Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2013-01-24

Председателствал: заместник-председателят Менда Стоянова
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Имаме кворум. (Звъни.) Откривам днешното пленарно заседание.
Съобщение: днес, на 24 януари 2013 г., на народните представители е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, приети на първо четене на 23 януари 2013 г.
Проектът е изготвен от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ четене.
Днес продължаваме по програмата, приета вчера.

Първа точка за днешния пленарен ден е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ.
Доклади – от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, от Комисията по външна политика и отбрана, от Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Ципов, за да ни запознаете с доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър!
Госпожо председател, позволете ми, първо, да направя предложение за допускане в залата на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник на: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет; Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи; Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР; Драгомир Димитров – директор на Националната разузнавателна служба; Веселин Иванов – директор на служба „Военна информация” към министъра на отбраната; Стефка Цанкова – началник-отдел „Правен” в Националната служба за охрана; Димитър Йорданов – заместник-председател на ДАНС, и Таня Каракаш – началник-отдел „Правно-нормативна дейност” на ДАНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Гласуваме процедурата, която господин Ципов направи.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Квесторите, моля поканете лицата в залата.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
На 19 декември 2012 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съвместно с Комисията по външна политика и отбрана обсъди Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи, на Държавната агенция „Национална сигурност”, на Националната разузнавателна служба, на Националната служба за охрана и на служба „Военна информация” към министъра на отбраната.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков. Той отбеляза изключителната му важност от гледна точка на управлението на държавата и сигурността на гражданите. Господин Вучков запозна народните представители с работата по изготвянето му, като обърна особено внимание на множеството обществени дискусии, на които са били изразени различни мнения по предложените текстове. Голяма част от предоставените по време на тези дискусии бележки са намерили отражение в окончателния вариант на разглеждания законопроект.
В проведената дискусия участваха народните представители Спас Панчев, Венцислав Лаков, Владимир Тошев, Ангел Найденов, Христо Бисеров, Атанас Мерджанов, Йордан Бакалов, Неджми Али и Красимир Ципов.
Според народния представител Спас Панчев законопроектът безспорно е необходим, тъй като системата за защита на националната сигурност е една от най-важните в държавата и в този смисъл има нужда от прецизна и трайна законова регламентация. Като положителни страни той отбеляза, че законопроектът е кратък и регламентира основните положения на управлението на системата за защита на националната сигурност, както и фактът, че се наблюдава значително развитие и подобрение на предложените текстове спрямо предишните му варианти. Като основна слабост той посочи въвеждането на легални дефиниции, които не кореспондират с познатите на българското законодателство определения. Такива са понятията „национална сигурност” и „криза”. Незадоволително, според него, е и определянето на „разузнавателната общност” като „платформа за провеждането на консултации по въпросите на националната сигурност”. Той отбеляза също, че чрез законопроекта е въведена известна яснота в правната уредба на управлението на кризи, но изрази съмнение, че тя е достатъчна за регламентирането на този въпрос.
Народният представител Венцислав Лаков изтъкна, че Президентът на Републиката не участва фактически в Съвета по сигурността към Министерския съвет, тъй като няма право на глас при вземането на решения. Според него опозицията, Народното събрание и гражданите не разполагат с достатъчно правомощия, за да контролират ефективно дейността на специалните служби и предложи съответните текстове от законопроекта да бъдат допълнени в тази насока.
Народният представител Владимир Тошев изрази своето удовлетворение от законопроекта, който според него е балансиран и формулира основни понятия и дефиниции. Той подчерта и значението на създаването на постоянна парламентарна комисия, която да упражнява контрол върху дейността на специалните служби.
Според народния представител Ангел Найденов законопроектът не отговаря на очакванията да се превърне в рамков закон, а представлява само елемент от общото разбиране за национална сигурност и системата за националната сигурност. За него законът е сведен само до регламентиране на взаимоотношенията Министерски съвет – Съвет по сигурността, тоест обхватът му е много по-тесен от необходимото. Той изрично отбеляза несъгласието си с разпоредбите, отнасящи се до парламентарния контрол, които нямат място в този закон, а следва да се съдържат в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ангел Найденов разкритикува и липсата на механизъм за осъществяване на предвидения в законопроекта граждански контрол.
В становището си народният представител Христо Бисеров заяви, че законопроектът не е на нивото на очакванията. Той се присъедини към направените забележки и добави, че предложените текстове не решават проблема с еднаквото съдържание на понятията „национална сигурност” и „служби за сигурност”. Бисеров подчерта, че до момента не е имало истински парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност и е от особена важност чрез този закон да бъде въведен реален такъв контрол. Затова той счита, че законът следва да регламентира начина, по който парламентарният контрол ще бъде осъществяван, но възрази срещу разделянето му между няколко парламентарни комисии.
Според народния представител Йордан Бакалов законопроектът не е съобразен със забележките, направени по време на обществените дискусии. Според него наименованието му не кореспондира с неговото съдържание, което регламентира основно дейността на Съвета по сигурността. Господин Бакалов коментира и правомощията на този орган, като обърна внимание върху разграничението между консултативни и оперативни функции. В изказването си той засегна и въпроси, отнасящи се до дефинициите за „разузнавателна общност” и „управление при кризи”.
Народният представител Неджми Али приветства идеята за законово регламентиране на системата за сигурност, но подчерта наличието на пропуски, които следва да бъдат отстранени преди влизането в сила на законопроекта.
Народният представител Красимир Ципов изрази съгласие с голяма част от изложените аргументи и обърна специално внимание на въпросите, свързани с легалните дефиниции и начина на взаимодействие между отделните служби, както и между тях и други държавни органи, институции и граждани. Той отбеляза, че е добре да се постигне широк консенсус по въпроса за необходимостта от такъв закон и призова парламентарно представените партии и коалиции да обединят усилията си по усъвършенстването на законопроекта.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Благодаря, господин Ципов.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми министри, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
На 19 декември 2012 г. Комисията по външна политика и отбрана, съвместно с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно мотивите на вносителя, проектът на Закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков. Управлението следва да се разбира широко и не само като дейност на органи на изпълнителна власт. Посочени са правомощия на Народното събрание и на гражданското общество. Законопроектът цели регламентиране на структурата, задачите и дейностите не на цялата система за национална сигурност, а само на тази част от нея, която е пряко ангажирана в защитата на националната сигурност.
Понятието „система за защита на националната сигурност” е дефинирано чрез посочване на основните дейности на съставящите я институции. Дефинирани са също други понятия като „национална сигурност” и „посегателство срещу националната сигурност”. Посочени са принципите за функциониране на системата за Националната сигурност и за институциите.
В проекта на рамков закон значително внимание е отделено на Съвета по сигурността. Определен е като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление и министър-председателя при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност. Създава се правна възможност Съветът по сигурността да осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност. Регламентирано е сътрудничеството не само с органите на изпълнителната власт, но и с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани и със сродни структури в други държави и международни организации.
Според вносителя в законопроекта е развито заложеното в Стратегията за национална сигурност виждане за разузнавателната общност в Република България. Определени са институциите, които я образуват. Характеризирана е като платформа, механизъм за координиране на становища и позиции, и дейности. Предвидено е при необходимост към разузнавателната общност да се включват и други институции – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Агенция „Митници“.
Важно значение се отдава на контрола върху дейността на системата за защита на националната сигурност. Вносителят предвижда Народното събрание да осъществява контрола върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” към министъра на отбраната чрез постоянна комисия. Съставът на комисията следва да се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. Предвижда се контролът върху дейността на Националната служба за охрана и разходването на предоставените й средства да се осъществява от постоянна комисия с предмет на дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред.
В проекта на закон е предвидено комисия на Народното събрание да осъществява контрол и върху изразходването на финансовите средства от страна на разузнавателните служби. Всяко Народно събрание следва да реши на коя комисия ще бъде възложена тази дейност – на комисията, която е специализирана да осъществява контрола върху тези служби или на комисията, която осъществява контрол върху бюджета и финансите.
Средствата за изпълнението на закона ще се осигуряват от бюджета на Министерския съвет и от бюджетите на другите държавни органи, на които той възлага отговорности.
Законопроектът урежда обществени отношения от изключителна национална компетентност и не засяга правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло, за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите в сферата на националната сигурност.
Вносителят предлага законът да влезе в сила от 1 април 2013 г. с оглед осигуряване на достатъчно продължителен „период на узнаване” за гражданите, държавните институции и служителите в специалните служби.
По време на провелото се обсъждане нямаше противоречия относно необходимостта от такъв закон. Редица народни представители изказаха положителни оценки за предложения законопроект. Отчетена беше необходимостта от законодателното уреждане на функциите и правомощията на Съвета по сигурността. Изразено беше задоволство от инициативата за дефиниране на основни понятия в областта на националната сигурност. Сред достойнствата на проекта беше посочено регламентирането на гражданския и парламентарния контрол върху дейността на системата за национална сигурност.
Същевременно към вносителите бяха отправени немалко критични бележки. Изказано беше съжаление, че становища и препоръки от предварителните обществени и експертни обсъждания не са взети предвид при изготвянето на законопроекта. Изтъкна се, че поради тесния си обхват, проектът не отговаря на съществуващата необходимост от рамково законодателно уреждане на отношенията в системата за национална сигурност. Посочени бяха противоречия на легалните дефиниции с действащото законодателство, както и неясноти в други понятия, въведени с този закон. Изказани бяха възражения срещу предложените форми за граждански и парламентарен контрол. Разпоредбите относно действията в кризисни ситуации бяха характеризирани като недостатъчни, за да се запълни съществуващата празнота в нормативната уредба.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 10 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище, а именно:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Благодаря, господин Димитров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Ще ви запозная накратко с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерски съвет
на 27 ноември 2012 г.
Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за управление на системата за защита на националната сигурност на свое заседание проведено на 23 януари 2013 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи. Той акцентира, че законодателното уреждане на задачите, дейността и статута на служителите в разузнавателните служби и в Националната служба за охрана е отдавна формулирана обществена потребност.
Проектът на закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков, който урежда управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност на Република България и контрола върху нея. В законопроекта са посочени също правомощия на Народното събрание и на гражданското общество.
В проекта на закон са дефинирани понятията „национална сигурност” и „посегателство срещу националната сигурност”. Тези понятия са ключови и затова са поставени още в началото на основния текст. Други понятия, които имат отношение към този закон са дефинирани в Допълнителните разпоредби. Посочени са принципите за функциониране на системата за Националната сигурност и за институциите.
Нов момент е включването в управлението на системата за защита на националната сигурност на правомощието да се осъществява контрол по разходването на ресурсите за осъществяване на дейността по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между различните органи и организации.
В законопроекта Съветът по сигурността е определен като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление и министър-председателя при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност. Изключение в този аспект е Националната служба за охрана.
Предвижда се Министерският съвет да приеме правилник, в който да уреди организацията на работата на съвета и на неговия секретариат.
В законопроекта е развито заложеното в Стратегията за национална сигурност виждане за разузнавателната общност в Република България. Определени са институциите, които я образуват, но тя не е нова институция, а платформа, механизъм за координиране на становища и позиции, и дейности.
Ключов момент е регламентирането на контрола върху дейността на системата за защита на националната сигурност. Предвижда се контролът да се осъществява от Народното събрание, Министерския съвет и гражданите.
Регламентирано е правото на гражданите да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност, като това право се обвързва с нормативно установените им права – например за достъп до информация и други. Предлага се формулировка, която не само дава възможност, но и задължава правителството да създаде механизъм за провеждане на консултации с организации на гражданите по въпросите на националната сигурност.
Законопроектът обхваща дейности от изключителна национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз. Предлага се законът да влезе в сила от 1 април 2013 г.
Народният представител Красимир Ципов посочи, че законопроектът е положителна стъпка, защото повече от 20 години така наречените „тайни служби” работят без да е законодателно регламентирана системата на националната сигурност. Отбеляза, че между първо и второ гласуване трябва да бъдат разписани допълнителни дефиниции, а също и начина на взаимодействие между службите в системата за защита на националната сигурност относно обмена на информацията и осъществяване на правомощията. Необходимо е да се използва постигнатият консенсус на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на републиката и да бъде подкрепен законопроектът, за да могат службите да работят ефективно и българското общество да разбере какви са техните функции и правомощия. Призова представители от парламентарно представените партии и коалиции, и други народни представители да създадат работна група, която да прецизира законопроекта между първо и второ четене.
В хода на дискусията бяха изказани и други становища в подкрепа на законопроекта, отчитайки неговата необходимост и създаването на правна сигурност за функционирането на службите и на тези, които имат досег с тях.
След проведената дискусия и обсъждане, с 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Благодаря, госпожо Фидосова.
Изказване от името на вносителя? Няма.
Откривам дискусията.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов:
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че днешният ден е изключително важен за националната сигурност на България, защото за първи път в 23-годишната история на преход имаме дебат по закони в пленарната зала, свързани с Националната разузнавателна служба, Военното разузнаване и Националната служба за охрана.
Досега огромният дефицит от липса на подобна нормативна уредба доведе до порочни практики, на които сме свидетели в последните няколко години. Липсата на парламентарен контрол доведе до това, че службите можеха да извършват злоупотреби с финансови средства като това се доказа от проверките, които бяха направени от новото ръководство на Националната разузнавателна служба, за което са сезирали съответната прокуратура.
Уважаеми дами и господа народни представители, смятам че заслуга на Четиридесет и първото Народно събрание е основополагащата норма, която беше приета, а това е Стратегията за национална сигурност, която знаете, че беше започната да се разработва през 2009 г. и приета през месец февруари 2011 г. като, разбира се, всички, които работиха по изработването на тази национална стратегия, взеха предвид всичко, което е правено в предишните години и всичко, което е разработвано както от изпълнителната, така също и от законодателната власт. Също така беше взета предвид и националната стратегия, която беше приета през 1998 г.
За нас и за Четиридесет и първото Народно събрание беше изключително важно да имаме подобен основополагащ документ, който да отвори възможността за разработването на съответните закони в сектора за сигурност и да въведем тази прозрачност, която гарантира пълната свобода на оперативните звена в структурите за сигурност, но подложени на парламентарния контрол, което е нормално за всяка една парламентарна държава.
Това, което направи българското правителство, е да създаде междуведомствена работна група, в която да участват всички представители на съответните институции, имащи отношение и компетентност по разработването на подобни законопроекти и в тази връзка смятам, че трябва да дадем заслугата на всички парламентарно представени партии, които участваха активно със своите предложения, констатации и, разбира се, на моменти несъгласия при разработването на проектите, които бяха направени от междуведомствената работна група.
Смятам, че трябва да бъде оценено като изключително това, което направи Президентът на страната, когато беше свикан Консултативният съвет по национална сигурност. Знаете, че месец април 2012 г. се постигна политически консенсус за това, че България се нуждае от изработването на тези закони и Българският парламент е този, който трябва да ги приеме в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание. Дебатът на консултативния съвет, като вносител на доклада беше изпълнителната власт в лицето на представителите от изпълнителната власт, които имат компетентност и отношение по сектора за сигурност, мога да кажа, че в първоначалния вариант, който беше представен на консултативния съвет, не се говореше за устройствения закон, а се говореше за засилване функциите на Съвета за сигурност към премиера или към Министерския съвет.
Тогава представителите от парламентарно представените партии от опозицията възразиха и направиха обосновано предложение, за това, че трябва да бъде разработен подобен устройствен закон, който да регламентира дейността на службите, координацията, и всичко, което трябваше да бъде извършено като парламентарен контрол. Начинът, по който да функционира Съветът за сигурност при министър-председателя, също така начинът, по който се дава правната възможност на тези заседания да има представители от президентството и Президентът като главнокомандващ на страната и човек пряко отговорен за армията да участва, когато пожелае, на тези съвети, които са в Министерския съвет.
Точно този закон, който беше разработен от работната група и подложен на обществена дискусия, даде възможност действително това аргументирано предложение, което беше направено от парламентарно представените партии от опозицията, да бъде взето предвид и в рамките на предстоящите месеци – до месец септември, да бъде разработен пакет от закони, който днес се внася в Българския парламент и започва гледането му на първо четене.
Уважаеми депутати, смятам, че с приемането на тези закони действително ще затворим страницата на липсата на закон, който да регламентира дейността на Националната разузнавателна служба, на Военното разузнаване и на Националната служба за охрана. Разбира се, нека да си припомним какво направихме в началото на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, действително да въведем в изпълнение това, което беше заложено от Четиридесетото Народно събрание по новосъздадената структура на Държавната агенция за национална сигурност, регламентирането в Закона за парламентарния контрол, който за съжаление не беше въведен в рамките на Четиридесетото Народно събрание, но политическата воля на парламентарното мнозинство в партньорство с парламентарно представените партии от опозицията успяхме да въведем в изпълнение тази законова норма и беше въведен парламентарният контрол, който беше на паритетен принцип, и ограничихме възможността за политически спекулации в началото на мандата.
Сега, когато в общи линии се очертава краят на Четиридесет и първото Народно събрание, смятам че е много удачно да няма подобни притеснения за манипулации или за публично манипулиране на общественото мнение с това, че управляващите или мнозинството в Парламента искат да овладеят определена комисия.
Смятам, че практиката, която има в Германия за парламентарния контрол, който се осъществява на специалните служби, трябва да има съответната парламентарна представителност на база присъствието и това, което има съответната политическа формация като депутати в Българския парламент.
Затова парламентарният контрол, който се залага в тези законопроекти, е да бъде осъществяван на базата на присъствието, и това, което имат съответните парламентарно представени партии. Смятам, че това е разумно и е най-правилното.
Това, което мога да кажа, е, че в дебата и в дискусията беше впрегнат целият наличен човешки потенциал както на съответните служби, на съответните ведомства, а също така на парламентарните групи с техните експерти. Разбира се, тези законопроекти бяха подложени на обществено обсъждане. Знаете, че през месец септември с решение на Съвета за сигурност към Министерския съвет бяха публикувани на интернет страницата на Министерския съвет, за да може действително да се вземе предвид всяка една препоръка, всяка една забележка, направена от граждани или от неправителствени организации, които участваха много активно.
Беше направена дискусия в Академията на МВР, във Военна академия, също така в други университети, където искахме да ползваме потенциала както на преподавателския състав, на академичната общност, така и на студенти, които учат тези дисциплини.
Това, което според мен е изключително важно. За първи път въвеждането на подобен парламентарен контрол на службите за сигурност ще ограничи възможността или евентуалните спекулации за разходване на средства на българския данъкоплатец не по целесъобразност. Разбира се, в този парламентарен контрол може да бъде осъществявано допълнително като възможност, когато има важни операции, които са от значение за националната сигурност, да бъдат обсъдени и при необходимост да бъде осигурен необходимият бюджет, за да могат да бъдат реализирани тези действия.
Затова в Съвета за сигурност към Министерския съвет участва и министърът на финансите, което е разписано и в Устройствения закон. В не малка част това, което се дискутира от съответните представители на службите със своите мотиви, разбира се, когато трябва да се вземе и съответното решение от Министерския съвет, министърът на финансите има важно значение, за да може също да изрази своето мнение при вземането на тези важни решения за националната сигурност.
Това, което е изключително важно и кореспондира с предстоящото приемане на тези закони, е това, което направи Българският парламент с отпадането на една норма, въведена незнайно по какви мотивиращи причини през 2006 г., когато беше приет Законът за досиетата. Знаете, че беше въведен така нареченият § 12.
За мен е странно, защо след като имаше необходимата дискусия, бяха проведени съответните дебати, беше приета нормата, с която отпада това дискриминационно отношение с въвеждането на § 12, да може отново да го извеждаме на дневен ред? Тук се обръщам към представителите на съответните служби, които разбирам, че във вчерашния ден или в предишните дни са доста активни в мотивите, които искат да изложат.
Ангел Найденов (КБ, от място): Притеснени са.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Аз мога само едно нещо да Ви кажа, уважаеми депутати – в 40-то Народно събрание през 2006 г. е приет Законът за досиетата. Странно защо тогава всъщност се въвежда § 12? Мога съвсем отговорно да заявя от трибуната на Българския парламент, че по никакъв начин няма да бъде нарушена националната сигурност и няма да бъде застрашен животът на всеки един действащ служител, който в момента участва в изпълнението на отговорни мисии извън пределите на страната.
Уважаеми народни представители, когато е приеман законът, е проведена подобна дискусия и законодателят е направил съответната нормативна разпоредба, с която е дал възможност при мотивирано, прецизно предложение да бъде запазен животът и сигурността както на българския гражданин, изпълняващ тази мисия, и, разбира се , Комисията по досиетата да не оповести тези документи публично, защото това би могло да застраши националните интереси.
Тук може би трябва да се обърна и към представителите на службите да прочетат чл. 32 от Закона за досиетата, а депутатите са тези, които са го приемали. Аз обаче ще си направя труда да Ви го прочета, защото смятам, че е важен във връзка с предстоящите дискусии по този закон, защото някой може да търси правната регламентация, с която да въведе отново това ограничение.
