Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-12-21

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 14 до 21 януари 2000 г.:
Питане от народния представител Драгомир Драганов към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно изпълнението на Постановление № 216 на Министерския съвет за приемане на устройствен правилник на министерството. Следва да се отговори на 28 януари.
Питане от народния представител Стефан Нешев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изводите и управленческата стратегия на правителството в областта на икономиката, произтичащи от оценката на събитията, свързани с конгреса на Световната търговска организация в Сиатъл. Следва да се отговори на 28 януари.
Питане от народната представителка Татяна Дончева към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно приватизацията на аптеките в Република България. Следва да се отговори на 4 февруари.
Съобщение за промяна в реда за парламентарен контрол:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.
Има за връчване писмени отговори на актуални въпроси на народния представител Иво Атанасов от заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев и от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов - два отговора; от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински; от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов; от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков; от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов, и още един отговор от същия министър, трети отговор от същия министър; от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Това са все отговори на господин Иво Атанасов. Заповядайте. (Връчва отговорите.)
Два писмени отговора от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов. (Връчва отговорите на народните представители.)
И последният писмен отговор на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на два актуални въпроса на народния представител Иван Костадинов Иванов. (Връчва отговора.)
Преминаваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно избора на главния преговарящ на Република България с Европейския съюз.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател, аз винаги с позитивно чувство и с надежда, че България ще се оправи адресирам Вашата личност от тази трибуна.
По какви критерии и по какви експертни качества избрахте лицето Александър Божков да бъде главният преговарящ с Европейския съюз точно в най-трудния момент за България, в най-фаталния час за Отечеството?
Няма да коментирам историите по вестниците: "Мистър десет процента", няма да коментирам неговите изхвърляния, че имаме растеж 2,5 на сто, когато страната е в дефлация, няма да коментирам всичките му провали с приватизацията. И от 3000 служещи в Аерокомпания "Балкан" с негово "съдействие" за приватизация вече 2000 са на улицата. И вчера делегация от "Балкан" беше в Бизнесблока и казаха: "Моля, помоли министър-председателят да се занимае с тази "приватизационна сделка"." "Зеели груп" от Израел наистина се гаврят с нас. Разхерметизирани самолети във въздуха, хората припадат. Продажба в Киргистан на летящ, достоен самолет за едни кирливи 70 хил. долара. Само екипировката вътре струва 100 хил. долара и т.н., и т.н.! Всичко това е плод на големия гений на лицето Александър Божков!
Кажете ми също, след като Вие сменяте трима основни ресорни вицепремиери, без да им търсите никаква отговорност за един процент от това, което споменавам, да не говорим за онова, което има в папките при Вас, кажете ми по какъв начин българският народ ще има доверие във Вашето правителство и ще посрещне спокойно утрешния ден?
Господин Божков в Комисията по външна политика на мой въпрос за липсата на земеделски субсидии за бъдещите страни от Източна Европа - членки на Европейския съюз каза, че той нямал право на мнение. После в протокола е записано: той нямал мнение, той бил само един чиновник, назначен от правителството да изпълнява онова, което му каже правителството. Аз мисля, че това връща държавата ни в ерата на болшевизма. Така не може, това е пълна безотговорност! Когато назначите един човек на такава важна мисия, за такава важна задача, той наистина трябва да бъде експерт, юрист, компетентен, винаги готов на всякакъв достоен отговор на една висока комисия като тази по външните работи.
Заместник-министърът Кисьов, неговата дясна ръка, не можа да отговори на един от въпросите. Тези хора са неподготвени. Аз Ви моля, честно и почтено, гледайки ни в очите, да преосмислите Вашия избор и да направите такъв екип, с такава отговорност и подготовка, който може да помогне на България в този трудов момент.
Довечера заминавам за Кипър. И ще говоря с кипърския екип за Европейската общност. Това е държава, в която една лира се обменя за 2 долара и 20 цента. А там Господ им е дал само камъни и гущери! И построиха в абсолютната пустиня градина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря. Никога няма да просроча Вашите правила, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Само искам да Ви порицая, че Вие не позволихте Бизнесблокът да дойде на съвещанието за Европейската общност тази сутрин. Вие изгонихте Яшо Минков още вчера. И Ви казвам, това е парламентарно представена партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Просрочихте времето!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И аз съм човекът, който без никакви колизии два пъти е вкарвал в две Народни събрания. Вашето поведение е абсолютен комунизъм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие сте абсолютно Лаврентий Берия № 2 да направите това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, в два последователни парламента парламентарната Ви група Ви напуска. Правете си изводите.
Има думата министър-председателят.
А освен всичко друго, доколкото ми е известно, сте загубили и делото за регистрация на Българския бизнесблок. (Смях в залата.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Още една лъжа, с Ваша помощ и телефонни обаждания не става. Не получается!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, не знам дали е лъжа. (Господин Жорж Ганчев продължава да говори от място.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! (Господин Жорж Ганчев продължава да говори от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля, слушайте отговора си сега.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Преговорите за членство в Европейския съюз имат своята специфична формула за провеждане, различаваща се съществено от другите видове преговори. Преговаря се едновременно с институциите на самия Европейски съюз, Съвета на министрите и Европейската комисия, с отделните страни - членки, а в някои случаи с техни институции, с лобистки групи и с лобисти от различен характер.

Тази формула на преговорите ежедневно се практикува от страните-членки в процеса на вземане на решения вътре в Европейския съюз. Целта е постигане на взаимно приемливо решение, позволяващо Европейският съюз да постига договорености и да провежда политика в интерес на членуващите в него страни и досега с пълното съгласие на всички участващи в преговорите.
При тази постановка ние просто отчетохме логиката на партньора и приложихме критериите за наличие на умения да се водят преговори, наличие на контакти на необходимото ниво, професионален опит в отношенията с международните институции и взехме решение кой би бил най-подходящ от българска страна.
Господин Божков е добре познат и има лични контакти с водещи политически фигури в Европейския съюз. Няма да изброявам всичките, но ще спомена на първо място председателят на Европейската комисия господин Романо Проди, членовете на Европейската комисия по разширяването господин Гюнтер Ферхойген, по енергетиката и транспорта Лойола ди Баласио, по конкуренцията - Марио Монти, генералния секретар на Съвета на министрите Хавиер Солана, президента на Финландия - Марти Атисаари, министър-председателя на Испания - Хосе Мария Аснар, доскорошния министър-председател на Белгия и понастоящем специален съветник, член на Групата на мъдреците при господин Романо Проди - господин Жан Люк Деан, вицепрезидента на Международния валутен фонд - Стенли Фишер, с когото господин Александър Божков е в една и съща група "Карнеги", вицепрезидента на Световната банка Йоханес Лин, координатора на Пакта за стабилност Бодо Хомбах, генералния директор на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Доналд Джонсън. Няма да изреждам повече, но контактите с водещи фигури в предстоящите преговори за членство са основна предпоставка за спешното им провеждане.
Другият критерий, на който заложихме избора си, беше умението да се водят преговори и да се отстояват позициите по преговорите. Това е цяла наука и изкуство, но преди всичко са необходими лични качества, за да бъде практикувано. Това умение господин Божков вече е доказал, че притежава.
Нека не забравяме, че той беше основният преговарящ с Г-24 през 1997 г., 1998 г. и 1999 г. за осигуряване на подкрепата за страната ни в този критичен период. Той водеше преговорите и с международните финансови институции, с Международния валутен фонд за едногодишното стендбай споразумение и за тригодишното споразумение. Двете програми, които изправиха България на крака и до голяма степен донесоха и основанията за поканата ни за членство в Европейския съюз, бяха договорени с основен преговарящ господин Александър Божков.
Той водеше преговорите и със Световната банка. Ще ви припомня успешно получените заеми ФЕСАЛ-1 и ФЕСАЛ-2 за подкрепата на структурната реформа, заема АСАЛ за подкрепа на земеделието, заема СПАЛ - за подкрепа на социалната реформа, както и тригодишната програма за подпомагане на страната.
Но тук е добре да цитирам отзивите на Андрю Ворки, регионален директор на Световната банка, който изрази задоволство и уважение от проведените преговори по няколкото най-значителни проекта, довели до нарастване на финансовите потоци от Световната банка към България и отбеляза, че изпълнението на инвестиционния портфейл на България по подкрепени от Световната банка проекти, се подобри силно под ръководството на господин Божков и понастоящем е едно от най-добрите в региона.
Отзивите от партньорите ни от Европейския съюз бяха също много добри. Господин Ферхойген при посещението си в България отбеляза: "Главният преговарящ - господин Александър Божков" - цитирам - "е човек с много опит, с много талант, познавам го лично и знам, че е труден за преговаряне. Той е много добър избор". - Край на цитата.
Това са критериите при избора ни за главен преговарящ - професионализъм, отстояване на позицията, която сме формулирали, за да защитим националните интереси, лични контакти с партньорите, за да постигнем позицията си, добри отзиви от досегашните му контакти.
За първи път водим преговори за членство в Европейския съюз, но сме сигурни, че ще бъдат успешно започнати. Мобилизирахме най-добрата национална експертиза, за да формираме екипите си за преговори по области. Партньорите ни отчетоха, че пристъпваме амбициозно към тези преговори и че намеренията ни за успешното им провеждане са сериозни.
Лично господин Романо Проди отбеляза при пристигането си на аерогарата, че България е приготвила един много силен екип за преговори и че Европейската комисия се е приготвила да отговори със същото. Бъдещите ни договорености ще бъдат резултат на едно добро партньорство в преговорния процес между България и Европейския съюз.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Ако желае, за реплика, има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател.
Библията казва: "Тялото е душата на човека". Когато се погледнем един друг и видим всеки как изглежда и как се грижи за себе си, всички тези суперлативи, които Вие ми ги казвате, звучат като един политически некролог, а мистър Божков си е все още жив.
Романо Проди беше тук и беше унизен във фоайето да вика: "Джорджио!", за да има разговор с мен 10 минути и да ги кара горе да чакат.
Господинът зад мен, сатрапът на това Народно събрание, за сетен път изложи България! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не обиждайте, господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Изложи България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Досега, ако някой е излагал България, това сте Вие!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Един вицепремиер, който има контакти като официално лице на правителството, разбира се, че ще срещне хората, които Вие изредихте. Разбира се, че това е негова работа - да представи България най-добре пред тях. Разбира се, че той трябва да се стреми да вземе заемите, които Вие сте му възложили да ги вземе, които ще бъдат плащани от правнуци и праправнуци. И, разбира се, че тези заеми Ви държат на власт.
Но, моят покоен приятел Илко Ескенази правеше тези преговори и тези разговори по съвсем друг начин. Той имаше европейски финес. Той имаше връзка точно с еврейската верига по света, неразривна връзка така, че да имаме полза от тази верига, а не да ги антагонизираме.
И Вашият избор е грешен! И Ви призовавам да се коригирате. Нищо не Ви коства това - имате юристи, имате много подготвени хора. Моля Ви, помислете по този въпрос!
Погромът върху Жорж Ганчев и моята партия, за който спомена господин председателят на Народното събрание ме касае, колкото войната в Занзибар, тъй като с утрешна дата един блок на Жорж Ганчев на недоволните в България, господине, ще събере такава цифра, че ще Ви се завърти шапката. Но аз съм демократ, а демокрацията се прави от демократи! И аз не желая палежи на парламенти, не желая палежи на партийни домове!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не ми е изтекло времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Цензурата, която налагате върху мен, господин Костов, ще Ви коства властта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джорджио Ганчев. (Весело оживление в залата.)
Има думата за дуплика министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев!
Аз искам да се съглася с Вас, че е вярно, че един вицепремиер не може да не се срещне с тези хора, само че аз цитирах техни оценки за него като преговарящ и то за него като преговарящ преди всичко.
Аз искам да напомня във връзка с това, което Вие казахте, за Илко Ескенази, който също имам честта да беше и мой приятел, искам да напомня, че господин Александър Божков не защото е български вицепремиер, а заради качествата си беше избран сред всички политици и държавници, които бяха поканени по случай 50-годишнината на честването на Израел от името на всички, които живеят в чужбина и които са членове на правителства, на парламенти и заемат висши държавни длъжности, да отправи от името на всички отвън, повтарям още един път, да отправи поздравлението към Израелската държава. Все пак и това говори за един акт на уважение към господин Александър Божков и затова, че се отчита неговият голям личен авторитет.
Аз искам да повторя - на нас ни е необходим като държава един преговарящ с много контакти, с признати качества - човек, който има зад гърба си успешно договорени сериозни неща.
И сега се сещам да кажа и нещо, което дължа отдавна на господин Александър Божков - сещам се да кажа, че той беше на финала на преговорите за договаряне на условията да се премахне първото предварително условие, за да получи България покана за започване на преговори. Господин Александър Божков беше човекът, който преговаряше до финала, до момента, в който беше постигнато съгласието от мен и господин Ферхойген. Той беше човекът, в чиято политическа биография трябва да бъде записано и това, че той сне практически това предварително условие. Така че един човек с постигнати резултати ще бъде полезен, защото няма нужда да пробваме човек, който може да има само данни, пък да няма зад гърба си такава богата биография от успешно договорени и изпълнени от България споразумения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Христо Стоянов да развие своето питане относно изпълнението на Програма на правителството на Република България 1997-2001 г. в частта й за преструктуриране на "Напоителни системи" АД.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър-председател, една от основните цели, залегнали в "Програма 2001" на правителството, цитирам, е "устойчиво развитие на българското земеделие". Аз за тази програма също гласувах.
Очевидно тази цел е голяма и аз я подкрепям. Но тази цел не може да бъде изпълнена, без да се изпълни един от най-интензивните фактори в земеделието на България - поливното земеделие, което е предпоставка въобще да имаме земеделие.
Според редица наши и световни учени в аграрната наука, за нас, намиращите се в това географско положение, това място предопределя особено внимание към поливното земеделие. Данните, които имаме от сто години, показват, че на 7-8 години има следващ цикъл на засушаване.
И ние с Вас си спомняме, че преди 5-6 години гълтахме жълта вода даже от софийската канализация, затова защото бяхме в този цикъл на засушаване. Този цикъл ни предстои, дали ще бъде тази година, и ако не бъде, следва да бъде следващата. Такава е статистиката от сто години.
И в тази връзка ние, които сме се занимавали по-рано със земеделие, сме правили и структурата на производството, и дела на есенниците, и дела на пролетниците, и къде да бъдат поливните площи. А едно неполиване означава 40-60 на сто по-ниски добиви.
Ние имахме около 10 млн. дка поливни площи. Вече коментирахме с Вас, че в момента поливаме не повече от 300-400 хил. дка.
Аз бях направил една проверка, разполагах с данни, че имаме около 2,5-3 млн. дка, които са годни да се поливат без реформиране.
Вие в един Ваш отговор ми казахте, че греша, че са 5 млн. дка. И аз го приемам. Но поливаме 300-400 хил. дка. А реално трябва да поливаме поне 3 млн. дка.
В този дух нещо повече. През тази година ние сме засели около 9 млн. дка пшеница и около 2 млн. дка ечемик. И към това добавям, че само 50 на сто от тези площи са засети в агротехническия срок. Всички останали площи са засети тогава, когато се носят рискове. И ако ние не ги наторим сега, казвам определено, не по-малко от 20-30 на сто, а понякога и 50 на сто са по-ниски добивите. Тоест тази предпоставка, че може да влезем вече в сушавия цикъл и това, че имаме есенници, в голямата им част засети в един неагротехнически срок, и това, че нямаме сериозна подготовка на площите за пролетници, създава у мен смущението, че ние може да се окажем в лошо положение.
