Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-09-23

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 до 21 септември 1999 г.:
Законопроект за ратифициране на Договора за заем (проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за допълнение на Закона за местните избори. Вносител е народният представител Любен Корнезов. Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Има следните предложения за дневен ред:
Предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за опазването на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан.
3. Законопроект за ратифициране на Монреалските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой.
4. Законопроект за достъп до обществената информация.
5. Законопроект за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.
7. Законопроект за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.
8. Проект за решение на Народното събрание за изменение на Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България.
9. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
10. Парламентарен контрол.
Има предложение от народния представител Донка Дончева в дневния ред да бъде включен Законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
И предложение от народния представител Александър Каракачанов като точка в дневния ред да бъде включен проектозаконът за преизчисляване на валутните задължения.
По дневния ред някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С Постановление № 165 от 12 август 1999 г. Министерският съвет действително определи размера на годишните такси за обучение на студентите след втори курс, които са приети да се обучават срещу заплащане в левове. Но стана ясно, че с постановлението се утвърждават годишни такси на първокурсници, които са в размер от 87 до 150 лв., а за студентите, които бяха приети досега срещу платено обучение, те са от 510 до 1120 лв. Тоест, 6 - 7 пъти по-високи, въпреки че предварително обявените намерения на Министерството на образованието и науката бяха други. Това предизвиква сериозно недоволство сред средите на студентите и техните родители. Съвсем скоро те ще започнат учебни занятия и таксите трябва вече да се внасят.
Ние чухме миналия ден в отговор на питане към министъра на образованието и науката намеренията, че намаляващият брой на студентите в България, който се очаква след закриването и на военните училища да се увеличи, няма да попречи върху това размерът на таксите да бъде намален, тъй като се очаква, че държавната субсидия ще нарасне с оглед на това, че бройката на студентите ще бъде по-малка. Но точно намаленият размер на студентите, заради закриването на военните училища, може да породи бум в определени висши учебни заведения. Там ще отидат да кандидатстват ученици, които са имали намерение да продължат образованието си във висше учебно заведение.
Успокоително не ни подейства намерението на Министерството на образованието и науката да направи всичко възможно да решава този процес с чужди ресурси, със средства от Световната банка, където се очаква, че със заем въпросът за кредитирането на българските студенти ще бъде решен. Тези преговори се очаква да приключат през септември.
Считаме, че това е също една пропусната възможност за новата учебна година. И след като Министерският съвет не внесе въпроса за кредитиране на студентите и се провалиха опитите чрез Държавна спестовна каса да се решава този въпрос, считаме, че държавата трябва да намери субсидии и да подпомогне социално слабите студенти, каквито са в голяма част студентите, които днес ще влязат в нашите висши учебни заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ДОНКА ДОНЧЕВА: Ето защо за четвърти път ние внасяме преработен законопроект за кредитиране на студентите и докторантите и молим Народното събрание да го подкрепи, защото нямат актуалност въпросите за България въпросите,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА: ... които вие днес предлагате за водолюбивите... (Председателят изключва микрофоните. Неодобрителни реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте протестира! Научете се да се вмествате във времето на правилника.
Има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, много се радвам, че СДС се е загрижил за бозайниците в океана и в Средиземно море. Но аз вече от 2 години ви предлагам да се загрижите за едни други бозайници, които за разлика от тези, за които вие се грижите така усърдно, не са полезни, а избозаха всичко каквото може от банките, които ограбиха държавата, за които аз внесох законопроект преди 2 години, който ги задължава да си върнат парите по курса на деня, който законопроект беше приет с пълно единодушие от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол преди една година. Който законопроект аз внасям 6 пъти и не получавам отговора защо той не стига до зала в нарушение на всички правилници и в нарушение просто на нормалното човешко мислене. И аз вече съм принуден да питам, така да се каже, индивидуално.
Госпожице Михайлова, Вие сте председател на тази група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, недейте питайте индивидуално. Говорете си по дневния ред.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Много моля! Защо да не питам? Това е моята аргументация за законопроекта. Аз искам да ми обяснят на какво основание този законопроект се връща за не знам кой път като е приет официално от съответната комисия. Като много добре знаете, че в момента хората си опрощават дълговете и става дума за стотици, вероятно вече милиони долари. Аз питам има личен ангажимент ли към някого? Посочете кой е този, за да знаем поне, че този човек е миропомазан от властта и да не се занимаваме с него, а да се занимаваме може би с по-дребните разбойници.
Аз Ви питам, господин Соколов, защо за пореден път Вие връщате моето питане към министър-председателя по този въпрос? На какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На основание правилника.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Кой правилник Ви позволява да суспендирате Конституцията? Още повече не става дума за нещо друго, а за нещо, което е в интерес на държавата. И аз Ви питам Вас поне нещо отвътре не Ви ли гложди като съвест, се нарича това нещо, като ги правите тези неща? Или поне излезте и обяснете: Каракачанов не е прав. И кажете, и обяснете защо не е прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Каракачанов, никой не е длъжен на Вас да Ви дава обяснения. Говорете си по дневния ред. (Неодобрителни реплики от опозицията.)
Това е демокрацията. (Смях и весело оживление в опозицията.) Никой не може да застави другия да прави нещо. Пита един, пита друг...
Поставям на гласуване предложенията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Донка Дончева.
Гласували 178 народни представители: за 73, против 98, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю. Госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение да бъде прегласувано предложението на госпожа Дончева за включване в дневния ред на точка. Разглеждане на първо четене на проектозакона за кредитиране на студенти и докторанти, внесен от Георги Първанов и група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица.
Мотивите за това са, че явно колегите от мнозинството упорито не желаят да включат този законопроект въпреки огромната необходимост от разглеждането му и взимането на решение по този въпрос от страна на народното представителство.
Ако вие, колеги, направите справка всеки за себе си, ще разберете, че студенти, които са ползвали условията сега на банка Държавна спестовна каса за кредитиране, са между 20 и 30 души за цялата страна. Това показва, че този ред и режим на отпускане на кредити е крайно неизгоден за тях. Ако вие освен това държите да спазите обещанията си, поети пред младите хора по време на януарските събития през 1997 г., ако държите да спазите това, което обещахте в правителствената програма "България 2001" вие нямате никакви основания да гласувате против включването на този законопроект. Напротив, вие би трябвало да гласувате за него с двете ръце.
Ако вие имате съображения и несъгласие с него тук, в пленарна зала, е мястото, където могат да бъдат изразени. Но нека народното представителство и всички народни представители и парламентарни групи демонстрират желание най-после този въпрос да бъде включен в дневния ред. Вие можете да предложите и ваш законопроект, но въпросът с кредитирането на студентите и докторатите, създаването на преференциални условия е крайно належащ. И това е въпрос, който трябва да бъде решен с активното участие именно на мнозинството в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Донка Дончева.
Гласували 178 народни представители: за 63, против 94, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов, който дори не остана в залата да изчака резултата от гласуването.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На него му е ясен резултатът. Вие нали му го обяснихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той на Вас може да е ясен, но на него трябва да му е ясен.
Гласували 176 народни представители: за 64, против 94, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС.
Гласували 161 народни представители: за 115, против 34, въздържали се 12.
Седмичната програма е приета.
За процедура има думата господин Димитър Божанов. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
Госпожа Дончева, втори път Ви правя бележка. Днес сте в много весело настроение. Не ме карайте да Ви го развалям.
ДИМИТЪР БОЖАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! На днешния ден преди 52 години е извършено жестоко престъпление - обесен е народният представител, водачът на Обединената опозиция в българското Народно събрание и главен секретар на БЗНС Никола Петков.
Тук, от тази зала, беше отведен и арестуван, за да бъде скалъпен позорен процес и още по-позорна присъда, която го отведе във вечността. Злодейската разправа срещу Никола Петков беше сигнал, че се слага край на парламентарната демокрация и се установява диктатура от съветски тип в България.
Вярата му в свободата на България е изречена с парещите думи: "Аз няма да съм жив, но България ще бъде свободна." Неговият живот е живот борба, защото той я водеше срещу цанковизма и монархията, срещу нацизма и комунизма. Със своята жертвоготовност и решителност стой стана съставна част от мъченическата фамилия Петкови.
Смъртта на Никола Петков потресе българската и световна общественост. Тя е своеобразен манифест за мобилизация на демократичния свят срещу комунистическата опасност. Отвори много очи, събуди много съвести и разголи истинския лик на така наречения социалистически и комунистически строй.
Не всичко това е минало. Ние живеем в условията на демокрация, но гражданската ни съвест трябва да е винаги будна. А ние, народните представители, да помним, че 23 септември не е само дата на мъчителната смърт на Никола Петков, но и предупреждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Божанов.
ДИМИТЪР БОЖАНОВ: От името на Парламентарната група на СДС и народните представители на БЗНС в нея предлагам прави и с едноминутно мълчание да почетем паметта на Никола Петков. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Използваме правото си на процедура, за да изразим благодарност на ръководството на парламента, което след инцидента във вторник прие, че всички зададени актуални въпроси и искания за включване в дневния ред са предадени коректно. Използваме обаче случая да помолим за в бъдеще подобни инциденти да не се допускат, защото считаме, че акуратната работа на парламентарната администрация е част от задълженията на парламентарното ръководство и касае всички народни представители. Знаете, че бихте могли да раздавате дневния ред още във вторник след обяд, след като той е внесен преди това, и е едно доста неприятно изключение връчването му тази сутрин на опозиционните парламентарни групи, което не дава възможност за подготовка.
Надяваме се, че ще проявите разбирате, че добрата работа на Народното събрание изисква тези дребни на пръв поглед, но дразнещи неточности да не бъдат допускани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева. Дневният ред и предложенията по него не могат да бъдат раздавани във вторник следобед, защото вторник следобед е срокът за внасянето им в Деловодството.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ами, раздайте ги в 18,00 ч. тогава или в четвъртък сутринта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: През нощта ще ви ги изпратим специално на вас.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОПАЗВАНЕ НА МИГРИРАЩИТЕ ВОДОЛЮБИВИ ПТИЦИ ОТ АФРИКА И ЕВРАЗИЯ.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Кой ще изнесе становището на комисията? Господин Георги Божинов - не го виждам. Председателят на комисията е в Страсбург.
Има думата господин Ангел Малинов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, № 902-02-47, внесен от Министерския съвет
на 28 юли 1999 г.

На своето редовно заседание, проведено на 16 септември 1999 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия.
Споразумението има за цел изпълнение на международни съвместни действия за опазване на мигриращите водолюбиви птици и местообитанията им в Евроазиатско-африканските миграционни системи. Това споразумение е свързано с вече ратифицираната Бонска конвенция. България заема централно място по източноевропейския миграционен път на птиците.
Ратифицирането на споразумението ще даде възможност за осъществяване на информационен, образователен и научен обмен с останалите държави, членуващи в споразумението, и участие в съвместни инициативи за опазване на птиците. Годишният членски внос по това споразумение варира за отделните държави от 280 до 500 щатски долара годишно.
Вземайки това предвид, Комитетът за опазване на околната среда и водите препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта.
Становището е прието единодушно с 13 гласа "за".
Председател (п) Лъчезар Тошев"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Малинов.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Иван Глушков да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за Закон № 902-02-47 за ратифициране на Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, внесен от Министерския съвет
на 28 юли 1999 г.
На 2 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, подписано на 16 юни 1995 г. в Хага."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, № 902-02-47, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура - господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде поканена в залата заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Марияна Лукова. Предлагам да присъства по първа, втора, трета и пета точка, които засягат това министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Марияна Лукова.
За процедура отново има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми колеги, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът, който гласувахме, да бъде гледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 110 народни представители: за 108, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за опазване на
мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия

Член единствен. Ратифицира Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, подписано на 16 юни 1995 г. в Хага".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОПАЗВАНЕТО НА КИТОПОДОБНИ БОЗАЙНИЦИ В ЧЕРНО МОРЕ, СРЕДИЗЕМНО МОРЕ И СЪСЕДНАТА АКВАТОРИЯ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН.
Има думата господин Ангел Малинов, за да представи становището на водещата комисия - Комисията по опазване на околната вода и водите.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ:

"СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Споразумението за опазването на китоподобни бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан № 902-02-46, внесен от Министерския съвет на 28 юли 1999 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 1999 г. Комисията по опазването на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на китоподобни бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан.
Споразумението има важно значение за опазване на трите вида китоподобни, срещащи се в Черно море. То позволява осъществяване на научен, информационен и образователен обмен със страните по него. По това споразумение не се заплаща членски внос.
Ето защо Комисията по опазване на околната среда и водите препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Становището е прието единодушно с 13 гласа "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Глушков, за да представи становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика

ОТНОСНО: Проект за закон № 902-02-46 за ратифициране на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, внесен от Министерския съвет на 28 юли 1999 г.

На 2 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4,5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, подписано на 24 ноември 1996 г. в Монако".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Преминаваме към първо гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан № 902-02-46, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Ангел Малинов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ: Уважаеми колеги, предлагам току-що приетия на първо четене законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, мобифоните и GSM-ите да се изключват в залата!
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за опазване на
китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море
и съседната акватория на Атлантическия океан

Член единствен. Ратифицира споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, подписана на 24 ноември 1996 г. в Монако".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПОРЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МОНРЕАЛСКИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МОНРЕАЛСКИЯ ПРОТОКОЛ ОТ 1987 Г. ЗА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО НАРУШАВАТ ОЗОНОВИЯ СЛОЙ.
Има думата господин Ангел Малинов да изнесе становището на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на Монреалските
изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за
веществата, които нарушават озоновия слой, № 902-02-54,
внесен от Министерския съвет на 8 септември 1999 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16.09.1999 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Монреалските изменения към Монреалския протокол от 1987 г., касаещ озононарушаващите вещества.
Предлаганите изменения предвиждат:
- въвеждане на график за поетапно прекратяване употребата на метилбромид и окончателно спиране на неговата употреба до 2005 г.;
- въвеждане на забрана за внос или износ на метилбромид от страни, нечленки на Протокола;
- въвеждане на система за лицензиране на вноса и износа на нови, използвани, рециклирани или рекуперирани контролирани вещества.
С ратификацията не се създават нови финансови задължения за страната.
За България присъединяването към поправката няма да е нещо ново, тъй като и в момента съществуват нормативни документи, забраняващи вноса или установяващи разрешителен режим на определените вещества.
Като споделя аргументите на вносителя, Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме предложения законопроект. Становището е прието единодушно с 14 гласа "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Глушков да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 902-02-54 за ратифициране на
Монреалските изменения към Монреалския протокол от
1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой,
внесен от Министерския съвет на 8 септември 1999 г.

