Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-02-27

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместнтик-председателите Иван Куртев и Петя Шопова 
Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам следните точки в днешния дневен ред:
1. Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия.
2. Проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98".
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация.
4. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
По това предложение някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ИНЖЕНЕРЕН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ОБУЧЕНИЕ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия, това е Комисията по национална сигурност, господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност
относно проект за решение за даване на разрешение за изпращане на инженерен взвод от Българската армия на
обучение в Кралство Холандия, внесен от Министерския съвет на 24 февруари тази година

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Разрешава изпращането на инженерен взвод от Българската армия с обща численост от 35 души с личното си оръжие и боеприпаси на обучение в Кралство Холандия за времето от 2 март до 9 април 1998 г. във връзка с по-нататъшното участие на Република България в операцията по мандат на Съвета за сигурност на ООН в Босна и Херцеговина и под командването на НАТО."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Поставям на гласуване Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия.
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава изпращането на инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 души с личното си оръжие и боеприпаси на обучение в Кралство Холандия за времето от 2 март до 9 април 1998 г., във връзка с по-нататъшното участие на Република България в операцията по мандат на Съвета за сигурност на ООН в Босна и Херцеговина и под командването на НАТО."
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 147, против 7, въздържали се 19.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО УЧЕНИЕ НА НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98".
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност относно
проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98", внесен от Министерския съвет на 24.02.1998 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Разрешава участието на пехотен взвод от Българската армия в състав от 30 души с щатното си въоръжение и снаряжение и на четири щабни офицери в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98", на територията на Кралство Испания, за времето от 9 до 21 март 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Моля, някой от заместник-председателите на комисията да прочете становището на комисията. Ако ги няма в залата, някой от членовете на комисията да прочете становището.
Имате думата, господин Величков.
ДОКЛАДЧИК АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98", внесен от Министерския съвет на 24 февруари 1998 г.

На 26 февруари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Решение за разрешаване участието на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98", внесен от Министерския съвет на 24 февруари 1998 г. и прие следното


СТАНОВИЩЕ

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши участието на пехотен взвод от Българската армия в състав до 30 души с щатното си въоръжение и снаряжение и на четири щабни офицери в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98" на територията на Кралство Испания за времето от 9 до 21 март 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Давам също по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на гласуване Проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98".
"Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на пехотен взвод от Българската армия в състав до 30 души с щатното си въоръжение и снаряжение и на четири щабни офицери в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ `98", на територията на Кралство Испания за времето от 9 до 21 март 1998 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 136, против 6, въздържали се 24.
Решението е прието.


Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Също така има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Становището на Комисията по икономическата политика ще изнесе господин Папаризов - заместник-председател. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика

На редовното си заседание на 25 февруари 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация, подписана на 26 ноември 1997 г. в София.
Спогодбата за въздушни съобщения между България и Русия е елемент от системата на двустранните икономически отношения и правна основа за осъществяване на редовен въздушен транспорт между и отвъд териториите на двете страни.
В спогодбата е спазен принципът на реципрочността и са уредени въпросите по реда на назначаване на превозвачите, техните права и задължения, взаимното освобождаване от митни сборове и такси, правата за продажба на търговски инструменти и услуги, превода на печалбата, принципите за разпределяне на капацитета, съгласуване на тарифите, задълженията за безопасност и др.
Понастоящем въздушните съобщения между двете страни се регулират от Спогодбата от 7 юли 1969 г. между Народна република България и СССР.
Промените в политическата и социално-икономическата сфера обуславят необходимостта от привеждане на правно-нормативната база в съответствие със съвременните условия. Новата спогодба е осъвременена и от гледна точка на препоръчителната практика и стандарти на Международната гражданска авиация. Тази спогодба предоставя по-добри възможности за разширяване на мрежата от международни въздушни линии на България и за по-доброто й обвръзване с пунктовете в и отвъд региона.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация."
Становището е прието единодушно. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще изнесе господин Юнал Лютфи.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 19 февруари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация, подписана на 26 ноември 1997 г. в София." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 176, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да преминем и към второто четене на законопроекта дотолкова, доколкото не са постъпили никакви предложения по време на дискусията на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата за въздушни
съобщения между правителството на
Република България и правителството на
Руската федерация

Член единствен. Ратифицира Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация, подписана на 26 ноември 1997 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 167 народни представители: за 167, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА НОВИТЕ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Ще ви прочета доклада за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни N 54-01-97, внесен от народния представител Моньо Христов Христов на 6 ноември 1997 г.
По този законопроект нямаше направени предложения от народни представители в 7-дневния срок, предвиден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ще започна да чета първо предложението на вносителя:

"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
закрила на новите сортове растения и
породи животни

Параграф единствен. В чл. 38 се правят следните допълнения:
1. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа издава лиценз за сортоизпитване. Редът за издаване на лиценз се определя с Наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
2. Сегашната ал. 13 става ал. 14."
В резултат на направените разисквания в комисията на заседанието й от вторник тази седмица се направиха някои предложения от народните представители, които бяха взети предвид от комисията, вследствие на което комисията предлага следната редакция на параграф единствен:
"Параграф единствен. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа издава лиценз на лицата, които ще извършват сортоизпитване. Условията и редът за издаване на лиценз се определят с Наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
2. Алинеи 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 стават съответно алинеи 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14."
Това предложение на комисията бе подкрепено от всички присъстващи на заседанието народни представители без изключение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието: "Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни" и параграф единствен.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Почивка до 11 часа. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 20 до 26 февруари 1998 г.:
Питане от народните представители Дора Янкова и Петър Мутафчиев към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно перспективите за развитие на родопския регион и миннодобивното дружество в "Горубсо" - ЕАД.
Писмени отговори:
От министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев на актуален въпрос на господин Янаки Стоилов.
От министъра на държавната администрация Марио Тагарински на актуален въпрос от народния представител Тодор Костадинов.
От министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
От министъра на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
От заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков - на господин Румен Овчаров.
От министъра на търговията и туризма Валентин Василев - на господин Васил Козалиев.
От министъра на транспорта Вилхелм Краус - на господин Тодор Костадинов.
От министъра на здравеопазването Петър Бояджиев - на господин Кънчо Марангозов.
От заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков - на господин Петър Димитров.
Също от господин Божков - на господин Георги Михайлов.
От министъра на околната среда и водите Евдокия Манева - на господин Атанас Богданов.
От министъра на външните работи Надежда Михайлова - на господин Евгени Кирилов.
От министъра на културата Емма Москова - на народния представител Иво Атанасов.
От министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на господин Кръстю Трендафилов.
От министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на госпожа Емилия Масларова.
От заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на господин Андон Данаилов.
Също от господин Евгений Бакърджиев - на господин Румен Овчаров.
От господин Евгений Бакърджиев - на господин Ангел Такев.
От заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев - на господин Атанас Мерджанов.
Също от господин Веселин Методиев - на госпожа Станка Величкова.
И от министъра на отбраната Георги Ананиев - на господин Ангел Найденов.

Пристъпваме към днешния:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата от името на Министерския съвет, за да протестирам остро срещу липсата на адекватно осъдителна реакция на Народното събрание по повод разпространения в сградата на парламента анонимен пасквил срещу българския министър на вътрешните работи.
Какво означава липсата на такава адекватна реакция? Президентът го каза снощи - това говори много лошо за моралното здраве на нацията. Освен това говори зле за достойнството на българските политици, които не са солидарни помежду си и не се защитават от такива посегателства. Това говори много лошо за равнището на защитеност на изконните права на българските граждани. Защото, ако може вътрешният министър да стане мишена на такова аморално издевателство, какво можем да кажем за обикновения гражданин, търговец, производител, как те се защитават, как тях ги защитаваме от подобни посегателства.
Най-енергично призовавам ръководството на Народното събрание да издири разпространителя на клеветата и да даде гаранции в бъдеще такива случаи да станат невъзможни. Защото абсолютно нередно е в една държава един анонимен пасквил да се превръща в център на новините, да се занимава с това общественото мнение и да няма възпираща реакция от страна на политическата класа. Това е част от нормите, които ние сме задължени да защитаваме, защото върху това се крепи авторитета на всеки един от нас.
Когато днес оставяме без санкция такова нападение срещу министъра на вътрешните работи, утре това означава, че такова нападение може да бъде извършено срещу всеки един от нас.
Аз призовавам да сложим точка на подобен род издевателства върху политиците в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Аз искам да информирам и Народното събрание, и господин министър-председателя, и господа министрите, които присъстват, че съм разпоредил да се извърши вътрешна проверка. Сега обаче научавам, че всъщност този наистина отвратителен документ е бил разпространен още в петък. Бил е получен от отделни народни представители, които според мен не са реагирали по адекватния начин - да уведомят ръководството на Народното събрание. Защото освен всичко друго материалът е разпространяван избирателно. Оказва се, че не всеки народен представител го е получил, а само подбрани хора. И ако веднага имахме информация за това, което е направено, може би едно такова вътрешно разследване щеше да бъде много по-ефикасно.
Но ще вземем мерки наистина такива срамни сцени в нашето Народно събрание да не се повтарят.
От името на парламентарна група думата има господин Овчаров.


РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам министър-председателя, когато реагира по този начин срещу разпространената в Народното събрание анонимка срещу министър Бонев. Разбирам също така и реакцията на останалите колеги от страна на управляващото мнозинство. Но не разбирам защо министър-председателят например не реагира и не протестира срещу това, че Народното събрание вече две седмици не работи. Не протестира срещу това, че ние две седмици почиваме по три-четири пъти на ден. Не разбирам защо министър-председателят не реагира и не протестира, когато неговите министри си позволяват да имитират отговори на въпроси на народни представители.
Искам да Ви напомня, господин министър-председател, че в чл. 90 на Конституцията е написано: народните представители питат и министрите са длъжни да отговарят. А не да коментират въпросите на народните представители. Ние питаме, а на нас ни разказват каква административна реформа ще се провежда в Република България. И господин Божков, и господин Бакърджиев, пък и останалите министри съм сигурен, че това ни разказват, без да дават информацията, която ни е необходима.
Аз отново искам да кажа, че не омаловажавам същността и значението на това, което е станало в Народното събрание. Но в никакъв случай не бих искал и да преувеличавам ролята на това, което е станало. Защото анонимки се сипят по наш адрес и по вестници, и по списания, и с извинение за термина, с тонове, но вие не реагирате по тях. А сега изведнъж реагирате болезнено. Нека наистина да помислим и да се разберем къде минава линията между допустимото и недопустимото в българския политически живот, между лъжата и истината в българския политически живот, а не само тогава, когато сме засегнати лично ние или вие, управляващите, да реагираме толкова остро и болезнено.
Ние сме против това политическо оклеветяване. Но ние сме против и то да се използва за налагане на нов етап от политическата цензура в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, не разбрах само кога не е работило Народното събрание. Това, че Вие много често отсъствате от пленарна зала, не означава, че през това време ние не работим. (Ръкопляскания в СДС.)
Започваме с отговори на министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата народният представител Венко Вълчев да развие своя актуален въпрос относно проекта за изграждане на свободна икономическа зона във Варна.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, идеята за създаване на свободна икономическа зона в град Варна датира от 20-те години на века. Аргументите за нейното създаване са многобройни и широко известни и аз не искам да се спирам тук на тях, те са в размери на докторски дисертации. Аргументите за това създаване предполагам, че са известни и на Вас. Изготвени са много проекти, два от тях са представени в Министерския съвет след 1990 г. Вече осем години в предизборните платформи на всички, без изключение, политически партии във Варна се поемат обещания за изграждане на такава свободна зона като обект от стратегическо значение за страната и за региона. Очевидно е, че и в миналото, и сега това, което спира реализацията на проекта, са причини не от икономически, а от геостратегически и политически характер.
Очевидно е, че една голяма свободна зона във Варна би отворила страната към държавите от Черноморския басейн, зад които стоят и неизчерпаемите ресурси на Азия. Това обаче не би могло да постави под съмнение приоритета на евроатлантическата ориентация на страната ни.
Другата причина, която досега обикновено се изтъкваше - липсата на закон по тези проблеми - е на път да бъде решена с внесения от Евролевицата законопроект за свободните икономически зони.
Тъй като изграждането на свободната зона във Варна е въпрос преди всичко на политическа воля и на политическо решение, моят актуален въпрос към Вас е подкрепя ли правителството и лично Вие подкрепяте ли идеята и проекта за изграждането на свободна икономическа зона от типа шенън във Варна и ще внесе ли правителството свой законопроект за свободните икономически зони или ще подкрепи законопроекта на Евролевицата, който беше внесен в началото на тази сесия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата господин Иван Костов - министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Вълчев, до последния момент уточнявахме отговора на Вашия въпрос. И ще бъда принуден да го дам в свободна форма, тъй като има два момента, които трябва да бъдат разграничени сериозно в него.
Първо, ние не можахме да уточним какво имате точно предвид с определението свободна икономическа зона от типа шенън във Варна. Вие знаете, тези китайски транскрипции и произнасяния ни объркват, но се опитваме да имаме предвид свободна икономическа зона от типа шензен в Китай. Въпросът се разделя на две части.
По отношение на уреждането на свободни безмитни зони, предлагам Ви такава дефиниция, каквито са свободните зони, създадени с Указ N 2242 и със Закона за митниците, въпросът стои открито и ясно. Там отговорът е, че в Закона за митниците са уредени тези свободни безмитни зони, както и свободните складове. Посочени са основните изисквания за създаването на свободни зони и свободни складове, функционирането им, внасянето и изнасянето на стоки от тях. По този начин ние сме направили една уредба на свободните безмитни зони и свободните складове, каквато е адекватна на хармонизираното законодателство с Европейския съюз, тъй като знаете, че Законът за митниците беше приет съвсем скоро и той напълно е хармонизиран с изискванията.
Що се отнася обаче до свободна икономическа зона, отговорът е отрицателен, поради простата причина, че има директива на Европейския съюз, която признава статуквото на заварените икономически зони, но възпрепятства тяхното разпространяване. Поради следното логично обяснение: самият Европейски съюз е свободна икономическа зона. Създаването на свободна икономическа зона вътре в свободната икономическа зона означава създаване на условия за либерална търговия и функциониране на икономически живот и за контрагенти, които са извън свободната икономическа зона, която по определен начин се защитава от правилата на Европейския съюз. България е асоциирана страна в Европейския съюз. Ние вървим към либерализация на своето законодателство, ние влизаме в свободната икономическа зона Европейски съюз и поради това отговорът за възможността да се създаде свободна икономическа зона вътре в България, която да позволява на чужди капитали, примерно арабски или руски, или украински, или каквито и да било, във Варна, така че България да се отвори още веднъж към определени други страни, при положение, че самата тя не е изцяло интегрирана в Европейския съюз, това е нарушение на директивите на Европейския съюз.
Аз познавам желанието на цялата варненска политическа прослойка, на кмета, желанието да се оживи Варна по този начин е голямо. Но ние общо сме длъжни да спазваме правилата на Европейския съюз и да вървим към Европейския съюз, което означава, че някои местни интереси ще претърпят известно ограничение.
Разбира се, аз мога да ви отговоря за свободната безмитна зона, защото тя се създава с постановление. Мога да ви кажа какви изисквания ще има правителството, но разбирам от Вашата реакция, че Вие имате предвид точно свободна икономическа зона тип шенън или шензен, за която отговорът е отрицателен.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата за реплика господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Благодаря, господин министър-председател. Както аз, така, предполагам, и широката верненска общественост, няма да бъдат доволни от този отговор. От моето питане, мисля, че е ясно, че не става въпрос за тези зони, които съществуват вече в България и които могат да се създадат по съществуващо законодателство. Става въпрос точно за зона от типа свободна икономическа.
Аз нарочно не искам да се впускам в терминологичните допълнения и спорове. Доколкото знам съвременната практика е при изграждането на такива зони да се избягват максимално допълнителните термини. Даже в последно време се говори само за свободни зони. А всеки, който ги създава, влага в тях някакво определено съдържание.
Имам предвид точно тези зони, които направиха Югоизточна Азия и градовете, които създадоха - едни съвременни оазиси. Те бяха много модни. Но нарочно посочих типа Шенън, тъй като Шенън е европейска зона. Тя е в Обединеното кралство. Ако Вие решите да се направи там едно посещение и да се види как изглежда тази европейска зона, аз бих участвал с удоволствие в едно такова посещение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз също.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Вие правилно казахте, че варненската общественост е много чувствителна към тази тема. Смея да кажа, че причината за това е точно в използването от всички политически сили на този лайтмотив. Тук и господин Божков, и госпожа Михайлова знаят много добре, че това редовно се включва и в предизборните обещания на СДС. А пък знаете, че в този регион хората, не знам защо, но гласуват все за СДС.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз знам.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Вие разбирате и няма да ми се разсърдите, че аз ще се опитам този Ваш отговор да стигне колкото се може по-бързо и колкото се може по-нашироко до варненската общественост. Не знам обаче дали те така ще реагират и оттук нататък.
Все пак, господин министър-председател, аз съм убеден, че вратите за политическото решение, защото аз смятам, че решението може да бъде наистина най-напред политическо и оттам нататък то може да се реализира в организационен и икономически план, но то действително преди всичко е политическо. Все още считам, че не са затворени окончателно вратите за вземането на едно такова политическо решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата за дуплика господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Вълчев, Вие, разбира се, можете да разпространите моят отговор на Вашия въпрос сред варненската общественост. Аз искам да Ви кажа, че този отговор е известен на варненската общественост от 1993 г., когато за първи път подобен отговор даде покойният господин Илко Ескенази.
Вашата парламентарна фракция подкрепя безусловно влизането на България в Европейския съюз. И щом подкрепяте безусловно влизането в Европейския съюз, Вие не можете да излизате с инициатива за Закон за създаване на свободни икономически зони в България, защото това е против хармонизирането на българското законодателство. От това нещо Вие може да направите политика, но това ще бъде обикновен популизъм. Прощавайте, ще бъде демагогия. Защото това е неизпълнимо. Затова нека кажем заедно на варненската общественост това, което може да се направи. Това е свободна безмитна зона и свободни складове.
Един пристанищен град като Варна, с големи възможности да се превърне във врата за Европа и за средноазиатските републики и държави, и за Задкавказието, може да има свободна безмитна зона, свободни складове и те до голяма степен решават въпросите, които Вие искате да решите със свободната икономическа зона.
Това, че в Европа тук-таме някъде има свободни икономически зони, това е заварено положение, което директивата констатира, но тя изрично казва, че не могат да се развиват повече такива зони. Още по-малко пък в страни, които са кандидати за влизане в Европейския съюз за пълноправно членство и които в момента имат статут на асоциирани.
Обръщам Ви внимание, че политическото решение на Евролевицата по отношение на Закона за свободна икономическа зона трябва да бъде съобразено с ясно защитения от нея национален приоритет - влизането на България в Европейския съюз. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата народният представител Кънчо Марангозов да развие своето питане към министър-председателя относно въвеждането на здравноосигурителната система в Република България.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, господа министри, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! В пресата се появиха обезпокоителни съобщения за отлагане въвеждането на здравноосигурителната система с нови 2 години. Бяха цитирани официални източници, в това число и становища на министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев. Посочените за отлагане причини са формулирани като технологични, финансови, но и такива, свързани с липсата на опит и умение в ръководния екип на министерството.
След дискусиите по въпросите на здравната политика по време на внесения вот на недоверие към правителството, то пое към парламента и българския народ определени ангажименти. Вие уверихте всички в компетентността и ефикасността на ръководния екип на Министерството на здравеопазването, на който гласувахте пълно доверие, по мое мнение, на кредит.
Публикациите в пресата предизвикаха недоумение и недоверие във възможностите и компетентността на Вашия екип, натоварен да отговаря за здравната политика, който екип е обладан от високомерие и не зачита конструктивни предложения.
Политическа безотговорност е, според мен, отлагането и въвеждането след 2001 г., защото това ще бъде нито по времето на този парламент, нито по времето на това правителство и неизпълнение на неговата програма, на която Вие толкова много държите.
В двата меморандума на Световната банка за преструктуриране на здравеопазването от септември и декември 1997 г. е отбелязано, че Законът за здравното осигуряване на правителството, единствено приет на първо четене от мнозинството, е несъобразен с икономическите условия и оттук графикът за неговото въвеждане е нереалистичен.
Обладани от високомерие мнозинството и правителството не предприеха и най-малка промяна в неговата философия, нечувайки и гласа на опозицията.
В тази връзка няма отговор и на меморандума на икономическата политика, съгласуван и одобрен от Международния валутен фонд, където в т. 11 е записано, че ще се спре отпускането на безплатни лекарства и ще се въведе таблица за цените в зависимост от доходите.
На министъра на здравеопазването е известно, а оттук и на правителството вероятно, че по разчети на Световната здравна организация за покритие с животоспасяващи, животоподдържащи и сенциални лекарства са необходими около 430 млн.долара.
За да има здравноосигурителна система, тези средства за лекарства трябва да ги има, иначе системата спира. Само тези примери са достатъчни да се разбере, че макрорамка на закона липсва, а министърът в изказвания обеща. Представеният финансов разчет е обикновено счетоводство. То, разбира се, е необходимо, но недостатъчно.
Законът върви на второ четене без становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика. Нямаме и мнението на господин Мартин Заимов за закона, а работим в условията на борд.
Структурната реформа трябва да създаде условия за въвеждане на здравноосигурителната система и за такава реформа сега се приема акредитацията на здравни заведения, но и за нея няма нормативен акт на правителството. Има само решение на Висшия медицински съвет, който е консултативен орган.
Министерството на здравеопазването е изпратило на районните центрове по здравеопазване императивно писмо и примерен договор за сключване на договори между общините и публичните здравни заведения без изяснен бюджетен механизъм, а работим в условия на борд. Този документ дори не е съгласуван с министъра на финансите. Тази договорна система не е свързана със здравноосигурителната система и е в стил английско здравеопазване.
Може би министър Бояджиев и неговият заместник по здравната реформа - господин Семерджиев, са решили тази договорна система да бъде въведена след продължителното посещение в началото на годината в Англия?!
Районните центрове по здравеопазване стават районни каси до края на първото шестмесечие на 1998 г., а са основен двигател на предложената договорна система. Да не говорим как една обединена районна болница ще се наложи да сключва 10 и повече договори с общини.
Да, в "Програма 2001" е записано - "въвеждане на договорно начало между източниците на финансиране и публичните здравни заведения". Но нали пак, според правителствения закон, здравното осигуряване ще влезе и от 1 юли 1999 г. финансирането ще става чрез здравноосигурителни каси?
Тогава защо е нужно за една година да се прави този експеримент, от който, уверявам Ви, нищо няма да излезе? В същото време Вие изпратихме министър Муравей Радев да търси пари за здравноосигурителната система. В крайна сметка - английска бюджетна система или здравноосигурителна система? Може би това са политически иновации, но те говорят за концептуална обърканост, липса на ясна стратегия и управленска немощ.
Във връзка с изложеното от мен, господин министър-председател, имам следното питане: каква ще бъде действителната съдба на здравноосигурителната система в Република България? Разполагате ли с макроикономически анализи за необходимите финансови средства, кадрови ресурси, както и интелектуален капацитет за внедряването на системата и в какъв график ще бъде въведена? Защо Министерството на здравеопазването експресно заменя бленуваната здравноосигурителна система с отдавнашна разработка за въвеждане на договорната система от времето на правителството на господин Беров и нейното официализиране в здравната мрежа? Означава ли това радикална смяна в концепцията на правителството по въвеждане на здравноосигурителната система? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Марангозов, аз с интерес изслушах Вашия дебат по Закона за здравноосигурителната система. Искам да Ви обърна внимание, че щяхте да бъдете много по-коректен към мен, ако бяхте записали този дебат във въпроса си. Искам да кажа, че това, което съставлява Вашият въпрос, е значително по-кратко и съдържа само по същия начин формулирани питанията. Аз не можах да проследя цялата Ви мотивация за задаването на въпросите. Щяхте да ме облекчите много, ако познавах тази мотивация, преди да Ви дам кратките си отговори. Съгласен съм с това да питате мен по въпроса за здравноосигурителната система, защото това са междуведомствени въпроси. Те не са само на Министерството на здравеопазването, както правилно посочвате, те са и на Министерството на финансите, те са и на другите системи в изпълнителната власт.
По въпроса за действителната съдба на здравноосигурителната система. Мога да Ви уверя още веднъж, че правителството е твърдо решено да внедри здравноосигурителната система, която беше многократно отлагана от предишните правителства. Осем години държавата се опитва да убеди обществото, че се нуждае от здравноосигурителна система и сега ние считаме, че тази убеденост е налице. Тя е налице сред мнозинството и сред колегите, сред лекарите и цялото съсловие в Народното събрание, така че моето убеждение е, че има единство във възгледите както на народните представители, така и на екипа в Министерството на здравеопазването, че тази инициатива се подкрепя наистина много сериозно и от социалното министерство и от Министерството на финансите. И ние в никакъв случай няма да оставим съдбата на здравноосигурителната система да се решава от следващо правителство. Просто ще решим този въпрос - ще въведем тази здравноосигурителна система.
Разполагате ли с макроикономически анализи за необходимите финансови средства? Да, разполагаме с макроикономически анализи за необходимите финансови средства. Разполагаме с макроикономически разчети, свързани със здравното осигуряване, с новите средства, които са необходими за функциониране на самата система за здравно осигуряване. Част от тези разчети са предоставени на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, на която и Вие сте член. Още веднъж ще има дебат по точно тези части на здравноосигурителната система и той ще се състои веднага след Националния празник 3 март.
Освен това Министерството на здравеопазването е подготвило план за инфраструктурното изграждане на Националната здравноосигурителна каса, в която съществуват разчети за необходимите материална база, финансови, кадрови ресурси и други, както и сроковете за тяхното обезпечаване. Пред изготвяне сме на задание, което ще отправим, за оборудването на здравноосигурителната каса и нейното териториално разпространение. Разбира се, това, както Ви е известно, ще стане със заем от страна на Световната банка, тъй като тази еднократна инвестиция в създаването на здравноосигурителна система няма да е по силите на бюджета на страната, за да бъде извършена от самите нас. Ето защо, както правилно Вие отбелязвате, така долових от изложението Ви, ние трябва да се съобразяваме и да изпълняваме изискванията, които Световната банка отправя към българското правителство във връзка с готовността да започне инвестирането в създаването на здравноосигурителните каси. И заради това се води този диалог, затова и на дискусията за тригодишната програма на правителството отново ние ще дискутираме вече окончателните ангажименти, надявам се, на Световната банка във връзка със създаването на тази здравноосигурителна каса.
Вие действително проявявате излишна подозрителност, като твърдите, че Министерството на здравеопазването експресно заменя бленуваната здравна система с отдавнашна разработка за въвеждане на договорна система от времето на правителството на господин Любен Беров и нейното официализиране в здравната мрежа. Ако това нещо Вие си го мислите сериозно, а аз мисля, че не го мислите сериозно, по-скоро ме предизвиквате да разкажа или да се ангажирам по-твърдо със здравноосигурителната система, аз искам да Ви кажа, че договорите, които се сключват между здравните заведения и общинските съвети, целят да поставят на по-ясна основа съответните им задължения и финансови взаимоотношения. Всеки, който има понятие от реформата, добре разбира, че тези договори не могат да подменят здравноосигурителната система и могат да действат само в един преходен период.
Сигурно контекстът на въпроса Ви е колко дълго ще се въвежда здравноосигурителната система. Кимате в знак на съгласие. Трябваше да ме попитате директно колко дълго ще се въвежда. Ясно е, че има преходен период. Вие уместно отбелязахте, че в писмото на Световната банка се изразява съмнение, че може толкова бързо да се внедри, колкото ние искаме. Ние обаче настояваме, че можем да я внедрим толкова бързо. Въпросът е дали ще убедим кредитора, т. е. този, който дава парите, че имаме тези сили да го направим.
И така, няма радикална смяна. Напротив, има радикално отстояване на концепцията на правителството за здравноосигурителната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
За два уточняващи въпроса, ако има такива, има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, единият от моите уточняващи въпроси е: пак от пресата научихме, за съжаление, че междуведомствена експертна група...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Откъде?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: От вестниците. Господин министър, нима на в. "Труд" не може да се вярва?
Аз ще Ви задам един такъв въпрос: Междуведомствена експертна група е започнала обсъждане как взаимно да се компенсират данъци и осигуровки. Това има пряко отношение към макроикономическата рамка на Закона за здравното осигуряване. Защо това не се направи, господин министър-председател, преди първото четене на данъчните закони и преди първото четене на Закона за здравноосигурителната система?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ще Ви отговоря.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Ще ми отговорите, аз искам да зная. За мен това е липса на управленски подход, в крайна сметка. Ние в комисията това трябваше да го знаем, когато го обсъждахме, защото правим предложения, които са свързани с всички тези решения на тази междуведомствена група. Нима са тайна решенията на тази междуведомствена група?
И другият ми въпрос. Ясно е, за мен поне, убеден съм, че здравноосигурителната система няма да може да влезе в този график, който вие предвиждате.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС, от място): Хайде бе!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Добре бе, ако влезе, ще си оттегля думите, д-р Игнатов. Но няма да може да влезе от 1 юли 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, но си задайте въпроса, а не обяснявайте какво предполагате.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Добре, задавам го. И Вие самият сега казахте за преходен период, господин министър-председателю. Защо тогава отхвърлихте всички предложения - не само на опозицията, но и други предложения, за някакъв начин на финансиране на здравеопазването в този преходен период, а то ще рухне вероятно до догодина, ако не се приеме финансиране в преходния период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министър-председателят Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ние, хората, господин Марангозов, често ставаме жертва на своето невнимание или просто на недоглеждане на някои неща. Аз си мисля, че Вие сам можете да намерите отговор на първия въпрос, ако Ви ориентирам добре.
Какво всъщност ние предвиждаме за въвеждането? Какъв е финансовият механизъм за въвеждането?
Той става със законите за бюджета на страната и годишно се получава разпределение в законопроекта за държавен бюджет. Разбирате ли? Значи Вие сте лекар и не е задължително да разбирате този финансов механизъм, но, грубо казано, това означава, че въпросът за създаване на финансовия механизъм ще се реши в момента, в който се въвежда самата система като финансов механизъм. Това става със законопроектите, които съпътстват Закона за държавния бюджет и става вътре в самия Закон за държавния бюджет.
Значи сроковете - Вашето притеснение, в момента е напълно неуместно, тъй като тази система Вие финансово ще я видите, ще я дискутирате в здравната комисия, когато наближи времето. Аз отново повтарям, ако ние убедим Световната банка, че сме в състояние бързо да въведем, това може да стане частично и в законопроекта за бюджет за 1999 г. и със съпътстващите го закони. Много е просто и е много ясно. Така че не се притеснявайте, че сега е създадена. Напротив, Вие трябва да кажете: похвално е, че правителството далеч преди да стане актуално въвеждането и създаването на тези механизми, е започнало да ги дискутира и да ги готви. Какво лошо има в това?
Напротив, обърнете внимание на това, което Ви казах. Има съгласие между министъра на труда и социалната политика, между министъра на здравеопазването и министъра на финансите по създаването на тази система. Редица принципни въпроси са решени между тях, което е много важно, и Вие трябваше това да ме питате, ако искахте да говорим, действително да навлезете в дълбочина докъде ние сме стигнали, за да мога да Ви разкажа. А не да ми поставяте така въпроса: защо сега? Ами, разбира се, че сега. Кога? Есента ли да го направим, когато трябва вече да ви го предложим като решение!
И вторият въпрос. Вторият въпрос си е някаква откровена носталгия. Какво значи да се разсипе здравната система? Каква беше здравната система в началото на миналата година? Кой призна краха на здравеопазването? Не беше ли това вашият министър? Как така сега тази здравна система се разсипва всеки път, когато на някой остро критично настроен народен представител му хрумва да говорим на тази тема? Не може ли хладнокръвно да поставите и този въпрос? Примерно да го конкретизирате в определени направления, да кажете: здравната система в момента страда от такива и такива недостатъци, при финансирането на общинските болници и т.н. Поставете ми така въпроса, че да Ви отговоря. Сега това другото са общи приказки: катастрофи, катаклизми. Стига с тези катастрофични видения! (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Има думата народният представител господин Марангозов да заяви доволен ли е от отговора.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър-председател! Аз Ви благодаря, защото за мен това е едно продължение от дебата от вота на недоверие във връзка със Закона за здравното осигуряване.
И все пак, господин министър-председател, ние пак по старата теза да връщаме всичко преди една година, преди две години, преди двадесет години, преди тридесет години. За мен вече това е минало време и нещата трябва да се решават какви са в днешния и какви ще бъдат най-късно в утрешния ден. Защото наистина финансирането на здравеопазването в момента в България е плачевно. Каквото и да правим ние не можем да го подобрим. А ако вие казвате, че ще въведете в този срок здравноосигурителната система, да, да предположим че тя се въведе, но ще успее ли тя наистина малко да подтикне здравеопазването? (Шум и реплики в блока на СДС.) Да, ще успее ли? (Глас от блока на СДС: "Да! Да!") Ще успее ли малко да го подтикне да тръгне напред? Значи са необходими и други механизми на финансиране, които точно в момента сега ние обсъждаме. И затуй, "Кво вадис", както казват хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Госпожа Надежда Михайлова - министър на външните работи, ще отговори на питане от народния представител Жорж Ганчев относно позицията на България в назряващия военен конфликт между САЩ и някои техни съюзници от една страна, и Ирак плюс множество арабски държави, от друга.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, господин председател, госпожо Михайлова! Чух от вашата парламентарна група, че въпросът не бил актуален вече. Блажени са верующите. Повече от актуален е въпросът и господин Саддам Хюсеин и господин Клинтън си издигнаха рейтинга в света с една много интересна машинация, но проблемът си стои. Проблемът си остава, а нашият проблем с двата милиарда долара, които има да си събираме, може да стигнем и до шестдесет и втора позиция на чакащите, ако нямаме точна и специфична политика спрямо този въпрос. Точка.
Моят въпрос е добронамерен, тъй като аз винаги съм се възхищавал на работоспособността, красотата и енергията на нашия външен министър. (Ръкопляскания, весело оживление.)
Още две изречения. Страхотно съм притеснен от лобирането на някои неправителствени организации, които се опитват да влияят на нашето правителство. Мой близък приятел, Соломон Паси, цитирам: "Саддам крие от инспекция оръжия, които биха могли в неговите ръце да са реална заплаха и за нашата страна". Глупости на търкалета!
"А опасенията от иракски удар в близост до нас не са мотив за безучастие". Глупости на търкалета!
Подобна политика е точно обратната на онази солидарност, която Вашингтонският договор изисква от своите членове и още в по-голяма степен ще очаква от своите кандидат-членове. Тоест да легнем и ние слугински под натиска на единствената суперсила в света - Съединените щати, към които имам уважение и където живее по-голямата част от семейството ми.
Това не е пробългарска политика, не са пробългарски изявления и съм сигурен, че госпожа Михайлова няма да се поддаде на такива внушения.
Моят въпрос е, тъй като военният конфликт може би е отшумял, но може би да назрее в скоро бъдеще по някакъв повод, и 20 арабски страни поддържат вече Ирак, президентът Стоянов и Вие по време на визитата си в САЩ, госпожо министър, намекнахте, че като бъдещ член на НАТО България щяла да се солидаризира и подкрепи евентуално решения на господин Клинтън за военна атака над Ирак.
Моля ясно и точно да ми отговорите имаше ли и има ли формирано решение на българското правителство по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър Надежда Михайлова, заповядайте.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ганчев! За да започна коректно отговора на Вашето питане, бих желала да коригирам една от формулировките му. Сегашната криза в Ирак е резултат от препятствията, които тази страна постави пред дейността на специалната комисия на ООН, създадена с Резолюция 687 на Съвета за сигурност на ООН от 3 април 1991 г. Ирак възпрепятства безусловния и пълен достъп на инспекторите до всички обекти, подлежащи на контрол.


Господин Ганчев, Вашето питане ми дава възможност от трибуната на Народното събрание ясно да дефинирам връзката между трайния национален интерес, трайните външнополитически приоритети на страната и един конкретен въпрос, какъвто е сегашната криза в Ирак. Знаейки Вашата последователност в отстояването на националния елемент, привързаността Ви към демокрацията в света и към страните и организациите, които най-добре я олицетворяват, съм убедена, че Вие ще подкрепите един отговор на въпрос, в който са включени усилията на президента, на правителството, на депутатите, надявам се във Вашата скала на "работещите на полза роду".
Позицията на България по Ирак се формира и отстоява неотменно чрез съчетаването именно на няколко фактора от изключително значение. Първият фактор, съвсем разбираемо, е трайният национален интерес. България е жизнено заинтересована, предвид на географската си близост с този район, в него да има мир и сигурност, а не химически оръжия и потенциална заплаха от тяхната употреба. В същото време икономически от жизнен интерес за България е да получи обратно огромния си дълг от Ирак, натрупан през годините на едно управление, което никой от нас не би желал да си спомня. Този дълг е натрупан за сметка на всеки един българин. България, като един лоялен член на международната общност, би могла да получи своите пари единствено когато и Ирак се върне в международната общност и стане неин лоялен член. А през последните години управляващите в Ирак не дават ясни сигнали за това. Като следващ фактор бих посочила трайния външнополитически приоритет на България, който Вие добре знаете и предполагам подкрепяте, а именно, кандидатурата на страната за пълноправно членство в НАТО. Перспективата България в следващите години да бъде член на една система за сигурност, поражда още от днес задължения, но и права, които се вписват в дълготрайните национални интереси. И в конкретния случай правото на България е да формулира и отстоява самостоятелно своята позиция по начина, който най-добре отговаря на съчетанието от изброяваните от мен фактори.
Стратегическото значение на Близкия Изток и интересите, които България има в този регион, са третият пункт, на който искам да обърна внимание. През последните години се налага убеждението, че Близкият Изток вече е друг. Все повече международната общност прозира, че пътят за мира и сигурността в Близкия Изток минава през стриктно и безусловно изпълнение на правилата, които се определят от ООН и отразяват категоричната воля на водещите държави в света. И едно успокояване на обстановката в района по най-добър начин се вписва в трайните български икономически интереси. Тези водещи фактори определят и цялостната логика на позицията и поведението на България през последните месеци.
Първо, ние не желаем относително близко до България да има оръжейни арсенали и то без контрол. Това положение очевидно може да се преодолее ако Ирак бъде заставен да се подчини на международните норми и воля. Въпросът сега е постигнатата договореност пълноценно да се изпълни.
Второ, България недвусмислено подкрепи мисията на Кофи Анан и приветства нейния успех. В същото време, нека ви напомня думите именно на генералния секретар на ООН след завръщането му в Ню Йорк: "Да покажеш силата преди да си я употребил". Тези думи Кофи Анан употреби, характеризирайки позицията на Съединените щати и Великобритания. И България е напълно солидарна с тази оценка. Мисията на Кофи Анан успя именно защото зад нея стоеше силата. Силата и волята този Ирак да не може да се противопостави на желанието на света мирът и сигурността да се възцарят в Близкия Изток. И Ирак бе принуден да отстъпи пред дипломацията. Реално тази дипломация беше подкрепена и със сила.
Смятам, че съм пределно ясна, но въпреки това още веднъж бих резюмирала. България е за това Ирак да бъде заставен кризата да бъде приключена веднъж завинаги и допустимите средства за това, които България подкрепи, са различни на различните етапи. На един етап дипломация, подпомагана от сила. Видяхте, че средствата дадоха резултат. И България се отнася с разбиране към международните усилия в това отношение.
Господин Ганчев, искам най-отговорно да Ви уверя, че позицията на България по конфликта в Ирак бе формирана и отстоявана напълно самостоятелно. И върху нея не са оказвали влияние никакви внушения нито на едната, нито на другата страна. И тази позиция на България бе посрещната с разбиране от стратегическите партньори на България. Това разбиране бе подчертано по време на визитата на президента Петър Стоянов в САЩ и в разговорите му с президента Клинтън, с представителите на Пентагона, на Конгреса и на Сената, при моите разговори с държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, при контактите ми с представители на водещите страни от Европейския съюз и НАТО, от Югоизточна Европа, където България носи допълнителна регионална отговорност. Тази позиция и поведение бе разбрана и от Арабския свят.
Смятам ще се съгласите, че тази позиция позволи по най-добър начин да се съчетаят онези фактори, за които говорих в началото. Първо, България достойно се подготвя за пълноправно членство в НАТО и споделя всички отговорности, права и задължения, които произтичат от това. Второ, България запази своя авторитет пред Арабския свят и е убедена, че преодоляването на кризата в Ирак, последващото вдигане на санкциите срещу тази страна са най-добрият път за връщане на онези над 1,5 милиарда долара, които са жизнено необходими за България.
И накрая, господин Ганчев, с уважението си към Вас, искам да Ви предоставя една писмена справка за развитието на кризата в Ирак и официално заявените становища на България по нея. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата господин Ганчев, ако има уточняващи въпроси.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, госпожа министър, благодаря господин председател! Имам два уточняващи въпроса. Благодаря и за документите.
Тъй като аз съм бил в Ирак преди няколко години, тъй като съм видял немотията и глада, тъй като съм се срещал с господин Хамдун - представител на Ирак в ООН, тъй като съм говорил с представители на Щатите и на Великобритания в Комитета по санкциите и даже помощникът им, господин Шапиро: защо не ни помагат за тези 2 милиарда, които Ирак дължи на България преди "Пустинна буря", каква е връзката. И след като съм говорил с посланичката Боулан по въпроса и тя ми подсказа, че някаква голяма американска банка като "Чейнч Манхатън", ако й предложим да ни помогне във въпросния проект с голяма комисионна, може би ще се доберем до тези пари. С всичко казано искам да споделя с вас страха си, че историята с Ирак ще продължи дълго време, ако не се уточни дата, до която, ако не се намери нищо в Ирак, ако не се намерят тези химически оръжия, след проверката на дворците, точно специфична дата, трябва да атакува и да свали това ембарго, тъй като заради един човек, било той диктатор, било той главорез, страда цяла една нация и косвено страдат нейни сегашни и бивши партньори в търговската сфера, или в индустриалната сфера.
Моят първи подвъпрос касае Косово. Вие направихте една инициатива с други балкански държави в една посока, която се нарича барутния погреб, наречен Балканите. Моят въпрос към Вас е: господин Стоян Ганев направи подобна акция, стараейки се да помири Израел и Арабския свят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, времето изтече. Задайте си бързо въпросите.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: За подвъпроси имам ли точно време, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, правилникът казва две минути. Вече говорите две минути и половина.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Дайте ми 10 секунди да си довърша въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам Ви ги.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Президентът Асад слуша два часа и четвърт този млад човек и накрая го потупа по рамото и му каза: "Не разбираш конфликта между Израел и Арабския свят. Просто не го разбираш, младо момче. Иди си!".
Страшно е важно да не направим грешка от българска страна с Косово. Само Бог избира съседите ни. Деца, внуци и правнуци ще живеят с тях. Така че внимателно във включването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това въпрос ли е, или препоръка?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Въпросът е каква е Вашата инициатива...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За Косово?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Да. Поизяснете я с няколко изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да Ви я изясни, защото питането Ви е за Ирак, а Косово е далеч от Ирак. (Весело оживление.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Извинявайте, нямам право да питам ли?
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Писмено задайте въпроса си.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Тогава, тъй като имам право и на втори подвъпрос Ви казвам само едно изречение. Три пъти хора от вашето правителство и вашия амбасадори не ми дадоха възможност да отида в Канада. Аз днес заминавам при 25 000 българи. Ще работя усилено и ще поддържам политиката на Вашето правителство и това на България, и трите църкви, които не си говорят, но Ви казвам, че Вашият посланик Ивайло Трифонов три пъти не ми даде виза и ме провокира да стигна да си свърша работата като българин в Канада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, това няма нищо общо с първия Ви въпрос. Ще ви отнема думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Такива хора, предупредете ги, свалете ги, върнете ги. Защото консулът ми донесе паспорта лично от Белград, тъй като канадският консул каза: "Вашите хора не Ви пускат. Те Ви спират, господин Ганчев!". Това е антибългарска политика. Махнете от Белград това лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, Вие очевидно не можете да разберете какво се разбира на български подвъпрос.
Има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Ганчев, мисля, че бях достатъчно ясна в отговора на въпроса, че България може да вземе парите след вдигането на санкциите, а санкциите спрямо Ирак могат да бъдат вдигнати тогава, когато Ирак се съобрази като всяка държава - член на ООН, със съответните правила и норми, които са равни за всички. Това е единственият начин, по който можем да си върнем парите. Въпроса за банките не коментирам - за това Вие вероятно сте по-добре осведомен.
По уточняващите въпроси искам да Ви кажа, че ще отговоря на Вашия въпрос за Косово, но след като ми отправите официално питане. Знаете, че питането сега е за Ирак и имате право на уточняващи въпроси по тази тема. Отправете ми питане и следващия петък ще Ви отговоря подробно за Косово.
Колкото до последния въпрос, който ми зададохте, макар той също да няма отношение към Ирак, аз ще отговоря, тъй като до мен достигна информация по този въпрос и тази информация малко се разминава с това, което Вие казахте от трибуната на Народното събрание.
Действително Вие сте кандидатствали за канадска виза, изпратили сте документите до посолството ни в Белград с искане чрез нота да ги внесе в канадското посолство. От посолството документите са изпратени веднага в Посолството на Канада. Същевременно обаче се разбира, че канадците Ви дават късно визата, като устно обясняват, че в същото време успоредно Вие сте поискали виза и чрез Ню Йорк!?... Такава практика ни злепоставя, тъй като ние през цялото време искахме информация защо не се дава виза на един народен представител. Но предполагам, че Вие добре сте известен за това, че не е в рамките нито на дипломацията, нито на добрия тон едновременно да се иска една и съща виза през две различни посолства. Това е причината. Доколкото разбрах, днес визата е получена и паспортът е във Вас, така че вината не е посланика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Значи ще си остане Ивайло Трифонов там? (Смях в залата.) Канадците се извиниха и казаха: Вашите хора Ви спират, не ние...
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз Ви казах фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Илия Масларски, за да развие своето питане към господин Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, относно резултатите от водената борба с видео- и аудиопиратството в Софийски регион.
ИЛИЯ МАСЛАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! В последно време особена актуалност придоби темата пиратство във видео- и аудиотехниката. Свидетели сме на едно явление, което отрежда на България една твърде неприятна и недостойна позиция пред света - износител N 1 на пиратски компактдискове в Европа. Публикации от типа "Български пиратски компактдискове завладяват Апенините", "Как България спазва препоръките и изискванията на Европейския съюз за ликвидиране на аудиопиратството", "Международният съюз за интелектуална собственост ни сочи за свой враг N 1 в Европа" и т. н. - цитирам извадки от местния и чуждестранния печат - по никакъв начин не повдигат авторитета на нашата страна. Напротив, звучат твърде неприятно и поставят своя негативен отпечатък върху престижа и достойнството на страната особено на контекста на стремежа и заявеното ни желание за пълноправно членство в Европейската общност и поетите задължения по този въпрос от президента господин Петър Стоянов при неотдавнашното му посещение в Съединените американски щати.
Ето защо на основание конституционните ми права като народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание - чл. 90 от Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отправям своето питане към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев:
Какво е извършено и какви са резултатите от проверката на Регионалната дирекция на вътрешните работи - Софийски регион, в Завода за компактдискове в гр. Ботевград на 19 юни 1997 г. и вярно ли е, че срещу ръководилия операцията е повдигнато обвинение по смисъла на Наказателния кодекс от Софийска окръжна военна прокуратура?
Тези въпроси вълнуват мен и някои мои избиратели в Софийски регион, които също чакат да чуят Вашия изчерпателен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Масларски.
Има думата министър Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Масларски! Защитата на авторското право и сродните му права в Република България е един от основните приоритети в работата на Министерството на вътрешните работи. Във връзка с това Регионалната дирекция на вътрешните работи - София, планира и провежда мероприятия с оглед проверка и контрол относно легитимността на произвежданите на територията на региона компактдискове.
На 21 март 1997 г. в производствените цехове на фирма "Унисон - СДМ" в гр. Ботевград от служители на Икономическата полиция е проведена полицейска операция в изпълнение на Закона за авторското право и сродните му права и Постановление на Министерския съвет N 87 от 1996 г. При проверката са намерени 1800 бр. компактдиска с български заглавия без СИД-КОД.
По случая е заведен заявителски материал N 332 от 27 март 1997 г. и материалите са изпратени на Районната прокуратура - Ботевград, с мнение за образуване на предварително производство по чл. 172а от Наказателния кодекс. Образувано е следствено дело срещу Веселин Николов - управител на фирма "Унисон - СДМ", Емил Димитров - управител на фирма "Унисон - груп", и Иван Ушев - мениджър на фирмите.
На 19 юни 1997 г. от регионалното звено "Полиция" в гр. Ботевград е проведена последваща полицейска операция. Непосредствено преди осъществяването й е осигурено писменото разрешение на районния прокурор и е уведомен окръжният прокурор. В процеса на операцията са установени машини в момент на производство на нелегитимна продукция, наличие на тайници, 44 бр. матрици за производство на компактдискове, 5070 бр. компактдискове със заглавия без платени авторски права, 5 бр. глави за машините (огледални дискове), 3 от които без задължителния СИД-КОД, тестер, компютър и дискети за него и набор от документи, свързани с поръчки. По случая е заведен заявителски материал в РДВР - София, и материалите са изпратени в Районна прокуратура - Ботевград, с мнение за образуване на предварително производство по чл. 172а от Наказателния кодекс. Образувано е следствено дело.
По данни на IFPI това е единственият случай в страните от Централна и Източна Европа, при който са установени в работен режим машини, произвеждащи нелегитимна продукция. Посочените вещи са иззети със съответните документи съгласно изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс. Впоследствие, по указание на Районната прокуратура, трите глави без СИД-КОД са върнати на фирмата за отговорно пазене до приключване на следственото дело. На 21 юли 1997 г. с писмо N 24-00-59 управление "Закрила на авторското право и сродните му права" при Министерството на културата уведомява Регионалната дирекция на вътрешните работи - София, че изпратените за експертна справка заглавия компактдискове са нелегитимни продукти, тъй като липсват задължителните защитни знаци.
На 16 юли 1997 г. с писмо Софийският военноокръжен прокурор полк. Гогев уведомява директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи - София, че извършените претърсвания, обиски и изземване са в нарушение на Наказателно-процесуалния кодекс и липсва необходимото прокурорско разрешение, въпреки че такова разрешение има. Той посочва, че фирмата понася загуби и настоява в тридневен срок за уведомяване на Софийска военна окръжна прокуратура и на фирма "Унисон - СДМ" за предприетите мерки.
На 17 юли 1997 г. с писмо директорът на Районната дирекция на вътрешните работи - София, уведомява полк. Гогев за извършена проверка по случая, от която е установено, че полицейските действия са в съответствие с разпоредбите на чл. 135 и 191 от Наказателно-процесуалния кодекс.
На 23 юли 1997 г. с писмо полк. Гогев изисква директорът на РДВР - София, да разпореди длъжностните лица, участвали в проверката на фирма "Унисон - СДМ", да се явят на 29-и в Съдебната палата, да носят заявителски материал и да се изпрати служебна характеристика на старши лейтенант Георгиев - оперативен работник от Икономическата полиция при РДВР - София, служител, който е съставил единия от протоколите за изземване.

