 81. В случай на прекратяване на правото на водоползване и/или ползване съответните сервитутни права се прекратяват.
Чл. 82. Решението на органа по чл. 52, ал. 1 за отнемане на правото на водоползване и/или ползване подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
Комисията подкрепя названието на раздел IV и членове от 79 до 82 включително, така както са дадени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и членове от 79 до 82 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 3, въздържали се 11.
Заглавието на раздел IV и членове от 79 до 82 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Раздел V
Ограничаване на правата, произтичащи
от разрешителното
Чл. 83. (1) Правата на водоползване, произтичащи от разрешителното, могат да бъдат допълнително ограничени след издаването на разрешителното.
(2) Ограничаването по ал. 1 се допуска за опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство.
(3) Ограничаването на водоползването и/или ползването се налагат независимо от процедурата по раздел III на тази глава.
Чл. 84. (1) Ограничаването на водоползването се извършва с решение на органа, издал разрешителното.
(2) Решението по ал. 1 изменя лимити за водоползване за определен период от време.
(3) Лимитите по ал. 2 са пределно допустими обеми за отнемане на вода, които се определят за един или повече водоползватели.
(4) Срокът за ограничаването не може да надвишава времетраенето на причините, налагащи ограничаването.
Чл. 85. При определянето на лимитите се отчита състоянието на водния обект, приоритетът на питейно-битовото водоснабдяване, заявените потребности от води и условията в съответните разрешителни.
Чл. 86. При възникване на обстоятелства, които застрашават живота и здравето на населението в отделни райони на страната, Министерският съвет може да определи ограничения за използване на водите, засягащи всички водоползватели и ползватели в района, както и техните абонати, ако има такива.
Чл. 87. В случаите по този раздел засегнатите водоползватели, ползватели и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди."
Комисията подкрепя предложението за название на раздел V и членове от 83 до 87 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел V и членове 83-87 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 4, въздържали се 19.
Заглавието на раздел V и членове 83-87 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Глава пета
ВОДНИ СДРУЖЕНИЯ
Чл. 88. (1) Водно сдружение е доброволно сдружение на физически или юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват водностопанска дейност.
(2)  Водни сдружения се учредяват за следните цели:
1. водоснабдяване и канализация, напояване, хидроенергетика, отводняване;
2. изграждане, поддържане и използване на водностопански системи или отделни водохранилища, рибни стопанства и др.;
3. укрепване и поддържане на леглата и бреговете на реките в съответствие с нормативните изисквания, залесяване на басейните и други дейности за регулиране оттичането на водите и предотвратяване на наводнения;
4. други дейности, насочени към рационалното използване на водите, на водните обекти и на крайбрежните заливаеми ивици на реките, чрез изграждане на необходимите за това съоръжения.
(3) Водни сдружения се образуват за една или няколко от целите, посочени в ал. 2."
Следват предложения:
Предложение на народния представител Тодор Павлов, което е подкрепено от комисията по принцип:
В чл. 88, ал. 2 т. 4 да добие следната редакция:
"4. други дейности, насочени към рационалното използване и опазване на водите, водните обекти, водните екосистеми и крайбрежните заливаеми ивици на реките, чрез изграждане на необходимите за това съоръжения."
Предложения на Ангел Малинов:
1. В чл. 88, ал. 2 се добавя нова т. 4: "изграждане, поддържане и използване на съоръжения за пречистване на замърсени води".
Комисията подкрепя това предложение по принцип.
2. В чл. 88, ал. 2 предложение за нова т. 5: "провеждане на мероприятия и изграждане на съоръжения с цел опазване и съхранение на водните екосистеми".
Комисията подкрепя това предложение, както е предложено от господин Малинов.
Предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители:
В чл. 88, ал. 2 да се създаде нова точка след т. 4 със следното съдържание:
"4а. експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на съоръженията и системите за пречистване на питейно-битовите и отпадъчните води на населените места".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на чл. 88, ал. 2, т. 4:
"4. други дейности, насочени към рационалното използване и опазване на водите, водните обекти, водните екосистеми и крайбрежните заливаеми ивици на реките, чрез изграждане, поддържане и използване на съоръжения за пречистване на замърсени води".
С това предложение и приетото от комисията второ предложение на господин Малинов, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета и чл. 88 с приетото предложение по т. 2 на народния представител Ангел Малинов и предложената от комисията нова редакция на т. 4 на ал. 2.
Гласували 120 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 8.
Заглавието на глава пета и чл. 88 с посочените добавки са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 89. Водното сдружение е юридическо лице и може да съществува под формата на кооперация или търговско дружество.
Чл. 90. (1) Членове на водно сдружение с цел напояване и отводняване могат да бъдат физически и юридически лица, собственици на земеделски земи и/или на съоръжения за ползване и измерване на води, както и за опазване на собствени имоти от вредно въздействие на водите, които имат интерес в дейността или са засегнати от нея.
(2) Учредителите на водно сдружение не могат да имат повече права от останалите членове.
Чл. 91. (1) Собственици на водностопански системи могат да предоставят право на ползване върху системите или технологично обособени части от тях на водни сдружения във връзка с предмета на дейност на сдружението за срок не по-дълъг от 10 години.
(2) Сдружението, получило право на ползване, може при необходимост да извършва реконструкция, довършителни и подобрителни работи, със съгласието на собственика и ако това не нарушава основните функции на системата.
(3) Сдружението отговаря за техническото състояние и сигурността на водностопанската система или технологично обособената част от нея, за която е получило право на ползване.
(4) Ползвателите на водностопанските системи или съоръжения нямат право да ги преотстъпват за ползване на други лица.
(5) В случаи на конкуренция при сключване на договор със собственици на хидромелиоративни системи, сдруженията с членове, притежаващи земи в обхвата на тези системи, с цел напояване и отводняване, се ползват с предимство, а сдруженията за други цели се ползват с предимство при равни други условия.
(6) Предоставеното право на ползване по ал. 1 е възмездно."
По този член има едно предложение от Румен Такоров, което е подкрепено от комисията: в ал. 5 на чл. 91 думите "конкуренция при" да се заменят с "подадени няколко предложения за".
"Чл. 92. В изпълнение на правомощията по този закон министърът на околната среда и водите и министърът на съответното отраслово министерство могат да изискват отчет за работата на сдружението."
Комисията подкрепя текста на членове 89-92 включително, също и поправката на Румен Такоров по чл. 91.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 89 до 92 включително така, както са предложени от вносителя с приетата поправка на народния представител Румен Такоров в чл. 91, ал. 5.
Гласували 111 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 4.
Членове 89 до 92 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава шеста - Особено право на водоползване и/или ползване на водните обекти".
Предложение на народния представител Тодор Павлов - заглавието на глава шеста да се измени, както следва:
"Глава шеста - Особено право на водоползване и на ползване на водностопански системи и съоръжения".
Комисията подкрепя това предложение.
"Чл. 93. Преценката на целесъобразността за откриване на процедура за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се съобразява с:
1. влезли в сила водностопански планове;
2. съществуващи водностопански отношения в разглеждания обхват.
Чл. 94. Когато компетентните органи започнат служебно процедура за предоставяне на концесии за съществуващи или за изграждане на нови водностопански системи и съоръжения в "Държавен вестник" се обнародва съобщение, в което се посочват:
1. водите или водните обекти, свързани с предмета на концесия;
2. инвестиционното намерение и предполагаемата стойност на строителството;
3. размерът на държавното участие, ако се предвижда.
Чл. 95. Когато се открива процедура за предоставяне на концесия за водностопанска система с комплексно предназначение, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни.
Чл. 96. (1) Към предложението за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се прилага допълнително водностопански анализ, съдържащ:
1. предвиждания за съответните територии и акватории съгласно влезли в сила устройствени и водностопански планове;
2. данни от водностопанския кадастър относно обекта на концесия;
3. воден и водностопански баланс;
4. схеми и варианти с основните параметри на обекта на концесия;
5. технико-икономически обосновки и оценки.
 (2) Водностопанският анализ по ал. 1 и проектът на решението за предоставяне на концесия задължително се съгласуват с Министерството на околната среда и водите преди внасянето на предложението в Министерския съвет.
           (3) Към предложението за предоставяне на концесия за минерални води - изключителна държавна собственост, се представя и становище на общината, на чиято територия се намират минералните води."
Комисията подкрепя текстовете на чл. 93, 94, 95 и 96 така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста така, както е предложено от народния представител Тодор Павлов и прието от комисията, и членове 93 до 96 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 4.
Заглавието на глава шеста и членове 93 до 96 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват три предложения на Тодор Павлов за нови членове, които да се вмъкнат след чл. 96. Ще ги номерираме като членове 96а, 96б и 96в.
Предложението за нов чл. 96а гласи следното: "Лицето, на което е предоставено особено право на ползване на водностопанска система и съоръжение, не може да възпрепятства други дейности в обхвата на обекта, разрешени по реда на този закон".
Комисията подкрепя това предложение по принцип и предлага текстът да гласи:
"Чл. 96а. Лицето, на което е предоставено особено право на ползване на водностопанска система и съоръжение, не може да възпрепятства други дейности в обхвата на обекта на концесията, разрешени по реда на този закон."
Тодор Павлов приема становището на комисията.
Второто предложение на Тодор Павлов е за чл. 96б:
"Чл. 96б. (1) При предоставяне на концесии за ползване на минерални води, изключителна държавна собственост и публична общинска собственост областните управители и кметовете на общините предприемат необходимите мерки за реализиране на концесията съобразно своята компетентност.
                (2) В случаите по ал. 1 кметът на съответната община осигурява необходимите терени за изграждане на съоръжения за общо ползване на минералните води."
Комисията подкрепя това предложение.
И третото предложение на д-р Павлов - да се добави нов чл. 96в със следния текст:
"Чл. 96в. При учредяване на концесия за минерални води концесионерът има право да предоставя водни услуги при условия, определени в концесионния договор."
Комисията подкрепя предложението.
Ако тези членове бъдат приети от пленарната зала, следващите членове се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 96а така, както е предложен от комисията и членове 96б и 96в така, както са предложени от народния представител Тодор Павлов и приети от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 11.
Членове 96а, 96б и 96в са приети с преномериране на следващите.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 97. При предоставяне на концесия за минерални води титулярът на разрешителното за изграждане на водовземно съоръжение, получава концесия чрез конкурс с предимство при равни други условия, ако е собственик на имота, в който е разположено водовземното съоръжение."
Комисията подкрепя този текст.
"Чл. 98. (1) Концесионерът има право да ползва безплатно информацията, определена с решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия.
              (2) След прекратяване на концесията, цялата информация, свързана с ползването и опазването на водите и водните обекти, събрана допълнително от концесионера, се предоставя на Министерството на околната среда и водите."
Няма предложения. Комисията подкрепя текста на чл. 98, както е предложен.
Комисията предлага да се създаде нов член, който да бъде след чл. 98 - чл. 98а със следния текст:
"Чл. 98а. Решението за предоставяне на концесии на публична държавна собственост, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция на водоснабдителните, канализационните и хидромелиоративните системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите и извън границите на населените места, се взема след съгласуване с министъра на околната среда и водите."
С включването на този член останалите се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 97 и 98, както са предложени от вносителя, и нов чл. 98а така, както е предложен от комисията с преномериране на следващите.
Гласували 119 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 8.
Членове 97, 98 и 98а са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава седма - Поземлени сервитути, свързани с водните обекти".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава седма.
"Раздел първи - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел първи от глава седма.
"Чл. 99. (1) Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик.
(2) Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка.
(3) Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване."
Имало е предложение на народния представител Ангел Малинов, което е оттеглено.
"Чл. 100. (1) Сервитутите, които са установени от закона, имат за предмет обществена или частна полза.
(2) Сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението.
Чл. 101. Законните поземлени сервитути за частна полза са тези, които произхождат от положението на земите и правото на преминаване и водопрекарване.
Чл. 102. При упражняване на сервитутите се спазват следните правила:
1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот;
2. ако собственици на служещия имот са няколко лица, сервитут чрез правна сделка може да се учредява само със съгласието на всички съсобственици;
3. отстъпеният сервитут чрез правна сделка е задължителен за правоприемниците на собственика на служещия имот;
4. титулярът на сервитута е длъжен при извършване на необходимите действия за упражняването му да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго;
5. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите бъдат разделени;
6. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;
7. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута;
8. сервитутите, учредени чрез правна сделка, се погасяват:
а) при обективна невъзможност за упражняването им;
б) при обединяване на двата имота в резултат на правна сделка;
в) след изтичане на срока на договора;
г) след неупражняване в срок от десет години.
Чл. 103.(1) Местната подсъдност на споровете по упражняване на сервитутите по тази глава се определя от местонахождението на господстващия и служещия имот.
(2) Обезщетенията по тази глава се определят според текущите пазарни цени.
Раздел II
СЕРВИТУТИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО НА ИМОТИТЕ
Чл. 104. (1) Собствениците на разположените по-горе имоти нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по-ниските имоти.
(2) Собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти.
Чл. 105. (1) Ако бреговете или съоръженията за задържане на води в господстващия имот са в състояние, което не осигурява защита от влиянието на водите, собственикът му е длъжен да извърши необходимите строителни работи така, че собственикът на служещия имот да не претърпи никаква вреда.
(2) Ако задълженият собственик не извърши нужните строителни работи, собствениците на господстващия имот, ако търпят вреда или ако са в опасност да претърпят вреда, могат да извършат необходимите работи в служещия имот на свои разноски с предварително разрешение на съда след изслушване на заинтересуваните лица.
(3) Правилото по ал.2 се прилага и когато в имот, в резултат на изграждане на хвостохранилище, шламохранилище или насипище станат натрупвания, които променят течението на водите, и в резултат на това водата причинява или може да причини вреда на съседни недвижими имоти.
(4) Собствениците, участвали в разноските за извършване на необходимите работи за укрепване на брегове, ремонт на съоръжения или изчистване на натрупвания, имат право на обезщетение за вреди срещу лицето, което е причинило разрушаването на бреговете или съоръженията, или образуването на натрупвания.
Чл. 106. (1) Собственикът, през недвижимия имот на който минава водно течение, може да го ползва според изискванията на закона, без да нарушава същото право на собственика на по-ниско разположения недвижим имот.
(2) В случая по ал. 1 собственикът на по-ниско разположения имот може да извършва работи, с които се влияе върху естественото състояние на водния обект, според условията на разрешителното за водоползване, и без да нанася вреда на собственика на по-високо разположения имот.
Чл. 107. Собственикът на воден обект разполага с водите му така, че да не се нанасят вреди на съседни недвижими имоти."
Комисията предлага следната редакция на чл. 107:
"Чл. 107. Собственикът на воден обект разполага с водите му без да нанася вреди на съседни недвижими имоти."
Това е чисто редакционна поправка.
Господин председател, комисията подкрепя текстовете на заглавието глава седма, заглавието на раздел първи и раздел втори и текстовете от чл. 99 до чл. 107, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава седма, заглавието на раздел първи и на раздел втори и текстовете на членове от 99 до 106 включително така, както са предложени от вносителя, и чл. 107 така, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 12.
Заглавието на глава седма, раздели първи и втори и членове от 99 до 107 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Раздел III
ПРАВО НА ВОДОПРЕКАРВАНЕ