На 15 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Монреалските споразумения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, приети на Деветата среща на страните-участнички в Протокола в Монреал на 17 септември 1997 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване на законопроект за ратифициране на Монреалските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой № 902-02-54, внесен от Министерския съвет.
Гласували 109 народни представители, за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Ангел Малинов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ: Уважаеми колеги, на основание правилника на Народното събрание предлагам току-що приетия законопроект на първо четене да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Монреалските изменения към
Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които
нарушават озоновия слой

Член единствен. Ратифицира измененията към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, приети на деветата среща на страните-участнички в Протокола в Монреал на 17 септември 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПОРЕКТ ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за достъп до обществена информация № 902-01-54, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 1 юли 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, обсъди законопроект за достъп до обществена информация № 902-01-54, внесен от Министерския съвет. Законопроектът на Министерския съвет беше представен от господин Марио Тагарински, министър на държавната администрация. Законопроектът е изготвен след широко обществено обсъждане, проведено в периода от април 1999 г. до 10 юли 1999 г. При изготвянето му той е съобразен с препоръките и становищата на държавни и неправителствени организации и институти. Той е съобразен с Препоръка № 81-19 на Съвета на министрите на страните-членки на Съвета на Европа.
Законопроектът гарантира конституционните права на гражданите за достъп до обществена информация. Той е и част от правителствената политика за изграждане на модерна административна система в България. В неговата основа стоят Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН и по-специално нейният чл. 18, и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Чрез този закон българското законодателство се поставя в хармония със законодателството и практиките на Европейския съюз и е в пряка зависимост от принципите, заложени в препоръките на Съвета на Европа, който е единствената институция на обединена Европа, на която Република България е пълноправен член.
Законопроектът е съобразен напълно с чл. 41 от Конституцията на Република България и Решение № 7 на Конституционния съд по конституционно дело № 1 от 1996 г.
След станалите разисквания комисията реши със 7 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за достъп до обществена информация № 902-01-54, внесен от Министерския съвет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите господин Иван Сунгарски да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за достъп до обществена информация
№ 902-01-54, внесен от Министерския съвет

На 30 юни 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за достъп до обществена информация № 902-01-54, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 11 народни представители, членове на комисията. Съдържанието на законопроекта не предизвика дискусия сред членовете на комисията, поради което беше проведено гласуване.
Законопроектът беше подкрепен от 8 народни представители при 3 "въздържали се" и без "против".
Комисията предлага на народното представителство да подкрепи законопроект за достъп до обществена информация № 902-01-54, внесен от Министерския съвет, на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Петнадесет минути почивка, докато дойде представител на вносителя. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата за изказвания.
От името на вносителя давам думата на министър Марио Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със Закона за достъп до обществената информация за първи път се регламентират редът и условията за осъществяване конституционното право на гражданите да търсят и получават информация относно обществения живот в Република България. Упражняването на това право дава възможност на членовете на обществото да си съставят собствено мнение за дейността както на органите за държавна власт, така и на други субекти, чиято дейност има обществен характер.
Предложеният законопроект е елемент от общата уредба на информационните права на гражданите и създава нормативна основа за регламентиране на редица, свързани с него, обществени отношения, а именно: определяне съдържанието, обхвата, реда и условията за създаване и на работа със защитена информация, както и защитата на личната информация и личните данни на гражданите. И затова той е важен елемент от реализацията на правителствената политика и по-конкретно - на правителствената стратегия за изграждане на модерна административна система в Република България.
Вие знаете, че в програмата на Министерския съвет за месец декември е предвидено приемането на законопроект за защита на личната информация, с който ще се регламентират и законово нормите, заложени в Конвенцията за защита на личните данни.
За информационната политика на правителството, която цели увеличаване на гражданското участие във формирането на държавната политика, информираността на гражданите е от изключително значение. Това е особено актуално в условията на информационното общество, когато ролята на държавата като основен информационен източник непрекъснато ще намалява вследствие на появата на новите информационни технологии и неимоверно увеличения обмен на информация.
Основната цел на законопроекта е създаване на условия за увеличаване информираността на гражданите, защото само информираният гражданин може ефективно да участва в обществения живот на страната и това е основният фактор за укрепване и развитие на гражданското общество.
Взаимосвързаността на законопроекта с други закони, регламентиращи дейността на администрацията, е пряка. Именно чрез Закона за достъп до обществената информация се реализира един от ключовите принципи на Закона за администрацията, по-точно - откритостта в нейната дейност.
Правните основания за обхвата и съдържанието на законопроекта за достъп до обществена информация се съдържат в редица основни за българското законодателство нормативни документи. От една страна, това са международните документи, по които Република България е страна, а от друга, която е може би и най-важната - Конституцията на Република България.
Основните международни документи, на които се базира логиката и съдържанието на законопроекта, са: Всеобщата декларация за правата на човека, Общото събрание на ООН, 10 декември 1948 г. Член 19 прогласява следното:
"Чл. 19. Всеки човек има право на свобода, на убеждения и на изразяването им. Тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи, чрез всички средства, без оглед на държавните граници."
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1951 г. е вторият основен международен документ в тази област. В чл. 10, ал. 1 се казва:
"Чл. 10. (1) Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи, без намесата на държавните власти и независимо от границите."
Тези предпоставки определят и основния принцип на законопроекта - универсалното право на информация като основно право на гражданите. Характерно за тези текстове е, че те не визират конкретни субекти на това право.
Конституцията на Република България - глава втора "Основни права и задължения на гражданите" и конкретно в чл. 41 и в редица други текстове възприема и адаптира тези международни норми. Основният конституционен текст, на който е базиран законопроектът, е именно чл. 41, ал. 1:
"Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала."
Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 е основание за разработването на законопроекта, тъй като именно този текст определя универсално информационните права на гражданите. Възприетият подход в съответствие с препоръка № R19 от 1981 г. на Комитета на министрите на страните-членки на Съвета на Европа за достъп до информацията, която се държи от публичните власти, в т. 3 на тази препоръка се казва: "Не може да има отказ за достъп до информация заради това, че лицето, което иска информация, няма конкретен интерес от материята".
Допълнително определеното и конкретизирано в ал. 2 на чл. 41 право на гражданите да получават информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват техен законен интерес, ако информацията не представлява защитена от закона тайна или не засяга чужди права, в ал. 2 обаче е въведено изискването за наличие на законен интерес. Този вид достъп до информацията се явява особен случай на регламентация, който практически определя задължението на държавата да осигурява ефективно административно обслужване на гражданите.
Аз се радвам, че Народното събрание вече прие на първо четене законопроекта за административното обслужване на физическите и юридическите лица, който регламентира тази правна материя. Нормативното регламентиране на реда и условията за реализация на правата по чл. 41, ал. 1 от Конституцията произтича от неговото тълкуване, направено от Конституционния съд с Решение № 7 от 1996 г. по конституционно дело № 1 от 1996 г.
Конституционният съд определя, че правото на информация принадлежи както на физическите, така и на юридическите лица. То определя необходимостта от законодателно уреждане на различните хипотези за реализация на правото на информация и че именно законодателят е този, който трябва да регламентира обхвата и форматите за реализация на това право, особено що се касае до ал. 1 на чл. 41 от Конституцията и въвежда термина "обществено значима информация". Това тълкуване е базата за определяне на основното понятие в законопроекта "обществена информация", както и обхватът на включените в него задължения и субекти.
Проблемите на регламентацията на информационните права на гражданите са предмет на редица други европейски документи. Хармонизацията на българското законодателство с общото европейско право и практиката в Европейския съюз е в пряка зависимост и с прилагането на законодателната уредба на препоръките на Съвета на Европа, на която Република България е пълноправен член.
Освен споменатата препоръка № R-19 от 1981 г. Комитетът на министрите на страните-членки на Съвета на Европа е приел и редица други важни документи, определящи принципите за регулиране на информационните отношения. По-важните от тях са следните: препоръка № R-13 от 1993 г. на Комитета на министрите на страните-членки на Съвета на Европа за осигуряване прозрачността на средствата за масова информация. В нея Комитетът на министрите на страните-членки на Съвета на Европа подчертава: "Прозрачността на средствата за масова информация е необходима, за да могат всички членове на обществото да си съставят собствено мнение за оценка на информацията, идеите и мненията, разпространени от средствата за масова информация". Същевременно е определена и конкретна информация за различни средства за масова информация, която трябва да бъде достъпна за всеки член на обществото.
Аналогични текстове има и в Европейската конвенция за трансгранична телевизия - чл. 6, които определят минимума информация за дейността и правния статут на радио- и телевизионните оператори, която трябва да бъде обществено достъпна. Това изискване е включено и в новия Закон за радио и телевизия - чл. 13, ал. 3. Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност в предвидените от закона случаи.
В препоръка № R-1 от 1999 г. на Комитета на министрите на страните-членки на Съвета на Европа за мерките за стимулиране на плурализма в средствата за масова информация се препоръчва прилагане в националното законодателство на правни мерки за осигуряване на достъп на обществеността до плуралистична и разнообразна информация за средствата за масова информация, съдържаща различни политически и културни възгледи, съобразявайки се с важността и осигуряване на редакционна независимост на средствата за масова информация, а също така и за значението на тези мерки, когато те бъдат приети от самите средства за масова информация.
Макар и това да са само част от материалите, които са взети предвид разработването на Закона за достъп до обществената информация, те дават достатъчно представа и аргументация за обхвата и същността на философията на информационните права, както и за ангажиментите на Република България, произтичащи от международни договорености.
В контекста на изложеното особена актуалност придобива постоянно увеличаващият се информационен обмен, характерен за глобализацията на съвременното общество. Това налага регламентиране на съответен достъп на гражданите до основните източници на общественозначима информация. Заложената в закона концепция цели балансиране на интересите и създаване на адекватни информационни условия за формиране на обществено мнение.
Структурата на законопроекта за достъп до обществената информация е съобразена със Закона за нормативните актове и Указа за неговото приложение. Тя включва три глави.
В законопроекта основно е регламентирана процедурата за достъп до информацията, събирана и съхранявана от органите на държавна власт. Предвидено е субсидиарно прилагане на тази процедура и по отношение на други субекти, чиято дейност има обществен характер. Конкретно това означава, че е регламентиран достъпът до информация относно дейността на публично-правни субекти, която със закон е определена за публична.
Законът се прилага съответно и за достъп до обществената информация относно обществените услуги, извършвани от физически или юридически лица, и финансирани с бюджетни или извънбюджетни средства. Това е съществен елемент в осигуряване прозрачността на използване на обществените фондове. В обхвата на закона е включена и информация, осигуряваща прозрачност на средствата за масова информация.
Основните моменти в законопроекта са:
Първо, регламентиране на начина и процедурата за осъществяване на конституционното право за достъп до обществена информация, като за пръв път е въведено на законово ниво общо задължение за активно предоставяне на информация от страна на органите на държавна власт.
Второ, законово определяне на видовете информация, която се задава и съхранява от органите на държавна власт, което е основание за по-нататъшно регламентиране на обхвата на информацията, представляваща държавна или служебна тайна, или това ще бъде предмет на законопроекта за защитената информация, който предстои да бъде приет от Министерския съвет до края на годината.
Изведен е и базовият принцип за защита на личната информация или правото на личен живот.
Предвидената в законопроекта процедура е максимално опростена, като са осигурени съответните правни механизми за защита на правото на информация срещу забавяне или необоснован отказ за предоставяне на информация.
В заключение искам да обърна внимание, че за първи път именно този законопроект беше представен за широко обществено обсъждане още преди да бъде приет от Министерския съвет.
Общественото обсъждане продължи около 2 месеца. През този период бяха получени становища от други държавни органи и от неправителствени организации.
В резултат на обсъждането бяха одобрени принципите на закона и предвидените в него процедури. В окончателната редакция на законопроекта са включени повечето от направените предложения. Всички материали от общественото обсъждане бяха предоставени на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Това са основните аргументи, с които Министерският съвет предлага на уважаемото Народно събрание да обсъди и приеме законопроекта за достъп до обществената информация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Тагарински.
Имате думата за изказвания.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да отдадем заслуженото на правителството за поетия и изпълнен ангажимент да ни предостави законопроект, осигуряващ реализацията на едно от основните граждански права, а именно правото на информация.
Този законопроект отговаря на една назряла обществена необходимост, свързана с демократичното ни развитие - необходимост, която в последните години на промяната просто налагаше да има законова регламентация за процедурите по достъпа на гражданина до необходимата му информация.
Искам да подчертая, че за пръв път именно този законопроект беше представен за широко обществено обсъждане още преди да го гледа Министерският съвет, в резултат на което в продължение на повече от 2 месеца по него течеше дискусия и в крайния вариант - вариантът, който ни е предложен днес, много от препоръките и на отделни обществени организации, както и държавни органи и организации, които направиха предложения, всичките тези неща бяха включени в предлагания ни законопроект.
С много от приетите вече закони Тридесет и осмото Народно събрание регламентира правото на достъп до информация в отделните сфери на обществения живот, но до момента липсва универсална процедура за достъп до информацията, която осигурява на гражданите възможност да си съставят собствено мнение и оценка за процесите в нашето общество.
С този законопроект се реализира и един от ключовите принципи за изграждане на модерна административна система на Република България, а именно откритостта в дейността на администрацията.
Искам специално да отбележа, че за разлика от практиката в редица страни, в предложения ни законопроект няма изключена информация само заради факта, че е създадена или се съхранява от определен държавен орган. Така например, според американското законодателство за достъп до информация, президентът и неговата администрация, както и редица федерални служби, не са задължен субект. За тях няма задължение да предоставят информация на гражданите. Подобни примери могат да се цитират и от други страни, като Австрия, Великобритания и др.
Според българския, представения ни законопроект, всички държавни органи и органи на местното самоуправление са задължени да предоставят информация на гражданите.
Законопроектът за достъп до обществена информация е ключов елемент от общата уредба на информационните права на гражданите и създава нормативна основа за регламентиране на редица свързани с него обществени отношения - защита на личната информация, определяне на съдържанието, обхвата, реда и условията за създаване на работата със защитена информация.
Основното достойнство на законопроекта е дефиницията в ал. 1 на чл. 2, касаеща обществена информация. Ще си позволя да цитирам текста:
"Всяка общественозначима информация, свързана с обществения живот в Република България, и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти".
С тази дефиниция е подчертана целта на законодателя - създаване на законови, повтарям, законови условия за увеличаване информираността на гражданите - нещо, което засега все още трудно ни се отдава. Всички ние добре знаем, че информираният гражданин е основа на гражданското общество и само тогава той може да направи своя самостоятелна оценка на това, което се случва около него. И точно там е гаранцията за необратимостта на демократичните процеси, а това е едно от основните неща, към които се стремим.
Дефиницията за обществена информация произтича, както каза и министърът, от тълкувателното решение на Конституционния съд по чл. 41 от Конституцията, в което се казва: "Правото да се търси и да се получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. То включва задължение на държавните органи да публикуват официална информация".
И още един цитат, а именно: "Законодателят е този, който с оглед на смисъла на конституционната повеля трябва да идентфицира многообразието от хипотези, в които задължението подлежи на изрично формулиране".