На 27 октомври 1997 г. при провеждане на поредна операция във фирма "Унисон-СДМ" в помещението за климатична инсталация в една от неработещите камери е открит и иззет кашон, съдържащ 27 стампера с пиратски заглавия. Заведен е заявителски материал и материалите по случая са предоставени в Районната прокуратура - Ботевград с мнение за образуване на предварително производство по чл. 172а от Наказателния кодекс.
На 16 февруари тази година на 31 км на автомагистрала "Хемус" автопатрул на сектор "Престъпления по пътищата" към Районна дирекция на вътрешните работи - София е спрял за проверка микробус "Форд-транзит", собственост на фирма "Унисон-секюрити", в момент на превозване на 35 кашона с компактдискове без придружителни документи. Установено е, че фирмата "Унисон секюрити" е охранителна фирма на "Унисон-СДМ", която е производител на компактдискове.
В Районна дирекция на вътрешните работи - София е сформирана група от служители на Икономическа полиция за проверка и изясняване на случая. Поискано е съдействие от заместник-началника на Окръжна следствена служба за осигуряване на следовател за извършване на следствено-процесуални действия. Искането не е прието с указание тези действия да се извършат от полицейските органи със санкция от прокуратурата.
От извършената проверка е установено, че 35-те кашона съдържат 35 280 броя дискове на приблизително производствена цена около 63 млн. 500 хил. лв. Компактдисковете са носители на 16 музикални заглавия, без разрешени авторски права и без СИД-код. По един брой от всяко заглавие е изпратено за експертиза в Министерството на културата, Управление "Авторско право и сродните му права", както и в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология на МВР. По случая в Ботевград е заведен заявителски материал. След получаване на експертизите материалите ще бъдат предоставени на Районната прокуратура - Ботевград с мнение за образуване на предварително производство по чл. 172а от Наказателния кодекс. Към настоящия момент компактдисковете са иззети с протокол за претърсване, обиск и изземване и санкция на районния прокурор.
С писмо от 18 февруари 1998 г. Министерството на културата уведомява Районна дирекция на вътрешните работи - София, че изпратените за експертна справка образци представляват нелегитимна продукция и са възпроизведени в нарушение на Закона за авторските права и Постановление на Министерския съвет N 87.
През септември 1997 г. началникът на сектор "Икономическа полиция" при Районна дирекция на вътрешните работи - София подполковник Диков е уведомен писмено, че срещу него и старши лейтенант Георгиев е образувано следствено дело N III-38 по чл. 387 от Наказателния кодекс - за превишаване на правомощията.
На 16 декември 1997 г. капитан Илиев - следовател в Софийска военна окръжна прокуратура, призовава за разпит и разпитва в качеството на свидетел полковник Стоянов - началник на Регионално звено "Полиция" при Районна дирекция на вътрешните работи - София, който потвърждава, че операцията във фирма "Унисон-СДМ" е проведена по негово разпореждане.
На 17 декември 1997 г. подполковник Диков е призован от капитан Илиев и е привлечен като обвиняем по цитираното дело.
На 22 декември подполковник Диков отново е призован от военния следовател и официално му е предявено обвинение по чл. 387 от Наказателния кодекс с мнение за предаване на съд.
На 19 януари 1998 г. от военен прокурор Миталов е изготвен обвинителен акт и внесен в Софийски окръжен съд. Образувано е наказателно дело N 25 от 1998 г. с обвиняем подполковник Диков - началник сектор "Икономическа полиция" при Районна дирекция на вътрешните работи - София, по чл. 387 от Наказателния кодекс. Текстът е за превишаване на служебни правомощия.
От изложеното е видно, че служителите на полицията са изпълнявали професионално и законосъобразно своите задължения, доказателство за което са установените престъпления и образуваните предварителни производства. В тази връзка са озадачаващи действията на Софийска военна окръжна прокуратура. Недоумение поражда изразеното в писмо N 1411 от 1997 г. твърдение на софийски военен окръжен прокурор полковник Гогев, че полицейската акция е проведена без необходимото прокурорско разрешение. Факт е, че проверката е разрешена писмено от Районна прокуратура - Ботевград, за което е изготвен необходимият документ. Според полковник Гогев, фирма "Унисон-СДМ" понася загуби, причинени от действията на полицията, и с тези своите констатации освен Районна дирекция на вътрешните работи - София, уведомява и посочената фирма. Загуби от това, че не са произвеждани нелегитимни дискове!
Впечатляващо е твърдението на полковник Гогев, че е извършено нарушение на чл. 133-139 от Наказателно-процесуалния кодекс. Цитираните текстове касаят стадия на предварителното производство. Такова до момента не е било образувано и полицията е действала на основание на други текстове от Наказателно-процесуалния кодекс - чл. 191, ал. 1 и 2.
В потвърждение на това може да се посочи, че без да се позовава на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, в обвинителния акт Софийска военна окръжна прокуратура счита, че е нарушен чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България - за неприкосновеност на частната собственост, и чл. 14, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията, като била "разкрита производствена тайна на фирмата". Производствена тайна за производство на пиратски дискове!
Следвайки своята логика, в обвинителния акт Софийска окръжна военна прокуратура обявява, че Фондация IFPI се намира в конкурентни отношения с фирма "Унисон-СДМ" и това е вменено като вина в обвинителния акт. Елементарна справка би изяснила, че IFPI е абревиатурата на Международна федерация за звукозаписната индустрия, която защитава правата на продуцентите и няма производствена дейност. Тя не е никакъв конкурент на производителя "Унисон".
С това не се изчерпват констатациите на Софийска окръжна военна прокуратура в международен план. В обвинителния акт в промишлен шпионаж е обвинен и екипът на агенция "Ройтерс". "Вината" на тази агенция се изчерпа с факта, че в същия ден по СNN светът беше информиран за част от усилията на правителството на Република България в борбата срещу производство на пиратски компактдискове. С две думи, полицията е разкрила престъплението и за това, че го е разкрила, срещу нея се води дело от Военна прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев. Има думата господин Масларски за уточняващи въпроси.
ИЛИЯ МАСЛАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин министър. Доволен съм от Вашия отговор. Приятно ми бе да чуя, че органите на Районна дирекция за вътрешните работи - София са провели поредната си успешна акция срещу този вид престъпление. Вярвам, че и нашите зрители от Софийски регион са останали доволни от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно мерките на Министерството на промишлеността за решаване на проблемите, свързани с рудодобива в Чипровци.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Актуалният ми въпрос е свързан с отправеното до Министерския съвет и Народното събрание обръщение - и то е изключително тревожно и загрижено - от Общинския съвет на община Чипровци и всички кметове в общината. То не е просто обръщение, а много голяма загриженост, повтарям, на хора, които са горди и достойни трудови българи, по повод съвсем сериозен, изключително важен проблем, касаещ не само общината, а за мен и национални въпроси, какъвто е рудодобивът.
Уважаеми дами и господа! В това обръщение е казано ясно, че самата община със своите сили може да реши определени проблеми. Но проблемите на рудодобива определено се счита, че са проблеми, които държавата трябва да решава. В този смисъл очакванията са вече насочени към закони, към политика, която да даде определена перспектива за този район. Разбира се, тези проблеми не са прости, те не са едноактни. Именно в този смисъл е обръщението и към правителството.
За съжаление в този месец, в който изчаквах, аз не получих информация за подобна загриженост от страна на правителството. Надявам се, господин Божков ще даде някакви данни. Но определено считам, уважаеми дами и господа, че ние трябва да откликнем на това обръщение на чипровци. Защото разделянето само на отделни проблеми и невиждането на общонационалния проблем, стремежът да бъде изтъкнато, че това са само локални проблеми и те нямат нищо общо с националната стратегия за преструктуриране на икономиката, за програма за преструктуриране, за пограничните райони, за алтернативна заетост просто е като нещо, което бих назовал по друг повод - който си заравя главата в пясъка и не обръща внимание на реалните проблеми.
Надявам се, че господин заместник министър-председателят е видял сериозно и отговорно тази загриженост на общината и с интерес ще изчакам неговия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. Има думата господин Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател! Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Статков! Аз още един път съжалявам за закъснението на отговора на актуалния въпрос. Но аз Ви предложих миналата седмица, след като въпросът не е зададен с цел да правим тук евтина политическа реклама, а с истинска загриженост към хората, предложих да Ви отговоря писмено. Вие настояхте да отговоря устно, затова се забавихме.
"Чипровец" ЕАД - град Чипровци осъществява подземен добив и обогатяване на железни и оловно-сребърни руди. Произвежданите железни концентрати в количество около 45 000 т годишно се продават основно на МК "Кремиковци" и в по-малки количества на "Бобов дол" ЕАД. Оловните концентрати в количество около 560 т годишно се продават на Комбината за цветни метали в град Пловдив.
Проблемите на дружеството са породени от ниската икономическа ефективност на производството, дължаща се на специфичните условия на находищата - малка мощност и раздалеченост на рудните тела, ниско съдържание на полезните компоненти в рудниците и остаряла техника.
Високата себестойност на подземния добив на железни руди, в сравнение с добива от откритите рудници, обуславя икономическата неконкурентоспособност на получаваните железни концентрати, а примесите от сяра и арсен намаляват интереса към тях от страна на металургията. Резкият спад на цената на оловото на международните метални борси от 700 американски долара на тон през месец март 1997 г. на 500 американски долара на тон в края на годината още повече влоши финансово-икономическото състояние на дружеството. До 1996 г., включително, господин Статков, дружеството е било субсидирано от държавата, като през 1997 г., по очевидни причини, субсидирането е прекратено.
"Чипровец" ЕАД произвежда 2,6 на сто от преработваните в страната железни концентрати и 1,1 на сто от оловните, при това със себестойност по-висока от пазарните им цени. И отговорно Ви заявявам, не представлява интерес за металургията и икономиката на страната.
В същото време в дружеството обаче работят 620 души от община Чипровци, освобождаването на които ще изостри социалното напрежение в района, тъй като дейността на дружеството осигурява поминък на по-голямата част от населението. И за 1997 г. само "Чипровец" ЕАД отчита загуба както от основната, така и от цялостната си дейност, в резултат на което са нараснали задълженията към доставчици и към бюджета.
В тази ситуация Министерството на промишлеността предприема необходимите мерки за финансово стабилизиране на дружеството и предотвратяване на евентуално социално напрежение. Осигурени бяха средства от МК "Кремиковци" и Комбината за цветни метали в Пловдив за изплащане на заплатите за месец ноември и декември. Разрешено е на дружеството да продаде неизползваеми дълготрайни материални активи, с което да се покрият задълженията към НЕК, БДЖ и други доставчици.
Подготвиха се разчети и се набелязаха мерки, осигуряващи нормална дейност на дружеството. През 1998 г. започна преструктурирането му чрез финансово обособяване на производствата, отделяне или закриване на спомагателни дейности, оптимизиране на персонала и прочие. Всички набелязани действия са съгласувани с местните и централните синдикални организации.
Направените разчети показват, че реализирането на набелязаните мероприятия ще създаде възможност дружеството да завърши 1998 г. с положителни икономически резултати.
За следващите години единствената перспектива за стабилизиране състоянието на дружеството е реализиране производството на флуорит за износ, за което са необходими инвестиции от порядъка на 350 хил.щат.долара.
Водят се интензивни преговори с потенциален инвеститор за създаване на смесено дружество за добив на флуоритова суровина. След организиране на новото производство, при необходимост ще се пристъпи към поетапно ликвидиране на губещи производства, за по-безболезнено преструктуриране и запазване на печеливша рудодобивна дейност в района. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господин заместник министър-председател! Колеги! С внимание изслушах отговора на господин Божков. Надявам се със същото внимание е изслушан и от хората не само в Чипровци, а и в страната. Защото действително частният проблем "Чипровци" не е частен, а е национален. Защото не е въпросът в това да слязат за трети път миньорите под земята, за да се решат определени проблеми.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Вие ги карайте!...
РУСИ СТАТКОВ: Аз мисля, господин Божков, че оценката, която са Ви дали от гледна точка на перспективността на рудата, не е напълно точна, защото разговарях с много експерти на място, и че действително се налага да се реши един изключително важен проблем, преди да се даде такава крайна оценка. А именно, да имаме национална стратегия за преструктуриране на икономиката, национални отраслови програми. Защото ние, в края на краищата, трябва да отговорим на въпроса: ще развиваме ли металургия и дали вносната суровина в момента, когато се внася с близо една трета по-висока цена от тази, която предлага "Чипровци", е по-изгодното?
Тук стои въпросът, разбира се, и за това, че ако в края на краищата се откажем от "Чипровци", има 600 човека, Вие споменахте, и това не може от раз да стане. Ресурсът е до 2005-2010 г. от запаси в този му вид. Ако се наложи друго решение, трябва да има наистина дългосрочен вид програмата. Отделно от това, програми за алтернативна заетост. Защото това е и пограничен район, това е и полупланински и планински район. Защото хората там Ви говореха за санскрити, господин Божков, от историята. Но ние в днешно време трябва да мислим не само за санскрити, а и за отваряне към други страни, каквато например е Сърбия. Защото по идеологически причини, господин Божков, необосновано се забавя споразумението със Сърбия, сключено от предишно правителство за развитие на връзките между регионите. Защото се затварят всички възможни изходи от страна на правителството с политиката, която провежда в момента за решение на тези проблеми.
Защото, най-сетне, господин Божков, хората, колкото и да са горди, ми казаха, че всичко има граници. Защото 150 човека от тях, от младите хора, напускат региона. Защото в края на краищата и страната се напуска от хората. Защото много млади хора не виждат перспектива в нея.
И най-накрая искам да изкажа съболезнования на семействата на миньорите. Но този жесток урок, който вчера се случи, трябва да ни подсети още веднъж, че 1997 г. е черна миньорска година. Ако не се вземат спешни мерки за преструктуриране на отрасъла със закон и с национална програма, нищо няма да бъде решено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Статков, за Ваша сметка си остава използването на трагичния случай със смъртта на двамата миньори в такава евтина политическа пропаганда.
Искам да Ви кажа само едно нещо от дългата тирада, която току-що произнесохте, което ми направи силно впечатление. Вие казвате, че преди да се реши въпросът за Чипровци, трябва да има национална програма за преструктуриране на икономиката. Може би никога не Ви е било ясно, че за да се напише национална програма, трябва да са ясни частните, отделните проблеми на всяко дружество. Иначе национални програми от Вашата партия сме слушали в продължение на десетилетия. Те никога не са били изпълнявани, защото никога не са били писани на базата на реалностите. А в Чипровци има реалности и хората от Чипровци очевидно ги знаят много по-добре от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Димитър Луджев относно приватизацията на ВК "Ривиера" АД към заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател! Господа министри! Колеги! Аз ще изчета текста.

