Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-02-11

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев 
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Звънецът работи въпреки посещението в Народното събрание.
Една информация: на Председателския съвет единодушно беше постигнато съгласие да бъдат отнети пропуските на всички съветници на депутати, които фигурират в списъка на кредитните милионери (ръкопляскания), като при промени в този списък ще се реагира съответно.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 4 до 10 февруари 1998 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител - народният представител Михаил Миков. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Бахрейн за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносители - народният представител Методи Андреев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за защита на животните. Вносител - народният представител Александър Хаджийски. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Има предложен проект за седмична програма за работата на Народното събрание от 11 до 13 февруари 1998 г.
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Указа за борба с дребното хулиганство.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
6. Второ четене на законопроекта за устройството на общинските бюджети (законопроект за местните финанси).
7. Парламентарен контрол.
Някой има ли да каже нещо по предложената програма? Няма.
Моля, гласувайте предложената програма.
Гласували 183 народни представители: за 174, против няма, въздържали се 9.
Седмичната програма е приета.
Господин Томов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, вземам думата по въпрос, който е и същностен, и процедурен едновременно. Мисля, че българският парламент трябва да направи дължимото и да изкаже в тази зала своето удовлетворение и възхищение от един спортен подвиг. Не бива да пропускаме това, че България за първи път има олимпийски медал в Нагано на зимни олимпийски игри и че това е един сериозен повод за всенародна радост. Тук има много спортисти - виждам и отдясно, виждам и отляво. Така че моят процедурен апел към вас е да изкажем едно наистина голямо възхищение от това, което се случи. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов. Както вече беше съобщено, от името на цялото Народно събрание аз изпратих веднага поздравителна телеграма и до олимпийската шампионка, и до класиралата се на четвърто място наша състезателка, и до целия ни олимпийски отбор. (Ръкопляскания.) Дано да имаме още такива поводи.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА НОВИТЕ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ.
Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Има думата да изложи становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа нейният председател господин Владислав Костов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви прочета становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни N 54-01-97, внесен от народния представител Моньо Христов Монев на 6 ноември 1997 г.
"Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 28 януари тази година, обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни N 54-01-97, внесен от народния представител Моньо Христов Монев на 6 ноември 1997 г. В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Патентното ведомство.
Със законопроекта се предлага да се въведе лицензиране на лицата, които ще извършват сортоизпитването. С чл. 38, ал. 2 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни се предвижда сортоизпитването да се извършва от държавната сортова комисия в нейни и други опитни станции, специализирани институти, лаборатории и служби, при което се създава възможност тази дейност да се извършва и от други физически и юридически лица.


По линията на партньорството за присъединяване и следвайки изискванията на Бялата книга по земеделие, е предвидено съществуващите опитни станции на Държавната сортова комисия да се сведат от 43 на 10 и те да съответстват на изискванията на Европейския съюз.
Народните представители, взели участие в дискусията, се солидаризираха около становището, че ще бъде правилно в Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни да се предвиди възможност, че за извършване на тази специфична дейност съответните лица да бъдат лицензирани от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Условията и редът за издаване на лиценза да се определят с наредба на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни N 54-01-97, внесен от народния представител Моньо Христов Монев на 6 ноември 1997 г. Това становище беше гласувано с 15 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов. Има думата вносителят Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вие изслушахте становището на Комисията по земеделието и горите и аз не бих искал да отнемам време на Народното събрание, тъй като текстът, който е внесен, е ясен. Той е една поправка към закона, който беше приет в миналото Народно събрание, за да може наистина на базата на структурната реформа, която се извършва в областта на земеделието, и на базата също така на навлизане на частния бизнес и на предприемачеството във всяка една дейност в нашия обществен и икономически живот, да дадем възможност на хора и на дейности, които досега изцяло са били в държавата, постепенно да преминат в ръцете на тези предприемачи с цялата отговорност на хора, които са специалисти, професионалисти и които имат достатъчно възможности да извършат и същевременно да носят отговорност както за сортоизпитването, така и за продължаване на работата по нови сортове, хибриди и така нататък.
Ето защо тази наредба, която е необходима за лицензиране, ще даде шанс на свиващата се дейност на държавата, от една страна, тъй като, както посочи председателят на нашата комисия, държавните опитни станции ще бъдат намалени в едни минимални рамки и ще даде шанс наистина на добрите специалисти, добрите професионалисти да започнат тази дейност и същевременно да подпомагат и самото българско земеделие. Така или иначе производството на един нов сорт е един високоинтелектуален труд и също така един високоинтелектуален продукт. Същевременно това е една възможност за реализация на печалба, която освен като печалба на самия производител е и възможност да задоволи интересите на всички, които са заинтересувани от този продукт.
Затова смятам, че това, което е внесено като поправка, е достатъчно и няма да попречи по никакъв начин, тоест, не вреди на закона, а напротив, дава възможност на агрономи и специалисти да бъдат лицензирани.
Същевременно тази наредба няма да позволи участието на лица, които са неперфектни от гледище на своята професия, тоест от гледище на своя професионализъм. За какво става дума? Става дума за това, че сортоизпитването изисква голяма наблюдателност, изисква голяма критичност, а също така изисква една упоритост и добра както практическа, така и научна дейност. И когато говорим, че в голямата си част предполагаемо, а и не само предполагаемо, това е възможност, това като бизнес ще мине в ръцете на хора, изцяло специалисти, които ще бъдат необходими за развитието на тези сортове, на сортоизпитването и на самото земеделие. Тази наредба ще гарантира на тези, които вече ще бъдат заинтересовани да купуват семена, да знаят, че са гарантирани, че насреща си имат наистина хора, които са направили съответното сортоизпитване и съответният сорт е защитен и че няма да бъдат подвеждани, както в продължение на няколко години вече се случва дори и държавните предприятия от рода на "Сортови семена" които много често предоставят семена, които са некачествени.
Така че тази наредба в закона ще позволи именно, от една страна, разширяването в сортоизпитването, а от друга страна - ще регламентира да участват наистина професионалисти в този процес.
Уважаеми колеги, смятам, че трябва да се приеме и се обръщам към вас като вносител да приемете това допълнение към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, това, което вече каза колегата Моньо Христов, няма да го повтарям. Искам да внеса едно допълнение - че този Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, аз съм един от съавторите, които внесоха закона и той беше приет, един добре подготвен закон, с едно продължително участие на много експерти, и още когато коментирахме с колегите въпроса, който ще коментираме сега, за лицензиране, просто го оставихме малко във времето, а не защото не трябваше да се разглежда.
Второ. Явиха се вече нови моменти, че сортоизпитващите станции, които преди това бяха обезпечени със земи, сега една голяма част от тези сортоизпитващи станции не разполагат с такива земи. А в същото време там са хора, които са работили в рамките на 15 - 20 години със сортоизпитване. Така че в подтекста на този въпрос стои евентуалното даване или лицензиране на тези хора, които в продължение на много години са се занимавали със сортоизпитване, сега вече да се явят чрез лицензиране и едни нови сортоизпитващи специалисти.
Не трябва да се безпокоим за това, тъй като това, което се предлага, е само едно допълнение - да има и лицензирани, за разлика от досегашния закон, който оторизираше сортоизпитващите станции. Всичко оттук нататък, свързано с реда, методиката и проверките, се подчинява на всички онези изисквания, които законът изискваше от сортоизпитващите станции.
Аз мисля, че няма да направим никаква грешка. Ще разширим възможностите на закона. В това число по-точно, бих казал, ще дадем възможност за една проява на утвърдени български специалисти в тази област да намерят и своето поприще със своя опит.
Аз предлагам да приемем закона на първо четене. Тъй като това е кратък текст, мисля, че може да не бъде така, както колегата Моньо Христов е предложил - с отделна алинея, а да намерим един текст в алинеята, която третира проблема, да добивам един текст, с който да се даде право и на лицензираните специалисти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Други желаещи да вземат отношение?
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да заявя, че подкрепям предложението, което прави господин Моньо Христов, за допълнение в закона, въпреки че наистина това е един хубав закон, който защитава интелектуалния продукт, създаван години наред в България, защитаващ труда на десетки и стотици научни работници, доказали своите възможности.
Що се отнася до лицензирането и наредбата, аз съм "за" и ще подкрепя проекта. Искам обаче без да опонирам да кажа нещо друго. Новата ситуация, която се създава в България, с новите структури и предимно с решителното разширяване на частното фермерство, частното земеделие, разпокъсването на земята и т. н., задължава държавата да създаде мрежа от консултантски и от други услуги, в т. ч. и лицензирането на физически и юридически лица, разбира се, които ще се занимават със сортоизпитване. Заедно с намаляването на изпитвателните станции би трябвало държавата да създаде структура дори и в тази наредба, може би, която да осигурява наблюдението, контрола и консултантската дейност върху тези, които ще извършват сортоизпитването, тъй като тази дейност не може да бъде предоставена само и единствено на лицензираните специалисти в тази област, колкото и добри да са, тъй като тук наистина става дума за един специфичен продукт, който трябва да получи завършен вид и бъде санкциониран от съответния държавен орган.
Призовавам колегите да подкрепят предложението. Що се отнася до самата формулировка, аз мисля, че на второ четене ние ще успеем да намерим подходящото място на текста и подходяща формулировка - такава, която ще отговаря на изискванията на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Други желаещи да вземат отношение?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което казаха проф. Стоянов и господин Трендафилов, беше изразено и в комисията, и там получихме общо съгласие, че трябва да подкрепим този законопроект, което беше изразено и в становището на комисията.
Аз искам да изтъкна тук, че този законопроект сам по себе си се явява и необходим да го приемем, тъй като с това ще отговорим и на това, което се прие в Народното събрание миналата седмица, а именно законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове, което вече е факт и беше прието от Народното събрание. С този законопроект, който ще приемем през следващия период на второ четене, разбира се, не сега, в момента, ние съвсем точно ще отговорим и на изискванията, които тази конвенция UPOV ни възлага да извършим в нашето законодателство.
На второ място искам да се спра на това, че Държавната сортова комисия ще издава сертификатите за новите сортове. Това няма да се издава от отделни лица, независимо дали са лицензирани. Защото Държавната сортова комисия, в Закона за защита на новите сортове растения и породи животни, е оторизирана да издава тези сертификати. Но тези лицензирани лица ще издават съответните документи, които ще бъдат упоменати в наредбата, въз основа на които вече Държавната сортова комисия ще извършва издаването на тези сертификати.
