Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-02-04

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Светлана Дянкова и Николай Христов. Да им е честито! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 януари до 3 февруари 1998 г.:
1. Законопроект за изменение на Указа за борба с дребното хулиганство. Вносител: народният представител Емануил Йорданов.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител: Министерският съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст. Вносител: народният представител Тодор Янев.
4. Законопроект за създаване на фонд "Развитие на системата за народната просвета". Вносители: народните представители Цветан Димитров и Георги Панев.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители: народният представител Георги Божинов и група народни представители.
Днес е първи пленарен ден на месеца. Редът за предложения по чл. 39, ал. 7 е: на първо място Парламентарната група на Евролевицата, след това поред следват Парламентарната група на Народен съюз, Парламентарната група на Демократичната левица и Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
Предложения по чл. 39, ал. 7 има направени от Парламентарната група на Народен съюз и Парламентарната група на Демократичната левица. От Парламентарната група на Народен съюз на основание чл. 39, ал. 7 от правилника има две предложения за т. 1 от дневния ред. По реда на постъпването първо е предложението т. 1 от дневния ред на заседанието на Народното събрание на 4 февруари да бъде законопроектът за закрила на детето. Пет минути по-късно - законопроект за ограничение при заемане на ръководни длъжности в Република България. Така че Народен съюз трябва да избере една от тези две точки. Очевидно двете не могат да влязат в дневния ред. Понеже никой от вас не беше на Председателския съвет, този въпрос остана нерешен.
Има думата госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Господин председател, уважаеми колеги, мисля, че Законът за закрила на детето отдавна вече трябваше да мине на първо четене. Те са четири законопроекта и аз предлагам от името на нашата парламентарна група сега това да бъде нашето предложение, защото вече се работи по обединяване на тези четири законопроекта. Но това няма никакъв смисъл, ако те не бъдат представени в пленарна зала. Те са одобрени от всички водещи комисии и препоръката е да влязат в пленарна зала. После, когато ще ги прочета, ще видите какви са резултатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Значи седмичната програма ще изглежда така:
1. Законопроектите за детето - те са четири на брой. Това е предложението на Парламентарната група на Народeн съюз.
2. Предложението на Парламентарната група на Демократичната левица - законопроект за финансиране на здравеопазването, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
Раздаденият ви проект за програма ще бъде преномериран по следния начин:
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, продължение.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
5. Първо четене на законопроекта за съсловните организации на лекари и стоматолози.
6. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
10. Първо четене на законопроект за метрологията.
11. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте за така предложената седмична програма.
Гласували 198 народни представители: за 193, против няма, въздържали се 5.
Седмичната програма е приета.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Две дати от най-новия политически календар на България - 10 януари и 4 февруари 1997 г. се превърнаха в повратна точка за хода на обществено-политическите процеси в страната. Две дати, изключително близки една до друга във времето и отдалечени по своето съдържание и политическо послание.
Поводът за моето изказване днес пред вас, народните представители, а чрез вас - пред целия български народ, е годишнината от 4 февруари.
Свидетели сме на разнопосочни интерпретации, изводи и дори манипулации на тема "Истината за 10 януари - 4 февруари и националното съгласие". Аз ще припомня само, че 4 февруари е ден на новия обществен договор между политическата класа и гражданите, между управляващите и управляваните. Това е съкровеният смисъл на случилото се преди една година. Това не е дата, която може да бъде осмислена в партийни категории, нито пък да бъде квалифицирана от гледна точка на нечия партийнополитическа победа или поражение. Така, както не бива да забравяме поуката от 10 януари, че народът няма да търпи безотговорно и престъпно управление, колкото и здрави да са формалните основания за неговото съществуване, така не бива да забряваме и поуката от 4 февруари. Защото на 4 февруари победи България, победи народът на България, обединен от волята за истинска промяна, за реформи, за отвоюване на държавата от престъпността, за присъединяване към европейските демократични ценности, за връщане на морала в политиката. Победи волята на нацията ни за достоен живот. Ние, политическата класа, не бива нито за миг да забравяме това послание и тази повеля.
Като министър-председател на Република България декларирам, че правителството няма да позволи подмяна на обществения договор, няма да позволи подмяна на консенсуса за реформи с консенсус за корпоративни сделки. Новият обществен договор бeше сключен между политическата класа и гражданите. Народът ни подкрепи, за да осъществим реформите и да вървим напред. А не както беше през последните 8 години - зад фасадата над всевъзможни политически компромиси и преструктурирания да се прокарват групови интереси, които нямат нищо общо с националните.
Аз вярвам, че всички ние - и правителството, и народните представители, всички политически сили сме обединени от своята отговорност към съдбата на страната ни.
Позволете ми да поздравя всички присъстващи тук с годишнината от 4 февруари, защото това е датата, която ни прави силни да вървим напред и работим за народа си.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Думата има господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми министри! Дами и господа народни представители!
През януари 1997 г. България беше изправена на ръба на граждански конфликт, в резултат на безотговорното поведение на ръководството на Съюза на демократичните сили. (Смях в мнозинството и възгласи: "Е-е-е!") С погрома на българския парламент, блокирането на пътищата, саботажните действия в редица предприятия бяха заплашени здравето и животът на хората, националната сигурност и гражданският мир. Многократно бяха нарушавани Конституцията и законите на страната. Политическият и икономически саботаж предизвикаха неоправдано жестока икономическа криза, непозната в най-новата история на България. Доларът от нива 488 лв. в края на 1996 г. достигна равнище над 3000 лв. Пенсиите паднаха под 5 долара (шум в мнозинството), а средната заплата под 10 долара.
Тази изкуствено предизвикана икономическа криза обслужи интересите на малка група от българския и чуждия капитал, който оздрави себе си (шум в мнозинството) в навечерието на въвеждането на валутния борд, като обезцени дълговете си и нагло прехвърли тежестта върху целия български народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Изход беше намерен. Водени от стремежа за съхраняване на националната сигурност и демократичния процес в страната, Демократичната левица направи разумен компромис в критичен за страната момент. Тогава ние убедително доказахме, че поставяме националните интереси над партийните. Демократичната левица плаща тежка цена в търсенето на стабилна политическа основа за развитие на реформата.
Ние и днес сме основен носител на идеята за разумен диалог и национално съгласие в българското общество.
Една година по-късно Изпълнителното бюро на Висшия съвет на партията и ръководството на Парламентарната група на Демократичната левица оценяват подписаната декларация за принципите за излизане от кризата като отговорен политически акт. Този акт, както и цялостната ни политически линия през трудната за България 1997 г. ни дават достатъчно основание да заявим категорично, че Съюзът на демократичните сили не изпълни поетите в декларацията ангажименти. Сегашното управление не осигури нужните гаранции за строго спазване на законите, на правата на всеки гражданин, независимо от политическите убеждения и в противовес на ангажиментите от 4 февруари ни връща назад към разрушителното противоборство.
Съюзът на демократичните сили изневери на разбирането за спазването на Конституцията, като основа за изход от кризата. Правният нихилизъм на управляващото мнозинство беше безцеремонно демонстриран при налагането на генерални директори на националните медии, на кандидатите за Европейския съд и в редица законови постановки, част от тях отхвърлени от Конституционния съд.
Вместо очакваното и обявено утвърждаване авторитета и ефективността на държавните институции, сме свидетели на ново противопоставяне между изпълнителната и съдебната власт. Парламентът бе превърнат в придатък на правителството.
В пълно противоречие с договореностите за стабилизиране на органите за местно самоуправление, ОДС чрез правителствената политика и с действията на местните си структури, предприе опит за тяхното блокиране там, където доминират политическите им опоненти.
Управляващото мнозинство реализира финансова стабилизация на мизерията, на непоносима за мнозинството от населението социална цена. Темпът на обедняването не бе спрян. Не се прави нищо за структурната реформа в икономиката, за развитието на българското производство, на дребния и средния бизнес, за разкриване на нови работни места и реално насърчаване на нови инвестиции. Приватизацията се извършва на тъмно, в условията на непозната по своите мащаби развихрила се корупция. Продължава разрушителната политика в селското стопанство. Сериозно напрежение предизвиква цялостната социална политика и особено здравната политика на правителството, непосилните за населението нови данъчни тежести. Тревожи и предизвиканият хаос в науката, образованието и културата.
Жертва на политически уволнения станаха хиляди утвърдени професионалисти по цялата стопанска и административна йерархия. (Шум и неодобрителни обаждания в мнозинството.)
Отнемат се конституционните права на българските граждани за обективна и своевременна информация. В националните медии бе установена цензура, непозната за целия период на прехода. (Възгласи в мнозинството: "Хе-хе-хе-хе!")
Всичко това, уважаеми дами и господа, ни дава основание тревожно да заявим: по вина на Съюза на демократичните сили 1997 г. беше една загубена за България година.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Не Ви е срам! Не Ви е срам! Не Ви е срам!
ДРАГОМИР ШОПОВ: Управленското безсилие на мнозинството тласка страната към задълбочаване на кризата, към ново противопоставяне, към нов кръг на политическа конфронтация, която обслужва само теснопартийни и групови икономически интереси.
Политиката на сегашното мнозинство е вредна за обществото. На България е необходима друга политика, друго управление. Благодаря ви. (Ръкопляскания в малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата госпожа Анастасия Димитрова-Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз рядко си позволявам подобни неща, но този път ще кажа: така говорят маши, които се използват (ръкопляскания в мнозинството и възглас: "Браво!") и после се хвърлят на боклука. (Неодобрителни обаждания в малцинството.) Фактът, че дори в тази парламентарна група остана само един от тези, които бяха малко повече преди, показва, че дори и те съзнават, че ролята на подобни хора в нашето общество не е важна, не е необходима и в края на краищата е и контрапродуктивна. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Но аз искам да заявя, че днес наистина е една много важна дата от нашата съвременна история, от историята на демокрацията в България. Защото точно на този ден всички политически сили се издигнаха на едно ниво, до което те много рядко са се издигали преди това. Те помежду си поставиха теснопартийните си интереси под интересите на нашата родина и по този начин направиха нещо наистина необикновено и от полза за целия български народ. И реакцията на българския народ, тази радост по улиците на София, по улиците на цялата страна на този 4 февруари показва, че това наистина получи одобрение, че това е наистина една разумна, една мъдра постъпка.
Аз много се учудвам, че БСП, особено в това, което чета напоследък, се опитва да се разграничи от доброто, което направи тогава, това свое мъдро решение. И пак ще кажа: господин Първанов, това не беше крачка назад, напротив, това беше една много важна, съвременна крачка напред, върху която аз ви препоръчвам да заложите, а не да се чуват подобни празни приказки като тези, които чухме сега. Защото как може вие да казвате, че миналата година била загубена, когато тя беше едно потвърждение на това, че целият български народ е израснал и е разбрал, че само по парламентарен път, с демократични методи могат да стават нещата в тази страна. Ние тръгнахме не на конфронтация, а на парламентарни избори. Това бяха исканията и на протестиращите, и на тези, които всеки ден излизаха на улицата. Те бяха за нови парламентарни избори, за да може народът отново да си каже мнението, след като благодарение на вас... И аз се учудвам, че вие споменавате за инфлацията. Че кой я развихри? Откога започна тя? Тя започна от времето и на проф. Любен Беров. Тогава тръгна нагоре. (Неодобрителни обаждания от Демократичната левица.) Целият този провал на политиката, на икономическата политика.
А пък да не говорим за факти. Нека пак да ги споменем: зърнена криза, финансова криза, също така политическата криза, изолацията. Вие си спомняте колко бяха нашите заплати, колко бяха вашите заплати, какво получаваха пенсионерите. Вие оставете тази ваша пропаганда открай време, защото от нея няма никаква полза. Вие наистина сте жертва на собствената си пропаганда и колкото по-бързо се отървете от нея, толкова по-бързо целият български народ ще тръгне напред. Да.
А Вие, господин Баташки, нямате дори основание да се хилите насреща ми. (Обаждане от средата на залата.) Няма значение, това мен не ме безпокои. Ние говорим тук за истината и за истинското положение, от което правителството... И пак ще кажа, ние работихме за предсрочни парламентарни избори. Изборите се проведоха. Обединените демократични сили, СДС и Народен съюз спечелиха убедително тези избори и се хванаха да работят, но в полза на българския народ, а не в полза на вашите кредитни милионери и на вашите престъпни групировки (ръкопляскания в мнозинството), както беше преди това. Защото всички тези пари, които се изнесоха от България, ако бяха заработили за България, България щеше да бъде сега на нивото на една Чехия, Унгария, Полша, Словения и т. н.

Вие не го направихте, но ние трябва да го направим. И аз се надявам, че ние ще проявим необходимия разум, мъдрост, толерантност и желание за диалог, за да можем наистина да докажем, че сме една демократична формация.
Благодаря ви. И аз ви поздравявам с този ден като голям ден за българския народ. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа!... (Шум в залата. В момента на светлинното табло е изписано името на Александър Каракачанов.)
Грешка е, уважаеми дами и господа. Не говоря от името на господин Каракачанов, говоря от името на цялата парламентарна група. А пък защо не и от името на Движението за права и свободи!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
КЕМАЛ ЕЮП: Защото ние бяхме заедно по време на целия предишен мандат на парламента, по време на януарските събития и мисля, че има полза да припомним кои бяха от едната страна на бариерата, кои бяха от другата страна на бариерата. От едната страна на бариерата бяха тия, които бяха виновни за националната катастрофа - политическа и икономическа - а от другата страна бяха всички демократични сили в страната. И най-вече целият български народ наложи тази процедура, наречена "януарски събития". Българският народ наложи на политиците на 4 февруари да стигнат до национално съгласие.
Силата, естествено, идва от народа, но ми се струва, че българските политици не винаги са успявали да бъдат на нивото на демократичните разбирания, това, което българският народ изисква от тях.
Четвърти февруари е паметна и забележителна дата. Българският народ посочи пътищата за постигане на консенсус. И сега се питам: дали някои не загубиха пътеките, които водят към пътищата за консенсус; защо тия демократични сили, които успяха да наложат 4 февруари, не работят в такъв синхрон, че сега да няма съмнения дали вървим по правилния път, дали вървим по пътя, който води наистина към тия реформи, за които говорим от осем години. (Неразбираема реплика от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
КЕМАЛ ЕЮП: Аз говоря от името на моите избиратели и съм упълномощен толкова, колкото и другите депутати. (Шум и реплики.)
Българският народ няма да прости на никого, ако някои се самозабравят и мислят, че са най-велики, така както се правеха и тия, които спечелиха достатъчно голямо мнозинство в Тридесет и седмото Народно събрание. Явно на някои колеги, които се пишат демократи, им пречи образованието или възпитанието от предишния режим. Защото не е достатъчно да се биеш в гърдите, че си демократ, не е достатъчно даже да си в демократична формация, ако твоите възгледи и поведение показват точно обратното.
Аз пожелавам: дано българският народ да не ни наложи на нова сметка по същия начин да търсим верния път, както миналата година! И колко дълго време ще продължим да честваме 4 февруари зависи от всички нас, но най-вече зависи от тия, които имат властта в момента и мнозинството в парламента. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата господин Александър Томов от името на парламентарна група.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин председателю! Несъмнено 4 февруари е една от тези дати в новата българска история, които не могат да бъдат прескочени. Грешка би било тази дата да се героизира и превръща в нов Десети ноември или Девети септември, грешка също така е тя да се подценява и да не се отчита.
На 4 февруари имаше два определящи момента, които новата българска история няма да прескочи. Единият беше фактът на народното недоволство, закономерно поради една провалена политика и поради това, че инфлацията стигна невероятни размери - заплатите бяха отишли на дъното, сигурността на хората беше нарушена. Никой не може да отрече това и да го обявява за следствие на заговори, предателства или нещо друго.
Четвърти февруари беше следствие на една сбъркана финансова политика и една сбъркана икономическа политика. Но заедно с това 4 февруари беше и ден, в който надделя разумът, както много пъти през тези седем години. Такава подобна дата беше 19 декември 1991 г., която много са забравили; такива дати имаше тогава, когато на ръба на гражданската война и гражданските конфликти ние, българските политици, намирахме изход от създалото се положение.
Имаше две групи протестиращи на 4 февруари - такива, които излязоха на улиците и подкрепиха взелите политическата инициатива политически сили, и такива, които също не бяха доволни, но си стояха в къщи. Имаше протестиращи, които се отъждествиха с една партия; имаше протестиращи, които се отъждествиха с други партии.
Следствие на 4 февруари беше и този състав на парламента, който стана сега.
Заедно с това искам да върна въпроса и дискусията към една друга страна на проблема. Несъмнено най-важното е, че 4 февруари беше урок. Но този урок не свършва със съгласието отказ за връщане на мандат. Той не свърши и с изборите от 19 април. Това е урок, че който се самозабравя във властта, управлява сам, нарушава ежедневния обществен договор, той не може дълго да се удържи във властта.
Искам да се обърна към министър-председателя. Уважаеми господин министър-председателю, общественият договор не завършва с 4 февруари, а започва с 4 февруари. Общественият договор не завършва и само с изборите от 19 април. Това е само предпоставка да има обществен договор.
Общественият договор, който е най-големият урок от 4 февруари, е урок за това да се управлява чрез съгласие и диалог; да се търпи критика, да няма нервност по повод на критика; да се търси контакт с всички политически сили; непрекъснато да се разширява основата на управление, да не се твърди, че когато има критика, има борба за власт и борба за постове.
Евролевицата, господин министър-председателю, няма хора във властта и не е имала. Тя стои в това отношение на чисто.
Но общественият договор означава днес да се продължава националното съгласие. Вие смятате ли, уважаеми колеги, че в тази зала имаше национално съгласие днес? Ние отново чухме обвинения, риторики и пропасти. Отново не се чу за това, за което се говореше на 4 февруари - за това, че нацията ни има общи цели; за това, че тя е толкова ниско днес и че имаме най-ниските заплати в Европа. Това е следствие именно на конфронтацията в този парламент.
Аз мисля, че 4 февруари е урок и нека всички да извлечем полза от него. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Една година е и много, и малко, но така или иначе една година от 4 февруари е време, в което можем да преосмислим това, което се случи преди една година, и да се опитаме да си направим изводите за това, което е било, но и да погледнем напред.
Всъщност като че ли това, което се случи на 4 февруари, беше нещо, което накара всички политици да станат държавници и да променят дори и тона, с който говорят. На мен ми е мъчно, че днес - една година след това, чух риторика, мисля че и заради нея хората излязоха на улицата, риторика отпреди години. Говори се за саботаж и за какво ли не.
Нека си казваме истината, но нека говорим нормално и човешки, защото хората излязоха на улицата, за да ни кажат, че искат да им говорим нормално и човешки, да им казваме истината, да не ги лъжем, да не правим политика на тъмно. (Шум и реплики на неодобрение от опозицията.)
Спомнете си, че за това излязоха! Защото не искаха задкулисни сделки и това е нещо, което не трябва да забравят всички политици. (Шум и реплики отляво.)
И искам да ви кажа, че ние не сме го забравили! И затова политиката, която правим, я правим открито и казваме истината, дори и да е трудна. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Казваме неща, които са неприятни. Казваме, че има проблеми, че живеем трудно, че трябва да платим цена, че трябва да се преборим и с престъпност, и с корупция. Трябва да го направим, но всички трябва да се преборим всеки, където е, на своето място.
Уважаеми дами и господа, днес като че ли в залата някои пак се опитаха да приватизират съгласието. Съгласието не може да се приватизира и не може да е притежание на един или на друг. Съгласие може да има, когато се съберат няколко мнения и се постигне нещо общо. Не може да има съгласие, когато аз казвам, че е така и не чувам другият какво мисли. Не може да бъде и така, както вие искате - да, дами и господа, вие, от БСП, искате, стоейки и бидейки в момента в опозиция, с това, което в момента предлагате, всички останали да се съгласяваме. Това е поведението ви от началото на тази година. Съгласие не се постига така! Не се постига, като непрекъснато изговаряте едни страшни думи и обрисувате едва ли не катастрофи и говорите с думите на уводните статии на "Работническо дело"! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Не може да има съгласие с тези думи. Съгласие трябва да намерим вътре в себе си и да търсим общите решения по най-важните неща на страната. И съгласието, дами и господа, зависи от управляващите. Това е урокът и от миналата година.
Наистина, управляващите преди една година, в лицето на председателя на партията и номинирания кандидат за министър-председател, проявиха държавничество и проявиха съгласие и показаха, че за да постигнем нещо държавнически, наистина от тези, които макар и формално имаха властта, трябваше да бъде проявен разум и трябваше да има проявено съгласие. Затова съгласието и в този парламент зависи от управляващите. И то е демонстрирано нееднократно. Нееднократно!
Можехме ли да приемем държавен герб, без да ви чуем? Можехме! Никаква пречка нямаше, господин Атанасов. (Шумно неодобрение от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Можехме ли да приемем, без въобще да чуем гласа на БСП, без нито един глас от БСП можехме да го приемем! Не го направихме. И това е разумът на управляващите. Това е, когато чуваш и другите. Това е съгласието!
И това е нещото, което не трябва да забравяме, защото това е най-важният урок, на който ни научиха хората преди една година. Научиха ни тези, които бяха на улицата, и тези, които бяха в къщите. И слава Богу, това, което ни научиха, беше чуто преди една година. И ние няма да забравим този урок.
Аз искам да кажа от името на хората, които представляваме - мнозинството от Съюза на демократичните сили, от нашите приятели от Народен съюз, че ние наистина не сме забравили това, което хората ни казаха преди една година. Ние го чухме и не сме спрели да го чуваме, защото сме в непрекъснат диалог и с тези хора. И не ни е страх да заставаме пред тях и да им говорим истината. И ще продължим да го правим, защото просто трябва да го направим - дали сме обещание точно на онзи 4 февруари. На онзи 4 февруари, на който почти всички бяхме на улицата и чакахме решението, което ще вземат политиците в сградата на Президентството. Всички ние чухме какво трябва да направим и разбрахме този урок. И ще го спазваме и в бъдеще! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля да изпълните задълженията си по чл. 107 и следващите от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изказването си госпожа Мозер нарича народен представител - един от нашите колеги, цитирам - "маша". Това е недопустимо поведение. (Шум и реплики от мнозинството.) Това е тежка обида.
Господин Соколов, Вие, като председател на Народното събрание, трябва да изпълните своето задължение.
Да напомня на госпожа Мозер, че тя лично е подписала закона, включително и за днешното съдебно заседание - Закона за лустрацията - и питам - това ли е пътят към националното съгласие?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Аз приемам да ме накажат, но защо - аз не споменавам имена!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И моля Ви, господин Соколов, изпълнете своите задължения по чл. 107 и следващите от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
А що се отнася до "Работническо дело", явно госпожица Михайлова дълбоко и много детайлно се е запознавала с неговите уводни статии. Благодаря. (Шумно одобрение и ръкопляскания от опозицията.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Вие знаете, че други вестници нямаше тогава! Предполагам, че и Вие сте ги чели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.