Само ще Ви кажа, че с този § 12 ние всъщност поставихме възможността да не отворим и да не прочетем страницата на лицата, съпричастни към бившата Държавна сигурност, които изнесоха парите на българския данъкоплатец чрез определените фирми, които бяха на разузнаването и, разбира се, лица, които впоследствие останаха да живеят и да харчат тези пари на българския данъкоплатец. Тази страница един път завинаги трябва да бъде затворена.
Тук е моментът да кажа на колегите от СДС, както каза един голям радетел за отварянето на досиетата господин Методиев, който каза: „СДС през 1997-2001 г. не издържа този изпит”. Надяваме се, че ГЕРБ няма да позволи това да се случи.
Аз ще Ви прочета чл. 32:
„Чл. 32. (1) Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.
(2) За да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията. Комисията се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
(3) Документите по ал. 1, които не се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията.”
Искам пак да Ви върна към § 12, отменен на 1 януари 2013 г., който беше императивен, тоест задължително забраняваше на комисията да обявява съответните шефове на секции и нагоре на Военното разузнаване и се злоупотребяваше се с това, докато този чл. 32 позволява комисията да направи внимателна преценка. Но това означава всички документи за принадлежност да са в комисията и пред очите й. Защото тази комисия е политическо решение, взето от всички парламентарно представени партии. Това е практиката, която я има и в Германия. Господин Гягер, който беше на посещение при обсъжданията, които правехме по тези законопроекти, беше много ясен и категоричен: „Тази страница в Германия отдавна е затворена”. А той е един от най-големите експерти в разузнавателната общност не само в Германия, но и в световен мащаб.
Уверявам Ви, че в никакъв случай няма да се допусне злоупотреба или нарушаване на националната сигурност, или да застрашим живота на когото и да било. Аз мога да Ви дам много примери. Бившият директор на Националната разузнавателна служба – при неговото управление става заличаването на досието на Атанас Тилев, който е съпричастен към бившата Държавна сигурност; Атанас Тилев, който, разбира се, управлява бизнес, при който след това отива да работи бившият директор на Националната разузнавателна служба. Знаете, че през 1995 г. в големия провал на управлението на социалистическата партия бяха фалирали много банки и като цяло целият банков сектор, а Атанас Тилев беше човекът, който беше обвинен за разходването и злоупотреба с парите на българските спестители на Банката за земеделски кредит. Само ще Ви дам пример с делото, което се гледаше дълги години. През 2007 г. с Решение на Софийския градски съд съдия Мирослава Тодорова – председател на Съюза на съдиите, оправдава Атанас Тилев, 5 години не се пишат мотивите. През 2012 г. мотивите с нейното решение се внасят и на 3 януари 2013 г. Апелативният съд в София казва, че делото се прекратява и не се гледа по същество, поради изтекла давност.
Това е Държавна сигурност и аз смятам, че политическата воля, която има днешното парламентарно мнозинство, политическата воля, която има българското правителство, много ясно е заявило, че тази страница ще бъде прочетена докрай, за да може един път завинаги да не бъдем обвързани и да нямаме зависимости от тези, които доведоха държавата до това, което е днес.
Скъпи народни представители, аз вярвам, че законопроектът, който се предлага в пакет – четирите закона, е полезен, необходим, но много закъснял, за да се гледа 23 години след демократичните промени в България.
Искам да благодаря на всички парламентарно представени партии, на техните лидери, затова че дадоха възможност този законопроект или пакет от закони да влезе в Четиридесет и първото Народно събрание. Убеден съм, че всички ние ще направим всичко възможно те да станат факт и България действително да има закони, съответстващи на новото развитие на службите за сигурност в условията на демокрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Лаков.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От името на партия „Атака” искам да заявя, че е добре, че след 23 години най-после този пакет от закони влиза в Народното събрание.
В същото време искам да подчертая, че това става твърде късно в мандата на този парламент. Имам сериозни опасения, че до цялостното приемане на законите в поставения срок – 1 април, който пък е Ден на хумора, сатирата и лъжата, ще бъде много трудно да бъде приет целият пакет от закони.
Какво ми дава основание да направя такова предположение? Тук вицепремиерът правилно отбеляза, че по законите се работи отдавна, че е създадена междуведомствена работна група и тя е дала всичко от себе си. След това е имало обществено обсъждане, ние участвахме в него. Резултатът от него обаче не е добър, уважаеми колеги. Ние сме получили законопроекти, които формално са написани, но не е изчистена връзката между всеки един от тях, има разминавания в дефиниции, определения, тълкувания, въобще липсва цялостната взаимовръзка в материята.
Конкретно за предлагания законопроект, който обсъждаме сега, имаме няколко сериозни възражения.
Първото от тях е свързано със Съвета по сигурността. Уважаеми колеги, в този Съвет по сигурността, регламентиран в чл. 7 от законопроекта, отсъства едно много важно лице от структурата и това е фигурата на Президента. Както знаете, по Конституция Президентът е върховен главнокомандващ. В Съвета по сигурността, който според предложения закон се председателства от министър-председателя, той има двама представители, но самият той няма право на глас, въпреки че може да участва, ако бъде поканен. Това е съществен пропуск, който според нас безсмислено орязва функциите на върховния главнокомандващ, и без това достатъчно орязани. Според нас той би трябвало да има право да участва в заседанията предвид на важните обсъждания и въпроси в този съвет.
По-страшното обаче е, че България, която е парламентарна република, отново по Конституция, няма представителство на Парламента в Съвета по сигурност, който се създава по новия закон. Необяснимо е да се кани при необходимост председателят на Народното събрание, председатели на комисии или депутати, но това е само възможност – могат да се канят, могат и да не се канят. Би трябвало да е обратното: да има задължително парламентарно представителство, защото Парламентът е върховният орган. Няма смисъл да обяснявам това на хора като Вас. Това е второто ни възражение.
Отделен въпрос е дали в законопроект може да се вменява на Народното събрание да създава комисия, която да контролира. Според всички конституционалисти това е нарушение. Всеки парламент сам решава какви комисии създава. Не може със закон да се вмени на Народното събрание да създава постоянна комисия, която да следи службите. Това също е недомислица в законопроекта.
Отделно периодиката на заседанията на Съвета по сигурността – на всеки три месеца, ни се струва твърде голям период. Ние живеем в изключително динамичен свят, три месеца са много време. Трябва да се видят възможностите, може би секретарят, може би упълномощен от председателя човек да свиква този съвет в по-честа периодика.
Много неприятно е това, което министър Цветанов изказа като предимство в чл. 19, че контролът върху съвета и контролът върху службите се осъществява от комисии на Парламента, създадени на пропорционален принцип. Уважаеми колеги, по проблеми и въпроси, свързани със сигурността, невинаги това е действащото и работещо правило – мнозинството да има решаващия глас. Ние настояваме такива комисии и такава комисия да има, но тя да бъде на паритетен принцип, тоест всички парламентарно представени партии да имат еднакво право и еднаква сила в своя глас, да бъдат чути по обсъжданите в комисията въпроси.
Освен паритетния принцип е хубаво да се определи една, а не две комисии, примерно една да отговаря за НСО, друга да отговаря за НРС и за другите служби.
Това е по отношение на парламентарния контрол, който би трябвало да бъде изчистен и по-ясно регламентиран в законопроекта.
Последното възражение не е само наше, а и на много неправителствени организации. Отнася се до липсата на регламентиран механизъм за граждански контрол. В предлагания законопроект има само един текст и той е в чл. 23, където се казва, че: „Гражданите и техните организации осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на нормативно установените им права”. Извинявайте, това е текст, който нито ще работи, нито ще има полза от него. Той е фиксиран хей така – просто да се отбие номерът. Този проблем – за парламентарния контрол, ако искаме да имаме силно гражданско и демократично общество, трябва да бъде развит подробно и в детайли: в кои случаи има право да се получава информация, в кои случаи няма да се получава информация, кое е класифицирана информация – в смисъл на отговорите, които трябва да бъдат давани. Ако се осъществи такъв граждански контрол, това, за което говори министър Цветанов, би се осъществило по-лесно, тоест ще има по-ясна визия върху работата на всички служби, чието законодателно регламентиране сега обсъждаме.
Това са засега възраженията по този закон. Ще се изкажем и по другите предложени законопроекти.
Общото мнение е, че за съжаление обществените дебати, направени по законопроектите, не бяха взети предвид. Отби се номерът, това обсъждане беше една говорилня и в резултат виждаме същите текстове почти без промяна или с много малки козметични промени, които текстове сега трябва да гласуваме.
Отелен е въпросът, че трябва да стигне и времето. Те са доста обемисти. По изчисления, очевидно трябва да има някаква работна група, която да изглади несъвършенствата на предложените законопроекти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма желаещи за реплики.
Вицепремиерът Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Първо, искам да кажа, че това е приемане на първо четене. Между първо и второ четене дискусията ще продължи. Тя може би ще влезе и към това, което Вие предлагате – да се прецизират някои от текстовете. Да, действително, това е нормално и закономерно. Вие сте в правото си да бъдете активни при гледането между първо и второ четене.
Що се отнася до пропорционалния принцип, а не паритетния, аз казах много ясно за една утвърдена демокрация, каквато е Германия, където по същия начин е осъществен парламентарният контрол. Със съдействието на Фондация „Конрад Аденауер” имаше възможност да се направи работно посещение в Германия, народни представители да имат срещи в Бундестага. Един от тези депутати мисля, че беше Пламен Нунев. Имаше също така представители от междуведомствената работна група. По този начин се осъществи и последващо посещение на господин Гайгер, който беше активен, когато се дискутираше законодателният пакет за внасяне в Народното събрание.
Това, което Вие също слагате като един акцент за това защо Президентът се кани без право на гласуване, защо примерно парламентарно представените партии да не участват в този Консултативен съвет, искам само да Ви кажа: нека все пак да се обърнем и да прочетем внимателно Конституцията, защото в Глава пета, чл. 105, ал. 2 правителството осигурява обществения ред и националната сигурност. И това, което също е изключително важно – че Съветът за сигурност при Министерския съвет е консултативен и координационен орган за подпомагане на правителството при осъществяване на общото управление, и на премиера за непосредственото управление от него на системата за сигурност. Съветът за сигурност ще се утвърди като координиращ и консултативен център за планиране и провеждане на политиките за националната сигурност и ще осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност, при това сътрудничество не само с органите на изпълнителната власт, но и с органите на местната власт. Така че няма абсолютно нищо, което да противоречи на философията и структурирането на Съвета за сигурност към Министерския съвет.
Разбира се, заседанията могат да бъдат по-чести, но аз мога да кажа, че секретарят, който е в съвета към премиера, към Министерския съвет, там може да се провеждат работни съвещания много по-често, отколкото е предвидено като възможност на три месеца. Разбира се, че може всеки месец, ако има необходимост или за динамиката, както Вие казвате, ако възникнат обстоятелства, също могат да бъдат проведени подобни заседания. Това не затваря възможността да се правят по-редовни заседания. Всичко, разбира се, зависи от това, което има като цел, като обстоятелство и това, което трябва да бъде решавано от изпълнителната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Други желаещи за изказване?
Господин Иван Костов, заповядайте.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз ще Ви призова да не подкрепите на първо четене Закона за управление на системата за защита на националната сигурност, като частично ще повторя много от нещата, казани от специализираните комисии, но ще се опитам да дам и допълнителни аргументи.
Този закон има много слабости в дефинициите. Този, който го е писал, очевидно не осъзнава, даже бих казал, смисъла на понятието национална сигурност. Вижте какво лесно доказателство има на тази теза.
Какво е криза? Отварям накрая в Допълнителните разпоредби: „Криза е състояние, при което чужда държава или недържавна организация, също така и регистрирани по българското законодателство организации регистрират или се подготвят да реализират цели или да приложат методи и действия, които противоречат на националните интереси, както и на принципите на политиката на националната сигурност”.
Криза, колеги, е всяка заплаха върху български граждани, върху тяхното имущество, когато тя вече е станала реалност, когато е станала посегателство и трябва да се реагира. Може да възникне по най-различни причини. Може да възникне вследствие на стихийни бедствия – пак е посегателство, пак е нарушаване на системата, пак е нарушаване на сигурността и така нататък. Това е чиновническо обяснение на нещата, в което отсреща непременно трябва да има някакъв враг, а не е така в практическия живот. И оттук искам да потвърдя тезата, която се чу, че има много слабости в дефинициите, които са допуснати в закона, включително в най-важните дефиниции на понятията.
Второ, този закон в този вид, в който е направен, е практически закон за Съвета по сигурността при Министерския съвет. Тук напълно отсъства ролята на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента, който има роля. И по време на кризи в страната ние сме видели как Консултативният съвет за национална сигурност при Президента е помогнал България да преодолее тези кризи, например през 1997 г. Така че фокусирането само върху Съвета по сигурността е съществен недостатък на този закон.
Трето, в текстовете на закона се дава функция на Президента на Републиката и на Народното събрание за управление на системата за сигурността на страната, които практически, по Конституция те не притежават. По Конституция органът, който отговаря оперативно за сигурността на страната, е изпълнителната власт. Това е Министерският съвет. Не може да бъдат възлагани функции или ако бъдат възложени през този закон, то трябва да стане включително и върху органите, които изпълняват тези функции. В случая правилно например е обстоятелството, че се формира парламентарен контрол и се указва как да функционира върху съответните специални служби.
Четвърто, недопустимо е и аз лично призовавам да не се гласува за тези текстове, при тримесечни заседания веднъж на три месеца да е в сила обстоятелството, че министър-председателят може да не ръководи Съвета по сигурността и заседанията да се ръководят от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурност. Това е невъзможно да стане нито за извънредните заседания, нито за редовните заседания. Министър-председателят не може да упълномощава, защото това означава, че той прехвърля върху друго лице най-важните си правомощия на министър-председател – грижата за сигурността на страната. А това е най-важната грижа за един министър-председател. Няма никакви обстоятелства, които да направят невъзможно министър-председателят да не изпълнява този свой дълг и да го прехвърля на когото и да било.
Ние възразихме остро на тези текстове и въпреки това те останаха в законопроекта. Това крие съществена опасност, например сегашният вицепремиер и министър на вътрешните работи изведнъж да се окаже началник на министъра на външните работи, на финансите, тоест на другия вицепремиер, на отбраната и така нататък, и да получи в разпореждане всички останали специални служби, което е недопустимо според Конституцията, защото министър-председателят е този, който е отговорен за охраната на сигурността на страната.
И накрая, за да спестя времето, искам да призова да не се гласува за този законопроект, специално моите колеги от Парламентарната група на Синята коалиция поради простото обстоятелство, че ние нямаме доверие в този екип. Ние сме снели доверието си от вицепремиера Цветанов, който представи този законопроект. И това е още един аргумент да не можем да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика.
Павел Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Костов, противно на Вас, аз подкрепям този законопроект и считам, че съображения от рода на това, което се изказа последно от господин Костов – че са снели доверието от екипа на вицепремиера, са несериозни. Ние не обсъждаме законопроекти с оглед на отделни личности, а обсъждаме Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност след 23 години преход! Мисля, че поради това обстоятелство следва да се отнасяме с уважение към вносителите на този законопроект и Ви призовавам да го гласуваме.
И господин Лаков, и господин Костов посочиха някои слабости в законопроекта, но, както и господин Цветанов подчерта, става въпрос за такива поправки, които касаят второ четене. Това е свързано с отделните текстове, които посочи господин Костов – отсъствието на Консултативния съвет, някои текстове за ръководството на Съвета по сигурност, а също така и по отношение на дефинициите.
Мисля, че този закон, пакетът от закони, който е предложен, трябва да се приеме и след това на второ четене има възможност да се усъвършенства. Това е първата крачка и е естествено да има известни слабости.
Призовавам Ви, колеги, да го приемем на първо четене и след това всеки има възможността да предложи конкретни промени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: За дуплика – господин Костов.
Иван Костов (СК): Хубаво е, че имате доверие, но смисълът на тази зала, господин Димитров, е едни да имат, а други да нямат доверие в изпълнителната власт. Ако не сте на това мнение, значи никога няма да можете да си обясните защо тук има хора като мен. Това е смисълът на залата.
Вижте кой е подписал законопроекта. (Показва го.) Кой е този, който е подписал законопроекта? Господин Цветанов ли? Къде е човекът, който е подписал законопроекта?
Законопроектът правилно е подписан от министър-председателя. Защо още сега – в този най-важен момент, когато се сглобява законодателството, което създава и укрепва системата за сигурността, той отсъства от залата? Защо още сега е прехвърлил правомощията си на вицепремиера? Защо го няма в залата министър-председателя? Защо не защити този законопроект? Министър-председателят е този, който е ключовото лице за системата на сигурността – в целия свят е така! В целия свят е така!
Лъчезар Иванов (ГЕРБ, от място): Всички законопроекти, които излизат от Министерския съвет, се подписват от министър-председателя.
Иван Костов: Да, но тук става въпрос за специална материя. Това не е Закон за трансплантациите. Нали разбирате? Не е и Закон за детските градини – за задължителното обучение. Това е закон, който трябва да изгради системата за национална сигурност!
И второ, ако Вие си представяте, че България е преминала през такива тежки перипетии, каквито бяха войните на нейната граница, с военни акции върху територията на неин съсед – падаха ракети близо до София, и че не е имало кой да пресрещне тези предизвикателства, че не е имало система за национална сигурност, значи въобще не разбирате как сме останали читави след всичко това, което се е случило.
Вие как мислите, че е оцеляла тази страна? Как мислите, че е взела важните решения за своята съдба – че не е функционирала въобще никаква система за национална сигурност?!
Сигурността на страната е толкова важен въпрос, че дали има, или няма закон, формално уреждащ системата, тази система, тези органи, тези хора, на които по Конституция е възложена тази отговорност, не могат да не си вършат отговорно работата!
Аз съм сигурен (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че и сега да се създаде кризисна ситуация – преди да приемем закона, ще се намерят сили в изпълнителната власт, които да пресрещнат и да отразят тази криза! Така че дайте да не спекулираме с текстовете на законопроекта, който приемаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Вицепремиерът Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, понеже беше визирано моето име, мога да Ви кажа, че през 1997-2001 г. Вие имахте доверието и парламентарната подкрепа да изработите тези закони. Защо не го направихте тогава, господин Костов? Защо не го направихте?
Знаете ли защо? Защото Вие всъщност бяхте хората, и лично Вие като министър-председател, които нямаха политическата воля. На първо място – да отворите досиетата на бившата Държавна сигурност, защото в голямата си част във Вашия кабинет бяха такива хора. Дори Вашият говорител, доколкото знам, беше такъв.
И което е изключително важно – защо не показахте ефективност в защитата на националната сигурност относно корупционните практики с приватизацията? Давам Ви за пример Авиокомпания „Балкан”, „Кремиковци”, давам Ви за пример това, което излезе в медиите само преди няколко дни за едно от основните лица, които снабдяваха Килърите – Методи Иванов.
Знаете ли, че в неговия дом бяха намерени автомат „Калашников”, над 4500 боеприпаси? А Вие с него сте си хортували и сте си участвали заедно във всичко това, което е свързано с Вашето управление! Как можете да излезете тук и да кажете: „Ние сме свалили доверието от вицепремиера Цветанов”?
Да, съвсем нормално е, защото вицепремиерът Цветанов успя да Ви докаже, че Алексей Петров, когото Вие създадохте, Вие назначихте, Вие толерирахте, всъщност се превърна в основния играч в подземния свят, подкрепян от изпълнителната власт в лицето на министър-председателя на България Иван Костов от 1997 до 2001 г.!
Знам, че няма да ме обичате! Аз не съм вицепремиер и министър на вътрешните работи, за да ме обича Иван Костов или да ме обича някой, който гравитира около Иван Костов! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Аз съм вицепремиер и министър на вътрешните работи, за да извадя всичко това наяве и да Ви го покажа!
По делото „Килърите” – знаете ли откъде тръгват мотивите за убийството на адвоката Лупов и на Румен Рачев? Тръгват точно от това, че нямахте политическа воля да търсите отговорност на БСП за фалита на банковия сектор през 1996-1997 г.!
Защото Вие, господин Костов, дадохте възможност Емил Кюлев да стане банкер, впоследствие да стане съветник на президента Първанов! И точно оттам тръгна този срив и този мотив, за да се търси саморазправа и отнемане на човешки живот – март месец 2009 г., по време на управлението на господин Миков; и юли месец 2009 г., преди изборите – за убийството на Румен Рачев!
Мотивът, господин Костов, е точно банка „Тракия”, която се купува от Емил Кюлев и това става пред очите на Вашата голяма сигурност, която Вие гарантирахте на България и позволихте това нещо да се случи!
Нерешените финансови отношения, натрупаните противопоставяния в тези финансови структури доведоха до това, че единственият начин да се търси възможност за възмездие (да си търсят парите, които Кюлев им е обещал) е да бъде ликвидиран Кюлев – 2005 г., когато идва управлението на тройната коалиция, а Емил Кюлев, всички знаем, беше съветник на БСП!
Аз знам, че няма да ме обичате! Нито ще Ви искам дъщерята, за да се женя за нея, нито пък искам да влизам във Вашето семейство под някаква форма! (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Нито пък искам да ме обичат тези от БСП, които постоянно ме критикуват за онова, което се стремя да правя и съм открит!