По отношение на това, че ние сега не можем да предложим законопроектът да мине веднага и на второ четене. Необходимо е известно прецизиране на предложения текст и намиране на неговото систематично място в чл. 38, защото имаше предложение да отиде в ал. 2, за да не се създава нова алинея в съществуващия закон.
Аз се надявам, че в нормалния срок от 7 дни народните представители ще имат възможност да направят своите предложения и комисията съответно да прецени и направи своето предложение в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Други желаещи да вземат отношение? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
Гласували 189 народни представители: за 189, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене единодушно. (Единични ръкопляскания.)

Преминаваме към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Има думата да докладва председателят на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Цоньо Ботев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството представя доклад, относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
На заседанието си, проведено на 28 януари 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа приетия на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост N 54-01-88 с вносител народния представител Методи Андреев, както и направените предложения по него.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме на второ гласуване - заглавието:
"Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, обн. в "Държавен вестник", бр. 44 от 1996 г., изм. в бр. 104 от 1996 г. и бр. 55 от 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 152, против няма, въздържали се няма.
Заглавието е прието.

ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 1. Създава се нов чл. 2а:
"Чл. 2а. Когато в резултат на административно-териториални промени населени места се включват в друга община, имотите и вещите по чл. 2, ал. 1 и 2, които са на територията им, преминават в собственост на общината, в чиито граници се включва съответното населено място"."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Предложеният чл. 2а със същия текст да стане чл. 8а.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме текста на вносителя:
§ 1. Създава се нов чл. 2а:
"Чл. 2а. Когато в резултат на административно-териториални промени населени места се включват в друга община, имотите и вещите по чл. 2, ал. 1 и 2, които са на територията им, преминават в собственост на общината, в чиито граници се включва съответното населено място."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Тодор Костадинов, което е само за систематичното място на този текст, има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 51, против 74, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 126, против 5, въздържали се 12.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 2. Параграф 10 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя и допълва така:
а) досегашният текст на § 10 става ал. 1;
б) към § 10 се създават ал. 2 и 3:
"(2) Когато в резултат на административно-териториални промени населени места се включват в друга община, обектите по ал. 1, които са на територията им, преминават в собственост на общината, в чиито граници се включва съответното населено място.
 (3) При получаване на искане за извършване на административно-териториална промяна, засягащи територията и границите на общината, се спират разпоредителните действия с общинското имущество на територията на населените места, направили искането, до приключване на процедурата"."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби става ал. 1.
Към § 8 се създават нови ал. 2 и 3:
"(2) Разпоредителните действия с общински имоти и вещи, намиращи се в населените места, от общината се спират при:
1. Получаване на искане по реда на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България до съответния общински съвет.
2. Получаване на предложения от областния управител до общинския съвет за вземане на решение за провеждане на референдум в населените места по реда на чл. 9, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
3. Получаване на положителен вот на населението от съответните населени места, когато създаването на община е по инициатива на Министерския съвет.
4. Положителен вот на допитване до населението, пожелало отделяне от една и преминаване в друга съседна община (общини).
5. Ограниченията върху разпореждане с имоти и вещи в градове с райони се определя с решение на общинския съвет.
 (3) Ограниченията по ал. 2 отпадат, когато резултатите по чл. 9, ал. 1, т. 4 или 6 и по чл. 28, т. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България са отрицателни."
Комисията приема по принцип предложенията на народния представител Тодор Костадинов и предлага единодушно следната редакция:
"§ 2. В § 10 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
"(2) Когато в резултат на административно-териториални промени населени места се включват в друга община, обектите по ал. 1, които са на територията им, преминават в собственост на общината, в чиито граници се включва съответното населено място.
 (3) При започване на производство, в случаите по чл. 9 и чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се спират разпоредителните действия с общинското имущество на територията на съответните населени места.
 (4) Ограниченията по предходната ал. 3 отпадат, когато резултатите по чл. 9 и чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България са отрицателни"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Костадинов, удовлетворява ли Ви предложението на комисията? Заповядайте.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз съм гласувал за текста, който се предлага единодушно от комисията, така че ще подкрепя и сега този текст.
Бих искал да помоля още веднъж да се прецени къде е мястото на този текст, дали в § 10 или в § 8. Французите казват, че дребните неща правят добрия тон.
Моето предложение е за § 8, тъй като там се третират процедури за довършване или за разпореждане с общински имоти, докато в § 10 се третират проблемите как държавна собственост в определен момент става общинска. А тук проблемът, свързан с изменението на Закона за общинската собственост третира един частен случай, когато имаме безспорна общинска собственост, която преминава от един субект към друг, т.е. от една община към друга.
В този смисъл аз съм убеден, поне за себе си, че най-доброто място на текста е в § 8. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Джеров има думата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам няколко сериозни бележки по тези три отделни алинеи.
Първо, предлага се създаване на една ал. 2. Ами тя е същата, каквато гласувахме преди малко по чл. 2а. В един закон не може да има два пъти една и съща норма. Не виждам причина защо да я повтаряме. Ако би трябвало да направим връзка, за това има начин - в случаите на член еди-кой си и т.н.
Следователно втората предложена алинея не би трябвало да влезе в тялото на закона.
Алинея 3 - редакционно. Аз нямам основния закон, за да мога да направя конкретните си бележки и предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мога да Ви го дам, ако искате.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Какво гласи той? "При започване на производство...", господин председател, за какво производство? Аз смятам, че гласуваме разумни текстове. Кое е това производство? Нека да бъде уточнено.
В ал. 4: "ограниченията по предходната ал. 3"! Или "предходната", или "ал. 3".
И второ, "когато резултатите по чл. 9 и чл. 28..." и т.н. "са отрицателни". Резултати по член не могат да бъдат отрицателни.
Затова аз предлагам да бъде направено съответно прередактиране. Аз нямам пред себе си основния закон, сега го прочетох, за да мога да взема пряко отношение.
За да спазим процедурата, аз бих ви предложил да се отложи разглеждането на този текст и комисията да предложи по-перфектни текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Цоньо Ботев има думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Наистина имаше много спорове по тези текстове и аз сега също виждам, че наистина ал. 2 от § 10 така, както е предложена от комисията, почти съвпада по текст с чл. 2а.
Що се отнася до другите аргументи на господин Джеров, искам да кажа, че "започване на производството в случаите по чл. 9 и чл. 28" е от Закона за административно-териториалното устройство.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): Там има запетайка!
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Ако трябва да отпадне запетайката, за да стане по-ясен текстът, това е въпрос, който можем да го решим много лесно. Това сме имали предвид.
Трябва да ви кажа, че тъй като имаше спорове по този текст - в кой параграф да бъде - дали в
8, дали в 10 или на друго систематично място в закона, беше направен един обширен дебат по този въпрос. По-късно съветниците от комисията и юристите от Правния отдел на Народното събрание обсъдиха този въпрос и в края на краищата решиха, че е най-добре той да бъде в § 10 от Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност има предложение за отпадане на новата ал. 2, защото текстът абсолютно преповтаря току-що приетия нов чл. 2а.
Господин Андреев има думата като вносител.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Колеги! Тук става въпрос действително за едно повтаряне, но трябва да обясня и следното нещо. Член 2а е по-обширен от предложената ал. 2 в § 2. И именно тази ал. 2 в § 2 има точно тази задача - да допълни и да изясни този § 2, за да не се създава пак неяснота. Смятам, че тук не е точно повторение.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): Има повторение.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Не е точно повторение. В чл. 2а вижте какво пише: "в чл. 2, алинеи 1 и 2", докато тук се казва "само обектите на ал. 1".
Така че аз смятам, че това повторение, което е в много от думите, с нищо не усложнява закона, прави го по-ясен. Това е моето мнение.
А що се отнася до предложението на господин Тодор Костадинов, и тогава комисията взе това решение, че мястото на този нов параграф е именно в § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Джеров за отпадане на новата ал. 2.
Гласували 183 народни представители: за 141, против 6, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Новата алинея 2 отпадна.
Има предложение за отлагане на цялостното гласуване на § 2, за да се изчисти редакционно новата ал. 4, която сега евентуално ще стане ал. 3. Наистина редакционно е хубаво да се видят нещата как да станат по-добре.
Моля, гласувайте за предложението за отлагане на гласуването.
Гласували 160 народни представители: за 154, против 2, въздържали се 4.
Решението за отлагане гласуването на § 2 е прието.
Комисията да се събере, да предложи по-добра редакция.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА УКАЗА ЗА БОРБА С ДРЕБНОТО ХУЛИГАНСТВО.
Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Първо, да чуем становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Не виждам господин Лучников в момента. Някой от заместник-председателите на комисията, който да прочете становището?
Господин Джеров ще прочете становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията
относно законопроекта за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство, внесен от народния представител господин Емануил Йорданов

На заседание, проведено на 5 февруари 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство N 854-01-4, внесен от Емануил Йорданов.
Комисията смята, че предлаганото актуализиране на указа е навременно и уместно, поради което предлага на народните представители да го подкрепят на първо четене.
Комисията препоръчва на вносителя да внесе и други изменения в указа между първото и второто гласуване, с оглед съобразяването му с разпоредбите на Конституцията и съвременните виждания по въпроса.
Решението беше взето единодушно от членовете на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата вносителят - народният представител Емануил Йорданов. Заповядайте.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Указът за борба с дребното хулиганство е един доста стар нормативен акт, който обаче съдържа в себе си една бърза и ефективна процедура за наказване на нарушителите.
В същото време обаче тази процедура се обезсмисля от минималния размер на глобите, които са предвидени все още в чл. 1 на указа, а именно от 5 до 50 лв. Това по мое мнение прави крайно наложително бързата промяна на размера на глобата, която аз предлагам да бъде от 5 хил. до 100 хил. лв.
Другото нещо, което е наложително, е да се премахнат от текстовете на указа предвидените функции за органи, които не съществуват към настоящия момент, като другарски съд, доброволни отряди на трудещите се, комсомолски организации и други такива.
