Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-11-11

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Владислав Костов. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
Днес предлагам да започнем с решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка от днешния дневен ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Става дума само за удължаване на един срок.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 138 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Започваме с:
РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.

"ЗАЯВЛЕНИЕ
от КИРИЛ ПЕТРОВ ЙОРДАНОВ - народен представител
от 3. Варненски многомандатен избирателен район

Уважаеми господин Соколов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България да ми бъдат предсрочно прекратени пълномощията като народен представител поради назначаването ми на друга държавна служба."
И проектът за решение:


"РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява пълномощията на КИРИЛ ПЕТРОВ ЙОРДАНОВ - народен представител от 3. многомандатен избирателен район, Варненски."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение и по заявлението?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите. Има думата нейният председател господин Лъчезар Тошев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, госпожо министър, почитаеми народни представители!
Комисията по опазване на околната среда и водите на вчерашното си извънредно заседание напълно единодушно - с 14 гласа "за", прие следното становище:
"Комисията по опазване на околната среда и водите на своето извънредно заседание от 10 ноември 1999 г. разгледа внесения от народния представител Лъчезар Тошев законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Комисията взема предвид факта, че срокът, определен в § 2 от Закона за защитените територии, изтича на 15 ноември 1999 г. и затова предлага на Народното събрание да приеме законопроекта, който предвижда удължаване на срока с три месеца. По този начин работата по законопроекта, който предстои да бъде внесен от Министерския съвет, ще бъде завършена спокойно.
По препоръка на Правния отдел на Народното събрание комисията предлага заглавието на законопроекта да бъде: "Законопроект за изменение на Закона за защитените територии".
Комисията също така предлага § 2 да бъде оформен като заключителна разпоредба и да гласи:
"§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ама защо се удължава? Обяснете.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Защото изтича.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Аз знам, че изтича, но защо го удължаваме с три месеца? Обяснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обяснете за какъв срок става дума.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В законопроекта, който предлагам, господин председателю, става въпрос за преклузивния срок в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии, с който се даваше валидност на границите на националните паркове за срок от една година. През този период следваше да дойде законопроектът, който окончателно да определи границите на националните паркове.
Тъй като този законопроект е приет на 4 ноември от Министерския съвет и комисията не е в състояние да го разгледа в тия срокове и пленарната зала също не може да го приеме на две четения, ние предлагаме едно удължаване на срока - аз предлагам и комисията го подкрепи - с цел да можем спокойно да си завършим работата, да проведем необходимите дебати, дискусии - въпросът, както знаете, се дебатира - за да може този срок да бъде удължен и да не се доведе до това, че границите на националните паркове ще изчезнат след изтичането на обявения в закона срок. Това е целият законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз бих си позволил да прочета § 2 от сега действащия закон, за да имаме точна представа за какво става дума:
"§ 2. В срок до една година от влизането в сила на този закон парковете, посочени в приложение № 1, се прекатегоризират в национални паркове с граници, определени по реда на глава трета от закона. Границите на парковете, обявени с приложение № 1, са валидни за срок до една година от влизането в сила на този закон."
Става дума този срок да се продължи.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Господин Богданов има думата. Заповядайте.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Вчера на заседанието на комисията също взех отношение и считам, че три месеца срок, който се залага като удължаване, е недостатъчен. Предлагам да бъде 18 месеца, тъй като в този годишен срок не можа да се направи предложението. Независимо че госпожа Манева увери, че вече е подготвен материалът, отчитайки времето декември - януари, аз считам, че по-удачно е да приемем едно решение за удължаване на срока до 18 месеца. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Всъщност с 6 месеца е разсрочването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии № 954-01-61.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта, тъй като по него беше направено само едно предложение от господин Богданов. Това може да се реши веднага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Заглавието на законопроекта, господин председател, е: "Закон за изменение на Закона за защитените територии (обн. ДВ, бр. 133 от 11 ноември 1998 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено сега.
Гласували 145 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 9.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 1. В § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. в изречение първо думите "една година" се заменят с "15 месеца";
2. в изречение второ думите "една година" се заменят с "15 месеца"."
Има предложение от господин Богданов, народен представител от Демократичната левица, в първа и втора точка думите "15 месеца" да станат "18 месеца".
Не възразявам срещу предложението.
Вносителят приема предложението, трябва да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване § 1 по законопроекта така, както го е предложил вносителят, като думите "15 месеца" в първа и втора точка се заменят с думите "18 месеца".
Моля, гласувайте!
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"Заключителна разпоредба

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 и заглавието "Заключителна разпоредба" така, както са предложени от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет, а с това и целият закон.
Преминаваме към продължението на второ четене на проекта на Данъчно-процесуалния кодекс.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да прекратим второто четене на проекта за Данъчно-процесуалния кодекс, който е трета точка от нашата седмична програма и да преминем към т. 4 - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител Министерският съвет.
Нека да уточня - след приключването на тази четвърта точка, която предлагам да започнем, ще продължим с Данъчно-процесуалния кодекс.
(Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е, за да започнат да текат сроковете за предложенията по законопроекта.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 119 народни представители: за 99, против 7, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Има два внесени законопроекта - единият е с вносител Министерският съвет, а другият е с вносител народният представител Руси Статков.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за облагане доходите на физическите лица,
внесен от Министерския съвет № 902-01-67 от 1 ноември
1999 г. и внесен от народния представител Руси Статков
№ 954-01-20 от 12 февруари 1999 г.