И в тази връзка аз поставям питането си към Вас и считам, че то е актуално, значимо за всички нас. Каква е причината вече трета година след приемането на "Програма 2001" все още да не е внесен от правителството проектозакон, казвам като приоритет в "Програма 2001", за водните сдружения? Защо?  Изпълниха ли се задачите, които програмата на Министерството на земеделието имаше за оздравяване и за реформиране на напоителните системи в България?
И не с по-малка значимост е още един въпрос. Ние приехме, че реформираме земеделието. Вече и Вие го направихте като изявление, и министърът, че сме възстановили вече земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Завършвам.
Направихме реформа в Закона за науката, направихме Закон за кооперациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ: И защо, продължавам, не реформираме точно този въпрос с напояването?
Ето защо Ви питам: не чувствате ли, че тук има нечисти интереси, че е имало и има ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ: ... които са причина да не се предложи този закон, който очакваме три години?
Имам питане, не е актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате питане и вече говорихте пет минути и половина.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, напълно съм съгласен с Вас, че без Закон за водните сдружения не е възможно преструктурирането на "Напоителни системи" ЕАД. Със заповед на министъра на земеделието и горите бе определена междуведомствена работна група по подготовка на проектозакон за сдруженията за напояване. В групата бяха включени: представители на Министерството на земеделието и горите, на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, научните институти, водоползвателите и "Напоителни системи" ЕАД.
В своята дейност групата бе подпомагана от експерти на Световната банка по водното законодателство. При разработването на закона са ползвани и Законът за водните синдикати от 1920 г., Законът за напояването от 1921 г., Концепцията за Закона за синдикатите за напояване, разработена през 1995 г. от експерти от Великобритания, работещи по съвместна задача с програма ФАР, и действащият германски Закон за сдружения за водите.
Проектът на закона, който вече е съгласуван със заинтересованите министерства и е внесен в Министерския съвет в края на м. декември миналата година, регламентира учредяването на дейността, преустройството и прекратяването на отделните сдружения за напояване.
Преди окончателното изработване на законопроекта се разработи стратегия за развитие на напояването в България в условията на пазарна икономика. Чрез нея се дават основните насоки за реализиране на организационно-управленски и финансово-икономически мерки за възстановяване на напояването в неговите ефективни граници. Стратегията бе предложена за обществено обсъждане и след като се отразиха направените предложения, се разгледа на разширен експертен съвет и бе приета от Колегиума на Министерството на земеделието и горите.
По същество с разработения проект на закон за сдруженията за напояване се въвежда европейската уредба, която е близка до уредбата на Водните синдикати в България. Едновременно с това се отчита коренно променената икономическа ситуация в страната, която изисква политическо и законодателно решение относно използването на ефективната част от съществуващата напоителна инфраструктура. Законопроектът предстои да бъде разгледан на предстоящо заседание на Министерския съвет.
В есенната сесия на Народното събрание през м. септември подробно отговорих на идентично питане, отправено пак от Вас, за преструктурирането на "Напоителни системи" ЕАД.
В тази връзка бих желал да ви припомня, че преструктурирането на напоителните системи в България е един труден и тежък процес, който обхваща следните етапи:
Първо, преоценка на икономическата и социална ефективност на съществуващите хидромелиоративни системи с оглед ненужните да бъдат бракувани, което ще намали разходите на клоновете и би довело до тяхната финансово-икономическа стабилизация. Това е задължителна предпоставка за бъдещо самостоятелно функциониране.
Второ, предаване безвъзмездно за ползване на хидромелиоративни съоръжения на организирани водоползватели.
Трето, преструктуриране управлението на напоителните системи на технологичен принцип - по пътя на водата от водоизточника до потребителя.
Четвърто, продажба на обособени части, несвързани пряко с основната дейност.
Пето, намаляване на заетия персонал във връзка с изпълнение на мероприятията.
Шесто, финансово стабилизиране на отделните губещи понастоящем клонове.
До настоящия момент е извършено следното:
Първо, завършена е пилотната разработка за оценка на икономическия ефект от отглеждането на селскостопански култури и поливни условия за напоителните системи в районите на Русе, Тутракан, Разград и Силистра с обща площ 523 хил. дка, или около една десета от годния мелиоративен фонд на страната. Предстои същата да бъде разгледана от експертен съвет към Министерството на земеделието и горите и да се вземат решения за по-нататъшното разпореждане с дълготрайните материални активи. По този модел в срок до м. октомври ще се извърши преоценка и на останалите клонове на дружеството със загуби в дейността "напояване".
Второ, в резултат на разработките за всяка отделна система на експертно ниво в Министерството на земеделието и горите ще се вземе решение за бракуване или съхраняване на напоителните площи и напоителната инфраструктура, след което ще се открие процедура по бракуване, оценка, провеждане на търгове, извършване на продажби, демонтаж, закриване и отписване на неефективните дълготрайни материални активи. Досега е предадена на организации на водоползвателите вътрешноканална мрежа на 1 млн. 108 дка. Предават се безвъзмездно за ползване и съоръжения от капитала на "Напоителни системи" ЕАД, като досега са предадени главна мрежа и съоръжения върху 253 хил. дка.
На трето място, завършена е процедурата по продажбата и закриването на строителното поделение в Аксаково. В ход е продажбата на дълготрайните материални активи на строителното поделение в гр. Попово, както и на други обособени части и дълготрайни материални активи.
Четвърто, във функция от изпълнение на изброените по-горе мерки се намалява и персоналът, като от 1991 г. досега са освободени 3 хил. 490 души. В настоящия момент в дружеството са заети 3 хил. 85 души, осъществяващи всички дейности - напояване, експлоатация и поддържане на обектите с общонационално значение, отводняване и защита от наводнения, охрана и съхраняване на хидромелиоративни обекти, друга стопанска дейност, включваща доставка на вода за други консуматори, производство на селскостопанска продукция и извършване на услуги.
Уважаеми господин Стоянов, изброените по-горе конкретни мерки и мероприятия показват, че преструктурирането на "Напоителни системи" ЕАД не е спирало и ще бъде извършено така, че да запазим и използваме и в бъдеще ефективната част от съществуващата в момента напоителна инфраструктура. Няма и не може да има нечисти интереси, които да попречат на преструктурирането на дружеството. То ще бъде извършено с оглед провеждането на съгласуване на общите за поливното земеделие проблеми и приетата стратегия за развитието на напояването в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Христо Стоянов за два уточняващи въпроса.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Господин министър-председател, Вие ми дадохте пример с пилотния обект в Русенско. Там бяха някъде около 900 хил. дка. Говоря за Разград, Русе, Силистра, Тутракан. Вие казахте, че сега се уточняват на 500 хил. дка. Там е най-трудно положението, защото е тристъпалната система и навярно има площи, за които това не е икономически изгодно. Но искам да Ви кажа, че по принцип в този район се поливаха някъде около 500 хил. дка. В последните години - между 80-100 хил. дка. Миналата година са полети 3 хил. дка. А добивите там бяха около 700 кг царевица от декар. Сега са около 300. След като е направен този пилотен обект, като аз определено съм съгласен, че трябва да бъде така, да вървим от пилотен към следващия етап, можем ли да разчитаме, че тази година там ще полеем поне 250-300 хил. дка? Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е следният. Вие по-рано ми казахте, че за 1999 г. са предвидени в рамките на 15 млрд. лева за ремонт на напоителните системи, за поддържане на съоръженията. Аз бях озадачен от бедствието, което ни сполетя в Източна България, и бях изненадан от онова, което съобщиха от Гражданска отбрана, че това се дължи на неподдържана канална мрежа, язовирни стени и диги на напоителната система. Не Ви ли смущава Вас това, че тези 15 млн. лева са били изразходвани в друго направление, а не за това, за което Вие тогава декларирахте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! На тези два въпроса аз предпочитам да отговоря така: ще предизвикам една проверка за това как са изразходвани тези 15 млн. и тогава да Ви информирам писмено. Това ще бъде най-добрият начин да не отлагам проучването на този въпрос. Една тематична проверка ще установи дали инвестицията е усвоена по предназначение. Това ще го направя веднага с писмо до министъра на финансите.
На втория въпрос - можете ли да разчитате, че ще се увеличат с 200 хил. дка напояваните площи в триъгълника Русе - Силистра - Разград. Ще има условия това нещо да се направи, надявам се, така че няма да има обективни причини да не се направи. Разбира се, това засега е само една надежда от моя страна.
Аз разбирам въпроса Ви по-скоро така: може ли Министерството на земеделието и горите, както и правителството, да предложат някакви допълнителни насърчаващи мероприятия и да ги приложат в действие като части от една добре обмислена стратегия за развитие на напояването, така че да дадат резултат още тази година и резултатът да бъде увеличаване на площите за напояване с 200 хил. дка. Това е една наистина амбициозна задача, един проект, който е с висока цел. Аз също желая и на този въпрос да отговоря с цялата необходима предварителна подготовка, като действително проучим всички възможности, които са предвидени в стратегията за развитие на напояване, и ги вкараме в действие веднага. Аз съм оптимист по отношение на възможностите на нашата администрация да прилага в действие такива мероприятия в краткосрочен период и да получава резултати от тях. Съвсем наскоро имах един такъв друг случай, в който приложихме подобен подход и той изненадващо даде добър резултат. Той беше свързан с една сфера далеч от тази, която обсъждаме в момента, свързан с бюджета на НОИ. Но прилагането на една спешна програма за действие в рамките на общата стратегия за повишаване на събираемостта доведе до това, че вместо да излезе на дефицит, все пак Националният осигурителен институт изглежда ще приключи с положителен баланс.

ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз приемам Вашето предложение по първия въпрос. Може и да не съм съвсем прав, но нека да бъде ясно. Защото в публичното пространство това витае. Няма по-лошо от това да витае нещо, което може и да е истина, може и да не е истина. Може да бъдат обвинени хора, които да са прави или да не са така виновни.
По принцип аз приемам отговорите Ви, но искам да Ви кажа, че не съм доволен от отговора на принципния въпрос, на който Вие за втори път не искате да ми отговорите. Аз зная, господин министър-председател, че напоителната система не желае да се реформира, защото има далавера Публично го заявявам! Аз го зная! Исках да Ви попитам Вие знаете ли. Не може да преструктурираш цялата държава и тази организация, господин министър-председател, която е обслужвала най-неудачната форма в земеделието, АПК, защото тя не обслужваше ТКЗС, а АПК, най-лошата форма на организация, 10 години да стои и да чака. Значи има нещо, от което имат интерес. И аз зная, че имат интерес и зная, че се занимават с далавера и че са причината, за да го няма този закон. Щеше да бъде малко нахално, но аз щях да Ви предложа, ако не бяхте съобщили, че вече има закон, но щях да бъда съвсем откровен и добронамерен, че в рамките на съвсем късо време съм готов да Ви предложа законопроект. Защото има предложен законопроект от 1996 г. от Световната банка, има експерти, има становище и виждане на Института по хидротехника, има данни, с които няма никакъв проблем. Защо го няма закона? И поставят Вас в неудобно положение - че дават земята, дават каналните мрежи, без да има закон. Сега ще направят закона, за да узаконим незаконното, което е правено досега. И Вас Ви заблуждават. Те заблуждаваха, господин министър-председател, в продължение на 20 години всички управляващи в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Стоянов, аз вземам много насериозно това, което казвате в момента, че може да има нарушаване на правилата на пазарната икономика в страната или на администрирането на дейността в сферата на напоителните системи. И точно заради това Ви обръщам внимание и се съгласих в самото начало на отговора си, че е необходим закон. А щом едно правителство казва че е съгласно, че определена материя трябва да бъде уредена със закон, то иска обществен дебат, то иска парламентарна дискусия, то се обръща към всички, които могат да помогнат да бъде разрешен проблемът с протегната ръка и желание за съдействие. Аз нямам никакви претенции, разбира се, да знам толкова за земеделието и съм го казвал вече 2-3 пъти от тази трибуна, колкото Вас. Това, което Вие казвате сега, аз ще се опитам да го проверя в законопроекта, който ще се гледа в Министерския съвет, и ще се стремя да си съставя лично мнение. И ако моето лично мнение потвърждава това, което Вие казвате, тоест че има опит да се узакони със закон едно непочтено, едно далавераджийско поведение, мога да Ви гарантирам, че ще се противопоставя категорично.
Освен това се обръщам и към Вас, и към председателя на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов вие да не допуснете това нещо да стане тук, дори и правителството да направи някакви пропуски, когато се опита да подготви един добър проект за закон. И Ви гарантирам, че като Министерски съвет ние ще бъдем напълно открити, ще изслушаме и ще се съобразяваме с критика в такава посока, ще се стремим да затворим тези възможности за непочтено поведение или непочтен бизнес, за които Вие намеквате във Вашето изказване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, господин заместник-председател Сендов, заместник-председателка Шопова, господин министър-председател, господин Жотев! От трибуната на Народното събрание беше отправена една клевета, че Жорж Ганчев загубил делото за собствената си партия Български бизнесблок. Настоявам, господин председател, тъй като, ако не цитирате номера на "Държавен вестник", номера на решението, на кой съд, кога е станало това нещо, Вие сте един клеветник, който използва служебното си положение от тази висока трибуна пред 2 млн. и половина българи, които ни слушат по радиото и ни гледат по Националната телевизия в момента. Вместо да кажете "благодаря", че аз представих Вашия амбасадор в Израел на моя поетичен рецитал от 500 най-видни евреи в Тел Авив, вместо да кажете "благодаря", че наистина тук съм добронамерен към всички в тази зала, Вие наклеветихте народния трибун Жорж Ганчев. Моля цитирайте датата и броя на "Държавен вестник", иначе ще Ви дам под съд за клевета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие сте клеветник! Това е лъжа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не го ли знаете това решение? Недейте обижда! Говорите неверни неща.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Обаждали сте се по телефона, но не Ви се отвори парашутът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никъде не съм се обаждал!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз съм бъдещият ви държавен глава! С мен нямате шанс!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това го чух преди години, но не станахте държавен глава, за съжаление.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Нямате шанс с мен, момченце! С някои роми - може, с мен - не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Атанас Мерджанов да развие своя актуален въпрос относно промяна на седалище на търговско дружество "Боряна 48".
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Със Заповед на Вашия предшественик № РД-21-109 от 25 февруари 1998 г. беше открита приватизация на "Боряна 48" - ЕАД, град Тополовград. Министерството на промишлеността определи за купувач на 80% от акциите на това дружество работническо-мениджърското дружество "Боряна 48" - ЕАД. За Ваша информация към 11 септември 1998 г., датата на крайния срок за подаване на документите в министерството от потенциалните купувачи, посоченото РМД не е регистрирано, неговата първоначална съдебна регистрация е с дата 15 септември 1998 г., тоест 4 дни след крайната дата. Вероятно по тази причина все пак "Боряна 48" - ЕАД не беше продадена на това РМД.