При обсъждането на законопроекта в комисията възникнаха няколко спорни въпроса, които обаче, искам да подчертая, остават извън обхвата на предложения от мен законопроект. Въпреки това аз съм склонен тези въпроси да бъдат обсъждани и именно затова искам още сега, при първото четене на законопроекта, да изложа становището си по тях.
На първо място възникват съмнения относно това дали може да се запази предвиденото наказание - задържане в поделенията на МВР за срок до 15 денонощия, с аргумент доколко това наказание е съобразено с разпоредбите на сега действащата Конституция.
Тук бих посочил чл. 30, ал. 2 от Конституцията, според който никой не може да бъде задържан, освен при условията и по реда, определени със закон. Смятам, че наличието на тази разпоредба прави възможно запазването на наказанието задържане в поделенията на МВР, защото указът като нормативен акт е твърде близо по ранг до закона като такъв.
Другият спорен момент беше правото на адвокатска защита на нарушителите. Според чл. 30, ал. 4 от Конституцията всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. В дадения случай обаче производството по Указа за борба с дребното хулиганство не предвижда привличане на лице като обвиняем, а просто налагане на едно административно наказание. Това са две различни хипотези, при което моето лично мнение е, че не е необходимо въвеждането на адвокатска защита. Струва ми се, че участието на адвокат в едно такова, до голяма степен безспорно производство, би забавило работата на съда и би попречило на ефективното наказание на нарушителя. Хората, които са практикуващи юристи, знаят много добре, че до привличане на едно лице за наказване по Указа за борба с дребното хулиганство обикновено се стига след пиянски свади и сбивания и обикновено нарушителите се водят в съда с разкъсани дрехи и понякога изцапани с кръв. Така че при едни такива безспорни обстоятелства участието на адвокат в производството е едно излишно усложняване и забавяне на процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Да, господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Предлаганият законопроект за изменение на Указа за борба с дребното хулиганство поставя редица нелеки правни въпроси. Част от тях ние обсъдихме в комисията и тук бяха изнесени от колегата Йорданов, който е и вносител на законопроекта, макар и да не бъдат самите тези проблеми разисквани в неговия законопроект.
Кой е първият? Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е възможно ли е с един закон за изменение и допълнение да се променя указ.
Този указ, който е пред нас, всъщност е издаден през 1963 г., с едно изменение през 1979 г. от Държавния съвет. По силата на Закона за нормативните актове това е нормативен указ. Сега такива укази не могат да бъдат издавани, тъй като президентът няма право да издава нормативни укази.
При създадената непълнота, бих казал, на законодателната ни уредба, смятам, че е възможно, просто няма и друг изход, със закон да се измени и допълни указът. Така че пътят, по който е тръгнал колегата, според мен, юридически, процедурно е издържан.
Вторият въпрос обаче, който се поставя, е: какво представлява това дребно хулиганство? То е определено в чл. 1, ал. 2 от указа, за мен крайно непрецизно. Всъщност тук нямаме изпълнително деяние, имаме изброяване на евентуални действия от този, който извършва това административно нарушение. Но ние имаме и престъпление по чл. 325. Това е така нареченото едро хулиганство.
Следователно с едно и също деяние можете да извършите или едро хулиганство по чл. 325, или дребно хулиганство по чл. 1, ал. 2. И разликата между това дали е едро или е дребно хулиганство е всъщност така нареченият елемент "обществена опасност", юристите разбират за какво говоря. Но този елемент на обществената опасност, тоест степента на обществената опасност е, бих казал, доста субективна преценка, която трябва да даде един съдия.
И по-нататък: щом е едно административно нарушение, а безспорно дребното хулиганство не е престъпление, а административно нарушение, се поставя и по-глобалният въпрос: следва ли за едно конкретно административно нарушение да се създава отделен закон? Защото ако тръгнем по този път, би следвало за всяко едно административно нарушение да създаваме отделни нормативни актове.
Така че, според мен, систематичното място на нашата правна система относно това административно нарушение - дребно хулиганство, е в отделна глава в Закона за административните нарушения и наказания, тъй като всъщност Законът за административните нарушения и наказания представлява един кодекс, където се определят и разискват именно тези проблеми.
Тук колегата каза за наказанието, което се предвижда по този указ. Разбира се, глобата не представлява проблем. Проблем представляват 15 дни задържане в поделенията на МВР. И веднага се поставя въпросът: какво представлява това задържане 15 дни в органите на МВР?
За мен и юридически, и фактически това представлява лишаване от свобода, макар и за 15 дни. И след като това наказание е "лишаване от свобода", веднага възникват следващите нелеки за решаване правни проблеми:
Първият, може ли за административно нарушение, повтарям, административно нарушение, а не престъпление, наказанието да бъде лишаване от свобода?

Според мен е доста спорно. Склонен съм да приема, че не може за административно нарушение да се налага наказание лишаване от свобода. Това първо. Така че тук не споделям това, което каза колегата Йорданов преди мен, макар и това да не е в обекта на неговия законопроект.
Второ, чл. 5, ал. 3 от указа изрично забранява адвокатската защита. Поставя се въпросът този текст не е ли противоконституционен. Според мен е категорично противоконституционен и не на това основание, което каза колегата. Правото на защита е основно конституционно право и то е дадено в чл. 56, правото на защита на гражданите не само съдебно, а и общо. А тук става въпрос за съдебна процедура.
И още нещо, чл. 122 от Конституцията, където е главата за съдебната власт, изрично дава право на гражданина на адвокатска защита в съдебното производство. А производството е безспорно съдебно, защото се развива пред районния съдия и районният съдия е този, който постановява своя съдебен акт.
Следователно чл. 5, ал. 3, макар да не е в обекта на законопроекта, за мен категорично е противоконституционен и той следва да отпадне. Адвокатската защита трябва да бъде допусната, когато лицето желае да бъде защитавано от квалифициран юрист.
И третият въпрос, също около този указ, който не е никак лек. Решението на районния съдия, с което се налага наказание, респективно оправдава лицето, не подлежи на обжалване. Поставя се въпросът това също не тангира ли към една противоконституционност. Защо? Защото по Закона за административните нарушения и наказания, където са уредени санкциите за административни нарушения, наказателните постановления подлежат на обжалване, включително и на преглед по реда на надзора. Следователно има система за защита на инстанционно ниво. На какво основание в Указа за борба с дребното хулиганство, когато санкциите даже са много по-тежки, включително отиващо до 15 дни лишаване от свобода, решението на районния съдия да не подлежи на обжалване? Мисля, че това също тангира към противоконституционност особено с изискването на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, където се казва, че актовете на съда подлежат на обжалване.
Тук има един проблем, включително и от прагматично естество, с невъзможността един съдебен акт, решението на районния съдия да подлежи на обжалване. Аз съм разглеждал стотици, бих казал хиляди дела по Указа за борба с дребното хулиганство и съм изпитвал изключителни затруднения в една или друга насока. Даже бих казал пред вас - никога не съм бил сигурен по тези, макар и дребни дела, дали постановявам едно справедливо решение, защото сутринта ти говорят задържания от полицая, или по-рано милиционера, написали, знаете, един акт, даже и свидетелите не идват и той няма защита, питаш го едно, той ти говори за друго и в края на краищата трябва в бързината да вземеш някакво решение. Съдебни грешки тук са възможни, ако нямаме право на защита, включително и право на обжалване. Но какво имам предвид? Съдията му налага наказание, примерно 15 дни задържане в поделенията на МВР, но след един или два дни той дойде или негови близки дойдат и ни представят медицинско удостоверение, включително от ЛКК, че той страда от някакви заболявания, които не му позволяват да извършва общественополезен труд, защото лишаването от 15 дни е свързано с труда, здравословното му състояние не позволява да стои в килията в МВР. Е, тогава какво можем да направим? Макар и да не е постановено в указа, практически съдията, който е постановил решението, изменя собствения си съдебен акт, примерно от задържане в определен размер глоба, което пък е в противоречие с принципите на правораздаването, че съдия не може сам да си променя съдебния акт.
Следователно, според мен, следва в този указ, ако въобще остане указ, трябва да се даде право и на обжалване, трябва да се даде право и на адвокатска защита.
И в заключение, за да не бъда отегчителен, въпросът заслужава внимание. Борбата срещу дребното хулиганство е всъщност един инструмент за борба срещу престъпността, но този указ, който е от 1963 г. и с този законопроект, който всъщност само кърпим, а с кръпки борба срещу това отрицателно явление не се води. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за реплика господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Както и предполагах, очевидно дискусията ще премине извън обхвата на предложения от мен законопроект. Това ме кара на първо място да мисля, че промените, които предлагам, са абсолютно наложителни и не търпят отлагане.
Що се отнася до другите въпроси, задържане 15 дни в поделенията на МВР, не бих казал, че е по-близо до лишаване от свобода. За мен това е едно наказание, което се намира някъде по средата между лишаването от свобода и поправителния труд. И когато го обсъждаме, става въпрос за нещо значително по-сложно и ако ние искаме да се промени нещо в обсега на това наказание, би следвало да се обмислят едни много по-сериозни законодателни промени, които ще касаят Наказателния кодекс, Закон за изпълнение на наказанията и Закон за административните нарушения и наказания. Това е един доста по-сериозен труд и не може да бъде вмъкнат в обхвата на този законопроект.
Що се отнася до другите повдигнати въпроси, аз съм съгласен да ги обсъдим като предложения между първо и второ четене и ако аргументите на колегата Корнезов надделеят, бих се съгласил с допълнителни промени. Само че тук възниква още един въпрос, на базата на вече създадената практика от господин Корнезов да се атакуват пред Конституционния съд приети подобни предложения, какво би станало тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата за втора реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на задържането в поделенията на МВР, това не е лишаване от свобода, въпреки че по съдържанието си фактически се ограничава правото на придвижване. То не може да бъде нито лишаване от свобода, нито между лишаването от свобода и поправителния труд. Най-малкото лицето не се смята за осъждано. Нека да не си позволяваме да го коментираме в плана на углавните наказания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за дуплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще бъда максимално кратък.
Към колегата Йорданов, аз и в комисията, може би и тук пропуснах да кажа, че по принцип подкрепям законопроекта, който той е внесъл. Всъщност тези поправки са наложителни, включително и в глобата, която той предвижда. Така че тук нямаме никакви различия. Проблемът обаче е можем ли между първо и второ четене да изчистим и по-големите проблеми около правото на защита, правото на обжалване другите неща, на които тук се спрях.