На заседание, проведено на 4 ноември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
Представителите на правителството обосноваха необходимостта от възприетата структура на законопроекта, в който се предлагат промени не само в Закона за облагане доходите на физическите лица, но и в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данък върху добавената стойност.
Предлаганите промени в Закона за облагане доходите на физическите лица се изразяват в следното:
1. Актуализиране на някои размери на патентния данък и разширяване на неговия обхват към други дейности, с оглед повишаване ефективността на контрола и събираемостта на данъците.
2. Редакционни подобрения и преодоляване на появили се диспропорции между текстове на Закона за облагане доходите на физическите лица и на други нормативни документи, влезли в сила през 1999 г., което е необходимо за хармонизиране и единство на нормативната база.
3. Завишаване размера на необлагаемия минимум, водещо до общо занижаване на данъчните размери по таблиците на чл. 35 и чл. 38, съобразно увеличените размери на минималната работна заплата и др.
Измененията в Закона за данък върху добавената стойност се свеждат до:
1. Предлага се специална схема за облагане доставките, свързани с инвестиционното злато. Данъчният режим за инвестициите в злато се приравня с този на останалите финансови инвестиции - не се облагат. Тяхното освобождаване от данък добавена стойност ще създаде по-благоприятни условия за инвестиции в злато. Същевременно се отчита характерът на златото като суровина и се създават необходимите механизми за недопускане на злоупотреби. Промените са съобразени с разпоредбите на Директива № 98/80 на Европейския съюз от 1998 г.
2. Въвежда се специална схема за облагане на доставките от туристически услуги, предлагани от туроператори и туристически агенти. Тази промяна се обуславя от разпоредбите на Шеста директива на Европейския съюз и за хармонизиране на нашето законодателство с европейското.
3. Предлага се доброволна регистрация за всички лица с облагаем оборот за последните 12 последователни месеца над 50 хил.лв., като се запазва прагът за задължителна регистрация от 75 хил.лв.
4. Въвеждат се и някои допълнителни облекчения за данъчно задължените лица, като:
- не се считат за доставки по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност и не се облагат с данък безвъзмездно предоставените рекламни материали с пазарна цена под 10 лв.;
- удължен срок за снабдяване с документи при износ.
В Закона за корпоративното подоходно облагане се правят незначителни промени, свеждащи се до подобрения в данъчното третиране на разходи за социално осигуряване и за дарения, както и за придобиване на някои дълготрайни материални активи.
В Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се отменя чл. 94, който противоречи на Закона за корпоративното подоходно облагане и на Закона за облагане доходите на физическите лица. С това изменение се постига еднакво данъчно третиране на различните осигурителни вноски.
По проекта, внесен от народния представител Руси Статков членове на комисията отбелязаха, че предлаганата корекция е неуместна. Гласуваните размери на сумите в таблиците на Закона за облагане доходите на физическите лица следва да се запазят и прилагат при облагането на доходите за 1999 г. Освен това, съгласно чл. 2, ал. 3 и 4 от Закона за устройството на държавния бюджет данъчните приходи се определят по силата на действащите данъчни закони към датата на влизане в сила на годишния Закон за държавния бюджет. Промени на данъците във всички елементи на данъчната уредба след срока по ал. 3 не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменение на действащия или влизане в сила на Закона за държавния бюджет за следващата бюджетна година. На това основание проектът на народния представител Руси Статков, внесен след утвърждаването на държавния бюджет за настоящата година не трябва да бъде обсъждан в Народното събрание.
След дискусията се проведе гласуване, на което законопроектът, внесен от Министерския съвет, бе подкрепен от 6 народни представители и 3-ма въздържали се, а законопроектът, внесен от народния представител Руси Статков бе подкрепен от 2-ма народни представители, 6 против и 1 въздържал се.
Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет на първо четене.
Законопроектът, внесен от народния представител Руси Статков, противоречи на чл. 2, ал. 3 и 4 от Закона за устройството на държавния бюджет и не се подкрепя от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, поради което не следва да бъде приет от Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
За процедура има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение във връзка с първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица да поканим в залата заместник-министъра на финансите госпожа Дора Андреева и господин Ангел Савов - от Главно управление "Данъчна администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата госпожа Дора Андреева и господин Ангел Савов.
Има думата господин Руси Статков, вносител на единия от двата разглеждани законопроекта.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Ако не бях в залата, господин Цонев, щях да помисля, че става дума за нещо, което трябва наистина да поставя под съмнение и може би и в част от колегите това да е останало от Вашия доклад. Но ще започна по ред.
Предложението, което съм направил за Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица съм го направил през месец февруари, на 12 февруари.
Мотивите ще зачета дословно, защото може би трябва да се следва такава хронология. При обсъждане на последното изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане в края на 1998 г. с Преходни и заключителни разпоредби бяха променени 20 други закона. Междупрочем, тази практика, която тогава остро атакувахме от Демократичната левица, отново се повтаря днес. Не са 20, а са малко по-малко. Това въобще противоречи на приетия начин на приемане на закони при нас.
И ние тогава изказахме тази принципна бележка и възражение, защото не може 20 закона да се променят едновременно и да говорим за качество на законодателната дейност. Тази скоба я отворих неслучайно, защото именно тогава, възразявайки, когато се променяше не само философията, но и конкретни разпоредби, беше опасно и да се допуснат грешки.
В законопроекта, който тогава господин Цонев внесе и по-конкретно едно предложение за второ четене относно изменение на таблица за данъка за облагане на физическите лица, има такава грешка.
И без да е проверен протоколът, е излязъл от Народното събрание и без да е проверен от експертите от Министерството на финансите, е публикуван в "Държавен вестник".
През месец януари, в края на януари тази година, имаше реакция на експерти за това, че Народното събрание не си е свършило работата, за това, че Министерството на финансите е некомпетентно.
Какво трябваше да направим? Трябваше да защитим своето достойнство на народни представители. Защото това, което прави Народното събрание, трябва наистина да има високо качество, да бъде професионално. Предложих на господин Цонев да внесе в началото на февруари предложение за промяна, която да съответства на механизма при съставяне на таблиците за данъчното облагане на физическите лица. Господин Цонев отказа. Нещо повече, той твърдеше заедно с госпожа Андреева, която не виждам тук в момента, че това не било грешка, което още повече засили гафа. Защото за мен това е един гаф. Вместо да внесат предложение, господин Цонев ми каза: внеси го ти. Аз го внесох наистина, ръководен от тези съображения.
От м. февруари до днес много пъти съм се опитвал на комисия да обсъдим този законопроект, но винаги се намираше претекст. На последното заседание на комисията ми беше казано от господин Цонев, че вече няма смисъл, защото той щял да важи само за един месец. Вече в тази обстановка наистина със задна дата ние не можем да утежняваме условията по материалния данъчен закон.
Но, господин председател, отново стои въпросът трябва ли Народното събрание да прави такива грешки, които ощетяват данъкоплатците? Трябва ли Народното събрание да прави такива грешки, които ощетяват нашите избиратели? Трябва ли да работим на коляно и да произвеждаме некачествена продукция?
Ще бъда още по-точен в конкретиката на законопроекта, който съм внесъл. При обсъждане на тогавашните предложения - месеците ноември и декември, на първо и второ четене - тогава беше внесен Законът за корпоративното подоходно облагане и в него, както посочих, се изменяха 20 други закона, - се промени и таблицата, която е свързана с годишното облагане в два от членовете - 35 и 38. И тъй като се твърдеше от господин Цонев и от експерти от Министерството на финансите, че това не е фатално, ще ви кажа, че отново този гаф, за да замаже грешката, който продължиха те, наистина е такъв. По досегашния начин на функциониране и създаване на тези таблици ние имаме следния подход: някакъв необлагаем доход. Вносителят тогава беше предложил един. Впоследствие между първо и второ четене се предложи малко по-голям праг от негова страна. Няма да припомням, че ние предлагахме още по-голям, но това в момента няма значение във връзка с моя законопроект. От тези пари нагоре има следния начин на облагане: 20 на сто за горницата на тези, които не се облагат; следващата стъпка е формираната от тези 20 на сто плюс необлагаемите сума, плюс следващ процент - 26 или 28 на сто от останалите средства и т.н. И тук проблемът е, че има грешка в един от етажите на скалата, когато на второ четене не е отразено, че има промяна на минимума и съответно да се променят етажите нагоре. Господин Цонев, след като говорихме многократно, накрая каза: е, да, ние решихме по този начин да ощетим тези, които имат най-високи доходи. Вижте, не може така да се говори. Ние не можем да решим, господин председател, няколко човека. Решава Народното събрание. Народното събрание не е направило такова гласуване. Това, че технически нещата след това не са коригирани, не е дело на Народното събрание. И аз затова много пъти съм молил колегите да обръщат внимание на всеки член, на всяко число, защото действително може да последва и подобно обвинение, което да упрекне всички народни представители в някаква грешка, за която не носят отговорност.
Мисля, че е опасен прецедент подобно нещо, още повече, че има и други случаи, само че несвързани с ощетяване на хората. Затова считам за неоснователно решението на мнозинството в комисията, тъй като това, което докладва господин Цонев, е решение на мнозинството, на колегите от СДС, които са преобладаващи в комисията. Считам също така, че някой трябва да поеме санкциите. И крайно време е, господин председател, за некачествена продукция да понесат отговорност тези, които получават определена заплата. В случая председателят на комисията получава неслучайно повече пари от нас. Нека да поеме санкцията за това. Да, със задна дата закон не може да действа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направете конкретно предложение.
РУСИ СТАТКОВ: Аз съм направил конкретно предложение - законопроектът да се приеме, но освен това между първо и второ четене ще направя предложение за санкциониране на председателя на комисията. Защото Народното събрание трябва да запази своя авторитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това ще стане в друг законопроект.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Муравей Радев, обърнете внимание на работата във вашето министерство, защото ако и Вие считате, че това не е гаф, тогава никой не може да защити и без това вече достатъчно накърнения Ви авторитет. Разбира се, Вие най-вече имате интерес да защитите авторитета си. И съжалявам, че до този момент въпреки предоставената възможност не сте се възползвали.
И още две думи. Ако вие не направите това днес, а продължите с онази философия... Междупрочем, аз процедурно ще предложа след това, след като завърша своето изложение на законопроекта, да гледаме само един законопроект и това да бъде Закон за изменение на Закона за облагане на физическите лица, а всички други притурки и Преходни разпоредби - това е третото, което искам да кажа - за изменение на Закона за корпоративното облагане, за ДДС, нека да се внесат в отделни закони, както изисква организацията на нашата работа, и действително оттук нататък да влезем в рамките на законност и ред и с това наистина да си вършим качествено работата.
Надявам се, че колегите отдясно ще разберат моята тревога, че ще подкрепят направените от мен предложения и наистина, уважаеми дами и господа, Народното събрание ще даде ясен знак, че подобрява своята работа, че иска действително да има авторитет в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата народният представител Стефан Стоилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Длъжен съм още в началото да отбележа, че предложените промени в основните данъчни закони са едно поредно разочарование за бизнеса, за гражданите, а предполагам и за голяма част от народните представители. Защо? Поради простичкия факт, че цяла година се правеха различни обещания, внушения, анонсираха се почти готови, приети решения по посока, в която настояваха икономисти, финансисти, бизнесът, в това число и авторитетни задгранични консултанти, съветници на българското правителство, на президента и пр. Общата философия на всички тези внушения, предложения и обсъждания беше най-после данъчната политика да бъде превърната в един от инструментите за стимулиране на икономическия растеж, за постигане на стопанско оживление - нещо, което е приоритет за цялата страна, за правителството уж, за всички политически сили.
Тъй като не може да се живее безкрайно със стабилизация, след нея една продължителна стагнация, от която стагнация пътеката е към задълбочаване на кризата. Тук не ни спасяват никакви числа, които се измислят вече две години и половина за някакъв растеж, който не се приема, не се признава и от задгранични анализатори, и от повечето макроикономисти вътре в страната. Напоследък даже някои от проправителствените икономисти подхвърлят на голямо съмнение произвежданите числа за ръст на икономиката.
Има нещо простичко като метод на проверка за макроикономистите: ако обявиш нещо за създадено, трябва да го намериш на изхода. Изходът е същинското потребление, инвестициите и износът. По тези три направления вие не само че не виждате реални прирасти, виждате отрицателни величини, отчитани от Националния статистически институт.
Казвам тези неща, може да прозвучат малко или много встрани от темата, но те са пряко свързани с проблема за данъчната политика.
Разбира се, по-леко е така. Първо, нямаш проблеми в разговорите и преговорите с чиновниците на Фонда, макар че те на моменти проявяваха склонност, която беше афиширана.
Второ, когато са по-високи ставките и когато е по-високо данъчното бреме, си осигуряваш повече или по-малко комфорт, по-голямо спокойствие, вместо да се напрягаш да събираш при по-ниски данъчни ставки повече приходи за бюджета. А уж работим за усъвършенстване на данъчната администрация, уж се заричаме и отчитаме постигането на по-високо равнище на ефективност при събиране на данъците. И някои неща са постигнати в това отношение. Уж се заричаме, че все повече и повече обороти на сивата икономика ще бъдат изкарани на светло, обложени и за сметка именно на това облагане да растат приходите в иска.
Всичко това обаче не се състоя. И предлаганите промени, толкова колкото ги има, изразени в някои намаления, са символични. Това е всеобщата оценка, това няма да бъде оценка само на опозицията.
Данък общ доход. Спекулациите във връзка с данъчното бреме и по тази линия бяха многобройни и миналата година. На нашите призиви да излезем публично пред журналисти и да смятаме с химикалката обикновено с мълчание се демонстрираше отказ. С промените за 2000 г. се отива към ново увеличаване на сумарната ставка на данъчно осигурителните плащания. Тук е нужно да се отвори една малка скобка: за гражданина е абсолютно без значение дали това, което му се удържа, е данък или са осигурителните плащания. Толкова повече, че той по линията на тези осигурителни фондове сега засега почти нищо няма да получава, а има срещу себе си една по-лошо работеща здравноосигурителна система. И ако стъпите именно на тази позиция за сумарните плащания като данък и осигуровки, сумарната ставка скача над 22,30 на сто. За 1999 г. от 1 юли с осигурителните плащания, които бяха приети миналата година, тази сумарна ставка беше около 20,30 - 20,40 на сто. Това са числата. Числа, които всеки един от вас може да си направи, които журналистите правят от един месец и не бъркат. Защото аритметиката е проста. И аз искрено съжалявам, че моят колега, председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол тези дни е разпространил едни оценки, които ще предизвикат хиляди ругатни. За което аз съжалявам. Не може на хората да се внушава като на глупаци, че, виждате ли, данък общ доход пада на 13 на сто. Гражданинът се вълнува от общата сума на това, което плаща. И това не може да се оспори от никого.
Освен това не трябва да се спекулира с равнището на данък общ доход в годините зад 2000-та. Ако разгърнете справките, които са давани от Министерството на финансите, вие ще видите числа, за които аз много пъти съм говорил от тази трибуна и които се въртят някъде около 14 - 14,5 ефективна ставка спрямо средната работна заплата за републиката. И от 1997 г. започва една ясно изразена тенденция на увеличаване на тази ефективна ставка, за да се стигне до 18 на сто в 1998 г. и това, което говоря за 1999 г. от 1 юли с включване на осигурителните плащания от 4,5 на сто.
Какво означава увеличеното данъчно бреме за гражданите? Ако се откажем от другите елементи на един такъв коментар, достатъчно е да се посочи, че повишаващото се данъчно бреме пресира, мачка потреблението. А 2 години се залагаше именно на вътрешното потребление. И в определена степен и сега се залага като на източник на растежа. Е, как може потреблението да бъде такъв фактор, когато то е подложено на непрекъсната преса и от данъчното бреме? Това са несъчетаеми неща. Разчиташе се на вътрешното потребление, но то се свива през 1998 и 1999 г. и неслучайно няма и реален растеж. Има един измислен, имагинерен растеж, който се оспорва от всички останали редове от числа, произвеждани от същия Национален статистически институт.
Какво би трябвало да се направи, за да не расте сумарното данъчно бреме плюс осигурителните плащания за 2000 г.? Естествено на разположение на парламента са такива решения, като чувствително увеличаване на необлагаемия минимум, някъде до 100 лв., намаляване на ставките в различните етажи, в това число и пределната. За да бъде свито до такова равнище същинското отлагане по линията на данък общ доход, та сумарно с осигурителните плащания не само да не надскачаме равнището от 1 юли 1999 г., но да отидем по посока на намаляване.
Много е добре, ако България постигне в 2000 г. такива високи темпове на увеличаване на експорта от порядъка на 9, 10 и нагоре. Това е една минитърговска експанзия. Аз я приветствам. Работата е там, че не се очертават на хоризонта вътрешни и външни фактори, които да осигурят такава експорта експанзия. Не се очертават! Но това е друга тема, иска специално внимание. И щом е така, и в 2000 г. трябва да се разчита на вътрешното потребление, на неговото разширяване и от гледна точка на това, за което става дума, да бъде фактор, стимулиращ растежа. В края на краищата от това мизерно равнище на потребление трябва да започнем да се оттласкваме нагоре. Ето ви една простичка сметка за това какъв е обемът на потреблението на стоки и услуги за гражданина, който получава 200 лв. заплата, а тя е около средната и такава се очертава за близките месеци. Като приспаднете данъчните плащания, като приспаднете местните данъци, задължителни такси, застраховки, като приспаднете разходите в средномесечно изражение за отопление, парно, ток, вода и транспорт, чиито цени се определят от държавните монополи с едно минимално субсидиране, оказва се, уважаеми колеги, че от една заплата от 200 лв. остават 88 лв. и 20-30 ст. за такова потребление, приспадайки и ДДС. Тъй като за всеки лев потребление вие плащате 20 на сто и ДДС. Тук господин Венцеслав Димитров подсказва и други удръжки, които аз съм спестил.
Как може с такава мизерна сума да бъде поддържано едно потребление, което да има и ефект за растежа? Това са умопомрачителни числа!
Разбира се, би било наивно да се смята, че може с някаква формула като с магия да се постигнат резки скокове нагоре. Това е невъзможно. Но става дума за възможното, с всеки един бюджет и с всяка една промяна в данъчните закони да се работи по посока на увеличаване на потреблението, в това число и чрез намаляване на данъчната тежест. За това става дума.
Предложени са промени и в раздела за патентния данък. Поначало парламентът винаги се е отнасял положително към осигуряването на едно прилично приложно поле за този инструмент на данъчни вземания. Но неслучайно оценките на редица експерти са, че сега с промените се прави една не съвсем обоснована стъпка по посока на прекалено разширяване на приложното поле на този данък.
Ако икономиката беше в траектория на едно стабилно, трайно развитие нагоре и по-голямата част от фирмите реализират нарастващи обороти, печалби, тогава рискът е минимален, че вие сте обложен с патентен данък и в края на годината се налага да го плащате, или в течение на годината, при реализирана загуба. Но при сегашното състояние на икономиката, при трайните тенденции на свиване на оборотите - ето днес вестниците отново съобщават за свиване на продажбите с 12-13%, тогава е реална опасността, плащайки твърдия данък, вие да живеете на загуба. Това е проблем, който заслужава вниманието на парламента. Удобно е за данъчната система, сигурно си прибира парите, но от гледна точка на влиянието на този данък и системата, чрез която се реализира, това е опасно за бизнеса. Става дума за онази част от тези средни и дребни предприемачи, които са обект на данъчно облагане чрез патентния данък.
Особено силно прозвучаха възраженията на агенциите за недвижими имоти. Не лобирам за никого, но простичкият факт, че пресата, медиите, изложение до парламента, до министерството, редица от вас са получили такива оплаквания със сметки, показва, че тук е замахнато прекалено много. И при свиването на пазара за покупко-продажба на недвижими имоти по-голямата част от тези агенции ще издъхнат. Това е част от средния и дребния бизнес, за чието развитие в този парламент десет години се слушат толкова силни приказки, че едва ли нещо повече може да бъде измислено и казано.
Няколко думи във връзка с промените, които се предлагат в Закона за данък добавена стойност. Българската общественост очакваше толкова повече, че бяха правени неведнъж внушения, в това число и от задгранични консултанти, че България трябва да се изравни, що се отнася до режима за възстановяване на данъчния кредит, до практиката, преобладаваща в Европа. Уви, този драконовски срок продължава да съществува неоправдано, въпреки действието на механизма на насрещните прихващания. Няма експерти, които да казват "да" на този режим. И заради удобството на Министерството на финансите и на системата, не могат вече трета година да бъдат мачкани фирмите, да бъдат блокирани средства в условията на недостатък на средства и поради свитото кредитиране, и поради свиващите се обороти.
Господин министър, всички очаквахме, че няма да предложите на парламента половинчато решение по проблема за задължителното дерегистриране под определен праг, а ще се отиде към изчистване на този въпрос, както се правеха и внушения. Неведнъж имаше такива изказвания и на представители на фонда. Отново се отива към нещо, което, меко казано, е половинчато - когато се достигне оборот от 50 хил. нови лева може да бъде регистрирана фирмата.
Лично аз подкрепям разширяването на облагаемата база по линията на ДДС. От момента на въвеждането на този данък съм привърженик на онова, което се нарича повече или по-малко консервативен десен вариант, тъй като в едни такива условия като българските, по-лесно се администрира този модел на данък, макар че от социална гледна точка той търпи немалко, бих казал, твърде много критики. Но, разбира се, ще има възражения във връзка с туристическите услуги.
С абсолютно неодобрение беше посрещната промяната по отношение на режима на износа. Няма да се спирам обстоятелно, но приканвам колегите в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да помислим дали трябва да създаваме към съществуващите немалко трудности и проблеми на фирмите и още в името на някакво удобство, някакъв лукс на данъчната администрация. Да искате за месец след месеца на сделката да бъдат представени документите в случай, когато става дума например за работа на ишлеме, това е невъзможно. Това е непосилно и автоматически натоварва фирмата с плащания, ангажиращи част от оскъдните й оборотни средства и поставящи изобщо под проблем тя да продължава да се занимава с този бизнес. Проявете малко милост към тази категория фирми и не създавайте тези допълнителни усложнения.
Това са някои от основните проблеми, които предизвикват представените на вниманието на парламента предложения за изменения в трите материални данъчни закона и смятам, че трябва да се поработи сериозно, да се помисли преди да се реже окончателно. Ще продължи ли данъчната политика в България да бъде фактор, който не работи за растежа, не работи за стопанското оживление, създавайки определени условия и за спокойствие, и за комфорт на финансовата система?
Твърде много сметки бяха предложени на вниманието на правителството, на Министерството на финансите. Твърде много доводи и аргументи бяха изложени в дискусията, която се води повече от половин година, за да е нужно тук да се повтарят. Няма и време. Едно е ясно - правителството трябва да започне да използва различните видове политики за създаване на благоприятни условия за растеж. Иначе растежът, заложен в макрорамката на бюджета за 2000 г. с числото 4 на сто ще си остане само една мечта, както се оказа и през изминалите две години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моята процедура е свързана и с изказването на колегата Руси Статков по повод това, че с този Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица ние отново променяме около 5-6 отделни закона.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Десет.
МИХАИЛ МИКОВ: Даже колегата Статков казва: десет закона.
Един подход, който не дава особено добри резултати.
Поради тази причина предлагам ние да обсъждаме само Закона за облагане доходите на физическите лица, а останалите законопроекти да бъдат оформени като отделни законопроекти и да ги разгледаме отделно. Натрупването между идеи в отделни закони - видяхте и от изказването на уважаемия проф. Стоилов, той коментираше Закона за данък върху добавената стойност - съвсем друга и различна материя от обхвата на Закона за облагане на доходите на физическите лица. И в крайна сметка натрупването на тези материи в никакъв случай не може да даде ясна представа за философията на измененията в отделните закони. Става една каша, която в крайна сметка не дава добри резултати.
Затова предлагам ние да обсъждаме само Закона за облагане на доходите на физическите лица, а останалите законопроекти в един относително оперативен порядък да бъдат оформени и внесени за разглеждане като отделни законопроекти. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Как да формулирам предложението като процедура?
МИХАИЛ МИКОВ: Предложението като процедура е да има обсъждане само на Закона за облагане доходите на физическите лица. Има и предложение господин министърът да вземе отношение по този въпрос може ли в относително бърз порядък да се внесат законопроектите, които явно са необходими и за съставянето, и за изпълнението на бюджета. Но да се разглеждат като отделни материи. Прекалено различен е обхватът на отделните данъчни материални закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, Вие сте юрист. В предложения ни законопроект са включени като Преходни разпоредби тези закони.
Така че направете си процедурното предложение.
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам отпадане на Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това ще го решим вече, като го гласуваме.
Има думата народният представител Васил Клявков от Парламентарната група на СДС.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема думата по законопроекта за данъка за облагане на доходите на физическите лица и да се концентрирам изцяло върху него, а законите, които наистина са залегнали в Преходните и заключителни разпоредби, ще ги оставя на моите колеги от нашата парламентарна група, за да вземат отношение по тях.
Най-напред естествено трябва да започнем обсъждането с таблицата по чл. 35 и чл. 38. Това са таблиците за месечния и годишния облагаем доход на физическите лица. Това, което веднага трябва да се каже и да се обсъди в този законопроект, е, че се вижда едно намаление на тези данъци, като се започне с 5 лв. намаляване на необлагаемия минимум в месечния доход на лицата и оттам нататък се разширят етажите като база, като съответните проценти се запазват. Това прави едно намаление с около 2,5 на сто на самата данъчна тежест по този закон и в двете таблици.
Това донякъде компенсира и осигурителната тежест, но, разбира се, не изцяло. Но ние не бива да искаме от Закона за данъка за облагане на физическите лица да компенсира изцяло тази осигурителна тежест - новите вноски по здравната осигурителна каса и увеличените вноски по пенсионното осигуряване. Това ще бъде компенсирано с други механизми. Аз искам да ги обясня тези механизми, за да бъде ясно на хората.
Това ще се компенсира, първо, чрез увеличение на заплатите в бюджетния сектор. Това ще стане средно с около 20 на сто, което изцяло ще компенсира увеличената осигурителна тежест за този сектор.
Също така ще бъде променена наредбата за ограничаване заплатите в материалния сектор в държавните предприятия. Така че, ако се прави увеличение на заплатите, които да компенсират тези осигурителни вноски, няма да бъдат санкционирани тези предприятия. Това също показва, че и там чрез заплатите ще се получи едно компенсиране на тези тежест. Практиката показва, че когато в държавния бюджетен и материален сектор се правят някакви промени и се изменят тенденциите, това неминуемо се отразява и върху частния сектор и той следва тези тенденции, още повече, че ако не ги следва, това все пак е една реална промяна на пазара на труда, на заплащането на този труд и едва ли там също няма да се отрази компенсацията на осигурителната тежест чрез реално увеличение на съответните заплати, които да компенсират тази по-голяма тежест. В същото време пък това намалява осигурителната тежест на работодателите. Така че те имат ресурс, с който да направят това компенсиране, което за държавата, за бюджетния сектор се поема изцяло. По този начин общата тежест върху доходите - данъчна и осигурителна - почти се запазва, но хората получават едно по-високо качество на осигурителните услуги. От една страна, здравната реформа ще има повече средства, за да бъде по-добре организирана. Там се прави една много голяма промяна, която ще доведе до ново качество на обслужването в здравната сфера. Защото никой в момента не е доволен от това, което вижда пред себе си, като отиде в поликлиниката или в болницата. Същото важи и за осигурителната сфера, за пенсионното осигуряване. Знаете, че там се въвежда новият осигурителен кодекс. Вече се дават съвсем други възможности за развитие на доходите на пенсионерите с тези нови закони и с тези изменения в тези сфери.
Именно това довежда до увеличаване на тази осигурителна тежест. Това нещо не може да бъде прескочено. От това нещо хората ще имат полза, ако не веднага, пряко, то впоследствие.
В голяма степен, аз казвам повече от половината, тази увеличена осигурителна тежест се компенсира от Закона за данъка за облагане на физическите лица чрез намаляване на пряката данъчна тежест по този закон.
Друго важно изменение в този закон е в областта на патентния данък. Там се правят следните промени. Разширява се основата в заведенията за обществено хранене, като те изцяло се съобразяват със Закона за туризма и категоризацията на една, две, три и повече звезди, като в най-ниските етажи на този нов патентен данък се запазват старите стойности от миналата година. По този начин се защитават дребните и средните собственици на такива заведения, които имат по-ниски звезди и са за по-обикновени хора, които ще се хранят или ползват такива заведения, като за по-луксозните заведения данъкът вече се повишава, но това за мен е справедливо.
Един от недостатъците на патентния данък е, че той събира в себе си, акумулира различни категории и различни печалби за една и съща дейност и съответно съдържа една несправедливост у себе си. Но когато този данък се разграничи, както се прави на повече етажи и за повече отделни категории, тогава тази справедливост в него се повишава и аз мисля, че това е едно добро нещо като начинание, още повече, че личното ми мнение е, че в този данък голяма част от стойностите са силно занижени, ако сравним същите доходи на фирми, които не са по този данък, а са, да речем, по данък върху общия доход на физическо лице или пък по данъка върху печалбата. Тогава сумите ще бъдат доста по-големи, ако сметнем печалбата и оборота на тези фирми, които са по патентния данък.
Подобно нещо се прави и за паркингите. Досега там данъкът беше върху групи по броя на местата - до 20 коли в паркинг, от 20 до 40, до 50. А сега за всяка кола ще се плаща, независимо колко е голям или малък данъкът, конкретен патент, който също така повишава конкретността на този данък, като за до 20 коли стойността на данъка не се променя. Реално не се променя, което означава, че за по-малките паркинги - пак защитаваме по-дребните собственици - реалната данъчна тежест няма да се промени. Но за по-големите, за по-крупните собственици на паркинги, естествено, че там трябва да има повишение и то базирано на брой места, на една реална основа.
Въвеждат се и нови категории с този данък, нови видове дейности. Това са най-вече игрите за забавление, спортните услуги, мелничарските услуги и други видове дейности, които досега не бяха обхванати. Според мен, колкото повече дейности се обхванат с този данък и могат да бъдат въведени, това е добро и за тези, които изпълняват такива дейности, и за държавата. От една страна, повишава се събираемостта, защото това е един твърд патентен данък, а от друга страна се повишава спокойствието на тези хора, тъй като винаги всеки търси по някакъв начин да излъже държавата. Така няма да може да я лъже, но пък спокойно ще може да си декларира доходите и да работи добре, още повече, че тези стойности, които са показани и за новите дейности, не са несъобразени с изискванията на този вид бизнес и мисля, че съвсем спокойно там хората ще могат да си платят данъка, да кажат, че са добри данъкоплатци и в същото време да развиват своята дейност.
С това аз ще завърша и ви призовавам като колеги народни представители да гласуваме този законопроект, защото предложенията в него са положителни и дават един положителен обществен ефект, от който всички ние сме заинтересовани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата народният представител господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! За първо четене, както колегите вече отбелязаха, не е предложен само Законът за облагане на доходите на физическите лица, т.е. поправка в закона, а един пакет данъчни и извънданъчни закони. Мисля, че такова подпъхване под един закон на цял пакет е характерно за извънредни обстоятелства, но след като нещата от тази гледна точка са спокойни, примерно връзката законодателна - изпълнителна власт, мисля, че крайно време е изпълнителната власт да предлага нещата в съответствие с традициите. Вярно е, че традиция стана у нас всичко да се предлага наведнъж, но ние сме тези, които трябва да им кажат и те трябва да се вслушат в гласа на Народното събрание. Все пак законодателната власт е приоритетна в България. И нещата би трябвало вече лека-полека да улегват. А се получава така вече 10 години каквото и да стане, една и съща практика. И човек не може да се ориентира, законите не могат да се изпипат.
Същото е и от друга гледна точка. В края на краищата в Устройствения закон за бюджета, а и не само в Устройствения закон за бюджета ние се борим отдавна да направим една практика данъчните закони да имат известна стабилност - данъчните закони да се приемат доста преди внасянето на бюджета, така че народните представители и Народното събрание като институция да не бъде притискано: виждате ли, това е залегнало в бюджета, това ще приемете. Нека все пак уважаемите народни представители, включително и тези от мнозинството, да могат да предлагат нещо по-различно от това, което предлага правителството и то да е реално. А в момента не е реално. Не е реално, защото ако го изменим, господин Радев ще трябва да си изтегли бюджета. Думата ми е, че данъчните закони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С мобифоните - вън от залата!
Извинявайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма нищо. Хубаво беше повече хора да има, но както и да е, свикнали сме. Виждаме, че на балкона пък има хора, които се интересуват. Дано утре и те да влязат в Народното събрание и да присъстват активно при обсъждането на данъчните закони, след като народните представители не ги интересува. Но както и да е.
Стабилността предполага не само дни преди внасянето на бюджета да бъдат приети промените в данъчните закони така, както ще действат от 1 януари следващата година, а това да става, моето виждане е поне 6 месеца, а не е лошо една, даже и две години така, както го правят в Европа, господин Радев. Искаме да влезем в Европа, а за съжаление точно в тази област - бюджетната и данъчната, ние сме много далеч от Европа. Ето специално по чисто формалната дейност. Питайте господин Цонев, който водеше една делегация в Германия. Там се запозна със ситуацията. Нека това е практика. Аз като ви го казвам, не го казвам, защото съм от опозицията или понеже не подкрепям правителството, но нали сме тръгнали към Европа. Дайте да направим законодателната практика такава, каквато е и там. Това е формалната страна.
По-съществената страна - също. Значи нищо ново в сравнение с философията, която беше по времето на Митко Костов, а и преди това. За съжаление трябва да го кажа, и при господин Радев е същото. Това, господин Радев, мисля, че Вие много добре го знаете. И госпожа Андреева го знае, и господин Савов. Това не е закон, който ни приближава към Европа. Вярно, ще кажете, че в Европа има най-различна практика. Каквато и да е различна практика законодателствата в областта на облагането на доходите са много по-близки едно до друго, отколкото нашето. Нашето, за съжаление, не се приближава хич, а се отдалечава. Защото отваряме мотивите на министър-председателя и виждаме, че трябва да се съобразяваме с това какво е казал Международният валутен фонд. Международният валутен фонд иска от нас да имаме стабилност, иска да си събираме парите. И дотук спира. Той не казва какво точно да правим и какви данъци. Ако го казва, то е защото има недоверие и във финансовия министър, и в цялата данъчна администрация, и в правителството. И затова Ви тормози, господин Радев. Той ако знае, че може да разчита на Вас, ще Ви даде по-голяма свобода. Но за съжаление Вие винаги преди да предложите данъчни закони трябва да питате някой чиновник какво да правите. Ами, кажете му на този чиновник, че Международният валутен фонд няма да ни вкара в Европа. Напротив, той ни държи на светлинни години разстояние оттам. Кажете му, че ние имаме друг аргумент. Кажете му, че в България приоритетно всички парламентарни групи, не само Вашата, искат да отидем в Европа и в областта на данъците.
Години наред, вече станаха 10, говоря едно и също от тази трибуна и няма кой да чуе. Къде е семейното облагане в данъчния закон, в облагането на доходите? Семейно облагане - няма такова нещо. Къде има известни преференции, казват всякакви преференции, преференции за това, че отглеждате деца вкъщи, или че имате, хайде да го кажем по-иначе, неработоспособни членове на семейството, че им плащате за образованието? Това го има по всички европейски страни, даже и в много латиноамерикански ги има, да не говорим за по-цивилизованите. Може би в някои африкански го няма, но аз пък не искам да живея в такава държава.
Въведете поне някакви елементи на семейно облагане. Защо не искате да ги въведете? Защото фондът не давал? Ами, не дава! Вие си съберете другите доходи. Аз мислех сега да говоря -господин Цонев знае за какво, но ще го кажа при държавния бюджет - къде пропускате вие да си съберете парите и къде тези несъбрани пари може би отиват. Мога само да гадая. Говори се за корупция и т.н. вие сте там, вие трябва да събирате парите. Несъбраните пари водят до корупция. Ето това е мнението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - несъбраните пари, мита, данъци и т.н. А тези несъбрани пари са много. Това е делът на така наречената сенчеста икономика, който както иска да я нарича - може да е черна, може да е сива, но това са несъбраните данъци. А те са много.
Говорим за общия доход - преди всичко работните заплати и другите неща. В Европа, ще Ви кажа господин Радев, и на хората от мнозинството, а и на другите, защото и на тях им го казвах преди две години, когато те управляваха, нормалният дял на работната заплата в брутния продукт е някъде 50-60 на сто, някъде и повече, някъде по-малко. Хайде, в една друга държава, като Израел, има други традиции и т.н., е над 80 на сто делът на работната заплата. Хайде да не ходим, нали има друг капитал и т.н. При нас е колко? 20-25 на сто. Къде са другите? Аз се съмнявам, че те са доход от капитал, предприемачески доход и т.н., или от лихви. Лихвите вече са много по-малки, отколкото бяха преди. Но тези пари трябва да се събират.
Говорим за европейско виждане, хайде да не говорим за европейско, защото и в Съединените щати, и в Канада, и в другите страни го има. Къде е различното третиране, господин Радев, на дохода от капитал в сравнение с дохода от трудови отношения? Тук виждам господин Джеров, добър юрист, и други юристи има тук, сега чета по вестниците, че някакъв си генерал от правителството взел да говори, че ще възстанови Закона за собствеността на гражданите - един социалистически закон, който не признаваше доход от капитал. Там има само трудови доходи, няма доход от капитал. Които доходи не са трудови ще влизат в затвора. Ами, да върнем социализма тогава и да кажем, че само трудов доход - това е, и доход от капитал няма. Ама има ли доход от капитал? Има. Най-просто доходът от лихви, доходът от участие, ако щете доходът от наем - всичко това е доход от капитал, не е трудов доход. Той трябва да бъде третиран по различен начин.