Искам да подчертая, че предложеният от Министерския съвет законопроект е в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 41 от нашата Конституция и напълно отговаря на духа на чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, както беше споменато и от изказалите се преди мен.
Ще се спра само на две препоръки на Съвета на министрите на Съвета на Европа в областта на информационните права. Първата е от 1981 г. и препоръчва, цитирам: "Държавите - членки на Съвета на Европа, трябва да разгледат възможните правни мерки за осигуряване на достъп на обществеността до плуралистична и разнообразна информация за средствата за масова информация, съдържаща различни политически и културни възгледи, съобразявайки се с важността за осигуряване на редакционна независимост на средствата за масова информация, а също така и за значението на тези мерки, когато те бъдат приети от самите средства за масова информация доброволно.".
Втората препоръка е № F-13 от 1994 г. за осигуряване на прозрачност на средствата за масова информация на Комитета на министрите на страните - членки на Съвета на Европа, в която се казва, че, цитирам: "Прозрачността на средствата за масова информация е необходима, за да могат всички членове на обществото да си съставят собствено мнение за оценка на информацията, идеите и мненията, разпространявани от средствата за масова информация.". Същевременно там, както и в законопроекта, който разглеждаме, е определена и конкретната информация за различни средства за масова информация, която трябва да бъде достъпна за всеки член от обществото.
Госпожи и господа народни представители, с приемането на законопроекта за достъп до обществена информация ние на практика приемаме европейски стандарти в областта на правата на човека и създаваме механизъм за тяхната ефективна реализация. Нашето задължение да уредим нормативно процедурите за достъп до обществена информация произлиза и от тълкувателно Решение № 7 от конституционно дело № 1 от 1996 г. на Конституционния съд. В това решение се казва, че именно "законодателят, тоест ние, е този, който следва с оглед смисъла на конституционната повеля на чл. 41 да идентифицира многообразието от хипотези, в които задължението за предоставяне на достъп до информация подлежи на изрично формулиране.
Със законопроекта за достъп до обществена информация за пръв път е въведено задължението на органите на държавната власт активно да предоставят информация на обществото, тоест, информацията ще бъде достъпна не само когато бъде поискана от гражданите.
Редът и условията за осъществяване на това основно конституционно право на гражданите - да търсят и да получават информация относно обществения живот в Република България, са основани на принципа за откритост, при което е гарантирана личната неприкосновеност и сигурността на обществото и държавата. Въведени са законови гаранции за търсене и получаване на информация, както и съответните административно-наказателни разпоредби за защита на правото на информация и срещу неправомерни откази за предоставяне на достъп до информация.
Законопроектът създава равнопоставеност и еднакви условия за достъп до информация както за гражданите, така и за юридическите лица. Член 22 от законопроекта осигурява гаранции за достоверността и пълнотата на получаваната от гражданите информация.
Реализацията на правото на информация е осигурена чрез въведената в глава трета максимално опростена процедура за предоставяне на информация и като се осигуряват правни механизми срещу забава или необосновани откази за предоставяне на информация. Тази процедура за достъп до информацията се прилага и по отношение на други публичноправни субекти, като се осигурява прозрачност и използване на обществените фондове.
Законопроектът извежда основния принцип за защита на личната информация или така нареченото право на личен живот. Правото на информация не може да бъде използвано срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Целта на законопроекта за достъп до обществена информация е да се създадат адекватни условия на членовете на обществото да си съставят собствено мнение за дейността на органите на държавната власт, а също и на други субекти, чиято дейност има обществен характер. Упражняването на правото на информация е основен фактор за ефективното участие на гражданите в обществения живот на страната, гарантиращ укрепването на гражданското общество и развитието на демокрацията като цяло - цел, която всички ние като народни представители сме поели и върху себе си. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата госпожица Татяна Дончева. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министре! Вашият трети опит за законово съчинение не отстъпва на предишните два по йезуитския си характер, който се крие зад една добра подреденост на закона в съответствие със Закона за нормативните актове. Тази йезуитска страна може да бъде сведена до следното: формално законът е пропорционално сглобен, уж са уредени онези обществени отношения, които трябва да бъдат регулирани, записани са някакви процедури, привидно стройни. Дефинициите обаче, които са дадени, и възможностите за произволно тълкуване са такива, че и във вашия Закон за достъп до обществена информация никога едно лице няма да получи информация, ако администрацията не желае да му я даде.
Конституционното право на информация на гражданите може да бъде гарантирано само със закон, който дава такъв регламент, че всеки гражданин, който желае информация, да я получи в рамките на закона, разбира се, без да се прекрачват изискванията за националната сигурност и за морала, но в точно определени рамки. Закон, който дава възможност на администрацията да даде каквато и доколкото иска информация, не е Закон за достъп до обществената информация. В този закон вие давате възможност на държавната администрация да показва само това, което иска, а не това, което гражданите биха желали да видят. И това за мен е основната беда на закона, както и на другите два - за администрацията и за държавната служба, чакани дълги години от създаването на новата Конституция, и които, след като бяха приети, стана ясно, че и с тях, и без тях, резултатът е същият.
Състоялата се вчера обществена дискусия критикува сериозно дефиницията за обществена информация в чл. 2. Вярно е, че парламентът получи тази сутрин дневния ред и голямата част от състава му не е бил в състояние да си прегледа закона по съвсем обективни причини. Но, погледнете съдържанието на дефиницията за обществена информация, до която законът трябва да осигурява достъп. Това е "всяка общественозначима информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти".
От тази дефиниция следват следните признаци, които трябва да бъдат дадени комулативно: обществена значимост на информацията, да е свързана с обществения живот и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение. Нали е ясно, че всеки един държавен чиновник може да каже за всяка информация, която му поискате, или че не е общественозначима, или че не е свързана с обществения живот, или че не ви дава възможност да си съставите собствено мнение. Което и да е от трите да е изпълнено, ето ви гаранция, че информацията, която иска гражданинът, няма да бъде характеризирана като обществена по смисъла на закона.
В чл. 4 сте посочили, че всеки гражданин ще има право на достъп до обществената информация по ред и условия, предвидени в закона, освен ако в друг закон не е предвиден специален ред. Смисълът да се прави закон за достъп до обществената информация е да се кодифицира, ако не ви звучи тежкото думата "кодифицира", цялата материя. Сложете глави, в които да кажете - за достъп до информацията, свързана с армията или със службите за сигурност, на друго място обаче. Всичко, което касае достъпа до обществената информация, трябва да бъде в този нормативен акт. Иначе е безсмислено. Иначе и сега си има някакъв списък за фактите и сведенията, които представляват държавната тайна, има си един закон за жалбите, молбите и не знам какво си, и вече навсякъде, където има нещо специфично, си се урежда. Нали смисълът, необходимостта от такъв закон е да се избегне това разпръсване на законодателното уреждане?
Вие знаете, че чл. 7 на закона също е пречка за достъп. Не се допускат ограниченията на правото на достъп, освен ако обществената информация представлява държавна или служебна тайна в случаите, предвидени със закон.
Държавната тайна как ще я дефинирате? - Със списък на фактите, които са държавна тайна А служебната тайна? Съгласно приетите вече два закона, пак по ваше творение, на вашия екип, е работа на всеки началник да каже какво е служебна тайна - с вътрешноведомствен акт.
Както разбираме, господин Шиляшки е определил в министерството си пълна забрана да информират за каквото и да било извън него под страх от глоба.
По същия начин стоят нещата с официалната информация и служебната информация. Предвидили сте хипотеза, която много просто може да направи една служебна информация служебна тайна и то по чисто субективен признак.
Но вижте дефиницията за служебна информация. Значи така, както са дефинирани в чл. 10 и 11, се създава възможност за абсолютно произволно тълкуване.
Член 13, който урежда кога може да бъде ограничен достъпът до служебна информация, на практика може да бъде приложен за всяка служебна информация. Какво значи "е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение"? Ами всичко, каквото се поиска, е свързано с оперативната подготовка на акта. Затова когато се обжалва дори един административен акт, се изисква преписката, която съдържа един куп документи, за да се създаде впечатление, решаващият орган - административен или съдебен, впечатление за крайно убеждение. Тук вие искате да дадете един заключителен акт, който може да не говори нищо, да бъде от три реда.
Но вие знаете, че много често самата обществена информация представлява ценност като това по какъв начин е формирано решението, кой е внесъл искане, по какъв начин, с какви мотиви, какви интереси се крият зад това. Това е интересното.
От чл. 14 до края на главите - Достъп до еди-каква си информация, човек може да заключи следното: че вие сте списали по какъв начин администрацията желае да информира гражданите, ако желае - да обнародва, да си издава бюлетини и нататък. Но конституционното право за достъп до информация може да се гарантира само ако дадете рамките, в които всеки гражданин ще може да ви иска информация. Такива рамки вие не давате. Гражданинът и сега може да си чете бюлетини. И наистина са прави вчера да ви кажат на това обществено обсъждане, че при Тодор Живков е било по-лесно да се получи информация.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Моля? (Обаждания от мнозинството.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, защото беше ясно какво е забранено. И то беше табу и никой не можеше да пита. Но това, което вие в момента забранявате, тогава не е било забранено, просто не е било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! (Обаждания от мнозинството.) Моля!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие сте описали процедурата и господин Сунгарски в своето литературно съчинение, наречено изказване, в което ми напомня онези литературни критики за архитектониката на творбата, ни казва, че страхотно достойнство на закона е процедурата ви.
Вашата процедура е по-тежка от съдебните процедури, господин Тагарински. Вижте какво сте написали: "Заявлението за предоставяне на достъп до обществената информация..." Първо, значи за предоставяне на достъп се прави заявление. Може да е устно, ако не ви отговорят на устното - писмено. Писменото заявление има строго определена форма - трите имена, съответно наименованието и седалището, описанието на исканата информация, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, адресът за кореспонденция и т. н. Ако в заявлението не се съдържат всички тези данни, то се оставя без разглеждане.
Значи аз мога да си сложа трите имена и адреса, но ако не съм посочил адреса за кореспонденция с мен, вие може да ми го оставите без разглеждане.
Формата за предоставяне - изписани копия на технически носител, устна справка, писмена, ред за разглеждане - толкова тромав! Господин Тагарински, в съда гледат тези неща по-просто. И в най-сложните съдебни процедури не задължават гражданина, който може да не е с юридическо образование, точно да им квалифицира в едно друго нещо, защото се приема, че това не е негова работа. Вижте какво сте поискали вие от този гражданин - заявлението за предоставяне се разглежда в кратък срок, не по-късно от 14 дни. Ние може да поискаме удължаване на срока с нарочна молба, срокът от кога тече, от кога спира да тече и т. н.
Ама всеки един вуйчо от село ще поиска Закона за държавен контрол и ще ви каже, че като се е оплаквал в Държавен контрол, те са му отговаряли в месечен срок, без да го занимават с формалности и процедури. Ами той това нещо докато го прочете, човекът, докато си смели сроковете, направо е свършен.
Срокът може да бъде удължен с 10 дни, когато посочената в заявлението информация е голяма по количество. Посочват се обаче в уведомлението причините. Значи вие водите с гражданина една огромна кореспонденция, която може него да не го интересува. Той се интересува от информацията. И защо му го давате това? Когато исканата информация се отнася до трето лице, започвате една процедура с третото лице по даване на съгласие.
Пак ви казвам, даже в Гражданско-процесуалния кодекс, когато има трето заинтересовано лице, дори с имуществени интереси и последици за себе си, е по-просто направено. Тук - ама 7 дни, пък ако иска, пък ако ще удължава, ако няма да удължава - това е написано на страници наред.
Кой е този грамотен гражданин, който ще отиде и ще влезе в тази процедура, за да иска информация и да се разкарва по съдилищата, защото иска информация? Вие освен някакъв жалбоман или... друг човек не може да влезе в тази процедура.
Искате основанията за отказ. И така, както сте ги регламентирали в 38, можете винаги да откажете. Когато исканата информация е държавна или служебна тайна, както и в случаите на служебна информация по чл. 13, ал. 2 ще му откажете на общо основание. Когато не можете да му откажете така, ще се позовете на третото лице и неговото несъгласие. Това е положението.
И в крайна сметка стигаме до така наречените съдебни гаранции за достъп. Гарантирам ви, че никой съд няма да си върже здравата глава и да тълкува закона. Така както го направи Конституционният съд. Той иска да му кажете - и съдът, и гражданинът - коя е информацията, по която не се дава достъп, и коя е информацията, до която се дава - точно и само да се сравняват - в тази графа ли се пада информацията или в другата. Но да карате съдът да тълкува или гражданинът, това никога няма да стане. Че вие само в едно такова съдебно дело по обжалване на отказ ще накарате какво, административният съд да изследва какви ли не вътрешноведомствени отношения, та кое е определено за тайната, кое не е определено и т. н. - нова процедура, това е абсурд.
Вижте какво сте предвидили да се обжалва. Решенията за предоставяне на достъп до обществената информация или за отказ за предоставяне на достъп. Добре, за отказ е ясно, че ще го обжалва лицето, на което се отказва.
Бихте ли ми казали когато пък административният орган е казал, че ще предостави информация, кой ще обжалва? И на какво основание? Нали имате един гражданин и един орган, от който се иска информация? Когато се удовлетворява искането на гражданина, вие намирате ли заинтересована страна, било то гражданина, било то онзи орган, от който се иска информация за такова обжалване?