Лично аз смятам, че това е непрецизно за законодателния процес и може би с една следващо законодателна инициатива ще трябва да се решат и тези въпроси.
Що се отнася до 15 дни задържане в поделенията на МВР, тук и двамата колеги казаха, че това не е лишаване от свобода. Вярно е, че може би теоретично, колеги, можем да спорим дали е лишаване от свобода, или не е лишаване от свобода. Но стойте вие 15 дни в килиите и после теоретизирайте, че това не било лишаване от свобода. Това е де факто лишаване от свобода. Той стои в килиите, там, където стоят арестантите. Разбира се, че 15 дни е лишаване от свобода. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Ние превърнахме дискусията по изменението на Указа за борба с дребното хулиганство във вълнуваща дискусия по проблемите на наказателното и административното производство, но смятам, че това не е редно.
Колегата Емануил Йорданов е предложил две изменения по същество: едното е за размера на глобата, а второто е да отпаднат наименованията на тези органи, които не съществуват. Както разбирам, и Комисията по правни въпроси и борба с корупцията, и народните представители подкрепят тези изменения, тъй като те са разумни.
Затова призовавам Народното събрание да приеме на първо четене предложения законопроект. Ако други колеги имат други предложения, свързани с дребното хулиганство и Указа за борба с дребното хулиганство, нека да ги направят по съответния ред и тогава те ще бъдат обсъдени и приети.
Второ, искам да кажа, че няма дребно и едро хулиганство. Има дребно хулиганство, има престъпление хулиганство по чл. 325. Нека да не паразитираме, защото ни слушат студентите от Юридическия факултет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Други желаещи? Няма.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за изменение на Указа за борба с дребното хулиганство. Само бих помолил вносителя след това да направи справка, защото по старата Конституция всички нормативни укази на първата следваща сесия трябваше да бъдат приети със закон, така че може би заглавието на този законопроект за второто четене е нужно да претърпи някаква промяна.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение на Указа за борба с дребното хулиганство.
Гласували 151 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Имаме възможност да се върнем към точка втора от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Комисията е готова с редакцията на § 2, алинеи 3 и 4, които сега трябва да станат съответно 2 и 3 след отпадането на ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Промените са редакционни и аз ви моля да следите внимателно.
Алинея 3 става ал. 2 със следния текст:
"(2) При започване на производство по чл. 9 или чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се спират разпоредителните действия с общинското имущество на територията на съответните населени места."
Фактически отпадна изразът "в случаите" и вместо "и" става "или", тъй като става дума за две отделни процедури и може да бъде или едната, или другата.
Алинея 4 става ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Когато резултатите от производството по чл. 9 или чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България са отрицателни, наложеното спиране по предходната алинея отпада."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това редакционно изменение някой желае ли да вземе отношение?
Само за прецизност може би горе трябва да се каже: "създават се нови алинеи 2 и 3...".
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Да, в точка 2 трябва да се каже: "създават се нови алинеи 2 и 3:".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както беше току-що предложен, с направените в него корекции.
Гласували 129 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет, а с това целият Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОДОБРЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОБЩИЯ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СОФИЯ.
Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Има становище и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Да изложи становището на водещата комисия има думата господин Цоньо Ботев.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви прочета становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София N 02-01-6, внесен от Министерския съвет.
"На свое редовно заседание Комисията по местно самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа внесения от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София.
Комисията счита, че предлаганият законов акт регулира обществени отношения с особена актуалност. Той отговаря на потребностите на социалната практика. Установяваните със законопроекта нови правни решения са адекватни на настоящите обществени-икономически реалности. Те имат свои аналози в законодателството на европейските държави, което съдейства за хармонизирането на българското право с юридическата регламентация на страните от Европа. От друга страна новите юридически постановки са в унисон и с основните принципи, залегнали в проекта на Закон за устройство на територията, предвиждащ цялостна законодателна реформа на териториалното и селищното устройство.
Внесеният законопроект ще позволи на столичната общинска администрация да прилага по-ефективно действащия остарял Общ градоустройствен план на София като регулатор на урбанистичните процеси до заменянето му с актуален общ устройствен план на столичната община.
Положителен момент в проекта е предвиденото в чл. 13 право на предимство на държавата и столичната община при равни условия с други купувачи да закупуват недвижими имоти в случаите, когато имотите не са застроени и по общия или подробния градоустройствен план са предвидени за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост.
Комисията смята, че сполучлива правна уредба е възможността на Столичния общински съвет да определя повишена стойност на земята без сградите и другите подобрения, когато тази стойност е пряка и непосредствена последица от предвижданията на Общия или подробните градоустройствени планове в посочените в проекта случаи - чл. 14.
Създаването на фонд "Градоустройство" за подпомагане на дейността по прилагане и поддържане на Общия градоустройствен план на столицата ще изиграе благоприятна роля.
Комисията преценява, че предвижданият в чл. 20 Междуведомствен координационен съвет ще способства за синхронизиране на дейността по устройството на териториите и регионалното развитие на Столичната община с другите общини от съседните области.
Заедно с това комисията смята, че в законопроекта следва да се прецизират редица предлагани правни разпоредби. Необходимо е да се регулират основните принципи от юридическия статус на Студентския град. Ще бъде полезно да се преодолее описателно-разказният характер на някои от включените в законопроекта текстове. Могат да се направят и редица забележки от правно-технически характер.
След станалите разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството единодушно реши да предложи на Народното събрание внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
За становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията има думата нейният председател господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 12 юни 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София N 02-01-6.
Изказаха се съображения против приемане на проекта за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София, поради това че е по-добре да бъде изготвен нов такъв закон, а не да се пристъпва към изменение и допълнение на сега действащия. В законопроекта има разпореждания, които засягат материята от компетентност на данъчните закони - чл. 16, ал. 2. Със законопроекта се уреждат само на територията на София проблеми, които важат и за другите части на страната. Ако те бъдат решени само за София, ще се получи неравноправно третиране на различните общини и различните граждани, например чл. 14 и установените от него правила за повишена стойност на земята.
При проведеното гласуване с 8 срещу 7 гласа се реши комисията да препоръча на народните представители да не приемат законопроекта на първо гласуване. Ако въпреки това законопроектът бъде предложен за разискване и приемане на първо гласуване, следва да се имат предвид следните бележки на комисията:
1. С чл. 8 се нарушава установеният ред за отчуждаване на частна собственост за държавни и общински нужди, което е в противоречие с чл. 17, алинеи 3 и 5 от Конституцията.
2. Без основание се ограничават прекомерно правата на собствениците с разпоредбите на чл. 11, чл. 13, ал. 4 и чл. 19, ал. 2.
3. Твърде произволно е въвеждането на понятието "повишена стойност на земята" по чл. 14, както и разпределението на тази стойност между собственика и общината. По този начин фактически се увеличава за 30 години данъкът на собствениците.
4. Както беше казано и по-горе, правилото на чл. 16 буди недоумение както по своето съдържание, така и по начина, по който се намесва в облагането на печалбите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников. Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
За процедура има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин председател, правя процедурно предложение да бъде отложено разглеждането на първо четене на законопроекта за изменение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на гр. София.
Какви са мотивите ми.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 28 май 1997 г. и е разгледан в комисията в началото на юни. Ние днес сутринта като народни представители научихме, че ще се разглежда този законопроект. Смятам, че не е нормално в пленарна зала да коментираме един законопроект, който познаваме в момента по памет. И както казва Гиньо Ганев, и най-гениалният народен представител няма памет, за да може от шест месеца да си спомня за какво е ставало дума.
Затова ви предлагам, от една страна, да промените начина, по който се определя дневният ред, и да имаме информация поне вторник вечерта, от друга, да отложим разглеждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев. Срещу това предложение някой желае ли да се изкаже? Правилникът дава право един народен представител, ако има такъв, разбира се, да се изкаже срещу направено предложение.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София.
Гласували 169 народни представители: за 79, против 73, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, това не е някакво процедурно заяждане. Нека да погледнем добре и вие самите от мнозинството да погледнете добре този законопроект. Не бива после да създаваме предпоставки, Бога ми, вярвайте, има достатъчно основание да ходи към Конституционния съд. Нека тези хора, които го внасят, да го прегледат още веднъж, да кажат какво искат, да му намерим формата, да го прочетем, да се запознаем и да го приемем утре този законопроект.
Благодаря ви. Предлагам формално да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване предложението за оттегляне първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София. Може би е необходимо само едно уточнение. Предлагате за утре да се разгледа, така ли?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нека господин Цоньо Ботев да каже кога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 188 народни представители: за 85, против 93, въздържали се 10.
Предложението не се приема. (Единични ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля парламентарните групи да представят списък на народните представители, които желаят да се изкажат по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Макар че тук много малко колеги виждам в залата, все пак искам да взема много сериозно отношение по този закон. Той е принципен закон. Той е много важен за развитие на столицата. Само че, вижте, законът е от 1973 година! Толкова много неща се измениха оттогава, а тук ни е предложен законопроект за изменение и допълнение на този закон.
Всички сме свидетели, че в момента София изглежда като един запуснат, мръсен и тъмен град, който по нищо не прилича на една европейска столица. Една от основните причини за това е липсата на нов модерен закон и нов градоустройствен план на София.
Всички сме свидетели също и на стихийното, неестетично застрояване. Има промени в собствеността, реституция на собствеността и на земеделските земи около София, които също допринасят за този строителен хаос. И в този момент се предлагат едни изменения и допълнения, които ще усилят този хаос.
Аз предлагам този закон да бъде отхвърлен и да отидем на варианта да се приеме нов закон, който да разгледа цялостно проблема. Това е модерното, това е истинското, което трябва да се направи за София като град.
Само няколко неща ще маркирам, които в този закон ме смущават.
Смущава ме това, че общината ще има право на безвъзмездно получаване на земя. Това нещо не е било никога в историята на страната. Дори и по така нареченото "тоталитарно време", когато земята се е взимала за общински и държавни мероприятия, е имало някакво обезщетение. Друг е въпросът какво е било то. Има си ред, начин, законов ред в другите закони, по който може да се постигне този тип обезщетяване на хората, на които земите ще им се вземат за някакво обществено мероприятие.