Прирастът на капитала се третира различно от трудовия доход. Той обикновено се облага с много по-ниска ставка, госпожо Андреева. И Вие го знаете, но не искате да го прокарате. А кой ще ни вкара в Европа? Госпожа Михайлова ли? Само тя? Няма да може да стане. Икономиката ни трябва да тръгне към Европа, а не само думите да вървят нататък и надеждите... Защото само с гола надежда никъде не се отива. Икономиката е основната. За съжаление, нищо не е направено в тази област.
Аз влизам в положението на господин Радев, защото един човек, който не може да му влезе в положението от тази гледна точка значи, че не разбира процесите в нашата страна. Интересното е, че сега промените, макар и малки в този закон, се наслагват с грамадните промени в социалната сфера. Затова, когато обсъждахме законопроекта, аз казах на господин Цонев да поканим и социалния министър, за да видим как се налагат тези две реформи. Социалната реформа е основната в момента. Данъчната също е важна, естествено, но тя като че ли е подчинена. Именно чрез данъците обаче могат да се компенсират нарасналите социални тежести. Това е социалното осигуряване и здравното осигуряване. Доколкото знам, параметрите още не са готови и не знаем какво ще плащаме от 1 януари 2000 г., колко средства ще отидат в здравната каса, кога ще работи, какви ще бъдат социалните отчисления...
Естествено е, че има известно намаление и това никой не може да отрече. Има намаление в таблиците за общия доход, но от друга страна има едно грамадно увеличаване на социалните плащания. Нереалистично е да се предполага, че цялото нарастване на социалната тежест може да бъде компенсирано с намаление на данъчната тежест. Така ли е, господин Радев? Не може да стане. Обаче нека в по-голямата част да стане. Защо? Защото преди се събираха пари в бюджета и бюджетът издържаше здравеопазването. Сега здравеопазването ще взима пари от здравната каса, хората ще плащат в здравната каса и поне да не плащат тези пари в бюджета. Ето това е една проста и съвсем елементарна логика.
По нарасналото социално бреме бях изненадан от това, което каза министър Нейков в нашата комисия. Той каза две несъвместими неща. Просто се чудя има ли компетенция в Министерския съвет или нарочно приготвят тези изказвания, за да хвърлят прах в очите на хората.
Най-напред той каза - хайде, за бюджетната сфера това може да стане, че работодателите би трябвало да бъдат притиснати да увеличат заплатите, за да компенсират променените пропорции в социалното осигуряване. От друга страна пък каза, че на работодателите ще останат много излишни пари именно от това, че ще поискат по-малко осигуровки, като те ще могат да ги инвестират...
Може или едното, или другото. Но и едното, и другото на практика е невъзможно.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Може, може.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не знам социалният министър не знае ли това. Господин Радев, поне Вие му го кажете.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз ще го обясня след малко.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не може и едното, и другото. Не може да стане. Ако и Вие го казвате, тогава започвам и във Вас да се съмнявам. Как ще стане? Ако ще го даде на работниците, няма да му останат пари. Ако не го даде, ще му останат пари да инвестира. Господин министър, после ще ми кажете, но аз лично не мога да го разбера. Ако го обясните на някого от икономистите и той каже: да, това е така, и аз ще кажа: сигурно не съм го разбрал много добре. Обаче мисля, че има дефицит от квалификация. Но за това няма да говорим.
Би трябвало поне преди да започнем да разглеждаме законопроекта за държавния бюджет - господин Радев, обръщам се към Вас като представител на правителството - ние да имаме яснота какви ще бъдат социалните удръжки или социалните тежести върху работната заплата най-малко или върху доходите от 1 януари 2000 г. Естествено, включително и здравното осигуряване. Трябва да знаем това. Иначе за какво разсъждаваме? Вярно е, че ще кажете: намаляваме ставката на общия доход... Да, така е.
Аз пак може би ще направя моите предложения по таблицата. Ще направя предложение да отпадне последният ред в таблицата или да бъде коригиран, защото най-малкото смятам, че той не работи. Аз не знам хора да плащат 40 на сто данък. Ако има, те са малко и винаги се чувстват балами. Именно заради това те скриват част от доходите, за да не ги облагат. И като скрият част от доходите, минават в сенчестата икономика и е трудно после да се излезе оттам. Затова е по-добре да намалим максималната данъчна тежест и да се опитаме с по-ниска данъчна ставка да събираме повече пари в държавния бюджет.
Аз пак мога да направя предложение за някакви елементи, наченки поне на семейно облагане, семейни облекчения в подоходното облагане, но се съмнявам, че ще бъдат приети, като знам как беше процедирано и в този, и в предишния, и в по-предишния парламент, за съжаление.
Мога да направя предложение и как да бъде третиран доходът от капитал, от прираста на капитал. Не знам обаче дали ще бъдат приети, след като няма съгласие.
Специално за патентния данък. Кой го измисли патентен? В България обикновено под патент се разбира нещо друго, но няма да говорим за това. Прави ми впечатление много силното желание на специалистите във Финансовото министерство едва ли не да обложат всичко. Там има и смешни неща, примерно коминочистачите. Колко коминочистачи има в София, госпожо Андреева? Аз лично познавам един. Може би има още четири, пет, но както и да е. Там има разни други, няма да се занимавам с тях.
Притесняваме обаче, а това посочиха и наши специалисти, въвеждането на патентен данък върху тези, които боравят със земеделска техника - трактори, комбайни. На много от тях облагането им се вижда високо, още повече като се има предвид, че в преобладаващата си част това нито са нови трактори, нито са нови комбайни. Това са стари машини, едвам работят и аз не знам дали те ще могат да изкарат да платят патентния данък, макар че естествено, ако някой е създал добра организация и има добри доходи, той може да си купи и нови машини. Именно поради това мен ме притеснява облагането на всички на калпак. Някой, който едвам е скърпил един трактор, за да изоре няколко ниви на познати, да му искаме да плаща патентен данък!? Мисля, че тук и представителите на земеделците в този парламент, господин Чукаров, би трябвало да вземат отношение по въпроса, защото и по отношение на земеделските производители лека-полека има отстъпление от това, което преди години беше договорено тук, в пленарната зала - поне от тази гледна точка да им се дава някакъв приоритет.
По ДДС сигурно трябва да се направят тези предложения. Би било добре естествено да са в един закон. Но аз смятам, че каквото и да предлагате, господин Миков, няма да стане, така че се пригответе да обсъждате този закон и си направете конкретно предложенията, защото лично аз се съмнявам, че някой ще оттегли законопроекта, както е предложен. Още повече поради факта, че трябва да отидем към обсъждането и на законопроекта за държавния бюджет. Двадесет на сто са твърде висока ставка за България. Винаги съм казвал това. Мисля, че е нормално да бъде 15-16 на сто. Вярно е, че по едно време беше и 22 на сто, но и тогава, ето и господин Радев спореше с тогавашния министър, се казваше, че 22 на сто е много. И 20 на сто е високо, естествено. Поне трябва да се върнем на 18 на сто, но и това не се прави.
Не искам да се разпростирам повече, въпреки че съм доста голям песимист по отношение на това какво може да се подобри в този закон. Много работи могат да се подобрят, но аз съм песимист по отношение на волята на парламентарното мнозинство и на изпълнителната власт да приеме разумни предложения по законопроекта.
За да заключа, няма да кажа нищо ново - казвал съм го и преди, чух, че и проф. Стоилов го каза и това не е нищо ново: с тези данъчни закони ние на практика правим всичко възможно да спрем икономическия растеж в нашата страна. Слагаме му една спирачка и се чудя как после не те ще се оправдават или те ще казват къде е растежът, чудя се колко години ще ни трябват, за да излезем от кризата, в която ни вкара правителството на Жан Виденов.
Значи, изглежда този мандат, пълен 4-годишен мандат, сигурно ще го изкарат, нека да го изкарат. Няма обаче да стигне, за да се излезе оттам.
Защо? Защото хората не мислят, не са насочени към това да мислят как да стимулират растежа в страната. И докато не започнат да мислят, мисля, че у нас... Ето, днес се появиха данни колко българи са отишли в чужбина. Ами ще отидат, защото хората искат да живеят, че животът им е един. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, първо искам да Ви декларирам, че не излизам да правя популизъм, аз съм длъжен да взема отношение по промяната на един закон от собствената си гледна точка. Притеснен съм, че преди мен говориха депутати, които са специалисти и то в дълбочина по въпросите на данъчното облагане. Но ще се постарая да говоря в оня аспект, в който тривиалните неща са на показ и който среднограмотният човек обезателно трябва да ги види.
Първо. Аз искам да Ви попитам, господин министър, направени ли са статистически изследвания за приходите, върху които създавате тези облагаеми норми? Има ли база или това е волунтаристичен подход - така мислим, такива цифри поставяме?
Защото, Вие си давате сметка, че подемът в една икономика зависи съществено от два фактора - от експортната политика на държавата и от вътрешното търсене. С намаляване на доходите на гражданството намалява потребителското търсене, следователно липсва и причинност за развитие на производство, услуги и т.н. А трябва да се знае дали това ще доведе до повишаване на потребителското търсене или ще снижи потребителското търсене. И няма никъде показани точни аргументи как са изведени тези цифри.
Второто нещо, на което искам да Ви обърна внимание, е във връзка с промените в патентното облагане. Моето наблюдение от това, което правите, пак поради факта, че не са ясни доходите, които се реализират в отделните елементи, които са заложени за промени в патентното облагане, е, че може да се стигне до два сериозна конфликта и то в противоречие със собствената Ви идеология.
Ако се закрият единици, които извършват услуги или произвеждат услуги, няма ли да отидем към създаване на окрупнени монополни структури, да оцелеят само определени единици и така да се намали конкурентният натиск на пазара?
Защото, чета във вестниците, редица звена, на които ще бъде увеличен патентният данък, говорят, че не могат да оцелеят икономически. И ако те преминат към ликвидация, означава, че ще оцелеят само отделни структури, които ще имат елемент на монополисти на определените регионални пазари. Имам предвид на услуги и производството на известни предмети. Ето едно противоречие.
Аз смятам, че към този въпрос трябва да се подходи твърде внимателно и доста аргументирано, за да не се създават предпоставки за отклонение в една линия, която Вие твърдите, че ще доведете докрай, т.е., че ще превърнете Вашата амбициозна програма за извършване на реформите в окончателен вид.
Но не бива да правите лошо тези реформи, защото не каквито и да е реформи ни трябват, а ни трябват добри реформи, реформи, които ще създадат предпоставки за интеграция в Европейския съюз, т.е. за такъв жизнен стандарт, такъв икономически потенциал, който може да ни направи контактни с останалите страни от Европейския съюз.
И ще използвам възможността, че съм на трибуната, за да Ви дам един конкретен пример. Как определихте, че данъкът за един комбайн трябва да бъде 5000 нови лева? Как определихте, че за трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини трябва да бъде 1500 лв.?
Казвам това, защото Вие знаете, че селското ни стопанство е почти в колапс. Вие знаете, че 40 на сто от обработваемата земя в момента не се обработва. И ако с това задълбочим кризата в селското ни стопанство, къде отиваме - към развитие, към национална сигурност, т.е. с възможност за самоизхранване или към една държава, която ще внася всичко и ще живее от заеми? Ето проблемът, за който дискутирахме вчера.
И аз мисля, че тези неща, за които Ви говоря, от моя гледна точка са съществени за бъдещото икономическо развитие на държавата.
И ние не трябва да правим такава данъчна система, каквато да ни гарантира оцеляването като правителство и като административна структура, а трябва да правим данъчна система, която да бъде инструментариум за развитие на нацията, за развитие на държавата. Не е важно да създадем фиск, в който да се задържим временно на повърхността на житейската буря, важното е да създаваме предпоставки за стратегическо развитие на държавата.
И аз Ви моля да обясните дали когато правите тези предложения сте изхождали от такава гледна точка? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, правя процедура по силата на чл. 41, ал. 2, т. 1 от правилника. Защото днес отново сме изправени пред един законодателен парадокс. Аз ще го нарека законодателна анархия. Разглеждаме Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Това е предметът на разглеждането днес. Вместо него или заедно с него, разглеждаме още 10 законопроекта, примерно закона, който е в параграфите... Параграф 13 - Законът за добавената стойност по обем е точно толкова, колкото е и самият законопроект.
Член 88 от Конституцията изисква ясно и категорично един закон, повтарям, един закон да бъде разгледан на първо и след това на второ четене. А сега ние де факто и де юре разглеждаме 10 закона едновременно. Това е в противоречие с духа на Закона за нормативните актове.
Затова, господин председател, правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието. И нека вносителят да се съобрази както с Конституцията, така и със Закона за нормативните актове и да си упражни юридически точно правото на законодателна инициатива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли противно становище?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов.
Господин Корнезов, една справка в Допълнителните разпоредби показва, че става дума за 4, а не за 10 закона.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ако искате да Ви кажа и още нещо тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пребройте ги от § 11 до § 14 и ще видите колко са.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Но тук има и процесуални норми, които препращат де факто към неприети закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Казвам го за прецизност, за точност.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 57, против 100, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има думата господин министър Радев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря и на вас за съдържателната дискусия до този момент по тази много важна тема, национално значима - промяната в някои данъци за следващата година. Ще се опитам с по няколко думи да обобщя онова, което като впечатление оставиха изказванията на няколко народни представители до този момент.
Най-напред господин Стоилов. Не мога да приема съждението от него, че има едва ли не някаква имитация на данни от статистиката или от други официални източници. Просто не е сериозно нито за народен представител, още по-малко за научен работник в областта на икономиката да подхвърля на съмнения официални данни, ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Иван Костов ги подхвърля, вашият министър-председател.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... с които се борави в целия свят и се вземат за меродавни такива, каквито официалният национален орган ги е представил, носейки изцяло отговорността си за това. Просто не е сериозно в този смисъл, че, видите ли, там, където нещо ме ни отърва, не е вярно; там, където обаче ми отърва, казвам, че е вярно. Не може да има двоен подход. Двоен стандарт към тези величини, към макровеличините не бива да има, защото не е докрай сериозно. Да не се връщам няколко години назад и да напомням на уважаемите народни представители колко много прогнози бяха правени, включително от хора, намиращи се днес в тази зала, а и много уважавани извън тази зала, с конкретни величини, с конкретни прогнози, и какво стана 1997, какво стана 1998 г., какво стана и тази година. Нека с тези неща да бъдем малко по-внимателни, защото в крайна сметка това, което казваме тук, се записва и остава дълги години след това и много лесно може да се съпостави онова, което някой е прогнозирал, с онова, което всъщност се е случило.
Така че в този смисъл просто нека да бъдем по-сериозни към онова, за което говорим.
Господин Стоилов изрази едно съжаление, че не е удовлетворено, както той го нарече, това обществено, а и от бизнеса очакване за рязко намаляване на данъчните тежести. Възможно е да е имало едно или друго очакване, възможно е това очакване по един или друг начин да е било съпроводено и с едно искрено намерение и от народните представители, и от държавата, и от всички онези, от които зависи данъчната политика, към посока на рязко намаляване. Аз никога не съм споделял такава теза за рязко намаляване. Винаги съм повтарял, че това трябва да става внимателно и като тенденция, обаче, в една посока - към намаляване плавно и във всички случаи гарантиране достатъчни приходи в държавния бюджет, които да гарантират устойчивото развитие, стабилното и устойчиво развитие на страната и да не се стига до онези огромни промени в плюс и в минус, на които бяхме свидетели преди няколко години. Това е била моята теза и аз смятам, че този законопроект, предложен по този начин, отговаря точно на тази философия.
Стана дума, че се увеличава социалната тежест. Естествено е да се увеличава социалната тежест и преди всичко прехвърляйки се от работодателя на работника. Ами, та това е световна тенденция!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е така.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това е световна тенденция и ние се стараем това да го постигаме. Но пак казвам: не рязко, не грубо, не с опасност за провал, а постепенно и плавно в продължение на няколко години. Ето, сега тази година е 80:20, а беше много повече. След това ще бъде 70:30, докато стигне 50:50. Тук вече съвсем друга мотивация се създава в работещия - да осигурява себе си и да поддържа нивото на онази своя заплата, на онези свои доходи, които му гарантират едно наистина, наистина вече достатъчно голямо осигуряване, както пенсионно, така и в областта на здравеопазването. Това е философията, това е тенденцията.
По въпроса, за който говорихте, че няколко закона са вкарани в Преходните и заключителни разпоредби на този закон. Ами, вижте, сигурно сте прави. И със сигурност бихте били много по-прави, ако имаше промяна на философията на тези няколко закона, за които говорите. Но тук става дума не за философия. Просто тези промени са съвсем незначителни по отношение на самото съдържание на всеки от тези закони. Вярно е, че някой от тях е малко по-обемен, но за какво става дума? Става дума само за един фрагмент - за начина, по който ще се процедира със златото - кога той ще бъде облагаема сделка и кога, ако се използва като парично средства, няма да бъде облагаема сделка. И то просто е разписано вътре. Затова обемът е малко по-голям. Но иначе като философия и съдържание промяната на тези няколко закона с почти нищо не се отличава от тяхната философия до момента, която те самите съдържат, за да бъдат подложени на отделни предложения и на отделно гласуване.
Сега на господин Димитров, това, което той постави - че натискът за увеличение на работната заплата в частния сектор противоречи на тезата, че бизнесът бил облекчаван, като част от социалната тежест отива чрез работната заплата от него при работника. Тоест, бизнесът не може едновременно да бъде облекчаван, а чрез натиска за увеличаване на работната заплата, което означава фактически увеличаване на неговия разход и пак намаляване на печалбата, тези неща взаимно се изключват.
Погледнато строго формално, това е така. Наистина тези две тенденции си противоречат и се взаимно изключват. Но за това ли става дума всъщност? И аз съм убеден, че уважаемият от мен народен представител господин Венцеслав Димитров не може да не се съгласи с това, което сега ще чуе.
Господин Димитров, тук не става дума за истинско формално увеличение на работната заплата в частния сектор. Тук става дума за узаконяване на онази част от работната заплата в частния сектор, която в момента не се води такава. Публична тайна е, че най-вече в частния сектор, но не само там, се държат работниците и служителите на една минимална работна заплата, която официално се обявява, и социалните вноски и данъчното облагане е върху тази минимална работна заплата. А фактическият доход, който получават работниците и служителите, там е значително по-висок. Значи става дума за тази разлика и на тази значително по-висока част, която се изплаща на работника не под формата на работна заплата, а по други няколко начина, и Вие много добре знаете, и аз също знам как става това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Е, как ще го хванете тогава?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Значи става дума за тази разлика, става дума за нея и работникът, когато има мотивацията да покаже наистина реален доход, защото от този реален доход има по-големи свои лични вноски в съответното осигуряване, било пенсионно, било здравеопазване - ето, оттук ще дойде този натиск, за който говоря, и съм сигурен, че никой не би протестирал, ако мисли държавнически за това, за което сега става дума. Така че възможно е това, което казах, - тези две тенденции, на пръв поглед противоречащи си, в този случай да бъдат в една посока. Това е моето обяснение. Аз съм убеден, че знаете, че е така.
Колкото до това, което господин Нешев каза - реална ли е базата за определяне на данъците. Господин Нешев, реална е, според мен, защото всеки един данък, всяко едно нещо, което е предложено, е продукт на много сериозно изследване, на сериозно изследване и като база, и като процеси, които ще се развиват по-нататък, и като тенденции, които се очаква да се случат, и като възможности при една или друга ставка да се получи този или онзи размер на данъка. Ако проявявате интерес към тази методика и към тази област на работа на данъчната администрация, аз съм готов с нашите експерти да Ви запознаем как точно става това, за да се убедите, че тук случайни величини - ето на, мен ми харесва това число и аз си избирам него или пък някое друго - така в Министерството на финансите не само сега, а и никога не се е работило дотолкова, доколкото познавам работата на това министерство, преди да стана негов ръководител.
Патентните данъци - подобен беше въпросът и за тях. Тази година според нас имаме по-голяма база за определяне на патентните данъци като размер, защото вече имаме почти една година наблюдения тук, които показват къде те са малки, къде са пък високи, от една страна. От друга страна няколко експертни групи работиха усилено почти цяла година по този въпрос. Накрая също така имаше и работни групи на областно равнище, които отговориха на всички наши въпроси, включително, пак казвам, и някои граждански, неправителствени структури, с които се допитвахме, докато стигнем до една, според нас, балансирана система, към настоящия момент, разбира се, на данъчна тежест в патентните данъци.

