Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-12-09

Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията на Народното събрание предлагам днес да започнем с приемането на два проекта за решение за промени в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, както и за промяна в състава на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Първото предложение - на мястото на народния представител Кирил Йорданов, предсрочно освободен като народен представител, в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите да бъде избрана народната представителка Мариела Митева.
Чета проекта за решение:


"Р Е Ш Е Н И Е

за избиране член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Избира Мариела Николаева Митева за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Вторият проект за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е

за избиране член на Комисията по външна
и интеграционна политика

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Меглена Иванова Плугчиева за член на Комисията по външна и интеграционна политика."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
За процедура има думата народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам т. 5 от нашия дневен ред - законопроект за ратифициране на Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, с вносител Министерският съвет, да стане т. 1 от днешното заседание или т. 2 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че трябва да спрем да говорим за прозрачност и да сме непрекъснато непрозрачни.
Кое налага, след като вчера започна дискусията по бюджета на здравноосигурителната каса, непременно това да мине първа точка? Смятам, че трябва да се спре с тези неща и съм против да се променя дневният ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 153 народни представители: за 90, против 60, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ВТОРИ ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ И РЕАЛНИЯ СЕКТОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има думата председателят на водещата Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-76 за ратифициране на
Договора за втори заем за преструктуриране на
финансовия и реалния сектор между
Република България и Международната банка
за възстановяване и развитие, внесен от
Министерския съвет на 3 декември 1999 г.

На заседание, проведено на 7 декември 1999 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за втори заем за преструктуриране на
финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 3 декември във Вашингтон.
С решение на Народното събрание от 20 октомври 1999 г. е дадено съгласие Министерският съвет да води преговори с Международната банка за възстановяване и развитие и да сключи договор за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор в размер на 95 млн. и 500 хил. евро. Заемът се отпуска в подкрепа на платежния баланс. Той е част от общия размер средства, отпускани на страната от международните финансови институции за подпомагане на прехода на страната към пазарна икономика в условията на валутен борд.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което с 5 - "за" и 3 - "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 95 млн. и 500 хил. евро, подписан на 3 декември 1999 г. във Вашингтон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.


ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 902-02-76 за ратифициране на
Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от
Министерския съвет на 3 декември 1999 г.

На свое заседание от 8 декември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 95 млн. и 500 хил. евро, подписан на 3 декември 1999 г. във Вашингтон.
Становището беше гласувано с 11 гласа "за" и 2 "въздържали се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата народният представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Винаги, когато става дума за платежния баланс на страната ние сме заявявали предварително своето разбиране, че без външно финансиране страната в тези години не може да мине. Горчивият опит на 1996 г. категорично доказва, че това е така. Ако тогава не беше направена онази голяма грешка, друга щеше да бъде конфигурацията и на парламент, и изобщо в политическото пространство на България. Но, предложеният и разглежданият вчера бюджет показва, че в 2000 г. ние отиваме към още една крачка в неправилна, според мен, посока. Очертава се едно нетно външно финансиране с около 400 млн. долара, с което съответно от нето в платени и получени заеми и реализирането на остатъци по дадени държавни гаранции салдото се увеличава с около 400 млн.
Добре, резервът е приличен. Чувствително! В значителна степен припокрива паричната база, за която валутният борд изисква като елементарно условие. И тук отново се сблъскваме с един фундаментален проблем. Докога България ще живее с нарастващи отрицателни търговски салда? Това ще бъде един фундаментален елемент на стратегия на правителството в 1998, 1999 и 2000 г. и ще продължаваме да увеличаваме държавния дълг.
Тук има едно голямо разминаване от гледна точка на това да се постигне такава стабилност, която да бъде елемент на един реален стабилен икономически растеж. Едно от важните условия, за които е страната да има такъв външнотърговски баланс, в който да нарастват положителните салда, освен с всичко друго, и с оглед на големия държавен дълг на страната, по-специално външният дълг. Това движение през трите години е движение на никъде. И неслучайно то има като главен резултат стагнацията, рецесията.
Затова Парламентарната група на Демократичната левица напоследък се въздържа от подкрепата за ратифициране на споразуменията за тези заеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тук проф. Стоилов каза верни неща, които се опасявам, че няма кой да го чуе. Аз искам да попитам, за да разбера има ли кой да ми отговори.
Вчера от тази трибуна министър-председателят много гордо и с приповдигнат тон заяви, че неговото правителство е обслужило близо 1 млрд. и 800 млн. долара от външния дълг на страната. Смятам, че той не беше точен. Не той и не правителството, а мнозинството, с гласуваните ежеседмично заеми за обслужване на платежния баланс на страната, е извършило този подвиг.
Затова искам да попитам вносителя каква част от тези 1 млрд. и 800 млн., които сме платили по външния дълг за тази година, са от заеми, които ние с вас сме гласували, за да си направим сметката, като прибавим и тези, които днес ще гласуваме, колко ние от вас сме заемнали от следващите поколения, за да говори министър-председателят по-точно, по-отговорно.
И така, моят въпрос към вносителите е: на колко възлизат гласуваните досега от мнозинството заеми за обслужване на платежния баланс на страната и колко ще станат след това гласуване? След този отговор аз ще определя своето поведение и гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Един народен представител трябва да знае какво е гласувало Народното събрание, а не министър-председателят да му изчислява.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Стига сте ни давали акъл!
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Именно защото в последно време не сме наясно какво предлагате да се гласува, искаме повече информация. А днес още повече, след вчерашното изказване на колегата Никола Николов.
Колегата Никола Николов, онзи ден в "Демокрация" и вчера, застъпи становището, че ние не можем да взимаме въобще заеми. Че, ако говорим за критериите за Европейския съюз, например цифрата, следващата година те ще станат 90 на сто. Нали така, господин Николов?
И аз продължавам по-нататък. Вчера от трибуната господин Николов постави въпроса, а и в "Демокрация" го е поставил онзи ден, за това да се види наистина какви заеми се взимат и къде се използват. И днес, ако ние настояваме за нещо, то е защото отдавна сме казали това, което господин Николов говори. Това първо.
Второ, тези заеми трябва да се връщат. И те не могат да се връщат като взимаме нови заеми и си играем със заемите, защото вие в момента структурна реформа не правите. Производство няма и тази игра с отлагане на заемите е опасна, тя е гибелна за страната. Крайно време е страната да работи, крайно време е страната да се постави на други основи, а те означават, разбира се, и заеми, но не безугледни, както вие правите.
Ето защо без наистина достоверна информация ние не бихме могли да подкрепим, най-малкото ще се въздържим, поне аз ще се въздържа, както се въздържах и в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Това е най-доброто название, което чух като кредитна политика, да теглим заем за преструктуриране на реалния и финансовия сектор.
В моите познания, обаче аз се обръщам и към Вас, господин председател, исках с някои книжки, които съм прочел, да дам съвет на правителството и на управляващото мнозинство как се постигат определени икономически резултати и то от опита на американците чрез програмно-целеви състави и задачи. Тук вие не може да ми кажете кога сте ранжирали отрасли или подотрасли. Какви преструктуриране и действия ще предприемете като не знаете кои отрасли ще поставите най-отпред като най-ефективни и с най-бърза възвръщаемост. Може ли някой от вас да стане и да каже: ето ние вземаме заеми, за да създадем икономическо оживление в този и този отрасъл? Възвръщаемостта на заема ще бъде за толкова години. Въз основа на тази възвръщаемост ще можем да си плащаме лихви и главница. В резултат на подема в тези отрасли ще може да заделим съответна печалба, за да може да въздигнем и други отрасли и подотрасли. Къде ви е композицията, къде ви е целева програмната задача? Покажете ни я. След хубавото заглавие има пълен вакуум от познания, от рационално мислене и рационални действия. Как да ви подкрепя? Просто ставам съучастник на разпиляване на държавни средства и не мога да го направя.
Съжалявам, но аз не мога да подкрепя такъв подход. Това е волунтаризъм. Вие назовавате нещо, а нямате реални покрития, аргументирани, научнообосновани за това преструктуриране. То е само пожелание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата народният представител Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз се радвам, че внимателно следите това, което аз говоря. Както миналата година, предупреждавах, че голямото предизвикателство за бюджета ще бъде бюджетният дефицит, който трябва да бъде покрит и трябва да бъдат търсени съответни заеми за това и един от тези заеми е ФЕСАЛ, защото ние с него покриваме бюджетния си дефицит. Това иначе би означавало по друг начин да покриваме бюджетния си дефицит. Ето начинът, по който го правим, и затова е безотговорно да се твърди, че няма да гласувате за това. Вчера аз от устата на господин Койчев чух, че той призовава да има по-голям дефицит. Ето по този начин ние го намаляваме.
От друга страна, голямото предизвикателство пред сегашния бюджет е наистина увеличаването на задълженията и даването на възможност държавно да се гарантират само онези заеми и онези гаранции, които ще бъдат в онези сфери, които ще дадат ръст на брутния вътрешен продукт. А именно, онези гаранции, които ще послужат да се увеличи делът на частното кредитиране, които ще дадат възможност на инвестиции да влязат в българската икономика, за да се получи по-голям краен резултат, по-голяма конкурентноспособност на българската икономика и оттам увеличаване на износа. Защото механизмът за постигане на икономическия растеж, заложен в този бюджет, са инвестициите и повишаване на износа на българската икономика.
Така че логиката е съвсем ясна и точно в тази логика е и подкрепата, която ние ще дадем за подписването на ФЕСАЛ-2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Николов, с твърде голямо неудобство Ви репликирам. Казвам ви го съвсем чистосърдечно. Вие все таки икономист, колега сте ни, Вие знаете, че за да се постигнат определени цели, трябва ясно да се формират средствата, с които ще се постигнат. За дефицит ли вземаме заема или за икономически подем?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Те са свързани неща, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: Аз не мога да приема, че ако няма икономически анализ, който да посочи влагането на кредитна линия в определен отрасъл какъв положителен икономически ефект ще даде, и сега добре ме чуйте, ако направите проект пред Световната банка или пред която и да е банка за кредитна линия, те първо ви искат гаранция за осигурени суровини, за определен брой и интервал от време, т.е. за 10 или 15 години, че вие гарантирате, че ще получавате тези суровини.
Второ, искат ви доказателства, че имате пълна реализация на готовата продукция за 10 или 15 години. На кой отрасъл ще го направим? Какви гаранции ще им дадете? Хайде да спрем да си говорим така, че да се обиждаме, че сме интелектуално ограничени хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Николов! Не моя, а Ваша е цифрата 10 млрд. Ами 10 млрд. означават с 1 млрд. повече от 9,2. Това означава, че трябва да има обслужване на този дълг. Всички експерти твърдят, че минимум 4 на сто трябва да има ръст на брутния вътрешен продукт, за да има що-годе обслужване. А вие действително не давате отговор как ще се постигне този ръст. До този момент ние нямаме отговор с политиката, която провеждате, и структурна, и като цяло икономическа. Напротив, за това нашите опасения, а разбира се и ваши, нищо че вие сега се опитвате да излезете извън тезата, която застъпвахте, че реално мнозинството няма такава политика и ние не можем да подкрепяме просто взимане и отлагане, или по-скоро натрупване на напрежения, които да експлодират в икономиката и в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За трета реплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Първо, неоснователни са претенциите и исканията да се посочи, и в интерес на строгото водене на дискусията го отбелязвам, за какви инвестиционни проекти ще бъде използван този ресурс.
Но във връзка с бележката на господин Николов, тъй като аз съм човекът, който от два месеца говори за необходимостта и възможността за увеличаване на бюджетния дефицит искам да кажа: господин Николов, не е нужно да отиваме във Вашингтон, за да търсим ресурс за покриване на едно увеличаване на бюджетния дефицит, примерно до 2,5-2,8, както предложих още на кръглата маса.

Ако обърнете внимание, в цялата концепция за 2000 г. се предвижда едно отрицателно нетно вътрешно финансиране с около 9 на сто. Аз спокойно ви заявявам, че при състоянието на пазара на държавните ценни книжа, при търсенето, при условия, когато не Централната банка изкупува, както беше през 1995-1996 г., и при това съотношение на търсене и предлагане и лихвеният процент даже пада под равнища, които са даже малко нежелателни, няма проблем едно увеличаване на бюджетния дефицит да бъде спокойно покрито със засмукване на ресурс вътре в страната.
Опасенията, които вчера бяха демонстрирани тук полуграмотно, че това веднага ще взриви инфлацията, са неоснователни, тъй като вие няма да получите търсене и увеличението му в размери, които да разбутат нещата на паричния пазар. Има си резерв. Той с много проценти превишава паричната база. Ако страната реализира това, което предначертавате по линията на брутния вътрешен продукт, по отношение на износа, няма никаква опасност.
Така че връзването на тези две неща - дефицита и покриването му - е неоснователно. На това исках да обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз няма да правя дуплика на проф. Стоилов, защото той си доразвива тезата от вчера. Но искам още веднъж да подчертая механизма, по който ние търсим ръст на брутния вътрешен продукт Инвестиции и повишаване на износа -това е механизмът, по който ние тази година търсим ръст на брутния вътрешен продукт. Знаете, миналата година механизмът беше увеличение на потреблението. Факт е, че и в двата бюджета, които ние изпълнихме досега, сме постигали ръст на брутния си вътрешен продукт, включително и тази година, когато бяхме подложени наистина на голям шок от Косовската криза.
Догодина по същия механизъм, който сме предвидили в бюджета, ще успеем да го направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 20 октомври ние тук в пленарната зала по искане на опозицията, когато разглеждахме проекта за решение за даване съгласие за сключване на този заем, прекъснахме заседанието и поканихме министър Муравей Радев и всички експерти и членове на правителството, които имат отношение към заема, в залата, след което направихме точно двучасов дебат, в който двучасов дебат засегнахме всички проблеми, аспекти, необходимостта, механизма на отпускане и механизма на разходване на средства и всичко онова, за което днес, сега, отново питаме. Очевидно в онзи двучасов дебат не е станало ясно за какво става въпрос, защото иначе не мога да си представя, че народните представители биха имали недобрата воля да пилеят парламентарно време, ако нещо им е станало ясно, ако за нещо са имали яснота. Сега изведнъж си казват: ние нямаме яснота, дайте пак да направим един двучасов дебат.
Това е заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор, заем, в подкрепа на платежния баланс. Тук може би със следващото изречение ще отговоря на въпроса как се разходват и как се отпускат средствата.
Уважаеми колеги, и миналия път се каза и аз ще го повторя. Тези заеми се отпускат за постигане на определени цели. Те са на траншове. Този е вторият за годината. Нито един от тези заеми не се отпуска, ако не са изпълнени всички условия за тяхното отпускане. Прави се преглед, мониторинг от Международния валутен фонд, от Световната банка, от Международната банка за възстановяване и развитие. Техни експерти стоят по два месеца в страната и гледат под лупа всеки изхарчен цент, всяка постигната цел - дали е постигната или не. И в подкрепа на това, което ви казвам, ще добавя, че през миналата година и през тази имахме с по няколко месеца закъснение на вторите траншове, защото някои от нещата не бяха изпълнени. През октомври т.г. приключи мониторингът по изпълнението на първия транш и предсрочно, дори без да се събира специално бордът на директорите, беше отпуснат този втори транш с констатацията, че България е изпълнила условията, изхарчила по предназначението им получените средства и има смисъл и има право да бъде отпуснат този втори транш.
Така че не виждам тук какви програми искате да бъдат съставени. Тези програми са вече съставени, изпълнени и за втория транш - също. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Никола Койчев има думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Действително вчера аз пледирах за увеличаване на дефицита като процент от брутния вътрешен продукт. И това, господин Николов, не е носталгия към дотираната командно-администрирана икономика. За да направя това предложение с ясното съзнание, че нарушаваме клаузи от тригодишното споразумение, съм стигнал от факта, че е икономически абсурдна разликата между цените на енергийните услуги в страната и нивото на доходите на населението. Ако не се намесим като държавен орган, ще рухне или енергийната - разбирайте топлофикационната и въгледобивната индустрия - или в повече от половината от домовете на населението ще влязат съдии-изпълнители.
Затова ние като народни избраници трябва да разсъждаваме адекватно на сложилата се икономическа ситуация. Да, цената на топлоенергията трябва да бъде на европейските равнища на енергоносителите, но трябва да се съобразим с реалното равнище на доходите.
И пак повтарям, като избраници на народа трябва да бъдем реалисти и трябва да вземем едно адекватно решение. Тук става въпрос за половин процент от разрешените ни още един процент като бъдещи европейци от Маастрихт да увеличим бюджетния дефицит. Защото не бих посегнал на никое друго перо от недостатъчните разходи в държавния бюджет.
Второ, по заемите. Действително вашето управление е управление на протегнатата за просия ръка. Трета година вие извивате ръцете на парламента да ратифицира заеми. Ето, господин Цонев, Вие пледирате, че този заем е за финансовия сектор, за реалния сектор и за платежния баланс. Кое от трите неща? Само за платежния баланс, за укрепване на властта, за стабилизиране стола на министрите. Нищо, нека да е стабилно правителството, но каква е полза в перспектива за икономическия растеж, както се опитвате да ни обясните, като тези пари няма да бъдат за инвестиции в нуждаещата се, вече съдбовно нуждаещата се икономика от инвестиции в технологии, в обновление, за да издържим на конкуренцията, която вече ще ни се наложи от евентуалната утрешна покана.
Ето, след малко ще започне дебатът по Здравноосигурителната каса. Пак фрагментарното мислене обособи самостоятелна финансова система на здравното осигуряване и загроби държавата с един излишен заем от 65-70 млн. долара за собствена информационна система, която може да бъде интегрирана в националноосигурителна система.
Затова не като опозиционер, а като български политик пледирам за по-отговорно отношение. Междупрочем, господин Николов, споделям Вашите позиции, изразени вчера, за по-прецизирани решения за ратифициране и сключването на заеми.
От тези близо 200 млн. долара, вярвайте, че поне 25 на сто идват точно за разходи и издръжка на мониторинга. Участвал съм в изразходването на редица заеми и помощи. Всичко отива за тези, които се опитват да ни дават акъл.
Ей, кадърно племе сме българите. Унизително ми е да ме съветват разни експерти, командировани от африкански и от южноамерикански страни.
Така че ние ще гласуваме против сключването на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев. Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 902-02-76, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 115, против 68, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Независимо от гласуването на мнозинството си остават, поне за мен, аргументите, че Вие, господин Цонев, не сте обяснили наистина по този втори заем какво се прави със средствата? И тук има много изписани неща, с които ние не сме съгласни. И много пъти от тази трибуна сме изразявали своето несъгласие за това, че се пилеят средства, защото под формата на преструктуриране вие пилеете огромни държавни средства. Това е книжката, която ни е раздадена на 4 декември. И затова аз считам, че поне между двете четения трябва да получим допълнителна информация, за да можем на второ четене да определим своето гласуване. Ако вие сте решили механично и силово да продължавате да управлявате държавата, направете го! Но моето предложение, господин председател, е противно - днес да не се гласува на второ четене този законопроект именно по тези съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 169 народни представители: за 109, против 49, въздържали се 11.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ВТОРИ ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ И РЕАЛНИЯ СЕКТОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има думата господин Йордан Цонев да докладва.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Като валяк сте, като валят сте!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 3 декември 1999 г. във Вашингтон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 168 народни представители: за 108, против 56, въздържали се 4.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2000 Г.
За процедура има думата госпожа Мария Брайнова. Заповядайте!
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с разглеждането на първо четене на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса правя процедурно предложение в залата да бъде поканен д-р Илко Семерджиев - директор на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Илко Семерджиев в залата.
Има думата за процедура господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На същото основание от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на което д-р Брайнова направи предложение да бъде поканен да присъства директорът на Националната здравноосигурителна каса, аз правя процедурно предложение да бъде поканен и председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Стефан Софиянски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 165 народни представители: за 108, против 16, въздържали се 41.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Стефан Софиянски.
За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят процедурен въпрос е: разискването по бюджета за Националната здравноосигурителна каса и бюджета на Националния осигурителен институт да бъдат предавани по Националното радио и Националната телевизия. Това са бюджети, които касаят всеки един българин. Това са бюджети, а специално бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, който сега ще се приема за първи път в страната, това са бюджети, които интересуват българския народ като цяло и считаме, че е целесъобразно дебатът да бъде предаван по националните медии, с което населението в страната да бъде съпричастно с позициите ни и с решенията, които ще вземе Народното събрание по тези два бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 181 народни представители: за 118, против 19, въздържали се 44.
Предложението е прието.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги,

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-71 за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.,
внесен от Министерския съвет на 30 ноември 1999 г.

На заседание, проведено на 7 декември 1999 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването господин Бояджиев и директорът на Националната здравноосигурителна каса господин Семерджиев.
Проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. е изготвен на основата на очакваното изпълнение на приходите и разходите на касата за 1999 г., съгласно чл. 6, алинеи 1 и 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г., с извършените допълнително корекции и поетапното въвеждане на здравноосигурителната система, на извънболничната и болничната помощ и изпълнението на инвестиционната програма на Националната здравноосигурителна каса.
Приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е в размер на 535 млн. 173 хил. 397 лева. Основният приходоизточник ще бъдат здравноосигурителните вноски, като размерът им е определен след установяване структурата на контингента здравноосигурени лица, съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. В бюджета на Националната здравноосигурителна каса са заложени приходи и от другите регламентирани в Закона за здравното осигуряване източници в размер на 0,1 на сто от постъпленията от здравноосигурителни вноски.
Разходната част на бюджета е формирана при съблюдаване основните параметри на макрорамката, направените разчети за необходимите средства за финансиране на извънболничната медицинска помощ и заложените приоритети на инвестиционната Програма за изграждане на инфраструктурата на Националната здравноосигурителна каса, които ще осигурят нормалното функциониране на системата.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което с 6 "за" и 2 "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта господин Борислав Китов, за да изнесе становището на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2000 г. № 902-01-71,
внесен от Министерския съвет на 30 ноември 1999 г.

На заседание, проведено на 1 декември т.г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г., внесен от Министерския съвет на 30 ноември т.г.
В обсъждането взеха участие директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Илко Семерджиев, министърът на здравеопазването доцент д-р Петър Бояджиев, експерти от Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт и представители на синдикатите в здравеопазването.
Законопроектът бе представен от директора на Националната здравноосигурителна каса д-р Илко Семерджиев.
Народните представители дадоха добра оценка на пълния пакет от материали, представен успоредно със законопроекта.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса е изготвен в съответствие със законите, които регламентират реформата на здравеопазването, а предоставените материали съдържат доклад за политиката на Националната здравноосигурителна каса, предложение за реализация на отделните компоненти на дейността й, както и сравнителни анализи с други страни в Европа и света, което позволява да се видят сходствата между осъществяването на видовете дейности у нас и страните с модерно здравеопазване.
С настоящия проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. за първи път се създава инструмент за реализация на реформата чрез въвеждане на модел на финансиране за количество и качество на вложения труд в медицинските дейности; въвежда се активен елемент за конкуренция между лечебните заведения, който пряко ще рефлектира върху качеството на оказваната медицинска помощ. В рамките на проектобюджета се съдържат буфери и гаранции, че биха могли да бъдат поети непредвидени обстоятелства за бюджетната година, като например бюджетът, който е предвиден за плащане в сферата на медицинските изследвания и диагностика; 35 млн. лева съществуват като резерв, който би могъл да бъде преразпределян и включван в едно или друго перо на медицинските плащания; има и преходен остатък, който е предвиден за времето на включване и на болничната помощ в здравното осигуряване и въпреки нейното поемане да остане резерв, така че те имат свободно пространство за опериране и в областта на болничната помощ.
Народните представители обсъдиха показателите по приходите и разходите на Националната здравноосигурителна каса като особено внимание бе отделено на разходите за здравноосигурителните плащания за 2000 г. в размер на 187 млн. лева. Народните представители обърнаха внимание, че биха желали да получат за сведение утвърденото от Министерския съвет вътрешно разпределение на тези плащания като разходи за: първична здравна помощ, за специализирана извънболнична помощ и за лекарствени средства. Тези данни бяха представени впоследствие.
Като изясни механизма на различните видове разходи за здравноосигурителни плащания и новата политика по събиране на преходите, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Илко Семерджиев изрази готовността на екипа на Националната здравноосигурителна каса да търси най-оптималния вариант и да направи всичко възможно за управление на парите на Националната здравноосигурителна каса по най-добрия начин, за да се получат положителни ефекти.
Въз основа на проведеното гласуване с 9 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се", Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. № 902-01-71, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 1999 г. "
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата председателят на Сметната палата господин Георги Николов, за да изнесе становището на Сметната палата по проекта за бюджет.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В съответствие с предоставените ми от закона правомощия, както по това становище, така и по следващото, ние ще обърнем внимание отново на трите основни момента:
Първият, това е по съставянето и внасянето на законопроекта.
На първо място - Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса е внесъл законопроект за бюджета на касата за 2000 г. в Събранието на представителите на касата, което Събрание го е утвърдило. С това са изпълнени изискванията на чл. 19, т. 4, чл. 15, т. 3 и чл. 8, т. 4 от Закона за здравното осигуряване.

Второ. Министерският съвет с Решение № 748 от 30 ноември 1999 г. е одобрил законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Той е съгласуван със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2000 г. и е внесен в Народното събрание на същия ден.
2. По структурата и съдържанието на законопроекта
Първо. Това е първият самостоятелен законопроект за бюджета на Здравноосигурителната каса, съставен на основание чл. 22 от Закона за здравното осигуряване. Приходите му съответстват на източниците по чл. 23, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Здравноосигурителната вноска за 2000 г. е определена със самия законопроект - 6 на сто, това вече видяхте, така както изисква чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
Второ. Разходите на Здравноосигурителната каса през следващата година ще се финансират изцяло със собствени средства на касата, без да се ползва субсидия от републиканския бюджет. Разходите по параграфи съответстват на разпоредбите на чл. 24 от Закона за здравното осигуряване.
От 1 юли следващата година от бюджета на касата ще се финансират само извънболничната медицинска помощ и част от лекарствените средства и консумативи за домашно лечение по Наредба № 12 от 1997 г. на Министерството на здравеопазването.
Трето. Разходите за здравноосигурителните плащания ще се определят с националния рамков договор. Ако не се сключи такъв договор, те ще се финансират от републиканския бюджет, съгласно чл. 55, ал. 7 от Закона за здравното осигуряване.
Това е уредено и в § 21 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за държавния бюджет на Република България, с което фактически е осъществена и връзката между двата законопроекта.
Четвърто. В проекта на бюджета са предвидени средства за капиталови разходи, свързани с изграждането на материалната база на Здравноосигурителната каса и нейното функциониране. Предвиден е резерв 35 млн. лева съгласно изискванията на чл. 26, ал. 3 от Закон за здравното осигуряване.
Пето. Във внесения в Народното събрание законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. е допусната техническа грешка, като в чл. 1, ал. 3 и 4 вместо "излишък", което е фактически, е посочен "дефицит". Тази грешка е отстранена с писмо на Националната здравноосигурителна каса от 6 декември 1999 г. до председателя на Народното събрание и до председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
И третият основен пункт, това са два основни проблема, което поставяме на вниманието. Първият е, че все още не са определени банките за разкриване на депозитните сметки за временно свободните средства и резерва на Националната здравноосигурителна каса, съгласно чл. 27, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване.
За постъпването на предвидените в законопроекта приходи от лихви Българската народна банка и Министерството на финансите следва в скоро време да уредят този въпрос.
И второ, което като институция, следейки процесите, а те са важни по-нататък и за изпълнението на бюджета, това е, че се забавя подготовката по сключване на националния рамков договор. Това забавяне следва да се преодолее, за да може да стартира фактически здравната реформа и да се използват средствата, които са определени с бюджета.
Имаме също технически бележки. С директора на Националната здравноосигурителна каса се договорихме, те ще бъдат предоставени за подобряване на законопроекта, като всеки законопроект, представен самостоятелно за първи път, е естествено да има и такива технически грешки. С оглед и по-добрия контрол ние ще помогнем за тяхното отстраняване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Георги Николов.
Преминаваме към разисквания.
Всяка парламентарна група ще разполага с 30 минути. Независимите народни представители - по 5 минути.
Имате думата.
Ако желаят парламентарните групи, могат да предадат и списък на народните представители, които ще се изказват.
Има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса e в съответствие със Закона за държавния бюджет и въз основа на бази данни за броя на населението по региони, неговата възрастова структура, средна работна заплата, средния размер на пенсията, броя на осигурените лица, както и месечния доход, върху който се начислява осигурителната вноска.
В проектобюджета за 2000 г. общият размер на приходите възлиза на 535 млн. лева. Основен приходоизточник в бюджета на касата са здравноосигурителните вноски.
Прогнозата за събираемост на вноските обхваща минимално очаквани приходи от около 90 на сто от населението. Това е характерно за начален период на системата на здравно осигуряване, тъй като голяма част от населението не е подготвено и достатъчно информирано за този вид плащания.
Здравноосигурителните плащания са прогнозирани на базата на налични модели и експертни оценки. Те са съобразени с очакваното преструктуриране на системата и осигуряват подобрено качество и достъпност на обслужването, както и по-високо ниво на възстановяването на разходите за медикаменти.
Резервният фонд е съобразен с изискванията на Закона за здравното осигуряване. Заделянето на достатъчни финанси за здравеопазване е свързано, от една страна, с желанието да се подобри ефективността на здравните услуги, и, от друга - да се осигури справедливо разпределение на ресурсите.
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса са заложени 187 млн. лева или 71 на сто от общите разходи за финансиране на медицинските услуги, доболничната помощ за периода юли - декември 2000 г.
Анализът на необходимите здравни услуги е една от най-сложните задачи при въвеждането на здравното осигуряване.
Налице е една тенденция в системата на здравеопазване на непрекъснато нарастване на разходите. Тази тенденция се дължи от една страна на нововъведения в медицинската практика и наука, повишаване на диагностично-лечебните възможности, и, от друга, на повишаване изискванията на медицинските специалисти и оскъпяване на техния труд.
Друг не по-малко значим фактор при вътрешното разпределение на разходната част е структурата на заболеваемостта, свързана със застаряващо население и увеличен ръст на дегенеративните заболявания, изискващи повече грижи и струващи повече като лечение и профилактика.

