Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-03-11

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес и занапред Народното събрание на Република България ще заседава под държавния герб на нашата република. (Ръкопляскания.) За ознаменуване на това събитие, което смятам, че ще остане в летописа на нашето Народно събрание, предлагам днешното заседание да започне с изслушване химна на Република България.
(Народните представители стават прави, звучи химнът на Република България.)
Благодаря.
Преди да пристъпим към работа, днес рожден дeн има народният представител Илия Баташки - да му е честит! (Ръкопляскания.) Пожелаваме му всичко най-хубаво!
Една информация. Знаете, че на посещение по моя покана в България е председателят на Асамблеята на Западноевропейския съюз господин Луис Мария де Пуч. В 10,00 ч. аз ще имам удоволствието да го въведа в пленарната зала, да го представя на вас и той ще произнесе кратко слово.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 4 до 10 март 1998 г.:
Отчет за изпълнението на програмата за приватизация на държавни предприятия през периода 1 юни - 31 декември 1997 г. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за социална сигурност. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за туризма. Вносител е народният представител Арлин Антонов. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Отчет за изпълнение на плана за статистическите изследвания през 1997 г. и план за статистическите изследвания през 1998 г. на Националния статистически институт. Вносител е Националният статистически институт. Още не е разпределен на водещата комисия.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Вносител е народният представител Васил Клявков. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
За седмичната програма има внесено предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Има направено предложение от народния представител Анастасия Мозер - съпредседател на Парламентарната група на Народен съюз, което визира включването на Закона за подпомагане на земеделските производители - нещо, което е включено и в предложението на Парламентарната група на СДС.
Има предложение от народната представителка Татяна Дончева на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: "Предлагам т. 1 в дневния ред на 11 март, сряда, да бъде проект за решение на Народното събрание за избиране на кандидатури на български представители в Европейския съд по правата на човека", внесен под N 854-02-8 от 24 февруари 1998 г. от Георги Първанов.
По този проект за решение има становище на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Ще поставя на гласуване това предложение. Искам да дам само две разяснения. Аз получих, защото бях помолил за това, един доклад от господин Лъчезар Тошев с придружена документация към него. В този доклад той ми съобщава, че Съветът на Европа и Европейският съюз са поискали кандидатурите за български представители в Европейския съд по правата на човека от правителството. И освен това, доколкото аз имам информация, срокът, в който България е трябвало да представи своите кандидатури, е бил до 3 март т.г.
Срещу това или в подкрепа на това предложение някой желае ли да вземе думата? Да, госпожа Дончева като вносител. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Опасявам се, че нашият парламент даде ясен и категоричен знак, че ние не желаем в Европа да покажем професионалисти, които могат да защитят името на България в новосъздаващи се международни институции. Предложението на Демократичната левица беше, след като правителството внесе три кандидатури, които Съветът на Европа отказва да разглежда, на основание, че те не отговарят на изискванията... След това в парламентарен контрол поставихме въпрос по какъв ред България ще издига кандидатури. Не е вярно, че правителството е задължено да ги внася. Има празнота по въпроса и свобода на възможна уредба от националните законодателства. В два случая България е давала кандидатури - 1992 г. това е правило правителството, а 1996 г. - парламентът. И в двата случая кандидатурите са били приети.
Докладът на господин Тошев и на който и да е друг, не е становище на международна институция, още повече, че практиката показва обратното.
Това, което прави тягостно впечатление, е, че след като Демократичната левица поиска консенсус по кандидатурите, за да се гарантира тяхното минаване през ситото на Съвета на Европа и място за български съдия в новосъздадения съд, вие от един месец шиканирате на смешни процедурни основания. Първо, забавихте отговора на актуалния въпрос. Второ, в сряда, преди разглеждане в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията трябваше да го търсим в кабинета на министър-председателя. Трето, министър Гоцев дойде по съвсем друг въпрос и мимоходом се опита да съгласува нещо с членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, което нито е внасяно в дневен ред, нито е възлагано от Вас, господин председателю, на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, нито е ясно тя произнася ли се, в какво качество, с каква юридическа сила, без да са обсъждани всякакви имена, всякакви кандидатури. Между другото, Англия през септември месец миналата година е обявила в "Ню Йорк таймс" конкурс за всички английски съдии. И след като питахме на последното заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията внесени ли са кандидатури от правителството, за да не става нов скандал, Вие ни отговаряте - по-точно господин Лучников, че той не знае това. Внасяни ли са, не са ли внасяни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето.
По правилник не може да има разисквания, за съжаление - чл. 39, ал. 4 казва, че предложенията се гласуват без разисквания.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Татяна Дончева точка първа в дневния ред на 11 март да бъде проект за решение на Народното събрание за избиране на кандидатури на български представители в Европейския съд по правата на човека.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 83, против 102, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
от 11 до 13 март 1998 г.

1. Второ четене на законопроекта за общинските бюджети - продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета - продължение.
3. Второ четене на законопроекта за създаване на Фонд "Развитие на системата за народната просвета".
4. Първо четене на законопроекта за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и на законопроекта за взривните вещества, боеприпасите и оръжията. Вносител на първия законопроект е Министерският съвет, а на втория - народният представител Иван Сунгарски.
5. Първо четене на законопроекти за защита на конкуренцията. Вносители са Министерският съвет и народният представител Стефан Нешев.
6. Първо четене на законопроекта за подпомагане на земеделските производители, вносител е Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Вносители са Борислав Китов и група народни представители.
8. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
9. Второ четене на законопроекта за изменение на Указа за борба с дребното хулиганство.
10. Парламентарен контрол.
По тази програма може да се правят предложения за разместване и за отпадане на точки. Някой има ли предложения? Няма.
Моля, гласувайте проекта за седмичната програма както беше прочетен.
Гласували 183 народни представители: за 144, против 14, въздържали се 25.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ - продължение.
Има думата господин Цоньо Ботев - председател на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, преди да започнем работа имам процедурно предложение да бъде поканен в залата господин Бойко Георгиев, началник управление в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направено е предложение в залата да бъде поканен господин Бойко Георгиев от Министерство на финансите.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 158 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Бойко Георгиев в залата.
Имате думата, господин Ботев.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Дотук ние приехме законопроекта до началото на осма глава.
Продължаваме с глава осма "Взаимоотношения с банки и други финансови институции".
Комисията предлага да бъде променено наименованието на глава осма и то да стане "Глава осма - Взаимоотношения на общините с банки и с други финансови институции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава осма както е предложено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 152, против няма, въздържали се няма.
Заглавието на глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 42. (1) С решение на общинския съвет общината може да извършва всички разрешени от закона сделки с банки и с други финансови институции.
(2) Гарантирането на ползваните от общината банкови заеми се осъществява срещу ипотека и/или залог на част от общинска собственост.
(3) Задълженията на общините по ал. 1 и 2 не могат да се погасяват със средства от държавния бюджет.
(4) Общинският съвет не може да взема решение за ползване на банкови заеми, за емитиране на общински облигации и за отпускане на временни безлихвени заеми от бюджета на общината в 6-месечния период преди изтичане на мандата.
(5) Договор за заем или облигационен заем, който създава или може да създаде финансови задължения за държавата към външни кредитори или който предвижда последваща ратификация, се сключва само по решение на Народното събрание въз основа на предложение на Министерския съвет."
Комисията предлага следната редакция на чл. 42:
"Чл. 42. (1) С решение на общинския съвет общината може да извършва всички разрешени от закона сделки с банки и други финансови институции.
(2) Гарантирането на ползваните от общината банкови заеми се осъществява срещу ипотека и/или залог на общинска собственост.
(3) Задълженията на общините по ал. 1 и 2 не могат да се погасяват със средства от държавния бюджет.
(4) Общинският съвет не може да взема решение за ползване на банкови заеми, за емитиране на общински облигации и за отпускане на временни безлихвени заеми от бюджета на общината в шестмесечен срок преди изтичане на мандата.
(5) Договор за заем или облигационен заем, който създава или може да създаде финансови задължения за държавата към външни кредитори или който предвижда последваща ратификация, се сключва само по решение на Народното събрание въз основа на предложение на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 42 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 42, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 6.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Предложение на народния представител Стефан Нинов: създава се нов чл. 42а със следното съдържание:
"Чл. 42а. (1) Общината може да участва със собствен финансов ресурс в разработването и изпълнението на програми и проекти на Европейския съюз, на други страни, на неправителствени, чуждестранни и български организации, засягащи нейната територия при наличието на едно от следните условия:
1. получава финансова помощ и участва със собствени бюджетни средства и/или земя и недвижими имоти;
2. получава целева субсидия от Републиканския бюджет или държавни фондове и/или ползва положителната разлика между приходите и разходите по общинския бюджет за покриване на финансовите задължения на българската страна по проекта или програмата;
3. ползва кредит, гарантиран от държавата, възвръщаем от реализацията на проекта;
4. ползва други финансови помощи и дарения.
(2) Общината кандидатства за финансиране по предходната алинея, както следва:
1. по правителствени програми и проекти - с конкурс между общини;
2. по международни програми и проекти с участие на българската държава - пред Министерския съвет;
3. по други проекти и програми - по обявения за тях ред".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Стефан Нинов за създаване на нов чл. 42а някой желае ли думата?
Да, има думата вносителят господин Нинов. Заповядайте.
СТЕФАН НИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът на предложения нов чл. 42а по същество подкрепя принципа на субвенциите, принципа "вложи известни средства и ние също ще те подпомогнем".
Това е един принцип, който се прилага много широко в европейската практика в комуналната политика, принцип, при който не се искат само помощи за решаване на дадени въпроси, а солидарно с държавата, с международни организации, с други институции се кооперират средствата, за да се решат определени комунални проблеми.
По същество този принцип и текстовете в този член дават възможност да се увеличи инициативата за намиране финансово покритие, за намиране на допълнителни финансови ресурси за решаване на проблемите в общините. Това увеличава и отговорността на кметовете на общините пред населението.
Мисля, че текстовете, които са предложени, не влизат в противоречие с нито един от другите текстове на този и други закони, които действат. Смятам, че това е един добър начин да се разширят възможностите за привличане на средства и решаване на проблемите в общините и затова още веднъж ви моля, уважаеми колеги, да вникнем в това, което се предлага, и ако вие уважите този принцип, да подкрепите и текста, който е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нинов.
По предложения текст за нов чл. 42а друг желае ли да се изкаже?
Да, госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям предложението на Стефан Нинов не заради това, че той е мой колега и че е от Парламентарната група на левицата, а затова че от опита си като кмет и в реалните дейности, които ги имат общините, това е един нов подход, който се подсказва. И според мен, ако ние правим закони, които касаят бъдещето, с което сме свързани и за което сме длъжни да правим такива закони, аз ви моля да вникнете в предложението, тъй като има логика да разчупим канона и да потърсим и други форми за финансиране на общините.
Това са мотивите ми и ви моля да вникнете в предложението, внесено също от един добър специалист, боравил с общински бюджети, имам предвид Стефан Нинов, точно поради причината, че това е изстрадано от опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова. Друг желае ли думата?
Има думата господин Панайотов.

ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Аз ще се намеся само, защото ще излезе така, че лявата група е много загрижена за общините. В действителност това е една боза. Отношенията в страната трябва да са много ясни, много точни, много чисти. Така че това, което е записано в чл. 42, е напълно достатъчно една община и гражданството, избрало си добър кмет и общински съвет да работи ефективно. Всички тези подтекстове по този член създават възможности за ония недостоверни и недобросъвестни отношения, на които сме свидетели години наред - и за пирамидите, и за банките, и прочие.
Член 42, както е предложен от комисията, изчерпва възможностите. Не искам да изнасям лекция за самоуправлението. Общините с тези правомощия, които имат и сега, с тези комфортни условия, които създадохме с новите данъци, имат идеалните условия да работят за благото на хората. Така че съвсем чистосърдечно ви казвам, това е напълно излишен текст! Усложнява работата на общините и създава условия за бъдещи, с извинение, мърльотии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
Не виждам други желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нинов за създаване на нов чл. 42а.
Гласували 152 народни представители: за 44, против 100, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Има предложение на народния представител Стефан Нинов за създаване на нов чл. 42б, което той оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е оттеглено.
Преминаваме към чл. 43.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 43. С решение на общинския съвет общините могат да сключват помежду си договори за отпускане и ползване на заеми при условията на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения по този текст.
Моля, гласувайте чл. 43, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Глава девета - Извънбюджетни средства на общината".
Комисията подкрепя наименованието, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава девета.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава девета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 44. (1) Извънбюджетните средства се набират и разходват чрез извънбюджетни сметки и фондове, когато са:
1. предмет на изрична разпоредба на закон;
2. резултат от дейността на общинските търговски дружества по реда на Глава VI от Закона за общинската собственост;
3. предмет на определено волеизявление - дарения, завещания, местен референдум и други средства, предоставени от физически и юридически лица и организации.
  (2) За извънбюджетните средства се съставят годишни приходно-разходни сметки, които се приемат заедно с общинския бюджет и се утвърждават от общинския съвет.
  (3) Средствата по ал. 1, т. 2 се съхраняват в отделна извънбюджетна сметка с партиди.
  (4) В случаите, когато общинският бюджет не е приет, извънбюджетните сметки се одобряват от общинския съвет в срок до 1 месец от началото на бюджетната година.
  (5) Отчетът за изразходваните извънбюджетни средства се приема заедно с отчета за общинския бюджет по пълна бюджетна класификация.
  (6) Банковото обслужване на извънбюджетните сметки на общината, както и отчитането на операциите и средствата по тях, се извършват по ред, прилаган за държавните извънбюджетни сметки."
Предложения на народния представител Цоньо Ботев:
1. В чл. 44, ал. 1, т. 2 да отпадне, а т. 3 да стане т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
2. Алинея 3 да отпадне, а ал. 4, 5 и 6 стават съответно 3, 4 и 5.
Комисията предлага следната редакция на чл. 44:
"Чл. 44. (1) Извънбюджетните средства се набират и разходват чрез извънбюджетни сметки и фондове, когато са:
1. предмет на изрична разпоредба на закон;
2. предмет на определено волеизявление - дарения, завещания, местен референдум и други средства, предоставени от физически и юридически лица и организации.
             (2) За извънбюджетните средства се съставят годишни приходно-разходни сметки, които се приемат от общинския съвет заедно с общинския бюджет.
             (3) В случаите, когато общинският бюджет не е приет, извънбюджетните сметки се приемат от общинския съвет в срок до 1 месец от началото на бюджетната година.
             (4) Отчетът за изразходваните извънбюджетни средства се приема от общинския съвет заедно с отчета за изпълнение на общинския бюджет.