Ако ми кажете, че някое трето, хипотетично лице ще има право да обжалва като заинтересовано, ще ви помоля: как ще се установи кой има право, кой няма право? Но в този вид законът според мен е основателно подложен на критика, защото вие за пореден път направихте закон, в която вкарахте като в руски матрьошки нормите. Всичко е съставено от нещо, препратка към нещо, което някой трябва едва ли не с пътеводител и нормативен указател да чете някакви други нормативни актове, и в крайна сметка вкарвате гражданина в един лабиринт, в който той предпочита да не влиза.
Така че това е един закон, който е еманация на йезуитски съчинения за привидно спазване на конституционни норми. Просто смятам, че е излишно парламентът да се занимава с подобни творби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, имайте отвреме-навреме поне нагласата да се съобразявате къде се намирате, защото Вашите изказвания често ми напомнят пейчиците пред селските къщи, където вероятно ще Ви слушат със зяпнали уста най-вече затова, защото няма да разберат какво искате да кажете. Но това, което Вие правите тук - непрекъснато да отричате всичко и същевременно да изтъквате плюсовете на времето "Тодорживково", както обичате Вие да го наричате - това граничи с абсурд. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ИВАН СУНГАРСКИ: Пожалете хората, които ни гледат и ни слушат, защото чисто и просто ставаме за резил всичките заради такива като Вас.
След като Вие може да кажете, че дори по Тодорживково време достъпът до информация бил по-улеснен, защото го нямало, значи хората наистина имат основание да мислят, че ние тук се занимаваме с волнодумство и с празнословие. Все пак, независимо от това, че собствената Ви претенция за значимост многократно надхвърля това, което имате като потенциал, уважавайте и колегите, които работят тук, независимо дали Ви е приятно или не. И когато застанете пред нас, разберете: вечерните седенки и Народното събрание са различни неща. Вие имахте прекрасна възможност, като претендиращ за голяма класа юрист, по времето на вашето правителство да предложите закон за информацията, даже може би и с тодорживковските номера. Защо не го направихте? (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Няма друга реплика. Ако желаете, имате думата за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господине, чувствам се неудобно да вляза в менторския Ви тон.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Разбира се, че ти е неудобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Сунгарски, седнете си!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма по никакъв начин да Ви поучавам, защото не сте учили за това, за което се изказвате, и защото много се съмнявам, че ако трябва да ни разкажете сега доклада, който преди малко тук бавничко ни прочетохте, ще можете да го направите.
Аз говоря само по същество и само по закона. Аз не съм най-великият юрист в България, защото познавам десетки много по-класни от мен. Но не бих се наела, господин Сунгарски, да Ви обяснявам как се ремонтират автомобили, защото не мога това и защото не смятам, че ми е работа. Ако Вие смятате да ми кажете какво е правото и как то се прави, Вие го правите, но не знам защо искате някой да Ви вярва. (Реплика на народния представител Иван Сунгарски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Сунгарски!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, в което обаче аз съм сигурна, е, че колкото време минава, толкова по-малко ще може да се говори в лозунги, дори от тази трибуна. И колкото по-рано направим това, струва ми се, че от нас ще има по-голяма полза.
Отгърнете си днешните вестници. Голямата част вие сте хванали за гушата в тези месеци и в тези две години и те коленопреклонно пишеха хвалебствия за вас. Погледнете си днешните вестници и вижте какво са казали и международни експерти, и пресата за този закон.
Не е въпросът да си направим литературно съчинение на закона, приличащо на архитектониката на творбата. Въпросът е обаче наистина да отговорите на въпросите, които Ви поставих. А ако не можете да отговорите, недейте влиза в ролята на ментор, защото няма смисъл от това. (Реплика на народния представител Иван Сунгарски. Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Сунгарски! Моля!
Има думата министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаема госпожо Дончева, Вие явно сте прочели внимателно днешните вестници, но за сметка на това не сте се задълбочили в материята. Дори цитирахте чл. 7 от закона, където ясно е написано, че "не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя представлява държавна или служебна тайна и в случаи, предвидени със закон". Ако бяхте слушали внимателно моето изказване, щяхте да чуете, че аз казах, че тази материя ще бъде уредена със Закона за защитената информация...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): "Ще!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожо Дончева!
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: ... и тя не е предмет, и това е заложено в програмата. За разлика от вас, от вашата партия и от правителството, което некадърно управлява и съсипа тази наша мила родина, ние работим по програма, която изпълняваме, и то я изпълняваме стриктно, за което нашите избиратели, българските граждани ни дават доверието си и пак ще ни го дадат. (Реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Искам само да ви кажа, че аз също така ви обърнах внимание, че информацията която представлява законен интерес и която е визирана в чл. 41, ал. 2 на Конституцията, е уредена със Закона за административното обслужване и представлява информация, която държавните органи или учреждения са длъжни да предоставят на гражданите, е уредена със закона, за който благодарих на народните представители, който приехте на първо четене, а именно Закона за административното обслужване на гражданите и юридическите лица.
А доколкото въпросът за служебната информация Ви вълнува, тя също ще бъде уредена с този закон. Но тъй като Вие сте изключително кадърен, знаещ и можещ юрист, ами тогава би трябвало да знаете, че например в Кодекса на труда, в чл. 403, ал. 1 се визира служебната информация, няма да я цитирам, Вие сами ще си направите справка с материята, в Наказателния кодекс - чл. 104 и чл. 284, в Закона за бежанците - § 5, в Закона за закрила на безработицата и насърчаването на заетостта, в Закона за застраховането... (Реплика на народния представител Татяна Дончева.)
Ами, просто Ви казвам, че в Закона за митниците, в Закона за корпоративното подоходно облагане и т.н.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ((ДЛ, от място): В каква връзка го казвате?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Ами, в съществуващото законодателство някои от законите все още..., даже бяха приети от вас, е визирана служебната информация, дадени са и дефиниции.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Е, и?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожо Дончева!
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: В Закона за достъп до обществената информация, както ви казах, в чл. 7 е записано, че тази информация се урежда с отделен закон. И във всяка нормална демократична страна, подчертавам, нормална демократична, а не социалистическа, това се урежда по този начин. Може би в правото на социализма, по Живково време или по Сталиново време, или по Вълкочервенково време е било уреждано по този начин. Но явно още в ушите ви гърми "Аврора".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тагарински.
Друг желае ли да се изкаже?
Да, има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Тук възниква един спор, който на пръв поглед изглежда политически, но той има съвсем реално значение - по какви закони е достъпът до обществена информация днес, 23 септември 1999 г. Ами, разбира се, че вашето демократично правителство, господин Тагарински, две години е работило по тези закони. Две години! И това сте го посочили накрая в Преходните и заключителни разпоредби - че с този закон вие отменяте Указ № 1086 на Държавния съвет от 1977 г., даже това не са закони, а това е указ на Тодор Живков, наистина колегата Дончева е много права, за работата с критичните публикации и се отменят членове еди-кои си и еди-кои си от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите от 1980 г.
Забележете, отделни текстове, защото законът е добър. Дори вие самите го признавате с внесения законопроект. И ми е много чудно, че вие възприемате всичко само политически.
Оттук насетне аз ще взема отношение и по законопроекта. Той по-скоро и по-сполучливо би могъл да бъде наречен закон за затрудняване и ограничаване на достъпа до обществена информация. Това е същностното в този закон. Останалото са процедури, които колегата Дончева много добре ви каза - йезуитски, декларативно, лозунгово са записани и точно в следващия текст са опровергани. Аз поне намерих два такива типични случаи на противоречие, които обезсмислят цялото съдържание на закона. Значи, в чл. 20 се казва:
"Чл. 20. (1) Достъпът до обществена информация е безплатен".
Това е лозунг!
В ал. 2 се казва:
"(2) Разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето". (Оживление сред опозицията, частични ръкопляскания.)
Вие много пътувате в чужбина и виждате там как пред общините или пред други държавни органи държавата се е погрижила да изнесе брошури за тяхната дейност, да изнесе схеми на функциониране на администрацията, да изнесе отчет за общинския бюджет - как е харчен, или за държавния бюджет - как е харчен. Нищо такова! Всеки ще си плаща! И разходите ще се определят по нормативи от министъра на финансите. Иначе - достъпът е безплатен!
Но това не е единственият случай. Аз открих на бърз прочит още един такъв:
"Чл. 13. (1) Достъпът до служебна информация е свободен".
И ал. 2:
"(2) Достъпът до служебна информация може да бъде ограничен, когато тя:", и се изреждат определени случаи.
Ами, защо записвате, че е свободен и че информацията е безплатна? Не го записвайте, защото нито е свободен достъпът, нито е безплатна информацията и то личи от следващите текстове. Дори като законодателна техника не може с ал. 2 да опровергаваш казаното в ал. 1.
Кое е другото, върху което аз ще обърна внимание, защото явно вие сте си решили да си приемете този закон? Ще обърна внимание дотолкова, доколкото то служи като сериозен мотив ние да не го приемем. (Неясна реплика на министър Тагарински.)
Господин министър, не ме репликирайте! Дръжте се тука малко по-така! След малко пак ще имате думата, ще ми говорите за Тодор Живков...
Става въпрос за информацията свързана с работата на медиите. Имам предвид чл. 18:
"Чл. 18. Обществената информация за средствата за масова информация е само информацията относно:
1. лицата, които участват в управлението на съответното средство за масова информация или осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му".
Че, на тези лица вие сте им дали лиценз, вписани са тук или там. И няма никаква пречка тези лица и информацията за тях да се получава от съответните места без това изрично да се записва в закона. Защо казвате, че тази информация е обществена? Може да е обществена, ако някой се интересува от нея.
По-нататък:
"5. финансовите резултати на собственика на средството за масова информация и разпространението на неговата продукция".
Те били обществена информация. Ами, финансирането на в. "Стандарт" от "Кремиковци" е обществена информация и без да е записано в закон. Финансирането от различни други държавни търговски дружества на предизборната кампания в определени медии е също обществена информация, която досега се знае и даже е толкова скандално известна, без да е записана в закон. Защо го записвате в закон? За да се подчини на онази тежка и сложна процедура ли, която колегата Дончева подробно описа тук и да направи по-закрити, по-засекретени тези информации? Защото, ако е обществена информация, тя веднага влиза в рамките на този закон и тръгва по дългия път човека или журналиста, или който и да е, да търси. И тогава ще трябва да започнат да се появяват самиздателски книги. Това е единственото спасение на обществото - позиви да се появяват, след като се затиска информацията. Това ще бъде ефектът от този закон. Натиск върху медиите, натиск върху журналистите... Да не говорим за обикновения гражданин, който ще бъде премятан в 14-дневните срокове - първо ще пита устно, пък после ще подава заявление, пък, ако благоволи чиновникът да приеме, да тълкува така закона, че тази информация може да се предостави, ще му се даде.
И тук, с тези няколко примера опираме до същността на закона и въобще от смисъла на такъв закон и неговия обхват на регулация - дали трябва с едно подробно разписание в закона да се опише какво е обществена информация - крайно неудачна дефиниция; дали да се опише как се получава тази информация или обратното - закон, който ограничително да регулира тази информация, която не може да се предостави, кратък и ясен.
Ние бихме акламирали един хубав закон за държавната тайна, защото в интерес на истината, по отношение на държавната тайна, ама, нищо не се е променило отпреди 10 ноември. А вие много шум вдигахте. Вашата политическа сила много шум вдигаше още на първите митинги за държавната тайна. Е, нищо не се промени, само се каза, че списъкът се публикува в "Държавен вестник", а в "Държавен вестник" се публикува онова, което беше списъкът в указ на Държавния съвет. Дайте там да хвърлим своите усилия. Нашата регулация на йота не е мръднала отпреди, пък може би и не е мръднала, защото просто няма накъде да мръдне, ако имаме държава и ако искаме да имаме държава!
Хвърлете усилията си за въвеждане на едно по-строго санкциониране на онези длъжностни лица, които укриват информация. Те укриват информация от гражданите, укриват информация от медиите, укриват я и от нас, народните представители. Ами, има маса действащи закони, по които народните представители имат ред права да получават определена информация. И изведнъж се възправя някой всемогъщ чиновник и казва: ами, тази информация е търговска тайна; ами, тя е държавна тайна; ами, тя е служебна тайна!
Ползвам изказването си по този закон, за да ви обясня, че народният представител има право на достъп до всяка една тайна, до всяка една! И няма никакво право като всеки български гражданин, да разпространява узнатото от него! Да обясните, господин Тагарински, на чиновниците във Вашата администрация, че всеки народен представител има право на достъп до всяка една информация, била тя държавна, служебна или прочие тайна.
За съжаление, този закон с неговата философия закрепва по-скоро другата линия. Закрепва другата линия, която води към ограничаване на достъпа до информация, до по-слаба информираност на обществото, до липса на прозрачност - нещо, което вие бяхте записали още във вашата програма. Да, вие работите по програма и тази програма е като решение на конгрес, както беше преди. Решение на конгрес, и си затваряте очите, и вървите, и казвате, че има си тук едно решение и ние го спазваме. Направете закон не позовавайки се на резолюциите в Европа, а вземете европейските практики като законодателни решения, защото едно са препоръките, едно са конвенциите, едно са резолюциите на Съвета на Европа, а съвсем друго е законодателната уредба в тези страни. Нека да видим как е уреден там този въпрос, защото нашето общество от доста време се будалка, че има европейско право. Няма европейско право, колеги! Няма европейско право, дайте поне това да не го казваме от тази трибуна. Много пъти го слушам и се ядосвам.
Има резолюции, има препоръки и всяка страна извършва хармонизацията или сближаването, или апроксимацията, както щете го наречете, като използва своето действащо законодателство към момента и търси, разбира се, онези законодателни решения, които са близки до европейските. Казвам: близки! Иначе щяхме да вземем законодателния стълб на една устойчива демокрация като Франция, да го гласуваме на две заседания в рамките на около три минути и да приключим въпроса със сближаването. Не става така!
И още веднъж, нека господин министърът, той сигурно сега ще вземе думата, да ни каже в кои страни имат текстове като тези, които са във внесения законопроект. Да, виждам отзад, че има резолюции. Виждаме, че има препоръки. Това го виждаме и сме го чели и ние. Чули сме го оттук, оттам, нищо, че не пътуваме толкова, четем за сметка на това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не се учудвам, че министър Тагарински е внесъл такъв законопроект след двегодишни усилия. Неговият труд е ярко въплъщение на предизборния девиз "Ние можем!" Не се учудвам вече и че министър-председателят Иван Костов се е подписал под мотивите на този законопроект, защото се убедих, че в дейността на управляващите стремежът към скриване на информацията е водещ. Няма да отивам далеч във времето за примери, ще ви припомня само случая с военните действия в Югославия, когато половин година се казваше, че изобщо не сме давали съгласие за въздушен коридор, най-малкото, а след това се разбра, че съгласие е било дадено, макар и тайно, още през октомври миналата година. Така че този закон по-скоро предвижда скриването на информацията чрез цяла система от взаимно противоречащи си норми и от безкрайно разтегливи субективни критерии.
Вижте например чл. 2, ал. 2, където се казва, че обществената информация трябва да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение. Кой ще преценява колко точно информация е необходима на отделния гражданин, за да си състави собствено мнение? Естествено, че всеки гражданин има различен капацитет и на всеки гражданин му е нужна различна по количество информация, за да може да влезе в чл. 2, ал. 1 на закона. И тогава органите, както наричате тези, които ще дават информация в този закон, ще решават на кой колко информация му стига. Тоест, те няма да дават достатъчно информация на всички граждани.
Колегата Дончева вече говори за чл. 26 - какви данни трябва да съдържа заявлението за информация. Ясно, че това не може да се попълва от мнозинството от гражданите. Но тук не е предвидено дори едно изключение, което да гарантира конституционното право на народния представител да иска информация. Ако аз се обърна към някой орган не в тази форма, независимо че съм народен представител, това ще бъде основание да не ми бъде дадена информация, да не получа достъп до тази информация. Смятам, че този текст решително трябва да се поправи - аз не се съмнявам, че вие ще го приемете - за второ четене, за да се гарантират поне правата на народните представители да получават информация.
Член 29 - за срока от 14 дни. Спомням си изявленията на вицепремиера Бакърджиев във връзка с природните бедствия в страната. Ако аз се обърна към него при едни проливни дъждове със запитване кризисният щаб, който той ръководи, дали предвижда наводнения в страната и вие му давате право 14 дни да ми бави отговора нали си представяте, че изобщо няма да имам нужда от неговата информация, след като потопът вече е станал в страната. Трябва да има случаи, в които да се получава незабавна информация, а не да се чака след като е минало събитието да разберем какво е станало.
Член 30 - информацията да бъде формулирана по определен начин. Не се казва точно какъв начин, но дава право на органа да преценява, че искането не е формулирано достатъчно точно. По същия начин Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание дава право на председателя на Народното събрание да накърнява конституционното право на народните представители да получават информация. Конституцията ни дава безусловно правото да искаме информация от министрите, но председателят, базирайки се на правилника, си позволява да редактира нашите въпроси, нашите питания и да ги връща. Кой не знае в България, че аз съм по-добър редактор от господин Йордан Соколов? Но когато аз му казвам да чете Конституцията, той ми казва да чета правилника и ми връща питането. По същия начин, когато ние казваме на органите да четат Конституцията, те ще казват да четем чл. 30 от Закона за достъпа до обществената информация и няма да ни осигуряват такъв достъп до информацията. Тоест, още един механизъм за скриване на информацията. Да не говорим, че когато се обръщам към някои институции като народен представител, искайки определена информация, те ми посочват своята страница в Интернет, без да ми изпратят отговор на въпроса, който аз съм задал. Този закон дава възможност тази практика да бъде задълбочена.
Член 38, ал. 1 - още една възможност да се отказва информация, когато достъпът до информация засяга трето лице. Ако аз попитам шефа на ДЗИ парите, които бяха събрани от застрахователите - господин Христо Христов ме слуша и е наясно с въпроса - за компенсиране на щетите от природните бедствия защо не отидоха в общата сметка на БЧК и Фондация "Бъдеще за България", а отидоха в сметката на Фондация "Бъдеще за България", органите ще ми отговорят, че този въпрос засяга интересите на трети лица и няма да ми дадат информация. Ето още една възможност да се скрива информацията. Такива капани са заложени на всяка крачка.
Няма да се спирам подробно на чл. 18, който засяга средствата за масова информация. Самите медии ще ви посветят достатъчно време и място на нещата, които сте написали там. Фризирали сте малко изискването медиите да дават характеристики на своите политически симпатии и сте написали "Изявления за обществени цели", което е същото. Смятам, че това е недопустимо.
Законът е направен по такъв начин, че справедливо - и аз даже ще кажа нещо по-силно от това, което сподели колегата Миков, - че това е закон за забрана на достъпа до обществена информация. И ако вие го приемете на първо четене, аз още в заглавието за второ четене ще внеса такава поправка. И смятам, че едно такова заглавие ще съответства напълно на забраната за достъп до обществена информация, която вие налагате с този закон. И за да научи човек какво става в държавата, трябва да разчита, както в оня случай с един бивш председател на Народното събрание, който издаде шифъра на нашето разузнаване, за да разбере какво става. Смятам, че трябва да има един друг ред за осигуряване на обществена информация, а не такъв закон, който да дава права на органите произволно да скриват тази информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Атанасов, последните няколко седмици вашата партия се опитва да използва трибуната на Народното събрание за евтина предизборна агитация. Тъй като споменахте моето име като човек, който се обърна към всички застрахователи да подпомогнат населението, пострадало от катастрофалното природно бедствие, сполетяло Североизточна България, аз бих ви задал следния въпрос: Какво направи вашата партия за тези хора?
Що се касае за парите, които се събират за това население, все още се внасят по общата сметка, разкрита от Българския червен кръст и фондация "Бъдеще за България". Средствата ще бъдат изразходвани по волята на дарителите-застрахователи, както и те ще контролират изпълнението им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата за реплика господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Христов, това, което е направено, е ясно за всички, надявам се, и на Вас. След взрива в Бобов дол червеният общински съвет реши да стопира строителната програма, инвестиционната програма и всичките скромни пари, с които разполага червената община, да насочи към възстановяване на щетите на хората в селата, които пострадаха - врати, прозорци, стъкла и т. н. При аналогичен случай в Поморие премиерът заяви, че държавата не носи отговорност за тези, които не са се застраховали. Ерго, тук изпъква като на длан разликата между ляво и дясно, между синьо и червено. В центъра на лявата политика е човекът, ние имаме един много амбициозен кмет в Бобов дол, госпожа Йорданка Калинишкова, която иска да влезе с летящ старт в кампанията. Но преди победата за нас е човекът и тя се отказва от строителната програма и дава всички пари за хората. А вашият премиер казва: отидете при застрахователите. Само дето не назовава имената на застрахователните фирми.
При аналогичен случай лявото правителство на ПАСОК дава 200 хил. драхми на пострадал, а дясното правителство в България казва: идете при застрахователите! Това е голямата разлика между ляво и дясно и тази разлика ще бъде почувствана и ще намери отражение на предстоящите избори. Съжалявам, че трябваше да употребя този предизборен тон, но бях принуден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За дуплика има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Господин Атанасов, още веднъж се убеждавам, че Вие не сте разбрали думите на премиера господин Иван Костов. Още веднъж Вие показахте, че не уважавате българското население. Да, защото ние цитирахме застрахователите, които изявиха желание да подпомогнат пострадалото население. Дори застрахователите ще посочат районите, в които да бъдат дарени техните средства. И те ще контролират дейността им.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А защо фондация "Бъдеще за България"?
ХРИСТО ХРИСТОВ: Ами покажете или посочете друга фондация, която е открила такава сметка и която се грижи за населението на България? Благодаря ви.
И искам да допълня само още нещо. Споменахте Бобов дол. Ами застрахователно дружество "Енергия" оповести, че ще даде по 2 млн. стари лева на всеки загинал от това бедствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Като мина предизборната агитация, да се върнем на закона.
Между другото, аз също бих направил реплика по този повод, че грижата за пострадалите български граждани е грижа на всички държавни органи, на правителството, а не на отделни фондации, организации и търговски дружества. Това всъщност беше проблемът, който стана в страната - че няма организирана система, по която да стане това, а се прехвърлиха нещата. Помощната грижа за гражданите е от тези органи, а основната грижа трябва да идва от държавата. Защото държавата всъщност е държава на гражданите, те избират това правителство, за да ги защитава.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: А частната собственост?
ИВАН БОЙКОВ: Частната собственост е помощно средство, а държавата е основният орган.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРАНСКИ: Има ли такъв закон?
ИВАН БОЙКОВ: Както се вижда,господин Тагарински,понеже влизате в реплика с мен, в Гърция, в Турция, в Тайван и където има такива природни бедствия, ясно се показа по телевизията и излезе в средствата за масова информация - основният движещ фактор е държавата и правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Което е така и в България, в крайна сметка.
ИВАН БОЙКОВ: Дай Боже, живот и здраве, и в България да бъде така в пълния обем, в който правят и другите държави.
Да минем на закона за обществената информация.
Две неща ме смущават в този закон. Първо, защо толкова бързо се приема, след като в момента тече международна дискусия, вчера и днес, точно по този закон и излизат препоръки? Между другото снощи ги чухме и по телевизията, има ги и в пресата. Те идват от експерти, несвързани с българския политически живот, а свързани с европейския начин на мислене. Много съществени критики имаше към някои раздели и към начина на формулирането на някои тези в този закон. Бихме могли да изчакаме спокойно една седмица, да се вземат под внимание тези общественозначими обсъждания и да се погледне на закона спокойно, тъй като той наистина е много важен закон.
Второто, което ме смущава в този закон като теза е, че той е насочен към защита на правата на административните органи. (Реплика на министър Марио Тагарински.) Добре, господин министър, аз изказвам своето мнение. Тук мога да го кажа спокойно, това е моето право в парламента и го изказвам съвсем спокойно. Вие Вашето ще го кажете, имате същите права като мен, даже и много по-големи от мен в този парламент, тъй като имате неограничено време.