И съм в пленарната зала, не за да неглижираме внесения законопроект от министър-председателя, а защото когато се говори по темата за сигурността, смятам, че съвсем резонно е тук да бъдат вицепремиерът и министър на вътрешните работи и министърът на отбраната, когото Вие въобще не споменахте! Може би заради това, че го неглижирате или пък сте го допуснали много близо – във Ваш приятелски кръг. (Оживление, смях.) Друго не мога да Ви кажа в случая! (Смях.)
Господин министър, моля Ви, не го приемайте буквално. Това е просто анонс, който направи Иван Костов – манипулативно внушение!
Господин Костов, защо не застанете пред жертвите на организираната престъпност? Защо не застанете и не кажете как всъщност беше приватизирано „Златни пясъци”, пак от Вашите кръгове?
Нека да Ви припомня за Вашия готвач, който всъщност участваше активно в тази приватизация. Ама, защо не ги говорите тези неща? Защо не застанете тук и да го обясните? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото обичате да се усмихвате по този начин, когато се чувствате гузен – начинът, по който го правите в момента. (Оживление.)
Изпитвам уважение само и единствено към тези, които имат политическата воля, имали са възможността в техния управленски мандат да покажат манталитет, сила и нулева толерантност към организираната престъпност, каквото смятам, че показва днешното правителство. И затова излизат тези поръчкови убийства, за които бе даден мотив да бъдат осъществени в тези години благодарение на Вашата приватизация, и в голямата си част предопределени от създаването на подобни хора, които бяха крупиета по Боровец или бяха портиери като Косьо Самоковеца. (Оживление.)
Ама, защо не говорите бе, господин Костов, за тези неща!? Косьо Самоковеца кой го създаде? Да не го създаде Цветанов, когото Вие не обичате? Да не го създаде някой друг? Създаде го политическата класа, която беше около Вас и Вие го знаете много добре.
Само да Ви припомня, че Косьо Самоковеца стана най-емблематичната фигура за трафик на наркотици и контрабанда и беше убит, за голямо съжаление, защото за всеки български гражданин винаги трябва със съжаление да говорим, когато това се случва. Но важно е кой го създаде. Важно е кой се облагодетелства. Важно е кой направи тези кръгове през тези години на преход.
И ако застанете днес на трибуната и кажете: господин Цветанов, Вие толерирате или създадохте този, който в момента е, в общи линии, препокриващ се с профила и с престъпната си дейност с Косьо Самоковеца, аз ще Ви кажа, че действително имате основание да не ме обичате? Но аз знам, че няма никога да ме заобичате, защото, господин Костов, аз винаги съм казвал, че Вие сте човек с две лица.
Когато идвахте в моя кабинет, ме подкрепяхте, а когато заставахте на трибуната, говорехте, че не ме обичате. Аз не мога да разбера на кое лице и на кое поведение да вярвам.
Благодаря Ви за Вашата констатация. Не беше необходимо да я обявявате от парламентарната трибуна. Целият български народ знае колко много не ме обичате (оживление), но целият български народ знае какво направихте по време на Вашето управление и какво направихте за националната сигурност, за която Вие бяхте най-важният човек, като министър-председател на страната, както казвате в момента за министър-председателя на България господин Борисов.
Премиерът Борисов е участвал в Съвета за сигурност към Министерския съвет при тези дебати. Премиерът на страната е събирал представителите на службите, експертите. Те са имали възможност също да участват в такива дискусии. Разбира се, че по законопроектите има какво още да се желае, но важна е политическата воля. Важно е, че след това обществено обсъждане те са факт и влизат за гледане в Четиридесет и първото Народно събрание.
Тук мога да Ви кажа, че това, което Вие визирате – Вие всъщност цитирате Доклада, който беше внесен на Консултативния съвет при Президента, месец април 2012 г.
Да, там действително имаше замисъл министър-председателят да има възможността да упълномощава вицепремиер за негов заместник. Това предизвика дискусия на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента. Вие знаете, че аз бях човекът, който каза, че е съгласен с тези представени аргументи, защото не искам законите, които се правят в България, да се персонализират с една личност.
Аз съм вицепремиер и министър на вътрешните работи в този мандат. Следващият мандат дали ще бъда, или не, ще го каже българският гласоподавател и парламентарната група, която ще бъде сформирана, или парламентарното мнозинство, което ще избере съответните министри. А това, че Вие сте недоволен, това е Ваш проблем.
Но аз искам все пак да Ви прочета това, което е записано в този законопроект, който визираме, който обсъждаме (чете):
„Чл. 7. (1) Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност.
(3) Председател на Съвета по сигурност е министър-председателят”.
Няма заместник, той е председателят, и както Вие се изказахте на Консултативния съвет, така беше прието.
Членове на Съвета по сигурността са: министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на външните работи, министърът на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на Министерството на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”, председателят на Държавна агенция „Разузнаване”, директорът на служба „Военна информация”, началникът на Национална служба за охрана, секретарят на Съвета по сигурността, двама представители на Президента на Републиката, изрично определени от него с указ. Президентът на Републиката може да участва лично в заседанията на Съвета по сигурността.
Това са нещата, които са записани, и поредността на членовете на този Съвет. Ако ще Ви създаде по-голям комфорт, може министърът на вътрешните работи да бъде последен в тази поредица от министри, които са изброени.
Никога не съм очаквал да ме обичате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Лично обяснение – господин Костов.
Иван Костов (СК): Личното ми обяснение да започна оттам – колко вицепремиерът, който предлага законопроекта, го е чел – чл. 12:
„(2) При отсъствие на министър-председателя заседанията на Съвета по сигурността се ръководят от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурността”. (Шум и реплики.)
Член 11, ал. 4… (Реплики.)
Не познава закона! Това е тезата. (Шум в залата, реплики от ГЕРБ.)
Да, да – не го познава, защото се позовава на друг текст, който е основният, но тази врата той въобще не знае, че е останала.
Алинея 4 на чл. 11: „Извънредните заседания се провеждат по решение на министър-председателя, а в негово отсъствие – от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурността…”. (Реплика от вицепремиера Цветан Цветанов, шум и реплики в залата.)
Не влизайте в пряк диалог с мен. Ние водим официален диалог с Вас. Тези махленски обвинения, които чух – аз вземам думата, категорично да се разгранича.
Вие загубихте контрол върху нервите си, господин вицепремиер. Говорихте откровени, смущаващи обстоятелства, тръгнахте да се жените за жена ми и говорите за някаква обич. (Шум и реплики, оживление в залата.)
Вижте, човек наистина трябва да си е загубил контрол върху нервите, да говори кой го обича и кой не го обича и да страда от трибуната за това, че не го обичат.
Никой нито Ви обича, нито Ви мрази. Вие сте със снето доверие от Синята коалиция и вероятно и от цялата опозиция. (Шум и реплики.) Това е политическо отношение, нямащо нищо общо със женитбата с моята дъщеря, с която и да е от моите дъщери, така че всички тези неконтролирани приказки, които изрекохте – това показва колко недобро състояние здравословно се намирате. Благодаря Ви. (Шум и провиквания: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: По начина на водене – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз Ви моля да следите все пак за уравновесеността на субектите, които застават на тази трибуна. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Нямам такива правомощия, господин Миков!
Михаил Миков: И когато изпадат в особени емоционални състояния, които значително ги отклоняват от точката в дневния ред, да ги подсещате коя е точката в дневния ред, кои са проблемите в дневния ред, защото физиологичното, психическото състояние не може да бъде повод Народното събрание, на един или друг изказващ се, не може да бъде повод Народното събрание да бяга така далеч от дневния си ред, а това е Ваше задължение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Господин Бакалов – за изказване.
Йордан Бакалов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър! Да, действително положителното на днешния ден е, че от толкова години е внесен пакет от законопроекти, но отрицателното е, че прекалено много емоции се влагат, а пък ако трябва да говорим за сигурност, знаете, че има една фраза – „Чисто сърце и хладен ум”. Когато си емоционално настроен, няма как да ти е хладен умът. Тогава има сериозно напрежение и се правят и грешки. Това го свързвам с националната ни сигурност. (Шум и реплики.) Хората, които се занимават с това, го знаят много по-добре от всеки един от нас в тази зала, така че емоцията никога не е била добър съветник, независимо от това дали някой обича някого, или не го обича.
Тъй като много неща, които се изрекоха тук, не са точно така, както бяха казани, аз нямам намерение определено да ги опровергавам. Ако някой има желание да се запознае точно с реалната обстановка във времето, може да ме попита и аз съвсем искрено ще му кажа как е било.
Положителната страна по законопроекта е това, че е внесен. Да, наистина е така. Да, наистина хора в тази зала много добре знаят, че това е натрупване с годините на експертен капацитет, на експертен потенциал на много правителства преди сегашното и сега това правителство внесе тези законопроекти.
Специално към първия законопроект и при господин президента, и при обсъждането в комисията имах своите критики, и то много критики, специално към този закон, голяма част от които ще споделя, и въпреки всичко подкрепих законопроекта. Подкрепих го по една причина, но това не е свързано с любовта към някой или омразата към някой. Подкрепих го, защото България трябва да има такъв законопроект.
Големият проблем обаче на този законопроект е, че хората в тази комисия, които го правиха, явно не взеха под внимание бележките, които се направиха и при Съвета при Президента, и след това при обсъжданията в Академията на МВР, както и в някои университети. От тази гледна точка определено може да се каже, че има сериозен проблем още със заглавието на самия законопроект. Да, наистина този законопроект не може да бъде така, както е озаглавен с дългото заглавие – „Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност”. Той, ако беше примерно Законопроект за Съвета по сигурност – о’кей, приемаме го, но с това заглавие няма как да бъде приет, така че тези бележки бяха казани и при президента, и в самата комисия.
Тъй като все пак това е първо гласуване, това е политическото гласуване, има възможност доста да се поработи със законопроекта. Но както винаги в практиката обикновено се получава – комисията се нагърбва, прави експертните екипи и след това го преработва, и ако не стане в края на краищата това, както е замислено, както е прието като решение при господин президента, тогава ще си стане един законопроект за Съвета по сигурност и нищо повече.
Въпреки големите забележки, които бяха, и големите претенции за управление и функциониране на самата система за национална сигурност, тук, специално с този законопроект, не се изгради системата, а се направи един механичен сбор от изброяване на определени ведомства, на определени служби. Единият от дискусионните въпроси, който може да се обсъжда и трябва да се обсъжда, е примерно този Съвет по сигурност към министър-председателя. Той така или иначе е политически орган. Тъй като специалните служби са инструмент за постигане на определена политика, те имат ли място в този Съвет, или нямат място? Или така, както примерно някои предлагат, самите служби да си анализират и да предлагат на политиците?
Не, колеги, 23 години ние се борим точно обратното да се случва – политиците да задават дневния ред на нашата сигурност, политиците да определят нашата външна политика, политиците да определят борбата срещу организирана престъпност, с проникване на чужди специални служби и така нататък, а службите са оръдието за постигането на тази политика. Е, това как не се разбра един път завинаги от тези, които правеха законопроекта?! Още повече, за трети път ще го кажа: така, както е предложен този законопроект, той е противоконституционен.
На господин Кръстев хиляда пъти му казах, че има едно Решение на Конституционния съд, и сега съм го взел специално да го цитирам, което е с № 24 от 25 септември 1998 г.
В него се казва: „Съдът счита за необходимо да отчете, че е изрично посочена т. 55 – това е от Концепцията за националната сигурност, в решението на Народното събрание. Функциите на Съвета по сигурност се свеждат изключително до анализ, планиране и координиране. Управленските решения и отговорността за тях остават изцяло върху конституционно установения орган за общо ръководство на държавната администрация, а именно Министерския съвет.”
С една дума, за да не е противоконституционен този текст и този Съвет, който се е структурирал, може да се направи едно единствено нещо, господин Кръстев – да се промени структурата на Министерския съвет. Консултативният съвет да стане елемент от структурата на Министерския съвет, който минава през Парламента. За да не се стига дотам, защото трябва да се променя структурата с гласуване на Парламента, и сме в края на мандата, единственото нещо като коректно записване в този законопроект е само в чл. 7, ал. 1, а именно: „Съветът по сигурност е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите за националната сигурност”. А не е така, както сте го предлагали по-нататък: предлага решения. Не може да предлага решения Консултативният съвет.
Това че на Вас примерно Ви се иска да предлагате решения като председател на този съвет, не може да предлагате. Вие можете само да подпомагате министър-председателя и Министерския съвет. Не може в т. 5 на чл. 9 да казвате, че приемате решения. Не може да приемате решения! Може да приема решения Министерският съвет.
Това е, господин Кръстев. Дано сте ме разбрали този път.
Аз се надявам, че в работната група този въпрос ще бъде изчистен.
Иначе, определението за национална сигурност. Да, наистина има в различни законопроекти определения за национална сигурност. Първото определение беше 1998 г., след това имаше развитие на това определение в другите закони – за ДАНС, за класифицираната информация и така нататък. Определенията, които бяха през 1998 г., са за защита на сигурността на държавата като цяло. Тъй като с течение на годините има вече съвсем нови заплахи, тоест в началото беше мощта на държавата, военната й мощ, мощта на службите й за сигурност, сега има съвсем нови, асиметрични заплахи, които се появиха в последно време, които не се отчитат явно в България, а се отчитат само в другите държави, които разработват тази тема, затова определението за национална сигурност определено трябва да се обърне към личността на хората, тоест към отделната личност, особено когато става въпрос за едно дясно правителство.
Много по-важни на този етап са дипломатическите отношения, много по-важна е икономическата мощ на една държава. Това трябва да влезе в определението на националната сигурност.
Определено може да се каже, че в този законопроект елементите на националната сигурност не са разгледани, не са развити, а именно военната сигурност, политическата сигурност, господин Кръстев.
Обръщам се към вицепремиера – политическата сигурност също е елемент на националната сигурност, и то много важен елемент на националната сигурност, особено за България с това местоположение – като кръстопът на Балканите. Къде е отчетена тази политическа сигурност?
Икономическата сигурност с оглед на кризата в момента, която бушува от 2008 г. – е важен елемент. Това са новите неща, свързани с националната ни сигурност. Оттам – бедността, оттам – безработицата, оттам – повишаване на престъпленията. Това не е ли нов елемент на националната сигурност, който трябва да бъде включен във всичко това?!
Екологическата сигурност – по същия начин, протестите.
Има още много неща. Говоря специално за първия законопроект, защото другите законопроекти – за разузнаването, ще бъдат много по-лесно оправени, уеднаквени и така нататък. Трябва да се изгради системата за национална сигурност. Когато се получи проблем примерно хей там в онзи ъгъл, да е ясно как се реагира в този ъгъл. Няма да давам примери за липса на адекватни реакции в последно време, защото няма изградена система.
Нещо, което също не мога да приема, е във връзка с чл. 15, ал. 2. Да, наистина е хубаво да се изгради разузнавателна общност. В различните държави има различни определения за всичко това. Това е американският модел. Само че разузнавателната общност там работи не така, както е записано тук по ал. 2.
„Разузнавателната общност по своя инициатива може да изготвя тематични или обобщени доклади”. Какво излиза, че разузнавателната общност ще командва нас, политиците?! Не гледайте изумено. Вие сте го писали, не съм го писал аз!
„Прави предложения до Съвета по сигурност към Министерския съвет и изготвя предложения до министър-председателя за изменение и допълнение на нормативната уредба”. Министър-председателят като председател на този Съвет по сигурност ще поставя задачите. Той е капитанът на сигурността в тази държава. Той ще кара кораба, а не разузнавателната общност. И тъй като взимате модел от Щатите, много добре знаете какво означава там някой от разузнавателната общност да си позволи това, което тук сте направили и което искате.
Управлението на кризи. Да, на Съвета при президента беше отбелязано, че това е елемент. Ако трябва да говорим за сигурност, то тези традиционни заплахи, военните заплахи, са намалели, но за такива заплахи, които се появяват (в България имаше такива примери, при които загинаха 11 човека), какво видяхме при управлението? Тичаме след събитията! Кризите са от различен характер, даже природните. Системата трябва да бъде изградена така, че да може да реагира при абсолютно всички. А това, че сте записали в чл. 16, ал. 5 – „Секретариатът на Съвета по сигурност изпълнява функции на национален ситуационен център”, това по никакъв начин не означава, че Вие по този начин ще управлявате и кризите.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ, от място): Това е първо четене.
Йордан Бакалов: Да, наистина това е първо четене, но това е политическото гласуване. Тук се правят бележките, които след това работната група трябва да има предвид, за да се оправят. Лошото е, че тези бележки са казани, но не са оправени или не са разбрани. Не знам, дано след това да бъдат разбрани.
Накрая, в законопроекта има още много неща, които трябва да се доработват. Ще се участва явно, както е препоръчала една от комисиите в работните групи. Дано да стане един устройствен законопроект за нашата национална сигурност, който да не предизвиква емоции, независимо у кой, и който да гарантира цялата система за сигурност. Най-важното, което трябва да разбере всеки един от нас, е, че тази система за сигурност е динамична величина. Тя не е константа. Това, че сме приели законопроекта, по никакъв начин не означава, че той няма да търпи промени и след това. Това, че министър-председателят, независимо кой е той, е човекът, който трябва да поеме отговорност за националната сигурност, както е по Конституция и както е по тълкуването на Конституционния съд, това е безспорно ясно и важно. А това, че съветът се свиква на три месеца, и то при положение на извънредни ситуации, при положение че той трябва да ги насрочва, няма как да бъде заместван. Това е другият спорен текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Димитров.
Павел Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, колеги! Господин Бакалов, много неща казахте, но аз ще Ви репликирам по основното. Твърдяхте от трибуната, че този законопроект е противоконституционен. Аз Ви казвам, че той не е противоконституционен и ще Ви обясня защо. Или не сте чели внимателно закона, или не го тълкувате правилно. Затова сега ме изслушайте!
Вие казахте, че е противоконституционен, защото приемал решения, на които нямал право. Само че това не е така. В чл. 9, т. 5 пише „приема решение”. Това е така, но не го откъсвайте от общия контекст. В чл. 9 се казва: „За осъществяване на функциите си по чл. 8 Съветът по сигурността: „...5. приема решения;”. Но вижте за какво става въпрос – първо, в чл. 7 е записано: „Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност” – това, което Вие искате, а в чл. 8 се говори, че „координира, подпомага, предлага и така нататък”. Възможно ли е един съвет да заседава и да не приема някакви решения?! Той приема решения, но те са във връзка с това да подпомогне дейността на изпълнителната власт. Затова Ви казвам, че той не е противоконституционен.
И второ, по отношение на заглавието на закона. Господин Бакалов, това е рамков Закон за управление на националната сигурност и той регулира управлението, функциите и контрола върху тази дейност. Ето защо аз мисля, че заглавието е точно и ще гласувам за този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Бакалов.
Йордан Бакалов (СК): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, явно не сте слушали внимателно, както някои не са слушали внимателно, когато съм си излагал мотивите. Казвам, че така, както е написано – говоря единствено и само за Консултативния съвет – е противоконституционно. Вие сте юрист. Ще се наложи явно пак да Ви прочета тълкуването на Конституционния съд. Не съм го измислил аз, казал го е Конституционният съд: „Както по своя състав, така и с оглед на възложените му с решението на Народното събрание функции, Съветът по сигурност е спомагателен орган към Министерския съвет в особено важна сфера на държавното управление, каквато е националната сигурност. Съдът счита за необходимо да се подчертае, че изрично посочените в т. 55 от Решението на Народното събрание функции на Съвета по сигурност се свеждат изключително до анализ, планиране и координиране. Управленските решения и отговорността за тях остават изцяло върху конституционно установения орган за общо ръководство на държавната администрация, а именно Министерският съвет.”
Мисля, че е пределно ясно кой какви функции има съгласно конституционното решение – казва го господин Бакалов.
Ако Вие ми кажете, че тогава, когато Консултативният съвет предлага, не е оперативно … Вицепремиерът какво предлага на министър-председателя? Оперативно решение. Конституционният съвет няма такива функции да предлага оперативни решения, обаче има възможност да подпомага. Това е безспорно. Тоест подпомага Министерският съвет в неговата работа в сферата на националната сигурност. Точно заради това, защото подпомага, определено може да се каже, че тук има възможност всичко това да се коригира. Аз затова го повтарям не един път и два пъти.
А иначе за наименованието, с оглед на това, което е изписано; с оглед на това, че самата система не е изградена; с оглед на това, че не са дадени самите функции и взаимовръзки, а е споменато само, че ще взаимодействат, за това става въпрос и затова казвам, че този законопроект е само за този съвет. Единствено конституционно установен такъв съвет има само при президента на Република България, приет със закон.
Мисля, че съм много ясен, но така или иначе това са неща, които могат да се оправят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Вицепремиерът Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, или представители от законодателната власт, които се изказахте до настоящия момент! Искам да благодаря за направените препоръки и действително да няма емоции, когато се дискутира такъв важен закон.
