Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-09-29

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Стефан Мазнев. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
По дневния ред има постъпили две предложения от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Предлага се дневен ред на програмата за седмицата от 28 септември до 1 октомври, включително, както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
2. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител - Димитър Петров.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител - Министерски съвет.
4. Второ четене на законопроекта за храните. Вносител - Министерски съвет.
5. Първо четене на законопроекта за изменение на Търговския закон. Вносител - Министерски съвет.
6. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността. Вносител - Министерски съвет.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител - Министерски съвет.
8. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за защита на растенията. Вносител - Министерски съвет.
9. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове. Вносители - Иван Глушков и група народни представители.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител - Емануил Йорданов.
11. Второ четене на законопроекта за кооперациите. Вносител - Министерски съвет.
12. Парламентарен контрол.
Има предложение и от народния представител Любен Корнезов като точка от дневния ред да бъде включен законопроект за допълнение на Закона за местните избори с вносител народния представител Любен Корнезов. Няма становище на водещата комисия. Не е изтекъл срокът по правилника. Предлага се промяна в бюлетините, а няма и възможност технологически това да стане, защото в Закона за местните избори и по силата на Конституцията документите се одобряват с указ на президента и това трябва да стане в определен срок преди изборите, който вече е изтекъл. По тези причини и поради липса на становище на водещата комисия изобщо не може да бъде поставено на гласуване това предложение.
По предложенията за дневен ред някой от вносителите, ако желае, може да вземе думата, както и за предложения за отпадане или разместване на точки.
Моля, гласувайте предложението на парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен и проектът за програма.
Гласували 164 народни представители: за 119, против 7, въздържали се 38.
Седмичната програма е приета.
Преди това само да прочета постъпили законопроекти и проекторешения от 22 до 28 септември:
- Законопроект за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс. Вносител - народния представител Любен Корнезов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.

Преминаваме към първа точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА КЪМ СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ПОРТУГАЛИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Тя има становище, както има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата народният представител Панайот Ляков да представи становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-48 от 28 юли 1999 г. за
ратифициране на Протокола към Спогодбата между
правителството на Република България и
правителството на Република Португалия за насърчаване
и взаимна защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 23 септември 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписана на 30 март 1999 г. в София.
Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е ратифицирана от Тридесет и шестото Народно събрание на 12 януари 1994 г. Тя обаче все още не е ратифицирана от португалска страна поради тяхното настояване да се приемат тълкувателни разпоредби на чл. 2 и чл. 3, касаещи допускането на инвестиции и тяхното третиране. Предложеният за ратифициране Протокол не изменя по същество смисъла на съответните разпоредби от Спогодбата, а отлагането на ратификацията от португалска страна поради нейното настоятелно искане за подписване на подобен протокол не е в интерес и за двете страни и преди всичко за България, чиято цел е максимално привличане на инвестиции.
Точка първа от Протокола регламентира, че разпоредбите на чл. 2 от спогодбата ще се прилагат и в случаите, когато инвеститорите на едната от договарящите се страни са вече установени на територията на другата договаряща се страна и желаят да разширят своите дейности или да извършват дейности в други сектори. В този случай техните инвестиции ще се считат за нови инвестиции и ще се извършват в съответствие с правилата за приемане на инвестиции по чл. 2 от Спогодбата.
Точка 2 от Протокола предвижда разпоредбите на чл. 3 от Спогодбата да не бъдат в ущърб на правото на всяка от договарящите се страни да прилага съответните разпоредби на данъчното си законодателство, ако то прави разграничение между данъкоплатците, чието положение не е еднакво по отношение на тяхното местожителство или по отношение на мястото, където е инвестиран техният капитал. Тази разпоредба също не променя по същество разпоредбите на чл. 3 от Спогодбата.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.

23 септември 1999 г.

Никола Николов,
председател на Комисията по икономическата политика."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 902-02-48 за ратифициране на Протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет на 28 юли 1999 г.

На 15 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 30 март 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Макар че това е един доста рутинен законопроект, бих искал само да отбележа, че завършва усилията на Република България да развие своята договорноправна база със страните - членки на Европейския съюз, в областта на взаимната защита на инвестициите, отговаря на досегашната практика на страната в тази област и по този начин представлява едно съществено допълнение на взаимните договорености със страните от Европейския съюз. Затова бих призовал всички колеги да подкрепят ратификацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите № 902-02-48, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! На основа на гласуването на първо четене на законопроекта предлагам този законопроект да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 134 народни представители: за 122, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата господин Никола Николов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира протокола към Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 30 март 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен.
Гласували 141 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 7.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Има становище на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Има думата госпожа Мария Брайнова да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БРАЙНОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения № 954-01-52, внесен от Димитър Владимиров Петров на 7 септември 1999 г.

На заседание, проведено на 23 септември 1999 г. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения № 954-01-52, внесен от Димитър Владимиров Петров на 7 септември 1999 г.
Според разпоредбите на Закона за лечебните заведения индивидуална и групова лекарска практика се откриват и осъществяват от лекари и стоматолози с призната специалност по обща медицина, съответно по обща стоматология. Понастоящем малко лекари имат признатата специалност по обща медицина и затова в Закона за лечебните заведения се предвижда право за откриване на индивидуална практика и от други лекари и стоматолози като им се дава период от десет години за придобиване на специалност по обща медицина.
Комисията подкрепя становището на вносителя, че в § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения би следвало да се допълни, че това право се дава и за регистрация на групова практика.
Въз основа на проведеното гласуване с 9 гласа "за", без "против и въздържали се" Комисията по здравеопазването, младежта и спорта
Р Е Ш И:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и на основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения № 954-01-52, внесен от Димитър Владимиров Петров."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата вносителят на законопроекта господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В становището на комисията общо взето бяха изложени и моите мотиви. Аз само бих добавил, че в момента тече регистрацията на тези лечебни заведения и съдилищата изискват за групова практика документ за призната специалност, поради което приемането на поправката, която е общо взето технически проблем, е наложително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петров.
Някой желае ли да се изкаже? - Да.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На първо четене нашата група не подкрепи Закона за лечебните заведения. На второ четене не подкрепи над 90% от текстовете. Аз и до днес продължавам да смятам и твърдя, че това е закон-убиец за лечебните заведения. Практиката ще го покаже и вече го показва.
Но тук специално ще подкрепя д-р Петров в това предложение. Приканвам и моите колеги да го подкрепят, тъй като е допусната една грешка, която според мен е грешка на вносителя и главно на Министерството на здравеопазването, което за кой ли път неговото юридическо управление показва, че е мярка за юридическа неграмотност.
Няма да говоря за фаловете, които са допуснати в Кодекса за социално осигуряване. Ще му дойде времето тогава да ги кажем, но още веднъж се потвърждава, че някои неща, които ние приемаме за технически грешки, понякога могат да се окажат фатални.
Аз благодаря на д-р Петров от мое име, че е забелязал този пропуск в закона и го добавя, тъй като това е много важно, особено сега за лекарите, които тръгват да се регистрират по този закон, който едва ли ще покаже някакво действие в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Друг желае ли да се изкаже?
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения № 954-01-52, внесен от народния представител Димитър Петров.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да приемем законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 131 народни представители: за 104, против 14, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БРАЙНОВА:
"ЗАКОН
за допълнение на Закона за лечебните заведения

Параграф единствен. В § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби след думата "индивидуална" се добавят думите "и групова"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и параграф единствен на законопроекта.
Гласували 112 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 11.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-01-31 от 12 май 1999 г.
за изменение и допълнение на Закона за тютюна и
тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 9 юни 1999 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет.
Предлаганият законопроект цели усъвършенстване на разпоредбите на сега действащия закон и отстраняване на пропуските, които се появиха при неговото практическо прилагане. За пръв път се въвежда подробна регламентация на структурата и функциите на фонд "Тютюн" към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, който да регулира производството на тютюн в България. Предвижда се фондът да разработва Националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството, както и минималните изкупни цени на тютюна, съобразно нова методика, която да отчита пазарните принципи при ценообразуването.
Законопроектът предвижда създаването на публичен национален регистър на лицата, произвеждащи тютюневи семена, който да се води и съхранява от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, прецизира се размерът на квотата за производство на тютюн по тютюнопроизводители, въвежда се единен документ при изкупуването и окачествяването на тютюна и са направени някои съществени изменения и допълнения относно условията и реда на договаряне.
Законопроектът предвижда въвеждането на нов по-либерален механизъм на изкупуването на тютюна. Съвършено нови са разпорежданията относно издаването на разрешение за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия.
В хода на дискусията беше поставен въпросът за реда, по който ще се извършва разпределението на количествата, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн по общини.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената
реформа относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 902-01-31,
внесен от Министерския съвет на 12 май 1999 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на заседание, проведено на 19 май 1999 г., обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 12 май 1999 г. В работата на комисията взеха участие господин Русинов - изпълнителен директор на фонд "Тютюн", и представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че приемането на изменения и допълнения на Закона за тютюна и тютюневите изделия е необходимо с оглед на неговото усъвършенстване, детайлизиране и отстраняване на непълноти, проявили се в периода на практическото му прилагане.
Със законопроекта се предвижда задължителна регистрация на тютюнопроизводителите, които ще могат да ползват предвидените в него преференции, както и един регистър на производителите в цялата страна. Създава се механизъм за прецизиране на размера на квотата за производство на тютюн по тютюнопроизводители с цел недопускане на производство над определената квота. Въвеждат се задължителни клаузи, които следва да залегнат в договорите за изкупуването между производител и купувач с цел гарантиране интересите на производителите. Създава се възможност фонд "Тютюн" да осигурява кредити за изкупуване на тютюна.