С Решение № 65 от 13 януари 1999 г. на Ямболския окръжен съд по фирмено дело № 524 от 1996 г. по искане на собственика, държавата, в лицето на Министерството на промишлеността, същото дружество "Боряна 48" е прекратено и е обявено в ликвидация и е назначен предложеният от Вас ликвидатор. С решение на Ямболския окръжен съд по гражданско дело № 843 от 1998 г. с цел запазване имуществото на дружеството са постановени предварителни обезпечителни мерки по отношение имуществото на дружеството. Очевидно съдът е преценил, че Вашият ликвидатор не опазва имуществото на дружеството. Същият ликвидатор оттогава досега държи у себе си книгите на дружеството, не ги предоставя на синдиците. От дружеството липсва негово имущество лек автомобил, който от една година някъде е закаран уж да се оправи и т.н. Налице е поредица от съмнителни действия на ликвидатора, предложен от Вас.
С решение на Ямболския окръжен съд по гражданско дело № 843 от 1998 г. "Боряна 48" е обявена в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. С решението си съдът лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството и предоставя това дружество на синдиците на дружеството.
На 10 декември 1999 г. фирменото дело на дружеството и гражданското дело за обявяването му в несъстоятелност са изискани от Варненския окръжен съд, тъй като едноличният собственик на капитала, държавата, представлявана от Министерството на промишлеността, е взел решение за промяна на седалището и адреса на управлението на дружеството.
Питам Ви, господин министър, защо Министерството на промишлеността тогава предпочете да ликвидира дружеството, вместо да потърси начин да осъществи приватизацията му и по този начин лиши гражданите на Тополовград от препитание? Сигурно знаете, че това е едно от малкото останали предприятия в града и единственото, което осигуряваше работа на тополовградчани.
Какви бяха действителните мотиви на министерството да промени седалището му от град Ямбол в град Варна? Защо избрахте точно Варненския окръжен съд да е компетентният съд? Защо не избрахте някой друг окръжен съд или Софийския градски съд? С какво Варненският окръжен съд е по-добър от останалите съдилища в страната и какво е обстоятелството, което го прави очевидно предпочитан от Вас съд по регистрация на ликвидирани от Вас дружества? Какво ще се промени във финансовото състояние на "Боряна 48"? Ще се оздрави ли предприятието? Ще осигурява работа на варненци ли? Ще бъдат погасени задълженията му? Ще стане платежоспособно ли? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Мерджанов, във връзка с поставения от Вас актуален въпрос, кое наложи Министерство на промишлеността като представител на държавата и единствен собственик на капитала в търговското дружество "Боряна 48" ЕАД - гр. Тополовград, да промени седалището му от гр. Ямбол в гр. Варна, Ви уведомявам следното.
С Решение № 334 от 1 ноември 1999 г. по гражданско дело № 843 от 1998 г., по молба на "Булгарлизинг" АД Ямболският окръжен съд е открил производство по несъстоятелност. Със заповед на министъра на промишлеността от 29 декември 1998 г. преди това е открита процедура по ликвидация. Знаете, че когато тече процедура, във всеки един момент всеки кредитор има право да обяви едно предприятие в несъстоятелност. Със заповед на министъра на промишлеността - Вие няколко пъти се обърнахте към мен: какво съм направил аз. Аз имам задачата да проверя фактите и да се произнеса по това намирам ли нарушение на закона и виждам ли нецелесъобразност в действията на министъра на промишлеността и на Министерството на промишлеността като цяло.
Както казах, със заповед на Министерство на промишлеността от 22 ноември 1999 г. е изменен чл. 4 от Устава на "Боряна 48" ЕАД, както следва: седалището на дружеството е гр. Варна, ул. "Александър Дякович" № 258. Промяната на устава е вписана в търговския регистър на Варненския окръжен съд с решение от 2 декември 1999 г. По тази причина Ямболският окръжен съд е изпратил делото за откриване на производство по несъстоятелност във Варненския окръжен съд. Образувано е съответно гражданско дело. Във Варна е изпратена и подадената от ликвидатора на дружеството жалба против решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Има няколко неточности в поставения от Вас въпрос. Седалището на дружеството никога не е било в гр. Ямбол, а в Тополовград. На този въпрос ще се върна, когато оценявам причините защо Тополовград е предпочетен пред Варна.
Неправилно е посочено също във Вашия въпрос, че министерството е представител на държавата. Представител на държавата, едноличен собственик на капитала на "Боряна 48" ЕАД към момента на издаване на заповедта за промяна на устава на дружеството, е министърът на промишлеността. В правомощията на министъра, представител на държавата, едноличен собственик на капитала на "Боряна 48" ЕАД е да взема всички решения от компетентността на общото събрание на акционерите. Това е в съответствие с Постановление № 7 на Министерския съвет от 1994 г., с което е приет правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията.
Град Варна е избран за седалище на "Боряна 48" ЕАД по три съображения.
Първо. След откриването на процедура по ликвидация на предприятието и особено след откриването на производство по несъстоятелност се поставя въпросът за необходимостта да се търсят потенциални купувачи на неговите активи. В производство по несъстоятелност процедурата е свързана с осребряването на активи, разбира се, преди това, ако се изчерпят възможностите за разработване на оздравителен план, който да бъде приемлив за кредиторите и да бъде одобрен от съда.
Тополовград е малък град. Ямбол също е по-малък град от Варна. Варна е третият по големина промишлен и търговски център. Много по-голяма е вероятността да бъдат намерени потенциални купувачи на активите на предприятието, тъй като то е в процедура по несъстоятелност.
Уверение за съдействие за намирането на потенциални купувачи са получени от Индустриална стопанска асоциация - гр. Варна. Уверенията не значат много, разбира се. Има много писма за намеренията и може би едно на десет се реализира, но все пак шансът за осребряването на активите и за търсенето на потенциални купувачи е много по-голям във Варна, отколкото в Тополовград. Това е безспорно.
Второ. За избора на гр. Варна за седалище на "Боряна 48" ЕАД е допринесло и обстоятелството, че ликвидаторът му е ликвидатор и на друго предприятие - ИК "Галактика" ЕООД, Варна. По това предприятие също тече процедура по ликвидация. Тя е открита от Варненския окръжен съд. Това е взето под внимание.
На следващо място, ще поставя един чувствителен въпрос и моля за извинение. За вземането на решение за промяна на седалището на предприятието значение има и желанието на министъра на промишлеността да защити интересите на държавата, единствен собственик на капитала, предвид съществуващите опасения, че назначените от Ямболския окръжен съд синдици няма да осигурят запазването на имуществото на дружеството. В подкрепа на това твърдение е и обстоятелството, че на 9 декември 1999 г. - няма да споменавам кои лица са участвали, в натоварването на ТИР на част от машините, доставени от "Булгарлизинг", и са се опитали да ги изнесат и откарат в гр. Гоце Делчев. След намесата на ликвидатора и полицията машините са разтоварени от ТИР-а. По случая в Районна прокуратура - гр. Тополовград, е образувана прокурорска преписка № 298 от 9 декември 1999 г., а в РДВР - Тополовград, е образувана преписка № 1488 от 10 декември 1999 г.
Предвид на гореизложеното смятам, че нямам основания да се съмнявам в законосъобразността и целесъобразността на взетите решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
За реплика има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин заместник министър-председател, честно казано, това е първият отговор на въпрос от парламентарния контрол и аз очаквах друг отговор от Ваша страна. На Вашите конкретни бележки искам да отговоря следното.
Първо. Синдиците не са допускани от ликвидатора на дружеството. Отказван им е достъп до книгите и работната площадка на дружеството и за това има документи в Ямболския съд. Синдиците са информирани, че ликвидаторът продава активи на дружеството и с полиция и вещо лице, назначено от Ямболския окръжен съд, са запечатали машините и са предотвратили и тяхната евентуална продажба. Сред тези машини има голяма част, която не е собственост на "Боряна 48", както Вие споменахте. Като са ги опазили от разпродажба от ликвидатора, синдиците не са нарушили интересите на дружеството, а са му помогнали, защото собствениците на тази машини ще ги потърсят и ще осъдят неплатежоспособното дружество да заплати стойността им, ако не са в наличност.
Уважаеми господин заместник министър-председател, притесниха ме няколко факта и обстоятелства.
Първо. Вие още веднъж допуснахте и изказахте предубедено отношение към представителите на независимата съдебна власт - в случая Ямболския окръжен съд. Вие така и не отговорихте с какво представителите на Варненския окръжен съд са по-компетентни и по-безпристрастни, отколкото съдиите в Ямболския окръжен съд.
Твърде съмнително звучат Вашите аргументи, че, видите ли, Варна, като по-голям център и по-голям град, ще предостави възможност за по-солидни инвеститори, които ще се загрижат за съдбата на "Боряна 48". Това просто не е вярно. Зад тези прозрачни мотиви явно стои конкретен интерес за придобиване на собствеността върху това дружество. Но главният проблем е, че хората от Тополовград останаха отново без работа, а това беше последното работещо предприятие.
И последно, господин заместник министър-председател, аз съзнавам прекрасно, че Вие отскоро поехте делата в министерството и в изпълнителната власт. Но с това Вие поемате и цялата отговорност по съмнителната политика на това правителство в индустрията, която е политика на катастрофа, а не на структурна реформа. И вместо Вие да се разграничите и да коригирате тази политика, Вие ставате съучастник и съгласен с нея. И това личи и от днешния Ви отговор, и от интервютата, които дадохте по Коледа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, господин Мерджанов! Никога не съм отправял обиди към съдебната власт. Съвсем внимателно прочетох последната част от съображението, което е мотивирало избора на Варненския окръжен съд, а не на Ямболския или на съда в Тополовград. Не правителството може да бъде съдник по спорове. За това си има съдебна система. И затова, както споменах, са образувани съответните преписки. (Неразбираема реплика от господин Мерджанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Мерджанов!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз не мога да бъда съдник на спорове по опит за грабеж и т.н. Има си съдебни органи. Така ще процедирам винаги. Никога няма да взимам позиция по въпроси, които се уреждат от съда, защото затова има разграничение на властите в страната.
Говорите за потенциални инвеститори в предприятието. Предприятието е в процедура по несъстоятелност. Възможно е окръжният съд да одобри оздравителен план. Но шансовете на Варна са много по-големи, отколкото това предприятие да остане в Тополовград. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Александър Томов да развие своя актуален въпрос относно факторите на растеж на брутния вътрешен продукт за деветмесечието на 1999 г.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Жотев, господа министри! Известно е, че показателят брутен вътрешен продукт е фундаментален за цялото развитие на икономиката. Известно е, че от този показател се определят всички други основни макроикономически показатели, които са във връзка с него.
Преди няколко дни Националният статистически институт, който е поделение на Министерския съвет, отчете, че за деветмесечието на 1999 г. имаме прираст на брутния вътрешен продукт от 2.6 на сто. Това беше използвано в определените схеми на кабинета като ключов фактор за наличие вече на растеж за четири години валутен борд.
Същевременно Националният статистически институт отчете за този период - деветмесечието на миналата година - спад в обема на производството над 15 на сто. До края на м. септември 1999 г. по предварителни данни - 12 на сто; спад на приходите от продажби на промишлени стоки - с над 14 на сто; до края на ноември - 10.8 на сто. С 50 на сто са намалели приходите от продажба на транспортни средства, намалял е също така обемът на продажбите на дребно със 7.2 на сто на хранителните стоки, с 6.1 на сто на нехранителните стоки. Има спад и на износа, който е очевиден за всички, с 13.5 на сто, а до края на м. ноември - с 15.5 на сто. Търговският дефицит се оценява на около 740 млн. долара или над 1 млрд. DM.
В същото време има оценена и доказана обезценка на лева поради фиксирания му курс към марката и свободно плаващия долар и обедняване на населението само от този фактор - поради обезценяване на доходите - с около 17 на сто. Официално обявената инфлация е 6.2 на сто за периода, който отчитам, но токът, парното и горивата поскъпнаха с около 30 на сто, а хранителните стоки - с 23 на сто.
Моят въпрос, уважаеми господин вицепремиер, е как при това положение и на базата на какви анализи, фактори и структурни промени Вие отчитате растеж на брутния вътрешен продукт? Какви са точно факторите, които водят до това повишаване, след като делът на промишлеността е паднал на около 20 на сто, делът на селското стопанство - на около 23 на сто, а делът на услугите расте непрекъснато? Как Вие отчитате в такава обстановка брутния вътрешен продукт? Каква е методиката за оценка на БВП?
Моля Ви да влезете в детайли, защото от това действително зависи какво е развитието на нашата икономика, каква е посоката на това развитие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Томов! Благодаря Ви, че ми давате възможност да вляза в детайли на отговора Ви.
Вашият въпрос е как при обективно влошаващи се тенденции в основните макроикономически показатели на страната може да се обясни посоченият ръст на брутния вътрешен продукт в размера 2 на сто за деветте месеца на 1999 г.? Зададеният от Вас актуален въпрос съдържа три основни подвъпроса. На всеки един от тях ще се спра поотделно.
Тези въпроси са:
Първо, как се обяснява постигнатия ръст на брутния вътрешен продукт на страната от 2 на сто за деветмесечието на 1999 г. при влошаващите се тенденции на някои макроикономически показатели за същия период?
Второ, кои са основните фактори, допринесли за постигането на този растеж?
Трето, по каква методика явно отрицателните тенденции се "преобразуват" в положителен растеж?
Нека конкретно да анализираме данните на Националния статистически институт за деветмесечието на 1999 г. От цифрите се вижда, че България е постигнала реален ръст на физическия обем на брутния вътрешен продукт с 2 на сто. Позволете ми да се усъмня в цитираната теза, че има тенденция за влошаване на основните макроикономически показатели. Напротив. Показателите "инфлация", "основен лихвен процент", "равнище на лихвените проценти", "равнище на валутните резерви в страната" показват стабилност и тази стабилност не е теза, която се защитава само от правителството.
Радвам се, че през последните две-три седмици имаше широка дискусия и бих искал да взема отношение по нея, защото тя е в контекста на зададения от Вас въпрос.
През първите девет месеца на 1999 г. инфлацията е 3.7 на сто. Както казахте, общо за 1999 г. инфлацията е около 6.2 на сто. Въпросът е много или малко е това? От Вашето експозе останах с впечатление, че това е висока цифра. Бих направил сравнение със страна като Унгария, която традиционно се приема, че е сред така наречените отличнички в процеса на присъединяване към Европейския съюз, много отдавна и много преди България стартира истинските реформи в икономиката и в социалната сфера, за 1999 г. отчита около 10 на сто инфлация. В Румъния инфлацията е 54.8 на сто за 1999 г.
Няма как да спорим, че в страната ни има макроикономическа стабилност, финансова стабилност най-вече. Инфлацията е един основен параметър, който осигурява възможността на инвеститорите да работят в прогнозируема среда, да могат да си прогнозират какви ще бъдат параметрите на техния бизнес през следващите години.
Разбира се, аз мога да дам и друга цифра. В Турция от десетилетия вече се работи в условията на една висока инфлация - годишно 70, 80 до сто на сто. Турският бизнес е свикнал да работи в такава среда. Само че Турция е различна история от България. Една ли има голяма фирма от световноизвестните фирми в промишлеността, в транспорта, която да няма силно представителство и изнесено производство в Турция. Затова турските банки и турските бизнесмени могат да си позволят този лукс. За България обаче този подход е неприемлив. Току-що сме стабилизирали страната на макроикономическо равнище. Финансовата дисциплина се подобрява, но съвсем не е това, което трябва да бъде в условията на една динамично развиваща се икономика. Нашата икономика не е динамично развиваща се.