Благодаря на господин Бакалов за отправения упрек към господин Костов, който напусна залата, защото действително той персонализира дебата с вицепремиер и министър на вътрешните работи в закона. А законът много ясно и категорично казва какви са формите и начина за извършването на тези действия.
В моето първо изказване подчертах, че основополагащ документ, който даде възможност да се разработи този законодателен пакет от закони, даде изработената Национална стратегия за национална сигурност, която беше приета февруари месец 2011 г. Нека си припомним какъв беше дебатът на Консултативния съвет при президента – тогава президент беше Георги Първанов. Трябва да Ви кажа, че тогава, между другото, имахме един много конструктивен разговор на Консултативния съвет, където всъщност имаше разминавания, но впоследствие бяха изчистени, за да се стигне до приемането на Националната стратегия.
В стратегията се дава съвременното разбиране за национална сигурност на Република България, прави се оценка на средата за сигурност, определени са националните интереси и приоритетните направления на политиката за национална сигурност и са дадени в най-общ вид характеристиките и основните задачи на системата за национална сигурност.
Това, което Вие, господин Бакалов, визирате, не отговаря на истината, защото в Националната стратегия, която беше приета, за първи път имаме интегриран подход и включването на всички секторни политики, които са част от националната сигурност. Дори и водите също са част от националната сигурност, дори земеделието също е част от националната сигурност – това, което Вие казвате за икономиката. Така че, ако сте погледнали внимателно Националната стратегия, която беше приета от Четиридесет и първото Народно събрание, без нито един глас „против” означава, че ние успяхме да стигнем до един консенсус при дебатите, които се водеха и в пленарната зала, в комисиите и това, което беше направено на Консултативния съвет при тогавашния президент Георги Първанов.
Разбира се, че за да пристъпим към тази стъпка, защото имаше изказвания, че сме се забавили и това го правим в края на мандата, към темата „Национална сигурност” не трябва да се подхожда емоционално или да слагаш срокове, в които смяташ, че трябва да бъде приета. Трябва да бъде достатъчно добре обяснено и да бъде осъществен необходимият дебат както с неправителствените организации, така също със специалистите, експертите, които са в тази област през последните години, когато са се изграждали като такива.
Също така искам да кажа нещо, което беше вменено, и оттам тръгна всъщност персонализирането на вицепремиера и министъра на вътрешните работи. Визира се, че вицепремиерът – а Вие видяхте, че никъде не фигурира в така предложения законопроект. Тук пак Ви връщам на чл. 7, ал. 3, където е изброен неговият състав. Това, което беше направено като опит, за да се внуши, че вицепремиер и министърът на вътрешните работи фигурира във възможностите и законово регламентирани текстове в сегашния закон, не отговаря на истината.
Мога да Ви кажа, че Съветът по сигурност при министър-председателя се свиква при всяка една ситуация, когато е необходимо да бъдат обсъдени тези теми както с докладите, които правят съответните директори и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”, така също и даден министър може да е инициатор за свикването на извънредно заседание. Мога да Ви дам пример, за да отпаднат абсолютно всякакви съмнения за визирането на вицепремиер и министър Цветанов – когато бях командировка в чужбина имаше необходимост от обсъждане на определени теми за взимането на дадено решение от изпълнителната власт. Тогава всъщност инициатор за това заседание, което беше проведено, беше министъра на външните работи Николай Младенов. Съвсем нормално е както министърът на външните работи, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и, разбира се, всеки един, който е член на този съвет, да участва активно и да има инициативата за свикване по дадена тема, по която трябва да се вземе държавно решение.
Също така, господин Бакалов, искам да предадете на емоционално възбудения господин Костов да прочете много внимателно чл. 11, който цитира, и чл. 12. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)
Няма го в залата. Може би ще се съобрази по някакъв начин с Вашите препоръки.
Нека да имаме предвид, че днес обсъждането на тези законопроекти е първо четене и гласуване от Народното събрание. Всичко това, което казвате, че трябва да се направи, да се вземе предвид всяка една забележка от днешната дискусия, но не само от днешната, защото няма да може всеки един да изложи всички тези аргументи, но всичко това, което трябва да бъде направено впоследствие между първо и второ четене, аз съм убеден, че ще стигнем до консенсус.
Нека да разглеждаме сектора за сигурност не под шапката на вицепремиер и министър на вътрешните работи, а под ръководството на министър-председателя на Република България, без да се упоменава неговото име, а този, който бъде избран в Четиридесет и второто Народно събрание и всяко следващо, или пък министрите, без да се персонализират техните имена, защото никой не можа да знае кой ще бъде следващият министър в следващия кабинет. Затова законът не персонализира имена. Затова благодаря на господин Бакалов и господин Миков за направените забележки към Иван Костов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Уважаеми колеги, за изказване са се записали господин Ангел Найденов, господин Христо Бисеров.
С оглед на времето, тъй като до почивката остават 10 минути, първо, предлагам да направим половин час почивка, за да не разкъсваме дебата след това.
Половин час почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Уважаеми колеги, заседанието продължава.
Господин Найденов, заповядайте.
Ангел Найденов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм сред народните представители, които намират за много положителен, но и за изключително важен фактът на днешното обсъждане на пакета от законопроекти, свързани с националната сигурност.
Сравнително бързо, в рамките на 8 месеца, след обсъжданията при Президента на страната... (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Колеги, моля за внимание.
Ангел Найденов: ... тези четири законопроекта, включително с опит да бъдат изгладени част от бележките, резервите и несъвършенствата им, бяха разгледани във водещите специализирани комисии и съответно са представени в пленарната зала на Народното събрание.
Трябва да се отбележи фактът, разбира се, на желанието, освен Стратегията за национална сигурност, освен промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, промени, които са все в сферата на сигурността, да бъдат не просто представени, а законопроектите да бъдат и приети, с което общо взето в пълна степен да се очертаят структурата, йерархията и съответно обемът на документи, които регламентират дейността на държавата и съответно – политиката за национална сигурност.
Нямам никакви колебания, дори като представител на опозицията, да призная този положителен факт на управляващото мнозинство. Искам обаче веднага да отбележа, че е очевадно, че между четирите законопроекта има различна степен на подготвеност. Към някои от тях при премахването на слабостите е подходено по-прецизно, към други – по-повърхностно. Това съответно дава своето отражение върху качеството на предложените законопроекти.
Имаше значителна част от забележки, свързани с използваните понятия и дефиниции. Тези забележки не са изчистени и очевидно сме на път да дадем своя теоретичен принос към богатството на определения, дефиниции и използвани понятия в тези законопроекти.
Веднага, разбира се, ще отбележа дефинициите за национална сигурност. В литературата те сигурно наброяват някъде към стотина. Министърът на отбраната, като бивш ръководител на Военната академия, със сигурност има по-добри познания върху теоретичното богатство при формулиране на понятието „национална сигурност”. Министърът на вътрешните работи със сигурност има добра представа за богатството на използваните дефиниции за „криза”. Можем да продължим с дефинициите за „риск”, „заплаха”, „посегателство” и съответно – дефинициите за „ситуационен център”.
Това са слабости, които безспорно ще коментираме на второ четене. В някаква степен те определят, но не предопределят отношението като цяло към законопроектите, в случая към Рамковия законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност.
Уважаеми дами и господа, доколкото имаме обсъждане на първо четене по принцип, ще пропусна тези детайли. Ще се опитам да дам своите предложения, разбира се, при второто четене с желанието да изгладим още веднъж тези текстове и да получим наистина достатъчно добре работещи законопроекти.
Ще се спра на няколко ключови момента в този законопроект. На първо място, това е обхватът на законопроекта, и то само в посоката на системата за национална сигурност, или да кажем в посоката на системата за управление на кризи. Система, която за мен доста непонятно се появява в този законопроект, но да приемем, че това в някаква степен е принос към теоретичното разработване на рамковия закон за системата за национална сигурност.
Второто, споменах вече – понятие от гледна точка на прецизност.
Трето, са механизмите за взаимодействие и оценки, които са заложени в този законопроект, или по-скоро в някаква степен те повече отсъстват, отколкото присъстват в законопроекта.
На четвърто място са силите и средствата, които могат да бъдат мобилизирани и ангажирани при защитата на националната сигурност или съответно – при кризи.
На пето място – необходимата експертиза и анализи, и разбира се, на шесто място, това е контролът.
Искам веднага да кажа, уважаеми министри, дами и господа народни представители, че по всяко едно от тези направления аз имам своите много сериозни резерви и те определят позицията да не подкрепяме – като казвам „да не подкрепяме” – и аз, и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, предложения Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, претендиращ да е рамков закон за националната сигурност.
Към положителните черти бързам веднага да отбележа още една положителна черта и тя е, че и този законопроект в някаква степен, и предложените законопроекти, които след това ще бъдат обект на нашето внимание – за военното разузнаване, Агенция за разузнаване, НСО, следват постигнатия политически консенсус по отношение на посоката на преструктуриране на част от специалните служби и на част от необходимите промени, приети като необходими от всички политически формации на този Консултативен съвет. Казвам обаче „частично в този законопроект”, защото основният проблем като цяло на пакета от законопроекти и в частност на Законопроекта за управление на системата за защита на националната сигурност, е, че очакванията ни за рамков закон за националната сигурност не са реализирани чрез този проект.
Уважаеми дами и господа, той регламентира само част от системата за национална сигурност и това е дефинирано като система за защита на националната сигурност. Още веднъж подчертавам: очакванията на всички след Стратегията за национална сигурност бяха да бъде представен рамков закон за системата за национална сигурност.
Нещо повече. Тук не просто имаме частично закон за системата за защита на националната сигурност, тук имаме част от функциите на тази система и това е частта за управление на системата за защита на националната сигурност. Следователно този закон не отговаря на предварително декларираните претенции да регламентира системата за национална сигурност и още по-малко да определи механизмите и взаимодействията между елементите на тази система.
Уважаеми дами и господа, предложеният законопроект е сведен до Закон за Съвета по сигурността към Министерския съвет, по аналогия със Закона за Консултативния съвет по национална сигурност. Бързам веднага да кажа: добре е, че има законова регламентация на дейността на Съвета по сигурност. Без съмнение това би следвало да бъде един от законопроектите, които да следват пакета от законопроекти в сферата на националната сигурност. Той можеше да бъде петият законопроект и в много голяма степен щеше да получи одобрение в този си вид. Очакванията обаче за рамков закон не са защитени.
Нашето разбиране е, че в рамков Закон за националната сигурност трябва да се очертае системата като структура, като взаимоотношение между отделни елементи, като взаимодействие, и, разбира се, като механизъм за координация, оценка и контрол.
Уважаеми дами и господа, да оставим настрана определението за национална сигурност, което е много далече дори от най-общите формулировки, които се дават по отношение на националната сигурност. Тук няма да теоретизираме и да коментираме въпросите, свързани с това дали е динамично, или устойчиво състояние на държавата и обществото. Обаче, извинявайте, тук никъде не мога да видя онези постановки, които регламентират приоритета на правата и свободите на личността; не мога да видя защитеността на територията, независимостта, суверенитета; не мога да видя необходимостта от гаранции за демократичното функциониране на институциите в страната. Всъщност това в някаква степен определя и съдържанието на националната сигурност, то дава посоката, ако щете, на този законопроект.
Второ, никъде не мога да видя тези нива на сигурност, които би следвало да бъдат, включително и регламентирани, не толкова обобщено в стратегията, колкото в този закон детайлно разписани сигурността на човека, сигурността на групата, сигурността на държавата. Оставям настрана останалите нива на сигурност, които би следвало по някакъв начин да бъдат посочени.
Трето, защо никъде не виждаме очертани субектите на националната сигурност? Неслучайно подчертавам, че той е частично законопроект сведен само и единствено до Съвета по сигурността към Министерския съвет. Министерският съвет е един от субектите – президент, Народно събрание. Къде са специализираните комисии? Какво е взаимоотношението между Съвета – между Министерския съвет, съответно специализираните комисии, освен да бъдат посочени в рамките на механизма за контрол? Оставяме настрана, правителството е достатъчно ясно разписано, но къде е армията, къде са службите, къде е местната власт, къде е съдебната власт, къде са икономическите субекти, свързани с отбраната и със сигурността? Къде са онези над 100 хиляди охранители в различни фирми? Те какво са – субект ли са, обект ли са? По какъв начин те се връзват в разбирането на система за националната сигурност?
Не на последно място, уважаеми дами и господа, кои са онези средства, които би следвало да бъдат разписани в закона, които ние ще ангажираме, когато защитаваме националната сигурност – политически, икономически, военни, информационни, дипломатически? Те не са посочени и не са разписани в стратегията и ако някой е очаквал Закон за националната сигурност, то е именно с очакването да бъдат детайлно разписани средствата и начина, по който те могат да бъдат мобилизирани и съответно да бъде даден механизмът, който да оценява тяхната ефективност и тяхната адекватност, ако щете.
Уважаеми дами и господа, по-нататък бих искал да посоча въпросите, свързани с управлението на системата за криза. Ще оставя отново теоретичния принос към дефинирането на понятието „криза”, което тук е коренно различно от всичко онова, което човек може да прочете в съществуващата литература за криза. Макар че различията в понятията в различните нормативни документи очевидно създава колизия не просто при дефинирането – създава колизия при оценката на начина, по който реагират държавните институции, структури и органи, съответно ангажираните сили и средства.
Мисля си, че при всички случаи ние трябва да се опитаме най-малкото да очертаем онова, което съдържа системата за управление при кризи. След като имаме претенцията кризите да бъдат съществена част от този закон, дайте да видим кои са органите за управление при кризи? Дайте да видим кои са центровете за управление при кризи, къде са разположени те, къде са ситуирани, как се съотнасят към общата система? Дайте да видим, ако щете, отново силите и средствата, които държавата ангажира в периода на кризи като превенция, като овладяване на рисковете и като преодоляване на последиците от кризи от какъвто и да е характер, а те общо взето в литературата са посочени като пет основни кризи, които възникват и с които ние следва да се справяме.
Това не е разработено в законопроекта и според мен, след като има заявка за разработване на глава, свързана с кризите, би следвало това нещо да бъде достатъчно ясно и прецизно разписано.
Спирам се на въпроса и за контрола. Някои казват, че е достойнство на закона, че той регламентира парламентарния контрол. Да, достойнство е да се посочи, че имаме общ контрол, осъществяван от Народното събрание, от Министерския съвет и от гражданите. Обаче вижте начина, по който всичко това е дефинирано. За мен не е достатъчно да се твърди, че контролът е осъществяван от гражданите в границите на нормативно установените им права. Кои са тези нормативно установени права? Къде се регламентирани тези нормативно установени права? И не е ли това само едно добро пожелание, което по никакъв начин не е защитено в текстовете в законопроекта?
Второ, извинявайте, но ако това Народно събрание е решило, че ще има постоянна парламентарна комисия, която да контролира, най-общо казано, разузнаването и ДАНС в постоянна комисия на пропорционален принцип – защо сте решили, че следващото Народно събрание, което има друго виждане, няма да търси не една, а две комисии? Или защо да бъде постоянна комисия, а не комисия с подкомисии?!
Според мен освен общото регламентиране като задължение за контрол върху дейността на системата за сигурност, включително и върху специалните служби, тук следва да се остави свободата на решение на народните събрания в различните им издания затова какъв да бъде и как да се осъществява този парламентарен контрол.
Тук имаме две комисии – едната комисия, която контролира разузнавания плюс ДАНС, втората комисия, която контролира НСО, и трета комисия, която в рамките на своите функции контролира начина, по който се изразходват финансовите средства. Тоест това ще бъде Комисията по бюджет и финанси и вероятно някаква подкомисия, която да се занимава с финанси на специалните служби. Според мен това не следва да бъде регламентирано в закон, защото процедурата на промяна на закона е много по-утежнена, отколкото, разбира се, регламентирането с правилник, който има същия статут като на закон на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, ориентирайки се към приключване, бих искал да отбележа следното. Основен елемент на националната сигурност, разбира се, е и дейността на специалните служби. Казвам това, защото няма да се съглася с изложението на вицепремиера, в което засегна темата за промяната и нейното въздействие в Закона за досиетата.
Уважаеми дами и господа, аз съм член на подкомисията и имах възможност да чуя ръководителите на двете служби – „Военна информация” и Националната разузнавателна служба, и от чутото, мога да кажа, че се потвърдиха най-песимистичните ми очаквания и най-лошите прогнози, свързани с негативния ефект от въздействието на тази промяна. Позволете ми само да Ви кажа обобщено онова, което може да бъде направено като изводи.
Първо, ще бъдат разкрити значителна част от агенти и служители особено в страни с тежък режим.
Второ, такъв начин на поднасяне на обобщена информация, такъв подарък, не е направила нито една държава по отношение на службите на всички останали държави.
Трето, застрашени физически са служители, включително и членовете на техните семейства.
Четвърто, недоверие, експулсиране, съдебни процеси.
Пето, външнополитически усложнения с риск за България, разбиване на прикрития, разкриване на приоритети, застрашеност на операции, включително и на съвместни операции, рязко ограничаване на възможности, прекратяване на операции, липса на информация, включително с оглед на потенциални рискове за сигурността на държавата.
Аз не зная какви изводи си правите от всичко онова, което чувате, но за мен изводът е един – беше направена тежка грешка, включително от Президента на страната, който отказа да наложи вето върху този текст, давайки по този начин възможност на специализираните комисии и на Народното събрание още веднъж да преценят ефекта от промяна в Закона за досиетата. Този дефект може да бъде променен частично, за съжаление, с приемане на промени, чиято инициатива би следвало да бъде инициатива на всички, които имат съзнанието за отговорността, която сме поели и носим към службите, към хората и най-вече към интересите на България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики?
Първа реплика – господин Димитров.
Павел Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, в началото на Вашето изказване правилно заявихте, че това, което искате да кажете като анализ, като препоръки, ще го направите на второ четене. След това обаче се отклонихте от тази си позиция, може би с идеята да бъдете чут от Народното събрание и няма нищо лошо в това. Много подробно анализирахте, направихте препоръки, надявам се, че една част от тях ще бъдат съобразени.
Аз обаче искам да Ви репликирам по няколко неща.
Първо, по отношение на гаранциите за сигурност. Мисля и то категорично, че този закон гарантира сигурността на гражданите, когато става въпрос за управление системата на националната сигурност и това е видно от съответния контрол, който е предвиден в законопроекта – контрол от Министерския съвет, контрол от Народното събрание най-вече и от гражданите. Вие веднъж твърдите, че контролът е общ, веднъж твърдите, че е много подробен. Действително парламентарният контрол е много подробно развит със съответните комисии. При гражданите е по-общ, но нека не забравяме, че парламентарният контрол, който се осъществява от депутатите – те са представители на гражданите, всички ние сме представители на нашите избиратели – гражданите, и защитаваме техните интереси, така че подробният регламентиран парламентарен контрол гарантира сигурността на гражданите.
По отношение на някои детайли, които Вие споменахте, искам да Ви обърна внимание, че законопроектът задължава Министерския съвет да изготви правилник, но това е уредено в този законопроект. Действително в един рамков закон не могат да се детайлизират всички онези нюанси, за които споменахте. Една част от тях ще бъдат уредени в този правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Втора реплика?
Заповядайте, господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Господин Найденов, защо е уреден със закон парламентарният контрол? Ние говорим за това, че 20 години регламентацията е била на подзаконови нормативни актове, а не на някакви укази. Нормално е, законът по-трайно урежда взаимоотношенията.
Да, правилникът на Народното събрание има силата на закон, но той се приема на едно четене. Всяко Народно събрание прави някакви промени в своя Правилник за организацията и дейността през своя мандат. Има ли колизия?! Тоест, изземват ли се компетенции от народните представители, които в правилника биха уредили тези комисии и контрола върху тази част от службите? Не, защото законът също се приема от народните представители, но законодателно. Казват, че на теория и на практика това е много по-трайно уреждане на регламентирани взаимоотношения.
За мен абсолютно основателно и правилно е предвидено в закона да бъдат посочени тези комисии и да бъдат по-трайно регламентирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Лазаров, аз не твърдя, че това е драматично различие в схващанията между мен и между Вас – начинът, по който да бъде регламентиран парламентарният контрол, но той е различие и доколкото е част от моите аргументи за критика към законопроекта, съответно за определяне на моята позиция, аз съм длъжен да представя тези аргументи.
Според мен не е работа на закона да регламентира комисиите – начинът, по който ще бъдат създадени тези комисии и предмета на дейността им. Аз мисля, че по-добрият вариант е това да бъде регламентирано чрез Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Мисля, че тази комисия трябва да бъде на паритетен принцип, Вие казвате, че тя трябва да бъде на пропорционален принцип, ето това е различието. Затова твърдя, че би следвало да бъде оставена свободата на всяко едно Народно събрание да решава и да прецени колко комисии, на какъв принцип и с какво да се занимават те, а не в закон. Но, да приемем, че това не е разлика, която е чак толкова драматична, за да определи диаметрално противоположните позиции по отношение на целия законопроект.