Чл. 108. (1) Всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това.
(2) Ако се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не по-голям от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения.
(3) Правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3, при спазване на процедурата на чл. 34 и чл. 36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.
(4) Изпълнението на правата по акта на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3 е допустимо само след заплащане на определеното обезщетение."
Следва едно предложение на народния представител Ангел Малинов, което комисията предлага да се разгледа в Преходните разпоредби, така че по този текст други предложения няма.
"Чл. 109. (1) Водопрекарването през чужд имот се осъществява по начин, съответстващ на релефа, при отчитане на съществуващи сгради и трайни насаждения.
(2) Собственикът на господстващия имот, в случая по ал. 1, е длъжен да заплати цената на земята, която ще се заеме, увеличена с 1/5 част, в допълнение към преките вреди и тези, които произтичат от разделянето на земята, ако се прокарва повърхностно течение. За частта от земята, която ще се заеме от събирането на изкопаните земни маси, се заплаща половината от цената, увеличена с 1/5.
Чл. 110. Ако не е уговорено друго, за правото на водопрекарване се спазват и следните правила:
1. титулярът на правото на водопрекарване се задължава след изтичане на срока да възстанови първоначалното положение в съответния имот;
2. ако е необходимо да се извършат нови работи или да се измени количеството на протичащата вода поради изменение в разрешителното за водоползване, измененията по отношение тежестта на служещия имот не могат да се направят преди заплащане на дължимата сума за това;
3. собственикът на служещия имот има право да иска да се определи леглото на водата с поставяне на постоянни граници за сметка на титуляра на сервитута; последният е длъжен да изгради и необходимите съоръжения, ако собственикът на служещия имот няма свободен достъп до имота си, вследствие на водопрекарването.
Чл. 111. Собственикът, през имота на който преминават чужди води в резултат на упражняване на сервитут, може да си служи с тях според изискванията на закона, като поема припадащата се част от разноските за изграждане и поддържане на съоръженията, ако друго не е уговорено."
Комисията подкрепя предложението за наименование на раздел III и членове от 108 до 111 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III и членове от 108 до 111 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 18.
Заглавието на раздел III и членове от 108 до 111 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Глава осма
ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ И ВОДНИТЕ ОБЕКТИ

Чл. 112. (1) Всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети.
(2) Опазването от замърсяване и увреждане е предприемането на мерки за намаляванe на негативните въздействия върху естественото физично, химично и биологично състояние на водите и водните обекти.
Чл. 113. (1) За опазването на водните екосистеми и влажните зони се определя минимално допустим отток в реките.
(2) Оттокът по ал. 1 се определя в плановете за управление на речните басейни в съответствие с методиката по чл. 131, т. 1.
(3) За целта по ал. 1 се прилагат следните мерки:
1. ограничаване на степента на регулиране на оттока;
2. определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите;
3. въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на води от един речен басейн в друг;
4. въвеждане на забрана за издаване на нови разрешителни за водоползване и ограничаване на вече издадените разрешителни;
5. провеждане на залесителни мероприятия.
(4) При разработване на водностопанските баланси минималните водни количества за оводняване се предвиждат приоритетно.
Чл. 114. (1) Водите и водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез:
1. забрана за изпускане на опасни вещества в количества, които застрашават живота и здравето на хората и биологичното разнообразие във водните обекти;
2. ограничаване изпускането на вредни вещества;
3. определяне на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води;
4. изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води;
5. установяване на режим на ползване и опазване на крайбрежните заливаеми ивици;
6. регламентиране на забрани за депониране на отпадъци и опасни вещества в места, откъдето може да произтече замърсяване на водите;
7. определяне на мерки за недопускане на изкуствено смесване на подземни води с различни качества.
(2) За целта по ал. 1 се разработват и утвърждават:
1. проекти за категоризация на повърхностните и на подземните води във водните обекти или в части от тях;
2. програми за намаляване на замърсяванията на водите и водните обекти.
(3) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването определят пределно допустими концентрации и емисионни норми за радионуклиди във води и водни обекти.
Чл. 115. (1) Категоризацията на водите във водни обекти, сдържащи повърхностни води, се извършва според тяхното предназначение и с оглед поддържането на водните екосистеми, като се вземат предвид и съществуващите права на използване и наличното натоварване.
(2) Категоризацията на подземните води се извършва според тяхното предназначение, като се вземат предвид генетичните фактори за формиране на качествата им, както и според тяхната уязвимост.
(3) За категоризацията по ал. 1 и 2 се изготвят проекти."
Предложение на народния представител Тодор Павлов - ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
"Чл. 116. (1) При издаването на разрешителни за ползване на водния обект за заустване на отпадъчни води, вписаните условя и изисквания в съответните разрешителни, в това число индивидуални емисионни ограничения, имат за цел да се осигури приетата категоризация по чл. 115.
(2) Стойностите на емисионните ограничения могат да се определят и за някои групи или категории вещества в точката на заустване."
Предложение на народния представител Тодор Павлов - ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението. Така че, господин председателю, бих казал, че комисията подкрепя членове от 112 до 116 включително, с двете предложения на народния представител Тодор Павлов по чл. 115 и чл. 116, и заглавието на глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава осма и членове от 112 до 116 включително, с приетите предложения за отпадане на ал. 3 на чл. 115 и ал. 2 на чл. 116.
Гласували 113 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на глава осма и членове от 112 до 116 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 117. (1) За отпадъчните води от различни видове производствени дейности, включително и за отпадъчните води от пречиствателните станции на населените места, се определят емисионни норми, изразени като пределно допустими концентрации или масови товари.
(2) Показателите на емисионните норми се определят с наредбата по чл. 131, т. 12, въз основа на вида дейности, от които се формират отпадъчните води, като се отчитат и изискванията на най-добрите техники, доколкото това е възможно и целесъобразно."
Предложение на народния представител Тодор Павлов за заместващ текст на ал. 2:
"(2) Показателите и емисионните норми за тях се определят с наредбата по чл. 131, т. 12 въз основа на вида дейности, от които се формират отпадъчните води, като се отчитат и изискванията на най-добрите техники, доколкото това е възможно и целесъобразно."
Комисията подкрепя предложението за заместващ текст на ал. 2 и текста на чл. 117, ал. 1, както е предложен от вносителя.
"Чл. 118. Вписаните в разрешителното за ползване на воден обект, съответно в договорите за концесии, условия и изисквания могат да съдържат индивидуални емисионни ограничения, по-строги от емисионните норми, когато:
1. това е необходимо за осигуряване на изискванията за категорията на водния обект;
2. съществува явна необходимост от използване на този обект за водоснабдяване, непредвидено в плана за управление на речния басейн.
Чл. 119. Не се допуска постигането на емисионните норми чрез разреждане на отпадъчните води преди заустването им във водните обекти.
Чл. 120. За спазване на имисионните и емисионните изисквания контролните органи извършват необходимите проверки, анализи и други дейности, осигуряващи достоверността на резултатите от наблюденията и проверките."
Комисията подкрепя текстовете на чл. 117 с предложението на народния представител Тодор Павлов, чл. 118, 119 и 120.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове от 117 до 120 включително, така както са предложени от вносителя, със заместващ текст на ал. 2 на чл. 117, така както е предложен от народния представител Тодор Павлов и приет от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 15.
Членове от 117 до 120 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 121. (1) В канализационната система не могат да се включват производствени отпадъчни води, съдържащи вещества в нарушение на условията и изискванията на издаденото разрешително за ползване на водния обект за заустване на отпадъчни води, както и когато условията и изискванията не се нарушават, но се нарушава сигурността на канализационната система и ефективността на пречиствателните съоръжения.
(2) Лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населено място, по договор с лицето, което има разрешително за заустване, са длъжни да изпращат копие от договорите в басейновата дирекция.
 (3) Директорът на басейновата дирекция може да предпише изменение на условията на договорите, ако прецени, че се нарушават нормите за включване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, както и когато тези норми не се нарушават, но има опасност от разрушаване на канализационната система и замърсяване на подземните води.
 (4) Когато вследствие на неправомерно или явно недобре премислено включване на промишлени отпадъчни води в канализационната система бъдат причинени вреди на околната среда или на лицето, собственик на канализационната система, канализационното предприятие, в полза на което е издадено разрешителното за заустване и лицето, което е включило промишлените отпадъчни води, отговарят солидарно за причинените вреди."
Има предложение на Ангел Малинов да се създаде нова ал. 5 към този член, което комисията е подкрепила по принцип, и предлага със съгласието на Ангел Малинов следния текст за нова ал. 5 към чл. 121:
 "(5) При доказани нарушения на условията на договора от лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населеното място, титулярът на разрешително за заустване може да изиска от включващия отпадъчни води за негова сметка да провежда собствен мониторинг, след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция."
С тази добавка комисията подкрепя текста на чл. 121.
"Чл. 122. (1) Лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация.
(2) При извършване на планирани профилактични ремонтни работи на съоръженията, посочени в ал. 1, както и при необходимост от промени в технологията на пречистване, задължените лица писмено уведомяват басейновите органи за тези работи в най-малко 30-дневен срок преди започване на работите.
Чл. 123. (1) При проектиране, изграждане, реконструкция, модернизация и разширение на производствени предприятия, канализации на населени места и други обекти едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води.
(2) Забранява се въвеждането в експлоатация на обекти и осъществяването на дейности без приети по установения ред пречиствателни съоръжения освен в случаите, когато те не са необходими."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 122 и 123.
Вече докладвах и становището по чл. 121.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 121, 122 и 123, така както са предложени от вносителя, с нова ал. 5 на чл. 121, така както е предложена от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 6.
Членове от 121 до 123 включително са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Следва чл. 124.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 124. (1) При издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води условията и изискванията на разрешителното включват индивидуалните емисионни ограничения.
(2) Срокът на разрешителното за заустване на отпадъчни води е три години.
(3) Заявителят за разрешителното по ал. 2 трябва да представи план за намаляване на замърсяването на изпусканите води.
(4) Планът по ал. 3 определя мероприятия и срокове за достигане на необходимите индивидуални емисионни ограничения.
(5) При неспазване на условията на плана по ал. 3 издаденото разрешително за заустване на отпадъчни води може да се измени или отнеме."
Предложение на народния представител Тодор Павлов за заместващ текст на ал. 3:
"(3) Заявителят за разрешителното трябва да представи план за намаляване на замърсяването на изпусканите води, когато за изпълнение на условията и изискванията по ал. 1 е необходим известен период от време, но не по-дълъг от две години."
Комисията подкрепя предложението.
"Чл. 125. (1) Около водоизточниците и съоръженията за питейно битово водоснабдяване и водоизточниците за минерални води се установяват санитарно-охранителни зони.
(2) Редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони се определят с наредбата по чл. 131, т. 6."
Предложение на народния представител Тодор Павлов ал. 1 на чл. 125 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение на господин Павлов е оттеглено.
Предложение на народния представител Ангел Малинов: в чл. 125, ал. 1 след думите "минерални води" се добавя "използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни цели".
Комисията подкрепя предложението.
Господин Павлов току-що съобщи, че оттегля предложението си, което не е подкрепено от комисията - да отпадне ал. 1.
"Чл. 126. (1) Пречиствателните съоръжения и канализационните системи се експлоатират при спазване на изискванията на този закон.
(2) Лицата, собственици или ползватели на пречиствателни съоръжения са задължени да извършват лабораторни анализи и мониторинг на функционирането на пречиствателните съоръжения, както и да съхраняват резултатите от анализа и мониторинга при условията на чл. 172.
(3) Органът, издал разрешителното за заустване на отпадъчни води, може да определя и изменя условията за дейностите по ал. 2."
Има оттеглено предложение от Ангел Малинов.
"Чл. 127. (1) При аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, са длъжни да вземат необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването, съгласно предварително изготвен авариен план, и незабавно да уведомят басейновите дирекции и органите на Гражданска защита.
(2) При настъпило аварийно замърсяване на водите надолу по течението на реката директорът на басейновата дирекция и органите на местното самоуправление, получили информация за замърсяването по ал. 1, са длъжни своевременно да уведомят водоползвателите и ползвателите за характера на замърсяването и за мерките, които биха могли да вземат за намаляване на вредите от замърсяването."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 124 с предложението на Тодор Павлов, чл. 125, чл. 126 и чл. 127.
"Чл. 128. Лицата от стопанската дейност, на които се образуват отпадъчни води, са длъжни да изграждат необходимите пречиствателни съоръжения в съответствие с изискванията за заустване във водния обект, когато на съответната територия няма изградена канализационна система."
Има предложение на Ангел Малинов, което не е подрепено от комисията и което той оттегля в момента. Второто си предложение е оттеглил по време на заседание на комисията.
Следователно по чл. 128 няма предложения.
"Чл. 129. (1) Отвеждането на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, в подземните води се забранява или ограничава в зависимост от степента на опасност, която създават те. Степента на опасност, както и редът и начинът за отвеждането, се определят с наредбата по чл. 131, т. 2.
(2) При извършването на сондажни, минни, строителни и други дейности се забранява създаването на предпоставки за изкуствено смесване на подземни води с различни качества.
(3) Изграждането на обекти или на части от тях на територията на незащитени, силно уязвими водоносни хоризонти, както и интервенция в тях се извършва само при условия, че се гарантира опазването на подземните води от замърсяване и изтощаване.
Чл. 130. В крайбрежните заливаеми ивици се забранява:
1. складиране на пестициди, депониране и третиране на отпадъци;
2. строителство на животновъдни ферми;
3. строителство на стопански и жилищни постройки;
4. миенето и обслужването на транспортни средства и техника;
5. засаждането на трайни насаждения с плитка коренова система."
Господин председателю, комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 126, 127, 128, 129 и 130.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове от 124 до 130 включително с приетото от комисията предложение на народния представител Тодор Павлов по чл. 124 и с подкрепеното от комисията предложение на Ангел Малинов по чл. 125.
Гласували 143 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 31.
Членове от 124 до 130 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 131, т. 8 вносителят предлага думите "и за напояване" да отпаднат. Така че при докладването аз ще прочета текста без тези думи в т. 8.
"Чл. 131. За поддържане на количеството и необходимото качество на водите:
1. министърът на околната среда и водите утвърждава методика за определяне на минимално допустим отток в реките;
2. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на промишлеността издават наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води;
3. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качеството на водата, предназначена за питейно битови цели;
4. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно битово водоснабдяване;
5. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издават наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
6. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води;
7. министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването издават наредба за качеството на водите за къпане;
8. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издават наредба за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови;
9. министърът на околната среда и водите издава наредба за категоризация на водите и водните обекти;
10. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на здравеопазването издават наредба за качеството на крайбрежните морски води;
11. министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за реда и начина за определяне на норми за заустване на производствени и отпадъчни води в канализационните системи на населените места;
12. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на промишлеността издават наредба за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;
13. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на промишлеността издават наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;
14. министърът на околната среда и водите издава наредба за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на националната система за мониторинг на водите."
Предложение на народния представител Тодор Павлов - т. 9 в чл. 131 да добие следната редакция:
"9. министърът на околната среда и водите издава наредба за категоризация на водите във водните обекти".
Комисията подкрепя предложението.
Второ предложение на Тодор Павлов, което с негово съгласие е прередактирано от комисията, за нова редакция на т. 11:
"11. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на здравеопазването издават наредба за реда и условията за заустване на производствени и отпадъчни води в канализационните системи на населените места."
Трето предложение на Тодор Павлов за промени в т. 13, която да гласи, както следва:
"13. министърът на околната среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Ангел Малинов, което е оттеглено от вносителя.
Второто предложение на Ангел Малинов е в т. 6 в края да се добави: "използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди".
Комисията подкрепя предложението.
С тези няколко поправки комисията подкрепя чл. 131.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 131 със заместващия текст на т. 9 и т. 13 така, както са предложени от народния представител Тодор Павлов, т. 11 така, както е предложена от комисията и т. 6 така, както е предложена от народния представител Ангел Малинов.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Член 131 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 132. Министрите издават инструкции за показателите, които определят най-добрите налични технологии за опазване на водите от дейностите, за които отговарят."
Комисията предлага в чл. 132 след думата "министрите" да се добави изразът "посочени в чл. 131, т. 11".
С тази корекция комисията подкрепя текста за чл. 132.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 132 така, както е предложен от вносителя с предлаганата добавка от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 17.
Член 132 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"ГЛАВА ДЕВЕТА
ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
НА ВОДИТЕ