Едва сега може да се каже, че постепенно се пречупват най-тежките трендове. Но това не важи за промишлеността. Тя продължава да се смъква надолу. Защо? Защото икономиката е инерционна система, икономиката като цяло. Промишлеността на България е с такава структура, че надолу тегнат тежките производства, добивните производства. Вижте къде ходя да се срещам с огнища на социално напрежение. Това са онези производства, които десетилетия са работили в условията на изкуствени цени, на цени, които са субсидирани пряко или косвено от бюджета. Затова всъщност, както Вие казвате, промишлеността продължава негативния тренд надолу.
На второ място, основният лихвен процент също остана стабилен през миналата година, през цялата година. Стойностите му през месеците, за които говорим сега, се движеха между 4,46 на сто и 5,12 на сто. Има ли това значение за средата, в която се развива българският бизнес? Естествено, че има! Отново говорим за прогнозируемост, за това, че българският бизнес знаем, че в условията на валутен борд и в условията на Централна банка, която държи над 6 млрд. лв. резерв, трендовете са прогнозируеми. Има проблем обаче в лихвената политика. И той е, че от една страна търговските банки привличат депозити на равнища около 3-4 на сто годишно, а от друга страна, българският бизнес получава кредити при един огромен марж, който показва няколко неща: първо, че търсенето на кредити, търсенето на средносрочни кредити явно изпреварва възможностите на търговските банки да предоставят такъв ресурс. Причината за това е във все още недостатъчното доверие към финансовата и банковата система преди всичко. Никой не може да забрави, че през 1994-1995-1996 г. фалираха над 15 банкови институции, фалираха стотици пирамиди. Така че в търговските банки, от една страна, има краткосрочен ресурс, който една институция, която мисли сериозно да оцелее на банковия пазар, не може да го предоставя в средносрочна перспектива. И затова тук проблемът с лихвените проценти не е в стабилността на основния лихвен процент, а в невъзможността българският бизнес да получава средносрочни кредити, т.е., да инвестира.
Липсват също така кредитни линии от чужбина, макар че, бих казал, че през последните 2-3 години от няколко институции вече има такива възможности за финансиране на малки и средни предприятия.
На трето място, валутните резерви заедно със златото към края на миналата година са 6 млрд. 272 млн. лв. Чух позиции на български икономисти, които считат, че поне 1 млрд. лв. биха могли да се използват за заплати, че валутен резерв над 6 млрд. лв. е твърде много за България. Това не е вярно. Вижте Хонконг. Защо в тази държава-град Централната им банка има около 80 млрд. долара? Това означава стабилност. За държава, която е във валутен борд, стабилността се генерира именно от паритета между масата на левовете, които се намират в обращение и валутата, която се съхранява в страната и най-вече в Централната банка. Това е котвата, която осигурява стабилността на нашата икономика.
На следващо място, въпросът за структурните съотношения в икономиката. Мисля, че и през следващите няколко години в нашата страна ще се чувстват последиците от техническия фалит, в който беше голяма част от българската тежка промишленост. Ние вече преминахме в основни линии през приватизацията. Но това е един начален, доста груб метод за смяна на собствеността. Оттук нататък е задачата за преструктуриране на икономиката в смисъл - преструктуриране на продуктовата структура, т.е. въпросът е за новите технологии, въпросът е за внедряване на технологии, които спестяват енергия. България е безкрайно изостанала по отношение спестяването на енергия. Дори в своите къщи ние зимно време отопляваме околното пространство поради проблеми, свързани с отоплението.
Същевременно обаче ролята на услугите не бива да се подценява в условията на преход към една истинска пазарна среда. И всъщност, това е една от причините да се генерира част от този икономически растеж. Вярно е, че за България в средносрочна перспектива ще е по-добре отново да възстанови част от позициите си във високите технологии. Това обаче е процес, за който аз не мога да обещая, че резултатът му ще се види още през 2000 г.
На следващо място - частният сектор има все по-определяща роля в икономическото развитие. За 9-те месеца на миналата година той е създал 65,8 на сто от добавената стойност в икономиката. На частния бизнес се падат и 57,9 от формирания брутен вътрешен продукт. В сравнение със същия период на 1998 г. това представлява 7,4 на сто от създадената продукция. Бих могъл да говоря и да навляза в общи анализи, да споделя много от цифрите и анализите, които Министерството на икономиката прави в момента. Кое е важното обаче за частния сектор? Най-после вече ние сме свидетели на онова, което беше желанието мога да кажа на всички политически сили преди десетина години - цялата структура на собствеността в страната е обърната.
България, която беше с един от най-високите проценти на държавна собственост преди реформите след 1989 г., сега вече има почти 70 на сто частен сектор. Не може. Имам чувството, че някак си не можем да си повярваме, че България реализира, постига резултати. Подлагаме ги на съмнение. Такива ли сме българите, не мога да разбера, да не повярваме на свой собствен успех?!
От трибуната тук имах честта заедно с Вас да слушам обръщението на господин Романо Проди. Той директно се обърна към нас и каза: "България има принос, България допринася за Европа". Мисля, че тук всъщност цвят няма. За мен всъщност цветът е нещо, по което съм неутрален. Трябва да си повярваме, защото иначе как другите да ни повярват, когато ние българите казваме направили ли сме нещо или не сме направили? Защо са тези експертни анализи, които какво генерират? Неверие. Неверие, че България е способна за 5-6 години да стане една пълноправна членка на Европейския съюз. Защо? Нашето място е точно в Европа.
На следващо място, само ще маркирам някои от следващите параметри. Очертава се тенденция за съкращаване на разходите за производство на единица продукция. Само като тенденция. И тук вече казах за енергоемкостта на българската продукция. България има много да наваксва. Ние вероятно сме пропуснали поне една техническа революция, а може би и две!
Много важен е въпросът и за потреблението на населението. Данните показват увеличение с 8,7 на сто. В момента естествено тази тенденция не се усеща от по-голямата част от българския народ. Трудно е за един човек, който живее например в Чипровци, да усети тази цифра от 8,7 на сто. Така е.
Има и една интересна тенденция. Когато се изследват бюджетите на домакинствата и данните за пазара на дребно, се вижда интересен паралел. Този паралел показва, че се крият огромни обороти, които не се декларират и за които не се плащат данъци. И аз мога да подчертая, че през 2000 г. правителството ще предприеме всички необходими мерки за изваждане на светло на сенчестата икономика.
На следващо място, налице е и по-висок относителен дял на инвестициите в основния капитал в брутния вътрешен продукт. От 11,4 на сто през 1998 г., този процент е 14,4 на сто през 1999 г.
И на последно място, данните от БНБ сочат, че за 9-те месеца на 1999 г. парите в обращение нарастват спрямо същия период на предходната година, което в условията на валутен борд е сигнал за увеличено равнище на брутния вътрешен продукт.
И накрая - последният въпрос за методиката за изчисляване на брутния вътрешен продукт. Искам да припомня, че статистиката използва два метода - единият е производственият метод, а другият е методът на крайното потребление. Първият изследва брутния вътрешен продукт от гледна точка на производствената система, а вторият показва как той се разпределя в системата на потреблението и инвестициите. И по двата подхода изследванията са категорични, че растежът на брутния вътрешен продукт е около 2 на сто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Томов, имате думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Жотев, въпросът е принципен. Дискусията е принципна. Ние не сме студенти, за да слушаме академично обяснение. Вие избягахте от основния въпрос - как постигате този растеж? И аз ще Ви кажа къде Ви е грешката.
Първа грешка, Вие трябва да извадите, ако използвате сериозна методика, първо, основната рента. Второ, Вие трябва да извадите така наречените непазарни фактори. Аз ще Ви дам няколко примера, господин Хаджийски отгоре ме гледа. Отчитате ръст на животните в личния сектор. Увеличавате ги почти двойно. Увеличили сте дела на домашното стопанство от 4 на 8 на сто. В домакинските бюджети делът на домашното стопанство е паднал от 20 на 14 на сто за 1999 г.
Трети момент - очевидно завишаване на услугите чрез методики, които използвате в отделните непроизводствени отрасли по начин, който не може да доведе до нова стойност.
Ако вие махнете тези фактори, ще видите, че двата процента олекват и се свеждат до нула или дори до минус 0,5. Ще видите веднага, че едно противоречие се появява и това е макроикономическият сериозен анализ. Знаете "кривата на Филипс" не по-зле от мен. Ако безработицата се увеличава, вие признавате, че тя се увеличава, от 14 на 17-18 на сто, а реалната по наши оценки е над 22 на сто, как тогава може да се увеличи брутният вътрешен продукт? Само по един начин - ако се увеличи производителността на труда. Само че, казвам ви, ето тук, официално, тя е спаднала спрямо края на 1996 г. с 15 на сто. И това лесно може да се докаже. Това не е мой анализ. Това е анализ на Икономическата комисия на Европа за България. Е, откъде тогава ще дойде повишаването, освен ако вие не вземете фактори, които са трудно проверяеми, трудно доказуеми - черна икономика? Извадете я на светло, ще ви поздравя веднага! Нейният дял го отчитате на 23 на сто. Освен от услуги, които се броят за нова стойност, но далеч не са, или от бюджетни разходи.
Моето заключение - искрено съжалявам, казвам ви официалната теза за нашия икономически растеж - няма растеж. Ще има тогава, когато основните фактори, излизащи от секторната икономика, докажат това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Искате ли дуплика, господин вицепремиер? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, господин Томов! Аз лекция не съм чел и не чета. Вие сте доцент. Аз работя отдавна в сферата на частния бизнес и в консултантския бизнес. Цифрите, които Ви казах, и анализът, който направих, не бяха самоцелни. Имаме очевидни и принципиални различия. уважавам Вашата позиция, но аз не помръдвам моята позиция.
Моето убеждение е, че в момента България е в условията на стабилизация, на стабилност на макроикономическо равнище. Моето убеждение е, че през 2000 г. трябва да започнем да генерираме още по-голям икономически растеж. Два процента?! Че това изобщо не е много! След почти повече от 10 години срив базата, на която се сравнява, е безкрайно малка. Аз бих се затруднил да отговарям на въпроса защо е толкова малък икономическият растеж. Това е, това е!
По отношение на отделните фактори, които са въздействали върху реалния растеж на брутния вътрешен продукт - не бива да се надценява ролята на промишлеността, независимо че негативният фактор е налице и той ще продължи да тегли, да тегли надолу, докато се обърне трендът и тръгне по посока нагоре.
По отношение на селското стопанство - реалният растеж в селското стопанство до септември 1998 г. е бил 4,9 на сто; през септември 1999 г. е 6,7 на сто.
Индустриалният сектор има тенденция на влошаване - от 8,9 положителна величина е минус 0,4.
Услугите - от минус 3 стават 2,7.
Съгласен съм с Вас, че това не генерира добавена стойност. Съгласен съм с Вас.
За сенчестия сектор - не съм убеден, че някой може да измери процента на сенчестия сектор. Първо искам да кажа, че по целия свят има сенчеста икономика, но у нас сенчестата икономика е огромна. Развиват се картели.
Вчера имаше среща с всички производители на зърно, с преработвателите на зърно, мелничарите, производителите на хляб, сладкарски изделия. Почти всички, които говориха на тази среща, говориха за монополисти, за формирането на картели или поне за опит да се формират картели. Говориха за собственици, които в големи градове държат и складовата база, държат и мелницата и по този начин диктуват цените. Кой страда от всичко това нещо? Гражданите на Република България! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не, не съм съгласен с Вас. Не мисля, че комисията е тази, която ще може да реши въпроса.
На тази среща се взеха решения отделните браншовици да седнат заедно и да решат проблемите, да извадят и да посочат този, който всъщност играе нечестно, не спазва правилата на играта. Срещу държавата трудно се играе и губи този, който не спазва правилата. Държавата пише правилата и след това следи за тяхното изпълнение.
Сенчестата икономика в България е проблем № 1. Тези, които стоят зад сенчестата икономика, групировките, които стоят зад нея, деформират всичко в тази страна и затова през тази година правителството няма по-силен ангажимент, няма по-силен приоритет от налагането на финансова и данъчна дисциплина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев от народния представител Панчо Панайотов относно съдбата на Дупница "БТ" АД и на целия отрасъл тютюнопроизводство и тютюнопреработване.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър Жотев!
В Дупница "Булгартабак" има тютюн, готова продукция, около 1500 т в складовете си на стойност няколко милиона дойче марки. В същото време има и борчове към банки, държава, бюджет, за 5-6 млн. дойче марки. Заплатите не се дават. Парадокс - някои от заплатите са изядени преди да се изработят. Пари да се плати тютюнът на селяните няма. Предприятието загива!
Господин министър, истина ли е, че холдингът дирижира покупко-продажбите в системата? Ще посоча само един факт - Цигарената фабрика в Благоевград транспортира тютюн до с. Ясен, Плевенско, за стрепсиране, за обезжилване, като за услугата плаща 74 ст. на килограм. Същата услуга, която може да се извърши в Дупница, струва 54 ст. Освен това рандеманът на с. Ясен е 65 на сто, на Дупница - 75 на сто. Прибавете към това и транспортните разходи и излиза - Киро на кирия!
Уважаеми господин министър, според мен това е пар екселанс комунизъм!
Предприятието живее на вересия, загива! А се източва!
Само два примера от многото - предприятието през февруари 1999 г. превежда 120 млн. лева на едноличен търговец "Нели Гай" на основание на договор, който е подписан преди един месец, т.е. през януари. Но, според този договор не предприятието, а частната фирма трябва да заплаща за услугата, която според договора изисква от предприятието. Това е абсурдно нещо!
Още един пример, който според мен е много по-тревожен - предприятието в Дупница сключва договор за абсолютно ненужни на предприятието - справка директора - Интернет услуги за няколко милиона месечно. Това е лошо, господин министър. Но, по-лошото е, че фирмата е на брата на председателя на СДС Стойчо Кацаров, а когато главата загние, всичко под нея засмърдява! Следват договори за консултантски услуги на Бистра Стойкова - учителка в основно училище, консултант на "Булгартабак", Дупница, с абсурден текст в договорите - за 200 хил. лева месечно.

Но не е само това, следват и други педагози-консултанти. Зетят на заместник-председателя, и той сключва договор за консултант за "Булгартабак". Но не е само това. Сключват се договори за наемане на помещения от "Булгартабак", след това се предоставят отново на същата спомената фирма. Но не е само това, следват и много други далавери.
И, забележете, всичко това със знанието, че "Булгартабак" фалира. То взима кредити, борчове, не плаща заплати на работниците, не плаща на селяните. Аз ходя по селата и те ми се оплакват: "Господин Панайотов, дадохме си тютюна, не ни дават пари". А през това време предприятието се източва.
Господин министър, тежка е ситуацията. Аз в момента няма да кажа това, което предлагам за предприятието, защото в момента на депозиране на моето питане се появиха нови обстоятелства. И това е процедурата за приватизация на "Булгартабак" - холдинг.
Но аз ще Ви кажа само едно и Вие вероятно ще се съгласите. И в най-тежката ситуация има едно решение от многото възможни, което е по-добро от другите. Но това решение трябва да се вземе наистина от хора, които личностно и корпоративно не са ангажирани с нелегитимни, с неприемливи за обществото каузи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Панайотов, благодаря Ви за въпроса, благодаря Ви и за интересните факти, които изнесохте и които ще бъдат проверени.
