Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-12-07

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров.
Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
По приетия дневен ред първа точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 112 народни представители: за 104, против 7, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
За процедура - господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение във връзка с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица да поканим в залата госпожа Дора Андреева от Главно управление "Данъчна администрация", заместник-министър на финансите, и господин Ангел Савов - от същото управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Дора Андреева и господин Ангел Савов в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Има направени няколко предложения за нов § 1, различни от § 1 на вносителя, тъй като касаят изменение на членове, които са с по-предна номерация от този, който е даден в проекта.
Чета първото предложение - на народния представител Йордан Цонев, за нов § 1:
"§ 1. В чл. 5 се създава ал. 3:
"(3) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Йордан Цонев - с корекцията, че ако се приеме, това ще бъде ал. 2 в чл. 5, а сегашният текст става ал. 1.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев за нов § 1.
Гласували 140 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народната представителка Мариела Митева за нови § 1 и 2:
"§ 1. В чл. 12, ал. 1, т. 4, след думата "загубата" изречението се променя така: "обезщетения за нетрудоспособност и смърт и медицински разходи по застраховки "Живот" и други лични застраховки в страната".
§ 2. В чл. 20, ал. 2, след думите "здравно осигуряване" се поставя запетая и се добавя "застраховки "Живот", "Злополука", пенсионни и здравни застраховки."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народната представителка Мариела Митева иска ли някой думата?
Да, има думата госпожа Митева.

МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Предложенията, които съм направила по Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, са подчинени на една обща логика, която цели, от една страна, да се изравни режимът на облагане на пенсионните, здравноосигурителните и компаниите, които предлагат социално осигуряване, със застрахователните компании, които предлагат едни и същи продукти. Става дума за пенсионни и здравни застраховки.
В тези текстове, предложени за промяна в началото, се предлага освобождаване на вноските на входа, които обаче ще бъдат обложени или се предлага да бъдат обложени на изхода, при получаване на застрахователната сума - откупна стойност или пенсия. Чрез това предложение остават освободени единствено обезщетенията, изплащани от застрахователите на лицата и техните наследници само в случай на смърт на застрахования, степен на инвалидност и нетрудоспособност и загуба на доход по повод на заболяване. В този случай става въпрос за компенсиране на загуби, понесени от застрахования и неговите наследници, и във всички случаи моля народните представители да имат предвид, че това са хора, към които съдбата е била сурова, и мисля, че е добре поне държавата да прояви благородство и да остави тези суми освободени.
Що се отнася до втората част на предложението - за промени в чл. 20, става дума за това, което споменах и като основен принцип на предложените изменения. С тази промяна клиентите на животозастрахователните дружества, пенсионните и здравните фондове, се поставят в едни и същи благоприятни условия и по този начин ще бъде създадена по-голяма справедливост, ще се насърчава вид дейност, а не вид дружество, ще се осигури лоялна конкуренция между компаниите.
Струва ми се, че Народното събрание като законодател не би трябвало да абдикира от задължението да създава условия за лоялна конкуренция и справедливост при облагане на различните видове дружества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-министърът госпожа Дора Андреева.
ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Предложението на госпожа Митева е свързано с освобождаването както на вноските, направени за застраховане, така и на резултата от тях, тоест на изхода.
Междувременно едното от предложенията - за освобождаването на доходите от застраховане, вече е направено. На основание на текста в чл. 12, ал. 4 от действащия Закон за облагане на доходите на физическите лиса са освободени всички обезщетения по застраховки "Живот" и други лични застраховки в страната. В мотивите на предложението точно това не е схванато - че тези доходи вече са освободени и се предлага тяхното освобождаване. Така че смисловото предложение, направено от госпожа Митева, е за освобождаване и на вноските по отношение на застраховането.
Но както вече се обсъди, от вас трябва да се приеме единият от двата принципа - освобождаване или на вноските, или на дохода като резултат от тези вноски.
Междувременно проучихме и световната практика и най-добрата от тях е в съответствие с това, което вече сме приложили, тоест вноските не се освобождават, а се освобождава резултатът, доходът, който се получава от тях.
По отношение на първото предложение - в чл. 12, ал. 1, т. 4, въпреки че не са изредени по този начин обезщетенията, те са включени. Нещо повече, в чл. 12, в точката, която предвижда освобождаване и на доходите от задължителното пенсионно, здравно и социално осигуряване, се имат предвид и обезщетенията, които се получават за болнични и т.н. Подобно изреждане, което е предложено, ще остави извън кръга на освобождаването обезщетенията, например, които се получават по майчинство, детски и т.н., които са също по реда на задължителното пенсионно осигуряване.
В този смисъл може би не е за предпочитане детайлното изреждане на всички обезщетения, защото винаги е възможно да се изпусне някое от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцислав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Не мога да направя реплика на уважаваната от мен заместник-министър госпожа Дора Андреева, но ще репликирам становището, което се дебатира тук и което беше изказано.
Госпожо Андреева, колеги! Както освобождаваме личните вноски в здравната каса и в осигурителния фонд, така трябва да се освободят и някои видове застраховки, както предлага госпожа Митева, независимо от това, че на изхода те също не се облагат. Пенсиите нали няма да ги облагате? Здравните услуги нали няма да ги облагате?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не всички.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, става дума за тези, които се предлагат от Осигурителния институт и Здравната каса.
Така че има един стандарт, над който трябва да се облагат, но под който, мисля, че не трябва. Това нещо ние не сме го направили.
И ако вие се позовавате на световната практика, трябва точно това да кажете - че стандартните услуги би трябвало да бъдат освободени - и на входа, и на изхода. А когато искате нещо екстра, облагайте го него, никой не протестира.
Но мисля, че ето, сега, много актуално става да говорим как ще влизаме в Европа и т.н. Не е лошо, госпожо Андреева, и Вие, и господин Радев, и на парламентарното мнозинство, пък и на малцинството, и на всички останали наистина да разкажете каква е европейската практика и да вървим към нея, а не към някаква полуафриканска и аз не знам каква практика, към каквато ни тласка Международният валутен фонд. Това, което ни диктува фондът, е породено от нежеланието може би на изпълнителната власт да си събира данъците. И затова искат високи данъци. Защото сигурно половината от данъците не се събират. Аз ще имам възможност в близките дни пак да се изкажа по въпроса. Но именно затова ние започваме да облагаме и бедните, и честните, които си плащат данъците, с неимоверно високи данъци.
Вчера си поглеждам фиша и установявам, че ние плащаме над 30 процента общо от това, което заработваме. Не, че няма световна практика и с повече да се плаща, обаче...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, по конкретен текст разсъждаваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, по конкретен текст. Точно това казвам, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не казвате това. А казвате съвсем общи постановки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте сега, общи постановки. И госпожа Андреева ни казва за световната практика. А по-обща постановка от ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но по този въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно, аз пледирам да се подкрепи предложението на госпожа Митева. Вярно, че не е направено точно в съответствие със световната практика, стандартните вноски да се освобождават, а това, което надвишава стандартните или някакъв минимум, да се облага. Ето, за това пледирам. Затова ви моля да подкрепите предложението на госпожа Митева, което е много разумно, и мисля, че затова нещо аз говоря вече десет години. Ние трябва да въведем в България европейската практика, защото световната е наистина много разтеглива, а сме още твърде далеч от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Има думата за реплика госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря.
Тъй като господин Димитров спомена, че предложенията не са в точно съответствие със световната практика, бих искала да кажа, че те са в съответствие в някаква степен с нашата практика. Защото в различни специални закони например Сметната палата и Дирекцията за застрахователен надзор са освободили от данъци застраховките си "Злополука". Това обаче се отнася само за тези две учреждения и не се отнася за всички останали. Би било справедливо, ако ние въведем този принцип за всички останали.
На второ място, струва ми се, че заместник-министър Андреева не е разбрала - по досегашния режим всички застраховки се облагат с данък. Ако тя смята, че списъкът, който съм предложила, не е пълен, нека да го разшири. Но не може да се твърди, че предложенията стесняват кръга на сумите, които не подлежат на облагане. Нищо подобно, те просто предлагат застраховки "Живот", "Злополука", пенсионни и здравни застраховки, които, пак казвам, до голяма степен са продукти, идентични с тези на пенсионните и здравноосигурителните компании, да бъдат на един и същи режим, тоест да не се облагат с данък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Ще гласуваме поотделно двата параграфа в предложението на народния представител Мариела Митева.
Моля, гласувайте предложението за нов § 1.
Гласували 149 народни представители: за 82, против 58, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Има думата за процедура господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да направя процедурно предложение да се прегласува текстът. Ще се обоснова още веднъж защо.
Параграф 1, който госпожа Митева предлага, за изменение в чл. 12, ал. 1 т. 4, аз прочетох внимателно тази т. 4 и искам да ви я прочета, за да разберете за какво става дума. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се! Гласувахме и се иска прегласуване. За пръв път ли се случва това!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никакъв проблем няма, колеги, и да не го прегласуваме. Като ви прочета т. 4, ще разберете, че въвеждаме ограничение. Всичко това, което гласувахме, е освободено. Слушайте ме внимателно! Точка 4 на чл. 12, ал. 1 казва: обезщетения и други подобни плащания при средна и тежка телесна повреда, смърт или професионално заболяване; обезщетенията по имуществените застраховки и обезщетенията за отчуждаване на права и за загуби до размера на загубата, обезщетения по застраховки "Живот" и други лични застраховки в страната.
Всичко това, което госпожа Митева предлага, се съдържа в текста, който ви прочетох и който регламентира вече това освобождаване. Разбирате ли за какво става въпрос? Така, както ги изброява тя, вместо и други лични застраховки, където са включени всички лични застраховки, само ще влязат тези, които са по нетрудоспособност, смърт и медицински разходи по застраховки "Живот", а то се съдържа вътре.
Ето затова искам прегласуване, защото не разбрахте за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Мариела Митева за нов § 1.
Гласували 119 народни представители: за 18, против 97, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мариела Митева за нов § 2 - става дума за чл. 20.
Гласували 142 народни представители: за 43, против 99, въздържали се няма.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Никола Николов за нов § 1:
"§ 1. В чл. 12, ал. 1 се създава нова т. 15:
"15. командировъчните пари за лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, до размера на тези, предвидени за държавните служители."
Комисията не е подкрепила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Николов.
Гласували 141 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Христо Стоянов и народния представител Иван Колев за § 1:
"§ 1. В чл. 12, ал. 2 в края се добавя ново изречение: "Не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, включително еднолични търговци от оказване на услуги на други земеделски производители, свързани пряко с производството на непреработена растителна и животинска продукция".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, първо, искам да внеса едно пояснение, че това, което казвам за § 1 - написал съм "чл. 12, ал. 2", а става въпрос за ал. 3. Това е моя грешка.
Когато погледнем чл. 12, ал. 3, ще прочетем, че не се облагат с данък доходите на земеделските производители. Но аз добавям в края на тази алинея: "Не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, включително и еднолични търговци от оказване на услуга...". Тоест, получава се така, че не се облагат с данък доходите на земеделските производители за непреработена растителна и животинска продукция, но когато се прави услуга, тази услуга се облага. Тоест, какво правим? - Една част от обществото освобождаваме, а една част не освобождаваме. Това се получава, особено чувствително поради това, че финансовите разходи при услугите заемат около 60 на сто, а разходите на труд са около 85 на сто. И ако ние направим една сметка, особено онова, което произвеждаме - зърно, там на практика финансовите са 85, а разходите на труд са 90 на сто. И се получава така, че тази част от обществото, от земеделските производители - а това са тези, които почват да стават земеделски производители, са частни стопани, лични стопани и те при всички случаи започват с услуга. Те ще ползват и трактори, и комбайни. И ние, когато направим да обложим тези услуги, обезателно този, който обслужва земеделския производител, всички тези данъци ще ги постави като средства, които той ще измъкне от услугата. И тези нововъзраждащи се земеделски производители ги правим неконкурентни спрямо другите хора.
Ние имаме един въпрос, който не сме си изяснили. А той е, че в този случай този, който прави услуга, и този, който ползва услуга, фактически са земеделски производители. На този етап ние ги делим. Защото самата услуга е вид технологична земеделска производствена дейност.
Затова предлагам да имаме една по-голяма конкретност с този допълнително даден текст. Тоест, ние ощетяваме тази част от земеделските производители, които са новите, които тепърва набират хъс да се занимават със земеделие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 142 народни представители: за 56, против 58, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ще помоля господин председателят да подложи предложението ми на прегласуване. И искам да ви кажа още един път, тъй като и впоследствие в аналогия на това, което коментирам сега, се повтарят и някои други неща, за които просто искам да ви моля да помислите по-спокойно.
Още един път искам да ви повторя - новият, бъдещият земеделският производител е моделът на Европа. Това е личният стопанин. Той днес е в най-трудното положение, защото няма средства да обезпечи, да инвестира в своето земеделие техника, с която да извършва съвременно производство и е принуден да ползва услугата. Принуден е! Нека това да бъде едно временно решение, но нека да го подкрепим. И освен това да го поставим в равностойно положение с останалата част на форми на ползване на земеделието, каквато е кооперацията и каквато е арендаторът. Благодаря ви.
Много Ви моля, господин председател, да подложите предложението ми на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 187 народни представители: за 80, против 77, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 1:
"§ 1. В чл. 19, ал. 2 се създава т. 7:
"7. Разходите за придвижване от местоживеенето до работното място по фактически направени разходи (отчетени по документи - карти, билети) с обществения и частния масов транспорт (без таксиметровия). При използването на собствен транспорт в случай, че маршрутът в едната посока е по-дълъг от 2 км, се признават разходи в размер на 1/10 от стойността на литър бензин Н-95 за всеки пропътуван километър в двете посоки."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Това предложение го правя вече четвърта или пета година, не знам, независимо от това кой управлява. Министрите на финансите, как по-меко да го кажа, насъскват парламентарното мнозинство независимо дали се казва Димитър Костов или Муравей Радев, че всички го отхвърлят. Мисля, че вече имаме променена обстановка. И пак ще кажа, господин Соколов, макар че може да ми кажете, че се отклонявам - нали отиваме към Европа? Точно в Европа такива постановки работят. Има такава постановка и аз ще Ви извадя закона, тук е госпожа Андреева и да каже, че не е така, но то е така. Лека-полека ние трябва да изпълваме този Закон за облагане на доходите на физическите лица с европейско съдържание, за да ни приемат в Европа. Не като дойдат тук и викат: тези какви са? Аборигени ли са? Защо имат такива данъчни закони? Затова ви предлагам лека-полека, не всичко, което е там, но едно нещо малко - да отидат хората на работа и да се върнат, и това да не им се облага с данък. Чисто и просто това не е доход за тях, това е разход. Какъв доход е като си купувате билет за трамвая? Нали с него отивате, защото пеша не може да отидете на работа? Затова съм сложил примерно с коли над 2 км ако пътувате, ами да ви платят част от бензина. И без това в годишната данъчна декларация трудно това нещо става. Вярно е, че там трябва да се оправя.
Но вижте, господин Цонев, ако искаме наистина да имаме цивилизован закон, аз не претендирам, че всичките предложения са кой знае какви, но някакви дреболии трябва да се вкарат в закона. Трябва да се тропне на масата на Министерството на финансите и да се каже: стига с този излишен фискализъм, обърнете се към хората и към техните нужди, обърнете се към Европа!
Искате ли Вие, господин Радев, ... Моля Ви, господин председателю, направете забележка на господин министъра да стане от мястото на народния представител. Не може и да е народен представител, и да е министър. Да си седне на мястото, за да ме слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър Радев, заповядайте тук, ако обичате!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Радев, нали и Вие искате да влезем в Европа час по-скоро? Дайте такива постановки, които работят в Европа да ги вкараме и в нашето законодателство. И за бюджета ще Ви кажа откъде да си намерите парите. И кой крие парите, кой ги отклонява и кой братовчед се облажва от тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! В пледоарията на колегата Венцеслав Димитров би трябвало да присъства още един аргумент, който защитава неговото предложение. С действащи в Републиката закони ние признаваме като присъщи необходими разходите по използване на транспорта във фирмите. Там влизат и разходите за придвижване, които нямат нищо общо с бизнеса им, до вкъщи и обратно. Биха били поставени в еднакви равни условия, ако се приеме предложение в тази редакция или близка на тази, която ни предлага колегата Венцеслав Димитров - всички граждани на Републиката, поставени в еднакви условия. Няма дискриминация за едни спрямо режима, при който са поставени немалка категория граждани, които ползват возилата и разходите за тях, издръжка и всичко това влиза в разходите. Така е. Ето един допълнителен аргумент, който наистина налага да се замислим, когато ще се отхвърля, както виждам нагласата, предложението на господин Венцеслав Димитров, направено и тази година. Призовавам ви да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 72, против 66, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение за нов § 1 е на народния представител Михаил Миков:
"§ 1. В чл. 21 се създава нова ал. 4:
 "(4) Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, формират данъчна основа за доходите от тези дейности по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане или по техен избор по реда на чл. 22."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Господин министре, дами и господа народни представители! И на първо четене аз изложих подробно своите възражения срещу подхода на данъчната администрация да въвежда патентния данък по отношение на тези лица, които трябва да обслужват един твърде разнебитен, да не кажа, загинал сектор, каквото е селското стопанство.