Уважаеми господин Димитров, не сте разбрали, че не коментирам въпроса за гаранциите за гражданите, от гледна точка на техните опасения, свързани с дейността на службите или ограничаване на техните права, ако сте приели това разбиране. Аз твърдя, че тук не е добре регламентиран контролът, който трябва да бъде осъществяван от гражданите. Няма никакво съмнение, че демократичният контрол, включително гражданският контрол върху дейността на службите, армията, тоест, върху целия сектор за сигурност, трябва да бъде изрично дефиниран в нормативните документи на държавата.
Тук е въпросът, че според мен за разлика, да кажем, от текстовете, засягащи парламентарния контрол, не е достатъчно да се посочи, че гражданите осъществяват контрол в нормативно установените им права. Защото някъде трябва да се каже кои са тези нормативно установени права, трябва да има някаква дефиниция. Вие сте правист, прекрасно знаете за какво точно става дума, дори, ако щете, от гледна точка в кои случаи и по отношение на кого се осъществява този контрол – не до какво ниво, а по отношение на кого.
Онова, което аз имах предвид, е, че гражданите стоят на първо място в нивата на сигурност, които трябва да гарантира държавата. Те са пет.
На първо място стои сигурността на индивида, сигурността на човека. Аз това не го виждам в този законопроект, след като той има претенцията да бъде Законопроект за националната сигурност.
Неслучайно казвам, че ако той бъде назован „Законопроект за Съвета по сигурност към Министерския съвет” (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), може да бъде подкрепен, но той има претенцията да е рамков Закон за националната сигурност. Не защитава тази претенция и аз затова казвам, че той не може да бъде подкрепен. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Министър Ангелов, имате думата.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да посоча някои неща, които са свързани с този закон.
На първо място, пледирам, че няма дори и нотка на противоконституционност. Всеки съвет се създава със закон или с постановление на Министерския съвет, който приема решения, а тези решения касаят рамките на неговата компетентност. Ако Съветът за сигурност има компетентност да представи Проект на стратегия за национална сигурност, той ще я представи като обедини мненията на всички членове на съвета с решение. Но това не означава, че той отнема функциите на Министерския съвет и Министерският съвет няма да приеме решение и да предложи на Народното събрание, съгласно Конституцията, да се приеме тази Стратегия за национална сигурност. Това е един пример.
Второ, тук стана една теоретична вакханалия. Както правилно забеляза преждеговорившият, има не сто, а над двеста определения „Що е то национална сигурност?” Има и широк смисъл на тази дума, който включва всичко онова, за което говорим – екологична, зелена, енергетична сигурност и така нататък.
Има и тясно понятие, което е фиксирано в този законопроект, а именно, че националната сигурност се състои – не при всички случаи, при което държавата има способност, което е много важно, и осъществява управление на риска, превенция и противодействие на посегателства и заплахи, вследствие на което са защитени и се реализират за пръв път определените в Стратегия за национална сигурност национални интереси. Досега в нито един проект на Стратегия за национална сигурност нямаше формулирани какви са националните интереси.
На следващо място, много се говори защо я няма армията, аз бих казал – защо ги няма органите на МВР и другите органи на МВР? Ами, имаме Закон за МВР, имаме Закон за отбраната и Въоръжените сили, където в над 350 текста и клаузи са разписани детайлно принципите как се осигурява военната сигурност на страната. Ако това трябва да влезе в този закон, ние бихме имали един кодекс с всички закони, защото тук стана въпрос за земеделската сигурност, за земеделските земи едва ли не, за горите. Всичко това е абсолютно некоректно да бъде в този закон. Все пак законът отговаря със своето съдържание на своето наименование: „Управление – забележете – управление на системата за защита на националната сигурност”.
От тази гледна точка веднъж се иска да си намерят място парламентаристите и комисиите в Народното събрание как да работят със Съвета за сигурност, как да бъдат представени там.
Второ, иска се, нека тези комисии да се определят от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което между другото си е нормално.
Според мен законът съответства на това, което имаше за цел. Никога не е ставало въпрос за рамков Закон за националната сигурност. Това е изключително тежък закон, който не би довел до реалното му изпълнение, както има много такива тежки закони, които не биха били изпълнени.
На следващо място, как се гарантира контролът от страна на гражданите? Искам да посоча, че в този законопроект не могат да се дефинират нормативно определените права на гражданите. Самото понятие „нормативно определени” означава, че те са определени с какво? – С нормативен акт, тоест със закон. Ще Ви дам един най-прост пример със Закона за достъп до обществената информация, който много широко се използва от всеки отделен български гражданин.
Освен това, чрез питания и въпроси на народни представители, групи граждани или отделен гражданин могат да постави хиляди въпроси.
Бих искал още веднъж да се съсредоточим върху конкретната материя, която нормативно се регулира с предложения законопроект.
Накрая искам най-покорно да помоля опозицията да изразява във всяко свое изказване своята липса на любов и обич към мен. Аз не се нуждая от такава обич. (Шум и реплики от ляво.) Аз съм член на колективен орган – Министерския съвет, участвам в този колективен орган, така както трябва. От тази гледна точка дали ме обичате или не ме обичате, включително и моите приятели, народни представители от партията, в която и аз членувам, за мен това е без значение, аз се стремя да изпълня своите задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Господин Али – за изказване.
Неджми Али (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам най-напред да заявя, че Парламентарната група на ДПС винаги е отстоявала позицията, че системата за сигурност и специалните служби трябва да бъдат уредени законово.
Искам също така да припомня, че ние подкрепихме и Стратегията за национална сигурност, която беше базата, на която в момента се изработени тези законопроекти.
Първите опити за подготвянето на такива законопроекти бяха направени преди около десетина години, но поради липса тогава – трябва да кажем, на единна политическа воля относно целите и същността на подобен законов акт, не се стигна до решение за изработването им, защото не беше изготвена и стратегията.
В тази връзка управляващите наистина заслужават да бъдат поздравени, защото вече над 23 години цялата система за сигурност функционира без законова регламентация. За съжаление, наскоро всички бяхме свидетели как, поради липса на такава законова уредба и взаимодействие между отделните структури, които не са законово уредени, се стигна до едни фатални случаи и инцидент – опит и за убийство, на политическо ниво, на политически лидер.
Струва ми се обаче, че цялостната схема за изработване на законопроектите, а именно стартирането на изработката на четирите законопроекта като схема беше сбъркано, защото според нас първо трябваше да бъде изработен законопроектът за управление на системата за защита на националната сигурност. Той следваше да пререди редица важни действащи устройствени закони, в които да намерят място и отражение съответно способностите и функциите, отразени в Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за МВР, Закона за ДАНС и други, за да бъде съставена конструкция на цялата система за национална сигурност. Струва ми се, че оттам нататък нещата щяха да бъдат подредени в много по-добра последователност и днес нямаше да се занимаваме и да имаме различия по отношение на тези проблеми, които се изложиха от преждеговорившите колеги.
Какво се получава към настоящия момент? Регламентират се функциите и начините, по които са функционирали системите като цяло. В основния Закон за националната сигурност – така ще го кръстя, който разглеждаме към настоящия момент, вместо система от способности се предлага система от структури. Рационалният подход би бил определянето на системата за защита на националната сигурност да става чрез система от способности. Взети са предвид бележките, защото в първоначалния вариант извън системата, извън уредбата бяха някои министерства и ведомства, които според Стратегията за национална сигурност имат съответни ангажименти в сферата на сигурността, каквито са Министерството на транспорта, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, бяха оставени извън цялата система. Това е отстранено като проблем, но не е отстранен друг проблем, а именно не е уредена възможността за преминаване на служители от една структура в друга, както и не са уеднаквени званията в различните агенции. По този начин не даваме възможност за предвидимост на системата като цяло и за развитието на служителите в йерархично отношение по цялата система за сигурност.
На практика този законопроект е устройствен акт на Съвета по сигурността. Тази проблематика заема над три четвърти от съдържанието на проекта.
Тук бяха изказани доста опасения по отношение начина на взаимодействие между отделните служби, както и между тях и други държавни органи, институции и граждани. Уважаеми колеги, пак ще се върна на случая от 19 януари, който се случи на Националната конференция на Движението за права и свободи, как поради липсата на взаимодействие между две структури – Националната служба за охрана и Министерството на вътрешните работи, се стигна до много сериозни пропуски в охраната на такова значимо мероприятие, където присъства елитът на цялата политическа партия. Там имаше представители на Народното събрание, на местната власт, над 20 представители на посолства, представители на международни организации, лидери на европейско ниво. Всичко това беше оставено на произвола на съдбата.
Визирайки тук правомощията на Съвета по сигурността, който има само консултативни и координационни функции, на него му се възлага и възможността да взема решения. Какво се получава де факто? Пак няма да има единен координационен център, който да осъществи взаимодействието между отделните институции. Ние сме за законово уреждане на цялата система, но бяхме за това първо да бъде изработен основният законопроект и на негова база всичко останало да бъде направено като следствие.
Министър Ангелов, тежък закон е това, да, господин министър, така е, но нали такава беше идеята? Ненапразно първо се прие Стратегията за национална сигурност, на чиято база трябваше да бъде съставен този законопроект. Наистина е тежък, но това е идеята. Ненапразно 23 години не е изработен такъв законопроект. Ние призоваваме към много сериозно отношение, да бъдем чути и да направим законопроект, защото това касае националната сигурност на страната.
Не може да има различни понятия за националната сигурност. Стратегията е най-висшият документ на държавата – Стратегия за национална сигурност. Първо е изработена концепцията. Преди членството и стартирането на преговорите към Северноатлантическия алианс, когато се променя платформата и визията за развитие на страната, е изработена стратегията. Вече сме пълноправни членове на НАТО и Европейския съюз и е редно да има много сериозен законов акт, който да регламентира взаимоотношенията, функциите и взаимодействията между всички системи за сигурност. Трябва да има единен център, който да управлява цялата система за сигурност.
Поради този факт ние ще дадем своята дан за подобряване на законодателството, но на този етап не можем да го подкрепим. Ще се въздържим, като сме готови да участваме във всички конструктивни диалози. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Господин Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, господин вицепремиер, господин министър! Разглеждането на този законопроект има две линии на обсъждане: едната линия е общополитическата – безспорно, а другата е по-специфичната, по текстовете.
В общополитически план искам да кажа, че идеята за полагане на общи усилия за създаване на толкова чаканото законодателство е чудесна идея. Тя беше организирана от всички нас. Ние се включихме с желание и с добри намерения в реализирането й. Припомням, че заседанието при Президента на Републиката мина, бих казал, успешно, в смисъл че всички заявиха общо желание и общи намерения. Бяха споделени виждания. Всяка парламентарна политическа сила посочи своите акценти. Бяха поети ангажименти всичко това да бъде отчетено, но похвалите спират дотук.
За съжаление, по-нататък нещата тръгнаха в едно недобро русло, познатото русло изпълнителната власт да си прави това, което си е наумила предварително. Истината е, че всички обсъждания, които протекоха след това – кои на тъмно, кои не чак толкова, кои публично, в крайна сметка ни дадоха продукта, който всички ние заявихме, че искаме.
Всички законопроекти страдат от слабости, някои повече, някои по-малко, но някои – много. За съжаление, най-слабият законопроект е този, който сега разглеждаме. Това е основополагащият, базисният законопроект. Дори бих казал, че правилният подход, който ние споделяхме още в началото, е, че първо трябва да се направи базисният закон, в който да се определи що е това система за сигурност и след това да работим. Имаше обаче някои напреднали законопроекти, например за военното разузнаване. С оглед на такива съображения приехме този подход.
Днешното заседание, господин вицепремиер, е натоварено от Вашето присъствие. За пръв път ми минава през ума, че е по-добре дебатът да мине без участието на силовия вицепремиер по тези неща. Вие натоварихте този дебат с неща, които нямат нищо общо със закона.
И господин Ципов, и господин Вучков, и не само те, разбира се, могат да бъдат свидетели, че в трите комисии обсъжданията минаха по начин, който залага продължение на общата ни идея всички да съдействаме на този процес и накрая на излезем с четири законопроекта, за които всички да кажем, че един повече, друг – по-малко, но са нови моменти.
Вие натоварихте този дебат с арогантност. Ще спра дотук, за да не се увлека и да кажа някоя дума, която не е добре да се изрича от тази трибуна. Това става след една седмица, в която бяхте един от главните отрицателни герои в Република България. Спирам дотук.
Този закон е много слаб. Той не отчита нищо, не нищо, но много малко от това, което предлагахме. Прав е господин Бакалов, като визира един човек от администрацията на Министерския съвет, който явно е положил усилия да направи законче за една малка служба. Между другото, искам да припомня, че Съветът по сигурността беше създаден от Иван Костов и това беше добър ход тогава.
Няма да правя пълен анализ на закона, само ще изчета: поредното определение за „национална сигурност”, без да се решава въпросът как ще се отнесат тези няколко определения, които ги има в българското законодателство, и как ще се решава въпросът с тяхното противоречие.
На второ място, службите за сигурност тук се делят по друг критерий, различен от критерия, заложен в Закона за класифицираната информация. Там службите за сигурност са разделени на служби за сигурност и служби за обществен ред. Не е ясно как действат двата закона, когато става въпрос за такива понятия. Да не говорим, че самата система за защита на националната сигурност не е определена като такава. Говорим за управление, а не знаем на какво.
Други слабости, които бяха посочени от колегите.
Определението за „криза” също е толкова чиновническо, че наистина няма как да остане в този законопроект. Аз съм сигурен в това.
Искам да наблегна на това, което на Консултативния съвет по национална сигурност беше наша основна тема от името на Движението за права и свободи – това е парламентарният и гражданският контрол. Тук няма нищо сериозно написано. Тук има една каша, наречена „Глава четвърта – Отчетност и контрол”. Идеята, че тази дейност ще се контролира от едно ясно определено място, тук е размита. Имаме една комисия, която ще се занимава с дейността на службите, а друга комисия, която ще се занимава с финансите. Не разбирам защо това е така. Член 21 и чл. 19 са две различни комисии.
Вижте какво, мечтата на службите през всичките тези десетилетия в България е била да няма контрол от едно място. Тази мечта на службите винаги е била налагана във всички парламенти, няма значение кой е бил на власт – и сини, и червени, и сегашните. Винаги този контрол е разпратен на няколко места. Идеята е много проста – да няма общ поглед, защото, като има едно място, има един общ поглед върху всички. Ще има за външно разузнаване във Външната комисия, другата служба – в другата комисия. Между другото, това беше заложено в миналия мандат. Аз няма да забравя тази работа, защото се борих с това в миналия мандат да има контрол от едно място. ГЕРБ видя, че това е удобно и си го възпроизведе в сегашния парламент. Няма да политизирам.
Трябва да има контрол от едно място. Само тогава ще има парламентарен контрол, първо.
Второ, тук има едни текстове, в които вижте какво пише – тази комисия ще е толкова тайна, че нейният председател ще информира само председателя на Народното събрание. Това кой го измисли? И кой го внесе този закон? А пък председателят на Народното събрание щял да информира президента и премиера. Виждате ли – премиерът се оказва на върха на пирамидата. Да не говорим, че няма как се работи, да не говорим, че това, което тук ни подмятате и ние изобщо не ви вярваме за това, че тук ще се запише, че комисията е на паритетен принцип. Защо не е записано?
С една дума, този законопроект заслужава да бъде отхвърлен в движение. Ние гласувахме „въздържали се” и казахме: „Само защото искаме този процес да не спира, само затова гласуваме „въздържали се”.
Гласуваме и по четирите законопроекта „въздържали се” не защото имаме еднакво отношение и към четирите. Господин военен министър, Вашият закон е един закон, който заслужава да продължи по процедурите. Той не е Ваш, той е на Вашето министерство. Извинявайте.
Законът за НСО е закон от министър на вътрешните работи от времето на Вълко Червенков. Това не е закон на 21 век.
Затова ние ще се въздържим по всички законопроекти. Надяваме се някои политици, които са носители на агресивността, да участват много по-малко в следващите фази на разглеждането на този законопроект. Гледам към Вас, (обръща се към заместник-министър председателя Цветан Цветанов) но си мисля не само за Вас. Така че нека да оставим нещата в ръцете на хората, които са добронамерени, няма да злоупотребят с темата.
Ще гласуваме „въздържали се”, ако минат законопроектите – продължаваме да участваме активно в работата по тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики?
Господин Димитров.
Павел Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Господин Бисеров, щях да се въздържа този път от реплики, защото основному Вие преповторихте това, което казаха другите колеги. Но накрая според мен пресолихте манджата. Вие четете законопроекта като дяволът Евангелието. И ще Ви кажа защо.
Опитвате се да внушите на колегите депутати като откъслечно цитирате текстове от законопроекта, това, че, видите ли, контролът на Народното събрание се свежда до това, че ще се информира само председателят на Народното събрание. И че на върха на пирамидата той ще информира министър-председателя. Това просто не е така.
За специалните правила за сигурност това, което е уредено – да се информира председателят на Народното събрание, става въпрос, когато има класифицирана информация. И е съвсем логично това да става по този начин. Но в закона е записано, че председателят на Народното събрание информира, първо, президента и след това министър-председателя.
Освен това в чл. 19, където е общият контрол, ще си позволя да цитирам законопроекта: „Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” чрез постоянна комисия”. Тоест, контролът е съсредоточен на едно място, а не както Вие говорите – на няколко места. Това че има отделни комисии, които контролират различните дейности, примерно финансовата, която е изключително важна, е пак логично. Но ние имаме един общ контрол на едно и също място. Така че недейте да се опитвате да манипулирате народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега, от уважение към професионалния дебат искам да кажа следното. Фактът, че двете функции са записани в два отделни текста – чл. 19 и чл. 21, създава абсолютна предпоставка и възможност тези дейности да бъдат разделени в отделни комисии, защото няма яснота в това. Така, както е днес в това Народно събрание, така може да бъде и в друго. Затова Ви казвам, че закона не го бива. Затова Ви казвам, че той не структурира парламентарния контрол. Създава много повече въпроси, отколкото да дава повече отговори.
Ако Вашето разбиране е, че всичко е на едно място – чудесно! Но това не е написано в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: За изказване – господин Спас Панчев.
Заповядайте.
Спас Панчев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, драги колеги! Изказалите се преди мен колеги подчертаха необходимостта от тези закони, регламентиращи дейността на службите, а също и идеята за национална сигурност. Истина е, че досега в основната си част това бяха дейности с гриф „Секретно”, те се регламентираха от подзаконови актове, които обикновено не бяха публични.
Добре е, че законът сега дава възможност да има прозрачност, да има възможност за контрол, възможност обществото да знае какво правят службите, как изпълняват техните ангажименти и реално какво се прави за националната сигурност.
Като говоря за националната сигурност, това е въпрос, по който днешна България изисква пълен консенсус. Въпросът за националната сигурност трябва да бъде уреден законово, опозиция и управляващи трябва да гласуват заедно, да бъде подкрепен.
Надявам се, че във времето между първо и второ четене управляващите от ГЕРБ ще вземат под внимание нашите препоръки, за да може да стане използваем и добър законът.
Бих искал да взема отношение по два въпроса, за които колегите вече говориха. Единият е за състава на Съвета по сигурността. Като работещ някога в системата на Министерството на отбраната познавам добре дейността на Военна полиция. Казах, че Военна полиция е служба, която изпълнява сериозни задачи по осигуряване на защитата, заедно с МВР, с ДАНС – защита, охрана на обекти, разкриване, прекратяване на терористични актове, кражби, разпространение на оръжие за масово унищожение и така нататък. Нейните охранителни функции са не по-малко важни от тези на НСО. Считам, че има място в състава на Съвета по сигурността. Иска ми се в окончателния вариант това да бъде предвидено, да бъде така.
Изказвам задоволството си, че в закона, в чл. 15 се приема да има разузнавателна общност. Може би онова, което законът в момента предвижда като вид платформа за провеждане на консултации, не е точно това, което на мен ми се иска. Смятам, че този тип общност може да бъде вид разузнавателен борд, който да изпълнява ангажименти към Съвета по сигурността, който да подготвя концепции, да изготвя становища за заседанията, но място за такъв орган има и би трябвало той да се счита като специализиран състав на Съвета по сигурността. По този начин служителите в тези служби ще бъдат по-полезни и ще могат да дават повече за по-доброто функциониране на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Тошев.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Развива се много сериозен дебат по законодателство, което е изключително важно за държавата и което е безнадеждно закъсняло като факт.
Създаването на система за надзор и строга отчетност на специалните служби, която да е демократична, по съвременните стандарти и критерии, която едновременно с това да гарантира и достатъчно ефективно да подпомага работата им като специални служби, както и да усъвършенства тяхната нормативна уредба, е доста обезкуражително упражнение за която и да е от съвременните държави.
Тази трудна задача е задължителна, тъй като политическите насоки и направления за реформата на разузнавателните служби допринасят за избягване на злоупотреби, както и за увеличаване на ефективността на всички звена в държавните институции, които участват в процеса на формиране на този информационен поток.
По подготовката и написването на законопроекта, който в момента коментираме, на целия пакет от четири законопроекта вече повече от две години тече изключително широко открит дебат в обществото. В този дебат са взети предвид, първо, историческите наслагвания и опит, който ние имаме като държава, взет е положителният опит на всички демократични държави в НАТО, в Европейския съюз и извън тези две организации. Идентифициране на положителния наш опит, както и всичко добро, което е приложимо в настоящия момент към страната ни.