Необходимостта от здравни услуги се определя не само от обективните показатели на заболеваемост и смъртност, но и от допълнителни фактори, свързани с организацията на здравната помощ, с преобразуването на лечебните заведения. Именно с това преобразуване се създават условия за въвеждане на либерални елементи в досегашното свръхцентрализирано здравеопазване, при запазване на социалната същност на системата.
С въвеждането на здравната карта се посочва минималният брой лечебни заведения, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори, което гарантира на населението минимум средства за оказване на медицинска помощ.
Средствата за първичната помощ се определят на база:
1. първично медицинско обслужване на регистрирано при съответния семеен лекар здравноосигурено население;
2. реализиране на програми за здравни приоритети;
3. неблагоприятни условия на работа;
4. осъществяване на дейности по промоции и по профилактика на здравето.
Тези средства са в размер на около 35 на сто от предвидените разходи на Националната здравноосигурителна каса.
Преобразуването на лечебните заведения, самостоятелни юридически и икономически субекти, е важна предпоставка за пълноценното използване капацитета на системата в разкриване на скритите резерви за повишаване ефективността на здравните услуги.
Здравноосигурителната каса като публична институция е задължена да спазва принципите на достъпност и равнопоставеност, а съсловните организации са натоварени с контрола и гарантирането на качеството на медицинските помощи и спазването на принципите на добрата медицинска практика. По този начин у нас за първи път от десетилетия се създават реални предпоставки за повишаване на качеството на лекарските и стоматологични услуги чрез изграждане на система от институции, достатъчно квалифицирани да поемат такива задължения.
Въвеждането на общопрактикуващите лекари и новата система на заплащане чрез бюджета на Националната каса ще създаде условия за възстановяване на прекъснатата връзка лекар - пациент, и ще се положи началото на нов тип взаимоотношения между потребители и изпълнители на медицинска помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Днес на нашето внимание е представен за разглеждане и обсъждане първият законопроект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 1999 г.
Проблемът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е възлов и много важен, защото изпълнението или неизпълнението му е в пряка зависимост с успешния старт на радикалната реформа в здравеопазването.
Днес на дневен ред не стои въпросът за или против реформата - въпрос, който мисля, че отдавна е решен. Изборът сега е между неизбежния старт през 2000 г. при тази макрорамка на бюджета и при тези икономически реалности и възможното и нежелателно пропиляване на шанса за исторически успех на тази толкова отговорна и очаквана промяна. Изстрадалите български лекари и пациенти не биха простили на нас, лекарите в този парламент и всички останали субекти на здравната реформа, отговорността за провеждането й.
Когато говорим за финансовите средства, необходими за задоволяване на обществените потребности от грижи за профилактика и лечение, трябва непременно да държим сметка и да търсим необходимия баланс при разпределението на отговорностите за здравето и здравеопазването между обществото, институциите, отделните граждани и, разбира се, не на последно място, медицинските специалисти. По такъв начин високите здравни разходи се поделят между всички платци - държавата, общините, работодателите и всеки отделен индивид, което прави финансовата тежест за всеки от тях по-поносима.
В процеса на приемането и одобряването на настоящия проект се оформиха две тези по въпроса за разпределение на акумулираните от Националната здравноосигурителна каса финансови средства. От една страна се твърдеше, че съществува дисбаланс в разпределението на средствата. Поради факта, че обществена, а не държавна институция, каквато е Националната здравноосигурителна каса, работи с публични средства, е необходим задължително публичен контрол на тези средства чрез съответните механизми. Едно от изказаните съображения на екипа на Министерството на здравеопазването бе, че трябва да се обърне по-голямо внимание за гарантиране интересите на пациентите чрез увеличаване на средствата за безплатните или частично платени лекарства, както и за клиничните микробиологични, хормонални, рентгенови и други изследвания.
Друг проблем при разпределението на здравноосигурителните плащания представляват разходите за стоматологична и зъботехническа помощ. Известен е хроничният финансов недоимък на общините, което сега води до нередовно или въобще до неплащане на безплатните лекарства. Но при старта на здравното осигуряване в доболничната помощ това не бива и не трябва да се допуска.
Друго съображение за искане на корекции в разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е недостатъчно добре балансираното разпределение по отношение на дейността в някои медицински специалности. Това в бъдеще би могло да доведе до противопоставяне на интересите вътре в съсловието и до напрежение, което да се отрази неблагоприятно върху качеството на медицинското обслужване.
Другата теза е тази на Националната здравноосигурителна каса, според която е необходимо да се приеме глобалната рамка на бюджета. Вътрешното разпределение отговаря на декларираната стратегия за изнасяне на медицинските услуги сред населението с акцент върху извънболничната помощ, за въвеждане на системата от общопрактикуващи лекари и преструктуриране на екстензивно развитата и едновременно с това амортизирана поликлинична и болнична база.
Освен това, съгласно Закона за здравното осигуряване вътрешното разпределение е обект на договаряне между Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България и ще бъде окончателно финализирано от Националния рамков договор.
Този сблъсък или по-скоро това противопоставяне на различни мнения в рамките на съдържателен професионален дебат беше осъществен с цел търсене и намиране на баланс между интересите на гражданите и медицинското съсловие с оглед взимането на правилни и оптимални управленски решения.
Основният приходоизточник за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат осигурителните вноски в размер, предвиден в този бюджет - 6 на сто. Приходите в размер на 535 млн. лв. в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса като разработка съответстват на законите за реформата в здравеопазването и на стремежа да се премине към заплащане на медицинската дейност според количеството и качеството на вложения труд.
Трудно е на този етап да се мисли, че тези 187 млн. лв. за осигурителни плащания в системата на доболничната помощ ще бъдат достатъчни. Очевидно е, че няма в краткосрочен план да се подобри и здравният статус на населението. Но има едно много важно условие за успешното реализиране на поставените цели. Успоредно с въвеждането от 1 юли на здравноосигурителните плащания, а защо не и отсега, е необходимо да продължат усилията за преструктуриране на болничната помощ. Сега съществуващата Наредба за индикативни стандарти вече не е актуална и най-вероятно тя ще трябва да се отмени.
Необходимо е според мен да се направят разчети за всяко лечебно заведение във връзка с реформата и особено тези с огромни финансови задължения, непокрити от реална медицинска дейност. Не някакъв административен акт, а подробно разработени медико-статистически и медико-икономически критерии, като се използват и принципите от акредитацията, както и показателите от здравната карта трябва да бъдат в основата на преструктурирането на болничната сфера.
Като част от цялостната система тази помощ трябва да придобие структура, която да отговаря на новите функции.
И преди да завърша, иска ми се да вярвам, че така предложеният бюджет на Националната здравноосигурителна каса ще постигне по-интензивно, по-качеството и по-адекватно здравно обслужване на осигурените лица, което е първа и решителна стъпка към подобряване на здравния статус на населението. Искрено се надявам този бюджет да спомогне за изграждането на една модерна, европейска по своята същност и функции здравноосигурителна система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Адемов.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Ние знаем, че всеки човек израства, ако е здрав, че образованите и с укрепнали сили хора са определящ фактор за здравето на едно общество. Нивото на здраве на всеки е в силна зависимост от социални и икономически фактори. Здравето е крайъгълен камък на човешкото развитие. По тази причина здравето не може да не бъде включено в политическия дневен ред на всяка цивилизована държава. Изключение от това прави правителството на Република България.
В Програма 2001 на правителството е записано, че здравеопазването ще се ползва с приоритет. С взетото решение от правителството за отлагане на така наречения старт на здравната реформа и по този начин суспендиране на приетите от Народното събрание закони, правителството за пореден път показа, че има пълен провал на своята здравна политика и програма, провал, за който Демократичната левица предупреди още през януари 1998 г. по време на вота за недоверие на правителството.
Днес обсъждаме Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В доклада за политиката на касата, базирана на бюджета за 2000 г., е записано, цитирам: "Здравната реформа е единственото средство за постигане на по-високо качество и ефективност на здравната помощ, което ще доведе до постепенно подобряване на показателите за индивидуалното и обществено здраве на нацията".
Уважаеми господа управляващи, не сте ли разбрали, че не може да има здраве без икономика? В България вие ликвидирахте икономиката. Доведохте 80 на сто от населението в състояние на бедност. Днес храненето на българите е под нивото на 1952 г. Казвам го и го доказват синдикатите. Здравната реформа е само елемент на здравната политика и от състоянието на здравната система зависи само в около 20 на сто здравето на нацията и то, отбелязвам, при работеща икономика. Това, което сте записали още в началото на доклада по бюджета, не е нищо друго освен една обикновена лъжа, характерна за това правителство. Така, господа управляващи, чрез държавния бюджет и в частност чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Националния здравноосигурителен институт:
Първо, игнорирате социалните причини, влияещи на здравето, като медикализирате здравните проблеми. Например, здравното осигуряване го управляват и организират само здравни и медицински специалисти. Груба грешка!
Второ, пренебрегвате въздействието на екологичните икономически фактори върху здравето. Вие говорите само за разходи в здравеопазването, а не и за загубите, които хората в България понасят от болестите, преждевременната смърт и инвалидност. За България тези показатели са ужасяващи и крайно влошени в последните години, особено по време на вашето управление. Причините са ликвидираната икономика, крайно намалените доходи и потребление и оттук храненето и безработицата, спиране развитието на потенциалните способности на човека чрез, меко казано, нарушение в традициите на българското образование.
Трето, пренебрегвате първостепенни потребности от укрепване координацията и усилията на държавните и обществени институции за въздействие върху предпоставките за здраве. Днес промоция на здраве и профилактика на болести са мръсни думи за правителството.
Четвърто, бъркате търговията с медицинската помощ, Закона за лечебните заведения с икономическата категория пазар, като регулатор. На пазара има две равностойни страни. В здравеопазването няма две равностойни страни. Пазарни механизми в здравеопазването има само между здравната система и изпълнителите на медицински услуги. Но между пациентите, потребителите на тези услуги и здравната система пазарни механизми не могат да действат. Те не са в равностойни позиции.
Пето, в здравеопазването не се говори толкова за маркетинг, а повече за потребности. Вашата Национална здравна каса и акредитацията, която беше чисто административен акт, са направени, без да се отчитат потребностите. Вие съкращавате легла, болници, без да се съобразите, че те бяха свободни, защото липсваха финансови средства, а не, че няма потребност от тях при тази висока заболеваемост и смъртност. Вие говорите за излишни лекари и друг медицински персонал по същите категории. Междупрочем, не се учудвам. Осемдесет на сто от хората в България са излишни за вашето управление. Нужна ви е само оформилата се класа от корумпирани управляващи.
Шесто, за председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса е избран господин Стефан Софиянски, кмет на София. Той ще участва в договарянето, разпределението на средствата и в същото време е все още и ще продължи да бъде собственик на голяма част от здравеопазването в София. Такава функция би желал всеки кмет в България. Все пак и в политиката, и в управлението трябва да има поне малко морал.
Ето защо предоставеният, иначе добре оформен като формален принцип, бюджет на касата не може да предостави на гражданите елементарна доболнична помощ. По разчетите на Националния рамков договор, един от които разглеждах, който разработвате, в приходно-разходната част сте записали, че ще плащате по 1405 лева на 1500 осигурени, или основна цена 94 ст. на осигурен. При тази определена цена са нужни 197 млн. 394 хил. лева и то само за разплащане на лекарите, без да са включени диагностичните изследвания и лекарствата. В доболничната помощ според публикуваната здравна национална карта ще работят 15 хил. 135 лекари и стоматолози. Сега обаче да говорим за заложения бюджет на касата от 187 млн. 146 хил. лева за здравноосигурителни плащания. Ако се работи при минимален пакет - повтарям - минимален пакет медицински услуги, излиза, че на осигурен гражданин вие ще плащате месечно по 3 лв. и 77 ст., разбити, както следва: първична медицинска помощ - 1 лв. и 9 ст.; първична стоматологична и зъботехническа помощ - 34 ст.; медико-диагностична помощ - 49 ст.; специализирана медицинска помощ - 75 ст.; лекарства - 1,09 лева. За лекарства даже няма колкото за два хляба, а от 1 януари 2000 г. - по-малко, отколкото за един хляб. Коментарът е излишен при тази болна нация. Само за един онкологично болен са нужни между 70 и 200 лева месечно в доболнични условия в зависимост от стадия на заболяване и неговото състояние. Днес при средна работна заплата около 200 лева българинът плаща здравна осигуровка 12 лева месечно. Вие му отделяте 3,77 лева. Всеки ще ви попита къде са другите пари.
Днес българските граждани плащат за медицинска помощ чрез данъци и осигуровки. От 1 юли т. г. до 1 юли 2000 г. вие трупате мъртви пари, които не влизат в оборот. Здравната осигуровка е с краткосрочен риск. Не могат да се правят сравнения и с други държави, горе-долу с нашия хал, защото разпределението по възраст на населението сте го направили не според изискванията на Световната здравна организация и световната статистика, а по измислени от вас възрастови групи.

Работих изчисленията си по бюджета на касата, посочени от мен с коефициентите и числата по вашето възрастово разпределение. Ясно, страхувате се от такива сравнения с други държави.
Обръщам се към д-р Игнатов като политик, председател на Българския лекарски съюз, като един от главните идеолози на така наречената реформа - съгласен ли е с тази политика? И с още нещо, че българският общопрактикуващ лекар ще получава между 250 и 350 лева чист доход, за да живее, казано от д-р Семерджиев в предаването "Гласове" по Българската национална телевизия. Ето защо и нашето предложение е здравното осигуряване най-напред да започне само при общо практикуващите лекари и то незабавно. Разгърнете всяка една ведомост от 1988 г. и ще видите, че всеки участъков лекар с около 10 години трудов стаж получаваше толкова.
Днес Ви питам, д-р Игнатов, имате ли смелост да кажете истината на българските медицински специалисти и заедно с тях да отидете пред Министерството на здравеопазването при господин министъра, както през 1996 г. - изключвам декември и януари 1997 г., когато правехте преврата - да поставите същите искания, които правехте тогава, не зависимо че през 1996 г. възнагражденията, съгласно тогавашния стандарт, бяха по-добри и бяха получени именно тогава? Зная, че се страхувате. Управляващите днес всяват страх чрез временни заповеди, съкращения общо на 14 хил. здравни специалисти, заедно с транспортни и военни медицински служители. Днес се покровителства корупцията в здравеопазването с изявления на политици, някои от които съдията и на банките в Народното събрание, от държавни служители, че за здраве се плаща, независимо как. Аз питам има ли днес български гражданин, който да не плаща чрез данъци и осигуровки? - Няма. И не трябва ли като управляващи да ви се потърси отговорност, съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, който гласи, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица?
Господа, всеки български гражданин може да заведе съдебно дело за нанесени вреди от такива действия, които са ежедневие и вие го карате да плаща двойно данъци и осигуровки и под масата, без да получава адекватна медицинска помощ.
В бюджета на касата е планирано 900 хил. лева нови пари за командировки в чужбина, сякаш там ще внедрявате здравното осигуряване. От които 550 хил. лева за командировки в чужбина. Точно 550 хил. лева е дългът на кюстендилската болница, съобщено вчера по Българската национална телевизия. Тази сума е колкото издръжката на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Извинете, извинете! Забравих, че това правителство реши, че България няма нужда от култура.
Планира се създаването на учебен център при наличието на 5 медицински университета с катедри по социална медицина и здравен мениджмънт. Един център по обществено здраве и отделяте за това 500 хил. нови лева. Нима в тези катедри няма подготвени специалисти да извършват обучението? Студентите вече са малко. Ако е така и няма, министърът на здравеопазването да им го каже.
Тази сума е почти колкото издръжката, например на Колежа по телекомуникации и пощи. Вероятно няма нужда от такива специалисти, нали търсите на кого да харижете българските телекомуникации.
Колежът по библиотечно дело има два пъти по-малка издръжка. Е да, защо са нужни на България библиотекари? Нали няма да има библиотеки? В паметна записка на мисията за надзор на изпълнение на проекта за здравеопазването в България на Световната банка от 7-17 юни 1999 г. е изтъкнато желанието на Българския лекарски съюз да играе съществена роля в компонента реформа на първичната медицинска помощ. И екипът на банката приветства тази идея. Но в същото време е отбелязано, че Българският лекарски съюз, въпреки възможностите, не е единствената институция "въздържали се", която може да предостави тези услуги. Банката препоръчва на Министерството на здравеопазването да направи възможно най-бързо списък с институции, медицински университети, факултети, съюзи, които да предоставят предложения за възлагане. Наистина учудващо е нежеланието на Министерството на здравеопазването да възложи на медицинските университети такава задача. Не вярвате ли, господин министър, във възможностите на българската медицинска академична общност? В България се подготвят отлични лекари. Не бави ли и това старта на реформата и не прозират ли комерсиални желания ясно от кого? Тези пари за административни разходи могат да решат дълговете и на редица болници в страната, които те имат.
И още нещо, разходите за инвестиционна програма и заплати в касата са 8,36 на сто от бюджета. Твърде високо! Като 2,22 на сто за заплати. Заплатите в бюджета на Националния осигурителен институт са само 0,38 на сто. Кое е по-лесно - да събираш парите, което прави Националния осигурителен институт, или да ги разпределяш, което извършва Националната здравноосигурителна каса? Аз бих предпочел второто.
Никой не е дал отчет какво стана, как се използваха 150 млрд. стари лева в бюджета за 1999 г., предоставени за структуриране на Националната здравноосигурителна каса. Знаем само за 13-те лимузини и луксозните кабинети. Докъде стигна информационната система, защото на стр. 34 в бюджета е записано: "обзавеждане, хардуер и софтуер за информационна система". Чака се през третото тримесечие заем от 60 млн. долара от Световната банка отново за структурните промени, за структурното изграждане на Националната здравноосигурителна каса. Да не говорим, че до края на 2000 г. общо в Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси ще работят 2500 човека административен персонал, административен персонал и пак административен персонал за един вече ясен за всички паразитен орган, за който парите ги събира друго ведомство - Националният осигурителен институт, а Националната здравноосигурителна каса само разпределя и никога няма да носи вина и отговорност, че няма финансови средства за здравето на хората.
Като прибавим и администрацията в лечебните заведения и болниците, бордовете в търговските дружества, които ще се създадат, това, че само в районните центрове по здравеопазване работят 635 административни служители, 236 в Министерството на здравеопазването ще стане така, че в най-скоро административният персонал в здравеопазването ще бъде повече, отколкото са българските лекари. Нали много лекари в България са излишни и вие ги съкращавате.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е само един от епизодите в здравната политика на правителството. Драмата в тази политика е пред своя трагичен финал. Правителството се опита да направи хитър ход - отложи старта на реформата, за да поемат други последствията. По нея фактически режимът Костов ще работи половин година, ако завърши мандата си и ако все пак има някакъв старт. Разбира се ако българският народ изтърпи и това. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на д-р Марангозов.
За реплика има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми колега Марангозов, Вашето изказване аз бих нарекъл апокалипсис - в страната настъпва ужас.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Вярно е.
ГРИГОР ШИШКОВ: Искам да попитам обаче няколко чисто практически неща. Здравното осигуряване, здравноосигурителната система не е ли един от най-висшите социални принципи, който вие трябва да отстоявате със сърце и душа? Този принцип, който в света е въведен и този принцип се нарича солидарност между хората. Значи вместо от тази висока трибуна, извинявайте много, от тази най-висока национална трибуна, където са казани гениални мисли в полза на този народ, е имало и невероятно празнодумство и лъжа.

И искам да попитам няма ли в това Народно събрание да започнем да работим по един по-трезв, по-реалистичен начин? Защо например не казахте във Вашето изказване за онзи социален момент, който е нов за нашия народ? По-рано, когато болният човек отиде при доктора, наистина безплатно се прегледа, наистина безплатно мине през лабораторията, но когато му дадат рецептата и иде в аптеката, му вземат половината или цялата заплата? (Смях и викове в ДЛ.)И това не беше ли така в продължение на всичките години на социалистическото здравеопазване?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не е така!
ГРИГОР ШИШКОВ: Питам ви не беше ли така, изключвам онези значими болести, които във всички държави се покриват. Аз говоря за масовия болен. Не си ли купуваше лекарствата? Защо не подчертаете, че сега тези лекарства той ще ги получи безплатно чрез здравната реформа? И нещо, което е вярно, и списъка на тези лекарства народът ще го знае. Както и списъка на болестите, които ще бъдат осигурени. Това, което говоря, истина ли е?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не! Всичко е лъжа!
ГРИГОР ШИШКОВ: Понеже казвате, че не е истина, аз ще ви кажа нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ГРИГОР ШИШКОВ: Ще ви кажа нещо, понеже целия си живот прекарах под вашето управление: в лъжа сте се родили и в лъжа ще загинете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата д-р Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Както и при промените в Закона за здравното осигуряване, аз дълбоко се надявах, че ще започнем един смислен дебат най-после в залата по отношение бюджета на касата. Защото този дебат в комисията се получава. За съжаление господин Марангозов предишния път започна с паветата, днес - пак по същия начин.
Искам да ви кажа две неща. Вие продължавате да обвинявате правителството, че е отложило здравната реформа, а в същото време какво предлагате? - Вие предлагате да правим реформа само в първичната медицинска помощ. И какво ще се получи при това положение? Вие искате да не правим реформа в болничната помощ. Казахте го за втори път в тази зала. Не искате да правим реформа в специализираната помощ - пак го казахте в залата. Искате тези хора да останат на бюджетни заплати, това трябва ясно да го чуят българските лекари, защото те не искат това нещо. Това не иска и нашето население. Защото каква диспропорция ще се получи между един общопрактикуващ лекар, който е на финансиране от здравната каса, което според вас ще бъде между 250 и 350 лв., аз мисля, че ще бъде малко повече, а специалистите и всички тези хора остават на сегашните заплати, които сега са 183 лв. на един специалист. Това ли искате?
Второ, по отношение на административните разходи. Вие може да коментирате много неща, но знаете много добре, че в самия Закон за здравното осигуряване има процент от приходите за административни разходи.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Ама са 3 процента!
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: И друго нещо. Явно не сте наясно, че има разлика между НОИ по начина, по който се изразходват средствата, и Касата. Защото Касата контролира разходите, които заплаща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Марангозов! Тук колежката Масларова подхвърля за Бургас. Аз мога да дам пример точно с Бургас, колежке Масларова, на господин Марангозов, но не е само с Бургас, да не регионализираме дебата. Какво означава на финансов език стартът на тази реформа, за която и лекари, и финансисти, и всички ние толкова много ратуваме и толкова искаме да я направим чиста, бърза, добра? Тя е социално значима, това е единствената реформа, която засяга на практика осемте милиона българи. Всяка друга реформа засяга един сегмент от българското население. Например пенсионната засяга 2 млн. и 400 хил. души. Но тази потенциално засяга всички 8 млн. Тя е много важна.
Какво означава реформата на финансов език? Тя означава следното. Ще дам само един пример: след старта и на втората й част - болничната помощ, общините, кметовете, вместо да превеждат сумите на болниците и вместо болниците да бъдат в дефицит, а кметовете с тези пари да строят градинки, шадравани и паркове, какъвто е случаят с Бургас, тези пари за болниците ще бъдат осигурявани от другаде. И за да не ме обвините в пристрастност, и общините ще бъдат разтоварени от това тежко за тях бреме, и централният бюджет ще бъде разтоварен. Защото стара бюджетна практика е да се събират всички пари на едно място, в това число и за здравеопазване, и за отбрана, и за всичко, и оттам да се разпределя. Хората в развитите страни плащат отделно. Вярно е, че хората плащат, винаги хората плащат всичко, това е истината. Плащали са образованието си хората и по времето на социализма - плащали са го с данъци. Но тогава са казвали: тази част от данъка ще отиде за образование, тази част - за медицината. Сега в развитите страни хората знаят, че тези пари, които плащат, не отиват за еди-кой си сектор, а за точно определен сектор, например за сектор здравеопазване. Други пари, които дават, отиват за друг сектор. Това е смисълът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз благодаря, че се получи дебат.
На доктор Шишков. Апокалипсисът стана любима тема за оправдание на управляващите. Само че аз и друг път съм го казвал, те си представят апокалипсиса като филмите за Нострадамус. Ако считате, че това е апокалипсис, ние не говорим за такъв апокалипсис.
Висш социален принцип бил здравното осигуряване. Да, доктор Шишков, висш, но по-висш е здравето на хората. И ние трябва да оценим кое ще решаваме по-напред.
Рецепти. Преди 10 ноември, Вашата любима тема, в България имаше развита фармацевтична промишленост и лекарствата бяха твърде евтини. А сега, господин Шишков, къде е фармацевтичната промишленост в България? В 1989 г. България е изнесла лекарства за 1 млрд. и 200 млн. долара, в 1998 г. - за 1 млн. долара. Продадохте фармацевтичните заводи, няма да имаме фармацевтично производство и затова лекарствата ще бъдат скъпи, и затова парите на Касата за лекарства никога няма да стигат и няма да има с какво да се лекуват хората.
На доктор Петров. Неговото изказване беше продължение на моето. Да, аз съм да започне реформата най-напред само при общопрактикуващите лекари и да видим на дело какво ще стане. Това не го казвам аз, казват го и видни медици, видни учени в България. Вземете пресата, последните предавания по телевизията, за да видите, че те наистина са на това мнение. Не е само мое мнението, че трябва да се въведе при общопрактикуващите лекари. И доктор Игнатов ме гледа отсреща и аз смятам, че ще дойде време, когато той ще се съгласи с тази теза. Прочетете меморандумите на Световната банка, прочетете ги много задълбочено, за да видите какво пише Световната банка за здравната реформа в България. Да, има неща, които одобрява, които са елегантни, добри. Но има неща, върху които правителството трябва да се замисли.
Българските лекари ще останат без заплати. Ами ще останат, 8 процента са разходите само за административна издръжка. Дали са толкова в закона?
И сега - на господин Цонев. Да, трябва много остро да дебатираме проблема, именно защото засяга 8 млн. българи. И защото като стартира това нещо, може да доведе до тежки катастрофи, бих казал. Затова трябва много внимателно да се подходи и да се чуят, ако щете, дори и крайни мнения.
Сега - за Бургас. В Бургас медицинските служители получават, и аз съм доволен от това, нещо, което му казват йоанки. Знаете ли го?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Това си го измисли той, Йоан!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Може и той да си го е измислил, но получават йоанки над заплатите. Да го въведат и другите кметове и тогава да правят и градинки. Защо не? Какво лошо има в това?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: А йорданки ли да получават?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Много хубаво! Ще те поздравяват, ако получават йорданки. Нека ги кръстим йорданки, нямам нищо против. Но засега се казват йоанки и ще продължават да ги получават в Бургас. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин директор на Здравноосигурителната каса! От името на Парламентарната група на Българската Евролевица аз ще поднеса един анализ на Закона за бюджета на здравноосигурителната каса, който нашите експерти са направили, с цел да се подпомогне работата на Народното събрание и на самата каса, и преди всичко да се гарантира здравето на българските граждани.
В началото бих искала да напомня на колегите народни представители, че Парламентарната група на Българската Евролевица имаше друга философия, свързана със здравното осигуряване. Ние внесохме един законопроект, който беше резултат от труда на лекари и специалисти в продължение на повече от шест години и който предвиждаше конкуриращи се здравноосигурителни каси на един принцип, в който има повече икономически стимули. Все едно този проект беше отхвърлен и беше приет проектът на правителството и затова всички ние - българските граждани и политици, трябва да изпълняваме закона, който е приет от Народното събрание, и да се опитваме да влагаме тези от идеите, които смятаме, че могат да се вложат в изпълнение на сега действащия закон.
Първият въпрос, на който ние искаме отговор и отговаряме, е достатъчно ли са предвидените средства в бюджета на Здравноосигурителната каса?
Средствата за здравеопазване въобще през 2000 г. ще бъдат 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт, което включва не само Националната здравноосигурителна каса, но цялата администрация и разходи на Министерство на здравеопазването, както и болничното обслужване. Ако направим сравнение, през 1999 г. са отделени 3,8 на сто за здравеопазване. Следователно през следващата година се предвижда разходите за здравеопазването да бъдат на нивото на 1994 г. като процент към брутния вътрешен продукт, но на практика това означава по-малка сума поради по-ниската база.
На второ място искаме да отбележим, че всеки българин ще получава 22 лв. за доболнична помощ, но ще внася като здравни осигуровки 65 лв., включително децата, пенсионерите и т.н.
На трето място отбелязваме, че ако изчислим средната посещаемост при личния лекар в България, тя е 5,85 на сто пъти годишно. За половината година, през която ще работи касата, тя ще плаща по 5,60 лв. за посещение при лекар, като това включва първична медицинска помощ, стоматологична и зъботехническа помощ, разходите за диагностична дейност, разходите за специализирана медицинска помощ.
На следващо място нашите експерти анализират, че разходите, на които може да разчита българинът за стоматологични услуги, са 2,06 лв. за втората половина на 2000 г., които ще ги изплаща Националната здравноосигурителна каса. Това е далеч по-малко от сумата, необходима за преглед, без каквито и да са специални изследвания и специално лечение.
Държавата чрез Националната здравноосигурителна каса ще предостави по 6,51 лв. на български гражданин за безплатни лекарства. За радост не всички българи ползват права на безплатни лекарства, но тези, които имат това право, са хора с ниски доходи или тежки заболявания, медикаментите за които са много скъпи. В материалите на Националната здравноосигурителна каса се прави сравнение, че в други страни като Швейцария и Унгария разходите за безплатни лекарства са по-малък дял от разходите за здравно осигуряване, следователно и в България трябвало да се съкратят. Сравнението е абсолютно некоректно, тъй като в посочените страни разходите за здравеопазване са много по-високи и дори по-малък процент от тях е далеч повече от отпусканите в България 6,51 лв. на човек.
Вторият въпрос, който задават нашите експерти чрез нас, е: изпълним ли е бюджетът?
В обяснителната записка към бюджета на Националната здравноосигурителна каса се казва, че има риск за приходите поради възможни съществени промени в динамиката на заетостта и структурата на трудовите ресурси. Освен това, приходите са завишени от Министерството на финансите в сравнение със собствените разчети на касата. Това е един момент, който е особено съществен. Завишението от Министерството на финансите е с 94 млн. лв., докато в резервите на касата са отделени 35 млн. лв. Като резерв може да се използва очаквания излишък от 384 млн. лв., но в такъв случай касата няма да бъде готова да поеме болничното обслужване от 1 януари 2001 г. Тоест, въпросът за завишените приходи от Министерството на финансите стои.
През 1999 г. Националната здравноосигурителна каса изпълнява приходите си в размер на 65 на сто от предвиденото в Закона за държавния бюджет и актуализирания размер в края на юли, докато разходите естествено се изпълняват сто на сто. Ако и през 2000 г. оценките за приходите са нереални, а разходите се направят сто на сто, това ще създаде поредното силно напрежение в републиканския бюджет. Затова възниква въпросът: съгласуван ли е размерът на приходите с Националния осигурителен институт, който е отговорен за тяхното събиране, има базата данни и най-точно може да прецени възможностите за събиране на здравноосигурителните приходи?
Следващият основен въпрос: оптимално ли са разпределени средствата?
Само 73 на сто от разходите са за здравноосигурителни плащания, останалите 27 на сто са за заплати, осигуровки на заетите, административни разходи, капиталови вложения. Функционирането на Националната здравноосигурителна каса и различните източници на финансиране на здравеопазването ще доведат до редица дебаланси в професията. Това е един въпрос, който много ни тревожи и лично на мен като народен представител ми беше поставян на срещите, които имах с различни среди, особено професионални, в навечерието на местните избори.
Една от основните причини да се бави подписването на договора между Националната здравноосигурителна каса и браншовите организации е фактът, че при приетата система личните лекари ще получават няколко пъти по-високи доходи от колегите си в болничните заведения. Наред с тези дебаланси голям проблем е и липсата на средства за разходи извън работните заплати на личните лекари. Необходимо е с данъчна и митническа политика да се стимулират вложенията в ново медицинско оборудване, което на практика ще представлява допълнителен източник на финансиране на здравеопазването.
И последният въпрос, най-важният, който ние поставяме, е: има ли резерви?
Както е известно, вноските за здравно осигуряване в България са 6 на сто от дохода при средно 11 на сто за европейските страни. По този начин се осигуряват 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт за здравно осигуряване при препоръчвани 8-9 на сто от Световната здравна организация.
Възможен резерв е допускането и стимулирането на частните здравноосигурителни фондове. Ние обаче поставяме още един въпрос. Сега вноските се правят поравно от работник и работодател. За да се стимулират доброволните вноски, трябва да се намали частта на вноските от работника, както е в повечето европейски страни, и да се увеличат тези на работодателя. Виждам усмивката на д-р Семерджиев, но това е въпрос на философия, на разбиране на нещата.
Във всички европейски страни, наред със здравноосигурителните системи, държавният бюджет е ангажиран и отпуска субсидия. Според нас това е особено важно да прозвучи днес. След отделянето на здравната каса, бюджетът в България не може изцяло да прекрати ангажиментите си към здравеопазването. И при общото обсъждане вчера ние поставихме този въпрос и ще продължаваме да го поставяме.
Експертите на Министерството на здравеопазването изчисляваха преди време, че са необходими 400 млн. долара за началото на здравната реформа. Тя започна с много по-малка сума, което предполага, че отлагането с половин година не е инцидентно и можем да очакваме и по-нататъшно отлагане на началото на здравната реформа.
Този въпрос е много сериозен и затова в тази ситуация, за да не се провали реформата още на старта си, е необходимо част от средствата или от приватизацията, или от валутния резерв в размер на 250-300 млн. долара да се насочат към Националната здравноосигурителна каса, така че в нея да се натрупа достатъчен резерв.
Това е предложението и на Парламентарната група на Българската Евролевица. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата министър Петър Бояджиев.

МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително много сериозен проблем стои пред вас, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се гласува за първи път в България бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Този факт сам по себе си говори, че реформата в здравеопазването в България продължава и опровергава абсолютно всички спекулации, че тя била отложена или била провалена.
Тук се чуха много сериозни доводи и разбира се, се чуха много лъжи и инсинуации. Да, в рамките на консолидирания държавен бюджет за здравеопазване са определени 4,5 на сто, което, както вече беше посочено, е повече от миналите години. Но тук бяха казани някои неверни данни относно това, че като процент от бюджета ние сме били на нивото на 1994 г. Не е така. Ето, пред мен има една графика, която показва, че в момента са 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт и 10,09 на сто от общия бюджет на републиката, докато през миналите години ще ви кажа как се движи процентът от брутния вътрешен продукт. Той е бил най-висок - 5,31 на сто - през 1992 г. Оттогава започва постепенно да намалява, за да достигне през 1997 г. 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт и от 1997 г. започва постепенно да се увеличава и от 2,9 на сто става 2,96, 3,84, 3,9 и сега е 4,5. Като процент от държавния бюджет пак най-високата точка е 11,54 на сто през 1992 г., пак спада по същия начин и през 1996 г. е най-ниското ниво - 7 на сто от общия бюджет. Оттогава се повишава така: 8,23, 9,35, през настоящата година 10,1 на сто и сега - 10,1 на сто.
В тези 4,5 на сто влиза цялата функция здравеопазване, а не само, както беше посочено, че тук влизат болниците и администрацията. Не, в този консолидиран бюджет за здравеопазване, който възлиза на 1055 млн. сегашни пари като абсолютна стойност, тук влизат, разбира се, редица лечебни заведения, които са на издръжка на Министерство на здравеопазването, т. е., директно на държавния бюджет. Няма нужда да ги изброявам, това са доста сериозни лечебни заведения. Тук спада също така и издръжката на лечебни заведения, които са извън системата на Министерството на здравеопазването, а именно някои ведомствени, като на първо място - военномедицинското осигуряване, като за военните болници има осигурени 26 млн. 251 хил. лева само за военната здравна служба, ако мога така да я нарека, която в момента ще се реформира. Тези средства може би през следващите години ще намаляват, но през 2000 г. голяма част от тях ще съществуват, както знаете, съгласно доктрината за реформа в армията. В същата тази сума влиза издръжката на университетските болници, с изключение на Софийския медицински институт, който е към бюджета на Министерството на образованието. Говоря за самия институт, а не за тези болници, които засега наричаме "университетски".
В тази цифра е включена и субсидията от държавния бюджет към общините за здравеопазване.
Така че, като казвам всичко това, искам, от една страна, да изясня, че това не са пари само за болниците, и, второ, искам да изясня, че тази сума все пак не е голяма. Но аз и преди това ви казах как тя расте. И напълно прав е д-р Марангозов, като каза, че здравеопазването е функция на икономиката.
Искам да ви обърна внимание, че ако някой ме попита или вие ме попитате и тук попитаха: достатъчни ли са парите, аз смятам, че няма министър на здравеопазването в света, който да каже: "Да, достатъчни са" по простата причина, че това е една много скъпа и непрекъснато увеличаваща се по стойност дейност с голямо, разбира се, социално значение.
Така че това е много относително. Такова здравеопазване ще имаме у нас, колкото може да бъде обезпечено от обществото, от икономиката и т. н.
Искам да обърна внимание на господа народните представители, че точно поради това състояние на нещата и в българската икономика, и в българските финанси, в тежкия преход, който прави страната, която се мъчи да излезе от една страшна катастрофа, в която попадна, именно затова е важността на здравната реформа и въвеждането на здравното осигуряване - за да могат оскъдните средства на тази държава и на тези данъкоплатци да бъдат използвани по възможно най-рационалния начин. Парите няма как да станат повече. При тази ситуация ние сме задължени да въведем такава система, която да направи многократно по-ефективно използването на тези средства. Това е една от главните цели на реформата. Затова ние като основен стълб в тази реформа поставяме именно две неща - структурната реформа, за която тук се спомена, и промяната на начина на финансиране. А това само по себе си не увеличава, както вече казах, средствата като номинална стойност.
Тук се поставиха много въпроси и би трябвало според мен повече да се дебатира и върху размера на здравната вноска. Да, много малка е, както каза госпожа Шопова, здравната вноска в България. Почти няма страна, с изключение на Русия в момента, където здравната вноска да е толкова ниска - 6 на сто. Като абсолютна стойност ще се съберат 535 млн. лева. Те са малко. Може би догодина или следващите години ще се постави сериозно въпросът за увеличаване на този процент на здравната вноска. Тя сега е много ниска.
За разлика от тези, които твърдят, че ние бъркаме в джоба на хората, че те си плащат много за здравеопазване, аз съм точно на обратното мнение. Аз смятам, че тази вноска е малка. Вземете 3 на сто, което заетият трябва да плати при 200 лв. средна заплата, това са 6 лева на месец. Какво здравеопазване ще получим ние за 6 лева на месец при сегашната система? Никакво. Но при здравното осигуряване солидарността и взаимопомощта - тези модерни принципи, които се въвеждат в цял свят и действат - положението става друго. Ще отворя една скоба. Абсолютно спекулативни и неправомерни са такива изчисления, че толкова пари, като ги разделим на 8 млн. и не знам си колко българи, се получавало по 3 лева или по 5 лева за еди-какво си на човек.