Разбира се, там аз се вслушах в аргумента, който господин Цонев изложи пред нас и който аргумент и аз лично съм слушал от много мои избиратели - че някои от собствениците на селскостопанска техника дерат кожи и никой не ги облага. Но тук ние с въвеждането на патентния данък тръгваме към едно решение, където вместо да унищожим бълхата, горим целия юрган, защото това, че данъчната администрация постоянно търси чрез законови решения да облекчи, да опрости работата си, не бива да бъде повод да създаваме закони, които в крайна сметка ще рефлектират върху цените на селскостопанските услуги. И при ниската наситеност с техника в нашето земеделие, при кредитната недостатъчност и при разпокъсаното от земеразделянето обработване на земите това в крайна сметка ще удари пак тези лица, които имат най-ниски доходи. Патентът ще бъде един повод и основание за собствениците на селскостопанска техника да съдират пак кожите, само че с обоснованото оправдание: ето, държавата ми е сложила еди колко си милиона патент.
Какво ви предлагам аз с това мое предложение? Аз предлагам тези лица да бъдат облагани, но да бъдат облагани по техен избор - или по Закона за корпоративното подоходно облагане, или по реда на този закон. Такава фигура ние сме приели, дами и господа народни представители, забележете за кои - примерно за нотариусите, за адвокатите. По този начин тези лица, които наистина ще използват своята механизация за оказване на платени услуги, ще плащат съответния данък. И крайно време е данъчните да отидат да им раздадат кочаните, да им раздадат фактурите или каквото следва по Закона за счетоводството, и просто да ги следят дали те издават тези документи, както искат да следят за всяка касова бележка, издадена в съответния търговски обект.
Това решение би спестило упреците към законодателя, че позволява необлагане на тази дейност, би ангажирало в по-висока степен данъчната администрация да следи наистина оборотите на тези лица. Защото няма какво да се лъжем, господин министър, проблемът не е, че те не подлежат на облагане, проблемът е, че фактически не се облагат. В крайна сметка решаването на проблема с патентен данък няма да доведе до по-голяма събираемост, защото пак данъчните ще трябва да ходят и да видят на нивата дали той оказва услуги срещу заплащане, да попитат в селото: а бе този господин, като има трактор, комбайн, колко кожи съдира на тези, които нямат?
Ето такова решение ви предлагам.
А по-нататък, в следващия текст ще аргументирам и облекченията, които предлагам - пак в тази насока - защото не е тайна за никого какво е състоянието на нашето земеделие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Излязох да подкрепя предложението на господин Миков и да изкажа учудване защо не подкрепихте предложението на проф. Христо Стоянов. Днес чета във вестниците, че един кораб извършил нарушение на някакви гранични закони, отивайки в съседна на нашата страна да товари селскостопанска продукция за внос в България.
Това, което ще спечелим от тези пари, внесени в бюджета, са твърде малко от това много, което губим за това, че един основен отрасъл на икономиката ни - селското стопанство - загива.
Затова ще се чудим защо пенсионният ни фонд е слаб. Затова ще е чудим защо здравното ни осигуряване е слабо. Затова ще се чудим защо имаме безработица над 15 на сто, а в съседните страни е под 8 на сто. Защото плащаме труда на чужди държави, неразвивайки собствените си отрасли и основния си отрасъл - селското стопанство.
Това един голям мотив, който, господин министър, трябва ясно и точно да обясните тук какво предпочитате - малък ръст на събираемостта срещу сгромолясване на отрасли, и то важни, стратегически отрасли? Когато всички дотират селското стопанство, ние ги изтискваме до последно.
Господин Цонев беше казал, че от обслужващата техника се печелело. Но те печелят за сметка на тези, които ще трябва да включат това в цената на продукцията, която трябва да реализират. Щом взема висока такса за обслужване на земята, той ще я калкулира в цената на продукцията, която получава. И още по-неконкурентоспособна става тази продукция.
Невинаги, когато печелиш нещо, печелиш много. И аз ви моля, помислете по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Като слушам дебата по това предложение и по предишното, имам чувството като че ли сега за пръв път влизаме в темата за данъците в селското стопанство. То е освободено от данъци. Така, както сега чух господин Нешев да казва как се съсипва отрасъла, как ... аз започнах да си мисля да не би аз нещо да не съм разбрал за какво става въпрос, да не би да има ДДС в селското стопанство, да не би да ги облагаме с данък печалба, да не би с нещо тези производители...? А то няма нищо такова.
По смисъла на това изказване - че утрепваме отрасъла, че е задушен - той трябва да е обложен с всички останали данъци, за да е утрепан.
Вече по конкретиката на това предложение на господин Миков ще кажа, че тези, които се облагат с патентния данък - сега, които ще приемем - вие ще видите по-нататък, че ние сме се вслушали в гласа на разума и сме го намалили, мисля, че десет пъти.
Второ, консултирали сме се за над една бройка как трябва да се увеличава - за този случай, за който говорим, господин Миков.
И трето, всеки един от тези, които са по този патентен данък, ако бъде така добър да си обяви оборота, той може да излезе от патентния данък и да остане в корпоративния данък. Нали знаете, че над 75 хил. лв. отива в другия. Да си обяви оборота и отива в другия данък. Няма нужда законодателно да му го даваме. Взели сме предвид тези неща.
Аз апелирам нека наистина така професионално да се отнесем. Не искаме да ги убиваме, но и не искаме да има хора, след като цялата страна и всички плащат данъци, някои въобще да не плащат. Просто нека да има справедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господин Цонев! Ако той изкарва оборот над 75 хил. лв., той няма да си обяви оборота. Напротив, той ще си стои в патентния данък. Няма сметка да го обяви. А този патентен данък, когато изоре на пет или на десет души, ще им съдере кожите на тях и пак ще си го вземе от тях.
Защо говорим, че селското ни стопанство е в добро състояние? Става въпрос за тези, които нямат техника. Това са хора с пенсии по 50-60 хил. лв., които сеят по 2, по 3, по 5 дка. Тук не става въпрос за кооперациите и за едрите обработватели на земя, защото те си имат техника, те изпълняват това като бизнес. Теглят си ДДС-то и използват всички останали механизми.