С цел осигуряване на конкурентоспособност на българските тютюни на международните пазари се предвиждат минималните изкупни цени да бъдат разработени по методика на фонд "Тютюн", в която да бъдат предвидени пазарните принципи при изкупуването.

Въвеждат се задължителни текстове върху потребителските опаковки за тютюневите изделия съгласно изискванията на Европейския съюз.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 12 май 1999 г."
Това становище е гласувано с 10 гласа за, против няма, 1 въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов. Заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да взема отношение по съществото на предложения законопроект се обръщам към председателя на Народното събрание със следната молба. Не би ли могъл дневният ред за седмицата да се определя в края на седмицата, тоест в петъчния ден, за да можем наистина да се готвим за участие в заседанията на парламента? Получава се така, че ето, ние тази сутрин сме сюрпризирани, че се внася Законът за тютюна и тютюневите изделия, за кооперациите и други текстове, тоест, законопроекти, които ние даже не ги носим у нас и не сме се готвили да участваме в дискусията.
Моля председателя на Народното събрание да се измени тази практика. Иначе нашето участие е непълноценно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Трендафилов, веднага искам да Ви отговоря. Не е въпрос на практика, а е въпрос на текст в правилника. Ако променим правилника, нямам нищо против това да става в петък.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Правилникът не е нещо, което е заковано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът позволява предложения по дневния ред за седмичната програма да се правят до 18,00 ч. във вторник.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Благодаря Ви.
Аз казвам, че не съм съгласен с тази практика и просто тя е неефективна.
По Закона за тютюна и тютюневите изделия. Това е един закон, който регламентира дейността на развитието на един подотрасъл на земеделието, което има съществено значение за доходите на голяма част от населението в България.
Още с приемането на закона имаше твърде сериозни дискусии за необходимостта от приемането му, за клаузите, които залегнаха в него и въобще нормите, които регламентират тази дейност. Наистина е необходимо да се промени законът, тъй като минаха вече няколко години от неговото приемане, приложението му показа редица несъвършенства. Но за съжаление и сегашните изменения, които се предлагат от Министерския съвет, според мен не решават в пълна степен проблемите, които възникват с приложението на закона.
На първо място стои въпросът със сключването на договорите и определянето на квотите. Досега се получаваше парадокс, че Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа разпределя квоти, а в същото време многобройните вече търговци, които изкупуват тютюна и които имат лиценз от министерството да изкупуват тютюн, не желаят и не сключват договори в рамките на квотите, които са спуснати от Министерството на земеделието.
Обаче и този път с измененията, които сега се предлагат, няма санкции и няма ред, по който да бъдат решени проблемите, свързани с изоставането на произвола на съдбата на голяма част от производителите. Даже последният парадокс с 1998 г. е, че квотите бяха за 76 хил. тютюн, произведени са 42 хил. Една част от производителите не са успели да сключат договори и те са санкционирани, от една страна, с това, че нямат право да получат премия, а от друга страна, че техният тютюн не се изкупува.
На второ място, сериозен е проблемът с изкупните цени. Наистина сега се предлага и се утвърди методика, която да регламентира тази дейност, но изкупните цени на тютюна трябва да се съобразяват наистина с промените, които настъпват в пазарните условия и в производството. Не може да се изисква минималната цена да е под себестойността на производителя, затова защото условията, при които вече се произвежда тютюнът, и тежкият труд, който се полага за производството му, би трябвало по някакъв начин да бъде възнаграден. Това в досега действащия закон беше предвидено със създадения фонд "Тютюн", който трябваше да осигурява премии и по този начин да завишава изкупната цена.
Това, което сега се предлага, изменя функцията на фонд "Тютюн". Той не става само фонд, който трябва да осигурява допълнително възнаграждение, премиални и т. н., а той става едва ли не основният контрагент при изкупуването на тютюна. Според мен това облекчава търговците и създава допълнителни условия за невъзможно или ненавременно, с отложено плащане изкупуването на тютюна. А това поставя в изключително тежко положение производителите на тютюн.
Третият проблем, който ми се струва, че не е добре решен в закона, това е крайният срок за изкупуването на тютюна. По досега действащия закон беше 31 март, сега се съкращава с един месец този срок. Но същевременно няма санкции за онези, които не си изпълняват задълженията. И сега има милиони неизплатени левове на производителите и никой не санкционира тези недобросъвестни търговци, които си позволяват лукса да приемат тютюна на хората и да не го изплатят навреме. А се знае, че през цялата година тези хора не получават нищо и чакат на крайния резултат - при реализирането на продукцията.
Имам и още един проблем, свързан с окачествяването на тютюна. Много са оплакванията на тютюнопроизводителите, че те са, буквално казвам, малтретирани при изкупуването на тютюна. Държавните структури и окачествителите и на фонд "Тютюн", и на другите изкупвачи, би трябвало да носят някаква отговорност за това, когато са ощетили производителите. Създава се впечатление, че никой в страната не защитава интересите на производителя, а окачествителите често пъти създават условия, при които реалната цена на тютюна пада с 10, а някъде и с до 40 на сто, тъй като качеството се показва не такова, каквото е.
Хубаво е това, което се предлага за системата на опаковки, маркиране, съобразени с европейските изисквания, но би трябвало да има, отново казвам, санкции за онези, които не изпълняват задълженията си.
Има един много интересен въпрос, който се дискутира миналия път при приемането на закона, но той не намери решение. Аз смятам, че на второ четене ние би трябвало да помислим по този въпрос. Става дума за социалното осигуряване и социалното подпомагане на тютюнопроизводителите. Цяла година тези хора работят, без да получават пари. Те или членове на техните семейства не могат да се регистрират като безработни, тъй като те официално са се регистрирали, че са производители на тютюн. В същото време, когато изплащането на тютюна се забави, те са поставени в невероятно тежка ситуация. Не зная дали това е възможно, но до второто четене смятам, че трябва да се намери решение онези, които подпишат договорите за изкупуване на тютюна, авансово да осигуряват заплащане на хората, които ще се занимават с този тежък, изискващ висока професионална квалификация труд, за да могат да издържат семействата си и да създадат възможност на своите деца да живеят нормално.

Отново казвам, смятам, че са необходими промените в закона. Аз ще гласувам на първо четене той да бъде приет.
В същото време се обръщам към всички колеги в залата да положим усилия при второто четене да направим до пълнения на закона, които да гарантират, от една страна, развитието на този подотрасъл не само заради това, че ние сме един традиционен производител на тютюн и на тютюневи изделия, а защото това ще осигури доходи на една немалка част от българското население. А това никак не е маловажно за тези хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Присъединявайки се към това, което каза господин Трендафилов, аз искам да засегна един друг въпрос на закона - въпроса доколко той влияе върху режима за износ на тютюн и на тютюневи изделия. С промените, които се извършват сега в закона и се либерализира режимът за изкупуването, а от друга страна се уточняват правилно изискванията към тези, които преработват тютюна, може да се създаде впечатлението, че се нарушава изискването досега тютюнът да бъде изкупуван само от фирми, които разполагат с възможности да извършват първите действия за съхраняване на изкупения тютюн, тоест за неговото манипулиране.
В досегашния текст това беше изключително ясно. Сега това изискване към тези, които изкупуват тютюна, отпада. А в чл. 33 се създава една ал. 1, която е много по-слаба от досегашните формулировки. Казва се: "преработката на суров тютюн се осъществява в страната". Хубаво, осъществява се, но това значи ли, че може и да не се осъществява в страната? Това означава ли, че суров тютюн не може да се изнася от страната?
Повдигам този въпрос, тъй като в писмото за намерения с Международния валутен фонд е прието едно задължение, което не съм забелязал още да е поправено от българското правителство, до края, мисля, на тази година да се създадат условия свободно да се изнася от България суров, тоест неманипулиран тютюн.
Затова смятам, че ако така косвено се създават със закона условия да изнасяме неманипулиран тютюн, това би било доста вредно. Аз бих бил против такова изменение на закона.
Мисля, че този въпрос трябва внимателно да се разгледа при второто четене, за да бъде ясно, че както и досегашната практика, в България тютюнът, който се бере, би трябвало да се сортира и манипулира, за да се запазят качествата, сортовете и известността, така да се каже, на българските марки тютюн.
Сега аналогията с Гърция, примерно, където всеки отделен тютюнопроизводител има малка манипулационна, нали, това изискване този, който изкупува тютюна, да не разполага с такива мощности, не е много добро. В България организацията на тютюнопроизводството е доста различна. И мисля, че тази практика, която досега се прилагаше много стриктно, трябва да се запази. Въобще няма държава, която да допуска износ на суров, неманипулиран тютюн. Това е доста сериозно от гледна точка на известността и интересите на нашето тютюнопроизводство.
Законът довършва и една тенденция, срещу която аз винаги съм възразявал - засилва се ролята на фонд "Тютюн" и на Министерството на земеделието, намалява се ролята, все пак, на основните български производители и мястото им в целия този процес, като "Булгартабак".
Не зная доколко това е справедливо. Това е една тенденция, която продължава през последните години. И мисля, че трябва да се намери баланс между тези много права на фонд "Тютюн", които се създават и възможностите на "Булгартабак" при зачитане на интересите на българските тютюнопроизводители, все пак да отстоява и нормалните условия за работата на тютюневата ни промишленост. Разбира се, и за други фирми, ако се появят, съгласно новите изисквания на чл. 24.