Чл. 133. Защитата от вредното въздействие на водите включва:
1. защита от наводнения;
2. защита от ледови явления;
3. защита на руслата и бреговете на реките от ерозия;
4. защита на бреговете от вълново въздействие;
5. защита от опасно повишаване или понижаване нивото на подземните води;
6. защита на водосборните басейни от водна ерозия;
7. защита от изкуствен самоизлив на подземни води.
Чл. 134. (1) Защитата по чл. 133 е оперативна и постоянна.
               (2) Оперативната защита се осъществява при наводнения, ледови явления и природни бедствия, причинени от води, и се ръководи от органите на Гражданска защита.
               (3) Оперативната защита се осъществява в съответствие с авариен план за действие. Аварийните планове се изработват от собствениците или ползвателите на водностопанските системи и хидротехнически съоръжения и се съгласуват с органите на Гражданска защита. Органите на Гражданска защита могат да предписват актуализиране на аварийните планове.
               (4) Постоянната защита включва:
1. изграждане и поддържане на диги и други хидротехнически и защитни съоръжения;
2. създаване и поддържане на системи за наблюдения, прогнози и предупреждения;
3. регулиране нивото на подземните води при опасното им повишаване или понижаване;
4. дейности за защита на водосборните басейни от водна ерозия;
5. поддържане проводимостта на речните русла.
Чл. 135. (1) Хидротехническите и защитните съоръжения по чл. 134, ал. 4, т. 1 и 3 се изграждат и поддържат от собственика или ползвателя на водния обект, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.
               (2) Лицата по ал. 1 поддържат и речното русло на разстояние до 500 м от съоръжението надолу по течението на реката.
               (3) Когато и други лица имат полза от съоръженията по ал. 1 дължат част от разноските, съразмерно на получените или очаквани ползи.
               (4) Когато разрешителното за изграждане на съоръженията по ал. 1 бъде издадено след фактическото установяване на дейност, която търпи вреди от строителството и експлоатацията на съоръженията, собственикът им е длъжен да обезщети причинените вреди.
Чл. 136. (1) Системите по чл. 134, ал. 4, т. 2 се поддържат от държавата.
               (2) Дейностите по чл. 134, ал. 4, т. 3 и 4 се контролират от басейновите дирекции.
               (3) Дейностите по чл. 134, ал. 4, т. 5 се извършват по нареждане на съответния областен управител.
Чл. 137. (1) Собствениците и ползвателите на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища, са длъжни да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги осигурят с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност.
               (2) Задълженията по ал. 1 имат и собствениците на водохранилища, чиято степен на затлачване не позволява по-нататъшното им използване по предназначение. В този случай собственикът изготвя и изпълнява проект за рекултивация".
Комисията предлага в чл. 137 да се създаде нова алинея след ал. 1 със следното съдържание:
"Министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и председателят на Комитета по енергетика в срок от две години издават наредба за реда и условията за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях."
Алинея 2 става ал. 3.
"Чл. 138. При изпускане на води от хидротехнически съоръжения по време на преминаване на високи вълни, при аварийни условия или при извършване на ремонтни работи собственикът или ползвателят на същите уведомява съответните общински администрации и органите на Гражданска защита, а за трансграничните реки - и граничната полиция.
Чл. 139. За защита от вредното въздействие на водите се забранява:
1. нарушаване на естественото състояние на руслата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици;
2. намаляване на проводимостта на речните русла, включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително;
3. използване на речните русла като депа за отпадъци, земни и скални маси;
4. извършването на строежи над покритите речни участъци;
5. съхраняването или складирането на материали, които в значителна степен биха увеличили унищожителната сила на водата при наводнения.
Чл. 140. По дигите се забранява:
1. преминаването с превозни средства извън определените за това места;
2. обработването и нарушаването на повърхността им;
3. поставянето на стълбове или знаци;
4. засаждането на дървета и храсти;
5. преминаването на домашни животни извън определените за това места;
6. строеж на кладенци или рибарници;
7. изхвърляне на отпадъци и други материали и предмети.
Чл. 141. При опасност от наводняване, предизвикано от преминаване на големи водни количества вследствие на непредвидими обстоятелства, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната басейнова дирекция може да нареди на съответния водоползвател и/или ползвател да извърши необходимите работи по бреговете на водните обекти независимо от вписаните в разрешителното условия, ако няма друга възможност за предотвратяване на вредните последици.
Чл. 142. (1) Забранява се разполагането на нови жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките.
(2) Басейновите дирекции уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките."
Господин председател, комисията подкрепя заглавието на глава девета и текстовете на членове от 133 до 142 включително с добавената нова алинея в чл. 137 по предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! В чл. 138, където пише, че трябва да се уведомят съответните общински администрации и органите на Гражданска защита, аз предлагам да се запише думата "предварително". Да стане "...уведомява предварително съответните общински администрации и органите на Гражданска защита, а за трансграничните реки - и граничната полиция". Знаем какви случаи има, затова трябва да се запише, че уведомяването става предварително. Аз не казвам колко предварително, това е въпрос на оперативна преценка, но трябва да бъде предварително.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, тук възниква въпросът дали е възможно предварително уведомяване да се прави при аварийни условия. При аварийни условия не е възможно да има предварително уведомяване, просто тогава се уведомява за факта.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): То е ясно, че при аварийните случаи не може да се уведомява предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ангел Малинов има думата.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! В чл. 137 предлагам "председателят на Комитета по енергетика" да се замени с "председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси", тъй като законът вече е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава девета и членове 133 до 142 включително, така както са предложени от вносителя, с новата ал. 2 в чл. 137, с добавянето на думата "предварително" в чл. 138 и замяната на думите "Комитета по енергетика" с "Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси" в новата ал. 2 на чл. 137.
Гласували 140 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 24.
Заглавието на глава девета и членове 133 до 142 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Глава Х
УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 143. Водите на територията на Република България се управляват като общонационален неделим природен ресурс при спазване на следните основни принципи:
1. определяне на речния басейн като основна единица за съвместно управление на повърхностни и подземни води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми;
2. съблюдаване на принципа на солидарността и обществения интерес чрез осигуряване на сътрудничество на всички нива на управление: държавна администрация, общинска администрация, водоползватели и екологични организации;
3. прилагане на принципа "замърсителят плаща" и други икономически регулатори при използване и опазване на водите."
Има редакционно предложение - в т. 2 думата "съблюдаване" да се замени със "спазване".
Предложението е на Ангел Малинов и е подкрепено от комисията.
"Чл. 144. (1) Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво.
(2) Районите на речните басейни се определят от естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Република България.
(3) Определените с този закон речни басейни не следват административно-териториалното деление на страната и са основа и за управление на околната среда на басейнов принцип.
(4) Управлението на водностопанските системи се извършва на технологичен и басейнов принцип в съответствие с условията на разрешителните за ползване и опазване на водите и водните обекти."
Предложението на Ангел Малинов е оттеглено, така че по този член няма предложения.

"Чл. 145. (1) Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни и Национален водностопански план.
(2) Плановете по ал. 1 са публични и обвързани с други планове в обхвата на съответното териториално ниво, включително с плановете за регионално развитие, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове.
(3) Планове, които не са съобразени с този закон и с водностопанските планове, могат да бъдат изменяни от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите."
Комисията подкрепя заглавието на глава десета, заглавието на раздел I, както и текстовете от чл. 143 до чл. 145 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава десета, на раздел I и членове от 143 до 145 включително, с редакционната поправка в т. 2 на чл. 143.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на глава десета, на раздел I и членове от 143 до 145 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Раздел II
Органи за управление на водите.
Чл. 146. Органите за управление на водите на национално ниво са Министерският съвет и министърът на околната среда и водите, а органите за управление на водите на басейново ниво са директорите на басейновите дирекции.
Чл. 147. За управлението на национално ниво:
1. Министерският съвет:
а) приема Националния водностопански план;
б) предоставя концесия за води - изключителна държавна собственост;
в) разрешава ползване на води за целите на отбраната и сигурността на страната;
г) определя ограничения в използването на водите при изключителни случаи, засягащи отделни райони на страната;
д) определя ежегодно количеството на минералните води по чл. 14, т. 2 за безплатно ползване от публични здравни заведения по мотивирано предложение от министъра на здравеопазването;
е) определя тарифите за такси, събирани на основанията, посочени в този закон.
2. Министърът на околната среда и водите:
а) разработва политиката на държавата в областта на използването и опазването на водите и защитата от вредното им въздействие;
б) разработва Националния водностопански план;
в) утвърждава плановете за управление на речните басейни;
г) съставя водните и водностопанските баланси на страната;
д) издава разрешителни за водоползване и/или ползване в предвидените в този закон случаи;
е) определя реда и начина за използване на водите на комплексните и значими язовири, определени с Приложение № 1 към този закон;
ж) създава необходимата организация, осигурява финансирането и прави предложение за предоставяне на концесии в случаите, предвидени в този закон;
з) организира воденето на водния и водностопанския кадастър;
и) организира и ръководи Националната система за мониторинг на водите;
к) разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите;
л) издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България;
м) одобрява проектните параметри и схеми на водностопанските системи и съоръжения;
н) съгласува откриването на процедури за предоставянето на концесии за водностопански системи и съоръжения - публична държавна собственост;

о) съгласува извършването на дейностите по чл. 51."
Има предложения от Тодор Павлов и Ангел Малинов, които са приети по принцип.
С тяхното съгласие комисията предлага:
1. В чл. 147, т. 1 се създава нова буква след буква "б" със следното съдържание: "приема национални програми в областта на опазването и устойчивото използване на водите;".
Останалите точки се преномерират съответно.
2. В чл. 147, т. 1, буква "д" придобива следната редакция:
"д) определя количеството минерални води по чл. 14, т. 2 за ползване от публични здравни заведения по мотивирано предложение от министъра на здравеопазването;"
3. В чл. 147, т. 2 се създава нова буква след буква "в", която да гласи: "разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите".
Останалите точки се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II и чл. 146 и чл. 147 с предлаганите от комисията добавки.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел II и членове 146 и 147 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Няма да чета този текст, а ще прочета направо предложението на комисията за заместващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложенията на народния представител Лъчезар Тошев са приети по принцип от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Вносителят на предложението е съгласен с предложението на комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 148:
"Чл. 148. (1) Определят се следните райони за басейново управление на водите:
1. Дунавски район с център Плевен - обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом и територията западно от подземния вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт.
2. Черноморски район с център Варна - обхващащ територията източно от подземния вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт и водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море.
3. Източнобеломорски район с център Пловдив - за водосборните области на реките Тунджа, Марица и Арда.
4. Западнобеломорски район с център Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма.
(2) Границите на районите минават по вододелите на водосборните области на реките в обхвата на държавната граница, а подземният вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт съвпада със западната граница на области Шумен и Добрич и източната граница на области Разград и Силистра."
Това е предложението на комисията за чл. 148, което е прието и от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 148 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Член 148 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 149. За басейновото управление на водите в районите по чл. 148 се създават:
1. басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите;
2. басейнови съвети.

Чл. 150. (1) Басейновите дирекции се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Басейновата дирекция е юридическо лице на бюджетна издръжка.
 (3) Дейността, организацията на работа и съставът на басейновите дирекции се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.
 (4) Директорът на басейновата дирекция представя на министъра на околната среда и водите ежегоден доклад за дейността на дирекцията."
Следва предложение на господин Тодор Павлов, подкрепено от комисията - ал. 2 да отпадне, а следващите да се преномерират съответно.
Комисията предлага да се създаде нова алинея, която след преномерирането става ал. 4 със следния текст:
 "(4) Дейността на басейновите дирекции се координира от Главна дирекция по водите към Министерството на околната среда и водите."
Комисията подкрепя текстовете на чл. 149 и чл. 150 с тези корекции.
"Чл. 151. Директорът на басейновата дирекция:
1. установява границите на водите и водните обекти - публична държавна собственост, съвместно с техническите служби и службите по кадастъра на общините;
2. организира разработването на плановете за управление на съответния басейн;
3. издава разрешителните по този закон;
4. осъществява дейността на националната система за мониторинг на водите на басейново ниво;
5. води водния и водностопанския кадастър и регистрите на издадените разрешителни;
6. събира таксите за разрешителните, които издава;
7. контролира спазването на условията и изискванията на издадените разрешителни и на условията на предоставените концесии, регламентирани от този закон;
8. извършва надзор над контролно-измервателните устройства на хидротехническите съоръжения и системите за следене на сигурността им;
9. осъществява надзор върху състоянието на водностопанските системи и съоръжения, издава предписания и контролира тяхното спазване;
10. стопанисва водите, изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия;
11. стопанисва съоръженията за подземни води - публична държавна собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 149 и 150 с отпадането на ал. 2 и предложената от комисията нова алинея - ал. 4, и чл. 151 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 12.
Членове 149, 150 и 151 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 152. (1) Басейновият съвет е държавно-обществена консултативна комисия за подпомагане дейността на басейновата дирекция.
(2) Басейновият съвет включва представители на държавната администрация, областната администрация, водоползвателите и екологичните организации в обхвата на басейна.
 (3) Дейността, структурата, организацията на работа и численият състав на басейновия съвет се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на околната среда и водите."
Следват предложения от Иван Бойков и Ангел Малинов, които са подкрепени по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 152, ал. 2:
"(2) Басейновият съвет включва представители на държавната администрация, териториалната администрация, водоползвателите и екологичните организации в обхвата на басейна, както и представители на научни организации, имащи отношение към водните проблеми".
Комисията предлага да се създаде и нова алинея - ал. 4, в чл. 152 със следното съдържание:
 "(4) За своята дейност членовете на басейновия съвет не получават възнаграждение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 152 така, както е предложен от вносителя, с предложените корекции от комисията в ал. 2 и нова ал. 4.
Гласували 114 народни представители: за 111, против 2, въздържал се 1.
Член 152 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"Раздел III
Водностопанско планиране

Чл. 153. (1) Водностопанските планове са основа за управление на водите на национално и басейново ниво.
(2) Разработването на водностопанските планове има за цел:
1. да анализира състоянието на водите и водните ресурси и възможностите за тяхното развитие;
2. да оптимизира и прогнозира настоящите и бъдещите потребности от вода;
3. да определи изискванията към количеството и качеството на водите и към мрежите за мониторинг;
4. да съпостави потребностите от вода с наличните водни ресурси;
5. да предложи алтернативи за задоволяване на потребностите от вода, за подобряване качеството на водите и за защита от вредното им въздействие;
6. да обоснове необходимите инвестиции и приоритети.
 (3) За постигане на целите по ал. 2 се разработват:
1. планове за управление на речните басейни;
2. национален водностопански план.
Чл. 154. (1) При разработване на водностопанските планове се ползват прогнозни разработки за нуждите от вода за различните сектори на икономиката и за административно-териториалните единици.
(2) За целите по ал. 1 всички ведомства и научни институти на бюджетна издръжка са длъжни да осигуряват безвъзмездно необходимата налична информация.
 (3) Разработването на водностопанските планове се възлага по реда на Закона за възлагането на държавни и общински поръчки."
Има предложение на господин Тодор Павлов ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
"Чл. 155. Плановете за управление на речните басейни са със срок на действие шест години и съдържат:
1. анализ и оценка на хидрографските, хидроложките, хидрогеоложките и други характеристики, както и обща оценка на водните ресурси;
2. анализ и оценка на демографските и икономически фактори, степента на антропогенно натоварване и тяхното въздействие върху състоянието на водите и околната среда;
3. дългосрочни прогнози върху потребностите от вода при различни варианти на развитие;
4. оценка на водностопанските баланси при различни варианти на развитие, както и на необходимостта от съвместно използване на водните ресурси на съседни басейни;
5. вариантни схеми за по-рационално използване на водните ресурси, опазване на водите и защита от вредното им въздействие;
6. програма за опазване и възстановяване на качеството на водите;
7. анализ и оценка на риска от инцидентно замърсяване;
8. условия, произтичащи от други влезли в сила планове за същата територия;
9. резервни източници за питейно-битово водоснабдяване на населението;
10. зоните за защита на водоизточниците и водните екосистеми;
11. анализ и оценка на експлоатацията на мрежите за мониторинг и програма за развитие на системата за мониторинг и контрол върху състоянието на водите;
12. схеми за изграждане на нови водностопански системи и съоръжения;
13. инвестиционен анализ и необходими инвестиции за реализиране на плана;
14. други изисквания, съобразени със спецификата на речния басейн.
Чл. 156. (1) Процедурата за изработване на плана за управление на речен басейн се открива със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Със заповедта се определят срокът и мястото, където заинтересованите лица могат да представят своите предложения за съдържанието на плана.
Чл. 157. (1) Басейновата дирекция изготвя задание за разработване на план за управление, наречен басейн, съобразен с изискванията на чл. 155.
(2) Заданието се изпраща за становище на басейновия съвет, на заинтересованите ведомства, на съответните областни администрации и на Висшия консултативен съвет по водите.
 (3) Заданието се утвърждава от министъра на околната среда и водите."
Следва чл. 158, който комисията предлага да отпадне, а останалите членове да се преномерират съответно.
"Чл. 159. (1) Планът за управление на речния басейн се подлага на обществено обсъждане, организирано и проведено от директора на басейновата дирекция.
(2) Датата и мястото на общественото обсъждане, както и времето и мястото за запознаване с плана и за представяне на писмени бележки и препоръки се обявяват на видно място в общините на територията на речния басейн.
 (3) Планът трябва да е на разположение на заинтересованите най-малко в продължение на 6 месеца.
Чл. 160. (1) След отразяване на целесъобразните становища и препоръки планът се предоставя за становище на басейновия съвет.
(2) Планът се утвърждава от министъра на околната среда и водите след съгласуване със заинтересованите ведомства и след разглеждането му от Висшия консултативен съвет по водите.