Преминаваме към първа точка от гласуваната седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕТЕТО.
Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Има и становище на Комисията по труда и социалната политика.
Кой ще изнесе становището на Комисията по правата на човека? Нейният председател отсъства от страната. Има ли заместник-председател тази комисия?
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроекта за закрила на детето, внесен от Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер

На редовно заседание на комисията, проведено на 24 септември 1997 г., съвместно с Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, бе обсъден законопроекта за закрила на детето N 54-01-64, внесен от госпожа Анастасия Мозер.
Присъстваха 12 членове на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
В дискусията взеха участие представители от Министерския съвет, Министерство на образованието, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, както и представители на неправителствени организации: фондация "Сирак", "Хелзингски наблюдател", Дружество за защита на детето, Български център по правата на човека, Хелзингски комитет по човешките права.
След обстойно обсъждане, комисията взе следното становище:
Законопроектът е навременен и необходим, като се има предвид, че досега такъв Закон за закрила на детето не е имало.
В процеса на обсъждането се направиха редица забележки и препоръки, целящи усъвършенстването на предложената материя.
След гласуването, комисията единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта с вносител Анастасия Мозер. Членовете на комисията препоръчват между двете четения да бъде сформирана работна група за обединяване на внесените законопроекти, касаещи една и съща материя, и изработването на общ Закон за закрила на детето."

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроекта за правата на детето с вносител
Елена Поптодорова

На редовно заседание на комисията, проведено на 24 септември 1997 г. съвместно с Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, бе обсъден законопроект за правата на детето с вносител Елена Поптодорова. Присъстваха 12 члена на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
В дискусията взеха участие представители от Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Министерството на финансите, както и представители на неправителствени организации, изброени в предходното становище.
Поради по-късното внасяне на законопроекта, поканените експерти на различните правозащитни организации не можаха да дадат мнение. В дискусията бяха отбелязани редица съвпадения със законопроектите на госпожа Мозер и госпожа Масларова и колектив, както и разработена материя, слабо застъпена или липсваща в двата други законопроекта за закрила на детето.
След гласуване, комисията единодушно предлага на народното представителство да приеме на първо четене законопроекта с вносител Елена Поптодорова. Членовете на комисията препоръчват между двете четения да бъде сформирана работна група за обединяване на трите законопроекта и изработването на един общ Закон за защита правата на детето."

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за детето, внесен от
Емилия Радкова Масларова, Руси Иванов Статков и
Пламен Василев Славов

На редовното заседание на комисията, проведено на 24 септември 1997 г. съвместно с Комисията по здравеопазването, младeжта и спорта, беше обсъден и законопроект за детето, внесен от Емилия Масларова, Руси Статков и Пламен Славов. Присъстваха 12 члена на комисията по Правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. В заседанието взеха участие и поканените представители, които изброих в предходните становища.
При проведеното обсъждане беше подчертана пълнотата на предложения законопроект, както и фактът, че той почти се покрива със законопроект на работна група от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Необходимостта от подобен закон е безспорна.
След гласуване, комисията единодушно предлага на народното представителство да приеме на първо четене законопроекта с вносител Емилия Масларова, Руси Статков и Пламен Славов. Членовете на комисията препоръчват между двете четения да бъде сформирана работна група за обединяване на трите законопроекта и изработването на общ такъв."

"С ТА Н О В И Щ Е
по законопроекта за защита на детето,
внесен от Юлия Берберян

На 5 ноември 1997 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроекта за защита на детето, внесен от госпожа Юлия Берберян. На заседанието присъстваха 15 народни представители и членове на комисията. При обсъждането бяха посочени както редица предимства, така и недостатъци в предложения ни законопроект за защита на детето, внесен от народната представителка госпожа Юлия Берберян. За пореден път беше изказана подкрепата на членовете на комисията към закон, уреждащ правата на детето в България.
Беше отправена препоръка към вносителката госпожа Берберян, както и към другите вносители на законопроектите с подобна тематика за започване на работа по съвместяване на всички законопроекти, касаещи правата на детето.
При проведеното гласуване народните представители единодушно подкрепиха законопроекта. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да подкрепи законопроекта за защита на детето, внесен от народната представителка госпожа Юлия Берберян, на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Становище на Комисията по труда и социалната политика - госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за закрила на детето
N 54-01-64 от 30 юли 1997 г., внесен от
Анастасия Мозер; законопроект за детето
N 54-01-72 от 12 септември 1997 г., внесен от
Емилия Масларова, Руси Статков и Пламен Славов;
законопроект за правата на детето
N 54-01-76 от 23 септември 1997 г., внесен от
Елена Поптодорова; законопроект за защита правата
на детето N 54-01-92 от 21 октомври 1997 г., внесен от
Юлия Берберян
На заседание на постоянната Комисия по труда и социалната политика, проведено на 22 октомври 1997 г., бяха представени от вносителите: Анастасия Мозер - законопроект за закрила на детето, от Емилия Масларова, Руси Статков и Пламен Славов - законопроект за детето, от Елена Поптодорова - законопроект за правата на детето и от Юлия Берберян - законопроект за защита правата на детето. Комисията прие необходимостта от обсъждането на правата на детето и привеждането на законодателството на Република България в съответствие с Конституцията на Република България и Конвенцията на ООН за защита правата на детето, което е и намерило място в законопроектите. Бяха идентифицирани законовите празноти, които се отнасят до неупоменати права на децата за тяхната закрила при опитите да се използват за политически, синдикални, религиозни и други групови интереси, за която защита авторите са дали конструктивни предложения. Това се отнася и до опитите за въвличането на децата в дейности, противоречащи на тяхното морално и здравословно развитие, закрила срещу малтретиране, при опити за отвличане и търговия с деца. И в четирите законопроекта са приети мерки за защита. От вносителите и комисията бе приета необходимостта от своевременно създаване на специална институция, която да гарантира защитата на правата на детето. Такъв орган, гарантиращ механизмите и процедурите по защитата правата на детето, има във всички страни от Европейския съюз и привеждането ни към европейското законодателство изисква навременни мерки в областта и на нашето законодателство. Съществуващите сега нормативни документи не осигуряват цялостна защита на децата, дори някои от тях не са адекватни на тази защита, което още повече засилва необходимостта от такъв закон за детето. Указът за насърчаване на раждаемостта не покрива променената в последното десетилетие демографска обстановка в страната: рязък спад на броя на живородените деца, повишен ръст на детската смъртност, покачване на брачната възраст и относителният дял на децата, родени извън брак, както и деца с различни увреждания. Бе приет и фактът, че не се дава конкретно определение на понятието "дете", както и липсата на ефективна закрила при полагането на труд от малолетни и непълнолетни.
Вносителите и комисията се обединиха около решението, че трябва да става дума по законов път да се промени философията и принципите на цялостната защита на децата. Общо бе становището, че това може да бъде осъществено на законодателно ниво и приложено от изпълнителната власт и с участието и помощта на неправителствени организации.
В предложените законопроекти има и редица различия по отношение на съществуващи общи формулировки, наличие на текстове, които нямат характер на правни норми, дублиране на форми на закрила и др. Предложените законопроекти за защита на детето не са икономически обосновани, както бе изтъкната и липсата на становище от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, както и опасението, че е налице възможността за забавяне на приложението на Закона за защита на детето, ако този закон бъде приет след Закона за държавния бюджет, поради липса на финансово обезпечаване.
След разискванията, проведени по законопроектите, Комисията по труда и социалната политика единодушно предлага на Народното събрание четирите законопроекта за защита на детето: на госпожа Анастасия Георгиева Димитрова - Мозер, на Емилия Масларова, Руси Статков и Пламен Славов, Елена Поптодорова Петрова и Юлия Берберян да бъдат приети на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Очевидно тук основната работа ще бъде от комисията, която трябва да изготви обобщен проект от четирите законопроекта.
От вносителите някой желае ли преди това да вземе думата?
Госпожа Мозер, заповядайте.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Господин председател, идеята беше, че след като тези закони бъдат внесени тук поотделно, а такава група има, но тя работи за второто четене на тези законопроекти, така че аз мисля, че всеки един от вносителите би трябвало да има възможност да си представи своя законопроект тук и после вече останалото ще последва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. По тези законопроекти има становище на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Господин Китов, моля да докладвате това становище.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, по законопроектите има наистина и становище на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
"Становище по Законопроекта за закрила на детето N 54-01-64, внесен от госпожа Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер, Законопроект N 54-01-72, внесен от госпожа Емилия Радкова Масларова и колектив, и по Законопроект N 54-01-76, внесен от госпожа Елена Бориславова Поптодорова.
На 1.10.1997 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Въз основа на дебати от заседанието на 24.09.1997 г. относно Законопроект за закрила на детето, внесен от госпожа Анастасия Мозер, Законопроект за детето, внесен от госпожа Емилия Масларова, и Законопроект за правата на детето, внесен от госпожа Елена Поптодорова, се гласува становище по посочените законопроекти. Трите законопроекта са съобразени с Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от Република България през 1991 г. Общо мнение бе, че създаването и приемането на такъв закон е наложително, тъй като проблемите, касаещи детето, са разпръснати между отделни институции и до момента не съществува систематизирана нормативна уредба за тяхната закрила.
Необходимо е създаването на системно проследяване на държавната политика спрямо децата.
Изтъкнато беше, че и трите законопроекта имат позитивни страни, които могат да бъдат основа при създаването на един общ закон, като основен проблем бе посочена липсата на финансови средства, които да обезпечат функционирането на подобен закон. Липсва координация между ведомствата относно възможностите за това финансиране. Няма ясна стратегия на Министерството на финансите по този проблем. Предложението относно финансирането на проектите е то да се извършва от държавния бюджет и от допълнителни фондове, какъвто е проектът на госпожа Мозер.
За да се обезпечи финансово функционирането на този закон, той трябва да бъде приет преди приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
В законопроектите на госпожа Мозер и на народните представители госпожа Емилия Масларова и господата Руси Статков и Пламен Славов не е регламентирана защитата на децата от проституция и насилие. Недостатъчни са алтернативите за отглеждането на децата.
В предложения вариант на народните представители госпожа Масларова, господин Статков и господин Славов се набляга на управленческите органи, които не са обект на този закон, а на подзаконова нормативна уредба. Не се третират отговорностите на родителите и ролята на неправителствените организации.
В законопроекта на госпожа Поптодорова се предлага досегашният институционализиран подход за работа с децата да бъде разчупен и да бъдат създадени неправителствени организации за тяхната закрила.
В предложените законопроекти липсват контрол и санкции при неизпълнението му. Трудно е в един закон да бъдат обхванати всички обществени отношения, касаещи децата. Затова надделя мнението, че са необходими два закона - Закон за правата на децата и Закон за финансово осигуряване на семейството.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 15 гласа "за", без против и въздържали се взе следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене и трите законопроекта."
И второто становище - по отношение на Законопроекта за защита на правата на детето N 54-01-92, внесен от госпожа Берберян.
На 5 ноември се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. На заседанието присъстваха председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта, господин Цвятко Барчовски и заместник-председателят господин Атанас Георгиев.
Законопроектът е съобразен също с Конвенцията на ООН за правата на детето. Общото мнение беше, че създаването и приемането на такъв закон е наложително и проблемите, касаещи детето, не са систематизирани в обща нормативна уредба. Необходимо е системно проследяване на държавната политика спрямо децата.
Има известно повторение в становището, което ще си позволя да ви спестя, но в крайна сметка, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта прие с консенсус следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене и Законопроекта за защита правата на детето, внесен от госпожа Берберян." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има становище на Комисията по образованието и науката по внесените законопроекти.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРГАРИТА ПЕТРОВА: "Комисията по образованието и науката на свое заседание от 8 октомври 1997 г. разгледа Законопроекта за закрила на детето, внесен от Анастасия Мозер, Законопроекта за детето, внесен от Емилия Масларова, Руси Статков и Пламен Славов, и Законопроекта за правата на детето, внесен от Елена Поптодорова.
В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на образованието и науката и на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Комисията отчита като безспорен факт необходимостта от привеждане на българското законодателство в съответствие с Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от Република България през 1991 г. Според вносителя, госпожа Анастасия Мозер целта на Законопроекта за закрила на детето е съобразяване с Конвенцията, възможност за кодифициране на правната материя, свързана с детето, уреждането й със закон, а не с подзаконови актове, включване на неуредени досега въпроси, както и създаване на материални и организационни предпоставки за подобряване на живота, възпитанието и оформянето на нравствения и социален облик на детето и преодоляване на съществуващия демографски срив.
Проектът предвижда създаване на държавен орган по въпросите на децата, без да бъде ясно и конкретно назован, и изграждане към него на Координационен съвет с представители на заинтересовани министерства и ведомства, между които липсва обаче Министерството на образованието и науката.
Съдържанието на законопроекта не отговаря на неговото наименование - Закон за закрила на детето, тъй като от разпоредбите не става ясно в какво се изразява тази закрила и как тя се гарантира. Проектът посочва, че урежда специфични права на детето и тяхното осигуряване, без да е ясно кои са тези права, как, по какъв начин и кой ги осигурява.
Би следвало в проекта да залегнат текстове, които да гарантират закрилата на детето.
Първо, за предотвратяване използването му за политически, синдикални и други цели, прилагането върху него на каквито и да е психически, физически и други форми на насилие, въвличането му в дейности, застрашаващи психическото, физическото и духовното му здраве и развитие, всякаква форма на експлоатация и търговията с деца.
Второ, да гарантират особената закрила на децата сираци, децата с хронични заболявания и физически недъзи.
Трето, да осигуряват условия и да гарантират ползването от детето на правата му за здравно и медицинско обслужване, на образование и възпитание, физическо, психическо и духовно развитие, на защита - физическа, правна и социална, на информация, консултация, образователно и професионално ориентиране, правото му на изява на своя талант и дарование.
Четвърто, да определят правата и отговорностите на държавните и обществените организации при работата с децата.
Пето, да определят отговорностите на семейството, родителите и физическите лица за закрилата на детето - осиновяване, отнемане на родителска власт и т.н.
Проектът предвижда раздел "Детски заведения", който трябва задължително да се синхронизира със Закона за народната просвета, уреждаща тази материя, както и със Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Като цяло този раздел следва основно да се преработи.
Създаването на фонд "Деца" и финансирането му поражда въпроси. От една страна, фондът набира средства от Републиканския бюджет, които не могат да бъдат по-малко от половината от разходите за издръжка на детските заведения и програми, изразходвани от държавата и общините през предходната година, а от друга - фондът дотира детските заведения, когато средствата от държавния бюджет се окажат недостатъчни за задоволяване на потребностите.
Законопроектът за детето, според вносителите госпожа Емилия Масларова, господин Руси Статков и господин Пламен Славов, има за цел по законодателен път да се защитят основните права и интереси на детето и да се запълни една юридическа празнота. Следва да се подчертае, че този проект се покрива почти изцяло с проекта на работната група към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Проектът до голяма степен систематизирано и изчерпателно урежда въпросите, свързани с принципите и формите на закрила на детето, както и отговорностите и задълженията на държавата и обществото. Като цяло законопроектът не е съгласуван със Закона за народната просвета, Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Семейния кодекс. Определените в закона срокове за осъществяване на спешните мерки на практика не са обосновани, тъй като не е конкретизирана и уточнена процедурата за тяхната реализация. Би следвало да се диференцират функциите на Националния център и общинските центрове за закрила на детето и на Централната, респективно, местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; да се заложат текстове, свързани с гарантиране на условията за осъществяване на правата на детето, за закрила на детето при опити за използването му за политически, синдикални и други цели; за закрила от всякакви форми на насилие; правото на неправителствените организации да развиват дейности с децата (след лицензиране), като се конкретизират редът и отговорностите при работата им с деца.
Законопроектът за правата на детето, според вносителя госпожа Елена Поптодорова, има за цел да създаде рамка за изграждане на система за защита и развитие на децата, която да обхваща принципите на гарантиране на правата на детето, структурата на системата, координация и контрол между отделните звена, правно и финансово осигуряване. Почти всички текстове са формулирани общо и повтарят текстовете на Конвенцията за правата на детето и на други закони, без да са уточнени правните субекти.
И трите проекта пренебрегват мястото на Министерството на образованието и науката, както и законови положения, свързани с правата на детето, които са обект на Закона за народната просвета. Никой от проектите не отразява пълно и цялостно изискванията на Конвенцията за правата на детето. Трябва да се подчертае, че правата на детето в една или друга степен са обект на регламентация, уредена в около стотина законови и подзаконови актове. В тази връзка възниква основателно въпросът дали е необходим един специален закон, който да кодифицира всичко, свързано с детето, или да се приеме идеята за устройствен закон и да се премине към изменения и допълнения на съществуващата уредба.
Предлаганите проекти, макар и близки по идеи, предлагат различни решения и подход, но не са успели да защитят убедително идеята за създаване на отделна нова институция, при наличие на държавен орган - Комитет за младежта, физическото възпитание и спорта, който съгласно Постановление на Министерския съвет N 136 от 1997 г. формира държавната политика по проблемите на децата, разработва национална стратегия и предлага актове и проекти в съответствие с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на детето.
Комисията по образованието и науката счита, че духът на законите трябва да е разрешителен и в по-голяма степен да гарантира духовното развитие на децата. Законопроектите не уреждат пълно позитивните и негативните права. Ясно и конкретно следва да се регламентират правата на детето в и извън семейството, както задълженията и отговорностите на семейството, обществото и държавата. Комисията предлага да се минимизират структурите, предвидени за осъществяване на правата на децата и тяхната закрила, като не се допусне създаването на паралелни такива. Въпросът за финансирането и материалното осигуряване трябва да се разработи по-задълбочено и да се съобрази със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
Комисията по образованието единодушно приема необходимостта от нормативна уредба, съобразена с Конвенцията за правата на детето. Препоръчва на вносителите да обединят усилията си съвместно с представители на всички заинтересовани институции за изработването на един проект, който да уреди този вид обществени отношения, свързани с признаване и реализиране правата на детето, помощта и защитата от страна на обществото и държавата, и в този смисъл предлага на пленарната зала да разгледа и трите законопроекта.
Становището на комисията бе единодушно подкрепено."