Тук не е тази целта. Точно това е хубавото и прогресивното, и ефективното на новата система, че тези средства ги ползват само тези, които се нуждаят, а се събират от всички. Така че не бива да се изчислява на 8,5 млн. българи.
Но да се върна на вноските. Не знам защо не ви е известно, че само преди няколко дни вие приехте новия Социален кодекс, където е обърнато съотношението на вноските.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Това не променя обема.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Това не променя обема, но тежестта на гражданина се променя. Променя се тежестта на гражданина. И сега заетият няма да плаща 3 на сто за здравеопазване, а друг поема голяма част от тези средства. Това не е ли социална политика? Ами, от друга страна - тук се казва държавният бюджет да не се дезавуира от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Как може да се говори такова нещо? Ако Националната здравноосигурителна каса в този бюджет, който в момента обсъждаме, няма никаква държавна бюджетна субсидия, това е великолепно. И това между другото беше една от причините, която ни принуди да отложим връзването на новия начин на финансиране, за да не товарим допълнително бюджета, за да могат да се освободят именно средства за пенсионната и другата социална реформа, която е изключително важна също така. За да избегнем това едновременно стартиране на двете реформи. Това не е безотговорно отношение и в никакъв случай не е провал на здравната реформа, както някои тръбят.
Още нещо. Бюджетът участва много сериозно във финансирането не само на здравеопазването, а и на здравноосигурителната каса. И това е за мен, а и за всички българи трябва да бъде една много голяма гаранция, че ще има средства за здравеопазване. Защото не знам дали е нужно да ви припомням, че бюджетът заплаща тези вноски на повече от половината от българското население - между 50 и 60 на сто от тези постъпления, за които се говори тук и ние мислим дали са много или малко, идват именно от държавния бюджет. И това също е израз на една отговорна социална политика на това правителство.
Тук се говори за някакъв процент за издръжката. И също се посочват неверни данни. И на базата на тях се правят спекулации. Вие не изчислявайте в издръжката на касата тези средства, които са заделени за първоначални еднократни капиталови вложения за изграждане структурата на Националната здравноосигурителна каса. И ние затова именно чакаме и искаме заем от Световната банка, защото смятаме, че не е редно от тези вноски или от тези бюджетни субсидии, които по косвен път от бюджета влизат в Националната здравноосигурителна каса, ще трябва да се отделят толкова много средства, за да може да се въведе и новата информационна система, и обучението на кадрите, и въобще институционализирането на една огромна и небивала досега институция, каквато е Националната здравноосигурителна каса. И затова, ако ви прави впечатление, от бюджета на касата са заделени 16 млн. лв. именно за такива инвестиции. И ако не успеем да вземем този заем от Световната банка, те ще бъдат недостатъчни и ще поставят много тежки условия за развитието по-нататък на касата и въобще на здравното осигуряване у нас.
И накрая, без да се спирам на многото неверни неща, да не кажа по-силна дума, които се изприказваха тук от някой народен представител, но аз, за да не бъда много дълъг и пространен, ще се спра само на още един момент. Става въпрос за събираемостта на здравноосигурителните вноски. Да, това е един основен проблем. И той произлиза не само от способността на Националния осигурителен институт да събере или да не събере здравноосигурителните вноски. Но тук става дума за събираемостта, за която аз имам опасения дали ще се достигне 90 на сто и дали това ще е реално. Ето, дайте върху това да дебатираме и да се замислим - върху този проблем, защото у нас динамиката на някои показатели и през следващата година ще бъде доста голяма. Аз не зная какви ще бъдат точно разчетите на тези социални групи, които се осигуряват от държавния бюджет, от общините или се самоосигуряват. Тук също се поставя въпросът за сенчестата икономика, защото е ясно, че много хора вероятно ще бъдат осигурявани здравно върху една минимална работна заплата, а не върху реалната им работна заплата. Ето, това е също един проблем, който излиза обаче от компетенциите на здравноосигурителната каса и на Министерството на здравеопазването. Това е проблем и за правителството, и за Народното събрание, ако щете - и за цялата държава. Така че в тази насока има какво да се опасяваме - какъв ще бъде процентът на безработните, на социално слабите, какъв ще бъде броят на пенсионерите след новата реформа в социалната сфера и т.н., и т.н. Това са сериозни проблеми, които стоят пред нас.
А има и резерви. Може би друг ще каже, но са предвидени резерви, които, колкото сме по в началото и колкото повече въпросителни има, толкова те ще бъдат по-големи. Но те са толкова, колкото се предвижда, дори малко надвишават тези, които се предвиждат в Закона за здравното осигуряване. И като един резерв е отбелязана сумата от 35 млн. лв., която мисля, че за 6 месеца е една реална и добра сума.
И така, аз ви призовавам, уважаеми дами и господа народни представители, да влезете и вие в историята на българското здравеопазване, като гласувате първия бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви. (Ръкопляскания отдясно и от центъра.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата д-р Илко Семерджиев - директор на Националната здравноосигурителна каса.
ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви за това, че искате да изслушате и позицията на Националната здравноосигурителна каса.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Ще има още много въпроси. Защо сега му се дава думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Койчев, много Ви моля. Просто той иска думата и му се дава думата. Нали затова сме го поканили. Няма Вие да определяте кой кога да иска думата.
ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Господин Койчев, аз съм готов да отговоря на всичките Ви въпроси, независимо кога са зададени. Уверявам Ви в това.
Аз искам да кажа няколко неща, защото здравното осигуряване наистина е нова и непозната материя за страната. Това не е практикувано през последните 50 и повече години, за съжаление. Това, което се прави - реформата в здравеопазването, е един стратегически акт и една инвестиция в здравето на българите. И аз благодаря на д-р Марангозов, че започна наистина с основния здравнополитически девиз на това, което се прави, а именно - подобряване качеството на медицинската помощ и на здравето на нацията, както на индивидуалното здраве, така и на общественото здраве, защото това е истинската цел.
Вие знаете, че сривът на здравните показатели на нацията започна още от средата на 70-те години. И ако трябваше да се започва реформа, тя трябваше да започне тогава. Ето защо е много интересно, когато се говори, че здравната реформа е отлагана през последните 2 години. Напротив, тя едва тогава стартира! Тя трябваше да стартира може би преди повече от 20 години, защото всички знаете, че здравеопазните системи са сложни, консервативни и много бавно, и много трудно се поддават на промени.
През последните 10 години бяхме свидетели на много усилия да се направят здравни реформи, за съжаление обаче на основата на Закона за народното здраве, който е приет 1972 г. и действително отразява философията на 70-те години. Това е, което се прави сега, е нещо коренно различно. И може би днес, когато се гласува първият бюджет на Националната здравноосигурителна каса, можем да кажем, че е часът на истината времето, когато трябва да си кажем нещата такива, каквито са.
Аз искам най-напред да се концентрирам върху това, което беше казано върху философията на здравното осигуряване и несъгласията, които имаме по нея. Всъщност аз не виждам такива несъгласия и ще кажа защо. През различните мандати на различните политически сили знаме № 1, което се издигаше по отношение на здравеопазването, беше здравното осигуряване. Така че аз смятам всички тук присъстващи в тази зала политически сили, че са привърженици на този модел на здравеопазване.
По отношение на фондовете, които би трябвало да съществуват и да се конкурират в страната, това е точно така. И точно така е заложено и в Закона за здравното осигуряване. Можем да го тълкуваме като два стълба. Единият е за задължителното социално здравно осигуряване, което има за цел да осигури всичките 8 млн. български граждани с един базов пакет услуги и то качествени услуги. А втората част, нека да го наречем втори стълб, това е доброволното здравно осигуряване, което е доста добре и детайлно уредено в този закон. Тоест, има либерален модел, който позволява на частната инициатива действително да учреди фондове за доброволно здравно осигуряване и те да свършат своята работа. И към момента, доколкото ми е известно, 4 такива фонда работят. Те се конкурират на пазара не зная с какъв успех. Важното обаче е друго, че правителството пое своя кръст и създаде и Национална здравноосигурителна каса, която да се погрижи не за това как по-богатите биха се погрижили сами за своето здраве, а за абсолютно всички, които имат нужда от здравеопазване в страната.
Много добре трябва да се знае, че здравната система е една система за сигурност. И затова, когато се дебатира по този въпрос, трябва да се говори само с категории, които са наистина точни и истински. Защото в противен случай разклащаме доверието на хората в това, което се прави. А това, което се прави е това, за което всички вие сте гласували тук и това, което искаме да постигнем за всеки един български гражданин.
По отношение на числата. Бяха споменати фантастични цифри, бяха направени сравнения с бюджета на Националния осигурителен институт. Аз не зная откъде са изчислявани тези числа, но за да се знае истината искам да кажа следното. Разходите за заплати в Националната здравноосигурителна каса са 0,9 на сто от бюджета. Разходите за осигуровки са 0,3 на сто. Разходите за издръжки са 1,23 на сто. Ако ги съберем заедно се получава 2,8 на сто от приходите. Това е истината. Вярно е, министърът на здравеопазването спомена, че има и бюджет за капиталови разходи, но за еднократни разходи и са в размер на 16 млн. лв. Това е сумата, която е минимално необходима за изграждане на първата фаза на информационната система на Националната здравноосигурителна каса в страната, без която тя не би могла да започне своята работа. Разбира се, обаче, трябва да се знае, че този заем, който се иска от Световната банка, ще подпомогне този процес. Стратегията е парите, които се харчат за инвестиции, да не са за сметка на здравето на гражданите. Този заем ще бъде заем, изплащан от държавата. Това е още едно свидетелство за социалната политика, която правителството води в момента.
По отношение на така наречените учебен център, командировки, за които беше споменато тук. Вярно е и ние използваме и към момента капацитета на всички университети, които предлагат някакъв тип обучение, свързано с управление, със здравно осигуряване, със здравно застраховане и т.н. В същото време обаче всички тези учебни заведения предлагат теоретична подготовка за здравно осигуряване. А за кадрите, които работят в Националната здравноосигурителна каса е необходимо практическо обучение. Аз ви уверявам, че теоретичната им подготовка на тях е добра. Тези хора са подбирани с конкурси и те владеят материята на теоретично ниво. Никой обаче в България през последните повече от 50 години не е практикувал здравно осигуряване. Ето защо практическите си умения те могат да усвоят единствено в учебен център, който е изграден от институцията, която практикува здравното осигуряване в страната. Както, разбира се, и от стаж в здравноосигурителни институции, които работят по света. Ето защо и в графата "Командировки" са заделени средства, но тези средства са доплащане към дарения от немското правителство. Това е българското участие за осигуряване обучение на тези хора, които в крайна сметка трябва да реализират задачата, поставена им в Закона за здравното осигуряване.
Искам да ви уверя, че немското правителство дава повече пари за това обучение, отколкото са заделени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. А ние не можем да искаме да бъдем обучавани само за чужда сметка. Трябва да участваме сами и трябва да имаме дял в това.
По отношение отчета на бюджета за 1999 г. Вие ще го имате, защото парламентът е този, който ще го види и ще го приеме. Но аз още отсега искам да кажа нещо.
На първо място, всички разходи, които се правят в Националната здравноосигурителна каса, са публични и може би най-известните в страната. На мен не ми е известна друга институция, която да е под по-голям контрол от Националната здравноосигурителна каса. И искам да ви кажа по какъв начин се осъществява това. На първо място, събранието на представителите, което се състои от 54 човека, където има представители на работодателите, на осигурените лица, на държавата, на синдикатите. Представителите на осигурените лица са хора, които са избрани от общините в цялата страна. Тоест, виждате какво голямо представителство има в това събрание на представителите. На второ място, това е управителният съвет, където също има представители както на държавата, така и на синдикатите, така и на работодателите. На трето място, това е контролният съвет. На четвърто място, ежемесечни справки по разходите и приходите ние даваме в Министерството на финансите. На 3 месеца постъпват такива в Сметната палата. Заверяваме своите отчети там. Освен това Държавният финансов контрол е също орган, който упражнява контрол над нас. И освен това в Министерството на здравеопазването има управление по специализиран здравноосигурителен надзор, на което ние всеки месец изпращаме сводка какво и как се прави в Националната здравноосигурителна каса. Ето защо трябва да ви кажа, че трябва да бъдете абсолютно сигурни, че разходите, които правим, са законосъобразни и целесъобразни.
По отношение на самия бюджет предварително ще ви кажа една цифра, за да е ясно за какво става въпрос. От гласуваните ни средства за заплати ние в момента сме похарчили не повече от 40 на сто. А от общия ни бюджет за разходи, който е в рамките на 150 млн. за 1999 г., ние ще похарчим също не повече от половината. Това казвам предварително, а конкретните данни вие ще имате, когато дойде време да направим този отчет.
И сега за здравноосигурителните плащания през следващата година. Искам да ви кажа, че ако сравним ръста на тези плащания с тази и с миналата година, примерно, ще видите какви реални проценти има в повече. Например, за 1998 г., ако в сферата на извънболничната помощ за цялата година са се похарчили 211 млн. лв., само за следващата година, и то за полугодието, ще бъдат похарчени 187. Тоест, вътре са включени и стойността и цената на реформата. Ако досега имахме над 1200 незаети лекарски длъжности в страната, новите механизми, които ние предвиждаме на заплащане, дават икономически стимул така, че и в тези места да има лекари. Аз не казвам, че това ще стане изведнъж, но бавно и сигурно тези места ще бъдат заети, което означава, че ще бъде подобрен достъпът до здравните грижи. А това е една от основните ни здравнополитически цели. Говорим за качество на медицинската помощ. За първи път се въвежда този термин. И ще ви кажа защо. Защото, ако досега лекарят беше на заплата и независимо от това дали работи или не работи, дали има пациенти или няма пациенти, той си получаваше заплатата. Сега обръщаме принципа, сега хуманизираме тази система - пациентът става онзи, около който се върти всичко, защото реформата е в името на пациента. И лекарят ще получи заплащане само, ако влезе пациент в неговия кабинет. Ако не влезе пациент, няма да получи заплащане. Ето защо не можем и да говорим за заплати на лекарите оттук нататък. Лекарската професия се превръща в свободна професия и лекарят ще има доходи, ако има пациенти. По този начин администратор в здравната система се превръща негово величество пациентът. Той е човекът, който ще определи по пътя на свободния си избор кой лекар уважава, от кой лекар иска здравна услуга и кой, разбира се, по този начин ще има хляб, ще има доходи. Ето защо средно количество на доходи на един лекар не могат да бъдат изведени.
Да, аз действително казах в едно предаване, че това ще бъде между 350 и 450 лв. Но това действително е една усреднена величина. Някои ще слязат на 100 лв., други ще се качат на 500 лв. И това ще бъде в зависимост от количеството и качеството на положения труд.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): А как ще живее със 100 лв.?
ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Ако прекалено дълго се задържи на 100 лв., той ще излезе от системата. Той просто ще излезе от системата явно, защото не е избиран от своите пациенти.
Последното, което искам да кажа, е това, че здравноосигурителният модел предлага нещо съвсем ново за страната. Променя една философия, променя нещо, което е изключително важно за всеки един български гражданин - че парите, каквото и количество да са те, но заделени за здраве, ще бъдат разходвани действително за здраве и няма да бъдат преразпределяни по каквито и да било други критерии. И това е смисълът на обособяването на здравноосигурителната вноска и на обособяването на здравноосигурителен бюджет, бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
При това трябва да се знае, че този бюджет не е единственият здравен бюджет в страната. Държавата запазва своите ангажименти. И аз ще ви посоча само като пример - ако за следващото полугодие ние имаме 187 млн. здравноосигурителен бюджет, държавата ще похарчи над 600 млн., също здравен бюджет. Така че никой не може да каже, че държавата се е отдръпнала от своите ангажименти. Напротив, ние говорим за нещо съвсем ново като философия - лечебните плащания минават през Националната здравноосигурителна каса, а всичко, което касае неделимия ефект от здравеопазването върху гражданите, тоест общественото здраве, остава ангажимент на държавата и на общините. По този начин държавата ще продължи да финансира спешната медицинска помощ, хемотрансфузиологията, психиатричната помощ, медицинското образование и по държавна поръчка, целия Държавен санитарен контрол, цялата система на ХЕИ. А вие знаете какво значи това.
И на последно място. Въвеждаме нещо ново, което никога досега не се е правило по начина, по който е планирано - промоция и профилактика. И ако видите "Държавен вестник" от миналата седмица, където излезе пакет от медицински услуги в сферата на първичната помощ, ще видите, че то е два до три пъти повече от това, което осигуряваха досегашните участъкови лекари. Аз не казвам също, че това ще стане изведнъж. Промените ще бъдат бавни. Със сигурност ще бъдат мъчителни, но те вървят към по-добро. И аз ви благодаря на всички за това, че с вашите гласове вие осигурявате старт на този процес. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Ще продължим след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата народният представител Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, съжалявам, че ги няма част от членовете на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, тъй като тя провежда извънредно заседание в момента.
На първо четене аз нямах намерение да се изказвам. Не съм предизвикан от д-р Кънчо Марангозов, но искам да му кажа, че аз не смея да твърдя, че съм идеолога на тази реформа, тъй като ще отнема правото на Бисмарк. Значи, аз съм един от тези хора, които 1990 г., точно преди десет години, възстановявайки Българския лекарски съюз, десет години неотстъпно защитаваме принципа за фондово здравеопазване. Неотстъпно! И в този аспект приемам, че защитавам тази идеология.
Що се касае до отговорността - д-р Марангозов, аз съм 34 години хирург и винаги съм си носел персоналната отговорност към моите пациенти. И затова имам толкова пациенти!
Второ, мога да нося отговорност и съм показал в тези десет години, когато съм бил начело на Българския лекарски съюз. И пак ще отида при Министерството на здравеопазването, когато се нарушават основни принципи на фондовото здравеопазване, което ние сме заложили в нашите закони.
Затова искам да се върна по същество на нещата и да обясня прости неща още веднъж. Жалко, че залата е празна, но може би ще чуят хората!
Ние сме създали закони, в които казваме, че здравноосигурителният фонд е самостоятелен фонд, не е под шапката на Националния осигурителен институт, а е самостоятелен фонд като НОИ определя методика, която събира вноските, а по-нататък ги предава на здравноосигурителния фонд, който ги разпределя. Това е философията на закона.
В какво упрекваме ние НОИ? Още през м. май казах, че една година е проспана. И така е! Понеже говорим за приходната част на здравноосигурителната каса, на бюджета. Естествено, че нормалният човек, здравомислещият човек, логичният човек ще се замисли - какво разпределяме, като не знаем как сме го събрали и дали някой изобщо ще го събере? Това е нормалният въпрос. И ние го задаваме - от май месец аз питах защо беше проспана една година от НОИ? Защо? Трябваше да се намери добрата методика или да се види закона, който е излязъл или 1998 г. практическото му приложение отговаря ли на самия закон и ако не отговаря, къде да го поправим. Ние сме отворена система - демократи хора по дух и по ум. Какво има толкова като видим, че практически не може този закон да ни осигури добра събираемост на вноските, да изменим методиката с нов закон? Какъв е проблемът? Само че нямаше такива сигнали. И сега, когато трябваше да стартира събирането - на 1 юли, се видя в какво състояние е била тази система на събирането. И министър-председателят трябваше да се намесва, което може би най-малко му е работа и грижа с това да се занимава в края на м. ноември.
И в крайна сметка обаче истината излезе налице. И тук би трябвало народните представители върху това да помислим - когато мислим за конструктивното начало, когато мислим за конструктивната опозиция да помислим как да убедим хората да си плащат вноските. Да, има рискове тази сива, черна, мръсна мафиотска икономика изобщо да не плаща вноски. Дайте да намерим механизма, с който да се противопоставим на тази несъбираемост на вноските, на това бягство от вноските. Повечето от тези, които десет години лъжат българския народ с псевдотърговия, с псевдопазар, с псевдопродукти, ментета и т.н., те, същите, няма да спрат да лъжат, те ще продължат да лъжат като не си плащат истинските, реални вноски, а плащат върху минималната работна заплата. И пак на черно ще се въртят пари. Ето това е задача на народните представители и трябва да видим как може да стане и по какъв начин да се преборим с тези хора, които не желаят това.
От друга страна има хора, които добросъвестно искат да си направят вноските, добросъвестно! Те са със свободни професии. Ние ги караме да станат луди чрез практическото приложение на правилата на НОИ - всеки месец да се реди някъде, да отива, за да даде своите прословути 3 или 6%, които са смешни суми. Значи, с това нещо би трябвало да се занимава по-сериозно народното представителство, според мен, и да убеждава хората, че философията на закона, който е съпричастност, който е състрадание на всички българи спрямо болните му членове, трябва да издигне по друг начин манталитета на целия български народ. Ето това е задача на Народното събрание, според мен, и на народните представители.
И оттам веднага минаваме на разходите - приемам обаче думите, защото аз винаги стоя зад своите думи, които съм казал и мисля, че работя с хора, които държат на същия принцип. Приемам думите на бившия директор на НОИ, който твърдеше, че за 1999 г. ще събере 210 млн. лв. в касата от вноски. И си правя веднага простата сметка - за 6 месеца - 210, за година и половина - 630! Значи, приходната част на бюджета на касата е занижен, според мен. Значи, някой пак излъга! Финансовите експерти разчитат по-малка събираемост. Бившият директор на НОИ казва по-висока събирателност. Аз като човек, който трябва да се занимавам след това по някакъв закон с разходната част - на кого да вярвам? На кого да вярвам? И затова, разбира се, че ще се получат различни параметри - при 537, а по моите изчисления са 630. Това са цели 100 млн. лв.! Къде са тези пари? Това ме интересува мен като въпрос.
Минавам към разходната част - разходната част и цялата макрорамка на бюджета вие всички знаете, колеги, че тя е предопределена. Това покачване с 0,7 трябва да се изтълкува като тенденция на нашето управление. Тенденция е - от 2,9 - 3,8 - 4,5! Ние имаме желанието да бъде 5,4! Но редица условия външни и вътрешни не ни позволявам да изпълним това наше желание. И ако вие бяхте разгледали добре документите ще видите, че в първите разчети, които са дадени по бюджета е записано 5,4 от брутния вътрешен продукт. И така беше представено в комисията.
След срещите с Международния валутен фонд, с международните институции се наложи да се направи преоценка на възможностите, целите възможности на българския бюджет и тогава легнахме на 4,5. Но и това 4,5 показва тенденцията към растеж, към отиване към нормалните цифри, които надминават 6 за белите държави, така че ние не можем да отречем тази тенденция на правителството и конкретно на бюджета за 2000 г.
Друг въпрос обаче, който искам да поставя - как става вътрешното преразпределение. Значи, 187 млн. - за доболнична помощ. Добре, ние приехте тази цифра и в комисията, и тук също ще я приемем. Приемаме 1 млрд. 56 млн. глобална сума за здравеопазването на България. Какво правим обаче? Това ли ни е отговорността на нас всичките, които участваме в този процес на реформи и които се занимаваме със здравеопазване? Отговорността е в търсенето на вътрешните резерви. И когато аз протестирах против вътрешното преразпределение и предварителното му гласуване в парламента, аз протестирах затова защото се изменя философията на Закона за здравното осигуряване. Там пише една дума, която е: "договарят се". Договарят се! Там законът отива към своето демократично начало, когато възлага функции и на други хора извън администрацията и извън правителството, които могат да договарят средства от бюджета. И това именно е целта на този закон, тоест в националното рамково договаряне, което ще се състои, а то е започнало, ако вие не сте наясно, то е започнало на 18 октомври, тоест ние сме в сроковете, които ни е поставил законът, който сега ще променяме. Продължил е на 19 декември разговорът точно с въпроса за бюджета на касата и точно там ние търсим резервите, неоспорвайки глобалната рамка - 187 млн. за доболничната помощ.
Вътре дали ще бъдат 55 млн. за лекарства, дали ще бъдат 27 млн. за изследвания, хайде да водим този разговор на малко по-късен етап, когато търсим вътрешните резерви. Защото аз не мога да се съглася механично да пренасяме досегашния начин на финансиране, в който преговаряме. Кой определя в момента параметрите на бюджета? - Представителите на Министерството на здравеопазването и тези на Министерството на финансите. Тоест администрацията.
Чрез новия закон променяме философията, вкарваме други участници. И когато тези участници още не са казали своята дума, без да изменяме, пак повтарям, глобалната рамка на бюджета, тоест да не разваляме бюджета на държавата, ние може да търсим резервите там. И резервите са, примерно, в стриктните индикации за изследване на пациентите. Резервите са в унификацията на тези изследвания за цяла България, така че като се изследва пациентът в Бургас, софийският лекар да приема тези изследвания за сто на сто достоверни.
Резервите са в лекарствата. Не да се раздават безогледно, както досега се раздаваха тези лекарства за щяло и за нещяло, а да се знае на кои групи, за да водим именно тази политика на профилактика, действително много по-важна за нас. Лекарствата да се разпределят според приоритетите, които се определят от смъртността на този народ.
И когато ние водим преговорите с касата, ако някой се беше заинтересувал, щеше да научи, че ние вече четири месеца работим с тази каса именно върху тези приоритети. Защото за нас не е въпрос на механична смяна на финансиране в здравеопазването, а въпрос за постигане на цели. Ние искаме с тези пари, да, колкото са малко, да постигнем цел. Каква? - Борбата с хипертонията в България, борбата с инсултите и с инфарктите, по които България е на първо място в Европа, а още не е член на Европа.
Ето, това искаме да постигнем. И обсъждаме въпроса за стимулацията на дейностите на лекарите. Значи един лекар, който се грижи за своите пациенти и само да мери кръвното налягане, ние ще го стимулираме, за да може да се преборим с тази коварна болест, блъскаща българския народ повече от 20 години, от 30 години, жестоко блъскаща го. Говорим за борбата с туберкулозата, говорим за ваксинациите, имунизациите и т.н. Всичко това е в разговорите с касата. И в никой случай там не разговаряме по средностатистически данни.
Аз възприемам тези данни, които каза и Кънчо Марангозов, и данните на Евролевицата като средни. Но вие вчера видяхте дебата за земеделските машини. Ако прилагаме индикатива средно, не се получава, защото тракторите са различни. Ами така е и в здравната система. Няма унифицирана практика в България. Има практика, която е в Руен, има практика, който е в София, в Пловдив, във Варна или в малкия град Малко Търново. Ние средно го имаме като информация, но в никой случай няма да вървим по логиката на средното.
И в никой случай няма да се получи така, че лекарят ще получи 2 лв. на преглед, лекарят ще получи 5 лв. на преглед. Напротив, търсим смесения начин на финансиране, който означава определени нормативи, за които разговаряме с касата, а те са преди всичко.
Първият норматив, на който се спираме, това е въпросът за броя на обслужваните пациенти, колко пациента обслужва даден човек. Това е различно. Един ще обслужва 500, друг ще обслужва 800, друг - 1500. Ние съзнаваме това нещо и там финансово го определяме как ще стане.
Второ, стимулираме дейности. Кои дейности? Тези, за които говоря - приоритетните дейности въз основа на смъртността в България, за изработване на нефалшиви приоритети. Не да ми се говори, че цяла България е болна от Паркинсонова болест и да се закупуват тонове лекарства за паркинсоници, когато ние страдаме преди всичко от сърдечносъдови заболявания. (Неразбираема реплика от д-р Марангозов, ДЛ.) Естествено, че и тях ще ги подкрепим. Става въпрос за съотношение, д-р Марангозов.
Второто нещо, което правим с касата в момента, това е оценъчната система. Това променя философията. Оценъчната система е пациентът, нито е Министерството на здравеопазването, нито е Лекарският съюз, нито е Здравноосигурителната каса.
И ние казваме така в нашите преговори, само че ви казвам... Съжалявам, че ви давам това като информация толкова късно, това са разговори, водени вече в продължение на 4-5 месеца. Вие знаете, че фамилният лекар се избира на всеки шест месеца. Ние даваме шанс дори на младия лекар, който сега е завършил своето образование, да участва в този процес, макар че него сигурно никой не го познава в малкия град и сигурно никой няма да се съгласи да отиде при него. Ще намерим механизъм с касата, по който да му дадем да обслужва минималния брой от 600 пациенти. И на шестия месец ще следим тенденцията на развитие на този лекар. Каква тенденция на развитие за шест месеца можем да следим? - Тенденцията да слугува на пациентите, да бъде роб на своите пациенти, за да може да бъде горд, че е бял човек. Това искаме да постигнем. Това са целите на нашата реформа.
После, всички пациенти в областта имат право да се консултират с абсолютно всички специалисти от доболничната помощ. Това означава, че ние вече не закрепостяваме пациента, както сега, към дадена поликлиника или даден район, а го пускаме на свободна избираемост в цялата област.
Когато дойдат в болниците, правим още по-решителна стъпка, когато влизат в договори болниците с касата. Казваме, че тогава пациентът сам ще избира болницата в цялата страна.
Ето, така робуваме на принципи, на принципи, че оценъчната система е публиката. Ние работим за публиката и тя ни оценява. Това са принципи и ние ги налагаме, и ги прилагаме в момента.
Приемаме и принципите за съревнованието, независимо че има един фонд в България сега, задължителен. И не зная защо още ги няма доброволните. Може би по ред причини. Но да говорим само за задължителния фонд, няма никакво значение, че е един, не е страшно, че е един. Защото долу изпълнителите ги поставяме в условия на остра конкуренция за тези пари на фонда, на остра конкуренцията. Като оценъчната система, обаче, е в ръцете на пациента.
Ако някой може да измисли по-добра система от този пазарен принцип, вкаран в здравеопазването, обаче запазвайки същината на медицината, нека да дойде и да го каже. Нека да го дебатираме. Това би трябвало да направим тук.
Ето защо аз мисля, че между първо и второ четене, когато се налага да разглеждаме по-нататък отделните цифри и числа, трябва много да внимаваме какво искаме да постигнем с този бюджет.
Аз след две години пряко участие тук в дебатите за бюджета се убедих, че механичното възприемане на нещата е много лошо по-нататък за държавата, за България, и за хората.
Предоверяването също е много лошо. Отговорността пада върху народните представители. Те да мислят в тези рамки какво могат да постигнат и как да го постигнат, какви цели си поставят.
И пак казвам, 600 млн. за болниците. Опозицията и всеки наш критикар веднага може да каже, че са малко парите. Да, малко са, разбира се. Откъде да ги вземем повече? Ако някой дава отнякъде пари, ей така, без нищо? Само че ги няма. Но ние ще стоим ли със скръстени ръце при 600 млн. и тази година? Ще чакаме ли още недобросъвестни директори на болниците да трупат собствени активи. (Реплика от Демократичната левица: "Те са ваши.")
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Може и да са наши, какво значение има тая работа? Ние ще чакаме ли тогава те да имат активи от тази недобросъвестна дейност и да казват на шестия месец, че болницата е фалирала?
Ще чакаме ли кметовете да допускат, пак по политически причини, и то пряко да използват картата "здравеопазване", да спират парите към тези болници и ние да нямаме отношение? А това отношение е едно - започване на реалната структурна реформа. Това е, няма друг механизъм. Няма друг механизъм!
Затова трябва да подготвим тези болници. Ние не можем да пуснем болниците от 1 юли 2001 г. като пиленца, току-що излюпили се от яйцето. Ние трябва да ги въведем готови с техните структури, функциониращи възможно най-добре, за да може касата да сключи един реален договор, а те да си свършат работата.
Виждате, че реформата де факто не само че върви, а тя се глобализира. И както говорихме досега само за доболничната помощ, сега отиваме да говорим неминуемо за свързаната с нея болнична помощ и неминуемо за свързаната бърза помощ.
Ако така гледаме на нещата, с оглед на нашите цели, мисля, че ще имаме много малко различия. Ще имаме много малко различия в Народното събрание, което е добро, когато говорим за тема здравеопазване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Игнатов.
За реплика има думата госпожа Емилия Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добре, че доктор Игнатов поставя въпроса и казва кой какво събира и къде отива.
Първо, аз искам да Ви репликирам, доктор Игнатов, и категорично да заявя, че не мога да се съглася, че здравната реформа в Република България се забавя заради Националния осигурителен институт, който не си върши работата и не е събрал парите. Просто това е едно некоректно изказване и аз мисля, че е така, защото икономически не познавате толкова добре нещата, а ги познавате от медицинска гледна точка.
Но в подкрепа на това, че в приходната част има ресурси, които не са предвидени, аз мисля, че Ви го казах и вчера и държа все пак между първо и второ четене да се обърне внимание на това: в приходната част здравноосигурителните вноски, които много прецизно са разпределени - 80 на 20 работодатели - лични вноски, в личните вноски според мен и според логиката на реформата, която правим, трябва да има поне още 3 млн. минимум, тъй като тук не са отчетени вноските за зависимите членове на семействата. Тоест, моята лична вноска спрямо работодателя е 20 на 80, но аз плащам и за своето дете или за своя ученик, което също трябва да бъде отразено тук.
И още нещо. Много ви моля, колеги, когато говорим за ниската събираемост на средствата за социално осигуряване, за Здравната каса, нека да не хвърляме единствено и само вината върху една институция, защото в следващото си изказване, когато ще говорим за бюджета на Националния осигурителен институт, аз ще ви изчета кои са длъжниците на Националния осигурителен институт и ще видите, че това в голяма степен са държавни предприятия. Така че нека да не бъде това темата на днешното обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За реплика - госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Доктор Игнатов, аз разбира се, съм съгласна с по-голямата част от това, което Вие казахте, и най-вече с това, че по този начин, с тази реформа, която ние правим, ще минем към фондово здравеопазване. Но това повече от всичко означава, че минаваме към един нов принцип - от така наречената разходнопокривна система към смесената система. И заради това искам да Ви попитам: защо наистина смятате, че единствено и само Националният осигурителен институт беше този, който трябваше да събира вноските? Та можеше ли Националният осигурителен институт да събира нещо, което не му е дадено по закон? Той събираше онова, което Вие бяхте разписали в законови разпоредби за Закона за здравното осигуряване. И ако не беше така, нямаше с Кодекса за задължителното обществено осигуряване да поправим 26 члена от Закона за здравното осигуряване, за да можем да осигурим наистина всички по-голямата събираемост на тези вноски. Само това исках да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Трета реплика - господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, доктор Игнатов, не толкова реплика, колкото искам да кажа тук своето мнение, което вече повтарям доста месеци, може би повече от година, и то може би дава отговор на въпросите, които поставяте.
Аз категорично съм за това да не бъдат атакувани никакви институции, защото и Националният осигурителен институт, и Здравната каса, и всички останали вършат това, което ние им разпоредим със съответните закони или Министерският съвет реши.
Още по-фрапиращо се налага тезата, че всички данъчни и неданъчни събирания трябва да се извършват от един административен субект. След като от един субект, било то физическо или юридическо лице, ние събираме три, четири или пет вида вземания, няма никаква логика от един субект да събират четири административни субекта. Именно по тази причина аз от една година непрекъснато повтарям, че това трябва да бъде предмет на унифициране в един административен субект. Слава Богу, чуха ме и се надявам, че скоро това ще стане.
Искам обаче тук в края да направя една малка прогноза, която силно се надявам, че няма да се осъществи. Струва ми се, че колегите от левицата, които съвсем справедливо се изказват ласкаво за работата на Националния осигурителен институт и казват, че не бива да го виним, аз се солидаризирам с тях, струва ми се, че само след няколко месеца за вас Националният осигурителен институт ще започне да става лошо работещ. Дано не бъда прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за дуплика господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Аз няма да отговарям поотделно на госпожа Масларова и на госпожа Дянкова, защото въпросите някъде съвпаднаха, а пък господин Цонев направо обобщи отговора на въпроса.
Аз поставям това, защото искам да кажа следното. По закон ние сме дали правата на НОИ. Добре, законът не е бил добър, не е бил докрай добър. В крайна сметка, нормално е. И затова казвам: ако практическото приложение на този закон беше започнало от месец юли, да се мисли по него в 1998 г., щеше да се види, че този закон, който сме написали ние, всички народни представители, осигурява една ниска събираемост. Тогава ние много по-бързо щяхме да поправим закона. Това е положението.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Защо не стана?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Защо не става? Ами, защото данните на хората, които... Аз затова казвам, че всеки трябва да си носи своята отговорност. И не искам сега тук, понеже го няма господин Николов, да хвърлям цялата вина върху него. Нямам и такава задача. Аз водих дебат с него и в комисията, и по телевизията по време на диспута и в крайна сметка казах, че той носи цялата отговорност за думите, които казва - че 210 млн. ще разбере, въпреки лошия закон. Тогава на кого да вярвам? Сега изведнъж моите две симпатични колежки казват: абе, не само НОИ е виновен, виновен е законът. Е, добре де, ама той въз основа на този закон, лошия закон казва, че ще събере 210. Ако си спомняте цифрата обаче, която е предвидена в закона, тя е 264. Значи, законът е лош, ама той събира 210. Добре, поправяме закона, но той ще събере по-малко от 210. Нещо не се връзва сметката, колеги.
Значи, липсва тук единство на тези хора, на тези институции, които се занимават. Затова се получава разминаването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Игнатов.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Днес ние разглеждаме за пръв път бюджета на Здравноосигурителната каса и ми се струва, че ние наистина трябваше да тръгнем от изходната точка, която изчете пред нас уважаемият председател на Сметната палата. Защото бюджетът на Здравноосигурителната каса произтича и от държавния бюджет, и от други закони, които фиксират неговите приходи. В закона ясно е казано какви могат да бъдат неговите разходи за собствени нужди. Така че просто беше излишно да се упражняваме в словесен популизъм пак по отношение на здравната реформа. И излишни са тези черногледи неща, които търсят "под вола теле", изваждат нещата от контекста и ги дават в цифри, които дори не са точни. Но в крайна сметка излишно е да обвиняваме и други институции за едно или друго нещо.
Аз мисля, че тук трябваше да бъде разисквано, и благодаря на някои колеги, както в част от изказването на доктор Игнатов и на госпожа Масларова, ние трябваше да си отговорим на въпроса: какво целим с приемането на бюджета на Здравноосигурителната каса, как той ще стимулира здравната реформа, защото всички сме съгласни, че трябва да я има тази реформа. Ние би следвало тук да дебатираме дали всички резерви са използвани, дали има още резерви; дали приходната част, както беше заявено, е пълна, дали би могло да се допусне известна промяна на нейната приходна част и оттам на разходната.
Това, което би следвало да кажа, е, че реално основният дебат тук би следвало да бъде за подобряване на събираемостта на данъчните вноски и оттам на увеличаване на приходите.
Аз няма да се спирам на реформата, защото в крайна сметка ние днес правим онази голяма крачка към промяна на финансирането с приемането на бюджета. И беше излишно да търсим в сравнително оскъдния бюджет, защото той е такъв, какъвто е. Нито Илко Семерджиев, нито който и да е би могъл да промени, защото в закона е фиксирано толкова и се събира.
Но нима, колеги, не направихте онази проста сметка с каква реална част от здравеопазването в България към момента успява да се справя доболничната помощ, за да видите каква е частта на средствата, отделени за доболнична помощ, в рамките на тази половин година, и да видите, че средствата са доста повече. Разбира се, прави бяха и тези, които казаха, че за да се увеличи ефективността на лекарския труд и оттам здравословното състояние на българския народ, не са необходими само пари. Защото единствено касата е тази, която вече ще изисква това, което до ден днешен не можеше да бъде изискано от българските лекари, ще изисква наистина една добра лекарска практика, имайки обратната връзка за това дали пациентът е доволен от съответния лекар.
Никой не каза, че е невъзможно в първите шест месеца един лекар на доболнична помощ да получава много повече пари от колегите, които работят в болничната помощ и които следващата година ще бъдат финансирани, както досега. И не е възможно да има невероятно големи разлики в този момент. Не е възможно един лекар в доболничната помощ първоначално да получава повече пари, отколкото един професор. Трябваше да се намери този баланс. Именно затова първоначално нещата може би няма да са такива, каквито на всички ни се иска, но това е един обективен механизъм, един механизъм, който чрез избора от пациента на лекар ще направи някои български лекари за съжаление нетърсени. Но те ще бъдат тези, които досега не обслужваха добре българския народ. Или, слава Богу, да се надяваме, че те ще поправят своята дейност, така че да бъдат търсени, като не работят както досега. По този начин пак ще се подобри обслужването от българските лекари.
Съжалявам, че не се получи дебат върху това наистина да търсим онези резерви в приходната и разходната част, разчетите на събирането във времето, ефектът, който ще се получи от добрата дейност на българските лекари с оглед на започване от 2001 г. на цялостно преминаване към здравноосигурителната система. И мисля, че е крайно време ние да престанем да търсим само грешките си, да се обвиняваме, да се радваме, когато някой сбърка или нещо не върви. Тук преди малко чух една реплика: наши и ваши лекари. Няма наши и ваши лекари. Няма наши и ваши български граждани. Всички имат нужда от подобряване на българското здравеопазване. Всички сме заинтересовани това да стане. И нямаме право да политизиране точно подобряването на здравословното състояние на българския народ.
И ако наистина има нещо, с което да бъдете полезни, да намерите нещо, което би могло да подобри, кажете го между първо и второ четене. Но го направете така, че наистина да изходим от действителното състояние на нещата. Вярно, че действителното състояние на нещата е зависимо от икономиката на страната. Това е стара истина. И няма смисъл да го говорим какво е, знаем го, вчера говорихме за това. Но в крайна сметка аз мисля, че дори и така, както е направен бюджетът, то за доболничната помощ от 1 юли следващата година ще има повече средства, отколкото за едно полугодие досега. Ще има, д-р Марангозов! Ще има, защото реално ще има преразпределение на средствата. И не може да се говори с усреднени неща, защото трябваше да дадете каква е заболеваемостта, за да видите, че именно тук е солидарността, която ще прехвърля на болните доста повече средства. И ако допуснем, а това ми се иска да бъде така, че лекарите много по-съвестно вече ще търсят болестта и начините да я лекуват, аз мисля, че наистина средствата, макар и косвено, ще станат повече. Ще станат повече и разпределяйки се вътре в системата на работещите лекари.
Ето защо аз с удоволствие ще гласувам за бюджета на Здравноосигурителната каса, с ясното съзнание, че може би може да се направи и по-добър бюджет, а всяка година той ще става по-добър, но в крайна сметка ние правим втората голяма крачка, след приемането на Закона за здравното осигуряване, с приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тази голяма крачка, в която ние отиваме към смесения тип финансиране. И аз мисля, че принципът, който е световен, никой не може да оспори. Успех, Илко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на д-р Китов.
За изказване има думата народният представител Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Два дена ние се занимаваме с един изключително важен въпрос за страната, това е Закона за бюджета на Република България. Обаче аз определено смятам, не защото съм лекар, че най-важната част от този закон това е бюджетът на Здравноосигурителната каса. Защото тя има отношение към здравето и живота на българските граждани. За съжаление обаче ние редовно сме свидетели на едно явление, което наблюдаваме при всички управляващи, че здравеопазването винаги е било подценявано. Погледнете: премиерът е зает, вицепремиерите, които имат отношение към този проблем, къде са, министърът най-вероятно е зает, виждате колко хора има в залата. Или с други думи ние говорим само за една голяма значимост и всичко това си остава само празни приказки.
За здравеопазването на лекарите и на всички вас е известно, че неговата значимост за всяка страна е огромна. Страните на Запад са преуспели, защото са имали добро здравеопазване, защото са имали физически и духовно здрави народи. Аз ще приведа няколко цифри, за да ви уверя, че нашият бюджет е много крехък и затова ние трябва да имаме съвсем отговорно отношение към него. В Австрия се отделят 10,08 от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, в Белгия - 8,1, в Германия - 9,2, в Гърция - 5,2, в Дания - 6,5, във Франция - 9,4, в Швейцария - 9,5 и т.н. Оттук се вижда какво е отношението към здравеопазването.
Няма да бъде точно и нека някои колеги от другата страна, господин Цонев, отнася се и за Вас, намалете малко гарда на самочувствието и погледнете по-реално. В тази зала няма човек, който да иска да се провали тази система, защото тя ще се отрази и върху неговото здраве. Но аз пак ще повторя: няма едно наше предложение, което да е възприето от другата страна и тук, в парламента, и в правителството. Всичко продължава така, както е било от време оно.
Бюджетът на Здравноосигурителната каса трябва да бъде съвсем точен и реален. Всички ние го желаем. Аз обаче имам няколко въпроса, които искам да поставя. Няма правила, или ако има, то не са достояние за нас, за остойностяване труда здравните работници. Кажете ми как е структуриран този бюджет? Ние говорим за нова система, говорим за нови, прогресивни принципи. А аз се съмнявам, че този бюджет е структуриран както досега - на калпак или на глава от населението. Искам да се вземе отношение по този въпрос. Защото такава разработка за остойностяване няма.