Тези четири текста достатъчно широко и продължително бяха обсъждани на всички нива. Понеже съм участвал в голяма част от тези обсъждания, искам да Ви кажа, че започнахме на практика от нула, записахме неща, които след това сами коригирахме, защото бяха дебатирани първо от институциите, от заинтересованите организации, от неправителствения сектор, от учебни заведения, които имат отношение към системата на националната сигурност, от отделни експерти. Всичко това показа един неоспорим факт, който демонстрираме повече от четири часа: няма модел, който да може да бъде приложен – чужд модел, на която и да е държава, на която и да е организация.
Това е строго индивидуално и зависи от историческите особености на държавата, от нейната политическа зрялост, от необходимостта и от обществените отношения, които съществуват към настоящия момент.
Това, което коментираме сега, е изключително полезно, в каквато и посока да се движи то. Аз съм лично удовлетворен от дълбочината на вижданията на колегите, които взеха отношение, независимо дали подкрепят, или не подкрепят изказванията. Разбира се, когато има политически или личностни нападки, това е естествено за тази зала.
Спазени са основните принципи, основните методи за създаване на този закон, на това законодателство, гарантиращи опосредстването на обществените отношения, които съществуват в момента в Република България, към текстовете на законите, които да гарантират правата на обществото, на гражданите, на институциите.
Трябва да си дадем сметка, че независимо от всичко, ако внимателно слушахте колегите, които говориха до този момент, техните разнопосочни изказвания показват едно – законодателството, което предлагаме, конкретният Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност е добър. Атаката от различни посоки води до един извод – законопроектът, който в момента предлагаме за гласуване, е балансиран. Той не може да бъде нито много подробен, нито много кратък.
Отдясно преди две години ни предложиха един текст, който на половин страница изброяваше задълженията на системата за гарантиране на националната сигурност. Отляво сега ни предлагат един закон, който би трябвало да включи няколкостотин текста. Това не може да се случи поради простичкия факт, че ако изброим институциите, заплахите, отговорностите и задълженията, задължително ще изпуснем някои неща. Тогава какво правим?
Ние определяме рамката, принципите, методите и най-важното – този закон дава споделена отговорност между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Това е демократичното, защото всяка от институциите, които по Конституцията са независими, носи своята отговорност, подробно разписана и дадена възможност да се доразвие в поднормативни или собствени актове, какъвто е примерно Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Законът регламентира и вътрешния контрол на службите. Той дава задълженията на трите власти, както и право на неправителствения сектор при негово желание да участва в процеса на контрол на службите.
Тук искам да вметна нещо, което не беше споменавано досега. Неправителственият сектор може да контролира службите, боравейки само с публична информация, защото тематиката на работа на службите като цели, като задачи, като личен състав, като организация е нещо, което не бива да бъде коментирано на широки форуми по простата причина, че ще застраши тяхната дейност и на практика може да я срине.
Бих искал да кажа нещо, което се коментира широко относно дефинициите, относно категориите и относно терминологията.
Може би месец февруари беше в Централния военен клуб, на 2011 г., когато казах на един форум, на който присъстваха и много експерти: ако ние започнем да спорим по определението „що е национална сигурност” и „система за национална сигурност”, ние няма да го свършим за пет години. Колкото експерти, колкото организации, колкото и институти има – толкова и определения има.
И ще цитирам и пред Вас една поговорка, която казах тогава, тя е полска. Поляците казват: „По-добре „добре”, отколкото „по-добре”. Защото „добре”-то се реализира в момента и започва да се изпълнява, а „по-добре”-то се гони винаги и никога не се достига.
Така че аз Ви моля да подкрепим този закон, защото и в частта си за парламентарния контрол, Вие чухте изказвания защо е записано и защо не е разписано по-подробно, което означава, че това, което е записано, е добро. А следващо Народно събрание и следващите народните събрания как ще процедират – има правилник за тяхната дейност, който те си гласуват на първо или на второ заседание, и те сами решават. Този правилник, разбира се, може да допълни и да конкретизира закона, който в момента гласуваме.
Колеги, призовавам Ви – нека да приемем този закон, за да дадем на тези служби правото да знаят защо работят, за кого работят, как работят и как ще се развиват и службите, и отделните служители в тях. Тези четири закона го гарантират. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
За изказване – господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър!
Основният принос на този пакет от законопроекти е техният системен подход, който и обуславя необходимостта от приемането на един такъв, така наречен „общ” или „рамков закон”.
Употребата на думата „система” в наименованието на законопроекта ясно изразява волята да се представят институциите, работещи в тази сфера, като отделни елементи от едно цяло, а съществуването на други специални закони показва от своя страна, че вносителите са пожелали да бъде спазен принципът на самостоятелност на службите, които съществуват като независими един от друг елементи на системата за защита на националната сигурност.
Дебатът, който провеждаме днес, наистина е много важен, след като 23 години след началото на демократичните промени всъщност стигнахме до някакъв, образно казано, финал – финал, в който в днешния ден се разглежда този пакет от законопроекти и се урежда статутът на съответните служби, както и правомощията на служителите.
Уважаеми колеги, не мисля че в ХХІ век, в държава – членка на Европейския съюз, могат да продължават да съществуват служби за сигурност или разузнавателни служби, в които тяхната дейност да не бъде уредена на законово ниво.
Този закон съдържа материалната предпоставка за единство на системата, а именно основните принципи, на които тя се основава, а това са спазване на Конституцията и законите на страната, зачитане и гарантиране на човешките права и свободи, обективност и безпристрастност, сътрудничество с гражданите, прозрачност при формирането и провеждането на тези политики, които извършват тези служби.
Детайлно са разписани и функциите, и правомощията на този координиращ орган, наречен „Съвет по сигурността” към Министерския съвет.
Да, уважаеми колеги, разбира се, множество подходи могат да бъдат посочени в различни становища за изготвянето на един такъв общ или рамков закон, няма значение как ще го наречем. Дотук са стигнали вносителите, като са предложили този законопроект, и това е резултат от дълги обсъждания. Знаете, че повече от два месеца фактически тези законопроекти стояха на страниците на Министерския съвет и на страниците на отделните министерства и много специалисти, експерти, неправителствени организации дадоха своите бележки.
Разбира се, за целия пакет може да се каже, че те имат както своите предимства, така и своите слабости. Разбира се, че има много сериозна нужда от работа по тях. В тази връзка ще си позволя, уважаеми колеги, да отправя един апел към цялата зала.
Имаме убеждението, че трябва да бъде приет този пакет от законопроекти и затова бих се обърнал към Вас да Ви помоля: нека всички парламентарно представени сили в този парламент да определят народни представители, включително и експерти.
Уважаеми колеги, обръщам се към народните представители от трите комисии, на които са разпределени тези законопроекти: моля Ви, дайте, включително и свои експерти, да сформираме една работна група, която да започне сериозна работа по тях. Да, някои от тях имат нужда от по-малко доработване, други – от повече доработване, но нека в крайна сметка в началото на пролетта да се стигне дотам, че да имаме приет пакет от тези четири законопроекта и най-накрая тези служби да започнат да работят и българското общество да знае всъщност какво работят и какво правят. Това ще стане, след като бъдат приети тези закони, в които е уреден статутът на службите, статусът на служителите, техните правомощия.
Крайно време е 23 години след началото на демократичните промени, така наречените „тайни служби”, да се открехне вратата и да стане ясно на българското общество всъщност с какво се занимават, за да няма спекулации, за да няма обвинения, че те се занимават с неща, които може би не са им присъщи.
Наистина предложените легални дефиниции в този законопроект, уважаеми колеги, следва да бъдат разгледани в светлината на вече приетите в българското законодателство понятия, залегнали в другите специални закони за службата. Колегите говореха за понятията, за дефинициите за национална сигурност и кризи.
Има нужда сигурно от доработване на тези понятия, но това е една добра основа, на която може да се стъпи и да се разсъждава, да се мисли, за да може в крайна сметка да постигнем желания от цялото българско общество ефект.
Важен нов момент, на който повечето от преждеговорившите колеги обърнаха внимание, са темите за гражданския и парламентарния контрол.
Идеята за граждански контрол над службите се появява, уважаеми колеги, за първи път в нашето законодателство и тя трябва да бъде приветствана, разбира се, може би заслужава допълнително внимание и усилие в по-нататъшната работа по този законопроект. Условията и редът за упражняване на подобен контрол наистина трябва да се прецизират, за да не се създават затруднения при осъществяването му.
В обществените обсъждания постъпиха множество предложения, например като това по какъв начин при упражняването на този контрол могат да бъдат съчетани изискванията на Закона за достъп до обществена информация с тези на Закона за защита на класифицираната информация. Отговорът на подобни въпроси и нормативното им отражение ще доразвие и подпомогне волята на вносителите да бъдат разкрити, доколкото е възможно, разбира се, работата на специалните служби пред обществеността. Всъщност, през годините след демократичните промени, определено може да се каже, че имаше дефицит на информация именно по отношение на това, каква е дейността на тези служби и по какъв начин се изразходват бюджетите им.
По отношение на парламентарния контрол, това е всъщност може би най-важният аспект в законопроекта. По време на дискусиите, предшестващи внасянето му в Народното събрание, множество участници в тях споделиха мнението, че до този момент България не е познавала един реален, ефективен контрол над службите от страна на парламента.
В настоящия момент такъв контрол, уважаеми колеги, в повечето случаи се осъществяваше разнопосочно от различни комисии и подкомисии. Аз също ще поставя на дискусия въпроса за необходимостта от сформирането на една комисия, която да осъществява контрол върху всички специални служби, тъй като и за мен лично също съществува винаги някакъв определен риск при разпределянето на този контрол между различните комисии и това да доведе до представяне на различна информация, включително по едни и същи въпроси или по едни и същи казуси, а това от своя страна ще покаже, че няма това нормално взаимодействие и обмен на информация между различните видове специални служби, а, уважаеми колеги, това са слабости, които наблюдаваме през всичките години, назад във времето след началото на демократичните промени.
В заключение, ще се обърна с призив и апел да бъдат подкрепени всички законопроекти. Да сформираме работна група, в която да включим и представители на гражданското общество, експерти, представители на неправителствени организации, които работят в тази сфера, с една-единствена цел: да приемем закони, които да се прилагат правилно, които да посочат правилната посока. Разбира се, че впоследствие всичките тези закони могат да бъдат доразвивани, но в крайна сметка по-добре е да има такива, отколкото 23 години да работят някои от службите за сигурност или разузнавателните служби на ниво подзаконови актове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
За изказване – господин Янев, заповядайте.
Яне Янев (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина през тези повече от двадесет и няколко години образно се получаваше така, че съответният президент идва и взема на концесия две от службите – разузнаването и Националната служба за охрана, а съответният министър-председател идва и взема останалите две служби, или пък си прави негова собствена структура, както беше случаят с ДАНС. Това не е уредено никъде и по никакъв повод и всеки, който дойде на власт, може да си прави съответни експерименти с националната сигурност.
За първи път за тези двадесет и няколко години се слага край на експериментите с националната сигурност и се фиксира на база цялостна концепция за националната сигурност пакет от закони. Да, разбира се, че тези закони не могат да бъдат идеални, и няма такива законодатели – нито в тази зала, нито някъде в кабинетите на изпълнителната власт, които могат да предложат перфектна законодателна материя, но това че се слага основа, за да може този, образно казано пак, разграден двор да се систематизира и подреди, е изключително важно.
Аз бих искал да кажа, че досега на практика дейността особено в НСО и във Външното разузнаване беше тема табу за Парламента и за гражданското общество. Никой от нас не можеше по никакъв начин да разбере какво се случва в тези служби, освен при един-единствен случай – тогава, когато имаше някакви ПТП-та, някакви произшествия или някакви проблеми, и оттам медиите – и обществото получаваше информация. По отношение на парламентарния контрол беше невъзможно да се приложат каквито и да било механизми за осъществяването му.
Ние от „Ред, законност и справедливост” винаги сме считали, че Съветът по национална сигурност към министър-председателя трябва да има реални управленски лостове и да взема реални управленски решения, за да може системата за национална сигурност наистина да работи пълноценно. Винаги сме считали и не ни е било срам да го кажем и в предишни парламенти, че Съветът за национална сигурност при Президента в голяма степен на практика сам обезсмисля своите вътрешни диалози, които се случват, тъй като по закон там не може да се взема каквото и да било решение. Още повече, България е парламентарна република, избира Министерски съвет и министър-председател и затова би следвало Съветът по сигурността към министър-председателя да има реални управленски възможности да взема конкретни решения.
Дори в този закон трябва да има, господин министър, повече текстове, за да се напълни с по-богато съдържание дейността на Съвета по сигурността към министър-председателя – ние имаме идеи между първо и второ четене, които са и трайна практика в други европейски държави и би било редно да се заложат тук, в този законопроект.
Освен това ние считаме, че особено по отношение на Глава четвърта „Отчетност и контрол” трябва не само да се прецизират текстовете, но и да се дадат по-ясни гаранции за контрол на гражданското общество. Във Великобритания гражданският контрол е много ясно дефиниран как се случва и кой гарантира, че той се упражнява наистина от гражданите, а не от някакви структури, които, да речем, са създадени от определени политици, които имат за цел чрез гражданските структури да постигнат политически цели. Това е риск, който се е случвал през тези години, и в този закон с по-ясен регламент би следвало да се избегне.
По отношение на самия контрол, който е заложен тук от Народното събрание, ние от „Ред, законност и справедливост” считаме, че трябва да има една-единствена комисия, която да осъществява контрол на всички специални служби. Ако останат тези текстове, които са, ще се получи дуализъм, ще се получи дори конфронтация. В крайна сметка това е единно съществуваща система и тази комисия, предвид нейната конкретна специализация (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), би следвало да упражнява контрол над всички тези служби, защото ако се даде възможност на много комисии, то ще доведе до това, което се е случило през годините, и на практика този парламентарен контрол ще бъде фиктивен.
Съжалявам, че нямам повече време, ама, между първо и второ четене... Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Василев.
Емил Василев (независим): Благодаря, госпожо председател.
Позволих си да взема думата, понеже аз съм измежду малкото народни представители в тази зала, които са работили в службите за сигурност. Девет години съм преподавател по национална сигурност в Нов български университет и съм издавал книги в областта на организацията и управлението на специалните служби, така че тук заставам, за да кажа, първо, че народните представители от „Ред, законност и справедливост” ще гласуват „за” Закона за управление на системата за защита на националната сигурност и ще го направят от някои принципни съображения.
Апропо, аз съм член на Комисията по култура. Това сигурно би трябвало да прозвучи по определен начин на ръководството на Народното събрание, както и на колегите, които апелират да се създават различни органи, различни представителства, които евентуално да консултират определени текстове. Аз например не съм участвал в обсъждането в нито една от трите комисии, които са обсъждали този законопроект, но това са подробности.
За „калинките” в държавното управление не е сега моментът да говорим.
Много хора се изказаха неподготвени по темата, но за мен този законопроект има няколко много сериозни преимущества, решава няколко много сериозни проблеми, които възникнаха в сферата на националната сигурност още в зората на демократичните промени. Тогава на Кръглата маса какво стана? Разбраха се бившите комунисти и нововъзникналите демократи да си разделят специалните служби – това стана. Тъй като президентската институция беше предвидена за нововъзникналите демократични сили, прие се, че Президентът на Републиката трябва да осъществява контрол върху Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, а останалите специални служби трябваше да отидат към изпълнителната власт, която остана доминирана от бившата Комунистическа партия.
Оттук вече започнаха и големите колизии в областта на националната сигурност. Може да се каже, че система за национална сигурност въобще не съществуваше. Отделните служби, разделени по политически принцип между различните държавни институции, не осъществяваха никакъв информационен обмен помежду си, а често пъти се държаха като врагове и взаимно се разработваха. След много години, след две десетилетия се разбра, че ръководството на спецслужбите трябва да е в ръцете на тази власт, която има изпълнителни правомощия, тоест Националното разузнаване и Националната служба за охрана да излязат от Президента. Според мен и според всички експерти в тази област те няма какво да правят там. Президентската институция не притежава никакви изпълнителни правомощия. Очевидно трябва да бъдат на подчинение на Министерския съвет.
Тук обаче дойде грешката ДАНС. По принцип създаването на ДАНС беше една стъпка в правилна посока, но върху силно заледена повърхност и стана подхлъзване. То се състоеше в това, че ДАНС освен една мегаломанска структура, се оказа и структура, пряко подчинена на министър-председателя, която е без аналог в нито една европейска държава. Навсякъде има консултативен орган, който създава политически буфер между ръководителя на изпълнителната власт на съответната държава и специалните служби. В противен случай всяка грешка на специалните служби се трупа директно върху главата на ръководителя на изпълнителната власт. При нас това е министър-председателят. То може да доведе до сериозни сътресения в самата политическа система.
Първо, разбра се най-после в България, че изпълнителната власт – правителството, в частност премиерът трябва да ръководи спец частите; разбра се, че трябва да има консултативен орган, който да подпомага министър-председателя при ръководството на спецслужбите.
На следващо място ще подчертая, че този Съвет по сигурността освен консултативен и координиращ орган към Министерския съвет, може да приеме решение. Това е много важно. За пръв път ще имаме орган в сферата на националната сигурност, който може да взема решения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще приключа в рамките на 30 секунди, госпожо председател.
Тук най-после е дефинирано понятието „разузнавателна общност”. Най-после се казва на ръководителите на спецслужбите, че те трябва да сядат, да си говорят, да обменят информация, а не да бъдат врагове, както е било през последните две десетилетия.
Накрая – две думи за контрола. Най-после се предвижда реален граждански контрол в системата за национална сигурност. Досега се приемаше, че само парламентарният контрол е достатъчен, но това не е вярно. Най-после са предвидени гражданите и техните организации да осъществяват контрол в областта на националната сигурност.
Един много добър законопроект, който аз адмирирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване Законопроекта за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 104, против 10, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
Внесен е от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г., № 202-01-79.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на Комисията по външна политика и отбрана и на Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК Цветан Сичанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за военното разузнаване, № 202-01-79, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
На 19 декември 2012 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съвместно с Комисията по външна политика и отбрана обсъди Законопроект за военното разузнаване, № 202-01-79, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи, на Държавната агенция „Национална сигурност”, на Националната разузнавателна служба, на Националната служба за охрана и на служба „Военна информация” към министъра на отбраната.
Законопроектът беше представен от Веселин Иванов, директор на служба „Военна информация”. Той изтъкна, че с него се предлага правна регламентация на цялостната организация и действия на структурите на военното разузнаване. Ясно са разграничени трите нива на разузнавателна дейност – стратегическо, оперативно и тактическо. Уреден е начинът на осъществяване на общото ръководство на разузнаването, основните му приоритети и цели. Очертано е и взаимодействието с разузнавателните структури на Европейския съюз и НАТО.
В проведената дискусия участваха народните представители Спас Панчев и Владимир Тошев.
В становището си народният представител Спас Панчев отбеляза безспорната необходимост от такъв закон поради особено значимото място на разузнавателните служби в системата за защита на националната сигурност. Според него законопроектът има своите достойнства, но и слабости, сред които посочи неяснотите около понятията „съвместно разузнаване”, „военно формирование” и „разпространение на военна информация”. Той обърна внимание и на въпроси, свързани с изискванията и процедурите по назначаване на директора и служителите на служба „Военна информация”.
Според народния представител Владимир Тошев законопроектът подробно изяснява организацията, дейността и задачите на военното разузнаване, както и статутът на служителите. Той приветства въвеждането на мандат за директора и заместник-директора на службата, а също и възможността цивилни лица да заемат тези длъжности. Владимир Тошев подчерта като постижение в законопроекта постигнатия баланс между необходимостта от защита на информацията, с която службата разполага и упражняването на контрол върху дейността й.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред със 17 гласа „за”, без гласове „против” и с 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за военното разузнаване, № 202-01-79, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Благодаря.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за военното разузнаване, № 202-01-79, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
На 19 декември 2012 г. Комисията по външна политика и отбрана, съвместно с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно представените от вносителя мотиви, в законопроекта се предлага правна регламентация на организацията, дейностите, задачите и функционирането на разузнаването във Въоръжените сили на Република България, както и на статута на неговите служители. Разписани са правомощията и отговорностите на органите за неговото управление.
Регламентирано е сътрудничеството с военноразузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и ЕС. Изрично е посочено, че на структурите за военно разузнаване не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от вътрешнополитически характер.
В Законопроекта за военното разузнаване са регламентирани задачите, устройството и управлението на служба „Военна информация”, която осъществява стратегическото военно разузнаване и подпомага структурите, осъществяващи оперативно и тактическо военно разузнаване.
Разпоредбите, касаещи служба „Военна информация”, са съобразени с нейното пряко подчинение спрямо министъра на отбраната. В Законопроекта за военното разузнаване е регламентиран подробно статутът на служителите, които могат да бъдат военнослужещи, цивилни служители по служебно правоотношение и цивилни служители по трудово правоотношение. Посочени са изискванията за постъпване в службата, назначаването и изпълнението на службата. Определени са възможностите за обучение и професионална квалификация на служителите.