"ЗАКОНОПРОЕКТ N 54-01-92
за защита правата на детето, внесен от Юлия Берберян

Комисията по образованието и науката на свое заседание от 29 октомври 1997 г. разгледа внесения от народния представител Юлия Берберян законопроект за защита правата на детето. Според вносителя законопроектът има за цел да постави на обсъждане проблемите за защита правата на детето и привеждане на законодателството в съответствие с Конвенцията за защита правата на детето. Той не урежда, а и не си поставя за цел да уреди цялостно материята по закрилата и правата на детето. Някои от текстовете, свързани с конкретните права на детето е добре да се прецизират. Например чл. 1, ал. 2, т. 6 - правото на детето да формира и изповядва собствени религиозни възгледи, дори те да се различават от тези на родителите, крие реална опасност от сектантско влияние и се нуждае от допълнителни текстове.
Член 5 - правото на детето да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите, ако уведомяването им би засегнало интересите на детето, поставя въпросът кой ще преценява това. Създаването на национална, с ранг на министерство, и регионални дирекции по общини за защита правата на детето излишно бюрократизира тази дейност и сериозно натоварва държавния и общинските бюджети.
Комисията предлага да се минимизират структурите, предвидени за осъществяване на правата на децата и тяхната закрила, като не се допусне създаването на паралелни такива. Въпросът за финансирането и материалното осигуряване трябва да се разработи по-задълбочено и да се съобрази със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
Създаването на институцията "Приемни родители" е със съмнителна отговорност и възможност за експлоатация на детския труд, поради определения в чл. 28 срок, за който се настанява детето.
Проектът регламентира осиновителни агенции, като посредници при осиновяване, като такава дейност могат да упражняват само организации с нестопанска цел. Основателно възниква въпросът кой ще финансира тази дейност и как ще се избегнат възможностите за корупция.
Комисията по образованието и науката единодушно приема необходимостта от нормативна уредба, съобразена с Конвенцията за правата на детето. Препоръчва на вносителите на четирите законопроекта да обединят усилията си съвместно с представители на всички заинтересовани институции за изработването на единен проект, който да уреди този вид обществени отношения, свързани с признаване и реализиране правата на детето, помощта и защитата от страна на обществото и държавата и в този смисъл предлага на пленарната зала да разгледа на първо четене представения законопроект.
Становището на комисията е прието единодушно."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Петрова.
Преминаваме към разискванията.
Има думата госпожа Берберян, вносител на законопроект.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да се спра на положения в нашия законопроект, които са по-различни от останалите три законопроекта, а също така и на положения, които са нови и основни във всичките законопроекти. Нови, казвам, като задължения във връзка с привеждането на този закон - за закрила на детето, с изискванията на европейските и световните стандарти и по-специално с Конвецията на ООН за закрила на детето.

По тази конвенция от държавата България се изисква да има държавен орган, независимо как ще бъде наречен той - агенция или комисия, или нещо подобно, държавен орган, който да носи отговорността за закрилата на детето в България. Всички знаем, че правата на детето в България в момента са силно накърнени. Насилието, което цари в нашето общество, а за съжаление и по целия свят, се отразява и върху детето в България. Всекидневно чуваме за насилие, упражнявано не само у дома, не само в домовете за сираци, в ТВУ-тата, а за съжаление и в училищата и дори в детските градини.
В този държавен орган по нашия законопроект се предвижда да работят юристи, психолози, педагози, възпитатели, които най-малко един път в три месеца да посещават сиропиталищата, детските градини и да водят разговори с децата, с работещия персонал там, да ходят дори в училищата и да водят разговори с учениците, с учителите, да се правят анкети, така че по този начин нищо да не остане скрито, никаква форма на насилие да не може да остане скрита.
Също така нещо ново в нашия законопроект е това, че ние искаме да вдигнем лекарската тайна тогава, когато при лекар отива малтретирано дете. В нашия законопроект се предвижда в такъв случай лекарят да не бъде задължен да пази тайната на своя пациент, а да отиде и да съобщи съответно в този държавен орган за насилието, извършено върху детето.
Още нещо, което бих искала да спомена, е за особената закрила на децата-сираци от домовете за деца и юноши. Три години след напускане на дома, като им се помага от държавата за намиране на работа, за осигуряване на жилище и евентуално за насочване и за подпомагане в образованието. Говорим само за децата-сираци.
Също така бихме искали по нашия законопроект да се окаже особена закрила на надарените и талантливите деца - граждани на Република България.
Ще повторя, че нашият законопроект е законопроект за устройствен закон и че в момента правата и защитата на детето в българското законодателство се третират от множество закони, кодекси, от Конституцията, разбира се, Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Семейния кодекс, Кодекса на труда. Изработването на отделен Закон за защита правата на детето ще изисква значителна преработка на споменатите закони, промени в институциите и ведомствата, които организират изпълнението на закона, както и основна реконструкция на държавния бюджет.
Затова ние предлагаме поетапност, прагматичен подход, който ще изисква поетапно да се приведат в съответствие отделните нормативни актове, като в отделните комисии на Народното събрание, в които участва представител на всяко едно от ресорните ведомства, се предложат както съответните законодателни промени, така и тяхното административно и финансово покритие.
Това, с което бих искала да завърша, е, че безспорно ще имаме един нов Закон за закрила правата на детето, но докато това стане, всички ние по всякакъв начин, особено чрез медиите, би трябвало да не спираме да работим за промяна в нашето мислене, че детето е едно човешко същество, което има всичките права и задължения на гражданин на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Берберян.
Госпожа Мозер има думата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред бих искала да благодаря на всички за това, че най-после този Закон за закрила на детето стигна до пленарна зала. Тук бих искала веднага да спомена, че ние много добре си давахме сметка, че по-добре щеше да бъде поне първото четене и предложенията да бъдат направени преди приемането на бюджета за 1998 г., но за жалост не успяхме да постигнем това тогава. Мисля, че междувременно това не би трябвало да пречи да се работи в тази насока.
Освен това радвам се, че и този законопроект влезе днес, не само заради тази важна дата, но и затова, че на мен буквално ми беше трудно вече да отговарям на въпросите на журналистите за това какво става с този законопроект. Сега поне можем спокойно да кажем, че той е вече представен на вниманието на депутатите и шансовете за придвижването на този въпрос са налице.
Предвид това, което и преди малко се каза, и за да подчертая важността на този законопроект, тук има едни бележки на Комитета по правата на детето за България, направени преди известно време, които много ясно подканват нашата страна да приеме един закон за защита на детето, защото тогава той още не беше дори разработен в окончателен вид и приет и това бяха техни безпокойства, както те го казват, и препоръки, и това, което те виждат в този доклад, липса на национална стратегия за децата, която е една от целите на тези законопроекти.
Техните препоръки са много важни и аз мисля, че всички ние сме имали предвид точно това, което те предлагат, за да се попълни тази липса на законови гаранции за защита на децата и в нашето общество.
Аз искам да кажа няколко думи за законопроекта, който аз съм внесла. И споменавайки, че има вече работна група, която работи за обединяването на всички внесени законопроекти за второ четене, но на първо четене, както виждате, препоръките са те да бъдат приети.
Законът за закрила на детето, който аз съм предложила, урежда специфичните права на детето, съобразно Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от Република България през 1991 г., както и условията, и институциите за тяхното осигуряване. Ратифицираната конвенция е задължителна и нейните разпоредби имат пряко действие във вътрешното ни законодателство, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Законопроектът за закрила на детето е разработен в шест раздела с допълнителни и предходни, и заключителни разпоредби, както следва:
Раздел I - Общи положения.
Раздел II - Права на детето.
Раздел III - Задължения на държавата и органите на местното самоуправление.
И аз тук искам да спомена, че има становища и на Комисията по местното самоуправление.
Раздел IV - за детските заведения.
Раздел V - Материално подпомагане за раждане и отглеждане на деца.
Раздел VI - Финансиране на дейностите по закрила на детето.