Вижте какво се получава! Законът ще се приема от Народното събрание, а министърът на благоустройството ще го променя. И забележете в коя част ще го променя министърът на благоустройството! - В частта, незастроена в комплексите (може да си представите какво става там!) и в общественото строителство, тоест градинките, паркингите, детските площадки и т.н. Това нещо, според мен, противоречи на всякакви норми.
Има смущаващи моменти по отношение на инвеститорите, които ще строят инфраструктурата. Какво значи той да получава 50 процента намаляване на данък печалба за сметка на бюджета, а да предоставя безвъзмездно това строителство на общината? Може ли в този закон да се уреждат такъв тип взаимоотношения, още повече, че това касае Министерството на финансите? Не е този пътят и начинът, по който трябва да се решават тези проблеми.
Този закон ни препраща към сума ти правилници, наредби и разпоредби.
Аз считам, че изобщо този законопроект за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София не е правилно композиран. Вижте заглавието и вижте какво има вътре в закона! Не е този начинът, по който могат да се решават проблемите на София. И защо след три години ще имаме нов градоустройствен план, при положение, че последната е 1980 г., също не ми е ясно.
Какво значи да се плаща повишена стойност? Може би колегите ще обяснят тук по какъв ред и начин ще натоварваме собствениците те да плащат 25 на сто от повишената стойност на тяхната собственост за сметка на някакви мероприятия, които общината или държавата изгражда.
Считам, че така предложеният законопроект няма да реши въпросите или ще ги реши конюнктурно, или ще предизвика корупция, направо го казвам - ще предизвика корупция в начина, по който се извършват застроителни мероприятия в столицата. Този закон трябва да отпадне и ненапразно колегите от Законодателната комисия са решили това. Вслушайте се в разума и вижте какво предлагате като законопроект! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Други желаещи? Да, заповядайте, господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът за общия градоустройствен план на София е крайно необходим. Аз бих искал да разделя нещата на две - за необходимостта от закона и за конкретната процедура, по която тръгваме към приемането на този закон.
Струва ми се, че още в самото начало стана ясно, че се очертават две тенденции, изразени в становищата на две от постоянните комисии към Народното събрание. Едната комисия безрезервно подкрепя идеята и текста, другата има сериозни съображения против текстове, и то главно в новоформирания втори раздел.
Струва ми се, че могат да бъдат преодолени тези противоречия, като се изчистят и като се водим от мисълта, че действително е необходим закон и още повече е необходим общ градоустройствен план на София.
За съжаление, от края на 1989 г. до този момент София като столица на Република България се развива без общ градоустройствен план. Резултатите са налице, някои от тях са печални и те ще продължат да тежат поне още 30, 40, 50 години.
Настъпиха структурни промени в устройството на територията на София, които са необратими. Загубиха се територии или се наруши целостта на територии в резултат на субективни, групови, мафиотски интереси и се наруши общото благо на столичния град и общото благо на обществото.
Ние сме свидетели как столичният град непрекъснато губи своя специфичен облик, вместо да придобива облик на една съвременна европейска столица. Нещо повече, ние искаме да имаме инвеститори от чужбина, ние искаме да привлечем хора можещи и богати да работят в България, да работят техните капитали в нашите предприятия. Нормалната практика е инвеститорът да влезе първо в София и когато види обстановката в столичния град, той си прави, разбира се, без достатъчно основание, но си прави извод, че положението в страната е още по-зле.
Така че в този смисъл столицата се явява длъжник към редица градове в страната, които са много по-добре устроени, хигиенизирани, благоустроени, поддържа се ред, хигиена и са пример за обитаване на населението, включително и за столицата. От тази гледна точка дори забавянето на законопроекта от май миналата година до този момент нанася сериозни щети, тъй като изграждането на общия градоустройствен план дори и за срок от три години едва ли ще може да стане. Това е един сложен, продължителен творчески процес, който трябва да разреши десетки противоречия.
Аз мисля, че трябва да разделим законопроекта за изменение на Закона за общия градоустройствен план на София от самия общ градоустройствен план, тъй като фактическите решения ще се дадат главно чрез общия градоустройствен план. Законът е рамката, правилата, по които ще се формират и гарантират определени обществени отношения, свързани с общия градоустройствен план.
Разбира се, на този проект, който обсъждаме днес малко неочаквано, могат да се посочат редица предимства. Аз ще подчертая факта, че този законопроект дава едно добро, съвременно решение на подход, отразяващ промените, които настъпиха в последните 7-8 години в Република България - промени и в политическата, и в икономическата сфера.
Може да бъде атакувано правото на общината, но тук се дава възможност общината да бъде първият купувач на територия, на земя. Има страни, в които в цялата страна общините и държавата са първи купувачи, без право други да бъдат купувачи. И не случайно тяхната инфраструктура е изградена не само много добре, а фактически и много рационално.
Дават се и предложения, които отразяват инвестициите, които прави общинският бюджет по отношение на повишаване на цената на имотите, които имат гражданите.
Аз бих подчертал едно голямо предимство на този законопроект - ясното дефиниране на различните зони, които се очертават в столичния град. Разбира се, този процес може да се усъвършенства, но е даден гръбнакът, дадени са основните територии, спецификата на тези зони и това ще даде възможност по-добре да се разработи общия градоустройствен план. Струва ми се, че има върху какво да се замислим и да усъвършенстваме този проект.
Аз ще се спра накратко само върху един принципен въпрос, от който произтичат много практически задължения.
София едновременно изпълнява четири функции - изпълнява функциите на град, изпълнява функциите на част от община - Столична община, изпълнява функциите на област и изпълнява функциите на столица. От тази гледна точка може би в близко бъдеще или малко по-нататък ще бъде необходим наистина закон за София, а не за общия градоустройствен план на София, но и сега има възможност да се решат някои принципни въпроси.
Първият от тях е коя е границата на София. И в този законопроект, който се предлага, не се решава въпросът за границата на София, а се дават две ... В § 2 още в началото, в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 се дава едно описателно определение на границите на територията на София, която фактически съвпада със Софийска община, със Столична община. Този въпрос е принципен, ако се търси развитието на София само в чертите на сегашния град София.
Вторият въпрос опира до друга стратегия - дали София трябва да остане така като град и част от Столична община или София трябва да се развива като една агломерация, към която да гравитират редица други населени места в интервал от 20, 30, 40 километра. Този въпрос е изследователски въпроси, то не е толкова лесно да се каже едната или другата тенденция, но така или иначе в закона, който дава рамката на общия градоустройствен план, този въпрос според мен трябва да залегне.
Третият принципен въпрос, който може да бъде допълнително разработен между първо и второ четене, опира до стратегията за развитие на столицата, респективно на град София. Ние няма да можем да направим сериозни крачки напред, трудно ще се интегрираме съобразно изискванията на Европейския съюз, неговите стандарти и критерии, ако не довършим започналия процес за разработване на стратегия, регионални стратегии и стратегия на град София, на столицата София. Тези стратегии могат да помогнат да се разработи и националната стратегия и обратно, чрез варианта на националната стратегия да се детайлизират, конкретизират въпроси на развитие на столичния град. И в този смисъл в проектозакона, според мен, би трябвало да се създаде нормативна основа за съществуването на постоянно действащ малък, небюрократичен орган, институт, някъде около 29-и член, който да гарантира разработването и актуализирането на стратегията на столицата, както и да гарантира стратегическото управление при осъществяването на стратегията за развитие на София. Това ще бъде една симбиоза между научен подход, стандарти и критерии на Европейския съюз, обединяване на местното самоуправление и съответната роля на централната изпълнителна власт.
Мисля, че имаме основание да подходим критично към част от законопроекта, който гледаме на първо четене, но по-скоро столицата на Република България ще спечели, ако отстраним някои слабости, направим определени допълнения и в един непродължителен срок подготвим закона за общия градоустройствен план, за да може да започне да се разработва самият градоустройствен план на София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
За реплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костадинов. Този подход на оправяне на парче на нещата вече сме го виждали много пъти. Сега правим някакво допълнение. Локалният проблем си го разрешаваме и след това отлагаме за някакъв далечен период от време решаването на общия проблем.
Има една книга: "История на София". Препоръчвам ви да я видите, да я прочетете и да се запознаете с това как се е развивала София в годините, откакто е станала столица. И да видите, че никой не си е позволявал да решава въпросите на София на парче.
За съжаление, в последните много години точно по тази схема са решавани проблемите на София и затова нямаме столичен град, нямаме столичен център, нямаме културно обособени части в София, нямаме решение на транспортните проблеми. Всичко се решава на парче! Хайде да излезем от този подход и да влезем в решаването на нещата с един нов закон! Изключително важно е това за нас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бойков. Аз съм напълно съгласен с Вас, че изграждането на столицата, както разбира се и на други територии трябва да става комплексно, системно, на базата на цялостно виждане.
Според мен обаче проблемът не е в самия закон, а решаването на въпроса за развитието на София става чрез самия общ градоустройствен план. В предлагания Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за общия градоустройствен план се предвижда изграждането на съвсем нов общ градоустройствен план - цялостен нов общ градоустройствен план, което разбира се, ще носи най-вероятно приемственост на доброто, ще се стреми да отчете тенденциите, които се очертават в близките 15, 20, 25 години, от гледна точка на развитие на столицата, като една столица на преобразуваща се демократична, пазарна, интегрираща се в Европа държава и от тази гледна точка аз затова се опитах и да разделя проблема - проектозакон или закон за общия градоустройствен план и общ градоустройствен план. Затова предлагам дори да се създаде такъв работен координиращ, ефективен орган, свързан със стратегията на София, тъй като това е съвсем друг въпрос, на базата на който да се изработи общия градоустройствен план и тази стратегия непрекъснато да се актуализира и да се управлява стратегически развитието на София и нейния общ градоустройствен план. Така че мисля, че в мисленето и в критериите си ние нямаме разлика. Разликата е само в инструментите. А инструментът ще бъде общият градоустройствен план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Дойде време за редовната почивка. Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата за изказване господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев! Пред "препълнената зала" ще изложа някои съображения защо няма да подкрепя това нещо, което се нарича Закон за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София. Това нещо, което ни е представено, на първо място, в значителна степен превишава действащия Закон за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София, който е от 18 члена. Това нещо има доста повече, то има 21 члена и отделно 9 параграфа. Тоест, като законодатели би трябвало да се запитаме дали ни е внесен Закон за изменение и допълнение или ни е внесен нов закон. Най-малкото по аналогия тези, които се занимават с научна работа, знаят, че когато научният съвет прецени, че едно произведение е 50 на сто ново, то е ново. Иначе е старо. Тоест, аз сериозно си задавам този въпрос.