Вижте текстовете в закона и вижте колко голяма регламентация има за начина, където се казва каква информация може да се предоставя. Извън декларацията, че информацията трябва да предоставя право на гражданите, след това има много условни ограничителни текстове, които казват кога не може да се предоставя информация. И това, което каза господин министърът, е правилно. Но защо не сте отменили наредбата от 1992 г. за служебната тайна, по която в момента се дава служебната информация? Тя си действа с многото ограничителни начини в нея. Три начина има на отказване на достъп до информация. Най-лекият и най-елементарният е това, че се заплаща. Вторият, който е регламентиран и се чете между текстовете, това е статутът на трето лице - това, че засяга интереси на трето лице. И това нещо го казва органът, който дава информацията. Такъв тип ограничения на достъп до информация има в Закона за статистиката. Такъв тип на ограничение до информацията има и в другите закони, които цитирахте преди малко.
И третият начин за отказ от информация е процедурата, по която текат тези неща.
На мен ми направи впечатление например, че информация, която е служебна тайна, се огласява след двадесет години. Аз не знам какво ви е накарало в такъв срок да давате огласяване на такава информация. Но чак пък толкова да е важна, просто не разбирам.
И понеже сме на първо четене, аз не разбирам следното. Вие сте сложили вътре мисъл - декларацията, че едно лице има право да получава информация - декларативно - и след това сте сложили процедурата и как трябва да се ограничават достъпът до информация. Не е ясно, не е разписано точно. Оставате тълкуването на административните органи, тоест тези, които трябва да дават информацията, тълкуват дали да я дадат или да не дадат. И ги вкарвате в съда! Извинявайте, но една информация е актуална или не е актуална. Колко време текат съдебните процедури? Тук има колеги юристи и знаят за какво става въпрос.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ ((ДЛ, от място): С години!
ИВАН БОЙКОВ: Особено във Върховния съд. Това просто е отказ на информация. Дайте да видим - както преди мен казаха колегите - как е регламентиран този процес в Европа, в европейските държави. Не Европа като понятие, а Европа като законодателство. Хайде да престанем да пишем законите за администрацията, а да ги пишем за гражданите. Май не сте си взели поука от това, което аз поне чух по радиото и телевизията в петък - че нещата трябва да излязат от администрацията и да отидат при хората и в обратна посока - администрацията да се оправдава на хората, а не хората да се оправдават на администрацията, както е наситено в нашия живот и както правилно забелязахте, е наследство отпреди, когато администрацията беше проводникът, по който се осъществяваше диктаторската функция на държавата. Нали искаме обратното да направим законодателството в България?
Има опити в този закон да вървим в правилна посока, но това е някаква компилация между двата начина на мислене. Отзад има европейски цитати и притурка кои резолюции спазваме и българският начин на регламентиране на нещата вътре.
На мен не ми е ясно. Първо, вие сте регламентирали достъпа до официалната информация, което го има и сега, защото се публикува в "Държавен вестник". Има я и в "Норма", и във всички други продукти и която може да се вземе и по Интернет. Този достъп е регламентиран извън вас и въпреки вас. Но достъпът до другата информация толкова сте го скрили под условия, че аз не виждам как ще се преборя с ред органи. На мен като народен представител - преди малко и колегата каза - ми е трудно да получа информация по някой повод. Например аз исках информация от статистиката преди една година за министрите в колко борда участват. Казаха ми, че това е конфиденциална информация. Извинявайте, но не може да е конфиденциална информацията за заместник-министрите, които са политически лица, в колко борда на държавни предприятия участват. Била информация за физическо лице. Под тази форма, по тази схема на регламентация вие може да скриете всякакъв достъп до информация и да оставите постановленията, решенията, наредбите и законите - и нищо друго - които така или иначе, се обнародват. Писали сте в закона, че всеки управител, всеки кмет, всеки орган, който дава информация, трябва в края на годината да има ред и начин, по който я обнародва. Тази информация, разбира се, е полезна, разбира се, е добра, но тук според мен става въпрос за друго. И това е голямото притеснение - начинът, по който се регламентират нещата. И това бяха и критиките, които аз, доколкото получих от средствата за масова информация снощи и днес чета във вестниците и ни се вменява в този закон, от тези международни консултанти. Затова не си обяснявам какво е това бързане. Законът е изключително важен. Той е свързан със списъка за обществената тайна, свързан е с редица други нормативни актове, които още не са оправени.
Много Ви е смешно, но искам да Ви кажа, че Вашите закони не работят в страната, господин Тагарински. И ако се смеете на мен, поне си взимайте поука от това, което Ви каза министър-председателят, Вашият ръководител. Вашите закони не работят в страната. Административната реформа не е започнала. И ако това е част от административната реформа, по същата схема и това няма да започне да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Има думата господин министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бойков! Засмях се на термина, който използвате - "обществена тайна". Това като венец на Вашето изказване показва дълбоко непознаване на темата, която днес разглеждаме, и на материята, а също и на субектите и обектите на този закон. Аз мисля, че ясно го казах и то е записано и в закона, че се регламентират правата на гражданите, които са заложени в чл. 41 на българската Конституция. В ал. 1 - това, което казахте за третите лица, е записано: "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други граждани...".
Вие явно не харесвате Конституцията, но това си е Ваш проблем.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Важното е дали получаваме информацията, а не дали ми харесва Конституцията.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Вие не може да получите такава информация, защото тя конституционно е защитена.
Ако искате да нарушавате Конституцията като народен представител, това вече е съвсем друг проблем.
Колкото до това, че тече едно обсъждане, то е започнало много отдавна. За разлика от Вас, аз не чета просто вестниците, а разполагам и с меморандума на участниците в тази конференция, в който е записано, че "проектът за достъп до обществена информация е важна крачка в законодателното уреждане правото на достъп до информация, включващо и задълженията на държавните органи да я предоставят. Приветстваме инициативата на Министерския съвет за обществено обсъждане на този комплект. Вярваме, че това ще стане практика в бъдещия законодателен процес".
Участниците в тази конференция са изложили своите виждания, забележки, които естествено ще бъдат предмет на обсъждане от народните представители. Такава е парламентарната процедура между първо и второ четене и, разбира се, чрез вас, народните представители, те могат да бъдат направени като предложения към съответната водеща комисия и да бъдат приети или не. Това е суверенното право на Народното събрание и аз не бих го коментирал.
Но тук става въпрос за едно важно нещо, което трябва да се разбере във философията на този закон. Този закон регламентира правата на гражданите, конституционното право, заложено в чл. 41. Правото на гражданите по отношение на информационния процес е абсолютно и се ограничава само тогава, когато - както е записано в Конституцията - накърнява доброто име на други граждани, трети лица, както и когато е насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Но това е предмет на друг вид закон, който ще регламентира точно тези ограничения или така наречената "защитена информация" и не е предмет на този закон, както и "законният интерес" е предмет на друг закон, който вие вече приехте на първо четене.
И много ви моля, нека да правим разлика между тези неща.
А доколкото един гражданин формира лично мнение и какво количество информация трябва да получи, това е субективното възприятие и е в правото на всеки индивид, на всеки гражданин на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители, макар и в полупразната зала!
Парламентарната група на Демократичната левица няма да подкрепи законопроекта за достъп до обществената информация, защото това не е закон за достъп, а е един закон за забрана на обществената информация.
Преди малко господин министър Тагарински в своето изказване спомена, че в нечии глави звучал залпът на "Аврора". Господин Тагарински, по-добре е да звучи залп, отколкото нещо само да шумоли. Вие казахте, че този закон е закон за правата на гражданите. Напротив, този закон в своя дух е противоконституционен, защото той не защитава правата на гражданите, а правата на администрацията да не дава съответната информация.
Тук колеги в залата реагираха на изказвания на депутати от Демократичната левица относно качествата на законопроекта. Вие, господин министър, се позовахте, прочитайки едно изречение от Меморандума. Аз ще Ви прочета нещо друго: "Текстовете на този закон са доста объркващи не само за търсещите информация, но и за тези, които я дават". По-нататък: "Законът позволява на чиновника да откаже информация". Това не го е казал Любен Корнезов или някой депутат от парламентарната ми група, а господин Иван Рут - юридически експерт по тези въпроси от Съвета на Европа.
По-нататък: "Преди 1989 г. бе по-лесно да се получи информация от министерство, отколкото сега" - господин Христович. Във връзка с това даже е изведено и заглавието "Сегашната власт дава по-трудно данни, отколкото Живковата". Това са оценки на независими експерти.
И за да не бъда голословен, и времето върви, господин министре, посочете ми един текст от този закон - един, който Вие си изберете, и да ми кажете, че той е правна норма, а не някакво пожелание. Вижте чл. 4: "Всеки гражданин има право и достъп на обществена информация", а по-нататък в същия текст казвате: "освен ако в друг закон не е предвиден специален ред". Тогава за какво ви е този закон, който сега искате да гласувате? Значи с други закони ще изключите всичко това, което даже и в този закон нещичко е дадено...
Вижте чл. 9, ал. 2: "В случаите, предвидени в закона, определена официална или служебна информация може да бъде обявена за държавна или служебна тайна". Кой ще я определи? Може ли в тази зала и не само в тази зала някой да каже сега какво представлява държавна тайна? Няма такъв. И аз не мога, и Вие не можете, господин министре. И целият Министерски съвет не може да каже това. Защото има един списък, който е толкова стар и толкова неработещ, че сега никой не знае какво е държавна тайна, камо ли да определим служебната тайна!? Следователно целият закон е построен на едни гнили основи.
И в оставащите ми около минута и половина искам да кажа за съдебния контрол - един много съществен въпрос. Няма да се спирам на сроковете. Вие предвиждате в закона, че този съдебен контрол ще се осъществява от окръжните съдилища, респективно от Върховния административен съд. По принцип, да, добре, но вижте, господин министре, съдилищата осъществяват контрол само за законосъобразност, а не за целесъобразност - това е извън компетенциите на съдилищата. И като имате тези норми тук, всъщност това означава липса на какъвто и да е съдебен контрол, защото съдът не може да реши дали трябва да се даде или не определена информация, която вие смятате за служебна или някаква друга тайна. Практически законът изключва съдебния контрол.
И още един парадокс се посочи тук. Не само отказът ще подлежи на обжалване, но и решението, с което се удовлетворява молбата на гражданина. И аз питам кой ще го обжалва? Има азбука в правото: създава се административно правоотношение между гражданина-молителя и съответния административен орган, който или отказва, или дава съответната информация. Само тези две страни в административното правоотношение могат да отнесат спора в съда. След като има едно решение, с което се удовлетворява молбата, следователно няма кой да го обжалва, а не може и да обжалва трето лице, защото тази информация вече е дадена на молителя.
Така че този закон представлява всъщност един лабиринт за гражданина. И ако той попадне в този лабиринт, даже и Тезей да бъде, няма да може да излезе от него. Този закон е само една инструкция в полза на администрацията, а не на гражданите. Затова Парламентарната група на Демократичната левица ще гласува против този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Аз съжалявам, Вие сте уважаван юрист и казахте, че не знаете какво е държавна тайна. В Наказателния кодекс - чл. 104, ал. 3 е записано, че: "Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на събитията, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в "Държавен вестник".
Вие сте уж уважаван юрист, а не познавате Наказателния кодекс. (Оживление.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Леле Боже, къде е списъкът?
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Голямо излагане, Тагарински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има ли други изказвания?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): За списъка е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще направим списъка. Говорили сме неведнъж на Председателски съвет.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за достъп до обществена информация с № 902-01-54, внесен от Министерския съвет.
Гласували 174 народни представители: за 118, против 51, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към точка пета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Има думата господин Ангел Малинов, за да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ: Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за защита от вредното
въздействие на химическите вещества и препарати
№ 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 13.07.1999 г.