В раздел I се дават точни дефиниции и се прави разграничение, в смисъл, че се дефинира понятието "дете" - малолетни и непълнолетни.
Аз няма да представя цялата си обосновка, но в раздел II са уредени правата на детето като български гражданин с препращане към глава II от Конституцията на Република България. Спецификата при упражняване на тези права от децата като малолетни и непълнолетни е уредена изчерпателно, като е съобразена с разпоредбите в Конвенцията и националните особености на българските деца.
В раздел III се уреждат задълженията на държавата и органите на местното самоуправление към децата. Общото управление по осъществяване правата на децата, държавните грижи за тях, набиране и предоставяне на информация, което е нещо много важно за тях, ние предлагаме да се извършва от комитет или министерство, което работи по одобрен правилник от Министерския съвет.
Известно е, че определянето на правителствена структура, която да ръководи работата с децата, досега разкрива значителна динамика, така че само за две години беше създаден този Комитет за младежта и децата, чиито основни функции и задачи бяха определени с Постановление N 115 от 1995 г. на Министерския съвет, а после той бе закрит и негов приемник стана Комитетът за физическо възпитание и спорт, преименуван в Комитет за младежта, физическото възпитание и спорта.
За да се избегне необходимостта от изменяне на закона при всяка подобна структурна промяна, се предлага редакция, която не уточнява наименованието на ведомството, снабдено с ръководни функции относно децата.
В законопроекта се приема, че управленски орган по въпросите за децата трябва да има и той трябва да бъде държавен, а не обществен. Такова е разрешението, възприето в повечето европейски страни. Създаването на орган, който да наблюдава и критикува правителствената политика спрямо децата, какъвто е службата за децата в Норвегия, при наличието на установения с Конституцията парламентарен контрол върху всички дейности на правителството, не е необходимо.
Аз бих искала по-набързо да се спра само на някои от специалните и по-съществените точки, защото ще имаме възможност и след това да говорим.
В раздел IV са детските заведения, които са систематизирани и уреждани понастоящем от различни нормативни актове, без ранг на закони, като са определени тяхната подчиненост и тяхната издръжка. Уредени са и възможностите за създаване на детски заведения от обществени организации и физически лица и правният режим относно тях.
В раздел V, който е много важен - "Материално подпомагане за раждане и отглеждане на деца" - е преуредена материята - това е много важно, защото този въпрос е съществен в нашето общество и предвид този демографски срив, на който сме свидетели, и предвид на икономическата обстановка, която едва сега се стабилизира - уреждана досега от Указа за насърчаване на раждаемостта. С оглед силно действащите инфлационни процеси съответните суми не са фиксирани, а са свързани с минималната работна заплата. Въведен е социалният елемент, като детските надбавки са свързани, от една страна, с възрастта на децата, а от друга - с материалното положение на семейството. Направен е и опит заплащаните суми да не бъдат символични, а реално да подпомагат издръжката на децата, а оттам и да допринесат за овладяване на отрицателните тенденции в демографския процес.
Уредбата е свързана с възприетите вече решения в приетия през 1995 г. Закон за фонд "Обществено осигуряване".
"Финансиране на дейността по закрила на детето" - това е също един много важен момент, защото наистина въпросът как ще бъдат финансирани тези дейности е много важен. Новият момент в този раздел е създаването на специализиран фонд "Деца". Целта е да съществуват резервни средства, чрез които да се допълват до най-необходимото средствата по Републиканския и общинските бюджети, както и да се преодолява неритмичността при осигуряване на средствата от Републиканския бюджет, а така също и да има източник за финансиране на приети по съответния ред програми за деца. При уреждане на ръководството на фонда е предвидено участие и на представители на общините с оглед да се избегне подценяването на техните нужди в съответната област. Определена е и годишната минимална вноска от Републиканския бюджет за фонда, за да се гарантират реално необходимите му средства.
Всички знаем, че и в момента по различни раздели се предвиждат средства в тази насока. Тук ние предлагаме да бъдат организирани и насочени и да се търсят средства точно, които да бъдат внесени в този фонд "Деца". Тази идея - за фондовете, както знаем, е нещо, което трябва да бъде въведено. То дава една известна самостоятелност и насочва по целесъобразност средствата - и това е винаги много по-добре, и една известна децентрализация и мобилизиране и на частния сектор, и на това гражданско общество, което по този начин добива едно допълнително измерение.
В Преходните и заключителни разпоредби са посочени промените в действащото досега законодателство. Основни са промените в Семейния кодекс. С тях се цели защита на интересите на децата при родители, които вследствие на незаинтересованост или морални проблеми създават пречки при осъществяване на наложителната в тези случаи промяна в родителската власт. Облекчен е режимът на осиновяването тогава, когато родителите минават в неизвестност и не поддържат връзки с детското заведение, в което са децата им. В същите тези случаи облекчена е и процедурата за лишаване от родителски права. Разширен е кръгът на лицата, които могат да искат от съда вземане на временни мерки относно децата или лишаване от родителски права, като са включени съответните кметове, тъй като те са най-добре запознати с конкретния случай. Въведен е и институтът на временен настойник и попечител, за да не остават децата без съответни законни представители в периода, през който тече процедурата за определяне на постоянни такива.
Предлаганият проект има предвид главно три цели:
- съобразяване с Конвенцията за ООН за правата на детето;
- възможното кодифициране на правната материя относно децата, уреждането и на законово ниво, а не с подзаконови нормативни актове, и включването в нея на неуредени засега въпроси;
- създаване на материални и организационни предпоставки за подобряване на живота, възпитанието и оформянето на нравствения и социален облик на бъдещите граждани на България, а оттам косвено и за преодоляване на съществуващия страшен демографски срив.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! И аз на свой ред бих искала да представя внесения от мен от името на Евролевицата закононпроект.
Най-напред няколко думи по подхода. Мисля, че вносителките имахме в някаква степен различен подход, което даде възможност да се обхванат по-широк кръг въпроси, свързани със защитата на правата на детето. И мисля, че работата, която в момента се извършва от работната група, наистина ще доведе до обобщаване и в крайна сметка - умело и успешно съчетаване на внесените засега законопроекти и подходите, които се съдържат в тях.
Моето виждане беше, че не би било лесно - не говоря за уместно, в един закон да се съчетаят с достатъчна пълнота както самите права - така, както те са прокламирани в Конвенцията за правата на детето, с чисто фнансовата част, с обезпечаването на дейностите, свързани със защита на децата.
Ето защо предложението ми беше да имаме един закон, който да е свързан с правата като такива и гарантирането им, и втори - а те двата да образуват заедно един пакет, който да се занимава изцяло с финансовата страна по осигуряване на дейностите.
Мисля, че ще се постигне едно умно, добро решение. И дали това ще бъдат два обособени дяла на един законопроект, или два законопроекта, свързани в пакет, мисля, че целта им ще бъде постигната. Ето защо законът, който сега ви представям, е основно свързан със самите права и институциите, които предлагаме да се грижат за тяхното осъществяване.
В закона правата са разделени в няколко раздела в зависимост от тяхната специфика. Най-напред идват гражданските права. Ще посоча само един текст, който държа да бъде доведен до знанието на народните представители дотолкова, доколкото той е малко по-различен от обичайната представа, споделена и от останалите вносители, за това какви трябва да бъдат гражданските права на детето от гледна точка защита от страна на държавата срещу дискриминация, насилие, преследване; равенство по отношение на раса, пол, език, религиозни вярвания, убеждения и т.н.; право на сдружаване при определени условия. Мисля, че всички вносители са обхванали тази тема.
Струва ми се обаче, че в раздела за граждански права е нужно да посочим и едно право, което невинаги се спазва, а мисля, че недостатъчно добре е гарантирано законово. Това е правото на детето да участва по подходящ начин във вземането на решения по въпросите, които го засягат. И този текст се съдържа като ал. 2 на чл. 6 в предложения законопроект.
Третият раздел от законопроекта е свързан с икономическите, социалните и културните права на детето. В чл. 11 се постановява правото му на жизнен стандарт, който да отговаря на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. И още един текст, който е ал. 3 на същия този чл. 11 и който аз намирам за особено важен не само по отношение на темата, която обсъждаме в момента, а и поначало в организиране на работата ни като Народно събрание, заето с изключително много закони, свързани с преобразуването на икономическата и социалната среда в България. Този текст е следният: "Всяко действие на законодателната и изпълнителната власт в посочените области се предприема след оценка на очакваните му последици за децата".
Смея тук да отворя една скоба и да изразя убеждението си, че все още ние не сме постигнали механизъм, по който да оценяваме по време на работата си последиците от законите, които приемаме - и ще позволите едно пристрастие - не само към децата, но и към жените. Мисля си, че е нужно да имаме една такава, макар и вътрешна, оценка на парламента.
В чл. 12 се говори за правото на възможно най-доброто здравно обслужване не защото темата беше гореща през изминалата седмица, а защото това е ключов въпрос за доброто израстване, за пълноценното израстване на детето, смятам, че е нужно специално да се обособи текст по отношение на здравното обслужване за деца. И следва още един текст за това, че нито едно дете не може да бъде лишено от достъп до такива услуги, възможно най-добри здравни услуги.
В законопроекта, който предлагам на вниманието ви, се съдържат и текстове, които, уви, са свързани със ситуация, която ви налага и която е нова за страната ни. Това е появата на детска наркомания, детски алкохолизъм, разбира се, детска престъпност, детска проституция. Очевидно е, че чрез един основен законов акт, какъвто е този закон, и най-вече чрез подзаконови актове, нормативни разпоредби, е нужно да се фокусират усилията и на законодателя, и на изпълнителната власт към тези, уви, много драматични явления, които се появиха в живота на подрастващите. И най-тъжното е, че тяхната възрастова граница продължава да спада.
По отношение на децата с физически недъзи, в законопроекта се предлага специална грижа и подпомагане, при възможност безплатно лечение и грижа за деца с такива увреждания, както и достъп до образование и подготовка, които да им осигурят социализация, най-пълно индивидуално развитие и интеграция в обществото.
Мисля, че образованието естествено ще заеме и в обединения текст една съществена част от правата, които ние отреждаме и защитаваме за децата. Очевидно е, че идният век ще бъде век на образованието и не можем да не се съобразим с всички онези изисквания, които бъдещето налага и които вече не са само предмет на закон за образование, а са предмет и на всички онези допълнителни усилия, които трябва да се направят и които, според мен, е нужно да бъдат разписани в Закона за детето по отношение вече на тази формативна възраст, така нареченото основно образование, задължителното образование, което, според мен, трябва да бъде именно такова, за да се гарантира една добра образователна база практически на всички деца. Ето защо предлагам в чл. 18 текст в следния смисъл: "Основното образование е задължително, безплатно и достъпно за всяко дете".
Пак в скоби ще кажа - спор породиха някои решения за това да не се издават документи за образование след завършване на 4-и клас, а да се издават след завършване на средното образование. Мисля, че това е добра стъпка именно в посока на едно задължително по-високо равнище на образованието на огромното мнозинство от децата.
В раздел трети "Икономически, социални и културни права" се предвижда и защита на детето срещу икономическа експлоатация. И чл. 21 говори за "защита срещу труд, който носи риск за живота и здравето му, за неговото умствено, духовно, морално и социално развитие, или препятства образованието му". Във връзка с това предлагаме една минимална възраст за наемане на работа - 15 години, за да може да се гарантира текстът за задължително основно образование. Също така забраняване наемането на деца за нощен труд, определяне на задължителна минимална надница и максимум допустими работни часове специално за детския труд.
Позволили сме си в чл. 23 да надникнем малко и в перспективите на детето по отношение на неговата работна заетост и без това да са някакви солидни гаранции смятаме, че са необходими най-малкото усилия, за да се предотврати евентуална бъдеща безработица на децата. В чл. 23 предлагаме образователните структури да установят по-тесни връзки с производствения сектор и сферата на услугите в съответния район с цел по-доброто им приспособяване към изискванията за работна ръка.
Раздел четвърти се занимава с детето и семейството. Тук, в чл. 27, ал. 1 говорим за родителската отговорност, която е грижа за личността на детето чрез лична връзка с него и грижа за неговото образование, издръжка, юридическо представителство и управление на собствеността. Отново тук е предвидена възможност детето да участва във вземането на всички решения, включително и на най-тежките, когато то трябва да бъде отделено от единия или от двамата родители.
Един нов по същността си текст е текстът на чл. 31, който предвижда равни права на всички деца, независимо от тяхното семейно положение, което означава брачни, извънбрачни, осиновени и изоставени, включително равни права на наследяване на имуществото на бащата и майката. Това, разбира се, предполага смяна и на общественото съзнание, разбира се, и смяна на вече действащи по-стари законови актове.
В раздел пети се третират връзките между детето, държавата и обществото. И тук именно е развита идеята, възгледът за това как трябва да изглеждат държавните органи, които поемат отговорностите по грижата за децата. Аз съм съгласна, че трябва да има държавен орган, както вече се каза и по-рано от други вносители, задължително е едно пряко ангажиране на държавата с тази проблематика. Поради тази причина предлагаме Агенция за защита и развитие на детето, която да има подразделения по места - общински служби за защита и развитие на децата. Мисля, че тук мненията пак съвпадат. Ясно е, че трябва да има един централизиран орган и той непременно да има своите представителства по места, за да се осъществява тази пряка вертикална връзка.
В предлагания на вниманието ви законопроект се съдържа една нова фигура, нова институция. Тя се нарича с една не много позната дума "омбудсман". Така фигурира във всички международни документи по правата на човека и в частност на детето. Омбудсман е комисар, може би това е най-точната дума - комисар по правата на човека. Това е недържавна фигура, недържавна институция. Това е публична фигура, публичен представител, който в повечето случаи се избира от парламентите, от народните събрания и има грижата да бъде своеобразен публичен защитник, най-общо казано, спрямо държавата в защита интересите на децата.
Съвсем накратко искам да кажа, че това е и препоръка към нас, която се съдържа в "План 2000" - Бялата книга от Брюксел, от Европейския съюз. Това изрично се препоръчва и в Европейската стратегия за правата на децата, която беше приета през юни 1996 г. от Съвета на Европа. Аз искрено се надявам, че ще постигнем разбиране по нейното създаване, все едно как се нарича тя. Само за информация ще кажа, че такива институции, такива публични фигури с висок престиж са вече действащи в 12 европейски страни.
Тъй като времето ми изтича, аз завършвам с надеждата, че по-подробните аргументи ще могат да бъдат изложени при второто четене на един обединен законопроект. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Руси Статков има думата от името на последните вносители - на четвъртия законопроект.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Признателен съм на колежките - особено на госпожа Мозер, разбира се и на госпожа Поптодорова, на госпожа Тошкова, на госпожа Берберян, на госпожа Масларова и разбира се на заместник-председателя на Народното събрание, госпожа Шопова, която ни съдействаше, за да може най-после и с ваше настояване този ден да дойде - именно денят, в който българският парламент да се занимае с една изключително важна, бих казал най-важна задача като уреждане на отношенията, свързани със закрила и защита на детето в новите условия. Като един от вносителите - от двамата мъже в нашата група - още веднъж, изразявайки своята признателност на жените в парламента и на колегите, които ни подкрепиха, бих искал да бъда разбран правилно в това, което ще кажа по-нататък.
Ние не желаем тези въпроси, свързани с детето, да бъдат политизирани, да бъдат подлагани на какъвто и да е опит за манипулация, но същевременно бихме искали реално да видим фактите и условията, в които решаваме тези проблеми и задачите, които си поставяме от гледна точка и на международните документи, за които стана дума в изказванията и при представянията на законопроектите от колежките.
Разбира се главното, което ни е ръководело, имайки предвид нашите мотиви по законопроекта, който е представен на вашето внимание, е състоянието - за разлика от преди 10 ноември, имаме предвид променените обществено-икономически, финансови и други условия в страната от една страна, а от друга страна, за съжаление трайната тенденция на влошаване на демографското състояние у нас и съответно на условията, свързани с отглеждането на децата.
Казвам тези неща, защото действително те трябва ясно да бъдат подчертани с оглед решаването и уреждането на тези отношения. И като казвам, че условията се влошават, ще цитирам последната година, за която имаме данни, а това е 1997 г. Там всъщност предварителните данни за естественото движение на населението само по отношение на месец декември са прогнозни, а другите данни са реални:
В страната имаме живородени 63 829 деца, умрели всичко имаме 120 000 човека. Умрели деца до 1 година са 1139, естественият прираст е минус 56 391. Раждаемостта на 1000 души е 7,7. Смъртността - 14,5. Естественият принос е минус 6,8. Детската смъртност на 1000 живородени деца - 17,8. Това са страшно тревожни цифри. С тези цифри ние се нареждаме на последно място сред бившите социалистически източноевропейски страни, с които би трябвало да се сравняваме от гледна точка на прехода.
Казвам тези неща не с цел да политизирам, а с цел да бъде ясна картината, която ни е мотивирала, тъй като говоря за влошаващи се тенденции. Затова цитирам последната година като най-лоша, защото тези тенденции са такива от 1990 г. насам. Това от една страна.
От друга страна имам предвид икономическите условия. Голяма част от семействата, които отглеждат едно и две деца, не са в състояние да го направят поради липса на достатъчно доходи. Основният доход, разбира се, е работната заплата. Всички данни, които проверих - и наши, и международни, тъй като има ежегодни проучвания от страна и на международни институти, показват нарастване на така наречените рискови семейства и преобладаващата част се оказват такива от гледна точка на екзистенц-минимума за един човек и особено за отглеждане и възпитание на дете.
Разбира се, не на последно място трябва да се види и това, което се прави със съществуващата мрежа за социално подпомагане - крайно недостатъчно с оглед отглеждане и възпитание на децата.
В този смисъл ние се опитахме да направим един законопроект, който да отчете съществуващата законодателна база, която в голяма степен вече е такава, че не може да бъде адекватна на променените обществено-икономически условия, но без да повтаряме тази база в частта й, която има действие и днес. Стана дума вече тук, че голяма група са все още съществуващите и неотменени от нас закони, които уреждат социални аспекти, свързани със защита на детето, с неговото отглеждане, с реализацията на неговите права. Това са Семейният кодекс, независимо от смешния му днешен вид Указът за насърчаване на раждаемостта, Законът за народната просвета, Законът за народното здраве, Законът за физическата култура и спорт и Законът за противообществените прояви ..., като основни закони, наред с други, в които в една или в друга степен съществуват тези проблеми.
Повтарям, че се постарахме. Убеден съм, че след всички обсъждания, които направихме с участието на експерти и с представянето на другите законопроекти, ние в значителна степен сме се доближили, но същевременно не сме решили именно за тези условия, в които споменах, че се намира страната, адекватно да уредим отношенията, свързани със защитата на детето.
Разбира се, и аз като всички вносители, ще наблегна на някои нови неща, за които считаме, че е добре в общия закон, който ще направим, да бъдат приети и да останат. Ние като всички други сме се опирали естествено на изискванията, които Конвенцията на ООН и приетата през 1996 г. Европейска социална харта изискват да бъдат спазени от нас като законодатели. В този смисъл сме се постарали с предмета на закона да уредим принципите и формите на закрилата на детето, системата от държавни органи, които осъществяват дейностите по закрила на детето, формите за участие на неправителствените организации, тъй като едно от нещата, които пропуснах като променена обстановка, е именно все по-нарастващата роля и място на неправителствените организации след 10 ноември в решаването на част от проблемите по отношение на закрилата на детето. Като казвам все по-нарастваща, това е без разбира се да се изместват основните функции, които имат семейството и държавата, но този момент е важен и той има своето място в нашия законопроект.
Не бих искал да повтарям част от нещата, които са общи. Бих искал да кажа, че акцента, който ние поставяме, е свързан със задълженията на държавата - задълженията на държавата именно в този момент на изключително трудни условия в прехода, в който се намира страната и съответно от гледна точка на основния критерий, на основната цел - всестранното осигуряване на интересите на детето и на определени принципи, които ние смятаме, че трябва да бъдат спазвани при определянето на тази политика не само държавна, а с участието на останалите органи и на обществото.
Освен съществуващите органи, които са до този момент, ние предлагаме центрове за закрила на детето като нови органи: национален център и областни центрове. Нашето предложение за националния център е той да бъде към Министерството на труда и социалната политика, където да става координацията по тези проблеми. Общинските центрове за закрила на детето да бъдат към съответните общини. Не бих искал да повтарям, че ние не отменяме с нашето предложение мястото на досега съществуващите органи от страна на държавата и общините, като заведенията за отглеждане, образование и възпитание на децата, които са създавани например със Закона за народната просвета или по Закона за борба с противообществените прояви, като комисиите за борба срещу тези прояви на малолетни и непълнолетни, детските педагогически стаи, домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, приютите за безнадзорни деца.
Стремим се с едно най-подробно разписване на функциите на Националния център и на общинските центрове за закрила на детето да ориентираме към една много по-всеобхватна държавна политика с оглед на новите проблеми и новите реалности. Не бих искал да ви занимавам подробно, но всеки един ще се убеди, че в това отношение ние имаме достатъчно идеи и база при бъдещия законопроект те да бъдат взети предвид.
Постарали сме се във формите за закрила на детето да се опрем на нашия и на международния опит. И тъй като става дума за неща, общи с другите законопроекти, ще откроя само два момента. В тази форма, каквато са приемните родители, ние за разлика от SOS-селища и майки, отиваме на вариант да се търсят наистина двама родители, а не само една майка, със съответните изисквания, които също така подробно сме разписали, с оглед утвърждаването на тази форма. И като нова форма това са семейните домове, които предлагаме. Те са такава форма, която да осигури на децата условия за отглеждане и възпитание, близки до тези в многодетните семейства. Тази форма също така подробно сме я разписали и се надяваме, че ще има своята приемственост в общия законопроект.
Постарали сме се с оглед осиновяването, тъй като тези въпроси са уредени в Семейния кодекс, да дадем в рамките на новото си виждане за общинските центрове и за националния център едно преплитане на тези проблеми вече на това равнище, тъй като 10 на сто от всички новородени и живородени деца подлежат на осиновяване. Това е голяма цифра, но това е фактически реалността. И с оглед на това действително да се осигурят родители, които да отгледат тези деца, ние търсим, така да се каже, в тези условия и мястото на центровете за намиране на подходящи родители, съответно с представяне на информация и т. н., с оглед най-доброто решаване на тези въпроси.
За финансирането. Говорейки за финансирането, ние не сме разписали най-подробно, но предвиждаме създаването на един фонд "Деца", който да финансира специалните програми. Отделно от това по линия на държавния бюджет, на републиканския бюджет, на общинските бюджети и на други специализирани фондове да се извършва финансиране на дейностите, които са свързани със закрила на детето.
Бих искал да кажа няколко думи в посока на подхода, който трябва да реализираме, и законопроектите на колегите, които са внесени. Моля Ви, господин председател.
Аз признавам, още веднъж го казвам, че с оглед на тези условия, в които се намираме, ние трябва да вземем всичко добро. А има много добро в другите законопроекти. И най-вече - да решим действително този проблем с финансирането. Не може повече той да бъде отлаган, не можем ние като народни представители да се унижаваме, заставайки очи в очи не само с ромите и техните деца, а въобще с нашите деца. И колкото и да са трудни икономическите условия, струва ми се, че тук госпожа Мозер беше права, ние не можем да го отлагаме с всяка финансова година. Трябва да се направи всичко необходимо в комплексния законопроект, след като го приемем и на второ четене, тези неща да залегнат. И аз съм за това нещата от Указа за насърчаване на раждаемостта да бъдат преустановени, а тук, в този законопроект като закон вече за второ четене да намерят място. И ще подкрепя, надявам се, една продължаваща линия от страна на госпожа Мозер и на другите в тази посока, тъй като ние в такъв разпис го нямаме.
Уверен съм, че и въпросите на наркоманията, на проституцията, на трудовите права, тъй като този въпрос стои, за експлоатацията на децата ще ги решим по-добре в другите законопроекти. Има такива идеи и ще работя за това.
Надявам се, уважаеми дами и господа, че всички ще го направим заедно и достойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за изказване заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! За мен е голямо удоволствие и бих казала облекчение фактът, че днес на първо четене се разглеждат четирите законопроекта за закрила на детето. Смятам, че има много голям обществен интерес и много голямо обществено очакване за приемането на един такъв закон.
Когато направихме обществена дискусия по инициатива на множество неправителствени организации по законопроекта за закрила на детето, беше казано нещо, което ние в тази зала трябва да помним. Беше казано на шега, но то съдържа горчива истина: конвенцията е ратифицирана през 1991 г., а сега, през 1998 г., още нямаме закон. Затова представителите на неправителствените организации ни казаха: внимавайте колко бързо ще приемете този закон, защото детето може да порасне и тогава няма да има нужда от закон за закрила на детето.
От тази гледна точка аз смятам, че ние като народни представители на Република България трябва да признаем, че сме забавили приемането на специалния закон за закрила на детето след ратификацията на конвенцията през 1991 г.
Първият въпрос, който обикновено се поставя, е: необходим ли е специален закон и няма ли прякото действие на конвенцията да доведе до същите резултати, до каквито би довело приемането на специален закон? Трябва да ви призная, че като юрист, който не се беше докосвал до тази материя преди известно време, и аз понякога съм си мислила необходим ли е специален закон. Когато обаче човек се вгледа в материята, открива, че тя се регулира от много нормативни актове, но няма единен, специален закон, който да покаже българския възглед, възгледа на българските институции и общество по въпроса за закрила правата на детето. Затова аз съм от тези юристи, които смятат, че непременно трябва да има специален закон - и четирите законопроекта дават възможност за това. Едновременно с това този закон не може да изиграе кодифицираща роля. Той не може да си постави амбициозната цел едновременно да включи норми и на семейното право, и на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, и на Закона за народното здраве, и на Закона за народната просвета. Във всички тези закони ще има специални норми за детето, но те непременно трябва да си кореспондират със специалния закон за закрила на детето, който ние ще разгледаме.
Искам да ви кажа, че беше много хубаво това, че бяха предложени няколко законопроекта. Ако трябва да бъдем справедливи, трябва да поздравим госпожа Мозер, че тя още в Тридесет и седмото Народно събрание внесе такъв законопроект, но явно е липсвала политическа воля и обществени настроения, може би, за да бъде приет той от Тридесет и седмото Народно събрание. В Тридесет и осмото Народно събрание има четири законопроекта, които изразяват мнението на четири парламентарни групи, и това е чудесно.
Второто, което бих искала да ви кажа, е, че има много проблеми, свързани с правата на жената, и тепърва ние ще ги обсъждаме в парламента. Но всички неправителствени организации казаха, че въпросите за закрила на детето са толкова остри, че те трябва да бъдат изведени пред скоба и решавани преди всички други въпроси.
По самата систематика на законопроектите. Смятам, че непременно правата на детето трябва да бъдат описани, разбира се, в синтезиран вид, защото за България това е специфично. Ако попитаме някое от децата, мисля, че имаше едно телевизионно предаване, знаят ли своите права, те импровизират, досещат се какви могат да бъдат техните права, но не са напълно сигурни. Затова изброяването на основните права на детето, запознаването на самите деца с техните права представлява нещо важно и съществено за България. Искам да ви съобщя, че неправителствените организации вече са започнали своя експеримент и в много училища чрез рисунки и по други начини, чрез текстове те запознават децата със своите права.
Второ, детето трябва да знае към кого да се обърне, за да бъдат защитени неговите права. От тази гледна точка е интересен въпросът за структурите, които трябва да съществуват. Много примамлива е идеята, която развива госпожа Поптодорова, за създаването на института на комисаря или на омбуцмана, такъв, какъвто съществува в другите страни, защото той има повече недържавен, повече обществен характер, той е един човек, към когото всяко дете, което желае да направи това, може да се обърне по повод на накърнени конкретни права. Дали за България обаче това ще бъде най-добрият вариант, ще решат самите авторки на законопроектите. Смятам, че непременно трябва да се създаде специална структура за закрила правата на детето. В момента ние трябва да отдадем дължимото на Комитета за физическото възпитание, младежта и спорта, който се занимава с въпросите, но няма достатъчно компетенции за това.
В дискусията, която направихме с неправителствените организации, присъстваха представители на същия този комитет, на Министерството на образованието, на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и на други министерства, но се установи, че няма необходимия синхрон между тях.