Тук става въпрос за тези, които не по занаят, ние тях искаме да обложим. Не по занаят. Той има трактор и вика комшията да му изоре. А после комшията ще отиде да му прекопае лозето. Да, за това става въпрос. И като отиде да му изоре, а онзи ще дойде да му помогне за друго, тогава вие ще му кажете: "Ти не си си платил патентния данък". Ето за това става въпрос. Не за тези, които си обработват, регистрирани са, не за кооперации, едри фермери. За тях въобще не става въпрос. Защото тази година само от вдигането на цените на петролните горива аз имам информация, че в моя регион едно 20-30 на сто е засято по-малко. Има много хора, обикновени селяни, които миналата година са сели по 5, по 10 дка. Сега вика: "Засях 3". Това е истината!
И с този данък, пак ви казвам, няма да бъдат ударени тези, които крият данъчни приходи. Този данък ще бъде прехвърлен на тези, които нямат възможност да си купят дори и малогабаритна техника. Дори и кон да си купи, за да си оре сам с него, той ще се разпредели. Ако той върши тази работа като бизнес, като фирма, която оказва услуги, нека да бъде облаган по всички правила. Но той тогава и ДДС ще си тегли, когато влезе в големите обороти. Но тук става въпрос за ниските обороти. Че е изорал на пет души. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, господин Цонев! Понеже ме упрекнахте, че чертая апокалиптична картина на селското стопанство, аз ви моля да декларирате пред трибуната на Народното събрание колко процента е необработваемата земя в България от всичката обработваема земя и какво е съотношението между вноса и износа на селскостопанска продукция и производи на селскостопанската продукция. Тогава ще видим кой от двама ни е прав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Цонев! Навярно ако съм на Вашето положение и аз така ще се дърпам. Но сега тук търсим да намерим по някакъв начин, защото в момента коментарите стават преди всичко за земеделски производител... Бихте ли декларирали, след като казвате, че досега не облагаме и това, което се предложи от моя страна, но не се прие, а то беше: "Не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, включително и едноличните търговци, от оказване на услуги на други земеделски производители, свързани пряко с производството на непреработена растителна и животинска продукция", че това, което е заложено, без това допълнение, което аз предлагах, те няма да бъдат облагани с данък.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никога, никога няма да го допусна.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Няма да бъдат облагани? Да бъдат облагани? Не, не, кажете го точно!?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Като му дойде времето, ще го кажа!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Да, Вие казвате... Това е пак по повод на онова, което казва господин Миков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали имам дуплика? Ще го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Миков! В този случай така, както Вие предлагате, аз съм съгласен да видим същината на проблема и дискусията. Дайте изобщо да помислим - да правим ли патентен данък или да не правим? Защото както Вие го предлагате, при положение че в селското стопанство няма отчетност и не се и иска и знаете там как става плащането, няма да има нито един, дори и такива земеделски кооперации, за които говорите - с много техника, който да дойде и да каже: "Аз искам да платя патентен данък. Ако може да е по корпоративния.". Защото всички пари, които вървят в селското стопанство, нямат отчетност. Ние сме го искали така, ние сме го направили. Защото е освободено производството на продукция.
Искам да ви кажа - или да гласуваме да го няма патентният данък въобще, да си бъде както досега: да си орат, да си жънат, да си вземат на стопаните това, което вземат ... Или, както Вие го пишете, е абсолютно безсмислено - нито един няма да дойде и да плати патентен данък, само защото той не плаща корпоративен и няма как да го хванеш да плаща корпоративен. Защо? Дори да има 500 хил. нови лева оборот, защо да дойде да каже: "Да платя патентен данък.", като може да мине и без него? Защо? Те това правят в момента. Нито един от тях не плаща патентен данък.
Ние сме направили това предложение вследствие на констатация, на извод, на добър прочит на това, което става. Така че, ако искате да няма, дайте да мислим по принцип: "няма да има" или "ще има". Миналия път се разбрахме, че е добре да има, но да го коригираме по някакъв начин. С Вашето предложение аз, като човек, който се занимава три години с тази материя Ви казвам, че няма да има нито един платен патентен данък, ако може да бъде по корпоративния. Няма да има!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Защо?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Обяснявам ви защо: защо да плаща, когато може нищо да не плаща!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А данъчните? За кого ще плащаме заплати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Миков!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ви казвам какво е движението в селското стопанство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължавайте дубликата, че няма да ви стигне времето!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз приключих, какво повече от това да кажа? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На господин Нешев да декларирате необработваемата земя?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Нешев, аз към този момент единственото нещо, което съм декларирал, но няма кой да го прочете, е доходите и имуществото си. Други работи не декларирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за нов § 1.
Гласували 164 народни представители: за 59, против 100, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 1 - това е вече § 1 на вносителя:
"§ 1. В чл. 22, ал. 1, т. 4 и 5 се отменят."
Има предложение на народния представител Михаил Миков:
"§ 1. В чл. 22:
1. В ал. 1:
а/ В т. 1 се създава нова буква "е":
"е/ 25 на сто за лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника или действителния размер на закупените резервни части за съответната техника през годината."
б/ В т. 3 цифрата "5" се заменя с "10".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Младен Влашки § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Руси Статков § 1 да се измени така:
"§ 1. В чл. 22, ал.1, т.4 се изменя така:
"4. размера на учредените и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища."
Комисията не подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Руси Статков. Заповядайте!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Ако разполагате с текста, в което, разбира се, се съмнявам, ще констатирате, че се предлага нещо, което ние сме приели заедно с вас и което е облекчение за българската култура и за учащите се в училища, свързани с изкуствата. Аз подкрепям предложението на господин Влашки изцяло предложеното от вносителя Министерския съвет влошаване да отпадне. Но заедно с това съм направил и по-разширено предложение, а именно, че не само не трябва да се влошават условията за българските ученици и студенти в българските училища по изкуствата, а напротив, изхождайки от това, че и без това сме влошили, отказвайки на студентите да приемем закон за кредитиране, техните условия, поне тук да направим някаква сериозна крачка. Това от една страна.
И от друга страна, аз не зная, господин министър, Вие направили ли сте справка колко са тези стипендии толкова много, че влошават бюджета, като се приспадат от облагаемата основа. Мисля, че не са някаква значима сума, а дай Боже и да бъдат значима сума, тя е оправдана, когато се отнася до това да бъде за стипендии на ученици и студенти.
Мисля също така, че бихме могли да направим нещо най-после и в навечерието на студентския празник 8 декември, като гласуваме днес действително една възможност, повтарям възможност, защото наистина не съм убеден, че са много тези фирми и лица, които дават стипендии. И въпреки всичко ви моля, уважаеми колеги отдясно, да подкрепите предложението, което съм направил, а то е свързано с разширяване възможността за всички ученици и студенти в български училища да могат, при положение че има желаещи, да получават учредени и предоставени стипендии. А тези, които ги предоставят, да бъдат облекчени с това, което имаме като данъчна основа, а именно с изваждане от размера на тази данъчна основа предоставените стипендии.
Повтарям отново, тъй като е отпаднала всъщност една от точките - т. 5, аз предлагам т. 5 да остане. Няма го в предложението, което съм направил. Тоест, поддържам и предложението на господин Влашки, използвам случая, за да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз искам само да съобщя какви са мотивите за моето предложение.
Мотивите за моето предложение са свързани с това, че чрез § 1 се отменя член от текста от Закона за закрила и развитие на културата, който ние приехме съвсем скоро. И аз като един от хората, които са работили по този текст, не виждам морално право днес да не направя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! С категоричното си гласуване вие отхвърлихте моето предложение, с което де факто признахте, че данъчната администрация ще разчита на това хората да отидат и да заявят и да си платят патентен данък. Аз ви обещавам, че ще кажа на доста хора хич да не се съобразяват с този законов текст, докато данъчните не се вдигнат, господин министре, докато вашите данъчни не се вдигнат и не отидат по нивите да видят какво правят комбайните, на какви цени жънат. Защото какво излиза? Тези, които не могат да теглят ДДС тук, не могат да теглят, господин Цонев, при тази фигура, защото им е нисък оборотът, ще преминем и към този текст, те ще оскъпят услугите на тези, които орат 3, 5, 7, 10 дка. Този, който оре 2000 дка той ще си тегли даже и ДДС, ще му падне цената.
И затова бях предложил също като на нотариусите, на лекарите, упражняващи частна медицинска практика, да избират данъчния си режим в зависимост от обема на дейността. Защо не сложихте патентен данък за нотариусите или за лекарите, упражняващи частна практика. Защо? Тук много странно в тази насока е и мълчанието на земеделците от всички страни - ляво, център и дясно.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Защо се занимаваш с нас?
МИХАИЛ МИКОВ: Защото в крайна сметка чрез патентния данък вие няма да им признаете и определени разходи. И ето това е моето предложение.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Нали извоювахме нещо.
МИХАИЛ МИКОВ: Вашето завоюване аз ви казвам, че ще ви направя среща с такива хора и те ще ви кажат какво сте завоювали, щом смятате, че сте го завоювали. Подхвърлят ви една троха и го смятате за завоювано.
Тук съм предложил да се признават тези разходи, свързани със закупените резервни части през съответната година, като съм изходил от презумпцията...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: От патентния данък ли да ги намаляваме?
МИХАИЛ МИКОВ: Ще ги намалявате от данък печалба, когато мине на режима на чл. 75. Значи тук вече става въпрос за друго.
Това намаление е свързано с изключително амортизираната техника в селското стопанство. Ходите, возите се и гледате с каква техника се обработва земята у нас. Ония "Фордове", които обещавахте 1991-1992 г., че ще се залее тук с американска техника с лазерни лъчи отпред, ги няма. Тук-таме по някой почти скапан "Беларус", Моньо, "Беларус"...
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Като не знаеш за какво става въпрос, не се мъчи.
МИХАИЛ МИКОВ: И поради тая причина си позволявам отново да настоявам за признаването на тези разходи в размер на 25 на сто или действителният размер на закупените резервни части за съответната техника през годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. Ние пристъпихме към предложение за отмяна на тези две точки, които са приети в Закона за културата по няколко причини. Първата е, че се бяхме разбрали още в началото, че промени в данъчното законодателство ще правим в данъчните закони. Втората е, че тези въведения за стипендиите, за учениците, за студентите в училищата за изкуство и за културните организации, всъщност са само за тях и не за останалите студенти. И тъй като в този член има точка, която казва, че всички тези дарения, в това число и стипендиите, до 5 на сто от размера за печалбата са освободени, ние затова ги отменяме, защото в тези 5 на сто могат да се правят дарения за стипендии за училищата както по изкуствата, така и примерно по селскостопанските училища, за студентите. Затова смятам, че те трябва да отпаднат.
Друг е проблемът, който се поставя с друго предложение - това 5 на сто да стане 10 на сто. Тук вече нещата са ясни. Ние поддържаме този размер 5 на сто наистина по фискални причини. Предложението за 10 на сто е в посока на това да се увеличи този разход, който се признава. Аз твърдя, че много ми се иска да е не 10, да е много повече от 10, но по фискални причини казвам, че е 5 засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Моето предложение се отхвърля - значи комисията не го е прочела, а комисията е приела предложение на господин Цонев за § 3а на стр. 5 с абсолютно същото съдържание. Само че вместо стипендията да се приспада от данъчната основа, тук се дава като данъчно облекчение. Нямам нищо против, господин Цонев, но въпросът е да се каже, че няма двоен стандарт и че се приема и едното, и другото.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, ако сме го пропуснали, ще го кажем там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друга реплика? Няма.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! По въпроса, който бе поставен преди малко, моето мнение изцяло се покрива със становището, изказано от председателя на Бюджетната комисия. Бих допълнил само, че в размера на тези 5 на сто даването на отделни и изключителни преференции за определен вид дейност - стипендия, първо е неравнопоставено по отношение на останалите, и второ, бих казал, че това само по себе си няма фискално значение. Това не е нещо, което би могло да представлява опасност за фиска и за бюджета. Но тук въпросът е принципен. Тук въпросът просто е принципен и ние трябва да свикнем с мисълта, че е добре всеки един процес в България, за който смятаме, че е необходимо да се отдели определена сума за финансирането и развитието на този процес, да мине през Народното събрание. Това означава рязко да ограничим възможността всяка една или която и да било дейност да се самофинансира чрез подобни отчисления, които по някаква схема отиват на някакво място и задоволяват някакви вътрешни потребности на тази сфера. Ето това е въпрос на принцип.
Това, което отива там, ще дойде тук, в държавния бюджет. Нуждата на тази сфера ще бъде обоснована тук, доказана и тук ще се вземе решение за финансиране в подходящия размер на тази, онази или която и да било друга сфера. Това е мое дълбоко убеждение и аз смятам, че Народното събрание би трябвало по същия начин да разсъждава. Така трябва да разсъждават народните представители и тук трябва да се решава степента на важност на това или онова.
До този момент практиката показа, че огромни количества средства отиват в извънбюджетни фондове, в извънбюджетни сметки. Там по не най-добрия и по не най-прозрачния начин те се изразходват. След това минават съответните контролни органи, установяват маса поразии, но вече пост фактум.
И за да не се стига дотам, аз твърдя, че е по-добре държавният бюджет да се разпределя чрез народните представители и когато съответната сфера докаже своята нужда и необходимост, тогава да бъде финансирана чисто и прозрачно от държавния бюджет, а не по заобиколен начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки за отпадане на § 1.
Гласували 139 народни представители: за 23, против 44, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 157 народни представители: за 51, против 100, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 157 народни представители: за 46, против 100, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1, както е предложен от вносителя.
Гласували 142 народни представители: за 111, против 18, въздържали се 13.
Параграф 1 е приет.
(Народният представител Михаил Миков иска думата за изказване по § 1.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сте се изказвали, така че не може. Досега разисквахме § 1.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще запишат в стенограмата, че си искал да изкажеш отрицателен вот.
"§ 2. В чл. 24, ал. 2, изречение второ, думата "ревалоризираната" се заменя с "актуализираната с общия индекс на инфлацията", а изречение трето се заличава."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в § 2 текстът за замяна е: "актуализираната с индекса на промяна на цените на потребителските стоки, както е отчетен от Националния статистически институт".
Комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"§ 2. В чл. 24, ал. 2, изречение второ, думата "ревалоризираната" се заменя с "актуализираната с общия индекс на потребителските цени, обявени от Националния статистически институт", а изречение трето се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 10.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 3 има направени предложения. Ще чета само предложенията, а накрая текста на комисията.
По § 3 относно чл. 25, ал. 1 има направени следните предложения: на народния представител Венцеслав Димитров, който предлага в § 3, ал. 1 след думите "20 на сто разходи" да се постави точка и останалия текст да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 25, ал. 2 цифрата "5" да се замени с "10".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
В § 3 след думите "недвижимо имущество" се добавя "без земя от земеделския и горския фонд", а думите "от аренда или от рента" се заличават.
Комисията подкрепя предложението по принцип. Има допусната грешка в доклада. Коректно е това, което току-що казах.
Предложение на комисията за § 3:
Подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"§ 3. В чл. 25, ал. 1 се изменя така:
"(1) Данъчната основа за доходи от отдадено под наем движимо и недвижимо имущество, от аренда или от рента, с изключение рента от земеделски земи по § 7, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се определя като облагаемият доход се намалява с 20 на сто разходи, освен ако основният ремонт на имуществото или подобряването на качеството на земята е за сметка на ползвателя. Когато ползвателят е лице, което се облага по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, намалението от 20 на сто не се прилага, ако ползвателят е приспаднал изцяло или частично разходите си за основен ремонт или за подобряване на качеството на земята от наема, арендата или рентата. Това обстоятелство се декларира от ползвателя пред наемодателя, който го декларира с годишната данъчна декларация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Христо Стоянов. Но, Вашето предложение е прието по принцип.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, колега Цонев! Разбирам, че по принцип се приема предложението, което правим с Колев. Вие сте направили един текст, в който се казва: "С изключение рента от земеделските земи в съответствие с § 7, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
Аз приемам тази редакция, но искам малко да помислим и да обсъдим нещо. Когато гласувахме, когато сме приели чл. 7, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи тогава нямахме рента. И в този текст е включено, че се освобождават от рента. Вие сте възприели моето предложение, че се освобождават от рента земеделски земи, но без да включите аренда. А вече в закона, с който дадохме, в това число на кооперациите, в това число на арендаторите, те са длъжни да сключват договор. В този договор има изискване да плащат аренда.
И в такъв смисъл мисля, че ще бъде правилно този текст, който вие сте предложили да бъде допълнен: "с изключение аренда и рента". И тогава би трябвало да отпадне: "§ 7, ал. 7", защото тя наистина не става само с рента...
Аз приемам, че така, както аз бях предложил текста с колегата Колев, той е по-непрецизен. Вашият текст е по-добър и по-добре върви с текста, който давате. Но имам тази молба - да помислим защо и на каква основа можем да освободим от аренда, както сме оставили рента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Може би отговорът, който ще дам ще ползва и господин Кръстьо Трендафилов.
Господин Стоянов, относно това, което казахте, искам да Ви кажа какви са мотивите, за да приемем този вариант на текста и да отпаднат оттам думите "аренда" и "рента".
Съществуващият в закона текст е по-точен и изчерпателен. Той урежда формирането на данъчната основа за доходите от наем, рента и аренда. По смисъла на Закона за облагане доходите на физическите лица: "Рента" е доход, който получава собственикът на земеделска земя за ползването й от кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите"; "Аренда" е доход, който арендодателят получава по силата на договор за аренда". Освен в земеделието, арендни отношения съществуват и в други сектори на икономиката.
Арендата като отношение в земеделието е регламентирана в Закона за арендата в земеделието, докато наемните отношения се уреждат по реда на Закона за задълженията и договорите. Ето защо понятията "аренда" и "рента" не следва да се прибавят, да се приравняват с понятието "наем", независимо че са близки по характер.
На основание § 7, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: "рентните доходи от земеделска земя се изключват от сумата, подлежаща на облагане с данък върху общия доход".
Това са били мотивите ни, за да направим тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На път сме да направим пак един закон, който веднага след като го приемем да не се реализира по една много проста причина - след приемане на Закона за кооперациите вече рента няма. Такова понятие изчезва. Там е записано, че и в кооперациите земята може да се внася само с договор за аренда или под наем. Следователно, този запис вече няма никаква стойност.
Въпросът е дали трябва да се освободят доходите на земеделските стопани, които получават от земята, тъй като рента, такова понятие вече няма в Закона за кооперациите. И той предстои да бъде приет просто след дни. Така че моят принципен въпрос е, ако ние смятаме, че дохода от собствеността на земя трябва да бъде освободен, трябва да запишем наистина просто дохода от дадена под наем или под аренда земя, а не запишем понятието "рента", защото такова понятие вече няма.
И чисто редакционно предложение. Тъй като в първата част на този текст, който предлага комисията - данъчна основа за доходите, отдадени под наем, движимо и недвижимо имущество, рента и т.н., се отнасят до - когато едно лице отдава под наем имущество, а втората част, след точка - когато ползвателят и лице, което облага, касае друг данъчен субект. Мисля че е разумно да се направят две алинеи или поне две точки. Защото така текстът става тромав и се отнася до два различни данъчни субекта.
Но в първия случай това е принципно и трябва тук да го решим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам да остане този текст, който е дал вносителят, с добавката "с изключение на рента и аренда от земеделски земи". Има го, но в друг закон. Да го запишем и тук, не променяме нищо. Има го, просто го включваме и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 42, против 80, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 125 народни представители: за 27, против 96, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията, като във вметнатото изречение "с изключение рента от земеделски земи...", и следва текстът, преди думата "рента" се добавят думите "аренда или".
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 3а:
Създава се нов § 3а със следното съдържание:
"§ 3а. В чл. 28, ал. 1, т. 1, след думата "паметници" се добавя "за учредените и предоставените стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища"."
Комисията подкрепя предложението.
Тук обещах на колегата Статков да кажа, че това предложение всъщност го е направил и той по-рано, така че то е и негово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев, подкрепено и от господин Руси Статков, за нов § 3а.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за нов § 4а:
"§ 4а. Създава се нов чл. 29а:
"Чл. 29а. Облагаемият доход от други стопански дейности извън регламентираните в чл. 12, ал. 3 се намалява на физически лица, включително и еднолични търговци, регистрирани като земеделски производители, когато те са закупили земеделска техника, в размера на направената инвестиция."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Христо Стоянов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Професоре, а какво ще стане, ако те я продадат?
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): А, ето това е, което искам да добавя.
Уважаеми колеги, вие разбирате, че идеята, която предлагам тук, в този член, е да стимулираме стопанските субекти, които са регистрирани като земеделски производители, но имат я магазин, я работилница - от тази тяхна печалба те да инвестират в закупуване на земеделска техника.
Правилно ми беше подсказано, аз това си бях поставил като допълнение, но нямат право примерно в рамките на три години да я продават.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Или да я продават, за да си върнат данъците.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Може би точно така, но е важно тези, които са регистрирани като земеделски производители и имат друга дейност, да ги поканим или просто да им създадем една предпоставка да инвестират и то конкретно за земеделска техника. И аз мисля, че по този начин, ако по друг начин не можем да помогнем, тъй като и тези данъци, за които аз говоря, те така или инак ще избегнат да ги дават, ще намерят хитрости, но по-добре е да им създадем тази реалност.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По-добре е да им отменим всички данъци.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Е, не, не, не, много трудно ще бъде да тръгнем да ги събираме от тези хора. Но аз ви приканвам за една такава подкрепа с това допълнение, което можем да уточним: и нямат право да продават в рамките на три години.
А това, което Венцеслав Димитров каза - може би като си върнат данъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Тук за това предложение мога да използвам онази сентенция, че "пътят към ада е постлан с добри намерения". Значи, отворим ли я тази врата, няма затваряне просто. Една от възможностите е да продадат, която примерно можем да затворим. Другата възможност обаче е да отдадат под наем и да не декларират, защото няма как да ги накараш. Изобщо има един куп проблеми, които се създават.
Аз мисля, че фактът, че не облагаме доходите от селскостопанска продукция на самите производители, им дава достатъчно голяма възможност да капитализират самите те. Едва ли имат нужда някой отвън да отива да им капитализира. Този, който отвън сектора отиде да капитализира, той ще капитализира с цел печалба и тази печалба ще бъде за сметка точно на тези производители, защото няма откъде другаде да дойде.
Така че аз предлагам да не го приемаме, с разбирането, че искате нещо добро да направите, но не може да стане тук и по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за нов § 4а.
Гласували 116 народни представители: за 27, против 55, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 4 - текстът на вносителя:
"§ 4. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "физически лица и предприятия" се заменят с "лицата".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно лице е прекратило дейността по ал. 1 и е образувало ново предприятие или е предприело дейност със същия или сходен предмет и сумарният оборот на двете е повече от 75 хил. лв. за 12 последователни месеца, от следващата календарна година за предприятието или дейността не се прилага ал. 1. В този случай за новообразуваното предприятие или дейност се прилага общият ред на облагане от следващата данъчна година."
Предложение на народния представител Йордан Цонев по § 4:
В чл. 30, ал. 1 накрая, тоест след "лицата", се добавя "и не са регистрирани по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - в § 4, чл. 30, ал. 1 и 2 числото "75" се заменя със "100".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя с добавката, направена относно ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 9, против 64, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, както е предложен от вносителя, с редакционната добавка на народния представител Йордан Цонев в чл. 30, ал. 1 накрая да се добавят думите "и не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност".
Гласували 110 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 6.
Параграф 4 е приет.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, с цел да облекчим приемането на следващия текст, който е много обемист, предлагам господин председателят на комисията Цонев да не го чете, а да се съсредоточим само върху предложенията и да гледаме това, което е в раздадените ни книжки. Мисля, че по-важно е съществено да обсъдим направените предложения, отколкото да четем един обемист текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Венцеслав Димитров.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Благодаря и на господин Димитров за това, че улесни работата.
По § 5 са направени няколко предложения, вие ще видите, че някои от тях частично са приети или е намерен баланс между предложенията на вносителя и на народния представител, който ги прави. Така че като прегледате доклада, ще видите къде е намерен този баланс.
Предложенията са следните: на народния представител Йордан Цонев, което е прието; на народния представител Валентин Симов относно размера и вида на данъка, не е прието; на народния представител Юлий Славов, частично подкрепено от комисията; на народния представител Васил Козалиев, прието по принцип; на народния представител Венцеслав Димитров, не е подкрепено; на народния представител Иван Бойков, също не е подкрепено; на народния представител Панайот Ляков, също не е подкрепено; на народния представител Стефан Нинов, не е подкрепено; на народния представител Стефан Стоилов, по принцип е подкрепено, намерило е отражение в предложението на комисията; на народния представител Руси Статков, не е подкрепено; на народния представител Ангел Балтаджиев, по принцип е подкрепено; на народния представител Христо Стоянов и народния представител Иван Колев, не е подкрепено от комисията.
След това е даден окончателният текст в доклада, който е пред вас, който е предложение на комисията за целия § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за изказвания по § 5.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз ще взема отношение по моето предложение. Предполагам, че е ясно, че става дума за различни по своя характер предложения.
Предлагам да отпадне буква "ш". За съжаление, виждам, че комисията е направила нещо, точно обратно на приемане на предложението ми, даже тя е увеличила значително данъка по някои от видовете услуги. Не знам Министерството на финансите откъде има тази класификация на услугите, сигурно това е някаква доста стара класификация. Не знам госпожа Андреева как ще убеди ваксаджиите, че трябва да си плащат патентен данък. Чисто и просто това не може да стане, госпожо Андреева! Вие какво искате, ние да наредим на Вашия министър да събира данък и той да не изпълни закона? Напротив, ние като отговорни народни представители трябва да наредим на министъра да направи това, което може да направи, а не което не може да направи. Аз съм сигурен, че той не може да събере данъците от ваксаджиите. Това не може да стане! Не знам има ли теляци, някой ходил ли е на баня скоро, да види има ли теляци и да събере от тях данъците? Коминочистачи. На първо четене попитах колко души коминочистачи има, оказа се, че са 2 за цяла София. Е, с тях ли ще напълните бюджета? Бъчварски услуги, ковачески услуги. Значи един ковач няма да го облагате, ще го облагате, само ако подковава. Ако не подковава, ще го оставите да кове. Оставете ги тези хора, те и без това са на изчезване.
Затова ви предлагам да отпадне цялата буква "ш". Вижте и другите неща: ключарски услуги, ремонт на чадъри... Извинете, ако сте си купували чадъри напоследък, вярно е, че има и доста скъпи чадъри, но обикновените чадъри струват 5 лева. Като се развалят, хората ги хвърлят в най-близката кофа за боклук. Кой ще дойде да му поправят чадър? Тези работи ставаха едно време. Тепавичарски услуги и така нататък. Вместо да даваме на тези хора премия, че вършат нещо, което е полузабравено или че поддържат някаква традиция, ние ще ги облагаме. Вярно, символично, но все пак мисля, че има смисъл в моето предложение и аз ви предлагам да го подкрепите. От това бюджетът няма кой знае колко да загуби. Още повече, че не е правен разчет колко пари ще влязат точно от тази буква. Но недейте за всяко нещо, за което сте чули, да се хванете и да кажете: дайте да го облагаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Валентин Симов.

ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение, което е обосновано тук, че е частично прието - виждам, че има баланс, както каза господин Цонев, комисията е приела някакви стойности малко по-високи от тези, които съм предложил. Но тук става въпрос за философията на моето предложение.
И на първо четене, когато се изказвах по законопроекта, философията беше именно такава, че не може да бъдат включени в един куп например авторемонтните, автобояджийските и автотенекеджийските услуги, както и баланса на гуми или автомивки примерно. И веднага ще ви кажа, че това е наистина така. Потрудих се и направих свои разчети. Например една автомивка печели много повече, отколкото едни автобояджийски услуги. (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
Да, и това е вярно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Спорно е.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Не е спорно, господин Цонев. Абсолютно вярно е, защото аз ходя през ден да си мия колата на автомивка и виждам колко коли минават за един час. Стоял съм на автомивката и съм си направил сметка колко взимат. Да вземем примерно един автобояджия, за да плати този патентен данък, който му се предлага, трябва да боядиса 5 коли, а не една. Значи той приблизително около месец и половина трябва да работи, само за да си плати данъка. Ние работим четири месеца.
За автотенекеджийските и за авторемонтните услуги също е много спорно за колко време може, да речем, автотенекеджия. Дали може за един месец да изчука 5, 6 или 7 автомобила или не може. Аз твърдя, че не може.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е годишен данък.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Да, вярно е, че е годишен данък.
Аз бих се съгласил, ако цените бяха направени диференцирано и да се даде възможност наистина да се събира данък. За това става въпрос в моята философия.
Убеден съм, че тези данъци са направени така, че да може да се скрепи бюджетът. И мисля, че философията тук е по-високи данъци и по-ниска събираемост, тоест да се прибере от определен кръг хора това, което трябва за бюджета. И твърдя, че обратното е по-вярно - ако имаме по-ниски патентни данъци и те се събират в сто процента, тогава вероятно ще бъдат събрани напълно. Затова съм ги разпределил по отделните категории.
Тук искам да добавя всъщност и за трите ми предложения, които са направени разделно.
За посредническите услуги при покупко-продажба на жилищата. Миналия път получихме една справка от господин Цонев за един голям обем от сделки, които са извършени, но аз не съм сигурен в нейната достоверност. Твърдя, че от четвърта до осма функционална група на практика посредническата дейност е сведена почти до нула. Там не се извършват покупко-продажби. Покупко-продажбите вероятно се извършват между нулевата и третата зона. И цифрите, които са дадени тук, виждам, че всъщност комисията е завишила с 1000 лева, на своето заседание това, което предлага вносителят - от 4 хил. е станало на 5 хил. лева. Във втората графа вносителят е предложил вече 3 хил. и 500 лева, а комисията е намалила. Всъщност от втората до осмата графа цифрите са намалени. Но въпреки всичко те пак не отговарят на това, което би било реално.
Днес пред парламента имаше една група от сдружение "Недвижими имоти". Те ми предоставиха едни справки, които приех, и едни таблици - може би и господин Цонев ги има, въз основа на които са направени моите предложения. Те са взети на брой работни места, брой на сделки в максималния възможен обем персонал, процент на комисионната, която е реална, е включена вътре, и печалбата е изчислена след приспадането на разходите.
Аз мисля, че наистина един такъв голям данък е непосилен и това ще доведе до закриване на доста работни места в тази сфера и оттам ще преминат автоматически в сенчестата икономика. Ние вместо да ги стимулираме, да си дадат патентния данък и да работят, те ще преминат на така наречените приятелски начала, според мен, и това е напълно възможно.
Затова ви призовавам да подкрепите направените от мен предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Симов, първо, по принципа. Вие казахте, че може би този данък е правен така, че да запълни приходната част на бюджета. Точно този не е правен така и никога не е бил правен. И вижте самия начин, самия подход на съставянето му, чрез който преследваме точно други цели. Опитваме се, но ще видим дали постигаме, да стимулираме определен вид дейност на определени места - като столицата; да ги облекчим на други места, да стимулираме определен вид дейност като примерно в предните предложения - да разширим обхвата на данъка; да изтеглим част от сивия сектор тук, вътре. Например аз твърдя, че такъв е случаят с брокерите по недвижими имоти. Точно такъв е случаят! Там не се плащат никакви данъци. И сега какъвто и данък да определим...
Аз ще ви кажа какъв беше случаят, когато ги приех между първо и второ четене. Те през цялото време лобираха и казваха: вижте, ние в София сме лесни. Ние всъщност идваме като браншова организация най-вече заради провинцията. Там са ниски цените, там така... Сега, когато направихме справките в нотариата и в Търговския регистър колко фирми има регистрирани, когато направихме тази сметка, която разглеждахме в комисията, се оказа, че нещата не стоят така. И както Вие казвате: аз не вярвам на тези сведения, които сте ми предоставили, аз пък сега ще кажа: аз пък не вярвам на онези, дето те ми предоставиха, защото много се различават. Сигурно балансът е някъде по средата и ние сме се водили от него. И затова оставихме за София, Пловдив, Варна, Бургас висок - увеличихме. Но за другите, забележете, намаляваме ги пъти, защото наистина там трябва да бъде нисък данъкът.

И още нещо за недвижимите имоти и за другите, и приключвам. При недвижимите имоти ние не смятаме, че е някаква социално значима дейност да бъдеш посредник между един продавач и купувач на недвижими имот, та да се плашим толкова много от това, че щели да затворят или да фалират една, две, три или пет. Или ще се укрупнят, или ще намерят начин да бъдат на светло, защото не са на светло. И сега малко късно идват - ние искаме да плащаме, само че... Ами като искахте, досега защо не плащахте? Къде е волята ви? Как да ви вярваме сега? Досега вие не сте плащали и сега изведнъж като виждате, че има данък - нека да е малък, ще го плащаме.
Аз мисля, че сме го направили много справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Аз не съм против това да се разшири обхватът на патентния данък. Аз просто казвам, че съм против неговия размер. Затова смятам, че не само за брокерите на недвижимо имущество, затова говорих и за автотенекеджийските услуги и за бояджийските услуги, и за услугите, които се извършват по автомобилите, би следвало те да бъдат диференцирани, ако ние наистина искаме да поощрим дребния и средния бизнес. Тогава би следвало да има диференцираност в подхода на услугите и в размера на определянето на данъка. За това става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Симов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаема заместник-министър на финансите госпожо Андреева! Предлагам да отпадне в § 5, ал. 1, т. 7 буква "п", където искате да обложите с патентен данък и продажбата на вестници и списания. За Бога, фискът няма да забогатее от тази работа. Недейте поставя пречки за тази дейност, която да не казваме колко е полезна, но е свързана с много големи несгоди за тези продавачи на вестници и списания. Нека да ги оставим и да не ги облагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи за изказване не виждам.
По реда, както са посочени в доклада предложенията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 141 народни представители: за 35, против 83, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Юлий Славов е прието частично. Оттегля ли се другата част?
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на буква "ш" в § 5.
Гласували 124 народни представители: за 41, против 60, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Бойков.
Гласували 120 народни представители: за 31, против 72, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 105 народни представители: за 8, против 16, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нинов.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 93, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Стефан Стоилов е прието по принцип.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 128 народни представители: за 28, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 127 народни представители: за 27, против 73, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на буква "п" в точка 3.
Гласували 112 народни представители: за 38, против 14, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 101, против 28, въздържали се 12.
Параграф 5 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме със същата точка - законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Параграф 6.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 6 има предложение от народните представители:
- Васил Коцалиев, което е подкрепено по принцип от комисията;
- господин Венцеслав Димитров, което не е подкрепено;
- Владислав Костов, което е подкрепено по принцип;
- Иван Бойков, което не е подкрепено;
- Калчо Чукаров, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следния окончателен вариант на § 6:
"§ 6. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) буква "б" се изменя така:
"б) автобуси до 22 места, включително мястото на водача";
б) буква "д" се отменя.
2. В ал. 2 думите "таксиметрова дейност" се заменят с "таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии".
3. Създават се ал. 4 и 5:
"(4) Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за брой техника, както следва:
1. за 1 брой:
а) комбайн - 500 лв.;
б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини - 170 лв.;
в) прикачни, навесни и стационарни машини - 50 лв.
2. За втори и всеки следващ брой:
а) комбайн - 2500 лв.;
б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини - 1000 лв.
(5) Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното място в следните размери:
група 0 и 1 - 1000 лв.;
втора - 850 лв.;
трета - 700 лв.;
четвърта и пета - 550 лв.;
шеста, седма и осма - 400 лв."
Това е § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 имате думата.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз приветствам решението на комисията да приеме предложението на народния представител Владислав Костов, като намали значително патента за използване на земеделски машини.
Обаче не мога да се съглася с логиката, която е прокарана в т. 2, а именно за втория и следващ брой за един комбайн да се плаща по 2500 лв., а за първия комбайн се плаща 500 лв. За втория комбайн и за всеки следващ по 2500 лв., за трактори се плаща допълнително по 1000 лв. при първоначална такса за един комбайн 170 лв., за втори трактор - 1000 лв. За мен тази работа е абсолютно нелогична. Веднъж избрана единицата машина за база за определяне на дохода, смята се, че на един комбайн доходът е толкова, че е достатъчно да бъде обложен с 500 лв. патент. С какво фактът, че има втори комбайн, увеличава дохода, за да достигне толкова много данъкът. Ние по този начин ще забраним на хората да си купуват втори комбайн, да си купуват втори трактор или друга земеделска техника. Защо? Какво по-полезно за стопанството от това един човек да купи повече комбайни, да организира едно комбайно стопанство или едно тракторно стопанство или въобще едно стопанство със земеделска техника, с което да обслужва евтино селяните, които се нуждаят от това? Недейте забравя, че сега ние искаме да насърчаваме селското стопанство, частното селско стопанство. Знаете, че основната пречка на частния земеделски стопанин да си обработва земята е това, че той няма техника. А вече с крави и волове земята не може да се обработва. Той трябва да използва земеделска техника. Тази земеделска техника трябва да му прави услугите евтино, за да може той да бъде конкурентоспособен. Сега ние изведнъж казваме: ако имаш един трактор, плащаш 500 лв., ако имаш един комбайн, плащаш 500 лв. Ако имаш втори комбайн, плащаш 2500 лв. Този, който използва втория комбайн, трябва да увеличи цените, за да може да си плати данъка. Това оскъпява услугите на земеделските стопанства, което прави много лоша услуга изобщо на народното стопанство.
Аз не мога да разбера каква е тази логика и защо е това преследване на хората, които искат да си купят повече от една машина. Защо? Каква е логиката? Да накараме хората да си купуват само по една машина? Даже ако напишете това нещо, всеки, който иска да си купи, ще намери приятели, ще намери роднини и ще купи на тяхно име и техниката, и пак ще заобиколи разпореждането. Но това ще създаде допълнителни неприятности.
Затова аз предлагам т. 2, където се постановява, че за последващ брой машини драстично се увеличава патентът, да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Йордан Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Лучников! Логиката е съвсем проста и е тъкмо обратната на тази, която Вие казахте. Ние не увеличаваме драстично за втори комбайн, а намаляваме драстично за един. Значи нормалните пари са тези 2 хил. и 500, дори и повече, защото сме смятали 3 хил. дка като изоре на година или ожъне по 6 марки прави 18 хил. Като спаднем гориво, части, труд, тази цифра от 2 хил. и 500 е по-малка от данъка, който би платил, ако отиде по корпоративното подоходно облагане и доста по-малка от данъка, който би платил, ако го плати като данък "Общ доход", като доход на физическо лице.
Но разсъждавайки тук, в залата, и в комисията, и взимайки от логиката, която колегите от левицата изтъкнаха, че когато един обикновен стопанин има една машина и с нея върши нещо за себе си и за най-близките си и си докарва някой лев отгоре и т. н., да не го убиваме, ние решихме, че който има една машина, той очевидно се занимава със съвсем дребен бизнес, на него да му намалим драстично данъка.
Така че тук ние не увеличаваме за всяка втора. Нашата база е именно втората.
Ако искате, да го направим 2 хил. и 500 и за една, но 500 да бъде за десет, уверявам Ви, в това няма логика, изчисленията го показват и не би могло да доведе до това, което Вие искате всъщност да бъде целта. Благодаря.
Вносителят предлагаше 5 хил., ние го намалихме на 2 хил. и 500.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа. Не съм съгласен с логиката на колегата Цонев. Тук не става въпрос за определяне патента на тоя или оня и за привилегия към този или онзи. Тук става въпрос за определяне цената на селскостопанската услуга за машината, от която нашето земеделие има извънредно голяма нужда. Ние като накараме този, който има втори комбайн, да плаща за него 2 хил. и 500 лева, ние лишаваме селскостопанските потребители на услуги от тази привилегия да плащат по-малко и да си произвеждат по-евтино продукцията. Трябва да се гледа макроикономическият ефект на облагането, а не само ефектът за този, който плаща патента.
Разберете, ние не можем да поддържаме високо ниво на селскостопански услуги с техника, когато искаме да насърчим частното земеделие и то частното замеделие на хора, които нямат възможност да си купят такава техника. Облекчавайки, намалявайки данъка, ние намаляваме цената на услугата. Ние насърчаваме стопанина да използва тази услуга и да използва своите земи, а не да ги оставя да пустеят или да бъде принуден да ги дава на разни кооперативи и на не знам какви си формации. Ние искаме да насърчим частния земеделски стопанин и трябва да го насърчим, като му дадем възможност да ползва по-евтина услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Отново се сблъскваме с противоречието за начина на облагане на тази услуга.
Приветствам, както каза господин Лучников, това, че на единичния, индивидуалния стопанин, който има една машина, данъкът трябва да бъде минимален. Спор по това няма. И тук благодаря на комисията, че се е съобразила с този въпрос. Но не е логично да плаща патентен данък човек, който има МТС. Няма логика в тази работа! Грубо казвам, МТС. Ползвам Вашия израз, казвате: 10 комбайна. Ако той има 10 тежки трактора, това е една машинно-тракторна станция. Така че тук вече логиката влиза в противоречие.
Господин Лучников, Вие казвате, че това ще увеличи услугата. Има един друг момент - търсенето и предлагането влияе на услугата. При липсата на техника се вдигат цените независимо от данъка, който ще плащат. И аз тук се обръщам към хората, които са специалисти в тази област. За индивидуалните стопани - патентен данък, но за онзи, който се занимава с извършване на селскостопанска услуга, патентният данък е нелогична основа за облагане на доходите му. Трябва да се намери другият начин, а този начин е с регистрация по съответния ред, като юридическо лице да си мине по корпоративното подоходно облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна така, както и господин Лучников - че приветствам и наистина благодаря на комисията, че се е съобразила с възраженията, които изказах при гледането на закона на първо четене, и от тези драстични цифри, които бяха посочени - 5 хил. лева за комбайн, се е слязло на 500 лева, съответно тракторите от 1500 на 170 и на 50 лева за прикачните инвентари.
Наистина логиката е такава, че за да могат хората да си обработват земята и колкото може повече да са тези, поне на този етап на развитие, когато безработицата е голяма, да се заемат със земеделие, и което е единственото засега спасително островче, на което може да стъпи тази голяма безработица, то тези данъци трябва да са ниски.
Наистина в моето предложение и това на нашата група, колегите от групата на БЗНС - Народен съюз, ние сме предложили по-ниски цифри - 300 лева за комбайн, 100 лева за трактор и 10 лева за прикачен инвентар.
Защо тук е посочено 50 лева за прикачния инвентар? Добре трябва да се разбере, че един селскостопански специалист, един собственик на земя, който иска да се занимава със селско стопанство, най-малко десет вида инвентар трябва да има, за да може да си извършва качествено и на високо ниво услугите. Най-малко десет вида!
Тази цифра, която е посочена - 50 лева, е приемлива донякъде. Все пак апелирам към залата, нека помислим за нея. По-добре ще бъде за всеки собственик на инвентар, на машини, особено на инвентара, да плаща един символичен данък, но нека да не бъде той толкова висок.
Според мен цената 170 лева за трактор е висока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сто и петдесет лева.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Сто и петдесет ли е? Добре, за 150 - да, но 170... Добре, че е намалена толкова, защото не съм чул, когато Вие четохте, а пред мен така е упоменато.
Аз също бих казал, че по втора точка, където е дадено всеки следващ комбайн, трактор и инвентар да се облага с високите такси от 2 хил. и 500 и 1000 лева за самоходните машини, не е необходимо да го правим, тъй като този, който има два, три, четири и пет комбайна, той вече се облага по другия данък, по данъка за корпоративното подоходно облагане. Не е необходимо по този начин да връзваме ръцете на желаещите наистина да извършват такива услуги.