             (5) Банковото обслужване на извънбюджетните сметки на общината, както и отчитането на операциите и средствата по тях, се извършват по реда, определен със Закона за устройството на държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Някой желае ли да се изкаже по чл. 44?
Моля, гласувайте чл. 44 така, както е предложен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 45. (1) Одобрените план-сметки на извънбюджетни средства и техните отчети се представят на областните териториални поделения, на Сметната палата и на Министерството на финансите.
(2) Общините представят 3-месечни и годишни отчети за операциите и средствата по извънбюджетните сметки, както и допълнителна информация по форми, съдържание и срокове, определени от Министерството на финансите след одобряване от Сметната палата."
Комисията предлага следната редакция на чл. 45:
"Чл. 45. (1) Приетите план-сметки на извънбюджетни средства и техните отчети се представят на областните поделения на Сметната палата и на Министерството на финансите.
             (2) Общините представят периодични и годишни отчети за извънбюджетните сметки, както и допълнителна информация по форми, съдържание и срокове, определени от Министерството на финансите, съгласувани със Сметната палата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 45?
Моля, гласувайте чл. 45, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 4.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Предложение на народния представител Дора Янкова:
Създава се нов чл. 46 със следното съдържание:
"Чл. 46. Кметствата и районите могат да обособяват и управляват извънбюджетни средства с решение на общинския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направих това предложение, имайки предвид някои големи общини, където за конкретната територия - населено място или райони, волеизявлението на дарителя е само за това населено място и само за този район. Мисля, че ако този член се приеме, той ще попадне под режима на чл. 44 и няма да има никакви притеснения, че кметовете на населените места и на районите ще бъдат изпуснати от контрол. В този смисъл ми бяха мотивите да предложа чл. 46.
Моля да подкрепите предложението. Мисля, че то ще активира и дарителската воля, и завещанията, и другите средства, които ще имат отношение към развитието на населените места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова. Друг желае ли да се изкаже по това предложение?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Дора Янкова за създаване на нов чл. 46.
Гласували 152 народни представители: за 48, против 88, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Предложение на народния представител Стефан Нинов:
Създава се нова глава десета със следния текст.
"Глава десета
Общински облигации
Чл. 46. Решение за емитиране на общински облигации взема общинският съвет, когато са налице следните условия:
1. приети от общинския съвет потребности на общината, които не могат да бъдат покривани с бюджетни и налични за целта извънбюджетни средства и/или одобрена от общинския съвет програма за стимулиране развитието на определени стопански дейности на територията на общината;
2. мотивирано предложение за публично или директно предлагане на облигациите;
3. проспект за облигационния заем, изготвен при условията и по реда на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, и актовете по приложението му;
4. предварително съгласие на банка да бъде гарант по облигационния заем при условията на т.т. 2 и 3.
Чл. 47. (1) Кметът на общината подава в Комисията по ценните книжа и фондовите борси заявление, като прилага:
1. решението на общинския съвет за емитиране на общински облигации и проектът, въз основа на който то е взето;
2. проспект, съгласно закона;
3. банкова гаранция;
4. отчетите по общинския бюджет за последните две години;
5. определените целеви субсидии и субвенции от републиканския бюджет.
(2) Комисията по ценните книжа отказва издаването на потвърждение за емисия на общински облигации, ако:
1. счита, че не са осигурени интересите на облигационерите;
2. банката-гарант е депозирала отказ от гаранции в Комисията;
3. няма реална готовност за усвояване на събраните средства.
(3) Общината не заплаща такси при внасяне на проспекта и получаване на потвърждение за емисия от Комисията по ценните книжа.
(4) За неуредените в този закон случаи се прилага глава седма на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Чл. 48. Общината издава с отстъпка от номинала и лихвоносни облигации.
Чл. 49. (1) Облигациите се издават за срок, по-дълъг от една година.
(2) Облигациите се предлагат от общината по номиналната им стойност за срока на подписката или с отстъпка от номинала.
(3) Годишната лихва по общинските облигации, платима на облигационерите, може да бъде определена от общинския съвет с надбавка до една трета от основния лихвен процент.
(4) Когато общината емитира безналични облигации, тя издава поименни удостоверения на облигационерите, които не могат да се прехвърлят.
Чл. 50. (1) Лихвите по общинските облигации се изплащат от приходите в общинския бюджет по чл. 6.
(2) Главницата по общинските облигации се изплаща от разходите по бюджета с инвестиционно предназначение.
(3) Държавата може да стимулира общината в емитирането на облигации, като отпуска субвенции от републиканския бюджет.
Чл. 51. (1) За управлението на облигационния заем и обслужването на облигационерите, кметът на общината създава комисия по общинските облигации.
(2) Комисията по общинските облигации включва упълномощен представител на кмета, представител на облигационерите и един общински съветник, излъчен от общинския съвет.
(3) Комисията по общинските облигации осъществява взаимоотношенията на общината с облигационерите, разпределя и насочва средствата за техническо обслужване на облигационния заем и осъществява общ контрол. За дейността си комисията се отчита пред кмета и председателя на общинския съвет.
(4) Общото събрание на облигационерите се свиква от кмета на общината, когато избира трима представители на облигационерите от една емисия за защита на интересите им пред общината.
Чл. 52. За всички неуредени с този закон въпроси за общинските облигации се прилагат общите разпоредби на другите закони."
Комисията не подкрепя предложението за създаване на глава десета "Общински облигации" и предлага на народния представител Стефан Нинов да внесе предложението си като законопроект за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Господин Нинов, имате думата.
СТЕФАН НИНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Правя предложението за тази глава "Общински облигации" поради обстоятелството, че в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и въобще в нормативната уредба проблемът с емитирането на общински облигации не е решен. Сега на практика една община не може да емитира облигации. Веднага би се възразило по този въпрос, че все пак това е закон за общинските бюджети и едва ли тук трябва да се третират проблемите, свързани с емитирането на общински облигации. Но все пак общинските облигации, емитирането на облигации е една форма на кредитиране, на създаване на местни финансови ресурси.
Тъкмо поради това, без да оспорвам, че абсолютно тук трябва да бъде решен този въпрос, но поставяйки проблема, че сега не могат да се емитират общински облигации, всъщност предлагаме създаването на тази глава.
За ваша информация искам да кажа, че имайки предвид преди всичко спецификата на тази проблематика, ние сме се стремели и сме отразили всички бележки, които Комисията по ценните книжа и фондовите борси е направила. Текстуално и дословно всичко е отразено в главата, която се предлага на вашето внимание.
За съжаление, предложението, което прави постоянната Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, едва ли бихме могли да го приложим, тъй като Законът за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества третира малко по-други корекции. Правителственият законопроект вече е минал през комисията и подлежи разглеждането му на първо четене в залата на Народното събрание.
Апелирам да подкрепите тази глава, имайки предвид, че се запълва една празнота в нормотворчеството, досежно възможността за емитиране на общински облигации в общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нинов.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нинов за създаването на нова глава десета.
Гласували 155 народни представители: за 46, против 74, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ:

"Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Бюджетни приходи" са очакваните и постъпилите в общинския бюджет парични средства въз основа на законови и подзаконови нормативни актове, решения на общинския съвет и др.
2. "Бюджетни разходи" са изразходваните парични средства от общинския бюджет съгласно законите на страната и решенията на общинския съвет.
3. "Бюджетна субсидия" са средствата, предоставени безвъзмездно от държавния бюджет за общините или от общинския бюджет за кметства, райони и търговски дружества с общинско имущество и общински предприятия общо или целево.
4. "Бюджетна сметка" е финансово-правна форма, чрез която се набират и разходват средствата за съответната дейност или звено на бюджетна издръжка, което не е на самостоятелен бюджет, за конкретната финансова година.
5. "Бюджетен кредит" са средствата, гласувани в рамките на бюджета, определящи размера на определен разход.
6. "Извънбюджетна сметка" е финансово-правна форма, чрез която се регламентират извънбюджетните приходи и разходи, предоставени в разпореждане на общините.
7. "Бюджетна дисциплина" е дължимо по силата на закона поведение на кмета и на специализираните финансови служби на общината и на разпоредителите с бюджетни кредити по отношение на спазване размерите на бюджетните кредити през отделните отчетни периоди и спазване на относителния дял на одобрените от общинския съвет разходи по бюджетни раздели при съобразяване на одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година приоритети.
8. "Бюджетна задлъжнялост" е размерът на остатъка от задълженията по привлечените средства, намален с размера на наличните бюджетни средства.
9. "Бюджетен дефицит" е превишението на разходите по чл. 8 над приходите по чл. 6."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се включва нова т. 10 със следното съдържание:
"§ 1, т. 10. "Временен недостиг на средства" е закъсняване на републиканската субсидия и липса на местни приходи."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
§ 1. Да се създаде нова т. 10 със следното съдържание:
"Структури на гражданско общество" са неправителствени организации по проблеми на местното самоуправление, публична администрация, публични услуги и други подобни, свързани с развитието на общините и регионите."
Вносителят оттегли предложението си.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Бюджетни приходи" са очакваните и постъпилите парични средства в общинския бюджет въз основа на закон, подзаконови нормативни актове, решения на общинския съвет и др.
2. "Бюджетни разходи" са изразходваните парични средства от общинския бюджет съгласно законите на страната и решенията на общинския съвет.
3. "Бюджетна субсидия" са средствата, предоставени безвъзмездно от Републиканския бюджет за общините или от общинския бюджет за кметства, райони и търговски дружества с общинско имущество и общински предприятия общо или целево.
4. "Бюджетна сметка" е финансово-правна форма, чрез която се набират и разходват средствата за съответната дейност или звено на бюджетна издръжка, което не е на самостоятелен бюджет, за конкретната бюджетна година.
5. "Бюджетен кредит" са средствата, гласувани в рамките на общинския бюджет, определящи размера на определен разход.
6. "Извънбюджетна сметка" е финансово-правна форма, чрез която се регламентират извънбюджетните приходи и разходи, с които общините могат да се разпореждат за съответната бюджетна година.
7. "Бюджетна дисциплина" е дължимо по силата на закона поведение на кмета и на специализираните финансови служби на общината и на разпоредителите с бюджетни кредити по отношение на спазване размерите на бюджетните кредити през отделните отчетни периоди и спазване на относителния дял на одобрените от общинския съвет разходи по бюджетни раздели при съобразяване на одобрените със Закона за държавния бюджет за съответната година приоритети.
8. "Бюджетна задлъжнялост" е размерът на остатъка от задълженията по привлечените средства, намален с размера на наличните бюджетни средства.
9. "Бюджетен дефицит" е превишението на разходите по чл. 8 над приходите по чл. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ботев, тъй като по-нататък виждам предложение за промяна в наименованието на главата, но това може да стане, едва след като гласуваме § 2, може би сега да гласуваме само § 1 и да отложим гласуването на наименованието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Затова спрях дотук - за да гласуваме § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 1 има ли изказвания?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил в Допълнителните разпоредби - в § 1 да се включи нова т. 10 - е свързано с използваното на няколко места в законопроекта, и даже във вече приети текстове, понятие "временен недостиг на средства".
Считам, че ние не можем не само в този закон, но и във всеки друг закон да използваме понятия, които не са определени, защото това ще позволи, независимо от нашето разбиране, че работим с добросъвестни изпълнители на законите, евентуално субективно тълкуване. В този смисъл е и предложението, което съм направил, без да бъде с претенциите за най-доброто от гледна точка на определяне на това понятие.
Моето предложение "временният недостиг на средства" да се разбира като закъсняване на републиканската субсидия и липса на местни приходи бих го разширил в смисъл: липса на местни приходи, когато невиновно по отношение на дейността на общинската администрация има такава липса, или пък когато закъснява определено плащане, свързано с местните приходи, за да може действително в една такава ситуация да има наистина обективни критерии при употребата на това понятие и съответно действие на онези разпоредби, които вече приехме в закона.
Затова надявам се, че ако в момента няма пълно одобрение по отношение на конкретното предложение, тъй като успях с някои от експертите да разменя мисли, да го отложим, господин председател, но да има и допълнителен текст, който да поясни това понятие.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Как ще оневиняваш мажоритарно избрани кметове?
РУСИ СТАТКОВ: Става дума за местните приходи, господин Димитров, когато вината или по-скоро причината не се корени в местните власти от гледна точка на местните приходи или пък има закъснение, защото ние боравим вече с тези понятия.

Ние сме записали в няколко разпоредби "недостиг на средства" и съответно тогава има заеми - заеми от републиканския бюджет. Аз казах, и повтарям, че не можем да допуснем едно понятие да бъде използвано субективно. Нали все пак някой ще го прилага. За да може да го прилага и за да няма съмнения най-добре е законодателят да го определи по-точно.
Затова предложението ми е, ако няма в момента подкрепа точно на този текст, да го отложим, да се намери един текст, но да го имаме като понятие, което в допълнителните разпоредби е определено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Последно какво предлагате да гласуваме - отлагане на текста или да гласуваме предложението Ви?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Нека да станат от вносителите и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, вносителите не са длъжни да станат. Какво предлагате сега в момента да гласуваме? Имате две възможности.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Аз си поддържам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поддържате предложението си. Тогава поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 150 народни представители: за 48, против 90, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 30.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 2. Разпоредбите на този закон могат да бъдат изменяни, допълвани или отменяни единствено със специален закон за изменение и допълнение на този закон или на Закона за устройството на държавния бюджет".
Има предложение на народния представител Цоньо Ботев - съществуващият § 2 от Допълнителните разпоредби да премине в преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред трябва да гласуваме това предложение.
Няма изказвания.
Моля да гласувате предложението на господин Цоньо Ботев, подкрепено от комисията, § 2 да премине към Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Комисията предлага § 2 да премине в Преходни и заключителни разпоредби и ние вече го приехме. Има предложение наименованието на вносителя "Допълнителни разпоредби" да придобие редакцията: "Допълнителна разпоредба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за наименованието на раздела: "Допълнителна разпоредба".
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Наименованието "Допълнителна разпоредба" е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по наименованието? Няма.
Моля, гласувайте за заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 136 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 11.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 3. Ползваните до влизането в сила на закона заемообразни извънбюджетни средства се възстановяват в срокове, определени от общинския съвет".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 4. (1) Съществуващите при влизането в сила на закона " ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ботев, понеже има предложение да отпадне § 4, нека да спрем само до § 3.
Има ли изказвания по § 3? Няма.
Моля да гласувате за § 3 като след окончателното приемане ще бъде извършено преномериране на параграфите. Сега ще ги гласуваме с поредността, която е дадена от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 4. (1) Съществуващите при влизането в сила на закона извънбюджетни сметки, създадени в противоречие с разпоредбите на чл. 44 се закриват в срок от два месеца като средствата се внасят в приход на общинския бюджет.