По тези два въпроса бих искал да предложа много внимателно да помислим преди второто четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, към въпросите, които, струва ми се, трябва да бъдат внимателно преценени между първо и второ четене, бих искал да добавя един. Той е свързан с интересите на онези общини, които са големи производители на тютюн, но в които не е организирана първоначалната му обработка и манипулация. И те не получават отчисления за общините, такива каквито получават там, където има клонове на "Булгартабак", които обработват тютюните. Конкретно такъв случай е община Сатовча.
Това обикновено са общини, които са в доста затруднено финансово положение, които са най-притеснени от гледна точка на всички тези проблеми, които дискутираме тук, в парламента, във връзка с общинските бюджети и които същевременно са лишени от правото да получат част от дохода, който генерират, който произвеждат, поради организационни и нормативни причини.
И тук бих се обърнал и към председателя на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и към всички колеги от комисията да преценим внимателно този въпрос, да поработим може би малко и с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, във връзка и с поправките, които се правят в данъчното законодателство, в момента се подготвят, и да намерим по-добро решение, отколкото сега съществуващото положение.
Второ, бих искал да подкрепя напълно казаното от колегата Кръстьо Трендафилов относно социалната защита на тютюнопроизводителите. Те не само наистина че са подложени на възможно най-голямата несигурност относно това кога ще им изкупят продукцията и особено кога ще им я платят, но социалното им осигуряване е изцяло занемарен и много болезнен за тях въпрос, който в днешните условия, както разбираме, става много драматичен за всеки гражданин.
И тук също в хода на работата между двете четения предлагам да се потърсят възможности, заедно и с Комисията по труда и социалната политика, да бъдат записани текстове, които да уредят достатъчно ясно правото и източниците за осигуряване на изплащането на осигуровките на тютюнопроизводителите.
Като се присъединявам и към общата подкрепа за законопроекта, струва ми се, че въпросът, който повдигна господин Папаризов - за съотношението между правата на фонд "Тютюн" и на "Булгартабак", е възлов за цялата организация на процеса на производството и реализацията на тютюна и изисква още едно вглеждане в това съотношение на права.
И, завършвайки, господин председател, отново бих искал да се обърна към Вас и подкрепяйки това, което каза господин Трендафилов относно процедурата, Вие сте прав, че правилникът дава право до 18,00 ч. във вторника да се правят предложения, но едно нормално организиране на работата на парламента изисква в края на предишната седмица народните представители да са наясно с основните законопроекти, особено онези на първо четене, които ще се разглеждат.
И второ, един въпрос, който многократно съм повдигал пред вас - не е не само разбираемо, а и допустимо да няма представител на правителството, на Министерския съвет, в случая министъра на земеделието, при първото четене на такъв законопроект. Въпросите, които тук бяха повдигнати, са пряко от отговорността на министър Върбанов. Не може той да отсъства, когато се разглеждат тези въпроси. Нормално беше да бъде поканен и управителят на фонд "Тютюн" и други заинтересовани държавни лица. Но без министъра това гледане наистина минава без необходимата отговорност на правителството.
И държа, че законопроекти, внесени от Министерския съвет, трябва да бъдат представяни от съответния министър и то с неколкоминутно, до 10-минутно експозе по мотивите. И по никой начин не съм съгласен с интерпретацията, че може да се мине с мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Аз поканих от министерството, щом се оказа, че министърът не е в София, да дойде заместник.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ами министрите напоследък като че ли си преориентираха вниманието към други сфери на обществената дейност. И може би си заслужава да влезете в контакт с министър-председателя и да му предложите да осигури присъствие на своите министри, когато се четат закони от тяхна компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обяснимо е пристрастието на Движението за права и свободи към един такъв закон, който засяга около 100 хил. семейства в Република България. В този смисъл аз бих искал да започна с една по-обща констатация - че за съжаление в България, независимо от наличието на специален Закон за тютюна, изменението на който обсъждаме днес на първо четене, няма държавна стратегия за развитие на тютюневия отрасъл. Ще се опитам да аргументирам тази теза с един много показателен факт - цикличността на кризите в тютюнопроизводството.
Ако проследим 10-годишния период от 1989 г. насам, защото дотогава кой знае какви проблеми с изкупуването, с производството и реализирането на всички произходи тютюни в България поради руския пазар не сме имали. Но след 1979 г. сме свидетели на циклични кризи в производството, изкупуването и, за съжаление, изплащането на стратегическата земеделска култура за България тютюна.
Тютюнът представлява основен, а в някои краища, като източните Родопи, единствен източник на доходи на земеделските производители, които на този етап са лишени от алтернативно земеделско производство.
След драстичния спад на производството през 1995 г., когато са произведени едва 23 хил. т тютюни, през 1997 г. България почти достигна равнището от 1979 г. с произведените 78 хил. т тютюн. Това стана благодарение преди всичко на постоянните грижи и законодателна дейност и на нашата парламентарна група, но и на предприетите мерки от служебния премиер господин Стефан Софиянски - стимулиращи производителите изкупни цени на тютюна. Вие знаете, че тогава бяха променени изкупните цени. Бяха осигурени премии за реколтата от предишната година. Своевременно бяха осигурени безплатните тютюневи семена. Обезпечена беше нормална кампания по изкупуване и изплащане включително и на недоговорираните количества тютюн.
Този факт ми подсказва, че въпросът с тютюна наистина има две страни. Едната страна е естествено правната рамка, която регулира тютюнопроизводството - какъв Закон за тютюна имаме. Но от друга страна, другият не по-маловажен въпрос е как се изпълнява и прилага този закон от изпълнителната власт. Когато изпълнителната власт е в час и изпълнява задълженията си, както сочи примерът от 1997 г., резултатите са добри.
Междупрочем законът, който днес обсъждаме на първо четене - Законът за тютюна, беше приет с един много приятен, бих казал, прецедент в българския парламент. Колкото и да са спорни някои от текстовете, той беше приет без нито една от парламентарните групи в тогавашния парламент да се противопостави на текстовете. Защото той беше изработен след една много усилена, сериозна предварителна работа след консултации между всички парламентарни групи. Смятам, че това е пътят за едно добро законодателство, което ще гарантира и приемствеността на приетите закони.
За съжаление, пред себе си имаме един законопроект, в изработването на който ние специално не сме участвали, а смятаме, че имаме правото да се определим като страна в този процес, тъй като над 90 на сто от електората на Движението за права и свободи се занимава с тютюнопроизводство.
Кое е най-важното за нас в този законопроект? Дали той е насочен да защити интереса на тютюнопроизводителите, или нечии други интереси? Аз мисля, че преобладават текстовете, които са насочени към защита интереса на търговците, а не на тютюнопроизводителите. Това е основната ни претенция към внесения законопроект. Естествено, между първо и второ четене ние ще направим своите предложения, които ще са ориентирани именно към защита интереса на тютюнопроизводителите.
Какво се получава сега? Министърът на земеделието със своя заповед определя квотите за изкупуване на тютюна от страна на търговските дружества. Те от своя страна имат задължението да изпълнят тези квоти, като преди това би трябвало да са сключили и договори със съответните тютюнопроизводители.
Практиката, уважаеми госпожи и господа, не е такава. Така например за миналата година доста сериозни количества тютюни останаха недоговорирани и то не по вина на тютюнопроизводителите, а по вина именно на търговците, които иначе са заявили определени квоти и това им искане е било уважено със заповедта на земеделския министър.
Този въпрос никак не е маловажен, защото е пряко свързан с гарантирането на изкупуването на произведените количества тютюни. Без тези договори тютюнопроизводителите не са гарантирани, защото търговецът казва: "Нямам договор, няма да го изкупя" и препраща тютюнопроизводителя към фонд "Тютюн", а той се намесва твърде късно - чак през април-май, когато тютюнът вече е с влошени качества в резултат на естествения процес на ферментация. Губят в крайна сметка само тютюнопроизводителите.
Другата страна на този въпрос - липсата на договор между тютюнопроизводител и търговец вече е причина да не се изплащат премии от фонд "Тютюн". Аз не знам кому бяха нужни тези допълнителни условия, няколко на брой, които определено не са в полза на тютюнопроизводителите. Сега един тютюнопроизводител, за да получи премия от фонд "Тютюн", трябва да отговаря на няколко условия едновременно: да е подал декларация в общината, непременно оттам да е получил семената, с което съм напълно съгласен, защото трябва да пазим и качеството на произведените количества тютюни. Но условие е и сключеният договор със съответния търговец. И ако последният е отказал сключването на такъв договор, производителят бива санкциониран с неплащане на премии, без да бъде виновен. И това се прави от страна на изпълнителната власт.
Нещо повече, даже да има сключен договор, ако той е проявил "своеволието" да продаде произведените количества на друг търговец, той отново няма да получи премия.
Всичко това ми подсказва, че между първо и второ четене ние трябва да разширим приложното поле на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Непременно трябва да бъдат вкарани в закона сериозни защити на тютюнопроизводителя, изразяващи се и в санкции срещу некоректните търговци. В противен случай, независимо кой е на власт - бели или черни, ще продължи процесът на обезлюдяване на Югоизточните Родопи, за които този поминък е единствен.