Изразявам личното си мнение, че трябва да има специализиран орган, както е в проекта на госпожа Мозер и в проекта на колегите от Демократичната левица. Но не се съгласявам с тях, че той трябва да ползва стари структури, например на Министерството на труда и социалната политика. Защото практиката показва, че този орган трябва да се занимава само с тези въпроси. Той трябва да има национален характер и същевременно трябва да има регионални структури.
Моето разбиране е най-близко до това на госпожа Мозер, тъй като в нейния проект органът, който се създава, има много интересен характер. От една страна, той има държавен характер, но от друга страна, там е мястото, в което неправителствените организации, които се занимават с тези въпроси, могат да участват в този орган и да изразяват интересите на децата, с които те се занимават. Тоест, той има смесен характер. И това би било много полезно за страната и за решаване на въпросите.
И веднага след това идва въпросът за това как да бъде финансирана цялата тази дейност. Трябва да призная, че на нашата дискусия с неправителствените организации отсъстваха представители на Министерството на финансите. А както и по други законопроекти, много е важно какви са сметките.
Във връзка със законопроекта за здравното осигуряване аз поставих този въпрос, поставям го и днес. Особено по социалните закони, а и по всички останали, трябва, според мен, да имаме практика и в пленарната зала да искаме изчисленията от съответните специализирани министерства и от съответните специализирани комисии. Защото въпросите, които се поставят в законопроектите, трябва да намерят своите изчисления.
Лично аз възприемем идеята на госпожа Мозер за създаването на специален фонд "Деца". Тя кореспондира с идеята за специализирания орган. И този фонд ще набира средства както чрез държавния бюджет (неразбираема реплика отляво), да, и в проекта на Демократичната левица, така и чрез дарения и други източници. Тоест, и той ще има такъв смесен характер на финансиране, както ще бъде самият орган. И смятам, че това е много важно, много необходимо и може да бъде реализирано, но непременно трябва да бъде изчислено.
Другият въпрос, който смятам, че трябва да бъде решен чрез този закон, е въпросът за детските надбавки. Направих си експеримент, когато разказваме за този закон на гражданите, на майките и бащите, които се интересуват как ще бъдат решени въпросите, другите въпроси ги засягат отчасти. Най-много ги засяга въпросът за детските надбавки. И затова те приветстват идеята в проекта на госпожа Мозер тези детски надбавки да бъдат свързани със семейното положение, тоест с това какво е семейството, с възрастта на детето и с друга специфика, която може да бъде отразена чрез разликите в процентите, така както е в нейния проект.
Този въпрос трябва непременно да бъде синхронизиран с другото законодателство и да намери отражение, разбира се, и в Закона за държавния бюджет, явно за следващата година, но той трябва да бъде подготвен.
Другият въпрос, по който изразявам съгласие с проекта на госпожа Мозер, това е необходимостта от много спешно изменение на Семейния кодекс. Разбира се, ще има и на други закони, има препратки и по другите проекти. Но с оглед на тезата, която разви господин Руси Статков, като имаме предвид, че процесът на осиновяване трябва да бъде свързан с това децата да намират възможността да живеят в нормална обстановка, аз мисля, че предложенията, които дава госпожа Мозер, са много важни и ние трябва да ги подкрепим изцяло.
Същевременно се съгласявам с проектите на госпожа Берберян и на колегите от Демократичната левица за това, че не трябва да се използват само традиционните досега форми за развитие на децата и особено за децата, които нямат семейства, а трябва непременно да въведем нови форми, които са признати и познати в Европа и в света, така наречените "приемни родители".
Не мога да се съглася с мнението на Комисията по образованието, че, видите ли, там имало неясни срокове. Там е казано много ясно, че приемните родители, тези, които желаят да бъдат такива, подават молба. Установява се от специализирания орган отговарят ли на условията. И фактът, че детето е предадено на приемни родители, не го лишава след това от възможността да бъде осиновено. Мисля, че нормите много добре са показани.
И също така семейните домове, като има едно ограничение колко могат да бъдат децата в така наречените "семейни домове".
Другата специфика на тези законопроекти, която беше подчертана и от неправителствените организации, е, че финансирането, грижите за детето, не само за децата, които са без родители, а за всички деца, и които се отглеждат в своите семейства, това е финансирането да върви с детето.
Какво се получава сега в България и откъде идват колизиите? Това, че се дават абстрактни средства на една система, която не е синхронизирана. Когато средствата се дават за детето и се дават на семейството, което го отглежда, или на приемното семейство, или на осиновителите, или на специализираното заведение за отглеждане на детето, но те следват самото дете, то тогава вече можем да бъдем сигурни, че ще има справедливо използване на тези средства. В противен случай няма да има такова.
Няма да ви разказвам за това какво е положението в някои от домовете за отглеждане на деца. Трябва да отдадем дължимото на педагозите, които се занимават с това. Но трябва да кажем и на Министерството на образованието, че не създава условия на тези педагози да работят нормално. Затова моята надежда е, че чрез специалния закон ще бъдат регулирани тези условия.
Другата тема, която би могла да се повдигне, е въпросът за борбата с детската престъпност, но смятам, че тя не трябва да бъде разглеждана по повод на този закон. Има специализиран закон, в който тези въпроси трябва да бъдат разгледани и той само трябва да бъде синхронизиран със Закона за закрила на детето.
В заключение бих искала да кажа, че аз призовавам представителите на всички парламентарни групи да подкрепят законопроектите на първо четене, и четирите. Искам да им кажа, че вече работят експертните групи. Те работят заедно, с много интересни и сериозни експерти - юристи, психолози, хора, които са се занимавали с проблемите на закрила на детето. И това стана със съдействието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и лично на господин Сунгарски, на когото трябва да благодарим за това.
И аз съм сигурна, че за разлика от други случаи, предварителното синхронизиране на законопроектите ще облекчи работата на приемането на закона за второ четене. И затова вероятно в най-скоро време ние ще можем да предложим на пленарната зала законопроекта за второ четене.
Още веднъж искам от името и на неправителствените организации, които идваха в парламента, и на всички родители, които очакват този закон, да благодаря на вносителките на законопроектите за тяхната благородна мисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има ли други желаещи?
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз се надявам, че в тази пленарна зала няма да има никакво съмнение по това, че приемането на един закон, специален закон, който да регламентира защитата на децата в нашата страна, е абсолютно наложително. И се надявам, че от четирите законопроекта, във всеки един от които се съдържат рационални елементи, ще получат подкрепата на народните представители, с цел да се изработи един окончателен вариант в защита на правата на детето.
Мисля, че особено важен е един аспект, който според мен не беше споменат в досегашната дискусия - самочувствието на самите деца, че в новите демократични условия в България техните права са защитени. Изключително важно е затова с какво морално самочувствие, с какво самосъзнание за налични права и необходимостта и гаранциите за тяхната защита отраства едно дете. Само по този начин то може да стане един пълноценен член на гражданското общество, към което всички се стремим.
Аз отдавам значимата пионерска роля на проекта на госпожа Анастасия Мозер. И смятам, че и всички останали, които, следвайки този пример, подработиха и внесоха самостоятелни законопроекти, дадоха и свой принос към създаването на един общ пълноценен законопроект.
Трябва обаче да отбележим, че в този законопроект не могат да бъдат регламентирани всички аспекти, които касаят правата, защитата на децата, гарантирането на социалните условия за тяхното израстване. В този закон аз виждам преди всичко създаването на една рамка, която да гарантира общочовешките права, така както са изготвени и съответните международни документи.
Заедно с това обаче, ние трябва като законодатели да се обърнем съвсем открито и честно към въпроса, свързан със социалното подпомагане на децата, с гарантирането на всички необходими материални и финансови условия за тяхното израстване, един проблем, който стои с крещяща острота пред нас.
Вие знаете, че ние стигнахме до прецедентното замразяване на детските добавки. И сега все още продължава порочната практика от пенсионните осигурителни фондове да става заплащането на така наречените детски помощи, една практика, на която ние трябва в това Народно събрание и колкото се може по-скоро да сложим край.
Особено важен е и аспектът, свързан със създаването на възможност децата да израстват в семейна среда, в традиционната семейна среда, но и със създаването на други възможности за предоставяне на децата, макар и временно, на грижите на временни родители, да ги нарека условно, които са съгласни да отдадат своята обич, своя принос за израстването на тези деца като пълноценни граждани. Тук трябва да преодолеем и някои предразсъдъци и съществуващи традиционни рамки в България и да се вгледаме в съществуващия европейски и световен опит.
Уважаеми колеги, аз искам в заключение да ви обърна внимание на това, че по пътя на промените на някои закони в това Народно събрание ние направихме неща, с които, според мен, а и по мнението на хора от Съюза на юристите и от адвокатската колегия, всъщност ощетихме правата на децата. Имам предвид промените, които се направиха в чл. 288 на ГПК, който касае така наречените делби на наследници, но всъщност е една практика, която урежда и делбите между разделящи се родители. Там се стига до някои промени, които всъщност оставиха защитата на семейството и на децата на втори план. Аз не искам да изпадам в детайли, но моля специалистите и съответните комисии да се вгледат в тези промени именно от тази гледна точка.
Завършвайки, поздравявам тази, да я нарека, масова инициатива в Народното събрание по създаването на законова рамка за защита правата на децата и се надявам, че това ще бъде един закон, в който народните представители ще демонстрират своята всеобща ангажираност и ние консенсусно ще стигнем до една съвременна нормативна база за защита на нашите деца в новите условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата госпожа Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми вносители и колеги! Разбира се, бях подготвила по-голямо изказване, но с оглед на това, че много от нещата се казаха, видях, че вносителите са постигнали консенсус по много от въпросите, не смятам да се повтаряме и да губим излишно време. Но има нещо, което не чух и което искам да поставя на вашето внимание.
Госпожо Мозер, обръщам се към Вас специално. Положителните страни във Вашия законопроект, които бяха изтъкнати от госпожа Петя Шопова, напълно ги споделям, но ме притеснява нещо друго. Аз по време на самата защита в комисията споделих част от опасенията си. И днес съм на същото мнение, защото четейки този раздел, в който се описват специфичните права на децата, свършвайки прочита, у мен остава неприятното усещане, че чета закон не за закрила на децата, а закон за ограничаване на техните права.
Конкретно, аз казах: тайната на кореспонденцията е неприкосновена. Това го казах и в комисията. Вие изразихте тогава доводи, които не бяха много убедителни. И сега твърдя, че тази норма, така заложена, противоречи на нашата Конституция, както и на Конвенцията за правата на детето. Смятам, че ние като законодатели в края на века не можем да си позволим създаването на такива норми. Това ми се струва много крайно.
Същото е свързано и с другите норми, които разглеждат родителите, които дават съгласие, родителите, които напътстват, макар че не застъпвам най-крайната либерална идея, където децата трябва да бъдат освободени, тоест да няма ограничаване върху техните права, което би могло да застраши тяхното здраве и морал, и така нататък.
Също правото за достъп до информация. Разбирате ли, аз като член на Комисията по правата на човека обикновено обръщам внимание на тези неща, защото все ми се иска да мисля, че Комисията по правата на човека наистина е съвестта на нашия парламент. Или поне така трябва да бъде. И ми се иска изобщо да не забравяме, вече се обръщам не само към Вас, а към всички колеги, когато приемаме такъв закон, да не забравяме за кого го правим; да не забравяме, че правим закон, който трябва да работи и през следващия век, че го правим за деца, които са променени.
Аз все още не съм много пораснала, но имам доста големи деца и отблизо наблюдавам не само тях, а и техните приятелчета, как израстват и съм убедена, че ние им дължим промяна - промяна в нашата представа за детството.
Детството, което днес нашите деца живеят, не е нашето детство преди 15 години и ние като законодатели трябва да отчетем това. Има изисквания. Ние казваме, че правим гражданско общество. Ако искаме да го направим, ние трябва да направим тази реформа и в мисленето.
Мисля, че най-консервативната част в обществото ... Но в крайна сметка, освен че се яви семейството, където статуквото на детето е особено и то по обясними причини, тъй като има много ограничения и зависимост, ние като граждани, ние в момента като законодатели и като родители трябва да си даваме сметка, че трябва да осигурим на нашите деца повече права, да им ги гарантираме, да им вярваме. Защото и в обикновения живот е ясно, аз поне от опит знам: когато вярвам на децата си, допускам, че те може и леко да ме поизлъжат, нещо могат да направят, обаче когато им вярвам, те ценят това. Когато ние подхождаме към тях с недоверие, когато гледаме на тях като на слаби и уязвими същества, такива, каквито те не са днес, това ми се струва е старата схема, тогава със сигурност децата няма да ни вярват и просто ние ще си играем на някакво лицемерие.
Какво да правим? Да кажем пред света, че приемаме Закон за правата на децата и в същото време да държим тоягата зад вратата?
Колеги, аз наистина смятам, че този проблем е много сериозен, още повече че ние прохождаме в тази област и имаме даже това предимство, че можем да го направим, както трябва, точно тоя аспект от закона - да се гарантират, да има механизми, които гарантират защитата на тези права. Трябва да кажа, че търсейки ги в законопроектите, не ги намерих. Зная, че има добра воля, добри намерения този закон да се получи и искрено вярвам, че това ще стане. Видях, че е постигнато съгласие по основните въпроси, тоест извървян е пътят през тези няколко месеца. Аз лично съм много доволна от това и се надявам, че в Комисията по правата на човека ще можем заедно с вносителите да позабавим изработването на закона, да не се бърза в този 14-дневен срок, за да може наистина да го направим, както трябва. Да не сме пришпорени от времето, да не се оправдаваме утре, че сме бързали и да не казваме догодина пред специалисти, и да не се наложи, не дай Бог, още по-скоро, че нещо пак не сме видели. Нека да го направим! Не трябва да избързваме на финала.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Ние го правим от 1991 г.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА: Съгласна съм, госпожо. Разбира се, фактът, че те са в пленарна зала, вече е само по себе си постижение.Имам предвид да не е двуседмичният срок, да има малко по-дълъг срок между първо и второ четене, за да може да се направят необходимите макар и малки корекции. Някои неща не се виждат, но когато много хора се съберат, може да се изчистят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
За реплика има думата госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаема колежке и уважаеми колеги! Ние много дълго чакахме и аз, напротив, от членове на комисии, които са първични при разглеждането, очаквам дори те да мобилизират всичките си сили, за да може този дългоочакван, много необходим закон предвид трагичното положение, в което се намираме, и дори предвид това философско есе, което Вие направихте оттук, ми се струва, че това пък Вас Ви задължава да направите всичко възможно тези основи, за които Вие ратувате, да могат да бъдат приложени колкото се може по-скоро. И затова ние имаме първо четене - за да могат да бъдат огледани всички мнения, всички становища и да се изработи нещо добро. Обаче ако то почва да се работи и краят му няма да се види, резултатът ще бъде този, плачевният, на който сме свидетели и сега.
Аз мисля, че този законопроект, който не успя дори да влезе в пленарна зала в Тридесет и седмото Народно събрание, сега с доста усилия влезе на първо четене. Вярно, всичко трябва да се направи, както трябва. Ние всички искаме да бъде направено най-доброто, но нека да не поставяме като първоначална идея, че трябва да работим дълго, за да постигнем най-доброто. И всички тези извинения, които за мен откровено в случая не би трябвало да бъдат нашето отношение към един толкова важен законопроект.
Има много мнения по въпроса, има работна група, която работи постоянно. Така че направено е всичко, което зависи от нас. Тя вече е сформирана, тя вече работи. Така че, както виждате, ние не чакаме, а напротив. А резултатите трябва да бъдат колкото се може по-скоро налице и този Закон за закрила на детето, включващ всичко това, което и вие предложихте и което предлагат много други, да стане действителност и да се помогне на децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Давам половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължава заседанието.
Господин Бойко Великов има думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внасянето и обсъждането на четирите законопроекта за закрила на детето в тежки социални и икономически условия, с действащ валутен борд, прави чест на вносителите в Народното събрание.
И четирите внесени законопроекта имат редица положителни достойнства, произтичащи от това, че те са в съответствие с Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН през 1989 г. и ратифицирана от Великото Народно събрание през 1991 г.
Действително с внесените законопроекти се запълва една празнота в нашето законодателство, отнасяща се до по-пълно и ефективно координиране на дейността на министерствата и ведомствата, имащи пряко отношение по проблемите на детето - министерствата на образованието, здравеопазването и други.
С предложените законопроекти по-пълно се защитават висшите интереси на детето. И четирите законопроекта обаче страдат поотделно от някои слабости и несъответствия, които ще се опитам да посоча по-конкретно.
Ще започне с нашия законопроект - на Парламентарната група на Демократичната левица, внесен от госпожа Масларова, Руси Статков и Пламен Славов. Необходимо е, според мен, да се прецизират правата и задълженията на родителите да оказват съдействие на органите за осъществяване на мерките, предприети за закрила на детето и да се акцентира на другата, по-важната страна на този въпрос, а именно, че държавата с всички нейни органи зачита и осигурява правата на всяко дете в пределите на своята юрисдикция - така както е според Конвенцията за правата на детето, както и това, че двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето.
Говорейки за родителите следва не само да се подчертае, но и да си намери място в предложения законопроект един тревожен факт: в условията на икономическа, социална и духовна криза най-беззащитните - децата и възрастните хора, са подложени на най-голямо натоварване, от това, че те са социалният отдушник на всички неволи в семейството, до различните форми на детска експлоатация в дома и още по-страшно - до принуждаването им да търсят сами изход от безизходното положение.
В целият законопроект не са казани по-ясно връзките с институциите, които и досега реализират част от залегналите в този законопроект задачи. Особено важно е становището и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Ако единодушно се прецени, че държавата и обществото са загрижени за детето и могат да отделят повече средства от тези, които са отделяни например през тази и за миналата година, тогава нещата биха изглеждали по друг начин. Разбира се, финансовите резерви са много малко, но това означава да се търсят още форми за взаимно обществено подпомагане, които тук не са посочени.
По Закона за закрила на детето на госпожа Анастасия Мозер - по отношение на правата на детето. Според мен трябва да се отбележи, че глава втора на Конституцията на Република България не изчерпва всички права, които има детето по Конвенцията за правата на детето. Така например всички неща, които произтичат от тяхното непълнолетие не се покриват само с цитираната глава втора в този законопроект. За съжаление, в допълнителните 11 точки на законопроекта не са отразени някои специфични права на детето като - ще си позволя да ги посоча конкретно - грижа за неговото благосъстояние, закрила против всички форми на дискриминация, спазване на стандартите в областта на безопасността и здравеопазването, както и закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително и сексуалните престъпления.
По отношение на задълженията на държавата и органите на нейното управление към децата, към изброените представители на предложения координационен съвет, според законопроекта на госпожа Мозер, задължително трябва да се добавят Министерството на образованието и науката, което не е отбелязано, Министерството на финансите. Без тези представители този предлаган координационен съвет би бил непълноценен.
И още един въпрос свързан с отношението към предлаганите месечни добавки. Според мен са учудващи посочените размери, защото те са по-ниски от досега получаваните и са със съвсем символични суми, а сега се предлагат 15 процента от минималната работна заплата. Ако направим едно сравнение със сегашните надбавки, то разликата е от 1000 лв. по-малко. Така че тук според мен трябва да се прецизират по-ясно и се определят възможностите, които има. При сега действащите цени на детските облекла и пособия това е една, повтарям, една символична сума. Цифрите показват, че тези предложения не кореспондират с икономическите условия и духа на времето, в което живеем.
Според Закона за правата на детето, внесен от госпожа Елена Поптодорова. Икономическите, социалните и културните права са най-близко от досега разглежданите законопроекти по духа и смисъла на Конвенцията за правата на детето, но в законопроекта на госпожа Поптодорова минималната възраст за вземане на работа е 15 години. Изключения могат да се направят при някои видове лек труд, който не е вреден. Така се посочва в нейния законопроект. Необяснимо е защо една държава с утвърждаваща се демокрация в един законопроект по този въпрос има едно връщане назад от сега действащия Кодекс на труда. В чл. 301 минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Освен това тук този въпрос е само стеснен и маркиран, докато в Кодекса на труда той е разгледан много по-подробно, много по-компетентно и в много по-голяма степен в защита на детето.
Според Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта на госпожа Поптодорова, финансирането на дейността за закрила на децата и семейството се определят като предмет на отделен закон за семейното осигуряване. Това не може да бъде така, защото предлаганата агенция за защита на развитието на детето, с подразделения по места - общински служби за защита и развитие на децата - изискват солидна финансова издръжка, както за административно-управленски разходи, така и за реализация на дейности, посочени по този законопроект.