(2) Кметовете на общините в срок от един месец след изтичането на срока по ал. 1 да представят на компетентните контролни органи надлежни документи, удостоверяващи изпълнението на ал. 1".
Предложение на народния представител Цоньо Ботев да отпадне § 4 от Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за предложението на господин Ботев § 4 да отпадне. Предложението е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 4 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 5. Този закон отменя:
1. Глава седма от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г. и бр. 90 от 1996 г.) с изключение на чл. 51, ал. 1 и 3 и чл. 52, ал. 1.
2. Член 6, ал. 1, т. 1 от Закона за уреждане на жилищни въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 62 и 94 от 1992 г.; попр., бр. 9 от 1993 г.; бр. 90 от 1993 г. и бр. 16 от 1996 г.)
3. Параграф 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; изм., бр. 51 от 1996 г.).
4. Чл. 9, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1969 г.; изм., бр. 37 от 1978 г. и бр. 35 от 1996 г.)"
Предложение на народния представител Цоньо Ботев:
В § 5, т. 1 да има следната редакция:
"1. Този закон отменя чл. 51, ал. 2; чл. 52, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 53 и от чл. 55 до чл. 58 от Закона за местното самоуправление и местната администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ботев, ако обичате да прекъснем четенето, тъй като идва председателя на Парламентарната асамблея на Западноевропейския съюз.
(В залата влиза господин Луис Мария де Пуч, председател на Асамблеята на Западноевропейския съюз, воден от председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест и удоволствие да приветствам от името на Народното събрание на Република България господин Луис Мария де Пуч, председател на Асамблеята на Западноевропейския съюз. (Ръкопляскания.)
След посещението на сър Дъдлей Смит през 1994 г., за втори път гостува на българския парламент председателят на тази авторитетна международна институция.
Разрешете ми да представя с няколко думи нашия виден гост, макар че той е добре познат на всички български парламентаристи, взели участие в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Асамблеята на Западноевропейския съюз.
Господин Луис Мария де Пуч е историк и преподавател по съвременна история в Автономния университет в Барселона, автор е на редица книги и статии в тази област.
В младежките си години той е участвал в антифранкистката съпротива в редовете на каталонски и социалистически нелегални организации. Впоследствие той заема редица ръководни длъжности в Социалистическата партия на Каталония.
От 1979 г. господин де Пуч е депутат в испанските Кортеси, като от 1983 г. е член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а от 1990 г. и на испанската делегация в Асамблеята на Западноевропейския съюз. Той е бил издиган на редица отговорни постове в тези парламентарни институции, по-специално в техните комисии по външната политика и отбраната. В периода 1994 - 1996 г. той е председател на Политическата комисия на Асамблеята на Западноевропейския съюз, а от началото на 1997 г. е председател на асамблеята. Освен това е ревностен поддръжник на "Барселона" и на нашия Христо Стоичков. (Ръкопляскания.)
Уважаеми господин председател на Асамблеята на Западноевропейския съюз, Вие заехте председателското място на Асамблеята в един важен момент в развитието на тази организация. Договорът от Амстердам, сключен миналата година в края на Междуправителствената конференция на Европейския съюз, конкретизира и укрепи ролята на ЗЕС като неделим отбранителен компонент на Европейския съюз и като европейска опора на НАТО. Той се очертава като своеобразен мост между тези две организации, които заедно с другите европейски и евроатлантически структури заемат изтъкнато място в европейската архитектура за сигурност.
Ето защо ние отдаваме особено внимание на нашето сътрудничество със Западноевропейския съюз, в който от 1994 г. България се ползва със статута на асоцииран партньор. Пътят на България към Западноевропейския съюз е и път към Европейския съюз и към НАТО, членуването в които е също приоритетна задача на българската външна политика. Ние виждаме в нашето по-скорошно интегриране в тези европейски и евроатлантически структури гаранция за своята сигурност, демократично развитие и благоденствие.
Жизнената необходимост от реализирането на тази наша цел изпъква още по-ярко в дните, когато над Балканите отново се задават черни облаци. Кризата в Косово застрашава всички страни от региона с тежки, непредвидими военни, икономически и политически последици. Ето защо нашето правителство и дипломация се стремят в сътрудничество с тези страни и с международната общност да съдействат за бързото, справедливо и трайно решаване на конфликта. Израз на тази политика е българската инициатива за приемане на Декларацията за Косово, към която се присъединиха повечето страни от региона.
Уважаеми господин председател, българските парламентаристи високо ценят сътрудничеството с Асамблеята на Западноевропейския съюз, което се развива от 1993 г., когато на представителите на нашия парламент бе предоставен статут на постоянни наблюдатели. Четиримата членове на българската делегация, възглавявана от бившия председател на Народното събрание господин Стефан Савов, вземат активно участие в сесиите на асамблеята и в работата на нейните комисии, семинари и конференции. Асамблеята на Западноевропейския съюз се ползва със значително международно влияние и ние се надяваме, че тя ще го използва за оказване подкрепа на България като един от най-сериозните и достойни кандидати при предстоящата втора вълна на разширяването на НАТО.
За задълбочаване на сътрудничеството с Асамблеята на Западноевропейския съюз, господин председател, ние отдаваме голямо значение на Вашето посещение, което Ви даде възможност да се запознаете с осъществените у нас положителни промени и да установите лични контакти с редица български политици. Очакваме с интерес и предстоящото посещение на делегацията на Комисията по отбраната на Асамблеята на Западноевропейския съюз, начело с нейния председател господин Арманд де Декер.
В заключение, господин председател, пожелаваме Ви пълен успех на Вашата мисия в България и имам честта на Ви поканя да се изкажете пред българския парламент. (Ръкопляскания.)
ЛУИС МАРИЯ ДЕ ПУЧ: Господин председател, дами и господа парламентаристи! За мен е особена чест да бъда приет от Българското национално събрание по време на моето официално посещение в България. Аз държа да ви изразя моята дълбока признателност и, на първо място, да благодаря за поканата на вашия председател господин Соколов.
Посещението в България за мене има много голямо значение и е от много голям интерес, на първо място, благодарение на приема, който имаха любезността да ми окажат властите във вашата страна, като се започне от президента на Републиката господин Стоянов, чиято мъдрост и широки възгледи вече са добре известни както в Европа, така и в света. Едно интервю, което той даде наскоро за "Херълд трибюн" ни позволи да оценим тези възгледи и тази мъдрост.


Интересът, който отдавам на това мое посещение, има и други мотиви. Аз съм много чувствителен към усилията, които правят българските власти, за да може светът да опознае вашата страна, както и проблемите, с които тя понастоящем се сблъсква, и начина, по който нейните ръководители се стремят да ги разрешат. Историята на вашата страна и на вашия народ в течение на вековете ни е известна благодарение на многобройните научни изследвания, извършени на Запад, както и благодарение на произведенията на големи български писатели или историци, които са преведени на езици, които ние ползваме. В замяна на това България от ХХ век ни е зле позната и аз мисля, че ние взаимно трябва да положим усилия и от наша, и от ваша страна, за да може да направим вашата литература и вашата съвременна история позната на гражданите на Западна Европа. Не става дума само да задоволим любопитството си, макар че това любопитство е, бих казал, легитимно, но обединителното дело на Европа, към която България държи да се присъедини, не може да почива на абстрактни принципи. То включва едно много задълбочено познаване на всички цивилизации, които ще участват в Обединена Европа.
От мен се очаква да говоря пред вас в качеството си на председател на Асамблеята на ЗЕС, така че аз бих искал на първо място да ви напомня, че делегация на вашия парламент участва в работата на нашата асамблея от 1993 г. със статут на наблюдател, който й дава право да заседава в нашата пленарна зала и да прави изказвания. Досега тази делегация изигра много полезна роля, аз държа да спомена това с голяма почит и искрено бих желал тя да продължава да представя пред асамблеята гледищата на българското общество върху проблемите, с които се занимава Асамблеята на ЗЕС.
Не зависи от нашата асамблея промяната на статута на българската делегация, с оглед да позволим на вашите представители да участват без ограничения в нашите дейности. Не ни е възможно да изпреварим волята и съгласието на държавите и да дадем на асоциираните партньори на ЗЕС преимущества, които те не са придобили все още на правителствено ниво. Иначе бихме застрашили нашата собствена легитимност на Парламентарна асамблея. Нашата асамблея през декември 1997 г. поиска от Съвета да задълбочи статута на асоциираните страни партньори на ЗЕС, сред които и България, така че да позволи на вашите делегати да участват възможно най-пълно в нашите разисквания и да може да стане така, щото ЗЕС да бъде съставен като една глобална организация за сигурност и отбрана на цяла Европа. Ние във всеки случай сме доволни от все по-широкото място, което Съветът дава на заседанията си с участие на 28-те държави, в които България участва, и то много активно, но за съжаление нашият статут и отношенията с изпълнителната власт на нашата организация все още ограничават до 10 броя на пълноправните членове на асамблеята.
От друга страна, ние знаем, че България е избрала пътя на интеграцията както с Европейския съюз, така и с НАТО, което ще й отвори окончателно вратите към ЗЕС. Решението, което ЗЕС взе, да участва активно в блокадата, установена от Обединените нации срещу югославската държава, за да бъде тя принудена разумно да се отнесе и да бъде човечна към разрешаването на проблема, поставен вследствие раждането на една полиетническа държава в Босна и Херцеговина, доведе до едно тясно сътрудничество между полицейските сили на ЗЕС и трите дунавски страни, без които това ембарго нямаше да може да бъде осъществено. Ние много добре знаем, че България участва в тази операция активно и понесе много тежки последици в своята икономика. Но всичко това отвори пътя на България за едно сближаване не само със ЗЕС, но и със съвкупността от западните страни и това сближаване ще доведе в момента, в който това стане възможно, до пълната интеграция на България в европейските структури.
Решението на българските власти в цялата тази ситуация беше много значително. Не ставаше дума да се продължават исторически заложени конфликти или да се гонят някакви национални интереси. България даде един категоричен знак, че тя разглежда международните проблеми по начин, по който по-голямата част от Европа ги разглежда. България направи избора в полза на една европейска солидарност с оглед разрешаването на целия наш континент по мирен начин на конфликтите и установяването на възможно най-пълен мир при спазване на правата на малцинствата и зачитане на човешките права.
Една важна статия на вашия министър на външните работи госпожа Михайлова относно приоритетите на българската външна политика, публикувана в списание "Тезис", миналата есен, ни позволи да видим още веднъж последователността на политиката, която води вашата страна, и да оценим нейната мъдрост.
Най-важното според мен е несъмнено значението, което вашата страна отдава на преобразяването на този регион - Европейския Югоизток. Действително, би било абсурдно, ако всяка страна от вашия регион си прави каквото си иска и има свой собствен подход, чрез който се изолира от своите съседи, с оглед да търси някакви привилегировани отношения със Западна Европа. Именно Югоизточна Европа в своята цялост трябва да се преобрази, ако искаме да избегнем връщането към онази пагубна политика на зони на влияние, която беляза толкова трагично вашата история в течение на последните два века.
Ние следим с интерес и симпатия усилията, които правят черноморските страни, както и всички страни от Европейския Югоизток, за да разрешават заедно общите си въпроси, а именно в икономическата област.
Ние познаваме вашите планове, целящи да подобрите комуникациите и да развиете обмена от всякакъв характер в целия ваш полуостров. И аз смятам, че Западна Европа би трябвало, и това е в неин собствен интерес, да допринесе значително за реализирането на тази амбициозна програма.
От друга страна имам чувството, че българското общество по-добре от всички страни от Западна Европа може да направи разграничение, след изминаването на последния половин век, между непоносимата тирания и Сталиновия империализъм, както и тиранията на неговите наследници и цивилизацията, културата и политиката, с която Русия може да допринесе за изграждането на Европа.
Ролята, която играе Русия в историята на вашата страна, а именно по време на освобождението от османско владичество, действително обяснява, наред с вашите културни общи традиции и вашата обща принадлежност към православната традиция разбирането на руската нация, което вие имате и което на Запад, за съжаление, изчезна през този дълъг период на противопоставяне със Съветския съюз.
Това противопоставяне вече не съществува между Запада и Русия и основната загриженост на всички наши страни, това е изграждането в Европа на една система на колективна сигурност с участието на Русия, както и с участието на другите европейски страни, които се отделиха от бившия Съветски съюз.
Разширяването на НАТО, както и разширяването на ЗЕС, нямат за цел да избутат на изток желязната завеса, а да приключат веднъж завинаги с нейното унищожение и да изградят от Европа една териториална цялост с един солиден мир, за да могат да дадат възможност да се развие икономиката, да триумфират свободите и да може да има възход в цяла Европа.
Ние всички знаем, че това би било възможно само с участието на Русия. Само, ако Русия споделя тези цели и активно участва в организацията на тази нова европейска система и установяването на нов тип отношения, които вие се стремите да установите с Русия, представляват според нас един много силен пункт, един коз на външната политика на България.
Ние високо ценим тези нови отношения, които имате с Русия, които са гъвкави и прагматични при равнопоставеността на двете страни.
Вашата външна политика отдава основно значение на интеграцията на вашата страна във всички институции, които управляват Западна Европа в икономическата област, както и в областта на външната политика и сигурността. Тази цел е и наша и Западът никога не е смятал, че успехът на организацията, която е изградил, трябва да бъде обезпечен чрез един отбранителен подход, който да изключи страните, които все още участват частично в тази организация.
Причината за много бавното развитие на този процес на разширяване на Европейския съюз не е поради липса на добра воля. Ние просто трябва да държим сметка и в наш, и във ваш интерес за някои реалности, защото вашата страна в момента възстановява своята икономика, естествено ние можем да видим първите резултати от тези усилия, но вашата страна премина през една много дълбока криза и съществува една голяма пропаст, която разделя равнището на вашата икономика в техническо отношение и по отношение на развитието на дейностите от нашата, от нивото, което ние сме достигнали. Това е доста голяма пропаст и тя може да се запълни само постепенно. Аз зная много добре какви жертви прави българското общество и какви усилия, за да запълни тази пропаст.
Бих искал западът да може да ви помага повече, отколкото го прави досега. Но незабавното отваряне на границите и приемането на европейското законодателство биха представлявали един непоносим удар за вашата икономика и за вашето общество и това би довело до една икономическа зависимост, която би била непоносима за вас, а може би резултатът би бил и една много голяма миграция на населението, която ще бъде пагубна както за вас, така и за нас.
Така че единствено този постепенен подход, който се започна с вашето асоцииране към общността, може да доведе до пълното интегриране на Югоизточна Европа към Европейския съюз.