Не бих искал да се спирам на конкретни числа, но все пак искам от тази висока трибуна да кажа, че например в община Джебел, в която през месец май 1989 г. имаше около 30 000 жители, ако трябва да бъда още по-точен - 29 800 жители, днес в общината живеят само 9300. През лятото на 1989 г. по време на изселническата трагедия общината е напусната само от около 5000, малко под 5000 жители. Останалите 16 000, уважаеми госпожи и господа, са напуснали общината в периода 1990 - 1999 г. Аз смятам, че това е достатъчно показателен факт. Основната причина е нерешеният проблем с производството и гарантираното изкупуване на тютюни.
Губят обаче не само тютюнопроизводителите. За съжаление, сериозни загуби търпи и държавният бюджет, защото не е тайна, че основните валутни приходи, поне едно от основните пера на държавния бюджет като валутни приходи идваше именно от производството и реализацията на ориенталски тютюни в България.
Ще направим своите предложения между първо и второ четене, насочени именно към защитата на интереса на тютюнопроизводителите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
За реплика има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Местан! Моето уважение към служебното правителство, но искам да ви кажа, че подготовката на реколта 1997 г. започна септември месец, когато се определиха изкупните цени, когато се регламентира снабдяването със семена, когато се осигуриха навреме семена. Защото февруари месец е твърде късно да се регламентира дейността по производството и реализацията на тютюна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за втора реплика има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, в периода на онова Народно събрание ние работехме с господин Али в най-различни качества и той действително като представител на парламентарната група по тези въпроси даде своя огромен принос за закона. Но бих искал да отбележа, че проблемът, който Вие изтъквате за това, че няма договори, че договорите не се изпълняват, е свързан и с това, че сега не се прилага това изискване към тези, които изкупуват тютюна непременно да разполагат с необходимите възможности да го манипулират. Защото сега има твърде много изкупвачи, те не винаги отговарят на реалните и материални възможности да обработят този тютюн и затова не сключват и не изпълняват договорите. И все пак през 1996 г., преди 1997 г., беше осигурено тези, които изкупуват, действително да платят и да преработят тютюна. Затова пикът настана през 1997 г. Ако тютюнът не беше изкупен и преработен по тези правила, сигурно нямаше да има кой да го плати.
Затова ви предлагам да помислим и по този текст, който да осигури в крайна сметка, без да нарушаваме Търговския закон, необходимите технологични възможности на тези, които изкупуват, да могат след това да запазят тютюна и да го платят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, безспорна е необходимостта от един закон, който да измени и допълни някои постановки на досега съществуващия Закон за тютюна и тютюневите изделия. Това до голяма степен се извършва с този законопроект, който в момента ние разглеждаме и който е представен от Министерския съвет.
Слушах внимателно изказванията и искам да кажа, че действително може би в някои текстове трябва да намерим подходящи изменения, за да може той още по-пълно да отговори на очакванията, които ние имаме към един такъв закон. Защото неговата цел е безспорна, той преди всичко е затова, за да осигури един стабилен поминък на населението в тези райони, които основно отглеждат тютюн и да осигури една качествена, регулярна и точна по произход, по сортове, по наименования суровина, която да отговаря на изискванията на пазара. Защото това действително е изключително пазарна стока. Тя в прясно състояние не се използва, а само в преработено състояние и като такава намира пазар в нас и в чужбина.
Искам само да маркирам някои неща, които така или иначе са известни. Това е, че се създава една много ясна и точна схема, по която ще се работи. До 15 ноември производителите трябва да дадат своите заявки в кметствата. Кметствата ги изпращат във фонд "Тютюн". Фонд "Тютюн" ги обобщава и след това предлага едно разпределение по произход, по райони, по количества, по сортове и така нататък, което се облича в една заповед, която министърът трябва да издаде до 15 януари. С това се задължава до 15 януари да издаде тази заповед. По-нататък кметовете на общините, като представители на местната власт, които непосредствено са по местата, където се извършва производството на тези тютюни, разпределят квотите на базата на заявените от тютюнопроизводителите количества, които смятат да засадят през текущата година. Освен това на базата на тези квоти се раздават и семена, което е много важно - то и досега е било така, но сега тук много ясно се посочва, - семена, които да могат да гарантират определени количества и качества тютюн.
Тук се казаха няколко неща, които касаят договорите. Договорите се сключват с търговците. Тези договори могат да се сключат само с регистрирани тютюнопроизводители и то за количествата, за които те са получили квота. Тук вече стои въпросът, че ние, когато сключваме някакъв договор, в нас има един определен нихилизъм, че договорът не се сключва точно, внимателно и с определени клаузи, които са задължителни и за двете страни и които защитават в края на краищата тютюнопроизводителя, респективно продавача и купувача. И тук искам да изтъкна, че в законопроекта изрично се посочва, че трябва да се има предвид и образеца, който е даден като Приложение № 2. Когато се извърши вече приемо-предаване на стоката тези данни по окачествяването на тютюна се вписват в точно определен приемо-предавателен протокол с точно определени данни и по точно определен ред. И тези данни, и този ред са описани в това приложение. Те се подписват и от този, който го е предал и от този, който е приел. И става ясно, че продавачът или производителят е предал точно определено количество, в точно определено състояние, точна определена класа, точно определени килограми и със съответните съставки, които са вътре, като карагьобек, карантия, отпадъци и т.н.
В чл. 9, ал. 6 от законопроекта ясно е посочено, че купувачите се задължават - забележете: задължават - да изкупят договорените количества тютюн и до 20 на сто от произведените в повече количества от същите площи. Когато ние в закона вкарваме едно задължение, аз съм абсолютно съгласен, че би трябвало тогава това задължение съответно да кореспондира и в следващите текстове на закона, които определят какви глоби или санкции се налагат на тези, които не изпълняват породените от закона задължения. Но в основата си производителят се защитава от сключения договор. В цялата страна действа Законът за задълженията и договорите. Тук сключеният договор защитава едновременно и двете страни - и производителя, и продавача, и купувача. В този смисъл договорът е нещо, което е като закон вече, където се определят какви са взаимоотношенията, какви са поетите задължения, ангажименти и т.н. между договарящите се страни. Аз съм абсолютно съгласен...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Важното е обаче да се сключват тези договори!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, важното е да се сключва договорът. Проблемът е квотата, която е дадена на производителя да бъде облечена с договор. До каква степен вече този договор ще се изпълни, вече знаете, че затова следят съответни органи, има съответни санкции и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Проблемът е ще има ли санкция, ако не се сключи договор.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: А, точно така! В законопроекта трябва да се предвиди някак си и това - аз не знам как можеш да задължиш един човек да сключи договор, ако той не желае да сключи договор, но тук е разковничето сега, когато двете комисии - Комисията по икономическата политика и Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа се съберат да се намери то. Очевидно е, че тук не е разработен този момент. Трябва да се види в законопроекта как може ние да създадем по-голяма сигурност, че произведеното по съответното качество, количество, произход, видове, сортове и т.н., предвидени му в квотата, да намери своята реализация.
Що се касае обаче до социалната защита, което е абсолютно необходимо, никой не го оспорва, аз дълбоко се съмнявам, че мястото й е в този закон. Той разглежда технически, технологически, организационни и други проблеми по производството и изкупуването. Макар че той косвено има социален характер, но мисля, че този проблеми - за социалната защита на това население трябва да намерят място в някакво изменение на самите закони, които касаят социалните осигуровки, социалните субсидии или поощрения, или привилегия и т.н., на тази група хора. Аз не казвам, че те не го заслужават. Те дълбоко го заслужават, но едва ли мястото му е тук. Стана доста голямо размиване на характера, мястото и значението, както и на акцента на този закон.
Като цяло аз виждам в този законопроект много положителни страни.
Аз искам да изтъкна тук като една малка реплика на господин Местан, че този законопроект беше разглеждан от всички заинтересовани ведомства и извънправителствени организации като Съюза на тютюнопроизводителите, Асоциацията на частните тютюнопроизводители и са били взети предвид техните предложения, бележки, доколкото това се вижда като отразяване в самия законопроект, така че неговото твърдение, че не е било взето мнението на тютюнопроизводителите, не отговаря на истината или аз поне така го разбрах, че така каза той.
Аз лично смятам, че този законопроект е един принос към подобряване на съществуващото законодателство в тази област. Смятам, че с общи усилия на всички народни представители за второ четене ще бъдат предложени допълнително текстове, които могат да направят още по-добър този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
По повод риторичните въпроси, които господин Костов си зададе мисля, че те имат отговор. След като законът задължава тютюнопроизводителите сега много повече от предишния да действат в рамките на квотите и след като се дават такива нови права на фонд "Тютюн", редно е фонд "Тютюн" да даде разрешение за изкупуване в рамките на квотите срещу поето задължение от тези, които изкупуват, да изкупят определено количество. Задълженията, които сега се вменяват на тютюнопроизводителите, трябва да се балансират с такива задължения на лицензираните търговци. Мисля, че на това би могло да се намери място в закона със съответните санкции, за които говори господин Местан, но аз бих искал да Ви предложа и на Вас като председател, макар не на водещата комисия, но на комисията, която по същество се занимава с този проект, да се съгласите поне срокът за предложенията да бъде 2 седмици, тъй като и Вие заявихте, че това е закон, който изисква много точна редакция и всички в залата сме заинтересовани той да подобри действащия закон, а не да бъде приеман набързо и на парче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Благодаря.