Затова - и още нещо, което аз наистина в моето предложение не съм направил, но ние като народни представители тук - в залата, можем да помислим и да го обсъдим. И дори, ако е необходимо, да отложим гласуването на точката. Какво имам предвид? Малко преди това в § 5 е записано: "Облагането с патентни данъци... заведения..." и после е изписано: "заведения за бързо обслужване, с една и две звезди, барове и вариетета - една, две, три и пет звезди". Ами, по същата логика трябва да гледаме и на селскостопанските машини. Има комбайн, който е нисък клас, който е среден клас и който е висок клас. Това е равносилно да ползваш услугата на едно заведение, на един ресторант или на един хотел с една звезда и да плащаш същата цена, каквато ще плащаш на хотел от пет звезди. В случая така е упоменато. Не може един комбайн, който жъне в един ден по 300 дка и друг, който жъне по 30 дка, защото има и много са тези, които са с такъв нисък клас, да бъдат облагани с една и съща цена. Тя трябва да се диференцира.
Същото се отнася и за тракторите. Не говоря за инвентара, въпреки че и той е...
Затова предлагам така да диференцираме. И сега, ако нямаме тази готовност, господин Цонев, обръщам се към Вас, ако залата го възприеме, нека да диференцираме облагането с данъци по класове - нисък клас, среден клас и висок клас. Тогава ще бъде по-справедливо и много по-реално. А иначе, по принцип, съм съгласен с тези цифри, които бяха споменати за облагането с патентен данък, с предложението да отпадне т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Чукаров.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз благодаря на комисията, че е приела предложенията ми фактически по ал. 4, т. 3. Няма да ги коментирам, тъй като са приети. Искам да коментирам т. 2 на ал. 4 - "за втори и всеки следващ брой". Тук очевидно е необходимо залата да получи някои разяснения по техниката в селското стопанство в момента.
Аз искам да кажа, че ние приехме един Закон за земеделската и горската техника и въз основа на него се извърши регистрацията от началото на годината. И към 1 ноември т.г. от тези регистрирани комбайни в страната имаме 6038 зърнокомбайна. От тях само 631 са собственост са физически лица. Останалите 5400 комбайни са собственост на юридически лица, сдружения или предприятия за механизирани услуги. Тук обаче има един много интересен момент, тъй като по-голямата част от тези 6000 комбайни - 3500, това са комбайни, които са внесени преди 15 и повече години и са СК-5 "Нива", които са, дето се казва, в много тежко състояние - и физическо, и като морално остаряла техника, която има много ниски производствени показатели. И мога да ви кажа, че тази техника, а именно тези 3500 комбайна СК-5 "Нива" могат да работят не повече през кампанията за есенниците някъде към 2000-2500 дка на кампания, и за пролетниците, ако вземем също - 2500 дка, тоест общо - 5000 дка - 1 комбайн. И това е, казва Калчев, че не могат. Но хайде да вземем по-оптимистичната цифра, а също и за по-лесно смятане. При тези 5000 дка, при 8 лв. на дка за жътва, защото горе-долу между 7 и 8 лв. на дка е услугата за жътвата, се получава, че той ще получи някъде около 40 000 лв. годишно от комбайна. При една рентабилност, ако вземем около 15 на сто, то цялата му печалба ще бъде 6000 лв. на година от този комбайн.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): И по-малко.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: А и по-малко, защото аз взех една по-оптимистична цифра. Не говоря за тези типове комбайни, които са нови или рециклирани, или "кейс" и т.н., и т.н.
Следователно тук ме смущава, да си кажа правото, като специалист в тази област, че ние с един аршин облагаме машините, които са морално и физически остарели още преди 15 г., и машини, които са внесени "кейс", клас "доминатор" и т.н., които имат много добра производителност и които могат още дълги години да бъдат ползвани. Следователно моята идея е да се намери някакво разграничение. Примерно клас първи нека да е 2000-2500; за клас втори на тези машини да бъде съответно занижена тази стойност на данъка. Това е моето предложение. Разбира се, тъй като ад хок е предложението, а не е в първоначалното тяло на закона, аз не мога да дам и конкретни цифри. Това са съображенията ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че това, което е съобразила комисията, е добре и не е някаква голяма тежест за земеделския производител в частта на комбайните и тракторите. Обаче тук всички мои колеги умуват все върху комбайните и кажи-речи - върху зърнопроизводството. Един набор на стационарни машини, на прикачни и навесни машини, който е необходим на един земеделски производител, който се занимава със зеленчукопроизводство, с трайни насаждения или е фермер, който отглежда животни или други от този род, изисква подбор от машини, които вече доста сериозно се засягат със записаното тук число "100". То засяга доста сериозно интересите му, защото един фермер може да разполага с доста машини от типа на обръщачки, балировачка, косачка и т.н., и нещата стават доста тежки за него. Мисля, че това число "100"...
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Петдесет е. Там е сгрешено.
МОНЬО ХРИСТОВ: Колко? И петдесет е високо според мен. Мисля, че тук става дума...
Искам да кажа няколко думи за горската техника, където в тези стационарни машини ще влезе една линия за сваляне на дърва, примерно. Говоря свързано с това, че стопанската дейност в добива на дървесина и т.н. отива в най-различни структури. Вече не е ясно физически или юридически лица са, но ще има хора, които ще се занимават с тази дейност. И само за да плащат за подръчните материали, тоест за машини, които са свързани с тази дейност, тези такси според мен са високи.
Така че аз се обръщам към колегите в залата - прикачни, навесни и стационарни машини, мисля, че нашето предложение беше 10 лв. Обаче 10 лв. е ниско според мен. Високо е и 50. И затова предлагам средното - 25-30 лв., колкото са съгласни. За да може един човек, физическо лице, който има 5 или 6 машини, да плаща в рамките на нещо разумно и същевременно да извършва тези услуги. Това е моето предложение - в рамките на, хайде да кажем - 25 лв., да бъде в частта подточка  "в" на чл. 3 - при прикачни, навесни и стационарни машини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз първо благодаря на комисията, че е потърсила компромис. Както и да я мерим, няма да можем точно. И явно ще трябва да потърсим един компромис. И този компромис мисля, че комисията го е намерила с едно желание - още един път да потърсим и да сваляме онова, което се предлага. И приемам това предложение на Калчо Чукаров за 300. Предлагам на господин Моньо Христов за тракторите - 100, а за останалите - 50. Без т. 2, която предлагате в решението.
Уважаеми колеги, искам нещо да ви кажа, но не ми се сърдете. Преди много години, когато Багрянов прави една защита на земеделието, от дясната страна му казват: "Ти сега какво искаш, колхози и совхози ли да има?" Той отговаря: "С вашата политическа непрозорливост ще докараме в България да има колхози и совхози".
И така стана. Затова аз ви моля, след като ние искаме да станем европейци, европейското земеделие е преди всичко фермерското земеделие. И то при всички случаи ще премине през този модел, който го има. Предишния път ви казах, че над 4600 предприятия има в западната част на Германия за обслужване в услуга на земеделските производители. Когато искаме да направим едно аналогично земеделие, ще преминем през този път. От първата стъпка, когато се явяват хора, които да правят предприятия за услуга, ние искаме да ги поставим в едно неконкурентно положение спрямо другите и стойността, която ще вкараме в патентния данък, 100 на сто ще се отрази на земеделския производител.
Тоест, резюмирам да остане предложението на Калчо Чукаров за 300, да остане предложението на колегата Моньо Христов за 150 за тракторите, и да остане между 30 и 50 лв. на прикачния инвентар. Няма мерило, колеги, просто ние трябва да направим този компромис. Няма как. Много е трудно онова, което коментираме - един "Кейс" да го сравняваме с един "Фергюсън" или да го сравняваме с една "Нива". Това ще представлява големи и големи проблеми. Да не говорим, че аз не бих препоръчал така жестоко да даваме на тези, които са с нови комбайни, защото искаме точно те да влизат, защото той прибира без загуби и точно той прибира с високо качество. Така че нека да го приемем като компромис и да разбираме, че правим този компромис в името на оная амбиция земеделието да тръгне, т.е. да го възродим. И земеделските производители да разберат, че парламентът наистина прави компромис с оглед развиването на третия вариант за ползване на земеделската земя на личните стопани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ХРИСТО СТОЯНОВ: На господин Цонев искам като малка шега да му кажа: господин Цонев, някога Диоген е търсил с фенер човека. Дайте с Вас да не тръгваме след 1-2 години да търсим с фенер земеделски производители. Хайде, съгласете се на този компромис. Благодаря ви.
ПРЕДСЕАДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не зная господин Цонев дали ще се съгласи на компромис, но така, както се поставят нещата, няма да може да стане. Има си направени предложения в срока, има и предложение на комисията. Има предложения и ще ги гласуваме. Сега всеки става и предлага някакъв компромис. Това значи цяла нощ ние да гласуваме компромиси.
Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз ще бъда съвсем кратък, няма да повтарям колегите. Вземам думата, за да напомня на всички колеги, присъстващи в залата, когато се гласуват различните предложения, моля ви, имайте предвид, че собствениците на селскостопанска техника, които обслужват себе си или я ползват за обслужване на други срещу заплащане, много са малко хората, които разполагат с тази техника, без да са теглили заеми, било взети от частни лица или от банки, от каси и т.н. Значи те продължават да изплащат тази техника и ще я изплащат години наред. И след като не се приемат такива условия, все едно ние лишаваме тези собственици да бъдат повече собственици на тази техника. Може би ще дойде време, когато те ще се лишат от нея като я продадат. И в същото време няма да има с какво да се обработва тяхната и друга земя.
Затова в този ред на нещата аз ви призовавам да подкрепим всички предложението на колегата Калчо Чукаров - 300 лв. за комбайн, 100 лв. за трактор и 10 лв. за прикачен инвентар, защото този прикачен инвентар не е само един, а те са много, навързани за различните селскостопански операции и се набират доста пари. Поне на този етап нека да го подкрепим. Това е най-приемливото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Господин Илиев, не става тук само въпрос за това, че много хора са купили селскостопанска техника със заеми, които трябва да изплащат. Основният въпрос е там, че сега нашето селско стопанство страда от липса на достатъчно техника. Ние трябва да направим всичко възможно да насърчим хората да купуват селскостопанска техника, а най-добрият начин да ги насърчим да направят това, е като им направим данъчни облекчения за нейното използване.
Именно затова аз пледирам да отпадне т. 2 с това увеличение на патента при повече от една машина, защото по този начин ние ще насърчим хората да купуват машини, което е страшно необходимо макроикономически за съживяването на нашето стопанство. Моля ви да приемете моето предложение и да отпадне тази точка от § 7. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Предложението на народния представител Васил Козалиев се приема по принцип. Оттегля се? Благодаря.
Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам само да внеса малко яснота в проблема. Първо, тъй като повечето от говорившите се обръщат към мен дали да се съгласим или не, специално по този текст, специално тук за земеделието аз казах и при първо четене на закона, и в комисията, и сега го казвам - ние нямаме готов модел, аз искам всички заедно да изработим точния модел. И в този смисъл сме абсолютно съгласни да обсъждаме всякакви предложения. И няма схема, примерно: не, това ще гласуваме, не приемаме другото. И в момента е отворено, така че каквото решим. Ако искате въобще да го махнем, няма никакъв проблем - казваме и го правим, щом това е по-доброто. Но искам да ви прочета нещо. Може би ще ви помогне, защото се казаха много думи тук, а ние проверихме тези неща. Ще ви прочета за комбайните, имам го и за тракторите, имам пълна разработка за всичко, ако искате мога да я размножа и да ви я раздам. Не съм правил изказване и имам време да го направя.
Общият брой на комбайните, които съобщи господин Владислав Костов, е около 7000, при мен са 7035, при него бяха 6800.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Регистрирани.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Регистрираните, за тях говоря.
Засетите и засадени площи - дадени са по ечемик, пшеница и т.н., няма да ви ги казвам - 24 млн. 196 хил.дка. Тук няма измислени данни, това са само данни, които са факт.
Средногодишна производителност, като се раздели броят на комбайните на площите, ясно е, че тази средна не е за всеки, един може да прави 10 пъти повече, другият 10 пъти по-малко, но е средна - 4500, 4498.
Оттам нататък - 7 лв. цена на услугата, Вие казахте 8 лв. Нека да бъде 7 лв. И се получават 31 000 лв. за година.
Разход на гориво между 1,5 и 2,5 л на декар. Вземаме средното 2 л на декар. Умножаваме по цената и т.н. - получаваме 6000 лв.
Вадим от 31 000 6000 лв. и се получава 25 000 лв.
Оттук нататък над 25 000 лв. ние предлагаме 10-процентен данък. (Неразбираеми реплики от Светослав Лучников и Петко Илиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не сме казали, че това е чистата печалба върху прихода, защото върху този приход данъкът е 10 на сто. И много ви моля, аз не ви подвиквах, нека да запазим добрия тон. Аз съм за това пък да го няма данъка. Добре, аз съм съгласен да го няма. Защо мислите, че аз мисля различно от вас? Искам да видим какви са цифрите, за да намерим общото становище. Значи така - едните милеят за селското стопанство, а другите не милеят. И защо аз да не милея за него? Да не би да не разбирам за какво става въпрос? Много ви моля!
Същите са цифрите по-нататък и за тракторите - няма да ги чета. Там са по-малко и данъкът е 3 на сто. Извинявайте, 3 на сто! Седем хиляди и петстотин - данъкът е 150 лв., точно 3 на сто.
Пак казвам: ако искате, нека да го направим по-малък, но недейте казва, че сме си го измислили отнякъде и той е страшно убийствен. Не сме го измислили.Затова исках да ви запозная с тези цифри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика - господин Калчо Чукаров.
Пак ви повтарям, че ще поставя на гласуване предложенията така, както са направени. Ако сега всеки един си прави предложения, те много трудно ще влязат в процедурата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги, господин Цонев!, Никой не се съмнява в достоверността на това, което Вие съобщихте тук. Но това са осреднени данни. От тези 7000 комбайна, за които Вие говорите, 700, а може би и повече - нямам точната информация, са от най-високия клас - "Клаас" и "Джондиър", които жънат на ден по 300, по 400 дка. Те ожънват 70 на сто от площите, които Вие споменавате, но осреднено стават тези цифри, които се разхвърлят и на комбайн "Клаас", който жъне на ден по 50 дка. Следователно не можем така схематично да погледнем и да кажем: ето, като ги осредним, ние ще приемем тези цифри. Така изцяло ще засегнем и ще ударим именно собствениците на тези стари "Клаас" и "Е-516" - машини, които са внесени втора употреба от чужбина, за да могат да се обслужват хората.
Пак повтарям, че ако ние се базираме на данните, които тук съобщихте, удряме изцяло дребния производител, а не кооперациите и метесетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Чукаров, Вие като не приемате осреднени данни, защо не сте направили предложение да има отделни категории? Сега правите това предложение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров в § 6 да отпадне новата алинея 4 на чл. 32.
Гласували 162 народни представители: за 38, против 86, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто неприето предложение - на народния представител Иван Бойков: в § 6, ал. 4, т. 3 да отпадне.
Гласували 151 народни представители: за 45, против 91, въздържали се 15. Предложението не се приема.
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Калчо Чукаров, което е прието по принцип, но очевидно той не е съгласен с това, което е приела комисията. Неговото предложение е:
В чл. 32 новата ал. 4 да се измени така:
"(4) Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за брой техника, както следва:
1. комбайн - 300 лв.;
2. трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини - 100 лв.;
3. прикачни, навесни и стационарни машини - 10 лв."
Моля, гласувайте!
Гласували 163 народни представители: за 88, против 26, въздържали се 49.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на т. 2 в ал. 4. Става дума за втори и всеки следващ брой...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това отпадна, след като се прие редакцията на господин Калчо Чукаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, добре. Отменете гласуването. Този въпрос е решен.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен от комисията, с вече приетата ал.4... (Шум в залата.)

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: С приетото предложение на господин Калчо Чукаров той дава редакция на ал. 4, в която липсва т. 2, така че е прието без т. 2. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама, няма такава точка.
Гласувахме ал. 4 като заместващ текст и в този заместващ текст няма т. 2. Нали така?
Отменете гласуването.
Сега казваме, че гласуваме § 6 така, както е предложен от комисията, с приетия вече заместващ текст на ал. 4.
Гласували 178 народни представители: за 178, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"§ 7. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Годишният данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, когато физическо лице извършва с личен труд повече от един вид дейности, е дължим в размер 50 на сто за всеки отделен вид дейност."
2. В ал. 4 буква "в" се заличава, а буква "я" се заменя с "ю"."
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев:
В § 7 - чл. 33, ал. 3 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото е и предложението на народния представител Юлий Славов. То също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7 има ли желаещи за изказване? Не.
Моля, гласувайте аналогичните предложения на народните представители Ангел Балтаджиев и Юлий Славов.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 40, въздържали се 61.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ако ми разрешите, ще направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Правя процедурно предложение да удължим заседанието с два часа, до приключване на четенето на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 85, против 63, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 8 предлагам същия подход, тъй като пак става дума, както в § 5, за таблица с предложение. Това е таблицата по чл. 35, ал. 1.
Има предложение на Васил Козалиев. То не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Венцеслав Димитров, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Руси Статков. То също не е подкрепено от комисията.
И предложение на проф. Стефан Стоилов, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Таблиците са приложени към доклада, ще ги приложим и към стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 8 някой желае ли да се изкаже? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата по § 8?
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Почти всяка година през тези 10, център на дискусиите при измененията в данък "Общ доход" е таблицата за облагане на доходите.
През последните две години се провеждаше политика на увеличаване на данъчното бреме в тази област.
За 1999 г. това се получи вследствие на увеличените осигурителни плащания от 1 юли. Това е зад нас.
За 2000 г. предложената таблица, ако й направим оценка по критерия "Сумарна ефективна данъчноосигурителна ставка спрямо средната заплата, прогнозирана от Министерството на финансите", се получава увеличение от около 4-процентни пункта.
Това, което в пресата беше лансирано, че се отива към сериозно намаление на данъчното бреме беше една малка манипулация. Да, същинското плащане по данък "Общ доход" се намалява, но за гражданина, който е нает по трудов договор, в крайна сметка имат значение сумарните плащания. А те, както казах, се увеличават от 18 и нещо - 20 - 20 и няколко стотни на 22-25 до 30 стотни.