И последно - по законопроекта на госпожа Берберян - Законопроект за право на детето за закрила. Ще си позволя само три конкретни бележки.
Първата забележка е свързана с правата и задълженията на родителите, които според закона са длъжни да носят отговорност за изпълнението на всички мерки, възложени им от този закон. Голямото многообразие на един детски живот с неговия детски свят трудно може да бъде вкаран в един законопроект. По-издържана е една по-разширена формулировка, в която да се съдържа цялостното развитие и изграждане на детето.
Другото възражение се отнася до задълженията на държавата и обществото. Част от тях: постигане на разумен стандарт, както се посочва в закона, но трябва изясним какво означава разумен стандарт, какъв е и кой е критерият за този разумен стандарт, което не пролича от него. Обществена тайна е, че много деца страдат от недохранване, да не говорим въобще за пълноценно хранене. Почти не можем да приемем, че всички социално слаби, тоест децата на всички семейства, които са под жизнения минимум, би трябвало да бъдат под особена закрила.
Третото ми възражение е относно съдействието при осиновяване и осиновителните агенции - така, както е посочено. Може да се помисли дали да се казват точно така. Това е един въпрос от чисто формална гледна точка. Но това са и трябва да бъдат звена към предлаганата Национална дирекция за защита правата на детето. Предлаганото поетапно привеждане на отделните нормативни актове, като се предложат съответните промени, така и тяхното административно и финансово покритие заслужава внимание, но то означава - и тук специално бих искал да обърна внимание - продължаване с няколко години и синхронизиране на всички законопроекти при едни динамично променящи се условия, каквито са днешните. Дотогава непълноценно функциониране или още по-точно почти блокиране на този законопроект.
На последно място ще отбележа, че по същество няма финансова част, финансова обвръзка, без което няма живот на предложения законопроект, което да се има предвид, когато се разработва общият такъв.
Определено може да се каже, че въз основа на четирите законопроекта може да се изработи един проект на Закон за закрила на детето. Най-общите и съществени слабости на предложените четири законопроекта се свеждат до следното: недостатъчна кореспонденция с досега действащите закони, изброени в направените бележки. Това е абсолютно задължително, като в Преходните и заключителни разпоредби изрично се подчертае кои закони, кои членове, алинеи и параграфи от дадени закони отпадат. Това досега не е направено. Почти изцяло отсъства проблемът за режима на влизане или напускане на дадена страна с цел събиране на семейството, както и мерките от страна на държавата за борба с незаконното прехвърляне и невръщане на деца от чужбина, което подробно е разгледано в Конвенцията за правата на детето. Недостатъчно е застъпен проблемът на децата с умствени или физически недостатъци, които също трябва да водят пълноценен живот. Много общо са казани въпросите за начина на обществена разгласа на правата на детето и възможностите за тяхната правна защита. Недостатъчно е откроен и контролът на съществуващите просветни и здравни заведения, където и сега са настанени деца-сираци и изоставени такива. Обществена тайна е окаяното им състояние и тяхното некореспондиране с редица постановки на сега действащото законодателство. Много леко е пропуснат, с малки изключения, в някои от законопроектите въпросът с финансовото осигуряване на бъдещия законопроект. Без неговото ресурсно обезпечаване това би предопределило съдбата му. Освен това ясно трябва да се каже държавата ще даде ли повече средства за бъдещето на децата в сравнение с тези от миналата година например, или не. Тук не игнорирам възможностите на обществото, които не са изчерпани, но не са и маркирани в предложените законопроекти. Недостатъчно са развити въпросите за защита на детето в семейството. Обществена тайна е, че в редица семейства децата са подложени, както посочих, на почти постоянен тормоз и унижения. Само в законопроекта на госпожа Берберян са маркирани здравните заведения като източник на обратна информация за насилие на детето. Но това би могло да бъде и училището, и детските заведения, и други обществени места като обекти, от които може да се получи обратна информация за насилие над детето. Във всички предложени проекти този въпрос е недостатъчно според мен развит.
В заключение, искам още веднъж да изразя положителното си отношение и становище по предложените законопроекти, защото считам, че бъдещият закон ще запълни сериозна празнота в българското законодателство по отношение на една изключителна по своята значимост и актуалност проблематика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Господин Пламен Славов има думата за изказване.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорен е фактът, че приемането на Закон за детето е крайно належащо и необходимо, защото отговаря на интересите на българските деца, техните семейства и българското общество. Тази необходимост се обуславя и международноправните документи за правата и защитата на детето.
Внесеният проект на Закон за детето, както и останалите законопроекти за детето се основават на Конституцията на Република България и са в съответствие с изискванията на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето. С този закон се цели да се гарантират и защитят основните права и интереси на детето. При фактическия демографски взрив и реалната заплаха от демографска катастрофа в обозримо бъдеще се налага българската държава и обществото да положат максимални грижи за увеличаване на раждаемостта и отглеждането на децата. Полагайки грижи за тях, децата на България ще се развиват като граждани на своята родина, свързвайки своя живот и бъдеще с нейното развитие.
Целта на законопроекта за детето е всестранното осигуряване на висшите интереси на децата. В него изчерпателно са дадени правата и задълженията на родителите, задълженията на държавата и обществото, посочени са принципите, върху които се изгражда както законодателна, така и обществена подкрепа на подрастващото поколение.
В този законопроект се предвижда изграждане на Национален център за закрила на детето към Министерството на труда и социалната политика, който осъществява държавната политика в областта на закрилата на детето и координира дейностите на държавните органи и неправителствените организации по закрилата на детето. По места се предвижда изграждането на общински центрове, които да работят в тясно сътрудничество с общинската администрация, детските педагогически стаи, местните комисии за борба с противообществените прояви, домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и заведенията за отглеждане, обучение и възпитание на деца.
Специално внимание е обърнато на формите за закрила на детето, дневните грижи за децата, поставяне на детето под покровителство, което обхваща семейства на роднини и близки на децата, а така също и специализирани заведения за отглеждане на децата. В законопроекта се предвижда поставяне на нуждаещите се деца под полицейска закрила.
Ние предлагаме и една нова форма за закрила на нуждаещите се деца, позната в развитите демократични държави. Това са семейните домове като специализирана форма за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, осигурявайки им условия за отглеждане и възпитание, близки до тези в многодетните семейства.
Уважаеми колеги, България е в навечерието на ХХI век. Стремейки се към достойно място в Европа и света, гледайки напред в бъдещето, е крайно необходимо тя да осигури с активна държавна политика и обществена подкрепа развитието и утвърждаването на най-ценния си капитал, на децата.
Присъединявам се към останалите си колеги, които се изказаха до момента, и изразявам своята надежда, че на първо четене ще бъдат подкрепени всички внесени законопроекти за детето и че в най-скоро време ще имаме възможност в пленарната зала да обсъждаме на второ четене предложеният, обсъден и изготвен с общи усилия проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Госпожа Емилия Масларова има думата.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В интерес на истината вълнуващо е, когато човек застане пред народното представителство, за да говори по един законопроект, който определено считам, че е законопроект, който би трябвало да бъде далеч по-рано внесен в Народното събрание, тъй като той касае проблема, касае институционализирането и устройството на най-ценния капитал, както преди малко беше казано, проблемите на начина на живот на децата в България.
Вярно е, че отдавна са внесени тези законопроекти, вярно е, че по-скоро те са законопроекти повече дамски, отколкото мъжки, но това няма никакво значение. Струва ми се, че този законопроект трябваше да бъде приет преди приемането и разглеждането на бюджета на Република България за 1998 г., тъй като и в четирите варианта на законопроекта за детето има неща, които касаят финансовата обвръзка и обезпечаване за правилното и стриктното спазване на нормативите, които ние ще приемем.
Искам да кажа, че макар и с известни различия законопроектите - нашият и на моите колежки - имат една цел: подобряването на начина на живот и даване на пълни гаранции на децата в Република България. Вече беше споменато, че с тези законопроекти, които аз вярвам, че ще станат закон в най-скоро време, се запълва един правен вакуум в Република България. Вярно е, че децата в България са равноправни членове на нашето общество, че по конституционен път те имат всички други права, каквито имат гражданите на Република България. Но вярно е, че те са незащитени и неузрели субекти на обществото и се нуждаят от специално внимание.
Досега в правните документи на Република България тези неща бяха уреждани в по-голяма степен, предоставяйки ги на вниманието и грижите на родителите. Но всички ние сме свидетели, че там също има един доста голям вакуум, че напоследък се наблюдава едно доста засилено по-небрежно отношение на част от семействата и родителите към децата. Може би все още не сме ударили камбаната на обществото мнение, на медийната пропаганда и не сме придали повече гражданственост на насилието, което се извършва в семействата върху децата, на побоите върху децата, върху насилването им те да бъдат приходоизточници на семейството в най-ранната си зряла детска възраст, като проституират, като ходят по улиците и просят и т.н., и т.н.
Не би трябвало да скриваме тук в Народното събрание и това, че независимо от досега съществуващите нормативни уредби, независимо от множеството институции, които се грижеха сами за себе си, всеки сам за себе си поотделно за детето, така или иначе престъпленията и антиобществените прояви на малолетните и непълнолетните нараснаха с няколко десетки хиляди за много кратък период от време, за по-малко от 4 години, това, че всяко четвърто дете се ражда недоносено, това, че всяко девето дете в България е пробвало дрога, това, че всяко шесто дете в България е посещавано от различни месии на законни и незаконни религиозни организации в страната, това, че възрастовата граница на проституцията, на сексуалните извращения застрашително спада и стига фаталната възраст 10-11 години.
Всичко това са сериозни проблеми, които трябва да накарат всички нас особено внимателно, бързо, експедитивно, загрижено и задълбочено, без всякакви нюанси за политически дивиденти, да се обърнем към Закона за детето на Република България.
Тъй като досега моите колеги коментираха позитивите и негативите на отделните закони, аз искам само да споделя с вас, че и четирите законопроекта имат свои слабости, с които ние, вносителките, сме наясно, тъй като многократно ги обсъждаме и наблюдаваме, но и четирите законопроекта имат своите изключително добри позитивни моменти. Лично аз се притеснявам от някои неща, свързани с ресурсното обезпечаване на изпълнението на разпоредбите в закона, който, аз вярвам, че ще приемем, но мисля, че народното представителство е достатъчно силно, компетентно и отговорно и морално задължено към българските деца и може да реши и тези проблеми. Аз се надявам не, а вярвам, че този път представителки на различни парламентарни групи в парламента ще докажем как когато има воля, желание, разум, мъдрост и най-вече любов към това, което вършим, можем да направим един добър общ Закон за детето.
Затова призовавам ви да подкрепите и четирите законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Макар рехавата зала да е обида за един от най-важните проблеми на България - нашите деца и тяхното бъдеще - приветствам този закон, закъснял със 7 години. Къде са били червени и сини тези 7 години, за да го няма този закон в действие, аз не знам. Знам само, че все пак законът си извоюва ред и той ще бъде гласуван.
Боли ме сърцето, когато забравяме, че гръбнакът на едно общество е семейството, микрокосмосът на едно общество е не само баща и майка, а това е и дядо и баба, и съседът, и приятелят. Положението у нас е трагично, тъй като аз в малкото селце, в което живея, на име Владая, съседите вече не си говорят, а децата са единственият комуникатор на тези семейства - те, които ходят на пързалката, те, които наивно и по детски си подават ръка и затриват ужасната конфронтация червено-синьо.
Дрогираните наши отрочета, тези, под ударите на сектите не произлизат от нищо друго, освен от нищетата, финансовата безотговорност за издръжката на българското семейство, безверието и най-вече някои млади хора не вярват, че даже след като вземат диплома, ще имат място в България и кариера в България. Това е трагично, това е болезнено поне за мен и моите колеги от Бизнесблока. Ние го понасяме извънредно болезнено, тъй като постоянно получаваме писма и аз лично отговарям на тези писма и се червя всеки божи ден. Хората молят за еди-какво си за детето, молят хората да отидело детето им в Щатите. Аз им пиша, че съм дошъл от Щатите в България, за да пазя вярата на детето им в Отечеството, а не да го пращаме там със зелена карта да си търси късмета, след като е взело две почти безплатни дипломи тук.
Моите наблюдения за детските градини, всички, в които ние сме били и сме дарявали редовно - в Русе, във Варна, в Бургас и в някои други градове, впечатлението ми от детска градина в София, в "Младост" например, е, че преди 5 или 6 години те бяха търпими, те бяха чисти, възпитателите бяха почти доволни, децата почти защитени. Последните ми турове в тези детски градини ми дадоха да разбера, че положението вече е трагично, че нито един възпитател не е доволен, че родителите не са доволни и децата, миличките, са подложени на такива удари на съдбата, които аз не мога да обясня тук с думи, тъй като думите нямат никакво значение пред истинската ситуация.
Сиропиталищата. Трагедията е толкова пълна, трагедията е толкова пространна и нашето отношение или липсата на отношение към съдбата на тези хора е толкова изгаряща съвестта, че аз също с думи не мога да обрисувам картината.
Изнасилването от "възпитатели" на някои от сираците, липсата на защита и бюрократичната страна на закона, която не може да се справи с тях с желязна ръка, подсказва, че това е само част от общия държавен хаос.
Подкрепящ сърдечно този закон, се обръщам към всички колеги - без минало няма настояще, без настояще няма бъдеще. Децата, нашето бъдеще, внуци и правнуци, които ще плащат заемите на червени и сини, правени в последните 7 години от чужбина и продължаващи да бъдат с протегната ръка към чужбина за заеми, които правнуци ще плащат, залагат младините на нашите деца в бъдеще време.
Затова червени и сини трябва да разберат, че трябва да се върнем към производство, към национално достойнство, към нашата си култура, към запазване на защитата на българския производител да бъде 100-процентова, а да не ни зариват с чужди игрушки. Да не приемаме евтината американска култура в България - имаме си 1300-годишна наша - а да се учим от добрите неща от Америка, които са 100-процентови и доказани, както и от Англия, както и от Германия, както и от други държави. И най-вече, когато медиите бълват към децата този фалш, тази порнография, такива предавания, като "НЛО", "Каналето" и тям подобни сриват българската култура, сриват естетиката, градена с десетилетия от хора като Владо Трендафилов и Пеньо Пенев, от хора като...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Като Йордан Матев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Да, хора като Йордан Матев. Прекрасно, прекрасно! Данката Матев след филма "Тютюн", човекът наистина вярваше, че една нова България ще я бъде.
Невероятната култура, създадена от хора като проф. Сашо Попов и Добрин Петков - двамата диригенти, познати по цял свят. Хора, като Панчо Владигеров или проф. Димитър Стефанов - в народната музика и проф. Кауфман, невероятните Светлин Русев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека се върнем към децата, все пак.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Имайте предвид, че няма ли символ за тези деца, те не желаят ли да имат мерило по кого да се сравняват, като кого да станат, ами те ще приемат тази хамбургерска култура и ще бъдат абсолютни, повтарям, абсолютни имитатори на нещо, което е трагично. Нещо, което не е наше, нещо, което няма стойност. Тъй че за децата трябва да има дразнител и символ. Затова споменавам тези личности.
Един д-р Хари Жабилов, сега го видях в Лос Анджелис, призната му е ваксината срещу СПИН-а, а е оплют в България. Ето ви един пример. Защо децата, които искат да стават лекари например, да не знаят, че имаме такива хора по света? Ето ви един пример! Страшно е важно да се знае, че и в спорта, и в политиката, а там всички са вече оплюти, трябва да има дразнители за тези деца.
Когато господата от СДС оплюха по всички линии Жорж Ганчев, тези деца им казаха - "Не". Защо? Ами, защото съм бил два пъти световен шампион, понеже съм и композитор, и певец, понеже съм и поет, и учител, а и не може да му намалите в сърцата на децата влиянието и статута на един човек като мен. Но аз съм най-малкият. Аз казах имена, които са много по-големи и затова ги споменавам.
Оплюхме госпожа Лечева. Свалиха я от МВР - подполковник, дал на България такава слава. Ами много деца в спорта желаят да бъдат като нея, желаят да бъдат световни и олимпийски шампиони. Ето ви още един пример.
Затова, когато говорим за бъдещето на нашите деца, ние, политиците, първо, трябва да не политизираме децата. И, второ, да им дадем нещо, за което да се хванат. И това нещо да е трайно, да е българско, да е извисено не само в културен аспект, а и в национален аспект, в аспект на интернационално вплитане в глобалното село на България и прочие, и прочие, и прочие.
Аз познавам деца, които са цял ден на компютъра. Които стават компютърни зомбита. Е, кого имитират те? Кому е нужно такова създание да стане, да кажем, номер едно в своята професия, без да знае нищо друго, без да е във връзка с нищо друго? Ами това е трагедия. Оттук вече диференциацията в обучението на тези деца - в домашното им възпитание, първите 7 години. Възможността на родителите и финансово да се грижат за тези деца. Ерго, стабилитетът на нашата държавност и нашата социална защита към българското семейство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Единственото изказване, в което се говореше за сини и червени днес повече отколкото за децата, беше Вашето, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Така е, брат ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за други изказвания?
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приветствам внесения законопроект за детето и специално се обръщам към вносителите - тук, пред мен, виждам и госпожа Мозер, а в залата има и много лекари. Бих желал в този закон да бъдат обвързани и всички клиники по педиатрия в България. Защото, по данни на нашето министерство, в България от всички новородени деца за всяка година между 8 и 10 на сто се раждат с вродени недъзи. И ако тези недъзи не се отстранят до 3-ия ден, цял живот се мъчи и детето, и родителят. Лекарите го знаят много добре, Министерството на здравеопазването го знае много добре. За да не даваме пари за домове за деца с вродени недъзи, нека този законопроект да бъде обвързан с клиниките по педиатрия, за да може след раждането до 3-ия ден на децата да бъдат отстранявани тези недъзи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата за реплика д-р Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бончев! Тук въпросът едва ли би могъл да влезе в този законопроект. И ако става въпрос наистина за прематурна диагностика - Вие знаете, че още в утробата на майката се установяват известни аномалии. Какъв е смисълът след 3-ия ден, когато детето вече се роди? Какво ще го правим?
Мисля, че мястото му не е тук ние да го обвръзваме с диагностиката на аномалиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Китов.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги народни представители! Каир(ската конференция на Интерпарламентарния съюз изрично обсъди и гласува специален документ, засягащ проблема за опазването на децата в световен мащаб, който, бих казал, че има задължителен характер и от морална гледна точка, и от интелектуална гледна точка за нас.
Аз смятам, че е разумно текстът на този документ да бъде осмислен между първо и второ четене, да бъде представен на комисиите, които ще бъдат водещи при обсъждането и основни положения, които бяха дебатирани там, да залегнат в нашия единен закон, ако мога да го нарека така, за защита на децата.
Междувременно искам да кажа, че психическото здраве на българската нация започва от психоатаките срещу децата, вършени от секти, проповедници или разни други истерици, които със или без благословията на съответните власти, вършат в момента тази разрушителна дейност върху съзнанието на българските деца.
Естествено, че в кръга на дейностите, които ще бъдат оценени като недопустими спрямо българските деца, тези дейности би трябвало да бъдат изрично включени и обвързани със съответната санкция.
Аз съм дълбоко убеден, че тук може и трябва да се привлече систематичната помощ от страна и на Българската православна църква. Убеден съм още, че когато става дума за положенията от тази резолюция - на Интерпарламентарния съюз - те изрично включват и такива проблеми като сексуалния тормоз на децата, като експлоатацията на детски труд, който тепърва ще бъде проблем за нашата държава. Казвам го със съжаление.
Моля, това предложение да бъде отчетено, когато се подготвят документите за обсъждане в комисията. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Няма други изказвания. Пристъпваме към гласуване на законопроектите. Ще ги подложа на гласуване по реда на тяхното внасяне в Народното събрание.
Най-напред поставям на гласуване законопроекта за закрила на детето, внесен от госпожа Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер.
Гласували 190 народни представители: за 187, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът за закрила на детето с вносител госпожа Мозер е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за детето с вносители госпожа Емилия Масларова, господин Руси Статков и господин Пламен Славов.
Гласували 194 народни представители: за 183, против 2, въздържали се 9.
Законопроектът за детето с вносители госпожа Масларова и господата Статков и Славов е приет на първо гласуване.
Моля да гласувате за законопроекта за правата на детето с вносител госпожа Елена Поптодорова-Петрова.
Гласували 191 народни представители: за 175, против няма, въздържали се 16.
Законопроектът за правата на детето с вносител госпожа Поптодорова е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте и за четвъртия законопроект за защита правата на детето с вносител госпожа Юлия Берберян.
Гласували 179 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 16.
Законопроектът за защита правата на детето с вносител госпожа Берберян е приет на първо гласуване.