"ДО
 ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-
 ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР
 НА ПРОМИШЛЕНОСТТА
 г-н АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ

Уважаеми господин заместник министър-председател,

Моля Ви да ни отговорите на следните въпроси:
Вярно ли е, че ВК "Ривиера" АД - оценено за няколко десетки милиона долара, е продадено на дружество "Ривиера Мениджмънт" - АД, Варна, с регистриран капитал от 1 млн.лв., при условията на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с разсрочено плащане за 9 години и с едногодишен гратисен период, при положение че е имало и оферта за покупката на предприятието и от друг участник, който е изразил готовност да заплати цялата сума в щатски долари в рамките на 45-дневния срок в договора за приватизация? И ако отговорът Ви е положителен, какви са били мотивите за това?

Вярно ли е, че след като държавата е лишена от плащане на свежи пари в един кратък период от време, разсроченото за близо десет години плащане от купувача "Ривиера Мениджмънт" АД е обезпечено в полза на Агенцията за приватизация, тоест държавата, със собствените акции на държавата, вече "продадени" на купувача. Ако има и други обезпечения, гарантиращи плащанията, защо те до този момент не са направени и кой гарантира, че въобще ще бъдат направени, след като сделката е вече факт?
Защо в приватизационния договор липсва обичайната клауза, забраняваща на купувача при увеличаване на капитала си да се допуска намаляване на участието на така наречения работническо-мениджърски екип в капитала на приватизиращото предприятие? Така на практика се позволява на трети - икономически силни - лица да завземат управлението на предприятието-купувач, което е форма на скрита приватизация и грубо нарушение на чл. 25 от закона, видно и от вече публикуваната в брой 16 на "Държавен вестник", стр. 63, покана за свикване на Общото събрание на акционерите в "Ривиера Мениджмънт" АД в офиса на "Контракт Холдинг Къмпани" ООД - дружество на господин Емил Кюлев.
Вярно ли е, че в ръководството (Управителния съвет) на "Ривиера Мениджмънт" АД влизат служители на господин Емил Кюлев, както и негови съветници, и какво е тяхното акционерно участие в капитала на приватизиращото предприятие "Ривиера Мениджмънт" АД?
Как дружество с капитал, възлизащ на левовата равностойност на 1000 германски марки, и без никаква друга дейност е осигурило плащането на 10% от цената на "Ривиера" АД, представляващи сумата в размер на 1 млн. щатски долара, при подписването на договора?
Това е моят въпрос. Бих изчакал отговора на господин заместник министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Луджев, начинът, по който е зададен въпросът Ви, твърденията и инсинуациите в него твърде много напомнят на един пасквил, който беше разпространен преди няколко дни в парламента. (Недоволство в блока на ДЛ.) Предполагам, че след като чуха Вашия въпрос от Вашите уста днес тук, от парламентарната трибуна, народните представители вече имат по-ясна представа за общия произход на онова писание и на Вашия въпрос. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Уважаеми господин Луджев, ако наистина се интересувахте от българската приватизация, щяхте да си направите труда да изминете 200 м от парламента до агенцията, където с истинско удоволствие щяха да Ви предоставят всички данни по сделката с курортния комплекс "Ривиера", за да не изпадате в нелепото положение да излагате от парламентарната трибуна неверни твърдения и по-точно да излагате и себе си, и тези, които са Ви поръчали този въпрос.
А това, че очевидно не знаете какво точно питате, става ясно и от разпечатката на гласуванията по време на първо и второ четене на промените на Закона за приватизацията през септември и през ноември 1997 г., тъй като Димитър Луджев не е участвал в нито едно от тези гласувания.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ти следиш и народните представители, така ли? За това ли ти плащат, Сашо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Не, просто се интересувам от интереса към приватизацията. Затова сега се налага да загубя времето на народните представители, като преразкажа неща, вече публикувани в цялата преса, достъпни и общоизвестни - само защото правилата на демокрацията и в частност на парламентарния контрол ме задължават да направя това, за което се извинявам на останалите народни представители, на теливизионните зрители и радиослушатели и преминавам към отговора на Вашия въпрос, господин Луджев.
Процедурата за приватизация на "Ривиера" АД - курортен комплекс "Златни пясъци", е открита с Решение на Агенцията за приватизация на 23.06.1995 г.(ДВ, бр. 62/95 г.) 25 на сто от  капитала на дружеството са предложени и изкупени след трите тръжни сесии на масовата приватизация.
С Решение N 408 от 25 март 1997 г. се обявява методът за приватизация на "Ривиера" АД - курортен комплекс "Златни пясъци" - преговори с потенциални купувачи. В продължение на пет месеца Агенцията за приватизация извършва активен маркетинг за продажбата на дружеството. През този период е проявен предварителен интерес както от български, така и от чуждестранни инвеститори, но не са получени писма за намерения. Това налага Агенцията за приватизация да промени метода на продажба и с Решение N 489 от 31 октомври 1997 г., публикувано в "Държавен вестник", бр. 106/97 г., обявява конкурс за продажбата на 306 568 бр. поименни акции, представляващи 60% от капитала на "Ривиера" АД. Останалите 15% от акциите са заделени за продажба при преференциални условия на лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Въз основа на оценката, извършена от фирмата "Б Консултинг" ООД, избрана от Агенцията за приватизация чрез конкурс, е определена началната офертна цена на обекта, посочена в конкурсната документация - 7,5 млн. щатски долара.
В определения от Агенцията за приватизация краен срок за подаване на оферти - 9 декември 1997 г. - са постъпили две оферти:
1. от Novoren International Ltd. Pasea Estate, Roao Town, British Vergin Islands с офертна цена от 8,5 млн. щатски долара и предложение за плащане на цената 50% в брой и останалите 50% чрез държавни дългосрочни облигации;
2. от "Ривиера Мениджмънт" АД - курортен комплекс "Златни пясъци", с офертна цена от 11 млн. щатски долара.
Конкурсната комисия в установения от Наредбата за конкурсите срок е разгледала постъпилите оферти и приложените към тях документи, и е взела следното решение:
1. Предлага участникът с оферта N 1 Novoren International Ltd. Pasea Estate, Roao Town, British Vergin Islands да бъде декласиран поради липса на легализирани документи за регистрация, което е задължително условие съгласно т. 3.5 от конкурсната документация.
Много очевидно е, че регистрация на Вергинските острови без съответната заверка не е най-добрата преференция за един купувач.
2. Допуска до участие в конкурса оферта N 2 - "Ривиера Мениджмънт" АД, като отговаряща на изискванията на конкурса при следните параметри на предложената от тях оферта:
- предложение за цена на пакета акции: 11 млн. щатски долара;
- начин и срок на плащане: съгласно изискванията на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия: 10% от цената - в деня на подписване на договора, едногодишен гратисен период и остатъкът от цената - за 10 години;
- инвестиции за 3-годишен период: 4 млн. щатски долара;
- поемане на задължението за договор за заложено джиро като залог на временното удостоверение за пакета акции.
С Решение N 517 от 20 декември 1997 г. Агенцията за приватизация определя "Ривиера Мениджмънт" АД за спечелил конкурса за продажба на пакет от 306 568 броя акции, представляващи 60% от капитала на "Ривиера" АД. Освен с официално писмо до участниците в конкурса, решението на Агенцията за приватизация е оповестено чрез поставянето му на таблото за съобшения на входа на Агенцията за приватизация и чрез кратко съобщение на отдел "Връзки с обществеността" от 22 декември 1997 г. до всички средства за масово осведомяване.
Проектодоговорът е одобрен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация на 8 януари 1998 г., а договорът за приватизация е подписан от двете страни същия ден.
Купувачът "Ривиера Мениджмънт" АД е дружество с българска регистрация, съществуващо законно, разполага с всички необходими разрешения и отговаря на всички необходими условия за законно осъществяване на стопанска дейност според законодателството на Република България. Акционери в дружеството са работници, служители и лица по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и членове на управителните и ръководните органи на "Ривиера" АД - курортен комплекс "Златни пясъци". В дружеството, регистрирано с цел участие в приватизацията, участват 29% от средносписъчната численост на персонала, тоест изпълнени са изискванията на чл. 25, ал. 3 и ал. 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Параметрите на сключения договор са:
Цена - левовата равностойност на 11 млн. щатски долара;
Начин на плащане:
- 10% от покупната цена или левовата равностойност на 1 млн. 100 хил. щатски долара - в деня на подписването на договора и
- остатъкът от покупната цена в размер на левовата равностойност на 9 млн. 900 хил. щатски долара - за срок от 9 години на 8-годишни вноски с едногодишен гратисен период.
По предложение на Агенцията за приватизация е намален срокът на изплащане, предложен в офертата на купувача. Стойността на неизплатената част от цената се увеличава с 50 на сто от основния лихвен процент за съответния изтекъл период, считано от датата на подписване на договора, значи ако сметнете, ще видите, че общата цена в края на краищата се получава около 16 млн. долара.
Като обезпечение на сумата в размер на левовата равностойност на 9 млн. и 900 хил. щ. долара и лихви по забава се учредява залог върху акциите, придобити от новия собственик.
Съгласно условията на договора купувачът се задължава за срок от три години да запази предмета на дейност на дружеството, да реализира инвестиционен план в размер на 4 млн. щатски долара за създаване на нови и обновяване на съществуващите дълготрайни активи.
Това са фактите, господин Луджев, отразяващи процедурата за приватизацията на "Ривиера". От тях става ясно, че в питането Ви са заложени следните неверни твърдения:
Първо. По оценка стойността на 60 на сто от акциите на "Ривиера" АД, курортен комплекс "Златни пясъци" не е "няколко десетки милиона долара", а точно 6,22 млн. щатски долара. Оценката за сто на сто от акциите е 10 млн. 367 хил. щатски долара.
Второ. Офертата на декласирания участник "Новорен интернешънъл лимитид" - 8,5 млн. щатски долара, е по-малка от сумата, предложена от спечелилия конкурса "Ривиера мениджмънт" АД, която е 11 млн. щатски долара. "Новорен интернешънъл" предлага плащане на цената 50 на сто в брой и останалите 50 на сто чрез държавни дългосрочни облигации, а не цялата сума в брой в 45-дневен срок.
Трето. Вярно е, че на държавата са нужни постъпления в така наречените от Вас "свежи пари", но при отсъствието на интерес към част от българските предприятия от чужди купувачи и наличие на български инвеститори с доказан опит в мениджмънта би било незаконосъобразно отхвърлянето на техните оферти за участие в приватизационния процес само защото са българи и само защото са работническо-мениджърско дружество.
Четвърто. При сключването на договора за продажба на "Ривиера" АД, купувачът е представил всички изискващи се платежни документи, обезпечаващи плащането на 10 на сто от покупната цена посредством банков кредит.
На 4 декември 1997 г. в сметката на Агенцията за приватизация са постъпили 750 хил. щатски долара като депозит за участие в конкурс. Съгласно условията на договора останалите 350 хил. щатски долара са приведени в Агенция за приватизация. Има потвърждение за трансфер от Министерство на финансите.
Пето. Обратно на твърденията Ви, господин Луджев за отсъствието в договора на обичайната клауза, забраняваща на купувача, при увеличаването на капитала си да се допуска намаляване на участието на така наречения работническо-мениджърски екип в капитала на приватизиращото предприятие, в чл. 18 от договора за продажба се казва: "Купувачът се задължава да не намалява придобитото по силата на този договор 60-процентово участие в капитала на дружеството, включително и при увеличаване на капитала на същото, за срок до окончателното изплащане на покупната цена, но не по-малко от три години от датата на придобиване правото на собственост върху акциите, без предварително писмено съгласие на продавач".
Шесто. Очевидно е неразбирането Ви за обезпечаването на държавните вземания. Съгласно чл. 25, ал. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Агенцията за приватизация има задължението, господин Луджев - да поиска обезпечение за неизплатената част от цената. С учредения договор за залог върху акциите, придобити от новия собственик, Агенцията за приватизация гарантира възможността при неизвършване на плащанията да си върне собствеността върху продаденото предприятие.
Седмата Ви грешка - при разглеждането на офертната документация на купувача "Ривиера мениджмънт" АД, Агенцията за приватизация строго следи за спазването на всички условия, заложени в конкурса и изискващи се от съществуващата нормативна уредба. В съответствие с чл. 25, ал. 3 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и съгласно Приложение N 21 на Договора за продажба на "Ривиера" АД, в списъка на акционерите участват само правоимащи лица.
Осмо. Агенцията за приватизация няма правото да определя къде акционерното дружество "Ривиера мениджмънт" ще провежда своите общи събрания, напълно законосъобразно свикани и оповестени, според дори Вашите твърдения, които ги изтъквате, нито пък агенцията може да контролира мястото на провеждане на общите събрания.
Девето. При наличието на добро желание всички заинтересовани от параметрите на сключения договор биха могли да получат информация както от средствата за масово осведомяване, които коректно отразиха всички етапи на приватизационната сделка, така и от отдел "Връзки с обществеността" на Агенцията за приватизация и то преди да правят официално запитване. Целта е да се отстраняват предварително неточностите и неофициалната информация.
Господин Луджев, ще Ви дам няколко приложения с голямо удоволствие, за да видите, че не само в "Държавен вестник" и не само в пресата, а и в съобщенията на Агенцията за приватизация всичко това, което Ви прочетох, е било съвсем коректно съобщавано, така че не знам откъде сте получили информацията, която изнесохте тук, но тя очевидно е невярна! Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Реплика на господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Аз съжалявам, господин Божков, че започнахте в един, по мое мнение, доста неетичен стил.
Аз избягвах да... Мисля, че говорихме нормално. Вие отправихте доста агресивни и нагли обвинения!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вие не можете да ни следите кой как гласува! Ние вас можем да ви следим, но вие нас - не! Ние сме ви избрали!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Няма да влизам в този спор кой на кого служи. Венци, чакай!...
Кой на кого служи и откъде получава пари и доноси, но искам да Ви запитам някои допълнителни неща.
Аз съм наясно какво са написали тези, които придобиха един огромен имот, към който не е имало никакъв интерес - това е "Ривиера" - никакъв интерес, представете си, от чужди инвеститори?!
Аз Ви говорих за това колко струва този имот по оценки, а не на колко вие сте го оценили или вашата приватизационна комисия, което е направено с оглед на това да го купят, разбира се при изгодни условия, също заинтересовани лица, към които имате особени симпатии.
Вижте, аз ще Ви попитам следните въпроси допълнително...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Допълнителни въпроси - не.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Не, просто като изказване...
Знае ли господин Божков, че в началото , към датата на подаването на офертата три лица - Георги Аврамчев, Даниел Вълчев, Людмила Ненкова са контролирали над 75 на сто от средствата, а в хода към датата вече на приключване на офертата, т. е. в нейния ход, е бил преструктуриран капиталът, така че според Вашите собствени наредби процедури имаме работа с нарушение, тъй като дружеството фактически е било вече друго към датата на приключване. Съвършено друго, макар че името му е било същото. Така че в този процес някой някъде нещо е направил, за да може да се получи изгодното, според изискванията на чл. 25, условие. Пита се обаче кое е това дружество - което започва офертата или което приключва офертата. вие знаете ли, например, че господата, които участват в така наречените от Вас работници, посочените от мен лица, участват в едни и същи фирми по някаква случайност с господин Кюлев?
Знаете ли, например, че кредитът от съответната банка - Българо-руската инвестиционна банка, на която Вие случайно бяхте член на Пленарния съвет, е погасен веднага след кредитирането. Това са около 800 хил. долара и е погасен от една фирма, която има капитал 1000 марки? Питам се как е станало погасяването. Как е станало това погасяване?! Вижте, аз приключвам. Не искам да влизам пак в дебати. Аз Ви моля да запазите един коректен тон, само че не ни убеждавайте, че така наречената работническо-мениджърска приватизация на "Ривиера" е станало просто така, в полза случайно на лицето Емил Кюлев, който между другото е и подследствен, заради това, че е нанесъл огромни щети на Туристспортбанк...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Луджев, вече цяла минута просрочихте времето!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Така, просто случайно, от фирми, контролирани от него. Просто не ме убеждавайте в това нещо. Никой няма да го повярва. Благодаря ви. И най-вече благодаря за справките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Дуплика на заместник министър-председателя господин Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Луджев, ако бяхте се ограничили в първата част на изказването си като реплика, щеше да ми се наложи наистина да Ви се извиня за агресивния тон. Но с втората част на изказването си Вие се върнахте обратно и окончателно бе убедихте, че начина, по който излагате тук своето становище, е абсолютно копие на това, което четохме преди няколко дни.
Аз не мога да разбера нещо, господин Луджев, ако наистина имате такъв голям интерес към приватизацията и не Ви харесва начинът, по който се провежда работническо-мениджърската приватизация, защо не се опитвахте в пленарната зала да се намесите, да промените начина на провеждане на тази приватизация? Член 25 беше почти единодушно гласуван от всички народни представители от всички парламентарни групи. И всички знаят това. Имаше един спор дали да бъде 20 или 50 на сто от работещите. Това беше спорът между левицата и десницата. Нямаше абсолютно никакъв друг спор. Вие изобщо не проявявате интерес, когато тук се законотворчества, обаче използвате трибуната, за да хвърляте кал срещу определени хора, които очевидно нямат отношение към тази сделка. Търсете си някаква друга трибуна, за да обслужвате чужди интереси.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Отговорете на въпроса!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Ще отговоря на всеки Ваш въпрос, но това Вашето не е въпрос, а някаква приказка, която да разкажете от парламентарната трибуна.
(Димитър Луджев иска отново да излезе на трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Свърши, господин Луджев, направете питане и при питането може да зададете и допълнителни въпроси. При актуален въпрос процедурата е изчерпана.
Питане от народния представител господин Георги Дилков относно наличието на количества черна и цветна скрап на територията на Република България към заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков, към който съм отправил въпроса! Не е необходимо да Ви убеждавам, че черните и особено цветните метали и скрапът от тях са стратегическа суровина за икономиката на всяка страна. На основание министерско Постановление N 493 от 23 декември 1997 г. се либерализира износът на отпадъци от черни и цветни метали. В резултат на това се почувства рязък недостиг на скрап и се предизвикаха проблеми в заводите за тяхната преработка.
В тази връзка уверявам Ви, господин заместник министър-председател, че най-добросъвестно и със загриженост за българската индустрия Ви задавам следните три въпроса.
1. Прави ли се баланс на цветните и черни метали в България и от коя инстанция?
2. Отчитат ли се потребностите от скрап от цветни и черни метали за изпълнението на бизнеспрограмите на обработващите предприятия?
3. Как ще се отрази разширеният износ на отпадъци от цветни и черни метали на развитието на черната и цветна металургия в Република България?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дилков, първо да Ви честитя новата парламентарна група.
Поставеният от Вас първи въпрос - прави ли се баланс на цветните и черни метали в България и от коя инстанция, е много общ и не става ясно какъв точно баланс Ви интересува: за производството на металите, тоест суровинен баланс; за разпределението на блоковия метал; или за прокатни изделия от черни и цветни метали. Трябва да Ви уверя, че такива баланси прави всяко предприятие при изготвяне на своята бизнеспрограма, осигуряваща както суровините за производството, така и реализацията на продукцията.
Засега нашите металургични предприятия произвеждат блоков метал и прокатна продукция значително над потребностите на страната. Поради това съгласно заявените и договорени количества за вътрешността те планират и осъществяват износ от порядък на 50 до 80 на сто за различните производства. Така че вътрешен баланс е практически безсмислено да се прави, след като 50 до 80 на сто от производството отива за износ.
В условията на пазарна икономика всеки потребител заявява потребностите си на производител, който му осигурява най-добри условия, в това число и от внос. Правителството няма задължение да изпълнява разпределителни функции между отделните дружества, които са самостоятелни търговски субекти и сами трябва да определят своята стопанска политика. Там, където е необходимо, министерството оказва съдействие, без да се намесва пряко като разпоредител в този процес. Знаете как се намесихме в случая на "Стомана", Перник и помогнахме, но това беше извън нашите преки задължения като министерство.
Освен това следва да се има предвид и фактът, че в извършваните различни форми на приватизация държавата все повече намалява своето участие като собственик. Ако имате предвид разработването на баланс на скрап от черни и цветни метали и сплавите им, което е свързано с втория въпрос, ще Ви информирам и за това. Отпадъците от черни и цветни метали са стратегическа суровина с особено значение за класическите металургични технологии, свързани с повторно топене и преработка на крайни продукти. Осигуряваният за металургичните фирми скрап от черни и цветни метали е два вида: свеж скрап, идващ от производствения процес, например от металопреработването, и вторичен скрап - от промишлен и граждански амортизационен отпадък. Баланси, в смисъл строго разпределение между всички производители и потребители на скрап, такива, каквито бяха разработвани в условията на плановата икономика, очевидно вече не се правят. Това е и трудноосъществимо при все още нестабилното производство в машиностроенето, което трябва да е основен и постоянен доставчик на свежи вторични метали.
Имайки предвид важността на проблемите, свързани с осигуряването на металургичното производство със суровина, в Министерството на промишлеността се получават и обсъждат разчети за потребностите от скрап, осигуряващи изпълнението на утвърдените бизнеспрограми на дружествата. Например цялостен разчет на потреблението на скрап за стоманодобивната индустрия е направен и включен в одобрената от Министерския съвет национална програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл в Република България за периода 1998-2010 г. Този разчет отчита суровинната обезпеченост на програмата от местни ресурси и от внос. Отразено е намаляването на свежия промишлен скрап, като потребностите се обвързват със завишени количества от внос. Понастоящем основен източник на метални отпадъци се явяват дружествата от минната и химическата индустрия, както и остарялото, амортизирано оборудване от други производства.
Съгласно наредбата за лицензиране на търговската дейност с отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им в Министерството на промишлеността постъпва информация от лицензираните фирми за движението на скрапа в страната за всяко тримесечие в годината. Тези данни със задоволителна точност показват количествата скрап, които се получават в страната и са основа при определяне на прогнозните обеми за бъдещи периоди.
По отношение на третия Ви въпрос - как ще се отрази разрешеният износ на отпадъци от цветни и черни метали върху развитието на металургията, Ви напомням, че това решение е свързано с международните договорености на Република България за асоциирането й към Европейския съюз. Когато искаме да имаме достъп до европейския пазар на наши стоки, не можем да поставяме бариери на други, които ние решим, че не ни е изгодно да изнасяме. И аз, както и министър-председателят преди малко, ще си позволя да Ви напомня, че Вие сте член на Парламентарната група на Евролевицата, която безусловно приема асоциирането ни и приемането ни в Европейския съюз. Така че, това са реалностите.
Освен това дали ще има износ или не зависи от това доколко нашата металургия е готова да заплаща нормална пазарна цена за металните отпадъци. За скрапа от цветни метали такъв проблем почти не съществува, тъй като изкупните цени са близки до пазарните. Ако произвежданата продукция е с добро качество и има осигурена реализация, няма основание при съществуващия режим на безмитен внос на вторични суровини дружествата да не осигуряват своите потребности от вносни доставки. За черните метали през миналите години вътрешната цена беше по-ниска. Това определяше интереса за износ на скрапа. Сега вече има тенденция към достигане на цените до пазарните в съседните страни, където предимно се изнасят отпадъци. Очаква се, че при тези условия, въпреки либерализирания износ, няма да се осъществи голям експорт на черен скрап. Точно обратното, видяхме, че в "Стомана" въпросът беше решен всъщност с вноса на румънски скрап.
С цел осъществяването на контрол по отношение на износа на черни и цветни вторични метали и през тази година тази дейност остана на режим на съгласуване от Министерството на промишлеността. Благодаря Ви за интересния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Дилков, имате право на два доуточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз няма да използвам правото си да задавам допълнителни уточняващи въпроси. Искам да ви уверя, господин Божков, че, отново повтарям, със загриженост поставям тези въпроси. Вие сам казахте, че за стабилизиране на "Стомана" ще се наложи да се внесе скрап отвън. Аз и моите съветници ще анализираме стенограмата на настоящото пленарно заседание и ще предложим конкретни, включително и законодателни, мерки с оглед недопускане ликвидирането на производствени предприятия и създаване на условия за нарастване на безработицата в региони, където те са основни. Имам предвид именно "Стомана" - Перник, и, разбира се, много други заводи. Благодаря Ви за изчерпателния и коректен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков относно обособяването на град Стамболийски като самостоятелна община.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председател, господин заместник министър-председател! Актуалният въпрос, който искаме да ви поставим заедно с моя колега, е относно обособяването на град Стамболийски като самостоятелна община. След 1 януари 1997 г. в съответствие с разпоредбите на Закона за административно-териториалното устройство започна процес на отделяне на населените места в самостоятелни общини. На 24 август 1997 г. в град Стамболийски, село Йоаким Груево и село Три водици бе проведен референдум за обособяването им в самостоятелна община с център град Стамболийски. Над 90 на сто от гласувалите са подкрепили искането. Референдуми с положителен вот в община "Родопи" са проведени и в град Кричим и в град Перущица, а на 23 септември 1997 г. документите по референдума са внесени в Министерския съвет и започва изпълнението на процедурата по чл. 9 от Закона за административно-териториалното устройство. Тя се оказа в действителност по-дълга от предвидените в същия закон срокове за вземане на решения, поради което град Стамболийски, град Кричим и град Перущица все още не са обявени за общини.
Аз съм с пълното съзнание, че актуалният въпрос е внесен в средата на месец февруари, а междувременно на първо гласуване, и след това, на второ гласуване вчера, бяха направени поправките в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, поради което съм уверен, че това ще улесни Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин заместник министър-председател имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Вярно е, че доста шум се вдигна и доста непремерени действия бяха направени във връзка с проблема, създаден в община "Родопи". Аз съм длъжен да представя фактологията защо не можаха да се решат проблемите по-рано, да обясня кое пречеше и да изразя своето задоволство от това, че сега вече има нормативна база, на която ние незабавно ще предприемем конкретните действия.
В отговор на Вашия актуален въпрос, започвайки изясняване на фактологията по проведената процедура на обособяване на общини Кричим, Стамболийски и Перущица, казвам трите общини, защото смятам, че в случая не е възможно да се разглежда проблемът за всеки един случай поотделно, след като от инициативни комитети от близо 10 населени места, разположени в западната част на община "Родопи" е подета инициатива за отделянето им от нея. Съгласно изискване на Закона за административно-териториалното устройство на Република България е даден стартът на процедурата за създаване на нови общини. Характерно за искането на инициативните комитети в Стамболийски, Ново село, Куртово Конаре, Три водици и Йоаким Груево е, че те са обединени от желанието им да се включат в състава на нова община с център Стамболийски. Следвайки реда на чл. 9, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство за създаване на нова община, са изпълнени точки 1, 2 и 3, тоест налице е искане за създаване на община, решение на общинския съвет по отношение на искането и предложение на областния управител за вземане на решение.
Със свои решения 271, 272 и 273 от 26 юни 1997 г. Общинският съвет "Родопи" е взел решение за провеждане на референдум на 24 февруари миналата година. Всички си спомняме публикациите в пресата от тези дни и освобождаването на трите общини, както беше коментирано тогава.
За съжаление референдумите, проведени в селата Куртово Конаре и Ново село, са обявени за нередовно произведени поради неявяване на повече от половината избиратели. В Ново село са изразили волята си 610 човека, което е 32,6 на сто, а в Куртово Конаре - 592. Интересното обстоятелство в случая е, че 94 на сто от гласувалите в Ново село и близо 97 на сто от тези от Куртово Койнаре са заявили желание за отделяне от община "Родопи". Тоест има налице желание, но не е спазено изискването за участие на повече от половината живущи там в референдума.
В доклада на областния управител съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 са изяснени обстоятелствата и е защитена целесъобразността обхватът на новата община да се формира от петте населени места. В процеса на преглед и подготовка на материалите за разглеждане от Министерския съвет бяха изразени именно тези факти - че независимо от сериозните аргументи, свързани с целесъобразността на включването на селищата от гледна точка на законосъобразност, това включване би довело до стълкновение с императивната норма на закона и беше препоръчано поставените проблеми да се вземат предвид именно при действията тук в залата на Народното събрание, за да се коригират малките текстове, които препятстваха приключването на този проблем.
Междувременно бяха проведени няколко срещи, на които се обсъдиха възможностите за обособяване на общини от състава на населените места. Аз се срещнах и с депутати, и с кметове от отделните населени места и бяха разгледани всички възможни варианти. Обявяването обаче без промени в закона на трите общини за самостоятелни би нарушило принципите, съгласно които преобразуването на едни единици не следва да нарушава статута на други единици. И селата Ново село и Куртово Конаре биха останали без обща граница с община "Родопи" и връзката им с общинския център щеше да се осъществява през територия на една нова община, която щеше да бъде пълна липса на логика.
Имайки предвид резултатите от референдума и наличието на всички други условия, формално нямаше пречка за създаване на всяка една от общините поотделно. Изследвани са варианти и за последователно създаване на общини във времето. Процедурите, които биха довели до реализирането на волята на населението на всички населени места, биха отнели от 6 до 9 месеца. Нямаше да може да се стартират процедурите и в трите общини едновременно, а знаем, че това винаги създава и недоверие, и известни проблеми. С оглед на облекчаване процедурата по създаване на нови общини от гледна точка на целесъобразност, господин Методи Андреев беше внесъл предложение за промяна в Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вие вчера около обяд гласувахте тези поправки на второ четене и какво остава оттук насетне? След обнародването в "Държавен вестник" е необходимо да измине минималният срок от 10 дни, в които 10 дни да се подготви цялата документация. Ние я имаме, чакахме просто да се приключи с промените в закона. И аз ви гарантирам, че няма да бъде загубен нито един ден и трите общини, това, което е най-важното, ще стартират едновременно, ще бъдат обособени с решение на Министерския съвет и, разбира се, там с указ ще бъдат насрочени избори. Аз се надявам, че на тези избори ще видим с всички живеещи там.
Искам да споделя благодарността си от писмото, което получих преди малко от Съюза на демократичните сили в Перущица, които благодарят за това, което направихте и Вие тук в тази зала. Благодаря. (Частични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Величков, имате думата за реплика.

АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Аз мога само и единствено да изразя благодарност от коректния и изчерпателен отговор на господин заместник министър-председателя, както и на нашите колеги от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили от Пловдивския регион, които съвсем навреме спомогнаха за решаването на този казус, внасяйки поправки в чл. 9 на Закона за административното и териториално деление. Също така изразявам увереност, че скоро трите общини ще бъдат обрадвани с президентски указ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев от народния представител Свилен Димитров, относно нарушаване на Закона за местното самоуправление и местната администрация от управителя на Пловдивска област, господин Андон Андонов.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! В рамките на парламентарния контрол депутати от Парламентарната група на Демократичната левица многократно са поставяли на вниманието Ви въпроса за несъответствие между изискванията на Закона за местното самоуправление и местната администрация и заемането на определени ръководни длъжности в политически партии и стопански организации от страна на настоящи областни управители.
В отговор на актуален въпрос от месец декември миналата година на народния представител Златко Златев Вие, господин Бакърджиев, заявихте - цитирам Ви:
"И затова аз смятам, че за да коментираме дали някъде е имало нарушение или не, трябва да гледаме конкретните случаи. Буквата на закона, разбира се, трябва да се спазва и аз съм за това. Ето защо аз се ангажирам да прегледам материалите".
В своя актуален въпрос колегата Златев визира и управителя на Пловдивска област господин Андон Андонов. Вече два месеца не е получен отговор, а и не е изнасяна информация за извършена проверка по несъвместимостта на заеманите от господин Андонов длъжности - областен управител, член на Борда на директорите на Свободна безмитна зона - град Пловдив АД, председател на Групата общински съветници на СДС и председател на Общинския съвет на СДС - град Пловдив. Сам разбирате, че са нарушени редица изисквания на Закона за местно самоуправление и местна администрация и аз ще си позволя да ги прочета, за да се ориентират по-ясно и колегите в залата, а и слушателите на нашия дебат.
Член 69, ал. 4 гласи:
"Областният управител и неговият заместник не могат да участват в ръководни органи на политически партии и да упражняват търговска дейност по смисъла на Търговския закон за времето на мандата им."
Член 71, ал. 5 гласи:
"Упражнява контрол по законосъобразността на актове и действията на органите за местно самоуправление и местна администрация."
Ще цитирам само част от чл. 72, ал. 2.
"Областният управител спира изпълненията на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване."
Моля да отговори считате ли за законосъобразно съвместяването на тези ръководни административни, стопански и политически постове от господин Андонов и ако - не, какви мерки вземате за изпълнението на законовите разпоредби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Актуалният въпрос, който ми бе зададен от господин Златко Златев и на който отговорих през декември 1997 г. касаеше провеждането на предсрочни избори за органи на местна власт в страната и включването в предизборната кампания на представители на държавната администрация. Въпросът, макар че не беше конкретизиран, получи отговор в пленарна зала. В хода на дебата темата бе разширена от господин Златев и излезе извън рамките на поставения актуален въпрос, поради което не се считам за ангажиран да давам отговор и да изнасям информация за резултатите от извършена проверка така, както сте записали във вашия въпрос.
По несъвместимостта на заеманите постове от господин Андонов - областен управител на Пловдивска област.
Позволявам си да обърна внимание на господа народните представители, че през месец юни 1997 г. на актуален въпрос с аналогично съдържание отговори министър-председателят господин Иван Костов. А съгласно чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не може да се задава актуален въпрос, на който вече е отговаряно. Независимо от това, аз приемам да отговоря на господин Димитров на конкретния въпрос - нарушен ли е Законът за местното самоуправление и местната администрация от областния управител на Пловдивска област.
В Закона за местното самоуправление и местната администрация чл. 30, ал. 3 изчерпателно са изброени случаите на предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник. Аз ще ви ги прочета:
"- при поставяне под запрещение;
- когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление;
- при подаване на оставка пред общинския съвет;
- при избирането му за кмет, заместник-кмет или при назначаването му на щатна длъжност за съответната общинска администрация;
- при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си за повече от шест месеца, с решение на общински съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците;
- при смъртен случай."
В цитирания текст на чл. 30, ал. 3 никъде не е посочено като основание за предсрочно прекратяване на пълномощието - назначаване на общински съветник за областен или заместник-областен управител. Не е въведена изрична забрана в чл. 69 от ЗМСМА и за областния управител да бъде общински съветник.
Единствено в разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от Закона за местното самоуправление се съдържат ограничения в правата на областния управител и неговите заместници. Те не могат да участват в ръководни органи на политически партии и да упражняват търговска дейност по смисъла на търговския закон за времето на мандата им. Ясни и точни текстове.
По първото ограничение.
При разглеждане на това ограничение следва да се изхожда от всеки конкретен случай кой е ръководният орган на съответната политическа партия. За Съюза на демократичните сили това е Националният съвет на СДС. В него се включват представители на регионалните съвети на СДС по ред, определен в процедурни правила за регионалните съвети, приети от Националния съвет на СДС през октомври 1997 г.
Имайки предвид ограниченията на Закона за местно самоуправление и местна администрация по отношение участието в ръководния орган на областния или заместник-областни управители, кметове, заместник-кметове и секретари на общини в т. 12 от Процедурните правила е въведена забрана за изброените лица да бъдат избирани за представители на регионалните съвети в Националния съвет. Тоест, Съюзът на демократичните сили, конструирайки своя национален орган, се е съобразил с разпоредбите на закона и ги изпълнява съгласно правила. Председателите на регионални съвети, които заемат такива длъжности, се заместват в Националния съвет от други, определени по съответен ред.
Имайки предвид цитираното ограничение, областният управител на Пловдивска област не участва в ръководния орган на политическата сила, към която принадлежи. Тоест, няма закононарушение.
По повод второто ограничение. Областният управител на Пловдивска област действително е член на Съвета на директорите на "Безмитна зона" АД - Пловдив. По смисъла на Търговския закон не са търговци прокуристът, търговският управител, търговският пълномощник, ликвидаторът на прекратеното дружество, акционерът, ограничено отговорният съдружник в командитното дружество, съдружниците в дружествата с ограничена отговорност, както и членовете на органите на търговските дружества. (За справка, коментар на Търговския закон от доц. Огнян Герджиков, част първа, стр. 42, глава първа - "Общи положения".)
В Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с Постановление N 7 на Министерския съвет от 1994 г. членове 22, 23 и 24 са въведени ограничения за определен кръг от лица, между които са и областните управители, които не могат да бъдат управители и контрольори на държавните предприятия, на еднолични търговски дружества с ограничена отговорност и членове на съветите на директорите, на надзорните и на управителните съвети на държавните предприятия, еднолични акционерни дружества.
За да се прилагат забраните по членове 22, 23 и 24 от правилника е необходимо да са налице едновременно и двете условия - първо, дружеството да е еднолично и второ, да бъде държавно предприятие. Тоест, създадено изцяло с държавно имущество, каквото дружество "Безмитна зона" АД - Пловдив, просто не е.
В него участват като акционери държавата в лицето на Министерството на финансите с 42 на сто от акциите; община Пловдив - с 35 на сто; Минералбанк - с 10 на сто и 13 на сто от акциите са на частни лица.
Безспорно, господин Димитров, не сме в хипотезата на еднолично търговско дружество с изцяло държавно имущество и следователно за областния управител на Пловдивска област, който не е едноличен търговец, няма забрана да участва в орган на управление на акционерно дружество, което не е еднолично държавно дружество.
Уважаеми господин Димитров, надявам се, че моят отговор внася достатъчно яснота по отношение на съвместяваните от господин Андонов постове и няма да се налага отново да коментираме тези правила и норми. Мисля, че всичко е повече от ясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата за реплика народният представител Свилен Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бакърджиев! Вие си позволихте доста подробно да изложите юридическата страна на въпроса, само че аз бих насочил Вашето внимание и вниманието на залата малко по-встрани. Зададох този въпрос, не за да търся някакво прецизно юридическо решение, а по-скоро да чуя от Вас отговора на въпрос, който си задават пловдивските граждани. Тази тема е дискутирана нееднократно в пловдивските медии, въпросът е задаван и на заседания на общинския съвет и господин Андонов бяга упорито от неговия отговор. Надявам се, че това, което днес изложихте, би задоволило донякъде ръководните дейци на СДС в Пловдив, но най-малкото смятам, че това ще бъде отговорът, който ще внесе удовлетворение на пловдивските граждани. Защото аз не смятам, че твърдението, което и министър-председателят Костов изложи през лятото на миналата година, че председателите на регионалните или общински структури не представляват ръководни политически длъжности, е достатъчно състоятелно. А за мен е още по-интересно как господин Андонов като областен управител ще изпълнява контролните си функции по чл. 72, ал. 2, как ще контролира решенията на общинския съвет, в който той като председател на група общински съветници - най-голямата група в Пловдивския общински съвет, е безспорно фактор за формиране политиката на пловдивската местна управа.
Така че, тъй като нямам претенции да бъда юрист и да познавам наистина тълкуванията на законите, аз мисля, че Вашето тълкувание, което дадохте днес, дори да звучи убедително за непрофесионалистите, най-малко ще убеди обикновените пловдивски граждани в състоятелността на заеманите от господин Андонов длъжности.
След като си позволихте да внесете такава забрана за депутатите, за други членове на Вашите партийни ръководства, да заемат стопански длъжности по Търговския закон, би трябвало това да важи с пълна сила и за местните ръководства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Господин заместник министър-председателят Евгений Бакърджиев има думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Димитров! Аз мисля, че ние изместваме мястото и акцента в темата, която дискутираме. От Вас е зададен конкретен въпрос и аз отговарям дали конкретно е спазен законът, какви са постановките, какви са изискванията и дали отговаря конкретният случай на тези изисквания.
Не мога, разбира се, да взема отношение какво пише в пловдивските вестници. Напоследък разбирам, че всички четат вестници и материали, пуснати по пощенските кутии на депутатите в Народното събрание.
Когато говорим обаче за закони, най-малко в тази зала някой трябва да си позволява да ги тълкува както му хрумне.
Ето защо аз предлагам в "синия" Пловдив, който има 75 на сто сини бюлетини през април миналата пролет, не вие да сте тези, които тълкуват и говорят от името на гражданите на Пловдив. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Следващият актуален въпрос е от народния представител Ангел Найденов, също към господин Бакърджиев, относно освобождаване от длъжност на господин Красимир Герджиков, управител на ООД "В и К" - Димитровград.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Бакърджиев! Моят актуален въпрос е относно освобождаването на управителя на дружеството с ограничена отговорност "В и К" - Димитровград.
На 22 декември 1997 г. по решение на Общото събрание на дружество "В и К" - Димитровград, е освободен от заеманата длъжност управителят на дружеството господин Герджиков. Съдружници в дружеството са държавата, притежаваща 51 на сто от дяловете, и община Димитровград, притежаваща 49 на сто.
Освобождаването на управителя при изричното несъгласие на общината и при вписвани в протокола от Общото събрание възражениа, е резултат от гласуването на упълномощения с Ваша заповед представител на Вашето министерство - господин Пламен Никифоров, в рамките, естествено, на притежаваните и представлявани 51 на сто.
В случая, без да се впускам в разсъждения по нарушенията на предварително обявения дневен ред на Общото събрание и на текстове на дружествения договор, грубо е пренебрегнато мнението на община Димитровград.
Във връзка с гореизложеното и поради обстоятелството, че на Общото събрание не са представени никакви аргументи - абсолютно никакви аргументи, от Вашия представител, моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е следният.
Какво все пак мотивира освобождаването на господин Герджиков и замяната му с господин Камен Николов - пак казвам, в нарушение включително и на изискването по отношение на квалификацията, и не считате ли, че подобен подход не само дискредитира преструктурирането на дружествата "В и К" с потенциално участие на общините до 49 на сто, но и демонстрира грубо пренебрегване на съдружниците на държавата в ущърб на гражданите и на самоуправляващите се общности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Найденов.
Има думата господин Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Найденов! Дружество "Водоснабдяване и канализация" - Димитровград е преструктурирано в държавно общинско през 1996 г. С Решение N 770 от 1 август 1996 г. държавата е прехвърлила 49 на сто от капитала на дружеството на община Димитровград.
Бившият управител на дружеството господин Красимир Герджиков е избран на първото заседание на Общото събрание на съдружниците, което е проведено на 12 ноември същата, 1996 г. Ето какви са финансовите резултати на "В и К" ООД - Димитровград, към 9-месечието на 1996 г. С тези резултати той е поел управлението.
Загуба в размер на 4 млн. 276 хил.лв., несъбрани вземания - 12 млн. 769 хил.лв., задължения към други фирми - 17 млн. 167 хил.лв. Нерадостна картина.
След едногодишно управление на управителя господин Красимир Герджиков цифрите са следните.
Деветмесечие на 1997 г.: несъбраните вземания от 12 млн.лв. са станали 82 млн. 371 хил.лв., задълженията към други фирми от 17 млн.лв. са станали 131 млн. 39 хил.лв.
Значителното нарастване на вземанията и задълженията на дружеството показват, че това не е може би най-доброто управление.
Тенденцията се потвърждава и от окончателните финансови резултати до края на 1997 година: загуба общо в размер на 2 млн. и 130 хил.лв.; несъбрани вземания - 85 млн. 130 хил. лв.; и задължения към други фирми - вече 138 млн. 437 хил.лв.
Освен неблагоприятните финансови резултати поради неизпълнени основни задължения по колективния договор и управленска некомпетентност, със съвместна докладна записка до мен, а и до кмета на община Димитровград от 2 декември 1997 г., синдикалните ръководства на "Подкрепа" и КНСБ в дружеството, са снели доверието си от управителя Красимир Герджиков.
Това са основните причини Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което ръководя, да поиска свикване на общото събрание на дружеството. Общото събрание е проведено на 22 декември 1997 г. и на него са поставени въпроси за разглеждане на финансовите резултати и предложения на мерки за подобряване на неговото управление.
Вие съвсем правилно не сте се впуснали в разсъждения по нарушения на процедурата по провеждане на общото събрание, тъй като такива просто не съществуват. Това е потвърдено и с решението на Хасковския окръжен съд от 23 януари т.г., с което е извършена пререгистрацията на "В и К" - ООД, Димитровград с новия управител господин Камен Николов. Всички документи от общото събрание на дружеството, представени в съда, са признати за редовни.
Накрая обаче, по повод Вашето твърдение, че не е взето становище на общината и е погазена нейната воля и не е съобразено решението с представителите на общината, искам да Ви изясня, явно Вие не сте в течение на случая, че общината се представлява в общото събрание от двама пълномощници - госпожа Светла Русева Стефанова и господин Георги Николов Душев.
На събранието, проведено през месец декември миналата година, госпожа Стефанова е присъствала и е гласувала против освобождаването на господин Герджиков. Господин Душев е отсъствал поради болест, но писмено е представил своето съгласие за освобождаването на управителя.
Искам да отбележа, че всички тези мотиви, които изброих, безспорно дават основание да се освободи управителят на "В и К" - Димитровград, но фактите, които споделяте, проверявайте ги, преди да задавате тези въпроси, защото изпадате в неловката ситуация аз да Ви казвам какво става в Димитровград, вместо Вие да представлявате хората си тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата за реплика народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Очевидно, господин Бакърджиев, материалите, които аз имам и на които имам много повече доверие, отколкото това, което Вие ми представяте в момента, коренно се разминават с фактите.
На второ място, ако бяхте толкова аргументирани и мотивирани, и ако бяхте убедени в това, което казвате, щяхте да представите тези отчети именно на общото събрание и щяхте да се опитате да потърсите съвместното решение с общината в лицето на кмета и на представителите на Общинския съвет, което очевидно не е направено.
А що се отнася до решението на Хасковския окръжен съд поради непредставяне от ваша страна на пълномощията на вашия представител в общото събрание, не е даден ход по исковата молба на общината, но аз се надявам, че все пак вие ще си направите труда да представите тези документи, за да се даде ход и действително да се реши проблемът с правомерността на освобождаването.
Трябва да кажа, че познавам и новоназначения управител. Когато аз бях кмет, той беше ръководител на строителния отдел. Той няма тази квалификация и компетентност, която се изисква съгласно дружествения договор.
Но иска ми се да подчертая, че на практика вашият подход в случая е твърде симптоматичен по отношение на присъщи отговорности, права и задължения на самоуправляващите се общности и няма как да убедите общините, че вие не се стремите към една свръхконцентрация на управленския процес, за да уважавате самоуправлението като начин на устройство на държавата. Няма как да ни убедите, че в случая не се стремите по-скоро към едно неравномерно прехвърляне на права, отговорности и задължения без ресурса по една жизнено важна, жизнено необходима и присъща на населените места и на общините дейност, каквато е водоснабдяването и каквото в случая като подход се демонстрира от Ваша страна спрямо отношението, възраженията и несъгласията на кмета и на Общинския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Найденов.
За дуплика има думата господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Наистина мисля, че би било добре, когато някой води диалог в тази зала, поне преди да говори, да се опита малко да помисли.
Аз Ви казах преди две минути, че един от двамата представители на общината е дал съгласието си да бъде освободен управителят, а Вие ми казвате, че няма съгласие. (Шум и реплики в залата.)
Ама, не мога да разбера, с цветна картинка и легенда ли да Ви го направя, за да го схванете по-простичко, както Ви отива. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.) Какво трябва да направи с Вас човек, за да разберете елементарни, азбучни истини?
Вие говорите за това, че се опитваме да пречим на В и К-тата, на общините, изобщо на всичко, което според Вас би могло да се ползва популистки от страна на БСП. Напротив, на последните две заседания на Министерския съвет - и в понеделник, и вчера, в четвъртък, ние взехме няколко решения, именно за да дадем възможност за по-голямо самоуправление на кметовете на общините, на общинските съвети в страната, с прехвърляне на държавната собственост, те да се разпореждат с нея, с предоставяне на много по-големи пълномощия. Отменихме чл. 79, в който областните управители имаха право административно да отменят актувания и административни актове на кметовете на общините. Защо не искате да го разберете? Толкова ли Ви е сложно?
Това, което ние се опитваме да правим, е действително да смъкнем управлението на по-ниско ниво. А това, че Вие сте бивш кмет, и че сте останали в малцинство и в тази зала, и в страната, вината не е наша. Търсете я в себе си, моля ви! (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Следващият актуален въпрос е от господин Румен Овчаров относно освобождаване и назначаване на кадри в Комитета по енергетика и отрасъла като цяло.
Заповядайте, господин Овчаров, да развиете актуалния си въпрос към господин Бакърджиев.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Здравейте, господин Бакърджиев! Надявам се да сте се успокоили вече и да не ми се карате толкова много и на мен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз съм винаги спокоен, когато имам умни хора срещу себе си.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, благодаря.
Уважаема госпожо председател, господин заместник министър-председател, колеги! В отговор на питане през месец септември Вие си позволихте да кажете от тази трибуна, че ще уволнявате партийните секретари от енергетиката. Няколко дни по-късно, по време на дебата по проблемите на енергетиката, Вие заявихте тук, че енергетиката не може да става място за политически борби, че там имат място само висококвалифицираните специалисти.
За съжаление имам основание да констатирам, че като че ли отново сме свидетели на разминаване между думи и дела. Ще ви дам няколко примера, които ме карат да мисля така.
През месец октомври бяха проведени масово конкурсите за новите управители на клоновете на електроснабдителните предприятия в страната.
В "Електроснабдяване" - Перник, конкурсът беше спечелен от Андрей Кратунов - досегашен управител на предприятието, с 35-годишен стаж. На второ място беше класиран Александър Методиев - главен инженер до момента. Впоследствие и двамата бяха уволнени, след спечеления конкурс през месец октомври.
Назначен за управляващ беше дотогавашният началник отдел "Енергиен" на "Фармация" - АД, чието назначаване не отговаря нито на квалификационните, нито на изискванията за стаж по правилника за техническа експлоатация.
В същия този период от време беше спечелен конкурсът за "Електроснабдяване" - Пловдив, от дотогавашния управител Васил Братанов. В началото на тази година и той беше уволнен.
Уволнен беше също така и досегашният управител на "Електроснабдяване" - София окръг, независимо че беше класиран на първо място в проведения конкурс. За временно изпълняващ длъжността беше назначен енергетикът на завод "Чавдар" в Ботевград, който също не отговаря на изискванията.
Междувременно бяха уволнени и главният инженер на "Електроснабдяване" - Враца, беше уволнен началникът на район Силистра инж. Милушев, бяха уволнени началниците на отдел "Електроснабдяване" в Националната електрическа компания Иван Йолов и Богдан Николов. Предупреден за уволнение е и Симеон Симов от същия отдел.
Давам тези примери, за да не прозвучи голословно въпросът, който ще Ви задам, а той е: уволняват се ръководители, спечелили конкурси само преди месеци, като се използват хора, нямащи необходимата професионална квалификация и опит.
Конкретният ми въпрос е: каква е кадровата политика, която провеждате в отрасъл "Енергетика"? Какви са критериите, съгласно които се извършват кадровите промени? И какъв в крайна сметка ще бъде крайният резултат от тази политика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Овчаров, мисля, че заседанието е до 14 часа. Надявам се министър Муравей Радев да не бъде отложен отново за следващия петък. Действително много станаха въпросите всеки петък и не се смогва с отговорите на тях. Днес имаше само към мен пет въпроса, на които трябваше да отговоря от трибуната и три писмени. Аз мисля, че е крайно време да дойде този пусти ваш конгрес, да се наместите там, който каквато позиция гони, и да започнем да си гледаме работата нормално. (Ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.) Иначе с тази показна активност ще станете смешни и на кокошките.
Но да се върнем на темата за енергетиката. Днес в отговор на премиера господин Иван Костов чух нещо, което може би трябва да се казва на всеки отговор, поставен от представител на Българската социалистическа партия в този парламент: Аджеба, откъде паднахте тази година, къде бяхте до миналата, че сега започнахте да разбирате какво става в България? (Ръкопляскания от СДС.) Кой управляваше нашата родина, кой я добута дотук, че сега да се мъчим да я изваждаме от блатото, а вие, като ни лук яли, ни мирисали да се усмихвате нагличко и да присъствате в този си безобиден вид. (Ръкопляскания от СДС.)
Какво представляваше здравеопазването знаем всички, но днес се задават такива въпроси. Какво представляваше енергетиката знаем всички и вие продължавате да питате, като че ли не бяхте министър в правителството на Жан Виденов, като че имате амнезия и сте забравили какво Ви се е случвало в живота, (ръкопляскания от СДС) като че ли забравихте колко нещо се открадна по Ваше време в енергетиката, господин Овчаров. (Единични ръкопляскания от СДС.) Аз само ще дам примера с това, че ако миналата зима младите хора, възрастните хора, мнозинството не бяхме излезли по улиците, вие щяхте да дадете газопроводната мрежа на чуждите капитали. Българските тръби, господин Овчаров. (Ръкопляскания от СДС.) И това го имаме с документи. И зная, че сте притеснен, господин Овчаров, но пусто, конгрес ви чака.
И така, да минем към енергетиката.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Хайде все пак да минем към конкретното.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Кадровата политика, господин Овчаров. Аз не само съм казал, аз ще казвам и винаги ще махам тези партийни секретари, които докараха България дотук. Тук не трябва да имате никакво съмнение и можете да ме цитирате всеки път.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Няма да е задълго.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: За какво обаче става дума, когато говорим за конкретни данни? Ето, аз ще Ви дам конкретните данни. В Централно управление на Комитета по енергетика са освободени само 37 човека. От тях 13 са излезли в пенсия, 8 са напуснали по собствено желание, 7 поради изтичане на трудовия им договор, а 9 поради трансформиране на щатни бройки. Осем от последните девет обаче са били регионални инспектори с онези неясни функции, разпръснати из областните центрове. И както твърдят нашите колеги от Комитета по енергетика, тяхната работа е била да си пазят топлите местенца там и да си получават щатните заплати. От всички освободени, като ръководни служители, са били 13. Като казвам ръководни обаче да сме наясно за какво говорим - в цялата табличка, включително и експертите ги слагам тук. От освободените началник на отдели са само 3-ма, главни експерти - 2-ма, експерти - 8. Ето това е картината в централната администрация. Много ли Ви притеснява?
Какво става в същото време с назначенията? Назначени са общо 30 човека, в това число 1 началник на управление, 1 парламентарен секретар, 8 главни експерти и 4-ма експерти. Всички те са с висше образование и квалификация изисквания от възложените им функции. Общо в системата на Комитета по енергетика, знаете, има около 100 търговски дружества с държавно участие, най-големи от които са НЕК, мини "Марица-изток", "Булгаргаз"-холдингите, "Енергоремонт", "Минстрой" - общо работят повече от 30 хил. човека. И този огромен кадрови потенциал трябва да работи именно за енергетиката, господин Овчаров, а не за това, което Вие правихте десетилетия наред. Значи тези, които добутаха отрасъла дотам да стане губещ, да го съсипят така, че ние през цялото време да се занимаване с това коя мина къде ще рухне и къде ще стане инцидент, и къде ще се запали пожар, с това ръководствата на тези дружества да се занимават предимно с източване на средства и да сключват договори извън задължителните по закона с държавните поръчки. Ама разбира се, че такива хора ще си ходят, господин Овчаров, естествено, че ще си ходят. (Ръкопляскания от СДС.) И аз се радвам, че имаме възможност да махаме точно тези циреи от нашето общество.
Но да минем нататък. Въгледобивът. От дванадесет търговски дружества са сменени изпълнителните директори само на три, господин Овчаров. Аз мисля, че тук не работят достатъчно добре. (Единични ръкопляскания от СДС.) А може би не трябваше да бъдат сменени ръководителите на "Бобов дол" миналата година, които доведоха до този трагичен случай с 10-те загинали? Разбира се, че ще си ходят.
Какво става в Националната електрическа компания? Тук бе подменен целият Съвет на директорите, който всъщност виждаше решаване проблемите на НЕК с необосновано повдигане на цените. Разбира се, че такива хора ще си ходят. От юли 1997 г. досега в Централното управление на НЕК са освободени всичко цифром и словом 18 човека. И 11 от тях са напуснали по лични причини, или по взаимно съгласие. Трима са освободени поради изтичане на договорения им срок, т. е. трудовите договори не са продължени, затова че са изтекли. Двама просто са излезли в пенсия, а други двама са уволнени дисциплинарно поради грубо нарушаване процедурите за възлагане на ремонтни дейности в компанията, което е довело до загуби и ощетявания - това, за което преди малко говорих, за злоупотреби, за източване на пари от държавната енергетика.
В края на миналата година, Вие споделихте, бяха проведени конкурси за управители на производствени и енергоснабдителни клонове от системата на НЕК. След проведените 28 конкурса бяха сменени 6 управителя. Но според протоколите тези, които са освободени, 6-те са се представители не само слабо, а сериозно непрофесионално. Двама от управителите на дружества са напуснали по собствено желание, други двама, имам предвид АЕЦ "Козлодуй" и клон Перник, са освободени поради лоши финансови резултати. Вие дадохте и конкретния пример.
В топлофикационните дружества от общо 20-те дружества в системата на Комитета по енергетика, през този период са сменени изпълнителните директори на четири - Русе, Велико Търново, Разград и Ловеч. Главна причина са лошите финансови и производствени резултати на дружествата.
В "Енергоремонт холдинг" не са сменяни ръководни кадри, а в "Минстрой холдинг" е освободен изпълнителният директор на дружеството в Божурище и то по негова молба. И понеже споменавам "Минстрой холдинг" искам да споделя какво представлява "Минстрой холдинг", който е 75 на сто държавно участие, и да кажа кой е изпълнителен директор на "Минстрой холдинг" - Николай Вълканов, който едновременно е и изпълнителен директор на частното "Минстрой майнинг" и вицепрезидент на "Мултигруп". Може би трябва да го запазим, господин Овчаров, за да вървим, както вървяхте при вашето правителство? Вицепрезидент на "Мултигруп" при 75 на сто държавно участие? И още, член на Надзорния съвет на "Топенерджи" от квотата на "Мултигруп". Онова "Топенерджи", в което и Вие, господин Овчаров, заедно с него си другарувахте почти до края на миналата година.
Ето това са заварените хубави, хубави кадри, господин Овчаров, и хубава система в управлението на енергетиката.
Има и още нещо, което, според мен, е обидно за държавата. Това, че "Минстрой майнинг", помещавайки се в града, която е 50 на сто и държавна собственост, с големи половинметрови букви отпред не пише държавната фирма, а пише "Мултигруп".
Господин Овчаров, аз искам да Ви декларирам, че ако е забавено темпото със смяна на хора, които работят и представляват държавата ни по този начин, ще ускоря темпото. Благодаря ви. (Ръкопляскания от сдс.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата за реплика, господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бакърджиев, мисля, че ние тук с Вас идваме да си отговаряме на въпроси - по-простички и по-яснички, а не да си приказваме кой къде е скачал през миналата година - януари и февруари. Вие там сте специалист. Аз не разбирам от тази работа.
Що се отнася до информацията, която дадохте, първо, искам да я коригирам. Сменен е управителят на "Топлофикация" - Шумен. Някой пак Ви е излъгал. И той!
Второ, "Минстрой" не беше в системата на Министерството на енергетиката, докато аз бях министър. Отново някой Ви е избудалкал. Той беше в рамките на Вашето министерство, господин Бакърджиев. И това ли не знаете?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Кой е казал, че не е бил?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Що се отнася до останалите неща, за които си приказваме, аз говоря за политика. Говоря за политика, а не за изреждане на цифри и на уволнени хора. За това Ви питах в писмения си въпрос. Вие за съжаление там не ми отговаряте, а ми четете лекции по това каква е била административната реформа в България.
За каква политика ще говорим, господин Бакърджиев, когато Вие вече цяла година не назначавате постоянен управител на АЕЦ "Козлодуй"? За каква политика ще говорим, когато конкурсът за този управител е отново отложен? За каква политика ще говорим, когато 6 месеца заместник-управителят по радиационна безопасност и ядрена безопасност стои неназначен и едва сега го назначихте, след като Европейската комисия казва, че без този човек трябва да спрем Първи до Четвърти блок? Ръководителят на Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия не беше назначен допреди 10 дни. Цяла година, господин Бакърджиев, а Вие ми говорите за политика.
Трябва все пак човек да има някаква мяра. Уволнявайте, но 4 пъти досега е сменено ръководството на Националната електрическа компания. Колко пъти трябва да ги смените? Три пъти сменихте ръководството на "Бобов дол". Колко пъти трябва да ги смените? Докога ще повтаряте? (Оживление.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Вие бъркате служебния кабинет с нашия, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Когато си говорим за злоупотреби, господин Бакърджиев, все пак човек трябва да има някаква мярка в наглостта си. Вие държите един управител на "Булгаргаз", чиито далавери са вече факт в целия свят и се опитвате да уволните Пешлеевски, като си позволявате Вие, заместник министър-председател, да цитирате актове на Сметната палата, които все още не са готови. Знаете, че нямате това право или за Вас законите за държавната тайна в България не важат? Прекалено много неща започнаха да не важат за Вас, господин Бакърджиев, в тази държава.
Накрая завършвам с това, че има една приказка, една мъдра мисъл, че умният човек се учи от грешките на другите. Това, че Вие не се научихте и поучихте от грешките на другите, е вече факт. За съжаление, не можете да се поучите и от своите грешки, защото ги повтаряте втори, трети, четвърти път. Не знам как бих могъл да Ви оценя и да квалифицирам политиката Ви. Във всеки случай тя не е умна, а резултатите за съжаление ще сърбаме всички ние, цяла България. Те няма да закъснеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакайте. За да искате процедура, първо научете процедурата. Най-напред има дуплика на вицепремиера. (Оживление.) Не е приключила процедурата с реплика - дуплика. Моля да изчакате няколко минути.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Той може да говори още час и половина.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Колкото иска, толкова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз на Вас винаги Ви говоря простичко, защото знам, че по друг начин няма да ме разберете. (Силно недоволство от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, не нарушавайте реда в залата, за да не Ви отстраня!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Имайте търпение. Както сте оставили гегата пред входа, така изслушайте какво Ви говоря. (Оживление.)
Господин Овчаров, когато говорим за наследство и когато говорим за АЕЦ "Козлодуй", аз ще Ви върна, че първите констатации, които бяха направени миналата година, са за над 7 млрд.лв. злоупотреби при възлагане на фиктивни ремонти. Още лятото на миналата година! И ако говорим за далавери, нека да си говорим с точни цифри. Аз винаги ще казвам, че по Вашето управление - 1995-1996 г., беше източена цялата държава, разбира се, и енергетиката.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Докажете го, господин Бакърджиев! Докажете го!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Второ, когато говорим за кадрова политика и за поуки, разбира се, никой не е съвършен, разбира се, и ние сме идеални и правим грешки. Това е обяснимо. И тогава, когато видим, че сме сгрешили, вземаме съответните мерки.
Само че имаме един много сериозен проблем. Умните се учат от грешките на глупавите. Така е, но при вас имаше толкова много грешки, че ако решим да се поучим, трябва само това да правим. А ние искаме да работим през това време, господин Овчаров. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
За процедура - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля да се удължи работното време до изчерпване на отговорите, които очакваме от представителите на Министерския съвет по дневния ред, който е представен днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Корнезов.
Гласували 121 народни представители: за 85, против 25, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев от народния представител господин Петър Башикаров, относно Заповед N 45 от 5 февруари 1998 г.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Радев, с Ваша Заповед N 45 от 5 февруари 1998 г. се освобождава Иван Петров Чолаков - изпълнителен директор на "Оптикоелектрон" ЕАД - Панагюрище, като на негово място назначавате Асен Иванов Николов. На 6 февруари 1998 г. работниците и служителите на "Оптикоелектрон" - Панагюрище, представляващи колектив от 1700 души, оспорват подписаната от Вас заповед и настояват за нейната незабавна отмяна, във връзка с което е обявено гражданско неподчинение с преустановяване на производствената дейност и масови стачни действия. В продължение на две седмици хората от "Оптикоелектрон" ясно посочиха причината за своя протест - смяната на изпълнителния директор на дружеството.
Наистина смяната на Иван Чолаков най-малкото буди недоумение поради положителните резултати, постигнати от предприятието под негово ръководство през последните две години и половина.
"Оптикоелектрон" е предприятие от оръжейния отрасъл с уникална концентрация на върхови технологии. Предприятие, което няма аналог в Европа. Въпреки огромните затруднения, предизвикани от загубата на традиционните пазари, предприятието успя да преориентира своята дейност за западните пазари, като в момента около 65 на сто от продукцията се реализира в Германия, Англия и други западни страни.
Когато Чолаков пое управлението на комплекса, работниците и служителите не бяха получавали заплати 16 месеца и нито едно от старите задължения не се обслужваше. Предприятието беше на загуба и твърдо вървеше към фалит. Към момента на издаването на Вашата заповед не само всички стари заплати са изплатени, но нивото на средната работна заплата, която се изплаща редовно, е добро и е в съответствие с постигнатите икономически резултати на предприятието. Старите задължения се обслужват редовно и може да се каже, че в основни линии преструктурирането е завършило, тъй като нормалната стопанска дейност на "Оптикоелектрон" вече не зависи от специалната продукция (при съхранен потенциал за нейното производство), а се осигурява от гражданска продукция.
За изминалата 1997 г. предприятието отчита печалба и затова най-малкото е странна смяната на изпълнителния директор на предприятието в един такъв момент, когато можем да кажем, че "Оптикоелектрон" опредeлено е излязъл от тежката икономическа криза и основен принос за това положително развитие имат Чолаков и неговият мениджърски екип.