Втората причина, поради която аз смятам, че ние като парламент и като хора, имащи претенция сериозно да извършват законодателна дейност, не бива да подкрепяме този законопроект, е, защото материята, която се урежда в досега действащия закон, е съвсем друга от тази, която в това нещо е предложена на нашето внимание. В него в еклектичен порядък под добрия претекст да се решават текущи проблеми на столичния град, на Столичната община, София като специфична структура, като специфична социална единица и прочие, се вкарват текстове, които уреждат въпроси на собствеността - и аз се питам защо, нали имаме Закон за общинската собственост, - вкарват се текстове, които по определен начин въвеждат специално третиране на Столичната община, което автоматически поставя въпроса пред останалите граждани на България, които не са имали високата чест да живеят в Столичната община, аджеба, къде отива текстът от Конституцията за балансирано развитие на страната? Вкарват се текстове в крайна сметка, както посочи колегата Бойков, които противоречат на онази частна собственост, която е свещена, и се предвиждат абсурдни процедури, при които е възможно да се отчуждава собственост и то безвъзмездно. Това, колеги, просто е абсурд при действащата Конституция.
Аз съм спокоен по този въпрос, защото мисля, че ще има необходимия брой народни представители цялото това нещо или някои отбрани негови части да бъдат предложени на вниманието на Конституционния съд. Но в крайна сметка това би било една твърде лоша атестация за начина, по който работи българският парламент. Кому е нужно това?
И в крайна сметка аз искам да бъда разбран правилно, че наистина проблемите от прилагането на законодателството, проблемите от действията на общинската администрация, на кметовете и на София, и на всеки друг град са проблеми за изпълнението на закона, а не и не бива да бъдат повод за несръчни законодателни изменения, които да злепоставят българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Александър Хаджийски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Силно съм изненадан, че не се отчита необходимостта този закон да бъдe променен. Отначало дебатът тръгна в тази посока - че има нужда от промяна в този закон, а сега от последното изказване на господин Миков останах с впечатлението, че няма нужда от това нещо. Да отворя само една скоба: като се признава, че София наистина има особен статут, господин Костадинов каза, че това е столица, това е община, това е окръг и всичко, т.е. самото съществуване налага особеният статут. Мисля, че когато ние отчитаме този особен статут, с това не нарушаваме правата на другите граждани. Когато обявим някой град за курорт, хората, които живеят в него, ще ползват тези права. Но това не значи, че ощетяваме другите. Това само като въведение.
Ако погледнете, колеги, старият закон е бил приет през 1961 г. и има едно-единствено изменение през 1973 г. Вярно, че градовете не са като хората, техният живот е много по-дълъг, развиват се с по-бавни темпове, но все пак 30 години дори за един град е доста дълъг период, когато той се развива по един остарял закон. Ще ви дам само един пример: в стария закон се говори за село Връбница, за село Банкя, които вече са квартали на София, райони на София, станали като градове. Да не говорим за това, че в стария закон се отчиташе, че краят на перспективния му период са 80-те години, т.е. това е било обозримото бъдеще на тогавашните законодатели. И се е предполагало, че в края на 80-те години този закон ще бъде остарял в общи линии. Има и разни несъществуващи институции, като Софийски градски народен съд, Президиума на Народното събрание и то в тази част, която е неизбежна. И самите вносители казват, че първата част на техните предложения се отнася за промени, които са просто наложителни, за да приведем закона в съответствие с новите реалности. А новите реалности не са само правни. Аз като общински съветник с два мандата в София мога да ви кажа, че проблемите са огромни и дори в София е започнала подготовката за изготвяне на нов градоустройствен план, но той без подходяща нормативна база не може да бъде решен. Затова тези неща са необходими.
Казах, че промените в София не са само от законодателен характер, те са и чисто фактически, т.е. много се промени икономическата обстановка, самият град се промени прекалено много. Да си спомним само какви проблеми имаше с построяването на метрото, а ще ги има и за в бъдеще с него. Това са тези неща, които преди това не ги е имало и не са стояли пред тогавашните законодатели. Ако погледнем всички нови булеварди на София, новите зони, "Ботевградското шосе", "Ломското шосе", които стоят висящи във въздуха, тъй като за тях важи един план, който по принцип вече е нереализуем. Това само го казвам като мотиви, че наистина нормативната база трябва да се промени, за да се създадат условия да започне да се прави новият Общ градоустройствен план на Столичната община. И вносителите са отчели това нещо във втората част на този законопроект, като предлагат изменения в тази насока.
Вярно е, че в закона, както някои колеги тук отбелязаха, има някои несъответствия, даже бих казал не много точни формулировки, както в случая с безвъзмездното отчуждаване. Това се надявам да го избегнем при второто четене, текстовете да бъдат прецизирани. Аз самият съм си отбелязал много текстове, които трябва да поправим, но при всички случаи това ще бъдат неща, които ще направят закона по-добър. Той наистина малко излиза извън обичайните градоустройствени рамки, но просто е необходимо, няма къде другаде да бъде уреден този въпрос. Тук ще отворя още една скоба и ще се съглася с господин Костадинов: наистина трябва да се направи такъв закон само за София, просто е наложително. Доколкото знам, по това направление се работи в Столичния общински съвет, но това сега няма да дебатираме, ще бъдe направено по-късно.

Ще ви обърна внимание върху един факт, който според мен е много положителен. Виждате, че се създава фонд "Градоустройство". София все пак е един-единен организъм и тези частични изменения, които непрекъснато се правят, не решават никакви проблеми. Те по-скоро създават някакви нови проблеми, ако не се правят по един-единен план, тъй като решавайки някъде един частен проблем, който е належащ, наболял и трябва да бъде решен, но не го решавайки в рамките на някакъв общ проект, ние създаваме още повече проблеми. Този фонд "Градоустройство" се занимава точно с тези проблеми. Защото изработването на един общ градоустройствен план, първо, е много скъпа дейност, второ, то все пак е едно продължително мероприятие, обявяване на конкурс и т. н., тоест не е нещо, което може да стане от днес за утре. И в този смисъл аз мисля, че трябва да гласуваме на първо четене законопроекта, да го подкрепим, за да може да се отпушат някои от тези проблеми, а след това на второ четене тези несъответствия, които бяха и забелязани между другото, не останаха незабелязани от колегите и в комисията на господин Лучников, ще бъдат поправени.
Призовавам ви на първо четене да подкрепим този законопроект въпреки някои несъответствия, които сигурно ще поправим на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз съжалявам, ако съм бил разбран неправилно - че София няма проблеми. Бога ми, като мегаполис тя има много по-големи проблеми от по-малките административно-териториални единици, функциониращи като общини. Но, вижте, само от онази двойка, която писа Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на този законопроект, имаше шест месеца. Ами къде бяхте вие, колеги, да седнете или общината, като има интерес, или отделът в Министерския съвет, да направите един свестен закон, който наистина е закон, а не с това нещо днес тук да заявяваме ние, че след влизането на плана в сила гражданите, физическите и юридическите лица, ще отстъпват безвъзмездно на общината части от имотите си съобразно определения процент, но не повече от 30 на сто от общата площ. Но сега сме 1998 г., не сме 1967 или 1975 г.!
Следващият въпрос, съвсем конкретен. Това е просто една еклектика от проблеми. Трафопостовете. В София ще кажем, че трафопостовете са собственост на общината, а в цялата страна те ще бъдат собственост на НЕК или общините ще си водят спорове за трафопостовете. Всички знаем, че в трафопостовете има и ателиета, и сладкарници. Недейте с такова нещо! Това прави другите общини по-глупави от софийската. Значи в София трафопостовете ще бъдат собственост на общината, а в цяла България ще бъдат собственост на НЕК.
Преди две години бях в Париж на Арк дьо Франс, новата арка. И като застанах, гледам площад "Етоал" със старата арка, който е на 15 км. И питам един французин: Как не се намери един ваш кмет ли, общински съветник ли, на баджанак ли, на шурей ли, на братовчед ли, да направи едно кафе? И тази ос как се получи?
Така че нека тези, които се занимават с общините, да не прехвърлят проблемите от болната глава на здравата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, на правителството и на общините можете да търсите сметка, но към колегите си не се обръщайте с "Къде бяхте?". Народните представители са отговорни само пред избирателите си и законодателната инициатива си е нещо, което си е тяхно право и което могат да ползват, когато искат.
Искате ли дуплика, господин Хаджийски?
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, дупликата ми ще бъде съвсем кратка. Не бих искал да се говорят неистини от тази трибуна, да обсъждаме промени в Закона за Общия градоустройствен план на София и да слизаме на ниво трафопостове.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Вие сте го писали в закона!
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Половината трафопостове в момента също са общински. И ако не знаете, задължение на общината е да изгражда тези трафопостове.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И какво следва от това? Може ли да продава сладкарницата в трафопоста?
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Защо не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, дупликата е към господин Миков, не към Вас!
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Не искам да слизаме на ниво трафопостове. Има ги вътре в закона, те трябва да бъдат отчетени, но ако ми кажете защо и в момента част от трафопостовете са общински, част са на НЕК... Така е, направете справка, ще видите, че е така. Половината са на общината, половината - на НЕК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Господин Нешев, имате думата за изказване.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм иницииран да взема думата от изказването на господин Хаджийски. Факт е, че трябва да се приеме нов закон за градоустройствения план на София и по този въпрос предполагам, че никой от нас няма да спори. Но факт е, че председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията каза, че през юни 1997 г. е разгледан този законопроект и в него са намерени много фактически грешки. И са посочени конкретно. Вносителят не си е направил труда осем месеца да се заинтересува от констатацията на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и да отстрани някои от тези грешки. И сега го няма в залата. Кой ще защити законопроекта? Има поставени въпроси към законопроекта и няма кой да ги защити. По същия начин мисля, че днес постъпихме със законопроекта за дребното хулиганство. Някакъв указ някога, при други обществено-политически обстоятелства създаден, при друга икономическа и социална среда - сега го кърпим. Да си направим един хубав закон и да се отчетем пред обществото, че правим нещо.