Уважаеми господин Папаризов, смятам, че конкретизацията на отделните предложения ние ще имаме възможност да направим между двете четения, затова сега конкретно няма да се обърна с отговор на Вашата реплика, но бих искал да кажа, че и сега съществува някакъв елемент на загриженост, по който за неизкупените количества, както и недоговорените количества след 1 март фонд "Тютюн" се задължава да направи търгове за продажба на тези количества, които са останали. Тоест, той не ги оставя свободно да плуват в пространството, а организира търгове за продажбата на тези количества. Разбира се, това е един начин. Съществуват и други начини, разбира се. Най-доброто ще се отсее и ще се предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка, за да дойде представител на вносителя. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни.): Тъй като още не е дошъл заместник-министърът от името на вносителя давам почивка до 12 часа. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни.): Продължаваме заседанието.
Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюневите изделия.
За процедура има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъдат допуснати при разглеждането на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Георги Кирилов, господин Кирил Попов - началник управление Министерство на земеделието, и господин Атанас Русинов - изпълнителен директор на фонд "Тютюни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Георги Кирилов, господин Кирил Попов и господин Атанас Русинов в залата.
Някой желае ли да се изкаже?
Господин Кирилов, постави се въпросът по чл. 33 - преработката на суров тютюн се осъществява в страната. Значи ли това, че не може да се изнася суров тютюн? И след като се определят квоти, ще има ли санкции, ако тези квоти не се спазват, включително от лицата, които изкупуват? Ако обичате да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КИРИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Наистина чл. 33 третира въпроса по отношение на износа на суров тютюн. А по отношение на това какви биха били санкциите при разпределението на квотите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прощавайте, т.е. вносителят има предвид да не може да се изнася суров тютюн?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КИРИЛОВ: Точно така. В този смисъл е казано.
А по отношение на санкциите за търговците механизмът, който се предвижда в случая, е, че ако има сътресения на пазара по принцип при реализацията на така разпределените квоти за производство на тютюн се предвижда за следващата стопанска година търговците, поели задълженията, договорили количествата тютюн, да бъдат лишени от лиценз или от възможност да участват в този процес през следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест предвижда се икономическа санкция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КИРИЛОВ: Да, това се има предвид, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): А кой ще определи дали има сътресения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КИРИЛОВ: Вие знаете, че този процес е под контрол. По принцип в закона са изброени всички институции, които се занимават с проблема - и Министерство на земеделието, и областните управители, и общините. Води се регистър, така че считам, че този въпрос е под контрол. Поддържа се непрекъснато връзката със самите производители и процесът се наблюдава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 902-01-31, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Георги Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Бих предложил да се удължи срокът за даване на писмени предложения за второ четене и да се определи на 2 седмици след първото четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението срокът за предложения да бъде удължен с една седмица допълнително? Тоест, да стане 2 седмици.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към четвърта точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ХРАНИТЕ.
Моля квесторите да поканят министър Бояджиев, който беше в залата.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Във връзка с гледането на закона правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на здравеопазването доц. Златаров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят доц. Златаров в залата.
Има думата да докладва председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател!
"Закон за храните".
Има предложение на народните представители Трендафилов и Марангозов за заглавието - "Закон за контрол върху храните".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Презумпцията да предложим този закон да се нарича "Закон за контрол върху храните" е самата философия и структура на закона. Той упражнява повече контролни функции върху храните. Освен това, както и всеки закон, пак се създава някаква агенция, която ще управлява храните в България.
И другото, което е според мен, не може без програма по рационалното хранене на българина да се прави Закон за храните. Не може едното да върви при другото. Или двете трябваше да бъдат внесени едновременно - да има програма за рационалното хранене, защото знаем, че храненето на българина не е рационално. Не става въпрос за достатъчно или недостатъчно хранене. Става въпрос за рационално хранене. Имайки предвид това, ние предложихме именно...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Законът не е за хранене, а за храни.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Храните с храненето са тясно свързани, господин министър. Ако не са свързани храните с храненето, тогава аз съм готов да оттегля своето предложение, ако Вие считате, че няма връзка между двете неща. Но затова предлагам да бъде за контрол върху храните, и което ще има по-голям ефект особено днес, когато знаем какво става на пазарите за храните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Кръстьо Трендафилов и Кънчо Марангозов за заместващ текст на заглавието на закона.
Гласували 108 народни представители: за 22, против 81, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 84, против 9, въздържали се 4.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава първа - Общи положения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 4.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за производство, търговия, транспорт, внос и износ на храни, държавния контрол върху храните и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които произвеждат или търгуват с храни, с цел защита на здравето и живота на хората."
Предложение на народния представител Владислав Костов - в чл. 1 думите "транспорт, внос и износ" да отпаднат.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз направих предложение в чл. 1 думите "транспорт, внос и износ" да се заличат. Защото в § 1, т. 2 на Допълнителните разпоредби се пояснява терминът "търговия", съгласно този закон:
"Търговия" е процес на съхраняване, препакетиране, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.
Следователно търговията не се изчерпва само с вноса и износа. Ако приемем "транспорт, внос и износ", то ще трябва тогава да запишем и всичко останало, което е в Допълнителните разпоредби. Обаче затова са Допълнителните разпоредби, които поясняват терминологията в закона, и затова смятам, че от гледна точка на добрата законодателна практика трябва този чл. 1 да звучи така:
"Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за производство, търговия с храни, държавния контрол върху храните..." и т.н., и т.н., като терминът "търговия" по смисъла на този закон много ясно е упоменат що значи в Допълнителните разпоредби. А иначе е излишно, а и недотам точно, защото не всичко това що значи търговия е упоменато в чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
За процедура господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! В залата присъстват министърът на здравеопазването и заместник-министърът на здравеопазването - главен държавен санитарен инспектор. Ние говорим за производство и за търговия на храни.
Не е ли редно, господин председател, да има представители и на тези министерства, когато се обсъжда този закон?
Аз предлагам поне заместник-министрите, ако не могат министрите да дойдат, да бъдат поканени в залата при обсъждането на второ четене на закона. Иначе аз оставам прав с тезата, че се отнася до контрола, тъй като само главният държавен инспектор е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Марангозов, но процедура няма. Когато ми кажете: поканете господин еди-кой си, ще го поставя на гласуване.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Аз казах да поканим заместник-министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, за министрите съм Ви го обяснявал сто пъти. Ако искате конкретно някой друг да дойде, довършете си процедурата и кажете: предлагам господин еди-кой си да бъде поканен в залата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Тъй като казахте за министрите, господин председател, че не съм задължен да ги поканим, предлагам да бъдат поканени заместник-министър на търговията и заместник-министър на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тази процедура пак не е ясна.
Противно становище има ли?
Господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз правя противно предложение на това на господин Марангозов, тъй като Законът за храните третира единствено, а и тук преди малко господин Костов спомена що е търговия по смисъла на определението в т. 2 на Допълнителните разпоредби, и оттук нататък всъщност в главата на закона никъде не става дума за транспорт, господин Марангозов, а става дума само за една дефиниция. Тоест, няма смисъл да се канят министърът на търговията и министърът на земеделието. Ако внимателно прочетете всички членове, просто има представител на вносителя и не виждам смисъл да каним други. Вероятно Вие имате за цел да бавите разглеждането на закона.
Правя обратно предложение, господин председателю, да продължим гледането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Аз ще поставя на гласуване Вашето предложение, въпреки че не е прецизно. Защото за определена дейност в определено министерство отговаря определен заместник-министър. И ако знаехте какво точно искате, щяхте да ми кажете: поканете заместник-министър еди-кой си, така както казахте, че тук присъства заместник-министър на здравеопазването, който отговаря конкретно за контрола върху храните.
Но, за да не губим повече време, поставям на гласуване предложението на господин Марангозов.
Гласували 100 народни представители: за 20, против 79, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Думата има господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! В това, което каза колегата Костов, има логика. Затова аз ви предлагам редакционно следния текст:
"Този закон урежда условията и реда за производство, търговия, в това число транспорт, внос и износ на храни...".
Тогава и неговото предложение ще се приеме по принцип, а и ние сме го отделили в комисията, защото имаше отделни обсъждания за транспорт, внос и износ, отделни текстове има по тези неща.
Затова ви предлагам думите "в това число внос и износ на храни", а думата "транспорт" да отпадне.
Значи: "в това число внос и износ на храни", за да се знае за какво става въпрос и тогава всичко е коректно според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): По принцип господин Бойков е прав, че "транспорт" може да отпадне, но аз искам да насоча вниманието ви към т. 2 - дефиницията за търговия. В дефиницията за търговия няма "внос и износ". А ако не включим "внос и износ", това означава да няма контрол по вноса и износа на храни, което е недопустимо.
Може би едно компромисно разрешение, господин председателю. Това, което господин Бойков предложи, да остане в чл. 1 - "урежда условията и реда за производство, търговия, внос и износ" и махаме "транспорт".
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Като вносител съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Бих предложил да се разгледа и следната възможност - да се уточни определението в Допълнителната разпоредба, като именно в т. 2 от § 1 "търговия" се поясни, че е процес на съхраняване, препакетиране, транспорт, внос и износ и т.н.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Там "внос и износ" отпада, защото има различни режими за внос и износ.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но тогава, ако го вкараме тук, без "внос и износ", ще отпадне пак.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Там отпада, а тук - не.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Костов, приемате ли редакцията, която господин Иван Бойков предложи, че: "Този закон урежда условията и реда за производство, търговия, в това число внос и износ на храни..." и продължава текстът по-нататък?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Да, приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване това редакционно предложение -  предложението на господин Костов, в редакцията на господин Иван Бойков.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя, с приетата вече редакционна поправка.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Член 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 2 има направено предложение от народните представители Ляков, Славов и Пейков, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 2. (1) По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, предназначен за човешка консумация, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.