Чл. 161. Националният водностопански план се разработва във варианти, за срок на действие от 10 години и съдържа:
1. анализ и оценка на състоянието на водните и водностопанските баланси по речни басейни и общо за страната;
2. прогноза на водните и водностопанските баланси за срока на действие на плана;
3. необходимост от преразпределяне на води между речни басейни;
4. програма за развитие на Националната система за мониторинг и контрол върху състоянието на водите;
5. схеми и условия за реализиране на плана;
6. координиране на плановете по речни басейни;
7. мерки за изпълнение на поети международни ангажименти;
8. обосновка на националните приоритети и необходимите инвестиции;
9. мониторинг и контрол за изпълнението на плана."
Предложение на народния представител Тодор Павлов - текстът в началото на чл. 161 да добие следната редакция:
"Чл. 161. Националният водностопански план се разработва във варианти, за срок на действие от 12 години и съдържа:"
И нататък текстът е същият. Всъщност се променят само годините.
"Чл. 162. (1) Министерството на околната среда и водите изготвя задание за разработване на Националния водностопански план.
(2) Заданието по ал. 1 се разработва, като се вземат предвид плановете за управление на речните басейни.
(3) За разработването на заданието министърът на околната среда и водите провежда обсъждания и консултации със заинтересованите министерства, с областните управители, с браншови и екологични организации, а при необходимост и с кметовете на общините.
(4) Заданието се обнародва в "Държавен вестник"."
Комисията предлага чл. 163 да отпадне. Останалите членове се преномерират съответно.
"Чл. 164. (1) Министърът на околната среда и водите организира и провежда обществено обсъждане на Националния водностопански план.
(2) Датата и мястото на общественото обсъждане, както и времето и мястото за запознаване с плана и за представяне на писмени бележки и препоръки се обявяват чрез обнародване в "Държавен вестник".
(3) Планът трябва да е на разположение на заинтересованите най-малко в продължение на 6 месеца.
Чл. 165. (1) След отразяване на целесъобразните становища и препоръки планът се изпраща за становище на заинтересованите ведомства.
(2) Висшият консултативен съвет по водите:
1. разглежда разработения Национален водностопански план и становищата по ал. 1;
2. предлага на министъра на околната среда и водите вариант за внасяне в Министерския съвет.
(3) Министерският съвет приема Националния водностопански план.
Чл. 166. Изменението на плановете по този раздел се извършва по реда на тяхното съставяне."
Комисията подкрепя заглавието на раздел III и членове от 153 до 166 включително с изключение на чл. 158 и 163, които са предложени да отпаднат, както и подкрепя предложението за редакция в началото на чл. 161, направено от Тодор Павлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III и членове от 153 до 166 включително с приетите от комисията предложения за отпадане на ал. 3 на чл. 154, отпадането на чл. 158, промяната на числото "10" на "12" в чл. 161, отпадането на чл. 163, така както са предложени от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел III и членове от 153 до 166, без отпадналите два текста, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Раздел IV
Национална система за мониторинг на водите

Чл. 167. (1) Националната система за мониторинг на водите е комплекс от специфични контролно-измервателни, аналитични и информационни дейности, които дават възможност за оценки и прогнози за количеството и качеството на водите.
(2) Системата по ал. 1 има за цел оценка на актуалното състояние на количеството и качеството на водите, включително и на отпадъчните води, своевременно идентифициране на негативните процеси, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване на вредните последици и определяне на степента на ефективност на осъществяваните мероприятия за използване и опазване на водите.
(3) Целта по ал. 2 се постига чрез постоянното наблюдение на хидроложките, хидрогеоложките, хидрохимичните, както и свързаните с тях метеорологични показатели."
Има предложение на народния представител Тодор Павлов, което е модифицирано от комисията с негово съгласие, така че комисията предлага следния текст за нова ал. 3 на чл. 167, която гласи:
"(3) Целта по ал. 2 се постига чрез постоянното наблюдение на метеорологичните, хидрогеоложките, хидроложките, хидробиологичните и хидрохимичните показатели."
"Чл. 168. (1) Националната система за мониторинг на водите включва:
1. националната мрежа за валежи и повърхностни води;
2. националната мрежа за подземни води;
3. опорната брегова мрежа за Черно море;
4. контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води;
5. експлоатацията, поддръжката, комуникационното осигуряване и лабораторно-информационното обслужване по предходните точки.
(2) Мрежите по т. 1, 2 и 3 от ал. 1 включват пунктове и/или станции.
(3) Редът и начинът за създаване на мрежите и изпълнение на дейностите по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 131, т. 14."
Предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 168, ал. 1, т. 1 да се добави "и твърд отток".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага в ал. 1, т. 1 на края да се добави "включително твърд отток".
"Чл. 169. (1) Министърът на околната среда и водите организира и ръководи националната система за мониторинг на водите.
(2) Измерванията, наблюденията и лабораторните анализи се извършват от басейновите дирекции по стандартизационни документи, а когато такива няма, по реда на чл. 168, ал. 3.
(3) Данните по ал. 2 се събират и съхраняват от басейновите дирекции."
Има предложение на народния представител Тодор Павлов, което не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Павлов, поддържате ли предложението си?
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Оттегля се, така.
"Чл. 170. Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта създават и поддържат частта от националната система за мониторинг на водите, отнасяща се за река Дунав.
Чл. 171. (1) Оценките и прогнозите за количеството и качеството на водите по критериите, определени в този закон, се извършват, както следва:
1. на басейново ниво - от басейновите дирекции;
2. на национално ниво - от Министерството на околната среда и водите.
(2) Данните, оценките, тенденциите в изменението и прогнозите за количеството и качеството на водите се публикуват в Бюлетин за състоянието на водите на Република България.
Чл. 172. (1) Министърът на околната среда и водите може да задължи водоползвателите и/или ползвателите на водните обекти да провеждат собствен мониторинг за количеството и качеството на водите.
(2) Лицата по ал. 1 водят дневници за направените измервания и ги съхраняват за период от 5 години.
(3) Органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 при осъществяване на контролните си функции имат право на достъп по всяко време до устройствата по ал. 1 и до дневниците по ал. 2.
(4) При прекратяване на правото на водоползване и/или ползване на водния обект дневниците по ал. 2 се предават в съответната басейнова дирекция за съхранение."
Има предложение на комисията, инициирано от Тодор Павлов, ал. 2 на чл. 172 да гласи:
"(2) Лицата по ал. 1 съхраняват информацията за направените измервания за период от 6 години."
Комисията освен това предлага:
1. В чл. 172, ал. 1 накрая да се добави "съгласно изискванията на чл. 169, ал. 2."
2. В чл. 172, ал. 3 и ал. 4 думата "дневниците" да се замени с "информацията".
Комисията подкрепя текстовете на вносителя с тези поправки.
"Чл. 173. Данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на дейността на националната система за мониторинг на водите, както и на собствения мониторинг, са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173 и наименованието на раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и членове 167-173 включително, както са предложени от вносителя, заедно с предложените поправки от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел IV и членове 167-173 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Раздел V
Водностопански кадастър
Чл. 174. (1) Водностопанският кадастър осигурява данни за собствеността и състоянието на водните обекти и съдържащите се в тях води на територията на страната, както и за съществуващите водностопански системи и съоръжения.
(2) Кадастърът по ал. 1 се води с цел осигуряване на рационалното използване на водните обекти, тяхното възстановяване и опазване.
Чл. 175. (1) Данните за водностопанския кадастър характеризират състоянието на водите и водните обекти по качествени и количествени показатели, степен на тяхната изученост и използване.
(2) Данните по ал. 1 се актуализират в съответствие с данните от мониторинга по раздел IV.
Чл. 176. Водностопанският кадастър се води от басейновите дирекции и се обобщава в Министерството на околната среда и водите.
Чл. 177. Водните обекти се регистрират в кадастъра по характеристики съобразно елементите им.
Чл. 178. (1) Водностопанският кадастър е публичен.
(2) Лицата могат да ползват данни от водностопанския кадастър срещу заплащане.
(3) Таксите за услугите по ал. 2 се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 179. Въз основа на данните от кадастъра се съставят водностопански баланси и оценки за състоянието на водите и водните обекти."
Комисията подкрепя заглавието на раздел V и членове 174-179 включително.
"Раздел VI
Регистри
Чл. 180. (1) Регистрите по този раздел се водят от:
1. басейновите дирекции - за разрешителните по чл. 52, ал. 1, т. 3;
2. ведомствата по чл. 10, ал. 1, точки 1, 2 и 3, които сключват договора за предоставяне на концесия;
3. общинските администрации - по чл. 25, ал. 1 и чл. 41, ал. 4, т. 2.
(2) Басейновите дирекции регистрират и молбите за съответните водоползвания и/или ползвания.
Чл. 181. Министерството на околната среда и водите:
1. води регистър за разрешителните по чл. 52, ал. 1, точки 1 и 2;
2. води регистър за предоставените концесии за води - изключителна държавна собственост;
3. обобщава регистрите по чл. 180, ал. 1.
Чл. 182. (1) Регистрите по този раздел са публични.
(2) За ползването на съответната информация се заплаща такса, определена с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя заглавието на раздел VI и текстовете на членове от 180 до 182 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на раздели V и VI и членове от 174 до 182 включително.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Заглавията на раздели V и VI и членове от 174 до 182 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Раздел VII
Контрол върху водите, водните обекти, водностопанските
системи и съоръжения
Чл. 183. (1) Контролът по този раздел се провежда от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 по отношение на спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията по чл. 50.
(2) Контролът по ал. 1 се осъществява и по искане на засегнатите лица.
(3) Разходите за установяване на нарушението по реда на ал. 2 се заплащат от нарушителя."
Предложение на Тодор Павлов, подкрепено от комисията, ал. 1 да добие следната редакция:
"Чл. 183. (1) Контролът по този раздел се провежда от органите по чл. 52, ал. 1, точки 2 и 3 по отношение на спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията по чл. 56."
"Чл. 184. Контролът върху опазването на водните обекти, съоръжения и системи се провежда от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 по отношение на спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията за осъществяване на водоползване.
Чл. 185. (1) Министерството на околната среда и водите контролира:
1. количеството и имисионното състояние на водите;
2. спазването на изискванията на разрешителното за водоползване, когато е издадено от министъра на околната среда и водите;
3. спазването на условията по концесионните договори за води - изключителна държавна собственост;
4. проектните параметри на водностопанските съоръжения и системи, елементи от които са комплексните и значими язовири, посочени в Приложение № 1, състоянието на контролно-измервателните им устройства, състоянието на мрежите за количествена и качествена характеристика на водите;
5. спазването на предписания режим за ползване на водите на комплексните и значими язовири, посочени в Приложение № 1.
(2) Министърът на околната среда и водите издава:
1. методики за контрол на водните ресурси;
2. методики за разработване на водните баланси на водоизточниците, на водностопанските баланси и националния баланс на водите;
3. методики за разпределение на водите на язовирите и за използване на водните ресурси по отрасли на икономиката;
4. методика за определяне на експлоатационните ресурси на подземните води.
Чл. 186. Басейновите дирекции контролират:
1. състоянието и проводимостта на речните русла и на заустващите съоръжения във водоприемниците;
2. добива на инертни материали и други дейности в речните легла;
3. състоянието и правилната експлоатация на:
а) водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води;
б) пречиствателните съоръжения за отпадъчни води;
в) канализационните системи;
г) мрежите за собствен мониторинг на водите;
д) контролно-измервателните уредби на хидротехническите съоръжения, хвостохранилищата, шламохранилищата, насипищата и системите за следене на сигурността им;
4. изпълнението на изискванията на издадените разрешителни по този закон;
5. имисионното състояние на водите във водните обекти;
6. поддържането на минимално допустимия отток в реките;
7. замърсяването на водоприемниците и подземните води при аварийни ситуации и залпови изпускания;
8. пречиствателните станции за отпадъчни води."
Комисията подкрепя предложение на Тодор Павлов по принцип и с негово съгласие предлага текстът на чл. 186 да стане ал. 1 и да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Информация за резултатите от извършената контролна дейност по ал. 1 се изпраща ежемесечно в Министерството на околната среда и водите."
Освен това комисията предлага в т. 3 буква "а" на този член накрая да се добави "и съоръжения за измерване на водните количества".

"Чл. 187. Министърът на здравеопазването контролира:
1. качествата на водите, предназначени за питейно-битови нужди;
2. качествата на минералните води, предназначени за пиене или използвани за балнеологични и хигиенни цели;
3. качествата на водите, предназначени за къпане."
Има предложение на Тодор Павлов, подкрепено от комисията - чл. 187, т. 2 да придобие следната редакция:
"2. качествата на минералните води, предназначени за пиене или използвани за балнеологични и хигиенни цели, включително и на бутилираните минерални води в търговската мрежа;".
Предложение на Ангел Малинов, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага в т. 2 думата "балнеологични" да се замени с "профилактични, лечебни".
"Чл. 188. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси контролират състоянието на водните обекти и на водностопанските системи и съоръжения в рамките на своята компетентност.
(2) Министърът на транспорта контролира ползването за транспортни цели на вътрешните морски води и водите на териториалното море и на водите на р. Дунав.
(3) Министърът на отбраната контролира изготвянето на аварийните планове по този закон и изпълнението на предписанията към тях.
Чл. 189. Кметът на общината контролира:
1. изграждането, поддържането и правилната експлоатация на инсталациите за пречистване на битови отпадъчни води;
2. изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 3;
3. изграждането и регистрацията на кладенците за индивидуално водоползване от подземните води на територията на общината."
Има предложение на Тодор Павлов, подкрепено от комисията - т. 1 да придобие следната редакция:
"1. изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и инсталациите за пречистване на битови отпадъчни води;".
Господин председателю, комисията подкрепя текста за заглавие на раздел VII, както и текстовете на чл. 183 до 189 включително с направените корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Според мен има допусната една техническа грешка в чл. 185, ал. 2, т. 3 "методики за разпределение на водата на язовирите и за използване на водните ресурси по отрасли на икономиката". Да се зачеркне "на икономиката", тъй като трябва да се добави на бита, на ... Ако отпадне "на икономиката" ще бъде по-добре.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте заглавието на раздел VII и членове 183 до 189 включително с приетите предложения на народния представител Тодор Павлов по чл. 187 и 189, с направените предложения от комисията и с отпадане в чл. 185, ал. 2, т. 3 на думите "на икономиката".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И господин Такоров предлага "по отрасли" също да отпаднат.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Защото може и отраслите на културата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, да отпаднат. Няма възражения точката да бъде след "водните ресурси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, значи отпадат думите "по отрасли на икономиката".
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 3.
Заглавието на раздел VII и членове 183 до 189 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Глава единадесета
Финансова организация и икономическо регулиране