Сега виждаме, че този закон не е сносен и се опитваме да си затворим очите и да кажем: не. Понеже има крещяща нужда от него, ще пуснем едно недоносче. Да се поправи и да дойде в пленарна зала такъв, какъвто трябва да бъде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Цоньо Ботев има думата.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз мисля, че по въпроса за това трябва ли по-добър закон за Общия градоустройствен план на София няма различия между отделните парламентарни групи и отделните народни представители. Тук въпросът опира до друго - атакува се внесеният законопроект тотално, а всъщност проблемите са в три пункта. След като те са в три пункта, би трябвало да си признаем, че точно това е ролята на народните представители - да открият онези текстове в предложения законопроект, които според тях не отговарят на изискванията на Конституцията и на законите в страната, и да ги поправят. Ако говорим по този начин, мисля, че е съвсем нормално на първо гласуване законопроектът да бъде приет и във времето между първо и второ гласуване, което, ако ние всички решим, може да бъде удължено съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в това време онези колеги, които сега взеха отношение по законопроекта и които имат идеи за неговото подобрение, биха могли да направят така, че изменението и допълнението на Закона за Общия градоустройствен план на София да изпълнява ролята си до онзи момент, в който да се приеме един нов съвременен закон. Но още по-голяма грешка би било, ако ние сега се откажем от тези изменения и допълнения и чакаме да се разработи нов закон за Общия градоустройствен план на София и чак тогава да го приемем. Защото има много проблеми на София, които не търпят отлагане.
Така че ние сме длъжни като наистина националноотговорни личности и като хора, които държим на развитието на нашата столица, да премахнем поне част от проблемите, за да могат общината и общинският съвет в София да си вършат поне тази работа, която могат да свършат в периода до приемането на новия закон.
Именно затова и Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството си позволи да предложи да бъде приет на първо гласуване законопроектът. Защото ние преценихме, че е в нашите възможности да бъдат отстранени онези моменти, които според много от народните представители смущават или не отговарят на законите в страната.
Има и друго нещо. Казва се, че в Закона за териториално-селищното устройство въпросът е поставен по друг начин. Но всички вие знаете, че предстои приемането на нов закон за устройството на територията и строителството и точно там някои от тези нови постановки би трябвало да намерят своето място. И е много по-лесно в един закон, който се явява специален в случая, първо, да бъдат обсъдени и приети в този вид, в който всички ние решим, че трябва да съществуват тези нови постановки, и след това да залегнат в онзи общ закон за устройството на територията и строителството. Защото тогава ще ни бъде много по-лесно, защото тогава това ще се отнася за територията на цялата страна.

Аз съм съгласен, че законодателят е този, който трябва да реши този проблем. Вносителят е преценил, че трябва да го внесе по тоя начин, и не виждам в какво сме упреквани в момента. Ако някой ни упреква за това, че не сме се обърнали към тях и не сме искали да го оттеглят и да внесат друг законопроект, може би това можем да приемем. Но в края на краищата аз съм убеден, че не е задължително това да го направят тези, които са вносители, след като можем да го направим и ние, народните представители.
Има и нещо друго - за тия прословути трафопостове. Положението, каквото е в България в момента, според мен, е изключително незаконосъобразно. Това е ясно на всички. Мисля, че след като го направим със закон за София и стане реалност за София, в следващия законопроект вече може да се реши и за цялата страна. Още повече, че София би трябвало наистина да има един различен статут, защото той е град с много особености в сравнение с другите общини в България. Това никой не го отрича - каза го и господин Костадинов, казват го и много други колеги, и всеки е убеден. Неслучайно в много от демократичните страни има специален закон за столицата, който разглежда всички тези проблеми.
Мисля, че вината, че в България няма такъв закон, не е на народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание. Това е нещо, което от много години стои като проблем и все още не е намерил своето решение. Да, сега, днес, ние поставяме този въпрос пред нас самите, народните представители, и пред обществеността. Убеден съм, че когато започне един такъв диалог, когато се постави въпросът, той ще намери своето решение. Но нека да не пречим Софийския общински съвет и Софийската община да решат поне част от проблемите си с тези изменения. Оттам нататък всичко е в нашите ръце, в нашата инициатива - на законодателя. Аз съм убеден, че в никакъв случай този законопроект няма да нанесе вреда, а ще донесе само полза за София и ще започне онази дискусия за решаването и на останалите законодателни проблеми на нашата столица. Затова ви приканвам да приемем на първо гласуване законопроекта.
Правя и процедурно предложение - да се удължи срокът за представяне на предложения между първо и второ гласуване на две седмици. В края на краищата мисля, че сме в състояние да решим тези спорни моменти, които са в законопроекта, по начин, който да отговаря на всички изисквания, които са необходими за един законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Господин Ботев, процедурно предложение за законопроект, който още не е приет на първо четене, не може да правите. Процедурното предложение - след като мине гласуването, в зависимост от резултата, можете да направите.
Има думата за реплика господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ботев! От месец юни миналата година досега става почти една година. В тази една година не е свършена почти никаква работа по този законопроект. Аз имам лошото чувство, че този законопроект е много отпреди месец юни. Но това не е най-важното. Най-важното е, че това решава частни проблеми, а не ги решава по необходимия най-добър начин. Не искам да влизам в подробности за трафопостовете и всички други неща, но вътре има абсурдни постановки.
Абсурдна постановка е, че трафопоста, да кажем, се дава на "Електроснабдяване". Електроснабдяването утре ще бъде частно. Значи пак ще правим нов закон. С този законопроект не решаваме нищо. Решаваме частни моментни ситуации, които са възникнали. Утре ще дойдат други частни ситуации и ще правим изменения и допълнения на този закон по същия начин. Не това е процедурата. Имаше достатъчно възможности и време.
Аз не виждам тук и представител на общината, което е много интересно, тъй като този проблем ги касае страшно много, а няма незаинтересованост от тях да обяснят цялата абсурдна логика на всички тия неща, които се вкарват вътре. Сигурно ще бъде първият прецедент, в който се приема закон, който не е приет от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Вслушайте се в тия неща! Наистина, в този законопроект има абсурди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за втора реплика госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Очевидно разделението в случая не е по политически сили. Може да ви изглежда странно, че юристите в някаква значителна степен се противопоставят на онези, които смятат, че разбират от местно самоуправление. Но тези възражения наистина са изключително принципни.
Когато се прави изменение на един, при това приет през 1961 г. нормативен акт, се поема много голям риск. Част от тези недомислени неща не могат да минат през Конституционен съд. Едно накъсване на измененията може да означава, че ние ще блокираме целият нормативен акт за градоустройствения план на София. Най-трудно се правят изменения и то такива глобални, каквито ни се предлагат. Да се прави импровизация с градоустройствения план на София, намирам за неуместно.
Друг е въпросът, че Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството три пъти гледа Закона за детето, а този закон от юни ни се предлага днес така, между другото. Може би, понеже някой не го счита за достатъчно важен. Ще маркирам само два детайла, за да видите какви безмислици съдържа той.
Член 13 предвижда преференциални възможности за държавата и Столичната община да купуват движими имоти. В същото време тотално вие натискате общините да приватизират. Какво всъщност искате вие от общините - да приватизират или да купуват недвижими имоти преференциално? Откъде накъде собственик на един имот ще трябва да иска съгласие на общината да си продаде имота, както се предвижда в ал. 4 на чл. 13? Откъде накъде ще се предвижда безвъзмездно отчуждаване?
Извинете, но Тодор Живков като отчуждаваше, поне предлагаше гарсониерки в "Обеля 2". Стефан Софиянски дори и това не предлага. Нали сме пазарна икономика, с нова Конституция, устремени към Европа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата за дуплика господин Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Това, че някой иска да блокира създаването на общ градоустройствен план на София е ясно. Но аз искам да ви обърна внимание на нещо друго. В края на краищата Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията отхвърля този законопроект с 8 на 7 гласа, което значи, че и юристите не са убедени и не са на едно мнение по тези въпроси. Тук въобще не става дума за политика, защото и в групата на Демократичната левица, и в групата на СДС се оказа, че има хора на различно мнение. Въпросът въобще не е политически. Въпросът е за разбиране - дали ние ще направим крачка напред или не.
Аз не казвам, че няма текстове, които не трябва да се променят. Никога не съм казвал такова нещо. И в становището на комисията няма такова нещо, ако сте слушали внимателно. Тук става въпрос, че ние считаме, че народните представители са с достатъчно големи възможности да изправят тези текстове, които не са добри или противоречат на Конституцията. За нищо друго не става въпрос. Би било наистина лош пример, ако ние отхвърлим един законопроект затова, че вносителят бил допуснал някои грешки в него. Ами ако вносителят правеше идеални закони, нямаше да има нужда от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Последният записан за изказване е народният представител Мария Стоянова.
Заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че с доста от изказванията на колегите от Демократичната левица съм съгласна. Това го казвам от позицията на общински съветник в София и след това като народен представител.
Колеги, аз ви призовавам да подкрепим на първо четене предложения законопроект, единствено и само водена от убеждението, че ние имаме нужда от подобни изменения. За всички нас е ясно, че старият закон, приет още от 1961 г., се нуждае от осъвременяване, предвид съществуващите промени, които настъпиха в държавното ни устройство, в една забележителна промяна в правната ни система и изменения в компетенциите на всички органи от държавно равнище, респективно местните органи за самоуправление, промените в законовата уредба на териториално-селищното устройство, засягащи административно-териториалното деление и т.н.
На потребностите на обществото и на гражданите на столицата за устройството, за използването и опазването и най-вече необходимостта от застрояване, не може да не се отговори адекватно чрез една промяна в действащия закон, която налага и потвърждава назрялата необходимост да бъде изменен и допълнен съществуващият закон.

Важността и актуалността на Закона за изменение и допълнение на Закона за одобрение и прилагане на общия градоустройствен план на София е безспорна и ние всички се съгласихме с това. Вие всички знаете, че с него ще се решат два важни проблема, които засягат развитието на столицата, а това е именно едно актуално привеждане в съответствие с извършените промени на обществено-икономическата и правната система на страната ни до одобряването на новия общоустройствен план.