Що се отнася до НАТО, случаят е подобен в голяма степен, още повече че на нас ни трябва време да убедим Русия, че разширяването на тази организация не е насочено срещу нейните интереси, срещу нейната сигурност, нейното влияние и още по-малко срещу нейната територия. Първата вълна на разширяването на НАТО се разпростря върху три страни от Централна Европа и тя държи сметка за тази реалност, но държи сметка и за друга реалност - това разширяване има висока цена и ако ние искаме действително да постигнем една интероперативност на въоръжените сили, които са все по-намалени и които ще трябва да участват в поддържането на мира и сигурността в Европа. В тази област също приоритетите на вашата икономическа политика, както и на вашата външна политика, съвпадат с нашите приоритети и препоръчват постепенно сближаване, което вече е започнало.
Европейските членове на НАТО отдават много голямо значение този първи етап на разширяване на организацията да не бъде и последен.
От своя страна ЗЕС си постави за цел едновременно да служи за изпълнител на външната политика и на политиката на сигурност на Европейския съюз и да даде възможност за развитие на една европейска идентичност за сигурност и отбрана в рамките на НАТО. Именно това не му позволява да се разшири в момента, защото така би се разграничил и отдалечил от тези две организации. Единствено техните членове могат да станат пълноправни членове, като се присъединят към изменения Брюкселски договор, който положи основите на ЗЕС. Въпреки това ролята, която играят асоциираните партньори, непрекъснато нараства от 1993 г. насам и те вече имат възможността да участват както в общата ориентация на организацията, така и в дейностите, които тя може да бъде принудена да предприеме, и в сътрудничеството в областта на въоръженията, която тя ръководи. Извън официалната гаранция за сигурност, която би представлявало присъединяването към договора, развитието на едно тясно сътрудничество във всички тези области приобщава България към една система за сигурност, която обхваща цяла Европа.

В този контекст бих искал да споделя с вас какви препоръки бяха приети от Асамблеята на ЗЕС на пленарното й заседание.
Първо, препоръката N 608 за източното измерение на европейската сигурност, приета през декември 1996 г., препоръчва на Съвета да даде възможност на страните със статут на асоциирани партньори да приемат статута на асоциирани членове при условие, че заинтересуваните европейски държави са уредили всички двустранни спорове, които биха могли да ги противопоставят на съседите им.
На второ място - втората препоръка за една разширена сигурност, е следната. Препоръчва се на Съвета да засили сътрудничеството на ЗЕС с всички страни със статут на асоциирани партньори, като засили тяхното участие в дейностите на организацията, от една страна, и от друга страна, като засили тяхната роля в дейностите на ЗЕС, а именно в мисиите от типа "Петерсберг".
И на трето място, има още една препоръка в доклада "Касан", която е следната. Препоръчва се на Съвета да не оставя и сянка от съмнение, що се отнася до факта, че България, страна, която е напълно демократична, трябва да бъде считана като един важен кандидат за присъединяване към европейските и евроатлантически структури. Тук се препоръчва на Съвета да подкрепи и да поощрява усилията на България особено в икономическата и структурната област с оглед нейната интеграция към НАТО, Европейския съюз и ЗЕС.
Асамблеята на ЗЕС е много доволна от факта, че гръцкото председателство на ЗЕС, което в момента е действащо, си е поставило за цел да изследва - както самата асамблея поиска от Съвета чрез една препоръка, приета на последната сесия, възможностите за засилване участието на страните със статут на асоциирани партньори в дейностите на ЗЕС в рамките на статута си.
От своя страна президентът Желев изложи становищата на България в този контекст при своето посещение в Съвета на ЗЕС през април 1996 г.
На 30 януари 1997 г. президентът Стоянов потвърди и уточни намеренията на новото мнозинство. Този обмен вече донесе някои резултати, защото България започна участието си в размисъла по общата концепция за сигурност, който започна през 1995 г. Тя ще започне своето участие скоро и в дейностите на средиземноморската група на Съвета. Ние можем да се надяваме, че това сътрудничество много бързо ще обхване и други области, а именно България ще затвърди участието си в някои технически органи на ЗЕС, както и участието си в някои военни учения, които се организират с оглед общата подготовка на поддържащи мира дейности.
Аз отлично разбирам, че тези изброени възможности сигурно ви се струват недостатъчни. Ние много искаме възможно най-бързо да постигнем интеграцията на цяла Европа в една обща система, която напълно ще гарантира мира и сигурността и разцвета на всички народи. Нашата загриженост да построим тази система върху една солидна, стабилна основа обаче ни забранява да пренебрегваме реалностите, чието превъзмогване изисква много време.
Във всеки случай бъдете уверени, че ние сме напълно наясно с факта, че европейският югоизток днес няма нищо общо с това, което той е бил вчера и че ние се възхищаваме на бързината, с която българското общество, както и обществата на много страни от областта, превъзмогна националната идеология, която беляза неговата история през ХIХ и ХХ век. Именно това ни сближава най-много.
Именно тази констатация ни убеждава, че програмата, която е определила България, както във вътрешен план, така и що се отнася до външната си политика, отговаря на програмата, която ние следваме.
Ние сме убедени, че ще успеем да реализираме нашите общи цели, главните от които са - що се отнася до ЗЕС, установяването на един мирен ред в Европа и ние знаем много добре, че този ред може да бъде траен само ако той позволява изпълнението на легитимните стремежи на нашите народи както в областта на икономиката, така и в областта на социалния разцвет, така и в областта на културата.
Ако ние се обърнем назад и видим какъв напредък е направен за по-малко от десет години, ще можем да гледаме на бъдещото със солидни надежди.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от залата. Депутатите стават на крака.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ботев, моля да продължите с докладването на закона оттам, докъдето бяхме стигнали.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, тъй като предложението на народния представител Цоньо Ботев беше прекъснато по средата, ще продължа оттам.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев - в § 5 т. 1 да има следната редакция:
"1. Този закон отменя чл. 51, ал. 2; чл. 52, алинеи 2, 3 и 4 и чл. 53 и от чл. 55 до чл. 58 от Закона за местното самоуправление и местната администрация".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов: § 5, т. 1 след чл. 51 да стане: "алинеи 1, 3 и 4 и чл. 52, алинеи 1 и 5".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев: в § 5, т. 4 преди "чл. 9, ал. 2" да се добави "чл. 5, ал. 3".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. Този закон отменя:
1. Член 51, ал. 2; чл. 52, алинеи 2 и 3; чл. 53; членове 55, 56, 57 и 58 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
2. Член 6, ал. 1, т. 1 от Закона за уреждане на жилищни въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 62 и 94 от 1992 г.; попр., бр. 9 от 1993 г., бр. 90 от 1993 г. и бр. 16 от 1996 г.).
3. Параграф 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г., изм., бр. 51 от 1996 г.).
4. Член 5, ал. 3; чл. 9, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1969 г.; изм., бр. 37 от 1978 г. и бр. 35 от 1996 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви изказвания по § 5?
Поставям на гласуване § 5 в редакцията, която ни предлага комисията.
Гласували 113 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 5.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 6. В чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация числото "50 000" се заменя с "500 000".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 7. В чл. 4, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет след думите "Републиканския бюджет" се поставя запетая и се добавя "бюджетите на общините"."
Комисията предлага § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на комисията за отпадане на този параграф има ли изказвания?
Моля, гласувайте предложението на комисията § 7 да отпадне.
Гласували 124 народни представители: за 114, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Има предложение на народния представител Стефан Нинов за създаване на нов § 7а, което вносителят оттегли.
"§ 8. Министерският съвет в срок от три месеца от влизането в сила на закона приема нормативен акт по чл. 41, ал. 3 от него."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
"§ 8. След края на изречението се допълва: "и методика по чл. 14, ал. 1".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще поставя на гласуване предложението, направено от комисията, за отпадане на § 8.
Гласували 117 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 4.
Параграф 8 отпада.
При това положение предложението на господин Костадинов не може да бъде гласувано.
Следващото предложение, господин Ботев.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Предложение на народния представител Тодор Костадинов - създава се нов § 8а със следното съдържание:
"§ 8а. До 30 септември 1999 г. общините да разработят свои регистри по обекти и дейности, от които постъпват данъци и такси в общинския бюджет".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костадинов го няма в залата, за да защити предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за създаване на нов § 8а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 41, против 83, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 9. Този закон се издава на основание чл. 141, ал. 1 от Конституцията на Република България".
Комисията предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 9 да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието.

ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "§ 10. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за неговото прилагане, на общинските съвети и на кметовете."
Комисията предлага редакционна поправка на § 10, която да бъде:
"§ 10. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за неговото прилагане, на кметовете и на общинските съвети"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има и предложение на народния представител Иван Симеонов за отпадане на § 10.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Да, има и предложение на народния представител Иван Симеонов да отпадне § 10 от Преходни и заключителни разпоредби. Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще гласуваме предложението за отпадане, което не се подкрепя от комисията. Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 31, против 91, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 8.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, тъй като беше прието предложението на комисията за Преходни и заключителни разпоредби, аз смятам, че няма смисъл отново да чета предложената редакция. Смятам, че законът е приет.
Искам да използвам случая, че съм на трибуната и да благодаря на всички, които взеха участие в работата по законопроекта и да пожелая на общините да имат по-малко проблеми с приемането на общинския бюджет. А на авторите на законопроектите мога да кажа, че всеки от тях може да се чувства автор на приетия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев. (Ръкопляскания.)
Следващата точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Има думата господин Панев. Стигнали сме до § 3.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, продължаваме с второто четене на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
"§ 3. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. (1) Детските градини и училищата са държавни, общински и частни. Обслужващите звена са държавни и общински.
(2) Държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката или чрез други министерства и ведомства. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.
(3) Общински са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с местно значение и се финансират от общинските бюджети. Предоставените им за ползване имоти са публична общинска собственост.
(4) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица.
(5) Държавните детски градини, държавните и общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката.
(6) Общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.
(7) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена придобиват качество на юридически лица или прекратяват дейността си от деня на обнародването на заповедта в "Държавен вестник", освен ако в нея е посочено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, преди да продължите с предложенията по този параграф, не зная дали господин Влашки оттегли предложението си за нов § 2а. Ако не го е оттеглил, трябва да се върнем на неговото предложение.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС, от място): Не го бях оттеглил, но сега го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
Моля да продължите с предложенията по § 3.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народния представител Велко Вълканов - в изречение първо на ал. 2 на чл. 10 да отпаднат думите "са с национално значение и" и "чрез МОН или чрез други министерства и ведомства", като разпоредбата придобива следния вид:
"(2) Държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които се финансират от държавния бюджет".
Комисията не подкрепя предложението.
В ал. 3 на чл. 10 да отпаднат думите "са с местно значение и".
Комисията подкрепя предложението.
Алинеи 4 и 5 на чл. 10 да се обединят.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - в чл. 10 ал. 1 да придобие следния вид:
"(1) Детските градини, училищата и обслужващите звена са държавни, общински и частни".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов - в чл. 10, ал. 2 да отпаднат думите "с национално значение".
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 10, ал. 3 да отпаднат думите "с местно значение".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова - към чл. 10, ал. 4 да се добави следното изречение: "Те имат самостоятелно счетоводство".
Предложението е оттеглено.
Алинея 5 да придобие следното съдържание:
"(5) Държавните детски градини, училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министерство или ведомство. Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова - в чл. 10, ал. 5 да отпаднат думите "и общински".
Алинея 6 се изменя така:
"(6) Общинските детски градини, общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет".
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Пламен Славов - чл. 10 се изменя така:
В ал. 2 да отпаднат думите "са с национално значение и".
Комисията не подкрепя предложението.
Алинея 5 придобива следния вид:
"(5) Държавните детски градини, училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката".
Комисията подкрепя предложението.

Създава се нова ал. 6:
"(6) Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката след решение на общинския съвет."
Комисията подкрепя предложението, като текстът става изречение второ на ал. 5 и думите "след решение" се заменят с думите "по предложение".
Алинея 6 става ал. 7, а ал. 7 става ал. 8.
Предложение на народния представител Георги Панев: в чл. 10, ал. 3 да отпаднат думите "са с местно значение и".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 3:
"§ 3. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. (1) Детските градини и училищата са държавни, общински и частни. Обслужващите звена са държавни и общински.
             (2) Държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката или чрез други министерства и ведомства. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.
             (3) Общински са детските градини, училищата и обслужващите звена, които се финансират от общинските бюджети. Предоставените им за ползване имоти са публична общинска собственост.
             (4) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица.
             (5) Държавните детски градини, държавните и общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката. Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет.
             (6) Общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.
             (7) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена придобиват качество на юридически лица или прекратяват дейността си от деня на обнародването на заповедта в "Държавен вестник", освен ако в нея е посочено друго."
Това е съдържанието на § 3 с предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред предложенията на народния представител Велко Вълканов. Той прави едно предложение, което е прието, и две, които не са приети. Не виждам господин Вълканов, затова ще ги прочета, преди да ги поставя на гласуване.
Първото предложение на господин Вълканов, което не е подкрепено от комисията, е да отпаднат думите "са с национално значение и" и "чрез МОН или чрез други министерства и ведомства", както и за нов текст на ал. 2. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 23, против 97, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Вълканов, което не е подкрепено от комисията, е ал. 4 и 5 на чл. 10 да се обединят. Поставям на гласуване това предложение на господин Вълканов.
Гласували 117 народни представители: за 3, против 85, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов. Имате думата, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Първо, аз съм изключително изумен от начина, по който работим по този закон. Как можем да гласуваме до ал. 5 на един член, без да сме гласували по ал. 1? Такова чудо в Народното събрание никога не е било! Не знам Вие как гледате от висотата на Вашата трибуна, обаче от моята банка аз смятам, че това е абсолютно недопустимо. Това е една свободна разходка из параграфите на един член, при която най-логичното е всички да се объркаме най-накрая.
Второ, много ми е тъжно, че при работата по един такъв важен закон присъства едва ли не само Комисията по образованието и науката на парламента, което естествено ще се отрази на начина на гласуване. Нека да направим тук един сблъсък на идеи, а не да се блъскат нашите идеи в партийния начин на гласуване, който ще видим и след малко.
Сега по предложението. Вижте какво се предлага от комисията: детските градини и училищата са държавни, общински и частни, а обслужващите звена са държавни и общински. Моето предложение е и обслужващите звена да имат правото да получат статут на частни учреждения.
Кои са обслужващите звена? Ако отворим на страница 41, ще видите, че става дума за чл. 33а, където е записано: "Обслужващите звена са:
1. научноинформационни;
2. извънучилищни педагогически учреждения;
3. за управление на международни програми;
4. за организиран отдих и спорт;
5. със социално предназначение".