(2) Не са храни по смисъла на този закон тютюнът и тютюневите изделия, небутилираната питейна и минерална вода, лекарствата, наркотичните вещества, виното и спиртните напитки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Глава втора
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ
Чл. 3. Храните, които се предлагат на потребителите, трябва да са с хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте глава втора и чл. 3 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 5.
Заглавието на глава втора и чл. 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 4. Изисквания към състава, характеристиките и наименованията на групи храни или за конкретни храни и стоки, имитиращи храни, се определят с наредби на Министерския съвет."
Има предложение на народния представители Иван Бойков, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Владислав Костов:
Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. Съставът, характеристиките и наименованията на храните трябва да отговарят на изискванията на този закон, Закона за ветеринарно-медицинската дейност, Закона за народното здраве, Закона за защита на потребителите и за правата за търговия и нормативните актове, издадени по прилагането им."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Костов, искате ли думата?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, защото от този член нататък се говори за "този закон" и тук вече навлизаме в една материя, която на практика изключва, че съществуват и други закони, които третират, ако не същата, то подобната проблематика или в много случаи се доближават. Това са изброените тук: Законът за ветеринарно-медицинската дейност, Законът за народното здраве, Законът за защита на потребителите и правилата за търговия и съответните нормативни актове, издадени като правилници, наредби и така нататък, които имат гражданственост в нашата страна и се прилагат. И тук вече има опасност да навлезем в едно приложно поле, което може да ни създаде доста големи неприятности по отношение на правата, функциите, задълженията, обхвата на дейността и така нататък, и така нататък, и да се получи доста неприятна картина.
Този случай се пренася - използвам случая, защото той е генерален - и в административно-наказателните разпоредби, където по същество присъства възможността, презумпцията за едно и също нарушение да бъдат направени глоби или санкции от три различни органа. Имам предвид ДВСК, ХЕИ и Държавния контрол по храните.
За да се избегне тази възможност - да се създаде едно такова положение - че законите да не могат да действат в този смисъл, в който сме ги приели тук, затова предлагам навсякъде, където пише "този закон", да бъдат упоменати и съответните други закони, които също действат в синхрон и в съгласие с този закон.
Това беше мотивът ми, за да предложа изменение и което, разбира се, е отхвърлено, както вече докладва господин Николов, от комисията.
Аз съм длъжен като вносител на определено предложение да кажа какви са били мотивите ми, за да предложа тази корекция на този член и на останалите по-нататък подобни членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Изказвам се в подкрепа на това, което каза господин Костов.
Вижте какво гласи чл. 3: "Храните, които се предлагат на потребителите, трябва да са с хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав". Кой състав? С какво утвърден? По кой закон?
Отхвърлено е предложението да отговарят на стандартите. Добре, не отговарят на стандартите. Има обаче други закони, както посочи господин Костов, какъвто е Законът за ветеринарно-медицинската дейност, Законът за народното здраве, където има все пак някакви критерии. Иначе този текст в чл. 3 е просто безсмислен. Той просто няма никакъв смисъл.
Според мен този член трябва да отпадне и да се приеме предложението на господин Костов, където са инкорпорирани двете изисквания - на чл. 3 и чл. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Други изказвания няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Владислав Костов.
Гласували 109 народни представители: за 70, против 7, въздържали се 32.
Предложението се приема.
Аз ще помоля господин Джеров да поеме ръководството и да ми даде думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата заместник-председателят на парламента господин Иван Куртев за процедура.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура е да предложа прегласуване. Защо? Защото в чл. 3, така както е предложен от вносителя, става ясно, че за конкретните храни, за конкретните изисквания - състав, съдържание и прочие, се препраща към наредби на Министерския съвет. И то не може да бъде другояче. Защото, ако всичко това се включи в един закон, той ще стане по-голям и от Кодекса на труда.
Така че авторите на закона са постъпили много правилно, когато са решили по този начин въпроса - с препращане към наредби, приети от Министерския съвет. Така, както е сега според предложението, което току-що приехме, се казва: изискванията, посочени в този закон и в ред други закони. Това нещо е неработещо. Първо, в този закон не са посочени всички изисквания; второ, препращането по-нататък само ще усложни всичко.
Правя процедура за прегласуване, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Куртев.
Поставям на прегласуване предложението на господин Владислав Костов за заместващ текст.
Гласували 132 народни представители: за 38, против 30, въздържали се 64.
Не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 4, подкрепен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 97, против 16, въздържали се 2.
Член 4 е приет.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 5 има направено предложение на народния представител Владислав Костов, прието от комисията; на народните представители Ляков, Славов и Пейков, също прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и с министъра на промишлеността утвърждава с наредби норми за максимално допустими количества на различни замърсители в храните.
            (2) Забранява се производството и търговията с храни, които съдържат замърсители над нормите, определени по реда на ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 5 от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 6 има предложение на народните представители Ляков, Славов и Пейков, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 6. (1) Влагането на добавки и ароматични продукти и използването на разтворители при производството на храни се допуска, когато:
1. е доказана необходимостта от използването на добавки и разтворители за постигане на определен технологичен ефект;
2. те не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват;
3. използването на добавки и ароматични продукти не води до заблуда на потребителите по отношение на вида и качествата на храната.
 (2) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на промишлеността и с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа определя с наредби:
1. видовете добавки, ароматични продукти, разтворители и други вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални нива за някои от тях в готовите храни;
2. специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките и ароматичните продукти, предназначени за влагане в храните;
3. условията и реда за разрешаване използването на разтворители, на нови добавки, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;
4. суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхраняване и използване на ароматичните продукти;
5. информацията, свързана с добавките и ароматичните продукти, която трябва да се отбелязва върху опаковката на продуктите, в съпровождащата ги документация и върху храните, в които те са вложени;
6. процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на добавки, ароматични продукти или техни субстанции във или върху храните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 6.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По заглавието на глава трета има предложение на народните представители Ляков, Славов и Пейков, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Глава трета - Изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване заглавието на глава трета, докладвано от председателя на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава трета е прието.
Чл. 7. (1) За опаковането на храни и за контакт с храни се използват само материали и предмети, които:
1. при съхраняване, употреба и използване съгласно утвърдените изисквания и по предназначение не отделят в храната съставки в количества, представляващи опасност за човешкото здраве;
2. не променят външния вид, мириса, вкуса и състава на храната.
(2) Опаковките за храните не трябва да създават възможности за замърсяването на храните или за преминаването в тях на чужди и опасни за здравето на потребителя вещества.
(3) Опаковките на предварително пакетираните храни трябва да са изпълнени така, че да не позволяват промяна на храната.
Чл. 8. Министърът на здравеопазването, министърът на промишлеността и министърът на околната среда и водите определят с наредби:
1. списъка на субстанциите, които могат да се използват за производство на материали и предмети за контакт с храни и вида на самите материали, критериите за чистота на субстанциите и специфичните условия за използването им;
2. допустимите нива на проникване на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт;
3. основните правила за извършване на контрол върху материалите и предметите за контакт с храни, както и субстанциите, от които са направени;
4. начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с хранителни продукти, както и изискванията за необходимата информация, която трябва да присъства върху опаковката им или в съпровождащата ги документация.
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за членове 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по членове 7 и 8? Няма.
Моля, гласувайте чл. 7 и 8 така, както са предложени от вносителя, подкрепени от Комисията по икономическата политика.
Гласували 108 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Красимир Каменов, което е прието, и предложение на народните представители Панайот Ляков, Юлий Славов и Пламен Пейков, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 9. (1) Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език.
(2) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които:
1. приписват или подсказват за свойства на храната, свързани с предпазване от възникването или с лекуване на болести при човека, освен в случаите, когато тези свойства са доказани и одобрени от министъра на здравеопазването;
2. заблуждават потребителя по отношение характеристиката на храната, определена от нейното естество, произход, идентичност, свойства, състав, годност, начин на производство и употреба;
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 9.
Моля, гласувайте!
Гласували 96 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 4.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 10 има прието предложение от комисията на народните представители Ляков, Славов и Пламен Пейков.
Предложението на комисията е, както следва:
"Чл. 10. (1) При етикетирането на храната се включват данни за наименованието, под което храната се продава, съставките на храната и тяхното съдържание, трайността на храната и условията, при които трябва да се съхранява нето тегло или обем, име, седалище и адрес на производителя, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, и указания за употреба, ако е необходимо.
(2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и с министъра на промишлеността определя с Наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните.
(3) Министерският съвет приема с акт изискванията за етикетирането и представянето на храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 10.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 10, в съдържанието, предложено от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 11. Забраната по чл. 9, ал. 2 се отнася и при рекламирането на храните."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване чл. 11 в съдържанието, предложено от вносителя.
Моля, гласувайте!
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава четвърта - Производство и търговия с храни".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавие на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване глава четвърта със заглавието, предложено от вносителя.
Моля, гласувайте!
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Глава четвърта със заглавието е приета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 12 има предложение на народния представител Иван Бойков, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Красимир Каменов, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 12. (1) Производството на храни се извършва в предприятия, които са регистрирани по реда на този закон.