Втората необходимост, която изисква нашата подкрепа, това е да се създаде една съвременна нормативна основа, с която ние всички ще уредим и ще кажем в законопроекта реда, условията, задълженията, сроковете на всички, в това число държавни и местни органи, физически и юридически лица по изработването на новия устройствен план на столична община.
С нашето решение ние ще допринесем за подобряване на дейностите по устройството на територията на града, както и най-ценното, че ще се създадат благоприятни условия за осъществяване на така желаната инвестиционна инициатива на собственици и предприемачи при строго спазване на всички интереси, като започнем от интересите на държавата, на общините и интересите на отделните личности.
Аз намирам, че един положителен момент в предложения законопроект е правото на предимство на държавата и на общината при равни условия с други купувачи да закупуват недвижими имоти в случаите когато тези имоти не са застроени по общия или подобрения градоустройствен план и са предвидени там за изграждане на обекти, които са публична държавна или публична общинска собственост.
Аз, като общински съветник, смятам, че възможността Столичният общински съвет да определя една повишена стойност на земята без сградите и другите подобрения, когато тази стойност е пряка и непосредствена последица от предвижданията на общия или подробните градоустройствени планове в посочените в проекта случаи, както се казва в чл. 14.
Създаването на този фонд "Градоустройство", който ще се яви като един основен фонд за подпомагане на дейността по прилагането на този градоустройствен план на столицата, ще изиграе една благоприятна роля със своята обществена и значима функция.
След гласуването, аз ще се присъединя към предложението на председателя на Комисията по регионална политика, господин Ботев, за удължаване на срока именно, имайки предвид, че един удължен срок ще даде възможност на комисията и на народните представители да дадат всички свои предложения, които ще бъдат разгледани и, надявам се, че ще направим наистина едно много добро изменение на закона до приемане на новия градоустройствен план, който именно с този закон ние ще го тласнем. Оставяйки да действа стария закон, ние нищо не правим, ние спъваме развитието в столичния град. Забележете, че тук, както каза и господин Хаджийски, промените, които се случват, са толкова екстензивни, че ние трябва да се намесим. Забележете, столицата не ни чака, значи тя се развива и всички вие сте свидетели.
Аз апелирам към вас да подкрепим на първо четене и убедена съм, че всички заедно ще изработим един много хубав и добър законопроект, който ще обслужи столицата и държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Спасова-Стоянова.
Други изказвания има ли? Заповядайте, господин Нинов.
СТЕФАН НИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От направените изказвания досега видимо се разкриват някои дефекти на текстовете, които се предлагат в закона. Аз взех отношение, за да подчертая, да подсиля това, което тук на два пъти изказа и председателя на нашата комисия, огромната потребност от този закон. В какво се свежда тя.
Първо, законът от 1961 г. определяше срок до 1980 г. на общия градоустройствен план. След това по-късно, значително по-късно бяха направени и някои промени. Реално от 1980 г. със своята директивна част, със своите разработки общият градоустройствен план може да се каже почти не действа за столицата вече 17 години. Междувременно последните 7 - 8 години нанесоха значителни изменения във всички области на живота в нашата страна и съвсем естествено е един закон, внесеният днес в залата на Народното събрание, да отрази тези промени, да направи възможно ползването на общия градоустройствен план на столицата, както тук е отбелязано, още три години - срок, в който в повелителна форма е възложено разработването на нов устройствен план на територията на столицата.
Твърде възможно е и някои новости, които се предлагат в закона, да създават, така да се каже, неудобство на пръв поглед, на слуха, на мисълта, да не се възприемат изведнъж, но нека не забравяме , че примерно, аз долавям, че най-голямото неудобство създава правният институт - повишена стойност на недвижимите имоти. Това е едно възстановяване на нещо, което съществуваше в българското законодателство до 1949 г. Това е основата на градоустройствените планове и законите, с които са утвърдени и в Дания, и във Франция, и вероятно в други европейски страни.
Мисля, че в контекста на изказването на господин Иван Бойков тъкмо това правило, което се въвежда тук, което аз твърдя, че е модерно европейско, приложимо, старобългарско, което сме изоставили 1949 г., тъкмо то не подсилва, а обратно, то способства да се намаляват условията, нормативните условия, които създаваме за корупция в общината. Защото, ако погледнем и някои неща, София не може да остане в това състояние, бих казал, на безтегловност. Кметът, общинският съвет трябва да имат нашата подкрепа с този законопроект. Разбира се, всичко онова, което не съответства на духа на Конституцията в текстовете, може да бъде доработено. Но то е абсолютно необходимо. Ще ви дам примери, за да не спекулираме или да не говорим само за това, че законът е много нужен на София.
Като кмет на София пет години и заместник-кмет, който е прилагал този закон, общо осем години, допуснете, че съм влязъл в курса на нещата и мога да отразя потребността, степента на потребност от един такъв закон. Ние буквално на Софиянски и на Столичната община връзваме ръцете, ако не вземем отношение по този въпрос и си запазваме правото утре да правим каквито пожелаем оценки за тяхната дейност. Е, какво от това? Нека да погледнем един проблем - Студентският град, новата ситуация, собствеността. Той се парализира, оръфа се, раздроби се, започнаха да възстановяват имоти и не се знае какъв статут има този Студентски град. Това ще се реши с общия устройствен план на столицата, който трябва да се приеме.
Или да вземем Парка на свободата. Един депутат вече от нас си е купил 20 декара по 14 долара. А в село Драгалевци, където живее министър-председателят, един квадратен метър струва 40 - 50 долара.
Това са обществени терени, което означава, че могат да се ползват от цялото население и гостите на столичния град. Те не могат да се превръщат в собственост на отделни лица. Така разсъждавам аз. Ако не съм прав, трябва да се каже. Но аз давам тези екстремни примери, за да подскажа, че Столичната община и столичният кмет се нуждаят от този закон, нуждаят се от отношението на парламента, естествено и на всички властови институции, за да могат по-спокойно, нормативно определено да извършват своята дейност.
Нека да вземем още един пример. Тук някои възразиха по фонд "Градоустройство". Този фонд, примерно, е важен, подкрепям го. Той, разбира се, не е най-важният проблем в закона. В столицата огромни суми трябва ежегодно да се дават не само тогава, когато се създава Общият градоустройствен план, но за поддържане на плана, за отделни квартални изменения, за информационната система. Това са суми, големи, бих казал, суми, които не могат ежегодно да се защитават в бюджета. Не би трябвало до това положение да стигнем, а трябва да бъдат заделени, за да може този устройствен план да се доработва, да живее. Столичният организъм, милионният столичен организъм си има нужда от такива непрекъснати инвестиции.
Но да вземем даже и някои отделни проблеми. В чл. 16 е третиран един проблем - за техническата инфраструктура. Тук се възразява за трафопостовете и т.н. Вярно е, че те изглеждат като частични, дребни решения, но те са съществени. Сега един инвеститор, ако иска да инвестира и строи жилищен блок, от "Енергоснабдяване" му казват: трябва да построиш трафопост, иначе няма да ти съгласуваме строежа. От "Водоснабдяване и канализация" му казват: да, може, но - 200 м водопроводна връзка примерно. От "Топлофикация" - също. На практика той е принуден да инвестира в инфраструктурата, защото иначе изграденият от него жилищен блок с 20, 30 или 100 апартамента - няма значение, не може да функционира, не може да бъде въведен в експлоатация. И тук се повелява, че 50 на сто от неговите разходи се прихващат от печалбата.
Нека да разсъждаваме какво се получава. Вложени са в инфраструктура 1 млн.лв. След като я завърши, той трябва да я предаде безвъзмездно на "Водоснабдяване и канализация", на "Енергото" и т.н. И освен това досега, ако приемем, че 40 на сто е данък печалба, той трябва да плати и 40 на сто допълнително за това, че е инвестирал 1 млн.лв., който е подарил на други фирми. Тук се казва: не, само за половината. Когато се изгражда инфраструктура, включена в плана, в разчетите на Столичната община, на този инвеститор 100 на сто трябва да му се признаят. Разбира се, тук веднага се поставя въпросът: да, но в другите общини, в другите градове на страната не е ли така?
Аз мисля, че с плана за устройство на територията и строителството в България и този въпрос трябва да решим. Не може да подариш 1 млн.лв. инвестиции, които са за общо ползване от даден град, и да платиш на държавата още 40 на сто за това, че тя се е съгласила да приеме дарението от 1 млн.лв. - инвестициите, които си вложил. Просто няма логика.
Има и други въпроси. Например в този закон се третира въпросът за превръщане на правото на строеж в право на собственост. Колосален проблем! Седемдесет на сто, може би и повече, от собствениците на жилища в столицата - жилища- апартаменти, къщи-апартаменти, няма значение, общо на жилища, имат суперфиция, учредено право на строеж, а нямат право на собственост. С този закон и, разбира се, с корекция на Закона за собствеността, и този закон, който днес се предлага, се дава възможност и този въпрос да бъде решен.
Не искам повече примери да давам. Аз намирам някои от постановките в закона за много модерни, бих казал, модерни - не днес измислени, звучащи добре. Модерни в смисъл, че дълго време са действали в европейски страни, без да бъде коригирано нищо от тях.
Затова, колеги народни представители, апелирам към вас да подкрепим закона, духа на закона на първо четене, и естествено, в комисиите, като се съобразим по-добре, повече с мнението на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да отидем към внасяне след това на един изчистен, прецизен вариант на второ четене в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нинов.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 148, против 15, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Благой Димитров иска думата за процедурно предложение. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание на чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът между двете четения да бъде удължен на 14 дни. Това е моето процедурно предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Противно становище има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение, което направи господин Благой Димитров за удължаване на срока за писмените предложения преди второ четене на две седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

По следващата точка от нашата програма има становище на комисията, но то е прието вчера следобед.
На Председателския съвет беше поставен въпросът, че само ако има общо съгласие между всичките парламентарни групи, тогава може да се занимаваме днес с този законопроект, тъй като не е изтекъл срокът от 24 часа. Разбрах, че няма такова съгласие, поради което с по-нататъшната седмична програма, която остава в нашия дневен ред, ще продължим утре.
Сега ще ви направя съобщенията за заседания на комисии.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по труда и социалната политика отменя обявеното за днес заседание.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, 12 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Обявеното за утре, 12 февруари, заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се отменя.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 12 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,04 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева
Атанас Мерджанов