Втора точка от днешната ни програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, внесен от господин Янаки Стоилов и група народни представители.
Водещата комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Моля, господин Китов, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за финансиране на здравеопазването
N 54-01-90, внесен от господин Янаки Стоилов и група народни представители

На 12 ноември 1997 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. В обсъжданията взе участие министърът на здравеопазването - доц.д-р Петър Бояджиев.
Целта на законопроекта е да се обезпечат финансови средства за ефективно функциониране на здравеопазването в условията на икономическа криза. Със създаването на фонд "Здравеопазване" към Министерството на здравеопазването се цели финансиране на държавното и общинско здравеопазване с оглед гарантиране на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинското обслужване от гражданите. Това предопределя невъзможността този законопроект да бъде приложен на практика, тъй като източниците за набиране на средства за здравеопазването са регламентирани в Закона за държавния бюджет.
Посочено бе също, че предложената система за набиране на средства за здравеопазването не може да бъде възприета поради липса на технологично време, за да бъде съобразена със законопроекта за държавния бюджет на Министерския съвет.
Съществува противоречие с действащото в момента данъчно законодателство, тъй като средствата могат да се освобождават от данъци, ако се натрупват по автономен път, извън държавния бюджет.
Изразено бе несъгласие относно членовете на управленческата структура - "Национален съвет" към фонд "Здравеопазване", към който са включени и народни представители.
Отбелязано бе и неправилното разпределение на средствата на фонда по пера - за лекарствени средства, заплати, осигуровки и медицинска апаратура.
Отразени бяха редица позитивни страни на законопроекта на господин Янаки Стоилов и група народни представители, които могат да бъдат приложени при законопроекта за здравното осигуряване, но както и редица текстове и понятия, които взаимно се изключват.
Законопроектът на Янаки Стоилов и група народни представители е за преходния период в структурната реформа на здравеопазването. За момента той е закъснял и не може да бъде приложен на практика, тъй като ще е необходим базисен закон, който да касае не само финансовата страна, но и цялостната структурна реформа в здравеопазването.
Въз основа на проведената дискусия, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 4 за, 3 против и 9 въздържали се взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Отхвърля законопроекта за финансиране на здравеопазването N 54-01-90, внесен от господин Янаки Стоилов и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Думата да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика има госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за финансиране на здравеопазването
N 54-01-90 от 16 октомври 1997 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители

На проведеното заседание на 10.12.1997 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроекта, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
На заседанието присъстваха министърът на труда и социалната политика Иван Нейков, заместник-министърът на здравеопазването господин Илко Семерджиев, вносителите на други законопроекти за здравно осигуряване.
Вносителят господин Янаки Стоилов изложи основните идеи на проекта за финансиране на здравеопазването, обсъждан вече в Комисията по здравеопазването. Този законопроект в някаква степен е алтернативен на другите чисто осигурителни закони. В други свои разпоредби той е съчетаем и с тях.
Вносителят изрази подкрепата си на мнението, изразено вече в комисията, че е необходим прагматизъм в промяната и че има значително закъснение и действащата система е слабо приспособена към пазарните условия.
Целта на законопроекта е спешната необходимост от финансово стабилизиране на здравеопазването в предлагания модел, като се осигурят средства за ефективно функциониране на здравеопазването. Със създаването на фонд "Здравеопазване" към Министерството на здравеопазването се цели финансиране с оглед гарантиране на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване.

Комисията се обедини около мнението, че това не е възможно, тъй като законопроектът кореспондира с източници за набиране на средствата за здравеопазването, които са регламентирани в Закона за държавния бюджет.
В законопроекта съществува противоречие с действащото данъчно законодателство и неговата динамична промяна. Противоречието е и на ниво разделение на властите. Не е съвместимо с този принцип в Националния съвет по здравеопазване да участват народни представители - най-много по трима души от всяка парламентарна група, както и председателят и заместник-председателите на постоянната Комисия по здравеопазване към Народното събрание, заедно с министъра на здравеопазването и по двама души от представителните съсловни организации на лекарите, стоматолозите и фармацевтите. Събирането на Националния съвет по здравеопазване е поне веднъж на три месеца. Разпределението и разходването на средствата също не е технологично изяснено.
В глава "Административно-наказателни разпоредби" в чл. 31 санкциите за нарушаване на разпоредбите на закона са ниски съобразно отговорностите. Смесеното финансиране не е най-добрата форма за уреждане на финансовата гарантираност на постъпленията и разходването на средствата, като се има предвид централизацията на фонда. Разпределението на горните средства не е балансирано.
След проведените дебати бе проведено гласуване: с 2 гласа "за", 6 "против" и 5 гласа "въздържали се" Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
Отхвърля законопроекта за финансиране на здравеопазването N 54-01-90 от 16.10.1997 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
От името на вносителите господин Стоилов ли ще вземе думата?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми народни представители! Тъй като днес се говори вече за навършването на една година от 4 февруари, в началото само ще отбележа, че тогава, преди една година, бе постигнато политическо съгласие, което предотврати политическото изостряне на кризата. Но българската политика и българските държавници тогава, а до голяма степен и сега, не могат или не искат да видят, че основните причини за днешното състояние, включително и на здравеопазването, се дължат на начина, по който се извършва преходът в България. Българското общество изживява не само криза на прехода, а икономически и социален колапс, свързан с влошаване на качеството на живота и на здравното състояние на нацията.
Нито едно управление през изминалите вече 8 - 9 години не успява да преодолее системните пороци на съвременната действителност. Какво означава да се говори за намаляване на социалната цена на прехода при неговата дълбока антисоциалност?
Тези горчиви констатации не са призив да се върне миналото, защото това нито е възможно, а и споменатото минало има и своите непривлекателни страни. Проблемът е да не се пропуснат може би последните възможности за решения и действия, които да запазят общодостъпното здравеопазване и образование в процеса на трансформацията на здравната и образователните системи съобразно новите условия и изисквания.
Предлаганият законопроект е предизвикан именно от спешната необходимост финансово да се стабилизира здравеопазването, като се търси съответстваща на националните условия промяна на модела на финансиране на здравеопазването в пазарна среда, без да се намалява бюджетното финансиране под вече достигнатия критичен праг и да се привлекат допълнителни средства. Законопроектът отговаря на най-неотложните проблеми в здравеопазването, които не могат да бъдат решени в близките години, дори и да се приеме Законът за здравното осигуряване. Следователно, Законът за финансиране на здравеопазването е приоритетен по отношение на Закона за здравното осигуряване и трябва да бъде последван от съответстващи изменения в Закона за народното здраве.
Целта на законопроекта е да се предотврати започналият финансов взрив в здравеопазването в Република България и така да се гарантира конституционното право на българските граждани на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване.
Законопроектът, който предлагаме, предвижда няколко източника на финансиране и би могъл да решава проблемите поне във времето до края на века. Това смесено финансиране, въпреки че се отрича в становището на Комисията по труда и социалната политика, беше поне на думи защитавано от самото правителство и от значителна част от ораторите в дебата по дискусията за вота на недоверие към здравната политика, без да ги разделям по тяхната принадлежност спрямо различните политически сили.
Това финансиране е съобразено и с ограничените възможности на бюджета в условията на паричен съвет. Увеличаването на средствата е съобразено със заделените през миналата и тази година средства в този бюджет и не води до никакво увеличаване нито на инфлацията, нито на бюджетния дефицит. Към тези минимум 3 на сто обаче от брутния вътрешен продукт, около които и сега се движат средствата за здравеопазване, а за съжаление едва ли те ще бъдат и значително надхвърлени през следващата година, се предлага събирането на допълнителни средства от няколко източника. Това са вноските за самите лица, но в много по-ниски и поносими за сегашната висока данъчна и осигурителна тежест, която трябва да носят българските граждани. Те са само 5 на сто, разпределени съответно на три за работодателите и два за лицата, които ползват здравно обслужване. Това са всички глоби и такси, които се събират в системата на здравеопазването, задължителен процент от средствата от приватизация на държавни предприятия, за да може част от овеществения труд на хората да отиде ефективно за повишаване на средствата, които трябва да бъдат изразходвани не в бъдеще, а сега за тяхното здравеопазване. Предлагаме и половината от акцизите върху сделките с цигари и алкохол, т. е. от тези средства, които водят пряко или косвено до увреждане на здравето, също да отиват в бюджета на здравеопазването.
Няма да ви запознавам с подробните финансови разчети, които сме правили във връзка с предложения законопроект. Ще ви дам само обобщени данни, които водят до следното увеличаване на сегашните средства, с които разполага здравеопазването. При малко над 3 млн. заети в българското стопанство, от които 2 млн. - в държавния, и грубо 1 млн. в частния сектор и около 250 хил. - самоосигурени, е възможно още в началото на 1998 г. и събирани тези средства в течение на цялата година да бъдат около 300 млрд. лева. Средствата от приватизация по предвидената програма и заложените показатели в държавния бюджет могат да варират между 25 и 30 млрд. лева. Освен това от споменатите акцизи могат да бъдат събрани още няколко десетки милиарди лева. Следователно, напълно реалистичната прогноза показва, че средствата за здравеопазване още в течение на 1998 г. могат да бъдат увеличени над 1 трилион лева. При тази ситуация ще се предотврати финансовият и организационният срив в здравната система. Освен това допълнителните средства, набирани от вноски за лицата и от работодателите са напълно поносими и заедно с това се запазва безплатното ползване на медицинска помощ.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Стига с това безплатно здравеопазване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие говорехте за безплатно ползване на медицински услуги много по-често, отколкото ние сме споменавали тази дума, но изглежда, че това ще се окаже само част от парламентарната и медийна лексика в седмиците около дебата за недоверие към здравната политика.