Освен това ние говорим за доболнична помощ. Трябваше досега да се извърши преструктурирането на здравеопазването. Уважаеми колеги народни представители, имам информация и смятам, че е точна, в над 50 населени места това преструктуриране не е станало. Пак си задавам въпроса как тогава тези места намериха място в бюджета на Здравноосигурителната каса, за да бъде този бюджет действително реален и да бъде оптимален при нашите минимални възможности на икономиката в страната?
По-нататък. Средствата, които ще се представят на така наречените джипи, а може би трябва да започнем вече да говорим на български, за да ни разбират хората, общопрактикуващите лекари, дали ще им стигнат, за да си вършат работата и дали ще има реално завишение на техните заплати и на заплатите на тези, които ще работят с тях? Трябва да ви кажа, че ако това не се получи, следващият ход в здравноосигурителната система е обречен на провал. Аз не знам дали ще могат да се увеличат заплатите на общопрактикуващите лекари в размера, който се очаква от здравните работници. Защото, доколкото знам, може би не съм добре ориентиран, но от този бюджет ще се вземат пари за всички консултативни прегледи, за всички изследвания. Има апаратни изследвания, има параклинични изследвания, които струват много скъпо, а ще навлязат и нови методики, които винаги са по-скъпи от сега съществуващите, защото се навлиза все повече и повече в интимните процеси на човешкия организъм. Ние не можем да спрем тези изследвания, защото говорим за една екзактна диагностика, говорим за медикодиагностичен процес, който трябва да бъде висококачествен. И когато се изтегли всичко това, не мога да си представя успех, ако заплатата на общопрактикуващия лекар от 160 лв. стане 170 или 180 лв. Ще има абсолютен провал!
Какво може да се получи, ако моята прогноза е точна? Ние не можем да имаме доктор-поликлиника или доктор, който да разбира от всичко. Но ако този общопрактикуващ лекар разбере, че неговият бюджет няма да му стигне, той може да прегреши и да си позволи да не изпраща болните до специалисти и да се опита да лекува всички болести. Което ще бъде абсолютна грешка, тъй като в болницата ще започнат да отиват запуснати случаи или случаи, които са напреднали, случаи, които ще изчерпят от другата страна на бюджета много повече пари, отколкото ако бяха консултирани и лекувани навреме от специалисти. От друга страна, уважаеми дами и господа, ако не се оптимизира организацията на работата на общопрактикуващите лекари, те не могат да бъдат 24 часа на разположение на пациентите си цяла година. Трябва да се направи така, че пациентът да има винаги достъп ако не до своя общопрактикуващ лекар, до групата, в която той се намира, за да не отиват като свободни граждани и да плащат. Защото, ако те нямат талон с направление, ще трябва да заплащат.
Прогнозирам лошо, ако това стане. Тук има юристи, да са живи и здрави, ние ги уважаваме, обаче имам чувството, че в България всеки юрист иска да обеси по един доктор. (Реплики в ДЛ.) Вие пък много насериозно приехте думите ми, нека се разведри малко обстановката. Знаете какво казвам аз - че в България без докторска помощ никой не може умре и бъркотия без юристи не може да стане. Това е шега.
Ще започнат дела, да кажем, за увреждане на здравето, за това, че не са използвани възможностите на специалисти. Тези неща, уважаеми дами и господа, ще трябва да се оглеждат много добре. В разходната част на касата е записано за първичната стоматологична помощ. Доктор Семерджиев, искам да Ви запитам дали е вярно това, че не е взето мнението на Стоматологичния съюз при структурирането на тази помощ? А знаете, че ние имаме Закон за професионално-съсловните организации. Защото стоматолозите реагират и казват, че не е взето тяхното мнение, тъй като това, което е предвидено за стоматологична помощ, е много малко, аз даже не искам да го кажа, то е смешно малко. И ние обричаме българите на пълно обеззъбяване, както се казва, и обричаме българите на лош стоматологичен статус, който пък по-нататък ще се отрази върху храносмилането, върху цялостната физиология на човека. При тези нормативи, които ще има здравеопазването, българите няма да могат да ходят да си оправят зъбите, ако Здравноосигурителната каса не се намеси по този проблем.
Не виждам мотивирано стимулиране на профилактиката и промоцията на здравето. Уважаеми дами и господа, сигурно в миналото е имало много недостатъци, но имаше и някои положителни страни, към които ние трябва да поглеждаме. България беше на първо място по профилактичните прегледи на жената. И тази група към Световната здравна организация се ръководеше от известния български учен проф. Константин Цанев, който беше председател на Комисията по здравеопазване във Великото Народно събрание като член на Земеделския съюз. България беше давана за пример: ранно откриване на раковите заболявания и добър ефект, доколкото може да има, но много по-добър, отколкото в другите страни. Това нещо ние го ликвидирахме като система на изследване от бившите структури и с една презумпция, че ще се създаде нещо по-ново. Нищо не се създаде.
Профилактичното начало трябва да има място и в доболничната помощ. Аз не виждам обаче да има някакви материални стимули. А без материални стимули нещата няма да вървят.
Смятам, че професионално-съсловните организации, ръководството на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването трябва да уточнят правила за добра медицинска практика, правила и стандарти за качеството на медицинското обслужване, правила за договаряне между съсловните организации, Касата и министерството. Не виждам да има оптимални стимули за профилактичната помощ.
Съжалявам, че го няма господин министъра, но искам да запитам защо в тази икономическа стагнация, в която се намираме, продължаваме да държим институцията регионални центрове по здравеопазване? И други колеги поставят този въпрос. Създадохме Касата, минаваме на касово обслужване, защо трябва тези, бих казал, чиновници, да останат там? Може да им се намери място, по-голямата част от тях са специалисти, ще отидат да работят като специалисти.
Другият въпрос, който имам към господин Семерджиев, с голямото ми уважение към него, е: от 1 януари или отсега назначените в касата до 1 юли каква дейност ще развиват? Нека да ми се обясни. Защото ние говорим все за това откъде да намерим резерви. Ето възможности за резерви.
Искам да поставя още един въпрос във връзка с профилактиката, понеже като разглеждаме бюджета на касата, мисля, че мога да си позволя да говоря въобще за бюджета на здравеопазването. В момента, както спомена д-р Игнатов, България се намира на едно от първите места по сърдечно-съдови заболявания. В тях влизат и инсултите. Уважаеми дами и господа, в момента в центровете по сърдечно-съдова хирургия, които са 3 в София, има записани по 200-300 души, които чакат. Голяма част от тези, които чакат, ще завършат фатално. Не зная защо, след като имаше решение на комисията, която препоръчваше този сектор да се преструктурира, една от базите в София да отиде във Варна, другата да отиде в Пловдив, това не се направи.
В момента голяма част от пациентите, които се обслужват в България, си купуват консумативите или с други думи си плащат операциите, а те са от 10 до 19 млн. лева. Това не е по-силата на всички.
Аз ще засегна тук и другия въпрос - за преразхода на някои болници. Вижте, без да засягам някого, разбира се, не може да не се засегне, но дали е от професионално немощие или просто парите са били такива, бюджетите на болниците миналата година не бяха реални, в резултат на което се отчита този преразход.
Аз ще ви кажа, че в Пловдивския медицински университет се създаде Клиника по инвазивна диагностика и лечение на сърдечно болните. Там се прави разширение на съдовете на сърцето, правят се снимки на съдовете на сърцето, имаме скъпа апаратура, която струва милиони долари, имаме подготвени хора и сега се направи преразход, защото бюджетът не стига, а пациентите са много. И ако един определен процент от тези пациенти, аз няма да влизам в детайли, не бъде обслужен, изходът ще бъде фатален, защото в София не може да се поеме. Аз разбирам, че бюджетът е много крехък, но когато се касае за животоспасяваща намеса от страна на здравните работници, аз смятам, че за това пари трябва да се намерят.
Ето защо аз моля Министерството на финансите да преразгледа този преразход на бюджета в здравните заведения. Там, където има нарушения, да ги санкционират, но ви уверявам, че по-голямата част от този преразход се дължи на нереалните бюджети, които имат. Това се отнася за Пловдивския медицински университет, това се отнася и за Пловдивската обединена районна болница, затова защото към нея се асоциираха хирургическите отделения на Първа градска болница, ортопедиите, гинекологиите и т. н., а бюджет не отиде. Болничната, според мен в този бюджет, наред с доболничната помощ, където стартираме здравноосигурителната система, и трябва да се прави така, че да няма провал, ние трябва да оглеждаме болничната, която е с не по-малко, а бих казал с много по-голяма значимост. Има 28 обединени районни болници в България по области, медицинските университети към болниците и специализираните болници - Ендокринологичния институт в София, Урологичния и т. н. Бюджетът на университетските болници трябва да бъде много по-голям, отколкото при другите. И сега, след като тези болници минаха към Министерството на здравеопазването, не са финансирани от Министерството на финансите, аз не виждам как Министерството на здравеопазването ще издържи. А закриване на част от тези звена, където се дава строго специализирана медицинска помощ, ще бъде една лудост.
Аз искам да споделя с вас и това, че една голяма лудост, която направихме, това е отделянето на университетските болници от самите университети. Направихме така, че те помежду си да сключват договори. Това никъде го няма в университетската практика, но тук намесата според мен беше чисто от субективен характер.
Аз моля в бюджета този проблем за сърдечните хирургии, за трансплантациите на органи, проблемите, свързани с трансплантации на ставни протези, да се реши така - знае се каква е заболеваемостта, какво е количеството и хората не бива да плащат, защото не са в състояние да плащат.
И накрая нещо, което сигурно ще предизвика недоумение между вас всички, колеги народни представители, но аз искам да поставя този проблем.
Говорим за работа, говорим за здравето на българите, където в обема на това здраве, ако мога така да кажа, е и здравето на здравните работници. Здравните работници от хирургическите специалности почти не стигат до пенсиониране. И тези, които даряват здраве и вършат висококвалифицирана помощ за живота, получават заплати, които са мизерни. Те потъват ежедневно в икономическата криза, в която се намираме. Вместо хирургът и лекарят, който лекува през деня, да не мисли какво ще прави със собствения си бюджет, когато се върне у дома, напротив, той е принуден да прави това.
Вчера с моя колега Калчевски бяхме в един институт и случайно виждаме фиша от заплатата на наш изтъкнат професор, който е създал голяма школа, професор, който е със световна известност и който го канят в чужбина за консултации, заплатата му беше 328 лева. Оттам съдете за заплатите на всички останали лекари.
Аз имам една молба към господин Цонев, към министър Муравей Радев и към господин Божков - направете така, че поставете съсловието на здравните работници там, където заслужава, според това, което е в другите страни. Защото всички можем да бъдем пациенти. И в името на живота тези хора заслужават да имат един нормален живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
За реплика думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, проф. Зънзов! По две причини взимам думата за реплика.
Първата е, защото на два пъти споменахте моето име. Искам да Ви кажа, че не съм демонстрирал или съм се старал никога да не демонстрирам излишно самочувствие, дори съм чувал, че и във вашата парламентарна група минавам за диалогичен човек, надявам се да е така.
Искам да Ви кажа, че дълбоко Ви уважавам и всичко онова, което казвате със загриженост, което е вярно, го споделям. Защото за мен, откакто съм станал народен представител и председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, не е повод за изключителна гордост или самочувствие. Факт е, че парите за здравеопазването от 2,7 на сто при първия бюджет, който заварихме, са стигнали до 4,5 на сто. Като човек, който познава добре бюджета за 2000 г., ще Ви кажа, че има още един резерв, който е пак за реформата в здравеопазването, така че са малко повече от 4,5, дори малко повече от 5 на сто. Но това не отменя факта, че в други страни са 10-11 и т. н. И на нас ни се иска.
Искам само да Ви кажа, че за мен сектор "Здравеопазване" не е една от бюджетните системи. Моята лична съдба две десетилетия е свързана с вас лекарите и аз знам какво означава да си много зависим и много благодарен на тези хора. Не по-малко от Вас ме боли, че те получават такива мизерни заплати. Това, което можем да направим, аз мисля, че се съдържа в тези малки две цифрички - от 2,7 на 4,5, и се съдържа в онова, което искаме да направим с тази здравна реформа. Наистина искрено и честно искаме да го направим.
Най-болното от всичко, което съм чувал, е когато в провинцията видя някои наши колеги народни представители, няма да казвам от кои парламентарни групи, ходят и плашат хората с измислени призраци. И без това в България има много призраци, реформата е много трудна и да ходиш да плашиш хората е неморално. Аз не казвам, че Вие го правите. Точно Вие най-малко го правите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика има думата господин Зънзов.

ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин Цонев, аз съм доволен, че Вие ме репликирахте и ще започна оттам.
Когато аз говоря, може би и с другите колеги е така, всеки смята, че говори истината. Вие казахте, че това, което казвате, е истина. Ще го подкрепим това. Най-вероятно направихте лапсус лингве.
Втория въпрос - за Вашето самочувствие. Вижте, някой път и аз съм имал реакции, които не съм отчитал. Вярвам Ви, че сте човек с едно нормално поведение. Но някой път, аз не искам да Ви лъжа, така се чувства. И ще Ви дам пример. Вие за НОИ казахте: "Ние сега подкрепяме, след два месеца няма да подкрепяме.".
Ние всички знаем, че ще сменяте директора. Това го знаем, но защо пък смятате, че няма да го подкрепяме. Ако работата тръгне, пак ще го подкрепяме. Недейте така! Това съм имал предвид.
За увеличението ние всички знаем, знаем обаче и каква инфлация идва. Разбира се, увеличението е налице. Но, господин Цонев, лично здравните работници това, че увеличаваме парите за здравеопазването, ги интересува, но техните заплати си остават такива. И ще Ви кажа, че в някои приватизирани, а преди това недържавни институции, чистачките и хигиенистките взимат по-високи заплати от докторите. При мен асистентите в хирургията, която е тежка работа, получават 150 до 200 лева младшите доктори и т.н. Ако това са заплати...
И аз Ви моля и неслучайно се обръщам към Вас, знам Вашето отношение към здравеопазването. Обръщам се към Вас, към Муравей Радев и заради това, че на времето в Народното събрание се обсъждаше една част от парите от приватизацията да отидат за здравеопазването - към господин Божков. Да се помисли за едни реални заплати на здравните работници, изравнени с чуждите страни, които не са по-високи от някои други страни. Но нашите заплати са, бих казал, най-ниските в света. При мен имаше аспирант, който защити кандидатска дисертация, сега е министър в Бангладеш. Трябва да ви кажа, че там нещата са много добре решени. Там здравеопазването е държавно, но заплатите в Бангладеш не са такива, каквито са на българските лекари.
Аз не искам да бъда адвокат на българските лекари, но и аз съм лекар, знам какво е. Затова моля отговорните институции в България да помислят какво могат да направят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на днешния пленарен ден с два часа, тъй като трябва да започнем най-сетне да обсъждаме и бюджета на Държавното обществено осигуряване, а не остана време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 128, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г., № 902-01-71, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 123, против 49, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2000 ГОДИНА.
За процедура има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Във връзка с точката от дневния ред - обсъждане бюджета на Националния осигурителен институт - предлагам в залата да бъде поканен и допуснат управителят на НОИ господин Николай Николов.
Смятам, че независимо че е в оставка, този бюджет е бил подготвен от тях и той трябва да присъства днес на обсъждането му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Николай Николов в залата.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - господин Йордан Цонев да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено
осигуряване за 2000 г., № 902-01-73, внесен от Министерския
съвет на 3 декември 1999 г.

На заседание, проведено на 7 декември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г., внесен от Министерския съвет под № 902-01-67.
От името на правителството участие в заседанието взеха министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков и заместник-министрите на финансите господин Димитър Радев и господин Кирил Ананиев, както и началници на управления в Министерството на финансите. От името на НОИ присъства госпожа Христина Митрева.
Проектът бе представен от господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, който изтъкна, че закъснението от няколко дни от внасянето на държавния бюджет на Република България се дължи на по-късното приемане на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.

От експозето на министъра и от доклада по консолидирания проектобюджет на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. е видно, че същият е разработен съгласно изискванията на Министерския съвет за откриване на бюджетна процедура за 2000 г. Вариантът е разработен в условията на действащото социално осигурително законодателство, възприетата социална политика на доходите до края на 1999 г. и за периода от 2000 до 2002 г.
Едновременно с това, при определянето на приходите и разходите са взети предвид и всички промени, предвидени в новото осигурително законодателство в съответствие с приетия Кодекс за задължителното обществено осигуряване. В проектобюджета за 2000 г. е предвиден дефицит, който е неизбежен за началото на всяка реформа.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване съдържа в себе си три фонда с обособени приходи и разходи - фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Общо заболяване и майчинство", както и бюджета на Националния осигурителен институт.
Най-важните промени, които са отразени в бюджета за 2000 г., се отнасят до:
- въвеждане прекатегоризирането на труда от 1 януари 2000 г.;
- въвеждане на единна осигурителна вноска от 35,7 на сто за всички осигурителни случаи;
- прехвърляне на 12 на сто от вноската за първа категория труд и 7 на сто от вноската за втора категория труд за финансиране на задължителните допълнителни професионални фондове;
- реформа на пенсионното законодателство чрез новия Кодекс за задължително обществено осигуряване;
- въвеждане на нови нормативни размери на обезщетенията за временна нетрудоспособност.
В проекта са включени приходите и разходите на осигурителната дейност на Съвета за взаимно осигуряване на кооператорите. Отрицателният финансов резултат от тази дейност е поет от общия финансов резултат на Държавното обществено осигуряване.
В консолидирания бюджет на ДОО за 2000 г. се предвижда да постъпят 2 млрд. 423 млн. лв., от които най-голям дял имат приходите от осигурителни вноски от работодателите.
В бюджета на Държавното обществено осигуряване са предвидени трансфери от републиканския бюджет в размер на 352 млн. лв., с които се осигурява изплащането на:
‑ социални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и разходите по тяхното изплащане;
- месечни добавки за деца към заплатите и пенсиите;
- еднократни помощи при раждане;
- месечни добавки за деца-инвалиди;
- здравно осигуряване на пенсионерите.
Осигурен е и резерв за реформата в социалното осигуряване в размер на 58,5 млн. лв.
Разходите се предлагат в размер на 2 млрд. 808,8 млн. лв., като в тях са включени социално осигурителните разходи за пенсии и помощи и разходите за издръжка на органите за социално осигуряване.
Най-голям относителен дял от всички разходи имат разходите за пенсии - в размер на 2 млрд. 235 млн. лв., или 79,6% от всички разходи по бюджета на ДОО за 2000 г.
Очаква се средният месечен размер на пенсиите да достигне 77,30 лв., номиналният ръст е 18 на сто, а реалният - 14,8 на сто при средногодишна инфлация от 2,8 на сто. Средната пенсия ще бъде 35,6 на сто от средната работна заплата.
Разходите за службите по социалното осигуряване - за издръжка и капиталови разходи възлизат на 355,8 млн. лв. По консолидирания бюджет на ДОО дефицитът е в размер на 43 млн. лв.
Общо проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. се вписва в бюджетната рамка на консолидирания държавен бюджет. Бюджетът е реалистичен и осигурява успешния старт на пенсионната реформа от началото на 2000 г.
По проектобюджета се проведе общирна дискусия. На поставените от народните представители въпроси отговори бяха дадени от представителите на вносителя.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" - 6 гласа, "против" - няма и "въздържали се" - 2 гласа.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене проекта на Закон за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г., № 902-01-73/3.12.1999 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика разгледа на заседание, проведено на 7 декември 1999 г., съвместно с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г., № 902-01-73 от 3 декември 1999 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът е съобразен с приетия Кодекс за задължително обществено осигуряване. Диференцирани са бюджетите на фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство" на Националния осигурителен институт като институция, трансферите между бюджета на НОИ и извънбюджетните сметки към него от централния републикански бюджет към бюджета на Националния осигурителен институт.
Определени са размерите на осигурителните вноски, както следва:
- за всички осигурителни случаи - 35,7 на сто;
- за фонд "Пенсии" - 32 на сто;
- за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
- за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3,0 на сто.
Разпределението на вноските между работодателя и осигурените е съответно 80:20 на сто, а за трудова злополука - изцяло за работодателя.
За кадровите военнослужещи и тези в Министерство на вътрешните работи и приравнените към тях осигурителната вноска за всички случаи е 38,7 на сто, от които за фонд "Пенсии" е 35,0 на сто.
За лицата, които сами се осигуряват, осигурителните вноски са с размери, съответстващи на внасяните за работещите по трудови правоотношения.
Осигурителната вноска за периода на временна нетрудоспособност, бременност и раждане е в размер на 32,0 на сто върху минималната работна заплата и се внася във фонд "Пенсии". Същият е размерът на вноските за безработните за времето, което се признава за трудов стаж и е върху изплащаните обезщетения.
Осигурителната вноска за допълнително задължително осигуряване е за сметка на работодателя и е в размери:
- първа категория труд - 12 на сто;
- при втора категория труд - 7 на сто.
В бюджета на фонд "Пенсии" е предвиден дефицит 139 млн. 937,7 хил. лв., в която сума е включен и резерв за реформата в социалното осигуряване от 57 млн. 868,8 хил. лв.
В бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" има излишък в размер на 12 млн. 639,3 хил. лв., като в разходите са включени 631,2 хил. лв. резерв за реформата в социалното осигуряване и трансфер от 3,0 хил. лв. за фонд "Условия на труд".
В бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" е заложен дефицит от 25 млн. 887,4 хил. лв., като в разходите не са предвидени средства за резерв за реформата.
Дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт е формиран от разликата между общите разходи и собствените приходи и се покрива от субсидиите (трансферите) от централния републикански бюджет. При собствени приходи 72 млн. 515,3 хил. лв. и субсидия 352 млн. 266,9 хил. лв. от централния републикански бюджет, общият размер на приходите е 424 млн. 782,2 хил. лв. Разходите от 315 млн. 106,5 хил. лв. формират излишък от 109 млн. 675,7 хил. лв.
За гарантиране на осигурителните плащания в края на годината в бюджета на Държавното обществено осигуряване ще има 180 млн. 367,7 хил. лв.
Сумарният бюджетен дефицит на Държавното обществено осигуряване през 2000 г. е предвидено да възлезе на 43 млн. 510,1 хил. лв. Предвиденият резерв за реформата в социалното осигуряване превишава дефицита и съгласно чл. 7, ал. 4, раздел IV след съгласуване с Министерството на финансите може да бъде използван за покриване на дефицита.
Бюджетът с параметрите, посочени по-горе, може да бъде определен като балансиран и не би трябвало да има проблеми във връзка с неговото изпълнение.