Именно затова работниците и служителите на предприятието справедливо поискаха мотиви от Министерството на финансите. На 19-и този месец Вие назначихте тематична финансова проверка на предприятието. Целта на проверката, която завършва днес, е да установи данните от отчета на предприятието за последното тримесечие на миналата година, представен на 16 февруари 1998 г., спрямо прогнозата от 20 януари 1998 г. Естествено възниква въпросът защо проверката се извършва почти две седмици след подписването на заповедта и не е ли бил подведен министърът да я подпише. При създалата се ситуация възникват още много въпроси, както във връзка с конкретния случай, така и това е повод да се актуализират нерешените въпроси на целия оръжеен отрасъл.
Но моят конкретен въпрос към господин министъра е: какви са мотивите и критериите за назначаването на Асен Николов на мястото на Иван Чолаков? Надявам се, господин министър, че Вашият отговор ще даде възможност за стабилизиране състоянието на предприятието и положително решаване на възникналия проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров. Преди да дам думата на господин министъра, ще си позволя малък коментар. Обикновено парламентарният контрол е начинът, по който опозицията иска да получи информация и да контролира правителството. И за мен е направо изненадващо, че след като беше поискано удължаване на времето от Демократичната левица и оставащите въпроси са предимно от нея, в залата останаха пет народни представители от Демократичната левица, трима от които имат въпроси.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Там колко са?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Ние нямаме въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Башикаров, Вашият въпрос беше актуален миналата седмица. Вие не дойдохте, за да получите актуалния ми отговор. Днес ще го получите не толкова актуален, но за сметка на това Вие добавихте към първоначалния си въпрос още 5-6 подвъпроса. Дано добре съм ги запомнил, за да се постарая да отговоря и на тях. Защото този въпрос наистина е много важен. Този въпрос е сериозен, защото този въпрос не се възпроизведе от само себе си, нито се разви от само себе си, вероятно няма да приключи от само себе си.
Господин Башикаров, не всички хора, които са запознати с нашумелия случай, така нареченият "инцидент Оптико-електрон", знаят точно за какво става дума. Няколко думи по това какво е това предприятие.
Да, вярно, военнопромишлен комплекс. Да. Но то поначало е предприятие в много тежко финансово състояние. То е включено в един лош списък, наречен списък на предприятията в изолация, и е под особен режим. Това е особеното на това и на някои други предприятия. Този особен режим се отчита всеки три месеца на годината като резултат и се наблюдават тенденциите на развитието на тези предприятия. Това става вече по една рутинна, установена практика и всяко тримесечие Министерството на финансите, което има нещастието да бъде суверен точно на тези предприятия, по-голямата част от тях са от промишлеността, сверява данните за тяхното положение, за тяхното състояние и отчита едни от показателите на Споразумението между България и Международния валутен фонд и между Световната банка и България. Така че този въпрос е много важен и изпълнението на поетите ангажименти по отношение на предприятията в изолация са критерии за взаимоотношенията ни с международните финансови институции. И това вероятно на много хора вече е известно.
Какво е положение с предприятието "Оптикоелектрон" за миналата 1997 г. Най-общо казано, обемът на продукцията на това предприятие е почти равномерен като приходи от производствена дейност и за четирите тримесечия. Обемът, натуралните показатели са почти еднакви. Първото тримесечие това предприятие бележи значителна печалба в резултат на курсови разлики от износ на продукция, произведена от материали по стари цени. Това са двата основни фактора, които доведоха до една значителна, бих казал, много добра печалба на предприятието за първото тримесечие на миналата година.
Следващите тримесечия, отчитани по същия начин и влизащи в справката, която Министерството на финансите изготвя за всички тези предприятия, бележат постоянна тенденция на влошаване на финансовото състояние на предприятието, което идва от увеличени разходи. Почти при един и същ обем продукция разходите се увеличават с всяко едно тримесечие към края на годината, поради което и финансовият резултат намалява, за да стигне през четвъртото тримесечие до отрицателна стойност. Тази отрицателна стойност е фиксирана в поредния отчет, който искаме от всички тези предприятия. На 20 януари ние констатираме една изключително негативна тенденция във финансовото състояние на това предприятие.
Какво друго ни прави впечатление. В същото време е налице обратна тенденция. От първото тримесечие нататък до края на годината работната заплата се увеличава трикратно. Почти 300 на сто е увеличението, 299 на сто е точното число. Значи, предприятието работи, произвежда равномерно продукцията като обем, влошава непрекъснато финансовите си резултати, увеличава разходите към края на годината, в същото време увеличава трикратно разходите за работна заплата и приключва миналата година по данни на същото това ръководство, за което Вие сега казвате толкова ласкави думи, на загуба.
Какво друго още прави впечатление. Прави впечатление, че миналата година това предприятие не плаща данъци. Не плаща. Начислява данъците в съответствие с действащите закони, но не ги плаща. Лично аз - и тук си признавам, че съм сгрешил, което тази година едва ли ще повторя като грешка - три пъти си позволих да разсроча данъчните задължения на тази фирма към държавния бюджет и винаги е била вадена от сто кладенеца вода, за да докажа, че ако това предприятие не си плати точно сега данъците, следващия период, през другото тримесечие ще ги плати, но не само, че ще плати с натрупване, но в същото време то ще цъфне и ще върже. И три пъти подред миналата година аз отлагах плащането на тези данъци за цялата минала година.
Същият процес се повтори в началото на тази година, през първото тримесечие на тази година. Отново от сто кладенеца вода и отново последващо разсрочване на тези задължения.
Положението на това предприятие наистина е много лошо, много тежко. То има необслужвани задължения, необслужвани кредити по ЗУНК за около 9 млрд. лв., има неплащани лихви към тези необслужвани кредити от около 1 млрд. лв., има почти 1 млрд. 400 млн. лв. разсрочени плащания по данъци за миналата година и за първото тримесечие на тази година. Ако това положение не е катастрофално, кажете ми какво е то тогава? Ако Вие казвате, че тези данни не са верни и някакви си двайсетина дни след първите данни същото ръководство ми дава други данни, различни от първите, защо това най-елементарно да не бъде проверено от онзи орган, който трябва да проверява тези несъответствия, наречени финансова ревизия, та имаше толкова бесен протест срещу влизането на финансова ревизия в това предприятие?
Господин Башикаров, всеки един работник би защитил този директор, който независимо от влошаването на финансовото състояние на предприятието дава високи заплати и не само, че ги дава, а ги увеличава трикратно. Аз съм убеден, че ако Вие бяхте работник в това предприятие, щяхте да го защитавате точно така, както и хората, които искат оставането на този директор. Но, господин Башикаров, ако Вие за момент си представите, че сте собственик на това предприятие, ако Вие сте един отговорен собственик на това предприятие, господин Башикаров, със сигурност Вие бихте уволнили немедлено подобен ръководител. И аз в момента нямам никакъв друг избор, освен честно и отговорно в ролята си на собственик в лицето на държавата, представляван от финансовото министерство, да извърша точно този необходим акт.