Чл. 190. Икономическото регулиране на дейностите по използването, опазването и възстановяването на водите и водните обекти се осъществява на следните принципи:
1. защита на интересите на населението при ползването на вода за питейно-битови нужди;
2. възмездност в зависимост от обема, количеството и качеството на ползваните и заустваните води;
3. причинителят плаща за нанесени щети, увреждания, замърсяване и други на води и водни обекти;
4. икономическо стимулиране за рационално ползване, опазване и възстановяване на водите и водните обекти."
Има предложение на Ангел Малинов, подкрепено от комисията - в чл. 190, т. 1 накрая да се добави: "и минерални води за пиене, лечебно-профилактични и рекреационни цели".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава единадесета и за чл. 190.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава единадесета и чл. 190 така, както са предложени от вносителя с приетото от комисията предложение на народния представител Ангел Малинов.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава единадесета и чл. 190 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 191. Цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на води покриват разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите, необходими за предоставяне на съответните услуги."
Има оттеглено предложение на Иван Бойков.
Предложение на Тодор Павлов, което е прието от комисията - текстът на чл. 191 да стане ал. 1 и да се създаде нова ал. 2 със следния текст:
"(2) При образуване на цените по ал. 1 се включва таксата за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Румен Такоров и група народни представители - чл. 191 става ал. 1 от чл. 191 и се създават нови алинеи 2 и 3 към чл. 191 със следното съдържание:
"(2) Загубите по доставянето и отвеждането на води в размер на 25% ежегодно са за сметка на водоснабдителните дружества и сдружения.
(3) За водоснабдителни дружества и сдружения с общи загуби до 25% не се прилага разпоредбата на предходната алинея."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191 с приетото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 191 има думата господин Тодор Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви.
Господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз искам да обърна вашето внимание върху предложението на народния представител Румен Такоров, което бе разгледано обстойно в комисията, получи се добра дискусия. В крайна сметка то не бе подкрепено, но смятам, че смисълът на това, което той предлага в новите алинеи 2 и 3 към чл. 191, ако се видоизмени с нов редакционен стил, може да придобие вид, който аз предлагам да приемем.
Смисълът на нещата е следният. При експлоатацията на водопреносните мрежи в населените места се губят големи количества вода. Обикновено се смята, че около 10 на сто нормално се губи от тази вода. Тази вода би трябвало да бъде заплащана от крайния потребител на този продукт.
Така или иначе, в българските населени места все още загубите са значителни, на места стигат 35-50, а дори и повече процента.
Смисълът на предложението, което аз направих, е, че цената на тази вода, която трябва да се заплаща от потребителя, тоест таксата да бъде само за реално получените стойности на водата. В този смисъл всички загуби отиват на гърба на ВиК-дружествата, които при сегашното си състояние могат да се окажат в крайно неизгодна позиция от икономическа гледна точка и, така да се каже, да стигнат до фалит.
Уважаеми господин председател, аз предлагам един коригиран текст, който сме обсъждали с експертите и с членове на комисията - за нова ал. 3, по идея на народния представител Румен Такоров, който да гласи по следния начин:
"(3) Когато общите загуби на вода на водоснабдителните дружества и сдружения са над 25 на сто, същите не се калкулират в цената на водната услуга."
ТОДОР ПАВЛОВ: Това е смисълът на предложението на господин Такоров. Предполагам, че вносителите няма да имат предложение по така предложения текст.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Министерството на околната среда и водите не възразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приемате ли го?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте чл. 191 - първата алинея, както е предложена от вносителя, втората алинея - както е предложена от Тодор Павлов и третата алинея - нова, както сега се уточнява.
АНГЕЛ МАЛИНОВ ((СДС, от място): Предложението на Тодор Павлов да се гласува отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлага се текстът да гласи:
"(1) Когато общите загуби на вода на водоснабдителните дружества и сдружения са над 25 на сто, същите не се калкулират в цената на водната услуга."
Вносителят го приема.
Моля, гласувайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): И експертите го приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Член 191 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 192. (1) За правото на водоползване и/или ползване на воден обект се заплаща такса.
(2) Не се заплащат такси за водоползване за противопожарни нужди, както и за водоползване под 0,2 л на секунда по чл. 43, ал. 2.
(3) Таксите по ал. 1 се определят с тарифа от Министерския съвет."
Има предложение на народния представител Иван Бойков - чл. 192 да отпадне. Той оттегля предложението си.
Има предложение на народния представител Тодор Павлов чл. 192, ал. 1 да се допълни, както следва:
"(1) За правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект по чл. 46, точки 2 и 3 се заплаща такса."
Комисията подкрепя предложението.
Второ предложение на народния представител Тодор Павлов:
В чл. 192, ал. 2, след "0,2 л на секунда" да се добави "или до 10 кубически метра на денонощие".
Комисията подкрепя предложението  по принцип и предлага в чл. 192, ал. 2, след "0,2 л на секунда" да се добави "но не повече от 10 кубически метра на денонощие".
Има предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители - в чл. 192, ал. 2 да се добавят думите "и ал. 3".
Предложението не се подкрепя.
Предложението се оттегля и от Румен Такоров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Златанов.
АЛЕКСАНДЪР ЗЛАТАНОВ (СДС): Господин председател, госпожо министър, дами и господа! Аз искам да внеса една редакционна поправка в чл. 192, ал. 2. Ще я прочета:
"(2). Не се заплащат такси за водоползване за противопожарни нужди, както и за водоползване под 0,2 л на секунда по чл. 43, ал. 2, както и за водоползване от повърхностни води извън собствения имот за напояване на индивидуални стопанства с площ до 2 дка, в количество не по-голямо от 300 кубически метра на декар месечно."
Мотивите са, че се внася яснота в този член...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извинете, господин Златанов, но това не е редакционно, това е съвсем нов текст.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Той иска да бъде не 10 кубика на ден, а 300 кубика на месец. Това е допълнителен текст с цел да се поясни редакционно защо е 300 кубика на месец, а не 10 кубика на ден.
АЛЕКСАНДЪР ЗЛАТАНОВ: Благодаря ви.
Смисълът на това предложение е, че се внася яснота в този член и се дава възможност на стопаните, които имат имоти в близост до повърхностни води, сами да решат как да се възползват от посочения лимит - дали еднократно, дали многократно, според културата, която се напоява. Защото иначе би се получил парадокс, защото един стопанин, който смята, че трябва да полее своя имот с, примерно, около 100 кубика, трябва да върши това за десет дни. Тази поправка му дава възможност, ако има техническите условия, да свърши това за един ден, което би му спестило доста време. Това е съвсем накратко смисълът на редакционната поправка в този член и тази алинея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте чл. 192 с предложения от господин Златанов заместващ текст на ал. 2 и направените от комисията предложения. Става дума за приетото от комисията предложение на Тодор Павлов, направеното предложение за ал. 2 от господин Златанов.
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Член 192 с посочените корекции е приет.
За процедура има думата господин Тодор Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Правя процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното извънредно пленарно заседание с два часа, до приемане на законопроекта за водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 152 народни представители: за 126, против 26, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 193. (1) Заплащането за особено право на ползване върху води - изключителна държавна собственост, и водни обети - публична държавна собственост, включва:
1. такса за регистриране;
2. концесионно възнаграждение.
(2) Условията във връзка с концесионните възнаграждения - размер на вноските, срокове за тяхното плащане и други, се определят в договора за концесия."
Предложение на народния представител Иван Бойков - ал. 1, т. 1 да отпадне. Той го оттегля в момента.
В такъв случай няма други предложения.
"Чл. 194. По специална партида на Националния фонд за опазване на околната среда постъпват:
1. таксите за водоползване и/или за ползване на водните обекти;
2. таксите за издаване на разрешителни по този закон;
3. таксите за услуги по чл. 178 и по чл. 182, ал. 2;
4. постъпленията от възстановяването на разходи съгласно чл. 197;
5. глобите, налагани за нарушаване разпоредбите на този закон;
6. погашенията и лихвите по предоставени от фонда кредити;
7. средства, предоставени по международни споразумения и програми;
8. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
9. постъпления от лихви;
10. обезщетения, получени от физически и юридически лица за нанесени от тях вреди по чл. 200;
11. други приходи на основание на нормативен акт."
Предложения на народния представител Иван Бойков - той ги оттегля, така че няма да ги докладвам.
Няма други предложения.
"Чл. 195. (1) Средствата по партидата се изразходват за:
1. изграждането, поддържането и експлоатацията на националната система за мониторинг на водите по чл. 168;
2. разработването и актуализирането на Националния водностопански план и на плановете за управление на речните басейни по чл. 145, ал. 1;
3. дейността по контрола върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения съгласно раздел VII на глава десета;
4. проучвания и приложни научни изследвания по теми в обхвата на действие на закона;
5. пряко финансиране или съфинансиране на капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, за придобиване на нематериални дълготрайни активи и за основен ремонт, свързани с дейности и мероприятия в обхвата на действие на закона;
6. пряко финансиране или съфинансиране на дейности или мероприятия в обхвата на действие на закона, които нямат характер на капиталови разходи;
7. субсидии за изграждане на съоръжения за подобряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението, за отвеждане и за пречистване на битовите отпадъчни води;
8. заплащане на услуги от научен и технически характер, експертизи и оценки, възложени от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3;
9. подпомагане издръжката на басейновите дирекции, както и разходите, свързани с материално-техническото осигуряване и текущата дейност на басейновите съвети;
10. други дейности, свързани с постигането на целите по чл. 2.
(2) Средствата по партидата се разходват съгласно Наредбата за набиране, разходване и контрол на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите."
Комисията предлага в чл. 195, ал. 1, т. 7 думите "субсидии за" да отпаднат.
С тази поправка комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 196. (1) Финансирането на проекти, обекти и мероприятия в обхвата на действие на закона със средства от държавния бюджет се извършва и чрез предоставянето на целеви субсидии.
(2) Проекти, обекти и мероприятия с местно значение се финансират и със средства от общинските бюджети или с общински извънбюджетни средства."
Има предложение на народния представител Румен Такоров, което не се подкрепя от комисията, за глава девета - да се създаде нов член със следния текст:
"В срок до 31.12.1999 г. Министерският съвет да приеме наредба за формиране на единна цена на водата за питейно-битови нужди в Република България".
Комисията подкрепя текста на вносителя за членовете, които прочетох току-що, и глава единадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Думата има народният представител Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева! Аз не съм наивник и пределно ми е ясно, че това предложение, което сме направили с колегите, няма да мине в залата. Но въпреки всичко ще се постарая да кажа поне един - два от мотивите, които натежаха аз и моите колеги да направим това предложение, а и от десетките срещи, които сме направили сред нашите избиратели, не само нашите, а и вашите, в Североизточна България.
Ще започна с два риторични въпроса, може би за размисъл.
Първият е: какво са виновни хората, които са се родили в тези безводни райони, и водата, която те пият, трябва да им се доставя от 50 - 60 километра или да се препомпва няколко пъти и себестойността на водата да бъде два - три пъти повече, отколкото в други райони в Република България?
Също така тези хора с какво са виновни, че досега държавата не е инвестирала равномерно в изграждането на водопреносните съоръжения и водопреносните системи и в някои от тези райони има почти презадоволяване с необходимото количество вода, има изградени пречиствателни станции за питейна вода и за отпадни води, а в някои от районите на страната дори няма необходимото количество вода, което е необходимо за задоволяване на елементарните човешки дейности и функции?
Именно тези хора сега ще трябва в джоба си да бъркат, защото всички знаем, че всичките нови съоръжения, които ще се изграждат оттук нататък, ще бъдат калкулирани в цената на водата. Така че досега държавата за които е била мащеха, отново ще бъде мащеха именно за същите хора и за същите райони.
Аз няма да оспорвам и факта, че водата е стока. Но тя е особен вид стока, която не може да лиши нито един човешки живот. И за да я има, аз мисля, че това трябва да бъде основна грижа на държавата като цяло.
Това предложение е направено, защото аз и моите колеги считаме, че който няма пари за тази стока, не трябва да не я притежава, защото тя му е жизнено необходима - тази вода, с която трябва да съществува един човешки индивид, и този дар от природата - водата, всеки трябва да плаща една и съща цена, независимо къде я получава и къде я употребява. Заради това ние предложихме да се създаде именно такава наредба за единна цена на водата.
Пак ви казвам, знам, че няма да се подкрепи в залата, но бях длъжен да ви кажа тези няколко мотива. Може би по тази тема може да се говори още с часове, защото е дискутирана не само днес, не от една - две години, а от много години, но въпреки всичко аз смятам, че това е правата позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ние няма да подкрепим това предложение по една-единствена причина... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не може в условията на пазарна икономика да въвеждаме единни цени за търговски дружества, които работят при съвсем различни режими.
В същото време току-що гласувахме чл. 195, с който се създава фонд, който акумулира средствата от таксите и там категорично е написано, че тези средства отиват за подпомагане изграждането на питейно-битови инсталации, инсталации за пречистване на водите, т.е. това, което досега се е правило с по-оскъдни средства, ще се прави и в бъдеще и безусловно, че положението в райони, в които водата се добива при по-тежки условия, при по-сложни и там тя е по-скъпа, те ще бъдат финансирани с предимство, но не бива да се намесваме в икономическите механизми на действието на едни пазарни субекти и да създаваме наредби за единни цени на водата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Вероятно няма да изненадам колегите с това, че ще подкрепя доброто намерение, заложено в предложението на колегата Такоров.
Само за стенограмата ще помоля да бъде отбелязано, че съм народен представител именно от 8.Добрички избирателен район.
Аз разбирам, че записването на единна цена върви най-малкото в несъответствие с цялостната икономическа система, която се развива повече или по-малко успешно досега в страната, но от друга страна, тази икономическа система не би трябвало в никакъв случай да пренебрегва едни крещящи факти, какъвто е случаят с Добруджа.
Ние можем да помислим върху една подобрена редакция, може би, на текстът като вместо "единна цена" запишем "сравними цени в различните райони на страната", но аз ви предлагам, колеги, в никакъв случай с лека ръка да не отхвърляме това предложение.
Който е обикалял този район, говоря за Североизточна България, е напълно наясно с драстичната разлика в цената на питейната вода там. Спрямо Благоевград тази разлика е не 3-4 пъти даже, а стига до 5-6 пъти. Истината е, че по ред причини, включително течове, стигащи до 75 на сто тази вода постигана и добивана от дълбочините на земята, т.е. с много по-оскъпени средства за придобиване - с електрически помпи и т.н., които обективно оскъпяват добиването на вода, допълнителните несъвършенства на водопреносната система, и тя наистина беше оставена сама на себе си в продължение на години наред, създават едни неравностойни условия на живот на едно немалобройно и незаслужаващо пренебрежение население.
Аз ще добавя само, че освен тази остра необходимост от вода поради спецификата на района - селскостопански район, там се намират централни курортни средища - там е "Русалка", там е "Албена", т.е. на този район се разчита не само за, примерно, препитание на отделни стопани или на отделните производители, на този район се разчита да храни в една висока степен страната, както и там да се развива една голяма част от туризма на България. А всичко това не може да стане, без да се осигури една достъпна цена на водата.
Ето защо, повтарям, аз ще направя предложението да обсъдим една друга формулировка, която да вземе предвид възраженията на министър Манева относно единността на цената и от друга страна - отчете и едни обективни несъответствия.
Известна е историята с водния заем. Този заем вече години наред стои така, неоползотворен по ред причини, поради несъгласие между Министерството на финансите, примерно, и Министерството на териториалното развитие и благоустройството кой да плати, примерно, вносните мита на тръбите, които са намерени и са налични, но които вече вероятно не са там, където са били складирани, защото от времето, когато аз знам поне случая минаха 4 г. Тоест, нека да бъдем малко по-малко формалисти по този именно въпрос.
Аз ще добавя само, че всички народни представители от 8.Добрички район отправихме едно писмо-предложение до министър-председателя, в което настоявахме Министерският съвет като орган, като изпълнителният орган на страната, да изработи една специална програма "Добруджа", в която да се предвиди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Поптодорова, прощавайте. Какви постъпки някъде сте правили, не ни занимавайте. Сега гласуваме конкретни текстове.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Господин председател, това е част от проблема. В това предложение група народни представители настояват пред Министерския съвет да разгледа този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но тази група народни представители нямат тука предложение. Ние обсъждаме тук направените предложения.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Но тук има министър, господин председател, от същото това правителство, до което беше отправено предложението.
И аз не мога да не отбележа, че от половин година, откакто е направено това предложение, ние дори нямаме отговор, независимо от нормативното задължение да се дава отговор в рамките на 30 дни. И мисля, че правото ми на народен представител е най-малкото да съобщя това от тази трибуна.
Следователно, това не е въпрос, който случайно сега е хрумване на един народен представител, защото, видите ли, се гледа Законът за водите.
И аз се радвам, че министър Манева си дава сметка за сложността на проблема, така че, ако е досадно това, което Ви говоря, господин председател, въпреки че не Вие трябва да определяте и то с личното си отношение публично кое Ви е досадно и кое не, аз ще завърша, като повтарям отново конкретното си предложение - вместо "единни цени", да запишем "сравними цени на водата в различните райони на страната". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
За реплика има думата господин Стефан Савов. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, без да съм специалист по тези въпроси, а те са, както всички знаем, много важни.