Комисията по опазване на околната среда и водите на своето редовно заседание, проведено на 21 юли 1999 г., разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
Комисията споделя аргумента на вносителя, че до настоящия момент няма регламентация в националното ни законодателство за ограничаване на вредното въздействие на опасните химични вещества и препарати. Поради това предложеният законопроект задоволява една категорична необходимост.
С приемането на закона ще бъде постигната и хармонизация с правото на Европейския съюз в тази област, което е нужно за предстоящия старт на преговорите за евроинтеграцията на България.
Законопроектът дава възможност за много по-ефективни мерки по опазване на човешкото здраве и живот.

Подзаконовите актове, които ще последват приемането на закона, ще уредят методиките за извършване на анализи, признати в Европейския съюз, методи за класификация и оценка на риска от използването на химичните вещества. Голяма част от дейностите по този закон се вменяват като задължение на стопанските субекти, свързани с производството и търговията на химични вещества и препарати. С оглед на това е предвиден съответен адаптационен период за запознаване и обучение в тези нови изисквания.
Друг важен аспект на закона засяга свободата на движение на стоките, ако те съответстват на изискванията на този закон. Във връзка с това се възприема инвентаризационният списък на Европейския съюз за съществуващите на пазара вещества.
Като главен принцип в законопроекта е изведен принципът за защита на здравето и живота на хората и опазване на околната среда. В този смисъл законопроектът съответства на чл. 48, ал. 5 и чл. 15 от Конституцията.
Вземайки тези аргументи предвид, Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме законопроекта на първо гласуване.
Становището на комисията е прието единодушно с 11 "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Този законопроект е разпределен на още две комисии: Комисията по икономическата политика и Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, но от тях няма изготвени становища. Въпреки това, тъй като има становище от водещата комисия, и е изтекъл срокът по правилника, законопроектът може да бъде обсъждан и приет.
Имате думата.
Няма желаещи да се изкажат.
Поставям на първо гласуване законопроекта за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 902-01-58, внесен от Министерския съвет.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към точка шеста от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ С ОРЪЖИЕ И СЪС СТОКИ И ТЕХНОЛОГИИ С ВЪЗМОЖНА ДВОЙНА УПОТРЕБА.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Благой Димитров ще докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-5 от 20 януари 1999 г.
за изменение и допълнение на Закона за контрол на
външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и
технологии с възможна двойна употреба, внесен от
Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 24 март 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.
Предлаганите промени произтичат от задълженията, които Република България е поела в съответствие с членството си в международни организации и от международните договори, по които тя е страна. Законопроектът преодолява някои пропуски в сега действащата нормативна уредба, като въвежда контрол върху посредническата дейност и санкции на посредниците при извършването на незаконни сделки, конкретизира изискванията, гарантиращи легитимността на търговските партньори и др.
С оглед повишаване на финансовата отговорност на търговските дружества, упражняващи външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, в законопроекта се въвежда изискване за минимален уставен капитал.
Предлагат се нови дефиниции на някои основни понятия и синхронизирането им със съществуващите такива във вече приети и действащи закони.
Комисията по икономическата политика счита, че предлаганите промени са навременни и необходими и единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Становището на Комисията по национална сигурност ще докладва господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие
и със стоки и технологии с възможна двойна употреба
№ 902-01-5, внесен от Министерския съвет на
20 януари 1999 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на своето заседание на 15 септември 1999 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на търговията и туризма и Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.
Комисията по национална сигурност приема мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 15 септември 1999 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Имате думата.
Няма желаещи да се изкажат.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба с вносител Министерският съвет.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Точка седма от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАБРАНА НА ХИМИЧЕСКОТО ОРЪЖИЕ И ЗА КОНТРОЛ НА ТОКСИЧНИТЕ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА И ТЕХНИТЕ ПРЕКУРСОРИ. Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по национална сигурност.
Господин Марков, моля да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност

ОТНОСНО: Законопроект за забрана на химическото оръжие и за контрол над токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 18.12.1998 г.
Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на своето заседание на 9 юни 1999 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на външните работи.
На 29 юни 1994 г. Тридесет и шестото Народно събрание прие по предложение на Министерския съвет Закона за ратифициране на конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване. Конвенцията за забрана на химическото оръжие влезе в сила на 29 април 1997 г. Съгласно чл. 7 от конвенцията всяка държава участничка следва да приеме национални мерки за изпълнение на задълженията си по конвенцията.
Предлаганият проект на Закон за забрана на химическото оръжие и за контрол над токсичните химически вещества и техните прекурсори е разработен с оглед изпълнението на посоченото по-горе изискване на конвенцията.
Законопроектът има за цел да осигури пълното и точно спазване от Република България на поетите международни задължения в изпълнение на конвенцията за забрана на химическото оръжие. Неговото приемане ще съдейства за положителното възприемане от международната общност на политиката на държавата и за получаването на съответни външнополитически и икономически изгоди в отношенията й с нейните партньори.
Въз основа на гореизложеното Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за забрана на химическото оръжие и за контрол над токсичните химически вещества и техните прекурсори, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 9.06.1999 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Марков.
Имате думата.
Поставям на първо гласуване законопроекта за забрана на химическото оръжие и за контрол над токсичните химически вещества и техните прекурсори с вносител Министерския съвет.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