Положителен е фактът, че централният републикански бюджет поема чрез трансфери всички социални плащания, за които не са правени осигурителни вноски. По този начин са защитени както правата на осигурените, така и на лицата, на които държавата осигурява социална защита.
По консолидирания бюджет през 2000 г. е предвидено разходите за пенсии, сравнени с очакваните за 1999 г., да се увеличат с 14 на сто, а за социални помощи и обезщетения - със 7,98 на сто, от които по Кодекса за задължителното обществено осигуряване - 11,3 на сто.
Според натуралните показатели на Националния осигурителен институт се предвижда средногодишният брой на пенсиите през 2000 г. в сравнение с 1999 г. да намалее с 47 244 или с около 2 на сто. Увеличеният размер на средствата за пенсии и намаленият брой на пенсиите ще доведе до увеличение на средния размер на пенсията до 77,23 лв., или с 18 на сто номинално и 14,8 на сто реално изражение при средногодишна инфлация 2,8 на сто.
Средният размер на пенсията ще достигне 35,6 на сто от средната работна заплата, като това отношение за 1999 г. е 33,1 на сто.
Според разчетите съразмерно ще се увеличават пенсиите на всички категории пенсионери, като средният размер на пенсията за осигурителен стаж и за възраст ще възлезе на 78,09 лв., а на изплащаните от републиканския бюджет - 48,84 лв.
Максималният размер на пенсията е ограничен в размер от четири социални пенсии според предвиденото в Кодекса за Държавното обществено осигуряване.
В рамките на проведените дебати бе прието, че предложеният проект за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. е балансиран, осигурява средства за провеждането на реформата в социалното осигуряване и гарантира осигурителните плащания.
След проведено гласуване и резултати "за" - 11 гласа, "против" - 2 и "въздържал се" - 1, Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
"Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2000 г., № 902-01-73 от 3 декември 1999 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата председателят на Сметната палата господин Георги Николов да изнесе становището на палатата по разглеждания законопроект.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър на труда и социалната политика! Нашето становище, както казах и тази сутрин, е в три части.
Първата е по съставянето и внасянето на законопроекта.
На първо място, Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е приел законопроекта за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2000 г. на 25 октомври, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 3, буква "а" на Закона за фонд "Обществено осигуряване", който закон, както е известно, ще продължи да действа до края на тази година.
Надзорният съвет е изпратил законопроекта на Министерството на финансите, което е предоставило своето становище на Националния осигурителен институт на 18 ноември т.г.
Второ. Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. е внесен в Министерския съвет от председателя на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Министерският съвет с Решение № 753 от 3 декември т.г. е одобрил проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване за следващата година, който проект е съгласуван със законопроекта за държавния бюджет на Република България за следващата година при сложни дебати.
Съгласуваният законопроект е внесен от Министерския съвет в Народното събрание в същия ден, тоест на 3 декември. С тези действия са спазени процедурите, определени с чл. 6, ал. 1 от Закона за фонд "Обществено осигуряване", и чл. 19, ал. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, който кодекс мисля, че вече е в "Държавен вестник" и ще влезе в сила от 1 януари следващата година.
Втората част на нашето становище - по структурата и съдържанието на законопроекта.
Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. е първият законопроект по новоприетия Кодекс за задължителното обществено осигуряване. Структурата на законопроекта съответства на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Кодекса са задължителното обществено осигуряване. В него е включен и бюджетът на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, с което е спазено изискването на § 13, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Второ. Законопроектът обхваща самостоятелните бюджети на фондовете "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест", "Общо заболяване и майчинство" и бюджета на Националния осигурителен институт. Тези бюджети са съставени по пълна бюджетна класификация съгласно изискванията на чл. 19, ал. 3 от Кодекса са задължителното обществено осигуряване.
Трето. В законопроекта са отразени прекатегоризирането на труда, пенсионната реформа, единната осигурителна вноска, новите нормативни размери на обезщетенията за временна нетрудоспособност и стартирането на задължителните доброволни пенсионни фондове в съответствие с изискванията на новия Кодекс за задължителното обществено осигуряване.
Четвърто. В законопроекта не се предвижда трансфер от републиканския бюджет за изплащане на пенсии за кадрови военнослужещи, офицери и сержанти, добавки към пенсиите на участниците и пострадалите от войните, както и на тези, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война.
От началото на 2000 г. се въвежда задължителна осигурителна вноска за кадровите военнослужещи, офицери и сержанти, която съгласно закона, е определена на 38,7 на сто. Тази вноска ще се внася и от съответните министерства и ведомства, а приходите от вноските ще осигуряват разходите за пенсии и добавки.
Пето. Предвиден е разерв по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. така, както той е 27 млн. 182 хил. лв. Този резерв трябва да се образува чрез отчисления по норматив, определени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване въз основа на осигурително-технически план съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, какъвто норматив не е определен в обсъждания законопроект. В резерва следва да се включат и приходите по актовете за начет.
Шесто. Приходите и разходите по извънбюджетната сметка на Учителския пенсионен фонд за 2000 г. са определени при спазване на нормативните изисквания.
Бихме желали да поставим на вниманието на законодателната власт, които засягат и изпълнителната, три проблема, по които ще трябва да се мисли през следващата, а може би по част от тях и през следващите години.
Първият сериозен проблем, който ще продължи да съществува и през следващата година, ще бъде събирането на вноските. В тази връзка се налага да се подобри взаимодействието при обмяна на информация между Националния осигурителен институт, "Данъчна администрация", Националния статистически институт, фирмените отделения на съда, Главната инспекция по труда и Националната служба по заетостта за установяване на всички нерегистрирани обекти и събиране на вноските. Съществуващата сега нормативна уредба не урежда достатъчно добре задълженията за съвместна дейност и координация между тях.
Това, което вече беше казано преди малко и от господин Цонев, вероятно решението ще бъде в тази посока, положително, събиране на всички държавни вземания от един орган. Аз бих използвал случая - да мислим, и с бъдещите промени в законите, които засягат нас, да не допускаме в един и същ обект да влизат по няколко контролни органа. Мисля, че по това вече ще има консенсус, защото трябва да бъде обща линия.
На второ място, значителният брой заети лица в страната по трудов договор. При представянето на законопроектите беше казано: това са над 300 хил. души в страната без лицата, които са се самонаели, се осигуряват на минимална работна заплата. Разбира се, това е съвсем законно. Но същевременно всички сме убедени и след малко сигурно в дебатите ще стане дума, че това се отразява твърде неблагоприятно на приходите на фонда, а оттам и на отделните социални плащания. Тази все по-разширяваща се практика, която показват и нашите проверки, трябва да се преустанови чрез съответни законодателни решения.
На трето място - задълженията към общественото осигуряване от минали години продължават да бъдат в големи размери, което също създава големи проблеми на социалното осигуряване. Част от тези задължения вече са несъбираеми поради обявяване на длъжници в ликвидация, в несъстоятелност и по други причини.
Надзорният съвет на Националния осигурителен институт следва периодично да предприема действия за уреждане на тези задължения по реда на чл. 36, т. 7 от Кодекса за задължителното доброволно осигуряване, което ще позволи да се установи и реалният размер на средствата, които има да получава Националният осигурителен институт.
Позволявам си да кажа, че по този законопроект има конкретни бележки, които ще бъдат представени на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по труда и социалната политика, както и на вносителите на законопроекта с надеждата отново някои от тези пропуски да бъдат отстранени.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Представеният на вашето внимание проектозакон за бюджет за Държавното обществено осигуряване за 2000 г. би могло накратко да бъде наречен бюджетът на реформата в пенсионното осигуряване. В него е заложено изпълнението на две основни цели - от една страна да се гарантира финансовата стабилност на цялата система от новосъздадените осигурителни фондове в рамките на Държавното обществено осигуряване и другата голяма цел - да се гарантира нарастване на пенсиите по темп и начин, изпреварващи нарастването на брутния вътрешен продукт.
Ако обърнем внимание на механизмите, с които се изпълняват тези две основни цели, бих посочил как изглежда разпределението в двете части на закона относно приходите и разходите - 97 на сто от общите приходи или в абсолютен размер това са 2 млрд. 342 млн. и близо 400 хил. лв. са приходи от осигурителни вноски. Увеличението им спрямо плана за 1999 г. с около 116 млн. 700 хил. лв. се дължи на два основни фактора.
Бих посочил, че първият, това е промяната в досегашния начин на финансиране на пенсиите по отменения Закон за пенсиите на лицата, посочени в чл. 6 и 7, тъй като вие вече приехте, че от 1 януари 2000 г. се въвеждат осигурителни вноски за кадровите военнослужещи, офицери и сержанти от системата на Министерството на отбраната, МВР и другите органи за сигурност в размер на 38,7 на сто. Тази промяна означава увеличени приходи в Националния осигурителен институт през 2000 г. спрямо 1999 г. приблизително с 97 млн. лв., които представляват разликата между планираните приходи от осигурителни вноски от една страна, и планираните разходи за изплащане на пенсиите на лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите, от друга страна.
И, вторият фактор, това са предприеманите мерки за повишаване на събираемостта на приходите от осигурителни вноски, включително за събиране на стари задължения към Държавното обществено осигуряване.
Основната част от общите разходи по проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. това са 2 млрд. 235 млн. лв., заедно с планирания резерв за реформата са около 2 млрд. 294 млн. лв., представляват разходите за пенсии. Относителният им дял в брутния вътрешен продукт нараства и през следващата 2000 г.
За да направя една илюстрация на това свое твърдение, искам да ви посоча движението на средствата само за пенсии в процент спрямо брутния вътрешен продукт - през 1997 г. са изразходвани 6,32 на сто от брутния вътрешен продукт за пенсии; през 1998 г. - 8,36 на сто - това е отчет. Планът за 1999 г. предвижда 8,06 на сто от брутния вътрешен продукт. Проектозаконът за 2000 г. предвижда за пенсии да бъдат изразходвани 9,52 на сто от брутния вътрешен продукт с възможност на базата на резерва тази стойност да нарасне до 9,8 на сто от брутния вътрешен продукт. С така планираните разходи се осигурява нарастване на средния месечен размер на пенсиите през 2000 г. спрямо 1999 г. от очакваните за тази година около 66,50 лв. средна пенсия на около 77,00 лв. през 2000 г.
През 2000 г. ще продължи процесът на повишаване и на реалните размери на пенсиите при това, както споменах, с по-висок темп от реалния ръст на брутния вътрешен продукт. По-конкретно, при планирана средногодишна инфлация за 2000 г. от 2,8 на сто, средният реален размер на пенсиите ще нарасне с 12,6 на сто, което е 3,15 пъти по-висок ръст от този на брутния вътрешен продукт. Разбира се, това в никакъв случай не бива и не ме успокоява, тъй като равнището на реалните пенсии през 2000 г. остава няколко пъти по-ниско от това през 1989 г.
В заключение, уважаеми народни представители, бюджетът, който е предложен на вашето внимание, е балансиран, съдържа в себе си всички гаранции за стабилно осъществяване на дейността на пенсионната система, дейността на новосъздадените фондове, както и осигурява редовното изплащане на пенсиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Всяка парламентарна група ще разполага с 30 минути, независимите народни представители - с по 5 минути.
Имате думата.
Има думата госпожа Емилия Масларова от Парламентарната група на Демократичната левица.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и колежки!
Започваме обсъждането на бюджета на Националния осигурителен институт - бюджет, който съставлява 60 на сто от държавния бюджет, т.е. един изключително важен бюджет за страната.
Естествено, и бюджетът на Здравноосигурителната каса, и бюджетът на Националния осигурителен институт са бюджети, които са пряко свързани с държавния бюджет и, разбира се, с икономическото състояние на страната и ние в никакъв случай не трябва да искаме от тях чудеса тогава, когато в страната не могат да се случват чудеса.
Изкушавам се просто за илюстрация да кажа само две неща - това, че в 1990 г. бюджетът на Общественото осигуряване е бил 5 млрд. 600 млн. лв., а тази година държавният бюджет е 5 млрд. 1 млн. лв. Тоест, сами разбирате като съпоставка, при положение, че тогава само бюджетът за пенсиите е бил 4 млрд., а сега е 2 млрд. 200 млн. лв. Това го казвам, защото, обсъждайки бюджета на Националния осигурителен институт днес, аз в никакъв случай не искам част от проблемите в икономиката, част от проблемите в срива на икономическите показатели да ги трансферираме, да ги прехвърляме като институционални проблеми на една институция, каквато е Националният осигурителен институт.
В никакъв случай не желая да политизираме тук дебата, а да се опитаме в максимална степен да направим бюджет, който да даде глътка въздух или малко повече въздух на хората, които ще получават тези осигурителни плащания и, разбира се, тези, които ще работят, за да осигурят тези плащания.
Уважаеми колеги, изкушавам се все пак да направя един паралел, тъй като и преди малко председателят на Сметната палата каза, че след доста дълги спорове е приет и внесен бюджетът от Министерския съвет, тъй като разбрахме, че в Министерския съвет са внесени два варианта на бюджета на Националния осигурителен институт - единият вариант е на Националния осигурителен институт, а другият вариант е на Министерството на финансите. И тъй като между тези два варианта има известни различия, които биха поставили в доста деликатна ситуация фонда, аз искам да се аргументирам и да се опитам да защитя един от двата варианта и да търсим общо начин сега, докато не е разгледан и не е приет окончателно и държавният бюджет, да стабилизираме и да дадем сигурността в Националния осигурителен институт и във фонд "Обществено осигуряване".
Уважаеми колеги, аз бих подкрепила варианта, предложен от Министерството на финансите. Но и в обсъждането в комисия, и в аргументите, които дадоха нашите колеги, аз не останах с убеждение, че зад завишаване на приходната част и намаляване на разходната част, което би било чудесно реално за пенсиите, стоят сериозни и стабилни разчети. На какво ще се обоснова?
Най-напред по тази прословута събираемост на Националния осигурителен институт и тази огромна вина, разгеле, намери се един виновник, за събираемостта на осигурителните плащания и за Здравната каса, и за пенсионните, всички са виновни, и единствено и само Националният осигурителен институт.
Но, уважаеми колежки и колеги, аз искам да кажа, че по данни на статистиката неизплатените задължения към НОИ, и тези данни са към 30 юни 1999 г., възлизат на 265 млн. лева. От тези задължения една голяма част, да не кажа по-голямата част, са фирми и предприятия, които имат преобладаващо държавно участие. Това са мини "Бобов дол" с 19,6 млн. лева задължения, мини "Перник" - с 12,1 млн. лева, мини "Марбас" - с 12,8 млн., Пристанищен комплекс - Бургас, със 7,4 млн. лева, Варненската корабостроителница - с 5,1 млн. лева, "Кремиковци" - с 40 млн. лева, и т.н., и т.н, и т.н.
И ако трябва да бъдем достатъчно коректни, в такъв случай ние бихме могли да зададем въпроса: в крайна сметка, след като Министерството на финансите предвижда по-висока събираемост, защо досега не е извършена тази по-висока събираемост? Трябва да има нова специална инструкция ли за това или просто трябва да има един по-строг държавен финансов контрол?
От тази гледна точка спокойно можем да кажем, че има нарушение, от една страна, на чл. 7 на Конституцията, в който държавата носи отговорност за нанесени вреди, и съответно пък, разбира се, нарушение на чл. 105 от Конституцията, в който се казва, че Министерският съвет отговаря за вътрешната и външната политика. А мисля всички сте съгласни, че социалната политика е елемент от вътрешната политика на страната. И когато има допуснати такива пропуски, трябва да има и институционално санкционирани хора, от които това зависи.
И, разбира се, пак искам дебело да подчертая, че това не е единствено и само вина на една институция в Република България.
На следващо място в приходната част искам да кажа, че задълбоченият анализ на приходите, които са предвидени и разработени по вариантите на Националния осигурителен институт, дават основание да се счита, че тези приходи са по-реалистични, отколкото това, което предвижда Министерството на финансите. Първо, защото в приходната част никой в Министерството на финансите и до този момент не ни отговори на базата на колко осигурени планират приходната част. Докато Националният осигурителен институт планира с около 120 хил. души да бъдат осигурени повече, отколкото е предвиждането на Министерството на труда и социалната политика, тоест върху 2 млн. и 100 хил. осигурени лица.
На следващо място, на въпроса какъв ще бъде осигурителният доход, от Министерството на финансите не ни отговарят. Националният осигурителен институт е предвидил среден осигурителен доход за всички осигурени - 206 лева, което е доста оптимистично, като, забележете, за 250-те хиляди сключени самостоятелно, самоосигуряващи се лица не е предвидено да бъдат осигурени на две минимални работни заплати, както се предвижда, а е предвидено за завишение - 2,5 работни заплати. Тоест и тук е доста изцедено всичко и е поставено в зависимост от максималните усилия на хората, които ще работят в тази насока, за да съберат повече средства за фонда.
Разбира се, няма да коментирам включените приходи за вноски на кадровите военни, те са предвидени - 192 млн. лева. Но много ми се иска, тъй като преди малко и в отчета на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и в нашата комисия беше казано, господин Цонев по-точно го каза, че са трансфери от държавния бюджет, а не субсидии. Все пак нека да се знае какво се субсидира от държавния бюджет, тъй като при обсъждането се каза, а и вчера министър-председателят каза, че огромни средства от държавния бюджет се прехвърлят в Националния осигурителен институт.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, тези средства, които бюджетът прехвърля, са задължителни, това не са реверанси на Министерството на финансите към Националния осигурителен институт. В тези средства, които са 352 млн. лева, 40 млн. лева са социалните помощи, 110 млн. лева са месечните добавки за деца. Тук отварям една скоба и искам да кажа, че предишните две години Националния осигурителен институт изплащаше месечните помощи за деца. На следващо място са 5 млн. лева за еднократни помощи при раждане, 3,5 млн. по чл. 40 за децата-инвалиди, 134 млн. лева за здравното осигуряване на пенсионерите в България и 58,5 млн. лева трансфера за реформата в социалното осигуряване. Това са тези пари, които ще прехвърля държавният бюджет в Националния осигурителен институт.
Тук обаче аз искам да кажа и още нещо. Тази година реално, имам предвид бюджетната 2000 г., реално в сравнение с 1999 г., изтичащата година, в Националния осигурителен институт няма да влязат във фонда около 300 млн. лева. Това са средствата поради премахване на категориите труд - I и II категория, както и влизащият от 1 януари нов Кодекс за задължително обществено осигуряване, в който се предвижда да има допълнително задължително пенсионно осигуряване, което е вторият капиталопокривен стълб, който ще изграждаме.
Така че, когато разглеждаме бюджета, нека да бъдем безкрайно прецизни и да търсим всякакъв резерв и всякаква възможност да бъде стабилен фондът на държавното обществено осигуряване.
Аз искам да посоча и още нещо, за което не получих отговор, когато обсъждахме, защото, от една страна е броят на осигурените, от друга страна - осигурителният доход, който, разбира се, предвиждаме, че ще бъде по-голям, отколкото е бил досега, тъй като се включват по новия закон повече плащания. Но нека да не забравяме, че досега Националният осигурителен институт събира осигурителни вноски в голяма степен върху изплатения фонд "Работна заплата", а не върху така наречения начислен фонд "Работна заплата".