Въпросът е как ще бъдат осигурени средствата за безплатното ползване на тази помощ. Защото хората, с които се срещаме, включително и в последните дни, както публично, така и в нашите приемни, някои от тях ми казаха: "Предайте на правителството, че ние не вярваме на много от нещата, които ни се казват, че са осигурени реалните възможности ние да ползваме тази медицинска помощ". (Реплики от СДС.)
Казвам това не защото управлява сегашното правителство, а защото тези гласове се чуваха и в изминалите години и се чуват все по-често, а опасявам се, че няма да намалеят в близките 3 - 4 години.
И да продължа с излагането на мотивите. Децата, учащите се, пенсионерите и безработните няма да дължат никакви вноски за здравеопазване по този закон. Доходът, който те могат да получават на друго правно основание се облага по общите данъчни правила. Така за лицата, които принадлежат към изброените социални групи, се гарантира необходимата медицинска помощ и същевременно не се намаляват преразпределителните възможности на държавния бюджет. Тук едва ли има нужда отново да се впускаме в сравнителни анализи не със страните, които заделят много по-голям процент от своя брутен вътрешен продукт за здравеопазване, но дори и със страните, които по-често се цитират като сродни с България и изживели вече част от проблемите на прехода. Забележете, че в Унгария за здравеопазване се отделят почти 7 на сто от брутния вътрешен продукт и близо 300 долара годишно разходи за здравеопазване на човек от населението. И въпреки това и в Унгария, и в Чехия напоследък се правят доста сериозни и тревожни констатации, че преходът към здравно осигуряване не е успял все още да подобри здравното обслужване и като цяло да стабилизира системата и да създаде условия за подобряване на медицинското обслужване.
Още по-тежки са финансовите проблеми и в много случаи държавата се налага, независимо от създадените разпоредби, да заделя допълнително средства, за да не се допусне финансов колапс в системата в тези услуги, които няма как да бъдат отложени в тяхното потребление. Затова с увеличението на средствата ние даваме възможност постепенно финансите за здравеопазване да достигнат около 4,5 до 5 на сто от брутния вътрешен продукт, което е необходимо, за да може да се запази в общи линии сега съществуващата здравна мрежа и спокойно да се извърши нейната трансформация без да бъде крайно намален нито териториалният обхват за здравната помощ, нито пакетът на тези услуги, които трябва да бъдат указвани по-нататък и в системата на здравното осигуряване.
Няма пречка да бъдат създадени паралелни механизми за доброволно здравно осигуряване, но нека никой да не си прави илюзии, че в едно бедно общество доброволното здравно осигуряване може да обхване значителен брой лица. Много от хората едва ще плащат всички необходими разходи, включително и тези за осигуряване по различни линии, а камо ли допълнителните средства, които ще бъдат заделени за такова доброволно, наистина по-качествено, но още по-труднодостъпно здравно обслужване.
Освен това в нашия законопроект не се изразходват необосновано средства за създаване на една огромна и паралелна структура, каквато е Националната здравноосигурителна каса. Дори смятам, че за България беше по-удачно да се използва структурата на Националния осигурителен институт и тя да бъде допълнена с необходимите специалисти по здравеопазване, каквито там наистина липсват в момента, но да се използва една широка мрежа от административни служби, от информация, а не да се погълне значителен дял - 4,5 на сто, както е в приетия на първо четене законопроект - за самоосигуряване на администрацията в тази каса. И вие забележете, че голяма част от Закона за здравното осигуряване е отделена именно на израждането и регулирането на действието на тази паралелна система.
Следователно, главният проблем, пред който сме изправени, не е откъде и по какъв начин се набират средствата за здравеопазване, тъй като тук трябва да се обединят и усилията на бюджета чрез общите данъчни постъпления и преразпределението на бюджета, така и допълнителните вноски и други източници, които бяха осигурени, защото така може да се даде реалистичен и задоволителен отговор на въпроса колко са тези средства и по-нататък въпросът е преди всичко на специалистите в сферата на здравеопазването и неговото управление - как се разпределят тези средства и каква е системата за здравно обслужване на населението. Първият от тези въпроси при нас заема основно внимание, вторият се решава само частично, а третият е въпрос на други нормативни разрешения и на постепенно застъпване на промените, които трябва да бъдат извършвани в течение на поне 3 - 4 години, за да може да се извърши пълна трансформация на системата, без сътресения и без влошаване на здравното обслужване на гражданите.
Необоснована е констатацията, която се съдържа в становищата на двете специализирани комисии - по здравеопазването и по социалната политика, че предлаганият модел е несъвместим с други действащи закони. Тези, които подробно са се запознали с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, няма как да не са установили, че именно, за да се получи това съответствие със съществуващата нормативна система, ние сме предложили промени и в самия устройствен Закон за държавния бюджет, за да може първоначално, включително и допълнителните средства, като приходно-разходна част обаче да бъдат в по-голяма степен обособени от това, което в момента предлага държавният бюджет. Ако трябва да направим най-близка аналогия - така, както са средствата за съдебната власт, като една в по-голяма степен обособена система на държавните власти. Този фонд ще продължи да набира средства, да ги увеличава и разбира се заедно с това да ги разходва според предвидените съотношения. И когато той стане достатъчно силен, ще може да бъде и напълно обособен от бюджета и тогава да се намери най-сполучливият модел за регулиране на тези отношения. Няма нужда ние да чакаме с обсъждане на проблемите на здравното осигуряване, но решавайки спешните въпроси на здравеопазването, трябва да пристъпваме към тези, които променят неговия цялостен модел. Между двата въпроса не може да бъде поставена непреодолима граница, но който и от тях да бъде изоставен или подценен, ще има висока социална и финансова цена.
За съжаление, забавеното разглеждане на законопроекта ни лиши от значителни възможности не само заради това, че се пропусна вече 1998 г., в течение на която можеше да започне набирането на тези средства, поне във времето, в което сега обсъждаме законопроекта, но и затова, че тези промени можеха да бъдат отчетени, ако се бяха приели месец - два преди края на годината и в Закона за държавния бюджет за 1998 г. Тогава се предлагаха и промени в данъчните закони. Сега вече има една застъпена нова данъчна система с трите закона, които са предложени. И от тази гледна точка в хода на тези обсъждания се налагат корекции, които да бъдат направени по отношение на вече действащите нови данъчни закони.
Най-големият проблем обаче е, че вече е приет на първо четене Законът за здравното осигуряване в този му вид и неминуемо възниква проблемът до каква степен и как могат да бъдат съчетани този законопроект със законопроекта за здравното осигуряване. Мисля, че все още не е пропусната възможността за съчетаното решаване на тези въпроси. Но днес наистина е поне последната възможност на този парламент той да разбере голямото предизвикателство, пред което сме изправени, и да потърси, макар и по-трудния, но необходим път за съчетаване на тези решения. Независимо от това дали това ще стане в един сборен законопроект, дали ще останат два самостоятелни закона, но между тях трябва да бъдат предвидени връзките. Част от въпросите, които се решават тук, могат да бъдат отнесени към Закона за здравното осигуряване, но на други въпроси той самият не дава отговор. Затова, както в тази част становищата правилно посочиха, законопроектите са до известна степен съчетаеми, а в други свои части те са алтернативни.


Затова аз предлагам да използваме тези две предимства, които не са недостатъци, но това вече може да стане само, ако се обвържат финансовата, социалната и чисто медицинската част във формирането на здравната политика. Това изисква съчетаните усилия на поне тези три специализирани комисии в парламента, за да може не просто да започнат да се разглеждат сега направените предложения към законопроекта за здравното осигуряване, а да се видят още веднъж в началната фаза тези проблеми и да се предложат решения, които да бъдат решения на реалните проблеми, а не само на формалното изпълнение на законодателната програма на парламента.
Разбира се, ние сме направили своите предложения за изменение в приетия на първо четене законопроект за здравното осигуряване, но това могат да бъдат само корекции, а ние се нуждаем в някои отношения от съществени промени и те се съдържат в предложените разпоредби.
В заключение нека българският парламент да разбере, че с тези темпове, с които се развива икономиката, че по начина, по който се решават социалните проблеми, включително и в здравеопазването, ние няма да достигнем нивото на медицинско обслужване и на здравен статус на нацията от 1989 г., което вече не беше чак толкова високо, преди 2007 г., така както сочат и анализи на международни финансови институции.
Следователно се нуждаем от промени, които не просто прекопират системи, които са се утвърждавали в другите страни в течение на десетилетия, а от решения, които да уловят съвременните тенденции и заедно с това да бъдат напълно приспособими към днешните и утрешните български условия. Защото, ако пропуснем тази възможност, сигурно повечето от нас ще могат да се върнат към днешните дебати и да направят равносметка: на България ще са необходими не по-малко от 10-15 години, за да може да достигне това, което тя ще продължава да губи и това, което вече е имала, макар и при други условия и в една друга система на финансово осигуряване на този толкова важен сектор от обществената дейност.
По-нататък ние трябва да мислим за нова данъчна политика, която да създаде стимули на хората и да преодолее тяхното отчуждаване от данъчната и осигурителната система. Но това са вече предизвикателства, които стоят не само пред България, а пред целия свят и затова аз не искам да разширявам и с тях дебата във връзка с този законопроект.
Ако мога да използвам два медицински термина, ние се намираме в ситуация, при която първо трябва да осъществим реанимация на здравното състояние на нацията и на самата здравна система и бързо заедно с нея да се премине към лечението, към създаването на този финансов и организационен механизъм, който може да ни даде резултатите, които очакват българските граждани.
Освен това в медицината има едно златно правило, че всяко лечение преди всичко трябва да не вреди. Нека да намерим тези решения, независимо какви са мотивите, които първо няма да вредят и които ще помогнат на болния организъм на българското здравеопазване и на тревогите на българската нация да решава своите здравни проблеми. Защото особено в селата и в по-малките градове състоянието вече е критично. Дори и в специализираните звена на здравната система се чувстват множество проблеми. И нека да направим така, че ако все още е останала воля и разбиране за тези въпроси, да бъде подкрепен този законопроект, защото Законът за финансиране на здравеопазването е условие за предотвратяване на финансов, а впоследствие и на организационен срив на здравеопазването в България. Заедно с това неговото прилагане би ориентирало на практика медицинските специалисти и организации, държавните органи и гражданите за създаване на най-подходящия за нашите условия модел на здравна система със съответстващото й финансово осигуряване. Защото по този модел могат да продължат обсъжданията и в течение на тази година той да бъде приет, а неговото въвеждане да става постепенно, съобразно с предложенията, които днес налага самият живот, защото цената на отхвърлянето на този законопроект може би ще се измерва и с цената на човешки живот и здраве. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За процедура думата има господин Тодор Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, правя следното процедурно предложение: на основание чл. 50, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на парламентарна група искам половин час почивка. (Силно недоволство от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, моля на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложите решение на Народното събрание за удължаване на работното време с 2 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Любен Корнезов за удължаване на работното време до 2 часа за изчерпване на тази точка от дневния ред.
Гласували 188 народни представители: за 56, против 121, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Има думата д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги народни представители! Не бих искал да се отнасям несериозно към този законопроект, но ми дойде наум преди малко една песен: "И се чудя, и се мая де ще му излезе края". Това е, господин Стоилов. Сега Ви разбрах напълно, макар че аз в комисията казах, че уважавам Вашите усилия да намерим начин за този преходен период. Само искам да Ви кажа едно нещо: не си въобразявайте, че преходният период в България ще трае 25 години. Просто не си въобразявайте. Защото ако преходният период трае 25 години, то значи няма преход.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Казах 3-4.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Не, не говорите за 3-4 години, а говорите за 2007 г. Това съм го чувал от румънците преди 7 години, които казаха: здравната реформа ще се направи от социалистическото правителство на Румъния в 2010 г. Това е познат рефрен.
Значи, от политическа гледна точка в момента днес вече ви разбрах напълно, че вие можете да мислите от едната страна на полукълбото действително за българския народ и за това преходно финансиране и този преходен период, от друга страна обаче вие не желаете изобщо да приемем онзи закон, който се нарича Закон за здравното осигуряване, който се базира на фонд. (Шум и възражения в блока на Демократичната левица.) Точно така е. И аз ще изложа моите мотиви.
Защо е точно така? Че този закон е закъснял по време, вие се убедихте от дебатите в комисията. Този закон е предложен на 16 октомври 1997 г. и е разпределен след това да се гледа по комисиите - това са още най-малко 10 дни. В това време, уважаеми колеги, ние гледахме бюджета на България за 1998 г., даже той беше минал на първо четене. По коя технология искам да ми кажете ние можехме да смесим двата начина на финансиране, които се предлагат тук? По коя? След като вече веднъж беше гласуван на първо четене бюджетът? Значи вие препоръчвахте да съборим цялата система, усилията на всички хора, които работиха по този бюджет, да продължим дебатите и бюджетът да бъде гласуван през месец февруари, така, както беше 7 години досега. Това криеше този риск.
Вторият риск, който предлагате. Ако ние приемем срока в Закона за здравното осигуряване 1 юли 1999 г., аз искам да ви задам един въпрос: какво ще кажем на хората на 1 януари 1999 г.? Съгласно вашия закон те трябва да дават по 2 на сто и 3 на сто - работодателят. В същото време излиза нашият закон, който ние сега работим, и казваме някаква друга вноска, дори не казвам 6 на сто. Е, как ще стане едновременно? Кой народ ще ни търпи нас едновременно да искаме по този закон такива пари, по онзи закон - други пари? Този закон има точно една политическа цел и тази цел е ясна - това е свалянето на правителството. Защото всяко правителство ще падне при една такава постановка.
От друга страна,...
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Защо се караш?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Защото ме е яд на популизма. (Ръкопляскания от СДС.) Винаги съм говорил и съм бил, колегите знаят, че аз съм бил за смесеното финансиране. И винаги съм казвал, че трябва да се облегнем на този момент. Това важи и за общинското здравеопазване. Сега, когато чух мотивите на господин Стоилов, разбрах, че той просто иска да ни избудалка. И затова съм ядосан.
Второто, което е. Вие не можете да се откажете от една система, която непрекъснато централизира. Как може отново министърът да разпределя? Че кой е министърът на здравеопазването в една нормална държава? Министърът е този, който не се занимава с пари. Той координира действията, той предлага условия за развитието на здравеопазването. Никога един министър не се занимава с пари. А тук точно това е предложено - министърът да бъде ръководещ на фонда. Създава се един съвет, който съвет показва, че вие в момента не знаете структурата на здравеопазването. Този съвет, който предлагате тук, в съчетание с парламентаристи, явно, че си е кръгла маса. Но на всичкото отгоре в момента има Висш медицински съвет, който е оторизиран от 5 години и работи именно в помощ на министъра. Какви са тези съвети? Колко съвети ще има?
И третото нещо. Тук санкциите, които се налагат, са изключително тежки. И аз питам: при тези санкции, които сте сложили, кое твърдение е вярно - че народът е беден и не може да плати вноската, или с принудата на санкцията ще го накараме да плати вноската? Ами досега аз не съм видял с данъчната принуда да се напълни повече хазната. Значи просто тук не вървят двете неща.
Другото, което искам да попитам. Вие говорите за един трилион. Онзи ден в дебатите се говореше отново за един трилион. Каква е разликата тогава? Каква е разликата? Значи и вие достигате до извода, че за преходния период ни трябва един трилион, и ние достигаме до извода, че за преходния период ще съберем един трилион в здравноосигурителния фонд. Къде е разликата тогава? Разликата е в размазаната структура, разликата е в неяснотата на хората, които управляват тези пари, разликата е в централизацията на тези пари. И пак отново държавата или правителството, независимо кое. Докато оттатък принципите на фонда са: независимост преди всичко на парите, прозрачност на тяхното харчене.
Не мога никога да се съглася, че тази структура, която е... Тя не влиза дори в унисон с предложения от вас друг закон - за здравноосигурителния фонд. И вие имате такъв закон. Аз го четох още веднъж вчера много внимателно. Това финансиране, което се предлага, не влиза в унисон с вашия Закон за здравното осигуряване. Затова питам: докъде ще му излезе краят? Докога ние ще правим тук жив популизъм със здравето на хората? То е ясно кой ще плати за здравето. Разбрали сме се. Четиридесет и четири на сто във фонда плаща бюджетът. Не го ли четете нашия закон? Четиридесет и четири на сто. Съвместяваме ли, правим ли това, което вие искате? Правим го. Значи бюджет плюс вноски. Къде е спорът тогава? Къде е спорът? Кое да направим - този преходен период да трае 8 години, 9 години?
Има и други рискове, нямам време да ги разисквам сега. И може би нямам още пълната информация. Кой има полза от този преходен период? Най-малко хората имат полза от този преходен период. Или да направим във възможно най-краткия срок здравното осигуряване по предложения от правителството проект. Ето, този въпрос можем да дебатираме не 2 часа удължение, а 20 часа. И ще го дебатираме в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, която днес за съжаление не може да почне работа, но следващата сряда или утре ще започне работа и точно там ще дебатираме сроковете за прилагането на Закона за здравното осигуряване, за структурирането на фонда. Това е изходът. България няма друг изход. България просто не може да стои в такова неведение. Тя стои 7 години в такова неведение. Вие предлагате още 5. Ами те ще ни се смеят. Ние сме една държава, която има всичко на всичко 8 млн. народ. Осем милиона народ - това е един световен град!
По тази причина, пак повтарям, има неща, които аз ги харесвам. И в разговор в комисията, ако трябва, пак ще ги посоча и ще се позова на вас. Подчертал съм си ги във вашия проект. Не съм отхвърлил никога усилието ви за този тип на смесено финансиране. Но моля ви, не спекулирайте с него, за да удължавате агонията. А по този начин ние удължаваме агонията на собствения ни народ. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Игнатов.
За реплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Игнатов, аз се стремях да говоря спокойно, за да стигнат думите ми до Вас. И въпреки че Вие говорите за възможностите на мозъчните полукълба, ще се наложи - не заради другите, които са го разбрали, а заради самия Вас, да повторя нещо, което мисля, че не умишлено изопачавате, но не сте успели да схванете. Става дума за необходимостта от 3-4-годишен преходен период, в който постепенно да започва действието на здравноосигурителната система като набиране на средства, като обхващане на нивата и като цялостен график. А за 2007 г. аз говоря, че ако България продължава да се развива с тези темпове и при тази политика, която е наследена от предишните години, едва тогава ние ще достигнем социално-икономическите показатели на страната от 1989 г. И това няма пряка връзка със здравеопазването. Напротив, това е свързано с всички други области на обществения живот.
Така че недейте да търсите нещо, което го няма нито в мотивите, нито в нашето съзнание. Аз смятам, че когато Демократичната левица е имала претенции към правителството, тя ги е изразявала в официалните радикални форми на парламентарно действие. Не това е законопроектът, който би създал проблеми на здравната система или пък сам по себе си - проблеми на вашето управление.

Освен това трябва да научим и нещо друго, че великите нации са велики не защото са правили често радикални поврати, а защото са правили малки и последователни стъпки, с оглед на дългосрочна стратегия. Ето, това е липсвало обикновено на България. И отново рискуваме да претърпим загуби поради този обществен и политически дефицит.
А що се отнася до бюджета, той можеше да претърпи промени между първото и второто четене, говоря за държавния бюджет, и да бъдат съобразени тези предложения. Защото ние нито намалявахме, нито увеличавахме средствата, които този бюджет е предвидил. Имаше предложения за допълнителни постъпления и незначителни като общ обем предложения за преразпределение на някои от перата в този бюджет. Така че тук нищо невъзможно нямаше и то можеше да бъде постигнато. (Председателят прекъсва господин Стоилов.)
Още една минута имам, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не, една минута не, а защото стана14,00 ч. и дори няма да може...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не може да не се изчерпи процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Две минути имате за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Три минути. Прочетете, ако обичате, правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, аз пък Ви отнемам думата, защото правилника го зная, Вие не го знаете. Имате право на две минути реплика и моля да напуснете трибуната.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние говорим за сваляне на правителството. Недейте да направите така, за да се самосвали (ораторът говори при изключен микрофон), защото това правителство можеше да завърши своя мандат в края с пълното действие на здравноосигурителната система. С другия модел, който предлагате, смятам, че ще задълбочите затрудненията.
И в потвърждение на това за ролята на министерството... (ораторът говори на изключен микрофон).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (говори на изключен микрофон): ... е мнението на Световната банка за ролята на Министерството на здравеопазването, което ще ви прочета в следващия дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В следващия дебат може. И погледнете правилника, за да видите, че имате две минути за реплика. И че поставихте рекорд над всички български народни събрания с излагането на мотивите. Не Ви прекъснах 25 минути, никой друг не е правил това нещо, затова нека да не спорим сега.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Прав сте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не съм Ви дал думата, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам да кажа, че в случая сте прав, тъй като времето за дуплика беше толкова. И се извинявам, че времетраенето го отчитате точно. Грешката беше моя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, приемам извинението Ви.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството отлага провеждането на заседанието си днес.
Аз зная случаи, когато парламентът е отлагал пленарни заседания заради пленуми на ЦК. (Смях и ръкопляскания в мнозинството.)
Комисията по икономическата политика отлага насроченото за днес заседание.
Комисията по национална сигурност обаче не го отлага, а ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала N 232.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 5 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 248.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще заседава в четвъртък, 5 февруари, от 14,30 ч. в зала N 356.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 5 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,02 ч.)




Председател:
  Йордан Соколов



Заместник-председател:
 Иван Куртев



Секретари:
         Христо Димитров

        Камен Костадинов