(2) Регистрацията се извършва в Министерството на промишлеността въз основа на:
1. заявление, в което са посочени името, седалището и адресът на предприятието и групите храни, които ще се произвеждат, и БУЛСТАТ;
2. разрешение за ползване на помещенията, издадено по реда на чл. 201 и в съответствие с изискванията на чл. 164 от Закона за териториално и селищно устройство, а когато не се изисква такова - заключения от органа на Държавния санитарен и/или Държавния ветеринарно-санитарен контрол;


3. разрешение от органа на Държавния санитарен и/или Държавния ветеринарно-санитарен контрол за въвеждане на производствените мощности на предприятието в редовна експлоатация;
4. решение от компетентния орган по оценка на въздействието на предприятието върху околната среда в случаите, когато това се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда.
 (3) При непълнота на представените документи по ал. 2 в срок от 10 дни от подаване на заявлението Министерството на промишлеността писмено уведомява лицето за това и определя срок за отстраняването й.
 (4) В 15-дневен срок от подаване на документите по ал. 2 или от отстраняване на непълнотата по ал. 3 министърът на промишлеността или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на предприятието за производство на храни. В удостоверението се съдържат задължително данните, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 1 - 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Има нещо, което ме смущава в този закон. Още на първо четене го казах, сега ще го повторя и ще цитирам конкретни неща, които ме смущават.
Вижте, чл. 12, който току-що беше прочетен от уважаемия господин председател на комисията, гласи следното: производството на храни се извършва в предприятия, които са регистрирани по реда на този закон и се регистрират в Министерството на промишлеността, а в чл. 2 приехме: "По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, предназначен за човешка консумация, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен." Производителят на домати и чушки в Министерството на промишлеността ли ще се регистрира и как ще стане тази работа?
Струва ми се, че преводът, който е направен на Директивата на Европейската комисия, не е точен и тук трябва да уточним или да приемем, че регистрацията на земеделските производители, а не само регистрацията по този закон, също се отнася и за производителите на храни, тъй като там също имаме задължителна регистрация на производителите на земеделска продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Някой ще вземе ли отношение?
Има думата министърът на здравеопазването доцент Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че господин Трендафилов има право и трябва да прецизираме, това не е трудно, текста. Да кажем направо: "Предприятията, произвеждащи храни, подлежат на регистриране по този закон.", а не храните се произвеждат в предприятия, а пък те самите подлежат на регистрация. Тоест, да направим една корекция и да кажем: "Предприятията, които произвеждат храни, се регистрират по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Бояджиев. (Реплики от ДЛ.) Предложението му е: "предприятията".
Господин Николов, бихте ли взели отношение, защото има и възражения?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Мисля, че предложението на господин министъра е коректно и по този начин наистина отпадат онези производители на непреработени или частично преработени продукти.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Предприятията и търговците по смисъла на този закон, които произвеждат храни, защото едноличният производител е търговец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, не от място! Ако трябва някакво уточняване, кажете.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз мисля, че е точно "предприятието", не "субектите, произвеждащи". Предприятието се регистрира по този закон, не субектът.
Това предложение е коректно, според мен, и както беше прочетено от министъра, можем да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин министър, Вие предлагате: "Предприятията, които произвеждат храни, се регистрират по реда на този закон". Точен ли съм? Да.
Поставям на гласуване първо предложението на господин Николов, с което той подкрепя предложението на министъра, чл. 12, ал. 1 да има съдържанието:
"Чл. 12. (1) Предприятията, които произвеждат храни, се регистрират по реда на този закон."
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Приехме заместваща редакция на ал. 1 на чл. 12. При това положение поставям на гласуване целия чл. 12, включващ вече приетата редакция на ал. 1.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 12 с току-що приетата ал. 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 13 има направено предложение от народните представители Ляков, Славов и Пламен Пейков, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 13. (1) При непълнота на представените документи по чл. 12, ал. 2 и неотстраняването й в указания срок министърът на промишлеността или упълномощено от него длъжностно лице прави мотивиран отказ за регистрация и уведомява предприятието за това. Непроизнасянето в срока се счита за мълчалив отказ.
(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 13 в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 14 има предложение на народния представител Красимир Каменов, прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 14. (1) В Министерството на промишлеността се води регистър на предприятията за производство на храни. Регистърът съдържа следните данни:
1. поредния номер на регистрираното предприятие;
2. датата на издаване на удостоверението за регистрация;
3. данни за предприятието - притежател на регистрацията, номера на партидата на съдебната регистрация, номера на фирменото дело, името, седалището и единния идентификационен код;
4. групите храни, за чието производство е получена регистрация;
5. датата на заличаване на регистрацията и основанията за това;
6. забележка по вписаните обстоятелства.
(2) В 15-дневен срок след извършване на регистрацията Министерството на промишлеността писмено уведомява за това регистрираното предприятие и органите на Държавния санитарен контрол и органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вероятно ставам досаден, но отново ще напомня нещо. В Министерството на промишлеността се води регистър на предприятията за производство на храни. Регистърът съдържа и т.н. Хиляди са, официално вече са над 900 хил. частните производители на зеленчуци, плодове, непреработена продукция. Какво ще правят в Министерството на промишлеността? Къде ще отидат в този регистър? И как ще стане контролът, след като той излиза на пазара, той произвежда стокова продукция, която е за консумация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Трендафилов, ние приехме Вашата логика и тя се доразвива, обаче не се доразвива с тези твърдения, които сега изтъкнахте пред залата, а просто в легалното определение в тялото на закона, в Допълнителните разпоредби. Там сме написали що е предприятие. Там наистина по смисъла на този закон ще трябва да отделим само тези предприятия, за които става дума тук, а безспорно това са предприятията, които произвеждат полуфабрикати и преработват храни. И мисля, че ме разбирате какво казвам. В Допълнителните и заключителни разпоредби е определено що е предприятие и ще трябва и Вие да участвате в създаването на конкретен и коректен текст що е предприятие, което се регистрира по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Господин Трендафилов, искам да кажа, че няма такава опасност в случая, защото чл. 2 говори за това що е храна - "Храна е всяко вещество независимо дали е преработено, частично преработено или непреработено". Обаче в Допълнителните разпоредби трябва да уточним що е предприятие по смисъла на този закон. Така че двата текста не се дублират. Няма опасност да сгрешим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Трендафилов не предложи нищо конкретно.
Моля, гласувайте чл. 14, както е предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 15 има направено предложение на народните представители Ляков, Славов и Пламен Пейков, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 15. При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл. 12, ал. 2 се прави искане за изменение и допълнение на удостоверението за регистрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 15, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 4, няма въздържали се.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 16 има направено и прието предложение на народния представител Красимир Каменов и оттеглени предложения на народните представители Ляков, Славов и Пейков.
Предложение на комисията:
"Чл. 16. (1) Регистрацията на предприятието за производство на храни се заличава:
1. по искане на регистрирания;
2. при прекратяване на юридическото лице или едноличния търговец;
3. при установяване на:
а) нарушения на хигиената на храните и на добрата производствена и добрата хигиенна практика за производство и търговия с храни, представляващи пряка опасност за здравето на хората;
б) системни нарушения на хигиената на храните и на добрата производствена и добрата хигиенна практика за производство и търговия с храни.
(2) Органите на Държавния санитарен контрол и органите на Държавния ветеринаро-санитарен контрол, които извършват контрол по този закон, уведомяват министъра на промишлеността за установените нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 3.
(3) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на министъра на промишлеността или на упълномощено от него длъжностно лице.
(4) Незабавно след заличаване на регистрацията Министерството на промишлеността писмено уведомява за това регистрирания и органите на Държавния санитарен контрол и/или органите на Държавния ветеринаро-санитарен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Каменов има думата.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моето предложение е чисто редакционно. Правилното изписване е "Държавният ветеринарно-санитарен контрол", а не "ветеринаро-санитарен контрол". Моля да коригираме текста. В моето предложение също е изписано погрешно и предполагам, че е техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Моля, гласувайте чл. 16, както е предложен от комисията, с редакционната поправка в ал. 2.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 17 има направено предложение на народния представител Красимир Каменов, прието от комисията.
Има предложение от народните представители Ляков, Славов и Пейков, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 17. (1) Производителите и търговците при извършване на стопанска дейност с храни са длъжни да спазват изискванията за хигиена на храните и да се съобразяват с добрата производствена практика и добрата хигиенна практика при производството и търговията с храни.
              (2) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на промишлеността и с министъра на търговията и туризма, с наредби определят хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни.
              (3) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на производителите и търговците на храни съвместно със сдруженията на потребителите могат да разработят по подотрасли препоръки за добра хигиенна практика при производството и търговията с храни.
              (4) Препоръките по ал. 3 се прилагат след оценка и съгласуване с Националния съвет по безопасност на храните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз ще ви обърна внимание върху чл. 17, ал. 4, че "препоръките по ал. 3 се прилагат след оценка и съгласуване от Националния съвет по безопасност на храните".
Вижте в чл. 35 какви функции има Националният съвет по безопасност на храните. Точно този вид функция - да одобрява и да прилага нещо в практиката липсва. Аз не искам сега да чета чл. 35, но се разминаваме с него в ал. 4. Националният съвет по безопасност на храните може да предложи тези неща да се прилагат след решение на Министерския съвет и той да излезе с решение. Той няма такава функция. Вижте го: "предлага на Министерския съвет", "предлага на Министерския съвет", "възлага на експерти", "координира дейността" и "представя държавата и координира участието на експертно ниво". Никъде няма, че след оценка и съгласуване с него могат да се прилагат тези оценки. Той няма такива правомощия. Той не може да нареди да се прилагат тези оценки, затова може би, ако искаме да остане ал. 4, трябва да й дадем нова редакция, че тези препоръки по ал. 3 се прилагат съгласувано с Националния съвет по безопасност на храните по решение на Министерския съвет, за да направим връзката с чл. 35, иначе ще остане тази алинея във въздуха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А не е ли по-лесно в чл. 35 да бъде включен текстът?