А изплатеният фонд "Работна заплата" през последните две години е горе-долу между 65 и 70 на сто от начисления. Това също е един минус в приходната част, ако така мога да се изразя, на фонд "Държавно обществено осигуряване".
В разходната част, която се дели на няколко пера, доброто е това, че и във варианта на Министерството на финансите - аз все още говоря за онзи етап, за спора, който е бил в Министерския съвет, и е излязъл, пак казвам, вариантът на Министерството на финансите - разходите за пенсии са останали в едни и същи варианти, в едни и същи параметри - 2 млрд. 235 млн., което представлява 9,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.
Тук, уважаеми колеги, аз искам все пак отново да спомена, че независимо че ще се повиши средната пенсия, около 1 млн. и 300 хил. - 1 млн. 350 хил. пенсионери ще останат с пенсиите си от 1999 г. и през 2000 г. няма да получат нито една стотинка увеличение върху своята пенсия.
Отделно от това искам да споделя, че това, което нас ни притеснява, представителите на Демократичната левица, са няколко неща:
На първо място, струва ми се, че ние при всички случаи трябва да търсим вариант за резерв в Националния осигурителен институт. Така предложен, бюджетът на Националния осигурителен институт не дава никакви резерви. Това е ходене по бръснача, това е твърде хазартно, това е твърде нестабилно, имайки предвид, че в Република България в момента на 100 души работещи има 93 пенсионери; имайки предвид, че твърде оптимистична е заложената цифра за безработните - около 550 хил. души, а те само септември месец станаха над 547 хил. души, този месец септември. А като знаем какви са параметрите на икономическото ни развитие, би трябвало да поставим под съмнение доколко ще бъде точна и вярна тази цифра. При всички случаи трябва да имаме предвид и това какви реални доходи ще има българското население през следващата година, защото едно е да говорим темпове, пропорции, съпоставими и несъпоставими, реални и номинални. Аз искам да оборя тези така наречени "реални" цифри, но малко по-нататък.
Това, което нас ни притеснява и с което ние не искаме и няма да се съгласим, е, че с около 28 млн. лева се съкращават разходите за обезщетение при болест и при трудова злополука, средствата, предвидени по Кодекса на труда.
Уважаеми колеги, в разчетите на Националния осигурителен институт хората, които ще се осигуряват за временна нетрудоспособност при злополука и т. н., се увеличават с 210 хил. души. Значи, от една страна, хората, които се осигуряват, ще се увеличат, а, от друга страна, ние ще намалим разходната част за тях. Ами, кой може да ми каже колко злополуки ще се случат през следващата година? Дай Боже въобще да не се случват! Кой може да ни каже колко души ще се разболеят и ще имат необходимост за заплащане на отпуск по болест и т.н.? Така че това също е неприемливо от наша страна в този му вариант на разчет.
Успоредно с това струва ми се, че не е зле тази средна пенсия от 77 лева, която се прокламира, вече няколко пъти беше казано, да се опитаме да видим как изглежда в изражение на покупателна способност през 2000 г. Доколкото разбираме, хлябът щял да стане 1,20 лева. Тоест, със 77 лева ще могат да се купят 64 хляба. Това е.
В крайна сметка, само преди часове вече разбрахме, че токът ще се повиши с 14 на сто. Като сложим и инфлацията от 2,8-3 на сто, като сложим и водата, и парното, без обувките и дрехите - значи тези 64 хляба за пенсионерите стават един хляб среднодневно с тази пенсия.
Неслучайно представителите на Демократичната левица предложиха миналата година, внесохме законопроект, с който искаме, и сега ще искаме и ще настояваме в бюджета на Националния осигурителен институт да бъдат трансферирани, да бъдат прехвърлени минимум 250 млн. лева от средствата за приватизация. Коректно е, честно е, почтено е при положение, че фондът няма пари, при положение, че фондът не получава субсидии, напротив, в края на 1998 г. фондът субсидира правителството, Министерският съвет и по-точно Министерството на финансите със 138 млн. лева - парите, които по препоръка на Световната банка и Международния валутен съвет трябваше да бъдат дадени от държавния бюджет, а те се дадоха от този фонд.
Така че ние ще настояваме при всички случаи във фонда за държавно обществено осигуряване да бъдат трансферирани средства от приватизацията. Това е коректно, това е почтено, това е честно, защото това, което се приватизира днес в България, са го строили и са го правили хората, които днес получават тези мизерни пенсии.
Приключвайки, искам да споделя и това, че определено представителките на Демократичната левица считаме, че един бюджет, който в 2000 г. не може да осигури резерв на най-големия фонд в страната, един бюджет, който в 2000 г. ще остави над 1 млн. и 300 хил. пенсионери на равнището на мизерните доходи от 1999 г., не може да бъде бюджет, който да бъде подкрепен от нас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За реплика - господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, аз се изкуших да направя репликата от една цифра, защото обичам да работя с числата. Вие казахте, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване през 1990 г. е бил 5 млрд. лв....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За пенсиите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така ли беше? Пет и шестстотин, а за пенсии е бил 4. Мисля такава беше цифрата, която споменахте.
Искам да Ви припомня, че в началото на 1990 г. валутният курс беше 12 лева за долар, а в края на годината стигна до двадесет и няколко и се върна равновесно на 18. Сега е 1,9. Скоро чукна 2 за няколко дни. Ако го сметнем, че е 2 към най-ниската - 12, ако превърнем тези 5 млрд. в сегашна реална стойност, това прави около 450 млн., а сега са 2 млрд. и нещо.
Така че за корекция го казвам. По моя сметка около 5-6 пъти по-малък е бил тогава.
Искам още нещо да Ви припомня. Очевидно днес и в двата бюджета, а и вчера ставаше въпрос за тази прословута събираемост, от която всички сме недоволни. Аз и вчера, и днес умишлено не адресирам вината за събираемостта, защото тя е обща - и на нас, законодателя, тъй като и ние не сме били перфектни, когато правим системата, определена в законите, и на Министерския съвет, и на тези, които се крият и не са коректни, и т.н., в това число и на НОИ, и на Главно управление "Данъчна администрация", просто не искам да изброявам. Но специално в този случай, когато говорим за общата събираемост, трябва да имаме предвид, че от 2 млн. 170 хил. осигурени 530 са в бюджетната сфера, плюс военнослужещите - около 50 хил., които са също от бюджета. Това прави близо 600 хил. Или това прави около една трета от всички осигурени. И там няма ниска събираемост, защото е от бюджета.
Значи, трябва да се съсредоточат усилията, трябва да се изчислява тази събираемост върху събираемостта, която фактически е сложната, трудната. От бюджета няма какво, това са пари, които вървят, трансфери от едното място на другото. Затова аз мисля, че има върху какво да помислим и да намерим верните решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Втора реплика - госпожа Светлана Дянкова.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Искам специално да се обърна към госпожа Масларова с един въпрос, тъй като тук много се прокламира 1990 г., а вероятно това се свързва с факта, че госпожа Масларова преди десетина години беше министър. Но аз искам да Ви попитам, госпожо Масларова: вероятно познавате разчетите за всичките тези десетина години, разчетите, които се правеха и от вашето министерство, и от Министерството на труда, разчетите, които по-късно се правеха и от Националния осигурителен институт, разчетите, които се правят оттук нататък за близките десет години, искам да Ви попитам дали реформата не трябваше да започне преди 10 години? Познавате ли тези разчети? И ако тогава беше започнала тази реформа, за която днес ни трябват толкова много пари, щеше ли да се получи тази дупка, в която попаднаха доходите на пенсионерите в тези десет години? Защото, ако тогава беше започнала тази реформа, щеше по един естествен начин да се премине към един нов пенсионен модел. Защото всички ние с Вас знаем, че този пенсионен модел, който десет години вече едва ли не е на доизживяване, доведе до тук, че времето вече е загубено и че сега реформата стартира при много по-лоши условия. Ако тогава беше започнал стартът на тази пенсионна реформа, щеше да бъде много по-добре и за сегашните пенсионери, и за тогавашните пенсионери, и за пенсионерите, които ще бъдат оттук нататък в следващите десетина години. Защото си говорим за десет години назад, да си говорим и за десет години напред.
Няма да говоря за отговорността на предишни управленци, на предишни народни събрания. Но все пак, когато всички се грижим за това как да осигурим пенсионната реформа, мисля си, че наистина всички трябва да бъдем по-честни и по-коректни към това, което сме правили в годините и това, което ще правим оттук нататък в годините.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Кажи за Филип Димитров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, не се обаждайте, правя Ви бележка.
За дуплика има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да заявя, че аз нямам от какво да се срамувам за момента, в който съм била отговорна за едно министерство, което аз и сега не наричам ваше или наше, а наричам нашето министерство. Така че няма от какво да се срамувам.
И трябва да Ви кажа още нещо, госпожо Дянкова: тогава нямахме нужда от реформа. Защото тогава имаше 4 млн. 350 хил. заети в страната, а сега има 2 млн. 100 хил. реално осигуряващи се. Тогава на 100 работещи имаше 48 пенсионери, а сега са 93. Нормативите в света са горе-долу 100:45. Така че мисля, че тогава реформата не беше необходима, защото нещата вървяха по друг начин, защото икономиката работеще.
И неслучайно аз започнах с 1990 г. Далеч бях от мисълта за това, което казахте Вие, а започнах с това, че всяко нещо, всеки един бюджет, който е производен на държавния, е свързан с икономическата ситуация в страната. И това го разбираме. Никой от нас не е неграмотен, не може да си изкриви душата и да каже, че НОИ трябва да даде повече при положение, че икономиката не работи.
Господин Цонев, за да бъда още по-коректна, ще кажа, че тогава средната пенсия е била 116 лв. И ще Ви попитам какво можеше да се купи за 116 лв. тогава и какво може да се купи за 77 лв. сега.
А що се касае до събираемостта, всички ние сме за това всеки, който работи в България и който трябва да се осигурява, всеки, който трябва да плаща данъците да бъде коректен, честен и почтен български данъкоплатец, за да бъде и коректен, честен и почтен ползвател и то на колкото се може повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Няма да навлизам в широката проблематика във връзка с примането на този бюджет, обаче има един въпрос, който мисля, че трябва да провокира всички народни представители - мнозинство, малцинство, цялата изпълнителна и законодателна власт. Той е, че ние тръгваме към 2000 г., обявявайки официално при разглеждането на трите големи бюджета и двата малки, че милион и 300 хил. човека няма да получат стотинка увеличение. Аз си позволих, господин министър, на заседанието, когато се докладваше бюджета да обяви, че това е един резил. Ако пенсиите бяха малко по-прилични, можеше да се прескочи една година. Но при мизерно ниското равнище на пенсиите аз не проумявам как правителството, мнозинството влизат в 2000 г. с обявяването, че няма да получат нито стотинка номинално увеличение. Още тогава аз си направих сметка и се оказва, че като сложите инфлацията, даже такава, каквато е прогнозирана, увеличените плащания, малкото повишение на местните такси, които плащат и пенсионерите от мизерните си доходи, получава се някъде около 5,5-6 на сто изяждане на номиналната пенсия. Значи реално тя се стопява.
България не може да направи високи заплати, високи пенсии, високи социални плащания. Но милион и 300 да вкарвате в следващата година без стотинка увеличение ... И понеже веднага възниква въпроса откъде и как, върху това трябваше да блъска главата си парламентът - откъде да намери ресурс, за да има и за този милион и 300 някакво увеличение. Това е единият въпрос, който аз отново повдигам, както и на първото заседание на двете комисии.
Вторият въпрос, около който се завъртяха тук дискусии, но половинчати, неточни и звучащи малко компрометиращо за парламента. Когато се връщате назад за пенсиите, трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства. Но няма време, моите колеги ми дадоха 2-3 минути. Ще приключа. Съвсем наскоро Националният статистически институт даде индекса на инфлация за тези десет години. Спомняте си, беше някъде около 2200 процента. Доходите от пенсии са се увеличили с хиляда пъти. Ето ви железният критерий: пенсията намалена 2-2,5 пъти, това е факт, който се аргументира от числата на националната статистика, а не от мои сметки, и насреща имате цени, една кошница, с която живее пенсионерът. Тя е малка, тя е ограничена, но и в нея има цени, които се свлякоха до равнището на 1987-1988 г., но по-голямата част от цените даже на тази малка, мизерна кошница са в рамките на 15-25-30 на сто по-високи. Ето това измерва хала на българския пенсионер - с колко той е ударен от този демократичен преход. Кои са виновни? Всички в тези десет години, некадърността на всички правителства.
В едно съм съгласен с госпожа Дянкова, че даже, когато пенсионерите са стояли по-добре от гледна точка на доходите, е трябвало сериозно да се мисли - и в 1990, и в 1991, и в 1992 г., когато не се правеха никакви реформи, когато пък и външните партньори не се вълнуваха много как изглеждат социално тези страни в преход.
Но, ще приключа с това: есента на 1990 г. в този парламент имаше дискусия. Можете да пожертвате един ден и да се върнете в тези дискусии, тук виждам депутати от това време. Беше предложена една програма за реформи, работена от голям екип, използван беше и продукта на групата на Ран и т.н. Тези неща са ми до болка познати. Тази програма беше обект на бурна дискусия. Тук скачаха и тренираха своя ораторски талант такива като Костов, като Пушкаров, като колегата Венци и пр. Стана господин Стефан Савов и лайтмотивът на неговото кратко изказване беше следният: да, който и да тръгне да прави реформи, ще трябва да има една такава подобна програма. Но вие, социалистите, нямате морално право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Първа реплика - господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми професор Стоилов! Много често всички ходим на срещи с наши избиратели и там една голяма част от хората са пенсионери, а и нашите родители са пенсионери. От тази трибуна искам да кажа, че според мен най-често задаваният ми въпрос е как може да се живее с тази пенсия. Моите избиратели, които сега ме гледат, ще ви кажат, че не лъжа. Моят отговор е: не знам. Честно, с ръка на сърцето, не знам. Аз не мога да дам отговор как може да се живее с толкова малко пари. Мога обаче да дам отговор на следващия въпрос: е ли възможно ние да постигнем или беше ли възможно в тези две години да постигнем онази граница, на която можех честно да дам отговор: може да се живее. Аз мисля, че не можехме да го постигнем. И мисля, че и сега не можем да го постигнем. Даже, за да бъдем още по-откровени пред хората, мисля, че няма да можем да го постигнем и в следващите 2-3 години. Вероятно след това, ако направим заедно качествено тази реформа. Заедно! Тези две реформи трябва да ги направим заедно, всички - здравната и пенсионната реформа. Другите може да ги прави всеки, както си ги измисли. Не е чак толкова страшно.
Направих си труда - нека да не звучи популистки, защото е популистко, направих си труда от професионална гледна точка. Единият процент увеличаване на дефицита, който искате, ако го направим и го дадем целия в Държавно обществено осигуряване за пенсии, на месец са 10 лева. Увеличението е около 10 лева на месец. Целият дефицит - 1 цял процент! Направих си труда, пак популистки, целият бюджет на Народното събрание и целият бюджет на Министерския съвет - нищо, всички да работят без пари, на нулева, колко е увеличението на месец на пенсиите - от 2 до 3 лева. Не го казвам от популистка гледна точка, а го казвам, за да е ясно, че ние не можем да стигнем лесно до екзистенц-минимума. Не можем! И професор Стоилов е прав като казва, че всички са виновни за това състояние на нещата и най-вече фактът, че не са били съхранявани през годините пенсионни фондове, че не е било заделяно, че няма резерв, че няма върху кое да се стъпи. Благодаря ви.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): А не е ли проблем, че икономиката не работи?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И това е проблем.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Това е най-големият проблем - че икономиката не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Правенето на тези сметки от кого, колко като захапем - било от парламент или Министерски съвет, не решава въпроса. В случая не помага.
Аз изрично заявих, че не пледирам за някакви скокове в пенсиите и в заплатите, понеже е невъзможно. Елементарно грамотен съм. Но ние нямаме моралното право да вкараме в 2000 г. милион и 300 хил. български граждани, без да пипнем със стотинка пенсиите им и същевременно 4-5 фактора ще ги подяждат. Не те ще мислят, а тук тези 240 човека трябва да мислят. Да намерят някакъв ресурс. И при желание той може да бъде намерен. Но такова желание няма, знаете ли? Не на последно място поради обстоятелството, че от доста време се говори така. Техните пенсии даже би трябвало да бъдат намалени, прилагайки новия алгоритъм, но ние не ги намаляваме, великодушно, а ги оставяме на сегашното равнище, тъй като нещо, което е дадено, не трябва да бъде пипано. Това е цинизъм! Друга дума в българския език едва ли е по-подходяща. А иначе, да влизаме отново пак да правим сметки, е излишно. Но проблемът си стои. Той е от категорията на проблемите, които изскачат пред скоба. Вътре в скобата колкото искате действия правете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър Иван Нейков. (Неразбираема реплика от народния представител Стефан Стоилов.)
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Стоилов, Вие още не знаете какво ще кажа. Не бързайте да ме репликирате.
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, уважаеми народни представители! Проблемът, който поставя господин Стоилов... господин Стоилов, не ми се сърдете, но това показва една човещина, която уважавам и разбирам. И от друга страна показва неразбиране на това какво правим като извършваме пенсионната реформа. Ако въпросът беше да даваме на всички по някакъв процент увеличение ей-така, защото са ниски пенсиите, ами ние това правихме в продължение на 10 години. Това ли ни е пенсионната реформа? В модела на пенсионната реформа не заради, ако щете нашите майки и бащи, не заради самите нас, а заради нашите деца, трябва да е ясно, че по-висока пенсия ще получава онзи, който има повече осигурителен стаж. Ако ние продължаваме с тази теза, само защото са ниски пенсиите затуй на всички трябва да бъдат увеличавани, никога няма да мотивираме хората.
Това, което Вие казвате за хората с ниски доходи, и то пенсионери с ниски доходи, за които няма увеличение на пенсиите, отговорността за техния живот, за техните доходи, за техния стандарт на живот не трябва да бъде прехвърляна върху пенсионната система. Затова има система за социално подпомагане. Тя да подпомогне онези, които поради липсата на трудов стаж имат ниски пенсии. Затова са предвидени в бюджета, който вие гледахте на първо четене, над 770 млн. нови лева за системите, защото те са много, за социално подпомагане. Оттам ще дойдат парите за тези ниски пенсии, пак повтарям, които няма да бъдат увеличени заради това, че не са правени достатъчно осигуровки. Останалото е отново затъване в това блато. И никога няма да мотивираме хората да се осигуряват, ако продължаваме по същата логика.
Сближаването и уравниловката на пенсиите е смърт за всяка осигурителна система. Човек трябва да е луд тогава да се осигурява, след като се казва в закона: даваме ви горе-долу по равно на всички. Всички вие, вътрешно сте против системата на тавана, защото знаете, че тя отново демотивира хората. И затова ви благодаря, че гласувахте от 1 януари таванът да стане 4 социални пенсии. Но вие отново предлагате това - да не мотивираме хората с много трудов стаж, а обратно, заради ниските пенсии да даваме равно увеличение на всички. Къде отиваме тогава в стремежа ни да променим нещата? Защото по тая логика, връщайки се в 1990 и преди 1990 година - за сравнение.
Говорите и за морал. Приемам бележките ви за морала и ви питам: морално ли беше национализацията на пенсионните фондове? Защо не говорим за това нещо? Защо 50 години бяха ограбвани пенсионерите? Само че това като че ли се забравя. Това като че ли отива някъде встрани и сега трябва да гълтаме грешките на десетилетия и да се опитваме да изкривим реформата още преди да е стартирала. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Господин Руси Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Честно казано, не може човек да не бъде провокиран от последните двама изказали се.
Господин министър, уважаеми колеги отдясно, реформата не се прави в името на господин министъра и няколко богоизбрани, да им се увеличат бъдещите пенсии. Реформата се прави заради хората в България. И когато 1 млн. 300 хил. няма да получат нищо и вие казвате, че това не представлява проблем, това действително е геноцид, това е унищожение на хората. Когато Вие, господин Цонев, след като казахте, че можете и дойдохте на власт, защото можете, днес казвате за сетен път "ние не можем", тогава има парламентарен път, господин Цонев: който не може, сваля гарда. И вие го свалихте днес. Следващата стъпка ще бъде правителството да си замине и да се правят нови избори. Но дотогава, уважаеми дами и господа отдясно, ние трябва да намерим отговор на двата въпроса, които бяха поставени в тази зала от моите колеги. Първо, пенсиите за следващата година, които вие обещахте многократно, да бъдат такива, че поне да спасят жизнения минимум на хората. Второ, детските добавки, господин министър, които Вие обещавате 3 години, че ще повишите. Трето, добавките за инвалидите, децата-инвалиди. Няма нищо по този въпрос. А Вие казвате "не можем". Може! И аз съм се насочил в това, което искам да Ви кажа и в предложенията си за второ четене, както и моите колеги, към източниците на тези средства.
На първо място, аз считам, че, господин председател, процедурата по обсъждане на трите бюджета трябваше да бъде такава, че да има повече време за общата връзка между тях и след това поотделно гласуване. За да може да се видят възможностите. А възможностите в Закона за държавния бюджет са големи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, прощавайте, на Председателския съвет го предложих. Вашата парламентарна група не го прие.
РУСИ СТАТКОВ: Вече трета година, господин председател, Вие допускате и това мнозинство гласува изкривени параметри на Закона за държавния бюджет, неверни параметри. Не го казвам аз, казват го експертите, казва го член на Управителния съвет на Борда, ако четете тези дни публикации. И в онова, което се нарича приходи, и в инфлацията, и в другите макропараметри, господин Цонев, има една трета скрит бюджет, който правителството след това разпределя. Но това е за сметка, вчера Никола Николов го каза, на икономическите агенти, на бизнеса, това е за сметка на българския народ. Защото жизненоважни сфери в темата "Разходи" се съкращават, ликвидират се. И онези трансфери, които трябва да бъдат насочени за пенсионерите, за децата, се съкращават, защото вие умишлено занижавате тази първа част. Правите го от 1997 г., когато през месец юли направихме първия бюджет. Тогава скрихте 600 млрд., за да изпълните след това дефицита с 30 на сто. И това го продължавате до ден-днешен.
Ето първото нещо, което трябва да бъде поставено: Законът за държавния бюджет трябва най-после да има верни и точни параметри и информация и да бъде надежден, а във връзка с него - и останалите.
Второ. По отношение на самите средства. Освен от данъчни приходи, неданъчни приходи, за които вчера говори в интервю и главният прокурор, за които говори и министър-председателят на Република България Иван Костов тук. Муравей Радев в отговор на мое питане твърдеше, че черната икономика е станала сива, а сивата - бяла. А вчера министър-председателят каза нещо много по-различно - че ние трябва да изведем черната икономика на светло. Как да я изведем, когато има закони, които вие не изпълнявате? В този смисъл Законът за държавния бюджет не е законосъобразен. Защото не е само Законът за устройство на държавния бюджет този, който определя законосъобразността. И вчера господин Филчев казва: ние, честните прокурори, ще изпълним законите, в това число и Закона за собствеността на гражданите. А ако видите, уважаеми дами и господа, в моя избирателен район само 4 предприятия, които е проверил Държавен финансов контрол, може да намерите по стари цени 5 млрд. Само в моя избирателен район от 4 предприятия! Тук е господин Пламен Марков, той знае за едно от тях. Утре ще ми отговаря и министър Божков. За едно вече отговори и аз поставих въпроса и на председателя като шеф на комисия. Ако умножим средно за страната, това са 200 млрд. или 200 млн. лв. Ето парите за децата, ето тези пари, които вие сте длъжни да ги вкарате в бюджета. И министър-председателят го констатира, след като Муравей Радев се хвалеше, че се е справил с тези въпроси.
Трето. По отношение на корупцията. Вие упорито отминавате, и това не е твърдение, господин Цонев, на българин, това не е твърдение на БСП, това е твърдение на международните организации... Вчера Българска телевизия цитира неправилно господин Овчаров. Не той, а международна организация твърди и тя е официална, световна организация, че ние сме между първите 20 от 85 страни по корупция. Това, господин Цонев и уважаеми дами и господа отдясно, се отразява на инвестициите. Всеки процент корупция сваля 3 на сто от натрупването, от инвестициите. И обратното - всеки процент намаление на корупцията увеличава инвестициите. А те от своя страна увеличават брутния вътрешен продукт, той от своя страна - доходите и т.н. Ето тук Вие мълчите, ето тук Вие не смеете да посегнете, защото трябва да посегнете на себе си. И аз съм убеден, че Вие ще кажете отново "не можем", защото трябва да посегнете на себе си. А това са парите на България. И те са огромни суми. Става дума за деноминирани милиарди левове. И след като и главният прокурор го казва, и след като министър-председателят го казва, трябва най-после, ако Вие имате мъжество, ако имате отговорност пред българския народ, да загърбите собствения си интерес - в което се съмнявам - и тези пари да се появят, господин Нейков, в Закона за държавния бюджет и оттам чрез трансфер в Закона за бюджета, който обсъждаме в момента. Защото това са парите на пенсионерите, това са кървавите пари, които Вие чрез различни форми на работническо-мениджърски дружества окрадохте, които продължавате да крадете. Казвам го най-отговорно от тази трибуна, защото, повтарям, само в 4 предприятия, за които аз съм поставил питания към Държавен финансов контрол и господин Божков след година и половина ми казва: да, вярно е, това са престъпления... Но това не е достатъчно. Тези пари наистина трябва да се върнат на този, който е истинският им собственик.
И по-нататък, уважаеми дами и господа отдясно, аз мисля, че ние, говорейки за източниците на средства, трябва да имаме предвид, господин Нейков, и другите закони, които, разбира се, трябва да бъдат спазвани. Не само този, който е свързан с тази част на общественото осигуряване, това са и закрила при безработица, за който не се говори днес, за който и вчера нямаше възможност да се говори, това е и социалното подпомагане. Не може сега общините да бъдат поставени в ситуация, в която не могат да плащат социалното подпомагане. Казвам това и то не е извън темата, напротив, във връзка с темата е, защото тези пенсионери, които получават ниски пенсии, Вие ги изпращате да се редят на опашки, за които няма пари. И не заради кметовете на общини, а заради това, че правителството, респективно мнозинството, не е приело необходимите мерки тези пари на хората да стигнат до тях, тези техни права да бъдат реализирани.
Уважаеми господин министър, не може повече да се отлага този въпрос, защото той е свързан и с инфлацията. Тук проф. Стоилов говори за инфлационната тежест. Не може да се сравнява инфлационната тежест върху високодоходните с нискодоходните групи и с високовъзрастните групи. Даже и в Съединените щати правят разлика в това. Даже и там, господин Цонев, където имат висок стандарт на живот! Докато България, тук, проф. Стоилов, проф. Зънзов и други колеги говориха за това, една Бангладеш е по-добре от България. И Вие, господин Цонев, нямате основание да се смеете, Вие трябва, господин Цонев, да се засрамите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не влизайте в диалог с колеги!
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми дами и господа, ако може да се ползва този термин със сетни сили, намерете в себе си отговорността! Защото не може за пореден път да бъде гласуван бюджет, господин Нейков, Вие говорите за преди 50 години, този бюджет е на геноцида. А ако Вие изопачавате историята, излезте сред хората и ги питайте как са живели преди 10 ноември. Ако Вие чуете друга оценка, ще ме заплюете, но, ако не, оставете хората да Ви заплюят. Не се опитвайте да манипулирате историята! Тази сутрин слушах един младеж, който говореше за това, че в 1965 г. и в 1968 г. хората са правили буркани. Не е вярно, хората в България работеха! Да, имаше и такива, които бяха недоволни от това, което се наричаше социализъм тогава, но при всичките му несъвършенства той беше много, хиляди пъти по-справедлив и по-добър за тези хора. И Вие, господин Нейков, няма защо да изопачавате историята, а поемете отговорността, която имате днес, госпожо Дянкова, и мнозинството, поемете я, не бягайте! Уважаеми колеги, не се усмихвайте и не търсете оправдание в това, което е било преди 3 години. Вие сте вече 3 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
За първа реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми колега Статков! Аз никога не съм си позволявал да се изказвам по въпроси, които моята професионална компетенция не позволява. Но смея да заявя, че това, което чух от Вашите уста преди малко, минава границите на всичко. Вие си позволихте, използвайки политическите си качества, да изразите тук една реч, която ми звучи, сякаш е произнесена преди 20 години, използвайки чисто пропагандни и без никакъв пълнеж приказки, като през цялото време Вие не говорехте по въпроса. Ние разглеждаме тук бюджета на Общественото осигуряване, ние в момента не сме в кампания, нито имаме избори.
Затова ще си позволя да Ви репликирам само по предмета на изказването. Вие ли, господин Статков, говорите тук за бюджет на Обществено осигуряване? Къде са, господин Статков, парите на пенсионерите в пенсионните фондове, питам аз. Къде са тези пари? Защо сега, когато се опитваме да правим нещо ново, преди малко разглеждахме темата за едно съвременно осигуряване в системата на здравеопазване, така както е в цяла Европа, включително в тази Европа, където управляват социалдемократи, където Вие също имате претенции, когато се опитваме да правим една нова система в общественото осигуряване, Вие си позволявате да излизате тук и да ни занимавате с партийни агитации от някой конгрес! Категорично възразявам! Моля Ви, винаги съм Ви уважавал, но не си позволявайте никога повече да говорите така, защото в моите очи Вие се променяте от човек, който претендира за професионалист, започвам да си мисля, че сте нещо друго. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател, уважаеми господин Статков! Всякакви Ваши думи мога да приема, но когато говорите за геноцид, аз мисля, че тук всички народни представители трябва да бъдат възмутени от това.
Господин председател, не искам да ме прекъсвате, защото няма да говоря по същество, тъй като и господин Статков не говори по същество за бюджета и се извинявам за това.
Искам да цитирам един човек, който Вие много харесвахте, достоверно, дословно от протокол неговите думи и Вие, господин Статков, ще ми отговорите кой беше този човек. Това искам да ми кажете.
Този човек казва: "Колкото и тривиално да изглежда с една дванадесета част от миналогодишния бюджет приемам при инфлация 76 на сто, то при инфлация 320 на сто ще унищожим българския народ." Казвам ви достоверно, че го цитирам.
"Нито можем да вдигнем пенсиите, нито можем да вдигнем заплатите, не можем да дадем пари и за лекарства".
Пак Ви питам и искам да ми кажете тук пред всички, които ни гледат и слушат, кой беше този човек? И дали Вие имате право сега тук да приказвате за геноцид?
Същият този човек казва: "Иначе не мога да гарантирам какво ще стане оттук нататък - следващите пенсии, изплатени в тези размери, при цените, които са в момента, ще ни пометат."
Те ви пометоха. Това беше министър Коралски. Социалният министър, който тук възхвалявате толкова много, вашата политика, която възхвалявате толкова много в тези десет години и даже желаете да се върнете и след тези десет години. И по-добре не ми отговаряйте, защото наистина е срам за вас. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз ще помоля мнозинството да види стенограмата. Там, уважаеми дами и господа, аз взимам отношение по повод дискусията до този момент и по основните проблеми от тази дискусия, а те са, че пенсионерите, децата и инвалидите не могат да живеят с тези пари и че трябва да се намерят пари, и казах източниците на тези средства. Като започнах с това, припомням, че трябва да се сложи най-после на вярна основа бюджета и то от вас, а не три години да се залага една трета фалшив бюджет, неверен бюджет и да работите в охолство за сметка на разходната част. Не махай с ръка, защото това, което го говоря, го говорят и експертите, и членът на Управителния съвет на борда - проф., шеф на Икономическия институт на БАН, прочетете си собствените книжки.
Второ, парите ги има, уважаеми дами и господа, и вие трябва като мнозинство..., вашият министър-председател вчера, министър-председателят на България каза да ги отвоювате, но вие не искате, защото са от вас, вие сте ги окрали тези пари.
И днес, уважаеми дами и господа, имате наглостта да кажете: ние не можем. Защо излъгахте народа? Защо го окрадохте? Защо три години нищо не правите, ами говорите за история? Ако трябва да се връщаме в историята, аз ви казах да се върнем в социализма, не десетте години, а социализмът, който беше, въпреки несъвършенствата си, по-справедлив и по-добър за милионите хора. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.) И мен ще ме съдят тези хора, а не, господин Рафаилов, Вие. Те ще ме съдят и вас ще съдят, разбира се. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Статков, а защо при всички примери, които тук се даваха, се цитираха все несоциалистически страни и никой досега не чух да даде за пример положението в социалистическа страна? Какво е било в Австрия, какво е във Франция, какво е в Съединените щати? Не чух това.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може реплика. (Руси Статков излиза на трибуната.)
Не съм Ви дал думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Правя Ви реплика, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съм Ви дал думата. Аз не съм правил реплика към Вас.
РУСИ СТАТКОВ: Вие направихте изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Седнете си, защото ще Ви накажа. Когато Ви дам думата, тогава ще се изкажете, като вземете думата след това за друга реплика. (Шум и реплики от залата.)
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно господин Руси Статков иска да кръстосваме шпаги, но аз не мога да кръстосам шпага с него, защото неговата шпага прилича на тази на мистър Сенко - хем блести, хем я няма и нищо не прави. Това са Ваши аргументи. Съжалявам, че трябваше да го кажа, но просто малко забавление, което никак не е полезно за всички нас, най-вече за всички нас, които трябва да служим преди всичко за пример на поведение пред нашите избиратели.
Уважаеми колеги, днес ние разглеждаме законопроекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване на Министерския съвет. Това е единственият проект на закон, който ние разглеждаме, и Народното събрание ще приеме един Закон за бюджет на Държавното обществено осигуряване.
Вярно е, че, когато се разработват законопроектите, винаги се минава през различни фази и тези законопроекти винаги се стремят така да бъдат направени, че в края на краищата да се получи най-доброто разпределение на средствата в съответния бюджет.
Така че ние носим, уважаеми колеги, отговорността за закона, който ще приемем. Министерският съвет носи отговорността за законопроекта, който е внесъл. Но когато ние разглеждаме законопроекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване, то се видя и от всички изказвания, неизбежно се връщаме към това, което гласувахме само преди няколко дни, а именно - Кодексът за задължително обществено осигуряване. И това е така, защото всичко онова, което ние много дълго и с много добро желание да постигнем добър резултат направихме, сега ще се реализира чрез този бюджет. И именно този бюджет трябва да осигури, ще бъде финансовият израз на кодекса и трябва финансово да гарантира успешен старт на реформата, която ние започнахме с Кодекса за задължително обществено осигуряване. И тук не става въпрос за едно формално разделение на фонд "Обществено осигуряване" на трите фонда, не става въпрос просто за определяне на осигурителните вноски за тези три осигурени риска, а става въпрос за един много сериозен финансов разчет. Така че всички тези три фонда да бъдат финансово стабилни и те да могат да гарантират изплащанията, които ние, колеги, заложихме в Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Когато приемахме Кодекса за задължителното обществено осигуряване, освен от основните принципи на осигуряването - задължителност и всеобхватност, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица, ние всички неизбежно се ръководихме и от финансовото обезпечаване на тези принципи, съобразявайки се с възможностите на наетите, на работещите, с възможностите на работодателите, с възможностите на икономиката, с възможностите на нашата страна. На нашата страна, а не на някоя друга страна, та била тя и на Запад.
Тази реформа изисква средства и то много средства, с които ние трябва да гарантираме провеждането на всички тези дейности. Къде трябва да търсим резервите за осигуряване на приетите от нас норми? Най-лесно е да кажем, че тези резерви са в републиканския бюджет. Но това най-лесно не винаги е най-доброто, а в този случай няма да бъде и най-безболезненото. Защото, ако средствата винаги ги търсим от републиканския бюджет, това означава, че ние ще лишим други сфери, които не по-малко от пенсионната реформа, от пенсионерите, се нуждаят от тези средства и ние дълго време сме говорили по този въпрос, още повече, че както вече беше казано от моите колеги, в това число и от госпожа Емилия Масларова, която направи доста обширна ретроспекция към законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване, държавният бюджет участва с доста сериозни суми. Вие знаете какви са тези суми. Аз искам само да подчертая една, която е съвършено нов разход на държавния бюджет за Националния осигурителен институт и за съответните фондове. Това е осигуряването на военнослужещите с 38,7 на сто осигурителна вноска, което изисква нов разход, нови средства от 192 млн. лева да се отделят от държавния бюджет и те да отидат в този фонд.
Няма да говоря за това, че от републиканския бюджет се отделят средства за месечните добавки за деца. Няма да говоря за това, че се отделят средства за социалните пенсии, които ние запазихме в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Няма да говоря за това, че са гарантирани вноските на бюджетните служители. Това са средства, които ще постъпват в Националния осигурителен институт. Сами разбирате, че това е един много сериозен натиск върху бюджета на нашата страна. Затова ние трябва да търсим резерви там, където бихме могли да ги намерим. И аз искам да ви кажа, че според мен тези резерви - много се говори по този въпрос, но и аз се изкушавам отново да го засегна - тези резерви за повишаване на приходите във фондовете за общественото осигуряване - в трите фонда - са в събираемостта на вноските. Това е много лесно да се каже, но много трудно е ние да го направим. И това всички го разбираме, защото това са въпроси, които са натрупани с много години и ние се изправяме пред необходимостта да решим този проблем или поне да поставим началото на решаване на този проблем.
Бяха цитирани предприятия, бяха изнесени впрочем и в пресата, които са държавни, но и не са държавни, които имат огромни задължения към Националния осигурителен институт. Аз ще ви кажа, че слушах една дискусия по радио "Хоризонт" и за Пернишка област бяха съобщени също много фрапиращи суми задължения към Националния осигурителен институт. Над 18 предприятия по смисъла на Кодекса за задължителното обществено осигуряване дължат по над 100 хил. лева, в това число има и еднолични търговци, не са само държавни предприятия.
Проблемът дори не бих го поставила като проблем на собственост, а това е проблем на отношение към този въпрос.
Аз ще си позволя да кажа още нещо, макар че знам, че ще се разярите, както винаги, но това е безспорен факт. И да реагирате, когато фактите говорят, и боговете мълчат, камо ли вие.
Общините в България дължат на Националния осигурителен институт 12,9 млн. нови лева. Аз съжалявам, че господин Николов, който отговаря за контрола върху изразходването на бюджетните средства, го няма, но няма да ви давам аргумент за това, че общините не дължат пари на фирми, а дължат на своите служители, на хората, които работят, за които вие днес цял ден говорите - на лекарите дължат. Не дължат на фирми за услуги.
Много ви моля, когато говорим за тези неща, трябва да бъдем пределно ясни. Аз ще ви кажа, че фаворит в нашата страна от 260 общини е община Разлог, от която аз идвам тук в Народното събрание. И трябва да призная пред всички, не само пред вас, а и пред всички, които слушат, че аз също нося отговорност за това, че нашата община дължи 600 хил. лева на Националния осигурителен институт. Защото аз съм се подписала под писмо, адресирано до управителя на Националния осигурителен институт, за разсрочване на плащането. Притиснати от социалния проблем, учители и лекари не си получават заплатите.
Къде е резервът? Къде? В нас най-напред. Ние като народни представители трябва да имаме еднозначно отношение по тези въпроси. Всички трябва да бъдем равни пред закона - всички икономически субекти! Няма значение каква е собствеността, няма значение дали тя е държавна, общинска, частна, кооперативна. Първо ние трябва да дадем този знак на цялото наше общество за такова отношение към задълженията на всички субекти. Защото когато тези субекти се убедят, че нашият подход е еднакъв за всички, че всички те са равни пред закона и това е волята на най-висшия орган в нашата страна, аз съм сигурна, че те ще коригират своето поведение. Ние това трябва да направим. А законът и сега урежда кой е отговорен за събирането на вноските. И аз съм си направила труда да направя справка кои текстове от законите уреждат тези въпроси.
Аз мисля, че ние наистина трябва да дадем такъв знак, а не, когато на едни галеници на нашия държавен бюджет им се поставят изисквания за квалификация, за качество на извършената работа, да вдигат стачки.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Няма да вдигат стачки.
РОСИЦА ТОТКОВА: Те трябва да изпълняват закона.
Ако ние с вас се обединим именно на основата на това изискване, аз мисля, че тогава нещата ще бъдат много по-лесни, не толкова прости, но много по-лесни и много по-бързо ще достигнем до добър краен резултат.
Мисля, че повече наистина няма нужда да се убеждаваме, защото ние очевидно даже и по такъв въпрос, който е безспорен, не можем да се чуем и не можем да разговаряме на един език, за което безкрайно много съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Баташки, правя Ви бележка. Виждам, че има желаещи за реплика. Не се обаждайте за други хора.
За първа реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Аз няма да навлизам в детайла за шпагата, в който може да се открие много Фройдистки подтекст и ще мина директно по същество.
Става въпрос за това, че ние също сме недоволни от Сметната палата, доколкото две години вие не намерихте време да назначите един човек, който да отговаря за проверката на приватизационните сделки, за да не стават тези неща, за които Руси Статков ви говори. В същата тази Сметна палата преди няколко месеца избрахте човека, който да отговаря за приватизацията, а две години там изтичаше...
Става въпрос и за друго нещо. На тези закони, за които вие говорите и които ние приемаме - защото и ние, опозицията, независимо как сме гласували, сме тук и носим отговорност за тях - хората вече не им вярват. Погледнете Преходните разпоредби на бюджета. Колко много обещания със законови текстове сега се отлагат за догодина. Колко много е условното наклонение от пропагандистките ваши и на радио "Хоризонт" и на вашата телевизия текстове! Накрая ще си останете само вие да си ги слушате. Никой не ги слуша. Вие коментирате какво сте чули от радиото. Слушайте хората какво говорят. Ние знаем какво ще говори радиото. То ще хвали.