Вашето питане според мен включва четири основни въпроса. Първо, има ли стратегия за развитие на тютюневия поминък. Второ, каква е стратегията за развитие на "Булгартабак". Аз тук ще говоря в контекста на приватизацията на холдинга. Трето, дирижира ли "Булгартабак" - холдинг покупко-продажбите? И накрая, четвърто, какви са причините за преработката на закупения тютюн за производство в "БТ" - Благоевград, от Пловдив да се транспортира за преработване в с. Ясен, Плевенско, а не в Дупница?
По въпроса за развитието на тютюневия поминък искам да припомня, че той се определя от политиката на Министерството на земеделието и горите. Изкупните цени на тютюните се определят с решение на Министерския съвет. Министерството на икономиката, разбира се, има отношение дотолкова, доколкото "Булгартабак"- холдинг участва, след договаряне на квотите със съответни областни управители и кметове, в кампаниите по изкупуването на тютюна като търговска фирма.
По въпроса за стратегията за развитие на "Булгартабак" -холдинг мога да Ви отговоря, че вече има разработена и одобрена стратегия, елементите на която са следните. Първо, осигуряване изкупуването на тютюна. Второ, запазване на пазарния дял на българските цигари в България. Трето, извеждане на производства от България в чужбина. Вече работят пет смесени предприятия с мажоритарно участие на "Булгартабак" в Русия, Украйна и Румъния. Преговаря се за изграждане на подобни предприятия в Чехия, Парагвай и Словакия.
С изнасянето на тези производства "Булгартабак" - холдинг осигурява работа на български работници в чужбина. Производството върви заедно с персонала, а той е квалифициран персонал. Тоест, тук нямат основание обвиненията защо се лишава българското население от поминък. Всъщност се ползват възможностите за преминаване през бариерите в много държави.
Елемент от стратегията е и преструктурирането на "Булгартабак" - холдинг. Мога да Ви представя подробен анализ за развитието на "Булгартабак". Разбирам, че Вие сте свързани с този отрасъл. И съм убеден, че ще представлява интерес този анализ. Ако пожелаете, поканете ме при Вас, с удоволствие ще говорим. Има място за допълване, ако е рационално, на стратегията за приватизация. Сега тече приватизационната процедура.
Моята задача, като министър на икономиката, е да генерирам максимално голям интерес на потенциалните купувачи. Първо, да направя тежък живота на всички конкуренти, да станат максимално. И второ, да осигуря прозрачност на приватизационния процес. Това го заявявам, имам шанса да го заявя пред вас, депутатите на Република България.
По другия въпрос. Искам да кажа, че "Булгартабак" - холдинг не дирижира покупко-продажбите. Холдингът съдейства за най-ефективен експорт на български и ориенталски тютюни, като се ръководи от финансовите интереси на холдинга. Може да се запознаете с анализа по този въпрос, който от Министерството на икономиката също беше направен.
Що се отнася до развитието на "БТ - Благоевград". Дружеството има средногодишна консумация на стрипс "Вирджиния" от 3500 т и на стрипс "Бърлей" от 1500 т. Ако това количество се транспортира до с. Ясен, Плевенско, а не в Дупница, това води до годишна икономия около 5 млн. лв. Причината е в остарялата технологична схема за обработка на едролистни тютюни в Дупница. Тази схема е била предназначена за допълване на капацитета на производството на стрипс за местни нужди.
В Дупница се обработва предварително манипулиран и ферментирал едролистен тютюн. Поради това готовата продукция е с високо съдържание на влага. Това не позволява продължителното съхранение на продукцията. Жилите са с качество, което затруднява обработването им в цигареното производство. Отсъства и възможност за отделяне и раздуване на жили.
При мен има също така подробна справка за разликата в цените при обработката на стрипс и жили в Дупница и с. Ясен.
Тази информация бихте могли да получите от парламентарния секретар на Министерството на икономиката.
От питането Ви всъщност става ясно за конкретните Ви предложения за "Дупница - БТ", за възможностите да стане самостоятелно дружество и да се продават дълготрайни материални активи за погасяване на задълженията на дружеството.
Становището на Министерството на икономиката по този въпрос е, че двете предложения не са приемливи, тъй като "Булгартабак" - холдинг е в процедура на приватизация като цяло.
Мисля, че резултатите ще бъдат по-добри, ако намерим стратегически купувач, бих казал, определено чуждестранен, сред най-известните, който да закупи "Булгартабак" - холдинг като цяло.
Продажбата на части по принцип е по-добра тогава, когато са много тежки финансовите задължения, когато едно предприятие е в техническа несъстоятелност. Тогава, да. Тогава могат да се използват както процедурите по ликвидация, така и процедурите по несъстоятелност.
Досегашното Министерство на промишлеността има богат опит. Мога да кажа, че от стотиците сделки, които са направени при ликвидацията, няма нито една оспорена до този момент.
Другото Ваше предложение е "Булгартабак" - холдинг да съдейства за продажбата на тютюна. Отговорът на Министерството на икономиката е следният. Наличните ориенталски тютюни в "Дупница - БТ" са 1300 т, с произход от Дупница и 50 т от Северна България. "Булгартабак" - холдинг вече е съдействал за износ на 150 хил. щатски долара от фирма "Франа", Женева и 15 хил. щатски долара от фирма "Мисириян", Белгия. Заедно с това са изпратени оферти за продажба на български ориенталски тютюни на 19 фирми, които са постоянни търговски партньори на "Булгартабак" - холдинг.
Също така са направени предложения за продажба на тютюни чрез търговски агенти на "Булгартабак" за Русия, Близкия Изток и Северна Африка.
Освен това се работи по предложение на "Булгартабак" - холдинг за провеждане на международен търг за продажба на български ориенталски тютюни. Възможностите обаче не са изчерпани.
И аз бих могъл да ангажирам Министерството на икономиката с допълнително съдействие. Министерството на икономиката има свои търговски представители в повече от 60 държави.
Когато се приеме от Министерския съвет устройственият правилник на Министерството на икономиката, ние ще засилим ролята на тези търговски представители както в посока на подпомагане на българския бизнес с контактите в съответната страна, така и с генериране на допълнителен интерес на потенциални инвеститори при приватизацията на промишлените предприятия, на предприятия от сферата на туризма и търговията.
Последното ми предложение е за смяна на собственика и ликвидиране на "Булгартабак" - холдинг. Не зная дали този въпрос още е актуален. Вече Ви отговорих, но пак ще повторя, че "Булгартабак" - холдинг ще бъде приватизиран и то до края на тази година. Имаме инвестиционен посредник, който общо взето изпълнява задълженията си. Министерството на икономиката енергично ще му помогне, особено в процеса на маркетинга, за да вдигнем конкуренцията.
Мисля, че бъдещият собственик би могъл да преструктурира този сектор доста по-добре, ако успеем да привлечем истински стратегически купувач.
Тъй като разбирам важността на поставените от Вас въпроси, в заключение искам да Ви информирам за мерките, предприети от "Булгартабак" - холдинг, за стабилизиране на "Дупница - БТ". Първо, сключен е договор за стрипсиране на 400 т "Вирджиния". Второ, договорен е внос на 1500 т манипулиран и ферментирал тютюн "Бърлей" за стипсиране в Дупница. И трето, осигурено е изкупуването на 400 т от реколта 1999 г. със средства от системата на "Булгартабак" - холдинг.
Министерството на икономиката като принципал изпълнява стриктно задълженията си в рамките на Търговския закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса имате право, господин Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз съм страшно доволен от Вас! Само че наистина ще Ви поканя, в рамките на десетина дни, да намерите един прозорец от време и да дойдете в Дупница. Защото пак казвам, Вие твърдите, че сте технократ. И това, което предлагам, дори и когато има и най-малки съмнения дали е постигнато най-доброто решение, трябва да проверим. И да седнем в Дупница, то е близо, на половин час път оттук, да обсъдим с логика и аргументи най-доброто решение.
Господин министър, приемате ли това нещо, да го уточним с парламентарния секретар?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Приемам го.
ПАНЧО ПАНАЙТОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Нямаше уточняващи въпроси.
Благодаря и на господин вицепремиера за отговорите.
Преминаваме към следващата група въпроси.
Актуален въпрос от народната представителка Емилия Масларова относно изграждане на информационни системи за данъчната и митническата администрация към Министерството на финансите, отправен към министъра на финансите Муравей Радев.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! След ревизията на ревизора Емил Димитров и разкриването на действително доста нарушения, Вие, господин министър, обещахте, че ще компютъризирате и ще създадете информационна система към данъчната администрация във вашето министерство и към митническата администрация. И обещахте до края на 1998 г. тази система да бъде изградена.
Вече е 2000 г., системата не е изградена, но за целта са закупени компютри и съответната техника в размер на 7 млрд. стари български лева, тоест за 7 млн. дойче марки. За да ни разберат и слушателите, и зрителите, искам да кажа, че това е нещо от типа на касовите апарати като система за контрол на митническата и данъчната администрация във Вашето ведомство.
Това, което казвам, не е тайна, то е публикувано във вестник, който мисля, че е достатъчно авторитетен. Вие възлагате държавната поръчка чрез пряко договаряне на един участник, това е "Информационно обслужване". Може би за изяснение трябва да кажа, че шеф на Съвета на директорите е началник на управление във Вашето министерство, изпълнителен директор на тази фирма е началник на отдел. Няма да се спирам на тези подробности. Просто искам да коментирам факта, че всъщност с Ваш подпис и анекс към договора са преведени 7 млрд. стари български лева на системата "Информационно обслужване" от държавния бюджет. Разбира се, преведените 7 млрд. не могат да се използват, тъй като не е готово заданието. И се провежда още един конкурс от съответната фирма. Конкурсът се печели от фирма "Аксиор". За всеобща изненада, "Информационно обслужване" сключва договор с IBM.
Освен това обаче според представители на Главно управление данъчна администрация готовността към момента на системата на IBM е само 20 на сто от необходимите им потребности. Цялата конфигурация ще бъде готова през 2002 г.
Господин министър, Вие сте радетел за спазване на данъчната дисциплина, Вие сте човек, който стриктно следи и наблюдава българските кметове, когато те нарушат данъчната дисциплина или пренасочат 1000 лева за закупуване на гориво в старчески или социален дом. Как можете да обясните на българските данъкоплатци, че 7 млрд., или 7 млн. нови български лева, или 7 млн. дойче марки стоят в кашони вече втора година и не могат да изпълнят необходимата функция за един нов вид информационна система на онези институции, които ще контролират гражданите в страната - един път данъчната администрация и, втори път, митническите институции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, много Ви благодаря за зададения въпрос, но за съжаление от начина, по който го задавате и от изложението, което направихте, оставам с впечатлението, че Вие бъркате софтуер и хардуер. Вие смесвате материално-веществената част от една информационна система с нейното програмно осигуряване. За кое точно питате? Вие говорите един път за веществената част, която стои в сандъци, за 7 млн. дойче марки, в същото време цитирате едни конкурси, които са свързани с оживяването на този хардуер и е свързано с програмно осигуряване. Намесвате една фирма, после IBM, явно не знаете точно докъде са стигнали нещата. Но аз разбирам интереса Ви.
Ако изключим тази методологическа неточност, става дума за това: харчат се държавни пари за една информационна система, защо я няма? Така разбирам въпроса Ви, изчиствайки всички тези неточности, за които споменах.
Веднага искам да Ви кажа, госпожо Масларова, че не ревизионният акт на един бивш ревизор е бил причината да поема такъв ангажимент за създаване и внедряване на информационна система в цялото Министерството на финансите. Това беше мой ангажимент от първия ден, в който станах министър на финансите. Оттогава повтарям, че едно от най-важните неща, които аз трябва да направя през този мандат, това е да снабдя Министерството на финансите с една съвременна, високоскоростна, модерна информационна система, която да обхване действията от митницата до министерството и от всички данъчни служби до министерството. Това е една задача, която аз си поставих. И днес съм готов да потвърдя този свой ангажимент. Аз го изпълнявам честно и коректно и смятам да го завърша, както съм го поел, и то още тази година.
Не са 7 млрд., много повече са. Но трябва да ви кажа, че най-голямата сделка за доставка на хардуер, най-голямата сделка до този момент в България, беше извършена от Министерството на финансите в резултат на един много силен, съвсем прозрачен конкурс, международен конкурс, в който участваха всички световни гиганти, производители на такава техника. Този конкурс наистина беше спечелен от IBM с невероятен резултат. Всеки един специалист, който се занимава със стойност на доставки на компютри и на периферии в България, ще ви каже, че такива резултати, каквито Министерството на финансите постигна с тази сделка, няма сключена до този момент в България. Това е безспорен факт. Не сте длъжна да го знаете, но действително е така.
Второ, аз категорично отхвърлям тезата, че тази техника стои в сандъци някъде. Това просто не е вярно. Защо? Това не е вярно дотолкова, доколкото по-голямата част от тях вече са по местата си, тоест там, където ще работят. Това са повече от 300 обекта в България. Ако говорим за митническа и данъчна администрация, това са повече от 300 локални мрежи. И аз ви казвам, че в повечето от тези точки в България в момента компютрите са на място и в по-голямата част от тях те вече са като локална мрежа. Сега остава по-трудният момент. По това работим в момента. Това са хоризонталните и вертикални връзки помежду им. Част от вертикалните връзки вече се осъществяват и много скоро това ще се почувства в по-бързото обработване на митническите декларации за внос и износ, което пък ще дава възможност много бързо да се отчита търговският стокообмен, международният търговски стокообмен. До този момент това ставаше по египетския способ: тези митнически декларации се носеха в чували, тук се обработваха в информационен център месец или два, докато тази информация стане достояние. На това вече му се вижда края. И не само на него.

Нашата цел е да създадем една система, която може да даде пълна и достатъчно достоверна информация в реално време по всички пунктове, по всички места, където се обработват както митнически процеси, така и данъчни процеси. И то не само вътре в едната система, не само в митническата система, не само в данъчната система, не само в третата, трезорната, която сега създаваме, а и помежду им. И това - в реално време. Влиза един товар през митницата, който е съмнителен. Съгласно споразуменията, които България е подписала, не можем да сложим някаква минимална вносна цена, въпреки че виждаме, че това, което е записано в този товар, е десет пъти по-евтино, отколкото струва всъщност. Нямаме право по тези международни споразумения да го правим, но вече можем в реално време този транспорт, тази фирма, тази доставка да я проследим до мястото на нейната реализация и да видим дали наистина по тези цени продава или не продава. Това е крайната цел, това е смисълът. Съвсем не е смисълът да контролираме, както вие твърдите, действията на отделните звена в Министерството на финансите.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): И това трябва да правите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И това е възможно и то е полезно да става и ще става, но не това е първата цел на въвеждането на тази информационна система - някакъв вътрешен контрол между отделните административни звена на системата на Министерството на финансите. Въпреки че и това се постига, права сте тук, но това е вторичният ефект. Първичният е много по-важен, той е национално важен.