От тази трибуна министър-председателят, към онова, което е заложено в макрорамката на бюджет 2000 г., а именно, че се отива към една стратегия на растеж, в която главните фактори ще бъдат износът и инвестициите, добави категорично увеличаването на потреблението. И с основание. Макар че тази философия не можа да се превърне в практика през последни две години и половина и потреблението със своя растеж да бъде помпа на растежа.
Аз приемам това разширяване на философията на стратегията на растеж за 2000 г. Но ако потреблението бъде мачкано по линията на увеличените данъчноосигурителни плащания, подяждано от инфлацията, която неизбежно ще бъде по-висока, отколкото по-миналата година, допълнително ще бъде мачкано от вече обявените, почти драстични увеличения на плащанията за ток, вода, отопление, парно и т. н., страната не може да разчита на увеличаване на вътрешното потребление. От гледна точка на брутния вътрешен продукт и инвестициите са потребление. Но там увеличението е с 0,9 процентни пункта.
Тоест опитът под растежа в 2000 г. вместо два да бъдат положени три кита, всъщност няма да сработи. Ето, на такъв един широк фон редица икономисти, в това число и такива, които са около официалните държавни институции, упорито внушаваха в течение на цяла година толкова повече, че някои от нашите външни партньори от международните финансови организации също възприеха тази философия по посока на намаляване на данъчното бреме, внушаваха, че тъкмо 2000 г е годината, когато трябва да се отиде към този маньовър, да бъде намалено данъчното бреме. Това не става.
Предложението, което съм направил, преследва към средната работна заплата ефективната ставка на данъчноосигурителните плащания да остане на равнището на 1999 г. - 18,25. Нито повече, нито по-малко.
Възниква, разбира се, един въпрос: щом ударите постъпленията на фиска по линията на данък "Общ доход", с какво могат да бъдат компенсирани? Отговорите на въпросите с какво и как могат да бъдат компенсирани, намалени постъпления по линията на данъците не са лесни. Но трета година числата на постъпленията от основните данъци към брутния вътрешен продукт или падат, или стоят на едно и също равнище, което показва, че с фиска се осигурява една политика много удобна, създаваща му уют на осигуряване на плащанията чрез поддържане на високото данъчно равнище, а не чрез настъпление по отношение на сивата икономика. Ако относителният дял на ДДС към брутния вътрешен продукт остава един и същ, това показва, че никакви допълнителни обороти не излизат на светло. Плащат тези, които са плащали вчера, които плащат днес. Защото вие ще видите страни, в които ДДС е по-нисък, отколкото у нас, но постъпленията в хазната са значително по-голямо число от брутния вътрешен продукт.
Много ви моля, обръщайте внимание на тези обстоятелства, тъй като те очертават плоскостта, в която трябва да се търси компенсиране на намаляването на постъпленията при намаляване на ставките чрез увеличаване на облаганите доходи на облаганите стопански обороти.
Така че, ако искате да подкрепите философията за превръщане на вътрешното потребление в един от факторите на растежа, не трябва да се увеличава тази сумарна данъчноосигурителна ставка или плащания. Такава е дилемата. Иначе оставаме в сферата на приказките, предназначени повече да внушават илюзията, че ще растат доходите.
Днес в двете комисии стана ясно, че на една голяма част от пенсионерите номиналните доходи няма да пораснат със стотинка. Спрямо тях се демонстрира благоволението да не им се намалят доходите. А тези номинално замръзнали доходи ще бъдат подяждани от инфлацията, от плащанията на услуги към монополистите.
Вземете изчисленията на Министерството на финансите и ще видите, че средната заплата се увеличава с толкова, с колкото се изяжда от инфлацията и от тези увеличени плащания. На какво може да разчита тогава потреблението, за да расте реално? На какво? На някаква магия?
Аз ви моля именно в светлината на всичките тези обстоятелства да подкрепите таблицата в онази редакция, която позволява да се запази равнището на данъчноосигурителни плащания от 1999 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда съвсем кратък, тъй като този спор с проф. Стоилов, той не е спор, този разговор го водим много често, понякога на страниците на вестниците, доста често в комисията и в пленарната зала.
Аз съм съгласен с това, което каза проф. Стоилов за сумарната данъчноосигурителна тежест. Но оттам трябва да извадим следното: тези 4,5 на сто, които заетите в бюджетната сфера ще получат напълно компенсирани в заплатите си. Това приехме още когато водихме разговорите с Фонда и го обявихме. Факт е, че ще се препоръча на всички, заети в съответните държавни предприятия, също да компенсират тази 4,5 на сто осигурителна вноска, която е в повече от миналата година. Остава частният сектор да реагира по същия начин. Защото няма логика държавата да го прави и държавните структури, а частният сектор да не го направи, след като това се отнася за неговите работници. Така че спокойно можем от тази сметка да извадим числото на тези 4,5 на сто. Това е първо.
Второ. Когато говорим за средната тежест към средната работна заплата, която е около 206 или малко над 200 лева, аз искам да се има предвид... Имам тук едни справки, които сме гледали и друг път, които дават по различните категории в различните равнища на скалата колко са заети, какъв е процентът от доходите в съответното ниво на скалата, какво представлява от общия процент на данъка, който се събира. Или, примерно, ако в първата категория, казвам примерно, защото в момента, ако започна да цитирам, таблицата е много дълга, много обемна, мога просто да помоля да я размножат, за да я видите, тежестта на различните нива е различна. И когато се сметне общата тежест, по този начин нещата придобиват един малко по-друг вид.
Аз не претендирам, че това е методът. Казвам, че има и такава сметка. И ако погледнем по различните нива, се получават различни неща. С това не искам да кажа, че е ниска, но все пак за коректност да казваме всичко изчерпателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика проф. Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Цонев, Вие казвате "ще увеличават". Аз предпоставих тези увеличения и работя с числата, които са ни подадени от Министерството на финансите, за увеличаване средно на работната заплата в Републиката в реалния сектор, където спадат и държавни, и частни предприятия, и в бюджетната сфера. И когато давам двата индекса със средната заплата и за реалния сектор, си служа с числа, които именно предпоставят увеличенията, за които казват те: "Надяваме се, че ще има увеличение". Да, аз съм го предпоставил. И именно тези увеличения се изяждат от по-високото данъчно бреме и от изпреварващите плащания за тези три-четири услуги. Това - едно.
Второ, няма защо да се разхождате по различните етажи на таблицата. Където и да отидете, с който и фискалист да разговаряте или който и учебник да отворите, ще видите, че тези таблици могат да бъдат разглеждани от различни критерии, но основният критерий, с който се оценява каква е динамиката на данъчното бреме, е именно ефективната ставка към средната заплата.
Неслучайно в тази зала десет години, когато се правят дебати по данъците, това е основното. От този критерий сме притискали всички министри - леви, десни, средни. От този критерий в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол са водени дискусиите, за да се намери такова равнище на тази ефективна ставка, което да не води до увеличаване на данъчното бреме.
Така че не е нужно да се разхождате по другите етажи. Те са органично свързани с това, което в момента разискваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Руси Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително, когато във всяка от промените, вече почти ежегодно, на данъка за облагане на физически лица стигнем до тези разпоредби, всеки един от нас има своите аргументи. Аз, разбира се, не бих искал да продължа с процентите, защото една от таблиците, които съм предложил по този данък, е аналогична с тази на проф. Стоилов. Бих насочил обаче вашето внимание върху съвсем конкретни неща и по този начин се надявам особено колегите отдясно да направят за себе си своята равносметка.
Необлагаемият минимум, по който е едно от предложенията ми, в сегашния момент е 75 лв. Предлага се от вносителя той да стане 80 лв. Всичко това става на фона на следните факти от реалния живот. Едно парно, за да го плати, трябва поне 110-120 лв. да даде човек на месец. А като имаме предвид, че безработицата е огромна, всеки един може да си даде сметка, че само парното, при това облагане, не може да си плати човек.
Освен това, уважаеми колеги отдясно, отдавна, отдавна институтите, които се занимават с изучаване на потреблението и минималните нужди в страната, и то официални, определиха, че за месеца са необходими поне 225 лв. на човек, за да оцелее физически. И ние облагаме една сума от 75 лв., сега минималната ще бъде 80 лв. Това просто противоречи на всякакво, бих казал, законово мислене. Това противоречи на всички онези очаквания, които обществото има спрямо нашата дейност.
Предложил съм като първи вариант 100 лв. да бъде необлагаемият минимум. Това е, междупрочем, и предложение на Конфедерацията на труда "Подкрепа". Другото ми предложение като вариант е на 140 лв.
Искам да кажа на онези колеги, които могат да сравняват, че вече имаме деноминация и ако сравним 1990 г. и 1991 г., необлагаемият минимум е бил 160 лв. Така че вариантът, който предлагам - 140 лв., е и под този, който е бил 1990 - 1991 г., на фона на деноминацията.
Въпрос на избор е дали ще подкрепите 100 или 140. Но при всички случаи тези суми, разбира се, са далеч от 225 лв. Дори и от тази сума са далеч. Така че тук няма никакъв популизъм, тук има елементарна необходимост, елементарен минимум, който ние действително трябва да оставим, за да може хората да съществуват.
Това е едната ми група предложения, господин председател. За да не ставам втори път, предложил съм в тази връзка и въвеждане на семейно облагане за пореден път. Предлагах го и миналата година, и по-миналата година, предлагам го отново. Какво означава накратко това предложение? Означава, че при положение, че имаме необлагаем минимум в някакъв размер, както, да кажем, го предлагам 100 лв., дели се общият годишен доход на броя на членовете на семейството и това, което е над тоя необлагаем минимум, се облага, а другото, разбира се, остава под черта. Много просто и ефикасно от гледна точка на администрирането и същевременно жизнено важно за оцеляването на хората, на децата, на възрастните хора, които нямат доходи.
Крайно време е, при положение че детските добавки си остават същите, при положение че нищо не правим за сериозно семейно подпомагане, а разбира се и по отношение на пенсиите нищо не променихме, или по-точно нищо не променихте, да направим поне тази крачка. Наистина няма да ставам да го аргументирам допълнително. Надявам се ясно е за какво става дума и всеки един от колегите отдясно, дори да не разполага с текста, вече е ориентиран за какво би могъл да гласува. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Статков.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Да пристъпим към гласуване първо на неприетите предложения по § 8.
Първото неприето предложение е на господин Васил Козалиев.
Моля да гласуваме предложението му.
Гласували 139 народни представители: за 46, против 89, въздържали се 4.
Предложението на господин Козалиев не се приема.
Следващото неприето от комисията предложение е на господин Венцеслав Димитров.
Моля да гласуваме предложението му.
Гласували 132 народни представители: за 39, против 91, въздържали се 2.
Предложението на господин Венцеслав Димитров не се приема.
Следващото неприето предложение е на проф. Стефан Стоилов.
Моля да гласуваме.
Гласували 130 народни представители: за 41, против 85, въздържали се 4.
Предложението на господин Стефан Стоилов не се приема.
Следва предложението на господин Руси Статков.
Гласували 124 народни представители: за 53, против 66, въздържали се 5.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за § 8, подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 71, против 54, въздържали се 2.
Параграф 8 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 9, господин председател, има направени предложения от народните представители, които бяха направили предложения и по § 8. Тук става въпрос за таблицата за месечния доход по чл. 38, ал. 1. Тъй като ние вече приехме тази на вносителя, предлагам тук да не гласуваме тези предложения, а да гласуваме таблицата на вносителя, която съответства на тази, която вече приехме в предния параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Приемам предложението на председателя на комисията. Приетите предложения по § 9 всъщност са отхвърлени при разглеждането на § 8.
Поради това поставям на гласуване § 9 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 84, против 47, въздържали се 2.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 9а:
"§ 9а. В чл. 43, ал. 2, точката се заменя със запетая и се добавя "като размерът на данъка се намалява само при преустановяване на дейността, причинено от непреодолима сила. Наличието на тези обстоятелства се удостоверява с документи, издадени от компетентните органи."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 9а.
Гласували 109 народни представители: за 90, против 19, въздържали се няма.
Параграф 9а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 10. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата "правоотношенията" се добавя "с държавни служители и тези".
2. Точка 14 се изменя така:
"14. "Развлекателни игрални автомати" са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или игра на автомата."
3. Точка 34 се изменя така:
"34. "Таксиметрови превози" е обществен превоз на пътници, извършван с лек автомобил до пет места, включително мястото на водача."
4. Създават се точки 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42 и 43:
"35. "Допълнителни автобусни линии" е режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места.
36. "Ресторанти" са класически ресторанти, специализирани ресторанти (бра сери, барбекю, грил), ресторанти с българска кухня, ресторанти с чуждестранна кухня и атракционно-тематични ресторанти (шатра, кошара, колиба, фрегата, воденица, пикник, механа, битова къща, ханче, странноприемница и други).
37. "Заведения за бързо обслужване" са снекбар, бистро, фаст фууд, пицария и заведения за топли закуски, шкембеджийница, кебапчийница, баничарница, мекичарница и др.
38. "Питейни заведения" са кафе-аперитив, винарна, пивница-кръчма, бирария, коктейл-бар, както и бюфет, павилион и каравана.
39. "Кафе-сладкарници" са кафе-сладкарница, сладоледен салон, кафе-концерт, кафе-театър, кафе с игри (шах, табла, карти, билярд, моникс), кафе-клуб, кафетерия и чайна.
40. "Дневни барове" са барове към хотелски комплекси, самостоятелни барове, млечен бар, кафе-бар и коктейл-бар.
41. "Нощни барове" са барове с програма, без програма, бар-вариете, казино, дискотека, кабаре, стриптийзбар и други подобни.
42. "Бюфет, павилион, каравана" са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.
43. "Компютърна услуга" е предоставяне за ползване на компютърна техника, оборудвана с програмни продукти."
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме § 10 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 86, против 11, въздържали се 10.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По заглавието има ли изкзвания? Няма.
Поставям на гласуване заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 11. По този параграф има предложение на народния представител Васил Козалиев, което не е подкрепено от комисията; на народния представител Венцеслав Димитров, което също не е подкрепено от комисията; на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; на народния представител Мариела Митева, подкрепено от комисията само в частта на т. 3; на народния представител Младен Влашки, което не е подкрепено от комисията; на народния представител Никола Николов, което също не е подкрепено от комисията; на народния представител Руси Статков, не е подкрепено от комисията; на народните представители Любомир Божков, Васил Козалиев и Стефан Стоилов за нов § 11а, който ще прочета по-късно.
Предложение на комисията за § 11:
"§ 11. В Закона за корпоративното подоходно облагане (следва изброяване на обнародването) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5 се създава ал. 3:
"(3) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път."
2. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 се създава т. 25:
"25. вноските от работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване или застраховане, които не са социални разходи, превишаващи 30 лв. месечно за всеки осигурен работник или служител, включително по договор за възлагане на управление.";
б) в ал. 3, т. 1 след думата "паметници" се добавя "за учредените и предоставените стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища", а т. 12, 13, 14 и 15 се отменят.
3. В чл. 24 ал. 1 се изменя така:
"(1) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не може да се намалява със създадените резерви, освен ако те са установени със закон като разход при формиране на финансовия счетоводен резултат. Други разходи се вземат предвид за целите на данъчното облагане, само когато това е предвидено със закон."
4. В чл. 36, ал. 1 думите "до размерите, определени в чл. 23, ал. 3, т. 12" се заменят с "и/или застраховане, които не превишават 30 лв. месечно за всяко осигурено лице".
5. В чл. 44, ал. 1 числото "27" се заменя с "25".
6. В чл. 46 числото "5" се заменя с числото "3"."
Това е § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожа Мариела Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата, за да обърна внимание на народните представители, че се поставя за разглеждане един текст, от който става ясно, че на практика условията, при които ще облагат не само животозастрахователните компании, но и условията, при които работят пенсионните, здравноосигурителните и социалните фондове също стават по-лоши.
Ако обърнете внимание, в чл. 23, ал. 2 е записано, че финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с... Вносителят предлага този финансов резултат да се увеличава с вноските от работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване или застраховане, които не са социални разходи, превишаващи 30 лв. месечно за всеки осигурен работник или служител, включително по договор за възлагане на управление.
Освен това се предлага т. 12 в ал. 3, която сега предвижда привилегирован режим за пенсионните, здравноосигурителните и социалните фондове, да отпадне.
Моето предложение е в доста по-различен смисъл. Според мен трябва да отпадне буква "а", и да не се утежнява режимът за облагане на допълнителното доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване или застраховане. Точка 12 трябва да си остане в ал. 3, според която финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с...
Предложението ми е в т. 12 след думите "вноските от работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване в размер до 30 лв. месечно за всеки осигурен работник или служител, включително с договор за възлагане на управление" да се добавят думите "застраховки "Живот", "Злополука", "Пенсионни и здравни застраховки". По този начин от една страна ще се поставят при равни условия различните видове продукти, с които се осигуряват гражданите в страната, било то здравни осигуровки, допълнително доброволно пенсионно или социално осигуряване, или пък пенсионни или здравни застраховки.
От друга страна това, разбира се, само по себе си ще стимулира и гражданите, чрез данъчните облекчения, да влагат своите средства именно в такъв вид пазарни продукти. В противен случай гражданите нямат интерес да влагат своите средства там и това ще намали продажбите на застраховки "Живот", "Злополука", пенсионни и здравни застраховки, допълнително пенсионно, здравно и социално осигуряване.
Второто ми предложение е свързано с намаляването на данъка за животозастраховане, като предлагам числото "5" да се замени с числото "2".
Виждам, че комисията е възприела компромисен вариант - предлага данъкът да бъде 3 на сто, но бих искала да обърна внимание, че всъщност този данък също остава доста тежък. Защото на практика животозастрахователите трябва да го включат в общата стойност на застраховката. Голяма част от животозастрахователните компании включват във вноските на тази застраховка 5 на сто адмиинстративно-технически разходи. Представете си колко ще се оскъпи продуктът, ако 3 на сто е станал данъкът. На практика тези застраховки ще станат непродаваеми.
Статистиката показва, че такива животозастраховки си правят предимно гражданите с ниски или средни доходи. Не знам защо, но гражданите с високи доходи не прибягват до такъв тип спестяване - говоря специално за застраховките със спестовен елемент. Оскъпявайки застраховките, на практика ние лишаваме гражданите в България от една възможност да осигуряват своето бъдеще не като я забраняваме, но като я правим непродаваема, невъзможна за тях.
Практиката в много европейски страни показва, че начинът на облагане на животозастрахователите е различен. Там се прилага подоходно облагане на животозастрахователите. А в някои страни пък е възприет диференциран подход - нещо, което е различно от България. Например в Австрия се облагат с 4 на сто данък застраховките над 10 000 шилинга и с 0 на сто под 10 000 шилинга. Тоест, по-малките стойности. (Председателят подава сигнал на народния представител Мариела Митева, че времето й е изтекло.)
Разбирам, че ми давате знак, че времето, което е определено за обосноваване на предложения, е изтекло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Митева, много Ви моля, дадох Ви сигнал да спрете.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Ами тъкмо обяснявах, че съм видяла сигнала и исках да Ви благодаря за предоставената ми възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Часовникът върви. Приключете, за да не Ви отнемам думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Вече приключих. Благодаря.
Надявам се все пак да подкрепите предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други желаещи да вземат думата? Няма.
В рамките на § 11 имаме няколко неприети предложения. Първото е на народния представител Васил Козалиев - в ал. 1 числото "27" се заменя с "20", а в ал. 2 числото "20" се заменя с "10".
Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 30, против 116, въздържали се 2.
Предложението на господин Козалиев не се приема.
Следва предложението на господин Венцеслав Димитров - в чл. 23, т. 25 числото "30" се заменя с "60".
Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 9, против 110, въздържали се 6.
Предложението на господин Венцеслав Димитров не се приема.
Предложението на народния представител Йордан Цонев е прието.
Следва предложението на народния представител Мариела Митева в неприетата част - в т. 1, буква "б" думите "т. 12" да отпаднат.
2. Създава се нова буква "в": "В ал. 3, т. 12 след думите "социално осигуряване" се поставя запетая и се добавя "застраховки "Живот", "Злополука", "Пенсионни и здравни застраховки".
Това е неприетото от комисията предложение на госпожа Митева.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 33, против 114, въздържали се 4.
Предложението на госпожа Митева не е прието.
Следва предложението на господин Младен Влашки - в § 11, т.1, буква "б" да отпаднат числата "13" и "14", което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 7, против 17, въздържали се 95.
Предложението на господин Влашки не се приема.
Следва неприетото предложение на господин Никола Николов - в § 11, т. 1, буква "б" след числото "14" изразът "и 15" се заличава.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 34, въздържали се 65.
Предложението на господин Никола Николов не се приема.
Следва предложението на господин Руси Статков:
1. В т. 1 - по чл.23:
а/ в т. 1, в новата т. 25, ал.2 думите "или застраховане, които не са социални разходи" да отпаднат;
б/ в буква "б" думите "за учредените и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища" да отпаднат;
в/ да отпадне отмяната на т. 13, 14 и 15.
2. В т.3 - по чл. 36 думите "и/или застраховане".
Моля да гласуваме предложението на господин Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 4, против 120, въздържал се 1.
Предложението на господин Статков не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 11.
Гласували 138 народни представители: за 121, против 10, въздържали се 7.
Параграф 11 е приет в редакцията, предложена от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народните представители Любомир Божков, Васил Козалиев и Стефан Стоилов за нов § 11а:
"§ 11а. В чл. 223, ал. 2 от Закона за МВР след думите "униформено облекло" се добавя "или друго вещево имущество"."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Моля да гласуваме предложения от народните представители Любомир Божков, Васил Козалиев и Стефан Стоилов § 11а, който не се подкрепя от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 19, против 110, въздържали се 3.
Предложението за нов § 11а не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 12. В Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване чл. 94 се отменя."
Има предложение на народния представител Михаил Миков - § 12 се изменя така:
"§ 12. В чл. 94 на Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване ал. 1, 3 и 4 се отменят."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Руси Статков, което е същото като на господин Миков, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков и на господин Статков, поотделно дадени, но които се свеждат до едно и също, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 25, против 114, въздържал се 1.
Предложението на господин Миков и на господин Статков се приема.
Поставям на гласуване § 12 в редакцията, предложена от вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 113, против 21, въздържали се 7.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 13 има окончателен текст на комисията, който ще прочета, но първо предложенията.
Има предложение от народния представител Венцеслав Димитров - в § 13, т. 4 - в чл.14 да отпаднат новите ал. 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Бойков - в § 13:
1. Създава се нова т. 169.
2. В чл. 77, т. 2 думите "следващите шест поредни едномесечни данъчни периода" се заменят с "следващите четири поредни едномесечни данъчни периода", а в т. 5 и 6 думата "шест" се заменя с "четири".
Комисията не подкрепя това предложение.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Следващото предложение е на народния представител Младен Влашки - в § 13, т.10 се създава буква "в":
"6. книгите с българска художествена литература."
На мен не ми е ясно това предложение. Това предложение на народния представител Младен Влашки не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Бихте ли прочели, господин Цонев, неприетите предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ги чета. Всичките до този момент ги чета. Това правя. Просто се спрях на предложението на народния представител Младен Влашки, защото няма смисъл, както сме го изписали в доклада:
"В § 13, т. 10 се създава буква "в":
"6. книгите с българска художествена литература."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така го е дал.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да има грешка при преписването и искам да го намерят.
Следващо предложение е на народния представител Никола Николов - в § 13, т. 4 буква "б" да отпадне. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Следващото предложение е на народния представител Панайот Ляков - в § 13 т. 21 се изменя така:
"21. В чл. 110, ал. 1 думите "има обща стойност на износа над 50 хил. лв. за период, не по-дълъг от" се заменят с израза: "е извършил износ по смисъла на чл. 14 през".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 13:
1. Точка 4 да отпадне.
2. В чл. 77, ал. 1, т. 2 думата "шест" се заменя с "два".
3. Член 110 се изменя така:
"Чл. 110. Всяко лице може да се регистрира по избор, независимо от облагаемия оборот по чл. 108."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
По § 13 - относно ЗДДС:
1. В § 13, чл. 14 да отпаднат новите ал. 3 и 4.
2. В чл. 77, ал. 1 шестмесечният срок да се промени на тримесечен.
3. В чл. 110 ал. 1 се изменя така:
"(1) Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член, има право на доброволна регистрация."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 13:
"§ 13. В Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 44, 62 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8, т. 3 накрая се създава изречение второ:
"Не е налице доставка на стока при безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;".
2. В чл. 10, т. 6 накрая се създава изречение второ:
"Не е налице доставка на услуга при безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;".
3. В чл. 11 ал. 2 се изменя така:
"(2) Внос на стоки за целите на този закон е и въвеждането на стоки от територията на свободна зона, свободен склад или търговски обект, лицензиран за валутна търговия на територията на страната."
4. В чл. 14:
а) в ал. 1 т. 6 се отменя;
б) създава се нова ал. 3:
"(3) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 за доказване на износа до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е прехвърлена собствеността или е изнесена стоката или е завършена услугата, разпоредбите за износ за доставката не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите, доказващи износа, той коригира резултата от прилагането на тази алинея."
5. В чл. 15, ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва:
а) от доставчика или от негово име
или
б) от получателя или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове за развлечения, както и за частни самолети и други средства за превоз за лични нужди."
6. В чл. 20:
а) в т. 6 думите "до себестойността на" се заменят със "за";
б) точка 11 се изменя така:
"11. "Стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" по смисъла на този закон са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 10 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице;"
в) създават се точки 12, 13, 14 и 15:
"12. "Инвестиционно злато" е:
а) злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
б) златни монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, за които са едновременно налице следните условия:
- са с чистота, равна или по-голяма от 900 хилядни;
- са изсечени след 1800 г.;
- са или са били законно платежно средство в страната, от която произхождат;
- се продават обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто;
13. "Туроператор", "туристически агент" и "турист" се приравняват на същите понятия от Закона за туризма;
14. "Доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко" са доставките, които туроператорът или туристическият агент е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на туриста без изменения;
15. "Обща туристическа услуга" е услугата, представляваща съвкупност от всички стоки и услуги, предоставени във връзка с пътуване на турист от туроператор или туристически агент, действащ от свое име и за осъществяването на която са използвани доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко."
7. В чл. 26 т. 4 се отменя.
8. В чл. 29, ал. 5 думите "които не са дълготрайни активи" се заличават, а накрая се добавя "а в случаите, когато стоката е внесена - данъчната основа при внос".
9. В чл. 31, ал. 1 думите "по повод вноса митни сборове" се заменят с "при вносна митни сборове, такси, вноски".
10. В чл. 32 думите "и доставката на благородни метали, по която получател е Българската народна банка" се заличават.
11. В чл. 33, ал. 2, т. 1 накрая се добавя "с изключение на износа".
12. В чл. 36, т. 6 думата "други" се заличава и накрая се създава изречение второ:
"Това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги."
13. В чл. 42:
а) в т. 2 думите "безплатните услуги" се заменят с "услугите", а думите "на държавната поръчка и" се заличават;
б) в т. 3 думите "финансирани от държавата" се заличават.
14. В чл. 49, ал. 2 след думите "дарение е и" се добавя "безвъзмездното".
15. Член 52а се отменя.
16. Член 54 се изменя така:
"Чл. 54. Данъчната ставка е 0 в случаите на износ по смисъла на чл. 14."
17. В чл. 55:
а) в ал. 1 след думите "на датата на" се добавя "в срок до 5 дни от датата на";
б) ал. 5 се изменя така:
"(5) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите, когато документът не е издаден или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем."
в) създава се ал. 6:
"(6) Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация."
18. В чл. 59:
а) точка 4 се изменя така:
"4. се внася инвестиционно злато;"
б) в т. 9 буква "а" накрая се добавя "по смисъла на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане".
19. В чл. 60 се създава ал. 3:
"(3) Когато съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане възникне задължение за заплащане на лихви върху митни сборове вследствие на възникване на митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък."
20. В чл. 64 т. 7 се отменя.
21. В чл. 68, ал. 2, т. 2 накрая се добавя "и е изпълнено условието по чл. 64, т. 2".
22. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 4 думите "с изключение на случаите по чл. 64, т. 7" се заличават;
б) създават се нови точки 6 и 7:
"6. когато писмено е поискано от органите на Министерството на вътрешните работи или органите на съдебната власт и се възобновява след уведомяването за отпадане на причината за исканото спиране;