И най-накрая - за равенството пред закона. Какво равенство, дами и господа, когато преди една седмица вие приехте онова неравенство между отделните групи пенсионери, унижавайки и нашия председател. Те, висшите държавници, да нямат таван като изключение, пак казвам, не че не са заслужили достойна пенсия за тежкия си и достоен труд, а като обособена група, каста, извън мизерстващите пенсионери. Вие с вашия вот доказахте, че няма равенство. Благодаря ви. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин министър! Аз искам, макар да не съм привърженик на репликите в парламента, и който ме познава, сигурно ще го потвърди. Днес обаче съм провокиран от изказването на моята красива колежка, защото болниците дължат пари, и то дължат пари на фирми. И те са задлъжнели с огромно количество пари. А Вие казахте тук, че те дължат само за заплати на лекарите или пък на някои сродни професии, като например хуманните учители, където общините им дължат пари. Затова аз искам една справка утре от нашия уважаван министър господин Бояджиев. И след като я получа, ще Ви кажа, че те са над 100 млрд. стари лева, което е равно близо на една осма част от бюджета на здравеопазването. И тази декапитализация, която се прави, в никакъв случай не е удобна.
Искам да ви кажа само две думи по повод на шпагата на господин Руси Статков. (Весело оживление в залата.) Според информацията, с която разполагате, Вашите твърдения са верни. Но ако имате достатъчно количество информация или пълната информация, няма да твърдите същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Баташки.
За трета реплика има думата господин Руси Статков.
РЕПЛИКА ОТДЯСНО: Имаш ли пълната информация, бе, Баташки?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Госпожо Тоткова, Вие свихте много нещата. Изказахте и неверни тези, за съжаление. Не обсъждаме само пенсиите. Тук се обсъждат и детските добавки, за които Вие лично се ангажирахте. Сега мълчите! Тук се обсъждат парите за инвалидите. Вие сега мълчите!
За икономиката, госпожо Тоткова. Не може да има икономика без инвестиции, а ние сме на едно от последните места в света по инвестиции и продължаваме да бъдем!
По отношение на Националния осигурителен институт. Не може три години да няма закон, който да осъществява държавните вземания. А Вие да искате от Националния осигурителен институт да събира нещо, което той не може да вземе. Или да се опрощават 200 млн. или милиарда, за които говори госпожа Масларова, пряко от Националния осигурителен институт на предприятия, които му ги дължат. Или да се взимат пари от него през 1998 г. 138 млн. или милиарда, за да се плащат обещани от вас предизборно пари. Ето за тези работи Вие мълчите! Кажете ги! Вижте смело истината в очите и ако мислите да се борите с корупцията, с престъпността в икономиката и да правим друга икономика, за която, господин председател, Ви отговарям, в социалистическите партии и програми, в които ние работим и уважаваме, имат, ви препоръчват. И сигурно повече няма да ви търпят и те като партньор, защото с това вие излъгахте народа, а днес говорите непрекъснато: "Не можем", "Не можем" и пак - "Не можем".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата госпожа Тоткова за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята дуплика ще бъде много кратка. Дори и при повторния опит на господин Статков, пак няма да си кръстосаме шпагите, защото и при цялата информация не бих си позволила това унижение. (Смях и весели реплики в залата, ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Йордан Цонев. Само да съобщя: СДС има още 17 минути, Демократичната левица изчерпа времето си. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Не сме, не сме, имаме още 2 минути.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Аз ще ви отстъпя 2 минути от моите, колежке Масларова.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Винаги, когато заставам на тази трибуна, аз апелирам за професионализъм, за професионален дебат и за неполитическо отношение към проблеми, особено към проблеми, които биха могли да бъдат съвсем малко политизирани или въобще неполитизирани. И сега го правя и ще се опитам да дам тон, макар и в края на дебата.
За бюджет трябва да говорим като за бюджет. За бюджет не можем да говорим като за социалистическа революция. С този тон просто не става. От това, господин Статков, че когато застанеш да говориш за бюджета на НОИ, в главата ти кънти залпът на "Аврора", бюджетът не става по-хубав. Казвам го съвсем отговорно, защото е крайно време да се спре тук да се губи времето на Народното събрание с такива емоционални и патетични атаки, които нямат нищо общо с проблема.
Какво искаха хората да научат и какво трябваше да стане от днешния дебат? Аз ще се върна към края на вчерашния дебат, когато нямах достатъчно време да говоря. Хората трябваше да разберат какъв е този бюджет - бюджетът на Държавното обществено осигуряване, какви са проблемите в този бюджет, какво той осигурява, но да го чуят от опозицията, защото тя е корективът, и какво не осигурява и как може да бъде променен или как може да бъде подобрен. Или какъв е пътят.
Сега аз ще се опитам да го обобщя така, както го виждам аз. Може би ще ме коригирате там, където греша. Според мен бюджетът, който днес приемаме, можем спокойно да се обърнем към хората, които ни слушат и гледат, и да им кажем, че осигурява всички пенсии за следващата година така, както сме ги гласували в предните закони, които сме приели и които ги регламентират. Това трябва да чуят хората, че пенсиите, макар и малки, са осигурени.
Какво друго трябваше да чуят? Че оставащите фрагменти, останалите сегменти от социалните дейности, които се осигуряват и се плащат от Националния осигурителен институт, са също така подсигурени.
Какво още в тази посока трябваше да разберат хората? Че една от причините да не действа добре системата е ниската събираемост. И че за това има много причини, в това число и законодателни, които на нас ни предстои да изчистим. Има много причини, в това число и в проблеми в изпълнителната власт, в администрирането на този процес. На нас също ни предстои да подобрим тази дейност. Там се изгражда една информационна система с пари от Световната банка, доколкото се не лъжа, нали така, господин Николов? Тази информационна система ще подобри до голяма степен събирането, и не само събирането, а и отчетността и наблюдението върху стопанските обекти върху всички осигурени лица. Всичко това хората трябва да го знаят, защото това е перспектива, върху това се работи. Това не е в условно наклонение, както се изразиха някои колеги. Това са неща, които се правят в реално време. И резултатите от тях ще дойдат в реално време. Това от една страна.
От друга страна, трябваше да се чуе от тази трибуна, че въпреки че повече от половината от заетите са вече заети в частния сектор, благодарение на извършваната смяна на собствеността, една много малка част от вноските в Националния осигурителен институт се събират от частния сектор. При повече от половина заети мисля, че процентът е около десет или по-малко от десет. Ще ме коригират колегите от НОИ, ако греша. Което, би трябвало на висок глас да бъде ясно за всички работодатели в частния сектор: ако искате осигурителната тежест да падне, защото тя е висока, трябва първи да подадете, колеги от частния сектор, като работодатели първи да подадете ръка на Държавното обществено осигуряване. Да спрете да осигурявате и да плащате осигурителни вноски на една или на две минимални работни заплати, защото това не позволява да бъдат вдигнати доходите, да бъдат вдигнати пенсиите. Това не позволява да ви бъдат намалени на вас осигурителните вноски - тези на работодателите. Ето това трябва да чуят хората и очакват да го чуят днес от нас. Защото няма никакъв начин да сработи системата, ако тя не работи и от двете страни.
От друга страна, ние се върнахме, направихме една ретроспекция в миналото. Но не я направихме както трябва. Дали са национализирани пенсионните фондове, дали пенсионерите са били достатъчно задоволени през онзи период, който ние наричаме социализъм - това са въпроси...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Бяха.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, бяха действително. Това са въпроси, които пак политизирахме. Защото, както вие казвате "бяха", аз ще се съглася, че бяха, а вие ще трябва да се съгласите, че са били пък национализирани пенсионните фондове, ако искате да сте толкова коректни, колкото мен. Тоест аз признавам това, което искате вие и вие трябва да признаете това, което казват моите колеги.
Ще ви кажа защо се върнах назад. Защото тогава беше допусната голяма грешка - грешката да мислиш, че ако днес има достатъчно пари за пенсии и заплати, утре пак ще ги има. Никоя икономика не се развива постъпателно нагоре или постъпателно надолу. В икономиката има цикличност. Особено не говоря за сривовете при смяна на системата. Затова хората са измислили не такава система, при която приходите покриват разходите, а такава система, която позволява при криза и спад да не падат тези доходи на хора, които не работят и нямат възможност. Защото те като са работили, те са направили своето, за да бъдат осигурени. Ето тогава е била изпусната тази възможност да бъде подсигурена системата.
И ние сега за какво говорим за пенсионна реформа? В какво се състои тази пенсионна реформа? В увеличение само на пенсиите ли, както каза министър Нейков? Естествено, че не. Да повторим старата грешка? Аз мисля, че това е нашата отговорност - да направим такава пенсионна реформа, такава социална реформа изобщо, която да дава възможност в години на растеж, в години на икономически подем да бъдат подсигурени години на спад. Тоест пенсиите, социалните осигуровки да не зависят от пряката икономическа конюнктура. Това е задължението, което ние поехме пред българското общество, казвайки, че ще направим пенсионната реформа. Междупрочем, същото това се отнася и за здравната реформа, защото там важи същото. В години, когато има, бюджетът дава 9-10 на сто. В години, когато няма, като 1996 г. - 2,7. Какво да правят тогава лекарите, професор Зънзов? Какво да правят пациентите тогава? Да почнат да казват, че това правителство е виновно? Такава е била тогава конюнктурата. Вярно е, че тя понякога много често зависи от икономическата политика, но зависи и от други неща като преход, като реформа, като външни фактори.
Затова аз мисля, че не бива в българския парламент да има две, камо ли три мнения по въпроса за здравната и пенсионна реформа. Може да има по нюансите. Задължително е да има по нюансите. Ние правим реформа, която цели това осигуряване, тези важни социално значими дейности да не зависят от икономическата конюнктура, нежели от политическата.
И затова аз мисля, че тази реформа, макар и закъсняла с девет години, точно с девет години е закъсняла, е много нужна на българското общество и това трябваше и това искам да чуят и българските пенсионери, и българските граждани, които един ден ще станат, дай Боже, всички клиенти на тази пенсионна система. А днес всички сме потенциални клиенти на здравната система, въпреки че моето пожелание към Здравната каса, не го казах преди това, е да няма нито един клиент. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за изказване господин Ивалин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Ако разгледаме структурата на бюджета, който се предлага, според мен една правилна структура, добре е структуриран, има прозрачност, има и яснота. Това е следствие на приетия Пенсионен кодекс и според мен един от признаците, че наистина този Пенсионен кодекс, който приехме, започва да работи. Но веднага възникват няколко въпроса, които несъмнено будят съмнение при разглеждането на бюджета за Държавно обществено осигуряване.
Първото нещо, този бюджет, който е внесен в Народното събрание, не е бюджетът, който е изработен от Националния осигурителен институт. Това е бюджетът, който е изработен от Министерство на финансите и върху него е написан докладът от директора на Националния осигурителен институт. Обезпокоително е дотолкова, доколкото е нарушен един механизъм на представяне на бюджета. Аз ни най-малко не искам да ставам адвокат на Националния осигурителен институт, по принцип би трябвало всички ние да бъдем адвокати на Националния осигурителен институт по простата причина, че председател и заместник-председателят по новия закон, който приехме, се избират от Народното събрание. Но това е техническата страна на въпроса. Аз ще се спра върху по-конкретната страна на въпроса, който се предлага в бюджета.
Ако сравним цифрите в двата бюджета - на Националния осигурителен институт и на бюджета, който се предлага от Министерство на финансите, виждаме известни разлики както в разходната, така и в приходната част на бюджета. При приходната част на бюджета е заложено едно завишаване в рамките на 27,1 млн. лв. Несъмнено трябва да отчетем възникналите особености след приемането на Пенсионния кодекс. Това са чисто обективни предпоставки, които наистина биха довели до едно нарастване на приходната част в бюджета. Но тук веднага възниква въпросът това не е ли отчетено от самия бюджет на Националния осигурителен институт, че трябва да се прави едно такова завишаване от страна на Министерство на финансите? Аз смятам, че реалната приходна част е отчетена от Националния осигурителен институт, защото те са работили по една проста схема, която е нормална при формирането на приходната част, а именно имат се предвид заетите и осигурените по осигурителните вноски. И така се формира една част от приходната част. Няма да се спирам на другата част относно трансфера и собствени приходи, които формира Националният осигурителен институт.
Това е обезпокоително, защото може да се получи, че по такъв начин бюджетът да има една завишена приходна част, която да не може да бъде събрана през 2000 г. Това обезпокоение възниква от няколко чисто обективни фактора. Първият обективен фактор, който е заложен и в пенсионната система, и в НОИ, е, че може тези приходи де факто да не бъдат осигурени поради много причини. Ако те не бъдат подсигурени, какво се получава съответно с бюджета на Държавното обществено осигуряване?
Другото, не се отчита възможният спад на икономиката. Има случайни процеси, зависещи вътре от страната, така и от външни фактори. Ако се получи един спад в икономиката, съответно ще бъде занижена и приходната част на бюджета.
Тук напълно съм съгласен с преждеговорившите, че наистина трудно се събира бюджетът, наистина основната тежест в приходната част на бюджета е от държавните предприятия. Частните предприятия наистина не подсигуряват нормалната приходна част поради наличието на сенчеста икономика. Това е съвсем нормално и наистина съм съгласен, че нашето законодателство трябва да бъде насочено в тази посока за унищожаване на сенчестата икономика. Но питам тук моментално, когато нашата политическа сила предложи Закон за почасовото минимално заплащане, защо един законопроект, който предвижда именно унищожаване на сенчестата икономика, беше отхвърлен от управляващото мнозинство. Именно такъв законопроект, като Закона за почасовото заплащане, до известна степен, не напълно ще реши проблемите на сенчестата икономика, но той именно ще гарантира по-голяма приходна част в бюджета както за Националноосигурителния институт, основно там, така и за републиканския бюджет.
Другото обезпокоително е в цифрите на разходната част. Напълно съгласен съм, че когато се отнася за чисто разходната част, свързана с административните разходи при наличието и желанието за съкращаване на административните разходи, съвсем нормално е да бъдат занижени разходите именно при тези административни разходи.

Но тук възниква един друг много важен въпрос, защото разходната част на бюджета се формира не само от разходите на Националния осигурителен институт, а се формира основно по § 42, където разходите са занижени с 27,7 млн. лв. Това са разходи, които се предвиждат за изплащане по Кодекса на труда. Нямам време да се спирам конкретно върху съответните пера на този § 42. Логично е дори тези разходи да бъдат завишени. Не само да бъдат намалени, но те би трябвало да бъдат завишени, защото ние от една страна говорим, че нарастват заетите съгласно приетата пенсионна реформа, а никой не може да даде гаранции какви ще бъдат трудовите злополуки, никой не може да каже каква ще бъде заболеваемостта. Тенденцията де факто е такава, че заболеваемостта нараства и това означава, че разходите в тази част не само не трябва да намаляват, а трябва да нарастват.
Това са основни безпокойства, които възникват при разглеждането на бюджета.
Бюджетът, който е представен от Националния осигурителен институт, наистина предвижда една субсидия за така наречения структурен дефицит, бюджетът, който се предлага от Министерството на финансите, е наистина балансиран. Дори, ако прочетем внимателно, ще видим, че дори има 3,5 млн. в плюс за следващата година. Прекрасно! Ако се получи наистина такъв излишък от 3,5 млн., това е прекрасно, но лично аз се съмнявам, че ще може да се получи такъв излишък, който съгласно закона да бъде прехвърлен в следващата година. Притеснява ме фактът, че наистина събираемостта е малка, приходната част няма да бъде изпълнена, а разходната част съответно ще бъде завишена съгласно този бюджет, който ни се предлага.
Ако се получи такъв срив, вярно е, че в чл. 7 е предвидено при решение на Министерския съвет да бъдат внесени субсидии в бюджета на Държавното обществено осигуряване, но ако бюджетът на държавата - консолидираният републикански бюджет не позволи внасянето на такива субсидии, какво ще стане с пенсионната система? Това са въпроси, на които ние трябва да си отговорим. Затова предлагам между първото и второто четене да бъде направен конструктивен анализ на предложението на Националния осигурителен институт, което се базира на всички анализи и прогнози, включително международни анализи и прогнози, и бюджета, който се предлага от Министерството на финансите, за да се намери едно сечение между двата бюджета както в приходната, така и в разходната част. Единственото ми желание е да се постигне стабилност на бюджета на Държавното обществено осигуряване заради това, че нашите родители, нашите пенсионери не трябва да страдат от евентуални сривове в икономиката и евентуални недоглеждания от страна на бюджета.
Не трябва да се действа на механизма, който е заложен от Министерството на финансите. С цел да получи балансиран бюджет, балансиран републикански бюджет, се определят консолидираните цифри за приходната и разходната част на бюджета на Националния осигурителен институт, на Държавното обществено осигуряване и след това се тръгва по обратния път, за да могат да бъдат съответно балансирани или казано жаргонно вързани цифрите в бюджета. Затова моето предложение е между първото и второто четене да се погледне реално, за да се постигне един баланс между двата бюджета. И пак повтарям, единствената цел е да не пострадат пенсионерите през 2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йосифов.
Има думата управителят на Националния осигурителен институт господин Николай Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да кажа няколко думи, които засягат най-важния въпрос, който беше поставен по време на дискусията не само по тази точка, но и по предишната - въпросът за събираемостта на осигурителните приходи както за здравното осигуряване, така и за осигуряването на приходната част на бюджета, който вие в момента обсъждате.
Искам да кажа, че Националният осигурителен институт не само има цялостна програма за извършване на необходимите административни и технически дейности за повишаване и то рязко повишаване на събираемостта, но Кодексът за задължителното обществено осигуряване, който вие приехте преди няколко дни, създава необходимите законови предпоставки и то цялостни, за едно рязко повишаване на събираемостта от началото на следващата година, което ще помогне както на бюджета на общественото осигуряване, така и на бюджета на здравното осигуряване.
Бих искал да кажа, че от началото на 1997 г. Националният осигурителен институт не само има програма. Националният осигурителен институт има един цялостен проект за администриране на социалното осигуряване, основна цел на който е повишаване на събираемостта на вноските. Този проект е получил доверието на най-голямата финансова институция в света - Международната банка. Ако ми разрешите, само за да кажа, че този проект си струва парите, които са вложени в него, ще ви прочета едно писмо, което е изпратено от господин Томас Линдзи, който беше наш консултант по внедряването на системата. Писмото е от 2 декември 1999 г. и там се казва (цитирам):
"Това, което знам, е, че телекомуникационната система на Националния осигурителен институт е не само най-модерната, но и най-рентабилната система, внедрена в България до този момент, а ако става въпрос и в цяла Централна Европа в последните години и че само след около 60 до 80 дни тази система ще бъде напълно функционална."
Това е оценка, която се базира на извършеното от нас. А ние сме направили много. При нас от началото на 1997 г. действа персонален регистър на всички осигурители и на всички осигурени лица. Друг е въпросът, че без здравното осигуряване ние не сме достатъчно сигурни дали този регистър е пълен. Сега се надяваме, че след като от началото на следващата година ще започнем да събираме вноските не само за НОИ и за здравното осигуряване, но и за фонд "Професионална квалификация и безработица" и втория стълб - допълнителното пенсионно осигуряване, този регистър ще стане максимално пълен. Тогава ние ще знаем всяко предприятие и всеки гражданин в страната какво дължи на Националния осигурителен институт - нещо, което до началото на 1997 г. ние нямахме и не беше възможно да знаем кой ни дължи и какво ни дължи.
Аз се изправям пред вас и гарантирам, че сме направили всичко, което е необходимо от законова гледна точка и от гледна точка на административните дейности за една много висока събираемост на осигурителните вноски. Имам предвид общо осигурителната система.
Тук обаче искам да обърна внимание на въпроса за събираемостта. Въпросът със събираемостта не бива да се свързва само с Националния осигурителен институт. Ето например, сега справедливо се казва, че в края на тази година с бюджета за тази година ние няма да можем да съберем 257 млн. лв. приходи, които бяха планирани със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Но тук е необходимо да имате предвид, че тези 257 млн., които ние няма да съберем, бяха планирани на базата на един брутен вътрешен продукт от 24,8 млрд. нови лева. Впоследствие обаче този планиран брутен вътрешен продукт беше официално намален с 2,8 млрд. Това означава, че около 9-10 на сто от планирания брутен вътрешен продукт не е произведен през тази година. След като не е произведен, не са платени и заплати. След като не са платени заплати, осигурителни вноски не се дължат.
Националният осигурителен институт не е виновен за това, че не са събрани пари, които са от дейности и от продукт, който не е произведен. Но ако погледнете реално какво е събрано, тоест като процент от брутния вътрешен продукт, по план и по отчет, ще се види, че и при единия, и при другия случай изпълненото спрямо новия брутен вътрешен продукт показва, че реалните приходи в Националния осигурителен институт са запазени. Те и в единия, и в другия случай са 9,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Тоест, по отношение на предприятията, които не плащат заплати, а плащат само аванс или плащат ниски заплати, Националният осигурителен институт не може да носи вина, че не се събират вноските. Просто тези вноски не са дължими. С това се обяснява, че в номинално изражение ние не можем да съберем това, което е планирано за здравната каса и това, което е планирано в бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
Законово е задължението на предприятията - и на държавните, и на частните, да плащат осигуровки. И на общините също. Те са отговорни пред закона дали плащат осигуровки или не ги плащат. Те са отговорни пред закона дали плащат в пълен размер дължимите осигуровки или не ги плащат. Задължение е, както знаете, на банките да не допускат да се теглят пари за заплати без да са платени осигуровки. Значи, и в единия, и в другия случай, НОИ не носи отговорност пред закона за това дали "Кремиковци" си е платил вноските или не си ги е платил. Нашата роля е с нашия контролен апарат да разкриваме тези нарушения.
Аз искам да ви кажа само няколко цифри, съпоставими цифри, защото между 1998 и 1999 г. инфлацията ще бъде съвсем мъничка. Искам да ви кажа, че през първото полугодие на миналата година Националният осигурителен институт, ние сме събрали, тоест сме установили начет, установени са нарушения за 27 млн. 237 хил. нови лева, а за първото полугодие на настоящата година размерът на този установен начет е 68 млн. 274 хил. лв. Това са от отчетите, които са заверени от Сметната палата, така че аз отговарям изцяло за достоверността на цифрите.
Какво показва това? Това показва, че Националният осигурителен институт е завишил ефективността на своята работа като е разкрил два пъти и половина повече суми от същия период на миналата година. И пак казвам, при една незначителна инфлация, така че мащабите на парите са горе-долу едни и същи.
Това за какво говори? Това говори за ефективността на работата на осигурителния институт.
Искам да кажа, че след като е установен този начет, ние поканваме предприятията доброволно да си внесат парите. И ако не си внесат доброволно парите, то тогава ние сме длъжни да им запорираме сметките. Това е единственото оръжие, с което ние разполагаме за принудително събиране на дълговете към Националния осигурителен институт.
Но тук има няколко ситуации.
Първо, ние изпращаме запорните съобщения до банките, където имат сметка длъжниците и те, преди да им запорират сметката, ги предупреждават да си изтеглят парите, защото НОИ ще им ги вземе.
Следващото - ние запорираме декларираните сметки и няма пречка предприятията да си откриват всеки ден нови сметки, които ние не ги знаем.
Следващото, ние запорираме сметките, да кажем, на мините, а по тези сметки няма нищо, и не постъпва нищо, или това, което постъпва е ето толкова от необходимото за погасяване на задълженията.
И нашите възможности - на Националния осигурителен институт - спират дотук. Възможностите за принудително изпълнение срещу движимите и недвижимите вещи на предприятията-длъжници могат да ги извършат принудително по Закона за събиране на държавните вземания данъчната администрация или по Гражданско-процесуалния кодекс - съдилищата. И според нас това, което вие приехте с Данъчно-процесуалния кодекс - създаването на тази агенция за принудително събиране, ще бъде този фактор, който ще помогне да се изпълни не само нашия бюджет, но и бюджета на държавата и на здравноосигурителната каса. Така че това е нещо, което ще обедини капацитета за принудително събиране.
Тук пропуснах една от най-ефективните възможности, която се използва от Националния осигурителен институт - Надзорния съвет на НОИ по закон има право да разсрочва задължения до три години. Това е формулата, която действа най-добре в момента. С помощта на този инструмент беше погасен най-големият дълг преди три години - този на Българските държавни железници, който от 8,5 млрд. тогавашни пари вече е почти сведен на нула.
Искам да кажа, че тази възможност на Надзорния съвет е допълнена с по-оперативни възможности в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, където и управителят ще има възможност да разсрочва задължения по-малки от 100 хил. лв., а и регионалните ръководители на териториалните звена на НОИ ще могат да разсрочват задължения до 10 хил. лв., така че ще се създаде необходимата гъвкавост, за да може тези суми, които са натрупвани в продължение на много години, да бъдат събирани. Това е нещо, което ще помогне за изпълнението на бюджета.
Искам да кажа с няколко думи за новата законова рамка, в която ще действа нашия бюджет. Вероятно на вас ви прави впечатление, че всяка година, това, което предлагаме и това, което отчита Националният осигурителен институт като изпълнение на бюджета за всяка година, започвайки от 1997 г., ние отчитаме едно и абсолютно, и номинално нарастване с по-високи темпове на осигурителните плащания, отколкото е нарастването на другите доходи на населението, имам предвид заплатите, имам предвид другите обезщетения и помощи, които се плащат. Значи, пенсиите нарастват с много по-бързи темпове от всички други плащания и номинално, и реално.
Всичко това обаче се съпровожда с една целенасочена политика от страна на Националния осигурителен институт за намаляване на размера на осигурителната вноска, защото според нас това е в основата на значителна част от бедите на България, които са в момента. Високата осигурителна вноска е в основата на високите цени на стоките и на услугите. Високата осигурителна вноска е в основата на липсата на интерес за инвестиране в България. Високата осигурителна вноска намалява нашите възможности за конкуренция на международните пазари, затова в интерес на цялото общество е тя да бъде намалявана.
Тук искам да ви напомня, че от средата на тази година ние намалихме вноската, тоест вие намалихте вноската, на работодателите с 2,3 пункта, които те трябваше да плащат в Националния осигурителен институт. Освен това 2-процентната лична осигурителна вноска беше намалена на половина. На нейно място дойде ... Значи, нашите приходи като размер на вноската намаляват с 3,3 от средата на тази година, а през цялата следваща година това ще действа за цялата година. На нейно място дойде част от вноската за здравно осигуряване.
Искам да кажа, че от началото на следващата година се предвижда вследствие на прекатегоризацията, която беше извършена на около 400 хил. човека, които минават от първа във втора група или от втора група в трета група, в трета категория труд, за тези 400 хил. човека ще бъдат намалени вноските, които дължат предприятията, които са в най-тежко състояние - мини, енергетика, металургия и т.н. А това, което ще остане като категории ще бъде насочено във втория стълб. Това няма да идва в Националния осигурителен институт. Значи, ние се отказваме от 1 януари следващата година - и тук беше справедливо казано, ако трябва да говорим в абсолютно изражение - от около 350 млн. лв. само за сметка на този фактор и все пак това, което е предвидено тук, това, което е предвидено като разходи за пенсии, както беше отбелязано и в моя доклад се съдържа, ще означава едно както абсолютно, както реално, така и номинално нарастване на размерите на пенсиите отново с по-високи темпове.
Задавате ли си въпроса след като се намаляват приходите, а разходите ни нарастват по-бързо от другите и по-бързо от инфлацията за сметка на какво е това? Това е за сметка на всички тези мерки, които са предприети, както със закона - с Кодекса за задължителното обществено осигуряване, така и с това, което се прави като организация на дейността в Националния осигурителен институт.
Още няколко думи искам да ви кажа. Това, което не е било изпълнено досега и с което ние сме имали някакви проблеми, а това е примерно да се създаде една възможност ние да може да санкционираме тези банки, които са допуснали да се теглят пари за заплати, без да са внесени вноските, и много други неща, които са били необходими да се извършат от законова гледна точка, се съдържат в Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Освен това искам да ви напомня, че ние ви предложихме и вие го приехте по принцип, но тук става въпрос този текст да се впише на друго място, в друг закон, където му е мястото. Ние ви предложихме да се криминализира деянието по невнасянето на осигурителните вноски в големи размери. Това ще бъде една мярка, която ще попречи на тези предприятия и фирми, които в момента се кредитират за сметка на общественото осигуряване, и се кредитират, защото санкциите, които са предвидени в закона, са незначителни понякога за размера на това, което извършват те като нарушение.
Така че, аз накрая искам да ви помоля да подкрепите този бюджет, той създава възможностите за едно нарастване на разходите, възможностите за едно увеличаване и на пенсиите. Искам да кажа, че предвидените средства са достатъчно и те отразяват това, което ние сме длъжни да направим по действащото законодателство. Даже искам да кажа, че съвместно с колегите от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите при последната мисия на Международния валутен фонд, когато се договаряха тези разходи, ние успяхме да извоюваме най-голямото нещо за това, което беше извоювано в страната по това време. Предполагам, че господин Нейков ще ме подкрепи. Предложението на Международния валутен фонд беше разходите да бъдат в размер на 9,2 от брутния вътрешен продукт, в резултат на компромиса, който беше и което е отразено в бюджета, те ще бъдат в размер на 9,8 от брутния вътрешен продукт. Това е едно огромно отстояване на нашите позиции и на нашите задължения към пенсионерите.
Тук бяха споменати и някои различия, които има в бюджета, който е изготвен от института и който е предложен от Министерския съвет. Различието е в размер на 62 млн. лв. И това е очакваната субсидия, която ние искахме от Министерството на финансите, за да може да се гарантира, да бъдем сигурни в осъществяването на реформата, защото тя е цялостна. Нашите искания целяха да се гарантира стабилността на института.
След като правителството е поело своя ангажимент и предлага тази цифра да я няма в нашия бюджет, то отговорността следва да се поеме от този, който е направил предложението.
Разбира се, тук могат да се изприказват много приказки за това кой как е планирал, на каква база, какви са очакванията и т.н. Но едно е ясно, ние сме представили един проект в Министерския съвет, Министерският съвет представя един проект, в който 62 млн. лв. са по-малко очакваните субсидии от бюджета.
Това е. Благодаря ви за вниманието. Извинявам се, че бях много обстоятелствен. Но искам да напомня, че Националният осигурителен институт по закон отчита дейността си единствено пред парламента. Тъй като по въпросите на събираемостта от различни институции в последно време се чуха обидни критики към Националния осигурителен институт, използвам този повод, за да кажа как стоят въпросите със събираемостта. Въпросите не стоят толкова зле, както някои считат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Приключваме.
Поставям на гласуване законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г., № 902-01-73, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 125, против 51, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот има думата господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против бюджета, който ни беше предложен, по няколко съображения. Днес пред нас министърът, уважаемият господин Нейков, говори, че с този бюджет се решават две основни цели - финансова стабилизация на Националния осигурителен институт и реално нарастване на пенсиите. Първият проблем е частично решен и той е решен на базата на силно ограничаване на разходната част на бюджета с приетия закон през миналата седмица, с който увеличихме реално пенсионната възраст, с който през 2000 г. може би ще се пенсионират два пъти по-малко пенсионери.
За съжаление, както и във вчерашния дебат, така и в днешния дебат е ясно, че липсва реална икономическа политика, която да води до увеличаване на доходите, която да води до увеличаване на работните места, с което да се увеличи приходната част, което е същественото в днес обсъждания бюджет. Неслучайно статистиката отчита, че за 2000 г. безработицата ще се увеличи с 65 000 човека.
Днес стана ясно защо пенсионерите няма да получат 13-та пенсия - защото 257 млрд. лв., както беше казано, са задълженията на държавните предприятия. Това е точно едномесечната пенсия за 1999 г. И причината за това е калпавото управление на изпълнителната власт. (Ръкопляскания в Демократичната левица.) Основните задължения са от държавните предприятия. Илюзорно е нарастването на пенсиите. Реално над 1 млн. 300 хил. няма да получат нарастване на пенсиите, а останалото увеличение е съвсем символично.
Аз благодаря на господин Цонев, че той днес каза две истини, с които аз съм съгласен. Той каза, че пенсионерите получават малко, но за дълго време.
Госпожа Рачева преди малко се обади и каза, че нея не я интересува колко време ще получава пенсия, нея я интересува догодина как ще оживее. А на този отговор самият господин Цонев каза: аз не зная как тези хора ще оживеят.
Когато една политическа сила управлява 3 години, когато една политическа сила...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Приключвам, извинявайте.
... когато една политическа сила 3 години контролира трите власти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хайде приключвайте, сега, цяла минута говорите повече. (Ръкопляскания в ДЛ.)
Има думата за втори отрицателен вот господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Гласувах против, защото това е бюджет, наложен по служебен път от министъра на финансите господин Муравей Радев, а отговорност за него по приходно-разходната част ще носи Националният осигурителен институт.
Второ, гласувах против, защото подкрепям господин Йордан Цонев, който току-що каза, че трябва да има система, която при срив на икономиката да гарантира оцеляването на хората, които ще останат без работа. Такава система обаче няма.
Трето, това е бюджет, който оставя пенсионерите на мизерни пенсии, но и бюджет, който свива осигурителните плащания за работещите в страната.
Четвърто, под средната пенсия в страната, която е 77 лв., са над 1 млн. пенсионери. Тоест, те от Нова година, когато хлябът ще стане 1,00-1,20 лв., ще имат на ден за по един хляб, малко стотинки, които да дадат на корифея на енергетиката в България господин Шиляшки, на някой друг бирник, който да мине и да им вземе остарелите печки, стария телевизор и остарелия хладилник, купени още по тоталитарно време. Ето, затова гласувах против. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Трети отрицателен вот - господин Михаил Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Гласувах против, защото в този бюджет, който вие приехте днес, няма предвиден онзи резерв, който всеки един разумен управник трябва да осигури, за да може да покрие големите рискове, които предстоят в икономиката - рисковете от съкращенията, рисковете от този долар, който отвън, по чейнчбюрата е 1,9, а сметките при нас се правят на 1,8.
Гласувах против Вас, господин министър, защото Вие по-скоро вместо министър на социалната политика, се опитахте днес да влезете в кожата на господин Муравей Радев. Защото тази позиция, въпреки че правителството трябва да има единна политика, трябва да бъде по-различна, когато става въпрос за същите тези детски надбавки, които три години се обещават. Поне не обещавайте, че ще се увеличат. И в този бюджет те са на същото дередже, както преди.
Гласувах против, защото реформата, за която толкова много говорим, която сте решили да правим и която всички сме убедени, че трябва да се направи, може от този бюджет да се превърне в една реформа само за тези, които сме тук, реформа за телевизията, реформа за радио "Хоризонт" и няма да има кой да й се радва. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за гласуването и за подкрепата на бюджета.
Това, което искам да знаете и да го знаят и българските граждани, е, че от всички разходи, които прави бюджетът през 2000 г., 24 на сто, изключвам лихвените разходи, 24 на сто са разходи за пенсия. Това означава, че всеки четвърти лев, който ще бъде похарчен в България през следващата година, ще бъде даден за пенсия. Ето това е отношението на правителството и на Националния осигурителен институт към пенсионерите. Всеки четвърти лев в България ще стигне до пенсионерите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Съобщения за парламентарен контрол на 10 декември 1999 г.:
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Иван Борисов.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Дора Янкова и Георги Божинов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов, Дора Янкова, Велислав Величков, Младен Влашки, Тома Деспотов, Юлий Славов и Мария Кунчева, Донка Дончева и Свилен Димитров, Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, Иво Атанасов и Иван Борисов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Руси Статков и Илия Баташки.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Ваньо Цонов;
- министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Златко Златев;
- министърът на финансите Муравей Радев - на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Иван Костов и не може да отговори на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Кънчо Марангозов.
Следващото заседание е утре, 10 декември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 15,51 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
      Христо Димитров

     Ивалин Йосифов