Бих приключил с това, че данъчната тема е една много благодатна тема, най-вече за атака срещу управляващите и срещу мнозинството. Винаги е било така. Вероятно винаги така ще бъде, защото много е лесно, много е, как да кажа, популярно е да искаш да няма данък. Та, кой обича данъците? Няма държава в света, където да ги обичат! В това число е и България. Но те са едно необходимо зло, ако искаме да има държава, затова трябва много добре да си направим сметката кое от двете да изберем.
Ето, съвсем скоро в Народното събрание ще влезе обсъждането на проекта за държавния бюджет за следващата година. И аз съм убеден, че същите тези хора, които днес казват, че данъците са непосилни, и че данъците са жестоко бреме, че те трябва рязко да бъдат намалени - утре същите тези хора ще поискат повече и повече разходи за социалната сфера, за бюджетната сфера, за различни части от онова, което потребява държавният бюджет и със сигурност ще бъдат прави. Но не могат да бъдат прави и днес, и утре! Ако ги сложим двете неща едновременно, няма като как да бъдат прави - да намалим рязко данъците и да увеличим рязко разходите! Просто това е невъзможно да стане и никъде в света не става.
Затова аз апелирам към народните представители, към тяхното чувство за отговорност, за отговорността към държавата преди всичко, да балансират внимателно тези две тези. Много е важно да се балансират, защото взета сама за себе си, всяка една от тях е права. Събрани обаче двете в един момент, в реално време, те наистина се взаимоизключват, ако не 100%, то поне значително над 80-90%.
Аз бих казал най-после и това, че не можем да си скриваме главата от величините, които са тези няколко години по отношение на данъците в България абсолютно доказани, категорично и ясно. Не можем да казваме, че данъчната тежест се увеличава тогава, когато ... Ето, два данъка само ще ви дам само като пример:
Вземете данъка върху печалбата. Не може господин Стоилов, да се говори така! Не може, защото, пак казвам, точно правителството на БСП вдигаше данъците непрекъснато, а правителството, днешното, непрекъснато ги намалява. И ето, тези числа говорят абсолютно в подкрепа на това, което казвам: през 1996 г. данък печалба беше 42 на сто от масата на облагаемата печалба. Ако имате печалба 100%, 42% отиваха в държавата, сумарно и в общините. Това беше истината, всички го знаят!
Всяка година тази тежест намалява, при това през 1997 г. ние рискувахме и направихме ревалоризация, което означава, въпреки, че пак казвам, и предишното правителство чудесно знаеше, че в България дълготрайните материални активи са декапитализирани жестоко, но ние приехме риска на ревалоризацията, което означава сериозно повдигане стойността на дълготрайните материални активи, а оттам и сериозно повдигане масата на амортизациите. Това, което остава в бизнеса, в работодателя - амортизациите, за възстановяване и за продължаване на бизнеса, тези амортизации, големите, вече на увеличените, 100% намаляват облагаемата печалба, защото се признават за разходи 100%. И на тази намалена база облагаема печалба аз казвам, че процентите вече от 42, догодина стават 32 - 10 пункта! Ето!
Кой може да възрази срещу тази логика на величини и на числа?
Ами, вземете иначе, ако искате - хайде, вземете да сравним тази величина: цялата облагаема печалба в годишен размер. Да я вземем в сто единици. Сто единици! От тази облагаема печалба колко е ефективната част, която отива като данък? Толко е тя? Знаете ли?
През 1996 г. тя беше 32 на сто. Значи, като вземем данъка, който е отделен и го разделим на облагаемата печалба, се получава 32 - почти една трета от тази печалба отива в данъци. През 2000 г. това е 20% - една пета. Една пета от тази облагаема печалба намалена чрез ревалоризацията отива в държавата и в общините, а другата част остава на разположение.
Ето, това просто са величини, които са безспорни и не бива да си затваряме очите пред тях!
Същото е и с данъка общ доход. През 1996 г. - 18% данъчна тежест; следващата година ще бъде 13! Това е много сериозно намаление.
Вярно, ще кажете, но тук ги събирате заедно с другите, нетрудови доходи по граждански договори, сумарно. Ами, да! Да, събираме ги. Ами, в цял свят се прави така. Вярно е, оттук малко се увеличава, но не съвсем! Затова защото и преди тази част плащаше своите данъци - по бившия чл. 13, спомняте си. Така че аз си мисля, че е добре да стъпваме на реалните величини и стойности - такива, каквито са абсолютно безспорни и оттам да градим хипотезите си, а не обратното.
Благодаря много за търпението, което имахте, за да ме изслушате.
Искам да ви помоля да ме извините, но в момента тече заседание на Министерския съвет и аз имам няколко много важни точки. Ще ви помоля да ме освободите, за да продължа работата си там. Надявам се, ако свърша навреме, веднага да се включа в работата ви. В това време моята заместничка ще бъде тук и вероятно ще отговори и на въпроси, ако възникнат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Иван Иванов.
След него думата ще бъде на заместник-председателя на Народното събрание господин Благовест Сендов.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
В проектозакона за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица се предвиждат и някои изменения на Закона за корпоративното подоходно облагане. Кое е същественото, кое е важното в тези изменения?
Първо, създават се ясни условия, регламентиращи данъчното третиране на разходите за допълнително пенсионно, здравно и социално осигуряване и застраховане. По този начин се запазва размерът от 30 лв. месечно за всеки осигурен работник или служител. Освен това се премахва двойното освобождаване на разходите за социално осигуряване - един път като счетоводен разход и втори път като намаление на финансовия резултат в данъчната декларация.
Интересно е да се проследи движението на данъка върху печалбата през последните няколко години. Какво е облагането на икономическите субекти, които имат облагаема годишна печалба над 50 млн. стари лева?
Преди 4-5 години данъкът върху печалбата за тези фирми беше 40 на сто, след това стана 36 на сто, през 1998 г. - 30 на сто, 1999 г. - 27 на сто. В последния проект - за 2000 г., се предлага ново намаление на данъка върху печалбата с още 2 на сто, тоест предлага се новата ставка да се намали на 25 на сто. Следователно, налице е една тенденция на намаляване на данъка върху печалбата. Трябва да се отбележи, че това в момента са възможностите на страната. Вноските за общините си остават и за 2000 г. - 10 на сто.
За малките икономически субекти с облагаема годишна печалба до 50 млн. стари лв. данъчното подоходно облагане се запазва.
Освен това се запазват и досегашните облекчения при инвестиране на печалбата съгласно чл. 59 от действащия Закон за корпоративното подоходно облагане.
Съществено е да е отбележи, че ставките върху данъка върху печалбата се доближават до ставките в повечето европейски страни, дори в някои случаи те са по-ниски. Затова ще си позволя съвсем накратко да ви съобщя каква е данъчната практика в някои развити европейски страни - в Германия данъкът върху печалбата е 31,65, за реинвестирана печалба - 42,2; в Австрия данъкът върху печалбата е 34 на сто; в Белгия - от 39 до 40,17; в Дания - 32 на сто; в Италия - 27 на сто; в Гърция - от 35 до 40 на сто; във Франция - до 40 на сто; в Англия - от 20 до 30 на сто и в Португалия - 37,4 на сто.