Това и направих. Само че твърде много интереси се засегнаха от този акт с този резултат, в крайна сметка. Твърде много неща се случиха. Твърде много опити имаше по един или друг повод този отделен административен акт да бъде поставен в съвсем друга светлина.
И аз казах съвсем честно и отговорно и на хората, които протестираха. Защото аз уважавам такива протести. Казах им, че арбитър ще бъде онзи обективен фактор, наречен "резултат вследствие на финансова ревизия".
В момента се извършва точно такава финансова ревизия. И аз като министър на финансите, който съм подписал тази заповед, питам: как така Вие, господин Башикаров, знаете, че тя точно днес приключва? Някакви много интересни начини, по които Вие добивате информация, различна от тази, която има, първо, суверенът на това предприятия, и, второ, министърът на финансите, като ръководител на Държавен финансов контрол в страната.
Тази ревизия, господин Башикаров, ще приключи тогава, когато установи безспорно, по безспорен начин истината за тези процеси, които текат в това предприятие, за тези финансови резултати, които са налице в това предприятие, тогава, когато имам истинската обективна база, за да взема окончателно своето решение. Това е моят отговор на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика до две минути, господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Радев! За съжаление не мога да изразя удовлетворение от Вашия отговор, по следните причини. Категорично не съм съгласен с насоката, която дадохте Вие във Вашия отговор, която има за цел да представи управлението на Иван Чолаков и неговия екип като евтин популизъм, което води до тежки последици за финансово-икономическите резултати на предприятието. Картината според мен е различна.
Ако Министерството на финансите няма концепция как да излезе това предприятие от тежката криза, то такава концепция според мен съществува в управленския екип на предприятието. И финансово-икономическите резултати показват действения характер на една такава концепция.
Само няколко цифри ще спомена. Във връзка със забележката Ви, че неоправдано са се увеличавали работните заплати, трябва да отбележим, че средната брутна работна заплата за дружеството за м. декември 1997 г. е нараснала с 272 на сто спрямо м. декември 1996 г., като за същия период инфлацията, отчетена по статистиката, е 578,60 на сто.
Това твърдение също така се опровергава от анализа на финансовото състояние за периода 1995 - 1997 г., и конкретно от структурата на разходите за дейността, откъдето е видно, че разходите за заплати и други възнаграждения през 1995 г. съставляват 23,3 на сто от всички разходи за дейността, докато за миналата 1997 г. относителният дял на разходите за заплати и други възнаграждения към общия размер на разходите за дейността е намален и съставлява 22,9 на сто. (Председателстващият звъни.)
Тенденциите за развитие на едно предприятие могат да бъдат установявани само в контекста на един дългосрочен анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството, а не от резултатите на едно тримесечие през годината. А конкретните измерения на тези тенденции са как се осъществява конверсията, как се осъществява пазарната стратегия и производствената програма на дружеството.
За сведение на всички, които слушат... (Председателят звъни.)
Аз се извинявам, още секунда само и приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз също се извинявам, но...
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Бих посочил нарастващия обем на износа спрямо общия обем на реализация през годините, както следва: Завод за оптика - 2 на сто в 1991 г., 91 на сто в 1997 г., "Оптикоелектрон" - 9 на сто през 1992 г. до 33, 4 на сто през 1995 г. и 54 на сто през 1997 г.
Конкретните финансово-икономически показатели на тази тенденция намират израз...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Башикаров, принуден съм да Ви прекъсна, защото вече с две минути говорите в повече.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: ...и в изменението на капиталовата адекватност.
Добре, съжалявам, че нямам време. Бих искал да приключа с моето убеждение, че очевидно на 5 февруари, господин министър, когато сте подписал заповедта, Вие не сте бил напълно наясно нито какво подписвате, нито защо го подписвате. Иначе не мога да си обясня защо две седмици след това, след издаването на заповедта, Вие събирате мотивите за уволнението.
Ясно е също така, че мотивите за назначаването на Асен Николов са политически, тъй като по делови и професионални качества неговата кандидатура значително отстъпва на Иван Чолаков. И разбирам сега в каква посока могат да се очакват и резултатите от тематичната проверка.
Страхувам се, че ревизията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега вече наистина ще Ви отнема думата, защото говорите три минути повече, отколкото имате право. Така че Ви е отнета думата, господин Башикаров. (Петър Башикаров говори на изключен микрофон.)
Моля Ви, всички спазвайте регламента, нямам предвид само господин Башикаров. Много рядко правя това, което сега правя. Оставям ви да говорите и по две минути повече. Но все пак трябва да има някакъв ред.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Башикаров, Вие накрая завършихте с онова, с което трябваше да започнете, с характера на това, което организирахте Вие, Ваши приятели и вашата партия в това предприятие. Защото това, което стана там, е един организиран процес, незаконно организиран процес. Един процес, който не прави чест на техните организатори.
Вие си позволявате от тази трибуна да ме учите на икономически и на финансов анализ. Вие ми цитирате едни числа тук, които сте взели от онова предприятие и от онова ръководство, което в продължение на две или три седмици си позволи да смени диаметрално противоположно числата от един отчет, като рязко намалява разходите и силно увеличава финансовия резултат точно в края на годината. Но не забравяйте, че това е нещо, което се доказва и е единственият начин аз да зная кое е вярно от Вашите твърдения, но тях аз не ги знаех преди днешния ден. Но аз зная твърденията на едно ръководство, което в продължение на няколко седмици дава два значително различаващи се отчета помежду си. И аз търся причината, източника на тази разлика. И си обяснявам защо става така.
Това, обаче, като меродавно заключение може да направи единствено финансовата ревизия. Но това изглежда не хареса на организаторите на този процес, като един опит за ескалация на напрежение в България в един неслучайно важен момент, изключително важен момент в България.
Вие, господин Башикаров, ми говорите за граждански протест. Аз дълбоко уважавам всички форми на граждански протест, защото сигурно хората, които ги правят, дълбоко са убедени, че са прави. Аз не уважавам обаче онези, които манипулират и се опитват да извлекат особена изгода от такъв един протест.
И Ви казвам следното. Тази стачка, като се абстрахирам от гражданския протест, идваха хората, срещах се с тях, разговарях, моите уважения към тях, но стачката сама по себе си е абсолютно незаконна. И Вие го знаете чудесно. Стачката е незаконна, защото тя не е предмет на трудов спор. Тук просто не се защитават трудови права. Тя не бе обявена по законния начин, не бе предупредено за такава стачка. Това бе една изключителна ескалация на напрежението и нищо друго. И нищо друго. Едно напрежение, което освен дето цели дестабилизация на страната, цели и най-вече да извие ръката на финансовото министерство и то да каже: "Да бе, този директор ще си го върнем, каквото и да стане".
Как може България днес, на прага на ХХI век, в едно 100-процентово държавно предприятие да не бъде допуснат Държавен финансов контрол да направи ревизия с редовно издадена заповед? Как е възможно това? Това е първият случай в историята на България вероятно. Първият случай, в който в държавно предприятие държавна финансова ревизия да не бъде допусната. Защо? Кой не я допусна? Същите хора, с които аз цял ден водих разговори и преговори, да ми заявяват по телефона: "Вие подценявате нашата интелигентност, господин Башикаров."
Това са думи на хора от така наречения стачен комитет. За какво става дума тук?