7. при започнала данъчна ревизия на лицето - до приключването й;"
23. Създават се нови глави двадесета и двадесет и първа:

"Глава двадесета
ДОСТАВКИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННО ЗЛАТО
Освобождаване на доставките, свързани с инвестицион-
но злато

Чл. 91а. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, са освободени, освен в случаите по ал. 2.
(2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или превръщат злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1 да бъдат облагаеми, когато доставката на инвестиционно злато, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.
 (3) Правото по ал. 2 може да се упражни само за доставките, по които получател е регистрирано по този закон лице.
 (4) Правото по ал. 2 се упражнява като доставчикът посочи това в данъчния документ по доставката.
 (5) В отклонение от разпоредбите на чл. 55 начисляването на данъка по този закон се извършва от получателя, ако той е регистрирано по този закон лице, при:
1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;
2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по ал. 2.

Право на данъчен кредит във връзка с доставки,
свързани с инвестиционно злато

Чл. 91б. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък по отношение на:
1. доставки на инвестиционното злато, което им е доставено от лице, упражнило правото си на избор съгласно чл. 91а, ал. 2;
2. получена доставка или внос на злато, различно от инвестиционно злато, което после е превърнато от него или от негово име в инвестиционно злато;
3. получени услуги, водещи до промяна на формата, теглото или честотата на златото, включително на инвестиционно злато, ако последващата доставка на това злато е освободена.
(2) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или превръщат злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките или при вноса на стоки или услуги, свързани с производството или превръщането на това злато.

Документиране на доставките, свързани с
инвестиционно злато

Чл. 91в. Данъчно задължените лица документират и отчитат доставките, свързани с инвестиционно злато, по ред, определен в Правилника за прилагане на този закон.

Глава двадесет и първа
ДОСТАВКА НА ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ
Място на изпълнение

Чл. 91г. Място на изпълнение при доставка на обща туристическа услуга е мястото, където доставчикът постоянно извършва независимата си икономическа дейност или има обект, от който се извършва изпълнението.

Данъчна основа

Чл. 91д. (1) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е разликата между:
1. общата сума, която е платена или ще бъде платена от туриста, без дължимия данък за доставката, и
2. данъчната основа и данъка за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко.
(2) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга не може да бъде отрицателна.

Право на данъчен кредит

Чл. 91е. Туроператорът или туристическият агент няма право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко.

Дата на възникване на данъчното събитие

Чл. 91ж. Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която туристът се възползва за пръв път от доставката.

Освобождаване на доставките

Чл. 91з. (1) Доставката на обща туристическа услуга е освободена, ако доставките на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, които са част от тази услуга, са с място на изпълнение извън територията на страната.
(2) Когато само част от доставките по ал. 1 са с място на изпълнение извън територията на страната, освободена е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.
 (3) В случаите по ал. 2 определянето на освободената част се извършва по ред, определен в Правилника за прилагане на този закон.