Кое от тези 5 учреждения не може да бъде и частно? Как може едно училище да бъде частно, една детска градина да бъде частна, а едно обслужващо звено да не бъде частно! Какво пречи да има частни детски лагери за почивка през зимата? Или отново ще трябва да бюрократизираме работата и да казваме, че министърът ще стои на входа и на изхода на обслужващата дейност, за да може... Знаете какво става на входа и на изхода, да не ви обяснявам.
Освен това много ми е чудно, колеги от СДС. Ако това предложение беше излязло от лявата страна, аз щях да видя някаква логика. Но да излезе от вас забрана за частна дейност, след като сте влезли с тази програма в парламента, след като в "Програма 2001" пише, че ще приватизирате всичко, аз не мога да си обясня каква е логиката на дясната половина на групата. Да оставим, че, както се досещате, това, което вие евентуално ще гласувате, чисто и просто няма да издържи пред Конституционния съд, защото става дума за противопоставяне на собствености. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин Нешев.
Докато дойде господин Нешев, искам да дам едно разяснение, което държа господин Драганов да го чуе. Господин Драганов, моля да ме чуете, докато идва другият оратор. Това, което председателят докладва, е дело на комисията, на която и Вие сте член. И ако искате друга подредба на начина на докладване, това е проблем на комисията, а не на председателя на заседанието.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Председателят може да направи забележка на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): И да се изписват по 10 пъти имена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя предложението на господин Драганов не по партиен принцип, а по едно чисто човешко отношение, за двойния стандарт, който се налага.
В закона, който внесе Министерският съвет по уреждане на въпроса за социалната помощ от структури, се гласува, че те могат да бъдат и частни. Тук социална помощ като една от структурите на извънучилищната дейност ние казваме, че не може да бъде частна. Не може ли да имаме еднаква ценностна система? Не можем ли да се ръководим от еднакви принципи, правила и норми? Защо в един закон пак със същия вносител - Министерският съвет, тази позиция се разрешава, в друг закон не се разрешава? Ако можете да ми го обясните, аз ще подкрепя предложението на комисията. Но ако не можете да ми го обясните, явно ние не сме създали една единна ценностна система, под която да застанем. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Драганов и господин Нешев, става въпрос за следната презумпция. Нека много внимателно да бъда слушан, за да не бъда репликиран.
Ние говорим за обслужващи звена по Закона за народната просвета, които впоследствие в чл. 41 са описани подробно какви са. Тези обслужващи звена, които се регистрират точно по този Закон за народната просвета, получават облекчения за местните данъци и такси, мита и акцизи. Какво пречи на едно частно училище да има обслужващо звено, което да се регистрира по Търговския закон и да извършва тези дейности, но да не печели тези облекчения? Иначе знаете ли какво ще се получи? Веднага ще се появят над хиляда, две хиляди такива обслужващи звена, които да прикриват дейност и т.н.
И второ обяснение от моя страна. Естествено, че едно частно сдружение се създава, за да реализира печалба. А ние говорим за обслужващи звена със социално предназначение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Реплика ли искате, господин Драганов? Имате думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа! Аз съм направо удивен от тази ненавист към частната собственост, която звучи в изказването на колегата Димитров. Дайте да се разберем за какво сте в тоя парламент - да възседнете държавата или да я приватизирате! Как може въобще така да разсъждавате! Това е нелепо!
Значи защото може би щяло да стане еди какво си! Как можете да противопоставяте собствености, които са равнопоставени в Конституцията и, както колегата Нешев каза, в други закони на Министерския съвет и как чрез чисто административни мерки вие ще убивате една евентуална частна дейност? Това е просто немислимо за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Реплика ли? Господин Миков, имате право на реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, става въпрос за социални дейности, за помощни дейности. Ако ще се освобождават те от данъци, всички трябва да бъдат освободени от данъци. А ако идеята е да бъдат само държавни, за да се освободят от данъци, каза ви го и професорът, ще направим до Конституционния съд искането и за пореден път ще бъде съборена една такава работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Искате ли дуплика? Не.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за нова редакция на ал. 1 от чл. 10.
Гласували 141 народни представители: за 43, против 55, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Продължаваме със закона след редовната пауза. А сега давам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Панев, Вие докладвахте предложенията.
Стигнали сме до предложението на господин Александър Каракачанов. То фактически беше гласувано - за национално значение, преди това при предложението на господин Вълканов. Сега не се налага да бъде гласувано отново.
Второто предложение на господин Каракачанов сте подкрепили.
Госпожа Величкова е оттеглила първото си предложение, а второто е прието от комисията.
Следващото предложение е на госпожа Дора Янкова, което е оттеглено.
Господин Пламен Савов - първото му предложение за национално значение е гласувано. Второто предложение на господин Славов е подкрепено от комисията.
Предложението за ал. 6 е подкрепено като има едно изменение от комисията.
И предложението на господин Панев е прието.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Поради отсъствието на господин Вълканов на практика в пленарна зала не можаха да прозвучат мотивите и съображенията на тези от членовете на Комисията по образованието и науката, които по време на заседание на комисията ги споделиха, а именно в посока да отпаднат думите "са с национално значение и", защото в комисията споделихме със своите колеги, че в случая носителят не показва в текста кои са критериите, за да се определят детските градини, училищата и обслужващите звена за такива с национално значение.
Националното значение като характеристика в този текст се свързва единствено с критерия, че се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката или чрез други министерства и ведомства и че предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.
Тук в случая възникват въпроси като например: Националната природо-математическа гимназия има това наименование, защото тя е с висок авторитет и признание, обучава деца не само от София, но се финансира от общината. От тази гледна точка, тоест кой е финансиращият орган, би трябвало да не се причислява към училищата с национално значение, а на практика не е така.
Второ, щом в закона се говори за училища с национално значение, а тези с местно значение отпадат, значи се взема предвид отново критерият финансиране. Защо този критерий се използва в две алинеи по различен начин?
Нашите мотиви и съображения бяха свързани именно с този двойствен подход от гледна точка единствено на критерия финансиране. Затова и аз, и господин Вълканов, и други колеги отстоявахме възможността и настоявахме да отпадне този текст: "са с национално значение и".
Затова аз държа моето предложение отново да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Основанията комисията да не подкрепи предложението за отпадане на думите "са с национално значение и" се свеждат до няколко пункта.
Най-напред обърнете внимание, че думата "държавни", определението "държавни" върви заедно с определението "от национално значение", тоест едно училище не може да бъде държавно, ако не е с национално значение.
Какво се разбира под "национално значение"? Ами, най, бих казал, естествени неща - училище, което се ползва с авторитет, в което нивото на подготовка, качеството на образованието е сигурно над средното, и училище, което е притегателен център за ученици от цялата страна. По естествен път всяко училище би могло да придобие тези характеристики.
Ето защо в Преходните и заключителни разпоредби, където е уредено, че министърът на образованието и науката със заповед определя кои са държавните училища с национално значение, е казано също, че те се определят по критерии, определени в правилника за прилагане на закона. Така че в този смисъл възраженията на господин Славов и на господин Вълканов мисля, че не са основателни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Уважаем искането на господин Славов и поставям на гласуване неговото предложение за отпадане на думите "с национално значение и", което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 33, против 54, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 30.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 4. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Частни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица и не са на бюджетна издръжка.
(2) Лицата представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагане на закона документи.
(3) Частните детски градини и училища се откриват или преобразуват със заповед на министъра на образованието и науката и придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на заповедта в "Държавен вестник".
(4) Частните детски градини и училища ползват частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост".
Предложение на народния представител Велко Вълканов:
В ал. 1 на чл. 11 да отпаднат думите "и не са на бюджетна издръжка".
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е ал. 2 на чл. 11 да се измени така:
"(2) Лицата по предходната алинея представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагане на закона документи".
Това всъщност е една редакция.
Комисията подкрепя предложението.
Следващо предложение - в ал. 3 на чл. 11 след думата "преобразуват" да се добавят думите "и закриват".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народния представител Драгомир Драганов:
В чл. 11, ал. 1 думите "частни са детските градини и училищата" да се заменят с думите "частни са детските градини, училищата и обслужващите звена".
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 11, ал. 3 и 4 думите "частните детски градини и училища" да се заменят с думите "частните детски градини, училища и обслужващи звена".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев:
В чл. 11 се създава ал. 5:
"(5) Предоставените по реда на предходната алинея имоти могат да се ползват само за осъществяване предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети лица или да се ползват за други цели".
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на комисията за § 4:
"§ 4. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Частни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица и не са на бюджетна издръжка.
(2) Лицата по предходната алинея представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагането на закона документи.
(3) Частните детски градини и училища се откриват или преобразуват със заповед на министъра на образованието и науката и придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на заповедта в "Държавен вестник".
(4) Частните детски градини и училища ползват частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост.
(5) Предоставените по реда на предходната алинея имоти могат да се ползват само за осъществяване предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети лица или да се ползват за други цели."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първите предложения са на народния представител Велко Вълканов. Имате думата по тях.
Първото предложение е да отпаднат думите "и не са на бюджетна издръжка" в ал. 1 на чл. 11.
Комисията не е подкрепила това искане.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Велко Вълканов.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 75, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Другото предложение на господин Вълканов, което не е подкрепено от комисията, е в ал. 3 на чл. 11 след думата "преобразуват" да се добавят думите "и закриват".
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: На простото основание, че закриването на частните детски градини и училища е уредено в отделен член по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Вълканов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 4, против 79, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Има две предложения на народния представител Драгомир Драганов. Някой иска ли думата по тези предложения? Не.
Поставям на гласуване първото предложение, където в чл. 11, ал. 1 се добавят думите "и обслужващите звена".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 70, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Няма да поставям на гласуване следващото предложение на господин Драганов, тъй като то произтича от първото му предложение, което току-що беше отхвърлено.
Поставям на гласуване § 4 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 19.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 5. Член 12 се изменя така:
"Чл. 12. (1) Български детски градини и училища с чуждестранно участие се откриват или преобразуват по искане на сдружения между български и чуждестранни физически и/или юридически лица с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.
(2) Чуждестранни детски градини и училища се откриват или преобразуват по искане на чуждестранни юридически лица в съответствие с международните спогодби и по реда на ал. 1.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагане на закона документи.
(4) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на решението на Министерския съвет в "Държавен вестник".
(5) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 ползват частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост."
Предложение на народния представител Георги Панев:
В чл. 12, ал. 1 след думите "по искане на" да се добавят думите "регистрирани в Република България".
Комисията подкрепя предложението.
В чл. 12 се създава ал. 6:
"(6) Предоставените по реда на предходната алинея имоти могат да се ползват само за осъществяване предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети лица или да се ползват за други цели."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 5:
"§ 5. Член 12 се изменя така:
"Чл. 12. (1) Български детски градини и училища с чуждестранно участие се откриват или преобразуват по искане на регистрирани в Република България сдружения между български и чуждестранни физически и/или юридически лица с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.
(2) Чуждестранни детски градини и училища се откриват или преобразуват по искане на чуждестранни юридически лица в съответствие с международни спогодби и по реда на ал. 1.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагане на закона документи.
(4) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на решението на Министерския съвет в "Държавен вестник".
(5) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 ползват частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост.
(6) Предоставените по реда на предходната алинея имоти могат да се ползват само за осъществяване предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети лица или да се ползват за други цели."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Направените предложения са включени в окончателния текст, който ни предлага комисията.
Моля, гласувайте за § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 6. Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. (1) Детските градини и училищата по чл. 11 и 12 се закриват:
1. когато се установи, че не се спазват изискванията, предвидени в закона и в правилника за прилагането му;
2. при смърт на физическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището, или когато лицето е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
3. при прекратяване дейността на юридическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището.
             (2) Детските градини и училищата по ал. 1 могат да се закриват и по искане на лицата, които ги представляват.
             (3) Учениците от закритите по ал. 1 и 2 училища могат да продължат обучението си в училища при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката.
             (4) Актовете за преобразуване и закриване се издават по реда и от органа, дал разрешение за откриване на детската градина или училището, и се обнародват в "Държавен вестник"."
Предложения на народния представител Велко Вълканов: в ал. 3 на чл. 13 да отпаднат думите "със заповед" и да се заменят с думите "с наредба".
Комисията подкрепя това предложение.
Алинея 4 на чл. 13 да се измени така:
"(4) Детските градини и училищата по чл. 11 и 12 се преобразуват и закриват от органа, който ги е открил, и по реда, по който са открити."
Комисията подкрепя предложението, като със съгласието на народния представител предлага следния текст за ал. 4:
"(4) Актовете за закриване се издават по реда на предходните алинеи от органа, дал разрешение за откриване на детската градина или училището, и се обнародват в "Държавен вестник"."
Предложение на народния представител Георги Панев - в чл. 13 се създава ал. 1а:
"(1а) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3 детската градина или училището не се закриват, ако в едномесечен срок от настъпването на посочените обстоятелства трети лица представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагането на закона документи за продължаване на дейността им."
Комисията подкрепя предложението.
В ал. 4 да отпаднат думите "преобразуване и".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 6:
"§ 6. Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. (1) Детските градини и училищата по чл. 11 и 12 се закриват:
1. когато се установи, че не се спазват изискванията, предвидени в закона и в правилника за прилагането му;
2. при смърт на физическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището, или когато лицето е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
3. при прекратяване дейността на юридическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището.
             (1а) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3 детската градина или училището не се закриват, ако в едномесечен срок от настъпването на посочените обстоятелства трети лица представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагането на закона документи за продължаване на дейността им.
             (2) Детските градини и училищата по ал. 1 могат да се закриват и по искане на лицата, които ги представляват.
              (3) Учениците от закритите по ал. 1 и 2 училища могат да продължат обучението си в училища при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.
              (4) Актовете за закриване се издават по реда на предходните алинеи от органа, дал разрешение за откриване на детската градина или училището, и се обнародват в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тъй като няма неприети предложения, поставям на гласуване § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 7. В чл. 15, ал. 1 се отменя, а текстът на ал. 2 става чл. 15."
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова - към чл. 15 да се създаде ал. 1 със следното съдържание:
"Чл. 15. (1) Държавните образователни изисквания в системата на народната просвета се обсъждат от Висш учебен съвет при министъра на образованието и науката. Една трета от членовете на Висшия учебен съвет са учители".