В заключение, аз не мога да се съглася с някои наши колеги от опозицията. Видно е, че ставката на данъка върху печалбата в европейските страни, в повечето европейски страни е на нормално равнище, а и нашата ставка се доближава, като в някои случаи е по-ниска, отколкото в тези европейски страни. Така че според нас ставката, която предлагаме, не може да бъде спънка за развитие на икономиката. Още веднъж бих искал да подчертая, че това са и възможностите на страната в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Ще се изкажа по два въпроса, съвсем технически.
Първият е свързан с таблицата за годишен и месечен доход, които са еквивалентни. И миналата година, когато ставаше въпрос за тези таблици, аз изразих мнението, че това е един съвършено несръчен начин за определяне на данъка на физическите лица. Има съвършено прости формули за пресмятане, които могат да бъдат сведени до два параметра и Народното събрание да гласува само две числа. Това обаче поради консерватизма на законодателството у нас не беше прието. Тази година също няма да бъде прието, затова аз няма да го предлагам по този начин.
Но искам да обърна внимание върху следното. Таблиците се правят върху хипотезата, че количеството на данъка трябва да расте монотонно, прогресивно с увеличаване на дохода. Искам да успокоя господин Нешев, който попита дали са правени предварително сметки, че са правени натъманявания. Защото е известно на Министерството на финансите какво е разпределението на заплатите. Предварително е известно какво трябва да се събере като данък и си се натъманява тази крива с проценти така, че като се интегрира върху заплатите със съответните данъци, да се получи това количество пари, което е необходимо. Аз нямам нищо против един такъв подход, тъй като държавата трябва да събере тези пари. Обаче несръчността в правенето на тази таблица измества вземането на големи данъци в ниската част. Защото са много повече хората, които са в ниската част, и като им блъснеш един по-голям процент там, ще си докараш работата, а нагоре тези, които са над 1500 лв. заплата на месец, на тях и да им вземеш, и да не им вземеш... А те намират начини и да не платят.
Така че според мен тази таблица е съвършено необоснована.
Първо, защо първата стъпка, която е 80 лв., говоря за месечните заплати, след това има стъпка само от 35? Съвършено ясно е за всеки, който поне малко е учил математика, а тук има толкова много инженери и икономисти, които учат интегрално и диференциално смятане, щом имате една изпъкнала функция, първата стъпка е най-малка, следващата е по-голяма, следващата е по-голяма, за да може сплайнът, с който се апроксимира, да бъде най-добър, а и тази начупена линия, която тук се използва. Първата стъпка ви е 80, а след това е 35. Защо е това? Много просто, за да се ударят хората с малки доходи. Там се изкорубва тази крива, събират се данъците и се свършва работата. Защо не се започне с 0, 10, 20, 30, 40 на сто, естественото? А какво се прави? От 0 се скача на 20 и след това 6 - 6 - 6 - 8. Трябва да сме в средното училище или в прогимназията, за да не ни прави впечатление, че това са натъманявания. Не говоря за това колко е данъкът. Говоря за това, че се шмекерува и се ощетяват тези, които имат малки заплати.
Аз няма да правя предложение, защото знам, че каквото се направи като предложение не се приема, щом е разумно и щом е от опозицията. А от опозицията обикновено идват разумни неща. Така е, защото опозицията е мъдра, а пък управляващите много знаят.
Второ, искам да подкрепя много енергично нещо, което много пъти съм повтарял и което беше казано и от Венцеслав Димитров, с чиято компетентност по данъчните въпроси не мога да се сравнявам, въпросът за плащането на данък по семейства. Това е във всяко културно законодателство в Европа, например в Германия, където много подробно съм се запознал със системата за данъци. Не може в едно семейство, в което единият работи, а другият не работи и получават много различни заплати, този, който получава висока заплата, да плаща висок данък, а да не покрива разходите на другия партньор. Това нещо е от изключително значение особено за младите семейства. Прости сметки показват, че младото семейство, което има един работещ и един неработещ, ще има много по-голямо облекчение. А това е свързано и с раждането на деца и много други неща.
Това, разбира се, не може да стане сега между първо и второ четене, но аз категорично обръщам внимание, подкрепям най-енергично това, което каза Венцеслав Димитров, и трябва Народното събрание и Министерството на финансите да започнат отсега да разработват този начин на облагане, за да може поне в следващата година да бъде въведено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата по промените, които се предлагат по Закона за ДДС. По-съществените промени в Закона за ДДС са свързани с доставките и сделките със злато. Досега те не присъстваха в Закона за ДДС. Промените са свързани с легализиране на сделките със злато, с което се цели уеднаквяване на статута на инвестициите, свързани със злато, и финансовите инвестиции. Това се налага, защото златото може да се използва както за инвестиция, така и за суровина. Досега това не се правеше и сериозно затрудняваше инвестициите в злато, поради което се налага уеднаквяване на ползването на Закона за ДДС при извършване на сделки със злато, когато златото се използва за финансови инвестиции, а също така и за други финансови инвестиции.
Промените са съобразени с разпоредбите на Директива № 98/80 на Европейския съюз от 1998 г., или така наречената Златна директива.
Друга по-съществена промяна в Закона за ДДС, която се предлага, това е облагането на туристическите услуги. Промените са съобразени с принципите на облагане с ДДС и Шестата директива на Европейския съюз - доставката на обща туристическа услуга от туроператори и туристически агенти да се облага, като данъчната основа при тази доставка да бъде маржа между сумата, платена от туриста и стойността на закупената от туроператора или туристическия агент услуга и предоставена на туриста без изменение. Тоест, ако туроператорът или туристическият агент е платил 100 единици и ги е продал на туриста за 150, облагането става на база на 50 единици.
Ако тази промяна в закона влезе от 1 януари 2000 г., аз съм убеден, че няма да окаже своето въздействие и по-скоро ще създаде затруднение. Затова предложението в законопроекта за изменение на Закона за ДДС промяната да влезе от 1 януари 2001 г. за мен е напълно целесъобразно и аз лично ще го подкрепя.
Искам също така да подчертая, че тези промени за облагане на туристическите услуги са съобразени с европейското законодателство.
Третата по-съществена промяна, която се предвижда, това е доброволната регистрация на лица с облагаем оборот над 50 хил. лв. Предвижда се лица, които са извършили доставки на територията на страната и извършили износ над 50 хил. лв., да могат да се регистрират доброволно. Досега, всички знаете, че беше за фирми и лица, които са извършили износ до 50 хил. лв., а сега се дава възможност за лица, които са извършили услуги и сделки на територията на страната, също да могат да се регистрират доброволно. Промяната създава възможност на тези лица, които имат такива сделки от 50 до 75 хил. лв., да се регистрират доброволно - това, което ние всички искаме.
Друга по-съществена промяна в Закона за ДДС. Предвидено е за доставки по смисъла на Закона за ДДС да не се счита и да не се начислява данък при безвъзмездно предоставяне на рекламни материали с пазарна цена под 10 лв. Това също беше един парадокс в досегашния закон и затова аз мисля, че е напълно целесъобразна тази промяна.
И една от най-съществените промени е удължаването на срока за снабдяване с документи при износ. Създава се една възможност, при която, ако сделката е извършена, но търговецът не се е сдобил с документи, следващия месец да ги предостави. А тогава, когато не може да ги предостави и следващия месец, тогава, когато ги предостави, вече е възникнало данъчното събитие.
Действително Законът за ДДС е един от законите, в които има най-малко поправки. Освен тези четири сериозни поправки има и редакционни поправки и аз мисля, че той е съобразен изцяло с европейското законодателство и искам да ви призова да го подкрепите на първо гласуване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Исках да се спра на четири въпроса, но проф. Стоилов засегна четвъртия въпрос - става дума за това ново изменение в Закона за данъка за добавената стойност, което наказва още повече износителите и което очевидно в тези условия на намаляващ износ не би трябвало да бъде предлагано въобще. Става дума за изменението в чл. 14.
Първият въпрос, по който искам да се обърна към вас, е да помоля вносителите, Министерството на финансите и Бюджетната комисия до второ четене декларациите, които ние всички правим за това законите да станат ясни и прозрачни, да започнат да се осъществяват на практика. Редица писма, подписани от Министерството на финансите, с които се тълкуват данъчните закони, понякога се допълват норми, не са отразени в този нов проект за изменение на действащите данъчни закони. Би било редно това да бъде направено от Министерството на финансите. Ще ви дам два примера. Първият е, когато искаме да привличаме чужди инвеститори и твърдим, че ще правим за тях средата по-прозрачна. Човек може би трябва специално да чете писмата на госпожа Андреева в "АПИС", за да може да тълкува данъчните закони. Ако ние, българите, сме свикнали с това, чужденците не са свикнали. Или например да вземем чл. 34 на Данъка за корпоративното подоходно облагане. С писмо госпожа Андреева обяснява на чуждите инвеститори, че данък при източника по силата на изричната разпоредба на чл. 34 се дължи само в случаите, когато доходи се изплащат от местно лице на чуждестранно лице, но не и в случая, когато страни по сделката са две чуждестранни лица.
Какво пречи на Министерството на финансите в тези промени на закона да ни предложи в ал. 3 на чл. 12 да бъдат добавени просто няколко думи. Сега законът звучи така: основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на недвижими имоти, дялови участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между тяхната отчетна стойност и продажната им цена. Да се добави това, което казва госпожа Андреева след една запетайка "когато сделката е с местно лице". Защо трябва с писма да се решават такива въпроси, когато с три думи може да се допълни законът. И е редно, има достатъчно време Министерството на финансите да си анализира писмата и когато допълва нормите, да направи това със закона.
Това е единият случай за прозрачност.
Вторият случай е, че тези писма дават възможност за неравноправно третиране на различните фирми. Аз не искам да си помисля, че някои могат да си извадят писма, а други не могат. Например пак в "АПИС" четем, че госпожа Андреева е водила преписка със Социалното министерство и то й е отговорило, че осигуряването на транспортното обслужване на работниците и служителите от местоживеенето до местоработата им и обратно, независимо от начина, по който то се извършва, е социален разход за работодателите. Това - в "АПИС". Но в писмо, подписано от нея, само до Комитета по енергетика и непубликувано никъде, като се потвърждава този общ принцип и се казва, че, разбира се, в този случай това влиза в обхвата на социалните разходи по смисъла на Данъка за корпоративното подоходно облагане и те подлежат на облагане с окончателен данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 от същия закон, долу, в края на писмото, тя пише: единственото изключение (но това изключение в нейното тълкуване е само за енергетиката), което допуска законът по отношение на облагането на разходите за транспортно обслужване са картите за транспорт. Безспорно е, казва тя, че по своя характер извършените разходи за осигуряване на безплатни карти за пътуване от местоживеенето до местоработата са социални разходи, но тъй като законодателят ги е извел в отделна разпоредба като необлагаеми (не са включени в общата разпоредба, касаеща облагането като доход на лицето на социалните разходи за сметка на работодателя и обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за облагане доходите на физическите лица) считаме, че същите не подлежат на облагане и по реда на чл. 36, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Значи картите за транспорт в енергетиката не подлежат. Но това не го пише в "АПИС" , госпожо Андреева. Редно е може би всички тези неща да бъдат записани в закона, за да могат хората да ги следят и да се третират по един и същи начин. Ние си спомняме за едно писмо и то подписано от министър, пет години говориха всички за него. Сега не знам как заместник-министрите могат да подписват такива писма, които имат специални последствия за плащането на данъци. Жалко, че го няма тук министъра на финансите, но подобен тип писма е редно да се подписват от титуляра на министерството, за да може да се носи отговорност за съответното тълкуване.
Това ми е първата група въпроси.
Втората група въпроси е свързана с тези изменения, които сега се правят, във връзка с облекченията за плащания на лихви. Вчера в Комисията по икономическата политика завършихме работата по Закона за ценните книжа. В доклада, който сега се подготвя и ще обсъждаме, разбираме, че източници за кредитиране вече трябва да бъдат ценните книжа, облигациите, които фирмите издават. Редно е тогава да не се облагат не само влоговете в банки, но да се създаде един нов § 1, в който чл. 12, ал. 1 на Закона за облагане на дохода на физическите лица да се допълни с "доходите от ценни книжа" в т. 3. Ако не искате от всички ценни книжа, поне с лихвите и отстъпките от държавни и общински ценни книжа и доходите от корпоративни облигации. Нали се твърди, че сега българските фирми трябва да се финансират чрез такива облигации. След като искаме да развиваме пазара на ценни книжа, нека това да не го правим само с нови закони за ценните книжа, а да го правим и в данъчните закони.
Второто, което би могло да се направи, за да се стимулират и тези, които ще издават такива ценни книжа, е лихвите, които те получават във връзка с емитираните от тях корпоративни облигации, да не се прилагат по отношение на тях разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с така наречената слаба капитализация.
Неотдавна с господин Цонев разговаряхме с икономиста на Световната банка господин Селовски. И господин Цонев каза, че моето твърдение не е вярно, че в момента, ако дойде чуждестранна фирма и започне да строи нещо в България на кредит, тя ще трябва да се подчини на чл. 26 от Закона за слабата капитализация. Оказва се, че е напълно вярно, защото чл. 26 се разпространява както и на заеми от трети лица за всеки данъчен период при определяне на облагаемата печалба. Нали, тя не може да превишава съответната призната лихва за разход от приходите от лихви на данъчно задълженото лице, увеличен с 50 на сто от неговия положителен финансов резултат без приходите и разходите по лихви.
По същество такъв текст, с който наказваш всеки, който може да вземе пари на заем, а не със собствени средства извършва инвестиция, е абсурден и той е насочен срещу инвестициите в страната. Аз не знам, може би "Белоизворски цимент" примерно, който има задължения за капитални вложения, е взел писмо от госпожа Андреева, че за него не се отнася чл. 26, ал. 1. Може би и друг си е извадил такова писмо? Но е редно, ако мислим да не наказваме инвестициите с така наречения текст за слабата капитализация, да извадим от чл. 26, ал. 1 "както и за заеми от трети лица". Иначе ние ще си говорим, че искаме инвестиции, а във всеки случай, когато едно ново дружество, което очевидно няма печалби когато строи обект със заеми, то ще трябва да си преобразува лихвата и да плаща данък върху него. Мисля, че това нещо следва да се измени в чл. 26, ал. 1 на Закона за корпоративното подоходно облагане.
И понеже все пак имам и друг колега, който иска да вземе думата, ще спра дотук. Но действително е редно законът да бъде в съответствие с тия философии, които декларираме.
Много скоро ще ни стане ясно, че когато се приближаваме към Европейския съюз ще има и таван на парите, които ще можем да ползваме. Това е 4 на сто от нашия брутен вътрешен продукт. Затова нека, когато правим данъците, да ги правим така, че тия, които сега са в сивата икономика, да я декларират, да плащат по-малки данъци, но да влязат в брутния вътрешен продукт. Иначе страната много малко ще може да получи от това, че ще се присъединява и ще води преговори за присъединяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
По-малко от 2 минути оставихте за Вашия колега Статков.
Господин Бойков, понеже след 1 минута трябва да направим почивката, ще имате думата след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще започна моето изказване с един пример, защото материята, която гледаме, е скучна.
Уважаемият господин министър на финансите си върши страшно добре работата. Много добре си върши работата. Аз бих го сравнил с един човек, който коси ливада. А нещо е порасло по-високо, той минава с косачката и подстригва всичко. И понеже този закон касае няколко закона, ще го кажа сега по-сериозно. Касае няколко закона и понеже уважаемият господин министър на финансите иска да обложи по-голям кръг от хора, той това го разбира като по-голям кръг хора, които работят. Под това разбира той широката данъчна основа. И не напразно е това, което казахте, господин Сендов, преди малко за таблицата. Това е пряк резултат на този тип политика. Той облага просто тези, които мърдат, а не се стреми да създаде условия повече хора да мърдат. Тук е разликата във философията.
Уважаеми колеги от СДС, трябва да се замислите къде е балансът между финансова политика и икономическа политика. Няколко пъти това прозвуча в залата - къде е балансът? Кога в един момент фискалната политика ще спре да подстригва паричните потоци, които създава? Нека да ги насочи към развитие на икономиката, а не да ги прибира в бюджета. И дали имате такъв тип мислене? От този характер? Защото Муравей Радев е носител на стабилизацията, както я разбира той - на стабилния бюджет. Нищо лошо няма в това. Но ако спрем само дотук, няма да видим икономически растеж. Много пъти сме говорили по този въпрос. Този закон, частта, която е вътре, и логиката, която е вътре, точно с това кореспондират - начина на вкарване на повече хора. Това го каза и тук, в патентния данък. Схемата, по която се допитва до областните управители: кои професии още работят, има ги в града или в областта, за да ги обложим и тях по някаква схема и да вземем парите. Точно това показва тази схема. Точно това показва логиката в поправките в културата и на други места.
Правете разлика и мислете върху финансовата политика и икономическата политика. Това са две различни неща. Те зависят едно от друго, преливат се едно в друго. Обаче някъде трябва да се сложи водораздел и трябва да се кажа: част от парите, които хората изкарват, трябва да се насочат към растеж, а не към държавната хазна. Никой в тази зала не иска да дестабилизира бюджета. Тази логика, според която се казва, че вие не искате да събираме данъци, за да бъде бюджетът слаб, е опростенческа. Няма такова нещо. Но излезте от логиката на тази пуста стабилизация, която стана мотив за развитието на нашето общество и дайте да видим защо няма растеж. Част от тези причини са и в този закон. Миналата година гледахме подобен закон, само че беше Законът за корпоративното подоходно облагане. И вътре беше пълно с други закони. Такъв стил на работа не може да съществува. Дайте да си зададем въпроса защо миналата година, като например гледахме Закона за ДДС и имаше обещания, че ще се намали шестмесечният кредит, който бизнесът дава под една или друга форма на бюджета като невърнат ДДС, защо сега не го намалим за следващата година? Имаше такива обещания. Имаше разговори за прага от 75 млн. Това са все едни стимули, които биха раздвижили бизнеса. Вярно е, че има риск. Но растеж без риск няма. Няма такъв растеж, всички го знаем.
Има и още един подход. Забележете в мотивите какво се получава: "Ние се допитахме до областните управители и те ни казаха, че еди-къде си еди-кой си трябва да се обложи с данък".
Уважаеми колеги, освен областните управители, които са част от правителството, има и браншови организации, има сдружения на търговците. Тях попитахте ли ги така ли стават тези неща? Взехте ли тяхното мнение? Ако сте го взели, би трябвало да го отразите в мотивите и тогава може би част от тези неща, които все ги говорим, нямаше да прозвучат в залата.
Второ. Уважаеми колеги, ако се отнасят сериозно към нас, Министерството на финансите ще ни даде една справка, една елементарна справка. Ще ни дадат базата на тези числа, откъде се получават тези неща. Не методика, не цялата схема, на която нямаме нито време, нито възможност да се спираме, а една сравнителна таблица по тези услуги миналата година как са събрани средствата, колко хора са плащали, колко организации са плащали, колко еднолични търговци са плащали, как структурно са разпределени, какво ще постигнем с вкарването на нови професии в патентния данък. Ето една серия от такива въпроси, които излизат и за които трябва да направим сериозно обсъждане в комисията и в парламента, защото данъкът е страшно силен инструмент за регулиране на икономическите отношения. И ако ние го използваме неправилно - само в едната посока - следва стагнация. Че ние я имаме тази стагнация!
Аз мисля, че ни куца връзката между икономиката, финансите и цялостната политика за движение напред. Не може да има фаворизирана политика за пълнене на бюджета - на всяка цена, при всички обстоятелства. Не можем да подстригваме всяка година тези, които измърдват от тази фискална система и малко вдигат глава. Иначе получаваме едно равно състояние, което трудно ще дръпне напред. Знаете винаги, че в икономиката някой води, някой е локомотив, някой предизвиква растеж и покрай него всички тръгват. Кои са тези, които ще ги пуснем да вървят напред? На този въпрос се отговаря с данъците, със Закона за данъците и с бюджета. Вижте какво се получава. Прав е Муравей Радев. Най-големите приходи в бюджета се получават от облагане на доходите на физическите лица.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не е вярно.
ИВАН БОЙКОВ: Защо така, колеги? Вижте цифрите. Вижте данък печалба. ДДС-то не го смятам, ДДС-то е оборотен данък. Вижте цифрите. Данък печалба е по-малък от данък за облагане на доходите на физическите лица. Защо бе, колеги? Защото няма кой да формира данък "Печалба" ли? А защо няма кой да формира данък "Печалба"? Правите ли си сметка в каква структура на икономиката влязохме по тази схема? Има и серия такива други въпроси, които изникват, гледайки този тип неща.