И осма точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Господин Никола Николов има думата. Моля квесторите да го потърсят. Моля квесторите да потърсят господин Праматарски да докладва законопроекта като заместник-председател на комисията.
Ще помоля господин Благой Димитров да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По принцип е прието предложението на народния представител Христо Христов.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създават се нови § 1 и § 2:
"§ 1. Чл. 2 се изменя така:
"Чл.2. (1) Застраховането е дейност, която се осъществява чрез сключване на застрахователни договори и се състои в:
1. набиране, управление и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон;
2. изплащане на пенсии при навършване на законоустановената пенсионна възраст на лица, които имат сключени договори за доброволно пенсионно осигуряване с дружества, осъществяващи такава дейност.
(2) Дейността по ал. 1 не може да бъде извършвана от лица, неполучили разрешение за извършване на застрахователна дейност."
"§ 2. В чл. 6, ал. 2 думата "приложението" се заменя с думите "приложение № 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да отпадне направеното от мен предложение за нов § 1, тъй като той противоречи с приетия от Народното събрание Закон за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Досегашната редакция на § 1 от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането не е в съответствие с приетия закон, който цитирах преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Христов!
Госпожа Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Излизам, за да подкрепя направеното от господин Христов предложение за отпадане на § 1, тъй като той е прав в това, което казва. Промените в Закона за застраховането бяха внесени и бяха отработени в Комисията по икономическата политика в един и същи момент, когато се разработваше и когато вече течеше и в пленарна зала на второ четене Законът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. С този закон ние ясно казахме кой в тази сфера има право да изплаща пенсии. Това са онези дружества, които са се регистрирали по Търговския закон и които по специалния Закон за доброволното пенсионно осигуряване са учредили пенсионни фондове, минали са през лицензирането, направено от Агенцията за осигурителен надзор. И единствено и само те могат да изплащат пенсии.
Застрахователните дружества биха могли да изплащат пенсии, ако направят осигурително дружество, което осигурително дружество да създаде пенсионен фонд. Това дружество да се лицензира и да мине през Агенцията за осигурителен надзор. И оттам нататък то да функционира точно като дружество за пенсионно осигуряване.
Така, както сега е направено предложението, то наистина прави колизия със Закона за доброволното пенсионно осигуряване, който вече е факт, който действа в нашето правно пространство. И затова искам да кажа още веднъж и да ви помоля за вашата подкрепа за предложението, което прави господин Христов за отпадане на този параграф. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Дянкова, на § 1 или на § 1 и 2? Защото комисията предлага единно - § 1 и 2.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Само за § 1 - където се изплащат пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не оттегляте § 2. Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Постъпило е предложение за отпадане на предложения § 1 от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Дянкова и на господин Христо Христов.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието. Предложеният § 1 от комисията отпада.
Поставям на гласуване § 2 в съдържанието, предложено от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
Той, естествено, заема мястото на § 1.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Господин председател, с преномерацията в текста на § 3 на вносителя се правят следните изменения и допълнения в чл. 8:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Вноските в капитала на застрахователно дружество могат да бъдат само парични."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като в нея думите "в парични средства" се заличават, а думите "Българската народна банка" се заменят с "търговска банка".
3. Алинеи 4 и 5 се отменят.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Вече споменах, че § 1 става § 3.
Има предложение на народния представител Руси Статков - § 1 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат думата по този параграф? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 1.
Предложението не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 6, против 93, въздържали се няма.
Предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 1 не се приема.
Поставям на гласуване предложението за § 1, подкрепено от Комисията по икономическата политика. Параграф 1 евентуално ще стане § 2.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 1, съгласно предложението на вносителя, е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 2 в текста в преномерацията става § 4.
"§ 4. В чл. 9 ал. 3 се изменя така:
"(3) Физическо или юридическо лице самостоятелно или чрез свързани лица може да притежава 5 и повече на сто от акциите на застрахователно дружество и/или застрахователен холдинг само с разрешение на Дирекцията за застрахователен надзор."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 2 става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 2 на вносителя, който става § 4 в законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 5 има предложение на народния представител Христо Христов, което е подкрепено от Комисията по икономическата политика по принцип.
Предложението на Комисията по икономическата политика става § 5:
"§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите "изпълнителен директор" се поставя запетая и се добавя "прокурист";
б) точка 9 се изменя така:
"9. не извършва охранителна или сходна с нея дейност, не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност."
2. В ал. 2 накрая се добавят думите "и 9" и се създава изречение второ: "Управител на клон на чуждестранен застраховател може да бъде лице, което отговаря на условията по ал. 1, т. 4-7 и 9."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Член на надзорен съвет, член на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията по ал. 1, т. 4-7 и 9."
4. Създава се ал. 4:
"(4) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи едно от следните обстоятелства:
1. не по-малко от 5 години стаж в застраховането;
2. заемането не по-малко от 5 години на длъжност с ръководни функции в застрахователно дружество, банка или други финансови институции;
3. не по-малко от 5 години стаж като преподавател или научен работник по икономика или право."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С промените в чл. 10 от Закона за застраховането се предотвратява възможността лица, които не отговарят на изискванията за членове на управителните органи на застрахователите, да стават прокуристи и да представляват същите пред трети лица. Повишават се и изискванията към членовете на управителните органи, за да не се допуска участие на застрахователния пазар на лица, упражняващи охранителна дейност.
Заедно с повишените изисквания към лицата, осъществяващи представителството на застрахователя, се въвежда либерализация на изискванията към останалите членове на управителните органи, които не осъществяват пряко управление. Въвеждат се ясни критерии за преценка на професионалния опит на лицата, управляващи дружеството, за които е предвидено такова изискване. Подобно изискване съществува във всички страни с развит застрахователен пазар, като Франция, Германия, Англия, Швейцария и други.
Призовавам ви да подкрепите тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения от комисията § 5.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 6 има предложение от народния представител Христо Христов.
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Параграф 6 като предложение на Комисията по икономическата политика добива следния вид:
"§ 6. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "кооперацията" се добавя "след като тя получи разрешение за извършване на застрахователна дейност".
2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4:
(3) Всеки член-кооператор прави встъпителна и дялова вноска, размерът на които се определя в устава.
    (4) За достигане на минималния гаранционен капитал и границата на платежоспособност общото събрание с мнозинство повече от една втора от всички член-кооператори може да вземе решение за събиране на допълнителни вноски от член-кооператорите".
3.  Досегашната ал. 3 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази промяна е продиктувана поради противоречивото тълкуване на Закона за застраховането и Закона за кооперациите в досегашната практика. Следва изрично да се упоменат тази задължения на член-кооператорите и в Закона за застраховането.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за кооперациите, всеки член на кооперацията прави задължително встъпителна и дялова вноска, чийто размер се определя в устава. Тъй като в Закона за застраховането не е казано нищо относно това задължение на член-кооператорите във взаимозастрахователната кооперация, в процеса на лицензиране някои кооперации стигнаха до погрешното тълкуване, че застрахователната премия замества дяловата и встъпителната вноска. Встъпителната и дяловата вноска също се дължат на член-кооператорите и те представляват тяхното основно имуществено задължение по членственото правоотношение с взаимозастрахователната кооперация. Едновременно с това се дължи и застрахователна премия по застрахователното правоотношение на всеки член-кооператор с кооперацията.
С предлаганото изменение се внася яснота относно тези задължения на член-кооператорите. Ето защо ви призовавам да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения от комисията § 6.
Гласували 95 народни представители: за 92, против 1, въздържали се. 2
Параграф 6 в съдържанието, предложено от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 7 има предложение от народния представител Христо Христов, което по принцип е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 7:
"§ 7. В чл. 13 се създава ал. 3:
"(3)  Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи едно от следните обстоятелства:
1. не по-малко от три години стаж в застраховането;
2. заемането не по-малко от три години на длъжност с ръководни функции в застрахователно дружество, банка или други финансови институции;
3. не по-малко от три години стаж като преподавател или научен работник по икономика или право."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С това предложение се въвеждат изисквания за професионален опит на лицата, участващи в управлението на взаимозастрахователната кооперация. При определянето на тези изисквания в сравнение с изискванията за професионален опит на управляващите на застрахователните акционерни дружества е приложен по-облекчен критерий.
Управлението на акционерно дружество изисква по-голям професионален опит и знания. Като форма на организация на застрахователната дейност акционерното дружество засяга интересите не само на своите акционери, но и на голям брой застраховани лица. За разлика от него, дейността на взаимозастрахователната кооперация е затворена в рамките на нейните членове и не засяга интереси извън нея. В този смисъл са различни изискванията за образователен ценз на членовете на управителните органи на акционерните дружества и взаимозастрахователните кооперации по сега действащата нормативна уредба.
Предлагам ви да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 7 в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 8 по преномерацията:
"§ 8. В чл. 14 се създава ал. 3:
"(3)  Вноските в кооперациите са само парични."
Има предложение от народния представител Руси Статков този параграф да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 6 става § 8. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така направеното предложение ще осигури ликвидност на взаимозастрахователната кооперация с оглед изпълнение на задълженията и към застрахованите лица. Разпоредбата е аналогична на изменението в чл. 8 за акционерните дружества, поради което предлагам да одобрите или да приемем направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Христов, аз разбирам, че Вие подкрепяте предложението на Икономическата комисия, защото има и предложение на господин Руси Статков.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложението на Руси Статков не защитава интереса на застрахованите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Просто, за да изясним.
Други желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на разглеждания параграф.
Гласували 104 народни представители: за 5, против 99, въздържали се няма.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя, което се подкрепя от Комисията по икономическата политика, за § 8.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението на вносителя като параграф 6 е прието като параграф 8.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 7 става § 9, като § 9 добива следния вид:
"§ 9. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. Членството във взаимозастрахователна кооперация възниква и се прекратява едновременно с възникването или прекратяването на застрахователно правоотношение съгласно договора за застраховка и общите условия."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя и както споменах § 7 става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Димитров, можете да прочетете и следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, тук няма предложения.
Параграф 8 става § 10, господин председател:
"§ 10. В чл. 16, ал. 1 думите "към тях" се заменят с "по застрахователните договори".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по двата разглеждани параграфа?
Господин Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изменението на чл. 15 от закона отразява в по-голяма степен същността на взаимозастрахователните кооперации. Логиката на закона е членството в кооперацията да се постави в зависимост от наличието на застрахователно правоотношение. В противен случай лица, чието застрахователно правоотношение с кооперацията вече не съществува трябва да се считат за застраховани до прекратяване на членството. При сегашната редакция на разпоредбата, прекратяването на застрахователното отношение не е основание за прекратяване на членството в кооперацията, а следва да е точно така. Ето защо ви призовавам да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христо Христов.
Други народни представители, които желаят да вземат думата по двата параграфа не виждам.
Поставям на гласуване предложените от вносителя § 7 и § 8, които стават съответно § 9 и § 10.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
По новата номерация приехме § 9 и § 10.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 9 по преномерацията става § 11 във вида:
"§ 11. В чл. 17в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
"2. разрешава сливането, отделянето и разделянето на застрахователи;"
б) точки 3 и 4 се отменят.
2. В ал. 2 след думата "законосъобразност" се добавя "пред Върховния административен съд".
Има предложение на народния представител Руси Статков:
В § 9 се прави допълнение, като в съдържанието на т. 2 по т. 1, буква "а" след думата "сливането" се добави думата "вливането".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има прието по принцип предложение на народния представител Христо Христов.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който прочетох, с преномерацията - § 9 да стане § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеното изменение е свързано с промяна на правомощията на Националния съвет по застраховане и Дирекцията за застрахователен надзор, ето защо аз ви призовавам да подкрепите предложението на Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Други народни представители, които искат да вземат думата няма.
Налице е предложение от народния представител господин Руси Статков, което беше докладвано от господин Димитров.
Поставям на гласуване неприетото от комисията предложение на господин Руси Статков.
Гласували 102 народни представители: за няма, против 100, въздържали се 2.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя като § 9, който става § 11, подкрепен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на нов § 12:
"§ 12. В чл. 18, ал. 2 думите "на извънбюджетна сметка" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за създаване на нов § 12.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По преномерацията - по § 13 има предложение на народния представител Христо Христов, което по принцип е подкрепено от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 13. Член 20 се изменя така:
"Чл. 20. (1) Дирекцията за застрахователен надзор е бюджетна организация.
              (2) Дирекцията за застрахователен надзор е администратор на такси по този закон, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.
              (3) Дирекцията за застрахователен надзор задължително застрахова служителите си срещу злополука."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване § 13, предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 14, господин председател, има предложение от народния представител Христо Христов, което е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 11 става § 14:
"§ 14. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Точка 1 се изменя така:
"1. в двумесечен срок след приемане на всички необходими документи прави предложение пред Националния съвет по застраховане относно: законосъобразността за издаването и отнемането на разрешение за застрахователна дейност; сливането, отделянето и разделянето на застрахователи;"
"3. Създават се нови точки 2, 3, 4, 5 и 6:
"2. дава и отнема разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер;
3. разрешава прехвърлянето на застрахователен портфейл между застрахователи;
4. разрешава вливането на застрахователи;
5. разрешава продажбата на предприятие на застраховател в ликвидация;
6. дава разрешение по чл. 9, ал. 3."
4. Досегашните точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно т. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15.
5. Създават се точки 16 и 17:
"16. одобрява годишните презастрахователни програми на застрахователите, контролира сключените от тях презастрахователни договори и тяхното изпълнение;
17. разрешава откриването на клон на български застраховател в чужбина."
6. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
"(2) Индивидуалните административни актове на Дирекцията за застрахователен надзор подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им.
(3) Решенията по ал. 1, т. 9 не подлежат на обжалване.
(4) Заповедите на директора на Дирекцията за застрахователен надзор по ал. 1, т. 9 се обнародват в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложения от Комисията по икономическата политика § 14.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ:
"§ 15. Създава се чл. 22а:
"Чл. 22а. (1) При осъществяване на правомощията по чл. 22 длъжностните лица от Дирекцията за застрахователен надзор с оглед на възложените им задачи имат право:
1. да изискват документи, данни, сведения и други носители на информация от контролираните лица и да проверяват тяхната документация и отчетност;
2. да установяват притежаваните парични средства и материални ценности, включително и ценните книжа;
3. да извършват насрещни проверки;
4. да изискват от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и други, необходими за извършване на насрещните проверки;
5. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти.
(2) Министърът на финансите определя реда за извършване на проверки от Дирекцията за застрахователен надзор.
(3) При извършване на проверка по писмено искане на директора на Дирекцията за застрахователен надзор банките са длъжни да предоставят сведения за броя и кода на съществуващите и закритите сметки в левове и във валута на проверяваните лица заедно с датата на последната операция по тях.
(4) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Дирекцията за застрахователен надзор при изпълнение на служебните им задължения."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 12 става § 15.
Параграф 13 с преномерацията става § 16:
"§ 16. В чл. 24 думата "застраховане" се заменя с "застраховка".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по § 16.
Параграф 14 се преномерира като § 17:
"§ 17. В чл. 25, ал. 2 след думата "нов" се добавя "вид и".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по § 17.
С преномерацията § 15 става § 18:
"§ 18. В чл. 26 се създава т. 11:
"11. удостоверения за установените и платените данъчни задължения за последните три години от акционерите, притежаващи едно и повече на сто от капитала."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като, както вече споменах, § 15 става § 18.
Параграф 16 става § 19:
"§ 19. В чл. 27, т. 5 след думата "избраната" се добавя "дългосрочна".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 16 става § 19.
С преномерацията § 17 става § 20. По този параграф има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 20. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 точка 6 се изменя така:
"6. застрахователят не извършва дейност в продължение на една година от издаването на разрешение;
2. В ал. 2:
а) точка 4 се изменя така:
"4. застрахователят извърши съществено нарушение на закона."
б) създават се точки 7, 8 и 9:
"7. застрахователят изпадне в състояние на неплатежоспособност по чл. 67, ал. 2, т. 1;
8. застрахователят изпадне в състояние на неплатежоспособност по чл. 67, ал. 2, т. 2;
9. се открие производство по ликвидация на застрахователя по чл. 61, ал. 1;"
3. В ал. 3, изречение второ, след думите "т. 1" запетаята се заличава и цифрите "5 и 6" се заменят с "и 5".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да спрем дотук.
Желаещи да вземат отношение по докладваните текстове?
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направеното предложение за чл. 22а осигурява минимум от правомощия, които ще позволят на Дирекцията за застрахователен надзор да осъществява нормално контролните функции, възложени й със закона. Изяснени са правата на контролните органи при извършване на проверки.
Бих се спрял и на последното предложение, касаещо § 17. Мотивите, с които е направено това предложение, са, че с измененията и допълненията в чл. 31 се диференцират основанията за отнемане на разрешение за извършване на застрахователна дейност с оглед тежестта на нарушение на закона.
Предлагам ви да одобрите така направеното предложение от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване параграфи 15 до 20 включително съгласно новата номерация.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграфи от 15 до 20 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: С преномерацията, господин председател, § 18 става § 21:
"§ 21. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя "или синдик".
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Квесторът има правата на управителните и контролните органи на застрахователя съгласно устройствените му актове и ги упражнява под контрола на Дирекцията за застрахователен надзор."
Има предложение на народния представител Христо Христов, което по принцип е прието от Комисията по икономическата политика.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изменението на разпоредбата на ал. 2 на чл. 33, предвиждащо заместване на управителните органи на застрахователя от квестора, ще гарантира запазване на имуществото на застрахователя, докато бъде взето съответното решение за откриване на процедура за ликвидация или несъстоятелност.
Ето защо ви призовавам да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте § 18, който става § 21, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 19, господин председател, с преномерацията става § 22.
Има предложение от народния представител Христо Христов, което по принцип е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 22. Чл. 34, ал. 2 се изменя така:
"(2) Решението за отнемане на разрешение за извършване на застрахователна дейност на основанията по чл. 31, ал. 2, т. 1, 3, 5, 7 и 9 не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С направеното предложение за изменение на ал. 2 от чл. 34 се предвижда необжалваемост на решението за отнемане на разрешение, когато то е отнето на някои от основанията по чл. 31, ал. 2. В тези случаи се касае за нарушения на Закона за застраховането, които могат да бъдат констатирани от Националния съвет по застраховане, без да е възможно субективното им тълкуване. Във всички останали случаи актът за отнемане на разрешението подлежи на обжалване.
Ето защо ви призовавам да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Това е за § 19, който става § 22.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 19, който става § 22.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има предложение на комисията за създаване на нов § 23.
"§ 23. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като в т. 5 думите "ал. 1" се заменят с думите "ал. 2".
2. Създава се ал. 2:
"(2) В тримесечен срок от получаване на разрешението за извършване на застрахователната дейност чрез клон на чуждестранен застраховател управителят на клона, който не е български гражданин, представя в Дирекцията за застрахователен надзор доказателства, че има местожителство или дългосрочно пребиваване в страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 20 с преномерацията става § 24.
"§ 24. Заглавието на глава пета се изменя така:
"Глава пета - Застрахователен брокер и застрахователен агент"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Параграф 21 става § 25 с преномерацията.
"§ 25. Създава се чл. 42а:
"Чл. 42а. Застрахователна дейност може да бъде извършвана чрез застрахователни брокери и застрахователни агенти."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С измененията в глава пета от закона се регламентира дейността на застрахователния брокер и застрахователния агент. Досегашната разпоредба на чл. 46 от Закона за застраховането, която препраща към общите правила за "търговския посредник" и "търговския помощник" в Търговския закон, не съответства на утвърдената търговска практика в застраховането у нас и в развитите западноевропейски държави, както и на чл. 49, ал. 2 от Търговския закон, който причислява застрахователното посредничество към особените случаи на посредническа дейност.
С промените се дава правна характеристика на застрахователния брокер и застрахователния агент и се регламентират основните права и задължения на страните по правоотношенията, в които те участват.
Така регламентирана материята е в съответствие с уредбата на страните от Европейския съюз - Директива № 77 от 1992 г.
Призовавам ви да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте параграфи 20 и 21, които стават съответно 24 и 25, така, както са предложени от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 24 и 25 са приети.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 22 има предложение от народния представител Христо Христов. Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложението на Комисията по икономическата политика е следното:
Преномерира се § 22 и става § 26.
"§ 26. Чл. 43 се изменя така:
"Чл. 43. (1) Застрахователен брокер е търговец, който по занятие осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни договори по възлагане от застрахован, а за презастрахователни договори - от застраховател.
(2) Не е застрахователен брокер лице, което осъществява посредничество само по изпълнение на сключени без негово участие застрахователни договори.
 (3) Застрахователният брокер може да осъществява и друга търговска дейност, с изключение на охранителна или сходна с нея дейност.
 (4) Застрахователният брокер получава разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор и се вписва в регистъра на застрахователните брокери, воден в Дирекцията за застрахователен надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте § 22, който става § 26, така, както е предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграф 26 е приет.

ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 23 от старата номерация, господин председателю, има предложение от народния представител Христо Христов, което е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложението на Комисията по икономическата политика е:
Параграф 23 става § 27:
"§ 27. Създава се чл. 43а, 43б, 43в, 43г, 43д и 43е:
"Чл. 43а. (1) Застрахователен брокер може да бъде лице, което:
1. притежава квалификация и професионален опит в застраховането;
2. има висше образование;
3. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;
5. не извършва охранителна или сходна с нея дейност и не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност.
(2) Когато застрахователният брокер е юридическо лице, обстоятелствата по ал. 1 се установяват по отношение на лицата, които го управляват и представляват.
Чл. 43б. (1) Дирекцията за застрахователен надзор се произнася в двумесечен срок от получаване на искането за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер.
(2) Отказът за издаване на разрешение не подлежи на обжалване. Ново искане за разрешение може да се прави не по-рано от шест месеца от отказа.
Чл. 43в. (1) Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер се отнема:
1. при откриване на производство по несъстоятелност;
2. при извършване на охранителна или сходна с нея дейност;
3. при открито производство по ликвидация;
4. когато е нарушен принципът на доброволността в застраховането;
5. когато е извършено друго съществено нарушение на закона.
(2) Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер може да се отнеме, когато са нарушени условията, при които е издадено разрешението, или са представени неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението.
Чл. 43г. (1) При осъществяване на дейността си брокерът може да:
1. проучва и набира необходимата информация и анализира застрахователния интерес на възложителя;
2. набира и предоставя на възложителя информация относно условията и премиите по застрахователните договори;
3. договаря възможно най-добрите условия за възложителя при сключване на застраховката;
4. класира застрахователните рискове по договори за застраховка;
5. подготвя в съответствие с предоставените му пълномощия документите за оформяне на застрахователните договори;
6. организира събирането на застрахователни премии;
7. предлага на възложителя предприемане на предпазни мерки с цел намаляване на вероятността от настъпване на застрахователни събития и намаляване размера на вероятната щета;
8. съдейства на застрахования при настъпване на застрахователно събитие за установяване на причините за него за разглеждане и уреждане на щетите;
9. получава от името и за сметка на застрахования застрахователното обезщетение.
(2) Договорът между възложителя и застрахователния брокер се сключва в писмена форма. Застрахователният брокер не може без разрешение на възложителя да прехвърля задълженията си другиму.
(3) Задълженията на застрахователния брокер към възложителя при посредничество по договор за застраховка се отнасят и при посредничество за сключване на договори за презастраховане.
Чл. 43д. Застрахователният брокер има право на възнаграждение за посредничеството, когато договорът е сключен в резултат на негови усилия. Възнаграждението се включва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя, а при договор за презастраховане - от презастрахователя.
Чл. 43е. Застрахователният брокер се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Дирекцията за застрахователен надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте § 23, който става § 27, така както е предложен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По параграф с номерация 28 има предложение от народния представител Христо Христов, което е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 24 става § 28:
"§ 28. Член 44 се изменя така:
"Чл. 44. (1) Застрахователният агент е физическо лице, натоварено и упълномощено от застраховател да извършва срещу възнаграждение посочените в пълномощното действия от името и с последици за застрахователя. Упълномощаването се извършва в писмена форма.
(2) Застрахователното агентство е свободна професия. Застрахователният агент не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател.
(3) Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор за застрахователно агентство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте § 24, който става § 28, както е предложен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 25, който с преномерацията става § 29:
"§ 29. Създава се чл. 44а:
"Чл. 44а. (1) Застрахователният агент не може да извършва охранителна или сходна с нея дейност.
(2) Застрахователният агент може да работи за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложението към чл. 6, ал. 2, или за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел II от приложението към чл. 6, ал. 2, при изричното им писмено съгласие.
(3) Застрахователен агент не може да работи за застрахователен брокер.
(4) Застрахователят води за застрахователните си агенти списък, който представя на Дирекцията за застрахователен надзор. Той снабдява всеки агент с документ и знак, който го легитимира като такъв при упражняването на дейността му. Образец от легитимационния документ се одобрява и представя в Дирекцията за застрахователен надзор. Промените в списъка се съобщават на Дирекцията за застрахователен надзор в 15-дневен срок.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за § 29.
Параграф 26 с преномерацията става § 30:
"§ 30. В чл. 45 думите "застрахователният посредник и застрахователният помощник" се заменят със "застрахователният брокер и застрахователният агент"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Параграф 27 с преномерацията става § 31:
"§ 31. Член 46 се изменя така:
"Чл. 46. При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент са длъжни да пазят търговската тайна на лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техният търговски престиж."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте параграфи от 25 до 27 включително, които стават от 29 до 31, така както са предложени от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграфи 29, 30 и 31 са приети.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: С преномерацията § 28 става § 32.
Има предложение на народния представител Руси Статков текстът на т. 4 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Христо Христов по текста на § 32 с преномерацията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 28 става § 32 във връзка с преномерацията:
"§ 32. В чл. 48 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Собствените средства на застрахователя, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат най-малко равни на границата на платежоспособност."
2. В ал. 2 след думите "границата на платежоспособност" се поставя запетая и се добавят думите "но не може да бъде по-малък от размерите, посочени в Приложение № 2".
3. В ал. 3 след думата "материални" се добавят думите "и нематериални".
4. Създава се ал. 4:
"(4) Дълготрайните материални активи не може да надвишават 10 на сто от общия размер на дълготрайните материални и нематериални активи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново се учудвам, чии интереси защитава господин Руси Статков с така направеното от него предложение. Предложението, което аз съм направил, е да защити в по-голяма степен изпълнението на задълженията към застрахованите лица. Така че ви призовавам да подкрепите направеното от мен предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е прието от комисията.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Да, прието е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 4, против 80, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 28, който става § 32, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По предложение на Комисията по икономическата политика се създава с новата преномерация нов § 33:
"§ 33. В чл. 50 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "собствените средства спаднат под установената граница на платежоспособност" се заменят с думите "е нарушено изискването на чл. 48, ал. 1".
2. В ал. 2 след думите "Когато собствените средства" се добавят думите "намалени с нематериалните активи".
3. Алинея 4 се отменя."
Комисията по икономическата политика предлага създаването на нов § 34:
"§ 34. В чл. 52 се правят следните изменения:
1. В основния текст на ал. 1 думите "може да" се заменят с думите "е длъжен да", а думите "само на територията на страната" се заличават.
2. В ал. 1, т. 4 думите "ценни книжа" се заменят с думите "акции и облигации, издадени от търговски дружества и".
3. В ал. 1 се създава т. 7:
"7. активи, договорени в общите условия на застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд."
4. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Инвестициите по ал. 1, определени спрямо общия размер на застрахователните резерви, не могат да надвишават, както следва: по т. 2 - 10 на сто; по т. 3 - 5 на сто; по т. 4 - 30 на сто, но не повече от 5 на сто от акциите и облигациите на едно дружество; по т. 5 - 50 на сто, но не повече от 25 на сто в една банка; по т. 6 - размера на откупната стойност".
По предложение на Комисията по икономическата политика се създава нов § 35:
"§ 35. Член 53 се изменя така:
"Чл. 53. (1) Собствените средства могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества. Когато размерът на придобитите дялове и акции надвишава 10 на сто от капитала на търговското дружество, застрахователят е длъжен да уведоми Дирекцията за застрахователен надзор в 7-дневен срок от придобиването им.
               (2) Когато застрахователят инвестира собствените си средства в дялове и акции на друго търговско дружество и размерът на инвестицията надвишава 10 на сто от размера на собствените му средства, той е длъжен да поиска предварително разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор."
Комисията по икономическата политика предлага създаването и на нов § 36:
"§ 36. В чл. 54 думата "средства" се заменя с думите "застрахователни резерви и собствени средства"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Моля, гласувайте § 33, 34, 35 и 36, както са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграфи 33, 34, 35 и 36 са приети.
Съобщение за парламентарен контрол на 24 септември 1999 г.:
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Людмил Бешков и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на две питания от народните представители Руси Статков и Румен Такоров.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Стоян Райчевски, Илия Петров и Красимир Каменов.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова и Иван Борисов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин и на питане от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Юрий Александров - Юнишев и на питане от народния представител Александър Каракачанов;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев на два актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова и Жорж Ганчев;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев на актуален въпрос от народния представител Панчо Панайотов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител Лъчезар Тошев от заседанието се отлага отговорът на неговото питане към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев.
Съобщение за заседание на Комисията по икономическата политика: Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 24 септември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
                     Йордан Соколов

Заместник-председатели:
                                           Иван Куртев
                                          Александър Джеров

Секретари:
                 Виктория Василева
                Камен Костадинов