Трябва да ви кажа, че имаме определени трудности, имаме много сериозни трудности. Най-напред, на много от тези пунктове, на които правим тази система, сградите не са на Министерството на финансите. Те или са под наем, или са неподходящи за тази цел. Надявам се знаете, че в София една четвърт от данъчните служби са в изключително тежка ситуация, те нямат и помещения в които да работят и да обслужват гражданите, което е вторият момент от въвеждането на тази интегрирана информационна система. Рязко се повишава качеството, скоростта на обслужването на гражданите, на данъкоплатците. Вярно е, че в тези сгради, за които говоря, се наложиха много сериозни ремонти. Това е свързано с време. На много от тях се наложи да се подменя силовата електрозахранваща инсталация. На всички тях се наложи да се прави структурно окабеляване, без което тези компютри не могат да работят помежду си. Вярно е, много време отнеха тези процеси, да ги наречем, рутинни.
Пак казвам, до края на тази година основната маса, базовата част от митническата и данъчната система ще бъде включена в действие и първият етап на другата много важна система, която Вие не засегнахте във Вашия въпрос, това е информационната система на държавното съкровище, която обхваща първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и голяма част от второстепенните, което пък е един следващ етап на информационното обезпечаване на Министерството на финансите и даването на възможности на това министерство много бързо и в реално време да извършва всички функции, които по закон то трябва да осъществява, в реално време и с едно много високо качество. И се надявам тази година да го постигнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): За съжаление в рамките на двете минути, които имам, не мога да обясня всичко, което знам. Разлика между софтуер и хардуер мога да правя. Но мога и да Ви кажа, господин министър, че да престоява две години една скъпоструваща техника, първо, това означава, че за тези две години вече е станала на два пъти по-ниска цена. Тоест реално Вие правите нещо, което до края на годината ще е на половин цена. Реално Вие, закупувайки над 4500 компютъра и над 300 сървъра, сте кредитирали някого. Това са 7, аз знам за тези 7 и за тях говоря, 7 млн. DM. Реално Вие не сте кредитирали сираците, за които роните сълзи, защото ако аз трябва да сметна за хляба, за данъците, за касовите апарати, които трябва да се сложат за един месец, а на вас ви трябват три години да направите тази система и да ползвате парите на данъкоплатците, са около 14 млн. хляба. Кол го съдят за 2 млн. DM. Вие разхищавате и не можете да направите сметка как да се използват най-ефективно 7 млн. DM бюджетни пари. Аз в момента се чудя как, след като преди малко вицепремиерът Жотев каза, че основният приоритетен въпрос на правителството е данъчната и финансовата дисциплина, когато финансовият министър не може да си направи сметките, за да направи икономии от скъпата техника. Аз не отричам необходимостта от такава супермодерна техника, но тя вече не е модерна, господин Радев, тъй като Вие сте я купили в края на 1998 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова. За дуплика има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожа Масларова, за съжаление Вие само затвърждавате впечатлението, че не правите разлика между това, което преди малко казахте, сравнявайки компютъра с касовия апарат и с неговото инсталиране. Вижте, освен всичко това, което Ви казах, има и още нещо. Данъчната администрация и митницата не могат да затворят един месец и да внедряват това или онова, тази промяна на новата техника и новата система става успоредно с действието на старата Знаете ли колко е трудно това? Едва ли! От начина, по който ме запитахте, разбирам, че нямате ясна представа за тези процеси, но не това е толкова важно. По-важното е, че аз Ви отговорих на въпроса и Вие не благоволихте да разберете, че няма съндъци, които да отлежават и които да губят от своята стойност. Аз Ви обясних, че те са монтирани отдавна ...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Те са монтирани, но не работят.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... и в една много малка част в резултат на модулното въвеждане на тази техника предстои да бъдат въведени сега. И на този отговор аз не чух... Онова, което Вие казахте, явно, че не сте разбрали какво аз съм Ви отговорил.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Работят ли те?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз съм Ви отговорил, продължавате, вярно, разбирам, че искате да принизите всяко едно полезно нещо, което се прави в нашата държава и то вероятно от някакви политически цели изхождайки. Но тук не сте права, разбирате ли го това? Просто не сте права!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Работят ли?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Просто не сте права! Запознайте се с този проблем, вижте го и Вашите специалисти, които дойдат, ако са коректни, ще разберат, че наистина това е една изключително добра сделка, която е сключена. Попитайте, за да разберете и тогава идвайте на тази трибуна да казвате, че се пилеят държавните пари.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Моля да не ми давате акъли!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Напротив, икономисват се държавни пари. И то в огромни количества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. На тази трибуна всеки народен представител може да дойде, когато поиска.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Господин председател, кажете на министъра да спре да дава квалификации!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Овчаров, Вас пък Ви моля за тишина!
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Велислав Величков относно осигуряване приложението на данъчното законодателство, свързано с въвеждането на касови апарати.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През м. февруари миналата година Министерството на финансите прие Наредба № 4, с която на практика всички търговци с малки изключения, които са изрично посочени, бяха задължени да регистрират продажбите си чрез касови апарати. От 1 януари т.г. тя влезе в сила, което заедно с останалите нормативни актове в тази сфера ще доведе безспорно до нормализиране на пазарните отношения.
Справедлив е принципът на равнопоставеност на всички търговци пред закона. Вие добре мотивирахте смисъла на въвеждането на касовите апарати сред всички търговци със защитата правата на потребителя и необходимостта да се извади на светло тази част от икономиката, което освен всичко друго ще постигне и ефекта на защита на българския производител. Същевременно обаче не може да се отрече фактът, че една част от действащите в страната търговци работят в разрез с действащото законодателство - не ползват касови апарати или ползват касови апарати с нефискализирана памет, като някои от тях водят незаконно счетоводство и отчитат оборотите единствено пред себе си.
Факт е също, че част от складовете на едро и борсите работят, без да водят изрядна счетоводна отчетност. Тук отново намираме липса на касови апарати, такива с нефискализирана памет или неиздаване на фактури със закупената стока или пък дори със занижена стойност, която не отговаря на реално закупената. Това изключително много затруднява дейността на дребните и средните търговци, тъй като на практика те не могат да регистрират приход, а освен това отсъстват и реални гаранции за продадената им стока, тъй като тя не може да се рекламира.


Голяма част от тези търговци на едро, а също така собственици на хотели, заведения, магазини, складове на едро регистрират изключително големи обороти, които обаче не се регистрират официално по законния ред и не се облагат с данъци. Това вече създава неравнопоставеност на различните търговски субекти пред закона и затруднява постигането и на другите цели, които са поставени със законите и подзаконовите нормативни актове в тази сфера.
Поради тези причини имам два въпроса към Вас.
Първо, възнамерявате ли да предприемете някаква промяна в Наредба № 4?
Второ, как Министерството на финансите и неговите структури ще осигурят приложението на наредбата и на данъчното законодателство по такъв начин, че да се гарантира истинска равнопоставеност на различните търговски субекти пред закона? Или как по-точно ще се контролира търговската мрежа, за да не се допуска използването на касови апарати с нефискализирана памет, воденето на незаконно счетоводство, особено в обектите, които регистрират изключително голям оборот? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Величков, ще започна моят отговор с дълбокото разбиране за една много важна отговорност на правителството. Според мен, основна отговорност на правителството, а и на всички правителства, на която и да било държава в света, са да водят борба със сивата икономика. Безкомпромисна борба със сивата икономика навсякъде, където тя съществува. Това е задължение, дълг на правителството, в случая и на нашето правителство.
Има ли такава икономика в България, си задаваме въпроса? Ами, ако чуем това, което казва статистиката, тя говори за около 23-24 на сто. Дали е толкова? Аз не се наемам да казвам дали е повече или по-малко. Ако се вгледаме в данните на Българска народна банка, ще видим, че за миналата година Централната банка е изкупила повече от 1 млрд. западни марки, немски марки. Един милиард и 40 млн. - по памет, си спомням - без да е идентифициран директно произходът на тези продажби. Което означава, че една голяма част, да не кажем цялата от тях, всъщност е обърнатият резултат на този сив поток на икономиката в България. Защото, ако това е било спестено и обърнато във валута, то другата част, онази, която осъществява оборота на този капитал, е поне няколко пъти по-голяма от сумата, която е отделена и е обърната от левове във валута. Най-малко няколко пъти, поне 3-4 пъти, което означава, че такъв феномен и в България, както и навсякъде другаде, съществува. И поради това правителството, изпълнявайки своите основни задължения, води такава борба и няма да спре да я води.
Как се води борбата със сивата икономика? Има два основни елемента на тази борба. Единият е законовият. Създаваш подходящи закони и подзаконови нормативни актове. И Наредба № 4 е точно такъв елемент от цялата тази система. Но това е едното.
Второто е да създадеш подходяща организация, администрация, която да провежда прилагането на закона така, щото той да бъде спазван навсякъде. Ако единият от тези два елемента се губи, другият е безсмислен. Има ли смисъл да има закони, ако няма кой да ги прилага? И обратното - чудесни закони, обаче никой не ги прилага. Безсмислено е. Значи тези два елемента само и единствено в една система могат да доведат до добър резултат.
И ето къде е проблемът сега. Аз казах, че от първия елемент, част от него, малка част, вярно, не цялата, една малка част е Наредба № 4, която задължава и уличните търговци, търговците на открито, да въведат такава система, че да отчитат своите обороти.
Какво става сега? Тук е голямата битка. Защо? Защото, ако тази наредба бъде премахната, ако тя бъде или отменена, или съществено видоизменена, тогава този елемент - нормативният задължителен елемент, отпада. Тогава няма смисъл и от проверка, защото той ще продава през цялото време на годината съвсем законно, без да натрупва и да фиксира своите обороти. Ето къде е разковничето.
Защо обаче битката е толкова голяма? Затова, защото, как да кажа, търговията на дребно, това е последното звено, последната брънка, която реализира оборотите на другите звена в цялата тази верига - било доставка, било внос, съхранение, разпределение и накрая пласмент. Накрая това се пласира в търговията на дребно. И ако търговията на дребно не фиксира тези обороти, ако тя работи имагинерно, това дава възможност всички други звена по веригата да имат големия, огромния шанс да реализират такива нерегламентирани обороти.
Защо става така? Ето го този внос. Ето, да кажем, този нерегламентиран, полукриминален внос, който залива България с евтини стоки от Изток и не само от Изток. Ето и този, как да нарека, псевдоизнос, който трупа огромни богатства от това, че е узаконил или пък сключил договор за износ на високоакцизни стоки най-вече - цигари и алкохол, но не ги изнася. Оставя стоката в България, ползва акциза, който понякога е по-голям от стойността на цялата стока и я пласира. Къде я пласира? В търговията на дребно, разбира се. Значи там е мястото, където има шанс всички тези криминални действия да се превъртят и да бъдат реализирани. Затова ние сме се насочили на изхода. Освен, че по всяка една точка от тази верига продължаваме и ще засилваме проверките си, ние се насочваме към изхода. Там, където е възможно цялата тази криминална история да съществува. И затова е толкова важно да запушим и тази последна дупка, слагайки задължително касови апарати и на продажбата на открито така, както и на продажбата на закрито. Това е първият елемент.
И вторият елемент вече е начинът на организацията за контрол върху този изход. Ето откъде идва битката. Защото тук са застрашени огромни интереси. Огромни интереси! Не са интересите на хората, които протестират - онези хора, които мръзнат там, на пазарите и на улицата. Ако те са наистина дребни търговци, тази наредба не ги заплашва с нищо. Но техните "работодатели", майсторите, онези, които в крайна сметка изпират този оборот чрез търговията на дребно. Те наистина има защо да се страхуват. Те наистина имат защо да протестират и да го правят по всевъзможни начини, включително, за голямо съжаление, да се опитват да привлекат и политически сили на своя страна. Това е, според мен, недостойно от каквато и щете политическа гледна точка, една политическа сила да приеме себе си за защитник на едно подобно действие.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ако бяхте вие опозиция, какво щеше да стане?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И сега да отговоря на Вашия въпрос, тъй като той имаше две съществени части.
На първия, дали ще отменя Наредба № 4? Веднага казвам, че няма да я отменя. Категорично, няма да отменя Наредба № 4!
Дали ще я променя? Сега - не. Сега - не! Ще я променя може би някога във времето и то само тогава, когато условията на търговия дадат достатъчна аргументация за нейното усъвършенстване или за нейната промяна в един или друг смисъл. Но само, ако условията на търговия, по-нататък във времето, наложат това.
Как ще осигурим прилагането на тази наредба на място? Вие, като народни представители, чудесно знаете, че от 1 януари действа Данъчно-процесуалният кодекс в България - един изключително съвременен документ. Съвременен, не затова, защото е наш, а просто беше правен от най-добрите образци, действащи в момента в Европа. Взехме всичко положително от него, така че едва ли има по-съвременен и по-съвършен документ в тази област в Европейския съюз.
Но едно от нещата, които този Данъчно-процесуален кодекс регламентира и решава, е, че създава по нов начин организацията на данъчната администрация - на функционален принцип. Едно от тези функционални действия на данъчната администрация е едно такова отделно звено, наречено "оперативен контрол", което има свои подразделения във всички структури на данъчната администрация в България. И точно този оперативен контрол ще извършва непрекъснат контрол, наблюдения, проверки на тези обекти на открито и закрито и най-вече сега на тези - на открито, и ще санкционира всички констатирани нарушения.
Освен това в същия този кодекс се дава възможност на всеки един данъчен орган, където и да се намира, в която и част от страната и извън дори службата, която обработва или обслужва тази част на България - този град или населено място - при наличие на констатирани нередности да има правото и възможността да санкционира неизправните лица.
Трябва да ви кажа, че след въвеждането на новата организация, свързана с Данъчно-процесуалния кодекс, ние направихме една проверка в България. Само за една седмица проверихме огромен брой търговски обекти. От 8 януари до 15 януари, за една седмица време бяха извършени 7717 проверки, като от тях 5827 са в обекти на търговията на едро. Констатирани бяха 852 нарушения за неиздаване на касови бележки и само 33 - за липса на касов апарат. Виждате ли разликата? Особено в складовете на едро, защото там е по-голяма част от обектите, които проверихме, масово не се издават касови бележки. Масово се нарушава узаконеният вече нормативен ред, дори и без тази Наредба № 4, защото това са обекти на закрито. Както виждате, не е възможно една данъчна администрация да се справи сама с този огромен национален проблем. Ако смятаме, че тя ще успее да свърши всичко сама, сигурно няма да успеем. Няма да успеем, ако е налице тази пасивност у гражданите, у населението да изискват касови бележки от търговските обекти тогава, когато пазаруват в тях.
Аз си мисля, че това е втората част на голямата битка - българинът да разбере най-после, че не е в негов интерес да не си изисква касовата бележка, когато пазарува, откъдето и да било. Не е в негов интерес дотолкова, доколкото по този начин се поощрява нелоялната конкуренция. По този начин се поощрява възможността българското производство да бъде убивано от тези евтини стоки, които влизат отвън нерегламентирано, неузаконено, неплащайки данъци, подбивайки цените на нашето производство, съсипвайки го по този начин - и промишлено, и селскостопанско производство. Това става, когато не си искаме касовата бележка. И не само това. Подиграват се с всички нас като данъкоплатци, като честни данъкоплатци - подиграват се и на нас, и на всички онези търговци, които плащат редовно своите данъци. Защото всъщност те плащат данък и заради онзи, който се отклонява от това заплащане. Носят го на гърба си. И разбира се, че намаляват в крайна сметка и парите в бюджета. Та как искате да имат по-високи пенсии нашите пенсионери, да получават онова, което заслужават всичките 2 млн. и половина пенсионери, които има в България? Аз бих ги запитал всички тях, когато пазаруват, искат ли касовите бележки от онези търговци, които им продават стоката си, когато искат да повишим техните пенсии? Разбира се, че имат право на повишение на пенсиите. Но за да бъдат повишени тези пенсии, най-напред всеки един български пенсионер трябва да осъзнае тази проста истина - че когато купи някъде нещо, трябва да си поиска тази касова бележка. Това е пътят да се увеличат тези пенсии. И не само пенсиите, разбира се, а всичко останало, което издържа държавният бюджет на Република България.