Време е вече да се смени такъв тип бирническа политика, да излезем от капана на така наречената стабилизация и влезем с друга посока, разбира се максимално спазвайки стабилността на бюджета и на държавата. Но аз не чувам да се води такъв тип разговор, освен пропагандните фишеци за намаляване на данъците и т.н. Може би при нас изглежда, че сме намалили данъците, може би в процент на относителни тегла е така, само че в живота не е така. Може би всички вие имате контактите с браншови организации, с търговци, с големи фирми. И какво ви казват? Че са им намалени данъците и добре живеят или вървят напред? Много се съмнявам за това нещо. Много се съмнявам.
Затова е ясно, че ще приемете закона, сигурно ще влезе в действие, сигурно ще съберете още пари, където има и ще влязат в бюджета. И после какво? Кои ще облагаме следващата година по групи и по категории? Ще променяме закона и ще вкараме в допълнителни и заключителни разпоредби нови параграфи и ще кажем: ние искаме всички да са в еднаква степен, в еднаква данъчна основа, и фондът казва... Няма такива работи! Няма такива работи. Това е погрешен поглед върху политиката. Две години можеше да има стабилизация, но процесът приключи. Вижте ги всички данни по тази статистика, с която работите. Просто процесът вече е нетърпим, нещата вървят надолу във всички данни. Вижте и мотивите на бюджета, ако вече сте ги чели.
Пак ви казвам: много добре работи Министерството на финансите, страшно добре работи, събира всичко. Но какво от това? Какво от това? Бюджетът не е генератор на растеж. Вие го забравихте сами. Къде са 6-те милиарда инвестиции, за които говорихте тази година? В този бюджет има ли ги? С тези данъци събрахте ли ги? Няма и да ги съберете, защото няма откъде да ги вземете. И крайно време е да погледнете нещата ясно в очите, че не става по този начин. Поне дискусия да направим. Може да се окаже, че пак сте прави вие, но поне дискусия да направим. Трябва да има повод за това. Може би бюджетът ще бъде повод. Да, това приказваме, но го приказваме от различни посоки, господин Цонев, от различни гледни точки. Това исках да ви кажа, че финансовата гледна точка не е единствената и изключителната гледна точка на нещата, че има и икономическа гледна точка, която е извън финансовата, или успоредна на финансовата и която дава растеж. Всичко друго е реторика, относителни тегла, проценти. Вижте само колко е преизпълнението на бюджета от данъци, такси и глоби тази година - 243%. И се замислете къде отиде облагането. Може би намалявате данъчното облагане и го пренасяте в данъци, такси и глоби. Каква е ползата от тази работа? - Никаква, мимикрия.
Това е според мен проблемът, това е проблемът и с този закон. Ще облагате все повече и повече, защото добре работите, хората, които правят пари. Нищо няма да постигнете от това нещо! Нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За първа реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Бойков, няколко пъти беше споменато от различни народни представители от опозицията да се съсредоточим само върху закона, който гледаме. Вашето изказване беше концептуално върху всички закони. Сега направихме кратка справка - 4,37 на сто от БВП е Законът за подоходно облагане на физически лица, така нареченият данък "Общ доход". И ако човек, който не знае за какво става дума Ви слуша, ще остане с впечатление, защото Вие споменахте, че който расте министърът на финансите го реже, че няма намаление от две на сто. А има намаление от две на сто на данък "Общ доход". И това трябва ясно да се каже. Отделен е въпросът, когато гледаме Закона за данъка върху общия доход, който впрочем може да определи евентуално растежа или пък потреблението. Но това е друга тека. Така че ясно трябва да се каже, че има намаление с две на сто на данъка върху общия доход или данъка за подоходно облагане на физическите лица. Това е, според мен, най-важното. И това, че само с два процента се намалява, това е стабилният фактор, внимателният фактор за гарантиране на фиска. Това беше споменато от финансовия министър и аз мисля, че трябва тези неща да се казват ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Прав си, колега, така е. Но ти пак вадиш от общото частното. Така е, данъкът "Общ доход" намалява. И какво от това, като увеличавате другите данъци върху същия доход на хората? Какво от това?
Ето, вчера излезе статистиката на профсъюзите. Там, както обича уважаемият господин министър, са написани с молив. Какво от това? Нямалявате едното, увеличавате другото. Аз това се опитах да ви кажа. Затова гледам нещата в цялост. Увеличавате, разбира се, здравни осигуровки, други осигуровки, увеличавате ги. Увеличавате ги, делите хората, хайде аз да не приказвам тук, вижте справките.
Аз нарочно не искам да казвам това, нарочно се изказах общо, защото и законът ви е общ, защото в закона има 4-5 закона - и за културата, и за образованието, няколко неща обхваща. Затова се изказах общо.
Освен това вижте кого облагате - приехме Закон за малкия и средния бизнес, а с таблицата, с която работим точно малкия и средния бизнес се облагат. Точно него облагате. Нали искахме да го пуснем да расте. В ниските таблици за облагане е малкият и средният бизнес, а вие него облагате. И къде се разминавате между единия закон и другия? Тук се разминавате. Това исках да ви кажа, дали ме разбрахте не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа и ще се спра само върху тази част от проектозакона, който ние днес разглеждаме, която третира облагането с данъци на хората, занимаващи се със селско стопанство.
Както знаете, със Закона за подпомагане на земеделските производители и със Закона за възстановяване на собствеността и ползването на земеделските земи тези лица, които се занимават, т.е. производители, които се занимават със селско стопанство, са освободени от всякакъв вид данъци. В тази промяна, която тук се предлага в чл. 32, където се създават две нови алинеи - 4 и 5, по-точно в ал. 4 е записано, че се облагат с патентен данък лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за бройки техника, както следва... Забележете много добре сега какво следва оттук нататък - тези, които имат комбайн се облагат с патент 5 хил. лева. Или да го кажем така - по-добре звучи, а и още много хора го знаят - 5 милиона.
Но комбайните са толкова различни. Има такива, които са от нисък клас, среден клас, висок клас. Един комбайн "Нива" да направим сметка с вас колко трябва да пожъне, за да може да изкара 5 млн. да си плати само данъка. На ден може да ожъне 20, 30 до 50 дка. Като се има предвид, че това е сезон и той продължава от 10 до 20 дни, 2 по 5 са 10 - 1000 дка. А вземайки таксата, за да пожъне 1000 дка, която е около 6-7 хил. лева, излиза, че той ще изкара за цялата година 6-7 хиляди лева. От тези 7 хил. лева той трябва да даде 5 хил. само за патент. Това е за средния клас. С най-разпространения клас комбайн, които също са стара, амортизирана техника, това са немските комбайни "F-516", руските "Дон" и "Клас", на ден може да пожъне до 100 дка. Или той също не се вписва в плащането на този висок патентен данък.
Като се има предвид, че тази стара амортизирана техника, която се наследи и се разпредели от бившите ТКЗС-та е преди всичко в частните стопани, в този, който има 20, 30, 50, нека има и 300 дка, дори наистина да бъде пълно натоварен, не може да изкара толкова пари, за да си плати патента.

И какво става на практика? Онзи, който има техника, той наистина полага на някои от останалите, помага на 5-10 души да им прибере реколтата, но не може да натовари техниката пълноценно, за да може да изкара пари, които да останат и за него, и да има да си плати патента. Говоря за комбайните. Тогава какво ще последва? Ще си пожъне пшеницата, царевицата или слънчогледа, ще затвори комбайна в двора си и ще каже: аз нямам патент, не мога, съседе, да дойда и да ти услужа... А ние целяхме точно това, когато с онези закони освободихме тези производители от такива данъци. Вярно е, че, както и господин Цонев сподели, с това се цели наистина тези лица, които приватизираха машинно-тракторните станции да не вдигат толкова много цените на услугите, които правят, за да могат парите да постъпват при тях. Но напротив, първо, това е данък за облагане на физическите лица, а те са юридически лица и следователно по този закон те не се облагат - облага се оня индивидуален стопанин, който всячески се мъчи да възстанови тази грохнала техника. Този който е имал средства и е закупил нова качествена техника, той наистина може да извършва качествени услуги, но той вече е юридическо лице, а не физическо.
По-нататък на следващия ред е записано, че се облагат трактори, прикачен инвентар, самоходни шасита и други самодвижещи се машини с по 1500 лв. Отново ще се спра на един индивидуален стопанин. Той има трактор, има ремарке, има плуг, има сеялка за слети култури и сеялка за бобови - дотук станаха пет вида машини. Той има и дискова брана, защото тя му е необходима, има валяк, защото след като засее, трябва да валира, има и пръскачка, тъй като и тя му е необходима. Вече станаха осем вида машини и инвентар. От тях едното е самоходна машина - тракторът, а останалите са инвентар. Обложени по 1500 лв. за всяка бройка, както е записано, излиза, че този стопанин трябва да плати 12 хил. лв. или 12 млн.!? Е, кой е този, който ще се нагърби и при тази безработица, която съществува в градовете, ще си отиде, макар да има 100 или 200 дка земя и ще се върне, за да започне да си обработва земята? Кой ще иска да си създаде стопанство, след като ние предварително му казваме: ти може да имаш тези работи, но трябва да плащаш такъв висок патентен данък. Това е недопустимо, това е немислимо. А този, който вече има такава техника, няма да извърши никому услуга, защото не може да я натовари до такава степен, че да изкара да плати патента за всяка бройка от този инвентар, който има, а да остане и за него.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Той ще вдигне цените.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Разбира се, какво ще последва? Веднага цената на услугата ще бъде вдигната. А дори и да не бъде вдигната, да остане на същото равнище, немислимо е и аз се чудя на тези, които предлагат законопроекта, не се ли консултираха с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа? Ако вие във финансите нямате представа от всичките тези неща, които ви казах, то имаше хора в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, които имат представа.
Да, госпожо Андреева, без да ми вдигате така ръка, защото това, което говоря, е истина и много добре трябва да се вслушате в думите, които Ви казвам.
Разбира се, че данъците трябва да се събират. Разбира се, трябва да се узаконят тези услуги, но нека сумите да бъдат символични, а не тези, които са предложени тук.
Отново ще кажа, че при така посочените стойности и това, че слагате всичко под един знаменател - комбайн, трактор и т.н. ... Има комбайн, който е с 25 конски сили, има комбайн, който е с 500 конски сили. Има комбайн, който жъне 20 дка, но има и такъв, който жъне 200 дка. И за единия, и за другия ще се плащат 5 хил. лв. Същото се отнася и за тракторите, и за прикачния инвентар. А това трябва да бъде строго регламентирано: на кой вид какъв трябва да бъде данъкът, но отново повтарям, че сумите трябва да бъдат символични. В противен случай никой от тези, който има машина, няма да отиде да направи дори услуга на съседа си, защото ще последват санкции.
Запазвам си правото между двете четения да направя предложения тези суми не да отпаднат, а да бъдат намалени и отново повтарям - да бъдат само символични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът за данъците е въпрос за самото функциониране на икономиката. Въпрос за функционирането не само на икономическата система, но и на политическата система на едно общество, да не говорим за социалната система. Много ми е странно как всички министри на финансите без изключение през последните десет години в момента, в който станат министри на финансите, започват да мислят по един и същ начин. И това е как да напълнят бюджета. Това е основното, доминиращото мислене. Но функцията на данъците е не да пълнят бюджета, а да стимулират икономиката и оттам вече в условията на едно оживление, в условията на една функционираща икономика бюджетът да се пълни от оборота, който се осъществява.
Много е тревожен фактът, че в България ние нямаме тази фина настройка на икономиката, която е необходима на всяка модерна пазарна система. Изменение с половин или с четвърт процент в данъците би трябвало веднага да даде своето отражение върху общия макроикономически климат. Но ние увеличаваме или намаляваме с по 2-3, 5 или 10 на сто и виждаме, че ефектът понякога е нулев.
По отношение на данъците е необходимо да има точни изчисления каква е така наречената еластичност на дохода в зависимост от данъците. Има ли такива изчисления? Защо Министерството на финансите не извика екипи от специалисти, които да отчетат тази еластичност? До каква степен един доход, след като се обложи с данък, ще бъде повече елемент на търсенето и оттук на стимулирането на икономическия растеж в зависимост от конкретния данък. По същество такива изчисления няма.
И аз ще ви дам един прост пример. Ние сега казваме, че ако намалим данъците върху физическите лица или при корпоративното облагане, ще се повиши тенденцията или стимулът към инвестиране или към консумация. Това не е така по принцип. Представете си, че в рамките на определен повишен доход са се повишили вътрешно така наречените задължителни плащания, какъвто случай имаме конкретно в България. Има рязко повишаване на цените на електричество, на енергия, на образование, а сега, след извество време, на медицина. Тогава в каква степен това изменение на данъците ще повлияе реално върху обема на дохода, с който ще може да се стимулира икономиката? Следователно тук се изискват умни, мъдри решения, изисква се експертна оценка. Много бих желал Министерството на финансите действително да се позове, да излезе както всички министерства на финансите в цивилизованите страни с данни за еластичността на търсенето в зависимост от данъчната система.
Има преференциални сфери, където е необходимо рязко движение или манипулиране с данъчната система с цел да се стимулират тези сфери. Започвам от дребния и средния бизнес - той загива. Тук никой не може да си криви душата и да каже, че ние имаме една просперираща средна класа, която развива свое производство и т.н.