Финансовите и други средства за изпълнението на закона ще се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната.
Вносителят предлага законът да влезе в сила от 1 април 2013 г. с оглед осигуряване на достатъчно продължителен „период на узнаване” за гражданите, държавните институции и служителите в специалните служби.
Участвалите в обсъждането народни представители изтъкнаха безспорната необходимост от законодателното уреждане на военната разузнавателна дейност и поставиха добра оценка за предложения законопроект.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 14 гласа „за“ и 4 гласа „въздържали се“ Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за военното разузнаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова. Благодаря.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК Тодор Димитров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 23 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за военното разузнаване № 202-01-79, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от госпожа Елена Маркова – директор на Дирекция „Правна” в Министерство на отбраната.
Проектът на Закон за военното разузнаване се внася за разглеждане и приемане от Народното събрание в съответствие с Управленската програма на правителството на европейското развитие на България и с решенията на Консултативния съвет за национална сигурност от заседанието на 25 април 2012 г.
С него се регламентират организацията, дейностите, задачите и функционирането на разузнаването във въоръжените сили на Република България, статута на неговите служители, правомощията и отговорностите на органите за неговото управление.
Регламентирано е сътрудничеството с военноразузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и Европейския съюз, като изрично е посочено, че военното разузнаване участва в дейността на разузнавателните общности на НАТО и Европейския съюз.
Министърът на отбраната осъществява общото ръководство на военното разузнаване и издава необходимите нормативни актове и осъществява цялостен контрол върху дейността на служба „Военна информация”.
Началникът на отбраната ръководи военното разузнаване в Българската армия и осъществява контрол върху дейността на съответните разузнавателни структури, които се изграждат в съответствие с командната структура в армията.
В законопроекта е посочено, че на структурите за военно разузнаване не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от вътрешнополитически характер.
Подробно са регламентирани задачите, устройството и управлението на служба „Военна информация”, която осъществява стратегическото военно разузнаване и подпомага структурите, осъществяващи оперативно и тактическо военно разузнаване.
Регламентиран е редът за информиране на висшите органи на държавна власт и на други държавни институции. Посочени са основанията за ограничаване на достъп до информация в съответствие с необходимостта от нейната защита.
В Законопроекта за военното разузнаване е уреден подробно статутът на служителите, които могат да бъдат военнослужещи, цивилни служители по служебно правоотношение и цивилни служители по трудово правоотношение. Посочени са изискванията за постъпване в службата, назначаването и изпълнението на службата. Определени са възможностите за обучение и професионална квалификация на служителите.
Регламентирани са координацията и взаимодействието на военното разузнаване с държавни органи и институции, а също така със структури на НАТО и Европейския съюз, която се осъществява от служба „Военна информация”. На оперативно и тактическо ниво при осъществяване на разузнавателна поддръжка на българските военни контингенти взаимодействието се осъществява от Съвместното командване на силите или от командирите на видовете въоръжени сили.
Финансовите и други средства за изпълнението на закона ще се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната.
Законопроектът обхваща дейности от изключителна национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз. Приемането му ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло – за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите на държавните институции в сферата на националната сигурност.
В хода на дискусията беше изразена безспорната необходимост от законодателно уреждане на военната разузнавателна дейност, но като недостатъци на законопроекта се посочи, че е разписана само една обща административнонаказателна разпоредба. Обърна се внимание на предвидения различен статут на служителите – служители по специалния закон и по Закона за държавния служител и смесването им в едни и същи текстове.
В разпоредбите, уреждащи имуществената отговорност на служителите, са разписани правила и правни категории, които представляват изключение от общата гражданска отговорност и е необходимо те да бъдат уеднаквени с действащото гражданско законодателство, като бъде отчетена спецификата на тяхната дейност и че в много от случаите действат при условията на неизбежна отбрана.
След проведената дискусия и обсъждане, с 12 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за военното разузнаване, № 202-01-79, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Процедура – господин Бакалов.
Йордан Бакалов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, имам процедурно предложение. Разбира се, Вие ще прецените дали ще го подкрепите или не.
Тъй като следващите две точки разглеждат една и съща материя, естествено с нюансите си за Държавна агенция „Разузнаване” и Военно разузнаване, моето предложение е тези две точки да се гледат заедно, защото, както Ви казах, и функционално те извършват почти една и съща дейност, териториално – също.
Предложението ми, госпожо председател, е, ако може и естествено, ако има желание в залата, двата законопроекта да се гледат едновременно, а времето на парламентарните групи и за двата закона да бъде обединено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Господин Бакалов, мисля, че в нашия правилник няма такава процедура, поради което няма да я подложа на гласуване.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителя Ви представям Проекта на Закон за военното разузнаване.
Тъй като същността на проекта беше разгледана много внимателно в докладите на трите комисии, няма да се спирам на основните принципи и какво всъщност регулира този закон като обществени отношения. Ще се спра само на някои неща, с което искам да отговоря по този начин на някои възникнали въпроси в хода на обсъжданията в съответните комисии.
Най-напред трябва да кажа, че този Проект на закон е готов от месец октомври 2011 г. – като проект. От тогава той е на сайта на Министерството на отбраната, получени са много предложения. Всички са отчетени в зависимост от това дали работната група счита, че трябва да бъдат отчетени или не. Съобразихме с решението на Консултативния съвет за национална сигурност да забавим внасянето му и той сега е на Вашето внимание – след година и шест месеца.
Искам да се спра на това какво представлява и да взема отношение по предложението, което беше направено.
Материята, която решава двата законопроекта, не е една и съща – Законът за Агенцията за разузнаване и Законът за военното разузнаване.
Искам да подчертая, че това не е закон за службата, наречена Военна информация, като съставна част на въоръжените сили. Това е закон за системата за военно разузнаване, която включва разузнавателни органи на тактическо, на оперативно и на стратегическо ниво. Единствено служба „Военна информация” представлява една от трите степени, а именно стратегическото ниво на водене на разузнаване в интерес на операциите на Българската армия и в интерес на външната ни сигурност. Именно това искам да подчертая – има различие в задачите, има различие в структурата, има различие и в статута на служителите, когато става въпрос за тези две служби.
Искам да подчертая, че в служба „Военна информация” и във всички разузнавателни органи има военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили и не е необходимо в този закон да бъде разписан отделен статут на военнослужещите. Има служба ”Военна информация”, има „Обща администрация”, в които има както служители по Закона за държавния служител, така и служители по трудово правоотношение. Това е естествено, всъщност това повтаря и структурата на самото Министерство на отбраната.
Ето защо не се налага допълнително определяне на служители по този специален закон. Няма нужда държавните служители и служителите по трудово правоотношение да бъдат определяни като служители по този специален закон.
Естествено, и в нашия закон има какво да се усъвършенства, какво евентуално да се добави, но както казват: „По-добре лош закон, отколкото без закон!”.
Искам да подчертая, че и досега дейността на служба „Военна информация”, за разлика от другите разузнавателни органи, беше регламентиран с някои текстове в Закона за отбраната и Въоръжените сили, които съответно ще отпаднат след приемането на този закон.
Накрая искам да помоля като вносители да бъдем държани в течение относно действията на онази работна група, която евентуално би била създадена за целия пакет от закони. Спомням си един законопроект, който беше внесен от група депутати, на базата на разработка на неизвестна група експерти, без участието на Министерския съвет, след което беше създадена работна група, която на практика написа нов закон. Не бих искал със Закона за военното разузнаване да се случи това. Така че моля Ви да ни държите в течение с обсъжданията и да участваме в тях. Няма никакъв проблем да ни викате, когато трябва. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Благодаря, господин министър.
Господин Стоев, заповядайте за процедура.
Евгени Стоев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за намаляване срока на четири дни между първо и второ четене на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 69, против 10, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Откривам дискусията по Законопроекта за военното разузнаване.
За изказване – господин Иван Костов.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Големият въпрос по отношение на този законопроект е: съществува ли необходимост да бъде приет? Има ли нужда и необходимост, доказана ли е необходимостта в България да има две разузнавателни служби? Една за военно разузнаване и друга – за цивилно разузнаване, каквото и да се разбира под това.
По начина, по който е създаден този закон, се изгражда ведомствена разузнавателна служба, която е изцяло под ръководството и разпорежданията на министъра и на началника там на отбраната.
Бих оспорил необходимостта от такъв законопроект. Тази служба има един голям провал зад гърба си – това е атентатът в Кербала, който доведе до много жертви. Ако тя беше на мястото си, щеше да вземе мерки заплахата да бъде предварително предотвратена, да не се допускат тези жертви и така нататък.
Защо напомням за Кербала? Защото, когато говорим за военното разузнаване и за неговата роля, трябва да имаме предвид оперативните, стратегическите и прочие възложени отговорности на Българската армия. И не повече!
Мисля, че разковничето на това, което повдигам, се намира в самия закон, където осъзнавайки собствената слабост да бъде пълноценно военно разузнаване, авторите на законопроекта са записали, че тази служба ще действа и осъществява координация и взаимодействие с разузнавателните структури на НАТО и Европейския съюз, с разузнавателните органи на страните членки и така нататък, ще им дава информация и прочие. Тоест тя ще се опре на разузнавателната общност на всички тези страни. Там обаче ситуацията е различна. Едни имат военно разузнаване, имат единни разузнавателни служби и така нататък.
Не виждам необходимост и от финансова гледна точка да има специална служба, която да бъде на разпореждане и да бъде управлявана по този начин. Считам, че това е излишно за държава като България, намираща се в такава тежка икономическа криза.
В законопроекта се вижда, че службата се гласи да се организира в ръководство, дирекции, и отдели, и сектори. Става въпрос за ограничена служба, с ограничени задачи – какви дирекции!?
Към самата служба ще има собствена служба за сигурност и така нататък, тоест изгражда се нещо самостоятелно, затворено, самодостатъчно и така нататък и изключително скъпо, което се подразбира от „дирекции” – в множествено число. Считам, че това не е необходимо и затова считам, че Народното събрание не трябва да приема два законопроекта за две различни разузнавателни служби и съм готов да участвам в дебат на тази тема.
Що се отнася до съдържанието на законопроекта, той е изготвен от вещи хора. Той е направен компетентно, той е издържан в понятията и категориите, с които службата работи, той е прецизно направен, смислен е.
Изобщо, като махнем няколко недомислици, които неминуемо се случват... Господин министър, да дам ли пример за недомислица? Какво е „изображение”? Вижте какво са написали колегите Ви: „е двумерно представяне на местност, обект или” и така нататък. Защо двумерно? Защо не тримерно? А защо не четиримерно с времето? Кой го измисли това „двумерно”?
Това са дребни неща на фона на издържания иначе във всяко отношение проект.
Най-идеалният случай, който може да направи Народното събрание, е, на нивото на този законопроект да изготви единен законопроект на службите, защото другият Законопроект за Националната разузнавателна служба, който би трябвало всъщност да се подразбира, е много по-слаб, отколкото този – това са възможностите на различните служби в страната. Би било идеално, ако може тази компетентност да послужи, да бъде изграден единен орган за разузнаване. Аз не мисля, че на министъра на отбраната му е нужно това нещо, определено го твърдя.
Знам, че ще има ирония, но мисля, че България е неголяма страна, с ограничени възможности. Това, което не може да сглоби, е самата система за национална сигурност. Не може да узакони един орган, който функционира от 13-14 години насам, какъвто е Съветът по сигурността при министър-председателя и той да заработи добре, какво остава за изграждането на самостоятелна единица, която, както е записано вътре в законопроекта, трябва да обслужва и интересите на националната сигурност. Как ще стане това нещо? Аз не мисля, че това може да се направи, няма да може да се направи от следващия и от всеки по-следващ министър на отбраната.
Моето предложение към колегите ми е да не подкрепим, да се въздържим от този законопроект, защото смятам, че по-лошо би било – тук съм съгласен с министъра, да няма въобще закон и те да продължават да се самопрограмират, както често се случва в тези органи. Това би било наистина по-лошо. По-добре е да има закон и затова нека се въздържим, но това не е най-доброто решение за нашата страна в сегашния момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има Обща декларация приета от политическите сили, в това число и от тази политическа сила, в момента се изказа нейният лидер, за разработването на пакета от закона. Там изрично фигурира, даже имам задача да организирам ново обсъждане по Закона за военното разузнаване, която съм изпълнил.
Второ, тук се води един схоластичен спор. Ние не създаваме, господин Костов, сега тази служба. Само преди няколко дни тя празнува своята 105-годишнина. Сега, ние ли да бъдем – на сто и шестата година, стигнали до извода, че няма военно разузнаване, което е абсурд, и да се казва, че министърът на отбраната и Българската армия в своите операции не се нуждае от специфични разузнавателни данни, които се събират именно от военното разузнаване. Аз искам да изкажа благодарност за дейността на всички военни разузнавачи, които в момента работят зад граница и дават неоценима информация.
Защо съм против всякакво обединяване на двете разузнавания? Все пак кажете коя държава е обединила външното и военното си разузнаване? Това е една-единствена държава в НАТО – Германия. В Германия, знаете много добре, от времето на Канарис, че се страхуват да имат военно разузнаване. И това е исторически обосновано. Повтарям, в НАТО има Военен разузнавателен комитет, има и Цивилен разузнавателен комитет. С кой ще се свързва като контрагенти в България? Какво означава да правим икономии във време на криза? Като закрием съответната служба нима няма другата обединена служба да поеме същите задачи и да се нуждае от същия контингент, който трябва да има като агенти зад граница, или работещи под прикритие зад граница? Най-малкото, смятам, че това е израз на това, че бих искал да не ме обичате толкова и считам категорично за схоластична дискусия да има или да няма две разузнавания. Затова Ви моля да приемете този Закон за военното разузнаване, който е многократно обсъждан.
Трябва да Ви кажа, че не само от страна на Синята коалиция има такива желания. Такива желания има включително и от някои институции. Бих искал да подчертая, че винаги съм се възпротивявал съвсем открито на каквото и да е обединение. Защото, обединение в името на какво?! Обединение в името на националните интереси на страната ли? Нищо подобно. Ние само ще разрушим една 105 години създавана, укрепвана и работеща система, ще направим административно сливане между две служби, в резултат на което ще получим една кръгла нула, господин Костов. Това искам да кажа на всички Вас. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Господин Костов – лично обяснение.
Иван Костов (СК): Като за бивш генерал, много се уплашихте от този разговор за обич – това са глупости, които си говорят политиците. Стойте настрана от тези работи. Вижте каква е разликата в тези 105 години и мисля, че я съзнавате много добре, господин министър. България имаше голяма масова армия сто и няколко години – масова, наборна. Имаше съвършено друго пространство пред тази армия – и от опасности, и от задачи и така нататък. Вие като армия в момента сте останали по-малко от стадион „Бончук”.
Освен това напомних големия провал на тази служба, по който Вие не взехте отношение. Не можете да наричате това схоластичен спор. Променили са се радикално условията, при които функционира Българската армия. Вие сам го признавате в закона. Вие сте част от колективна система за отбрана. Вие не сте онази самостоятелна служба на масовата Българска армия в продължение на 100 години. (Реплики от ГЕРБ.) Реалностите са други. И това не е схоластичен спор. Когато казвам, дайте да отразим реалностите, Ви призовавам да ги отразим такива, каквито те са станали – две дълбоки промени в реалностите има. Повтарям ги още веднъж, защото и Вие и Вашите представители тук трябва да ги чуете.
Част сме от колективна система за отбрана. Много разходи, много информация може да бъде набавена или да бъдат спестени от по линията на колективната система. Нали заради това сме станали част от тази колективна система?
Схоластично е към кой ще се обърнат НАТО – към някаква специална служба, или към някаква друга служба. Това е схоластика. Към който и да се обърнат, ще имат някакъв адрес и ще се обърнат. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Призовавам Ви да отчетете реалностите, те са съвършено различни и в тези реалности трябва да се разпространяват законодателните усилия на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Господин Лаков, имате думата за изказване.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашето убеждение от Партия „Атака” е, че такава служба трябва да има. Най-малкото заради станалото в Кербала, защото с такъв закон, какъвто се приема в момента, може да се търси отговорност за това, което е станало. Службата трябва да съществува, за да ни дава информация кой какви оферти предлага например при закупуването на фрегати трета ръка, на самолети, на хеликоптери „Кугър”, кой се е облагодетелствал, какви рушвети се въртят.
В този смисъл е хубаво да имаме такъв орган, който да информира и да работи по това кой, как се облагодетелства от големите и скъпи военни поръчки. Това е само един от аспектите, които ни мотивират да гласуваме, че служба трябва да има, но законът, за съжаление, повтаря грешките от предишния.
Ще кажа няколко от тях. Отново Военното разузнаване е подчинено на министъра и на началника на отбраната. Съвършено категорично и ясно е изключен върховният главнокомандващ. Президентът няма никакви отношения по така разглеждания закон за служба „Военна информация” и за Военното разузнаване. Нещо по-лошо, той, който е част от формулирането и провеждането на външна политика и във военната област, няма право да поставя задачи на службата. На него само му се докладва и той се поставя пред свършен факт. Това е основното, което ни притеснява – отново се орязват правомощия.
Другото, което като патриотична партия предизвиква смущения в „Атака”, е допускането на възможността във Военното разузнаване да се назначават лица с двойно гражданство. Господа и госпожи, това е българско военно разузнаване и лица с двойно гражданство нямат място там, става дума за българска национална кауза, за български национални интереси и тяхната защита. Моля Ви, това би трябвало да го прецизирате.
Освен това в известен смисъл господин Костов е прав като казва, че се създава противоречие между едната и другата служба. То се създава обаче вътре в самата служба с възможността за назначаване на цивилен или военен ръководител. Тази двойственост положително ще породи противоречия, ще породи конфликти. Всички знаете, видяхме, че това се случи и в ДАНС, където бяха събрани девоенизирани и военизирани структури, имаше търкане, продължава това търкане, със сигурност ще го има и в новата структура, ако не се направи, просто да се избере – цивилен или военен ръководител трябва да бъде на Военното разузнаване. Най-добре е да е военен естествено, защото може да му се търси по-висока отговорност. Отделен е въпросът какво става при пенсиониране, примерно, ако един цивилен шеф с мандат трябва да работи до 66, то другият трябва да бъде уволнен на 64, ако е по Закона за отбраната и въоръжените сили.
Това са по-дребните пропуски. По-важно е другото, ставаше дума за гражданския контрол. Тук нещата са ясни, че се предоставя неквалифицирана информация, но че шефът на службата може да квалифицира всичко, да обяви всичко за класифицирана информация и така да се откаже пълен граждански контрол.
По-страшното е друго нещо, че службата допуска работа с обработка и събиране на лични данни на граждани – български и чужди. Хайде, чуждите ги оставяме настрани да си събират колкото искат, но има български граждани. Лошото е, че няма срок за съхраняването на тези лични данни. Това се решава пак по усмотрение на шефа на службата. Не може тази служба да бъде един инкубатор, да бъде една банка за компромати, банка за факти, данни и обстоятелства, които във всеки един момент да могат да бъдат извадени. Просто трябва да се регламентира срокът и да е ясно, че след приключване на конкретната разработка тези лични данни трябва да бъдат унищожавани незабавно в примерно едноседмичен или двуседмичен срок.
Другите неща са по-скоро дреболии. Записано е, че може да се използва полиграф в работата на службата, това е детектор на лъжата. Много хубаво, но този полиграф не води до нищо, защото не се признава от никой съд, така че и да го използвате, и да не го използвате, това може би е прочетено в шпионските романи.
Интересно ограничение е, че след напускане служителят може само с разрешение на шефа да контактува с лица, с които е работил или е работил по тях. Излиза, че напусналият службата не може да се вижда с колегите си без разрешение на директора, но това са дреболии, които би трябвало да бъдат оправени между първо и второ четене. Надявам се, че работната група ще си свърши работата. Благодаря Ви за вниманието.
Още веднъж, ние ще гласуваме „въздържали се” по този законопроект, защото наистина е най-добрият от предложените четири в пакета, но в същото време е недостатъчно обмислен. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Няма да споменавам имена, за да не предизвикам лични обяснения. Ще кажа следното. Говори се за колективната система за отбрана на НАТО и някой си представя, че тази колективна система за отбрана на НАТО се състои от някакви централни органи, които изпълняват всички функции, а държавите само черпят от тази сигурност, която НАТО осигурява. Всички елементи на колективната отбрана и сигурност, в това число и разузнавателните органи са елементите на колективната отбрана, тоест ние няма как да черпим и да заменяме съществуването на наш собствен национален разузнавателен военен орган с някакъв имагинерен, който не съществува в НАТО – това, първо.
Второ, стана въпрос за Кербала. Причините са много по-дълбоки да се търсят те само в служба „Военна информация”. Причините са изключително дълбоки и те са въпроси на стратегическото ръководство на Въоръжените сили. Това, което е направено тогава, предшестващо самия инцидент, ясно показва къде са причините. Не е причината в служба „Военна информация”. Няма такава разузнавателна служба, която да Ви гарантира 100% разузнавателни данни за всяко едно действие.