Алинея 2 остава със същото съдържание, както в чл. 15.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 7: комисията подкрепя предложението на вносителя по § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Драганов, имате думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин министър! Ако приемете моето предложение да отпадне предложението на Министерския съвет, това означава, че ние ще запазим съществуването на един Висш учебен съвет при министъра на народната просвета, първо, и, второ, че ще запазим и заложеното в стария закон изискване една трета от членовете на този съвет да са учители, т.е. да са хора, които са свързани с живата практика на народната просвета. Ако вие подкрепите предложението на Министерския съвет, това означава, че вие гоните представителите на живата практика и оставяте всичко в ръцете на чиновниците. Ако смятате, че така ще се прави образование, аз мога да ви кажа, че сте на абсолютно сбъркан път. Ако вие оставите всичко в ръцете на чиновниците, чисто и просто и образованието ще стане чиновническо, а не народно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Госпожа Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз също съм против предложението на вносителя да отпадне ал. 1 на чл. 15, т.е. за Висшия учебен съвет. Според мен от този текст започват едни от най-важните изменения, отнасящи се до характера на управлението в системата на образованието. Досега в закона се предвиждаше при министъра на образованието да има Висш учебен съвет, който да утвърждава държавните образователни изисквания, като една трета от този съвет са представители на учителската колегия. За сведение на колегите искам да подчертая, че държавните образователни изисквания са онези стандарти, които имат основополагащо значение за системата. И тъй като една голяма част от тях се приемат като подзаконови актове, то смисълът на тази норма бе министърът чрез Висшия учебен съвет да има и съветник, и коректив за съдържанието на въпросните изисквания. Безспорно един такъв подход намалява възможностите за субективизъм и по пътя на диалога с тези, които реализират образователните стандарти, може да се развие демократичното начало в управлението на системата.
Водена от убеждението, че министърът успешно може да осъществява държавната политика, когато партнира с учители и директори на училища, с представители на научнопедагогическата колегия, аз направих това предложение. Всъщност поднових текста от закона с едно малко изменение - вместо Висшият учебен съвет да утвърждава държавните образователни изисквания, аз предлагам по-стеснен вариант, а именно той да обсъжда тези държавни образователни изисквания.
Не можах да разбера защо комисията към парламента не прие моето предложение, не допусна да има Висш учебен съвет, който ще обсъжда проекта за стандарти.
Колеги, искам да припомня, че Законът за народната просвета, приет от Великото Народно събрание, е получавал одобрение от различни представители на Съвета на Европа, когато са идвали на посещение в България. На тях им е правило добро впечатление, че има такъв Висш учебен съвет към министъра.
В интерес на обективността трябва да заявя, че по субективни причини, с малки изключения, министерските екипи не създадоха условия Висшият учебен съвет да заработи пълноценно. Но пак повтарям, това са субективни причини. Именно тези субективни причини, според мен, трябва да бъдат аргумент на законодателя да възстанови Висшия учебен съвет. Още повече, че от 16-те предвидени държавни образователни изисквания само две ще бъдат приети със закон, а останалите, пак повтарям, ще бъдат подзаконови актове.
В този смисъл министърът е заинтересован чрез този Висш учебен съвет да разговаря, да полемизира същността на стандартите. И което е по-важно за нас - не става въпрос само, че министърът е заинтересован да има Висш учебен съвет. Образователното дело на България се нуждае от професионалната позиция на учители и научни дейци. Ето защо аз поддържам това предложение.
Моля ви да подкрепите предложението ми. То е доста ограничено. Става въпрос Висшият учебен съвет да обсъжда с министъра държавните образователни изисквания. В противен случай, ако не ме подкрепите, ми се струва, че ще опорочим духа на закона, приет във Великото Народно събрание, който сега ние коригираме. Защото вместо да налагаме духа на демократизма, ние ще дадем все пак простор на субективизма и вместо духа на доверието към учители и на общественото начало, ще отворим врата на думата на чиновника, да не кажа по-силното определение - на чиновническия авторитаризъм. Ще ми се да повярвате в необходимостта от Висш учебен съвет за образователното дело на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин вицепремиерът Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо четене ние водихме дебат по тази тема. Искам съвсем накратко, разбира се, да припомня какви бяха основанията и какъв е основният акцент в глава втора. Глава втора е наречена: "Държавни образователни изисквания".
Този текст е плод на едни усилия в продължение на три месеца, както напомних, от септември до ноември миналата година. Усилия, главно на педагогическата колегия в страната.
Действащият закон от 1991 г., както спомена и госпожа Величкова, въпреки добрите си намерения не е бил приложен в практиката до края на 1997 г. в този чл. 15, ал. 1.
Сега предлаганите промени за държавните образователни изисквания създават реда, по който те трябва да бъдат приети. От тях само две са законни. По това комисията беше в съгласие, че именно Законът за учебния план и Законът за професионалното образование трябва да бъдат дело на българския парламент.
Това, което се каза за участието на учителската колегия, едно, че не е възможно тези нормативи да бъдат създадени по друг път и второ - ако ние искаме да гарантираме наистина точно участието на учителската колегия, то това трябва да го направим в Правилника за приложение на закона, където ще бъдат описани процедурите за приемането на тези подзаконови актове.
Тук нас основно ни вълнува съставът и съдържанието на държавните образователни изисквания и реда и процедурата, по които те ще бъдат приети. Две от тях е предложено да бъдат приети със закон, а останалите - по определен ред, описан в чл. 17, съответно точки 2, 3 и 4.
Още един път искам да уверя колегите, че държавните образователни изисквания не са приемани седем години. Сега по тях се работи. По тях се работи на практика с помощта на основните структури, изградени в рамките на средното образование. Част от тях са професионални, част от тях - синдикални. Разбира се, усилията в случая на синдикалните структури няма да бъдат по социални въпроси, а по чисто професионални. Въпреки това създаването на механизъм, който да гарантира, а не само хубаво да напише участието на българското учителство, трябва и следва да бъде дело на Правилника за прилагане на закона. Аз приемам всички тези предложения да бъдат обсъдени, независимо, че няма такъв ред, в Комисията по образованието и науката преди да бъдат предложени от Министерството на образованието в правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за отпадане на § 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 29, против 73, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Станка Величкова за ал. 1 на чл. 15, което тя преди малко обоснова.
Моля, гласувайте за предложението на госпожа Станка Величкова.
Гласували 135 народни представители: за 41, против 91, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за предложението на вносителя за § 7.
Гласували 132 народни представители: за 104, против 22, въздържали се 6.
Параграф 7 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, смятам, че госпожа Величкова мотивира много добре предложението. Лишаваме българското образование от един демократичен принцип. Независимо от това, че той в момента не е дал достатъчно плодове, в бъдещето, в работата, която предстои да извърши, след влизане в действие на Закона за народната просвета, перспективите са изключително големи.
Ние лишихме нашата образователна система от един силно мотивиращ защитен механизъм, а по този начин направихме демократизма в този закон по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата за втори отрицателен вот господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Гласувах против, воден от убеждението, че Висш учебен съвет трябва да съществува. Защото това е част от една традиция, залегнала в историята и развитието на българското образование от времето на българското възраждане, когато именно държавно-общественото начало е гарантирало един подход и принципи на ръководство на образователния процес, който е бил в интерес на цялото общество.
С Висшия учебен съвет се създаваха предпоставки за реализиране на демократични принципи на ръководство на образованието. И ако ние се стремим към демократизиране и на образователния процес, би трябвало да запазим този Висш учебен съвет. Защото критичните забележки, които бяха споделени по време на заседанието на Комисията по образованието и науката, прозвучаха и днес в пленарна зала. Затова, че Висшият учебен съвет не е заработил не трябва да бъдат оправдани за една хубава идея, че тя не е била реализирана досега.
Съжалявам, че господин министърът обещава, че именно в Правилника за приложение на закона, ще бъде фиксирано активното участие на учителите в обсъждането на бъдещи законопроекти, както и на държавните образователни изисквания.
Аз мисля, че именно във Висшия учебен съвет, ако той беше запазен и ако беше съхранен, беше мястото на българските учители да съветват министъра, неговите заместници и ръководството на министерството за това, което отговаря на интересите не само на българските учители, но и на българското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата госпожа Янкова за трети отрицателен вот.


ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! С добрите намерения, които сподели при нас министърът, че евентуално в правилника ще бъде визиран този диалог, аз имам едно притеснение. Много често тук в пленарната зала на нас ни се говори едно, а в действителност се получава друго. Затова гласувах "против", защото като че ли по закон ние имаме страх от диалога с учителите, а постоянно декларираме, че сме за гражданското общество, че сме за плуралистично общество, пък и от друга гледна точка ние декларираме едни намерения, че в 12 клас евентуално ще се учи гражданско общество, а като че ли самите ние не сме готови да подкрепим основните принципи на гражданското общество. Затова аз гласувах "против".
И, господин министър, ще следим много стриктно в правилника това ще влезе ли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Драганов, извинявам се, но не Ви видях. Но и да Ви бях видял, нямаше да Ви дам думата, тъй като съгласно правилника право на отрицателен вот имат онези, които не са се изказали преди това по време на обсъждането на конкретния текст.
Господин Панев, продължете с докладването.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 8. Чл. 16 се изменя така:
"Чл. 16. Държавните образователни изисквания се отнасят за:
1. предучилищното възпитание и подготовка;
2. степента на образование и учебния план;
3. учебното съдържание;
4. усвояването на книжовния български език;
5. системата за оценяване;
6. професионалното образование и обучение;
7. придобиването на квалификация по професии;
8. обучението на деца с хронични заболявания и/или със специфични образователни потребности;
9. учебниците и учебните помагала;
10. документите за системата на народната просвета;
11. извънкласната и извънучилищната дейност;
12. учителската правоспособност и квалификация;
13. материално-техническата база;
14. здравното обслужване;
15. безопасните условия на възпитание, обучение и труд;
16. научното информационно и библиотечно обслужване;
17. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена;
18. нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета."
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
В чл. 16 т. 2 да придобие следния вид:
"2. степен на образование, вид училище и рамката на учебните планове".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на господин Драганов:
В чл. 16 т. 3 да придобие следния вид:
"3. знания и умения и тяхното оценяване".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
В чл. 16 се създава т. 19 със следното съдържание:
"19. контрол в системата на образованието".
Комисията не подкрепя предложението.
Следващите предложения са оттеглени.
Предложение на народната представителка Станка Величкова:
В чл. 16 т. 12 да придобие следното съдържание:
"12. учителска правоспособност и квалификация на учителите и директорите;"
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на госпожа Величкова:
Точка 17 да придобие следното съдържание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да, оттеглено е.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров:
В чл. 16 от т. 1 до т. 18 да се изменят, както следва и се добавят точки 19, 20, 21 и 22:
"1. детска градина;
2. подготвителна група и подготвителен клас;
3. вид училище;
4. степен на образование;
5. професия, специалност и квалификация след завършена степен на образованието;
6. знания и умения;
7. степен на усвояване на официалния книжовен български език;
8. обучение на деца с хронични заболявания;
9. обучение на деца със специфични образователни нужди;
10. система за оценяване;
11. учебници и учебни помагала;
12. документация за системата на народната просвета;
13. заетост на учениците;
14. извънкласна и извънучилищна дейност;
15. учителска правоспособност, професионална пригодност и квалификация на учителите и директорите;
16. материална, културна и екологична среда;
17. здравно обслужване и здравно-хигиенно възпитание в детските градини, училищата и обслужващите звена;
18. действия при природни бедствия, екстремни ситуации и безопасност на движението;
19. психологическо и педагогическо обслужване;
20. научно, информационно и библиотечно обслужване;
21. едногодишна издръжка на ученик в различните видове и степени училища;
22. нормиране и заплащане на труда в системата на народната просвета."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Младен Влашки:
В чл. 16 след думата "държавните" да отпадне думата "образователни", а след думата "изисквания" да се добавят думите "в системата на образованието".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на господин Влашки:
Да се добави нова т. 19:
"19. системата от критерии и показатели за оценяване качеството на труда на педагогическите кадри".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов:
В чл. 16, т. 2, след думите "степента на образование" се добавят думите "образователния минимум".
Комисията подкрепя предложението, като със съгласието на вносителите думата "образователния" се замени с думата "общообразователния".
Следващите предложения са оттеглени.
Това са предложенията по § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И предложението на комисията за § 8.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да чета ли целия параграф, тъй като има само едно единствено изменение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете тогава само изменението.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Изменението е в т. 2, където се добавят думите "общообразователния миминум" и тя става така:
"2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план;"
Това е единствената промяна спрямо текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Първото предложение е на господин Драгомир Драганов.
Имате думата, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Дотолкова, доколкото в предложението на комисията все пак има известен напредък в сравнение с това, което е предложено от Министерския съвет, аз бих предложил да направим една редакция само що се отнася до учебния план и да стане наистина "рамките на учебните планове". Разберете все пак, нека да дадем на училищата възможност малко по-свободно да се разхождат и да се конкурират, разбира се, помежду си, когато изготвят своите учебни планове. Недейте със закон да вкарваме един стриктен учебен план. Това не е казарма, това е образователно учреждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Поставям на гласуване първото предложение на господин Драгомир Драганов относно т. 2 на чл. 16, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 37, против 71, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
За второто предложение, ако искате, имате думата, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Комисията предлага т. 3 от държавните образователни изисквания да засяга учебното съдържание.
Представете си една много проста хипотеза. Аз 25 години проверявам кандидатстудентски работи. В тези кандидатстудентски работи ние, преподавателите от Софийския университет оценяваме знанията и уменията на децата - какво са научили и как могат да анализират, да синтезират и така нататък.
Когато министърът - защото министърът с наредба ще определя учебното съдържание, определи едно учебно съдържание и то бъде назубрено от децата, как тогава ние ще оценяваме техните знания и умения? По този начин вие наистина стимулирате зубрачеството и по този начин, съвсем откровено ви казвам, вие снижавате равнището на 120-годишната традиция на българското училище. Просто вие искате да го превърнете в нещо от типа на съветска или американска десетилетка, която изкарваше еднакво подстригани и подготвени строители на социализма или на капитализма или не знам си на какво.
И ако и това не го приемете, след като преди почивката показахте, че мразите частната собственост, след като показахте, като отменихте предишния член, че не уважавате специалистите и учителите - да не кажа нещо повече, сега вие наистина обиждате и децата, като ги заставяте да се вместват в едни срамни за края на ХХ и началото на ХХI век рамки на учебно съдържание, определени при това от една политическа сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цветан Димитров има думата за изказване.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! В т. 5 на държавните образователни изисквания, внесени от Министерския съвет като предложения, пише точно и ясно: "системата на оценяване". Аз не виждам какво ново внася господин Драганов с предложението "знания и умения и тяхното оценяване".
Що се отнася до учебния план и неговата рамка, учебният план би трябвало да се приема със закон. А рамки могат на други места да се правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
За реплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин председател, дами и господа, уважаеми господин министър! Аз съм направо изумен, да не може един народен представител да направи разлика между системата за оценяване - дали ще бъде петобална, шестобална, точкова, тестова и така нататък, и оценяването на знанията и уменията. Извинявайте, господин Димитров, мисля, че трябва да изкарате един ПУЦ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо ПУЦ, всички сме завършили Софийския университет "Климент Охридски".