Ами патентният данък, той е свързан със сезонна дейност на определени лица, на определени занаятчии. Ако ние сега го повишим, допълнително нагнетяваме бремето върху тях. И цялата тази живителна база на производството, на икономиката просто отива по дяволите.
Или да вземем необходимостта от развитието на експорта. Разбира се, това е свързано с корпоративното облагане, тези крупни фирми, които ще изнасят. Но не само с тях. Защото имаме редица селскостопански производители, които трябва да бъдат стимулирани. Например, миналата година нямаше достатъчно грозде, за да произведем хубавото българско експортно вино. Ами защо да не се използва данъчната система именно за стимулиране на това производство, или редица други експортно ориентирани производства?
Или да вземем природосъобразните дейности - чрез данъчната система да се стимулира именно екологическия подход в производството, което може да направи България една примамлива, една привлекателна страна. Защото според мен бъдещето на нашата страна е да произвежда екологически чисти продукти в един пазар, който винаги ще съществува в света.
С други думи, аз лично смятам, че всяка дискусия за абсолютните цифри на данъците, съотнесени към дохода от гледна точка на стимулирането на икономическия растеж, е безсмислена, ако ние нямаме точна информация за нашата страна как това би повлияло на макроикономиката.
И нека министрите на финансите, сегашни и бъдещи, да са повече макроикономисти, а не само пълначи на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ще започна с това, което през цялото време твърдяха и колегите. Не може да работим по няколко закона едновременно в нарушение на Конституцията, господин председател, в нарушение на Закона за нормативните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е в нарушение на Конституцията.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Муравей Радев призна, че са поне няколко законите.
Второ. Съществени са измененията, които се предлагат по тези закони. И ние не може да работим от пусто в празно. През месец юли променяме Закона за висшето образование, т.г. През месец юли приемаме нов Закон за доброволното пенсионно осигуряване. Сега променяме режима. Особено за доброволното пенсионно осигуряване това е същностна промяна, уважаеми дами и колеги, господа от дясно. Защото съвсем друга е философията на освобождаване на всички вноски за доброволното пенсионно осигуряване или до 30 лв. Съвсем различно е.
Трето. Удря се българската култура. Отпадат изменения, които бяха направени в Закона за културата, свързани с облекчения, с преференции за културата.
Четвърто. Стипендиите на учащите се, които се прехвърлят в друг параграф на Закона за корпоративното облагане по същество, ще бъдат ограничени. Защото едно е да се освободи въобще стипендия, друго е до 5 на сто от облагаемия резултат да се приспада за сметка на такива дейности.
Следователно, и продължавам по-нататък, не може да има за оцеляване на хората - 222 хил. или 222 лв. за месец юни, които са се увеличили на човек, а ние да облагаме 80 лв. И да казваме, че с 5 лв. сме повишили облагането и сме направили нещо добро. Напротив, това е геноцид, както миналата година и по миналата година, и сега върху българския народ.
Така че не може да приемем нито аз, нито колегите отляво, от опозицията, такъв закон, който е противоконституционен, който унищожава българската култура и образование, който унищожава хората. Ние ще бъдем категорично против такъв закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Преди малко колегата Калчо Чукаров постави един въпрос за чл. 6 и ал. 4 и 5 по отношение на това, че лицата - собственици на селскостопански машини, трябва да плащат патентен данък.
Колеги, има три форми като принцип на ползване на земеделската земя. Това е кооперацията и различните форми на сдружение, другата форма е арендна и третата е личният стопанин. Ние коментираме и смятаме, че можем да бъдем най-близо до европейския модел, в който модел 99 на сто земеделието е личен стопанин, фермер.
Затова, примерно, в една Германия има в порядък на 4500 предприятия за обслужване на земеделските стопани. Тъй като в определена степен земеделският стопанин с 200 и 300 дка не е в състояние да си купи комбайн, а и не е ефективно. Не е в състояние да си купи модерен трактор, а и не е ефективно. И затова тази форма намира място, като тя се ползва в държавата с облекчение. За да можем да дадем онова, което носихме във философията, когато връщаме земя. А тя беше - да възстановим собствеността. Защото, когато човек е собственик, това води до по-голяма мотивация и до по-нови форми и по-рационално, по-ефективно ползване на земята.
Тоест, когато ние поставяме една такава формула, когато ние ще даваме патентен данък на този, който е собственик на машини, той ще отрази утре всички тези разходи върху тези стопани, които току-що стават стопани. И по този начин ние ги натикваме да бъдат или в кооперацията, или да си дадат земята на арендатор. Тоест, основната философия, която е в закона ни за възстановяване и ползване на земята, ние я поставяме най-неконкурентно. Защото, в края на краищата, тези средства, които човекът ще даде за патентен данък, ще отидат в разходи за услуга на личния стопанин. Основно е там - 99 на сто. И той става по-неконкурентен.
Аз един път разговарях с господин Цонев, че личният стопанин още един път е поставен в неконкурентност. Това, че тези, които правят услуги, са хора, които не са регистрирани по ДДС, защото не могат да правят този голям оборот. Но те плащат горива за ДДС, те плащат ДДС за машините, които купуват и накрая формират цената за услугата с това ДДС. И се получава следното: този, който работи в кооперация, този, който е арендатор, е в порядъка с 13 - 12 процента в по-изгодно ценово положение в крайна сметка на тон пшеница от това, че той не плаща или просто си реализира ДДС-то. А този собственик не е регистриран по ДДС, а се взема от стопанина.
Сега, когато поставяме патента, ние ще добавим още десетина процента. Тоест ние икономически смазваме философията за възстановяване на земята и ползване на тази земя. Тоест в развитието на личния стопанин. Ето, това е някаква особена грешка.
Представете си, че ние заедно с вас сме решили, с оглед на това тези стопани да могат да се възстановят, да могат да се възродят, да не плащат пет години данък за земята. Ами това е единственият случай може би в света, във всички страни се плаща данък за земята. Ние нали точно затова сме го приели, за да създадем възможност тези хора да стъпят на краката си. А сега, когато го поставяме в този закон, ние искаме да смажем точно нашата собствена философия. И аз мисля, че ние правим много груба грешка, много груба грешка.
Колегата Калчо Чукаров направи една сметка, но тя не е точна. Той каза: 5 - 8 машини. Не е вярно. Един нормален технологичен комплекс от машини за един трактор, иначе той не е ефективен, е в порядъка на 17-22 машини. Цял живот това ми е било занаят. И ако той това не върши, не може да се реализира, тракторът не му връща парите, защото трябва цяла година да го ползва. Ами представете си, че той за тези кирливи машинки - от някаква грапа, от някакъв валяк, ще трябва да плаща. И накрая да плати 2 млн. за този прикачен инвентар. Е, къде ще отиде? Ами няма да се регистрира, защото ще остане, без да може да обслужва хората.
Ами, като не обслужваме хората, те нямат пари да си купят трактори, и какво ще правят? Ами, ще си оставят земята. И какво? Няма да я оставят. На кого? Ще го принудим. За това, което Вие говорите, ще го принудим. Дай в кооперацията и си гледай работата; дай на арендатора, колкото ще да ми даде. Нали заради това искаме да съществуват тия три форми, за да могат да се конкурират и взаимно да се усъвършенстват? А ние вече по този начин правим един абсолютен съюз между кооперация и арендатори срещу фермера, срещу утрешния стопанин, за който коментираме, който управлява земеделието на цяла Европа.
Така че тук моите колеги, които са предлагали една такава философия в този закон, те пренасят по някакъв механичен начин тяхната амбиция да съберат пари. Това им е и задачата, но те са направили такава груба грешка, съвсем непознаващи философията и, бих казал, Конституцията, по отношение на поведението на Конституцията във връзка със земята и ползването на земята.
Така че аз категорично не съм съгласен и не коментирам въпроса в тоя смисъл, че ще дам предложение. Категорично казвам, че това е една голяма грешка, която ще ни струва много, страшно много ще ни струва. И аз ви моля съвсем искрено, преценете сега, дайте да не обвиняваме защо го е включил. Казвам: погрешно е включена тази точка по отношение на земеделския производител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Аз първо искам да Ви помоля, тъй като на господин Чукаров явно му беше неудобно тук да постави пред Вас въпроса, моля Ви, правете забележки на присъстващи извън народните представители в залата за отношение към тях, тъй като е недопустимо в тази институция да ни се показва, че сме или луди, или не сме в ред. Това просто е обидно за всички нас като народни представители. Или може би госпожа Андреева е имала нещо друго предвид!
Сега по законопроекта. Аз ще се спра на няколко пункта от законопроекта, в който се предлага увеличаването и вкарването на нови професии в патентния данък.
Първото, което буди недоумение в мен, е как така строителни и строително-ремонтни услуги се вкарват в една графа.
Второто, което буди недоумение също, е ниската степен на развлекателни игрални автомати. Аз съм съгласен, че това са автомати, от които няма особено голяма печалба, но мисля, че тези автомати се разполагат в редица кафенета в 99 на сто от случаите и с това привличат по-младите хора да консумират вътре. Тогава би следвало да си зададем въпроса: редно ли е те да имат такава ниска патентна зависимост от на брой автомат ли, както е дадено тук? За мен тя трябва да бъде много по-висока. Да не говорим, че младите хора вече попадат там в едни други, трудно контролируеми среди.
Другото, което ми прави впечатление, това е за авторемонтните, автотенекеджийските и други услуги. Тук е включително и балансирането и регулирането на гуми. Огромна разлика има - за някой, ако не си е удрял колата - огромна разлика има между услугата, която извършва един тенекеджия, и услугата, която извършва един монтьор, който регулира и балансира гуми.
Лично аз, след всяко пътуване в провинцията петък, събота и неделя, в понеделник минавам на баланс на гумите си. Няма да ви казвам защо, сами ще се сетите. Едно балансиране струва в момента от порядъка на около 10 до 12 лв., в зависимост от качеството на машините, които правят този баланс. Следователно, ако ние тук ги вкараме в един общ патентен данък с тези, които извършват тенекеджийските услуги или авторемонтните услуги, това значи, че първо ще си завишим моментално цените на тази услуга. Тя просто няма как да не се повиши. Не знам дали това е целта на закона, защото оттук нататък следва другата крачка - просто ще работят сенчесто, няма да си плащат нищо, дето се казва.
По въпроса за вкарването в патентните данъци на посредническите услуги по покупко-продажбата, замяната и отдаването под наем на недвижими имоти. Безспорно, че това е един от най-добрите начини тази дейност да бъде вкарана в рамките на това да си плаща редовно това, от което печели. Но забележете какви цифри са дадени тук до трета група! За четвърта и за пета няма да ги коментирам, защото аз се постарах тук заедно с представителите на Националното сдружение на агенциите на недвижими имоти да направя една икономическа обосновка и тя стига само до трета група, като са взети произволно към всяка група селища от функционален тип два града. И ще ви дам следната справка. За трета група примерно е хванат Свиленград. Там са дадени брой на работни места - три, брой на сделки - един път и половина месечно, което прави 16 200 лв. А комисионните са 2 на сто и това, имайте предвид, че са реалните цени, които се дават. Месечният приход е 486 лв., годишният приход е 6832 лв., печалбата е 876 лв. и данъкът е 262 лв. И ако ние ги вкараме в такъв огромен размер, какъвто е посочен тук, това значи само едно-единствено нещо: закриване, първо, на много работни места, да не говорим от 6-и и 7-и функционален тип. Като се има предвид, че това са фирми, които са малки и предимно с две до три работни места, това е един начин според мен за ликвидиране на конкурентоспособността в отрасъла. И оттук следва същата крачка - 60 на сто от брокерите ще работят в сенчестата икономика. Ако това е целта на законопроекта, аз не съм съгласен.
Повтарям пак: да, съгласен съм да има патентен данък и тези услуги да бъдат включени вътре, но трябва да помислим дали това е най-точният размер, който се предлага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата господин Йордан Цонев, последен записал се за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз преди всичко искам да изразя задоволството си от това, че днес се получи един истински професионален дебат по една тема, която вълнува всички ни, тема, която почти ежемесечно присъства в нашите дебати, но особено силно присъства в края на всяка година, когато приемаме поправките в данъчните закони и когато приемаме Закона за държавния бюджет. Смятам, че за разлика от друг път този път дискусията беше доста професионална, със силна загриженост относно това какво можем да подобрим. И моето впечатление е, че не толкова по конкретните текстове на трите данъчни закона, които се променят фактически с този един законопроект, колкото по общата данъчна политика и по влиянието на данъчните промени върху икономиката на страната. Затова и аз ще се опитам също да не говоря по конкретиката, тъй като между първо и второ четене всички ще направим предложения. Поне аз съм с убеждението, че по тези закони винаги има достатъчна законодателна инициативност от страна на всички и ще изберем най-добрия вариант.
Аз съм съгласен, че много от нещата, които се казаха, са така - и относно патентния данък, относно размерите, разширяване, обхватът, относно таблицата и т.н., но за тези конкретни неща мисля, че ще успеем да намерим най-рационалното, най-точното решение между първо и второ четене.
Искам, преди по същество да започна да говоря по днешната тема, да ви кажа няколко цифри, които аз притежавам. За разлика от моите колеги аз не притежавам собствени изчисления, а се доверявам на националната статистика така, както й се доверях и по времето на правителствата преди правителството на господин Иван Костов с презумпцията, че в една страна, все пак каквото и да се прави, трябва да има официална статистика и ние трябва да не боравим с произволно взети цифри, а да боравим с това, което ни дават специалистите, които работят в тези институции.
Общото в данъчната политика, която води правителството от две години и половина насам и която става факт с промените, които ние приемаме в данъчните закони, според мен се съдържа в тези цифри, които ще ви кажа. Това е плавно намаляване на общата данъчна тежест и плавно нарастване на доходите, защото тези две величини са във взаимна връзка и повечето от изказващите се всъщност говориха за връзката между тези величини и намиране на баланса при определяне на данъчната тежест във връзка с доходите и във връзка, разбира се, с икономическата активност и с развитието на бизнеса в страната.
Трите основни данъка - данък печалба или корпоративният данък, данък добавена стойност, който е основният косвен данък и данъкът върху доходите, който преди се казваше данък общ доход, а сега е данък за облагане доходите на физическите лица са се движили така от края на 1996 г. до 2000 г., чиято прогноза всъщност ние днес разглеждаме. Говоря за данъчната основа.
Данъкът върху печалбата или корпоративния данък - тук са включени, разбира се, и 10-те процента за общините: 42,01 на сто в края на 1996 г.; 40,16 на сто - 1997 г.; 37 на сто - 1998 г.; 34,3 на сто през 1999 г. и 32,5 на сто през 2000 г. Веднага добавям - 28 на сто за фирмите с печалба под 50 хил. нови лева, ниската ставка на този данък, така че тук средното ще бъде около 30. Забелязваме едно намаляване на ставката от 12,5 пункта за две години и половина.
Данъкът върху общия доход: 18,14 на сто - това е средната тежест на този доход; 16,89 на сто; 16,99; 14,24 на сто за тази година; 13,20 на сто за следващата.
Данъкът върху добавената стойност - от 22 на 20 на сто. Знаете, там има само една промяна през миналата година.
Това са цифрите за ставката по трите основни данъка.
Ще ви кажа и за доходите, за да мога оттам нататък да говорим за връзката и за това, което би трябвало да правим в по-краткосрочен план.
В края на 1996 г., в края на 1997 г., в края на 1998 г., и за 2000 г. са данните: общо средна работна заплата - ще ви ги кажа в доларово изражение, за да избегнем разликата и в номиналната стойност на лева, разликата и от инфлацията - общо средната работна заплата е 67,57 за 1996 г.; 74,76 - за 1997 г.; 106,49 - за 1998 г. и 113,33 - за 2000 г. В небюджетната сфера тези цифри са по-различни. В небюджетната са 74, 81, 112 и за 2000 г. нямам цифрите. А в бюджетната сфера - 47,51; 54,28; 88,53; за 2000 г. са 113,33.
И за пенсиите да кажа, защото това е много важно: 21,45 долара са за 1996 г.; 21,82 - за 1997 г.; 34,60 - за 1999 г.; 41,66 - за 2000 г.
Прочетох ви всички тези цифри не с презумпцията да ви убедя, че сме постигнали някакъв изключително сериозен напредък или че всичко е много розово и всичко е точно в тази област. Прочетох ги, за да избегнем крайните и според мен много грешни и много вредни твърдения, които винаги започват с констатацията: данъците се увеличават, доходите падат, катастрофата дойде, апокалипсисът, а сега накъде!... И, естествено, сега - наникъде, защото при такава констатация не можеш по никакъв начин да очертаеш точните мерки. Не можеш по никакъв начин да кажеш кое е грешно, как може да се поправи и кое е правилно да го следваме. Констатацията, която трябва да направим е тази, че данъците се намаляват плавно и с може би по-бавен темп, отколкото е нужно на икономиката и на хората; че доходите растат малко, но в реално изражение и че може би по-важното твърдение е, че не данъчната тежест в България е висока, а че доходите са прекалено ниски. Оттук обаче трябва веднага да започнем да правим анализа в посока какво бихме могли да направим, не какво ни се иска.
Аз веднага ще ви кажа, че съм привърженик на онова, което в икономическата теория се нарича рязко сваляне на данъчната тежест, за да се постигне икономически ефект, а в практиката всъщност го постигна президентът Рейгън с така наречения План "Рейгън" или "Рейгъномика", както още го наричаха. Действително през 80-те години той и неговият екип реализираха точно такъв план - свалиха рязко данъчната тежест и постигнаха един траен ръст на развитие на щатската икономика, който ръст, междупрочем, още продължава и то с доста стабилни и солидни темпове, но това беше съпроводено - тук трябва да кажем - не с намаляване на социалните разходи, а със съкращаване на цели социални програми в Америка, което го подчертавам, защото за нашите условия това е изключително важно.
Има пряка връзка и кореспондентност между желанието ти да свалиш, да използваш данъците като икономически лост. Аз тук ще си позволя с голяма доза притеснение да опонирам на човек, когото уважавам, като проф. Бехар, защото той може да ми бъде и ми е учител. Аз не смятам, проф. Бехар, че основна функция на данъците са да бъдат икономически регулатор, лост за икономическо регулиране. Това им е второстепенната функция, вторичната, втората. Първата им функция, тя е ясна за всички - да осигуряват онези необходими на държавата средства за нейното функциониране, тоест да осигуряват приходната част на всеки бюджет. Втората им функция или третата е тази, за която вие говорите. Аз не искам да я подценявам, но трябва да кажем нещата такива, каквито са.
Сега, дали ние имаме възможност да използваме в достатъчна степен данъците като икономически регулатор? Аз твърдя, че не, за съжаление, защото те са наистина един изключително мощен регулатор, но аз твърдя, че не. И практиката с намаляване на данъчната тежест - това, което правим, макар и постепенно, показва, че сме прави. Анализът на тези данни показва, че сме прави!
Има анализ на данните относно еластичността, за която говорите, проф. Бехар. Това е много съвременен и много истински модел, метод на преценяване на определена данъчна тежест и влиянието й върху това, за което говорите, но за съжаление тя не е в подкрепа на така широко прокламираното и желано от нас рязко намаляване на данъчната тежест. Ние нямаме като страна, която е в условията на паричен съвет, всички онези странични механизми, които компенсират забавянето на ефекта на нарастване на брутния вътрешен продукт, на оживление в икономиката вследствие намаляване на данъчната тежест.
Ние нямаме с какво да поемем разликата във времето. Защото има такава разлика във времето, за съжаление. От едно намаляване на данъчната тежест ефектът се появява в зависимост от това къде се намалява, с колко се намалява, как се развива този сектор, този отрасъл, как се развиват пазарите. Ефектът се проявява в различен период от време. Но този период в никакъв случай не е една бюджетна година. Той е повече от една бюджетна година. Ние нямаме големи възможности да покриваме дефицита, който би се образувал в приходната част, поради простичката причина, че сме в условия на паричен съвет, че правителството не може да ползва кредити от Централната банка и други лостове, с които да компенсира тези неща.
От друга гледна точка, знаете също, че имаме споразумение с международните финансови институции, без които не можем, за това има консенсус в залата. Аз се радвам, че вчера при разглеждането на решението за даване на съгласие за сключване на заем за 100-те млн. евро се каза и от опозицията, че външната финансова подкрепа е крайно необходима. Значи имаме консенсус по този въпрос. Ние имаме споразумения с тях, според които споразумения ние договаряме основните параметри на макрорамката. Един от тези параметри е бюджетният дефицит и той е 1,5 на сто, а не 6 на сто, като в Унгария. Не е като в Румъния еди-колко си процента. Той е 1,5 на сто. И оттам ние нямаме възможност да компенсираме.
Откъде ще дойде тогава възможността? Естествено, от съкращаване на разходите. И ако всички икономисти - от центъра, отляво и отдясно, сметнем кои са разходите, които можем да съкратим, ще видите, че те са нищожни. Ако, разбира се, изключим популизма. Ако подходим професионално, вие ще видите, че ние не можем да съкратим толкова разходи, че да намалим данъците повече от това, което предлага правителството. Просто не можем. Тогава какво ни остава? Да започнем да съкращаваме социалните програми, да съкращаваме социалните разходи, които между другото за миналата година са 52 на сто от всички разходи в бюджета. Имаме ли възможност да го направим? Имаме ли право да го направим при условията, при които живее нашият народ, при изключително ниските доходи? Аз мисля, че не можем да го направим.
Затова цялата политика на доходите и данъчната политика на правителството се основават именно на този принцип - на баланса между големите социални нужди на обществото, бих казал съвсем изконните социални нужди и силното ни желание, стремеж и необходимост да пускаме бизнесът да се развива с по-бързи темпове чрез данъците като икономически лостове. Балансът между тези две неща в условията на борд, при които не можем да отложим ефекта на едното за сметка на другото, или да компенсираме, в баланса между тези неща се състои същността на политиката, която ние водим в тези 2 години и половина. Този баланс показва именно това - бавно нарастване на доходите съобразно възможностите и бавно намаляване, плавно намаляване на данъчната тежест, без да бъдат изложени на риск нито финансовата стабилност, нито социалните разходи, нито всичко онова, което според мен е екзистенц-минимумът в тези бюджети, които приемаме. Оттук надолу просто не можем да слезем, ако не искаме да взривим държавата.
Затова казах, че съм много доволен от професионалната дискусия, която се проведе. Едва ли е толкова нужно на първо четене да влизаме в подробности. Иначе бих могъл да се изкажа за равнището на патентния данък за селските стопани, ще го направя, съгласен съм с много от бележките, но не в крайности. Съгласен съм и с други неща, които се казаха по повод на другите промени в данъчните закони. Но според мен основното е ние наистина да водим този дебат конструктивно, да го водим професионално и да търсим и най-малките възможности, които има, за да изцедим, както се казва, за да получим ефектите, към които се стремим.
Тук можех да отговоря за сумарната данъчна тежест, за която говори проф. Стоилов, която е натоварена. Хората са натоварени с осигурителните вноски. Можех да кажа, че половината от тях - между 4,5 и 9 на сто, се поемат от бюджета и няма да бъдат в тежест на хората. Че 13,4 плюс 4,5 прави 17,9 ефективна тежест - за което говори проф. Стоилов. Можех да кажа, че икономическата теория е разделена на две - дали задължителните осигуровки са данъци или не са. Защото според някои учени осигурителните вноски, които са задължителни, са данък, като например в Щатите, заради елемента на задължителност. Според други обаче, поради това че срещу тези вноски се получава точно определена услуга, а не влизат в бюджета за преразпределение, те не са данък. И след като не са данък, редно ли е ние да ги сложим в общата данъчна тежест? Естествено, че не е редно. Но пак казвам, че според други учени са данък. Така че проф. Стоилов има право да пита. Но когато го казваме така еднозначно, естествено, че човек може да стане и да каже, че не е натоварено. Това не е данък, защото срещу него получаваш конкретна услуга. Също и пенсионните осигуровки са конкретна услуга. Тогава там трябва да сложим и другите осигуровки, които човек прави, и да се смята, че се е самонатоварил с данъчна тежест. Примерно аз като правя допълнителни застраховки доброволни, моята натовареност може да е 40 на сто. И аз трябва да кажа: да, моята е 40. Аз съм се самонатоварил, ама е 40 е на сто. Различни неща са. Затова е хубаво да ги разглеждаме така, както са.
Няма нужда да подсилваме ефекта на данъчната тежест, изобщо на трудностите, които имат хората. Колеги, обръщам се към вас, особено към проф. Стоилов. Ние не отричаме това. Защо трябва да го засилваме? Достатъчно тежко е положението, достатъчно ниски са доходите. Аз обаче твърдя, че това е разумната политика и затова в продължение на 2 години и половина и съм я защитавал, и заставам зад нея и сега. Този път ще гласувам за законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, аз съм изключително доволен от това, което чух от Вас. Вие всъщност влязохте в диалог по доста широк кръг неща, които засягат главно закона, но засягат и цялостната политика. Очертахте един изключително консервативен модел. Така е. Това, което казвате, е така.
Само че искам да Ви задам четири въпроса: колко хора и фирми в България плащат? Какво е разпределението на плащане в доходите им? Какво остава за възпроизводство? Каква е структурата на данъкоплатците? Защото освен тази политика има и социална политика, която е закрепена в различни неща освен това, което Вие казвате. Всъщност ние от 2 години закриваме социални програми, съкращаваме ги. Това го правите. Съкращавате армия, образование, сто неща, които хората имаха. Част от тях безспорно трябва да се съкратят. Но къде ще спрете в тази политика? На тези неща трябва да търсим отговор и да провеждаме дискусии. И тези неща са в пряка зависимост от бюджета на страната, който издигнахте в основен инвестиционен инструмент в България, което е безумие.
Аз не виждам как ще се оправите. Бюджетът да е носител на растежа?! Нали това беше лайтмотивът на вашето управление тази година? Просто няма как да стане. За някои неща трябва да си кажете, че не са така и че сте ги сбъркали. Поне това кажете. Другата лекция е ясна. И ние ги знаем тези неща като схема, въпросът е, че се разминаваме в подхода, във вижданията си към този тип политика на бюджета. И това е нормално, защото сме различни. Но си кажете истината на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за втора реплика има Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Цонев, една кратка реплика. Това, което Вие смятате за разумно, аз не смятам за особено разумно. Защото наистина с големи данъци доникъде не стигаме. И самият факт, че нямаме растеж е ясен.
Аз обаче искам да възразя на Вашата трактовка на така наречените социални отчисления или социални плащания - за пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване, най-общо, социално осигуряване. Каква услуга получаваме ние? Получаваме ли ние услуга или не получаваме? Ние на практика не получаваме. Когато правим отчисления за социалното осигуряване, до известна степен наистина получаваме, ако сме болни. Останалата част от парите ние не ги получаваме, получават ги хората пенсионери, които са правили вноски едно време. Нашата система е друга. Това са по-скоро данъци от тази гледна точка дали получаваме или не. Но има и други системи, които трябва да засилим, обаче и парламентарното мнозинство, и изпълнителната власт не искат. Това е доброволното пенсионно осигуряване, когато се създават определени капитали, които ви принадлежат на вас и след време те ви носят някаква рента. Тогава наистина парите са ваши. В случая на социалното осигуряване парите не са наши. Парите са на тези, които искат пенсии. Не че няма и други примери в други страни, има, но не е ясно точно това - дали днес вие, като плащате много пари, утре, когато се пенсионирате, ще ги получите обратно в съразмерна пенсия. Няма връзка в нашата система между това, което вие плащате, и това, което утре ще получите. Затова то е форма на данък. Ако има работници, утре ще получаваме пенсии. Ако стане така, че всички млади хора отидат в чужбина, ако ще да плащаме 200 процента, няма да има пари. А за да останат тук, ние трябва да създадем растеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За трета реплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Колега Цонев, Вие дадохте една точна оценка - че не тази тежест създава проблема, проблемът е в ниските доходи. И аз приемам тази постановка за вярна.
Когато пледирах преди малко по въпроса, аз искам да ви кажа, че този отрасъл, който коментирам, няма доходи, има загуби. И ще приведа следния пример. Вие знаете, че за да отглежда селянинът зърно, казах ви какво ще се получи. След това той ще го трансформира в мляко или в месо. Допреди един месец свинското месо струваше 850-900 лв. за кг живо тегло. За един кг свинско месо живо тегло се изразходват между 4 и 5 кг фураж. Това представлява 1200 лв. Тоест той внася 1200 лв., а взема 900 лв. Това имах предвид преди малко, когато коментирах по отношение на патентните данъци за земеделието. Просто сега нямаме право, защото нямаме доходи. И не друго, това е причината, в която се крие отговорът, че 30 на сто от земята ни не е обработвана. Тук е заровено кучето, че днес сме вече първата десятка на месец ноември и сме засели, господин Цонев, по-малко от 1916 и 1917 г., когато това са вършели бабите ни с кравите и конете, които са били толкова слаби, че не е могло да бъдат мобилизирани за войната. Това трябва да го имате предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще бъда съвсем кратък, няма да влизам в спор, още повече, няма за какво, с колегата Бойков. И с колегата Димитров, тъй като той влезе малко по-късно и не чу предната част...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Чух го в стаята и затова дойдох.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз казах само, че има две трактовки на този данък. И даже в наскоро публикувания учебник по икономика на Стенли Фишер той казва точно това, което казвате и Вие - че всъщност е данък поради задължителния характер. Но има и други трактовки, това исках да кажа, когато го съотнасяме към тежест или го съотнасяме към друга група разходи. Нищо повече от това, че проблемът е дискусионен.
Искам обаче да използвам времето, за да взема отношение по много широко дискутирания патентен данък в селското стопанство за тези, които имат машини. Вие ходите по селата, и ние ходим, налага се доста често. И основното нещо, което казват селяните там, е, че тези, които имат земя да я обработват, нямат техника. Аз не Ви противореча, професор Стоянов, разказвам какво съм чул, аз не съм специалист. Знаете ли какви печалби реализират тези, които притежават техниката? Селяните казват: ето какво ни взимате на декар, това ни представлява еди-колко си от печалбата. Ние цяла година работим и накрая даваме по-голямата част на тези, които притежават техниката.
Нашите данни показват, че повечето от тези, които притежават техниката, нямат нищо общо със земята. И не плащат никакви данъци, а вземат от селяните тази част от печалбата, която трябва да се реализира. Аз нямам нищо против да няма патентен данък. Само кажете как да ги обложим тях? Защото трябва да ги обложим. Направете предложение и ще го приемем. Ние сме освободили целия селскостопански сектор с ясното съзнание, че той трябва да бъде основата на онова, което искаме да постигнем. Но сега да пуснем една шепа хора, които на всичко отгоре не спомагат за това, което сме си поставили като цел... Все пак трябва да има някаква справедливост.
Затова Ви казвам, че съм съгласен с Вас, но не съвсем. Нека да направим един анализ на нещата и за второ четене да видим какво решение ще вземем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Преминаваме към гласуване. Имаме два законопроекта. Ще ги гласуваме по реда на тяхното постъпване.
Първи е внесен законопроектът на народния представител Руси Статков.
Поставям на гласуване законопроект за изменение на Закона за облагане доходите на физическите лица № 954-01-20.
Моля, гласувайте!
Гласували 196 народни представители: за 64, против 116, въздържали се 16.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица № 902-01-67 с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 201 народни представители: за 116, против 67, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да продължи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, бяхме стигнали до чл. 247. По този член има само едно предложение относно ал. 1, което е подкрепено от комисията. Ще ви прочета окончателната редакция с това, което се предлага и за ал. 1.