Искам да ви кажа, че в края на миналата година данъчната администрация направи много обиколки по всички търговски обекти, най-вече на открито. Ние създадохме каталог на търговските обекти, в който са включени всички действащи към края на миналата година търговци, включително с информация, включваща вида на търговската дейност и собствеността. Данните от този каталог непрекъснато се актуализират и дейността на тези търговци се наблюдава от данъчната администрация.
Вие знаете, че в края на миналата година Министерството на финансите, упълномощено от правителството, подписа Споразумителен протокол с Асоциацията на общините в България, с Националното сдружение на общините в България, с които се създадоха съвместни работни групи между данъчната администрация и общинската администрация за проверка и контрол върху цялата стопанска дейност на територията на общините с една единствена цел - изваждане на светло на всички стопански обороти. И това е нещо, от което са заинтересовани всички - и общините, и държавата, и всички народни представители, надявам се.
Най-накрая искам да успокоя онези дребни търговци, които се притесняват, че тази наредба може по някакъв начин да ги ощети, да засегне интересите им или пък, не дай Боже, да увеличи данъците им. Знаете ли колко е патентният данък на този вид дейност, на тази търговия тук, в София, да кажем? Тук, в София, патентният данък на търговията за ползване до 20 кв.м - не за 1 кв.м, не за 2, колкото е на пазара, а за до 20 кв.м - от 80 лева годишно до 200 лева в центъра на града. Това е патентният данък за цялата година - от 80 до 200 лева. Градът е разделен на 4 пояса. Няма да се увеличават данъците на тези хора. Не, не, особено, ако те не надхвърлят 75 млн. оборот. Но дори и да надхвърлят оборот 75 млн., пак няма да им се увеличи данъкът за съответната година. След това обаче, другата година, той ще влезе в редовния ред на облагане с данък върху печалба и ще излезе от системата на патента, която е точно за дребния, за малкия търговец, за да му даде възможност да съществува. Той няма от какво да се плаши. Онзи обаче, който владее половината или целия пазар, или цяла улица, или работи на 10-20 сергии, той има за какво да се плаши и аз него въобще не искам да го успокоявам.
Днес подписах заповед, с която заповед разпореждам на всички контролни органи в системата на данъчната администрация от 1 февруари т.г. да извършват ежедневни проверки по всички открити места на търговия и да налагат съответните санкции. Дори им предлагам първата санкция да не бъде максималната, въпреки че имаха 10 месеца миналата година и 1 месец тази година, за да се снабдят с касови апарати. Първата санкция да не надхвърля максималната стойност на един касов апарат от 250 нови лева. При повторно нарушение обаче предлагам да се събира максималният размер на наказанието - 1000 лева плюс отнемане на стоката и плюс отнемане на разрешението за търговия. И това от 1 февруари ще бъде факт.
Надявам се на две неща. Всички търговци на дребно, които работят на открито, да сложат задължителните според наредбата касови апарати. Обръщам се към гражданите на България да осъзнаят своя собствен интерес и граждански дълг и да изискват касови бележки при всяка покупка от търговията на дребно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, благодаря Ви за аргументирания отговор. Аз наистина Ви пожелавам да успеете като администрация в начинанието, с което сте се заели, тъй като това е ключов въпрос за държавата - изваждането на икономиката на светло.
Пожелавам също тези проверки от 1 февруари да бъдат не само сред търговците на дребно, но и сред търговците на едро, елитни заведения, хотели, като приветствам призива, който отправихте към българските граждани да изискват касови бележки, за да осъществяват и те самите контрола върху приходите на държавата, откъдето после идват разходи за заплати, пенсии и т.н.

Приветствам и идеята, която споменахте, всеки един данъчен орган да има право на проверка във всяко едно място, тоест, екстериториален принцип на контрол върху спазването на законите и наредбите. Тъй като един български гражданин може да се възползва от правото си да поиска касова бележка, да му се издаде такава, но той, непознавайки или нечетейки касовата бележка, може да не забележи, че тази бележка е издадена от апарат с нефискализирана памет, каквито случаи, за съжаление, има доста. И за да илюстрирам един такъв случай, когато говорим за крайния продукт, който отива на пазара, т.е. там, където се затваря търговската верига, едно звено от тази верига са елитните заведения, в които в крайна сметка се стига до реализация на краен продукт.
И аз искам да Ви запозная, да предоставя на Вашето внимание касови бележки от едно такова заведение, едно от най-оборотните заведения в зимните курорти на Република България, където трима народни представители получихме ето тези бележки (показва бележките), които са на доста добра сума. И всичките те са невалидни бонове. Това заведение, което регистрира един изключително голям оборот, на практика не води изрядно счетоводство и нарушава законите на страната. Сигурен съм, че има и други доста такива. Ще ви предоставя тези бележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин министър, искате ли дуплика? Не.
За процедура има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин председателю! Това, което каза господин министърът, е наистина интересно. Вероятно е оправдано толкова дълго да говори. Но все пак искам да отбележа, че по този начин той говори около половин час, буквално изяжда времето на останалите депутати и на останалите министри, които трябва да отговарят. Наистина сега искам да обърна внимание, господин председателю, че съгласно чл. 77, ал. 3 отговорът на министъра трябва да бъде до 10 минути. Вярно е, че той като министър има право да вземе отношение всеки пък, да поиска думата, да развие свои позиции и т. н. Но ние се намираме при режима на парламентарен контрол. Това е специален режим. И нормите на този специален режим дерогират другите норми. И важат тези норми.
Аз настоятелно моля Вие да спазите този текст на чл. 77 и да не допускате той да се нарушава.
Тогава трябва да имаме само един специален ден за господин Муравей Радев и той да си отговаря тук. А останалите след него да знаем, че няма да стигне до нас.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Той трябва да е изчерпателен.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Наистина, господин Радев, не се сърдете, трябва да стигне време и за останалите министри!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: На вас не може да ви се угоди.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не бива така. Настоятелно Ви моля - спазвайте правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов. Не за първи път говорим по този въпрос. Чисто формално, господин Вълканов, всеки един министър на десетата минута може да каже: "Искам думата" и след това...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Ама да каже!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Значи, нещата се свеждат до формална заявка.
Аз поставям нещата малко по-другояче - до това, че министрите ще ни помогнат, ако правят по-кратки изказвания, за да дадат възможност за повече отговори.
Благодаря на господин Вълканов.
Ето, че загубихме още две-три минути.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Веселин Бончев относно издаване на разрешение на формата "Балканфарма" АД - София, за създаване на дъщерна фирма "Балканфарма хелт кеър - Кипър" АД в Кипър.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър на финансите Радев, уважаеми колеги народни представители! Досега се говореше за дребните играчи и касови апарати. Но въпросът, който искам да поставя, вече е за огромните финансови акули. Съществуват документи, смятам, че ги има и господин министърът, че българската фирма "Балканфарма" АД - София, която през м. юни 1999 г. придоби мажоритарни дялове във фармацевтичните заводи "Фармация" АД, Дупница, "Трояфарма" АД, Троян и "Антибиотик", Разград, заемащи около 80 на сто от производството на медикаменти в България, издава оферти към своите български и чуждестранни купувачи, аз имам такива оферти, не от името на "Балканфарма" АД или пък на някое от трите й производствени предприятия, а от името на "Балканфарма хелт кеър - Кипър", която представя като своя дъщерна фирма. Продажбите на медикаментите, произвеждани от трите български предприятия, се извършват въз основа на договори, които се сключват между "Балканфарма хелт кеър - Кипър", и съответните купувачи на медикаменти, респективно продаваните медикаменти се фактурират от името на кипърската фирма "Балканфарма хелт кеър - Кипър", и плащанията се извършват не в полза на трите производствени предприятия на тези медикаменти, а в полза на кипърската фирма. По този начин фирмата "Балканфарма" АД, София, избягва плащането на данък върху печалба в България и бюджетът на страната досега е ощетен с милиони долари. А на обикновения български данъкоплатец му съдират кожата от данъци.
Въз основа на това, уважаеми господин министър, моля да ми отговорите знаете ли дали фирмата "Балканфарма" АД, София, е поискала от Вас разрешение за създаване на своя дъщерна фирма под името "Балканфарма хелт кеър - Кипър", АД и ако е поискала, дали е било издадено такова разрешение от Министерство на финансите и какви са били мотивите за същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин министър!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Никой не е искал от мен разрешение да разкрива филиал на своя фирма в чужбина и аз на никого не съм давал такова разрешение.
Господин Вълканов не го виждам тук. Очаквам коментар за скоростта и за продължителността на отговора ми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Искате ли реплика, господин Бончев? Имате думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър Радев! Аз очаквах такъв отговор, защото не можех да си представя това да бъде направено от Министерството на финансите на България и от неговия финансов министър. Значи някой е дал разрешение. И тази фирма наистина, аз имам документите, може би и Вие ги имате, ако ги нямате, ще Ви ги предоставя, е регистрирана в Кипър под това име.
И аз се питам - как е възможно Министерството на финансите на Република България да не направи контрол на една българска фирма, която избягва облагане с Данък върху печалбата.
Второ, "Балканфарма" АД е мажоритарен собственик на един от най-големите и най-печелившите отрасли в България, каквато е фармацията.
Трето, не си ли давате сметка, че по този начин всяка една българска фирма, щом не сте й дали разрешение, може да се регистрира като офшорна фирма в Кипър и ще избегне и избягва, защото там е такъв законът, плащането на данъците. И по този начин ощетява платежния баланс на Република България. И този баланс се ощетява с милиони долари, които България трябва да навакса с нови поробващи кредити от чужбина.
Второ, не си ли давате сметка, че от такива големи акули, които избягват да плащат данък, най-много пострадва здравната реформа в България, която в момента още не е влязла в релси. А това касае 8 млн. българи. Вие съзнателно по този начин, като не се прави контрол, лишавате и българските акционери, които не могат да получат своите средства от това АД и да ги вложат за развитие на дейност в България, а не в Кипър.
И моята кратка реплика към Вас, уважаеми господин министър, е - моля да назначите ревизия, това е във Вашите пълномощия, Вие държите финансовия данъчен контрол, да се направи ревизия за това, да се направи ревизия за покупката, която е на стойност 24 млн. долара, но сега не са в наличие, източени и не се знае къде. И да се види кой е виновен. И да се съберат тези пари за българския бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: И също Ви моля, тъй като това е в този въпрос, направете ревизия и на другите две перли на София и на България - "Шератон" и "Интерпред", които бяха продадени на съмнителна фирма - ДЕУ, която международната преса я обяви с няколко милиарда задължения към своите кредитори. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Радев, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което каза господин Бончев, ме кара да му кажа няколко думи от тази трибуна.
Господин Бончев, най-напред Вие въобще не се интересувахте от моя отговор и си прочетохте онова, което бяхте решили да ме питате, след като аз Ви отговоря, без да знаете какво ще Ви кажа.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Не, което ми е предоставено.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз също съм бил народен представител и съм питал от тази трибуна министри, но, извинете, господин Бончев, когато задавате един въпрос, добре е да видите нормативната база, която обслужва Вашето питане.
Аз веднага бих Ви задал въпроса: знаете ли Вие например като ме питате мен, че една българска частна фирма, когато иска да открие в някаква друга държава свой филиал, не пита никого? Знаете ли Вие, че се иска разрешение за разкриването на такава фирма, само ако държавното участие в нея е над 50 на сто? При това преди една година се искаше разрешение и се искаше разрешение дотолкова, доколкото принципалът, ако държавното участие е над 50 на сто, трябваше да се произнесе, след като има решение на колективния орган за управление.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): 80 процента е.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Бончев, няма никакво отношение Министерството на финансите с този въпрос. Аз неслучайно Ви казах, че нито съм давал разрешение, нито е било искано от мен. Вие пак може би сгрешихте посоката на въпроса.
Знаете ли аз какво бих попитал на Ваше място? Аз щях да питам нещо друго, господин Бончев. Аз щях да попитам: Вие като финансов министър дали ли сте разрешение капитал от България да излезе навън, за да се учреди такава фирма? Това трябваше да бъде Вашият въпрос, а не дали съм разрешил някой си да образува нещо, което по законите в България може да направи, без да пита никого.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): А данъците?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: А пък аз не съм дал и това, за Ваше сведение. Нито някой е бил длъжен да го иска от мен. Вижте какъв е бил режимът. До средата на миналата година, до месец юли - господин Бончев, добре е да знаете тези неща, ако се интересувате от този проблем - такива разрешения за износ на капитал за участие в дружества навън даваше Централната банка. Вярно, след съгласуване с министъра на финансите. От втората половина на миналата година само тя издаваше такива разрешения, а от началото на тази година това е регистрационен режим пак в Централната банка.
Хайде сега тези неща, които Ви казвам, вземете да смелите и да разберете, че ме питате неща, които първо не са за мен като някой, който разрешава или не разрешава, а второ, най-после частният бизнес има някакви права на действие и аз не мога да му попреча. Но със сигурност ще го проверя. Това, което казвате Вие, че има данъчни нарушения, това, което Вие казвате, че се ощетява държавата е нещо, което много ме интересува. Бъдете уверен, че такава проверка ще бъде направена от всички органи, които имат отношение към този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Муравей Радев.
Преминаваме към следващия въпрос на господин Веселин Бончев към министър Венцислав Върбанов. Разместваме въпросите по договорка между двамата народни представители - Бончев и Калчевски.
Заповядайте, господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател!
Съжалявам, че излезе господин министър Радев, защото аз съм учуден, че един министър не се интересува от милиони долари данъци, които не влизат в България за този беден и гладен български народ. Но сега на въпроса към господин министър Върбанов.
Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Може би на Вас не Ви е известно, но аз притежавам около 3 кг документи и господин министър Върбанов знае, че е провалена сделката по Програма GSM-102 на Министерството на земеделието на Съединените американски щати за доставка на соев шрот за България. Този недоставен соев шрот на България ще окаже голямо влияние върху развитието на българското свиневъдство и специално на българските производители и търговци на колбаси, защото не знам дали Ви е известно, че в края на 1994 г. в България е имало 300 000 свине-майки, а в момента България разполага само с 50 000.
На базата на тази провалена сделка България е изключена за 4 години от Програмата GSM-102 на Министерството на земеделието на САЩ и ще бъде принудена да купува на много по-високи цени. Вие знаете и аз ще дам само един пример: в момента зърното, което се намира в Добруджа, е 130 000 т и ще стигне само за 1 месец и 10 дни в България.
Освен това е много загадъчен въпросът, че в развитието на тази сделка е включено едно предприятие - "Техноимпорт-експорт", което е предприятие за комплексни доставки на машини и съоръжения, енергетика, химия и металургия. Може би половината от хората там не знаят какво е това шрот.
Не бих искал да бъда голословен. Сделката е била перфектна, но е била провалена. Ето го факсът на господин министъра до уважаемия представител на Министерството на земеделието на САЩ господин Ротшилд. Ето го и факсът до господин министъра от вицепрезидента на "Оушън Бенк" - Флорида, с който също сделката е била перфектна, но накрая сделката се проваля. Шротът не е пристигнал в България.