Но малко ме подразниха изказванията на господин Такоров и на госпожа Поптодорова. И ще ви кажа защо. Защото тези проблеми е ясно, че стоят пред българското общество не от вчера, не от завчера, а вече, да го кажем, 50 години.
Питам се само едно - какво направи БКП, БСП, Евролевица, както искате я кажете, какво направи за решаването на тези проблеми? И чувствате ли се вие, господа и госпожи, може и госпожи и господа - членове именно на тези формации, поне малко от малко виновни, не тук сега да излизате и да говорите всъщност за хората, за обществото и да излезе един вид, че едва ли не от вчера са дошли тези проблеми. Не, госпожа Поптодорова, не господин Такоров! Това са си ваши проблеми и вие не сте дали пет пари, така да се каже, за решаването на тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За изказване думата има господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще кажа, че не споделям становището на господин Такоров и на госпожа Поптодорова поради една съвсем простичка на пръв поглед причина. Не е проблемът в това да има еднакви цени на водата. Проблемът е в това, че в момента "ВиК"-та са в отчаяно състояние и то поради лошия мениджмънт - не обичам да употребявам чуждици, но в случая се налага - който ръководителите, които ги оглавяват изглежда, че не умеят добре да се оправят и затова, господин Димитров, се провалиха по водния заем редица "ВиК", защото нямаха добра политика, нямаха предвидливост да си направят калкулацията за цените.
Пример ще ви дам с хасковското "ВиК" - огромно, мега-"ВиК" с 10 общини вътре, пълни неразбории! Не могат да си разделят пасиви, активи, не могат да си разделят! И в случая какво се получава в момента? Държавата, разбира се, трябва да има политиката да подпомага своите граждани да получават вода. В случая обаче държавата освен, че ги подпомага, тя и контролира "ВиК"-та, където има 51 на сто участие. За мен държавата трябва да прехвърли собствеността на "ВиК"-та на общините и там кметовете на общините да поемат отговорността заедно с ръководителите, които те ще назначават за тези "ВиК"-та. (Румен Такоров репликира от място изказващия се.)
Може, господин Такоров, може. И тук е ролята на държавата - тя да подпомага общините в това.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Не може собствеността да бъде изцяло на държавата... Ще ви кажа, в Димитровград в момента вземат 2 млрд. стари лева от водния заем от Световната банка и общината ще го връща, ВиК ще го връща. Да не би държавата да го върне? (Неразбираеми реплики от Румен Такоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, много Ви моля.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: И ако те в момента не си направят добрата разценка и не си определят себестойността на водата и отсега не започнат да я събират, аз съм сигурен, че те ще се провалят догодина. Ето тук е проблемът понеже се смесва собствеността. Световната банка ни поставя условие и казва, че трябва да има смесено дружество, но смесеното дружество в случая го управлява държавата. Когато този проблем се реши, тогава мисля, че няма да има нужда от това, за което говорите Вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Валентин Симов.
За изказване има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Откровено казано аз се изненадах от поставянето на този въпрос в пленарната зала, защото мислех, че откакто започна обсъждането на Закона за водите, колегите са разбрали, че това е една абсолютно измислена и несъстоятелна теза. И аз не разбирам Вашите аргументи. Защото това дали един човек се е родил в Добрич или се е родил в Пиринска Македония, няма нищо общо с цената на водата. Това е първото, което ние очевидно трябва да признаем. Защото ние сме родили и живеем там, където сме се родили или където сме избрали да живеем при тези условия, а те, разбира се, са различни. Например аз искам зимата в Разложкото поле да бъде четири месеца. Искам да не пада слана в Разложкото поле на 10 юни. Искам да не пада слана в Разложкото поле на 15 септември. Възможно ли е това? Нека добивът в Разложкото поле, което е на 850 м надморска височина, да бъде 500 кг от дка жито, а не 100-150 кг от дка.
Просто мисля, че начинът, по който се поставя този въпрос, е абсолютно некоректен. И вие, колеги, които сте от Добруджа, поставяте много некоректно въпроса. Съжалявам, че трябва да го кажа, но според мен ние искаме да се върнем към един начин на живот, в който всичко беше еднакво за всички. Не може така да става! И вие го разбирате. Господин Такоров сам каза на няколко пъти, че той знае, че няма да се приеме. Но вие знаете защо няма да се приеме, просто не го казвате пред всички колеги. Не може водата, която достига до населените места по гравитачен път, да има същата цена като тази, която се докарва от километри разстояние. И това е съвсем естествено. Как се живее в планината, вие знаете ли? Мислите ли, че се живее лесно на 1000 м надморска височина? И какво да направим ние за хората, които живеят там? Какво можем да направим? Да разпоредим със закон, че лятото е толкова месеца, зимата е толкова месеца, температурата се покачва днес или не?
Много ви моля, колеги, оттеглете си това предложение. И трябва, когато обсъждаме въпроса, да изхождаме от реалността. Обидно е, за мен лично една такава теза е обидна. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Такоров има думата за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тоткова, и госпожа Елена Поптодорова каза, че сега икономическата система е друга и този подход не е много добър. Но въпреки всичко мисля, че в тази зала всички знаят, че в България въпреки икономическата система все още има защитени цени. Защо цената на бензина в България е навсякъде една и съща? Защо в момента Лекарският съюз казва, че едно и също лекарство в цяла България трябва да се продава на една и съща цена? Аз нямам нищо против това, което каза госпожа Тоткова. (Реплики от Стефан Савов.) Господин Савов, недейте да говорите и не ме прекъсвайте, защото Вие нищо не сте направили за тази система. А мен ми се струва, че цяла България е водоснабдена в момента.
И моля Ви, господин председател, влезте си в ролята да не ме репликира от място господин Стефан Савов. Ако не, изгонете го, както изгонихте и мен онзи ден. (Смях в залата.) Изгонете го, бъдете еднакъв към всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, ако изгоня господин Савов, следващият, когото ще изгоня, сте Вие, защото малко са народните представители, които толкова да обичат да се обаждат от място.
РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо Тоткова, аз искам да Ви попитам: един пенсионер учител или пенсионер лекар в Добрич или, както Вие казахте, в Разложкото поле една и съща пенсия ли вземат? Една и съща. Какво са виновни тези хора на едното място да плащат водата примерно по 200 лв., а на другото по 1000 лв.? Какво са виновни тези хора? Мога още много примери да дам, но гледам, че времето ми свършва и едва ли господин Йордан Соколов ще ми даде малко повече време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Янаки Стоилов. Само дано не продължим с популизма, защото очевидно е, че когато имаме ВиК-търговски дружества, да се говори за единна цена е направо несериозно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз мисля, че поставеният въпрос е много важен и основателен. Идеята, от която изхожда господин Такоров, заслужава внимание, но механизмът, който се предлага, мисля, че може да бъде по-добър. Така че в аргументите на двете противостоящи страни, въпреки че те се отричат взаимно, има много верни неща, включително и това, което беше казано, че цената на водата е различна в различните райони. И не само, че цената е различна, но условията на живот и ефективността на различни дейности са различни. Така че ако някъде хората плащат по-скъпа вода, те могат да добиват пък по-евтина друга продукция.
Но според мен това, което съществува като проблем, трябва да бъде решено по друг начин - цената да се определя на пазарен принцип в различните дружества, които я добиват и доставят, но би следвало министерството да формира един изравнителен фонд, който да компенсира, ако не изцяло, то до голяма степен това, което беше тука също лансирано като идея, тези драстични разлики в цената. Следователно ние не трябва да пренебрегваме ценовите разлики, но ако водим една достатъчно задълбочена и отговорна политика, би трябвало да възложим в един такъв текст на министерството да формира подобен изравнителен фонд и там, където са най-високите цени, една част от тях да бъдат компенсирани на техните потребители, оттам и на самите дружества.
Тъй като формално текстът не е редактиран по този начин, но смятам, че проблемът е много основателен точно за районите, където е най-скъпа водата, аз предлагам, господин председател, този текст да бъде отложен, ако има възможност да се постигне съгласие за такъв тип решение. Тъй като иначе да противопоставяме районите, в които цената на водата е по-ниска, в други по-висока, ще бъде един безмислен спор. Защото проблемът е реален и след като може да има общи цени на горивата, на електроенергията, без да въвеждаме общи цени на водата, можем частично да компенсираме тези различия в цените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте членове 193, 194, 195 и 196, както са предложени от вносителя, с корекцията, която комисията предлага в чл. 195.
Гласували 149 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 32.
Членове от 193 до 196 включително са приети.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за отлагане гласуването по предложението на народния представител Румен Такоров за нов член в глава единадесета.
Гласували 167 народни представители: за 49, против 112, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров за нов член с предложения от него текст.
Гласували 163 народни представители: за 42, против 100, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА И
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 197. (1) Министърът на околната среда и водите може да разпореди принудителни административни мерки в случаите на:
1. аварийни и бедствени ситуации, предизвикани от действия или бездействие на водоползватели и/или ползватели в процеса на водоползването и/или ползването на водните обекти и експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения;
2. възникването на непосредствена опасност от замърсявания, увреждания или погиване на околната среда, на хора или на имущества на държавата, общините, физически или юридически лица в резултат на действия или бездействие на водоползватели и/или позватели на водни обекти.
     (2) В заповедта по ал. 1 се определят мотивите и размерът на разходите за извършването на необходимите дейности и мероприятия.
               (3) Разходите се заплащат от лицата, които са задължени по силата на закона или на разрешителното да извършат дейностите и мероприятията по ал. 2.
               (4) Разходите по този член могат да се заплащат предварително със средства от Националния фонд за опазване на околната среда, като след влизането в сила на заповедта по ал. 1 задълженото лице е длъжно да ги възстанови.
               (5) Ако задълженото лице не стори това, вземането подлежи на принудително изпълнение по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
               (6) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от засегнатите лица по реда на Закона за административното производство."
Комисията подкрепя предложението за наименование на глава дванадесета и текста на чл. 197.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава дванадесета и чл. 197 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава дванадесета и чл. 197 са приети.
Сега следва един текст с много цифри, които първо трябва да бъдат деноминирани.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да. Аз ще чета в деноминирани левове.
"Чл. 198. (1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание физическото или юридическото лице, което:
1. ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия и изисквания в разрешителното или договора:
а) с количество до 1 л на секунда - от 150 до 1000 лв.;
б) с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв.;
в) с количество от 10 л на секунда до 100 л на секунда - от 1000 лв. до 10 000 лв.;
г) с количество над 100 л на секунда или води по чл. 14, т. 2 - от 10 000 лв. до 25 000 лв.;
2. ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия и изисквания в разрешителното - от 1000 лв. до 10 000 лв.;
3. замърси водите, разруши руслата или бреговете на реките в нарушение на забраните, съдържащи се в чл. 128, 130, 139 и 140 - от 5000 лв. до 15 000 лв.;
4. наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на водоползването - от 150 лв. до 1000 лв.;
5. повреди водностопански и хидрометрични съоръжения и устройства или наруши правилната експлоатация и регламентираните режими на тяхната работа - от 500 лв. до 5000 лв.;
6. изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните и/или имисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.;
7. използва принадлежащите към водните обекти земи или земите на крайбрежните заливаеми ивици не по предназначение - от 2000 лв. до 10 000 лв.;
8. укрие информация относно аварийни ситуации във водните обекти - от 500 лв. до 5000 лв.;
9. укрие проектна документация за обектите, които могат да повлияят върху естественото състояние на водите - от 5000 лв. до 10 000 лв.;
10. не осигури достъп на контролните органи за извършване на измервания и анализи - от 150 лв. до 500 лв.;
11. унищожи или подправи данни и информация - от 1000 лв. до 10 000 лв.;
12. не изпълни задължение за уведомяване на контролните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите - от 200 лв. до 2000 лв.;
13. повреди или разруши пунктове или станции от националните мрежи за мониторинг - от 10 000 лв. до 25 000 лв.;
14. не изпълни задължението за обявяване на ограниченията и забраните по чл. 42 - от 200 лв. до 2000 лв.;
15. не изпълни предписанията по чл. 134, ал. 3 - от 500 лв. до 5000 лв.;
16. за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон - от 150 лв. до 1500 лв.
     (2) С наказанието по ал. 1 се наказва и физическото лице или представителят на юридическото лице, поръчало или възложило извършването на действия по ал. 1, когато самите действия представляват административно нарушение.
     (3) Когато нарушението по ал. 1, т. 2, 3, 7 и 13 е извършване на строителство, глобата или санкцията е от 10 000 лв. до 25 000 лв.
     (4) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата или санкцията е от 1000 лв. до 50 000 лв."  
Предложение на Тодор Павлов, което е подкрепено от комисията - в чл. 198, ал. 1 да се създаде нова т. 15а със следния текст:
"15а. разпространява в търговската мрежа бутилирана минерална вода без съответния сертификат - от 10 хил. лева до 25 хил. лева."
Комисията подкрепя предложението.
Останалите точки съответно се преномерират.
По същия член има предложение на народния представител Ангел Малинов, което не е подкрепено от комисията. Тъй като аз вече го извърших, то трябва да се оттегли, нали? (Неразбираеми реплики от СДС.)
Аз го прочетох, така че няма нужда да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 198, така както е предложен от вносителя, така както беше прочетен с деноминираните числа, и с предложението на народния представител Тодор Павлов, което е прието от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против няма, въздържали се няма.
Член 198 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 199. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 198, ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице.
 (3) Актове за нарушенията по чл. 198, ал. 1, т. 2, 5 и 7 се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 188, ал. 1 и 2.
 (4) Наказателните постановления по ал. 3 се издават от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, министъра на транспорта и Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси.
 (5) Актове за нарушенията по чл. 198, ал. 1, т. 15 се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органа по чл. 188, ал. 3.
 (6) Наказателните постановления по ал. 5 се издават от министъра на отбраната.
 (7) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административното производство."
Предложение на народния представител Тодор Павлов - в чл. 199 да се създадат нови алинеи 6а и 6б със следния текст:
 "(6а) Актове за нарушенията по чл. 198, ал. 1, т. 15а се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органа по чл. 187.
  (6б) Наказателните постановления по предходната алинея се издават от министъра на здравеопазването."
Ал. 7 става съответно ал. 9.
Комисията подкрепя предложението с преномерация съответно.
"Чл. 200. (1) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на други лица в нарушение на действащите разпоредби по ползването и опазването на водите и на условията на издадените разрешителни.
(2) Отговорността за вреди по ал. 1 не освобождава лицето от заплащане на водоползването, както и от разходите за възстановяване на предишното положение.
 (3) В случаите, когато са увредени растителността и животинския свят във водните обекти - публична държавна собственост, оправомощен да заведе исковете за поправяне на вредите е:
1. министърът на околната среда и водите, ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;
2. областният управител, ако вредите са настъпили на територията на повече от една община;
3. кметът на общината, ако вредите са настъпили на територията на една община.
 (4) Исковете по ал. 2 и 3 могат да бъдат заведени и от организации с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е опазване на околната среда. В този случай съдът служебно прилага чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 199 с приетите от комисията две нови алинеи - 6а и 6б, с преномериране на следващата ал. 7 и чл. 200, така както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 109, против няма, въздържали се няма.
Членове 199 и 200 са приети.
Има предложение на Ангел Малинов.
РЕПЛИКИ ОТДЯСНО: Оттегля се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се. Благодаря. (Шум и реплики.)
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Не го оттеглям.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не иска да го оттегли. Ще го докладвам.
Предложение на Ангел Малинов - създава се нов чл. 201 с две алинеи:
"Чл. 201. (1) Потребителят е длъжен да заплаща в указан срок услугите по чл. 191.
(2) Потребителите - неизправни длъжници носят отговорност за задълженията си по услугите в чл. 191, като водоснабдителното предприятие събира дължимите суми по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата вносителят господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! Тези два члена съм ги преписал буквално от Закона за енергетиката, който приехме миналата седмица. Буквално!
Защо? Защото тези два члена ще позволят в Наредба № 9 на Министерския съвет да се укаже как да се събира таксата "Вода" на неизправните длъжници, за да се прекрати досегашната практика когато в един блок три апартамента не плащат "ВиК" да прекъсват целия блок. Така има право да преследва длъжниците си по същия ред, по който го правят в енергетиката. В енергетиката лесно могат да прекъснат електромера, но вкъщи и в банята ви да влезнат, те не могат да ви прекъснат водата. Нямат право без прокурорско разрешение. Затова с изпълнителен лист си преследват длъжниците.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има разлика между абонати и потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Малинов.
Гласували 112 народни представители: за 34, против 9, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) По смисъла на този закон:
1. "воден режим" е съвкупност от показатели, характеризиращи количественото и качественото състояние на водите във водните обекти и неговото изменение във времето и пространството;
2. "воден баланс" е съотношение между валежите, оттока, изпарението и филтрацията, характеризиращо количественото състояние на водите по речни басейни;
3. "водни ресурси" са повърхностните и подземните води, намиращи се във водните обекти, които се използват или могат да бъдат използвани;
4. "водностопански баланс" е съотношението между наличните водни ресурси и нуждите от вода по време и място, определено с цел установяване възможностите за задоволяване потребностите от вода;
5. "водностопански отношения" са отношенията, възникнали в процеса на дейностите на лицата, свързани с ползването, възстановяването и опазването на водите и водните обекти;
6. "водоносен хоризонт" е обособена хомогенна и хидравлически единна част от земните недра като: водоносен хоризонт, водоносен комплекс, водоупор, пукнатинна система, карстова система и други, както и изкуствено създадените такива, в които се формират или временно или постоянно са съсредоточени подземните води;