"Обучение, квалификация и професионална подготовка
Чл. 247. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите в данъчната администрация се извършват в Националния учебен център на данъчната администрация и неговите регионални центрове за специализация и квалификация. Организацията и дейността на центровете за специализация и квалификация се определят от главния данъчен директор.
               (2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на данъчните органи обхващат:
1. първоначалната професионална подготовка за новоназначените данъчни органи със срок до 6 месеца;
2. периодична преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията;
3. обучение за придобиване на нови професионални знания и умения, необходими за заемане на по-висока длъжност.
     (3) Данъчните органи могат да се обучават в сродни учебни заведения на други държави.
               (4) Редът, обхватът и начинът за извършване на обучението, квалификацията и професионалната подготовка се определят от главния данъчен директор.
               (5) Главният данъчен директор утвърждава списък на длъжности в данъчната администрация, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 247 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 247 с ал. 1 така, както е предложена от народния представител Йордан Цонев и подкрепена от комисията, и следващите алинеи и заглавието, така както са предложени от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Член 247 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Материално и социално осигуряване
Чл. 248. (1) На данъчните органи и на служителите в данъчната администрация се дава ежегодно униформено облекло.
               (2) При преместване на работа в други населени места на данъчните органи и на всеки член от семейството им се изплаща еднократно парично обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на Министерството на финансите.
               (3) Данъчните органи пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.
               (4) Размерът на сумите по ал. 1, 2 и 3 се определя ежегодно от министъра на финансите."
Няма постъпили предложения за чл. 248.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 248 и неговото заглавие, така както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 6.
Член 248 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 249 има едно предложение от народния представител Йордан Цонев относно ал. 2, което е прието от комисията. Ще ви прочета окончателния текст на чл. 249.
"Допълнително финансиране
Чл. 249. (1) Средствата в размер на 25 на сто, набрани от отчисления от допълнителните приходи за бюджета, представляващи данъци, такси и други държавни вземания, установени и събрани върху укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества, постъпват като собствени приходи в бюджета на данъчната администрация.
               (2) Средствата по ал. 1 се начисляват и разходват по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите, само за:
1. капитални вложения за подобряване на материалната база на данъчната администрация в размер 65 на сто от средствата по ал. 1;
2. допълнително материално стимулиране на работещите в данъчната администрация в размер 35 на сто от средствата по ал.1."
Извинявам се, прочетох текста на вносителя. Сега ще ви прочета предложението на комисията за ал. 2.
"(2) Средствата по ал. 1 се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от данъчната администрация по ред, определен със заповед, издадена от главния директор на дирекцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 249 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз още веднъж вземах принципно отношение към тази форма на стимулиране, която не е ясно и законово очертана. Няма да се спирам втори път на този въпрос.
Формалното ми предложение тук е поне да остане текстът такъв, какъвто е внесен от вносителя. Поне тези средства, които явно не са бюджетни средства, а са някакви собствени приходи - сякаш всяка администрация в държавата вече ще почне да има собствени приходи, с тях да се разпорежда поне министърът на финансите. И да остане това решение на вносителя, решението на Министерския съвет, което определя съотношението, разпределението на тези средства - 65 на сто за подобряване на материалната база, за закриването на дупките, през които се виждат маратонките в "Красно село" в данъчната служба и 35 на сто от тези 25 на сто за допълнително материално стимулиране и то с ясно законово разписване на тези средства.
Иначе, забележете какво става в това предложение на уважаемия колега Цонев, който сигурно има добри чувства към ръководството на данъчната администрация. Но тези добри чувства едва ли могат да променят, мисля, принципното желание на всеки народен представител, да има една прозрачност в харченето на тези средства, тук наречени собствени приходи.
Предлагам да приемем текста на вносителя без новата редакция на ал. 2, която само ще доведе до една пълна непрозрачност и неконтролируемост от законодателя на харченето на тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Миков, аз имам добри чувства към всички хора, които си вършат работата, в това число и към Вас.
Това обаче не определя предложенията. Смятам за основателни мотивите Ви и приемам това, което предлагате - да остане текстът на вносителя.
Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 249 и неговото заглавие така, както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 6.
Член 249 с неговото заглавие е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Дял шести - Агенция за държавни вземания".
Няма да ви чета съдържанието на целия този дял, защото комисията подкрепя това предложение за създаване на тази агенция, но предлага материята да бъде уредена в Преходните и заключителни разпоредби на този закон.
Затова ви предлагам, господин председател, да гласуваме това предложение на комисията.
Във връзка с дебата, който имахме с колегите-юристи от парламента - че не му е систематично мястото тук - ние се съгласихме, преработихме цялата материя, като това ще стане в Преходните и заключителни разпоредби и ще бъде фактически в Закона за събиране на държавните вземания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава това няма защо да го гласуваме, защото това не е предложение на вносителя, а това е Ваше предложение. Самата комисия предлага материята да бъде в Преходните и заключителни разпоредби.
Следва глава двадесет и четвърта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава двадесет и четвърта. При тази ситуация ще има преномериране на главите оттук нататък.
"Глава двадесет и четвърта - Административно-наказателни разпоредби". Тук предлагам преди да започна да чета една промяна, която са предложили от отдел "Правна и законодателна дейност" и колегите от Министерството на финансите са се съгласили и предлагат изменение в текста. Това е във връзка с чл. 12. Предлагат изменение и на заглавието на главата, и на текста. Аз ще ви прочета това, което се предлага:
"Принудително-административна мярка и административно-наказателни разпоредби
Чл. 250. Лицата по чл. 12, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 5 хил. до 20 хил. лв. и се лишават от право да заемат длъжност в данъчната администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това предложение, което четете, чие е?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ви чета това, което е съгласувано във връзка с приемането на чл. 12, където приехме промяна във връзка с разгласяване на служебната тайна и т.н.
По предложение на колегата Миков отпадна срокът от чл. 12 и бяха включени вещите лица в кръга на хората, длъжни да опазват тази тайна. И тъй като спрямо тях не може да се налага дисциплинарна мярка, тук включваме глобите, докато за данъчните служители се налага и дисциплинарно наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какъв е текстът на чл. 250?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чета ви текста на чл. 250:
"Чл. 250. Лицата по чл. 12, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 5 хил. до 20 хил. лв. и се лишават от право да заемат длъжност в данъчната администрация."
Това е текстът на чл. 250.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава двадесет и четвърта трябва да се гласува най-напред.
ДОКАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заглавието се променя така: "Принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава двадесет и четвърта така, както беше предложено.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава двадесет и четвърта е прието.
Моля, гласувайте чл. 250 така, както беше предложен.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 8.
Член 250 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 251. Длъжностно лице по гражданското състояние, което не уведоми в срок данъчната администрация за смъртта на физическо лице, се наказва с глоба до 50 лева.
Чл. 252. (1) Данъчен субект, който по реда на този кодекс е задължен да се регистрира данъчно и не стори това в законоустановените срокове, се наказва с глоба от 50 до 500 лева.
    (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на данъчен субект, който в законоустановените срокове не подаде заявление за промени в данъчната си регистрация."
За тези два члена няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 251 и 252 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 10.
Членове 251 и 252 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 253 има две предложения от народния представител Михаил Миков. Комисията ги е подкрепила и предлага следния текст на чл. 253:
"Чл. 253. (1) Данъчен орган, който не издаде в срок удостоверение за наличие или липса на задължение по искане на данъчния субект в случаите, когато това е предвидено в закон или по разпореждане на орган на съдебната власт, се наказва с глоба до 250 лева.
    (2) Длъжностно лице от държавен, общински или съдебен орган, което не издаде в срок искано по реда на този кодекс удостоверение, се наказва с глоба по предходната алинея."
Това е предложението на комисията за чл. 253.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте текста така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Член 253 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 254 има едно прието предложение на народния представител Йордан Цонев.
Ще ви прочета предложението на комисията за окончателен текст на чл. 254:
"Чл. 254. Орган или служител на Агенцията за държавни вземания, който наруши или не изпълни в срок служебните си задължения се наказва с глоба от 50 до 5 хил. лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 254 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Член 254 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 255. (1) Длъжностно лице от данъчната администрация, на което е възложено приемането на данъчни декларации, което откаже да приеме надлежно подписана данъчна декларация, включително чрез пълномощник, се наказва с глоба до 250 лева.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на длъжностно лице от данъчната администрация, което не отрази подаването на данъчна декларация във входящия дневник на съответната данъчна дирекция, както и когато не бъде издаден документ, удостоверяващ подаването.
Чл. 256. Данъчен орган, който не уведоми своевременно данъчен субект за отстраняване на пропуски и несъответствия с данъчна декларация или несвоевременно определи размера на данъчното задължение в случаите, когато по закон е задължен да стори това, както и когато не изпрати съобщение за дължим данък в законоустановените срокове, се наказва с глоба до 250 лева."
По чл. 255 и 256 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 255 и чл. 256 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 107 , против няма, въздържали се 7.
Членове 255 и 256 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 257 има постъпило едно предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието от комисията.
Ще ви прочета този текст:
"Чл. 257. Лице, което не окаже съдействие на данъчен орган или орган на Агенцията за държавни вземания при изпълнение на служебните му задължения или възпрепятства извършването им, се наказва с глоба от 250 до 5 хил. лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз искам да взема отношение и по текста на вносителя, и по предложеното изменение от уважаемия колега Цонев.
Всички ние си спомняме, че в Наказателния кодекс преди 1990 г. имаше един особен текст за неоказване на съдействие на орган на властта. И имам едно лошо чувство, че идеята доста прилича на онова, което съществуваше там. Особено в редакцията, която е предложена от иначе уважавания от мен колега Цонев.
Аз искам да взема отношение и за нещо друго. Това, че тук ние като законодатели решаваме да предвидим глоби за данъчните служители, е отделен въпрос. Те имаха достатъчно отговорности и по Закона за държавния служител, достатъчно санкции и пр. Но има нещо друго изключително интересно, че глобите, които са за данъчните служители, за органите, за данъчния чиновник, аз не влагам нищо обидно в думата чиновник, техният максимум е 250 лв., а в един от случаите е 500 хил. лв. Обратно, глобите за гражданите започват от 250 хил. лв. и стигат до 5 млн. лв.
Е, една такава административно-наказателна конструкция и политика аз никак не мога да разбера. Значи данъчният служител, който получава, има ред привилегии, ред неща, които му дадохме дотук, неговият максимум на административно-наказателната отговорност ще бъде 250 хил. лв. по принцип, като изключение... хайде, 500. Така че - 250 лв. и 500 лв.
Гражданинът, който не оказва съдействие, забележете, даже просто... Потресен съм от този текст - "който не окаже съдействие". Ами, разбира се, че може да има такива лица, които да не окажат съдействие. Случаят с Андрешко, с каруцата, с бирника в блатото е стар, колкото е стара проблематиката за данъците поне в българската проза.
Така че аз апелирам горещо да не приемаме този текст. Защото този текст ще бъде един твърде лош атестат за данъчната ни политика, за мисленето ни в отношенията държава - данъкоплатец. И всички прекрасни неща, които чувахме и на първо четене, и които бяха казани и в мотивите на този законопроект, могат да бъдат взривени от един такъв текст.
Освен това, дори и да се приеме все пак този текст, предлагам като някаква алтернатива в рамките на редакционните корекции размерът на глобата да бъде сериозно редуциран, сериозно редуциран. И в крайна сметка текстът да придобие такъв порядък, че само някакви писмени разпореждания на данъчния орган или на данъчния инспектор... да има някаква отговорност за тяхното неизпълнение. Защото така ще излезе, че всеки данъчен се връща в данъчната си служба, пуска един рапорт: "Еди-кой си не ми оказа съдействие". Портиерът не му оказал съдействие или чистачката не му оказала съдействие, когато той поискал да отвори кабинета на шефа на фирмата и чистачката казала: "Не смея да го отворя без да е тук шефът". Възможна е такава хипотеза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Този текст, ако беше в Наказателния кодекс, горе-долу престъпник, който не съдейства на полицията, за да го заблуди, ще бъде глобен. (Оживление в залата.)
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Текстът е съвсем ясен, колега Миков. Аз мисля, че, първо, некоректно коментирате глобите. Тук са пред мен глобите. Да се върнем на предния член - орган или служител, който наруши - наказва се от 50 лв. до 5000 лв. Говорите, че не били високи глобите за органите. Разбира се, че са високи.
Аз съм съгласен да оставим текста на вносителя. Но има случаи и те не са малко, в които се пречи за извършването и на ревизия, и въобще на всички онези действия, които ние предвидихме в този кодекс. Просто се пречи открито без никаква санкция за това.
Може би сте прав, че когато сме искали да подобрим текста, не сме намерили добрата редакция. И аз съм готов да оттегля предложението си. Може да редуцираме глобата примерно от 250 - до 500 лв., вместо до 5000 лв., както е в следващия член, където е обратното пък - който данъчен орган извърши ревизия, без да има право за това, се наказва - съм съгласен. Но въобще да отпадне - не съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев! Добре, аз съм относително склонен да остане текстът в редакцията на вносителя, защото дава по-голяма яснота какво означава неоказване на съдействие.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): И там е писмено. Личи си, че е писмено.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, има писмено, има доказателства. Но, разберете философията ни - ще пречат бе! В цял свят хората гледат да избягат от данъци, а данъчните органи гледат да ги хванат да си платят данъците. Затова ще се квалифицират данъчните органи. Затова им дадохме толкова много права да претърсват, да изземват, едва ли не по-големи права им дадохме, отколкото на органите на МВР. В цял свят е така. Но ние не можем тази логика да я влагаме тук.
И сега, по отношение на глобите. Ами в 255 - отказ за приемане, до 250, тоест от 1 до 250 лв. Тоест, когато данъчният служител не изпълни своето задължение, може да му бъде наложена глоба от 1 лв. А когато гражданинът не си изпълни неговото задължение, минимумът ще бъде 250 лв. Ами съгласете се, че за да се уважават взаимно тези две страни - данъчните субекти и данъчната администрация, трябва да има поне някаква съотносима тежест в отговорностите.
И понеже виждам, че времето изтича, ако искате, и формално правя предложение да спрем дотук, да огледаме относителната тежест на административните санкции и утре на свежа глава да продължим, така че да има някаква съотносимост в отговорностите и съответно административно-наказателните санкции.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Абсолютно съотносими са. Само "от" не е написано.
МИХАИЛ МИКОВ: "От", ама то променя. Значи, ако е "от", само при данъчния служител - до 250 лв., значи може да е 1 лв. А тук, като е от 250 лв....
Не, аз не коментирам формалните състави, аз коментирам съотносимостта в тежестта на глобата. Трябва да има някаква реципрочност. Така че правя формално предложение да спрем дотук и утре да съгласуваме тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спираме дотук и поради времето.

Съобщения за парламентарен контрол на 12 ноември, петък.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Атанас Папаризов, Ангел Найденов и Иво Атанасов и на две питания от народните представители Нансен Бехар, Велко Вълканов и Стефан Нешев.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Ангел Малинов, Лъчезар Тошев и Валентин Симов.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Иван Борисов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Юрий Юнишев, министърът на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Поради излизане в отпуск заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев не може да участва в заседанието за парламентарен контрол.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов, министърът на външните работи Надежда Михайлова, министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на търговията и туризма Валентин Василев поради ангажименти с чуждестранна делегация.

Съобщения:
Комисията по национална сигурност ще проведе редовно заседание в сряда, 17 ноември, от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 11 ноември, днес.
Днес ще има извънредно заседание Комисията по икономическата политика, съвместно с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров


Секретари:
Христо Димитров

Ивалин Йосифов