Аз заявявам категорично пред всички вас така, както казах и преди две седмици: тази финансова ревизия ще даде отговор на много въпроси. Ако някой се страхува от тях, ако някой има право да избягва от отговорностите или се опитва да го стори, това е негов проблем. Когато тази финансова ревизия приключи своята работа, когато имам нейните резултати, когато анализирам процесите и събитията, които там са ставали, потвърждавам онова, което казах, аз или ще отменя заповедта, която беше предмет на протест, или ще я потвърдя. Но най-вероятно, освен потвърждаването й, ако има всички необходими, разбира се, доказателства за това, и немалко други хора биха били подведени под отговорност за тези незаконни действия. Това може да бъде решено само от една действително арбитражна проверка, извършена от Държавен финансов контрол.
Ама на вас не ви харесвало, казвате, финансов контрол да ви проверява, искали сте международен одит! Питам ви: "Делойт и Туш" ли искате или някой друг, за да ви го доставя и него? Или ще кажете: "Те са нещо, което ние не признаваме.". Или може би финансова ревизия от Куба да ви докараме, или от някъде другаде? Кажете какво трябва, но трябва истината да бъде разбрана. И аз ви обещавам, че като разбера цялата истина, ще постъпя така, както трябва да постъпи един отговорен собственик на едно държавно предприятие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към господин Муравей Радев - министър на финансите, от народния представител Руси Статков относно неизпълнение на субсидията за община Лом.
Господин Статков, надявам се, че Вие като опитен парламентарист ще спазвате времето, защото днес ме тормозят с неспазване на определеното време.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! По принцип въпросите за субсидията сигурно вълнуват всички общини в България, обаче аз поставям въпроса за Лом, защото действително Лом е един изключително трагичен случай - един трагичен случай, който се опитах по време на обсъждане на Закона за държавния бюджет да поставя на вашето внимание. И съм признателен на тези колеги от мнозинството, които ме подкрепиха. Малко не достигна, за да бъде взето едно правилно решение. Защо? Защото, първо, субсидията, която е определена за общината за 1998 г., е на изключително ниска база от 1997 г. и е крайно недостатъчна за потребностите на общината при състоянието, в което се намира. При нужда от 6 млрд. и половина за плащане, за разходите, има субсидия 3 млрд. и половина и от собствени приходи 1 млрд. и половина. Останалото не може да се разплати или да се извърши.
Става дума за следното. Само за болницата са необходими 2 млрд. и половина, отделно 2 млрд. за просвета и 1 млрд. и половина за социални грижи. (Неразбираема реплика на министър Муравей Радев.) И изключително за другите дейности, които не са маловажни, нищо няма. Същевременно, тук господин министърът се опитва да ме реплекира, няма депозити Лом, нямат стотинка, господин министър.
Следователно, изхождайки от този аргумент и на следващо място от икономическото състояние на общината, което се влошава, не е без значение и смяната на 15-те най-добри директори, които са на водещите предприятия; не е без значение и факторът, че 30 на сто от населението е ромско и е без земя, това са 12 хиляди; не е без значение и въпросът, че Електрокарният комбинат се затваря, защото не се отваря сделката с Русия. И други фактори, които като тенденция влошават още повече нещата. И най-сетне, господин министър, не е без значение това, че със собствените приходи ще има изключително големи проблеми както за цялата страна, така и за община Лом, в резултат преди всичко на Вашите грешки и недооценяване на ситуацията.
Така че общината е изключително зависима от субсидията, която получава. За съжаление, обаче, субсидията се получава неритмично: януари - 42 на сто, февруари - малко повече. Когато обаче за заплати само са нужни 300 млрд., а сумата за януари е 120 млрд. и собствени приходи 100 млрд., значи само заплатите не могат да се платят. Когато за болницата е нужен 1 млн. на ден, когато на час са нужни пари и ги няма, кажете как може да се спре недоволството на хората? И аз се чудя на това общинско ръководство. Кметът, господин министър, не е от БСП и въобще общинската администрация не е от БСП, за да има някакви пристрастия. Говоря за реалните проблеми. Ето затова поставих на Вашето внимание този актуален въпрос и се надявам в отговора, който ще получа, да намеря нещо рационално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
За отговор има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, Вие поставяте един въпрос за община Лом и след това обобщихте нещата в национален план.
Господин Статков, аз днес очаквах освен Вашия въпрос, по този повод, но в обобщен план въпрос на председателя на вашата партия господин Първанов. И му предложих тук, в тази зала, да зададе такъв въпрос и да предложи своята трактовка на така наречената "застрашена национална сигурност" в резултат на финансова криза в общините, за която от известно време вашата партия тръби наляво и надясно, и не само тя.
Има ли я тази финансова криза - тук ще стане ясно, а не в Консултативния съвет на президента. И аз още веднъж от тази трибуна приканвам господин Първанов да ми зададе въпросите си, вместо да ги носи при президента; тук, от тази трибуна, да обвини правителството, да обвини министъра на финансите, че е допуснал да има в България финансова криза на общинско равнище и че тази финансова криза, да мотивира своето твърдение, дестабилизира националната сигурност на България, пък аз да ви кажа след това всяко едно нещо кое как стои на национално ниво. Искам да го направя, моля ви, дайте ми тази възможност!
Но, абстрахирайки се от онова, което очаквам от вашия председател на партия, на Вашия въпрос ще Ви кажа следното:
Община Лом. Във Вашия въпрос, който беше значително по-кратък от този, който ми зададохте отново, пише, че 1 млрд.лв. са недостатъчни като субсидия тази година за общината. Може и да е така, може и 100 млрд. да не са достатъчни. Няма община в България, на която средствата да са й достатъчни. В това съм сигурен, казвам го, не го оспорвам. А едва ли и в света има някоя община, която да каже, като махнем петролните шейхове, че е доволна от онова, което има на разположение.
Какво е положението с община Лом, обаче? Вие претендирате, че 1 млрд. тази година са й недостатъчни средствата. Какво беше положението на същата община в края на 1997 г., за да проследите някои процеси, които днес вече са съвсем ясно доказани в тази община?
Миналата година ние предоставихме допълнителни средства на общините за посрещане на някои разходи до края на месец април тази година в един доста голям размер. Това са разходи, които сега би трябвало общините да покриват със средства от сегашната субсидия или от собствени източници. Тези разходи те няма да ги извършват, защото са платени от Министерството на финансите миналата година, което означава една своеобразна форма на скрита субсидия на общините. Казвам го това тук пред всички вас и вие знаете, че е така.
Какъв е размерът на тази скрита субсидия в община Лом? Господин Статков, за изплащане на неразплатени от минали години социални разходи, натрупани в община Лом, сме превели 434 млн. лв. в края на миналата година.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Милиарда!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Четиристотин тридесет и четири милиона лева! На община Лом, господин Статков, записвайте си! Не за първи път, много често Ви се случва на Вас едни цифри да ги приемате по друг начин. Значи твърдя още веднъж: 432 млн.лв. на община Лом са преведени да разплати старите си неизплатени до този момент социални разходи. Разбирате ли? Запомнихте ли?
По-нататък - за горива на социалните домове - 52 млн. лв.; за твърди горива, електроенергия и топлоенергия за училища и детски градини - 297 млн. лв., господин Статков! Или всичко сумарно, дадено предварително за сметка на тази година разплатени разходи от 783 млн. лв. Значи, тази сума е горе-долу 80% от онзи милиард, за който Вие твърдите, че тази година, ако би бил даден, би било чудесно за тази община. Значи, 80% от този милиард, за който Вие казвате, ние вече сме го авансирали.
По-нататък, господин Статков. В резултат на това допълнително финансиране миналата година община Лом успя най-после да приключи финансово годината без неразплатени разходи за предишни периоди.
Може би е интересно за Вас да знаете, че в края на 1995 г. същата община е имала неразплатени разходи в размер на 26 млн. В края на 1996 г. е имала неразплатени разходи в размер на 32 млн. лв. Това са извършени дейности, неплатени. Тази година - на 1 януари, няма нито лев неразплатен - разход за минали години в същата тази община Лом.
По-нататък - знаете ли, господин Статков, каква е ежедневната касова наличност на средства в община Лом? Да Ви я кажа ли? Значи, в община Лом към 31 януари тази година наличността, касовата наличност е 87 млн. лв. Към 17 февруари тази година наличността е 117 млн. лв. в община Лом, господин Статков!
Знаете ли, питам Ви аз, по отношение на преведената субсия сега, която е дадена на общината, през настоящата година към 26 февруари - съвсем пресен - към 26 февруари възлиза на 462 млн. лв. Това е преведената от Министерството на финансите субсидия към 26 февруари! Това представлява 13% към годишния размер на субсидията!
Забележете - средно за страната преведена субсидия за същия този период е 11%, тоест два пункта в повече за община Лом!
Може би не е безинтересно да се знае, че за същия период миналата година преведената субсидия на община Лом - знаете ли колко е била тя? - за същия период, съпоставим към обема на тогавашните постъпления годишно - 3,9%. 4% сте получили тогава! Къде бяха червените кметове тогава да кажат, че общината, в която работят създава ...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Но кметът на Лом не е червен!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз нямам само Вас предвид, това е масово явление. И сега ще Ви кажа защо.
Създава се възможност за срив на сигурността на държавата, за националната сигурност - при тези величини, за които говоря аз сега пред вас.
Аз Ви казах, нека вашият председател на партията да ми зададе въпроса и аз тогава на него ще му отговоря глобално на всички тези въпроси. Но да се върнем отново в Лом.
Трябва да Ви кажа, че имахме една много интересна, бих казал, доста ползотворна среща с Националното сдружение на общините в България и разгледахме състоянието на общините като глобален поглед в цялата страна.
Има няколко такива общини - има такива общини, които са си позволили да прередят приоритетите на разпределянето на средства. Сигурно знаете това, Вие сте в бюджетната комисия. Вие знаете двата закона, по които става това, а знаете приоритетните разпределения на средствата, които се получават както от субсидии, така и от собствени средства. Вие знаете, че не можете да пререждате тези приоритети. Има много общини, които пренареждат това, а онези от тях, които са направили това, нещо, онези от тях, които не са обезпечили най-напред медикаменти и лекарства, след това заплати, след това социални разходи и са си позволили да разходват средствата в по-следващия порядък на приоритетност за сметка на първите и след това искат заплати да им се дадат, те просто нямат никакви основания за искат това. Общината, за която Вие питате не е от тях.
И точно, понеже тази община не е тя, получава тези 2% над средните за страната. Ами те във Вашия случай представляват само за месец март около 60 млн. лв. допълнителна субсидия. Субсидия в резултат на това, за което говоря.
Аз поех ангажимент пред Асоциацията на кметовете на общините в България, че онези общини, които действително изпитват затруднения от някакъв финансов характер ние имаме възможност да им дадем една дванадесета от годишния размер, но Вие, господин Статков, като член на финансовата комисия чудесно трябва да знаете, че Законът за бюджета е годишен и не е правилно някой да дели на 12 и да казва: една дванадесета част за месец януари ви не ми я дадохте и аз очаквам да я получа, затова защото не са равномерни, не са ритмични разходите през цялата година. Хиляди примери могат да бъдат дадени. Поне това трябва да знаете. Така че да се поставя въпроса: вие ми дължите пари към месец януари, има неиздължена субсидия - това може да го направи човек, който не познава механизмите, който не познава методиката на разпределяне на държавния бюджет и най-малко от Вас очаквам подобно твърдение.
В заключение - онези общини, които имат обективни трудности и изпитват истинска финансова недостатъчност по най-различни причини, те ще бъдат подпомогнати. На тях ще им даваме тази една дванадесета, включително от месец март; включително с тези 2% назад, за които говорих. Онези общини обаче, които шмекеруват, а те са повечето; онези общини, които пренареждат приоритетите при изразходването на средства; онези общини, които си позволяват в това време да изваждат ресурс и да го държат на влог в банката и казват, че нямат заплати и искат от Министерство на финансите заплати не само че няма да получат, но на тях ще им се потърси съответната административна отговорност - на такива кметове, на такива ръководители. Знаете ли колко много има такива?! Може би ще ви бъде любопитно да ги чуете, само че ще почакам този въпрос да ми бъде зададен от председателя на вашата партия и това ще му отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Муравей Радев.
Правото на двуминутна реплика има народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господа министри! За съжаление двете минути не могат да ми стигнат, за да опровергая всички неистини, които се казаха.
За съжаление, експертите от Министерството на финансите, които много уважавам, не са Ви подготвили, господин министър! Вие се явихте днес неподготвен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, прощавайте, че Ви прекъсвам, но ето го писменият отговор.
РУСИ СТАТКОВ: Какво казвате Вие? Вие казвате, че в края на миналата година на Лом са дадени 400 и кусур милиона. Повторихте това два-три пъти. Казвате - с това е станало неразплащане, но не обяснихте, господин министър, защо е станало това.
Аз го казах и като аргумент - базата за 1997 г. е изключително ниска. Вие плащате собствените си недомислия, така че дайте да не хвърляме топката там, където не е - от 1996 г. са само 30 млн., а другите 400 млн. лв. са от 1997 г. заради тази база. И нищо не влиза в 1998 г. с изключение на горивото, което е крайно недостатъчно!
И не оправя въпроса този милиард, за който говорихте. Става дума за абсолютно жизнени потребности на тази община. И не бива да си кривите душата!
Втора неистина - ето това е факс от вчера за парите, които са преведени на общината - 400 и кусур милиона казахте. Сметката, която правя е 300 и кусур милиона, господин министър!
Защо ще излизаме тук пред хората с такива неистини? Защо трябва да правим такива глобални изводи с трагедията на една община, която не е в нейните хора, а е въпрос на политика? Защото господин Божков ми отговори, че първо ще приватизира и ще закрие предприятия, а след това ще прави национална стратегия за заетост. И господин Нейков го казва. И си противоречите всичките!
Господин министър-председателят казва, че трябва да се помага на общините, да се работи с тях. Вие казвате: местните данъци и приходи са нищо, например, цитирам.
И по-нататък - казвате за едната дванадесета. Ами именно Лом трябва да получи една дванадесета. Направете сметка - от 3 млрд. и половина субсидия колко е тази една дванадесета. Защо ще се обиждаме тук на компетентност, а не като бивши колеги от финансовата комисия като Вие именно не сте с тези данни в час, дето се казва!
Извинявайте, че съм така рязък, обаче не може от трибуната на Народното събрание да се явява човек безотговорно и неподготвено да прави изводи за една наистина в трагично положение община.
И що се касае до големите въпроси, които Вие считате, че трябва да се обсъждат тук - господин президентът подписа споразумение миналата година, в което един от приоритетите беше - подпомагане на общините. И господин президентът като институция заедно с всички други институции би трябвало да се тревожи за това, което е подписал, че не се изпълнява. Вие сам казахте, че всички общини имат нужда и те са под критичния минимум, за да съществуват, за да живеят, следователно какво е националната сигурност, ако не са хората? А хората са там, в тези общини. Така че този въпрос трябва да бъде обсъждан навсякъде и наистина отговорно. И наистина, не само от Вас, а от целият кабинет!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
Искам да благодаря и на министър Муравей Радев, че даде писмен отговор освен това, което се предвижда по правилник - устен отговор.
Правото на дуплика има министърът на финансите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз казах и в началото, че господин Статков борави неведнъж с числа, които не са му ясни, но си позволява да ги развява по медиите. Има едно нещо, което се нарича Министерство на финансите, което дава официални данни, официални числа, а оттам и национална статистика. Господин Статков, ако Вие не можете да четете числа, кажете, ще Ви се даде подходяща справка, включително за преводите до стотинка на същата община, за която питате. Ето Ви писмено моят отговор. Справете се с него и ако не сте доволен, запитайте ме отново, пак ще Ви отговоря.
Но, господин Статков, извинете ме за това, което сега ще чуете. Вие в момента сте в едно особено състояние на духа. Господин Статков, Вие и цялата Ви партия сте в едно изключително интересно духовно състояние, предконгресно духовно състояние. И преди малко моят колега господин Бакърджиев Ви каза: ами, наместете ги тези пусти пластове. Да му се не види и конгресът. Да дойде, че да свърши, че да започнете отново обективно и човешки да разсъждавате. Вие имате нужда от противник. Аз съзнавам това. Ние като правителство и като мнозинство не желаем да бъдем Ваши противници, господин Статков. Ние желаем да си партнираме с всички политически партии, а Вие, ако желаете да воювате, потърсете си друг противник. А пък, ако не го намерите, обърнете се към себе си, проведете си битките там, това поне можете да правите чудесно. (Ръкопляскания от мнозинството.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Ние чуваме народа, господин Радев, а Вие не го чувате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господа, много е артистична залата и много хубаво вървят дебатите, като в другите парламенти, само че трябва да спазваме правилника.
Следващият актуален въпрос е към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев от народния представител Илия Баташки относно някои административни разпоредби във връзка със спазване на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки при провеждане на конкурс за доставка на стоки, медикаменти и извършване на услуги в системата на здравеопазването.
Заповядайте, господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Преди да започна да задавам своя въпрос на уважаемия господин министър, искам да кажа, че освен депутати от БСП в залата има и депутати от СДС и Евролевицата в лицето на госпожа председателстващата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Има и от Народния съюз.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Прощавайте, господин Христов.
И още нещо, господин Радев. Вие казахте, че нашата партия се занимава само със себе си тук, в парламента. Напротив, ние сме националноотговорни хора и въпросите, които Ви задаваме, са именно затова, за да подобрим общата участ на нашия народ, който ни е докарал всички нас тук.
Моят въпрос, както каза и госпожа председателстващата, касае някои административни разпоредби във връзка със спазването на Закона за възлагането на държавни и общински поръчки при провеждане на конкурси при доставка на стоки, медикаменти и извършване на услуги в системата на здравеопазването, публикувана в "Държавен вестник", бр. 9 от 31.I.1997 г.
Уважаеми господин Бояджиев, поправките в Закона за народното здраве от януари миналата година визираха в чл. 1, ал. 4, че здравните заведения са юридически лица. Това беше една от началните стъпки към структурната здравна реформа в Република България. Все още почти няма здравно заведение в България, което да чувства своята юридическа самостоятелност, да разполага свободно с предоставените му бюджетни средства. Те и без това са оскъдни и непрекъснато в работата на администрацията на болниците се намесват високопоставени личности било от районните центрове по здравеопазване или общински органи. С тези намеси се затруднява значително административния цикъл на работа в здравните заведения. Вероятно тези намеси са продиктувани от добронамерени мисли за предотвратяване на евентуални злоупотреби и подобряване на финансовата дисциплина. Нищо не може да оправдае обаче некомпетентната, незаконната и безскрупулна в някои случаи намеса на споменатите институции в работата на здравните заведения, като понякога това се инициира и от Министерството на здравеопазването. Издават се некачествени, явно прибързани заповеди, с които и без това се затруднява достатъчно усложнената процедура по доставката на стоки, медикаменти и различни други услуги в системата на здравеопазването. Забраняват се по индивидуално усмотрение законово установени правила на служители, които са принудени да се лутат в богатия лабиринт на административни неуредици.
В тази връзка Ви питам и Ви моля да ми отговорите: издавани ли са от Вашето ведомство заповеди номера РД 09-512 от 28.11.1997 г. и РД 09-547 от 15.12.1997 г., с които се цели подобряване на финансовата дисциплина и предотвратяване на евентуални злоупотреби в здравните заведения?
За непросветените, нека да кажа и на нашите колеги тук, че двете заповеди се отнасят: първата, за спазване стриктно на Постановление N 74 от 1994 г., а втората заповед е за стриктно спазване на току-що прочетения от мен закон, като законът отменя постановлението още преди една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Баташки.
Има думата за отговор министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Баташки! Тъкмо поради факта, че предоставените бюджетни средства са недостатъчни, както и Вие отбелязвате, Министерството на здравеопазването със своите териториални органи и със съдействието на органите на местното самоуправление се стреми да въведе контрол и ред при провеждането на търговете и конкурсите за апаратура, стоки, медикаменти и други. Именно това вероятно ви дразни, за да отправяте упрек за "некомпетентна, незаконна и безскрупулна намеса на тези институции", които между другото са финансиращи органи на тези здравни заведения, за които става дума. На мен лично като гражданин и длъжностно лице ми е много любопитно как бихте доказали подобни голословни твърдения.
Що се отнася до цитираните от Вас заповеди, то те действително са издадени от Министерството на здравеопазването и имат една единствена цел - създаване на ред без изземване на правомощия, привличане на по-широк кръг от институции за провеждане на търговете, а не уреждането на приятелски кръгове, злоупотреби и източване на средства.
За Ваше сведение в най-скоро време ще станат достояние на обществеността доста такива случаи, за много голямо съжаление. Може би това Ви притеснява, това Ви е неудобно или неприятно.
Тези две заповеди, уважаеми дами и господа, се отнасят и са във връзка с доста злоупотреби, които се установяват в системата от центрове за спешна медицинска помощ. И те се отнасят и са адресирани именно до тези здравни заведения, които са на директно подчинение на министерството, финансират се от него. И какво възмущава уважаемият депутат? Това, че аз разпореждам във всички комисии да участват и представители на министерството, което фактически е собственик на тези центрове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бояджиев.
Думата за реплика има народният представител Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател. Господин министър, за пореден път Вие изпадате в една административна немощ. Аз Ви оправдавам, Вашият слаб екип, който казах, че трябва да се сдобие най-малкото с ценза, за който говорихме, и трябва да стане добър екип, ако се сдобие с документите, нужни за заемане на длъжността директор на здравен център по здравеопазване. Трябваше да поправите и този правилник. Но искам да ви кажа, че тези две заповеди са абсолютно некомпетентни и първата заповед кара всички директори на здравни заведения да правят закононарушения, защото това постановление от една година не е в действие. И господин финансовият министър, който излезе оттук, трябва да се заеме с Вас и с Вашите подчинени от една година насам. Нямате право! Кой ще плаща тези пари, които се дават по разни вестници за глупавите обяви по Постановление N 74. Вие си затваряте очите по това нещо. Но аз искам да ви кажа, че тази заповед е връх на албанизацията на административното ръководство на Вашето министерство!
Не исках тук да Ви споменавам, не ме е страх от тази проверка, която Вие организирате с вашите подчинени по места. Ще уплашите д-р Баташки с проверка на Сметна палата или финансов контрол в заведение, което той е управлявал! Аз мога тук да заявя честно, че съм работил честно като български гражданин и няма да ме плашите с това, което си мислите, че ще сторите!
Ще Ви кажа още нещо. Вие се намесвате грубо в работата на тези здравни заведения. Грубо, защото Вие обвинявате тук всички директори и техните подчинени в корумпираност. Какво значи Вие да изземете функциите на всички директори в здравната система на България и да им сложите опекуни от общините и от районните центрове по здравеопазване? Вие имате само контролни функции, а не опекунски функции, господин министър! Справете се със законовите разпоредби, които не спазвате, а изнасяте фалшиви данни!
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря и аз.
За дуплика има думата министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, аз за съжаление не съм толкова емоционален като д-р Баташки. За щастие, съм много по-добре възпитан от него и няма да му се карам.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Това е друг проблем, по който ще разсъждаваме само двамата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Аз само ще ви кажа на всички вас и на господин Баташки, че Обединените демократични сили поеха ангажимента да поведат безкомпромисна борба с корупцията. Както е известно, правителството води твърда и последователна политика в това отношение. От своя страна Министерството на здравеопазването е решено с всички законни средства да се бори с корупцията в здравеопазването. Колкото и това да ви е неприятно и неудобно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин министър.
Следващият въпрос е от народния представител Калчо Чукаров към министъра на транспорта господин Вилхелм Краус.
Имате думата, господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Господин министър, Търговско дружество "Шампион Херсекли", собственост на господин Мурат Херсекли от град Къркарели, Турция, има разрешение от Министерството на транспорта на Република България за международни автобусни линии Силистра - Разград - Истанбул, което разрешение изтича на 29 септември 1997 г., и за втора линия Разград - Истанбул, което е със срок до месец април 1997 г.
На 18 март 1997 г. с Писмо N 66-00-113 Министерството на транспорта на Република България уведомява Главно управление на пътищата и Държавната автомобилна инспекция разрешителните на "Шампион Херсекли" да бъдат отнети. На 7 април 1997 г. Районно управление на Държавна автомобилна инспекция в град Разград изпраща на ДАИ - София, отнетите разрешителни, които са получени в Министерството на транспорта на 14 април 1997 г. Въпреки това и до момента търговско дружество "Шампион Херсекли" продължава да обслужва автобусна линия за превоз на пътници по маршрута Разград - Търговище - Шумен - Истанбул с тръгване в 13,30 часа от автогара Разград всеки вторник, четвъртък и събота, без, разбира се, да има български партньор в страната и без разрешително от Министерството на транспорта на Република България.
Въпросните действия не могат да бъдат извършени в Република Турция от български търговец поради отличен контрол на граничните пунктове от турска страна.
До момента превозвачът има съставени над 35 акта. И за мое голямо учудване, а вярвам и за учудване на всички, които са в тази зала и тези, които слушат, актовете са на стойност до 5000 лв. глоба.
Моите въпроси към Вас са: докога турското търговско дружество "Шампион Херсекли", имащо разрешение за обслужване на международната автобусна линия Силистра - Разград - Истанбул, изтекло на 29 септември 1997 г. ще продължава незаконно да обслужва линията?
И вторият ми въпрос е ще потърсите ли наказателна отговорност от ведомствата и лицата, които с бездействието си, а това са ведомствата на ДАИ и на Главно управление на пътищата, ощетяват бюджета на държавата ни, уронват авторитета й и елиминират българските лоялни превозвачи от упражняване на дейността им за международни автобусни превози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Калчо Чукаров.
Думата за отговор има министърът на транспорта господин Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чукаров, във Вашия актуален въпрос се съдържа едно твърдение и два въпроса. Твърдението Ви, че Държавната автомобилна инспекция упражнява слаб контрол по отношение на спазване изискванията на Наредба N 3 не мога да приема. Кои са мотивите? За периода от създаване на управлението ДАИ, а именно 1 юни 1997 г. до настоящия момент служителите на ДАИ са съставили за нарушения в обществения превоз на пътници и товари актове 6219 броя, с влезли в сила наказателни постановления. От тях 919 акта са на водачи и превозвачи, извършващи международни превози с българска и чуждестранна регистрация. Лишени са водачи от правоуправление 384 човека.
От издадените наказателни постановления са постъпили в републиканския бюджет около 37 млн. лв. при размер на глобите по досега действащия Закон за движението по пътищата от порядъка от 2 до 6 хил. лв.
На първия Ви конкретен въпрос съм длъжен да ви отговоря, че търговското дружество "Шампион Херсекли" не е получавало разрешение от Министерството на транспорта за обслужване на автобусна линия по маршрута Силистра - Разград - Истанбул. Вероятно имате предвид, че същото търговско дружество "Шампион Херсекли" е имало разрешително да оперира по автобусния маршрут Разград - Истанбул. Това разрешително е издадено от Министерството на транспорта на 20 септември 1996 г. и е отнето на 14 април 1997 г., много преди срока на изтичане, който действително е 29 септември 1997 г. Съвсем естествено е, че търговското дружество "Шампион Херсекли" няма право да продължава работа по маршрута Разград - Истанбул.
От момента на отнемането на разрешителното на същото търговско дружество инспекторите на ДАИ са съставили 35 акта, издадени са наказателни постановления за 400 хил. лв. и лишени от правоуправление трима водачи. Считам, че лицата, отговарящи за недопускане на незаконните действия на територията, подчертавам, вътре в страната, там, където са правомощията на ДАИ, извънграничните пунктове, изпълняват задълженията си.
При изготвяне на отговора експерти от Министерството на транспорта ме информираха, че в гр. Бургас е регистрирано търговско дружество "Шампион Херсекли туризъм" с четири автобуса. Тоест, това е дружество, българско юридическо лице.
Вярно е, че същото дружество извършва тъй наречените по дефиниция случайни совалкови превози, които имат характер на туристически пътувания, за които не се изисква издаване на разрешително.
Длъжен съм да Ви информирам, че за първи път Министерството на транспорта, прилагайки собствената си Наредба N 3, която аз лично подписах, чрез механизма на лицензиране е реализиран успешен опит да се защитят интересите на българските превозвачи, както и авторитета на държавата ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Краус.
Има думата за реплика народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин министър, това, което Вие ми отговорихте, аз не знам дали заинтересованите от това лица са достатъчно доволни, но аз не съм доволен, защото разбирам Вашия стремеж да защитите ДАИ и тези данни, които посочихте, наистина са добри. Но фактът си е факт - че това дружество изпълнява такива превози. Следователно има някой, у когото да се търси вината. Вие третирате тези превози като случайни, но не е необходимо да чета тук какво значи случайни превози в Преходните разпоредби. За сведение на тези, които са в залата и които ни слушат, това са превозите на организирани групи, така наречени, когато не се отваря вратата, където и да се спре. Тоест, колкото души тръгват, толкова се и връщат. В случая това дружество не върши точно такива превози. Има някъде вина и аз предполагам, че тази вина е и в представителите на Главно управление на пътищата, които са на митниците, които също имат това право да проверяват автобусните превози. Тоест, именно за спазването на това дали имат лиценз или не.
Споменахте за дружество "Шампион Херсекли туризъм", регистрирано в Бургас. Аз не говоря за него и затова не коментирам. Но мисля, че и сам Вие сте убеден, че този начин на обслужване не бива да продължава, тъй като това ощетява нашите превозвачи, които в същия момент искат да извършват такива превози.
Ако продължи и занапред, запазвам си правото след две седмици отново да Ви питам за това, как е разрешен въпросът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата министър Краус за дуплика.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин Чукаров, всъщност аз се опитах да обясня, че в компетенциите на Министерството на транспорта това, което е възможно да се прави по закон, по наредба, се прави. Извън моите компетенции е граничният контрол.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Дайте да променяме законите, щом трябва. Кажете къде да ги променим!
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Опитвам се съвсем коректно да Ви обясня, че това, което аз мога да направя - да разпоредя на органите на ДАИ, а те си вършат работата, се върши. Още повече, че сега с изменения размер на глобите, уверявам Ви, че санкциите ще бъдат много по-чувствителни. Но пак повтарям, излизаме извън сферата на моята компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Краус.
Искам да уведомя колегите, че народният представител Кирил Йорданов отсъства.
Няколко съобщения:
1. Заседанието на Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще се проведе на 4 март, сряда, от 16 ч. в зала 134 при дневен ред:
Обсъждане на информация за крупни инвестиционни проекти в енергетиката и проекти, включени в програмата ФАР в областта на енергийния сектор.
2. Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 4 март, сряда, от 15 ч. в зала 248 на "Батенберг" N 1.
3. На 5 март, четвъртък, от 15 ч. в зала 238 на "Батенберг" N 1 ще проведе редовно заседание Комисията по външна и интеграционна политика.
4. Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 5 март 1998 г., четвъртък, от 15 ч. в зала 130 на "Батенберг" N 1 при дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за подпомагане на земеделските производители, внесен от Министерския съвет.
2. Текущи.
5. На 5 март, четвъртък, от 15 ч. в зала 232 на "Батенберг" N 1 Комисията по национална сигурност ще проведе редовно заседание. Ще се обсъжда законопроектът за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
На всички колеги желая приятно посрещане както на 1 март, така и на Националния празник - 3 март.
Следващото заседание ще бъде на 4 март, сряда, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,10 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Васил Клявков
Иван Бойков