На базата на всичко това, господин министър, макар че има още много документи, искам да ми отговорите на въпроса: по какви причини беше провалена сделката за внос на соев шрот по Програма GSM-102 и какви са щетите за България, ако обичате в цифри?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Ще Ви помоля много внимателно да слушате отговора на поставения въпрос, тъй като установявам, че Вие съвсем безразборно използвате цифри и факти, които не съответстват на истината.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Вашият подпис е тук. (Показва лист хартия.)
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Въпреки че въпросът, който Вие ми отправяте, се отнася до една отдавна неосъществена сделка, ще Ви отговоря.
Реализацията на тази сделка щеше наистина частично да реши за съответната година един от важните проблеми в селското стопанство, а именно - да се подпомогне българското животновъдство чрез осигуряването на по-евтин внос на първокачествен соев шрот. Както Ви е известно, соевият шрот е незаменим белтъчен компонент в произвежданите комбинирани фуражи и неговото осигуряване се осъществява в България главно от внос.
За да може да се разбере причината за нереализирането на сделката със соевия шрот по Програмата GSM-102 на Департамента по земеделие на Съединените американски щати и кой каква ангажираност и отговорност е имал, трябва да се проследи развитието на цялата сделка във времето:
Първо, през месец май 1996 г. от фирма "Джи пи Джей" - ЕООД - гр. София е направено писмено предложение до господин Светослав Шиваров - заместник-председател на Министерския съвет, да бъде обсъдено в Министерския съвет предложение за включване на България в Програмата GSM-102 за внос при облекчени условия от Съединените щати на фураж за отглеждане на птици и прасета.
Второ, предишното правителство беше в невъзможност да осъществи сделката поради прекъсването на мандата му и новото правителство, отчитайки изгодността от сделката за България към онзи момент, пое ангажимент за внос на соев шрот по Програмата GSM-102. И за тази цел предприе следното:
Сключи договор за внос на соев шрот между държавната фирма "Техноимпорт-експорт" АД и американската фирма "Sita Inc" при условията на стоков кредит по Програмата GSM-102 на Департамента по земеделие на Съединените американски щати;
Министерският съвет прие решение от 15 декември 1997 г. за предложение до Народното събрание за даване на съгласие Министерският съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на Съединените щати Стоково-кредитна корпорация за извършване на банкови операции и посрещане на задълженията по цитираната вече от мен програма. Размерът на гаранцията беше 5 млн. щат. долара за финансовата 1997 г.;
Прие се Постановление № 481 на Министерския съвет от 19 декември 1997 г. за освобождаване от мита и митни сборове на соевия шрот, осъществяван по съответната програма.
Причината сделката да не бъде доведена докрай, е конюнктурата на международния пазар. В периода на развитие на сделката, след подписването на договора, се получи рязък спад на цените на соевия шрот. Договорът между вносителя "Техноимпорт-експорт" АД и доставчика "Sita Inc" беше подписан при цена 305 долара за тон СИФ пристанище Варна. Поради редица причини, свързани с издаването на гаранцията за плащанията, откриването и промени в акредитива и невъзможността на американската фирма да натовари кораба своевременно, експедицията на кораба стана възможна на 10 март 1998 г., а пристигането й в България на пристанище Варна щеше да бъде на 28 март 1998 г.
На 8 януари на борсата в Чикаго соевият шрот се котираше по 213.99 долара за тон, а през месец март на същата борса се котираше по 212.33 долара за тона. След начисляване на разходите и формиране на цената СИВ - Варна, като разходите са между 30 и 35 долара за тон, цената би трябвало да бъде около 250 долара за тон, а договорът беше подписан при цена 305 долара за тон СИВ - пристанище Варна.
Друг неблагоприятен факт, който оказа силно влияние, е излизането в началото на месец март на новата реколта от Южна Америка, която също беше на по-ниски цени от договорената.
Всичко това постави "Техноекспорт-импорт" АД в изключително трудна ситуация, тъй като продукцията щеше да стане непродаваема на българския пазар, ако се появи някой друг продавач с по-ниска цена от договорената. Съществуваше и опасност фуражните заводи да откажат сделката и да изчакат оферти с по-ниски и по-изгодни за тях цени. Решаването на проблема не можеше да стане и чрез съхраняване на соевия шрот в складове с цел изчакване на повишаването на цената, тъй като това е нетраен продукт.
Уважаеми господин Бончев, във втората част на въпроса, отправен до мен, Вие ме питате какви са щетите за нашата страна. При така развилата се пазарна конюнктура, с която вече Ви запознах, щети за България щеше да има, ако соевият шрот беше внесен. При евентуалния внос тогава съществуваха две възможности и при двете щеше да бъде реализирана загуба.
При първата соевият шрот щеше да бъде продаден на загуба, което щеше да рефлектира безкрайно лошо върху "Техноекспорт-импорт" и "Юнионбанк", която обслужваше кредита от българска страна.
При втората трябваше административно да се наложи на фуражните заводи да купуват при по-висока цена от пазарната. Даже и да можеше да стане тази сделка, това щеше да бъде за сметка на крайните потребители, с което се компрометираше мотивът за стартирането на сделката, а именно да бъде подпомогнато българското земеделие.
Съвсем наскоро тук ще бъдат внесени за обсъждане документи, които всъщност доказват, че за една такава сделка, направена преди много години, сега нашата страна плаща загубите. Имам предвид вносната царевица по същата тази програма. Надявам се, че сте разбрали за какво става дума, тъй като ако сделката беше сключена, щетите за нашата страна щяха да бъдат много по-големи, отколкото сега. Вие ми задавате въпроси и ме обвинявате в нещо, което всъщност не е станало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Бончев, желаете ли да изкажете отношението си към отговора? Заповядайте. При актуален въпрос допълнителни въпроси не се задават.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги народни представители! Ще бъда много кратък.
Явно е, че на господин министъра не му е ясно или не иска да каже за тази огромна документация по сделката. Той каза: добре, че не е станала, защото щеше да бъде загуба. Нека да ми каже колко щеше да бъде тази загуба, защото в последния абзац на това писмо на английски, господин министър, казвате: българското правителство гарантира, дава гаранции за тази сделка. Ето го факса до господин американеца Ротшилд. Недейте да говорите за загуба на царевица, тъй като аз говоря за загуба на соя.
Моята реплика към Вас е: в мен са документите. Притежавам документите, делото тече. Вярно ли е, господин министър, че срещу България от американския доставчик е заведено дело за 771 645.23 щатски долара? Известно ли Ви е, господин министър, че зад ищеца стои финансовата акула "Сити банк", която няма да се откаже от тази хапка? И ако бъде изгубено това дело, а засега натам вървят нещата, уважаеми господин министър, кажете ми па тази загуба, която де факто се иска от България и тази, която Вие казвате, че щяла да се появи, ако е внесена соята - дайте цифри, за да ги сравним - кой ще поеме тази загуба, ако "Сити банк" - а тя ще ни осъди за толкова много пари - Вие, аграрното министерство или все повече обедняващият, огладняващият и оголяващият български народ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Върбанов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Бончев, не ми са известни делата на "Сити банк", нито на американската страна, защото нито съм техен адвокат, нито отстоявам техните интереси. В своя отговор Ви обясних, че в момента на подписването на договора за сделката цената на соевия шрот е била 305 долара за тон. При положение, че само след три месеца при променена пазарна конюнктура, когато цената на вносния соев шрот е вече 250 долара, сама по себе си сделката става неизгодна за българската страна. Така че смятам и продължавам да твърдя, че ние не сме сбъркали с това, че тази сделка не е осъществена. Благодаря ви.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Да, но има иск за 700 хил. долара. Това са подписи и делото върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Приключихме с Вашия въпрос, господин Бончев.
Има думата господин Калчевски, за да зададе своя актуален въпрос към министър Върбанов.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моля да ми бъде отговорено как са разпределени средствата от държавен фонд "Земеделие" в Добричка област и по-специално в община Генерал Тошево, за изтеклата 1999 г., където Вие имахте възможност да бъдете по-често през последните месеци на изтеклата 1999 г.? Как са разпределени инвестиционните програми "Земеделско начало", "Българска ферма", "Развитие", "Екоземеделие" и "Млад земеделец"? Има ли отделени средства по програма "Оранжерии" в региона?
Накрая как стои въпросът с оползотворяването на възобновяемите енергийни източници в земеделието на Добричка област? Смятам, че все още селскостопанските труженици не са в състояние да отделят средства за скъпите съоръжения, използващи енергията на вятъра, биомасата, биоенергията и енергията на слънцето. Какво е бъдещето на тези въпроси за цяла България и особено в българското земеделие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз също Ви благодаря.
Уважаеми господин председател, ще си позволя само още една дума да кажа по предния въпрос на господин Бончев. Уважаеми господин Бончев, писмата, които Вие размахвате, не са документи, които могат да послужат на някого за съда, защото едно писмо не е гаранцията, която е необходима от една банка. Това са елементарни неща. Ако трябва, някой да Ви даде малко повече информация и да не се спекулира с грешни имена и с това, че се е водила някаква кореспонденция. За всяка една сделка има водена кореспонденция. Благодаря ви.
По въпроса на господин Калчевски искам да кажа, че държавният фонд "Земеделие" ежегодно предоставя средства на земеделските производители за производството на непреработена земеделска продукция. Разходите за дейността на фонда са в две направления: инвестиционно кредитиране и краткосрочно кредитиране.
Дългосрочното финансово подпомагане е регламентирано с инвестиционните програми на държавния фонд "Земеделие" и ресурсът за инвестиционното кредитиране няма лимит за отделните области, както и за действащите инвестиционни програми. За периода от 1 януари 1999 г. до 31 декември 1999 г. Добричка област е една от областите в страната с най-много предоставени инвестиционни проекти, както и с най-висок процент на рефинансиране.
В държавния фонд "Земеделие" са постъпили 74 инвестиционни проекта. Преобладават исканията на земеделските производители за закупуване на земеделска техника. Наблюдава се и засилен интерес за закупуване на земеделска земя.
Управителният съвет на държавния фонд "Земеделие" е одобрил 45 инвестиционни проекта на обща стойност 3 млн. 620 хил. лева. От тях 13 са по програмата "Земеделско начало", 19 са по програмата "Българска ферма" и 12 по програмата "Развитие", а 1 по програмата "Български земеделски проект".
Броят на рефинансираните от търговските банки проекти е 26 на обща стойност 2 424 168 лева, което е 57,8 на сто от общо одобрените от Управителния съвет на държавния фонд "Земеделие" инвестиционни проекти.
През 1999 г. в Регионалната дирекция на държавния фонд "Земеделие" в град Добрич са постъпили 9 инвестиционни проекта на земеделски производители от община Генерал Тошево. Към 31 декември 1999 г. 7 от тях на обща стойност 886 хил. лева са одобрени от Управителния съвет на фонд "Земеделие", в това число 5 за закупуване на техника, 1 - за закупуване на животни и 1 - за закупуване на земя.
От общо одобрените 7 проекта търговските банки са рефинансирали 4 проекта на обща стойност 550 хил. лева.

Ресурсът за краткосрочното кредитиране е одобрен от Управителния съвет на Държавния фонд "Земеделие" по конкретната финансова линия за подпомагане и стимулиране на производството на определени земеделски продукти: пшеница за хляб, царевица за зърно, маслодаен слънчоглед и се разпределя пропорционално по области съобразно с данните на Министерството на земеделието и горите за заетите и прогнозните площи за съответната култура.
През 1999 г. Държавният фонд "Земеделие" предостави възможност на земеделските производители да усвоят средства по 16 краткосрочни финансови линии. Изплатените суми на производителите на земеделска продукция в Добричка област, кандидатствали за финансово подпомагане от Държавния фонд "Земеделие" са в размер на 5 млн. 163 хил. 392 лв. за общо сключените 428 договора.
Усвоените средства на община Генерал Тошево възлизат на общата стойност 844 хил. 902 лв. Поставям на вашето внимание четири броя справки, за да получите по-конкретни данни.
Последната част на Вашия въпрос е свързана по-скоро с енергийната политика на страната ни. Съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност беше приета правителствена програма за енергийна ефективност 2000, в която се дава приоритет на възобновимите енергоизточници. В програмата е предвидено да бъде разработена стратегия за развитие на енергийната ефективност в земеделието. Стратегията ще включва влиянието на енергийно-ефективната политика върху енергоемкостта на отрасъла и използването на биомасата, биогаза, слънчевата, вятърната, геотермалната енергия и използването на напоителните и водоснабдителните системи за енергопроизводство и енергоснабдяване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Калчевски, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Господин министър, Вие сте наясно, че другата седмица тези материали ще бъдат публикувани в Добрич и в Генерал Тошево. Не е толкова елементарен въпросът, тъй като толкова лева тук, толкова лева там и да приключим с Държавния фонд "Земеделие"... Става дума за бъдещото на земеделието в Добруджа като водещо в България. Вие знаете, аз знам и всички, които ни слушат знаят, че от наименованието на министерството изчезна изразът "аграрна реформа" не защото тя е приключила - върнахме земята, спряхме, не защото тя не е започнала, но... една доста хлъзгава тема.
Искам да ви кажа, че каквото е обещавано в Генерал Тошево в крайните месеци на миналата година, трябва да се изпълнява. Каквото е казано! Вие спечелихте изборите - моите поздравления, но оттук нататък започва трудното. Хората се интересуват, така че тази информация ще бъде сведена до вниманието на обществеността в Добрич.
Но искам да знаете, че в България трябва да има едно стопанство, което да бъде еталон. Това стопанство трябва да е в Добруджа То трябва да е в община Генерал Тошево, тъй като, разхождайки се из Европа, виждат се много интересни решения за земеделските стопанства, където възобновяемите енергийни източници доминират повече от 50 на сто, а ние нямаме нито едно стопанство в България, което да покажем.
Вие говорите за програмата на Агенцията за енергийна ефективност, но нещата там стоят доста постно. Няма пари, господин министър, за тази тематика, а тя е жизнено важна през 2000 г. за българското земеделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За лично обяснение има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Искам лично обяснение, защото министър Върбанов каза, че размахвам писма, към които той няма отношение.
Господин председател Сендов, аз зная много добре, че Вие разбирате английски. Това е подписът с думи и на господин министър Върбанов. Той може да не разбира английски, но...
Второ, тук се казва, че българското правителство поема гаранциите за тази сделка. И сте я провалили!
Второ, Вие не ми отговорихте господин министър: вярно ли е, че България се съди за 800 хил. долара и кой ще ги плати? Вие знаете, че тя ще бъде осъдена. Бедният български народ, вие или виновниците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Личното обяснение не включва задаването на въпроси.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Исках само да покажа писмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Съобщения:
Комисията по национална сигурност ще проведе редовно заседание на 25 януари т.г. - вторник, от 14,30 ч. в зала № 232.
Комисията по външната и интеграционна политика ще проведе заседание на 25 януари, вторник, от 14,30 ч. в зала № 232.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще има заседание на 26 януари т.г. - сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 26 януари - сряда, от 15,00 ч. в зала № 142.
Следващото заседание е в сряда - 26 януари 2000 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Благовест Сендов

Секретари:

Илия Петров

Калчо Чукаров