ИВАН БОЙКОВ: Може и така, уважаеми господин председател. Тогава предлагам да отпадне ал. 4 тук. Не й е мястото тук. Просто няма такава функция. Вижте логиката и структурата на Националния съвет по безопасност на храните. Вижте какви функции изпълнява и вижте тук, че ако той реши, тези разпоредби ще се прилагат. Той няма право да решава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да обясня за какво точно става дума. Може би наистина може де се спори дали не трябва да се включи възможността Националният съвет точно да прилага, да съгласува и оценява точно предложенията за препоръки по подотрасли за добра хигиена и добра производствена практика. Значи, това можем да го включим като функция на Националния съвет по безопасност на храните в чл. 35, макар че когато в закона това е възложено, както е в ал. 4, ми се струва, че няма нужда да се включва допълнително като негова функция. Но тук става дума за доброволност на приложението, защото организациите на производителите, сиреч браншовите съюзи могат да предложат, пък могат и да не предложат такива правила, а безспорно правилата, за да станат общовалидни, сиреч приложими, трябва да бъдат одобрени от Националния съвет по безопасност на храните. Защото те могат да предложат нещо, което не е добра производствена практика и не е добра хигиенна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Иван Бойков има думата за дуплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Нека компромисно да стане така: "Препоръките по ал. 3 могат да се прилагат". И да приключим този въпрос. Както каза господин Николов "могат да се прилагат", ако запишем този текст тук редакционно, тогава излиза, че след като ги оценят, те могат да се прилагат в практиката. Тук императивно е написано в този член, че се прилагат, значи да напишем: "могат да се прилагат" и - готово! И двата текста стават коректни. Това е моето редакционно предложение: "могат да се прилагат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков, от чисто законодателна техника няма никакъв проблем според мен, ако в ал. 4 тук се говори за някакви функции, които не са изредени по-нататък...
ИВАН БОЙКОВ: Едното е императивно: "се прилагат", а другото е "могат да се прилагат" - както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Аз мисля, че няма защо да се притеснявате. Идеята е ясна и мисля, че я възприемате. Именно производителите, браншовите камари - хората, които са специалисти в тази област създават правилата за добра производствена практика, но те се утвърждават, виждате, от един форум.
В чл. 37, не знам защо се цитира чл. 35 - в чл. 37, който дава функциите и задачите и в 1, във 2, в 4 и 5 точка дори все се отнасят към една подобна дейност. Няма никакво противоречие. Ако Ви смущава това дали става нормативният акт задължителен, точно това е новото тук, че не по административен път, а чисто по професионален път браншовите камари, т.е. гражданското общество започва да поема вече някои други функции, защото това са хората, от които си приемат правилата и те ще си ги изпълняват. Това е презумпцията на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря на господин Бойков. (Господин Иван Бойков от място обявява, че си оттегля направеното предложение.)
Поставям на гласуване чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 18 има предложение на народния представител Красимир Каменов, което е прието по принцип от комисията и на народните представители Ляков, Славов и Пейков, което също е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 18. (1) Производителите и търговците могат да въвеждат и прилагат система за оценка на опасностите и за контрол на критичните точки за производство на безопасни храни, съгласувана с органите на Държавния санитарен контрол и Държавния ветеринарно-санитарен контрол.
              (2) Системата по ал. 1 се основава на:
1. анализиране на потенциалните опасности от замърсяване на храните при извършването на производствените операции в рамките на обекта;
2. определяне на етапите от технологичния процес, където съществуват възможности за поява на потенциалните опасности за храните и вземане на решение кои от тях са най-съществени за безвредността на храните - критични точки;
3. определяне и въвеждане на процедури за наблюдение и контрол на определените опасности в критичните точки;
4. периодично преразглеждане на дейностите по т. 1, 2 и 3 с оглед на тяхната ефективност или актуализация в случаите на настъпили промени в производствения процес и/или в произвежданата храна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 19 има прието предложение на народния представител Красимир Каменов.
Предложение на комисията:
"Чл. 19. Търговията с храни се извършва в обекти, за които е дадено писмено разрешение от органите на Държавния санитарен контрол и/или Държавния ветеринарно-санитарен контрол за въвеждане в редовна експлоатация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 19 както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 20 има предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено, и предложение на народните представители Ляков, Славов и Пейков, също оттеглено.
Предложение на комисията:
"Чл. 20. Не се разрешава производството и търговията с храни, които:
1. съдържат основни компоненти и странични примеси, които са опасни за хората и могат да предизвикат увреждане на човешкото здраве;
2. са негодни за консумация от хора вследствие на разваляне, замърсяване, микробиологични промени, изтекъл срок на годност и нарушена цялост на опаковката;
3. са произведени и се продават при неспазване на изискванията за хигиена на храните и несъобразяване с правилата за добра производствена практика и добра хигиенна практика за производство и търговия с храни;
4. заблуждават потребителя;
5. не отговарят на изискванията по чл. 3 и чл. 5, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 21. Производителите са длъжни да предоставят на търговците и на потребителите храни, произведени в съответствие с изискванията на закона."
Предложение на народния представител Красимир Каменов - чл. 21 се изменя така:
"Чл. 21. Производителите са длъжни да предоставят на търговците и на потребителите храни, произведени в съответствие с изискванията на Закона за храните и други специални закони и подзаконови нормативни актове по прилагането им, доколкото те уреждат специфични изисквания към определени храни."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 21 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Каменов също оттегля своето предложение.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 21 да отпадне.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Предложението на комисията е прието.
Член 21 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 22 има предложение на народния представител Владислав Костов, което по принцип е прието.
Комисията предлага чл. 22, който става чл. 21:
"Чл. 21. Търговците са длъжни да предлагат на потребителите храните в същото добро състояние, в което са ги получили."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 22, който става чл. 21, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали 4.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 23 има предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Владислав Костов, също оттеглено.
Предложение на народните представители Ляков, Славов и Пейков - чл. 23 да отпадне.
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 23 да отпадне.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 2.
Член 23 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 24. Министърът на здравеопазването с наредба определя видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и условията и реда за това.
Чл. 25. Всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за чл. 24 и 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 24 и 25, които стават съответно чл. 22 и 23, както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Членове 22 и 23 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава пета - Внос и износ на храни".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета, както е предложено от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 26 има прието предложение на народния представител Красимир Каменов и прието по принцип предложение на народния представител Владислав Костов.
Предложение на комисията - чл. 26 става чл. 24.
"Чл. 24. (1) В страната се внасят храни, които отговарят на изискванията на Закона за храните, Закона за ветеринарно-медицинската дейност, Закона за народното здраве и нормативните актове по прилагането им.
(2) Министерският съвет определя с акт условията и реда за вноса на храни в страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 26, който става чл. 24, така както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 27. За храните от местно производство, предназначени за износ, са приложими и изискванията на страната вносител, ако това не противоречи на международен договор."
Предложението на комисията е чл. 27 да стане чл. 25 със същото съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 27, който става чл. 25, така както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава шеста - Държавен контрол върху храните."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието.
"Чл. 28. (1) На държавен контрол по този закон подлежат:
1. всички етапи на производството и търговията с храни;
2. състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инасталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни;
3. суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни;
4. технологичните процеси за производство на храни;
5. миещите, почистващите, дезинфекционните, дезинсекционните и дератизационните препарати и процеси;
6. материалите и предметите, предназначени да влязат в контакт с храните;
7. полуготовите и готовите храни;
8. етикетирането, представянето и рекламата на храните;
9. методите и средствата за съхраняване и консервиране на храните;
10. хигиената на лицата, които влизат в контакт пряко или косвено с материалите и продуктите по т. 3, 5, 6 и 7.
(2) Контролът по ал. 1 се отнася както за храните, които се произвеждат и продават на територията на страната, така и за храните, предназначени за износ."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като чл. 28 става чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на глава шеста и чл. 28, който става чл. 26, така както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на глава шеста и чл. 26 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 29 има направено предложение от народния представител Красимир Каменов, което в първата му част е оттеглено от народния представител. Втората част е приета от комисията.
Има направено предложение от народните представители Ляков, Славов и Пламен Пейков, което е оттеглено от народните представители.
Предложение на комисията - чл. 29 става чл. 27:
"Чл. 27. (1) Държавният контрол върху храните се извършва във всички етапи на съответния процес на производство и търговия с храни, систематично или в случай на съмнение, без предварително уведомяване.
(2) Държавният контрол се състои от една или няколко от следните дейности:
1. проверка на предприятието за производство или търговия с храни;
2. вземане на проби и образци и провеждане на анализи и изследвания;
3. контрол на хигиената на персонала;
4. проверка на документацията;
5. проверка на системите за контрол, въведени в предприятията, и на резултатите от тях.
(3) Дейностите по ал. 2 могат да бъдат допълнени с:
1. изслушване на ръководителя на предприятието, в което се извършва проверка, и на лицата, работещи в него;
2. отчитане на стойностите, регистрирани от средствата за измерване, използвани в предприятието;
3. проверки на регистрираните стойности от средствата за измерване в предприятието чрез използване на собствени средства за измерване от държавните инспектори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 29, който става чл. 27, така както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 9.
Член 27 е приет.
Две съобщения за заседания на постоянни комисии:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 29 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще проведе редовно заседание на 30 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 30 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова
Свилен Димитров