7. "водоползването" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти;
8. "възвратими води" са частта от предоставените за използване води, която се връща обратно във водни обекти;
9. "допустим добив" е добивът при допустимото понижение на водното ниво, допустимите температурни изменения, допустимото качество на водите и допустимото въздействие върху околната среда;
10. "експлоатационни ресурси на подземните води" е допустимият и технически възможен средногодишен добив на подземни води;
11. "емисионно ограничение" е масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, които не трябва да бъдат надхвърляни през даден период от време;
12. "замърсяване на водите" е прякото или непряко въвеждане като резултат от човешка дейност на вещества, трептения и топлина във водите, които могат да бъдат опасни за човешкото здраве или за качеството на водите;
13. "земни недра" е частта от земната кора, достъпна за човешка дейност;
14. "извори" са естественото, възходящо или низходящо, безнапорно или напорно дрениране на подземни води на земната повърхност;
15. "имисионно състояние на водите" е състоянието на водите във водните обекти или части от тях по отношение на изискванията на определената категория;
16. "крайбрежни заливаеми ивици на реките" са земите, които се заливат в границите на корекциите на реките в населените места и между реката и дигите, при наличие на диги и при протичане на водни количества с повторяемост един път на 20 г. - в границите на населените места, в които не са изградени корекции на реки, и в границите на земите от земеделския и горския фонд;
17. "минерални води" са водите, посочени в приложение № 2 към този закон, а в останалите случаи - за които има издаден сертификат от Министерството на здравеопазването;
18. "мониторинг на водите" е измервания, наблюдения и оценки за определяне на количествените и качествените характеристики на водите;
19. "насипища" са натрупаните технологични отпадъци от проучването, добива и/или първичната преработка на подземни богатства, с изключение на хвостохранилищата и шламохранилищата;
20. "непредвидими обстоятелства" са обстоятелства, настъпването на които е възможно, но моментът на настъпването им не може да бъде определен;
21. "ниво на средни води" е нивото на водната повърхност, съответстващо на средния отток, протичащ през речното русло за продължителен период от време;
22. "повторно" е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид;
23. "повърхностни води" са всички стоящи и течащи на повърхността на сушата води нагоре по течението от границата на пресните води;
24. "подземни води" са всички води, намиращи се в земните недра под повърхността на земята и в рамките на континенталния шелф;
25. "ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите;
26. "принадлежащи земи на водохранилища" са земите, които се заливат при максимално напълване на водохранилището;
27. "принадлежащи земи на реки" са земите от руслата на реките, които се заливат при ниво на средните води;
28. "речен басейн" е водосборната област на всяка река, която се влива в морето, в река Дунав или пресича държавната граница;
29. "трансгранични реки" са реките, които пресичат държавната граница;
30. "управление на водите" включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие;
31. "устие" е преходната област между повърхностните пресни води и крайбрежни води, която се образува при вливането на река в море.
(2) Определенията на термините "вътрешни морски води", "териториално море" и "континентален шелф" в този закон са по смисъла на Закона за морските пространства на Република България (Обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм. бр. 11 от 1998 г.)."
Предложения на народния представител Тодор Павлов:
1. В § 1, ал. 1, т. 12 да добие следната редакция:
"12. "замърсяване на водите" е прякото или непряко въвеждане, като резултат от човешка дейност на вещества, трептения и топлина във водите, които могат да бъдат опасни за човешкото здраве, водните екосистеми или за качеството на водите;"
Комисията подкрепя предложението.
Второ предложение на народния представител Тодор Павлов: в ал. 1,т. 17 да се допълни както следва:
"17. "минерални води" са водите, посочени в приложение № 2 към този закон, а в останалите случаи, за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите;"
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Ангел Малинов, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага в § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 14 чуждицата "дрениране" да се замени с "изтичане".
И второ предложение на народния представител Ангел Малинов: в т. 17 след "водите" да се добави "от находищата".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълните разпоредби" и § 1 така, както са предложени от вносителя, с приетите от комисията предложения на народните представители Тодор Павлов и Ангел Малинов.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Заглавието и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"§ 2. В случаите, когато този закон изисква уведомяване или съобщаване и когато за това не са предвидени изрични правила или прилагането на изрично определена процедура, уведомяването, съответно съобщаването, става по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Опазването на крайбрежните води, вътрешните морски води и териториалното море от замърсяване от други източници, освен тези, намиращи се на брега, се урежда от Закона за морските пространства на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 3 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Заглавието и § 3 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"§ 4. (1) Министрите и ръководителите на държавните ведомства, упражняващи правата на собственост в еднолични търговски дружества с държавно имущество или върху дялове и акции в търговски дружества, в които държавата е съдружник или акционер, предприемат необходимите действия за намаляване на капитала им с ревалоризираната стойност на обектите по чл. 13, т. 1 и 3 на този закон.
(2) В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона обектите по чл. 13, т. 1 се преотстъпват за ползване на едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, капиталът на които е намален по ал. 1. Правото на ползване се прекратява при прехвърляне на дялове от дружествата по тази алинея.
(3) Търговските дружества, с изключение на тези по ал. 2, към които е приложена разпоредбата на ал. 1, получават концесия за обектите по чл. 13, т. 1 по реда, предвиден от Закона за концесиите, без търг или конкурс.
(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 3 се начисляват амортизационни отчисления по реда на чл. 20 от Закона за счетоводството.
(5) До изпълнението на разпоредбите по ал. 2 и 3 обектите се стопанисват от дружествата по ал. 1, чийто капитал е намален.
(6) В случаите, когато обектите по чл. 13, т. 3 на този закон не бъдат дадени на концесия, поддръжката им се осъществява с бюджетни средства от ведомствата, посочени в ал. 1.
(7) При приватизация на търговски дружества, в капитала на които са включени язовири и микроязовири, с изключение на тези по чл. 13, т. 1 и чл. 19, т. 3, буква "в", министърът на земеделието, горите и аграрната реформа предприема необходимите действия за намаляване на капитала на дружествата с ревалоризираната им стойност."
Следва предложение на Тодор Павлов - ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби да се допълни, както следва:
"(3) Търговските дружества, с изключение на тези по ал. 2, към които е приложена разпоредбата на ал. 1, получават концесия за обектите по чл. 13, т. 1 в съответствие с разпоредбите на този закон и по реда, предвиден от Закона за концесиите, без търг или конкурс."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов:
В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
а) създават се нови алинеи 6 и 7 със следното съдържание:
"(6) В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона лицата, които не са получили обезщетение за земята, върху която са построени язовири или други водностопански съоръжения, подават заявления до съответния областен управител за обектите по чл. 13, т. 1 и до съответния кмет на общината - за обектите по чл. 19, т. 2, буква "в".
(7) Търговските дружества по ал. 3, получили концесия за ползване на язовири и други водностопански съоръжения, се преобразуват в съответствие с преструктурирането на капитала им след признаване на правата по реда на предходната алинея."
б) досегашните ал. 6 и 7 стават съответно 8 и 9.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага в § 4 да се създаде нова ал. 8 със следното съдържание:
"(8) В срок от две години от влизането на закона в сила собствениците по чл. 16, които не са обезщетени за земята и горите, върху които са построени водностопански съоръжения, се обезщетяват по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските гори и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 има думата господин Янаки Стоилов.
В предложението на комисията погрешно е записано "върху която", а трябва да бъде "върху които", защото е в множествено число.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Искам само да напомня, че това мое предложение е във връзка с обсъждания вече проблем за начина на обезщетяване на собствениците на земи, върху които са построени язовири и други водностопански съоръжения, един въпрос, който ние обсъждахме при приемането на чл. 16 от този закон.
Искам само да подчертая, че за мен този начин на зачитане интересите на собствениците на такива земи, които не са обезщетени, като възможност за тяхно акционерно участие в дружествата - водоползватели, е много по-реален и в много по-голяма степен би удовлетворил техните очаквания.
Предлага се те да предявят в един сравнително кратък, но достатъчен срок, своите претенции съответно към областните управители, когато става дума за язовири и съоръжения, които са държавна собственост, и за кметовете, когато тези обекти са общинска собственост.
Този вариант щеше да бъде допълнение на вариантите, които предлага комисията, но знаете как се разви дискусията и за съжаление, според мен, не се постигна достатъчно удовлетворителен резултат.
Аз искам само да добавя, че мога да бъда частично удовлетворен от приетото решение, тъй като от ролята на едно опозиционно предложение то поне провокира управляващото мнозинство и правителството да намерят някакво, макар и според мен палиативно, решение. Тоест, по-добре нещо малко, отколкото нищо, въпреки че това, което се предлага - обезщетяването със земи - е практически почти неизпълнимо, защото това са райони, в които обработваемите земи поначало са били ограничени по площ и повечето от тях са залети или са със загубено земеделско предназначение в резултат на построяване на водностопанските съоръжения.
Другата възможност - за получаването на компенсационните бонове - имах възможност вече да обсъждам, че тези бонове ще покрият една малка, незначителна част от реалната пазарна стойност на земята или на това дялово и акционерно участие, което те биха получили, участвайки в такива търговски дружества.
Затова аз се опасявам, че за хората, към които се адресира това предложение, няма да бъде достатъчно удовлетворително. Но това е вашето решение, това е решението, което вероятно, даже със сигурност, ще бъде утвърдено.
За мен обаче дори в този вариант не е много ясно какво означава предвиденият срок от две години за задоволяване на предявените претенции, тъй като не се предвижда срок, в който ще се предявяват исканията. Ако две години е срокът, в който ще могат да се заявяват исканията, то тогава няма как в двегодишния срок да бъдат изпълнени тези искания.
Затова беше по-добре дори във вашия вариант да има срок, в който да се предявяват заявленията, и срок, в който тези въпроси да бъдат решени от изпълнителната власт.
Аз продължавам да отстоявам своето предложение, тъй като смятам, че то беше решимо и съвместимо с предложения вариант и независимо, че вече принципно е отхвърлено в тази му част, за която говоря, то се поддържа и мисля, че има своето място и известно доказателство за това е, че самата комисия е намерила за необходимо да обсъжда този въпрос и да му предложи някакво решение на същото място, на което е и това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Колеги, допусната е една грешка в § 4, ал. 8, в текста, който предлага комисията. Там пише "Законът за собствеността и ползването на земеделските гори", а трябва да е "за ползване на земеделските земи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 128 народни представители: за 32, против 87, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя, с приетото от комисията предложение на народния представител Тодор Павлов и с предложената от комисията нова ал. 8.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение за нов § 4а, което е подкрепено по принцип от комисията и комисията предлага текстът на този параграф да бъде:
"§ 4а. (1) Предоставя се безвъзмездно за ползване от Столичната община за срок от 15 години минералната вода от водоизточниците по т. 91 и т. 100 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2.
(2) При ползването на минералната вода от посочените водоизточници Столичната община се задължава:
1. да стопанисва и поддържа в изправност съоръженията, да осигурява ползването на минералната вода без да нарушава обществените интереси и в интерес на населението;
2. да извършва действия за предотвратяване на вредното въздействие на минералната вода върху подземната инфраструктура и околните сгради;
3. да провежда необходимия контрол за качеството на минералната вода, предназначена за общо ползване и водоналиване на населението, като предоставя ежегодно информация в Министерството на околната среда и водите."
Следващите параграфи се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложения от комисията нов § 4а.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има предложение на Методи Андреев в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 4а със следното съдържание:
"§ 4а. Собствеността върху водностопанските системи и съоръжения, използвани за пренос на водни маси за напояване на селскостопански земи, се възстановява на собствениците, ако:
- тези системи и съоръжения са построени изключително върху частни земи и строителството им не е било финансирано от държавата или организации, представляващи държавата;
- тези системи и съоръжения функционират и са запазени в първоначалния си вид към момента на приемането на този закон."
Комисията обсъжда това предложение и не го подкрепя. Смятаме, че не е възможно да се приеме такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Методи Андреев.
Гласували 116 народни представители: за 24, против 45, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 5. (1) В срок от три месеца от влизането в сила на този закон обектите по чл. 13, т. 2 и 4 се атакуват по реда на Закона за държавната собственост.
(2) Министерският съвет предоставя обектите, посочени в ал. 1, на Министерството на околната среда и водите за изпълнение на функциите му по реда на чл. 13, ал. 3 от Закона за държавната собственост.
§ 6. (1) В случаите, когато публична общинска собственост по този закон е вече дадена на концесия или правата върху нея са прехвърлени на трети лица, или са сключени договори за използване на тези обекти, правата се привеждат в съответствие при спазване на процедурата, предвидена в чл. 20 от този закон.
(2) Когато правата върху публичната общинска собственост по ал. 1 включват и право на използване на води - публична държавна собственост, заинтересованите лица трябва да поискат издаване на разрешително за използване на водите по реда на този закон в срок от шест месеца от влизането на закона в сила."
Комисията подкрепя тези два текста.
"§ 7. В случаите, когато са предоставени права за използване на минерални води - изключителна държавна собственост, заварените разрешителни се привеждат в съответствие с този закон и със Закона за концесиите, когато са налице условията на чл. 47, ал. 1 от този закон, а в останалите случаи по искане на органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 от този закон или на всяко заинтересовано лице се открива процедура за издаване на ново разрешително."
Предложение на Тодор Павлов за заместващ текст на § 7, който да има две алинеи:
"§ 7. (1) В случаите, когато са предоставени права за ползване на минерални води, изключителна държавна собственост, заварените разрешителни се привеждат в съответствие с този закон и със Закона за концесиите, когато са налице условията на чл. 47, ал. 1 от този закон, а в останалите случаи по искане на органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 от този закон или на всяко заинтересовано лице се открива процедура за издаване на ново разрешително.
(2) Концесионните договори за предоставено особено право за ползване на минерални води, изключителна държавна собственост, се преоформят в съответствие с разпоредбите на този закон в срок от една година от влизането на закона в сила."
Комисията подкрепя предложението на Тодор Павлов за заместващ текст на § 7.
"§ 8. Когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му."
Комисията подкрепя текста.
"§ 9. (1) Заварените разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона:
1. за водоползване:
а) над 5 куб. м на секунда за повърхностните води;
б) над 30 л/сек. за подземните води - в срок от една година от влизането на закона в сила, а за останалите случаи - до три години;
2. за заустване на отпадъчни води над 5 хил. куб. м на денонощие - в срок от една година от влизането в сила на закона, а за останалите случаи - две години.
(2) Регистърът на издадените разрешителни се съставя в срок от една година от обнародването на закона."
Предложение на Тодор Павлов, подкрепено от комисията - § 9, ал. 1, т. 1, буква "а" да добие следната редакция:
"а) над 1 куб. м на секунда за повърхностните води;"
"§ 10. Незавършени производства, свързани с водоползване или ползване на водни обекти, водоснабдителни системи и съоръжения, се довършват по този закон.
§ 11. (1) За съставянето на водностопанския кадастър в Министерството на околната среда и водите се предоставя информация от:
1. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа - за хидромелиоративните системи и съоръжения, язовирите за напояване, в т.ч. и тези бивша собственост на ТКЗС и АПК, рибарници за изкуствено отглеждане на риба.
2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството - за водоснабдителните системи, питейните водоизточници, канализационните колектори и станциите за пречистване на питейни и отпадъчни води;
3. Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси - за всички хидроенергийни обекти;
4. общините:
а) за всички обекти, актувани като общинска собственост, съгласно Закона за общинската собственост;
б) за хидромелиоративните системи и съоръжения, язовирите за напояване, в т.ч. и тези бивша собственост на ТКЗС и АПК, рибарници за изкуствено отглеждане на риба;
в) за водовземните системи и съоръжения за подземни води, системите и съоръженията за отводняване или осушаване, системите и съоръженията за изкуствено попълване на подземните води и системите и съоръженията за отвеждане в земните недра на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, изградени на тяхна територия до влизането в сила на закона, независимо от собствеността им, функционалното им състояние и използването им.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя в срок от една година от влизането в сила на закона.
§ 12. (1) Басейновите дирекции се създават в срок от две години от влизането в сила на закона.
(2) До създаването на басейновите дирекции функциите им, с изключение на тази по чл. 151, т. 3, се изпълняват от една от регионалните инспекции по околната среда и водите в съответния басейнов обхват, определена със заповед на министъра на околната среда и водите.
(3) До създаването на басейновите дирекции разрешителните за водоползване и/или ползване по този закон се издават от министъра на околната среда и водите.
(4) Басейновите съвети се създават в срок от шест месеца от създаването на съответната басейнова дирекция.
§ 13. (1) Плановете за управление на речните басейни се съставят в 5-годишен срок от влизането в сила на закона.
(2)  До съставянето на плановете по ал. 1 се разработват генерални схеми за използване на водите, въз основа на които се издават разрешителни за водоползване.
(3) Схемите по ал. 2 се разработват в срок от една година от публикуването на закона."
Комисията подкрепя текстовете, които прочетох.
"§ 14. Собствениците на земи, в които има изоставени кладенци, са длъжни в срок от една година от влизането в сила на закона да ги почистят и приведат във вид, годен за ползване, или да ги ликвидират."
Комисията предлага следната редакция на § 14, като досегашният текст стане ал. 1 и се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Правата по чл. 108 за изградени по-рано съоръжения за водопрекарване се уреждат в срок от две години от влизането на закона в сила."
"§ 15. (1) В срок от три месеца от влизането в сила на закона минералните води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2, актувани като общинска собственост до влизане на този закон в сила, се деактуват по реда на Закона за общинската собственост.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на закона общинските администрации са длъжни да съставят форма за регистрация на кладенците на територията на общината, която да съдържа данни за имота, където се намира кладенецът, трите имена на собственика на имота, декларираната от собственика година на построяването на кладенеца, целите, за които се използва водата и начина на добиване на водата.
(3) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона собствениците или ползвателите на имоти, където се намират изградени кладенци, са длъжни да ги регистрират, като заявят данни относно имота, където се намира кладенецът, трите имена на собственика на имота, годината на построяване на кладенеца, целите, за които се използва водата и начина на добиване на водата. Копие от съставения регистър общините представят ежегодно в Министерството на околната среда и водите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Сега следва да докладвам предложение на народния представител Тодор Павлов за нов § 15а. Предложението е подкрепено от комисията.
Тодор Павлов предлага да се създаде нов § 15а със следния текст:
"§ 15а. До приемане на Националния водностопански план, министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане в Министерския съвет Национални програми за изграждане, разширение, реконструкция и модернизация на съоръжения и/или системи за използване и опазване на водите."
Останалите параграфи се преномерират.
Следва § 16:
"§ 16. До приемането на закон за регламентиране на дейността на Гражданска защита за опазване на водите в аварийни случаи и за защита от вредното им въздействие:
1. министърът на отбраната определя съдържанието на аварийните планове по чл. 127, ал. 1 и чл. 134, ал. 3;
2. собствениците или ползвателите на водни обекти са длъжни да обезпечат сили и средства за изпълнението на аварийните планове, да поддържат в изправност пътищата и съобщителните връзки до водните обекти, дигите и водностопанските системи;
3. областните управители назначават комисии за ежегодно обследване на техническото и експлоатационното състояние на потенциално опасните водни обекти."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 5-16 включително с приетите от комисията предложения на народния представител Тодор Павлов, с направените корекции от самата комисия и с новия § 15а.
Гласували 134 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 11.
Параграфи 5-16 включително са приети.
Думата има господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! За да бъдем съвсем ясни с промените, които направихме в чл. 191, ал. 3 - тогава не се подразбра, че е необходимо да се включи нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби, тъй като този текст не може веднага да влезе в сила. Става дума само 25 на сто от загубите да се калкулират в цената на водата. Затова правя писмено предложение разпоредбите по чл. 191, ал. 3 да влязат в сила три години след обнародването на този закон. Съгласувано е.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Пет години.
РУМЕН ТАКОРОВ: Пет години е много. Шест месеца и три години - стават три години и шест месеца. Това е съвсем нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлагам това да бъде нов § 16а - после ще се преномерират, който да гласи:
"§ 16а. Разпоредбата на чл. 191, ал. 3 влиза в сила три години след обнародването на този закон."
Има такова предложение и от господин Янаки Стоилов: влизането в сила да се замени с "обнародването", но влизането в сила се различава доста от обнародването.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Затова съм го направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но така се скъсява срокът.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Именно. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Госпожо Манева, приемате ли това предложение?
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте така прочетения нов § 16а. Вносителят го приема.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Параграф 16а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 17. Подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, се издават в срок от една година от влизането в сила на закона."
Предложение на Янаки Стоилов: в § 17 изразът "влизането в сила на закона" да се замени с израза "обнародването на закона".
Комисията подкрепи предложението, вносителят - също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 17, както е подкрепено предложението на господин Янаки Стоилов от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против 1, въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, комисията предлага заместващи текстове за параграфи от 18 до 22 включително и аз ще ги прочета:
"§ 18. В чл. 58 ал. 1 от Закона за морските пространства на Република България (обн. ДВ бр. 55 от 1987 г., изм. бр. 11 и 26 от 1998 г. и бр. 23 от 1999 г.) думите "и от брегови източници" се заличават.
§ 19. В Закона за опазване на водите и почвата от замърсяване (обн. ДВ бр. 84 от 1963 г., изм. и доп. бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 1 от 1978 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 45 от 1996 г., бр. 85 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието на закона думите "водите и" се заличават.
2. В чл. 1 думите "водите и" се заличават.
3. Членове 2 и 3 се изменят така:
"2. Под "замърсяване на почвата" се разбира такова влошаване на техния състав, качества и свойства, което ги прави негодни или опасни за хората, животните и растенията.
3. Министерствата, ведомствата и общините провеждат мероприятия за опазване на почвата от замърсяване.
Министърът на околната среда и водите упражнява контрол за опазване на почвата от замърсяване.
Министърът на здравеопазването упражнява санитарен контрол за състоянието на почвата. Той издава, съгласувано с министъра на околната среда и водите, задължителни за всички ведомства, организации и лица санитарни норми и правила.