Документиране и отчитане на доставките

Чл. 91и. Туроператорът или туристическият агент документира и отчита доставката на обща туристическа услуга по ред, определен в Правилника за прилагане на този закон."
24. Досегашните глави двадесета и двадесет и седма стават съответно двадесет и втора и двадесет и девета.
25. В чл. 81, ал. 5:
а) в чл. 81, ал. 5, т. 1 след думите "Търговския закон" се добавя "ако получател е регистрирано по този закон лице или се регистрира в сроковете по чл. 125 за наличните към момента на регистрацията активи";
б) създава се т. 5:
"5. закупени, произведени или придобити по друг начин стоки или услуги, ако данъчният режим на доставките, които е извършвало регистрираното лице с тези стоки или услуги, бъде променен със закона."
26. В чл. 82, ал. 3, т. 4 накрая се добавя "когато балансовата им стойност е по-ниска от 5 на сто от отчетната им стойност".
27. В чл. 102, ал. 1 накрая се добавя "а получателят я съхранява до напускането на обекта.
28. В чл. 104, ал. 5 думите "копие от регистрите по ал. 1 и" се заличават, а накрая се добавя "както и копие от регистрите по ал. 1, освен в случаите, предвидени в правилника".
29. В чл. 110:
а) в ал. 1 думите "обща стойност на износа" се заменят с "общ облагаем оборот";
б) ал. 2 се изменя така:
"(2) Общ облагаем оборот по смисъла на този закон е сумата от данъчните основи на облагаемите доставки, включително тези със ставка нула. Всяко лице задължително определя своя общ облагаем оборот след изтичането на всеки календарен месец.";
в) в ал. 3 думите "постигната обща стойност на износа" се заменят с "постигнат общ облагаем оборот";
г) алинеи 4 и 5 се изменят така:
 "(4) При определянето на общия облагаем оборот се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.
(5) Получените аванси по облагаеми доставки, с изключение на облагаемите със ставка нула, се включват при определянето на общия облагаем оборот. Получените аванси за бъдещ износ не се включват при определянето на общия облагаем оборот, докато не завърши фактическото му изпълнение и не са получени документите за доказването му."
д) алинея 6 се отменя.
30. В чл. 114, ал. 2 думите "в общата стойност на износа" се заменят с "на общия облагаем оборот".
31. В чл. 117:
а) в ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. когато общият облагаем оборот на регистрираното лице за последните 18 месеца преди текущия спадне под 50 хил. лв. - в срок 14 дни от настъпването на тези обстоятелства;
б) в ал. 1 т. 2 се отменя;
в) в ал. 1 т. 3 се отменя;
г)  в ал. 2, т. 2 думите "и обявяване в ликвидация" се заличават.
32. В чл. 118, ал. 1 думите "обща стойност на износа" се заменят с "общ облагаем оборот".
33. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 4 се изменя така:
"(4) Данъкът по ал. 3 участва при определянето на резултата за последния данъчен период."
б) Алинея 5 се изменя така:
"(5) Докогато към датата на подаване на формуляра за дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 77, към тази дата се приема, че с шестте едномесечни периода са изтекли."
в) В ал. 6, т. 3 накрая се добавя:
"Само за наличните активи към датата на регистрация".
34. В чл. 125, ал. 1, точки 4 и 5 думите "обща стойност на износ" се заменят с "общ облагаем оборот".
35. В чл. 137 се създава нова ал. 3:
"(3) Който не изпълни задълженията си да съхрани касовата бележка от фискалното устройство (фискален бон) до напускане на обекта се наказва с глоба от 5 до 50 лв."
36. В чл. 138 думата "данъчнозадължено" се заличава, а думите "неправомерно начисления данък" се заменят с "посочения в документа данък".
37. Създава се нов чл. 145 със следното съдържание:
"Чл. 145. (1) Който не внесе в срок пълния размер на дължим по този закон данък за внасяне, се наказва с:
1. глоба в размер на 2 процента от сумата на невнесения в срока данък за внасяне, но не по-малко от 50 лв. - за физическите лица, които не са търговци;
2. имуществена санкция в размера по т. 1 - за юридическите лица и за едноличните търговци.
(2)За извършено повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е 5 процента от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 400 лв.
(3) За всяко нарушение по ал. 1, извършено в двугодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление за същото по вид повторно нарушение, размерът на глобата или имуществената санкция е 10 процента от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 1000 лв."
Това беше всичко по § 13, който се отнася за промените в Закона за данък добавена стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев. Той заслужава малко почивка, тъй като девет страници не беше лесно да бъдат прочетени наведнъж.
Много моля желаещите да вземат думата. Заповядайте!
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, искам да направя една дребна редакционна поправка, като предварително правя уговорката, че ако тя ще промени смисъла на текста, се отказвам от нея.
Става въпрос за т. 19 на § 13. И се отнася за чл. 60, ал. 3. Предлагам след думите "митни сборове" думите "вследствие на възникване на" да отпаднат и да се заменят с думата "по". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клайн.
Други желаещи има ли да вземат думата?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! В края сме на законопроекта. Позволявам си съвсем накратко да насоча вашето внимание върху предложенията, които съм направил, свързани с данък добавена стойност.
На първо място, разбира се, са предложенията, свързани с текста на вносителя. И по-конкретно - в чл. 14 съм предложил да отпаднат новите алинеи 3 и 4. Тези алинеи са свързани с износа и по-конкретно - с работата на ишлеме. В комисията имахме възможност да изслушаме господин Тебеян, а и други представители извън комисията - на хората на бизнеса, които изразиха отношение на неодобрение, или по-скоро на неразбиране на това, което вносителят - Министерският съвет - предлага. Защото те считат, че по този начин се утежнява и без това утежнената икономическа среда. Мисля, господин Цонев, че независимо от аргументите, които Вие изразихте от името на вносителя, бих казал, че господин Тебеян не остана убеден. А пък останалите - още по-малко. Затова аз съм направил такова предложение - да отпадне т. 4 в § 13, която касае именно създаването на нови алинеи 3 и 4 в чл. 14 от Закона за данък добавена стойност.
Другите предложения, които съм направил, са свързани отново с въпроси, които сме поставяли и в предишни изменения на Закона за данък добавена стойност, а те са:
На първо място - възстановяването на данъчния кредит. Независимо от разговора в комисията опитите да бъдем убедени, че шестте месеца плюс 45 дни не са такива, каквито са записани, а са били по-кратки, остават според хората, които са в бизнеса, огромен период от време, в който се задържат оборотни средства, в който, уважаеми колеги отдясно, не може да се разчита на собствени пари. Напротив - с тези пари се формира излишък в държавния бюджет, който е, разбира се, едно такова безвъзмездно кредитиране от страна на бизнеса в обстановка, в която бизнесът се нуждае изключително много от тези средства. Затова и предложението, което съм направил, е свързано с ограничаване на периода на възстановяване на данъчния кредит до два месеца. Това е постижимо. Още повече тук е госпожа Дора Андреева. Става дума за един преходен период, който вече измина. По това да бъдат обхванати онези, които са по данък добавена стойност, да бъдат качени на компютрите, да бъдат контролирани. И вече не е нужно да налагаме такава жестока мярка в толкова продължителен период да не се възстановява данък добавена стойност.
На следващо място предложението, което съм направил, е свързано с възможността за регистрация. Считам, че и този, бих казал, негативен остатък, който ни поставя извън европейското законодателство, трябва да бъде преодолян. Още повече, в духа на това, което говорим - за присъединяване към Европейския съюз. Няма такъв праг в европейското законодателство, не трябва да има и в нашата страна. Предложил съм да има възможност за свободна регистрация, тоест - право на избор.
И най-сетне - няколко предложения за отпадане, като последното е свързано с тази санкция, която най-накрая прочете председателят - за бележките от фискалното устройство. Предлагам, господин председател, да отпадне "до 50 лв.", да остане "глоба от 5 лв.". Да има възпитателен елемент, който да създава двустранен интерес и в този, който издава бона, и в другия, който го получава. Но да не отиваме към такива крайности, защото няма да бъдем разбрани. Ето това са нещата, които съм предложил и така съвсем накратко аргументирах. Моля колегите да подкрепят моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Цонев има думата.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, може би тук е мястото да кажа, че в Бюджетната комисия ние, както каза и колегата Статков, имахме такива дебати. Ние се върнахме отново на ДДС, защото аз и някои колеги от финансовото министерство продължаваме да смятаме, че има неразбиране по отношение на тези периоди за възстановяване на данъка и че може би трябва малко по-подробно да се занимаем с тази методика. Защото аз лично оставам с чувството, че една група фирми, които са едни и същи навсякъде, правят тези възражения и създават нереална представа. Аз уточних, че оставяме вратата отворена да ни убедят, че не е така. И поръчахме на Министерството на финансите, цитирам точно какво направихме в комисията, Министерството на финансите да помисли и предложи през 2000 г. режим, сходен с този в европейските страни, тъй като започваме преговори по присъединяване, който да е ефективен както за данъчните субекти, така и за държавата и да отразява европейската практика.
Имам пред мен справка за европейската практика, както и другата справка, която обещахме за големите данъкоплатци и за всички останали данъкоплатци каква е общата сума за възстановяване, която остава в края на шестмесечния цикъл, а не в края на едномесечния. Защото той е шестмесечен, но всеки месец може да се възстановява и се възстановява. И тогава възникна въпросът: той може, но всъщност се възстановява на шестте месеца. И ние поискахме да видим колко е това, което остава за шестте месеца, а не онова, което се връща всеки месец, за да гледаме реално на данъка като едномесечен.
Аз съжалявам, късно е, но това е важна тема. Ние всяка година се връщаме към нея и аз продължавам да твърдя, че понякога се връщаме съвсем незаслужено. Ще ви кажа само какви са сроковете, ще размножа този материал и може би ще проведем отделна дискусия в комисията като специализирана. Но тук използвам повода, за да ви кажа тези неща съвсем накратко.
Във Франция възстановяването на данъка се извършва чрез молба, подавана след края на годината, през месец януари. Има възможности и на тримесечие да се възстанови данъкът, а не на месец. Най-малкият срок е тримесечие само ако сумата е над 5 хил. франка.
Във Великобритания този период е тримесечен, няма месечен, като след края на данъчния период, след тези три месеца се извършва в рамките на 30 дни. Тоест най-бързото възстановяване е четири месеца. Ако лицето обаче е регистрирано от 12 месеца и има облагаем оборот до 300 хил. лири, може да декларира данъка само годишно и да получава възстановяване на данъка след края на годината.
В Белгия пак е тримесечно, както във Франция, и има лимит от минимум 60 хил. франка да е тази сума.
В Испания - след края на годината.
Така мога да продължа с още примери. Има направени и съответните изводи.
Искам да ви кажа последно това, което се възстановява за големите данъкоплатци - каква е сумата, която е от общия процент на сумата за възстановяване, която е в 6-месечната процедура, съгласно чл. 67, ал. 2. За големите данъкоплатци процентът, който се възстановява на шестте месеца, тоест е останал и не е възстановен всеки месец, е 1%. А за всички останали е 10%. Фактически 1% влизат в шестмесечната, а 10% от другите данъкоплатци, не от големите, в шестмесечния. Всичко останало е в едномесечния револвиращ срок за възстановяване. Дадени са и цифрите, ако искате можем да отидем в Министерство на финансите и да ги проверим, защото със сигурност ще се стори, че не са истински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Цонев, бихте ли взели отношение по предложението на господин Клайн?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, то е редакционно. Приемаме предложението на господин Клайн. Ще прочета как ще изглежда т. 19:
"19. В чл. 60 се създава ал. 3:
"(3) Когато съгласно Закона за митниците и Правилника за неговото прилагане възникне задължение за заплащане на лихви върху митни сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък."
Това е по предложението на господин Клайн.
И още нещо, аз лично приемам предложението на господин Руси Статков глобата да е 5 лв., само 5 лв., за да има възпитателен ефект, да не е "от - до". Това е разумно предложение и аз го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Това, което прочете господин Цонев показва още веднъж, че има различни практики, но в една голяма част те са сведени до това, господин Цонев, да има и диференциация. Във Франция е три месеца, 1000 долара, защото 5 хил. франка са горе-долу толкова. Така че сравнено с нашата досегашна практика, звучи по-добре.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нашата е месечно.
РУСИ СТАТКОВ: Месечно, шестмесечни периоди и след това 45 дни за ревизия.
Аз съм направил предложение, което искам да гласуваме, предполагам, че и проф. Стоилов също, но ако те бъдат отхвърлени - затова станах всъщност за реплика - предлагам така или иначе този въпрос, той може да бъде решен лесно с гласуване, но да се опитаме, господин Цонев, на базата на тази практика да намерим по-добро решение във възстановяването още тази година, да не оставаме на старото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз може би нямаше да се изказвам, ако не ни беше предложена тази информация, тъй като ми е ясно, че няма да се приемат предложенията за връщане към една практика, която я е имало в България. Не се предлага нещо, което е ново, или е резултат на наше изобретение. Аз се съмнявам, че в Испания е само едногодишен срок. И там вероятно съществува тази възможност за определени размери да действа тримесечния срок. Затова и предложенията, които правя аз, не са към намаляване на срока. Аз не съм предлагал да минем от шестмесечен срок, тоест от шест едномесечни срокове към едномесечен. Това не може и не трябва да става сега. Но да се върнем към три едномесечни срока е нещо нормално, което почти се припокрива с европейската практика.
Второ, никой не може да скрие, че мисията на фонда е внушавала на Министерство на финансите, че голяма полза от тези тотални данъчни проверки няма. А главно с тях е свързано поддържането на шестмесечния срок. И че разходите за тези проверки са по-големи от ефекта. Тоест от гледна точка на елементарния критерий на ефективност трябва да се промени тази практика. Но понеже е по-удобно, по-комфортно е, се запазва старата практика.
Фискалният уют и комфорт много често са фактор, който пречи за рационализиране на данъчното законодателство. В случая с България имаме тъкмо това положение. Разбирам, че мнозинството не е готово да го приеме, макар че имаше анонси през миналата година за коригиране на тези неправилни решения от 1997 - 1998 г. така, както и задължителното дерегистриране на фирми, които имат оборот под 50 хил. лв. Тук се направи малък компромис като се намали летвата от 75 на 50. Но това е половинчато, мижаво решение. В това отношение външните ни партньори също внушаваха да се отиде към една типична общоприета общоевропейска практика.
Министерството на финансите гони своите удобства и по този начин изправя срещу себе си голямата част от фирмите. По източник на Министерство на финансите за 1998 г., когато се мина на тази практика за шест едномесечни срокове, сумата на висящите вземания на фирмите се увеличава седем пъти: от 52-3 милиарда на 354 милиарда. Това е по източник на Министерство на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Други желаещи да вземат думата? Господин Цонев има думата за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Само 5 секунди, няма да ви губя времето.
Искам да ви кажа само, че срокът там е четири тримесечни в годината. Не казвайте: три едномесечни. Няма такова нещо в тази справка. Четири тримесечни! Ако искате, да ги направим четири тримесечни. Аз мисля, че утре ще ни чакат фирмите отвън. Четири тримесечни е точно три пъти по-лошо от шест едномесечни. Ако искате, да го направим така, защото това предложихте. Нека да мислим още по този данък. Нека да мислим. Още да влезем в дълбочина. Аз мисля, че анализът не е точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Проф. Стоилов има думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Недейте да нервничите, уважаеми колеги от мнозинството. Много добронамереност намирам. Обсъждаме данъчни проблеми. Ако има нещо, което да засяга хората, това са данъците, разбира се и други неща.
Неслучайно всички анализатори и извън България, и в България говорят, че от избори към избори все повече и повече гражданите на България ще реагират като данъкоплатци. Имайте го предвид и вие, и в средата, и вляво. Това е абсолютната истина.
Аз моля да бъде дадена една прецизна справка, макар и след приемането на днешните текстове. Тука има някаква бъркотия, от която излиза, че в Европа, уважаеми господин председател, на дванадесетия месец възстановяват данъчния кредит.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи аз искам тези неща?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не че искате, но както представяте информацията за Европа, излиза, че там превалира практиката, където фирмите висят на пирон и на дванадесетия месец им възстановят данъка. Вие сте убеден, че не е така. Аз съм убеден, че не е така. Свършваме дотук, но нека на парламента да бъде предоставена една информация точна, прецизна. За данъци става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Приключихме разискванията. Има седем неприети предложения, които ще поставя последователно на гласуване.
Първото неприето предложение по § 13 е на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 41, против 104, въздържал се 1.
Предложението на господин Венцеслав Димитров не се приема.
Следва неприетото предложение на народния представител Иван Бойков.
Моля да гласуваме!
Гласували 138 народни представители: за 21, против 117, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Иван Бойков не се приема.
Предложението на господин Цонев е прието.
Следва предложението на господин Младен Влашки, неприето от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 36, против 49, въздържали се 56.
Предложението на господин Влашки не е прието.
Следва неподкрепеното от комисията предложение на народния представител Никола Николов.
Моля, гласувайте!
Гласували 114 народни представители: за 14, против 24, въздържали се 76.
Предложението на господин Николов не се приема.
Следва неподкрепеното от комисията предложение на народния представител Панайот Ляков.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 10, против 59, въздържали се 64.
Предложението на господин Ляков не се приема.
Моля да гласуваме предложенията на господин Руси Статков, неподкрепени също така от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 34, против 115, въздържали се 2.
Предложенията на господин Статков не се приемат.
Поставям на гласуване предложенията на проф. Стефан Стоилов, неподкрепени от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 38, против 113, въздържали се 2.
Предложенията на проф. Стоилов не се приемат.
Сега стигнахме до деветстраничния текст, който ще се постави на едно гласуване, но преди това няколко уточнения.
Редакционните бележки няма да поставям на гласуване - господин Цонев ви ги прочете:
"19. В чл. 60 се създава ал. 3:
"(3) Когато съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане възникне задължение за заплащане на лихви върху митни сборове по митническо задължение..." - чисто редакционна поправка, предложена от господин Клайн.
Още една редакционна корекция има в т. 22, б. "б": в т. 6 на втория ред изразът е "се възобновяват"; и накрая е "исканото спиране".
Това са чисто редакционни предложения, които няма да поставя на гласуване.
Бих искал господин Цонев да уточни корекцията в т. 35 - за 5-те лева.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В т. 35 - нова ал. 3 на чл. 137 накрая вместо "глоба от 5 до 50 лева" се чете "глоба от 5 лева".

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това вече не е редакционна корекция, а отпадане на думи, поради което поставям на гласуване предложението в т. 35, с която се създава нова ал. 3 в чл. 137 - глобата да бъде от 5 лв., а не от 5 до 50 лв.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 130, против 11, въздържал се 1.
Тази корекция е приета.
Поставям на гласуване целия § 13 с трите редакционни корекции, които предложих и отпадането на думите, които току-що гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 118, против 21, въздържали се 5.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 13а:
"§ 13а. Член 35 от Закона за митниците се изменя така:
"Чл. 35. Митническата облагаема стойност се определя от министъра на вътрешните работи."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата?
Моля, гласувайте предложението на господин Венцеслав Димитров за създаване на нов § 13а.
Гласували 141 народни представители: за 4, против 116, въздържали се 21.
Предложението за нов § 13а не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народната представителка Мариела Митева за нов § 14, примерно.
"§ 14. Промените в чл. 23, ал. 3, т. 12 и чл. 46 от Закона за корпоративното подоходно облагане и чл. 12, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица се отнасят за застрахователни договори, сключени след 1 януари 2000 г."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Тъй като голяма част от предложенията не бяха приети, очевидно текстът се нуждае от корекция. На практика има прието изменение само в чл. 46, където данъкът за животозастраховане става 3 на сто. При това положение редактирам текста си така:
"§ 14. Разпоредбата на чл. 46 се отнася за застрахователни договори, сключени след 1 януари 2000 г.".
Става дума най-вече за дългосрочните застраховки, които са със спестовен елемент. Една застраховка, сключена дори, примерно, в 1998 г., ще изтече в 2008 г. - 10-годишна застраховка.
Ако вие калкулирате данък, който тогава не е бил вземан предвид, това означава да натоварите застрахователните дружества с разходи, които те не са калкулирали. Безспорно това няма да се отрази благоприятно нито на клиентите, нито на самите дружества.
Ето защо смятам, че е разумно, за да могат дружествата да калкулират тези разходи, клиентите да са наясно с тези условия по договора, разпоредбите да важат само за застрахователните договори, сключени след 1 януари 2000 г.
Застрахователните договори са сключени при строго определени условия и не могат да бъдат променяни впоследствие, независимо че се променя законодателството.
А да не се възприеме този принцип, означава да отидете на облагане на влоговете на гражданите. А мисля, че никой не иска подобно нещо. Тук ситуацията е аналогична. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Мариела Митева за създаване на нов § 14, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 37, против 103, въздържали се 4.
Предложението на госпожа Мариела Митева не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Цонев за § 16 или 17, номерацията ще се уточни по-късно в отдел "Правна и законодателна дейност".
"§ 16. В чл. 12а, ал. 3 от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (обн. ДВ, бр. 110 от 1993 г.; доп. бр. 112 от 1925 ., изм., бр. 55 от 1997 г., изм. и доп., бр. 12 от 1999 г.; доп., бр. 90 от 1999 г.) в края на изречение първо точката се заменя със запетая и се добавя "освен в случаите на избран купувач", а изречение второ се заличава."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на нов параграф, евентуално § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 19.
Параграфът, който условно нарекох 14, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 14 на вносителя:
Отменя се § 63 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 60 от 1999 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване току-що докладвания параграф от председателя на комисията, който от вносителя е посочен като § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 15 на вносителя.
Ще прочета направо предложението на комисията, защото то е направено от мен, но е прието от комисията.
"§ 15. Разпоредбите на този закон влизат в сила от 1 януари 2000 г., с изключение на § 13, т. 4, буква "а" и т. 17, относно разпоредбите на чл. 91г, 91д, 91е, 91ж, 91з и 91и, които влизат в сила от 1 януари 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения параграф, условно посочен като § 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 17.
Параграфът е приет, а заедно с това и целият закон.
Благодаря на всички колеги за упоритостта и за вниманието.
Преди да закрия заседанието ще направя едно съобщение.
Комисията по външна и интеграционна политика съобщава, че утре, сряда, от 11,00 ч. в зала "Изток" ще проведе извънредно заседание.
Следващото заседание ще бъде утре, сряда, 8 декември, от 9,00 ч. по дневен ред, който ще гласуваме.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 20,55 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров
Секретари:
Анелия Тошкова

Камен Костадинов