За дуплика има думата господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Господин Драганов, не бягайте, аз просто се притеснявам от това, което казвате. Аз не виждам кой не разбира. Ако тръгна аз да изкарвам ПУЦ, вие трябва да се върнете сигурно в девети клас, да не говорим за университетски професор. Вие стеснявате понятията в системата за оценяване. Естествено, че там е заложено не само петобална, шестобална или двадесетобална система, но там са заложени и онези критерии, които са необходими, за да бъдат оценени знанията и уменията на учениците. Това просто и ясно е заложено.
А това, че Вие го разбирате по друг начин и искате някаква марсианска система да измислите, това е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
Поставям на гласуване предложението на господин Драгомир Драганов за нов текст на т. 3 от чл. 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 46, против 80, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Александър Каракачанов за създаване на т. 19, която да гласи: "Контрол в системата на образованието".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Александър Каракачанов.
Гласували 123 народни представители: за 33, против 76, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Александър Каракачанов не се приема.
Стигаме до предложението на госпожа Станка Величкова за т. 12.
Имате думата, госпожо Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Колеги! Всъщност моето предложение е да се възстанови текстът в закона. Досега говорим в закона за учителска правоспособност и квалификация на учители и директори. Вносителят предлага да бъде без директорите на училищата. Аз подновявам текста, според който учителската правоспособност и квалификация трябва да визира не само учителите, но и директорите на училищата.
Какво имам предвид? След като учебните звена като юридически лица ще имат допълнителни възможности да набират средства и различни такси, то явно директорите на училища се нуждаят не само от, така да се каже, професионалната си педагогическа квалификация, но и от квалификация например по финанси и мениджмънт. Практиката ще наложи в длъжностната характеристиката на директорите да има нови задължения, за които те трябва да бъдат подготвени. Държавата трябва да поеме задължението да квалифицира кадрите и на тази основа да предявява към тях съответни изисквания. Не може вносителят на закона да поставя института на директора на конкурс и контрол, без да създава условия, а и същевременно да има изискване за неговата квалификация.
Ако не се приеме това мое предложение, всъщност ние ще легализираме и потвърдим заложеното в законопроекта като двоен стандарт към директорите.
Липсата на перспектива като повече знания за по-висока квалификация ще предопредели не само текучеството, но и нежеланието на много преподаватели да се кандидатират за директори на училища. Ние вече знаем и много пъти тук, от трибуната на Народното събрание, говорим за наличието през тези 6 години на един хроничен дефицит. Има много хора, които не желаят да станат директори и над 600 училища са с директори временно изпълняващи тази длъжност.
Следователно за мен директорът е основната фигура в българското училище, детската градина и обслужващото звено. Той трябва да има възможност не само да отдаде сили и знания в името на училището, за просперитета на това училище, но той трябва да има и сигурност, че ще има шанс да се квалифицира, дори и да се преквалифицира. И всъщност това ще бъде изискване не само към него, но и един стимул, което според мен, в крайна сметка ще бъде от полза за българското училище.
Много ви моля, приемете моето предложение - възстановяваме по същество стария текст, нищо ново няма да направим. Не е необходимо да слагаме бариера между учителя и директора, защото една голяма част от добрите учители, като знаят, че ще могат да се квалифицират и като директори, биха поискали да станат и такива, което означава, че ще има повече съревнование и повече конкуренция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Реплика от господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започнах да усещам накъде вървят дебатите и в каква посока се опитват някои да ги вкарат. Вижте колко прости аргументи отправям: първо, говорим за държавни образователни изисквания, където визираме професията "учител". Професия "директор" няма. Има професия "учител". За да бъде един човек директор, той първо трябва да бъде учител.
Второ, има специален раздел, административен раздел от Закона за народната просвета, който визира понятието "директор" и му дава право да се квалифицира като такъв. А това просто малко е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
Има думата за дуплика госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз някак си по друг начин, господин Димитров, си представях дебатите в пленарната зала. Всички наши спорове ние ги изчистихме в комисията. Сега беше хубаво колегите, които не са в комисията, да ми правят реплики, а не Вие. Извинявайте за тази претенция, но ме принуждавате да Ви кажа нещо подобно, което Ви каза Драгомир Драганов, а пък Вие след това да му правите съответната дуплика и така ние да правим една ескалация на излишни характеристики помежду си. Това първо като тон за работа и аз съм последователна в това отношение, защото и миналия път, в началото на дебата по закона помолих пленарната зала да не политизираме. И Ви уверявам, че предложението, което правя, е мое дълбоко убеждение.
Вие ми казвате една азбучна истина. Можете ли да си представите, че след като от 1966 г. съм в тази система, да не знам какво значи "учител" и какво значи "учителска професия"? И като пледирам за квалификация за директор, да не знам какво значи квалификация за директор. И как при новите условия и при новите норми, които даваме за училището, след като директорът на един конкурс ще трябва да си покаже програмата за управление като един момент от изпита, от конкурса, тогава нека да дадем право на този директор да се квалифицира и същевременно да има изискване да се квалифицира. Тук е тънкият момент и детайл. Извинявайте, искам да говорим на еднакъв език, когато сме членове на една и съща комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин заместник министър-председателят Методиев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз приемам абсолютно призива на госпожа Величкова и го приветствам - да не се влиза в безсмислени личностни спорове и нападки.
Госпожо Величкова, в чл. 39, ал. 4 на действащия закон, където няма промени, е това, за което Вие и господин Димитров говорите - че на учителите и директорите се осигуряват условия за повишаване на квалификацията.
Когато говорим за специфичните изисквания и тези, за които Вие споменавате, думичката "мениджъмънт", която е така популярна вече, умението да се управлява, познаването на финансовите въпроси, всичко това е вярно, но то не е в материята на образователната система, не е в материята на Закона за народната просвета, ако щете. Това е проблем на множество закони на страната и наистина този текст е достатъчно задължение, че при осигуряването на квалификацията на директорите те трябва да бъдат запознати с множество други законови и подзаконови актове, с които да повишат вече своите умения, за да бъдат ръководители за това модерно време, когато изискванията наистина са големи.
Така че не се е изпаднало в крайност и не е отменена тази възможност, за която Вие говорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Станка Величкова за нов текст на т. 12.
Гласували 132 народни представители: за 43, против 81, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров.
Госпожа Дончева, имате думата.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да отнемам излишно време на Народното събрание, първо, защото в дебатите отделихме достатъчно място на предложената от нас в т. 15 учителска правоспособност и тази на директорите.
Искам да кажа, че ние сме се придържали главно към текста на вносителя и с оглед на това да облекчим работата по-нататък на законодателите и на изпълнителната власт, които ще подработват държавните образователни изисквания, сме предложили с господин Димитров малко по-диференциран вид. Защото нас не ни задоволява, например, в предучилищно възпитание да влезе всичко заедно. Ние с господин Димитров сме предложили детска градина, подготвителна група и подготвителен клас, тъй като всички знаем, че в подготвителната група и в този клас влизат и деца, които имат определени проблеми, които са обект на насочващите ги комисии.
Освен това смятаме, че има пропуски в онова, което досега като държавни образователни изисквания е дадено в нашето училище - проблемът с материално-техническата база е даден много общо. Смятаме, че трябва да става дума за проблеми, свързани с екологичната среда, културата и материалната среда и затова смe предложили в т. 16 на този член ново по вид държавно образователно изискване, както и не е достатъчно това, което е дадено като здравно обслужване. Освен здравно обслужване на децата, ние смятаме, че те трябва да имат здравно-хигиенно възпитание, онази подготовка, която училището трябва да дава. А с оглед на обстановката, в която работи и се обучава нашето младо поколение, имам предвид и тежкото психологическо напрежение, с което са обременени децата, сме предложили в т. 19 психологическо и педагогическо обслужване.
Ето, тези неща сме имали предвид, фактически диференциацията, по-точната възможност да се откроят проблемите, да се изработят точни, прецизни държавни образователни изисквания, и ако приемем това, което говори господин министърът, че в правилника ще се приведе за подготовка и досегашната практика на нашето училище и на учителите, ще направим едни образцови държавни образователни изисквания.
Затова моля Народното събрание да подкрепи и този вариант, който не се отклонява съществено от това, което вносителят е предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Поставям на гласуване предложението на народните представители госпожа Донка Дончева и господин Димитър Димитров за изменение на точки от 1 до 18 в чл. 16 и добавянето на нови т. 19, 20, 21 и 22.
Гласували 122 народни представители: за 27, против 86, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Младен Влашки. Не го виждам в залата. Той има две предложения.
Първото предложение е в чл. 16 след думата "държавните" да отпадне думата "образователни", а след думата "изисквания" да се добавят думите "в системата на образованието". Комисията не е подкрепила предложението.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 120 народни представители: за 14, против 45, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Влашки е да се добави нова т. 19, която да гласи: "Системата от критерии и показатели за оценяване качеството на труда на педагогическите кадри". Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля да гласувате за предложението на господин Влашки.
Гласували 127 народни представители: за 31, против 45, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Първото предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов е прието от комисията, а останалите им предложения са оттеглени.
Поставям на гласуване § 8 така, както е предложен от вносителя, с една-единствена промяна, предложена от комисията в т. 2 така, както беше докладвана от господин Георги Панев. Моля да гласувате за § 8.
Гласували 132 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 21.
Параграф 8 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Използвам правото да гласувам против, за да мога още веднъж да насоча вашето внимание на това, че ние не възприехме едно разумно предложение от страна на госпожа Величкова и отново да се обърна към господин министъра по повод на казаното от него за чл. 39 от досегашния Закон за народната просвета. Госпожа Величкова много правилно предлагаше да има държавни образователни изисквания и за квалификацията на директорите, защото в досегашния чл. 39, ал. 4 се говори, че на учителите и на директорите се осигуряват условия за повишаване на квалификацията им. Но ако няма изисквания за тази квалификация, аз питам какви условия ще създаваме? Можем ли да създаваме условия за нещо, което не е ясно регламентирано и не е точно поставено пред тези, за които се отнася. Затова гласувах против и използвам правото да обясня своя отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Славов.
Господин Панев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"§ 9. Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. Държавните образователни изисквания по чл. 16 се приемат, както следва:
1. по т. 2 и 6 - със закон;
2. по т. 12, 13, 14, 17 и 18 - с наредби на Министерския съвет;
3. по т. 7, 8 и 10 - с наредби на министъра на образованието и науката, съгласувано със съответните министерства и ведомства;
4. по т. 1, 3, 4, 5, 9, 11, 15 и 16 - с наредби на министъра на образованието и науката."
Предложение на народния представител Станка Величкова - в чл. 17 т. 1 да се измени, както следва:
"1. по т. 2, 5, 6, 10, 12 - със закон;".
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение на госпожа Величкова - в т. 2 да отпадне "т. 12".
Комисията не подкрепя предложението.
Третото предложение на госпожа Величкова е в т. 3 да отпадне "т. 10".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров. Предложенията са оттеглени, така че съгласно процедурата няма да се четат.
Предложение на народния представител Младен Влашки - в чл. 17, т. 4, след числото "16" да се добави числото "19".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Първото предложение е на народната представителка Станка Величкова. Госпожо Величкова, желаете ли да го обосновете? Заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Всъщност смисълът на моето предложение е, че освен предвидените от вносителя държавни образователни изисквания под N 2 и 6 да се приемат със закон, по същия начин аз предлагам още три образователни изисквания да бъдат приети със закон. Тоест това за системата за оценяване, за системата за документацията и за учителската правоспособност и квалификация.
Защо правя това предложение? Защото съм дълбоко убедена, че колкото повече държавните образователни изисквания се определят със закон, толкова по-голяма ще е устойчивостта в системата на народната просвета. Наредбите и другите подзаконови актове през тези години непрекъснато се сменяха, често пъти в отделни части не бяха съгласувани и това създаваше голямо напрежение в цялата образователна система, във всички структури на образователната система. Сега виждаме, че вносителят предложи да отпадне Висшият учебен съвет. Аз направих обратното предложение.
Вие не гласувахте моето предложение. Дотолкова, доколкото Висшият учебен съвет, заедно с министъра да обсъждат тези държавни стандарти. И именно, след като вече и Висшият учебен съвет няма да съществува, и държавните стандарти ще се правят главно по пътя, разбира се, на професионалните възможности на чиновниците, затова аз смятам, че още по-наложително е тези три държавни изисквания, които ви предлагам, да бъдат приети със закон.
Аз приветствах идеята на вносителя и казах това в комисията, че се създава един нов стандарт - стандартът за учебната документация. Досега го нямаше. Това е много важен стандарт. Но именно защото е много важен и защото е нов, и защото става въпрос за една изключително тежка документация, свързана с вид училище, степен училище, ученици и т. н., да не разисквам повече и да не утежнявам времето на пленарната зала, на мен ми се струва, че за да има стабилитет в тази документация и за ученици, и за учители, и за родители, и за директори на училища, да бъде приета със закон. Същото се отнася и за другите две мои предложения като държавни стандарти.
Ще приключа отново с призива да подкрепите моето предложение. Защото ми се струва, че ние сме заинтересовани да има устойчивост в системата. Същевременно заинтересовани сме да има по-малко грешки от управленски характер. Съзнавам, че процентът грешки не може да не съществува, но това е начинът тези грешки да бъдат още по-малко.

В крайна сметка ще кажа и следното. Тези закони, които ви предлагам, аз си ги представям да бъдат кратки и ясни. И понеже господин Цветан Димитров преди малко каза, че няма рамкови закони, аз не смея да употребя тази дума, за да не каже, че може да ме сложи и мен в някаква рамка. Това в кръга на шегата. Но все пак така си ги представям, наистина като рамкови закони, именно кратки, с две, три или пет дефиниции. А всичко останало, което би следвало като евентуално допълнение и разработване на закона, се прави в правилник. Така че вместо наредба нека да направим закони. И няма да се утежни работата на Народното събрание, макар че съм убедена, че това не може да бъде аргумент за вас, тъй като народните представители, особено сега като гледам колко много сме в залата, много се интересуват от образованието и няма да се притесняват, че ще им се утежни работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Величкова. Други желаещи да вземат отношение по този въпрос? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станка Величкова за изменение на т. 1 на чл. 17 в духа, в който беше докладвано от господин Панев.
Гласували 131 народни представители: за 35, против 76, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Госпожа Величкова, останалите предложения следват логиката на тези. Няма смисъл да ги гласуваме. Благодаря ви.
Предложенията на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров са оттеглени.
Господин Влашки ми даде знак, че и той оттегля предложението си, тъй като то има отношение към предишния текст, който не беше приет.
Подлагам на гласуване текста на § 9 така, както беше докладван от господин Панев от името на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 108, против 19, въздържали се 10.
Параграф 9 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Надявам се, че вие не посрещате с чувство на отегчение факта, че ползваме правото си на отрицателни вотове. Това го правим не заради процедурата, а водени преди всичко от принципни съображения по текстовете, които гласуваме.
Предложенията на госпожа Величкова бяха достатъчно добре аргументирани, за да се спирам на тях. Но отново искам да подчертая, че не може за важни неща, които стават в българското образование, ние единствено да се стремим да ги решаваме чрез наредби и правилници. Там, където има възможност да го направим със закон, би трябвало ние като законодатели да се стремим да го правим. Затова аз гласувах "против", защото с наредби и правилници няма да стигнем далече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Искам да уверя всички колеги, че спазваме процедурите на парламентаризма с удоволствие. Така че мисля, че няма съмнение за това.
Заповядайте, господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 10. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
"Чл. 18. (1) Детските градини са за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в 1-ви клас."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли желаещи да коментират § 10? Не виждам.
Моля, гласувайте § 10 така, както беше предложен от господин Панев.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 11. В чл. 19 алинеи 1 и 2 се изменят така:
(1) Издръжката на децата в държавните и общинските детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет.
(2) Родителите заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси."
Предложение на народния представител Маргарита Петрова: в чл. 19, ал. 2 в края на текста да се добавят думите "но не по-високи от 30 на сто от минималната работна заплата".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев. Не виждам госпожа Петрова. Има ли желаещи да се изкажат по предложението на комисията и по предложението на госпожа Петрова? Ако няма, подлагам на гласуване предложението на народния представител Маргарита Петрова в чл. 19, ал. 2 в края на текста да се добавят думите "но не по-високи от 30 на сто от минималната работна заплата".
Гласували 136 народни представители: за 15, против 50, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 25.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 12. В чл. 20, ал. 1 думите "подготвителни групи към" се заличават.
Предложение на народния представител Младен Влашки: в чл. 20 ал. 1 след думите "подготвителни групи към" да се добавят думите "или подготвителните класове на училищата".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: По предложението на господин Влашки? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 36, против 41, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 12 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 20.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 13. Член 22 се изменя така:
"Чл. 22 (1) Училищното образование според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално.
(2) Общото образование осигурява усвояването на образователния минимум и профилирана подготовка съгласно държавните образователни изисквания.
(3) Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.
(4) Професионалното обучение се осъществява едновременно или след завършено основно, или след завършено средно образование и осигурява придобиване на квалификация по професия или по част от нея съгласно държавните образователни изисквания."
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
В чл. 22, ал. 2 да отпаднат думите "и профилирана подготовка".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 22, ал. 3 да се промени така:
"(3) Професионалното образование осигурява:
1. усвояването на образователния минимум съгласно държавните образователни изисквания;
2. придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания, включително и за обучаеми след завършено средно образование."
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е оттеглено ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: На госпожа Величкова е подкрепено от комисията, доколкото виждам.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Момент, да, на госпожа Величкова първото предложение.
Предложение на народния представител Станка Величкова:
В чл. 22, ал. 2, след думите "усвояването на" да се добави думата "общообразователния".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага в ал. 2 след съюза "и" да се добавят думите "при възможност".
Следващите предложения на госпожа Величкова са оттеглени.
Предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров е оттеглено.
Предложение на народния представител Младен Влашки:
В чл. 22 се създава ал. 5:
"(5) Профилираното обучение се осъществява едновременно в или след завършено основно образование."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага текстът на ал. 4 да се замести с текста: "Професионалното обучение осигурява придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквани.".
Предложение на комисията за § 13:
"§ 13. Член 22 се изменя така:
"Чл. 22. (1) Училищното образование според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално.
(2) Общото образование осигурява усвояването на общообразователния минимум, и, при възможност, профилирана подготовка съгласно държавните образователни изисквания.
(3) Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.
(4) Професионалното обучение осигурява придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Първото предложение е на народния представител Драгомир Драганов.
Желаете ли думата? Заповядайте, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Оттегляте го - да. Добре, благодаря.
Второто предложение е на народната представителка Емилия Масларова. Не виждам госпожа Масларова в залата. Желае ли някой да коментира нейното предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова за промяна в ал. 3 на чл. 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 36, против 77, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Останалите предложения са оттеглени или взети предвид в окончателния текст.
Всъщност остава само предложението на господин Младен Влашки - за създаването на ал. 5 в чл. 22.
Желае ли някой думата?
Господин Влашки, оттегляте го. Добре, благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя с редакцията, която прави комисията на чл. 22, което е § 13...
Господин Клайн желае думата. Заповядайте.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Просто искам да предложа една редакционна поправка в първата алинея на члена, който разглеждаме: вместо "училищното образование според степента е..." да стане "според своята степен", вместо пълния член да се добави едно притежателно местоимение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Клайн.
Господин Панев, как ще коментирате това редакционно предложение?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ясно е, че в залата има филолози. На мен ми звучи по-добре, но това е въпрос на редакция, която може да бъде направена допълнително при обработката на закона в Правния отдел и прочие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Тогава пристъпваме към гласуване на § 13, във връзка с чл. 22, така както беше предложен от комисията, със съответните предложения на колегите, които са вложени в него...
Господин Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Госпожо председател, колеги, господин Клайн! Тъй като следва текстът, а според съдържанието би трябвало по същата логика да добавим "а според своето съдържание", смятам, че текстът става много тежък. Лично аз бих предпочел текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Ние така предложихме с господин Панев - да гласуваме текста така, както го предлага комисията, а след това да дадем възможност на комисията, още повече на Комисията по образованието, да го редактира.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Не само на Комисията по образованието. При обработката на закона такива редакции се правят, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: И Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да, точно така.
Моля, гласувайте § 13 във връзка с чл. 22, както беше предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 6.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 14. Член 23 се изменя така:
"Чл. 23. (1) Основното образование се осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VIII клас включително.
(2) Придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно.
(3) Свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение."
Предложение на народния представител Велко Вълканов:
В ал. 2 на чл. 23 да отпаднат думите "което е окончателно".
Предложението е оттеглено.
И още едно предложение, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Станка Величкова:
Към чл. 23 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Завършилите началния етап на основното образование (от I до IV клас включително) получават удостоверение.".
И съответно ал. 2 става ал. 3, ал. 3 става ал. 4.
Комисията подкрепя предложението, като със съгласието на народния представител Станка Величкова думите "от I - IV клас включително" отпадат и в края на изречението се добавят думите "за завършен IV клас".
Следващото предложение е оттеглено.
Предложение на народния представител Дора Янкова - чл. 23 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 14:
"§ 14. Член 23 се изменя така:
"Чл. 23. (1) Основното образование се осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VIII клас включително.
(2) Завършилите началния етап на основното образование получават удостоверение за завършен IV клас.
(3) Придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно.
(4) Свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Започваме с госпожа Янкова, която има предложение за отпадане на чл. 23.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мотивите ми да отпадне предложението като редакция са следните - ако отворите стария текст, ще видите чисти и ясни текстове, които дават тълкуване на общото образование и след това на средното образование. Ако вземем новия текст, виждаме едни уговорки, които са в стил "правилник".
Мисля, че тук ние като законотворци трябва да правим ясни и чисти законови норми още повече, че водени от българската традиция за степените на образование, аз не разбирам какви мотиви в момента налагат тези нови редакционни бележки.
Затова ви моля тези от вас, ако днес сте дошли със стария и новия текст, да го погледнем, да вникнем в него и да видите колко са излишни редакционните бележки, които днес се внасят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Янкова.
Давам думата на господин вицепремиера и министъра на образованието и науката господин Методиев.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искрено споделям, че това е един от текстовете, което и аз самият най-трудно приех да бъде променян, само че нека да прочетем действащия текст, за да го сравним, както предложи госпожа Янкова.
Член 23 в момента е със следния текст:
"Чл. 23. Общото образование има следните степени:
1. начално образование;
2. основно образование", тоест има понятието "начално образование", което наистина е традиция в България, но което противоречи на практика на задълженията, произтичащи от Конституцията към Министерство на образованието и към системата на народната просвета. Това е задължителният елемент с 16-годишната възраст и образованието.
Това, че са направени уговорки и че текстът звучи по-тромаво е направено, за да може да се съхрани традицията на отделенията, да го кажа с професионалния му език, който е ползван дълги години, от една страна, а от друга страна - да се изпълни конституционната разпоредба. Така че основанията за отпадане и връщане на стария текст и понятието "начално образование" така или иначе ще продължава да бъде понятие, което противоречи и на конституционните задължения, и на дейността на народната просвета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Методиев.
Има ли други желаещи за изказвания по този въпрос? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народната представителка Дора Янкова да отпадне предложението по чл. 23, тоест § 14.
Моля, гласувайте!
Гласували 150 народни представители: за 51, против 90, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Госпожо Величкова, Вие сте един от народните представители, който прави предложение и то е прието от комисията. Желаете ли думата? Не. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 14 така, както беше докладван от нейния председател - господин Панев.
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: за 136, против 5, въздържали се 11.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 15. Чл. 24 се изменя така:
"Чл. 24. (1) Средно образование се придобива след завършен 12-и клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома за завършено средно образование. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
               (2) Държавните зрелостни изпити са три и се определят с учебния план, като единият от тях е по български език и литература.
       (3) Държавните зрелостни изпити се полагат при спазване на държавните образователни изисквания към момента на явяването, без ограничение за възраст и брой изпитни сесии.
       (4) Гражданите не могат повторно да придобиват образование от една и съща степен в системата на народната просвета".
Предложение на народния представител Велко Вълканов:
В ал. 1 на чл. 24, след думите "след завършен 12-и клас" да се заменят с думите "след завършен 11-и клас".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на господин Вълканов - в ал. 1 да отпадне изречение второ.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
В чл. 24 ал. 1, след думите "завършен 12-и" се добавят думите "или 13-и клас".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на народния представител Драгомир Драганов - ал. 2 да придобие следния вид:
"(2) Държавните зрелостни изпити са три и се определят с рамковия учебен план, като единият от тях е по български език и литература".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
Към чл. 24 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2)  Средно професионално (специално) образование се придобива след завършено средно образование с продължителност до 2 (две) години, успешно положени държавни изпити за придобиване на квалификация по професия, съгласно държавните образователни изисквания към момента на явяването и се удостоверява с диплома за завършено средно професионално (специално) образование".
Алинея 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на госпожа Масларова - създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Държавните изпити (защита на дипломни проекти) за придобиване на квалификация се определят с учебния план за съответната професия съгласно държавните образователни изисквания".
Алинеи 3 и 4 от проекта стават съответно алинеи 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
Чл. 24 ал. 1 да се измени по следния начин:
"Чл. 24. (1) Средното образование се придобива след завършен 11-и клас или 12-и клас (според утвърдения учебен план) и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома за средно образование. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова:
Към чл. 24 да се създаде нова ал. 1 със следното съдържание:
"Чл. 24. (1)  Средно образование се придобива с продължителност на обучението три или четири години след основното образование и се удостоверява с диплома или свидетелство".
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение на госпожа Величкова е оттеглено.
Трето предложение на госпожа Величкова - създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Държавните зрелостни изпити са два, като единият от тях е по български език и литература, а другият е определен в съответния учебен план. Допуска се освобождаване от държавен зрелостен изпит по ред и условия, определени от правилника за прилагане на Закона за народната просвета".
Алинея 3 става ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Четвърто предложение на госпожа Величкова - създава се ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Свидетелство за средно образование се получава след успешно завършен последен клас на средно образование. Свидетелството за средно образование позволява упражняването на професия, за която се изисква средно образование, но не дава право за продължаване на образованието в системата на висшето образование. Оценките в документите за завършен клас или степен на образование са окончателни".
Комисията не подкрепя предложението.
Пето предложение на госпожа Величкова - създава се ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Гражданите, придобили свидетелство за средно образование, имат право да получат диплома за средно образование по реда на ал. 2 и ал. 3, при спазване на държавните образователни изисквания към момента на явяването без ограничение по отношение на възраст и брой изпитни сесии".
Алинея 4 става ал. 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров - в чл. 24 ал. 2 да се допълни:
"Допуска се освобождаване на учениците от изпити по реда, определен в правилника за приложение на Закона за народната просвета".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на комисията за § 15:
"§ 15. Член 24 се изменя така:
Чл. 24. (1) Средно образование се придобива след завършен 12-и клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома за завършено средно образование. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
(2) Държавните зрелостни изпити са три и се определят с учебния план, като единият от тях е по български език и литература.
(3) Държавните зрелостни изпити се полагат при спазване на държавните образователни изисквания към момента на явяването без ограничение за възраст и брой изпитни сесии.
(4) В държавните и общинските училища не може повторно да се придобива образование от една и съща степен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Утре ще започнем с дискусията по този изключително важен текст.
А сега, преди да закрия заседанието, няколко съобщения.
Първото съобщение е свързано с предложение на група народни представители за среща с Националния съвет за радио и телевизия. Те бяха отправили покана днес за 11,00 ч. в пленарно време, което е недопустимо, и след разговор с тях се установи, че срещата може да стане след работно време. Това ще бъде утре от 14,05 ч. в зала "Изток". Така че колегите, които са се обърнали към Националния съвет за телевизия и радио и всички, които желаят, утре ще се проведе тази среща.
На 12 март, четвъртък, няма да има заседание на Комисията по външна и интеграционна политика.
На 11 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание, на което ще проведе среща с работната група, която е изготвила обобщен законопроект за защита на детето.
На 12 март, четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч. ще се проведе заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията при следния дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БЧК.
Законопроект за държавния печат и националното знаме на Република България.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Определение на Конституционния съд с искане на група народни представители, с което Народното събрание е конституирано като страна по конституционно дело, свързано със Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
На 11 март, сряда, от 15,00 ч., в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 ще проведе заседание Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
На 11 март, днес, от 14,30 ч., в зала "Запад" ще заседава Комисията по икономическата политика при следния дневен ред:
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроекта за ратифициране на изменение на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ и Република България, внесено от Министерския съвет.
Законопроект за гарантиране експортното застраховане - на Министерския съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - второ четене.
Обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата - второ четене.
На 12 март, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 ще проведе заседание Комисията по културата и медиите при дневен ред:
Законопроект за Рилския манастир - второ четене и законопроект за Националния пантеон на Република България.
На 12 март, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 ще проведе извънредно заседание Комисията по здравеопазването, младежта и спорта при дневен ред:
Законопроект за здравното осигуряване на Министерския съвет, второ четене.
Следващото заседание е утре, 12 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

  Петя Шопова


Секретари:
  Виктория Василева

 Атанас Мерджанов