При осъществяването на контрола по ал. 1, 2 и 3 Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването привличат технически компетентни органи и лица от други ведомства.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа със съдействието на Селскостопанската академия издава задължителни за всички ведомства, организации и лица норми и правила във връзка с опазването на животните и земеделските култури и упражнява надзор по прилагането им."
4. Член 4 се отменя.
5. Членове от 8 до 13 се отменят.
6. В чл. 15 думите "Народните съвети" се заменят с "Общините".
7. Член 17 се отменя.
8. В чл. 20 буква "а" се отменя.
9. В чл. 20а се правят следните изменения:
"а/ в ал. 1 думите "Министерството на земеделието и горите или на общинските народни съвети, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води, от органите на Министерството на околната среда и водите или на Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа или на общините";
б/ алинея 2 се изменя така:
"(2) Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите."
10. В чл. 21 думите "министърът на народното здраве и социалните грижи" се заменят с "министърът на здравеопазването", а думите "водите или" се заличават.
11. В чл. 23 се правят следните изменения:
а/ ал. 1 се изменя така:
"(1) За всички заварени промишлени предприятия, животновъдни сопанства и други подобни, както и отделни обекти, замърсяващи почвата с твърди и течни замърсители, се изграждат задължително пречиствателни съоръжения със средства, предвиждани в държавния и общинските бюджети, както и в перспективните и годишните планове на предприятията и другите организации.";
б/ в ал. 2 думите "Министерството на икономиката и планирането", се заличават, а думите "Министерството на околната среда и водите и Министерството на народното здраве и социалните грижи" се заменят с "министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването".
12. Навсякъде в закона думите "Министерството на народното здраве и социалните грижи" и "министъра на народното здраве и социалните грижи" се заменят съответно с "Министерството на здравеопазването" и "министъра на здравеопазването", а думите "Министерството на земеделието и горите" и "министъра на земеделието и горите" се заменят съответно с "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" и "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа".
§ 20. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1:
а/ точка 2 се изменя така:
"2. водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения, определени със закон";
б/ в т. 3 думите "водоемите, прилежащите към тях плажове и" се заличават.
2. В чл. 57:
а/ в т. 4 думите "територията на водоемите" се заменят с "водните обекти - общинска собственост".
б/ създава се т. 5:
"5. минералните води - публична общинска собственост.".
§ 21. В чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за концесиите (обн., ДВ, ...) се изменя така:
"7. водите, включително и минералните - изключителна държавна собственост".
§ 22. В Закона за народното здраве (обн. ДВ, ..) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 46:
а/ в ал. 1 след думите "Минералните води" се добавя "в обявените по този закон курорти";
б/ алинея 2 се отменя.
2. В чл. 47, ал. 1 и 2 думите "минералните води и" се заличават.
3. В Допълнителните разпоредби § 3 и 4 се отменят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народния представител Тодор Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Направих предложение по § 22, което касае отпадането на думите "минерални води" в чл. 48, ал. 1 от Закона за народното здраве. В това, което ни представи Правния отдел и което стана становище на комисията, това предложение липсва и аз формално го правя. То е във връзка с вече приетия текст в чл. 147 на този закон, с което се изключва безплатното ползване на минерални води от публичните здравни заведения и трябва да се направи съответната корекция в чл. 48 от Закона за народното здраве.
Така че това предложение, което аз съм оттеглил, моля да бъде гласувано. По чл. 147 ние вече приехме това да отпадне, тоест, ако е възможно, предложението което съм оттеглил в комисията сега да бъде прогласувано и прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава в § 22, т. 2а: "В чл. 48, ал. 1 думите "минерални води" се заличават".
И една редакционна поправка в § 19, т. 3: "Членове 2 и 3 се изменят така:
"2. под "замърсяване на почвите"...". В множествено число е съществителното.
Моля, гласувайте параграфи от 18 до 22 включително така, както са предложени от комисията с тези две корекции и добавки.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграфи от 18 до 22 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"§ 23. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, ...) в чл. 68, ал. 7 думите "минералните извори" се заменят с "минералните води - изключителна държавна собственост".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 24 има предложение на народния представител Тодор Павлов за заместващ текст, като комисията подкрепя това предложение по принцип и предлага следния заместващ текст за § 24:
"§ 24. В Закона за опазване на околната среда се създава нов чл. 4а със следното съдържание:
"Чл. 4. (1) Министерският съвет приема Наредба за реда и условията за изпълнение на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика (ДВ, бр. 69 от 17 юни 1998 г.).
(2) Извършването на дейност в Антарктика в нарушение на разпоредбите на наредбата по предходната алинея представлява нарушение по чл. 32, а за административно-наказателното производство се прилага чл. 35."
§ 25. Законът за водите (обн. ДВ, ...) се отменя.
§ 26. До издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, временно остават в сила подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на Закона за водите (обн. ДВ, ...).
§ 27. Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 23, 25, 26 и 27, както са предложени от вносителя и § 24, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Параграфи от 23 до 27 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Приложение № 1 към чл. 13, т. 1".
Няма да изчитам цялото приложение, то е озаглавено: "Списък на комплексни и значими язовири". Дадено е в доклада на комисията.
По него има предложение на народния представител Иван Бойков:
От Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 - да отпадне т. 28. "Овчарица", и съответно да се преномерират следващите обекти.
Комисията подкрепя това предложение, което се съдържа и в следващото предложение на Тодор Павлов.
Предложение на народния представител Тодор Павлов:
В Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 да се направят следните изменения:
Да се добавят язовирите: "Георги Трайков", "Кокаляне", "Панчарево", "Огняново" и да се изключат язовирите: "Овчарица" и "Фисек".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 13, т. 1, с направените поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение в предложението на господин Тодор Павлов - да се включат язовирите "Овчарица" и "Фисек" - "Фисек" да отпадне, защото той е много спорен язовир. Този язовир е на територията на Търговищка област, но е под юрисдикцията на "Напоителни системи", Шумен. Този язовир е много спорен и затова предлагам да остане в списъка на значимите и комплексни язовири. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложението за отпадане в предложението на народния представител Тодор Павлов язовир "Фисек".
Гласували 115 народни представители: за 26, против 81, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 - Списък на комплексни и значими язовири, така както е предложен от вносителя, с приетите от комисията предложения на народните представители Иван Бойков и Тодор Павлов.
Гласували 116 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 2.
Приложение № 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Приложение № 2 към чл. 14, т. 2. - СПИСЪК на минералните води -изключителна държавна собственост".
Предложение на народния представител Ангел Малинов:
"В Приложение № 2 след "Списък на" да се добави "находищата на".
Комисията подкрепя това предложение.
Освен това към приложението има постъпило предложение от вносителя в т. 121 текстът "и Търговищка област" да отпадне.
След това следва предложение на Росица Тоткова, което се съдържа и в предложението на комисията:
В т. 121, Район "Североизточна България", има текст "и Търговищка област".
Вносителят оттегля този текст. Така че аз при докладването го докладвам без текста "и Търговищка област".
Предложението на комисията по това приложение, прието и от вносителя, е:
От Приложение № 2 да отпаднат точки с номера 3, 4, 9, 11, 17, 24, 27, 28, 35, 37, 39, 40, 51, 60, 68, 77, 101, 102, 109 и 119.
Освен това, по същите причини, по които предлагаме и тези, вносителят предлага, и като депутат аз внасям такова предложение - да отпадне и т. 74, тъй като за тези находища вече има сключени общински концесии.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение § 2 с тези корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте Приложение № 2 към чл. 14, т. 2, с приетата от комисията промяна в заглавието, предложено от народния представител Ангел Малинов, и с приетите от комисията корекции с отпадане на изброените точки в доклада, включително т. 74 и в т. 121 да отпаднат думите "и Търговищка област".
Моля, гласувайте!
Гласували 120 народни представители: за 118, против 1, въздържал се 1.
Приложение № 2 с посочените корекции е прието, с това и целият Закон за водите. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, позволете ми да благодаря на членовете на Комисията по опазване на околната среда и водите, защото те в изключително кратки срокове успяха да свършат работата по гледането на закона на второ четене, благодарение на което ние успяхме да приемем този изключително важен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз искам да благодаря и на всички народни представители, както и на министър Манева. Лошото е, че часът е такъв, че не може шампанско да се пие. (Смях в залата.)
Няколко съобщения.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе редовно заседание на 14 юли, сряда, от 15,00 часа.
Комисията по икономическата политика също ще проведе заседание в сряда от 14,30 часа.
Комисията по културата и медиите ще има заседание на 15 юли, четвъртък, от 15,00 часа.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 21,27 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Петя Шопова

Секретари:
Анелия Тошкова

Калчо Чукаров