Що се касае до това как се използва тази разузнавателна информация и дали тя трябва да бъде само за операции на българската армия ще Ви кажа, че много от данните съпътстващи, които се откриват като разузнавателни данни в хода на работата на нашите офицери от Военното разузнаване, веднага се предават на различните други институции, които се занимават, включително и с вътрешна сигурност. Защото тези съпътстващи данни не са нужни на самата служба „Военна информация”, те са нужни на службата ДАНС, на главния секретар на МВР и така нататък.
Що се касае до личните данни и защо не трябва да влизат в досег с хората, с които работят, господин Лаков, не става въпрос за техните колеги, става въпрос за хора, които имат група агенти, които ръководят и след това не би трябвало да влизат в контакт – това е съвсем естествено.
Що се касае до ролята на върховния главнокомандващ – какво искате да запишем, че той е върховен главнокомандващ на служба „Военна информация” или на Военното разузнаване?! Защото служба „Военна информация” и останалите разузнавателни органи са елемент и част от Въоръжените сили, а както знаете Президентът е и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, така че той по този начин упражнява своите права конституционно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Процедура – господин Димитров.
Тодор Димитров (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще направя две процедурни предложения. Първото предложение е за удължаване на работното време до приключване на тази точка, а именно до гласуване на Законопроекта за военното разузнаване.
Второто ми процедурно предложение е утре, в петък, първа и втора точка да бъдат съответно другите два законопроекта от този проект, а именно първо четене на Законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване” и първо четене на Законопроекта за Националната служба за охрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Обратно процедурно предложение – господин Чукарски.
Димитър Чукарски (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя обратна процедура за първото предложение на господин Димитров. Става въпрос за това, че в 14,15 ч. имаме насрочена среща на Външната комисия и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с ротационното председателство на Европейския съюз – с тримата посланици, и аз не мисля, че е най-уместно да дойдат или да им бъде казано да стоят и да чакат в коридора. Предлагам времето да бъде така, както е – до 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Подлагам на гласуване първото процедурно предложение, направено от господин Димитров, за удължаване на работното време в днешния пленарен ден до приемане на този законопроект.
Гласували 79 народни представители: за 60, против 12, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Димитров.
Тодор Димитров (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване. Аз считам, че до 14,15 ч. законопроектът ще бъде гласуван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Прегласуване.
Гласували 87 народни представители: за 69, против 15, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение, направено от господин Тодор Димитров.
Гласували 86 народни представители: за 76, против 4, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Господин Радославов, имате думата за изказване.
Александър Радославов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз напълно споделям тезите на господин министъра, които изложи тук и първоначално, когато говореше, че трябва да има отделен закон, както и последната аргументация, която направи за връзката между Върховния главнокомандващ и Военното разузнаване.
Българската история е такава, уважаеми колеги – в царство България е имало разузнавателен отдел към Генералния щаб. Винаги е имало силно военно разузнаване – и в царство България, и след Втората световна война. Това е абсолютно доказана структура, която е нужна на държавата.
Аз напълно споделям тук позицията на ген. Ангелов, защото ние, за да бъдем добър и пълноценен партньор в НАТО, трябва да имаме и силна армия, и силно военно разузнаване, за да бъдем действително, как да кажа, едни партньори, които заслужават уважение и да бъдат полезни в този алианс.
Тук има политически сили, които за тези 23 години направиха всичко възможно тази Българска армия, ако можем, така да я сведем до някаква само ритуална военна част. Същите тези сили направиха така, че предсрочно да се ликвидира наборната военна служба, а виждате какви са последствията сред младото поколение, да не говорим физически как изглежда, ами и наркоманията и така нататък. Тук бе направена една капитална грешка тогава, както и говорих от тази трибуна, защото наборната служба има едно възпитателно въздействие към младите хора, не е само до военните знания, но и едно патриотично възпитание. Всеки който е служил знае, че от момчетата ставаха мъже точно в казармата.
Има политически сили, на които и сега им се иска да няма, дето се казва, военно разузнаване и просто полека-лека България, която е с такива славни традиции на армията и на военното разузнаване, ако може, това да изчезне.
Така че напълно споделям нуждата от отделен закон, от силно военно разузнаване, подкрепям закона и ще гласувам „за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Ангел Найденов има думата.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз съм сред хората, които споделят разбирането, че двете служби, всъщност Военното разузнаване и Националната разузнавателна служба, не трябва да се обединяват. Защитавах това становище, включително когато имаше законопроект за сливането на двете служби, представил съм това разбиране на Консултативния съвет по Национална сигурност при Президента, поддържам това разбиране и сега, когато гледаме законопроектите, регламентиращи дейността на Военното разузнаване и съответно на Държавната агенция „Разузнаване”.
Аз мисля, че независимо от текстовете, които регламентираха до този момент дейността на служба „Военна информация” в Закона за отбраната и въоръжените сили, наличието на отделен закон, който да регламентира всичко, свързано с дейността на Военното разузнаване, е много по-добрата възможност, която Народното събрание, разбира се, не бива да отхвърля, нито да затруднява.
Доброто е, че в сравнение с всички останали законопроекти Законопроектът за военното разузнаване е в най-добра, нека да използвам този израз, кондиция – и като текстове, и като регламентация, и като структура на законопроекта, съответно като очертаване на отговорности, задачи, статус на служителите и на начина, по който да бъде регламентирана дейността като цяло на военното разузнаване.
Характерното за законопроекта, който е представен на нашето внимание, е, че всъщност на практика се регламентира едно, и сега смея да кажа, съществуващо положение, представяйки дейността на Военното разузнаване на трите нива – стратегическо, оперативно и тактическо, и определяйки, разбира се, структурите, които осъществяват тази дейност в лицето на служба „Военна информация”, в лицето на разузнавателните структури в органите за управление и, разбира се, в разузнавателните формирования. Това е достойнство на този законопроект, което не бива да бъде подминавано или съответно омаловажавано.
Аз обаче имам няколко бележки, които ми се струва, че трябва да прозвучат по отношение коментара и дискусията, която правим на първо четене, защото най-малкото те трябва да присъстват като текстове, които да привличат вниманието на народните представители, включително и с оглед на разработването на предложенията, свързани с второто четене.
Аз ще започна, на първо място, с текстове, свързани с принципите и съответно организацията на работа на Военното разузнаване, по-скоро от гледна точка на взаимоотношенията, правата и отговорностите на министъра на отбраната, съответно на началника на отбраната, по отношение на дейността на служба „Военна информация” и съответно на разузнавателните органи в органите за управление и формированията в Българската армия.
Създава се впечатлението от липсата на достатъчно ясен механизъм. Силно се надявам, че министърът на отбраната или съответно началникът на служба „Военна информация” биха могли да дадат малко повече светлина по тези въпроси.
Създава се впечатлението, че може да бъде прекъсната връзката между служба „Военна информация” и съответно началникът на отбраната. Освен през министъра, който поставя задачите на служба „Военна информация”, няма друг текст, който да регламентира права на началника на отбраната по отношение на дейността на служба „Военна информация” или съответно достъпа до информацията, с която разполага в процеса на придобиване или на анализ служба „Военна информация”.
Създава се впечатлението, че служба „Военна информация” получава цялата информация и на практика службата ще определя коя част от нея е необходима на оперативно и тактическо ниво и съответно каква част от нея тя ще предоставя за осъществяване на правомощията на началника на отбраната.
И трето, служба „Военна информация”, без да може да поставя задачи на военното разузнаване в Българската армия, в някаква степен ще трябва да оценява дейността на военноразузнавателните формирования и, съответно, ако щете, качеството на придобиваната информация от военноразузнавателните структури или формирования.
Втората посока, в която искам да насоча вниманието Ви, е отново в посоката на взаимодействие, но по-скоро от гледна точка на това, че взаимодействието в хода на осъществяването на дейността на военното разузнаване ще бъде по-скоро предмет на добра воля между служба „Военна информация” и военноразузнавателните органи и структури. Стои въпросът: какво е отношението на различните органи за управление или съответно структурите на подчинение към министъра към целия информационен поток на трите нива, на които се осъществява дейността по военното разузнаване?
И второ, съществува ли единен план, по силата на който освен да бъдат поставяни задачи от министъра на отбраната, респективно от началника на отбраната, се придобива информация с оглед на специфичните отговорности, които има военното разузнаване като цяло.
Третата посока, уважаеми дами и господа, която следва да прозвучи, е не защото в момента съществува проблем, но защото се създават предпоставки за потенциален проблем от гледна точка на деполитизацията или съответно департизацията в този случай на структурите на военното разузнаване. Обърнете внимание, в чл. 11 на Закона за военното разузнаване има текст, който казва: „На военно разузнаване не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. То не събира, не обработва, не анализира и не съхранява информация от вътрешнополитически характер”.
„От вътрешнополитически характер”, следователно това би трябвало да бъде достатъчна гаранция за ненамеса във вътрешнополитическия живот или съответно във вътрешнополитическите процеси. Така ли е? Тук в случая трябва да кажем, че освен отговорностите по отношение на отбраната, по отношение потребностите на Българската армия или съответно за целите и за нуждите на операциите, в закона се посочва: „добива информация, осъществява дейности в случаите на потребност за сигурността на страната или националната сигурност”. Ясно е, че елементът военна сигурност, елементът отбрана е част от националната сигурност. Следователно отварянето на възможността, свързана с националната сигурност, отваря потенциалната възможност за набиране, съхраняване, анализиране на информация, която засяга всички аспекти в широкия смисъл на разбирането за национална сигурност. Имахме възможност да коментираме много това по първата точка. Следователно тук трябва да има много по-силна гаранция, много по-ясен механизъм за недопускане на злоупотреби – държа да подчертая думата „злоупотреба” с информацията, която се придобива, с оглед на останалите потребности на дейностите, свързани с гарантиране на националната сигурност.
Четвърто, насочвам вниманието Ви, дами и господа, към текстове, които засягат прикритието, скриването на кадровия състав и организацията на дейността на Военното разузнаване чрез използване на собствени прикрития и на прикрития в структури и организации, посочени в закона.
Уважаеми дами и господа, как този текст, който би бил приет в Закона за военното разузнаване, се връзва със задълженията по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия. Там, уважаеми дами и господа, има текст в чл. 3, ал. 1, т. 16, който обявява, че „публични длъжности са” и следва изброяването от началника на Военното разузнаване, през началника на Националната разузнавателна служба до началник на секция и началник на отдел, включително с посочване каква позиция заемат в съответните служби. Що за смисъл има тогава този текст, след като това след десет дни, две седмици или един месец ще стане факт, обществено достояние?! Тук никакъв чл. 32 няма да сработи по простата причина, че той не работи и сега. Защо не работи? Защото, ако обърнахте внимание върху текста, прочетен преди сегашната дискусия, там се казва, че „не разкриват документи”, но и никой не забранява разкриването на лица.
Извинявайте, господин Иванов, Вие имате ли опасения, че предоставянето на тази информация ще означава пълно разкриване на цялото прикритие, включително на служители не само щатни, но и такива, които Вие ползвате с оглед дейността на Вашата служба? Без да ми давате отговор – на мен или залата, аз ще кажа: „Да, имам такова опасение”. Колко е тогава цената на текста, който приемаме, само за да успокои нечия съвест?
Искам да насоча и да обърна вниманието Ви върху опасността, която следва, независимо от тези текстове. Със сигурност, ако потърсите малко повече информация, ще разберете, че има предоставена информация с оглед на текстовете, които действат сега в Закона за досиетата, включително с обосновано предложение за неразкриване и въпреки че документите не са разкрити, е разкрито името. Разбирате ли? Разбирате ли последиците не само за този, чието име е разкрито, а за всички, свързани с него, и оттам с дейността на съответната служба, която и да е тя, където и да е осъществявана дейността?
Пето, отново с оглед на гаранциите срещу злоупотреби, бих искал да насоча вниманието Ви върху чл. 27, който дава правото на военното разузнаване, респективно на службата за военна информация „да организира и провежда самостоятелно или във взаимодействие с партньорски служби специални агентурни операции на и извън територията на страната”. „На и извън територията на страната”, следователно тук имаме още една потенциална опасност с оглед на пресичането на възможностите за злоупотреба с оглед на дейността по отношение на операции и задачи, свързани с вътрешнополитически характер. Това е още една потенциална опасност, върху която трябва да мислим преди второ четене. Разбира се, там трябва да има много прецизни текстове.
И не на последно място искам да насоча вниманието Ви върху поддържането на информационните фондове, контрола върху тези фондове и, разбира се, недопускането на злоупотреба с информация по отношение на гражданите или по отношение на целите и задачите, които изпълнява службата.
Приключвам с изложението дотук. (Шум.)
Надявам се, че ще обърнете внимание на опасенията и съответно ще можем да намерим по-добрите възможности и текстове, които ще помогнат в усилията ни да подобрим законопроекта и съответно да гарантираме нормална работа, без злоупотреби, с оглед на правата на гражданите и интересите на страната. Благодаря за вниманието. (Шум.)
Колегите, които не се интересуват, или които имат други задачи, могат да напуснат залата. Никой никого не държи насила тук, в залата. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Бакалов.
Йордан Бакалов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз не разбирам Вашето раздразнение от това, че беше поставен въпросът: има ли България нужда от две служби? Никой не е казал, че става въпрос за закриването в момента, примерно на „Военна информация” или на Военното разузнаване. Някой да го е казал и да го е твърдял? Аз поне не съм го чул. Така че ако се състои този политически дебат, а той явно няма да се състои и в бъдеще време, тогава вече ще се реши примерно коя от службите ще има превес над другата ,защото и това е един от елементите, които се съобразяват и понякога притесняват служителите на едната или на другата служба. Ясно е, че този дебат няма да се състои.
Другият дебат, който трябваше да се състои и аз не напразно поставих въпроса, знаейки, че донякъде в правилата това не е изписано, че има сериозни разлики между единия законопроект и другия. Включително и в определенията, примерно като разузнавателна информация, като това, че едните я обработват, другите не я обработват и я предоставят. Така че съвсем резонно и нормално според мен беше да се гледат и двата законопроекта – и на „Военна информация” и на Държавна агенция „Разузнаване” заедно.
Другият важен въпрос, който се разгледа и за който военните могат да бъдат специално поздравени, е това, че се дава възможност да се назначи на тази специална служба и цивилно лице, което е политическо лице, което е западният модел. Не във всички държави, естествено. Но така или иначе този модел го има. Докато, примерно Държавна агенция „Разузнаване” изобщо не допуска това. Даже така, както е в ДАНС – десет години стаж в самата структура и всичко останало.
Ако трябва да се върна в началото и малко да се пошегувам, никой не е казал, че точно „Военна информация” ще бъде закрита. Особено като гледам и Вашите напредничави идеи.
Другото, което определено прави впечатление, е това, че самият вътрешен контрол – да, наистина, вменява се на шефа на Военното разузнаване да изпълнява изброените задачи, както и да инспектира изпълнението на задачите, и т. 8 „да организира инспекции” и т.н. Има обаче модел с назначаване на инспектор, което мен лично ме кара да си мисля, че при писането на единия и на другия закон тези два екипа май не са си говорили много-много. И съвсем резонно е предложението от господин Костов, че най-лесно щеше да стане да бяхме изработили един общ закон за разузнаването с нюанси, естествено за стратегическо, оперативно и тактическо военно разузнаване и темата да приключи. И няма защо тук в един момент да се сърдим, да се обичаме, да се женим или развеждаме. Защото днес точно това се прави.
Така или иначе моментът, когато се прави вътрешна инспекция, въпреки че аз там имам сериозни забележки към другия закон, защото самият шеф на служба назначава самия инспектор и е подчинен на инспектора, само че докладът е на министър-председателя. Но в тази служба, специално във военното разузнаване, това го няма.
Следващото – няма как да го подмина и това донякъде е политическото прикриване на самата служба. Член 29, ал. 2: „Службата създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхранение на документи, сведения и данни за чужди граждани”. И по-нататък „Материалите по ал. 2” – тоест за чуждите граждани – „не се предоставят на Комисията за разкриване на документите… с дългото заглавие на Държавна сигурност.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, така нареченият „Закон за досиетата” изобщо не третира материята, изобщо не третира чуждите граждани. Хайде да започнем вече да изпълняваме тези закони, които ние самите приемаме. Вие искате да кажете и политически си прикривате в момента службата за това, че вероятно имате определена агентура от чужди граждани. И това го предавате на Комисията по досиетата. Там изрично е казано – за български граждани. Там изрично е казано – за хора, които са съпричастни към бившата Държавна сигурност. Така че не виждам изобщо защо трябва по този начин да се прикрива службата с ал. 3, както и притесненията, примерно, на някои мои колеги по т. 5 за организиране и провеждане. Естествено, че когато имаш данни и факти за определено лице, което е на територията на България, да не споменавам и на каква друга територия може да се намира, и това лице е, примерно от контингента на партньорска служба, естествено че тази операция ще става съвместно с чуждата служба. И тогава, реално погледнато, вече отиваме към следващия елемент, който не е добре разработен в този законопроект.
Иначе достойнствата на този законопроект ги има, но не е добре разработен, примерно, парламентарният контрол. Казва се, че се контролира от комисия, но точно коя комисия и как изобщо не е добре разработено. Така че работната група след това наистина трябва да помисли точно по този въпрос, защото, ако има политическо ръководство самата военна служба начинът на контрол е един. Ако обаче има професионалист, начинът на контрол е съвсем друг. Всичко това трябва да се съобразява.
И накрая, за да не стана многословен, ще завърша с чл. 58: „Координацията и взаимодействието на Военното разузнаване с министерства и ведомства, служби за сигурност и служби за обществен ред се осъществява от службата въз основа на съвместни инструкции на министъра на отбраната, ръководителя на съответното министерство, ведомство или служба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Моля колегите в залата за тишина! Много Ви моля, нека да се слушаме.
Йордан Бакалов: Да, текстът е коректен. Обаче току-що, преди един час приехме един закон за устройство на системата за национална сигурност. Хайде ми кажете защо ние приехме този закон, когато всичко това, съгласно чл. 58, координацията ще става чрез господин министъра. Само че няма никаква взаимовръзка с приетия законопроект. И тогава, когато говорих за онзи законопроект и този – ето това е потвърждението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят в залата народните представители, които са в кулоарите.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за военното разузнаване, № 202-01-79, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет.
Съобщения за парламентарен контрол на 25 януари 2013 г., петък, 11.00 ч.:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Пирински, Десислав Чуколов - два въпроса, и Емил Василев, и на питане от народния представител Димитър Главчев;
- министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на два въпроса от народните представители Атанас Мерджанов и Ваня Добрева;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Ивелин Николов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на въпрос от народния представител Иван Костов;
- министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на три въпроса от народните представители Неджми Али и Георги Божинов - два въпроса, и на две питания от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, и Корнелия Нинова;
- министърът икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на седем въпроса от народните представители Атанас Мерджанов, Захари Георгиев, Антон Кутев, Румен Такоров, Иван Николаев Иванов – два въпроса, и Пенко Атанасов и Пламен Орешарски и на две питания от народните представители Цвета Караянчева и Недялко Славов, и Ариф Агуш;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на два въпроса от народните представители Милена Христова и Захари Георгиев;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на девет въпроса от народните представители Спас Панчев, Бойко Великов, Михаил Миков, Мартин Димитров и Ваньо Шарков, Пенко Атанасов и Драгомир Стойнев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на двадесет и три въпроса от народните представители Петър Димитров, Димитър Горов - два въпроса, Добрин Данев – три въпроса, Иван Николаев Иванов, Станислав Станилов, Михаил Миков, Румен Такоров - два въпроса, Ангел Найденов, Кирил Добрев и Драгомир Стойнев, Пенко Атанасов, Петър Мутафчиев - четири въпроса, Милена Христова - два въпроса, Антон Кутев, Валентин Николов и Захари Георгиев, и на питане от народните представители Антон Кутев и Димчо Михалевски;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на 11 въпроса от народните представители Георги Божинов - осем въпроса, Джевдет Чакъров, Захари Георгиев, Милена Христова и Димчо Михалевски, и на питане от народните представители Антон Кутев и Димчо Михалевски.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос с писмен отговор от народния представител Михаил Миков;
- министърът на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Милена Христова и на въпрос с писмен отговор от народния представител Теодора Георгиева;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Ваня Добрева;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос с писмен отговор от народния представител Михаил Миков;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народни представители, се отлагат отговорите на:
- два въпроса и три питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков;
- питане от народния представител Димчо Михалевски към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков;
- две питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- три въпроса от народния представител Мая Манолова към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова и два въпроса към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов;
- въпрос от народния представител Любомир Владимиров към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски;
- въпрос и питане от народния представител Емилия Масларова към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов;
- въпрос от народните представители Емилия Масларова и Димчо Михалевски към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- два въпроса и две питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- две питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
въпрос и питане от народния представител Димчо Михалевски към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев;
- две питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Николай Младенов.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
Утре пленарното заседание започва в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,18 ч.)

Заместник-председател:

Менда Стоянова

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова